поредица

НОВИ БЪЛГАРСКИ РЕЧНИЦИ

ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ПЕЧАТ:
Правописен речник на българския език

Петър Пашов, Мария Пашова
ОЧАКВАЙТЕ:

Речник на чуждите думи в българския език

Борис Наймушин, Бисерка Велева, Галина Пашова

Фразеологичен речник на българския език

Мира Ничева

Синонимен речник на българския език

Емилия Пернишка

Речник по българска стилистика

Христина Станева

Български тълковен речник

Василка Радева

РЕЧНИ

с

ПЕТЪР ПАШОВ
МАРИЯ ПАШОВА

ПРАВОПИСЕН
на

БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
Издателска къща „Хермес“

поредица

НОВИ БЪЛГАРСКИ РЕЧНИЦИ

Под общата редакция на проф. Петър Пашов

С този „Правописен речник на българския език“
Издателска къща ДЕРМЕС“ започва поредица от еднотомни
речници, удобни за всекидневно използване, като необходими
справочници в писмената и устната българска реч.
Те са предназначени за ученици, студенти и всички, които
се интересуват от богатството на българския език.
Поредицата се създава от изявени специалисти в различни
области на науката за българския език, изтъкнати
лексикографи и лексиколози от университетите и
Българска академия на науките.
Стремежът на авторите и издателството е поредицата
от нови речници не само да отговаря на съвременните
постижения на науката, но и да подпомага
повишаването на езиковата култура.

© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ДЕРМЕС“, 2000 г.
Вс и ч к и права над т о зи речник и поредицата
НОВИ БЪЛГАРСКИ РЕЧНИЦИ са запазени. Текстът или
откъси от него, както и търговската марка, не могат да се
възпроизвеждат без съгласието на издателя.

© Петър Пашов, Мария Пашова, автори, 2000 г.
© Георги Станков, художествено оформление на корицата, 2000 г.

ISBN 954-459-728-Х
v/s. е) _ (УГЛ'

ОСНОВНИ ПРАВИЛА
НА СЪВРЕМЕННИЯ
БЪЛГАРСКИ ПРАВОПИС
Съвременният български правопис е установен с наредба
закон след Втората световна война, през 1945 г., но неговите
основи са заложени още в 1892 г. от така наречените „млади
филолози“ (първите университетски професори). Те са предлагали да отпаднат някои ненужни букви, употребявани по традиция: е двойно или ят Cfc), широко ъ (м), крайните непроизносими ерове.
При установяването на първия ни официален правопис през
1899 г. обаче тези изменения не са били възприети, така че се е
пишело напр.пжть, пънъ, царъ, царътъ,букваръ, чоетккъ,пгкя,
пгкхъ, ггксень, пес^ътпа, конъ, конътъ, коня, законъ, законит^,
закона и пр. Само за няколко години след Първата световна
война, по време на земеделското правителство на Ал. Стамболийски, са били премахнати буквите ъ и ь (не само в края, но
и вътре в думата), а също и Th (заменено според изговора с я или
е). Тогава се е пишело напр. гжлжбор, пях, пеех, Колйо, гйон и
пр. През 1923 г., веднага след преврата на Ал. Цанков, е бил
възстановен - с някои опростявания - старият правопис, който
се държи до идването на отечественофронтовското правителство.
След 1945 г. правописът е променян частично - само по
отношение на някои думи и форми. Оттогава при писане си
служим със следните 30 букви: а, б, в, г, д, е, ж, з, и, й, к, л, м, и,
о, п, р, с, т, у, ф, X, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ю, я.
Стремежът е бил да се установи един фонетичен правопис
- тоест думите да се пишат според изговора им, но това далеч
не е постигнато. Типичният български звук [ъ] вече не се пише
в едни случаи с ъ, а в други с к, но се запазва писането му с а
при някои глаголни окончания (напр. мълча, мълчат, плета,
плетат) и членувани форми (срв. брега -брегът,реда-редът).
Запазват се „осветените от традицията“ букви ю и я, които имат
по няколко звукови значения:

_______________________________________________

6 ______

1. С буквата ю отбелязваме гласната у, когато е:
1.1. След мека съгласна - тютюн [т’ут’ун].
1.2. След съгласната й - съюзен [съйузен].
2. Буквата я означава звука а:
2. 1. След мека съгласна - поляна [пол’ана].
2. 2. След предходно й - поява [пойава].
3. Тъй като с буквата а бележим в определени случаи и звука
[ъ], буквата я придобива четири звукови стойности:
3. 1. [’а] а с мекост на предходната съгласна - тяло [т’ало];
3. 2. звукосъчетание [йа], напр. пояс [пойас];
3. 3. звук ъ с предходна мекост - вървят [върв’ът];
3. 4. звукосъчетание [йъ], напр. строят [стройът].
4. Буквата ь е „безгласна“ - тя служи за отбелязване на
мекост на съгласните, и то само пред гласната о: глезльо, гальовен , Пеньо, гьон и др.
5. Буквата щ означава два съгласни звука [шт], напр. щипка
[штипка], мощен [моштен], щат [штат] и пр. По изключение двата последователни звука се изписват с шт в сиромашта и пустошта, както и в разговорните форми наште, ваште (нашите,
вашите), за да се запази целостта на членовете -та и -те.

ПРАВОПИС НА ГЛАСНИТЕ
1. Шестте български гласни се делят на тесни и широки в
три двойки: а - ъ, е - и, о - у. Буквата я означава а или ъ с
предходна мекост, а ю означава у с предходна мекост. При изговор тесните и широките гласни се различават ясно само под
ударение и тогава правописни грешки не се допускат, напр. лак
и лък, прав и пръв, ток - тук, лек -лик, клен - клин, ред - рид.
2. Когато обаче са неударени, широките и съответните им
тесни гласни се изговарят почти еднакво (явлението се нарича
редукция), така че се появяват колебания дали да се напише
а или ъ (валмо или вълмо), е или и (хапем илнхапим), о или у
(комин или кумин).
3. В повечето случаи можем да направим проверка за „съмнителната“ гласна, като потърсим форма на думата или сродна
дума, в която гласната да е под ударение, напр. смущавам се
2)

______ 7 ________________________________________________
(или смощавам се) чрез смут, критически (или кретйчески)
чрез критика.
Забел. При доста думи, особено от чужд произход, такава
проверка е невъзможна, тъй като няма форма или сродна дума,
в която въпросната гласна да е под ударение. Тогава се налага
проверка в правописен речник и старание правописът на думата да се запомни. Например пише се мокет, локал, чувал, идеология, цитирам, напаст, пъкъл и пр.
4. При доста лични и нарицателни съществителни имена с
окончание неударено о с предходна мека съгласна се явява
колебание - с ьо или с ю да се пишат. Като се има предвид, че
окончанието е именно о, а не у, в книжовния език е прието
писането с ьо: Вел ъо, Ганъо, реел ъо, сънл ьо и др. (ако ги напишем с ю, все едно че пишем Ганчу, поспаланчу и пр.). За личните имена, поради особения им статут, все пак практиката допуска писането и на ю (напр. трябва да се съобразим, че личните имена на политиците Желю Желев и Гиньо Ганев се пишат
по различен начин, като същевременно има много други техни
едноименници, които се пишат обратно: Жельо, Гиню).
Забел. При нарицателните имена обаче изключения не се
правят, т. е. не се допуска писането глезлю, ревлю и под.
5. При струпване на труднопроизносима група съгласни, предимно в края на думи, в българския език се вмъква гласната ъ
(непостоянно ъ), която изпада, когато се прибави гласна:
театър, театри, театрален’, мисъл, мисли, мислен и пр.
5.1. Ако съмнителната гласна а/ъ в определени случаи изпада, тя се пише с ъ: хитър, хитри, хитрост’, филтър, филтри, филтрирам’, кръгъл, кръгла, закръглям’, чехъл, чехли,
чехлар; расъл,расла; влязъл, влязла и пр.
5. 2. Ако съмнителната гласна а/ъ не изпада, се пише с а
(казал, казала; паднал, паднала).
5. 3. Пишат се с ъ и съществителни като камък, пламък,
свитък, замък, макар че при тях то не изпада в множествено
число (замъци), докато в други изпада: потомък - потомци,
кратък - кратки.
Забел. 1. При съществителните имена от мъжки род с непостоянно ъ в крайната сричка вмъкнатата гласна се запазва при

_________________________________________________ 8 ______

членуване и при бройната форма (кедър, кедри, но кедърът,
два кедъра; филтър, филтри, но филтърът, два филтъра;
жезъл, жезли, но жезълът, два жезъла; цикъл, цикли, но
цикълът, два цикъла).
Забел. 2. При членуване на съществителните имена на -изъм
ъ изпада, напр. анархизъм, анархизмът; организъм, организмът и пр., обаче при бройната форма ъ се запазва: два архаизъма, два организъма.
ПРОМЕНЛИВО Я (РЕДУВАНЕ НА Я С Е)
Променливо е това я, което в една и съща морфема (във
формите на една и съща дума или в сродни думи) се изговаря
ту като я, ту като е. Редуването я/е зависи от две фонетични
условия: дали е ударено и дали има мекост в следващата
сричка (практическитова са срички ся, ю, е, и или пък в същата
или следващата сричка има ж, ч, ш, щ, й).
1. Променливо я се изговаря и пише с я само ако е под ударение и не следва мекост (напр. изпяха, изпях, изпя, мляко).
2. Във всички останали случаи променливо я се изговаря и
се пише с е, напр. пея, пее, песен, песни, пей, млекар, млекце.
В списъка, който следва, изключенията от правилото са посочени. Немислимо и безпредметно е обаче да се обхванат всички
случаи, затова се налагат справки в правописен речник.

I. Променливо я в коренна морфема
-бляк- / -блек- / -блеч-: облякох, съблякохме - съблекат, облека,
облече, облече, съблечем
блян- / блен-: блян - бленувам
бляс- / блее-: блясък, бляскав, бляска се - блесне (изкл. блесна)
бряг- / брег- / бреж-: бряг - брегът, брегове, крайбрежие
бряст- / брест-: бряст, брястов - брестак
бяг- / бег- / беж-: бяг, бягам, избягвам, бягство, бяганица —
бегач, беглец
бял- / бел-: бял, бялка - белият, бели, белки
бяс- / бес-: бяс, бясно - бесни, бесът, бесен, беенувам
вляк- / влек- / влеч-: влякох - влека, извлек, влече
вря- / вре-: врява - вреви

______ 9 _________________________________________________
вряк- / врек-: врякам -вр&кнем (изкл. врекна)
вряс- / врес-г врясък, вряскам - вреснете (изкл. вресна)
вя- / ве-: довявам, довяхме, вях, вятър - вея, довееха, ветре
вяр- / вер-: вяра, вярна-вЪри, верни, благоверна (изкл. верска)
вях- / вех-: увяхнах - увехнех, увехне (изкл. вехна)
гняв- / гнев-: гняв - гневът, гневен (изкл. гневна, гневно)
голям- / голем-: голям, голяма - големи, големият, големина
гря- / гре-: нагрявам, нагрях - грея, нагреех, нагревки
грях- / грех- / греш-: грях - грехът, греховен, грешка, греша
дрям- / дрем-: дрямка, задрямах, придряма ми се - дремнем
(изкл. дремна)
дрян- / дрен-: дрян, дрянка, дрянов - дренки
■дяв- / -дев-: подявка, задяна, задявам, задявка - подевки,
задевки
дяд- / дед-: дядо, прадядо, дядов - деди, прадеди
дял- / дел-: дял, раздяла, подялба - деля, деление
(изкл. отдел, вододел, безпределно)
дял- / дел-: дялам, дялна, дялкам - земеделие, земеделец
(изкл. дърводелство, земеделска)
дян- / ден-: дяна, вдявам, вдянат - денете, вдене
дяс- / дес-: дясна, надясно - десен, десни
желяз- / желез-: желязна, желязно, желязо - железен, железа
звяр- / звер-: звяр, два звяра - зверове, зверски (изкл. зверска)
зря- / зре-: зрял, узрявам - узрея (зрелост, зрелостен)
зя- / зе-: зях, прозявка, прозявам се - зея, зееш (изкл. зее)
кляк- / клек-: клякам - клекнеш (изкл. клекна)
колян- / колен-: коляно, колянна - колена, колене, коленича
кряк- / крек-: крякам, покряквам - крекне (изкл. крекна)
кряс- / крее-: крясък, крясвам, кряскам - кресна, креслив,
креслъо (изкл. кресна)
ляв- / лев-: ляв, лява, наляво - леви, левия, левак, левичар
ляг- / лег- / леж-: лягам, облягам, залягам - легнеш, легни,
лежа, лежешкдм (изкл. легнах)
-ляз- / -лез-: влязох, влязъл, изляза - излезеш, влезли
(изкл. влез, излез)
лят- /лет-: лято, лятна, лятос, лятошен - летен, летни
(изкл. дълголетна, пълнолетна)
мляк- / млек- / млеч- \ мляко - млеко, млекар, млечна

______________________________________________ — 10 ______

мян- / мен-: мяна, замяна, смяна, отмяна - сменя
(изкл. обмен, разменна)
мяр- / мер-: мяра, мярка - меря, мерки (изкл. измервам,
неизмерна, водомер)
мяр- / мер-: мяркам се, мярвам се, мярна се - мерне се,
мерни се
мяст- / мест-: място —место, места, местя (изкл. замествам,
вместо, местност)
мят-/ мет-: мятам, замятам, мяткам -метнем (изкл. метна,
наметка, подметка)
мях- / мех- / меш-: мях - мехове, мехът, мехур, мешйна
надя- / наде-: надквам се - надея се, надежда .
невяст-/ невест-: невяста - невести (дублет: невеста, невесто)
ням- / нем-: ням, няма, глухоням - немия, неми
ням- / нем-: нямам, нямах, нямане - немах, нема, немотия
обяд- / обед-: обяд, обядвам, обядвах - обед, обеден
(вж. яд- / ед- / еж-)
пля- / пле-: плява - плевня, плевник
пляс- / плес-: плясък, пляскам,разпляскват се, плясна дублет плесна, плесница (изкл. разплескват се)
-(по)вяд- / -(по)вед-: заповядвам, проповядвам - заповед,
проповед
пряг- / прег- / преж-: впряг, два впряга, впрягам, спрягам впрегни, спрежение (изкл. впрегна)
-прян- / -прен-: припрян, припряно - припрени, припрения
пряк- / прек- / преч-: пряк, пряка, напряко - преки, напреки,
прекомерно, преча, пречка
прякор- / прекор-: прякор - прекоросвам
пряс- / прес-: пряспа, прясно - пресни, пресния, пресносола
прясп- / пресп-: пряспа - преспи с дублет преспа
-прят- / -прет-: запрятам, отпрятам - запретнем
(изкл. запретна, отпретна)
пя- / пе-: пях, пяха, пял, възпят, спявка - пея, пели, възпети,
спевки (изкл. пяхме, пяхте)
пян- / пен-: пяна - пенлив, пеня се (изкл. разпенвам се,
отпенвам)
пяс- / пес-: пясък, пясъчен, пясъчник, пясъчножълт песъчлив, песъчинка, песъкоутайтел

____ и_________________________________
ряд- / ред-: рядък, рядко, рядкост - редки, редкостта
ряз- / рез- / реж-: рязах, разрязвам, рязък, отрязък - режа,
режи (изкл. изрезка, отрез)
ряп- / pen-: ряпа - репи, репички
свян- / свен-: свян — свенлив, свенлйвост, свеня се
свяст- / свест-: свяст—свестта, свестих се, свестявам се, свестен
свят- / свет-: свят, два свята - светът, световен, светоглед,
светувам
свят- / свет-: святкам - светя (изкл. светна, светвам, светъл)
скорбял- / скорбел-: скорбяла, скорбялна - скорбЪлен,
скорбелният
сляп- / слеп-: сляп, сляпа - слепи, слепота, слепец, слепоочие
смят- / смет-: смятам, смятане - сметало (изкл. сметна,
сметка)
смя- / сме-: посмявам - посмея, смелчак (изкл. смел, смелост)
смя(х)- / сме(ш)-: смях, смях се - смехът, смея се, смей се,
смешка, смешник
сняг- / снег- / снеж-: сняг - снегът, снегове, снежен, снежна,
снежнобял
сряд- / сред-: сряда - среда, средище, средищен, средношколци
стрях- / стрех-: стряха - дублет стреха, стрехи
ся- / се-: сях, сял, засявам - сея, сели, засевки, посеви
-сят-/ -сег-: засягам, посягам - засегнем (изкл. засегна, посегна,
засегнат)
сяд- / сед-: сядам, засядам, сядай - седни (изкл. седна, заседна)
сяк- / сек- / сеч-: сякох, пресякох - секй, пресека, сече, сечах,
сечище
сян- / сен-: сянка, отсянка - сенки, сенник, сенчест, засенча
(дублет отсенка)
сяр- / сер-: сяра, сярна - серен, серни, сернйст, сероводород
тля- / тле-: изтлявам, дотлявам - тлея, изтлея
тряб- / треб-: трябвам, дотрябва ми - требник
(изкл. потребна, употреба)
тряс- / трес-: тряскам, трясък, стряскам — треснеш
(изкл. тресна, стресна, стрес)
тъдя- / тъде-: тъдява, тъдявашен - тъдешен (изкл. тъдез)
тяг- / тег- / теж-: тягост, затягам - тежа, тежест, тегне
(изкл. затегна, тегна)
тял- / тел-: тяло - тела, телесен (изкл. мекотело)

12

тяс- / тес-: тясна, тясно - тесни, теснота, теснина
успя- / успе-: успях гл., успяхме, успявам — успея, успешно
(изкл.успех)
хляб- / хлеб-: хляб, хляба - хлебар, хлебарница, хлебозавод
(изкл. хлебна)
хрян- / хрен-: хрян, хрянът - хренен
цвят- / цвет-: цвят, два цвята - цвете, цветя, цветарница
(изкл. цветна)
цял- / цел-: цял, цялост, цялостен - целина, целодневен
цяр- / цер-: цяр, два цяра - церът, церове, церя
щя- / ще-: щях, прищява ми се, прищявка - щ&ли, прищевки
(изкл. щяхме)
яд- / ед- / еж-: ядох, ядене, обяд, мравояд, злояд, яж - обед,
людоед, сухоежбина
язд- / езд-: яздя, яздйтен, яздешком - ездач, колоездач
Забел. В последните два случая поначало етимологически
я е непроменливо, но се дава тук поради многото узаконени
случаи на изговор и писане с е.

II. Променливо я при представки, наставки
и окончания

1. Представките (граматически частици) за образуване на
неопределителни местоимения и наречия ня- / не- и за обобщителни местоимения и наречия вся- / все- са с променливо я:
някой, някакъв, някак, някъде, някога, няколко - нечий, нечия, нечие, нечии, неколцина; всякой, всякого, всякоя, всяка,
всякакъв, всякак, всякъде, всякога —вс&ки, всекиго.
2. В минало несвършено време се пише и се изговаря -я- в
окончанията под ударение при глаголите от I и II спрежение:
орях (но: ореше), оряхме, оряхте, оряха; вървях (но: вървеше),
вървяхме, вървяхте, вървяха. Ако ударението не пада върху
окончанието, пише се и се изговаря навсякъде е: мислех, мислеше, мислехме, мислехте, мислеха; мечтаех, мечтаеше, мечтаехме, мечтаехте, мечтаеха.
2. 1. След ж, чг, ш под ударение променливото я се изговаря
и се пише -а-, което се редува с -е-, напр. лежах, лежеше, лежахме, лежахте, лежаха; печах, печеше, печахме, печахте, печаха; грешах, грешеше, грешахме, грешахте, грешаха.

______ 13 ________________________________________________

Забел. Официалният правопис допуска дублетност, тоест
може да се пише напр. лежех, лежехме, лежехте, лежеха; мълчехме, греъиехме и пр. Допуска се и изговор и писане с е след
гласна под ударение вместо я: стоях - стоех, стояхме - стоехме; броях - броех и пр. Екавските форми обаче все повече се
чувстват като остарели или като диалектни, ето защо форми
като стоех, лежех, мълчех, грешех не са включени в този правописен речник.
3. Ако глаголите са от III спр., я е непроменливо (включително и във 2 и 3 л. ед. ч.). При това трябва да се прави разлика
между забравех (мин. несв. вр. от забравя, забравиш) и забравях (мин. несв. вр. от забравям, забравяш): „Ако забравех, той
щеше да ми припомни“, но „Като забравях, той винаги ми припомняше“.
4. При причастните форми променливото я се води по следните правила:
4. 1. Когато в сегашно деятелно причастие я е под ударение, то се запазва и в мн. ч., въпреки че следва сричка -щи:
вървящ, вървяща, вървящо и в мн. ч. вървящи, а когато е без
ударение, се пише и изговаря е във всичките му форми -мислещ, мислеща, мислещо, мислещи.
Забел. При глаголите от III спр. обаче всички форми на
сегашното деятелно причастие са с неударено я: обмислящ, обмисляща, обмислящи; стрелящ, стреляща и пр.
4. 2. В минали деятелни причастия променливото я под
ударение в мн. ч. преминава в е: вървял, вървяла, вървяло, но
вървели.
Забел. 1. Въпреки че често се изговаря и пише вървяли,
спяли и пр., тези якави форми за мн. ч. не са официално признати за книжовни.
Забел. 2. Всички форми на миналите деятелни причастия
на глаголите от III спр. обаче се пишат и изговарят ся: стрелял
- стреляли, търкалял - търкаляли.
4. 3. Променливото я под ударение в миналите страдателни причастия в множествено число преминава в е: търпящ
търпяна, търпяно-търпени; спрян, спряна, спряно-спрени;
разлюлян,разлюляна,разлюляно -разлюлени.
Забел. 1. Тенденцията да се запази я във всички форми на
страдателните причастия (все по-често се казва и пише напр.

________________________________________________ 14 -----------

търпяни, разлюляни, разлюляният и пр.) нарушава официално приетата форма.
Забел. 2. При страдателните причастия на глаголите от III
спр. я никога не преминава в е: изстрелям ~ изстреляни,
изстреляният. Следователно и при изговор, и при писане трябва да се прави разлика между „Мнението му беше многократно
оформяно ту като предложение, ту като възражение“ (от глагола оформям, оформяш) и „Мнението му беше оформено като
възражение“ (еднократно - от глагола оформя, оформиш).
5. Деепричастията на глаголите от I и II спр. са винаги на
-ейки, а от трето спрежение - на -яйки (или на -айки): четейки, вървейки, мислейки, държейки, но вечеряйки, стреляйки,
заобикаляйки, измисляйки, издържайки и пр. От двойките глаголи (св./несв. вид) деепричастие образува само глаголът от
несв. вид: „Мислейки си нещо, той не чу..“, а не „Мйсляйки си
нещо, той не чу...“; обаче „Обмисляйки всичко, той взе решение
да...“, а не „Обмйслейки всичко...“.
6. Отглаголните съществителни се съобразяват със същите правила: мислене, но обмисляне; мокрене, но намокряне;
бистрене, но избйстряне; стреляне (а не стрелене), вечеряне
(а не вечерене), кашляне (а не кашлене) и пр.
7. При редица глаголи формите за минало свършено време
са с -я-, а формите за минало несвършено време - с -е-, напр.:
„Аз се маях само десетина минути“, но „Аз се маех и това притесняваше мама“. Проверка за времето може да се направи
чрез 3 л. ед. ч. - „Той се мая десетина минути“, но „Той се
маеше и това ме притесняваше“.
8. В поезията заради римуване се допуска изговор и писане
на е вместо я, както и на я вместо е:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела...
Христо Ботев
Когато той задряма, аз възлязох
на хълма над стаените землянки
и дълго слушах Вардар да нашепва
на милосърдните среднощни сянки...
Димчо Дебелянов

______ 15 ________________________________________________
НЕПРОМЕНЛИВО Я

Непроменливо е това я, което се запазва като я във всички
форми на думата или в сродни думи, напр. як - яки; пиян пияни; пояс - пояси; моряк - моряци; юбиляр - юбиляри юбиляря; хиляда - хиляди; тояга - тояги - тояжка; хайдутяга - хайдутяги и пр.
Забел, 1, Само у стари автори, под влияние на източните български говори, могат да се срещнат примери с е вм. я заради
римуването, напр. у Цанко Церковски (1869-1926):
Силно ще размахна
ръцете си еки,
трева ще направя
на пластове меки.

Се децата нейоели,
се под скъсани постели...

Забел. 2. Една група прилагателни на -ен често се изговарят
и пишат с променливо я: брашнян, брашняна, брашняно брашнени; басмяна рокля - басмени рокли; чешмяна вода и
пр. Правописът приема за правилни формите на -ен, но дори
в официални речници и други издания се срещат форми на
-ян, напр. петляно време, кадифян панталон, нишестян
сладкиш. Поради това някои такива форми са включени и в
този речник.
ПРАВОПИС НА -ИЯ- и -ИА1. В чужди думи е прието да се пише -ия в края, но -иа- в
средата на думите: мания, но маниак, маниакален; премия,
но премиални; Италия, но италиански, италианец. В два
случая обаче е допуснато изключение: София-софиянец, също
и християнин, християнски.
2. При личните имена се допускат варианти, които се разглеждат като различни имена и следователно трябва да ги
пишем, съобразявайки се с това как точно е официалното име
на дадено лице, напр. Емилиян и Емилиан (и даже Емилян!);
Лияна и Лиана; Марияна и Мариана.

________________________________________________ 16_______
ПОДВИЖНО Ъ (ГРУПИ -ЪР- / -РЪ и ЪЛ / ШЪ)

Мястото на подвижното ъ, което се явява ту пред, ту след
съгласните рил, поначало се определя от броя на съгласните,
следващи групата.
1. Пред една съгласна се пише и се изговаря -ър- и -ъл- и
така се получават две последователни съгласни: скърбя,
търпя, държа’, дължа, гълча, гълтам - но скръбна,
тръпка, дръжка; длъжни, глъчка, глътка (защото е трудно
за произнасяне напр. „скърбна“ или „дължна“).
2. В едносрични думи, и въобще в края на думите, премятане
на ъ настъпва, защото в краесловието две съгласни се изговарят
по-трудно: пръв, дръж, млък, глъч и пр.
Забел. Има обаче много изключения при едносрични думи
(сърп, щърк, твърд; дълг, жълт, вълк) и при многосрични
думи (скръбен, мръсен, длъжен; но избърсвам, скълцвам,
повърхност).

ПРАВОПИС НА СЪГЛАСНИТЕ
ЗВУЧНИ И БЕЗЗВУЧНИ СЪГЛАСНИ
Съгласните в българския език са сонорни (р, л, м, н, й) и шумови (всички останали). Шумовите съгласни се делят на двойки:

звучни
- б в г
беззвучни - п ф к

д ж з дж дз т ш с чцх

АСИМИЛАЦИЯ (изравняване по звучност / беззвучност)

1. Шумовите съгласни в потока на речта, т. е. изговорени последователно в думите, се изравняват по звучност с последната
от групата - ако тя е беззвучна, всички предходни звучни се
обеззвучават, а ако е звучна - всички предходни беззвучни се
озвучават. Пишат се обаче буквите на съответните звучни и беззвучни съгласни. Това несъответствие между звукове и букви,
между изговор и писмо, е причина често да се допускат правописни грешки, особено при началното усвояване на българския
правопис или при нови и рядко употребявани думи. Дали една
шумова съгласна е звучна или беззвучна, можем да проверим,

_____

17 ______________________________________________

като намерим форма на думата или друга сродна дума, в която
въпросната съгласна се намира пред гласна или сонорна
съгласна: Снежко - снежен, снежна; грешка - греша, грешна.
1.1. Обеззвучаването на звучните шумови съгласни пред беззвучни при изговор не се отразява при писане. Задължително се
пише дръжка, връзка, градски, врабче, сладко, мравка и пр.,
защото се казва държа, вързал, градът, врабец, сладост, мравуняк.
Забел. 7. Има обаче доста думи, особено от чужд произход,
при които такава проверка чрез други форми или сродни думи
не може да се направи. Техният правопис трябва да се види в
речник и да се запомни, напр. Австрия, но Афганистан; всегда,
но анекдот.
. Забел. 2. Представките е-; без-, въз-, из-, раз-; над-, под-,
пред-; об- се пишат винаги по този начин, независимо от обеззвучаването, напр. втрия, вкус; безкраен, възторг, възсъздавам (прието е обаче да се пише въстание, въстаник), разкрия; надскачам, подкожен, председател; обков и пр.
Така се пишат и съответните предлози: в къщата, без тебе,
из селото, над полето, под крилото, пред колата.
1. 2. Озвучаването на беззвучни пред звучни шумови
съгласни (с изключение на е, тъй като в миналото е била
сонорна) също така не се отразява писмено: пише се задължително сватба, сгодявам и пр., тъй като изговаряме сватът,
сватове; сресвам се, сломих.
Забел. Представките с- и от-, както и съответните предлози,
се пишат винаги еднакво, независимо от озвучаването им пред
звучни шумови съгласни: сграда, сбогом, сдобих се и пр.;
отговор, отдушник, отживелица, отзовавам, отзив и пр.
1. 3. Всички звучни шумови съгласни в абсолютния край на
думите се обеззвучават, но правописът изисква да се пише
скръб, кръв, кръг, млад, скреж, мраз, защото пред гласна или
сонорна съгласна тези съгласни се изговарят като звучни:
скърби, кръвна, кръгове, млада, скрежът, мразовит.
Забел. Макар да се изговарят еднакво, правописно сме
длъжни да разграничаваме думите куб - куп, шев - шеф, смог
- смок, сноб - сноп, маг - мак, атлаз - атлас, рог - рок, бридж
- брич и др. (Ако не знаете значението на някои от тези думи,
направете справка в речник или попитайте някого.)
2*

________________________________________________

18 ______

ПРАВОПИС НА ГРУПИ СЪГЛАСНИ

1. При три и повече последователни съгласни в средата на
думите в говоримата реч често се изпуска една от тях, за да се
улесни изговорът, но тази съгласна задължително се пише:
вестник (думата е производна от вести), заместн и к (заместих),
местност (места), радистка (радистът), гимназистка (гимназисти), лаборантка (лаборантът), но машинописка (машинописец), мегаломанка (мегаломани), фокусник (фокуси).
Забел. През 1945 г. правописът приема да се пишат опростено думите сърце (макар че се казва сърдечен), нишка(ъъпрекн
нищя, нищелки), лешник (лещак), пришка (изприщих се) и др.
2. В края на думите често се изпуска говоримо (но не писмено!) последната съгласна: пръст (пръсти), чест (честен), шест
(шестица), грозд (грозде), мощ (мощен) и пр.
Писмено, а желателно е и говоримо, трябва да различаваме
думи като кост - кос, лост - лос, пещ - пеш и др.
ДВОЙНИ СЪГЛАСНИ

1. На границата на морфемите (представка, корен, наставка,
определителен член) сравнително често се явяват двойни съгласни, принадлежащи на двете съседни морфеми.
1.1. -зз-: раззеленява се, иззимувам, беззъб и пр.
1. 2. -тт< оттук, оттам, оттласквам, оттеглям', пролетта, радостта, свежестта и пр.
1. 3. -дд-\ наддавам (различно от надавам), поддържах (различно от подържах), наддумам (различно от надумам), поддиректория и пр.
1. 4. -вв-: реввам, клъввам, блъввам, плуввам (различно от
плувам) и пр.
1. 5. -нн-: при глаголи, образувани с наставка -н-а, като кънна,
звънна, дрънна и пр.; при имена с наставка -(е)н-: есенен-есенна,
есенници, стенен — стенни, скъпоценен - скъпоценни, военен военно, временен - временно, странен - странна и пр.
Забел. 1. Когато изходните прилагателни не завършват на
-нен, производните имена и наречия се пишат с едно н: особен
- особено, особеност', искрен - искрена, искреност', писмен писмени, писменост и др.

______ 19 ________________________________________________

Забел, 2, В българския език двойни съгласни в корените се
срещат извънредно рядко, и то в чужди по произход думи: молла,
манна, гюлле и някои други.

ПРАВОПИС НАЙ
1. Буквата й се пише в края на съществителни имена след
гласна, но само в ед. ч.: един хербарий, но много хербарии; основен критерий, но основни критерии; славей пее —славеи пеят;
остър завой — остри завои, кравай — краваи; някой твърди —
някои твърдят; чий син - чии синове; също чийто баща чиитородители; непоправим лентяй - непоправими лентяи.
2. Имената на месеците се пишат без крайно й следи: януари,
февруари, юни, септември и пр.
3. Личните имена на исторически личности и монашеските
имена се пишат с-ий: свети Методий, отец Паисий, дякон Инокентий,
Забел, 1, Съвременните имена поначало се пишат без крайно й. Някои лица обаче са наименувани със старинните имена,
затова ще срещнем Евгени и Евгений, Методи и Методий,
Григори (наред с Григор) иГригорий.
Забел. 2. Руските имена задължително се пишат с -ий:
Георгий, Василий, Дмитрий и пр.

ПРЕДЛОЗИ В/ВЪВ, с / СЪС
Предлозите в и е са единствените думи в нашия език, които
не съдържат гласна и следователно не образуват сричка, а се
изговарят като първа съставка от началната сричка на следващата дума. Често обаче се получават труднопроизносими струпвания на съгласни, затова тези предлози се изговарят удвоени
с вмъкване на гласната ъ: във и със.
1. В говоримия книжовен език предлозите вие доста често
си произнасят удвоени, но нашият правопис е узаконил да се
пише във само пред думи, започващи св и ф, напр. във водата,
във филма, а пък със да се пише пред думи, започващи със с
и з, напр. със сила, със знаме.

_________________________________________________ 20 ______
Това се отнася и до случаите, когато думите са записани с
цифри: със 7 лева (със седем), във II клас (във втори).
Забел, В поезията се употребяват в и във, с и със, без да се
спазват тези правила, а според изискванията на мерената реч.
2. Когато предлозите са носители на логическото ударение и
се изговарят с подчертаваща интонация, те също се пишат удвоени: Не палете огън във или до гора. Това ще стане със или
без твоето съгласие. Казах - със гарнитура!

СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
1. Слято писане
1. 1. Слято се пишат сложни съществителни имена, чиито
съставящи ги основи не са равноправни, независимо дали са
или не са свързани със съединителна гласна'.ракетоносец, птицеферма, десетилетие, десетолевка, десетдневка, бизнессреща,
джазпевец, попмузика, двуличие, шейсетгодишнина, Петровден, Симеоновград, Цариград и пр.
1.2. Сложни съществителни имена, чиято първа част е съкратена, също се пишат заедно: електроуред, психодиспансер, социалдемокрация, евролевица, радикалдемократ, телекамера,
термоизолатор и др.
1. 3. Слято се пишат и сложни съществителни с първа част
повелителна глаголна форма: развейпрах, стърчиопашка,
лапнимуха, губивреме, бутниколиба, нехранимайка и пр.
Забел. 1. Когато числителното, като първа част, е написано
с цифри, думата се пише полуслято: 100-годишнина (но стогодишнина).
Забел. 2. Ако числителното е съставно, всяка част се пише
поотделно: сто двайсет и пет годишнина. С цифри обаче се
поставя чертица: 125-годишнина.
Забел. 3. Когато първа съставка е някаква буква или нейното
название, между двете части се поставя чертица: ft-разпадане
и бета-разпадане; у-лъчи и гама-лъчи; т-профил, г-профил.
Забел. 4. Думи с дву- и повече буквено съкращение като
първа съставка се пишат разделно: жп линии, УКВ програма,
ТВ предавател, ЕКГ данни.

-_____ 21 ________________________________________________
Забел, 5. Практиката е наложила да се пишат полуслято
сложни съществителни от турски произход, чиято първа съставка се употребява и самостоятелно: тахан-халва, шкембе-чорба.
Така се пишат сложни съществителни с първа съставка ски\
ски-спорт, ски-състезател.
1. 4. Сложни прилагателни имена с подчинена първа част
прилагателно или наречие се изписват заедно: бледорозов,
тъмносин, вечнозелен, взаимноизгоден, външнополитически,
сърдечноболен, високопоставен, злепоставен, русокос, синеок,
дългокрак, криворазбран, плитководен, дълбокомислен и пр.
Забел. При нетерминологизирани словосъчетания, т. е. неслети в една цялост като понятие, писането е разделно: силно
впечатлен (срв. силнотоков), твърдо поддържан (срв. твърдолинеен), зле съставен (срв. злепоставен), опасно болен (срв.
душевноболен), прясно боядисан (срв. пресноводен) и пр.
1.5. Сложните прилагателни се пишат слято не само когато са
образувани от сложни съществителни (напр. железобетон - железобетонен, медодобив -медодобивен, вицепрезидент-вицепрезидентски), но и когато са образувани от полуслято написани съществителни (напр. кандидат-студент-кандидатстудентски,
министър-председател-министърпредседатпелски, заместникректор -заместникректорски и пр.), а също и когато са получени
от словосъчетания прилагателно и съществително име (напр.
висока планина-високопланински, дълбока вода-дълбоководен,
студена кръв-студенокръвен, Черно море-черноморски,Горна
баня -горнобански, Бай Ганьо-байганъовски и пр.).
Забел. Сложните притежателни прилагателни на -ов, образувани от собствени лични имена, се пишат полуслято, като се
запазват и главните букви на собствените имена: Отец Паисий
(Отец-Паисиевата история - относителното прилагателно обаче се пише слято и с малки 6yxew. отецпаисиевски дух), Йордан
Радичков - Йордан-Радичкова повест (но йорданрадичковски
стил), Радой Ралин-Радой-Ралинови епиграми (норадойралиновска сатира).
1.6. Сложните прилагателни, получени от словосъчетания на
числително и съществително име, се пишат слято: седем члена седемчленен, два метра-двуметров, втора степен-второстепенен, двайсет години - двайсетгодишен, сто хиляди - стохилядсн.

________________________________________________

22 ______

Забел. При изписване с цифри тези прилагателни се пишат
със съединителна чертица: 20-годишен, 500-хиляден град.
1. 7. Сложни наречия, образувани с предлог, се пишат слято:
наляво, досега, оттук, насам, нататък, изведнъж, наведнъж,
наново, отново, поотделно, поединично, наблизо, издалеч и пр.
Забел. Слятото и разделното писане има и смислоразличителна роля, срв. „Живея нашироко“ (позволявам си да харча
много) и „Живея на широко“ (живея в широко жилище) и под.
Също така смисълът изисква да се напише различно „Сложих
книгата отгоре“, но „Свалих книгата от горе“ или „Така ни
наредиха от горе“.
1.8. Слято се пишат и наречията, образувани от предлог и съществително име, особено когато съществителното е в стара падежна форма: насън и насгъне, отстрана и отстрани, наум, начело, отначало, доземи, отръки, дохаки, наяве, следобед и др.
Забел. Когато обаче смисълът налага, т. е. съществителното
има предметно значение, пише се разделно, напр. „Какво е това
насреща?“, но „Отивам на среща“ или „Прочетох всичко наред“,
но ,Да ред има по шестдесет букви“.
Въпреки че разликата в смислово отношение е ясна, бихме
могли да проверим и формално. Ако пред съществителното след
предлога можем да прибавим поясняваща дума, тогава следва
да напишем разделно: „На (всеки) ред има шестдесет букви“,
„Отивам на (важна) среща“, но не може да се вмъкне нищо в
насреща от изрази като „къщата насреща“.
1.9. Значителна част от сложните предлози и съюзи се пишат
слято: докъм, досред, измежду, вдън, според, навръх, откак,
покрай, поради, докато, затова, отколкото, откъдето и др.
Забел. Смисълът обаче налага разделно писане в случаи
като „Какво ще ми дадеш за това?“ (срв. с „Гривната ми е скъп
спомен, затова не я продавам“ или „Изкачихме се навръх планината“, но „Изкачихме се на връх Шипка“).
1. 10. Отрицателната частица не се пише слято, когато с
нейна помощ се образува нова дума с противоположно значение, напр. нездрав (болен), невярно (лъжливо), немощ (слабост),
нечист (мръсен), неистина (лъжа) и пр.
Забел. Когато обаче с частицата не само се отрича съответната дума, тогава се пише разделно, напр. „Кучето е неспокойно“, но ,Де спокойно, а мързеливо е кучето“; „Той ме слушаше

______ 23 _________________________________________________

невнимателно“, но „Той ме слушаше не внимателно, а целият
превърнат в слух" (подразбира се „Не просто внимателно, а
свръхвнимателно“).
1.11. Частицата не се пише задължително слято, когато следващата част на сложната дума не се употребява самостоятелно,
напр. недоимък, негодяй, невежество, нехая, нехайство, негодувам, немарлив и пр.
1. 12. Пред сегашно деятелно, минало свършено деятелно и
страдателно причастие частицата не се пише слято: невиждащ,
неразбиращ, неуспял (опит), незрял (плод), нечувана (глупост),
неразбран (човек), нескрит (укор) и пр.
Забел. 1. Когато миналите свършени причастия се използват
като спрегнати глаголи сказуеми, частицата не се пише разделно: „Той не успял нищо да каже“; срв. също „Още невлязъл в
стаята, той усети, че нещо се е случило“ и „Той не влязъл в
стаята, защото усетил, че има нещо съмнително“.
Забел. 2. Миналите несвършени деятелни причастия и деепричастията се пишат разделно от отрицателната частица не:
Ле виждайки как може да помогне, той не можел все пак да
стои със скръстени ръце“; „Той не говорел пред него за това, не
желаейки да го огорчава“.
Забел. 3. При глаголи, които не съществуват без начална
частица не, като напр. недоумявам, негодувам, недояждам си и
пр., деепричастието и миналото несвършено деятелно причастие се пишат слято (както и всички други прости форми на тези
глаголи): „Недояждайки си цял месец, той недоумявал защо не
отслабнал поне пет килограма.“
Забел. 4. Отрицателната частица ни се пише слято при отрицателните местоименияникой, никого, никакъв, ничий, николко и пр., но когато е съюз (многократен), се пише отделно: „Не
нпаел ни къде да отиде, ни кого да попита.“

2. Полуслято писане
2.1. Пишат се полуслято, т. е. със съединителна чертица (дефис), сложни съществителни, съставени от две нарицателни
съществителни имена, от които второто е един вид приложение,
т. е. дава друго, уточняващо название на лицето или предмета:
министър-председател, генерал-полковник, заместник-началник, съдия-изпълнител, вагон-ресторант, началник-щаб, кан-

________________________________________________

24 ______

дидат-студент и др. Приема се, че това са сложни съществителни, а не словосъчетания, понеже при формообразуването се
мени само втората част (а това значи сложната дума като
цялост): министър-председателят, министър-председатели.
Чертицата се запазва и при съкратено записване на първата
част: зам.-директор, чл.-кореспондент(чл.-кор.), ас.-режисъор
(асист. -режисьор).
Забел. 1. Ако първата дума също се мени, тогава се пише
разделно, напр. къща музей (срв. къщата музей, къщи музеи),
поет революционер, ябълка петровка, самолет изтребител,
елен лопатар, инженер проектант, рак пустинник и пр.
Забел. 2. Когато към полуслято написана сложна дума се
прибави още една съставка, която нормално се пише полуслято,
не е прието да се пишат две съединителни чертици. Така напр.
началник-щаб и заместник-началник се пишат полуслято, но
при думите заместник началник-щаб, заместник министърпредседател и др. се налага разделно писане на първата и
втората дума и полуслято - на втората и третата дума.
Забел. 3. При разделно писане, ако към втората дума е прибавена и друга дума, тогава това словосъчетание се отделя със
запетаи или тирета като обособено приложение, напр. „Всички
страни, участнички в преговорите, се споразумяха...“ или
„Страните -участнички в преговорите - се споразумяха...“
Забел. 4. Прието е по изключение някои широко разпространени народни словосъчетания да се пишат полуслято: снага-топола (макар че в мн. ч. е снаги-тополи) същогайтан-вежди, очичереши, самур-калпак, сабя-дамаскиня, чемшир-порти и пр.
2.2. Сложни съществителни, съставени от равноправни части
(без или със съединителна гласна), се пишат полуслято: вносизнос, покупко-продажба, вземане-даване, касиер-домакин,
план-програма, Елзас-Лотарингия, Австро-Унгария и др.
Така се пишат и двойни собствени лични и фамилни имена:
Ана-Мария,Мария-Луиза, Константин-Кирил,Петър-Емил,
Жан-Пол, Иванова-Мирчева,Георгиев-Гец, Римски-Корсаков и
др. Чертицата се запазва и при съкратено записване на името:
Ж.-П. Белмондо, Ж.-Ж. Русо.
Забел. Имената на българските владетели Иван Асен и Иван
Шишман се пишат разделно (без чертица), защото не са двойни
собствени имена, а второто им име е „фамилно“ - „от династията

______ 25 _________________________________________________

на Асеневците“, „от династията на Шишмановци“. Обаче владетелят, кръстител на българите, Борис-Михаил се пише с чертица, защото след кръщението си той е приел християнското
кръстно име Михаил и е известен с двете си имена.
2. 3. Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, образувани от равноправни съставки (от които първата може да бъде
и съкратена):българско-френски (българо-френски), историкофилологически, морално-етичен, земно-водни (но земноводни
-в зоологията), синъо-червен, фабрично-заводски, строителномонтажен, телеграфо-пощенски и пр.
2. 4. Пишат се полуслято и широко известни фразеологизирани словосъчетания на повторени прилагателни (включително и с изменения във втората част): важен-важен, сам-самичък, луд-полудял, гол-голеничък, бос-обосял и пр. Така се
пишат и съчетания от рода на син-зелен, немили-недраги, ситни-дребни, пиян-залян и др.
2. 5. Сложни прилагателни притежателни имена, образувани
от равноправни лични имена или от собствено и фамилно име
(прякор и пр.), се пишат полуслято, като всяка част започва с главна буква: Кирило-Методиев,Кант-Лапласов, Бай-Ганъов,Дядо(Славейкова поема, Иордан-Иовково творчество, Елин-Пелинов
разказ, Панайот-Хитовата чета, Рило-Родопски масив и пр.
Забел, Названията на селища от този тип обаче е прието да
се пишат разделно: Тодор Икономово, Яким Груево, Отец
Паисиево, Генерал Тошево, Капитан Андреево и др.
2. 6. С чертица се пишат така наречените сложни „приблизителни“ числителни: два-три, двама-трима, седем-осем, десетпетнайсет, двайсет-трийсет, сто-двеста (стотина-двеста),
половин-един; също и фразеологизираните ден-два (не се казва
„нощ-две“), година-две, месец-два, минута-две, миг-два и пр.
Забел, Когато приблизителните числителни са написани с
цифри, те се пишат с тире: 5-6, 200-300.
2. 7. Полуслято се пишат сложни наречия с равноправни съставки и с общо значение подсилване на признака (много от тях
са широко известни фразеологизми): живо-здраво, бавно-бавно,
бързо-бързо, полека-лека, едва-едва, отгоре-отгоре, горе-долу
(долу-горе), криво-ляво, веднъж-дваж, надве-натри, напредназад, оттук-оттам, сега-засега и пр.; кажи-речи, влез-излез,
чупи-купи и др.

_________________________________ :_______________ 26 ______
2. 8. Полуслято се пишат неопределителните местоимения и
наречия, образувани с частиците еди-, -годе и -що: еди-кой, едикого, еди-какъв, еди-как, еди-кога, еди-защо и пр.; кой-годе,
какъв-годе, колко-годе, що-годе, кой-що, току-що и пр.
2. 9. Сложните междуметия с две или повече равноправни
(еднакви или видоизменени) съставки се пишат полуслято: мяумяу, бау-бау, ква-ква, га-га-га, бам-бам, бим-бам, бим-бам-бум,
дум-дум, пиф-паф, пиф-паф-пуф, тинтири-минтири, шушумушу, цигу-мигу, ax-леле, де-гиди, иха-ха, леле-варе и др.
Забел, Ако има удължение на гласни или съгласни, между
тях не се поставя чертица: аа!, ааа, ооо!, ууу!, шт! пет!, ррр!
2. 10. Чертица се пише в края на първата част на сложни
думи, когато втората част е изпусната, за да не се повтаря (тя
присъства в следваща дума). При това няма значение дали
съответната сложна дума се пише слято или полуслято: старои новобългарски (= старобългарски и новобългарски), авто- и
мотоклуб (= автоклуб и мотоклуб = авто-мотоклуб), горнои долнооряховски, плитко- и дълбоководни; английско- и френско-български, Петко- и Пенчо-Славейковото литературно
наследство и пр.
2. 11. Частиците по и най за степенуване се пишат полуслято
пред прилагателни и наречия: по-смел, най-смел; по-зле, найзле; по-вътрешен, най-вътрешен; по-навътре, най-навътре, пополека, по-завчера, по-насам, по-нататък, по-малко, най-малко и пр.
Забел, Когато частиците по и най са поставени пред други
части на речта (съществителни, глаголи и пр.) или пред цели
изрази, те се пишат отделно, като върху по се поставя ударение,
за да се разграничи графически от предлога по: по юнак, най
юнак, по обичам, най обичам, по предпочитам, по бих предпочел,
най мразя, по към стената, по на сметка, най на сметка и пр.
Запомнете: пише се най-вече, но повече.
3. Разделно писане
3.1. Основен показател за разделно писане е запазената самостоятелност на думите, като всяка от тях се изменя формално
сама за себе си (особено първата): вълк единак (срв. вълци
единаци, вълкът единак), студент петокурсник, студентка
петокурепичка, художник пейзажист, писател хуманист и пр.

______ 27 ________________________________________________
3. 2. Прието е „старши" и „младши“ да се пишат разделно в
съчетание като старши асистент, младши лейтенант, старши сержант, старша сестра, старши научен сътрудник и пр.
3.3. Също така разделно се пишат съчетания като Кума Лиса,
Зайо Байо, Дядо Мраз, Крали Марко, Хаджи Димитър.
Забел, Притежателното прилагателно от Хаджи Димитър
се пише полуслято - ХаджиДимитровата смърт, но обикновеното фамилно име се пише слято —Иван Хаджидимитров; срв.
също Поп-Пейовото съчинение, но Иван Поппейев.

ПРАВОПИС НА ГЛАВНИ БУКВИ
1. Всяко изречение, независимо от разновидността му (включително елиптичните и отделни думи, оформени като изречения), започва с главна буква.
Дядо Гено преглътна нещо и очите му оживяха. Разгоря се
« тях някогашният пламък, този, дето е бил и няма никога
да се върне. Никога.
Безшумно. Кротко. Умната. Полека.
Ще си проправиш всякъде пътека.
2. С начална главна буква и на нов ред (с отстъп) се пише и
текстът след обръщение, което е отделено със запетая:
Скъпи родители,
Забавих малко писмото си, но пък сега мога да ви се похваля
- взех много добре всичките си изпити!
Уважаеми господин Директор,
Моля да ми се разреши десетдневен неплатен отпуск по
домашни причини.
Забел. Не се пише с главна буква текст, който продължава
па същия ред след обръщението:
Скъпи родители, забавих малко писмото си...
3. Освен заглавието, с начална главна буква се пише и подзаглавието, независимо дали е поставено или не в скоби:
Бай Ганьо
Изворът на Белоногата
Невероятни разкази за
{Поема)
един съвременен българин
4. Прието е с главна буква да се пишат и оценките за успех,
когато са в списък (формуляр): Много добър (5), Добър {4) и т. н.

________________________________________________

28 ______

Забел. Когато обаче оценката влиза в свързан текст, не се
пише с главна буква: По български език имам за срока много
добър (5).
5. С главни букви се пишат в списъци или колонки на таблици или формуляри титли, звания, чинове и пр. (изцяло или
съкратено написани):
Назначена е комисия в състав:
Проф. Иван Стоянов
Полк. Дамян Петров
Д-р Светла Митева
Доц. д-р Марин Станев
Инж. Мария Янева
Арх. Яна Зафирова
Архимандрит Натанаил
Отец Боян Димов
Забел. В свързан текст титлите, званията и пр. се пишат с
малки букви: Комисията, в която влязоха проф. Иван Стоянов, инж. Мария Янева, д-р Светла Митева, отец Боян Димов
и др.,реши...
6. Собствените имена на лица, животни, групи, географски
обекти, населени места, институции и пр. се пишат с главна
буква: Петър, Петров, Радевски, Мария, Роза;Мурджо, Сивушка, Дорчо; Рила, Марица, Лудогорие; Пловдив, Яворово; завод
„Нефтохим“, Булбанк; група „Щурците“, дует „Ритон“ и пр.
7. При двойни лични и фамилни имена, написани със съединителна чертица, всяко от тях се пише с главна буква: МарияРоза, Петър-Емил, Тъпкова-Заимова, Златев-Черкин и пр.
8. С главни букви се пишат също псевдонимите и прозвищата: Стефан Караджа, Хр. Иванов Големия, Васил Василев
Зуека, Киро Котомана, Лорда, Сладура. Понякога псевдонимът
(или прозвището) се пише полуслято, но също с главна буква,
напр. Георги Георгиев-Гец, Владимир Димитров-Майстора и
пр. И двете съставки на сложни псевдоними на лица се пишат
като собствени имена с главни букви:2£/ш« Пелин, Ран Босилек,
Змей Горянин, Сирак Скитник, Калина Малина, Чичо Стоян.
Забел. Уточнението баща, син след фамилно име се пише
полуслято с малка буква: Ал. Дюма-баща,Ал. Дюма-син, Любен
Дилов-син и др.
9. С главна буква се пишат и нарицателни имена, предхождащи собствено име, когато са станали неразделна част от него:
Бачо Киро, Бай Ганьо, Чичо Стоян, Крали Марко, Баба Тонка,
Отец Паисий, Патриарх Евтимий, Поп Богомил, Презвитер

______ 29 ________________________________________________

Козма, Хаджи Димитър,Хитър Петър, Дон Кихот, Дон Жуан
и пр.
Забел, Обикновени нарицателни имена приложения се
пишат с малка буква: баба Илийца, дядо Славчо, чичо Денчо,
леля Дъмша, бай Илия, дон Родриго и пр.
10. Нарицателни имена, които олицетворяват абстрактни
понятия, обобщават конкретни обекти или пък са израз на емоционално отношение към тях от страна на автора, се пишат с
главна буква - Правдата, Кривдата, Доброто, Злото, Любовта, Майката, Живота, Смъртта и пр.:
Яли и пили Кривдата и Правдата, но когато трябвало да
платят, Кривдата казала: „Че ние вече платихме!“
Трябва да се прекланяме само пред Народа - и пред Съвестта си!
Плашишме, / велико Мироздание... Гледам Изгрева / иЗалеза, /поглъщам Вечността ти / и чакам своя край / непримирима.
Забел, В такива случаи често се казва изрично (заради слушателите, защото те не виждат главната буква), че съответната дума е с главна буква, т. е. на нея се набляга: Това беше Любов (с главна буква!).
11. При сложните собствени имена с главна буква се пише
само първата дума: Черно море, Бобов дол, Дунавска равнина,
Черна гора, Северен ледовит океан, Съединени американски
щати, Стара планина и пр.
Забел, 1, С главна буква се пишат и тези съставки на сложно
собствено име, които сами по себе си са собствени имена: Черни
Вит, Бяла Слатина, Велико Търново, Средна Стара планина,
Източни Родопи, Саудитска Арабия, Стрелчанска Луда Яна,
Издателство на Светия синод и пр.
Забел, 2, При чужди сложни имена, когато не знаем значението на отделните съставки, прието е всички - с изключение
на неначалните служебни думи - да се пишат с главна буква:
Рио Гранде, Пуерто Рико, Коста Брава, Па дьо Кале, Рио де
ла Плата, Лудвиг ван Бетовен (но: генерал Дьо Гол).
Забел, 3, Когато нарицателно име от сложно собствено название се употреби самостоятелно и замества цялото собствено название, то се пише с главна буква, напр. Софийският университет обяви конкурс за... Справки в канцеларията на Универ-

________________________________________________

30 ______

ситета. От 25 май ще се проведе Месец на детската книга и
рисунка. През Месеца се организират много срещи, изложби,
базари.
12. Заглавия на книги, филми, периодични издания, произведения на изкуството и пр. се пишат с начална главна буква.
Следващите съставки при сложни имена се пишат с главна
буква само ако са собствени: романът „Нова земя11, поемата
„ Черен арап и хайдут Сидер“, вестник „Земя“, вестник „Труд“,
вестник „Дневен Труд“, списание „Българска сбирка“, списание
„Българска Денница“, картина „Изгрев край морето“, картина
„Изгрев при Несебър“.
13. Названия на фирми, заводи, учреждения, училища, университети, църкви и пр. се пишат в кавички с начална главна
буква: фабрика „Загорка“, завод „Металург“, кино „Сердика“,
хижа „Бъндерица“, хотел „Хемус“, коняк „Плиска“, кораб,, Чайка“, читалище „Пробуда“, театър „Сълза и смях“, църква
„Преображение Господне“, кооперация „Напредък“.
Забел. Когато нарицателното име е уточнено чрез пояснение
и цялото съчетание се схваща като собствено име, пише се с
начална главна буква, напр. Народен театър „Ив. Вазов“, Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ и др.
14. Думите, означаващи посоките на света, се пишат поначало с малка буква.(На изток България граничи с Черно море,
на север - с река Дунав...), но когато са употребени в значение
на географска област (страни и народи), се пишат с главна буква: култура та на Изтока; различията между Севера и Юга;
влиянието на Запада (но Древният изток, Близкият изток).
15. Търговските марки на различни изделия се пишат с главна буква, напр. лека кола „Ланчия“, автомобил „Волво“,
пистолет „Браунинг“, автомат „Калашников“, телевизор
„Сони“, дънки „Мадок“, маратонки „Адидас“ и пр.
Забел. Когато имат широко разпространение и започват да
се употребяват като нарицателни, те се пишат с малка буква (и
без кавички): Движещата се бързо лада рязко спряла и фиатът се блъснал в нея.
16. Имената на небесни тела се пишат с главна буква като
собствени названия: Венера, Зорница, Вечерница, Голямата
мечка, Млечен път, Сириус, Слънце, Луна и пр.

_____

31 ________________________________________________

Забел. Главна буква не се пише, когато тези названия се
употребяват като нарицателни съществителни - макар да означават уникални (единствени) неща: Залезе слънцето, луната
се показа иззад облака, засия вечерницата и полека-лека
небето се обсипа със звезди.
17. Притежателни прилагателни на -ов (-ев) и -ин, образувани
от собствени имена, се пишат с главна буква: Яворовата лирика, Менделеевата таблица, Неновият син, Симеонов изборник,
Нонкината любов, Савина книга и пр.
18. Главни букви се пишат и при втори съставки на сложни
притежателни прилагателни, когато са от собствени имена: ДимчоДебеляновата поезия, Иван-Вазовата „Епопея на забравените“, Кирило-Методиеви съчинения и др.
Забел. 1. Някои такива прилагателни са се терминологизирали или са станали фразеологични и се пишат с малка буква:
свклидоваравнина, морзова азбука, питагорова теорема и др.;
ахилесова пета, прокрустово ложе, авгиеви обори, вартоломеева нощ.
Забел. 2. Когато прилагателните, образувани от собствени
имена, не са притежателни, не се пишат с главни букви, срв.
напр.: Ние още носим ботевска любов и омраза и поприкрити
байганъовския пояс и врачански бастон, байганьовската наглост и простащина.
19. Сложни съкратени названия (абревиатури) се пишат изцяло с главни букви, без точки между тях: БДЖ, БНБ, БАН,
ЕС, САЩ, ООН и пр.
Забел. 1. Някои от тези абревиатури се схващат като нарицателни съществителни и имат съответно формоизменение и
матова могат да се пишат с малки букви, срв. двете ВЕЦ и
всички вецове (но: двата веца); всички ВУЗ и всички вузове (но:
всеки вуз); Ефективно лекарство за СПИН все още няма.
Науката ще победи спина.
Забел. 2. С малки букви е прието да се пишат и някои отдавна установени буквени съкращения за сложни прилагателни
имена: жп линия (железопътна), тп станция (телеграфонощенска).
20. Местоименните форми във 2 л. мн. ч. за изразяване на
учтивост Вие, Ви, Вас, Ваш се пишат с главна буква в писма,

____________________ _____________________________ 32 ______
молби, поздравителни адреси и пр.: Уважаеми господин Иванов,
благодаря Ви за Вашата отзивчивост.
С главна буква се пишат тези местоимения и когато се обръщаме към повече лица, ако към тях поотделно (или поне към
едно от тях) бихме употребили формата за учтивост: Господа
съдии, обръщам се към Вас във връзка с искането Ви... Драги
колеги, благодаря Ви за Вашето писмо, което ме трогна.
Забел, 1. В обикновен текст, специално в художествената
литература, при представяне на устен диалог формите за учтивост не се пишат с главна буква: Ужасно е, че не мога да ви
обясня колко е прекрасно за мен точно тук да танцувам с
вас, наблизо да са моите приятели и на тях също да им е
хубаво, както сигурно хубаво е и на вашите приятели.
Забел, 2. В българската религиозна литература е прието не
само Господ, Бог и Исус да се пишат с главна буква, но и всички
местоименни форми или други думи, отнасящи се до тях: И
Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито
гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели. И
нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате
Тогова, Когото Той е пратил.
Забел. 3. С главна буква се пишат формули за учтивост на
царстващи особи, на висшето духовенство, на висши дипломати
и пр.: Ваше Величество, Негово Величество, Ваше Светейшество, Ваше Превъзходителство, Негово Сиятелство и пр.
Забел. 4. Само при обръщение и адрес в официални писма
и документи се пише с главна буква съществителното, означаващо длъжността: До г-н Министъра на образованието и науката', Уважаеми г-н Министре’, До г-н Директора на...', Уважаеми г-н Директор и пр.

ПРАВОПИС НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В писмен текст, за икономия на място и време, някои често
употребяващи се думи и словосъчетания е прието да се пишат
съкратено. Това се извършва по няколко начина.
1. Думата се записва съкратено:
1. 1. С началната буква: с. (село), о. (отец, остров), В. Левски,
В. Търново и пр.

______ 33 ________________________________________________

1. 2. С началната част (първите букви - до съгласна, след
която следва гласна): гр. (град), напр. (например), проф. (професор), Хр. Ботев, Ср. гора и пр.
1.3. Като се записват само началните няколко съгласни (гласните се пропускат): срв. (сравни, сравнете), вж. (виж, вижте),
млн. (милион, милиона), лв. (лев, лева) и пр.
1. 4. С началната и крайната част, като средата се пропуска:
д-р (доктор), г-н (господин), г-жа (госпожа), с/ ка (сметка) и пр.
2. Словосъчетание се съкращава:
2. 1. Като се пишат оформени в една дума само началните
букви на всяка съставка (без служебните думи): БДЖ (Български държавни железници), БАН (Българска академия на науките), ДСК (Държавна спестовна каса) и др.
2. 2. Като се съкращава всяка дума поотделно по съответния
начин: м. р. (мъжки род), и т. н. (и така нататък), пр. Р. Хр.
(преди Рождество Христово), т. г. (тази година) и пр.
2. 3. Чрез комбиниране началото на първата дума и цялата
следваща дума от словосъчетанието: профдеятел (профсъюзен
деятел), евровалута (европейска валута), югокриза (югославска
криза) и пр.
Забел. Излизат от употреба някои съкращения, получени от
началото на всяка дума на словосъчетанието: наркооп (народна
кооперация), диамат (диалектически материализъм) и др., но
се появяват нови като компромат (компрометиращ материал).
3. Пунктуация при съкращенията:
3. 1. Когато думите се записват само с начална буква или
само начална част, поставя се точка, за да се означи, че има
съкращаване: м. март, Cm. планина, П. Хитов, Cm. Караджа,
Ив. Вазов (но Ив Монтан), ж. р., мн. ч., 20 млн. лв. и пр.
3. 2. Ако при съкращаването се пропуска средна част на думата, това се отбелязва или с чертица, напр. д-р, п-в (полуостров),
или с наклонена черта, напр. с/ка, к/в (курсив), с/у (срещу),
п/ч (получерно) и пр.
3.3. При съкращаване на сложни названия само с началните
букви думата (абревиатурата) се пише изцяло с главни букви,
като не се пишат точки: ЦКС, БНБ, ВМРО, НАТО и пр.
Забел. При съвпадение на съкращенията може да се вмъкнат допълнително и малки букви, напр. МВР (Министерство
3*

34

на вътрешните работи), но МВнР (Министерство на външните
работи).
3. 4. Лични имена на монаси и владетели не се пишат
съкратено, защото те са или единствени, или по-основни (към
тях вместо бащино или фамилно име се прибавя за уточнение
името на манастира, епархията, държавата или някакво прозвище): Паисий Хилендарски, Константин Преславски, Константин Костенечки, Неофит Рилски, Неофит Бозвели,
Симеон Велики, Крум Страшни и пр.
Забел. За да се означи, че съкратено употребени думи са в
мн. ч., понякога те се удвояват, напр. се. се. Кирил и Методий,
се. се. Петър и Павел, чл. чл. 8,10 и 11 от Закона за висшето
образование и пр. При изговор обаче не трябва да се удвояват,
т. е. казва се „Съгласно членове 8,10 и 11 от Закона..“, също „Свети Кирил и Методий“ (макар че често се казва „Свети
свети Кирил и Методий“, срв. „Се. се. Константин и Елена“ не се казва нито „Свети света Константин и Елена“, нито
„Свети свети Константин и Елена“, а само „Свети Константин и Елена“.
3. 5. Съгласно приетата и у нас международна система на
измерителните единици, при съкратеното им изписване не се
поставя точка: м (метър), км (километър), см (сантиметър), г
(грам), кг (килограм) и пр.
3. 6. Производните измерителни единици (словосъчетания)
се записват или с наклонена черта, напр. м/сек (метър в
секунда), км / ч (километър в час), или със знак за степенуване:
м2 (квадратен метър), м3 (кубически метър) и пр.

ПРЕНАСЯНЕ ЧАСТИ ОТ ДУМАТА НА НОВ РЕД
Когато при писане или при подготовка на текст за печат в
края на реда не достига място за всички букви от думата, прието
е част от нея да се пренесе на нов ред.
Деленето на думата при пренасяне става по определени правила:
1. При пренасяне задължително се поставя чертица след останалата в края на реда част от дума, за да се означи, че тя продължава на следващия ред. Това улеснява четенето.

______35__________ -_______________________________________
Забел. Чертицата никога не се поставя в началото на реда,
пред пренесената част.
2. Пренасянето става по срички, затова не може да остане на
реда или да се пренесе на нов ред буквосъчетание само от съгласни. Така например думата строгост може да се пренесе
само по един начин: стро-гост.
3. Едносрични думи, дори когато се пишат с 4-5 или повече
букви (страст, власт, стрес, плащ), не се пренасят, защото
съдържат само една гласна, т. е. една сричка.
4. Сама буква не се оставя на горния ред, нито се пренася на
новия, дори и да е гласна, т. е. да образува сричка. По тази причина думи като грея, мия, око, ухо, ютия, олио, ухае и подобни
при недостатъчно място на реда се пишат изцяло на нов ред.
5. Ако между две гласни има само една съгласна, тя задължително отива на нов ред: ра-мо, ра-дост, пла-ки-на и пр.
6. В случай че между две гласни има повече от една съгласна,
то поне една от тях отива на новия ред: сес-тра, сест-ра; мостра, мост-pa; рав-нина, ра-внина, но-здри, ноз-дри и пр.
Забел. Ако първата съгласна е сонорна (р, л, м, н), а следващите са шумови съгласни, препоръчително е сонорната съгласна да остане на горния ред, напр. мар-ка, мал-ка, так-го,
бръм-ча и пр.
7. Ако първата от групата съгласни между гласни е й, тя
задължително се оставя в края на реда: май-ски, рай-ски, бейски, безкрай-но, стихий-но и пр.
Забел. 1. Когато съгласната й е сама между две гласни, тя
естествено се пренася на нов ред: Сто-йо, Пе-йо, Ма-йя и пр.
Забел. 2. ПренасянетоРа-йо, Пе-йо не бива да ни подвежда
да пренесем Пен-ъо, Стан-ъо и под., защото буквата ь няма
звукова стойност, а само бележи мекостта на съгласна пред о,
поради което не може да се откъсва от тях. Следователно
погрешно е пренасянето гал-ъота, маг-ъосник и галъ-ота,
магъ-осник - правилно е гальо-та, магъо-сник (магъос-ник).
8. Две еднакви съгласни (двойни съгласни) при пренасяне
задължително се разделят: плен-ник, сън-но, имен-ко, цен-на,
мол-ла, от-тук, пролет-та, над-давам, без-злобно и прг
9. Буквеното съчетание дж при пренасяне не се разделя,
защото с него се отбелязва един звук: ха-джи, ба-джанак, Добруджа и пр. (но надживея и др., защото д е от представката).

