Text
                    

поредица НОВИ БЪЛГАРСКИ РЕЧНИЦИ ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ПЕЧАТ: Правописен речник на българския език Петър Пашов, Мария Пашова ОЧАКВАЙТЕ: Речник на чуждите думи в българския език Борис Наймушин, Бисерка Велева, Галина Пашова Фразеологичен речник на българския език Мира Ничева Синонимен речник на българския език Емилия Пернишка Речник по българска стилистика Христина Станева Български тълковен речник Василка Радева
РЕЧНИ с ПЕТЪР ПАШОВ МАРИЯ ПАШОВА ПРАВОПИСЕН на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Издателска къща „Хермес“
поредица НОВИ БЪЛГАРСКИ РЕЧНИЦИ Под общата редакция на проф. Петър Пашов С този „Правописен речник на българския език“ Издателска къща ДЕРМЕС“ започва поредица от еднотомни речници, удобни за всекидневно използване, като необходими справочници в писмената и устната българска реч. Те са предназначени за ученици, студенти и всички, които се интересуват от богатството на българския език. Поредицата се създава от изявени специалисти в различни области на науката за българския език, изтъкнати лексикографи и лексиколози от университетите и Българска академия на науките. Стремежът на авторите и издателството е поредицата от нови речници не само да отговаря на съвременните постижения на науката, но и да подпомага повишаването на езиковата култура. © ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ДЕРМЕС“, 2000 г. Вс и ч к и права над т о зи речник и поредицата НОВИ БЪЛГАРСКИ РЕЧНИЦИ са запазени. Текстът или откъси от него, както и търговската марка, не могат да се възпроизвеждат без съгласието на издателя. © Петър Пашов, Мария Пашова, автори, 2000 г. © Георги Станков, художествено оформление на корицата, 2000 г. ISBN 954-459-728-Х v/s. е) _ (УГЛ'
ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ПРАВОПИС Съвременният български правопис е установен с наредба закон след Втората световна война, през 1945 г., но неговите основи са заложени още в 1892 г. от така наречените „млади филолози“ (първите университетски професори). Те са предлагали да отпаднат някои ненужни букви, употребявани по традиция: е двойно или ят Cfc), широко ъ (м), крайните непроизносими ерове. При установяването на първия ни официален правопис през 1899 г. обаче тези изменения не са били възприети, така че се е пишело напр.пжть, пънъ, царъ, царътъ,букваръ, чоетккъ,пгкя, пгкхъ, ггксень, пес^ътпа, конъ, конътъ, коня, законъ, законит^, закона и пр. Само за няколко години след Първата световна война, по време на земеделското правителство на Ал. Стамболийски, са били премахнати буквите ъ и ь (не само в края, но и вътре в думата), а също и Th (заменено според изговора с я или е). Тогава се е пишело напр. гжлжбор, пях, пеех, Колйо, гйон и пр. През 1923 г., веднага след преврата на Ал. Цанков, е бил възстановен - с някои опростявания - старият правопис, който се държи до идването на отечественофронтовското правителство. След 1945 г. правописът е променян частично - само по отношение на някои думи и форми. Оттогава при писане си служим със следните 30 букви: а, б, в, г, д, е, ж, з, и, й, к, л, м, и, о, п, р, с, т, у, ф, X, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ю, я. Стремежът е бил да се установи един фонетичен правопис - тоест думите да се пишат според изговора им, но това далеч не е постигнато. Типичният български звук [ъ] вече не се пише в едни случаи с ъ, а в други с к, но се запазва писането му с а при някои глаголни окончания (напр. мълча, мълчат, плета, плетат) и членувани форми (срв. брега -брегът,реда-редът). Запазват се „осветените от традицията“ букви ю и я, които имат по няколко звукови значения:
_______________________________________________ 6 ______ 1. С буквата ю отбелязваме гласната у, когато е: 1.1. След мека съгласна - тютюн [т’ут’ун]. 1.2. След съгласната й - съюзен [съйузен]. 2. Буквата я означава звука а: 2. 1. След мека съгласна - поляна [пол’ана]. 2. 2. След предходно й - поява [пойава]. 3. Тъй като с буквата а бележим в определени случаи и звука [ъ], буквата я придобива четири звукови стойности: 3. 1. [’а] а с мекост на предходната съгласна - тяло [т’ало]; 3. 2. звукосъчетание [йа], напр. пояс [пойас]; 3. 3. звук ъ с предходна мекост - вървят [върв’ът]; 3. 4. звукосъчетание [йъ], напр. строят [стройът]. 4. Буквата ь е „безгласна“ - тя служи за отбелязване на мекост на съгласните, и то само пред гласната о: глезльо, гальовен , Пеньо, гьон и др. 5. Буквата щ означава два съгласни звука [шт], напр. щипка [штипка], мощен [моштен], щат [штат] и пр. По изключение двата последователни звука се изписват с шт в сиромашта и пустошта, както и в разговорните форми наште, ваште (нашите, вашите), за да се запази целостта на членовете -та и -те. ПРАВОПИС НА ГЛАСНИТЕ 1. Шестте български гласни се делят на тесни и широки в три двойки: а - ъ, е - и, о - у. Буквата я означава а или ъ с предходна мекост, а ю означава у с предходна мекост. При изговор тесните и широките гласни се различават ясно само под ударение и тогава правописни грешки не се допускат, напр. лак и лък, прав и пръв, ток - тук, лек -лик, клен - клин, ред - рид. 2. Когато обаче са неударени, широките и съответните им тесни гласни се изговарят почти еднакво (явлението се нарича редукция), така че се появяват колебания дали да се напише а или ъ (валмо или вълмо), е или и (хапем илнхапим), о или у (комин или кумин). 3. В повечето случаи можем да направим проверка за „съмнителната“ гласна, като потърсим форма на думата или сродна дума, в която гласната да е под ударение, напр. смущавам се 2)
______ 7 ________________________________________________ (или смощавам се) чрез смут, критически (или кретйчески) чрез критика. Забел. При доста думи, особено от чужд произход, такава проверка е невъзможна, тъй като няма форма или сродна дума, в която въпросната гласна да е под ударение. Тогава се налага проверка в правописен речник и старание правописът на думата да се запомни. Например пише се мокет, локал, чувал, идеология, цитирам, напаст, пъкъл и пр. 4. При доста лични и нарицателни съществителни имена с окончание неударено о с предходна мека съгласна се явява колебание - с ьо или с ю да се пишат. Като се има предвид, че окончанието е именно о, а не у, в книжовния език е прието писането с ьо: Вел ъо, Ганъо, реел ъо, сънл ьо и др. (ако ги напишем с ю, все едно че пишем Ганчу, поспаланчу и пр.). За личните имена, поради особения им статут, все пак практиката допуска писането и на ю (напр. трябва да се съобразим, че личните имена на политиците Желю Желев и Гиньо Ганев се пишат по различен начин, като същевременно има много други техни едноименници, които се пишат обратно: Жельо, Гиню). Забел. При нарицателните имена обаче изключения не се правят, т. е. не се допуска писането глезлю, ревлю и под. 5. При струпване на труднопроизносима група съгласни, предимно в края на думи, в българския език се вмъква гласната ъ (непостоянно ъ), която изпада, когато се прибави гласна: театър, театри, театрален’, мисъл, мисли, мислен и пр. 5.1. Ако съмнителната гласна а/ъ в определени случаи изпада, тя се пише с ъ: хитър, хитри, хитрост’, филтър, филтри, филтрирам’, кръгъл, кръгла, закръглям’, чехъл, чехли, чехлар; расъл,расла; влязъл, влязла и пр. 5. 2. Ако съмнителната гласна а/ъ не изпада, се пише с а (казал, казала; паднал, паднала). 5. 3. Пишат се с ъ и съществителни като камък, пламък, свитък, замък, макар че при тях то не изпада в множествено число (замъци), докато в други изпада: потомък - потомци, кратък - кратки. Забел. 1. При съществителните имена от мъжки род с непостоянно ъ в крайната сричка вмъкнатата гласна се запазва при
_________________________________________________ 8 ______ членуване и при бройната форма (кедър, кедри, но кедърът, два кедъра; филтър, филтри, но филтърът, два филтъра; жезъл, жезли, но жезълът, два жезъла; цикъл, цикли, но цикълът, два цикъла). Забел. 2. При членуване на съществителните имена на -изъм ъ изпада, напр. анархизъм, анархизмът; организъм, организмът и пр., обаче при бройната форма ъ се запазва: два архаизъма, два организъма. ПРОМЕНЛИВО Я (РЕДУВАНЕ НА Я С Е) Променливо е това я, което в една и съща морфема (във формите на една и съща дума или в сродни думи) се изговаря ту като я, ту като е. Редуването я/е зависи от две фонетични условия: дали е ударено и дали има мекост в следващата сричка (практическитова са срички ся, ю, е, и или пък в същата или следващата сричка има ж, ч, ш, щ, й). 1. Променливо я се изговаря и пише с я само ако е под ударение и не следва мекост (напр. изпяха, изпях, изпя, мляко). 2. Във всички останали случаи променливо я се изговаря и се пише с е, напр. пея, пее, песен, песни, пей, млекар, млекце. В списъка, който следва, изключенията от правилото са посочени. Немислимо и безпредметно е обаче да се обхванат всички случаи, затова се налагат справки в правописен речник. I. Променливо я в коренна морфема -бляк- / -блек- / -блеч-: облякох, съблякохме - съблекат, облека, облече, облече, съблечем блян- / блен-: блян - бленувам бляс- / блее-: блясък, бляскав, бляска се - блесне (изкл. блесна) бряг- / брег- / бреж-: бряг - брегът, брегове, крайбрежие бряст- / брест-: бряст, брястов - брестак бяг- / бег- / беж-: бяг, бягам, избягвам, бягство, бяганица — бегач, беглец бял- / бел-: бял, бялка - белият, бели, белки бяс- / бес-: бяс, бясно - бесни, бесът, бесен, беенувам вляк- / влек- / влеч-: влякох - влека, извлек, влече вря- / вре-: врява - вреви
______ 9 _________________________________________________ вряк- / врек-: врякам -вр&кнем (изкл. врекна) вряс- / врес-г врясък, вряскам - вреснете (изкл. вресна) вя- / ве-: довявам, довяхме, вях, вятър - вея, довееха, ветре вяр- / вер-: вяра, вярна-вЪри, верни, благоверна (изкл. верска) вях- / вех-: увяхнах - увехнех, увехне (изкл. вехна) гняв- / гнев-: гняв - гневът, гневен (изкл. гневна, гневно) голям- / голем-: голям, голяма - големи, големият, големина гря- / гре-: нагрявам, нагрях - грея, нагреех, нагревки грях- / грех- / греш-: грях - грехът, греховен, грешка, греша дрям- / дрем-: дрямка, задрямах, придряма ми се - дремнем (изкл. дремна) дрян- / дрен-: дрян, дрянка, дрянов - дренки ■дяв- / -дев-: подявка, задяна, задявам, задявка - подевки, задевки дяд- / дед-: дядо, прадядо, дядов - деди, прадеди дял- / дел-: дял, раздяла, подялба - деля, деление (изкл. отдел, вододел, безпределно) дял- / дел-: дялам, дялна, дялкам - земеделие, земеделец (изкл. дърводелство, земеделска) дян- / ден-: дяна, вдявам, вдянат - денете, вдене дяс- / дес-: дясна, надясно - десен, десни желяз- / желез-: желязна, желязно, желязо - железен, железа звяр- / звер-: звяр, два звяра - зверове, зверски (изкл. зверска) зря- / зре-: зрял, узрявам - узрея (зрелост, зрелостен) зя- / зе-: зях, прозявка, прозявам се - зея, зееш (изкл. зее) кляк- / клек-: клякам - клекнеш (изкл. клекна) колян- / колен-: коляно, колянна - колена, колене, коленича кряк- / крек-: крякам, покряквам - крекне (изкл. крекна) кряс- / крее-: крясък, крясвам, кряскам - кресна, креслив, креслъо (изкл. кресна) ляв- / лев-: ляв, лява, наляво - леви, левия, левак, левичар ляг- / лег- / леж-: лягам, облягам, залягам - легнеш, легни, лежа, лежешкдм (изкл. легнах) -ляз- / -лез-: влязох, влязъл, изляза - излезеш, влезли (изкл. влез, излез) лят- /лет-: лято, лятна, лятос, лятошен - летен, летни (изкл. дълголетна, пълнолетна) мляк- / млек- / млеч- \ мляко - млеко, млекар, млечна
______________________________________________ — 10 ______ мян- / мен-: мяна, замяна, смяна, отмяна - сменя (изкл. обмен, разменна) мяр- / мер-: мяра, мярка - меря, мерки (изкл. измервам, неизмерна, водомер) мяр- / мер-: мяркам се, мярвам се, мярна се - мерне се, мерни се мяст- / мест-: място —место, места, местя (изкл. замествам, вместо, местност) мят-/ мет-: мятам, замятам, мяткам -метнем (изкл. метна, наметка, подметка) мях- / мех- / меш-: мях - мехове, мехът, мехур, мешйна надя- / наде-: надквам се - надея се, надежда . невяст-/ невест-: невяста - невести (дублет: невеста, невесто) ням- / нем-: ням, няма, глухоням - немия, неми ням- / нем-: нямам, нямах, нямане - немах, нема, немотия обяд- / обед-: обяд, обядвам, обядвах - обед, обеден (вж. яд- / ед- / еж-) пля- / пле-: плява - плевня, плевник пляс- / плес-: плясък, пляскам,разпляскват се, плясна дублет плесна, плесница (изкл. разплескват се) -(по)вяд- / -(по)вед-: заповядвам, проповядвам - заповед, проповед пряг- / прег- / преж-: впряг, два впряга, впрягам, спрягам впрегни, спрежение (изкл. впрегна) -прян- / -прен-: припрян, припряно - припрени, припрения пряк- / прек- / преч-: пряк, пряка, напряко - преки, напреки, прекомерно, преча, пречка прякор- / прекор-: прякор - прекоросвам пряс- / прес-: пряспа, прясно - пресни, пресния, пресносола прясп- / пресп-: пряспа - преспи с дублет преспа -прят- / -прет-: запрятам, отпрятам - запретнем (изкл. запретна, отпретна) пя- / пе-: пях, пяха, пял, възпят, спявка - пея, пели, възпети, спевки (изкл. пяхме, пяхте) пян- / пен-: пяна - пенлив, пеня се (изкл. разпенвам се, отпенвам) пяс- / пес-: пясък, пясъчен, пясъчник, пясъчножълт песъчлив, песъчинка, песъкоутайтел
____ и_________________________________ ряд- / ред-: рядък, рядко, рядкост - редки, редкостта ряз- / рез- / реж-: рязах, разрязвам, рязък, отрязък - режа, режи (изкл. изрезка, отрез) ряп- / pen-: ряпа - репи, репички свян- / свен-: свян — свенлив, свенлйвост, свеня се свяст- / свест-: свяст—свестта, свестих се, свестявам се, свестен свят- / свет-: свят, два свята - светът, световен, светоглед, светувам свят- / свет-: святкам - светя (изкл. светна, светвам, светъл) скорбял- / скорбел-: скорбяла, скорбялна - скорбЪлен, скорбелният сляп- / слеп-: сляп, сляпа - слепи, слепота, слепец, слепоочие смят- / смет-: смятам, смятане - сметало (изкл. сметна, сметка) смя- / сме-: посмявам - посмея, смелчак (изкл. смел, смелост) смя(х)- / сме(ш)-: смях, смях се - смехът, смея се, смей се, смешка, смешник сняг- / снег- / снеж-: сняг - снегът, снегове, снежен, снежна, снежнобял сряд- / сред-: сряда - среда, средище, средищен, средношколци стрях- / стрех-: стряха - дублет стреха, стрехи ся- / се-: сях, сял, засявам - сея, сели, засевки, посеви -сят-/ -сег-: засягам, посягам - засегнем (изкл. засегна, посегна, засегнат) сяд- / сед-: сядам, засядам, сядай - седни (изкл. седна, заседна) сяк- / сек- / сеч-: сякох, пресякох - секй, пресека, сече, сечах, сечище сян- / сен-: сянка, отсянка - сенки, сенник, сенчест, засенча (дублет отсенка) сяр- / сер-: сяра, сярна - серен, серни, сернйст, сероводород тля- / тле-: изтлявам, дотлявам - тлея, изтлея тряб- / треб-: трябвам, дотрябва ми - требник (изкл. потребна, употреба) тряс- / трес-: тряскам, трясък, стряскам — треснеш (изкл. тресна, стресна, стрес) тъдя- / тъде-: тъдява, тъдявашен - тъдешен (изкл. тъдез) тяг- / тег- / теж-: тягост, затягам - тежа, тежест, тегне (изкл. затегна, тегна) тял- / тел-: тяло - тела, телесен (изкл. мекотело)
12 тяс- / тес-: тясна, тясно - тесни, теснота, теснина успя- / успе-: успях гл., успяхме, успявам — успея, успешно (изкл.успех) хляб- / хлеб-: хляб, хляба - хлебар, хлебарница, хлебозавод (изкл. хлебна) хрян- / хрен-: хрян, хрянът - хренен цвят- / цвет-: цвят, два цвята - цвете, цветя, цветарница (изкл. цветна) цял- / цел-: цял, цялост, цялостен - целина, целодневен цяр- / цер-: цяр, два цяра - церът, церове, церя щя- / ще-: щях, прищява ми се, прищявка - щ&ли, прищевки (изкл. щяхме) яд- / ед- / еж-: ядох, ядене, обяд, мравояд, злояд, яж - обед, людоед, сухоежбина язд- / езд-: яздя, яздйтен, яздешком - ездач, колоездач Забел. В последните два случая поначало етимологически я е непроменливо, но се дава тук поради многото узаконени случаи на изговор и писане с е. II. Променливо я при представки, наставки и окончания 1. Представките (граматически частици) за образуване на неопределителни местоимения и наречия ня- / не- и за обобщителни местоимения и наречия вся- / все- са с променливо я: някой, някакъв, някак, някъде, някога, няколко - нечий, нечия, нечие, нечии, неколцина; всякой, всякого, всякоя, всяка, всякакъв, всякак, всякъде, всякога —вс&ки, всекиго. 2. В минало несвършено време се пише и се изговаря -я- в окончанията под ударение при глаголите от I и II спрежение: орях (но: ореше), оряхме, оряхте, оряха; вървях (но: вървеше), вървяхме, вървяхте, вървяха. Ако ударението не пада върху окончанието, пише се и се изговаря навсякъде е: мислех, мислеше, мислехме, мислехте, мислеха; мечтаех, мечтаеше, мечтаехме, мечтаехте, мечтаеха. 2. 1. След ж, чг, ш под ударение променливото я се изговаря и се пише -а-, което се редува с -е-, напр. лежах, лежеше, лежахме, лежахте, лежаха; печах, печеше, печахме, печахте, печаха; грешах, грешеше, грешахме, грешахте, грешаха.
______ 13 ________________________________________________ Забел. Официалният правопис допуска дублетност, тоест може да се пише напр. лежех, лежехме, лежехте, лежеха; мълчехме, греъиехме и пр. Допуска се и изговор и писане с е след гласна под ударение вместо я: стоях - стоех, стояхме - стоехме; броях - броех и пр. Екавските форми обаче все повече се чувстват като остарели или като диалектни, ето защо форми като стоех, лежех, мълчех, грешех не са включени в този правописен речник. 3. Ако глаголите са от III спр., я е непроменливо (включително и във 2 и 3 л. ед. ч.). При това трябва да се прави разлика между забравех (мин. несв. вр. от забравя, забравиш) и забравях (мин. несв. вр. от забравям, забравяш): „Ако забравех, той щеше да ми припомни“, но „Като забравях, той винаги ми припомняше“. 4. При причастните форми променливото я се води по следните правила: 4. 1. Когато в сегашно деятелно причастие я е под ударение, то се запазва и в мн. ч., въпреки че следва сричка -щи: вървящ, вървяща, вървящо и в мн. ч. вървящи, а когато е без ударение, се пише и изговаря е във всичките му форми -мислещ, мислеща, мислещо, мислещи. Забел. При глаголите от III спр. обаче всички форми на сегашното деятелно причастие са с неударено я: обмислящ, обмисляща, обмислящи; стрелящ, стреляща и пр. 4. 2. В минали деятелни причастия променливото я под ударение в мн. ч. преминава в е: вървял, вървяла, вървяло, но вървели. Забел. 1. Въпреки че често се изговаря и пише вървяли, спяли и пр., тези якави форми за мн. ч. не са официално признати за книжовни. Забел. 2. Всички форми на миналите деятелни причастия на глаголите от III спр. обаче се пишат и изговарят ся: стрелял - стреляли, търкалял - търкаляли. 4. 3. Променливото я под ударение в миналите страдателни причастия в множествено число преминава в е: търпящ търпяна, търпяно-търпени; спрян, спряна, спряно-спрени; разлюлян,разлюляна,разлюляно -разлюлени. Забел. 1. Тенденцията да се запази я във всички форми на страдателните причастия (все по-често се казва и пише напр.
________________________________________________ 14 ----------- търпяни, разлюляни, разлюляният и пр.) нарушава официално приетата форма. Забел. 2. При страдателните причастия на глаголите от III спр. я никога не преминава в е: изстрелям ~ изстреляни, изстреляният. Следователно и при изговор, и при писане трябва да се прави разлика между „Мнението му беше многократно оформяно ту като предложение, ту като възражение“ (от глагола оформям, оформяш) и „Мнението му беше оформено като възражение“ (еднократно - от глагола оформя, оформиш). 5. Деепричастията на глаголите от I и II спр. са винаги на -ейки, а от трето спрежение - на -яйки (или на -айки): четейки, вървейки, мислейки, държейки, но вечеряйки, стреляйки, заобикаляйки, измисляйки, издържайки и пр. От двойките глаголи (св./несв. вид) деепричастие образува само глаголът от несв. вид: „Мислейки си нещо, той не чу..“, а не „Мйсляйки си нещо, той не чу...“; обаче „Обмисляйки всичко, той взе решение да...“, а не „Обмйслейки всичко...“. 6. Отглаголните съществителни се съобразяват със същите правила: мислене, но обмисляне; мокрене, но намокряне; бистрене, но избйстряне; стреляне (а не стрелене), вечеряне (а не вечерене), кашляне (а не кашлене) и пр. 7. При редица глаголи формите за минало свършено време са с -я-, а формите за минало несвършено време - с -е-, напр.: „Аз се маях само десетина минути“, но „Аз се маех и това притесняваше мама“. Проверка за времето може да се направи чрез 3 л. ед. ч. - „Той се мая десетина минути“, но „Той се маеше и това ме притесняваше“. 8. В поезията заради римуване се допуска изговор и писане на е вместо я, както и на я вместо е: Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела... Христо Ботев Когато той задряма, аз възлязох на хълма над стаените землянки и дълго слушах Вардар да нашепва на милосърдните среднощни сянки... Димчо Дебелянов
______ 15 ________________________________________________ НЕПРОМЕНЛИВО Я Непроменливо е това я, което се запазва като я във всички форми на думата или в сродни думи, напр. як - яки; пиян пияни; пояс - пояси; моряк - моряци; юбиляр - юбиляри юбиляря; хиляда - хиляди; тояга - тояги - тояжка; хайдутяга - хайдутяги и пр. Забел, 1, Само у стари автори, под влияние на източните български говори, могат да се срещнат примери с е вм. я заради римуването, напр. у Цанко Церковски (1869-1926): Силно ще размахна ръцете си еки, трева ще направя на пластове меки. Се децата нейоели, се под скъсани постели... Забел. 2. Една група прилагателни на -ен често се изговарят и пишат с променливо я: брашнян, брашняна, брашняно брашнени; басмяна рокля - басмени рокли; чешмяна вода и пр. Правописът приема за правилни формите на -ен, но дори в официални речници и други издания се срещат форми на -ян, напр. петляно време, кадифян панталон, нишестян сладкиш. Поради това някои такива форми са включени и в този речник. ПРАВОПИС НА -ИЯ- и -ИА1. В чужди думи е прието да се пише -ия в края, но -иа- в средата на думите: мания, но маниак, маниакален; премия, но премиални; Италия, но италиански, италианец. В два случая обаче е допуснато изключение: София-софиянец, също и християнин, християнски. 2. При личните имена се допускат варианти, които се разглеждат като различни имена и следователно трябва да ги пишем, съобразявайки се с това как точно е официалното име на дадено лице, напр. Емилиян и Емилиан (и даже Емилян!); Лияна и Лиана; Марияна и Мариана.
________________________________________________ 16_______ ПОДВИЖНО Ъ (ГРУПИ -ЪР- / -РЪ и ЪЛ / ШЪ) Мястото на подвижното ъ, което се явява ту пред, ту след съгласните рил, поначало се определя от броя на съгласните, следващи групата. 1. Пред една съгласна се пише и се изговаря -ър- и -ъл- и така се получават две последователни съгласни: скърбя, търпя, държа’, дължа, гълча, гълтам - но скръбна, тръпка, дръжка; длъжни, глъчка, глътка (защото е трудно за произнасяне напр. „скърбна“ или „дължна“). 2. В едносрични думи, и въобще в края на думите, премятане на ъ настъпва, защото в краесловието две съгласни се изговарят по-трудно: пръв, дръж, млък, глъч и пр. Забел. Има обаче много изключения при едносрични думи (сърп, щърк, твърд; дълг, жълт, вълк) и при многосрични думи (скръбен, мръсен, длъжен; но избърсвам, скълцвам, повърхност). ПРАВОПИС НА СЪГЛАСНИТЕ ЗВУЧНИ И БЕЗЗВУЧНИ СЪГЛАСНИ Съгласните в българския език са сонорни (р, л, м, н, й) и шумови (всички останали). Шумовите съгласни се делят на двойки: звучни - б в г беззвучни - п ф к д ж з дж дз т ш с чцх АСИМИЛАЦИЯ (изравняване по звучност / беззвучност) 1. Шумовите съгласни в потока на речта, т. е. изговорени последователно в думите, се изравняват по звучност с последната от групата - ако тя е беззвучна, всички предходни звучни се обеззвучават, а ако е звучна - всички предходни беззвучни се озвучават. Пишат се обаче буквите на съответните звучни и беззвучни съгласни. Това несъответствие между звукове и букви, между изговор и писмо, е причина често да се допускат правописни грешки, особено при началното усвояване на българския правопис или при нови и рядко употребявани думи. Дали една шумова съгласна е звучна или беззвучна, можем да проверим,
_____ 17 ______________________________________________ като намерим форма на думата или друга сродна дума, в която въпросната съгласна се намира пред гласна или сонорна съгласна: Снежко - снежен, снежна; грешка - греша, грешна. 1.1. Обеззвучаването на звучните шумови съгласни пред беззвучни при изговор не се отразява при писане. Задължително се пише дръжка, връзка, градски, врабче, сладко, мравка и пр., защото се казва държа, вързал, градът, врабец, сладост, мравуняк. Забел. 7. Има обаче доста думи, особено от чужд произход, при които такава проверка чрез други форми или сродни думи не може да се направи. Техният правопис трябва да се види в речник и да се запомни, напр. Австрия, но Афганистан; всегда, но анекдот. . Забел. 2. Представките е-; без-, въз-, из-, раз-; над-, под-, пред-; об- се пишат винаги по този начин, независимо от обеззвучаването, напр. втрия, вкус; безкраен, възторг, възсъздавам (прието е обаче да се пише въстание, въстаник), разкрия; надскачам, подкожен, председател; обков и пр. Така се пишат и съответните предлози: в къщата, без тебе, из селото, над полето, под крилото, пред колата. 1. 2. Озвучаването на беззвучни пред звучни шумови съгласни (с изключение на е, тъй като в миналото е била сонорна) също така не се отразява писмено: пише се задължително сватба, сгодявам и пр., тъй като изговаряме сватът, сватове; сресвам се, сломих. Забел. Представките с- и от-, както и съответните предлози, се пишат винаги еднакво, независимо от озвучаването им пред звучни шумови съгласни: сграда, сбогом, сдобих се и пр.; отговор, отдушник, отживелица, отзовавам, отзив и пр. 1. 3. Всички звучни шумови съгласни в абсолютния край на думите се обеззвучават, но правописът изисква да се пише скръб, кръв, кръг, млад, скреж, мраз, защото пред гласна или сонорна съгласна тези съгласни се изговарят като звучни: скърби, кръвна, кръгове, млада, скрежът, мразовит. Забел. Макар да се изговарят еднакво, правописно сме длъжни да разграничаваме думите куб - куп, шев - шеф, смог - смок, сноб - сноп, маг - мак, атлаз - атлас, рог - рок, бридж - брич и др. (Ако не знаете значението на някои от тези думи, направете справка в речник или попитайте някого.) 2*
________________________________________________ 18 ______ ПРАВОПИС НА ГРУПИ СЪГЛАСНИ 1. При три и повече последователни съгласни в средата на думите в говоримата реч често се изпуска една от тях, за да се улесни изговорът, но тази съгласна задължително се пише: вестник (думата е производна от вести), заместн и к (заместих), местност (места), радистка (радистът), гимназистка (гимназисти), лаборантка (лаборантът), но машинописка (машинописец), мегаломанка (мегаломани), фокусник (фокуси). Забел. През 1945 г. правописът приема да се пишат опростено думите сърце (макар че се казва сърдечен), нишка(ъъпрекн нищя, нищелки), лешник (лещак), пришка (изприщих се) и др. 2. В края на думите често се изпуска говоримо (но не писмено!) последната съгласна: пръст (пръсти), чест (честен), шест (шестица), грозд (грозде), мощ (мощен) и пр. Писмено, а желателно е и говоримо, трябва да различаваме думи като кост - кос, лост - лос, пещ - пеш и др. ДВОЙНИ СЪГЛАСНИ 1. На границата на морфемите (представка, корен, наставка, определителен член) сравнително често се явяват двойни съгласни, принадлежащи на двете съседни морфеми. 1.1. -зз-: раззеленява се, иззимувам, беззъб и пр. 1. 2. -тт< оттук, оттам, оттласквам, оттеглям', пролетта, радостта, свежестта и пр. 1. 3. -дд-\ наддавам (различно от надавам), поддържах (различно от подържах), наддумам (различно от надумам), поддиректория и пр. 1. 4. -вв-: реввам, клъввам, блъввам, плуввам (различно от плувам) и пр. 1. 5. -нн-: при глаголи, образувани с наставка -н-а, като кънна, звънна, дрънна и пр.; при имена с наставка -(е)н-: есенен-есенна, есенници, стенен — стенни, скъпоценен - скъпоценни, военен военно, временен - временно, странен - странна и пр. Забел. 1. Когато изходните прилагателни не завършват на -нен, производните имена и наречия се пишат с едно н: особен - особено, особеност', искрен - искрена, искреност', писмен писмени, писменост и др.
______ 19 ________________________________________________ Забел, 2, В българския език двойни съгласни в корените се срещат извънредно рядко, и то в чужди по произход думи: молла, манна, гюлле и някои други. ПРАВОПИС НАЙ 1. Буквата й се пише в края на съществителни имена след гласна, но само в ед. ч.: един хербарий, но много хербарии; основен критерий, но основни критерии; славей пее —славеи пеят; остър завой — остри завои, кравай — краваи; някой твърди — някои твърдят; чий син - чии синове; също чийто баща чиитородители; непоправим лентяй - непоправими лентяи. 2. Имената на месеците се пишат без крайно й следи: януари, февруари, юни, септември и пр. 3. Личните имена на исторически личности и монашеските имена се пишат с-ий: свети Методий, отец Паисий, дякон Инокентий, Забел, 1, Съвременните имена поначало се пишат без крайно й. Някои лица обаче са наименувани със старинните имена, затова ще срещнем Евгени и Евгений, Методи и Методий, Григори (наред с Григор) иГригорий. Забел. 2. Руските имена задължително се пишат с -ий: Георгий, Василий, Дмитрий и пр. ПРЕДЛОЗИ В/ВЪВ, с / СЪС Предлозите в и е са единствените думи в нашия език, които не съдържат гласна и следователно не образуват сричка, а се изговарят като първа съставка от началната сричка на следващата дума. Често обаче се получават труднопроизносими струпвания на съгласни, затова тези предлози се изговарят удвоени с вмъкване на гласната ъ: във и със. 1. В говоримия книжовен език предлозите вие доста често си произнасят удвоени, но нашият правопис е узаконил да се пише във само пред думи, започващи св и ф, напр. във водата, във филма, а пък със да се пише пред думи, започващи със с и з, напр. със сила, със знаме.
_________________________________________________ 20 ______ Това се отнася и до случаите, когато думите са записани с цифри: със 7 лева (със седем), във II клас (във втори). Забел, В поезията се употребяват в и във, с и със, без да се спазват тези правила, а според изискванията на мерената реч. 2. Когато предлозите са носители на логическото ударение и се изговарят с подчертаваща интонация, те също се пишат удвоени: Не палете огън във или до гора. Това ще стане със или без твоето съгласие. Казах - със гарнитура! СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ 1. Слято писане 1. 1. Слято се пишат сложни съществителни имена, чиито съставящи ги основи не са равноправни, независимо дали са или не са свързани със съединителна гласна'.ракетоносец, птицеферма, десетилетие, десетолевка, десетдневка, бизнессреща, джазпевец, попмузика, двуличие, шейсетгодишнина, Петровден, Симеоновград, Цариград и пр. 1.2. Сложни съществителни имена, чиято първа част е съкратена, също се пишат заедно: електроуред, психодиспансер, социалдемокрация, евролевица, радикалдемократ, телекамера, термоизолатор и др. 1. 3. Слято се пишат и сложни съществителни с първа част повелителна глаголна форма: развейпрах, стърчиопашка, лапнимуха, губивреме, бутниколиба, нехранимайка и пр. Забел. 1. Когато числителното, като първа част, е написано с цифри, думата се пише полуслято: 100-годишнина (но стогодишнина). Забел. 2. Ако числителното е съставно, всяка част се пише поотделно: сто двайсет и пет годишнина. С цифри обаче се поставя чертица: 125-годишнина. Забел. 3. Когато първа съставка е някаква буква или нейното название, между двете части се поставя чертица: ft-разпадане и бета-разпадане; у-лъчи и гама-лъчи; т-профил, г-профил. Забел. 4. Думи с дву- и повече буквено съкращение като първа съставка се пишат разделно: жп линии, УКВ програма, ТВ предавател, ЕКГ данни.
-_____ 21 ________________________________________________ Забел, 5. Практиката е наложила да се пишат полуслято сложни съществителни от турски произход, чиято първа съставка се употребява и самостоятелно: тахан-халва, шкембе-чорба. Така се пишат сложни съществителни с първа съставка ски\ ски-спорт, ски-състезател. 1. 4. Сложни прилагателни имена с подчинена първа част прилагателно или наречие се изписват заедно: бледорозов, тъмносин, вечнозелен, взаимноизгоден, външнополитически, сърдечноболен, високопоставен, злепоставен, русокос, синеок, дългокрак, криворазбран, плитководен, дълбокомислен и пр. Забел. При нетерминологизирани словосъчетания, т. е. неслети в една цялост като понятие, писането е разделно: силно впечатлен (срв. силнотоков), твърдо поддържан (срв. твърдолинеен), зле съставен (срв. злепоставен), опасно болен (срв. душевноболен), прясно боядисан (срв. пресноводен) и пр. 1.5. Сложните прилагателни се пишат слято не само когато са образувани от сложни съществителни (напр. железобетон - железобетонен, медодобив -медодобивен, вицепрезидент-вицепрезидентски), но и когато са образувани от полуслято написани съществителни (напр. кандидат-студент-кандидатстудентски, министър-председател-министърпредседатпелски, заместникректор -заместникректорски и пр.), а също и когато са получени от словосъчетания прилагателно и съществително име (напр. висока планина-високопланински, дълбока вода-дълбоководен, студена кръв-студенокръвен, Черно море-черноморски,Горна баня -горнобански, Бай Ганьо-байганъовски и пр.). Забел. Сложните притежателни прилагателни на -ов, образувани от собствени лични имена, се пишат полуслято, като се запазват и главните букви на собствените имена: Отец Паисий (Отец-Паисиевата история - относителното прилагателно обаче се пише слято и с малки 6yxew. отецпаисиевски дух), Йордан Радичков - Йордан-Радичкова повест (но йорданрадичковски стил), Радой Ралин-Радой-Ралинови епиграми (норадойралиновска сатира). 1.6. Сложните прилагателни, получени от словосъчетания на числително и съществително име, се пишат слято: седем члена седемчленен, два метра-двуметров, втора степен-второстепенен, двайсет години - двайсетгодишен, сто хиляди - стохилядсн.
________________________________________________ 22 ______ Забел. При изписване с цифри тези прилагателни се пишат със съединителна чертица: 20-годишен, 500-хиляден град. 1. 7. Сложни наречия, образувани с предлог, се пишат слято: наляво, досега, оттук, насам, нататък, изведнъж, наведнъж, наново, отново, поотделно, поединично, наблизо, издалеч и пр. Забел. Слятото и разделното писане има и смислоразличителна роля, срв. „Живея нашироко“ (позволявам си да харча много) и „Живея на широко“ (живея в широко жилище) и под. Също така смисълът изисква да се напише различно „Сложих книгата отгоре“, но „Свалих книгата от горе“ или „Така ни наредиха от горе“. 1.8. Слято се пишат и наречията, образувани от предлог и съществително име, особено когато съществителното е в стара падежна форма: насън и насгъне, отстрана и отстрани, наум, начело, отначало, доземи, отръки, дохаки, наяве, следобед и др. Забел. Когато обаче смисълът налага, т. е. съществителното има предметно значение, пише се разделно, напр. „Какво е това насреща?“, но „Отивам на среща“ или „Прочетох всичко наред“, но ,Да ред има по шестдесет букви“. Въпреки че разликата в смислово отношение е ясна, бихме могли да проверим и формално. Ако пред съществителното след предлога можем да прибавим поясняваща дума, тогава следва да напишем разделно: „На (всеки) ред има шестдесет букви“, „Отивам на (важна) среща“, но не може да се вмъкне нищо в насреща от изрази като „къщата насреща“. 1.9. Значителна част от сложните предлози и съюзи се пишат слято: докъм, досред, измежду, вдън, според, навръх, откак, покрай, поради, докато, затова, отколкото, откъдето и др. Забел. Смисълът обаче налага разделно писане в случаи като „Какво ще ми дадеш за това?“ (срв. с „Гривната ми е скъп спомен, затова не я продавам“ или „Изкачихме се навръх планината“, но „Изкачихме се на връх Шипка“). 1. 10. Отрицателната частица не се пише слято, когато с нейна помощ се образува нова дума с противоположно значение, напр. нездрав (болен), невярно (лъжливо), немощ (слабост), нечист (мръсен), неистина (лъжа) и пр. Забел. Когато обаче с частицата не само се отрича съответната дума, тогава се пише разделно, напр. „Кучето е неспокойно“, но ,Де спокойно, а мързеливо е кучето“; „Той ме слушаше
______ 23 _________________________________________________ невнимателно“, но „Той ме слушаше не внимателно, а целият превърнат в слух" (подразбира се „Не просто внимателно, а свръхвнимателно“). 1.11. Частицата не се пише задължително слято, когато следващата част на сложната дума не се употребява самостоятелно, напр. недоимък, негодяй, невежество, нехая, нехайство, негодувам, немарлив и пр. 1. 12. Пред сегашно деятелно, минало свършено деятелно и страдателно причастие частицата не се пише слято: невиждащ, неразбиращ, неуспял (опит), незрял (плод), нечувана (глупост), неразбран (човек), нескрит (укор) и пр. Забел. 1. Когато миналите свършени причастия се използват като спрегнати глаголи сказуеми, частицата не се пише разделно: „Той не успял нищо да каже“; срв. също „Още невлязъл в стаята, той усети, че нещо се е случило“ и „Той не влязъл в стаята, защото усетил, че има нещо съмнително“. Забел. 2. Миналите несвършени деятелни причастия и деепричастията се пишат разделно от отрицателната частица не: Ле виждайки как може да помогне, той не можел все пак да стои със скръстени ръце“; „Той не говорел пред него за това, не желаейки да го огорчава“. Забел. 3. При глаголи, които не съществуват без начална частица не, като напр. недоумявам, негодувам, недояждам си и пр., деепричастието и миналото несвършено деятелно причастие се пишат слято (както и всички други прости форми на тези глаголи): „Недояждайки си цял месец, той недоумявал защо не отслабнал поне пет килограма.“ Забел. 4. Отрицателната частица ни се пише слято при отрицателните местоименияникой, никого, никакъв, ничий, николко и пр., но когато е съюз (многократен), се пише отделно: „Не нпаел ни къде да отиде, ни кого да попита.“ 2. Полуслято писане 2.1. Пишат се полуслято, т. е. със съединителна чертица (дефис), сложни съществителни, съставени от две нарицателни съществителни имена, от които второто е един вид приложение, т. е. дава друго, уточняващо название на лицето или предмета: министър-председател, генерал-полковник, заместник-началник, съдия-изпълнител, вагон-ресторант, началник-щаб, кан-
________________________________________________ 24 ______ дидат-студент и др. Приема се, че това са сложни съществителни, а не словосъчетания, понеже при формообразуването се мени само втората част (а това значи сложната дума като цялост): министър-председателят, министър-председатели. Чертицата се запазва и при съкратено записване на първата част: зам.-директор, чл.-кореспондент(чл.-кор.), ас.-режисъор (асист. -режисьор). Забел. 1. Ако първата дума също се мени, тогава се пише разделно, напр. къща музей (срв. къщата музей, къщи музеи), поет революционер, ябълка петровка, самолет изтребител, елен лопатар, инженер проектант, рак пустинник и пр. Забел. 2. Когато към полуслято написана сложна дума се прибави още една съставка, която нормално се пише полуслято, не е прието да се пишат две съединителни чертици. Така напр. началник-щаб и заместник-началник се пишат полуслято, но при думите заместник началник-щаб, заместник министърпредседател и др. се налага разделно писане на първата и втората дума и полуслято - на втората и третата дума. Забел. 3. При разделно писане, ако към втората дума е прибавена и друга дума, тогава това словосъчетание се отделя със запетаи или тирета като обособено приложение, напр. „Всички страни, участнички в преговорите, се споразумяха...“ или „Страните -участнички в преговорите - се споразумяха...“ Забел. 4. Прието е по изключение някои широко разпространени народни словосъчетания да се пишат полуслято: снага-топола (макар че в мн. ч. е снаги-тополи) същогайтан-вежди, очичереши, самур-калпак, сабя-дамаскиня, чемшир-порти и пр. 2.2. Сложни съществителни, съставени от равноправни части (без или със съединителна гласна), се пишат полуслято: вносизнос, покупко-продажба, вземане-даване, касиер-домакин, план-програма, Елзас-Лотарингия, Австро-Унгария и др. Така се пишат и двойни собствени лични и фамилни имена: Ана-Мария,Мария-Луиза, Константин-Кирил,Петър-Емил, Жан-Пол, Иванова-Мирчева,Георгиев-Гец, Римски-Корсаков и др. Чертицата се запазва и при съкратено записване на името: Ж.-П. Белмондо, Ж.-Ж. Русо. Забел. Имената на българските владетели Иван Асен и Иван Шишман се пишат разделно (без чертица), защото не са двойни собствени имена, а второто им име е „фамилно“ - „от династията
______ 25 _________________________________________________ на Асеневците“, „от династията на Шишмановци“. Обаче владетелят, кръстител на българите, Борис-Михаил се пише с чертица, защото след кръщението си той е приел християнското кръстно име Михаил и е известен с двете си имена. 2. 3. Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, образувани от равноправни съставки (от които първата може да бъде и съкратена):българско-френски (българо-френски), историкофилологически, морално-етичен, земно-водни (но земноводни -в зоологията), синъо-червен, фабрично-заводски, строителномонтажен, телеграфо-пощенски и пр. 2. 4. Пишат се полуслято и широко известни фразеологизирани словосъчетания на повторени прилагателни (включително и с изменения във втората част): важен-важен, сам-самичък, луд-полудял, гол-голеничък, бос-обосял и пр. Така се пишат и съчетания от рода на син-зелен, немили-недраги, ситни-дребни, пиян-залян и др. 2. 5. Сложни прилагателни притежателни имена, образувани от равноправни лични имена или от собствено и фамилно име (прякор и пр.), се пишат полуслято, като всяка част започва с главна буква: Кирило-Методиев,Кант-Лапласов, Бай-Ганъов,Дядо(Славейкова поема, Иордан-Иовково творчество, Елин-Пелинов разказ, Панайот-Хитовата чета, Рило-Родопски масив и пр. Забел, Названията на селища от този тип обаче е прието да се пишат разделно: Тодор Икономово, Яким Груево, Отец Паисиево, Генерал Тошево, Капитан Андреево и др. 2. 6. С чертица се пишат така наречените сложни „приблизителни“ числителни: два-три, двама-трима, седем-осем, десетпетнайсет, двайсет-трийсет, сто-двеста (стотина-двеста), половин-един; също и фразеологизираните ден-два (не се казва „нощ-две“), година-две, месец-два, минута-две, миг-два и пр. Забел, Когато приблизителните числителни са написани с цифри, те се пишат с тире: 5-6, 200-300. 2. 7. Полуслято се пишат сложни наречия с равноправни съставки и с общо значение подсилване на признака (много от тях са широко известни фразеологизми): живо-здраво, бавно-бавно, бързо-бързо, полека-лека, едва-едва, отгоре-отгоре, горе-долу (долу-горе), криво-ляво, веднъж-дваж, надве-натри, напредназад, оттук-оттам, сега-засега и пр.; кажи-речи, влез-излез, чупи-купи и др.
_________________________________ :_______________ 26 ______ 2. 8. Полуслято се пишат неопределителните местоимения и наречия, образувани с частиците еди-, -годе и -що: еди-кой, едикого, еди-какъв, еди-как, еди-кога, еди-защо и пр.; кой-годе, какъв-годе, колко-годе, що-годе, кой-що, току-що и пр. 2. 9. Сложните междуметия с две или повече равноправни (еднакви или видоизменени) съставки се пишат полуслято: мяумяу, бау-бау, ква-ква, га-га-га, бам-бам, бим-бам, бим-бам-бум, дум-дум, пиф-паф, пиф-паф-пуф, тинтири-минтири, шушумушу, цигу-мигу, ax-леле, де-гиди, иха-ха, леле-варе и др. Забел, Ако има удължение на гласни или съгласни, между тях не се поставя чертица: аа!, ааа, ооо!, ууу!, шт! пет!, ррр! 2. 10. Чертица се пише в края на първата част на сложни думи, когато втората част е изпусната, за да не се повтаря (тя присъства в следваща дума). При това няма значение дали съответната сложна дума се пише слято или полуслято: старои новобългарски (= старобългарски и новобългарски), авто- и мотоклуб (= автоклуб и мотоклуб = авто-мотоклуб), горнои долнооряховски, плитко- и дълбоководни; английско- и френско-български, Петко- и Пенчо-Славейковото литературно наследство и пр. 2. 11. Частиците по и най за степенуване се пишат полуслято пред прилагателни и наречия: по-смел, най-смел; по-зле, найзле; по-вътрешен, най-вътрешен; по-навътре, най-навътре, пополека, по-завчера, по-насам, по-нататък, по-малко, най-малко и пр. Забел, Когато частиците по и най са поставени пред други части на речта (съществителни, глаголи и пр.) или пред цели изрази, те се пишат отделно, като върху по се поставя ударение, за да се разграничи графически от предлога по: по юнак, най юнак, по обичам, най обичам, по предпочитам, по бих предпочел, най мразя, по към стената, по на сметка, най на сметка и пр. Запомнете: пише се най-вече, но повече. 3. Разделно писане 3.1. Основен показател за разделно писане е запазената самостоятелност на думите, като всяка от тях се изменя формално сама за себе си (особено първата): вълк единак (срв. вълци единаци, вълкът единак), студент петокурсник, студентка петокурепичка, художник пейзажист, писател хуманист и пр.
______ 27 ________________________________________________ 3. 2. Прието е „старши" и „младши“ да се пишат разделно в съчетание като старши асистент, младши лейтенант, старши сержант, старша сестра, старши научен сътрудник и пр. 3.3. Също така разделно се пишат съчетания като Кума Лиса, Зайо Байо, Дядо Мраз, Крали Марко, Хаджи Димитър. Забел, Притежателното прилагателно от Хаджи Димитър се пише полуслято - ХаджиДимитровата смърт, но обикновеното фамилно име се пише слято —Иван Хаджидимитров; срв. също Поп-Пейовото съчинение, но Иван Поппейев. ПРАВОПИС НА ГЛАВНИ БУКВИ 1. Всяко изречение, независимо от разновидността му (включително елиптичните и отделни думи, оформени като изречения), започва с главна буква. Дядо Гено преглътна нещо и очите му оживяха. Разгоря се « тях някогашният пламък, този, дето е бил и няма никога да се върне. Никога. Безшумно. Кротко. Умната. Полека. Ще си проправиш всякъде пътека. 2. С начална главна буква и на нов ред (с отстъп) се пише и текстът след обръщение, което е отделено със запетая: Скъпи родители, Забавих малко писмото си, но пък сега мога да ви се похваля - взех много добре всичките си изпити! Уважаеми господин Директор, Моля да ми се разреши десетдневен неплатен отпуск по домашни причини. Забел. Не се пише с главна буква текст, който продължава па същия ред след обръщението: Скъпи родители, забавих малко писмото си... 3. Освен заглавието, с начална главна буква се пише и подзаглавието, независимо дали е поставено или не в скоби: Бай Ганьо Изворът на Белоногата Невероятни разкази за {Поема) един съвременен българин 4. Прието е с главна буква да се пишат и оценките за успех, когато са в списък (формуляр): Много добър (5), Добър {4) и т. н.
________________________________________________ 28 ______ Забел. Когато обаче оценката влиза в свързан текст, не се пише с главна буква: По български език имам за срока много добър (5). 5. С главни букви се пишат в списъци или колонки на таблици или формуляри титли, звания, чинове и пр. (изцяло или съкратено написани): Назначена е комисия в състав: Проф. Иван Стоянов Полк. Дамян Петров Д-р Светла Митева Доц. д-р Марин Станев Инж. Мария Янева Арх. Яна Зафирова Архимандрит Натанаил Отец Боян Димов Забел. В свързан текст титлите, званията и пр. се пишат с малки букви: Комисията, в която влязоха проф. Иван Стоянов, инж. Мария Янева, д-р Светла Митева, отец Боян Димов и др.,реши... 6. Собствените имена на лица, животни, групи, географски обекти, населени места, институции и пр. се пишат с главна буква: Петър, Петров, Радевски, Мария, Роза;Мурджо, Сивушка, Дорчо; Рила, Марица, Лудогорие; Пловдив, Яворово; завод „Нефтохим“, Булбанк; група „Щурците“, дует „Ритон“ и пр. 7. При двойни лични и фамилни имена, написани със съединителна чертица, всяко от тях се пише с главна буква: МарияРоза, Петър-Емил, Тъпкова-Заимова, Златев-Черкин и пр. 8. С главни букви се пишат също псевдонимите и прозвищата: Стефан Караджа, Хр. Иванов Големия, Васил Василев Зуека, Киро Котомана, Лорда, Сладура. Понякога псевдонимът (или прозвището) се пише полуслято, но също с главна буква, напр. Георги Георгиев-Гец, Владимир Димитров-Майстора и пр. И двете съставки на сложни псевдоними на лица се пишат като собствени имена с главни букви:2£/ш« Пелин, Ран Босилек, Змей Горянин, Сирак Скитник, Калина Малина, Чичо Стоян. Забел. Уточнението баща, син след фамилно име се пише полуслято с малка буква: Ал. Дюма-баща,Ал. Дюма-син, Любен Дилов-син и др. 9. С главна буква се пишат и нарицателни имена, предхождащи собствено име, когато са станали неразделна част от него: Бачо Киро, Бай Ганьо, Чичо Стоян, Крали Марко, Баба Тонка, Отец Паисий, Патриарх Евтимий, Поп Богомил, Презвитер
______ 29 ________________________________________________ Козма, Хаджи Димитър,Хитър Петър, Дон Кихот, Дон Жуан и пр. Забел, Обикновени нарицателни имена приложения се пишат с малка буква: баба Илийца, дядо Славчо, чичо Денчо, леля Дъмша, бай Илия, дон Родриго и пр. 10. Нарицателни имена, които олицетворяват абстрактни понятия, обобщават конкретни обекти или пък са израз на емоционално отношение към тях от страна на автора, се пишат с главна буква - Правдата, Кривдата, Доброто, Злото, Любовта, Майката, Живота, Смъртта и пр.: Яли и пили Кривдата и Правдата, но когато трябвало да платят, Кривдата казала: „Че ние вече платихме!“ Трябва да се прекланяме само пред Народа - и пред Съвестта си! Плашишме, / велико Мироздание... Гледам Изгрева / иЗалеза, /поглъщам Вечността ти / и чакам своя край / непримирима. Забел, В такива случаи често се казва изрично (заради слушателите, защото те не виждат главната буква), че съответната дума е с главна буква, т. е. на нея се набляга: Това беше Любов (с главна буква!). 11. При сложните собствени имена с главна буква се пише само първата дума: Черно море, Бобов дол, Дунавска равнина, Черна гора, Северен ледовит океан, Съединени американски щати, Стара планина и пр. Забел, 1, С главна буква се пишат и тези съставки на сложно собствено име, които сами по себе си са собствени имена: Черни Вит, Бяла Слатина, Велико Търново, Средна Стара планина, Източни Родопи, Саудитска Арабия, Стрелчанска Луда Яна, Издателство на Светия синод и пр. Забел, 2, При чужди сложни имена, когато не знаем значението на отделните съставки, прието е всички - с изключение на неначалните служебни думи - да се пишат с главна буква: Рио Гранде, Пуерто Рико, Коста Брава, Па дьо Кале, Рио де ла Плата, Лудвиг ван Бетовен (но: генерал Дьо Гол). Забел, 3, Когато нарицателно име от сложно собствено название се употреби самостоятелно и замества цялото собствено название, то се пише с главна буква, напр. Софийският университет обяви конкурс за... Справки в канцеларията на Универ-
________________________________________________ 30 ______ ситета. От 25 май ще се проведе Месец на детската книга и рисунка. През Месеца се организират много срещи, изложби, базари. 12. Заглавия на книги, филми, периодични издания, произведения на изкуството и пр. се пишат с начална главна буква. Следващите съставки при сложни имена се пишат с главна буква само ако са собствени: романът „Нова земя11, поемата „ Черен арап и хайдут Сидер“, вестник „Земя“, вестник „Труд“, вестник „Дневен Труд“, списание „Българска сбирка“, списание „Българска Денница“, картина „Изгрев край морето“, картина „Изгрев при Несебър“. 13. Названия на фирми, заводи, учреждения, училища, университети, църкви и пр. се пишат в кавички с начална главна буква: фабрика „Загорка“, завод „Металург“, кино „Сердика“, хижа „Бъндерица“, хотел „Хемус“, коняк „Плиска“, кораб,, Чайка“, читалище „Пробуда“, театър „Сълза и смях“, църква „Преображение Господне“, кооперация „Напредък“. Забел. Когато нарицателното име е уточнено чрез пояснение и цялото съчетание се схваща като собствено име, пише се с начална главна буква, напр. Народен театър „Ив. Вазов“, Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ и др. 14. Думите, означаващи посоките на света, се пишат поначало с малка буква.(На изток България граничи с Черно море, на север - с река Дунав...), но когато са употребени в значение на географска област (страни и народи), се пишат с главна буква: култура та на Изтока; различията между Севера и Юга; влиянието на Запада (но Древният изток, Близкият изток). 15. Търговските марки на различни изделия се пишат с главна буква, напр. лека кола „Ланчия“, автомобил „Волво“, пистолет „Браунинг“, автомат „Калашников“, телевизор „Сони“, дънки „Мадок“, маратонки „Адидас“ и пр. Забел. Когато имат широко разпространение и започват да се употребяват като нарицателни, те се пишат с малка буква (и без кавички): Движещата се бързо лада рязко спряла и фиатът се блъснал в нея. 16. Имената на небесни тела се пишат с главна буква като собствени названия: Венера, Зорница, Вечерница, Голямата мечка, Млечен път, Сириус, Слънце, Луна и пр.
_____ 31 ________________________________________________ Забел. Главна буква не се пише, когато тези названия се употребяват като нарицателни съществителни - макар да означават уникални (единствени) неща: Залезе слънцето, луната се показа иззад облака, засия вечерницата и полека-лека небето се обсипа със звезди. 17. Притежателни прилагателни на -ов (-ев) и -ин, образувани от собствени имена, се пишат с главна буква: Яворовата лирика, Менделеевата таблица, Неновият син, Симеонов изборник, Нонкината любов, Савина книга и пр. 18. Главни букви се пишат и при втори съставки на сложни притежателни прилагателни, когато са от собствени имена: ДимчоДебеляновата поезия, Иван-Вазовата „Епопея на забравените“, Кирило-Методиеви съчинения и др. Забел. 1. Някои такива прилагателни са се терминологизирали или са станали фразеологични и се пишат с малка буква: свклидоваравнина, морзова азбука, питагорова теорема и др.; ахилесова пета, прокрустово ложе, авгиеви обори, вартоломеева нощ. Забел. 2. Когато прилагателните, образувани от собствени имена, не са притежателни, не се пишат с главни букви, срв. напр.: Ние още носим ботевска любов и омраза и поприкрити байганъовския пояс и врачански бастон, байганьовската наглост и простащина. 19. Сложни съкратени названия (абревиатури) се пишат изцяло с главни букви, без точки между тях: БДЖ, БНБ, БАН, ЕС, САЩ, ООН и пр. Забел. 1. Някои от тези абревиатури се схващат като нарицателни съществителни и имат съответно формоизменение и матова могат да се пишат с малки букви, срв. двете ВЕЦ и всички вецове (но: двата веца); всички ВУЗ и всички вузове (но: всеки вуз); Ефективно лекарство за СПИН все още няма. Науката ще победи спина. Забел. 2. С малки букви е прието да се пишат и някои отдавна установени буквени съкращения за сложни прилагателни имена: жп линия (железопътна), тп станция (телеграфонощенска). 20. Местоименните форми във 2 л. мн. ч. за изразяване на учтивост Вие, Ви, Вас, Ваш се пишат с главна буква в писма,
____________________ _____________________________ 32 ______ молби, поздравителни адреси и пр.: Уважаеми господин Иванов, благодаря Ви за Вашата отзивчивост. С главна буква се пишат тези местоимения и когато се обръщаме към повече лица, ако към тях поотделно (или поне към едно от тях) бихме употребили формата за учтивост: Господа съдии, обръщам се към Вас във връзка с искането Ви... Драги колеги, благодаря Ви за Вашето писмо, което ме трогна. Забел, 1. В обикновен текст, специално в художествената литература, при представяне на устен диалог формите за учтивост не се пишат с главна буква: Ужасно е, че не мога да ви обясня колко е прекрасно за мен точно тук да танцувам с вас, наблизо да са моите приятели и на тях също да им е хубаво, както сигурно хубаво е и на вашите приятели. Забел, 2. В българската религиозна литература е прието не само Господ, Бог и Исус да се пишат с главна буква, но и всички местоименни форми или други думи, отнасящи се до тях: И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели. И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Тогова, Когото Той е пратил. Забел. 3. С главна буква се пишат формули за учтивост на царстващи особи, на висшето духовенство, на висши дипломати и пр.: Ваше Величество, Негово Величество, Ваше Светейшество, Ваше Превъзходителство, Негово Сиятелство и пр. Забел. 4. Само при обръщение и адрес в официални писма и документи се пише с главна буква съществителното, означаващо длъжността: До г-н Министъра на образованието и науката', Уважаеми г-н Министре’, До г-н Директора на...', Уважаеми г-н Директор и пр. ПРАВОПИС НА СЪКРАЩЕНИЯТА В писмен текст, за икономия на място и време, някои често употребяващи се думи и словосъчетания е прието да се пишат съкратено. Това се извършва по няколко начина. 1. Думата се записва съкратено: 1. 1. С началната буква: с. (село), о. (отец, остров), В. Левски, В. Търново и пр.
______ 33 ________________________________________________ 1. 2. С началната част (първите букви - до съгласна, след която следва гласна): гр. (град), напр. (например), проф. (професор), Хр. Ботев, Ср. гора и пр. 1.3. Като се записват само началните няколко съгласни (гласните се пропускат): срв. (сравни, сравнете), вж. (виж, вижте), млн. (милион, милиона), лв. (лев, лева) и пр. 1. 4. С началната и крайната част, като средата се пропуска: д-р (доктор), г-н (господин), г-жа (госпожа), с/ ка (сметка) и пр. 2. Словосъчетание се съкращава: 2. 1. Като се пишат оформени в една дума само началните букви на всяка съставка (без служебните думи): БДЖ (Български държавни железници), БАН (Българска академия на науките), ДСК (Държавна спестовна каса) и др. 2. 2. Като се съкращава всяка дума поотделно по съответния начин: м. р. (мъжки род), и т. н. (и така нататък), пр. Р. Хр. (преди Рождество Христово), т. г. (тази година) и пр. 2. 3. Чрез комбиниране началото на първата дума и цялата следваща дума от словосъчетанието: профдеятел (профсъюзен деятел), евровалута (европейска валута), югокриза (югославска криза) и пр. Забел. Излизат от употреба някои съкращения, получени от началото на всяка дума на словосъчетанието: наркооп (народна кооперация), диамат (диалектически материализъм) и др., но се появяват нови като компромат (компрометиращ материал). 3. Пунктуация при съкращенията: 3. 1. Когато думите се записват само с начална буква или само начална част, поставя се точка, за да се означи, че има съкращаване: м. март, Cm. планина, П. Хитов, Cm. Караджа, Ив. Вазов (но Ив Монтан), ж. р., мн. ч., 20 млн. лв. и пр. 3. 2. Ако при съкращаването се пропуска средна част на думата, това се отбелязва или с чертица, напр. д-р, п-в (полуостров), или с наклонена черта, напр. с/ка, к/в (курсив), с/у (срещу), п/ч (получерно) и пр. 3.3. При съкращаване на сложни названия само с началните букви думата (абревиатурата) се пише изцяло с главни букви, като не се пишат точки: ЦКС, БНБ, ВМРО, НАТО и пр. Забел. При съвпадение на съкращенията може да се вмъкнат допълнително и малки букви, напр. МВР (Министерство 3*
34 на вътрешните работи), но МВнР (Министерство на външните работи). 3. 4. Лични имена на монаси и владетели не се пишат съкратено, защото те са или единствени, или по-основни (към тях вместо бащино или фамилно име се прибавя за уточнение името на манастира, епархията, държавата или някакво прозвище): Паисий Хилендарски, Константин Преславски, Константин Костенечки, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Симеон Велики, Крум Страшни и пр. Забел. За да се означи, че съкратено употребени думи са в мн. ч., понякога те се удвояват, напр. се. се. Кирил и Методий, се. се. Петър и Павел, чл. чл. 8,10 и 11 от Закона за висшето образование и пр. При изговор обаче не трябва да се удвояват, т. е. казва се „Съгласно членове 8,10 и 11 от Закона..“, също „Свети Кирил и Методий“ (макар че често се казва „Свети свети Кирил и Методий“, срв. „Се. се. Константин и Елена“ не се казва нито „Свети света Константин и Елена“, нито „Свети свети Константин и Елена“, а само „Свети Константин и Елена“. 3. 5. Съгласно приетата и у нас международна система на измерителните единици, при съкратеното им изписване не се поставя точка: м (метър), км (километър), см (сантиметър), г (грам), кг (килограм) и пр. 3. 6. Производните измерителни единици (словосъчетания) се записват или с наклонена черта, напр. м/сек (метър в секунда), км / ч (километър в час), или със знак за степенуване: м2 (квадратен метър), м3 (кубически метър) и пр. ПРЕНАСЯНЕ ЧАСТИ ОТ ДУМАТА НА НОВ РЕД Когато при писане или при подготовка на текст за печат в края на реда не достига място за всички букви от думата, прието е част от нея да се пренесе на нов ред. Деленето на думата при пренасяне става по определени правила: 1. При пренасяне задължително се поставя чертица след останалата в края на реда част от дума, за да се означи, че тя продължава на следващия ред. Това улеснява четенето.
______35__________ -_______________________________________ Забел. Чертицата никога не се поставя в началото на реда, пред пренесената част. 2. Пренасянето става по срички, затова не може да остане на реда или да се пренесе на нов ред буквосъчетание само от съгласни. Така например думата строгост може да се пренесе само по един начин: стро-гост. 3. Едносрични думи, дори когато се пишат с 4-5 или повече букви (страст, власт, стрес, плащ), не се пренасят, защото съдържат само една гласна, т. е. една сричка. 4. Сама буква не се оставя на горния ред, нито се пренася на новия, дори и да е гласна, т. е. да образува сричка. По тази причина думи като грея, мия, око, ухо, ютия, олио, ухае и подобни при недостатъчно място на реда се пишат изцяло на нов ред. 5. Ако между две гласни има само една съгласна, тя задължително отива на нов ред: ра-мо, ра-дост, пла-ки-на и пр. 6. В случай че между две гласни има повече от една съгласна, то поне една от тях отива на новия ред: сес-тра, сест-ра; мостра, мост-pa; рав-нина, ра-внина, но-здри, ноз-дри и пр. Забел. Ако първата съгласна е сонорна (р, л, м, н), а следващите са шумови съгласни, препоръчително е сонорната съгласна да остане на горния ред, напр. мар-ка, мал-ка, так-го, бръм-ча и пр. 7. Ако първата от групата съгласни между гласни е й, тя задължително се оставя в края на реда: май-ски, рай-ски, бейски, безкрай-но, стихий-но и пр. Забел. 1. Когато съгласната й е сама между две гласни, тя естествено се пренася на нов ред: Сто-йо, Пе-йо, Ма-йя и пр. Забел. 2. ПренасянетоРа-йо, Пе-йо не бива да ни подвежда да пренесем Пен-ъо, Стан-ъо и под., защото буквата ь няма звукова стойност, а само бележи мекостта на съгласна пред о, поради което не може да се откъсва от тях. Следователно погрешно е пренасянето гал-ъота, маг-ъосник и галъ-ота, магъ-осник - правилно е гальо-та, магъо-сник (магъос-ник). 8. Две еднакви съгласни (двойни съгласни) при пренасяне задължително се разделят: плен-ник, сън-но, имен-ко, цен-на, мол-ла, от-тук, пролет-та, над-давам, без-злобно и прг 9. Буквеното съчетание дж при пренасяне не се разделя, защото с него се отбелязва един звук: ха-джи, ба-джанак, Добруджа и пр. (но надживея и др., защото д е от представката).
10. Препинателните знаци не се пренасят на нов ред. Изключение прави само голямата черта: „Ами сега, божичко!“ - възкликна жената. ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ Препинателните знаци са важен елемент от писмената реч. Те, наред с шпацията и новия ред, улесняват смисловото възприемане на даден текст. Българската пунктуация използва общо десет препинателни знака: точка, въпросителна, удивителна, многоточие, двоеточие, запетая, точка и запетая, тире, скоби, кавички. Към тях условно можем да отнесем и: съединителна чертица или дефис (-), апостроф (’), наклонена черта (/), ударение ('), индекс (звездичка, цифра или малка буква отдясно горе до думата) и др. В някои случаи препинателните знаци се употребяват и в комбинация. ТОЧКА 1. С точката като препинателен знак за синтактично оформяне на изреченията се разделят самостойни синтактични цялости. Тя се поставя в края на: 1.1. Просто или сложно завършено съобщително изречение: Тия стъпки й бяха познати. Друг път, щом ги чуеше, тя се оттегляше тихичко е гората и чакаше те да отминат. 1. 2. Повелително изречение, изказано без заповеден тон: Не ставайте още. Наспете се добре. 1. 3. Въпросително изречение, изказано без въпросителна интонация: Защо мълчиш. Как да ти помогна, като не отговаряш на въпросите ми. 1.4. Сложно изречение с подчинено изречение косвен въпрос: Не разбирам какъв смисъл има да се самоунизяваш. Забележки. Точка не се пише: 7. След заглавие (отделна дума, словосъчетание, безглаголна конструкция или изречение): Тютюн, Железният светилник, Пази боже сляпо да прогледа, Страданието - основно чувство в поезията на Яворов и пр.
_____ 37 _________________________________________________ 2. След цитирано изречение, отделено шрифтово или с кавички: Изречението Днес е почивен ден е съобщително. Изречението „Днес е почивен ден“ е съобщително. 3. След пряка реч, когато следва авторова реч: - Днес ще правим контролно — обяви учителят. 4. След цифрово изписване на година, месец, страница, последвани от тези думи, съкратено или изцяло написани: Днес е 9 март 1999 г. 5. При абревиатури, изписани с главни букви: СУ, РБ, БНБ идр., а в някои случаи - с малка буква: жп, тп и др. 2. Точката като знак за графично оформяне се пише: 2. 1. При съкращения, когато са изпуснати букви в края на думата: г. или год., и т. н., проф., ген., кап. и др. 2. 2. При номериране с римски или арабски цифри, главни или малки букви: I., 1., 1. 2., А., а. Забел. При номериране с параграф и цифри точка се поставя само след цифрите: § 1., § 11. и пр. 2.3. При цифрово означаване на дати: 9. III. 1999,9. 3.1999. 2. 4. Когато с арабски цифри се означава числително редно: 9. клас, 1. отряд, 4. поделение. Забел. Не се пише точка след цифри, означаващи страница и година: 1876 г., 15 страница. ВЪПРОСИТЕЛНА 7 1. Въпросителна със синтактична функция се пише: 1. 1. В края на просто въпросително изречение, изразено с въпросителни местоимения, наречия и частици: Кой извика? Чии са тези накити? Защо не ми вярваш? Ще ме придружиш ли до гарата? Дали ще го открият? 1. 2. В края на сложни съставни изречения, ако главното е въпросително: Престъпно ли е да надлъжеш лъжата? Защо да отидем, като знаем, че поканата им не е от сърце? 1.3. В края на сложно съчинено изречение, когато последното просто изречение е въпросително: Ето, дойдох, и какво ще промени това? Човекът, който / влезе в бой / с мъглите, / с северния мраз, / ти спомняш ли си кой / бе той? 1. 4. След прости, пълни или непълни, съобщителни изречения, когато се изразява съмнение в достоверността на полу-
чената информация: Щял да настъпи краят на света1? Ще се откажеш от тая оферта? Сериозно? 1. 5. След самостоятелно употребени въпросителни местоимения, наречия или частици: Защо? За какво? Накъде? Е? Нали? 1. 6. След вметнати между тирета или скоби въпросителни изрази или изречения: Той и днес (за кой ли път?) обеща да се поправи. Стигнах до къщата им (Спомняш ли сия?) и почуках на вратата. 1. 7. При пряка реч пред авторова реч: — Утре ще дойдеш ли пак? - тихо ме попита мама. 1. 8. При заглавие пряк въпрос, когато авторът е поставил въпросителна (Иде ли? Де е Бог? Юда ли?, но Де е България), и при въпрос, отправен към адресата: Вярвате ли на сънища? Ами мен защо закачаш бе, Тодоре? 2. Не се пише въпросителна: 2. 1. При заглавие с въпросителна дума, но без конкретен адресат: Какъв е смисълът на заглавието „По жицата“ Защо Вазов е заменил заглавието „Челопешката гора“ с ,;Една българка“ 2. 2. След въпросителни по форма изречения, но изказани с възклицателна интонация, вместо въпросителна се пише удивителна: Как си посмял да оклеветиш невинен човек! Може ли да си толкова нагъл! 3. Употреба на въпросителен знак с идеографска функция: Изтъква себе си като идеалния българин (?) и сам си вярва, че е такъв. Била благонамерена (?) към мене... Вижда в него свой принц (?), свое щастие. В тези случаи за подсилване на удивлението и възмущението може да се напишат и две въпросителни, а също - въпросителна и удивителна. УДИВИТЕЛНА Удивителна се пише в края на изречения, изразяващи силни чувства или заповед, подбуда, пожелание. 1. Удивителна със синтактична употреба се поставя: 1. 1. След просто, пълно или непълно, възклицателно изречение: На че плачеш! Ех, жена си! Чудесно! Отлично! Браво! Ех, ти! Има бъдеще нашата хубава България!
_ _____ 39 __________________________________________________ 1. 2. След изречение с наличен или подразбиращ се глагол в повелително наклонение: Прости ме и веч прощавай! Богове! Смилете се най-после! Стига мъгли! Слънце ни дайте! Слънце! Господ да го порази! Чумата да го тръшне тоз поганец! 1. 3. След обръщения, изразяващи силни чувства: О, мой боже, правий боже!Поклон, народе мой! Мурджо! На, Мурджо! 1.4. След пряка реч в заповедна форма, след израз или дума, наситени със силно чувство, независимо че следва авторова реч: - Ти да мълчиш! - високо и звучно прозвуча неговият глас. - Олеле, пребиха ме! - се дочу глас от съседния двор. - 0, добре ми дошли! - срадост ги посрещнаха домакините. 1. 5. След изречение с въпросителна дума, изразяващо недоволство, несъгласие: Кой знае колко пари си дал! То на какво приличаше бе! То управление ли беше това! Срамота бе, грехота! Какви последствия могат да се явят! - ревеше началникът на гарата. - Ами ако е някой крадец! 1. 6. След съобщителни изречения, изказани с настойчивост, като повелителни: Като дойде, ще му върнеш парите! Да не може човек да се отпусне в собствената си къща! Не! Неуместно! / Ресто! - Не струва! 1. 7. След заглавие като указание за призив или силни авторови чувства: Пролет иде! Да работим! О, родино моя! Там! Горко на победените! Хей, пролет иде! Угасете свещите! 1.8. След реторичен въпрос, изразяващ силно чувство: Утре тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва! -Де са старите войводи, де са старите юнаци! 1. 9. След междуметия: - Ох! Уморих се до смърт. Туп-туп! Туп-туп! - едва забележимо кънтеше сухата земя под нейните копита. - Бре! -Мари! Онзи непрокопсаник, Цоновият син, тръгнал да гони кошутата. - Ами, ами! - завърши тя. - Света Богородица е. 1. 10. След изрази и думи с иронично съдържание: Вавилон! (Ама че го уподобих и аз!) - Знам колко си работлив! Да не ти е уроки! Забележки. Не се пише удивителен знак: 1. След спокойно изказани повелителни изрази: Гледай си там работата, не закачай детето. Престани да плачеш. Било, каквото било.
2. След заглавия, съдържащи заповедни форми или емоции: Не бойте се, деца; Пази боже сляпо да прогледа; Ех, че гуляй му дръпнахме; Събуди се, ясно слънце. 2. Идеографска употреба, в скоби или без скоби, на удивителен знак: Много си добър (!), няма що. То твоята щедрост (!) знам й цената. Като се разплащахме в хотела, поискаха ни за файтона пет долара! - 27 лева за един курс. МНОГОТОЧИЕ (ТРОЕТОЧИЕ) Многоточие (три последователни точки, „троеточие“) се поставя: 1. В края на изречение или вътре в него като знак за нежелание или затруднение да се продължи мисълта; за прекъсването й от друг участник в диалога; като израз на вълнение или пред неочакван завършек на изречението: По това ще ни познават людете некога, ще ни знаят... Майко... ако видиш, че умирам... кажи на Лазар да го доведе. За пазарлъка не питай... а ти, гяволе, си затворил хана, спиш... И със султ... -сълзите задавиха стареца... А майка ядна-жалостна, / дете си мило прегърна / и... пак заръда, заплака!... И прочете с големи заглавни букви’.„Падна Стамбол...“ и сърцето на Ганя падна в ботушите му. Ако ми помогне бог и... дяволът. 2. При цитиране за означаване на пропуснати начало или край на изречение: „Там... там буря кърши клонове...“ „...мисълта й, ясна и проницателна, откриваше в него съпруга, бащата на децата й, якия стълб на собствения й дом“ Забел, Пред и след многоточие не се пише запетая. 3. При цитиране за означаване на пропусната в рамките на изречението или текста част е по-добре многоточието да се постави в обикновени (...) или квадратни [...] скоби, за да не се възприеме като поставено от автора: „В наше време да си безкористен приятел на поезията, е нещо много ценно. (...)Хегел е казал, че поезията е музика за вътрешните уши на човека...“ ДВОЕТОЧИЕ 1. Двоеточието като стилистичен пунктуационен знак се пише: 1.1. След изречение или израз, чието смислово съдържание насочва към обобщаване или изброяване: Е, вий знаете', насила
______ 41_____________________________ _____ _______________ хубост не става. Туй им дай: гайди и пехливанлък. Затвори се п одаята и само се чува: зън-зън, брои си парите. Първо заключение: мудност у комисията. Второ заключение: неподготвеност у комисията. 1. 2. Вместо съюзна връзка между прости изречения в състава па сложно изречение: Един баща се хвали: откакто започнал да го краде синът, вече не го задявал за пари. С очите си видях: той беше. Повече не го потърсих: да си нямам неприятности. Забел. В тези случаи двоеточието може да се замени с тире. 1.3. След авторов текст, въвеждащ пряка реч или цитат: И първата мисъл, която блесна под неговото ясно чело, осветено от ореол, беше: - Очистих се, защото направих добро на най-лошия. Той не правеше усилия да се откопа, а вървеше като победител и току викаше: „Чест! Чест!Разтегливо понятие е то...“ Панко възрази:„И три не стигат. Зиме, кога ходим по пусия, по три чифта чорапи турям и пак ми измръзват краката!“ 2. Употреба на двоеточието като идеографски знак: Между цифри, четящо се като „на“ или „към“: Играта занърши с краен резултат 3 : 1 за нашия отбор. Този план на София е с мащаб 1 : 2 500. Съотношението между водата и ьрашното трябва да бъде 2 : 1. 3. Двоеточието като знак за графично оформяне: 3. 1. В официален документ след „подпис“ или друга дума, глсд която трябва да се постави подпис: Министър: .......... Директор:..........Ректор:........... Декларатор:........... и пр. 3. 2. В писмо, молба, заявление след думи, предшестващи името или подписа на адресанта: С най-искрени чувства:......... Ваш син:......... С почит:......... Суважение:......... 3. 3. Върху пощенски плик, пощенски запис, колетна декларация и пр.: Получател:......... Подател:......... Упълномощен: ......... Упълномощител:......... ЗАПЕТАЯ Q 1. Като препинателен знак в простото изречение запетаята следва следните основни пунктуационни правила: 1. 1. Запетая се пише за отделяне на безсъюзно свързани еднородни части или повторени думи: В огнището пращяха
_________________________________________________ 42 ______ борови съчки, шишарки, кори. Бързо, бързо кръгът се стегна край тях. Цветя, цветя, цветя: по тротоарите, по стълбовете, по оградите, по балконите - придаваха на градчето красив, свеж и радостен вид. Лицето й сияеше от хубост, здраве и жизнерадост. Пръснатите чертежи, пепелникът, лулите на господина, неговите книги, тоалетните му дреболии, моливите му й даваха съвсем нов вид. Върна се почернял от слънцето, съсипан от работа, премалнял за сън. Забел. 1. Ако еднородните части са обединени по групи чрез съюз, запетая се пише за отделяне на оформените словосъчетания: В широкия двор се бяха събрали всичките ни роднини: баби и дядовци, чичовци и вуйчовци, стринки и вуйни, братовчеди и братовчедки. Забел. 2. Ако последователно употребените определения не са еднородни, запетая между тях не се пише: Той бе дребен мургав мъж, с прошарени мустачки. Слънцето заблестя по измитите червени покриви. Облечен беше с овехтели непрани дрехи. По гладката водна повърхност се плъзна тъмна сянка. 1.2. Със запетая се отделят обособените части - определения, приложения, допълнения, обстоятелствени пояснения: Това лято прекарах на село, моето хубаво село, кацнало върху живописна рътлина. Надарен поет, Смирненски е пишел стихове при всякакви обстоятелства. Калина, стройно, красиво и мило девойче, бе на шестнадесет години. Дъбът, обгорен от гръмотевица,хвърляше широка сянка. Тук, близо до кладенчето, ще се построи параклис. Нощес, някъде към два часа, се събудих от странен шум. Бай Марко, пазач на строежа, се сепна от подозрителен шум. Срещнах Марга, моя приятелка от детинство. Макар и начинаеща учителка, Ирина показваше много добри професионални качества. 1. 3. Запетая се пише и при обособени части, въведени със съюза като в ролята му на уточнение: За летеца са необходими и още редица качества, като смелост, бързи реакции, самообладание и решителност. Сред присъстващите имаше и самопоканили се, като Митко и Бальо. 1. 4. Запетая се пише и когато след обособената част в състава на изречението следва съчинителният съюз и: Мъжът говореше v-ч е) . дЗ-t-'Г
______ 43 _________________________________________________ нещо на детето, късащо цветя от поляната, и то щастливо му се усмихваше. Забел, Когато пред обособена част има едносричен съюз, пред нея не се пише запетая: Спряхме и уморени от дългия път, налягахме по тревата. 1.5. Вметнатите глаголни изрази в изречението, както и някои думи и изрази, с които една мисъл се противопоставя на друга, се отделят със запетая. В тази роля най-често се употребяват: изглежда, мисля, надявам се,разбира се, то се знае, право да си кажа, така да се каже, първо, второ, от една страна, от друга страна, както се казва, както е видно, напротив, обратно и др. Напр.: Доста е смутена, меко казано, и разстроена. Приятелката ми, изглежда, само това бе чакала... Напротив, на нея можеш да се довериш. Всички оцеляха, разбира се. Забел. 1. Не се отделят със запетаи думи и изрази като вероятно, всъщност, може би, по всяка вероятност, сякаш, вярно, според мене и др. под.: По всяка вероятност закъснението му се дължеше на задръстване по пътя. Той може би се е отказал от сделката. Забел. 2. Думите наистина и естествено се отделят със запетаи само в случай, че върху тях пада логическо ударение. Срв.: Ти наистина си добър човек. Ти си добър човек, наистина. 1.6. Обръщенията (със или без определения), като вид вметнати части, също се отделят със запетаи. Ти ли си, сине? Тръгвай, момче, не се бави. Днес вкъщи ли ще останеш, Кириле? Мила майко, скоро ще се върна. Синове на България, благодарим Ви за героизма. Уважаеми господин Директор, моля Ви да ми разрешите петдневен неплатен отпуск. Забел. 1. Ако в обръщението е вложено силно чувство, след него се пише удивителен знак: Юнаци! Вие защитихте името българин. Забел. 2. Обръщение, част от идиоматичен израз, не се отделя със запетая: Срв.: Вземи мене, Боже, давам ти се, но детето пощади, но Пази боже да си имаш работа с подобен човек. 1. 7. Междуметие, употребено пред обръщението, се отделя със запетая: Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да
_________________________________________________ 44 ______ искат пари, братко\ Олеле, майчице, отидоха паричките ми! 1. 8. Ако пред обръщението има частица, тя се отделя със запетая, но ако частицата е след обръщението, пред нея не се пише запетая: Е, господин кмете, каква стана тя! Ей, бако, продавач ли си?... Ама че тарикатин!Хей, дружина, хай станете! Хей, момче, да гледаш добичето, брей, чу ли? Иване бре, магаре бре, качи се на черешата... Мамо ма, защо не ме пущаш да играя с Кольо? 1. 9. Междуметията, изразяващи възклицание, изказани без силно чувство, се отделят със запетая: Я, пък и ще се перчи! Ах, защо нямам повече власт! Ех, защо дойдох... Их, че време за зайци! - възкликна чичо Кола. Я, виж кой ни е дошъл на гости! Като Клисура загина, няма да загине Българията, я! Бяла лястовица - мислеше си той. - Има ли я, я? 1. 10. Частиците се отделят или не се отделят със запетаи от другите думи в зависимост от смисъла на изречението: Я, виж кой ни е дошъл на гости. Я виж кой звъни. Ама работа, ама работа! Та ти си бил жив, а? А скачай! 1.11. Частиците да и не, когато върху тях пада ударение, се отделят със запетая: Да, не ще съмнение, наивен, изумял старец. Да, плачеше задавен, с прехрипнал глас, като отчаяно дете. Не, никой не познава своето сърце. Срв.: Не на двора, в градината ще седнем и Не, на двора ще е по-добре. 2. Като препинателен знак в сложното изречение, запетаята разделя отделните изречения в него, следвайки определени пунктуационни изисквания. 2. 1. Със запетая се отделят безсъюзно свързани изречения: Сърната спря, огледа се, ослуша се и тихо позова малкото. Велизар не се вслуша в думите му, не долови тревогата в гласа му, не се сепна от молбата в очите му. 2. 2. В сложно изречение запетая се пише за отделяне на изречения, въведени със съюзите и съюзните думи а, ала, но, че, нито, като, като че, въпреки че, макар че, освен че, макар да, вместо да, щом, щом като, който, чийто, какъвто, както, когато, където, защото, колкото и др. Напр. Сила ли е знанието, че си безсилен? Който храни илюзии, гладува.
______ 45 ________________________________________________ - Ни веднъж не го беше подвеждало то, ни веднъж не го измами, ни веднъж не го огорчи. Знаех, че само с мъдруване свобода не се добива. Докато говореше, все повече се стопяваше тъгата по лицето му. Бе облечен с абени дрехи, каквито носят всички планинци. Синовете й не бяха такива, а той винаги си е бил такъв, само че тя доскоро не бе знаела. Питаха, макар да личеше, че всичко знаят. Замина, без да убие никого, горе, в планината, защото мисълта за разплата изведнъж му се видя издребняла и смешна. Двата аспирина, които глътна с чая, поуспокоиха болката му. Костов реши да не се преоблича, но решението му не се дължеше на угризение, а само на безразличие — някакво невъзмутимо, тихо и равно безразличие, което тридесет години празен живот бяха наслоили в душата му и което сега, пред неизбежния край, го потискаше, но не го измъчваше. 2. 3. Ако пред съюзната дума има предлог или друга дума, запетаята се пише пред тях: Холът, в който го въведоха, бе просторен, но неуютен. Момъкът, върху когото бе паднало подозрението, бе слаб, болнав на вид. Беше многознайница, от чиятоуста излизаха всички клюки. Това е ученикът, бащата на когото е разговарял с тебе. Ще успее този, търпелив който е. 2. 4. Запетаята огражда подчиненото изречение и когато след иего следва друго, въведено със съюза и: Излезе стопанинът, срещу чиято порта се бяхме спрели, и без да каже дума, дойде до нас. Оттогава още знаеше, че не ще им помогне, и много по-рано бе го знаял, като че бе се родил с това знание. 2. 5. При последователни съюзи запетая пред втория се пише само ако първият е многосричен, Срв. Стана така, че когато седнаха в залата, се оказаха един до друг. Беше се оженил за нея, защото, както той, така и тя, еднакво бяха страдали от самотата. Забел. 1. Щом пред съюзните връзки има уточняващи думи като едва, само, чак, даже, тъкмо, именно и др. или частицата не, запетая не се пише. Напр. Жена му се вълнуваше само когато си шиеше рокля или си купуваше шапка. Ще тръгнем едва когато залезе слънцето. Няма да спорим тъкмо защо-
_________________________________________________ 46 ______ то е ясно, че никой от двама ни не е прав. Ненавиждах го не защото бе зъл, а защото се правеше на добър. Ще стане не както искаш ти, а както кажа аз. Забел. 2. Не се пише запетая пред съюза че, когато е част от сложен съюз, от идиоматичен израз или от съставно сказуемо: Тази работа, макар че беше проста, ми създаде голямо главоболие. В случай че закъснея, не се безпокойте. Върви че му вярвай. Втрещил се все едно че земята потъва. Мислих, мислих, пък взех че се върнах. ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ (ТОЧКОЗАПЕТАЯ) » 1. В простото изречение с точка и запетая („точкозапетая“) се отделят синтактични цялости, когато между някои от тях вече са употребени запетаи: Между другите там бяха и Недкович, развит и просветен момък', Кандов, студент от един руски университет, човек начетен, но краен идеолог и увлечен от утопиите на социализма', господин Фратю', Франгов, учител, гореща глава... 2. В сложните изречения точка и запетая се пише между отделни по-самостоятелни синтактични цялости: Дълбоко в себе си Катерина съзнаваше колко е привързана към този отминал, но скъп на сърцето й свят', колко би желала да сподели спомените си за него, ту приказно красиви, ту тъмни, изпълнени с горчива болка. тире g 1. Като препинателен знак тире се пише: 1.1. На мястото на изпусната, но подразбираща се дума или словосъчетание: Бойте се от приликата - тя е форма на лъжата. Останаха само черни стени от някогашния Народен театър - и скръбният спомен за онова, което беше той. Мама прекопа доматите, а аз - цветята около лехите. 1. 2. За по-силно открояване на обособено пояснение: Чорбаджи Марко - един от героите на „Под игото“ - има за прототип бащата на автора. 1.3. След еднородни части, следвани от обобщаваща дума: Мечти, желания, надежди - всичко се стопи за миг.
Чистене, пране, готвене - свободно време въобще не ми оставаше. 1. 4. При вметнати думи и изрази с цел да се привлече вниманието върху тях: Една зима - тогава бях още дете - е една от стаите ни се настани някакъв неприятен възрастен мъж. През лятната ваканция - и много рядко през зимната - ме пращаха на село. И той - трийсет кила с парцалите - тръгнал камъни да вади! 1. 5. При неочаквано присъединяване или противопоставяне: Делничен ден не ми бе позволено да се събирам с приятели - освен ако баща ми бе в много добро настроение. Как ще го кълне - дете й е! Никой няма право да ме съди - още повече ти. 1.6. За означаване на зависимост (следствие, основание) при разделяне на безсъюзно свързани изречения: Вървяхме, вървяхме - краката ни се израниха. Вървяхме бързо, вървяхме безспирно - нали трябваше да стигнем преди разсъмване. 1.7. С експресивна функция: Отивам си-и последната надежда угасна! Не го ли направиш - не се вясвай пред мен! Забел, За тире при пряка реч вж. съответно там. 2. Като знак за графично оформяне на текста тире се пише: 2. 1. За пространствено или времево разграничаване: Ще взема самолета София-Мюнхен-Лион. Магистралата София - Варна е прокарана през трудни терени. Чакаме го да се върне в сряда — четвъртък. 2. 2. За свързване на приблизителни величини, написани с цифри: Това нещо ще ти струва не повече от 100-200 лева. След 10-15 минути ще съм у вас. 2.3. При имена на автори на произведения, открития, закономерности и пр.: Чета романа на Илф - Петров. Спомняш ли си закона на Бойл - Мариот? 2. 4. При изнасяне на нов ред при изброяване или изреждане: В писмената си работа трябва да включите’. -значението на проблема; — личното ви отношение към него; • - мнението на други хора по този въпрос.
48 СКОБИ 1. Като препинателен знак, алтернативен на ограждащите запетаи и тирета, скобите по-силно открояват вметнатите или поясняващите части в изречението. 1.1. Със скоби се ограждат допълнителни бележки, уточнения и обяснения: Каза ми, че е от еди-къде си {назова една от околните махали), че пасе кравите на еди-кой си и пр. Този човек {по-точно - нечовек) е успял вече да хвърли коварните си въдици. През онова лято {беше 1976 г.) изпитах най-голямоторазочарование в живота си. Бях на шестнадесет години {тогава все още живеехме на село), когато разбрах кой е човекът, виновен за нещастието, сполетяло ме преди десет години. 1. 2. Скобите служат за обграждане на ремарки, заглавия, имена на автори и пр. Анка {към Маргариди). Ах, колко желая да отида на Европата, па зная аз... „Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, образите на своите най-скрити мисли...“ {Димитър Талев, „Железният светилник“). Забел. Обградените в скоби вметнати думи и изрази следват правописните правила за малка и главна буква. 2. Като знак за графично оформяне скоби се пишат: 2.1. След вметнати лични имена в скоби се поставят псевдоними и прякори (както и при обратни случаи), напр. Хр. Смирненски {Ведбал), Елин Пелин {Димитър Иванов Стоянов), Елисавета Багряна {Елисавета Любомирова Белчева). 2. 2. В скоби - за предпочитане квадратни [...] - при цитиране се затваря многоточие, указващо пропуснат текст: Най-после беше решено отиването на Бузлуджа, в което решение немалко пръст имаше и Чардафон, защото ходи да агитира [...], че ползата е очевидна. 2. 3. При изреждания, изнесени на нов ред и означени с цифри или букви, след тях вместо точка може да се пише дясна скоба: Говори по точка 5. Идейно-тематични насоки в романите на Димитър Димов*. а) Силата на човешките страсти, мании и амбиции. б) Трагизмът на човешкия живот.
е) Отчуждението и самоотчуждението у личността. г) Абсурдизмът на живота. КАВИЧКИ С кавички се обграждат: 1. Диалогична и монологична пряка реч - най-вече когато не се изнася на нов ред — и цитати: Носът, като всеки нос, беше безкрайно пестелив на думи, понякога само казваше „Хъм! Хъм!“ или кихаше силно. „Хубавата ябълка — свинята я изяжда“- казваха, но после престанаха да говорят... „Трябва да се хапне нещо - мислеше си той, - не може!“ Публицистиката на своето време Алеко Константинов характеризира с думите'. „Българската преса! Каква жалка ирония в тези две думи!...“ 2. Названия (нарицателни или собствени имена): зала„Фестивална“, фондация „Тринадесет века България“, хрампаметник „Св. Александър Невски“, Народен театър „Иван Вазов“, романът „Тютюн“, квартал „Изток“, училище „Петър Берон“, АЕЦ „Козлодуй“, отбор „Академик“, фестивал „Златен Орфей“, Издателска къща „Хермес“, прахосмукачка „Аляска“, автомобил „Фиат Типо“, космическа станция „Мир“ и пр. 3. Думи или изрази, изказани иронично, неправилно или особено, оригинално: Че ти си бил голям „храбрец“ бе. Какво не би направил, „лебо“ да си запази. Усещам ненавистта ти дори зад черните ти „пенджери“. Младостта като филм е, обаче без „доглеждане“, само веднъж! 4. Не се обграждат с кавички: 4. 1. Имена на технически марки, породи животни, сортове, названия на храни и напитки, добили широка популярност: Аз едно пежо го карах 15 години. Около нея подскачаше красиво пуделче. Дунавията е по-хубаво сирене от кравето. 4. 2. Имена на географски и топографски обекти: връх Бузлуджа, река Арда, полуостров Калиакра, остров Тасос и пр. 4. 3. Имена на квартали, булеварди и улици при адресиране, напр. върху пощенски плик:ж. к. Илинден, квартал Лозенец, площад Батенберг, улица Атанас Далчеви пр., но Живея в кв. „Изток“ на ул. „Латинка“. 4*
________________________________________________ 50 _______ СЪВМЕСТНА УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ Пунктуационните правила понякога довеждат до необходимостта да се използват последователно по няколко препинателни знака. При такива случаи те се подреждат йерархически. 1. При запетая и тире най-напред се пише запетаята, а после - тирето: - Не, не утре, а сега - с твърдост в очите го прекъсна Лина, - защото утре ще бъде късно. 2. При съчетание точката, удивителната, въпросителната и многоточието предхождат скобите или кавичките: Прощавай, Ниагара! Много е кратък животът, за да имам надежда още веднъж да те видя!... (А бе, не се знае! Здраве да е, па и берекет... Ами!) Не очаквах думите му: „Знам истината. Защо си ме лъгала досега?“ Вавилон! {Ама че го уподобих и аз! Колко са глупави, като си помислиш сериозно, тези сравнения с древността...) Оскар Уайлд е казал:„По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня.“ 3. При комбинация от запетая, точкозапетая (точка и запетая) или двоеточие със скоби на първо място се поставят скобите: След смъртта на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ излиза в Съчинения, София (Комитет за увековечаване паметта на Алеко Константинов), 1903, книга втора. Забел. Ако текстът в кавички е част от изречението, точката, удивителната или въпросителната се поставят след кавичките: Ох, хич не ме сгряваше туй „и в Америка е същото“!... Инак всичко друго е препечатано от „Български преглед“. С голяма морална сила баба Илийца се извисява с отговора на въпроса, зададен й от четника, „Къде ще се дяна, бабо, сега?“. В един от епизодите на разказа си „Албена“ Йовков поставя красотата над нравствеността („Грешна беше тая жена, но беше хубава“). 4. При съчетание от тире или запетая със скоби или кавички, на първо място се поставят скобите или кавичките: При вика „Помощ“, който разцепи нощта, из къщите наизскачаха мъже. На първо място аз поставям песента „Нощ край езерото“ - завладя ме изведнъж. Песента „Нощ край езерото“ ме завладя изведнъж (нека си го призная), емоционално ми допадна. 5. При съвпадение на кавички или скоби двойни кавички и двойни скоби не се пишат: „Нали ти казах, това станало на
_____ 51 ------------------------------------------------------------------------- самия празник „Света Богородица“. В писмото си бе му съобщил: „Пиша разкази, които смятам да издам в сборник „Морски бриз“. Донесоха вода от кладенеца. (Така бил поръчал кметът (щели да я анализират.) В последния пример е подобре да се използва тире: (Така бил поръчал кметът - щели да я анализират.) 6. Ако цитатът в скоби завършва със съкращение, след скобите се поставя точка: („[...] и т. н“). 7. В комбинация препинателните знаци удивителна, въпросителна и многоточие се пишат и самостоятелно вътре или в края на текста за изразяване на недоумение, учудване, протест, възхищение и др. чрез гримаса: - Не, аз съм българин. _ ?/ - Българин съм, от България. _ ??!! - Бългериен! — извиках аз натъртено - Глух ли е? Бългериен! 8. При цитиране в средата на изречението на текст, завършващ с въпросителна или удивителна, те се запазват: В разказа „Иде ли?“хуманизмът на Вазов не влиза в противоречие с патриотизма му. И сега нейното „Бог да те пази, ама и ти се пази!“ звучи в съзнанието ми. ПРАВОПИС НА ПРЯКА РЕЧ Препинателни знаци, характерни за пряката реч, са тирето и кавичките, както и някои други общи и конкретно свързани с нея пунктуационни правила. 1. Когато пряката реч е диалог, най-често тя се пише на нов род с тире: - Какъв е този човек? - Изгубен човек. Пияница. 2. В края на изречението, предхождащо пряката реч, се пише дпоеточие само ако в него има въвеждащ глагол като каза,рече, продума, извика, разкрещя се, проговори и др. Младата я погледна с насълзени очи и й се сопна: - Тук ще стоя и аз. И на мене е майка. 3. В случаи, когато авторовата реч е след пряката, между тях се пише тире, а ако я разделя, се обгражда с тирета.
- Не стълба, а колело - рече Палазов. - Слушай, Стояне - заговори той меко, но решително, ~ утре тръгвам с тебе. 4. Когато пряката реч, след която следва авторова реч, завършва с точка, тя се пише след авторовата, а ако изисква въпросителна или удивителна, те се поставят след пряката реч, а след авторовата реч се пише точка. - Стига - рече тя. - Нямам вече ракия. - Не се карайте! - намеси се кметът. - Стояне, ти си млад, потрай. - Как я изцери? - питаше Темелко. 5. Ако авторовата реч е вмъкната в изречение на място, където би трябвало да има запетая, запетаята се пише след авторовата реч, преди второто тире. - От вашите рисунки лъха меланхолия - додаде той, затова ми действат потискащо. - Че знам ли, Марине - кротко заговори баба Ана, - знам ли, сине. 6. При условие че в авторовата реч след пряката има глагол, насочващ към друга пряка реч, след нея се пише двоеточие, а самата нова пряка реч се пише с малка или главна буква, според правописните правила, и в кавички, а ако е след въвеждаща пряка реч - с тире, без кавички: - Скача, рекла, в съня си и вика: ДСасацияГ Всички се засмяха. - Касация!-викал. Питала жена ми: булъо Марийо,рекла, какво е туй касация? - А тя? - Рекла й: хайде, хайде! Нека той виси по кръчмите, нека не си гледа работата, че касация не, ама съвсем ще я закъсате! - Ти си праведник, ти нямаш грях. Чиста душа - каза с усмивка изповедникът и поклати глава, като че искаше да каже: - Толкова хора съм видял, а такава праведна душа като тая не мислех, че има, - В самотията, момче, човек е такъв, какъвто cue - рече чичо Митъо и добави: - Истински. 7. Вътрешната, неизказаната гласно реч най-често се обгражда с кавички: Рахни с бързи крачки и загрижено лице се повърна
-____ 53 _________________________________________________ към къщи. „Тоя Калин, тоя простак - мислеше си той, - ще ми отиде стоката!11 Забел. Не е погрешно на нов ред с тире да се напише и вътрешна реч: - Пъшка като човек - каза си Дойчин. - Не ще й помогне и зелената трева. 8. Диалогична реч, изнесена на нов ред, може да се пише и с кавички. „Хайде де! - казвам на Сусо. -Мигър през зимата къртицата ще излезе отгоре и ще тръгне да ходи по снега“ „Иаз това се чудя-смуче цигарата си селянинът. - Лятно време, както и да съм искал да изкопая къртица, все не съм успявал.“ 9. Най-често пряката реч в кавички не се изнася на нов ред, но ако е диалогична, пред думите на второто лице, участващо в нея, за по-лека четивност се пише тире: Момата Софрона, която много добре помнела това, казала: „Защо седите тука, а не отидете в Живковци при Мустакерата?“ - „Много е студено да бием сега през чуката“ - казало момчето и отпило от виното. 10. Като вид пряка реч, цитирането се подчинява на определени изисквания. 10.1. Когато цитатът се вплита като синтактична част от авторовата реч, той се обгражда в кавички, при което останалите пунктуационни правила също се прилагат (вж. правилата при точка, удивителна, въпросителна, многоточие, запетая, скоба): ^любен в България до фанатизъм“, Бойчо Огнянов разпалва у белочерковци патриотичен плам. Вазов, обзет от обич към своя народ, защитава неуспеха на Априлското въстание с афоризма: кладите народи, както и младите хора, са поети.“ Красивите гледки на родната земя изпълват пътеписеца Алеко с оптимизъм („Има бъдеще нашата хубава България!“). 10. 2. Когато се цитира без въвеждащ глагол, чуждият текст се пише в кавички, но като отделно изречение:Хаджи-Серафимовата внучка неотменно носи в себе си патриархалното и родовото, но и извечно общочовешкото, природното, и го защитава. „Султана дочуваше отдавна шепота на злорадата мълва, но никой не се осмеляваше да й заговори направо и тя мълчеше, стиснала устни, по-горда и по-недостъпна отвсякога.“
________________________________________________ 54 _______ 10. 3. При цитиране на стихове на нов ред кавички се пишат само ако ги има в оригинала. Някой би въздъхнал: „Не очаквам...“ Не! Очаквам! Чака ме светът. ГРАФИЧНИ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ СЪЕДИНИТЕЛНА ЧЕРТИЦА (ДЕФИС) В а-а Дефисът е графичен писмен знак с често приложение. 1. При полуслято писане на сложни или съставни думи и идиоми: заместник-ректор, гост-режисьор, вагон-ресторант, внос-износ, еди-що, кога-годе, рано-рано, лека-полека, напредназад, току-речи, вир-вода, пиян-залян, горе-долу и пр. 2. В случаи, когато първата част от сложната дума е написана с цифра: 10-годишно (момче), 5-ия (км), 50-процентово (участие), 25-годишнина (от сватбата) и пр. 3. При двойни лични и фамилни имена: Константин-Кирил, Иван-Александър, Немирович-Данченко и пр. > 4. При сложни притежателни имена, образувани от съществителни собствени: Кирило-Методиев (ученик), Елин-Пелинови (разкази), Гео-Милева (поема) и пр. 5. След частиците за степенуване пред прилагателни и наречия: тю-сгъвършен, най-съвършен; по-прецизен, най-прецизен; по-горе, най-горе; по-тържествено, най-тържествено и пр. Забел. Между частиците по и най и други части на речта не се пише дефис. В такива случаи върху частицата за сравнителна степен се поставя ударение: по тарикат, по лицемер, по харесвам, по ми допада, пЪ откъм ляво и др. 6. За изобразяване на скандирано, разчленено или удължено изговаряне на думи: Бра-во, бра-во! Ос-та-вка! Мъъл-чи си, па си гледай кефа. Сложи си шап-ка-та! 7. При сложни междуметия: ox-леле, ха-ха-ха, трам-тарарам, гу-гу, мяу-мяу, бръм-бръм и пр. 8. В края на реда при пренасяне. Забел. За употребата на чертица вж. и при Полуслято писане. 7^
55 УДАРЕНИЕ й Ударение върху всички многосрични думи в българския език се поставя в речниците, както и в учебниците и изданията, предназначени за чужденци. В обикновената писмена реч ударение не се поставя, с изключение на следните случаи: 1. Със смиелоразличителна стойност при употреба на пълни омоними - зелен и зелен, кален и кален, само и само, вълна и вълна, ужасен и ужасен. Срв. ‘.Ужасен, у морен, пророкът излезе из града и Разнесе се ужасен грохот', Конете издишаха пара, пара се отделяше и от потните им хълбоци и пр. 2. Върху кратката лична и притежателна форма на местоимението й за различаване от съюза и: Разбрах целите й. Винаги й казвам истината. Срещнах майка й и й казах. В този случай знакът (') е само различителен и не показва, че формата е ударена. 3. Върху частицата за сравнителна степен по, когато не е пред наречия и качествени прилагателни и след нея не се пише чертица (за различаване от предлога по): по юнак, по надясно, пЪ схващам и пр. АПОСТРОФ (ГОРНА ЗАПЕТАЯ) 1. Графичният знак апостроф (единична горна запетая) се употребява най-често като белег за пропусната част от дума или цифра:производство ’99 година,модел "86год., к’воот тва, окол’него, близ’пътя; Стой, почакай дойдем двама! 2. Апостроф се пише и за спазване графиката при чужди думи: Кот д’Ивоар, Жана д’Арк, шарже д’афер и др. 3. С апостроф е прието да се отбелязва при фонетична транскрипция мекостта на съгласните: бях /б’ах/, лют /л’ут/. НАКЛОНЕНА ЧЕРТА 1. С наклонена черта се отделят стиховете, когато се цитират на един ред, като от двете й страни се оставя шпация: Машини, / стомана, / машини / и масло, и пара, / и смрад. 2. Наклонена черта се пише и за свързване на противоположни или алтернативни единици. В тези случаи тя не се отделя с шпация: Редукцията а!ъ е най-често срещаната в говоримия български език. Кратките местоименни форми се!си превръщат обикновените глаголи във възвратни.
3. Наклонената черта замества предлозите е, на, за в случаи като: м!сек, лв.!кг, км!ч и под. 4. С наклонена черта се отбелязват в специални текстове някои съкращения, напр. в полиграфията: п!ч (получерно), к/в (курсив); в областта на финансите: с/ка (сметка) и пр. ПАРАГРАФ Параграфът е идеографски знак за графично оформление на договори, правилници, закони и подобни документи, научни текстове. Употребява се наред с букви и цифри, напр.: § 1. Българската азбука има 30 букви - а, б, в, г... § 2. Българският правопис е изграден върху морфологичния, традиционния и фонетичния принцип. Забел, За разлика от цифрите и буквите, които след всяко подзаглавие започват отначало, параграфът въвежда нови обособени пасажи с последователни цифри от началото до края на текста с общо заглавие. ПРОЦЕНТ , ПРОМИЛ Идеографският знак % (процент, на сто), който идва от математиката, намира място в различни текстове, дори художествени: — Не е изгодно - отговори той. - Ще вземеш пари с 10 %(= десет процента или десет на сто), ще спечелиш едва 12%, когато лихваринът на мой гръб ще си прибере своето 10%! По-рядко се употребява знакът %о (промил, на хиляда): В кръвта му имало 2%о(= два промила, две на хиляда) алкохол! индекс ика ИИи Индексът, който представлява малка цифра или звездичка, поставени отдясно над думата, насочва читателя към обяснителен текст, под черта или в края на книгата. Напр.: БУХАЛ И СВЕТУЛКА* [под черта - * Със съкращения.}; Българи и черногорци се нахвърляха в редута2 с бесни ви кове, [в края на текста - 2 редут - отделно малко укрепление, предназначено за отбрана, окоп.].
______ 57 ________________________________________ _ _______ ПОДБОР НА ВКЛЮЧЕНИТЕ В РЕЧНИКА ДУМИ И ФОРМИ И ГРАФИЧНОТО ИМ ПРЕДСТАВЯНЕ В настоящия правописен речник са включени само думи (и техни форми), при които има правописни особености. С това се обяснява липсата на някои думи с честа употреба в речта, като например мама, сестра, вода, имам, смел и пр., а пък са представени, наред с хляб, мляко, храбър и пр., и по-редки и архаични думи, които обаче създават правописни проблеми, напр. сестриник, кока-кола, копой, рикошет и др. При изменяемите части на речта освен основната форма са представени и формите, които съдържат правописни трудности. Стремежът е всички форми поначало да се дават изцяло особено когато има опасност да се допуснат грешки, — но за да се намали обемът, редица форми са дадени съкратено, по общоприетия начин. Шрифтово откроени са словоформите, отделни букви и буквосъчетания, където често се допускат правописни (или правоговорни) грешки. Това се отнася до следните случаи: 1. Когато я е променливо (тогава се подчертава и е): пял, пели; бял, белия(т), бяла, бяло, бели. 2. Когато я е глаголно окончание: 2. 1. В сегашно време (за да се запази мекостта): моля, -иш, -ят; търся, -иш, -ят. 2. 2. При всички форми на глаголи от трето спрежение: валям, -яш, -ят’, стрелям, стреляше, стреляйки. 3. Я в други случаи: 3. 1. При членуване: овчар, -я, -ят; коняр, -я, -ят; приятел, -я, -ят; зет, -я, -ят (за запазване на мекостта). 3. 2. В думи като просяк, просяци; ясла, ясли; яздя. 4. Получерно са написани и буквосъчетанията ьо и йо, за да не се смесват помежду си или с ю: глезл ьо, глезл ъовци; байо, байовци. 5. По същия начин са откроени двойните съгласни, задължителни при писане (независимо дали се изговарят или не): пролетта, опасността; странна, ценна.
_____________________ _ __________________________ 58 ______ 6. С получерно са отбелязани и единичните съгласни, които поради неправилен изговор може погрешно да се напишат като двойни: фино, свещена, оста. 7. Така са откроени и други букви, при които често се греши: ешелон, хитър, коригирам. 8. Буквите и, й, ии, ий се открояват в случаите, когато при тях се допускат грешки: славей, славеи; кутия, кутии; хербарий, хербарии. 9. Съчетания от гласни са дадени с получерно, за да се избегне погрешно опростяване: абитуриент, аудиенция, оказион. 10. Откроени са и някои букви за съгласни звукове, които при небрежен изговор се изпускат: кост, костница, местна (от място - за разлика от месна, свързана с месо). 11. Неударени гласни, при които често се допускат грешки поради редукцията, също са с получерно: комин, чувал, паплач, залък, рикошет. 12. За да се запомни правописът на някои представки, съответните букви също са дадени с получерно, напр.: 12. 1. Представките о- и у-: оказвам (помощ), указвам (пътя); одобрявам, убеждавам. 12. 2. Представките пре- и при-: превеждам (от един език на друг), привеждам (доказателства); преговарям, прибирам. 12. 3. Представки, завършващи на звучни съгласни: разкривам, изстрел, възкресение (но въстание!), както и завършващи на беззвучни съгласни: отговор, сговор. 13. Съществителни имена от м. р. са дадени с основна форма, членувана форма за ед. ч. (кратка и пълна); бройна форма след курсивирано числително два (при лица - двама) и формата за мн. ч.; звателна форма (ако има нормална употреба), отбелязана с удивителен знак: вол, вола, волът, волове, два вола; воле!; роб, роба, робът, роби, двама роби. 13. 1. Не се дават членуваните форми на съществителните от ж. р. на -а и -я, тъй като при тях няма правописни трудности. Обаче при съществителните от ж. р. на съгласна, специално завършващите на -т или -щ, членуваните форми се изписват изцяло, защото съдържат правописни трудности (поради това в речника те са включени масово): прелест, прелестта, у 4-71
______ 59_____________________________________________ __ прелести; смелост, смелостта; помощ, помощта, помощи и пр. Както се вижда, при тях има и задължително преместване на ударението. 13. 2. Неударената членна форма -та се дава при съществителни от м. род. Напр.: папа м., папата; войвода м., войводата; бояджия м., бояджията. 13. 3. При съществителни имена от ср. р. на -о, -е също не се дават членни форми, тъй като не създават правописни затруднения. 13. 4. При съществителни имена от ср. р., завършващи на друта гласна (-а, -и, -у, -ю), се посочва членната форма за ед. ч. -то: бижу, бижуто; пардесю, пардесюто; жури, журито; амплоа, амплоато. 13. 5. Ако съществителното име окончава на -е или -о, но не е от ср. р., а от м. р., родът се посочва курсивирано: чичо м., -то; батьо м., батьото. Тогава се дава и членната форма. 14. При прилагателните имена формите в ж. р., в ср. р. и в мн. ч. се дават само с окончанието: весел, -а, -о, -и. 14.1. Ако прилагателното има някакви правописни особености, дава се и членуваната форма за м. р., напр.: хитър, хитрият, -тра, -тро, -три; сънен, сънният, -нна, -нно, -нни и пр. 14. 2. Когато прилагателното име е неизменяемо или безродово, това се отбелязва курсивирано (серхнеизм. прилагат.; мераклия безрод. прилагат.). 15. Числителните имена се дават с вариантите им, напр. двайсет и двадесет, двайсетте и двадесетте и пр. 16. Местоименията са подредени по азбучен ред, а също и в парадигма, като се обръща внимание на правописа им. 17. Богатото глаголно формообразуване е представено подборно пак с оглед на правописа. Основната форма е последвана от съкратено дадените форми за 2 л. ед. ч. (-еш или -иш, -aiu или -яш) и 3 л. мн. ч. (-ат или -ят) сегашно време - съответно ударени или неударени. Следват формите за мин. св. време, мин. св. деят. причастие, страдателно причастие, мин. несв. време, мин. несв. деят. причастие, сег. деят. причастие, деепричастие и отглаголно съществително (липсата на някои от тези форми не се отбелязва!).
_________________________________________________ 60 _______ 17. 1. Когато формите на мин. св. и мин. несв. време съвпадат (с изключение на 2 и 3 л. ед. ч.), дават се само формите на мин. св. време, напр. летях, -я, -яхме, -яхте, -яха (не се допуска грешка при 2 и 3 л. ед. ч. на мин. несв. вр. - летеше). 17.2. Същото важи и за съвпадащите минали деятелни причастия - свършено и несвършено (дават се само веднъж): летял, -ели. 17. 3. Повелителната форма се посочва само ако има особености, напр.: виж!, вижте!', влез!, влезте! (но не и влизай, влизайте, макар че й може да затрудни правописа на по-малко напредналите). 17. 4. Видът на глагола проличава по това, че св. вид няма сег. деят. причастие, деепричастие и отглаголно съществително. Във връзка с ограниченията при един кратък правописен речник, включени са преди всичко глаголите с правописни трудности (особености), но невинаги „видовата двойка“. Макар че в много случаи по-естествена в книжовния език е формата за несвършен вид на -вам, тя невинаги е дадена, защото не съдържа правописни особености, а е посочена по-рядката форма на -ям, тъй като там се допускат грешки, напр. може да липсва изселвам, но е даден изселям, защото трябва да се прави разлика между „Той се изсели, когато се изселяха (= изселваха) всички“ и „Той щеше да се изсели, когато се изселеха всички“ (тук формата изселеха е от глагола изселя, а не от изселям ето защо трябва да се напише напр. „Той щеше да се изсели само ако се изселеха всички“, а не „Той щеше да се изсели само ако се изселяха всички“). Поради това в такива случаи, наред с несвършения глагол на -ям, се дава и свършеният глагол. 18. Неизменяемите части на речта (наречия, съюзи, предлози, частици и междуметия) са дадени със съответна граматическа бележка. Посочени са употребителни в книжовния език варианти, напр. близо и близко, бързо и бърже, тук и тука.
