БЪЛГАРСКА
АКАДЕМИЯ
НА НАУКИТЕ
Правопис
и
пунктуация
на
българския
език
Основни
правила
ПРОСВЕТА
Основано
1945 г.

Българска академия на науките
Институт за български език „Проф. Любомир АндреОчин“
Правопис
и пунктуация
на българския
език
Основни правила
ПРОСВЕТА
София

ПРАВОПИС И ПУНКТУАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ОСНОВНИ ПРАВИЛА
Рецензенти: чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д.ф.н. Руселина Ницолова,
проф. д-р Борис Парашкевов, доц. д-р Радка Влахова
Редактор Мария Бунева
Художник на корицата Виктор Паунов
Графичен дизайн Тотко Кьосемарлиев
Художник редактор Вихра Стоева
Технически редактор Йорданка Иванова
Коректор Жана Ганчева
Българска. Издание 1/тираж 2014 г. Формат 60x90/16. Печ. коли 11.
Изд. коли 11. Код 29901115661.
Издателство „Просвета - София “ АД - София 1618, ул. „Земеделска“ 2
www.prosveta.bg
Печат „Монт “ ООД - София
© Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 2011 г.
© Виктор Вертер Паунов - художник на корицата, 2011 г.
© Тотко Димитров Кьосемарлиев - графичен дизайн, 2011 г.
© „Просвета - София“ АД, всички права запазени.
18ВТЧ 978-954-01-2604-3

СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР	7
БЪЛГАРСКА ГРАФИЧНА СИСТЕМА	9
Българска азбука
Особености при употребата на някои букви
Пунктуационни знаци
Непунктуационни знаци
9
10
13
13
ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ
Морфологичен принцип
Фонетичен принцип
Синтактичен принцип
Традиционен (исторически) принцип
14
14
14
15
15
ОБЩИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
Правописни правила с фонетичен характер
Променливо я
Вмятане и изпадане на гласни и съгласни
Групи -ръ-/-ър-; -лъ-/-ъл-
Групи -ея, -ия, -еа-, -иа-, -ио-
Правопис на -к- и -г- в глаголни форми
Удвояване на предлозите вие
Правопис на двойни съгласни
Правописни правила с граматичен характер
Членуване с пълен и кратък член
Звателни форми
Бройна форма
Формите кого, когото, някого, никого
Възвратно притежателно местоимение
Деепричастия
Окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от първо
и второ спрежение
Някои случаи на съгласуване по число
16
16
16
18
20
21
21
21
22
23
23
29
30
33
33
34
34
34
3

ПРЕДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА ОТ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ
В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК	36
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез транскрипция	36
Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици	37
Предаване на съгласни в собствени имена
от чужди езици	39
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез транслитерация	41
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез превод	42
Предаване на собствени имена от чужди езици
по традиция	43
Предаване на собствени имена от чужди езици
в оригиналната им форма	44
Други правописни и граматични особености
при предаването на собствени имена от чужди езици	44
ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА
С ЛАТИНСКИ БУКВИ	47
УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ	51
Морфологична употреба на главни и малки букви	51
Главни букви	51
Малки букви	57
Синтактична употреба на главни букви	61
Стилистична употреба на главни букви	62
Графична употреба на главни букви	64
СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
НА СЛОЖНИТЕ И СЪСТАВНИТЕ ДУМИ	65
Слято писане	65
Съществителни имена	66
Прилагателни имена	69
Наречия	73
Предлози и съюзи	74
Полуслято писане	75
Съществителни имена	75
Прилагателни имена	78
4

Числителни имена	80
Наречия	81
Междуметия	81
Разделно писане	81
Особени случаи	85
Писане на отрицателните частици НЕ и НИ	86
ПРЕНАСЯНЕ НА ЧАСТИ ОТ ДУМИ НА НОВ РЕД	89
ЕЗИКОВИ СЪКРАЩЕНИЯ	92
Графични съкращения	92
Лексикални съкращения	95
ПУНКТУАЦИЯ	98
Пунктуационни знаци	98
Запетая [,]	98
Пунктуационна употреба на запетаята	98
Запетая в простото изречение	98
Запетая в сложното изречение	104
Непунктуационна употреба на запетаята	112
Точка и запетая [;]	112
Двоеточие [:]	114
Пунктуационна употреба на двоеточието	114
Непунктуационна употреба на двоеточието	118
Скоби [()]	119
Тире[-]	123
Пунктуационна употреба на тирето	123
Непунктуационна употреба на тирето	128
Кавички [,,“]	130
Точка [.]	133
Пунктуационна употреба на точката	13 3
Непунктуационна употреба на точката	134
Въпросителен знак [?]	136
Удивителен знак [!]	137
Многоточие [...]	138
Непунктуационни знаци	139
Дефис (малко тире) [-]	139
5

Знак за ударение [']	141
Апостроф [’]	141
Наклонена черта [/]	142
Звездичка [*]	143
ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ	144
Оформяне на части от текста	144
Оформяне на рубрики	149
Оформяне на текст, придружаващ образно или
графично представена информация	155
Оформяне на текст с цитат	161
Оформяне на библиографско цитиране	166
Оформяне на текст с пряка реч	174
Оформяне на текст с полупряка реч	176
6

ПРЕДГОВОР
Предлаганото издание има нормативен характер и съдържа ос¬
новните правила на правописа и пунктуацията на българския език.
Разработено е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от
Секцията за съвременен български език към Института за българ¬
ски език, който е упълномощен да проучва промените в писмената
практика и да внася единство в правописа чрез системно кодифици¬
ране. Изданието има официален характер - правилата, формулирани
в него, са задължителни за писменото общуване в публичната сфера.
През последните десетилетия у нас чувствително нарасна роля¬
та на езиковата грамотност като задължително условие за успешно
общуване и добра професионална реализация. Това наложи издава¬
нето на нов справочник, в който е приложен съвременен подход към
представянето на правилата, регламентиращи писмената практика.
Без да се променят по същество, тук те са формулирани максимално
ясно, достъпно и непротиворечиво. С цел да се улесни тяхното ус¬
вояване и прилагане, се избягва прекомерната употреба на термини.
Изложението обхваща най-важните правописни и пунктуацион-
ни проблеми и следва формата, която е традиционна за правописни¬
те справочници, издавани от Института. Същевременно на редица
места обясненията са организирани по-рационално. Това е предпос¬
тавка за стабилното усвояване на правилата. Отчита се изискването
да не се извършват резки промени при кодификация на правопис¬
ните норми, за да се осигури тяхната приемственост и устойчивост.
Текстът е снабден с необходимите препратки между отделните части
с цел да се постигнат по-голяма пълнота и информативност. Всички
обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от раз¬
нообразни източници, представителни за днешната писмена прак¬
тика.
Едновременно с това са прецизирани онези от действащите пра¬
вила, при които има неяснота и чието прилагане предизвиква проб¬
лем. Разбира се, включени са и нови правила във връзка с внимател¬
ното проучване на явленията, които до момента не са били обект на
регламентиране в правописните справочници. При формулирането
на правилата са отчетени и съществуващите нормативни държавни
документи.
Книгата е предназначена за всички, които си поставят за цел да
7