10. Препинателните знаци не се пренасят на нов ред. Изключение прави само голямата черта: „Ами сега, божичко!“
- възкликна жената.

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ
Препинателните знаци са важен елемент от писмената реч.
Те, наред с шпацията и новия ред, улесняват смисловото възприемане на даден текст.
Българската пунктуация използва общо десет препинателни знака: точка, въпросителна, удивителна, многоточие, двоеточие, запетая, точка и запетая, тире, скоби, кавички. Към тях
условно можем да отнесем и: съединителна чертица или дефис
(-), апостроф (’), наклонена черта (/), ударение ('), индекс (звездичка, цифра или малка буква отдясно горе до думата) и др.
В някои случаи препинателните знаци се употребяват и в
комбинация.

ТОЧКА
1. С точката като препинателен знак за синтактично оформяне на изреченията се разделят самостойни синтактични цялости. Тя се поставя в края на:
1.1. Просто или сложно завършено съобщително изречение:
Тия стъпки й бяха познати. Друг път, щом ги чуеше, тя се
оттегляше тихичко е гората и чакаше те да отминат.
1. 2. Повелително изречение, изказано без заповеден тон:
Не ставайте още. Наспете се добре.
1. 3. Въпросително изречение, изказано без въпросителна
интонация: Защо мълчиш. Как да ти помогна, като не отговаряш на въпросите ми.
1.4. Сложно изречение с подчинено изречение косвен въпрос:
Не разбирам какъв смисъл има да се самоунизяваш.
Забележки. Точка не се пише:
7. След заглавие (отделна дума, словосъчетание, безглаголна конструкция или изречение): Тютюн, Железният светилник, Пази боже сляпо да прогледа, Страданието - основно
чувство в поезията на Яворов и пр.

_____ 37 _________________________________________________

2. След цитирано изречение, отделено шрифтово или с кавички: Изречението Днес е почивен ден е съобщително. Изречението
„Днес е почивен ден“ е съобщително.
3. След пряка реч, когато следва авторова реч:
- Днес ще правим контролно — обяви учителят.
4. След цифрово изписване на година, месец, страница, последвани от тези думи, съкратено или изцяло написани: Днес е
9 март 1999 г.
5. При абревиатури, изписани с главни букви: СУ, РБ, БНБ
идр., а в някои случаи - с малка буква: жп, тп и др.
2. Точката като знак за графично оформяне се пише:
2. 1. При съкращения, когато са изпуснати букви в края на
думата: г. или год., и т. н., проф., ген., кап. и др.
2. 2. При номериране с римски или арабски цифри, главни
или малки букви: I., 1., 1. 2., А., а.
Забел. При номериране с параграф и цифри точка се поставя само след цифрите: § 1., § 11. и пр.
2.3. При цифрово означаване на дати: 9. III. 1999,9. 3.1999.
2. 4. Когато с арабски цифри се означава числително редно:
9. клас, 1. отряд, 4. поделение.
Забел. Не се пише точка след цифри, означаващи страница
и година: 1876 г., 15 страница.
ВЪПРОСИТЕЛНА 7
1. Въпросителна със синтактична функция се пише:
1. 1. В края на просто въпросително изречение, изразено с
въпросителни местоимения, наречия и частици: Кой извика?
Чии са тези накити? Защо не ми вярваш? Ще ме придружиш
ли до гарата? Дали ще го открият?
1. 2. В края на сложни съставни изречения, ако главното е
въпросително: Престъпно ли е да надлъжеш лъжата? Защо
да отидем, като знаем, че поканата им не е от сърце?
1.3. В края на сложно съчинено изречение, когато последното
просто изречение е въпросително: Ето, дойдох, и какво ще промени това? Човекът, който / влезе в бой / с мъглите, / с
северния мраз, / ти спомняш ли си кой / бе той?
1. 4. След прости, пълни или непълни, съобщителни изречения, когато се изразява съмнение в достоверността на полу-

чената информация: Щял да настъпи краят на света1? Ще се
откажеш от тая оферта? Сериозно?
1. 5. След самостоятелно употребени въпросителни местоимения, наречия или частици: Защо? За какво? Накъде? Е? Нали?
1. 6. След вметнати между тирета или скоби въпросителни
изрази или изречения: Той и днес (за кой ли път?) обеща да се
поправи. Стигнах до къщата им (Спомняш ли сия?) и почуках
на вратата.
1. 7. При пряка реч пред авторова реч:
— Утре ще дойдеш ли пак? - тихо ме попита мама.
1. 8. При заглавие пряк въпрос, когато авторът е поставил
въпросителна (Иде ли? Де е Бог? Юда ли?, но Де е България), и
при въпрос, отправен към адресата: Вярвате ли на сънища?
Ами мен защо закачаш бе, Тодоре?
2. Не се пише въпросителна:
2. 1. При заглавие с въпросителна дума, но без конкретен
адресат:
Какъв е смисълът на заглавието „По жицата“
Защо Вазов е заменил заглавието „Челопешката гора“ с
,;Една българка“
2. 2. След въпросителни по форма изречения, но изказани с
възклицателна интонация, вместо въпросителна се пише удивителна: Как си посмял да оклеветиш невинен човек! Може ли
да си толкова нагъл!
3. Употреба на въпросителен знак с идеографска функция:
Изтъква себе си като идеалния българин (?) и сам си вярва, че
е такъв. Била благонамерена (?) към мене... Вижда в него свой
принц (?), свое щастие. В тези случаи за подсилване на
удивлението и възмущението може да се напишат и две въпросителни, а също - въпросителна и удивителна.
УДИВИТЕЛНА
Удивителна се пише в края на изречения, изразяващи силни
чувства или заповед, подбуда, пожелание.
1. Удивителна със синтактична употреба се поставя:
1. 1. След просто, пълно или непълно, възклицателно изречение: На че плачеш! Ех, жена си! Чудесно! Отлично! Браво!
Ех, ти! Има бъдеще нашата хубава България!

_ _____ 39 __________________________________________________
1. 2. След изречение с наличен или подразбиращ се глагол в
повелително наклонение: Прости ме и веч прощавай! Богове!
Смилете се най-после! Стига мъгли! Слънце ни дайте! Слънце! Господ да го порази! Чумата да го тръшне тоз поганец!
1. 3. След обръщения, изразяващи силни чувства: О, мой
боже, правий боже!Поклон, народе мой! Мурджо! На, Мурджо!
1.4. След пряка реч в заповедна форма, след израз или дума,
наситени със силно чувство, независимо че следва авторова реч:
- Ти да мълчиш! - високо и звучно прозвуча неговият глас.
- Олеле, пребиха ме! - се дочу глас от съседния двор.
- 0, добре ми дошли! - срадост ги посрещнаха домакините.
1. 5. След изречение с въпросителна дума, изразяващо недоволство, несъгласие: Кой знае колко пари си дал! То на какво
приличаше бе! То управление ли беше това! Срамота бе, грехота! Какви последствия могат да се явят! - ревеше началникът на гарата. - Ами ако е някой крадец!
1. 6. След съобщителни изречения, изказани с настойчивост,
като повелителни: Като дойде, ще му върнеш парите! Да не
може човек да се отпусне в собствената си къща!
Не! Неуместно! / Ресто! - Не струва!
1. 7. След заглавие като указание за призив или силни авторови чувства: Пролет иде! Да работим! О, родино моя! Там!
Горко на победените! Хей, пролет иде! Угасете свещите!
1.8. След реторичен въпрос, изразяващ силно чувство: Утре
тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва!
-Де са старите войводи, де са старите юнаци!
1. 9. След междуметия:
- Ох! Уморих се до смърт. Туп-туп! Туп-туп! - едва
забележимо кънтеше сухата земя под нейните копита. - Бре!
-Мари! Онзи непрокопсаник, Цоновият син, тръгнал да гони
кошутата. - Ами, ами! - завърши тя. - Света Богородица е.
1. 10. След изрази и думи с иронично съдържание: Вавилон!
(Ама че го уподобих и аз!) - Знам колко си работлив! Да не ти
е уроки!
Забележки. Не се пише удивителен знак:
1. След спокойно изказани повелителни изрази: Гледай си
там работата, не закачай детето. Престани да плачеш.
Било, каквото било.

2. След заглавия, съдържащи заповедни форми или емоции:
Не бойте се, деца; Пази боже сляпо да прогледа; Ех, че гуляй
му дръпнахме; Събуди се, ясно слънце.
2. Идеографска употреба, в скоби или без скоби, на удивителен знак: Много си добър (!), няма що. То твоята щедрост (!) знам й цената. Като се разплащахме в хотела, поискаха ни
за файтона пет долара! - 27 лева за един курс.
МНОГОТОЧИЕ (ТРОЕТОЧИЕ)
Многоточие (три последователни точки, „троеточие“) се поставя:
1. В края на изречение или вътре в него като знак за нежелание или затруднение да се продължи мисълта; за прекъсването й от друг участник в диалога; като израз на вълнение
или пред неочакван завършек на изречението: По това ще ни
познават людете некога, ще ни знаят... Майко... ако видиш,
че умирам... кажи на Лазар да го доведе. За пазарлъка не
питай... а ти, гяволе, си затворил хана, спиш... И със султ...
-сълзите задавиха стареца... А майка ядна-жалостна, / дете
си мило прегърна / и... пак заръда, заплака!... И прочете с
големи заглавни букви’.„Падна Стамбол...“ и сърцето на Ганя
падна в ботушите му. Ако ми помогне бог и... дяволът.
2. При цитиране за означаване на пропуснати начало или
край на изречение: „Там... там буря кърши клонове...“ „...мисълта й, ясна и проницателна, откриваше в него съпруга,
бащата на децата й, якия стълб на собствения й дом“
Забел, Пред и след многоточие не се пише запетая.
3. При цитиране за означаване на пропусната в рамките на
изречението или текста част е по-добре многоточието да се постави в обикновени (...) или квадратни [...] скоби, за да не се възприеме като поставено от автора: „В наше време да си безкористен приятел на поезията, е нещо много ценно. (...)Хегел е казал,
че поезията е музика за вътрешните уши на човека...“

ДВОЕТОЧИЕ
1. Двоеточието като стилистичен пунктуационен знак се пише:
1.1. След изречение или израз, чието смислово съдържание
насочва към обобщаване или изброяване: Е, вий знаете', насила

______ 41_____________________________ _____ _______________
хубост не става. Туй им дай: гайди и пехливанлък. Затвори се
п одаята и само се чува: зън-зън, брои си парите. Първо заключение: мудност у комисията. Второ заключение: неподготвеност у комисията.
1. 2. Вместо съюзна връзка между прости изречения в състава
па сложно изречение: Един баща се хвали: откакто започнал
да го краде синът, вече не го задявал за пари. С очите си видях:
той беше. Повече не го потърсих: да си нямам неприятности.
Забел. В тези случаи двоеточието може да се замени с тире.
1.3. След авторов текст, въвеждащ пряка реч или цитат: И
първата мисъл, която блесна под неговото ясно чело, осветено
от ореол, беше:
- Очистих се, защото направих добро на най-лошия.
Той не правеше усилия да се откопа, а вървеше като победител и току викаше: „Чест! Чест!Разтегливо понятие е то...“
Панко възрази:„И три не стигат. Зиме, кога ходим по пусия,
по три чифта чорапи турям и пак ми измръзват краката!“
2. Употреба на двоеточието като идеографски знак:
Между цифри, четящо се като „на“ или „към“: Играта занърши с краен резултат 3 : 1 за нашия отбор. Този план на
София е с мащаб 1 : 2 500. Съотношението между водата и
ьрашното трябва да бъде 2 : 1.
3. Двоеточието като знак за графично оформяне:
3. 1. В официален документ след „подпис“ или друга дума,
глсд която трябва да се постави подпис: Министър: ..........
Директор:..........Ректор:........... Декларатор:........... и пр.
3. 2. В писмо, молба, заявление след думи, предшестващи
името или подписа на адресанта: С най-искрени чувства:.........
Ваш син:......... С почит:......... Суважение:.........
3. 3. Върху пощенски плик, пощенски запис, колетна декларация и пр.: Получател:......... Подател:......... Упълномощен:
......... Упълномощител:.........

ЗАПЕТАЯ Q
1. Като препинателен знак в простото изречение запетаята
следва следните основни пунктуационни правила:
1. 1. Запетая се пише за отделяне на безсъюзно свързани еднородни части или повторени думи: В огнището пращяха

_________________________________________________ 42 ______

борови съчки, шишарки, кори. Бързо, бързо кръгът се
стегна край тях. Цветя, цветя, цветя: по тротоарите,
по стълбовете, по оградите, по балконите - придаваха
на градчето красив, свеж и радостен вид. Лицето й сияеше
от хубост, здраве и жизнерадост. Пръснатите чертежи,
пепелникът, лулите на господина, неговите книги, тоалетните му дреболии, моливите му й даваха съвсем нов
вид. Върна се почернял от слънцето, съсипан от работа,
премалнял за сън.
Забел. 1. Ако еднородните части са обединени по групи чрез
съюз, запетая се пише за отделяне на оформените словосъчетания: В широкия двор се бяха събрали всичките ни роднини:
баби и дядовци, чичовци и вуйчовци, стринки и вуйни,
братовчеди и братовчедки.
Забел. 2. Ако последователно употребените определения не
са еднородни, запетая между тях не се пише: Той бе дребен
мургав мъж, с прошарени мустачки. Слънцето заблестя по
измитите червени покриви. Облечен беше с овехтели непрани дрехи. По гладката водна повърхност се плъзна
тъмна сянка.
1.2. Със запетая се отделят обособените части - определения, приложения, допълнения, обстоятелствени пояснения: Това
лято прекарах на село, моето хубаво село, кацнало върху живописна рътлина. Надарен поет, Смирненски е пишел стихове при всякакви обстоятелства. Калина, стройно, красиво
и мило девойче, бе на шестнадесет години. Дъбът, обгорен
от гръмотевица,хвърляше широка сянка. Тук, близо до кладенчето, ще се построи параклис. Нощес, някъде към два
часа, се събудих от странен шум. Бай Марко, пазач на строежа, се сепна от подозрителен шум. Срещнах Марга, моя приятелка от детинство. Макар и начинаеща учителка,
Ирина показваше много добри професионални качества.
1. 3. Запетая се пише и при обособени части, въведени със
съюза като в ролята му на уточнение: За летеца са необходими
и още редица качества, като смелост, бързи реакции,
самообладание и решителност. Сред присъстващите
имаше и самопоканили се, като Митко и Бальо.
1. 4. Запетая се пише и когато след обособената част в състава
на изречението следва съчинителният съюз и: Мъжът говореше
v-ч е) . дЗ-t-'Г

______ 43 _________________________________________________
нещо на детето, късащо цветя от поляната, и то щастливо му се усмихваше.
Забел, Когато пред обособена част има едносричен съюз, пред
нея не се пише запетая: Спряхме и уморени от дългия път,
налягахме по тревата.
1.5. Вметнатите глаголни изрази в изречението, както и
някои думи и изрази, с които една мисъл се противопоставя на
друга, се отделят със запетая. В тази роля най-често се употребяват: изглежда, мисля, надявам се,разбира се, то се знае, право
да си кажа, така да се каже, първо, второ, от една страна,
от друга страна, както се казва, както е видно, напротив,
обратно и др. Напр.: Доста е смутена, меко казано, и разстроена. Приятелката ми, изглежда, само това бе чакала... Напротив, на нея можеш да се довериш. Всички оцеляха, разбира се.
Забел. 1. Не се отделят със запетаи думи и изрази като
вероятно, всъщност, може би, по всяка вероятност, сякаш,
вярно, според мене и др. под.: По всяка вероятност закъснението му се дължеше на задръстване по пътя. Той може
би се е отказал от сделката.
Забел. 2. Думите наистина и естествено се отделят със запетаи само в случай, че върху тях пада логическо ударение. Срв.:
Ти наистина си добър човек. Ти си добър човек, наистина.
1.6. Обръщенията (със или без определения), като вид вметнати части, също се отделят със запетаи. Ти ли си, сине? Тръгвай, момче, не се бави. Днес вкъщи ли ще останеш, Кириле?
Мила майко, скоро ще се върна. Синове на България, благодарим Ви за героизма. Уважаеми господин Директор, моля
Ви да ми разрешите петдневен неплатен отпуск.
Забел. 1. Ако в обръщението е вложено силно чувство, след
него се пише удивителен знак: Юнаци! Вие защитихте името
българин.
Забел. 2. Обръщение, част от идиоматичен израз, не се отделя със запетая: Срв.: Вземи мене, Боже, давам ти се, но детето пощади, но Пази боже да си имаш работа с подобен
човек.
1. 7. Междуметие, употребено пред обръщението, се отделя
със запетая: Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да

_________________________________________________ 44 ______

искат пари, братко\ Олеле, майчице, отидоха паричките
ми!
1. 8. Ако пред обръщението има частица, тя се отделя със
запетая, но ако частицата е след обръщението, пред нея не се
пише запетая: Е, господин кмете, каква стана тя! Ей, бако,
продавач ли си?... Ама че тарикатин!Хей, дружина, хай станете! Хей, момче, да гледаш добичето, брей, чу ли? Иване бре,
магаре бре, качи се на черешата... Мамо ма, защо не ме пущаш
да играя с Кольо?
1. 9. Междуметията, изразяващи възклицание, изказани
без силно чувство, се отделят със запетая: Я, пък и ще се перчи!
Ах, защо нямам повече власт! Ех, защо дойдох... Их, че време
за зайци! - възкликна чичо Кола. Я, виж кой ни е дошъл на
гости! Като Клисура загина, няма да загине Българията, я!
Бяла лястовица - мислеше си той. - Има ли я, я?
1. 10. Частиците се отделят или не се отделят със запетаи
от другите думи в зависимост от смисъла на изречението: Я,
виж кой ни е дошъл на гости. Я виж кой звъни. Ама работа,
ама работа! Та ти си бил жив, а? А скачай!
1.11. Частиците да и не, когато върху тях пада ударение, се
отделят със запетая: Да, не ще съмнение, наивен, изумял старец. Да, плачеше задавен, с прехрипнал глас, като отчаяно
дете. Не, никой не познава своето сърце. Срв.: Не на двора, в
градината ще седнем и Не, на двора ще е по-добре.
2. Като препинателен знак в сложното изречение, запетаята разделя отделните изречения в него, следвайки определени
пунктуационни изисквания.
2. 1. Със запетая се отделят безсъюзно свързани изречения: Сърната спря, огледа се, ослуша се и тихо позова малкото. Велизар не се вслуша в думите му, не долови тревогата в
гласа му, не се сепна от молбата в очите му.
2. 2. В сложно изречение запетая се пише за отделяне на
изречения, въведени със съюзите и съюзните думи а, ала,
но, че, нито, като, като че, въпреки че, макар че, освен че,
макар да, вместо да, щом, щом като, който, чийто, какъвто,
както, когато, където, защото, колкото и др. Напр. Сила
ли е знанието, че си безсилен? Който храни илюзии, гладува.

______ 45 ________________________________________________ -

Ни веднъж не го беше подвеждало то, ни веднъж не го измами,
ни веднъж не го огорчи. Знаех, че само с мъдруване свобода не
се добива. Докато говореше, все повече се стопяваше тъгата
по лицето му. Бе облечен с абени дрехи, каквито носят всички
планинци. Синовете й не бяха такива, а той винаги си е бил
такъв, само че тя доскоро не бе знаела. Питаха, макар да
личеше, че всичко знаят. Замина, без да убие никого, горе, в
планината, защото мисълта за разплата изведнъж му се
видя издребняла и смешна. Двата аспирина, които глътна с
чая, поуспокоиха болката му. Костов реши да не се преоблича,
но решението му не се дължеше на угризение, а само на безразличие — някакво невъзмутимо, тихо и равно безразличие, което тридесет години празен живот бяха наслоили в душата
му и което сега, пред неизбежния край, го потискаше, но не
го измъчваше.
2. 3. Ако пред съюзната дума има предлог или друга дума,
запетаята се пише пред тях: Холът, в който го въведоха, бе
просторен, но неуютен. Момъкът, върху когото бе паднало
подозрението, бе слаб, болнав на вид. Беше многознайница, от
чиятоуста излизаха всички клюки. Това е ученикът, бащата на когото е разговарял с тебе. Ще успее този, търпелив
който е.
2. 4. Запетаята огражда подчиненото изречение и когато след
иего следва друго, въведено със съюза и: Излезе стопанинът,
срещу чиято порта се бяхме спрели, и без да каже дума,
дойде до нас. Оттогава още знаеше, че не ще им помогне, и
много по-рано бе го знаял, като че бе се родил с това знание.
2. 5. При последователни съюзи запетая пред втория се пише
само ако първият е многосричен, Срв. Стана така, че когато
седнаха в залата, се оказаха един до друг. Беше се оженил за
нея, защото, както той, така и тя, еднакво бяха страдали
от самотата.
Забел. 1. Щом пред съюзните връзки има уточняващи думи
като едва, само, чак, даже, тъкмо, именно и др. или частицата
не, запетая не се пише. Напр. Жена му се вълнуваше само когато си шиеше рокля или си купуваше шапка. Ще тръгнем
едва когато залезе слънцето. Няма да спорим тъкмо защо-

_________________________________________________ 46 ______
то е ясно, че никой от двама ни не е прав. Ненавиждах го не
защото бе зъл, а защото се правеше на добър. Ще стане не
както искаш ти, а както кажа аз.
Забел. 2. Не се пише запетая пред съюза че, когато е част от
сложен съюз, от идиоматичен израз или от съставно сказуемо:
Тази работа, макар че беше проста, ми създаде голямо главоболие. В случай че закъснея, не се безпокойте. Върви че му
вярвай. Втрещил се все едно че земята потъва. Мислих, мислих, пък взех че се върнах.
ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ (ТОЧКОЗАПЕТАЯ) »
1. В простото изречение с точка и запетая („точкозапетая“)
се отделят синтактични цялости, когато между някои от тях вече
са употребени запетаи: Между другите там бяха и Недкович,
развит и просветен момък', Кандов, студент от един руски
университет, човек начетен, но краен идеолог и увлечен от
утопиите на социализма', господин Фратю', Франгов, учител,
гореща глава...
2. В сложните изречения точка и запетая се пише между
отделни по-самостоятелни синтактични цялости: Дълбоко в себе
си Катерина съзнаваше колко е привързана към този отминал, но скъп на сърцето й свят', колко би желала да сподели
спомените си за него, ту приказно красиви, ту тъмни, изпълнени с горчива болка.

тире

g

1. Като препинателен знак тире се пише:
1.1. На мястото на изпусната, но подразбираща се дума или
словосъчетание: Бойте се от приликата - тя е форма на лъжата. Останаха само черни стени от някогашния Народен
театър - и скръбният спомен за онова, което беше той. Мама
прекопа доматите, а аз - цветята около лехите.
1. 2. За по-силно открояване на обособено пояснение: Чорбаджи Марко - един от героите на „Под игото“ - има за
прототип бащата на автора.
1.3. След еднородни части, следвани от обобщаваща дума: Мечти, желания, надежди - всичко се стопи за миг.

Чистене, пране, готвене - свободно време въобще не ми
оставаше.
1. 4. При вметнати думи и изрази с цел да се привлече
вниманието върху тях: Една зима - тогава бях още дете - е
една от стаите ни се настани някакъв неприятен възрастен
мъж. През лятната ваканция - и много рядко през зимната - ме пращаха на село. И той - трийсет кила с парцалите - тръгнал камъни да вади!
1. 5. При неочаквано присъединяване или противопоставяне: Делничен ден не ми бе позволено да се събирам с
приятели - освен ако баща ми бе в много добро настроение. Как ще го кълне - дете й е! Никой няма право да ме съди
- още повече ти.
1.6. За означаване на зависимост (следствие, основание)
при разделяне на безсъюзно свързани изречения: Вървяхме,
вървяхме - краката ни се израниха. Вървяхме бързо, вървяхме безспирно - нали трябваше да стигнем преди разсъмване.
1.7. С експресивна функция: Отивам си-и последната
надежда угасна! Не го ли направиш - не се вясвай пред
мен!
Забел, За тире при пряка реч вж. съответно там.
2. Като знак за графично оформяне на текста тире се пише:
2. 1. За пространствено или времево разграничаване:
Ще взема самолета София-Мюнхен-Лион. Магистралата
София - Варна е прокарана през трудни терени. Чакаме го
да се върне в сряда — четвъртък.
2. 2. За свързване на приблизителни величини, написани
с цифри: Това нещо ще ти струва не повече от 100-200 лева.
След 10-15 минути ще съм у вас.
2.3. При имена на автори на произведения, открития, закономерности и пр.: Чета романа на Илф - Петров. Спомняш ли
си закона на Бойл - Мариот?
2. 4. При изнасяне на нов ред при изброяване или изреждане: В писмената си работа трябва да включите’.
-значението на проблема;
— личното ви отношение към него;
• - мнението на други хора по този въпрос.

48
СКОБИ

1. Като препинателен знак, алтернативен на ограждащите
запетаи и тирета, скобите по-силно открояват вметнатите или
поясняващите части в изречението.
1.1. Със скоби се ограждат допълнителни бележки, уточнения и обяснения: Каза ми, че е от еди-къде си {назова
една от околните махали), че пасе кравите на еди-кой си и
пр. Този човек {по-точно - нечовек) е успял вече да хвърли
коварните си въдици. През онова лято {беше 1976 г.) изпитах
най-голямоторазочарование в живота си. Бях на шестнадесет
години {тогава все още живеехме на село), когато разбрах
кой е човекът, виновен за нещастието, сполетяло ме преди
десет години.
1. 2. Скобите служат за обграждане на ремарки, заглавия,
имена на автори и пр. Анка {към Маргариди). Ах, колко
желая да отида на Европата, па зная аз... „Младата жена
видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение
на душата си, образите на своите най-скрити мисли...“
{Димитър Талев, „Железният светилник“).
Забел. Обградените в скоби вметнати думи и изрази следват
правописните правила за малка и главна буква.
2. Като знак за графично оформяне скоби се пишат:
2.1. След вметнати лични имена в скоби се поставят псевдоними и прякори (както и при обратни случаи), напр. Хр. Смирненски {Ведбал), Елин Пелин {Димитър Иванов Стоянов),
Елисавета Багряна {Елисавета Любомирова Белчева).
2. 2. В скоби - за предпочитане квадратни [...] - при цитиране
се затваря многоточие, указващо пропуснат текст: Най-после
беше решено отиването на Бузлуджа, в което решение немалко
пръст имаше и Чардафон, защото ходи да агитира [...], че
ползата е очевидна.
2. 3. При изреждания, изнесени на нов ред и означени с цифри или букви, след тях вместо точка може да се пише дясна скоба:
Говори по точка 5. Идейно-тематични насоки в романите
на Димитър Димов*.
а) Силата на човешките страсти, мании и амбиции.
б) Трагизмът на човешкия живот.

е) Отчуждението и самоотчуждението у личността.
г) Абсурдизмът на живота.

КАВИЧКИ
С кавички се обграждат:
1. Диалогична и монологична пряка реч - най-вече когато
не се изнася на нов ред — и цитати: Носът, като всеки нос,
беше безкрайно пестелив на думи, понякога само казваше
„Хъм! Хъм!“ или кихаше силно. „Хубавата ябълка — свинята я изяжда“- казваха, но после престанаха да говорят...
„Трябва да се хапне нещо - мислеше си той, - не може!“
Публицистиката на своето време Алеко Константинов характеризира с думите'. „Българската преса! Каква жалка
ирония в тези две думи!...“
2. Названия (нарицателни или собствени имена): зала„Фестивална“, фондация „Тринадесет века България“, хрампаметник „Св. Александър Невски“, Народен театър „Иван
Вазов“, романът „Тютюн“, квартал „Изток“, училище
„Петър Берон“, АЕЦ „Козлодуй“, отбор „Академик“,
фестивал „Златен Орфей“, Издателска къща „Хермес“,
прахосмукачка „Аляска“, автомобил „Фиат Типо“, космическа станция „Мир“ и пр.
3. Думи или изрази, изказани иронично, неправилно или
особено, оригинално: Че ти си бил голям „храбрец“ бе. Какво
не би направил, „лебо“ да си запази. Усещам ненавистта ти
дори зад черните ти „пенджери“. Младостта като филм е,
обаче без „доглеждане“, само веднъж!
4. Не се обграждат с кавички:
4. 1. Имена на технически марки, породи животни, сортове,
названия на храни и напитки, добили широка популярност: Аз
едно пежо го карах 15 години. Около нея подскачаше красиво
пуделче. Дунавията е по-хубаво сирене от кравето.
4. 2. Имена на географски и топографски обекти: връх Бузлуджа, река Арда, полуостров Калиакра, остров Тасос и пр.
4. 3. Имена на квартали, булеварди и улици при адресиране,
напр. върху пощенски плик:ж. к. Илинден, квартал Лозенец,
площад Батенберг, улица Атанас Далчеви пр., но Живея в
кв. „Изток“ на ул. „Латинка“.
4*

________________________________________________ 50 _______

СЪВМЕСТНА УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

Пунктуационните правила понякога довеждат до необходимостта да се използват последователно по няколко препинателни знака. При такива случаи те се подреждат йерархически.
1. При запетая и тире най-напред се пише запетаята, а после
- тирето:
- Не, не утре, а сега - с твърдост в очите го прекъсна Лина,
- защото утре ще бъде късно.
2. При съчетание точката, удивителната, въпросителната и
многоточието предхождат скобите или кавичките: Прощавай,
Ниагара! Много е кратък животът, за да имам надежда още
веднъж да те видя!... (А бе, не се знае! Здраве да е, па и берекет...
Ами!) Не очаквах думите му: „Знам истината. Защо си ме
лъгала досега?“ Вавилон! {Ама че го уподобих и аз! Колко са
глупави, като си помислиш сериозно, тези сравнения с древността...) Оскар Уайлд е казал:„По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня.“
3. При комбинация от запетая, точкозапетая (точка и запетая) или двоеточие със скоби на първо място се поставят скобите:
След смъртта на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“
излиза в Съчинения, София (Комитет за увековечаване паметта на Алеко Константинов), 1903, книга втора.
Забел. Ако текстът в кавички е част от изречението, точката,
удивителната или въпросителната се поставят след кавичките:
Ох, хич не ме сгряваше туй „и в Америка е същото“!... Инак
всичко друго е препечатано от „Български преглед“. С голяма
морална сила баба Илийца се извисява с отговора на въпроса,
зададен й от четника, „Къде ще се дяна, бабо, сега?“. В един от
епизодите на разказа си „Албена“ Йовков поставя красотата
над нравствеността („Грешна беше тая жена, но беше хубава“).
4. При съчетание от тире или запетая със скоби или кавички,
на първо място се поставят скобите или кавичките: При вика
„Помощ“, който разцепи нощта, из къщите наизскачаха мъже. На първо място аз поставям песента „Нощ край езерото“
- завладя ме изведнъж. Песента „Нощ край езерото“ ме завладя
изведнъж (нека си го призная), емоционално ми допадна.
5. При съвпадение на кавички или скоби двойни кавички и
двойни скоби не се пишат: „Нали ти казах, това станало на

_____

51 -------------------------------------------------------------------------

самия празник „Света Богородица“. В писмото си бе му съобщил: „Пиша разкази, които смятам да издам в сборник „Морски бриз“. Донесоха вода от кладенеца. (Така бил поръчал
кметът (щели да я анализират.) В последния пример е подобре да се използва тире: (Така бил поръчал кметът - щели
да я анализират.)
6. Ако цитатът в скоби завършва със съкращение, след скобите се поставя точка: („[...] и т. н“).
7. В комбинация препинателните знаци удивителна, въпросителна и многоточие се пишат и самостоятелно вътре или в
края на текста за изразяване на недоумение, учудване, протест,
възхищение и др. чрез гримаса:
- Не, аз съм българин.
_ ?/
- Българин съм, от България.
_ ??!!
- Бългериен! — извиках аз натъртено
- Глух ли е? Бългериен!
8. При цитиране в средата на изречението на текст, завършващ с въпросителна или удивителна, те се запазват: В разказа
„Иде ли?“хуманизмът на Вазов не влиза в противоречие с патриотизма му. И сега нейното „Бог да те пази, ама и ти се
пази!“ звучи в съзнанието ми.

ПРАВОПИС НА ПРЯКА РЕЧ
Препинателни знаци, характерни за пряката реч, са тирето
и кавичките, както и някои други общи и конкретно свързани с
нея пунктуационни правила.
1. Когато пряката реч е диалог, най-често тя се пише на нов
род с тире:
- Какъв е този човек?
- Изгубен човек. Пияница.
2. В края на изречението, предхождащо пряката реч, се пише
дпоеточие само ако в него има въвеждащ глагол като каза,рече,
продума, извика, разкрещя се, проговори и др.
Младата я погледна с насълзени очи и й се сопна:
- Тук ще стоя и аз. И на мене е майка.
3. В случаи, когато авторовата реч е след пряката, между
тях се пише тире, а ако я разделя, се обгражда с тирета.

- Не стълба, а колело - рече Палазов.
- Слушай, Стояне - заговори той меко, но решително, ~
утре тръгвам с тебе.
4. Когато пряката реч, след която следва авторова реч, завършва с точка, тя се пише след авторовата, а ако изисква
въпросителна или удивителна, те се поставят след пряката реч,
а след авторовата реч се пише точка.
- Стига - рече тя. - Нямам вече ракия.
- Не се карайте! - намеси се кметът. - Стояне, ти си млад,
потрай.
- Как я изцери? - питаше Темелко.
5. Ако авторовата реч е вмъкната в изречение на място, където би трябвало да има запетая, запетаята се пише след авторовата реч, преди второто тире.
- От вашите рисунки лъха меланхолия - додаде той, затова ми действат потискащо.
- Че знам ли, Марине - кротко заговори баба Ана, - знам
ли, сине.
6. При условие че в авторовата реч след пряката има глагол,
насочващ към друга пряка реч, след нея се пише двоеточие, а
самата нова пряка реч се пише с малка или главна буква, според
правописните правила, и в кавички, а ако е след въвеждаща
пряка реч - с тире, без кавички:
- Скача, рекла, в съня си и вика: ДСасацияГ
Всички се засмяха.
- Касация!-викал. Питала жена ми: булъо Марийо,рекла, какво е туй касация?
- А тя?
- Рекла й: хайде, хайде! Нека той виси по кръчмите, нека
не си гледа работата, че касация не, ама съвсем ще я закъсате!
- Ти си праведник, ти нямаш грях. Чиста душа - каза с
усмивка изповедникът и поклати глава, като че искаше да
каже: - Толкова хора съм видял, а такава праведна душа
като тая не мислех, че има,
- В самотията, момче, човек е такъв, какъвто cue - рече
чичо Митъо и добави: - Истински.
7. Вътрешната, неизказаната гласно реч най-често се обгражда с кавички: Рахни с бързи крачки и загрижено лице се повърна

-____

53 _________________________________________________

към къщи. „Тоя Калин, тоя простак - мислеше си той, - ще
ми отиде стоката!11
Забел. Не е погрешно на нов ред с тире да се напише и вътрешна реч:
- Пъшка като човек - каза си Дойчин. - Не ще й помогне и
зелената трева.
8. Диалогична реч, изнесена на нов ред, може да се пише и с
кавички.
„Хайде де! - казвам на Сусо. -Мигър през зимата къртицата ще излезе отгоре и ще тръгне да ходи по снега“
„Иаз това се чудя-смуче цигарата си селянинът. - Лятно
време, както и да съм искал да изкопая къртица, все не съм
успявал.“
9. Най-често пряката реч в кавички не се изнася на нов ред,
но ако е диалогична, пред думите на второто лице, участващо в
нея, за по-лека четивност се пише тире: Момата Софрона, която
много добре помнела това, казала: „Защо седите тука, а не
отидете в Живковци при Мустакерата?“ - „Много е студено да
бием сега през чуката“ - казало момчето и отпило от виното.
10. Като вид пряка реч, цитирането се подчинява на определени изисквания.
10.1. Когато цитатът се вплита като синтактична част от авторовата реч, той се обгражда в кавички, при което останалите пунктуационни правила също се прилагат (вж. правилата при точка,
удивителна, въпросителна, многоточие, запетая, скоба): ^любен в България до фанатизъм“, Бойчо Огнянов разпалва у белочерковци патриотичен плам. Вазов, обзет от обич към своя
народ, защитава неуспеха на Априлското въстание с афоризма:
кладите народи, както и младите хора, са поети.“ Красивите
гледки на родната земя изпълват пътеписеца Алеко с оптимизъм („Има бъдеще нашата хубава България!“).
10. 2. Когато се цитира без въвеждащ глагол, чуждият текст
се пише в кавички, но като отделно изречение:Хаджи-Серафимовата внучка неотменно носи в себе си патриархалното и родовото, но и извечно общочовешкото, природното, и го защитава.
„Султана дочуваше отдавна шепота на злорадата мълва, но
никой не се осмеляваше да й заговори направо и тя мълчеше,
стиснала устни, по-горда и по-недостъпна отвсякога.“

________________________________________________ 54 _______

10. 3. При цитиране на стихове на нов ред кавички се пишат
само ако ги има в оригинала.
Някой би въздъхнал:
„Не очаквам...“
Не! Очаквам!
Чака ме светът.

ГРАФИЧНИ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ
СЪЕДИНИТЕЛНА ЧЕРТИЦА (ДЕФИС) В а-а
Дефисът е графичен писмен знак с често приложение.
1. При полуслято писане на сложни или съставни думи и
идиоми: заместник-ректор, гост-режисьор, вагон-ресторант,
внос-износ, еди-що, кога-годе, рано-рано, лека-полека, напредназад, току-речи, вир-вода, пиян-залян, горе-долу и пр.
2. В случаи, когато първата част от сложната дума е написана
с цифра: 10-годишно (момче), 5-ия (км), 50-процентово (участие), 25-годишнина (от сватбата) и пр.
3. При двойни лични и фамилни имена: Константин-Кирил, Иван-Александър, Немирович-Данченко и пр.
>
4. При сложни притежателни имена, образувани от съществителни собствени: Кирило-Методиев (ученик), Елин-Пелинови
(разкази), Гео-Милева (поема) и пр.
5. След частиците за степенуване пред прилагателни и
наречия: тю-сгъвършен, най-съвършен; по-прецизен, най-прецизен;
по-горе, най-горе; по-тържествено, най-тържествено и пр.
Забел. Между частиците по и най и други части на речта не
се пише дефис. В такива случаи върху частицата за сравнителна степен се поставя ударение: по тарикат, по лицемер, по
харесвам, по ми допада, пЪ откъм ляво и др.
6. За изобразяване на скандирано, разчленено или удължено
изговаряне на думи: Бра-во, бра-во! Ос-та-вка! Мъъл-чи си, па
си гледай кефа. Сложи си шап-ка-та!
7. При сложни междуметия: ox-леле, ха-ха-ха, трам-тарарам, гу-гу, мяу-мяу, бръм-бръм и пр.
8. В края на реда при пренасяне.
Забел. За употребата на чертица вж. и при Полуслято писане.

7^

55

УДАРЕНИЕ й
Ударение върху всички многосрични думи в българския език
се поставя в речниците, както и в учебниците и изданията, предназначени за чужденци. В обикновената писмена реч ударение
не се поставя, с изключение на следните случаи:
1. Със смиелоразличителна стойност при употреба на пълни
омоними - зелен и зелен, кален и кален, само и само, вълна и
вълна, ужасен и ужасен. Срв. ‘.Ужасен, у морен, пророкът излезе
из града и Разнесе се ужасен грохот', Конете издишаха пара,
пара се отделяше и от потните им хълбоци и пр.
2. Върху кратката лична и притежателна форма на местоимението й за различаване от съюза и: Разбрах целите й.
Винаги й казвам истината. Срещнах майка й и й казах. В
този случай знакът (') е само различителен и не показва, че
формата е ударена.
3. Върху частицата за сравнителна степен по, когато не е
пред наречия и качествени прилагателни и след нея не се пише
чертица (за различаване от предлога по): по юнак, по надясно,
пЪ схващам и пр.

АПОСТРОФ (ГОРНА ЗАПЕТАЯ)
1. Графичният знак апостроф (единична горна запетая) се
употребява най-често като белег за пропусната част от дума
или цифра:производство ’99 година,модел "86год., к’воот тва,
окол’него, близ’пътя; Стой, почакай дойдем двама!
2. Апостроф се пише и за спазване графиката при чужди
думи: Кот д’Ивоар, Жана д’Арк, шарже д’афер и др.
3. С апостроф е прието да се отбелязва при фонетична транскрипция мекостта на съгласните: бях /б’ах/, лют /л’ут/.
НАКЛОНЕНА ЧЕРТА
1. С наклонена черта се отделят стиховете, когато се цитират
на един ред, като от двете й страни се оставя шпация: Машини,
/ стомана, / машини / и масло, и пара, / и смрад.
2. Наклонена черта се пише и за свързване на противоположни или алтернативни единици. В тези случаи тя не се отделя с
шпация: Редукцията а!ъ е най-често срещаната в говоримия
български език. Кратките местоименни форми се!си превръщат обикновените глаголи във възвратни.

3. Наклонената черта замества предлозите е, на, за в случаи
като: м!сек, лв.!кг, км!ч и под.
4. С наклонена черта се отбелязват в специални текстове
някои съкращения, напр. в полиграфията: п!ч (получерно),
к/в (курсив); в областта на финансите: с/ка (сметка) и пр.

ПАРАГРАФ
Параграфът е идеографски знак за графично оформление
на договори, правилници, закони и подобни документи, научни текстове. Употребява се наред с букви и цифри, напр.:
§ 1. Българската азбука има 30 букви - а, б, в, г...
§ 2. Българският правопис е изграден върху морфологичния,
традиционния и фонетичния принцип.
Забел, За разлика от цифрите и буквите, които след всяко
подзаглавие започват отначало, параграфът въвежда нови
обособени пасажи с последователни цифри от началото до края
на текста с общо заглавие.

ПРОЦЕНТ
, ПРОМИЛ
Идеографският знак % (процент, на сто), който идва от математиката, намира място в различни текстове, дори художествени:
— Не е изгодно - отговори той. - Ще вземеш пари с 10 %(= десет процента или десет на сто), ще спечелиш едва 12%, когато
лихваринът на мой гръб ще си прибере своето 10%!
По-рядко се употребява знакът %о (промил, на хиляда): В
кръвта му имало 2%о(= два промила, две на хиляда) алкохол!

индекс

ика ИИи

Индексът, който представлява малка цифра или звездичка,
поставени отдясно над думата, насочва читателя към обяснителен текст, под черта или в края на книгата. Напр.: БУХАЛ И
СВЕТУЛКА* [под черта - * Със съкращения.}; Българи и
черногорци се нахвърляха в редута2 с бесни ви кове, [в края на
текста - 2 редут - отделно малко укрепление, предназначено
за отбрана, окоп.].

______ 57 ________________________________________ _ _______

ПОДБОР НА ВКЛЮЧЕНИТЕ В
РЕЧНИКА ДУМИ И ФОРМИ И
ГРАФИЧНОТО ИМ ПРЕДСТАВЯНЕ
В настоящия правописен речник са включени само думи (и
техни форми), при които има правописни особености. С това се
обяснява липсата на някои думи с честа употреба в речта, като
например мама, сестра, вода, имам, смел и пр., а пък са представени, наред с хляб, мляко, храбър и пр., и по-редки и архаични думи, които обаче създават правописни проблеми, напр.
сестриник, кока-кола, копой, рикошет и др.
При изменяемите части на речта освен основната форма са
представени и формите, които съдържат правописни трудности. Стремежът е всички форми поначало да се дават изцяло особено когато има опасност да се допуснат грешки, — но за да
се намали обемът, редица форми са дадени съкратено, по
общоприетия начин.
Шрифтово откроени са словоформите, отделни букви и
буквосъчетания, където често се допускат правописни (или
правоговорни) грешки. Това се отнася до следните случаи:
1. Когато я е променливо (тогава се подчертава и е): пял,
пели; бял, белия(т), бяла, бяло, бели.
2. Когато я е глаголно окончание:
2. 1. В сегашно време (за да се запази мекостта): моля, -иш,
-ят; търся, -иш, -ят.
2. 2. При всички форми на глаголи от трето спрежение: валям, -яш, -ят’, стрелям, стреляше, стреляйки.
3. Я в други случаи:
3. 1. При членуване: овчар, -я, -ят; коняр, -я, -ят; приятел, -я, -ят; зет, -я, -ят (за запазване на мекостта).
3. 2. В думи като просяк, просяци; ясла, ясли; яздя.
4. Получерно са написани и буквосъчетанията ьо и йо, за
да не се смесват помежду си или с ю: глезл ьо, глезл ъовци; байо,
байовци.
5. По същия начин са откроени двойните съгласни, задължителни при писане (независимо дали се изговарят или не):
пролетта, опасността; странна, ценна.

_____________________ _ __________________________ 58 ______
6. С получерно са отбелязани и единичните съгласни, които поради неправилен изговор може погрешно да се напишат
като двойни: фино, свещена, оста.
7. Така са откроени и други букви, при които често се греши:
ешелон, хитър, коригирам.
8. Буквите и, й, ии, ий се открояват в случаите, когато при
тях се допускат грешки: славей, славеи; кутия, кутии; хербарий, хербарии.
9. Съчетания от гласни са дадени с получерно, за да се избегне погрешно опростяване: абитуриент, аудиенция, оказион.
10. Откроени са и някои букви за съгласни звукове, които
при небрежен изговор се изпускат: кост, костница, местна
(от място - за разлика от месна, свързана с месо).
11. Неударени гласни, при които често се допускат грешки
поради редукцията, също са с получерно: комин, чувал, паплач, залък, рикошет.
12. За да се запомни правописът на някои представки,
съответните букви също са дадени с получерно, напр.:
12. 1. Представките о- и у-: оказвам (помощ), указвам (пътя); одобрявам, убеждавам.
12. 2. Представките пре- и при-: превеждам (от един език на
друг), привеждам (доказателства); преговарям, прибирам.
12. 3. Представки, завършващи на звучни съгласни:
разкривам, изстрел, възкресение (но въстание!), както и завършващи на беззвучни съгласни: отговор, сговор.
13. Съществителни имена от м. р. са дадени с основна
форма, членувана форма за ед. ч. (кратка и пълна); бройна
форма след курсивирано числително два (при лица - двама) и
формата за мн. ч.; звателна форма (ако има нормална употреба), отбелязана с удивителен знак: вол, вола, волът, волове,
два вола; воле!; роб, роба, робът, роби, двама роби.
13. 1. Не се дават членуваните форми на съществителните
от ж. р. на -а и -я, тъй като при тях няма правописни трудности. Обаче при съществителните от ж. р. на съгласна, специално завършващите на -т или -щ, членуваните форми се изписват изцяло, защото съдържат правописни трудности (поради
това в речника те са включени масово): прелест, прелестта,

у

4-71

______ 59_____________________________________________ __
прелести; смелост, смелостта; помощ, помощта, помощи и
пр. Както се вижда, при тях има и задължително преместване
на ударението.
13. 2. Неударената членна форма -та се дава при съществителни от м. род. Напр.: папа м., папата; войвода м., войводата; бояджия м., бояджията.
13. 3. При съществителни имена от ср. р. на -о, -е също
не се дават членни форми, тъй като не създават правописни
затруднения.
13. 4. При съществителни имена от ср. р., завършващи
на друта гласна (-а, -и, -у, -ю), се посочва членната форма за ед.
ч. -то: бижу, бижуто; пардесю, пардесюто; жури, журито;
амплоа, амплоато.
13. 5. Ако съществителното име окончава на -е или -о, но не
е от ср. р., а от м. р., родът се посочва курсивирано: чичо м., -то;
батьо м., батьото. Тогава се дава и членната форма.
14. При прилагателните имена формите в ж. р., в ср. р. и в
мн. ч. се дават само с окончанието: весел, -а, -о, -и.
14.1. Ако прилагателното има някакви правописни особености, дава се и членуваната форма за м. р., напр.: хитър, хитрият, -тра, -тро, -три; сънен, сънният, -нна, -нно, -нни и пр.
14. 2. Когато прилагателното име е неизменяемо или безродово, това се отбелязва курсивирано (серхнеизм. прилагат.;
мераклия безрод. прилагат.).
15. Числителните имена се дават с вариантите им, напр.
двайсет и двадесет, двайсетте и двадесетте и пр.
16. Местоименията са подредени по азбучен ред, а също и
в парадигма, като се обръща внимание на правописа им.
17. Богатото глаголно формообразуване е представено
подборно пак с оглед на правописа. Основната форма е последвана от съкратено дадените форми за 2 л. ед. ч. (-еш или
-иш, -aiu или -яш) и 3 л. мн. ч. (-ат или -ят) сегашно време
- съответно ударени или неударени. Следват формите за мин.
св. време, мин. св. деят. причастие, страдателно причастие, мин.
несв. време, мин. несв. деят. причастие, сег. деят. причастие,
деепричастие и отглаголно съществително (липсата на някои
от тези форми не се отбелязва!).

_________________________________________________ 60 _______

17. 1. Когато формите на мин. св. и мин. несв. време съвпадат (с изключение на 2 и 3 л. ед. ч.), дават се само формите
на мин. св. време, напр. летях, -я, -яхме, -яхте, -яха (не се
допуска грешка при 2 и 3 л. ед. ч. на мин. несв. вр. - летеше).
17.2. Същото важи и за съвпадащите минали деятелни причастия - свършено и несвършено (дават се само веднъж):
летял, -ели.
17. 3. Повелителната форма се посочва само ако има особености, напр.: виж!, вижте!', влез!, влезте! (но не и влизай,
влизайте, макар че й може да затрудни правописа на по-малко
напредналите).
17. 4. Видът на глагола проличава по това, че св. вид няма
сег. деят. причастие, деепричастие и отглаголно съществително.
Във връзка с ограниченията при един кратък правописен
речник, включени са преди всичко глаголите с правописни
трудности (особености), но невинаги „видовата двойка“. Макар
че в много случаи по-естествена в книжовния език е формата
за несвършен вид на -вам, тя невинаги е дадена, защото не
съдържа правописни особености, а е посочена по-рядката форма
на -ям, тъй като там се допускат грешки, напр. може да липсва
изселвам, но е даден изселям, защото трябва да се прави разлика между „Той се изсели, когато се изселяха (= изселваха)
всички“ и „Той щеше да се изсели, когато се изселеха всички“
(тук формата изселеха е от глагола изселя, а не от изселям ето защо трябва да се напише напр. „Той щеше да се изсели
само ако се изселеха всички“, а не „Той щеше да се изсели само
ако се изселяха всички“). Поради това в такива случаи, наред с
несвършения глагол на -ям, се дава и свършеният глагол.
18. Неизменяемите части на речта (наречия, съюзи,
предлози, частици и междуметия) са дадени със съответна
граматическа бележка. Посочени са употребителни в книжовния език варианти, напр. близо и близко, бързо и бърже, тук
и тука.

абаджия лс, -та, -йи,
двама абаджии
абажур, -а, -ът, абажури,
два абажура
абдикация, абдикации
абен, -а, -о, абени
абитуриент, -а, -ът, -и,
двама абитуриенти
абонамент, -а, -ът, -и,
два абонамента
абордаж, -а, -ът, -и,
два абордажа
абревиатура, -и
абсолвент, -а, -ът, -и,
двама абсолвенти
абсолютйзъм, -зма, -змът
абсбрбция, абсбрбции
абстрактност, абстрактността
абстракционйзъм, -зма, -змът
абстракция, абстракции
абсурд, -а, -ът, -и, два абсурда
абсурдност, абсурдността
абсцес, -а, -ът, два абсцеса
авангард, -а, -ът, -и,
два авангарда
аванпост, -а, -ът, -ове,
два аванпоста
авантаж, -а, -ът, -и,
два авантажа
авантюризъм, -зма, -змът
авантюрйст, -а, -ът, -и,
двама авантюрйсти
авантюристйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
авариен, -ийния(т), -ийна, -ийно,
-иини

авария, аварии
август
авджйя м., -та, -йи,
двама авджйи
авеню ср., -то, авенюта
авиатор, -а, -ът, -и,
двама авиатори
авиационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
авиация, авиации
авиомоделйзъм, -зма, -змът
авиомоделйст, -а, -ът, -и,
двама авиомоделйсти
Австро-Унгария
австро-унгарски
автентйчност, автентичността
автобиография, автобиографии
автограф, -а, -ът, -и,
два автографа
автозавод, -а, -ът, -и,
два автозавода
автокрация, автокрации
автолйния, автолйнии
автоматизация,
автоматизации
автоматйзъм, -зма, -змът
автоматйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
автоматйчност,
автоматичността
автомобилйзъм, -зма, -змът
автомобилйст, -а, -ът, -и
автомонтьор, -а, -ът, -и,
двама автомонтьори
автономност, автономността
автопроизшествие, -ия
автор, -а, -ът, -и, двама автори
авторемонт, -а, -ът, -и

авторемонтен
авторемонтен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
авторизация, авторизации
авторитетен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
авторитдтност,
авторитетността
автотранспорт, -а, -ът, -и
автотранспортен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
автотурйзъм, -зма, -змът
агарянин, -а, -ът, агаряни,
двама агаряни
агент, -а, -ът, -и, двама агенти
агент-провокатор, -а, -ът, -и,
двама агент-провокйтори
агентпровокаторски, -а, -о, -и
агенция, агенции
агиогрйфски, -а, -о, -и
агитационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
агитационно-пропагандйстки,
-а,-о,-и
агитация, агитации
агйтпункт, -а, -ът,
агйтпунктове,два агйтпункта
агйттаблЬ, -а
агломерационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
агломерация, агломерации
агне, агнета
агония, агЬнии
аграрно-промйшлен, -ния(т),
аграрно-промишлена, -о, -и
агресйвност, агресивността
агресия, агресии
агресор, -а, -ът, -и,
двама агресори

агробиолЬг, -а, -ът, -зи,
двама агробиолози
агробиологйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
агънце, агънца
ад, йда, адът, два йда
адажио
Адамов, -а, -о, -и
адймова (ябълка)
адаптация, адаптации
адвокат, -а, -ът, -и,
двама адвокати
адвокатствам, -аш, -ат;
адвокатстване
адекватност, адекватността
адепт, -а, -ът, -и, двама адепти
аджамйя м., -та, -йи,
двама аджамйи
аджио и ажио
администрация,
администрации
адмирация, адмирации
адрес, -а, -ът, -и, два адреса
адресант, -а, -ът, -и,
двама адресанти
адресат, -а, -ът, -и,
двама адресйти
Адриатика
адриатйчески, -а, -о, -и
йдски, -а, -о, -и
адсбрбция, адсбрбции
адютйнт, -а, -ът, -и,
двама адютанти
аед, аеда, айдът, аеди,
двама а£ди
аероклуб, -а, -ът, аероклубове,
два аероклуба
аеролиния, аеролйнии

______ 63 _______________
аеронавт, -а, -ът, -и,
двама аеронавти
аеропланен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
аеротерапия, аеротерапии
ажурен, -а, -о, -и и
ажурна, -рно, -рни
аз местоимение
йзбест, -а, -ът, азбести,
два азбеста
азиатец, -а, -ът, -тци,
двама азиатци
аздтноторов, -а, -о, -и
Айнщайн
айрйн, -а, -ът, -и, два айрана
Ьйсберг, -а, -ът, -и,
два айсберга
академйзъм, -зма, -змът
академия, академии
акация, акации
аквалант, -а, -ът, -и,
два акваланга
акварелйст, -а, -ът, -и,
двама акварелйсти
аквариум, -а, -ът, -и,
два аквариума
акватбриум, -а, -ът
акватбрия, акватории
акведукт, -а, -ът, -и,
два акведукта
акламйция, акламации
аклиматизация,
аклиматизации
акомпанятор, -а, -ът, -и,
двама акомпанятори
акбрд, -а, -ът, -и, два акорда
акордеон, -а, -ът, -и,
два акордеона

акцентирам

акордебнен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
акордеонйст, -а, -ът, -и,
двама акордеонйсти
акордьор, -а, -ът, -и,
двама акордьбри
акредитйв, -а, -ът, -и,
два акредитйва
акробатйзъм, -зма, -змът
акробатствам, -аш, -ат;
акробатстване
акростйх, -а, -ът, -ове,
два акростйха
акселбант, -а, -ът, -и,
два акселбанта
аксиома, -и
актйв, -а, -ът, -и, два актйва
активизация, активизации
активйст, -а, -ът, -и,
двама активйсти
активност, активността
актуалност, актуалността
актьор, -а, -ът, -и,
двама актьори
акумулатор, -а, -ът, -и,
два акумулатора
акумулационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
акумулация, акумулация
акуратност, акуратността
акушер, -а, -ът, двама акушери
акушер-гинеколог, -а, -ът, -зи,
двама акушер-гинеколози
акушерствам, -аш, -ат;
акушерстване
акцент, -а, -ът, -и, два акцента
акцентйрам, -аш, -ат;
акцентйране и акцентувам

акциз

акцйз, -а, -ът, -и, два акцйза
акционен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
акция, акции
акъллйя, акъллйи
алабастър, -а, -ът, -три,
два алабастъра
алабаш, -а, -ът, -и, два алабаша
алармен, -а, -о, -и
албум, -а, -ът, -и, два албума
алвеола, алвеоли
алгорйтъм, -а, -ът, -тми,два
алгоритъма
алегория, алегории
алегорйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
аленея, -ееш, -еят; аленях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; аленял,
-ели; аленеех, -ееше, -еехме,
-еехте, -ееха; аленеел;
аленеещ; аленеейки;
аленеене
аленочервен, -а, -о, -и
алергия, алергии
алест, -а, -о, -и
алея, алеи
алианс, -а, -ът, -и, два алианса
алинея, алинеи
алитерация, алитерации
алкалоид, -а, -ът, -и,
два алкалойда
алкохолизация, алкохолизации
алкохолйзъм, -зма, -змът
Аллах, -а, -ът
алогйзъм, -зма, -змът, -и,
два алогйзъма
алогйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни

алпинеум, -а, -ът, -и,
два алпинеума
алпинйзъм, -зма, -змът
алпинйст, -а, -ът, -и,
двама алпинйсти
алт, алта, йлтът, алти и алтове,
два алта
алтйст, -а, -ът, -и,
двама алтйсти
алтруйзъм, -зма, -змът
алтруист, -а, -ът, -и,
двама алтруйсти
алтруистка, -и
алуминиев, -а, -о, -и и
алумйниен, -а, -о, -и
алумйний, -ия, -ият
алчност, алчността
алюзия, алюзии
аматьор, -а, -ът, -и,
двама аматьори
амбалаж, -а, -ът, -и,
два амбалажа
амбициозен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
амбйция, амбиции
амброзия, амброзии
амбулатория, амбулатории
амвон, -а, -ът, -и, два амвона
амелиорация, амелиорации
аметист, -а, -ът, -и,
два аметйста
амнйстия, амнйстии
аморалйзъм, -зма, -змът
аморалност, аморалността
амортизационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
амортизация, амортизации
аморфност, аморфността

антипатичен

амплоа ср., -то
ампутация, ампутации
амуниционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
амуниция, амуниции
амфйбиен, -ийния(т), -ийна,
-ийно, -ийни
амфибия, амфибии
амфитеатър, -а, -ът, -три,
два амфитеатъра
амфора, -и
анйли мн.
анализ, -а, -ът, -и, два анализа
аналбг, -а, -ът, -зи, два аналога
аналогия, аналогии
анапест, -а, -ът
анархизъм, -зма, -змът
анархист, -а, -ът, -и,
двама анархисти
анархия, анархии
анатомия, анатомии
анахронизъм, -зма, -змът, -зми,
два анахронизъма
ангажимент, -а, -ът, -и,
()па ангажимента
ппгарйя, ангарйи
англосаксонец, -а, -ът, -нци,
двама англосаксонци
апглофбб, -а, -ът, -и,
Жкиеа англофоби
ппдйптенаречие
анекдот, -а, -ът, -и,
<Wxанекдота
анексия, анексии
ппомйчност, анемичността
анемия, анемии
шнчтезиолбг, -а, -ът, -зи,
(Увама анестезиолози
Л*

анкетьор, -а, -ът, -и,
двама анкетьбри
анод, -а, -ът, -и, два анода
анималйзъм, -зма, -змът
анимационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
анимация, анимации
аномалия, аномалии
анонймен, -мния(т), -мна, -мно,
-мни
анонймност, анонимността
анормалност, анормалността
анотация, анотации
ансамбловост, ансамбловостта
ансамбъл, -а, -ът, -бли,
два ансамбъла
антагонйзъм, -зма, -змът
антагонйст, -а, -ът, -и,
два антагонйста
Антарктида
Антарктика
антерйя, антерйи
антибиотйк, -а, -ът, -ци,
два антибиотйка
антидържавен, -вния(т), -вна,
-вно, -вни
антиквар, -я, -ят, антиквари,
двама антиквари
антиквариат, -а, -ът, -и,
два антиквариата
антикомунизъм, -зма, -змът
антиконституционен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
антимилитарйзъм, -зма, -змът
антимилитарйст, -а, -ът, -и,
двама антимилитарйсти
антипатйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни

антипатия
антипатия, антипатии
антипод, -а, -ът, -и, два антипода
антисемитизъм, -зма, -змът
антисоциален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
антифашйзъм, -зма, -змът
антифашист, -а, -ът, -и,
двама антифашисти
антихрйст, -а, -ът, -и,
двама антихрйсти
антйчност, античността
антолдгия, антологии
антракт, -а, -ът, -и,
два антракта
антрефиле, -та
антрополог, -а, -ът, -зи,
двама антрополози
антроположки, -а, -о, -и
антропоморфйзъм, -зма, -змът
антур&ж, -а, -ът, -и,
два антуража
анфас наречие
анцуг, -а, -ът, -зи, два анцуга
йншлус, -а, -ът, -и, два аншлуса
аншоа, -та ед.
апандисит, -а, -ът, -и,
два апандисйта
апатйчност, апатичността
апатия, апатии
апартхейд, -а, -ът
апаш, -а, -ът, -и, двама апаши
апелационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
апелация, апелации
апендикс, -а, -ът, -и,
два апендикса
аперитйв, -а, -ът, -и,
два аперитива

__________________ 66 _____

аперцепция, аперцепции
апликация, апликации
аплодисмент, -а, -ът, -и
апломб, -а, -ът
апогей, -ея, -еят, -еи,
два апогея
апокрйф, -а, -ът, -и,
два апокрйфа
аполитизация, аполитизации
аполитйзъм, -зма, -змът
аполитйчност, аполитичносттЬ
апологетйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
апология, апологии
апоплексия, апоплексии
апостерибри наречие
апостроф, -а, -ът, -и,
два апострофа
апотеоз, -а, -ът, -и, два апотеоза
априори наречие
апридрност, априорността
апробация, апробации
апропонаречие
аптекар, -я, -ят, -и,
двама аптекари
арабаджйя м., -та, -йи,
двама арабаджйи
арабйзъм, -а, -ът, -зми,
два арабйзъма
арабйям., -та, -йи,
двама арабйи
аранжимент, -а, -ът, -и,
два аранжимента
аранжировка, -и
арап, -а, -ът и арапин, -а, -ът,
арапи, двама арапи
арбитраж, -а, -ът, -и,
два арбитража

______ 67 _________________

арбитражен, -жния(т), -жна,
-жно, -жни
арбитър, -а, -ът, -три,
двама арбитри
аргйт, -а, -ът и аргатин, -а, -ът,
аргйти,двал<а аргати
аргонавт, -а, -ът, -и,
двама аргонавти
аргумент, -а, -ът, -и,
два аргумента
аргументация, аргументации
преопйг, -а, -ът, -зи,
два ареопага
арЬст, -а, -ът, -и, два ареста
арестант, -а, -ът, арестанти,
двама арестанти
ариергЬрд, -а, -ът, -и,
два ариергарда
аристократйзъм, -зма, -змът
пристократйчност,
аристократичността
аристокрация, аристокрации
арйтмия, аритмии
Нрия, йрии
арматурен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
арматурйст, -а, -ът, -и,
двалш арматурйсти
прмЬец, -а, -ът, -ейци,
двама армейци
Крмия, йрмии
прогНптен, -тния(т), -тна, -тно,
-Т!!И

прогЬнтност, арогантността
ароматйчност, ароматичността
ароматизйция, ароматизации
ароматйчен, -чния(т), -чна,
•чно, -чни

архимандрит
ароматйчност, ароматичността
арпаджйк, -а, -ът, -ци,
два арпаджйка
артезиански (кладенец)
артериосклерозен, -зния(т),
-зна, -зно, -зни
артерия, артерии
артикулационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
артикул ация, артикул &ции
артилерйст, -а, -ът, -и,
двама артилерйсти
артилерия, артилерии
артйст, -а, -ът, -и,
двама артйсти
артистйчност, артистичността
арфйст, -а, -ът, -и,
двама арфйсти
архаизйция, архаизации
архайзъм, -зма, -змът, -зми,
два архайзъма
архайчност, архаичността
Архангеловден
археолог, -а, -ът, -зи,
двама археолози
археолджки, -а, -о, -и
архйв, -а, -ът, -и, два архйва
архивар, -я, -ят, -и,
двама архивари
архивар-регистратор, -а, -ът, -и,
двама архивар-регистратори
архивйст, -а, -ът, -и,
двама архивйсти
архиепископия, архиепископия
архиерей, -ея, -еят, -еи,
двама архиереи
архимандрйт, -а, -ът, -и,
двама архимандрйти

архипелаг
архипелаг, -а, -ът, -зи,
два архипелага
архитект, -а, -ът, -и,
двама архитекти
асамблея, асамблеи
асансьор, -а, -ът, -и,
два асансьора
асигнация, асигнации
асиметрия, асиметрии
асимилационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
асимилация, асимилации
асинхронен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
Асйро-В ави л ония
асйро-вавилонски, -а, -о, -и
асистент, -а, -ът, -и,
двама асистенти
аскетйзъм, -зма, -змът
асортимент, -а, -ът, -и,
два асортимента
асоциатйвен, -вния(т), -вна,
-вно, -вни
асоциация, асоциации
аспект, -а, -ът, аспекти,
два аспекта
аспирант, -а, -ът, -и,
двама аспиранти
аспирация, аспирации
астероид, -а, -ът, -и,
два астеройда
астигматйзъм, -зма, -змът
астма, -и
астматйк, -а, -ът, -ци,
двама астматйци
астраганен, -а, -о, -и
астрален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
7^

__________________ 68 ______
астролог, -а, -ът, -зи,
двама астролози
астронавт, -а, -ът, -и,
двама астронавти
астронавтика, -и
астрофйзика
асфалт, -а, -ът
асфалтов, -а, -о, -и
атавйзъм, -зма, -змът
аташе, -то, аташета
атейзъм, -зма, -змът
атейст, -а, -ът, -и,
двама атейсти
ателие, ателиета
атеросклеротйчен, -чния(т),
-чна, -чно, -чни
атестационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
атестация, атестации
атинянин, -а, -ът, атиняни,
двама атиняни
атлаз, -а, -ът, -зи (плат)
атлазен, -а, -о, -и
атлас, -а, -ът, -и, два атласа
атмосфера, -и
атомйзъм, -зма, -змът
атракция, атракции
атрофия, атрофии
аудиенция, аудиенции
аудитория, аудитории
ауспух, -а, -ът, ауспуси,
два ауспуха
аут, -а, -ът, -и, два аута
аутодафе, аутодафета
аутопсия, аутопсии
аутсайдер, -а, -ът, -и,
двама аутсайдери
афект, -а, -ът, -и, два афекта

_____ 69

п< юктация, афектации
in юрист, -а, -ът, -и,
двама аферисти
нфион, -а, -ът, -и, два афиона
п( )йшен, -шния(т), -шна, -шно,
•1ПНИ