абаджия лс, -та, -йи, двама абаджии абажур, -а, -ът, абажури, два абажура абдикация, абдикации абен, -а, -о, абени абитуриент, -а, -ът, -и, двама абитуриенти абонамент, -а, -ът, -и, два абонамента абордаж, -а, -ът, -и, два абордажа абревиатура, -и абсолвент, -а, -ът, -и, двама абсолвенти абсолютйзъм, -зма, -змът абсбрбция, абсбрбции абстрактност, абстрактността абстракционйзъм, -зма, -змът абстракция, абстракции абсурд, -а, -ът, -и, два абсурда абсурдност, абсурдността абсцес, -а, -ът, два абсцеса авангард, -а, -ът, -и, два авангарда аванпост, -а, -ът, -ове, два аванпоста авантаж, -а, -ът, -и, два авантажа авантюризъм, -зма, -змът авантюрйст, -а, -ът, -и, двама авантюрйсти авантюристйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни авариен, -ийния(т), -ийна, -ийно, -иини авария, аварии август авджйя м., -та, -йи, двама авджйи авеню ср., -то, авенюта авиатор, -а, -ът, -и, двама авиатори авиационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни авиация, авиации авиомоделйзъм, -зма, -змът авиомоделйст, -а, -ът, -и, двама авиомоделйсти Австро-Унгария австро-унгарски автентйчност, автентичността автобиография, автобиографии автограф, -а, -ът, -и, два автографа автозавод, -а, -ът, -и, два автозавода автокрация, автокрации автолйния, автолйнии автоматизация, автоматизации автоматйзъм, -зма, -змът автоматйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни автоматйчност, автоматичността автомобилйзъм, -зма, -змът автомобилйст, -а, -ът, -и автомонтьор, -а, -ът, -и, двама автомонтьори автономност, автономността автопроизшествие, -ия автор, -а, -ът, -и, двама автори авторемонт, -а, -ът, -и
авторемонтен авторемонтен, -тния(т), -тна, -тно, -тни авторизация, авторизации авторитетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни авторитдтност, авторитетността автотранспорт, -а, -ът, -и автотранспортен, -тния(т), -тна, -тно, -тни автотурйзъм, -зма, -змът агарянин, -а, -ът, агаряни, двама агаряни агент, -а, -ът, -и, двама агенти агент-провокатор, -а, -ът, -и, двама агент-провокйтори агентпровокаторски, -а, -о, -и агенция, агенции агиогрйфски, -а, -о, -и агитационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни агитационно-пропагандйстки, -а,-о,-и агитация, агитации агйтпункт, -а, -ът, агйтпунктове,два агйтпункта агйттаблЬ, -а агломерационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни агломерация, агломерации агне, агнета агония, агЬнии аграрно-промйшлен, -ния(т), аграрно-промишлена, -о, -и агресйвност, агресивността агресия, агресии агресор, -а, -ът, -и, двама агресори агробиолЬг, -а, -ът, -зи, двама агробиолози агробиологйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни агънце, агънца ад, йда, адът, два йда адажио Адамов, -а, -о, -и адймова (ябълка) адаптация, адаптации адвокат, -а, -ът, -и, двама адвокати адвокатствам, -аш, -ат; адвокатстване адекватност, адекватността адепт, -а, -ът, -и, двама адепти аджамйя м., -та, -йи, двама аджамйи аджио и ажио администрация, администрации адмирация, адмирации адрес, -а, -ът, -и, два адреса адресант, -а, -ът, -и, двама адресанти адресат, -а, -ът, -и, двама адресйти Адриатика адриатйчески, -а, -о, -и йдски, -а, -о, -и адсбрбция, адсбрбции адютйнт, -а, -ът, -и, двама адютанти аед, аеда, айдът, аеди, двама а£ди аероклуб, -а, -ът, аероклубове, два аероклуба аеролиния, аеролйнии
______ 63 _______________ аеронавт, -а, -ът, -и, двама аеронавти аеропланен, -нния(т), -нна, -нно, -нни аеротерапия, аеротерапии ажурен, -а, -о, -и и ажурна, -рно, -рни аз местоимение йзбест, -а, -ът, азбести, два азбеста азиатец, -а, -ът, -тци, двама азиатци аздтноторов, -а, -о, -и Айнщайн айрйн, -а, -ът, -и, два айрана Ьйсберг, -а, -ът, -и, два айсберга академйзъм, -зма, -змът академия, академии акация, акации аквалант, -а, -ът, -и, два акваланга акварелйст, -а, -ът, -и, двама акварелйсти аквариум, -а, -ът, -и, два аквариума акватбриум, -а, -ът акватбрия, акватории акведукт, -а, -ът, -и, два акведукта акламйция, акламации аклиматизация, аклиматизации акомпанятор, -а, -ът, -и, двама акомпанятори акбрд, -а, -ът, -и, два акорда акордеон, -а, -ът, -и, два акордеона акцентирам акордебнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни акордеонйст, -а, -ът, -и, двама акордеонйсти акордьор, -а, -ът, -и, двама акордьбри акредитйв, -а, -ът, -и, два акредитйва акробатйзъм, -зма, -змът акробатствам, -аш, -ат; акробатстване акростйх, -а, -ът, -ове, два акростйха акселбант, -а, -ът, -и, два акселбанта аксиома, -и актйв, -а, -ът, -и, два актйва активизация, активизации активйст, -а, -ът, -и, двама активйсти активност, активността актуалност, актуалността актьор, -а, -ът, -и, двама актьори акумулатор, -а, -ът, -и, два акумулатора акумулационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни акумулация, акумулация акуратност, акуратността акушер, -а, -ът, двама акушери акушер-гинеколог, -а, -ът, -зи, двама акушер-гинеколози акушерствам, -аш, -ат; акушерстване акцент, -а, -ът, -и, два акцента акцентйрам, -аш, -ат; акцентйране и акцентувам
акциз акцйз, -а, -ът, -и, два акцйза акционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни акция, акции акъллйя, акъллйи алабастър, -а, -ът, -три, два алабастъра алабаш, -а, -ът, -и, два алабаша алармен, -а, -о, -и албум, -а, -ът, -и, два албума алвеола, алвеоли алгорйтъм, -а, -ът, -тми,два алгоритъма алегория, алегории алегорйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни аленея, -ееш, -еят; аленях, -я, -яхме, -яхте, -яха; аленял, -ели; аленеех, -ееше, -еехме, -еехте, -ееха; аленеел; аленеещ; аленеейки; аленеене аленочервен, -а, -о, -и алергия, алергии алест, -а, -о, -и алея, алеи алианс, -а, -ът, -и, два алианса алинея, алинеи алитерация, алитерации алкалоид, -а, -ът, -и, два алкалойда алкохолизация, алкохолизации алкохолйзъм, -зма, -змът Аллах, -а, -ът алогйзъм, -зма, -змът, -и, два алогйзъма алогйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни алпинеум, -а, -ът, -и, два алпинеума алпинйзъм, -зма, -змът алпинйст, -а, -ът, -и, двама алпинйсти алт, алта, йлтът, алти и алтове, два алта алтйст, -а, -ът, -и, двама алтйсти алтруйзъм, -зма, -змът алтруист, -а, -ът, -и, двама алтруйсти алтруистка, -и алуминиев, -а, -о, -и и алумйниен, -а, -о, -и алумйний, -ия, -ият алчност, алчността алюзия, алюзии аматьор, -а, -ът, -и, двама аматьори амбалаж, -а, -ът, -и, два амбалажа амбициозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни амбйция, амбиции амброзия, амброзии амбулатория, амбулатории амвон, -а, -ът, -и, два амвона амелиорация, амелиорации аметист, -а, -ът, -и, два аметйста амнйстия, амнйстии аморалйзъм, -зма, -змът аморалност, аморалността амортизационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни амортизация, амортизации аморфност, аморфността
антипатичен амплоа ср., -то ампутация, ампутации амуниционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни амуниция, амуниции амфйбиен, -ийния(т), -ийна, -ийно, -ийни амфибия, амфибии амфитеатър, -а, -ът, -три, два амфитеатъра амфора, -и анйли мн. анализ, -а, -ът, -и, два анализа аналбг, -а, -ът, -зи, два аналога аналогия, аналогии анапест, -а, -ът анархизъм, -зма, -змът анархист, -а, -ът, -и, двама анархисти анархия, анархии анатомия, анатомии анахронизъм, -зма, -змът, -зми, два анахронизъма ангажимент, -а, -ът, -и, ()па ангажимента ппгарйя, ангарйи англосаксонец, -а, -ът, -нци, двама англосаксонци апглофбб, -а, -ът, -и, Жкиеа англофоби ппдйптенаречие анекдот, -а, -ът, -и, <Wxанекдота анексия, анексии ппомйчност, анемичността анемия, анемии шнчтезиолбг, -а, -ът, -зи, (Увама анестезиолози Л* анкетьор, -а, -ът, -и, двама анкетьбри анод, -а, -ът, -и, два анода анималйзъм, -зма, -змът анимационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни анимация, анимации аномалия, аномалии анонймен, -мния(т), -мна, -мно, -мни анонймност, анонимността анормалност, анормалността анотация, анотации ансамбловост, ансамбловостта ансамбъл, -а, -ът, -бли, два ансамбъла антагонйзъм, -зма, -змът антагонйст, -а, -ът, -и, два антагонйста Антарктида Антарктика антерйя, антерйи антибиотйк, -а, -ът, -ци, два антибиотйка антидържавен, -вния(т), -вна, -вно, -вни антиквар, -я, -ят, антиквари, двама антиквари антиквариат, -а, -ът, -и, два антиквариата антикомунизъм, -зма, -змът антиконституционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни антимилитарйзъм, -зма, -змът антимилитарйст, -а, -ът, -и, двама антимилитарйсти антипатйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
антипатия антипатия, антипатии антипод, -а, -ът, -и, два антипода антисемитизъм, -зма, -змът антисоциален, -лния(т), -лна, -лно, -лни антифашйзъм, -зма, -змът антифашист, -а, -ът, -и, двама антифашисти антихрйст, -а, -ът, -и, двама антихрйсти антйчност, античността антолдгия, антологии антракт, -а, -ът, -и, два антракта антрефиле, -та антрополог, -а, -ът, -зи, двама антрополози антроположки, -а, -о, -и антропоморфйзъм, -зма, -змът антур&ж, -а, -ът, -и, два антуража анфас наречие анцуг, -а, -ът, -зи, два анцуга йншлус, -а, -ът, -и, два аншлуса аншоа, -та ед. апандисит, -а, -ът, -и, два апандисйта апатйчност, апатичността апатия, апатии апартхейд, -а, -ът апаш, -а, -ът, -и, двама апаши апелационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни апелация, апелации апендикс, -а, -ът, -и, два апендикса аперитйв, -а, -ът, -и, два аперитива __________________ 66 _____ аперцепция, аперцепции апликация, апликации аплодисмент, -а, -ът, -и апломб, -а, -ът апогей, -ея, -еят, -еи, два апогея апокрйф, -а, -ът, -и, два апокрйфа аполитизация, аполитизации аполитйзъм, -зма, -змът аполитйчност, аполитичносттЬ апологетйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни апология, апологии апоплексия, апоплексии апостерибри наречие апостроф, -а, -ът, -и, два апострофа апотеоз, -а, -ът, -и, два апотеоза априори наречие апридрност, априорността апробация, апробации апропонаречие аптекар, -я, -ят, -и, двама аптекари арабаджйя м., -та, -йи, двама арабаджйи арабйзъм, -а, -ът, -зми, два арабйзъма арабйям., -та, -йи, двама арабйи аранжимент, -а, -ът, -и, два аранжимента аранжировка, -и арап, -а, -ът и арапин, -а, -ът, арапи, двама арапи арбитраж, -а, -ът, -и, два арбитража
______ 67 _________________ арбитражен, -жния(т), -жна, -жно, -жни арбитър, -а, -ът, -три, двама арбитри аргйт, -а, -ът и аргатин, -а, -ът, аргйти,двал<а аргати аргонавт, -а, -ът, -и, двама аргонавти аргумент, -а, -ът, -и, два аргумента аргументация, аргументации преопйг, -а, -ът, -зи, два ареопага арЬст, -а, -ът, -и, два ареста арестант, -а, -ът, арестанти, двама арестанти ариергЬрд, -а, -ът, -и, два ариергарда аристократйзъм, -зма, -змът пристократйчност, аристократичността аристокрация, аристокрации арйтмия, аритмии Нрия, йрии арматурен, -рния(т), -рна, -рно, -рни арматурйст, -а, -ът, -и, двалш арматурйсти прмЬец, -а, -ът, -ейци, двама армейци Крмия, йрмии прогНптен, -тния(т), -тна, -тно, -Т!!И прогЬнтност, арогантността ароматйчност, ароматичността ароматизйция, ароматизации ароматйчен, -чния(т), -чна, •чно, -чни архимандрит ароматйчност, ароматичността арпаджйк, -а, -ът, -ци, два арпаджйка артезиански (кладенец) артериосклерозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни артерия, артерии артикулационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни артикул ация, артикул &ции артилерйст, -а, -ът, -и, двама артилерйсти артилерия, артилерии артйст, -а, -ът, -и, двама артйсти артистйчност, артистичността арфйст, -а, -ът, -и, двама арфйсти архаизйция, архаизации архайзъм, -зма, -змът, -зми, два архайзъма архайчност, архаичността Архангеловден археолог, -а, -ът, -зи, двама археолози археолджки, -а, -о, -и архйв, -а, -ът, -и, два архйва архивар, -я, -ят, -и, двама архивари архивар-регистратор, -а, -ът, -и, двама архивар-регистратори архивйст, -а, -ът, -и, двама архивйсти архиепископия, архиепископия архиерей, -ея, -еят, -еи, двама архиереи архимандрйт, -а, -ът, -и, двама архимандрйти
архипелаг архипелаг, -а, -ът, -зи, два архипелага архитект, -а, -ът, -и, двама архитекти асамблея, асамблеи асансьор, -а, -ът, -и, два асансьора асигнация, асигнации асиметрия, асиметрии асимилационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни асимилация, асимилации асинхронен, -нния(т), -нна, -нно, -нни Асйро-В ави л ония асйро-вавилонски, -а, -о, -и асистент, -а, -ът, -и, двама асистенти аскетйзъм, -зма, -змът асортимент, -а, -ът, -и, два асортимента асоциатйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни асоциация, асоциации аспект, -а, -ът, аспекти, два аспекта аспирант, -а, -ът, -и, двама аспиранти аспирация, аспирации астероид, -а, -ът, -и, два астеройда астигматйзъм, -зма, -змът астма, -и астматйк, -а, -ът, -ци, двама астматйци астраганен, -а, -о, -и астрален, -лния(т), -лна, -лно, -лни 7^ __________________ 68 ______ астролог, -а, -ът, -зи, двама астролози астронавт, -а, -ът, -и, двама астронавти астронавтика, -и астрофйзика асфалт, -а, -ът асфалтов, -а, -о, -и атавйзъм, -зма, -змът аташе, -то, аташета атейзъм, -зма, -змът атейст, -а, -ът, -и, двама атейсти ателие, ателиета атеросклеротйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни атестационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни атестация, атестации атинянин, -а, -ът, атиняни, двама атиняни атлаз, -а, -ът, -зи (плат) атлазен, -а, -о, -и атлас, -а, -ът, -и, два атласа атмосфера, -и атомйзъм, -зма, -змът атракция, атракции атрофия, атрофии аудиенция, аудиенции аудитория, аудитории ауспух, -а, -ът, ауспуси, два ауспуха аут, -а, -ът, -и, два аута аутодафе, аутодафета аутопсия, аутопсии аутсайдер, -а, -ът, -и, двама аутсайдери афект, -а, -ът, -и, два афекта
_____ 69 п< юктация, афектации in юрист, -а, -ът, -и, двама аферисти нфион, -а, -ът, -и, два афиона п( )йшен, -шния(т), -шна, -шно, •1ПНИ пфорйзъм, -зма, -змът, -зми, два афорйзъма бйбяк, -а, -ът, бабяци, два бабяка ГкшЬж, -а, -ът, бавежи fihnc'H, -вния(т), -вна, -вно, -вни бйпност, бавността багйж, -а, -ът, -и, два багажа Гтгйжен, -жния(т), -жна, -жно, •жни бпгерйст, -а, -ът, -и, (юллса багерйсти Ппджанак, -а, -ът, -ци, двама баджанаци бйдминтон, -а, -ът бпзйр, -а, -ът, -и, два базара бЛзис, -а, -ът, -и, два базиса Нбй Г&ньо Ьйй-ГЬньов, -а, -о, -и бййгЬньовски, -а, -о, -и бпйгйньовщина бййнож., -то, байновци бнйоп^т, -а, -ът, -и, гКш байонета йнйрЬк, -а, -ът, -ци, два байрака Ппйрактар, -я, -ят, -и, thirtма байрактари балкан афористйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни африканско-азиатски, -а, -о, -и ацетиленов, -а, -о, -и ачигьоз неизмен,. прилагат. ашуре, ашурета аязмо, аязма байц, -а, -ът байцвам, -аш, -ат; байцване Бакаджици(те) бакалавър, -а, -ът, -ври, двама бакалаври бакалин, -а, -ът, бакали, двама бакали бакалия, бакалии бакенбард, -а, -ът, -и, два бакенбарда бактериен, -ийния(т), бактерийна, -ийно, -ийни бактериолбг, -а, -ът, -зи, двама бактериолози бактерия, бактерии Бакх и Бакхус бакърджйя м., -та, -йи, двама бакърджйи балансов, -а, -о, -и балансьор, -а, -ът, -и, двама балансьори баласт, -а, -ът балетист, -а, -ът, -и, двама балетисти балетмайстор, -а, -ът, -и, двама балетмайстори Балкан, -а, -ът, Балкани, -те балкан, -а, -ът, -и, два балкана
балканджия балканджйя м., -та, -йи, двама балканджйи балканиада, -и балнеолечебница, -и балнеолбг, -а, -ът, -зи, двама балнеолози балнеоложка, -и балнеосанаториум, -а, -ът, -и, два балнеосанаториума балнеотерапия балотаж, -а, -ът, -и, два балотажа балсуджук, -а, -ът, -ци, два балсуджука балтия, балтии балюстрада, -и бамя, -и баналност, баналността бандаж, -а, -ът, -и, два бандажа бандерол, -а, -ът, -и, два бандерола бандитизъм, -зма, -змът баничар, -я, -ят, -и, двама баничари банкнотен, -тния(т), -тна, -тно, -тни банциг, -а, -ът, -зи, два банцига баням, -яш, -ят; бйнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; банял, -яли; банян, -яни; банящ, -ящи; баняйки; баняне баоб&б, -а, -ът, -и, два баобаба баптйзъм, -зма, -змът баптйст, -а, -ът, -и, двама баптисти барабанен, -а, -о, -и барабаня, -йш, -ят; барабанйх, -й; барабанйл; барабанях, _________________ 70 ______ -еше, -яхте, -яха; барабанял, -ели; барабанящ, -ящи; барабанейки; барабанене бараж, -а, -ът, -и, два баража бард, -а, -ът, -ове, двама бардове бардак, -а, -ът, -ци, два бардака барелеф, -а, -ът, -и, два барелефа бариера, бариери барикаден, -дния(т), -дна, -дно, -дни барок, -а, -ът барометър, -а, -ът, барометри, два барометъра барутен, -тния(т), -тна, -тно, -тни басейн, -а, -ът, -и, два басейна басйст, -а, -ът, -и, двама басйсти баскетбол, -а, -ът баскетболист, -а, -ът, -и, двама баскетболисти баскетболистка, -и басмен, -а, -о, -и и басмян, -а, -о, -и баснопйсец, -а, -ът, -сци, двама баснопйсци баснословност, баснословността бастйлия, бастйлии бастион, -а, -ът, -и, два бастиона бастун и бастон, -а, -ът, -и, два бастуна батакчйялс, -та, батакчйи баталйст, -а, -ът, -и, двама баталйсти батальон, -а, -ът, -и, два батальона
______ 71 батальонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни батареен, -ейния(т), -ейна, -о, -и батарея,батареи бйтем., -то, батевци, двама батевци батерия, батерии бЬтьо м., -то, батьовци, двама батьовци б&тьов, -а, -о, -и бах&р, -а, -ът бйхур, -а, -ът, -и, два бахура бацйлен, -лния(т), -лна -лно, •лни бацйлоносйтел, -я, -ят, -и, двама бацилоносители Бйчо Киро БЬчо-Кйров, -а, -о, -и бкчокйровски, -а, -о, -и бащинйя, -та, бащинии бкя, баеш, баят; баях, бая, •яхме, -яхте, -яха; баял, -яли; бйех, -еше; баел; баещ, -ещи; бйейки; б&ене и баяне бдйтелност, бдителността бдя, бдиш, бдят; бдях, -я, -яхме, •йхте, -яха; бдял, бдели; бдях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; бдйщи; бдейки; бдене бег, бега, бегът, бдгове, двама бегове беглец, -а, -ът, -ци и бегълци, двама беглецй (бегълци) бегликчйям., -та, -йи, двама бегликчйи бЬглост, беглостта бегЬния, бегонии б^гъл, -глия(т), -гла, -гло, -гли безброй беднея, -ееш, -еят; беднях, -я, -яхме, -яхте, -яха; беднял, -ели; беднеех, -ееше; беднеел, -еели; беднеещ; беднеейки; беднеене бедност, бедността беднотйя, беднотйи бедняк, -а, -ът, -ци, двама бедняци беднячка, -и бедняшки, -а, -о, -и бедствен, -ния(т), -на, -но, -ни бедствие, бедствия бедствам, -аш, -ат, бедстване бедуйн, -а, -ът, -и, двама бедуйни бедя, -йш, -ят; бедйх, -й; бедйл; беден; бедях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; бедял, -ели; бедящ, -ящи; бедейки; бедене беж! бежте! съкрат. повелиш. от бягам бежешката и бежешком, наречие б^жов, -а, -о, -и без предлог без- {представка - пише се със з във всички думи, образувани с нея) безапелационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безбрйд, -а, -о, -и безбрежен, -жния(т), -жна, -жно, -жни безбрежност, безбрежността безброен, -бйния(т), безбройна, -о, -и безброй, -оя, -оят
безбройност безбройност, безбройностга безвест наречие безвестен, -стния(т), -стна, -стно, -стни безвластен, -стния(т), -стна, -стно, -стни безводен, -дния(т), -дна, -дно, -дни безволев, -а, -о, -и безвредност, безвредността безвременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безвъзвратност, безвъзвратността безвъзмезден, -здния(т), -здна, -здно, -здни безгласност, безгласността безграмотност, безграмотността безгранйчност, безграничността безгрешност, безгрешността безгрижност, безгрижността бездкрност, бездарността бездеен, -ейния(т), -&йна, -ейно, -ейни безд^йност, бездейността бездействам, -аш, -ат; бездействане бездетност, бездетността бездна, -и бездомност, бездомността бездруго наречие бездушност, бездушността бездънен, -нния(т), -нна, -нно, -нни бездънност, бездънността безжалостен, -тния(т), -тна, -тно, -тни безжалостност, безжалостността безжйзненост, безжизнеността беззаветен, -тния(т), -тна, -тно, -тни беззакбнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни беззаконност, беззаконността беззаконствам, -аш, -ат беззащитност, беззащитността беззвезден, -дния(т), -дна, -дно, -дни беззвучност, беззвучността безземен, -мния(т), -мна, -мно, -мни и безземлен, -а, -о, -и беззлобност, беззлобността беззъб, -а, -о, -и безидеен, -ейния(т), -ейна, -о, -и безидейност, безидейността безизкуствен, -ствения(т), -а, -о, -и безизкуственост, безизкуствеността безйзразност, безизразността безйзходен, -дния(т), -дна, -дно, -дни безизходност, безизходността безймен (пръст) безименен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безимотност, безимотността безкасов, -а, -о, -и безкласов, -а, -о, -и безконечност, безконечността безконтролност, безконтролността безкористен, -стния(т), -стна, -стно, -стни безкбристност, безкористността
безпомощен безкостен, -стния(т), -тна, -тно, -тни безкраен, -айния(т), -айна, -о, -и безкрай, -ая, -аят безкрайност, безкрайността безкритйчност, безкритичността безкръвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни безкръстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни безлйстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни безлунен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безлюдност, безлюдността безметежност, безметежността безмилостен, -стния(т), -стна, -стно, -стни безмитен, -тния(т), -тна, -тно, -тни безмозъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни безмълвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни безнадежден, -ждния(т), -ждна, -ждно, -ждни безнадеждност, безнадеждността безнаказаност, безнаказаността безног, -а, -о, -и безнравствен, -ния(т), -на, -но, -ни безнравственост, безнравствеността безнравствам, -аш, -ат безобйдност, безобидността безоблачност, безоблачността безобразност, безобразността безогледност, безогледността безопасност, безопасността безответност, безответността безотговорност, безотговорността безотечествен, -ния(т), -на, -но, -ни безотечественик, -а, -ът, -ци, двама безотечественици безотрйдност, безотрадността безотчетност, безотчетността безочлив, -а, -о, -и безочливост, безочливостта безпартиен, -ййния(т), -ййна, -о, -и безпартййност, безпартийността безпланов, -а, -о, -и безплановост, безплановостта безплодност, безплодността безплътен, -тния(т), -тна, -тно, -тни безплътност, безплътността безпогрешност, безпогрешността безподббност, безподобността безпокоен, -бйния(т), -ойна, -бйно, -ойни безпокоя, -ойш, -оят; безпокойх, -ой; безпокойл; безпокоен; безпокоях, -оеше, -ояхме, -ояхте, -ояха; безпокоял, -оели; безпокоящ, -оящи; безпокоейки; безпокоене безполезност, безполезността безпомощен, -щния(т), -щна, -щно, -щни
безпомощност безпомощност, безпомощността безпорочност, безпорочността безпорядък, -а, -ът, -ци, два безпорядъка безпорядъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни безпочвеност, безпочвеността безпощадност, безпощадността безправност, безправността безпределност, безпределностга безпредметност, безпредметността безпрекослбвност, безпрекословността безпрепятствен, -ния(т), -на, -но, -ни безпретенциозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни безпрйнципност, безпринципността безпристрастен, -стния(т), -стна, -стно, -стни безпристрастност, безпристрастността безпричинен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безприютност, безприютността безпросветност, безпросв етността безпътство безразборност, безразборността безразсъдност, безразсъдността безразсъдство, безразсъдства безредност, безредността безрезултатност, безрезултатността безрог, -а, -о, -и безропотност, безропотността безсвестен, -естния(т), -ястна, -ястно, -естни безсеменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безсистемност, безсистемността безскрупулен, -лния(т), -лна, -лно, -лни безсловесност, безсловесността безсменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безсмъртност, безсмъртносттй безсъние, -ия безтегловност, безтегловността безукорйзненост, безукоризнеността безукорност, безукорността безумствам, -аш, -ат; -ане безупречност и безупречност, безупречността безуспешност, безуспешностга безутешност, безутешността безучастност, безучастността безформеност, безформеността безхарактерност, безхарактерността безхйтростен, -стния(т), -стна, -стно, -стни безхйтростност, безхитростността безхлебен, -ебна, -ебно, -ебни безцветност, безцветността безцелност, безцелността безценен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безценност, безценността
белянка безцерембнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безцерембнност, безцеремонността безчестник, -а, -ът, -ци, двама безчестници безчестност, безчестносттб безчестя, -йш; безчестйх, -й; безчестйл; безчестен; безчестях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; безчестял, -ели; безчестящ, -ящи; безчестейки; безчестене безчйнствам, -аш, -ат; -ане безчйслен, -ния(т), -на, -но, -ни безчйсленост, безчислеността безчленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни безчовечност, безчовечността безчувствен, -ния(т), -на, -но, -ни безчувственост, безчувствеността безшумност, безшумността безядков, -а, -о, -и бей, бея, беят, бейове, двама бейове бекас, -а, -ът, -и, два бекаса бекяр, -а, -ът, -и, двама бекяри бекярствам, -аш, -ат; -ане белгиец, -а, -ът, -ййци, двама белгййци б^лег, -а, -ът, -зи, два белега бележа, -иш; белязах, -а; белязал; белязан; бележех, -еше; бележел; бележещ; бележейки; бележене бележйтост, бележитостта бележка, -и бележкар, -я, -ят, -и, двама бележкари белезнйкав, -а, -о, -и белезнйкавост, белезникав остта белетрйст, -а, -ът, -и, двама белетрйсти белея се, -ееш се, -еят се; белях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; белял се, -ели се; белеех се, -ееше се; белеел се; белеещ се; белеейки се; белеене белина белина {препарат) беличък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки белка, -и {животно) белоглюв, -а, -о, -и белоградчйшки, -а, -о, -и белокаменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни белокож, -а, -о, -и беломбрец, -а, -ът, -ци, двама беломбрци беломраморен, -рния(т), -рна, -рно, -рни белоног, -а, -о, -и белослатински, -а, -о, -и белота белочерковски, -а, -о, -и белтък, -а, -ът, белтъци, два белтъка бельо, -то беля, -та, белй беля (се), -иш, -ят; белих, -и; белил; белен; белех, -еше; белел; белещ; белейки; белене белянка, беленки
бенефис бенефйс, -а, -ът, -и, два бенефиса бензйнен, -а, -о, -и бензиностанция, бензиностанции бенка, -и бера, -еш, -ат; брах, бра; брал; бран; берях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; берял, -ели; берящ, -ящи; берейки; бране берекетлйя, берекетлйи безрод. прилаг. берйтба, -и беседка, -и бесен, бесния(т), бясна, бясно, бесни беснея, -ееш, -еят; беснях, -я; беснял; беснеех, -еше, -еехме, -еехте, -ееха; беснеел; беснеещ; беснеейки; беснеене беся, -иш, -ят; бесих, -и; бесил; бесен; б^сех, -еше; бесел; бесещ; бесейки; бесене бетонджйя м., -та, -йи, двама бетонджйи бетонен, -а, -о, -и и -нния(т), -нна, -нно, -нни бетонобъркачка, -и биатлон, -а, -ът биатлонйст, -а, -ът, -и, двама биатлонйсти биберон, -а, -ът, -и, два биберона библиограф -а, -ът, -и, двама библиографи библиография, библиографии библиографски, -а, -о, -и v -' «у -а) __________________ 76 ______ библиоман, -а, -ът, -и, двама библиомани библиотекар, -я, -ят, -и, двама библиотекари бйблия, бйблии биволар, -я, -ят, -и, двама биволари бивш, -а, -е, -и биенале, -та бижутерйен, -ййния(т), -ййна, -о, -и бижутерия, бижутерии бикоглав, -а, -о, -и билгйя, билгйи билингвйзъм, -зма, -змът билион, -а, -ът, -и билионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни билкар, -я, -ят, -и, двама билкари билярд, -а, -ът, -и, два билярда билярден, -дния(т), -дна, -дно, -дни бинокъл, -а, -ът, -кли, два бинокъла биограф, -а, -ът, -и, двама биографи биография, биографии биолог, -а, -ът, -зи, двама биолози биоложка, -и биосфера, -и бирария, бирарии бис междуметие бис, бйса, бисът, бйсове, два бйса бйсерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни бистроструен, -йния(т), -йна, -йно, -йни
благоразположа бистър, -трия(т), -тра, -тро, -три битие, -то битност, битността битовизъм, -зма, -змът битоописание, -ия битопйсец, -а, -ът, -сци, двама битопйсци бйтпазар, -а, -ът, -и, два бйтпазара бйт-пребйт, бйта-пребйта, бйтопребйто, бйти-пребйти бифтек, -а, -ът, -ци, два бифтека бичкйя, бичкйи бйя (се), бйеш, бйят; бих, би; бил; бит; бйех, бйеше; биел; бйещ; бйейки; бйене благ, -а, -о, -и благоверност, благоверността Благовещение благовйдност, благовидността благоволение, -ия благоволя, -йш, -ят; благоволих, -й; благоволил; благоволях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; благоволил, -ели; благоволящ, -ящи; благоволейки благовонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни благовонност, благовонността благовременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни благовъзпйтаност, благовъзпитаността благоговеен, -ейния(т), -бйна, -Ьйно, -ейни благоговея, -&еш, -еят; благоговях, -я, -яхме, -яхте, -яха; благоговял, -ели; благоговян, -ени; благоговеех, -ееше; благоговеел; благоговеейки; благоговеене благодарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни благодарност, благодарността благодаря, -йш, -ят; благодарйх, -й; благодарил; благодарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; благодарял, -ели; благодарящ, -ящи; благодарейки; благодарене благодат ж., благодаттй благоденствам, -аш, -ат; благоденстване благодетелствам, -аш, -ат благодетел, -я, -ят, -и, двама благодетели благодеяние, -ия благозвучност, благозвучността благонадежден, -ждния(т), -ждна, -ждно, -ждни благонадеждност, благонадеждността благонамереност, благонамереността благоттрилйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни благопристоен, -ойния(т), -бйна, -ойно, -ойни благоприятствам, -аш, -ат благоразположа, -иш, -ат; благоразположих, -и; благоразположил; благоразположен; благоразположех, -ожеше; благоразположел
благоразположеност благоразполбженост, благоразположеността благоразсъдност, благоразсъдността благорбден, -дния(т), -дна, -дно, -дни благорбдие, благорбдия благородство, -а благосклонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни благосклонност, благосклонността благославям, -яхн, -ят; благославях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; благославял, -яли; благославян, -яни; благославящ, -ящи; благославяйки; благославяне благослов, -а, -ът, -и два благослова благословия, благословии благословя, -йш, -ят; благослових, -й; благословйл; благословен; благословях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; благословял, -ели благост, благостта благотворйтел, -я, -ят, -и, двама благотворйтели благотворителност, благотворителността благотвбрност, благотворността благоустройствен, -ния(т), -на, -но, -ни благоустроя, -оиш, -оят; благоустроих, -би; благоустроил; благоустроен; благоустроях, -оеше, -бяхме, -бяхте, -бяха; благоустроял, -бели благоуханен, -нния(т), -нна, -нно, -нни благоуханност, благоуханността благоухая, -аеш, -аят; благоухах, -б; благоухйл; благоухаех, -аеше; благоухаел; благоухаещ; благоухаейки; благоухаене благочестйв, -а, -о, -и благочестив ост, благочестив остта благочйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни блажа, -иш, -ат; блажих, -и; блажил; блажех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; блажел, -ели; блажещ; блажейки; блажене блажен, -ния(т), -на, -но, -ни блажен, -жния(т), -жна, -жно, -жни блаженопочйвш, -ия(т), -а, -е, -и блаженствам, -аш, -ат; блаженстване блатйст, -а, -о, -и блед, -а, -о, -и бледнея, -ееш, -бят; бледнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; бледнял; бледнеех, -беше, -еехме, -еехте, -ееха; бледнеел; бледнеещ; бледнеейки; бледнеене бледничък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки бледност, бледността бледожълт, -а, -о, -и
богоненавистник блескавина, -й блестя, -йш, -ят; блестях, -я, -йхме, -яхте, -яха; блестял, -&ли; блестящ, -ящи; блестейки; блестене бл&я, блееш, блеят; блях, бля, бляхме, бляхте, бляха и блеях, бл£я, блеяхме, блеяхте, блеяха; блял, блели и блеял, блдяли; блеех, блееше; блеел; бл^ещ; блеейки; блеене ближа, -еш, -ат; блйзах, блйза; блйзал; блйзан; ближех, -еше; блйжел; блйжещ; ближейки; блйзане блйзичък, -чкия(т), -яка, -чко, -чки близкойзточен, -чна, -чно, -чни близнак, -а, -ът, -ци, двама близнаци близня, -йш, -ят; близнйх, -й; близнйл; близнен; близнях, ■Ьше, -яхме, -яхте, -яха; близнял, -ели; близнящ, -йщи; близнейки; близнене блйзост, близостта блйзък, -зкия(т), -зка, -зко, -зки блиндйж, -а, -ът, -и, два блиндюка блудкав, -а, -о, -и блУдкавост, блудкавосттй блудство, -а блудствам, -аш, -ат; блудстване блуждйя, -аеш, -аят; блуждах, -h; блуждал; блуждаех, -аеше; блуждйел; блуждаещ; блуждаейки; блуждаене блЪввам, -аш, -ат блъсък, -а, -ът, блъсъци, два блъсъка блъф, -а, -ът, блъфове, два блъфа блюдолйзец, -а, -ът, -зци, двама блюдолйзци блюстйтел, -я, -ят, -и, двама блюстйтели блян, бляна, блянът, блянове, два бляна бляскав, -а, -о, -и бляскавост, блескавостта блясък, -а, -ът, блясъци, два блясъка боаз, -а, -ът, бойзи,два боаза боб, боба, бббът, бобове, два боба бобовйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни бобслей, -ея(т), -еи, два бобслея бобър, -а, -ът, бобри, два бобъра бог, бдга, богът, богове, двама богове; боже! Бог (нашият бог); Боже! богаташ, -а, -ът, -и, двама богаташи богатея, -ееш, -еят; богатях, -я; богатял, -ели; богатеех, -ееше; богатеел; богатеещ; богатеене богатство, -а богобоязлйвост, богобоязливосттй боговдъхновен, -ния(т), -на, -но, -ни богоненавистник, -а, -ът, -ци двама богоненавистници
богоотстъпник богоотстъпник, -а, -ът, -ци, двама богоотстъпници богоподобен, -бния(т), -бна, -бно, -бни богородичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни богослов, -а, -ът, -и, двама богослови богословски, -а, -о, -и богослужйтел, -я, -ят, -и, двама богослужйтели; богослужйтелто! боготворя, -йш, -ят; боготворйх, -й; боготворйл; боготворен; боготворях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; боготворял, -ели; боготворящ, -ящи; боготворене богохулствам, -аш, -ат; богохулстване Богоявление бод, бдда, бодът, бодове, два бода бодй (се), -еш, -ат; бодох, боде, бодохме, бодохте, бодоха; бол; боден; бодях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; бодял, -ели; бодящ, -ящи; бодейки; бодене бодеж, -а, -ът, -и, два бодежа бодибйлдинг, -а, -ът бодигард, -а, -ът, -ове, двама бодигардове бодлйв, -а, -о, -и бодлйвост, бодливостта бодлокож, -а, -о, -и бодрост, бодростта бодър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри бодърствам, -аш, -ат; ббдърстване ___________________ 80 ______ боевй, -а, -о, -и боек еж. бояк боеспособност, боеспособността боец, -а, -ът, бойцй, двама бойцй божествен, -ния(т), -на, -но, -ни божественост, божествеността Божигрбб божур, -а, -ът, -и, два божура бозав, -а, -о, -и бозаджййница, -и бозаджйя ле., -та, -йи, двама бозаджйи бой, боя, боят, боеве, два боя бойкост, бойкостта бойлйя, бойлии боклукчййски, -а, -о, -и боклукчйяле., -та, -йи, двама боклукчйи боклучав и боклучйв, -а, -о, -и бокс, бокса, боксът, боксове, два бокса бокс, -а, -ът (спорт) боксониера, -и боксьор, -а, -ът, -и, двама боксьори болдж, -а, -ът, -и болезнен, -ния(т), -на, -но, -ни болезненост, болезнеността болест, болестта болестен, -стния(т), -стна, -стно, -стни болея, -ееш, -еят; болях, -я, -яхме, -яхте, -яха; болял, -ели; болеех, -ееше; болеел; болеещ; болеейки; болеене болнав, -а, -о, -и болт, болта, -ът, -ове, два болта болшевйзъм, -зма, -змът
бран болярин, -а, -ът, боляри, двама боляри бЬмбаджия м., -та, -ии, двама бомбаджии бомбардирам, -аш, -ат; -ане бомбардировач, -а, -ът, -и, два бомбардировача бомбардировка, -и бомбастйчност, бомбастичн остта бонбон, -а, -ът, -и, два бонбона бонбднен, -а, -о, -и бонбониера, -и бонификация, бонификации боравя, -иш, -ят; боравих, -и; боравил; боравех, -еше; боравел; боравещ; боравейки; боравене борд, борда, бордът, бордове, два ббрда бордей, -ея, -&ят, бордеи, два бордея бордеро, -а бордюр, -а, -ът, -и, два бордюра ббрмашйна, -и борчлйя, борчлйи безрод. прилагат. борш, -а, -ът, боршове, два борша ббс-босенйчък, -чкия(т), босабосенйчка, босо-босенйчко, бдси-босенйчки босйлек, -а, -ът, -ци,два босйлека босилков, -а, -о, -и босонбг, -а, -о, -и БЬтев, -а, -о, -и (Ботева поезия) ббтевски, -а, -о, -и (ботевски плам) 6* ботуш, -а, -ът, -и, два ботуша ботушар, -я, -ят, -и, двама ботушари бохемствам, -аш, -ат; бохемстване боя, бой боя се, бойш се, боят се; боях се, боя се, -яхме се, -яхте се, -яха се; боял се, -яли се; боях се, боеше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; боял се, -ели се; боящ се, боящи се; боейки се; боене бояджия ж., -та, -йи, двама бояджйи боязлйв, -а, -о, -и боязлйвост, боязливостта боязън ж., боязънта бояк, бойкия(т), бойка, бойко, бойки (небоек) брадвар, -я, -ят, -и, двама брадвари браздя, -йш, -ят; браздйх, -й, -йхме, -йхте, -йха; браздйл; бразден; браздях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; браздял, -ели; браздящ, -ящи; браздейки; браздене бракониер, -а, -ът, -и, двама бракониери бракониерствам, -аш, -ат; -не бракоразвод, -а, -ът, два бракоразвода бракосъчетая, -аеш, -аят; бракосъчетах, -а; бракосъчетал; бракосъчетан; бракосъчетаех, -аеше; бракосъчетаел бранлс., бранта
бранен бранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни бранител, -я, -ят, -и, двама бранители бранш, бранша, -ът, браншове, два бранша браншов и браншови, -а, -о, -и браня, -иш, -ят; браних, -и; бранил; бранен; бранех, -еше; бранел; бранещ; бранейки; бранене браня, -йш, -ят; браних, -й; бранйл; бранен; бранях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; бранял, -ели; бранящ, -ящи; бранейки; бранене братовчед, -а, -ът, -и, двама братовчеди братоубйец, -а, -ът, -ййци, двама братоубййци братоубййствен, -ния(т), -на, -но, -ни братски, -а, -о, -и брашнар, -я, -ят, -и, двама брашнари брашнен и брашнян, -а, -о, -и брезент, -а, -ът, -и, два брезента бременен, -нна, -нно, -нни бременност, бременността бридж, -а, -ът, два бриджа бридж-белот, -а, -ът, -и, два бридж-белота бриджор, -а, -ът, -и, двама бриджори бриз, брйза, -ът, -и, два брйза брилянт, -а, -ът, -и, два брилянта брилянтен, -тния(т), -тна, -тно, -тни 82 ______ брилянтов, -а, -о, -и брймка, -и брод, -а, -ът, -ове, два брода бродерия, бродерии бродя, -иш, -ят; бродих, броди; бродил; бродех, -ше; бродел; бродещ; бродейки; бродене броеж, -а, -ът, -и, два броежа броен, брбйния(т), бройна, -о, -и броен, -а, -о, -и бройтел, -я, -ят, -и, двама бройтели брой, броя, -ят, броеве, два броя брокер, -а, -ът, -и, двама брокери бронебоен, -ойния(т), -ойна, -о, -и бронеизтребйтел, -я, -ят, -и, два бронеизтребйтеля бронз, бронза, -ът бронтозавър, -а, -ът, -ври, два бронтозавъра бронхиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни бронхйт, -а, -ът, -и, два бронхита бронхопневмония, бронхопневмонии броунинг, -а, -ът, -и, два броунинга броя, бройш, броят; бройх, брой; броил; броен; броях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; броял, -ели; броящ, -ящи; броейки; броене бруствер, -а, -ът, -и, два бруствера бруталност, бруталността
______ 83_________________ бръмбар, -а, -ът, -и, два бръмбара бръмча, -йш; бръмчах, -а; бръмчал; бръмчах, -&ше, -ахме, -ахте, -аха; бръмчал; бръмчащ; бръмчейки; бръмчене брънка, -и бръснар, -я, -ят, -и, двама бръснари брътвеж, -а, -ът, -и, два брътвежа бръшлян, -а, -ът, -ни, два бръшляна бряг, брега, брегът, брегове, два бряга бряст, -а, -ът, -ове, два бряста бубйр, -я, -ят, -и, двама бубари буболечка, -и Будапеща будапещенски, -а, -о, -и будйзъм, -зма, -змът будйст, -а, -ът, -и, двама будисти будйстки, -а, -о, -и будйтел, -я, -ят, -и, двама будители; будителю! будкаджия м., -та, -ии, двама будкаджии бедност, будността будойр, -а, -ът, -и, два будоара бУдя, -иш, -ят; будих, буди; бУдил; буден; будех, -ше; бУдел; будещ; будейки; будене бузест, -а, -о, -и бу»ка, -и Бузлуджа буйност, буйността бутниколиба буйствам, -аш, -ат; буйстване букай ми,. буквар, -а, -ът, -и, два буквара буквоядец, -а, -ът, -дци, двама буквоядци букинйст, -а, -ът, -и, двама букинйсти Букурещ букурещки, -а, -о, -и булгур, -а, -ът, -и, два булгура булдог, -а, -ът, булдози, два булдога булевард, -а, -ът, -и, два булеварда бульон, -а, -ът, бульони, два бульона бумеранг, -а, -ът, -и, два бумеранга бумтеж, -а, -ът, -и, два бумтежа бумтя, -йш, -яг; бумтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; бумтял, -ели; бумтящ, -ящи; бумтейки; бумтене бунар, -а, -ът, -и, два бунара бунгало, -а бунтар, -я, -ят, -и, двама бунтари бургазлия зс, -та, -йи, двама бургазлйи бургаски, -а, -о, -и бургйя, бургйи буревестник, -а, -ът, -ци, два буревестника буржоа м., -та ед. и мн. бурма, -й бутафбрия, бутафории бутнйколйба
буфосинхронист буфосинхронйст, -а, -ът, -и, двама буфосинхронйсти бухтеж, -а, -ът, -и, два бухтежа бухтя, -йш, -ят; бухтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; бухтял, -ели; бухтящ, -ящи; бухтейки; бухтене буча, бучиш, бучат; бучих, бучи; бучил; б$чех, бучеше; бучел; б}чещ; бучейки; бучене буча, -йш, -ат; бучах, -й, -ахме, -ахте, -аха; бучйл, -ели; бучащ, -ащи; бучейки; бучене бушон, -а, -ът, -и, два бушона бушувам, -аш, -ат; бушуване бъблйв, -а, -о, -и бъбреж, -а, -ът, -и, два бъбрежа бъбрек, -а, -ът, -еци,два бъбрека бъбречнокаменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни бъбрйвост, бъбривостта бъда, -еш, -ат; бъдех, -ше; бъдел; бъдейки бъдещ, -ща, -що, -щи бъдеще, -то бъдещност, бъдещносттй бъз, бъза, -ът, -ове,два бъза бъзльо м., -то, -льовци, двама бъзлъовци бъкел, -а, -ът, бъкли, два бъкела българея се, -ееш се, -еят се; българях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; българял се, -ели се; българеех се, -ееше се; българеел се; българеещ се; българеейки се; българеене __________________ 84 ______ българйзъм, -зма, -змът, -зми, два българйзъма България; Българийо! българомохамеданин, -а, -ът, българомохамедйни, двама българомохамедани българофоб, -а, -ът, българофбби, двама българофбби българофббски, -а, -о, -и бърббрколс, -то, -овци, двама бърббрковци бърз, бърза, -о, -и бързей, -ея, -еят, -еи, два бързея бързешкйта и бързешкбм наречие бързонбг, -а, -о, -и бързохбдка, -и бързодействащ, -а, -о, -и бързопйсец, -а, -ът, -сци, двама бързопйсци бързохбден, -дния(т), -дна, -дно, -дни бързохбдец, -а, -ът, -дци, двама бързохбдци бъркотйя, бъркотии бърша (се), -еш, -ат; бърсах, -а; бърсал; бърсан; бършех, -еше; бършел; бършещ; бършейки; бърсане бъчвйр, -я, -ят, -и, двама бъчвари бюджет, -а, -ът, -и, два бюджета бюро, бюра бюрократизъм, -зма, -змът бюрокрация, бюрокрации бюст, бюста, -ът, -ове,два бюста
______ 85 _________________ вандализъм бюфет, -а, -ът, -и, два бюфета бюфетчик, -а, -ът, -ци, двама бюфетчици бяг, бега, бегът бягство, -а бял, белия(т), бяла, бяло, бели бяло-зелено-червен, -а, -о, -и бялка и белка, белки бялна (се), белнеш, белне, белнем, белнете, бялнат; бялнах, бялна, бялнахме, бялнахте, бялнаха; бялнал; бялнат; белнех, белнеше, белнехме, белнехте, белнеха; белнел бяс, беса, бесът (болест) бяс, беса, бесът, бесове, два бяса бях, беше (бе), бяхме, бяхте, бяха в и във предлог (във се пише пред думи, започващи с в или ф; в поезията се употребява в или във съобразно с ритъма) вагабднт и вагабднтин, -а, -ът, вагабонти, двама вагабонти вагабонтски, -а, -о, -и вагонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни вагоноремонтен, -тния(т), -тна, -тно, -тни вагон-ресторант, -а, -ът, -и, два вагон-ресторанта ваджйям., -та, -йи важа, -йш, -ат; важих, -й; важйл; важах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; важал, -ели; важащ; важейки важност, важността ваканционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни ваканция, ваканции ваксаджияж., -та, -ии, двама ваксаджии ваксинация, ваксинации вакуум, -а, -ът, -и, два вакуума вакууъриер, -а, -ът, -и, два вакууммера вакханалия, вакханалии валеж, -а, -ът, -и, два валежа валентност, валентносттй валенция, валенции валериан, -а, -ът валй; валя; валял, -ели; валеше; валящ; валейки; вадене валидност, валидността валог, -а, -ът, -зи, два вйлога валоризация, валоризации валсов, -а, -о, -и валцов, -а, -о, -и валчест, -а, -о, -и валяк, -а, -ът, -ци, два валяка валякчия м.у -та, -ии, двама вйлякчии вандал и вандалин, -а, -ът, вандали вандалйзъм, -зма, -змът
ванилия ванилия, ванилии вар ж., варта варварйзъм, -зма, -змът варджия м., -та, -йи, двама варджии вариант, -а, -ът, -и, два варианта варианта, -и вариационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни вариация, вариации вариола варовйтост, варов итостта вйро-пясъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни варя, -йш, варят; варих, -й; варйл; варен; варях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; варял, -ели; варящ, -ящи; варейки; варене Васйльовден ват, -а, -ът, вйтове, два вата ватерполист, -а, -ът, -и, двама ватерполисти вафла, -и вая, ваеш, вйят; ваях, вая, ваяхме, вйяхте, ваяха; ваял, ваяли; ваян, ваяни; ваех, ваеше; ваел; ваещ; ваейки; ваене ваятел, -я, -ят, -и, двама ваятели; ваятелю! вбеся, -йш, -ят; вбесйх, -й; вбесйл; вбесен; вбесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вбесял, -ели вбесявам, -аш, -ат; вбесяване __________________ 86 ______ вбйя, вбйеш, вбйят; вбих, вби; вбил; вбит; вбйех, вбйеше; вбйел вглъби ат, -а, -о, -и вглъбнатост, вглъбнатостта вглъбявам, -аш, -ат; вглъбяване вглъбя се, -йш се, -ят се; вглъбйх се, -й се; вглъбйл се; вглъбен; вглъбях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; вглъбял се, -ели се вгнездя (се), -йш, -ят; вгнездйх, -й; вгнездйл; вгнезден; вгнездях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вгнездял, -ели вгнездявам, -аш, -ат; вгнездяване вгорча (се), -йш, -ат; вгорчйх, -й; вгорчйл; вгорчен; вгорчах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; в горчал, -ели вградя, -йш, -ят; вградйх, -й; вградйл; вграден; вградях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вградял, -ели вградявам, -аш, -ат; вградяване вграждам, -аш, -ат; вграждане вдам, вдадеш, вдадем, вдадете, вдадат; вдадох, вдаде, -охме, -охте, -оха; вдал; вдаден; вдадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вдадял, -ели вдлъбнатост, вдлъбнатостта вдругиден наречие вдълбая, -аеш, -аят; вдълбйх, -а; вдълбал; вдълбан; вдълбйех, -еше; вдълбаел
______ 87 _________________ вдълбоченост, вдълбочеността вдън (вдън земя) вдървеност, вдървеността вдървя, -йш, -ят; вдървих, -й; вдървйл; вдървен; вдървях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вдървял, -ели вдъхновя (се), -йш, -ят; вдъхновйх, -й; вдъхновйл; вдъхновен; вдъхновях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вдъхновял, -ели вдъхновявам, -аш, -ат вдявам, -аш, -ат; вдяване вдяснонаречие вегетарианец, -а, -ът, -нци, двама вегетарианци вегетационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни вегетация, вегетации веднъж наречие в еднъж-дв аж наречие ведомост, ведомостта ведрост, ведростта вежлйв, -а, -о, -и вежлйвост, вежливостта вездесъщ, -а, -о, -и велемъдър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри велзевул, -а, -ът Велйкден, Велйкдена, -ът великомъченйк, -а, -ът, -ци, двама великомъченйци Велйко Търново великотърновски, -а, -о, -и величав, -а, -о, -и величавост, величавостта величая, -аеш, -аят; величах, -а; величал; величан; верификация величаех, -аеше; величаел; величаещ; величаейки; величаене велйчествен, -ния(т), -на, -но, -ни велйчественост, величествеността велможа м., -та, -и, двама велможи велосипед, -а, -ът, -и, два велосипеда велосипедйст, -а, -ът, -и, двама велосипедисти венецианец, -а, -ът, -нци, двама венецианци венозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни вентилационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни вентилация, вентилации венценосец, -а, -ът, -сци, двама венценосци венчавка, венчавки венчая, -йеш, -аят и венчея, -ееш, -еят; венчах, -а; венчал; венчан; венчаех, -аеше и венчеех, -беше; венчаел и венчеел верев (на вербв) верен, верния(т), вярна, вярно, верни вересйя, вересии верйжен, -жния(т), -жна, -жно, -жни верйжка, верижки верификацибнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни верификация, верификации
верноподаник верноподаник, -а, -ът, -ци, двама вернопбданици вероизповедание, -ия веролбмност, вероломността вероотстъпник, -а, -ът, -ци, двама вероотстъпници веротърпимост, веротърпимостта вероятност, вероятността версия, версии верую ср., веруюто верующ, -а, -о, -и (вярващ) весден наречие ъеселя (се) -йш, -ят; веселих, -й; веселйл; веселен; веселях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; веселял, -бли; веселящ, -ящи; веселейки; веселене веселяк, -а, -ът, -ци, двама веселяци веслар, -я, -ят, -и, двама веслари вест, вестта, вбсти вестибюл, -а, -ът, -и, два вестибюла вестител, -я, -ят, -и, двама вестйтели; вестителю! вестна се, -еш се, -ат се; вестнах се, -а се; вестнал се; вестнех се; -еше се; вестнел се вестник, -а, -ът, -ци, два вестника вестникар, -я, -ят, -и, двама вестникари вестникопродавец, -а, -ът, -вци, двама вестникопродавци вестовбй, -бя, -оят, -би, двама вестовбй вестя (се), -йш, -ят; вестйх, -й; вестйл; вестен; вестях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вестял, -ели; вестящ, -ящи; вестейки вестявам се, -аш се, -ат се; вестяване ветеринар, -я, -ят, -й, двама ветеринари ветеринарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни ветрен, -ния(т), ветрена, -но, -ни; ветрена (и вятърна) мелница ветреник, -а, -ът, -ци, двама ветреници ветрея (се), -ееш, -еят; ветрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; ветрял, -ели, ветрян, -ени; ветреех, -ееше; ветреел; ветреещ; ветреене ветрилообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни ветрищалш. ветрогонец, -а, -ът, -нци, двама ветрогонци ветропоказател, -я, -ят, -и, два ветропоказателя вехт, -а, -о, -и вехтея, -ееш, -ят; вехтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; вехтял, -ели; вехтеех, -ееше; вехтеел; вехтеещ; вехтеейки; вехтеене вехтория, вехтории вехтошар, -я, -ят, -и, двама вехтошари вечер ж., вечерта, вечери (но: добър вечер!)
видиотя вечерям, -яш, -ят; вечерях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; вечерял, -яли; вечерящ, -ящи; вечеряйки; вечеряне вечност, вечността вещ ж.у вещта, вещи вещ, вещия(т), в&ца, вещо, вещи вещател, -я, -ят, -и, двама вещатели; вещателю! вещая, -аеш; -аят; вещах, -а; вещал; вещан; вещаех, -аеше; вещаел, вещаещ; вещаейки; вещаене вещен, -щния(т), вещна, -о, -и вея, вееш, веят; вях, вя, вяхме, вяхте, вяха и веях, вея, ваяхме, веяхте, веяха; вял, вели; вян, вени, веян, веяни и вят, вети; веех, вееше; веел; веещ; веейки веявица, веявици веялка, веялки веяч, -а, -ът, веячи, двама веячи вживея се, -ееш се, -еят се; вживях се, -я се; вживял се, -ели се; вживян, -ени; вжив^ех се, -&еше се; вживеел се вживявам се, -аш се, -ат се; вживяване взаймност, взаимността взаимодействам, -аш, -ат; взаимодействане взаимозаменяемост, взаимозаменяемостта взаимообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни взаимопомощ, взаимопомощта взвод, -а, -ът, взводове, два взвода взел-дал, взела-дала, взелодало, взели-дали взискателност, взискателността взлом, -а, -ът, взломове, два взлома взор, -а, -ът, взори, два взора взра (се), -еш, -ат; взрях, взря, взряхме, взряхте, взряха; взрял, -ели; взрян, -ени; взрях, взреше, взряхме, -яхте, -яха взрив, -а, -ът, взрйвове, два взрйва взривоопасен, -сния(т), -сна, -сно, -сни взривя, -йш, -ят; взривйх, -й; взривйл; взривен; взривях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; взривял, -ели виадукт, -а, -ът, -и, два виадукта вибрационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни вибрация, вибрации вид, вида, видът, вйдове, два вйда виделее се, виделееше се, виделеело се видеозапис, -а, -ът, -и, два видеозаписа вйдимост, видимостта видиотя (се), -йш, -ят; видиотйх, -й; видиотйл; видиотен; видиотях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; видиотял, -ели
видовден вйдовден видоизменя (се), -йш, -ят; видоизменйх, -й; видоизменйл; видоизменен; видоизменях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; видоизменял, -ели видоизменявам (се), -аш, -ат вйдя, -иш, -ят; видях, -я, -яхме, яхте, -яха; видял, -ели; видян, -ени; вйдех, -еше; вйдел виж! вйжте! (повелиш. от видя) византйец, -а, -ът, -иици, двама византййци византолог, -а, -ът, -зи, двама византолози визитация, визитации вйкинг, -а, -ът, -и, двама вйкинги вилнеж, -а, -ът, -и, два вилнежа вилнея, -ееш, -еят; вилнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; вилнял, -ели; вилнеех, -ееше; вилнеел; вилнеещ; вилнеейки; вилнеене вилообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни винар, -я, -ят, -и, двама винари вйненочервен, -а, -о, -и виновност, виновността вйнопроизводйтел, -я, -ят, -и, двама вйнопроизводйтели виночдрпец, -а, -ът, -пци, двама виночерпци винт, вйнта, -ът, -ове, два вйнта виня, -йш, -ят; винйх, -й; винйл; винях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; винял, -ели; винящ, -ящи; винейки; винене виола, -и виолетка, -и виолетов, -а, -о, -и виолонйст, -а, -ът, -и, двама виолонйсти виолончелйст, -а, -ът, -и, двама виолончелйсти вйпускник, -а, -ът, -ци, двама вйпускници вираж, -а, -ът, -и, два виража вйр-вода наречие вирея, -ееш, -еят; вирях, -я; вирял, -ели; виреех, -ееше; виреел; виреещ; виреейки; виреене вироглав, -а, -о, -и вироглавец, -а, -ът, -вци, двама вироглавци вироглавка, вироглавки вироглавствам, -аш, -ат; вироглйвстване вироглавщина виртуоз, -а, -ът, -и, двама виртуози виртуозка, -и виртуозност, виртуозността вйрусен, -сния(т), -сна, -сно, -сни вислс., виста вискозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни високоблагороден, -дния(т), -дна, -дно, -дни високоговорйтел, -я, -ят, -и, два високоговорйтеля
______ 91 _________________ високоефективен, -вния(т), -вна, -вно, -вни високомерност, високомерността високопарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни високопреосвещен, -ния(т), -на, -но, -ни високосна (година) високостеблен, -ния(т), -на, -но, -ни високоуважаван, -а, -о, -и висбчко и високичко наречие висш, висша, вйсше, висши висшестоящ, -а, -о, -и, двама висшестоящи и вишестоящ висшист, -а, -ът, -и, двама висшйсти висшйстка, -и вися, -йш, -ят; висйх, -й; висйл; висях, -еше, -яхме, -яхте, -Аха; висял, -ели; висящ, -йщи; висейки; висене виталйзъм, -зма, -змът витЬлност, виталността витамйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни витйя, -аеш, -аят; витах, -а; вит^л; витаех, -аеше; витаел; витаещ; витаейки; витаене витййствам, -аш, -ат; витййстване витйяж., -та, витии, двама витии нитлообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни виторбжка, -и вкиселявам вйт-превйт, вйта-превйта, вйтопревйто, вйти-превйти витрйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни витриол, -а, -ът витяз, -а, -ът, -и, двама витязи вихрогонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни вйхром наречие вйхър, -а, -ът, вйхри, два вйхъра вицешампион, -а, -ът, -и, двама вицешампиони вишестоящ, -а, -о, -и, двама вишестоящи и висшестоящ вйшна и вйшня, вйшни вйшнев и вишнбв, -а, -о, -и вишнбвка, -и вйя, вйеш, вият; вих, ви; вил; вит; вйех, вйеше; вйел; вйещ; вйейки; вйене виявица, -и вкаменелост, вкаменелостта вкаменя (се), -йш, -ят; вкаменйх, -й; вкаменйл; вкаменен; вкаменях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вкаменял, -ели вкаменявам (се), -аш, -ат; вкаменяване вкарам, -аш, -ат вкиселя, -йш, -ят; вкиселйх, -й; вкиселйл; вкисел&н; вкиселях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вкиселял, -ели вкиселявам (се), -аш, -ат; вкиселяване
вклещя вклещя (се), -иш, -ят; вклещих, -и; вклещил; вклещен; вклещех, -еше; вклещел, -ели вклещям, -яш, -ят; вклещях, -я, -яхме, -яхте, -яха; вклещил, -яли;вклещян, -яни;вклещящ, -ящи; вкл&щяйки; вклещяне вклея (се), -йш, вклеят; вклейх, вклей; вклейл; вклеях, -еше, вклеяхме, -яхте, -яха; вклеен; вклеял, вклеели вклисавя (се), -йш, -ят; вклисавйх, -й; вклисавйл; вклисавен; вклисавях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вклисавял, -ели включа, -иш, -ат; включих, -и; включил; включен; включех, -еше; включел вкова, -еш, -ат; вковах, -а; вковал; вковкн; вковях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вковял, -ели вкокаля се, -йш се, -ят се; вкокалйх се, -й се; вкокалйл се; вкокален; вкокалйх се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; вкокалял се, -ели се вкокалявам се, -аш, -ат; вкокаляване вкопая, -аеш, -аят; вкопах, -а; вкопал; вкопан; вкопаех, -аеше; вкопаел вкоравя, -йш, -ят; вкоравйх, -й; вкоравйл; вкоравен; вкоравях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; в коравял, -ели вкоравявам се, -аш се, -ат се; вкоравяване вкореня, -иш, -ят; вкорених, -и; вкоренйл; вкоренен; вкоренях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вкоренял, -ели вкоренявам (се), -аш, -ат; вкореняване вкостеня, -йш, -ят; вкостенйх, -й; вкостенйл; вкостенен; вкостенях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вкостенял, -ели вкочанея, -ееш, -еят; вкочанях, -я, -яхме, -яхте, -яха; вкочанял, -ели; вкочанеех, -ееше; вкочанеел вкочаня (се), -йш; вкочанйх, -й; вкочанйл; вкочанен; вкочанях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вкочанял, -ели вкочанявам (се), -аш, -ат; вкочаняване вкратце наречие вкупом наречие вкус, -а, -ът, -ове, два вкуса вкусен, -сния(т), -сна, -сно, -сни вкъщи наречие владетел, -я, -ят, -и, двама владетели; владетелю! владетелствам, -аш, -ат; владетелстване владея, -ееш, -еят; владях, -я, -яхме, -яхте, -яха; владял, -ели; владян, -ени; владеех, -ееше; владеел; владеещ; владеейки; владеене влажнея, -ееш, -еят; влажнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; влажнял, -ели; влажнеех, -ееше; влажнеел; влажнеещ; влажнеейки; влажнеене
______ 93 _________________ влйжност, влажността влакнест, -а, -о, -и влакнодаен, -айния(т), -айна, -айно, -айни власест, -а, -о, -и власимн, (коси) власт, властта, власти властвам, -аш, -ат; властване властен, -стния(т), -стна, -стно, -стни властйтел, -я, -ят, -и, двама властйтели властник, -а, -ът, -ци, двама властници властодържец, -а, -ът, -жци, двама властодръжци властолюбец, -а, -ът, -бци, двама властолюбци влах, -а, -ът, -си, двама власи влача (се), -иш, -ат; влачих, -и; влачил; влачен; влачех, -еше; влачел; влачещ; влачейки; влачене влачешкбм и влачешката наречие вледеня, -йш, -ят; вледених, -й; вледенйл; вледенен; вледенях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вледенял, -ели вледенявам (се), -аш, -ат; вледеняване вледя (се), -йш, -ят; вледих, -й; вледил; вледйн; вледях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; вледял, -ели влез! влезте! (повелиш, форма от вляза) влека, влечеш, влеч&, влечем, влечете, влекат; влякох, вляво влече, влякохме, влякохте, влякоха; влякъл, влякла, влякло, влекли; влечен; влечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; влечал, -ели; влечащ; влечейки;влечене влетя, -йш, -ят; влетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; влетял, -ели влетявам, -аш, -ат; влетяване влечешкатаи влечешком наречие влея, влееш, влеят; влях, вля, вляхме, вляхте, вляха; влял, влели; влян, влени и влят, влети; влеех, влееше; влеел влиятелност, влиятелността влияя (се), влияеш, влияят; влиях, -я; влиял, -яли; влиян, -яни; влияех, -яеше; влияел; влияещ; влияейки; влияене влог, влога, -ът, -ове, два влога влогов, -а, -о, -и вложа, -иш, -ат; влджих, -и; вложил; вложен; вложех, -еше; вложел вложйтел, -я, -ят, -и, двама вложители влоша, -йш, -ат; влошйх, -й; влошйл; влошен; влошах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; влошал, -ели влюбеност, влюбеносттй влюбчйвост, влюбчивостта влюбя се, -иш се, -ят се; влюбих се, влюби се; влюбил се; влюбен; влюбех се, -еше се; влюбел се вляво наречие
вляза вляза, влезеш, влезе, влезем, влезете, влязат; влязох, влезе, влязохме, влязохте, влязоха; влязъл, влязла, влязло, влезли; влезех, влезете; влезел вманиача, -йш, -ат; вманиачих, -й; вманиачйл; вманиачен; вманиачах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; вманиачал, -ели вменя, -йш, -ят; вменйх, -й; вменйл; вменен; вменях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вменял, -ели вменявам, -аш, -ат; вменяване вместймост, вместимостта вместо предлог вмирйша, -еш, -ат; вмирйсах, -йса; вмирйсал; вмирйсан; вмирйшех, -еше; вмирйшел вмятам, -аш, -ат; вмятане внедря, -йш, -ят; внедрйх, -й; внедрйл; внедрен; внедрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; внедрял, -ели внедрявам, -аш; внедряване внезапен, -пния(т), -пна, -пно, -пни внеса, внесеш, внесе, -ат; внесох, внесе, внесохме, внесохте, внесоха; внесъл, внесла, -сло, -сли; внесен; внесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; внесял, -ели внимателност, внимателността внос-износ, -а, -ът вносйтел, -я, -ят, -и, двама вносйтели внуша, -йш, -ат; внушйх, -й; внушйл; внушен; внушах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; внушал, -ели внушйтелност, внушителността воал, -а, -ът, -и, два воала воденичар, -я, -ят, -и, двама воденичари; воденичарю! водйтел, -я, -ят, -и, двама водйтели; водйтелю! воднйст, -а, -о, -и водовместйлшце, -а водовместймост, водовместимостта водовъртеж, -а, -ът, -и, два водовъртежа водоизместймост, водоизместимостта водолйз, -а, -ът, -и, двама водолази водолей, -ея, -еят, водолеи, два водолея водонепромокаемост, водонепромокаемостта водоотвод, -а, -ът, -и, два водоотвода водопад, -а, -ът, -и, два водопада водопой, -оя, -оят, водопои, два водопоя водопровод, -а, -ът, -и, два водопровода водопроводчик, -а, -ът, -ци, двама водопроводчици водопропусклйвост, водопропускливосттй
______ 95 __________________ водород, -а, -ът водосвет, -а, -ът, -и, два водосвета водоснабдя, -йш, -ят; водоснабдих, -й; водоснабдил; водоснабден; водоснабдях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; водоснабдял, -ели воевода и войвода м., -та, -и, двама воеводи (и войводи) воеводски и войводски, -а, -о, -и военен, -нния(т), -нна, -нно, -нни военновременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни военноинвалйд, -а, -ът, -и, двама военноинвалйди военнопленник, -а, -ът, -ци, двама военнопленници военнопромйшлен, -ния(т), -на, -но, -ни военнослужещ, -ещия(т), -а, -о, -и, двама военнослужещи вожд, -а, -ът, вождове, двама вождове возйтба, возйтби войвода и воевода м., -та, -и, двама войводи (воеводи) воин и войн, -а, -ът, воини и войни, двама войни (воини) вбинствен и войнствен, -ния(т), -на, -но, -ни вбински и войнски, -а, -о, -и вой, вбя, воят, воеве, два воя войнолюбец, -а, -ът, -бци, двама войнолюбци войнственост, войнствеността волев, -а, -о, -и и волевй волевй, -а, -б, -й и волев вра се волейбол, -а, -ът волейболйст, -а, -ът, -и, двама волейболисти волнодумец, -а, -ът, -мци, двама волнодумци волност, волността воловар, -я, -ят, -и, двама воловари волт, -а, -ът, волтове, два волта волтаж, -а, -ът, -и, два волтажа волунтарйзъм, -зма, -змът волю-невблю и волею-неволею наречие вонея, -беш, -еят; вонях, -я, -яхме, -яхте, -яха; вонял, -ели; вонеех, -ееше; вонеел; вонеещ; вонеейки; вонеене вопъл, -а, -ът, вопли, два вопъла восък, -а, -ът, -ци, два восъка вот, вота, вотът, вотове, два вота вперя, -иш, -ят; вперих, -и; вперил; вперен; вперех, -еше; вперел впечатление, -ия впечатлйтелност, впечатлителността впия (се), впйеш, впият; впих, впи; впил; впит; впйех, впиеше; впиел впоследствие наречие впрочем наречие впряг, -а, -ът, впрягове, два впряга вра се, вреш се, врат се; врях се, вря се, вряхме се, вряхте се, вряха се; врял се, -ели се; врящ се, врящи се; врейки се; врене
вра вра и вря, вриш, ври, врим, врите, врат и врят; врях, вря, вряхме, вряхте, вряха; врял, -ели; врящ, врящи; врейки; врене врабец, -а, -ът, -бци, два врабеца врабче, -&та врабчов, -а, -о, -и враг, врага, врагът, врагове и (остар.) вразй, двама врагове, два врага (за животни) враждебност, враждебността вражески, -а, -о, -и и вражи, -а, -е, -и вразумя (се), -йш, -ят; вразумйх, -й; вразумйл; вразумен, вразумях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вразумял, -ели вразумявам (се), -аш, -ат; вразумяване врасна се, -еш се, -ат се; враснах се, -а се; враснал се; враснат; враснех се, -еше се; враснел се враста, -&ш, врасте, врастем, врастете, врастат; врастох, врасте, в растохме, -охте, -оха; врасъл, врасли; врастях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; врастял, -ели враствам, -аш, -ат; врастване вратар, -я, -ят, -и,двала вратари вратовръзка, вратовръзки вред и вредом наречие вредйтел, -я, -ят, -и; вредйтелю! вредност, вредността вредя (нанасям вреда), -иш, -ят; вредих, -и; вредил; вредех, -еше; вредел; вредещ; вредейки; вредене вредя (се), -йш, -ят; вредйх, -й; вредйл; вреден; вредях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вредял, -ели врежа, -еш, -ат; врязах, -а; врязал; врязан; врежех, -еше; врежел врека, вречеш, врече, вречем, вречете, врекат; врекох, врече, -кохме, -кохте, -коха; врекъл, врекла, -кло, -кли; вречен; вречах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; вречал, -ели врели-некипел и мн. временен, -нния(т), -нна, -нно, -нни вреслйв, -а, -о, -и вресна, -еш, -ат; вреснах, -а; вреснал; вреснех, -еше; вреснел вретенообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни вретеня, -йш, -ят; вретенйх, -й; вретенил; вретенен; вретенях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вретенял, -ели; вретенящ; вретенейки; вретенене врещя, -йш, -ят; врещях, -я, -яхме, -яхте, -яха; врещял, -ели; врещящ, -ящи; врещейки; врещене вроденост, вродеността вродя, -йш, -ят; вродих, -й; вродйл; вроден; вродях, -еше,
всея -яхме, -яхте, -яха; вродял, -ели връв ж., връвта, върви връз предлог (върху) връзвам, -аш, -ат; връзване връзка, връзки връстник, -а, -ът, -ци, двама връстници връх, върха, върхът, върхове, два върха връхлетя, -йш, -ят; връхлетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; връхлетял, -ели; връхлетян, -ени връхлетявам, -аш, -ат; връхлетяване връхлитам, -аш, -ат; връхлйтане вря, вриш вж. вра врява, вреви врязвам (се), -аш, -ат; врязване врякам, -аш, -ат; врякане врял-кипял, вряла-кипяла, вряло-кипяло, врели-кипели врясвам, -аш, -ат; врясване вряскам, -аш, -ат; вряскане врясък, -а, -ът, -ци,два врясъка всадя, -йш, -ят; всадйх, -й; всадйл; всаден; всадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; всадял, -ели все наречие всеблаг, -а, -о, -и всевйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни всевластен, -стния(т), -стна, -стно, -стни всегда наречие 7* вседържйтел, -я, -ят, -и, двама вседържйтели всезнаен, -айния(т), -айна, -айно, -айни всезнаещ, -а, -о, -и всеки (всекиго, всекиму), всяка, всяко всекидневник, -а, -ът, -ци, два всекидневника вселена, -та вселя, -йш, -ят; вселйх, -й; вселйл; вселен; вселях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вселял, -ели вселявам, -аш, -ат; вселяване всемилостйв, -а, -о, -и всемогъщ, -а, -о, -и всембщен, -щния(т), -щна, -щно, -щни всемъдър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри всенощен, -щния(т), -щна, -щно, -щни всеобхватност, всеобхватността всеобщ, -а, -о, -и всеотдаен, -айния(т), -айна, -айно, -айни всеотдайност, всеотдайността всестранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни всецял, всецелия(т), всецяла, всецяло, всецели всея, всЬеш, всеят; всях, вся, всяхме, всяхте, всяха; всял, -ели и всеял, всеяли; всян, всени; всят, всети и всеян, всеяни
всеяден всеяден, -ядния(т), -йдна, -ядно, -яд ни вследствие предлог всред предлог встранй наречие встрастя се, -йш се, -ят се; встрастйх се, -й се; встрастйл се; встраст^н; встрастях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; встрастял се, -ели се встрастявам се, -аш се, -ат се; встрастяване встъпя, -иш, -ят; встъпих, -и; встъпил; встъпех, -еше; встъпел встъпям, -яш, -ят; встъпях, -я; встъпял, -яли; встъпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; встъпял, -яли; встъпящ; встъпяйки; встъпяне всуе наречие всъде наречие всъщност наречие всявам, -аш, -ат; всяване всякак наречие всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви всякога и всякогаш наречие всякой (всякого, всякому), всякоя, всякое, всякои всякъде наречие всячески наречие втвърдя (се), -йш, -ят; втвърдйх, -й; втвърдил; втвърден; втвърдях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; втвърдял, -ели втека се, втечеш се, втекат се; втекох се, втече се, втекохме _________________ 98 ______ се, втекохте се, втекоха се; втекъл се, -кли се; втечах се, -еше се, -ахме се, -ахте се, -юса се; втечал се, -ели се втечня, -йш, -ят; втечнйх, -й; втечнйл, втечнен; втечнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; втечнял, -ели втечнявам, -аш, -ат; втечняване втЬри, -ия(т), втора, -о, -и вторник, -а, -ът, втдрници, два втйрника второкачествен, -ния(т), -на, -но, -ни второкласник, -а, -ът, -ци, двама второкласници второстепенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни втресе ме; втр&се ме; втресло ме; втресеше ме; втресяло ме втрещя (се), -йш, -ят; втрещйх, -й; втрещйл; втрещен; втрещях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; втрещял, -ели втрещявам (се), -аш, -ат; втрещяване втрйса ме; втрйсаше ме; втрйсало ме; втрйсане втъка, втъчеш, вгькат; втъках, -а; втъкал, -али; втъкан; втъчах, -еше; втъчал, -ели втълпя (си), -йш, -ят; втълпйх, -й; втълпйл; втълпен; втълпях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; втълпял, -ели втълпявам (си), -аш, -ат; втълпяване
-_____ 99 __________________ вуз, вуза, вузът, вузове, два вуза (ВУЗ -виешеучебно заведение) вуйчо ле., -то, -овци, двама вуйчовци вулгаризация, вулгаризации вулгарност, вулгарността вулканизация, вулканизации вундеркинд, -а, -ът, -и, двама вундеркинди вход, -а, -ът, входове, два входа входящ, -а, -о, -и вцепенен, -ееш, -еят; вцепенях, -£ше, -яхме, -яхте, -яха; вцепенял, ели; вцепенеех, -&еше; вцепенеел вцепененост, вцепенеността вцепеня (се), -йш, -ят; вцепених, -й; вцепенйл; вцепенен; вцепенях, -еше, -яхме, -яхте, • -яха; вцепенял, -ели вчЪранаречие вчовеча (се), -йш, -ат; вчовечйх, -й;вчовечйл;вчовечен; вчовечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; вчовечал, -ели и вчовеча вчовеча, -иш, -и; вчовечйх, -и; вчовечйл; вчовечен; вчовечех, -еше; вчовечел вшйя, вшйеш, вшйят; вших, вши; вшил; вшит; вшйех, вшйеше; вшйел въведа, -еш, -ат; въведох, въведе, въведохме, -охте, -оха; въвел; въведен; въведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; въведял, -ели възбуденост въвлека, -чеш, -кат; въвлякох, въвлече, въвлякохме, -охте, -оха; въвлякъл, въвлякла, въвлякло, въвлекли; въвлечен; въвлечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; въвлечал, -ели въглеводород, -а, -ът, -и, два въглеводорода въгледобив, -а, -ът въглерод, -а, -ът въглшцар, -я, -ят, -и, двама въглищйри въглищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни въдворя (се), -йш, -ят; въдворйх, -й; въдворил; въдворен; въдворях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; въдворял, -ели въдворявам (се), -аш, -ат; въдворяване въдичар, -я, -ят, -и, двама въдичари въдя, -иш, -ят; в^дих, -и; въдил; въден; въдех, -еше; въдел; въдещ; въдейки; вадене въжар, -я, -ят, -и, двама въжари въжделен, -ния(т), -на, -но, -ни въз предлог въз- (представка - във всички думи, образувани с нея, се пише със з) възблед, -а, -о, -и възбог (навъзбог) наречие възбуденост, възбуденосттй
възбудител възбудител, -я, -ят, -и, два възбудителя, двама възбудители (лица) възбял, възбелия(т), възбяла, възбяло, възбели възваря (се), -йш, -ят; възварйх, -й; възварйл; възварен; възварях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възварял, -ели възварявам (се), -аш, -ат; възваряване възвелича, -йш, -ат; възвеличйх, -й; възвеличйл; възвеличен; възвеличах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; възвеличал, -ели възвестя, -йш, -ят; възвестйх, -й; възвестйл; възвестен; възвестйх, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възвестял, -ели възвестявам, -аш, -ат; възвестяване възвися (се), -йш, -ят; възвисйх, -й; възвисйл; възвисен; възвисях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възвисял, -ели възвисявам (се), -аш, -ат; възвисяване възвиша (се), -йш, -ат; възвишйх, -й; възвишил; възвишен; възвишах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; възвишал, -ели възвишеност, възвишеността възвра и възвря, -йш, -ат (-ят); възврях, -я, -яхме, -яхте, -яха; възврял, -ели; възврян, -ени __________________ 100______ възглавя, -йш, -ят; възглавйх, -й; възглавйл; възглавен; възглавях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възглавял, -ели възглавявам, -аш, -ат; възглавяване възглася, -йш, -ят; възгласйх, -й; възгласйл; възгласен; възгласях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възгласял, -ели възглед, -а, -ът, -и, два възгледа възголемя се, -йш се, -ят се; възголемйх се, -й се; възголемйл се; възголемен; възголемях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; възголемял се, -ели се възголемявам се, -аш се, -ат се; възголемяване възголям, възголемия(т), -ляма, -лямо, -леми възгордея се, -ееш се, -еят се; възгордях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; възгордял се, -ели се; възгордян, -ени; възгордеех се, -ееше се; възгордеел се възгордявам се, -аш се, -ат се; възгордяване възгорчйв, -а, -о, -и въздам, -дадбш, -даде, -дадем, ' -дад^те, -дадат; въздадох, -даде, -дадохме, -дйдохте, -дадоха; въздал; въздаден; въздадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; въздадял, -ели въздействам, -аш, -ат; въздействане
101 въздухообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни въздухоплавател, -я, -ят, -и, двама въздухоплаватели въздържаност, въздържаността въздържател, -я, -ят, -и, двама въздържатели въззема се (възема се), -еш се, -ат се; въззех се, въззе се; въззел се; въззет; възземех се, -еше се, възземел се възземам се и въззймам се, -аш се, -ат се; възземане и въззймане възжълт, -а, -о, -и въззелен, -а, -о, -и възкача, -иш -ат; възкачих, -и; възкачил; възкачен; възкачех, -еше; възкачел и възкача възкача, -йш, -ат; възкачйх, -й; възкачйл; възкачен; възкачах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; възкачал, -ели и възкача възклик, -а, -ът, -ци, два възклика възкресение, -ия Възкресение Христово възкреся, -йш, -ят; възкресйх, -й; възкресях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възкресял, -ели възкресявам, -аш, -ат; възкресяване възкъс, -а, -о, -и възлест, -а, -о, -и възлов, -а, -о, -и възложа, -иш, -ат; възложих, -и; възложил; възложен; възложех, -еше; възложел възнамерявам възляза, -лезеш, -лезе, -лезем, -лезете, -лязат; възлязох, -лезе, -лязохме, -лязохте, -лязоха; възлязъл, възлязла, възлязло, възлезли; възлезех, -еше; възлезел възмездя, -йш, -ят; възмездйх, -й; възмездйл; възмезден; възмездях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възмездял, -ели възмездявам, -аш, -ат; възмездяване възможност, възможността възмургав, -а, -о, -и възмутя (се), -йш, -ят; възмутйх, -й; възмутйл; възмутен; възмутях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възмутял, -ели възмъжалост, възмъжалостта възмъжея, -ееш, -еят; възмъжах, -а; възмъжал; възмъжеех, -ееше; възмъжеел възнаградя, -йш, -ят; възнаградйх, -й; възнаградйл; възнаграден; възнаградях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възнаградял, -ели възнак наречие възнасям, -яш, -ят; възнасях -я; възнасял, -яли; възнасян, -яни; възнасях, -яше; възнасял, -яли; възнасящ, -ящи; възнасяйки; възнасяне възнамерявам, -аш, -ат
възнеса възнеса (се), -несеш, -несе, -несем, -несете, -несат; възнесох, -несе, -несохме, -несохте, -несоха; възнесъл, -сли; възнесен; възнесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възнесял, -ели възобновйтел, -я, -ят, -и, двама възобновйтели възобновя, -йш, -ят; възобнових, -й; възобновил; възобновен; възобновях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възобновял, -ели възобновявам, -аш, -ат; възобновяване възпаля (се), -йш, -ят; възпалйх, -й; възпалйл; възпален; възпалях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възпалял, -ели възпалявам (се), -аш, -ат; възпаляване възпея, -ееш, -еят; възпях, -я, -яхме, -яхте, -яха; възпял, -ели; възпян, -ени и възпят, -ети; възпеех, -ееше; възпеел възпитаник, -а, -ът, -ци, двама възпйтаници възпйтаност, възпитаността възпламеня (се), -йш, -ят; възпламенйх, -й; възпламенйл; възпламенен; възпламенях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; възпламенял, -ели възпламеняемост, възпламеняемостта възпра, -еш, -ат; възпрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; възпрял, 102______ -ели; възпрян, -ени възпрепятствам, -аш, -ат; възпрепятстване възприемчив, -а, -о, -и възприемчйвост, възприемчивостта възпроизводство, -а възпротивя се, -йш се, -ят се; възпротивйх се, -й се; възпротивйл се; възпротивен; възпротивях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; възпротивял се, -ели се възпротивявам се, -аш се, -ат се; възпротивяване възпявам, -аш, -ат; възпяване възраждам, -аш, -ат възраждане, -ия Възраждане, Българско възраждане възразйтел, -я, -ят, -и, двама възразйтели възразя, -йш, -ят; възразих, -й; възразил; възразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възразял, -ели възразявам, -аш, -ат; възразяване възраст, възрастта, възрасти възрастен, -стния(т), -стна, -стно, -стни възродйтел, -я, -ят, -и, двама възродйтели възродя (се), -йш, -ят; възродих, -й;възродйл;възроден; възродях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възродял, -ели възродявам, -аш, -ат; възродяване
______ 103____________________________________ възрус, -а, -о, -и възсйн, възсйня, възсйньо, възсйни възсиявам, -аш, -ат; възсияване възсияя, -яеш, -яят; възсиях, -я; възсиял, -яли; възсияех, -яеше; възсияел възслаб, -а -о, -и възславя, -иш, -ят; възславих, -и; възславил; възславен; възславех, -еше; възславел възславям, -яш, -ят; възелавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; възел авял, -яли; възславян, -яни; възславящ, -ящи; възел авяйки; възел авяне възстановйтел, -я, -ят, -и, двама възстановйтели възстановя, -йш, -ят; възстановйл; възстановен; възстановях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възстановял, -ели възстановявам (се), -аш, -ат; възстановяв ане възсядам, -аш, -ат; възсядане възтежък, -жкия(т), -жка, -жко, -жки възторг, -а, -ът, възторзи, два възторга възтдрженост, възторжеността възхваля, -иш, -ят; възхвалих, -и; възхвалил; възхвален; възхвалех, -еше; възхвалел възхвалявам, -аш, -ат; възхваляване въобще възхвалям, -яш, -ят; възхвалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; възхвалял, -яли; възхвалян, -яни; възхвалящ, -ящи; възхваляйки; възхваляне възхитя, -йш, -ят; възхитйх, -й; възхитйл, възхитен; възхитях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възхитял, -ели възход, -а, -ът възходящ, -ща, -що, -щи възцаря, -йш, -ят; възцарих, -й; възцарйл; възцарен; възцарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; възцарял, -ели възцарявам, -аш, -ат; възцаряване възшествие, възшествия вълк, вълка, -ът, вълци, два вълка вълнест, -а, -о, -и вълнодобив, -а, -ът, -и, два яълнодобива вълнообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни вълноотражател, -я, -ят, -и, два вълноотражателя вълчи, вълча, вълче, вълчи вълшебство, -а външност, външността въобразя (си), -йш, -ят; въобразйх, -й; въобразйл; въобразен; въобразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; въобразял, -ели въобразявам си, -аш си, -ат си; въобразяване въобщ& наречие
въодушевя въодушевя (се), -йш, -ят; въодушевих, -й; въодушевйл; въодушевен; въодушевях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; въодушевял, -ели въодушевявам (се), -аш, -ат; въодушевяване въоръжа (се), -йш, -ат; въоръжйх, -й; въоръжйл; въоръжен; въоръжах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; въоръжал, -ели въоръженост, въоръжеността въпйещ, -а, -о, -и и въпйющ (остар.) въплътя (се), -йш, -ят; въплътих, -й; въплътил; въплътен; въплътях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; въплътял, -ели въплътявам (се), -аш, -ат; въплътяване вървеж, -а, -ът вървешком и вървешката наречие върволяк, върволяци, два върволяка вървя, -йш, -ят; вървях, -я, -яхме, -яхте, -яха; вървял, -ели; вървян, -ени; вървях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; вървял, -ели; вървящ, -ящи; вървейки; вървене въргалям, -яш, -ят; въргалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; въргалял, -яли; въргалян, -яни; въргалящ, -ящи; въргаляйки; въргаляне вържа, -еш, -ат; вързах, върза; __________________ 104_______ вързал; вързан; вържех, -еше; вържел вързоп, -а, -ът, -и, два вързопа върколак, -а, -ът, -ци, два върколака върл, върла, върло, върли въртеж, -а, -ът, -и, два въртежа въртележка, въртележки въртелив, -а, -о, -и въртоглав и въртоглав, -а, -о, -и въртокъщник, -а, -ът, -ци, двама въртокъщници въртоп, -а, -ът, -и, два въртопа въртя, -йш, -ят; въртях, -я, -яхме, -яхте, -яха; въртял, -ели; въртян, -ени; въртящ, -ящи; въртейки; въртене върховйзъм, -зма, -змът върша, -иш, -ат; върших, -и; вършил; вършен; вършех, -еше; вършел, вършещ; вършейки; вършене вършея, -ееш, -еят; вършах, -а, -ахме, -ахте, -аха; вършал; вършан; вършеех, -ееше; вършеел; вършеещ; вършеейки; вършеене вършйтба, вършйтби вършйтбен, -ния(т), -на, -но, -нй въставам, -аш, -ат; въставане въстана, -еш, -ат; въстанах, -а; въстанал; въстанех, -еше; въстанел въстание, -ия въстаник, -а, -ът, -ци, двама въстаници вътрешнополитйчески, -а, -о, -и вътрешност, вътрешността вътък, -а, -ът, -ци, два вътъка
______ 105__________________ гардже вял, вялия(т), вяла, вяло, вяли вялост, вялостта вяра, вери вярвам, -аш, -ат; вярване вярващ, -ща, -що, -щи вярност, верността вясвам се, -аш се; вясване вясна се, веснеш се, весне се, веснем се, веснете се, вяснат се; вяснах се, вясна се; вяснал се; веснех се, веснеше се; веснел се вятър, -а, -ът, ветрове и ветри (поетп.), два вятъра вятърен, вятърна, -о, -и и ветрена (мелница) вятърничав, -а, -о, -и вятърничавост, вятърничавостта габрак, -а, -ът, -ци,два габрака габър, -а, -ът, габъри, два габъра габарчевж. кабарче гад, гада, гадът, гадове, два гада гад ж., гадта гадател, -я, -ят, -и, двама гадатели гадая, -аеш, -аят; гадах, -а; гадал; гадан; гадаех, -еше; гадаел; гадаещ; гадаейки; гадаене гадност, гадността гадост, гадостта газ, -а, -ът, газове, два газа газж., газта (течност) газообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни газопровод, -а, -ът, -и, два газопровода газьол, -а, -ът гайдар, -я, -ят, -и, двама гайдари; гайдарю! гаитан-вежди мн, гайтанджйязс, -та, -йи, двама гайтанджйи гйлаконцерт, -а, -ът галантерйст, -а, -ът, -и, двама галантерйсти галантерия, галантерии галантност, галантността галванизация, галванизации галйрия, галерии гальовен, -вния(т), -вна, -вно, -вни гама-спектър, -а, -ът, -три гамен и гамен, -а, -ът, -и, двама гамени гараж, -а, -ът, -и, два гаража гарант, -а, -ът, -и, двама гаранти гаранционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни гаранция, гаранции гардероб, -а, -ът, -и, два гардероба гардеробиер, -а, -ът, -и, двама гардеробиери гардже, -та
гарнизонен гарнизонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни гарсониера, гарсониери гастрольор, -а, -ът, -и, двама гастрольори гася, -йш, -ят; гасих, -й; гасил; гасен; гасях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; гасял, -ели; гасящ, -ящи; гасейки; гасене гатерйст, -а, -ът, гатерйсти, двама гатерйсти гаф, гафа, гафът, гафове, два гафа гащник, -а, -ът, -ци, двама гащници гвардия, гвардии гвоздей, -ея, -еят, гвоздеи, два гвоздея где и де наречие гдето и дето наречие геврекчйяз*., -та, -йи, двама геврекчйи гейм, гейма, -ът, геймове, два гейма гемиджйялс, -та, -йи, двама гемиджйи гемия, гемйи генеалогичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни ген^за и генезис генерал-губернатор, -а, -ът, -и, двама генерал-губернатори генерализация, генерализации генерация, генерации гениален, -лния(т), -лна, -лно, -лни гениалност, гениалността гений, -ия, -ият, -ии, двама гении __________________ 106_______ гениталии мн. геноцйд, -а, -ът, -и, два геноцйда г-образен, -зния(т), -зна, -зно, -зни географ, -а, -ът, -и, двама географи геодез, -а, -ът, -и, двама геодези геодезист, -а, -ът, -и, двама геодезйсти геолог, -а, -ът, геолози, двама геолози геологопроучвател, -я, -ят, -и, двама геологопроучватели геоложка, геоложки геомагнетйзъм, -зма, -змът геоцентрйзъм, -зма, -змът гепард, -а, -ът, -и, два гепарда герб, -а, -ът, гербове, два герба герг^ф, -а, -ът, -и, два гергефа Гергьовден гергьовски, -а, -о, -и горест, -а, -о, -и германйст, -а, -ът, -и, двама германйсти героизйрам, -аш, -ат; героизйране геройзъм, -зма, -змът героика, -и геройчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни геройчно-патриотйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни геройчност, героичността герой, -оя, -оят, -ой, двама герои геш^фт, -а, -ът, -и, два гешефта гешефтар, -я, -ят, -и, двама гешефтари
______ 107__________________ гибел ж., гибелта гигант, -а, -ът, -и, двама гиганти гигантизъм, -зма, -змът гигантски, -а, -о, -и гид, гида, -ът, -ове, двама гидове гидиям., -та, гидйи; гидййо! гиздав, -а, -о, -и гйздавост, гиздавостта гиздосйя, гиздосйи гйлдия, гйлдии гимназиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни гимназйст, -а, -ът, -и, двама гимназйсти гимназйстка, гимназйстки гимназия, гимназии гинеколог, -а, -ът, -зи, двама гинеколози гинеколожка, -и главатар, -я, -ят, -и, двама главатари; главатарю! главен, -вния(т), -вна, -вно, -вни главест, -а, -о, -и главнокомандващ, -ия, -ият, -и двама главнокомандващи главня, -й главоболя, -йш, -ят; главоболих, -й; главоболйл; главоболен; главоболях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; главоболял, -ели; главоболящ, -ящи; главоболейки; главоболене главозамйя (се), -аеш, -аят; главозамаях,-ая; главозамаял, -аяли; главозамаян, -аяни; гледец главозамаех, -аеше; главозамаел главоломен, -мния(т), -мна, -мно, -мни главя (се), -йш, -ят; главйх, -й; главен; главях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; главял, -ели; главене главявам (се), -аш, -ат; главяване глаголност, глаголността глад, глада, гладът гладен, -дния(т), -дна, -дно, -дни гладиатор, -а, -ът, -и, двама гладиатори гладиола, -и гладкост, гладкостта гладкостенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни гладорйя, гладорйи глйдък, -дкия(т), -дка, -дко, -дки гламав, -а, -о, -и гланц, -а, -ът, гланцове, два гланца гларус, -а, -ът, -и, два гларуса гласеж, -а, -ът, -и, два гласежа гласност, гласността гласовйтост, гласовитостта гласоподавател, -я, -ят, -и, двама гласоподаватели глася, -йш, -ят; гласйх, -й; гласйл; гласен; гласях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; гласял, -ели; гласене глашатай, -ая, -аят, -аи, двама глашатаи; глашатаю! гледец, -а, -ът, гледцй, два гледеца
гледжосам гледжосам, -аш, -ат гледка, гледки глезльо л., -то, -ьовци, двама глезльовци глезотйя, глезотии глетчер, -а, -ът, -и, два глетчера глечж., глечта глинен, -а, -о, -и глинест, -а, -о, -и глист, -а, -ът, глисти, два глиста глицйния, глицйнии глобя, -йш, -ят; глобйх, -й; глобйл; глобен; глобях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; глобял, -ели глобявам, -аш, -ат; глобяване глог, глога, глогът, глогове, два глога глождя, -еш и -иш, -ят; глозгах, -а и глождих, -и; глозгал и глождил; глозган и гложден; глождех, -еше; глождел; глождещ; глождейки; глозганеи глождене глумлив, -а, -о, -и глумя се, -йш се, -ят се; глумйх се, -й се; глумйл се; глумен; глумях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; глумял се, -ели се; глумящ се, -ящи се; глумейки се; глумене глупав, -а, -о, -и глупавичък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки глупак, -а, -ът, -ци, двама глупйци глупец, -а, -ът, -пцй, двама глупцй _________________ 108______ глупея, -ееш, -еят; глупях, -я, -яхме, -яхте, -яха; глупял, -ели; глупеех, -ееше; глупеел; глупеещ; глупеейки; глупеене глупост, глупостта глухар, -а, -ът, -и, два глухара глухоням, глухонемия(т), -няма, -нямо, -неми глушея, -ееш, -еят; глушах, -а; глушал; глушеех, -ееше; глушеел; глушеещ; глушеейки; глушеене глъч, -а, -ът, глъчове; глъчж., глъчта гмеж ж., гмежта гневлйв, -а, -о, -и гневлйвост, гневливостта гневност, гневността гневя (се), -йш, -ят; гневйх, -й; гневйл; гневен; гневях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; гневял, -ели; гневящ, -ящи; гневейки; гневене гнездо и гняздо, гнезда гнетя, -йш, -ят; гнетйх, -й; гнетйл; гнетен; гнетях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; гнетял, -ели; гнетящ, -ящи; гнетейки; гнетене гнйлост, гнилостта гнйя, гниеш, гнйят; гних, -и; гнил; гнйех, -еше; гнйел; гнйещ; гнйейки; гнйене гной ж., гнойта и гной, гноя, гноят, гноеве (гноища) гноя, -йш, -ят; гнойх, -й; гнойл; гноен; гноях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; гноял, -ели; гноящ, -ящи; гноейки; гноене
_ 109 гнуслйв, -а, -о, -и гнуслйвост, гнусливостта гнуся се, -йш се, -ят се; гнусих се; гнусйл се; гнусен; гнусях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; гнусял се, -ели се; гнусящ се, -ящи се; гнусейки се; гнусене гняв, гнева, гневът говедар, -я, -ят, -и, двама говедари говедовъдство говедце, говедца говея, -ееш, -еят; говях, -я, -яхме, -яхте, -яха; говял, -ели; говеех, -ееше; говеел; говеещ; говеейки; говеене говорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни говорен, -а, -о, -и говорилня, -и говорйтел, -я, -ят, -и, двама говорйтели -годе: 1^о-гЬде, кои-гбде, какъвгЪд,е, къде-годе и пр. годеж, -а, -ът, годежи, два годежа годежар, -я, -ят, -и, двама годежари годен, -дния(т), -дна, -дно, -дни годен, -а, -о, -и годност, годността годя (се), -йш, -ят; годих, -й; годил; годен; годях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; годял, -ели годявам (се), -аш, -ат; годяване годявка, годевки гоен, гойна, гойно, гойни гоен, -а, -о, -и гонитба гол-голенйчък, голголенйчкия(т), голаголенйчка, голо-голенйчко, голи-голенйчки големея се, -ееш се, -еят се; големях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; големял се, -ели се; големеех се, -ееше се; големеел се; големеещ се; големеейки се; големеене големя се, -йш се, -ят се; големйх се, -й се; големйл се; големях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; големял се, -ели се; големящ се, -ящи се; големеейки се; големеене Голиат гол-линия, гол-лйнии гол-майстор, -а, -ът, -и; двама гол-майстори голобрад, -а, -о, -и гологлав, -а, -о, -и голосеменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни голослбвност, голословността голотйя, голотйи голф, -а, -ът (игра) голф, -а, -ът, голфове, два голфа (панталон) гольом., -то, -ьовци, двама гольовци голям, големия(т), голяма, голямо, големи гонг, -а, -ът, гонгове, два гонга гондолиер, -а, -ът, -и, двама гондолиери гонитба, гонитби
гонител гонител, -я, -ят, -и, двама гонйтели горд, горда, гордо, горди горделив, -а, -о, -и горделивост, горделивостта гордея се, -ееш се, -еят се; гордях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; гордял се, -ели се; гордеех се, -ееше се; гордеел се; гордеещ се; гордеейки се; гордеене гордиев възел гордост, гордостта гбре-долу наречие горен, -рния(т), -рна, -рно, -рни гор^н, -а, -о, -и горест ж., горесттЬ, горести горещ, -а, -о, -и горещницилм. горещя се, -йш се, -ят се; горещих се, -й се; горещйл се; горещях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; горещял се, -ели се; горещящ се, -ящи се; горещейки се; горещене горйст, -а, -о, -и горкйя(т), горката, -кото, -кйте горко ми Горна баня горнобански, -а, -о, -и Горна Оряховица горнооряховски, -а, -о, -и горско-планйнски, -а, -о, -и горскостопански горча, -йш, -ат; горчах, -а; горчал; горчах, -&ше, -ахме, -ахте, -аха; горчал, -ели; горчащ, -ащи; горчене 110 горчйв, -а, -о, -и горчйвка, горчйвки горчйво-сладък, -дкия(т), -дка, -дко, -дки горък, гбркия(т), горка, горко, горки горя, -йш, -ят; горях, -я, -яхме, -яхте, -яха; горял, -ели; горящ, -ящи; горейки, горене горен, -а, -о, -и от гл. горя горен, -рния(т), -рна, -рно, -рни Господ, -а господар, -я, -ят, -и, двама господари; господарю! господарствам, -аш, -ат; господарстване господствам, -аш, -ат; господстване господин, -а, -ът, господа; господйне! госпожа, госпожй и госпожи; госпожо! госпожица, -и; госпожице! гост, -а, -ът, -и, двама гости гостилничар, -я, -ят, -и, двама гостилничари; гостилничарю! гостна, гостни гостолюбив, -а, -о, -и гостя, -йш, -ят; гостих, -й; гостйл; гостен; гостях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; гостял, -ели готбвност, готовността гощавка, гощавки гоя, гойш, гоят; гоих, гой; гойл; гоен; гоях, гоеше, -яхме, -яхте, -яха; гоял, гоели; гоящ, гоящи; гоейки; гоене грабеж, -а, -ът, грабежи, два грабежа
______ 111__________________ грабйтел, -я, -ят, -и, двама грабители грабителствам, -аш, -ат; грабйтелстване граблйв, -а, -о, -и граблйвост, грабливостта гравирбвка, гравировки гравирбвъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни гравитационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни гравьор, -а, -ът, -и, двама гравьбри гравюра, -и град, града, градът, градове, два града град, градй, -ът (валеж) градация, градации градеж, -а, -ът, -и, два градйжа градец, -а, -ът, градовцб, два градеца градйвност, градивносттй градинар, -я, -ят, -и, двама градинари; градинарю! градостройтел, -я, -ят, -и, двама градостройтели градоустройство градски, -а, -о, -и градуирам, -аш, -ат; градуиране градус, -а, -ът, -и, два градуса градче, градчета градя, -йш, -ят; градйх, -й; градил; граден; градях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; градял, -ели; градящ, -ящи; градейки; градене гражданственост, гражданствеността графоложки грамадност, грамадността грамаж, -а, -ът, -и, два грамажа граматикар, -я, -ят, -и, двама граматикари грамйбн, -а, -ът, -и, два грамйбна грамкалбрия, грамкалбрии грамотност, грамотността грамофонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни грандиозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни грандомания, грандомании гранйв, -а, -о, -и гранича, -иш, -ат; гранйчих, -и; граничил; гранйчех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; гранйчел; граничещ; гранйчейки граничар, -я, -ят, -и, двама граничари; граничарю! гранулация, гранулации гранулом, -а, -ът, -и, два гранулома и гранулома, -и грапав, -а, -о, -и грапавичък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки грапя, -иш, -ят; грапих, -и; грапил; грапен; грапех, -еше; грапел; грапещ; грапейки; грапене грапавост, грапавостта гратисчия ле., -та, -ии, двама гратисчии граф, графа, -ът, графове, двама графове графолбг, -а, -ът, -зи, двама графолози графоложки, -а, -о, -и
грациозен грациозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни грациозност, грациозността грация, грации грача, -иш, -ат; грачих, -и; грачил; грачех, -еше; грачел; грачещ; грачейки; грйчене греба, -еш, -ат; гребах, -а; гребал; гребан; гребях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; гребял, -ели; гребящ, -ящи; гребейки; гребане гребеновиден, -дния(т), -дна, -дно, -дни гредоред, -а, -ът, -и, два гредореда грездей, -ея, -еят, грездеи, два грездея гресж., грестй гресьбрка, -и греховен, -вния(т), -вна, -вно, -вни греховност, греховността грехота е греша, -йш, -ат; греших, -й; грешйл; грешен; грешах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; грешал, -ели; грешащ, -ащи; грешейки; грешене грешен, -шния(т), -шна, -шно, -шни грея, грееш, греят; грях, гря, гряхме, гряхте, гряха; грял, грели и греял, греяли; грян, грени и греян, греяни; rpfcex, грееше; греел; греещ; греейки; греене грив, -а, -о, -и грйвест, -а, -о, -и 112______ грйвяк, -а, -ът, грйвяци, два грйвяка григориански календар грйжа се, -иш се, -ат се; грйжих се, -и се; грйжил се; грйжех се, -еше се; грйжел се; грйжещ се, грйжейки се; грйжене грижлйв, -а, -о, -и грижовност, грижовността гриза, -еш, -ат; грйзах, -а; гризал; грйзан; гризях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; гризял, -ели; гризящ, -ящи; гризейки; грйзане грйзкам, -аш, -ат; грйзкане грйзна, -еш, -ат; грйзнах, -а; грйзнал; грйзнат; грйзнех, -еше; грйзнел гризу ср., -то гримьор, -а, -ът, -и, двама гримьори грйс-халва, -и гриф, грйфа, грйфът, грйфове, два грйфа гроб, гроба, гробът, гробове, два гроба гробар, -я, -ят, -и, двама гробари; гробарю! гробище, гробища грозд, грозда, гроздът, гроздове, два грозда гроздар, -я, -ят, -и, двама гроздари гроздче, -та грознея, -ееш, -еят; грознях, -я; грознял, -ели; грознеех, -ееше; грознеел; грознеещ; грознеейки; грознеене грозничък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки
______ 113__________________ грозотия, грозотии грозя, -йш, -ят; грозих, -й; грозйл; грозен; грозях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; грозял, -ели; грозящ, -ящи; грозейки; грозене громя, -йш, -ят; громйх, -й; громил; громен; громях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; громял, -ели; громящ, -ящи; громейки; громене гротескния(т), -екна, -скно, -екни (за нечл. ф. м. р. се използва гротесков) гротесков, -а, -о, -и груб, -а, -о, -и грубиян и грубиянин, -а, -ът, грубияни, двама грубияни грубост, грубостта, грубости грудка, -и грунд, грунда, грундът, грундове, два грунда групов, -а, -о, -и груповбд, -а, -ът, -и, двама груповоди грухтя, -йш, -ят; грухтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; грухтял, -ели; грухтящ, -ящи; грухтейки; грухтене гръб, гърба, гърбът, гърбове, два гърба гръбльо м., -то, гръбльовци, двама гръбльовци гръд ж., гръдта, гърдй грък, гърка, -ът, -ци, двама гърци гръклян, -а, -ът, гръкляни, два гръкляна 8* гурбетчия гръклянов, -а, -о, -и гръм, гърма, гърмът, гръмове, два гърма гръмвам, -аш, -ат; гръмване гръмкост, гръмкостта гръмовен, -вния(т), -вна, -вно, -вни гръмовержец, -а, -ът, -жци, двама гръмовержци гръмоотвод, -а, -ът, -и, два гръмоотвода гръмотевичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни гръмък, гръмкия(т), -мка, -мко, -мки грънчар, -я, -ят, -и, двама грънчари гръцки, -а, -о, -и грях, греха, грехът, грехове, два гряха губерния, губернии гувернантка, гувернантки гуверньор, -а, -ът, -и, двама гуверньори гугутка, -и гузност, гузността гулйя, гулйи гуляй, -яя, -яят, гуляи, гуляите, два гуляя гуляйджйям., -та, -йи, двама гуляйджйи гуляя, -яеш, -яят; гулях, -я, -яхме, -яхте, -яха; гулял, -яли; гуляех, -яеше, -яехме, -яехте, -яеха; гуляел; гуляещ; гуляейки; гуляене гурбетчиям., -та, -йи, двама гурбетчии
гурелив _________________ 114_______ гурелйв, -а, -о, -и гуслар, -я, -ят, гуслари, двама гуслари, гусларю! гуша се, -иш се, -ат се; гуших се, -и се; гушил се; гушен; гушех се, -еше се, -ехме се, -ехте се, -еха се; гушел се; гушещ се; гушейки се; гушене гушав, -а, -о, -и гушест, -а, -о, -и гъбест, -а, -о, -и гъвкав, -а, -о, -и гъвкавост, гъвкавостта гъгнив, -а, -о, -и гъгнйвост, гъгнивостта гъгрйчав, -а, -о, -и гъдулар, -я, -ят, -и, двама гъдулари; гъдуларю! гълтам, -аш, -ат; гълтане Гълфстрийм гълча, -йш, -ат; гълчах, -а; гълчал, -али; гълчан; гълчах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; гълчал, -ели; гълчащ, -ащи; гълчейки; гьлчене гълъб, -а, -ът, -и, два гълъба гълъбар, -я, -ят, -и, двама гълъбари гълъбов, -а, -о, -и гълъбче, -ета гъмжа, -йш, -ат; гъмжах, -а; гъмжал, -али; гъмжах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; гъмжал, -ели; гъмжащ, -ащи; гъмжейки; гъмжене гърбав, -а, -о, -и гърбавина, -й гърбест, -а, -о, -и гърда, гърди гърдест, -а, -о, -и гърлест, -а, -о, -и гърлобол, -а, -ът гърмеж, -а, -ът, гърмежи, два гърмежа гърмя, -йш, -ят; гърмях, -я, -яхме, -яхте, -яха; гърмял, -ели; гърмян, -ени; гърмях, -еше, -яхме, гърмяхте, -яха; гърмял, -ели; гърмящ, -ящи; гърмейки; гърмене гърцйзъм, -зма, -змът, -зми, два гърцйзъма гърча (се), -иш, -ат; гърчих, -и; гърчил; гърчен; гърчех, -еше; гърчел; гърчещ; гърчейки; гърчене гърчав, -а, -о, -и гъсар, -я, -ят, -и, двама гъсари гъст, гъста, гъсто, гъсти гъстея, -ееш, -еят; гъстях, -я, -яхме, -яхте, -яха; гъстял, -ели; гъстеех, -ееше; гъстеел; гъстеещ; гъстеейки; гъстеене гьол, -а, -ът, гьолове и гьолища, два гьдла гьон, -а, -ът, гьонове, два гьона Гьоте гювеч, -а, -ът, -и, два гювеча гюдерйя, гюдерии гюл, гюла, гюлът, гюлове, два гюла гюле, -ета и гюлле, -ета гюрултйя, гюрултии гяур и гяурин, -а, -ът, гяури, двама гяури
______ 115 даалйя м., -та, -йи, двама даалйи давам, -аш, -ат давност, давността даденост, дадеността дЬки мн. да лай-лама ж., -та, -и, двама далай-лами далекоглед, -а, -ът, -и, два далекогледа далекогледство далекопровод, -а, -ът, -и, два далекопровода далече и далеч наречие дЬлия, далии далнобойност, далнобойността далновйдност, далновидността далтонйзъм, -зма, -змът далтонист, -а, -ът, -и, двама далтонйсти дам, -а, -ът, дймове, два дама дам, дадеш, даде, дадем, дадЬте, дадат; дадох, даде, дадохме, дадохте, дадоха; дал; д&ден; дадях, -еше, -яхме, -йхте, -яха; дадял, -ели дамаджана, -и дпмаскйн, -а, -ът, -и, два дамаскйна дамаскинар, -я, -ят, -и, двама дамаскинари дамбклиев меч дан ж., данта дппЬк, -а, -ът, -ци, два данака (данЬче) дванайсет дандания, дандании данни м н. дансинг, -а, -ът, -и, два дансинга данък, -а, -ът, -ци, два данъка даракчйялс, -та, -йи, двама даракчйи дарвинйзъм, -зма, -змът дарйтел, -я, -ят, -и, двама дарйтели дармояд и дармоядец, -а, -ът, -и, двама дармояди и дармоядци даровйтост, даровитостга даром наречие даря, -йш, -ят; дарйх, дарй; дарил; дарен; дарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; дарял, -ели дарявам, -аш, -ат; даряване даскаллък, -а, -ът два, двата м., две, двете ж. и ср. двама и двамйна, -та м. -лично двамца и двамка, -там.-лично умалиш. двадесет, двадесетте и двайсет, двайсетте двадесетгодишен и двайсетгодишен, -шния(т), -шна, -о, -и двадесети и двайсети, -а, -о, -и дваж и дважди наречие дваж-триж наречие двайсет, двайсетте и двадесет, двадесетте двайсет-трййсет и двйдесеттрйдесет дванайсет, дванайсетте и дванадесет, дванадесетте
дванайсетопръстник дванайсето пръстник и дванадесетопръстник, -а, -ът, -ци, два дванайсето пръстника дванайсетстепенен и дванадесетостепенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни двегодишен, -шния(т), -шна, -шно, -шни двеста (и дв^сте -остар.) двигател, -я, -ят, -и, два двигателя двйжимост, движимостта двоен, двойния(т), двойна, -о, -и двоетбчие, двоеточия двойкаджиялщ -та, -ии, двама двойкаджии двойственост, двойствеността дворищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни двоумение, -ия двоумя се, -йш се, -ят се; двоумих се, -й се; двоумйл се; двоумях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; двоумял се, -ели се; двоумящ се, -ящи се; двоумейки се; двоумене двоя (се), -йш, -ят; двойх, -й; двоил; двоен; двоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; двоял, -ели; двоящ, -ящи; двоейки; двоене двояк, -а, -о, -и двоякост, двоякостта двуббй, -оя, -оят, двубои, два двубоя двубрачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни двувалентност, двувалентността двувластнически, -а, -о, -и __________________116_______ двувръх, двувърхия(т), двувърха, -о, -и двуглав, -а, -о, -и двугодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни двугръб, двугърбия(т), двугърба, -о, -и двуконен, -нния(т), -нна, -нно, -нни двулевов, -а, -о, -и двулйчнича, -иш, -ат; двулйчничих, -и; двулйчничил; двулйчничех, -еше; двулйчничел; двулйчничещ; двулйчничейки; двулйчничене двумачтов, -а, -о, -и двуместен, -стния(т), двуместна, -о, -и двуметров, -а, -о, -и двунбг, -а, -о, -и двуполов, -а, -о, -и двураменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни двурог, -а, -о, -и двусеменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни двусериен, -ийния(т), -ийна, -ийно, -ийни двусменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни двусмислен, -ния(т), -на, -но, -ни двусмйсленост, двусмислеността двустаен, -айния(т), -айна, -айно, -айни
дезорганизация двустенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни двустранност, двустранността двутактов, -а, -о, -и двутбнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни двуцевка, двуцевки двуцилйндров, -а, -о, -и двучасов, -а, -о, -и двучленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дебати мн. дебеланколс, -то, -овци, двама дебеланковци дебелея, -ееш, -еят; дебелях, -я, -яхме, -яхте, -яха; дебелял, -ели; дебелеех, -ееше; дебелеел; дебелеещ; дебелеейки; дебелеене дебелоглав, -а, -о, -и дебелоглавщина дебелокож, -а, -о, -и дебелоок, -а, -о, -и дебнешката и дебнешком наречие дЬбрилш. дебютант, -а, -ът, -и, двама дебютанти дебютантка, -и девалвация, девалвации девесйл, -а, -ът, -и, два девесйла д^вет, деветте деветгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни деветдесет, деветдесетте деветдесетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни деветдесети, -а, -о, -и деветнайсет, деветнайсетте и деветнадесет, деветнадесетте деветнадесетия деветнайсети, -а,-о, -и деветнайсетгодйшен и деветнадесетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни деветчленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни девйз, -а, -ът, девизи, два девйза девйзилш. (валута) девствен, -ния(т), -на, -но, -ни девственост, девствеността девство дегенерация, дегенерации де-гйди междуметие деградация, деградации дегустация, дегустации дедйлш. (предци) дедукция, дедукции деен, дейния(т), дейна, дейно, дейни дееспособност, дееспособността деец, -а, -ът, дейци, двама дейци дежуря, -иш, -ят; дежурих, -и; дежурил; дежурех, -еше; дежурел; дежурещ; дежурейки; дежурене дезертьор, -а, -ът, -и, двама дезертьори дезинфекционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дезинфекция, дезинфекции дезорганизация, дезорганизации