овладеят правописа и пунктуацията на българския език или искат
да подобрят своята грамотност, за специалисти, които се нуждаят от
справки, както и за преподаватели.
Изданието е разработено от авторски колектив в състав: доц. д-р
Татяна Александрова, доц. д-р Калина Викторова, доц. д-р Маргари¬
та Димитрова, доц. д-р Петя Костадинова, проф. д.ф.н. Мери Лакова,
проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, гл. ас. д-р Николай Паскалев, доц.
д-р Руска Станчева, гл. ас. д-р Илиана Стоилова, гл. ас. д-р Милен
Томов, доц. д-р Катя Чаралозова.
Секретар на изданието е д-р Атанаска Атанасова.
Рецензенти са чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д.ф.н.
Руселина Ницолова, проф. д-р Борис Парашкевов и доц. д-р Радка
Влахова.
Текстът на изданието е обсъден и приет за печат от Научния съ¬
вет на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
на БАН.
8

БЪЛГАРСКА ГРАФИЧНА СИСТЕМА
Българска азбука
Съвременната българска азбука се състои от 30 букви. Те се реа¬
лизират в следните разновидности - главни и малки, ръкописни и пе¬
чатни. Специални имена в съвременната българска азбука имат само
буквите ъ - ер голям, ь - ер малък, и й - и кратко. Азбучният ред на
българските букви е следният:
Печатни
Ръкописни
Главни
Малки
Главни
Малки
А
а
А
СУ
Б
б
Ъ
В
в
Ъ
Г
г
J
д
д
Я
9
Е
е
3
&
Ж
ж
ж
ж
3
3
3
И
и
и
й
й
и
й
к
к
А
ю
л
л
Л
л
м
м
Л
МУ
н
и
Л
Ну
о
0
0
0
9

п
П
я
Г
р
р
$
?
с
С
с
0
т
т
п
т
У
У
У
У
ф
Ф
р
</>
X
X
X
ОУ
ц
ц
Ч
ъ
ч
ч
У
ъ
ш
ш
Щ
щ
ъ
ъ
ъ
Ь
ь
ь
ь	■
ь
ю
ю
J0
ю
я
я
SL
&
11.1.
Буквите от българската азбука служат за отбелязване на 45-те
звука в българския език.
Особености при употребата на някои букви
Буквата а се използва за отбелязване освен на звука [а] и на зву¬
ка [ъ] под ударение в следните случаи:
1.2.1.
Във форми за кратък член на съществителни имена от м.р.
дом - дома (изговор домъ), клас - класа (изговор класъ), мъж -
10

мъжа (изговор мъжъ), син - сина (изговор синъ), свят - света
(изговор светъ)
В глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
донеса (изговор донесъ), чета (изговор четъ), дадат (изговор
дадът), крадат (изговор крадът)
Буквата я се използва за отбелязване на:
Гласна [а] и мекост на предходна съгласна.
бял (б ’ал), видял {вид ’ал), мляко (мл ’ако), голям {гол ’ам), протя¬
гам {прот ’агам), Галя {гал ’а)
Звукосъчетание [йа] в началото на думите или след гласна.
ябълка (йабълка), ягода {йагода), Яна {йана), настоявам {нас-
тойавам), паяк {пайак), България {българийа), Сия (сийа)
Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в членува¬
ни форми на съществителни имена от м.р.
ден - деня, денят (изговор ден ’ъ, ден ’ът), сън - съня, сънят (из¬
говор сън ’ъ, сън ’ът)
Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в глаголни
окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
благодаря - благодарят (изговор благодар’ъ - благодар’ът),
виня - винят (изговор винъ - вин’ът), деля - делят (изговор
дел ъ - дел ът), предупредя - предупредят (изговор предупред ъ -
предупред ’ът)
Звук [ъ] под ударение в звукосъчетанието [йъ] след гласна в гла¬
голни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
броя - броят (изговор бройъ - бройът), кроя - кроят (изговор
кройъ - кройът), строя - строят (изговор стройъ - стройът)
■I 13.6.
Не се пише буква я след буквите ж, ч, ш.
11

I I
I.n мм1 м ю 11* и «ползва за отбелязване на:
1'iin нл |у| ii мекост на предходна съглаана.
(о \рю), кюфте (к уфте), меню (мен у), пардесю (пардес у),
/ч нч поция (ревал ’уцийа)
I I
<||укостг1етааие [йу] в началото на думите или тлед ллатна.
/ни/ (нули), юноша (йуноша), юг (йуг), ютия (йутийа), каюта
(канута), воювам (войувам)
1.4.3.
Не те пише буова ю тлед буквите ж, ч, ш.
Буквата щ бележи звуоотъчетанието [шт].
щастие, горещина, кръщавам, къща, леи/, щрудел, щъркел
Буквата ь (ер малъо) те използва единствено за предаване на меоотт
на тъллатна пред о и затова те треща тамо в буовотъчетанието -ьо-.
миньор, шофьор, каньон, льол, пастьоризирам, сьомга, гастро-
льор, жонгльор
Не те пише буова ь тлед буквите ж, ч, ш.
Буквата ъ те пише в края на думите изключително рядко - тамо
ако е под ударение в думи от туртки (имамбаялдъ, Татарлъ и някои
други), китайтки (Яндзъ и др.) и друли езици.
Буквотъчетанието дж те използва в тледните тлучаи:
За отбелязване на звука [дж].
бюджет, джавкам, джинси, джоб, джудже, джаз, Джордж
За отбелязване на тътедните звукове [д] и [ж] при твързването
на две морфеми.
надживея
12

Буквосъчетанието дз се използва в следните случаи:
За отбелязване на звука [дз].
дзенбудизъм, дзифт, дзьн, скрьндза
За отбелязване на съседните звукове [д] и [з] при свързването на
две морфеми.
надземен, надзор, предзнаменование, подзаконов, подземие
Пунктуационни знаци
В българската графична система се използват следните пункту¬
ационни знаци: точка [.], въпросителен знак [?], удивителен знак [!],
многоточие [...], запетая [,], тире [-], точка и запетая [;], двоеточие
[:], скоби [()] и кавички [„ “].
Непунктуационни знаци
Българската графична система включва и други графични сис¬
теми или елементи от тях (арабски и римски цифри, знаците за ма¬
тематическите действия, както и знаците за ударение, процент, гра¬
дус, параграф, апостроф, звездичка и др., и някои гръцки и латински
букви).
13

ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ
В съвременния български правопис се прилагат морфологичният,
фонетичният, синтактичният и традиционният (историческият) принцип.
Морфологичен принцип
Основната част от правилата за писане на думите в българския
език се основава върху морфологичния принцип. Според него еднак¬
вите строежни елементи на думите - морфемите (корен, представка,
наставка, окончание, определителен член), се пишат по един и същ
начин независимо как се изговарят в книжовния език, за да се запази
еднакъв графичният облик на съответната морфема и да се улесни
четенето: разкош (изговор раскош), хляб (изговор хляп), сграда (из¬
говор зграда), сватба (изговор свадба) и под.
Върху морфологичния принцип се основават и правилата за
употреба на главна и малка буква при разграничаването на собстве¬
ните от нарицателните имена.
Морфологичният принцип се прилага и в случаите на условно
предаване на звука [ъ] под ударение чрез буквите а и я (в глаголни
окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр. и в членувани форми). Той
действа и при използването на графемата й за означаване на кратки¬
те форми на личното и притежателното местоимение за ж.р. с цел
разграничаването им от съюза и.
Фонетичен принцип
Според фонетичния принцип правописът на думите е в съот¬
ветствие с книжовното им произношение. Върху него са основани
правилата за променливо я, за групите -ър-/-ръ-, ъл-/-лъ-, както и за
опростяването на групи съгласни. Той е в сила при думи като: сърце
(срв. сърдечен), нишка, овошка (срв. нищя,, овощен), гозба (срв. гос¬
тя), цъфтя (срв. цвят) и някои други.
Върху фонетичния принцип са основани и част от правилата за
пренасяне на части от думи на нов ред, за съкращаване на думи и из¬
рази, както и единични пунктуационни правила.
14

Синтактичен принцип
Синтактичният принцип действа в рамките на словосъчетани¬
ето и изречението. Върху него се основават повечето от правилата
за употреба на препинателните знаци и за правописа на сложните
думи, както и част от правилата за писане на главни и малки букви.
Традиционен (исторически) принцип
Действието на традиционния принцип в българския правопис е
силно ограничено. Според този принцип правописът на някои думи
се подчинява на историческата традиция (без да се отчитат съвре¬
менният им изговор и строеж). Върху традиционния принцип е ос¬
нован правописът на думи като втори, евтин, Георги, Евтимий, как¬
то и употребата на буквите щ, ь, ю, я.
15

ОБЩИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
ЯН
Общите правописни правила се определят от взаимодействието
между правописните принципи и се отнасят до целия речников със¬
тав на съвременния български книжовен език.
Правописни правила с фонетичен характер
I	нняишк^№
Променливо я
По традиция променливо я в съвременния български език се на¬
рича наследникът на старобългарската ятова гласна (Ь).
Променливо я е онова я, което при определени условия преми¬
нава в е.
Пише се я, ако едновременно са спазени следните три условия: 1)
я е в сричка под ударение; 2) сричката след я съдържа една от глас¬
ните [а], [о], [у], [ъ] или я е в последната сричка на думата; 3) след я
не следват съгласните [ж], [ч], [ш] или й.
бряг, бяла, видяло, вървях, голям, няколко, пясък, рядък, сляп, смях,
сняг, опрях:, редях, тяхна
В някои форми на думата и в производни думи променливото я
преминава в е при следните условия:
Когато не е под ударение.
блян - бленувам; бряг - брегове, брегова; бял - белота,
беломорски; желязо - железа, железобетдн; измяна - изменя;
място - места, местоположение; ням - немея; свят - светът,
светове, световен
Когато сричката след него съдържа гласна [е] или [и].
бял - бели; бясна - бесен; видял - видели; всяка - всеки; голям -
големи; опрян - опрени; рядък -редки
16

I 6.3.
Когато сричката след него съдържа мека съгласна.
бял - избеля; място - местя; пяна - пеня се
■i 6.4.
Когато сричката след него съдържа една от съгласните [ж], [ч],
[ш] или й.
бряг - безбрежна; грях -грешка; мляко - млечна; някой - нещо;
смях се - смейте се; сняг - снежна
Дори когато са налице посочените по-горе (в т. 5 и 6) условия,
правилото за променливото я не е в сила в следните случаи, устано¬
вени по традиция:
Пред окончания -хме, -хте във формите за 1 и 2 л. мн.ч. на мин.
св. и мин.несв.вр. на глаголи с ударение върху променливото я то не
преминава в е, въпреки че е пред сричка с гласна е.
бях - бяхме, бяхте; видях - видяхме, видяхте; живях - живяхме,
живяхте; търпях - търпяхме, търпяхте
В членуваните форми на някои съществителни имена с наставка
-ост, образувани от минали причастия, я не преминава в е, въпреки
че е в сричка извън ударение.
закостенялост - закостенялостта; изнемощялост - изнемо-
щялостта; недодяланост - недодялаността; припряност -
припряността
В корените на производни глаголи, образувани със суфикс -на-, я
преминава в е, въпреки че е под ударение и пред сричка с гласна [а].
клякам - клекна; лягам - легна; мятам - метна; посягам - по¬
сегна; смятам - сметна
Във формите за ж.р. и ср.р. на някои производни прилагателни
имена с наставка -ен я преминава в е, въпреки че е под ударение и
пред сричка с гласни [а] или [о].
цвят - (цветен) цветна, цветно; лято - (дълголетен) дълголет¬
на, дълголетно; мярка - (мерен) мерна, мерно; гняв - (гневен)
гневна, гневно
2. Правопис и пунктуация на българския език
17

При отделни производни думи се е установила форма с е, а не с
я под ударение и пред сричка с гласна [а] или [о].
бял - избелвам; дял - дело, отдел; място - местност; звяр -
зверство; свят - светска; мятам - наметка; трябва - потреб¬
ност
В някои географски имена се е установила форма с е, а не с я под
ударение и пред сричка с гласна [а] или [о].
Бело поле, Брегово, Железна
Вмятане и изпадане на гласни и съгласни
Думи с вметнато [ъ] в последната сричка, което изпада в някои
от формите им, се пишат с ъ в основната си форма. Такива думи са:
Прилагателни имена със завършек на -ър, -ъл, -ък, -ъв, както и
някои местоимения на -ъв, при които [ъ] изпада от членуваните им
форми и от формите им за ж.р., ср.р и мн.ч.
близък - близкия(т), близка, близко, близки;
бодър - бодрия(т), бодра,, бодро, бодри;
малък - малкия(т), малка, малко, малки;
недорасъл - недораслия(т), недорасла, недорасло, недорасли;
рядък - редкия(т), рядка, рядко, редки;
светъл - светлия(т), светла, светло, светли;
сладък - сладкия(т), сладка, сладко, сладки;
еднакъв - еднаквия(т), еднаква, еднакво, еднакви;
мъртъв - мъртвия(т), мъртва, мъртво, мъртви;
инакъв - инаквия(т), инаква, инакво, инакви;
какъв - каква, какво, какви;
всякакъв - всякаква, всякакво, всякакви
Минали свършени деятелни причастия на -ъл, при които [ъ] из¬
пада от членуваните им форми и от формите им за ж.р., ср.р и мн.ч.
донесъл - донесла, донесло, донесли, донеслия(т);
облякъл - облякла, облякло, облекли, облеклия(т);
расъл-расла, расло, расли, раслия(т);
слязъл - слязла, слязло, слезли, слезлия(т)
18