пфорйзъм, -зма, -змът, -зми,
два афорйзъма

бйбяк, -а, -ът, бабяци,
два бабяка
ГкшЬж, -а, -ът, бавежи
fihnc'H, -вния(т), -вна, -вно, -вни
бйпност, бавността
багйж, -а, -ът, -и, два багажа
Гтгйжен, -жния(т), -жна, -жно,
•жни
бпгерйст, -а, -ът, -и,
(юллса багерйсти
Ппджанак, -а, -ът, -ци,
двама баджанаци
бйдминтон, -а, -ът
бпзйр, -а, -ът, -и, два базара
бЛзис, -а, -ът, -и, два базиса
Нбй Г&ньо
Ьйй-ГЬньов, -а, -о, -и
бййгЬньовски, -а, -о, -и
бпйгйньовщина
бййнож., -то, байновци
бнйоп^т, -а, -ът, -и,
гКш байонета
йнйрЬк, -а, -ът, -ци, два байрака
Ппйрактар, -я, -ят, -и,
thirtма байрактари

балкан

афористйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
африканско-азиатски, -а, -о, -и
ацетиленов, -а, -о, -и
ачигьоз неизмен,. прилагат.
ашуре, ашурета
аязмо, аязма

байц, -а, -ът
байцвам, -аш, -ат; байцване
Бакаджици(те)
бакалавър, -а, -ът, -ври,
двама бакалаври
бакалин, -а, -ът, бакали,
двама бакали
бакалия, бакалии
бакенбард, -а, -ът, -и,
два бакенбарда
бактериен, -ийния(т),
бактерийна, -ийно, -ийни
бактериолбг, -а, -ът, -зи,
двама бактериолози
бактерия, бактерии
Бакх и Бакхус
бакърджйя м., -та, -йи,
двама бакърджйи
балансов, -а, -о, -и
балансьор, -а, -ът, -и,
двама балансьори
баласт, -а, -ът
балетист, -а, -ът, -и,
двама балетисти
балетмайстор, -а, -ът, -и,
двама балетмайстори
Балкан, -а, -ът, Балкани, -те
балкан, -а, -ът, -и, два балкана

балканджия
балканджйя м., -та, -йи,
двама балканджйи
балканиада, -и
балнеолечебница, -и
балнеолбг, -а, -ът, -зи,
двама балнеолози
балнеоложка, -и
балнеосанаториум, -а, -ът, -и,
два балнеосанаториума
балнеотерапия
балотаж, -а, -ът, -и,
два балотажа
балсуджук, -а, -ът, -ци,
два балсуджука
балтия, балтии
балюстрада, -и
бамя, -и
баналност, баналността
бандаж, -а, -ът, -и, два бандажа
бандерол, -а, -ът, -и,
два бандерола
бандитизъм, -зма, -змът
баничар, -я, -ят, -и,
двама баничари
банкнотен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
банциг, -а, -ът, -зи, два банцига
баням, -яш, -ят; бйнях, -яше,
-яхме, -яхте, -яха; банял,
-яли; банян, -яни; банящ,
-ящи; баняйки; баняне
баоб&б, -а, -ът, -и, два баобаба
баптйзъм, -зма, -змът
баптйст, -а, -ът, -и,
двама баптисти
барабанен, -а, -о, -и
барабаня, -йш, -ят; барабанйх,
-й; барабанйл; барабанях,

_________________

70 ______

-еше, -яхте, -яха; барабанял,
-ели; барабанящ, -ящи;
барабанейки; барабанене
бараж, -а, -ът, -и, два баража
бард, -а, -ът, -ове, двама бардове
бардак, -а, -ът, -ци, два бардака
барелеф, -а, -ът, -и,
два барелефа
бариера, бариери
барикаден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
барок, -а, -ът
барометър, -а, -ът, барометри,
два барометъра
барутен, -тния(т), -тна, -тно, -тни
басейн, -а, -ът, -и, два басейна
басйст, -а, -ът, -и,
двама басйсти
баскетбол, -а, -ът
баскетболист, -а, -ът, -и,
двама баскетболисти
баскетболистка, -и
басмен, -а, -о, -и и басмян, -а,
-о, -и
баснопйсец, -а, -ът, -сци,
двама баснопйсци
баснословност,
баснословността
бастйлия, бастйлии
бастион, -а, -ът, -и,
два бастиона
бастун и бастон, -а, -ът, -и,
два бастуна
батакчйялс, -та, батакчйи
баталйст, -а, -ът, -и,
двама баталйсти
батальон, -а, -ът, -и,
два батальона

______ 71
батальонен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
батареен, -ейния(т), -ейна, -о, -и
батарея,батареи
бйтем., -то, батевци,
двама батевци
батерия, батерии
бЬтьо м., -то, батьовци,
двама батьовци
б&тьов, -а, -о, -и
бах&р, -а, -ът
бйхур, -а, -ът, -и, два бахура
бацйлен, -лния(т), -лна -лно,
•лни
бацйлоносйтел, -я, -ят, -и,
двама бацилоносители
Бйчо Киро
БЬчо-Кйров, -а, -о, -и
бкчокйровски, -а, -о, -и
бащинйя, -та, бащинии
бкя, баеш, баят; баях, бая,
•яхме, -яхте, -яха; баял, -яли;
бйех, -еше; баел; баещ, -ещи;
бйейки; б&ене и баяне
бдйтелност, бдителността
бдя, бдиш, бдят; бдях, -я, -яхме,
•йхте, -яха; бдял, бдели; бдях,
-feme, -яхме, -яхте, -яха;
бдйщи; бдейки; бдене
бег, бега, бегът, бдгове,
двама бегове
беглец, -а, -ът, -ци и бегълци,
двама беглецй (бегълци)
бегликчйям., -та, -йи,
двама бегликчйи
бЬглост, беглостта
бегЬния, бегонии
б^гъл, -глия(т), -гла, -гло, -гли

безброй
беднея, -ееш, -еят; беднях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; беднял,
-ели; беднеех, -ееше; беднеел,
-еели; беднеещ; беднеейки;
беднеене
бедност, бедността
беднотйя, беднотйи
бедняк, -а, -ът, -ци,
двама бедняци
беднячка, -и
бедняшки, -а, -о, -и
бедствен, -ния(т), -на, -но, -ни
бедствие, бедствия
бедствам, -аш, -ат, бедстване
бедуйн, -а, -ът, -и,
двама бедуйни
бедя, -йш, -ят; бедйх, -й; бедйл;
беден; бедях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; бедял, -ели;
бедящ, -ящи; бедейки; бедене
беж! бежте! съкрат. повелиш.
от бягам
бежешката и бежешком,
наречие
б^жов, -а, -о, -и
без предлог
без- {представка - пише се със
з във всички думи, образувани
с нея)
безапелационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
безбрйд, -а, -о, -и
безбрежен, -жния(т), -жна,
-жно, -жни
безбрежност, безбрежността
безброен, -бйния(т),
безбройна, -о, -и
безброй, -оя, -оят

безбройност

безбройност, безбройностга
безвест наречие
безвестен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни
безвластен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
безводен, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
безволев, -а, -о, -и
безвредност, безвредността
безвременен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
безвъзвратност,
безвъзвратността
безвъзмезден, -здния(т), -здна,
-здно, -здни
безгласност, безгласността
безграмотност, безграмотността
безгранйчност, безграничността
безгрешност, безгрешността
безгрижност, безгрижността
бездкрност, бездарността
бездеен, -ейния(т), -&йна, -ейно,
-ейни
безд^йност, бездейността
бездействам, -аш, -ат;
бездействане
бездетност, бездетността
бездна, -и
бездомност, бездомността
бездруго наречие
бездушност, бездушността
бездънен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
бездънност, бездънността
безжалостен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
безжалостност, безжалостността

безжйзненост, безжизнеността
беззаветен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
беззакбнен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
беззаконност, беззаконността
беззаконствам, -аш, -ат
беззащитност,
беззащитността
беззвезден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
беззвучност, беззвучността
безземен, -мния(т), -мна, -мно,
-мни и безземлен, -а, -о, -и
беззлобност, беззлобността
беззъб, -а, -о, -и
безидеен, -ейния(т), -ейна, -о, -и
безидейност, безидейността
безизкуствен, -ствения(т), -а,
-о, -и
безизкуственост,
безизкуствеността
безйзразност, безизразността
безйзходен, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
безизходност, безизходността
безймен (пръст)
безименен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
безимотност, безимотността
безкасов, -а, -о, -и
безкласов, -а, -о, -и
безконечност, безконечността
безконтролност,
безконтролността
безкористен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
безкбристност, безкористността

безпомощен
безкостен, -стния(т), -тна, -тно,
-тни
безкраен, -айния(т), -айна, -о, -и
безкрай, -ая, -аят
безкрайност, безкрайността
безкритйчност,
безкритичността
безкръвен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
безкръстен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
безлйстен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни
безлунен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
безлюдност, безлюдността
безметежност, безметежността
безмилостен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
безмитен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
безмозъчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
безмълвен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
безнадежден, -ждния(т), -ждна,
-ждно, -ждни
безнадеждност,
безнадеждността
безнаказаност, безнаказаността
безног, -а, -о, -и
безнравствен, -ния(т), -на, -но,
-ни
безнравственост,
безнравствеността
безнравствам, -аш, -ат
безобйдност, безобидността
безоблачност, безоблачността

безобразност, безобразността
безогледност, безогледността
безопасност, безопасността
безответност, безответността
безотговорност,
безотговорността
безотечествен, -ния(т), -на,
-но, -ни
безотечественик, -а, -ът, -ци,
двама безотечественици
безотрйдност, безотрадността
безотчетност, безотчетността
безочлив, -а, -о, -и
безочливост, безочливостта
безпартиен, -ййния(т), -ййна,
-о, -и
безпартййност,
безпартийността
безпланов, -а, -о, -и
безплановост, безплановостта
безплодност, безплодността
безплътен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
безплътност, безплътността
безпогрешност,
безпогрешността
безподббност, безподобността
безпокоен, -бйния(т), -ойна,
-бйно, -ойни
безпокоя, -ойш, -оят; безпокойх,
-ой; безпокойл; безпокоен;
безпокоях, -оеше, -ояхме,
-ояхте, -ояха; безпокоял,
-оели; безпокоящ, -оящи;
безпокоейки; безпокоене
безполезност, безполезността
безпомощен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни

безпомощност

безпомощност,
безпомощността
безпорочност, безпорочността
безпорядък, -а, -ът, -ци,
два безпорядъка
безпорядъчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
безпочвеност, безпочвеността
безпощадност, безпощадността
безправност, безправността
безпределност, безпределностга
безпредметност,
безпредметността
безпрекослбвност,
безпрекословността
безпрепятствен, -ния(т), -на,
-но, -ни
безпретенциозен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
безпрйнципност,
безпринципността
безпристрастен, -стния(т),
-стна, -стно, -стни
безпристрастност,
безпристрастността
безпричинен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
безприютност, безприютността
безпросветност,
безпросв етността
безпътство
безразборност, безразборността
безразсъдност, безразсъдността
безразсъдство, безразсъдства
безредност, безредността
безрезултатност,
безрезултатността
безрог, -а, -о, -и

безропотност, безропотността
безсвестен, -естния(т), -ястна,
-ястно, -естни
безсеменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
безсистемност,
безсистемността
безскрупулен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
безсловесност,
безсловесността
безсменен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
безсмъртност, безсмъртносттй
безсъние, -ия
безтегловност, безтегловността
безукорйзненост,
безукоризнеността
безукорност, безукорността
безумствам, -аш, -ат; -ане
безупречност и безупречност,
безупречността
безуспешност, безуспешностга
безутешност, безутешността
безучастност, безучастността
безформеност, безформеността
безхарактерност,
безхарактерността
безхйтростен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
безхйтростност,
безхитростността
безхлебен, -ебна, -ебно, -ебни
безцветност, безцветността
безцелност, безцелността
безценен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
безценност, безценността

белянка

безцерембнен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
безцерембнност,
безцеремонността
безчестник, -а, -ът, -ци,
двама безчестници
безчестност, безчестносттб
безчестя, -йш; безчестйх, -й;
безчестйл; безчестен;
безчестях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; безчестял, -ели;
безчестящ, -ящи; безчестейки;
безчестене
безчйнствам, -аш, -ат; -ане
безчйслен, -ния(т), -на, -но, -ни
безчйсленост, безчислеността
безчленен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
безчовечност, безчовечността
безчувствен, -ния(т), -на, -но,
-ни
безчувственост,
безчувствеността
безшумност, безшумността
безядков, -а, -о, -и
бей, бея, беят, бейове,
двама бейове
бекас, -а, -ът, -и, два бекаса
бекяр, -а, -ът, -и, двама бекяри
бекярствам, -аш, -ат; -ане
белгиец, -а, -ът, -ййци,
двама белгййци
б^лег, -а, -ът, -зи, два белега
бележа, -иш; белязах, -а;
белязал; белязан; бележех,
-еше; бележел; бележещ;
бележейки; бележене
бележйтост, бележитостта

бележка, -и
бележкар, -я, -ят, -и,
двама бележкари
белезнйкав, -а, -о, -и
белезнйкавост,
белезникав остта
белетрйст, -а, -ът, -и,
двама белетрйсти
белея се, -ееш се, -еят се; белях
се, -я се, -яхме се, -яхте се,
-яха се; белял се, -ели се; белеех
се, -ееше се; белеел се; белеещ
се; белеейки се; белеене
белина
белина {препарат)
беличък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки
белка, -и {животно)
белоглюв, -а, -о, -и
белоградчйшки, -а, -о, -и
белокаменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
белокож, -а, -о, -и
беломбрец, -а, -ът, -ци,
двама беломбрци
беломраморен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
белоног, -а, -о, -и
белослатински, -а, -о, -и
белота
белочерковски, -а, -о, -и
белтък, -а, -ът, белтъци,
два белтъка
бельо, -то
беля, -та, белй
беля (се), -иш, -ят; белих, -и;
белил; белен; белех, -еше;
белел; белещ; белейки; белене
белянка, беленки

бенефис
бенефйс, -а, -ът, -и,
два бенефиса
бензйнен, -а, -о, -и
бензиностанция,
бензиностанции
бенка, -и
бера, -еш, -ат; брах, бра; брал;
бран; берях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; берял, -ели;
берящ, -ящи; берейки; бране
берекетлйя, берекетлйи безрод.
прилаг.
берйтба, -и
беседка, -и
бесен, бесния(т), бясна, бясно,
бесни
беснея, -ееш, -еят; беснях, -я;
беснял; беснеех, -еше, -еехме,
-еехте, -ееха; беснеел;
беснеещ; беснеейки; беснеене
беся, -иш, -ят; бесих, -и; бесил;
бесен; б^сех, -еше; бесел;
бесещ; бесейки; бесене
бетонджйя м., -та, -йи,
двама бетонджйи
бетонен, -а, -о, -и и -нния(т),
-нна, -нно, -нни
бетонобъркачка, -и
биатлон, -а, -ът
биатлонйст, -а, -ът, -и,
двама биатлонйсти
биберон, -а, -ът, -и,
два биберона
библиограф -а, -ът, -и,
двама библиографи
библиография,
библиографии
библиографски, -а, -о, -и
v -' «у

-а)

__________________ 76 ______
библиоман, -а, -ът, -и,
двама библиомани
библиотекар, -я, -ят, -и,
двама библиотекари
бйблия, бйблии
биволар, -я, -ят, -и,
двама биволари
бивш, -а, -е, -и
биенале, -та
бижутерйен, -ййния(т), -ййна,
-о, -и
бижутерия, бижутерии
бикоглав, -а, -о, -и
билгйя, билгйи
билингвйзъм, -зма, -змът
билион, -а, -ът, -и
билионен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
билкар, -я, -ят, -и, двама билкари
билярд, -а, -ът, -и, два билярда
билярден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
бинокъл, -а, -ът, -кли,
два бинокъла
биограф, -а, -ът, -и,
двама биографи
биография, биографии
биолог, -а, -ът, -зи,
двама биолози
биоложка, -и
биосфера, -и
бирария, бирарии
бис междуметие
бис, бйса, бисът, бйсове,
два бйса
бйсерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
бистроструен, -йния(т), -йна,
-йно, -йни

благоразположа
бистър, -трия(т), -тра, -тро, -три
битие, -то
битност, битността
битовизъм, -зма, -змът
битоописание, -ия
битопйсец, -а, -ът, -сци,
двама битопйсци
бйтпазар, -а, -ът, -и,
два бйтпазара
бйт-пребйт, бйта-пребйта, бйтопребйто, бйти-пребйти
бифтек, -а, -ът, -ци, два бифтека
бичкйя, бичкйи
бйя (се), бйеш, бйят; бих, би;
бил; бит; бйех, бйеше; биел;
бйещ; бйейки; бйене
благ, -а, -о, -и
благоверност, благоверността
Благовещение
благовйдност, благовидността
благоволение, -ия
благоволя, -йш, -ят;
благоволих, -й; благоволил;
благоволях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; благоволил, -ели;
благоволящ, -ящи;
благоволейки
благовонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
благовонност, благовонността
благовременен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
благовъзпйтаност,
благовъзпитаността
благоговеен, -ейния(т), -бйна,
-Ьйно, -ейни
благоговея, -&еш, -еят;
благоговях, -я, -яхме, -яхте,

-яха; благоговял, -ели;
благоговян, -ени; благоговеех,
-ееше; благоговеел;
благоговеейки; благоговеене
благодарен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
благодарност, благодарността
благодаря, -йш, -ят;
благодарйх, -й; благодарил;
благодарях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; благодарял, -ели;
благодарящ, -ящи;
благодарейки; благодарене
благодат ж., благодаттй
благоденствам, -аш, -ат;
благоденстване
благодетелствам, -аш, -ат
благодетел, -я, -ят, -и,
двама благодетели
благодеяние, -ия
благозвучност, благозвучността
благонадежден, -ждния(т),
-ждна, -ждно, -ждни
благонадеждност,
благонадеждността
благонамереност,
благонамереността
благоттрилйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
благопристоен, -ойния(т), -бйна,
-ойно, -ойни
благоприятствам, -аш, -ат
благоразположа, -иш, -ат;
благоразположих, -и;
благоразположил;
благоразположен;
благоразположех, -ожеше;
благоразположел

благоразположеност

благоразполбженост,
благоразположеността
благоразсъдност,
благоразсъдността
благорбден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
благорбдие, благорбдия
благородство, -а
благосклонен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
благосклонност,
благосклонността
благославям, -яхн, -ят;
благославях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; благославял, -яли;
благославян, -яни;
благославящ, -ящи;
благославяйки; благославяне
благослов, -а, -ът, -и
два благослова
благословия, благословии
благословя, -йш, -ят;
благослових, -й; благословйл;
благословен; благословях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
благословял, -ели
благост, благостта
благотворйтел, -я, -ят, -и,
двама благотворйтели
благотворителност,
благотворителността
благотвбрност, благотворността
благоустройствен, -ния(т), -на,
-но, -ни
благоустроя, -оиш, -оят;
благоустроих, -би;
благоустроил; благоустроен;
благоустроях, -оеше, -бяхме,

-бяхте, -бяха; благоустроял,
-бели
благоуханен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
благоуханност,
благоуханността
благоухая, -аеш, -аят;
благоухах, -б; благоухйл;
благоухаех, -аеше;
благоухаел; благоухаещ;
благоухаейки; благоухаене
благочестйв, -а, -о, -и
благочестив ост,
благочестив остта
благочйнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
блажа, -иш, -ат; блажих, -и;
блажил; блажех, -еше, -ехме,
-ехте, -еха; блажел, -ели;
блажещ; блажейки; блажене
блажен, -ния(т), -на, -но, -ни
блажен, -жния(т), -жна, -жно,
-жни
блаженопочйвш, -ия(т), -а, -е, -и
блаженствам, -аш, -ат;
блаженстване
блатйст, -а, -о, -и
блед, -а, -о, -и
бледнея, -ееш, -бят; бледнях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
бледнял; бледнеех, -беше,
-еехме, -еехте, -ееха; бледнеел;
бледнеещ; бледнеейки;
бледнеене
бледничък, -чкия(т), -чка, -чко,
-чки
бледност, бледността
бледожълт, -а, -о, -и

богоненавистник

блескавина, -й
блестя, -йш, -ят; блестях, -я,
-йхме, -яхте, -яха; блестял,
-&ли; блестящ, -ящи;
блестейки; блестене
бл&я, блееш, блеят; блях, бля,
бляхме, бляхте, бляха и блеях,
бл£я, блеяхме, блеяхте,
блеяха; блял, блели и блеял,
блдяли; блеех, блееше; блеел;
бл^ещ; блеейки; блеене
ближа, -еш, -ат; блйзах, блйза;
блйзал; блйзан; ближех, -еше;
блйжел; блйжещ; ближейки;
блйзане
блйзичък, -чкия(т), -яка, -чко,
-чки
близкойзточен, -чна, -чно, -чни
близнак, -а, -ът, -ци,
двама близнаци
близня, -йш, -ят; близнйх, -й;
близнйл; близнен; близнях,
■Ьше, -яхме, -яхте, -яха;
близнял, -ели; близнящ,
-йщи; близнейки; близнене
блйзост, близостта
блйзък, -зкия(т), -зка, -зко, -зки
блиндйж, -а, -ът, -и,
два блиндюка
блудкав, -а, -о, -и
блУдкавост, блудкавосттй
блудство, -а
блудствам, -аш, -ат; блудстване
блуждйя, -аеш, -аят; блуждах,
-h; блуждал; блуждаех, -аеше;
блуждйел; блуждаещ;
блуждаейки; блуждаене
блЪввам, -аш, -ат

блъсък, -а, -ът, блъсъци,
два блъсъка
блъф, -а, -ът, блъфове,
два блъфа
блюдолйзец, -а, -ът, -зци,
двама блюдолйзци
блюстйтел, -я, -ят, -и,
двама блюстйтели
блян, бляна, блянът, блянове,
два бляна
бляскав, -а, -о, -и
бляскавост, блескавостта
блясък, -а, -ът, блясъци,
два блясъка
боаз, -а, -ът, бойзи,два боаза
боб, боба, бббът, бобове,
два боба
бобовйден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
бобслей, -ея(т), -еи, два бобслея
бобър, -а, -ът, бобри,
два бобъра
бог, бдга, богът, богове,
двама богове; боже!
Бог (нашият бог); Боже!
богаташ, -а, -ът, -и,
двама богаташи
богатея, -ееш, -еят; богатях, -я;
богатял, -ели; богатеех, -ееше;
богатеел; богатеещ;
богатеене
богатство, -а
богобоязлйвост,
богобоязливосттй
боговдъхновен, -ния(т), -на, -но,
-ни
богоненавистник, -а, -ът, -ци
двама богоненавистници

богоотстъпник
богоотстъпник, -а, -ът, -ци,
двама богоотстъпници
богоподобен, -бния(т), -бна,
-бно, -бни
богородичен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
богослов, -а, -ът, -и,
двама богослови
богословски, -а, -о, -и
богослужйтел, -я, -ят, -и,
двама богослужйтели;
богослужйтелто!
боготворя, -йш, -ят; боготворйх,
-й; боготворйл; боготворен;
боготворях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; боготворял, -ели;
боготворящ, -ящи; боготворене
богохулствам, -аш, -ат;
богохулстване
Богоявление
бод, бдда, бодът, бодове,
два бода
бодй (се), -еш, -ат; бодох, боде,
бодохме, бодохте, бодоха; бол;
боден; бодях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; бодял, -ели;
бодящ, -ящи; бодейки; бодене
бодеж, -а, -ът, -и, два бодежа
бодибйлдинг, -а, -ът
бодигард, -а, -ът, -ове,
двама бодигардове
бодлйв, -а, -о, -и
бодлйвост, бодливостта
бодлокож, -а, -о, -и
бодрост, бодростта
бодър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри
бодърствам, -аш, -ат;
ббдърстване

___________________ 80 ______
боевй, -а, -о, -и
боек еж. бояк
боеспособност, боеспособността
боец, -а, -ът, бойцй, двама бойцй
божествен, -ния(т), -на, -но, -ни
божественост, божествеността
Божигрбб
божур, -а, -ът, -и, два божура
бозав, -а, -о, -и
бозаджййница, -и
бозаджйя ле., -та, -йи,
двама бозаджйи
бой, боя, боят, боеве, два боя
бойкост, бойкостта
бойлйя, бойлии
боклукчййски, -а, -о, -и
боклукчйяле., -та, -йи,
двама боклукчйи
боклучав и боклучйв, -а, -о, -и
бокс, бокса, боксът, боксове,
два бокса
бокс, -а, -ът (спорт)
боксониера, -и
боксьор, -а, -ът, -и,
двама боксьори
болдж, -а, -ът, -и
болезнен, -ния(т), -на, -но, -ни
болезненост, болезнеността
болест, болестта
болестен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни
болея, -ееш, -еят; болях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; болял,
-ели; болеех, -ееше; болеел;
болеещ; болеейки; болеене
болнав, -а, -о, -и
болт, болта, -ът, -ове, два болта
болшевйзъм, -зма, -змът

бран
болярин, -а, -ът, боляри,
двама боляри
бЬмбаджия м., -та, -ии,
двама бомбаджии
бомбардирам, -аш, -ат; -ане
бомбардировач, -а, -ът, -и,
два бомбардировача
бомбардировка, -и
бомбастйчност,
бомбастичн остта
бонбон, -а, -ът, -и, два бонбона
бонбднен, -а, -о, -и
бонбониера, -и
бонификация, бонификации
боравя, -иш, -ят; боравих, -и;
боравил; боравех, -еше;
боравел; боравещ; боравейки;
боравене
борд, борда, бордът, бордове,
два ббрда
бордей, -ея, -&ят, бордеи,
два бордея
бордеро, -а
бордюр, -а, -ът, -и, два бордюра
ббрмашйна, -и
борчлйя, борчлйи безрод.
прилагат.
борш, -а, -ът, боршове,
два борша
ббс-босенйчък, -чкия(т), босабосенйчка, босо-босенйчко,
бдси-босенйчки
босйлек, -а, -ът, -ци,два босйлека
босилков, -а, -о, -и
босонбг, -а, -о, -и
БЬтев, -а, -о, -и (Ботева поезия)
ббтевски, -а, -о, -и (ботевски
плам)

6*

ботуш, -а, -ът, -и, два ботуша
ботушар, -я, -ят, -и,
двама ботушари
бохемствам, -аш, -ат;
бохемстване
боя, бой
боя се, бойш се, боят се; боях се,
боя се, -яхме се, -яхте се, -яха
се; боял се, -яли се; боях се,
боеше се, -яхме се, -яхте се,
-яха се; боял се, -ели се; боящ
се, боящи се; боейки се; боене
бояджия ж., -та, -йи,
двама бояджйи
боязлйв, -а, -о, -и
боязлйвост, боязливостта
боязън ж., боязънта
бояк, бойкия(т), бойка, бойко,
бойки (небоек)
брадвар, -я, -ят, -и,
двама брадвари
браздя, -йш, -ят; браздйх, -й,
-йхме, -йхте, -йха; браздйл;
бразден; браздях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; браздял, -ели;
браздящ, -ящи; браздейки;
браздене
бракониер, -а, -ът, -и,
двама бракониери
бракониерствам, -аш, -ат; -не
бракоразвод, -а, -ът,
два бракоразвода
бракосъчетая, -аеш, -аят;
бракосъчетах, -а;
бракосъчетал; бракосъчетан;
бракосъчетаех, -аеше;
бракосъчетаел
бранлс., бранта

бранен
бранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
бранител, -я, -ят, -и,
двама бранители
бранш, бранша, -ът, браншове,
два бранша
браншов и браншови, -а, -о, -и
браня, -иш, -ят; браних, -и;
бранил; бранен; бранех, -еше;
бранел; бранещ; бранейки;
бранене
браня, -йш, -ят; браних, -й;
бранйл; бранен; бранях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; бранял,
-ели; бранящ, -ящи;
бранейки; бранене
братовчед, -а, -ът, -и,
двама братовчеди
братоубйец, -а, -ът, -ййци,
двама братоубййци
братоубййствен, -ния(т), -на,
-но, -ни
братски, -а, -о, -и
брашнар, -я, -ят, -и,
двама брашнари
брашнен и брашнян, -а, -о, -и
брезент, -а, -ът, -и, два брезента
бременен, -нна, -нно, -нни
бременност, бременността
бридж, -а, -ът, два бриджа
бридж-белот, -а, -ът, -и,
два бридж-белота
бриджор, -а, -ът, -и,
двама бриджори
бриз, брйза, -ът, -и, два брйза
брилянт, -а, -ът, -и,
два брилянта
брилянтен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни

82 ______

брилянтов, -а, -о, -и
брймка, -и
брод, -а, -ът, -ове, два брода
бродерия, бродерии
бродя, -иш, -ят; бродих, броди;
бродил; бродех, -ше; бродел;
бродещ; бродейки; бродене
броеж, -а, -ът, -и, два броежа
броен, брбйния(т), бройна, -о, -и
броен, -а, -о, -и
бройтел, -я, -ят, -и,
двама бройтели
брой, броя, -ят, броеве,
два броя
брокер, -а, -ът, -и,
двама брокери
бронебоен, -ойния(т), -ойна, -о, -и
бронеизтребйтел, -я, -ят, -и,
два бронеизтребйтеля
бронз, бронза, -ът
бронтозавър, -а, -ът, -ври,
два бронтозавъра
бронхиален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
бронхйт, -а, -ът, -и,
два бронхита
бронхопневмония,
бронхопневмонии
броунинг, -а, -ът, -и,
два броунинга
броя, бройш, броят; бройх,
брой; броил; броен; броях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
броял, -ели; броящ, -ящи;
броейки; броене
бруствер, -а, -ът, -и,
два бруствера
бруталност, бруталността

______ 83_________________

бръмбар, -а, -ът, -и,
два бръмбара
бръмча, -йш; бръмчах, -а;
бръмчал; бръмчах, -&ше,
-ахме, -ахте, -аха; бръмчал;
бръмчащ; бръмчейки;
бръмчене
брънка, -и
бръснар, -я, -ят, -и,
двама бръснари
брътвеж, -а, -ът, -и,
два брътвежа
бръшлян, -а, -ът, -ни,
два бръшляна
бряг, брега, брегът, брегове,
два бряга
бряст, -а, -ът, -ове, два бряста
бубйр, -я, -ят, -и, двама бубари
буболечка, -и
Будапеща
будапещенски, -а, -о, -и
будйзъм, -зма, -змът
будйст, -а, -ът, -и,
двама будисти
будйстки, -а, -о, -и
будйтел, -я, -ят, -и,
двама будители; будителю!
будкаджия м., -та, -ии,
двама будкаджии
бедност, будността
будойр, -а, -ът, -и, два будоара
бУдя, -иш, -ят; будих, буди;
бУдил; буден; будех, -ше;
бУдел; будещ; будейки; будене
бузест, -а, -о, -и
бу»ка, -и
Бузлуджа
буйност, буйността

бутниколиба
буйствам, -аш, -ат; буйстване
букай ми,.
буквар, -а, -ът, -и, два буквара
буквоядец, -а, -ът, -дци,
двама буквоядци
букинйст, -а, -ът, -и,
двама букинйсти
Букурещ
букурещки, -а, -о, -и
булгур, -а, -ът, -и, два булгура
булдог, -а, -ът, булдози,
два булдога
булевард, -а, -ът, -и,
два булеварда
бульон, -а, -ът, бульони,
два бульона
бумеранг, -а, -ът, -и,
два бумеранга
бумтеж, -а, -ът, -и,
два бумтежа
бумтя, -йш, -яг; бумтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; бумтял,
-ели; бумтящ, -ящи;
бумтейки; бумтене
бунар, -а, -ът, -и, два бунара
бунгало, -а
бунтар, -я, -ят, -и,
двама бунтари
бургазлия зс, -та, -йи,
двама бургазлйи
бургаски, -а, -о, -и
бургйя, бургйи
буревестник, -а, -ът, -ци,
два буревестника
буржоа м., -та ед. и мн.
бурма, -й
бутафбрия, бутафории
бутнйколйба

буфосинхронист

буфосинхронйст, -а, -ът, -и,
двама буфосинхронйсти
бухтеж, -а, -ът, -и, два бухтежа
бухтя, -йш, -ят; бухтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; бухтял,
-ели; бухтящ, -ящи; бухтейки;
бухтене
буча, бучиш, бучат; бучих, бучи;
бучил; б$чех, бучеше; бучел;
б}чещ; бучейки; бучене
буча, -йш, -ат; бучах, -й, -ахме,
-ахте, -аха; бучйл, -ели;
бучащ, -ащи; бучейки; бучене
бушон, -а, -ът, -и, два бушона
бушувам, -аш, -ат; бушуване
бъблйв, -а, -о, -и
бъбреж, -а, -ът, -и, два бъбрежа
бъбрек, -а, -ът, -еци,два бъбрека
бъбречнокаменен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
бъбрйвост, бъбривостта
бъда, -еш, -ат; бъдех, -ше;
бъдел; бъдейки
бъдещ, -ща, -що, -щи
бъдеще, -то
бъдещност, бъдещносттй
бъз, бъза, -ът, -ове,два бъза
бъзльо м., -то, -льовци,
двама бъзлъовци
бъкел, -а, -ът, бъкли,
два бъкела
българея се, -ееш се, -еят се;
българях се, -я се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; българял се,
-ели се; българеех се, -ееше
се; българеел се; българеещ
се; българеейки се;
българеене

__________________ 84 ______
българйзъм, -зма, -змът, -зми,
два българйзъма
България; Българийо!
българомохамеданин, -а, -ът,
българомохамедйни,
двама българомохамедани
българофоб, -а, -ът,
българофбби,
двама българофбби
българофббски, -а, -о, -и
бърббрколс, -то, -овци,
двама бърббрковци
бърз, бърза, -о, -и
бързей, -ея, -еят, -еи,
два бързея
бързешкйта и
бързешкбм наречие
бързонбг, -а, -о, -и
бързохбдка, -и
бързодействащ, -а, -о, -и
бързопйсец, -а, -ът, -сци,
двама бързопйсци
бързохбден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
бързохбдец, -а, -ът, -дци,
двама бързохбдци
бъркотйя, бъркотии
бърша (се), -еш, -ат; бърсах, -а;
бърсал; бърсан; бършех, -еше;
бършел; бършещ; бършейки;
бърсане
бъчвйр, -я, -ят, -и,
двама бъчвари
бюджет, -а, -ът, -и, два бюджета
бюро, бюра
бюрократизъм, -зма, -змът
бюрокрация, бюрокрации
бюст, бюста, -ът, -ове,два бюста

______ 85 _________________

вандализъм

бюфет, -а, -ът, -и, два бюфета
бюфетчик, -а, -ът, -ци,
двама бюфетчици
бяг, бега, бегът
бягство, -а
бял, белия(т), бяла, бяло, бели
бяло-зелено-червен, -а, -о, -и
бялка и белка, белки
бялна (се), белнеш, белне,
белнем, белнете, бялнат;

бялнах, бялна, бялнахме,
бялнахте, бялнаха; бялнал;
бялнат; белнех, белнеше,
белнехме, белнехте, белнеха;
белнел
бяс, беса, бесът (болест)
бяс, беса, бесът, бесове,
два бяса
бях, беше (бе), бяхме, бяхте,
бяха

в и във предлог (във се пише
пред думи, започващи с в или
ф; в поезията се употребява
в или във съобразно с
ритъма)
вагабднт и вагабднтин, -а, -ът,
вагабонти, двама вагабонти
вагабонтски, -а, -о, -и
вагонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
вагоноремонтен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
вагон-ресторант, -а, -ът, -и,
два вагон-ресторанта
ваджйям., -та, -йи
важа, -йш, -ат; важих, -й;
важйл; важах, -еше, -ахме,
-ахте, -аха; важал, -ели;
важащ; важейки
важност, важността
ваканционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
ваканция, ваканции

ваксаджияж., -та, -ии,
двама ваксаджии
ваксинация, ваксинации
вакуум, -а, -ът, -и, два вакуума
вакууъриер, -а, -ът, -и,
два вакууммера
вакханалия, вакханалии
валеж, -а, -ът, -и, два валежа
валентност, валентносттй
валенция, валенции
валериан, -а, -ът
валй; валя; валял, -ели; валеше;
валящ; валейки; вадене
валидност, валидността
валог, -а, -ът, -зи, два вйлога
валоризация, валоризации
валсов, -а, -о, -и
валцов, -а, -о, -и
валчест, -а, -о, -и
валяк, -а, -ът, -ци, два валяка
валякчия м.у -та, -ии,
двама вйлякчии
вандал и вандалин, -а, -ът,
вандали
вандалйзъм, -зма, -змът

ванилия
ванилия, ванилии
вар ж., варта
варварйзъм, -зма, -змът
варджия м., -та, -йи,
двама варджии
вариант, -а, -ът, -и,
два варианта
варианта, -и
вариационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
вариация, вариации
вариола
варовйтост, варов итостта
вйро-пясъчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
варя, -йш, варят; варих, -й;
варйл; варен; варях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; варял,
-ели; варящ, -ящи; варейки;
варене
Васйльовден
ват, -а, -ът, вйтове, два вата
ватерполист, -а, -ът, -и,
двама ватерполисти
вафла, -и
вая, ваеш, вйят; ваях, вая,
ваяхме, вйяхте, ваяха; ваял,
ваяли; ваян, ваяни; ваех,
ваеше; ваел; ваещ; ваейки;
ваене
ваятел, -я, -ят, -и,
двама ваятели; ваятелю!
вбеся, -йш, -ят; вбесйх, -й;
вбесйл; вбесен; вбесях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; вбесял,
-ели
вбесявам, -аш, -ат;
вбесяване

__________________ 86 ______
вбйя, вбйеш, вбйят; вбих, вби;
вбил; вбит; вбйех, вбйеше;
вбйел
вглъби ат, -а, -о, -и
вглъбнатост, вглъбнатостта
вглъбявам, -аш, -ат;
вглъбяване
вглъбя се, -йш се, -ят се;
вглъбйх се, -й се; вглъбйл се;
вглъбен; вглъбях се, -еше се,
-яхме се, -яхте се, -яха се;
вглъбял се, -ели се
вгнездя (се), -йш, -ят; вгнездйх,
-й; вгнездйл; вгнезден;
вгнездях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; вгнездял, -ели
вгнездявам, -аш, -ат;
вгнездяване
вгорча (се), -йш, -ат; вгорчйх,
-й; вгорчйл; вгорчен; вгорчах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
в горчал, -ели
вградя, -йш, -ят; вградйх, -й;
вградйл; вграден; вградях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
вградял, -ели
вградявам, -аш, -ат;
вградяване
вграждам, -аш, -ат; вграждане
вдам, вдадеш, вдадем, вдадете,
вдадат; вдадох, вдаде, -охме,
-охте, -оха; вдал; вдаден;
вдадях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; вдадял, -ели
вдлъбнатост, вдлъбнатостта
вдругиден наречие
вдълбая, -аеш, -аят; вдълбйх,
-а; вдълбал; вдълбан;
вдълбйех, -еше; вдълбаел

______ 87 _________________
вдълбоченост, вдълбочеността
вдън (вдън земя)
вдървеност, вдървеността
вдървя, -йш, -ят; вдървих, -й;
вдървйл; вдървен; вдървях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
вдървял, -ели
вдъхновя (се), -йш, -ят;
вдъхновйх, -й; вдъхновйл;
вдъхновен; вдъхновях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; вдъхновял,
-ели
вдъхновявам, -аш, -ат
вдявам, -аш, -ат; вдяване
вдяснонаречие
вегетарианец, -а, -ът, -нци,
двама вегетарианци
вегетационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
вегетация, вегетации
веднъж наречие
в еднъж-дв аж наречие
ведомост, ведомостта
ведрост, ведростта
вежлйв, -а, -о, -и
вежлйвост, вежливостта
вездесъщ, -а, -о, -и
велемъдър, -дрия(т), -дра, -дро,
-дри
велзевул, -а, -ът
Велйкден, Велйкдена, -ът
великомъченйк, -а, -ът, -ци,
двама великомъченйци
Велйко Търново
великотърновски, -а, -о, -и
величав, -а, -о, -и
величавост, величавостта
величая, -аеш, -аят; величах,
-а; величал; величан;

верификация
величаех, -аеше; величаел;
величаещ; величаейки;
величаене
велйчествен, -ния(т), -на, -но,
-ни
велйчественост,
величествеността
велможа м., -та, -и,
двама велможи
велосипед, -а, -ът, -и,
два велосипеда
велосипедйст, -а, -ът, -и,
двама велосипедисти
венецианец, -а, -ът, -нци,
двама венецианци
венозен, -зния(т), -зна, -зно,
-зни
вентилационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
вентилация, вентилации
венценосец, -а, -ът, -сци,
двама венценосци
венчавка, венчавки
венчая, -йеш, -аят и венчея,
-ееш, -еят; венчах, -а; венчал;
венчан; венчаех, -аеше и
венчеех, -беше; венчаел и
венчеел
верев (на вербв)
верен, верния(т), вярна, вярно,
верни
вересйя, вересии
верйжен, -жния(т), -жна, -жно,
-жни
верйжка, верижки
верификацибнен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
верификация, верификации

верноподаник
верноподаник, -а, -ът, -ци,
двама вернопбданици
вероизповедание, -ия
веролбмност, вероломността
вероотстъпник, -а, -ът, -ци,
двама вероотстъпници
веротърпимост,
веротърпимостта
вероятност, вероятността
версия, версии
верую ср., веруюто
верующ, -а, -о, -и (вярващ)
весден наречие
ъеселя (се) -йш, -ят; веселих, -й;
веселйл; веселен; веселях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
веселял, -бли; веселящ, -ящи;
веселейки; веселене
веселяк, -а, -ът, -ци,
двама веселяци
веслар, -я, -ят, -и,
двама веслари
вест, вестта, вбсти
вестибюл, -а, -ът, -и,
два вестибюла
вестител, -я, -ят, -и,
двама вестйтели; вестителю!
вестна се, -еш се, -ат се; вестнах
се, -а се; вестнал се; вестнех
се; -еше се; вестнел се
вестник, -а, -ът, -ци,
два вестника
вестникар, -я, -ят, -и,
двама вестникари
вестникопродавец, -а, -ът, -вци,
двама вестникопродавци
вестовбй, -бя, -оят, -би,
двама вестовбй

вестя (се), -йш, -ят; вестйх, -й;
вестйл; вестен; вестях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; вестял,
-ели; вестящ, -ящи; вестейки
вестявам се, -аш се, -ат се;
вестяване
ветеринар, -я, -ят, -й,
двама ветеринари
ветеринарен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
ветрен, -ния(т), ветрена, -но,
-ни; ветрена (и вятърна)
мелница
ветреник, -а, -ът, -ци,
двама ветреници
ветрея (се), -ееш, -еят; ветрях,
-я, -яхме, -яхте, -яха; ветрял,
-ели, ветрян, -ени; ветреех,
-ееше; ветреел; ветреещ;
ветреене
ветрилообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
ветрищалш.
ветрогонец, -а, -ът, -нци,
двама ветрогонци
ветропоказател, -я, -ят, -и,
два ветропоказателя
вехт, -а, -о, -и
вехтея, -ееш, -ят; вехтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; вехтял,
-ели; вехтеех, -ееше;
вехтеел; вехтеещ; вехтеейки;
вехтеене
вехтория, вехтории
вехтошар, -я, -ят, -и,
двама вехтошари
вечер ж., вечерта, вечери
(но: добър вечер!)

видиотя
вечерям, -яш, -ят; вечерях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
вечерял, -яли; вечерящ,
-ящи; вечеряйки; вечеряне
вечност, вечността
вещ ж.у вещта, вещи
вещ, вещия(т), в&ца, вещо,
вещи
вещател, -я, -ят, -и,
двама вещатели; вещателю!
вещая, -аеш; -аят; вещах, -а;
вещал; вещан; вещаех, -аеше;
вещаел, вещаещ; вещаейки;
вещаене
вещен, -щния(т), вещна, -о, -и
вея, вееш, веят; вях, вя,
вяхме, вяхте, вяха и веях,
вея, ваяхме, веяхте, веяха;
вял, вели; вян, вени, веян,
веяни и вят, вети; веех,
вееше; веел; веещ; веейки
веявица, веявици
веялка, веялки
веяч, -а, -ът, веячи,
двама веячи
вживея се, -ееш се, -еят се;
вживях се, -я се; вживял се,
-ели се; вживян, -ени;
вжив^ех се, -&еше се;
вживеел се
вживявам се, -аш се, -ат се;
вживяване
взаймност, взаимността
взаимодействам, -аш, -ат;
взаимодействане
взаимозаменяемост,
взаимозаменяемостта
взаимообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни

взаимопомощ, взаимопомощта
взвод, -а, -ът, взводове,
два взвода
взел-дал, взела-дала, взелодало, взели-дали
взискателност,
взискателността
взлом, -а, -ът, взломове,
два взлома
взор, -а, -ът, взори, два взора
взра (се), -еш, -ат; взрях, взря,
взряхме, взряхте, взряха;
взрял, -ели; взрян, -ени;
взрях, взреше, взряхме, -яхте,
-яха
взрив, -а, -ът, взрйвове,
два взрйва
взривоопасен, -сния(т), -сна,
-сно, -сни
взривя, -йш, -ят; взривйх, -й;
взривйл; взривен; взривях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
взривял, -ели
виадукт, -а, -ът, -и, два виадукта
вибрационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
вибрация, вибрации
вид, вида, видът, вйдове,
два вйда
виделее се, виделееше се,
виделеело се
видеозапис, -а, -ът, -и,
два видеозаписа
вйдимост, видимостта
видиотя (се), -йш, -ят;
видиотйх, -й; видиотйл;
видиотен; видиотях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; видиотял,
-ели

видовден
вйдовден
видоизменя (се), -йш, -ят;
видоизменйх, -й;
видоизменйл; видоизменен;
видоизменях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; видоизменял, -ели
видоизменявам (се), -аш, -ат
вйдя, -иш, -ят; видях, -я, -яхме,
яхте, -яха; видял, -ели;
видян, -ени; вйдех, -еше;
вйдел
виж! вйжте! (повелиш. от
видя)
византйец, -а, -ът, -иици,
двама византййци
византолог, -а, -ът, -зи,
двама византолози
визитация, визитации
вйкинг, -а, -ът, -и,
двама вйкинги
вилнеж, -а, -ът, -и, два вилнежа
вилнея, -ееш, -еят; вилнях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; вилнял,
-ели; вилнеех, -ееше;
вилнеел; вилнеещ;
вилнеейки; вилнеене
вилообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
винар, -я, -ят, -и,
двама винари
вйненочервен, -а, -о, -и
виновност, виновността
вйнопроизводйтел, -я, -ят, -и,
двама вйнопроизводйтели
виночдрпец, -а, -ът, -пци,
двама виночерпци
винт, вйнта, -ът, -ове,
два вйнта

виня, -йш, -ят; винйх, -й; винйл;
винях, -еше, -яхме, -яхте, -яха;
винял, -ели; винящ,
-ящи; винейки; винене
виола, -и
виолетка, -и
виолетов, -а, -о, -и
виолонйст, -а, -ът, -и,
двама виолонйсти
виолончелйст, -а, -ът, -и,
двама виолончелйсти
вйпускник, -а, -ът, -ци,
двама вйпускници
вираж, -а, -ът, -и, два виража
вйр-вода наречие
вирея, -ееш, -еят; вирях, -я;
вирял, -ели; виреех, -ееше;
виреел; виреещ; виреейки;
виреене
вироглав, -а, -о, -и
вироглавец, -а, -ът, -вци,
двама вироглавци
вироглавка, вироглавки
вироглавствам, -аш, -ат;
вироглйвстване
вироглавщина
виртуоз, -а, -ът, -и,
двама виртуози
виртуозка, -и
виртуозност, виртуозността
вйрусен, -сния(т), -сна, -сно,
-сни
вислс., виста
вискозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни
високоблагороден, -дния(т),
-дна, -дно, -дни
високоговорйтел, -я, -ят, -и,
два високоговорйтеля

______ 91 _________________

високоефективен, -вния(т),
-вна, -вно, -вни
високомерност,
високомерността
високопарен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
високопреосвещен, -ния(т), -на,
-но, -ни
високосна (година)
високостеблен, -ния(т), -на, -но,
-ни
високоуважаван, -а, -о, -и
висбчко и високичко наречие
висш, висша, вйсше, висши
висшестоящ, -а, -о, -и,
двама висшестоящи
и вишестоящ
висшист, -а, -ът, -и,
двама висшйсти
висшйстка, -и
вися, -йш, -ят; висйх, -й; висйл;
висях, -еше, -яхме, -яхте,
-Аха; висял, -ели; висящ,
-йщи; висейки; висене
виталйзъм, -зма, -змът
витЬлност, виталността
витамйнен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
витйя, -аеш, -аят; витах, -а;
вит^л; витаех, -аеше; витаел;
витаещ; витаейки; витаене
витййствам, -аш, -ат;
витййстване
витйяж., -та, витии,
двама витии
нитлообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
виторбжка, -и

вкиселявам

вйт-превйт, вйта-превйта, вйтопревйто, вйти-превйти
витрйнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
витриол, -а, -ът
витяз, -а, -ът, -и, двама витязи
вихрогонен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
вйхром наречие
вйхър, -а, -ът, вйхри,
два вйхъра
вицешампион, -а, -ът, -и,
двама вицешампиони
вишестоящ, -а, -о, -и,
двама вишестоящи
и висшестоящ
вйшна и вйшня, вйшни
вйшнев и вишнбв, -а, -о, -и
вишнбвка, -и
вйя, вйеш, вият; вих, ви; вил;
вит; вйех, вйеше; вйел; вйещ;
вйейки; вйене
виявица, -и
вкаменелост, вкаменелостта
вкаменя (се), -йш, -ят;
вкаменйх, -й; вкаменйл;
вкаменен; вкаменях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; вкаменял,
-ели
вкаменявам (се), -аш, -ат;
вкаменяване
вкарам, -аш, -ат
вкиселя, -йш, -ят; вкиселйх, -й;
вкиселйл; вкисел&н; вкиселях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
вкиселял, -ели
вкиселявам (се), -аш, -ат;
вкиселяване

вклещя
вклещя (се), -иш, -ят; вклещих,
-и; вклещил; вклещен;
вклещех, -еше; вклещел, -ели
вклещям, -яш, -ят; вклещях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; вклещил,
-яли;вклещян, -яни;вклещящ,
-ящи; вкл&щяйки; вклещяне
вклея (се), -йш, вклеят; вклейх,
вклей; вклейл; вклеях, -еше,
вклеяхме, -яхте, -яха; вклеен;
вклеял, вклеели
вклисавя (се), -йш, -ят;
вклисавйх, -й; вклисавйл;
вклисавен; вклисавях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; вклисавял,
-ели
включа, -иш, -ат; включих, -и;
включил; включен; включех,
-еше; включел
вкова, -еш, -ат; вковах, -а;
вковал; вковкн; вковях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; вковял,
-ели
вкокаля се, -йш се, -ят се;
вкокалйх се, -й се; вкокалйл
се; вкокален; вкокалйх се,
-еше се, -яхме се, -яхте се,
-яха се; вкокалял се, -ели се
вкокалявам се, -аш, -ат;
вкокаляване
вкопая, -аеш, -аят; вкопах, -а;
вкопал; вкопан; вкопаех,
-аеше; вкопаел
вкоравя, -йш, -ят; вкоравйх, -й;
вкоравйл; вкоравен; вкоравях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
в коравял, -ели
вкоравявам се, -аш се, -ат се;
вкоравяване

вкореня, -иш, -ят; вкорених, -и;
вкоренйл; вкоренен;
вкоренях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; вкоренял, -ели
вкоренявам (се), -аш, -ат;
вкореняване
вкостеня, -йш, -ят; вкостенйх,
-й; вкостенйл; вкостенен;
вкостенях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; вкостенял, -ели
вкочанея, -ееш, -еят; вкочанях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
вкочанял, -ели; вкочанеех,
-ееше; вкочанеел
вкочаня (се), -йш; вкочанйх, -й;
вкочанйл; вкочанен;
вкочанях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; вкочанял, -ели
вкочанявам (се), -аш, -ат;
вкочаняване
вкратце наречие
вкупом наречие
вкус, -а, -ът, -ове, два вкуса
вкусен, -сния(т), -сна, -сно, -сни
вкъщи наречие
владетел, -я, -ят, -и,
двама владетели; владетелю!
владетелствам, -аш, -ат;
владетелстване
владея, -ееш, -еят; владях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; владял,
-ели; владян, -ени; владеех,
-ееше; владеел; владеещ;
владеейки; владеене
влажнея, -ееш, -еят; влажнях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
влажнял, -ели; влажнеех,
-ееше; влажнеел; влажнеещ;
влажнеейки; влажнеене

______ 93 _________________
влйжност, влажността
влакнест, -а, -о, -и
влакнодаен, -айния(т), -айна,
-айно, -айни
власест, -а, -о, -и
власимн, (коси)
власт, властта, власти
властвам, -аш, -ат; властване
властен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни
властйтел, -я, -ят, -и,
двама властйтели
властник, -а, -ът, -ци,
двама властници
властодържец, -а, -ът, -жци,
двама властодръжци
властолюбец, -а, -ът, -бци,
двама властолюбци
влах, -а, -ът, -си, двама власи
влача (се), -иш, -ат; влачих, -и;
влачил; влачен; влачех, -еше;
влачел; влачещ; влачейки;
влачене
влачешкбм и влачешката
наречие
вледеня, -йш, -ят; вледених, -й;
вледенйл; вледенен;
вледенях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; вледенял, -ели
вледенявам (се), -аш, -ат;
вледеняване
вледя (се), -йш, -ят; вледих, -й;
вледил; вледйн; вледях, -Ьше,
-яхме, -яхте, -яха; вледял, -ели
влез! влезте! (повелиш, форма
от вляза)
влека, влечеш, влеч&, влечем,
влечете, влекат; влякох,

вляво
влече, влякохме, влякохте,
влякоха; влякъл, влякла,
влякло, влекли; влечен;
влечах, -еше, -ахме, -ахте,
-аха; влечал, -ели; влечащ;
влечейки;влечене
влетя, -йш, -ят; влетях, -я, -яхме,
-яхте, -яха; влетял, -ели
влетявам, -аш, -ат; влетяване
влечешкатаи
влечешком наречие
влея, влееш, влеят; влях, вля,
вляхме, вляхте, вляха; влял,
влели; влян, влени и влят,
влети; влеех, влееше; влеел
влиятелност, влиятелността
влияя (се), влияеш, влияят;
влиях, -я; влиял, -яли; влиян,
-яни; влияех, -яеше; влияел;
влияещ; влияейки; влияене
влог, влога, -ът, -ове, два влога
влогов, -а, -о, -и
вложа, -иш, -ат; влджих, -и;
вложил; вложен; вложех,
-еше; вложел
вложйтел, -я, -ят, -и,
двама вложители
влоша, -йш, -ат; влошйх, -й;
влошйл; влошен; влошах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
влошал, -ели
влюбеност, влюбеносттй
влюбчйвост, влюбчивостта
влюбя се, -иш се, -ят се; влюбих
се, влюби се; влюбил се;
влюбен; влюбех се, -еше се;
влюбел се
вляво наречие

вляза

вляза, влезеш, влезе, влезем,
влезете, влязат; влязох,
влезе, влязохме, влязохте,
влязоха; влязъл, влязла,
влязло, влезли; влезех,
влезете; влезел
вманиача, -йш, -ат; вманиачих,
-й; вманиачйл; вманиачен;
вманиачах, -еше, -ахме,
-ахте, -аха; вманиачал, -ели
вменя, -йш, -ят; вменйх, -й;
вменйл; вменен; вменях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
вменял, -ели
вменявам, -аш, -ат; вменяване
вместймост, вместимостта
вместо предлог
вмирйша, -еш, -ат; вмирйсах,
-йса; вмирйсал; вмирйсан;
вмирйшех, -еше; вмирйшел
вмятам, -аш, -ат; вмятане
внедря, -йш, -ят; внедрйх, -й;
внедрйл; внедрен; внедрях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
внедрял, -ели
внедрявам, -аш; внедряване
внезапен, -пния(т), -пна, -пно,
-пни
внеса, внесеш, внесе, -ат;
внесох, внесе, внесохме,
внесохте, внесоха; внесъл,
внесла, -сло, -сли; внесен;
внесях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; внесял, -ели
внимателност, внимателността
внос-износ, -а, -ът
вносйтел, -я, -ят, -и,
двама вносйтели

внуша, -йш, -ат; внушйх, -й;
внушйл; внушен; внушах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
внушал, -ели
внушйтелност,
внушителността
воал, -а, -ът, -и, два воала
воденичар, -я, -ят, -и,
двама воденичари;
воденичарю!
водйтел, -я, -ят, -и,
двама водйтели; водйтелю!
воднйст, -а, -о, -и
водовместйлшце, -а
водовместймост,
водовместимостта
водовъртеж, -а, -ът, -и,
два водовъртежа
водоизместймост,
водоизместимостта
водолйз, -а, -ът, -и,
двама водолази
водолей, -ея, -еят, водолеи,
два водолея
водонепромокаемост,
водонепромокаемостта
водоотвод, -а, -ът, -и,
два водоотвода
водопад, -а, -ът, -и,
два водопада
водопой, -оя, -оят, водопои,
два водопоя
водопровод, -а, -ът, -и,
два водопровода
водопроводчик, -а, -ът, -ци,
двама водопроводчици
водопропусклйвост,
водопропускливосттй

______ 95 __________________
водород, -а, -ът
водосвет, -а, -ът, -и,
два водосвета
водоснабдя, -йш, -ят;
водоснабдих, -й; водоснабдил;
водоснабден; водоснабдях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
водоснабдял, -ели
воевода и войвода м., -та, -и,
двама воеводи (и войводи)
воеводски и войводски, -а, -о, -и
военен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
военновременен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
военноинвалйд, -а, -ът, -и,
двама военноинвалйди
военнопленник, -а, -ът, -ци,
двама военнопленници
военнопромйшлен, -ния(т), -на,
-но, -ни
военнослужещ, -ещия(т), -а, -о,
-и, двама военнослужещи
вожд, -а, -ът, вождове,
двама вождове
возйтба, возйтби
войвода и воевода м., -та, -и,
двама войводи (воеводи)
воин и войн, -а, -ът, воини и
войни, двама войни (воини)
вбинствен и войнствен, -ния(т),
-на, -но, -ни
вбински и войнски, -а, -о, -и
вой, вбя, воят, воеве, два воя
войнолюбец, -а, -ът, -бци,
двама войнолюбци
войнственост, войнствеността
волев, -а, -о, -и и волевй
волевй, -а, -б, -й и волев

вра се

волейбол, -а, -ът
волейболйст, -а, -ът, -и,
двама волейболисти
волнодумец, -а, -ът, -мци,
двама волнодумци
волност, волността
воловар, -я, -ят, -и,
двама воловари
волт, -а, -ът, волтове, два волта
волтаж, -а, -ът, -и, два волтажа
волунтарйзъм, -зма, -змът
волю-невблю и волею-неволею
наречие
вонея, -беш, -еят; вонях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; вонял,
-ели; вонеех, -ееше; вонеел;
вонеещ; вонеейки; вонеене
вопъл, -а, -ът, вопли,
два вопъла
восък, -а, -ът, -ци, два восъка
вот, вота, вотът, вотове,
два вота
вперя, -иш, -ят; вперих, -и;
вперил; вперен; вперех, -еше;
вперел
впечатление, -ия
впечатлйтелност,
впечатлителността
впия (се), впйеш, впият; впих,
впи; впил; впит; впйех,
впиеше; впиел
впоследствие наречие
впрочем наречие
впряг, -а, -ът, впрягове,
два впряга
вра се, вреш се, врат се; врях се,
вря се, вряхме се, вряхте се,
вряха се; врял се, -ели се; врящ
се, врящи се; врейки се; врене

вра
вра и вря, вриш, ври, врим,
врите, врат и врят; врях, вря,
вряхме, вряхте, вряха; врял,
-ели; врящ, врящи; врейки;
врене
врабец, -а, -ът, -бци,
два врабеца
врабче, -&та
врабчов, -а, -о, -и
враг, врага, врагът, врагове и
(остар.) вразй, двама врагове,
два врага (за животни)
враждебност, враждебността
вражески, -а, -о, -и и вражи, -а,
-е, -и
вразумя (се), -йш, -ят;
вразумйх, -й; вразумйл;
вразумен, вразумях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; вразумял,
-ели
вразумявам (се), -аш, -ат;
вразумяване
врасна се, -еш се, -ат се;
враснах се, -а се; враснал се;
враснат; враснех се, -еше се;
враснел се
враста, -&ш, врасте, врастем,
врастете, врастат; врастох,
врасте, в растохме, -охте, -оха;
врасъл, врасли; врастях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
врастял, -ели
враствам, -аш, -ат; врастване
вратар, -я, -ят, -и,двала вратари
вратовръзка, вратовръзки
вред и вредом наречие
вредйтел, -я, -ят, -и; вредйтелю!
вредност, вредността

вредя (нанасям вреда), -иш, -ят;
вредих, -и; вредил; вредех,
-еше; вредел; вредещ;
вредейки; вредене
вредя (се), -йш, -ят; вредйх, -й;
вредйл; вреден; вредях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; вредял,
-ели
врежа, -еш, -ат; врязах, -а;
врязал; врязан; врежех, -еше;
врежел
врека, вречеш, врече, вречем,
вречете, врекат; врекох,
врече, -кохме, -кохте, -коха;
врекъл, врекла, -кло, -кли;
вречен; вречах, -еше, -ахме,
-ахте, -аха; вречал, -ели
врели-некипел и мн.
временен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
вреслйв, -а, -о, -и
вресна, -еш, -ат; вреснах, -а;
вреснал; вреснех, -еше;
вреснел
вретенообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
вретеня, -йш, -ят; вретенйх, -й;
вретенил; вретенен; вретенях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
вретенял, -ели; вретенящ;
вретенейки; вретенене
врещя, -йш, -ят; врещях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; врещял,
-ели; врещящ, -ящи;
врещейки; врещене
вроденост, вродеността
вродя, -йш, -ят; вродих, -й;
вродйл; вроден; вродях, -еше,

всея

-яхме, -яхте, -яха; вродял,
-ели
връв ж., връвта, върви
връз предлог (върху)
връзвам, -аш, -ат; връзване
връзка, връзки
връстник, -а, -ът, -ци,
двама връстници
връх, върха, върхът, върхове,
два върха
връхлетя, -йш, -ят; връхлетях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
връхлетял, -ели; връхлетян,
-ени
връхлетявам, -аш, -ат;
връхлетяване
връхлитам, -аш, -ат;
връхлйтане
вря, вриш вж. вра
врява, вреви
врязвам (се), -аш, -ат; врязване
врякам, -аш, -ат; врякане
врял-кипял, вряла-кипяла,
вряло-кипяло, врели-кипели
врясвам, -аш, -ат; врясване
вряскам, -аш, -ат; вряскане
врясък, -а, -ът, -ци,два врясъка
всадя, -йш, -ят; всадйх, -й;
всадйл; всаден; всадях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; всадял,
-ели
все наречие
всеблаг, -а, -о, -и
всевйшен, -шния(т), -шна,
-шно, -шни
всевластен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
всегда наречие
7*

вседържйтел, -я, -ят, -и,
двама вседържйтели
всезнаен, -айния(т), -айна,
-айно, -айни
всезнаещ, -а, -о, -и
всеки (всекиго, всекиму),
всяка, всяко
всекидневник, -а, -ът, -ци,
два всекидневника
вселена, -та
вселя, -йш, -ят; вселйх, -й;
вселйл; вселен; вселях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; вселял,
-ели
вселявам, -аш, -ат; вселяване
всемилостйв, -а, -о, -и
всемогъщ, -а, -о, -и
всембщен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни
всемъдър, -дрия(т), -дра, -дро,
-дри
всенощен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни
всеобхватност,
всеобхватността
всеобщ, -а, -о, -и
всеотдаен, -айния(т), -айна,
-айно, -айни
всеотдайност, всеотдайността
всестранен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
всецял, всецелия(т), всецяла,
всецяло, всецели
всея, всЬеш, всеят; всях, вся,
всяхме, всяхте, всяха; всял,
-ели и всеял, всеяли; всян,
всени; всят, всети и всеян,
всеяни

всеяден

всеяден, -ядния(т), -йдна, -ядно,
-яд ни
вследствие предлог
всред предлог
встранй наречие
встрастя се, -йш се, -ят се;
встрастйх се, -й се; встрастйл
се; встраст^н; встрастях се,
-еше се, -яхме се, -яхте се,
-яха се; встрастял се, -ели се
встрастявам се, -аш се, -ат се;
встрастяване
встъпя, -иш, -ят; встъпих, -и;
встъпил; встъпех, -еше;
встъпел
встъпям, -яш, -ят; встъпях, -я;
встъпял, -яли; встъпях, -яше,
-яхме, -яхте, -яха; встъпял,
-яли; встъпящ; встъпяйки;
встъпяне
всуе наречие
всъде наречие
всъщност наречие
всявам, -аш, -ат; всяване
всякак наречие
всякакъв, всякаква, всякакво,
всякакви
всякога и всякогаш наречие
всякой (всякого, всякому),
всякоя, всякое, всякои
всякъде наречие
всячески наречие
втвърдя (се), -йш, -ят;
втвърдйх, -й; втвърдил;
втвърден; втвърдях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; втвърдял,
-ели
втека се, втечеш се, втекат се;
втекох се, втече се, втекохме

_________________

98 ______

се, втекохте се, втекоха се;
втекъл се, -кли се; втечах се,
-еше се, -ахме се, -ахте се,
-юса се; втечал се, -ели се
втечня, -йш, -ят; втечнйх, -й;
втечнйл, втечнен; втечнях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
втечнял, -ели
втечнявам, -аш, -ат;
втечняване
втЬри, -ия(т), втора, -о, -и
вторник, -а, -ът, втдрници,
два втйрника
второкачествен, -ния(т), -на,
-но, -ни
второкласник, -а, -ът, -ци,
двама второкласници
второстепенен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
втресе ме; втр&се ме; втресло
ме; втресеше ме; втресяло ме
втрещя (се), -йш, -ят; втрещйх,
-й; втрещйл; втрещен;
втрещях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; втрещял, -ели
втрещявам (се), -аш, -ат;
втрещяване
втрйса ме; втрйсаше ме;
втрйсало ме; втрйсане
втъка, втъчеш, вгькат; втъках,
-а; втъкал, -али; втъкан;
втъчах, -еше; втъчал, -ели
втълпя (си), -йш, -ят; втълпйх,
-й; втълпйл; втълпен;
втълпях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; втълпял, -ели
втълпявам (си), -аш, -ат;
втълпяване

-_____ 99 __________________

вуз, вуза, вузът, вузове,
два вуза (ВУЗ -виешеучебно
заведение)
вуйчо ле., -то, -овци,
двама вуйчовци
вулгаризация, вулгаризации
вулгарност, вулгарността
вулканизация, вулканизации
вундеркинд, -а, -ът, -и,
двама вундеркинди
вход, -а, -ът, входове, два входа
входящ, -а, -о, -и
вцепенен, -ееш, -еят; вцепенях,
-£ше, -яхме, -яхте, -яха;
вцепенял, ели; вцепенеех,
-&еше; вцепенеел
вцепененост, вцепенеността
вцепеня (се), -йш, -ят; вцепених,
-й; вцепенйл; вцепенен;
вцепенях, -еше, -яхме, -яхте, •
-яха; вцепенял, -ели
вчЪранаречие
вчовеча (се), -йш, -ат; вчовечйх,
-й;вчовечйл;вчовечен;
вчовечах, -еше, -ахме, -ахте,
-аха; вчовечал, -ели и
вчовеча
вчовеча, -иш, -и; вчовечйх, -и;
вчовечйл; вчовечен;
вчовечех, -еше; вчовечел
вшйя, вшйеш, вшйят; вших,
вши; вшил; вшит; вшйех,
вшйеше; вшйел
въведа, -еш, -ат; въведох,
въведе, въведохме, -охте,
-оха; въвел; въведен;
въведях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; въведял, -ели