дезорганизираност дезорганизйраност, дезорганизираността дезориентация, дезориентации дезориентираност, дезориентираността дейзъм, -зма, -змът дейст, -а, -ът, -и, двама дейсти дейност, дейността действеност, действеността действителност, действ ителността декадент, -а, -ът, -и, двама декаденти декадентски, -а, -о, -и декан, -а, -ът, -и, двама декани декември декемврййски, -а, -о, -и декламация, декламации декларатйвност, декларативността декларация, декларации декоративност, декоративността декорация, декорации делба, делбй и дялба делегация, делегации дележ, -а, -ът, -и, два дележа делибашйялс, -та, -йи, двама делибашйи деликатност, деликатността делймост, делимостта делйриум, -а, -ът делйтба, делйтби делйтел, -я, -ят, делйтели, два делйтеля и делител делия м., -та, -йи, двама делйи; делййо! делничност, делничността __________________ 118______ деловйтост, деловитостта деловодйтел, -я, -ят, -и, двама деловодители деловодство делувиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни деля, -йш, -ят; делйх, -й; делйл; делен; делях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; делял, -ели; делящ, -ящи; делейки; делене демагог, -а, -ът, -зи, двама демагози демагогия, демагогии демагогствам, -аш, -ат; демагбгстване демагожки, -а, -о, -и демаркационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дембеллък, -а, -ът демилитаризация, демилитаризации демилитарйзъм, -зма, -змът демисезонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни демобилизационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни демобилизация, демобилизация демограф, -а, -ът, -и, двама демографи демографски, -а, -о, -и демократизация, демократизация демократизъм, -зма, -змът демократйчност, демократичността демокрация, демокрации демонйзъм, -зма, -змът
______ 119__________________ демонйчност, демоничността демонстрант, -а, -ът, -и, двама демонстранти демонстрация, демонстрации деморализация, деморализации ден, деня, денят, дни, два дена и два дни денационализаторски, -а, -о, -и денационализация денгуба, денгуби дене и денем наречие деннйца (звезда) деноминация, деноминации денонощен, -щния(т), -щна, -щно, -щни денувка, -и депилация, депилации депресивен, -вния(т), -вна, -вно, -вни депресия, депресии депутация, депутации дера, дереш, дерат; драх, дра; драл; дран; дерях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; дерял, -ели; дерящ, -ящи; дерейки; дране д^рби-мач, -а, -ът, дерби-мачове, два дерби-мача деребей, -ея, -еят, деребеи, двама деребеи деребействам, -аш, -ат; деребействане дередже, -то дерзая, -аеш, -аят; дерзах, -а; дерзал; дерзаех, -аеше; дерзаел; дерзаещ; дерзаейки; дерзйене дефект дерматолог, -а, -ът, -зи, двама дерматолози десен, десния(т), дясна, дясно, десни десерт, -а, -ът, -и, два десерта десет, десетте десетка, десетки десетобой, -оя, -оят, -ой, два десетобоя десетолевка, -и десетостепенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни десничар, -я, -ят, -и, двама десничари деспотйзъм, -зма, -змът деспбтство, -то дестилационен, -нна, -нно, -нни дестилация, дестилации десятка вж. десетка детайл, -а, -ът, детайли, два детайла детайлен, -лния(т), -лна, -лно, -лни детектив, -а, -ът, -и, двама детектйви детерминйзъм, -зма, -змът детеубйец, -а, -ът, -ййци, двама детеубййци детиня се, -йш се, -ят се; детинйх се, -й се; детинйл се; детинях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; детинял се, -ели се; детинящ се, -ящи се; детинейки; детинене детонация, детонации детско-юношески, -а, -о, -и дефект, -а, -ът, -и, два дефекта
дефектен дефектен, -тния(т), -тна, -тно, -тни дефиниция, дефиниции деформация, деформации децентрализация, децентрализации дециметър, -а, -ът, -три, два дециметра деятел, -я, -ят, -и, двама деятели деятелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни деятелност, деятелността джаз, джаза, джазът, джазове, два джаза джазбанд, -а, -ът, -и; два джазбанда джамбаз, -а, -ът, -и, двама джамбази джамджйя м., -та, -йи двама джамджйи джамия, джамии джанка, -и джапам, -аш, -ат; джапане джапанка, -и джасвам, -аш, -ат; джасване джасна, -еш, -ат; джаснах джафвам, -аш, -ат; джафване джафна, -еш, -ат; джафнах, -а; джафнал; джафнех, -еше; джафнел джебчйялс, -та, -йи, двама джебчйи джезве, джезвета джемпър, -а, -ът, -и, два джемпъра джентълмен, -а, -ът, -и, двама джентълмени 120 джйбров, -а, -о, -и джин, -а, -ът, джйнове, два джйна джинс, -а, -ът, джйнсове, два джйнса (род) джинси мн. (панталони) джип, -а, -ът, джйпове, два джйпа джйро, джйра и жйро, жйра джйу-джйцу ср., -то джоб, -а, -ът, джобове, два джоба джоджен, -а, -ът, -и, два джбджена джолан, -а, -ът, -и, два джолана джувка, джувки джудже, -та джунгла, -и джуруляк, -а, -ът, джуруляци, два джуруляка дзвйска, -и дзифт, -а, -ът диабет, -а, -ът диагноза, -и диагностйк, -а, -ът, -ци, двама диагностици диагонал, -а, -ът, -и, два диагонала диаграмен, -мния(т), -мна, -мно, -мни диадема, -и диалект, -а, -ът, -и, два диалекта диалектйзъм, -зма, -змът, диалектйзми, два диалектизъма диалектолог, -а, -ът, -зи, двама диалектолози
______ 121___________________ диалектоложка, -и диалог, -а, -ът, -зи, два диалога диамант, -а, -ът, -и, два диаманта диамантен, -тния(т), -тна, -тно, -тни диаметър, -а, -ът, -три, два диаметъра диапазон, -а, -ът, -и, два диапазона диапозитив, -а, -ът, -и, два диапозитива Диарбекйр диария, диарии див, -а, -о, -и диверсант, -а, -ът, -и, двама диверсанти диверсантка, -и диверсионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни диверсия, диверсии дивея, -ееш, -еят; дивях, -я, -яхме, -яхте, -яха; дивял, -ели; дивеех, -ееше; дивеел; дивеещ; дивеейки; дивеене дивидент, -а, -ът, -и, два дивидента дивизионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дивизия, дивизии диворастящ, -щия(т), -ща, -що, диворастящи дивотия, дивотии дивя, -йш, -ят; дивйх, -й; дивйл; дивен; дивях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; дивял, -ели; дивящ, -ящи; дивейки; дивене диез, -а, -ът, диези, два диеза дирек дизаин, -а, -ът дизайнер, -а, -ът, -и, двама дизайнери дйзелмотор, -а, -ът, -и, два дйзелмотора дизентерия, дизентерии диканя, -и диктаторствам, -аш, -ат; диктаторстване диктовка, диктовки дйкция, дйкции дилаф, -а, -ът, дилафи, два дилафа дилетант, -а, -ът, -и, двама дилетанти дилетантство дилижанс, -а, -ът, -и, два дилижанса Димитровден димя, -йш, -ят; димях, -я, -яхме, -яхте, -яха; димял, -ели (изпускам дим) и димйх, -й; димйл (одимявам); димях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; димял, -ели; димящ, -ящи; димейки; димене динамйзъм, -зма, -змът динамйчност, динамичносттй дйнар, -а, -ът, -и, два дйнара династия, династии динозавър, -а, -ът, -ври, два динозавъра диоптър, -а, -ът, -три, два диоптъра дипломант, -а, -ът, -и, двама дипломанти дипломация, дипломации дирек, -а, -ът, -ци, два дирека
директория директория, директории дирекционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дирекция, дирекции диригент, -а, -ът, -и, двама диригенти диригентски, -а, -о, -и дирижабъл, -а, -ът, -бли, два дирижабъла дисаги мн. дисекция, дисекции дисертационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дисертация, дисертации дисимилационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дисимилация, дисимилации дискретност, дискретността дискриминационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дискриминация, дискриминации дискусионен, -нния(т), -нна, -о, -и дискусия, дискусии дислокация, дислокации диспропорционален, -лния(т), -лна, -лно, -лни диспропорция, диспропорции дистанция, дистанции дисхармония, дисхармонии дисциплинираност, дисциплинираността дитирамб, -а, -ът, -и, два дитирамба диференциал, -а, -ът, -и, два диференциала диференциален, -лния(т), -лна, -лно, -лни __________________122_______ диференциация, диференциации дифтерия, дифтерии дифтонг, -а, -ът, -и, два дифтонга дифузия, дифузни дланж., дланта, длани длъгнест, -а, -о, -и длъж (надлъж) длъжност, длъжността, длъжности доайен, -а, -ът, -и, двама доайени добавка,добавки добавям, -яш, -ят; добавяне добера (се), -еш, -ат; добрах, -а; добрал; добран; доберях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; доберял, -ели добив, -а, -ът, -и, два добива добитък, -а, -ът, -ци, два добитъка доблест, доблестта доближа, -еш, -ат; доблйзах, -а; доблйзал; доблизан; доближех, -еше; доближел доближа (се), -йш, -ат; доближйх, -й; доближйл; доближен; доближах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; доближал, -ели доброволност, доброволността добродетел ж., -та, добродетели добродетел, -я, -ят, -и, двама добродетели доброжелател, -я, -ят, -и, двама доброжелатели доброжелателност, доброжелателността
договарям доброкачествен, -ния(т), -на, -но, -ни доброкачественост, доброкачествеността добронамереност, добронамереността добросъвестност, добросъвестността добросърдбчност, добросърдечността добросъседски, -а, -о, -и доброявам, -аш, -ат; доброяване Добруджа добряк, -а, -ът, -ци, двама добряци добър, добрйя(т), добра, -б, -й доварявам, -аш, -ат; доваряване доведа, -еш, -ат; доведох, -веде, доведохме, -охте, -оха; довел; доведен; доведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; доведял, -ели довереност, довереностга доверител, -я, -ят, -и, двама доверйтели доверчйв, -а, -о, -и доверчйвост, доверчивостта доверя (се), -йш, -ят; доверйх, -й; доверйл; доверен; доверях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; доверял, -ели доверявам, -аш, -ат; доверяване довея, -ееш, -еят; довях, -я, -яхме, -яхте, -яха и довеях, -ея; довял, довяла, -о, -ели и довеял, -еяли; довян, довяна, -о, -ени, довят, довята, -о, -ети и довеян, -еяни; довеех, -ееше; довеел довлека (се), -чеш, -кат; довлякох, довлече, -якохме, -якохте, -якоха; довлякъл, довлякла, -кло, довлекли; довлечен; довлечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; довлечал, -ели довод, -а, -ът, -и, два довода довоенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни довблствам, -аш, -ат; доволстване довчера наречие довчерашен, -шния(т), -шна, -шно, -шни довявам, -аш, -ат; довяване дог, дога, -ът, догове, два дога догадка, догадки доганджйя ле, -та, -йи, двама доганджйи догарям, -яш, -ят; догарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; догарял, -яли; догарящ, -ящи; догйряйки; догаряне догасявам, -аш, -ат; догасяване догматйзъм, -зма, -змът догматйчност, догматичността догневее ме; догневя ме; догневяло ме; догневееше ме; догневеело ме догневява ме; догневяваше ме; догневявало ме договарям, -яш, -ят; договарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; договарял, -яли; договарящ, -ящи; договаряйки; договаряне
догоря догоря, -йш, -ят; догорях, -я, -яхме, -яхте, -яха и догорих, -й (яегцо); догорял, -ели и догорйл (нещо); догорях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; догорял, -ели догорявам, -аш, -ат; догоряване дограмаджйяж., -та, -йи, двама дограмаджии догрешава ме; догрешаваше ме; догрешавало ме догрешее ме; догреша ме; догрешало ме; догрешееше ме; догрешеело ме додатък, -а, -ът, -ци, два додатъка додее ми; додя ми; додяло ми; додееше ми; додеело ми додея, -ееш, -еят; додеях, -ея; додеял, -еяли; доддех, -ееше; додеел додремва ми се и додрямва ми се; додремваше ми се и додрямваше ми се; додремвало ми се и додрямвало ми се додреме ми се; додряма ми се; додряма ло ми се; до дремеше ми се; додрймело ми се додява ми се; додяваше ми се; додявало ми се додявам, -аш, -ат; додяване доен, дойния(т), дойна, дойно, дойни дожалее ми; дожаля ми; дожа ляло ми; дожалееше ми; дожалеело ми дожалява ми; дожаляваше ми; дожалявало ми __________________ 124_______ доживявам, -аш, -ат; доживяване доземи наречие дозировка, дозировки дозировъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни дойлня, -и дойда, -еш, -ат; дойдох, дойде, дойдохме, -охте, -оха; дошъл и дошел, -шла, -шло, -шлй; дойдех, -еше; дойдел докачлйвост, докачливостта доклад, -а, -ът, -и, два доклада докладчик, -а, -ът, -ци, двама докладчици докле (остар.) съюз докопча, -иш, -ат; докопчих, -и; докЬпчил; докопчен; докопчех, -еше; докопчел докопчвам (се), -аш, -ат; докопчване докосвам (се), -аш, -ат; докосване докЬсна, -еш, -ат; докоснах, -а; докЬснал; докоснат; докоснех, -еше; докоснел докрай наречие докривее ми; докривя ми; докривяло ми; докривееше ми; докривее ло ми докривява ми; докривяваше ми; докривееше ми; докривявало ми докроявам, -аш, -ат; докрояване докторант, -а, -ът, -и, двама докторанти документация, документации
домързи ме документйраност, документираността докъде наречие докъдето наречие докъм съюз долавям, -яш, -ят; долавях, ■яше, -яхме, -яхте, -яха; долавял, -яли; долавян, -яни; долавящ, -ящи; долавяйки; долавяне доларен, -рния(т), -рна, -рно, -рни доларов, -а, -о, -и долепя, -йш, -ят; долепйх, -й; долепйл; долепен; долепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; долепял, -ели долепям, -яш, -ят; долепях, -я, -яхме, -яхте, -яха; долепял, -яли; долепян, -яни; долепящ, -ящи; долепяйки; долепяне долетя, -йш, -ят; долетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; долетял, -ели долина и долйна, долинй долйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни долненец, -а, -ът, -нци, двама дблненци долнокачественост, долнокачествеността долнооряховски, -а, -о, -и долнопробност, долнопробността доложа, -иш, -ат; доложих, -и; доложил; доложен; доложех, -еше; доложел долошава ми; долошаваше ми; долошавало ми долошее ми; долоша ми; долошало ми; долошееше ми; долошеело ми долуподпйсан, -а, -о, -и долютее ми; долютя ми; долютяло ми; долютееше ми; долютеело ми долютява ми; долютяваше ми; долютявало ми дома наречие (у дома) дома наречие (аз съм си дома = аз съм у дома си) домакйнствам, -аш, -ат; домакйнстване домашар, -я, -ят и домошар, -и, двама домашари доменна пещ домилее ми; домиля ми; домиляло ми; домилееше ми; домилеело ми домилявам, -аш, -ат; домиляване доминантен, -тния(т), -тна, -тно, -тни доминион, -а, -ът, -и, два доминиона домовладетел, -я, -ят, -и, двама домовладетели домопритежател, -я, -ят, -и, двама домопритежатели доморасъл, -слия(т), -ела, -сло, -сли домоуправител, -я, -ят, -и, двама домоуправители дом-паметник, -а, -ът, -ци, два дом-паметника домързи ме; домързя ме; домързяло ме; домързеше ме
домързява ме домързява ме; домързяваше ме; домързявало ме домъчнее ми; домъчня ми; домъчняло ми; домъчнееше ми; домъчнеело ми домъчнява ми; домъчняваше ми; домъчнявало ми донасям, -яш, -ят; донасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; донасял, -яли; донасян, -яни; донасящ, -ящи; донасяйки; донасяне донегде и донейде наречие донеса, -еш, донесе, -ат; донесох, донесе, -охме, -охте, -оха; донесъл, -слия(т), -ела, -сло, -сли; донесен; донесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; донесял, -ели Дон Жуан донжуан, -а, -ът, донжуановци донжуанство донйгде и донййде наречие донйкъде наречие Дон Кихбт донкихот, -а, -ът, -овци, двама донкихотовци донкихотовски, -а, -о, -и донкихотовщина, -и донкихотски, -а, -о, -и донйвга наречие донякога наречие донякъде наречие доосвобожденски, -а, -о, -и допирен, -рния(т), -рна, -рно, -рни допотопен, -пния(т), -пна, -пно, -пни __________________ 126_______ допра, -еш, -ат; допрях, -яхме, -яхте, -яха; допрял, -ели; допрян, -ени доправям, -яш, -ят; доправях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; доправял, -яли; доправян, -яни; доправяш, -ящи; доправяйки; доправяне допълзявам, -аш, -ат; допълзяване допълнйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни допълням, -яш, -ят; допълнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; допълнял, -яли; допълнян, -яни; допълнящ, -ящи; допълняйки; допълняне до пъти наречие дбрест, -а, -о, -и дорязвам, -аш, -ат; дорязване досаден, -дния(т), -дна, -дно, -дни досадлйв, -а, -о, -и досадя, -йш, -ят; досадйх, -й; досадйл; досаден; досадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; досадял, -ели досвидее ми; досвидя ми; досвидяло ми; досвидееше ми; досвидеело ми досвидява ми; досвидяваше ми; досвидявало ми досег, -а, -ът досегй наречие досетлйв, -а, -о, -и досетлйвост, досетливостта досие, досиета досита наречие доскучава ми; доскучаваше ми; доскучавало ми
______ 127__________________ доскучае ми; доскуча ми; доскучало ми; доскучаеше ми; доскучаело ми дословен, -вния(т), -вна, -вно, -вни досмешава ме; досмешаваше ме; досмешавало ме досмешее ме; досмеша ме; досмешало ме; досмешееше ме; досмешеело ме доспехи лен. доспива ми се; доспиваше ми се; доспйвало ми се доспи ми се; доспа ми се; доспйло ми се; доспеше ми се; доспяло ми се досрамее ме; досрамя ме; досрамяло ме; досрамееше ме; досрамеело ме досрамява ме; досрамяваше ме; досрамявало ме досред наречие дост, доста, -ът, -ове, двама достове доставка, доставки доставчик, -а, -ът, -ци, двама доставчици доставям, -яш, -ят; доставях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; доставял, -яли; доставян, -яни; доставящ, -ящи; доставяйки; доставяне достатъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни достоверност, достоверността достоен, достойния(т), -ойна, -о, -и достойнство, -а дотътрям дострашава ме; дострашаваше ме; дострашйвало ме дострашее ме; достраша ме; дострашало ме; дострашееше ме; дострашее ло ме достроявам, -аш, -ат; дострояване достъпност, достъпността досущ наречие досърбй ме; досърбя ме; досърбяло ме; досърбееше ме; досърбеело ме досърбява ме; досърбяваше ме; досърбявало ме дотация, дотации дотеглйв, -а, -о, -и дотеглям, -яш, -ят; дотеглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; дотеглял, -яли; дотеглян, -яни; дотеглящ, -ящи; дотегляйки; дотегляне дотлявам, -аш, -ат; дотляване доторявам, -аш, -ат; доторяване дотук и дотука наречие дотъкмявам, -аш, -ат; дотъкмяване дотъмнее ми; дотъмня ми; дотъмняло ми; дотъмнееше ми дотъмнява ми; дотъмняваше ми; дотъмнявало ми дотърпявам, -аш, -ат; дотърпяване дотътрям (се), -яш, -ят; дотътрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; дотътрял, -яли; дотътрян, -яни; дотътрящ, -ящи; дотътряйки; дотътряне
доход доход, -а, -ът, -и, два дохода доходност, доходността дохристиянски, -а, -о, -и доцедявам, -аш, -ат; доцедяване доцент, -а, -ът, -и доцерявам, -аш, -ат; доцеряване доцъфтявам, -аш, -ат; доцъфтяване дочернее ми; дочерня ми; дочерняло ми; дочернееше ми; дочернеело ми дочернява ми; дочерняваше ми; дочернявало ми дощявка, дощевки доя, дойш, доят; доих, -й; дойл; доен; доях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; доял, доели; доящ, доящи; доейки; доене доядее ме; доядя ме; доядяло ме; доядееше ме; доядеело ме доядява ме; доядяваше ме; доядявало ме драг, -а, -о, -и драгост, драгостта драгоценен, -нния(т), -нна, -нно, -нни драгоценност, драгоценността дразнймост, дразнимостга дразнйтел, -я, -ят, -и, два дразнйтеля драконовски, -а, -о, -и драматизация, драматизации драматйзъм, -зма, -змът драматйчност, драматичността драматург, -а, -ът, -зи, двама драматурзи __________________ 128_______ драперия,драперии драпирбвка, драпирбвки дращя, -еш и -иш, -ят; драсках и дращих, -и; драскал и дращил; драскан и дращен; дращех, -еше; дращел; дращейки; драскане и дращене дреб ж., дребта дребнав, -а, -о, -и дребнавост, дребнавостта дребносббственически, -а, -о, -и дреболйя, дреболии дребосък, -а, -ът, -ци, два дребосъка, двама дребосъци древност, древността дрезгав, -а, -о, -и дрезгавост, дрезгавостта дрейф, -а, -ът, дрейфове, два дрейфа дремвам и дрямвам, -аш, -ат; др^мване и дрямване дремешката и дремешком наречие дремлйв, -а, -о, -и дремлйвост, дремливостта дремльо м., -то, -ьовци, двама дремльовци дремна, дремнеш, дремне, дремнем, дремнете, дремнат; дремнах, -а; дремнал; дремнех, -еше; дремнел дремя, -еш, -ят; дрямах, дряма; дрямал; дремех, дремеше; дремел; дремещ; дремейки; дрямане дренаж, -а, -ът, -и, два дренажа дресйраност, дресираността дресирбвка, дресировки
дулцинея дриада, -и дрйпав, -а, -о, -и дрипльо м., -то, -льовци, двама дрипльовци дроб, дроба, дрдбът, дробове, два дроба дроб ж., дробта, дроби дробен, -бния(т), -бна, -бно, -бни дробен, -а, -о, -и дрбб-сармй, -и дрдбче, -ета дробя, -йш, -ят; дробих, -й; дробйл; дробен; дробях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; дробял, -ели; дробящ, -ящи; дробейки; дробене дрогерйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни дрогерйст, -а, -ът, -и, двама дрогерйсти дрогерия, дрогерии дрозд, дрдзда, -ът, дроздове, два дрдзда друг, другия(т), другиго, другиму, друга, -о, -и другаде наречие другйр, -я, -ят, -и, двама другари; другарю! другояче наречие дружа, -йш, -ат; дружих, -й; дружйл; дружах, -а, -ахме, -ахте, -аха; дружал, -ели; дружащ, -ащи; дружейки; дружене дружелюбност, дружелюбността дружествен, -ния(т), -на, -но, -ни дружйна, -и дружйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дръвнйк, -а, -ът, -ци, два дръвника, двама дръвнйци дръвче, -та дръглйв, -а, -о, -и дръж! дръжте! (от гл. държа) дръжка, дръжки дръзко наречие дръзновен, -ния(т), -на, -но, -ни дръзновеност, дръзновеността дрънна, -еш, -ат, дръннах, -а; дръннал; дръннех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; дръннел дрънча, -йш, -ат; дрънчах, -а, -ахме, -ахте, -аха; дрънчал, -ели; дрънчащ, -ащи; дрънчейки; дрънчене дрязгилш. дрямвам, -аш, -ат; дрямване дрямка, дремки дрян, дряна, -ът, дрянове, два дряна дрянка, дренки дрянов, -а, -о, -и дряновски, -а, -о, -и дуалйзъм, -зма, -змът дуалйст, -а, -ът, -и, двама дуалйсти дуалйстка, -и дублаж, -а, -ът, -и, два дублажа дубльор, -а, -ът, -и, двама дубльори дувар, -а, -ът, -и, два дувара дуел, -а, -ът, -и, два дуела дует, -а, -ът, -и, два дуета дузпа, дузпи дулцинея, -еи
дунавски дунавски, -а, -о, -и дундест, -а, -о, -и ДУо,дуа дупчест, -а, -о, -и духов, -а, -о, -и духовитост, духовитостта духовност, духовността духом наречие душа, -иш, -ат; душих, -и; душил; душен; душех, -еше; душел; душещ; душейки; душене душа, -йш, -ат; душйх, -й; душйл; душен; душах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; душал, -ели; душащ, -ащи; душейки; душене (задушавам) душевност, душевността душегубец, -а, -ът, -бци, двама душегубци душен, душния(т), душна, -шно, -шни дуя (се), дуеш, дуят; дух, ду; дул; дут; дуех, дуеше; дуел; дуещ; дуейки; дуене дъб, дъбй, дъбът, дъбове, два дъба дъбйлен, -лния(т), -лна, -лно, -лни дъбйтел, -я, -ят, -и, два дъбйтеля дъвка, дъвки дъвча, -еш, -ат; дъвках, -а; дъвкал; дъвкан; дъвчех, -еше; дъвчел; дъвчещ; дъвчейки; дъвчене и дъвкане дъгообразен, -зния(т), -зна, -о, -и --------------------------- 130_______ дъжд, дъжда, дъждът, дъждове, два дъжда дъжделйв, -а, -о, -и дъждовност, дъждовността дълбей, -ея, -еят, дълбеи, два дълбея дълбокоидеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни дълбокомйсленост, дълбокомислеността дълг, дълга, дългът, дългове, два дълга дьлгобрйд, -а, -о, -и дълговлакнест, -а, -о, -и дълговременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дългоног, -а, -о, -и дългосвйрещ, -а, -о, -и дълготраен, -айния(т), -айна, -айно, -айни дълготрайност, дълготрайността дължа, -йш, -ат; дължах, -а; дължал, -ели; дължан; дължащ, -ащи; дължейки; дължене д^лъг, дългия(т), дЬлга, -о, -и дънест, -а, -о, -и дървар, -я, -ят, -и двама дървари; дърварю! дървеняк, -а, -ът, -ци, двама дървеняци дървесйнен, -а, -о, -и дървесйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни дърво, дървета, дървеса (поетично), дърва (за огрев) дърводобив, -а, -ът
евро дърворезба, -й дърдорком., -то, -овци, двама дърдорковци държа, -йш, -ат; държах, -а; държал; държан; държах, -Ьше, -ахме, -ахте, -аха; държал, -ели; държащ, -ащи; държейки; държане държелйв, -а, -о, -и държелйвост, държеливостта дЪрзост, дързостта дЪрзостен, -стния(т), -стна, -стно, -стни дързък, дръзкия(т), дръзка, -о, -и дърт, дъртия(т), дърта, дърто, дърти дъртея, -feeni, -еят; дъртял, -ели; дъртеех, -ееше; дъртеел; дъртеещ; дъртеейки; дъртеене дЪхав, -а, -о, -и дЪхавост, дъхавостта дюзтабаннеизл<. прилагат. дюйм, дюйма, -ът, дюймове, два дюйма дюкян, -а, -ът, -и, два дюкяна дюкянджйя м., -та, -йи, двама дюкянджии дюля, -и дюшек, -а, -ът, -ци, два дюшека дюшеме, юта дявам, -аш, -ат; дявах, -а; дявал; дяван; дявах, -аше; дявал; дяващ; дявайки; дяване дявол, -а, -ът, -и, два дявола и двама дяволи дяволйт, -а, -о, -и дяволйтост, дяволитостта дяволйя, дяволии дядко м., -то, -овци, двама дядковци дядо м., -то, -овци, двама дядовци дял, дела, делът, дялове, два дяла дялов, -а, -о, -и дяна (се), денеш, дене, денем, денете, дянат; дянах, дяна; дянал; дянат; денех, -еше; денел дясно наречие fe, fee частица и междуметие е 3 л. от спом. гл. съм евакуационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни евакуация, евакуации евангелйст, -а, -ът, -и, двама евангелйсти евентуален, -лния(т), -лна, -лно, -лни евентуалност, евентуалността еволюционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни еволюционйзъм, -зма, -змът еволюционйст, -а, -ът, -и, двама еволюционйсти еволюция, еволюции евреин, -а, -ът, евреи, двама евреи еврейски, -а, -о, -и евро ср., -то, евра, две еврй
европеец европеец, -а, -ът, -еици двама европейци Евтйм, Евтимий евтин, -а, -о, -и евфемизъм, -зма, -змът, -зми, два евфемизъма египтянин, -а, -ът, егйптяни, двама егйптяни егойзъм, -зма, -змът егойст, -а, -ът, -и, двама егойсти егоистйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни егоцентрйзъм, -зма, -змът едва и едвам наречие едва-едва наречие едва-щб наречие еделвайс, -а, -ът, -и два еделвайса еди-как, еди-как си еди-какъв (си), еди-каква (си), еди-какво (си), еди-каквй (си) еди-кога (си) наречие еди-кой (си), еди-коя (си), бди-кое (си), еди-кой (си) еди-колко (си) еди-къде (си) един-два, една-две, едно-две наречие единайсет и единадесет, единайсетте и единадесетте едйн-едйнствен, -ния(т), еднаедйнствена, едно-едйнствено, еднй-едйнствени едйн-еднйчък, -чкия(т), една-еднйчка, едно-еднйчко, еднй-еднйчки едйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни _________________ 132______ единйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни единйчност, единичността едйнност, единността единовластен, -стния(т), -стна, -стно, -стни единосъщ, -а, -о, -и и единосъщен, -щния(т), -щна, -щно, -щни едйнствен, -ния(т), -на, -но, -ни еди-що (си) еднаквост, еднаквостта еднакъв, -квия(т), -ква, -кво, -кви еднйчък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки едноактен, -тния(т), -тна, -о, -и едноверец, -а, -ът, -рци, двама едноверци едновременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни едновръх, -върха, -о, -и едногодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни едногръб, едногърбия(т), -гърба, -о, -и еднодневка, еднодневки едно-друго наречие еднойменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни еднойменник, -а, -ът, -ци, двама едноименници едноименница, -и еднокбнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни еднолинеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни еднообразност, еднообразността
екранен еднопартиен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни еднопартййност, еднопартийността едноплеменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни еднопосочност, еднопосочността еднородност, еднородността едносеменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни едностаен, -айния(т), -айна, -ййно, -айни едностранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни едностранчйвост, е дностр анчивостта еднострунен, -нния(т), -нна, -нно, -нни едноцевка, едноцйвки едночленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни едрея, -ееш, -еят; едрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; едрял, -ели; едреех, -ееше; едреещ; едреейки; едреене едрозърнест, -а, -о, -и едролйст, -а, -о, -и едромлян, -мления(т), -мляна, -мляно, -млени йдър, едрия(т), едра, -о, -и еж, ежа, ежът, ежове, два ежа йжба, ежби ежедневник, -а, -ът, -ци, два ежедневника ежемесечен, -чния(т), -чна, -чно, -чни ездач, -а, -ът, -и, двама ездачи ездешком, ездешката наречие езерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни езиковед, -а, -ът, -и, двама езиковеди езиковедски, -а, -о, -и езичник, -а, -ът, -ци, двама езичници езуйтщина, -и екарисаж, -а, -ът, -и, два екарисажа екваториален, -лния(т), -лна, -лно, -лни еквивалентност, еквивалентността еквилибрйст, -а, -ът, -и, двама еквилибрйсти екзалтация, екзалтации екзалтйраност, екзалтираността екзарх, -а, -ът, -си, двама екзарси екзархия, екзархии екзек^щия, екзекуции екземпляр, -а, -ът, -и, два екземпляра екзистенциализъм, -зма, -змът екзистенц-мйнимум, -а, -ът, -и, два екзистенц-минимума екзотичност, екзотичността екипаж, -а, -ът, -и, два екипажа екйпен, -пния(т), -пна, -пно, -пни екипировка, екипировки еклектйзъм, -зма, -змът еклйвост, екливостта екранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
екс екс наречие (на екс = наведнъж) екселбант, -а, -ът, -и, два екселбанта екскаватор, -а, -ът, -и, два екскаватора екскурзиант, -а, -ът, -и, двама екскурзианти екскурзионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни екскурзия, екскурзии ексминйстър, -а, -ът, -три, двама ексминйстри експанзйвност, експанзивността експанзия, експанзии експатрйрам, -аш, -ат; експатрйране експедйрам, -аш, -ат; експедйране експедитивност, експедитивността експедиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни експедйция, експедйции експеримент, -а, -ът, -и, два експеримента експериментен, -тния(т), -тна, -тно, -тни експерт, -а, -ът, -и, двама експерти експерт-счетоводйтел, -я, -ят, -и, двама експерт-счетоводйтели експлоатационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни експлоатация, експлоатации експлозивност, експлозивността експозиционен, -нна, -нно, -нни експозйция, експозиции експорт, -а, -ът, -и, два експорта експортьор, -а, -ът, -и, двама експортьори експресйвност, експресивността експресионизъм, -зма, -змът експресионйст, -а, -ът, -и, двама експресионйсти експресия, експресии експроприатор, -а, -ът, -и, двама експроприатори експроприация, експроприации експулсия, експулсии екстаз, -а, -ът екстериор, -а, -ът екстериториален, -лния(т), -лна, -лно, -лни екстериториалност, екстериториалността екстра наречие и неизм. прилаг. екстравагантност, екстравагантността екстрадиция, екстрадиции екстракт, -а, -ът, -и, два екстракта екстракция, екстракции екстремизъм, -зма, -змът екстремйст, -а, -ът, -и, двама екстремисти ексцентрйчност, ексцентричността ексцесия, ексцесии ектения, ектении ела! елате! (повелиш, ф. на гл. дойда) еластйчност, еластичността
емиграционен елегантен, -тния(т), -тна, -тно, -тни елегантност, елегантността елегйчност, елегичността елегия, елегии елей, елея, елеят, елеи елек, -а, -ът, елеци, два елека електризация, електризации електрификационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни електрификация, електрификации електрйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни електрод, -а, -ът, -и, два електрода електродвигател, -я, -ят, -и, два електродвигателя електродобив, -а, -ът електроенергия, електроенергии електрож^нен, -нния(т), -нна, -нно, -нни електроженйст, -а, -ът, -и, двама електроженйсти електроизолация, електроизолации електроинсталация, електроинсталации електрокар, -а, -ът, -и, два електрокара електрокардиография, електрокардиографии електрокарйст, -а, -ът, -и, двама електрокарйсти електромагнетйзъм, -зма, -змът електромагнйтен, -тния(т), -тна, -тно, -тни електронагревател, -я, -ят, -и, два електронагревателя електронен, -нния(т), -нна, -нно, -нни електронноизчислйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни електропещ, електропещта, електропещи електропровод, -а, -ът, -и, два електропровода електропроводймост, електропроводимостта електропроводи ост, електропроводността елементйрност, елементарността елиминация, елиминации елинйзъм, -зма, -змът елинйст, -а, -ът, -и, двама елинйсти елипсообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни елмаз, -а, -ът, -и, два елмаза елмазен, елмазена, -о, -и емайл, -а, -ът емайллак, -а, -ът, емайллакове, два емайллака еманациднен, -нния(т), -нна, -нно, -нни еманация, еманации еманципация, еманципации ембрион, -а, -ът, -и, два ембриона ембрионален, -лния(т), -лна, -лно, -лни емигрант, -а, -ът, -и, двама емигранти емиграционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
емисар емисар, -я, -ят, -и, двама емисари емисиднен, -нния(т), -нна, -нно, -нни емисия, емисии емлячен, -чния(т), -чна, -чно, -чни емоционален, -лния(т), -лна, -лно, -лни емоционалност, емоционалността емоция, емоции емпирйзъм, -зма, -змът емпириокритицйзъм, -зма, -змът емулсия, емулсии енергиен, -ййния(т), енергийна, -о, -и енергйчност, енергичността енергия, енергии енЬргоцентър, -а, -ът, -трове, два енергоцентъра енйчар, -я, -ят, -и, двама енйчари енориаш, -а, -ът, -и, двама енориаши енория, енории ентусиазъм, -зма, -змът ентусиаст, -а, -ът, -и, двама ентусиасти енциклопедйст, -а, -ът, -и, двама енциклопедйсти енциклопедия, енциклопедии Еньовден епархия, епархии епигонствам, -аш, -ат; епигонстване епиграф, -а, -ът, -и, два епитрафа епидемия, епидемии епидиаскоп, -а, -ът, -и, два епидиаскопа епизод, -а, -ът, -и, два епизода епизодйчност, епизодичността епикуреец, -а, -ът, -ейци, двама епикурейци епилепсия, епилепсии епилог, -а, -ът, -зи, два епилога епископия, епископии епистоларен, -рния(т), -рна, -рно, -рни епитафия, епитафии епицентър, -а, -ът, епицентрове,два епицентъра епйчност, епичността епопея, епопеи ергенея (се), -ееш, -еят; ергенях, -я, -яхме, -яхте, -яха; ергенял, -ели; ергенеех, -ееше; ергенеел; ергенеещ; ергенеейки; ергенеене ересж., ереста, ереси ерозия, ерозии еротйзъм, -зма, -змът ерудйт, -а, -ът, -и, двама ерудйти ерудйция ерцхерцог, -а, -ът, -зи, двама ерцхерцози есейст, -а, -ът, -и, двама есейсти есен ж., есента, есени есенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни есенес и есенеска наречие есенник, -а, -ът, есенници есенно-зймен, -мния(т), -мна, -мно, -мни
______ 137__________________ жад есенция, есенции есесовец, -а, -ът, -овци, двама есесовци ескадрбнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни ескалация, ескалации ескйз, -а, -ът, -и, два ескйза ескорт, -а, -ът, -и, два ескорта еснаф и еснафин, -а, -ът, еснафи, двама еснафи есперантйст, -а, -ът, -и, двама есперантйсти есперантски, -а, -о, -и естественост, естествеността естественоисторйчески, -а, -о, -и естествоизпитател, -я, -ят, -и, двама естествоизпитатели естетизация, естетизации естетизъм, -зма, -змът естетйчност, естетичността етйж, -а, -ът, -и, два етажа еталонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни етикеция, етик^ции етйко-психологйчески, -а, -о, -и етимолог, -а, -ът, -ози, двама етимолози етимолбгия, етимолдгии етимоложки,4-а, -о, -и етиопски, -а, -о, -и етичност, етичността етногенезис, -а, -ът етнография етнограф, -а, -ът, -и, двама етнографи етнолог, -а, -ът, -ози, двама етнолЬзи етноложки, -а, -о, -и етюд, -а, -ът, етюди, два етюда еуфория, еуфЬрии ефект, -а, -ът, -и, два ефекта ефектйв, -а, -ът, -и ефективност, ефективността ефектност, ефектността ефикасност, ефикасността ефимерност, ефимерността ехйдствам, -аш, -ат; ехйдстване ехтеж, -а, -ът, -и, два ехтежа ехтя, -йш, -ят; ехтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; ехтял, -ели; ехтящ, -ящи; ехтейки; ехтене еча, ечиш, ечат; ечах, -й, -ахме, -ахте, -аха; ечал, -али; ечащ, -ащи; ечейки; ечене ешарп, -а, -ът, -и, два ешарпа ешафЬд, -а, -ът, -и, два ешафода ешелон, -а, -ът, -и, два ешелона ешелонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни жаба, жйби жабо, жаба жабуняк, -а, -ът, -яци, два жабуняка жабуря се, -иш се, -ят се; жабурих се, -и се; жабурил се; жабурех се, -еше се; жабурел се; жабурещ се; жабурейки се; жабурене жад ж., жадта
жаднея жаднея, -ееш, -еят; жаднях, -я, -яхме, -яхте, -яха; жаднял, -ели; жаднеех, -&еше; жаднеел; жаднеещ; жаднеейки; жаднеене жадност, жадносттй жал ж., жал ми е жалдя, -ееш, -еят; жалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; жалял, -ели; жалеех, -ееше; жалеел; жалеещ; жалеейки; жалеене жаловен, -вния(т), -вна, -вно, -вни жалонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни жалост, жалостта жал остен, -стния(т), -стна, -стно, -стни жалостив, -а, -о, -и жалък, -лкия(т), -лка, -лко, -лки жаля, -иш, -ят; жалих, -и; жалил; жален; жалех, -еше; жалел; жалещ; жалейки; жалене жандармерйст, -а, -ът, -и, двама жандармерйсти жандармерия, жандармерии жанр, -а, -ът, жанрове, два жанра жар ж., жарт& (жарава) жар, жара, жЬрът (страст) жаргонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни жар-птица, жар-птйци жарсен, -а, -о, -и жартиер, -а, -ът, -и, два жартиера жарък, -ркия(т), -рка, -рко, -рки __________________ 138______ ждрело, ждрела жегъл, -а, -ът, жегли, два жегъла жежък, -жкия(т), -жка, -жко, -жки жезъл, -а, -ът, жезли, два жезъла желая, -аеш, -аят; желах, -а; желал; желан; желаех, -аеше; желаел; желаещ; желаейки; желаене железар, -я, -ят, -и, двама железари железарйя, железарии железен, железния(т), желязна, -о, железни железничар, -я, -ят, -и, двама железничари железобетон, -а, -ът железобетонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни железолеяр, -я, -ят, -и, двама железолеяри железопътен, -тния(т), -тна, -тно, -тни желъд еж, жълъд желязо, железа женйтба, женйтби женкар, -я, -ят, -и, двама женкари женомразец, -а, -ът, -зци, двама женомразци женствен, -ния(т), -на, -но, -ни женственост, женствеността жерав, -а, -ът, -и, два жарава жертвам, -аш, -ат; жертване жертвеник, -а, -ът, -ци, два жертвеника
______ 139__________________ жест, жеста, -ът, жестове, два жеста жестикулация, жестикулации жестокост, жестокостта жестокосърдечност, жестокосърдечността жестокосърдие, -ия жетва и жътва, -и жетвар, -я, -ят, -и, двама жетвари и жътвар; жетварю! жив, -а, -о, -и жйв-живенйчък, -чкия(т), жйва-живенйчка, жйвоживенйчко, жйви-живенйчки жив-здрав, жйва-здрава, жйвоздраво, жйви-здрави живея, -ееш, -еят; живях, -я, -яхме, -яхте, -яха; живял, -ели; живян, -ени; живеех, -еше; живеел; живеещ; живеейки; живеене живйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни жйвичък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки живовляк, -а, -ът, живовляци, два живовляка жйво-здраво наречие живопис ж., живописта живописност, живописността живорастящ, -яща, -ящо, -ящи жйвост, живостта животворност, животворността животновъд, -а, -ът, -и, двама животновъди животновъдство жлеб животопйс, -а, -ът, -и, два животопйса животопйсец, -а, -ът, -сци, двама животописци животрептящ, -яща, -ящо, -ящи живущ и живеещ, -а, -о, -и жид, жйда, -ът, жйдове, двама жйдове жйдовски, -а, -о, -и жйзненост, жизнеността жизнерйд, -а, -о, -и жизнерадост, жизнерадостта жизнерадостен, -стния(т), -стна, -стно, -стни жизнеспособен, -бния(т), -бна, -бно, -бни жизнеспосббност, жизнеспособността жизнеустойчйвост, жизнеустойчивостга жизнеутвърждаващ, -а, -о, -и жйлав, -а, -о, -и жилавина, -й жйлавост, жилавостта жйлест, -а, -о, -и жйлищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни жйлищностройтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни житар, -я, -ят, -и, двама житари жйтел, -я, -ят, -и, двама жители житйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни жйтопроизводйтел, -я, -ят, -и, двама жйтопроизводйтели жйтопроизводство, -а жлеб, жлеба, -ът, жлебове, два жлеба
жлъч __________________ 140______ жлъч ж., жлъчта и злъч, злъчта жлъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чии жлъчка, -и жлъчнокйменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни жлъчност, жлъчността и злъчност жмйчка, -и жмя, жмиш, жмят; жмях, жмя, жмяхме, -яхте, -яха; жмял, жмели; жмящ, жмящи; жмейки; жмене жокйй, -6я, -еят, -еи, двама жокеи жокейклуб, -а, -ът, жокейклубове,два жокейклуба жонгльор, -а, -ът, -льбри, двама жонгльори жонгльорствам, -аш, -ат; жонгльорстване жребен, -бна, -бно, -бни жребец, -а, -ът, жребцй, два жребеца жребие, жребия жребий, -ия, -ият, -ии, два жребия :а забавен, -а, -о, -и забавен, -вния(т), -вна, -вно, -вни забавлявам, -аш, -ат; забавляване забавност, забавността жужа, -йш, -йт; жужах, -а, -ахме, -ахте, -аха; жужах, -еше; жужал; жужащ; жужейки; жужйне жумя, жумйш, жумят; жумях, -я, -яхме, -яхте, -яха; жумял, -ели; жумящ, -ящи; жумейки; жумене жури ср., журито, журита журналйст, -а, -ът, -и, двама журналйсти жълт, жълта, -о, -и жълтенйкав, -а, -о, -и жълтенйчав, -а, -о, -и жълтея, -ееш, -еят; жълтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; жълтял, -ели; жълтеех, -ееше; жълтеел; жълтеещ; жълтеейки; жълтеене жълто-зелен, -а, -о, -и жълтък, -а, -ът, -ци, два жълтъка жълтъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни жълъд, -а, -ът, -и, два жълъда жълъдов, -а, -о, -и забавя, -иш, -ят; забавих, -и; забавил; забавен; забавех, -еше; забйвел забавям, -яш, -ят; забавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; забавял, -яли; забйвян, -яни; забавящ, -ящи; забавяйки; забавяне забежка, забежки
______ 141 забележа, -иш, -ат; забелязах, -а; забелязал; забелязан; забележех, -еше; забележел забележителност, забележителността забележка, забележки забелязвам, -аш, -ат; забелязване заблатя, -йш, -ят; заблатих, -й; заблатйл; заблатен; заблатях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заблатял, -ели заблатявам, -аш, -ат, заблатяване заблестявам, -аш, -ат; заблестйване заблудя, -йш, -ят; заблудйх, -й; заблудйл; заблуден; заблудях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заблудял, -ели заблясквам, -аш, -ат; забляскване забогатявам, -аш, -ат; забогатяване заббен, -ойния(т), -ойна, -ойно, -Ьйни забдй, -Ья, -оят, забои, два заббя заболеваемост, заболеваемостта и заболяемост заболявам, -аш, -ат; заболйване заболяемост, заболяемостта и заболеваемост заборчея, -ееш, -еят; заборчах, -й, -йхме, -ахте, -аха; заборчал, -йли; заборчеех, -ееше; заборчйел забягвам заборчлявам, -аш, -ат; заборчляване забравя, -иш, -ят; забравих, -и; забравил; забравен; забравех, -еше; забравел забравям, -яш, -ят; забравях, -яше, -яхме, -яхте; забравяха; забравял, -яли; забравян, -яни; забрйвящ, -ящи; забравяйки, забравяне забрадка, забрадки забрадя, -йш, -ят; забрадйх, -й; забрадйл; забраден; забрадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; забрадял, -ели забраня, -йш, -ят; забранйх, -й; забранйл; забранен; забранях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; забранял, -ели забранявам, -аш, -ат; забраняване забременея, -йеш, -еят; забременях, -я, -яхме, -яхте, -яха; забременяла, -ели; забременеех, -ееше; забременеела забременявам, -аш, -ат; забременяване забулям, -яш, -ят; забулях, -я; забулял, -яли; забулян, -яни; забулях, -яше; забулящ, -ящи; забуляйки; забуляне забумтявам, -аш, -ат; забумтяване забухтя, -йш, -ят; забухтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; забухтял, -ели забърканост, забъркаността забягвам, -аш, -ат; забягване
завалия завалия ле, -та, -ии, двама завалии завалявам, -аш, -ат завалям (се), -яш, -ят; завалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; завалял, -яли; завалян, -яни; завалящ, -ящи; заваляйки; заваляне завардя, -иш, -ят; завардих, -и; завардил; заварден; завардех, -еше; завардел завардям, -яш, -ят; завардях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; за в ардял, -яли; завардящ, -ящи; завйрдяйки; завардяне заварявам, -аш, -ат; заваряване заваря, -иш, -ят; заварих, -и; заварил; заварен; заварех, -еше; заварел заваря, -йш, -ят; заварих, -й; заварйл; заварен; заварях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заварял, -ели заварям, -яш, -ят; заварях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; заварял, -яли; заварян, -яни; заварящ, -ящи; заваряйки; заваряне заведа, -еш, заведе, -ат; заведох, заведе, заведохме, заведохте, заведоха; завел; заведен; заведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заведял, -ели завераджия м., -та, -ии, двама завераджии заверйтел, -я, -ят, -и, двама заверйтели __________________ 142_______ заверя, -йш, -ят; заверйх, -й; заверйл; заверен; заверях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заверял, -ели заверявам, -аш, -ат; заверяване заветен, -тния(т), -тна, -тно, -тни завещател, -я, -ят, -и, двама завещатели завещая, -аеш, -аят; завещах, -а; завещал; завещан; завещаех, -аеше; завещаел завея, -ееш, -еят; завях, -я, -яхме, -яхте, -яха и завеях, -ея, -еяхме, -еяхте, -еяха; завял, -ели и завеял, -еяли; завян, -ени и завеян, -еяни; завеех, -ееше; завеел завеяност, завеяността завйвка, завйвки завилнявам, -аш, -ат; завилняване завйнаги наречие завиря, -йш, -ят; завирйх, -й; завирйл; завирен; завирях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; завирял, -ели завирявам, -аш, -ат; завиряване завйсимост, зависимостта, завйсимости зйвист, завистта завистлйв, -а, -о, -и завистлйвост, завистливостта завйстник, -а, -ът, -ци завладявам, -аш, -ат; завладяване
______ 143 _ _________________ завод, -а, -ът, -и, два завода завддски, -а, -о, -и завоевател, -я, -ят, -и, двама завоеватели; завоевателю! завой, -оя, -оят, завои, два завоя завонявам, -аш, -ат; завоняване зйвръз, -а, -ът, -и,два завръза завръзка, завръзки заврънгачка, заврънгйчки заврънкулка, заврънкулки заврясквам, -аш, -ат; завряскване завтека се, -течеш се, -текат се; завтекох се, -тече се, завтекохме се, -охте се, -оха се; завт^къл се, -кла се, -кло се, -кли се; завтечах се, -чеше се, -чахме се, -ахте се, -аха се; завтечал се, -ели се заядлйв, -а, -о, -и завчйснаречие зйвчерашен, -шния(т), -шна, ■шно, -шни завървявам, -аш, -ат; завървяване завързак, -а, -ът, -ци, два завързака завъртя, -йш, -ят; завъртях, -я, -йхме, -яхте, -яха; завъртял, -йли; завъртян, -ени завъртявам, -аш, -ат; завъртяване завършеност, завършеността завЪршек, -а, -ът, -ци, два завЪршека и завършък завйвам, -аш, -ат; завяване завйхвам, -аш, -ат; завяхване заголемявам загадка, загадки загадъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни загадъчност, загадъчността загалям, -яш, -ят; загалях, ■яше, -яхме, -яхте, -яха; загйлял, -яли; загалящ, -ящи; загаляйки, загаляне загарям, -яш, -ят; загарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; загйрял, -яли; загаряй, -яни; загарящ, -ящи; загйряйки; загаряне загасявам, -аш, -ат; загасяване загдето и задето наречие заглавка, заглавки заглуша, -йш, -ат; заглушйх, -й; заглушйл; заглушен; заглушах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; заглушал, -ели заглушея, -ееш, -еят; заглушах, -а; заглушал; заглушеех, -ееше; заглушдел заглъхналост, заглъхналостта заговарям (се), -яш, -ят; заговарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; заговарял, -яли; заговарян, -яни; заговарящ, -ящи; заговаряйки; заговаряне Заговезни^н. заговея, -ееш, -еят; заговях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заговял, -ели; заговеех, -ееше; заговеел заговявам, -аш, -ат; заговяване заголемявам (се), -аш, -ат; заголемяване
загоря загоря, -йш, -ят; загорях, -я, -яхме, -яхте, -яха; загорял, -ели загрйженост, загрижеността загрозявам, -аш, -ат; загрозяване загрубея, -ееш, -еят; загрубях, -я, -яхме, -яхте, -яха; загрубял, -ели; загрубеех, -ееше; загрубеел загрубявам, -аш, -ат; загрубяване загрявам, -аш, -ат; загряване загрявка, загревки загъвъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни загърбя, -иш, -ят; загърбих, -и; загърбил; загърбен; загърбех, -еше; загърбел загърбям, -яш, -ят; загърбях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; загърбил, -яли; загърбян, -яни; загърбящ, -ящи; загърбяйки; загърбяне загърмявам, -аш, -ат; загърмяване зад предлог задавя, -иш, -ят; задавих, -и; задавил; задавен; задавех, -еше; задавел задавям, -яш, -ят; задавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; задавял, -яли; задавян, -яни; задавящ, -ящи; задавяйки; задавяне задера, -еш, -ат; задрах, -а; задрал; задран; задерях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; задерял, -ели 144 задето и загдето задимявам, -аш, -ат; задимяване задйря, -иш, -ят; задйрих, -и; задйрил; задйрен; задйрех, -еше; задйрел задйрям, -яш, -ят; задйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; задйрял, -яли; задйрян, -яни; задйрящ, -ящи; задйряйки; задйряне задлъжнея, -ееш, -еят; задлъжнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; задлъжнял, -ели; задлъжнеех, -ееше; задлъжнеел задлъжнявам, -аш, -ат; задлъжняване заднишкатаи заднишкбм наречие задоблачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни задоволеност, задоволеността задоволя, -йш, -ят; задоволйх, -й; задоволил; задоволен; задоволях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; задоволял, -ели задоволявам, -аш, -ат; задоволяване задомя, -йш, -ят; задомйх, -й; задомйл; задомен; задомях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; задомял, -ели задомявам, -аш, -ат; задомяване задружност, задружността задръжка, задръжки
______ 145__________________ задръстя, -иш, -ят; задръстих, -и; задръстил; задръстен; задръстех, -еше; задръстел задръстям, -яш, -ят; задръстях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; задръстял, -яли; задръстян, -яни; задръстящ, -ящи; задръстяйки; задръстяне задушевност, задушевността задушлйв, -а, -о, -и задушлйвост, задушливостта задуя, -уеш, -уят; задух, -у; задул; задуех, -у еше; задуел задълбоча (се), -йш, -ат; задълбочих, -й; задълбочйл; задълбочен; задълбочах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; задълбочил, -ели задълбоченост, задълбочеността задължителен, -лния(т), -лна, -лно, -лни задължителност, задължителността задъня, -иш, -ят; задъних, -и; задънил; задънен; задънех, -еше; задънел зад^ням, -яш, -ят; задънях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; задънял, -яли; задънян, -яни; зад^нящ, -ящи; задъняйки; задъняне задърпвам, -аш, -ат; задърпване задйвам (се), -аш, -ат; задяваме задйвка, задевки задйна, -еш, -ат; задянах, -а; задянал; задянат; заденех, -еше; заденел 10* заживея заеднонаречие заек, -а, -ът, зайци, два заека заеклйв, -а, -о, -и заемодавец, -а, -ът, -вци, двама заемодавци заемообразно наречие заесенея, -ееш, 4ят; заесенях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заесенял, -ели; заесенеех, -ееше; заесенеел заесеня (се), -йш, -ят; заесенйх, -й; заесенйл; заесенен; заесенях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заесенял, -ели заесенявам, -аш, -ат заетост, заетостта заехтя, -йш, -ят; заехтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заехтял, -ели заехтявам, -аш, -ат; заехтяване зажаднея, -ееш, -еят; зажаднях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зажаднял, -ели; зажаднеех, -ееше; зажаднеел зажаднявам, -аш, -ат; зажадняване зажаднялост, зажаднялостта зажегля, -иш, -ят; зажеглил; зажеглен; зажеглех, -еше; зажеглел зажеглям, -яш, -ят; зажеглях, -яше, -яхме, -яха; зажеглял, -яли; заж^глян, -яни; зажеглящ, -ящи; зажегляйки; зажегляне заживея, -ееш, -еят; заживях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заживял, -ели; заживеех, -ееше; заживеел
заживявам заживявам, -аш, -ат; заживяване зажумя, -йш, -ят; зажумях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зажумял, -ели зажумявам, -аш, -ат; зажумяване зажълтея, -ееш, -еят; зажълтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зажълтял, -ели; зажълтеех, -ееше; зажълт&ел зажълтявам, -аш, -ат; зажълтяване зазвънтя, -йш, -ят; зазвънтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зазвънтял, -ели; зазвънтявам, -аш, -ат; зазвънтяване зазвъня, -йш, -ят; зазвънях, -й; зазвънйл; зазвънях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; зазвънял, -ели зазвънявам, -аш, -ат; зазвъняване заздравея, -ееш, -еят; заздравях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заздравял, -ели; заздравеех, -£еше; заздравеел заздравйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни заздравявам,-аш,-ат; заздравяване зазеленея, -ееш, -еят; зазеленях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зазеленял, -ели; зазеленеех, -ееше; зазеленеел зазеленявам се, -аш се, -ат се; зазеленйване V“\ 146 заземя, -йш, -ят; заземих, -й; заземйл; заземен; заземях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заземял, -ели заземявам, -аш, -ат; заземяване зазимй се; зазимйло се; зазимеше се; зазимяло се зазимявам, -аш, -ат; зазимяване зазорй се; зазорйло се; зазореше се; зазоряло се зазорява се; зазоряваше се; зазорявало се зазрявам, -аш, -ат; зазряване зазубря, -иш, -ят; зазубрих, -и; зазубрил; зазубрен; зазубрех, -еше; зазубрел зазубрям, -яш, -ят; зазубрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; зазубрял, -яли; зазубрян, -яни; зазубрящ, -ящи; зазубряйки; зазубряне зазяпам се, -аш се, -ат се зазяпвам се, -аш се, -ат се; зазяпване заинатя се, -йш се, -ят се; заинатйх се, -й се; заинатях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; заинатял се, -ели се заинатявам се, -аш се, -ат се; заинатяване заинтересовам (се), -аш, -ат и заинтересувам заинтересовани заинтересуван, -а, -о, -и заинтересованост, заинтересоваността и заинтересуваност
______ 147__________________ заискря, -йш, -ят; заискрйх, -й; заискрйл; заискрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заискрял, -ели заискрявам, -аш, -ат; заискряване з&йде; зайдеше; зашло; зайдело зайчар, -я, -ят, -и,двама зайчари з&йчи, -а, -е, -и закаленост, закалеността закалугеря се, -йш се, -ят се; закалугерйх се, -й се; закалугерйл се; закалугерен; закалугерях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; закалугерял се, -ели се закалугерявам се, -аш се, -ат се; закалугеряване заканителен, -лния(т), -лна, -лно, -лни заканя се, -иш се, -ят се; заканих се, -и се; заканил се; заканех се, -еше се; закйнел се закЬням се, -яш се, заканят се; заканях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; заканял се, -яли се; заканящ се, -ящи се; заканяйки се; заканяне зак&стря, -иш, -ят; закастрих, -и; закастрил; закастрен; закастрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; закастрял, -ели зак&стрям, -яш, -ят; закастрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; закастрял, -яли; закастрящ, ■ящи; закастряйки; закЬстряне закахъря се, -йш се, -ят се; закахърйх се, -й се; закахърйл законник се; закахърен; закахърях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; закахърял се, -ели се закахърявам се, -аш се, -ат се; закахъряване закачлйвост, закачливостта закипя, -йш, -ят; закипях, -я, -яхме, -яхте, -яха; закипял, -ели закипявам, -аш, -ат; закипйване закиселее ми; закиселя ми; закиселяло ми; закиселееше ми; закиселее ло ми закиселява ми; закиселяваше ми; закиселявало ми заклеймявам, -аш, -ат; заклеймяване заклинйтел, -я, -ят, -и, двама заклинате ли заклинателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни заклйня, -иш, -ят; заклйних, -и; заклйнил; заклйнен; заклйнех, -еше; заклинел заклйням, -яш, -ят; заклйнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; заклйнял, -яли; заклйнян, -яни; заклйнящ, -ящи; заклйняйки; заклйняне заключа, -иш, -ат; заключих, -и; заключил; заключен; заключех, -еше; заключел заключителен, -лния(т), -лна, -лно, -лни законен, законния(т), законна, -нно, -нни законник, -а, -ът, -ци, два законника
законнороден законнороден, -а, -о, -и законност, законността законовед, -а, -ът, -и, двама законоведи законодател, -я, -ят, -и, двама законодатели законодателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни законодателствам, -аш, -ат; законодател стване закономерност, закономерността закононарушител, -я, -ят, -и, двама закононарушители законосъобразност, законосъобразността закопнявам, -аш, -ат; закопняване закоравея, -ееш, -еят; закоравях, -я, -яхме, -яхте, -яха; закоравял, -ели; закоравеех, -ееше; закоравеел закоравявам, -аш, -ат; закоравяване закоравялост, закоравялостта закореня, -йш, -ят; закоренйх, -й; закоренйл; закоренен; закоренях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; закоренял, -ели закоренявам, -аш, -ат закостенея, -ееш, -&ят; закостенях, -я, -яхме, -яхте, -яха; закостенял, -ели; закостенеех, -ееше; закостенеел закостенявам, -аш, -ат; закостеняване V-\ __________________148_______ закостенялост, закостенялостта закосявам, -аш, -ат; закосяване закотвя, -иш, -ят; закотвих, -и; закотвил; закотвен; закотвех, -еше; закотвел закотвям, -яш, -ят; закотвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; закотвял, -яли; закотвян, -яни; закотвящ, -ящи; закотвяйки; закотвяне закрепостя, -йш, -ят; закрепостйх, -й; закрепостйл; закрепостен; закрепостях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; закрепостйл, -ели закрепостявам, -аш, -ат; закрепостяване закрепя, -йш, -ят; закрепйх, -й; закрепйл; закрепен; закрепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; закрепял, -ели закрепявам, -аш, -ат; закрепяване закрепям, -яш, -ят; закрепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; закрепял, -яли; закрепян, -яни; закрепящ, -ящи; закрепяйки; закрепяне закрещя, -йш, -ят; закрещях, -я, -яхме, -яхте, -яха; закрещял, -ели закрещявам, -аш, -ат; закрещяване закривя, -йш, -ят; закривйх, -й; закривйл; закривен; закривях, -яхме, -яхте, -яха; закривял, -ели
залепя закривявам, -аш, -ат; закривяване закрйлник, -а, -ът, -ци, двама закрилници закриля, -йш, -ят; закрилйх, -й; закрилйл; закрилен; закрилях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; закрилял, -ели закрйлям, -яш, -ят; закрилях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; закрйлял, -яли; закрйлян, -яни; закрйлящ, -ящи; закрйляйки; закриляне закрйя, -йеш, -йят; закрих, -й; закрил; закрйт; закриех, -йеше; закриел закръгленост, закръглеността закръгля, -йш, -ят; закръглих, -й; закръглил; закръглен; закръглях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; закръглял, -ели закръглявам, -аш, -ат; закръгляване закръглям, -яш, -ят; закръглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; закръглял, -яли; закръглян, -яни; закръглящ, -ящи; закръгляйки; закръгляне Закуся, -иш, -ят; закусих, -и; закусил; закусех, -еше; > закусел закъде и закъдето наречие закънтявам, -аш, -ат; закънтяване закърмя, -иш, -ят; закърмих, -и; закърмил; закърмен; закърмех, -еше; закърмел закърмям, -яш, -ят; закърмях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; закърмял, -яли; закърмян, -яни; закърмящ, -ящи; закърмяйки; закърмяне закърнея, -ееш, -еят; закърнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; закърнял, -ели; закърнеех, -ееше; закърнеел закърнявам, -аш, -ат; закърняване закъснея, -ееш, -еят; закъснях -я, -яхме, -яхте, -яха; закъснял, -ели; закъснеех, -ееше; закъснеел закъснйтел, -я, -ят, -и, два закъснйтеля закъснявам, -аш, -ат; закъсняване закътаност, закътаността залавям, -яш, -ят; залавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; залавял, -яли; залавян, - яни; залавящ, -ящи; залавяйки; залавяне заледя, -йш, -ят; заледйх, -й; заледйл; заледен; заледях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заледял, -ели заледявам, -аш, -ат; заледяване залеж, -а, -ът, -и; два залежа залез, -а, -ът, -и, два залеза залез-слънце залепя, -йш, -ят; залепих, -й; залепйл; залепен; залепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; залепял, -ели
залепям залепям, -яш, -ят; залепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; залепял, -яли; залепян, -яни; залепящ, -ящи; залепяйки; залепяне залесйтел, -я, -ят, -и, двама залесйтели залеся, -йш, -ят; залесйх, -й; залесйл; залесен; залесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; залесял, -ели залесявам, -аш, -ат; залесяване залетя, -йш, -ят; залетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; залетял, -ели залетявам, -аш, -ат залив, -а, -ът, -и, два залива залйвка, залйвки залинея, -ееш, -еят; залинях, -я, -яхме, -яхте, -яха; залинял, -ели; залинеех, -ееше; залинеел залинявам, -аш, -ат; залиняване залйсаност, залисаността залисйя, залисии залича, -йш, -ат; заличих, -й; заличил; заличен; заличах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; заличал, -ели залог, -а, -ът, -зи, два залога заложа, -иш, -ат; заложих, -и; заложил; заложен; заложех, -еше; заложел заложен, -жния(т), -жна, -жно, -жни залостя, -иш, -ят; залостих, -и; залостил; залостен; залостех, -еше; залостел 150 залостям, -яш, -ят; залостях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; залдстял, -яли; залостян, -яни; залостящ, -ящи; залостяйки; залостяне залп, залпа, -ът, залпове, два залпа залудонаречие залудявам, -аш, -ат; залудяване залък, -а, -ът, залъци и залци, два залъка залъщявам, -аш, -ат; залъщяване залюлявам, -аш, -ат; залюляване залютее ми, -еят ми, залютя ми, -яха ми; залютял ми, -ели ми; залютееше ми; залютеел ми залютй ми, -ят ми; залютя ми; залютеше ми, -яха ми; залютял ми, -ели ми залютява ми, -ат ми; залютяваше ми, -айа ми; залютявало ми; залютяване залющя, -иш, -ят; залющих, -и; залющил; залющен; залющех, -еше; за лющел залющям, -яш, -ят; залющях, -я, -яхме, -яхте, -яха; залющял, -яли; залющян, -яни; залющящ, -ящи; залющяйки; залющяне заляза, залезеш, залезе, залезем, залезете, залязат; залязох, залезе, залязохме, -лязохте, -лязоха; залязъл, -лязла, -лязло, -лезли; залезех, -еше; залезел
151 залязвам, -аш, -ат; залязване замазка, замазки замая, -аеш, -аят; замаях, -ая; замаял, -йяли; замаян, -аяни; замаех, -аеше; замаел замаяност, замаяността замезвам, -аш, -ат; замезване замезявам, -аш, -ат; замезяване замезя, -иш, -ят; замезих, -и; замезил; замезех, -еше; замезел, -ели заменител, -я, -ят, -и два заменителя заменям, -яш, -ят; заменях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; заменял, -яли; заменян, -яни; заменящ, -ящи; заменяйки; заменяне замерям, -яш, -ят; замерях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; замерял, -яли; замерян, -яни; замерящ, -ящи; замеряйки; замеряне замествам, -аш, -ат; заместване заместител, -я, -ят, -и, два заместителя заместник, -а, -ът, -ци, двама заместници заместник-министър, -а, -ът, -три, двама заместникминистри заместя, -иш, -ят; заместих, -и; заместил; заместен; заместех, -еше; заместел заместям, -яш, -ят; заместях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; заместял, -яли; заместян, -яни; замътя заместящ, -ящи; заместяйки; заместяне замйсленост, замисленосттй замисля, -иш, -ят; замислих, -и; замислил; замислен; замислех, -еше; замислел замйслям, -яш, -ят; замйслях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; замйслял, -яли; замйслян, -яни; замйслящ, -ящи; замйсляйки; замйсляне замомея се, -ееш се, -Яят се; замомях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; замомяла се; замомеех се, -ееше се; замомеела се замомявам се, -аш се, -ат се; замомяване замотая, -аеш, -аят; замотах, -а; замотал; замотан; замотаех, -аеше, -аехме, -аехте, -аеха; замотаел замразявам, -аш, -ат; замразяване замрялост, замрялостта замъг леност, замъглеността замъгля, -йш, -ят; замъглйх, -й; замъглйл; замъглен; замъглях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; замъглял, -ели замъглявам, -аш, -ат; замъгляване замък, -а, -ът, замъци, два замъка замърсявам, -аш, -ат; замърсяване замътя, -иш, -ят; замътих, -и; замътил; замътен; замътех, -еше; замътел
замязвам замязвам, -аш, -ат замяна, замени занапред наречие занасям (се), -яш, -ят; занасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; занасял, -яли; занасян, -яни; занасящ, -ящи; занасяйки; занасяне занаят чйялс, -та, -йи, двама занаятчйи занемареност, занемареността занемаря, -йш, -ят; занемарих, -й; занемарйл; занемарен; занемарях, -еше, -яхме, -яхте; занемарял, -яла, -яло, -ели занемарявам, -аш, -ат; занемаряване занеса, -еш, занесе, -ат; занесох, занесе, занесохме, -охте, -оха; занесъл, -ела, -сло, -сли; занесен; занесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; занесял, -ели занесеност, занесеността занижа, -йш, -ат; занижйх, -й; занижйл; занижен; занижах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; занижал, -ели (занимавам) занйжа, -еш, -ат; занизах, -а, -ахме, -ахте, -аха; занизал; занизан; занйжех, -еше; занйжел заник, -а, -ът, -ци, два заника заник-слънце занимавка, занимавки занималия, -и занимателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни занимателност, занимателността v-> с) . д) __________________ 152______ занимая (се), -аеш, -аят; занимах, -а; занимал; заниман; занимаех, -еше; занимаел заобикалям, -яш, -ят; заобикалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заобикалял, -яли; заобикалян, -яни; заобикалящ, -ящи; заобикаляйки; заобикаляне заобиколя, -йш, -ят; заобиколйх, -й; заобиколйл; заобиколен; заобиколях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заобиколял, -ели заобля, -иш, -ят; заоблих, -и; заоблил; заоблен; заоблех, -еше; заоблел заоблям, -яш, -ят; заоблях, -яше -яхме, -яха; заоблял, -яли; заоблян, -яни; заоблящ, -ящи; заобляйки; заобляне заостреност, заостреностт^ заостря, -иш, -ят; заострих, -и; заострил; заострен; заострех, -еше; заострел, -ели заострям, -яш, -ят; заострях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; заострял, -яли; заострян, -яни; заострящ, -ящи; заостряйки; заостряне запад, -а, -ът западен, -дния(т), -дна, -дно, -ДНИ западноевропейски, -а, -о, -и западняк, -а, -ът, -ци, двама западняци запалйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни
153 запалйтелност, запал ите л ността запаля, -иш, -ят; запалих, -и; запалил; запален; запалех, -еше; запалел запалям, -яш, -ят; запалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; запалял, -яли; запалян, -яни; запалящ, -ящи; запаляйки; запаляне запаметя, -йш, -ят; запаметих, -й; запаметйл; запаметен; запаметях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; запаметял, -ели запаметявам, -аш, -ат; запаметяване запасен, -сния(т), -сна, -сно, -сни запасняк, -а, -ът, -ци, двама запасняци запася (се), -йш, -ят; запасйх, -й; запасйл; запасен; запасях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; запасял, -ели запасявам, -аш, -ат; запасяване запетая, запетаи запилявам, -аш, -ат; запиляване запшця, -йш, -ят; запшцях, -я, -яхме, -яхте, -яха; запищял, -ели запшцявам, -аш, -ат; запищйване запладня, -йш, -ят; запладнйх, -й; запладнйл; запладнен; запладнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; запладнял, -ели запладнявам, -аш, -ат; запладняване запомня запламтя, -йш, -ят; запламтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; запламтял, -ели запламтявам, -аш, -ат; запламтяване заплаха, заплахи заплашителен, -лния(т), -лна, -лно, -лни запленя, -йш, -ят; запленйх, -й; запленйл; запленен; запленях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; запленял, -ели запленявам, -аш, -ат; запленяване заплетеност, заплетеността заплодя, -йш, -ят; заплодйх, -й; заплодйл; заплоден; заплодях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заплодял, -ели заплодявам, -аш, -ат; заплодязане заплювка, заплювки заплющя, -йш, -ят; заплющях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заплющял, -ели заплющявам, -аш, -ат; заплющяване заповед ж., заповедта заповеден, -дния(т), -дна, -дни заповядам, -аш, -ат заповядвам, -аш, -ат; заповядване заподозра, -еш, -ат; заподозрях, -я, -яхме, -яха; заподозрял, -ели; заподозрян, -ени запомня, -иш, -ят; запомних, -и; запомнил; запомнен; запомнех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; запомнел, -ели
запомням запомням, -яш, -ят; запомнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; запомнял, -яли; запомнян, -яни; запомнящ, -ящи; запомняне запотявам (се), -аш, -ат; запотяване запоявам, -аш, -ат; запояване запра, -еш, -ат; запрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; запрял, -ели; запрян, -ени; запрях, запреше; запрял, -ели запрашеност, запрашеността запретя, -йш, -ят; запретйх, -й; запретйл; запретен; запретях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; запретя л, -ели запрйщя, -иш, -ят; запрйщих; запрйщил; запрйщен; запрйщех, -еше; запрйщел запрйщям, -яш, -ят; запрйщях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; запрйщял, -яли; запрйщян, -яни; запрйщящ, -ящи; запрйщяйки; запрйщяне запролетй се; запролетеше се; запролетяло се запръжка, запръжки запръхтя, -йш, -ят; запръхтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; запръхтял, -ели запръхтявам, -аш, -ат; запръхтяване запрятам, -аш, -ат; запрятане запуснатост, запуснатостта запустя, -йш, -ят; запустйх, -й; запустйл; запустен; запустях, -еше, -яхме, -яха; запустял, -ели (изоставям) __________________ 154______ запустя, -иш, -ят; запустях, -я, -яхме, -яхте, -яха; запустял, -ели (ставам пуст) запустявам, -аш, -ат; запустяване запухтя, -йш, -ят; запухтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; запухтял, -ели запухтявам, -аш, -ат; запухтяване запълзя, -йш, -ят; запълзях, -я, -яхме, -яхте, -яха; запълзял, -ели запълзявам, -аш, -ат; запълзяване запъпля, -еш и -иш, -ят; запъплах, -а и запъплих, -и; запъплал и запъплил; запъплех, -еше; запъплел запъплям, -яш, -ят; запъплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; запъпля л, -яли; запсЬплящ, -ящи; запъпляйки; запъпляне запъртък и запъртък, -а, -ът, -ци,два запъртъка запътя се, -иш се, -ят се; запътих се, -и се; запътил се; запътен; запътех се, -еше се; запател се запътям се, -яш се, -ят се; запотях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; запътял се, -яли се; запътян, -яни; запътящ се, -ящи се; запътяйки се; запътяне запъхтявам, -аш, -ат; запъхтяване запявам, -аш, -ат; запяване
заседател заравня, -йш, -ят; заравнйх, -й; заравнйл; заравнен; заравнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заравнял, -ели заравням, -яш, -ят; заравнях, -яше, -яхме, -яхте, яха; заравнял, -яли; заравнян, -яни; заравнящ, -ящи; заравняйки; заравняне заравям, -яш, -ят; заравях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; заравял, -яли; заравян, -яни; заравящ, -ящи; заравяйки; заравяне зарадй и зарад предлог заразен, -а, -о, -и заразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни заразйтелен, -лна, -лно, -лни заразйтелност, заразителността заразоносйтел, -я, -ят, -и, два заразоносйтеля и двама заразоносйтели (хора) заразя, -йш, -ят; заразйх, -й; заразйл; заразен; заразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заразял, -ели заразявам, -аш, -ат; заразяване заран ж., заранта зарево, зарева зареденост, заредеността зарезя, -йш, -ят; зарезйл; зарезен; зарезях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; зарезял, -ели зарезявам, -аш, -ат; зарезяване зарзаватен, -а, -о, -и зарзаватчйяж., -та, -йи, двама зарзаватчйи зарибя, -йш, -ят; зарибйх, -й; зарибйл; зарибен; зарибях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; зарибял, -ели зарибявам, -аш; зарибяване зарйст, -а, -о, -и зарозовея, -ееш, -еят; зарозовях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зарозовял, -ели; зарозовеех, -ееше; зарозовеел зарозовявам, -аш, -ат; зарозовяване заромолй, заромоля; ' заромолеше; заромоляло заромолявам, -аш, -ат; заромоляване заруменея, -ееш, -еят; зару менях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заруменял, -ели; заруменеех, -&еше; заруменеел заруменявам, -аш, -ат; заруменяване заръждавявам, -аш, -ат; заръждавяване заръкопляскам, -аш, -ат заръкоплясквам, -аш, -ат заръмй; заръмя; заръмеше; заръмяло заръмява; заръмяваше; заръмявало; заръмяване заряд, -а, -ът, заряди, два заряда засвоя, -ойш, -оят; засвойх, -ой; засвойл; засвоен; засвоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; засвоял, -ели засевкилш. заседател, -я, -ят, -и, двама заседатели
заседателен заседателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни заседя се, -йш се, -ят се; заседях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; заседял се, -ели се заседявам се, -аш се, -ат се; заседаване заселвам, -аш, -ат; заселване заселник, -а, -ът, -ци, двама заселници заселя, -иш, -ят; заселих, -и; заселил; заселен; заселех, -еше; заселел, -ели заселям, -яш, -ят; заседях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; заседял, -яли; заселян, -яни; заселящ, -ящи; заселяики; заселяне засеня, -йш, -ят; засенйх, -й; засенил; засенен; засенях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; засенял, -ели засенявам, -аш, -ат; засеняване засея, -еш, -ят; засях, -я, -яхме, -яхте, -яха и засеях, -ея, -еяхме, -еяхте, -еяха; засял, -ели и засеял, -еяли; засян, -ени и засеян, -еяни, и засят, -ети; засеех, -ееше; засеел, засеели засин^я, -ееш, -еят; засинях, -я, -яхме, -яхте, -яха; засинял, -ели; засинеех, -ееше; засинеел засинявам, -аш, -ат; засиняване засиромашея, -ееш, -дят; засиромашах, -а; засиромашал, -ели; засиромаш^ех, -ееше; засиромашеел 156 заситня, -йш, -ят; заситнйх, -й; заситнйл; заситнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заситнял, -ели заситнявам, -аш, -ат; заситняване засияя, -яеш, -яят; засиях, -ия, -ияхме, -ияхте, -ияха; засиял, -яли; засияех, -яеше; засияел засилвам, -аш, -ат; засилване заскимтя, -йш, -ят; заскимтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заскимтял, -ели заскимтявам, -аш, -ат; заскимтяване заскобя, -иш, -ят; заскобих, -и; заскобил; заскобен; заскдбех, -еше; заскдбел, -ели заскобявам, -аш, -ат; заскобяване заскъпнея, -ееш, -Ьят; заскъпнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; заскъпнял, -ели; заскъпнеех, -ееше; заскъпнеел заскъпнявам, -аш, -ат; заскъпняване засланй; засланйло; засланеше; засланяло засланява; засланяваше; засланявало; засланяване засланям, -яш, -ят; засланях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; засланял, -яли; засланян, -яни; засланящ, -ящи; засланяйки; засланяне заслепеност, заслепеността заслепйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни
157 заслепя, -йш, -ят; заслепих, -й; заслепил; заслепен; заслепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заслепял, -ели заслепявам, -аш, -ат; заслепяване заслоня, -йш, -ят; заслонйх, -й; заслонйл; заслонен; заслонях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заслонял, -ели заслонявам, -аш, -ат; заслоняване засмея се, -ееш се, -еят се; засмях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; засмял се, -ели се засмоля, -йш, -ят; засмолйх, -й; засмолйл; засмолен; засмолях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; засмолял, -ели засмолявам, -аш, -ат; засмоляване засмъдй ме, -ят ме; засмъдя ме; засмъдеше ме, -яха ме; засмъдял ме, -ели ме засмян, засмения(т), -яна, -яно, -ени заспалост, заспалостта заставя, -иш, -ят; заставих, -и; заставил; заставен; заставех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; заставел, -ели заставям, -яш, -ят; заставях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; заставял, -яли; заставян, -яни; застйвящ, -ящи; заставяйки; заставяне застарея, -ееш, -еят; застарях, -я, -яхме, -яхте, -яха; застудява застарял, -ели; застареех, -ееше; застареел застарявам, -аш, -ат; заета ряване застеля, -еш, -ем, -ете, -ят; застлах, -а и застелих, -и; застлал и застелил; застлан и застелен; застелех, -еше; застелел застой, -оя, -оят, застои, два застоя застоя (се), -йш, -ят; застоях, -я, -яхме, -яхте, -яха; застоял, -ели застоявам (се), -аш, -ат; застояване застоялост, застоялостта застрахователен, -лния(т), -лна, -лно, -лни застраховка, застраховки застрашителен, -лния(т), -лна, -лно, -лни застрашйтелност, застрашителността застроя, -йш, -ят; застройх, -й; застройл; застроен; застроях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; застроял, -ели застроявам, -аш, -ат; застрояване застудее (се); застудя; застудяло; застудееше; застудеело застуди (се); застудйло; застудеше; застудял, -яла, -яло, -ели застудява (се); застудяваше; застудявало; застудяване
застъпя застъпя (се), -иш, -ят; застъпих, -и; застъпил; застъпен; застъпех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; застъпел, -ели застъпям (се), -яш, -ят; застъпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; застъпял, -яли; застъпящ, -ящи; застъпяйки; застъпяне засуетя се, -йш се, -ят се; засуетих се, -й се; засуетйл се; засуетях се, -Оше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; засуетял се, -ели се засуетявам се, -аш се, -ат се; засуетяване засумтя, -йш, -ят; засумтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; засумтял, -ели засумтявам, -аш, -ат; засумтяване засърбй ме, -ят ме; засърбя ме, -яха ме; засърбеше ме; засърбяло ме, -бели ме засърбява ме, засърбяват ме засявам, -аш, -ат; засяване засявка, засевки засягам, -аш, -ат; засягане засядам, -аш, -ат; засядане затаявам, -аш, -ат; затаяване затварям, -яш, -ят; затварях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; затварял, -яли; затварян, -яни; затварящ, -ящи; затваряйки; затваряне затвореност, затвореността затвърдя, -йш, -ят; затвърдйх, -й; затвърдйл; затвърден; __________________158______ затвърдях, -Оше, -яхме, -яхте, -яха; затвърдял, -ели затвърдявам, -аш, -ат; затвърдяване затегля, -иш, -ят; затеглих, -и; затеглил; затеглен; затеглех, -еше; затеглел , затеглям, -яш, -ят; затОглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; затеглял, -яли; затеглян, -яни; затеглящ, -ящи; затегляйки; затегляне затиря, -иш, -ят; затйрих, -и; затирил; затйрен; затйрех, -еше; затйрел затйрям, -яш, -ят; затйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; затйрял, -яли; затйрян, -яни; затйрящ, -ящи; затйряйки; затйряне затлъстявам, -аш, -ат; затлъстяване затлявам, -аш, -ат; затляване затова съюзна дума затопля, -иш, -ят; затоплих, -и; затбплил; затоплен; затоплех, -еше; затоплел затоплям, -яш, -ят; затоплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; затоплял, -яли; затоплян, -яни; затоплящ, -ящи; затопляйки; затопляне заточеник, -а, -ът, -ци, двама заточеници затревя, -йш, -ят; затревйх, -й; затревйл; затревен; затревях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; затревял, -ели
159 затревявам, -аш, -ат; затревяване затрептя, -йш, -ят; затрептях, -я, -яхме, -яхте, -яха; затрептял, -ели затрептявам, -аш, -ат; затрептяване затрещя, -йш, -ят; затрещях, -я, -яхме, -яхте, -яха; затрещял, -ели затрещявам, -аш, -ат; затрещяване затрополя, -йш, -ят; затрополйх, -й; затрополйл; затрополях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; затрополял, -ели затрополявам, -аш, -ат затрудненост, затруднеността затрудня, -йш, -ят; затруднйх, -й; затруднйл; затруднен; затруднях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; затруднял, -ели затруднявам, -аш, -ат; затрудняване затръня, -иш, -ят; затръних, -и; затрънил; затрънен; затрънех, -еше; затрънел затръням, -яш, -ят; затрънях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; затрънял, -яли; затрънян, -яни; затрънящ, -ящи; затръняйки; затръняне затуй съюзна дума затуптя, -йш, -ят; затуптях, -я, -йхме, -яхте, -яха; затуптял, -&ли затуптя вам, -аш, -ат; Затуптяване заушки затъкмя, -йш, -ят; затъкмях, -я, -яхме, -яхте, -яха; затъкмял, -ели затъкмявам, -аш, -ат; затъкмяване затъмня, -йш, -ят; затъмних, -й; затъмнйл; затъмнен; затъмнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; затъмнял, -ели затъмнявам, -аш, -ат; затъмняване затънтеност, затънтеността затънтя (се), -иш, -ят; затънтих, -и; затънтил; затънтен; затънтех, -еше; затънтел, -ели затъпея, -ееш, -еят; затъпях, -я, -яхме, -яхте, -яха; затъпял, -ели; затъпеех, -ееше; затъпеел затъпя, -йш, -ят; затъпйх, -й; затъпйл; затъпен; затъпях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; затъпял, -ели затъпявам, -аш, -ат; затъпяване затътря, -иш и -еш, -ят; затътрих, -и и затътрах, -а; затътрил и затътрал; затътрен; затътрех, -еше; затътрел затътрям, -яш, -ят; затътрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; затътрял, -яли; затътрян, -яни; затътрящ, -ящи; затътряйки; затътряне затягам, -аш, -ат; затягане заупокоен, -ойния(т), -ойна, -ойно, -ойни заупокой, -оя, -оят, -ой заушки мн. и заушка
захабя захабя, -йш, -ят; захабих, -й; захабйл; захабен; захабйх, -еше, -яхме, -яхте, -яха; захабял, -ели захар ж., захарта, лен. (хим.) захари захарен, -рния(т), -рна, -рни захарност, захарността захвалям, -яш, -ят; захвалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; захвалял, -яли; захвалян, -яни; захвалящ, -ящи; захваляйки; захваляне захитрея, -ееш, -еят; захитрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; захитрял, -ели; захитреех, -ееше; захитреел захитрявам, -аш, -ат захладя, -йш, -ят; захладих, -й; захладйл; захладен; захладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; захладял, -ели захладявам, -аш, -ат; захладяване захласнатост, захласнатостта захлупцизбн. захлупя, -иш, -ят; захлупих, -и; захлупил; захлупен; захлупех, -еше; захлупел захлупям, -яш, -ят; захлупях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; захлупил, -яли; захлупян, -яни; захлупящ, -ящи; захлупяйки; захлупяне заход, -а, -ът зацвъртя, -йш, -ят; зацвъртях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зацвъртял, -ели V“\ __________________ 160______ зацвъртявам, -аш, -ат; зацвъртяване зацепя, -иш, -ят; зацепих, -и; зацепил; зацепен; зацепех, -еше; зацепел зацепям, -яш, -ят; зацепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; зацепял, -яли; зацепян, -яни; зацепящ, -ящи; зацепяйки; зацепяне зацъцря, -еш и -иш, -ят; зацъцрах, -а и зацъцрих, -и; зацъцрал и зацъцрил; зацъцрех, -еше; зацъцрел зацъцрям, -яш, -ят; зацъцрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; зацъцрял, -яли; зацъцрящ, -ящи; зацъцряйки; зацъцряне зачатък, -а, -ът, зачатъци, два зачатъка зачатъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни зачервенея (се), -ееш, -еят; зачервенях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зачервенял, -ели; зачервенеех, -ееше; зачервенеел зачервенявам (се), -аш, -ат; зачервеняване зачервя (се), -йш, -ят; зачервих, -й; зачервйл; зачервен; зачервях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; зачервйл, -ели зачервявам (се), -аш, -ат; зачервяване зачерня, -иш, -ят; зачерних, -и; зачернил; зачернен; зачернех, -еше; зачернел
______ 161__________ > ' _____ зачерням, -яш, -ят; зачернях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; зачернял, -яли; зачернян, -яни; зачернящ, -ящи; зачерняйки; зачерняне зачестя, -йш, -ят; зачестих, -й; зачестйл; зачестен; зачестях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; зачестял, -ели зачестявам, -аш, -ат; зачестяване зачисля, -йш, -ят; зачислйх, -й; зачислйл; зачислен; зачислях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; зачислял, -ели зачислявам, -аш, -ат; зачислйване зачдпля, -иш, -ят; зачоплих, -и; зачоплил; зачоплен; зачоплех, -еше; зачоплел зачоплям, -яш, -ят; зачоплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; зачЬплял, -яли; зачЬплян, -яни; зачоплящ, -ящи; зачдпляйки; зачопляне зашеметя, -йш, -ят; зашеметих, -й; зашеметйл; зашеметен; зашеметях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; зашеметял, -ели зашеметявам, -аш, -ат; зашеметяване зашептя, -йш, -ят; зашептях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зашептял, -ели зашептявам, -аш, -ат зашлевя, -йш, -ят; зашлевйх, -й; зашлевйл; зашлевен; зашлевях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; зашлевял, -ели 11* заюздя зашлевявам, -аш, -ат; зашлевяване зашляйвам се, -аш се, -ат се зашляя се, -яеш се, -яят се, зашлях се, -я се, -яхме се, -яхте, се, -яха се; зашлял се, -яли се; зашляех се, -яеше се; зашляел се зашумоля, -йш, -ят; зашумолях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зашумолял, -ели зашумолявам, -аш, -ат; зашумоляване зашумя, -йш, -ят; зашумйл; зашумен; зашумях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; зашумял, -ели зашумявам, -аш, -ат; зашумяване зашуртя, -йш, -ят; зашуртях, -я, -яхме, -яхте, -яха; зашуртял, -ели зашуртявам, -аш, -ат; зашуртяване защитен, -а, -о, -и защйтен, -тния(т), -тна, -тно, -ни защитник, -а, -ът, -ци, двама защйтници защйтно-изолйращ, -а, -о, -и защитя, -йш, -ят; защитйх, -й; защитйл; защитен; защитях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; защитял, -ели защищавам и защитавам, -аш, -ат; защищаване заюздя, -йш, -ят; заюздйх, -й; заюздйл; заюзден; заюздях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заюздя л, -ели
заюздявам заюздявам, -аш, -ат; заюздяване заявител, -я, -ят, -и, двама заявители заявка, заявки заявление, -ия заявя, -йш, -ят; заявих, -й; заявйл; заявен; заявях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; заявял, -ели заявявам, -аш, -ат; заявяване заядлйв, -а, -о, -и заядлйвост, заядливостта заяждам (се), -аш, -ат; заяждане заяквам, -аш, -ат; заякване заякча, -йш, -ат; заякчйх, -й; заякчйл; заякчен; заякчах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; заякчал, -ели звезден, -здния(т), -дна, -дно, -дни звездоброец, -а, -ът, -ойци, двама звездобройци звездовйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни звездогадател, -я, -ят, -и, двама звездогадатели звездообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни звеновод, -а, -ът, -и, двама звеноводи звероподббен, -бния(т), -бна, -бно, -бни звездопоклонник, -а, -ът, -ци, двама звездопоклбнници зверски, -а, -о, -и звероукротйтел, -я, -ят, -и, двама звероукротйтели зверя се, -иш се, -ят се; зверих се, -и се; зверил се; зверех се, __________________ 162______ -еше се; зверел се; зверещ се; зверейки се; зверене звукозаглушйтел, -я, -ят, -и, два звукозаглушйтеля звукоизолация, звукоизолации звуконепроницаемост, звуконепроницаемостта звукооператор, -а, -ът, -и, двама звукооператори звукопйс, -а, -ът, -и, два звукопйса звукопроводност, звукопроводността звукорежисьор, -а, -ът, -и, двама звукорежисьори звукоусилвател, -я, -ят, -и, два звукоусилвателя звуча, -йш, -ат; звучах, -а, -ахме, -ахте, -аха; звучал, -али; звучах, -еше; звучал, -ели; звучащ, -ащи; звучейки; звучене звучен, -чния(т), -чна, -чно, -чни звучност, звучносттй звънар, -я, -ят, -и, двама звънари звънлйв, -а, -о, -и звънлйвост, звънливостта звънна, -еш, -ат; звъннах, -а; звъннал; звъннех, -еше; звъннел звънтеж, -а, -ът, -и, два звънтежа звънтя, -йш, -ят; звънтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; звънтял, -ели; звънтящ, -ящи; звънтейки; звънтене звънчев, -а, -о, -и звънък, -нкия(т), -нка, -нко, -нки
______ 163__________________ звъня, -йш, -ят; звънях, -я, -яхме, -яхте, -яха; звънял, -ели (издавам звук) и звъних, -й; звънйл; звънящ, -ящи; звънейки; звънене звяр, звяра, -ът, зверове, два звяра здйние, здания здрав, -а, -о, -и здравей! здравейте! здрйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни здравеняк, -а, -ът, -ци, двама здравеняци здрйвно-медицйнски, -а, -о, -и здравословен, -вния(т), -вна, -вно, -вни здравословност, здравословността зеленея, -ееш, -еят; зеленях, -я, -йхме, -яхте, -яха; зеленял, -йли; зеленеех, -ееше; зеленеел; зеленеещ; зеленеейки; зеленеене зеленйкав, -а, -о, -и зеленчук, -а, -ът, -ци, два зеленчука зеленчукопроизводител, -я, -ят, -и,двама зеленчукопроизводители земевладелец, -а, -ът, -лци, двама земевладелци земевладетел, -я, -ят, -и, двама земевладйтели земетръс, -а, -ът, -и, два земетръса земетръсен, -сния(т), -сна, -сно, -сни зимъс земетръсоустойчйвост, земетръсоустойчивостта земеустройствен, -ния(т), -на, -но, -ни земляк, -а, -ът, -ци, двама земляци земноводен, -дния(т), -дна, -дно, -дни (зоологич.) земно-воден, -дния(т), -дна, -дно, -дни(ягехя.) зет, зетя, зетят, зетьове, двама зетьове зетьов, -а, -о, -и зефйрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни зефйрен, -а, -о, -и (от плат зефир) зея, зееш, зеят; зеях, зея, зеяхме, зеяхте, зеяха; зеял, зйяли; зеех, зееше; зеел; зеещ; зеейки; зеене зйгзаг, -а, -ът, -и, два зйгзага зигзагообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни зид, зида, зидът, зйдове, два зйда зидар, -я, -ят, -и, двама зидари; зидарю! зидарйя, зидарии зидаро-мазач, -а, -ът, -и, двама зидаро-мазачи зймен, -мния(т), -мна, -мно, -мни зймник, -а, -ът, -ци, два зймника зиморничав, -а, -о, -и зиморничавост, зиморничав ос тта зимъс и зимъска наречие
зифт зифт, зйфта, зйфтът златар, -я, -ят, -и, двама златари; златарю! златйст, -а, -о, -и златовръх, -върхия(т), -върха, -о, -и златожълт, -а, -о, -и златоносен, -сния(т), -сна, -сно, -сни златорог, -а, -о, -и златоткан, -а, -о, -и и златотъкан златоуст, -а, -о, -и златя, -йш, -ят; златйх, -й; златйл; златен; златях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; златял, -ели; златящ, -ящи; златейки; златене злачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни злепоставя, -иш, -ят; злепоставих, -и; злепоставил; злепоставен; злепоставех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; злепоставел, -ели злепоставям, -яш, -ят; злепоставях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; злепоставял, -яли; злепоставян, -яни; злепоставящ, -ящи; злепоставяйки; злепоставяне злобен, -бния(т), -бна, -бно, -бни злббност, злобносттй злободневка, злободневки зловещ, -а, -о, -и зловонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни зловредност, зловредността V“\ злодеец, -а, -ът, -еици, двама злодейци злодей, -ея, -еят, -еи, двама злодеи злодействам, -аш, -ат; злодействане зложелател, -я, -ят, -и, двама зложелатели злокачествен, -ния(т), -на, -но, -ни злокачественост, злокачествеността злокббен, -бния(т), -бна, -бно, -бни злокобност, злокобността зломйсленик, -а, -ът, -ци, двама зломйсленици злонамереност, злонамереността злонрав, -а, -о, -и злонравност, злонравността злополучност, злополучността злорад, -а, -о, -и злораден, -дния(т), -дна, -дно, -дни злорадство, -а злорадствам, -аш, -ат; злорадстване злоречйв, -а, -о, -и злослдвя, -иш, -ят; злослових, -и; злословил; злословех, -еше; злословел; злословещ; злослбвейки; злослбвене злост, злосттО злостен, -стния(т), -стна, -стно, -стни злосторник, -а, -ът, -ци, двама злосторници злосторнича, -иш, -ат; злосторничих, -и;
зобя злосторничил; злосторничех, -еше; злосторничел; злосторничещ; злосторничейки; злосторничене злосърдечност, злосърдечността злоумйшленост, злоумишлеността злоупотребйтел, -я, -ят, -и, двама злоупотребйтели :июупотребя, -йш, -ят; злоупотребих, -й; злоупотребйл; злоупотребен; злоупотребях, ■Ьше, -яхме, -яхте, -яха; злоупотребял, -ели злоупотребявам, -аш, -ат; злоупотребяване зло^ст, -а, -о, -и злочест, -а, -о, -и злочЬстник, -а, -ът, -ци, двама злочестници злочйнствам, -аш, -ат; злочйнстване злойд, -а, -о, злояди злъч ж., злъчта и жлъч злачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и жлъчен злЪчност, злъчността и ЖЛ1ЧНОСТ змей, змея, змеят, змейове, • два змея змиевйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни змиЬрка, змиорки змий, змии; змййо! змийр, -я, -ят, -и, два змияря (животни) и двама змияри змиярник, -а, -ът, -ци, два змиярника знаен, знайния(т), знайна, -о, -и знам и зная, -аеш, -аят; знаях, -ая, -аяхме, -аяхте, -аяха; знаял, -яли; знаех, -еше; знаел; знаещ; знаейки; знаене знаменател, -я, -ят, -и, два знаменателя знаменателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни знаменателност, знаменателността знаменитост, знаменитостта знаменосец, -а, -ът, -сци, двама знаменосци знатен, -тния(т), -тна, -тно, -тни знатност, знатността знахар, -я, -ят, -и, двама знахйри значймост, значимостта значйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни значйтелност, значителността зная, -аеш, -аят и знам зноен, знойния(т), знойна, -о, -и зной, зноя, знбят, зноеве знбйност, знойността зоб з/с.,зобта зобя, зобиш, зббят; зобих, -и; зобил; зобен; зобех, зобеше; зобел; зббещ; зобейки; зобене зобя, -йш, -ят; зобйх, -й; зобйл; зобен; зобях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; зобял, -ели; зобене (давам зоб)
зов зов, зова, зовът, зовове, два зова зова, юш, -ат; зовах, -й; зовал; зован; зовях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; зовял, -ели; зовящ, -ящи; зовейки; зовене зограф, -а, -ът, -и, двама зографи зодиак, -а, -ът, -ци, два зодийка зодиакален, -лния(т), -лна, -лно, -лни зодия, зддии зонален, -лния(т), -лна, -лно, -лни зоолог, -а, -ът, -зи, двама зоолози зоологйчен, -чна, -чно, -чни зоологически, -а, -о, -и зоотехник, -а, -ът, -ци, двама зоотехници зорй (се); зорило; зореше; зоряло здркост, зоркостта зорък, -ркия(т), -рка, -рко, -рки зра, зреш, зрат; зрях, зреше, зряхме, -яхте, -яха; зрял, -ели; зрящ, зрящи; зрейки зрелост, зрелостта зрелостен, -тния(т), -тна, -тно, -тни зрелостник, -а, -ът, -ци, двама зрелостници зрея, зрееш, юят; зрях, зря, зряхме, зряхте, зряха; зрял, зрели; зреех, -ееше; зреел; зр^ещ; зреейки; зреене зрител, -я, -ят, -и, двама зрители зрйтелност, зрителността зрял, зрелия(т), зряла, зряло, зрели _________________ 166______ зубря, -иш, -ят; зубрих, -и; зубрил; зубрен; зубрех, -еше; зубрел; зубрещ; зубрейки; зубрене зубър, -а, -ът, зубри, два зубъра зулумджйялс, -та, -йи, двама зулумджйи зурлест, -а, -о, -и зъб, зъба, зъбът, -и, два зъба зъбен, -бния(т), -бна, -бно, -бни зъбест, -а, -о, -и зъбкилн. зъбльо м., -то, -льовци, двама зъбльовци зъболекар, -я, -ят, -и, двама зъболекари зъботехнйк, -а, -ът, -ци, двама зъботехнйци зъбче, -та зъбя се, -иш се, -ят се; зъбих се, -и се; зъбил се; зъбех се, -еше се; зъбел се; зъбещ се; зъбейки се; зъбене зъл, злйя(т), зла, зло, зли зърнен, -а, -о, -и зърнодобив, -а, -ът, -и зърнодост&вка, зърнодоставки зърнокомбайн, -а, -ът, -и, два зърнокомбайна зърнопроизводйтел, -я, -ят, -и, двама зърнопроизводйтели зърнояд, -а, -ът, зърнояди, два зърнойда зюмбюл, -а, -ът, -и, два зюмбюла зяпльо м., -то, -льовци, двама зяпльовци
______ 167______ и съюз и частица й местоимение (на нея, нейния) Ивановден игленик, -а, -ът, -ци, два игленика йглест, -а, -о, -и иглолистен, -стния(т), -стна, -стно, -стни Игнажден игр&я, -аеш, -аят; играх, -а; играл; игран; играех, -аеше; играел; играещ; играейки; игр&ене игрив, -а, -о, -и игривост, игривостта игрище, игрища йда, идеш, идат; идех, идеше; идел; идещ; йдейки идеал, -а, -ът, -и, два идеала идеален, -лния(т), -лна, -лно, -лни идеализация, идеализации идеализъм, -зма, -змът идеалист, -а, -ът, -и, двама идеалисти идеен, -ейния(т), идейна, -о, -и идейно-теоретичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни идейност, идейността идентификация, идентификации идентичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни идеолог, -а, -ът, -зи, двама идеолози идеология, идеологии избелявам идея, идеи идй-дойдй наречие идиличност, идиличността идилия, идилии идиот, -а, -ът, -и, двама идиоти идиотизъм, -зма, -змът идолопоклонник, -а, -ът, -ци, двама идолопоклбнници иждивение из предлог из- (представка - всички думи, образувани с нея, се пишат със з) избавйтел, -я, -ят, -и, двама избавители; избавителю! избавя, -иш, -ят; избавих, -и; избавил; избавен; избавех, -еше; избавел избавям, -яш, -ят; избавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; избавял, -яли; избавян, -яни; избавящ, -ящи; избавяйки; избавяне избегна, -еш, -ата избягна; избегнах, -а и избягнах, -а; избегнал и избягнал; избегната избягнат; избегнех, -еше; избегнел избеля, -иш, -ят; избелих, -и; избелил; избелен; избелех, -еше; избелел избелям, -яш, -ят; избелях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; избелял, -яли; избелян, -яни; избелящ, -ящи; избеляйки; избеляне избелявам, -аш, -ат; избеляване
избираемост избираемост, избираемостта избирател, -я, -ят, -п,двама избиратели; избирателю! избистря, -иш, -ят; избистрих, -и; избйстрил; избистрен; избистрех, -еше; избистрел избйстрям, -яш, -ят; избистрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; избйстрял, - яли; избйстрян, -яни; избйстрящ, -ящи; избйстряйки; избйстряне изблещя, -иш, -ят; изблещих, -и; изблещил; изблещен; изблещех, -еше; изблещел изблбщям, -яш, -ят; изблещях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изблещял, -яли; изблещян, -яни; изблещящ, -ящи; изблещяйки; изблещяне йзборност, изборността избраник, -а, -ът, -ци, двама избраници изброя, -йш, -ят; изброих, -й; изброил; изброен; изброях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изброял, -ели изброявам, -аш, -ат; изброяване избруля, -иш, -ят; избрулих, -и; избрулил; избрулен; избрулех, -еше; избрулел избрулям, -яш, -ят; избрулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; избрулял, -яли; избрулян, -яни; избрулящ, -ящи; избруляйки; избруляне избухлив, -а, -о, -и избухлйвост, избухливостта __________________168_______ избуя, -йш, -ят; избуях, -я, -яхме, -яхте, -яха; избуял, -яли; избуях, -еше; избуял, -ели избуявам, -аш, -ат; избуяване избуялост, избуялостта избягвам, -аш, -ат; избягване избягна (и избегна), -бегнеш, -бегнем, -бегнете, -бягнат; избягнах, -а; избягнал; избягнат; избегнех, -бегнеше; избегнел избялвам и избелвам, -аш, -ат; избелване извадка, извадки извалям (се), -яш, -ят; извалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; извалял, -яли; извалян, -яни; извалящ, -ящи; изваляйки; изваляне извардя, -иш, -ят; извардих, -и; извйрдил; изварден; извардех, -еше; извардел извардям, -яш, -ят; извардях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; извардял, -яли; извардян, -яни; извардящ, -ящи; извардяйки; извардяне изваря, -йш, -ят; изварих, -й; изварйл; изварен; изварях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изварял, -ели изварявам, -аш, -ат; изваряване изведа, -еш, изведе, -ат; изведох, изведе, -ведохме, -ведохте, -ведоха; извел; изведен; изведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изведял, -ели
______ 169__________________ изведнъж наречие йзверг, -а, -ът, -и,двал<а йзверги известен, -стния(т), -стна, -стно, -стни известйтел, -я, -ят, -и, двама известйтели известност, известността известя, -йш, -ят; известйх, -й; известйл; известен; известях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; известял, -ели известявам, -аш, -ат; известяване изветрея, -ееш, -еят; изветрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изветрял, -ели изветрявам, -аш, -ат; изветряване извехтя, -йш, -ят; извехтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; извехтял, -ели извехтявам, -аш, -ат; извехтяване извйвка, извйвки извиня (се), -йш, -ят; извинйх, -й; извинил; извинен; извинях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; извинял, -ели извинявам (се), -аш, -ат; извиняване извися, -йш, -ят; извисйх, -й; извисил; извисен; извисях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; извисял, -ели извисявам, -аш, -ат; извисяване извйтост, извитостта йзвод, -а, -ът, -и, два йзвода изгарям йзворен, -рния(т), -рна, -рно, -рни извратеност, извратеността извратя, -йш, -ят; извратйх, -й; извратйл; извратен; извратях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; извратял, -ели изврещя, -йш, -ят; изврещях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изврещял, -ели изврътлйв, -а, -о, -и извън предлог извънградски, -а, -о, -и извънреден, -дния(т), -дна, -дно, -дни извънучйлищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни извървя, -иш, -ят; извървих, -и; извървил; извървен; извървех, -еше; извървел извървя, -йш, -ят; извървях, -я, -яхме, -яхте, -яха; извървял, -ели; извървян, -ени извървявам, -аш, -ат; извървяване извървям, -яш, -ят; извървях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; извървял, -яли; извървян, -яни; извървят, -ящи; извървяйки; извървяне извъртя, -йш, -ят; извъртях, -я, -яхме, -яхте, -яха; извъртял, -ели; извъртян, -ени извътре наречие извявам, -аш, -ат; извяване изгарям, -яш, -ят; изгарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изгарял, -яли; изгарян, -яни; изгарящ, -ящи; изгаряйки; изгаряне
изглед изглед, -а, -ът, -и, два изгледа изглупявам, -аш, -ат; изглупяване изгнаник, -а, -ът, -ци, двама изгнаници изговарям, -яш, -ят; изговарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изговарял, -яли; изговарян, -яни; изговарящ, -ящи; изговаряйки; изговаряне изговорен, -а, -о, -и изговорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни изгрев, -а, -ът, -и, два изгрева изгрея, -&еш, -еят; изгрях, -я, -яхме, -яхте, -яха и изгреях, -ея, -еяхме, -еяхте, -&яха; изгрял, -ели и изгреял, -еяли; изгреех, -£еше; изгреел изгрявам, -аш, -ат; изгряване изгърмя, -йш, -ят; изгърмях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изгърмял, -ели; изгърмян, -ени изгърмявам, -аш, -ат; изгърмяване издавям, -яш, -ят; издавях, -яше, -яхме, -яха; издавял, -яли; издавян, -яни; издавящ, -ящи; издавяйки; издйвяне издаденост, издадеността издййнича, -иш, -ат; изд&йничих, -и; издайничил; издайничех, -еше; издайничел издайничествам, -аш, -ат; издайничестване издалеко, издалече и издалеч наречие _________________ 170_______ издател, -я, -ят, -и, двама издатели издатък, -а, -ът, -ци, два издатъка издебело наречие издевателствам, -аш, -ат; издевателстване издействам, -аш, -ат; издЬйстване издйгнатост, издигнатостта издйрям, -яш, -ят; издйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; издйрял, -яли; издйрян, -яни; издйрящ, -ящи; издйряйки; издйряне издоя, -ойш, -ой; издойх, -ой; издойл; издоен; издоях, -о^ше, -ояхме, -ояхте, -ояха; издоял, -оели издоявам, -аш, -ат; издояване издребнея, -ееш, -Ьят; издребнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; издребнял, -ели; издребнеех, -ееше; издребнеел издребнявам, -аш, -ат; издребняване издръжка, издръжки издръжлйв, -а, -о, -и издръжлйвост, издръжливостта издутост, издутостта издуя, -дуеш, -дуят; издух, изду; издул; издут; издуех, издуеше; издуел издълбоко наречие издън и издъно наречие издънен, -а, -о, -и издъня, -иш, -ят; издъних, -и;
171 издънил; издънен; издънех, -еше; издънел издъням, -яш, -ят; изд^нях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; издънял, -яли; издънян, -яни; издънящ, -ящи; издъняйки; изд^няне издържа, -йш, -ат; издържах, -а, -ахме, -ахте, -аха; издържал, -али; издържан; издържах, -еше; издържал, -ели издържам, -аш, -ат; издържане издържаност, издържаността издявам, -аш, -ат; издяване издяволувам, -аш, -ат; издяволуване издяволя (се), -йш, -ят; издяволйх, -й; издяволйл; издяволях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; издяволял, -ели издяна, изденеш, издянат; издянах, -а; издянал; издянат; изденех, изденеше; изденел изедно наречие изехтя, -йш, -ят; изехтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изехтял, -ели изехтявам, -аш, -ат; изехтяване изжаднея, -ееш, -еят; изжаднях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изжаднял, -ели; изжаднеех, -ееше; изжаднеел изжаднявам, -аш, -ат; изжадняване изжегля, -иш, -ят; изж&глих, -и; изжеглил; изжеглен; изжеглех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; изж^глел, -ели изкастря изжеглям, -яш, -ят; изжеглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изжеглял, -яли; изжеглян, -яни; изжеглящ, -ящи; изжегляйки; изж^гляне изжуля, -иш, -ят; изжулих, -и; изжулил; изжулен; изжулех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; изжулел, -ели изжулям, -яш, -ят; изжулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изжулял, -яли; изжулян, -яни; изжулящ, -ящи; изжуляне иззад предлог иззимувам, -аш, -ат; иззим^ване иззимя, -йш, -ят; иззимйх, -й; иззимйл; иззимен; иззимях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; иззимял, -ели иззимявам, -аш, -ат; иззимяване изисканост, изискаността изказ, -а, -ът, -и, два йзказа изкалъпя, -иш, -ят; изкалъпих, -и; изкалъпил; изкалъпен; изкалъпех, -еше; изкалъпел изкалъпям, -яш, -ят; изкалъпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изкалъпял, -яли; изкалъпян, -яни; изкалъпящ, -ящи; изкалъпяйки; изкалъпяне изкастря, -иш, -ят; изкастрих, -и; изкастрил; изкастрен; изкастрех, -еше; изкастрел
изкастрям изкастрям, -яш, -ят; изкастрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изкйстрял, -яли; изкастрян, -яни; изкастрящ, -ящи; изкастряйки; изкастряне изкипявам, -аш, -ат; изкипяване изключителност, изключителността изкомандвам, -аш, -ат; изкомандване изконен, -нния(т), -нна, -нно, -нни (изначален) изконтя (се), -иш, -ят; изконтих, -и; изконтил; изконтен; изконтех, -еше; изкднтел изконтям, -яш, -ят; изконтях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изконтял, -яли; изкднтян, -яни; изконтящ, -ящи; изконтяне изкоп, -а, -ът, -и, два изкопа изкопая, -аеш, -аят; изкопах, -а; изкопал; изкопан; изкопаех, -аеше; изкопаел изкопавам, -аш, -ат; изкопаване йзкопен, -пния(т), -пна, -пно, -пни изкопчйязс, -та, -йи, двама изкопчйи изкореня, -йш, -ят; изкоренйх, -й; изкоренил; изкоренен; изкоренях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изкоренял, -ели изкоренявам, -аш, -ат; изкореняване изкорйстя, -иш, -ят; изкорйстих, -и; изкорйстил; изкорйстен; __________________172_______ изкорйстех, -еше; изкорйстел, -ели изкористявам, -аш, -ат; изкористяване изкорйстям, -яш, -ят; изкорйстях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изкорйстял, -яли; изкорйстян, -яни; изкорйстящ, -ящи; изкорйстяйки; изкорйстяне изкормя, -иш, -ят; изкормих, -и; изкормил; изкормен; изкбрмех, -еше; изкормел изкормям, -яш, -ят; изкормях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изкормил, -яли; изкормян, -яни; изкормящ, -ящи; изкормяйки; изкормяне изкосо наречие изкрещя, -йш, -ят; изкрещях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изкрещял, -ели изкрещявам, -аш, -ат; изкрещяване изкрйво наречие изкривя, -йш, -ят; изкривйх, -й; изкривйл; изкривен; изкривях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изкривял, -ели изкривявам, -аш, -ат; изкривяване изкряскам, -аш, -ат изкрясквам, -аш, -ат; изкряскване изкупйтел, -я, -ят, -и, двама изкупйтели изкусйтел, -я, -ят, -и, двама изкусйтели; изкусителю!