Съществителни имена от чужд произход със завършек на -ър,
-ъл, при които [ъ] изпада от формите за мн.ч., но се запазва в чле¬
нуваните форми и в бройната форма на съществителни имена за не-
лица.
компютър - компютърът, -а, два компютъра, компютри;
министър - министърът, -а, министри;
спектакъл - спектакълът,, -а, два спектакъла, спектакли;
театър - театърът, -а, два театъра, театри
[Вж. и Бройна форма, т. 19.2.3.]
Съществителни имена от чужд произход със завършек на -изъм,
при които [ъ] изпада от членуваните им форми и от формите им за
мн.ч. (ако те са възможни), но се запазва в бройната им форма.
катаклизъм, катаклизмът, -а, два катаклизъма, катаклизми;
модернизъм, модернизмът, -а;
оптимизъм, оптимизмът, -а;
организъм, организмът, -а, два организъма, организми;
тероризъм, тероризмът
[Вж. и Бройна форма, т. 19.2.3.]
Прилагателни имена, образувани с наставката -ски:
При прилагателни имена, образувани с наставката -ски от съ¬
ществителни имена, завършващи на -ст, -с, - з, -ж, -ч, -ш, -щ, съглас¬
ната [с] от наставката изпада.
Букурещ - букурещки;
Бургас - бургаски;
Кавказ - кавказки;
Ловеч - ловешки;
Париж - парижки;
синдикалист - синдикалистки;
филателист - филателистки
■ 9.2.
При прилагателни имена, образувани с наставката -ски от съ¬
ществителни имена, завършващи на г, к, х, които се променят в ж, ч,
ш, съгласната [с] от наставката изпада.
19

/м / •</< белоградчишки;
,„чнть воинишки;
Д. • /.-./	«очжки;
фи и пое филоложки;
чешки;
пншь юнашки
I руни -ръ-1-ър-; -лъ-/-ъл-
I руните -ръ-/-ър- и -лъ-/-ъл- се изговарят и пишат по следните
нравила:
В едносрични думи обикновено се изговаря и пише -ръ-, -лъ-.
Правилото е в сила и в случаите, когато едносричната дума е част от
сложна дума.
връх:, глъч, гръд,, гръм, злъч, кръв, пръв, трън, тлъст;
гръмоотвод, островръх, тесногръд и др.
(Но: бърз, вълк, дълг, жълт, смърт, сърп и др.)
В многосрични думи се изговаря и пише -ър-, -ъл-, ако след съ¬
четанието следва една съгласна.
бъркам, върба,, вържа:, гълтам,, гърбав, дългове, дърво, държа
издържам, изпълня, кървав, кърпя, мълчалив, мълча и др.
(Но: гръмотевица, длъжен, мръсотия, стръкове, слъзен, тръ¬
жен и др.)
В многосрични думи се изговаря и пише -ръ, -лъ, ако след съче¬
танието следват две и повече съгласни.
връзка, глътна, гръбнак, гръмна, дръжка, длъжност., издръж¬
лив, кръпка, млъкна, плътност,, слънчев и др.
(Но: мъртва, повърхност, сълзлив и др.)
■И 10.4.
При глаголи с наставката -ва- групите -ър-/-ъл- и -ръ-/-лъ-
обикновено се запазват във вида си от изходния глагол.
довърша - довършвам, избързам - избързвам, излъжа - излъгвам,
изтърся - изтърсвам, кръстя - кръщавам, накълцам - накълц-
вам, подвържа - подвързвам, разбъркам - разбърквам и др.
(Но: вържа - връзвам, гълтам - глътвам.)
20

Групи -ея, -ия, -еа-, -иа-, -ио-
В края на думи от чужд произход се пишат съчетанията -ея и -ия.
артерия, идея, материя, провинция, Италия и др.
В средисловието на думи от чужд произход се пишат съчетани¬
ята -иа-, -еа- и -ио-.
артериален, диференциален, идеален, инициатива, италиански,
италианец, материален, милион, милиард, океан, официален,
официоз, пиано>, провинциален, стадион и др.
(Но: София - софиянец, християнин, плеяда.)
Звателните форми на съществителни имена от ж.р., които за¬
вършват на -ея и -ия, се образуват, като я се замени с -йо.
България - Българийо!, Мария - Марийо!, Славея - Славейо!,
змия - змийо!,, попадия - попадийо! и др.
Правопис на -к- и -г- в глаголни форми
Глаголите от първо спрежение със завършек на корена на -к или
-г от типа на сека, влека, тека, река, облека, мога и образуваните от
тях чрез представки производни глаголи от първо спрежение запаз¬
ват тези съгласни във формите за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
сека, секат; изсека, изсекат; облека, облекат; река, рекат; из¬
река, изрекат; влека, влекат; довлека, довлекат; мога, могат
Удвояване на предлозите ви с
Предлозите в и с се пишат като във и със в случаите:
Пред думи, които започват съответно с [в], [ф] и [с], [з].
във водата, във Варна, във фабриката, във Франция;
със захар, със смисъл, със смирение и др.
Пред цифри, чийто изговор съдържа начално [в] или [с].
във II век пр. Хр.; със 17 години по-млад
21

Iwi .но иьрху предлозите пада логическото ударение.
( н или без неговото участие конференцията ще се проведе.
Няма никакво значение дали той е във или извън залата.
В поезията се допуска удвояване на предлозите виси без да са
спазени горните условия.
И със теб, о, зора възмечтана,
от лазурни мечти упоен -
ще летя към пределите звездни..
Правопис на двойни съгласни
Две еднакви съгласни в състава на думата се срещат на грани¬
цата на две различни морфеми. Двойните съгласни задължително се
отбелязват при писане в следните случаи:
Двойно н (-нн-) се пише във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч. на
прилагателни имена със завършек в м.р. ед.ч. на -нен, при които
гласната [е] от наставката изпада, както и в производните им същест¬
вителни имена и наречия.
безценен, безценна, безценно, безценни;
военен, военна, военно, военни;
именен, именна, именно, именни;
надменен, надменна, надменно, надменни;
пламенен, пламенна, пламенно, пламенни;
двустранност, законност, многостенник, надменност,, спон¬
танност, съвременник;
временно, постоянно
■II 16.2.
Двойно н (-нн-) се пише във формите на съществителни имена,
образувани с наставката -ник, при които крайната съгласна на осно¬
вата и началната съгласна на наставката са еднакви.
изменник, патронник, пленник, пленница, поклонник, пустин¬
ник,, сенник, странник
22

Двойно т (-ТТ-) се пише в членуваните форми на съществителни име¬
на от ж.р. ед.ч. и на бройни числителни имена, които завършват на т.
алчността, външността, вечността, глупостта, дързостта,
пролетта, радостта, течността, честността;
деветдесетте, десетте, осемдесетте, петте
Двойно т (-ТТ-) се пише при някои наречия, образувани от пред¬
лог и наречие, когато крайната съгласна на предлога е еднаква с на¬
чалната съгласна на наречието.
оттук,, оттам, оттатък, оттогава
■■ 16.5.
Двойни съгласни се пишат при свързването на корен и представ¬
ка, когато крайната съгласна на представката и началната съгласна
на корена са еднакви.
беззащитен, беззвезден, беззвучен, наддавам,, поддържам,, под¬
дръжник
При някои думи от чужд произход.
Аллах, Анна, Моллов; данни, манна, молла, осанна
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българ¬
ския книжовен език, т. 27.3.]
Правописни правила с граматичен характер
Членуване с пълен и кратък член
Образуване и употреба на членуваните форми за м.р. ед.ч.
Членната морфема при формите за м.р. ед.ч. има два варианта:
твърд (-ът и -а) и мек (-ят и -я).
В писмен текст в зависимост от службата си в изречението ду¬
мите от м.р. ед.ч. могат да се членуват по два начина: с пълен член
(-ът или -ят) и с кратък член (-а или -я).
23