възбуденост

въвлека, -чеш, -кат; въвлякох,
въвлече, въвлякохме, -охте,
-оха; въвлякъл, въвлякла,
въвлякло, въвлекли;
въвлечен; въвлечах, -еше,
-ахме, -ахте, -аха; въвлечал,
-ели
въглеводород, -а, -ът, -и,
два въглеводорода
въгледобив, -а, -ът
въглерод, -а, -ът
въглшцар, -я, -ят, -и,
двама въглищйри
въглищен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни
въдворя (се), -йш, -ят; въдворйх,
-й; въдворил; въдворен;
въдворях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; въдворял, -ели
въдворявам (се), -аш, -ат;
въдворяване
въдичар, -я, -ят, -и,
двама въдичари
въдя, -иш, -ят; в^дих, -и;
въдил; въден; въдех, -еше;
въдел; въдещ; въдейки;
вадене
въжар, -я, -ят, -и,
двама въжари
въжделен, -ния(т), -на, -но, -ни
въз предлог
въз- (представка - във всички
думи, образувани с нея, се
пише със з)
възблед, -а, -о, -и
възбог (навъзбог) наречие
възбуденост,
възбуденосттй

възбудител
възбудител, -я, -ят, -и,
два възбудителя,
двама възбудители (лица)
възбял, възбелия(т), възбяла,
възбяло, възбели
възваря (се), -йш, -ят; възварйх,
-й; възварйл; възварен;
възварях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; възварял, -ели
възварявам (се), -аш, -ат;
възваряване
възвелича, -йш, -ат;
възвеличйх, -й; възвеличйл;
възвеличен; възвеличах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
възвеличал, -ели
възвестя, -йш, -ят; възвестйх,
-й; възвестйл; възвестен;
възвестйх, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; възвестял, -ели
възвестявам, -аш, -ат;
възвестяване
възвися (се), -йш, -ят; възвисйх,
-й; възвисйл; възвисен;
възвисях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; възвисял, -ели
възвисявам (се), -аш, -ат;
възвисяване
възвиша (се), -йш, -ат;
възвишйх, -й; възвишил;
възвишен; възвишах, -еше,
-ахме, -ахте, -аха; възвишал,
-ели
възвишеност,
възвишеността
възвра и възвря, -йш, -ат (-ят);
възврях, -я, -яхме, -яхте, -яха;
възврял, -ели; възврян, -ени

__________________ 100______
възглавя, -йш, -ят; възглавйх,
-й; възглавйл; възглавен;
възглавях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; възглавял, -ели
възглавявам, -аш, -ат;
възглавяване
възглася, -йш, -ят; възгласйх,
-й; възгласйл; възгласен;
възгласях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; възгласял, -ели
възглед, -а, -ът, -и,
два възгледа
възголемя се, -йш се, -ят се;
възголемйх се, -й се;
възголемйл се; възголемен;
възголемях се, -еше се, -яхме
се, -яхте се, -яха се;
възголемял се, -ели се
възголемявам се, -аш се, -ат се;
възголемяване
възголям, възголемия(т),
-ляма, -лямо, -леми
възгордея се, -ееш се, -еят се;
възгордях се, -я се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; възгордял се,
-ели се; възгордян, -ени;
възгордеех се, -ееше се;
възгордеел се
възгордявам се, -аш се, -ат се;
възгордяване
възгорчйв, -а, -о, -и
въздам, -дадбш, -даде, -дадем,
' -дад^те, -дадат; въздадох,
-даде, -дадохме, -дйдохте,
-дадоха; въздал; въздаден;
въздадях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; въздадял, -ели
въздействам, -аш, -ат;
въздействане

101

въздухообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
въздухоплавател, -я, -ят, -и,
двама въздухоплаватели
въздържаност,
въздържаността
въздържател, -я, -ят, -и,
двама въздържатели
въззема се (възема се), -еш се,
-ат се; въззех се, въззе се;
въззел се; въззет; възземех се,
-еше се, възземел се
възземам се и въззймам се,
-аш се, -ат се; възземане и
въззймане
възжълт, -а, -о, -и
въззелен, -а, -о, -и
възкача, -иш -ат; възкачих, -и;
възкачил; възкачен; възкачех,
-еше; възкачел и възкача
възкача, -йш, -ат; възкачйх, -й;
възкачйл; възкачен;
възкачах, -еше, -ахме, -ахте,
-аха; възкачал, -ели и възкача
възклик, -а, -ът, -ци,
два възклика
възкресение, -ия
Възкресение Христово
възкреся, -йш, -ят; възкресйх,
-й; възкресях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; възкресял, -ели
възкресявам, -аш, -ат;
възкресяване
възкъс, -а, -о, -и
възлест, -а, -о, -и
възлов, -а, -о, -и
възложа, -иш, -ат; възложих,
-и; възложил; възложен;
възложех, -еше; възложел

възнамерявам
възляза, -лезеш, -лезе, -лезем,
-лезете, -лязат; възлязох,
-лезе, -лязохме, -лязохте,
-лязоха; възлязъл,
възлязла, възлязло,
възлезли; възлезех, -еше;
възлезел
възмездя, -йш, -ят; възмездйх,
-й; възмездйл; възмезден;
възмездях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; възмездял, -ели
възмездявам, -аш, -ат;
възмездяване
възможност, възможността
възмургав, -а, -о, -и
възмутя (се), -йш, -ят;
възмутйх, -й; възмутйл;
възмутен; възмутях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; възмутял,
-ели
възмъжалост,
възмъжалостта
възмъжея, -ееш, -еят;
възмъжах, -а; възмъжал;
възмъжеех, -ееше;
възмъжеел
възнаградя, -йш, -ят;
възнаградйх, -й; възнаградйл;
възнаграден; възнаградях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
възнаградял, -ели
възнак наречие
възнасям, -яш, -ят; възнасях
-я; възнасял, -яли; възнасян,
-яни; възнасях, -яше;
възнасял, -яли; възнасящ,
-ящи; възнасяйки; възнасяне
възнамерявам, -аш, -ат

възнеса

възнеса (се), -несеш, -несе,
-несем, -несете, -несат;
възнесох, -несе, -несохме,
-несохте, -несоха; възнесъл,
-сли; възнесен; възнесях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
възнесял, -ели
възобновйтел, -я, -ят, -и,
двама възобновйтели
възобновя, -йш, -ят;
възобнових, -й; възобновил;
възобновен; възобновях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха;
възобновял, -ели
възобновявам, -аш, -ат;
възобновяване
възпаля (се), -йш, -ят;
възпалйх, -й; възпалйл;
възпален; възпалях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; възпалял,
-ели
възпалявам (се), -аш, -ат;
възпаляване
възпея, -ееш, -еят; възпях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; възпял,
-ели; възпян, -ени и възпят,
-ети; възпеех, -ееше; възпеел
възпитаник, -а, -ът, -ци,
двама възпйтаници
възпйтаност, възпитаността
възпламеня (се), -йш, -ят;
възпламенйх, -й;
възпламенйл; възпламенен;
възпламенях, -Ьше, -яхме,
-яхте, -яха; възпламенял, -ели
възпламеняемост,
възпламеняемостта
възпра, -еш, -ат; възпрях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; възпрял,

102______
-ели; възпрян, -ени
възпрепятствам, -аш, -ат;
възпрепятстване
възприемчив, -а, -о, -и
възприемчйвост,
възприемчивостта
възпроизводство, -а
възпротивя се, -йш се, -ят се;
възпротивйх се, -й се;
възпротивйл се; възпротивен;
възпротивях се, -еше се, -яхме
се, -яхте се, -яха се;
възпротивял се, -ели се
възпротивявам се, -аш се, -ат
се; възпротивяване
възпявам, -аш, -ат; възпяване
възраждам, -аш, -ат
възраждане, -ия
Възраждане, Българско
възраждане
възразйтел, -я, -ят, -и,
двама възразйтели
възразя, -йш, -ят; възразих, -й;
възразил; възразях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; възразял,
-ели
възразявам, -аш, -ат;
възразяване
възраст, възрастта, възрасти
възрастен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
възродйтел, -я, -ят, -и,
двама възродйтели
възродя (се), -йш, -ят; възродих,
-й;възродйл;възроден;
възродях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; възродял, -ели
възродявам, -аш, -ат;
възродяване

______ 103____________________________________
възрус, -а, -о, -и
възсйн, възсйня, възсйньо,
възсйни
възсиявам, -аш, -ат;
възсияване
възсияя, -яеш, -яят; възсиях,
-я; възсиял, -яли; възсияех,
-яеше; възсияел
възслаб, -а -о, -и
възславя, -иш, -ят; възславих,
-и; възславил; възславен;
възславех, -еше; възславел
възславям, -яш, -ят;
възелавях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; възел авял, -яли;
възславян, -яни; възславящ,
-ящи; възел авяйки;
възел авяне
възстановйтел, -я, -ят, -и,
двама възстановйтели
възстановя, -йш, -ят;
възстановйл; възстановен;
възстановях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; възстановял, -ели
възстановявам (се), -аш, -ат;
възстановяв ане
възсядам, -аш, -ат; възсядане
възтежък, -жкия(т), -жка, -жко,
-жки
възторг, -а, -ът, възторзи,
два възторга
възтдрженост,
възторжеността
възхваля, -иш, -ят; възхвалих,
-и; възхвалил; възхвален;
възхвалех, -еше; възхвалел
възхвалявам, -аш, -ат;
възхваляване

въобще

възхвалям, -яш, -ят; възхвалях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
възхвалял, -яли; възхвалян,
-яни; възхвалящ, -ящи;
възхваляйки; възхваляне
възхитя, -йш, -ят; възхитйх, -й;
възхитйл, възхитен;
възхитях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; възхитял, -ели
възход, -а, -ът
възходящ, -ща, -що, -щи
възцаря, -йш, -ят; възцарих, -й;
възцарйл; възцарен; възцарях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
възцарял, -ели
възцарявам, -аш, -ат;
възцаряване
възшествие, възшествия
вълк, вълка, -ът, вълци,
два вълка
вълнест, -а, -о, -и
вълнодобив, -а, -ът, -и,
два яълнодобива
вълнообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
вълноотражател, -я, -ят, -и,
два вълноотражателя
вълчи, вълча, вълче, вълчи
вълшебство, -а
външност, външността
въобразя (си), -йш, -ят;
въобразйх, -й; въобразйл;
въобразен; въобразях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; въобразял,
-ели
въобразявам си, -аш си, -ат си;
въобразяване
въобщ& наречие

въодушевя
въодушевя (се), -йш, -ят;
въодушевих, -й; въодушевйл;
въодушевен; въодушевях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
въодушевял, -ели
въодушевявам (се), -аш, -ат;
въодушевяване
въоръжа (се), -йш, -ат;
въоръжйх, -й; въоръжйл;
въоръжен; въоръжах, -еше,
-ахме, -ахте, -аха; въоръжал,
-ели
въоръженост, въоръжеността
въпйещ, -а, -о, -и и въпйющ
(остар.)
въплътя (се), -йш, -ят;
въплътих, -й; въплътил;
въплътен; въплътях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; въплътял,
-ели
въплътявам (се), -аш, -ат;
въплътяване
вървеж, -а, -ът
вървешком и вървешката
наречие
върволяк, върволяци,
два върволяка
вървя, -йш, -ят; вървях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; вървял,
-ели; вървян, -ени; вървях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
вървял, -ели; вървящ, -ящи;
вървейки; вървене
въргалям, -яш, -ят; въргалях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
въргалял, -яли; въргалян,
-яни; въргалящ, -ящи;
въргаляйки; въргаляне
вържа, -еш, -ат; вързах, върза;

__________________ 104_______
вързал; вързан; вържех,
-еше; вържел
вързоп, -а, -ът, -и, два вързопа
върколак, -а, -ът, -ци,
два върколака
върл, върла, върло, върли
въртеж, -а, -ът, -и, два въртежа
въртележка, въртележки
въртелив, -а, -о, -и
въртоглав и въртоглав, -а, -о, -и
въртокъщник, -а, -ът, -ци,
двама въртокъщници
въртоп, -а, -ът, -и, два въртопа
въртя, -йш, -ят; въртях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; въртял,
-ели; въртян, -ени; въртящ,
-ящи; въртейки; въртене
върховйзъм, -зма, -змът
върша, -иш, -ат; върших, -и;
вършил; вършен; вършех,
-еше; вършел, вършещ;
вършейки; вършене
вършея, -ееш, -еят; вършах, -а,
-ахме, -ахте, -аха; вършал;
вършан; вършеех, -ееше;
вършеел; вършеещ;
вършеейки; вършеене
вършйтба, вършйтби
вършйтбен, -ния(т), -на, -но, -нй
въставам, -аш, -ат; въставане
въстана, -еш, -ат; въстанах, -а;
въстанал; въстанех, -еше;
въстанел
въстание, -ия
въстаник, -а, -ът, -ци,
двама въстаници
вътрешнополитйчески, -а, -о, -и
вътрешност, вътрешността
вътък, -а, -ът, -ци, два вътъка

______ 105__________________

гардже

вял, вялия(т), вяла, вяло, вяли
вялост, вялостта
вяра, вери
вярвам, -аш, -ат; вярване
вярващ, -ща, -що, -щи
вярност, верността
вясвам се, -аш се; вясване
вясна се, веснеш се, весне се,
веснем се, веснете се, вяснат
се; вяснах се, вясна се; вяснал

се; веснех се, веснеше се;
веснел се
вятър, -а, -ът, ветрове
и ветри (поетп.),
два вятъра
вятърен, вятърна, -о, -и
и ветрена (мелница)
вятърничав, -а, -о, -и
вятърничавост,
вятърничавостта

габрак, -а, -ът, -ци,два габрака
габър, -а, -ът, габъри, два габъра
габарчевж. кабарче
гад, гада, гадът, гадове,
два гада
гад ж., гадта
гадател, -я, -ят, -и,
двама гадатели
гадая, -аеш, -аят; гадах, -а;
гадал; гадан; гадаех, -еше;
гадаел; гадаещ; гадаейки;
гадаене
гадност, гадността
гадост, гадостта
газ, -а, -ът, газове, два газа
газж., газта (течност)
газообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
газопровод, -а, -ът, -и,
два газопровода
газьол, -а, -ът
гайдар, -я, -ят, -и,
двама гайдари; гайдарю!

гаитан-вежди мн,
гайтанджйязс, -та, -йи,
двама гайтанджйи
гйлаконцерт, -а, -ът
галантерйст, -а, -ът, -и,
двама галантерйсти
галантерия, галантерии
галантност, галантността
галванизация, галванизации
галйрия, галерии
гальовен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
гама-спектър, -а, -ът, -три
гамен и гамен, -а, -ът, -и,
двама гамени
гараж, -а, -ът, -и, два гаража
гарант, -а, -ът, -и,
двама гаранти
гаранционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
гаранция, гаранции
гардероб, -а, -ът, -и,
два гардероба
гардеробиер, -а, -ът, -и,
двама гардеробиери
гардже, -та

гарнизонен
гарнизонен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
гарсониера, гарсониери
гастрольор, -а, -ът, -и,
двама гастрольори
гася, -йш, -ят; гасих, -й; гасил;
гасен; гасях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; гасял, -ели;
гасящ, -ящи; гасейки; гасене
гатерйст, -а, -ът, гатерйсти,
двама гатерйсти
гаф, гафа, гафът, гафове,
два гафа
гащник, -а, -ът, -ци,
двама гащници
гвардия, гвардии
гвоздей, -ея, -еят, гвоздеи,
два гвоздея
где и де наречие
гдето и дето наречие
геврекчйяз*., -та, -йи,
двама геврекчйи
гейм, гейма, -ът, геймове,
два гейма
гемиджйялс, -та, -йи,
двама гемиджйи
гемия, гемйи
генеалогичен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
ген^за и генезис
генерал-губернатор, -а, -ът, -и,
двама генерал-губернатори
генерализация, генерализации
генерация, генерации
гениален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
гениалност, гениалността
гений, -ия, -ият, -ии,
двама гении

__________________ 106_______
гениталии мн.
геноцйд, -а, -ът, -и, два геноцйда
г-образен, -зния(т), -зна, -зно,
-зни
географ, -а, -ът, -и,
двама географи
геодез, -а, -ът, -и, двама геодези
геодезист, -а, -ът, -и,
двама геодезйсти
геолог, -а, -ът, геолози,
двама геолози
геологопроучвател, -я, -ят, -и,
двама геологопроучватели
геоложка, геоложки
геомагнетйзъм, -зма, -змът
геоцентрйзъм, -зма, -змът
гепард, -а, -ът, -и, два гепарда
герб, -а, -ът, гербове, два герба
герг^ф, -а, -ът, -и, два гергефа
Гергьовден
гергьовски, -а, -о, -и
горест, -а, -о, -и
германйст, -а, -ът, -и,
двама германйсти
героизйрам, -аш, -ат;
героизйране
геройзъм, -зма, -змът
героика, -и
геройчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
геройчно-патриотйчен,
-чния(т), -чна, -чно, -чни
геройчност, героичността
герой, -оя, -оят, -ой,
двама герои
геш^фт, -а, -ът, -и, два гешефта
гешефтар, -я, -ят, -и,
двама гешефтари

______ 107__________________
гибел ж., гибелта
гигант, -а, -ът, -и,
двама гиганти
гигантизъм, -зма, -змът
гигантски, -а, -о, -и
гид, гида, -ът, -ове,
двама гидове
гидиям., -та, гидйи; гидййо!
гиздав, -а, -о, -и
гйздавост, гиздавостта
гиздосйя, гиздосйи
гйлдия, гйлдии
гимназиален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
гимназйст, -а, -ът, -и,
двама гимназйсти
гимназйстка, гимназйстки
гимназия, гимназии
гинеколог, -а, -ът, -зи,
двама гинеколози
гинеколожка, -и
главатар, -я, -ят, -и,
двама главатари; главатарю!
главен, -вния(т), -вна, -вно, -вни
главест, -а, -о, -и
главнокомандващ, -ия, -ият, -и
двама главнокомандващи
главня, -й
главоболя, -йш, -ят;
главоболих, -й; главоболйл;
главоболен; главоболях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; главоболял,
-ели; главоболящ, -ящи;
главоболейки; главоболене
главозамйя (се), -аеш, -аят;
главозамаях,-ая;
главозамаял, -аяли;
главозамаян, -аяни;

гледец

главозамаех, -аеше;
главозамаел
главоломен, -мния(т), -мна, -мно,
-мни
главя (се), -йш, -ят; главйх, -й;
главен; главях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; главял, -ели;
главене
главявам (се), -аш, -ат;
главяване
глаголност, глаголността
глад, глада, гладът
гладен, -дния(т), -дна, -дно, -дни
гладиатор, -а, -ът, -и,
двама гладиатори
гладиола, -и
гладкост, гладкостта
гладкостенен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
гладорйя, гладорйи
глйдък, -дкия(т), -дка, -дко, -дки
гламав, -а, -о, -и
гланц, -а, -ът, гланцове,
два гланца
гларус, -а, -ът, -и, два гларуса
гласеж, -а, -ът, -и, два гласежа
гласност, гласността
гласовйтост, гласовитостта
гласоподавател, -я, -ят, -и,
двама гласоподаватели
глася, -йш, -ят; гласйх, -й;
гласйл; гласен; гласях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; гласял,
-ели; гласене
глашатай, -ая, -аят, -аи,
двама глашатаи; глашатаю!
гледец, -а, -ът, гледцй,
два гледеца

гледжосам

гледжосам, -аш, -ат
гледка, гледки
глезльо л., -то, -ьовци,
двама глезльовци
глезотйя, глезотии
глетчер, -а, -ът, -и,
два глетчера
глечж., глечта
глинен, -а, -о, -и
глинест, -а, -о, -и
глист, -а, -ът, глисти, два глиста
глицйния, глицйнии
глобя, -йш, -ят; глобйх, -й;
глобйл; глобен; глобях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; глобял, -ели
глобявам, -аш, -ат; глобяване
глог, глога, глогът, глогове,
два глога
глождя, -еш и -иш, -ят; глозгах,
-а и глождих, -и; глозгал и
глождил; глозган и гложден;
глождех, -еше; глождел;
глождещ; глождейки;
глозганеи глождене
глумлив, -а, -о, -и
глумя се, -йш се, -ят се; глумйх
се, -й се; глумйл се; глумен;
глумях се, -еше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; глумял се,
-ели се; глумящ се, -ящи се;
глумейки се; глумене
глупав, -а, -о, -и
глупавичък, -чкия(т), -чка, -чко,
-чки
глупак, -а, -ът, -ци,
двама глупйци
глупец, -а, -ът, -пцй,
двама глупцй

_________________ 108______

глупея, -ееш, -еят; глупях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; глупял,
-ели; глупеех, -ееше; глупеел;
глупеещ; глупеейки; глупеене
глупост, глупостта
глухар, -а, -ът, -и, два глухара
глухоням, глухонемия(т),
-няма, -нямо, -неми
глушея, -ееш, -еят; глушах, -а;
глушал; глушеех, -ееше;
глушеел; глушеещ;
глушеейки; глушеене
глъч, -а, -ът, глъчове; глъчж.,
глъчта
гмеж ж., гмежта
гневлйв, -а, -о, -и
гневлйвост, гневливостта
гневност, гневността
гневя (се), -йш, -ят; гневйх, -й;
гневйл; гневен; гневях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; гневял,
-ели; гневящ, -ящи; гневейки;
гневене
гнездо и гняздо, гнезда
гнетя, -йш, -ят; гнетйх, -й;
гнетйл; гнетен; гнетях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; гнетял,
-ели; гнетящ, -ящи; гнетейки;
гнетене
гнйлост, гнилостта
гнйя, гниеш, гнйят; гних, -и;
гнил; гнйех, -еше; гнйел;
гнйещ; гнйейки; гнйене
гной ж., гнойта и гной, гноя,
гноят, гноеве (гноища)
гноя, -йш, -ят; гнойх, -й; гнойл;
гноен; гноях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; гноял, -ели;
гноящ, -ящи; гноейки; гноене

_ 109
гнуслйв, -а, -о, -и
гнуслйвост, гнусливостта
гнуся се, -йш се, -ят се; гнусих се;
гнусйл се; гнусен; гнусях се,
-еше се, -яхме се, -яхте се, -яха
се; гнусял се, -ели се; гнусящ се,
-ящи се; гнусейки се; гнусене
гняв, гнева, гневът
говедар, -я, -ят, -и,
двама говедари
говедовъдство
говедце, говедца
говея, -ееш, -еят; говях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; говял, -ели;
говеех, -ееше; говеел; говеещ;
говеейки; говеене
говорен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
говорен, -а, -о, -и
говорилня, -и
говорйтел, -я, -ят, -и,
двама говорйтели
-годе: 1^о-гЬде, кои-гбде, какъвгЪд,е, къде-годе и пр.
годеж, -а, -ът, годежи,
два годежа
годежар, -я, -ят, -и,
двама годежари
годен, -дния(т), -дна, -дно, -дни
годен, -а, -о, -и
годност, годността
годя (се), -йш, -ят; годих, -й;
годил; годен; годях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; годял, -ели
годявам (се), -аш, -ат; годяване
годявка, годевки
гоен, гойна, гойно, гойни
гоен, -а, -о, -и

гонитба

гол-голенйчък, голголенйчкия(т), голаголенйчка, голо-голенйчко,
голи-голенйчки
големея се, -ееш се, -еят се;
големях се, -я се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; големял се,
-ели се; големеех се, -ееше се;
големеел се; големеещ се;
големеейки се; големеене
големя се, -йш се, -ят се;
големйх се, -й се; големйл се;
големях се, -еше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; големял се,
-ели се; големящ се, -ящи се;
големеейки се; големеене
Голиат
гол-линия, гол-лйнии
гол-майстор, -а, -ът, -и;
двама гол-майстори
голобрад, -а, -о, -и
гологлав, -а, -о, -и
голосеменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
голослбвност, голословността
голотйя, голотйи
голф, -а, -ът (игра)
голф, -а, -ът, голфове,
два голфа (панталон)
гольом., -то, -ьовци,
двама гольовци
голям, големия(т), голяма,
голямо, големи
гонг, -а, -ът, гонгове,
два гонга
гондолиер, -а, -ът, -и,
двама гондолиери
гонитба, гонитби

гонител
гонител, -я, -ят, -и,
двама гонйтели
горд, горда, гордо, горди
горделив, -а, -о, -и
горделивост, горделивостта
гордея се, -ееш се, -еят се;
гордях се, -я се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; гордял се,
-ели се; гордеех се, -ееше се;
гордеел се; гордеещ се;
гордеейки се; гордеене
гордиев възел
гордост, гордостта
гбре-долу наречие
горен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
гор^н, -а, -о, -и
горест ж., горесттЬ, горести
горещ, -а, -о, -и
горещницилм.
горещя се, -йш се, -ят се;
горещих се, -й се; горещйл се;
горещях се, -еше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; горещял се,
-ели се; горещящ се, -ящи се;
горещейки се; горещене
горйст, -а, -о, -и
горкйя(т), горката, -кото, -кйте
горко ми
Горна баня
горнобански, -а, -о, -и
Горна Оряховица
горнооряховски, -а, -о, -и
горско-планйнски, -а, -о, -и
горскостопански
горча, -йш, -ат; горчах, -а;
горчал; горчах, -&ше, -ахме,
-ахте, -аха; горчал, -ели;
горчащ, -ащи; горчене

110
горчйв, -а, -о, -и
горчйвка, горчйвки
горчйво-сладък, -дкия(т), -дка,
-дко, -дки
горък, гбркия(т), горка, горко,
горки
горя, -йш, -ят; горях, -я, -яхме,
-яхте, -яха; горял, -ели;
горящ, -ящи; горейки, горене
горен, -а, -о, -и от гл. горя
горен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
Господ, -а
господар, -я, -ят, -и,
двама господари; господарю!
господарствам, -аш, -ат;
господарстване
господствам, -аш, -ат;
господстване
господин, -а, -ът, господа;
господйне!
госпожа, госпожй и госпожи;
госпожо!
госпожица, -и; госпожице!
гост, -а, -ът, -и, двама гости
гостилничар, -я, -ят, -и, двама
гостилничари; гостилничарю!
гостна, гостни
гостолюбив, -а, -о, -и
гостя, -йш, -ят; гостих, -й;
гостйл; гостен; гостях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; гостял, -ели
готбвност, готовността
гощавка, гощавки
гоя, гойш, гоят; гоих, гой; гойл;
гоен; гоях, гоеше, -яхме,
-яхте, -яха; гоял, гоели; гоящ,
гоящи; гоейки; гоене
грабеж, -а, -ът, грабежи,
два грабежа

______ 111__________________

грабйтел, -я, -ят, -и,
двама грабители
грабителствам, -аш, -ат;
грабйтелстване
граблйв, -а, -о, -и
граблйвост, грабливостта
гравирбвка, гравировки
гравирбвъчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
гравитационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
гравьор, -а, -ът, -и,
двама гравьбри
гравюра, -и
град, града, градът, градове,
два града
град, градй, -ът (валеж)
градация, градации
градеж, -а, -ът, -и, два градйжа
градец, -а, -ът, градовцб,
два градеца
градйвност, градивносттй
градинар, -я, -ят, -и,
двама градинари; градинарю!
градостройтел, -я, -ят, -и,
двама градостройтели
градоустройство
градски, -а, -о, -и
градуирам, -аш, -ат;
градуиране
градус, -а, -ът, -и, два градуса
градче, градчета
градя, -йш, -ят; градйх, -й;
градил; граден; градях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; градял,
-ели; градящ, -ящи; градейки;
градене
гражданственост,
гражданствеността

графоложки

грамадност, грамадността
грамаж, -а, -ът, -и, два грамажа
граматикар, -я, -ят, -и,
двама граматикари
грамйбн, -а, -ът, -и,
два грамйбна
грамкалбрия, грамкалбрии
грамотност, грамотността
грамофонен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
грандиозен, -зния(т), -зна, -зно,
-зни
грандомания, грандомании
гранйв, -а, -о, -и
гранича, -иш, -ат; гранйчих, -и;
граничил; гранйчех, -еше,
-ехме, -ехте, -еха; гранйчел;
граничещ; гранйчейки
граничар, -я, -ят, -и,
двама граничари; граничарю!
гранулация, гранулации
гранулом, -а, -ът, -и,
два гранулома и гранулома, -и
грапав, -а, -о, -и
грапавичък, -чкия(т), -чка,
-чко, -чки
грапя, -иш, -ят; грапих, -и;
грапил; грапен; грапех, -еше;
грапел; грапещ; грапейки;
грапене
грапавост, грапавостта
гратисчия ле., -та, -ии,
двама гратисчии
граф, графа, -ът, графове,
двама графове
графолбг, -а, -ът, -зи,
двама графолози
графоложки, -а, -о, -и

грациозен
грациозен, -зния(т), -зна, -зно,
-зни
грациозност, грациозността
грация, грации
грача, -иш, -ат; грачих, -и;
грачил; грачех, -еше; грачел;
грачещ; грачейки; грйчене
греба, -еш, -ат; гребах, -а;
гребал; гребан; гребях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; гребял,
-ели; гребящ, -ящи; гребейки;
гребане
гребеновиден, -дния(т), -дна,
-дно, -дни
гредоред, -а, -ът, -и,
два гредореда
грездей, -ея, -еят, грездеи,
два грездея
гресж., грестй
гресьбрка, -и
греховен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
греховност, греховността
грехота е
греша, -йш, -ат; греших, -й;
грешйл; грешен; грешах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
грешал, -ели; грешащ, -ащи;
грешейки; грешене
грешен, -шния(т), -шна, -шно,
-шни
грея, грееш, греят; грях, гря,
гряхме, гряхте, гряха; грял,
грели и греял, греяли; грян,
грени и греян, греяни; rpfcex,
грееше; греел; греещ;
греейки; греене
грив, -а, -о, -и
грйвест, -а, -о, -и

112______
грйвяк, -а, -ът, грйвяци,
два грйвяка
григориански календар
грйжа се, -иш се, -ат се; грйжих
се, -и се; грйжил се; грйжех се,
-еше се; грйжел се; грйжещ се,
грйжейки се; грйжене
грижлйв, -а, -о, -и
грижовност, грижовността
гриза, -еш, -ат; грйзах, -а;
гризал; грйзан; гризях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; гризял,
-ели; гризящ, -ящи; гризейки;
грйзане
грйзкам, -аш, -ат; грйзкане
грйзна, -еш, -ат; грйзнах, -а;
грйзнал; грйзнат; грйзнех,
-еше; грйзнел
гризу ср., -то
гримьор, -а, -ът, -и,
двама гримьори
грйс-халва, -и
гриф, грйфа, грйфът, грйфове,
два грйфа
гроб, гроба, гробът, гробове,
два гроба
гробар, -я, -ят, -и,
двама гробари; гробарю!
гробище, гробища
грозд, грозда, гроздът, гроздове,
два грозда
гроздар, -я, -ят, -и, двама гроздари
гроздче, -та
грознея, -ееш, -еят; грознях, -я;
грознял, -ели; грознеех,
-ееше; грознеел; грознеещ;
грознеейки; грознеене
грозничък, -чкия(т), -чка, -чко,
-чки

______ 113__________________

грозотия, грозотии
грозя, -йш, -ят; грозих, -й;
грозйл; грозен; грозях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; грозял,
-ели; грозящ, -ящи; грозейки;
грозене
громя, -йш, -ят; громйх, -й;
громил; громен; громях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; громял,
-ели; громящ, -ящи;
громейки; громене
гротескния(т), -екна, -скно,
-екни (за нечл. ф. м. р. се
използва гротесков)
гротесков, -а, -о, -и
груб, -а, -о, -и
грубиян и грубиянин, -а, -ът,
грубияни, двама грубияни
грубост, грубостта, грубости
грудка, -и
грунд, грунда, грундът,
грундове, два грунда
групов, -а, -о, -и
груповбд, -а, -ът, -и,
двама груповоди
грухтя, -йш, -ят; грухтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; грухтял,
-ели; грухтящ, -ящи;
грухтейки; грухтене
гръб, гърба, гърбът, гърбове,
два гърба
гръбльо м., -то, гръбльовци,
двама гръбльовци
гръд ж., гръдта, гърдй
грък, гърка, -ът, -ци,
двама гърци
гръклян, -а, -ът, гръкляни,
два гръкляна
8*

гурбетчия

гръклянов, -а, -о, -и
гръм, гърма, гърмът,
гръмове, два гърма
гръмвам, -аш, -ат; гръмване
гръмкост, гръмкостта
гръмовен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
гръмовержец, -а, -ът, -жци,
двама гръмовержци
гръмоотвод, -а, -ът, -и,
два гръмоотвода
гръмотевичен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
гръмък, гръмкия(т), -мка, -мко,
-мки
грънчар, -я, -ят, -и,
двама грънчари
гръцки, -а, -о, -и
грях, греха, грехът, грехове,
два гряха
губерния, губернии
гувернантка, гувернантки
гуверньор, -а, -ът, -и,
двама гуверньори
гугутка, -и
гузност, гузността
гулйя, гулйи
гуляй, -яя, -яят, гуляи,
гуляите, два гуляя
гуляйджйям., -та, -йи,
двама гуляйджйи
гуляя, -яеш, -яят; гулях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; гулял,
-яли; гуляех, -яеше, -яехме,
-яехте, -яеха; гуляел; гуляещ;
гуляейки; гуляене
гурбетчиям., -та, -йи,
двама гурбетчии

гурелив

_________________ 114_______

гурелйв, -а, -о, -и
гуслар, -я, -ят, гуслари,
двама гуслари, гусларю!
гуша се, -иш се, -ат се; гуших
се, -и се; гушил се; гушен;
гушех се, -еше се, -ехме се,
-ехте се, -еха се; гушел се;
гушещ се; гушейки се; гушене
гушав, -а, -о, -и
гушест, -а, -о, -и
гъбест, -а, -о, -и
гъвкав, -а, -о, -и
гъвкавост, гъвкавостта
гъгнив, -а, -о, -и
гъгнйвост, гъгнивостта
гъгрйчав, -а, -о, -и
гъдулар, -я, -ят, -и,
двама гъдулари; гъдуларю!
гълтам, -аш, -ат; гълтане
Гълфстрийм
гълча, -йш, -ат; гълчах, -а;
гълчал, -али; гълчан; гълчах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
гълчал, -ели; гълчащ, -ащи;
гълчейки; гьлчене
гълъб, -а, -ът, -и, два гълъба
гълъбар, -я, -ят, -и,
двама гълъбари
гълъбов, -а, -о, -и
гълъбче, -ета
гъмжа, -йш, -ат; гъмжах, -а;
гъмжал, -али; гъмжах, -еше,
-ахме, -ахте, -аха; гъмжал,
-ели; гъмжащ, -ащи;
гъмжейки; гъмжене
гърбав, -а, -о, -и
гърбавина, -й
гърбест, -а, -о, -и
гърда, гърди

гърдест, -а, -о, -и
гърлест, -а, -о, -и
гърлобол, -а, -ът
гърмеж, -а, -ът, гърмежи,
два гърмежа
гърмя, -йш, -ят; гърмях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; гърмял,
-ели; гърмян, -ени; гърмях,
-еше, -яхме, гърмяхте, -яха;
гърмял, -ели; гърмящ, -ящи;
гърмейки; гърмене
гърцйзъм, -зма, -змът, -зми,
два гърцйзъма
гърча (се), -иш, -ат; гърчих, -и;
гърчил; гърчен; гърчех, -еше;
гърчел; гърчещ; гърчейки;
гърчене
гърчав, -а, -о, -и
гъсар, -я, -ят, -и,
двама гъсари
гъст, гъста, гъсто, гъсти
гъстея, -ееш, -еят; гъстях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; гъстял,
-ели; гъстеех, -ееше;
гъстеел; гъстеещ; гъстеейки;
гъстеене
гьол, -а, -ът, гьолове и
гьолища, два гьдла
гьон, -а, -ът, гьонове, два гьона
Гьоте
гювеч, -а, -ът, -и, два гювеча
гюдерйя, гюдерии
гюл, гюла, гюлът, гюлове,
два гюла
гюле, -ета и гюлле, -ета
гюрултйя, гюрултии
гяур и гяурин, -а, -ът, гяури,
двама гяури

______ 115

даалйя м., -та, -йи,
двама даалйи
давам, -аш, -ат
давност, давността
даденост, дадеността
дЬки мн.
да лай-лама ж., -та, -и,
двама далай-лами
далекоглед, -а, -ът, -и,
два далекогледа
далекогледство
далекопровод, -а, -ът, -и,
два далекопровода
далече и далеч наречие
дЬлия, далии
далнобойност, далнобойността
далновйдност, далновидността
далтонйзъм, -зма, -змът
далтонист, -а, -ът, -и,
двама далтонйсти
дам, -а, -ът, дймове, два дама
дам, дадеш, даде, дадем,
дадЬте, дадат; дадох, даде,
дадохме, дадохте, дадоха;
дал; д&ден; дадях, -еше, -яхме,
-йхте, -яха; дадял, -ели
дамаджана, -и
дпмаскйн, -а, -ът, -и,
два дамаскйна
дамаскинар, -я, -ят, -и,
двама дамаскинари
дамбклиев меч
дан ж., данта
дппЬк, -а, -ът, -ци, два данака
(данЬче)

дванайсет

дандания, дандании
данни м н.
дансинг, -а, -ът, -и,
два дансинга
данък, -а, -ът, -ци, два данъка
даракчйялс, -та, -йи,
двама даракчйи
дарвинйзъм, -зма, -змът
дарйтел, -я, -ят, -и,
двама дарйтели
дармояд и дармоядец, -а, -ът,
-и, двама дармояди и
дармоядци
даровйтост, даровитостга
даром наречие
даря, -йш, -ят; дарйх, дарй;
дарил; дарен; дарях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; дарял, -ели
дарявам, -аш, -ат; даряване
даскаллък, -а, -ът
два, двата м., две, двете ж. и ср.
двама и двамйна, -та м. -лично
двамца и двамка, -там.-лично
умалиш.
двадесет, двадесетте и двайсет,
двайсетте
двадесетгодишен и
двайсетгодишен, -шния(т),
-шна, -о, -и
двадесети и двайсети, -а, -о, -и
дваж и дважди наречие
дваж-триж наречие
двайсет, двайсетте и двадесет,
двадесетте
двайсет-трййсет и двйдесеттрйдесет
дванайсет, дванайсетте и
дванадесет, дванадесетте

дванайсетопръстник
дванайсето пръстник и
дванадесетопръстник, -а, -ът,
-ци, два дванайсето пръстника
дванайсетстепенен и
дванадесетостепенен,
-нния(т), -нна, -нно, -нни
двегодишен, -шния(т), -шна,
-шно, -шни
двеста (и дв^сте -остар.)
двигател, -я, -ят, -и,
два двигателя
двйжимост, движимостта
двоен, двойния(т), двойна, -о, -и
двоетбчие, двоеточия
двойкаджиялщ -та, -ии,
двама двойкаджии
двойственост, двойствеността
дворищен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни
двоумение, -ия
двоумя се, -йш се, -ят се;
двоумих се, -й се; двоумйл се;
двоумях се, -еше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; двоумял се,
-ели се; двоумящ се, -ящи се;
двоумейки се; двоумене
двоя (се), -йш, -ят; двойх, -й;
двоил; двоен; двоях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; двоял, -ели;
двоящ, -ящи; двоейки; двоене
двояк, -а, -о, -и
двоякост, двоякостта
двуббй, -оя, -оят, двубои,
два двубоя
двубрачен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
двувалентност, двувалентността
двувластнически, -а, -о, -и

__________________116_______

двувръх, двувърхия(т),
двувърха, -о, -и
двуглав, -а, -о, -и
двугодйшен, -шния(т), -шна,
-шно, -шни
двугръб, двугърбия(т),
двугърба, -о, -и
двуконен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
двулевов, -а, -о, -и
двулйчнича, -иш, -ат;
двулйчничих, -и;
двулйчничил; двулйчничех,
-еше; двулйчничел;
двулйчничещ;
двулйчничейки;
двулйчничене
двумачтов, -а, -о, -и
двуместен, -стния(т),
двуместна, -о, -и
двуметров, -а, -о, -и
двунбг, -а, -о, -и
двуполов, -а, -о, -и
двураменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
двурог, -а, -о, -и
двусеменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
двусериен, -ийния(т), -ийна,
-ийно, -ийни
двусменен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
двусмислен, -ния(т), -на, -но,
-ни
двусмйсленост,
двусмислеността
двустаен, -айния(т), -айна,
-айно, -айни

дезорганизация
двустенен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
двустранност, двустранността
двутактов, -а, -о, -и
двутбнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
двуцевка, двуцевки
двуцилйндров, -а, -о, -и
двучасов, -а, -о, -и
двучленен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
дебати мн.
дебеланколс, -то, -овци,
двама дебеланковци
дебелея, -ееш, -еят; дебелях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; дебелял,
-ели; дебелеех, -ееше;
дебелеел; дебелеещ;
дебелеейки; дебелеене
дебелоглав, -а, -о, -и
дебелоглавщина
дебелокож, -а, -о, -и
дебелоок, -а, -о, -и
дебнешката и дебнешком
наречие
дЬбрилш.
дебютант, -а, -ът, -и,
двама дебютанти
дебютантка, -и
девалвация, девалвации
девесйл, -а, -ът, -и,
два девесйла
д^вет, деветте
деветгодйшен, -шния(т), -шна,
-шно, -шни
деветдесет, деветдесетте
деветдесетгодйшен, -шния(т),
-шна, -шно, -шни

деветдесети, -а, -о, -и
деветнайсет, деветнайсетте и
деветнадесет, деветнадесетте
деветнадесетия деветнайсети,
-а,-о, -и
деветнайсетгодйшен и
деветнадесетгодйшен,
-шния(т), -шна, -шно, -шни
деветчленен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
девйз, -а, -ът, девизи,
два девйза
девйзилш. (валута)
девствен, -ния(т), -на, -но, -ни
девственост, девствеността
девство
дегенерация, дегенерации
де-гйди междуметие
деградация, деградации
дегустация, дегустации
дедйлш. (предци)
дедукция, дедукции
деен, дейния(т), дейна, дейно,
дейни
дееспособност, дееспособността
деец, -а, -ът, дейци,
двама дейци
дежуря, -иш, -ят; дежурих, -и;
дежурил; дежурех, -еше;
дежурел; дежурещ;
дежурейки; дежурене
дезертьор, -а, -ът, -и,
двама дезертьори
дезинфекционен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
дезинфекция, дезинфекции
дезорганизация,
дезорганизации

дезорганизираност
дезорганизйраност,
дезорганизираността
дезориентация, дезориентации
дезориентираност,
дезориентираността
дейзъм, -зма, -змът
дейст, -а, -ът, -и, двама дейсти
дейност, дейността
действеност, действеността
действителност,
действ ителността
декадент, -а, -ът, -и,
двама декаденти
декадентски, -а, -о, -и
декан, -а, -ът, -и, двама декани
декември
декемврййски, -а, -о, -и
декламация, декламации
декларатйвност,
декларативността
декларация, декларации
декоративност,
декоративността
декорация, декорации
делба, делбй и дялба
делегация, делегации
дележ, -а, -ът, -и, два дележа
делибашйялс, -та, -йи,
двама делибашйи
деликатност, деликатността
делймост, делимостта
делйриум, -а, -ът
делйтба, делйтби
делйтел, -я, -ят, делйтели,
два делйтеля и делител
делия м., -та, -йи, двама делйи;
делййо!
делничност, делничността

__________________ 118______
деловйтост, деловитостта
деловодйтел, -я, -ят, -и,
двама деловодители
деловодство
делувиален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
деля, -йш, -ят; делйх, -й; делйл;
делен; делях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; делял, -ели;
делящ, -ящи; делейки; делене
демагог, -а, -ът, -зи,
двама демагози
демагогия, демагогии
демагогствам, -аш, -ат;
демагбгстване
демагожки, -а, -о, -и
демаркационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
дембеллък, -а, -ът
демилитаризация,
демилитаризации
демилитарйзъм, -зма, -змът
демисезонен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
демобилизационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
демобилизация,
демобилизация
демограф, -а, -ът, -и,
двама демографи
демографски, -а, -о, -и
демократизация,
демократизация
демократизъм, -зма, -змът
демократйчност,
демократичността
демокрация, демокрации
демонйзъм, -зма, -змът

______ 119__________________
демонйчност, демоничността
демонстрант, -а, -ът, -и,
двама демонстранти
демонстрация, демонстрации
деморализация,
деморализации
ден, деня, денят, дни, два дена
и два дни
денационализаторски, -а, -о, -и
денационализация
денгуба, денгуби
дене и денем наречие
деннйца (звезда)
деноминация, деноминации
денонощен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни
денувка, -и
депилация, депилации
депресивен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
депресия, депресии
депутация, депутации
дера, дереш, дерат; драх, дра;
драл; дран; дерях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; дерял,
-ели; дерящ, -ящи; дерейки;
дране
д^рби-мач, -а, -ът, дерби-мачове,
два дерби-мача
деребей, -ея, -еят, деребеи,
двама деребеи
деребействам, -аш, -ат;
деребействане
дередже, -то
дерзая, -аеш, -аят; дерзах, -а;
дерзал; дерзаех, -аеше;
дерзаел; дерзаещ; дерзаейки;
дерзйене

дефект

дерматолог, -а, -ът, -зи,
двама дерматолози
десен, десния(т), дясна, дясно,
десни
десерт, -а, -ът, -и, два десерта
десет, десетте
десетка, десетки
десетобой, -оя, -оят, -ой,
два десетобоя
десетолевка, -и
десетостепенен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
десничар, -я, -ят, -и,
двама десничари
деспотйзъм, -зма, -змът
деспбтство, -то
дестилационен, -нна, -нно,
-нни
дестилация, дестилации
десятка вж. десетка
детайл, -а, -ът, детайли,
два детайла
детайлен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
детектив, -а, -ът, -и,
двама детектйви
детерминйзъм, -зма, -змът
детеубйец, -а, -ът, -ййци,
двама детеубййци
детиня се, -йш се, -ят се;
детинйх се, -й се; детинйл се;
детинях се, -еше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; детинял се,
-ели се; детинящ се, -ящи се;
детинейки; детинене
детонация, детонации
детско-юношески, -а, -о, -и
дефект, -а, -ът, -и, два дефекта

дефектен
дефектен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
дефиниция, дефиниции
деформация, деформации
децентрализация,
децентрализации
дециметър, -а, -ът, -три,
два дециметра
деятел, -я, -ят, -и,
двама деятели
деятелен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
деятелност, деятелността
джаз, джаза, джазът, джазове,
два джаза
джазбанд, -а, -ът, -и;
два джазбанда
джамбаз, -а, -ът, -и,
двама джамбази
джамджйя м., -та, -йи
двама джамджйи
джамия, джамии
джанка, -и
джапам, -аш, -ат; джапане
джапанка, -и
джасвам, -аш, -ат; джасване
джасна, -еш, -ат; джаснах
джафвам, -аш, -ат; джафване
джафна, -еш, -ат; джафнах, -а;
джафнал; джафнех, -еше;
джафнел
джебчйялс, -та, -йи,
двама джебчйи
джезве, джезвета
джемпър, -а, -ът, -и,
два джемпъра
джентълмен, -а, -ът, -и,
двама джентълмени

120

джйбров, -а, -о, -и
джин, -а, -ът, джйнове,
два джйна
джинс, -а, -ът, джйнсове,
два джйнса (род)
джинси мн. (панталони)
джип, -а, -ът, джйпове,
два джйпа
джйро, джйра и жйро, жйра
джйу-джйцу ср., -то
джоб, -а, -ът, джобове,
два джоба
джоджен, -а, -ът, -и,
два джбджена
джолан, -а, -ът, -и, два джолана
джувка, джувки
джудже, -та
джунгла, -и
джуруляк, -а, -ът, джуруляци,
два джуруляка
дзвйска, -и
дзифт, -а, -ът
диабет, -а, -ът
диагноза, -и
диагностйк, -а, -ът, -ци,
двама диагностици
диагонал, -а, -ът, -и,
два диагонала
диаграмен, -мния(т), -мна,
-мно, -мни
диадема, -и
диалект, -а, -ът, -и,
два диалекта
диалектйзъм, -зма, -змът,
диалектйзми,
два диалектизъма
диалектолог, -а, -ът, -зи,
двама диалектолози

______ 121___________________

диалектоложка, -и
диалог, -а, -ът, -зи, два диалога
диамант, -а, -ът, -и,
два диаманта
диамантен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
диаметър, -а, -ът, -три,
два диаметъра
диапазон, -а, -ът, -и,
два диапазона
диапозитив, -а, -ът, -и,
два диапозитива
Диарбекйр
диария, диарии
див, -а, -о, -и
диверсант, -а, -ът, -и,
двама диверсанти
диверсантка, -и
диверсионен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
диверсия, диверсии
дивея, -ееш, -еят; дивях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; дивял,
-ели; дивеех, -ееше; дивеел;
дивеещ; дивеейки; дивеене
дивидент, -а, -ът, -и,
два дивидента
дивизионен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
дивизия, дивизии
диворастящ, -щия(т), -ща,
-що, диворастящи
дивотия, дивотии
дивя, -йш, -ят; дивйх, -й; дивйл;
дивен; дивях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; дивял, -ели;
дивящ, -ящи; дивейки; дивене
диез, -а, -ът, диези, два диеза

дирек
дизаин, -а, -ът
дизайнер, -а, -ът, -и,
двама дизайнери
дйзелмотор, -а, -ът, -и,
два дйзелмотора
дизентерия, дизентерии
диканя, -и
диктаторствам, -аш, -ат;
диктаторстване
диктовка, диктовки
дйкция, дйкции
дилаф, -а, -ът, дилафи,
два дилафа
дилетант, -а, -ът, -и,
двама дилетанти
дилетантство
дилижанс, -а, -ът, -и,
два дилижанса
Димитровден
димя, -йш, -ят; димях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; димял,
-ели (изпускам дим) и димйх,
-й; димйл (одимявам); димях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
димял, -ели; димящ, -ящи;
димейки; димене
динамйзъм, -зма, -змът
динамйчност, динамичносттй
дйнар, -а, -ът, -и, два дйнара
династия, династии
динозавър, -а, -ът, -ври,
два динозавъра
диоптър, -а, -ът, -три,
два диоптъра
дипломант, -а, -ът, -и,
двама дипломанти
дипломация, дипломации
дирек, -а, -ът, -ци, два дирека

директория

директория, директории
дирекционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
дирекция, дирекции
диригент, -а, -ът, -и,
двама диригенти
диригентски, -а, -о, -и
дирижабъл, -а, -ът, -бли,
два дирижабъла
дисаги мн.
дисекция, дисекции
дисертационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
дисертация, дисертации
дисимилационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
дисимилация, дисимилации
дискретност, дискретността
дискриминационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
дискриминация,
дискриминации
дискусионен, -нния(т), -нна, -о, -и
дискусия, дискусии
дислокация, дислокации
диспропорционален, -лния(т),
-лна, -лно, -лни
диспропорция, диспропорции
дистанция, дистанции
дисхармония, дисхармонии
дисциплинираност,
дисциплинираността
дитирамб, -а, -ът, -и,
два дитирамба
диференциал, -а, -ът, -и,
два диференциала
диференциален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни

__________________122_______

диференциация,
диференциации
дифтерия, дифтерии
дифтонг, -а, -ът, -и,
два дифтонга
дифузия, дифузни
дланж., дланта, длани
длъгнест, -а, -о, -и
длъж (надлъж)
длъжност, длъжността,
длъжности
доайен, -а, -ът, -и,
двама доайени
добавка,добавки
добавям, -яш, -ят; добавяне
добера (се), -еш, -ат; добрах,
-а; добрал; добран; доберях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
доберял, -ели
добив, -а, -ът, -и, два добива
добитък, -а, -ът, -ци,
два добитъка
доблест, доблестта
доближа, -еш, -ат; доблйзах, -а;
доблйзал; доблизан;
доближех, -еше; доближел
доближа (се), -йш, -ат; доближйх,
-й; доближйл; доближен;
доближах, -еше, -ахме, -ахте,
-аха; доближал, -ели
доброволност, доброволността
добродетел ж., -та, добродетели
добродетел, -я, -ят, -и,
двама добродетели
доброжелател, -я, -ят, -и,
двама доброжелатели
доброжелателност,
доброжелателността

договарям

доброкачествен, -ния(т), -на, -но,
-ни
доброкачественост,
доброкачествеността
добронамереност,
добронамереността
добросъвестност,
добросъвестността
добросърдбчност,
добросърдечността
добросъседски, -а, -о, -и
доброявам, -аш, -ат;
доброяване
Добруджа
добряк, -а, -ът, -ци,
двама добряци
добър, добрйя(т), добра, -б, -й
доварявам, -аш, -ат;
доваряване
доведа, -еш, -ат; доведох, -веде,
доведохме, -охте, -оха; довел;
доведен; доведях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; доведял, -ели
довереност, довереностга
доверител, -я, -ят, -и,
двама доверйтели
доверчйв, -а, -о, -и
доверчйвост, доверчивостта
доверя (се), -йш, -ят; доверйх,
-й; доверйл; доверен; доверях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
доверял, -ели
доверявам, -аш, -ат;
доверяване
довея, -ееш, -еят; довях, -я,
-яхме, -яхте, -яха и довеях,
-ея; довял, довяла, -о, -ели и
довеял, -еяли; довян, довяна,

-о, -ени, довят, довята, -о, -ети
и довеян, -еяни; довеех,
-ееше; довеел
довлека (се), -чеш, -кат;
довлякох, довлече, -якохме,
-якохте, -якоха; довлякъл,
довлякла, -кло, довлекли;
довлечен; довлечах, -еше,
-ахме, -ахте, -аха; довлечал,
-ели
довод, -а, -ът, -и, два довода
довоенен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
довблствам, -аш, -ат;
доволстване
довчера наречие
довчерашен, -шния(т), -шна,
-шно, -шни
довявам, -аш, -ат; довяване
дог, дога, -ът, догове, два дога
догадка, догадки
доганджйя ле, -та, -йи,
двама доганджйи
догарям, -яш, -ят; догарях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
догарял, -яли; догарящ, -ящи;
догйряйки; догаряне
догасявам, -аш, -ат; догасяване
догматйзъм, -зма, -змът
догматйчност, догматичността
догневее ме; догневя ме;
догневяло ме; догневееше ме;
догневеело ме
догневява ме; догневяваше ме;
догневявало ме
договарям, -яш, -ят; договарях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
договарял, -яли; договарящ,
-ящи; договаряйки; договаряне

догоря

догоря, -йш, -ят; догорях, -я,
-яхме, -яхте, -яха и догорих, -й
(яегцо); догорял, -ели и догорйл
(нещо); догорях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; догорял, -ели
догорявам, -аш, -ат; догоряване
дограмаджйяж., -та, -йи,
двама дограмаджии
догрешава ме; догрешаваше
ме; догрешавало ме
догрешее ме; догреша ме;
догрешало ме; догрешееше
ме; догрешеело ме
додатък, -а, -ът, -ци,
два додатъка
додее ми; додя ми; додяло ми;
додееше ми; додеело ми
додея, -ееш, -еят; додеях, -ея;
додеял, -еяли; доддех, -ееше;
додеел
додремва ми се и додрямва ми
се; додремваше ми се и
додрямваше ми се;
додремвало ми се и
додрямвало ми се
додреме ми се; додряма ми се;
додряма ло ми се; до дремеше
ми се; додрймело ми се
додява ми се; додяваше ми се;
додявало ми се
додявам, -аш, -ат; додяване
доен, дойния(т), дойна, дойно,
дойни
дожалее ми; дожаля ми;
дожа ляло ми; дожалееше ми;
дожалеело ми
дожалява ми; дожаляваше ми;
дожалявало ми

__________________ 124_______

доживявам, -аш, -ат;
доживяване
доземи наречие
дозировка, дозировки
дозировъчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
дойлня, -и
дойда, -еш, -ат; дойдох, дойде,
дойдохме, -охте, -оха; дошъл
и дошел, -шла, -шло, -шлй;
дойдех, -еше; дойдел
докачлйвост, докачливостта
доклад, -а, -ът, -и, два доклада
докладчик, -а, -ът, -ци,
двама докладчици
докле (остар.) съюз
докопча, -иш, -ат; докопчих, -и;
докЬпчил; докопчен; докопчех,
-еше; докопчел
докопчвам (се), -аш, -ат;
докопчване
докосвам (се), -аш, -ат;
докосване
докЬсна, -еш, -ат; докоснах, -а;
докЬснал; докоснат; докоснех,
-еше; докоснел
докрай наречие
докривее ми; докривя ми;
докривяло ми; докривееше
ми; докривее ло ми
докривява ми; докривяваше
ми; докривееше ми;
докривявало ми
докроявам, -аш, -ат;
докрояване
докторант, -а, -ът, -и,
двама докторанти
документация, документации

домързи ме

документйраност,
документираността
докъде наречие
докъдето наречие
докъм съюз
долавям, -яш, -ят; долавях,
■яше, -яхме, -яхте, -яха;
долавял, -яли; долавян, -яни;
долавящ, -ящи; долавяйки;
долавяне
доларен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
доларов, -а, -о, -и
долепя, -йш, -ят; долепйх, -й;
долепйл; долепен; долепях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
долепял, -ели
долепям, -яш, -ят; долепях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; долепял,
-яли; долепян, -яни; долепящ,
-ящи; долепяйки; долепяне
долетя, -йш, -ят; долетях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; долетял,
-ели
долина и долйна, долинй
долйнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
долненец, -а, -ът, -нци,
двама дблненци
долнокачественост,
долнокачествеността
долнооряховски, -а, -о, -и
долнопробност,
долнопробността
доложа, -иш, -ат; доложих, -и;
доложил; доложен; доложех,
-еше; доложел
долошава ми; долошаваше ми;
долошавало ми

долошее ми; долоша ми;
долошало ми; долошееше ми;
долошеело ми
долуподпйсан, -а, -о, -и
долютее ми; долютя ми;
долютяло ми; долютееше ми;
долютеело ми
долютява ми; долютяваше ми;
долютявало ми
дома наречие (у дома)
дома наречие (аз съм си
дома = аз съм у дома си)
домакйнствам, -аш, -ат;
домакйнстване
домашар, -я, -ят и домошар, -и,
двама домашари
доменна пещ
домилее ми; домиля ми;
домиляло ми; домилееше ми;
домилеело ми
домилявам, -аш, -ат;
домиляване
доминантен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
доминион, -а, -ът, -и,
два доминиона
домовладетел, -я, -ят, -и,
двама домовладетели
домопритежател, -я, -ят, -и,
двама домопритежатели
доморасъл, -слия(т), -ела, -сло,
-сли
домоуправител, -я, -ят, -и,
двама домоуправители
дом-паметник, -а, -ът, -ци,
два дом-паметника
домързи ме; домързя ме;
домързяло ме; домързеше ме

домързява ме
домързява ме; домързяваше
ме; домързявало ме
домъчнее ми; домъчня ми;
домъчняло ми; домъчнееше
ми; домъчнеело ми
домъчнява ми; домъчняваше
ми; домъчнявало ми
донасям, -яш, -ят; донасях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
донасял, -яли; донасян, -яни;
донасящ, -ящи; донасяйки;
донасяне
донегде и донейде наречие
донеса, -еш, донесе, -ат;
донесох, донесе, -охме, -охте,
-оха; донесъл, -слия(т), -ела,
-сло, -сли; донесен; донесях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
донесял, -ели
Дон Жуан
донжуан, -а, -ът, донжуановци
донжуанство
донйгде и донййде наречие
донйкъде наречие
Дон Кихбт
донкихот, -а, -ът, -овци,
двама донкихотовци
донкихотовски, -а, -о, -и
донкихотовщина, -и
донкихотски, -а, -о, -и
донйвга наречие
донякога наречие
донякъде наречие
доосвобожденски, -а, -о, -и
допирен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
допотопен, -пния(т), -пна, -пно,
-пни

__________________ 126_______
допра, -еш, -ат; допрях, -яхме,
-яхте, -яха; допрял, -ели;
допрян, -ени
доправям, -яш, -ят; доправях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
доправял, -яли; доправян,
-яни; доправяш, -ящи;
доправяйки; доправяне
допълзявам, -аш, -ат;
допълзяване
допълнйтелен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
допълням, -яш, -ят; допълнях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
допълнял, -яли; допълнян,
-яни; допълнящ, -ящи;
допълняйки; допълняне
до пъти наречие
дбрест, -а, -о, -и
дорязвам, -аш, -ат; дорязване
досаден, -дния(т), -дна, -дно, -дни
досадлйв, -а, -о, -и
досадя, -йш, -ят; досадйх, -й;
досадйл; досаден; досадях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
досадял, -ели
досвидее ми; досвидя ми;
досвидяло ми; досвидееше ми;
досвидеело ми
досвидява ми; досвидяваше
ми; досвидявало ми
досег, -а, -ът
досегй наречие
досетлйв, -а, -о, -и
досетлйвост, досетливостта
досие, досиета
досита наречие
доскучава ми; доскучаваше ми;
доскучавало ми

______ 127__________________
доскучае ми; доскуча ми;
доскучало ми; доскучаеше ми;
доскучаело ми
дословен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
досмешава ме; досмешаваше
ме; досмешавало ме
досмешее ме; досмеша ме;
досмешало ме; досмешееше
ме; досмешеело ме
доспехи лен.
доспива ми се; доспиваше ми
се; доспйвало ми се
доспи ми се; доспа ми се;
доспйло ми се; доспеше ми се;
доспяло ми се
досрамее ме; досрамя ме;
досрамяло ме; досрамееше
ме; досрамеело ме
досрамява ме; досрамяваше
ме; досрамявало ме
досред наречие
дост, доста, -ът, -ове,
двама достове
доставка, доставки
доставчик, -а, -ът, -ци,
двама доставчици
доставям, -яш, -ят; доставях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
доставял, -яли; доставян,
-яни; доставящ, -ящи;
доставяйки; доставяне
достатъчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
достоверност, достоверността
достоен, достойния(т), -ойна,
-о, -и
достойнство, -а

дотътрям
дострашава ме; дострашаваше
ме; дострашйвало ме
дострашее ме; достраша ме;
дострашало ме; дострашееше
ме; дострашее ло ме
достроявам, -аш, -ат;
дострояване
достъпност, достъпността
досущ наречие
досърбй ме; досърбя ме;
досърбяло ме; досърбееше ме;
досърбеело ме
досърбява ме; досърбяваше ме;
досърбявало ме
дотация, дотации
дотеглйв, -а, -о, -и
дотеглям, -яш, -ят; дотеглях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
дотеглял, -яли; дотеглян,
-яни; дотеглящ, -ящи;
дотегляйки; дотегляне
дотлявам, -аш, -ат; дотляване
доторявам, -аш, -ат; доторяване
дотук и дотука наречие
дотъкмявам, -аш, -ат;
дотъкмяване
дотъмнее ми; дотъмня ми;
дотъмняло ми; дотъмнееше
ми
дотъмнява ми; дотъмняваше
ми; дотъмнявало ми
дотърпявам, -аш, -ат;
дотърпяване
дотътрям (се), -яш, -ят;
дотътрях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; дотътрял, -яли;
дотътрян, -яни; дотътрящ,
-ящи; дотътряйки; дотътряне

доход
доход, -а, -ът, -и, два дохода
доходност, доходността
дохристиянски, -а, -о, -и
доцедявам, -аш, -ат;
доцедяване
доцент, -а, -ът, -и
доцерявам, -аш, -ат;
доцеряване
доцъфтявам, -аш, -ат;
доцъфтяване
дочернее ми; дочерня ми;
дочерняло ми; дочернееше
ми; дочернеело ми
дочернява ми; дочерняваше
ми; дочернявало ми
дощявка, дощевки
доя, дойш, доят; доих, -й; дойл;
доен; доях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; доял, доели; доящ,
доящи; доейки; доене
доядее ме; доядя ме; доядяло
ме; доядееше ме; доядеело ме
доядява ме; доядяваше ме;
доядявало ме
драг, -а, -о, -и
драгост, драгостта
драгоценен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
драгоценност, драгоценността
дразнймост, дразнимостга
дразнйтел, -я, -ят, -и,
два дразнйтеля
драконовски, -а, -о, -и
драматизация, драматизации
драматйзъм, -зма, -змът
драматйчност, драматичността
драматург, -а, -ът, -зи,
двама драматурзи

__________________ 128_______

драперия,драперии
драпирбвка, драпирбвки
дращя, -еш и -иш, -ят; драсках и
дращих, -и; драскал и дращил;
драскан и дращен; дращех,
-еше; дращел; дращейки;
драскане и дращене
дреб ж., дребта
дребнав, -а, -о, -и
дребнавост, дребнавостта
дребносббственически, -а, -о, -и
дреболйя, дреболии
дребосък, -а, -ът, -ци, два
дребосъка, двама дребосъци
древност, древността
дрезгав, -а, -о, -и
дрезгавост, дрезгавостта
дрейф, -а, -ът, дрейфове,
два дрейфа
дремвам и дрямвам, -аш, -ат;
др^мване и дрямване
дремешката и дремешком
наречие
дремлйв, -а, -о, -и
дремлйвост, дремливостта
дремльо м., -то, -ьовци,
двама дремльовци
дремна, дремнеш, дремне,
дремнем, дремнете, дремнат;
дремнах, -а; дремнал;
дремнех, -еше; дремнел
дремя, -еш, -ят; дрямах, дряма;
дрямал; дремех, дремеше;
дремел; дремещ; дремейки;
дрямане
дренаж, -а, -ът, -и, два дренажа
дресйраност, дресираността
дресирбвка, дресировки

дулцинея
дриада, -и
дрйпав, -а, -о, -и
дрипльо м., -то, -льовци,
двама дрипльовци
дроб, дроба, дрдбът, дробове,
два дроба
дроб ж., дробта, дроби
дробен, -бния(т), -бна, -бно, -бни
дробен, -а, -о, -и
дрбб-сармй, -и
дрдбче, -ета
дробя, -йш, -ят; дробих, -й;
дробйл; дробен; дробях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; дробял,
-ели; дробящ, -ящи; дробейки;
дробене
дрогерйен, -ййния(т), -ййна,
-ййно, -ййни
дрогерйст, -а, -ът, -и,
двама дрогерйсти
дрогерия, дрогерии
дрозд, дрдзда, -ът, дроздове,
два дрдзда
друг, другия(т), другиго,
другиму, друга, -о, -и
другаде наречие
другйр, -я, -ят, -и,
двама другари; другарю!
другояче наречие
дружа, -йш, -ат; дружих, -й;
дружйл; дружах, -а, -ахме,
-ахте, -аха; дружал, -ели;
дружащ, -ащи; дружейки;
дружене
дружелюбност,
дружелюбността
дружествен, -ния(т), -на, -но, -ни
дружйна, -и

дружйнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
дръвнйк, -а, -ът, -ци, два
дръвника, двама дръвнйци
дръвче, -та
дръглйв, -а, -о, -и
дръж! дръжте! (от гл. държа)
дръжка, дръжки
дръзко наречие
дръзновен, -ния(т), -на, -но, -ни
дръзновеност, дръзновеността
дрънна, -еш, -ат, дръннах, -а;
дръннал; дръннех, -еше,
-ехме, -ехте, -еха; дръннел
дрънча, -йш, -ат; дрънчах, -а,
-ахме, -ахте, -аха; дрънчал,
-ели; дрънчащ, -ащи;
дрънчейки; дрънчене
дрязгилш.
дрямвам, -аш, -ат; дрямване
дрямка, дремки
дрян, дряна, -ът, дрянове,
два дряна
дрянка, дренки
дрянов, -а, -о, -и
дряновски, -а, -о, -и
дуалйзъм, -зма, -змът
дуалйст, -а, -ът, -и,
двама дуалйсти
дуалйстка, -и
дублаж, -а, -ът, -и, два дублажа
дубльор, -а, -ът, -и,
двама дубльори
дувар, -а, -ът, -и, два дувара
дуел, -а, -ът, -и, два дуела
дует, -а, -ът, -и, два дуета
дузпа, дузпи
дулцинея, -еи