______ 173__________________ изкуствен, -ния(т), изкуствена, -о, -и изкуственост, изкуствеността изкуство, изкуства изкуствовед, -а, -ът, -и, двама изкуствоведи изкусурявам, -аш, -ат; изкусуряване изкуся, -йш, -ят; изкусих, -й; изкусйл; изкусен; изкусях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изкусял, -ели изкусявам, -аш, -ат; изкусяване изкуфея, -ееш, -еят; изкуфях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изкуфял, -ели; изкуфеех, -Ьеше; изкуфеел изкуфявам, -аш, -ат; изкуфяване изкуша, -йш, -ат; изкушйх, -й; изкушйл; изкушен; изкушах, -feme, -ахме, -ахте, -аха; изкушал, -ели изкълченост, изкълчеността изкънтявам, -аш, -ат; изкънтяване изкЪрпя, -иш, -ят; изкърпих, -и; изкърпил; изкърпен; изкърпех, -еше; изкърпел изкЪрпям, -яш, -ят; изкърпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изкърпял, -яли; изкърпян, -яни; изкърпящ, -ящи; изк^ьрпяйки; изкърпяне изкъртвам, -аш, -ат; изкъртване изкъртя, -иш, -ят; изкъртих, -и; изкъртил; изкъртен; изкъртех, -еше; изкъртел излягам се изкъртям, -яш, -ят; изкъртях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изкъртял, -яли; изкъртян, -яни; изкъртящ, -ящи; изкъртяйки; изкъртяне изкъсонаречие издавям, -яш, -ят; издавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; издавял, -яли; издавян, -яни; издавящ, -ящи; издавяйки; излавяне йзлаз, -а, -ът, -и, два йзлаза излез! излезте! излеконаречие излетя, -йш, -ят; излетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; излетял, -ели излетявам, -аш, -ат излечймост, излечимостта излинея, -ееш, -еят; излинях, -я, -яхме, -яхте, -яха; излинял, -ели; излинеех, -ееше; излинеел излинявам, -аш, -ат; излиняване излйшък, -а, -ът, излйшъци, два излйигька изловявам, -аш, -ат; изловяване изложа, -иш, -ат; изложих, -и; изложил; изложен; изложех, -еше; изложел изложител, -я, -ят, -и, двама изложйтели излюпя, -иш, -ят; излюпих, -и; излюпил; излюпен; излюпех, -еше; излюпел излягам се, -аш се, -ат се; излягане
изляза изляза, -лезеш, -лязат; излязох, -лезе, -лязохме, -охте, -оха; излязъл, -зла, -о, излезли; излезех, -еше; излезел измамен, -а, -о, -и измамен, -мния(т), -мна, -мно, -мни измамливост, измамливостта измамност, измамността измежду предлог изменлйв, -а, -о, -и изменлйвост, изменливостта изменник, -а, -ът, -ци,. двама изменници изменничество, -а изменчив, -а, -о, -и изменчйвост, изменчивостта изменя, -йш, -ят; изменйх, -й; изменйл; изменен; изменях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изменял, -ели изменявам, -аш, -ат; изменяване изменяемост, изменяемостта изменям (се), -яш, -ят; изменях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изменял, -яли; изменян, -яни; изменящ, -ящи; изменяйки; изменяне измервам, -аш, -ат; измерване измерймост, измеримостта измеря, -иш, -ят; измерих, -и; измерил; измерен; измерех, -еше; измерел измерям, -яш, -ят; измерях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; измерял, -яли; измерян, -яни; измерящ, -ящи; измеряйки; измйряне __________________ 174_______ изместймост, изместимостта изместя, -иш, -ят; изместих, -и; изместил; изместен; изместех, -еше; изместел изместям, -яш, -ят; изм&стях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изместял, -яли; изместян, -яни; изместящ, -ящи; изместяйки; изместяне измйсля, -иш, -ят; измйслих, -и; измислил; измйслен; измйслех, -еше; измйслел измйслям, -яш, -ят; измйслях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; измйслял, -яли; измйслян, -яни; измйслящ, -ящи; измйсляне измишльотина, -и измокря, -иш, -ят; измокрих, -и; измокрил; измокрен; измдкрех, -еше; измокрел измокрям, -яш, -ят; измокрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; измокрял, -яли; измокрян, -яни; измокрящ, -ящи; измокряйки; измокряне изморявам (се), -аш, -ат; изморяване измразявам, -аш, -ат; измразяване измъдрям, -яш, -ят; измъдрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; измъдрял, -яли; измъдрян, -яни; измъдрящ, -ящи; измъдряйки; измъдряне измъмря, -иш, -ят; измъмрих, -и; измъмрил; измъмрех, -еше; измъмрел
______ 175__________________ измъмрям, -яш, -ят; измъмрях, -яше, -яхме, -яха; измъмрял, -яли; измъмрян, -яни; измъмрящ, -ящи; измъмряйки; измъмряне измърся, -йш, -ят; измърсйх, -й; измърсйл; измърсен; измърсях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; измърся л, -ели измършавея, -ееш, -еят; измършавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; измършавял, -ели; измършавеех, -£еше, -еехме, -£ехте, -fcexa; измършавеел измършавявам, -аш, -ат; измършавяване измътя, -иш, -ят; измътих, -и; измътил; измътен; измътех, -еше; измътел измътям, -яш, -ят; измътях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; измътял, -яли; измътян, -яни; измЪтящ, -ящи; измътяйки; изм^тяне измъченост, измъчеността измяна, измени изнапред наречие изнасям (се), -яш, -ят; изнасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изнасял, -яли; изнасян, -яни; изнасящ, -ящи; изнасяйки; изнасяне изначало наречие изневеря, -йш, -ят; изневерих, -й; изневерйл; изневерях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; изневерял, -ели изневиделица наречие изобикалям изневяра, изневери изнеженост, изнежеността изнембга изнемощея, -ееш, -еят; изнемощях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изнемощял, -ели; изнемощеех, -ееше; изнемощеел изнемощялост, изнемощялостта изнервя, -иш, -ят; изнервих, -и; изнервил;изнервен; изнервех, -еше; изнервел изнервям, -яш, -ят; изнервях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изнервял, -яли; изнервян, -яни; изнервящ, -ящи; изнервяйки; изнервяне изнйсконаречие изнйщя, -иш, -ят; изнйщих, -и; изнйщил; изнйщен; изнйщех, -еше; изнйщел изнйщям, -яш, -ят; изнйщях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изншцял, -яли; изнйщян, -яни; изнйщящ, -ящи; изнйщяйки; изнйщяне изновонаречие износен, -а, -о, -и йзносен, -сния(т), -сна, -сно, -сни износеност, износеността износйтел, -я, -ят, -и, двама износйтели изобикалям, -яш, -ят; изобикалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изобикалял, -яли; изобикалян, -яни; изобикалящ, -ящи; изобикаляйки; изобикаляне
изобилствам изобилствам, -аш, -ат; изобйлстване изоблича, -йш, -ат; изобличйх, -й; изобличйл; изобличен; изобличах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; изобличал, -ели изобличйтел, -я, -ят, -и, двама изобличйтели изобразйтел, -я, -ят, -и, двама изобразйтели изобразйтелност, изобразителността изобразя, -йш, -ят; изобразйх, -й; изобразйл; изобразен; изобразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изобразял, -ели изобразявам, -аш, -ат; изобразяване изобретател, -я, -ят, -и, двама изобретатели изобретателност, изобретателността изобретя, -йш, -ят; изобретйх, -й; изобретйл; изобретен; изобретях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изобретял, -ели изобретявам, -аш, -ат; изобретяване изобщо наречие изограф, -а, -ът, -и, двама изографи изолационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни изолация, изолации изолйраност, изолираността изолйрбанд, -а, -ът, -и, два изолирбанда изопача, -йш, -ат; изопачих, -й; изопачйл; изопачен; ______________ —176______ изопачах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; изопачал, -ели изопаченост, изопачеността изостаналост, изостаналостта изостреност, изостреността изостря, -иш, -ят; изострих, -и; изострил; изострен; изострех, -еше; изострел изострям, -яш, -ят; изострях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изострял, -яли; изострян, -яни; изострящ, -ящи; изостряйки; изостряне изотвъд наречие изотвън наречие изотвътре наречие изотгоре наречие изотдалеко и изотдалече, изотдалеч наречие изотдолу наречие изотзад наречие изоттатък наречие изпадналост, изпаднал остта изпаря (се), -йш, -ят; изпарйх, -й; изпарил; изпарен; изпарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изпарял, -ели изпарявам (се), -аш, -ат; изпаряване изпаряемост, изпаряемостта изпепелявам, -аш, -ат изпиля, -йш, -ят; изпилйх, -й; изпилйл; изпилен; изпилях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изпилял, -ели изпилявам, -аш, -ат; изпиляване йзпит, -а, -ът, -и, два йзпита
______ 177__________________ изпитател, -я, -ят, -и, двама изпитатели изпищявам, -аш, -ат; изпищяване изплясквам, -аш, -ат; изпляскване йзповедж., изповедта изповядам, -аш, -ат изповядвам, -аш, -ат; изповядване изпдд предлог изпокалям, -яш, -ят; изпокалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изпокалял, -яли; изпокалян, -яни използваемост, използваемостта изпблзвам, -аш, -ат; използване изполичар, -я, -ят, -и, двама изполичари изпосталея, -ееш, -еят; изпосталях, -я, -яхме, -яхте, -йха; изпосталял, -ели; изпосталеех, -ееше; изпосталеел изпотя (се), -йш, -ят; изпотих, -й; изпотйл; изпотен; изпотях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; изпотял, -ели изпотявам (се), -аш, -ат; изпотяване изправен, -вния(т), -вна, -вно, -вни изправен, -а, -о, -и изправност, изправността изпрювя, -иш, -ят; изправих, -и; изправил;изправен; изправех, -еше; изпрйвел 12* изпълнявам изправям (се), -яш, -ят; изправях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изправял, -яли; изправян, -яни; изправящ, -ящи; изправяйки; изправяне изпредй наречие изпрйщя се, -иш се, -ят се; изпрйщих се, -и се; изпрйщил се; изпрйщен; изпрйщех се, -еше се; изпрйщел се изпрйщям се, -яш се, -ят се; изпрйщях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; изпрйщял се, -яли се; изпрйщян, -яни; изпрйщящ се, -ящи се; изпрйщяйки се; изпрйщяне изпрягам, -аш, -ат; изпрягане изпухтя, -йш, -ят; изпухтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изпухтял, -ели изпухтявам, -аш, -ат; изпухтяване изпъкналост, изпъкналостта изпълзя, -йш, -ят; изпълзях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изпълзял, -ели изпълзявам, -аш, -ат; изпълзяване изпълнйтел, -я, -ят, -и, двама изпълнйтели изпълнйтелност, изпълнителността изпълня, -иш, -ят; изпълних, -и; изпълнил; изпълнен; изпълнех, -еше; изпълнел изпълнявам, -аш, -ат; изпълняване
изпълням изпълним, -яш, -ят; изпълнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изпълнял, -яли; изпълнян, -яни; изпълнящ, -ящи; изпълняйки; изпълняне изпъпля, -иш, -ят; изпъплих, -и; изпъплил; изпъплех, -еше; изпъплел изпъплям, -яш, -ят; изпъплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изпъплял, -яли; изпъплян, -яни; изпъплящ, -ящи; изпъпля йки; изпъпляне изпърво и изпървом наречие изпъстря, -иш, -ят; изпъстрих, -и; изпъстрил; изпъстрен; изпъстрех, -еше; изпъстрел изпъстрям, -яш, -ят; изпъстрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изпъстрял, -яли; изпъстрян, -яни; изпъстрящ, -ящи; изпъстряйки; изпъстряне изпявам, -аш, -ат; изпяване изравнйтел, -я, -ят, -и, два изравнйтеля изравня, -йш, -ят; изравнйх, -й; изравнйл; изравнен; изравнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изравнял, -ели изравнявам (се), -аш, -ат; изравняване изравям, -яш, -ят; изравях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изравял, -яли; изравян, -яни; изравящ, -ящи; изравяйки; изравяне йзраз, -а, -ът, -и, два йзраза изразйн, -а, -о, -и 178______ йзразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни изразител, -я, -ят, -и, двама изразйтели изразйтелност, изразителността йзразност, изразността изразя, -йш, -ят; изразйх, -й; изразил; изразен; изразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изразял, -ели изразявам, -аш, -ат; изразяване израстък, -а, -ът, -ци, два израстъка изрезка, -и йзрив, -а, -ът, -и, два йзрива йзрод, -а, -ът, -и, два йзрода и двама йзроди изрусея, -ееш, -еят; изрусях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изрусял, -ели; изрусеех, -&еше; изрусеел изруся, -йш, -ят; изрусйх, -й; изрусйл; изрусен; изрусях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изрусял, -ели изрусявам, -аш, -ат; изрусяване изряден, -ядния(т), -ядна, -ядно, -ядни изрядко наречие изсвйря, -иш, -ят; изсвйрих, -и; изсвйрил; изсвйрен; изсвирех, -еше; изсвйрел изсвйрям, -яш, -ят; изсвйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изсвйрял, -яли; изсвйрян, -яни; изсвйрящ, -ящи; изсвйряйки; изсвйряне
______ 179__________________ изсвистявам, -аш, -ат; изсвистяване изседявам, -аш, -ат изселя, -иш, -ят; изселих, -и; изселил; изселен; изселех, -еше; изселел изселям, -яш, -ят; изселях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изс&лял, -яли; изселян, -яни; изселящ, -ящи; изселяйки; изс&ляне изскимтявам, -аш, -ат; изскимтяване изследовател, -я, -ят, -и, двама изследователи; изследователю! изсред предлог йзстрел, -а, -ът, -и, два йзстрела изстудя, -иш, -ят; изстудих, -й; изстудйл; изстуден; изстудях, ■feme, -яхме, -яхте, -яха; изстудял, -ели изстудявам, -аш, -ат; изстудяване изстъпвам, -аш, -ат; изстъпване изстъпя (се), -иш, -ят; изстъпих, -и; изстъпил; изстъпен; изстъпех, -еше; изстъпел изстъпям (се), -яш, -ят; изстъпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изстъпял, -яли; изстъпян, -яни; изстъпящ, -ящи; изстъпяйки; изстъпяне изтарикатя се, -йш се, -ят се; изтарикатйх се, -й се; изтарикатйл се; изтарикатен; изтарикатях се, -еше се, -йхме се, -яхте се, -яха се; изтарикатял се, -ели се изтребим изтарикатявам се, -аш се, -ат се; изтарикатяване изтеглям, -яш, -ят; изтеглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изтеглял, -яли; изтеглян, -яни; изтеглящ, -ящи; изтегляйки; изтегляне изтежко наречие изтйхо и изтйхом наречие йзток, -а, -ът изтопявам, -аш, -ат източен, -чния(т), -чна, -чно, -чни източен, -а, -о, -и йзточник, -а, -ът, -ци, два йзточника източноправославен, -вния(т), -вна, -вно, -вни изтощеност, изтощеността изтощя, -йш, -ят; изтощйх, -й; изтощил; изтощен; изтощях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изтощял, -ели изтравям, -яш, -ят; изтравях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изтравял, -яли; изтравян, -яни; изтравящ, -ящи; изтрйвяйки; изтравяне изтребвам, -аш, -ат; изтребване изтребйтел, -я, -ят, -и, два изтребйтеля изтребя, -иш, -ят; изтребих, -и; изтребил; изтребен; изтребех, -еше; изтребел изтр^бям, -яш, -ят; изтребях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изтребял, -яли; изтребян, -яни; изтребящ, -ящи; изтребяйки; изтребяне
изтрезнея изтрезнея, -ееш, -еят; изтрезнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изтрезнял, -ели; изтрезнеех, -ееше; изтрезнеел изтрезнявам, -аш, -ат; изтрезняване изтряскам, -аш, -ат изтрясквам, -аш, -ат; изтряскване изтъкмявам, -аш, -ат; изтъкмяване изтьнко наречие изтънченост, изтънчеността изтъня, -йш, -ят; изтъних, -й; изтънйл; изтънях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изтънял, -ели изтънявам, -аш, -ат; изтъняване изтърва, -еш, -ат; изтървах, -а; изтървал; изтърван; изтървях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изтървял, -ели изуменост, изумеността изумея, -ееш, -еят; изумях, -я, -яхме, -яхте, -яха; изумял, -ели; изумеех, -ееше; изумеел изумйтелност, изумителността изумруд, -а, -ът, -и, два изумруда изумя, -йш, -ят; изумих, -й; изумйл; изумен; изумях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изумял, -ели изумявам, -аш, -ат; изумяване изуя, изуеш, изуят; изух, изу; изул; изут; изуех, изуеше; изуел изхабеност, изхабеността изхйтря се, -иш се, -ят; изхйтрих се, -и се; изхйтрил _______ __________ 180______ се; изхйтрен; изхйтрех се, -еше се; изхйтрел се, -ели се изхитрявам се, -аш се, -ат се; изхитряване изхйтрям се, -яш се, -ят се; изхйтрях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; изхйтрял се, -яли се; изхйтрящ се, -ящи се; изхйтряйки се; изхйтряне йзход, -а, -ът, -и, два йзхода изходящ, -а, -о, -и изцелйтел, -я, -ят, -и, двама изцелйтели изцеря, -йш, -ят; изцерйх, -й; изцерйл; изцерен; издерях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; издерял, -ели изцъкля, -иш, -ят; изцъклих, -и; изцъклил; изцъклен; изцъклех, -еше; изцъклел изцъклям (се), -яш, -ят; изцъклях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изцъклял, -яли; изцъклян, -яни; изцъклящ, -ящи; изцъкляне изцяло нареч ие изчервя се, -йш се, -ят се; изчервйх се, -й се; изчервил се; изчервен; изчервях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; изчервял се, -ели се изчервявам се, -аш се, -ат се; изчервяване изчерпателност, изчерпателността изчисля, -йш, -ят; изчислйх, -й; изчислйл; изчислен; изчислях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изчислял, -ели
______ 181_______________ изчбпля, -иш, -ят; изчбплих, -и; изчоплил; изчоплех, -еше; изчоплел изчбплям, -яш, -ят; изчоплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изчоплял, -яли; изчоплян, -яни; изчоплящ, -ящи; изчопляйки; изчбпляне изщавя, -иш, -ят; изщавих, -и; изщавил; изщавен; изщавех, еше; изщавел изщавям, -яш, -ят; изщавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; изщавял, -яли; изщавян, -яни; изщавящ, -ящи; изщавяйки; изщавяне изюденост, изюдеността изявя, -йш, -ят; изявих, -й; изявйл; изявен; изявях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; изявял, -ели изявявам, -аш, -ат; изявяване изясня, -йш, -ят; изяснйх, -й; изяснйл; изяснен; изяснях, ■Ьше, -яхме, -яхте, -яха; изяснял, -ели изяснявам, -аш, -ат; изясняване изйщен, -щния(т), -щна, -щно, -щни изящност, изящността икЬнен, -нния(т), -нна, -нно, ■нни иконограф, -а, -ът, -и, двама иконографи икономйст, -а, -ът, -и, двама икономйсти икономйчност, икономичността имотен икономия, икономии иконопйсж., иконописта, иконопйси илюзионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни илюзионйзъм, -зма, -змът илюзионйст, -а, -ът, -и, двама илюзионйсти илюзия, илюзии илюзорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни илюзбрност, илюзорността илюминация, илюминации илюстрация, илюстрации имамбаялдъ ср., -то, имамбаялдъта имамин, -а, -ът, имами, двама имами иманяр, -я, -ят, -и, двама иманяри иманярствам, -аш, -ат; иманярстване йме, имена ймен ден, йменния(т), йменни дни йменен (списък), -нния(т), -нна, -нно, -нни именйтост, именитостта йменник, -а, -ът, -ци, два именника (документи), двама йменници (хора) именяк, -а, -ът, -ци, двама именяци имигрант, -а, -ът, -и, двама имигранти имиграция, имиграции ймидж, -а, -ът, -и, два ймиджа имитация, имитации имотен, -тния(т), -тна, -тно, -тни
имотност имотност, имотността императив, -а, -ът, -и, два императива империалйзъм, -зма, -змът империалйст, -а, -ът, -и империя, империи имплицитен, -тния(т), -тна, -тно, -тни импозантност, импозантността импортьор, -а, -ът, -и, двама импортьори импотентност, импотентността импрегнация, импрегнации импресарио м., -то, -риа, двама импресариа импресионйзъм, -зма, -змът импресионйст, -а, -ът, -и, двама импресионйсти импресия, импресии импровизация, импровизации имунизация, имунизации имунотерапия имуществен, -ния(т), -на, -но, -ни йнак и йначе наречие йнакъв, -квия(т), -ква, -кво, -кви инатчйях., -та, двама инатчйи инвазия, инвазии инвалйд, -а, -ът, -и, двама инвалйди инвалйдност, инвалидността инвентаризация, инвентаризации инвенция, инвенции инверсия, инверсии инвестиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни инвестиция, инвестйции индианец, -а, -ът, -ци, двама индианци индивйд, -а, -ът, -и, два индивйда и двама индивйди индивидуализация, индивидуализации индивидуалйзъм, -зма, -змът индивидуалйст, -а, -ът, -и индивидуалност, индивидуалността индйец, -а, -ът, -ййци, двама индийци индифер&нтност, индиферентността индрише, индришета индукционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни индукция, индукции индулгенция, индулгенции индустриалец, -а, -ът, -лци, двама индустриалци индустриализация, индустриализации индустрия, индустрии инертност, инертността инерция, инерции инжекционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни инжекция, инжекции инженер, -а, -ът, -и, двама инженери инженер-майор, -а, -ът, -и, двама инженер-майори инженерно-авиационен, -нна, -нно, -нни инициал, -а, -ът, -и, два инициала инициативен, -вния(т), -вна, -вно, -вни инквизиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
______ 183__________________ инквизиция, инквизиции инкриминация, инкриминации инкрустация, инкрустации инкубационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни иновация, иновации иноплеменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни иностранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни инсект, -а, -ът, -и, два инсекта инсектицид, -а, -ът, -и инсектолог, -а, -ът, -зи, двама инсектолози инсинуация, инсинуации инспекционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни инспекция, инспекции инспирация, инспирации инсталационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни инсталация, инсталации инстанция, инстанции инстинкт, -а, -ът, -и, два инстинкта институция, институции инструктаж, -а, -ът, -и, два инструктажа инструкция, инструкции инструмент, -а, -ът, -и, два инструмента инструменталист, -а, -ът, -и, двама инструменталисти инструментация, инструментации инсулинотерапия, инсулинотерапии интимност инсценировка, инсценировки интеграция, интеграции интелект, -а, -ът, -и, два интелекта интелектуалец, -а, -ът, -лци, двама интелектуалци интелигент, -а, -ът, -и, двама интелигенти интелигентност, интелигентността интелигенция, интелигенции интендантски, -а, -о, -и интензивност, интензивността интербригадйст, -а, -ът, -и, двама интербригадисти интервентски, -а, -о, -и интервенция, интервенции интервизионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни интервю ср., -то, интервюта интериор, -а, -ът интериорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни интермедиен, -ийния(т), -ийна, -ийно, -ийни интермедия, интермедии интернационализъм, -зма, -змът интернационалист, -а, -ът, -и, двама интернационалисти интернационалното, интернационалността интернйст, -а, -ът, -и, двама интернйсти интерпелация, интерпелации интерпретация, интерпретации интерференция, интерференции интймност, интимността
интонационен интонационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни интонация, интонации интриг^нтски, -а, -о, -и интрйжка, -и интродукция, интродукции интуитивйзъм, -зма, -змът интуиция, интуиции инфантилйзъм, -зма, -змът инфантйлност, инф анти л ността инфаркт, -а, -ът, -и, два инфаркта инфекциозност, инфекциозността инфекция, инфекции инфилтрация, инфилтрации инфинитйв, -а, -ът, -и, два инфинитйва инфлационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни инфлация, инфлации информационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни информация, информации инхалация, инхалации инцидент, -а, -ът, -и, два инцидента инцидентност, инцидентността ирационалйзъм, -зма, -змът ирационалност, ирационалността иреалност, иреалността ирландец, -а, -ът, -ндци, двама ирландци ироничен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и иронйчески, -а, -о, -и __________________ 184______ иронйчност, ироничността ирония, иронии исихазъм, -зма, -змът исихаст, -а, -ът, -и, двама исихасти йскрен, -ния(т), йскрена, -о, -и йскреност, искреността искря, -йш, -ят; искрих, -й; искрйл; искрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; искрял, -ели; искрящ, -ящи; искрейки; ч искрене Искър (-а, -ът) ислям, -а, -ът ислямйзъм, -зма, -змът истерия, истерии йстинен, -нния(т), -нна, -нно, -нни йстинност, истинността истинолюбйв, -а, -о, -и исторйзъм, -зма, -змът исторйкоматериалистйчески, -а, -о, -и ’ исторйко-революционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни историограф, -а, -ът, -и, двама историографи историография, историографии историцйзъм, -зма, -змът исторйчност, историчносттй история, истории италианец, -а, -ът, -нци, двама италианци ихтиозавър, -а, -ът, -ври, два ихтиозавъра ищец, -а, -ът, ищцй, двама ищцй
______ 185—.---------------------- йезуит, -а, -ът, -и, двама йезуити йенаглас, -а, -ът йерарх, -а, -ът, -рси, двама йерарси йерархичен, -чния(т), -чна, -чно, чни йерархия, йерархии йереи, -ея, -еят, йереи, двама йереи йероглиф, -а, -ът, -и, два йероглйфа йеродякон, -а, -ът, -и, двама йеродякони кабаре, кабарета кабаретен, -тния(т), -тна, -тно, -тни кабарче,кабарчета кабелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни кабинен, -нния(т), -нна, -нно, -нни кабриолет, -а, -ът, -и, два кабриолета кавалджйя м., -та, -йи, двама кавалджйи кавалерйст, -а, -ът, -и, двама кавалерйсти кавалерия, кавалерии кавалерствам, -аш, -ат; кавалерстване кажа йога м., -та, -и, двама йоги йод, йода, -ът йон, йона, -ът, -и, два йона йонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни йонизация, йонизации йонообменйтел, -я, -ят, -и, два йонообменйтеля йонотерапия, йонотерапии Йордановден Йосиф йот, йота, -ът йота,-и йотация, йотации йотувам, -аш, -ат; йотуване кавга джйя м., -та, йи, двама кавгаджйи кавказец, -а, -ът, -зци, двама кавказци кадайф, -а, -ът, -и, два кадайфа кадастър, -а, -ът, -три, два кадастъра кадеж, -а, -ът, -и, два кадежа кадифен и кадифян, -а, -о, -и кадйял<., -та, -йи, двама кадйи кадър, -а, -ът, -дри, два кадъра кадърен, -рния(т), -рна, -рно, • -рни кадърност, кадърността кадя, -йш, -ят; кадйх, -й; кадил; каден; кадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; кадял, -ели; кадящ, -ящи; кадейки; кадене кажа, -еш, -ат; казах, -а; казал; казан; кажех, -еше; кйжел
кажи-речи кажй-речй наречие казак, -а, -ът, -ци, двама казаци казанджййски, -а, -о, -и казанджйяж., -та, -йи, двама казанджйи казанлъшки, -а, -о, -и казионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни казус, -а, -ът, -и, два казуса казън ж., казънта, казни кайзер-пастърма, -й кайма, -й каймаклйя, каймаклйи безрод. прилагат. каймачен, -а, -о, -и кайсйен, -а, -о, -и кайсйя, кайсии какво-годе какофония, какофонии кактус, -а, -ът, -и, два кактуса какъв, каквй, какво, каквй какъв-годе, каква-годе, какво-годе, каквй-гбде какъвто, каквато, каквото, каквйто кал ж., калта калай, -ая, -аят калайджййски, -а, -о, -и калайджйяж., -та, -йи, двама калайджйи калдъръм, -а, -ът, -и, два калдъръма калейдоскоп, -а, -ът, -и, два калейдоскопа кален, -лния(т), -лна, -лно, -лни кален, -а, -о, -и (закален) календар, -а, -ът, -и, два календара __________________ 186_______ калйбър, -а, -ът, -бри, два калйбъра калиграф, -а, -ът, -и, двама калиграфи калиграфия, калиграфии калиев, -а, -о, -и калий, -ия, -ият калимавка, -и кйлия, калии калкулация, калкулации калолечебен, -бния(т), -бна, -бно, -бни калорййност, калорийността калориметър, -а, -ът, -три, два калориметъра калорйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни калоричност, калоричността калбрия,калории калпакчйяж., -та, -йи, двама калпакчйи калциев, -а, -о, -и калций, калция(т) калъпя, -иш, -ят; калъпих, -и; калъпил; калъпен; калъпех, -еше; калъпел; калъпещ; калъпейки; калъпене калъф, -а, -ът, -и, два калъфа каля, -йш, -ят; калйх, -й; калйл; кален; калях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; калял, -ели калявам, -аш, -ат; каляв ане калям, -яш, -ят; калях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; калял, -яли; калян, -яни; к&лящ, -ящи; каляйки; каляне камбанарйя, камбанарйи
______ 187__________________ камбанен, -нния(т), -нна, -нно, -нни камбиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни камбурест, -а, -о, -и камелия, камелии каменар, -я, -ят, -и, двама каменари каменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни каменея, -ееш, -еят; каменях, -я, -яхме, -яхте, -яха; каменял, -ели; каменеех, -ееше; каменеел; каменеещ; каменеейки; каменеене каменйст, -а, -о, -и каменно-бетонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни каменоделец, -а, -ът, -лци, двама каменоделци каменолбмна, -и камерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни камериер, -а, -ът, -и, двама камериери камилар, -я, -ят, -и, двама камилари камион, -а, -ът, -и, два камиона камионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни кампанйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни кампанййност, кампанийността кампания, кампании камуфлаж, -а, -ът, -и, два камуфлажа камък, -а, -ът, камъни, два камъка каолинов камънак, -а, -ът, -ци, два камънака камъшйт, -а, -ът, -и, два камъшйта камъшен, -а, -о, -и канавка, канавки каналджйяж., -та, -йи, двама каналджйи канализационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни канализация, канализации каналиям., -та, -ии, двама каналии канапен, -а, -о, -и канарйст, -а, -о, -и кандидатствам, -аш, -ат; кандидатстване кандидат-студент, -а, -ът, -и, двама кандидат-студенти канибалйзъм, -зма, -змът канонизация, канонизации кант, канта, кантът, кантове, два канта кантар, -а, -ът, -и, два кантара кантарион, -а, -ът кантианец, -а, -ът, -нци, двама кантианци кану ср., -то, канута кану-каяк, -а, -ът, -ци канцеларйст, -а, -ът, -и, двама канцеларйсти канцелария, канцеларии каньон, -а, -ът, -и, два каньона каня, -иш, -ят; каних, -и; канил; канен; канех, -еше; к&нел; канещ; канейки; канене каолинов, -а, -о, -и
капаро капаро, -то капацитетност, капацитетността капелмайстор, -а, -ът, -и, двама капелмайстори капиляр, -а, -ът, -и, два капиляра капилярност, капилярността капитализация, капитализация капитализъм, -зма, -змът капиталист, -а, -ът, -и, двама капиталисти капиталовложйтел, -я, -ят, -и, двама капиталовложйтели капйтел, -а, -ът, -и, два капйтела капитулация, капитулации капия, капии каприз, -а, -ът, -и, два каприза капрйзност, капризността капрйчио, -иа каптаж, -а, -ът, -и, два каптажа кйпчест, -а, -о, -и капюшон и капишЬн, -а, -ът, -и, два капюшона (капишона) капя, -еш, капе, капем, капете, капят; капах, -а; кйпал; капан; кйпех, -еше; капел; капещ; капейки; капене карабйнен, -а, -о, -и и -нния(т), -нна, -нно, -нни карагьоз, -а, -ът, -и, два карагьоза карайбскив^с. карйбски каракднджо м., -то, -овци, двама каракднджовци карамфйл, -а, -ът, -и, два карамфйла __________________ 188_______ карамфйлов, -а, -о, -и карантйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни карантия, карантии карауля, -иш, -ят; караулих, -и; караулил; караулех, -еше; караулел; караулещ; караулейки; караулене карбамйд, -а, -ът карбйд, -а, -ът карбйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни карболов, -а, -о, -и карбонизация, карбонизации карданен, -а, -о, -и кардиография, кардиографии кардиолог, -а, -ът, -зи, двама кардиолози кардиолбжка, -и кариерйзъм, -зма, -змът кариерйст, -а, -ът, -и, двама кариерйсти карикатурйст, -а, -ът, -и, двама карикатурйсти карикатуря, -иш, -ят; карикатурих, -и; карикатурил; карикатурен; карикатурех, -еше; карикатурел, -ели; карикатурещ; карикатурейки; карикатурене кармйнен, -а, -о, -и кармйнов, -а, -о, -и каросерия, каросерии карстов, -а, -о, -и картаджиял*., -та, -ии, двама картаджии картечар, -я, -ят, -и, двама картечйри
каузалност картечен, -чния(т), -чна, -чно, -чни картинен, -нния(т), -нна, -нно, -нни картйнност, картинността картограф, -а, -ът, -и, двама картографи картонаж, -а, -ът картонажен, -жния(т), -жна, -жно, -жни картднен, -а, -о, -и картоф, -а, -ът, -и, два картофа каруцар, -я, -ят, -и, двама каруцари; каруцарю! карфиол, -а, -ът, -и, два карфиола касае се; касаеше се; касаело се касапин, -а, -ът, касапи, двама касапи касапски, -а, -о, -и касационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни касация, касации касетъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни кастов, -а, -о, -и кастрация, кастрации кастря, -иш, -ят; кастрих, -и; кастрил; кастрен; кастрех, -еше; кастрел; кастрещ; кастрейки; кастрене кйтаджия м., -та, -ии, двама катаджии катаклизъм, -зма, -змът, -и, два катаклизъма каталог, -а, -ът, -зи, два каталога каталогизация, каталогизации катар, -а, -ът категоризация, категоризации категоричност, категоричността категория, категории катеря се, -иш се, -ят се; катерих се, -и се; катерил се; катерех се, -еше се; катерел се; катерещ се; катерейки се; катерене катетър, -а, -ът, -три, два катетъра катехйзис, -а, -ът, -и, два катехйзиса катинар, -а, -ът, -и, два катинара катод, -а, -ът, -и, два катода католицйзъм, -зма, -змът католйшки и католйчески, -а, -о, -и катранджйялс, -та, -йи, двама катранджйи катранйк, -а, -ът, -ци, два катранйка катунар, -я, -ят, -и, двама катунари катуря, -иш, -ят; катурих, -и; катурил; катурен; катурех, -еше; катурел катурям, -яш, -ят; катурях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; катурял, -яли; катурян, -яни; катурящ, -ящи; катуряйки; катуряне каубой, -оя, -бят, -ой, двама каубои каубойски, -а, -о, -и каузалност, каузалността
каустик каустик, сода каустик каучук и каучук, -а, -ът, -ци, два каучука кафеджййски, -а, -о, -и кафеджия лс, -та, -йи, двама кафеджии кафеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни кафез, -а, -ът, -и, два кафеза кафен и кафян, -а, -о, -и кафе-клуб, -а, -ът, -ове, два кафе-клуба кафе-сладкарница, -и кафяв, -а, -о, -и кафявочервен, -а, -о, -и кахъря се, -йш се, -ят се; кахърйх се, -й се; кахърйл се; кахърях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; кахърял се, -ели се; кахърящ се, -ящи се; кахърейки се; кахърене кацар, -я, -ят, -и, двама кацари кача (се), -иш, -ат; качих, -и; кйчил; качен; качех, -еше; качел; качещ; качейки; качене кача (се), -йш, -ат; качйх, -й; качйл; качен; качах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; качал, -ели; качащ, -ащи; качейки; качене качулест, -а, -о, -и кашавар, -я, -ят, -и, двама кашавари кашкавалджйя м., -та, -йи, двама кашкавалджйи кашкавост, кашкавостта кашличав, -а, -о, -и __________________190______ кашлям, -яш, -ят; кашлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; кашлял, -яли; кашлящ, -ящи; кашляйки; кашляне кая се, к&еш се, каят се; каях се, кая се; каял се, каяли се; каех се, каеше се; каел се; каещ се; каейки се; каене квазар, -а, -ът, -и квазиактйвност, квазиактивността квалификационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни квалификация, квалификации квартирант, -а, -ът, -и, двама квартиранти квася, -иш, -ят; квасих, -и; квасил; квасен; квйсех, -еше; квасел; квасещ; квасейки; квасене квинтесенция, квинтесенции квитанционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни квитанция, квитанции квича, -йш, -ат; квичах, -а; квичал; квичах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; квичал, -ели; квичащ, -ащи; квичейки; квичене кворум, -а, -ът кебапче, -та кебапчйя м., -та, -йи, двама кебапчии кегел, -а, -ът, кегли, два кегела кедър, -а, -ът, кедри, два кадъра кей, кея, кеят, кейове, два кея
______ 191 кекавост, кекавостта кекс, кекса, кексът, кексове, два кекса келепирджйям., -та, -йи, келепирджйи келявост, келявостта кенар, -а, -ът, -и, два кенара кенарлйя, кенарлйи безрод. прилагат. кенгуру ср., -то, кенгурута и кенгура кентавър, -а, -ът, -ври, два кентавъра керванджйя м., -та, -йи, двама керванджйи; керванджййо! керевйз, -а, -ът, -и, два керевйза керевйзен, -а, -о, -и керемидчййница, -и керемидчйяж., -та, -йи, двама керемидчйи кесар, -я, -ят, -и, двама кесари; кесарю! кесйя, кесйи к^стенов, -а, -о, -и кестеняв, -а, -о, -и кеф, кефа, кефът, кефове, два кефа к^фва ми; кефваше ми; кефвало ми кефлйя, кефлйи безрод. прилагат. к^фне ми; кефна ми; кефнало ми; кефнеше ми; кефнело ми кехая м., -та, -ай, двама кехай кехлибар, -а, -ът, -и, два кехлибара кехлибарен, -а, -о, -и кибрйтен, -а, -о, -и кир кибритлйя, кибритлйи безрод. прилагат. к и в и ср., -то, кйвита килйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни килимар, -я, -ят, -и, двама килимари килйя, килйи килокалория,килокалории километраж, -а, -ът, -и, два километража километражен, -жния(т), -жна, -жно, -жни километър, -а, -ът, -три, два километра кимион, -а, -ът кимоно, кимона кинематограф, -а, -ът, -и, два кинематографа кинематография, кинематографии киноартйст, -а, -ът, -и, двама киноартйсти киновед, -а, -ът, -и, двама кинов&ди кинопрожекция, кинопрожекции киностудио, киностудиа киноцентър, -а, -ът, -трове, два киноцентъра кипеж, -а, -ът, -и, два кипежа кйпър, кйприя(т), -пра, -про, -при кипя, -йш, -ят; кипях, -я, -яхме, -яхте, -яха; кипял, -ели; кипях, -еше; кипящ, -ящи; кипейки; кипене кирж., кирта
кираджия кираджия лс., -та, -йи, двама кираджии киргйз, -а, -ът, -зи, двама киргйзи Кйрило-Методиев, -а, -о, -и кйрилометодиевйстика кйрило-метбдиевски, -а, -о, -и кирйя, кирии кирлйв, -а, -о, -и киселея, -ееш, -еят; киселях, -я, -яхме, -яхте, -яха; киселял, -ели; киселеех, -ееше; киселеел; киселеещ; киселеейки; киселеене киселйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни киселйнност, киселинността киселиноустойчйв, -а, -о, -и кислород, -а, -ът кислороден, -дния(т), -дна, -дно, -дни китобоен, -ойния(т), -Ьйна, -Ьйно, -ойни кйфладжиялс, -та, -ии, двама кйфладжии кйчест, -а, -о, -и клавиатура, -и клавйрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни клада, -еш, кладе, -ат; кладох, кладе, -охме, -охте, -оха; клал; кладен; кладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; кладял, -ели; кладящ, -ящи; кладейки; кладене кладенчов, -а, -о, -и кладня и кладня, -и клакьор, -а, -ът, -и, двама клакьори __________________ 192______ клйница, -и кланичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни клан-недоклйн, клйни-недоклани кланям се, -яш се, -ят се; кланях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; кланял се, -яли се; кланящ се, -ящи се; кланяйки се; клйняне кларнетйст, -а, -ът, -и, двама кларнетйсти класен, -сния(т), -сна, -сно, -сни класест, -а, -о, -и класификационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни класификация, класификации класицйзъм, -зма, -змът класовост, класовостта класоосъзнатост, класоосъзнатостта класьор, -а, -ът, -и, два класьора клася, -йш, -ят; класйх, -й; класйл; класях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; класял, -ели; класящ, -ящи; класейки; класене клатешката и клатешком наречие клатя, -иш, -ят; клйтих, -и; клатил; клатен; клатех, -еше; клател; клатещ; клатейки; клатене клеветя, -йш, -ят; клеветйх, -й; клеветйл; клеветен; клеветях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; клеветял, -ели; клеветящ, -ящи; клеветейки; клеветене
193 клей, клея, клеят, клейове, два клея клеймя, -йш, -ят; клеймих, -й; клеймйл; клеймен; клеймях, -£ше, -яхме, -яхте, -яха; клеймял, -ели; клеймящ, -ящи; клеймейки; клеймене кл^кав, -а, -о, -и кл&кавост, клекавостта клепоух, -а, -о, -и клЬпя, -еш, кл^пе, клепем, -ете, -ят; клепах, -а; клепал; клепан; клепех, -еше; клепел; клепещ; клепейки; клепане клерикалйзъм, -зма, -змът клетъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни клеча, -йш, -ат; клечах, -а; клечал; клечах, -еше, -ахме, -кхте, -аха; клечал, -ели; клечащ, -ащи; клечейки; клечане клечешката и клечешком наречие клЬщи и клещйлш. клиент, -а, -ът, -и,двама клиенти климактериум, -а, -ът климатолЬг, -а, -ът, -зи, двама климатолози климатоложка, -и климйя, климйи клинйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни клиновйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни клинообр&зен, -зния(т), -зна, -зно, -зни клинопйс, -а, -ът, -и, два клинопйса 13* книгоиздател клйринг, -а, -ът, -и клйрингов, -а, -о, -и клйсав, -а, -о, -и клисар, -я, -ят, -п, двама клисари клокдтя, -иш, -ят; клокотих, -и; кл окотил; клокЬтех, -еше; клокотел; клокотещ; клокотейки; клокотене клонест, -а, -о, -и клоня, -йш, -ят; клоних, -й; клонил; клонях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; клонял, -ели; клонящ, -ящи; клонейки; клон^не клопотар, -а, -ът, -и, два клопотара клоун, -а, -ът, -и, двама клбуни клуб, клуба, клубът, клубове, два клуба клубен, -бния(т), -бна, -бно, -бни клуп, -а, -ът, клупове, два клупа (примка) клюв, -а, -ът, -ове, два клюва клюкар, -я, -ят, -и, двама клюкари клюкарствам, -аш, -ат; клюкарстване ключар, -я, -ят, -и, двама ключари ключов, -а, -о, -и клякам, -аш, -ат; клякане кмет, -а, -ът, кметове, двама кметове книговезец, -а, -ът, -зци, двама книговезци книговодител, -я, -ят, -и, двама книговодйтели книгоиздател, -я, -ят, -и, двама книгоиздатели
книгообмен книгообмен, -а, -ът, -и книгопйс, -а, -ът, -и, два книгопйса (библиография) книгопродавец, -а, -ът, -вци, двама книгопродавци книжа m h .j -та книжар, -я, -ят, -и, двама книжари кнйжен, -жния(т), -жна, -жно, -жни кнйжка, -и кнйжност, книжността книжовност, книжовността княгйня, -и; княгйньо! княжески, -а, ~о, -и княз, княза, князът, князе, двама князе; княже! коалиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни коафьор, -а, -ът, -и, двама коафьори кббен, -бния(т), -бна, -бно, -бни кова, -еш, -ат; ковах, -а; ковал; кован; ковях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ковял, -ели; ковящ, -ящи; ковейки; коване коварност, коварността ковббйвлс. каубой ковкост, ков костта ковладя, -иш, -ят; ковладих, -и; ковладил; ковладен; ковладех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; ковладел, -ели; ковладещ; ковладене и ковладя ковчег, -а, -ът, -зи, два ковчега ковък, -вкия(т), -вка, -вко, -вки ковьор, -а, -ът, -и, два ковьбра когашен, -шна, -шно, -шни код, кода, кодът, -ове, два кода коджа и коджамити неизм. прилагат. кодификационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни кодификация, кодификации коефициент, -а, -ът, -и, два коефициента кожар, -я, -ят, -и, двама кожари кожаро-обущарски, -а, -о, -и кожен, -а, -о, -и (кожени изделия) кожен, -жния(т), -жна, -жно, -жни (кожни болести) кожест, -а, -о, -и кожух, -а, -ът, кожуси, два кожуха кожухар, -я, -ят, -и, двама кожухари кожухче, -та коз, коза, козът, козове, два коза козар, -я, -ят, -и, двама козари козел, -а, -ът, козлй, два козела кози, козя, козе, кози козиняв, -а, -о, -и козирог, -а, -ът, два козирога кбзни мн. козунак, -а, -ът, -ци, два козунака козяк, -а, -ът, козяци, два козяка кой, коя, кое, кой кой-годе, коя-гбде, кое-гбде, кой-годе който, която, което, който кокайн, -а, -ът
_____ 195_________________ кокаинйзъм, -зма, -змът кокаинов, -а, -о, -и кока-кола, кока-колата, кокаколи кокалест, -а, -о, -и кокетен, -тна, -тно, -тни кокетност, кокетността кокоря (се), -иш, -ят; кокорих, -и; кокорил; кокбрех, -еше; кокбрел кокошар, -я, -ят, -и, двама кокошари кокоши, -а, -е, -и кокошкар, -я, -ят, -и, двама кокошкари коксов, -а, -о, -и коктейл, -а, -ът, -и, два коктейла колаборационйст, -а, -ът, -и, двама колаборационйсти колай, -ая, -аят, -аи, два колая колар, -я, -ят, -и, двама колари колбасар, -я, -ят, -и, двама колбасари колебая се, -аеш се, -аят се; колебах се, -а се; колебал се; колебаех се, -еше се; колебаел се; колебаещ се; колебаейки се; колебаене колеблйвост, колебливостта колЬгалс, -та>двама колеги колегиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни колегиалност, колегиалността колегия, колегии кол е дар, -я, -ят, -и, двама коледари; коледарю! колбж, -а, -ът, -и, два колежа колонен колежка, -и колектйв, -а, -ът, -и,два колектива колектйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни колективизация, колективизации колектив йзъм, -зма, -змът колектйвност, колективността колекционер, -а, -ът, -и, двама колекционери колекция, колекции колендро и колендро коленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни коленопреклонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни коленопреклонност, коленопреклонността колибар, -я, -ят, -и, двама колибари колие, колиета колизей, -ея, -еят колизия, колйзии количкар, -я, -ят, -и, двама количкари колкав, -а, -о, -и кблко-гбде коловоз, -а, -ът, -и, два коловоза колодрум, -а, -ът, -и, два колодрум а колоездач, -а, -ът, -и, двама колоездачи колоездачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни колоквиум, -а, -ът, -и, два колоквиума колонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
колониал колониал, -а, -ът, -и, два колониала колониалйзъм, -зма, -змът колонизация, колонизации колония, колонии колорйтен, -тния(т), -тна, -тно, -тни колорйтност, колоритността колхдз, -а, -ът, -и, два колхдза колчав, -а, -о, -и колчем наречие кбля, -иш, -ят; клах, кла и колих, -и; клал и колил; клан и колен; колех, -еше; колел; колещ; колейки; клане и колене коляно, колена и колене комай наречие командйр, -а, -ът, -и, двама командйри командировка, командировки командно-наблюдателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни командно-щабен, -бния(т), -бна, -бно, -бни комар, -а, -ът, -и, два комара комарджййски, -а, -о, -и комарджйялс., -та, -йи, двама комарджйи комасацибнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни комасация, комасации комбайн, -а, -ът, -и, два комбайна комбинационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни комбинация, комбинации комбинезон, -а, -ът, -и, два комбинезона __________________ 196_______ комедиант, -а, -ът, -и, двама комедианти комедия, комедии комендантски, -а, -о, -и коментар, -а, -ът, коментари, два коментара комерсиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни комйзъм, -зма, -змът комисар, -я, -ят, -и, двама комисари комисариат, -а, -ът, -и, два комисариата комисиона (висока комисиона), комисибни комисионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни комйсия, комйсии комйтаджия м., -та, -ии, двама комйтаджии комйчност, комичността комонйга, -и компактност, компактността компания, компании компаньон, -а, -ът, -и, двама компаньони компаративйзъм, -зма, -змът компенсационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни компенсация, компенсации компетентен, -тния(т), -тна, -тно, -тни компетентност, компетентността компетенция, компетенции компилация, компилации комплект, -а, -ът, -и, два комплекта
__ 197__________________ компликация, компликации комплимент, -а, -ът, -и, два комплимента композиционен, -нния(т), -нна, •ипо, -нни компонент, -а, -ът, -и, д(ia компонента компютър, -а, -ът, -три, два компютъра комунар, -я, -ят, -и, двама комунари комунизъм, -зма, -змът комуникационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни комуникация, комуникации комунист, -а, -ът, -и, двама комунисти комфортност, комфортността комшйялс, -та, -йи, двама комшйи кон, коня, конят, коне, два кЬня; коньо! конвейер, -а, -ът, -и, конвейера коивейерен, -рния(т), -рна, рно, -рни конвенционален, -лния(т), • лна, -лно, -лни копвенционалност, копвснционалността конвенционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни конвенция, конвенции конверсия, конверсии конвертируемост, кон вертируемосттй конвоен, -ойния(т), -ойна, -ойно, опни консервен конвой, -оя, -оят, конвои, два конвоя конвулсия, конвулсии конгениален, -лния(т), -лна, -лно, -лни конгениалност, конгениалността конгресйст, -а, -ът, -и, двама конгресйсти кондензация, кондензации кондйция, кондйции коневъд, -а, -ът, -и, двама коневъди коневъден, -дния(т), -дна, -дно, -дни конезавод, -а, -ът, -и, два конезавода конекрадец, -а, -ът, -дци, двама конекрадци конен, конния(т), конна, конно, конни конклав, -а, -ът, -и конкретност, конкретността конкурент, -а, -ът, -и, двама конкуренти конкуренция, конкуренции конник, -а, -ът, -ци, двама конници конница, -и консенсус, -а, -ът консервант, -а, -ът, -и, два консерванта консерватйвност, консервативността консерватйзъм, -зма, -змът консерватория, консерватории консервация, консервации консервен, -а, -о, -и (консервена кутия)
консервен консервен, -вния(т), -вна, -вно, -вни (консервна индустрия) консигнация, консигнации консйлиум, -а, -ът, -и, два консйлиума консолидация, консолидации консонант, -а, -ът, -и, два консонйнта консбрциум, -а, -ът, -и, два консорциума конспект, -а, -ът, -и, два конспекта конспирация, конспирации константност, константността констатация, констатации констипация, констипации конституционалйзъм, -зма, -змът конституционалйст, -а, -ът, -и, двама конституционалйсти конституционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни коституция, конституции конструктивйзъм, -зма, -змът конструктйвност, конструктивността конструкция, конструкции консулт, -а, -ът, два консулта консултант, -а, -ът, -и, двама консултанти консултационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни консултация, консултации консумация, консумации контйкт, -а, -ът, -и, два контакта контактност, контактносттй контаминация, контаминации <^.дЗ£'Г __________________ 198______ контекст, -а, -ът, -и, два контекста контестация, контестации контингент, -а, -ът, -и, два контингента контраадмирал, -а, -ът, -и, двама контраадмирали контраакция, кбнтраакции контраатака, -и контрабандйст, -а, -ът, -и, двама контрабандйсти контрабасйст, -а, -ът, двама контрабасйсти контрадйкция, контрадйкции контракт, -а, -ът, -и, два контракта контракция, контракции кбнтрамярка, контрамерки контрареволюционен, -нна, -нно, -нни контраст, -а, -ът, -и, два контраста контрастен, -стния(т), -стна, -стно, -стни кбнтрашпионаж, -а, -ът контрибуционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни контрибуция, контрибуции контролно-пропускателен, -лна -лно, -лни контрольор, -а, -ът, -и, двама контрольори контузия, контузии контузя, -иш, -ят; контузих, -и; контузил; контузен; контузех, -еше; контузел конусообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни
______ 199_________________ конфедерационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни конфедерация, конфедерации конфекция, конфекции конференция, конференции конфигурация, конфигурации конфиденциален, -лния(т), -лна, -лно, -лни конфирмация, конфирмации конфискация, конфискации конфитюр, -а, -ът, -и, два конфитюра конфликт, -а, -ът, -и, два конфликта конформизъм, -зма, -змът конформйст, -а, -ът, -и, двама конформйсти конфронтация, конфронтации конфузен, -зния(т), -зна, -зно, -зни конфузия, конфузии конфузя, -иш, -ят; конфузих, -и; конфузил; конфузен; конфузех, -еше; конфузел; конфузещ; конфузейки; конфузене концентрационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни концентрация, концентрации концентрйчност, концентричностга концепция, концепции концерн, -а, -ът, -и, два концерна концерт, -а, -ът, -и, два концерта концерт-майстор, -а, -ът, -и, двама концерт-майстори корабен концесионен, -нна, -нно, -нни концесия, концесии концлагерйст, -а, -ът, -и, двама концлагерйсти конюнктурен, -рния(т), -рна, -рно, -рни конюшня, -и коняр, -я, -ят, -и, двама коняри кооперация, кооперации кооптация, кооптации координатен, -тния(т), -тна, -тно, -тни координация, координации копа и купа, -и (слама) копан ж., копанта копая, -аеш, -аят; копах, -а; копал; копан; копаех, -аеше; копаел; копаещ; копаейки; копаене конен, -а, -ът, копнй, два копена и купен копнеж, -а, -ът, -и, два копнежа копнея, -ееш, -еят; копнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; копнял, -ели; копнеех, -ееше; копнеел; копнеещ; копнеейки; копнеене копой, -оя, -оят, копои, два копоя копрйвен, -а, -о, -и (копривена супа) копрйвна (треска) копродукция, копродукции копулация, копулации копър, -а, -ът кораб, -а, -ът, -и, два кораба корабен, -бния(т), -бна, -бно, -бни
корабокрушенец корабокрушенец, -а, -ът, -нци, двама корабокрушенци корабоплавател, -я, -ят, -и, двама корабоплаватели корабостроител, -я, -ят, -и, двама корабостроители коравосърдечност, коравосърдечността кордонен, -а, -о, -и и -нния(т), -нна, -нно, -нни кореец, -а, -ът, -ейци, двама корейци коректен, -тния(т), -тна, -тно, -тни коректив, -а, -ът, -и, два коректива коректност, коректността коректурен, -рния(т), -рна, -рно, -рни корекция, корекции корелативен, -вния(т), -вна, -вно, -вни корелация, корелации коремен, -мния(т), -мна, -мно, -мни коренен, -нния(т), -нна, -нно, -нни коренйст, -а, -о, -и кореня (се), -йш, -ят; коренйх, -й; коренйл; коренен; коренях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; коренял, -ели; коренящ, -ящи; коренейки; коренене кореняк, -а, -ът, -ци, двама кореняци кореспондент, -а, -ът, -и, двама кореспонденти кореспонденция, кореспонденции коригйрам, -аш, -ат; коригйране __________________ 200 ______ корист, користта користен, -стния(т), -стна, -стно, -стни користолюбец, -а, -ът, -бци, двама користолюбци користолюбйв, -а, -о, -и корифей, -ея, -еят, -еи, двама корифеи корйя, кории кормчиям., -та, кормчии корнйз, -а, -ът, -и, два корнйза корнър, -а, -ът, -и, два кбрнъра корозия, корбзии коронация, коронации коронен, -нния(т), -нна, -нно, -нни корояд, -а, -ът, -и, два корояда корпорация, корпорации корсаж, -а, -ът, -и, два корсажа корсар, -я, -ят, -м., двама корсари корт, -а, -ът, кортове, два корта кортеж, -а, -ът, -и, два кортежа корубест, -а, -о, -и корупция, корупции коря, -йш, -ят; корйх, -й; корйл; корен; корях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; корял, -ели; корящ, -ящи; корейки; корене косинус, -а, -ът, -и, два косинуса косйтба, косйтби космодрум, -а, -ът, -и, два космодрума космонавт, -а, -ът, -и, двама космонавти космополитизъм, -зма, -змът косопад, -а, -ът костж., костта, кости костелйвост, костеливостта костен, -а, -о, -и (костено брашно)
______ 201__________________ кЬстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни (костна система) кйстница, -и костюм, -а, -ът, -и, два костюма кЬсъм, -а, -ът, косми, два косъма кося, -йш, -ят; косих, -й; косйл; косен; косях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; косял, -ели; косящ, -ящи; косейки; косене кбтвен, -ния(т), -на, -но, -ни котел, -а, -ът, котлй, два котела котерйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни котерййност, котерийността котерия, котерии кдтлен, -ния(т), -на, -но, -ни котловйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни кофар, -а, -ът, -и, два кофара кофейнов, -а, -о, -и кофраж, -а, -ът, -и, два кофража кофражйст, -а, -ът, -и, двама кофражйсти кочанея, -ееш, -еят; кочанях, -я, -яхме, -яхте, -яха; кочанял, -ели; кочанеех, -&еше; кочанеел; кочанеещ; кочанеейки; кочанеене кочйя, кочйи кочияш, -а, -ът, -и, двама кочияши кошмарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни кошничар, -я, -ят, -и, двама кошничари кравай, -ая, -аят, краваи, два кравая краставея кравар, -я, -ят, -и, двама кравари крада, -еш, краде, -ат; крадох, краде, крадохме, -охте, -оха; крал; краден; крадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; крадял, -ели; крадящ, -ящи; крадейки; крадене крадешката и крадешком наречие крадлйвост, крадливостта крадльо м., -то, -льовци, двама крадльовци краен, крайна, крайно, крайни краеъгълен, -лния(т), -лна, -лно, -лни и крайъгълен краище, -а край, края, краят, краища, два края край предлог крайдунавски, -а, -о , -и крайнина, -й крайност, крайността крал, краля, кралят, крале, двама крале; кралю! Кралй Марко Кралй-Марков, -а, -о, -и кралимарковски, -а, -о, -и краснопйс, -а, -ът краснопйсец, -а, -ът, -сци, двама краснопйсци красноречйв, -а, -о, -и крастав, -а, -о, -и краставея, -ееш, -еят; краставях, -я, -яхме, -яхте, -яха; краставял, -ели; краставеех, -ееше; краставеел; краставеещ; краставеейки; краставеене
краставичар краставичар, -я, -ят, -и, двама краставичари краставичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни крася, -йш, -ят; красих, -й; красйл; красен; красях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; красял, -ели; красящ, -ящи; красейки; красене кратичък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки кратковременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни кратковременност, кратковременността краткост, краткостта краткотраен, -айния(т), -айна, -айно, -айни кратък, -ткия(т), -тка, -тко, -тки креатура, -и кредитоспособност, кредитоспособността кремав, -а, -о, -и крематбриум, -а, -ът, -и, два крематориума кремация, кремации кремък, -а, -ът, -ци,два кремъка кремъклйя, кремъклйи безрод. прилагат. кремълски, -а, -о, -и кремъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни кренвирш, -а, -ът, -и, два кренвирша крепйтел, -я, -ят, -и, двама крепйтели крепкост, крепкостта крепост, крепостта __________________ 202______ крепостен, -стния(т), -стна, -стно, -стни крепостнически, -а, -о, -и крепък, -пкия(т), -пка, -пко, -пки крепя, -йш, -ят; крепйх, -й; крепйл; крепен; крепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; крепял, -ели; крепящ, -ящи; крепейки;крепене креслйв, -а, -о, -и креслйвост, кресливостта кресльо м., -то, -льовци, двама кресльовци кретенйзъм, -зма, -змът крехкавост, крехкавостта крехък, -хка, -хко, -хки крещя, -йш, -ят; крещях, -я, -яхме, -яхте, -яха; крещял, -ели; крещях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; крещящ, -ящи; крещейки; крещене крея, крееш, креят; креях, крея; креял, креяли; креех, крееше; креел; креещ; креейки; креене крйввам, -аш, -ат; крйвване кривее ми; кривя ми; кривяло ми; кривееше ми; кривеело ми кривогледство криволя, -йш, -ят; криволйх, -й; криволйл; криволях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; криволял, -ели; криволящ, -ящи; криволейки;криволене крйво-ляво наречие кривоуст, -а, -о, -и кривулест, -а, -о, -и
Кръстовден кривя, -иш, -ят; кривих, -и; кривил; кривен; кривях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; кривял, -ели; кривящ, -ящи; кривейки;кривене криминален, -лния(т), -лна, -лно, -лни криминалйст, -а, -ът, -и, двама криминалисти кристализация, кристализации кристалност, кристалността критерий, -ия, -ият, -ии, два критерия критериум, -а, -ът критикар, -я, -ят, -и, двама критикари критикарствам, -аш, -ат; критикарстване критйко-публицистйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни критицизъм, -зма, -змът критичност, критичността кроеж, -а, -ът, -и, два кроежа кромид, -а, -ът, два кромида кромйден, -а, -о, -и крЬтост, кротостта крбтък, кроткия(т), кротка, крдтко, кротки кроя, кроиш, кроят; кройх, крой; кройл; кроен; кроях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; кроял, кроели; кроящ, кроящи; кроейки; кроене крупност, крупността крушообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни кръв ж., кръвта, кърви и кървища кръвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни (кръвно налягане) кръвен, -а, -о, -и (охранен) кръводарйтел, -я, -ят, -и, двама кръводарйтели кръвожаден, -дния(т), -дна, -дно, -дни кръвожадност, кръвожадността кръвойзлив, -а, -ът, -и, два кръвойзлива кръвопйец, -а, -ът, -ийци, двама кръвопййци кръвосмесйтел, -я, -ят, -и, двама кръвосмесйтели кръвчйца, кръвчйцата кръг, кръга, кръгът, кръгове, два кръга кръглест, -а, -о, -и кръгов, -а, -о, -и кръгообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни кръгъл, кръглия(т), кръгла, кръгло, кръгли кръжа, -йш, -ат; кръжйх, -й; кръжйл; кръжах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; кръжал, -ели; кръжащ, -ащи; кръжейки; кpъжfeнe кръмно (цвекло) кръпка, -и кръст, кръста, кръстът, кръстове, два кръста KpbCTfen, -а, -ът, кръстци, два кръстеца кръстител, -я, -ят, -и, двама кръстители кръстник, -а, -ът, -ци, двама кръстници Кръстовден
кръстом кръстом наречие кръстообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни кръстопоклонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни кръстопът, -я, -ят, кръстопътища, два кръстопътя кръстче, кръстчета кръстя (се), -иш, -ят; кръстих, -и; кръстил; кръстен; кръстех, -еше; кръстел; кръстещ; кръстейки; кръстене кръчмар, -я, -ят, -и, двама кръчмари кръшност, кръшносттй кръщавка, кръщавки кръщелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни крякам, -аш, -ат; крякане кряскам, -аш, -ат; кряскане крясла, креели крясък, -а, -ът, крясъци, два крясъка ктитор, -а, -ът, -и,двама ктйтори куб, куба, кубът, кубове, два куба кубизъм, -зма, -змът кубче, кубчета куверт, -а, -ът, -и, два куверта кувертюра, -и кудкудякам, -аш, -ат; кудкудякане кукест, -а, -о, -и ку-к лукс-клан, -а, -ът куклукскланов, -а, -о, -и куковден, куково лято кукумявка, кукумявки кукумяу междуметие ку курйгу междуметие ______ _ __________ 204_______ кукуруз, -а, -ът, -и, два кукуруза кукурузен, -а, -о, -и кукурузокомбайн, -а, -ът, -и, два кукурузокомбайна кукуряк, -а, -ът, -ци, два кукуряка кулинарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни кулминационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни кулминация, кулминации кулоари м н. култ, култа, -ът, култове, два култа култивация, култивации култовски, -а, -о, -и културен, -рния(т), -рна, -рно, -рни културно-битов, -а, -о, -и културност, културността Кума Лиса Кума-Лйсин, -а, -о, -и кумов, -а, -о, -и Кумчо Вълчо Кумчо-Вълчов, -а, -о, -и кумчовълчовски купа, купи куплетйст, -а, -ът, -и, двама куплетйсти купол, -а, -ът, -и и купола, -и купон, -а, -ът, -и, два купона купонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни купувам, -аш, -ат; купуване курабйя, курабии кураж, -а, -ът куражлия, куражлии безрод. прилагат.
205 куриоз, -а, -ът, -и, два куриоза куриозитет, -а, -ът, -и, два куриозитета куриозност, куриозността курортист, -а, -ът, -и, двама курортисти курортно-лечебен, -бна, -о, -и курсант, -а, -ът, -и, двама курсанти курсив, -а, -ът, -и, два курсива курсист, -а, -ът, -и, двама курсисти куртка, -и куртоазия, куртоазии куршум, -а, -ът, -и, два куршума куршумен, -а, -о, -и кускус, -а, -ът, -и, два кускуса кутия, кутии кутсузлйя, кутсузлйи безрод. прилагат. кухиннсст, кухинността кухня, -и куцешкатаи куцешкомиаречме куцовлах, -а, -ът, -си, двама куцовлйси кучкар, -я, -ят, -и, двама кучкари кушйя, кушйи къд& наречие къделя, -и къд^то наречие къдрав, -а, -о, -и к^дрест, -а, -о, -и к^дри мн. къдрокос, -а, -о, -и к1дря, -иш, -ят; къдрих, -и; къдрех, -еше; къдрел; къдрен; къдрещ; къдрейки; къдрене к^кличав, -а, -о, -и къпалия кълбест, -а, -о, -и кълбовйдност, кълбовидностга кълбообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни кълва, -еш, -ат; кълвах, -а; кълвал; кълван; кълвях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; кълвял, -ели; кълвящ, -ящи; кълвейки;кълване кълн, кълна, кълнът, кълнове, два кълна кълна, -еш, -ат; клех, кле и кълнах, -й; клел и кълнал; клет и кълнат; кълнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; кълнял, -ели; кълнящ, -ящи; кълнейки, кълнене (проклинам) кълня, -йш, -ят; кълнйх, -й; кълнйл; кълнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; кълнял, -ели; кълнящ, -ящи; кълнейки (покълнвам, покълням) кълняемост, кълняемостта кълчйщалш. кълчищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни кънкобегач, -а, -ът, -и, двама кънкобегачи кънкьор, -а, -ът, -и, двама кънкьдри кънна, -еш, -ат; къннах, кънна; къннал; къннех, -еше; къннел кънтеж, -а, -ът, -и, два кънтежа кънтя, -йш, -ят; кънтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; кънтял, -ели; кънтящ, -ящи; кънтейки; кънтене къпалня, -и
къпинак къпинак, -а, -ът, -ци, два къпинака къпя, -еш, къпе, къпем, -ете, къпят; къпах, -а; къпал; къпан; къпех, -еше; къпел; къпещ; къпейки; къпане кървав, -а, -о, -и кървя, -йш, -ят; кървйх, -й; кървйл; кървях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; кървял, -ели; кървящ, -ящи; кървейки; кървене кърджалия л£., -та, -ии, двама кърджалии кърлеж, -а, -ът, -и, два кърлежа кърмчйя м., -та, -йи, двама кърмчии кърмя, -иш, -ят; кърмих, -и; кърмил; кърмен; кърмех, -еше; кърмел; кърмещ; кърмейки; кърмене кърня, -йш, -ят; кърнйх -й; кърнйл; кърн&н; кърнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; кърнял, -ели; кърнящ, -ящи; кърнейки; кърнене кърпеж, -а, -ът кърпйкожух, -а, -ът, -си, два кърпйкожуха кърпя, -иш, -ят; кърпих, -и; кърпил; кърпен; кърпех, -еше; кърпел; кърпещ; кърпейки; кърпене кърт, кърта, къртът, къртове, два кърта къртйчав, -а, -о, -и къртовски, -а, -о, -и къртя, -иш, -ят; къртих, -и; къртил; къртен; къртех, -еше; __________________ 206 _______ къртел; къртещ; къртейки; къртене кърч&г, -а, -ът, -зи, два кърчага къс, к^ьса, късо, къси къс, к^са, късът, к^Ьсове, два къса късметлйя, късметлйи безрод. прилагат. късноесенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни къснозреен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни късоглед, -а, -о, -и къшей, -ея, -еят, къшеи, два къшея къща, къщи и къщя къщен, -щния(т), -щна, -о, -и къщник, -а, -ът, -ци, двама къщници кьопав, -а, -о, -и кьопоолу ср., -то кьорав, -а, -о, -и кьоркютук пиян кьосав, -а, -о, -и кьосе, -то, кьосета кьошк, кьЬшка, кьошкът, кьошкове, два кьЬшка кюмюрджйяли, -та, -йи, двама кюмюрджйи кюнец, -а, -ът, -нци, два кюнеца кюрд, -а, -ът, -и, двама кюрди кюре, -то, кюрета кюртаж, -а, -ът, -и, два кюртйжа кюспе, -то, кюспета кютюк, -а, -ът, -ци, два кютюка кючек, -а, -ът, -ци, два кючека кяр, кяра, кярът, кярове,два кяра кяря, -иш, -ят; кярих, -и; кярил; кярех, -еше; кярел; кярещ; кярейки; кярене
______ 207 лабилен, -лния(т), -лна, -лно, -лни лабилност, лабилността лабиринт, -а, -ът, -и, два лабиринта лаборант, -а, -ът, -и, двама лаборанти лабораторен, -рния(т), -рна, -рно, -рни лаборатория, лаборатории лйввам, -аш, -ат; лавване лавиноопасен, -сния(т), -сна, -сно, -сни л&вка, лавки л&вкаджиялс, -та, -ии, двама лавкаджии лавроносец, -а, -ът, -сци, двама лавроносци л&вър, -а, -ът, лаври, два лавъра лагерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни л^дия, ладии ладияр, ладияря, -ят, -и, двама ладийри; ладиярю! лазар&тен, -тния(т), -тна, -тно, -тни ЛЬзаровден лЬзер, -а, -ът, -и, два лазера лазерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни лазешката и лазешком наречие лазерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни лазУрност, лазурността лаик, -а, -ът, лаици, двама лаици лай, лйя, лаят, лаеве, два лая лЬйстна, лайстни ламя лайтмотив, -а, -ът, -и, два лайтмотива лакей, -ея, -еят, -еи, двама лакеи лакировка, лакирдвки лакмусов, -а, -о, -и лакомия, лакомйи лакомя се, -йш се, -ят се; лакомих се, -й се; лакомйл се; лакомях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; лакомял се, -ели се; лакомящ се, -ящи се; лакомейки се; лакомене лаконйзъм, -зма, -змът, лаконйзми лаконичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и лаконйчески, -а, -о, -и лактация, лактации лакърдйя, лакърдии лакът, -я, -ят, лакти, два лакътя лаладжиялс, -та, -ии, двама лаладжии ламаншки, -а, -о, -и ламарйнен и ламарйнов, -а, -о, -и ламе, ламета ламен, -а, -о, -и лампа, лампи лампаз, -а, -ът, -и, два лампаза ламперия, ламперии лампион, -а, -ът, -и, два лампиона ламтеж, -а, -ът, -и, два ламтежа ламтя, -йш, -ят; ламтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; ламтял, -ели; ламтящ, -ящи; ламтейки; ламтене ламя и ламя, лами и лами
ландшафт ландшафт, -а, -ът, -и, два ландшафта лйпад, -а, -ът лапидйрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни лапнймухалс и ж., -й лапсус лингве (грешка на езика) ларж неизм. прилагат. ларинголдг, -а, -ът, -зи, двама ларинголози ларинкс, -а, -ът, -и, два ларинкса ласкав, -а, -о, -и ласкавост, ласкавостта ласкател, -я, -ят, -и, двама ласкатели ласкателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни ластар, -а, -ът, -и, два ластара ластичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни ластовица и лястовица, -и лйстовичен и лястовичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни лйстовичи и лястовичи, -а, -е, -о латентен, -тния(т), -тна, -тно, -тни латентност, латентността латернаджиялс., -та, -ии, двама латернаджии латиноамериканец, -а, -ът, -ци, двама латиноамериканци латифундия, латифундии лауреат, -а, -ът, -и, двама лаурейти лаф, лйфа, лафът, лафове, два л&фа лая, лаеш, лаят; л&ях, лая, лаяхме, лаяхте, лаяха; лаял, лаяли; лаян, лаяни; лаех, __________________ 208______ лйеше; лаел; лаещ; лйейки; лаене лебед, -а, -ът, -и, два лебеда л^беден, -дния(т), -дна, -дно, -дни лебедов, -а, -о, -и лебервурст, -а, -ът леберкез, -а, -ът леблебия, леблебии лев, лева, левът, левове, два лева левент, -а, -ът, -и, двама левенти лев^нтски, -а, -о, -и левичар, -я, -ят, -и, двама левичари левосектант, -а, -ът, -и, двама левосектанти левосектантски, -а, -о, -и левче, левчета легализация, легализации легалност, легалността легационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни легация, легации легендарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни легендарност, легендарността легион, -а, -ът, -и, два легиона легионер, -а, -ът, -и, двама легионери легитимация, легитимации легия, легии лед, леда, ледът, ледове леден, -а, -о, -и леденея, -Ьеш, -еят; леденях, -я, -яхме, -яхте, -яха; леденял, -ели; леденеех, -ееше; леденеел; леденеещ; леденеейки; леденеене л&деностуден, -а, -о, -и
______ 209__________________ леденя, -йш, -ят; ледених, -й; леденйл; леденен; леденях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; леденял, -ели; леденящ, -ящи; леденейки лЬди и лейди ж. ледник, -а, -ът, -ци, два ледника ледоход, -а, -ът, -и, два ледохода лежй, -йш, -ат; лежах, -а; леж&л, -али; лежах, -еше, -кхме, -ахте, -аха; лежйл, -ели; лежащ, -ащи; лежейки лежешката и лежешком наречие лЬйбърист, -а, -ът, -и, двама лейбъристи лейкопласт, -а, -ът лейтенант, -а, -ът, -и, двама лейтенанти л£ка-пол£ка наречие лЬкар, -я, -ят, -и, двама лекари лекичък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки леков^рен, -рния(т), -рна, -рно, -рни лековерност, лековерността лековйтост, лековитостта леководолаз, -а, -ът, -и, двама леководолази лекомйслен, -ния(т), -на, -но, -ни лекомйсленост, лекомисленос^га леконравен, -вния(т), -вна, -вно, -вни лекоподвйжен, -жния(т), -жна, -жно, -жни лекоподвйжност, лекоподвижността лйкост, лекостта лексикален, -лния(т), -лна, -лно, -лни 14* лепкав лексико-граматйчески, -а, -о, -и лексикограф, -а, -ът, -и, двама лексикографи лексикографски, -а, -о, -и лексиколог, -а, -ът, -зи, двама лексиколози лексиколожки, -а, -о, -и лектория, лектории лекционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни лекция, лекции лел е-мале междуметие лелея, -ееш, -еят; лелеях, -ея, -£яхме, -еяхте, -еяха; лелеял, -бяли; лелеян, лелеяни; лелеех, -ееше; лелеел; лелеещ; лелеейки; лелеене лемеж, -а, -ът, -и, два лемежа ленен, -а, -о, -и ленйвка, -и ленйвост, ленивостта ленинйзъм, -зма, -змът ленопроизводйтел, -я, -ят, -и, двама ленопроизводйтели леност, леността лентяй, -яя, -яят, -яи, двама лентяи лентяйствам, -аш, -ат; лентяйстване леня се, -йш се, -ят се; ленйх се, -й се; ленйл се; ленях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; ленял се, -ели се; ленящ се, -ящи се; ленейки се; ленене леопард, -а, -ът, -и, два леопарда лепеж, -а, -ът, -и, два лепежа лепкав, -а, -о, -и
леплив леплив, -а, -о, -и леплйвост, лепливостта лепя, -йш, -ят; лепйх, -й; лепйл; лепен; лепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; лепял, -ели; лепящ, -жци; лепейки; лепене лесничей, -&я, -еят, -еи, двама лесничеи леснодостъпен, -пния(т), -пна, -пно, -пни леснотйя, леснотйи лесовъд, -а, -ът, -и, двама лесовъди лесовъдски, -а, -о, -и лесопарк, -а, -ът, -ове, два лесопарка лесофонд, 7а, -ът, -ове, два лесофонда летаргия, летаргии летеж, -а, -ът, -и, два летежа летен, летния, летният, лятна, лятно, летни летище, летища летйщен, -щния(т), -щна, -щно, -щни летлйвост, летливостта летовищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни летопис, -а, -ът, -и, два летопйса летопйсен, -сния(т), -сна, -сно, -сни леторасъл, -а, -ът, леторасли, два леторасъла летя, -йш, -ят; летях, -я, -яхме, -яхте, -яха; летял, -ели; летящ, -ящи; летейки; летене леча, -йш, -ат; лечйх, -й; лечйл; лечен; лечах, -еше, -ахме, __________________210_______ -ахте, -аха; лечал, -ели; лечащ, -ащи; лечейки; лечене лечебнодиагностйчен, -чна, -чно, -чни лечебност, лечебността лечйтел, -я, -ят, -и, двама лечйтели лешник, -а, -ът, -ци, два лешника лешников, -а, -о, -и лешояд, -а, -ът, -и, два лешояда лещак, -а, -ът, -ци,два лещака лещен, -а, -о, -и лея, леи лея (се), лееш, л^ят; лях, ля, ляхме, ляхте, ляха; лял, лели; лян, лени, леян, леяни и лят, лети; леех, лееше; леел; леещ; лаейки; леене леяр, леяря, -ят, -к, двама леяри леярен, -рния(т), -рна, -рно, -рни леярна, леярни лиана, лиани либералйзъм, -зма, -змът либерйец, -а, -ът, -ййци, двама либерййци либйец, -а, -ът, -ийци, двама либййци ливаден, -дния(т), -дна, -дно, -дни лйввам, -аш, -ат ливрея, ливрЬи лйгавост, лигавостта лйгавче, -ета лигйвя (се), -иш, -ят; лигавих, -и; лигавил; лигавен; лигавех, -еше; лигавел; лигавещ; лигавейки; лигавене лйгльом., -то, лйгльовци, двама лйгльовци
______ 211__________________ лигнитен, -тния(т), -тна, -тно, -тни лизгар, -а, -ът, -и, два лизгара лйка-прилйка ликвидационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни ликвидация, ликвидации ликьор, -а, -ът, -и, два ликьора ликьорен, -а, -о, -и лилипут, -а, -ът, -и, двала лилипути лилия, лилии лимбнен, -а, -о, -и лимонов, -а, -о, -и лимднтузуср., -то лимфатйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни лингвйст, -а, -ът, -и, двама лингвйсти линеал, -а, -ът, -и, два линеала липйен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ййни линея, -ееш, -еят; линях, -я, -яхме, -яхте, -яха; линял, -йли; линеех, -ееше; линеел; линеещ; линеейки; линеене линия, линии линолеум, -а, -ът, -и, два линолеума линотипен, -пния(т), -пна, -пно, -нни лппотйпия, линотипни линч, линча, -ът, линчове, два линча лирйзъм, -зма, -змът лирико-драматичен, -чния(т), чна, -чно, -чни лирйко-епйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни; лирйко-епйчески и, лйро-епйчески, -а, -о, -и лихвоносен лирйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни лирйчност, лиричността лисйца, -и лисйчи, -ча, -че и -чо, -чи лист, -а, -ът, листа (на дърво и др.), лйстове (хартия идр.)и лйсти (поет.), два лйста лйственица, -и лйстен, -стния(т), лйстна, лйстно, лйстни лйстник, -а, -ът, -ци, два лйстника листовка, листовки листопад, -а, -ът, -и, два листопада лйстче, лйстчета литературнокритйчески, -а, -о, -и литературно-художествен, -на, -но, -ни литературовед, -а, -ът, -и, двама литературоведи литйя, литйи литовец, -а, -ът, -вци, двама литовци литография, литографии литраж, -а, -ът литургйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и литургйчески, -а, -о, -и литургйя, литургйи лйтър, -а, -ът, лйтри, два лйтра (вместимост) и два лйтъра (мерилки) лифт, лйфта, -ът, лйфтове, два лйфта лихвар, -я, -ят, -и, двама лихвари; лихварю! лйхвен, -ния(т), -на, -но, -ни лихвоносен, -сния(т), -сна, -сно, -сни
лицев лицев, -а, -о, -и лицейст, -а, -ът, -и, двама лицейсти лицей, -ея, -еят, лицеи, два лицея лицемерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни лицемерност, лицемерността лицемерствам, -аш, -ат; лицемерстване лиценз, -а, -ът, -и, два лиценза лича, -йш, -ат; личах, -а, -ахме, -ахте, -аха; личал, -али; личащ, -ащи; личейки; личене лйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни личност, личността лиша (се), -йш, -ат; лиших, -й; лишйл; лишен; лишах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; лишал, -ели лишей, лйшея, -ят, лйшеи, два лйшея лоб, лдба, лобът, лобове, два лоба лов, лова, ловът, два лова ловджййски, -а, -о, -и ловджйя м., -та, -йи, двама ловджии ловец, -а, -ът, ловцй, двама ловцй ловйтба, ловйтби ловкост, ловкостта ловно-рибарски, -а, -о, -и ловък, -вкия(т), -вка, -вко, -вки ловя, -йш, -ят; ловйх, -й; ловйл; ловен; ловях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ловял, -ели; ловящ, -ящи; ловейки; ловене логарйтъм, -а, -ът, -тми, два логарйтъма 212 логйчност, логичността логопед, -а, -ът, -и, двама логопеди лоджия, лоджии лодка, лодки лодкар, -я, -ят, -и, двама лодкари; лодкарю! лозар, -я, -ят, -и, двама лозари лозе, лозя лдзунг, -а, -ът, -и, два лозунга лой ж., лойта локализация, локализации локаут, -а, -ът, -и локмарухуср., -то локомотив, -а, -ът, -и, два локомотйва локомотивен, -вния(т), -вна, -в но, -вни локумен, -а, -о, -и ломлйв, -а, -о, -и ломлйвост, ломливостта ломя, -йш, -ят; ломйх, -й; ломил; ломен; ломях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ломял, -ели; ломящ, -ящи; ломейки; ломене лопатар, -а, -ът, -и, два лопатара лопен и лопян, -а, -ът лорд, лорда, лордът, лордове, двама лордове лордски, -а, -о, -и лос (животно), лоса, лосът, лосове, два лоса лост, -а, -ът, лостове, два лоста лотарйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни лотария, лотарии лошав, -а, -о, -и
лъчезарност лошавина, -и лошотия, лошотии лоялен, -лния(т), -лна, -лно, -лни лоялност, лоялността лугав, -а, -о, -и луд, луда, лудо, луди лудешката и лудешкбм наречие луд^я, -ееш, -еят; лудях, -я, -яхме, -яхте, -яха; лудял, ■ели; лудеех, -ееше, -еехме, -£ехте, -ееха; лудеел; лудеещ; лудеейки; лудеене лУдо-младо, луди-млади лудория, лудории лудост, лудостта лукйв, -а, -о, -и лукйвост, лукавостта лукйвствам, -аш, -ат; лукавстване луковичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни лукс, лукса, луксът луксдзен, -зния(т), -зна, -зно, ■зни луксЬзност, луксозността лумбаго, -то лунатйзъм, -зма, -змът лунен, -нния(т), лунна, -нно, -нни лунест, -а, -о, -и лупинг, -а, -ът, -и, два лупинга лустрйция, лустрации луфт, луфта, -ът, луфтове, два луфта лУчен, -а, -о, -и лъв, лъвй, лъвът, лъвове, два л^ва лъвски, -а, -о, -и л!вче, лъвчета лъг, -ът, лъгове, два лъга лъжа (се), -еш, -ат; лъгах, -а; лъгал; лъган; лъжех, -еше; лъжел; лъжещ; лъжейки; лъгане и лъжене лъжекласицйзъм, -зма, -змът лъжесвидетел, -я, -ят, -и, двама лъжесвидетели лъжесвидетелствам, -аш, -ат; лъжесвидетелстване лъжец, -а, -ът, лъжци, двама лъжци лъжльо, -то, -льовци, двама лъжльовци лъжовност, лъжовността лък, лъка, лъкът, лъкове, два лъка лъкатуша, -иш, -ат; лъкатуших, -и; лъкатушил; лъкатушен; лъкатушех, -еше; лъкатушел; лъкатушещ; лъкатушейки; лъкатушене лъкообразен, -зна, -зно, -зни лъскав, -а, -о, -и лъскавост, лъскавостта лъстж., лъсттй лъстя, -йш, -ят; лъстйх, -й; лъстйл; лъстен; лъстях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; лъстял, -ели; лъстящ, -ящи; лъстейки; лъстене лъхтя, -йш, -ят; лъхтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; лъхтял, -ели; лъхтящ, -ящи; лъхтейки; лъхтене лъчевйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни лъчезарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни лъчезарност, лъчезарността
лъчест 214 лъчест, -а, -о, -и лъчист, -а, -о, -и лъщя, -йш, -ят; лъщях, -я, -яхме, -яхте, -яха; лъщял, -ели; лъщящ, -ящи; лъщейки; лъщене льос, льоса, льбсът любвеобилен, -лния(т), -лна, -лно, -лни любвеобйлност, любвеобилността любезност, любезността любймец, -а, -ът, -мци, двама любймци любител, -я, -ят, -и, двама любйтели любов * у любовта любознателност, любознателността любопитствам, -аш, -ат; любопйтстване люде ж ft., -те (хора) людоед, -а, -ът, -к,двама людоеди людоедство людски, -а, -о, -и люлея (се), -ееш, -еят; люлях, -я, -яхме, -яхте, -яха; люлял, < > '< • .. маане, маанета мавзолей, -ея, -еят, -еи, два мавзолея мавруд, -а, -ът мавър, -а, -ът, -ври, двама маври маг, мага, магът, магове, двама магове f $*•: ■ ;■ -ели; люлян, -ени; люлеех, -ееше; люлеел; люлеещ; люлеейки; люлеене люляк, -а, -ът, люляци, два люляка люспест, -а, -о, -и лютйв, -а, -о, -и лютйвост, лютивостта лютост, лютостта лютя, -йш, -ят; лютйх -й (подлютявах) и лютях, -еше, -яхме, -яхте, -яха (лют бях); лютйл и лютял, -ели; лютящ, -ящи; лютейки; лютене люцернов, -а, -о, -и лющя, -иш, -ят; лющих, -и; лющил; лющен; лющех, -еше; лющел; лющещ; лющейки; лющене ляв, левия(т), лява, ляво, леви лястовица и ластовица лястовичен и ластовичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни лято, лета лятос и лятоска наречие лятошен, -шния(т), -шна, -шно, -шни магазинаж, -а, -ът магазйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни магазйя, магазйи магаретар, -я, -ят, -и, двама магаретари магарйя, магарии магданоз, -а, -ът магданозлйя, магданозлйи безрод. прилагат.
______ 215__________________ магистър, -а, -ът, -стри, двама магистри магичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и магически, -а, -о, -и магия, магии магнетизйрам и магнитизйрам, -аш, -ат магнетйзъм, -зма, -змът магнетйт, -а, -ът магнетйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и магнетйчески, -а, -о, -и магнетофонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни магнйтен, -тния(т), -тна, -но, -ни магнйтноиндукционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни магнйтотерапия, магнйтотерапии магндлия, магнолии магьосен, -сния(т), -сна, -сно, -сни магьосник, -а, -ът, -ци, двама магьосници мадам ж., ед. мадама, -и ирон. маджар и маджарин, -а, -ът, -ри, двама маджари маджун, -а, -ът, -и, два маджуна маестром., -то мюка, -еш, -ат; мазах, -а; мйзал; мазан; мажех, -еше; мйжел; мажещ; мажейки; * мазане маждрак, -а, -ът, -ци, два маждрака мажЬрен, -рния(т), -рна, -рно, ■рни майсторя мажоритарен, -рна (система) мажоритарност, мажоритарността мазе, мазета и маза, -и мазен, -зния(т), -зна, -зно, -зни мазнйк, -а, -ът, -ци, двама мазнйци мазня (се), -иш се, -ят се; мазних се, -и се; мазнил се; мазнех се, -еше се; мазнел се; мазнещ се; мазнейки се; мазнене мазолест, -а, -о, -и май ли. (древен народ) май съществително (месец май) май частица и наречие маймунджилък, -а, -ът, -ци, два маймунджилъка маймуня се, -йш се, -ят се; маймунйх се, -й се; маймунйл се; маймунях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; маймунял се, -ели се; маймунящ се, -ящи се; маймунейки се; маймунене майор, -а, -ът, двама майори; майоре! майски, -а, -о, -и майстор, -а, -ът, -и, двама майстори; майсторе! майсторйя, майстории майсторлък, -а, -ът, -ци, два майсторлъка майсторя, -йш, -ят; майсторйх, -й; майсторйл; майсторен; майсторях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; майсторял, -ели; майсторящ, -ящи; майсторейки; майсторене
майтапчия майтапчия ли, -та, -ии, двама майтапчии майтапя, -иш, -ят; майтапих, -и; майтапил; майтапен; майтапех, -еше; майтапел; майтапещ; майтапейки; майтапене и майтапя майтапя (се), -йш, -ят; майтапих, -й; майтапил; майтапен; майтапях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; майтапял, -ели; майтапящ, -ящи; майтапейки; майтапене макаронен, -а, -о, -и макарони лен., (рядко) макарон, -а, -ът македонец, -а, -ът, -нци, двама македонци македоно-одрински, -а, -о, -и макетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни макрокосмос, -а, -ът максимален, -лния(т), -лна, -лно, -лни максималйзъм, -зма, -змът максималйст, -а, -ът, -и, двама максималйсти максимум, -а, -ът, -и, два максимума малаизйец, -а, -ът, -ййци, двама малайзййци маларйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни маларйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни малария, маларии малинаж, -а, -ът, -и, два малинажа 216_____ малинак, -а, -ът, -ци, два малинака малинар, -я, -ят, -и, двама малинари; малинарю! малоазййски, -а, -о, -и малоброен, -ойния(т), -дйна, -ойно, -бйни малобройност, малобройността маловажен, -жния(т), -жна, -жно -жни маловажност, маловажността маловръстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни малограмотен, -тния(т), -тна, -тно, -тни малограмотност, малограмотността малодушен, -шния(т), -шна, -шно, -шни малокръвен, -вния(т), -вна, -вно -в ни малокръвност, малокръвността малокултурен, -рния(т), -рна, -рно, -рни малолетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни малолетност, малолетността маломерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни маломерност, маломерността малообразованост, малообразоваността малотраен, -айния(т), -айна, -&йно, -айни малоумност, малоумността малоценен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
______ 217 малочйсленост, малочислеността малтйец, -а, -ът, -ййци, двама малтййци малийнствен, -ния(т), -на, -но, -ни малък, -лкия(т), малка, -лко, -лки мамалигар, -я, -ят, -и, двама мамалигари мамонт, -а, -ът, -и, два мамонта мамя, -иш, -ят; мамих, -и; мамил; мамен; мамех, -еше; мамел; мамещ; мамейки; мамене мана, манй мандатен, -тния(т), -тна, -тно, -тни манджа, манджи мандолйнен, -а, -о, -ии -нния(т), -нна, -нно, -нни мЬндраджияли, -та, -ии, двама мандраджии маневрйст, -а, -ът, -и, двама маневрйсти манеж, -а, -ът, -и, два манежа манерка и матерка, -и маниак, -а, -ът, -ци, двама маниаци маниакален, -лния(т), -лна, -лно, -лни маниакално-депресйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни маниакалност, маниакалността маниер, -а, -ът, -и, два маниера маниерен, -рния(т), -рна, -рно, ■рни маниерност, маниерността маркиз маникюрйст, -а, -ът, -и, двама маникюрйсти манипулационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни манипулация, манипулации манифактурен, -рния(т), -рна, -рно, -рни манифактурност, манифактурността манифест, -а, -ът, -и, два манифеста манифестация, манифестации манихей, -ея, -еят, -еи, двама манихеи мания, мании манкьор, -а, -ът, -и, двама манкьори манна, манната манометър, -а, -ът, -три, два манометъра мансарден, -дния(т), -дна, -дно, -дни мантия, мантии маншет, -а, -ът, -и, два маншета маньовър, -а, -ът, -ври, два маньовъра маойст, -а, -ът, -п,двама маойсти мараня, маранй маргарит, -а, -ът, -и, два маргарита маринйст, -а, -ът, -и, двама маринйсти марионетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни маркаджиям., -та, -ии, двама маркаджии маркиз, -а, -ът, -и, двама маркйзи
маркировка маркировка, маркировки маркировъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни марколюбйтел, -я, -ят, -и, двама марколюбйтели марксйзъм-ленинйзъм, -зма, -змът марксйст, -а, -ът, -и, двама марксйсти марля, -и мармалад, -а, -ът, -и, два мармалада мармаладен и мармаладов, -а, -о, -и мародерствам, -аш, -ат; мародерстване марсианец, -а, -ът, -нци, двама марсианци март (Баба Марта нар.) мартиролог, -а, -ът, -зи, двама мартиролози маруля, -и марш, марша, маршът, маршове, два марша марш! междуметие марширдвка, маршировки марширувам, -аш, -ат; маршируване маршрутен, -тния(т), -тна, -тно, -тни масж., маста масаж, -а, -ът, -и, два масажа масажист, -а, -ът, -и, двама масажйсти масйв, -а, -ът, -и, два масйва масйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни масйвност, масивността __________________ 218______ маскарад, -а, -ът, -и, два маскарада маскарлък, -а, -ът, -ци, два маскарлъка маскаря, -йш, -ят; маскарйх, -й; маскарйл; маскарен; маскарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; маскарял, -ели; маскарящ, -ящи; маскарейки; маскарене маскировка, маскировки маскировъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни маел ар, -я, -ят, -и,двама маслари маслен, -ния(т), -на, -но, -ни масленозелен, -а, -о, -и масленост, маслеността маслйнен, -а, -о, -и маслйненозелен, -а, -о, -и маслйнов, -а, -о, -и масло и масло, масла масловка, масловки маслодаен, -айния(т), -айна, -айно, -айни маслодайност, маслодайността маельонка, маельонки масовизация, масовизации масоворазяснйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни масовост, масовостта масрафлйя, -йи безрод. прилагат. маст ж., мастта мастен, -стния(т), -стна, -стно, -стни мастижн. (химия) мастйт, -а, -о, -и мастйт, -а, -ът (болест)
медальон мастодонт, -а, -ът, -и, два мастодонта масълце, -а и масълце, -а материал, -а, -ът, -и, два материала материален, -лния(т), -лна, -лно, -лни материализация, материализации материализъм, -зма, -змът материалйст, -а, -ът, -и, двама материалйсти материалистйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни материално-икономически материалноотговорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни материалност, материалността материя, материи матерка и манерка матов, -а, -о, -и мйтовобял, -белия(т), -бяла, -бяло, -бели маточен, -чния(т), -чна, -чно, -чни матриархален, -лния(т), -лна, -лно, -лни матриархат, -а, -ът мйузер, -а, -ът, -и, два маузера мйфия, мафии маханджйялс, -та, маханджйи, двама маханджйи махараджа м., -та, -и, двама махараджй махмудйя, махмудйи махмурлйя, махмурлии безрод. прилагат. мачкаемост, мачкаемостта машинален, -лния(т), -лна, -лно, -лни машиналност, машиналността машинарйя, машинарйи машинация, машинации машйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни машинйст, -а, -ът, -и, двама машинйсти мапти нноизчислйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни машйнно-тракторен, -рния(т), -рна, -рно, -рни машинопйс, -а, -ът машинопйсен, -сния(т), -сна, -сно, -сни машинопйсец, -а, -ът, -сци, двама машинопйсци машинопйска, машинопйски машиностройтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни мащаб, -а, -ът, -и, два мащаба мащабен, -бния(т), -бна, -бно, -бни мая (се), маеш, маят; маях, мая; маял, маяли; маех, -еше; маел; маещ; маейки; маене мая, май меандри мн. мебел, -а, -ът, -и два мебела (но: мека мебел) мебелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни мебелировка, мебелировки мебелйст, -а, -ът, -и, двама мебелйсти мед, меда, медът (пчелен) мед ж., медта (метал) медальон, -а, -ът, -и, два медальона
медар медар, -я, -ят, -и, двама медари меден, -а, -о, -и меден, -дния(т), -дна, -дно, -дни (бакърен) меджлйс, -а, -ът медиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни медиана, -и медикамент, -а, -ът, -и, два медикамента медикаментозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни медико-съдебен, -бния(т), -бна, -бно, -бни медиум, -а, -ът, -и, двама медиуми медникар, -я, -ят, -и, двама медникари медночервен, -а, -о, -и медоносен, -сния(т), -сна, -сно, -сни междинен, -нния(т), -нна, -нно, -нни междуведомствен, -ния(т), -на, -но, -ни междувременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни междуградски, -а, -о, -и международноправен, -вния(т), -вна, -вно, -вни междуособен, -бния(т), -бна, -бно, -бни междуречие, -ия междусъюзнически и междусъюзнишки, -а, -о, -и междуцарствие, -ия междучасие, -ия мекичар, -я, -ят, -и, двама мекичари 220 мекост, мекостта мекосърдечен, -чния(т), -чна, -чно, -чни мекотело, -и мекушав, -а, -о, -и мекушавост, мекушавостта меланж, -а, -ът меланхолйчност, меланхоличността меланхолия, меланхолии мелез, -а, -ът, -и, два мелеза мелиоратйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни мелиорационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни мелиорация, мелиорации мелничар, -я, -ят, -п,двама мелничари; мелничарю! мелодйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни мелодйчност, мелодичността мелодия, мелодии мелодраматйзъм, -зма, -змът меля, -еш и иш, -ят; млях, мля, мляхме, мляхте, мляха и мелих, мели; млял, млели и мелил; млян, млени и мелен, мелени; мелех, -еше; мелел; м^лещ; мелейки; млене и мелене мемоар, -а, -ът, -и, два мемоара мемоарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни меморандум, -а, -ът, -и, два меморандума менажерия, менажерии менингйт, -а, -ът менйтба, менйтби
______ 221__________________ менлйв, -а, -о, -и менструационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни менструация, менструации ментовка, ментовки ментърджиялс, -та, -ии, двама ментърджии ментя, -иш, -ят; ментих, -и; ментил; ментен; м&нтех, -еше; ментел; ментещ; ментейки; ментене менует, -а, -ът, -и, два менуета меншевйзъм, -зма, -змът менюср., -то, менй/га меня (се), -йш, -ят; менйх, -й; менйл; менен; менях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; менял, -ели; менящ, -ящи; менейки; менене менявам, -аш, -ат мераклйя, мераклии безрод. прилагат. м£рен, -а, -о, -и м^рен, -рния(т), -рна, -рно, -рни мержелея се, -ееш се, -еят се; мержелях се, -я се, -яхме се, -Ахте се, -яха се; мержелял се, -&ли се; мержелеех се, -ееше се; мержелеел се; мержелеещ се; мержелеейки се; мержелеене мерзавец, -а, -ът, -вци, двама мерзавци мерзост, мерзостта мЬрзък, -зкия(т), -зка, -зко, -зки меридиан, -а, -ът, -и, два меридиана меридиЬнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни месоядство меринос, -а, -ът, -и мериносов, -а, -о, -и меркантйлен, -лния(т), -лна, -лно, -лни меркантилйзъм, -зма, -змът меркантйлност, меркантилността меродавност, меродавността меродйя, меродйи и мерудйя, мерудйи мероприятие, -ия меря (се), мериш, мерят; мерих, -и; мерил; мерен; мерех, -еше; мерел; мерещ; мерейки; мерене месар, -я, -ят, -и, двама месари месен, -а, -о, -и (смесван) месен, -сния(т), -сна, -сно, -сни (от месо) месест, -а, -о, -и месечен, -чния(т), -чна, -чно, -чни месец-два месечника и месечйнка, -и месианство месинг, -а, -ът месйям., -та, -йи, двама месии месодаен, -айния(т), -айна, -айно, -айни месодайност, месодайността месодобив, -а, -ът месодобивен, -вния(т), -вна, -вно, -вни месопбстен и месопустен, -стния(т), -стна, -стно, -стни месояден, -дния(т), -дна, -дно, -дни месоядец, -а, -ът, -дци месоядство, -а
местен местен, -стния(т), -стна, -стно, -стни (от място) местност, местността место и място, места местойменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни местопроизшествие, -ия местя (се), -иш, -ят; местих, -и; местил; местен; местех, -еше; местел; местещ; местейки; местене мОся (се), -иш, -ят; месих, -и; месил; месен; месех, -еше; месел; месещ; месейки; месене мета, -еш, мете, -ат; метох, мете, -охме, -охте, -оха; мел; метен; метях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; метял, -ели; метящ, -ящи; метейки; метене метаезик, -а, -ът, -ци, два метаезика метален, -лния(т), -лна, -лно, -лни металичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и металически, -а, -о, -и металодобйвен, -вна, -вно, -вни металокерамика, -и металолеяр, -я, -ят, -и, двама металолеяри металолеярна, -и металург, -а, -ът, -зи, двама металурзи металургия, металургии метафизичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни метафоричен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и метафорйчески метеж, -а, -ът, -и, два метежа 222______ метежен, -жния(т), -жна, -жно, -жни метеоинформация, метеоинформации метеор, -а, -ът, -и, два метеора метеор адиолокатор, -а, -ът, -и метеоролог, -а, -ът, -зи, двама метеоролози метеорологичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и метеорологически, -а, -о, -и метеоролОжка, метеороложки метеостанция, метеостанции метиляв, -а, -о, -яви метилявост, метилявостта метилясам, -аш, -ат метлея се, -ееш се, -еят се; метлях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; метлял се, -ели се; метлеех се, -ееше се; метлОел се; метлеещ се; метлеейки се; метлеене метод, -а, -ът, -и, два метода и метода, -и методйст, -а, -ът, -и, двама методйсти методйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни методйчност, методичността методологйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и методологйчески, -а, -о, -и методология, методологии метонймия, метонймии метраж, -а, -ът, -и, два метража метрйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни метрополия, метрополии
______ 223__________________ метър, -а, -ът, метри, два метра (мярка), два дървени метъра мех и мях, меха, мехът; мехове и мяхове, два меха (мяха) механджйялс, -та, -йи, двама механджйи механизация, механизации механизъм, -зма, -змът, -зми, два механизъма, механичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни мехурест, -а, -о, -и мечкар, -я, -ят, -и, двама мечкари; мечкарю! мечовйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни мечтател, -я, -ят, -и, двама мечтатели; мечтателю! мечтателност, мечтателността мечтая, -аеш, -аят; мечтах, -а; мечтал; мечтан; мечтаех, -йеше, -аехме, -аехте, -аеха; мечтаел; мечтаещ; мечтаейки; мечтаене мийзма, миазми мйвка, мивки миг, мигк, мигкг, мигове, два мига мйгар частица мйг-два мигновен, -ния(т), -на, -но, -ни мйгом наречие миграционен, -нния(т), -нна, ■нно, -нни миграция, миграции мижй, -йш, -ат; мижах, -а; мижйл; мижах, -еше, -ахме, -Ьхте, -аха; мижал, -ели; мижйщ; мижейки; мижене милея мйжав, -а, -о, -и мижешката и мижешкбм наречие мижитурка, -та м. и ж. мизансцен, -а, -ът, -и, два мизансцена мизантроп, -а, -ът, -и, двама мизантропи мизантропия, мизантропия мизерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни мизерия, мизерии мизерност, мизерността мизерствам, -аш, -ат; мизерстване мизйец, -а, -ът, -ййци, двама мизййци микроб, -а, -ът, -п,два микроба мйкробактерия, мйкробактерии микробен, -бния(т), -бна, -бно, -бни мйкробиолог, -а, -ът, -зи, двама мйкробиолози мйкробиологйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и мйкробиологйчески мйкродетайл, -а, -ът, -и, два мйкродетайла мйкроорганйзъм, -зма, -змът, -зми, два мйкроорганйзъма микроскопйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни милея, -ееш, -еят; милях, -я, -яхме, -яхте, -яха; милял, -ели; милян, -ени; милеех, -ееше; милеел; милеещ; милеейки; милеене
милиард милиард, -а, -ът, -и, два милиарда милиарден, -дния(т), -дна, -дно, -дни милиардер, -а, -ът, -и, двама милиардери милиарна (туберкулоза) милион, -а, -ът, -и, два милиона милионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни милионер, -а, -ът, -и, двама милионери милитарйзъм, -зма, -змът милитарйст, -а, -ът, -и, двама милитарйсти милиционер, -а, -ът, -и, двама милиционери милйция, милйции мйличък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки миловйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни миловйдност, миловидността милозлйвост, милозливостга мйлост, милосттй милостив, -а, -о, -и милосърден, -дния(т), -дна, -дно, -Дни милувка, милувки мймо предлог мимолетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни мимоходом наречие миней, -ея, -еят, минен, два минея минен, -нния(т), -нна, -нно, -нни минералдг, -а, -ът, -зи, двама минералози минераложки, -а, -о, -и v-s <*) дЗXY _________________ 224______ минзухар, -а, -ът, -и, два минзухара миниатюр, -а, -ът, -и, два миниатюра миниатюра, миниатюри миниатюрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни миниатюрност, миниатюрността минимален, -лния(т), -лна, -лно, -лни минималйст, -а, -ът, -и, двама минималйсти минималност, минималността мйнимум, -а, -ът министерствам, -аш, -ат; министерстване министър, -а, -ът, -три, двама минйстри; минйстре! минйстър-председйтел, -я, -ят, -н, двама минйстърпредседатели; минйстърпредседйтелю! мйниум, -а, -ът мйнновзрйвен, -вния(т), -вна, -вно, -в ни мйнно-геолбжки, -а, -о, -и мйннодобйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни минонбсец, -а, -ът, -сци, два миноносеца минотавър, -а, -ът, -ври, два минотавъра миночистачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни минута-две минутен, -тния(т), -тна, -тно, -тни миньор, -а, -ът, -и, двама миньори миньорност, миньорността
______ 225 миокард, -а, -ът миокардйт, -а, -ът мираж, -а, -ът, -и, два миража миражен, -жния(т), -жна, -жно, -жни миризлив, -а, -о, -и мириша, -еш, -ат; мирисах, -а; мирйсал; мирисан; миришех, -еше; мирйшел; мирйшещ; мирйшейки; мирйсане мирновременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни миров ъзрение, -ия мироглед, -а, -ът, -и, два мирогледа миролюбец, -а, -ът, -бци, двама миролюбци миролюбйвост, миролюбивостга мироносец, -а, -ът, -сци, двама мироносци миросъзерцание, -ия миротворен, -рния(т), -рна, -рно, -рни миротворец, -а, -ът, -рци, двама миротвбрци миря се, -йш се, -ят се; мирйх се, -й се; мирйл се; мирях се, -feme се, -яхме се, -яхте се, -Аха се; мирял се, -ели се; мирящ се, -ящи се; мирейки се; мирене мирянин, -а, -ът, миряни, двама миряни мирясам, -аш, -ат мисионер, -а, -ът, -и, двама мисионери мйсия, мйсии мйслен, -ния(т), -на, -но, -ни 16* мия мислител, -я, -ят, -и, двама мислйтели мисловен, -вния(т), -вна, -вно, -вни мйсля, -иш, -ят; мйслих, -и; мйслил; мйслех, -еше; мйслел; мйслещ; мйслейки; мйслене мистериозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни мистериозност, мистериозността мистерия, мистерии мистификация, мистификации мистицйзъм, -зма, -змът мистйчност, мистичността мистрйя, мистрии мйсъл ж., мисълта, мйсли мйтинг, -а, -ът, -и, два мйтинга митничар, -я, -ят, -и, двама митничари мито, мита митолог, -а, -ът, -зи, двама митолози митологйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни митология, митологии митоложки, -а, -о, -и митрополйт, -а, -ът, -и, двама митрополити митрополия, митрополии мишеловка, мишеловки миши, мйша, мйше и мйшо, миши мйш-маш, -а, -ът, -и, два мйш-маша мйя (се), мйеш, мйят; мих, ми; мил; мит; миех, мйеше; миел; мйещ; мйейки; мйене
миялня миялня, миялни млад, млада, младо, млади младеж, -а, -ът, -и, двама младежи (момък) младеж ж., младежта младежки, -а, -о, -и младея (се), -ееш, -еят; младях, -я, -яхме, -яхте, -яха; младял, -ели; младеех, -ееше; младеел; младеещ; младеейки; младеене младоженец, -а, -ът, -нци, двама младоженци младолйкост, младоликостта младост, младостта млекар, -я, -ят, -и, двама млекари млеко и мляко, млека млекодаен, -айния(т), -айна, -айно, -айни млекодайност, млекодайността млекодббив, -а, -ът млеконадбй, -оя, -бят млекопроизводйтел, -я, -ят, -и, двама млекопроизводйтели млечнобял, млечнобелия(т), млечнобяла, -о, млечнобели млечност, млечносттй мливар, -я, -ят, -и, двама мливари млък! мляко и млеко, млека млян, мления(т), мляна, -о, млени мляскам, -аш, -ат; мляскане млясна, мляснеш, млясне, мляснем, мляснете, мляснат; мляснах, млясна; мляснал; мляснех, -еше; мляснел __________________226_______ мнйтелност, мнителността многобой, -бя, -оят, -би, два многобоя многоброен, -бйния(т), -бйна, -бйно, -бйни многобрбйност, м ногобройността многоглав, -а, -о, -и многогласен, -сния(т), -сна, -сно, -сни многодетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни многодетство многоетажен, -жния(т), -жна, -жно, -жни многозначен, -чния(т), -чна, -чно, -чни многозначност, многозначността многократен, -тния(т), -тна, -тно, -тни многократност, многократността многолетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни многолюдност, много людността многообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни многоотраслов, -а, -о, -и многосериен, -ийния(т), -ийна, -ийно, -ийни многословен, -вния(т), -вна, -вно, -вни многослбвност, многословността многостенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни многостранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни многостранност, многостранността
227 мпогострунен, -нния(т), -нна, нно, -нни многостъблен, -ния(т), -на, -но, ни м I юготемност, многотемността многотомен, -мния(т), -мна, мпо, -мни мпоготонен, -нния(т), -нна, -нно, нни множа (се), -йш, -ат; множйх, it; множйл; множен; множах, cine, -ахме, -ахте, -аха; множал, -ели; множащ, -ащи; множейки; множене множественост, м ножественосттй мпожител, -я, -ят, -и, дна множителя мобилизационен, -нния(т), -нна, нно, -нни мобилизация, мобилизации мога, можеш, могат; можах, -а; можйл и могъл, -гла, -гло, -глй; мбжех, -еше; можел; можещ; мбжейки; можене мбдаджия м., -та, -ии, двама модаджии мбдпджийка, -и моден, -дния(т), -дна, -дно, -дни модерен, -рния(т), -рна, -рно, рпи модернйзъм, -зма, -змът модерпйст, -а, -ът, -и, днплса модернйсти модист, -а, -ът, -и, двама модйсти модификация, модификации модър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри моему (по моему) моментален мозаичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни мозайкаджиям.у -та, -ии, двама мозайкаджии мозък, -а, -ът, -ци, два мозъка мозъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни мой, моя(т), моя, моята, мое, моето, мои, моите мокрея, -ееш, -еят; мокрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; мокрял, -ели; мокреех, -ееше; мокреел; мокреещ; мокреейки; мокреене мокрясам, -аш, -ат мокър, -крия(т), -кра, -кро, -кри молдовски, -а, -о, -и молебствие, -ия молекулен, -лния(т), -лна, -лно, -лни молекулно-топлйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни ' молекулярен, -рния(т), -рна, -рно, -рни молив и молйв, -а, -ът, -и, два молива и молйва молитвен, -ния(т), -на, -но, -ни молитвеник, -а, -ът, -ци, два молйтвеника молйтел, -я, -ят, -и, двама молйтели молйтелствам, -аш, -ат; молйтелстване молла м., -та, двама моллй моля, -иш, -ят; молих, -и; молил; молен; молех, -еше; молел; молене момент, -а, -ът, -и, два момента моментален, -лния(т), -лна, -лно, -лни
момея се момея се, -ееш се, -еят се; момях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; момяла се, -ели се; момеех се, -ееше се; момеела се; момееща се; момеейки се; момеене момчетии, -те и момчетия, -та мн. момчурляк, -а, -ът, -ци, двама момчурляци момък, -а, -ът, момци, двама момци монарх, -а, -ът, -си, двама монарси монархйзъм, -зма, -змът монархист, -а, -ът, -и, двама монархисти монархия, монархии монархофашйзъм, -зма, -змът монархофашист, -а, -ът, -и, двама монархофашисти монетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни монйзъм, -зма, -змът монйст, -а, -ът, -и,дважамонйсти моновалентност, моновалентността моногамен, -мния(т), -мна, -мно, -мни монография, монографии монокъл, -а, -ът, монокли, два монокъла монолйтен, -тна, -тно, -тни монолйтност, монолитността монолог, -а, -ът, -зи монополйст, -а, -ът, -и, двама монополйсти монотейзъм, -зма, -змът ________________ -228______ монотейст, -а, -ът, -и, двама монотейсти монотонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни монотонност, монотонността монтаж, -а, -ът, -и, два монтажа монтажен, -жна, -жно, -жни монтажно-стройтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни монтьор, -а, -ът, -и, двама монтьори монументален, -лния(т), -лна, -лно, -лни монументалност, монументалността морав, -а, -о, -и морйлен, -лния(т), -лна, -лно, -лни моралйст, -а, -ът, -и, двама моралйсти морално-бйтов, -а, -о, -и моралност, моралността морално-естетйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни морално-етйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни мораториум, -а, -ът, -и, два мораториума морбили мн. мор&, морета и моря море частица морен, -рния(т), -рна, -рно, -рни мореплавател, -я, -ят, -и, двама мореплаватели мореплавателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни морж, моржа, моржът, моржове, два моржа
мразоустойчив морзов {апарат), морзова (азбука) морфинизъм, -зма, -змът морфинйст, -а, -ът, -и, двама морфинйсти морфологйчен, -чна, -чно, -чни и морфологйчески, -а, -о, -и моря (се), -йш, -ят; морих, -й; морйл; морен; морях, -еше, яхме, -яхте, -яха; морял, -ели; морящ, -ящи; морейки; морене морйк, -а, -ът, -ци, двама моряци московец, -а, -ът -овци, двама московци мост, моста, мостът, мостове, два моста мострен, -ния(т), -на, -но, -ни мотйя (се), -аеш, -аят; мотах, -а; мотал; мотан; мотаех, -еше; мотаел; мотаещ; мотаейки; мотаене мотйл, -а, -ът, -и, два мотела мотйв, -а, -ът, -и, два мотйва мотивировка, мотивировки мотокар, -а, -ът, -и, два мотокара мотокарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни мйтоклуб, -а, -ът, -ове, два мотоклуба мотопед, -а, -ът, -и, два мотопеда мйтопробег, -а, -ът, -зи, два мЬтопробега моторен, -рния(т), -рна, -рно, *рпи моторизация, моторизации моторйст, -а, -ът, -и, двама моторйсти мотоспортйст, -а, -ът, -и, двама мбтоспортйсти мотоциклетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни мотоциклетйзъм, -зма, -змът мотоциклетйст, -а, -ът, -и, двама мотоциклетйсти мотоцйкъл, -а, -ът, -кли, два мотоцйкъла мочурлйв, -а, -о, -и мочурлйвост, мочурливостта мошеник, -а, -ът, -ци, двама мошеници мошенически, -а, -о, -и мошеничествам, -аш, -ат; мошеничестване мошеничка, мошенички мощж., мощта мощен, гщния(т), -щна, -щно, -щни мощи мн. мощност, мощността мра, мреш, мрат; мрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; мрял, -ели; мрящ, -ящи; мрейки; мрене мрави, мравя, мраве, мравии мравешки, -а, -о, -и мравка, мравки мравояд, -а, -ът, -и, два мравояда мравуняк, -а, -ът, мравуняци, два мравуняка мравчена (киселина) мравчи, -а, -е и -о, -и мраз, мраза, мразът, мразове мразовйтост, мразовитостта мразоустойчив, -а, -о, -и
мразоустойчивост мразоустойчивост, мразоустойчивостта мразя, -иш, -ят; мразих, -и; мразил; мразен; мразех, -еше; мразел; мразещ; мразейки; мразене мрйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни мрежест, -а, -о, -и мръвка, мръвки мръжделйв, -а, -о, -и мръзльо зс., -то, -льовци, двама мръзльовци мръсотия, мръсотии мръщя (се), -иш, -ят; мръщих, -и; мръщил; мръщех, -еше; мръщел; мръщещ; мръщейки; мръщене мряна, мрени мрянка, мренки муден, -дния(т), -дна, -дно, -дни мудност, мудносттй музеен, -ейния(т), музейна, -о, -и музей, музея, -еят, музеи, два музея музикален, -лния(т), -лна, -лно, -лни музикалнообразователен, -лна, -лно, -лни музикалнопедагогйчески, -а, -о, -и музикйлност, музикалносттй музикално-сценичен, -чна, -чно, -чни музиколог, -а, -ът, -зи, двама музиколози мукавен и мукавян, -а, -о, -и мулетар, -я, -ят, -и, двама мулетари; мулетарю! V—х 2) . дЗ __________________ 230______ мултимилиардер, -а, -ът, -и, двама мултимилиардери мултипликационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни мумия, мумии муниционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни муниция, мунйции мургав, -а, -о, -и мускетар, -я, -ят, -и, двама мускетари мускулест, -а, -о, -и мустак, -а, -ът, -ци, два мустака мустанг, -а, -ът, мустанги, два мустанга муся се, -иш се, -ят се; мусих се -и се; мусил се; мусех се, -еше се; мусел се; мусещ се; мусейки се; мусене мутафчйязс, -та, -йи, двама мутафчйи мутационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни мутация, мутации муфтаджиям., -та, -ии, двама муфтаджии мухльо м., -то, -льовци, двама мухльовци мухлясам, -аш, -ат мухоловка, мухоловки мухъл, -а, -ът, мухъли, два мухъла муцунест, -а, -о, -и муча, -йш, -ат; мучах, -а; мучал; мучах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; мучал, -ели; мучащ, -ащи; мучейки; муч^не
______ 231__________________ мушамен и мушамян, -а, -о, -и мушморок, -а, -ът, -ци мушмула, мушмули мъглявост, мъглявостта мъгляв, -а, -о, мъгляв я мъглявост, мъглявостта мъдрец, -а, -ът, мъдреци, двама мъдрецй мъдрец, -а, -ът, мъдърцй, два мъдреца (зъби) м^дря се, -иш се, -ят се; мъдрих се, -и се; мъдрил се; мъдрех се, -еше се; мъдрел се; мъдрещ се; мъдрейки се; мъдрене мъдър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри мъж, мъжа, мъжът, мъже, двама мъже мъжагал., -та, -и, двама мъжаги мъжделея (се), -ееш, -еят; мъжделях, -я, -яхме, -яхте, -яха; мъжделял, -ели; мъжделеех, -ееше; мъжделеел; мъжделеещ; мъжделеейки; мъждел^ене мъжделйвост, мъжделивостта мъждея, -ееш, -еят; мъждях, -я, -яхме, -яхте, -яха; мъждял, -ели; мъждеех, -ееше; мъждеел, мъждеели; мъждеещ; мъждеейки; мъжд^ене мъждйв, -а, -о, -и мъждя, -йш, -ят; мъждях, -я, -яхме, -яхте, -яха; мъждял, -&ли; мъждях, -еше, -яхме, -Ахте, -яха; мъждял, -ели; мънисто мъждящ, -ящи; мъждеики; мъждене мъжествен, -ния(т), -на, -но, -ни мъжественост, мъжествеността мъжец, -а, -ът, мъжцй, два мъжеца мъжкар, -я, -ят, -и, два мъжкаря (животни), двама мъжкари (мъже) мъжки, -а, -о, -и мълвя, -йш, -ят; мълвйх, -й; мълвях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; мълвял, -ели; мълвян, -ени; мълвящ, -ящи; мълвейки; мълвене мълниен, -ийния(т), мълнийна, -о, -и мълниеотвод, -а, -ът, -и, два мълниеотвода мълния, мълнии мълча, -йш, -ат; мълчах, -а; мълчал; мълчах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; мълчал, -ели; мълчащ, -ащи; мълчейки; мълчйне мълчалйв, -а, -о, -и мълчаливец, -а, -ът, -вци, двама мълчалйвци мълчалйвост, мълчаливостта мълчешката и мълчешком наречие мъмря, -иш, -ят; мъмрих, -и; мъмрил; мъмрен; мъмрех, -еше; мъмрел; мъмрещ; мъмрейки; мъмрене мънйк, -а, -ът, -ци, два мънйка мънйсто, мънйста
мъничък мъничък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки мързел ан, -а, -ът, -овци, двама мързелановци мързелив, -а, -о, -и мързеливец, -а, -ът, -вци, двама мързеливци мързелйвка, мързелйвки мързелйвост, мързеливостта мързй ме; мързя ме; мързеше ме; мързяло ме мърльо м., -то, -льовци, двама мърльовци мърля (се), -иш, -ят; мърлих, -и; мърлил; мърлен; мърлех, -еше; мърлел; мърлещ; мърлейки; мърлене мърля, -иш, -ят; мърлих, -и; мърлил; мърлен; мърлех, -еше; мърлел; мърлещ; мърлейки; мърлене мърляв, -а, -о, мърляви мърлям, -яш, -ят; мърлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; мърлял, -яли; мърлян, -яни; мърлящ, -ящи; мърляйки; мърляне мърморкол^., -то, -овци, двама мърморковци мърморя, -иш, -ят; мърморих, -и; мърморил; мърморен; мърморех, -еше; мърморел; мърморещ; мърморейки; мърморене мърсотйя, мърсотии и мръсотия, мръсотии мърся, -йш, -ят; мърсйх, -й; мърсйл; мърсен; мърсях, _________________ 232______ -еше, -яхме, -яхте, -яха; мърсял, -ели; мърсящ, -ящи; мърсейки; мърсене мъртвец, -а, -ът, мъртъвцй и мъртвецй (остар.), двама мъртъвцй мъртъв, мъртвия(т), -тва, -тво, мъртви мършав, -а, -о, -и мършавея, -ееш, -еят; мършавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; мършавял, -ели; мършавеех, -ееше; мършавеел; мършавеещ; мършавеейки; мършавеене мършав ост, мършавостта мършояден, -дния(т), -дна, -дно, -дни мъст ж., мъстта мъстйтел, -я, -ят, -и, двама мъстйтели мъстя, -йш, -ят; мъстих, -й; мъстйл; мъстях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; мъстял, -ели; мъстящ, -ящи; мъстейки; мъст&не мътен, мътния(т), мътна, мътно, мътни мътнея, -ееш, -еят; мътнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; мътнял, -ели; мътнеех, -ееше; мътнеел; мътнеещ; мътнеейки; мътн^ене мътя, -иш, -ят; мътих, мъти; мътил; мътен; мътех, -еше; мътел; мътещ; мътейки; мътене мъхав, -а, -о, -и
______ 233 __________________ набележа мъхнатост, мъхнатостта мъховйден, -дния(т), -дна, -дно, ■дни мъча (се), -иш, -ат; мъчих, -и; мъчил; мъчен; мъчех, -еше; мъчел; мъчещ; мъчейки; мъчене мъчен, -чния(т), мъчна, мъчно, мъчни мъчйтел, -я, -ят, -и, двама мъчйтели мъчнодостъпен, -пния(т), -пна, -пно, -пни мъчноподвйжен, -жна, -о, -и мъчнопроходйм, -а, -о, -и мъчнопроходймост, мъчнопроходимостта мъчнотйя, мъчнотйи мюзикхбл, -а, -ът, мюзикхолове, два мюзикхола мюзикъл, -а, -ът, мюзикъли, два мюзикъла мюсюлманин, -а, -ът, -и, двама мюсюлмани мюфтиям., -та, -йи, двама мюфтйи мющерйялс, -та, -йи, двама мющерйи мяна, мени мяра, мери мярвам се, -аш се, -ат се; мярване мярка, мерки мяркам се, -аш се, -ат се; мяр кане мярна (се), мернеш, мярнат; мярнах, -а; мярнал; мярнат; мернех, -еше; мернел място и место, места мятам (се), -аш, -ат; мятане мяукам, -аш, -ат; мяукане мяуча, -иш, -ат; мяучих, -и; мяучил; мяучех, -еше; мяучел; мяучещ; мяучейки; мяучене мях и мех, меха, мехът, мяхове и мехове, два мяха (меха) набавя, -иш, -ят; набавих, -и; набавил; набавен; набавех, -еше; набавел набавям, -яш, -ят; набавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; набйвял, -яли; набавян, -яни; набавящ, -ящи; набавяйки; набавяне нйбег, -а, -ът, -зи, два набега набедреник, -а, -ът, -ци, два набедреника набедя, -йш, -ят; набедйх, -й; набедйл; набеден; набедях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; набедял, -ели набедявам, -аш, -ат; набедяване набележа, -иш, -ат; набелязах, -а и набележих, -и; набелязал и набележил; набелязан; набележех, -еше; набележел
набеснея се набеснея се, -ееш се, -еят се; набеснях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; набеснял се, -ели се; набеснеех се, -ееше се; набеснеел се набеснявам се, -аш се, -ат се; набесняване набйтост, набитостта наблизо и наблйзко наречие наблюдател, -я, -ят, -и, двама наблюдатели наблюдателност, наблюдателността наблягам, -аш, -ат; наблягане набодка, набодки набожен, -жния(т), -жна, -жно, -жни набожност, набожността наборен, -рния(т), -рна, -рно, -рни набраздя, -йш, -ят; набраздйх, -й; набраздйл; набразден; набраздях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; набраздял, -ели набраздявам, -аш, -ат; набраздяване набрашня (се), -йш, -ят; набрашнйх, -й; набрашнйл; набрашн^н; набрашнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; набрашнял, -ели набрашнявам (се), -аш, -ат; набрашняване наброя, -йш, -ят; набройх, -й; набройл; наброях, -&ше, -яхме, -яхте, -яха; наброял, -ели наброявам, -аш, -ат __________________234______ набруля, -иш, -ят; набрулих, -и; набрулил;набрулен; набрулех, -еше; набрулел набрулям, -яш, -ят; набрулях, -яше; набрулял, -яли; набрулян, -яни; набрулящ, -ящи; набруляйки; набруляне набрътвя, -иш, -ят; набрътвих, -и; набрътвил; набр^твен; набрътвех; набрътвел набрътвям, -яш, -ят; набрътвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; набрътвял, -яли; набрътвян, -яни; набрътвящ, -ящи; набрътвяйки; набрътвяне набръщолевя, -иш, -ят; набръщолевих, -и; набръщолевил; набръщолевех, -еше; набръщол^вел набръщолевям (се), -яш, -ят; набръщолевях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; набръщолевял, -яли; набръщолевян, -яни; набръщолевящ, -ящи; набръщолевяйки; набръщолевяне набъбналост, набъбналостта набъбря (се), -еш и -иш, -ят; набъбрах и набъбрих, набъбраи набъбри; набъбрал и набъбрил; набъбрех, -еше; набъбрел набъбрям (се), -яш, -ят; набъбрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; набъбрял, -яли; набъбрящ, -ящи; набъбряйки; набъбряне
______ 235__________________ набърже и набързо наречие навали; наваля; навалеше; наваляло навалявам, -аш, -ат наваляк, -а, -ът, наваляци, два наваляка наваря, -йш, -ят; наварйх, -й; наварйл; наварен; наварях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наварял, -ели наварявам, -аш, -ат наведа, -еш, наведе, -ат; наведох, наведе, -ведохме, -ведохте, -ведоха; навел; наведен; наведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наведял, -ели наведнъж наречие навей, навея, -еят, навеи, два навея навеки наречие навес и навес, -а, -ът, -и, два навеса и навеса навестя, -йш, -ят; навестйх, -й; навестйл; навестен; навестях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; навестял, -ели навестявам, -аш, -ат; навестяване навеся, -иш, -ят; навесих, -и; навесил; навесен; навесех, -еше; навесел навечерие (е навечерието на) навйвка, навйвки навигационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни навилнявам се, -аш се, -ат се; навилняване навуща навйляк, -а, -ът, навйляци, два навйляка нависоко наречие навлажня, -йш, -ят; навлажнйх, -й; навлажнйл; навлажнен; навлажнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; навлажнял, -ели навлажнявам, -аш, -ат; навлажняване навлек, -еци и навляк, -яци навлека (се), навлечеш, навлече, навлекат; навлякох, навлече, навлякохме, -кохте, -коха; навлякъл, -кла, -кло, -екли; навлечен; навлечах, -еше; навлечал,-ели наводня, -йш, -ят; наводнйх, -й; наводнйл; наводнен; наводнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наводнял, -ели наводнявам, -аш, -ат; наводняване навой, -оя, -оят, навои, два навоя навред наречие навременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни навременност, навременността навремето наречие нъъръкнаречие наврякам се, -аш се, -ат се навряквам се, -аш се, -ат се; наврякване наврясквам се, -аш се, -ат се; навряскване навсякъде наречие навуща мн.