I 17.3.
С членните форми за м.р. ед.ч. -ът за пълен член и -а за кратък
член се членуват:
Всички съществителни нарицателни имена и част от собствени¬
те имена от м.р. ед.ч., които завършват на съгласна, с изключение на
съществителните имена, посочени в т. 17.4.
договор - договорът, договора; сбор - сборът, сбора; стол -
столът, стола; етаж - етажът, етажа; стажант - ста¬
жантът, стажанта; президент - президентът,, президента;
Искър - Искърът, Искъра, Лувър - Лувърът, Лувъра
■I 173.2.
Съществителните имена на -тел, за които завършекът -тел не е
наставка.
епител - епителът,, епитела; картел - картелът,, картела; пас¬
тел - пастелът,, пастела; хотел - хотелът,, хотела
Съществителните имена на -ар и -яр, за които завършеците -ар
и -яр не са наставки.
екземпляр - екземплярът,, екземпляра; звяр - звярът, звяра; ка¬
лендар - календарът, календара; капиляр - капилярът, капиля¬
ра; коментар - коментарът,, коментара; минзухар - минзуха¬
рът, минзухара; олтар - олтарът, олтара; пазар - пазарът,
пазара; светофар - светофарът, светофара; формуляр - фор¬
мулярът, формуляра; хонорар - хонорарът, хонорара
■II 17.4.
С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратък
член се членуват:
Всички съществителни нарицателни имена, които в м.р. ед.ч. за¬
вършват на -й.
рай -раят, рая; пай - паят, пая; порой - пороят, пороя; завой -
завоят, завоя; брой - броят, броя; край - краят, края; полицай
- полицаят, полицая
Съществителните имена, образувани с наставка -тел.
председател - председателят, председателя; предавател - пре¬
давателят, предавателя; служител - служителят, служите¬
24

ля; строител - строителят, строителя; съединител - съеди¬
нителят, съединителя; говорител - говорителят, говорителя
■I 17.4.3.
Съществителните имена, образувани с наставки -ар и -яр.
вратар - вратарят, вратаря; еврокомисар - еврокомисарят,
еврокомисаря; лекар - лекарят, лекаря; секретар - секретарят,
секретаря; юбиляр - юбилярят, юбиляря; огняр - огнярят, огня¬
ря; леяр - леярят, леяря
Следните 10 съществителни имена:
път,, ден, сън, кон, огън, цар, крал, нокът,, лакът, зет,.
Всички прилагателни имена в м.р. ед.ч.
нов - новият, новия; готов - готовият, готовия; работлив -
работливият, работливия; мирен - мирният, мирния
Пълните форми на местоименията в м.р. ед.ч.
мой - моят,, моя; наш - нашият, нашия; неин - нейният, ней¬
ния; свой - своят, своя; всичкият, всичкия
■■I 17.4.7.
Всички числителни редни имена в м.р. ед.ч.
първи - първият, първия; десети - десетият, десетия; петде¬
сети - петдесетият, петдесетия
■I 17.4.8.
Причастията в м.р. ед.ч.
спящ - спящият, спящия; взел - взелият,, взелия; нарисуван - на¬
рисуваният, нарисувания
■1 17.5.
Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни
само за писмените текстове.
■I 17.6.
В писмен текст в зависимост от службата си в изречението ду¬
мите в м.р. ед.ч. могат да се членуват по два начина - с пълен член
и с кратък член.
25

1/6.1
11 iiiiiiii членна форма се пише в следните случаи:
Членуваната дума е подлог в изречението. Това означава, че в
изречението е възможна замяната на членуваната дума е той.
Законът е еднакъв за всички. (Той е еднакъв за всички.)
Филмът се гледа с голям интерес. (Той се гледа с голям инте¬
рес.)
Какво включва пакетът? (Какво включва той?)
Цветът ще бъде уточнен допълнително. (Той ще бъде уточнен
допълнително.)
Психоложката предложи ученикът да бъде преместен в друг
клас. (Психоложката предложи той да бъде преместен в друг
клас.)
Опишете как се разработва проектът. (Опишете как се разра¬
ботва той.)
■I 17.6.1.2.
Членуваната дума е съгласувано определение или приложение
на подлога в изречението. Това означава, че е възможна замяната на
цялото словосъчетание, в което участва членуваната дума, с той.
Добрият приятел в нужда се познава. (Той в нужда се познава.)
Подготвеният предварително текст беше разпространен сред
всички участници в събитието. (Той беше разпространен сред
всички участници в събитието.)
24 май - най-светлият български празник - всяка година се пос¬
реща в училищата с венци от здравец и божур. (Той всяка годи¬
на се посреща в училищата с венци от здравец и божур.)
Г-н Стоянов, новоизбраният кмет, откри заседанието на Об¬
щинския съвет. (Той откри заседанието на Общинския съвет.)
Членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се
свързва е един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеж¬
дам,, ставам (в значение 'превръщам се в'), казвам се, наричам се,
представлявам (в значение 'съм').
Алуминият е най-лекият метал.
Сашо е най-добрият ни шахматист в класа.
Ти се оказа най-големият мошеник на света!
Аз ли ти изглеждам най-умореният от всички?
26

Коефициентът на икономическа активност представлява от¬
носителният дял на работещите.
■I 17.6.1.4.
При членуване на обръщения в м.р. ед.ч.
Редникът, застанете мирно!
Малкият, ела тук!
Ти, русият, върни се!
Подсъдимият, изправете се!
Вие, първият отляво, излезте по-напред!
Новодошлият, затворете вратата, ако обичате.
Кратка членна форма се пише в следните случаи:
Ш 17.6.2.1.
Членуваната дума не е подлог в изречението. Това означава, че
в изречението е невъзможна замяната на членуваната форма с той.
Оставете човека на мира! (Оставете го на мира!)
Всичко това тук е оставено от непознатия. (Всичко това тук
е оставено от него.)
Директора днес го няма. (Него днес го няма.)
Във филма липсва напрегната фабула. (В него липсва напрегна¬
та фабула.)
Миналия четвъртък заседанието се отложи. (Тогава заседани¬
ето се отложи.)
Ето човека. (Ето го.)
■I 17.6.2.2.
Членуваната дума не е съгласувано определение или приложе¬
ние към подлога в изречението. Това означава, че в изречението е
невъзможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва
членуваната дума, с той.
Мостът е дело на Колю Фичето - самобитния архитектурен
български гений. (Мостът е дело на него.)
Оттук се открива прекрасна гледка към малкия двореи. (От¬
тук се открива прекрасна гледка към него.)
Видях г-н Петров, учителя на дъщеря ни. (Видях го.)
Оставете всичко на шкафа. (Оставете всичко там.)
Членуване с пълен и кратък член на собствени имена.
27