дунавски

дунавски, -а, -о, -и
дундест, -а, -о, -и
ДУо,дуа
дупчест, -а, -о, -и
духов, -а, -о, -и
духовитост, духовитостта
духовност, духовността
духом наречие
душа, -иш, -ат; душих, -и;
душил; душен; душех, -еше;
душел; душещ; душейки;
душене
душа, -йш, -ат; душйх, -й;
душйл; душен; душах, -еше,
-ахме, -ахте, -аха; душал,
-ели; душащ, -ащи; душейки;
душене (задушавам)
душевност, душевността
душегубец, -а, -ът, -бци,
двама душегубци
душен, душния(т), душна, -шно,
-шни
дуя (се), дуеш, дуят; дух, ду;
дул; дут; дуех, дуеше; дуел;
дуещ; дуейки; дуене
дъб, дъбй, дъбът, дъбове,
два дъба
дъбйлен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
дъбйтел, -я, -ят, -и,
два дъбйтеля
дъвка, дъвки
дъвча, -еш, -ат; дъвках, -а;
дъвкал; дъвкан; дъвчех, -еше;
дъвчел; дъвчещ; дъвчейки;
дъвчене и дъвкане
дъгообразен, -зния(т), -зна,
-о, -и

--------------------------- 130_______
дъжд, дъжда, дъждът, дъждове,
два дъжда
дъжделйв, -а, -о, -и
дъждовност, дъждовността
дълбей, -ея, -еят, дълбеи,
два дълбея
дълбокоидеен, -ейния(т), -ейна,
-ейно, -ейни
дълбокомйсленост,
дълбокомислеността
дълг, дълга, дългът, дългове,
два дълга
дьлгобрйд, -а, -о, -и
дълговлакнест, -а, -о, -и
дълговременен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
дългоног, -а, -о, -и
дългосвйрещ, -а, -о, -и
дълготраен, -айния(т), -айна,
-айно, -айни
дълготрайност,
дълготрайността
дължа, -йш, -ат; дължах, -а;
дължал, -ели; дължан;
дължащ, -ащи; дължейки;
дължене
д^лъг, дългия(т), дЬлга, -о, -и
дънест, -а, -о, -и
дървар, -я, -ят, -и
двама дървари; дърварю!
дървеняк, -а, -ът, -ци,
двама дървеняци
дървесйнен, -а, -о, -и
дървесйнен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
дърво, дървета, дървеса
(поетично), дърва (за огрев)
дърводобив, -а, -ът

евро
дърворезба, -й
дърдорком., -то, -овци,
двама дърдорковци
държа, -йш, -ат; държах, -а;
държал; държан; държах,
-Ьше, -ахме, -ахте, -аха;
държал, -ели; държащ, -ащи;
държейки; държане
държелйв, -а, -о, -и
държелйвост, държеливостта
дЪрзост, дързостта
дЪрзостен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
дързък, дръзкия(т), дръзка,
-о, -и
дърт, дъртия(т), дърта, дърто,
дърти
дъртея, -feeni, -еят; дъртял,
-ели; дъртеех, -ееше; дъртеел;
дъртеещ; дъртеейки; дъртеене
дЪхав, -а, -о, -и
дЪхавост, дъхавостта
дюзтабаннеизл<. прилагат.
дюйм, дюйма, -ът, дюймове,
два дюйма
дюкян, -а, -ът, -и, два дюкяна

дюкянджйя м., -та, -йи,
двама дюкянджии
дюля, -и
дюшек, -а, -ът, -ци, два дюшека
дюшеме, юта
дявам, -аш, -ат; дявах, -а;
дявал; дяван; дявах, -аше;
дявал; дяващ; дявайки;
дяване
дявол, -а, -ът, -и, два дявола и
двама дяволи
дяволйт, -а, -о, -и
дяволйтост, дяволитостта
дяволйя, дяволии
дядко м., -то, -овци,
двама дядковци
дядо м., -то, -овци,
двама дядовци
дял, дела, делът, дялове,
два дяла
дялов, -а, -о, -и
дяна (се), денеш, дене, денем,
денете, дянат; дянах, дяна;
дянал; дянат; денех, -еше;
денел
дясно наречие

fe, fee частица и междуметие
е 3 л. от спом. гл. съм
евакуационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
евакуация, евакуации
евангелйст, -а, -ът, -и,
двама евангелйсти
евентуален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни

евентуалност, евентуалността
еволюционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
еволюционйзъм, -зма, -змът
еволюционйст, -а, -ът, -и,
двама еволюционйсти
еволюция, еволюции
евреин, -а, -ът, евреи,
двама евреи
еврейски, -а, -о, -и
евро ср., -то, евра, две еврй

европеец
европеец, -а, -ът, -еици
двама европейци
Евтйм, Евтимий
евтин, -а, -о, -и
евфемизъм, -зма, -змът, -зми,
два евфемизъма
египтянин, -а, -ът, егйптяни,
двама егйптяни
егойзъм, -зма, -змът
егойст, -а, -ът, -и, двама егойсти
егоистйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
егоцентрйзъм, -зма, -змът
едва и едвам наречие
едва-едва наречие
едва-щб наречие
еделвайс, -а, -ът, -и
два еделвайса
еди-как, еди-как си
еди-какъв (си), еди-каква (си),
еди-какво (си), еди-каквй (си)
еди-кога (си) наречие
еди-кой (си), еди-коя (си),
бди-кое (си), еди-кой (си)
еди-колко (си)
еди-къде (си)
един-два, една-две, едно-две
наречие
единайсет и единадесет,
единайсетте и единадесетте
едйн-едйнствен, -ния(т), еднаедйнствена, едно-едйнствено,
еднй-едйнствени
едйн-еднйчък, -чкия(т),
една-еднйчка, едно-еднйчко,
еднй-еднйчки
едйнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни

_________________ 132______

единйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
единйчност, единичността
едйнност, единността
единовластен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
единосъщ, -а, -о, -и и
единосъщен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни
едйнствен, -ния(т), -на, -но, -ни
еди-що (си)
еднаквост, еднаквостта
еднакъв, -квия(т), -ква, -кво,
-кви
еднйчък, -чкия(т), -чка, -чко,
-чки
едноактен, -тния(т), -тна, -о, -и
едноверец, -а, -ът, -рци,
двама едноверци
едновременен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
едновръх, -върха, -о, -и
едногодйшен, -шния(т), -шна,
-шно, -шни
едногръб, едногърбия(т),
-гърба, -о, -и
еднодневка, еднодневки
едно-друго наречие
еднойменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
еднойменник, -а, -ът, -ци,
двама едноименници
едноименница, -и
еднокбнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
еднолинеен, -ейния(т), -ейна,
-ейно, -ейни
еднообразност, еднообразността

екранен

еднопартиен, -ййния(т), -ййна,
-ййно, -ййни
еднопартййност,
еднопартийността
едноплеменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
еднопосочност, еднопосочността
еднородност, еднородността
едносеменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
едностаен, -айния(т), -айна,
-ййно, -айни
едностранен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
едностранчйвост,
е дностр анчивостта
еднострунен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
едноцевка, едноцйвки
едночленен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
едрея, -ееш, -еят; едрях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; едрял,
-ели; едреех, -ееше; едреещ;
едреейки; едреене
едрозърнест, -а, -о, -и
едролйст, -а, -о, -и
едромлян, -мления(т), -мляна,
-мляно, -млени
йдър, едрия(т), едра, -о, -и
еж, ежа, ежът, ежове, два ежа
йжба, ежби
ежедневник, -а, -ът, -ци,
два ежедневника
ежемесечен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
ездач, -а, -ът, -и, двама ездачи
ездешком, ездешката наречие

езерен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
езиковед, -а, -ът, -и,
двама езиковеди
езиковедски, -а, -о, -и
езичник, -а, -ът, -ци,
двама езичници
езуйтщина, -и
екарисаж, -а, -ът, -и,
два екарисажа
екваториален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
еквивалентност,
еквивалентността
еквилибрйст, -а, -ът, -и,
двама еквилибрйсти
екзалтация, екзалтации
екзалтйраност,
екзалтираността
екзарх, -а, -ът, -си,
двама екзарси
екзархия, екзархии
екзек^щия, екзекуции
екземпляр, -а, -ът, -и,
два екземпляра
екзистенциализъм, -зма,
-змът
екзистенц-мйнимум, -а, -ът, -и,
два екзистенц-минимума
екзотичност, екзотичността
екипаж, -а, -ът, -и, два екипажа
екйпен, -пния(т), -пна, -пно,
-пни
екипировка, екипировки
еклектйзъм, -зма, -змът
еклйвост, екливостта
екранен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни

екс

екс наречие (на екс = наведнъж)
екселбант, -а, -ът, -и,
два екселбанта
екскаватор, -а, -ът, -и,
два екскаватора
екскурзиант, -а, -ът, -и,
двама екскурзианти
екскурзионен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
екскурзия, екскурзии
ексминйстър, -а, -ът, -три,
двама ексминйстри
експанзйвност,
експанзивността
експанзия, експанзии
експатрйрам, -аш, -ат;
експатрйране
експедйрам, -аш, -ат;
експедйране
експедитивност,
експедитивността
експедиционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
експедйция, експедйции
експеримент, -а, -ът, -и,
два експеримента
експериментен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
експерт, -а, -ът, -и,
двама експерти
експерт-счетоводйтел, -я, -ят, -и,
двама експерт-счетоводйтели
експлоатационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
експлоатация, експлоатации
експлозивност, експлозивността
експозиционен, -нна, -нно, -нни
експозйция, експозиции

експорт, -а, -ът, -и, два експорта
експортьор, -а, -ът, -и,
двама експортьори
експресйвност,
експресивността
експресионизъм, -зма, -змът
експресионйст, -а, -ът, -и,
двама експресионйсти
експресия, експресии
експроприатор, -а, -ът, -и,
двама експроприатори
експроприация,
експроприации
експулсия, експулсии
екстаз, -а, -ът
екстериор, -а, -ът
екстериториален, -лния(т),
-лна, -лно, -лни
екстериториалност,
екстериториалността
екстра наречие и неизм.
прилаг.
екстравагантност,
екстравагантността
екстрадиция, екстрадиции
екстракт, -а, -ът, -и,
два екстракта
екстракция, екстракции
екстремизъм, -зма, -змът
екстремйст, -а, -ът, -и,
двама екстремисти
ексцентрйчност,
ексцентричността
ексцесия, ексцесии
ектения, ектении
ела! елате! (повелиш, ф. на гл.
дойда)
еластйчност, еластичността

емиграционен
елегантен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
елегантност, елегантността
елегйчност, елегичността
елегия, елегии
елей, елея, елеят, елеи
елек, -а, -ът, елеци, два елека
електризация, електризации
електрификационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
електрификация,
електрификации
електрйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
електрод, -а, -ът, -и,
два електрода
електродвигател, -я, -ят, -и,
два електродвигателя
електродобив, -а, -ът
електроенергия, електроенергии
електрож^нен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
електроженйст, -а, -ът, -и,
двама електроженйсти
електроизолация,
електроизолации
електроинсталация,
електроинсталации
електрокар, -а, -ът, -и,
два електрокара
електрокардиография,
електрокардиографии
електрокарйст, -а, -ът, -и,
двама електрокарйсти
електромагнетйзъм, -зма,
-змът
електромагнйтен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни

електронагревател, -я, -ят, -и,
два електронагревателя
електронен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
електронноизчислйтелен,
-лния(т), -лна, -лно, -лни
електропещ, електропещта,
електропещи
електропровод, -а, -ът, -и,
два електропровода
електропроводймост,
електропроводимостта
електропроводи ост,
електропроводността
елементйрност,
елементарността
елиминация, елиминации
елинйзъм, -зма, -змът
елинйст, -а, -ът, -и,
двама елинйсти
елипсообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
елмаз, -а, -ът, -и, два елмаза
елмазен, елмазена, -о, -и
емайл, -а, -ът
емайллак, -а, -ът,
емайллакове, два емайллака
еманациднен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
еманация, еманации
еманципация, еманципации
ембрион, -а, -ът, -и,
два ембриона
ембрионален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
емигрант, -а, -ът, -и,
двама емигранти
емиграционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни

емисар

емисар, -я, -ят, -и,
двама емисари
емисиднен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
емисия, емисии
емлячен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
емоционален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
емоционалност,
емоционалността
емоция, емоции
емпирйзъм, -зма, -змът
емпириокритицйзъм, -зма,
-змът
емулсия, емулсии
енергиен, -ййния(т),
енергийна, -о, -и
енергйчност, енергичността
енергия, енергии
енЬргоцентър, -а, -ът, -трове,
два енергоцентъра
енйчар, -я, -ят, -и,
двама енйчари
енориаш, -а, -ът, -и,
двама енориаши
енория, енории
ентусиазъм, -зма, -змът
ентусиаст, -а, -ът, -и,
двама ентусиасти
енциклопедйст, -а, -ът, -и,
двама енциклопедйсти
енциклопедия, енциклопедии
Еньовден
епархия, епархии
епигонствам, -аш, -ат;
епигонстване
епиграф, -а, -ът, -и, два епитрафа

епидемия, епидемии
епидиаскоп, -а, -ът, -и,
два епидиаскопа
епизод, -а, -ът, -и, два епизода
епизодйчност, епизодичността
епикуреец, -а, -ът, -ейци,
двама епикурейци
епилепсия, епилепсии
епилог, -а, -ът, -зи, два епилога
епископия, епископии
епистоларен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
епитафия, епитафии
епицентър, -а, -ът,
епицентрове,два епицентъра
епйчност, епичността
епопея, епопеи
ергенея (се), -ееш, -еят;
ергенях, -я, -яхме, -яхте, -яха;
ергенял, -ели; ергенеех,
-ееше; ергенеел; ергенеещ;
ергенеейки; ергенеене
ересж., ереста, ереси
ерозия, ерозии
еротйзъм, -зма, -змът
ерудйт, -а, -ът, -и,
двама ерудйти
ерудйция
ерцхерцог, -а, -ът, -зи,
двама ерцхерцози
есейст, -а, -ът, -и, двама есейсти
есен ж., есента, есени
есенен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
есенес и есенеска наречие
есенник, -а, -ът, есенници
есенно-зймен, -мния(т), -мна,
-мно, -мни

______ 137__________________

жад

есенция, есенции
есесовец, -а, -ът, -овци,
двама есесовци
ескадрбнен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
ескалация, ескалации
ескйз, -а, -ът, -и, два ескйза
ескорт, -а, -ът, -и, два ескорта
еснаф и еснафин, -а, -ът,
еснафи, двама еснафи
есперантйст, -а, -ът, -и,
двама есперантйсти
есперантски, -а, -о, -и
естественост, естествеността
естественоисторйчески, -а, -о, -и
естествоизпитател, -я, -ят, -и,
двама естествоизпитатели
естетизация, естетизации
естетизъм, -зма, -змът
естетйчност, естетичността
етйж, -а, -ът, -и, два етажа
еталонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
етикеция, етик^ции
етйко-психологйчески, -а, -о, -и
етимолог, -а, -ът, -ози,
двама етимолози
етимолбгия, етимолдгии
етимоложки,4-а, -о, -и
етиопски, -а, -о, -и

етичност, етичността
етногенезис, -а, -ът
етнография
етнограф, -а, -ът, -и,
двама етнографи
етнолог, -а, -ът, -ози,
двама етнолЬзи
етноложки, -а, -о, -и
етюд, -а, -ът, етюди, два етюда
еуфория, еуфЬрии
ефект, -а, -ът, -и, два ефекта
ефектйв, -а, -ът, -и
ефективност, ефективността
ефектност, ефектността
ефикасност, ефикасността
ефимерност, ефимерността
ехйдствам, -аш, -ат; ехйдстване
ехтеж, -а, -ът, -и, два ехтежа
ехтя, -йш, -ят; ехтях, -я, -яхме,
-яхте, -яха; ехтял, -ели;
ехтящ, -ящи; ехтейки; ехтене
еча, ечиш, ечат; ечах, -й,
-ахме, -ахте, -аха; ечал, -али;
ечащ, -ащи; ечейки; ечене
ешарп, -а, -ът, -и, два ешарпа
ешафЬд, -а, -ът, -и,
два ешафода
ешелон, -а, -ът, -и, два ешелона
ешелонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни

жаба, жйби
жабо, жаба
жабуняк, -а, -ът, -яци,
два жабуняка

жабуря се, -иш се, -ят се;
жабурих се, -и се;
жабурил се; жабурех се, -еше
се; жабурел се; жабурещ се;
жабурейки се;
жабурене
жад ж., жадта

жаднея
жаднея, -ееш, -еят; жаднях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; жаднял,
-ели; жаднеех, -&еше;
жаднеел; жаднеещ;
жаднеейки; жаднеене
жадност, жадносттй
жал ж., жал ми е
жалдя, -ееш, -еят; жалях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; жалял,
-ели; жалеех, -ееше; жалеел;
жалеещ; жалеейки; жалеене
жаловен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
жалонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
жалост, жалостта
жал остен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
жалостив, -а, -о, -и
жалък, -лкия(т), -лка, -лко, -лки
жаля, -иш, -ят; жалих, -и;
жалил; жален; жалех, -еше;
жалел; жалещ; жалейки;
жалене
жандармерйст, -а, -ът, -и,
двама жандармерйсти
жандармерия, жандармерии
жанр, -а, -ът, жанрове,
два жанра
жар ж., жарт& (жарава)
жар, жара, жЬрът (страст)
жаргонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
жар-птица, жар-птйци
жарсен, -а, -о, -и
жартиер, -а, -ът, -и,
два жартиера
жарък, -ркия(т), -рка, -рко, -рки

__________________ 138______

ждрело, ждрела
жегъл, -а, -ът, жегли,
два жегъла
жежък, -жкия(т), -жка, -жко,
-жки
жезъл, -а, -ът, жезли,
два жезъла
желая, -аеш, -аят; желах, -а;
желал; желан; желаех, -аеше;
желаел; желаещ; желаейки;
желаене
железар, -я, -ят, -и,
двама железари
железарйя, железарии
железен, железния(т),
желязна, -о, железни
железничар, -я, -ят, -и,
двама железничари
железобетон, -а, -ът
железобетонен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
железолеяр, -я, -ят, -и,
двама железолеяри
железопътен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
желъд еж, жълъд
желязо, железа
женйтба, женйтби
женкар, -я, -ят, -и,
двама женкари
женомразец, -а, -ът, -зци,
двама женомразци
женствен, -ния(т), -на, -но, -ни
женственост, женствеността
жерав, -а, -ът, -и, два жарава
жертвам, -аш, -ат; жертване
жертвеник, -а, -ът, -ци,
два жертвеника

______ 139__________________
жест, жеста, -ът, жестове,
два жеста
жестикулация, жестикулации
жестокост, жестокостта
жестокосърдечност,
жестокосърдечността
жестокосърдие, -ия
жетва и жътва, -и
жетвар, -я, -ят, -и,
двама жетвари и жътвар;
жетварю!
жив, -а, -о, -и
жйв-живенйчък, -чкия(т),
жйва-живенйчка, жйвоживенйчко, жйви-живенйчки
жив-здрав, жйва-здрава, жйвоздраво, жйви-здрави
живея, -ееш, -еят; живях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; живял,
-ели; живян, -ени; живеех,
-еше; живеел; живеещ;
живеейки; живеене
живйтелен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
жйвичък, -чкия(т), -чка, -чко,
-чки
живовляк, -а, -ът, живовляци,
два живовляка
жйво-здраво наречие
живопис ж., живописта
живописност, живописността
живорастящ, -яща, -ящо, -ящи
жйвост, живостта
животворност,
животворността
животновъд, -а, -ът, -и,
двама животновъди
животновъдство

жлеб
животопйс, -а, -ът, -и,
два животопйса
животопйсец, -а, -ът, -сци,
двама животописци
животрептящ, -яща, -ящо, -ящи
живущ и живеещ, -а, -о, -и
жид, жйда, -ът, жйдове,
двама жйдове
жйдовски, -а, -о, -и
жйзненост, жизнеността
жизнерйд, -а, -о, -и
жизнерадост, жизнерадостта
жизнерадостен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
жизнеспособен, -бния(т), -бна,
-бно, -бни
жизнеспосббност,
жизнеспособността
жизнеустойчйвост,
жизнеустойчивостга
жизнеутвърждаващ, -а, -о, -и
жйлав, -а, -о, -и
жилавина, -й
жйлавост, жилавостта
жйлест, -а, -о, -и
жйлищен, -щния(т), -щна, -щно,
-щни
жйлищностройтелен, -лния(т),
-лна, -лно, -лни
житар, -я, -ят, -и, двама житари
жйтел, -я, -ят, -и, двама жители
житйен, -ййния(т), -ййна,
-ййно, -ййни
жйтопроизводйтел, -я, -ят, -и,
двама жйтопроизводйтели
жйтопроизводство, -а
жлеб, жлеба, -ът, жлебове,
два жлеба

жлъч

__________________ 140______

жлъч ж., жлъчта и злъч,
злъчта
жлъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чии
жлъчка, -и
жлъчнокйменен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
жлъчност, жлъчността и
злъчност
жмйчка, -и
жмя, жмиш, жмят; жмях, жмя,
жмяхме, -яхте, -яха; жмял,
жмели; жмящ, жмящи;
жмейки; жмене
жокйй, -6я, -еят, -еи,
двама жокеи
жокейклуб, -а, -ът,
жокейклубове,два жокейклуба
жонгльор, -а, -ът, -льбри,
двама жонгльори
жонгльорствам, -аш, -ат;
жонгльорстване
жребен, -бна, -бно, -бни
жребец, -а, -ът, жребцй,
два жребеца
жребие, жребия
жребий, -ия, -ият, -ии,
два жребия

:а

забавен, -а, -о, -и
забавен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
забавлявам, -аш, -ат;
забавляване
забавност, забавността

жужа, -йш, -йт; жужах, -а,
-ахме, -ахте, -аха; жужах,
-еше; жужал; жужащ;
жужейки; жужйне
жумя, жумйш, жумят; жумях,
-я, -яхме, -яхте, -яха; жумял,
-ели; жумящ, -ящи; жумейки;
жумене
жури ср., журито, журита
журналйст, -а, -ът, -и,
двама журналйсти
жълт, жълта, -о, -и
жълтенйкав, -а, -о, -и
жълтенйчав, -а, -о, -и
жълтея, -ееш, -еят; жълтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; жълтял,
-ели; жълтеех, -ееше;
жълтеел; жълтеещ;
жълтеейки; жълтеене
жълто-зелен, -а, -о, -и
жълтък, -а, -ът, -ци,
два жълтъка
жълтъчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
жълъд, -а, -ът, -и, два жълъда
жълъдов, -а, -о, -и

забавя, -иш, -ят; забавих, -и;
забавил; забавен; забавех,
-еше; забйвел
забавям, -яш, -ят; забавях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
забавял, -яли; забйвян, -яни;
забавящ, -ящи; забавяйки;
забавяне
забежка, забежки

______ 141

забележа, -иш, -ат; забелязах,
-а; забелязал; забелязан;
забележех, -еше; забележел
забележителност,
забележителността
забележка, забележки
забелязвам, -аш, -ат;
забелязване
заблатя, -йш, -ят; заблатих, -й;
заблатйл; заблатен; заблатях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заблатял, -ели
заблатявам, -аш, -ат,
заблатяване
заблестявам, -аш, -ат;
заблестйване
заблудя, -йш, -ят; заблудйх, -й;
заблудйл; заблуден; заблудях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заблудял, -ели
заблясквам, -аш, -ат;
забляскване
забогатявам, -аш, -ат;
забогатяване
заббен, -ойния(т), -ойна, -ойно,
-Ьйни
забдй, -Ья, -оят, забои,
два заббя
заболеваемост,
заболеваемостта и
заболяемост
заболявам, -аш, -ат;
заболйване
заболяемост, заболяемостта и
заболеваемост
заборчея, -ееш, -еят; заборчах,
-й, -йхме, -ахте, -аха; заборчал,
-йли; заборчеех, -ееше;
заборчйел

забягвам

заборчлявам, -аш, -ат;
заборчляване
забравя, -иш, -ят; забравих, -и;
забравил; забравен; забравех,
-еше; забравел
забравям, -яш, -ят; забравях,
-яше, -яхме, -яхте; забравяха;
забравял, -яли; забравян,
-яни; забрйвящ, -ящи;
забравяйки, забравяне
забрадка, забрадки
забрадя, -йш, -ят; забрадйх, -й;
забрадйл; забраден; забрадях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
забрадял, -ели
забраня, -йш, -ят; забранйх, -й;
забранйл; забранен;
забранях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; забранял, -ели
забранявам, -аш, -ат;
забраняване
забременея, -йеш, -еят;
забременях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; забременяла, -ели;
забременеех, -ееше;
забременеела
забременявам, -аш, -ат;
забременяване
забулям, -яш, -ят; забулях, -я;
забулял, -яли; забулян, -яни;
забулях, -яше; забулящ,
-ящи; забуляйки; забуляне
забумтявам, -аш, -ат;
забумтяване
забухтя, -йш, -ят; забухтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; забухтял,
-ели
забърканост, забъркаността
забягвам, -аш, -ат; забягване

завалия

завалия ле, -та, -ии,
двама завалии
завалявам, -аш, -ат
завалям (се), -яш, -ят; завалях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
завалял, -яли; завалян, -яни;
завалящ, -ящи; заваляйки;
заваляне
завардя, -иш, -ят; завардих, -и;
завардил; заварден; завардех,
-еше; завардел
завардям, -яш, -ят; завардях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
за в ардял, -яли; завардящ,
-ящи; завйрдяйки; завардяне
заварявам, -аш, -ат;
заваряване
заваря, -иш, -ят; заварих, -и;
заварил; заварен; заварех,
-еше; заварел
заваря, -йш, -ят; заварих, -й;
заварйл; заварен; заварях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заварял, -ели
заварям, -яш, -ят; заварях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
заварял, -яли; заварян, -яни;
заварящ, -ящи; заваряйки;
заваряне
заведа, -еш, заведе, -ат;
заведох, заведе, заведохме,
заведохте, заведоха; завел;
заведен; заведях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; заведял, -ели
завераджия м., -та, -ии,
двама завераджии
заверйтел, -я, -ят, -и,
двама заверйтели

__________________ 142_______

заверя, -йш, -ят; заверйх, -й;
заверйл; заверен; заверях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заверял, -ели
заверявам, -аш, -ат;
заверяване
заветен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
завещател, -я, -ят, -и,
двама завещатели
завещая, -аеш, -аят; завещах,
-а; завещал; завещан;
завещаех, -аеше; завещаел
завея, -ееш, -еят; завях, -я,
-яхме, -яхте, -яха и завеях,
-ея, -еяхме, -еяхте, -еяха;
завял, -ели и завеял, -еяли;
завян, -ени и завеян, -еяни;
завеех, -ееше; завеел
завеяност, завеяността
завйвка, завйвки
завилнявам, -аш, -ат;
завилняване
завйнаги наречие
завиря, -йш, -ят; завирйх, -й;
завирйл; завирен; завирях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
завирял, -ели
завирявам, -аш, -ат;
завиряване
завйсимост, зависимостта,
завйсимости
зйвист, завистта
завистлйв, -а, -о, -и
завистлйвост, завистливостта
завйстник, -а, -ът, -ци
завладявам, -аш, -ат;
завладяване

______ 143 _ _________________
завод, -а, -ът, -и, два завода
завддски, -а, -о, -и
завоевател, -я, -ят, -и, двама
завоеватели; завоевателю!
завой, -оя, -оят, завои, два завоя
завонявам, -аш, -ат;
завоняване
зйвръз, -а, -ът, -и,два завръза
завръзка, завръзки
заврънгачка, заврънгйчки
заврънкулка, заврънкулки
заврясквам, -аш, -ат;
завряскване завтека се, -течеш се, -текат се;
завтекох се, -тече се,
завтекохме се, -охте се, -оха
се; завт^къл се, -кла се, -кло
се, -кли се; завтечах се, -чеше
се, -чахме се, -ахте се, -аха се;
завтечал се, -ели се
заядлйв, -а, -о, -и
завчйснаречие
зйвчерашен, -шния(т), -шна,
■шно, -шни
завървявам, -аш, -ат;
завървяване
завързак, -а, -ът, -ци,
два завързака
завъртя, -йш, -ят; завъртях, -я,
-йхме, -яхте, -яха; завъртял,
-йли; завъртян, -ени
завъртявам, -аш, -ат;
завъртяване
завършеност, завършеността
завЪршек, -а, -ът, -ци,
два завЪршека и завършък
завйвам, -аш, -ат; завяване
завйхвам, -аш, -ат; завяхване

заголемявам
загадка, загадки
загадъчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
загадъчност, загадъчността
загалям, -яш, -ят; загалях,
■яше, -яхме, -яхте, -яха;
загйлял, -яли; загалящ, -ящи;
загаляйки, загаляне
загарям, -яш, -ят; загарях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
загйрял, -яли; загаряй, -яни;
загарящ, -ящи; загйряйки;
загаряне
загасявам, -аш, -ат; загасяване
загдето и задето наречие
заглавка, заглавки
заглуша, -йш, -ат; заглушйх, -й;
заглушйл; заглушен; заглушах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
заглушал, -ели
заглушея, -ееш, -еят; заглушах,
-а; заглушал; заглушеех,
-ееше; заглушдел
заглъхналост, заглъхналостта
заговарям (се), -яш, -ят;
заговарях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; заговарял, -яли;
заговарян, -яни; заговарящ,
-ящи; заговаряйки;
заговаряне
Заговезни^н.
заговея, -ееш, -еят; заговях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; заговял,
-ели; заговеех, -ееше;
заговеел
заговявам, -аш, -ат; заговяване
заголемявам (се), -аш, -ат;
заголемяване

загоря

загоря, -йш, -ят; загорях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; загорял, -ели
загрйженост, загрижеността
загрозявам, -аш, -ат;
загрозяване
загрубея, -ееш, -еят; загрубях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
загрубял, -ели; загрубеех,
-ееше; загрубеел
загрубявам, -аш, -ат;
загрубяване
загрявам, -аш, -ат; загряване
загрявка, загревки
загъвъчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
загърбя, -иш, -ят; загърбих, -и;
загърбил; загърбен; загърбех,
-еше; загърбел
загърбям, -яш, -ят; загърбях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
загърбил, -яли; загърбян,
-яни; загърбящ, -ящи;
загърбяйки; загърбяне
загърмявам, -аш, -ат;
загърмяване
зад предлог
задавя, -иш, -ят; задавих, -и;
задавил; задавен; задавех,
-еше; задавел
задавям, -яш, -ят; задавях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
задавял, -яли; задавян, -яни;
задавящ, -ящи; задавяйки;
задавяне
задера, -еш, -ат; задрах, -а;
задрал; задран; задерях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
задерял, -ели

144
задето и загдето
задимявам, -аш, -ат;
задимяване
задйря, -иш, -ят; задйрих, -и;
задйрил; задйрен; задйрех,
-еше; задйрел
задйрям, -яш, -ят; задйрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
задйрял, -яли; задйрян, -яни;
задйрящ, -ящи; задйряйки;
задйряне
задлъжнея, -ееш, -еят;
задлъжнях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; задлъжнял, -ели;
задлъжнеех, -ееше;
задлъжнеел
задлъжнявам, -аш, -ат;
задлъжняване
заднишкатаи
заднишкбм наречие
задоблачен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
задоволеност,
задоволеността
задоволя, -йш, -ят; задоволйх,
-й; задоволил; задоволен;
задоволях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; задоволял, -ели
задоволявам, -аш, -ат;
задоволяване
задомя, -йш, -ят; задомйх, -й;
задомйл; задомен; задомях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
задомял, -ели
задомявам, -аш, -ат;
задомяване
задружност, задружността
задръжка, задръжки

______ 145__________________

задръстя, -иш, -ят; задръстих,
-и; задръстил; задръстен;
задръстех, -еше; задръстел
задръстям, -яш, -ят; задръстях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
задръстял, -яли; задръстян,
-яни; задръстящ, -ящи;
задръстяйки; задръстяне
задушевност, задушевността
задушлйв, -а, -о, -и
задушлйвост, задушливостта
задуя, -уеш, -уят; задух, -у;
задул; задуех, -у еше; задуел
задълбоча (се), -йш, -ат;
задълбочих, -й; задълбочйл;
задълбочен; задълбочах, -еше,
-ахме, -ахте, -аха;
задълбочил, -ели
задълбоченост,
задълбочеността
задължителен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
задължителност,
задължителността
задъня, -иш, -ят; задъних, -и;
задънил; задънен; задънех,
-еше; задънел
зад^ням, -яш, -ят; задънях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
задънял, -яли; задънян, -яни;
зад^нящ, -ящи; задъняйки;
задъняне
задърпвам, -аш, -ат; задърпване
задйвам (се), -аш, -ат; задяваме
задйвка, задевки
задйна, -еш, -ат; задянах, -а;
задянал; задянат; заденех,
-еше; заденел
10*

заживея
заеднонаречие
заек, -а, -ът, зайци, два заека
заеклйв, -а, -о, -и
заемодавец, -а, -ът, -вци,
двама заемодавци
заемообразно наречие
заесенея, -ееш, 4ят; заесенях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
заесенял, -ели; заесенеех,
-ееше; заесенеел
заесеня (се), -йш, -ят; заесенйх,
-й; заесенйл; заесенен;
заесенях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; заесенял, -ели
заесенявам, -аш, -ат
заетост, заетостта
заехтя, -йш, -ят; заехтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; заехтял,
-ели
заехтявам, -аш, -ат; заехтяване
зажаднея, -ееш, -еят;
зажаднях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; зажаднял, -ели;
зажаднеех, -ееше; зажаднеел
зажаднявам, -аш, -ат;
зажадняване
зажаднялост, зажаднялостта
зажегля, -иш, -ят; зажеглил;
зажеглен; зажеглех, -еше;
зажеглел
зажеглям, -яш, -ят; зажеглях,
-яше, -яхме, -яха; зажеглял,
-яли; заж^глян, -яни;
зажеглящ, -ящи; зажегляйки;
зажегляне
заживея, -ееш, -еят; заживях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
заживял, -ели; заживеех,
-ееше; заживеел

заживявам

заживявам, -аш, -ат;
заживяване
зажумя, -йш, -ят; зажумях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; зажумял,
-ели
зажумявам, -аш, -ат;
зажумяване
зажълтея, -ееш, -еят;
зажълтях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; зажълтял, -ели;
зажълтеех, -ееше; зажълт&ел
зажълтявам, -аш, -ат;
зажълтяване
зазвънтя, -йш, -ят; зазвънтях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
зазвънтял, -ели;
зазвънтявам, -аш, -ат;
зазвънтяване
зазвъня, -йш, -ят; зазвънях, -й;
зазвънйл; зазвънях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; зазвънял,
-ели
зазвънявам, -аш, -ат;
зазвъняване
заздравея, -ееш, -еят;
заздравях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; заздравял, -ели;
заздравеех, -£еше; заздравеел
заздравйтелен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
заздравявам,-аш,-ат;
заздравяване
зазеленея, -ееш, -еят; зазеленях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
зазеленял, -ели; зазеленеех,
-ееше; зазеленеел
зазеленявам се, -аш се, -ат се;
зазеленйване
V“\

146

заземя, -йш, -ят; заземих, -й;
заземйл; заземен; заземях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заземял, -ели
заземявам, -аш, -ат;
заземяване
зазимй се; зазимйло се;
зазимеше се; зазимяло се
зазимявам, -аш, -ат;
зазимяване
зазорй се; зазорйло се;
зазореше се; зазоряло се
зазорява се; зазоряваше се;
зазорявало се
зазрявам, -аш, -ат; зазряване
зазубря, -иш, -ят; зазубрих, -и;
зазубрил; зазубрен; зазубрех,
-еше; зазубрел
зазубрям, -яш, -ят; зазубрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
зазубрял, -яли; зазубрян,
-яни; зазубрящ, -ящи;
зазубряйки; зазубряне
зазяпам се, -аш се, -ат се
зазяпвам се, -аш се, -ат се;
зазяпване
заинатя се, -йш се, -ят се;
заинатйх се, -й се; заинатях
се, -еше се, -яхме се, -яхте се,
-яха се; заинатял се, -ели се
заинатявам се, -аш се, -ат се;
заинатяване
заинтересовам (се), -аш, -ат
и заинтересувам
заинтересовани
заинтересуван, -а, -о, -и
заинтересованост,
заинтересоваността и
заинтересуваност

______ 147__________________

заискря, -йш, -ят; заискрйх, -й;
заискрйл; заискрях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; заискрял,
-ели
заискрявам, -аш, -ат;
заискряване
з&йде; зайдеше; зашло; зайдело
зайчар, -я, -ят, -и,двама зайчари
з&йчи, -а, -е, -и
закаленост, закалеността
закалугеря се, -йш се, -ят се;
закалугерйх се, -й се;
закалугерйл се; закалугерен;
закалугерях се, -я се, -яхме
се, -яхте се, -яха се;
закалугерял се, -ели се
закалугерявам се, -аш се, -ат
се; закалугеряване
заканителен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
заканя се, -иш се, -ят се;
заканих се, -и се; заканил се;
заканех се, -еше се; закйнел се
закЬням се, -яш се, заканят се;
заканях се, -яше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; заканял се,
-яли се; заканящ се, -ящи се;
заканяйки се; заканяне
зак&стря, -иш, -ят; закастрих,
-и; закастрил; закастрен;
закастрях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; закастрял, -ели
зак&стрям, -яш, -ят; закастрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
закастрял, -яли; закастрящ,
■ящи; закастряйки;
закЬстряне
закахъря се, -йш се, -ят се;
закахърйх се, -й се; закахърйл

законник

се; закахърен; закахърях се,
-еше се, -яхме се, -яхте се,
-яха се; закахърял се, -ели се
закахърявам се, -аш се, -ат се;
закахъряване
закачлйвост, закачливостта
закипя, -йш, -ят; закипях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; закипял,
-ели
закипявам, -аш, -ат;
закипйване
закиселее ми; закиселя ми;
закиселяло ми; закиселееше
ми; закиселее ло ми
закиселява ми; закиселяваше
ми; закиселявало ми
заклеймявам, -аш, -ат;
заклеймяване
заклинйтел, -я, -ят, -и,
двама заклинате ли
заклинателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
заклйня, -иш, -ят; заклйних, -и;
заклйнил; заклйнен;
заклйнех, -еше; заклинел
заклйням, -яш, -ят; заклйнях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
заклйнял, -яли; заклйнян,
-яни; заклйнящ, -ящи;
заклйняйки; заклйняне
заключа, -иш, -ат; заключих,
-и; заключил; заключен;
заключех, -еше; заключел
заключителен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
законен, законния(т), законна,
-нно, -нни
законник, -а, -ът, -ци,
два законника

законнороден

законнороден, -а, -о, -и
законност, законността
законовед, -а, -ът, -и,
двама законоведи
законодател, -я, -ят, -и,
двама законодатели
законодателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
законодателствам, -аш, -ат;
законодател стване
закономерност,
закономерността
закононарушител, -я, -ят, -и,
двама закононарушители
законосъобразност,
законосъобразността
закопнявам, -аш, -ат;
закопняване
закоравея, -ееш, -еят;
закоравях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; закоравял, -ели;
закоравеех, -ееше;
закоравеел
закоравявам, -аш, -ат;
закоравяване
закоравялост, закоравялостта
закореня, -йш, -ят; закоренйх,
-й; закоренйл; закоренен;
закоренях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; закоренял, -ели
закоренявам, -аш, -ат
закостенея, -ееш, -&ят;
закостенях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; закостенял, -ели;
закостенеех, -ееше;
закостенеел
закостенявам, -аш, -ат;
закостеняване
V-\

__________________148_______
закостенялост,
закостенялостта
закосявам, -аш, -ат; закосяване
закотвя, -иш, -ят; закотвих, -и;
закотвил; закотвен; закотвех,
-еше; закотвел
закотвям, -яш, -ят; закотвях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
закотвял, -яли; закотвян,
-яни; закотвящ, -ящи;
закотвяйки; закотвяне
закрепостя, -йш, -ят;
закрепостйх, -й; закрепостйл;
закрепостен; закрепостях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
закрепостйл, -ели
закрепостявам, -аш, -ат;
закрепостяване
закрепя, -йш, -ят; закрепйх, -й;
закрепйл; закрепен; закрепях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
закрепял, -ели
закрепявам, -аш, -ат;
закрепяване
закрепям, -яш, -ят; закрепях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
закрепял, -яли; закрепян,
-яни; закрепящ, -ящи;
закрепяйки; закрепяне
закрещя, -йш, -ят; закрещях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
закрещял, -ели
закрещявам, -аш, -ат;
закрещяване
закривя, -йш, -ят; закривйх, -й;
закривйл; закривен;
закривях, -яхме, -яхте, -яха;
закривял, -ели

залепя

закривявам, -аш, -ат;
закривяване
закрйлник, -а, -ът, -ци,
двама закрилници
закриля, -йш, -ят; закрилйх, -й;
закрилйл; закрилен;
закрилях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; закрилял, -ели
закрйлям, -яш, -ят; закрилях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
закрйлял, -яли; закрйлян,
-яни; закрйлящ, -ящи;
закрйляйки; закриляне
закрйя, -йеш, -йят; закрих, -й;
закрил; закрйт; закриех,
-йеше; закриел
закръгленост,
закръглеността
закръгля, -йш, -ят; закръглих,
-й; закръглил; закръглен;
закръглях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; закръглял, -ели
закръглявам, -аш, -ат;
закръгляване
закръглям, -яш, -ят; закръглях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
закръглял, -яли; закръглян,
-яни; закръглящ, -ящи;
закръгляйки; закръгляне
Закуся, -иш, -ят; закусих, -и;
закусил; закусех, -еше; >
закусел
закъде и закъдето наречие
закънтявам, -аш, -ат;
закънтяване
закърмя, -иш, -ят; закърмих,
-и; закърмил; закърмен;
закърмех, -еше; закърмел

закърмям, -яш, -ят; закърмях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
закърмял, -яли; закърмян,
-яни; закърмящ, -ящи;
закърмяйки; закърмяне
закърнея, -ееш, -еят; закърнях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
закърнял, -ели; закърнеех,
-ееше; закърнеел
закърнявам, -аш, -ат;
закърняване
закъснея, -ееш, -еят; закъснях
-я, -яхме, -яхте, -яха;
закъснял, -ели; закъснеех,
-ееше; закъснеел
закъснйтел, -я, -ят, -и,
два закъснйтеля
закъснявам, -аш, -ат;
закъсняване
закътаност, закътаността
залавям, -яш, -ят; залавях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
залавял, -яли; залавян, - яни;
залавящ, -ящи; залавяйки;
залавяне
заледя, -йш, -ят; заледйх, -й;
заледйл; заледен; заледях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заледял, -ели
заледявам, -аш, -ат;
заледяване
залеж, -а, -ът, -и; два залежа
залез, -а, -ът, -и, два залеза
залез-слънце
залепя, -йш, -ят; залепих, -й;
залепйл; залепен; залепях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
залепял, -ели

залепям
залепям, -яш, -ят; залепях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
залепял, -яли; залепян, -яни;
залепящ, -ящи; залепяйки;
залепяне
залесйтел, -я, -ят, -и,
двама залесйтели
залеся, -йш, -ят; залесйх, -й;
залесйл; залесен; залесях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
залесял, -ели
залесявам, -аш, -ат; залесяване
залетя, -йш, -ят; залетях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; залетял,
-ели
залетявам, -аш, -ат
залив, -а, -ът, -и, два залива
залйвка, залйвки
залинея, -ееш, -еят; залинях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
залинял, -ели; залинеех,
-ееше; залинеел
залинявам, -аш, -ат;
залиняване
залйсаност, залисаността
залисйя, залисии
залича, -йш, -ат; заличих, -й;
заличил; заличен; заличах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
заличал, -ели
залог, -а, -ът, -зи, два залога
заложа, -иш, -ат; заложих, -и;
заложил; заложен; заложех,
-еше; заложел
заложен, -жния(т), -жна, -жно,
-жни
залостя, -иш, -ят; залостих, -и;
залостил; залостен; залостех,
-еше; залостел

150

залостям, -яш, -ят; залостях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
залдстял, -яли; залостян,
-яни; залостящ, -ящи;
залостяйки; залостяне
залп, залпа, -ът, залпове,
два залпа
залудонаречие
залудявам, -аш, -ат;
залудяване
залък, -а, -ът, залъци и залци,
два залъка
залъщявам, -аш, -ат;
залъщяване
залюлявам, -аш, -ат;
залюляване
залютее ми, -еят ми, залютя ми,
-яха ми; залютял ми, -ели ми;
залютееше ми; залютеел ми
залютй ми, -ят ми; залютя ми;
залютеше ми, -яха ми;
залютял ми, -ели ми
залютява ми, -ат ми;
залютяваше ми, -айа ми;
залютявало ми; залютяване
залющя, -иш, -ят; залющих, -и;
залющил; залющен; залющех,
-еше; за лющел
залющям, -яш, -ят; залющях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
залющял, -яли; залющян,
-яни; залющящ, -ящи;
залющяйки; залющяне
заляза, залезеш, залезе,
залезем, залезете, залязат;
залязох, залезе, залязохме,
-лязохте, -лязоха; залязъл,
-лязла, -лязло, -лезли;
залезех, -еше; залезел

151

залязвам, -аш, -ат; залязване
замазка, замазки
замая, -аеш, -аят; замаях, -ая;
замаял, -йяли; замаян, -аяни;
замаех, -аеше; замаел
замаяност, замаяността
замезвам, -аш, -ат; замезване
замезявам, -аш, -ат;
замезяване
замезя, -иш, -ят; замезих, -и;
замезил; замезех, -еше;
замезел, -ели
заменител, -я, -ят, -и
два заменителя
заменям, -яш, -ят; заменях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
заменял, -яли; заменян, -яни;
заменящ, -ящи; заменяйки;
заменяне
замерям, -яш, -ят; замерях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
замерял, -яли; замерян, -яни;
замерящ, -ящи; замеряйки;
замеряне
замествам, -аш, -ат;
заместване
заместител, -я, -ят, -и,
два заместителя
заместник, -а, -ът, -ци,
двама заместници
заместник-министър, -а, -ът,
-три, двама заместникминистри
заместя, -иш, -ят; заместих, -и;
заместил; заместен; заместех,
-еше; заместел
заместям, -яш, -ят; заместях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
заместял, -яли; заместян, -яни;

замътя
заместящ, -ящи; заместяйки;
заместяне
замйсленост, замисленосттй
замисля, -иш, -ят; замислих, -и;
замислил; замислен;
замислех, -еше; замислел
замйслям, -яш, -ят; замйслях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
замйслял, -яли; замйслян,
-яни; замйслящ, -ящи;
замйсляйки; замйсляне
замомея се, -ееш се, -Яят се;
замомях се, -я се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; замомяла се;
замомеех се, -ееше се;
замомеела се
замомявам се, -аш се, -ат се;
замомяване
замотая, -аеш, -аят; замотах,
-а; замотал; замотан;
замотаех, -аеше, -аехме,
-аехте, -аеха; замотаел
замразявам, -аш, -ат;
замразяване
замрялост, замрялостта
замъг леност, замъглеността
замъгля, -йш, -ят; замъглйх, -й;
замъглйл; замъглен;
замъглях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; замъглял, -ели
замъглявам, -аш, -ат;
замъгляване
замък, -а, -ът, замъци,
два замъка
замърсявам, -аш, -ат;
замърсяване
замътя, -иш, -ят; замътих, -и;
замътил; замътен; замътех,
-еше; замътел

замязвам

замязвам, -аш, -ат
замяна, замени
занапред наречие
занасям (се), -яш, -ят; занасях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
занасял, -яли; занасян, -яни;
занасящ, -ящи; занасяйки;
занасяне
занаят чйялс, -та, -йи,
двама занаятчйи
занемареност, занемареността
занемаря, -йш, -ят; занемарих,
-й; занемарйл; занемарен;
занемарях, -еше, -яхме, -яхте;
занемарял, -яла, -яло, -ели
занемарявам, -аш, -ат;
занемаряване
занеса, -еш, занесе, -ат;
занесох, занесе, занесохме,
-охте, -оха; занесъл, -ела, -сло,
-сли; занесен; занесях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; занесял, -ели
занесеност, занесеността
занижа, -йш, -ат; занижйх, -й;
занижйл; занижен; занижах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
занижал, -ели (занимавам)
занйжа, -еш, -ат; занизах, -а,
-ахме, -ахте, -аха; занизал;
занизан; занйжех, -еше;
занйжел
заник, -а, -ът, -ци, два заника
заник-слънце
занимавка, занимавки
занималия, -и
занимателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
занимателност,
занимателността
v-> с) . д)

__________________ 152______
занимая (се), -аеш, -аят;
занимах, -а; занимал;
заниман; занимаех, -еше;
занимаел
заобикалям, -яш, -ят;
заобикалях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; заобикалял, -яли;
заобикалян, -яни;
заобикалящ, -ящи;
заобикаляйки; заобикаляне
заобиколя, -йш, -ят;
заобиколйх, -й; заобиколйл;
заобиколен; заобиколях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха;
заобиколял, -ели
заобля, -иш, -ят; заоблих, -и;
заоблил; заоблен; заоблех,
-еше; заоблел
заоблям, -яш, -ят; заоблях,
-яше -яхме, -яха; заоблял,
-яли; заоблян, -яни; заоблящ,
-ящи; заобляйки; заобляне
заостреност, заостреностт^
заостря, -иш, -ят; заострих, -и;
заострил; заострен; заострех,
-еше; заострел, -ели
заострям, -яш, -ят; заострях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
заострял, -яли; заострян,
-яни; заострящ, -ящи;
заостряйки; заостряне
запад, -а, -ът
западен, -дния(т), -дна, -дно,
-ДНИ
западноевропейски, -а, -о, -и
западняк, -а, -ът, -ци,
двама западняци
запалйтелен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни

153

запалйтелност,
запал ите л ността
запаля, -иш, -ят; запалих, -и;
запалил; запален; запалех,
-еше; запалел
запалям, -яш, -ят; запалях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
запалял, -яли; запалян, -яни;
запалящ, -ящи; запаляйки;
запаляне
запаметя, -йш, -ят; запаметих,
-й; запаметйл; запаметен;
запаметях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; запаметял, -ели
запаметявам, -аш, -ат;
запаметяване
запасен, -сния(т), -сна, -сно, -сни
запасняк, -а, -ът, -ци,
двама запасняци
запася (се), -йш, -ят; запасйх,
-й; запасйл; запасен; запасях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
запасял, -ели
запасявам, -аш, -ат;
запасяване
запетая, запетаи
запилявам, -аш, -ат;
запиляване
запшця, -йш, -ят; запшцях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; запищял,
-ели
запшцявам, -аш, -ат;
запищйване
запладня, -йш, -ят; запладнйх,
-й; запладнйл; запладнен;
запладнях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; запладнял, -ели
запладнявам, -аш, -ат;
запладняване

запомня
запламтя, -йш, -ят; запламтях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
запламтял, -ели
запламтявам, -аш, -ат;
запламтяване
заплаха, заплахи
заплашителен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
запленя, -йш, -ят; запленйх, -й;
запленйл; запленен;
запленях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; запленял, -ели
запленявам, -аш, -ат;
запленяване
заплетеност, заплетеността
заплодя, -йш, -ят; заплодйх, -й;
заплодйл; заплоден; заплодях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заплодял, -ели
заплодявам, -аш, -ат;
заплодязане
заплювка, заплювки
заплющя, -йш, -ят; заплющях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
заплющял, -ели
заплющявам, -аш, -ат;
заплющяване
заповед ж., заповедта
заповеден, -дния(т), -дна, -дни
заповядам, -аш, -ат
заповядвам, -аш, -ат;
заповядване
заподозра, -еш, -ат; заподозрях,
-я, -яхме, -яха; заподозрял,
-ели; заподозрян, -ени
запомня, -иш, -ят; запомних,
-и; запомнил; запомнен;
запомнех, -еше, -ехме, -ехте,
-еха; запомнел, -ели

запомням
запомням, -яш, -ят; запомнях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
запомнял, -яли; запомнян,
-яни; запомнящ, -ящи;
запомняне
запотявам (се), -аш, -ат;
запотяване
запоявам, -аш, -ат; запояване
запра, -еш, -ат; запрях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; запрял,
-ели; запрян, -ени; запрях,
запреше; запрял, -ели
запрашеност, запрашеността
запретя, -йш, -ят; запретйх, -й;
запретйл; запретен; запретях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
запретя л, -ели
запрйщя, -иш, -ят; запрйщих;
запрйщил; запрйщен;
запрйщех, -еше; запрйщел
запрйщям, -яш, -ят; запрйщях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
запрйщял, -яли; запрйщян,
-яни; запрйщящ, -ящи;
запрйщяйки; запрйщяне
запролетй се; запролетеше се;
запролетяло се
запръжка, запръжки
запръхтя, -йш, -ят; запръхтях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
запръхтял, -ели
запръхтявам, -аш, -ат;
запръхтяване
запрятам, -аш, -ат; запрятане
запуснатост, запуснатостта
запустя, -йш, -ят; запустйх, -й;
запустйл; запустен; запустях,
-еше, -яхме, -яха; запустял,
-ели (изоставям)

__________________ 154______

запустя, -иш, -ят; запустях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; запустял,
-ели (ставам пуст)
запустявам, -аш, -ат;
запустяване
запухтя, -йш, -ят; запухтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; запухтял,
-ели
запухтявам, -аш, -ат;
запухтяване
запълзя, -йш, -ят; запълзях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; запълзял,
-ели
запълзявам, -аш, -ат;
запълзяване
запъпля, -еш и -иш, -ят;
запъплах, -а и запъплих, -и;
запъплал и запъплил;
запъплех, -еше; запъплел
запъплям, -яш, -ят; запъплях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
запъпля л, -яли; запсЬплящ,
-ящи; запъпляйки; запъпляне
запъртък и запъртък, -а, -ът,
-ци,два запъртъка
запътя се, -иш се, -ят се;
запътих се, -и се; запътил се;
запътен; запътех се, -еше се;
запател се
запътям се, -яш се, -ят се;
запотях се, -яше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; запътял се,
-яли се; запътян, -яни;
запътящ се, -ящи се;
запътяйки се; запътяне
запъхтявам, -аш, -ат;
запъхтяване
запявам, -аш, -ат; запяване

заседател
заравня, -йш, -ят; заравнйх, -й;
заравнйл; заравнен;
заравнях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; заравнял, -ели
заравням, -яш, -ят; заравнях,
-яше, -яхме, -яхте, яха;
заравнял, -яли; заравнян,
-яни; заравнящ, -ящи;
заравняйки; заравняне
заравям, -яш, -ят; заравях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
заравял, -яли; заравян, -яни;
заравящ, -ящи; заравяйки;
заравяне
зарадй и зарад предлог
заразен, -а, -о, -и
заразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни
заразйтелен, -лна, -лно, -лни
заразйтелност,
заразителността
заразоносйтел, -я, -ят, -и,
два заразоносйтеля и двама
заразоносйтели (хора)
заразя, -йш, -ят; заразйх, -й;
заразйл; заразен; заразях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заразял, -ели
заразявам, -аш, -ат; заразяване
заран ж., заранта
зарево, зарева
зареденост, заредеността
зарезя, -йш, -ят; зарезйл;
зарезен; зарезях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; зарезял, -ели
зарезявам, -аш, -ат; зарезяване
зарзаватен, -а, -о, -и
зарзаватчйяж., -та, -йи,
двама зарзаватчйи

зарибя, -йш, -ят; зарибйх, -й;
зарибйл; зарибен; зарибях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
зарибял, -ели
зарибявам, -аш; зарибяване
зарйст, -а, -о, -и
зарозовея, -ееш, -еят;
зарозовях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; зарозовял, -ели;
зарозовеех, -ееше; зарозовеел
зарозовявам, -аш, -ат;
зарозовяване
заромолй, заромоля;
' заромолеше; заромоляло
заромолявам, -аш, -ат;
заромоляване
заруменея, -ееш, -еят;
зару менях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; заруменял, -ели;
заруменеех, -&еше;
заруменеел
заруменявам, -аш, -ат;
заруменяване
заръждавявам, -аш, -ат;
заръждавяване
заръкопляскам, -аш, -ат
заръкоплясквам, -аш, -ат
заръмй; заръмя; заръмеше;
заръмяло
заръмява; заръмяваше;
заръмявало; заръмяване
заряд, -а, -ът, заряди,
два заряда
засвоя, -ойш, -оят; засвойх, -ой;
засвойл; засвоен; засвоях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; засвоял, -ели
засевкилш.
заседател, -я, -ят, -и,
двама заседатели

заседателен
заседателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
заседя се, -йш се, -ят се; заседях
се, -я се, -яхме се, -яхте се,
-яха се; заседял се, -ели се
заседявам се, -аш се, -ат се;
заседаване
заселвам, -аш, -ат; заселване
заселник, -а, -ът, -ци,
двама заселници
заселя, -иш, -ят; заселих, -и;
заселил; заселен; заселех,
-еше; заселел, -ели
заселям, -яш, -ят; заседях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
заседял, -яли; заселян, -яни;
заселящ, -ящи; заселяики;
заселяне
засеня, -йш, -ят; засенйх, -й;
засенил; засенен; засенях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
засенял, -ели
засенявам, -аш, -ат; засеняване
засея, -еш, -ят; засях, -я, -яхме,
-яхте, -яха и засеях, -ея, -еяхме,
-еяхте, -еяха; засял, -ели и
засеял, -еяли; засян, -ени и
засеян, -еяни, и засят, -ети;
засеех, -ееше; засеел, засеели
засин^я, -ееш, -еят; засинях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; засинял,
-ели; засинеех, -ееше; засинеел
засинявам, -аш, -ат;
засиняване
засиромашея, -ееш, -дят;
засиромашах, -а;
засиромашал, -ели;
засиромаш^ех, -ееше;
засиромашеел

156

заситня, -йш, -ят; заситнйх, -й;
заситнйл; заситнях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; заситнял,
-ели
заситнявам, -аш, -ат;
заситняване
засияя, -яеш, -яят; засиях, -ия,
-ияхме, -ияхте, -ияха; засиял,
-яли; засияех, -яеше; засияел
засилвам, -аш, -ат; засилване
заскимтя, -йш, -ят; заскимтях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
заскимтял, -ели
заскимтявам, -аш, -ат;
заскимтяване
заскобя, -иш, -ят; заскобих, -и;
заскобил; заскобен; заскдбех,
-еше; заскдбел, -ели
заскобявам, -аш, -ат;
заскобяване
заскъпнея, -ееш, -Ьят;
заскъпнях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; заскъпнял, -ели;
заскъпнеех, -ееше;
заскъпнеел
заскъпнявам, -аш, -ат;
заскъпняване
засланй; засланйло; засланеше;
засланяло
засланява; засланяваше;
засланявало; засланяване
засланям, -яш, -ят; засланях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
засланял, -яли; засланян,
-яни; засланящ, -ящи;
засланяйки; засланяне
заслепеност, заслепеността
заслепйтелен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни

157
заслепя, -йш, -ят; заслепих, -й;
заслепил; заслепен; заслепях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заслепял, -ели
заслепявам, -аш, -ат;
заслепяване
заслоня, -йш, -ят; заслонйх, -й;
заслонйл; заслонен; заслонях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заслонял, -ели
заслонявам, -аш, -ат;
заслоняване
засмея се, -ееш се, -еят се;
засмях се, -я се, -яхме се, -яхте
се, -яха се; засмял се, -ели се
засмоля, -йш, -ят; засмолйх, -й;
засмолйл; засмолен;
засмолях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; засмолял, -ели
засмолявам, -аш, -ат;
засмоляване
засмъдй ме, -ят ме; засмъдя
ме; засмъдеше ме, -яха ме;
засмъдял ме, -ели ме
засмян, засмения(т), -яна, -яно,
-ени
заспалост, заспалостта
заставя, -иш, -ят; заставих, -и;
заставил; заставен; заставех,
-еше, -ехме, -ехте, -еха;
заставел, -ели
заставям, -яш, -ят; заставях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
заставял, -яли; заставян,
-яни; застйвящ, -ящи;
заставяйки; заставяне
застарея, -ееш, -еят; застарях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;

застудява

застарял, -ели; застареех,
-ееше; застареел
застарявам, -аш, -ат;
заета ряване
застеля, -еш, -ем, -ете, -ят;
застлах, -а и застелих, -и;
застлал и застелил; застлан и
застелен; застелех, -еше;
застелел
застой, -оя, -оят, застои,
два застоя
застоя (се), -йш, -ят; застоях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; застоял,
-ели
застоявам (се), -аш, -ат;
застояване
застоялост, застоялостта
застрахователен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
застраховка, застраховки
застрашителен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
застрашйтелност,
застрашителността
застроя, -йш, -ят; застройх, -й;
застройл; застроен; застроях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
застроял, -ели
застроявам, -аш, -ат;
застрояване
застудее (се); застудя;
застудяло; застудееше;
застудеело
застуди (се); застудйло;
застудеше; застудял, -яла,
-яло, -ели
застудява (се); застудяваше;
застудявало; застудяване

застъпя
застъпя (се), -иш, -ят; застъпих,
-и; застъпил; застъпен;
застъпех, -еше, -ехме, -ехте,
-еха; застъпел, -ели
застъпям (се), -яш, -ят;
застъпях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; застъпял, -яли;
застъпящ, -ящи; застъпяйки;
застъпяне
засуетя се, -йш се, -ят се;
засуетих се, -й се; засуетйл се;
засуетях се, -Оше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; засуетял се,
-ели се
засуетявам се, -аш се, -ат се;
засуетяване
засумтя, -йш, -ят; засумтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; засумтял,
-ели
засумтявам, -аш, -ат;
засумтяване
засърбй ме, -ят ме; засърбя ме,
-яха ме; засърбеше ме;
засърбяло ме, -бели ме
засърбява ме, засърбяват ме
засявам, -аш, -ат; засяване
засявка, засевки
засягам, -аш, -ат; засягане
засядам, -аш, -ат; засядане
затаявам, -аш, -ат; затаяване
затварям, -яш, -ят; затварях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
затварял, -яли; затварян,
-яни; затварящ, -ящи;
затваряйки; затваряне
затвореност, затвореността
затвърдя, -йш, -ят; затвърдйх,
-й; затвърдйл; затвърден;

__________________158______

затвърдях, -Оше, -яхме, -яхте,
-яха; затвърдял, -ели
затвърдявам, -аш, -ат;
затвърдяване
затегля, -иш, -ят; затеглих, -и;
затеглил; затеглен; затеглех,
-еше; затеглел
,
затеглям, -яш, -ят; затОглях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
затеглял, -яли; затеглян,
-яни; затеглящ, -ящи;
затегляйки; затегляне
затиря, -иш, -ят; затйрих, -и;
затирил; затйрен; затйрех,
-еше; затйрел
затйрям, -яш, -ят; затйрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
затйрял, -яли; затйрян, -яни;
затйрящ, -ящи; затйряйки;
затйряне
затлъстявам, -аш, -ат;
затлъстяване
затлявам, -аш, -ат; затляване
затова съюзна дума
затопля, -иш, -ят; затоплих, -и;
затбплил; затоплен; затоплех,
-еше; затоплел
затоплям, -яш, -ят; затоплях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
затоплял, -яли; затоплян,
-яни; затоплящ, -ящи;
затопляйки; затопляне
заточеник, -а, -ът, -ци,
двама заточеници
затревя, -йш, -ят; затревйх, -й;
затревйл; затревен; затревях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
затревял, -ели

159

затревявам, -аш, -ат;
затревяване
затрептя, -йш, -ят; затрептях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
затрептял, -ели
затрептявам, -аш, -ат;
затрептяване
затрещя, -йш, -ят; затрещях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
затрещял, -ели
затрещявам, -аш, -ат;
затрещяване
затрополя, -йш, -ят;
затрополйх, -й; затрополйл;
затрополях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; затрополял, -ели
затрополявам, -аш, -ат
затрудненост, затруднеността
затрудня, -йш, -ят; затруднйх,
-й; затруднйл; затруднен;
затруднях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; затруднял, -ели
затруднявам, -аш, -ат;
затрудняване
затръня, -иш, -ят; затръних, -и;
затрънил; затрънен;
затрънех, -еше; затрънел
затръням, -яш, -ят; затрънях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
затрънял, -яли; затрънян,
-яни; затрънящ, -ящи;
затръняйки; затръняне
затуй съюзна дума
затуптя, -йш, -ят; затуптях, -я,
-йхме, -яхте, -яха; затуптял,
-&ли
затуптя вам, -аш, -ат;
Затуптяване

заушки

затъкмя, -йш, -ят; затъкмях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
затъкмял, -ели
затъкмявам, -аш, -ат;
затъкмяване
затъмня, -йш, -ят; затъмних,
-й; затъмнйл; затъмнен;
затъмнях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; затъмнял, -ели
затъмнявам, -аш, -ат;
затъмняване
затънтеност, затънтеността
затънтя (се), -иш, -ят; затънтих,
-и; затънтил; затънтен;
затънтех, -еше; затънтел, -ели
затъпея, -ееш, -еят; затъпях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
затъпял, -ели; затъпеех,
-ееше; затъпеел
затъпя, -йш, -ят; затъпйх, -й;
затъпйл; затъпен; затъпях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
затъпял, -ели
затъпявам, -аш, -ат;
затъпяване
затътря, -иш и -еш, -ят; затътрих,
-и и затътрах, -а; затътрил и
затътрал; затътрен; затътрех,
-еше; затътрел
затътрям, -яш, -ят; затътрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
затътрял, -яли; затътрян,
-яни; затътрящ, -ящи;
затътряйки; затътряне
затягам, -аш, -ат; затягане
заупокоен, -ойния(т), -ойна,
-ойно, -ойни
заупокой, -оя, -оят, -ой
заушки мн. и заушка

захабя
захабя, -йш, -ят; захабих, -й;
захабйл; захабен; захабйх,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
захабял, -ели
захар ж., захарта, лен. (хим.)
захари
захарен, -рния(т), -рна, -рни
захарност, захарността
захвалям, -яш, -ят; захвалях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
захвалял, -яли; захвалян,
-яни; захвалящ, -ящи;
захваляйки; захваляне
захитрея, -ееш, -еят; захитрях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
захитрял, -ели; захитреех,
-ееше; захитреел
захитрявам, -аш, -ат
захладя, -йш, -ят; захладих, -й;
захладйл; захладен; захладях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
захладял, -ели
захладявам, -аш, -ат;
захладяване
захласнатост, захласнатостта
захлупцизбн.
захлупя, -иш, -ят; захлупих, -и;
захлупил; захлупен; захлупех,
-еше; захлупел
захлупям, -яш, -ят; захлупях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
захлупил, -яли; захлупян,
-яни; захлупящ, -ящи;
захлупяйки; захлупяне
заход, -а, -ът
зацвъртя, -йш, -ят; зацвъртях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
зацвъртял, -ели
V“\

__________________ 160______

зацвъртявам, -аш, -ат;
зацвъртяване
зацепя, -иш, -ят; зацепих, -и;
зацепил; зацепен; зацепех,
-еше; зацепел
зацепям, -яш, -ят; зацепях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
зацепял, -яли; зацепян, -яни;
зацепящ, -ящи; зацепяйки;
зацепяне
зацъцря, -еш и -иш, -ят;
зацъцрах, -а и зацъцрих, -и;
зацъцрал и зацъцрил;
зацъцрех, -еше; зацъцрел
зацъцрям, -яш, -ят; зацъцрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
зацъцрял, -яли; зацъцрящ,
-ящи; зацъцряйки; зацъцряне
зачатък, -а, -ът, зачатъци,
два зачатъка
зачатъчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
зачервенея (се), -ееш, -еят;
зачервенях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; зачервенял, -ели;
зачервенеех, -ееше;
зачервенеел
зачервенявам (се), -аш, -ат;
зачервеняване
зачервя (се), -йш, -ят;
зачервих, -й; зачервйл;
зачервен; зачервях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; зачервйл,
-ели
зачервявам (се), -аш, -ат;
зачервяване
зачерня, -иш, -ят; зачерних, -и;
зачернил; зачернен;
зачернех, -еше; зачернел

______ 161__________
>

'