навъзбог навъзбог наречие навън наречие навървя, -иш, -ят; навървих, -и; навървил; навървен; навървех,-еше; навървел навървям, -яш, -ят; нав^рвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; навървял, -яли; навървян, -яни; навървящ, -ящи; навървяйки; навървяне навъсеност, навъсеността навътре наречие навявам, -аш, -ат; навйване навярно наречие навяхвам, -аш, -ат; навяхване нагарям, -яш, -ят; нагарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нагарял, -яли; нагйрян, -яни; нагарящ, -ящи; нагаряйки; нагаряне нагйзденост, нагиздеността нагйздя, -иш, -ят; нагйздих, -и; нагйздил; нагйзден; нагйздех, -еше; нагйздел нагйздям (се), -яш, -ят; нагйздях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нагйздял, -яли; нагйздян, -яни; нагйздящ, -ящи; нагйздяйки; нагйздяне наглася, -йш, -ят; нагласйх, -й; нагласйл; нагласен; нагласях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; нагласял, -ели нагласявам, -аш, -ат; нагласяване нагласям, -яш, -ят; нагласях, -я, -яхме, -яхте, -яха; нагласял, -яли; нагласян, _________________ 236______ -яни; нагласящ, -ящи; нагласяйки; нагласяне наглед наречие нагледен, -дния(т), -дна, -дно, -дни нагледност, нагледността наглост, наглостта нагнетя, -йш, -ят; нагнетих, -й; нагнетйл; нагнетен; нагнетях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; нагнетял, -ели нагноя, -ойш, -оят; нагнойх, -й; нагнойл; нагноен; нагноях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; нагноял, -яли нагноявам, -аш, -ат; нагнояване наговйрям (се), -яш, -ят; наговарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наговарял,-яли; наговарящ, -ящи; наговаряйки; наговаряне наговоря (се), -иш, -ят; наговорих, -и; наговорил; наговорех, -еше; наговорел нагодя (се), -йш, -ят; нагодих, -й; нагодйл; нагоден; нагодях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; нагодял, -ели нагодявам (се), -аш, -ат; нагодяване нагоре наречие нагорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни нагорещя, -йш, -ят; нагорещйх, -й; нагорещйл; нагорещен; нагорещях, -еше,-яхме, -яхте, -яха; нагорещял, -ели нагорещявам (се), -аш, -ат; нагорещяване
______ 237__________________ нагостя, -йш, -ят; нагостйх, -й; нагостйл; нагостен; нагостях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; нагостял, -ели нагостявам, -аш, -ат; нагостяване наготвя, -иш, -ят; наготвих, -и; наготвил; наготвен; наготвех, -еше; наготвел нагбтвям, -яш, -ят; наготвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наготвял,-яли; наготвящ, -ящи; наготвяйки; наготвяне награбя (се), -иш, -ят; награбих, -и; награбил; награбех, -еше; награбел награбям (се), -яш, -ят; награбях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; награбял, -яли; награбящ, -ящи; награбяйки; нагрйбяне награфя, -йш, -ят; награфйх, -й; награфйл; награф^н; награфях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; награфял, -ели награфявам, -аш, -ат; награфяване нагревател, -я, -ят, -и, два нагревателя нагревателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни нагрубя, -йш, -ят; нагрубйх, -й; нагрубйл; нагрубен; нагрубях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; нагрубял, -ели нагрубявам, -аш, -ат; нагрубяване нагръдки мн. надве-натри нагрявам, -аш, -ат; нагряване нагрявка, нагревки нагъл, -глия(т), -гла, -гло, -гли нагърбя (се), -иш, -ят; нагърбих, -и; нагърбил; нагърбен; нагърбех, -еше; нагърбел нагърбям (се), -яш, -ят; нагърбях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нагърбял, -яли; нагърбян, -яни; нагърбящ, -ящи; нагърбяйки; нагърбяне над предлог над- (представка - пише се с д във всички думи, образувани с нея) надалеко, надалече и надалеч наречие надали частица надареност, надареността надаря, -йш, -ят; надарйх, -й; надарйл; надарен; надарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; надарял, -ели надарявам, -аш, -ат; надаряване надбавка, надбавки надваря, -иш, -ят; надварих, -и; надварил;надварен; надвйрех,-еше; надварел надварям се, -яш се, -ят се; надварях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; надварял се, -яли се; надварящ се, -ящи се; надваряйки се;надваряне надве наречие надве-натри наречие
надвеся надвеся, -иш, -ят; надвесих, -и; надвесил; надвесен; надвесех, -еше; надвесел надвземам и надвзймам, -аш, -ат; надвземане, надвзймане надвиел (се), -йш, -ят; надвиейх, -й; надвиейл; надвисен; надвисях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; надвисял, -ели надвйсям (се), -яш, -ят; надвйсях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; надвйсял, -яли; надвйсян, -яни; надвйсящ; надвйсяйки; надвйсяне надвйя, -йеш, -йят; надвйх, -й; надвйл; надвйт; надвйех, -еше; надвйел надгробен, -бния(т), -бна, -бно, -бни надделея, -ееш, -еят; надделях, -я, -яхме, -яхте, -яха; надделял,-ели; надделян, -ени; надделеех, -ееше; надделеел надделявам, -аш, -ат; надделяване надебеля, -йш, -ят; надебелйх, -й; надебелйл, надебелен; надебелях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; надебелял, -ели надебелявам, -аш, -ат; надебеляване надежден, -дния(т), -дна, -дно, -дни надея се, -ееш се, -еят се; надеях се, -ея се; надеял се, -еяли се; надеех се; надеел се _________________ 238---------- надживея, -ееш, -еят; надживях, -я, -яхме, -яхте, -яха; надживял, -ели надживявам, -аш, -ат; надживяване надзирател, -я, -ят, -и, двама надзиратели надйпля, -иш, -ят; надйплих, -и; надйплил; надиплен; надйплех, -еше; надйплел надиплям (се), -яш, -ят; надйплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; надиплял, -яли; надиплян, -яни; надиплящ, -ящи; надипляйки; надйпляне надкласовост, надкласовосттй надколенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни надкорбмен, -мния(т), -мна, -мно, -мни надкостница, надкостници надлез, -а, -ът, -и, два надлеза надлъж наречие надменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни надменност, надменността надмощие надмятам, -аш, -ат; надмятане надничар, -я, -ят, -и, двама надничари надничен, -чния(т), -чна, -чно, -чни наднормен, -ния(т), -на, -но, -ни надой, -бя, -оят, -би, два надоя надолу наречие надоя, -йш, -ят; надойх, -й; надойл; надоен; надоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; надоял, -ели
--------- 239__________________ надпартиен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни надпея, -ееш, -еят; надпях, -я, -яхме, -яхте, -яха; надпял, -ели нйдпис, -а, -ът, -и, два надписа надпреваря, -иш, -ят; надпреварих, -и; надпреварил;надпреварен; надпреварех, -еше; надпреварел надпреварим, -яш, -ят; надпреварих, -яше, -яхме, -яха; надпреварял, -яли; надпреварян, -яни; надпреварят, -ящи; надпреваряйки; надпреваряне надращя, -еш и -иш, -ят; надрасках, -а и надращих, -и; надраскали надращил; надращех, -еше; надращел надребня, -йш, -ят; надребнйх, -й; надребнйл; надребнен; надребнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; надребнял, -ели надребнявам, -аш, -ат; надребняване надр^ден, -дния(т), -дна, -дно, -дни надр^мя се, -еш се, -ят се; надрямах се, надряма се; надрямалсе; надремехсе, -еше се; надремел се надробя, -йш, -ят; надробйх, -й; надробйл; надробен; надробях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; надробял, -ели надрямвам се, -аш се, -ат се; надрямване надхитрям надстроечен, -чния(т), -чна, -чно, -чни надстройка, надстройки надстроя, -йш, -ят; надстройх, -й; надстроях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; надстроял, -ели надстроявам, -аш, -ат; надстрояване надутост, надутостта надуя, -уеш, -уят; надух, -у; надул; надут; надуех, -еше; надуел надхвърля, -иш, -ят; надхвърлих, -и; надхвърлил; надхвърлен; надхвърлех, -еше; надхвърлел надхвърлям (се), -яш, -ят; надхвърлях, -яше, -яхме, -яха; надхвърлял, -яли; надхвърлян, -яни; надхвърлящ, -ящи; надхвърляйки; надхвърляне надхитря, -йш, -ят; надхитрих, -й;надхитрйл;надхитрен; надхитрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; надхитрял, -ели и надхйтря надхитря, -иш, -ят; надхйтрих, -и;надхитрил; надхитрен; надхйтрех, -еше; надхйтрел надхитрявам, -аш, -ат; надхитряване надхйтрям, -яш, -ят; надхйтрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; надхйтря л, -яли; надхйтрян, -яни; надхйтрящ, -ящи; надхйтряйки; надхйтряне
надценка надценка, надценки надценявам, -аш, -ат; надценяване надълббко наречие надълго наречие надявам, -аш, -ат; надяване надяна, -денеш, -дене, -дянат; надянах, -яна; надянал; надянат; наденех, -еше; наденел надясно наречие наеднонаречие наедрея, -ееш, -еят; наедрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; наедрял, -ели; наедреех, -ееше; наедреел наедрявам, -аш; наедряване наеженост, наежеността наемател, -я, -ят, -и, двама наематели наемен, -мния(т), -мна, -мно, -мни наемодател, -я, -ят, -и, двама наемодатели наесен и наесен наречие нажаленост, нажалеността нажаля (се), -йш, -ят; нажалих, -й; нажалйл; нажален; нажалях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; мажа лял, -ели нажаля, -иш, -ят; нажалих, -и; нажалил; нажален; нажалех, -еше; нажалел нажалявам, -аш, -ат; нажаляване нажежа, -йш, -ат; нажежих, -й; нажежйл; нажежен; нажежах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; нажежал, -ели 240______ назад и назаде наречие назадничав, -а, -о, -и наздраве междуметие наземи наречие назидателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни назидателност, назидателносттй назнача, -йш, -ат; назначйх, -й; назначйл; назначен; назначах, -еше; назначал, -ели назобя, -йш, -ят; назобйх, -й; назобйл; назобен; назобях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; назобял, -ели назобявам, -аш, -ат; назобяване назбря, -иш, -ят; назбрих, -и; назбрил; назбрен; назбрех, -еше; назбрел назбрям, -яш, -ят; назбрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; назбрял, -яли; назбрян, -яни; назбрящ, -ящи; назбряйки; назбряне назрея, -ееш, -еят; назрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; назрял, -ели; назреех, -ееше; назреел назрявам, -аш, -ат; назряване назубря, -иш, -ят; назубрих, -и; назубрил; назубрен; назубрех, -еше; назубрел назубрям, -яш, -ят; назубрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; назубрял, -яли; назубрян, -яни; назубрящ, -ящи; назубряйки; назубряне
______ 241 назъбя, -иш, -ят; назъбих, -и; назобил; назъбен; назъбех, -еше; назъбел назъбям, -яш, -ят; назъбях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; назъбял, -яли; назъбян, -яни; пазъбящ, -ящи; назъбяйки; назъбяне наивен, -вния(т), -вна, -вно, -вни пайвник, -а, -ът, -ци, двама наивници наивност, наивността наизуст наречие наизустя, -йш, -ят; наизустих, -й; наизустйл; наизустен; наизустях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наизустял, -ели наизустявам, -аш, -ат; наизустяване найстина наречие най частица пйй-вече наречие нййда, -еш, -ат; найдох, найде, пййдохме, найдохте, найдоха; нашъл и нашел, -шла, -шло, -шлй; найден; найдех, -еше; нййдел найлон, -а, -ът, -и, два найлона пакадя, -йш, -ят; накадих, -й; накадйл; накаден; накадях, -&ше, -яхме, -яхте, -яха; накадял, -ели накадявам, -аш, -ат; накадяване наказателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни наказателноправен, -вния(т), -вна, -вно, -вни 16* накипрям наказуемост, наказуемостта накамаря, -йш, -ят; накамарйх; накамарйл; накамарен; накамарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; накамарял, -ели накамарявам, -аш, -ат; накамаряване накастря, -иш, -ят; накастрих, -и; накастрил; накастрен; накастрех, -еше; накастрел накастрям, -яш, -ят; накастрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; накастрял, -яли; накастрян, -яни; накастрящ, -ящи; накастряйки; накастряне накахъря се, -йш се, -ят се; накахърйх се, -й се; накахърйл се; накахърен; накахърях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; накахърял се, -ели се накахърявам се, -аш се, -ат се наквася, -иш, -ят; наквасих, -и; наквасил; наквасен; наквасех, -еше; наквасел наквйсям, -яш, -ят; наквасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наквасял, -яли; наквасян, -яни; наквасящ, -ящи; наквасяйки;наквасяне накйпря, -иш, -ят; накйприх, -и; накйприл; накйпрен; накйпрех, -еше; накйпрел накйпрям, -яш, -ят; накйпрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; накйпрял, -яли; накйпрян, -яни; накйпрящ, -ящи; накйпряйки; накйпряне
накипя накипя, -иш, -ят; накипях, -я, -яхме, -яхте, -яха; накипял, -ели накипявам, -аш, -ат; накипяване накирлйвя, -иш, -ят; накирлйвих, -и; накирлйвил; накирлйвен; накирлйвех, -еше; накирлйвел накирлйвям, -яш, -ят; накирлйвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; накирлйвял, -яли; накирлйвян, -яни; накирлйвящ, -ящи; накирлйвяйки; накирлйвяне накиселя, -йш, -ят; накиселйх, -й; накиселйл; накиселен; накиселях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; накиселял, -ели накиселявам, -аш, -ат; накиселяване накйтя, -иш, -ят; накйтих, -и; накйтил;накйтен; накйтех, -еше; накйтел накйтям, -яш, -ят; накйтях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; накйтял, -яли; накйтян, -яни; накйтящ, -ящи; накйтяйки; накйтяне накичуря, -иш, -ят; накичурих, -и; накичурил; накичурен; накичурех, -еше; накичурел накланям, -яш, -ят; накланях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; накланял,-яли; накланян, -яни; наклйнящ, -ящи; накланяйки; накланяне наклеветя, -йш, -й; наклеветйх, -й; наклеветйл; наклеветях, VA. V-Ч е) _ д) T" __________________ 242_______ -еше, -яхме, -яхте, -яха; наклеветял, -ели наклеветявам, -аш, -ат; наклеветяване наклонен, -а, -о, -и наклонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни наклонност, наклонността наклоня, -йш, -ят; наклонйх, -й; наклонйл; наклонен; наклонях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наклонял, -ели наклонявам, -аш, -ат; наклоняване наковалня, -и наковладя, -иш, -ят; наковладих, -и; наковладен; наковладех, -еше; наковладел наковладям, -яш, -ят; наковладях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наковладял, -яли; наковладян, -яни; наков ладящ, -ящи; наковладяйки; наковладяне накокошйня, -иш, -ят; накокошйних, -и; накокошйнил; накокошйнен; накокошйнех, -еше; накокошйнел накокошйням, -яш, -ят; накокошйнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; накокошйнял, -яли; накокошйнян, -яни; накокошйнящ, -ящи; накокошйняйки; накокошйняне накдлен, -лния(т), -лна, -лно, -лни
___ 243__________________ ннколЬнник, -а, -ът, -ци, дна наколенника пиконЬчник, -а, -ът, -ци, ()<И1 наконечника пикрйй и накрая наречие 11 икрйтконаречие irn крещя (се), -йш, -ят; на крещях, -я, -яхме, -яхте, -йха; накрещял, -ели ппкрещявам (се), -аш, -ат; ппкрещяване ппкривне ми; накривя ми; накривяло ми; накривееше ми; накривеело ми нпкрйвонаречие накривя, -йш, -ят; накривйх, й; накривйл; накривен; накривях, -еше, -яхме, -яхте, йха; накривял, -ели изкривявам, -аш, -ат; изкривяване пакръстнаречие накупнаречие накъде наречие 11 а къд Ьтонаречие шнгьдря (се), -иш, -ят; накъдрих, и; накъдрил; накъдрен; I h i къдрех, -еше; накъдрел I and>дрям (се), -яш, -ят; ншгЪдрях, -яше, -яхме, -яхте, яха; пакъдрял, -яли; ннкъдрян, -яни; накъдрящ, шци; накъдряйки; накъдряне HiiichM предлог н 11 къмто предлог нзкървавя, -йш, -ят; пнкървавйх, -й; накървавйл; пзкървавен; накървавях, налетя -еше, -яхме, -яхте, -яха; накървавял, -ели накървавявам, -аш, -ат; накървавяване накърмя, -иш, -ят; накърмих, -и; накърмил; накърмен; накърмех, -еше; накърмел накърмям, -яш, -ят; накърмях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; накърмял, -яли; накърмян, -яни; накърмящ, -ящи; накърмяйки; накърмяне накърня, -йш, -ят; накърних, -й; накърнйл; накърнен; накърнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; накърнял, -ели накърнявам, -аш, -ат; накърняване накъсо наречие налавям, -яш, -ят; налавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; налавял,-яли; налавян, -яни; налавящ, -ящи; нал^вяйки, налавяне налепя, -йш, -ят; налепйх, -й; налепйл; налепен; налепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; налепял, -ели налепявам, -аш, -ат; налепяване налепям, -яш, -ят; налепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; налепял,-яли; налепян, -яни; налепящ, -ящи; налепяйки; налепяне налетя, -йш, -ят; налетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; налетял, -ели, налетян, -ени
налетявам налетявам, -аш, -ат; налетяване налице наречие наличност, наличността налог, -а, -ът, -зи, два налога наложа (се), -иш, -ат; наложих, -и; наложил; наложен; наложех,-еше; наложел наложителен, -лния(т), -лна, -лно, -лни наложйтелност, наложителността налудничав, -а, -о, -и налудничавост, налудничав остта налюлея (се), -ееш, -еят; налюлях, -я, -яхме, -яхте, -яха; налюлял, -ели; налюлеех, -ееше; налюлеел налюлявам (се), -яваш се, -яват се; налюляване наляво наречие наляво-надясно наречие намалея, -ееш, -еят; намалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; намалял, -ели; намалеех, -ееше; намалеел намаля, -йш, -ят; намалйх, -й; намалйл; намален; намалях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; намалял, -ели намалявам, -аш, -ат; намаляване намек, -а, -ът, -ци, два намека наместник, -а, -ът, -ци, двама наместници наместо наречие наместя, -иш, -ят; наместих, -и; наместил; наместен; наместех, -еше; наместел 244 наместям, -яш, -ят; наместях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наместял, -яли; наместян, -яни; наместящ, -ящи; наместяйки; наместяне наметка, -и намйсля, -иш, -ят; намйслих, -и; намйслил; намйслен; намйслех, -еше; намйслел намйслям, -яш, -ят; намйслях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; намйслял, -яли; намйслян, -яни; намйслящ, -ящи; намисляйки; намйсляне намокря, -иш, -ят; намокрих, -и; намокрил; намокрен; намокрех, -еше; намокрел намокрям (се), -яш, -ят; намокрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; намокрял, -яли; намокрян, -яни; намокрящ, -ящи; намокряйки; намокряне намордник, -а, -ът, -ци, два намордника намотка, намотки намразя, -иш, -ят; намразих, -и; намразил; намразен; намразех, -еше; намразел намразявам, -аш, -ат; намразяване намръщеност, намръщен остта намръщя (се), -иш, -ят; намръщих, -и; намръщил; намръщен; намръщех, -еше; намръщел
напарям ннмръщям (се), -яш, -ят; намръщях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; намръщял, -яли; намръщян, -яни; намръщящ, -ящи; намръщяйки; памръщяне памусеност, намусеносттй памъдря, -иш, -ят; намъдрих, -и; намъдрил; намъдрех, -еше; намъдрел иамЪдрям се, -яш се, -ят се; памъдрях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; намъдрял се, -яли се; намъдрящ се, -ящи се; намъдряйки се; памъдряне памърся, -йш, -ят; намърсйх, ■й; иамърсйл; намърсен; намърсях, -&ше, -яхме, -яхте, яха; намърсял, -ели ипмърсявам, -аш, -ат; памърсяване намятам (се), -аш, -ат; намятане нппавън наречие папагЬре наречие панагЬрен, -рния(т), -рна, -рно, •рни иападЬлен, -лния(т), -лна, -лно, лни шшадЬлу наречие липазЬд наречие папапред наречие напЬйденаречие ntuiech, -&ш, нанесй, -ат; панЬсох, нанесе, нанесохме, •охте, -оха; нанесъл, -сли; нанесен; нанесях, -еше, -яхме, -йхте, -яха; нанесял, -ели 11 h низ, -а, -ът, -и, два нйниза нанйкъде наречие нановонаречие нанякъде наречие наобядвам се, -аш се, -ат се; наобядване наоколо наречие набпаки наречие наостря (се), -иш, -ят; наострих, -и; наострил; наострен; наострех, -еше; наострел наострям (се), -яш, -ят; наострях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наострял, -яли; наострян, -яни; наострящ, -ящи; наостряйки; наостряне нападател, -я, -ят, -и, двама нападатели нападателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни нападка, нападки напакостявам, -аш, -ат; напакостяване напалм, -а, -ът напаля, -иш, -ят; напалих, -и; напалил; напален; напалех, -еше; напалел напалям, -яш, -ят; напалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; напалял, -яли; напалян, -яни; напалящ, -ящи; напаляйки; напаляне напаря, -иш, -ят; напарих, -и; напарил; напарен; напарех, -еше; напарел напарям, -яш, -ят; напарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; напарял,-яли; напарян, -яни; напарящ, -ящи; напаряйки; напаряне
напаст напаст, напастта напатя се, -иш се, -ят се; напатих се, -и се; напатил се; напатен; напатех се, -еше се; напател се напев, -а, -ът, -и, два напева напевен, -вния(т), -вна, -вно, -вни напевност, напевността напереност, напереността напйвка, напйвки напластя, -йш, -ят; напластйх, -й; напластйл; напластен; напластях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; напластял, -ели напластявам, -аш, -ат; напластяване наплача се, -еш се, -ат се; наплаках се, -а се; наплакал се; наплйчех се, -еше се; наплачел се наплив, -а, -ът, -и, два наплива наплодя, -йш, -ят; наплодйх, -й; наплодйл; наплоден; наплодях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наплодял, -ели наплодявам се, -аш се, -ат се; наплодяване напляскам, -аш, -ат наподобя, -йш, -ят; наподобйх, -й; наподобйл; наподобен; наподобях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наподобял, -ели наподобявам, -аш, -ат; наподобяване напойтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни Наполеон, -а, -ът, -и, два наполебна 246 наполовйн и наполовйна наречие напбмня, -иш, -ят; напомних, -и; напомнил; напомнен; напомнех, -еше; напомнел напомням, -яш, -ят; напомнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; напомнял, -яли; напомнян, -яни; напомнящ, -ящи; напомняйки; напомняне напоследък наречие напосоки наречие напоя, -йш, -ят; напойх, -й; напойл; напоен; напоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; напоял, -ели напоявам, -аш, -ат; напояване направлявам, -аш, -ат; направляване направо наречие направя, -иш, -ят; направих, -и; направил; направен; направех, -еше; направел направям, -яш, -ят; направях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; направял,-яли; направян, -яни; направящ, -ящи; направяйки;направяне напразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни напращявам, -аш, -ат; напращяване напрегнатост, напрегнатостта напред наречие напред-назад наречие напредничав, -а, -о, -и напредничавост, напредничавостта
______ 247__________________ напредък, -а, -ът напреки и напряко наречие напречен и напречен, -чния(т), -чна, -чно, -чни напречно и напречно наречие напролет и напролет наречие напротив наречие напръстник, -а, -ът, -ци, два напръстника напрягам (се), -аш, -ат; напрягане напряко и напреки наречие напудря (се), -иш, -ят; напудрих, -и; напудрил; напудрен; напудрех, -еше; напудрел напудрям (се), -яш, -ят; напудрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; напудрял, -яли; напудрян, -яни; напудрящ, -ящи; напудряйки; напудряне напук наречие напусто наречие напълнея, -ееш, -еят; напълнях, -й, -яхме, -яхте, -яха; напълнял, -ели; напълнеех, -&еше; напълнеел напълно наречие напълнявам, -аш, -ат; напълняване нйпън, -а, -ът, -и, два напъна нап^пля, -еш и -иш, -ят; напъплах, -а и напъплих, -и; напЪплал и напъплил; нап!»план и нап1>плен; напъплех, -еше; напъплел нап^плям, -яш, -ят; напъплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наранявам напъплял, -яли; напъплян, -яни; напъплящ, -ящи; напъпляйки; напъпляне напъпя, -иш, -ят; напъпих, -и; напъпел; напъпен; напъпех, -еше; напъпел напъпям, -яш, -ят; напъпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; напъпял, -яли; напъпящ, -ящи; напъпяйки; напъпяне напъстря, -иш, -ят; напъстрих, -и; напъстрил; напъстрен; нап^ьстрех, -еше; напъстрел напъстрям, -яш, -ят; напъстрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; напъстрял, -яли; напъстрян, -яни; напъстрящ, -ящи; напъстряйки напътствен, -на, -но, -ни напътствам, -аш, -ат наравно наречие нарамък, -а, -ът, нарамъци, два нарамъка нарамя, -иш, -ят; нарамих, -и; нарамил; нарамен; нарамех, -еше; нарамел нарамям, -яш, -ят; нарамях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нар&мял, -яли; нарамян, -яни; нарамящ, -ящи; нарамяйки; нарамяне нараня, -йш, -ят; нараних, -й; наранйл; наранен; наранях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наранял, -ели наранявам, -аш, -ат; нараняване
нарасна нарасна, -еш, -ат; нараснах, -а; нараснал; нараснех, -еше; нараснел наред наречие наредба, наредби нарежа, -еш, -режат; нарязах, -ряза; нарязал; нарязан; нарежех, -еше; нарежел нарез, -а, -ът, -зи, два нареза наркоман, -а, -ът, -и, двама наркомани наркотерапия, наркотерапии наркотичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни народнодемократичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни народолюбйв, -а, -о, -и народност, народността народностен, -стния(т), -стна, -стно, -стни нарочен, -а, -о, -и нарочен, -чния(т), -чна, -чно, -чни нароя, -ойш, -оят; наройх, -й; наройл; нароен; нароях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; нароял, -ели; нароявам, -аш, -ат; нарояване нарушйтел, -я, -ят, -и, двама нарушйтели наръбя, -иш, -ят; наръбих, -и; наръбил; наръбен; наръбех, -еше; наръбел наръбям, -яш, -ят; наръбях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наръбял, -яли; наръбян, -яни; наръбящ, -ящи; наръбяйки; наръбяне наръся, -иш, -ят; наръсих, -и; наръсил; наръсен; наръсех, -еше; наръсел __________________ 248______ наръсям, -яш, -ят; наръсях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наръсял, -яли; наръсян, -яни; наръсящ, -ящи; наръсяйки; наръсяне наряд, -а, -ът, -и, два наряда наряден, -дния(т), -дна, -дно, -дни нарядко наречие нарязвам (се), -аш, -ат; нарязване насам наречие насам-натам наречие насаме наречие наседя, -йш, -ят; наседях, -я, -яхме, -яхте, -яха; наседял, -ели насекомо, насекоми населеност, населеността населя, -иш, -ят; населих, -и; населил; населен; населех, -еше, населел населям, -яш, -ят; населях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; населял, -яли; населян, -яни; населящ, -ящи; населяйки; населяне насетне наречие насея, -ееш, -еят; насях, -я, -яхме, -яхте, -яха; насял, -ели и насеял, -еяли; насят, -ети и насеян, -еяни; насеех, -ееше; насеел насйлствен, -ния(т), -на, -но, -ни насйля, -иш, -ят; насйлих, -и; насйлил; насйлен; насйлех, -еше; насйлел
______ 249__________________ наставнически насйлям, -яш, -ят; насйлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; насйлял, -яли; насйлян, -яни; насйлящ, -ящи; насйляйки; насйляне насиня, -йш, -ят; насинйл; насинен; насинях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; насинял, -ели насинявам, -аш, -ат; насиняване насйтеност, наситеността насйтня, -иш, -ят; наситних, -и; насйтнил; насйтнен; ■ насйтнех, -еше; насйтнел насйтням, -яш, -ят; насйтнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; насйтнял, -яли; насйтнян, -яни; наситнящ, -ящи; ' насйтняйки; насйтняне наскоро наречие наскърбя, -йш, -ят; наскърбйх, -й; наскърбил; наскърбен; наскърбях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наскърбял, -ели наскърбявам,-аш,-ат; наскърбяване насладя (се), -йш, -ят; насладйх, -й; насладйл; насладен; насладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наел а дял, -ели наследствен, -ния(т), -на, -но, -ни наследственост, наследствеността наследя, -йш, -ят; наследйх, -й; наследйл; наследен; наследях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наследял, -ели наследявам, -аш, -ат; наследяване наслов, -а, -ът, -и, два наслова наслоя, -йш, -ят; наслойх, -й; наслойл; наслоен; наслоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наслоял, -ели наслоявам, -аш, -ат; наслояване наслука и наслуки наречие насмалконаречие насмешлйв, -а, -о, -и насмешлйвост, насмешливостта насмоля, -йш, -ят; насмолйх, -й; насмолйл; насмолен; насмолях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; насмолял, -ели насмолявам, -аш, -ат; насмоляване насоля, -йш, -ят; насолйх, -й; насолйл; насолен; насолях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; насолял, -ели насолявам, -аш, -ат; насоляване насоченост, насочеността наспоря, -йш, -ят; наспорйх, -й; наспорйл; наспорен; наспорях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наспорял, -ели наспорявам, -аш, -ат; наспоряване насред предлог насрещен, -щния(т), -щна, -щно, -щни наставка, наставки наставник, -а, -ът, -ци, двама наставници наставническия наставнишки наречие
наставя наставя, -иш, -ят; наставих, -и; наставил; наставен; наставех, -еше; наставел наставям, -яш, -ят; наставях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; наставял,-яли; наставян, -яни; наставящ, -ящи; наставяйки; наставяне настаня, -йш, -ят; настаних, -й; настанйл; настанен; настанях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; настанял, -ели настанявам, -аш, -ат; настаняване настойник, -а, -ът, -ци, двама настойници настойчив, -а, -о, -и настойчивост, настойчивостта настоя (се), -ойш, -ойт; настоях, -ой, -ояхме, -ойхте, -ояха; настоял, -ели настоявам, -аш, -ат; настояване настоятел, -я, -ят, -и, двама настоятели настоятелност, настоятелността настоящ, -а, -о, -и настояще ср., -то настрана и ^стргтнаречие настроя, -оиш, -оят; настроих, -ои; настроил; настроен; настроех,-еше; настроел настройвам, -аш, -ат; настройване настъпателност, настъпателността настъпя, -иш, -ят; настъпих, -и; настъпил; настъпен; настъпех, -еше; настъпел V“\ 250 настъпям, -яш, -ят; настъпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; настъпял,-яли; настъпян, -яни; настъпящ, -ящи; настъпяйки; настъпяне настървеност, настървеността настървя (се), -йш, -ят; настървйх, -й; настървйл; настървен; настървях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; настървял, -ели настървявам, -аш, -ат; настървяване насълзя (се), -йш, -ят; насълзйх, -й; насълзйл; насълзен; насълзях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; насълзял, -ели насълзйвам (се), -аш, -ат; насълзяване насън и насъне наречие насърча, -йш, -ат; насърчйх, -й; насърчйл; насърчен; насърчах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; насърчал, -ели насърчавам, -аш, -ат; насърчаване насърчйтел, -я, -ят, -и, двама насърчйтели насъщен, -щния(т), -щна, -щно, -щни насъщност, насъщността насйвам, -аш, -ат; насяване натам наречие натаманя, -йш, -ят; натаманйх, -й; натаманйл; натаманен; натаманйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; натаманйл, -ели натаманявам, -аш, -ат; натаманяване
______ 251__________________ натапям, -яш, -ят; натапях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; натапял, -яли; натапян, -яни; натапящ, -ящи; натапяйки; натапяне нататък наречие натегля, -иш, -ят; натеглих, -и; натеглил; натеглен; натеглех, -еше; натеглел натеглям, -яш, -ят; натеглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; натеглял, -яли; натеглящ, -ящи; натегляйки; натегляне натегнатост, натегнатостта натежнея, -ееш, -еят; натежнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; натежнял, -ели; натежнеех, -ееше; натежнеел натежнявам, -аш, -ат; натежняване натйря, -иш, -ят; натйрих, -и; натйрил; натйрен; натйрех, -еше; натйрел натйрям, -яш, -ят; натйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; натйрял, -яли; натйрян, -яни; натйрящ, -ящи; натйряйки; натйряне натовареност, натовареността натоваря, -иш, -ят; натоварих, -и; натоварил; натоварен; натоварех, -еше; натоварел натоварям, -яш, -ят; натоварих, -яше, -яхме, -яхте, -яха; натоварял, -яли; натоварян, -яни; натоварящ, -ящи; натоваряйки; натоваряне натуралист натопля, -иш, -ят; натоплих, -и; натоплил; натоплен; натоплех, -еше; натоплел натоплям, -яш, -ят; натоплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; натоплял, -яли; натоплян, -яни; натоплящ, -ящи; натопляйки; натопляне натопя, -йш, -ят; натопйх, -й; натопйл; натопен; натопях, -еше, -яхме, -яха; натопял, -ели натопявам, -аш, -ат; натопяване наторя, -йш, -ят; наторйх, -й; наторйл; наторен; наторях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наторял, -ели наторявам, -аш, -ат; наторяване натраплив, -а, -о, -и натрапничав, -а, -о, -и натрапчив, -а, -о, -и натрапчивост, натрапчивостта натрйвка, натрйвки натрупаност, натрупаността натруфеност, натруфеността натруфя, -иш, -ят; натруфих, -и; натруфил; натруфен; натруфех, -еше; натруфел натруфям, -яш, -ят; натруфях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; натруфял, -яли; натруфян, -яни; натруфящ, -ящи; натруфяйки; натруфяне натряскам се, -аш се, -ат се натуралйзъм, -зма, -змът натуралйст, -а, -ът, -и, двама натуралйсти
натъкмя натъкмя, -йш, -ят; натъкмйх, -й; натъкмйл; натъкмен; натъкмях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; натъкмял, -ели натъкмявам, -аш, -ат; натъкмяване натърпя се, -йш се, -ят се; натърпях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; натърпял се, -ели се натърпявам се, -аш се, -ат се натъртеност, натъртеността натътря (се), -еш и -иш, -ят; натътрах, -а и натътрих, -и; натътрал и натътрил; натътрен; натътрех, -еше; натътрел натътрям (се), -яш, -ят; натътрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; натътрял, -яли; натътрян, -яни; натътрящ, -ящи; натътряйки; натътряне натюрел, -а, -ът натюрморт, -а, -ът, -и, два натюрморта натягам, -аш, -ат; натягане натяквам, -аш, -ат; натякване натясно наречие наум наречие наумя, -йш, -ят; наумих, -й; наумил; наумен; наумях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; наумял, -ели наумявам (си), -яваш, -яват научен, -чния(т), -чна, -чно, -чни научнопопулярен, -рния(т), -рна, -рно, -рни научност, научността __________________252.______ научно-технйчески, -а, -о, -и научнофантастйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни нафта нафталйнен, -а, -о, -и нахалност, нахалността нахалост инахйлос наречие нахалствам, -аш, -ат; нахалстване нахваля (се), -иш, -ят; нахвалих, -и; нахвалил; нахвален; нахвалех, -еше; нахвалел нахвалям (се), -яш, -ят; нахвалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нахвалял, -яли; нахвалян, -яни; нахвалящ, -ящи; нахваляйки; нахваляне нахлузя, -иш, -ят; нахлузих, -и; нахлузил; нахлузен; нахлузех, -еше; нахлузел нахлузим, -яш, -ят; нахлузях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нахлузил,-яли; нахлузян, -яни; нахлузящ, -ящи; нахлузяйки; нахлузяне нахлупя, -иш, -ят; нахлупих, -и; нахлупил; нахлупен; нахлупех, -еше; нахлупел нахлупям, -яш, -ят; нахлупих, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нахлупил,-яли; нахлупян, -яни; нахлупящ, -ящи; нахлупяйки; нахлупяне находка, находки находчив и находчив, -а, -о, -и находчивост, находчивостта нацепя, -иш, -ят; нацепих, -и;
начупя нацепил; нацепен; нацепех, -еше; нацепел нацепям, -яш, -ят; нацепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нацепял, -яли; нацепян, -яни; нацепящ, -ящи; нацепяйки; нацепяне нацйзъм, -зма, -змът националдемократ, -а, -ът, -и, двама националдемократи национализация, национализации национализъм, -зма, -змът националист, -а, -ът, -и, двама националисти национйлноосвободйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни националност, националността националсоциализъм, -зма, -змът нацйст, -а, -ът, двама нацйсти н&ция, нации нацупеност, нацупеността нацъфтя, -йш, -ят; нацъфтях, -й, -яхме, -яхте, -яха; нацъфтял, -ели нацъфтявам, -аш, -ат нацяло наречие начйлник-щаб, -а, -ът, началник-щабове, двама началник-щабове началствам, -аш, -ат; начйлстване началонаречие начервя (се), -йш, -ят; начервйх, -й; начервйл; начерв^н; начервях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; начервял, -ели начервявам, -аш, -ат; начервяване начерня (се), -иш, -ят; начерних, -и; начернил; начернен; начйрнех, -еше; нач^рнел начерням, -яш, -ят; начернях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; начйрнял, -яли; начернян, -яни; начернящ, -ящи; начерняйки; начерняне начесто наречие начетен, -а, -о, -и (образован) начетеност, начетеността начопля (се), -иш, -ят; начдплих, -и; начбплил; начоплен; начбплех, -еше; начоплел начоплям (се), -яш, -ят; начоплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; начбплял, -яли; начоплян, -яни; начоплящ, -ящи; начопляйки; начопляне начумереност, начумереността начумеря, -иш, -ят; начумерих, -и; начумерил; начумерен; начумерех, -еше; начумерел начумерям, -яш, -ят; начумерях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; начумерял, -яли; начумерян, -яни; начумерящ, -ящи; начумеряйки; начумеряне начупя, -иш, -ят; начупих, -и; начупил; начупен; начупех, -еше; начупел
начупям начупям, -яш, -ят; начупях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; начупял,-яли; начупян, -яни; начупящ, -ящи; начупяйки; начупяне нашаря, -иш, -ят; нашарих, -и; нашарил; нашарен; нашарех, -еше; нашарел нашарям, -яш, -ят; нашарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нашарял,-яли; нашарян, -яни; нашарящ, -ящи; нашаряйки; нашаряне нашественик, -а, -ът, -ци, двама нашественици нашивка, нашивки нашйр наречие нашироко наречие нащрек наречие нащърбвам, -аш; нащърбване нащърбя, -иш, -ят; нащърбих, -и; нащърбил; нащърбен; нащърбех, -еше; нащърбел нащърбявам, -аш, -ат; нащърбяване нащ^рбям, -яш, -ят; нащърбях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; нащърбял, -яли; нащърбян, -яни; нащърбящ, -ящи; нащърбяйки; нащърбяне наяве наречие наяквам, -аш, -ат; наякване наякна, -еш, -ат; наякнах, -а; наякнал; наякнех, -еше; наякнел наясно наречие небе, небеса н^бен, -бния(т), -бна, -бно, -бни небесен, -сния(т), -сна, -сно, -сни _________________ 254______ небесносин, -ня, -ньо, -ни небивалица, -и небитие, -то неблагодарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни неблагодарница, -и неблагодарност, неблагодарностга неблагоразумен, -мния(т), -мна, -мно, -мни неблагочестйв, -а, -о, -и небосвдд, -а, -ът небрежен, -жния(т), -жна, -жно, -жни небрежност, небрежността небце, небца неведнъж наречие неведом, -а, -о, -и невеж, -а, -о, -и невежествен, -ния(т), -на, -но, -ни невен и невйн, -а, -ът, навени, два невена (невяна) неверник, -а, -ът, -ци, двама неверници невеста и невяста, невести невзрачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни невзрачност, невзрачността нев иде лица вас. изневиделица невинен, -нния(т), -нна, -нно, -нни невйнност, невинността невменяем, -а, -о, -и невменяемост, невменяемостта невнятен, -тния(т), -тна, -тно, -тни невод и невод, -а, -ът, -и, два невода и невода
--------- 255--------------------------невралгйчност, невралгичността невредймост, невредимосттй неврели-некипелилш. невролог, -а, -ът, -зи, двама невролози нЬвропатолог, -а, -ът, -зи, двама невропатолози невръстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни невъзмутймост, невъзмутимост^га невян -а, -ът, невени, два невяна и невен невяста и невеста, невести негатив, -а, -ът, -и, два негатива негативен, -вна, -вно, -вни негативйзъм, -зма, -змът негатйвност, негативността нЬгде и н^йде наречие неглиже наречие негодувам, -аш, -ат; негодуване негодни, -яя, -яят, негодяи, двама негодяи неголям, н^големия(т), неголяма, -о, неголеми негройд, -а, -ът, -и, двама негройди нйгър, -а, -ът, -гри, двама негри негрях (грях-негрях) недйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни н^дал^ко, недалече и недалеч наречие недвижимост, недвижимостта недйй, недейте! повел, форма неделя, -и нЬден, -дния(т), -дна, -дно, -дни недочувам недобор, -а, -ът, -и, два недобдра недобър, -брия(т), -бра, -бро, -бри недовйдя, -иш, -ят; недовидях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; недовидял, -ели; недовидян, -ени; недовйдех, -еше; недовйдел недовйждам, -аш, -ат; недовйждане недоволствам, -аш, -ат; недоволстване недоглеждам, -аш, -ат; недоглеждане недодялан, -а, -о, -и недодяланост, недодялаността недозрялост, недозрелостта недоизказаност, недоизказаността недоймък, -а, -ът, -ци, два недоймъка недоказаност, недоказаността недомлъвка, недомлъвки недооценя, -йш, -ят; недооценйх, -й; недооценйл; недооценен; недооценях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; недооценял, -ели недорасляк, -а, -ът, -яци, два недорасляка и двама недорасляци недостатъчност, недостатъчността недостиг, -а, -ът недотам наречие недоумявам, -аш, -ат недоученост, недоучеността недочувам, -аш, -ат; недочуване
недраг недраг, -а, -о, -и {немил-недраг) недъг, -а, -ът, -зи, два недъга недъгав, -а, -о, -и недъгавост, недъгавостта нежели частица нежносйн, -ня, -ньо, -ни нежност, нежността незабравка,незабравки незаконност, незаконността незаконороден, -а, -о, -и незнайност, незнайността неи и ней {ос map.) местоимение неизгледен, -дния(т), -дна, -дно, -дни неиздържан и неиздържан неизменност, неизменността неизмерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни неимоверност, неимоверността неин, нейния(т), нейна, -о, -и неистов, -а, -о, -и ней и неи {остар.) нййсенаречие нека и {съкр.) нек частица некадърник, -а, -ът, -ци, двама некадърници неколкочасов, -а, -о, -и неколцина местоимение некролог, -а, -ът, -зи, два некролога нектар, -а, -ът, -и, два нектара нектарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни нелеп, -а, -о, -и нелепост, нелепостта немай-какво {от немай-какво) немай-къде {от немай-къде) немарлив, -а, -о, -и 256_____ немарливост, немарливостта немец, -а, -ът, немци, двама немци немея, -ееш, -еят; немях, -я, -яхме, -яхте, -яха; немял, -ели; немеех, -ееше; немеел; немеещ; немеейки; немеене немйл-недраг, немйли-недраги неминуем, -а, -о, -и неминуемост, неминуемостта немислим, -а, -о, -и немислимост, немислимостта немотия немско-български немскофашйстки ненавиждам, -аш ненавист, ненавистта ненавистен, -стния(т), -стна, -стно, -стни ненадеен, -ейния (т), -ейна, -ейно, -ейни ненадейност, ненадейността ненаситник, -а, -ът, -ци, двама ненаситници ненаситност, ненаситността ненужност, ненужността необходйм, -а, -о, -и необходимост, необходимостта необятен, -тния(т), -тна, -тно, -тни необятност, необятността неодолймост, неодолимостта неожънат и неоженат, -а, -о, -и неокачествймост, неокачествимостта неокласицйзъм, -зма, -змът неоколониалйзъм, -зма, -змът
_____ 257__________________ пеолйтен, -тния(т), -тна, -тно, -тни пеологйзъм, -зма, -змът, неологйзми, два неологйзъма неон, -а, -ът пеореалйзъм, -зма, -змът неотдавна наречие неотклонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни неотклонност, неотклонността неотложен, -жния(т), -жна, -жно, -жни неотложност, неотложността неотлъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни неотлъчност, неотлъчносттй неотменен, -а, -о, -и неотменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни пеотменйм, -а, -о, -и пеотменймост, неотменимостта псотменност, неотменността иботскоро наречие неотстъпен, -пния(т), -пна, -пно, -нни пенобедймост, непобедимостта пеиогрешймост, 11 ся югрешимосттй пспоклатймост, неноклатимостта попоколебймост, непоколебимостта непокътнат, -а, -о, -и непокътнатост, пепокътнатостта непомрач^ност, 11 n I юмрачеността нервен непонятност, непонятността непоправймост, непоправимостта непостйжен, -жния(т), -жна, -жно, -жни непременно наречие непрестанен, -нния(т), -нна, -нно, -нни непрестанност, непрестанността неприкосновен, -ния(т) -на, -но, -ни неприкосновеност, неприкосновеността непристоен, -ойния(т), -ойна, -ойно, -ойни непристъпен, -пния(т), -пна, -пно, -пни непристъпност, непристъпността неприязнен, -а, -о, -и неприязненост, неприязнеността неприязън ж., неприязънта непрогледен, -дния(т), -дна, -дно, -дни непрогледност, непрогледността неравност, неравността нерад, -а, -о, -и неразделен, -лния(т), -лна, -лно, -лни неразделен, -а, -о, -и неразделност, неразделността неразрйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни нерв, -а, -ът, нерви, два нерва нервен, -вния(т), -вна, -вно, -вни
нервно-мозъчен нервно-мозъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни нервнопсихиатрйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни нервност, нервността нервозност, нервозността нереден, -дния(т), -дна, -дно, -дни нередност, нередността н^рез, -а, -ът, -зи, два нереза неса, -&ш, несе, -ат; несох, несе, несохме, несохте, несоха; несъл, -ела, -сло, -сли; несен; несях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; несял, -ели; несящ, -ящи; несейки; несене несвяст (е несвяст) несетно наречие нескафе, -та нескончаемост, нескончаемостга нескдпосен, -сния(т), -сна, -сно, -сни несломймост, несломимостта несметен, -тния(т), -тна, -тно, -тни неспирен, -рния(т), -рна, -рно, -рни несретен, -тния(т), -тна, -тно, -тни несретник, -а, -ът, -ци, двама несретници нестйнар, -я, -ят, -и, двама нестйнари несъкрушймост, несъкрушимостта несъмнен, -ния(т), -на, -о, -и несъмненост, несъмнеността неудачник, -а, -ът, -ци, двама неудачници 258______ неузнаваемост, неузнаваемостга неуклонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни неумолймост, неумолимостта неуморймост, неуморимостта неуморност, неуморността неуреден, -а, -о, -и неуреден, -дния(т), -дна, -дно, ’ДНИ неустрашймост, неустрашимосттй неутешен, -шния(т), -шна, -шно, -шни неутешен, -а, -о, -и неутешймост, неутешимостта неутрален, -лния(т), -лна, -лно, -лни нефрйт, -а, -ът, -и, два нефрйта нефт, нефта, нефтът нефтен, -а, -о, -и нефтоддбив, -а, -ът нефтопровод, -а, -ът, -и, два нефтопровЬда нехаен, нехайния(т), нехайна, -о, -и нехайност, нехайността нехая, -аеш, -аят; нехаях, -я; нехаял, -яли; нехаех, -еше; нехаел; нехаещ; нехаейки; нехаене нехранимайка м. иж., нехранимайки нехранимайко ле., -то, -овци, двама нехранимайковци нечестйв, -а, -о, -и нечестйвец, -а, -ът, -вци, двама нечестйв ци
______ 259__________________ нечестйвост, нечестивостта Н&ЧИЙ, нечия, нечие, нечии нещастен, -стния(т), -стна, -стно, -стни нещастник, -а, -ът, -ци, двама нещастници нещяло (за щяло-нещяло, за щяло и нещяло) нибелунг, -а, -ът, -и, двама нибелунги нйвга (остар.) наречие нивелационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни нивелация, нивелации нивелировка, нивелировки нйгденаречие низ предлог низ, нйза, низът, нйзи и (рядко) нйзове, два нйза ийза, нйзи низкопоклонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни низкопоклонник, -а, -ът, -ци, двама низкопоклонници нйзост, низостта низходящ, -а, -о, -и низш, -а, -е, -и нйзък, -зкия(т), -зка, -зко, -зки пйкакъв, -ква,-кво, -кви микелировка, -и нйкога и нйкогаш наречие нйкой, нйкоя, нйкое, нйкои НЙкому местоимение нимб, -а, -ът, -и, два нймба нйсичък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки нйско-нйско нокът нйскоплатен, -а, -о, -и нйскостеблен, -ния(т), -на, -но, -ни нйсък, -ския(т), -ска, -ско, -ски нихилйзъм, -зма, -змът нихилйст, -а, -ът, -и, двама нихилйсти ницшеанец, -а, -ът, ницшеанци, двама ницшеанци нйчий, нйчия, нйчие, нйчии нишестен и нишестян, -а, -о, -и нищ, -ща, -о, -и нищожен, -жния(т), -жна, -жно, -жни нищожност, нищожността нобелйст, -а, -ът, -и, двама нобелйсти нов, нова, ново, нови новаторствам, -аш, -ат; новаторстване новелйст, -а, -ът, -и, двама новелйсти ново-вехто новозаветен, -тния(т), -тна, -тно, -тни новокаменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни новому (по новому) новост, новостта новоучреден, -а, -о, -и ноев (ковчег) нож, ножа, ножът, ножове, два ножа ножар, -я, -ят, -и, двама ножйри ноздра, -и нокът, -я, -ят, нокти, два нокътя
номад номад, -а, -ът, -и, двама номади номерация, номерации номинален, -лния(т), -лна, -лно, -лни нонпарей, -ея, -еят норвежки, -а, -о, -и нормализация, нормализации нормалност, нормалността нормативен, -вния(т), -вна, -вно, -вни нормативйзъм, -зма, -змът норматйвност, нормативността нормировка, нормировки носйтел, -я, -ят, -и, двама носйтели носйя, носии носовка, носовки носовост, носовостта носорог, -а, -ът, -зи,два носорога нотариален, -лния(т), -лна, -лно, -лни нотариус, -а, -ът, -и, двама нотариуси нотация, нотации нотификация, нотификации нощ, нощта, нощи нощем наречие нощен, -щния(т), -щна, -щно, -щни нощес и нощеска наречие нощница, нощници нощувка, нощувки нощя наречие нрав, нрава, нравът, нрави, два нрава нравоучйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни __________________260______ нравоучйтелност, нравоучителността нравствен, -ния(т), -на, -но, -ни нравственост, нравствеността нумизматйк, -а, -ът, -ци, двама нумизматйци нунций, -ия, -ият, -ии, двама нунции ньойски, -а, -о, -и нюанс, -а, -ът, -и, два нюанса нюансйраност, нюансираността нюансировка, нюансировки нюйоркчанин, -а, -ът, -и, двама нюйоркчани нюх, нюха, нюхът нявга наречие някак наречие някакъв, -ква, -кво, -кви някога някогашен, -шния(т), -шна, -шно, -шни някого местоимение някой, някоя, някое, някои няколко местоимение няколкомилионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни няколкостотин някому местоимение някъде наречие ням, немия(т), няма, нямо, неми нямам, -аш, -ат; нямах, няма; нямал; нямах, -ше; нямал; нямащ; нямайки; нямане
______ 261__________________ о оагня (се), -иш, -ят; оагних, -и; оагнила; оагнена; оагнех, -еше; оагнела оагням (се), -яш, -ят; оагнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оагнял, -яли; оагнян, -яни; оагнящ, -ящи; оагняйки; оЬгняне ойзис, -а, -ът, -и, два оазиса обагря, -иш, -ят; обагрих, -и; обагрил;обагрен;обагрех, -еше; обагрел обагрям, -яш, -ят; обагрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обагрял, -яли; обагрян, -яни; обагрящ, -ящи; обагряйки; обагряне обййвам, -аш, -ат; обайване обйя, -еш, -ят; обаях, -я, -яхме, -яхте, -яха; обаял, -яли; обаян, -яни; обаех, -еше; обаел обаятелност, обаятелността обваря, -йш, -ят; обварйх, -й; обварйл; обварен; обварях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; обварйл, -ели обварявам, -аш, -ат; обваряване обвйвка, обвйвки обвинйтел, -я, -ят, -и, двама обвинйтели обвиня, -йш, -ят; обвинйх, -й; обвинйл; обвинен; обвинях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; обвинял, -ели обезверя обвинявам, -аш, -ат; обвиняване обгарям, -яш, -ят; обгарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обгарял, -яли; обгарян, -яни; обгарящ, -ящи; обгаряйки; обгаряне обгоря, -йш, -ят; обгорйх, -й; обгорйл; обгорен; обгорях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обгорял, -ели обгорявам, -яваш, -яват обдаря, -йш, -ят; обдарйх, -й; обдарил; обдарен; обдарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обдарял, -ели обдарявам, -яваш, -яват ббед, -а, -ът, обеди, два обеда и обяд обеден, -дния(т), -дна, -дно, -дни обединйтел, -я, -ят, -и, двама обединйтели обединя, -йш, -ят; обединйх, -й; обединйл; обединен; обединях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обединял, -ели обединявам, -аш, -ат; обединяване обеднея, -ееш, -еят; обеднях, -я, -яхме, -яхте, -яха; обеднял, -ели; обеднеех,-ееше; обеднеел обеднявам, -аш, -ат; обедняване обезвереност, обезвереността обезверя, -йш, -ят; обезверих, -й; обезверйл; обезверен; обезверях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезверял, -ели
обезверявам обезверявам, -am, -ат; обезверяване обезводня, -йш, -ят; обезводних, -й; обезводнйл; обезводнен; обезводнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезводнял, -ели обезводнявам, -аш, -ат; обезводняване обезвредя, -йш, -ят; обезвредих, -й; обезвредйл; обезвреден; обезвредях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезвредял, -ели обезвредявам, -аш, -ат; обезвредяване обезвреждам, -аш, -ат; обезвреждане обезглавя, -йш, -ят; обезглавйх, -й; обезглавйл; обезглавен; обезглавях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезглавял, -ели обезглавявам, -аш, -ат; обезглавяване обездка, -и обезземля, -йш, -ят; обезземлйх, -й; обезземлйл; обезземлен; обезземлях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезземлял, -ели обезземлявам, -аш, -ат; обезземлйване обезкриля, -йш, -ят; обезкрилйх, -й; обезкрилйл; обезкрилен; обезкрилях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезкрилял, -ели обезкрилявам, -аш, -ат; обезкриляване 262______ обезкрйлям, -яш, -ят; обезкрйлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обезкрйлял, -яли; обезкрйлян, -яни; обезкрйлящ, -ящи; обезкрйляйки; обезкрйляне обезкръвя, -йш, -ят; обезкръвйх, -й; обезкръвйл; обезкръвен; обезкръвях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезкръвял, -ели обезкръвявам, -аш, -ат; обезкръвяване обезкуража, -йш, -ат; обезкуражйх, -й; обезкуражйл; обезкуражен; обезкуражах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; обезкуражал, -ели обезкуражавам, -аш, -ат; обезкуражаване обезлеся, -йш, -ят; обезлесйх, -й; обезлесйл; обезлесен; обезлесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезлесял, -ели обезлесявам, -аш, -ат; обезлесяване обезлича, -йш, -ат; обезличйх, -й; обезличйл; обезличен; обезличах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; обезличал, -ели обезличавам, -аш, -ат; обезличаване обезлюдя, -йш, -ят; обезлюдих, -й; обезлюдил; обезлюден; обезлюдях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезлюдял, -ели обезлюдявам, -аш, -ат; обезлюдяване
______ 263__________________ обезмасля, -йш, -ят; обезмаслих, -й; обезмаслйл; обезмаслен; обезмаслях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезмаслял, -ели обезмаслявам, -аш, -ат; обезмасляване обезмаслям, -яш, -ят; обезмаслях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обезмаслял, -яли; обезм&слян, -яни; обезмаслящ, -ящи; обезмасляйки; обезмасляне обезмитя, -йш, -ят; обезмитйх, -й; обезмитйл; обезмитен; обезмитях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезмитял, -ели обезмитявам, -аш, -ат; обезмитяване обезнадеждавам, -аш, -ат; обезнадеждаване обезнадеждя, -йш, -ят; обезнадеждйх, -й; обезнадеждйл; обезнадежден; обезнадеждях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезнадеждял, -ели обезобразя, -йш, -ят; обезобразих, -й; обезобразйл; обезобразен; обезобразях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; обезобразял, -ели обезобразявам, -аш, -ат; обезобразяване обезоръжа, -йш, -ат; обезоръжйх, -й; обезоръжйл; обезоръжен; обезоръжах, -Ьше, -ахме, -ахте, -аха; обезоръжал, -ели обезсмисля обезоръжавам, -аш, -ат; обезоръжаване обезпеча, -йш, -ат; обезпечйл; обезпечен; обезпечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; обезпечал, -ели обезпеченост, обезпечеността обезпокоя, -йш, -ят; обезпокойх, -й; обезпокойл; обезпокоен; обезпокоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезпокоял, -ели обезпокоявам, -аш, -ат; обезпокояване обезправя, -йш, -ят; обезправйх, -й; обезправйл; обезправен; обезправях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезправял, -ели обезправявам, -аш, -ат; обезправяване обезправям, -яш, -ят; обезправях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обезправял, -яли; обезправян, -яни; обезправящ, -ящи; обезправяйки; обезправяне обезсйля, -иш, -ят; обезсйлих, -и; обезсйлил; обезсйлен; обезсйлех, -еше; обезсйлел обезсйлям, -яш, -ят; обезсйлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обезсйлял, -яли; обезсйлян, -яни; обезсйлящ, -ящи; обезсйляйки; обезсйляне обезсмйсля, -иш, -ят; обезсмислих, -и; обезсмйслил; обезсмйслен; обезсмйслех, -еше; обезсмйслел
обезсмислям обезсмислям, -яш, -ят; обезсмислях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обезсмислял, -яли; обезсмислян, -яни; обезсмислящ, -ящи; обезсмисляйки; обезсмисляне обезсмъртя, -йш, -ят; обезсмъртих, -й; обезсмъртйл; обезсмъртен; обезсмъртях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезсмъртял, -ели обезсмъртявам, -аш, -ат; обезсмъртяване обезсоля, -йш, -ят; обезсолйх, -й, обезсолйл; обезсолен; обезсолях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезсолял, -ели обезсолявам, -аш, -ат; обезсоляване обезсърча, -йш, -ат; обезсърчйх, -й; обезсърчйл; обезсърчен; обезсърчах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; обезсърчал, -ели обезсърчйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни обезумея, -ееш, -еят; обезумях, -я; обезумял, -ели; обезумей; обезумеех, -£еше; обезумеел обезумявам, -аш, -ат; обезумяване обезформя, -йш, -ят; обезформйх, -й; обезформйл; обезформен; обезформях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезформял, -ели обезформявам, -аш, -ат; обезформяване __________________ 264_______ обезцветя, -йш, -ят; обезцветйх, -й; обезцветйл; обезцветен; обезцветях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезцветял, -ели обезцветявам, -аш, -ат; обезцветяване обезценя, -йш, -ят; обезцених, -й; обезценйл; обезценен; обезценях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезценял, -ели обезценявам, -аш, -ат; обезценяване обезчестя, -йш, -ят; обезчестйх, -й; обезчестйл; обезчестен; обезчестях,-еше, -яхме, -яхте, -яха; обезчестял, -ели обезчестявам, -аш, -ат; обезчестяване обезщетя, -йш, -ят; обезщетйх, -й; обезщетйл; обезщетен; обезщетях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обезщетял, -ели обезщетявам, -аш, -ат; обезщетяване обект, -а, -ът, -и, два обекта обектйв, -а, -ът, -и, два обектйва обектйвен, -вна, -вно, -вни обективйзъм, -зма, -змът обективистйчност, обективистичността обектйвнореален, -лния(т), -лна, -лно, -лни обектйвност, обективността обемйст, -а, -о, -и обемност, обемността бберкелнер, -а, -ът, -и, двама оберкелнери обет, -а, -ът, -и, два обета обеца и обица, -и
облакътя обземам, -аш и обзймам, -аш обиграност, обиграността обидчйв, -а, -о, -и обидчйвост, обидчивостта обйдя, -иш, -ят; обидих, -и; обидил; обйден; обйдех, -еше; обйдел обйждам, -аш, -ат; обйждане обикалям, -яш, -ят; обикалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обикалял, -яли; обикалян, -яни; обикалящ, -ящи; обикаляйки; обикаляне обикновен, -на, -но, -ни обиколен, -лния(т), -лна, -лно, -лни обиколя, -йш, -ят; обиколйх, -й; обиколйл; обиколен; обиколях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обиколял, -ели обйлност, обилността обиск, -а, -ът, -и, два обиска обитаемост, обитаемостта обитател, -я, -ят, -и, двама обитатели обйтелж., обителта, обйтели обица и обеца, -и обичаен, -айния (т), -айна, -айно, -айни обичай, -ая,.-аят, обичаи, два обичая обичайност, обичайността обичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни обичлйв, -а, -о, -и обичлйвост, обичливостта обкйтя, -иш, -ят; обкйтих, -и; обкйтил;обкйтен;обкйтех, -еше; обкйтел обкйтям, -яш, -ят; обкйтях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обкйтял, -яли; обкйтян, -яни; обкйтящ, -ящи; обкйтяйки; обкйтяне обков, -а, -ът, -и, два обкова обковка, обковки обкръжа, -йш, -ат; обкръжйх, -й; обкръжйл; обкръжен; обкръжах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; обкръжал, -ели облагодетелствам, -аш, -ат; облагодетелстване облагородя, -йш, -ят; облагородйх, -й; облагородйл; облагороден; облагородях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; облагородял, -ели облагородявам, -аш, -ат; облагородяване обладател, -я, -ят, -и, двама обладатели облажа, -йш, -ат; облажйх, -й; облажйл; облажен; облажах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; облажал, -ели облажа (се), -иш, -ат; облажих, -и; облажил; облажен; облажех,-еше; облажел облажавам (се), -аш, -ат; облажаване облак, -а, -ът, -ци, два облака облакътя (се), -йш, -ят; облакътйх, -й; облакътйл; облакътен; облакътях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; облакътял, -ели
облакътявам облакътявам (се), -аш, -ат; облакътяване област ж., областта, области областен, -стния(т), -стна, -стно, -стни облачност, облачността облегна (се), -еш, -ат; облегнах, -а; облегнал; облегнат; облегнех, -еше; облегнел облека, -чеш, облече, -чем, -чете, -кат; облякох, облече, облякохме, -охте, -оха; облякъл, -кла, -кло, облекли; облечен; облечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; облечал, -ели облекча, -йш, -ат; облекчих, -й; облекчйл; облекчен; облекчах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; облекчал, -ели облекчавам, -аш, -ат; облекчаване облепя, -йш, -ят; облепйх, -й; облепйл; облепен; облепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; облепял, -ели облепям, -яш, -ят; облепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; облепял, -яли; облепян, -яни; облепящ, -ящи; облепяйки; облепяне облещвам, -аш, -ат; облещване облещя, -иш, -ят; облещих, -и; облещил; облещен; облещех, -еше; облещел облея (се), -ееш, -еят; облях, -я, -яхме, -яхте, -яха; облял, -ели; облян, -ени и облят, -ети; облеех, -ееше; облеел облйвам, -аш, -ат; облйване облигационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни облигация, облигации облйжа, -еш, -ат; облйзах, -а; облйзал; облйзан; облйжех, -еше; оближел облицовка, облицовки облицовъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни облог, -а, -ът, -зи, два облога обломък, -а, -ът, обломъци, два обломъка облост, облостта облягам (се), -аш, -ат; облягане обменя, -йш, -ят; обменйх, -й; обменях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обменял,-ели обменявам, -аш, -ат; обменяване обменям, -яш, -ят; обменях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обменял,-яли; обменян, -яни; обменящ, -ящи; обменяйки; обменяне обмйсля, -иш, -ят; обмйслих, -и; обмйслил; обмйслен; обмйслех, -еше; обмйслел обмйслям, -яш, -ят; обмйслях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обмйслял, -яли; обмислян, -яни; обмйслящ, -ящи; обмйсляйки; обмйсляне обмитя, -йш, -ят; обмитих, -й; обмитйл; обмитен; обмитях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обмитял, -ели обмитявам, -аш, -ат; обмитяване
______ 267__________________ обмяна, обмени и обмен обнадеждавам, -аш, -ат обнадеждя, -йш, -ят; обнадеждих, -й; обнадеждйл; обнадежден; обнадеждях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обнадеждял, -ели обновйтел, -я, -ят, -и, двама обновйтели обновя, -йш, -ят; обновйх, -й; обновйл; обновен; обновях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обновял, -ели обновявам, -аш, -ат; обновяване обобществя, -йш, -ят; обобществйх, -й; обобществйл; обобществен; обобществях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обобществял, -ели обобществявам, -аш, -ат; обобществяване обобщя, -йш, -ят; обобщйх, -й; обобщйл; обобщен; обобщях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обобщял, -ели обогатя, -йш, -ят; обогатйх, -й; обогатйл; обогатен; обогатях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обогатял, -ели обогатявам, -аш, -ат обоготворй, -йш, -ят; обоготворйх, -й; обоготворйл; обоготворен; обоготворйх, ■feme, -яхме, -яхте, -яха; обоготворйл, -ели обоготворйвам, -аш, -ат; обоготворяване обосявам ободрйтел, -я, -ят, -и ободрй, -йш, -йт; ободрих, -й; ободрйл; ободрен; ободрйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; ободрйл, -ели ободрйвам, -аш, -ат; ободряване обожател, -я, -ят, -и, двама обожатели обоз,обоза, обозът, обози, два обоза обозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни обойст, -а, -ът, -и, двама обойсти обой, оббя, обоят, обои, два оббя оборавя (се), -иш, -ят; оборавих, -и; оборавил; оборавен; оборавех, -еше; оборавел оборавям (се), -яш, -ят; оборавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оборавял, -яли; оборавян, -яни; оборавящ, -ящи; оборавяйки; оборавяне оборка, оборки оборудя, -иш, -ят; оборудих, -и; оборудил; оборуден; оборудех, -еше; оборудел обосея, -ееш, -еят; обосйх, -й, -йхме, -йхте, -йха; обосеех, -ееше; обосеел обоснованост, обосноваността обосновка, обосновки обособеност, обособеността обособй (се), -йш, -йт; обособйх, -й; обособил; обособен; обособйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; обособйл, -ели обособйвам, -аш, -ат; обособяване обосйвам, -аш, -ат; обосяване
образ образ, -а, -ът, -и, два образа образен, -зния(т), -зна, -зно, -зни образец, -а, -ът, образцй, два образеца образност, образността образовам, -аш, -ат образован, -а, -о, -и образование, -ия образованост, образоваността образувам, -аш, -ат; образуване образцов, -а, -о, -и обраста, -еш, обрасте, -ат; обрастох, обрасте, обрастохме, -охте, -оха; обрасъл, -сли; обрастях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обрастял, -ели обратен, -тния(т), -тна, -тно, -тни обратймост, обратимостгй обращаемост, обращаемостта обред, -а, -ът, -и, два дбреда обреден, -дния(т), -дна, -дно, -дни обредност, обредността обрезка, обрезки обрека, обречеш, обрече, обрекат; обрекох, обрече, обрекохме, -охте, -оха; обрекъл, -кли; обречен; обречах, -еше; обречал обременителен, -лния(т), -лна, -лно, -лни обременя, -йш, -ят; обременйх, -й; обременйл; обременен; обременях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обременял, -ели обременявам, -аш, -ат обреченост, обречеността обрив, -а, -ът, -и, два обрива обрисбвка, -и __________________ 268_______ обрйчам, -аш, -ат; обрйчане обрбням, -яш, -ят; обрбнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обрднял, -яли; обрднян, -яни; обрднящ, -ящи; обрдняйки; обрдняне обругая, -аеш, -аят; обругах, -а; обругал; обруган; обругаех, -еше; обругаел обруля, -иш, -ят; обрулих, -и; обрулил; обрулен; обрулех, -еше; обрулел обрулям, -яш, -ят; обрулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обрулял, -яли; обрулян, -яни; обрулящ, -ящи; обруляйки; обруляне обсаден, -а, -о, -и обсаден, -дна, -дно, -дни обсадя, -йш, -ят; обсадйх, -й; обсадйл; обсаден; обсадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обсадял, -ели обсаждам, -аш, -ат; обсаждане обсебвам, -аш, -ат; обсебване обсебя, -иш, -ят; обсебих, -и; обсебил; обсебен; обсебех, -еше; обсебел обсебям, -яш, -ят; обсебях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обсебял, -яли; обсебян, -яни; обсебящ, -ящи; обсебяйки; обсебяне обсег, -а, -ът обсерватория, обсерватории обскурантйзъм, -зма, -змът обстановка, обстановки
обърканост обстоен, -дйният (т), обстойна, -о, -и обстбйност, обстойностча обстоятелствен, -ния(т), -на, -но, -ни обстреля, -иш, -ят; обстрелил; обстрелен; обстрелех, -еше; обстрелел обстрелям, -яш, -ят; обстрелях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обстрелял, -яли; обстрелян, -яни; обстреляш, -ящи; обстр^ляйки; обстреляне обсъдя, -иш, -ят; обсъдих, -и; обсъдил; обсъден; обсъдех, -еше; обсъдел обсъждам, -аш, -ат; обсъждане обтегнатост, обтегнатостта обтягам (се), -аш, -ат; обтягане обувка,обувки обуздавам, -аш, -ат; обуздаване обуздая, -еш, -ят; обуздах, -а; обуздал; обуздан; обуздаех, -еше; обуздаел обуржоазя, -йш, -ят; обуржоазйх, -й; обуржоазйл; обуржоазен; обуржоазях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обуржоазял, -ели обуржоазявам, -аш, -ат; обуржоазяване обуславям, -яш, -ят; обуславях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; обуславял, -яли; обуславян, -яни; обуслйвящ, -ящи; обуславяйки; обуславяне обусловеност, обусловеността обусловя, -йш, -ят; обусловйх, -й; обусловйл; обусловен; обусловях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обусловял, -ели обут-необут, обута-необута, обуто-необуто, обути-необути обущамн. обущар, -я, -ят, -и, двама обущари обуя, обуеш, обуят; обух, -у; обул; обут; обуех, -еше; обуел обход, -а, -ът, -и, два обхода обходен, -дния(т), -дна, -дно, -дни обходя, -иш, -ят; обходих, -и; обходил; обходен; обходех, -еше; обходел обшйвам, -аш, -ат; обшйване обшйвка, обшйвки обшйрност, обширността обшия, -йеш, -йят; обшйх, -й; обшйл; обшйт; обшйех, -йеше; обшйел общ, -а, -о, -и общественик, -а, -ът, -ци, двама общественици обществено-икономйчески, -а, -о, -и общественополезен, -зния(т), -зна, -зно, -зни общественост, обществеността общинар, -я, -ят, -и, двама общинари; общинарю! общйтелност, общителността общност, общността общодостъпност, общодостъпността общоизвестност, общоизвестността объл, облия(т), обла, обло, обли обърканост, объркаността
обява обява, обяви обявление, обявления обявя (се), -йш, -ят; обявих, -й; обявйл; обявен; обявях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; обявял, -ели обявявам, -аш, -ат; обявяване обяд, -а, -ът, -и, два обяда и обед обядвам, -аш, -ат; обядване обяздя, -иш, -ят; обяздих, -и; обяздил; обязден; обяздех, -еше; обяздел обяснение, обяснения обясня (се), -йш, -ят; обясних, -й; обяснил; обяснен; обяснях, -йше, -яхме, -яхте, -яха; обяснял, -ели обяснявам, -аш, -ат; обясняване обятиялш. обяхам, -аш, -ат; обяхане овакантя, -йш, -ят; овакантйх, -й; овакантил; овакантен; овакантях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; овакантял, -ели овакантявам, -аш, -ат; овакантяване овален, -лния(т), -лна, -лно, -лни овалност, овалността овалям (се), -яш, -ят; овалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; овалял, -яли; овалян, -яни; овалящ, -ящи; оваляйки; оваляне овация, овйции овдовея, -ееш, -еят; овдовях, -я, -яхме, -яхте, -яха; овдовял, -ели; овдовеех, -ееше; овдовеел --------------------------- 270______ овдовявам, -аш, -ат; овдовяване оверлог, -а, -ът, -зи,два оверлога овехтея, -ееш, -еят; овехтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; овехтял, -ели; овехтеех, -йеше; овехтеел овехтя, -йш, -ят; овехтйх, -й; овехтйл; овехтей; овехтях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; овехтял, -ели овехтявам, -аш, -ат; овехтяване овладея, -ееш, -еят; овладях, -я, -яхме, -яхте, -яха; овладял, -ели; овладеех,-ееше; овладеел овладявам, -аш, -ат; овладяване овлажня, -йш, -ят; овлажних, -й; овлажнйл; овлажнен; овлажнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; овлажнял, -ели овлажнявам, -аш, -ат; овлажняване овощар, -я, -ят, -и, двама овощари; овощарю! овощен, -щна, -щно, -щни овощиялш. овраг, -а, -ът, -зи, два оврйга овреме наречие овца, овцй и овци овцевъдство овчар, -я, -ят, -и, двама овчари овчедушен, -шния(т), -шна, -шно, -шни овчи, овча, овче, овчи овъгля (се), -йш, -ят; овъглйх, -й; овъглйл; овъглен; овъглях,
______ 271__________________ -еше, -яхме, -яхте, -яха; овъглял, -ели овъглявам (се), -аш, -ат; овъгляване овържа, -еш, -ат; овързах, -а; овързал; овързан; овържех, -еше; овържел овързвам, -аш, -ат; овързване овършавам, -аш, -ат; овършаване овършея, -ееш, -еят; овършах, -а; овършал; овършан; овършеех, -ееше; овършеел оглавя, -йш, -ят; оглавих, -й; оглавйл; оглавен; оглавях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оглавял, -ели огладнЬя, -ееш, -еят; огладнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; огладнял,-ели; огладнеех, -ееше; огладнеел, -еели огладнявам, -аш, -ат; огладняване оглаждам, -аш, -ат; оглаждане огладя, -иш, -ят; оглйдих, -и; огладил; огладен; огладех, -еше; огладел оглася, -йш, -ят; огласйх, -й; огласйл; огласен; огласях, -toe, -яхме, -яхте, -яха; огласял, -ели огласявам, -аш, -ат; огласяване огласям, -яш, -ят; огласях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; огласял, -яли; огласян, -яни; огласящ, -ящи; огласяйки; огласяне Оглед, -а, -ът, -и, два огледа огледален, -лния(т), -лна, -лно, -лни огняр оглождя, -еш и -иш, -ят; оглозгах, -а и оглождих, -и; оглозгали оглождил; оглозган и оглОжден; оглождех, -еше; оглождел оглбждям, -яш, -ят; оглождях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оглОждял, -яли; оглОждян, -яни; оглОждящ, -ящи; оглождяйки; оглождяне оглупея, -ееш, -еят; оглупях, -я, -яхме, -яхте, -яха; оглупял, -ели; оглупеех,-ееше; оглупеел оглупявам, -аш, -ат; оглупяване оглуша, -йш, -ат; оглушйх, -й; оглушйл; оглушен; оглушах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; оглушал, -ели оглушея, -Оеш, -еят; оглушах, -а; оглушал; оглушеех, -ееше; оглушеел оглушйтелност, оглушителносттй оглушки мн. (правя си оглушки) огнебОрец, -а, -ът, -рци, двама огнебОрци огнен, -а, -о, -и огнеопйсност, огнеопасността огнепоклОнник, -а, -ът, -ци, двама огнепоклОнници огнестрелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни огнеструен, -уйния (т), -ушна, -уйно, -уйни огнеупорност, огнеупорността огняр, -я, -ят, -и, двама огняри
оголея оголея, -ееш, -еят; оголях, -я, -яхме, -яхте, -яха; оголял, -ели; оголеех, -ееше; оголеел оголя (се), -иш, -ят; оголих, -и; оголил; оголен; оголех, -еше; оголел оголявам, -аш, -ат; оголяване огблям, -яш, -ят; оголях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оголял, -яли; оголян, -яни; огблящ, -ящи; оголяйки; оголя не огорча, -йш, -ат; огорчих, -й; огорчйл; огорчен; огорчах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; огорчал, -ели ограбя, -иш, -ят; ограбих, -и; ограбил; ограбен; ограбех, -еше; ограбел оградя, -йш, -ят; оградйх, -й; оградйл; оградЬн; оградях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оградял, -ели ограждам, -аш, -ат; ограждане ограмотя, -йш, -ят; ограмотйх, -й; ограмотйл; ограмотен; ограмотях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ограмотял, -ели ограмотявам, -аш, -ат; ограмотяване огранича, -йш, -ат; ограничйх, -й; ограничйл; ограничен; ограничах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; ограничал, -ели ограничавам, -аш, -ат; ограничаване ограниченост, ограничеността огреба, -еш, -ат; огребах, -а; огребал; огребан; огребях, __________________ 272______ -еше, -яхме, -яхте, -яха; огребял, -ели огребвам, -аш, -ат; огребване огрев, -а, -ът огрея, -ееш, -еят; огрях, -я, -яхме, -яхте, -яха и огреях, -я; огрял, -ели и огреял, -еяли; огреех, -ееше; огреел огрйбка, -и огриза, -еш, -ат; огрйзах, -а; огрйзал; огрйзан; огризях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; огризял, -ели огрйзвам, -аш, -ат; огрйзване огрйзка, -и огромност, огромността огрубея, -ееш, -еят; огрубях, -я, -яхме, -яхте, -яха; огрубял, -ели; огрубеех, -ееше; огрубеел огрубя, -йш, -ят; огрубих, -й; огрубйл; огрубен; огрубях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; огрубял, -ели огрубявам, -аш, -ат; огрубяване огрубялост, огрубялостта огрявам, -аш, -ат; огряване огън, -я, -ят, огньове, два огъня одвенаречие одера (се), -еш, -ат; одрах, -а; одрал; одран; одерях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; одерял, -ели одеяло, одеяла одимя, -йш, -ят; одимйх, -й; одимйл; одимен; одимях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; одимял, -ели одимявам, -яваш, -яват одисея, одисеи
оженвам одобря, -йш, -ят; одобрих, -й; одобрйл; одобрен; одобрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; одобрял, -ели одобрявам, -аш, -ат; одобряване одращя, -еш и -иш, -ят; одрасках, -а и одращих, -и; одраскали одращил; одраскан и одращен; одращех, -еше; одращел одращям, -яш, -ят; одращях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; одращил, -яли; одращян, -яни; одращящ, -ящи; одращяйки; одращяне одремвам се и одрямвам се, -аш одремя се, -еш се, -ят се; одрямах се, одряма се; одрямал се; одряман; одремех се, -еше се; одремел се одрипавея, -ееш, -еят; одрипавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; одрипавял, -ели; одрипавеех, -ееше; одрипавеел одрипавявам, -аш, -ат; одрипавяване одухотвореност, одухотвореността одухотворя, -йш, -ят; одухотворйх, -й; одухотворйл; одухотворен; одухотворих, «еше, -яхме, -яхте, -яха; одухотворил, -ели одухотворявам, -аш, -ат; одухотворяване одушевеност, одушевеността 1Н+ одушевя, -иш, -ят; одушевих, -й; одушевйл; одушевен; одушевях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; одушевял, -ели одушевявам, -аш, -ат; одушевяване одър, -а, -ът, одри, два одъра одързостя (се), -йш, -ят; одързостйл; одързостен; одързостях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; одързостял, -ели одързостявам, -аш, -ат; одързостяване одъртея, -ееш, -еят; одъртях, -я, -яхме, -яхте, -яха; одъртял, -ели; одъртеех,-ееше; одъртеел одъртявам, -аш, -ат; одъртяване оедря, оедрявам-вж. уедря, уедрявам ожаднея, -ееш, -еят; ожаднях, -я, -яхме, -яхте, -яха; ожаднеех, -ееше; ожаднеел ожаднявам, -аш, -ат; ожадняване ожаря, -иш, -ят; ожарих, -и; ожарил; ожарен; ожарех, -еше; ожарел ожарям, -яш, -ят; ожарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; ожарял, -яли; ожарян, -яни; ожарящ, -ящи; ожаряйки; ожаряне оженя (се), -иш, -ят; ожених, -и; оженил; оженен; оженех, -еше; оженел оженвам (се) и ожънвам (се), -аш, -ат; оженване и ожънване
ожесточа ожесточа (се), -йш, -ат; ожесточих, -й; ожесточйл; ожесточен; ожесточах, -ахме, -ахте, -аха; ожесточал, -ели ожесточавам, -аш, -ат; ожесточаване ожесточеност, ожесточеността оживеност, оживеността оживея, -ееш, -еят; оживях, -я; оживял, -ели; оживеех, -ееше; оживеел оживотворя, -йш, -ят; оживотворйх, -й; оживотворйл; оживотворен; оживотворях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оживотворял, -ели оживотворявам, -аш, -ат; оживотворяване оживя (се), -йш, -ят; оживйх, -й; оживйл; оживен; оживях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оживял, -ели оживявам, -аш, -ат; оживяване ожулвам, -аш, -ат; ожулване ожуля (се), -иш, -ят; ожулих, -и; ожулил; ожулен; ожулех, -еше; ожулел ожулям (се), -яш, -ят; ожулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; ожулял, -яли; ожулян, -яни; ожулящ, -ящи; ожуляйки; ожуляне ожъднея еж. ожаднея ожъднявамвж. ожаднявам ожълтя (се), -йш, -ят; ожълтйх, -й; ожълтйл; ожълтен; ожълтях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ожълтял, -ели __________________274 ______ ожълтявам (се), -аш, -ат; ожълтяване озаглавя, -йш, -ят; озаглавйх, -й; озаглавйл; озаглавен; озаглавях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; озаглавял, -ели озаглавявам, -аш, -ат; озаглавяване озадача, -йш, -ат; озадачйх, -й; озадачйл; озадачен; озадачах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; озадачал, -ели озадачавам, -аш, -ат; озадачаване озадаченост, озадачеността озаря, -йш, -ят; озарйх, -й; озарйл; озарен; озарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; озарял, -ели озарявам, -аш, -ат; озаряване озверя (се), -йш, -ят; озверйх, -й; озверйл; озверен; озверях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; озверял, -ели озверявам, -аш, -ат; озверяване озвуча, -йш, -ат; озвучйх, -й; озвучйл; озвучен; озвучах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; озвучал, -ели озвучавам, -аш, -ат; озвучаване оздравея, -ееш, -еят; оздравях, -я, -яхме, -яхте, -яха; оздравял, -ели; оздравеех, -ееше; оздравеел оздравя, -йш, -ят; оздравйх, -й; оздравйл; оздравен; оздравях, -еше, -яхме, -яхте, -яха оздравявам, -аш, -ат; оздравяване
._____ 275 __________________ оздравим, -яш, -ят; оздравях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оздравял, -яли; оздравян, -яни; оздравящ, -ящи; оздравяйки; оздравяне озеленя, -йш, -ят; озелених, -й; озеленйл; озеленен; озеленях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; озеленял, -ели озеленявам, -аш, -ат; озеленяване оземля, -йш, -ят; оземлйх, -й; оземлйл; оземлен; оземлях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; оземлял, -ели оземлявам, -аш, -ат; оземляване озлобение и озлобление озлобеност, озлобеността озлобя (се), -йш, -ят; озлобйх; озлобйл; озлобен; озлобях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; озлобял, -ели озлобявам (се), -аш, -ат; озлобяване озлочестя, -йш, -ят; озлочестйх, -й; озлочестйл; озлочестен; озлочестях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; озлочестял, -ели озлочестявам, -аш, -ат; озлочестяване означй, -йш, -ат; означйх, -й; означйл; означен; означах, -feme, -ахме, -ахте, -аха; означал, -ели означавам, -аш, -ат; означаване озонй се, -еш се, -ат се; озовах ео, -й се; озовал се; озован; окалпазанявам озовях се, -feme се, -яхме се, -яхте се, -яха; озовял се, -ели се озовавам, -аш, -ат; озоваване озорвам, -аш, -ат; озорване озоря (се), -иш, -ят; озорих, -и; озорил; озорен; озорех, -еше; озорел озорям (се), -яш, -ят; озорях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; озорял, -яли; озбрян, -яни; озорящ, -ящи; озоряйки; озоряне озра се, -fem се, -ат се; озрях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; озрял се, -ели се озъбя се, -иш се, -ят се; озъбих се, -и се; озъбил се; озъбен; озъбех се, -еше се; озъбел се озъбям се, -яш се, -ят се; озъбях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; озъбял се, -яли се; озъбян, -яни; озъбящ се, -ящи се; озъбяйки се; озъбяне ок, ока, окът, окове, два ока ока, окй оказион, -а ,-ът, -и, два оказиона оказионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни окайвам, -аш, -ат; окайване окалвам, -аш, -ат; окалване окалпазаня, -йш, -ят; окалпазанйх, -й; окалпазанйл; окалпазанен; окалпазанях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окалпазанял, -ели окалпазанявам, -аш, -ат; окалпазаняване
окалям окалям, -яш, -ят; окалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; окалял, -яли; окалян, -яни; окалящ, -ящи; окаляйки; окаляне окамен&я, -ееш, -еят; окаменях, -я, -яхме, -яхте, -яха; окаменял, -ели; окаменеех, -ееше; окаменеел окаменявам, -аш, -ат окапя, -еш, -ят; окапах, -а; окапал; окапан; окапех, -еше; окапел окарикатуря, -йш, -ят; окарикатурйх, -й; окарикатурйл; окарикатурен; окарикатурях, -еше, -яхме; окарикатурял, -ели окарикатурявам, -аш, -ат; окарикатуряване окастря, -иш, -ят; окастрих, -и; окастрил; окастрен; окастрех, -еше, окастрел окастрям, -яш, -ят; окастрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; окастрял, -яли; окастрян, -яни; окастрящ, -ящи; окастряйки; окастряне окахъря (се), -йш, -ят; окахърйх, й; окахърйл; окахърен; окахърях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окахърял, -ели окахърявам (се), -аш, -ат окача, -йш, -ат; окачйх, -й; окачйл; окачен; окачах, -Ьше, -ахме, -ахте, -аха; окачал, -ели окачвам, -аш, -ат; окачване окачествя, -йш, -ят; окачествйх, -й; окачествйл; _________________ 276______ окачествен; окачествях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окачествял -ели окачествявам, -аш, -ат; окачествяване окая, окаеш, окаят; окаях, -я; окаял, -яли; окаех, -еше; окаел окаяник, -а, -ът, -ци окаяност, окаяността океан, -а, -ът, -и, два океана океанограф, -а, -ът, -и, двама океанографи океанолог, -а, -ът, -зи, двама океанолози окелавея, -ееш, -еят; окелавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; окелавял, -ели; окелавеех, -ееше; окелавеел окелавявам, -аш, -ат; окелавяване окепазя, -йш, -ят; окепазйх, -й; окепазйл; окепазен; окепазях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окепазял, -ели окепазявам, -аш, -ат; окепазяване окирливя, -йш, -ят; окирливйх, -й; о кирливил; окирливен; окирливях, -еше, -яхме, -яхте. -яха; окирливял, -£ли окирлйвям, -яш, -ят; окирлйвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; окирлйвял, -яли; окирлйвян, -яни; окирлйвящ, -ящи; окирлйвяйки; окирлйвяне окирливявам, -аш, -ат; окирливяване
______ 277__________________ окислител, -я, -ят, -и, два окислителя окисля, -йш, -ят; окислих, -й; окислйл; окислен; окислях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окислял, -ели окислявам, -аш, -ат; окисляване оклеветя, -йш, -ят; оклеветйх, -й; оклеветил; оклеветен; оклеветях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оклеветял, -ели оклеветявам, -аш, -ат; оклеветйване окЬ, очй окова, -еш, -ат; оковах, -а; оковал; окован; оковях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; оковял, -ели оков&вам, -аш, -ат; оковаване окЬвен, -вния(т), окдвна, -вни окЪвимн. ококдря, -иш, -ят; ококорих, -и; ококорил;ококорен;ококорех, -еше; ококорел окЬлия, околии окЬлност, околността Ьколо предлог околовръст наречие околовръстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни окЬлчест, -а, -о, -и окопйя, -еш, -ят; окопах, -а; окопал; окопан; окопаех, -еше; окопаел окЬпен, -пния(т), -пна, -пно, -нни окопйтвам, -аш, -ат; окопйтване окрилям окопйтя, -иш, -ят; окопйтих, -и; окопйтил; окопйтен; окопйтех, • -еше; окопйтел окосменост, окосмеността окосмявам се, -аш се, -ат се; окосмяване окосмя (се), -йш, -ят; окосмйх, -й; окосмйл; окосмен; окосмях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окосмял, -ели окося, -йш, -ят; окосйх, -й; окосйл; окосен; окосях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окосял, -ели окосявам, -аш, -ат; окосяване окочанея, -ееш, -еят; окочанях, -я, -яхме, -яхте, -яха; окочанял, -ели; окочанеех, -ееше; окочанеел окочанявам, -аш, -ат; вкочаняване окрайнина, -й окраставея, -ееш, -еят; окраставях, -я, -яхме, -яхте, -яха; окраставял, -ели; окраставеех, -ееше; окраставеел окраставявам, -аш, -ат; окраставяване окриленост, окрилеността окриля, -йш, -ят; окрилйх, -й; окрилйл; окрилен; окрилях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окрилял, -ели окрилявам, -аш, -ат; окриляване окрйлям, -яш, -ят; окрйлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; окрйлял,-яли; окрйлян, -яни; окрйлящ, -ящи; окрйляйки; окрйляне
окръг окръг, -а, -ът, окръзи, два окръга окръгля, -йш, -ят; окръглйх, -й; окръглйл; окръглен; окръглях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окръглял, -ели окръглявам, -аш, -ат; окръгляване окръглям, -яш, -ят; окръглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; окръглял, -яли; окръглян, -яни; окръглящ, -ящи; окръгляйки; окръгляне окръжа, -йш, -ат; окръжйх, -й; окръжйл; окръжен; окръжах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; окръжал, -ели окръжност, окръжността оксиженен, -нния(т), -нна, -нно, -нни оксиженйст, -а, -ът, -и, двама оксиженйсти октопод, -а, -ът, -и, два октопода окултен, -тния(т), -тна, -тно, -тни окултйзъм, -зма, -змът окултйст, -а, -ът, -и, двама окултйсти окуляр, -а, -ът, -и, два окуляра окумя (се), -иш, -ят; окумих, -и; окумил; окумен; окумех, -еше; окумел окумям (се), -яш, -ят; окумих, -и; окумил; окумен; окумех, -еше; окумел окупатор, -а, -ът, -и, двама окупатори окупационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни окупация, окупации __________________278______ окуража, -йш, -ат; окуражйх, -й; окуражйл; окуражен; окуражах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; окуражал, -ели окуражавам, -аш, -ат; окуражаване окуцея, -ееш, -еят; окуцях, -я, -яхме, -яхте, -яха; окуцял, -ели; окуцеех, -ееше; окуцеел окуця, -йш, -ят; окуцйх, -й; окуцйл; окуцен; окуцях, -бше, -яхме, -яхте, -яха; окуцял, -ели окуцявам, -аш, -ат; окуцяване окълва, -еш, -ат; окълвах, -а; окълвал; окълван; окълвях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окълвял, -ели окълвавам, -аш, -ат; окълваване окървавя, -йш, -ят; окървавйх, -й; окървавйл; окървавен; окървавях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окървавял, -ели окървавявам, -аш, -ат; окървавяване окървавям, -яш, -ят; окървавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; окървавял, -яли; окървавян, -яни; окървавящ, -ящи; окървавяйки; окървавяне окъртвам, -аш, -ат; окъртване окъртя, -иш, -ят; окъртих, -и; окъртил; окъртен; окъртех, -еше; окъртел окъртям, -яш, -ят; окъртях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; окъртял, -яли; окъртян, -яни; окъртящ, -ящи; окъртяйки; окъртяне
______ 279__________________ окъсея еж. укъсея окъсявам, -аш, -ат; окъсяване окъснея, -ееш, -еят; окъснях, -А, -яхме, -яхте, -яха; окъснял, -ели; окъснеех, -ееше; окъснеел окъснявам, -аш, -ат окьоравея, -ееш, -еят; окьоравях, -А, -яхме, -яхте, -яха; окьоравАл, -ели; окьоравеех, -ееше; окьоравеел окьоравя, -йш, -ят; окьоравйх, -й; окьоравйл; окьоравбн; окьоравях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; окьоравял, -ели окьоравявам, -аш, -ат; окьоравяване олеандър, -а, -ът, олеандри, два олеандъра олевея, -ееш, -еят; олевях, -А, -Ахме, -яхте, -яха; олевеех, -беше; олевеел олевявам, -аш, -ат; олевяване олекотя, -йш, -ят; олекотйх, -й; олекотйл; олекотен; олекотях, -бше, -яхме, -яхте, -яха; олекотял, -ели олекотявам, -аш, -ат; олекотяване олелия, олелии олепя, -йш, -ят; олепйх, -й; олепйл; олепен; олепях, -еше, ■Ахме, -яхте, -яха; олепял, -Али олбпям, -яш, -ят; олепях, -яше, •яхме, -яхте, -яха; олепял, -яли; олепян, -яни; олепящ, ■ящи; олепяйки; олбпяне олюлея се олея (се), -ееш, -еят; олАх, -я, -Ахме, -Ахте, -Аха; олАл, -ели; олАт, -ети; олеех, -ееше; олеел олйвам (се), -аш, -ат; олйване олигавя, -иш, -ят; олигавих, -и; олигавил; олигавен; олигавех, -еше; олигавел олигавям, -яш, -ят; олигавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; олигавял, -яли; олигавян, -яни; олигавящ, -ящи; олигавяйки; олигавяне олигархия, олигархии олйжа, -еш, -ат; олйзах, -а; олйзал; олйжех, -еше; олйжел олимпиада, олимпиади олио олисея, -ееш, -еят; олисАх, -я, -Ахме, -Ахте, -Аха; олисАл, -ели; олисеех; олисеел олисАвам, -аш, -ат; олисяване олицетворА, -йш, -Ат; олицетворйх, -й; олицетворил; олицетворен; олицетворАх, -еше, -Ахме, -яхте, -Аха; олицетворАл, -ели олицетворАвам, -аш, -ат; олицетворяване оловен, -вния(т), -вна, -вно, -вни оловнодобивен, -вния(т), -вна, -вно, -вни олтар, -а, -ът, -и, два олтара олюлея се, -ееш се, -еят се; олюлях се, -я се, -Ахме се, -Ахте се, -Аха се; олюлАл се, -ели се; олюлеех се, -ееше се; олюлбел се
олю дявам олюлявам, -аш, -ат; олюляване олюпвам, -аш, -ат; олюпване олюпя, -иш, -ят; олюпих, -и; олюпил; олюпен; олюпех, -еше; олюпел олющвам, -аш, -ат; олющване олющя, -иш, -ят; олющих, -и; олющил; олющен; олющех, -еше; олющел омаен, омайния(т), омайна, омайно, омайни омажа (се), -еш, -ат; омазах, -а; омазал; омазан; омажех, -еше; омажел омазвам, -аш, -ат; омкзване омайник, -а, -ът, -ци, двама омайници омййност, омайността омалея, -ееш, -еят; омалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; омалял, -ели; омалеех, -ееше; омалеел омаловажа, -йш, -ат; омаловажйх, -й; омаловажйл; омаловажен; омаловажах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; омаловажал, -ели омаловажавам, -аш, -ат; омаловажаване омаломощея, -ееш, -еят; омаломощях, -я, -яхме, -яхте, -яха; омаломощял, -ели; омаломоиюех, -ееше; омаломощеел омаломощавам, -аш, -ат; омаломощаване омаломощя, -йш, -ят; омаломощйх, -й; омаломогцйл; омаломощен; 280 омаломощях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; омаломощял, -ели омаля, -йш, -ят; омалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; омалял, -ели омалявам, -аш, -ат; омаляване омаскаря, -йш, -ят; омаскарйх, -й; омаскарйл; омаскарен; омаскарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; омаскарял, -ели омаскарявам (се), -аш, -ат; омаскаряване омасля, -йш, -ят; омаслйх, -и; омаслйл; омаслен; омаслях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; омаслял, -ели омаслявам, -аш, -ат; омасляване омая, -та омая, -аеш, -аят; омаях, -ая; омаял, -аяли; омаян; омаех, -еше; омаел омекотя, -йш, -ят; омекотих, -й; омекотйл; омекотен; омекотях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; омекотял, -ели омекотявам, -аш, -ат омекна, -йш, -ат; омекчйх, -й; омекчйл; омекчЬн; омекнах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; омекнал, -ели омекчавам, -аш, -ат; омекчаване омилея, -ееш, -еят; омилях, -я, -яхме, -яхте, -яха; омилял, -ели; омилеех, -ееше; омилеел омилостивя, -йш, -ят; омилостивйх, -й;
______ 281__________________ омилостивйл; омилостивен; омилостивях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; омилостивял, -ели омилостивявам, -аш, -ат; омилостивяване омилявам, -аш, -ат; омиляване омировски, -а, -о, -и омиротворявам, -аш, -ат; омиротворяване омдкря (се), -иш, -ят; омокрих, -и; омокрил; омокрен; омокрех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; омокрел, -ели омокрям (се), -яш, -ят; омокрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; омокрял, -яли; омокрян, -яни; омокрящ, -ящи; омокряйки; омокряне омонймен, -мна, -мно, -мни омотавам, -аш, -ат; омотаване омотая, -аеш, -аят; омотах, -а; омотал; омотан; омотаех, -еше; омотаел омъдря се, -иш се; омъдрих се, -и се; омъдрил се; омъдрен; омъдрех се, -еше се; омъдрел се омъдрям се, -яш се, -ят се; омъдрях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; омъдрял се, •яли се; омъдрящ се, -ящи се; омъдряйки се; омъдряне омърся, -йш, -ят; омърсих, -й; омърсил; омърсен; омърсях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; омърсял, -ели омърсявам, -аш, -ат; омърсяване опазя омършавея, -ееш, -еят; омършавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; омършавял, -ели; омършавеех, -ееше; омършавеел омършавявам, -аш, -ат; омършавяване онакъв, онакава, онакова, онакива онасловя, -йш, -ят; онасловйх, -й; онасловйл; онасловен; онас ловях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; онасловял, -ели онасловявам, -аш, -ат; онасловяване онасловям, -яш, -ят; онас ловях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; онасловял, -яли; онасл овян, -яни; онасловящ, -ящи; онаслЬвяйки; онасловяне ондулация, ондулации оневиня, -йш, -ят; оневиних, -й; оневинил; оневинен; оневинях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оневинял, -ели оневинявам, -аш, -ат; оневиняване онемявам, -аш, -ат; онемяване онзи, онази, онова, онези и оня онзиденшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни онколог, -а, -ът, -зи, двама онколози оня, оная, онова (онуй), онйя и онзи опазвам, -аш, -ат; опазване опазя, -иш, -ят; опазих, -и; опазил; опазен; опазех, -еше; опазел
опак опак, -а, -о, -и опаки ср., -то опаковка, опаковки опаковъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни опаля, -иш, -ят; опалих, -и; опалил; опален; опалех, -еше; опалел опалям, -яш, -ят; опалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; опалял, -яли; опалян, -яни; опалящ, -ящи; опаляйки; опаляне опарвам (се), -аш, -ат; опарване опаря (се), -иш, -ят; опарих, -и; опарил; опарен; опйрех, -еше; опарел опарям (се), -яш, -ят; опарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; опарял, -яли; опарян, -яни; опарящ, -ящи; опйряйки; опаряне опасност, опасността опасявам се, -аш се, -ат се; опасяване опека, опечеш, опече, опекат; опекох, опече, опекохме, опекохте, опекоха; опекъл, -кла, -кло, -кли; опечен; опечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; опечал, -ели опепеля, -йш, -ят; опепелйх, -й; опепелйл; опепелен; опепелях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опепелял, -ели опепелявам, -аш, -ат; опепеляване оператйвност, оперативността __________________ 282_______ операционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни операция, операции опервам (се), -аш, -ат; оперване оперен, -а, -о, -и оперен, -рния(т), -рна, -рно, -рни опереност, опереността оперя (се), -иш, -ят; оперих, -и; оперил; оперен; оперех, -еше; оперел опетня, -йш, -ят; опетнйх, -й; опетнйл; опетнен; опетнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опетнял, -ели опетнявам, -аш, -ат; опетняване опечаленост, опечалеността опечаля, -йш, -ят; опечалйх, -й; опечалйл; опечален; опечалях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опечалял, -ели опечалявам, -аш, -ат; опечаляване опея, опееш, опеят; опях, опя, -яхме, -яхте, -яха; опял, -ели; опян, -ени и опят, -ети; опеех, -ееше; опеел опиат, -а, -ът, -и, два опиата опйлвам, -аш, -ат; опйлване опиля, -йш, -ят; опилйх, -й; опилйл; опилен; опилях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опилял, -ели опипом наречие опйрам се, -аш се, -ат се; опйране опитомя, -йш, -ят; опитомйх, -й; опитомйл; опитомен;
283 опитомях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опитомял, -ели опитомявам, -аш, -ат; опитомяване опиум, -а, -ът, -и, два опиума и опий, -ия, -ият опичам, -аш, -ат; опйчане опияня, -йш, -ят; опиянйх, -й; опиянях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опиянял,-ели опиянявам, -аш, -ат; опияняване оплевя, -йш, -ят; оплевйх, -й; оплевйл; оплевен; оплевях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оплевял, -ели оплевявам, -аш, -ат; оплевяване оплешивея, -ееш, -еят; оплешивях, -я, -яхме, -яхте, -яха; оплешивял, -ели; оплешивеех, -ееше; оплешивеел оплешивявам, -аш, -ат; оплешивяване оплодотворя, -йш, -ят; оплодотворйх, -й; оплодотворйл; оплодотворен; оплодотворях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оплодотворял, -ели оплодотворявам, -аш, -ат; оплодотворяване оплодя, -йш, -ят; оплодих, -й; оплодйл; оплоден; оплодях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оплодял, -ели оплодявам, -аш, -ат; оплодяване оплътня вж. уплътня опомням оплюя, -юеш, -юят; оплюх, -ю; оплюл; оплют; о плюех, -юеше; оплюел оповестя, -йш, -ят; оповестйх, -й; оповестйл; оповестен; оповестях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оповестял, -ели оповестявам, -аш, -ат; оповестяване опожаря, -йш, -ят; опожарйх, -й; опожарйл; опожарен; опожарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опожарял, -ели опожарявам, -аш, -ат; опожаряване опозиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни опозйция, 0П03ЙЦИИ опозоря, -йш, -ят; опозорйх, -й; опозорйл; опозорен; опозорях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опозорял, -ели опозорявам, -аш, -ат оползотворя, -йш, -ят; оползотворих, -й; оползотворил; оползотворен; оползотворях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оползотворял, -ели оползотворявам, -аш, -ат; оползотворяване опомня, -иш, -ят; опомних, -и; опомнил; опомнен; опомнех, -еше; опомнел опомням (се), -яш, -ят; опомнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; опЬмнял, -яли; опомнящ, -ящи; опомняйки; опомняне
опопя опопя (се), -иш, -ят; опопил; опопен; опопех, -еше; опопел опопям, -яш, -ят; опопях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; опопял, -яли; опопян, -яни; опопящ, -ящи; опопяйки; опопяне опороча, -йш, -ат; опорочих, -й; опорочйл, опорочен; опорочах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; опорочал, -ели опортюнйзъм, -зма, -змът опортюнйст, -а, -ът, -и, двама опортюнйсти опошля, -йш, -ят; опошлйх, -й; опошлйл; опошлен; опошлях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опошлял, -ели опошлявам, -аш, -ат; опошляване опощвам, -аш, -ат; опощване опощя, -иш, -ят; опощих, -и; опощил; опощен; опощех, -еше; опощел опоявам, -аш, -ат; опояване опра (се), -еш, -ат; опрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; опрял, -ели; опрян, -ени оправдавам (се), -аш, -ат оправдателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни оправен, -а, -о, -и оправен, -вния(т), -вна, -вно, -вни оправйя, оправии оправя (се), -иш, -ят; оправих, -и; оправил; опрйвен; оправех,-еше; опрйвел оправям (се), -яш, -ят; оправях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оправял, -яли; оправян, -яни; _________________ 284_______ оправящ, -ящи; оправяйки; оправяне опразвам, -аш, -ат; опразване опразня, -иш, -ят; опразнил; опразнен; опразнех, -еше; опразнел опразням, -яш, -ят; опразнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; опразнял, -яли; опразнян, -яни; опразнящ, -ящи; опразняйки; опразняне опрасвам, -аш, -ат; опрасване опрася (се), -иш, -ят; опрасих, -и; опрасил; опрасен; опрасех, -еше; опрасел, -ели опреда, -еш, опреде, -ат; опредох, опреде, опредохме, -охте, -оха; опрел; опреден; опредях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опредял, -ели определеност, определеността определя (се), -йш, -ят; определйх, -й; определйл; определен; определях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; определял, -ели определям, -яш, -ят; определях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; определял, -яли; определян, -яни; определящ, -ящи; определяйки; определяне опредметя, -йш, -ят; опредметйх, -й, опредметйл; опредметен; опредметях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опредметйл, -ели опредметявам, -аш, -ат; опредметяване
______ 285___________________ опресня, -йш, -ят; опреснйх, -й; опреснйл; опреснен; опреснях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опреснял, -ели опреснявам, -аш, -ат; опресняване оприлича (се), -йш, -ат; оприличйл; оприличен; оприличах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; оприличал, -ели оприличавам, -аш, -ат; оприличаване опровергавам, -аш, -ат; опровергаване опровергая, -аеш, -аят; опровергах, -а; опровергал; опроверган;опровергаех, -аеше; опровергаел опропастя, -йш, -ят; опропастйх, -й; опропастйл; опропастен; опропастях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; опропастял, -ели опропастявам, -аш, -ат; опропастяване опростя, -&еш, -еят; опросях, -я, -яхме, -яхте, -яха; опросял, -ели; опросеех, -ееше; опросеел опростея, -ееш, -еят; опростях, -я, -яхме, -яхте, -яха; опростял, -ели; опростеех, -ееше; опростеел опростя, -йш, -ят; опростйх, -й; опростил; опростен; опростях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; опростял, -ели опростявам, -аш, -ат; опростяване опустея опросявам, -аш, -ат; опросяване опротивея, -ееш, -еят; опротивях, -я, -яхме, -яхте, -яха; опротивял, -ели; опротивеех, -ееше; опротивеел опротивявам, -аш, -ат; опротивяване опружа, -иш, -ат; опружих, -и; опружил; опружен; опружех, -еше; опружел опружвам, -аш, -ат; опружване опръстеня, -йш, -ят; опръстенйх, -й; опръстенйл; опръстенен; опръстенях, -&ше, -яхме, -яхте, -яха; опръстеня л, -ели опръстенявам, -аш, -ат; опръстеняване оптимален, -лния(т), -лна, -лно, -лни оптимйзъм, -зма, -змът оптимйст, -а, -ът, -и, двама оптимйсти оптйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни опуля (се), -иш, -ят; опулих, -и; опулил; опулен; опулех, -еше; опулел опулям (се), -яш, -ят; опулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; опулял, -яли; опулящ, -ящи; опуляйки; опуляне опус, -а, -ът, -и, два опуса опустея, -ееш, -еят; опустях, -я, -яхме, -яхте, -яха; опустял, -ели; опустеех, -ееше; опустеел
опустоша опустоша, -йш, -ат; опустоших, -й; опустошил; опустошен; опустошах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; опустошал, -ели опустошавам, -аш, -ат; опустошаване опустошйтел, -я, -ят, -и, двама опустошйтели опустошйтелност, опустошителността опустявам, -аш, -ат; опустяване опълченец, -а, -ът, -нци, двама опълченци опънатост, опънатостта опърля, -иш, -ят; опърлих, -и; опърлил; опърлен; опърлех, -еше; опърлел опърлям, -яш, -ят; опърлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; опърлял, -яли; опърлян, -яни; опърлящ, -ящи; опърляйки; опърляне опърничав, -а, -о, -и опърничавост, опърничавостта опърпаност, опърпаността опявам, -аш, -ат; опяване ора, ореш, орат; орах, -а; орал; оран; орях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; орял, -ели; орящ, -ящи; орейки; оране оразмеря, -йш, -ят; оразмерих, -й; оразмерйл; оразмерен; оразмерях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оразмерял, -ели оразмерявам, -аш, -ат; оразмеряване оранж., орантй оранжерйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни __________________286______ оранжерия, оранжерии оратория, оратории ораторствам, -аш, -ат; ораторстване оргазъм, -а, -ът, оргазми, два оргазъма организационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни организационно-методически организация, организации организйраност, организираността органйзъм, -зма, -змът, -зми, два органйзъма органйст, -а, -ът, -и, двама органйсти органйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни оргия, оргии ордьовър, -а, -ът, ордьоври, два ордьовъра орева, -еш, -ат; оревах, -а; оревал; ореван; оревях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оревял, -ели оревавам, -аш, -ат; ореваване оредея, -ееш, -еят; оредях, -я, -яхме, -яхте, -яха; оредял, -ели; оредеех, -ееше; оредеел оредявам, -аш, -ат; оредяване орежа, -еш, -ат; орязах, -а; орязал; орязан; орежех, -еше; орежел орезиля, -йш, -ят; орезилйх, -й; орезилйл; орезилен; орезилях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; орезилял, -ели орезилявам, -аш, -ат; орезиляване
осведомител орелеф, -а, -ът, -и, два орелефа ореол, -а, -ът, -и, два ореола ореховка,ореховки оригиналност, оригиналността ориента лйзъм, -зма, -змът ориенталйст, -а, -ът, -и, двама ориенталйсти ориентация, ориентации ориентировка, ориентировки ориентировъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни орйз, -а, -ът оризар, -я, -ят, -и,двама оризари оризопроизводйтел, -я, -ят, -и, двама оризопроизводйтели дрисж., ориста орисия, орисии оркестрант, -а, -ът, -и, двама оркестранти оркестрация, оркестрации оркестровка, оркестрЬвки оркестър, -а, -ът, оркестри, два оркестъра дрлов и орлов, -а, -о, -и орляк, -а, -ът, -ци,два орляка орнамент, -а, -ът, -и, два орнамента орнаментация, орнаментации орнаментен, -тния(т), -тна, -тно, -тни орнаментовка, орнаментовки орнитолог, -а, -ът, -зи, двама орнитолози орнитоложки, -а, -о, -и орография, орографии орднвам, -аш, -ат; орйнване ордня (се), -иш, -ят; ороних, -и; ОрЬнил; оронен; оронех, -еше; орднел (зърна) орося, -иш, -ят; оросих, -и; оросйл; оросен; оросях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оросял, -ели оросявам, -аш, -ат; оросяване ортографски, -а, -о, -и ортодоксален, -лния(т), -лна, -лно, -лни ортодоксалност, ортодоксалността ортопед, -а, -ът, -и, двама ортопеди ортопедйст, -а, -ът, -и, двама ортопедйсти орхидеен, -ейния(т), орхидейна, -о, -и орхидея, орхидеи оръдеен, оръдейна, -о, -и оръжеен, -ейния(т), оръжейна, -о, -и ос ж., оста, оси оса, оси осакатея, -ееш, -еят; осакатях, -я, -яхме, -яхте, -яха; осакатял, -ели; осакатен; осакатеех, -ееше; осакатеел осакатя, -йш, -ят; осакатйх, -й; осакатйл; осакатен; осакатях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осакатял, -ели осакатявам, -аш, -ат; осакатяване осанна наречие осапунявам, -аш, -ат; осапуняване осведоменост, осведомеността осведомител, -я, -ят, -и, двама осведомйтели
осведомя осведомя (се), -йш, -ят; осведомих, -й; осведомйл; осведомен; осведомях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осведомял, -ели осведомявам, -аш, -ат; осведомяване освежа, -йш, -ат; освежйх, -й; освежйл; освежен; освежах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; освежал, -ели освежавам, -аш, -ат; освежаване освестя (се), -йш, -ят; освестйх, -й; освестйл; освестен; освестях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; освестял, -ели освестявам, -аш, -ат; освестяване осветля (се), -йш, -ят; осветлйх, -й; осветлйл; осветлен; осветлях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осветлял, -ели осветлявам, -аш, -ат; осветляване осветя, -йш, -ят; осветйх, -й; осветйл; осветен; осветях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осветял, -ели осветявам, -аш, -ат; осветяване освидетелствам, -аш, -ат; освидетелстване освирепея, -ееш, -еят; освирепях, -я, -яхме, -яхте, -яха; освирепял, -ели; освирепеех, -ееше; освирепеел освирепявам, -аш, -ат; освирепяване освободйтел, -я, -ят, -и, двама освободйтели; освободйтелю! -________________ 288______ освободя (се), -йш, -ят; освободйх, -й; освободйл; освободен; освободях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; освободял, -ели освобождавам, -аш, -ат; освобождаване освобождение, -ия оседлая, -аеш, -аят; оседлах, -а; оседлал; оседлан; оседлаех, -аеше; оседлаел осезаемост, осезаемостта осезателност, осезателносттй осейвам, -аш, -ат; осейване осем, осемте, осемтях (ос map.) осемгодишен, -шния(т), осемгодйшна, -шно, -шни осемдесет, осемдесетте, осемдесеттях (остар.) осемдесетгодйшен, -шния (т), осемдесетгодйшна, -шно, -шни осеммесечен, -чния(т), осеммесечна, -чно, -чни осемнайсет, осемнайсетте и осемнайсеттях (остар.) и осемнадесет осемнайсетгодйшен, -шния (т), осемнайсетгодйшна, -шно, -шни и осемнадесетгодйшен осеня, -йш, -ят; осенйх, -й; осенйл; осенен; осенях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осенял, -ели осенявам, -аш, -ат; осеняване осеням, -яш, -ят; осенях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; осенял, -яли; осенян, -яни; осенящ, -ящи; осеняйки; осеняне
______ 289 __________________ осея, осееш, осеят; осях, -я, -яхме, -яхте, -яха; осял, -ели и осеял, -еяли; осян, -ени, осят, -ети и осеян, -еяни; осеех, -ееше; осеел беи, ося, осе, оси (осе гнездо) осигурител, -я, -ят, -и, двама осигурители осигурителен, -лния(т), осигурителна, -лно, -лни осигуровка, осигуровки осигуря, -йш, -ят; осигурих, -й; осигурйл; осигурен; осигурях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; осигурял, -ели осигурявам, -аш, -ат осйлест, -а, -о, -и осиновител, -я, -ят, -и, двама осиновйтели осиновя, -йш, -ят; осиновйх, -й; осиновйл; осиновен; осиновях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; осиновял, -ели осиновявам, -аш, -ат; осиновяване осиромашавам, -аш, -ат; осиромашаване осиромашея, -ееш, -еят; осиромашах, -а; осиромашал; осиромашеех, -ееше; осиромашеел осиротея, -ееш, -еят; осиротях, -я; осиротял, -ели; осиротеех, ♦беше; осиротеел осиротя, -йш, -ят; осиротйх, -й; осиротйл; осиротях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осиротял, •ели 1‘Р оскъпнея осиротявам, -аш, -ат; осиротяване оскандаля, -йш, -ят; оскандалйх, -й; оскандалйл; оскандален; оскандалях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; оскандалял, -ели оскандалявам, -аш, -ат; оскандаляване осквернйтел, -я, -ят, -и, двама осквернители оскверня, -йш, -ят; осквернйх, -й; осквернйл; осквернен; осквернях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осквернял, -ели осквернявам, -аш, -ат; оскверняване оскотея, -ееш, -еят; оскотях, -я, -яхме, -яхте, -яха; оскотял, -ели; оскотеех,-ееше; оскотеел оскотявам, -аш, -ат; оскотяване оскрежа, -йш, -ат; оскрежйх, -й; оскрежйл; оскрежен; оскрежах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; оскрежал, -ели оскрежавам, -аш, -ат; оскрежаване оскреженост, оскрежеността оскубвам, -аш, -ат; оскубване оскубя, -еш, -ят; оскубах, -а; оскубал; оскубан; оскубех, -еше; оскубел оскъдност, оскъдността оскъпнея, -ееш, -еят; оскъпнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; оскъпнял, -ели; оскъпнеех, -ееше; оскъпнеел
оскъпнявам оскъпнявам, -аш, -ат; оскъпняване оскъпя, -йш, -ят; оскъпих, -й; оскъпйл; оскъпен; оскъпях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оскъпял, -ели оскъпявам, -аш, -ат; оскъпяване оскърбйтел, -я, -ят, -и, двама оскърбйтели оскърбя (се), -йш, -ят; оскърбйх, -й; оскърбйл; оскърбен; оскърбях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оскърбял, -ели оскърбявам, -аш, -ат; оскърбяване ослабя, -иш, -ят; ослабих, -и; ослабил; ослабен; ослабех, -еше; ослйбел ослабям, -яш, -ят; ослабях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; ослабял, -яли; ослабящ, -ящи; ослабяйки; ослабяне осланя, -йш, -ят; осланих, -й; осланйл; осланен; осланях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; k осланял, -ели осланявам, -аш, -ат; осланяване осланям се, -яш се, -ят се; осланях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; осланял се, -яли се; осланян, -яни; осланящ се, -ящи се; осланяйки се; осланяне ослепея, -ееш, -еят; ослепях, -я, -яхме, -яхте, -яха; ослепял, -ели; ослепеех,-ееше; ослепеел 290______ ослепйтелност, ослепителността ослепя, -йш, -ят; ослепйх, -й; ослепйл; ослепен; ослепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ослепял, -ели ослепявам, -аш, -ат; ослепяване осмеля се, -йш се, -ят се; осмелйх се, -й се; осмелйл се; осмелях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; осмелял се, -ели се осмелявам се, -аш се, -ат се; осмеляване осмея, -ееш, -еят; осмях, -я, -яхме, -яхте, -яха; осмял, -ели; осмян, -ени и осмят, -ети; осмеех, -ееше; осмеел осмйнафинал, -а, -ът, -и, два осмйнафинала осмйсля, -иш, -ят; осмйслих, -и; осмйслил; осмйслен; осмйслех, -еше; осмйслел осмйслям, -яш, -ят; осмйслях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; осмйслял, -яли; осмйслящ, -ящи; осмйсляйки; осмйсляне осмоля, -йш, -ят; осмолйх, -й; осмолйл; осмолен; осмолях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осмолял, -ели осмолявам, -аш, -ат; осмоляване осмостенник, -а, -ът, -ци, два осмостенника оснежа, -йш, -ат; оснежйх, -й; оснежйл; оснежен; оснежах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; оснежал, -ели