Според общите правила за членуване с пълен или с кратък член
се пишат част от собствените имена от м.р. ед.ч., чиято основна фор¬
ма е нечленувана:
	17.7.1.1.
Едносъставни собствени имена от м.р. ед.ч. на географски, кул¬
турни и исторически обекти {Дунав, Искър, Балкан, Акропол, Колизе-
ум, Ватикан, Пратер, Ермитаж, Партенон, Цвингер, Лувър и др.).
Пред Лувъра се издига кристална пирамида.
Цвингерът е един от големите европейски музеи.
От Акропола се вижда цяла Атина.
Ватиканът заема площ от едва 0,44 кт2 (440 декара).
Съставни собствени имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма не
е членувана {Министерски съвет, Институт за български език, Са¬
тиричен театър, Европейски съюз, Балкански полуостров,, Млечен
път, Лисабонски договор и др.).
На заседание в Министерския съвет бе обсъдена икономическа¬
та ситуация в страната.
Лисабонският договор е подписан на 13 декември 2007 г.
Денят на народните будители беше отбелязан с тържествено
събрание в БАН и в Софийския университет.
■i 17.7.2.
С пълен член се пишат членуваните форми от м.р. ед.ч. в загла¬
вия на книги, филми, статии и др., ако са употребени самостоятелно
и не са след предлог.
„Железният светилник“
„Властелинът на пръстените“
„Пиратът Шарки“
„ Спасителят в ръжта “
„Краят на лятото “
(Срв.: „На самотния остров“.)
С кратък член независимо от службата си в изречението се пи¬
шат прозвищата и прякорите от м.р. ед.ч.
Апостола беше предаден и заловен край Къкрина.
Владимир Димитров - Майстора нарисува българските мадони.
Нено Сенегалеца е един от колоритните образи, създадени от
Чудомир.
Белия вожд гледаше замислено към Скалистите планини.
28

■i 17.7.4.
С кратък член независимо от службата си в изречението се пи¬
шат собствените имена на географски обекти от м.р. ед.ч., чиято ос¬
новна форма е членувана {Юндола, Кайлъка, Хисаря и под.).
Леденика е най-голямата българска пещера.
В местността Превала се състоя традиционният фолклорен
събор.
Хисаря си остана един от най-предпочитаните курорти.
Звателни форми
Особености при образуване и употреба на звателни форми.
■И 18.1.
Звателна форма могат да образуват част от съществителните
имена от м.р. и ж.р. във формите си за ед.ч.
■■ 18.2.
Имената от м.р. с наставки -тел и -ар и думите крал и цар обра¬
зуват звателна форма със завършек -ю.
приятел - приятелю, рибар - рибарю, цар - царю, крал - кралю
Съществителните имена от ж.р. на -ия и -ея образуват звателна
форма със завършек -ийо.
Сия - Сийо!, Евгения - Евгенийо, орисия - орисийо!
Съществителните имена от ж.р., в които има съгласна пред
окончанието -я, образуват звателна форма със завършек -ьо.
земя - земьо!, леля - лельо!
18.5.
Звателните форми на съществителните имена господин, госпо¬
жа и госпожица са господине, госпожо, госпожице.
Господине, моля Ви!
Госпожице, заповядайте!
Госпожо, приемете моите поздрави!
29

■i 18.5.1.
Съществителното име господин при обръщение, когато е прид¬
ружено от названия за длъжности, титли, звания или от собствени
имена, се употребява с основната си, а не със звателната си форма.
Господин Президент, имате думата.
Господин Стефанов, Вие прочетохте ли заповедта?
Господин Директор, нека обсъждането продължи на следва¬
щото заседание.
■■ 18.5.2.
Съществителното име госпожа при обръщение се употребява
винаги със звателната си форма независимо дали е употребено само¬
стоятелно, или е придружено от название за длъжност, титла, звание
или от собствено име.
Госпожо, знаете ли къде се намира Градската художествена
галерия?
Госпожо Министър, какви средства се предвиждат за инвали¬
дите през следващата година?
Г-жо Андреева, търсих Ви вчера.
Личните имена от м.р. на -а, -я, -о, -е, -и, -й нямат звателна форма.
Сава, Илия, Кольо, Райчо, Яне, Валери, Захари, Благой
Съществителните имена от ж.р., завършващи на съгласна, нямат
звателна форма.
радост, пролет,, вест,, есен,, живопис;
Любов, Радост
■■ 18.8.
Звателните форми на съществителните имена в българския език
се употребяват като обръщения.
Александре, Милице, елате насам!
Сине, желая ти щастие!
Мамо, аз се върнах!
Бройна форма
Образуване и употреба на бройната форма за мн.ч. на съществи¬
телните имена от м.р.
30

Бройна форма имат само съществителните имена от м.р. за не-
лица, завършващи на съгласна.
■I 19.2.
Бройна форма за мн.ч. на съществителните имена от м.р. се об¬
разува с окончания -а или -я.
Окончание -а за бройна форма имат всички съществителни за
нелица от м.р., завършващи на съгласна, освен посочените в 19.2.2.
■I 19.2.2.
Окончание -я за бройна форма имат съществителните имена в
м.р. ед.ч. за нелица, които са с наставка -тел или завършват на -й,
както и следните думи: кон, лакът, нокът, огън, сън, път (в значе¬
нието 'ивица за придвижване').
три високоговорителя, четири смесителя, няколко тролея, сто
броя, два славея, десет критерия, 75 коня
■I 19.2.3.
При образуване на бройна форма за мн.ч. от съществителни име¬
на, завършващи на -ър, -ъл, -изъм, -азъм, вметнатият [ъ] се запазва.
диоптър - три диоптъра; театър - пет театъра; компютър
- сто компютъра; чехъл - два чехъла; афоризъм - няколко афо¬
ризъма; плеоназъм - няколкото плеоназъма
[Вж. Вмятане и изпадане на гласни и съгласни, т. 8.]
Бройната форма се използва след числителни бройни имена,
числителни имена за приблизителност и след думите за количество
колко, колкото, толкова, няколко(то).
10 билета, 2 параграфа, 3-4 броя,, два заека, пет коня, няколко
закона, няколкото тома, колко лева, десетина стола, толкова и
толкова броя
■1 19.3.1.
Използва се обикновената форма за мн.ч., когато с думите колко
и толкова не се изразява количество.
Я виж колко автомобили са се наредили пред нас!
Толкова подаръци получих за рождения си ден!
31