_____

зачерням, -яш, -ят; зачернях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
зачернял, -яли; зачернян,
-яни; зачернящ, -ящи;
зачерняйки; зачерняне
зачестя, -йш, -ят; зачестих, -й;
зачестйл; зачестен; зачестях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
зачестял, -ели
зачестявам, -аш, -ат;
зачестяване
зачисля, -йш, -ят; зачислйх, -й;
зачислйл; зачислен; зачислях,
-feme, -яхме, -яхте, -яха;
зачислял, -ели
зачислявам, -аш, -ат;
зачислйване
зачдпля, -иш, -ят; зачоплих, -и;
зачоплил; зачоплен;
зачоплех, -еше; зачоплел
зачоплям, -яш, -ят; зачоплях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
зачЬплял, -яли; зачЬплян,
-яни; зачоплящ, -ящи;
зачдпляйки; зачопляне
зашеметя, -йш, -ят; зашеметих,
-й; зашеметйл; зашеметен;
зашеметях, -еше, -яхме, -яхте,
-йха; зашеметял, -ели
зашеметявам, -аш, -ат;
зашеметяване
зашептя, -йш, -ят; зашептях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
зашептял, -ели
зашептявам, -аш, -ат
зашлевя, -йш, -ят; зашлевйх,
-й; зашлевйл; зашлевен;
зашлевях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; зашлевял, -ели
11*

заюздя

зашлевявам, -аш, -ат;
зашлевяване
зашляйвам се, -аш се, -ат се
зашляя се, -яеш се, -яят се,
зашлях се, -я се, -яхме се,
-яхте, се, -яха се; зашлял се,
-яли се; зашляех се,
-яеше се; зашляел се
зашумоля, -йш, -ят;
зашумолях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; зашумолял, -ели
зашумолявам, -аш, -ат;
зашумоляване
зашумя, -йш, -ят; зашумйл;
зашумен; зашумях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; зашумял,
-ели
зашумявам, -аш, -ат;
зашумяване
зашуртя, -йш, -ят; зашуртях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
зашуртял, -ели
зашуртявам, -аш, -ат;
зашуртяване
защитен, -а, -о, -и
защйтен, -тния(т), -тна, -тно, -ни
защитник, -а, -ът, -ци,
двама защйтници
защйтно-изолйращ, -а, -о, -и
защитя, -йш, -ят; защитйх, -й;
защитйл; защитен; защитях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
защитял, -ели
защищавам и защитавам, -аш,
-ат; защищаване
заюздя, -йш, -ят; заюздйх, -й;
заюздйл; заюзден; заюздях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
заюздя л, -ели

заюздявам

заюздявам, -аш, -ат;
заюздяване
заявител, -я, -ят, -и,
двама заявители
заявка, заявки
заявление, -ия
заявя, -йш, -ят; заявих, -й;
заявйл; заявен; заявях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; заявял, -ели
заявявам, -аш, -ат; заявяване
заядлйв, -а, -о, -и
заядлйвост, заядливостта
заяждам (се), -аш, -ат;
заяждане
заяквам, -аш, -ат; заякване
заякча, -йш, -ат; заякчйх, -й;
заякчйл; заякчен; заякчах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
заякчал, -ели
звезден, -здния(т), -дна, -дно, -дни
звездоброец, -а, -ът, -ойци,
двама звездобройци
звездовйден, -дния(т), -дна,
-дно, -дни
звездогадател, -я, -ят, -и,
двама звездогадатели
звездообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
звеновод, -а, -ът, -и,
двама звеноводи
звероподббен, -бния(т), -бна,
-бно, -бни
звездопоклонник, -а, -ът, -ци,
двама звездопоклбнници
зверски, -а, -о, -и
звероукротйтел, -я, -ят, -и,
двама звероукротйтели
зверя се, -иш се, -ят се; зверих
се, -и се; зверил се; зверех се,

__________________ 162______

-еше се; зверел се; зверещ се;
зверейки се; зверене
звукозаглушйтел, -я, -ят, -и,
два звукозаглушйтеля
звукоизолация, звукоизолации
звуконепроницаемост,
звуконепроницаемостта
звукооператор, -а, -ът, -и,
двама звукооператори
звукопйс, -а, -ът, -и,
два звукопйса
звукопроводност,
звукопроводността
звукорежисьор, -а, -ът, -и,
двама звукорежисьори
звукоусилвател, -я, -ят, -и,
два звукоусилвателя
звуча, -йш, -ат; звучах, -а,
-ахме, -ахте, -аха; звучал,
-али; звучах, -еше; звучал,
-ели; звучащ, -ащи; звучейки;
звучене
звучен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
звучност, звучносттй
звънар, -я, -ят, -и,
двама звънари
звънлйв, -а, -о, -и
звънлйвост, звънливостта
звънна, -еш, -ат; звъннах, -а;
звъннал; звъннех, -еше;
звъннел
звънтеж, -а, -ът, -и,
два звънтежа
звънтя, -йш, -ят; звънтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; звънтял,
-ели; звънтящ, -ящи;
звънтейки; звънтене
звънчев, -а, -о, -и
звънък, -нкия(т), -нка, -нко, -нки

______ 163__________________
звъня, -йш, -ят; звънях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; звънял,
-ели (издавам звук) и звъних,
-й; звънйл; звънящ, -ящи;
звънейки; звънене
звяр, звяра, -ът, зверове,
два звяра
здйние, здания
здрав, -а, -о, -и
здравей! здравейте!
здрйвен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
здравеняк, -а, -ът, -ци,
двама здравеняци
здрйвно-медицйнски, -а, -о, -и
здравословен, -вния(т), -вна,
-вно, -вни
здравословност,
здравословността
зеленея, -ееш, -еят; зеленях, -я,
-йхме, -яхте, -яха; зеленял,
-йли; зеленеех, -ееше;
зеленеел; зеленеещ;
зеленеейки; зеленеене
зеленйкав, -а, -о, -и
зеленчук, -а, -ът, -ци,
два зеленчука
зеленчукопроизводител, -я, -ят,
-и,двама
зеленчукопроизводители
земевладелец, -а, -ът, -лци,
двама земевладелци
земевладетел, -я, -ят, -и,
двама земевладйтели
земетръс, -а, -ът, -и,
два земетръса
земетръсен, -сния(т), -сна, -сно,
-сни

зимъс

земетръсоустойчйвост,
земетръсоустойчивостта
земеустройствен, -ния(т), -на,
-но, -ни
земляк, -а, -ът, -ци,
двама земляци
земноводен, -дния(т), -дна, -дно,
-дни (зоологич.)
земно-воден, -дния(т), -дна,
-дно, -дни(ягехя.)
зет, зетя, зетят, зетьове,
двама зетьове
зетьов, -а, -о, -и
зефйрен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
зефйрен, -а, -о, -и (от плат
зефир)
зея, зееш, зеят; зеях, зея,
зеяхме, зеяхте, зеяха; зеял,
зйяли; зеех, зееше; зеел; зеещ;
зеейки; зеене
зйгзаг, -а, -ът, -и, два зйгзага
зигзагообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
зид, зида, зидът, зйдове,
два зйда
зидар, -я, -ят, -и, двама зидари;
зидарю!
зидарйя, зидарии
зидаро-мазач, -а, -ът, -и,
двама зидаро-мазачи
зймен, -мния(т), -мна, -мно, -мни
зймник, -а, -ът, -ци,
два зймника
зиморничав, -а, -о, -и
зиморничавост,
зиморничав ос тта
зимъс и зимъска наречие

зифт
зифт, зйфта, зйфтът
златар, -я, -ят, -и,
двама златари; златарю!
златйст, -а, -о, -и
златовръх, -върхия(т), -върха,
-о, -и
златожълт, -а, -о, -и
златоносен, -сния(т), -сна, -сно,
-сни
златорог, -а, -о, -и
златоткан, -а, -о, -и и
златотъкан
златоуст, -а, -о, -и
златя, -йш, -ят; златйх, -й;
златйл; златен; златях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; златял,
-ели; златящ, -ящи; златейки;
златене
злачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
злепоставя, -иш, -ят;
злепоставих, -и; злепоставил;
злепоставен; злепоставех,
-еше, -ехме, -ехте, -еха;
злепоставел, -ели
злепоставям, -яш, -ят;
злепоставях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; злепоставял, -яли;
злепоставян, -яни;
злепоставящ, -ящи;
злепоставяйки; злепоставяне
злобен, -бния(т), -бна, -бно,
-бни
злббност, злобносттй
злободневка, злободневки
зловещ, -а, -о, -и
зловонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
зловредност, зловредността
V“\

злодеец, -а, -ът, -еици,
двама злодейци
злодей, -ея, -еят, -еи,
двама злодеи
злодействам, -аш, -ат;
злодействане
зложелател, -я, -ят, -и,
двама зложелатели
злокачествен, -ния(т), -на, -но, -ни
злокачественост,
злокачествеността
злокббен, -бния(т), -бна, -бно, -бни
злокобност, злокобността
зломйсленик, -а, -ът, -ци,
двама зломйсленици
злонамереност,
злонамереността
злонрав, -а, -о, -и
злонравност, злонравността
злополучност, злополучността
злорад, -а, -о, -и
злораден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
злорадство, -а
злорадствам, -аш, -ат;
злорадстване
злоречйв, -а, -о, -и
злослдвя, -иш, -ят; злослових,
-и; злословил; злословех, -еше;
злословел; злословещ;
злослбвейки; злослбвене
злост, злосттО
злостен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни
злосторник, -а, -ът, -ци,
двама злосторници
злосторнича, -иш, -ат;
злосторничих, -и;

зобя

злосторничил; злосторничех,
-еше; злосторничел;
злосторничещ;
злосторничейки;
злосторничене
злосърдечност,
злосърдечността
злоумйшленост,
злоумишлеността
злоупотребйтел, -я, -ят, -и,
двама злоупотребйтели
:июупотребя, -йш, -ят;
злоупотребих, -й; злоупотребйл;
злоупотребен; злоупотребях,
■Ьше, -яхме, -яхте, -яха;
злоупотребял, -ели
злоупотребявам, -аш, -ат;
злоупотребяване
зло^ст, -а, -о, -и
злочест, -а, -о, -и
злочЬстник, -а, -ът, -ци,
двама злочестници
злочйнствам, -аш, -ат;
злочйнстване
злойд, -а, -о, злояди
злъч ж., злъчта и жлъч
злачен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни и жлъчен
злЪчност, злъчността и
ЖЛ1ЧНОСТ

змей, змея, змеят, змейове, •
два змея
змиевйден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
змиЬрка, змиорки
змий, змии; змййо!
змийр, -я, -ят, -и, два змияря
(животни) и двама змияри

змиярник, -а, -ът, -ци,
два змиярника
знаен, знайния(т), знайна, -о, -и
знам и зная, -аеш, -аят; знаях,
-ая, -аяхме, -аяхте, -аяха;
знаял, -яли; знаех, -еше;
знаел; знаещ; знаейки;
знаене
знаменател, -я, -ят, -и,
два знаменателя
знаменателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
знаменателност,
знаменателността
знаменитост,
знаменитостта
знаменосец, -а, -ът, -сци,
двама знаменосци
знатен, -тния(т), -тна, -тно, -тни
знатност, знатността
знахар, -я, -ят, -и,
двама знахйри
значймост, значимостта
значйтелен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
значйтелност, значителността
зная, -аеш, -аят и знам
зноен, знойния(т), знойна, -о, -и
зной, зноя, знбят, зноеве
знбйност, знойността
зоб з/с.,зобта
зобя, зобиш, зббят; зобих, -и;
зобил; зобен; зобех, зобеше;
зобел; зббещ; зобейки; зобене
зобя, -йш, -ят; зобйх, -й; зобйл;
зобен; зобях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; зобял, -ели;
зобене (давам зоб)

зов

зов, зова, зовът, зовове, два зова
зова, юш, -ат; зовах, -й; зовал;
зован; зовях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; зовял, -ели;
зовящ, -ящи; зовейки; зовене
зограф, -а, -ът, -и,
двама зографи
зодиак, -а, -ът, -ци, два зодийка
зодиакален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
зодия, зддии
зонален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
зоолог, -а, -ът, -зи,
двама зоолози
зоологйчен, -чна, -чно, -чни
зоологически, -а, -о, -и
зоотехник, -а, -ът, -ци,
двама зоотехници
зорй (се); зорило; зореше; зоряло
здркост, зоркостта
зорък, -ркия(т), -рка, -рко, -рки
зра, зреш, зрат; зрях, зреше,
зряхме, -яхте, -яха; зрял,
-ели; зрящ, зрящи; зрейки
зрелост, зрелостта
зрелостен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
зрелостник, -а, -ът, -ци,
двама зрелостници
зрея, зрееш, юят; зрях, зря,
зряхме, зряхте, зряха; зрял,
зрели; зреех, -ееше; зреел;
зр^ещ; зреейки; зреене
зрител, -я, -ят, -и,
двама зрители
зрйтелност, зрителността
зрял, зрелия(т), зряла, зряло,
зрели

_________________ 166______
зубря, -иш, -ят; зубрих, -и;
зубрил; зубрен; зубрех, -еше;
зубрел; зубрещ; зубрейки;
зубрене
зубър, -а, -ът, зубри, два зубъра
зулумджйялс, -та, -йи,
двама зулумджйи
зурлест, -а, -о, -и
зъб, зъба, зъбът, -и, два зъба
зъбен, -бния(т), -бна, -бно, -бни
зъбест, -а, -о, -и
зъбкилн.
зъбльо м., -то, -льовци,
двама зъбльовци
зъболекар, -я, -ят, -и,
двама зъболекари
зъботехнйк, -а, -ът, -ци,
двама зъботехнйци
зъбче, -та
зъбя се, -иш се, -ят се; зъбих се,
-и се; зъбил се; зъбех се, -еше
се; зъбел се; зъбещ се;
зъбейки се; зъбене
зъл, злйя(т), зла, зло, зли
зърнен, -а, -о, -и
зърнодобив, -а, -ът, -и
зърнодост&вка,
зърнодоставки
зърнокомбайн, -а, -ът, -и,
два зърнокомбайна
зърнопроизводйтел, -я, -ят, -и,
двама зърнопроизводйтели
зърнояд, -а, -ът, зърнояди,
два зърнойда
зюмбюл, -а, -ът, -и,
два зюмбюла
зяпльо м., -то, -льовци,
двама зяпльовци

______ 167______

и съюз и частица
й местоимение (на нея, нейния)
Ивановден
игленик, -а, -ът, -ци,
два игленика
йглест, -а, -о, -и
иглолистен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
Игнажден
игр&я, -аеш, -аят; играх, -а;
играл; игран; играех, -аеше;
играел; играещ; играейки;
игр&ене
игрив, -а, -о, -и
игривост, игривостта
игрище, игрища
йда, идеш, идат; идех, идеше;
идел; идещ; йдейки
идеал, -а, -ът, -и, два идеала
идеален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
идеализация, идеализации
идеализъм, -зма, -змът
идеалист, -а, -ът, -и,
двама идеалисти
идеен, -ейния(т), идейна, -о, -и
идейно-теоретичен, -чния(т),
-чна, -чно, -чни
идейност, идейността
идентификация,
идентификации
идентичен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
идеолог, -а, -ът, -зи,
двама идеолози
идеология, идеологии

избелявам
идея, идеи
идй-дойдй наречие
идиличност, идиличността
идилия, идилии
идиот, -а, -ът, -и, двама идиоти
идиотизъм, -зма, -змът
идолопоклонник, -а, -ът, -ци,
двама идолопоклбнници
иждивение
из предлог
из- (представка - всички думи,
образувани с нея, се пишат
със з)
избавйтел, -я, -ят, -и, двама
избавители; избавителю!
избавя, -иш, -ят; избавих, -и;
избавил; избавен; избавех,
-еше; избавел
избавям, -яш, -ят; избавях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
избавял, -яли; избавян, -яни;
избавящ, -ящи; избавяйки;
избавяне
избегна, -еш, -ата избягна;
избегнах, -а и избягнах, -а;
избегнал и избягнал;
избегната избягнат;
избегнех, -еше; избегнел
избеля, -иш, -ят; избелих, -и;
избелил; избелен; избелех,
-еше; избелел
избелям, -яш, -ят; избелях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
избелял, -яли; избелян, -яни;
избелящ, -ящи; избеляйки;
избеляне
избелявам, -аш, -ат;
избеляване

избираемост
избираемост, избираемостта
избирател, -я, -ят, -п,двама
избиратели; избирателю!
избистря, -иш, -ят; избистрих,
-и; избйстрил; избистрен;
избистрех, -еше; избистрел
избйстрям, -яш, -ят; избистрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
избйстрял, - яли; избйстрян,
-яни; избйстрящ, -ящи;
избйстряйки; избйстряне
изблещя, -иш, -ят; изблещих,
-и; изблещил; изблещен;
изблещех, -еше; изблещел
изблбщям, -яш, -ят; изблещях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изблещял, -яли; изблещян,
-яни; изблещящ, -ящи;
изблещяйки; изблещяне
йзборност, изборността
избраник, -а, -ът, -ци,
двама избраници
изброя, -йш, -ят; изброих, -й;
изброил; изброен; изброях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
изброял, -ели
изброявам, -аш, -ат;
изброяване
избруля, -иш, -ят; избрулих, -и;
избрулил; избрулен; избрулех,
-еше; избрулел
избрулям, -яш, -ят; избрулях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
избрулял, -яли; избрулян,
-яни; избрулящ, -ящи;
избруляйки; избруляне
избухлив, -а, -о, -и
избухлйвост, избухливостта

__________________168_______

избуя, -йш, -ят; избуях, -я, -яхме,
-яхте, -яха; избуял, -яли;
избуях, -еше; избуял, -ели
избуявам, -аш, -ат; избуяване
избуялост, избуялостта
избягвам, -аш, -ат; избягване
избягна (и избегна), -бегнеш,
-бегнем, -бегнете, -бягнат;
избягнах, -а; избягнал;
избягнат; избегнех, -бегнеше;
избегнел
избялвам и избелвам, -аш, -ат;
избелване
извадка, извадки
извалям (се), -яш, -ят; извалях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
извалял, -яли; извалян, -яни;
извалящ, -ящи; изваляйки;
изваляне
извардя, -иш, -ят; извардих, -и;
извйрдил; изварден;
извардех, -еше; извардел
извардям, -яш, -ят; извардях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
извардял, -яли; извардян,
-яни; извардящ, -ящи;
извардяйки; извардяне
изваря, -йш, -ят; изварих, -й;
изварйл; изварен; изварях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
изварял, -ели
изварявам, -аш, -ат;
изваряване
изведа, -еш, изведе, -ат;
изведох, изведе, -ведохме,
-ведохте, -ведоха; извел;
изведен; изведях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; изведял, -ели

______ 169__________________
изведнъж наречие
йзверг, -а, -ът, -и,двал<а йзверги
известен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни
известйтел, -я, -ят, -и,
двама известйтели
известност, известността
известя, -йш, -ят; известйх, -й;
известйл; известен; известях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
известял, -ели
известявам, -аш, -ат;
известяване
изветрея, -ееш, -еят; изветрях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
изветрял, -ели
изветрявам, -аш, -ат;
изветряване
извехтя, -йш, -ят; извехтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; извехтял,
-ели
извехтявам, -аш, -ат;
извехтяване
извйвка, извйвки
извиня (се), -йш, -ят; извинйх,
-й; извинил; извинен;
извинях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; извинял, -ели
извинявам (се), -аш, -ат;
извиняване
извися, -йш, -ят; извисйх, -й;
извисил; извисен; извисях,
-feme, -яхме, -яхте, -яха;
извисял, -ели
извисявам, -аш, -ат;
извисяване
извйтост, извитостта
йзвод, -а, -ът, -и, два йзвода

изгарям
йзворен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
извратеност, извратеността
извратя, -йш, -ят; извратйх, -й;
извратйл; извратен; извратях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
извратял, -ели
изврещя, -йш, -ят; изврещях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
изврещял, -ели
изврътлйв, -а, -о, -и
извън предлог
извънградски, -а, -о, -и
извънреден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
извънучйлищен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни
извървя, -иш, -ят; извървих, -и;
извървил; извървен;
извървех, -еше; извървел
извървя, -йш, -ят; извървях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; извървял,
-ели; извървян, -ени
извървявам, -аш, -ат;
извървяване
извървям, -яш, -ят; извървях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
извървял, -яли; извървян,
-яни; извървят, -ящи;
извървяйки; извървяне
извъртя, -йш, -ят; извъртях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; извъртял,
-ели; извъртян, -ени
извътре наречие
извявам, -аш, -ат; извяване
изгарям, -яш, -ят; изгарях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изгарял, -яли; изгарян, -яни;
изгарящ, -ящи; изгаряйки;
изгаряне

изглед

изглед, -а, -ът, -и, два изгледа
изглупявам, -аш, -ат;
изглупяване
изгнаник, -а, -ът, -ци,
двама изгнаници
изговарям, -яш, -ят; изговарях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изговарял, -яли; изговарян,
-яни; изговарящ, -ящи;
изговаряйки; изговаряне
изговорен, -а, -о, -и
изговорен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
изгрев, -а, -ът, -и, два изгрева
изгрея, -&еш, -еят; изгрях, -я,
-яхме, -яхте, -яха и изгреях,
-ея, -еяхме, -еяхте, -&яха;
изгрял, -ели и изгреял, -еяли;
изгреех, -£еше; изгреел
изгрявам, -аш, -ат; изгряване
изгърмя, -йш, -ят; изгърмях,
-я, -яхме, -яхте, -яха; изгърмял,
-ели; изгърмян, -ени
изгърмявам, -аш, -ат;
изгърмяване
издавям, -яш, -ят; издавях,
-яше, -яхме, -яха; издавял,
-яли; издавян, -яни; издавящ,
-ящи; издавяйки; издйвяне
издаденост, издадеността
издййнича, -иш, -ат;
изд&йничих, -и; издайничил;
издайничех, -еше;
издайничел
издайничествам, -аш, -ат;
издайничестване
издалеко, издалече и издалеч
наречие

_________________ 170_______
издател, -я, -ят, -и,
двама издатели
издатък, -а, -ът, -ци,
два издатъка
издебело наречие
издевателствам, -аш, -ат;
издевателстване
издействам, -аш, -ат;
издЬйстване
издйгнатост, издигнатостта
издйрям, -яш, -ят; издйрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
издйрял, -яли; издйрян, -яни;
издйрящ, -ящи; издйряйки;
издйряне
издоя, -ойш, -ой; издойх, -ой;
издойл; издоен; издоях, -о^ше,
-ояхме, -ояхте, -ояха; издоял,
-оели
издоявам, -аш, -ат; издояване
издребнея, -ееш, -Ьят;
издребнях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; издребнял, -ели;
издребнеех, -ееше; издребнеел
издребнявам, -аш, -ат;
издребняване
издръжка, издръжки
издръжлйв, -а, -о, -и
издръжлйвост,
издръжливостта
издутост, издутостта
издуя, -дуеш, -дуят; издух,
изду; издул; издут; издуех,
издуеше; издуел
издълбоко наречие
издън и издъно наречие
издънен, -а, -о, -и
издъня, -иш, -ят; издъних, -и;

171
издънил; издънен; издънех,
-еше; издънел
издъням, -яш, -ят; изд^нях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
издънял, -яли; издънян, -яни;
издънящ, -ящи; издъняйки;
изд^няне
издържа, -йш, -ат; издържах, -а,
-ахме, -ахте, -аха; издържал,
-али; издържан; издържах,
-еше; издържал, -ели
издържам, -аш, -ат; издържане
издържаност, издържаността
издявам, -аш, -ат; издяване
издяволувам, -аш, -ат;
издяволуване
издяволя (се), -йш, -ят;
издяволйх, -й; издяволйл;
издяволях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; издяволял, -ели
издяна, изденеш, издянат;
издянах, -а; издянал; издянат;
изденех, изденеше; изденел
изедно наречие
изехтя, -йш, -ят; изехтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; изехтял,
-ели
изехтявам, -аш, -ат; изехтяване
изжаднея, -ееш, -еят;
изжаднях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; изжаднял, -ели;
изжаднеех, -ееше; изжаднеел
изжаднявам, -аш, -ат;
изжадняване
изжегля, -иш, -ят; изж&глих, -и;
изжеглил; изжеглен;
изжеглех, -еше, -ехме, -ехте,
-еха; изж^глел, -ели

изкастря

изжеглям, -яш, -ят; изжеглях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изжеглял, -яли; изжеглян,
-яни; изжеглящ, -ящи;
изжегляйки; изж^гляне
изжуля, -иш, -ят; изжулих, -и;
изжулил; изжулен; изжулех,
-еше, -ехме, -ехте, -еха;
изжулел, -ели
изжулям, -яш, -ят; изжулях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изжулял, -яли; изжулян,
-яни; изжулящ, -ящи;
изжуляне
иззад предлог
иззимувам, -аш, -ат;
иззим^ване
иззимя, -йш, -ят; иззимйх, -й;
иззимйл; иззимен; иззимях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
иззимял, -ели
иззимявам, -аш, -ат;
иззимяване
изисканост, изискаността
изказ, -а, -ът, -и, два йзказа
изкалъпя, -иш, -ят; изкалъпих,
-и; изкалъпил; изкалъпен;
изкалъпех, -еше;
изкалъпел
изкалъпям, -яш, -ят;
изкалъпях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; изкалъпял, -яли;
изкалъпян, -яни; изкалъпящ,
-ящи; изкалъпяйки;
изкалъпяне
изкастря, -иш, -ят; изкастрих,
-и; изкастрил; изкастрен;
изкастрех, -еше; изкастрел

изкастрям

изкастрям, -яш, -ят; изкастрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изкйстрял, -яли; изкастрян,
-яни; изкастрящ, -ящи;
изкастряйки; изкастряне
изкипявам, -аш, -ат;
изкипяване
изключителност,
изключителността
изкомандвам, -аш, -ат;
изкомандване
изконен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни (изначален)
изконтя (се), -иш, -ят; изконтих,
-и; изконтил; изконтен;
изконтех, -еше; изкднтел
изконтям, -яш, -ят; изконтях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изконтял, -яли; изкднтян,
-яни; изконтящ, -ящи;
изконтяне
изкоп, -а, -ът, -и, два изкопа
изкопая, -аеш, -аят; изкопах,
-а; изкопал; изкопан;
изкопаех, -аеше; изкопаел
изкопавам, -аш, -ат;
изкопаване
йзкопен, -пния(т), -пна, -пно, -пни
изкопчйязс, -та, -йи,
двама изкопчйи
изкореня, -йш, -ят; изкоренйх,
-й; изкоренил; изкоренен;
изкоренях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; изкоренял, -ели
изкоренявам, -аш, -ат;
изкореняване
изкорйстя, -иш, -ят; изкорйстих,
-и; изкорйстил; изкорйстен;

__________________172_______

изкорйстех, -еше; изкорйстел,
-ели
изкористявам, -аш, -ат;
изкористяване
изкорйстям, -яш, -ят;
изкорйстях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; изкорйстял, -яли;
изкорйстян, -яни;
изкорйстящ, -ящи;
изкорйстяйки; изкорйстяне
изкормя, -иш, -ят; изкормих,
-и; изкормил; изкормен;
изкбрмех, -еше; изкормел
изкормям, -яш, -ят; изкормях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изкормил, -яли; изкормян,
-яни; изкормящ, -ящи;
изкормяйки; изкормяне
изкосо наречие
изкрещя, -йш, -ят; изкрещях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
изкрещял, -ели
изкрещявам, -аш, -ат;
изкрещяване
изкрйво наречие
изкривя, -йш, -ят; изкривйх, -й;
изкривйл; изкривен;
изкривях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; изкривял, -ели
изкривявам, -аш, -ат;
изкривяване
изкряскам, -аш, -ат
изкрясквам, -аш, -ат;
изкряскване
изкупйтел, -я, -ят, -и,
двама изкупйтели
изкусйтел, -я, -ят, -и, двама
изкусйтели; изкусителю!

______ 173__________________
изкуствен, -ния(т), изкуствена,
-о, -и
изкуственост, изкуствеността
изкуство, изкуства
изкуствовед, -а, -ът, -и,
двама изкуствоведи
изкусурявам, -аш, -ат;
изкусуряване
изкуся, -йш, -ят; изкусих, -й;
изкусйл; изкусен; изкусях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; изкусял, -ели
изкусявам, -аш, -ат;
изкусяване
изкуфея, -ееш, -еят; изкуфях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
изкуфял, -ели; изкуфеех,
-Ьеше; изкуфеел
изкуфявам, -аш, -ат; изкуфяване
изкуша, -йш, -ат; изкушйх, -й;
изкушйл; изкушен; изкушах,
-feme, -ахме, -ахте, -аха;
изкушал, -ели
изкълченост, изкълчеността
изкънтявам, -аш, -ат;
изкънтяване
изкЪрпя, -иш, -ят; изкърпих,
-и; изкърпил; изкърпен;
изкърпех, -еше; изкърпел
изкЪрпям, -яш, -ят; изкърпях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изкърпял, -яли; изкърпян,
-яни; изкърпящ, -ящи;
изк^ьрпяйки; изкърпяне
изкъртвам, -аш, -ат;
изкъртване
изкъртя, -иш, -ят; изкъртих, -и;
изкъртил; изкъртен;
изкъртех, -еше; изкъртел

излягам се

изкъртям, -яш, -ят; изкъртях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изкъртял, -яли; изкъртян,
-яни; изкъртящ, -ящи;
изкъртяйки; изкъртяне
изкъсонаречие
издавям, -яш, -ят; издавях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
издавял, -яли; издавян, -яни;
издавящ, -ящи; издавяйки;
излавяне
йзлаз, -а, -ът, -и, два йзлаза
излез! излезте!
излеконаречие
излетя, -йш, -ят; излетях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; излетял,
-ели
излетявам, -аш, -ат
излечймост, излечимостта
излинея, -ееш, -еят; излинях,
-я, -яхме, -яхте, -яха; излинял,
-ели; излинеех, -ееше; излинеел
излинявам, -аш, -ат;
излиняване
излйшък, -а, -ът, излйшъци,
два излйигька
изловявам, -аш, -ат;
изловяване
изложа, -иш, -ат; изложих, -и;
изложил; изложен; изложех,
-еше; изложел
изложител, -я, -ят, -и,
двама изложйтели
излюпя, -иш, -ят; излюпих, -и;
излюпил; излюпен; излюпех,
-еше; излюпел
излягам се, -аш се, -ат се;
излягане

изляза
изляза, -лезеш, -лязат; излязох,
-лезе, -лязохме, -охте, -оха;
излязъл, -зла, -о, излезли;
излезех, -еше; излезел
измамен, -а, -о, -и
измамен, -мния(т), -мна, -мно,
-мни
измамливост, измамливостта
измамност, измамността
измежду предлог
изменлйв, -а, -о, -и
изменлйвост, изменливостта
изменник, -а, -ът, -ци,.
двама изменници
изменничество, -а
изменчив, -а, -о, -и
изменчйвост, изменчивостта
изменя, -йш, -ят; изменйх, -й;
изменйл; изменен; изменях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
изменял, -ели
изменявам, -аш, -ат;
изменяване
изменяемост, изменяемостта
изменям (се), -яш, -ят;
изменях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; изменял, -яли; изменян,
-яни; изменящ, -ящи;
изменяйки; изменяне
измервам, -аш, -ат; измерване
измерймост, измеримостта
измеря, -иш, -ят; измерих, -и;
измерил; измерен; измерех,
-еше; измерел
измерям, -яш, -ят; измерях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
измерял, -яли; измерян, -яни;
измерящ, -ящи; измеряйки;
измйряне

__________________ 174_______
изместймост, изместимостта
изместя, -иш, -ят; изместих, -и;
изместил; изместен; изместех,
-еше; изместел
изместям, -яш, -ят; изм&стях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изместял, -яли; изместян,
-яни; изместящ, -ящи;
изместяйки; изместяне
измйсля, -иш, -ят; измйслих,
-и; измислил; измйслен;
измйслех, -еше; измйслел
измйслям, -яш, -ят; измйслях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
измйслял, -яли; измйслян,
-яни; измйслящ, -ящи;
измйсляне
измишльотина, -и
измокря, -иш, -ят; измокрих,
-и; измокрил; измокрен;
измдкрех, -еше; измокрел
измокрям, -яш, -ят; измокрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
измокрял, -яли; измокрян,
-яни; измокрящ, -ящи;
измокряйки; измокряне
изморявам (се), -аш, -ат;
изморяване
измразявам, -аш, -ат;
измразяване
измъдрям, -яш, -ят; измъдрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
измъдрял, -яли; измъдрян,
-яни; измъдрящ, -ящи;
измъдряйки; измъдряне
измъмря, -иш, -ят; измъмрих,
-и; измъмрил; измъмрех,
-еше; измъмрел

______ 175__________________

измъмрям, -яш, -ят;
измъмрях, -яше, -яхме, -яха;
измъмрял, -яли; измъмрян,
-яни; измъмрящ, -ящи;
измъмряйки; измъмряне
измърся, -йш, -ят; измърсйх,
-й; измърсйл; измърсен;
измърсях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; измърся л, -ели
измършавея, -ееш, -еят;
измършавях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; измършавял, -ели;
измършавеех, -£еше, -еехме,
-£ехте, -fcexa; измършавеел
измършавявам, -аш, -ат;
измършавяване
измътя, -иш, -ят; измътих, -и;
измътил; измътен; измътех,
-еше; измътел
измътям, -яш, -ят; измътях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
измътял, -яли; измътян, -яни;
измЪтящ, -ящи; измътяйки;
изм^тяне
измъченост, измъчеността
измяна, измени
изнапред наречие
изнасям (се), -яш, -ят; изнасях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изнасял, -яли; изнасян, -яни;
изнасящ, -ящи; изнасяйки;
изнасяне
изначало наречие
изневеря, -йш, -ят; изневерих,
-й; изневерйл; изневерях,
-feme, -яхме, -яхте, -яха;
изневерял, -ели
изневиделица наречие

изобикалям
изневяра, изневери
изнеженост, изнежеността
изнембга
изнемощея, -ееш, -еят;
изнемощях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; изнемощял, -ели;
изнемощеех, -ееше;
изнемощеел
изнемощялост, изнемощялостта
изнервя, -иш, -ят; изнервих, -и;
изнервил;изнервен;
изнервех, -еше; изнервел
изнервям, -яш, -ят; изнервях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изнервял, -яли; изнервян,
-яни; изнервящ, -ящи;
изнервяйки; изнервяне
изнйсконаречие
изнйщя, -иш, -ят; изнйщих, -и;
изнйщил; изнйщен; изнйщех,
-еше; изнйщел
изнйщям, -яш, -ят; изнйщях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изншцял, -яли; изнйщян,
-яни; изнйщящ, -ящи;
изнйщяйки; изнйщяне
изновонаречие
износен, -а, -о, -и
йзносен, -сния(т), -сна, -сно, -сни
износеност, износеността
износйтел, -я, -ят, -и,
двама износйтели
изобикалям, -яш, -ят;
изобикалях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; изобикалял, -яли;
изобикалян, -яни;
изобикалящ, -ящи;
изобикаляйки; изобикаляне

изобилствам

изобилствам, -аш, -ат;
изобйлстване
изоблича, -йш, -ат; изобличйх,
-й; изобличйл; изобличен;
изобличах, -еше, -ахме, -ахте,
-аха; изобличал, -ели
изобличйтел, -я, -ят, -и,
двама изобличйтели
изобразйтел, -я, -ят, -и,
двама изобразйтели
изобразйтелност,
изобразителността
изобразя, -йш, -ят; изобразйх,
-й; изобразйл; изобразен;
изобразях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; изобразял, -ели
изобразявам, -аш, -ат;
изобразяване
изобретател, -я, -ят, -и,
двама изобретатели
изобретателност,
изобретателността
изобретя, -йш, -ят; изобретйх,
-й; изобретйл; изобретен;
изобретях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; изобретял, -ели
изобретявам, -аш, -ат;
изобретяване
изобщо наречие
изограф, -а, -ът, -и,
двама изографи
изолационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
изолация, изолации
изолйраност, изолираността
изолйрбанд, -а, -ът, -и,
два изолирбанда
изопача, -йш, -ат; изопачих, -й;
изопачйл; изопачен;

______________ —176______

изопачах, -еше, -ахме, -ахте,
-аха; изопачал, -ели
изопаченост, изопачеността
изостаналост, изостаналостта
изостреност, изостреността
изостря, -иш, -ят; изострих, -и;
изострил; изострен; изострех,
-еше; изострел
изострям, -яш, -ят; изострях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изострял, -яли; изострян,
-яни; изострящ, -ящи;
изостряйки; изостряне
изотвъд наречие
изотвън наречие
изотвътре наречие
изотгоре наречие
изотдалеко и изотдалече,
изотдалеч наречие
изотдолу наречие
изотзад наречие
изоттатък наречие
изпадналост, изпаднал остта
изпаря (се), -йш, -ят; изпарйх,
-й; изпарил; изпарен;
изпарях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; изпарял, -ели
изпарявам (се), -аш, -ат;
изпаряване
изпаряемост, изпаряемостта
изпепелявам, -аш, -ат
изпиля, -йш, -ят; изпилйх, -й;
изпилйл; изпилен; изпилях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
изпилял, -ели
изпилявам, -аш, -ат;
изпиляване
йзпит, -а, -ът, -и, два йзпита

______ 177__________________
изпитател, -я, -ят, -и,
двама изпитатели
изпищявам, -аш, -ат;
изпищяване
изплясквам, -аш, -ат;
изпляскване
йзповедж., изповедта
изповядам, -аш, -ат
изповядвам, -аш, -ат;
изповядване
изпдд предлог
изпокалям, -яш, -ят;
изпокалях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; изпокалял, -яли;
изпокалян, -яни
използваемост, използваемостта
изпблзвам, -аш, -ат;
използване
изполичар, -я, -ят, -и,
двама изполичари
изпосталея, -ееш, -еят;
изпосталях, -я, -яхме, -яхте,
-йха; изпосталял, -ели;
изпосталеех, -ееше;
изпосталеел
изпотя (се), -йш, -ят; изпотих,
-й; изпотйл; изпотен; изпотях,
-Ьше, -яхме, -яхте, -яха;
изпотял, -ели
изпотявам (се), -аш, -ат;
изпотяване
изправен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
изправен, -а, -о, -и
изправност, изправността
изпрювя, -иш, -ят; изправих, -и;
изправил;изправен;
изправех, -еше; изпрйвел
12*

изпълнявам

изправям (се), -яш, -ят;
изправях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; изправял, -яли;
изправян, -яни; изправящ,
-ящи; изправяйки; изправяне
изпредй наречие
изпрйщя се, -иш се, -ят се;
изпрйщих се, -и се; изпрйщил
се; изпрйщен; изпрйщех се,
-еше се; изпрйщел се
изпрйщям се, -яш се, -ят се;
изпрйщях се, -яше се, -яхме
се, -яхте се, -яха се;
изпрйщял се, -яли се;
изпрйщян, -яни; изпрйщящ
се, -ящи се; изпрйщяйки се;
изпрйщяне
изпрягам, -аш, -ат; изпрягане
изпухтя, -йш, -ят; изпухтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; изпухтял,
-ели
изпухтявам, -аш, -ат;
изпухтяване
изпъкналост, изпъкналостта
изпълзя, -йш, -ят; изпълзях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; изпълзял,
-ели
изпълзявам, -аш, -ат;
изпълзяване
изпълнйтел, -я, -ят, -и,
двама изпълнйтели
изпълнйтелност,
изпълнителността
изпълня, -иш, -ят; изпълних,
-и; изпълнил; изпълнен;
изпълнех, -еше; изпълнел
изпълнявам, -аш, -ат;
изпълняване

изпълням
изпълним, -яш, -ят; изпълнях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изпълнял, -яли; изпълнян,
-яни; изпълнящ, -ящи;
изпълняйки; изпълняне
изпъпля, -иш, -ят; изпъплих,
-и; изпъплил; изпъплех, -еше;
изпъплел
изпъплям, -яш, -ят; изпъплях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изпъплял, -яли; изпъплян,
-яни; изпъплящ, -ящи;
изпъпля йки; изпъпляне
изпърво и изпървом наречие
изпъстря, -иш, -ят; изпъстрих,
-и; изпъстрил; изпъстрен;
изпъстрех, -еше; изпъстрел
изпъстрям, -яш, -ят;
изпъстрях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; изпъстрял, -яли;
изпъстрян, -яни; изпъстрящ,
-ящи; изпъстряйки;
изпъстряне
изпявам, -аш, -ат; изпяване
изравнйтел, -я, -ят, -и,
два изравнйтеля
изравня, -йш, -ят; изравнйх, -й;
изравнйл; изравнен;
изравнях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; изравнял, -ели
изравнявам (се), -аш, -ат;
изравняване
изравям, -яш, -ят; изравях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изравял, -яли; изравян, -яни;
изравящ, -ящи; изравяйки;
изравяне
йзраз, -а, -ът, -и, два йзраза
изразйн, -а, -о, -и

178______
йзразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни
изразител, -я, -ят, -и,
двама изразйтели
изразйтелност,
изразителността
йзразност, изразността
изразя, -йш, -ят; изразйх, -й;
изразил; изразен; изразях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
изразял, -ели
изразявам, -аш, -ат;
изразяване
израстък, -а, -ът, -ци,
два израстъка
изрезка, -и
йзрив, -а, -ът, -и, два йзрива
йзрод, -а, -ът, -и, два йзрода и
двама йзроди
изрусея, -ееш, -еят; изрусях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; изрусял,
-ели; изрусеех, -&еше;
изрусеел
изруся, -йш, -ят; изрусйх, -й;
изрусйл; изрусен; изрусях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
изрусял, -ели
изрусявам, -аш, -ат;
изрусяване
изряден, -ядния(т), -ядна,
-ядно, -ядни
изрядко наречие
изсвйря, -иш, -ят; изсвйрих, -и;
изсвйрил; изсвйрен; изсвирех,
-еше; изсвйрел
изсвйрям, -яш, -ят; изсвйрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изсвйрял, -яли; изсвйрян,
-яни; изсвйрящ, -ящи;
изсвйряйки; изсвйряне

______ 179__________________

изсвистявам, -аш, -ат;
изсвистяване
изседявам, -аш, -ат
изселя, -иш, -ят; изселих, -и;
изселил; изселен; изселех,
-еше; изселел
изселям, -яш, -ят; изселях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изс&лял, -яли; изселян, -яни;
изселящ, -ящи; изселяйки;
изс&ляне
изскимтявам, -аш, -ат;
изскимтяване
изследовател, -я, -ят, -и,
двама изследователи;
изследователю!
изсред предлог
йзстрел, -а, -ът, -и, два йзстрела
изстудя, -иш, -ят; изстудих, -й;
изстудйл; изстуден; изстудях,
■feme, -яхме, -яхте, -яха;
изстудял, -ели
изстудявам, -аш, -ат;
изстудяване
изстъпвам, -аш, -ат; изстъпване
изстъпя (се), -иш, -ят; изстъпих,
-и; изстъпил; изстъпен;
изстъпех, -еше; изстъпел
изстъпям (се), -яш, -ят;
изстъпях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; изстъпял, -яли;
изстъпян, -яни; изстъпящ,
-ящи; изстъпяйки; изстъпяне
изтарикатя се, -йш се, -ят се;
изтарикатйх се, -й се;
изтарикатйл се; изтарикатен;
изтарикатях се, -еше се,
-йхме се, -яхте се, -яха се;
изтарикатял се, -ели се

изтребим
изтарикатявам се, -аш се, -ат
се; изтарикатяване
изтеглям, -яш, -ят; изтеглях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изтеглял, -яли; изтеглян,
-яни; изтеглящ, -ящи;
изтегляйки; изтегляне
изтежко наречие
изтйхо и изтйхом наречие
йзток, -а, -ът
изтопявам, -аш, -ат
източен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
източен, -а, -о, -и
йзточник, -а, -ът, -ци,
два йзточника
източноправославен, -вния(т),
-вна, -вно, -вни
изтощеност, изтощеността
изтощя, -йш, -ят; изтощйх, -й;
изтощил; изтощен; изтощях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
изтощял, -ели
изтравям, -яш, -ят; изтравях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изтравял, -яли; изтравян,
-яни; изтравящ, -ящи;
изтрйвяйки; изтравяне
изтребвам, -аш, -ат; изтребване
изтребйтел, -я, -ят, -и,
два изтребйтеля
изтребя, -иш, -ят; изтребих, -и;
изтребил; изтребен; изтребех,
-еше; изтребел
изтр^бям, -яш, -ят; изтребях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изтребял, -яли; изтребян,
-яни; изтребящ, -ящи;
изтребяйки; изтребяне

изтрезнея

изтрезнея, -ееш, -еят; изтрезнях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
изтрезнял, -ели; изтрезнеех,
-ееше; изтрезнеел
изтрезнявам, -аш, -ат;
изтрезняване
изтряскам, -аш, -ат
изтрясквам, -аш, -ат;
изтряскване
изтъкмявам, -аш, -ат;
изтъкмяване
изтьнко наречие
изтънченост, изтънчеността
изтъня, -йш, -ят; изтъних, -й;
изтънйл; изтънях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; изтънял, -ели
изтънявам, -аш, -ат;
изтъняване
изтърва, -еш, -ат; изтървах, -а;
изтървал; изтърван;
изтървях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; изтървял, -ели
изуменост, изумеността
изумея, -ееш, -еят; изумях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; изумял,
-ели; изумеех, -ееше; изумеел
изумйтелност, изумителността
изумруд, -а, -ът, -и,
два изумруда
изумя, -йш, -ят; изумих, -й;
изумйл; изумен; изумях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
изумял, -ели
изумявам, -аш, -ат; изумяване
изуя, изуеш, изуят; изух, изу;
изул; изут; изуех, изуеше; изуел
изхабеност, изхабеността
изхйтря се, -иш се, -ят;
изхйтрих се, -и се; изхйтрил

_______ __________ 180______

се; изхйтрен; изхйтрех се,
-еше се; изхйтрел се, -ели се
изхитрявам се, -аш се, -ат се;
изхитряване
изхйтрям се, -яш се, -ят се;
изхйтрях се, -яше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; изхйтрял се,
-яли се; изхйтрящ се, -ящи се;
изхйтряйки се; изхйтряне
йзход, -а, -ът, -и, два йзхода
изходящ, -а, -о, -и
изцелйтел, -я, -ят, -и,
двама изцелйтели
изцеря, -йш, -ят; изцерйх, -й;
изцерйл; изцерен; издерях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
издерял, -ели
изцъкля, -иш, -ят; изцъклих, -и;
изцъклил; изцъклен;
изцъклех, -еше; изцъклел
изцъклям (се), -яш, -ят;
изцъклях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; изцъклял, -яли;
изцъклян, -яни; изцъклящ,
-ящи; изцъкляне
изцяло нареч ие
изчервя се, -йш се, -ят се;
изчервйх се, -й се; изчервил
се; изчервен; изчервях се,
-еше се, -яхме се, -яхте се,
-яха се; изчервял се, -ели се
изчервявам се, -аш се, -ат се;
изчервяване
изчерпателност,
изчерпателността
изчисля, -йш, -ят; изчислйх, -й;
изчислйл; изчислен;
изчислях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; изчислял, -ели

______ 181_______________
изчбпля, -иш, -ят; изчбплих, -и;
изчоплил; изчоплех, -еше;
изчоплел
изчбплям, -яш, -ят; изчоплях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изчоплял, -яли; изчоплян,
-яни; изчоплящ, -ящи;
изчопляйки; изчбпляне
изщавя, -иш, -ят; изщавих, -и;
изщавил; изщавен; изщавех, еше; изщавел
изщавям, -яш, -ят; изщавях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
изщавял, -яли; изщавян,
-яни; изщавящ, -ящи;
изщавяйки; изщавяне
изюденост, изюдеността
изявя, -йш, -ят; изявих, -й;
изявйл; изявен; изявях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; изявял, -ели
изявявам, -аш, -ат; изявяване
изясня, -йш, -ят; изяснйх, -й;
изяснйл; изяснен; изяснях,
■Ьше, -яхме, -яхте, -яха;
изяснял, -ели
изяснявам, -аш, -ат;
изясняване
изйщен, -щния(т), -щна, -щно,
-щни
изящност, изящността
икЬнен, -нния(т), -нна, -нно,
■нни
иконограф, -а, -ът, -и,
двама иконографи
икономйст, -а, -ът, -и,
двама икономйсти
икономйчност,
икономичността

имотен

икономия, икономии
иконопйсж., иконописта,
иконопйси
илюзионен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
илюзионйзъм, -зма, -змът
илюзионйст, -а, -ът, -и,
двама илюзионйсти
илюзия, илюзии
илюзорен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
илюзбрност, илюзорността
илюминация, илюминации
илюстрация, илюстрации
имамбаялдъ ср., -то,
имамбаялдъта
имамин, -а, -ът, имами,
двама имами
иманяр, -я, -ят, -и,
двама иманяри
иманярствам, -аш, -ат;
иманярстване
йме, имена
ймен ден, йменния(т), йменни
дни
йменен (списък), -нния(т),
-нна, -нно, -нни
именйтост, именитостта
йменник, -а, -ът, -ци,
два именника (документи),
двама йменници (хора)
именяк, -а, -ът, -ци,
двама именяци
имигрант, -а, -ът, -и,
двама имигранти
имиграция, имиграции
ймидж, -а, -ът, -и, два ймиджа
имитация, имитации
имотен, -тния(т), -тна, -тно, -тни

имотност
имотност, имотността
императив, -а, -ът, -и,
два императива
империалйзъм, -зма, -змът
империалйст, -а, -ът, -и
империя, империи
имплицитен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
импозантност, импозантността
импортьор, -а, -ът, -и,
двама импортьори
импотентност, импотентността
импрегнация, импрегнации
импресарио м., -то, -риа,
двама импресариа
импресионйзъм, -зма, -змът
импресионйст, -а, -ът, -и,
двама импресионйсти
импресия, импресии
импровизация, импровизации
имунизация, имунизации
имунотерапия
имуществен, -ния(т), -на, -но, -ни
йнак и йначе наречие
йнакъв, -квия(т), -ква, -кво, -кви
инатчйях., -та, двама инатчйи
инвазия, инвазии
инвалйд, -а, -ът, -и,
двама инвалйди
инвалйдност, инвалидността
инвентаризация,
инвентаризации
инвенция, инвенции
инверсия, инверсии
инвестиционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
инвестиция, инвестйции
индианец, -а, -ът, -ци,
двама индианци

индивйд, -а, -ът, -и, два
индивйда и двама индивйди
индивидуализация,
индивидуализации
индивидуалйзъм, -зма, -змът
индивидуалйст, -а, -ът, -и
индивидуалност,
индивидуалността
индйец, -а, -ът, -ййци,
двама индийци
индифер&нтност,
индиферентността
индрише, индришета
индукционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
индукция, индукции
индулгенция, индулгенции
индустриалец, -а, -ът, -лци,
двама индустриалци
индустриализация,
индустриализации
индустрия, индустрии
инертност, инертността
инерция, инерции
инжекционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
инжекция, инжекции
инженер, -а, -ът, -и,
двама инженери
инженер-майор, -а, -ът, -и,
двама инженер-майори
инженерно-авиационен, -нна,
-нно, -нни
инициал, -а, -ът, -и,
два инициала
инициативен, -вния(т), -вна,
-вно, -вни
инквизиционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни

______ 183__________________

инквизиция, инквизиции
инкриминация,
инкриминации
инкрустация, инкрустации
инкубационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
иновация, иновации
иноплеменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
иностранен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
инсект, -а, -ът, -и, два инсекта
инсектицид, -а, -ът, -и
инсектолог, -а, -ът, -зи,
двама инсектолози
инсинуация, инсинуации
инспекционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
инспекция, инспекции
инспирация, инспирации
инсталационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
инсталация, инсталации
инстанция, инстанции
инстинкт, -а, -ът, -и,
два инстинкта
институция, институции
инструктаж, -а, -ът, -и,
два инструктажа
инструкция, инструкции
инструмент, -а, -ът, -и,
два инструмента
инструменталист, -а, -ът, -и,
двама инструменталисти
инструментация,
инструментации
инсулинотерапия,
инсулинотерапии

интимност

инсценировка, инсценировки
интеграция, интеграции
интелект, -а, -ът, -и,
два интелекта
интелектуалец, -а, -ът, -лци,
двама интелектуалци
интелигент, -а, -ът, -и,
двама интелигенти
интелигентност,
интелигентността
интелигенция, интелигенции
интендантски, -а, -о, -и
интензивност, интензивността
интербригадйст, -а, -ът, -и,
двама интербригадисти
интервентски, -а, -о, -и
интервенция, интервенции
интервизионен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
интервю ср., -то, интервюта
интериор, -а, -ът
интериорен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
интермедиен, -ийния(т), -ийна,
-ийно, -ийни
интермедия, интермедии
интернационализъм, -зма,
-змът
интернационалист, -а, -ът, -и,
двама интернационалисти
интернационалното,
интернационалността
интернйст, -а, -ът, -и,
двама интернйсти
интерпелация, интерпелации
интерпретация, интерпретации
интерференция, интерференции
интймност, интимността

интонационен
интонационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
интонация, интонации
интриг^нтски, -а, -о, -и
интрйжка, -и
интродукция, интродукции
интуитивйзъм, -зма, -змът
интуиция, интуиции
инфантилйзъм, -зма, -змът
инфантйлност,
инф анти л ността
инфаркт, -а, -ът, -и,
два инфаркта
инфекциозност,
инфекциозността
инфекция, инфекции
инфилтрация, инфилтрации
инфинитйв, -а, -ът, -и,
два инфинитйва
инфлационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
инфлация, инфлации
информационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
информация, информации
инхалация, инхалации
инцидент, -а, -ът, -и,
два инцидента
инцидентност,
инцидентността
ирационалйзъм, -зма, -змът
ирационалност,
ирационалността
иреалност, иреалността
ирландец, -а, -ът, -ндци,
двама ирландци
ироничен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни и иронйчески, -а, -о, -и

__________________ 184______

иронйчност, ироничността
ирония, иронии
исихазъм, -зма, -змът
исихаст, -а, -ът, -и,
двама исихасти
йскрен, -ния(т), йскрена, -о, -и
йскреност, искреността
искря, -йш, -ят; искрих, -й;
искрйл; искрях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; искрял, -ели;
искрящ, -ящи; искрейки;
ч искрене
Искър (-а, -ът)
ислям, -а, -ът
ислямйзъм, -зма, -змът
истерия, истерии
йстинен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
йстинност, истинността
истинолюбйв, -а, -о, -и
исторйзъм, -зма, -змът
исторйкоматериалистйчески,
-а, -о, -и ’
исторйко-революционен,
-нния(т), -нна, -нно, -нни
историограф, -а, -ът, -и,
двама историографи
историография,
историографии
историцйзъм, -зма, -змът
исторйчност, историчносттй
история, истории
италианец, -а, -ът, -нци,
двама италианци
ихтиозавър, -а, -ът, -ври,
два ихтиозавъра
ищец, -а, -ът, ищцй,
двама ищцй

______ 185—.----------------------

йезуит, -а, -ът, -и,
двама йезуити
йенаглас, -а, -ът
йерарх, -а, -ът, -рси,
двама йерарси
йерархичен, -чния(т), -чна,
-чно, чни
йерархия, йерархии
йереи, -ея, -еят, йереи,
двама йереи
йероглиф, -а, -ът, -и,
два йероглйфа
йеродякон, -а, -ът, -и,
двама йеродякони

кабаре, кабарета
кабаретен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
кабарче,кабарчета
кабелен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
кабинен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
кабриолет, -а, -ът, -и,
два кабриолета
кавалджйя м., -та, -йи,
двама кавалджйи
кавалерйст, -а, -ът, -и,
двама кавалерйсти
кавалерия, кавалерии
кавалерствам, -аш, -ат;
кавалерстване

кажа

йога м., -та, -и, двама йоги
йод, йода, -ът
йон, йона, -ът, -и, два йона
йонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
йонизация, йонизации
йонообменйтел, -я, -ят, -и,
два йонообменйтеля
йонотерапия, йонотерапии
Йордановден
Йосиф
йот, йота, -ът
йота,-и
йотация, йотации
йотувам, -аш, -ат; йотуване

кавга джйя м., -та, йи,
двама кавгаджйи
кавказец, -а, -ът, -зци,
двама кавказци
кадайф, -а, -ът, -и, два кадайфа
кадастър, -а, -ът, -три,
два кадастъра
кадеж, -а, -ът, -и, два кадежа
кадифен и кадифян, -а, -о, -и
кадйял<., -та, -йи, двама кадйи
кадър, -а, -ът, -дри, два кадъра
кадърен, -рния(т), -рна, -рно, •
-рни
кадърност, кадърността
кадя, -йш, -ят; кадйх, -й; кадил;
каден; кадях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; кадял, -ели;
кадящ, -ящи; кадейки; кадене
кажа, -еш, -ат; казах, -а; казал;
казан; кажех, -еше; кйжел

кажи-речи
кажй-речй наречие
казак, -а, -ът, -ци, двама казаци
казанджййски, -а, -о, -и
казанджйяж., -та, -йи,
двама казанджйи
казанлъшки, -а, -о, -и
казионен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
казус, -а, -ът, -и, два казуса
казън ж., казънта, казни
кайзер-пастърма, -й
кайма, -й
каймаклйя, каймаклйи безрод.
прилагат.
каймачен, -а, -о, -и
кайсйен, -а, -о, -и
кайсйя, кайсии
какво-годе
какофония, какофонии
кактус, -а, -ът, -и, два кактуса
какъв, каквй, какво, каквй
какъв-годе, каква-годе,
какво-годе, каквй-гбде
какъвто, каквато, каквото,
каквйто
кал ж., калта
калай, -ая, -аят
калайджййски, -а, -о, -и
калайджйяж., -та, -йи,
двама калайджйи
калдъръм, -а, -ът, -и,
два калдъръма
калейдоскоп, -а, -ът, -и,
два калейдоскопа
кален, -лния(т), -лна, -лно, -лни
кален, -а, -о, -и (закален)
календар, -а, -ът, -и,
два календара

__________________ 186_______
калйбър, -а, -ът, -бри,
два калйбъра
калиграф, -а, -ът, -и,
двама калиграфи
калиграфия, калиграфии
калиев, -а, -о, -и
калий, -ия, -ият
калимавка, -и
кйлия, калии
калкулация, калкулации
калолечебен, -бния(т), -бна,
-бно, -бни
калорййност,
калорийността
калориметър, -а, -ът, -три,
два калориметъра
калорйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
калоричност, калоричността
калбрия,калории
калпакчйяж., -та, -йи,
двама калпакчйи
калциев, -а, -о, -и
калций, калция(т)
калъпя, -иш, -ят; калъпих, -и;
калъпил; калъпен; калъпех,
-еше; калъпел; калъпещ;
калъпейки; калъпене
калъф, -а, -ът, -и, два калъфа
каля, -йш, -ят; калйх, -й; калйл;
кален; калях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; калял, -ели
калявам, -аш, -ат; каляв ане
калям, -яш, -ят; калях, -яше,
-яхме, -яхте, -яха; калял,
-яли; калян, -яни; к&лящ,
-ящи; каляйки; каляне
камбанарйя, камбанарйи

______ 187__________________
камбанен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
камбиален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
камбурест, -а, -о, -и
камелия, камелии
каменар, -я, -ят, -и,
двама каменари
каменен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
каменея, -ееш, -еят; каменях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
каменял, -ели; каменеех,
-ееше; каменеел; каменеещ;
каменеейки; каменеене
каменйст, -а, -о, -и
каменно-бетонен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
каменоделец, -а, -ът, -лци,
двама каменоделци
каменолбмна, -и
камерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
камериер, -а, -ът, -и,
двама камериери
камилар, -я, -ят, -и,
двама камилари
камион, -а, -ът, -и, два камиона
камионен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
кампанйен, -ййния(т), -ййна,
-ййно, -ййни
кампанййност,
кампанийността
кампания, кампании
камуфлаж, -а, -ът, -и,
два камуфлажа
камък, -а, -ът, камъни,
два камъка

каолинов

камънак, -а, -ът, -ци,
два камънака
камъшйт, -а, -ът, -и,
два камъшйта
камъшен, -а, -о, -и
канавка, канавки
каналджйяж., -та, -йи,
двама каналджйи
канализационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
канализация, канализации
каналиям., -та, -ии,
двама каналии
канапен, -а, -о, -и
канарйст, -а, -о, -и
кандидатствам, -аш, -ат;
кандидатстване
кандидат-студент, -а, -ът, -и,
двама кандидат-студенти
канибалйзъм, -зма, -змът
канонизация, канонизации
кант, канта, кантът, кантове,
два канта
кантар, -а, -ът, -и, два кантара
кантарион, -а, -ът
кантианец, -а, -ът, -нци,
двама кантианци
кану ср., -то, канута
кану-каяк, -а, -ът, -ци
канцеларйст, -а, -ът, -и,
двама канцеларйсти
канцелария, канцеларии
каньон, -а, -ът, -и, два каньона
каня, -иш, -ят; каних, -и;
канил; канен; канех, -еше;
к&нел; канещ; канейки;
канене
каолинов, -а, -о, -и

капаро
капаро, -то
капацитетност,
капацитетността
капелмайстор, -а, -ът, -и,
двама капелмайстори
капиляр, -а, -ът, -и,
два капиляра
капилярност, капилярността
капитализация,
капитализация
капитализъм, -зма, -змът
капиталист, -а, -ът, -и,
двама капиталисти
капиталовложйтел, -я, -ят, -и,
двама капиталовложйтели
капйтел, -а, -ът, -и,
два капйтела
капитулация, капитулации
капия, капии
каприз, -а, -ът, -и, два каприза
капрйзност, капризността
капрйчио, -иа
каптаж, -а, -ът, -и, два каптажа
кйпчест, -а, -о, -и
капюшон и капишЬн, -а, -ът,
-и, два капюшона (капишона)
капя, -еш, капе, капем, капете,
капят; капах, -а; кйпал;
капан; кйпех, -еше; капел;
капещ; капейки; капене
карабйнен, -а, -о, -и и -нния(т),
-нна, -нно, -нни
карагьоз, -а, -ът, -и, два карагьоза
карайбскив^с. карйбски
каракднджо м., -то, -овци,
двама каракднджовци
карамфйл, -а, -ът, -и,
два карамфйла

__________________ 188_______
карамфйлов, -а, -о, -и
карантйнен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
карантия, карантии
карауля, -иш, -ят; караулих, -и;
караулил; караулех, -еше;
караулел; караулещ;
караулейки; караулене
карбамйд, -а, -ът
карбйд, -а, -ът
карбйден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
карболов, -а, -о, -и
карбонизация, карбонизации
карданен, -а, -о, -и
кардиография, кардиографии
кардиолог, -а, -ът, -зи,
двама кардиолози
кардиолбжка, -и
кариерйзъм, -зма, -змът
кариерйст, -а, -ът, -и,
двама кариерйсти
карикатурйст, -а, -ът, -и,
двама карикатурйсти
карикатуря, -иш, -ят;
карикатурих, -и; карикатурил;
карикатурен; карикатурех,
-еше; карикатурел, -ели;
карикатурещ; карикатурейки;
карикатурене
кармйнен, -а, -о, -и
кармйнов, -а, -о, -и
каросерия, каросерии
карстов, -а, -о, -и
картаджиял*., -та, -ии,
двама картаджии
картечар, -я, -ят, -и,
двама картечйри

каузалност

картечен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
картинен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
картйнност, картинността
картограф, -а, -ът, -и,
двама картографи
картонаж, -а, -ът
картонажен, -жния(т), -жна,
-жно, -жни
картднен, -а, -о, -и
картоф, -а, -ът, -и, два картофа
каруцар, -я, -ят, -и,
двама каруцари; каруцарю!
карфиол, -а, -ът, -и,
два карфиола
касае се; касаеше се; касаело се
касапин, -а, -ът, касапи,
двама касапи
касапски, -а, -о, -и
касационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
касация, касации
касетъчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
кастов, -а, -о, -и
кастрация, кастрации
кастря, -иш, -ят; кастрих, -и;
кастрил; кастрен; кастрех,
-еше; кастрел; кастрещ;
кастрейки; кастрене
кйтаджия м., -та, -ии,
двама катаджии
катаклизъм, -зма, -змът, -и,
два катаклизъма
каталог, -а, -ът, -зи,
два каталога
каталогизация, каталогизации

катар, -а, -ът
категоризация, категоризации
категоричност,
категоричността
категория, категории
катеря се, -иш се, -ят се;
катерих се, -и се; катерил се;
катерех се, -еше се; катерел
се; катерещ се; катерейки се;
катерене
катетър, -а, -ът, -три,
два катетъра
катехйзис, -а, -ът, -и,
два катехйзиса
катинар, -а, -ът, -и,
два катинара
катод, -а, -ът, -и, два катода
католицйзъм, -зма, -змът
католйшки и
католйчески, -а, -о, -и
катранджйялс, -та, -йи,
двама катранджйи
катранйк, -а, -ът, -ци,
два катранйка
катунар, -я, -ят, -и,
двама катунари
катуря, -иш, -ят; катурих, -и;
катурил; катурен; катурех,
-еше; катурел
катурям, -яш, -ят; катурях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
катурял, -яли; катурян, -яни;
катурящ, -ящи; катуряйки;
катуряне
каубой, -оя, -бят, -ой,
двама каубои
каубойски, -а, -о, -и
каузалност, каузалността

каустик
каустик, сода каустик
каучук и каучук, -а, -ът, -ци,
два каучука
кафеджййски, -а, -о, -и
кафеджия лс, -та, -йи,
двама кафеджии
кафеен, -ейния(т), -ейна, -ейно,
-ейни
кафез, -а, -ът, -и, два кафеза
кафен и кафян, -а, -о, -и
кафе-клуб, -а, -ът, -ове,
два кафе-клуба
кафе-сладкарница, -и
кафяв, -а, -о, -и
кафявочервен, -а, -о, -и
кахъря се, -йш се, -ят се;
кахърйх се, -й се; кахърйл се;
кахърях се, -еше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; кахърял се,
-ели се; кахърящ се, -ящи се;
кахърейки се; кахърене
кацар, -я, -ят, -и, двама кацари
кача (се), -иш, -ат; качих, -и;
кйчил; качен; качех, -еше;
качел; качещ; качейки;
качене
кача (се), -йш, -ат; качйх, -й;
качйл; качен; качах, -еше,
-ахме, -ахте, -аха; качал,
-ели; качащ, -ащи; качейки;
качене
качулест, -а, -о, -и
кашавар, -я, -ят, -и,
двама кашавари
кашкавалджйя м., -та, -йи,
двама кашкавалджйи
кашкавост, кашкавостта
кашличав, -а, -о, -и

__________________190______

кашлям, -яш, -ят; кашлях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
кашлял, -яли; кашлящ, -ящи;
кашляйки; кашляне
кая се, к&еш се, каят се; каях
се, кая се; каял се, каяли се;
каех се, каеше се; каел се;
каещ се; каейки се; каене
квазар, -а, -ът, -и
квазиактйвност,
квазиактивността
квалификационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
квалификация,
квалификации
квартирант, -а, -ът, -и,
двама квартиранти
квася, -иш, -ят; квасих, -и;
квасил; квасен; квйсех, -еше;
квасел; квасещ; квасейки;
квасене
квинтесенция, квинтесенции
квитанционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
квитанция, квитанции
квича, -йш, -ат; квичах, -а;
квичал; квичах, -еше, -ахме,
-ахте, -аха; квичал, -ели;
квичащ, -ащи; квичейки;
квичене
кворум, -а, -ът
кебапче, -та
кебапчйя м., -та, -йи,
двама кебапчии
кегел, -а, -ът, кегли, два кегела
кедър, -а, -ът, кедри,
два кадъра
кей, кея, кеят, кейове, два кея

______ 191
кекавост, кекавостта
кекс, кекса, кексът, кексове,
два кекса
келепирджйям., -та, -йи,
келепирджйи
келявост, келявостта
кенар, -а, -ът, -и, два кенара
кенарлйя, кенарлйи безрод.
прилагат.
кенгуру ср., -то, кенгурута и
кенгура
кентавър, -а, -ът, -ври,
два кентавъра
керванджйя м., -та, -йи, двама
керванджйи; керванджййо!
керевйз, -а, -ът, -и, два керевйза
керевйзен, -а, -о, -и
керемидчййница, -и
керемидчйяж., -та, -йи,
двама керемидчйи
кесар, -я, -ят, -и, двама кесари;
кесарю!
кесйя, кесйи
к^стенов, -а, -о, -и
кестеняв, -а, -о, -и
кеф, кефа, кефът, кефове,
два кефа
к^фва ми; кефваше ми;
кефвало ми
кефлйя, кефлйи безрод.
прилагат.
к^фне ми; кефна ми; кефнало
ми; кефнеше ми; кефнело ми
кехая м., -та, -ай, двама кехай
кехлибар, -а, -ът, -и,
два кехлибара
кехлибарен, -а, -о, -и
кибрйтен, -а, -о, -и