____ 291 _______________ основа, -Ьш, -ат; основах, -а; основал; основан; основях, •bine, -яхме, -яхте, -яха; основял, -ели основавам, -аш, -ат; основаване основател, -я, -ят, -и, двама основатели основателност, основателността особен, -ния(т), -на, -но, -ни особеност, особеността, особености особняк, -а, -ът, -ци, двама особняци осоля, -йш, -ят; осолйх, -й; осолйл; осолен; осолях, -еше, йхме, -яхте, -яха; осолял, гли осолявам, -аш, -ат; осоляване оснОрвам, -аш, -ат; оспорване оспоря, -иш, -ят; оспорих, -и; оспорил; оспорен; оспорех, ■еше; оспорел осромотя, -йш, -ят; осрамотйх, й; осрамотйл; осрамотен; осрамотях, -еше, -яхме, -яхте, Аха; осрамотял, -ели ограмотявам, -аш, -ат осрОмя, -иш, -ят; осрамих, -и; осрамил; осрамен; осрамех, nine; осрамел ограмям, -яш, -ят; осрамях, •ихме, -яхте, -яха; осрамял, или; осрймян, -яни; осрамягц, н ши; осрамяйки; осрамяне ос|н»бря, -йш, -ят; осребрйх, -й; (icpt’tipiui, осребрен; осребрях, «чие, яхме, -яхте, -яха; о< ребрйл, -<зли остъкля осребрявам, -аш, -ат; осребряване осребрям, -яш, -ят; осребрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; осребрял, -яли; осребрян, -яни; осребрящ, -ящи; осребряйки; осребряне осредня, -йш, -ят; осреднйх, -й; осреднйл; осреднен; осреднях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осреднял, -ели осреднявам, -аш, -ат оставка, оставки оставя (се), -иш, -ят; оставих, -и; оставил; оставен; оставех, -еше; оставел оставям (се), -яш, -ят; оставях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оставял, -яли; оставян, -яни; оставящ, -ящи; оставяйки; оставяне остарея, -ееш, -еят; остарях, -я, -яхме, -яхте, -яха; остарял, -ели; остареех,-ееше; остареел остарявам, -аш, -ат; остаряване остатък, -а, -ът, -ци, два остатъка остракйзъм, -зма, -змът остров, -а, -ът, -и, два острова островръх, островърха, -о, -и острозъб, -а, -о, -и остроумност, остроумността остря, -иш, -ят; острих, -и; острил; острен; острех, -еше; острел остъкля, -йш, -ят; остъклйх, -й; остъклйл; остъклен; остъклях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; остъклял, -ели
остъклявам остъклявам, -аш, -ат остър, -трия (т), остра, -тро, -три остъргвам, -аш, -ат; остъргване остържа, -еш, -ат; остъргах, -а; остъргал; остърган; остържех, -еше; остържел осуетя, -йш, -ят; осуетих, -й; осуетйл; осуетен; осуетях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осуетял, -ели осуетявам, -аш, -ат; осуетяване осчетоводя, -йш, -ят; осчетоводйх, -й; осчетоводйл; осчетоводен; осчетоводях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осчетоводял, -ели осчетоводявам, -аш, -ат; осчетоводяване осъдйтелност, осъдителността осъдя, -иш, -ят; осъдих, -и; осъдил; осъден; осъдех, -еше; осъдел осъждам, -аш, -ат; осъждане осъзнавам, -аш, -ат; осъзнаване осъзная, -аеш, -аят; осъзнах, -а; осъзнал; осъзнат; осъзнаех, -аеше; осъзнаел осъществя, -йш, -ят; осъществйх, -й; осъществйл; осъществен; осъществях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; осъществял, -ели осъществявам, -аш, -ат осявам, -аш, -ат; осяване от- (представката от- се пише с т във всички думи, образувани с нея} отбележа, -иш, -ат; отбелязах, -а; отбелязал; отбелязан; отбележех, -еше; отбележел отбелязвам, -аш, -ат; отбелязване отбив, -а, -ът, -и, два отбива отбйя (се), -йеш, -йят; отбйх, -й; отбйл; отбйт; отбиех, -йеше; отбйел отблагодаря (се), -йш, -ят; отблагодарйх, -й; отблагодарйл; отблагодарен; отблагодарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отблагодарял, -ели отблйзонаречие отблясък, -а, -ът, отблясъци, два отблясъка отбой, -оя, -оят, отбои, два отбоя отболй ме; отболя ме; отболял ме, -ели ме; отболеше ме отбрадя, -йш, -ят; отбрадйх, -й; отбрадйл; отбрадЬн; отбрадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отбрадя л, -ели отбраждам, -аш, -ат; отбраждане отбраня, -йш, -ят; отбранйх, -й; отбранйл; отбранен; отбранях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отбранял, -ели отбранявам, -аш, -ат отброя, -ойш, -оят; отбройх, -ой; отброил; отброен; отброях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отброял, -ели отброявам, -аш, -ат отбруля, -иш, -ят; отбрулих, -и; отбрулил; отбрулен; отбрулех, -еше; отбрулел отбрулям, -яш, -ят; отбрулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отбрулял, -яли; отбрулян, -яни; отбрулящ, -ящи; отбруляйки; отбруляне
___ 293 __________________ отбулвам, -аш, -ат; отбулване отбуля, -иш, -ят; отбулих, -и; отбулил; отбулен; отбулех, еше; отбулел отбйгвам, -аш, -ат; отбягване отбягна, -бегнеш, -бегнем, -бегнете, -бягнат; отбягнах, -а; отбягнал, -бегнели; отбягнат; отбйгнех, -еше; отбегнел отваля, -йш, -ят; отвалйх, -й; отналйл; отвален; отвалях, •hue, -яхме, -яхте, -яха; отвалял, -ели отвалям, -яш, -ят; отвалях, -я; отвйлял, -яли; отвалян, -яни; отвалящ, -ящи; отваляйки; отваляне отнйрям, -яш, -ят; отварях, •яше, -яхме, -яхте, -яха; отвйрял, -яли; отварян,-яни; отвйрящ, -ящи; отваряйки; отвйряне отведа, -еш, -ат; отведох, -веде, водохме, -ведохте, -ведоха; отвел; отведен; отведях, -еше, йхме, -яхте, -яха; отведял, бли отвеждам, -аш, -ат; отвеждане отведнъж наречие от в Оки (отвеки веков) наречие отнйргнати отвъргнат отперствие и отвърствие отвертка, -и ответен, -тния(т), -тна, -тно, -тни ответност, ответносттй 1ггпйтствен, -на, -но, -ни отвея, -ееш, -еят; отвях, -я, йхме, -яхте, -яха и отвеях, о>|, -сяхме, -еяхте, -еяха; отвъден отвял и отвеял; отвян, -ени, отвят, -ети и отвеян, -еяни; отвеех, -ееше; отвеел отвйнтя, -иш, -ят; отвйнтих, -и; отвйнтил; отвйнтен; отвйнтех, -еше; отвйнтел отвисоко наречие отвлека, -чеш, отвлече, -кат; отвлякох, -влече, -влякохме, -кохте, -коха; отвлякъл, -влекли; отвлечен; отвлечах, -еше; отвлечал отвлеченост, отвлечеността отвод, -а, -ът, -и, два отвода отводня, -йш, -ят; отводнйх, -й; отводнйл; отводнен; отводнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отводнял, -ели отводнявам, -аш, -ат; отводняване отвозя, -иш, -ят; отвбзих, -и; отвозил; отвбзен; отвбзех, -еше; отвбзел отвореност, отвореността отворя, -иш, -ят; отворих, -и; отворил; отвЬрен; отворех, -еше; отворел отвратеност, отвратеносттй отвратйтелност, отвратителността отвратя (се), -йш, -ят; отвратих, -й; отвратйл; отвратен; отвратях, -&ше, -яхме, -яхте, -яха; отвратял, -ели отвращение отвред наречие отвсякъде наречие отвъд наречие отвъден, -дна, -дно, -дни
отвън отвън и отвънка наречие отвъргнати отвергнат, -а, -о, -и отвърдея, -ееш, -еят; отвърдях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отвърдял, -ели; отвърдеех; -ееше; отвърдеел, -еели отвърдявам, -аш, -ат; отвърдяване отвържа, -еш, -ат; отвързах, -а; отвързал; отвързан; отвържех,-еше; отвържел отвързвам, -аш, -ат; отвързване отвърстие и отверстие, -ия отвъртя, -йш, -ят; отвъртях, -я; отвъртял, -ели; отвъртян, -ени; отвъртях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отвъртял, -ели отвъртявам, -аш, -ат; отвъртяване отвътре наречие отвявам, -аш, -ат; отвиване отгадавам, -аш, -ат; отгадаване отгадая, -аеш, -аят; отгадах, -а; отгадал; отгадан; отгадаех, -аеше; отгадйел отглася, -йш, -ят; отгласйх, -й; отгласйл; отгласЬн; отгласях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отгласял, -ели отгласям, -яш, -ят; отглйсях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отгласял,-яли; отгласящ, -ящи; отгласяйки; отгласяне отговарям, -яш, -ят; отговарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отговарял, -яли; отговарящ, -ящи; отговаряйки; отговаряне __________________ 294______ отговея, -ееш, -еят; отговях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отговял, -ели; отговеех, -ееше; отговеел отговор, -а, -ът, -и, два отговора отговорност, отговорността отговоря, -иш, -ят; отговорих, -и; отговорил; отговорен; отговорех, -еше; отговорел отговявам, -аш, -ат; отговяване отгоре наречие отгърдя, -иш, -ят; отгърдих, -и; отгърдил; отгърден; отгърдех, -еше; отгърдел отгърмя, -йш, -ят; отгърмях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отгърмял, -ели отгърмявам, -аш, -ат отдавна наречие отдалеко, отдалеч и отдалече наречие отдалеча, -йш, -ат; отдалечйх, -й; отдалечйл; отдалечен; отдалечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; отдалечал, -ели отдалеченост, отдалечеността отдел, -а, -ът, -и, два отдела отделеност, отделеността отделя, -йш, -ят; отделйх, -й; отделил; отделен; отделях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отделял, -ели отделям (се), -яш, -ят; отделях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отделял, -яли; отделян, -яни; отделящ, -ящи; отделяйки; отделяне отдйре наречие отдолу наречие отдръпвам (се), -аш, -ат
______ 295__________________ отдън предлог отдявам, -аш, -ат; отдяване отдясно наречие отегча, -йш, -ат; отегчих, -й; отегчйл; отегчен; отегчах, -feme, -ахме, -ахте, -аха; отегчал, -ели отегчйтелност, отегчите лността отежня еж. утежня отежнявамеж. утежнявам отекй, отечеш, отекат; отекох, OTfe4e; о^къл, -кла, -кли; отечах, -еше, -ахме, -ахте, -hxa; отечал, ^ли отЬля (се), -иш, -ят; отелих, -и; о^лил; отелен; отелех, -еше; отблел отЬлям (се), -яш, -ят; отелях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; о^лял, -яли; отелян, -яни; (и^лящ, -ялци; отеляйки; от^ляне отесня, -йш, -ят; отеснйх, -й; отеснйл; отеснйн; отеснях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; отеснял, -ели отеснявам, -аш, -ат; отесняване отехтявам, -аш, -ат; отехтяване ОтЬц-Пайсиев, -а, -о, -и от&цпайсиевски, -а, -о, -и оти&гля, -иш, -ят, отжеглих, -и; (теглил; отжеглен; отжеглех, ■еше, отжеглел отжЬглям, -яш, -ят; отжеглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отжЬглял, -яли; отжеглян, ■яни; oтжfeглящ, -ящи; отя&гляйки; отжегляне откривам отживявам (си), -аш, -ат; отживяване отживялост, отживялостта отзад наречие отзвук, -а, -ът, -ци,два отзвука отземи наречие отзив, -а, -ът, -и, два отзива отзивчйв, -а, -о, -и отзивчивост, отзивчивостта отзова (се), -еш, -ат; отзовах, -а; отзовал; отзован; отзовях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отзовял, -ели отзовавам (се), -аш, -ат; отзоваване отйда (си), -еш, -ат; отйдох, отйде, -охме, -охте, -оха; отйшъл, -шли; отйдех, -еше; отидел отказ, -а, -ът, -и, два отказа отклещвам, -аш, -ат; отклещване откл(^щя (се), -иш, -ят; отклещих, -и; отклещил; отклещен; отклещех, -еше; отклещел отклоня, -йш, -ят; отклоних, -й; отклонил; отклонен; отклонях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отклонял, -ели отклонявам, -аш, -ат откоганаречие откогато наречие отколешен, -шния (т), отколешна, -шно, -шни отколко, отколкото наречия откосявам, -аш, -ат; откосяване открай съюз открйвам, -аш, -ат; открйване
откривател откривател, -я, -ят, -и, двама откриватели открия, -йеш, -йят; открих, -й; открйл; открйт; открйех, -еше; открйел откровен, -ния(т), -на, -но, -ни откровеност, откровеността откроя (се), -йш, -ят; откройх, -й; открой л; откроен; откроях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; откроял, -ели откроявам (се), -аш, -ат; открояване откъде наречие откъдето наречие откъм предлог откърмя, -иш, -ят; откърмих, -и; откърмил; откърмен; откърмех,-еше; откърмел откърмям, -яш, -ят; откърмях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; откърмял,-яли; отк^рмящ, -ящи; откърмяйки; откърмяне откъртя, -иш, -ят; откъртих, -и; откъртил; откъртен; откъртех, -еше; откъртел откъртям, -яш, -ят; откъртях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; откъртял, -яли; откъртян, -яни; откъртящ, -ящи; откъртяйки; откъртяне дткъс, -а, -ът, -и, два йткъса откъслечност, откъслечността откъснатост, откъснатостта отлепя, -йш, -ят; отлепих, -й; отлепйл; отлепен; отлепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отлепял, -ели отлепям, -яш, -ят; отлепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; __________________ 296_______ отлепял, -яли; отлепян, -яни; отлепящ, -ящи; отлепяйки; отлепяне отлетя, -йш, -ят; отлетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отлетял, -ели отлетявам, -аш, -ат; отлетяване отлив, -а, -ът, -и, два отлива отлйвка, отливки отлича, -йш, -ат; отличйх, -й; отличйл; отличен; отличах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; отличал, -ели отличйтелност, отличителността отложа, -иш, -ат; отложих, -и; отложил; отложен; отложех, -еше; отложел отломък, -а, -ът, отломъци, два отломъка отломявам, -аш, -ат; отломяване отляво наречие отмалея, -ееш, -еят; отмалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отмалял, -ели; отмалеех, -ееше; отмалеел отмалнея, -ееш, -еят; отмалнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отмалнял, -ели; отмалнеех, -ееше; отмалнеел отмалнявам, -аш, -ат; отмалняване отмалялост, отмалялостта отмарям, -яш, -ят; отмарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отмарял, -яли; отмйрящ, -ящи; отмаряйки; отмаряне отменник, -а, -ът, -ци, двама отменници
297 отменя, -йш, -ят; отмених, -й; отменйл; отменен; отменях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; отменял, -ели отменявам, -аш, -ат; отменяване отменям, -яш, -ят; отменях, -яхме, -яха; отменял, -яли; отменян, -яни; отменящ, -ящи; отменяйки; отменяне отмервам, -аш, -ат; отмерване отмереност, отмереността отмеря, -иш, -ят; отмерих, -и; отмерил; отмерен; отмерех, -еше; отмерел отмерям, -яш, -ят; отмерях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отмерял, -яли; отмерян, -яни; отмерящ, -ящи; отмеряйки; отмеряне отмествам, -аш, -ат; отместване отместя, -иш, -ят; отместих, -и; отместил; отместен; отместех, -еше; отместел отместям, -яш, -ят; отместях, -яхме, -яхте, -яха; отместял, -яли; отместян, -яни; отместящ, -ящи; отместяйки; отместяне отмилея, -ееш, -еят; отмилях, •й, -яхме, -яхте, -яха; отмилеех, -ееше; отмилеел отмилявам, -аш, -ат; отмиляване отморя (се), -йш, -ят; отморйх, -й; отморйл; отморен; отморях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; отморял, -ели отоплявам отморявам (се), -аш, -ат; отморяване отмразй, -йш, -ят; отмразйх, -й; отмразйл; отмразен; отмразйх, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отмразйл, -ели отмъстйтел, -я, -ят, -и, двама отмъстйтели отмъстйтел ност, отмъстителността отмъстй, -йш, -йт; отмъстйх, -й; отмъстйл; отмъстен; отмъстйх, -еше, -яхме, -йхте, -йха; отмъстйл, -ели отмъстйвам, -аш, -ат; отмъстяване отмйна, отмени отмйтам (се), -аш, -ат; отмятане отнапред наречие отнасям (се), -яш, -ят; отнасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отнасял, -яли; отнасян, -яни; отнасящ, -ящи; отнасяйки; отнасяне отначало наречие отнеса, -еш, отнесе, -ат; отнесох, отнесе, -несохме, -несохте, -несоха; отнесъл, -сли; отнесен; отнесях, -еше, -йхме, -йхте, -йха; отнесйл, -ели отникъде наречие относителност, относителността отнйкъде наречие отопля, -иш, -ят; отйплих, -и; отоплил; отоплен; отоплех, -еше; отоплел отоплявам, -аш, -ат; отопляване
отоплям отбплям, -яш, -ят; отоплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отоплял, -яли; отбплян, -яни; отоплят, -ящи; отопляйки; отбпляне отопявам, -аш, -ат; отопяване отпадналост, отпадналостта отпадък, -а, -ът, отпадъци, два отпадъка отпадъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни отпарям, -яш, -ят; отпарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отпарял, -яли; отпарян, -яни; отпарящ, -ящи; отпаряйки; отпаряне отпечатък, -а, -ът, -ци, два отпечатъка отподйр и отподйре наречие отпосле наречие отправен, -а, -о, -и отправен, -вния(т), -вна, -вно, -вни отправя (се), -иш, -ят; отправих, -и; отправил; отправен; отправех, -еше; отправел отправям (се), -яш, -ят; отпрйвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отправял, -яли; отправян, -яни; отправящ, -ящи; отправяйки; отправяне отпратя, -иш; отпратих, -и; отпратил; отпратен; отпратех, -еше; отпрател отпращам, -аш, -ат; отпращане отпред и отпреде наречие отпреди предлог и наречие отприщя, -иш, -ят; отприщих, -и; отприщил; отприщен; отприщех, -еше; отприщел отпрйщям, -яш, -ят; отпрйщях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отпрйщял, -яли; отпрйщян, -яни; отпрйщящ, -ящи; отпрйщяйки; отпрйщяне отпуснатост, отпуснатостта отпърво и отггървом наречие отпявам, -аш, -ат; отпяване отравям, -яш, -ят; отравях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отравял, -яли; отравян, -яни; отравящ, -ящи; отравяйки; отравяне отрйдност, отрадността отразйтел, -я, -ят, -и, два отразйтеля, двама отразйтели отразя, -йш, -ят; отразйх, -й; отразйл; отразен; отразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отразял, -ели отразявам, -аш, -ат; отразяване отраста, -еш, отрасте, -ат; отрастох, отрасте, -стохме, -стохте, -стоха; отрйсъл, -сли; отрастях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отрастял, -ели отраствам, -аш, -ат; отрастване отрасъл, -а, -ът, -сли, два отрасъла отребя, -иш, отребят; отребих, -и; отребил; отребен; отребех, -еше; отребел отрез, -а, -ът, -и, два отреза
отстраня отрезвея, -ееш, -еят; отрезвях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отрезвял, -ели; отрезвеех, -ееше; отрезвеел отрезвйтел, -я, -ят, -и, два отрезвйтеля отрезвя, -йш, -ят; отрезвйх, -й; отрезвйл; отрезвен; отрезвях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отрезвял, -ели отрезвявам, -аш, -ат; отрезвяване отрезка, отрезки отрезнея, -ееш, -еят; отрезнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отрезнеех, -ееше; отрезнеел отрезнявам, -аш, -ат; отрезняване отрепка, отрепки отривйст, -а, -о, -и отрицател, -я, -ят, -и, двама отрицатели отрицателност, отрицателността отровйтел, -я, -ят, -и, двама отровйтели отрдвност, отровността отрйвя, -иш, -ят; отрових, -и; отрдвил; отровен; отровех, ■еше; отровел отродявам, -аш, -ат; отродяване отрЬня, -иш, -ят; отроних, -и; отрднил; отронен; отронех, -еше; отронел отрЬням, -яш, -ят; отрйнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отрйнял, -яли; отронян, -яни; отрЬнящ, -ящи; отроняйки; отрЬняне бтръки наречие отряд, -а, -ът, -и, два отряда и отред отрязък, -а, -ът, -ци, два отрязъка отсевки мн. отсега наречие отсетне наречие отскоронаречие отслабя, -иш, -ят; отслабих, -и; отслабил; отслабен; отслйбех, -еше; отслабел отслабям, -яш, -ят; отслабях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отслабял, -яли; отслабян, -яни; отслабящ, -ящи; отслабяйки; отслабяне отсрамвам, -аш, -ат; отсрамване отсрамя, -иш, -ят; отсрамих, -и; отсрамил; отсрамен; отсрамех, -еше; отсрамел отсрамям (се), -яш, -ят; отсрамях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отсрамял, -яли; отсрамян, -яни; отсрамящ, -ящи; отсрамяйки; отсрамяне отсред предлог отсреща наречие отсрещен, -щния(т), -щна, -щно, -щни отстоя, -йш, -ят; отстоях, -я; отстоял, -яли; отстоял, -яни; отстоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отстоял, отстояли отстоявам, -аш, -ат; отстояване отстрана и отстранй отстран^ност, отстранеността отстраня, -йш, -ят; отстраних, -й; отстранйл; отстранен; отстранях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отстранял, -ели
отстранявам отстранявам, -аш, -ат; отстраняване отстъпчив, -а, -о, -и отстъпчивост, отстъпчивостта отстъпя, -иш, -ят; отстъпих, -и; отстъпил; отстъпен; отстъпех, -еше; отстъпел отстъпям, -яш, -ят; отстъпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; отстъпял, -яли; отстъпян, -яни; отстъпящ, -ящи; отстъпяйки; отстъпяне отсъствам, -аш, -ат; отсъстване отсявам, -аш, -ат; отсяване отсявка, отсевки отсянка и отсенка, отсенки оттам наречие оттатък наречие оттатъшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни оттенък, -а, -ът, -ци, два оттенъка оттогава и оттогаз наречие оттук и оттука наречие оттуля, -иш, -ят; опулих, -и; опулил; оттулен; оттулех, -еше; опулел оттулям, -яш, -ят; опулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оттулял, -яли; оттулян, -яни; оттулящ, -ящи; оттуляйки; оттуляне отхлупвам, -аш, -ат; отхлупване отхлупя, -иш, -ят; отхлупих, -и; отхлупил; отхлупен; отхлупех, -еше; отхлупел отхбд, -а, -ът, -и, два отхода __________________300______ отцеубйец, -а, -ът, отцеубййци, двама отцеубййци отчайвам (се), -аш, -ат; отчайване отчасти наречие отчая (се), -еш, -ят; отчаях, -я; отчаял, -аяли; отчаян, -аяни; отчаех, -еше; отчаел отчаяност, отчаяността отчетност, отчетността отчисля, -йш, -ят; отчислйх, -й; отчислйл; отчислен; отчислях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отчислял, -ели отчислявам, -аш, -ат; отчисляване отчуждавам, -аш, -ат; отчуждаване отчужденост, отчуждеността отчуждя, -йш, -ят; отчуждйх, -й; отчуждйл; отчужден; отчуждях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отчуждял, -ели отшумя, -йш, -ят; отшумях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отшумял, -ели отшумявам, -аш, -ат; отшумяване отще ми се; отщя ми се; отщеше ми се; отщяло ми се отщява ми се; отщяваше ми се; отщявало ми се; отщяване отъждествя, -йш, -ят; отъждествйх, -й; отъждествил; отъждествен; отъждествях, -£ше, -яхме, -яхте, -яха; отъждествял, -ели
______ 301__________________ отъждествявам, -аш, -ат; отъждествяване отънея, -ееш, -еят; отънях, -я, -яхме, -яхте, -яха; отънял, -ели; отънеех, -ееше; отънеел отъня, -йш, -ят; отъних, -й; отънйл; отънен; отънях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отънял, -ели отънявам, -аш, -ат; отъняване отъпя, -йш, -ят; отъпйх, -й; отъпйл; отъп^н; отъпях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; отъпял, -&ли отъпявам, -аш, -ат; отъпяване отърва, -еш, -ат; отървах, -а; отървал; отърван; отървях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; отървял, -ели отървавам, -аш, -ат; отърваване отйвлен, -ния(т), -на, -но, -ни отйздя си, -иш си, -ят си; отяздих си, -и си; отяздил си; отяздех си, -еше си; отяздел си отйздям си, -яш си, -ят си; отйздях си, -я си; отяздял си, -яли си; отяздях си, -яше си; отйздял си, -яли си; отяздящ си, -ящи си; отяздяйки си; отйздяне официалност, официалността, официалности (иЬициоз, -а, -ът, -и, два официоза Официозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни офЬрменост, оформеността офЬрмя, -иш, -ят; оформих, -и; офЬрмил; оформен; оформех, -оше; оформел охранител оформям, -яш, -ят; оформях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оформял, -яли; оформян, -яни; оформящ, -ящи; оформяйки; оформяне офталмолог, -а, -ът, -зи, двама офталмолози охлабя, -иш, -ят; охлабих, -и; охлабил; охлабен; охлабех, -еше; охлабел охлабям, -яш, -ят; охлабях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; охлабял, -яли; охлабян, -яни; охлабящ, -ящи; охлабяйки; охлабяне охладйтел, -я, -ят, -и, два охладйтеля охладнявам, -аш, -ат; охладняване охлузвам, -аш, -ат; охлузване охлузя, -иш, -ят; охлузих, -и; охлузил; охлузен; охлузех, -еше; охлузел охлузям, -яш, -ят; охлузях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; охлузял, -яли; охлузян, -яни; охлузящ, -ящи; охлузяйки; охлузяне охлюв, -а, -ът, -и, два Ьхлюва охолност, охолността охрабря, -йш, -ят; охрабрйх, -й; охрабрйл; охрабрен; охрабрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; охрабрял, -ели охрабрявам, -аш, -ат; охрабряване охранйтел, -я, -ят, -и, двама охранйтели
охраня охраня, -иш, -ят; охраних, -и; охранил; охранен; охранех, -еше; охранел охранявам, -аш, -ат; охраняване охтичав, -а, -о, -и оцветител, -я, -ят, -и, два оцветйтеля и двама оцветители оцветя, -йш, -ят; оцветих, -й; оцветйл; оцветен; оцветях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оцветял, -ели оцветявам, -аш, -ат; оцветяване оцелея, -ееш, -еят; оцелях, -я, -яхме, -яхте, -яха; оцелял, -ели; оцелеех, -ееше; оцелеел оцелявам, -аш, -ат; оцеляване оценител, -я, -ят, -и, двама оценители оценъчен, -чна, -чно, -чни оценявам, -аш, -ат оцъкля, -иш, -ят; оцъклих, -и; оцъклил; оцъклен; оцъклех, -еше; оцъклел оцъклям, -яш, -ят; оцъклях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; оцъклял,-яли; оцъклян, -яни; оцъклящ, -ящи; оцъкляйки; оцъкляне очарователност, очаров ателността очебййност, очебийността очеваден, -дния(т), -дна, -дно, -дни очевйдка, очевйдки очевидност, очевидността очервйвя, -иш, -ят; очервйвих, V-х е) . дЗ ---------------------------302______ -и; очервйвил; очервйвех, -еше; очервйвел очервйвям, -яш, -ят; очервйвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; очервйвял, -яли; очервйвян, -яни; очервйвящ, -ящи; очервйвяйки; очервйвяне очерня, -иш, -ят; очерних, -и; очернил; очернен; очернех, -еше; очернел очерням, -яш, -ят; очернях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; очернял, -яли; очернян, -яни; очернящ, -ящи; очерняйки; очерняне очилар, -я, -ят, -и, двама очилйри очистя, -иш, -ят; очйстих, -и; очйстил; очйстен; очйстех, -еше; очйстел очйстям, -яш, -ят; очйстях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; очйстял, -яли; очйстян, -яни; очйстящ, -ящи; очйстяйки; очйстяне очовеча, -йш, -ат; очовечйх, -й; очовечйл; очовечен; очовечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; очовечал, -ели очовечавам, -аш, -ат; очовечаване очупя, -иш, -ят; очупих, -и; очупил; очупен; очупех, -еше; очупел очупям, -яш, -ят; очупях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; очупял, -яли; очупян, -яни; очупящ, -ящи; очупяйки; очупяне
______ 303__________________ пазител ошйв, -а, -ът, -и, два ошава ощквя, -иш, -ят; ощавих, -и; ощ&вил; ощавен; ощ&вех, -еше; ощавел ощквям, -яш, -ят; ощавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; ощавял, -яли; ощавян, -яни; ощавящ, -ящи; ощавяйки; ощавяне ощастливя, -йш, -ят; ощастливих, -й; ощастливил; ощастливен; ощастливях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; ощастливял, -ели ощастливявам, -аш, -ат; ощастливяване ощетй, -йш, -ят; ощетйх, -й; ощетйл; ощетен; ощетях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; ощетял, -ели ощетявам, -аш, -ат; ощетяване ощърбавея, -ееш, -еят; ощърбавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; ощърбавял, -ели; ощърбавеех, -ееше; ощърбавеел ощърбея, -ееш, -еят; ощърбях, -я, -яхме, -яхте, -яха; ощърбял, -ели; ощърбеех, -feeine; ощърбеел ощърбя, -йш, -ят; ощърбйх, -й; ощърбйл; ощърбен; ощърбях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ощърбял, -ели ощърбявам, -аш, -ат; ощърбяване ояждам (се), -аш, -ат; ояждах, -а; ояждал; ояждан; ояждах, -аше; ояждал; ояждащ; ояждайки; ояждане оям (се), оядеш, ояде, оядат; оядох, ояде, оядохме, оядохте, оядоха; оял, ояли; ояден; оядях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; оядял, -ели нлвЬж, -а, -ът павюкен, -жния(т), -жна, -жно, -жни ппвикн, -а, -ът, -и, два павиана павилион, -а, -ът, -и, два павилиона пагинЬция, пагинации пагЬнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни пЬгубност, пагубността пад, пада, -ът, падове, два пада падеж, -а, -ът, -и, два падежа паж, пажа, -ът, пажове, двама пажове пазар, -а, -ът, -и, два пазара пазарлък, -а, -ът, пазарлъци, два пазарлъка пазаря (се), -йш, -ят; пазарих, -й; пазарил; пазарен; пазарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пазарял, -ели пазител, -я, -ят, -и, двама пазйтели
пазя пазя (се), -иш, -ят; пазих, -и; пазил, пазен; пазех, -еше; пазел; пазещ; пазейки; пазене Пайсиев, -а, -о, -и пайсиевски, -а, -о, -и пай, пая, паят, пайове, два пая пакетаж, -а, -ът, -и, два пакетажа пакост, пакостта пакостен, -стния(т), -стна, -стно, -стни пакостлйвост, пакостливостта пакостник, -а, -ът, -ци, двама пакостници пакостя, -йш, -ят; пакостйх, -й; пакостйл; пакостях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пакостял, -ели; пакостящ, -ящи; пакостейки; пакостене пакт, пакта, -ът, пактове, два пакта палавост, палавостта паламуд, -а, -ът, -и, два паламуда палатализация, палатализации палаталност, палаталността палеж, -а, -ът, -и, два палежа палетизация, палетизации палиатйв, -а, -ът, -и, два палиатйва паля, -иш, -ят; палих, -и; палил; пален; палех, -еше; пйлел; палещ; палене палячо м., -то, палячовци, двама палячовци памет ж., паметта паметлйвост, паметливостта памйд, -а, -ът __________________ 304______ памтивека (от памтивека) наречие памфлетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни памфлетйст, -а, -ът, -и, двама памфлетйсти панаирджйялс., -та, -йи, двама панаирджии пангар, -а, -ът, -и, два пангара паневропейзъм, -зма, -змът паникьор, -а, -ът, -и, двама паникьори панкреас, -а, -ът панкреатйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни панорамен, -мния(т), -мна, -мно, -мни пансион, -а, -ът, -и,два пансиона пансионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни пансионер, -а, -ът, -и, двама пансионери панславйзъм, -зма, -змът панславйст, -а, -ът, -и, двама панелавйсти пантейзъм, -а, -ът пантейст, -а, -ът, -и, двама пантейсти пантедн, -а, -ът, -и, два пантедна пантомйма, -и пантоф, -а, -ът, -и, два пантофа папа м., -та, папи, двама папи папарак, -а, -ът, -ци, двама папарйци папатак, -а, -ът, -ци, два папатйка папийонка, папийонки паплач ж., паплачта
______ 305 __________________ папратж., папратта, папрати паприкаш, -а, -ът, -и, два паприкаша папуас, -а, -ът, -и,дважапапуаси папуняк, -а, -ът, папуняци, два папуняка параграф, -а, -ът, -и, два параграфа парад, -а, -ът, -и, два парада парадигматйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни парадност, парадността парадоксален, -лния(т), -лна, -лно, -лни парадоксалност, парадоксалността паразитизъм, -зма, -змът паразйтствам,-аш,-ат; паразйтстване паралелепйпед, -а, -ът, -и, два паралелепйпеда паралелйзъм, -зма, -змът паралелност, паралел ността нарализация, парализации иаралйя м., -та, -йи, двама паралйи параметър, -а, -ът, -три, два параметъра параф, -а, -ът, -и, два парафа парафйнен, -а, -о, -и парафраза, -и параход, -а, -ът, -и, два парахода параходен, -дния(т) -дна, -дно, -дни параходство, параходства парашутизъм, -зма, -змът парашутист, -а, -ът, -и, двама парашутйсти партия парвеню ср., -то, парвенюта пардесю ср., -то, пардесюта парен, -а, -о, -и парен, -рния(т), -рна, -рно, -рни (машина) парйжки, -а, -о, -и парий, -ия, -ият, -ии, двама парии паркетчйям., -та, -йи, двама паркетчйи паркинг, -а, -ът, -и, два паркинга парламент, -а, -ът, -и, два парламента парламентарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни парламентарйзъм, -зма, -змът парламентарйст, -а, -ът, -и, двама парламентарйсти парламентьор, -а, -ът, -и, двама парламентьори парлйвост, парливостта пародйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни пародййност, пародийността пародия,пародии пароксйзъм, -зма, -змът паропровод, -а, -ът, -и, два паропровода пароразпределйтел, -я, -ят, -и, два пароразпределйтеля партер и партер, -а, -ът, -и, два партера и партера партизанствам, -аш, -ат; партизанстване партййност, партийността партия, партии
партньор партньор, -а, -ът, -и, двама партньори парфюмериен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни парфюмерйст, -а, -ът, -и, двама парфюмерйсти парфюмерия, парфюмерии паря, -иш, -ят; парих, -и; парил; парен; парех, -еше; парел; парещ; парейки; парене паса, -еш, -ат; пасох, пасе, -охме, -охте, -оха; пасъл, -сли; пасен; пасях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пасял, -ели; пасящ, -ящи; пасейки; пасене пасаж, -а, -ът, -и, два пасажа пасбище, пасбища и пасище, -а пасбищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни пасианс, -а, -ът, -и, два пасианса пасйв, -а, -ът, -и, два пасйва пасивност, пасивността пасквйлност, пасквилността пасмантерйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни паспдрт, -а, -ът, -и, два паспорта паст ж., пастта пастелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни пастря, -иш, -ят; пастрих, -и; пастрил; пастрен; пастрех, -еше; пастрел; пастрещ; пастрейки; пастрене пастърма, -й пастьоризация, пастьоризация патент, -а, -ът, -и, два патента патетичност, патетичността _________________ 306______ патладжан, -а, -ът, -и, два патладжана патогенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни патолог, -а, -ът, -зи, двама патолози патологйчност, патологичността патриарх, -а, -ът, -си, двама патриарси патриархалност, патриархалността патриархат, -а, -ът патриаршия, патриаршии патриот, -а, -ът, -и, двама патриоти патриотар, -я, -ят, -и, двама патриотари патриотйзъм, -зма, -змът патрйций, -ия, -ият, -ии, двама патрйции патронаж, -а, -ът, -и, два патронажа патронен, -нния(т), -нна, -нно, -нни патърдйя, патърдйи патя, -иш, -ят; патих, -и; патил; патех, -еше; пател; патещ; патейки; патене пациент, -а, -ът, -и, двама пациенти пацифйзъм, -зма, -змът пацифйст, -а, -ът, -и, двама пацифйсти пачи, пача, паче, пачи пашкулопроизводйтел, -я, -ят, -и, двама пашкулопроизводйтели пащърнак, -а, -ът, -ци, два пащърнака
_____ 307__________________ паяжинен, -а, -о, -и и паяжинов, -а, -о, -и паяк, -а, -ът, паяци, два паяка паякообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни паянтов, -а, -о, -и певчески, -а, -о, -и педагог, -а, -ът, -зи, двама педагози педагожка, педагожки педант, -а, -ът, -и, двама педанти педантйзъм, -зма, -змът педантичност, педантичността педиатричен, -чния(т), -чна, -чно, -чни педиатър, -а, -ът, -три, двама педиатри исдикюрйст, -а, -ът, -и, двама педикюрйсти пейзаж, -а, -ът, -и, два пейзажа пейзажйст, -а, -ът, -и, двама пейзажйсти пейоратйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни пека, печеш, пече, печем, печете, пекат; пекох, пече, пекохме, -кохте, -коха; пекъл, -кли; печен; печах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; печал, ’&ли; печащ, -ащи; печейки; печене пекар, -я, -ят, -и, двама пекари пембен, -а, -о, -и пенест, -а, -о, -и пеплйвост, пенливостта пенсионен, -нния(т), -нна, -нно, •ИПИ перифериен пенсионер, -а, -ът, -и, двама пенсионери пЬнсия, пенсии пеньоар, -а, -ът, -и, два пеньоара пеня (се), -иш, -ят; пених, -и; пенил; пенен; пенех, -еше; пенел; пенещ; пенейки; пенене п-образен, -зния(т), -зна, -зно, -зни пепел ж., пепелта пепеляв, -а, -о, пепеляви пеперуден, -а, -о, -и пеперудоцветен, -тна, -о, -и пера, переш, перат; прах, пра; прал; пран; перях, -еше, перяхме, -яхте, -яха; перял, -ели; перящ, -ящи; перейки; пране пералня, -и перваз, -а, -ът, -и, два перваза перверзен, -зния(т), -зна, -зно, -зни перверзия, перверзни перверзност, перверзността пергамент, -а, -ът, -и, два пергамента перест, -а, -о, -и периметър, -а, -ът, -три, два периметъра период, -а, -ът, -и, два периода периодизация, периодизации периодйчност, периодичността перипетия, перипетии периферен, -рния(т), -рна, -рно, -рни периферйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни
периферия периферия, периферии перифраза, -и перманентност, перманентността пермутация, пермутации перодръжка, перодръжки перонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни перпендикулярност, перпендикулярността перпетуум-мббиле персйец, -а, -ът, -ййци, двама персййци персонаж, -а, -ът, -и, два персонажа персонификация, персонификации перспективност, перспективността пертурбация, пертурбации перуанец, -а, -ът, -нци, двама перуанци перфект, -а, -ът, -и, двама перфекти перфектен, -тния(т), -тна, -тно, -тни, перфйдност, перфидността перфорация, перфорации перчемлйял£., -та, перчемлйи перя (се), -иш, -ят; перил; перен; перех, -еше; перел; перещ; перейки; перене песенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни песенност, песенността песимйзъм, -зма, -змът песимйст, -а, -ът, -и, двама песимйсти “ V4 V-ч __________________308____ __ песнопоец, -а, -ът, песнопойци, двама песнопойци пестелйвост, пестеливостта пестнйк, -а, -ът, -ци,два пестнйка пестбвност, пестовността пестя, -йш, -ят; пестйх, -й; пестйл; пестен; пестях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пестял, -ели; пестящ, -ящи; пестейки; пестене песъчлив, -а, -о, -и песъчлйвост, песъчливостта пет, петте и петтях (остар.) петгодишен, -шния(т), -шна, -шно, -шни петдесет, петдесетте и петдесеттях (остар.) петдесетгодишнина, -и петдесетйна Петдесетница петдесетол&вка, петдесетолевки петдневка, петдневки петел, -а, -ът, петлй, два петела петиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни петйция, петйции Петкдвден петльо м., -то, -льовци петльов, -а, -о, -и петлян (петляновре^ие) петмез, -а, -ът, -и, два петмеза петмесечен, -чния(т), -чна, -о, -и петмилионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни петнадесет и петнайсет, петнадесетте и петнайсетте петнадесетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни
_____ 309__________________ петнадесети и петнайсети, -а, -о, -и петнадесетина, -та и петнайсетина, -та петнист, -а, -о, -и петня, -йш, -ят; петних, -й; петнйл; петнен; петнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; петнял, -ели; петнящ, -ящи; петнейки; петнене петобой, -оя, -оят, -ой, два петоббя петолевка, петолевки п(*толйстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни петорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни 11етрбвден петровка, петрбвки (ябълка) петролен, -лния(т), -лна, -лно, -лни петролопровод, -а, -ът, -и, два петролопровода петстотингодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни иеттбнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни петуния, петунии пет-шест петък, -а, -ът, -ци, два петъка печйлж.) печалта, печали печалбар, -я, -ят, -и, двама печалбари печатам, -аш, -ат; печатане печатар, -я, -ят, -и, двама печатари печатя, -иш, -ят; печатих, -и; нечатил;печатен; печатех, ччпо; печател; печатещ; печатейки; печатене пикантен печелйвш, -а, -е, -и печеля, -иш, -ят; печелих, -и; печелил;печелен;печелех, -еше; печелел; печелещ; печелейки; печелене печенег, -а, -ът, -зи, двама печенези печенежки, -а, -о, -и пеш, пеша и пешком наречие пешеходец, -а, -ът, -дци, двама пешеходци пешка, пешки пещ, пещта, пещи пещерняк, -а, -ът, -ци, двама пещерняци пещен, пещния(т), -щна, -щно, -щни п&я, пееш, пеят; пях, пя, пяхме, пяхте, пяха; пял, пели; пян, пени и пят, пети; пеех, пееше; пеел; пеещ; пеейки; пеене пианйсимо наречие пианйст, -а, -ът, -и, двама пианйсти пиано, -то, пиана пиаца, пиаци пйвкост, пивкостта пивовар, -я, -ят, -и, двама пивовари пйвък, пйвкия(т), пйвка, -вко, -вки пигмей, -ея, -еят, пигмеи, двама пигмеи пигмент, -а, -ът, -и, два пигмента пигментация, пигментации пикантен, -тния(т), -тна, -тно, -тни
пикантност пикантност, пикантността пикьор, -а, -ът, -и, двама пикьори пилаф, -а, -ът, два пилафа пилея, -ееш, -еят; пилях, -я; пилял, -ели; пилян, -ени; пилеех,-ееше; пилеел; пилеещ; пилеейки; пилеене пилотаж, -а, -ът пилчар, -я, -ят, -и, двама пилчари (лица), два пилчаря (за куче) пиля, -йш, -ят; пилих, -й; пилйл; пилен; пилях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пилял, -ели; пилящ, -ящи; пилейки; пилене пйнг-понг, -а, -ът пйния, пйнии пинтйялс, -та, -йи, двама пинтйи пинцет, -а, -ът, -и, два пинцета и пинцета, пинцети пионка, пионки пиперлйвост, пиперливостта пиперл йя м., пиперлйи безрод. прилагат. пйпкавост, пипкавостта пипнешката и ггипнешком наречие пипонест, -а, -о, -и пирамйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни пиратствам, -аш, -ат; пиратстване пйрей, -ея, -еят, -еи, два пйрея пйсар, -я, -ят, -и, двама пйсари писател, -я, -ят, -и, двама писатели -д)-ет _________________ 310______ писателствам, -аш, -ат; писател стване писклйвост, пискливостта пискюллйя, -та, пискюллйи безрод. прилагат. писмен, -ния(т), -на, -но, -ни пйсменост, писмеността пистолетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни писък, -а, -ът, пйсъци, два пйсъка питателност, питателността питеен, питейния(т), -ейна, -ейно, -ейни пихтйест, -а, -о, -и пихтйя, пихтии пишманя се, -йш се, -ят се; пишманйх се, -й се; пишманйл се; пишманях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; пишманял се, -ели се; пишманящ се, -ящи се; пишманейки се; пишманене пищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни пйщност, пищността пищов, -а, -ът, -и, два пищова пищя, -йш, -ят; пищях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пищял, -ели; пищящ, -ящи; пищейки; пищене пищял, -а, -ът, пищяли, два пищяла пищялка, пищялки пйя, пйеш, пие, пият; пих, пи; пил; пит; пиех, пйеше; пиел; пйещ; пйейки; пйене пиявица, пиявици пиян, пияна, пияно, пияни
______ 311__________________ пийн-залян, пийна-заляна, пияно-заляно, пияни-заляни пиянствам, -аш, -ат; пиянстване плавалия, -и плавателност, плавателността плавност, плавността плавя, -иш, -ят; плавих, -и; плавил; плавен; плавех, -еше; плавещ; плавейки; плавене плагиат, -а, -ът, -и, двама плагиати плагиатор, -а, -ът, -и, двама плагиатори плагиатствам, -аш, -ат; плагиатстване пладнешки и пладнешки, -а, -о, -и пладнй, -йш, -ят; пладнйх, -й; пладнйл; пладнях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; пладнял, ■йли; пладнйщ, -ящи; пладнейки; пладнене плаж, плюка, плажът, плажове, два плажа плаз, плаза, плазът, плазове, два плаза плакйя, плакйи пламенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни пламенея, -ееш, -еят; пламенях, -я, -яхме, -яхте, -йха; пламенйл, -ели; пламенеех, -ееше; пламенеел; пламенеещ; пламенеейки; пламенеене пламенност, пламенността платинен пламтя, -йш, -ят; пламтях, -я, -йхме, -яхте, -яха; пламтял, -ели; пламтящ, -ящи; пламтейки; пламтене планетарий, -ия, -ият, -ии, два планетария планетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни планинар, -я, -ят, -и, двама планинари планйнско-горски, -а, -о, -и планировка, планирбвки плановост, плановостта планомерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни планомерност, планомерносгга план-програма, план-програми плантация, плантации пласмент, -а, -ът, -и пласт, -а, -ът, -ове, два пласта пластилйн, -а, -ът, -и, два пластилйна пластичност, пластичността пластмаса, пластмаси пластй, -йш, -йт; пластйх, -й; пластйл; пластен; пластях, -еше, -йхме, -йхте, -йха; пластйл, -ели; пластйщ, -йщи; пластейки; пластене пласьор, -а, -ът, -и, двама пласьори платеж, -а, -ът, -и платежен, -жния(т), -жна, -жно, -жни платежоспособен, -бния(т), -бна, -бно, -бни платежоспосббност, платежоспособността платйнен, -а, -о, -и
платноходка платноходка, платноходки платонйзъм, -зма, -змът платя, -йш, -ят; платйх, -й; платйл; платен; платях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; платял, -ели плахост, плахостта плацдарм, -а, -ът, -и, два плацдарма плача, -еш, -ат; плаках, -а; плакал; плачех, -еше; плачел; плачещ; плачейки; плакане и плачене плачевност, плачевността плачешката и плачешком наречие плачлйвост, плачливостта плачльо j k ., -то, -льовци, двама плачльовци плашлив ост, плашливостта плащ, плаща, плащът, плащове, два плаща плебей, -ея, -еят, -еи, двама плебеи плебисцйт, -а, -ът, -и, два плебисцйта плебс, -а, -ът плевня, -и плевя, -йш, -ят; плевйх, -й; плевил; плевен; плевях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; плевял, -ели; плевящ, -ящи; плевейки; плевене пледоария, пледоарии плезя (се), -иш, -ят; плезих, -и; плезил; плезен; плезех, -еше; плезел; плезещ; плезейки; плезене 312 племенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни племенник, -а, -ът, -ци, двама племенници пленйтелност, пленителността пленник, -а, -ът, -ци, двама пленници пленум, -а, -ът, -и, два пленума пленя, -йш, -ят; пленйх, -й; пленйл; пленен; пленях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пленял, -ели пленявам, -аш, -ат; пленяване плеоназъм, -зма, -змът, -зми, два плеоназъма плесен ж., плесента, плесени плесенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни плесна, плеснеш, плеснат; плеснах, -а; плеснал; плеснат; плеснех, -еше; плеснел плеснйк, -а, -ът, -ци, два плеснйка плета, -еш, плете, -ат; плетох, плете, плетохме, -охте, -оха; плел; плетен; плетях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; плетял, -ели; плетящ, -ящи; плетейки; плетене плешивея, -ееш, -еят; плешивях, -я, -яхме, -яхте, -яха; плешивял, -ели; плешивеех, -ееше; плешивеел; плешивеене плешивост, плешивостта плещест, -а, -о, -и плещи и плещй мн, плещя, -иш, -ят; плещих, -и; плещил; плещех, -еше;
______ 313___________________ плещел; плещещ; плещейки; плещене плеяда, плеяди плисък, -а, -ът, -ци, два плисъка плйткост, плиткостта плиткоумен, -мния(т), -мна, -мно, -мни плитък, -ткия(т), -тка, -тко, -тки пловдивски, -а, -о, -и плод, плода, плодът, плодове, два плода плодовитост, плодовитостта плодородност, плодородносттй плодотворност, плодотворността плодя, -йш, -ят; плодйх, -й; плодил; плоден; плодях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; плодял, -ели; плодящ, -ящи; плодейки; плодене плонж, плонжа, плбнжът, плонжове, два плонжа плоскодънен, -нния(т), -нна, -нно, -нни плбскост, плоскостта плЬсък, -ския(т), -ска, -ско, -ски плЬчест, -а, -о, -и площ ж., площта, площи площад, -а, -ът, -и, два площада площадка, площадки плувкйня, плувкйни плуг, плуга, плугът, плугове, два плуга плуя, плуеш, плуят; плух, плу; плул; плут; плу ех, плуеше; плуел;плуещ; плуейки; плуене плЪзгав, -а, -о, -и пл!>згавост, плъзгавостта победя плъстж., плъстта плътж., плътта плътен, -тния(т), -тна, -тно, -тни плътност, плътността плъх, плъха, плъхът, плъхове, два плъха плюс, плюса, плюсът, плюсове, два плюса плющя, -йш, -ят; плющях, -я, -яхме, -яхте, -яха; плющял, -ели; плющящ, -ящи; плющейки; п лющене плюя, плюеш, плюят; плюх, плю; плюл; плют; плюех, -еше; плюел; плюещ; плюене плява, плявата пляка, пляки плясвам, -аш, -ат; плясване пляскам, -аш, -ат; пляскане плясък, -а, -ът, -ци, два плясъка плячка, плячки плячкаджия^., -та, -ии, двама плячкаджии пневмония, пневмонии побавя, -иш, -ят; побавих, -и; побавил; побавех, -еше; побавел побавям, -яш, -ят; побавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; побавял, -яли; побавян, -яни; побавяйки; побавяне победйтел, -я, -ят, -и, двама победйтели; победителю! победя, -йш, -ят; победйх, -й; победйл; победен; победях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; победял, -ели
побелея побелея, -ееш, -еят; побелях, -я, -яхме, -яхте, -яха; побелял, -ели; побелеех,-ееше; побелеел побелявам, -аш, -ат; побеляване побеснея, -ееш, -еят; побеснях, -я, -яхме, -яхте, -яха; побеснял, -ели; побеснеех, -ееше; побеснеел побеснявам, -аш, -ат; побесняване поблагодаря, -йш, -ят; поблагодарйх, -й; поблагодарйл; поблагодарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поблагодарял, -ели поблагодарявам, -аш, -ат; поблагодаряване поблазня, -иш, -ят; поблазних, -и; поблазнил; поблазнен; поблазнех, -еше; поблазнел поблазням (се), -яш, -ят; поблазнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; поблазнял,-яли; поблазнян, -яни; поблазнящ, -ящи; поблазняйки; поблазняне побледнея, -ееш, -еят; побледнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; побледнял, -ели; побледнеех, -ееше; побледнеел побледнявам, -аш, -ат; побледняване побой, -бя, -оят, -би, два побоя поболбя се, -ееш се, -еят се; поболях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; поболял се, 314______ -ели се; поболеех се, -ееше се; поболеел се поболявам (се), -аш, -ат; поболяване побратимя (се), -йш, -ят; побратимйх, -й; побратимйл; побратимен; побратимях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; побратимял, -ели побратимявам се, -аш се, -ат се; побратимяване побългаря, -йш, -ят; побългарйх, -й; побългарйл; побългарен; побългарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; побългарял, -ели побългарявам, -аш, -ат; побългаряване побягвам, -аш, -ат; побягване побягна, побегнеш, побягнат; побягнах, -а; побягнал; побегнех, -еше; побегнел поваля, -йш, -ят; повалйх, -й; повалйл; повален; повалях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; повалял, -ели повалявам, -аш, -ат; поваляване повйлям (се), -яш, -ят; повалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; повалял, -яли; повалян, -яни; повалящ, -ящи; поваляйки; поваляне поведа, -еш, поведе, -ат; поведох, поведе, -ведохме, -ведохте, -в^доха; повел; поведен; поведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поведял, -ели
______ 315_________________ повей, -ея, -еят, -еи, два повея повелйтел, -я, -ят, -и, двама повелйтели; повелйтелю! повеля, -йш, -ят; повелйх, -й; повелйл, повелен; повелях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; повелял, -ели повелявам, -аш, -ат поверителност, поверителността поверя, -йш, -ят; поверйх, -й; поверйл; поверен; поверях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поверял, -ели поверявам, -аш, -ат повеселявам (се), -аш, -ат; повеселяване повест, повестта, повести повествование, -я повествовател, -я, -ят, -и, двама повествователи повествователност, повествователността пЬвеченаречие повилнявам, -аш, -ат; повилняване повйнност, повинността пЬвод, -а, -ът, -и, два повода повдй, -оя, -оят, -ой, два повоя пдврага наречие повсеместно наречие повтарям, -яш, -ят; повтарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; повтарял, -яли; повтарян, -яни; повтарящ, -ящи; повтаряйки; повтаряне пЬвтор и повтор наречие повторйтелност, повторителността погражданя повторя, -иш, -ят; повторих, -и; повторил; повторен; повторех, -еше; повторел повторяемост, повторяемостта повърхност, повърхността повърхностен, -стния(т), -стна, -стно, -стни повърхностност, повърхностността повявам, -аш, -ат; повиване повясмо, повясма и повесмб повяхвам, -аш, -ат; повикване погаврям се, -яш се, -ят се; погаврях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; погйврял се, -яли се; погавряй, -яни; погйврящ се, -ящи се; погавряйки се; погавряне погася, -йш, -ят; погасйх, -й; погасйл; погасен; погасях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; погасял, -ели погасявам, -аш, -ат; погасяване поглед, -а, -ът, -и, два погледа поглеж! поглежте! погнусявам, -аш, -ат; погнусяване погодя (се), -йш, -ят; погодйх, -й; погодйл; погоден; погодях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; погодял, -ели погодявам, -аш, -ат погражданя (се), -йш, -ят; погражданйх, -й; погражданйл; погражданен; погражданях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; погражданял, -ели
погражданявам погражданявам (се), -аш, -ат; погражданяване погреб, -а, -ът, -и, два погреба погреба (се), -еш, -ат; погребах, -а; погребал; погребан; погребях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; погребял, -ели погребвам, -аш, -ат; погребване погребение, -ия погрешен, -шния(т), -шна, -шно, -шни погрешност, погрешността погрея, -ееш, -еят; погрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; погреех, -ееше; погреел погрознея, -ееш, -еят; погрознях, -я, -яхме, -яхте, -яха; погрознял, -ели; погрознеех, -ееше; погрознеел погрознявам, -аш, -ат; погрозняване погрбмаджийски, -а, -о, -и погрбмаджия м., -та, -ии, двама погрбмаджии погрявам, -яваш, -яват погулявам, -аш, -ат; погуляване погуляя, -яеш, -яят; погулях, -я, -яхме, -яхте, -яха; погулял, -яли; погуляех, -яеше; погуляел погърмя, -йш, -ят; погърмях, -я, -яхме, -яхте, -яха; погърмял, -ели погьрмявам, -аш, -ат; погьрмяване под предлог под- (представка - във всички думи, образувани с нея, се пишес д) под, пода, пбдът, подове, два пода _________________ 316______ подам (се), -деш, подаде, -дадат; подадох, подаде, подадохме, -дадохте, -дадоха; подал; подаден; подадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подадял, -ели поданик, -а, -ът, -ци, двама поданици подарък, -а, -ът, подаръци, два подаръка подател, -я, -ят, -и, двама податели податливост, податливостта подаяние, -ия подбив, -а, -ът, -и, два подбива подбия, -йеш, -йят; подбих, -й; подбйл; подбйт; подбйех, -йеше; подбйел подбудйтел, -я, -ят, -и, двама подбудйтели подбудя, -иш, -ят; подбудих, -и; подбудил; подбуден; подбудех, -еше; подбудел подбуждам, -аш, -ат; подбуждане подваря, -йш, -ят; подварйх, -й; подварйл; подварен; подварях, -йше, -яхме, -яхте, -яха; подварял, -ели подварявам, -аш, -ат; подваряване подведа, -еш, подвед^, -ат; подведох, подведе, -охме, -охте, -оха; подвел; подведен; подведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подведял, -ели подведомственост, подведомствеността подвеждам, -аш, -ат; подвеждане
______ 317__________________ подвея, -ееш, -еят; подвях, -я, -яхме, -яхте, -яха; подвял, -ели; подвеех, -ееше; подвеел пЬдвиг, -а, -ът, -зи,два подвига подвижен, -жния(т), -жна, -жно, -жни подвижност, подвижността подвия, -йеш, -йят; подвих, -й; подвйл; подвйт; подвйех, -йеше; подвйел подводничар, -я, -ят, -и, двама подводничари подвързван, -а, -ът, -и, двама подвързвани подвързйя, подвързии подвявам, -аш, -ат; подвяване подгарям, -яш, -ят; подгарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подгарял, -яли; подгарян, -яни; подгарящ, -ящи; подгаряйки; подгаряне подголемя се, -йш се, -ят се; подголемйх се, -й се; подголемйл се; подголемен; подголемях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; подголемял се, -ели се подголемявам се, -аш се, -ат се; подголемяване подгоням, -яш, -ят; подгбнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подгбнял, -яли; подгбнян, -яни; подгонящ, -ящи; подгоняйки; подгоняне подгордявам се, -аш се, -ат се; подгордяване подгоря, -йш, -ят; подгорйх, -й; подгорйл; подгорен; подгорях, поддам -еше, -яхме, -яхте, -яха; подгорял, -ели подготвеност, подготвеността подготвя (се), -иш, -ят; подготвих, -и; подготвил; подготвен; подготвех, -еше; подготвел подготвям (се), -яш, -ят; подготвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подготвял, -яли; подготвян, -яни; подготвящ, -ящи; подготвяйки; подготвяне подготовка, подготовки подгрея, -ееш, -еят; подгрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; подгрял, -ели; подгреех, -ееше; подгреел подгрявам, -аш, -ат; подгряване подгрявка, подгревки подгъв, -а, -ът, -и, два подгъва подгъвка, подгъвки подгърбя (се), -иш, -яг; подгърбих, -и; подгърбил; подгърбен; подгърбех, -еше; подгърбел подгърбям (се), -яш, -ят; подгърбях, -яше, -яхме, -яхте -яха се; подгърбя л, -яли; подгърбящ, -ящи; подгърбяйки; подгърбяне поддавам (се), -аш, -ат; поддаване поддам (се), -дадеш, поддаде; -дадат; поддадох, поддаде; -дадохме, -дадохте, -дадоха; поддал; поддаден; поддадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поддадял, -ели
поддоя поддоя, -ойш, -оят; поддойх, -й; поддойл; поддоен; поддоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поддоял, -яли поддоявам, -аш, -ат; поддояване поддръжка, поддръжки поддръжник, -а, -ът, -ци, двама поддръжници поддържам, -аш, -ат; поддържане поделя, -йш, -ят; поделйх, -й; поделйл; поделен; поделях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поделял, -ели поделям, -яш, -ят; поделях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; поделял, -яли; поделян, -яни; поделящ, -ящи; поделяйки; поделяне подемен, -мния(т), -мна, -мно, -мни подемно-транспортен, -тния(т), -тна, -тни подетиня се, -йш се, -ят се; подетинйх се, -й се; подетинйл се; подетинен; подетинях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; подетинял се, -ели се подетинявам се, -аш се, -ат се; подетиняване подивея, -ееш, -еят; подивях, -я, -яхме, -яхте, -яха; подивял, -ели; подивеех, -ееше; подивеел подивявам, -аш, -ат; подивяване подигравателност, подигравателността __________________ 318______ подигравка,подигравки подиграя (се), -йеш, -аят; подиграх, -а; подиграл; подигран; подиграех, -аеше; подиграел подйр и подйре наречие подиря, -иш, -ят; подйрих, -и; подйрил; подйрен; подйрех, -еше; подйрел подйрям, -яш, -ят; подйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подйрял, -яли; подйрян, -яни; подйрящ, -ящи; подйряйки; подйряне пбдиум, -а, -ът, -и, два подиума подканям, -яш, -ят; подканях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подканял,-яли; подканян, -яни; подканящ, -ящи; подканяйки; подканяне подкастрям, -яш, -ят; подкастрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подкастрял, -яли; подкастрян, -яни; подкастрящ, -ящи; подкастряйки; подкастряне подкиселявам, -аш, -ат; подкиселяване под кладка, подкладки подкляквам, -аш, -ат; подклякване подковообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни подкосявам, -аш, -ат; подкосяване подкрепям, -яш, -ят; подкрепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подкрепял, -яли;
подменявам подкрепян, -яни; подкрепящ, -ящи; подкрепяйки; подкрепяне подкуп, -а, -ът, -и, два подкупа подкърпя, -иш, -ят; подкърпих, -и; подкърпил; подкърпен; подкърпех, -еше; подкърпел подкърпям, -яш, -ят; подкърпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подкърпял, -яли; подкърпян, -яни; подкърпящ, -ящи; подкърпяйки; подкърпяне подлавям, -яш, -ят; подлавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подлавян,-яни; подлавящ, -ящи; подлавяйки; подлавяне подлежа, -йш, -ат; подлежах, -а, -ахме, -ахте, -аха; подлежал, -ели; подлежащ,-ащи; подл ежейки подлез, -а, -ът, -и, два подлеза подлепя, -йш, -ят; подлепйх, -й; подлепйл; подлепен; подлепях, -&ше, -яхме, -яхте, -яха; подлепял, -ели подлепям, -яш, -ят; подлепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подлепял, -яли; подлепян, -яни; подлепящ, -ящи; подлепяйки; подлепяне подлея, -ееш, -еят; подлях, -я, -яхме, -яхте, -яха; подлял, -ели; подлян, -ени; подлеех, -£еше; подлеел подлйвка, подлйвки подлизурствам, -аш, -ат; подлизурстване подлйстник, -а, -ът, -ци, два подлйстника подловя, -йш, -ят; подловйх, -й; подловйл; подловен; подловях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подловял, -ели подлог, -а, -ът, подлози, два подлога подложка, подложки подлост, подлостта, подлости подлостя, -иш, -ят; подлостих, -и; подлостил; подлостен; подлостех, -еше, подлостел подлостям, -яш, -ят; подлостях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подлостил, -яли; подлостян, -яни; подлостящ, -ящи; подлостяйки; подлостяне подлудя, -йш, -ят; подлудйх, -й; подлудйл; подлуден; подлудях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подлудял, -ели подлудявам, -аш, -ат подлютя, -йш, -ят; подлютйх, -й; подлютйл; подл ютен; подлютях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подлютял, -ели подлютявам, -аш, -ат; подлютяване подмамя, -иш, -ят; подмамих, -и; подмамил; подмамен; подмамех, -еше; подмамел подмамям, -яш, -ят; подмамях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подмамял, -яли; подмамян, -яни; подмамящ, -ящи; подмамяйки; подмамяне подменявам, -аш, -ат
подменям подменям, -яш, -ят; подменях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подменял, -яли; подменян, -яни; подменящ, -ящи; подменяйки; подменяне подмладя (се), -йш, -ят; подмладих, -й; подмладил; подмладен; подмладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подмладял, -ели подмладявам (се), -аш, -ат; подмладяване подмокря, -иш, -ят; подмокрих, -и; подмокрил; подмокрен; подмокрех, -еше; подмокрел подмокрям (се), -яш, -ят; подмокрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подмокрял, -яли; подмокрян, -яни; подмокрящ, -ящи; подмокряйки; подмокряне подмяна, подмени подмятам, -аш, -ат; подмятане поднасям, -яш, -ят; поднасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; поднйсял, -яли; поднйсян, -яни; поднасящ, -ящи; поднасяйки; поднасяне поднеса, -еш, -ат; поднесох, -несе, -несохме, -несохте, -несоха; поднесъл, -сли; поднесен; поднесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поднесял, -ели подновя, -йш, -ят; поднових, -й; подновйл; подновен; подновях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подновял, -ели __________________ 320______ подновявам, -аш, -ат; подновяване подобност, подобността подобрее ми; подобря ми; подобряло ми; подобрееше ми; подобреело ми подобря, -йш, -ят; подобрйх, -й; подобрйл; подобрен; подобрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подобрял, -ели подобрявам (се), -аш, -ат; подобряване подозра, -еш, -ат; подозрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; подозрял, -ели; подозрян, -ени подозрйтел ност, подозрителността подостря, -иш, -ят; подострих, -и; подострил; подострен; подострех, -еше; подострел подострям, -яш, -ят; подострях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подострял, -яли; подострян, -яни; подострящ, -ящи; подостряйки; подостряне подоходен, -дния(т), -дна, -дно, -дни подоходност, подоходността подпаска, подпаски подпаша, -еш, -ат; подпасах, -а; подпасал;подпасан; подпашех, -еше; подпашел подпетя, -йш, -ят; подпетйл; подпетен; подпетях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подпетял, -ели подпис, -а, -ът, -и, два подписа подплатя, -йш, -ят; подплатих, -й; подплатйл; подплатен;
______ 321__________________ подплатях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подплатял, -ели подплатявам, -аш, -ат; подплатяване подплънка, подплънки подпра, -еш, -ат; подпрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; подпрял, -ели, подпрян, -ени; подпрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха подправка, подправки подправя, -иш, -ят; подправих, -и; подправил; подправен; подправех, -еше; подправел подправям, -яш, -ят; подправях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подправял, -яли; подправян, -яни; подправящ, -ящи; подправяйки; подправяне подпретна, -еш, -ат; подпретнах, -а; подпретнал; подпретнат; подпретнех, -еше; подпретнел подпръжка, подпръжки подпрятам (се), -аш, -ат; подпрятане подпухналост, подпухналостта подпълня, -иш, -ят; подпълних, -и; подпълнил; подпълнен; подггълнех, -еше; подпълнел подпълням, -яш, -ят; подпълнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подпълнял, -яли; подпълнян, -яни; подпълнящ, -ящи; подпълняйки; подпълняне подпявам, -аш, -ат; подпяване подравнйтел, -я, -ят, -и, два подравните ля 21* подраст подравня (се), -йш, -ят; подравних, -й; подравнйл; подравнен; подравнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подравнял, -ели подравнявам, -аш, -ат; подравняване подравним, -яш, -ят; подравнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подравнял, -яли; подравнян, -яни; подравнящ, -ящи; подравняйки; подравняне подравям, -яш, -ят; подравях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подравял, -яли; подравян, -яни; подравящ, -ящи; подравяйки; подравяне подражател, -я, -ят, -и, двама подражатели подражателност, подражателността подразня, -иш, -ят; подразних, -и; подразнил; подрйзнен; подразнех, -еше; подразнел подразням, -яш, -ят; подразнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подразнял, -яли; подразнян, -яни; подразнящ, -ящи; подразняйки; подразняне подраня, -йш, -ят; подраних, -й; подранйл; подранях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подранял, -ели подранявам, -аш, -ат; подраняване подраст, -а, -ът, -и, два подраста
подрастък подрастьк, -а, -ът, подрастъци, два подрастъка подребрен, -ния(т), -на, -но, -ни подред наречие подредба, подредби подробност, подробността, подробности подръка наречие подръчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни подрязвам, -аш, -ат; подрязване подрямвам, -аш, -ат; подрямване подсОтя, -иш, -ят; подсетих, -и; подсетил; подсетен; подсетех, -еше; подсетел подсигуря, -йш, -ят; подсигурих, -й; подсигурйл; подсигурен; подсигурях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подсигурял, -ели подсигурявам, -аш, -ат; подсигуряване подсйля, -иш, -ят; подсйлих, -и; подсйлил; подсйлен; подсйлех, -еше; подсйлел подсйря, -иш, -ят; подсйрих, -и; подсйрил; подсйрен; подсйрех, -еше; подсйрел подсйрям, -яш, -ят; подсйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подсйрял, -яли; подсйрян, -яни; подсйрящ, -ящи; подсйряйки; подсйряне подскйжа, -еш, -ат; подсказах, -а; подсказал; подсказан; подскажех, -еше; подскажел подскок, -а, -ът, -ци, два подскока __________________ 322______ подсладя, -йш, -ят; подсладйх, -й; подсладйл; подсладен; подсладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подсладял, -ели подсладявам, -аш, -ат; подсладяване подслаждам, -аш, -ат подслоня, -йш, -ят; подслонйх, -й; подслонйл; подслонен; подслонях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подслонял, -ели подслонявам, -аш, -ат; подслоняване подсолявам, -аш, -ат; подсоляване подстрекател, -я, -ят, -и, двама подстрекатели подстъп, -а, -ът, -и, два подстъпа подсъдймост, подсъдимостта подсъдност, подсъдността подтик, -а, -ът, -ци,два пбдтика подутост, подутостта подхвърля, -иш, -ят; подхвърлих, -и; подхвърлил; подхвърлен; подхвърлех, -еше; подхвърлел подхвърлям, -яш, -ят; подхвърлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; подхвърлял, -яли; подхвърлян, -яни; подхвърлящ, -ящи; подхвърляйки; подхвърляне подход, -а, -ът, -и, два подхода подходящ, -а, -о, -и подценя, -йш, -ят; подценйх, -й; подценйл; подценен; подценях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; подценял, -ели
_____ 323__________________ подценявам, -аш, -ат; подценяване подчиненост, подчинеността подчиня, -йш, -ят; подчиних, -й; подчинил; подчинен; подчинях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; подчинял, -ели подчинявам, -аш, -ат; подчиняване пЬдъл, -длия(т), -дл а, -дло, -дли подйвка, подевки подйлба,поделби поевтинея, -ееш, -еят; поевтинях, -й, -яхме, -яхте, -йха; поевтинял, -ели; поевтинеех, -ееше; поевтинеел поевтиня, -йш, -ят; поевтиних, -й; поевтинйл; поевтинен; поевтинях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; поевтинял, -ели поевтинявам, -аш, -ат; поевтиняване I юединйчно наречие поЬзия, поезии пЬен, пойния(т), пойна, пойно, пЬйни поетйчност, поетичността пожарникар, -я, -ят, -и, двама пожарникари пожарогасител, -я, -ят, -и, <)оа пожарогасйтеля пожаря, -йш, -ят; пожарйх, -й; пожарйл; пожарен; пожарйх, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; пожарйл, -ели; пожарйщ, -йщи; пожарейки; пожарене пожертвовател, -я, -ят, -и, двама пожертвователи позеленя пожертвователност, пожертвователността поживйвам, -аш, -ат; поживяване пожйвям, -яш, -ят; пожйвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; пожйвял,-яли; пожйвящ, -ящи; пожйвяйки; пожйвяне пожизненост, пожизнеността пожумйвам, -аш, -ат; пожумяване пожълтй, -йш, -йт; пожълтйх, -й; пожълтил; пожълтйн; пожълтйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; пожълтйл, -ели пожълтйвам, -аш, -ат; пожълтява не позволй, -йш, -йт; позволйх, -й; позволйл; позволен; позволйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; позволйл, -ели позволйвам, -аш, -ат позвънй, -йш, -йт; позвъних, -й; позвънйл; позвънйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; позвънйл, -ели позвънйвам, -аш, -ат; позвъняване поздрав, -а, -ът, -и, два поздрава поздравй, -йш, -йт; поздравих, -й; поздравйл; поздравен; поздравйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; поздравйл, -ели поздравйвам, -аш, -ат; поздравяване позеленй, -йш, -йт; позеленйх, -й; позеленйл; позеленен; позеленйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; позеленйл, -ели
позеленявам позеленявам, -am, -ат; позеленяване позив, -а, -ът, -и, два позива позитив, -а, -ът, -и, два позитива позитивйзъм, -зма, -змът позитивйст, -а, -ът, -и, двама позитивйсти позиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни позйция, позйции позлатявам, -аш, -ат; позлатяване познаваемост, познаваемостта познав ател ност, познавателността позоря, -йш, -ят; позорйх, -й; позорил; позорен; позорях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; позорял, -ели; позорящ, -ящи; позорейки; позорене позьор, -а, -ът, -и,двама позьори пойменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни показ, -а, -ът показател, -я, -ят, -и, два показателя покастрям, -яш, -ят; покастрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; покастрял, -яли; покастрян, -яни; пок&стрящ, -ящи; покастряйки; покастряне покаяник, -а, -ът, -ци, двама покаяници поквареност, поквареността покварям, -яш, -ят; покварях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; покварял, -яли; поквЬрян, -яни; покварящ, -ящи; покваряйки; покв&ряне __________________324______ покланям се, -яш се, -ят се; покланях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; покланял се, -яли се; покланящ се, -ящи се; покланяйки се; покланяне поклонник, -а, -ът, -ци, двама поклонници поклоня се, -йш се, -ят се; поклонйх се, -й се; поклонйл се; поклонях се, -еше се; -яхме се, -яхте се, -яха се; поклонял се, -ели се покоен, -дйния(т), -дйна, -ойно, -дйни покои мн. покой, -оя, -оят (спокойствие) покорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни покорйтел, -я, -ят, -и, двама покорйтели покорност, покорността покоря, -йш, -ят; покорих, -й; покорйл; покорен; покорях, -дше, -яхме, -яхте; покорял, -ели покорявам, -аш, -ат; покоряване покося, -йш, -ят; покосйх, -й; покосйл; покосен; покосях, -еше, -яхме, -яха; покосял, -ели покосявам, -аш, -ат; покосяване покрай предлог покрив, -а, -ът, -и, два покрива покрйвка, покрйвки покров, -а, -ът, -и, два покрова покровйтел, -я, -ят, -и, двама покровйтели; покровителю! покровйтелствам, -аш, -ат; покровйтелстване
_____ 325__________________ покровителствен, -ния(т), -на, -но, пи покруся, -иш, -ят; покрусих, -и; покрусил; покрусен; покрусех, еше; покрусел покупател, -я, -ят, -и, двама покупатели покупйтелност, покупателността I ижупко-продажба, 1 юкупко-продажби покълна, -еш; поклех и покълнах; поклел и покълнал; покълнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; покълнял, -ели шигЬлнвам, -аш, -ат; покълнване покълня, -йш, -ят; покълнйх, -и; покълнйл; покълнях, -еше, яхме, -яхте, -яха; покълнял, <!ЛИ нокълнявам, -аш, -ат; покълняване покълням, -яш, -ят; покълнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; покълнял, -яли; покълнящ, •ящи; покълняйки, покълняне покърмя, -иш, -ят; покърмих, и; иокърмил; покърмен; покърмех, -еше, покърмел покърмям, -яш, -ят; покърмях, яше, -яхме, -яхте, -яха; нокърмял, -яли; покърмян, •яни; покърмящ, -ящи; покърмяйки; покърмяне покъщнина полевъд, -а, -ът, -и, двама полевъди полегйтост, полегатостта полировъчен полЬгналост, полегналостта поледя се, -йш се, -ят се; поледих се, -й се; поледил се; поледен; поледях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; поледял се, -ели се поледявам се, -аш се, -ат се; поледяване полезност, полезността полека-лека наречие полемйст, -а, -ът, -и, двама полемйсти полемйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и полемйчески, -а, -о, -и поленя се, -йш се, -ят се; поленйх се, -й се; поленйл се; поленях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; поленял се, -ели се поленявам се, -аш се, -ат се полесражение, -ия полетя, -йш, -ят; полетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; полетял, -ели полетявам, -аш, -ат; полетяване ползвам, -аш, -ат; ползване полйвка, полйвки полиграфски, -а, -о, -и полиелей, -ея, -еят, -еи, два полиелея и полилей поликлиника, -и полилей, -ея, -еят, -еи, два полилея и полиелей полиморфйзъм, -зма, -змът полинявам, -аш, -ат; полиняване полировка, полировки полировъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни
политемигрант политемигрант, -а, -ът, -и, двама политемигранти политиканствам, -аш, -ат; политиканстване политйко-администратйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни политйкоикономйчески, -а, -о, -и полйтинформация, полйтинформации политйчност, политичността полифонйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни полифония, полифонии полицай, -ая, -аят, полицаи, двама полицаи полйция, полйции половинчасов, -а, -о, -и половинчатост, половинчатостта полог, -а, -ът, -зи, два полога положйтелност, положителността поломя, -йш, -ят; поломйх, -й; поломйл; поломях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поломял, -ели поломям, -яш, -ят; поломях, -яше; поломял, -яли; поломян, -яни; поломящ, -ящи; полЬмяйки; поломяне поломявам, -аш, -ат; поломяване полувйсш, -а, -е, -и по лу висшист, -а, -ът, -и, двама полувисшйсти полувреме, полувремена полуграмотен, -тния(т), -тна, -тно, -тни полуграмотност, полуграмотността __________________ 326_______ полуден, -я, -ят, -днй, два полуднй полудневен, -вния(т), -вна, -вно, -вни полудрямка, полудремки полудя, -йш, -ят; полудйх, -й; полудйл; полуден; полудях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; полудял, -ели полудявам, -аш, -ат; полудяване полукръг, -а, -ът, -ове, два полукръга полумярка, полумерки полунадясно наречие полуналяво наречие полунощ полуокръжност, полуокръжността полуостров, -а, -ът, -и, два полуострова полупряк, -а, -о, полупреки полусляп, -а, -о, полуслепи полусънен, -нния(т), -нна, -нно, -нни полусянка, полусенки получател, -я, -ят, -и, двама получатели полюлявам, -аш, -ат; по люляв ане поляна, поляни поляризация, поляризации полярност, полярността помазаник, -а, -ът, -ци, двама помазаници помамя, -иш, -ят; помамих, -и; помамил; помамен; помамех, -еше; помамел
_ 327_________________ помамям, -яш, -ят; помамях, яше, -яхме, -яхте, -яха; номамял, -яли; помамян, яни; помамящ, -ящи; помамяйки; помамяне помежду наречие помена, -еш, -ат; поменах, -а; поменал; поменат; поменях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; номенял, -ели поменик, -а, -ът, -ци, г)на поменика поместя (се), -иш, -ят; поместих, -и; поместил; поместен; поместех, -еше; поместел поместям (се), -яш, -ят; поместях, -яше, -яхме, -яхте, яха; поместял, -яли; поместян, -яни; поместящ, ящи; поместяйки; поместяне помиен, -ййния(т), -ййна, -ййно, •ййни поминък, -а, -ът, -ци, ()оа поминъка помирител, -я, -ят, -и, двама помирители помиря (се), -йш, -ят; помирих, -и; помирйл; помирен; помирях, -еше, -яхме, -яхте, яха; помирял, -ели помирявам (се), -аш, -ат; помиряване помисля, -иш, -ят; помйслих, •и; помйслил; помйслех, -еше; помйслел помислям, -яш, -ят; помйслях, ншс, -яхме, -яхте, -яха; понеделник помйслял, -яли; помйслян, -яни; помйслящ, -ящи; помйсляйки; помйсляне помисъл, -а, -ът, помисли помйя, помйи пдмощ ж., помощта, помощи помощник, -а, -ът, -ци, двама помощници помощник-минйстър, -а, -ът, -стри, двама помощникминйстри помпен, -ния(т), -на, -но, -ни помпозност, помпозността помрача, -йш, -ат; помрачйх, -й; помрачил; помрачен; помрачах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; помрачал, -ели помургавея, -ееш, -еят; помургавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; помургавял, -ели; помургавеех, -ееше; помургавеел помургавявам, -аш, -ат; помургавяване помътнея, -ееш, -еят; помътнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; помътнял, -ели; помътнеех, -ееше; помътнеел помятам, -аш, -ат; помятане понастоящем наречие понасям, -яш, -ят; понасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; понасял, -яли; понасян, -яни; понасящ, -ящи; понасяйки; понасяне поначало наречие понеделник, -а, -ът, -ци, два понеделника
понеса понеса, -еш, понесе, -ат; понесох, понесе, -несохме, -несохте, -несоха; понесъл, -сли; понесен; понесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; понесял, -ели пониср., понито, понита понижа, -йш, -ат; понижих, -й; понижйл; понижен; понижах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; понижал, -ели поновому наречие понравя се, -иш се, -ят се; понравих се, -и се; понравил се; понравех се, -еше се; понравел се понравям се, -яш се, -ят се; понравях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; понравял се, -яли се; поправящ се; понравяйки се; понравяне понтонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни понявга наречие понякога, понякогаш наречие поотделно наречие поощря, -йш, -ят; поощрйх, -й; поощрйл; поощрен; поощрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поощрял, -ели поощрявам, -аш, -ат; поощряване попадйя, попадии попаря, -иш, -ят; попарих, -и; попарил; попйрен; попарех, -еше; попарел попарям, -яш, -ят; попарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; попарял,-яли; попарян, __________________ 328_______ -яни; попарящ, -ящи; попаряйки; попаряне попечйтел, -я, -ят, -и, двама попечйтели попйвка, попйвки • попилявам, -аш, -ат; попиляване поплювко х., -то, -овци, двама поплювковци поправка,поправки поправя, -иш, -ят; поправих, -и; поправил; поправен; поправех, -еше; поправел поправям, -яш, -ят; поправях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; поправял, -яли; поправян, -яни; поправящ, -ящи; поправяйки; поправяне поприще, поприща популяризация, популяризация популярност, популярността попълня, -иш, -ят; попълних, -и; попълнил; попълнен; попълнех, -еше; попълнел попълням, -яш, -ят; попълнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; попълнял, -яли; попълнян, -яни; попълнящ, -ящи; попълняйки; попълняне поразйтелност, поразителността поразйя, поразии поразник и поразеник, -а, -ът, -ци, двама пораз(е)ници поразя, -йш, -ят; поразйх, -й; поразйл; поразен; поразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поразял, -ели поразявам, -аш, -ат; поразяване
посаждам пораста, -еш, -ат; порастох, порасте, порастохме, -охте, -оха; порасъл, -сли; порастях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; порастял, -ели пораствам, -аш, -ат; порастване поред, поредом наречие порест, -а, -о, -и пбрив, -а, -ът, -и, два порива поривйст, -а, -о, -и порицател, -я, -ят, -и, двама порицатели порнография, порнографии поробител, -я, -ят, -и, двама поробители поробя, -иш, -ят; поробих, -и; поробил; поробен; поробех, -еше; поробел породйст, -а, -о, -и пороен, -бйния(т), -ойна, -бйно, -бйни пороище, пороища порой, -бя, -оят, -би, два пороя поросявам, -аш, -ат порочен, -чния(т), -чна, -чно, -чни порочност, порочността портиер, -а, -ът, -и, двама портиери портретйст, -а, -ът, -и, двама портретйсти портфейл, -а, -ът, два портфейла поруменявам, -аш, -ат; поруменяване порцеланен и порцеланов, -а, -о, -и порцион, -а, -ът, -и, два порцибна порционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни порция, порции порьозност, порьозността поръбя, -иш, -ят; поръбих, -и; поръбил; поръбен; поръбех, -еше; поръбел поръбям, -яш, -ят; поръбях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; поръбя л, -яли; поръбян, -яни; поръбящ, -ящи; поръбяйки; поръбяне поръся, -иш, -ят; поръсих, -и; поръсил; поръсен; поръсех, -еше; поръсел поръсям, -яш, -ят; поръсях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; поръсял, -яли; поръсян, -яни; поръсящ, -ящи; поръсяйки; поръсяне поръчйтел, -я, -ят, -и, двама поръчители поръчйтелствам, -аш, -ат; поръчйтелстване порядкизш. порядък, -а, -ът, порядъци, два порядъка порядъчност, порядъчността порязаник, -а, -ът, -ци, два порязаника и порязаница, -и посадка, посадки посадъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни посадя, -йш, -ят; посадйх, -й; посадйл; посаден; посадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; посадял, -ели посаждам, -аш, -ат; посаждане
посбера посбера, -еш, -ат; посбрах, -а; посбрал; посбрйн; посберях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; посберял, -ели посвенявам се, -аш, се, -ат се посвестявам (се), -аш, -ат посветя, -иш, -ят; посветих, -и; посветил; посветех, -еше; посветел посветя, -йш, -ят; посветих, -й; посветйл; посветен; посветях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; посветял, -ели посев, -а, -ът, посеви, два посева посегател, -я, -ят, -и, двама посегатели поседявам, -аш, -ат; поседяване поселище, поселища поселя, -иш, -ят; поселих, -и; поселил; поселен; поселех, -еше; поселел посестрима, -и посетйтел, -я, -ят, -и, двама посетители посетя, -йш, -ят; посетйх, -й; посетйл; посетен; посетях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; посетял, -ели посещавам, -аш, -ат; посещаване посивявам, -аш, -ат; посивйване посйня, -иш, -ят; посиних, -и; посйнил; посйнен; посинех, -еше; посйнел посиня, -й, -ят; посинйх, -й; посинйл; посинен; посинях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; посинял, -ели _________________ 330______ посйням, -яш, -ят; посйнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; посйнял, -яли; посйнян, -яни; посйнящ, -ящи; посйняйки; посйняне посинявам, -аш, -ат; посиняване поскимтя, -йш, -ят; поскимтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; поскимтял, -ели поскимтявам, -аш, -ат; поскимтяване поскъпнявам, -аш, -ат; поскъпняване поскъпя, -йш, -ят; поскъпйх, -й; поскъпйл; поскъпен; поскъпях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поскъпял, -ели поскъпявам, -аш, -ат; поскъпяване посланик, -а, -ът, -ци, двама посланици последовател, -я, -ят, -и, двама последователи последователност, последователността последствие, последствия послеслов, -а, -ът, -и, два послеслова пословичност, пословичността послушност, послушността посмешище, посмешища посмъртен, -тния(т), -тна, -тно, -тни посолявам, -аш, -ат; посоляване посрамя, -иш, -ят; посрамих, -и; посрамил; посрамен; посрамех, -еше; посрамел
______ 331-_______________ посрамям, -яш, -ят; посрамях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; посрамял, -яли; посрамян, -яни; посрамящ, -ящи; посрамяйки; посрамяне посребрявам, -аш, -ат; посребряване посред предлог посредствен, -ния(т), -на, -но, -ни посредственост, посредствеността посредством предлог посрещна, -еш, -ат; посрещнах, -а; посрещнал; посрещнат; посрещнех, -еше; посрещнел пост, -а, -ът, пости (постене) пост, -а, -ът, постове, два поста поставка, поставки поставя (се), -иш, -ят; поставих, ■и; поставил; поставен; поставех,-еше; поставел поставям, -яш, -ят; поставях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; поставял,-яли; поставян, -яни; поставящ, -ящи; поставяйки; поставяне постамент, -а, -ът, -и, два постамента постановка, постановки постановъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни постановя, -йш, -ят; постанових, -й; постановил; постановен; постановях, -еше, -Ахме, -яхте, -яха; постановял, -ели постановявам, -аш, -ат; постановяване пот постарому наречие постелка и постилка, -и постеля, -и постеля, -еш, -ят; постлах, -а; постлал; постлан; постелех, -еше; постелел постен, -стна, -о, -и постепенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни постепенност, постепенността постижймост, постижимостта постник, -а, -ът, -ци, двама постници постовй, -йя(т), двама постовй постоявам, -аш, -ат постоянен, -янния(т), -нна, -нно, -янни постоянност, постоянността постоянствам, -аш, -ат; постоянстване постскрйптум, -и, два пбстскрйптума постъпя, -иш, -ят; постъпих, -и; постъпил; постъпех, -еше; постъпел постъпям, -яш, -ят; постъпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; постъпял, -яли; постъпящ; постъпяйки; постъпяне постя, -иш, -ят; постих, -и; постил; постен; постех, -еше; постел; постещ; постейки; постене посявам, -аш, -ат; посяване посявка, посев ки посягам, -аш, -ат; посягане пот ж., потта
потайност потайност, потайността потапям, -яш, -ят; потапях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; потапял, -яли; потапян; потапящ, -ящи; потапяйки; потапяне потегля, -иш, -ят; потеглих, -и; потеглил; потеглех, -еше; потеглел потеглям, -яш, -ят; потеглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; потеглял, -яли; потеглян, -яни; потеглящ, -ящи; потегляйки; потегляне потенциал, -а, -ът, -и, два потенциала потенция, потенции потйря (се), -иш, -ят; потйрих, -и; потйрил; потйрен; потйрех, -еше; потйрел потискам, -аш, -ат; потискане потиснатост, потиснатостта потисник, -а, -ът, -ци, двама потисници потйхом наречие потомък, -а, -ът, потомци, двама потомци потонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни потопявам, -аш, -ат; потопяване поточност, поточността потпурилш. потребен, -бния(т), -бна, -бно, -бни потребител, -я, -ят, -и, двама потребители потребност, потребността, потребности потрес, -а, -ът, -и, два потреса потреса (се), -еш, потресе, -ат; потресох, потресе, -ресохме, -ресохте, -ресоха; потресъл, -сли; потресен; потресях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; потресял, -ели потретя, -иш, -ят; потретих, -и; потретил; потретен; потретех, -еше; потретел потретям, -яш, -ят; потретях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; потретял, -яли; потретян, -яни; потретящ, -ящи; потретяйки; потретяне потуля (се), -иш, -ят; потулих, -и; потулил; потулен; потулех, ■еше; потулел потулям, -яш, -ят; потулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; потулял, -яли; потулян, -яни; потулящ, -ящи; потуляйки; потуляне потури мн. потъкмявам, -аш, -ат; потъкмяване потъмнявам, -аш, -ат; потъмняване потърпевш, -а, -е и -о, -и, двама потърпевши потърпявам, -аш, -ат потърси ми се; потърсило ми се; потърсеше ми се; потърсело ми се потърся ми се; потърсяше ми се; потърсяло ми се; потърсяне потя се, -йш се, -ят се; потйх се, -й се; потйл се; потен; потях
______ 333__________________ се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; потял се, -ели се; потящ се; потейки се; потене потягам, -аш, -ат; потягане поумнея, -ееш, -еят; поумнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; поумнял, -ели; поумнеех, ■feerne; поумнеел поумнявам, -аш, -ат; ноумняване поучйтелност, поучителността похабеност, похабеността похабявам, -аш, -ат; похабяване похваля (се), -иш, -ят; похвалих, -и; похвалил; похвален; похвалех, -еше; похвалел похвалим (се), -яш, -ят; похвалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; похвалял, -яли; похвалян, -яни; похвалящ, -ящи; похваляйки; похваляне похвйтност, похватността похитител, -я, -ят, -и, двама похитители похитя, -йш, -ят; похитйх, -й; похитйл; похитен; похитях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; похитял, -ели похищйвам, -аш, -ат; похищаване похищение, похищения похлУпцилш. похлупя, -иш, -ят; похлупих, -и; похлупил; похлупех, -еше; похлупел; похлупен похлупям, -яш, -ят; похлупях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; похлупял, -яли; похлупян, -яни; похлупящ, -ящи; похлУпяйки; похлупяне почитател поход, -а, -ът, -и, два похода походка,походки пбхот ж., похотта похотлйвост, похотливостта похулям, -яш, -ят; похулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; похулял, -яли; похулян, -яни; похулящ, -ящи; похуляйки; похуляне поцъфтявам, -аш, -ат почервенея, -ееш, -еят; почервенях, -я, -яхме, -яхте, -яха; почервенял, -ели; почервенеех, -ееше; почервенеел почервенявам, -аш, -ат почерня, -иш, -ят; почерних, -и; почернил; почернен; почернех, -еше; почернел почерням, -яш, -ят; почернях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; почернял, -яли; почернян, -яни; почернящ, -ящи; почерняйки; почерняне почерпя, -иш, -ят; почерпих, -и; почерпил; почерпех, -еше; почерпел почерпям, -яш, -ят; почерпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; почерпял, -яли; почерпян, -яни; почерпящ, -ящи; почерняйки; почерпяне пдчестж., почестта, почести почет ж., почетта почетен, -а, -о, -и почетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни почйвка, почйвки почит ж., почитта почитател, -я, -ят, -и
почтен почтен, -ния(т), -на, -но, -ни почтеност, почтеността почтителност, почтителността почувствам, -аш, -ат пошъл, -шлия(т), -h i ла, -шло, -шли пошумолявам, -аш, -ат; пошумоляване пошумявам, -аш, -ат; пошумяване пощаджияли, -та, -ии, двама пощаджии пощадя, -йш, -ят; пощадих, -й; пощадйл; пощаден; пощадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пощадял, -ели пощадявам, -аш, -ат; пощадйване пощальон, -а, -ът, -и, двама пощальони поще ми се; пощя ми се; пощеше ми се; пощяло ми се пощръклявам, -аш, -ат; пощръкляване пощуря, -йш, -ят; пощурих, -й; пощурйл; пощурен; пощурях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пощурял, -ели пощурявам, -аш, -ат; пощуряване пощява ми се; пощяваше ми се; пощявало ми се; пощяване пощявка, пощевки поя, пойш, поят; пойх, пой; пойл; поен; поях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; поял, -ели; поящ, -ящи; поейки; поене поява, появи _________________ 334______ появявам се, -аш се, -ат се; появяване пояснйтел, -я, -ят, -и, два пояснйтеля поясня, -йш, -ят; пояснйх, -й; пояснйл; пояснен; пояснях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пояснял, -ели пояснявам, -аш, -ат; поясняване прав, -а, -о, -и правдйв, -а, -о, -и правдйвост, правдивостта правдолюбйв, -а, -о, -и правдоподобен, -бния(т), -бна, -бно, -бни правдоподобност, правдоподобността правен, -а, -о, -и правен, -вния(т), -вна, -вно, -вни правилност, правилността правйст, -а, -ът, -и, двама прависти правителствен, -ния(т), -на, -но, -ни праволинеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -Ойни праволинейност, праволинейността правомерност, правомерността правоспособност, правоспособността правостоящ, -ия(т), двама правостоящи; правостояща, -що, -щи правя (се), -иш, -ят; правих, -и; правил; правен; правех, -еше; правел;правейки; правене
-_____ 335__________________ □ребял праг, -а, -ът, прагове, два прага прагматизъм, -зма, -змът прадеди лн. прадядо м., -то, -вци, двама прадядовци прйдядов, -а, -о, -и прЬдядовски, -а, -о, -и праз, -а, -ът, -ове, два праза празен, -а, -о, -и (от праз) празен, -зния(т), -зна, -зно, -зни празник, -а, -ът, -ци, два празника празничност, празничността празноглав, -а, -о, -и празноскитащ, -щия(т), -ща, -що, -ици празня, -иш, -ят; празних, -и; празнил; празнех, -еше; прйзнел; празнещ; празнейки; празнене праистория, праистория практикант, -а, -ът, -и, двама практиканти практицйзъм, -зма, -змът практйчност, практичността прЬнгилш. прародител, -я, -ят, -и, двама прародители прйтя, -иш, -ят; пратих, -и; прйтил; пратен; пратех, -еше; прйтел прах, -й, -ът, прахове, два праха (медикамент) и прах, прахта (прахоляк) прНханж., праханта прахолйк, -а, -ът, -яци 11|)Ащй, -йш, -ят; пращях, -я, •йхме, -йхте, -яха; пращял, -ели; пращящ, -ящи; пращейки; пращене преамбюл, -а, -ът, -и, два преамбюла пребежка, пребежки пребледнявам, -аш, -ат; пребледняване пребрадка, пребрадки пребрадя, -йш, -ят; пребрадйх, -й; пребрадйл; пребраден; пребрадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пребрадял, -ели пребройтел, -я, -ят, -и, двама пребройтели преброя, -ойш, -ой, -оят; пребройх, -ой; пребройл; преброен; преброях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; преброял, -ели преброявам, -аш, -ат; преброяване пребуля (се), -иш, -ят; пребулих, -и; пребулил; пребулен; пребулех, -еше; пребулел пребулям (се), -яш, -ят; -булях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; пребулял, -яли; пребулящ, -ящи; пребуляйки; пребуляне пребъда, -еш, -ат; пребъдох, пребъде, -оха (рядко); пребйл (бил и пребил); пребъдех, -еше; пребъдел пребърз, -а, -о, -и пребягна, -бегнеш, -бягнат; пребягнах, -а; пребягнал; пребегнех, -еше; пребегнел прЬбял, -бяла, -бяло, -бели
превадя превадя, -иш, -ят; превадих, -и; превадил;преваден; превадех, -еше; превйдел превали, превалят; преваля, -яха; превалял, -ели (валежи) преваля, -йш, -ят; превалих, -й; превалил; превален; превалях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; превалял, -ели (височината) превалява, -ат; преваляване превалям, -яш, -ят; превалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; превалял, -яли; превалян, -яни; превалящ, -ящи; преваляйки; преваляне преваря, -иш, -ят; преварих, -и; преварил;преварен; преварех, -еше; превйрел преваря, -йш, -ят; преварих, -й;преварил;преварен; преварях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; преварял, -ели преварявам, -аш, -ат; ггреваряване преварям, -яш, -ят; превйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; преварял, -яли; преварян, -яни; преварящ, -ящи; превйряйки; преваряне преведа, -еш, -ат; преведох, -вЬде, -в^дохме, -ведохте, -ведоха; превел; преведен; преведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; преведял, -ели превеждам, -аш, -ат; превеждане превес, -а, -ът превзетост, превзетостта ---------------------------336______ превод, -а, -ът, -и, два превода превоз, -а, -ът, -и, два превоза превозен, -а, -о, -и превозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни превратаджия лс, -та, -ии, двама превратаджии превратност, превратността превръзка, превръзки превъзнасям, -яш, -ят; превъзнасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; превъзнасял, -яли; превъзнасян, -яни; превъзнасящ, -ящи; превъзнасяйки; превъзнасяне превъзходност, превъзходността превъплъщавам, -аш, -ат и превъплътявам, -аш, -ат; превъплъщаване и превъплътяване превъртявам (се), -аш, -ат; превъртйване превявам, -аш, -ат; превяване прегарям, -яш, -ят; прегарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прегарял, -яли; прегарян, -яни; прегарящ, -ящи; прегаряйки; прегйряне прегладнея, -ееш, -&ят; прегладнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; прегладнял, -ели; прегладнеех, -ееше; прегладн^ел прегладнявам, -аш, -ат; прегладняване прегласям, -яш, -ят; прегласях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прегласял, -яли; прегласян,
предваря -яни; прегласящ, -ящи; преглйсяйки; прегласяне преглед, -а, -ът, -и, два прегледа прегледност, прегледността преговарям, -яш, -ят; преговарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; преговарял, -яли; преговарян, -яни; преговарящ, -ящи; преговаряйки; преговаряне преговоря, -иш, -ят; преговорих, -и; преговорил; преговорен; преговорех, -еше; преговорел прегоря, -йш, -ят (непреходен); прегорях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; прегорял, -ели прегоря, -йш, -ят (преходен); прегорих, -й; прегорйл; прегорен; прегорях, -&ше, -яхме, -йхте, -яха; прегорял, -ели преградка, преградки прегракналост, прегракнал остта прегрея, -ееш, -еят; прегрях, -я, -йхме, -яхте, -яха; прегрял, -йли; прегрян, -ени и прегрят, -йти; прегреех, -ееше; прегреел преградка, преградки прегрявам, -аш, -ат; прегряване ирогЬвка, прегъвки прегърбя (се), -иш, -ят; прегърбих, -и; прегърбил; прегърбен; прегърбех, -еше; прегърбел прог^рбям се, -яш се, -ят се; прег^рбях се, -яше се, -яхме 22* се, -яхте се, -яха се; прегърбян, -яни; прегърбящ се, -ящи се; прегърбяйки се; прегърбяне пред предлог пред- (представка - пише се с д във всички думи, образувани с нея) преда, -£ш, -ат; предох, преде, -охме, -охте, -оха; прел; преден; предях, -еше, -яхме, -яха; предял, -ели; предящ, -ящи; предейки; предене предавател, -я, -ят, -и, два предавателя предан, -ния(т), -на, -но, -ни преданост, предаността предател, -я, -ят, -и, двама предатели; предателю! предателствам, -аш, -ат; предателстване предачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни предваканционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни предвардя, -иш, -ят; предвардих, -и; предвардил; предварден; предвардех, -еше; предвардел предвардям, -яш, -ят; предвардях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; предвардял, -яли; предвардян, -яни; предвардящ, -ящи; предвардяйки; предвардяне предваря, -иш, -ят; предварих, -и;предварил;предварен; предварех, -еше; предварел
предварям предварям, -яш, -ят; предварях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; предварял, -яли; предварян, -яни; предварящ, -ящи; предваряйки; предваряне предвестник, -а, -ът, -ци, два предвестника и двама предвестници (хора) предвестявам, -аш, -ат; предвестяване предвечност, предвечността предвзет, -а, -о, -и предвзетост, предвзетостта предвид наречие и предлог предвидливост, предвидливостта предвидя, -иш, -ят; предвидих, -и; предвидил; предвиден; предвидех, -еше; предвидел предводител, -я, -ят, -и,двама предводители; предводителю! предводйтелствам, -аш, -ат преддверие, -ия предивременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни предизвикателното, предизвикателността предлог, -а, -ът, -зи,два предлога предметното, предметността преднамереност, преднамереността предббед, -а, -ът, -и, два предо беда предббеден, -дния(т), -дна, -дно, -дни предоставя, -иш, -ят; предоставих, -и; предоставил; предоставен; предоставех, -еше; предоставел _________________ 338______ предотвратя, -йш, -ят; предотвратих, -й; предотвратйл; предотвратен; предотвратях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; предотвратял, -ели предотвратявам, -аш, -ат; предотвратяване предохранйтелност, предохранителността предохраня, -йш, -ят; предохранйх, -й; предохранйл; предохранен; предохранях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; предохранял, -ели предохранявам, -аш, -ат; предохраняване предпазител, -я, -ят, -и, два предпазителя предпазлйвост, предпазливостта предпоставка, предпоставки предприемчйв, -а, -о, -и предприемчйвост, предприемчивостта предпролетен, -тния(т), -тни предразположеното, предразположеността предразсъдък, -а, -ът, -ци, два предразсъдъка предрека, -речеш, предрече, -рекат; предрекох, предрече, -рекохме, -охте, -оха; предрекъл, -кли; предречен; предречах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; предречал, -ели председател, -я, -ят, -и, двама председатели председателствам, -аш, -ат; председателстване
--------- 339__________________ предсеитбен, -ния(т), -на, -но, -ни предскажа, -еш, -ат; предсказах, -а; предсказал; предсказан; предскажех, -еше; предскажел предсказател, -я, -ят, -и, двама предсказатели представител, -я, -ят, -и, двама представители; представителю! представителност, представителността представка, представки представлявам, -аш, -ат представя, -иш, -ят; представих, -и; представил; представен; представех, -еше; представел представям, -яш, -ят; представях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; представял, -яли; представян, -яни; представящ, -ящи; представяйки; представяне предстоя, -йш, -ят; предстоях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; предстоял, -ели предстоящ, -а, -о, предстоящи предубеденост, предубедеността предумисъл, -а, -ът, -сли, два предумисъла предумйшленост, предумишлеността предупредйтелност, предупредителността предупредя, -йш, -ят; предупредих, -й; предупредйл; предупреден; предупредях, преждевременност -еше, -яхме, -яхте, -яха; предупредял, -ели предходен, -дния(т), -дна, -дно, -дни предхристиянски, -а, -о, -и предцйлш. предчувствие, -ия предчувствам, -аш, -ат; предчувстване предшественик, -а, -ът, -ци, двама предшественици предшествам, -аш, -ат; предшестване предълъг, -лгия(т), -лга, -лго, -лги предявйтел, -я, -ят, -и, двама предявители предявя, -йш, -ят; предявйх, -й; предявил; предявен; предявях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; предявял, -ели предявявам, -аш, -ат; предявяване предянка, преденки и преденка прежаднея, -еш, -еят; прежаднях, -я, -яхме, -яхте, -яха; прежаднял, -ели; прежаднеех, -ееше; прежаднеел прежаднявам, -аш, -ат; прежадняване прежарям, -яш, -ят; прежарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прежарял, -яли; прежарящ, -ящи; прежаряйки; прежаряне преждевременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни преждевременност, преждевременността
преживявам преживявам, -аш, -ат; преживяване преживям, -яш, -ят; преживях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; преживял, -яли; преживящ, -ящи; преживяйки; преживяне прежулям, -яш, -ят; прежулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прежулял, -яли; прежулян, -яни; прежулящ, -ящи; прежуляйки; прежуляне прежуря, -иш, -ят; прежурих, -и; прежурил; прежурен; прежурех,-еше; прежурел прежурям, -яш, -ят; прежурях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прежурял, -яли; прежурян, -яни; прежурящ, -ящи; прежуряйки; прежуряне прежъднявам, -аш, -ат; прежъдняване прежълтявам, -аш, -ат; прежълтяване през предлог през- (представка - във всички думи, образувани с нея, се пише със з) презглава наречие презеленявам, -аш, -ат; презеленяване презерватив, -а, -ът, два презерватива президент, -а, -ът, -и, двама президенти президентски, -а, -о, -и президиум, -а, -ът, -и, два президиума ____ _____________ 340_______ презнощ наречие презнощен, -щна, -щно, -щни презобявам, -аш, -ат презполовявам, -аш, -ат презра, -еш, -ат; презрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; презрял, -ели; презрян, -ени презрителен, -лна, -лно, -лни презрявам, -аш, -ат презрян, -а, -о, презрени презумпция, презумпции преизподня (ад) преинача, -йш, -ат; преиначйх, -й; преиначйл; преиначен; преиначах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; преиначал, -ели прекадявам, -аш, -ат прекаленост, прекалеността прекаля, -йш, -ят; прекалйх, -й; прекалйл;прекален; прекалях, -£ше, -яхме, -яхте, -яха; прекалял, -ели прекалявам, -аш, -ат; прекаляване прекипя, -йш, -ят; прекипях, -я, -яхме, -яхте, -яха; прекипял, -ели прекипявам, -аш, -ат; прекипяване прекиселявам, -аш, -ат; прекиселяване преклонен, -нна, -нно, -нни преклоня (се), -йш, -ят; преклонйх, -й; преклонйл; преклонен; преклонях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; преклонял, -ели преклонявам, -аш, -ат
премажа прекомерност, прекомерността прекося, -йш, -ят; прекосих, -й; прекосйл; прекосен; прекосях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прекосял, -ели прекосявам, -аш, -ат; прекосяване прекратя, -йш, -ят; прекратйх, -й;прекратйл;прекратен; прекратях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прекратял, -ели прекратявам, -аш, -ат; прекратяване прекроявам, -аш, -ат; прекрояване прекръстя (се), -иш, -ят; прекръстих, -и; прекръстил; прекръстен; прекръстех, -еше; прекръстел прекръстим, -яш, -ят; прекръстих, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прекръстил, -яли; прекръстян, -яни; прекръстящ, -ящи; ирекръстяйки; прекръстяне прЬлез, -а, -ът, -и, два прелеза прелепя, -йш, -ят; прелепйх, -й; прелепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прелепял, -ели (повторно лепя) прелепям, -яш, -ят; прелепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прелепял, -яли; прелепян, -яни; пре лепящ, -ящи; прелепяйки; прелепяне прдлест, прелестта прелестен, -стния(т), -стна, -стно, -стни прелетя, -иш, -ят; прелетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; прелетял, -ели; прелетян, -ени прелетявам, -аш, -ат прелйвка, -и прелйстя, -иш, -ят; прелйстих, -и; прелйстил; прелйстен; прелйстех, -еше; прелйстел прелйстям, -яш, -ят;'прелйстях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прелйстял, -яли; прелйстян, -яни; прелйстящ, -ящи; прелйстяйки; прелйстяне преломен, -а, -о, -и преломен, -мна, -мно, -мни преломя, -йш, -ят; преломйх, -й; преломйл; преломен; преломях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; преломял, -ели преломявам, -аш, -ат; преломяване прелъстйтел, -я, -ят, -и, двама прелъстйтели прелъстявам, -аш, -ат; прелъстяване прелюбодеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни прелюбод^ец, -а, -ът, -дейци, двама прелюбодейци прелюбодействам, -аш, -ат; прелюбодействане прелюдия, прелюдии прелютявам, -аш, -ат; прелютяване премажа, -еш, -ат; премазах, -а; премазал; премазан; премажех, -еше; премажел
премалея премалея, -ееш, -еят; премалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; премалял, -ели; премалеех, -ееше; премалеел премалнея, -ееш, -еят; премалнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; премалнял, -ели; премалнеех, -ееше; премалн^ел премалнявам, -аш, -ат; премалняване премалялост, премалялостта премеля, -еш, -ят; премлях, -я, -яхме, -яхте, -яха; премлял, -ели; премлян, -ени; премелех, -еше; премелел премелям, -яш, -ят; премелях, -я, -яхме, -яхте, -яха; премелял, -яли; премелян, -яни; премелящ, -ящи; премеляйки; премеляне пременя (се), -йш, -ят; премених, -й; пременил; пременен; пременях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пременял, -ели пременявам (се), -аш, -ат пременям (се), -яш, -ят; пременях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пременял, -яли; пременян, -яни; пременящ, -ящи; пременяйки; пременяне преместя (се), -иш, -ят; преместих, -и; преместил; преместен; преместех, -еше; преместел преместям (се), -яш, -ят; преместях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; преместил, -яли; преместян, -яни; преместящ, __________________ 342______ -ящи; преместяйки; преместяне премиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни премиен, -ийния(т), -иина, -ийно, -ийни премиер-минйстър, -а, -ът, -стри, двама премиер-минйстри премйсля, -иш, -ят; премислих, -и; премйслил; премислен; премйслех, -еше; премйслел премислям, -яш, -ят; премислях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; премислял, -яли; примислян, -яни; премйслящ, -ящи; премисляйки; премйсляне премия, премии премного наречие премъдрост, премъдростта премяна, премени пренасям (се), -яш, -ят; пренасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; пренасял, -яли; пренасян, -яни; пренасящ, -ящи; пренасяйки; пренасяне пренебрежйтелност, пренебрежителността пренеса, -йш, пренесе, -ат; пренесох, пренесе, -несохме, -охте, -оха; пренесъл, -сли; пренесен; пренесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пренесял, -ели пренос-превоз, -а, -ът преносйтел, -я, -ят, -и, двама преносители Преображение преобразовател, -я, -ят, -и, два преобразователя
-_____ 343__________________ преобразя, -йш, -ят; преобразих, -й; преобразйл; преобразен; преобразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; преобразял, -ели преобразявам, -аш, -ат; преобразяване преодолея, -ееш, -еят; преодолях, -я, -яхме, -яхте, -яха; преодолял, -ели; преодолян, -ени; преодолеех, -ееше; преодолеел преодолявам, -аш, -ат; преодоляване преосвидетелствам, -аш, -ат; преосвидетелстване препеням, -яш, -ят; препенях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; препенял, -яли; препенян, -яни; препенящ, -ящи; препеняйки; препеняне препирня, -й преподавател, -я, -ят, -и, двама преподаватели преполовя, -йш, -ят; преполовйх, -й; преполовйл; преполовен; преполовях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; преполовял, -ели преполовявам, -аш, -ат препоръчйтел, -я, -ят, -и, двама препоръчйтели преправка, -и преправя, -иш, -ят; преправих, -и; преправил; преправен; преправех, -еше; преправел прерия преправям, -яш, -ят; преправях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; преправял, -яли; преправян, -яни; преправящ, -ящи; преправяйки; преправяне препразня, -иш, -ят; препразних, -и;препразнен;препразнех, -еше; препразнел препрЬзням, -яш, -ят; препразнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; препразнял, -яли; препразнян, -яни; препразнящ, -ящи; препразняйки; препразняне преггьлзявам, -аш, -ат; препълзяване препълня, -иш, -ят; препълних, -и; препълнил; препълнен; препълнех, -еше; препълнел препълним, -яш, -ят; препълних, -яше, -яхме, -яхте, -яха; препълнил, -яли; препълнян, -яни; препълнят, -ящи; препълняйки; препълняне препявам, -аш, -ат; препяване препявка, препевки препятствие, препятствия препятствам, -аш, -ат преравям, -яш, -ят; преравях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; преравял, -яли, прерйвян, -яни; преравящ, -ящи; преравяйки; преравяне преразказ, -а, -ът, -и, два преразказа прерия, прерии
преровя преровя, -иш, -ят; прерових, -и; преровил;преровен; преровех, -еше; преровел прерогатив, -а, -ът, -и, два прерогатива пресека, пресечеш, пресече, пресекат; пресякох, пресече, пресякохме, -сякохте, -сякоха; пресякъл, пресекли; пресечен; пресечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; пресечал, -чели преселя (се), -иш, -ят; преселих, -и; преселил; преселен; преселех, -еше; преселел пресен, пресния(т), прясна, прясно, пресни пресйленост, пресилеността пресиля, -иш, -ят; пресилих, -и; пресилил; пресилен; пресилех, -еше; пресилел пресйлям (се), -яш, -ят; пресйлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; пресйлял, -яли; пресйлян, -яни; пресйлящ, -ящи; пресйляйки; пресйляне пресйтеност, преситеността пресйтя (се), -иш, -ят; преситих, -и; пресйтил; преситен; пресйтех,-еше; пресйтел пресконференция, пресконференции пресметлйвост, пресметливостта пресносол, -а, -о, -и пресолявам, -аш, -ат; пресоляване преспа и пряспа ____________ —____344______ преспя (детето), -йш, -ят; преспах, -а; преспал; преспях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; преспял, -ели престарявам, -аш, -ат; престаряване престарялост, престарялостта престйж, -а, -ът престой, -оя, -оят, -ой, два престоя престореност, престореността престоявам, -аш, -ат; престояване престроявам, -аш, -ат; престрояване преструвка, -и престъпност, престъпността пресявам, -аш, -ат; пресяване пресягам, -аш, -ат; пресягане пресяда ми, пресядат ми; пресядаха ми; пресядаше ми; пресядало ми, пресядали ми; пресядане претапям, -яш, -ят; претапях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; претапял, -яли; претапян, -яни; ггретапящ, -ящи; претапяйки; претапяне претворявам, -аш, -ат; претворяване претегля, -иш, -ят; претеглих, -и; претеглил; претеглен; претеглех, -еше; претеглел претеглям, -яш, -ят; претеглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; претеглял, -яли; претеглян, -яни; претеглящ, -ящи; претегляйки; претегляне
прибавя претекст, -а, -ът, два претекста претендент, -а, -ът, -и, двама претенденти претенциозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни претенциозност, претенциозността претенция, претенции претовареност, претовареността претопля, -иш, -ят; претоплих, -и; претоплех, -еше; претоплел претоплям, -яш, -ят; претоплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; претдплял, -яли; претоплян, -яни; претдплящ, -ящи; претопляйки; претопляне претопя, -йш, -ят; претопих, -й; претопил; претопен; претопях, -toe, -яхме, -яхте, -яха; претопял, -ели претопявам, -аш, -ат; претопяване Претория, претории претрополя, -йш, -ят; претрополйх, -й; претрополйл; претрополях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; претрополял, -ели претрополявам, -аш, -ат; претрополяване претрупаност, претрупаността претъпканост, претъпкаността претърпя, -йш, -ят; претърпях, -я, -яхме, -яхте, -яха; претърпял, -ели; претърпян, -ени претърпявам, -аш, -ат; претърпяване претършувам, -аш, -ат; претършуване претягам, -аш, -ат; претягане префект, -а, -ът, -и, двама префекти префйнен, -а, -о, -и префйненост, префинеността префйня, -иш, -ят; префйних, -и; префйнил; префйнен; префйнех, -еше; префйнел префйням, -яш, -ят; префйнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; префйнял, -яли; префйнян, -яни; префйнящ, -ящи; префйняйки; префйняне преход, -а, -ът, -и, два прехода преходност, преходността прецедент, -а, -ът, -и, два прецедента преценя, -йш, -ят; прецених, -й; преценил; преценен; преценях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; преценял, -ели преценявам, -аш, -ат; преценяване прецизност, прецизността прецъфтявам, -аш, -ат; прецъфтяване прешленест, -а, -о, -и преяждам, -аш, -ат; преяждане преям, преядеш, преядат; преядох, преяде, преядохме, -ядохте, -ядоха; преял, -яли; преяден прибавка, прибавки прибавя, -иш, -ят; прибавих, -и; прибавил;прибавен; прибавех, -еше; прибавел
прибавям прибавям, -яш, -ят; прибавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прибавял, -яли; прибавян, -яни; прибавящ, -ящи; прибавяйки; прибавяне прибежище, прибежища прибежка, прибежки приближа, -йш, -ат; приближйх, -й; приближйл; приближен; приближах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; приближал, -ели приближеност, приближеностга приблизителност, приблизителността приболя ме; приболеше ме; приболяло ме приболява ме; приболяваше ме; приболявало ме прибързаност, прибързаността прибягна, -бегнеш, -бягнат; прибягнах, -а; прибягнал; прибегнех, -еше; прибегнел привардя (се), -иш, -ят; привардих, -и; привардил; приварден; привардех, -еше; привардел приведа, -еш, -ат (примери); приведох, -веде, -ведохме, -вйдохте, -ведоха; привел; приведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; приведял, -ели приветлив, -а, -о, -и приветлйвост, приветливостта приветност, приветностга приветствам, -аш, -ат приветствие, приветствия прйвечер^с. __________________ 346______ привечерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни привилегия, привилегии привлека, -чеш, привлече, -кат; привлякох, привлече, -влякохме, -влякохте, -влякоха; привлякъл, -влекли; привлечен; привлечах, -feme, -ахме, -ахте, -аха; привлечал, -ели привлекателност, привлекателността привнасям, -яш, -ят; привнасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; привнасял, -яли; привнасящ, -ящи; привнасяйки; привнасяне привременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни привързаност, привързаността пригладнее ми; пригладня ми; пригладняло ми; пригладнееше ми; пригладнеело ми пригладнявам, -аш, -ат; пригладняване приглася, -йш, -ят; пригласих, -й; пригласйл; пригласен; пригласях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пригласял, -ели пригласявам, -аш, -ат; пригласяване пригласям, -яш, -ят; пригласях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; пригласял, -яли; пригласян, -яни; пригласящ, -ящи; пригласяйки; пригласяне пригоденост, пригодеността
______ 347__________________ пригодност, пригодността приготвям (се), -яш, -ят; пригдтвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; приготвял, -яли; приготвян, -яни; приготвящ, -ящи; приготвяйки; приготвяне приготовление, -ия приготовлявам, -аш, -ат пригрея, -ееш, -еят; пригрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пригрял, -ели; пригрят, -ети; пригрян, -ени; пригреех, -£еше; пригреел (разл. прегрея) пригрявам, -аш, -ат пригърмй; пригърмя; пригърмяло; пригърмеше пригърмява, пригърмяваше, пригърмявало придшвка, придавки прйданж., приданта придатък, -а, -ът, придатъци, два придатъка придатъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни, придирчйв, -а, -о, -и придирчйвост, придирчив остта придйрям, -яш, -ят; придйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; придйрял, -яли; придйрян, -яни; придйрящ, -ящи; придйряйки; придйряне придобйвка, придобивки придремва ми се и придрямва ми се придреме ми се; придряма ми се; придрямало ми се; призовка придремешеми се; придремело ми се придружйтел, -я, -ят, -и, двама придружйтели придунавски, -а, -о, -и приемател, -я, -ят, -и, два приемателя приемлйвост, приемливостта приемно-контролен, -лния(т), -лна, -лно, -лни приемственост, приемствеността прйживе наречие прижълтея, -ееш, -еят; прижълтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; прижълтял, -ели; прижълтеех, -ееше; прижълтеел прижълтявам, -аш, -ат; прижълтяване приземя се, -йш се, -ят се; приземйх се, -й се; приземйл се; приземен; приземях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; приземял се, -ели се приземявам се, -аш се, -ат се; приземяване прйзив, -а, -ът, -и, два прйзива прйзивност, призивността призлее ми; призля ми; призляло ми; призлееше ми; призлеело ми призлява ми; призляваше ми; призлявало ми прйзнак, -а, -ът, -ци, два прйзнака признателност, признателността призовка, призовки
призрак прйзрак, -а, -ът, -ци, два призрака прйзрачност, призрачността прийом, -а, -ът, -и, два прийома прикадявам, -аш, -ат; прикадяване приказлйвост, приказливостта прикипй ми; прикипя ми; прикипеше ми; прикипяло ми прикипява ми; прикипяваше ми; прикипявало ми приклад, -а, -ът, -и, два приклада приклещя, -иш, -ят; приклещих, -и; приклещил; приклещен; приклещех, -еше; приклЬщел приклещям, -яш, -ят; приклещях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прикл&щял, -яли; приклещян, -яни; приклещящ, -ящи; приклещяйки; приклещяне прикрепявам, -аш, -ат; прикрепяване прикрепим, -яш, -ят; прикрепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прикрепял, -яли; прикрепян, -яни; прикрепящ, -ящи; прикрепяйки; прикрепяне прикрйтост, прикритостта прикротя, -йш, -ят; прикротйх, -й; прикротйл; прикротен; прикротях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прикротял, -ели прилежност, прилежността ___ ______________ 348______ прилепчйвост, прилепчивостта прилепя, -йш, -ят; прилепих, -й; прилепйл; прилепен; прилепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прилепял, -ели прилепям, -яш, -ят; прилепях, -яше, -яхме, -яха; прилепял, -яли; прилепян, -яни; прилепящ, -ящи; прилепяйки; прилепяне прилетявам, -аш, -ат; прилетяване прйлив, -а, -ът, -и, два прилива прилйвка, прилйвки прилйвно-дтливен, -вния(т), -вна, -вно, -вни прилйчност, приличността приложимост, приложимостта прилджност, приложността прилуня (се), -йш, -ят; прилунйх, -й; прилунйл; прилунен; прилунях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прилунял, -ели прилунявам (се), -аш, -ат; прилуняване прилютява ми; прилютяваше ми; прилютявало ми прималея, -ееш, -еят; прималях, -я, -яхме, -яхте, -яха; прималял, -ели; прималеех, -ееше; прималеел прималнея, -ееш, -еят; прималнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; прималнял, -ели; прималнеех, -ееше; прималнеел
принципност прималнявам, -аш, -ат; прималняване прималявам, -аш, -ат; прималяване примамлив, -а, -о, -и примамлив ост, примамливостта примамя, -иш, -ят; примамих, -и; примамил; примамен; примамех, -еше; примамел примамям, -яш, -ят; примамях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; примамял, -яли; примамян, -яни; примамят, -ящи; примамяйки; примамяне примеся, -иш, -ят; примесих, -и; примесил; примесен; примесех, -еше; примесел примесям, -яш, -ят; примесях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; примесял, -яли; примесян, -яни; примесящ, -ящи; примесяйки; примесяне примиреност, примиреността примирйтелност, примирителността примиря (се), -йш, -ят; примирих, -й; примирйл; примирен; примирях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; примирял, ■ели примирявам, -аш, -ат примитивйзъм, -зма, -змът примитйвност, примитивността примък-отмък принадлежа, -иш, -ат; принадлежах, -а, -ахме, -ахте, -аха; принадлежал, -ели; принадлежащ, -ащи; принадлежейки; принадлежане принадлежност, принадлежността принасям, -яш, -ят; принасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; принасял, -яли; принасян, -яни; принасящ, -ящи; принасяйки; принасяне принеса, -еш, -ат; принесох, -несе, -несохме, -охте, -оха; принесъл, -сли, принесен; принесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; принесял, -ели принизеност, принизеността принизя, -йш, -ят; принизйх, -й; принизйл; принизен; принизях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; принизял, -ели принизявам, -аш, -ат приносител, -я, -ят, -и, двама приносители приносящ, -ящия(т), -яща, -ящо, -ящи принуденост, принудеността принудйтелност, принудителността принципиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни принципиалност, принципиалността прйнципност, принципността
притулям притулям, -яш, -ят; притулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; притулял, -яли; притулян, -яни; притулящ, -ящи; притуляйки; притуляне притча, притчи притъкмявам, -аш, -ат; притъкмяване притъмнявам, -аш, -ат; притъмняване притъпя, -йш, -ят; притъпих, -й; притъпйл; притъпен; притъпях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; притъпял, -ели притъпявам, -аш, -ат; притъпяване прихватлйв, -а, -о, -и прихватлйвост, прихв атл ивостта прихватничавост, прихватничав остта прихлупя, -иш, -ят; прихлупих, -и;прихлупил;прихлупен; прихлупех, -еше; прихлупел прихлупям, -яш, -ят; прихлупях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прихлупял, -яли; прихлупян, -яни; прихлупящ, -ящи; прихлупяйки; прихлупяне прйход, -а, -ът, -и, два прйхода прйходо-разходен, -дния(т), -дна, -дно, -дни приходящ, -ия, -ият, -и, двама приходящи причернее ми; причерня ми; причерняло ми; причернееше ми; причернеело ми __________________352 ______ причернява ми; причерняваше ми; причернявало ми причестя (се), -йш, -ят; причестйх, -й; причестйл; причестен; причестях, -еше, • -яхме, -яхте, -яха; причестял, -ели причестявам, -аш, -ат; причестяване причинен, -а, -о, -и причйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни причинйтел, -я, -ят, -и, двама причинители {хора} и два причинйтеля причйнно-следствен, -а, -о, -и причйнност, причинносттй причиня, -йш, -ят; причинйх, -й; причинйл; причинен; причинях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; причинял, -ели причинявам, -аш, -ат; причиняване причисля, -йш, -ят; причислйх, -й; причислил; причислен; причислях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; причислял, -ели причислявам, -аш, -ат; причисляване причудлйв, -а, -о, -и пришелеца пришълец, -а, -ът, -лцй, двама пришелцй (а пришълци) прище ми се; пршця ми се; прищеше ми се; прищяло ми се прищява ми се; прищяваше ми се; прищявало ми се
______ 353 ________________ - прищявка, прищевки приют, -а, -ът, -и, два приюта приютя, -йш, -ят; приютих, -й; приютйл; приютен; приютях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; приютял, -ели приютявам, -аш, -ат; приютяване приятел, -я, -ят, -и, двама приятели приятност, приятносттй пробег, -а, -ът, пробези, два пробега пробив, -а, -ът, -и, два пробива проблематйчност, проблематичността проблемност, проблемността проблясвам, -аш, -ат; проблясване проблясък, -а, -ът, -ци, два проблясъка пробой, -бя, -оят, пробои, два проббя пробягвам, -аш, -ат; пробягване пробягна, -бегнеш, -бягнат; пробягнах, -а; пробягнал; пробягнат; пробегнех, -бегнеше; пробегнел проваля, -йш, -ят; провалйх, -й; провалйл; провален; провалях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; провалял, -ели провалям, -яш, -ят; провалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; провалял, -яли; провалян, -яни; провалящ, -ящи; проваляйки; проваляне 23* провинциализъм проведа, -еш, -ат; проведох, -веде, -ведохме, -ведохте, -ведоха; провел; проведен; проведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; проведял, -ели проверйтел, -я, -ят, -и, двама проверители проверочен, -чния(т), -чна, -чно, -чни проверя, -йш, -ят; проверйх, -й; проверйл;проверен; проверях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; проверял, -ели проверявам, -аш, -ат; проверяване провеся, -иш, -ят; провесих, -и; провесил; провесен; провесех, -еше; провесел проветря, -йш, -ят; проветрйх, -й; проветрил; проветрен; проветрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; проветрял, -ели проветрявам, -аш, -ат; проветряване проветрям, -яш, -ят; проветрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; проветрял, -яли; проветрян, -яни; проветрящ, -ящи; проветряйки; проветряне провйдя (се), -иш, -ят; провидях, -я, -яхме, -яхте, -яха; провйдял, -ели; провйдех, -еше; провйдел провйзии мн. провинен, -а, -о, -и провинциален, -лния(т), -лна, -лно, -лни провинциализъм, -зма, -змът
провинциалист провинциалист, -а, -ът, -и, двама провинциалисти провинция, провинции провинявам се, -аш се, -ат се; провиняване провлека (се), -чеш, -кат; провлякох, -влече, -влякохме, -влякохте, -влякоха; провлякъл, -влекли; провлечен; провлечах, -еше; провлечал, -ели провокационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни провокация, провокации провъзглася, -йш, -ят; провъзгласих, -й; провъзгласил; провъзгласен; провъзгласях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; провъзгласял, -ели провъзгласявам, -аш, -ат; провъзгласяване провървявам, -аш, -ат; провървяване прогимназиален, -лна, -лно, -лни прогимназия, прогимназии проглас, -а, -ът, -и, два прогласа проглася, -йш, -ят; прогласйх, -й; прогласил; прогласен; прогласях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прогласял, -ели прогласявам, -аш, -ат; прогласяване прогласим, -яш, -ят; прогласях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прогласял, -яли; прогласян, -яни; прогласящ, -ящи; прогласяйки; прогласяне проговарям, -яш, -ят; проговарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; проговарял, -яли; проговарящ, -ящи; проговаряйки; проговаряне прогорявам, -аш, -ат прогресйвност, прогресивностт^ прогресйст, -а, -ът, -и, двама прогресйсти прогресия, прогресии прогулявам, -аш, -ат; прогуляване прогърмявам, -аш, -ат; прогърмяване продажност, продажността продан ж., продантй продоволствам, -аш, -ат; продоволстване продуктйвност, продуктивността продукция, продукции продългов атост, продълговатостта продължа, -йш, -ат; продължих, -й; продължйл; продължен; продължах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; продължал, -ели продължител, -я, -ят, -и, двама продължители продължителност, продължителността продънвам, -аш, -ат продъня, -иш, -ят; продъних, -и; продънил; продънен; продънех, -еше, -ехме, -ехте, -еха; продънел продъням (се), -яш, -ят; продънях, -яше, -яхме, -яхте,
- - 355_________________ •нха; продънял, -яли; продънян, -яни; продънящ, •шци; продъняйки; продъняне проектант, -а, -ът, -и, двама проектанти 11 роекткнтско-конструкторски, в,-о,-и проектно-конструкторски, -а, -о, и проектопрограма, -и 11 р( )екторезо люция, 11 родкторезол юции проекциднен, -нния(т), -нна, пно, -нни проекция, проекции нроехтявам, -аш, -ат прожекция, прожекции проживявам, -аш, -ат; преживяване прозайк, -а, -ът, -ци, (юажа прозайци прозайчност, прозаичността прозвънтявам, -аш, -ат; прозвънтяване прозея се, -ееш се, -еят се; прозях се, -я се, -яхме се, йхте се, -яха се; прозял се, и се; прозеех се, -ееше се; прозеел се прозорливост, прозорливостта прозрй, -еш, -ат; прозрях, -я, йхме, -яхте, -яха; прозрял, ели; прозрян, -ени прозрачност, прозрачността прозявам се, -аш се, -ат се прозйвка, прозевки производител, -я, -ят, -и, производители прокобявам производителност, производителността производствен, -ния(т), -на, -но, -ни производственоадминистративен, -вния(т), -вна, -вно, -вни производство, -а произволност, произволността произляза, -лезеш, -лязат; произлязох, -лезе, -лязохме, -лязохте, -лязоха; произлязъл, -лезли; произлезех, -лезеше; произлезел произнасям (се), -яш, -ят; произнасял, -яли; произнасян, -яни; произнасящ, -ящи; произнасяйки; произнасяне произнеса (се), -еш, -ат; произнесох, -несе, -н^сохме, -несохте, -несоха; произнесъл, -несли; произнесен; произнесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; произнесял, -ели произход, -а, -ът произшествие, -ия прокаженик, -а, -ът, -ци, двама прокаженици прокламация, прокламации проклетия, проклетйи прокобя, -йш, -ят; прокобйх, -й; прокобйл; прокобен; прокобях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прокобял, -ели прокобявам, -аш, -ат; прокобяване
прокънтявам прокънтявам, -аш, -ат; прокънтяване пролез, -а, -ът, -и, два пролеза пролет ж., пролетта, пролети пролетариат, -а, -ът пролетарий, -ия, -ият, пролетарии пролетно-летен, -лятна, -лятно, -летни пролив, -а, -ът, -и, два пролива пролог, -а, -ът, -зи, два пролога промеждутък, -а, -ът, -тъци, два промеждутъка промеждутъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни променлйвост, променливостта променчйвост, променчивостта променя, -йш, -ят; промених, -й; променйл; променен; променях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; променял, -ели променям, -яш, -ят; променях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; променял, -яли; променян, -яни; променящ, -ящи; променяйки; променяне промивка, промйвки промйсля, -иш, -ят; промйслил; промйслен; промйслех, -еше; промйслел промйслям, -яш, -ят; промйслях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; промйслял, -яли; промйслян, -яни; промйслящ, -ящи; промйсляйки; промйсляне промисъл, -а, -ът, -сли _________________ 356______ промйшлен, -ния(т), -на, -но, -ни промйшлено-аграрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни промишленост, промишлеността промйшленостройтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни промишлявам, -аш, -ат; промишляване промоция, промоции промълвя, -йш, -ят; промълвйх, -й; промълвях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; промълвял, -ели промълвявам, -аш, -ат; промълвяване промълвим, -яш, -ят; промълвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; промълвял, -яли; промълвян, -яни; промълвящ, -ящи; промълвяйки; промълвяне промяна, промени пронеса, -еш, -ат; пронесох, -несе, -несохме, -несохте, -несоха; пронесъл, -сли; пронесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; пронесял, -ели пронизйтелност, пронизителността проникновен, -ния(т), -на, -но, -ни проникновеност, проникновеността проницаемост, проницаемостта проницателност, проницателността
_ 357_________________ проиагандйст, -а, -ът, -и, двама пропагандйсти пропастж., пропастта, пропасти пропилявам, -аш, -ат; пропиляване пропищявам, -аш, -ат проповед ж., проповедта, проповеди проповядвам, -аш, -ат; проповядване пропорционалност, I пропорционалността пропорция, пропорции пропрйвя, -иш, -ят; проправих, и;проправил;проправен; проправех, -еше; проправел проправям, -яш, -ят; проправях, -яше, -яхме, -яхте, яха; проправял, -яли; проправян, -яни; проправящ, ящи; проправяйки; проправяне пропълзявам, -аш, -ат; пропълзяване проиъстря, -иш, -ят; пропъстрих, -и; про пъстрил; пропъстрен; пропъстрех, -еше; пропъстрел нроп^стрям, -яш, -ят; пропъстрях, -яше, -яхме, яхте, -яха; пропъстрял, -яли; пропъстрян, -яни; пропъстрящ, -ящи; пропъстряйки; проп1стряне проредявам, -аш, -ат; проредяване ирорез, -а, -ът, -и, два прореза прорицател, -я, -ят, -и, двама прорицатели проследявам пророчествам, -аш, -ат; пророчестване прорязвам, -аш, -ат; прорязване просветеност, просветеността просветля, -йш, -ят; просветлйх, -й; просветлйл; просветлен; просветлях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; просветлял, -ели просветлявам, -аш, -ат; просветляване просветя, -йш, -ят; просветйх, -й; просветйл; просветен; просветях, -еше, -яхме, -яха; просветял, -ели проседя, -йш, -ят; проседях, -я, -яхме, -яхте, -яха; проседял, -ели проседявам, -аш, -ат просител, -я, -ят, -и, двама просйтели просйя, просйи просиявам, -аш, -ат; просияване проскимтявам, -аш, -ат; проскимтяваяе прославя, -иш, -ят; прославих, -и; прославил; прославен; прославех, -еше; прославел прославям, -яш, -ят; прославях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прославял, -яли; прославян, -яни; прославящ, -ящи; прославяйки; прославяне проследявам, -аш, -ат; проследяване
прост прост, -а, -о, -и простичък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки простодушност, простодушността простосърдечност, простосърдечността простотия, простотии простра (се), -еш, -ат; прострях, -я, -яхме, -яхте, -яха; прострял, -ели; прострян, -ени пространен, -нния(т), -нна, -нно, -нни пространствен, -ния(т), -на, -но, -ни пространствено-временен, -нния(т), -нна, -нно, -нни пространственост, пространствеността прострелвам (се), -аш, -ат; прострелване прострелям (се), -яш, -ят; прострелях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; прострелял, -яли; прострелян, -яни простудя, -йш, -ят; простудих, -й; простудйл; простуден; простудях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; простудял, -ели простудявам, -аш, -ат; простудяване простя, -йш, -ят; простих, -й; простйл; простен; простях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; простял, -ели просумтявам, -аш, -ат; просумтяване просълзя (се), -йш, -ят; просълзйх, -й; просълзйл; просълзен; просълзях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; просълзял, ели просълзявам (се), -аш, -ат; просълзяване прося, -иш, -ят; просих, -и; просил; просен; просех, -еше; просел; просещ; просейки; просене просяк, -а, -ът, -ци,двалш просяци просяшки и просешки, -а, -о, -и протеже ср,, протежета протекционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни протекционйзъм, -зма, -змът протекционйст, -а, -ът, -и, двама протекционйсти протекция, протекции протест, -а, -ът, -и, два протеста протестант и протестантин, -а, -ът, -и, двама протестанти протестантйзъм, -зма, -змът протйв предлог протйвност, противността противоатомен, -мния(т), -мна, -мно, -мни противогаз, -а, -ът, -зи, два противогаза противодействам, -аш, -ат; противодействане противозаконен, -нния(т), -нна, -нно, -нни гтротивозаконност, противозаконността противоконституционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
______359 противоположност, противоположността противоречив, -а, -о, -и противоречивост, противоречивостта противотежест, противотежестта, противотежести противя се, -йш се, -ят се; противих се, -й се; противйл се; противях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; противял се, -ели се; противящ се, -ящи се; противейки се; противене протойерей, -ея, -еят, -еи, двама протойереи протоколйст, -а, -ът, -и, двама протоколйсти ирото плазмен, -ния(т), -на, -но, -пи протръбявам, -аш, -ат; протръбяване протътрям (се), -яш, -ят; протътрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; протътрял, -яли; протътрян, -яни; протътрящ, ящи; протътряйки; протътряне протягам, -аш, -ат; протягане проумявам, -аш, -ат; проумяване профанация, профанации професионалист, -а, -ът, -и, двама професионалйсти прос ;юсия, професии 11 ро( юрганизационен, -нния(т), нна, -нно, -нни прощавам профорганизация, профорганизации профсъюз, -а, -ът, -и, два профсъюза прохладя (се), -йш, -ят; прохладйх, -й; прохладйл; прохладен; прохладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прохладял, -ели проход, -а, -ът, -и, два прохода проходимост, проходимостта проходящ, -яща, -ящо, -ящи процедявам, -аш, -ат; процедяване процепям, -яш, -ят; процепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; процепял, -яли; процепян, -яни; процепящ, -ящи; процепяйки; процепяне процесия, процесии процесуален, -лния(т), -лна, -лно, -лни процъфтявам, -аш, -ат; процъфтяване прочее (= следователно) прочие (и прочие, и пр. = идр.) прочит, -а, -ът, -и, два прочита прочувствам, -аш, -ат прочувствен, -иия(т), -на, -но, -ни прочувственост, про чувствеността прошнурбвка, прошнуровки прошумолявам, -аш, -ат; прошумоляване прошумявам, -аш, -ат; прошумяване прощавам, -аш, -ат; прощаване
прощален прощален, -лния(т), -лна, -лно, -лни прощъпалник, -а, -ът, -ци, два прощъпалника проявител, -я, -ят, -и, два проявителя проявя (се), -йш, -ят; проявих, -й; проявйл; проявен; проявях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; проявял, -ели проявявам, -аш, -ат; проявяване проясня, -йш, -ят; прояснйх -й; прояснйл; прояснен; прояснях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; прояснял, -ели прояснявам, -аш, -ат; проясняване пруст, -а, -ът, -ове, два пруста прухтя, -йш, -ят; прухтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; прухтял, -ели; прухтящ,-ящи; прухтейки; прухтене пръв и първи, първа, -о, -и пръст, -а, -ът, -и, два пръста пръст ж., пръстта пръхкавост, пръхкавостта пръхтя, -йш, -ят; пръхтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пръхтял, -ели; пръхтящ, -ящи; пръхтейки; пръхтене пряк, прекия(т), пряка, пряко, преки прям, прямия(т), пряма, прямо, прями прямолинеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни прямолинейност, прямолинейността пряспа и преспа, преспи психиатричен, -чния(т), -чна, -чно, -чни психиатър, -а, -ът, -три, двама психиатри психолог, -а, -ът, -зи, двама психолози психологйзъм, -зма, -змът психопатия, психопатия психопатолбг, -а, -ът, -зи, двама психопатолози психотерапия, психотерапии птицевъдка, птицевъдки птицегадател, -я, -ят, -и, двама птицегадатели птичар, -я, -ят, два птичаря (ловно куче) и двама птичари пубертет, -а, -ът публикация, публикации публицйст, -а, -ът, -и, двама публицйсти публичност, публичността пуд, пуда, пудът, пудове, два пуда пудинг, -а, -ът, -и, два пудинга пудриера, -и пудря (се), -иш, -ят; пудрих, -и; пудрил; пудрен; пудрех, -еше; пудрел; пудрещ; пудрейки; пудрене пуйчи, -а, пуйче и пуйчо, -и пулп, пулпа, пулпът, пулпове, два пулпа пулс, пулса, пулсът пулсар, -а, -ът, -и, два пулсара пулт, пулта, пултът, пултове, два пулта пуля се, -иш се, -ят се; пулих се, -и се; пулил се; пулех се,
_____ 361__________________ -еше се; пулел се; пулещ се; пулейки се;пулене пункт, -а, -ът, пунктове, два пункта пунктуациднен, -нния(т), -нна, -пно, -нни пунктуация пункция, пункции пурйзъм, -зма, -змът пусия, пусйи пуск, -а, -ът, пускове, два пуска пуст, -а, -о, -и пустея, -ееш, -еят; пустях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пустял, -ели; пустеех, -ееше; пустеел; пустеещ; пустеейки; пустеене пустинен, -нния(т), -нна, -нно, -нни пустинник, -а, -ът, -ци, двама пустинници пустотия, пустотии пустош ж., пустошта, пустоши иуфтя, -йш, -ят; пуфтях, -я, •яхме, -яхте, -яха; пуфтял, -ели; пуфтящ, -ящи; пуфтейки; пуфтене пухест, -а, -о, -и иухкавост, пухкавостта пухтя, -йш, -ят; пухтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пухтял, -ели; пухтящ, -ящи; пухтейки; пухтене пущалия, -и пуяк, -а, -ът, пуяци, два пуяка пчелар, -я, -ят, -и, двама пчелари пчелояд, -а, -ът, -и, два пчелояда пъпеш пъдар, -я, -ят, -и, двама пъдари пъдпъдък, -а, -ът, -ци, два пъдпъдъка пъдя, -иш, -ят; пъдих, -и; пъдил; пъден; пъдех, -еше; пъдел; пъдещ; пъдейки; пъдене пъзлйв, -а, -о, -и пъзльо м., -то, -вци, двама пъзльовци пъкъл, -а, -ът пълзешката и пълзешком наречие пълзя, -йш, -ят; пълзях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пълзял, -ели; пълзящ, -ящи; пълзейки; пълзене пълководчески, -а, -о, -и пълнеж, -а, -ът, -и, два пълнежа пълнея, -ееш, -еят; пълнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пълнял, -ели; пълнеех, -ееше; пълнеел; пълнеещ; пълнеейки; пълнеене пълнйтел, -я, -ят, -и, ‘ два пълнйтеля пълновддност, пълноводността пълновръстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни пълнокръвност, пълнокръвността пълно лунен, -нния(т), -нна, -нно, -нни пълномощен, -щния(т), пълномЬщна, -о, -и пъпеш, -а, -ът, -и, два пъпеша
пъпля пъпля, -еш и -иш, -ят; пъплах, -а и пъплих, -и; пъплал и пъплил; пъплех, -еше; пъплел; пъплещ; пъплейки; пъплене пъпчйвост, пъпчивостта първи, първия(т), първа, -о, -и първйчност, първичността първобйтнообщйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни първобйтност, първобитността първокачествен, -ния(т), -на, -но, -ни първообраз, -а, -ът, -зи, два първообраза първосвещеник, -а, -ът, -ци, двама първосвещеници първостепенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни първоучйтел, -я, -ят, -и, двама първоучйтели пъргав, -а, -о, -и пъргавост, пъргавостта пързалям, -яш, -ят; пързалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; пързалял, -яли; пързалян, -яни; пързалящ, -ящи; пързаляйки; пързаляне пърля, -иш, -ят; пърлих, -и; пърлил; пърлен; пърлех, -еше; пърлел; пърлещ; пърлейки; пърлене п^ршей, -ея, -еят, -еи, два пършея пъстрея, -ееш, -еят; пъстрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пъстрял, -ели; пъстреех, -ееше; пъстреел; пъстреене 362 пъстрокож, -а, -о, -и пъстроок, -а, -о, -и пъстря, -иш, -ят; пъстрих, -и; пъстрил; пъстрен; пъстрех, -еше; пъстрел; пъстрещ; пъстрейки; пъстрене пъстър, -стрия(т), -стра, -стро, -стри пъстърва, пъстърви път, -я, -ят, пътища, два пътя път, един път, два пъти пътеводйтел, -я, -ят, -и, два пътеводйтеля пътем и пътьом наречие пътепоказател, -я, -ят, -и, два пътепоказателя пътеуказател, -я, -ят, -и, два пътеуказателя пътешественик, -а, -ът, -ци, двама пътешественици пътешествам, -аш, -ат; пътешестване пътническия (остар.) пътнишки, -а, -о, -и пъхтя, -йш, -ят; пъхтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; пъхтял, -ели; пъхтящ, -ящи; лъхтейки; пъхтене пюре, пюрета пяна, пени пясък, -а, -ът, пясъци пясъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни пясъчник, -а, -ът, -ци, два пясъчника пясъчножълт, -а, -о, -и
радиомонтаж раб, -а, -ът, -й, двама раби раболепност, раболепността раболепствам, -аш, -ат; раболепстване работлйвост, работливостта работническо-селски, -а, -о, -и работност, работи остта работодател, -я, -ят, -и, двама работодатели работоспособност, работоспособността работя, -иш, -ят; работих, -и; раббтил; работен; работех, -еше; рабдтел; работещ; работейки; работене и работя равнеж, -а, -ът, -жи,два равнежа равнинен, -нния(т), -нна, -нно, -нни равнодушност, равнодушността равнозначност, равнозначността равномерност, равномерността равнораменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни равностоен, -ойния(т), -ойна, -Ьйно, -дйни равностойност, равностойността равностранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни равночисленост, равночислеността равнй (се), -йш, -ят; равнйх, -й; равнил; равнен; равнях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; равнял, -Ьли; равнящ, -ящи; равнейки;равнене равнявам, -аш, -ат; равняване радар, -а, -ът, -и, два радара радарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни радетел, -я, -ят, -и, двама радетели; радетелю! радея, -ееш, -еят; радях, -я, -яхме, -яхте, -яха; радял, -ели; радеех, -ееше; радеел; радеещ; радеейки; радеене радиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни радиалност, радиалността радиатор, -а, -ът, -и, два радиатора радиационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни радиация, радиации радикалйзъм, -зма, -змът радикалсоциализъм, -зма, -змът радио, -то, радиа и радиа радиоактивност, радиоактивността радиовръзка, радиовръзки радиовъзел, -а, -ът, -зли, два радиовъзела радиоговорйтел, -я, -ят, -и, двама радиоговорйтели радиоемйсия, радиоемйсии радиоинформация, радиоинформйции рйдиоклуб, -а, -ът, -ове, два радиоклуба радиолокация, радиолокация радиолюбител, -я, -ят, -и, двама радиолюбители радиомонтаж, -а, -ът, -и, два радиомонтажа
радиооркестър радиооркестър, -а, -ът, -стри, два радиооркестъра радиопредавател, -я, -ят, -и, два радиопредавателя радиосервйз, -а, -ът, -и, два радиосервйза радиослушател, -я, -ят, -и, двама радиослушатели радиостанция, радиостанции радиотранслационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни радиофикация, радиофикация радйст, -а, -ът, -и, двама радйсти радост, радостта, радости радостен, -тния(т), -тна, -тно, -тни радушен, -шния(т), -шна, -шно, -шни радушност, радушносттй раждаемост, раждаемостта раз {от раз) наречие раз- представка (пише се със з във всички думи, образувани с нея) разбеснявам се, -аш се, -ат се; разбесняване разбираемост, разбираемостта разбйтост, разбитостта разбия, -йеш, -йят; разбйх, -й; разбйл; разбйт; разбйех, -йеше; разбйел разблейвам (се), -аш, -ат разблея (се), -ееш, -еят; разблях, -я, -яхме, -яха; разблял, -ели; разбл^ех, -ееше; разблеел разблявам (се), -аш, -ат разбогатявам, -аш, -ат; разбогатяване разбой, -оя, -оят, -би, два разббя разббйничествам, -аш, -ат; разббйничестване разболявам, -аш, -ат; разболяване разбрадя (се), -йш, -ят; разбрадйх, -й; разбрадйл; разбраден; разбрадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разбрадял, -ели разбръщолевя (се), -иш, -ят; разбръщолевих, -и; разбръщолевил; разбръщолевех, -еше; разбръщолевел разбръщолевям, -яш, -ят; разбръщолевях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разбръщолевял, -яли; разбръщолевящ, -ящи; разбръщолевяне разбудя (се), -иш, -ят; разбудих, -и; разбудил; разбуден; разбудех, -еше; разбудел разбулям (се), -яш, -ят; разбулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разбулял, -яли; разбулян, -яни; разбулящ, -ящи; разбуляйки; разбуляне разбумтя (се), -йш, -ят; разбумтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; разбумтял, -ели; разбумтян, -ени разбумтявам (се), -аш, -ат разбуням, -яш, -ят; разбунях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разбунял, -яли; разбунян, -яни; разбунящ, -ящи; разбуняйки; разбуняне
______ 365__________________ разбъбря се, -еш и -иш се, -ят се; разбъбрах се, -а се и разбъбрих се, -и се; разбъбрал се и разбъбрил се; разбъбрех се, -еше се; разбъбрел се разб^брям се, -яш се, -ят се; разбъбрях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; разбъбрял се, -яли се; разбъбрящ се, -ящи се; разбъбряйки се; разб^бряне разб!рканост, разбъркаността развалйкъща м. и ж. разваля, -йш, -ят; развалйх -й; развалйл; развален; развалях, -еше, -яхме, -яхте, ■йха; развалял, -ели развалям (се), -яш, -ят; развалях, -яше, -яхме, -яхте, ■яха; развалял, -яли; развалян, -яни; развалящ, -ящи; разваляйки; разваляне разведа (се), -еш, -ат; разведох, разведе, -охме, -охте, -оха; развЬл; разведен; разведях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; разведял, -ели разведря (се), -йш, -ят; разведрйх, -й; разведрйл; paзвeдpfeн; разведрях, -feme, -йхме, -йхте, -яха; разведрял, -йли разведрявам (се), -аш, -ат; разведряване paaBfeflpHM (се), -яш, -ят; разведрях, -яше, -яхме, -яхте, ■яха; paзвfeдpял, -яли; развихрям paзвfeдpян, -яни; pa3BfeApnm, -ящи; paзвfeдpяйки; разведряне paзвfeйпpax развеселявам (се), -аш, -ат; развеселяване pa3BfeTpfl (се), -иш, -ят; pa3BfeTpnx, -и; pa3BfeTpwi; pa3BfeTpeH; pa3BfeTpex, -еше; развйтрел paзвfeтpям (се), -яш, -ят; pa3BfeTpnx, -яше, -яхме, -яхте, -яха; paзвfeтpял, -яли; pa3BfeTpflH, -яни; pa3BfeTpHiij, -ящи; paзвfeтpянe разв идел fee се; развиделя се; развиделяло се; paзвидeлfeeшe се; paзвидeлfeeлo се развиделй се; развиделйло се; paзвидeлfeшe се; развиделяло се развиделява се; развиделяваше се; развиделявало се; развиделяване развилнявам се, -аш се, -ат се; развилняване развинтя, -иш, -ят; развйнтих, -и; развйнтил; развйнтен; развйнтех, -еше; развйнтел развихря, -иш, -ят; развйхрих, -и; развихрил; развихрен; развйхрех, -еше; развйхрел развихрям, -яш, -ят; развихрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; развйхрял, -яли; развйхрян, -яни; развйхрящ, -ящи; развйхряйки; развихряне
развлека развлека (се), -чеш, развлече, -кат; развлякох, развлече, развлякохме, -охте, -оха; развлякъл, развлекли; развлечен; развлечйх, -еше; развлечал, -ели развЬд, -а, -ът, -и, два развода разводка, разводки разводня, -йш, -ят; разводних, -й; разводнйл; разводнен; разводнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разводнял, -ели разводнявам, -аш, -ат; разводняване развонявам (се), -аш, -ат развоня (се), -йш, -ят; развонйх, -й; развонях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; развонял, -ели развратеност, развратеността развратйтел, -я, -ят, -и, двама развратйтели разврйтност, развратността развратя, -йш, -ят; развратих, -й;развратйл;развратен; развратях, -&ше, -яхме, -яхте, -яха; развратял, -ели развращавам, -аш, -ат; развращаване разврещя се, -йш се, -ят се; разврещях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; разврещял се, -ели се; разврещян, -ени разврещявам се, -аш се, -ат се; разврещяване развръзка, развръзки разврякам (се), -аш, -ат развряквам (се), -аш, -ат; разврякване __________________ 366_______ развряскам (се), -аш, -ат разврясквам (се), -аш, -ат; развряскване развъдя, -иш, -ят; развъдих, -и; развъдил; развъден; развъдех, -еше; развъдел развървя, -иш, -ят; развървих, -и; развървил; развървен; развървех, -еше; развървел развървя се, -йш се, -ят се; развървях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; развървял се, -ели се развървявам се, -аш се, -ат се; развървяване развървям, -яш, -ят; развървях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; развървял, -яли; развървян, -яни; развървящ, -ящи; развървяйки; развървяне развъртявам (се), -аш, -ат; развъртяване развявам (се), -аш, -ат; развиване разгаля (се), -иш, -ят; разгалих, -и; разгалил; разгалех, -еше; разгалел разгалям (се), -яш, -ят; разг&лях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разгалял, -яли; разгалян, -яни; разгЬлящ, -ящи; разгаляне разгарям (се), -яш, -ят; разгарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разгарял, -яли; разгйрян, -яни; разгарящ, -ящи; разгаряйки; разгйряне
______ 367__________________ разгйщеност, разгащеността разглася, -йш, -ят; разгласих, ■й; разгласйл; разгласен; разгласях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; разгласял, -ели разгласявам, -аш, -ат; разгласяване разгласям, -яш, -ят; разгласях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разгласял, -яли; разгласян, -яни; разгласящ, -ящи; разгласяйки; разгласяне разгл^зеност, разглезеността разглезя, -иш, -ят; разглезих, •и; разглезил; разглезен; разглезех, -еше; разглезел разглйзям, -яш, -ят; разглезих, -nine, -яхме, -яхте, -яха; разглйзял, -яли; разглезян, •яни; разглезящ, -ящи; рнзглйзяйки; разглезяне разглЬбка, разглобки разглобя, -йш, -ят; разглобйх, -й; разглобйл; разглобен; разглобях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; разглобял, -ели разглобявам, -аш, -ат; рпзглобйване разгневя, -йш, -ят; разгневйх, -й; разгневях, -еше, -яхме, -йхте, -яха; разгневял, -ели разгневявам, -аш, -ат; разгневяване рпзгояйрям, -яш, -ят; разговарях, яше, -яхме, -яхте, -яха; разговарял, -яли; разговарян, •лни; разговарящ, -ящи; разговаряйки; разговаряне разгоря разговея, -ееш, -еят; разговях, -я, -яхме, -яхте, -яха; разговял, -ели; разговеех, -ееше; разговеел разговорлйвост, разговорливостта разговорчйвост, разговорчивостта разговявам, -аш, -ат; разговяване разговявка, разговевки разголя (се), -иш, -ят; разголих, -и; разголил; разголен; разголех, -еше; разголел разголим (се), -яш, -ят; разголих, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разголил, -яли; разголян, -яни; разголящ, -ящи; разголийки; разголяне разгоня, -иш, -ят; разгоних, -и; разгонил; разгонен; разгонех, -еше; разгонел разгоним, -яш, -ят; разгонях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разгонил, -яли; разгонян, -яни; разгонящ, -ящи; разгоняйки; разгоняне разгорещеност, разгорещеността разгорещя, -йш, -ят; разгорещйл; разгорещен; разгорещях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разгорещял, -ели разг.орещявам (се), -аш, -ат; разгорещяване разгоря, -йш, -ят; разгорйх, -й; разгорйл; разгорен; разгорях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разгорял, -ели
разгорявам разгорявам, -аш, -ат; разгоряване разграфя, -йш, -ят; разграфйх, -й; разграфйл; разграфен; разграфях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разграфял, -ели разграфявам, -аш, -ат; разграфяване разгрея, -ееш, -еят; разгрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; разгрял, -ели; разгреех, -£еше; разгреел разгромя, -йш, -ят; разгромйх, -й; разгромйл; разгромен; разгромях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разгромял, -ели разгромявам, -аш, -ат; разгромяване разгрявам, -аш, -ат; разгряване разгулен, -лния(т), -лна, -лно, -лни разгулявам се, -аш се, -ат се разгуляя се, -яеш се, -яят се; разгулях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; разгулял се, -яли се; разгуляех се, -яеше се; разгуляел се разгърдя (се), -иш, -ят; разгърдих, -и; разгърдил; разгърден; разгърдех, -еше; разгърдел разгърдим (се), -яш, -ят; разгърдях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разгърдял, -яли; разгърдян, -яни; разгърдящ, -ящи; разгърдяйки; разгърдяне разгърмя се, -йш се, -ят се; разгьрмях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; разгърмял се, -ели се разгърмявам, -аш, -ат; разгьрмяване раздалеча, -йш, -ат; раздалечйх, -й; раздалечйл; раздалечен; раздалечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; разда лечал, -ели раздалеченост, раздалечеността раздвйженост, раздвижеността раздвоеност, раздвоеността раздвоя, -ойш, -оят; раздвоих, -ой; раздвойл; раздвоен; раздвоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; раздвоял, -ели раздвоявам, -аш, -ат; раздвояване раздел, -а, -ът, -и, два раздела разделен, -а, -о, -и разделен, -лния(т), -лна, -лно, -лни разделя, -йш, -ят; разделйх, -й; разделйл; разделен; разделях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разделял, -ели разделям (се), -яш, -ят; разделях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разделял, -яли; разделян, -яни; разделящ, -ящи; разделяйки; разделяне разденвам (се), -аш, -ат; разденване раздипля, -иш, -ят; раздйплих, -и; раздйплил; раздйплен; раздйплех, -еше; раздйплел раздиплям, -яш, -ят; раздйплях, -яше, -яхме, -яхте,
_____ 369__________________ -яха; раздиплял, -яли; раздиплян, -яни; раздиплящ, -ящи; раздипляйки; раздипляне раздразненост, раздразнеността раздразнимост, раздразнимостта раздразнителност, раздразнителността раздразня (се), -иш, -ят; раздразних, -и; раздразнил; раздразнен; раздразнех, -еше; раздразнел раздразням (се), -яш, -ят; раздразнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; раздразнял, -яли; раздразнян, -яни; раздразнящ, -ящи; раздразняйки; раздразняне раздробеност, раздробеността раздробявам, -аш, -ат; раздробяване раздрямвамсей раздремвам се, -аш се, -ат се раздявам (се), -аш, -ат; раздяване раздяла, раздели раздяна, разденеш, раздянат; раздянах, -а; раздянал; раздянат; разденех, -еше; разденел разединеност, разединеността разединя, -йш, -ят; разединих, •й; разединйл; разединен; разединях, -еше, -яхме, -яхте, •яха; разединял, -ели разединявам, -аш, -ат; разединяване разкахърявам се разезд, -а, -ът, -и, два разезда разжаря, -иш, -ят; разжарих, -и; разжарил; разжарен; разжарех, -еше; разжкрел разжарявам, -аш, -ат; разжаряване разжарям, -яш, -ят; разжарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разжарял, -яли; разжарян, -яни; разжарящ, -ящи; разжаряйки; разжаряне раззеленя се, -йш се, -ят се; раззеленйх се, -й се; раззеленйл се; раззеленен; раззеленях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; раззеленял се, -ели се разйскря (се), -иш, -ят; разйскрих, -и; разйскрил; разйскрен; разйскрех, -еше; разйскрел разйскрям (се), -яш, -ят; разйскрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разйскрял, -яли; разйскрян, -яни; разйскрящ, -ящи; разйскряйки; разйскряне разказ, -а, -ът, -и, два разказа разкалугерявам (се), -аш, -ат; разкалугеряване разкалям (се), -яш, -ят; разкалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разкалял, -яли; разкалян, -яни; разкалящ, -ящи; разкаляйки; разкаляне разкапаност, разкапаността разкахърявам се, -аш се, -ат се; разкахъряване
разкипя разкипя (се), -йш, -ят; разкипях, -я; разкипял, -ели; разкипен; разкипях, -еше, -яхме, -яхте, -яха разкипявам се, -аш се, -ат се; разкипяване разкиселявам се, -аш се, -ат се; разкиселяване разкладка, разкладки разкланям се, -яш се, -ят се; разкланях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; разкланял се, -яли се; разкланящ се; разкланяйки се; разкланяне разклонител, -я, -ят, -и, два разклонйтеля разклоня (се), -йш, -ят; разклонйх, -й; разклонйл; разклонен; разклонях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разклонял, -ели разклонявам (се), -аш, -ат; разклоняване разкопки мн. разкош, -а, -ът разкйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни разкрасявам (се), -аш, -ат; разкрасяване разкрйченост, разкрачеността разкрепостявам, -аш, -ат; разкрепостяване разкрещявам се, -аш се, -ат се; разкрещяване разкривявам, -аш, -ат разкривяване разкроявам, -аш, -ат; разкройване __________________ 370______ разкрякам се, -аш се, -ат се разкряквам се, -аш се, -ат се; разкрякване разкряскам се, -аш се, -ат се разкудкудяквам, -аш, -ат; разкудкудякване разкървавявам, -аш, -ат; разкървавял ане разкървавям, -яш, -ят; разкървавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разкървавял, -яли; разкървавян, -яни; разкървавящ, -ящи; разкървавяйки; разкървавяне разкървя, -йш, -ят; разкървйх, -й; разкървйл; разкървен; разкървях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разкървял, -ели разкървявам, -аш, -ат; разкървяване разлатост, разлатостта разлепя, -йш, -ят; разлепйх, -й; разлепйл; разлепен; разлепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха разлепявам, -аш, -ат; разлепяване разлепям, -яш, -ят; разлепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разлепял, -яли; разлепян, -яни; разлепящ, -ящи; разлепяйки; разлепяне разлетявам се, -аш се, -ат се разлив, -а, -ът, -и, два разлива разлигавя (се), -иш, -ят; разлигавих, -и; разлигавил; разлигавен; разлигавех, -еше; разлигавел
______ 371__________________ разлигавям (се), -яш се, -ят; разлигавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разлигавял, -яли; разлигавян, -яни; разлигавящ, -ящи; разлигавяйки; разлигавяне разлйстя (се), -иш, -ят; разлистих, -и; разлистен; разлистех, -еше; разлйстел разлйстям (се), -яш, -ят; разлйстях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разлйстял, -яли; разлйстян, -яни; разлйстящ, -ящи; разлйстяйки; разлйстяне разложеност, разложеността разломя, -йш, -ят; разломйх, -й; разломйл; разломен; разломйх, -еше, -яхме, -яхте, -йха; разломйл, -ели разломявам, -аш, -ат; разломяване ризлудя (се), -йш, -ят; разлудйх, ■й;разлудйл;разлуден; разлудях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; разлудйл, -ели разлудявам (се), -аш, -ат; разлудяване разлюлявам, -аш, -ат; разлюляване разлютй, -йш, -ят; разлютйх, -й; разлютйл; разлютен; разлютйх, -еше, -яхме, -яхте, -йха; разлютйл, -ели ризлютйвам (се), -аш, -ат; разлютяване разменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни размиря разменй, -йш, -йт; разменйх, -й; разменйл; разменен; разменйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; разменйл, -ели разменйвам, -аш, -ат; разменяване разменям, -яш, -ят; разменях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разменял, -яли; разменян, -яни; разменящ, -ящи; разменяйки; разменяне размеря, -иш, -ят; размерих, -и; размерил; размерен; размерех, -еше; размерел разместя, -иш, -ят; разместих, -и; разместил; разместен; разместех, -еше; разместел разместим, -яш, -ят; разместих, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разместял, -яли; разместян, -яни; разместящ, -ящи; разместяйки; разместяне размеся, -иш, -ят; размесих, -и; размесил; размесен; размесех, -еше; размесел размесям, -яш, -ят; размесях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; размесял, -яли; размесян, -яни; размесящ, -ящи; размесяйки; размесяне разминавка, разминавки размйрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни размирй, -йш, -йт; размирйх, -й; размирйл; размирен; размирйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; размирйл, -ели
размирявам размирявам, -аш, -ат; размиряване размйрям, -яш, -ят; размирях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; размирял, -яли; размйрян, -яни; размйрящ, -ящи; размйряйки; размйряне размйсля, -иш, -ят; размйслих, -и; размйслил; размйслех, -еше; размйслел размйслям, -яш, -ят; размйслях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; размйслял, -яли; размйслящ, -ящи; размйсляйки; размйсляне размисъл, -а, -ът, размисли размишлявам, -аш, -ат размляскам се, -аш, -ат размлясквам се, -аш се, -ат се; размляскване размразя, -йш, -ят; размразйх, -й; размразйл; размразен; размразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; размразял, -ели размразявам (се), -аш, -ат; размразяване размяна, размени размятам, -аш, -ат; размятане разнйсям (се), -яш, -ят; разнасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разнасял, -яли; разнасян, -яни; разнасящ, -ящи; разнасяйки; разнасяне разнебйтеност, разнебитеността разнебйтя, -иш, -ят; разнебитих, -и; разнебйтил; разнебитен; разнебйтех, -еше; разнебител 372______ разнеженост, разнежеността разнеса, -еш, -ат; разнесох, -несе, -охме, -охте, -оха; разнесъл, -сли; разнесен; разнесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разнесял, -ели разнйщям, -яш, -ят; разнйщях, .-яше, -яхме, -яхте, -яха; разнйщял, -яли; разнйщян, -яни; разнйщящ, -ящи; разнйщяйки; разнйщяне разновйден, -дния(т), -дна, -дно, -дни разновйдност, разновидността разноглед, -а, -о, -и разнокалйбреност, разнокалибреността разнообразя, -йш, -ят; разнообразих, -й; разнообразил; разнообразен; разнообразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разнообразял, -ели разнообразявам, -аш, -ат; разнообразяване разнорбдност, разнородността разностранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни разностранност, разностранността разобличйтел, -я, -ят, -и, двама разобличйтели разорйтел, -я, -ят, -и, двама разорйтели разоръжа (се), -йш, -ат; разоръжйх, -й; разоръжйл; разоръжен; разоръжах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; разоръжал, -ели
разплоден разоря, -йш, -ят; разорих, -й; разорйл; разорен; разорях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разорял, -ели разорявам, -аш, -ат; разоряване разочарование, -ия разочарованост, разочароваността разпаленост, разпалеността разпалям, -яш, -ят; разпалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разпалял, -яли; разпалян, -яни; разпалящ, -ящи; разпйляйки; разпаляне разпарцаля, -йш, -ят; разпарцалих, -й; разпарцалйл;разпарцален; разпарцалях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разпарцалял, -ели рнзиарцалявам, -аш, -ат; разпарцаляване разпарям, -яш, -ят; разпарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разпарял, -яли; разпарян, •яни; разпарящ, -ящи; разпаряйки; разпаряне рлзпасаност, разпасаността разиенвам, -аш, -ат; разпЬнване разпсня (се), -иш, -ят; разпЬнил; разпенен; разпенех, -еше; разпенел рлзпеням, -яш, -ят; разпенях, яше, -яхме, -яхте, -яха; разпенял, -яли; разпенящ, ящи; разпеняйки; разпеняне раапердушйня, -иш, -ят; разпердушйних, -и; разпердушйнил; разпердушйнен; разпердушинех, -еше; разпердушйнел разпердушйням, -яш, -ят; разпердушйнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разпердушйнял, -яли; разпердушйнян, -яни; разпердушйнящ, -ящи; разпердушйняйки; разпердушйняне разперя, -иш, -ят; разперих, -и; разперил; разперен; разперех, -еше; разперел разперям, -яш, -ят; разперях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разпарял, -яли; разперян, -яни; разперящ, -ящи, разперяйки; разперяне разпети и разпети (петък) разпея се, -ееш се, -еят се; разпях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; разпял се, -ели се; разпян; разпеех се, -ееше се; разпеел се разпилявам, -аш, -ат; разпиляване разпие, -а, -ът, -и, два разписа разпищя се, -йш се, -ят се; разпищях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; разпищял се, -ели се разпищявам, -аш, -ат разплод, -а, -ът (за разплод) разплоден, -а, -о, -и разплоден, -дния(т), -дна, -дно, -дни
разплодя разплодя, -йш, -ят; разплодйх, -й; разплодйл; разплоден; разплодях, -еше, разплодяхме, -яхте, -яха; разплодял, -ели разплодявам, -аш, -ат; разплодяване разплутост, разплутостта разплискам се, -аш се разплясквам, -аш, -ат; разпляскване разпокъсаност, разпокъсаността разполовя, -йш, -ят; разполовйх, -й; разполовйл; разполовен; разполовях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разполовял, -ели разполовявам, -аш, -ат; разполовяване разпоредба,разпоредби разпоредйтел, -я, -ят, -и, двама разпоредйтели разпоредйтелност, разпоредителността разпоредя, -йш, -ят; разпоредйх, -й; разпоредйл; разпореден; разпоредях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разпоредял, -ели разпореждам, -аш, -ат; разпореждане разпоявам, -аш, -ат; разпояване разпра,разпри разправйя, разправии разправя, -иш, -ят; разправих, -и; разправил; разправех, -еше; разправел __________________ 374 ______ разправям, -яш, -ят; разправях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разправял, -яли; разправян, -яни; разправящ, -ящи; разправяйки; разправяне разпращя, -йш, -ят; разпращях, -я, -яхме, -яха; разпращял, -ели разпращявам (се), -аш, -ат; разпращйване разпределйтел, -я, -ят, -и, два разпределителя (предмети), двама разпределйтели (хора) разпределя, -йш, -ят; разпределйх, -й; разпределил; разпределен; разпределях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разпределял, -ели разпределям, -яш, -ят; разпределях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разпределял, -яли; разпределян, -яни; разпределящ, -ящи; разпределяйки; разпределяне разпредялба, разпределби разпространеност, разпространеността разпространител, -я, -ят, -и, двама разпространители разпространя, -йш, -ят; разпространих:, -й; разпространил; разпространен; разпространях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разпространял, -ели
разсвирепея разпространявам, -am, -ат; разпространяване разпръснатост, разпръснатостта разпръхтявам, -аш, -ат; разпръхтяване разпрягам, -аш, -ат; разпрягане разпуснатост, разпуснатостта разпълзявам (се), -аш, -ат; разпълзяване разпъпля се, -еш и -иш се, -ят се; разпъплах се, -а се и разпъплих се, -и се; разпъплал се и разпъплил се; разпъплех се, -еше се; разпъплел се разпъпям (се), -яш, -ят; разпъпях; разпъпял, -яли; разпъпян, -яни; разпъпящ, -ящи; разпъпяйки; разпъпяне разпявам, -аш, -ат; разпяване разпятие, -ия разравям, -яш, -ят; разравях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разравял, -яли; разравян, -яни; разравящ, -ящи; разравяйки; разравяне разразя, -йш, -ят; разразих, -й; разразйл; разразен; разразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разразял, -ели разразявам се, -аш се, -ат се; разразяване разраня, -йш, -ят; разранйх, -й; разранил;разранен; разранях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; разранял, -ели разранявам, -аш, -ат; разраняване разраствам, -аш, -ат; разрастване разрева (се), -еш, -ат; разревах, -а; разревал; разреван; разревях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разревял, -ели разред, -а, -ът, -и, два разреда и разряд разреденост, разредеността разредка, разридай разредявам, -аш, -ат; разредяване разрез и разрез, -а, -ът, -и, два разреза и разреза разрив, -а, -ът, -и, два разрива разруменя (се), -йш, -ят; разруменйх, -й; разруменйл; разруменен; разруменях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разруменял, -ели разруменявам (се), -аш, -ат разрушител, -я, -ят, -и, двама разрушители; разрушителю! разрушйтелност, разрушителността разряд, -а, -ът, -и, два разряда и разред разрязвам, -аш, -ат; разрязване разсад, -а, -ът, -и, два разсада разсвирепея, -ееш, -еят; разсвирепях, -я, -яхме, -яхте, -яха; разсвирепял, -ели; разсвирепеех, -ееше; разсвирепеел
разсвирепя разсвирепя (се), -йш, -ят; разсвирепйх, -й; разсвирепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разсвирепял, -ели разсвирепявам (се), -аш, -ат; разсвирепяване разсея (се), -ееш, -еят; разсях, -я, -яхме, -яхте, -яха; разсял, -ели; разсеех, -ееше; разсеел разсеян, -еяния(т), -еяна, -еяно, -еяни (несъсредоточен) разсеяност, разсеяността разсипия, разсипии разслабвам, -аш, -ат; разслабване разслабеност, разслабеността разслабя, -иш, -ят; разслабих, -и; разслабил; разслабен; разслабех, -еше; разслабел разслабям, -яш, -ят; разслабих, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разслабял, -яли; разслабян, -яни; разслабящ, -ящи; разслабяйки; разслабяне разслоя, -ойш, -оят; разслойх, -й; разслойл; разслоен; разслоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разслоял, -ели разслоявам, -аш, -ат; разслояване разсмърдявам се, -аш се, -ат се; разсмърдяване разсополйвя (се), -иш, -ят; разсополйвих, -и; разсополйвил; разсополйвен; разсополйвех, -еше; разсополивел разсополйвям (се), -яш, -ят; разсополйвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разсополйвял, __________________ 376______ -яли; разсополйвян, -яни; разсополйвящ, -ящи; разсополйвяйки; разсополйвяне разстеля (се), -еш, -ят; разстлах, -а; разстлал; разстлан; разстелех, -еше; разстелел разстйлам, -аш, -ат; разстйлане разстояние, -ия разстрел, -а, -ът, -и, два разстрела разстрелвам, -аш, -ат; разстрелвах, -а; разстрелвал; разстрелван; разстрелвайки; разстрелване разстрелям, -яш, -ят; разстрелях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разстрелял, -яли; разстрелян, -яни разстрденост, разстроеността разстройвам, -аш, -ат; разстройване разстроя, -биш, -оят; разстроих, -ой; разстроил; разстроен; разстрбех, -еше; разстрдел разсъдлйв, -а, -о, -и разсъдлйвост, разсъдливостта разсъдък, -а, -ът разсъдъчност, разсъдъчността разсъдя, -иш, -ят; разсъдих, -и; разсъдил; разсъдех, -еше; разсъдел разсъждавам, -аш, -ат; разсъждаване разсъня (се), -иш, -ят; разсъних, -и; разсънил; разсънен; разсънех, -еше; разсънел разсъням, -яш, -ят; разсънях, -яше, -яхме, -яхте, -яха;
______ 377__________________ разсънил, -яли; разсънян, -яни; разсънящ, -ящи; разсъняйки; разсъняне разсявам, -аш, -ат; разсяване разтапям, -яш, -ят; разтапях, -яше, -яхме, яха; разтапял, -яли; разтапян, -яни; разтапящ, -ящи; разтапяйки; разтапяне разтварям, -яш, -ят; разтварях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разтварял, -яли; разтварян, -яни; разтварящ, -ящи; разтваряйки; разтваряне разтворимост, разтворимостта разтворител, -я, -ят, -и, два разтворителя разтворя (се), -иш, -ят; разтворих, -и; разтворил; разтворен; разтворех, -еше; разтворел рйзтег, -а, -ът, разтези, два разтега разтеглйвост, разтегливостта разтегля, -иш, -ят; разтеглих, -и; разтеглил; разтеглен; разтеглех, -еше; разтеглел разтеглям, -яш, -ят; разтеглях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разтеглял, -яли; разтеглян, -яни; разтеглящ, -ящи; разтегляйки; разтегляне разт^гнатост, разтегнатостта разтйря, -иш, -ят; разтйрих, -и; разтйрил; разтйрен; разтйрех, -еше; разтйрел разтйрям, -яш, -ят; разтйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разтйрял, -яли; разтйрян, разтроя -яни; разтйрящ, -ящи; разтйряйки; разтйряне разтлявам се, -аш се, -ат се; разтляване разтоварям, -яш, -ят; разтоварих, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разтоварил, -яли; разтоварян, -яни; разтоварящ, -ящи; разтоваряйки; разтоваряне разтопявам (се), -аш, -ат; разтопяване разточйтел, -я, -ят, -и, двама разточйтели разточйтелствам, -аш, -ат; разточйтел стване разтребя, -иш, -ят; разтребих, -и; разтребил; разтребен; разтребех, -еше; разтребел разтребям -яш, -ят; разтребях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разтребял, -яли; разтребян, -яни; разтребящ, -ящи; разтребяйки; разтребяне разтревоженост, разтревожеността разтрептя (се), -йш, -ят; ратрептях, -я, -яхме, -яхте, -яха; разтрептял, -ели; разтрептян, -ени разтрептявам (се), -аш, -ат; разтрептяване разтрещявам се, -аш се, -ат се; разтрещяване разтрополявам се, -аш се, -ат се разтроя, -ойш, -оят; разтройх, -ой; разтройл; разтроен; разтроях, -оеше, -ояхме, -ояхте, -ояха; разтроял, -оели
разтръбявам разтръбявам, -аш, -ат; разтръбяване разтряскам се, -аш се, -ат се разтрясквам се, -аш се, -ат се; разтряскване разтуптявам, -аш, -ат; разтуптяване разтуря, -иш, -ят; разтурих, -и; разтурил; разтурен; разтурех, -еше; разтурел разтурям, -яш, -ят, -яхме, -яхте, -яха; разтурял, -яли; разтурян, -яни; разтурящ, -ящи; разтуряйки; разтуряне разтъкмявам, -аш, -ат; разтъкмяване разтърся (се), -иш, -ят; разтърсих, -и; разтърсил; разтърсен; разтърсех, -еше; разтърсел разтърсям, -яш, -ят; разтърсях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разтърсял, -яли; разтърсян, -яни; разтърсящ, -ящи; разтърсяйки; разтърсяне разтягам (се), -аш, -ат; разтягане разумен, -мния(т), -мна, -мно, -мни разумея, -ееш, -£ят; разумях, -я, -яхме, -яхте, -яха; разумял, -ели; разумеех, -£еше; разумеел разумност, разумността разумявам, -аш, -ат разфъфля се, -еш се, -ят се; разфъфлих се, -и; разфъфлен; разфъфлил се; разфъфлех се, -еше се; разфъфлел се 378 ______ разфъфлям се, -яш се, -ят се; разфъфлях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; разфъфлял се, -яли се; разфъфлян, -яни; разфъфлящ се, -ящи се; разфъфляйки се; разфъфляне разхайтеност, разхайтеността разхайтя (се), -иш, -ят; разхайтих, -и; разхайтил; разхайтен; разхайтех, -еше; разхайтел разхалтавя, -йш, -ят; разхалтавйх, -й; разхалтавйл; разхалтавен; разхалтавях, -еше; разхалтавял, -ели разхалтавям, -яш, -ят; разхалтавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разхалтавял, -яли; разхалтавян, -яни; разхалтавящ, -ящи; разхалтавяйки; разхалтавяне разхапвам, -аш, -ат разхваля, -иш, -ят; разхвалих, -и; разхвалил; разхвален; разхвалех, -еше; разхвалел разхвалям, -яш, -ят; разхвйлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разхвалял, -яли; разхвалян, -яни; разхвалящ, -ящи; разхваляйки; разхваляне разхвърля, -иш, -ят; разхвърлих, -и; разхвърлил; разхвърлен; разхвърлех, -еше; разхвърлел
_____ 379 __________________ разхвърлям, -яш, -ят; разхвърлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разхвърлял, -яли; разхвърлян, -яни; разхвърлящ, -ящи; разхвърляйки; разхвърляне разхвърляност, разхвърлян остта разхитйтел, -я, -ят, -и, двама разхитйтели разхлабя, -иш, -ят; разхлабих, -и; разхлабил; разхлабен; разхлабех, -еше; разхлабел разхлабям, -яш, -ят; разхлабях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разхлабял, -яли; разхлабян, -яни; разхлабящ, -ящи; разхлабяйки; разхлабяне разхладя (се), -йш, -ят; разхладйх, -й; разхладйл; разхладен; разкладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разхладял, -ели разхладявам, -аш, -ат; разхладяване рйзход, -а, -ът, -а, два разхода разходка, разходки разхубавявам (се), -аш, -ат; разхубавяване разцвйля (се), -иш, -ят; разцвйлих, -и; разцвйлил; разцвйлех, -еше; разцвйлел разцвйлям (се), -яш, -ят; разцвйлях, -яше, -яхме, -яхте, яха; разцвйлял, -яли; разцвйлящ, -ящи; разцвйляйки; разцвйляне разчоплям разцйвря (се), -иш, -ят; разцйврих, -и; разцйврил; разцйврен; разцйврех, -еше; разцйврел разцйврям (се), -яш, -ят; разцйврях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разцйврял, -яли; разцйврян, -яни; разцйврящ, -ящи; разцйвряйки; разцйвряне разцъфвам, -аш, -ат; разцъфване разцъфтя (се), -йш, -ят; разцъфтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; разцъфтял, ;ели разцъфтявам, -аш, -ат; разцъфтяване разчйстя, -иш, -ят; разчйстих, -и; разчйстил; разчйстен; разчйстех, -еше; разчйстел разчйстям, -яш, -ят; разчйстях, -яше, -яхме, -яхте; разчйстял, -яли; разчйстян, -яни; разчйстящ, -ящи; разчйстяйки; разчйстяне разчленя, -йш, -ят; разчленйх, -й; разчленйл; разчленен; разчленях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разчленял, -ели разчленявам, -аш, -ат; разчленяване разчбпля, -иш, -ят; разчоплих, -и; разчоплил; разчбплен; разчоплех, -еше; разчоплел разчоплям, -яш, -ят; разчоплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разчбплян, -яни; разчоплящ, -ящи; разчопляйки; разчбпляне
разчорля разчорля (се), разчорлиш, -ят; разчбрлих, -и; разчорлил; разчорлен; разчорлех, -еше; разчорлел разчорлям (се), -яш, -ят; разчорлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разчорлял, -яли; разчбрлян, -яни; разчбрлящ, -ящи; разчорляйки; разчорляне разчувствам, -аш, -ат; разчувстване разчувстваност, разчувства ността разчупя, -иш, -ят; разчупих, -и; разчупил; разчупен; разчупех, -еше; разчупел разчупям, -яш, -ят; разчупях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; разчупял, -яли; разчупян, -яни; разчупящ, -ящи; разчупяйки; разчу пяне разширя, -йш, -ят; разширих, -й; разширйл; разширен; разширях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разширял, -ели разширявам, -аш, -ат; разширяване разширяемост, разширяемостта разшумявам се, -аш се, -ат се; разшумяване разщръклявам, -аш, -ат; разщръкляване разюзданост, разюздаността разядка, разядки разяждам (се), -аш, -ат; разяждане 380 разярен, -а, -о, -и разяр&ност, разяреността разяря (се), -йш, -ят; разярих, -й; разярйл; разярен; разярях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разярял, -ели разярявам (се), -аш, -ат; разяряване разясня, -йш, -ят; разяснйх, -й; разяснйл; разяснен; разяснях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; разяснял, -ели разяснявам, -аш, -ат; разясняване рай, рая, раят райе, райета районен, -нния(т), -нна, -нно, -нни райхстаг, -а, -ът рак, рака, ракът, раци, два рака рак, рака, ракът, ракове (болест) ракетоизпитател, -я, -ят, -и, двама ракетоизпитатели ракиджййница, ракиджййници ракиджйя м., -та, -йи, двама ракиджйи ракйен, -а, -о, -и ракйя, ракйи ракообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни раменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни ран (ран босилек) ранг, -а, -ът, -ове, два ранга ранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни ранен, -а, -о, -и
ревизионен раннобългарски, -а, -о, -и ранозреен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни ранопоен, -ойна, -бйно, -бйни рано-рано раня (се), -йш, -ят; раних, -й; ранйл; ранен; ранях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ранял, -ели ранявам, -аш, -ат; раняване рапорт, -а, -ът, -и, два рапорта рапсбд, -а, -ът, -и, двама рапсоди рапсбдия, рапсбдии расйзъм, -зма, -змът расйст, -а, -ът, -и, двама расйсти расна, -еш, -ат; раснах, -а; раснал; раснех, -еше; раснел раста, -еш, -ат; рйстох, расте, -охме, -охте, -оха; расъл, -ела, -сло, -сли; растях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; растял, -ели; растящ, -ящи; растейки; растене растеж, -а, -ът растениевъдство растйтелност, растителността ратж., ратта ратай, -ая, -аят, -аи, двама ратаи ратайствам, -аш, -ат; ратййстване ратификационен, -нния(т), -нна, •ИНО, -нни ратификация, ратификации рафинерия, рафинерии рафт, -а, -ът, рафтове, два рафта ркхатясам, -аш, -ат; рахатясане рахитйзъм, -зма, -змът рационализация, -зации рационализъм, -зма, -змът рационалйст, -а, -ът, -и, двама рационалйсти рационалност, рационалността рачешката и рачешки наречие рая, рай реабилитация, реабилитации реактив, -а, -ът, -и, два реактйва реактйвност, реактивността реакционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни реакциднност, реакционността реакция, реакции реализация, реализации реалйзъм, -зма, -змът реалйст, -а, -ът, -и, двама реалйсти реалистйчност, реалистичността реалност, реалността ребрест, -а, -о, -и ребром наречие ребус, -а, -ът, -и, два ребуса рев, рева, ревът, ревове, два рева рева, -еш, -ат; ревах, -а; ревал; ревях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ревял, -ели; ревящ, -ящи; ревейки; реване реваксинация, реваксинации реване, реванета реванш, -а, -ът, -и, два реванша реваншйст, -а, -ът, -и, двама реваншйсти реввам, -аш, -ат; ревване ревешкатаи ревешкбмяаречие ревизионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
ревизионизъм ревизионйзъм, -зма, -змът ревизионйст, -а, -ът, -и,дважа ревизионйсти ревйзия, ревйзии ревизор, -а, -ът, -и, двама ревизори ревлйв, -а, -о, -и ревлйвост, ревливостта ревльо м., -то, -льовци, двама ревльовци ревматизъм, -зма, -змът ревнйв, -а, -о, -и ревнйвост, ревнивостта ревнйтел, -я, -ят, -и, двама ревнйтели; ревнйтелю! ревност, ревността ревностен, -стния(т), -стна, -стно, -стни ревблвер и револвер, -а, -ът, -и, два револвера и револвера революционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни революцибнно-освободйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни революцибнност, революционността революция, революции ревю, -то, ревюта регенерация, регенерации регент, -а, -ът, -и, двама регенти регентствам, -аш, -ат; регент стване регионалност, регионалността регистрационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни регистрация, регистрации регйстър, -а, -ът, -стри, два регистъра регламент, -а, -ът, -и, два регламента регламентация, регламентации регламентен, -тния(т), -тна, -тно, -тни регресйвност, регресивността регресия, регресии регулационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни регулация, регулации ред, реда, редът, редове, два реда редакционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни редакция, редакции редея, -ееш, -еят; редях, -я, -яхме, -яхте, -яха; редял, -ели; редеех, -ееше; редеел; редеещ; редеейки; редеене р&дколегия, редколегии редовност, редовността редосеялка, редосеялки редукционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни редукция, редукции редя, -йш, -ят; редих, -й; редил; реден; редях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; редял, -ели; редящ, -ящи; редейки; редене режа, -еш, -ат; рязах, ряза; рязал; рязан; режех, -еше; режел; режещ; режейки; рязане режиен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни режисьор, -а, -ът, -и, двама режисьори резбар, -я, -ят, -и, двама резбари
рентгенолог резерв, -а, -ът, -и, два резерва резервация, резервации резервен, -вния(т), -вна, -вно, -вни резервираност, резервираността резервоар, -а, -ът, -и, два резервоара резервоарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни резигнация резиденция, резиденции резиля (се), -йш, -ят; резилйх, -й; резилйл; резилен; резилях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; резилял, -ели; резилящ, -ящи; резилейки; резилене резйтба, резйтби резка и рязка, резки резлйвост, резливостта резолюция, резолюции резонен, -нния(т), -нна, -нно, •вни резоньор, -а, -ът, -и, двама резоньори I »е: «ултатйвност, резултативността резултатност, резултатността резюм^, резюмета реимунизация, реимунизации рейд, -а, -ът, рейдове, два рейда речен, речеш, рече, рекат; рекох, рече, рекохме, -охте, оха; рекъл, рекли; речен; речах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; речал, -ели ренавитулация, рекавитулации реквизиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни реквизйция, реквизйции рекламация, рекламации рекламен, -мния(т), -мна, -мно, -мни рекламно-справочен, -чния(т), -чна, -чно, -чни рекомендация, рекомендации реконструкция, реконструкции рекорд, -а, -ът, -и, два рекорда рекордьор, -а, -ът, -и, двама рекордьори ректификация, ректификации релатйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни релативйзъм, -зма, -змът релатйвност, релативността релеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни релефност, релефността религиозност, религиозността релйгия, релйгии реминисценция, реминисценции ремонтно-стройтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни ремък, -а, -ът, ремъци, два ремъка ремъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни ренесанс, -а, -ът рентабйлен, -лния(т), -лна, -лно, -лни рентабйлност, рентабилността рентген, -а, -ът, -и, два рентгена рентгенолог, -а, -ът, -зи, двама рентгенолози
рентгеночувствителност рентгеночувствйтелност, рентгеночувствителността рентиер, -а, -ът, -и, двама рентиери реорганизация, реорганизации репарации мн. репарационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни репей, -ея, -еят, -еи, два репея репертоар, -а, -ът, -и, два репертоара репетиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни репетиция, репетиции репортаж, -а, -ът, -и, два репортажа репортер, -а, -ът, -и, двама репортери и репортьор репрезентатйвност, репрезентативността репресйвност, репресивността репресия, репресии репрйз, -а, -ът, -и, два репрйза репродукционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни репродукция, репродукции ресор, -а, -ът, -и, два ресора ресорен, -рния(т), -рна, -рно, -рни респект, -а, -ът, -и, два респекта реставрация, реставрации ресторант, -а, -ът, -и, два ресторанта ресурси мн. реторика и риторика, -и реторйчност, реторичността и риторйчност ретроградност, ретроградността 384______ ретуш, -а, -ът ретушировка, ретушировки референдум, -а, -ът, -и, два референдума референт-ръководйтел, -я, -ят, -и, двама референтръководйтели референции мн. рефлекс, -а, -ът, -и, два рефлекса реформация, реформации реформйзъм, -зма, -змът реформйст, -а, -ът, -и, двама реформйсти рехавост, рехавостта рецензент, -а, -ът, -и, двама рецензенти рецензия, рецензии рецепция, рецепции рецидивйзъм, -зма, -змът рецидивйст, -а, -ът, -и, двама рецидивйсти рецитация, рецитации реч ж., речта, речи речено-казано речникар, -я, -ят, -и, двама речникари реша (се), -еш и -иш, -ат; ресах, -а; ресал; р&сан; решех, -еше; решел; решещ; решейки; ресане реша (се), -йш, -ат; решйх, -й; решйл; решен; решах, -еше; решал, -ели решетест, -а, -о, -и решймост, решимостта решйтелност, решителността рея (се), рееш, реят; рях, ря, ряхме, ряхте, ряха и р&ях,
--------- 385 __________________ р£я; рял, рели и реял, реяли; pfeex, -ееше; реел; реещ; реейки; реене рибйр, -я, -ят, -и, два рибаря (птици) и двама рибари (хора) рибен, -а, -о, -и (супа) рйбен, -бния(т), -бна, -бно, -бни (пасаж) рйбка, рибки рибовъдство риболовен, -вния(т), -вна, -вно, -вни риванол, -а, -ът рид, рида, ридът, ридове, два рида ридйя, -йеш, -аят; ридах, -а; ридал; ридаех, -еше; ридаел; ридаещ; ридаейки; ридаене риж, рижа, рижо, рижи рйзка, рйзки рикошет, -а, -ът, -и, два рикошета рймлянин, -а, -ът, -и, двама римляни рймокатолйчески, -а, -о, -и ринг, -а, -ът, рингове, два рйнга рипс, -а, -ът, рйпсове, два рипса рйпсен, -а, -о, -и рис, риса, -ът, рйсове, два рйса риск, -а, -ът, рйскове, два рйска рискЬваност, рискованостга рисунък, -а, -ът, рисунъци, два рисунъка ритмичност, ритмичността ритнйтбпка ритнйтдпковец, -а, -ът, -вци, двама ритнйтбпковци ритЬрика и реторика 25* родолюбец риторйчност, риторичността и реторйчност ритуал, -а, -ът, -и, два ритуала ритуалност, ритуалността рйтъм, -а, -ът, рйтми, два рйтъма риф, рйфа, рйфът, рйфове, два рйфа рйцар, -я, -ят, -и, двама рйцари; рйцарю! рйя, рйеш, рйят; рих, ри; рил; рит; рйех, рйеше; рйел; рйещ; рйейки; рйене роб, роба, робът, роби и (остар.) робове,двама роби робйя, робйи робски, -а, -о, -и ров, рова, ровът, ровове, два рова ровкав, -а, -о, -и рбвкавост, ровкавостта ровък, ровкия(т), -вка, -вко, -вки рог, рога, -ът, рогове, два рога роглест, -а, -о, -и рогозка, рогозки рогче, рогчета род, рода, родът, родове, два рода родея се, -ееш се, -еят се; родях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; родял се; родеех се, -ееше се; родеел се; родеещ се; родеейки се; родеене родйтба, родйтби родйтел, -я, -ят, -и, двама родители; родйтелю! родовйтост, родовитостта родолюбец, -а, -ът, -бци, двама родолюбци
родом родом наречие родоотстъпник, -а, -ът, -ци, двама родоотстъпници родство родя, -йш, -ят; родих, -й; родйл; роден; родях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; родял, -ели рожден, -ния(т), -на, -но, -ни Рождество розовея, -ееш, -еят; розовях, -я, -яхме, -яхте, -яха; розовял, -ели; розовеех, -ееше; розовеел; розовеещ; розовеейки розово-сйн, -сйня, -синьо, -сйни розопроизводство рой, роя, роят, роеве, два роя рбкендрол, -а, -ът романйст, -а, -ът, -и, двама романйсти романтизъм, -зма, -змът романтйчност, романтичността ромб, -а, -ът, ромбове, два ромба ромбойд, -а, -ът, -и, два ромбойда ромеец, -а, -ът, -ейци, двама ромейци ромей, -ея, -еят, -еи, двама ромеи ромоля, -йш, -ят; ромолйх, -й; ромолйл; ромолях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ромолял, -ели; ромолящ, -ящи; ромолейки; ромолене ромоня, -иш, -ят; ромоних, -и; ромонил; ромонех, -еше; ромонел; ромонещ; ромонейки; ромонене ронлйвост, ронливостта роня, -иш, -ят; роних, -и; ронил; ронен; ронех; ронел; ронещ; ронейки; рбнене роптая, -аеш, -аят; роптах, -а; роптал; роптаех, -еше; роптаел; роптаещ; роптаейки; роптаене росй; росяло, -ели; росеше; росене рбстбиф, -а, -ът, -и, два рбстбифа ротатйвка, ротатйвки ротационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни рохкав, -а, -о, -и рохкавост, рохкавостта рохък, -хкия(т), -хка, -хко, -хки рошав, -а, -о, -и рошавост, рошавостта рошльо м., -то, -льовци, двама рбшльовци роя (се), роиш, роят; роих, -й; ройл; роен; роях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; роял, -ели; роящ, -ящи; роейки; роене роявам (се), -аш, -ат рояк, -а, -ът, рояци, два рояка роял, -а, -ът, -и, два рояла роялйст, -а, -ът, -и, двама роялисти ругател, -я, -ят, -и, двама ругатели ругая, -аеш, -аят; ругйх, -а; ругал; руган; ругаех, -еше; ругаел; ругаещ; ругаейки; рутаене рудничар, -я, -ят, -и, двама рудничари руен, руйния(т), руйна, руйно, руйни
ръми руж, -а, -ът, ружове, два ружа руменея, -ееш, -еят; руменях, -я, -яхме, -яхте, -яха; руменял, -ели; руменеех, -ееше; руменеел; руменеещ; руменеейки; руменеене руменост, румеността рунд, -а, -ът, рундове, два рунда рунест, -а, -о, -и руптав, -а, -о, -и рунтавост, рунтавостта русйя, -ееш, -еят; русях, -я, -йхме, -яхте, -яха; русял, -ели; русеех, -ееше; русеел; русеещ; русеейки; русеене русйзъм, -зма, -змът, -зми, два русйзъма русофйл, -а, -ът, -и, двама русофйли русофоб, -а, -ът, -и, двама русофоби рутинен, -нния(т), -нна, -нно, -ппи ручей, -ея, -еят, ручеи, два ручея рушвет, -а, -ът, -и, два рушвета рушветчйялс., -та, -йи, двама рушветчйи рушител, -я, -ят, -и, двама рушители; рушйтелю! ръб, ръба, ръбът, ръбове, два ръба ръбйтост, ръбатостта ръбест, -а, -о, -и ръбче, ръбчета ръгбйст, -а, -ът, -и, двама ръгбйсти |п.жх, ръжта ръждавея, -ееш, -еят; ръждавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; ръждавял, -ели; ръждавеех, -ееше; ръждавеел; ръждавеещ; ръждавеейки; ръждавеене ръждив, -а, -о, -и ръждивокафяв, -а, -о, -и ръждясам, -аш, -ат ръждясвам, -аш, -ат; ръждясване ръждясал, -а, -о, -и ръка, ръце ръкав, -а, -ът, -и, два ръкава ръковдден, -а, -о, -и ръководен, -дния(т), -дна, -дно, -дни ръководител, -я, -ят, -и, двама ръководители; ръководителю! ръководя, -иш, -ят; ръководих, -и; ръководил; ръководен; ръководех, -еше; ръководел; ръководещ; ръководейки; ръководене ръкопйс, -а, -ът, -и, два ръкопйса ръкопляскам, -аш, -ат; ръкопляскане ръмеж, -а, -ът ръмжа, -йш, -ат; ръмжах, -а; ръмжал; ръмжах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; ръмжал, -ели; ръмжащ, -ащи; ръмжейки; ръмжене ръмй; ръмя; ръмял, -ели; ръмеше; ръмящ, -ящи; ръмейки; ръмене
ръст ръст, -а, -ът, ръстове, два ръста ръся, -иш, -ят; р!>сих, -и; ръсил; ръсех, -еше; ръсел; ръсещ; ръсейки; ръсене рядкост, редкостта рядък, редкия(т), рядка, рядко, редки рязвам, -аш, -ат; рязване рязка и резка, резки рязкост, резкостта рязна, резнеш, рязнат; рязнах, -а; рязнал; рязнат; резнех, -еше; резнел рязък, резкия(т), рязка, рязко, резки ряпа, репи с и със предлог (със се пише пред всички думи, започващи със с или з) са 3 л. от сп. гл. съм (те са) саботаж, -а, -ът, -и, два саботажа саботажен, -жния(т), -жна, -жно, -жни саботьдр, -а, -ът, -и, двама саботьдри садизъм, -зма, -змът садйст, -а, -ът, -п,двама садисти садя, -йш, -ят; садих, -й; садил; саден; садях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; садял, -ели; садящ, -ящи; садейки; садЬне саз, саза, сазът, сазове, два саза саксйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни саксйя, саксии саламандър, -а, -ът, саламандри,два саламандъра саламджйя м., -та, -йи, двама саламджйи салонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни сам, самйя(т), сама, само, самй самар, -а, -ът, -и, два самара самарджйям., -та, -йи, двама самарджйи самбйст, -а, -ът, -и, двама самбйсти саменйчък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки (сам-саменйчък) само наречие и съюз самоанализ, -а, -ът, -и, два самоанализа самобитност, самобитността самовар, -а, -ът, -и, два самовара самоволен, -лния(т), -лна, -лно, -лни самодеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ей ни самодеец, -а, -ът, -&йци, двама самодейци самодейност, самодейността самодивски, -а, -о, -и самодържец, -а, -ът, самодръжци, двама самодръжци саможйвец, -а, -ът, -вци, двама саможйвци
_____ 389__________________ саможивост, саможивостта гпмозабравя се, -иш се, -ят се; самозабравих се, -и се; самозабравил се; самозабравен; самозабравех се, -еше се; самозабравел се самозабравям се, -яш се, -ят се; самозабравях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; самозабравял се, -яли се; самозабравящ се, -ящи се; самозабравяйки се; самозабрйвяне самозванец, -а, -ът, -нци, двама самозванци CI (МОКрИТЙЧНОСТ, самокритичността самоличност, самоличността самолюбец, -а, -ът, -бци, двама самолюбци самолюбйвост, самолюбивостта самомнйтелност, самомнителността самонадеян, -а, -о, -еяни самонадеяност, самонадеяността самоотбрана (при самоотбрана) самоотвержен, -ния(т), -на, -но, -ни самоотверженост, самоотвержеността самопожертвователност, самопожертвователността саморасляк, -а, -ът, -яци, два саморасляка саморасъл, саморасли снмороден, -дния(т), -дна, -дно, •дни сантиметър саморбдност, самородността самостоен, -ойния(т), -бйна, -бйно, -бйни самостбйност, самостойността самостоятелност, самостоятелността самотвбрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни самотек (на самотек) наречие самотйя, самотии самотност, самотността самоучйтел, -я, -ят, -и, два самоучйтеля самохвалец, -а, -ът, -лци, двама самохвалци самохбдка, самоходни самоцелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни самочувствие самурай, -ая, -аят, -аи, двама самураи самур-калпак, -а, -ът, -ци, два самур-калпака санаториален, -лния(т), -лна, -лно, -лни санаториум, -а, -ът, -и, два санаториума сандък, -а, -ът, -ци, два сандъка санитар, -я, -ят, -и, двама санитари санитарно-хигиенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни санкция, санкции сантименталйзъм, -зма, -змът сантименталност, сантименталността сантиметър, -а, -ът, -метри, два сантиметра
сапунджия сапунджйя j h ., та, -йи, двама сапунджйи сапуниерка, сапуниерки сапфйрен, -а, -о, -и сапьор, -а, -ът, -и, двама сапьори сарай, -ая, -аят, сараи, два сарая сарказъм, -зма, -змът, сарказми, два сарказъма саркофаг, -а, -ът, -зи, два саркофага сатанйзъм, -зма, -змът сатър, -а, -ът, -и, два сатъра сафрйд, -а, -ът, -и, два сафрида сачмен, -а, -о, -и сая, сай с- (представка — в думите, образувани с нея, се пише винаги със с) сбйтост, сбитостта сближа, -йш, -ат; сближйх, -й; сближил; сближен; сближах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; сближал, -ели сблъсък, -а, -ът, сблъсъци, два сблъсъка сбогом наречие сбор, -а, -ът, сборове, два сбора сбратимявам, -аш, -ат; сбратимяване сбруя, сбруи сбъдвам, -аш, -ат; сбъдване сбъдна, -еш, -ат свадлйв, -а, -о, -и свадлйвост, свадливостта свако ж., -то, -овци, двама сваковци сваля, -йш, -ят; свалих, -й; свалйл; свален; свалях, -еше, _________________ 390 ______ -яхме, -яхте, -яха; свалял, -ели свалям, -яш, -ят; свалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; свалял, -яли; свалян, -яни; свалящ, -ящи; сваляйки; сваляне сварявам (се), -аш, -ат; сваряване сватба, сватби сватбар, -я, -ят, -и, двама сватбари сватовски, -а, -о, -и сведа (се), -еш, -ат; сведох, сведе, -охме, -охте, -оха; свел; сведен; сведях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сведял, -ели свеж, -а, -о, -и свежест, свежестта свекър, -а, -ът, свекъри, двама свекъри свенлйвост, свенливостта свеня се, -йш се, -ят се; свених се; свенйл се; свенях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; свенял се, -ели се сверя, -йш, -ят; сверйх, -й; сверйл; сверен; сверях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сверял, -ели сверявам, -аш, -ат; сверяване свестен, свестния(т), свястна, свястно, свестни свестя (се), -йш, -ят; свестйх, -й; свестйл; свестен; свестях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; свестял,-ели свестявам (се), -аш, -ат; свестяване Света гора
391________________ 1'шггйя, светни, двама светни I метлея, -&еш, -еят; светлях, -я, йхме, -яхте, -яха; светлял, ■йли; светлеех, -ееше; светлеел; светлеещ; светлеейки гнгтлйнен, -нния(т), -нна, -нно, нни гпйтлосйн, -ня, -ньо, -ни гпйтлост, светлостта светлосянка, светлосенки гнетЬвноизв^стен, -стния(т), -стна, -стно, -стни световъртеж, -а, -ът светоглед, -а, -ът, -и, два светогледа светост, светостта светотатствам, -аш, -ат; свстотйтстване светъл, -тлия(т), -тла, -тло, -тли свбтя, -иш, -ят; светих, -и; светил; светех, -еше; светел; свЬтещ; светейки гнетя, -йш, -ят; светйх, -й; светйл; светен; светях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; светял, сли св(!щж., свещта, св&щии свещй свещйн, -ния(т), -на, -но, -ни свещеник, -а, -ът, -ци, двама свещеници снещенодействам, -аш, -ат; свещенодействане гнещенослужйтел, -я, -ят, -и, двама свещенослужйтели свещник, -а, -ът, -ци, два свещника свивйемост, свиваемостта свлека свйвка, свйвки свидетел, -я, -ят, -и, двама свидетели свидетелствам, -аш, -ат; свидетелстване свйди ми се; свйдило ми се; свйдеше ми се; свйдело ми се свидлйвост, свидливостта свйдльозс, -то, -льовци, двама свйдльовци свинар, -я, -ят, -и,двама свинари свиневъд, -а, -ът, -и, двама свиневъди свиневъдство свиня, свине и свйни; свйньо! свирджйя м., -та, -йи, двама свирджйи свирепост, свирепостта свирепствам, -аш, -ат; свирепстване свирешком и свирешката наречие свйря, -иш, -ят; свйрих, -и; свйрен; свйрил; свйрех, -еше; свйрел; свйрещ; свйрейки; свйрене свистя, -йш, -ят; свистях, -я, -яхме, -яхте, -яха; свистял, -ели; свистящ, -ящи; свистейки; свистене свйтост, свитостта свйтък, -а, -ът, -ци, два свйтъка свйше наречие свлека (се), -чеш, -кат; свлякох, свлече, свлякохме, -охте, -оха; свлякъл, свлекли; свлечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; свлечал, -ели
свободолюбив свободолюбив, -а, -о, -и свободолюбйвост, свободолюбивостта свод, свода, сводът, сводове, два свода сводест, -а, -о, -и сводообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни своеволност, своеволността своевременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни своевременност, своевременността своенравност, своенравността своеобрйзност, свое образността свой, свбя(т), своя, свое, свои свойствен, -ния(т), -на, -но, -ни сволоч ж., сволочта {тълпа, сган) сволоч, -а, -ът, -и, двама сволочи {долен човек) свредел, -а, -ът, свредли, два свредела свръзка, свръзки свръх предлог (свръх възможностите ми) свръх- {като съставка на сложни думи свръх- се пише слято) свръхестествен, -ния(т), -на, -о, -и свръхестественост, свръхестественосттй свръхмощен, -щния(т), -щна, -щно, -щни свръхстарателност, свръхстарателността _________________ 392______ св ръхчувств йте л ност, свръхчувствителността свързаност, свързаността свъртя (се), -йш, -ят; свъртях, -я, -яхме, -яхте, -яха; свъртял, -ели; свъртян, -ени свян, свяна, свянът и свена, свенът свяст ж., свестта свят, -а, -о, святи свят, света, светът, светов^, два свята святка се; святкаше се; святкало се святкам, -аш, -ат; святкане сганз/с., сганта сгащя, -иш, -ят, сгащих, -и; сгащил; сгащен; сгащех, -еше; сгащел сгледа, сгледи сглоб, -а, -ът, -и, два сглоба сглобя, -йш, -ят; сглобйх, -й; сглобйл; сглобен; сглобях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сглобял, -ели сглобявам, -аш, -ат; сглобяване сглобяемост, сглобяемосттй сглупя, -йш, -ят; сглупйх, -й; сглупйл; сглупях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сглупял, -ели сглупявам, -аш, -ат; сглупяване сговарям (се), -яш, -ят; сговарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сговйрял, -яли; сговарящ, -ящи; сговаряйки; сговаряне сговорлйвост, сговорливостта сговорност, сговорността
вдървявам се ' сговорчйвост, сговорчивостта сгода, сгоди сгоден, -а, -о, -и сгоден, -дния(т), -дна, -дно, -дни сгбдност, сгодността сгодя (се), -йш, -ят; сгодих, -й; сгодйл; сгоден; сгодях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сгодял, -ели сгодявам, -аш, -ат; сгодяване сгорещявам (се), -аш, -ат сготвя, -иш, -ят; сготвих, -и; сготвил; сготвен; сготвех, -еше; сготвел сгЬтвям, -яш, -ят; сготвях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сгбтвял, -яли; сготвян, -яни; сготвящ, -ящи; сготвяйки; сготвяне сграда, сгради сградя, -йш, -ят; сградйх, -й; сградйл; сграден; сградях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сградял, -ели сгриза (се), -еш, -ат; сгрйзах, -а; сгрйзал; сгрйзан; сгризях, ■feme, -яхме, -яхте, -яха; сгризял, -ели сгрявам, -аш, -ат; сгряване сгурж., сгурта сгЪрбя, -иш, -ят; сгърбих, -и; сгърбил; сгърбен; сгърбех, -еше; сгърбел сгърбям (се), -яш, -ят; сгърбях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сгЬрбял, -яли; сгърбян, -яни; сгърбящ, -ящи; сг^>рбяйки; сгърбяне сгъстйтел, -я, -ят, -и, два сгъстйтеля сгъстя (се), -йш, -ят; сгъстйх, -й; сгьстйл; сгъстен; сгъстях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сгъстял, -ели сгъстявам, -аш, -ат; сгъстяване сдавам, -аш, -ат; сдаване сдавя, -иш, -ят; сдавих, -и; сдавил; сдавен; сдавех, -еше; сдавел сдавям, -яш, -ят; сдавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сдавял, -яли; сдавян, -яни; сдавящ, -ящи; сдавяйки; сдавяне сделка, сделки сджафквам, -аш, -ат; сджафкване сдйпля, -иш, -ят; сдйплих, -и; сдйплил; сдйплен; сдйплех, -еше; сдйплел сдйплям, -яш, -ят; сдйплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сдйплял, -яли; сдйплян, -яни; сдйплящ, -ящи; сдипляйки; сдйпляне сдобря (се), -йш, -ят; сдобрйх, -й; сдобрйл; сдобрен; сдобрях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сдобрял, -ели одобрявам (се) -аш, -ат; одобряване сдругарявам се, -аш се, -ат се; сдрутаряване сдървя (се), -йш, -ят; сдървйх, -й; сдървйл; сдървдн; сдървях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сдървял, -ели сдървявам се, -аш се, -ат се; сдървяване
сдържаност сдържаност, сдържаността себепожертвувание, -ия себестойност, себестойността себичност, себичността северноатлантически, -а, -о, -и северняк, -а, -ът (вятър) северняк, -а, -ът, -ци, двама северняци (хора) северозапад, -а, -ът северойзток, -а, -ът сега-засега наречие сегйз-тогйз наречие сегмент, -а, -ът, -и, два сегмента сегментация, сегментации седалищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни седем, седемте и (остар.) седемтях седемгодишен, -шния(т), -шна, -шно, -шни седемдесет, седемдесетте седемдесетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни седемнадесет, седемнадесетте и седемнайсет, седемнайсетте седем-осем седемчленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни седенкар, -я, -ят, -и, двама седенкари седефен, -а, -о, -и седефче, седефчета седешката и седешком наречие седловйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни седмочйсленици мн. седмочленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни __________________394______ седя, -йш, -ят; седях, -я, -яхме, -яхте, -яха; седял, -ели; седящ, -ящи; седейки; седене седянка, седенки сезонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни сеизмограф, -а, -ът, -и, два сеизмографа сеизмолог, -а, -ът, -зи, двама сеизмолози сеизмоустойчйвост, сеизмоустойчивостта сеирджйям., -та, -йи, двама сеирджйи сейтба, сейтби сейф, -а, -ът, сейфове, два сейфа сека, сечеш, сече, секат; сякох, сече, сякохме, сякохте, сякоха; сякъл, -кла, -кло, секли; сечен; сечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; сечал, -ели; сечащ, -ащи; сечейки; сечене секач, -а, -ът, -и, два секача (инструменти), двама секачи (хора) секретар, -я, -ят, -и, двама секретари секретар-бйрник, -а, -ът, -ци, двама секретар-бйрници секретарствам, -аш, -ат; секретарстване секретен, -тния(т), -тна, -тно, -тни секретност, секретността секреция, секреции сексуален, -лния(т), -лна, -лно, -лни сексуалност, сексуалността
---------395 __________ -_______ сектант, -а, -ът, -и, двама сектанти секционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни селектйвност, селективността селекционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни селекция, селекции сЬлянин, -а, -ът, селяни, двама селяни; селянино! семЬен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -&йни ссм^йственост, семействеността сбменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни семенник, -а, -ът, -ци, два семенника семестриален, -лния(т), -лна, •лно, -лни семестър, -а, -ът, -стри, два семестъра семинар, -а, -ът, -и, два семинара семинарйст, -а, -ът, -и, двама семинарйсти семинария, семинарии семитйзъм, -зма, -змът сЬмкаджия м., -та, -ии, двама семкаджии сЬмпъл, -плия(т), -пла, -пло, -пли сензационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни сонзационност, сонзационността сензация, сензации Сенник, -а, -ът, -ци, два сенника сентенция, сентенции сЬнчест, -а, -о, -и сечен-недосечен сеньор, -а, -ът, -и, двама сеньори (исп.) сепаратйзъм, -зма, -змът сепаратйст, -а, -ът, -и, двама сепаратисти сепарация, сепарации сепия, сепии сервиз, -а, -ът, -и, два сервйза сервйлност, сервилността сервитьор, -а, -ът, -и, двама сервитьори сергйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни сергия, сергии серийност, серийността сержант, -а, -ът, -и, двама сержанти сериен, -ийния(т), -ийна, -ийно, -ийни серийност, серийността сериозност, сериозността серия, серии серт неизм. прилагат, и наречие серум, -а, -ът, -и, два серума серумен, -мния(т), -мна, -мно, -мни сесия, сесии сестриник, -а, -ът, -ци, двама сестриници сетивност, сетивността сетя (се) -иш, -ят; сетих, -и; сетил; сетех, -еше; сетел сефте, сефтета сечж., сечта сечен-недосечен, сеченанедосечена, сечено-недосечено, сечени-недосечени
сешоар сешоар, -а, -ът, -и, два сешоара сея, сееш, сеят; сях, ся, сяхме, сяхте, сяха и сеях, сея, сеяхме, сияхте, сеяха; сял, сели и сеял, сеяли; сян, сени, сят, сети и сеяц, сеяни; сеех, сееше; сеел; сеещ; сеейки; сеене сеялка, сеялки сеяч, -а, -ът, -чи, двама сеячи сивея (се), -ееш, -еят; сивях, -я, -яхме, -яхте, -яха; сивял, -ели; сивеех, -ееше; сивеел; сивеещ; сивеейки сйвкавост, сивкавостта сивоок, -а, -о, -и сйво-сйнкав, -а, -о, -и сйвост, сивостта сигнализация, сигнализации сйгурност, сигурността сизйфов и сизйфовски, -а, -о, -и (труд) силабйзъм, -зма, -змът силабйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни силаботонйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни силаж, -а, -ът силнотоков, -а, -о, -и силогйзъм, -зма, -змът, силогйзми,два силогйзъма сйлоз, -а, -ът, -и, два сйлоза сйлом наречие силон, -а, -ът силует, -а, -ът, -и, два силуета сйля се, -иш се, -ят се; сйлих се, -и се; силил се; сйлех се, -еше се; сйлел се; сйлещ се; сйлейки се 2) _________________ 396______ симбиоза, симбиози символйзъм, -зма, -змът символйст, -а, -ът, -и, двама символйсти симетрйчност, симетричността симетрия, симетрии симпатия, симпатии симпозиум, -а, -ът, -и, два симпозиума симулант, -а, -ът, -и, двама симуланти симулация, симулации симфония, симфонии син, сйня, сйньо, сйни синджйр, -а, -ът, -и, два синджйра синджирлйя, -йи безрод. прилаг. синдикалйзъм, -зма, -змът синдикалйст, -а, -ът, -и, двама синдикалйсти синея, -ееш, -еят; синях, -я, -яхме, -яхте, -яха; синял, -ели; синеех, -ееше; синеел; синеещ; синеейки синкретйзъм, -зма, -змът синод, -а, -ът, -и, два синода синтез, -а, -ът, -и, два синтеза и синтеза, -и синтетйчност, синтетичността синхронйзъм, -зма, -змът синьор, -а, -ът, -и, двама синьори (итал.) синя, -йш, -ят; синйх, -й; синйл; синен; синях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; синял, -ели; синящ, -ящи; синейки; синене сйпей, -ея, -еят, сйпеи, два сйпея
--------- 397__________________ сйпкав, -а, -о, -и сйпкавост, сипкавостта сйпя, -еш, -ят; сипах, -а; сипал; сипан; сипех, -еше; сипел сйреч наречие сиромаигга {само членувано) сирдтност, сиротността систематйчност, систематичността системност, системността сйтен-дребен, сйтна-дребна, сйтно-дребно, сйтни-дребни ситнеж, -а, -ът, -и, два ситнежа ситнА, -йш, -ят; ситних, -й; ситнйл; ситнен; ситнях, -еше, -Ахме, -яхте, -яха; ситнял, ■Али; ситнящ, -ящи; ситнейки и ситня сйтост, ситостта ситуационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни ситуация, ситуации сиАйност, сияйносттй еиАя, -яеш, -яят; сиях, сия, -Ахме, -яхте, -яха; сиял, -яли; сиАех, -Аеше; сияел; сийещ; сийейки; сияене скалйст, -а, -о, -и скалп, -а, -ът, скйлпове, два скалпа скалъпя, -иш, -ят; скалъпих, -и; скалъпил; скалъпен; скалъпех, -еше; скалъпел скал^пям, -яш, -ят; скалъпих, -яше, -яхме, -яхте, -яха; скал^пял, -яли; скалъпян, •яни; скалъпящ, -ящи; скал^пяйки; скалъпяне ски-плац скандалджйя^., -та, -йи, двама скандалджии; скандалджййо! скандинавски, -а, -о, -и скапаност, скапаността скастря, -иш, -ят; скастрих, -и; скастрил; скастрен; скастрех, -еше; скастрел скастрям, -яш, -ят; скастрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; скастрял, -яли; скастрян, -яни; скйстрящ, -ящи; скйстряйки; скастряне скатая, -аеш, -аят; скатах, -а; скатал; скатан; скатаех, -аеше; скатаел скафандър, -а, -ът, скафандри, два скафандъра скача, -йш, -ат; скачйх, -й; скачйл; скачен; скачах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; скачал, -ели скверност, скверносттй скверня, -йш, -ят; сквернйх; сквернйл; сквернен; сквернях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; сквернял, -ели; сквернене скептицйзъм, -зма, -змът скептичност, скептичностга скилйдка, скилйдки скй-лйфт, -а, -ът, -ове, два скй-лйфта скимтя, -йш, -ят; скимтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; скимтял, -ели; скимтящ, -ящи; скимтейки; скимтене скиор, -а, -ът, -и, двама скиори скй-плац, -а, -ът, -плацове, два скй-плаца
ски-преход ски-преход, -а, -ът, -и, два скй-прехода скиторя, -иш, -ят; скиторих, -и; скиторил; скиторех, -еше; скиторел склад, -а, -ът, складове, два склада склададжиял£., -та, -ии, двама склададжии склапям, -яш, -ят; склапях, -яше, -яхме, -яха; склапял, -яли; склапян, -яни; склапящ, -ящи; склапяйки; склапяне склонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни склонност, склонността склоня, -йш, -ят; склоних, -й; склонйл; склонен; склонях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; склонял, -ели склонявам, -аш, -ат склоняемост, склоняемостта склопя, -иш, -ят; склопих, -и; склопил; склопех, -еше; склопел скобка, скобки скова, -еш, -ат; сковах, -а; сковал; скован; сковях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сковял, -ели скованост, сковаността скоклъо Ж., -то, -льовци, двама скокльовци сконфузеност, сконфузеността сконфузя (се), -иш, -ят; сконфузих, -и; сконфузил; сконфузен; сконфузех, -еше; сконфузел скопя, -йш, -ят; скопих, -й; скопйл; скопен; скопях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; скопял, -ели 398______ скопявам, -аш, -ат; скопяване скорбелен, -елния(т), -ялна, -ялно, -елни скорбяла, скорбели скорозреен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни скоропоговбрка, -и скорост, скоростта скорострелност, скорострелността скорпион, -а, -ът, -и, два скорпиона скося, -йш, -ят; скосйх, -й; скосйл; скосен; скосях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; скосял, -ели скосявам, -аш, -ат; скосяване скотовъдски, -а, -о, -и скреж, -а, -ът скрепя, -йш, -ят; скрепйх, -й; скрепйл; скрепен; скрепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; скрепял, -ели скрепявам, -аш, -ат; скрепяване скривалищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни скривя, -йш, -ят; скривйх, -й; скривйл; скривен; скривях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; скривял, -ели скривявам, -аш, -ат; скривйване скрижали^ин. скрипт^ж, -а, -ът, -и, два скриптежа скриптя, -йш, -ят; скриптях, -я, -яхме, -яхте, -яха; скриптял, -ели; скриптящ, -ящи; скриптейки; скриптене
______ 399__________________ скрйтен, -тния(т), -тна, -тно, -тни скрйтност, скритността скрйтом наречие скрйтост, скритостта скрйшната и скришом наречие Скрдмност, скромността скрофули мн. скроявам, -аш, -ат; скрояване скрупули мн. скрупульозен, -льозния(т), -зна, -зно, -зни скрупульозност, скрупульозността скръб ж., скръбта, скърби СкрЪндза, скръндзи скрЪндзав, -а, -о, -и скръстя, -иш, -ят; скръстих, -и; скръстил; скръстен; скръстех, -еше; скръстел, -ели скрЪстям, -яш, -ят; скръстих, -яше, -яхме, -яхте, -яха; скръстил, -яли; скръстян, -яни; скръстящ, -ящи; скрЪстяйки скубя (се), -еш, -ят; скубах, -а; скубал; скубан; скубех, -еше; скубел; скубещ; скубейки; скубане скУлест, -а, -о, -и скулптор, -а, -ът, -и, двама скулптори скумрйя, скумрии скучйя, -аеш, -аят; скучах, -а; скучал; скучаех, -аеше; скучаел; скучаещ; скучаейки; скучйене скУчност, скучността скъп, скъпа, скъпо, скъпи слабея скъпея, -ееш, -еят; скъпях, -я, -яхме, -яхте, -яха; скъпял, -ели; скъпеех, -Ьеше; скъпеел; скъпеещ; скъпеейки; скъпеене скъпоценен, -нния(т), -нна, -нно, -нни скъпоценност, скъпоценността скъпчйялс, -та, -йи, двама скъпчйи; скъпчййо! скъпя, -йш, -ят; скъпйх, -й; скъпйл; скъпен; скъпях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; скъпял, -ели; скъпящ, -ящи; скъпейки; скъпене скърбя, -йш, -ят; скърбйх, -й; скърбйл; скърбях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; скърбял, -ели; скърбящ, -ящи; скърбейки; скърбене скърпя, -иш, -ят; скърпих, -и; скърпил; скърпен; скЪрпех, -еше; скърпел скърпям, -яш, -ят; скърпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; скърпял, -яли; скърпян, -яни; скърпящ, -ящи; скърпяйки; скърпяне скъся, -йш, -ят; скъсйх, -й; скъсйл; скъсан; скъсях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; скъсял, -ели скъсявам, -аш, -ат; скъсяване слаб, слаба, слабо, слаби слабея, -ееш, -&ят; слабях, -я, -яхме, -яхте, -яха; слабял, -ели; слабеех, -ееше; слабеел; слабеещ; слабеейки; слабеене
слабограмотен слабограмотен, -тния(т), -тна, -тно, -тни слабогръд, слабогърда, -о, -и и слабогръда, -о, -и слабодушен, -шния(т), -шна, -шно, -шни слабост, слабостта слабоумен, -мния(т), -мна, -мно, -мни слабохарактерност, слабохарактерността славей, -ея, -еят, славеи, два славея; славею! славолюбец, -а, -ът, -бци, двама славолюбци славолюбйвост, славолюбивостта славослбв, -а, -ът, -и, два славослдва славя (се), -иш, -ят, славих, -и; славил; славех, -еше; славел славянйзъм, -зма, -змът, -зми, два славянйзъма славянин, -а, -ът, славяни, двама славяни; славянино! славянобългарски, -а, -о, -и славянофйл, -а, -ът, -и, двама славянофйли славянофоб, -а, -ът, -и, двама славянофбби сладкар, -я, -ят, -и, двама сладкари сладкиш, -а, -ът, -и, два сладкиша сладкопден, -бйния(т), -ойна, -бйно, -ойни сладкопбец, -а, -ът, -ойци, двама сладкопойци е) . дЗ ■fz-'X' __________________ 400______ сладнйкав, -а, -о, -и сладнйкавост, сладникавостта сладня, -йш, -ят; сладнйх, -й; сладнйл; сладнен; сладнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сладнял, -ели; сладнящ, -ящи; сладнейки; сладнене сладолед, -а, -ът, -и, два сладоледа сладост, сладостта сладострастен, -стния(т), -стна, -стно, -стни сладострастник, -а, -ът, -ци, двама сладострастници сладък, -дкия(т), -дка, -дко, -дки сладя, -йш, -ят; сладйх, -й; сладйл; сладен; сладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сладял, -ели; сладящ, -ящи; сладейки; сладене сламеник, -а, -ът, -ци, два сламеника сласт, сластта сластен, -стния(т), -стна, -стно, -стни сластолюбйвост, сластолюбивостта след предлог следвоенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни следобед, -а, -ът, -и, два следобеда следовател, -я, -ят, -и, двама следователи следосвобожденски, -а, -о, -и следреволюционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни следствен, -ния(т), -на, -но, -ни
______ 401__________________ следя, -йш, -ят; следих, -й; следйл; следен; следях, -еше, •Ахме, -яхте, -яха; следял, -йли; следящ, -ящи; следейки; следене слез, слеза, слезът, слезове, два слеза сленг, -а, -ът, сленгове,деа сленга слепешката и слепешком наречие слепея, -ееш, -еят; слепях, -я, -Ахме, -яхте, -яха; слепял, -&ли; слепеех, -ееше; слепеел; слепеещ; слепеейки слепоочие, -ия слепя, -йш, -ят; слепйх, -й; слепйл; слепен; слепях, -еше, -Ахме, -яхте, -яха; слепял, -Али; слепящ, -ящи; слепейки; слепене слепявам, -аш, -ат; слепяване сл&пям, -яш, -ят; слепях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; слепял, -яли; слепян, -яни; слепящ, -ящи; слепяйки; слепяне СлетА, -йш, -ят; слетях, -я, -Ахме, -яхте, -яха; слетял, -Али; слетях, -£ше, слетяхме, -Ахте, -яха слетявам, -аш, -ат; слетяване сл&я, слееш, слеят; слях, сля, слАхме, сляхте, сляха; слял, слАли; слят, слети; слеех, слееше; слеел слиз, -а, -ът слизест, -а, -о, -и елин, слйна, слйнът, слйнове, два слйна 26* слънчоглед слинест, -а, -о, -и слободйя, слободии словесност, словесността словоизлиятелност, с л овоизл ияте л ността словом наречие словоохотлйвост, словоохотливостта словоред, -а, -ът словослагател, -я, -ят, -и, двама словослагйтели слог, -а, -ът, слогове, два слога сложност, сложността слой, слоя, слоят, слоеве, два слоя сломеност, сломеността сломя, -йш, -ят; сломйх, -й; сломйл; сломен; сломях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сломял, -ели сломявам, -аш, -ат; сломяване служйтел, -я, -ят, -и, двама служйтел и слуз ж., слузта слузест, -а, -о, -и слухтя, -йш, -ят; слухтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; слухтял, -ели; слухтящ, -ящи; слухтейки; слухтене случаен, -айния(т), -айна, -айно, -айни случай, -ая, -аят, случаи, два случая случайност, случайността, случайности слушател, -я, -ят, -и, двама слушатели; слушателю! слънчоглед, -а, -ът, -и, два слънчогледа
слюдест слюдест, -а, -о, -и слюнчест, -а, -о, -и слягам се, -аш се, -ат се; слягане сляза, слезеш, слезе, слезем, слезете, слязат; слязох, слезе, слязохме, слязохте, слязоха; слязъл, слязла, слязло, слезли; слезех, -еше; слезел слян, сления(т), сляна, сляно, слени сляп, слепия(т), сляпа, сляпо, слепи слят, слетия(т), слята, слято, слети смажа, -еш, -ат; смазах, -а; смазал; смазан; смажех, -еше; смажел смазка, смазки смаля (се), -йш, -ят; смалих, -й; смалйл; смален; смалях, -Ьше; смалял, -ели смалявам (се), -аш, -ат; смаляване смарагд, -а, -ът, -и, два смарагда смйхнатост, смахнатостта смая (се), смйеш, смаят; смаях, смая; смаял, смаяли; смаян, смаяни; смаех, смаеше; смаел смеешката и смеешком наречие смекча, -йш, -ат; смекчйх, -й; смекчил; смекчен; смекчах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; смекчал, -ели смелост, смелостта смеля, -еш и -иш, -ят; смлях, -я, -яхме, -яхте, -яха и смелих, __________________ 402______ -и; смлял, смлели и смелил; смлян, смлени и сме лен; смелех, -еше; смелел сменен, -а, -о, -и сменен, -нния(т), смянна и сменна, смянно и сменно, сменни сменя, -йш, -ят; сменйх, -й; сменйл; сменен; сменях, -еше -яхме, -яхте, -яха; сменял, -ели сменявам (се), -аш, -ат; сменяване сменям (се), -яш, -ят; сменях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сменял, -яли; сменян, -яни; сменящ, -ящи; сменяйки; сменяне смерч, -а, -ът, смърчове, два смерча смес ж., сместа, смеси смествам, -аш, -ат; сместване сместя (се), -иш, -ят; сместих, -и; сместил; сместен; сместех, -еше; сместел сместям (се), -яш, -ят; сместях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сместял, -яли; сместян, -яни; сместящ, -ящи; сместяйки; сместяне смеся, -иш, -ят; смесих, -и; смесил; смесен; смесех, -еше; смесел смесям, -яш, -ят; смесях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; смесял, -яли, см^сян, -яни; смесящ, -ящи; смесяйки; см^сяне сметж., сметта
._____ 403__________________ сметка джиял<,., -та, -ии, двама сметкаджии смехория, смехории смЬя (се), -ееш, -еят; смях, смя, -йхме, -яхте, -яха; смял, смели; смеех, -ееше; смеел; смеещ; смеейки; смеене смилаемост, смилаемостта смиля (се), -йш, -ят; смилих, -й; смилил; смилен; смилях, -£ше, -яхме, -яхте, -яха; смилял, -ели смилявам (се), -аш, -ат; смиляване смиреност, смиреността смиря (се), -йш, -ят; смирйх, -й; смирйл; смирен; смирях, 4ше, -яхме, -яхте, -яха; смирял, -ели смирявам (се), -аш, -ат; смиряване смйслен, -ния(т), -на, -но, -ни смйсленост, смисленостга смйсъл, -а, -ът, -сли, два смисъла смог, -а, -ът, смогове, два смдга смок, смока, смокът, смокове, два смока смЬкинг, -а, -ът, -и, два смокинга смокйнен, -а, -о, -и смолйст -а, -о, -и смоля, -йш, -ят; смолйх, -й; смолйл; смолен; смолях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; смолял, -йли; смолящ, -ящи; смолейки; смолене смотолевя, -иш, -ят; смотолевих, -и; смотолевил; смъди ме смотолевен; смотолевех, -еше; смотолевел и смутолевя смотолевим, -яш, -ят; смотолевях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; смотолевил, -яли; смотолевян, -яни; смотолевящ, -ящи; смотол^вяйки; смотолевяне и смутолевям смрад ж., смрадтй смрадлйвост, смрадливостта смразя (се), -йш, -ят; смразйх, -й; смразйл; смразен; смразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; смразял, -ели смразявам, -аш, -ат; смразяване смрача, -йш, -ат; смрачйх, -й; смрачйл; смрачен; смрачах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; смрачал, -ели смугъл, -глия(т), -гла, -гло, -гли смукател, -я, -ят, -и, два смукателя смутеност, смутеността смутйтел, -я, -ят, -и двама смутйтели смутя (се), -йш, -ят; смутйх, -й; смутйл; смутен; смутях, -еше, -яхме, -яхте, смутяха; смутял, -ели смуча, -еш, -ат; смуках, -а; смукал; смукан; смучех, -еше; смучел; смучещ; смучейки; смукане и смучене смъдеж, -а, -ът, -и, два смъдежа смъдй ме, смъдят ме; смъдя ме; смъдяло ме, смъдели ме
смълчаност смълчаност, смълчаността смъмря, -иш, -ят; смъмрах, -а и смъмрих, -и; смъмрал и смъмрил; смъмран и смъмрен; смъмрех, -еше; смъмрел смъмрям, -яш, -ят; смъмрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; смъмря л, -яли; смъмрян, -яни; смъмрящ, -ящи; смъмряйки; смъмряне смърдя, -йш, -ят; смърдях, -я; -яхме, -яхте, -яха; смърдял, -ели; смърдящ, -ящи; смърдейки; смърдене смърт, смъртта смъртноблед, -а, -о, -и смъртно бледен, -дна, -дно, -дни смъртност, смъртността смърч, -а, -ът, смърчове, два смърча смътност, смътността смяна, смени смятам, -аш, -ат; смятане смях, смеха, смехът, смехове, два смяха снабдител, -я, -ят, -и, двама снабдйтели снабдя (се), -йш, -ят; снабдих, -й; снабдйл; снабден; снабдях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; снабдял, -ели снабдявам (се), -аш, -ат; снабдяване снага-топола, снагй-топбли снадя, -иш, -ят; снадих, -и; снадил; снаден; снадех, -еше; снадел 404 снажност, снажността снайперйст, -а, -ът, -и, двама снайперйсти снаряд, -а, -ът, -и, два снаряда снасям, -яш, -ят; снасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; снасял, -яли; снасян, -яни; снасящ, -ящи; снасяйки; снасяне снеговйтост, снеговитостта снегоходка, снегоходки снежнобял, -белия(т), -бяла, -бяло, -бели снижа, -йш, -ат; снижйх, -й; снижйл; снижен; снижах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; снижал, -ели снизходйтелност, снизходител ността снизя, -йш, -ят; снизйх, -й; снизйл; снизен; снизях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; снизял, -ели снизявам, -аш, -ат; снизяване сниша, -йш, -ат; снишйх, -й; снишйл; снишен; снишах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; снишал, -ели сноб, сноба, снобът, сноби и снобове, двама сноби снобйзъм, -зма, -змът снова, -еш, -ат; сновах, -а; сновал; снован; сновях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сновял, -ели; сновящ, -ящи; сновейки; сноване сноп, -а, -ът, снопове, два снбпа снбпчест, -а, -о, -и снощен, -щния(т), -щна, -щно, -щни
спасител сняг, снега, снегът, снегове, два сняга сЬбствен, -ния(т), -на, -но, -ни сббственик, -а, -ът, -ци, двама собственици собственост, собствеността сой, сдя, соят, соеве, два соя соколар, -я, -ят, -и, двама соколари; соколарю! солбр, -я, -ят, -и, двама солари (хора) солОр, -а, -ът, -и, два солара (астроном.) соленея, -беш, -еят; соленях, -я, ■йхме, -яхте, -яха; соленял, ■йли; соленеех, -ееше; соленеел; соленеещ; соленеейки; соленеене соленост, солеността солидарност, солидарността солйдност, солидността солист, -а, -ът, -и, двама солисти солфбж, -а, -ът, -и, два солфежа солй, -йш, -ят; солих, -й; солйл; солбн; солях, -еше, -яхме, ■йхте, -яха; солял, -ели; солйщ, -ящи; солейки; солене сомнамбулйзъм, -зма, -змът сондйж, -а, -ът, -и, два сондйжа сондьор, -а, -ът, -и, двама сондьори сЬпаджиям., -та, -ии, двама сдпаджии соиолйнко м., -то, -овци, двама сополанковци сонолйнковски, -а, -о, -и сопрйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни сорт, -а, -ът, сортове, два сорта сортировка, сортировки софйзъм, -зма, -змът, софйзми, два софйзъма софйст, -а, -ът, -и, двама софйсти софиянец, -а, -ът, -нци, двама софиянци социалдемократйзъм, -зма, -змът социалдемокрация социален, -лния(т), -лна, -лно, -лни социалйзъм, -зма, -змът социалйст, -а, -ът, -и, двама социалйсти социално-бйтов, -а, -о, -и социалнопсихологйчески, -а, -о, -и социалшовинйзъм, -зма, -змът социолог, -а, -ът, -зи, двама социолози социологйзъм, -зма, -змът сочност, сочността соя, сби спазаря (се), -йш, -ят; спазарйх, -й; спазарйл; спазарен; спазарях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; спазарял, -ели спазарявам (се), -аш, -ат; спазаряване спалня, -и спартакиада, спартакиади спаря (се), -иш, -ят; спарих, -и; спарил; спарен; спарех, -еше; спарел спасйтел, -я, -ят, -и, двама спасйтели; спасйтелю!