кир
кибритлйя, кибритлйи безрод.
прилагат.
к и в и ср., -то, кйвита
килйен, -ййния(т), -ййна, -ййно,
-ййни
килимар, -я, -ят, -и,
двама килимари
килйя, килйи
килокалория,килокалории
километраж, -а, -ът, -и,
два километража
километражен, -жния(т), -жна,
-жно, -жни
километър, -а, -ът, -три,
два километра
кимион, -а, -ът
кимоно, кимона
кинематограф, -а, -ът, -и,
два кинематографа
кинематография,
кинематографии
киноартйст, -а, -ът, -и,
двама киноартйсти
киновед, -а, -ът, -и,
двама кинов&ди
кинопрожекция,
кинопрожекции
киностудио, киностудиа
киноцентър, -а, -ът, -трове,
два киноцентъра
кипеж, -а, -ът, -и, два кипежа
кйпър, кйприя(т), -пра, -про,
-при
кипя, -йш, -ят; кипях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; кипял,
-ели; кипях, -еше; кипящ,
-ящи; кипейки; кипене
кирж., кирта

кираджия
кираджия лс., -та, -йи,
двама кираджии
киргйз, -а, -ът, -зи,
двама киргйзи
Кйрило-Методиев, -а, -о, -и
кйрилометодиевйстика
кйрило-метбдиевски, -а, -о, -и
кирйя, кирии
кирлйв, -а, -о, -и
киселея, -ееш, -еят; киселях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; киселял,
-ели; киселеех, -ееше;
киселеел; киселеещ;
киселеейки; киселеене
киселйнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
киселйнност, киселинността
киселиноустойчйв, -а, -о, -и
кислород, -а, -ът
кислороден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
китобоен, -ойния(т), -Ьйна,
-Ьйно, -ойни
кйфладжиялс, -та, -ии,
двама кйфладжии
кйчест, -а, -о, -и
клавиатура, -и
клавйрен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
клада, -еш, кладе, -ат; кладох,
кладе, -охме, -охте, -оха;
клал; кладен; кладях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; кладял,
-ели; кладящ, -ящи;
кладейки; кладене
кладенчов, -а, -о, -и
кладня и кладня, -и
клакьор, -а, -ът, -и,
двама клакьори

__________________ 192______
клйница, -и
кланичен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
клан-недоклйн,
клйни-недоклани
кланям се, -яш се, -ят се;
кланях се, -яше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; кланял се,
-яли се; кланящ се, -ящи се;
кланяйки се; клйняне
кларнетйст, -а, -ът, -и,
двама кларнетйсти
класен, -сния(т), -сна, -сно, -сни
класест, -а, -о, -и
класификационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
класификация, класификации
класицйзъм, -зма, -змът
класовост, класовостта
класоосъзнатост,
класоосъзнатостта
класьор, -а, -ът, -и,
два класьора
клася, -йш, -ят; класйх, -й;
класйл; класях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; класял, -ели;
класящ, -ящи; класейки;
класене
клатешката и клатешком
наречие
клатя, -иш, -ят; клйтих, -и;
клатил; клатен; клатех, -еше;
клател; клатещ; клатейки;
клатене
клеветя, -йш, -ят; клеветйх, -й;
клеветйл; клеветен; клеветях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
клеветял, -ели; клеветящ,
-ящи; клеветейки; клеветене

193

клей, клея, клеят, клейове,
два клея
клеймя, -йш, -ят; клеймих, -й;
клеймйл; клеймен; клеймях,
-£ше, -яхме, -яхте, -яха;
клеймял, -ели; клеймящ,
-ящи; клеймейки; клеймене
кл^кав, -а, -о, -и
кл&кавост, клекавостта
клепоух, -а, -о, -и
клЬпя, -еш, кл^пе, клепем, -ете,
-ят; клепах, -а; клепал;
клепан; клепех, -еше; клепел;
клепещ; клепейки; клепане
клерикалйзъм, -зма, -змът
клетъчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
клеча, -йш, -ат; клечах, -а;
клечал; клечах, -еше, -ахме,
-кхте, -аха; клечал, -ели;
клечащ, -ащи; клечейки;
клечане
клечешката и клечешком
наречие
клЬщи и клещйлш.
клиент, -а, -ът, -и,двама клиенти
климактериум, -а, -ът
климатолЬг, -а, -ът, -зи,
двама климатолози
климатоложка, -и
климйя, климйи
клинйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
клиновйден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
клинообр&зен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
клинопйс, -а, -ът, -и,
два клинопйса

13*

книгоиздател

клйринг, -а, -ът, -и
клйрингов, -а, -о, -и
клйсав, -а, -о, -и
клисар, -я, -ят, -п, двама клисари
клокдтя, -иш, -ят; клокотих, -и;
кл окотил; клокЬтех, -еше;
клокотел; клокотещ;
клокотейки; клокотене
клонест, -а, -о, -и
клоня, -йш, -ят; клоних, -й;
клонил; клонях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; клонял, -ели;
клонящ, -ящи; клонейки;
клон^не
клопотар, -а, -ът, -и,
два клопотара
клоун, -а, -ът, -и, двама клбуни
клуб, клуба, клубът, клубове,
два клуба
клубен, -бния(т), -бна, -бно, -бни
клуп, -а, -ът, клупове,
два клупа (примка)
клюв, -а, -ът, -ове, два клюва
клюкар, -я, -ят, -и,
двама клюкари
клюкарствам, -аш, -ат;
клюкарстване
ключар, -я, -ят, -и,
двама ключари
ключов, -а, -о, -и
клякам, -аш, -ат; клякане
кмет, -а, -ът, кметове,
двама кметове
книговезец, -а, -ът, -зци,
двама книговезци
книговодител, -я, -ят, -и,
двама книговодйтели
книгоиздател, -я, -ят, -и,
двама книгоиздатели

книгообмен

книгообмен, -а, -ът, -и
книгопйс, -а, -ът, -и, два
книгопйса (библиография)
книгопродавец, -а, -ът, -вци,
двама книгопродавци
книжа m h .j -та
книжар, -я, -ят, -и,
двама книжари
кнйжен, -жния(т), -жна, -жно,
-жни
кнйжка, -и
кнйжност, книжността
книжовност, книжовността
княгйня, -и; княгйньо!
княжески, -а, ~о, -и
княз, княза, князът, князе,
двама князе; княже!
коалиционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
коафьор, -а, -ът, -и,
двама коафьори
кббен, -бния(т), -бна, -бно, -бни
кова, -еш, -ат; ковах, -а; ковал;
кован; ковях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; ковял, -ели;
ковящ, -ящи; ковейки; коване
коварност, коварността
ковббйвлс. каубой
ковкост, ков костта
ковладя, -иш, -ят; ковладих, -и;
ковладил; ковладен;
ковладех, -еше, -ехме, -ехте,
-еха; ковладел, -ели;
ковладещ; ковладене и
ковладя
ковчег, -а, -ът, -зи, два ковчега
ковък, -вкия(т), -вка, -вко, -вки
ковьор, -а, -ът, -и, два ковьбра

когашен, -шна, -шно, -шни
код, кода, кодът, -ове, два кода
коджа и коджамити неизм.
прилагат.
кодификационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
кодификация, кодификации
коефициент, -а, -ът, -и,
два коефициента
кожар, -я, -ят, -и, двама кожари
кожаро-обущарски, -а, -о, -и
кожен, -а, -о, -и (кожени
изделия)
кожен, -жния(т), -жна, -жно,
-жни (кожни болести)
кожест, -а, -о, -и
кожух, -а, -ът, кожуси,
два кожуха
кожухар, -я, -ят, -и,
двама кожухари
кожухче, -та
коз, коза, козът, козове,
два коза
козар, -я, -ят, -и, двама козари
козел, -а, -ът, козлй, два козела
кози, козя, козе, кози
козиняв, -а, -о, -и
козирог, -а, -ът, два козирога
кбзни мн.
козунак, -а, -ът, -ци,
два козунака
козяк, -а, -ът, козяци,
два козяка
кой, коя, кое, кой
кой-годе, коя-гбде, кое-гбде,
кой-годе
който, която, което, който
кокайн, -а, -ът

_____ 195_________________
кокаинйзъм, -зма, -змът
кокаинов, -а, -о, -и
кока-кола, кока-колата, кокаколи
кокалест, -а, -о, -и
кокетен, -тна, -тно, -тни
кокетност, кокетността
кокоря (се), -иш, -ят; кокорих,
-и; кокорил; кокбрех, -еше;
кокбрел
кокошар, -я, -ят, -и,
двама кокошари
кокоши, -а, -е, -и
кокошкар, -я, -ят, -и,
двама кокошкари
коксов, -а, -о, -и
коктейл, -а, -ът, -и,
два коктейла
колаборационйст, -а, -ът, -и,
двама колаборационйсти
колай, -ая, -аят, -аи, два колая
колар, -я, -ят, -и, двама колари
колбасар, -я, -ят, -и,
двама колбасари
колебая се, -аеш се, -аят се;
колебах се, -а се; колебал се;
колебаех се, -еше се; колебаел
се; колебаещ се; колебаейки
се; колебаене
колеблйвост, колебливостта
колЬгалс, -та>двама колеги
колегиален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
колегиалност, колегиалността
колегия, колегии
кол е дар, -я, -ят, -и,
двама коледари; коледарю!
колбж, -а, -ът, -и, два колежа

колонен

колежка, -и
колектйв, -а, -ът, -и,два колектива
колектйвен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
колективизация,
колективизации
колектив йзъм, -зма, -змът
колектйвност, колективността
колекционер, -а, -ът, -и,
двама колекционери
колекция, колекции
колендро и колендро
коленен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
коленопреклонен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
коленопреклонност,
коленопреклонността
колибар, -я, -ят, -и,
двама колибари
колие, колиета
колизей, -ея, -еят
колизия, колйзии
количкар, -я, -ят, -и,
двама количкари
колкав, -а, -о, -и
кблко-гбде
коловоз, -а, -ът, -и, два коловоза
колодрум, -а, -ът, -и,
два колодрум а
колоездач, -а, -ът, -и,
двама колоездачи
колоездачен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
колоквиум, -а, -ът, -и,
два колоквиума
колонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни

колониал
колониал, -а, -ът, -и,
два колониала
колониалйзъм, -зма, -змът
колонизация, колонизации
колония, колонии
колорйтен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
колорйтност, колоритността
колхдз, -а, -ът, -и, два колхдза
колчав, -а, -о, -и
колчем наречие
кбля, -иш, -ят; клах, кла и
колих, -и; клал и колил; клан
и колен; колех, -еше; колел;
колещ; колейки; клане и
колене
коляно, колена и колене
комай наречие
командйр, -а, -ът, -и,
двама командйри
командировка, командировки
командно-наблюдателен,
-лния(т), -лна, -лно, -лни
командно-щабен, -бния(т), -бна,
-бно, -бни
комар, -а, -ът, -и, два комара
комарджййски, -а, -о, -и
комарджйялс., -та, -йи,
двама комарджйи
комасацибнен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
комасация, комасации
комбайн, -а, -ът, -и, два комбайна
комбинационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
комбинация, комбинации
комбинезон, -а, -ът, -и,
два комбинезона

__________________ 196_______
комедиант, -а, -ът, -и,
двама комедианти
комедия, комедии
комендантски, -а, -о, -и
коментар, -а, -ът, коментари,
два коментара
комерсиален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
комйзъм, -зма, -змът
комисар, -я, -ят, -и,
двама комисари
комисариат, -а, -ът, -и,
два комисариата
комисиона (висока комисиона),
комисибни
комисионен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
комйсия, комйсии
комйтаджия м., -та, -ии,
двама комйтаджии
комйчност, комичността
комонйга, -и
компактност, компактността
компания, компании
компаньон, -а, -ът, -и,
двама компаньони
компаративйзъм, -зма, -змът
компенсационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
компенсация, компенсации
компетентен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
компетентност,
компетентността
компетенция, компетенции
компилация, компилации
комплект, -а, -ът, -и,
два комплекта

__ 197__________________

компликация, компликации
комплимент, -а, -ът, -и,
два комплимента
композиционен, -нния(т), -нна,
•ипо, -нни
компонент, -а, -ът, -и,
д(ia компонента
компютър, -а, -ът, -три,
два компютъра
комунар, -я, -ят, -и,
двама комунари
комунизъм, -зма, -змът
комуникационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
комуникация, комуникации
комунист, -а, -ът, -и,
двама комунисти
комфортност, комфортността
комшйялс, -та, -йи,
двама комшйи
кон, коня, конят, коне,
два кЬня; коньо!
конвейер, -а, -ът, -и,
конвейера
коивейерен, -рния(т), -рна,
рно, -рни
конвенционален, -лния(т),
• лна, -лно, -лни
копвенционалност,
копвснционалността
конвенционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
конвенция, конвенции
конверсия, конверсии
конвертируемост,
кон вертируемосттй
конвоен, -ойния(т), -ойна, -ойно,
опни

консервен

конвой, -оя, -оят, конвои,
два конвоя
конвулсия, конвулсии
конгениален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
конгениалност, конгениалността
конгресйст, -а, -ът, -и,
двама конгресйсти
кондензация, кондензации
кондйция, кондйции
коневъд, -а, -ът, -и,
двама коневъди
коневъден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
конезавод, -а, -ът, -и,
два конезавода
конекрадец, -а, -ът, -дци,
двама конекрадци
конен, конния(т), конна, конно,
конни
конклав, -а, -ът, -и
конкретност, конкретността
конкурент, -а, -ът, -и,
двама конкуренти
конкуренция, конкуренции
конник, -а, -ът, -ци,
двама конници
конница, -и
консенсус, -а, -ът
консервант, -а, -ът, -и,
два консерванта
консерватйвност,
консервативността
консерватйзъм, -зма, -змът
консерватория, консерватории
консервация, консервации
консервен, -а, -о, -и (консервена
кутия)

консервен

консервен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни (консервна индустрия)
консигнация, консигнации
консйлиум, -а, -ът, -и,
два консйлиума
консолидация, консолидации
консонант, -а, -ът, -и,
два консонйнта
консбрциум, -а, -ът, -и,
два консорциума
конспект, -а, -ът, -и,
два конспекта
конспирация, конспирации
константност, константността
констатация, констатации
констипация, констипации
конституционалйзъм, -зма,
-змът
конституционалйст, -а, -ът, -и,
двама конституционалйсти
конституционен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
коституция, конституции
конструктивйзъм, -зма, -змът
конструктйвност,
конструктивността
конструкция, конструкции
консулт, -а, -ът, два консулта
консултант, -а, -ът, -и,
двама консултанти
консултационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
консултация, консултации
консумация, консумации
контйкт, -а, -ът, -и,
два контакта
контактност, контактносттй
контаминация, контаминации
<^.дЗ£'Г

__________________ 198______

контекст, -а, -ът, -и,
два контекста
контестация, контестации
контингент, -а, -ът, -и,
два контингента
контраадмирал, -а, -ът, -и,
двама контраадмирали
контраакция, кбнтраакции
контраатака, -и
контрабандйст, -а, -ът, -и,
двама контрабандйсти
контрабасйст, -а, -ът,
двама контрабасйсти
контрадйкция, контрадйкции
контракт, -а, -ът, -и,
два контракта
контракция, контракции
кбнтрамярка, контрамерки
контрареволюционен, -нна,
-нно, -нни
контраст, -а, -ът, -и,
два контраста
контрастен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
кбнтрашпионаж, -а, -ът
контрибуционен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
контрибуция, контрибуции
контролно-пропускателен, -лна
-лно, -лни
контрольор, -а, -ът, -и,
двама контрольори
контузия, контузии
контузя, -иш, -ят; контузих, -и;
контузил; контузен; контузех,
-еше; контузел
конусообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни

______ 199_________________

конфедерационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
конфедерация, конфедерации
конфекция, конфекции
конференция, конференции
конфигурация, конфигурации
конфиденциален, -лния(т),
-лна, -лно, -лни
конфирмация, конфирмации
конфискация, конфискации
конфитюр, -а, -ът, -и,
два конфитюра
конфликт, -а, -ът, -и,
два конфликта
конформизъм, -зма, -змът
конформйст, -а, -ът, -и,
двама конформйсти
конфронтация, конфронтации
конфузен, -зния(т), -зна, -зно,
-зни
конфузия, конфузии
конфузя, -иш, -ят; конфузих,
-и; конфузил; конфузен;
конфузех, -еше; конфузел;
конфузещ; конфузейки;
конфузене
концентрационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
концентрация, концентрации
концентрйчност,
концентричностга
концепция, концепции
концерн, -а, -ът, -и,
два концерна
концерт, -а, -ът, -и,
два концерта
концерт-майстор, -а, -ът, -и,
двама концерт-майстори

корабен

концесионен, -нна, -нно, -нни
концесия, концесии
концлагерйст, -а, -ът, -и,
двама концлагерйсти
конюнктурен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
конюшня, -и
коняр, -я, -ят, -и, двама коняри
кооперация, кооперации
кооптация, кооптации
координатен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
координация, координации
копа и купа, -и (слама)
копан ж., копанта
копая, -аеш, -аят; копах, -а;
копал; копан; копаех, -аеше;
копаел; копаещ; копаейки;
копаене
конен, -а, -ът, копнй, два копена
и купен
копнеж, -а, -ът, -и, два копнежа
копнея, -ееш, -еят; копнях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; копнял,
-ели; копнеех, -ееше; копнеел;
копнеещ; копнеейки;
копнеене
копой, -оя, -оят, копои,
два копоя
копрйвен, -а, -о, -и (копривена
супа)
копрйвна (треска)
копродукция, копродукции
копулация, копулации
копър, -а, -ът
кораб, -а, -ът, -и, два кораба
корабен, -бния(т), -бна, -бно,
-бни

корабокрушенец

корабокрушенец, -а, -ът, -нци,
двама корабокрушенци
корабоплавател, -я, -ят, -и,
двама корабоплаватели
корабостроител, -я, -ят, -и,
двама корабостроители
коравосърдечност,
коравосърдечността
кордонен, -а, -о, -и и -нния(т),
-нна, -нно, -нни
кореец, -а, -ът, -ейци,
двама корейци
коректен, -тния(т), -тна, -тно, -тни
коректив, -а, -ът, -и,
два коректива
коректност, коректността
коректурен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
корекция, корекции
корелативен, -вния(т), -вна,
-вно, -вни
корелация, корелации
коремен, -мния(т), -мна, -мно,
-мни
коренен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
коренйст, -а, -о, -и
кореня (се), -йш, -ят; коренйх,
-й; коренйл; коренен; коренях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
коренял, -ели; коренящ,
-ящи; коренейки; коренене
кореняк, -а, -ът, -ци,
двама кореняци
кореспондент, -а, -ът, -и,
двама кореспонденти
кореспонденция,
кореспонденции
коригйрам, -аш, -ат; коригйране

__________________ 200 ______
корист, користта
користен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни
користолюбец, -а, -ът, -бци,
двама користолюбци
користолюбйв, -а, -о, -и
корифей, -ея, -еят, -еи,
двама корифеи
корйя, кории
кормчиям., -та, кормчии
корнйз, -а, -ът, -и, два корнйза
корнър, -а, -ът, -и, два кбрнъра
корозия, корбзии
коронация, коронации
коронен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
корояд, -а, -ът, -и, два корояда
корпорация, корпорации
корсаж, -а, -ът, -и, два корсажа
корсар, -я, -ят, -м., двама корсари
корт, -а, -ът, кортове, два корта
кортеж, -а, -ът, -и, два кортежа
корубест, -а, -о, -и
корупция, корупции
коря, -йш, -ят; корйх, -й; корйл;
корен; корях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; корял, -ели;
корящ, -ящи; корейки; корене
косинус, -а, -ът, -и, два косинуса
косйтба, косйтби
космодрум, -а, -ът, -и,
два космодрума
космонавт, -а, -ът, -и,
двама космонавти
космополитизъм, -зма, -змът
косопад, -а, -ът
костж., костта, кости
костелйвост, костеливостта
костен, -а, -о, -и (костено
брашно)

______ 201__________________

кЬстен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни (костна система)
кйстница, -и
костюм, -а, -ът, -и, два костюма
кЬсъм, -а, -ът, косми, два косъма
кося, -йш, -ят; косих, -й; косйл;
косен; косях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; косял, -ели;
косящ, -ящи; косейки; косене
кбтвен, -ния(т), -на, -но, -ни
котел, -а, -ът, котлй, два котела
котерйен, -ййния(т), -ййна,
-ййно, -ййни
котерййност, котерийността
котерия, котерии
кдтлен, -ния(т), -на, -но, -ни
котловйнен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
кофар, -а, -ът, -и, два кофара
кофейнов, -а, -о, -и
кофраж, -а, -ът, -и,
два кофража
кофражйст, -а, -ът, -и,
двама кофражйсти
кочанея, -ееш, -еят; кочанях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
кочанял, -ели; кочанеех,
-&еше; кочанеел; кочанеещ;
кочанеейки; кочанеене
кочйя, кочйи
кочияш, -а, -ът, -и,
двама кочияши
кошмарен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
кошничар, -я, -ят, -и,
двама кошничари
кравай, -ая, -аят, краваи,
два кравая

краставея

кравар, -я, -ят, -и,
двама кравари
крада, -еш, краде, -ат; крадох,
краде, крадохме, -охте, -оха;
крал; краден; крадях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; крадял,
-ели; крадящ, -ящи;
крадейки; крадене
крадешката и крадешком
наречие
крадлйвост, крадливостта
крадльо м., -то, -льовци,
двама крадльовци
краен, крайна, крайно, крайни
краеъгълен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни и крайъгълен
краище, -а
край, края, краят, краища,
два края
край предлог
крайдунавски, -а, -о , -и
крайнина, -й
крайност, крайността
крал, краля, кралят, крале,
двама крале; кралю!
Кралй Марко
Кралй-Марков, -а, -о, -и
кралимарковски, -а, -о, -и
краснопйс, -а, -ът
краснопйсец, -а, -ът, -сци,
двама краснопйсци
красноречйв, -а, -о, -и
крастав, -а, -о, -и
краставея, -ееш, -еят;
краставях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; краставял, -ели;
краставеех, -ееше;
краставеел; краставеещ;
краставеейки; краставеене

краставичар
краставичар, -я, -ят, -и,
двама краставичари
краставичен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
крася, -йш, -ят; красих, -й;
красйл; красен; красях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; красял,
-ели; красящ, -ящи; красейки;
красене
кратичък, -чкия(т), -чка, -чко,
-чки
кратковременен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
кратковременност,
кратковременността
краткост, краткостта
краткотраен, -айния(т), -айна,
-айно, -айни
кратък, -ткия(т), -тка, -тко, -тки
креатура, -и
кредитоспособност,
кредитоспособността
кремав, -а, -о, -и
крематбриум, -а, -ът, -и,
два крематориума
кремация, кремации
кремък, -а, -ът, -ци,два кремъка
кремъклйя, кремъклйи безрод.
прилагат.
кремълски, -а, -о, -и
кремъчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
кренвирш, -а, -ът, -и,
два кренвирша
крепйтел, -я, -ят, -и,
двама крепйтели
крепкост, крепкостта
крепост, крепостта

__________________ 202______
крепостен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
крепостнически, -а, -о, -и
крепък, -пкия(т), -пка, -пко, -пки
крепя, -йш, -ят; крепйх, -й;
крепйл; крепен; крепях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; крепял,
-ели; крепящ, -ящи;
крепейки;крепене
креслйв, -а, -о, -и
креслйвост, кресливостта
кресльо м., -то, -льовци,
двама кресльовци
кретенйзъм, -зма, -змът
крехкавост, крехкавостта
крехък, -хка, -хко, -хки
крещя, -йш, -ят; крещях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; крещял,
-ели; крещях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; крещящ, -ящи;
крещейки; крещене
крея, крееш, креят; креях,
крея; креял, креяли; креех,
крееше; креел; креещ;
креейки; креене
крйввам, -аш, -ат; крйвване
кривее ми; кривя ми; кривяло
ми; кривееше ми;
кривеело ми
кривогледство
криволя, -йш, -ят; криволйх, -й;
криволйл; криволях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; криволял,
-ели; криволящ, -ящи;
криволейки;криволене
крйво-ляво наречие
кривоуст, -а, -о, -и
кривулест, -а, -о, -и

Кръстовден
кривя, -иш, -ят; кривих, -и;
кривил; кривен; кривях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; кривял,
-ели; кривящ, -ящи;
кривейки;кривене
криминален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
криминалйст, -а, -ът, -и,
двама криминалисти
кристализация, кристализации
кристалност, кристалността
критерий, -ия, -ият, -ии,
два критерия
критериум, -а, -ът
критикар, -я, -ят, -и,
двама критикари
критикарствам, -аш, -ат;
критикарстване
критйко-публицистйчен,
-чния(т), -чна, -чно, -чни
критицизъм, -зма, -змът
критичност, критичността
кроеж, -а, -ът, -и, два кроежа
кромид, -а, -ът, два кромида
кромйден, -а, -о, -и
крЬтост, кротостта
крбтък, кроткия(т), кротка,
крдтко, кротки
кроя, кроиш, кроят; кройх,
крой; кройл; кроен; кроях,
-feme, -яхме, -яхте, -яха;
кроял, кроели; кроящ,
кроящи; кроейки; кроене
крупност, крупността
крушообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
кръв ж., кръвта, кърви и
кървища

кръвен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни (кръвно налягане)
кръвен, -а, -о, -и (охранен)
кръводарйтел, -я, -ят, -и,
двама кръводарйтели
кръвожаден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
кръвожадност, кръвожадността
кръвойзлив, -а, -ът, -и,
два кръвойзлива
кръвопйец, -а, -ът, -ийци,
двама кръвопййци
кръвосмесйтел, -я, -ят, -и,
двама кръвосмесйтели
кръвчйца, кръвчйцата
кръг, кръга, кръгът, кръгове,
два кръга
кръглест, -а, -о, -и
кръгов, -а, -о, -и
кръгообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
кръгъл, кръглия(т), кръгла,
кръгло, кръгли
кръжа, -йш, -ат; кръжйх, -й;
кръжйл; кръжах, -еше, -ахме,
-ахте, -аха; кръжал, -ели;
кръжащ, -ащи; кръжейки;
кpъжfeнe
кръмно (цвекло)
кръпка, -и
кръст, кръста, кръстът,
кръстове, два кръста
KpbCTfen, -а, -ът, кръстци,
два кръстеца
кръстител, -я, -ят, -и,
двама кръстители
кръстник, -а, -ът, -ци,
двама кръстници
Кръстовден

кръстом
кръстом наречие
кръстообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
кръстопоклонен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
кръстопът, -я, -ят,
кръстопътища, два кръстопътя
кръстче, кръстчета
кръстя (се), -иш, -ят; кръстих,
-и; кръстил; кръстен; кръстех,
-еше; кръстел; кръстещ;
кръстейки; кръстене
кръчмар, -я, -ят, -и,
двама кръчмари
кръшност, кръшносттй
кръщавка, кръщавки
кръщелен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
крякам, -аш, -ат; крякане
кряскам, -аш, -ат; кряскане
крясла, креели
крясък, -а, -ът, крясъци,
два крясъка
ктитор, -а, -ът, -и,двама ктйтори
куб, куба, кубът, кубове, два куба
кубизъм, -зма, -змът
кубче, кубчета
куверт, -а, -ът, -и, два куверта
кувертюра, -и
кудкудякам, -аш, -ат;
кудкудякане
кукест, -а, -о, -и
ку-к лукс-клан, -а, -ът
куклукскланов, -а, -о, -и
куковден, куково лято
кукумявка, кукумявки
кукумяу междуметие
ку курйгу междуметие

______ _ __________ 204_______

кукуруз, -а, -ът, -и, два кукуруза
кукурузен, -а, -о, -и
кукурузокомбайн, -а, -ът, -и,
два кукурузокомбайна
кукуряк, -а, -ът, -ци,
два кукуряка
кулинарен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
кулминационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
кулминация, кулминации
кулоари м н.
култ, култа, -ът, култове,
два култа
култивация, култивации
култовски, -а, -о, -и
културен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
културно-битов, -а, -о, -и
културност, културността
Кума Лиса
Кума-Лйсин, -а, -о, -и
кумов, -а, -о, -и
Кумчо Вълчо
Кумчо-Вълчов, -а, -о, -и
кумчовълчовски
купа, купи
куплетйст, -а, -ът, -и,
двама куплетйсти
купол, -а, -ът, -и и купола, -и
купон, -а, -ът, -и, два купона
купонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
купувам, -аш, -ат; купуване
курабйя, курабии
кураж, -а, -ът
куражлия, куражлии безрод.
прилагат.

205

куриоз, -а, -ът, -и, два куриоза
куриозитет, -а, -ът, -и,
два куриозитета
куриозност, куриозността
курортист, -а, -ът, -и,
двама курортисти
курортно-лечебен, -бна, -о, -и
курсант, -а, -ът, -и,
двама курсанти
курсив, -а, -ът, -и, два курсива
курсист, -а, -ът, -и,
двама курсисти
куртка, -и
куртоазия, куртоазии
куршум, -а, -ът, -и, два куршума
куршумен, -а, -о, -и
кускус, -а, -ът, -и, два кускуса
кутия, кутии
кутсузлйя, кутсузлйи безрод.
прилагат.
кухиннсст, кухинността
кухня, -и
куцешкатаи куцешкомиаречме
куцовлах, -а, -ът, -си,
двама куцовлйси
кучкар, -я, -ят, -и,
двама кучкари
кушйя, кушйи
къд& наречие
къделя, -и
къд^то наречие
къдрав, -а, -о, -и
к^дрест, -а, -о, -и
к^дри мн.
къдрокос, -а, -о, -и
к1дря, -иш, -ят; къдрих, -и;
къдрех, -еше; къдрел; къдрен;
къдрещ; къдрейки; къдрене
к^кличав, -а, -о, -и

къпалия

кълбест, -а, -о, -и
кълбовйдност, кълбовидностга
кълбообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
кълва, -еш, -ат; кълвах, -а;
кълвал; кълван; кълвях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
кълвял, -ели; кълвящ, -ящи;
кълвейки;кълване
кълн, кълна, кълнът, кълнове,
два кълна
кълна, -еш, -ат; клех, кле и
кълнах, -й; клел и кълнал;
клет и кълнат; кълнях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; кълнял,
-ели; кълнящ, -ящи;
кълнейки, кълнене
(проклинам)
кълня, -йш, -ят; кълнйх, -й;
кълнйл; кълнях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; кълнял, -ели;
кълнящ, -ящи; кълнейки
(покълнвам, покълням)
кълняемост, кълняемостта
кълчйщалш.
кълчищен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни
кънкобегач, -а, -ът, -и,
двама кънкобегачи
кънкьор, -а, -ът, -и,
двама кънкьдри
кънна, -еш, -ат; къннах, кънна;
къннал; къннех, -еше; къннел
кънтеж, -а, -ът, -и, два кънтежа
кънтя, -йш, -ят; кънтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; кънтял,
-ели; кънтящ, -ящи;
кънтейки; кънтене
къпалня, -и

къпинак
къпинак, -а, -ът, -ци,
два къпинака
къпя, -еш, къпе, къпем,
-ете, къпят; къпах, -а; къпал;
къпан; къпех, -еше; къпел;
къпещ; къпейки; къпане
кървав, -а, -о, -и
кървя, -йш, -ят; кървйх, -й;
кървйл; кървях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; кървял, -ели;
кървящ, -ящи; кървейки;
кървене
кърджалия л£., -та, -ии,
двама кърджалии
кърлеж, -а, -ът, -и, два кърлежа
кърмчйя м., -та, -йи,
двама кърмчии
кърмя, -иш, -ят; кърмих, -и;
кърмил; кърмен; кърмех,
-еше; кърмел; кърмещ;
кърмейки; кърмене
кърня, -йш, -ят; кърнйх -й;
кърнйл; кърн&н; кърнях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
кърнял, -ели; кърнящ, -ящи;
кърнейки; кърнене
кърпеж, -а, -ът
кърпйкожух, -а, -ът, -си,
два кърпйкожуха
кърпя, -иш, -ят; кърпих, -и;
кърпил; кърпен; кърпех, -еше;
кърпел; кърпещ; кърпейки;
кърпене
кърт, кърта, къртът, къртове,
два кърта
къртйчав, -а, -о, -и
къртовски, -а, -о, -и
къртя, -иш, -ят; къртих, -и;
къртил; къртен; къртех, -еше;

__________________ 206 _______
къртел; къртещ; къртейки;
къртене
кърч&г, -а, -ът, -зи, два кърчага
къс, к^ьса, късо, къси
къс, к^са, късът, к^Ьсове, два къса
късметлйя, късметлйи безрод.
прилагат.
късноесенен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
къснозреен, -ейния(т), -ейна,
-ейно, -ейни
късоглед, -а, -о, -и
къшей, -ея, -еят, къшеи,
два къшея
къща, къщи и къщя
къщен, -щния(т), -щна, -о, -и
къщник, -а, -ът, -ци,
двама къщници
кьопав, -а, -о, -и
кьопоолу ср., -то
кьорав, -а, -о, -и
кьоркютук пиян
кьосав, -а, -о, -и
кьосе, -то, кьосета
кьошк, кьЬшка, кьошкът,
кьошкове, два кьЬшка
кюмюрджйяли, -та, -йи,
двама кюмюрджйи
кюнец, -а, -ът, -нци, два кюнеца
кюрд, -а, -ът, -и, двама кюрди
кюре, -то, кюрета
кюртаж, -а, -ът, -и, два кюртйжа
кюспе, -то, кюспета
кютюк, -а, -ът, -ци, два кютюка
кючек, -а, -ът, -ци, два кючека
кяр, кяра, кярът, кярове,два кяра
кяря, -иш, -ят; кярих, -и;
кярил; кярех, -еше; кярел;
кярещ; кярейки; кярене

______ 207

лабилен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
лабилност, лабилността
лабиринт, -а, -ът, -и,
два лабиринта
лаборант, -а, -ът, -и,
двама лаборанти
лабораторен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
лаборатория, лаборатории
лйввам, -аш, -ат; лавване
лавиноопасен, -сния(т), -сна,
-сно, -сни
л&вка, лавки
л&вкаджиялс, -та, -ии,
двама лавкаджии
лавроносец, -а, -ът, -сци,
двама лавроносци
л&вър, -а, -ът, лаври, два лавъра
лагерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
л^дия, ладии
ладияр, ладияря, -ят, -и,
двама ладийри; ладиярю!
лазар&тен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
ЛЬзаровден
лЬзер, -а, -ът, -и, два лазера
лазерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
лазешката и лазешком наречие
лазерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
лазУрност, лазурността
лаик, -а, -ът, лаици,
двама лаици
лай, лйя, лаят, лаеве, два лая
лЬйстна, лайстни

ламя

лайтмотив, -а, -ът, -и,
два лайтмотива
лакей, -ея, -еят, -еи,
двама лакеи
лакировка, лакирдвки
лакмусов, -а, -о, -и
лакомия, лакомйи
лакомя се, -йш се, -ят се;
лакомих се, -й се; лакомйл се;
лакомях се, -еше се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; лакомял се,
-ели се; лакомящ се, -ящи се;
лакомейки се; лакомене
лаконйзъм, -зма, -змът,
лаконйзми
лаконичен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни и лаконйчески, -а, -о, -и
лактация, лактации
лакърдйя, лакърдии
лакът, -я, -ят, лакти, два лакътя
лаладжиялс, -та, -ии,
двама лаладжии
ламаншки, -а, -о, -и
ламарйнен и ламарйнов, -а, -о,
-и
ламе, ламета
ламен, -а, -о, -и
лампа, лампи
лампаз, -а, -ът, -и, два лампаза
ламперия, ламперии
лампион, -а, -ът, -и,
два лампиона
ламтеж, -а, -ът, -и, два ламтежа
ламтя, -йш, -ят; ламтях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; ламтял,
-ели; ламтящ, -ящи;
ламтейки; ламтене
ламя и ламя, лами и лами

ландшафт
ландшафт, -а, -ът, -и,
два ландшафта
лйпад, -а, -ът
лапидйрен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
лапнймухалс и ж., -й
лапсус лингве (грешка на езика)
ларж неизм. прилагат.
ларинголдг, -а, -ът, -зи,
двама ларинголози
ларинкс, -а, -ът, -и, два ларинкса
ласкав, -а, -о, -и
ласкавост, ласкавостта
ласкател, -я, -ят, -и,
двама ласкатели
ласкателен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
ластар, -а, -ът, -и, два ластара
ластичен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
ластовица и лястовица, -и
лйстовичен и лястовичен,
-чния(т), -чна, -чно, -чни
лйстовичи и лястовичи, -а, -е, -о
латентен, -тния(т), -тна, -тно, -тни
латентност, латентността
латернаджиялс., -та, -ии,
двама латернаджии
латиноамериканец, -а, -ът, -ци,
двама латиноамериканци
латифундия, латифундии
лауреат, -а, -ът, -и,
двама лаурейти
лаф, лйфа, лафът, лафове,
два л&фа
лая, лаеш, лаят; л&ях, лая,
лаяхме, лаяхте, лаяха; лаял,
лаяли; лаян, лаяни; лаех,

__________________ 208______
лйеше; лаел; лаещ; лйейки;
лаене
лебед, -а, -ът, -и, два лебеда
л^беден, -дния(т), -дна, -дно, -дни
лебедов, -а, -о, -и
лебервурст, -а, -ът
леберкез, -а, -ът
леблебия, леблебии
лев, лева, левът, левове, два лева
левент, -а, -ът, -и, двама левенти
лев^нтски, -а, -о, -и
левичар, -я, -ят, -и,
двама левичари
левосектант, -а, -ът, -и,
двама левосектанти
левосектантски, -а, -о, -и
левче, левчета
легализация, легализации
легалност, легалността
легационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
легация, легации
легендарен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
легендарност, легендарността
легион, -а, -ът, -и, два легиона
легионер, -а, -ът, -и,
двама легионери
легитимация, легитимации
легия, легии
лед, леда, ледът, ледове
леден, -а, -о, -и
леденея, -Ьеш, -еят; леденях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; леденял,
-ели; леденеех, -ееше;
леденеел; леденеещ;
леденеейки; леденеене
л&деностуден, -а, -о, -и

______ 209__________________
леденя, -йш, -ят; ледених, -й;
леденйл; леденен; леденях,
-feme, -яхме, -яхте, -яха;
леденял, -ели; леденящ, -ящи;
леденейки
лЬди и лейди ж.
ледник, -а, -ът, -ци, два ледника
ледоход, -а, -ът, -и, два ледохода
лежй, -йш, -ат; лежах, -а;
леж&л, -али; лежах, -еше,
-кхме, -ахте, -аха; лежйл, -ели;
лежащ, -ащи; лежейки
лежешката и лежешком наречие
лЬйбърист, -а, -ът, -и,
двама лейбъристи
лейкопласт, -а, -ът
лейтенант, -а, -ът, -и,
двама лейтенанти
л£ка-пол£ка наречие
лЬкар, -я, -ят, -и, двама лекари
лекичък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки
леков^рен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
лековерност, лековерността
лековйтост, лековитостта
леководолаз, -а, -ът, -и,
двама леководолази
лекомйслен, -ния(т), -на, -но, -ни
лекомйсленост,
лекомисленос^га
леконравен, -вния(т), -вна,
-вно, -вни
лекоподвйжен, -жния(т), -жна,
-жно, -жни
лекоподвйжност,
лекоподвижността
лйкост, лекостта
лексикален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
14*

лепкав

лексико-граматйчески, -а, -о, -и
лексикограф, -а, -ът, -и,
двама лексикографи
лексикографски, -а, -о, -и
лексиколог, -а, -ът, -зи,
двама лексиколози
лексиколожки, -а, -о, -и
лектория, лектории
лекционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
лекция, лекции
лел е-мале междуметие
лелея, -ееш, -еят; лелеях, -ея,
-£яхме, -еяхте, -еяха; лелеял,
-бяли; лелеян, лелеяни;
лелеех, -ееше; лелеел;
лелеещ; лелеейки; лелеене
лемеж, -а, -ът, -и,
два лемежа
ленен, -а, -о, -и
ленйвка, -и
ленйвост, ленивостта
ленинйзъм, -зма, -змът
ленопроизводйтел, -я, -ят, -и,
двама ленопроизводйтели
леност, леността
лентяй, -яя, -яят, -яи,
двама лентяи
лентяйствам, -аш, -ат;
лентяйстване
леня се, -йш се, -ят се; ленйх се,
-й се; ленйл се; ленях се, -еше
се, -яхме се, -яхте се, -яха се;
ленял се, -ели се; ленящ се,
-ящи се; ленейки се; ленене
леопард, -а, -ът, -и,
два леопарда
лепеж, -а, -ът, -и, два лепежа
лепкав, -а, -о, -и

леплив

леплив, -а, -о, -и
леплйвост, лепливостта
лепя, -йш, -ят; лепйх, -й;
лепйл; лепен; лепях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; лепял,
-ели; лепящ, -жци; лепейки;
лепене
лесничей, -&я, -еят, -еи,
двама лесничеи
леснодостъпен, -пния(т), -пна,
-пно, -пни
леснотйя, леснотйи
лесовъд, -а, -ът, -и,
двама лесовъди
лесовъдски, -а, -о, -и
лесопарк, -а, -ът, -ове,
два лесопарка
лесофонд, 7а, -ът, -ове,
два лесофонда
летаргия, летаргии
летеж, -а, -ът, -и, два летежа
летен, летния, летният, лятна,
лятно, летни
летище, летища
летйщен, -щния(т), -щна, -щно,
-щни
летлйвост, летливостта
летовищен, -щния(т), -щна,
-щно, -щни
летопис, -а, -ът, -и, два летопйса
летопйсен, -сния(т), -сна, -сно,
-сни
леторасъл, -а, -ът, леторасли,
два леторасъла
летя, -йш, -ят; летях, -я, -яхме,
-яхте, -яха; летял, -ели;
летящ, -ящи; летейки; летене
леча, -йш, -ат; лечйх, -й; лечйл;
лечен; лечах, -еше, -ахме,

__________________210_______

-ахте, -аха; лечал, -ели;
лечащ, -ащи; лечейки; лечене
лечебнодиагностйчен, -чна,
-чно, -чни
лечебност, лечебността
лечйтел, -я, -ят, -и,
двама лечйтели
лешник, -а, -ът, -ци,
два лешника
лешников, -а, -о, -и
лешояд, -а, -ът, -и, два лешояда
лещак, -а, -ът, -ци,два лещака
лещен, -а, -о, -и
лея, леи
лея (се), лееш, л^ят; лях, ля,
ляхме, ляхте, ляха; лял,
лели; лян, лени, леян, леяни
и лят, лети; леех, лееше; леел;
леещ; лаейки; леене
леяр, леяря, -ят, -к, двама леяри
леярен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
леярна, леярни
лиана, лиани
либералйзъм, -зма, -змът
либерйец, -а, -ът, -ййци,
двама либерййци
либйец, -а, -ът, -ийци,
двама либййци
ливаден, -дния(т), -дна, -дно, -дни
лйввам, -аш, -ат
ливрея, ливрЬи
лйгавост, лигавостта
лйгавче, -ета
лигйвя (се), -иш, -ят; лигавих,
-и; лигавил; лигавен; лигавех,
-еше; лигавел; лигавещ;
лигавейки; лигавене
лйгльом., -то, лйгльовци,
двама лйгльовци

______ 211__________________

лигнитен, -тния(т), -тна, -тно, -тни
лизгар, -а, -ът, -и, два лизгара
лйка-прилйка
ликвидационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
ликвидация, ликвидации
ликьор, -а, -ът, -и, два ликьора
ликьорен, -а, -о, -и
лилипут, -а, -ът, -и,
двала лилипути
лилия, лилии
лимбнен, -а, -о, -и
лимонов, -а, -о, -и
лимднтузуср., -то
лимфатйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
лингвйст, -а, -ът, -и,
двама лингвйсти
линеал, -а, -ът, -и, два линеала
липйен, -ейния(т), -ейна, -ейно,
-ййни
линея, -ееш, -еят; линях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; линял,
-йли; линеех, -ееше; линеел;
линеещ; линеейки; линеене
линия, линии
линолеум, -а, -ът, -и,
два линолеума
линотипен, -пния(т), -пна, -пно,
-нни
лппотйпия, линотипни
линч, линча, -ът, линчове,
два линча
лирйзъм, -зма, -змът
лирико-драматичен, -чния(т),
чна, -чно, -чни
лирйко-епйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни; лирйко-епйчески и,
лйро-епйчески, -а, -о, -и

лихвоносен
лирйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
лирйчност, лиричността
лисйца, -и
лисйчи, -ча, -че и -чо, -чи
лист, -а, -ът, листа (на дърво и
др.), лйстове (хартия идр.)и
лйсти (поет.), два лйста
лйственица, -и
лйстен, -стния(т), лйстна,
лйстно, лйстни
лйстник, -а, -ът, -ци,
два лйстника
листовка, листовки
листопад, -а, -ът, -и,
два листопада
лйстче, лйстчета
литературнокритйчески, -а, -о, -и
литературно-художествен, -на,
-но, -ни
литературовед, -а, -ът, -и,
двама литературоведи
литйя, литйи
литовец, -а, -ът, -вци,
двама литовци
литография, литографии
литраж, -а, -ът
литургйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни и литургйчески, -а, -о, -и
литургйя, литургйи
лйтър, -а, -ът, лйтри,
два лйтра (вместимост)
и два лйтъра (мерилки)
лифт, лйфта, -ът, лйфтове,
два лйфта
лихвар, -я, -ят, -и,
двама лихвари; лихварю!
лйхвен, -ния(т), -на, -но, -ни
лихвоносен, -сния(т), -сна, -сно,
-сни

лицев

лицев, -а, -о, -и
лицейст, -а, -ът, -и,
двама лицейсти
лицей, -ея, -еят, лицеи,
два лицея
лицемерен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
лицемерност, лицемерността
лицемерствам, -аш, -ат;
лицемерстване
лиценз, -а, -ът, -и, два лиценза
лича, -йш, -ат; личах, -а, -ахме,
-ахте, -аха; личал, -али; личащ,
-ащи; личейки; личене
лйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
личност, личността
лиша (се), -йш, -ат; лиших, -й;
лишйл; лишен; лишах, -еше,
-ахме, -ахте, -аха; лишал, -ели
лишей, лйшея, -ят, лйшеи,
два лйшея
лоб, лдба, лобът, лобове,
два лоба
лов, лова, ловът, два лова
ловджййски, -а, -о, -и
ловджйя м., -та, -йи,
двама ловджии
ловец, -а, -ът, ловцй,
двама ловцй
ловйтба, ловйтби
ловкост, ловкостта
ловно-рибарски, -а, -о, -и
ловък, -вкия(т), -вка, -вко, -вки
ловя, -йш, -ят; ловйх, -й; ловйл;
ловен; ловях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; ловял, -ели;
ловящ, -ящи; ловейки; ловене
логарйтъм, -а, -ът, -тми,
два логарйтъма

212

логйчност, логичността
логопед, -а, -ът, -и,
двама логопеди
лоджия, лоджии
лодка, лодки
лодкар, -я, -ят, -и,
двама лодкари; лодкарю!
лозар, -я, -ят, -и, двама лозари
лозе, лозя
лдзунг, -а, -ът, -и, два лозунга
лой ж., лойта
локализация, локализации
локаут, -а, -ът, -и
локмарухуср., -то
локомотив, -а, -ът, -и,
два локомотйва
локомотивен, -вния(т), -вна,
-в но, -вни
локумен, -а, -о, -и
ломлйв, -а, -о, -и
ломлйвост, ломливостта
ломя, -йш, -ят; ломйх, -й;
ломил; ломен; ломях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; ломял,
-ели; ломящ, -ящи; ломейки;
ломене
лопатар, -а, -ът, -и,
два лопатара
лопен и лопян, -а, -ът
лорд, лорда, лордът, лордове,
двама лордове
лордски, -а, -о, -и
лос (животно), лоса, лосът,
лосове, два лоса
лост, -а, -ът, лостове, два лоста
лотарйен, -ййния(т), -ййна,
-ййно, -ййни
лотария, лотарии
лошав, -а, -о, -и

лъчезарност
лошавина, -и
лошотия, лошотии
лоялен, -лния(т), -лна, -лно, -лни
лоялност, лоялността
лугав, -а, -о, -и
луд, луда, лудо, луди
лудешката и лудешкбм наречие
луд^я, -ееш, -еят; лудях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; лудял,
■ели; лудеех, -ееше, -еехме,
-£ехте, -ееха; лудеел; лудеещ;
лудеейки; лудеене
лУдо-младо, луди-млади
лудория, лудории
лудост, лудостта
лукйв, -а, -о, -и
лукйвост, лукавостта
лукйвствам, -аш, -ат;
лукавстване
луковичен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
лукс, лукса, луксът
луксдзен, -зния(т), -зна, -зно,
■зни
луксЬзност, луксозността
лумбаго, -то
лунатйзъм, -зма, -змът
лунен, -нния(т), лунна, -нно, -нни
лунест, -а, -о, -и
лупинг, -а, -ът, -и, два лупинга
лустрйция, лустрации
луфт, луфта, -ът, луфтове,
два луфта
лУчен, -а, -о, -и
лъв, лъвй, лъвът, лъвове,
два л^ва
лъвски, -а, -о, -и
л!вче, лъвчета
лъг,
-ът, лъгове, два лъга

лъжа (се), -еш, -ат; лъгах, -а;
лъгал; лъган; лъжех, -еше;
лъжел; лъжещ; лъжейки;
лъгане и лъжене
лъжекласицйзъм, -зма, -змът
лъжесвидетел, -я, -ят, -и,
двама лъжесвидетели
лъжесвидетелствам, -аш, -ат;
лъжесвидетелстване
лъжец, -а, -ът, лъжци,
двама лъжци
лъжльо, -то, -льовци,
двама лъжльовци
лъжовност, лъжовността
лък, лъка, лъкът, лъкове,
два лъка
лъкатуша, -иш, -ат; лъкатуших,
-и; лъкатушил; лъкатушен;
лъкатушех, -еше; лъкатушел;
лъкатушещ; лъкатушейки;
лъкатушене
лъкообразен, -зна, -зно, -зни
лъскав, -а, -о, -и
лъскавост, лъскавостта
лъстж., лъсттй
лъстя, -йш, -ят; лъстйх, -й;
лъстйл; лъстен; лъстях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; лъстял,
-ели; лъстящ, -ящи; лъстейки;
лъстене
лъхтя, -йш, -ят; лъхтях, -я, -яхме,
-яхте, -яха; лъхтял, -ели;
лъхтящ, -ящи; лъхтейки;
лъхтене
лъчевйден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
лъчезарен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
лъчезарност, лъчезарността

лъчест

214

лъчест, -а, -о, -и
лъчист, -а, -о, -и
лъщя, -йш, -ят; лъщях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; лъщял,
-ели; лъщящ, -ящи; лъщейки;
лъщене
льос, льоса, льбсът
любвеобилен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
любвеобйлност,
любвеобилността
любезност, любезността
любймец, -а, -ът, -мци,
двама любймци
любител, -я, -ят, -и,
двама любйтели
любов * у любовта
любознателност,
любознателността
любопитствам, -аш, -ат;
любопйтстване
люде ж ft., -те (хора)
людоед, -а, -ът, -к,двама людоеди
людоедство
людски, -а, -о, -и
люлея (се), -ееш, -еят; люлях,
-я, -яхме, -яхте, -яха; люлял,
< > '< •
..

маане, маанета
мавзолей, -ея, -еят, -еи,
два мавзолея
мавруд, -а, -ът
мавър, -а, -ът, -ври,
двама маври
маг, мага, магът, магове,
двама магове

f

$*•: ■
;■

-ели; люлян, -ени; люлеех,
-ееше; люлеел; люлеещ;
люлеейки; люлеене
люляк, -а, -ът, люляци,
два люляка
люспест, -а, -о, -и
лютйв, -а, -о, -и
лютйвост, лютивостта
лютост, лютостта
лютя, -йш, -ят; лютйх -й
(подлютявах) и лютях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха (лют бях);
лютйл и лютял, -ели; лютящ,
-ящи; лютейки; лютене
люцернов, -а, -о, -и
лющя, -иш, -ят; лющих, -и;
лющил; лющен; лющех, -еше;
лющел; лющещ; лющейки;
лющене
ляв, левия(т), лява, ляво, леви
лястовица и ластовица
лястовичен и ластовичен,
-чния(т), -чна, -чно, -чни
лято, лета
лятос и лятоска наречие
лятошен, -шния(т), -шна, -шно,
-шни
магазинаж, -а, -ът
магазйнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
магазйя, магазйи
магаретар, -я, -ят, -и,
двама магаретари
магарйя, магарии
магданоз, -а, -ът
магданозлйя, магданозлйи
безрод. прилагат.

______ 215__________________
магистър, -а, -ът, -стри,
двама магистри
магичен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни и магически, -а, -о, -и
магия, магии
магнетизйрам и
магнитизйрам, -аш, -ат
магнетйзъм, -зма, -змът
магнетйт, -а, -ът
магнетйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни и магнетйчески, -а,
-о, -и
магнетофонен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
магнйтен, -тния(т), -тна, -но, -ни
магнйтноиндукционен,
-нния(т), -нна, -нно, -нни
магнйтотерапия,
магнйтотерапии
магндлия, магнолии
магьосен, -сния(т), -сна, -сно,
-сни
магьосник, -а, -ът, -ци,
двама магьосници
мадам ж., ед.
мадама, -и ирон.
маджар и маджарин, -а, -ът,
-ри, двама маджари
маджун, -а, -ът, -и, два маджуна
маестром., -то
мюка, -еш, -ат; мазах, -а;
мйзал; мазан; мажех, -еше;
мйжел; мажещ; мажейки; *
мазане
маждрак, -а, -ът, -ци,
два маждрака
мажЬрен, -рния(т), -рна, -рно,
■рни

майсторя

мажоритарен, -рна (система)
мажоритарност,
мажоритарността
мазе, мазета и маза, -и
мазен, -зния(т), -зна, -зно, -зни
мазнйк, -а, -ът, -ци,
двама мазнйци
мазня (се), -иш се, -ят се;
мазних се, -и се; мазнил се;
мазнех се, -еше се; мазнел се;
мазнещ се; мазнейки се;
мазнене
мазолест, -а, -о, -и
май ли. (древен народ)
май съществително (месец май)
май частица и наречие
маймунджилък, -а, -ът, -ци,
два маймунджилъка
маймуня се, -йш се, -ят се;
маймунйх се, -й се; маймунйл
се; маймунях се, -еше се,
-яхме се, -яхте се, -яха се;
маймунял се, -ели се;
маймунящ се, -ящи се;
маймунейки се; маймунене
майор, -а, -ът, двама майори;
майоре!
майски, -а, -о, -и
майстор, -а, -ът, -и,
двама майстори; майсторе!
майсторйя, майстории
майсторлък, -а, -ът, -ци,
два майсторлъка
майсторя, -йш, -ят; майсторйх,
-й; майсторйл; майсторен;
майсторях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; майсторял, -ели;
майсторящ, -ящи;
майсторейки; майсторене

майтапчия

майтапчия ли, -та, -ии,
двама майтапчии
майтапя, -иш, -ят; майтапих,
-и; майтапил; майтапен;
майтапех, -еше; майтапел;
майтапещ; майтапейки;
майтапене и майтапя
майтапя (се), -йш, -ят;
майтапих, -й; майтапил;
майтапен; майтапях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; майтапял,
-ели; майтапящ, -ящи;
майтапейки; майтапене
макаронен, -а, -о, -и
макарони лен., (рядко) макарон,
-а, -ът
македонец, -а, -ът, -нци,
двама македонци
македоно-одрински, -а, -о, -и
макетен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
макрокосмос, -а, -ът
максимален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
максималйзъм, -зма, -змът
максималйст, -а, -ът, -и,
двама максималйсти
максимум, -а, -ът, -и,
два максимума
малаизйец, -а, -ът, -ййци,
двама малайзййци
маларйен, -ййния(т), -ййна,
-ййно, -ййни
маларйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
малария, маларии
малинаж, -а, -ът, -и,
два малинажа

216_____

малинак, -а, -ът, -ци,
два малинака
малинар, -я, -ят, -и,
двама малинари; малинарю!
малоазййски, -а, -о, -и
малоброен, -ойния(т), -дйна,
-ойно, -бйни
малобройност, малобройността
маловажен, -жния(т), -жна, -жно
-жни
маловажност, маловажността
маловръстен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
малограмотен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
малограмотност,
малограмотността
малодушен, -шния(т), -шна,
-шно, -шни
малокръвен, -вния(т), -вна, -вно
-в ни
малокръвност,
малокръвността
малокултурен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
малолетен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
малолетност, малолетността
маломерен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
маломерност, маломерността
малообразованост,
малообразоваността
малотраен, -айния(т), -айна,
-&йно, -айни
малоумност, малоумността
малоценен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни

______ 217
малочйсленост,
малочислеността
малтйец, -а, -ът, -ййци,
двама малтййци
малийнствен, -ния(т), -на, -но,
-ни
малък, -лкия(т), малка, -лко, -лки
мамалигар, -я, -ят, -и,
двама мамалигари
мамонт, -а, -ът, -и, два мамонта
мамя, -иш, -ят; мамих, -и;
мамил; мамен; мамех, -еше;
мамел; мамещ; мамейки;
мамене
мана, манй
мандатен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
манджа, манджи
мандолйнен, -а, -о, -ии -нния(т),
-нна, -нно, -нни
мЬндраджияли, -та, -ии,
двама мандраджии
маневрйст, -а, -ът, -и,
двама маневрйсти
манеж, -а, -ът, -и, два манежа
манерка и матерка, -и
маниак, -а, -ът, -ци,
двама маниаци
маниакален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
маниакално-депресйвен,
-вния(т), -вна, -вно, -вни
маниакалност,
маниакалността
маниер, -а, -ът, -и, два маниера
маниерен, -рния(т), -рна, -рно,
■рни
маниерност, маниерността

маркиз

маникюрйст, -а, -ът, -и,
двама маникюрйсти
манипулационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
манипулация, манипулации
манифактурен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
манифактурност,
манифактурността
манифест, -а, -ът, -и,
два манифеста
манифестация, манифестации
манихей, -ея, -еят, -еи,
двама манихеи
мания, мании
манкьор, -а, -ът, -и,
двама манкьори
манна, манната
манометър, -а, -ът, -три,
два манометъра
мансарден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
мантия, мантии
маншет, -а, -ът, -и, два маншета
маньовър, -а, -ът, -ври,
два маньовъра
маойст, -а, -ът, -п,двама маойсти
мараня, маранй
маргарит, -а, -ът, -и,
два маргарита
маринйст, -а, -ът, -и,
двама маринйсти
марионетен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
маркаджиям., -та, -ии,
двама маркаджии
маркиз, -а, -ът, -и,
двама маркйзи

маркировка

маркировка, маркировки
маркировъчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
марколюбйтел, -я, -ят, -и,
двама марколюбйтели
марксйзъм-ленинйзъм, -зма,
-змът
марксйст, -а, -ът, -и,
двама марксйсти
марля, -и
мармалад, -а, -ът, -и,
два мармалада
мармаладен и мармаладов, -а,
-о, -и
мародерствам, -аш, -ат;
мародерстване
марсианец, -а, -ът, -нци,
двама марсианци
март (Баба Марта нар.)
мартиролог, -а, -ът, -зи,
двама мартиролози
маруля, -и
марш, марша, маршът,
маршове, два марша
марш! междуметие
марширдвка, маршировки
марширувам, -аш, -ат;
маршируване
маршрутен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
масж., маста
масаж, -а, -ът, -и, два масажа
масажист, -а, -ът, -и,
двама масажйсти
масйв, -а, -ът, -и, два масйва
масйвен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
масйвност, масивността

__________________ 218______

маскарад, -а, -ът, -и,
два маскарада
маскарлък, -а, -ът, -ци,
два маскарлъка
маскаря, -йш, -ят; маскарйх, -й;
маскарйл; маскарен;
маскарях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; маскарял, -ели;
маскарящ, -ящи; маскарейки;
маскарене
маскировка, маскировки
маскировъчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
маел ар, -я, -ят, -и,двама маслари
маслен, -ния(т), -на, -но, -ни
масленозелен, -а, -о, -и
масленост, маслеността
маслйнен, -а, -о, -и
маслйненозелен, -а, -о, -и
маслйнов, -а, -о, -и
масло и масло, масла
масловка, масловки
маслодаен, -айния(т), -айна,
-айно, -айни
маслодайност, маслодайността
маельонка, маельонки
масовизация, масовизации
масоворазяснйтелен, -лния(т),
-лна, -лно, -лни
масовост, масовостта
масрафлйя, -йи безрод.
прилагат.
маст ж., мастта
мастен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни
мастижн. (химия)
мастйт, -а, -о, -и
мастйт, -а, -ът (болест)

медальон

мастодонт, -а, -ът, -и,
два мастодонта
масълце, -а и масълце, -а
материал, -а, -ът, -и,
два материала
материален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
материализация,
материализации
материализъм, -зма, -змът
материалйст, -а, -ът, -и,
двама материалйсти
материалистйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
материално-икономически
материалноотговорен, -рния(т),
-рна, -рно, -рни
материалност, материалността
материя, материи
матерка и манерка
матов, -а, -о, -и
мйтовобял, -белия(т), -бяла,
-бяло, -бели
маточен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
матриархален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
матриархат, -а, -ът
мйузер, -а, -ът, -и, два маузера
мйфия, мафии
маханджйялс, -та, маханджйи,
двама маханджйи
махараджа м., -та, -и,
двама махараджй
махмудйя, махмудйи
махмурлйя, махмурлии безрод.
прилагат.
мачкаемост, мачкаемостта
машинален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни

машиналност,
машиналността
машинарйя, машинарйи
машинация, машинации
машйнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
машинйст, -а, -ът, -и,
двама машинйсти
мапти нноизчислйтелен, -лния(т),
-лна, -лно, -лни
машйнно-тракторен, -рния(т),
-рна, -рно, -рни
машинопйс, -а, -ът
машинопйсен, -сния(т), -сна,
-сно, -сни
машинопйсец, -а, -ът, -сци,
двама машинопйсци
машинопйска, машинопйски
машиностройтелен, -лния(т),
-лна, -лно, -лни
мащаб, -а, -ът, -и, два мащаба
мащабен, -бния(т), -бна, -бно,
-бни
мая (се), маеш, маят; маях, мая;
маял, маяли; маех, -еше; маел;
маещ; маейки; маене
мая, май
меандри мн.
мебел, -а, -ът, -и два мебела (но:
мека мебел)
мебелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни
мебелировка, мебелировки
мебелйст, -а, -ът, -и,
двама мебелйсти
мед, меда, медът (пчелен)
мед ж., медта (метал)
медальон, -а, -ът, -и,
два медальона

медар
медар, -я, -ят, -и, двама медари
меден, -а, -о, -и
меден, -дния(т), -дна, -дно, -дни
(бакърен)
меджлйс, -а, -ът
медиален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
медиана, -и
медикамент, -а, -ът, -и,
два медикамента
медикаментозен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
медико-съдебен, -бния(т), -бна,
-бно, -бни
медиум, -а, -ът, -и,
двама медиуми
медникар, -я, -ят, -и,
двама медникари
медночервен, -а, -о, -и
медоносен, -сния(т), -сна, -сно,
-сни
междинен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
междуведомствен, -ния(т), -на,
-но, -ни
междувременен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
междуградски, -а, -о, -и
международноправен, -вния(т),
-вна, -вно, -вни
междуособен, -бния(т), -бна, -бно,
-бни
междуречие, -ия
междусъюзнически и
междусъюзнишки, -а, -о, -и
междуцарствие, -ия
междучасие, -ия
мекичар, -я, -ят, -и,
двама мекичари

220
мекост, мекостта
мекосърдечен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
мекотело, -и
мекушав, -а, -о, -и
мекушавост, мекушавостта
меланж, -а, -ът
меланхолйчност,
меланхоличността
меланхолия, меланхолии
мелез, -а, -ът, -и, два мелеза
мелиоратйвен, -вния(т), -вна,
-вно, -вни
мелиорационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
мелиорация, мелиорации
мелничар, -я, -ят, -п,двама
мелничари; мелничарю!
мелодйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
мелодйчност, мелодичността
мелодия, мелодии
мелодраматйзъм, -зма, -змът
меля, -еш и иш, -ят; млях, мля,
мляхме, мляхте, мляха и
мелих, мели; млял, млели и
мелил; млян, млени и мелен,
мелени; мелех, -еше; мелел;
м^лещ; мелейки; млене и
мелене
мемоар, -а, -ът, -и, два мемоара
мемоарен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
меморандум, -а, -ът, -и,
два меморандума
менажерия, менажерии
менингйт, -а, -ът
менйтба, менйтби

______ 221__________________

менлйв, -а, -о, -и
менструационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
менструация, менструации
ментовка, ментовки
ментърджиялс, -та, -ии,
двама ментърджии
ментя, -иш, -ят; ментих, -и;
ментил; ментен; м&нтех, -еше;
ментел; ментещ; ментейки;
ментене
менует, -а, -ът, -и, два менуета
меншевйзъм, -зма, -змът
менюср., -то, менй/га
меня (се), -йш, -ят; менйх, -й;
менйл; менен; менях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; менял,
-ели; менящ, -ящи; менейки;
менене
менявам, -аш, -ат
мераклйя, мераклии безрод.
прилагат.
м£рен, -а, -о, -и
м^рен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
мержелея се, -ееш се, -еят се;
мержелях се, -я се, -яхме се,
-Ахте се, -яха се; мержелял се,
-&ли се; мержелеех се, -ееше
се; мержелеел се; мержелеещ
се; мержелеейки се;
мержелеене
мерзавец, -а, -ът, -вци,
двама мерзавци
мерзост, мерзостта
мЬрзък, -зкия(т), -зка, -зко, -зки
меридиан, -а, -ът, -и,
два меридиана
меридиЬнен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни

месоядство
меринос, -а, -ът, -и
мериносов, -а, -о, -и
меркантйлен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
меркантилйзъм, -зма, -змът
меркантйлност,
меркантилността
меродавност, меродавността
меродйя, меродйи и мерудйя,
мерудйи
мероприятие, -ия
меря (се), мериш, мерят;
мерих, -и; мерил; мерен;
мерех, -еше; мерел; мерещ;
мерейки; мерене
месар, -я, -ят, -и, двама месари
месен, -а, -о, -и (смесван)
месен, -сния(т), -сна, -сно, -сни
(от месо)
месест, -а, -о, -и
месечен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
месец-два
месечника и месечйнка, -и
месианство
месинг, -а, -ът
месйям., -та, -йи, двама месии
месодаен, -айния(т), -айна,
-айно, -айни
месодайност, месодайността
месодобив, -а, -ът
месодобивен, -вния(т), -вна,
-вно, -вни
месопбстен и месопустен,
-стния(т), -стна, -стно, -стни
месояден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
месоядец, -а, -ът, -дци
месоядство, -а

местен

местен, -стния(т), -стна, -стно,
-стни (от място)
местност, местността
место и място, места
местойменен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
местопроизшествие, -ия
местя (се), -иш, -ят; местих, -и;
местил; местен; местех, -еше;
местел; местещ; местейки;
местене
мОся (се), -иш, -ят; месих, -и;
месил; месен; месех, -еше;
месел; месещ; месейки;
месене
мета, -еш, мете, -ат; метох, мете,
-охме, -охте, -оха; мел; метен;
метях, -еше, -яхме, -яхте, -яха;
метял, -ели; метящ, -ящи;
метейки; метене
метаезик, -а, -ът, -ци,
два метаезика
метален, -лния(т), -лна, -лно, -лни
металичен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни и металически, -а, -о, -и
металодобйвен, -вна, -вно, -вни
металокерамика, -и
металолеяр, -я, -ят, -и,
двама металолеяри
металолеярна, -и
металург, -а, -ът, -зи,
двама металурзи
металургия, металургии
метафизичен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
метафоричен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни и метафорйчески
метеж, -а, -ът, -и, два метежа