спастря спастря, -иш, -ят; спастрил; спастрен; спастрех, -еше; спастрел спастрям, -яш, -ят; спастрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; спастрял, -яли; спастрян, -яни; спастрящ, -ящи; спастряйки; спастряне спася (се), -йш, -ят; спасих, -й; спасйл; спасен; спасях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; спасял, -ели спасявам (се), -аш, -ат; спасяване спатйя, спатии спахия лс, -та, -йи, двама спахии спектакъл, -а, -ът, спектакли, два спектакъла спектър, -а, -ът, спектри, два спектъра спекулант, -а, -ът, -и, двама спекуланти спекулация, спекулации сперматозоид, -а, -ът, -и, два сперматозоида спестйтел, -я, -ят, -и, двама спестйтели спестовност, спестовността спестя, -йш, -ят; спестих, -й; спестил; спестен; спестях, -еше, -яхме, -iixjre, -яха; спестял, -ели спестявам, -аш, -ат; спестяване спец, спеца, спецът, спецове, двама спецове специализация, специализации __________________ 406 ______ специалйст, -а, -ът, -и, двама специалйсти специалйст-филолог, -а, -ът, -зи двама специалист-филолози специалитет, -а, -ът, -и, два специалитета специалност, специалността спецификация, спецификации специфйчност, специфичността спечеля, -иш, -ят; спечелих, -и; спечелил; спечелен; спечелех, -еше; спечелел спеша, -йш, -ат; спешйх, -й; спешйл; спешен; спешах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; спешал, -ели спешност, спешността спи ми се; спеше ми се; спяло ми се спир (безспир) спиритйзъм, -зма, -змът спиритйст, -а, -ът, -и, двама спиритйсти спиритуален, -лния(т), -лна, -лно, -лни спиритуалйзъм, -зма, -змът спиритуалйст, -а, -ът, -и, двама спиритуалйсти спирт, -а, -ът спйртност, спиртността спйсък, -а, -ът, -ци, два списъка сплав ж., сплавта, сплави сплавям, -яш, -ят; сплавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сплавял, -яли; сплавян, -яни; сплавящ, -ящи; спл&вяйки; сплавяне
______ 407__________________ спластя, -йш, -ят; спластйх, -й; спластйл; спластен; спластях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; спластял, -ели спластявам, -аш, -ат; спластяване сп летия, -й сплотеност, сплотеността сплотя, -йш, -ят; сплотйх, -й; сплотях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сплотял, -ели сплотявам, -аш, -ат; сплотяване спогодба, спогодби спогодя, -йш, -ят; спогодйх, -й; спогодйл; спогоден; спогодях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; спогодял, -ели спогодявам, -аш, -ат; спогодяване сподавя, -иш, -ят; сподавих, -и; сподавил; сподавен; сподавех, -еше; сподавел сподавям, -яш, -ят; сподавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сподавял, -яли; сподавян, -яни; сподавящ, -ящи; сподавяйки; сподавяне споделя, -йш, -ят; споделйх, -й; споделйл; споделен; споделях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; споделял, -ели споделям, -яш, -ят; споделях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; споделял, -яли; споделян, -яни; споделящ, -ящи; споделяйки; споделяне сподйря, -иш, -ят; сподйрих, -и; сподйрил; сподйрен; сподйрех, -оше; сподйрел споразумея се сподйрям, -яш, -ят; сподйрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; сподйрял, -яли; сподйрян, -яни; сподйрящ, -ящи; сподйряйки; сподйряне споеност, споеността спойтел, -я, -ят, -и, два спойтеля спокоен, -бйния(т), -ойна, -ойно, -дйни спокдйност, спокойността сполай (сполай яш) частица сполетя, -йш, -ят; сполетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; сполетял, -ели; сполетян, -ени сполетявам, -аш, -ат; сполетяване сполучлйвост, сполучливостта спомена, -еш, -ат; споменах, -а; споменал; споменат; споменях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; споменял, -ели спомня (си), -иш, -ят; спомних, -и; спомнил; спомнех, -еше; спомнел спомням (си), -яш, -ят; спомнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; спомнял, -яли; спомнящ, -ящи; спомняйки; спомняне спонтанен, -нния(т), -нна, -нно, -нни спонтанност, спонтанността спорадйчност, спорадичността споразумея се, -ееш се, -еят се; споразумях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; споразумял се, -ели се; споразумеех се, -ееше се; споразумеел се
споразумявам се споразумявам се, -аш се, -ат се; споразумяване според предлог спореж, -а, -ът спорност, спорността спорт, -а, -ът, спортове, два спорта спортист, -а, -ът, -и, двама спортисти спорт-тото, -то способ, -а, -ът, -и, два способа способност, способността способствам, -аш, -ат; способстване спотая (се), -айш, -аят; спотаих, -й; спотайл; спотаен; спотаях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; спотаял, -ели спотаявам (се), -аш, -ат; спотайване спотуля, -иш, -ят; спотулих, -и; спотулил; спотулен; спотулех, -еше; спотулел спотулям, -яш, -ят; спотулях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; спотулял, -яли; спотулян, -яни; спотулящ, -ящи; спотуляйки; спотуляне споходя, -иш, -ят; спохбдих, -и; споходил; споходен; спохбдех, -еше; споходел споя, -йш, -ят; спойх, -й; спойл; споен; споях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; споял, -ели споявам, -аш, -ат; спояване спра (се), спреш, спрат; спрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; спрял, -ели; спрян, -ени __ ________ -______ 408____ __ справедлйвост, справедливостта справка, справки справя се, -иш се, -ят се; справих се, -и се; справил се; справех се, -еше се; справел се справям се, -яш се, -ят се; справях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, справяха се; справял се, -яли се; справящ се, -ящи се; справяйки се; справяне спретнатост, спретнатостта спринт, -а, -ът, спрйнтове, два спрйнта спринтьор, -а, -ът, -и, двама спринтьбри спринцовка, спринцовки спрйхавост, сприхавостта спрйя, спрйи сприятеля (се), -йш, -ят; сприятелйх, -й; сприятелйл; сприятелен; сприятелях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сприятелял, -ели сприятелявам (се), -аш, -ат; сприятеляване спрягам, -аш, -ат; спрягане спрямо предлог спусък, -а, -ът, спусъци, два спусъка спя, спиш, спят; спах, -а; спал; спях, спеше, спяхме, спяхте, спяха; спял, спели; спящ, спящи; спейки; спане спявка, спевки сравнймост, сравнимостта
______ 409__________________ сравня, -йш, -ят; сравнйх, -й; сравнйл; сравнен; сравнях, -дше, -яхме, -яхте, -яха; сравнял, -ели сравнявам, -аш, -ат; сравняване сразя, -йш, -ят; сразйх, -й; сразйл; сразен; сразях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; сразял, -ели сразйвам, -аш, -ат; сразяване срамежлйвост, срамежливостта срамлйвост, срамливостта срамотия, срамотии срамотя, -йш, -ят; срамотйх, -й; срамотях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; срамотял, -ели срамя (се), -йш, -ят; срамих, -й; срамйл; срамен; срамях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; срамял, -йли; срамящ, -ящи; срамейки; срам^не сраста, -£ш, срастЬ, -ат; срастох, срйсте, -охме, -охте, -оха; срйсъл, -сли; срастях, -еше, 'йхме, -яхте, -яха; срастйл, -ели срйствам, -аш, -ат; срастване сребрея, -ееш, -еят; сребрях, -й, -йхме, -яхте, -йха; сребрял, -йли; сребреех, -ееше; сребреел; сребреещ; сребреейки; сребреене сребрйст, -а, -о, -и сребрйстобйл, -белия(т), -бяла, -бйло, -бели сробролйбец, -а, -ът, -бци, двама сребролюбци сродя сребря, -йш, -ят; сребрйх, -й; сребрйл; сребрей; сребрйх, -еше, -яхме, -йхте, -яха; сребрйл, -ели; сребрящ, -йщи; сребрейки сребърен, -рния(т), -рна, -рно, -рни сред предлог средзймен, -мния(т), -мна, -мно, -мни средищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни Средиземно море Средиземноморие Средна гора среднйст, -а, -ът, -и, двама среднйсти средноазиатски, -а, -о, -и средновековен, -вния(т), -вна, -вно, -вни Средновековие Средногорие средногорски, -а, -о, -и среднбщ ж. средство, -а срещна, -еш, -ат срещу предлог срещуположен, -жния(т), -жна, -жно, -жни срив, срива, срйвът, срйвове, два срива срйя, срйеш, срйят; срих, сри; срил; срит; срйех, срйеше; срйел сроден, -дния(т), -дна, -дно, -дни сроден, -а, -о, -и сродство, -а сродя (се), -йш, -ят; сродйх, -й; сродйл; сроден; сродях, -еше, -йхме, -яхте, -йха; сродял, -ели
сродявам сродявам, -аш, -ат; сродяване срутвам, -аш, -ат; срутване срутя, -иш, -ят; срутих, -и; срутил; срутен; срутех, -еше; срутел сръбски, -а, -о, -и сръдльо зс., -т о , -л ьовци, двама сръдльовци сръдня, сръднй сръндак, -а, -ът, -ци, два сръндака сръчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни сръчност, сръчността, сръчности сряда, среди срязвам, -аш, -ат; срязване стабилизационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни стабилизация, стабилизации стабилност, стабилността ставка, ставки стйвноревматйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни стагнация, стагнации стадиалност, стадиалносттк стадиен, -ийния(т), -ийна, -ийно, -ийни стадий, -ия, -ият, стадии, два стадия стадийност, стадийността стадион, -а, -ът, -и, два стадибна стадност, стадността стаен, стайния(т), стайна, стайно, стайни стаж, -а, -ът, стажове, два стажа стажйнт, -а, -ът, -и, двама стажанти __________________ 410______ стажйнт-асистент, -а, -ът, -и, двама стажант-асистенти стандарт, -а, -ът, -и, два стандарта стандартизация, стандартизации станиол, -а, -ът, -и, два станиола станционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни станция, станции стапям, -яш, -ят; стапях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; стапял, -яли; стапящ, -ящи; стапяйки; стапяне Стара планина старателност, старателността старая се, -кеш се, -аят се; старах се, -а се; старал се; стараех се, -аеше се; стараел се; стараещ се; стараейки се; стараене старей, -ея, -ят, старей, двама старей старешката наречие старея, -ееш, -кят; старях, -я, -яхме, -яхте, -яха; старял, -ели; стареех, -ееше; стареел; стареещ; стареейки; стареене старйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни старйнност, старинността старовременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни старозаветен, -тния(т), -тна, -тно, -тни старомодност, старомодността старому (постарому) наречие старопланйнски, -а, -о, -и
______ 411_________ _________ старост, старостта старт, -а, -ът, стартове, два старта старшия м., -та, -ии, двама старшии статив, -а, -ът, -и, два статива статист, -а, -ът, -и, двама статисти статйчност, статичността стйтия, статии статуетка, статуетки статуя, статуи стационар, -а, -ът, -и, два стационара стачкоизменник, -а, -ът, -ци, двама стачкоизменници стая, стаи стая (се), стаиш, стаят; стаих, стай; стаил; стаен; стаях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; стаял, -ели стаявам, -аш, -ат; стаяване ствдлест, -а, -о, -и ст^гнатост, стегнатостта стелаж, -а, -ът, -и, два стелажа ст&ля (се), -еш и -иш, -ят; стлах, -а и стелих, -и; стлал и стелил; стлан и стелен; стелех, -еше; стелел; стелещ; стелейки; стелене стенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни стенобоен, -ойния(т), -ойна, -ойно, -Ьйни стенопис, -а, -ът, -и, два стенописа степ ж., степта, степи степен ж., степента, степени степен, -пния(т), -пна, -пно, -пни стихиен степенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни (второстепенен) стереоскоп, -а, -ът, -и, два стереоскопа стереотйпност, стереотипността стереоуредба, -и стерилизационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни стерилизация, стерилизации стерилност, стерилността стерлинг, -а, -ът, -и, два стерлинга стесненост, стеснеността стеснителност, стеснителността стесня (се), -йш, -ят; стеснйх, -й; стеснйл; стеснен; стеснях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; стеснял, -ели стеснявам (се), -аш, -ат; стесняване стилизация, стилизации стилйст, -а, -ът, -и, двама стилйсти стйловоизразйтелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни стимулационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни стимулация, стимулации стипендиант, -а, -ът, -и, двама стипендианти стипендия, стипендии стипчйвост, стипчивостта стйсльо м., -то, -льовци, двама стйсльовци стйснатост, стиснатостта стихиен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни
стихийност стихииност, стихииността стихия, стихии стихосбйрка, стихосбирки стоварвам, -аш; стоварване □товаря (се), -иш, -ят; стоварих, -и; стоварил; стоварен; стоварех, -еше; стоварел стоварям, -яш, -ят; стоварях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; стоварял, -яли; стоварян, -яни; стоварят, -ящи; стоваряйки; стоваряне стогодишен, -шния(т), -шна, -шно, -шни стд-двеста стоеж, -а, -ът стоешката и стоешком наречие стоицизъм, -зма, -змът стойчески, -а, -о, -и стойност, стойността стокилограмов, -а, -о, -и стоковед, -а, -ът, -и, двама стоковеди стоково-паричен, -чния(т), -чна, -чно, -чни стоковост, стоковостта стокообмен, -а, -ът, -и, два стокообмена стокооборот, -а, -ът, -и, два стокооборота стокопроизводител, -я, -ят, -и, двама стокопроизводители столар, -я, -ят, -и, двама столари столевка, столевки столевов, -а, -о, -и столйстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни __________________ 412______ стоманобетонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни стоманодобив, -а, -ът, -и стоманолеяр, -я, -ят, -и, двама стоманолеяри стоматолог, -а, -ът, -зи, двама стоматолози стопля, -иш, -ят; стоплих, -и; стоплил; стоплен; стоплех, -еше; стоплел стоплям, -яш, -ят; стбплях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; стоплял, -яли; стоплян, -яни; стоплящ, -ящи; стопляйки; стопляне стопя (се), -йш, -ят; стопйх, -й; стопйл; стопен; стопях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; стопял, -ели стопявам, -аш, -ат; стопяване сторя, -иш, -ят; сторих, -и; сторил; сторен; сторех, -еше; сторел стоя, стойш, стоят; стоях, -я, -яхме, -яхте, -яха; стоял, -яли; стоящ, -ящи; стоене стохйляден, -дния(т), -дна, -дно, -дни страж, -а, -ът, -и, двама стражи стражар, -я, -ят, -и, двама стражари Странджа странен, -нния(т), -нна, -нно, -нни странник, -а, -ът, -ци, двама странници странноприемница, -и странност, странността
______ 413__________________ странствам, -аш, -ат; странстване страня, -йш, -ят; страних, -й; странйл; странях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; странял, -ели; странящ, -ящи; странейки; странене страст, страстта, страсти страстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни страстност, страстността стратег, -а, -ът, -зи, двама стратези стратегичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни стратегия, стратегии стратосферен, -рния(т), -рна, -рно, -рни страхлйвко м., -то, -овци, двама страхлйвковци страхлйвост, страхливостта страховйтост, страховитостта страхопъзльо м., -то, -льовци, двама страхопъзльовци страхотйя, страхотйи страшлйвост, страшливостта стрелям, -яш, -ят; стрелях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; стрелял, -яли; стрелящ, -ящи; стреляйки; стреляне стремеж, -а, -ът, -и, два стремежа стремйтелност, стремителността стремя се, -йш се, -ят се; стремйх се, -й се; стремйл се; стремях се, -еше се, -яхме се, •йхте се, -яха се; стремял се, строя -ели се; стремящ се, -ящи се; стремейки се; стремене стреха, стрехи и стряха, стрехи стрйжа, -еш, -ат; стрйгах, -а; стрйгал; стрйган; стрйжех, -еше; стрижел; стрижещ; стрйжейки; стрйгане стрйктност, стриктността стриптийз, -а, -ът, -и, два стрйптийза стрйя, стрйеш, стрйят; стрих, стри; стрил; стрит; стрйех, стрйеше; стрйел строг, -а, -о, -и строгост, строгостта строеж, -а, -ът, -и, два строежа строен, -ойния(т), -ойна, -ойно, -ойни строител, -я, -ят, -и, двама стройтели; стройтелю! стройтелно-монтажен, -жния(т), -жна, -жно, -жни стройност, стройността строполя (се), -йш, -ят; строполйх, -й; строполйл; строполен; строполях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; строполял, -ели строполявам, -аш, -ат; строполяване строша, -йш, -ат; строшйх, -й; строшйл; строшен; строшах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; строшал, -ели строя, стройш, строят; стройх, строй; стройл; строен; строях, -&ше, -яхме, -яхте, -яха; строял, -ели; строящ, -ящи; строейки; строене
строявам строявам, -аш, -ат; строяване струг, -а, -ът, стругове, два струга стругар, -я, -ят, -и, двама стругари струен, струйния(т), -уйна, -уйно, -уйни стружка, стружки структуралйзъм, -зма, -змът структуралист, -а, -ът, -и, двама структуралисти структурнофункционйлен, -лния(т), -лна, -лно, -лни струнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни струпей, -ея, -еят, струпеи, два струпея струя, струи струя (се), струиш, струят; струйх, -й; струйл; струях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; струял, -ели; струящ, -ящи; струейки; струене стръв ж., стръвта стръвнйца, -и (мечка стръвнйца) стръвност, стръвността стрясвам (се), -аш, -ат; стрясване стряха и стреха студ, студа, студът, студове студенея, -ееш, -еят; студенях, -я, -яхме, -яхте, -яха; студенял, -ели; студенеех, -ееше; студенеел; студенеещ; студенеейки; студенеене студент, -а, -ът, -и, двама студенти студентствам, -аш, -ат; студентстване __________________ 414______ студиен, -ийния(т), -ийна, -ийно, -ийни студио, студиа студия, студии студоустойчйвост, студоустойчивосттй студя, -йш, -ят; студих, -й; студйл; студен; студях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; студял, -ели; студящ, -ящи; студейки; студене стъблест, -а, -о, -и стъбло, стъбла и стебло, стебла стъклар, -я, -ят, -и, двама стъклари стъкларйя, стъкларии стъклопйс, -а, -ът, -и, два стъклопйса стъкмя (се), -йш, -ят; стъкмйх, -й; стъкмйл; стъкмен; стъкмях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; стъкмял, -ели стъкмявам, -аш, -ат; стъкмяване стълб, стълба, -ът, стълбове, два стълба стълпя се, -йш, -ят; стълпйх, -й; стълпйл; стълпен; стълпях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; стълпял, -ели стълпявам се, -аш се, -ат се; стълпяване стъмня, -йш, -ят; стъмнйх, -й; стъмнйл; стъмнен; стъмнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; стъмнял, -ели стъмнявам, -аш, -ат; стъмняване
______ 415 стъмнява се; стъмняваше се; стъмнявало се; стъмняване стъпвам, -аш, -ат; стъпване стъпя, -иш, -ят; стъпих, -и; стъпил; стъпех, -еше; стъпел стъпям, -яш, -ят; стъпях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; стъпял, -яли; стъпящ, -ящи; стъпяйки; стъпяне стържа, -еш, -ат; стъргах, -а; стъргал; стърган; стържех, -еше; стържел; стържещ; стържейки; стъргане и стържене стърнище, стърнища стърпя се, -йш се, -ят се; стърпях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; стърпял се, -ели се стърпявам се, -аш се, -ат се; стърпяване стърча, -йш, -ат; стърчах, -а, -ахме, -ахте, -аха; стърчал, -&ли; стърчащ, -ащи; стърчейки; стърчане и стърчене стюард, -а, -ът, -и, двама стюарди стюардеса, стюардеси стяг, стяга, стягът, стягове, два стяга (знаме) стйгам (се), -аш, -ат; стягане субект, -а, -ът, -и, два субекта и двама субекти (за лица) субектйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни субективйзъм, -зма, -змът субективйст, -а, -ът, -и, двама субективйсти супермаркет субективност, субективността субординационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни субординация, субординации субсйдия, субсйдии субстанция, субстанции субстрат, -а, -ът, -и, два субстрата сувенйрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни суверенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни суверенност, суверенността сугестйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни суджук, -а, -ът, -ци, два суджука суеверност, суеверността суетлйвост, суетливостта суетност, суетността суетя се, -йш се, -ят се; суетих се, -й се; суетйл се; суетях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; суетял се, -ели се; суетящ се, -ящи се; суетейки се; суетене сумрачен, -чния(т), -чна, -чно, -чни сумтя, -йш, -ят; сумтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; сумтял, -ели; сумтящ, -ящи; сумтейки; сумтене супер неизм. прилагат, и наречие супер, -а, -ът, -и, два супера супериор супермаркет, -а, -ът, -и, два супермаркета
супермощен супермощен, -щния(т), -щна, -щно, -щни супер продукция, суперпродукции сурвакар, -я, -ят, -и, двама сурвакари; сурвакарю! суровост, суровостта суровинен, -нния(т), -нна, -нно, -нни суровост, суровостта сусамен, -а, -о, -и суспендирам, -аш, -ат; суспендиране суспензия, суспензии сутеньор, -а, -ът, -и, двама сутеньори сутеренен, -нния(т), -нна, -нно, -нни сутиен, -а, -ът, -и, два сутиена сутрешен, -шния(т), -шна, -шно, -шни сутрин лс., сутринта, сутрини сутринен, -нния(т), -нна, -нно, -нни сутринник, -а, -ът, -ци, два сутринника (вятър) суфльор, -а, -ът, -и, двама суфльори сухар, -а, -ът, -и, два сухара суховей, -ея, -еят, суховеи, два суховея сухост, сухостта сухоустойчйвост, сухоустойчивостта суча, -еш, -ат; суках, -а; сукал; сукан; сучех, -еше; сучел; сучещ; сучейки; сукане и сучене __________________ 416______ суша, -йш, -ат; сушйх, -й; сушйл; сушйн; сушах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; сушал, -ели; сушащ, -ащи; сушейки; сушене суяк, -а, -ът, суяци, два суяка сфера, сфери сфинкс, -а, -ът, сфйнксове, два сфинкса схватлйвост, схватливостта схематизация, схематизйции схематйзъм, -зма, -змът схематйчност, схематичността сходност, сходността сценариен, -ийния(т), -ийна, -ийно, -ийни сценарий, -ия, -ият, сценарии, два сценария сценарйст, -а, -ът, -и, двама сценарйсти сценйчност, сценичността счетоводйтел, -я, -ят, -и, двама счетоводйтели счетоводство съавтор, -а, -ът, -и, двама съавтори събарям, -яш, -ят; събарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; събарял, -яли; събарян, -яни; събарящ, -ящи; събаряйки; събаряне събера, -еш, -ат; събрах, -а; събрал; събран; съберях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; съберял, -ели събитйен, -ййния(т), -ййна, -ййно, -ййни съблазнйтел, -я, -ят, -и, двама съблазнйтели
______ 417__________________ съблазнйтелност, съблазнителността съблазня, -йш, -ят; съблазнйх, -й; съблазнйл; съблазнен; съблазнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; съблазнял, -ели съблазнявам, -аш, -ат; съблазняване съблазън ж., съблазънта, съблазни съблека, -чеш, съблече,-блекат; съблякох, съблече, съблякохме, съблякохте, съблякоха; съблякъл, съблякла, съблякло, съблекли; съблечен; съблечах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; съблечал, -&ли съблекалня, -и събуя, -уеш, -уят; събух, събу; събул; събут; събуех, -уеше; събуел съвест, съвестта, съвести съвестен, -стния(т), -стна, -стно, -стни сЪвестност, съвестността съвйпускник, -а, -ът, -ци, двама съвйпускници съвкупен, -пния(т), -пна, -пно, -пни съвкупност, съвкупността съвместен, -стния(т), -стна, -стно, -стни съвместймост, съвместимостта съвместйтел, -я, -ят, -и, двама съвместйтели съвпадеж, -а, -ът, -и, два съвпадежа 27* съдържимост съвременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни съвременност, съвременността съвършен, -ния(т), -на, -но, -ни съвършеност, съвършеността съгласуваност, съгласуваността съглася се, -йш се, -ят се; съгласих се, -й се; съгласйл се; съгласях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; съгласял се, -ели се съгласявам се, -аш се, -ат се; съгласяване съглашател, -я, -ят, -и, двама съглашатели съд, съда, съдът, съдове, два съда (съдина) съд, съда, съдът (съдилище) съдебномедицйнски, -а, -о, -и съдействам, -аш, -ат; съдействане съдерй, -еш, -ат; съдрах, -а; съдрйл; съдран; съдерях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; съдерял, -ели съдйлище, съдйлища съдйлитцен, -щния(т), -щна, -щно, -щни съдимост, съдимостта съдия j u ., -та, -йи, двама съдии съдия-изпълнйтел, -я, -ят, -и, двама съдия-изпълнйтели съдържател, -я, -ят, -и, двама съдържатели съдържателност, съдържателността съдържимост, съдържимостта
съдя съдя (се), -иш, -ят; съдих, -и; съдил; съден; съдех, -еше; съдел; съдещ; съдейки; съдене Съединението (на България, 1885 г.) съединйст, -а, -ът, -и, двама съединйсти съединител, -я, -ят, -и, два съединйтеля съединя (се), -йш, -ят; съединйх, -й; съединйл; съединен; съединях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; съединял, -ели съединявам, -аш, -ат; съединяване съестен, -стния(т), -стна, -стно, -стни съжаление, съжаления съжаля, -йш, -ят; съжалйх, -й; съжалил, съжален; съжалях, -Ьше, -яхме, -яхте, -яха; съжалял, -ели съжалявам, -аш, -ат; съжаляване съживя (се), -йш, -ят; съживйх, -й; съживйл; съживен; съживях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; съживял, -ели съживявам, -аш, -ат; съживяване съжйтел, -я, -ят, -и, двама съжйтели съжйтелствам, -аш, -ат; съжйтелстване съзаклятник, -а, -ът, -ци, двама съзаклятници съзвучност, съзвучността създател, -я, -ят, -и, двама създатели; създателю! съзерцател, -я, -ят, -и, двама съзерцатели съзерцателност, съзерцателността съзнателност, съзнателността съзра, -еш, съзре, -ат; съзрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; съзрял, -ели; съзрян, -ени съзрея, -ееш, -еят; съзрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; съзрял, -ели; съзреех, -ееше; съзреел съзрявам, -аш, -ат; съзряване съйменник, -а, -ът, -ци, двама съйменници съквартирант, -а, -ът, -и, двама съквартиранти съкооператор, -а, -ът, -и, двама съкооператори съкратя, -йш, -ят; съкратйх, -й; съкратйл; съкратен; съкратях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; съкратял, -ели съкратявам, -аш, -ат съкращавам, -аш; съкращаване съкровищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни съкровищница, съкровищници съкруша, -йш, -ат; съкруших, -й; съкрушйл; съкрушен; съкрушах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; съкрушал, -ели сълзлйвост, сълзливостта сълзя, -йш, -ят; сълзях, -я, -яхме, -яхте, -яха; сълзял, -ели; сълзящ, -ящи; сълзейки; сълзене
съпротивя се съм, си, е, сме, сте, са; бидох, биде, бидохме, бидохте, биддха; бил; бях, беше, бяхме, бяхте, бяха; бъдел, -ели; бидейки (спомагат, глагол) съмишленик, -а, -ът, -ци, двама съмишленици съмнйтелност, съмнителността съмнявам се, -аш се, -ат се сън, съня, сънят, сънища, два съня сЪне (насъне) наречие сЪ>нен, -а, -о, -и с^нен, -нния(т), -нна, -нно, -нни сънлйвка, сънлйвки сънливост, сънливостта еЪнльо м., -то, -льовци, двама сънльовци сънотълкувател, -я, -ят, -и, двама сънотълкуватели съобразйтелност, съобразителността съобразност, съобразността съобразя (се), -йш, -ят; съобразйх, -й; съобразйл; съобразен; съобразях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; съобразял, -&ли съобразявам, -аш, -ат; съобразяване съобщйтелност, съобщителността съобщя, -йш, -ят; съобщих, -й; съобщил; съобщен; съобщях, -Ьше, -Яхме, -яхте, -яха; съобщял, -ели съоръжа, -йш, -ат; съоръжих, -й; съоръжйл; съоръжен; съоръжах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; съоръжал, -ели съответен, -тния(т), -тна, -тно, -тни съответствен, -вена, -о, -и съотв&тственост, съответствеността съответствам, -аш, -ат; съотвдтстване съотечественик, -а, -ът, -ци, двама съотечественици съотносйтелност, съотносителностт^ съпоставка, съпоставки съпоставя, -иш, -ят; съпоставих, -и; съпоставил; съпоставен; съпоставех, -еше; съпоставел съпоставям, -яш, -ят; съпоставях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; съпоставял, -яли; съпоставян, -яни; съпоставящ, -ящи; съпоставяйки; съпоставяне съпритежател, -я, -ят, -и, двама съпритежатели съпровод, -а, -ът, -и,два съгтровЬда съпротивлявам се, -аш се, -ат се; съпротивляване съпротивляемост, съпротивляемостта съпротивя се, -йш се, -ят се; съпротивйх се, -й се; съпротивйл се; съпротивях се, -£ше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; съпротивял се, -ели се
съпротивявам се съпротивявам се, -аш се, -ат се съпруг, -а, -ът, -зи, двама съпрузи; съпруже! съпътствам, -аш, -ат; съпътстване съразмерност, съразмерността сърбеж, -а, -ът, -и, два сърбежа сърби ме; сърбя ме; сърбеше ме; сърбяло ме, -ели ме сърдечност, сърдечността сърдя (се), -иш, -ят; сърдих, -и; сърдил; сърден; сърдех, -еше; сърдещ; сърдейки; сърдене сърцатост, сърцатостта сърцевед, -а, -ът, -и, двама сърцеведи съсед, -а, -ът, -и, двама съседи съседски, -а, -о, -и съседствам, -аш, -ат съсипия, съсипйи съсипя (се), -еш, -ят, съсипах, -а; съсипал; съсипан; съсипех, -еше; съсипел съскав, -а, -о, -и съскавост, съскавостта съслбвност, съсловността съсредоточа, -йш, -ат; съсредоточих, -й; съсредоточйл; съсредоточен; съсредоточах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; съсредоточал, -ели съсредоточеност, съсредоточеността състав, -а, -ът, -и, два състава съставен, -а, -о, -и съставен, -вния(т), -вна, -вно, -вни съставител, -я, -ят, -и, двама съставители 420 съставка, съставки съставлявам, -аш, -ат съставя, -иш, -ят; съставих, -и; съставил; съставен; съставех, -еше; съставел съставям, -яш, -ят; съставях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; съставял, -яли; съставян, -яни; съставящ, -ящи; съставяйки; съставяне състаря (се), -йш, -ят; състарих, -й; състарйл; състарен; състарях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; състарял, -ели състарявам (се), -аш, -ат; състаряване състезател, -я, -ят, -и, двама състезатели състой се, -оят се; състоя се; състоеше се, -стояха се; състоял се, -яли се състоятелност, състоятелността състрадателност, състрадателността съсухрям се, -яш се, -ят се; съсухрях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; съсухрял се, -яли се; със^хрян, -яни; съсухрящ се, -ящи се; съсухряйки се; съсухряне съсъд, -а, -ът, -и, два съсъда съсък, -а, -ът, съсъци, два съсъка сътворявам, -аш, -ат; сътворяване съумявам, -аш, -ат съучаствам, -аш, -ат; съучастване
______421__________________ така съхраня, -йш, -ят; съхраних, -й; съхранйл; съхранен; съхранях, -£ше, -яхме, -яхте, -йха; съхранял, -ели съхранявам, -аш, -ат; съхраняване съчинител, -я, -ят, -и, двама съчинйтели съчинйтелствам, -аш, съчинйтелстване съчиня, -йш, -ят; съчинйх, -й; съчинйл; съчинен; съчинях, ■feme, -яхме, -яхте, -яха; съчинял, -ели съчинявам, -аш, -ат; съчиняване съчУьственик, -а, -ът, -ци, двама съчувственици съчувствие, съчувствия съчувствам, -аш, -ат; съчувстване съчувстващ, -ща, -що, -щи същ и същи, -ия(т), съща, също, С1>ЩИ същевременен, -нния(т), -нна, -нно, -нни същественост, съществеността съществуващ, -щия(т), -ща, -що, -щи същност, същността съюз, -а, -ът, -и, два съюза съюзя (се), -йш, -ят; съюзих, -й; съюзйл; съюзен; съюзях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; съюзял, -ели съюзявам (се), -аш, -ат; съюзяване сюзеренен, -нния(т), -нна, -нно, -нни сюрпрйз, -а, -ът, -и, два сюрприза сюрреалйзъм, -зма, -змът сюрреалйст, -а, -ът, -и, двама сюрреалйсти сюртук, -а, -ът, -ци, два сюртука сютляш, -а, -ът, -и, два сютляша сявга наречие (остар.) сядам, -аш, -ат; сядах, -а; сядал; сядащ; сядайки; сядане сякаш наречие сянка, сенки сяра сярнокйсел и сернокйсел, -а, ю, -и ТП съюз и частица тпбиетлйя, -та, -йи безрод. прилагат. тйбладжиялс, -та, -ии, двама табладжии тлвтолбгия, тавтологии тЬен, тййния(т), тайна, тайно, тЬйни таз, таза, тазът, тазове, два тйза таз и тази, тая местоимение (и таз добра) тазсутрешен, -шния(т), -шна, -и тайнствен и тайнствен, -ния(т), -на, -но, -ни тайнственост, тайнствеността и тайнственост, тайнствеността тайнство и тййнство, -а така и тъй наречие
такси такси ср., -то, таксйта таксидиот, -а, -ът, -и, двама таксидиоти такт, -а, -ът, тактове, два такта тактичност, тактичността такъм, -а, -ът, -и, два такъма талаз, -а, -ът, -и, два талаза талант, -а, -ът, -и, два таланта талантлйвост, талантливостта таласъм, -а, -ът, -и, два таласъма талвег, -а, -ът, -зи, два талвега талйгаджиям., -та, -ии, двама талйгаджии талия, тйлии талмуд, -а, -ът таман и тамън наречие тамян, -а, -ът тамянен, -нния(т), -нна, -нно, -нни танкйст, -а, -ът, -и, двама танкйсти тантурест, -а, -о, -и танцмайстор, -а, -ът, -и, двама танцмайстори танцьор, -а, -ът, -и, двама танцьори тапетен, -тния(т), -тна, -тно, -тни тапицерия, тапицерии тапицировка, тапицировки тапйя, тапии таралеж, -а, -ът, -и, два таралежа таратор, -а, -ът, -и, два таратора тарльо м., -то, -льовци тартор, -а, -ът, -п, двама тартори тартюф, -а, -ът, -овци, двама тартюфовци тартюфщина, тартюфщини татуировка, татуировки татул и татул, -а, -ът, -и, два татула и татула татък наречие тахан-халва, тахан-халвй тая и тази местоимение тая (се), таиш, таят (бавно топене); таях, -я, -яхме, -яхте, -яха; таял, -яли; таех, -еше; таел; таещ; таейки; таене тая, -йш, -ят (прикривам); тайх, -й; тайл; таен; таях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; таял, -ели; таящ, -ящи; таейки; таене твар ж., тварта, твари твой, твоя(т), твоя, твде, твои творя, -йш, -ят; творйх, -й; творйл; творен; творях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; творял, -ели; творящ, -ящи; творейки; творене твърд, -а, -о, -и твърд ж., твърдта (земната твърд) твърдоглавка, твърдоглавки твърдоглавост, твърдоглавостта твърдоглавщина, твърдоглавщини твърдост, твърдостта твърдя, -йш, -ят; твърдях, -я, -яхме, -яхте, -яха; твърдял, -ели; твърдян, -ени; твърдящ, -ящи; твърдейки; твърдене театралност, театралността театър, -а, -ът, театри, два театъра тевтонец, -а, -ът, -нци, двама тевтонци
______ 423__________________ тег^л, -а, -ът, -и, два тегела т^гля (се), -иш, -ят; теглих, -и; теглил; теглен; теглех, -еше; теглел; теглене тежа, -йш, -ат; тежах, -а, -ахме, -ахте, -аха; тежал, -ели; тежащ, -ащи; тежейки; тежане тежест, тежестта т^жкоподвйжност, тЬжкоподвижносттй тежнея, -ееш, -еят; тежнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; тежнял, -йли; тежнеех, -ееше; тежнеел; тежнеещ; тежнеейки; тежнеене т&кък, -жкия(т), -жка, -жко, -жки тезгях, -а, -ът, тезгяси, два тезгяха текнеизм. прилагат. тека, течеш, тече, текат; текох, т^че, текохме, текохте, текоха; тЬкъл, текли; течах, -еше, •Ьхме, -ахте, -аха; течал, -&ли; течащ, -ащи; течейки; тачене текст, -а, -ът, текстове, два текста текстолог, -а, -ът, -зи, двама текстолози текстуален, -лния(т), -лна, -лно, -лни тек^щ, -а, -о, -и тел, тела, телът, телове, два тела и тел ж., телта телевизионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни телевизия, телевизии тенденциозен телеграфйст, -а, -ът, -и, двама телеграфйсти телеграфо-пощенец, -а, -ът, -нци, двама телеграфо-пощенци телекомуникационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни телекс, -а, -ът, телекси, два телекса телен, -а, -о, -и (от тел) телепатичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и телепатйчески, -а, -о, -и телеология телефонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни телефонист, -а, -ът, -и, двама телефонисти телна(крава) телопазйтел, -я, -ят, -и, двама телопазйтели телохранител, -я, -ят, -и, двама телохранители телчар, -я, -ят, -и, двама телчари теляк, -а, -ът, -ци,двалш теляци тембър, -а, -ът теменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни теменужен, -а, -о, -и и -жния(т), -жна, -жно, -жни теменужка, теменужки темп, темпа, темпът, темпове, два темпа темперамент, -а, -ът, -и, два темперамента темпераментност, темпераментността тенденциозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни
тенденциозност тенденциозност, тенденциозността тенденция, тенденции тенджера, тенджери тенекеджйя м., -та, -йи, двама тенекеджйи тенекен и тенекиен, -а, -о, -и тенекйя, тенекии тенискорт, -а, -ът, -ове, два тенискорта тенисмач, -а, -ът, -ове, два тенисмача тения, тении теолог, -а, -ът, -зи, двама теолози теологичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и теологйчески, -а, -о, -и теоретйк, -а, -ът, -ци, двама теоретйци теория, теории тепавичар, -я, -ят, -и, двама тепавичари тепегьоз неизм. прилагат. тепсйя, тепсйи тепърва наречие теракотен, -а, -о, -и терапевт, -а, -ът, -и, двама терапевти терапевтика, -и терапия, терапии терезйя, терезйи (зидарски инструмент) теренен, -нния(т), -нна, -нно, -нни терзая, -аеш, -аят; терзах, -а; терзал; терзан; терзаех, -еше; терзаел; терзаещ; терзаейки; терзаене - <_л. v-x е) . дЗ 424 терзйя м., -та, -йи, двама терзйи териториален, -лния(т), -лна, -лно, -лни територия, територии терк, терка, теркът, теркове, два терка терлйк, -а, -ът, -ци, два терлйка и търлък термоизолационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни термопласт, -а, -ът, -и, два термопласта термореакция, термореакции термоустойчйвост, термоустойчивостта терорйзъм, -зма, -змът терорйст, -а, -ът, -и, двама терорйсти терсене наречие и неизм. прилагат. тесен, тесния(т), тясна, тясно, тесни теснея, -ееш, -еят; теснях, -я, -яхме, -яхте, -яха; теснял, -ели; теснеех, -ееше; теснеел; теснеещ; теснеейки; теснеене тесногръд, -а, -о, -и теснолинеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни теснотйя, теснотйи тесняк, -а, -ът, -ци, двама тесняци тест, -а, -ът, тестове, два теста тестен и тестян, -а, -о, -и тетрадка, тетрадки тефтер, -а, -ът, -и, два тефтера техен, техния(т), тяхна, тяхно техни
______ 425__________________ т^хнико-икономйчески, -а, -о, -и технолог, -а, -ът, -зи, двама технолози течност, течността теша, -йш, -ат; теших, -й; тешйл; тешен; тешах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; тешал, -ели; тешащ, -ащи; тешейки; тешене тиара, тиари (папска корона) тигър, -а, -ът, тйгри, два тйгьра тийнейджър, -а, -ът, -и, двама тийнейджъри тиквар, -я, -ят, -и,двама тиквари тилилейски (гори) тйнест, -а, -о, -и тинтява, тинтяви типизация, типизации типйчност, типичността типография, типографии типология, типологии тираж, -а, -ът, -и, два тиража тиражен, -жния(т), -жна, -жно, -жни тиран и тиранин, -а, -ът, тирани, двама тирани тираничен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и тиранйчески, -а, -о, -и тиранйя, тиранйи тиранствам, -аш, -ат; тиранстване тиранти мн. тирбушбн, -а, -ът, -и, два тирбушона титанйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и титанйчески, -а, -о, -и титулувам, -аш, -ат, титулуване товаря титуляр, титуляря, -ят, -и, двама титуляри тиф, -а, -ът тихомълком наречие тихоокеански, -а, -о, -и тичешката и тичешком наречие тйя и тези тласък, -а, -ът, -ци, два тласъка тленж., тлента тленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тленност, тленността тлея, тлееш, тлеят; тлях и тлеях, тля и тлея, тляхме и тлеяхме, тляхте и тлеяхте, тляха и тлеяха; тлял, тляла, тляло, тлели и тлеял, тлеяли; тлеех, тлееше; тл^ел; тлеещ; тлеейки; тлеене тлъст, -а, -о, -и тлъстея, -ееш, -еят; тлъстях, -я, -яхме, -яхте, -яха; тлъстял, -ели; тлъстеел; тлъстеещ; тлъстеейки; тлъстеене тма, тми тоалет, -а, -ът, -и, два тоалета товар, -а -ът, -и, два товара товарйтел, -я, -ят, -и, двама товарйтели товарно-разтоварен, -рния(т), -рна, -рно, -рни товаровместймост, товаровместимостта товаро-разтоварач, -а, -ът, -и, двама товаро-разтоварачи товаря, -иш, -ят; товарих, -и; товарил; товарен; товарех, -еше; товарел; товарещ; товарейки; товарене
тогава __________________ 426______ тогава, тогаз и (остар.) тогази наречие тогйз (сегиз-тогйз) тоест, (т. е.) съюз този-онзи токоизправител, -я, -ят, -и, два токоизправителя току-вйж наречие току-речй наречие току-така и току-тъй наречие току-що наречие / толерантност, толерантността толкоз, толкова толстойзъм, -зма, -змът томахавка, томахавки томува (остар.) местоимение томя се, -йш се, -ят се; томйх се, -й се; томйл се; томен; томях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; томял се, -ели се; томящ се, -ящи се; томейки се; томене тонаж, -а, -ът тоналност, тоналността тонрежисьор, -а, -ът, -и, двама тонрежисьори топаз, -а, -ът, -и, два топаза топеж, -а, -ът топлйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни топлоизолация, топлоизолации топлопроводймост, топлопроводи мостта топлопроводност, топлопроводността топлоустойчйвост, топлоустойчивостта топлофикационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни топля (се), -иш, -ят; топлих, -и; топлил; топлен; топлех, -еше; топлел; топлещ; топлейки; топлене топограф, -а, -ът, -и, двама топографи топчест, -а, -о, -и топуз, -а, -ът, -зи, два топуза топчйял1., -та, -йи, двама топчйи топъл, топлия(т), -пла, -пло, -пли топя (се), -йш, -ят; топйх, -й; топйл; топен; топях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; топял, -ели; топящ, -ящи; топейки; топене торбест, -а, -о, -и тореадор, -а, -ът, -и, двама тореадори торйщен и торищен, -щна, -щно, -щни тормоз, -а, -ът тормозя (се), -иш, -ят; тормозих, -и; тормозил; тормозен; тормозех, -еше; тормозел; тормозещ; тормозейки; тормбзене торс, -а, -ът, торсове, два тдрса торф, -а, -ът торя, -йш, -ят; торйх, -й; торйл; торен; торях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; торял, -ели; торящ, -ящи; торейки; торене тост, тоста, тостът, тостове, два тоста тоталитарйзъм, -зма, -змът тоталност, тоталността тотемйзъм, -зма, -змът
______ 427__________________ тбчен, -а, -о, -и тбчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни точилар, -я, -ят, -и, двама точилари тЬчност, точността тЬя и този, тая и тази, това и туй, тия и тези тояга, тояги тояжка, тояжки травматолог, -а, -ът, -зи, двама травматолози трагедия, трагедии трагизъм, -зма, -змът трагикомедия, трагикомедии трагйчност, трагичността традиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни традиция, традиции траектория, траектории трйен, трайния(т), трайна, трайно, трайни трайност, трайността тракиец, -а, -ът, -ййци, двама тракййци трактовка, трактовки тракторен, -рния(т), -рна, -рно, ■рни тракторйст, -а, -ът, -и, двама тракторйсти трамбовка, трамбовки трамваен, -айния(т), -айна, -ййно, -айни трамвай, -ая, -аят, трамваи, два трамвая трамвайджйялс, -та, -йи, двама трамвайджйи трймпя, -иш, -ят; трампих, -и; трймпил; трампен; трампех, траен -еше; трампел; трампещ; трампейки; трампене транзйтен, -тния(т), -тна, -тно, -тни транзитйвност, транзитивността транс, -а, -ът трансатлантйчески, -а, -о, -и транскрйпция, транскрйпции транслокация, транслокации трансмисионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни трансмйсия, трансмйсии транспарант, -а, -ът, -и, два транспаранта транспозйция, транспозйции транспортно-експедиционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни трансформация, трансформации трансцендентален, -лния(т), -лна, -лно, -лни трансценденталност, трансценденталността траншея, траншеи трапезария, трапезарии трапезойд, -а, -ът, -и, два трапезойда трасирбвка, трасировки траурен, -рния(т), -рна, -рно, -рни трахея,трахеи трая, -аеш, -аят; траях, трая, -аяхме, -аяхте, -аяха; траял, траяли, траех, -еше; траел; траещ; траейки; траене траен, трайния(т), трайна, трайно, трайни
требя требя, -иш, -ят; требих, -и; требил; требен; требех, -еше; требел; требещ; требейки; требене тревист, -а, -о, -и тревожа, -иш, -ат; тревожих, -и; тревожил; тревожен; тревожех, -еше; тревожел; тревожещ; тревожейки; тревожене треволяк, -а, -ът, -ци, два треволяка тревояд, -а, -ът, -и, два тревояда тревояден, -дния(т), -дна, -дно, -дни трезв, -а, -о, трезви трезвен, -ния(т), -на, -но, -ни трезвеник, -а, -ът, -ци, двама трезвеници трезвеност, трезвеността трезвост, трезвостта трейдюнионйзъм, -зма, -змът тренинг, -а, -ът, -ги тренировка, тренировки треньор, -а, -ът, -и, двама треньори трепанация, трепанации треперколс, -то, -овци, двама треперковци треперя, -еш и -иш, -ят; треп^рах, -а и треперих, -и; треперал и треперил; треперех, -еше; треперел; треперещ; треперейки; треперене трепкав, -а, -о, -и трептеж, -а, -ът, -и, два трептежа трептя, -йш, -ят; трептях, -я, -яхме, -яхте, -яха; трептял, __________________ 428______ -ели; трептящ, -ящи; трептейки; трептене трепя (се), -еш, -ят; трепах, -а; трепал; трепан; трепех, -еше; трепел; трепещ; трепейки; трепане треса (се), -еш, тресе, -ат; тресох, тресе, тресохме, тресохте, тресоха; тресъл, -сли; тресен; тресях, -&ше, -яхме, -яхте, -яха; тресял, -ели; тресящ, -ящи; тресейки; тресене тресе ме; тр^се ме; тресло ме; тресеше ме; тресяло ме трескав, -а, -о, -и третокласен, -сния(т), -сна, -сно, -сни третостепенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни трещя, -йш, -ят; трещях, -я, -яхме, -яхте, -яха; трещял, -ели; трещящ, -ящи; трещейки; трещене триада, триади триангулационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тривиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни тривиалност, тривиалността тригодишен, -шния(т), -шна, -шно, -шни тридесета трийсет, тридесетте а трийсетте тридесетгодишен а трййсетгодишен, -шния(т), -шна, -шно, -шни тридесети и трийсети, -а, -о, -и
тротоарен триедйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни триж и трижди наречие тризъбец, -а, -ът, -бци, два тризъбеца трикольор, -а, -ът, -и, два трикольбра трикотаж, -а, -ът трилион, -а, -ът, -и,два трилиона трилогия, трилогии тримилионен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тримиря, -йш, -ят; тримирйх, -й; тримирйл; тримирях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; тримирял, -йли; тримирящ, -ящи; тримирейки; тримирене тринадесет, -те и тринайсет, -те тринадесетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни тринадесети и тринайсети, -а, ■о, -и тринбг, -а, -о, -и тринджник, -а, -ът, -ци, два триножника трйо, -то, триа трйод, -а, -ът, -и, два трйода трибн, -а, -ът, -и, два триона трисменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тристранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни триструнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни триумвират, -а, -ът, -и, два триумвирата триумф, -а, -ът, -и, два триумфа триумфалност, триумфалността трй-четиригодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни тричленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни трйя, трйеш, трйят; трих, три; трил; трит; трйех, -еше; трйел; трйещ; трйейки; трйене тровя, -иш, -ят; трбвих, -и; тровил; тровен; тровех, -еше; тровел; тровещ; тровейки; тровене трогателност, трогателността троен, трбйния(т), тройна, тройно, тройни тройкаджия м., -та, -ии, двама трбйкаджии тролеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни тролей, -ея, -&ят, -еи, два тролея тромав, -а, -о, -и трбмавост, тромавостта трбнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тропар, -а, -ът, -и, два тропара тропйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и тропйчески, -а, -о, -и трополя, -йш, -ят; трополих, -й; трополйл; трополях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; трополял, -ели, трополящ, -ящи; трополейки; трополене тротоар, -а, -ът, -и, два тротоара тротоарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
требя требя, -иш, -ят; требих, -и; требил; требен; требех, -еше; требел; требещ; требейки; требене тревист, -а, -о, -и тревожа, -иш, -ат; тревожих, -и; тревожил; тревожен; тревожех, -еше; тревожел; тревожещ; тревожейки; тревожене треволяк, -а, -ът, -ци, два треволяка тревояд, -а, -ът, -и, два тревояда тревояден, -дния(т), -дна, -дно, -дни трезв, -а, -о, трезви трезвен, -ния(т), -на, -но, -ни трезвеник, -а, -ът, -ци, двама трезвеници трезвеност, трезвеността трезвост, трезвостта трейдюнионйзъм, -зма, -змът тренинг, -а, -ът, -ги тренировка, тренировки треньор, -а, -ът, -и, двама треньори трепанация, трепанации треперком., -то, -овци, двама треперковци треперя, -еш и -иш, -ят; треп^рах, -а и треперих, -и; треперал и треперил; треперех, -еше; треперел; треперещ; треперейки; треперене трепкав, -а, -о, -и трептеж, -а, -ът, -и, два трептежа трептя, -йш, -ят; трептях, -я, -яхме, -яхте, -яха; трептял, __________________ 428______ -ели; трептящ, -ящи; трептейки; трептене трепя (се), -еш, -ят; трепах, -а; трепал; трепан; трепех, -еше; трепел; трепещ; трепейки; трепане треса (се), -еш, тресе, -ат; тресох, тресе, тресохме, тресохте, тресоха; тресъл, -сли; тресен; тресях, -&ше, -яхме, -яхте, -яха; тресял, -ели; тресящ, -ящи; тресейки; тресене тресе ме; тр^се ме; тресло ме; тресеше ме; тресяло ме трескав, -а, -о, -и третокласен, -сния(т), -сна, -сно, -сни третостепенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни трещя, -йш, -ят; трещях, -я, -яхме, -яхте, -яха; трещял, -ели; трещящ, -ящи; трещейки; трещене триада, триади триангулационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тривиален, -лния(т), -лна, -лно, -лни тривиалност, тривиалността тригодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни трйдесета трййсет, тридесетте и трийсетте трйдесетгодйшен и трййсетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни трйдесети и трййсети, -а, -о, -и
______ 429 триедйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни триж и трижди наречие тризъбец, -а, -ът, -бди, два тризъбеца трикольдр, -а, -ът, -и, два трикольдра трикотаж, -а, -ът трилион, -а, -ът, -и,два трилиона трилогия, трилогии тримилиднен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тримиря, -йш, -ят; тримирйх, •й; тримирйл; тримирях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; тримирял, -Ьли; тримирящ, -ящи; тримирейки; тримирене тринадесет, -те и тринайсет, -те тринадесетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни тринадесети и тринайсети, -а, ■о, -и тринбг, -а, -о, -и тринбжник, -а, -ът, -ци, два триножника трйо, -то, триа трйод, -а, -ът, -и, два трйода тридн, -а, -ът, -и, два триона трисменен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тристранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни триструнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни триумвират, -а, -ът, -и, два триумвирата триумф, -а, -ът, -и, два триумфа тротоарен триумфалност, триумфалността трй-четиригодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни тричленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни трйя, трйеш, трйят; трих, три; трил; трит; трйех, -еше; трйел; трйещ; трйейки; трйене тровя, -иш, -ят; трових, -и; тровил; тровен; тровех, -еше; тровел; тровещ; тровейки; трдвене трогателност, трогателността троен, тройния(т), тройна, трдйно, тройни трбйкаджия м., -та, -ии, двама трдйкаджии тролеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни тролей, -ея, -&ят, -еи, два тролея тромав, -а, -о, -и трдмавост, тромавостта трЬнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тропар, -а, -ът, -и, два тропара тропйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и тропйчески, -а, -о, -и трополя, -йш, -ят; трополйх, -й; трополйл; трополях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; трополял, -ели, трополящ, -ящи; трополейки; трополене тротоар, -а, -ът, -и, два тротоара тротоарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни
тъмнокафяв тъмнокафяв, -а, -о, -кафяви тъмнокож, -а, -о, -и тъмномбдър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри тъмнотия, тъмнотии тъмня, -йш, -ят; тъмних, -й; тъмнйл; тъмнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; тъмнял, -ели; тъмнящ, -ящи; тъмнейки; тъмнене тънея, -ееш, -Ьят; тънях, -я, -яхме, -яхте, -яха; тънял, -ели; тънеех, -ееше; тънеел; тънеещ; тънеейки; тън^ене тънковлакнест, -а, -о, -и тънкокръст, -а, -о, -и тънкорунен, -нния(т), -нна, -нно, -нни тънкост, тънкостта тънтеж, -а, -ът, -и, два тънтежа тънтя, -йш, -ят; тънтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; тънтял, -ели; тънтящ, -ящи; тънтейки; тънтене тънък, -нкия(т), -нка, -нко, -нки тъпанар, -я, -ят, -и, двама тъпанари тъпея, -ееш, -еят; тъпях, -я, -яхме, -яхте, -яха; тъпял, -ели; тъпеех, -ееше; тъпеел; тъпеещ; тъпеейки; тъпеене тъпост, тъпостта тъпотйя, тъпотии тъпоумен, -мния(т), -мна, -мно, -мни тъпча, -еш, тъпче, тъпчем, тъпчете, тъпчат; тъпках, -а, -ахме, -ахте, -аха; тъпкал; __________________ 432______ тъпкан; тъпчех, -еше; тъпчел; тъпчещ; тъпчейки; тъпкане итъпчене търбух, -а, -ът, -си, два търбуха търг, -а, -ът, търгове, два търга търговец, -а, -ът, -вци, двама търговци търговйя, търговии търговка, търговки търговско-индустриален, -лния(т), -лна, -лно, -лни търговско-промйшлен, -а, -о, -и тържен, тръжния(т), тръжна, -жно, -жни (от търг) тържественост, тържествеността търкалям, -яш, -ят; търкалях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; търкалял, -яли; търкалян, -яни; търкалящ, -ящи; търкаляйки; търкйляне търкаляст, -а, -о, -лясти търколя, -йш, -ят; търколйх, -й; търколйл; търколен; търколях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; търколял, -ели търмък, -а, -ът, търмъци, два търмъка търня, -иш, -ят; търних, -и; търнил; търнен; търнех, -еше; търнел; търнещ; търнейки; търнене търпеж, -а, -ът търпелйвост, търпеливостта търпимост, търпимостта търпя, -й, -ят; търпях, -я, -яхме, -яхте, -яха; търпял, -ели; търпян, -ени; търпящ, -ящи; търпейки; търпене
______ 433__________________ убягвам тЪрся, -иш, -ят; търсих, -и; търсил; търсен; търсех, -еше; търсел; търсещ; търсейки; търсене тЪртей, -ея, -еят, търтеи, два търтея търча, -йш, -ат; търчах, -а, -ахме, -ахте, -аха; търчал, -ели; търчащ, -ащи; търчейки; търчане и търчене търчешката и търчешкбм наречие търчй-лъжй неизмен. прилагат. тъст, тъста, -ът, тъстове, двама тъстове тътнеж, -а, -ът, -и, два тътнежа ткгря (се), -еш и -иш, тътре и ткгри, тътрем и тътрим, тътрете и тътрите, тътрят; тЬтрах, -а и тътрих, -и; тътрал и тътрил; тътрен; тътрех, -еше; тътрел; тътрещ; т^трейки; тътране и тътрене тюрк, -а, -ът, -и, двама тторки тюркоаз, -а, -ът, -и, два тюркоаза тюркоазен, -а, -о, -и и -зна, -зно, -зни тюрлюгювеч, -а, -ът, -и, два тюрлюгювеча тютюн джйя м., -та, -йи, двама тютюнджйи тютюнджййо! тютюнопроизводител, -я, -ят, -и, двама тютюнопроизводители тютюнотърговец, -а, -ът, -вци, двама тютюнотърговци тюфлек, -а, -ът, -ци, два тюфлека тягост, тягостта тягостен, -стния(т), -стна, -стно, -стни тяло, тела и телеса тям (остар.) местоимение тясна, тясно, тесни вж. тесен тях местоимение тяхна, тяхно, техни вж. техен убеденост, убедеността убедителност, убедителността убедя (се), -йш, -ят; убедйх, -й; убедйл; убеден; убедях, -еше, -йхме, -яхте, -яха; убедял, -йли убйец, -а, -ът, -ййци, двама убййци; убйецо! убййствен, -ния(т), -на, -но, -ни убйя, -еш, -ят; убйх, -й; убил; убит; убйех, -еше; убйел уббгост, убогостта убода, -еш, убоде, -ат; убодох, убоде, убодохме, -охте, -оха; убол; убоден; убодях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; убодял, -ели убоявам се, -аш се, -ат се; убояване убягам, -аш, -ат убягвам, -аш, -ат; убягване 28*
убягна убягна, убегнеш, убегнем, убегнете, убягнат; убягнах, -а; убягнал; убегнех, -еше; убегнел уважа, -йш, -ат; уважих, -й; уважил; уважен; уважах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; уважал, -ели увардя (се) -иш, -ят; увардих, -и; увардил; уварден; увардех, -еше; увардел уваря, -йш, -ят; уварйх, -й; уварйл; уварен; уварях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уварял, -ели уведомя, -йш, -ят; уведомйх, -й; уведомйл; уведомен; уведомях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уведомял, -ели уведомявам, -аш, -ат; уведомяване увековеча, -йш, -йт; увековечйх, -й; увековечйл; увековечен; увековечах, -еше, -ахме, -аха; увековечал, -ели увелича, -йш, -ат; увеличйх, -й; увеличйл; увеличен; увеличах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; увеличал, -ели увенчая, -аеш, -аят; увенчах, -а, -ахме, -ахте, -аха; увенчал, -ели; увенчан, -ани; увенчаех, -аеше; увенчаел увереност, увереността уверя (се), -йш, -ят; уверйх, -й; уверйл; уверен; уверях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уверял, -ели уверявам (се), -аш, -ат; уверяване __________________434______ увеселя (се), -йш, -ят; увеселих, -й; увеселйл; увеселен; увеселях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; увеселял, -ели увеселявам, -аш, -ат увеся, -иш, -ят; увесих, -и; увесил; увесен; увесех, -еше; увесел увехна, -еш, -ат; увехнах, -а; увехнал; увехнех, -еше; увехнел увещая, -аеш, -аят; увещах, -а; увещал; увещан; увещаех, -аеше; увещаел увйвка, увйвки увйрам (се), -аш, -ат; увйране увйя, увйеш, увйят; увйх, -й; увйл; увйт; увйех, -еше; увиел увлека, -чеш, увлеч£, увлекат; увлякох, увлече, увлякохме, -охте, -оха; увлякъл, увлекли; увлечах, -еше; увлечал, -ели увлекателност, увлекателностга увод, -а, -ът, уводи, два увода уволнение, -ия уволня (се), -йш, -ят; уволнйх, -й; уволнйл; уволнен; уволнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уволнял, -ели уволнявам (се), -аш, -ат; уволняване увра и увря, -йш, уврат и уврят; уврях, -я, -яхме, -яхте, -яха; уврял, -ели увредя, -йш, -ят; увредйх, -й; увредйл; увреден; увредях, -еше; увредял, увредели
ударя увъртя (се), -йш, -ят; увъртях, -й, -яхме, -яхте, -яха; увъртял, -ели; увъртян, -ени увйхвам, -аш, -ат; увяхване уг&дя, -иш, -ят; угадих, -и; угйдил; угаден; у гадех, -еше; угйдел Угар ж.у угарта, угари угася, -йш, -ят; угасйх, -й; угасйл; угасен; угасях, -еше, -Ахме, -яхте, -яха; угасял, -ели угасявам, -аш, -ат; угасяване угЬсям, -яш, -ят; угасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; угасял, -яли; угасян, -яни; угасящ, ■ящи; угасяйки; угасяне Угледност, угледността углъбя се, -йш се, -ят се; углъбйх се, -й се; углъбйл се; углъб^н; углабйх се, -еше се, -Ахме се, -яхте се, -яха се; углъбАл се, -ели се углъбАвам, -аш, -ат; углъбйване угнет^ност, угнетеността угнетйтел, -я, -ят, -и, двама угнетйтели угнетй, -йш, -ят; угнетих, -й; угнетйл; угнетен; угнетАх, -Ьше, -Ахме, -яхте, -Аха; угнетАл, -ели угнетАвам, -аш, -ат; угнетяване угнйя, -йеш, -йят; утнйх, -й; угнйл; угнйех, -еше; угнйел уговарям, -яш, -ят; уговарях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; уговарял, -яли; уговарян, -яни; уговарящ, -ящи; уговаряйки; уговаряне уговоря, -иш, -ят; уговорих, -и; уговбрил; уговорен; уговорех, -еше; уговорел угодлйвост, угодливостта угодя, -йш, -ят; угодйх, -й; угодйл; угодйх, -еше, -яхме, -яхте, -яха; угодйл, -ели уголемй, -йш, -йт; уголемйх, -й; уголемйл; уголемен; уголемйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; уголемйл, -ели уголемйвам, -аш, -ат; уголемяване утостй, -йш, -йт; угостйх, -й; угостйл; угостен; угостйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; угостйл, -ели угощйвам, -аш, -ат угой (се), -йш, -йт; утойх, -й; угойл; угоен; угойх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; угойл, -ели угойвам (се), -аш, -ат; угояване угрйженост, угрижеността удавя (се), -иш, -ят; удавих, -и; удавил; удавен; удавех, -еше; удавел удавям (се), -яш, -ят; удавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; удавял, -яли, удавян, -яни; удавящ, -ящи; удавяйки; удавяне удаде ми се, удадат ми се, удадоха ми се; удаде ми се; удал ми се; удадеше ми се; удадйл ми се, -ели ми се ударя (се), -иш, -ят; удйрих, -и; ударил; ударен; ударех, -еше; ударел
Z-- ударям ударям (се), -яш, -ят; ударях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; ударял, -яли; ударян, -яни; ударящ, -ящи; ударяйки; ударяне удвоеност, удвоеността удвоя, -йш, -ят; удвоих, -й; удвойл; удвоен; удвоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; удвоял, -ели удвоявам, -аш, -ат; удвояване удебеля, -йш, -ят; удебелйх, -й; удебелйл; удебелен; удебелях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; удебелял, -ели удебелявам, -аш, -ат; удебелйване удивеност, удивеността удивлявам (се), -аш, -ат; удивляване удивя (се), -йш, -ят; удивйх, -й; удивйл; удивен; удивях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; удивял, -ели удивявам, -аш, -ат; удивяване удовлетвореност, удовлетвореността удовлетворя (се), -йш, -ят; удовлетворйх, -й; удовлетворйл; удовлетворен; удовлетворях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; удовлетворял, -ели удовлетворявам (се), -аш, -ат; удовлетворяване удостоверя, -йш, -ят; удостоверйх, -й; удостоверйл; удостоверен; удостоверях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; удостоверял, -ели с) -a) __________________ 436______ удостоверявам, -аш, -ат; удостоверяване удостоя, -ойш, -оят; удостоих, -ой; удостойл; удостоен; удостоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; удостоял, -ели удостоявам, -аш, -ат; удостояване удремя се, -еш се, -ят се; удрямах се, -яма се; удрямал се; удряман; удремех, -еше; удремел удръжки мн. удрям (се), -яш, -ят; удрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; удрял, -яли; удрян, -яни; удрящ, -ящи; удряйки; удряне удрямвам се и удремвам се, -аш се, -ат се; удрямване и удремване удуша, -йш, -ат; удушйх, -й; удушйл; удушен; удушах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; удушал, -ели удушавам, -аш, -ат; удушаване удължа, -йш, -ат; удължйх, -й; удължйл; удължен; удължах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; удължал, -ели удължител, -я, -ят, -и, два удължителя удържа (се), -йш, -ат; удържах, -а, -ахме, -ахте, -аха; удържал, -али; удържан, -ани; удържал, -ели уединеност, уединеността
украсявам уединя (се), -йш, -ят; уединих, -й; уединил; уединен; уединях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; уединял, -ели уединявам, -аш, -ат; уединяване уеднаквя, -йш, -ят; уеднаквйх, -й; уеднаквйл; уеднаквен; уеднаквях, -еше, -яхме, -яхте, -йха; уеднаквял, -ели уеднаквйвам, -аш, -ат; уеднаквяване уедрй, -йш, -йт; уедрйх, -й; уедрйл; уедрен; уедрйх,-еше, -йхме, -йхте, -йха; уедрйл, -йли уедрйвам, -аш, -ат; уедряване уж и ужким наречие ужасия, ужасии ужасй (се), -йш, -йт; ужасйх, -й; ужасил; ужасен; ужасйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; ужасйл, -ели ужасйвам (се), -аш, -ат; ужасяване ужйля, -иш, -ят; ужилих, -и; ужилил; ужилен; ужйлех, -еше; ужйлел ужйлям, -яш, -ят; ужйлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; ужйлял, -яли; ужйлящ, -ящи; ужйляйки; ужйляне узаконен, -а, -о, -и узаконй, -йш, -йт; узаконйх, -й; узаконйл; узаконен; узаконйх, -feme, -йхме, -йхте, -йха; узаконйл, -ели узаконйвам, -аш, -ат; узаконяване узная, -аеш, -аят; узнах, -а; узнал; узнат; узнаех, -аеше; узнаел узоря (се), -иш, -ят; узорих, -и; узорил; узорен; узорех, -еше; узорел узрея, -ееш, -еят; узрйх, -й, -йхме, -йхте, -йха; узрйл, -ели; узреех, -ееше; узреел узрйвам, -аш, -ат; узряване уикенд, -а, -ът, -и, два уикенда уйски ср., -то, уискита укажа, -еш, -ат; указах, -а; указал; указан; укажех, -еше; укажел указ, -а, -ът, -и, два указа указател, -я, -ят, -и, два указателя укахърй, -йш, -ят; укахърйх, -й; укахърйл; укахърен; укахърйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; укахърйл, -ели укахърйвам, -аш, -ат; укахъряване уклончйвост, уклончивостта укорйзненост, укоризненосттй укорй, -йш, -йт; укорих, -й; укорйл; укорен; укорях, -еше, -йхме, -йхте, -йха; укорйл, -ели укорйвам, -аш, -ат; укоряване украсй, -йш, -йт; украсйх, -й; украсйл; украсен; украсйх, -еше, -йхме, -йхте, -йха; украсйл, -ели украсйвам, -аш, -ат; украсяване
укрепя укрепя (се), -йш, -ят; укрепйх, -й; укрепйл; укрепен; укрепях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; укрепял, -ели укрепявам (се), -аш, -ат; укрепяване укривател, -я, -ят, -и, двама укриватели укрйя, укрйеш, укрйят; укрйх, -й; укрил; укрйт; укрйех, -еше; укрйел укротея, -ееш, -еят; укротях, -я, -яхме, -яхте, -яха; укротял, -ели; укротеех, -ееше; укрот&ел укротйтел, -я, -ят, -и, двама укротйтели укротя (се), -йш, -ят; укротйх, -й; укротйл; укротен; укротях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; укротял, -ели укротявам, -аш; -ат; укротяване укъсея, -ееш, -еят; укъсях, -я, -яхме, -яхте, -яха; укъсял, -ели; укъсеех, -ееше; укъсеел улавям, -яш, -ят; улавях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; улавял, -яли; улавян, -яни; улавящ, -ящи; улавяйки; улйвяне улегналост, улегналостта улей, улея, -ят, улеи, два улея улесня, -йш, -ят; улеснйх, -й; улеснйл; улеснен; улеснях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; улеснял, -ели улеснявам, -аш, -ат; улесняване __________________ 438______ улетя, -йш, -ят; улетях, -я, -яхме, -яхте, -яха; улетял, -ели улетявам, -аш, -ат улисйя, улисйи улича, -йш, -ат; уличих, -й; уличйл; уличен; уличах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; уличал, -ели улов, -а, -ът, -и, два улова уловка, уловки уловя (се), -йш, -ят; уловйх, -й; уловйл; уловен; уловях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уловял, -ели ултиматум, -а, -ът, -и, два ултиматума ултраляв, ултралевия(т), ултралява, -о, -леви ултрареакционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни улягам (се), -аш, -ат; улягане умалея, -ееш, -еят; умалях, -я, -яхме, -яхте, -яха; умалял, -ели; умалеех, -ееше; умалеел умалйтел, -я, -ят, -и, два умалйтеля умалйтелност, умалителността умаля, -йш, -ят; умалих, -й; умалйл; умален; умалях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; умалял, -ели умалявам, -аш, -ат; умаляване умаляемост, умаляемостта умелост, умелостта умереност, умереността умеря, -иш, -ят; умерих, -и; умерил; умерен; умерех, -еше; умерел
______ 439__________________ умерям, -яш, -ят; умерях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; умерял, -яли; умерящ, -ящи; умеряйки; умеряне уместност, уместността умеся, -иш, -ят; умесих, -и; умесил; умесен; умесех, -еше; умесел умесям, -яш, -ят; умесях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; умесял, -яли; умесян, -яни; умесящ, -ящи; умесяйки; умесяне умея, -ееш, -еят; умях, -я; умял, -ели; умеех, -ееше; умеел; умеещ; умеейки; умеене умиленост, умилеността умилйтелност, умилителността умилостивя, -йш, -ят; умилостивих, -й; умилостивйл; умилостивен; умилостивях, -йше, -яхме, -яхте, -яха; умилостивял, -ели умилостивявам, -аш, -ат; умил остивяв ане умиля (се), -йш, -ят; умилйх, -й; умилйл; умилен; умилях, -feme, -яхме, -яхте, -яха; умилял, -ели умилявам, -аш, -ат умирйтел, -я, -ят, -и, двама умирйтели умиротворйтел, -я, -ят, -и, двама умиротворйтели умиротворя, -йш, -ят; умиротворйх, -й; умиротворйл; умиротворен; умиротворях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; умиротворял, -ели умокрям умиротворявам, -аш, -ат; умиротворяване умиря, -йш, -ят; умирйх, -й; умирйл; умирен; умирях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; умирял, -ели умирявам, -аш, -ат; умиряване умйсленост, умислеността умйсля се, -иш се, -ят се; умйслих се, -и се; умислил се; умйслен; умйслех се, -еше се; умйслел се умйслям се, -яш се, умйслят се; умйслях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; умйслял се, -яли се; умйслян, -яни; умйслящ се, -ящи се; умйсляйки се; умйсляне умисъл, -а, -ът, умисли, два умисъла умйшленост, умишлеността умйя, умйеш, умйят; умйх, -й; умйл; умйт; умйех, -йеше; умйел умножа, -йш, -ат; умножйх, -й; умножйл; умножен; умножах, -еше, умножахме, -ахте, -аха; умножал, -ели умножавам, -аш, -ат; умножаване умозрйтелност, умозрителността умокря (се), -иш, -ят; умокрих, -и; умокрил; умокрен; умокрех, -еше; умокрел умокрям, -яш, -ят; у мокрял, -яли; умокрян, -яни; умокрях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; умокрян, -яни; умбкрящ, -ящи; умокряйки; умокряне
умолявам умолявам, -аш, -ат умопобърканост, умопобъркаността умопомрачен, -а, -о, -и умопомрачителен, -лния(т), -лна, -лно, -лни уморйтелност, уморителносттй уморя (се), -йш, -ят; уморйх, -й; уморйл; уморен; уморях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уморял, -ели уморявам (се), -аш, -ат; уморяване умра, -еш, -ат; умрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; умрял, -ели умствен, -ния(т), -на, -но, -ни умъдр^я, -ееш, -еят; умъдрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; умъдреех, -£еше; умъдреел умъдрявам, -аш, -ат; умъдряване умъртвя, -йш, -ят; умъртвйх, -й; умъртвйл; умъртвен; умъртвях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; умъртвял, -ели умъртвявам, -аш, -ат; умъртвяване унасям, -яш, -ят; унасях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; унасял, -яли; унйсян, -яни; унасящ, -ящи; унасяйки; унасяне унеса (се), -еш, унесе, -ат; унесох, ун^се, -охме, -охте, -оха; унесъл, -сли; унесен; унесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; унесял, -ели унесеност, унесеността униат, -а, -ът, -и _________________ 440______ универсалйзъм, -зма, -змът универсалност, универсалността универсиада, универсиади унижа (се), -йш, -ат; унижйх, -й; унижйл; унижен; унижах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; унижал, -ели унизйтелност, унизителността унизя (се), -йш, -ят; унизйх, -й; унизйл; униздн; унизях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; унизял, -ели унизявам (се), -аш, -ат; унизяване уникум неизм. прилагат. унйлост, унилосттй унификационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни унификация, унификации унищожа, -йш, -ат; унищожйх, -й; унищожйл; унищожен; унищожах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; унищожал, -ели унищожйтел, -я, -ят, -и, двама унищожйтели уния, унии унция, унции упадък, -а, -ът упйдъчност, упадъчността уплашеност, уплашеността уплътня, -йш, -ят; уплътнйх, -й; уплътнйл; уплътнен; уплътнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уплътнял, -ели уплътнявам, -аш, -ат; уплътняване уподобя (се), -йш, -ят; уподобйх, -й; уподобйл; уподобен;
уравням уподобях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уподобял, -ели уподобявам, -аш, -ат; уподобяване упоен, -а, -о, -и упоен, -ойния(т), -ойна, -ойно, -ойни упойтелност, упоителността упокоен, -ойния(т), -ойна, -ойно, -ойни упокой, -дя, -оят упомена, -еш, -ат; упоменах, -а, -ахме, -ахте, -аха; упоменал; упоменат; упоменях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; упоменял, -ели упорйтост, упоритостта упорствам, -аш, -ат; упорстване употребйтелност, употребителността употребя, -йш, -ят; употребйх, -й; употребйл; употребен; употребях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; употребял, -ели употребявам, -аш, -ат; употребяване упоя, упойш, упоят; упойх, упой; упойл; упоен; упоях, упоеше, упояхме, упояхте, упояха; упоял, упоели упоявам, -аш; -ат; упояване управител, -я, -ят, -и, двама управители управйя,управии управлявам, -аш, -ат; управляване управляемост, управляемостта упражня (се), -йш, -ят; упражнйх, -й; упражнйл; упражнен; упражнях, -£ше, -яхме, -яхте, -яха; упражнял, -ели упражнявам (се), -аш, -ат; упражняване упълномощя, -йш, -ят; упълномощйх, -й; упълномощйл; упълномощен; упълномощях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; упълномощял, -ели упътя (се), -иш, -ят; упътих, -и; упътил; упътен; упътех, -еше; упътел уравнилбвка, уравниловки уравнйтел, -я, -ят, -и, два уравнйтеля уравновесеност, уравновесеността уравновеся, -йш, -ят; уравновесйх, -й;уравновесйл; уравновесен; уравновесях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уравновесял, -ели уравновесявам, -аш, -ат; уравновесяване уравня, -йш, -ят; уравнйх, -й; уравнйл; уравнен; уравнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уравнял, -ели уравнявам, -аш, -ат; уравняване уравням, -яш, -ят; уравнях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; урйвнял, -яли; уравнян, -яни; уравнящ, -ящи; уравняйки; уравняне
ураганен ураганен, -нния(т), -нна, -нно, -нни урбанизъм, -зма, -змът урбанист, -а, -ът, -и, двама урбанисти урбулешката наречие урвест, -а, -о, -и уред, -а, -ът, -и, два уреда уреден, -а, -о, -и уреден, -дния(т), -дна, -дно, -дни уреденост, уредеността уредност, уредността уреждам, -аш, -ат; уреждане уредя, -йш, -ят; уредих, -й; уредйл; уреден; уредях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уредял, -ели урека (се), уречеш, урекат; урекох, урече, -охме, -охте, -оха; урекъл, -кли; уречах, -еше, -ахме, -ахте, -аха; уречал, -ели урод, -а, -ът, -и, два урода, двама уроди (за хора) уродлйвост, уродливостта урожаен, -айния(т), -айна, -айно, -ййни урожайност, урожайността уролог, -а, -ът, -зи, двама уролози уронвам, -аш, -ат (престиж) уроня, -иш, -ят; уроних, -и; урЬнил; уронен; уронех, -еше; уронел урочасвам, -аш, -ат; урочасване урсуз и урсузин, урсузи V/kV-\ __________________442 ______ усамотйност, усамотеността усамотя (се), -йш, -ят; усамотйх, -й; усамотйл; усамотен; усамотях, -еше, -яхме, -яха; усамотял, -ели усамотявам (се), -аш, -ат; усамотяване усвоя, -ойш, -оят; усвойх, -й; усвойл; усвоен; усвоях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; усвоял, -ели усвоявам, -аш, -ат; усвояване уседналост, уседналосттй уседя се, -йш се, -ят се; уседях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; уседял се, -ели се уседявам се, -аш се, -ат се; уседяване усетя (се), -иш, -ят; усетих, -и; усетил; усетен; усетех, -еше; усетел усилвйтел, -я, -ят, -и, два усилвателя усйля, -иш, -ят; усйлил; усйлен; усйлех, -еше; усйлел усйлям, -яш, -ят; усйлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; усйлял, -яли; усйлян, -яни; усйлящ, -ящи; усйляйки; усйляне ускореност, ускореността ускорйтел, -я, -ят, -и, два ускорйтеля ускоря, -йш, -ят; ускорйх, -й; ускорйл; ускорен; ускорях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ускорял,-ели ускорявам, -аш, -ат; ускоряване
______ 443__________________ уславям се, -яш се, -ят се; уславях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; уславял се, -яли се; уславян, -яни; уславящ се, -ящи се; уславяне усладя, -йш, -ят; усладйх, -й; усладйл; усладен; усладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; усладял, -ели услаждам, -аш, -ат; услаждане условност, условността условя се, -йш се, -ят се; условйх се, -й се; условйл се; условен; условях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; условял се, -ели се усложненост, усложнеността усложня, -йш, -ят; усложнйх, -й; усложнйл; усложнен; усложнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; усложнял, -ели усложнявам, -аш, -ат; усложняване услужлйвост, услужливостта усмивка, усмивки усмирител, -я, -ят, -и, двама усмирители усмиря, -йш, -ят; усмирйх, -й; усмирйл; усмирен; усмирях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; усмирял, -ели усмирявам, -аш, -ат; усмиряване усмъртя, -йш, -ят; усмъртйх, -й; усмъртйл; усмъртен; усмъртях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; усмъртял, -ели усое, усоето (усой) устатост усоен, усойния(т), усойна, усойно, усойни усой, усоя, усоят, усой, два усоя усойност, усойността успешност, успешността успея, -ееш, -еят; успях, -я, -яхме, -яхте, -яха; успял, -ели; успеех, -ееше; успеел успокоя (се), -ойш, -оят; успокойх, -ой; успокойл; успокоен; успокоях, -оеше, -ояхме, -ояхте, -ояха; успокоял, -оели успокоявам, -аш; успокояване успоредка, успоредки успоредност, успоредността успя се, -йш се, -ят се; успах се, -а се; успал се; успях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; успял се, -ели се успявям, -аш, -ат; успяване усредя, -йш, -ят; усредйх, -й; усредях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; усредя л, -ели усредявам, -аш, -ат; усредяване уста, устй устав, -а, -ът, устави, два устава установеност, установеността установка, установки установя (се), -йш, -ят; установйх, -й; установйл; установен; установях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; установял, -ели установявам, -аш, -ат; установяване устатост, устатостта
устен устен, устния(т), устна, -о, -и устна, устни устои мн. устойчивост, устойчивостта устоя, -ойш, -оят; устоях, -оя, -ояхме, -ояхте, -ояха; устоял, -оели и -ояли устоявам, -аш, -ат; устояване устрелям, -яш, -ят; устрелях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; устр^лял, -яли; устрелян, -яни; устрелящ, -ящи; устреляйки; устреляне устременост, устремеността устремност, устремността устремя, -йш, -ят; устремйх, -й; устремил; устремен; устремях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; устремял, -ели устремявам, -аш, -ат; устремяване устроя, -ойш, -оят; устроих, -ой; устройл; устроен; устроях, -оеше, -ояхме, -ояхте, -ояха; устроял, -оели устройвам, -аш, -ат; устройване усъвършенствам, -аш, -ат; усъвършенстване усъмня (се), -йш, -ят; усъмних, -й; усъмнйл; усъмнен; усъмнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; усъмнял, -ели усъмнявам (се), -аш, -ат; усъмняване усърден, -дния(т), -дна, -дно, -дни усърдност, усърдността усядам, -аш, -ат __________________444______ уталоженост, уталожеността утая (се), утайш, утаят; утайх, -й; утайл; утаен; утаях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; утаял, -ели утаявам (се), -аш, -ат утвърдя, -йш, -ят; утвърдих, -й; утвърдйл; утвърден; утвърдях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; утвърдял, -ели утвърдявам, -аш, -ат; утвърдяване утежнея, -ееш, -еят; утежнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; утежнял, -ели; утежн^ех, -ееше; утежнеел утежня, -йш, -ят; утежнйх, -й; утежнйл; утежнен; утежнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; утежнял, -ели утежнявам, -аш, -ат; утежняване утесня, -йш, -ят; утеснйх, -й; утеснйл; утеснен; утеснях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; утеснял, -ели утеснявам, -аш, -ат; утесняване утешйтел, -я, -ят, -и, двама утешйтели утешйтелност, утешителността утилитарйзъм, -зма, -змът утилитарйст, -а, -ът, -и, двама утилитарйсти утилитарност, утилитарносттй утоля, -йш, -ят; утолйх, -й; утолйл; утолен; утолях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; утолял, -ели утолявам, -аш, -ат утопйзъм, -зма, -змът
учредя утопйст, -а, -ът, -и, двама утопйсти утопйчност, утопичността утопия, утопии уточня, -йш, -ят; уточних, -й; уточнил; уточнен; уточнях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уточнял, -ели уточнявам, -аш, -ат; уточняване утрая, утраеш, утраят; утраях, -ая; утраял, -аяли; утраех, -йеше; утраел Утренник, -а, -ът Утрин ж., утринта, утрини утринен, -нния(т), -нна, -нно, -нни утроя, -ойш, -оят; утройх, -ой; утройл; утроен; утроях, -оеше, -ояхме, -ояхте, -ояха; утроял, -оели утроявам, -аш, -ат; утрояване утрудя (се), -иш, -ят; утрудих, -и; утрудил; утруден; утрудех, -еше; утрудел утъкмявам, -аш, -ат; утъкмяване ухая, ухаеш, ухаят; ухаях, -ая; ухйял, -аяли; ухаех, -еше; ухаел; ухаещ; ухаейки; ухаене ухиля се, -иш се, -ят се; ухилих се, -и се; ухилил се; ухйлен; ухйлех се, -еше се; ухйлел се ухйлям се, -яш се, -ят се; ухилях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; ухилял се, -яли се; ухйлящ се, -ящи се; ухйляйки се; ухйляне ухитря се, -йш се, -ят се; ухитрйх се, -й се; ухитрйл се; ухитрен; ухитрях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; ухитрял се, -ели се ухитрявам се, -аш се, -ат се; ухитрйване ухйтрям се, -яш се, -ят се; ухйтрях се, -яше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; ухйтрял се, -яли се; ухйтрян, -яни; ухйтрящ се, -ящи се; ухйтряйки се; ухйтряне уцеля, -иш, -ят; уцелих, -и; уцелил; уцелен; уцелех, -еше; уцелел участие., участта, участи участвам, -аш, -ат; участване участък, -а, -ът, -ци,два участъка учебникар, -я, -ят, -и, двама учебникари учебно-материален, -лния(т), -лна, -лно, -лни ученолюбйвост, ученолюбивостта ученост, учеността учещ се; учещият(т) се, учеща се, -о се, -и се учащ (се), -а, -о, -и учйтел, -я, -ят, -и, двама учйтели; учйтелю! учйтелствам, -аш, -ат; учйтелстване учредйтел, -я, -ят, -и, двама учредйтели учредя, -йш, -ят; учредйх, -й; учредйл; учреден; учредях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; учредял, -ели
учредявам учредявам, -аш, -ат; учредяване учтивост, учтивостта учудя (се), -иш, -ят; учудих, -и; учудил; учуден; учудех, -еше; учудел ущърб (е ущърб на...) уют, -а, -ът уютност, уютността уязвим, -а, -о, -и уязвимост, уязвимостта уязвя, -йш, -ят; уязвих, -й; уязвил; уязвен; уязвях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уязвял, -ели уязвявам, -аш, -ат; уязвяване уякча, -йш, -ат; уякчйх, -й; уякчйл; уякчен; уякчйх, -еше, -ахме, -ахте, -аха; уякчал, -ели уясня, -йш, -ят; уяснйх, -й; уяснйл; уяснен; уяснях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; уяснял, -ели уяснявам, -аш, -ат; уясняване фабрикант, -а, -ът, -и, двама фабриканти фабрикйция, фабрикации фабрйчно-заводски, -а, -о, -и фаворизация, фаворизации фаворит, -а, -ът, -и, двама фаворйти фаготйст, -а, -ът, -и, двама фаготйсти файн неизм. прилагат. файтон, -а, -ът, -и, два файтона файтон джйялс, -та, -йи, двама файтонджйи факт, -а, -ът, -и, два фйкта фактйчност, фактичността фактография, фактографии фалш, -а, -ът фалшивост, фалшивостта фалшификат, -а, -ът, -и, два фалшификата фалшификация, фалши фикации фамилиарен, -рния(т), -рна, -рно, -рни фамилиарност, фамилиарността фамилия, фамилии фанариот, -а, -ът, -и, двама фанариоти фанатизъм, -зма, -змът фантазе неизм. прилагат. фантазия, фантазии фантазьор, -а, -ът, -и, двама фантазьори фантасмагория, фантасмагории фантаст, -а, -ът, -и, двама фантасти фантастичност, фантастичността фанфарйст, -а, -ът, -и, двама фанфарйсти фарисей, -ея, -еят, -еи, двама фарисеи
______ 447 фарисействам, -аш, -ат; фарисействане фармаколог, -а, -ът, -зи, двама фармаколози фармацевт, -а, -ът, -и, двама фармацевти фасаден, -дния(т), -дна, -дно, -дни фасонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни фасонка, фасонки фаталйзъм, -зма, -змът фаталйст, -а, -ът, -и, двама фаталйсти фаталистйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и фаталистйчески, -а,-о,-и фаталност, фаталността фатум, -а, -ът фаул, -а, -ът, -и, два фаула фашйзъм, -зма, -змът фашист, -а, -ът, -и, двама фашисти фаянс, -а, -ът фаянсаджияж., -та, -ии, двама фаянсаджии февруари федералйзъм, -зма, -змът федерация, федерации феерйчност, фееричността феерия, феерии фейлетонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни фейлетонйст, -а, -ът, -и, двама фейлетонйсти феминйзъм, -зма, -змът фибър феминйст, -а, -ът, -и, двама феминйсти феминистйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и феминистйчески фенерджйя м., -та, -йи, двама фенерджйи феноменален, -лния(т), -лна, -лно, -лни феноменалност, феноменалността феноменология, феноменологии феод, -а, -ът, -и, два феода феодалйзъм, -зма, -змът фсодалнокрепостнически, -а, -о, -и фередже и ф&редже, фереджета и фереджета ферибот, -а, -ът, -и, два ферибота фермент, -а, -ът, -и, два фермента ферментационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни ферментация, ферментации фестивйл, -а, -ът, -и, два фестивала фетишйзъм, -зма, -змът фетишйст, -а, -ът, -и, двама фетишйсти фехтовка, фехтовки фехтовчик, -а, -ът, -ци, двама фехтбвчици фея, феи фиаско, -то фйбър, -а, -ът, -бри, два фйбъра
фигуралност фигурйлност, фигуралността фигурант, -а, -ът, -и, двама фигуранти фигуратйвност, фигуративността физйко-математйчески, -а, -о, -и физиолог, -а, -ът, -зи, двама физиолози физиономйст, -а, -ът, -и, двама физиономйсти физионЬмия, физиономии фйзиотерапевтйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни фий, фйя, фият фикс неизм. прилагат. фиксаж, -а, -ът, -и, два фиксюка фйкция, фйкции филантропйзъм, -зма, -змът филантропйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и филантропйчески, -а, -о, -и филателен, -лния(т), -лна, -лно, -лни филателйст, -а, -ът, -и, двама филателйсти филиал, -а, -ът, -и, два филиала филигранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни филйз, -а, -ът, -и, два филйза филйя, филии филодендрдн, -а, -ът, -и, два филодендрона филокс^рен, -рния(т), -рна, -рно, -рни __________________ 448______ филолог, -а, -ът, -зи, двама филолози филологйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и филологйчески, -а, -о, -и философ, -а, -ът, -и, двама философи философия, философии философско-религиозен, -зна филосЬфствам, -аш, -ат; философстване фйлтър, -а, -ът, фйлтри, два фйлтъра филхармония, филхармонии филц, -а, -ът, фйлцове, два фйлца фин, фйния(т), фйна, фйно, фйни фин, фйна, фйнът, фйни, двама фйни (финландец) финалйстка, финалйстки финанси мн. ч., -те финансйст, -а, -ът, -и, двама финансйсти финансово-икономически, -а, -о, -и финландски, -а, -о, -и фиорд, -а, -ът, -и, два фидрда фйстула, -и фитилджйя м., -та, -йи, двама фитилджйи фйтопатолог, -а, -ът, -зи, двама фйтопатолози флаг, флага, флагът, флагове, два флага фланг, -а, -ът, флангове, два фланга
______ 449__________________ фланела, фланели флегматйчност, флегматичността флейтйст, -а, -ът, -и, двама флейтйсти флексйвност, флексивността и флектйвност, флективността флексия, флексии флигорнйст, -а, -ът, -и, двама флигорнйсти флирт, -а, -ът, флиртове, два флйрта флотационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни флотйлия, флотйлии флуйд, -а, -ът, -и, два флуйда фльонга, фльЬнги фоай&, фоайета фойерверк, -а, -ът, -и фолио, фолиа фолклорйст, -а, -ът, -и, двама фолклорйсти фон, фона, фонът, фонове, два фЬна фонд, -а, -ът, фондове, два фонда фондация, фондации фонетйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и фонетйчески, -а, -о, -и фонограф, -а, -ът, -и, два фонографа фонометър, -а, -ът, -три, два фонометъра формалйзъм, -зма, -змът формалйст, -а, -ът, -и, двама формалйсти 29* фракционен формалистйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и формалистйчески, -а, -о, -и формалност, формалността формация, формации формулировка, формулировки формуляр, -а, -ът, -и, два формуляра форт, -а, -ът, фортове, два форта фортификационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни фортификация, фортификации фотограф, -а, -ът, -и, двама фотографи фотография, фотографии фотоетюд, -а, -ът, -и, два фотоетюда фотоматериал, -а, -ът, -и, два фотоматериала фотомонтаж, -а, -ът, -и, два фотомонтажа фоторепортаж, -а, -ът, -и, два фоторепортажа фотьойл, -а, -ът, -и, два фотьойла фрагмент, -а, -ът, -и, два фрагмента фрагментарност, фрагментарността фразеологйзъм, -зма, -змът фразьор, -а, -ът, -и, двама фразьдри фразьорствам, -аш, -ат; фразьорстване фракционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни
фракционност фракционност, фракционността фракция, фракции франкмасбн, -а, -ът, -и, двама франкмасбни франт, -а, -ът, франтове, двама франтове французин, -а, -ът, французи, двама французи фрезйст, -а, -ът, -и, двама фрезйсти френетйчност, френетичността френско-български, -а, -о, -и фриз, фрйза, фрйзът, фрйзове, два фрйза фризьор, -а, -ът, -и, двама фризьори фрикционен, -нния(т), -нна, -нно, -нни фрйкция, фрйкции фройдйзъм, -зма, -змът фронт, -а, -ът, фронтове, два фронта фронталност, фронталността фруктиера, фруктиери фукарйя (бедност) фукарйям., -та, -йи, двама фукарйи фундамент, -а, -ът, -и, два фундамента фуниеобрйзен, -зния(т), -зна, -зно, -зни фунйя, фунии функционален, -лния(т), -лна, -лно, -лни функционалйст, -а, -ът, -и, двама функционалйсти __________________450_______ функционалност, функционалността функционер, -а, -ът, -и, двама функционери функция, функции фураж, -а, -ът, фуражи фуражен, -жния(т), -жна, -жно, -жни фуражка, фуражки фургонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни фурйя, фурйи и фурия, фурии фурнаджиялс, -та, -ии, двама фурнаджии футболист, -а, -ът, -и, двама футболйсти футурйзъм, -зма, -змът футурйст, -а, -ът, -и, двама футурйсти фуча, -йш, -ат; фучах, -а, -ахме, -ахте, -аха; фучал, -ели; фучащ, -ащи; фучене фъндък, -а, -ът, -ци, два фъндъка фъртуна, фъртуни фъстък, -а, -ът, -ци, два фъстъка фъстъчен, -а, -о, -и фъфля, -еш и -иш, -ят; фъфлах, -а и фъфлих, -и; фъфлал и фъфлил; фъфлан и фъфлен; фъфлех, -еше; фъфлел; фъфлещ; фъфлейки; фъфлане и фъфлене фьон, фьона, фьонът фюфюкам, -аш, -ат; фюфтбкане
451 _ X хабеж, -а, -ът хабилитационен, -нна, -нно, -нни хабилитация, хабилитации хабя, -йш, -ят; хабих, -й; хабйл; хабен; хабях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; хабял, -ели; хабене хавлйя, хавлии хаджй' Хаджй Димйтър хаджилък, -а, -ът хаджйя ж., -та, -йи, двама хаджй и хазаин, -а, -ът, хазйи и хазяин, хазяи хаирлйя, хаирлйи безрод. прилагат. хайвер, -а, -ът, -и хайкаджия м., -та, -ии, двама хайкаджии хайлаз и хайлазин, хайлази, двама хайлази хайлазлък, -а, -ът, -ци хайлайф, -а, -ът халваджйя м., -та, -йи, двама халваджйи халтавост, халтавостта халюцинация, халюцинации хамелеон, -а, -ът, -и, два хамелебна хамсйя, хамсйи хан, хана, ханът, ханове и ханища, два хана хан, хана, ханът, хйнове, двама ханове (владетел) хвърлей ханджйя м., -та, -йи, двама ханджйи ханш, -а, -ът, -ове, два ханша хаос, -а, -ът хаотйчност, хаотичността хаплйвост, хапливостта хапльо м., -то, -льовци, двама хапльовци хапя, -еш, хапе, хапем, хапете, хапят; хапах, -а; хапал; хапан; хапех, -еше; хйпел; хйпещ; хапейки; хапане характерен и характерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни характерност и характерност, характерността харамия лс, -та, -йи, двама харамйи харен, -рния(т), -рна, -рно, -рни харманджйя м., -та, -йи, двама харманджйи хармонйст, -а, -ът, -и, двама хармонйсти хармонйчност, хармоничността хартйя, хартии хасен и хасян, -а, -о, -и хастар, -а, -ът, -и, два хастара хатърджйя м., -та, -йи, двама хатърджйи хвалйтел, -я, -ят, -и, двама хвалйтели хваля (се), -иш, -ят; хвалих, -и; хвалил; хвален; хвалех, -еше; хвалел; хвалещ; хвалейки; хвалене хвощ, -а, -ът, хвощове, два хвоща хвърлей, -ея, -еят, хвърлеи, два хвърлея
хвърля хвърля, -иш, -ят; хвърлих, -и; хвърлил; хвърлен; хвърлех, -еше; хвърлел хвърлям, -яш, -ят; хвърлях, -яше, -яхме, -яхте, -яха; хвърлял, -яли; хвърлящ, -ящи; хвърляйки; хвърляне хвърча, -йш, -ат; хвърчах, -а, -ахме, -ахте, -аха; хвърчал, -ели; хвърчащ, -ащи; хвърчейки; хвърчене хвърчешката и хвърчешком наречие хегелианец, -а, -ът, -нци, двама хегелианци хегемонйзъм, -зма, -змът хедонйзъм, -зма, -змът хектар и хектар, -а, -ът, -и, два хектара и хектара хектограф, -а, -ът, -и, два хектографа хеликоптер, -а, -ът, -и, два хеликоптера хелиограф, -а, -ът, -и, два хелиографа хелиотропйзъм, -зма, -змът хелиоцентризъм, -зма, -змът хемороид, -а, -ът, -и два хемороида хербарий, -ия, -ият, -ии, два хербария хербицйд, -а, -ът, -и, два хербицида херметичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни и херметйчески, -а, -о, -и херния, хернии херойн, -а, -ът херолд, -а, -ът, -и, двама херолди херцог, -а, -ът, -зи, двама херцози хетерогенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни хетерогенност, хетерогенността хиацйнт, -а, -ът, -и, два хиацйнта хибрйд, -а, -ът, -и, два хибрйда хибридизация, хибридизации хигиенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни хигиенйст, -а, -ът, -и, двама хигиенйсти хигиенйчност, хигиеничността хигроскопйчност, хигроскопичността хйдробиолог, -а, -ът, -зи, двама хйдробиолози хйдробиоложки, -а, -о, -и хидрографски, -а, -о, -и хйдроелектростанция, хйдроелектростанции хидролог, -а, -ът, -зи, двама хидролози хидроложки, -а, -о, -и хйдромелиорация, хйдромелиорации хидрометеорологичен, -чния(т), -чна, -чно, -чни хижар, -я, -ят, -и, двама хижари хйлавост, хилавостта хйля се, -иш се, -ят се; хйлих се, -и се; хйлил се; хйлех се, -еше се; хйлел се; хйлещ се; хилейки се; хйлене хйляда, хиляди (първата хиляда) хиляда (хилядалева)
хленча хилядарка, -и хиляден, -дния(т), -дна, -дно, -дни хилядогодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни хилядолетие химйкотехнологйчески, -а, -о, -и химн, -а, -ът, -мни, два хймна хиперболизация, хиперболизации хипербол йчност, хиперболичността хйпи ср., хйпито, хйпита хипнотизация, хипнотизации хипнотйзъм, -зма, -змът хипопотам, -а, -ът, -и, два хипопотама хипотетйчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни хиромаят, -а, -ът, -и, двама хироманти хирург, -а, -ът, -зи, двама хирурзи хирургия, хирургии хистолбг, -а, -ът, -зи, двама хистолбзи хитлерйзъм, -зма, -змът хитлерйст, -а, -ът, -и, двама хитлеристи хйтлерофашйзъм, -зма, -змът хйтлерофашйст, -а, -ът, -и, двама хйтлерофашйсти хитрея, -ееш, -еят; хитрях, -я, -яхме, -яхте, -яха; хитрял, -ели; хитреех, -ееше; хитреел; хитреещ; хитреейки; хитреене хйтрост, хитростта хйтьр, хйтрия(т), -тра, -тро, -три хищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни хищник, -а, -ът, -ци,бва хищника хйщност, хищността хлабавост, хлабавостта хлад, хлада, хладът хладнея, -ееш, -еят; хладнях, -я, -яхме, -яхте, -яха; хладнял, -ели; хладнеех, -ееше; хладнеел; хладнеещ; хладнеейки; хладнбене хладнокръвност, хладнокръвността хладност, хладността хладък, -дкия(т), -дка, -дко, -дки хладя (се), -йш, -ят; хладйх, -й; хладйл; хладен; хладях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; хладял, -ели; хладящ, -ящи; хладейки;хладене хлапе, хлапета и хлапе, хлапета хлапетйял^н. ихлапетйи хлебар, -я, -ят, -и, двама хлебари хлебен, хлебния(т), хлебна, хлебно, хлебни хлебозавод, -а, -ът, -и, два хлебозавода хлебопекар, -я, -ят, -и, двама хлебопекари хлебче, хлебчета хлев, хлева, хлевът, хлевове, два хл^ва хлевоуст, -а, -о, -и хленча, -иш, -ат; хленчих, -и; хленчил; хленчех, -еше; хленчел; хлйнчещ; хленчейки; хленчене
хлопатар хлопатар, -а, -ът, -и, два хлопатара хлътналост, хлътналостта хляб, хляба, хлябът, хлябове, два хляба хмелен, -лния(т), -лна, -лно, -лни хоби ср., хобито, хобита ход, хода, ходът, ходове, два хода ходатай, -ая, -аят, -аи, двама ходатаи ходатайствам, -аш, -ат; ходатайстване ходешката и ходешком наречие ходжа л£., -та, -и, двама ходжи ходя (си), -иш, -ят; ходих, -и; ходил; ходех, -еше; ходел; ходещ; ходейки; ходене хокеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни хокейст, -а, -ът, -и, двама хокейсти хокей, хокея, -ят холандка, -и холивудски, -а, -о, -и хомогенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни хомогенност, хомогенността хомосексуалйзъм, -зма, -змът хомосексуалйст, -а, -ът, -и, двама хомосексуалйсти хонорар, -а, -ът, -и, два хонорара хорей, хорея, -£ят хореограф, -а, -ът, -и, двама хореографи хоризонталност, хоризонтал ността v-x <0 . д) -t-'V __________________454______ хорйст, -а, -ът, -и, двама хорйсти хоровод, -а, -ът, -и, два хоровода хортензия, хортензии хотел, -а, -ът, -и, два хотела хотелиер, -а, -ът, -и, двама хотелиери хотел-ресторант, -а, -ът, -и, два хотел-ресторанта храброст, храбростта храбър, -брия(т), -бра, -бро, -бри хралупест, -а, -о, -и храм-паметник, -а, -ът, -ци, два храм-паметника хранйтел, -я, -ят, -и, двама хранйтели; хранйтелю! хранйтелно-вкусов, -а, -о, -и хранйтелност, хранйтел ността хранопровод, -а, -ът, -и, два хранопровода храня (се), -иш, -ят; храних, -и; хранил; хранен; хранех, -еше; хранел; хранещ; хранейки; хранене храст, -а, -ът, храсти, два храста храстче, -та хрйпавост, хрипавостта хрйпкавост, хрипкавостта хриплйвост, хрипливостта хрйсимост, хрисимостта християн-демократ, -а, -ът, -и, двама християн-демократи християндемократически, -а, -о, -и християндемокрация християнйзъм, -зма, -змът християнин, -а, -ът, християни, двама християни
______ 455________________ христолюбив, -а, -о, -и христоматия, христоматии хроникьор, -а, -ът, -и, двама хроникьори хронйст, -а, -ът, -и, двама хронисти хронология, хронологии хрупкавост, хрупкавостта хруптя, -йш, -ят; хруптях, -я, -яхме, -яхте, -яха; хруптял, -ели; хруптящ, -ящи; хруптейки; хруптене хрущя, -йш, -ят; хрущях, -я, -яхме, -яхте, -яха; хрущял, -ели; хрущящ, -ящи; хрущейки; хрущене хрущял, -а, -ът, хрущяли, два хрущяла хрущялен, -ялния(т), -ялна, -ялно, -ялни хрян, хряна, -ът, хрянове, два хряна хубав, -а, -о, -и хубавея, -ееш, -еят; хубавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; хубавял, -ели; хубавеех, -ееше; хубавеел; хубавеещ; хубавеейки; хубавеене хубосйя, хубосйи хубост, хубосттй хубостнйк, -а, -ът, -ци, двама хубостници художествен, -ния(т), -на, -но, -ни худбжественост, художествеността хулен, -а, -о, -и хъшовски хулен, -лния(т), -лна, -лно, -лни хулиганствам, -аш, -ат; хулиганстване хулйтел, -я, -ят, -и, двама хулйтели хуля, -иш, -ят; хулих, -и; хулил; хулен; хулех, -еше; хулел; хулещ; хулейки; хулене хуманен, -нния(т), -нна, -нно, -нни хуманйзъм, -зма, -змът хуманйст, -а, -ът, -и, двама хуманйсти хуманност, хуманността хуморйст, -а, -ът, -и, двама хуморйсти хусар, -я, -ят, -и, двама хусари хъката-мъката наречие хък-мък междуметие хълм, хълма, хълмът, хълмове, два хълма хълмест, -а, -о, -и хълмйст, -а, -о, -и хълмйсто-планйнски, -а, -о, -и хълмообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни хър-мър междуметие хърцой, -оя, -оят, -ой, двама хърцой хъхря, -еш и -иш, -ят; хъхрах, -а и хъхрих, -и; хъхрал и хъхрил; хъхрех, -еше; хъхрел; хъхрещ; хъхрейки; хъхране и хъхрене хъш, хъша, хъшът, хъшове, двама хъшове хъшовски, -а, -о, -и
цапнато ст цапнатост, цапнатостта цар, царя, царят, царе, двама царе; царю! цареубйец, -а, -ът, -ййци, двама цареубййци царйзъм, -зма, -змът царствам, -аш, -ат; царстване царственик, -а, -ът, -ци, два царственика царственост, царствеността царя, -йш, -ят; царях, -я, -яхме, -яхте, -яха; царял, -ели; царящ; царейки; цар^не цветйр, -я, -ят, -и, двама цветари цветист, -а, -о, -и цвиля, -иш, -ят; цвйлих, -и; цвйлил; цвйлех, -еше; цвйлел; цвилещ; цвйлейки; цвйлене цвъртеж, -а, -ът цвъртя, -йш, -ят; цвъртях, -я, -яхме, -яхте, -яха; цвъртял, -ели; цвъртящ, -ящи; цвъртейки; цвъртене цвърча, '•йш, -ат; цвърчах, -а, -ахме, -ахте, -аха; цвърчал; цвърчащ, -ащи; цвърчейки; цвърчене цвят, цвета, цветът, цветове, два цвята цев ж., цевта, цеви цедка, ц&дки цедя, -йш, -ят; цедйх, -й; цедил; цеден; цедях, -дше, -яхме, __________________ 456 ______ -яхте, -яха; цедял, -ели; цедящ, -ящи; цедейки; цедене целебност, целебността целенасоченост, цел е насочеността целенйчък (цял-целенйчък) целесъобразност, целесъобразността целеустременост, целеустремеността целйтел, -я, -ят, -и, двама целители целокупност, целокупностт^ целомъдреност, целомъдреностга целувка,целувки целулойд, -а, -ът целя (се), -иш, -ят; целих, -и; целил; целен; целех, -еше; целел; ц&лещ; целейки; целене целя, -йш, -ят; целйх, -й; целил; целях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; целял, -ели; целящ, -ящи; целейки; целене ценен, -а, -о, -и цЬнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни ценз, ценза, цензът цензура, цензури ценител, -я, -ят, -и, двама ценители ценност, ценността ценоразпис, -а, -ът, -и, два ценоразписа цент, -а, -ът, центове, два цента централйзъм, -зма, -змът централност, централносттй центрйзъм, -зма, -змът
______ 457__________________ центробежност, центробежността център, -а, -ът, центрове, два центъра ценя, -йш, -ят; цених, -й; ценйл; ценен; ценях, -£ше, -яхме, -яхте, -яха; ценял, -ели; ценящ, -ящи; ценейки; ценене цепенея, -ееш, -еят; цепенях, -я, -яхме, -яхте, -яха; цепенял, -ели; цепенеех, -ееше; цепенеел; цепенеещ; цепенеейки; цепенеене цепя (се), -иш, -ят; цепих, -и; цепил; цепен; цепех, -еше; цепел; цепещ; цепейки; цепене цер, цера, церът, церове, два цера (вид дъб) церебрален, -лния(т), -лна, -лно, -лни церемонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни церемониал, -а, -ът, -и, два церемониала церемониалмайстор, -а, -ът, -и, двама церемониалмййстори церемониалност, церемониалността церемония, церембнии церемонност, церемонносттй церемоня се, -йш се, -ят се; церемонйх се, -й се; церемонйл се; церемонях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; церемонял се, -ели се; церемонящ се, -ящи се; церемонейки се; церемонене циреи церйтел, -я, -ят, -и, двама церйтели церя, церйш, -ят; церйх, -й; церил; церен; церях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; церял, -ели; церящ, -ящи; церейки; церене цианкалий, -лия, -лият цивилизация, цивилизации цивилизов аност, цивил изов аността цйвря, -иш, -ят; цйврих, -и; цйврил; цйврех, -еше; цйврел; цйврещ; цйврейки; цйврене цигания, цигании циганя се, -йш се, -ят се; циганйх се, -й се; циганйл се; циганях се, -еше се, -яхме се, -яхте се, -яха се; циганял се, -ели се; циганящ се, -ящи се; циганейки се; циганене цигулар, -я, -ят, -и, двама цигулари циклйчност, цикличността цйкля, -иш, -ят; цйклих, -и; цйклил; циклен; цйклех, -еше; цйклел; циклещ; цйклейки; цйклене цйкъл, -а, -ът, цйкли, два цйкъла цилйндър, -а, -ът, -ндри, два цилйндъра цинйзъм, -зма, -змът, -зми, два цинйзъма цинйчност, циничността цинкография, цинкогрйфии цйпест, -а, -о, -и цйрей, -ея, -еят, -еи, два цйрея
циркаджия __________________ 458______ цйркаджиям., -та, -ии, двама циркаджии циркулационен, -нния(т), -нна, -нно, -нни циркулация, циркулации циркуляр, -а, -ът, -и, два циркуляра циция, циции цдкъл, -а, -ът, цокли, два цокъла цупя се, -иш се, -ят се; цупих се, -и се; цупех се, -еше се; цупел се; цупещ се; цупейки се цървул, -а, -ът, -и, два цървула цървуланко ж., -то, -овци, двама цървуланковци църква и черква, -и църковнославянски и черковнославянски, -а, -о, -и църцоря, -иш, -ят; църцорих, -и; църцЬрил; църцдрех, -еше; църцорел; цьрцЬрещ; църцдрейки; църцорене цъфтеж, -а, -ът, -и, два цъфтежа цъфтя, -йш, -ят; цъфтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; цъфтял, -ели; цъфтящ, -ящи; цъфтейки; цъфтене цъцря, -еш и -иш, цъцре и цЬцри, цЬцрем и цъцрим, цъцрете и ц^црите, -ят; цЪцрах, -а и цъцрих, -и; цъцрал и цъцрил; цъцрех, -еше; цъцрел; цъцрещ; цъцрейки; цъцране и цъцрене цял, целия(т), цяла, цяло, цели цялост, целостта цялостност, целостностга цял-целенйчък, цялацеленйчка, цяло-целенйчко, цели-целенйчки цяр, цера, церът, церове, два цяра чавка, чйвки чад, чйда, чадът чадърест, -а, -о, -и чай, чая, чаят, чайове и чйеве, два чая чакалня, -и чакълест, -а, -о, -и чакЪрест, -а, -о, -и чалгаджия м., -та, -ии, двама чйлгаджии чалнатост, чалнатостта чантаджия м., -та, -ии, двама чантаджии чапкънин, -а, -ът, чапкъни, * двама чапкъни чапраз, чапрази чарк, -а, -ът, чаркове, два чйрка чаровност, чаровността чарод&ен, -ейния(т), -ейна, -ейно, 4йни чародей, -ея, -еят, -&и, двама чародеи чародействам, -аш, -ат; чародействане чартйзъм, -зма, -змът
черковнославянски чаршаф, -а, -ът, -и, два чаршафа чаршйя, чаршйи чЬс-два часови, -йя(т), двама часовй и часовой, -оя, -оят, -би, двама часовби часовникар, -я, -ят, -и, двама часовникари част, частта, части частен, -тния(т), -тна, -тно, -и частйчност, частичността частник, -а, -ът, -ци, двама частници чйстнособственически, -а, -о, -и чйстност (е частност) чаталест, -а, -о, -и чйт-пат наречие чвбрест, -а, -о, -и чевръст, -а, -о, -и чейз, -а, -ът, чейзи, два чейза чекйя, чекии чекмедже, -ета чекрък, -а, -ът, -ци, два чекръка челйк, -а, -ът (стомана) челйк, -а, -ът, -ци, два челйка (детска игра) челйст, -а, -ът, -и, двама челйсти чбло и чело, чела челюст ж., челюсттй, челюсти чбляд ж., челядта чемббр, -а, -ът, -и, два чембера чемшйр и чимшйр, -а, -ът, -и, два чемшйра и чимшйра ченгЬср., -то, ченгета ченгел, -а, -ът, -и, два ченгела чепатост, чепатостта чепя (се), -иш, -ят; чепих, -и; чепил; чепен; чепех, -еше; чепел; чепещ; чепейки; чепене чер и чбрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни червей, -ея, -еят, червеи, два червея червендалест, -а, -о, -и червенея (се), -ееш, -еят; червенях, -я, -яхме, -яхте, -яха; червенял, -ели; червенеех, -беше; червенеел; червенеещ; червенеейки; червенеене червенйкав, -а, -о, -и червенйкавокафяв, -а, -о, червенйкавокафяви червбничък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки червенобуз и червенобузест, -а, -о, -и червенокож, -а, -о, -и червенокръстец, -а, -ът, -тци, двама червенокръстци червйвост, червивостта червя (се), -йш, -ят; червйх, -й; червйл; червбн; червях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; червял, -ели; червящ, -ящи; червейки; червене чергар, -я, -ят, -и, двама чергари черда и чарда, -й чердже, -то, -та черква и църква, -и черковнославянски, -а, -о, -и
чернея чернея (се), -ееш, -еят; чернях, -я, -яхме, -яхте, -яха; чернял, -ели; чернеех, -ееше; чернеел; чернеещ; чернеейки; чернеене черноборсаджиям., -та, -ии, двама черноборсаджии чернобрад, -а, -о, -и черно-бял, -белия(т), -бяла, -о, -бели черновежд, -а, -о, -и черновка, черновки черноглед, -а, -о, -и чернокож, -а, -о, -и черноок, -а, -о, -и черноризец, -а, -ът, -зци, двама черноризци черня (се), -иш, -ят; черних, -и; чернил; чернен; чернех, -еше; чернел, -ели; чернещ; чернейки; чернене черпя, -иш, -ят; черпих, -и; черпил; чдрпен; черпех, -еше; черпел; черпещ; черпейки; черпене чертая, -аеш, -аят; чертах, -а; чертал; чертан; чертаех, -аеше; чертаел; чертаещ; чертаейки; чертаене чертеж, -а, -ът, -и, два чертежа чертог, -а, -ът, чертози, два чертога черупчест, -а, -о, -и черясло, черясла чест ж., честта чест, -а, -о, -и чествам, -аш, -ат; честване честен, -тния(т), -тна, -тно, -тни __________________ 460______ честитя, -йш, -ят; честитих, -й; честитил; честитен; честитях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; честитял, -ели; честитящ, -ящи; честитейки; честитене честност, честността честолюбйвост, честолюбивостга честя, -йш, -ят; честйх, -й; честйл; честях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; честял, -ели; честящ, -ящи; честейки; чест^не чета, -еш, чете, -ат; четох, чете, -охме, -охте, -оха; чел; четен; четях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; четял, -ели; четящ, -ящи; четейки; четене четвърт ж. (три четвърти) четвъртфиналйст, -а, -ът, -и, двама четвъртфиналйсти четвъртък, -а, -ът, четвъртъци, два четвъртъка четйнест, -а, -о, -и чегиригодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни четйридесет, -те и четйрийсет, -те четирйдесетгодйшен и четирййсетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни четиридесетйна и четирийсетйна четирилйстен, -стния(т), -стна, -стно, -стни четирйма и четйрма четиринадесетгодишен и четиринайсетгодишен, -Ш1гия(т), -шна, -шно, -шни четиристаен, -айния(т), -айна, -айно, -айни
чичопеи четиристранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни четиристранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни четиритонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни четиричленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни четйрмам четирйма четлйвост, четливостта чехлар, -я, -ят, -и, двама чехлари чехъл, -а, -ът, чехли, два чехъла чешмеджйяж., -та, -йи, двама чешмеджйи чешмен и чешмян, -а, -о, -и чибукчйялс, -та, -йи, двама чибукчйи чивйя, чивйи чизмар, -я, -ят, -и, двама чизмари чий, чия, чие, чий чййто, чиято, чието, чийто чикйгски, -а, -о, -и чимшйр и чемшйр, -а, -ът, -и, два чимшйра и чемшйра чинар, -а, -ът, -и, два чинара чйнен, -нния(т), -нна, -нно, -нни чинйя, чинйи чйнност, чинността чиновничествам, -аш, -ат; чиновничестване чиня, -иш, -ят; чйних, -и; чйнил; чйнен; чйнех, -еше; чйнел; чйнещ; чйнейки; чйнене чйроз, -а, -ът, -зи, два чйроза чйрозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни чйсленост, числеността числйтел, -я, -ят, -и, два числйтеля числя (се), -йш, -ят; числйх, -й; числйл; числен; числях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; числял, -ели; числящ, -ящи; числейки; числене чист, -а, -о, -и чйстичък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки чистнйк, -а, -ът, -ци, двама чистнйци чистокръвност, чистокръвността чистоплътност, чистоплътността ч истосърде чност, чистосърдечността чйстя, -иш, -ят; чйстих, -и; чйстил; чйстен; чйстещ; чйстейки; чйстене читав, -а, -о, -и чйтавост, читавостта читалищен, -щния(т), -щна, -щно, -щни читател, -я, -ят, -и, двама читатели чифликчйя м., -та, -йи, двама чифликчйи чифт, чифта, чйфтът, чйфтове, два чйфта чйфтен, чйфтния(т), -тна, -тно, -тни чичо ле, -то, чйчовци, двама чйчовци чичопей, -ея, -еят, -еи, два чичопея
членен членен, -нния(т), -нна, -нно, -нни членест, -а, -о, -и човек, -а, -ът, -ци (хора мн.\ двама човеци (двама души) човеколюбец, -а, -ът, -бци, двама човеко любци човекомразец, -а, -ът, -зци, двама човекомразци човеконенавистник, -а, -ът, -ци, двама човеконенавистници човечност, човечността човка, човки чокдй, -оя, -оят, -ой, двама чокои чопля, -иш, -ят; чоплих, -и; чоплил; чоплен; чоплех, -еше; чоплел; чоплещ; чоплейки; чоплене чорбаджййствам, -аш, -ат; чорбаджийстване чорбаджия ле., -та, -йи, двама чорбаджии; чорбаджи! чбрбест, -а, -о, -и чорлав, -а, -о, -и чорльо м., -то, -льовци, двама чорльовци чорля, -иш, -ят; чорлих, -и; чорлил; чорлех, -еше; чорлел; чдрлещ; чбрлейки; чдрлене чрез предлог чрезмерен, -рния(т), -рна, -рно, -рни чрезмерност, чрезмерността чувал, -а, -ът, -и, два чувала чувствен, -ния(т), -на, -но, -ни чувственост, чувствеността чувствйтелност, чувствителността 462______ чувствам, -аш, -ат; чувстване чудатост, чудатостта чудесия, чудесии чудноватост, чудноватостга чудовищност, чудовищността чудодеен, -ейния(т), -ейна, -&йно, -ейни чудя се, -иш се, -ят се; чудих се, -и се; чудил се; чудех се, -еше се; чудел се; чудещ се; чудейки се; чудене чужд, -а, -о, -и чуждестранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни чуждея се, -ееш се, -&ят се; чуждях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; чуждял се, -ели се; чуждеех се, -£еше се; чуждеел се; чуждеещ се; чуждеейки се; чуждеене чуждопоклонник, -а, -ът, -ци, двама чуждопоклонници чуждя се, -йш се, -ят се; чуждйх се, -й се; чуждйл се; чуждях се, -яхме се, -яхте се, -яха се; чуждял се, -ели се чукар, -а, -ът, -и, два чукара чул-недочул, чула-недочула, -о, чули-недочули чумав, -а, -о, -и чумеря (се), -иш, -ят; чумерих, -и; чумерил; чум^рех, -еше; чумерел; чумерещ; чумерейки; чумерене чуплйвост, чупливостта чупя, -иш, -ят; чупих, -и; чупил; чупен; чупех, -еше; чупел; чупещ; чупейки; чупене
______ 463__________________ шахматист чуруклйя, -йи безрод. прилагат. чутен, чутния(т), -тна, -тно, -тни чутовен, -вния(т), -вна, -вно, -вни чутовност, чутовността чучулига, чучулиги чучур, -а, -ът, -и, два чучура чушкопек, -а, -ът, -ци, два чушкопека чуя, чуеш, чуят; чух, чу; чул; чут; чуех, чуеше; чуел шаблонен, -нния(т), -нна, -нно, -нни шаблонност, шаблонносттй шавам, -аш, -ат; шаване шаввам, -аш, -ат; шавване шавлйвост, шавливостта шайкаджиялс, -та, -ии, двама шайкаджии шЬлав, -а, -о, -и шалвари мн. шамар, -а, -ът, -и, два шамара шамйя, шамйи шампион, -а, -ът, -и, двама шампиони шам-фъстък, -а, -ът, -ци, два шам-фъстъка шантав, -а, -о, -и шйнтавост, шантавостта шантаж, -а, -ът, -и два шантажа шантажйст, -а, -ът; -и, двама шантажйсти шапав, -а, -о, -и шапкар, -я, -ят, -и, двама шапкари шаренея се, -ееш се, -еят се; шаренях се, -я се, -яхме се, -яхте се, -яха се; шаренял се, -ели се; шаренеех се, -ееше се; шаренеел се; шаренеещ се; шаренеейки се; шаренеене шарения, шаренйи шарж, -а, -ът, шаржове, два шаржа шарлатанйя, шарлатании шарлатанствам, -аш, -ат; шарлатанстване шарф, -а, -ът, шйрфове, два шарфа шаря, -иш, -ят; шйрих, -и; шарил; шарен; шарех, -еше; шарел; шарещ; шарейки; шарене шатър, -а, -ът, шатри, два шатъра шафер, -а, -ът, -и, двама шафери шафранен, -а, -о, -и шах, шаха, шахът, шахове, два шаха (игра), двама шахове (монарх) шахиншах, -а, -ът, -ове, двама шахиншахове шахклуб, -а, -ът, -ове, два шахклуба шахматйст, -а, -ът, -и, двама шахматисти
шашавост шашавост, шашавостта шашкън и шашкънин, -а, -ът, шашкъни, двама шашкъни шашкънйя, шашкънйи шаяк, -а, -ът, шбяци, два шаяка швед, -а, -ът, -и, двама шведи швепс, -а, -ът, два швбпса шев, шева, шбвът, шевове, два шбва шевиот, -а, -ът, -и, два шевиота шегаджйя м., -та, -йи, двама шегаджии шегобиец, -а, -ът, -ййци, двама шегобййци шеговйтост, шеговитостта шедьовър, -а, -ът, шедьбври, два шедьовъра шезлонг, -а, -ът, -и, два шезлонга шейсет, шейсетте и шестдесет, шестдесетте шейсбтгодйшен и шестдесетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни шейсети и шестдесети, -а, -о, -и шейх, -а, -ът, шейхове, двама шейхове шелф, -а, -ът, шелфове, два шелфа шеметност, шеметността шепнешкатаи шепнешком наречие шепотя, -иш, -ят; шепотих, -и; шепбтил; шепотех, -еше; шепотел; шепотещ; шепотейки; шепбтене шептбж, -а, -ът, -и, два шептежа __________________ 464 ______ шептя, -йш, -ят; шептях, -я, -яхме, -яхте, -яха; шептял, -ели; шептящ; шептейки; шептене шериат, -а, -ът шериф, -а, -ът, -и, двама шерйфи шест, шестте шествие, шествия шествам, -аш, -ат; тестване шбстгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни шестдесет, шестдесетте и шейсет, шейсетте шестдесетгодйшен и шейсетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни шестдневен, -вна, -вно, -вни шестнадесет, -тте и шестнайсет, шестнайсетте шостнадесетгодйшен и шестнайсетгодйшен, -шния(т), -шна, -шно, -шни шестостенен, -нния(т), -нна, -нно, -нни шестстотин, шестстотинте шестчленен, -нния(т), -нна, -нно, -нни шетба, шетби шеф, шефа, шефът, шефове, двама шефове шбфствам, -аш, -ат; шефстване шибой, -оя, -оят, -би, два шиббя шйен, шййния(т), шййна, шййно, шййни шикозен, -зния(т), -зна, -зно, -зни
465 шикозност, шикозността шйлест, -а, -о, -и шилинг, -а, -ът, шилинги, два шилинга шиля, -иш, -ят; шйлих, -и; шилил; шйлен; шйлех, -еше; шйлел; шйлещ; шйлейки; шйлене шйпест, -а, -о, -и шиля, -йш, -ят; шипях, -я, -яхме, -яхте, ;яха; шилял, -ели; шипящ, -ящи; шилейки; шилене ширж., ширта широкогръд, -гърда, -о, -и широкогърдест, -а, -о, -и широкоекранен, -нния(т), -нна, -нно, -нни широколйст, -а, -о, -и широчък, -чкия(т), -чка, -чко, -чки шйря се, -иш се, -ят се; ширил се; ширен; шйрех се, -еше се; шйрещ се; шйрейки се; шйрене шифър, -а, -ът, шйфри, два шйфъра шйшкав, -а, -о, -и шишкавея, -ееш, -еят; шишкавях, -я, -яхме, -яхте, -яха; шишкавял, -ели; шишкавеех, -ееше; шишкавеел; шишкавеещ; шишкавеейки; шишкавеене шйш-кебап, -а, -ът, -и, два шйш-кебапа шйя, шии 30* шляя се шйя, шйеш, шйят; ших, ши; шил; шит; шйех, шйеше; шйел; шйещ; шиейки; шйене шкаф, -а, -ът, шкафове, два шкафа шкембеджйя м., -та, -йи, двама шкембеджйи шкембелйя, шкембелйи безрод. прилагат. шкембе-чорбй, шкембе-чорбй школбвка, школовки шлайфйст, -а, -ът, -и, двама шлайфйсти шлейф, -а, -ът, шлейфове, два шлейфа шлепчйялс., -та, -йи, двама шлепчйи шлифовка, шлифовки шлифовъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни шлосер, -а, -ът, -и, двама шлосери шлосеро-монтажен, -жния(т), -жна, -жно, -жни шлюз, -а, -ът, шлюзове, два шлюза шляпам, -аш, -ат; шляпане шляпвам, -аш, -ат; шляпване шляпна, -еш, -ат; шляпнах, -а; шлялнал; шляпнат; шляпнех, -еше;шляпнел шляя се, шляеш се, шляят се; шлях се, шля се, шляхме се, шляхте се, шляха се; шлял се, -яли се; шляех се, шляеше се; шляел се; шляещ се; шляейки се; шляене
шмекерия шмекерия, шмекерии шмуля, -иш, -ят; шмулих, -и; шмулил; шмулен; шмулех, -еше; шмулел; шмулещ; шмулейки, шмулене шовинизъм, -зма, -змът шовинист, -а, -ът, -и, двама шовинисти шоколад, -а, -ът, -и, два шоколада шопар, -а, -ът, -и, два шопара шосеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни шосировка, шосировки шоу, -то шоу-програма, -и шофьор, -а, -ът, -и, двама шофьори шпакловка, шпакловки шпация, шпации шперплат, -а, -ът, -и, два шперплата шпионин, -а, -ът, шпиони, двама шпиони шпионаж, -а, -ът, -и, два шпионажа шпионствам, -аш, -ат; шпионстване шпйцдеколте, -ета шпицкоманда, -и шпоря, -иш, -ят; шпорих, -и; шпорил; шпорен; шпорех, -еше; шпорел; шпорещ; шпорейки; шпорене шприц, -а, -ът, шпрйцове, два шприца ___________________ 466______ шрифт, -а, -ът, шрифтове, два шрифта шугав, -а, -о, -и шумест, -а, -о, -и шумозагл ушител, -я, -ят, -и, два шумозаглушителя шумоля, -йш, -ят; шумолйх, -й; шумолйл; шумолях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; шумолял, -ели; шумолящ, -ящи; шумолейки; шумолене шумтя, -йш, -ят; шумтях, -я, -яхме, -яхте, -яха; шумтял, -ели; шумтящ, -ящи; шумтейки; шумтене шумя, -йш, -ят; шумях, -я, -яхме, -яхте, -яха; шумял, -ели; шумящ, -ящи; шумейки; шумене шунка, шунки шуплест, -а, -о, -и , шуплйвост, шупливостта шуптя, -йш, -ят; туптях, -я, -яхме, -яхте, -яха; шуптял, -ели; шуптящ, -ящи; туптейки; щупт&не шурей, -ея, -еят, -еи, двама шуреи шуртя, -йш, -ят; шуртях, -я, -яхме, -яхте, -яха; шуртял, -ели; шуртящ, -ящи; шуртейки; шуртене шушляк, -а, -ът, шушляци, два шушляка шушулка, шушулки шушумйга м., -та, -и
______ 467 щаб, щаба, щабът, щабове, два щаба щавя, -иш, -ят; щавих, -и; щавил; щавен; щавех, -еше; щавел; щ&вещ; щавейки; щавене щадя, -йш, -ят; щадйх, -й; щадйл; щаден; щадях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; щадял, -ели; щадящ, -ящи; щадейки; щадене щангйст, -а, -ът, -и, двама щангисти щанд, -а, -ът, щандове, два щанда щандйст, -а, -ът, -и, двама щандйсти щастлйвец, -а, -ът, -ци, двама щастливци щастлйвка, щастлйвки щателност, щателността щедрост, щедросттй щедър, -дрия(т), -дра, -дро, -дри щекотлйвост, щекотливостта щепсел, -а, -ът, -и, два щепсела щиплйвост, щипливостта щйпцизш. щйпя, -еш, -ят; щйпах, -а; щйпал; щйпан; щйпех, -еше; щйпел; щйпещ; щйпейки; щйпане щифт, -а, -ът, щйфтове, два щйфта щях щд-годе местоим. щраус, -а, -ът, щрауси, два щрауса щрек (нащрек) щрих, -а, -ът, щрйхи, два щрйха щрудел, -а, -ът, -и, два щрудела щръклест, -а, -о, -и щръклея, -ееш, -еят; щръклях, -я, -яхме, -яхте, -яха; щръклял, -ели; щръклеех, -ееше; щръклеел; щръклеещ; щръклеейки; щръклеене щурав, -а, -о, -и щурец, -а, -ът, -рцй, два щуреца щур^я, -ееш, -еят; щурях, -я, -яхме, -яхте, -яха; щурял, -ели; щуреех, -ееше; щуреел; щуреещ; щуреейки; хцуреене щурм, -а, -ът, щурмове, два щурма щуротйя, щуротии щур-пощурял, щурпощурелия(т), щурапощуряла, щуро-пощуряло, шури-пощурели щурчо м., -то, -овци, двама щурчовци щърб, щърба, -о, -и щърбав, -а, -о, -и щърбел, -а, -ът, -и, двама щърбели щърк, -а, -ът, -ове, два щърка щърконог, -а, -о, -и щяло-нещяло щях, щя, щеше, щяхме, щяхте, щяха; щял, щели
ъглест __ _______________ 468____ ъ ъглест, -а, -о, -и ъглов, -а, -о, -и ъгловат, -а, -о, -и ъгловатост, ъгловатостта ъгловйден, -дна, -дно, -дни ъгломер, -а, -ът, -и, два ъгломера ъглообразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни ъглополовяща, -и ъгъл, -а, -ът, ъгли, два ъгъла юбилеен, -ейния(т), -ейна, -ейно, -ейни юбилей, -ея, -еят, юбилеи, два юбилея юбиляр, юбиляря, -ят, -и, двама юбиляри юг, юга, югът югозапад, -а, -ът югойзток, -а, -ът югоизточен, -чния(т), -чна, -чно, -чни юдей, -ея, -еят, юдеи, двама юдеи юдя се, юдиш се, юдят се; юдих се, -и се; юдил се; юдех се, -еше се; юдел се; юдещ се; юдейки се; юдене южноамерикански, -а, -о, -и южняк, -а, -ът, -ци,два южняка юлар, -а, -ът, -и, два юлара юлиански (календар) юнак, -а, -ът, -ци, двама юнаци юначета м., -та, -и, двама юначаги t юначност, юначността юнга м., -та, юнги, двама юнги юнец, -а, -ът, юнцй,два юнеца юност, юността юрганджйя м., -та, -йи, двама юрганджйи юрисконсулт, -а, -ът, -и, двама юрисконсулти юрист, -а, -ът, -и, двама юристи юродйв, -а, -о, -и юрук, -а, -ът, юруци, двама юруци ютия, ютии юфт, -а, -ът, юфтове, два юфта юфтеп, -а, -о, -и ябанджйя м.у -та, -йи, двама ябанджйи явен, явния(т), -вна, -вно, -вни явка, явки явор, -а, -ът, -и, два явора явствен, -ния(т), -на, -но, -ни явя (се), явиш, явят; явих, явй; явйл; явен; явях, явеше, явяхме, явяхте, явяха; явял, явели Ю ...
______469 __________________ явявам (се), -аш, -ат; явяване ягода, -и ягуар, -а, -ът, -и, два ягуара яд, яда, ядът, ядове, два яда яден, -дния(т), -дна, -дно, -дни ядйвен, -вния(т), -вна, -вно, -вни ядка,ядки ядовйтост, ядовитостта ядро, ядра яж! яжте! яз, яза, язът, язове, два яза язвйтелност, язвителността язвя, -йш, -ят; язвйх, -й; язвйл; язвен; язвях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; язвял, -ели яздешката и яздешком наречие яздйтен, -тния(т), -тна, -тно, -тни яздя, -иш, -ят; яздих, -и; яздил; язден; яздех, -еше; яздел; яздещ; яздейки; яздене язовец, -а, -ът, -и, два язовеца язовйрен, -рния(т), -рна, -рно, -рни яи, йя, йят, яиове, два яя яйцевйдност, яйцевидността яйцеклетка, -и яйцеклетъчен, -чния(т), -чна, -чно, -чни яйцеобразен, -зния(т), -зна, -зно, -зни яйчар, -я, -ят, -и, двама яйчари яйчен, -а, -о, -и яйчен, ййчния(т), -чна, -чно, -чни як, йкия(т), яка, яко, яки як, -а, -ът, якове, два яка (животно) йкав, -а, -о, -и ясен йкам, -аш, -ат; йкане яке, якета якост, якостта йловост, яловостта ям, ядеш, ядат; ядох, яде, -охме, -охте, -оха; ял, яли; ядях, -еше, -яхме, -яхте, -яха; ядял, -ели; ядящ, -ящи; ядейки; ядене яма, ями (ров) яма, ямй ямб, ямба, ямбът, ямби ямурлук, -а, -ът, -ци, два ямурлука янки м.,ед. имн. янтар, -а, -ът, -и, два янтара янтарножълт, -а, -о, -и януари яр, яра, йрът, ярове, два яра ярд, ярда, ярдът, ярдове, два ярда яре, ярета яребица, яребици ярем, -а, -ът, -и, два ярема ярешки, -а, -о, -и ярина ярка, ярки яркозелен, -а, -о, -и йркосйн, -ня, -ньо, -ни яркост, яркостта ярмомелка, -и яровизация, яровизации ярост, яростта ярък, яркия(т), ярка, ярко, ярки ясен, -а, -ът, ясени, два ясена ясен, йсния(т), ясна, ясно, ясни
470______ ясла, ясли ясмйн и жасмин, -а, -ът яснея, -ееш, -£ят; яснях, -я, -яхме, -яхте, -яха; яснял, -ели; яснеех, -ееше; яснеел; ясн^ене ясновидец, -а, -ът, -дци, двама ясновйдци ясновйдка, ясновйдки леност, леността ястие, ястия ястреб, -а, -ът, -и, два ястреба ятаган, -а, -ът, -и, два ятагана ятак, -а, -ът, -ци, двама ятаци яхам, -аш, -ат; яхане яхна, яхнеш, яхне, яхнат; яхнах, -а; яхнал; яхнат; яхнех, яхнеше; яхнел яхния, яхнии яхър, -а, -ът, -и, два яхъра йшен, яшния(т), яшна, яшно, яшни яшмак, -а, -ът, -ци, два яшмака йшност, яшността
Петър Пашов Мария Пашова ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Художник Георги Станков Компютърно оформление Костадин Чаушев Коректор Красимира Станева • е Българска, първо издание Формат 70 /100 / 32 Печатни коли 29,5 ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ Тел. (032) 630 630, (02) 435 610 E-mail: hermes@plovdiv.teclino-lmk.com Печат: „АБАГАР" АД - В. Търново