222______
метежен, -жния(т), -жна, -жно,
-жни
метеоинформация,
метеоинформации
метеор, -а, -ът, -и, два метеора
метеор адиолокатор, -а, -ът, -и
метеоролог, -а, -ът, -зи,
двама метеоролози
метеорологичен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни и
метеорологически, -а, -о, -и
метеоролОжка, метеороложки
метеостанция, метеостанции
метиляв, -а, -о, -яви
метилявост, метилявостта
метилясам, -аш, -ат
метлея се, -ееш се, -еят се;
метлях се, -я се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; метлял се,
-ели се; метлеех се, -ееше се;
метлОел се; метлеещ се;
метлеейки се; метлеене
метод, -а, -ът, -и, два метода и
метода, -и
методйст, -а, -ът, -и,
двама методйсти
методйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
методйчност, методичността
методологйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни и методологйчески,
-а, -о, -и
методология, методологии
метонймия, метонймии
метраж, -а, -ът, -и, два метража
метрйчен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
метрополия, метрополии

______ 223__________________

метър, -а, -ът, метри, два метра
(мярка), два дървени метъра
мех и мях, меха, мехът; мехове
и мяхове, два меха (мяха)
механджйялс, -та, -йи,
двама механджйи
механизация, механизации
механизъм, -зма, -змът, -зми,
два механизъма,
механичен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
мехурест, -а, -о, -и
мечкар, -я, -ят, -и,
двама мечкари; мечкарю!
мечовйден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
мечтател, -я, -ят, -и,
двама мечтатели; мечтателю!
мечтателност, мечтателността
мечтая, -аеш, -аят; мечтах, -а;
мечтал; мечтан; мечтаех,
-йеше, -аехме, -аехте, -аеха;
мечтаел; мечтаещ;
мечтаейки; мечтаене
мийзма, миазми
мйвка, мивки
миг, мигк, мигкг, мигове,
два мига
мйгар частица
мйг-два
мигновен, -ния(т), -на, -но, -ни
мйгом наречие
миграционен, -нния(т), -нна,
■нно, -нни
миграция, миграции
мижй, -йш, -ат; мижах, -а;
мижйл; мижах, -еше, -ахме,
-Ьхте, -аха; мижал, -ели;
мижйщ; мижейки; мижене

милея

мйжав, -а, -о, -и
мижешката и
мижешкбм наречие
мижитурка, -та м. и ж.
мизансцен, -а, -ът, -и,
два мизансцена
мизантроп, -а, -ът, -и,
двама мизантропи
мизантропия, мизантропия
мизерен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
мизерия, мизерии
мизерност, мизерността
мизерствам, -аш, -ат;
мизерстване
мизйец, -а, -ът, -ййци,
двама мизййци
микроб, -а, -ът, -п,два микроба
мйкробактерия,
мйкробактерии
микробен, -бния(т), -бна, -бно,
-бни
мйкробиолог, -а, -ът, -зи,
двама мйкробиолози
мйкробиологйчен, -чния(т),
-чна, -чно, -чни и
мйкробиологйчески
мйкродетайл, -а, -ът, -и,
два мйкродетайла
мйкроорганйзъм, -зма, -змът,
-зми, два мйкроорганйзъма
микроскопйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
милея, -ееш, -еят; милях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; милял,
-ели; милян, -ени; милеех,
-ееше; милеел; милеещ;
милеейки; милеене

милиард

милиард, -а, -ът, -и,
два милиарда
милиарден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
милиардер, -а, -ът, -и,
двама милиардери
милиарна (туберкулоза)
милион, -а, -ът, -и, два милиона
милионен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
милионер, -а, -ът, -и,
двама милионери
милитарйзъм, -зма, -змът
милитарйст, -а, -ът, -и,
двама милитарйсти
милиционер, -а, -ът, -и,
двама милиционери
милйция, милйции
мйличък, -чкия(т), -чка, -чко,
-чки
миловйден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
миловйдност, миловидността
милозлйвост, милозливостга
мйлост, милосттй
милостив, -а, -о, -и
милосърден, -дния(т), -дна, -дно,
-Дни
милувка, милувки
мймо предлог
мимолетен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
мимоходом наречие
миней, -ея, -еят, минен,
два минея
минен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
минералдг, -а, -ът, -зи,
двама минералози
минераложки, -а, -о, -и
v-s <*)

дЗXY

_________________ 224______

минзухар, -а, -ът, -и,
два минзухара
миниатюр, -а, -ът, -и,
два миниатюра
миниатюра, миниатюри
миниатюрен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
миниатюрност, миниатюрността
минимален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
минималйст, -а, -ът, -и,
двама минималйсти
минималност, минималността
мйнимум, -а, -ът
министерствам, -аш, -ат;
министерстване
министър, -а, -ът, -три,
двама минйстри; минйстре!
минйстър-председйтел, -я, -ят,
-н, двама минйстърпредседатели; минйстърпредседйтелю!
мйниум, -а, -ът
мйнновзрйвен, -вния(т), -вна,
-вно, -в ни
мйнно-геолбжки, -а, -о, -и
мйннодобйвен, -вния(т), -вна,
-вно, -вни
минонбсец, -а, -ът, -сци,
два миноносеца
минотавър, -а, -ът, -ври,
два минотавъра
миночистачен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
минута-две
минутен, -тния(т), -тна, -тно, -тни
миньор, -а, -ът, -и,
двама миньори
миньорност, миньорността

______ 225
миокард, -а, -ът
миокардйт, -а, -ът
мираж, -а, -ът, -и, два миража
миражен, -жния(т), -жна, -жно,
-жни
миризлив, -а, -о, -и
мириша, -еш, -ат; мирисах, -а;
мирйсал; мирисан; миришех,
-еше; мирйшел; мирйшещ;
мирйшейки; мирйсане
мирновременен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
миров ъзрение, -ия
мироглед, -а, -ът, -и,
два мирогледа
миролюбец, -а, -ът, -бци,
двама миролюбци
миролюбйвост, миролюбивостга
мироносец, -а, -ът, -сци,
двама мироносци
миросъзерцание, -ия
миротворен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
миротворец, -а, -ът, -рци,
двама миротвбрци
миря се, -йш се, -ят се; мирйх
се, -й се; мирйл се; мирях се,
-feme се, -яхме се, -яхте се,
-Аха се; мирял се, -ели се;
мирящ се, -ящи се; мирейки
се; мирене
мирянин, -а, -ът, миряни,
двама миряни
мирясам, -аш, -ат
мисионер, -а, -ът, -и,
двама мисионери
мйсия, мйсии
мйслен, -ния(т), -на, -но, -ни
16*

мия

мислител, -я, -ят, -и,
двама мислйтели
мисловен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
мйсля, -иш, -ят; мйслих, -и;
мйслил; мйслех, -еше;
мйслел; мйслещ; мйслейки;
мйслене
мистериозен, -зния(т), -зна, -зно,
-зни
мистериозност,
мистериозността
мистерия, мистерии
мистификация, мистификации
мистицйзъм, -зма, -змът
мистйчност, мистичността
мистрйя, мистрии
мйсъл ж., мисълта, мйсли
мйтинг, -а, -ът, -и, два мйтинга
митничар, -я, -ят, -и,
двама митничари
мито, мита
митолог, -а, -ът, -зи,
двама митолози
митологйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
митология, митологии
митоложки, -а, -о, -и
митрополйт, -а, -ът, -и,
двама митрополити
митрополия, митрополии
мишеловка, мишеловки
миши, мйша, мйше и мйшо,
миши
мйш-маш, -а, -ът, -и,
два мйш-маша
мйя (се), мйеш, мйят; мих, ми;
мил; мит; миех, мйеше; миел;
мйещ; мйейки; мйене

миялня

миялня, миялни
млад, млада, младо, млади
младеж, -а, -ът, -и,
двама младежи (момък)
младеж ж., младежта
младежки, -а, -о, -и
младея (се), -ееш, -еят; младях,
-я, -яхме, -яхте, -яха; младял,
-ели; младеех, -ееше;
младеел; младеещ;
младеейки; младеене
младоженец, -а, -ът, -нци,
двама младоженци
младолйкост, младоликостта
младост, младостта
млекар, -я, -ят, -и,
двама млекари
млеко и мляко, млека
млекодаен, -айния(т), -айна,
-айно, -айни
млекодайност, млекодайността
млекодббив, -а, -ът
млеконадбй, -оя, -бят
млекопроизводйтел, -я, -ят, -и,
двама млекопроизводйтели
млечнобял, млечнобелия(т),
млечнобяла, -о, млечнобели
млечност, млечносттй
мливар, -я, -ят, -и,
двама мливари
млък!
мляко и млеко, млека
млян, мления(т), мляна, -о,
млени
мляскам, -аш, -ат; мляскане
млясна, мляснеш, млясне,
мляснем, мляснете, мляснат;
мляснах, млясна; мляснал;
мляснех, -еше; мляснел

__________________226_______

мнйтелност, мнителността
многобой, -бя, -оят, -би,
два многобоя
многоброен, -бйния(т), -бйна,
-бйно, -бйни
многобрбйност,
м ногобройността
многоглав, -а, -о, -и
многогласен, -сния(т), -сна, -сно,
-сни
многодетен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
многодетство
многоетажен, -жния(т), -жна,
-жно, -жни
многозначен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
многозначност,
многозначността
многократен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
многократност, многократността
многолетен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
многолюдност, много людността
многообразен, -зния(т), -зна,
-зно, -зни
многоотраслов, -а, -о, -и
многосериен, -ийния(т), -ийна,
-ийно, -ийни
многословен, -вния(т), -вна, -вно,
-вни
многослбвност, многословността
многостенен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
многостранен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
многостранност,
многостранността

227

мпогострунен, -нния(т), -нна,
нно, -нни
многостъблен, -ния(т), -на, -но,
ни
м I юготемност, многотемността
многотомен, -мния(т), -мна,
мпо, -мни
мпоготонен, -нния(т), -нна, -нно,
нни
множа (се), -йш, -ат; множйх,
it; множйл; множен; множах,
cine, -ахме, -ахте, -аха;
множал, -ели; множащ, -ащи;
множейки; множене
множественост,
м ножественосттй
мпожител, -я, -ят, -и,
дна множителя
мобилизационен, -нния(т), -нна,
нно, -нни
мобилизация, мобилизации
мога, можеш, могат; можах, -а;
можйл и могъл, -гла, -гло, -глй;
мбжех, -еше; можел; можещ;
мбжейки; можене
мбдаджия м., -та, -ии,
двама модаджии
мбдпджийка, -и
моден, -дния(т), -дна, -дно, -дни
модерен, -рния(т), -рна, -рно,
рпи
модернйзъм, -зма, -змът
модерпйст, -а, -ът, -и,
днплса модернйсти
модист, -а, -ът, -и, двама модйсти
модификация, модификации
модър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри
моему (по моему)

моментален

мозаичен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
мозайкаджиям.у -та, -ии,
двама мозайкаджии
мозък, -а, -ът, -ци, два мозъка
мозъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
мой, моя(т), моя, моята, мое,
моето, мои, моите
мокрея, -ееш, -еят; мокрях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; мокрял,
-ели; мокреех, -ееше; мокреел;
мокреещ; мокреейки; мокреене
мокрясам, -аш, -ат
мокър, -крия(т), -кра, -кро, -кри
молдовски, -а, -о, -и
молебствие, -ия
молекулен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
молекулно-топлйнен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
'
молекулярен, -рния(т), -рна,
-рно, -рни
молив и молйв, -а, -ът, -и,
два молива и молйва
молитвен, -ния(т), -на, -но, -ни
молитвеник, -а, -ът, -ци,
два молйтвеника
молйтел, -я, -ят, -и,
двама молйтели
молйтелствам, -аш, -ат;
молйтелстване
молла м., -та, двама моллй
моля, -иш, -ят; молих, -и;
молил; молен; молех, -еше;
молел; молене
момент, -а, -ът, -и, два момента
моментален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни

момея се

момея се, -ееш се, -еят се;
момях се, -я се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; момяла се,
-ели се; момеех се, -ееше се;
момеела се; момееща се;
момеейки се; момеене
момчетии, -те и момчетия, -та
мн.
момчурляк, -а, -ът, -ци,
двама момчурляци
момък, -а, -ът, момци,
двама момци
монарх, -а, -ът, -си,
двама монарси
монархйзъм, -зма, -змът
монархист, -а, -ът, -и,
двама монархисти
монархия, монархии
монархофашйзъм, -зма, -змът
монархофашист, -а, -ът, -и,
двама монархофашисти
монетен, -тния(т), -тна, -тно,
-тни
монйзъм, -зма, -змът
монйст, -а, -ът, -и,дважамонйсти
моновалентност,
моновалентността
моногамен, -мния(т), -мна, -мно,
-мни
монография, монографии
монокъл, -а, -ът, монокли,
два монокъла
монолйтен, -тна, -тно, -тни
монолйтност, монолитността
монолог, -а, -ът, -зи
монополйст, -а, -ът, -и,
двама монополйсти
монотейзъм, -зма, -змът

________________ -228______

монотейст, -а, -ът, -и,
двама монотейсти
монотонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
монотонност, монотонността
монтаж, -а, -ът, -и, два монтажа
монтажен, -жна, -жно, -жни
монтажно-стройтелен, -лния(т),
-лна, -лно, -лни
монтьор, -а, -ът, -и,
двама монтьори
монументален, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
монументалност,
монументалността
морав, -а, -о, -и
морйлен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
моралйст, -а, -ът, -и,
двама моралйсти
морално-бйтов, -а, -о, -и
моралност, моралността
морално-естетйчен, -чния(т),
-чна, -чно, -чни
морално-етйчен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
мораториум, -а, -ът, -и,
два мораториума
морбили мн.
мор&, морета и моря
море частица
морен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
мореплавател, -я, -ят, -и,
двама мореплаватели
мореплавателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
морж, моржа, моржът,
моржове, два моржа

мразоустойчив

морзов {апарат), морзова
(азбука)
морфинизъм, -зма, -змът
морфинйст, -а, -ът, -и,
двама морфинйсти
морфологйчен, -чна, -чно, -чни
и морфологйчески, -а, -о, -и
моря (се), -йш, -ят; морих, -й;
морйл; морен; морях, -еше,
яхме, -яхте, -яха; морял,
-ели; морящ, -ящи; морейки;
морене
морйк, -а, -ът, -ци, двама моряци
московец, -а, -ът -овци,
двама московци
мост, моста, мостът, мостове,
два моста
мострен, -ния(т), -на, -но, -ни
мотйя (се), -аеш, -аят; мотах, -а;
мотал; мотан; мотаех, -еше;
мотаел; мотаещ; мотаейки;
мотаене
мотйл, -а, -ът, -и, два мотела
мотйв, -а, -ът, -и, два мотйва
мотивировка, мотивировки
мотокар, -а, -ът, -и,
два мотокара
мотокарен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
мйтоклуб, -а, -ът, -ове,
два мотоклуба
мотопед, -а, -ът, -и,
два мотопеда
мйтопробег, -а, -ът, -зи,
два мЬтопробега
моторен, -рния(т), -рна, -рно,
*рпи
моторизация, моторизации

моторйст, -а, -ът, -и,
двама моторйсти
мотоспортйст, -а, -ът, -и,
двама мбтоспортйсти
мотоциклетен, -тния(т), -тна,
-тно, -тни
мотоциклетйзъм, -зма, -змът
мотоциклетйст, -а, -ът, -и,
двама мотоциклетйсти
мотоцйкъл, -а, -ът, -кли,
два мотоцйкъла
мочурлйв, -а, -о, -и
мочурлйвост, мочурливостта
мошеник, -а, -ът, -ци,
двама мошеници
мошенически, -а, -о, -и
мошеничествам, -аш, -ат;
мошеничестване
мошеничка, мошенички
мощж., мощта
мощен, гщния(т), -щна, -щно,
-щни
мощи мн.
мощност, мощността
мра, мреш, мрат; мрях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; мрял, -ели;
мрящ, -ящи; мрейки; мрене
мрави, мравя, мраве, мравии
мравешки, -а, -о, -и
мравка, мравки
мравояд, -а, -ът, -и,
два мравояда
мравуняк, -а, -ът, мравуняци,
два мравуняка
мравчена (киселина)
мравчи, -а, -е и -о, -и
мраз, мраза, мразът, мразове
мразовйтост, мразовитостта
мразоустойчив, -а, -о, -и

мразоустойчивост
мразоустойчивост,
мразоустойчивостта
мразя, -иш, -ят; мразих, -и;
мразил; мразен; мразех, -еше;
мразел; мразещ; мразейки;
мразене
мрйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
мрежест, -а, -о, -и
мръвка, мръвки
мръжделйв, -а, -о, -и
мръзльо зс., -то, -льовци,
двама мръзльовци
мръсотия, мръсотии
мръщя (се), -иш, -ят; мръщих,
-и; мръщил; мръщех, -еше;
мръщел; мръщещ;
мръщейки; мръщене
мряна, мрени
мрянка, мренки
муден, -дния(т), -дна, -дно, -дни
мудност, мудносттй
музеен, -ейния(т), музейна,
-о, -и
музей, музея, -еят, музеи,
два музея
музикален, -лния(т), -лна, -лно,
-лни
музикалнообразователен, -лна,
-лно, -лни
музикалнопедагогйчески, -а, -о,
-и
музикйлност, музикалносттй
музикално-сценичен, -чна, -чно,
-чни
музиколог, -а, -ът, -зи,
двама музиколози
мукавен и мукавян, -а, -о, -и
мулетар, -я, -ят, -и,
двама мулетари; мулетарю!
V—х 2)

. дЗ

__________________ 230______

мултимилиардер, -а, -ът, -и,
двама мултимилиардери
мултипликационен, -нния(т),
-нна, -нно, -нни
мумия, мумии
муниционен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
муниция, мунйции
мургав, -а, -о, -и
мускетар, -я, -ят, -и,
двама мускетари
мускулест, -а, -о, -и
мустак, -а, -ът, -ци, два мустака
мустанг, -а, -ът, мустанги,
два мустанга
муся се, -иш се, -ят се; мусих се
-и се; мусил се; мусех се, -еше
се; мусел се; мусещ се;
мусейки се; мусене
мутафчйязс, -та, -йи,
двама мутафчйи
мутационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
мутация, мутации
муфтаджиям., -та, -ии,
двама муфтаджии
мухльо м., -то, -льовци,
двама мухльовци
мухлясам, -аш, -ат
мухоловка, мухоловки
мухъл, -а, -ът, мухъли,
два мухъла
муцунест, -а, -о, -и
муча, -йш, -ат; мучах, -а;
мучал; мучах, -еше, -ахме,
-ахте, -аха; мучал, -ели;
мучащ, -ащи; мучейки;
муч^не

______ 231__________________
мушамен и мушамян, -а, -о, -и
мушморок, -а, -ът, -ци
мушмула, мушмули
мъглявост, мъглявостта
мъгляв, -а, -о, мъгляв я
мъглявост, мъглявостта
мъдрец, -а, -ът, мъдреци,
двама мъдрецй
мъдрец, -а, -ът, мъдърцй,
два мъдреца (зъби)
м^дря се, -иш се, -ят се; мъдрих
се, -и се; мъдрил се; мъдрех
се, -еше се; мъдрел се;
мъдрещ се; мъдрейки се;
мъдрене
мъдър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри
мъж, мъжа, мъжът, мъже,
двама мъже
мъжагал., -та, -и,
двама мъжаги
мъжделея (се), -ееш, -еят;
мъжделях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; мъжделял, -ели;
мъжделеех, -ееше;
мъжделеел; мъжделеещ;
мъжделеейки; мъждел^ене
мъжделйвост, мъжделивостта
мъждея, -ееш, -еят; мъждях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; мъждял,
-ели; мъждеех, -ееше;
мъждеел, мъждеели;
мъждеещ; мъждеейки;
мъжд^ене
мъждйв, -а, -о, -и
мъждя, -йш, -ят; мъждях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; мъждял,
-&ли; мъждях, -еше, -яхме,
-Ахте, -яха; мъждял, -ели;

мънисто
мъждящ, -ящи; мъждеики;
мъждене
мъжествен, -ния(т), -на, -но, -ни
мъжественост,
мъжествеността
мъжец, -а, -ът, мъжцй,
два мъжеца
мъжкар, -я, -ят, -и,
два мъжкаря (животни),
двама мъжкари (мъже)
мъжки, -а, -о, -и
мълвя, -йш, -ят; мълвйх, -й;
мълвях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; мълвял, -ели; мълвян,
-ени; мълвящ, -ящи;
мълвейки; мълвене
мълниен, -ийния(т), мълнийна,
-о, -и
мълниеотвод, -а, -ът, -и,
два мълниеотвода
мълния, мълнии
мълча, -йш, -ат; мълчах, -а;
мълчал; мълчах, -еше, -ахме,
-ахте, -аха; мълчал, -ели;
мълчащ, -ащи; мълчейки;
мълчйне
мълчалйв, -а, -о, -и
мълчаливец, -а, -ът, -вци,
двама мълчалйвци
мълчалйвост, мълчаливостта
мълчешката и мълчешком
наречие
мъмря, -иш, -ят; мъмрих, -и;
мъмрил; мъмрен; мъмрех,
-еше; мъмрел; мъмрещ;
мъмрейки; мъмрене
мънйк, -а, -ът, -ци, два мънйка
мънйсто, мънйста

мъничък
мъничък, -чкия(т), -чка, -чко,
-чки
мързел ан, -а, -ът, -овци,
двама мързелановци
мързелив, -а, -о, -и
мързеливец, -а, -ът, -вци,
двама мързеливци
мързелйвка, мързелйвки
мързелйвост, мързеливостта
мързй ме; мързя ме; мързеше
ме; мързяло ме
мърльо м., -то, -льовци,
двама мърльовци
мърля (се), -иш, -ят; мърлих,
-и; мърлил; мърлен; мърлех,
-еше; мърлел; мърлещ;
мърлейки; мърлене
мърля, -иш, -ят; мърлих, -и;
мърлил; мърлен; мърлех,
-еше; мърлел; мърлещ;
мърлейки; мърлене
мърляв, -а, -о, мърляви
мърлям, -яш, -ят; мърлях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
мърлял, -яли; мърлян, -яни;
мърлящ, -ящи; мърляйки;
мърляне
мърморкол^., -то, -овци,
двама мърморковци
мърморя, -иш, -ят; мърморих,
-и; мърморил; мърморен;
мърморех, -еше; мърморел;
мърморещ; мърморейки;
мърморене
мърсотйя, мърсотии и
мръсотия, мръсотии
мърся, -йш, -ят; мърсйх, -й;
мърсйл; мърсен; мърсях,

_________________ 232______
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
мърсял, -ели; мърсящ, -ящи;
мърсейки; мърсене
мъртвец, -а, -ът, мъртъвцй и
мъртвецй (остар.), двама
мъртъвцй
мъртъв, мъртвия(т), -тва, -тво,
мъртви
мършав, -а, -о, -и
мършавея, -ееш, -еят;
мършавях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; мършавял, -ели;
мършавеех, -ееше;
мършавеел; мършавеещ;
мършавеейки; мършавеене
мършав ост, мършавостта
мършояден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
мъст ж., мъстта
мъстйтел, -я, -ят, -и,
двама мъстйтели
мъстя, -йш, -ят; мъстих, -й;
мъстйл; мъстях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; мъстял, -ели;
мъстящ, -ящи; мъстейки;
мъст&не
мътен, мътния(т), мътна,
мътно, мътни
мътнея, -ееш, -еят; мътнях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; мътнял,
-ели; мътнеех, -ееше;
мътнеел; мътнеещ;
мътнеейки; мътн^ене
мътя, -иш, -ят; мътих, мъти;
мътил; мътен; мътех, -еше;
мътел; мътещ; мътейки;
мътене
мъхав, -а, -о, -и

______ 233 __________________

набележа

мъхнатост, мъхнатостта
мъховйден, -дния(т), -дна, -дно,
■дни
мъча (се), -иш, -ат; мъчих, -и;
мъчил; мъчен; мъчех, -еше;
мъчел; мъчещ; мъчейки;
мъчене
мъчен, -чния(т), мъчна, мъчно,
мъчни
мъчйтел, -я, -ят, -и,
двама мъчйтели
мъчнодостъпен, -пния(т), -пна,
-пно, -пни
мъчноподвйжен, -жна, -о, -и
мъчнопроходйм, -а, -о, -и
мъчнопроходймост,
мъчнопроходимостта
мъчнотйя, мъчнотйи
мюзикхбл, -а, -ът,
мюзикхолове, два мюзикхола
мюзикъл, -а, -ът, мюзикъли,
два мюзикъла
мюсюлманин, -а, -ът, -и,
двама мюсюлмани

мюфтиям., -та, -йи,
двама мюфтйи
мющерйялс, -та, -йи,
двама мющерйи
мяна, мени
мяра, мери
мярвам се, -аш се, -ат се;
мярване
мярка, мерки
мяркам се, -аш се, -ат се;
мяр кане
мярна (се), мернеш, мярнат;
мярнах, -а; мярнал; мярнат;
мернех, -еше; мернел
място и место, места
мятам (се), -аш, -ат; мятане
мяукам, -аш, -ат; мяукане
мяуча, -иш, -ат; мяучих, -и;
мяучил; мяучех, -еше;
мяучел; мяучещ; мяучейки;
мяучене
мях и мех, меха, мехът,
мяхове и мехове, два мяха
(меха)

набавя, -иш, -ят; набавих, -и;
набавил; набавен; набавех,
-еше; набавел
набавям, -яш, -ят; набавях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
набйвял, -яли; набавян, -яни;
набавящ, -ящи; набавяйки;
набавяне
нйбег, -а, -ът, -зи, два набега

набедреник, -а, -ът, -ци,
два набедреника
набедя, -йш, -ят; набедйх, -й;
набедйл; набеден; набедях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
набедял, -ели
набедявам, -аш, -ат;
набедяване
набележа, -иш, -ат; набелязах,
-а и набележих, -и; набелязал
и набележил; набелязан;
набележех, -еше; набележел

набеснея се
набеснея се, -ееш се, -еят се;
набеснях се, -я се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; набеснял се,
-ели се; набеснеех се, -ееше се;
набеснеел се
набеснявам се, -аш се, -ат се;
набесняване
набйтост, набитостта
наблизо и наблйзко наречие
наблюдател, -я, -ят, -и,
двама наблюдатели
наблюдателност,
наблюдателността
наблягам, -аш, -ат; наблягане
набодка, набодки
набожен, -жния(т), -жна, -жно,
-жни
набожност, набожността
наборен, -рния(т), -рна, -рно,
-рни
набраздя, -йш, -ят; набраздйх,
-й; набраздйл; набразден;
набраздях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; набраздял, -ели
набраздявам, -аш, -ат;
набраздяване
набрашня (се), -йш, -ят;
набрашнйх, -й; набрашнйл;
набрашн^н; набрашнях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
набрашнял, -ели
набрашнявам (се), -аш, -ат;
набрашняване
наброя, -йш, -ят; набройх, -й;
набройл; наброях, -&ше,
-яхме, -яхте, -яха; наброял,
-ели
наброявам, -аш, -ат

__________________234______

набруля, -иш, -ят; набрулих, -и;
набрулил;набрулен;
набрулех, -еше; набрулел
набрулям, -яш, -ят; набрулях,
-яше; набрулял, -яли;
набрулян, -яни; набрулящ,
-ящи; набруляйки; набруляне
набрътвя, -иш, -ят; набрътвих,
-и; набрътвил; набр^твен;
набрътвех; набрътвел
набрътвям, -яш, -ят; набрътвях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
набрътвял, -яли; набрътвян,
-яни; набрътвящ, -ящи;
набрътвяйки; набрътвяне
набръщолевя, -иш, -ят;
набръщолевих, -и;
набръщолевил;
набръщолевех, -еше;
набръщол^вел
набръщолевям (се), -яш, -ят;
набръщолевях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; набръщолевял,
-яли; набръщолевян, -яни;
набръщолевящ, -ящи;
набръщолевяйки;
набръщолевяне
набъбналост, набъбналостта
набъбря (се), -еш и -иш, -ят;
набъбрах и набъбрих,
набъбраи набъбри; набъбрал
и набъбрил; набъбрех, -еше;
набъбрел
набъбрям (се), -яш, -ят;
набъбрях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; набъбрял, -яли;
набъбрящ, -ящи; набъбряйки;
набъбряне

______ 235__________________
набърже и набързо наречие
навали; наваля; навалеше;
наваляло
навалявам, -аш, -ат
наваляк, -а, -ът, наваляци,
два наваляка
наваря, -йш, -ят; наварйх, -й;
наварйл; наварен; наварях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
наварял, -ели
наварявам, -аш, -ат
наведа, -еш, наведе, -ат;
наведох, наведе, -ведохме,
-ведохте, -ведоха; навел;
наведен; наведях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; наведял,
-ели
наведнъж наречие
навей, навея, -еят, навеи,
два навея
навеки наречие
навес и навес, -а, -ът, -и,
два навеса и навеса
навестя, -йш, -ят; навестйх, -й;
навестйл; навестен; навестях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
навестял, -ели
навестявам, -аш, -ат;
навестяване
навеся, -иш, -ят; навесих, -и;
навесил; навесен; навесех,
-еше; навесел
навечерие (е навечерието на)
навйвка, навйвки
навигационен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
навилнявам се, -аш се, -ат се;
навилняване

навуща

навйляк, -а, -ът, навйляци,
два навйляка
нависоко наречие
навлажня, -йш, -ят;
навлажнйх, -й; навлажнйл;
навлажнен; навлажнях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
навлажнял, -ели
навлажнявам, -аш, -ат;
навлажняване
навлек, -еци и навляк, -яци
навлека (се), навлечеш,
навлече, навлекат; навлякох,
навлече, навлякохме, -кохте,
-коха; навлякъл, -кла, -кло,
-екли; навлечен; навлечах,
-еше; навлечал,-ели
наводня, -йш, -ят; наводнйх, -й;
наводнйл; наводнен;
наводнях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; наводнял, -ели
наводнявам, -аш, -ат;
наводняване
навой, -оя, -оят, навои, два навоя
навред наречие
навременен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
навременност,
навременността
навремето наречие
нъъръкнаречие
наврякам се, -аш се, -ат се
навряквам се, -аш се, -ат се;
наврякване
наврясквам се, -аш се, -ат се;
навряскване
навсякъде наречие
навуща мн.

навъзбог

навъзбог наречие
навън наречие
навървя, -иш, -ят; навървих,
-и; навървил; навървен;
навървех,-еше; навървел
навървям, -яш, -ят; нав^рвях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
навървял, -яли; навървян,
-яни; навървящ, -ящи;
навървяйки; навървяне
навъсеност, навъсеността
навътре наречие
навявам, -аш, -ат; навйване
навярно наречие
навяхвам, -аш, -ат; навяхване
нагарям, -яш, -ят; нагарях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
нагарял, -яли; нагйрян, -яни;
нагарящ, -ящи; нагаряйки;
нагаряне
нагйзденост, нагиздеността
нагйздя, -иш, -ят; нагйздих, -и;
нагйздил; нагйзден; нагйздех,
-еше; нагйздел
нагйздям (се), -яш, -ят;
нагйздях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; нагйздял, -яли;
нагйздян, -яни; нагйздящ,
-ящи; нагйздяйки; нагйздяне
наглася, -йш, -ят; нагласйх, -й;
нагласйл; нагласен; нагласях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
нагласял, -ели
нагласявам, -аш, -ат;
нагласяване
нагласям, -яш, -ят; нагласях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
нагласял, -яли; нагласян,

_________________ 236______

-яни; нагласящ, -ящи;
нагласяйки; нагласяне
наглед наречие
нагледен, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
нагледност, нагледността
наглост, наглостта
нагнетя, -йш, -ят; нагнетих, -й;
нагнетйл; нагнетен; нагнетях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
нагнетял, -ели
нагноя, -ойш, -оят; нагнойх, -й;
нагнойл; нагноен; нагноях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
нагноял, -яли
нагноявам, -аш, -ат; нагнояване
наговйрям (се), -яш, -ят;
наговарях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; наговарял,-яли;
наговарящ, -ящи;
наговаряйки; наговаряне
наговоря (се), -иш, -ят;
наговорих, -и; наговорил;
наговорех, -еше; наговорел
нагодя (се), -йш, -ят; нагодих,
-й; нагодйл; нагоден; нагодях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
нагодял, -ели
нагодявам (се), -аш, -ат;
нагодяване
нагоре наречие
нагорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
нагорещя, -йш, -ят; нагорещйх,
-й; нагорещйл; нагорещен;
нагорещях, -еше,-яхме,
-яхте, -яха; нагорещял, -ели
нагорещявам (се), -аш, -ат;
нагорещяване

______ 237__________________
нагостя, -йш, -ят; нагостйх, -й;
нагостйл; нагостен; нагостях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
нагостял, -ели
нагостявам, -аш, -ат;
нагостяване
наготвя, -иш, -ят; наготвих, -и;
наготвил; наготвен; наготвех,
-еше; наготвел
нагбтвям, -яш, -ят; наготвях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
наготвял,-яли; наготвящ,
-ящи; наготвяйки; наготвяне
награбя (се), -иш, -ят; награбих,
-и; награбил; награбех, -еше;
награбел
награбям (се), -яш, -ят;
награбях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; награбял, -яли;
награбящ, -ящи; награбяйки;
нагрйбяне
награфя, -йш, -ят; награфйх,
-й; награфйл; награф^н;
награфях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; награфял, -ели
награфявам, -аш, -ат;
награфяване
нагревател, -я, -ят, -и,
два нагревателя
нагревателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
нагрубя, -йш, -ят; нагрубйх, -й;
нагрубйл; нагрубен; нагрубях,
-Ьше, -яхме, -яхте, -яха;
нагрубял, -ели
нагрубявам, -аш, -ат;
нагрубяване
нагръдки мн.

надве-натри

нагрявам, -аш, -ат; нагряване
нагрявка, нагревки
нагъл, -глия(т), -гла, -гло, -гли
нагърбя (се), -иш, -ят;
нагърбих, -и; нагърбил;
нагърбен; нагърбех, -еше;
нагърбел
нагърбям (се), -яш, -ят;
нагърбях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; нагърбял, -яли;
нагърбян, -яни; нагърбящ,
-ящи; нагърбяйки;
нагърбяне
над предлог
над- (представка - пише се с д
във всички думи, образувани с
нея)
надалеко, надалече и надалеч
наречие
надали частица
надареност, надареността
надаря, -йш, -ят; надарйх, -й;
надарйл; надарен; надарях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
надарял, -ели
надарявам, -аш, -ат;
надаряване
надбавка, надбавки
надваря, -иш, -ят; надварих, -и;
надварил;надварен;
надвйрех,-еше; надварел
надварям се, -яш се, -ят се;
надварях се, -яше се, -яхме
се, -яхте се, -яха се; надварял
се, -яли се; надварящ се, -ящи
се; надваряйки се;надваряне
надве наречие
надве-натри наречие

надвеся

надвеся, -иш, -ят; надвесих, -и;
надвесил; надвесен; надвесех,
-еше; надвесел
надвземам и надвзймам, -аш,
-ат; надвземане, надвзймане
надвиел (се), -йш, -ят;
надвиейх, -й; надвиейл;
надвисен; надвисях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; надвисял,
-ели
надвйсям (се), -яш, -ят;
надвйсях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; надвйсял, -яли;
надвйсян, -яни; надвйсящ;
надвйсяйки; надвйсяне
надвйя, -йеш, -йят; надвйх, -й;
надвйл; надвйт; надвйех,
-еше; надвйел
надгробен, -бния(т), -бна, -бно,
-бни
надделея, -ееш, -еят; надделях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
надделял,-ели; надделян,
-ени; надделеех, -ееше;
надделеел
надделявам, -аш, -ат;
надделяване
надебеля, -йш, -ят; надебелйх,
-й; надебелйл, надебелен;
надебелях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; надебелял, -ели
надебелявам, -аш, -ат;
надебеляване
надежден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
надея се, -ееш се, -еят се;
надеях се, -ея се; надеял се,
-еяли се; надеех се; надеел се

_________________ 238----------

надживея, -ееш, -еят;
надживях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; надживял, -ели
надживявам, -аш, -ат;
надживяване
надзирател, -я, -ят, -и,
двама надзиратели
надйпля, -иш, -ят; надйплих,
-и; надйплил; надиплен;
надйплех, -еше; надйплел
надиплям (се), -яш, -ят;
надйплях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; надиплял, -яли;
надиплян, -яни; надиплящ,
-ящи; надипляйки; надйпляне
надкласовост, надкласовосттй
надколенен, -нния(т), -нна,
-нно, -нни
надкорбмен, -мния(т), -мна,
-мно, -мни
надкостница, надкостници
надлез, -а, -ът, -и, два надлеза
надлъж наречие
надменен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
надменност, надменността
надмощие
надмятам, -аш, -ат; надмятане
надничар, -я, -ят, -и,
двама надничари
надничен, -чния(т), -чна, -чно,
-чни
наднормен, -ния(т), -на, -но, -ни
надой, -бя, -оят, -би, два надоя
надолу наречие
надоя, -йш, -ят; надойх, -й;
надойл; надоен; надоях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; надоял,
-ели

--------- 239__________________
надпартиен, -ййния(т), -ййна,
-ййно, -ййни
надпея, -ееш, -еят; надпях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; надпял, -ели
нйдпис, -а, -ът, -и, два надписа
надпреваря, -иш, -ят;
надпреварих, -и;
надпреварил;надпреварен;
надпреварех, -еше;
надпреварел
надпреварим, -яш, -ят;
надпреварих, -яше, -яхме,
-яха; надпреварял, -яли;
надпреварян, -яни;
надпреварят, -ящи;
надпреваряйки;
надпреваряне
надращя, -еш и -иш, -ят;
надрасках, -а и надращих, -и;
надраскали надращил;
надращех, -еше; надращел
надребня, -йш, -ят; надребнйх,
-й; надребнйл; надребнен;
надребнях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; надребнял, -ели
надребнявам, -аш, -ат;
надребняване
надр^ден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
надр^мя се, -еш се, -ят се;
надрямах се, надряма се;
надрямалсе; надремехсе,
-еше се; надремел се
надробя, -йш, -ят; надробйх, -й;
надробйл; надробен;
надробях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; надробял, -ели
надрямвам се, -аш се, -ат се;
надрямване

надхитрям
надстроечен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
надстройка, надстройки
надстроя, -йш, -ят; надстройх,
-й; надстроях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; надстроял, -ели
надстроявам, -аш, -ат;
надстрояване
надутост, надутостта
надуя, -уеш, -уят; надух, -у;
надул; надут; надуех, -еше;
надуел
надхвърля, -иш, -ят;
надхвърлих, -и; надхвърлил;
надхвърлен; надхвърлех,
-еше; надхвърлел
надхвърлям (се), -яш, -ят;
надхвърлях, -яше, -яхме,
-яха; надхвърлял, -яли;
надхвърлян, -яни;
надхвърлящ, -ящи;
надхвърляйки; надхвърляне
надхитря, -йш, -ят; надхитрих,
-й;надхитрйл;надхитрен;
надхитрях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; надхитрял, -ели и
надхйтря
надхитря, -иш, -ят; надхйтрих,
-и;надхитрил; надхитрен;
надхйтрех, -еше; надхйтрел
надхитрявам, -аш, -ат;
надхитряване
надхйтрям, -яш, -ят;
надхйтрях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; надхйтря л, -яли;
надхйтрян, -яни; надхйтрящ,
-ящи; надхйтряйки;
надхйтряне

надценка

надценка, надценки
надценявам, -аш, -ат;
надценяване
надълббко наречие
надълго наречие
надявам, -аш, -ат; надяване
надяна, -денеш, -дене, -дянат;
надянах, -яна; надянал;
надянат; наденех, -еше;
наденел
надясно наречие
наеднонаречие
наедрея, -ееш, -еят; наедрях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; наедрял,
-ели; наедреех, -ееше;
наедреел
наедрявам, -аш; наедряване
наеженост, наежеността
наемател, -я, -ят, -и,
двама наематели
наемен, -мния(т), -мна, -мно,
-мни
наемодател, -я, -ят, -и,
двама наемодатели
наесен и наесен наречие
нажаленост, нажалеността
нажаля (се), -йш, -ят; нажалих,
-й; нажалйл; нажален;
нажалях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; мажа лял, -ели
нажаля, -иш, -ят; нажалих, -и;
нажалил; нажален; нажалех,
-еше; нажалел
нажалявам, -аш, -ат;
нажаляване
нажежа, -йш, -ат; нажежих, -й;
нажежйл; нажежен; нажежах,
-еше, -ахме, -ахте, -аха;
нажежал, -ели

240______
назад и назаде наречие
назадничав, -а, -о, -и
наздраве междуметие
наземи наречие
назидателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
назидателност,
назидателносттй
назнача, -йш, -ат; назначйх, -й;
назначйл; назначен; назначах,
-еше; назначал, -ели
назобя, -йш, -ят; назобйх, -й;
назобйл; назобен; назобях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
назобял, -ели
назобявам, -аш, -ат;
назобяване
назбря, -иш, -ят; назбрих, -и;
назбрил; назбрен; назбрех,
-еше; назбрел
назбрям, -яш, -ят; назбрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
назбрял, -яли; назбрян, -яни;
назбрящ, -ящи; назбряйки;
назбряне
назрея, -ееш, -еят; назрях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; назрял,
-ели; назреех, -ееше;
назреел
назрявам, -аш, -ат; назряване
назубря, -иш, -ят; назубрих, -и;
назубрил; назубрен; назубрех,
-еше; назубрел
назубрям, -яш, -ят; назубрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
назубрял, -яли; назубрян,
-яни; назубрящ, -ящи;
назубряйки; назубряне

______ 241
назъбя, -иш, -ят; назъбих, -и;
назобил; назъбен; назъбех,
-еше; назъбел
назъбям, -яш, -ят; назъбях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
назъбял, -яли; назъбян, -яни;
пазъбящ, -ящи; назъбяйки;
назъбяне
наивен, -вния(т), -вна, -вно, -вни
пайвник, -а, -ът, -ци,
двама наивници
наивност, наивността
наизуст наречие
наизустя, -йш, -ят; наизустих,
-й; наизустйл; наизустен;
наизустях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; наизустял, -ели
наизустявам, -аш, -ат;
наизустяване
найстина наречие
най частица
пйй-вече наречие
нййда, -еш, -ат; найдох, найде,
пййдохме, найдохте, найдоха;
нашъл и нашел, -шла, -шло,
-шлй; найден; найдех, -еше;
нййдел
найлон, -а, -ът, -и, два найлона
пакадя, -йш, -ят; накадих, -й;
накадйл; накаден; накадях,
-&ше, -яхме, -яхте, -яха;
накадял, -ели
накадявам, -аш, -ат;
накадяване
наказателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
наказателноправен, -вния(т),
-вна, -вно, -вни
16*

накипрям
наказуемост, наказуемостта
накамаря, -йш, -ят; накамарйх;
накамарйл; накамарен;
накамарях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; накамарял, -ели
накамарявам, -аш, -ат;
накамаряване
накастря, -иш, -ят; накастрих,
-и; накастрил; накастрен;
накастрех, -еше; накастрел
накастрям, -яш, -ят; накастрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
накастрял, -яли; накастрян,
-яни; накастрящ, -ящи;
накастряйки; накастряне
накахъря се, -йш се, -ят се;
накахърйх се, -й се;
накахърйл се; накахърен;
накахърях се, -еше се, -яхме
се, -яхте се, -яха се;
накахърял се, -ели се
накахърявам се, -аш се, -ат се
наквася, -иш, -ят; наквасих, -и;
наквасил; наквасен;
наквасех, -еше; наквасел
наквйсям, -яш, -ят; наквасях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
наквасял, -яли; наквасян,
-яни; наквасящ, -ящи;
наквасяйки;наквасяне
накйпря, -иш, -ят; накйприх,
-и; накйприл; накйпрен;
накйпрех, -еше; накйпрел
накйпрям, -яш, -ят; накйпрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
накйпрял, -яли; накйпрян,
-яни; накйпрящ, -ящи;
накйпряйки; накйпряне

накипя
накипя, -иш, -ят; накипях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; накипял,
-ели
накипявам, -аш, -ат;
накипяване
накирлйвя, -иш, -ят;
накирлйвих, -и; накирлйвил;
накирлйвен; накирлйвех,
-еше; накирлйвел
накирлйвям, -яш, -ят;
накирлйвях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; накирлйвял,
-яли; накирлйвян, -яни;
накирлйвящ, -ящи;
накирлйвяйки; накирлйвяне
накиселя, -йш, -ят; накиселйх,
-й; накиселйл; накиселен;
накиселях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; накиселял, -ели
накиселявам, -аш, -ат;
накиселяване
накйтя, -иш, -ят; накйтих, -и;
накйтил;накйтен; накйтех,
-еше; накйтел
накйтям, -яш, -ят; накйтях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
накйтял, -яли; накйтян, -яни;
накйтящ, -ящи; накйтяйки;
накйтяне
накичуря, -иш, -ят; накичурих,
-и; накичурил; накичурен;
накичурех, -еше; накичурел
накланям, -яш, -ят; накланях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
накланял,-яли; накланян,
-яни; наклйнящ, -ящи;
накланяйки; накланяне
наклеветя, -йш, -й; наклеветйх,
-й; наклеветйл; наклеветях,
VA. V-Ч е)

_ д)

T"

__________________ 242_______

-еше, -яхме, -яхте, -яха;
наклеветял, -ели
наклеветявам, -аш, -ат;
наклеветяване
наклонен, -а, -о, -и
наклонен, -нния(т), -нна, -нно,
-нни
наклонност, наклонността
наклоня, -йш, -ят; наклонйх, -й;
наклонйл; наклонен;
наклонях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; наклонял, -ели
наклонявам, -аш, -ат;
наклоняване
наковалня, -и
наковладя, -иш, -ят;
наковладих, -и; наковладен;
наковладех, -еше;
наковладел
наковладям, -яш, -ят;
наковладях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; наковладял, -яли;
наковладян, -яни;
наков ладящ, -ящи;
наковладяйки; наковладяне
накокошйня, -иш, -ят;
накокошйних, -и;
накокошйнил; накокошйнен;
накокошйнех, -еше;
накокошйнел
накокошйням, -яш, -ят;
накокошйнях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; накокошйнял,
-яли; накокошйнян, -яни;
накокошйнящ, -ящи;
накокошйняйки;
накокошйняне
накдлен, -лния(т), -лна, -лно,
-лни

___ 243__________________
ннколЬнник, -а, -ът, -ци,
дна наколенника
пиконЬчник, -а, -ът, -ци,
()<И1 наконечника
пикрйй и накрая наречие
11 икрйтконаречие
irn крещя (се), -йш, -ят;
на крещях, -я, -яхме, -яхте,
-йха; накрещял, -ели
ппкрещявам (се), -аш, -ат;
ппкрещяване
ппкривне ми; накривя ми;
накривяло ми; накривееше
ми; накривеело ми
нпкрйвонаречие
накривя, -йш, -ят; накривйх,
й; накривйл; накривен;
накривях, -еше, -яхме, -яхте,
йха; накривял, -ели
изкривявам, -аш, -ат;
изкривяване
пакръстнаречие
накупнаречие
накъде наречие
11 а къд Ьтонаречие
шнгьдря (се), -иш, -ят; накъдрих,
и; накъдрил; накъдрен;
I h i къдрех, -еше; накъдрел
I and>дрям (се), -яш, -ят;
ншгЪдрях, -яше, -яхме, -яхте,
яха; пакъдрял, -яли;
ннкъдрян, -яни; накъдрящ,
шци; накъдряйки; накъдряне
HiiichM предлог
н 11 къмто предлог
нзкървавя, -йш, -ят;
пнкървавйх, -й; накървавйл;
пзкървавен; накървавях,

налетя

-еше, -яхме, -яхте, -яха;
накървавял, -ели
накървавявам, -аш, -ат;
накървавяване
накърмя, -иш, -ят; накърмих,
-и; накърмил; накърмен;
накърмех, -еше; накърмел
накърмям, -яш, -ят; накърмях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
накърмял, -яли; накърмян,
-яни; накърмящ, -ящи;
накърмяйки; накърмяне
накърня, -йш, -ят; накърних,
-й; накърнйл; накърнен;
накърнях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; накърнял, -ели
накърнявам, -аш, -ат;
накърняване
накъсо наречие
налавям, -яш, -ят; налавях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
налавял,-яли; налавян,
-яни; налавящ, -ящи;
нал^вяйки, налавяне
налепя, -йш, -ят; налепйх, -й;
налепйл; налепен; налепях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
налепял, -ели
налепявам, -аш, -ат;
налепяване
налепям, -яш, -ят; налепях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
налепял,-яли; налепян,
-яни; налепящ, -ящи;
налепяйки; налепяне
налетя, -йш, -ят; налетях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; налетял,
-ели, налетян, -ени

налетявам

налетявам, -аш, -ат; налетяване
налице наречие
наличност, наличността
налог, -а, -ът, -зи, два налога
наложа (се), -иш, -ат; наложих,
-и; наложил; наложен;
наложех,-еше; наложел
наложителен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
наложйтелност,
наложителността
налудничав, -а, -о, -и
налудничавост,
налудничав остта
налюлея (се), -ееш, -еят; налюлях,
-я, -яхме, -яхте, -яха; налюлял,
-ели; налюлеех, -ееше;
налюлеел
налюлявам (се), -яваш се, -яват
се; налюляване
наляво наречие
наляво-надясно наречие
намалея, -ееш, -еят; намалях,
-я, -яхме, -яхте, -яха;
намалял, -ели; намалеех,
-ееше; намалеел
намаля, -йш, -ят; намалйх, -й;
намалйл; намален; намалях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
намалял, -ели
намалявам, -аш, -ат;
намаляване
намек, -а, -ът, -ци, два намека
наместник, -а, -ът, -ци,
двама наместници
наместо наречие
наместя, -иш, -ят; наместих, -и;
наместил; наместен;
наместех, -еше; наместел

244

наместям, -яш, -ят; наместях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
наместял, -яли; наместян,
-яни; наместящ, -ящи;
наместяйки; наместяне
наметка, -и
намйсля, -иш, -ят; намйслих,
-и; намйслил; намйслен;
намйслех, -еше;
намйслел
намйслям, -яш, -ят; намйслях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
намйслял, -яли; намйслян,
-яни; намйслящ, -ящи;
намисляйки; намйсляне
намокря, -иш, -ят; намокрих,
-и; намокрил; намокрен;
намокрех, -еше; намокрел
намокрям (се), -яш, -ят;
намокрях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; намокрял, -яли;
намокрян, -яни; намокрящ,
-ящи; намокряйки;
намокряне
намордник, -а, -ът, -ци,
два намордника
намотка, намотки
намразя, -иш, -ят; намразих,
-и; намразил; намразен;
намразех, -еше; намразел
намразявам, -аш, -ат;
намразяване
намръщеност,
намръщен остта
намръщя (се), -иш, -ят;
намръщих, -и; намръщил;
намръщен; намръщех, -еше;
намръщел

напарям
ннмръщям (се), -яш, -ят;
намръщях, -яше, -яхме,
-яхте, -яха; намръщял, -яли;
намръщян, -яни; намръщящ,
-ящи; намръщяйки;
памръщяне
памусеност, намусеносттй
памъдря, -иш, -ят; намъдрих,
-и; намъдрил; намъдрех,
-еше; намъдрел
иамЪдрям се, -яш се, -ят се;
памъдрях се, -яше се, -яхме
се, -яхте се, -яха се; намъдрял
се, -яли се; намъдрящ се,
-ящи се; намъдряйки се;
памъдряне
памърся, -йш, -ят; намърсйх,
■й; иамърсйл; намърсен;
намърсях, -&ше, -яхме, -яхте,
яха; намърсял, -ели
ипмърсявам, -аш, -ат;
памърсяване
намятам (се), -аш, -ат; намятане
нппавън наречие
папагЬре наречие
панагЬрен, -рния(т), -рна, -рно,
•рни
иападЬлен, -лния(т), -лна, -лно,
лни
шшадЬлу наречие
липазЬд наречие
папапред наречие
напЬйденаречие
ntuiech, -&ш, нанесй, -ат;
панЬсох, нанесе, нанесохме,
•охте, -оха; нанесъл, -сли;
нанесен; нанесях, -еше, -яхме,
-йхте, -яха; нанесял, -ели
11 h низ, -а, -ът, -и, два нйниза

нанйкъде наречие
нановонаречие
нанякъде наречие
наобядвам се, -аш се, -ат се;
наобядване
наоколо наречие
набпаки наречие
наостря (се), -иш, -ят; наострих,
-и; наострил; наострен;
наострех, -еше; наострел
наострям (се), -яш, -ят;
наострях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; наострял, -яли;
наострян, -яни; наострящ,
-ящи; наостряйки; наостряне
нападател, -я, -ят, -и,
двама нападатели
нападателен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
нападка, нападки
напакостявам, -аш, -ат;
напакостяване
напалм, -а, -ът
напаля, -иш, -ят; напалих, -и;
напалил; напален; напалех,
-еше; напалел
напалям, -яш, -ят; напалях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
напалял, -яли; напалян,
-яни; напалящ, -ящи;
напаляйки; напаляне
напаря, -иш, -ят; напарих, -и;
напарил; напарен; напарех,
-еше; напарел
напарям, -яш, -ят; напарях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
напарял,-яли; напарян,
-яни; напарящ, -ящи;
напаряйки; напаряне

напаст

напаст, напастта
напатя се, -иш се, -ят се;
напатих се, -и се; напатил се;
напатен; напатех се, -еше се;
напател се
напев, -а, -ът, -и, два напева
напевен, -вния(т), -вна, -вно, -вни
напевност, напевността
напереност, напереността
напйвка, напйвки
напластя, -йш, -ят; напластйх,
-й; напластйл; напластен;
напластях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; напластял, -ели
напластявам, -аш, -ат;
напластяване
наплача се, -еш се, -ат се;
наплаках се, -а се; наплакал
се; наплйчех се, -еше се;
наплачел се
наплив, -а, -ът, -и, два наплива
наплодя, -йш, -ят; наплодйх, -й;
наплодйл; наплоден;
наплодях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; наплодял, -ели
наплодявам се, -аш се, -ат се;
наплодяване
напляскам, -аш, -ат
наподобя, -йш, -ят; наподобйх,
-й; наподобйл; наподобен;
наподобях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; наподобял, -ели
наподобявам, -аш, -ат;
наподобяване
напойтелен, -лния(т), -лна,
-лно, -лни
Наполеон, -а, -ът, -и,
два наполебна

246

наполовйн и наполовйна
наречие
напбмня, -иш, -ят; напомних,
-и; напомнил; напомнен;
напомнех, -еше; напомнел
напомням, -яш, -ят; напомнях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
напомнял, -яли; напомнян,
-яни; напомнящ, -ящи;
напомняйки; напомняне
напоследък наречие
напосоки наречие
напоя, -йш, -ят; напойх, -й;
напойл; напоен; напоях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; напоял, -ели
напоявам, -аш, -ат; напояване
направлявам, -аш, -ат;
направляване
направо наречие
направя, -иш, -ят; направих,
-и; направил; направен;
направех, -еше; направел
направям, -яш, -ят; направях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
направял,-яли; направян,
-яни; направящ, -ящи;
направяйки;направяне
напразен, -зния(т), -зна, -зно,
-зни
напращявам, -аш, -ат;
напращяване
напрегнатост,
напрегнатостта
напред наречие
напред-назад наречие
напредничав, -а, -о, -и
напредничавост,
напредничавостта

______ 247__________________

напредък, -а, -ът
напреки и напряко наречие
напречен и напречен, -чния(т),
-чна, -чно, -чни
напречно и напречно наречие
напролет и напролет наречие
напротив наречие
напръстник, -а, -ът, -ци,
два напръстника
напрягам (се), -аш, -ат;
напрягане
напряко и напреки наречие
напудря (се), -иш, -ят;
напудрих, -и; напудрил;
напудрен; напудрех, -еше;
напудрел
напудрям (се), -яш, -ят;
напудрях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; напудрял, -яли;
напудрян, -яни; напудрящ,
-ящи; напудряйки; напудряне
напук наречие
напусто наречие
напълнея, -ееш, -еят; напълнях,
-й, -яхме, -яхте, -яха;
напълнял, -ели; напълнеех,
-&еше; напълнеел
напълно наречие
напълнявам, -аш, -ат;
напълняване
нйпън, -а, -ът, -и, два напъна
нап^пля, -еш и -иш, -ят;
напъплах, -а и напъплих, -и;
напЪплал и напъплил;
нап!»план и нап1>плен;
напъплех, -еше; напъплел
нап^плям, -яш, -ят; напъплях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;

наранявам
напъплял, -яли; напъплян,
-яни; напъплящ, -ящи;
напъпляйки; напъпляне
напъпя, -иш, -ят; напъпих, -и;
напъпел; напъпен; напъпех,
-еше; напъпел
напъпям, -яш, -ят; напъпях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
напъпял, -яли; напъпящ,
-ящи; напъпяйки; напъпяне
напъстря, -иш, -ят; напъстрих,
-и; напъстрил; напъстрен;
нап^ьстрех, -еше;
напъстрел
напъстрям, -яш, -ят;
напъстрях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; напъстрял, -яли;
напъстрян, -яни; напъстрящ,
-ящи; напъстряйки
напътствен, -на, -но, -ни
напътствам, -аш, -ат
наравно наречие
нарамък, -а, -ът, нарамъци,
два нарамъка
нарамя, -иш, -ят; нарамих, -и;
нарамил; нарамен; нарамех,
-еше; нарамел
нарамям, -яш, -ят; нарамях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
нар&мял, -яли; нарамян,
-яни; нарамящ, -ящи;
нарамяйки; нарамяне
нараня, -йш, -ят; нараних, -й;
наранйл; наранен; наранях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
наранял, -ели
наранявам, -аш, -ат;
нараняване

нарасна
нарасна, -еш, -ат; нараснах, -а;
нараснал; нараснех, -еше;
нараснел
наред наречие
наредба, наредби
нарежа, -еш, -режат; нарязах,
-ряза; нарязал; нарязан;
нарежех, -еше; нарежел
нарез, -а, -ът, -зи, два нареза
наркоман, -а, -ът, -и,
двама наркомани
наркотерапия, наркотерапии
наркотичен, -чния(т), -чна,
-чно, -чни
народнодемократичен,
-чния(т), -чна, -чно, -чни
народолюбйв, -а, -о, -и
народност, народността
народностен, -стния(т), -стна,
-стно, -стни
нарочен, -а, -о, -и
нарочен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
нароя, -ойш, -оят; наройх, -й;
наройл; нароен; нароях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; нароял, -ели;
нароявам, -аш, -ат; нарояване
нарушйтел, -я, -ят, -и,
двама нарушйтели
наръбя, -иш, -ят; наръбих, -и;
наръбил; наръбен; наръбех,
-еше; наръбел
наръбям, -яш, -ят; наръбях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
наръбял, -яли; наръбян,
-яни; наръбящ, -ящи;
наръбяйки; наръбяне
наръся, -иш, -ят; наръсих, -и;
наръсил; наръсен; наръсех,
-еше; наръсел

__________________ 248______

наръсям, -яш, -ят; наръсях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
наръсял, -яли; наръсян,
-яни; наръсящ, -ящи;
наръсяйки; наръсяне
наряд, -а, -ът, -и, два наряда
наряден, -дния(т), -дна, -дно,
-дни
нарядко наречие
нарязвам (се), -аш, -ат;
нарязване
насам наречие
насам-натам наречие
насаме наречие
наседя, -йш, -ят; наседях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; наседял,
-ели
насекомо, насекоми
населеност, населеността
населя, -иш, -ят; населих, -и;
населил; населен; населех,
-еше, населел
населям, -яш, -ят; населях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
населял, -яли; населян, -яни;
населящ, -ящи; населяйки;
населяне
насетне наречие
насея, -ееш, -еят; насях, -я,
-яхме, -яхте, -яха; насял, -ели
и насеял, -еяли; насят, -ети и
насеян, -еяни; насеех, -ееше;
насеел
насйлствен, -ния(т), -на, -но, -ни
насйля, -иш, -ят; насйлих, -и;
насйлил; насйлен; насйлех,
-еше; насйлел

______ 249__________________

наставнически

насйлям, -яш, -ят; насйлях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
насйлял, -яли; насйлян, -яни;
насйлящ, -ящи; насйляйки;
насйляне
насиня, -йш, -ят; насинйл;
насинен; насинях, -еше, -яхме,
-яхте, -яха; насинял, -ели
насинявам, -аш, -ат;
насиняване
насйтеност, наситеността
насйтня, -иш, -ят; наситних, -и;
насйтнил; насйтнен;
■ насйтнех, -еше; насйтнел
насйтням, -яш, -ят; насйтнях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
насйтнял, -яли; насйтнян,
-яни; наситнящ, -ящи;
' насйтняйки; насйтняне
наскоро наречие
наскърбя, -йш, -ят; наскърбйх,
-й; наскърбил; наскърбен;
наскърбях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; наскърбял, -ели
наскърбявам,-аш,-ат;
наскърбяване
насладя (се), -йш, -ят; насладйх,
-й; насладйл; насладен;
насладях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; наел а дял, -ели
наследствен, -ния(т), -на, -но, -ни
наследственост,
наследствеността
наследя, -йш, -ят; наследйх, -й;
наследйл; наследен; наследях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
наследял, -ели
наследявам, -аш, -ат;
наследяване

наслов, -а, -ът, -и, два наслова
наслоя, -йш, -ят; наслойх, -й;
наслойл; наслоен; наслоях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
наслоял, -ели
наслоявам, -аш, -ат;
наслояване
наслука и наслуки наречие
насмалконаречие
насмешлйв, -а, -о, -и
насмешлйвост, насмешливостта
насмоля, -йш, -ят; насмолйх,
-й; насмолйл; насмолен;
насмолях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; насмолял, -ели
насмолявам, -аш, -ат;
насмоляване
насоля, -йш, -ят; насолйх, -й;
насолйл; насолен; насолях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
насолял, -ели
насолявам, -аш, -ат;
насоляване
насоченост, насочеността
наспоря, -йш, -ят; наспорйх, -й;
наспорйл; наспорен; наспорях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
наспорял, -ели
наспорявам, -аш, -ат;
наспоряване
насред предлог
насрещен, -щния(т), -щна, -щно,
-щни
наставка, наставки
наставник, -а, -ът, -ци,
двама наставници
наставническия наставнишки
наречие

наставя

наставя, -иш, -ят; наставих, -и;
наставил; наставен; наставех,
-еше; наставел
наставям, -яш, -ят; наставях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
наставял,-яли; наставян,
-яни; наставящ, -ящи;
наставяйки; наставяне
настаня, -йш, -ят; настаних, -й;
настанйл; настанен; настанях,
-еше, -йхме, -яхте, -яха;
настанял, -ели
настанявам, -аш, -ат;
настаняване
настойник, -а, -ът, -ци,
двама настойници
настойчив, -а, -о, -и
настойчивост, настойчивостта
настоя (се), -ойш, -ойт; настоях,
-ой, -ояхме, -ойхте, -ояха;
настоял, -ели
настоявам, -аш, -ат; настояване
настоятел, -я, -ят, -и,
двама настоятели
настоятелност,
настоятелността
настоящ, -а, -о, -и
настояще ср., -то
настрана и ^стргтнаречие
настроя, -оиш, -оят; настроих,
-ои; настроил; настроен;
настроех,-еше; настроел
настройвам, -аш, -ат;
настройване
настъпателност,
настъпателността
настъпя, -иш, -ят; настъпих, -и;
настъпил; настъпен;
настъпех, -еше; настъпел
V“\

250

настъпям, -яш, -ят; настъпях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
настъпял,-яли; настъпян,
-яни; настъпящ, -ящи;
настъпяйки; настъпяне
настървеност, настървеността
настървя (се), -йш, -ят;
настървйх, -й; настървйл;
настървен; настървях, -еше,
-яхме, -яхте, -яха; настървял,
-ели
настървявам, -аш, -ат;
настървяване
насълзя (се), -йш, -ят; насълзйх,
-й; насълзйл; насълзен;
насълзях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; насълзял, -ели
насълзйвам (се), -аш, -ат;
насълзяване
насън и насъне наречие
насърча, -йш, -ат; насърчйх, -й;
насърчйл; насърчен;
насърчах, -еше, -ахме, -ахте,
-аха; насърчал, -ели
насърчавам, -аш, -ат;
насърчаване
насърчйтел, -я, -ят, -и,
двама насърчйтели
насъщен, -щния(т), -щна, -щно,
-щни
насъщност, насъщността
насйвам, -аш, -ат; насяване
натам наречие
натаманя, -йш, -ят; натаманйх,
-й; натаманйл; натаманен;
натаманйх, -еше, -йхме, -йхте,
-йха; натаманйл, -ели
натаманявам, -аш, -ат;
натаманяване

______ 251__________________
натапям, -яш, -ят; натапях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
натапял, -яли; натапян, -яни;
натапящ, -ящи; натапяйки;
натапяне
нататък наречие
натегля, -иш, -ят; натеглих, -и;
натеглил; натеглен; натеглех,
-еше; натеглел
натеглям, -яш, -ят; натеглях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
натеглял, -яли; натеглящ,
-ящи; натегляйки; натегляне
натегнатост, натегнатостта
натежнея, -ееш, -еят;
натежнях, -я, -яхме, -яхте,
-яха; натежнял, -ели;
натежнеех, -ееше; натежнеел
натежнявам, -аш, -ат;
натежняване
натйря, -иш, -ят; натйрих, -и;
натйрил; натйрен; натйрех,
-еше; натйрел
натйрям, -яш, -ят; натйрях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
натйрял, -яли; натйрян,
-яни; натйрящ, -ящи;
натйряйки; натйряне
натовареност, натовареността
натоваря, -иш, -ят; натоварих,
-и; натоварил; натоварен;
натоварех, -еше; натоварел
натоварям, -яш, -ят;
натоварих, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; натоварял, -яли;
натоварян, -яни; натоварящ,
-ящи; натоваряйки;
натоваряне

натуралист
натопля, -иш, -ят; натоплих, -и;
натоплил; натоплен;
натоплех, -еше; натоплел
натоплям, -яш, -ят; натоплях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
натоплял, -яли; натоплян,
-яни; натоплящ, -ящи;
натопляйки; натопляне
натопя, -йш, -ят; натопйх, -й;
натопйл; натопен; натопях,
-еше, -яхме, -яха; натопял, -ели
натопявам, -аш, -ат;
натопяване
наторя, -йш, -ят; наторйх, -й;
наторйл; наторен; наторях,
-еше, -яхме, -яхте, -яха;
наторял, -ели
наторявам, -аш, -ат;
наторяване
натраплив, -а, -о, -и
натрапничав, -а, -о, -и
натрапчив, -а, -о, -и
натрапчивост, натрапчивостта
натрйвка, натрйвки
натрупаност, натрупаността
натруфеност, натруфеността
натруфя, -иш, -ят; натруфих,
-и; натруфил; натруфен;
натруфех, -еше; натруфел
натруфям, -яш, -ят; натруфях,
-яше, -яхме, -яхте, -яха;
натруфял, -яли; натруфян,
-яни; натруфящ, -ящи;
натруфяйки; натруфяне
натряскам се, -аш се, -ат се
натуралйзъм, -зма, -змът
натуралйст, -а, -ът, -и,
двама натуралйсти

натъкмя
натъкмя, -йш, -ят; натъкмйх,
-й; натъкмйл; натъкмен;
натъкмях, -еше, -яхме, -яхте,
-яха; натъкмял, -ели
натъкмявам, -аш, -ат;
натъкмяване
натърпя се, -йш се, -ят се;
натърпях се, -я се, -яхме се,
-яхте се, -яха се; натърпял се,
-ели се
натърпявам се, -аш се, -ат се
натъртеност, натъртеността
натътря (се), -еш и -иш, -ят;
натътрах, -а и натътрих, -и;
натътрал и натътрил;
натътрен; натътрех, -еше;
натътрел
натътрям (се), -яш, -ят;
натътрях, -яше, -яхме, -яхте,
-яха; натътрял, -яли;
натътрян, -яни; натътрящ,
-ящи; натътряйки; натътряне
натюрел, -а, -ът
натюрморт, -а, -ът, -и,
два натюрморта
натягам, -аш, -ат; натягане
натяквам, -аш, -ат; натякване
натясно наречие
наум на