Лмо между числителното име (или думата за количество) и съ¬
нни i им гслното име, което може да има бройна форма, стои съгласу¬
вано определение, бройната форма се запазва.
Доставени са два нови мощни самолета от компанията „Еър-
бъс“
Природният феномен Белоградчишки скали се нареди между
десетте най-известни обекта в класацията „Новите седем
природни чудеса на света“
Ш 19.33.
Ако между числителното име (или думата за количество) и съ¬
ществителното име, което може да има бройна форма, стои предлог
или глагол, се използва обикновената форма за мн.ч.
Подготвят се още три от документите за сътрудничество.
(Срв.: Подписани са още три документа за сътрудничество.)
Пет от компютрите трябва да се бракуват. (Срв.: Пет ком¬
пютъра трябва да се бракуват.)
Няколко са отговорите на този въпрос. (Срв.: Няколко отгово¬
ра има този въпрос.)
Осем се оказаха проектите, одобрени от комисията. (Срв.:
Има осем проекта, спечелили конкурса.)
Съществителните имена, назоваващи лица, имат само обикно¬
вена форма за мн.ч. след числителни имена и думите за количество
колко, колкото, толкова, няколко(то).
двама експерти, 11 сътрудници, 15 ученици, няколко кандидати;
Близо 500 студенти посетиха информационните дни, организира¬
ни от Министерството на образованието, младежта и науката.
82 служители са спазили изискването за идентифициране чрез
собствено и фамилно име при водене на телефонен разговор.
Съществителните имена от м.р. на съгласна, които функциони¬
рат със значения както на предмет, така и на лице, имат бройна фор¬
ма само в значението на предмет, тип (лице и предмет), редактор
(лице и компютърна програма), референт (лице и предмет), репро-
дуктор (лице и уред), репрезентант (лице и предмет), саундмейкър
(лице и предмет), офицер (лице и шахматна фигура), поп (лице и
карта за игра).
32

Строят се няколко типа жилища, (тип е в предметно значение)
Разговарях с двама типове на улицата, (тип е в значение на
лице)
Няколко члена от този закон се нуждаят от поправка (член е в
предметно значение)
Колко членове на Борда на директорите присъстват? (член е в
значение на лице)
Съществителни имена, образувани от числителни имена, като
двойка, тройка, десетка, стотица и т.н., както и съществителни
имена от типа на милион, милиард, дузина, чифт не изискват брой¬
на форма на употребените след тях съществителни имена от м.р. за
нелица.
десетки хиляди километри, стотици автомобили, двойка гълъ¬
би, милиарди долари,, тонове портокали, чифт кецове
Формите кого, когото, някого, никого
Употреба на формите кого, когото, някого, никого.
Използването на местоименните форми за м.р. ед.ч. кого, кого¬
то, някого, никого е задължително в писмен текст, когато тези форми
са употребени самостоятелно, отнасят се за лица и изпълняват служ¬
ба на допълнение в изречението.
Кого ще поканиш на рождения си ден?
На кого можеш да се довериш?
Човекът, когото срещнахме, е братовчед ми.
Търсим някого, който ще ни помогне.
Не разговаряйте с никого!
Възвратно притежателно местоимение
Употреба на възвратното притежателно местоимение.
Възвратното притежателно местоимение има две форми:
пълна - свой (своя,, свое, свои), и кратка - си.
3. Правопис и пунктуация на българския език
33

M I
Ium hi и I yi 11) i рева е задължителна, когато е необходимо да се оз-
и.гп1 чи нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът в
н |ргчгим^-ю не е нито говорещият, нито слушащият.
/Л/ своя рожден ден актьорът покани близо 4000 гости.
Гсш птици отглеждат малките си в добре укрепени гнезда.
Деепричастия
Употреба на деепричастията.
М 22.1.
Деепричастията са глаголни форми със завършек -ейки или
-айки.
Деепричастията се употребяват само ако действието, което на¬
зовават, е едновременно с действието, означено с лична глаголна
форма в изречението, и то при условие че вършителят и на двете
действия е един и същ.
Злото идва при нас, носейки като своя маска всички добродетели.
Детето спеше тихо в креватчето си, усмихвайки се щастливо
насън..
Окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от първо
и второ спрежение
Глаголите от първо и второ спрежение имат в 1 л. мн.ч. сег.вр.
окончание -м.
(ние) четем, (ние) пишем, (ние) говорим, (ние) спорим
Някои случаи на съгласуване по число
При съгласуване по число в състава на учтивата форма и в имен¬
ни съчетания са задължителни следните правила:
ОИ 24.1.
Употреба на форми за ед.ч. и мн.ч. при изразяване на учтивост.
34

I 24.1.1.
Глаголите и глаголните форми на -л в състава на учтивата форма
се употребяват в мн.ч.
Г-н Христов, Вие идвате тъкмо навреме.
Г-жо Петрова, Вие сте одобрили проекта.
Г-не, бяхте ли уведомили всички участници?
Добър ден и добре сте ни дошли, госпожо.
■I 24.1.2.
Глаголните форми на -н и -т и прилагателните и числителните
редни имена в състава на учтивата форма се употребяват в ед.ч.
Г-не, Вие сте одобрен за кредит.
Г-жо, съгласна ли сте с изказаното току-що мнение?
Г-жо, Вие сте много мила, благодаря Ви.
Господине, Вие сте запознат с условията ни.
Госпожо, Вие бяхте първата, която ни съобщи новината.
■I 24.2.
В словосъчетания от съществително име с две или повече съгла¬
сувани еднородни определения в ед.ч., които се отнасят до два или
повече еднотипни обекта, съществителното име е в ед.ч.
Рилски и Бачковски манастир; Кресненско и Искърско дефиле;
английски, немски и руски език; синята и бялата кола
35

ПРИДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА
ОТ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ
В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Собствените имена от чужди езици се предават на български
чрез транскрипция, транслитерация, превод, в установена по тради¬
ция форма или чрез възпроизвеждане на оригиналната им графика.
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез транскрипция
Транскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена
със средствата на приемащия език.
При транскрибиране на собствени имена от чужди езици са в
сила следните правила:
Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до бъл¬
гарските звукове, се предават със съответстващите им български
букви.
Миколка - М1колка (белорус) Полтава - Полтава (укр.), Абел
-	Abel (унг.), Акдер - АМег (тур.), Алоис - Alois (чеш.), Балзак
-	Вакас (фр.), Голсуьрти - СакжоНКу (англ.), Жеромски -
ЯеготзИ (пол.), Мистрал - М1$1га1 (фр.), Райтер - КеИег (нем.)
■1 25.2.
Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в българ¬
ски, се предават с букви и буквени съчетания, отбелязващи най-
близките до тях звукове.
Висоцки - Висоцкий (рус.), Йожени - Еи§ете (фр.), Крим -
Кръш (рус.), Асник- AsmyK (пол.), Бонк - ВцК (пол.), Дартмът -
ИагОютК (англ.), Екельоф - ЕКе1б/(шв.), Гьодел - СдИе1 (нем.),
Жослен - Joselin (фр.), Сент Бьов - Всйо1е-Веите (фр.), Пастъор
-	Раз1еиг (фр.), Тасос - ©аоос; /ТКазоз (гр.), Тесалия - ©гаасШа /
ТКеззаНа (гр.)
36

Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици
При предаването на гласни в собствени имена от чужди езици са
в сила следните основни правила:
Дължината на гласните в чуждия език не се отбелязва в транск¬
рибираната форма с изключение на случаите, посочени в т. 26.1.
Вермер - Vermeer (нидерл.), Еренберг - Ehrenberg (нем.), Гудман
- Goodman (англ.), Дар ес Салам - Dar е$ Salaam (ар.)
Дългата гласна [Ц, в английски собствени имена се предава с
буквеното съчетание ий.
Джийн - Аеап, Айрийн - 1гепе, Лийдс - ЬееДз, Маями Бийч -
Miami ВеасК, Пийт - Рее1
Ш 26.2.
Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви зву¬
ка при свързването на две морфеми.
Гордеевка - Гордеевка (рус.), Евсеево - Евсеево (рус.), Заангар-
ское - Заангарское (рус.), Црноок - Църноок (ср.)
Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчета¬
ния ан, он, енис ом, ем пред буквите за съгласните [б] и [п].
Венсан - УтсеШ (фр.), Жослен - ЛоееНп (фр.)> Конт - Сотр1е
(фр.), Лион - Еуоп (фр.), Рембо - Rimbaud (фр.);
Бонк - Вцк (пол.), Домбровски - Dgbrowski (пол.), Чeнсmoхoвa -
С2§51оскома (пол.), Сeрmaн - Зег1а (порт.)
Йотацията на гласните се предава както следва:
Йотувано [а] - с буквата я с изключение на случаите, посочени
в т. 26.6.2.
Ароябе - АггоуаЬе (исп.), Капрая - Саргага (ит.), Фраяно - Eraia-
по (ит.), Гоя - Соуа (исп.), Маями - Miamr (англ.), Яде - ЗаЛе
(нем.), Яроу - Уаггом (англ.), Ян-Лаи (пол.)
37

■I 26.4.2.
Йотувано [у] - с буква ю.
Юкон - Yukon (англ.), Юрата - Jurata (пол.), Юлсхам - Juls-
катт (норв.), Виляюсо - Yillayuso (исп.)
Ш 26.4.3.
Йотувано [о] - с буквосъчетанието йо в началото на името или
след буква за гласна.
Дарийо - Рагпеи (фр.), Йон - Yoj^-пе (фр.), Йорвил - Eurville
(фр.), Йорк - York (англ.), Йънг - Yonge (англ.), Майо - Мауо
(фр.), Ойос - Ноуоз (исп.)
■I 26.4.4.
Йотуван [ъ] - с буквосъчетанието йъ.
Брайър - Bnier (англ.), Макинтайьр - Motclntyre (англ.)
■1 26.4.5.
Йотувано [е] - с буквосъчетанието йе.
Айен - Ауеп (фр.), Байерн - Вауегп (нем.), Йебра - Yebrn (исп.),
Йена - йепа (нем.), Йета - YeMi (англ.), Мейе - МеШе1 (фр.)
■■ 26.4.5.1.
Не се предава йотация на гласната [е] в средисловие на собстве¬
ни имена от славянски езици.
Крагуевац - Крагу/евац (ср.), Сараево - 5ага]еуо (боен.)
Не се предава йотация на гласната [и].
Бела Крайна - Бела Кра]ина (ср.), Иржи -Jiri (чеш.)
■■ 26.6.
Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според
своя изговор.
Амио - Ата (фр.), Биентина - В1,епИпа (ит.), Блеър - В1ахг
(англ.), Боало - ВоИеаи (фр.), Ботсуана - ВоКмгапа (англ.), Ем-
пайър Стейт БилДинг - Етрте БИе ВиПсИп§ (англ.), ГуаДа-
лупа - Сиас1а1ире (исп.), Гуатемала - СиМетайа (исп.), Греъм -
Сгакат (англ.), Дарбоа - OoirSoi (фр.), Джулиана - СтИапа (ит.),
0’Лиъри - ОЪеагу (англ.), Ориоло - Опо1о (ит.), Парагуай -
Рага§иау (исп.), Пауълс - Ромек (англ.), Поатие - РоШег (фр.),
Сан Иларио - Бап НИсапо (исп.), Сериате - БепМе (ит.), Тиера Де
Фуего - Легга йе Еие§о (исп.), Тауьр - Томее (англ.)
38

■I 26.6.1.
Не се допуска писане на йа и йу вместо я и ю.
Ваян - Vaillant (фр.), Маями - Miami (англ.), Маяр - Maillard (фр.)
■I 26.6.2.
Буквосъчетанието !а в краесловието се предава на български със
съчетанието ия.
Аления - Alenia (фр.), Гарсия - Garaia (исп.), Италия - dtalia
(ит.), Калабрия - Galabria (ит.), Калифорния - Galifarmia (англ.),
Лучия-Luccia (ит.), Мария-Mania (исп.), Силвия - Syla (англ.),
Синтия - Gynthia (англ.), Сторлия - Storla (норв.)
Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с у и м, се
предават с българската буква и.
Жигуни - Жънунъ, Крим - Крим, Мартин - Мартъгн, Рибаков -
Рибаков, Черних - Черних;
Биджов - ВуС^оу (чеш.), Борови - Вого\уу (пол.), Дибровски -
ОуЬгом$Кл (пол.)
Предаване на съгласни в собствени имена
от чужди езици
При предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици
са в сила следните основни правила:
Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици.
Мекостта на съгласните се предава с ь (пред о), я (пред а), ю
(пред у).
Авиньон - Ауг§поп (фр.), Алъона - Алена (рус.), Бабъоф - Ва-
betf (фр.), Банъос - ВаПоз (исп.), Банъо - Ва§пеих (фр.), Гьоте
- Сое1Ке (нем.), Малмьо - Ма1тб (шв.), Отьой - АШеиП (фр.),
Жельона гура - Ие1опа Сога (пол.), Петьофи - Ре(бф (унг.), Ньо-
ра - Йога (исп.);
Арманяк - Агта§пас (фр.), Болоня - Во1о§па (ит.), Бялисток -
В1а1у81оК (пол.);
Бюв - В]иу (норв.), Косцюшко - Ко8сш82Ко (пол.), Люляйяко -
П1и11аШасо (исп.), Винюела - Утие1а (исп.)
39

Мскостга ма съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и],
както и в краесловие.
Агнешка - Agnieszka (пол.), Каменец - Kamieniec (пол.), Кане¬
те - Сапе1е (исп.), Мелно - М1е1по (пол.), Негош - РЬегош (ср.),
Нунес - Шпег (исп.), Севине - Веуте (фр.)/
Джили - dgli (ит.), Вини - Ущпу (фр.);
Гогол - Гоголъ (рус.), Монтен - МопШщпе (фр.), Познан - Роттап
(пол.)
Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се пре¬
дават само при свързването на две морфеми с изключение на случа¬
ите, установени по традиция.
КирххаНм - Kirchheim (нем.), Маккинли - МасКШеу (англ.),
Норддорф - ИогСШог/(нем.), Скагеррак - 8ка§еггак (швед.)
■I 27.4.
Буквосъчетанието dt в имена от немски език се предава само с
буквата т.
АНзенщат - ЕЮеп^шЖ, Хантке - НапЖке, Хумболт - НитЬоШ,
Шмит - Sckrnidt
Звуковете, отбелязвани със съчетанието th в английските собст¬
вени имена, се предават с буквите т и д според изговора си.
Хедър - Неа1Кег (англ.), Смит - ЗтИ (англ.)
Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена
от славянски езици се предават според правилото за групите -ър-/-ръ-
и -ъл-/-лъ-.
Бърно - Вгпо (чеш.), Кръстац - Крстац (ср.), Вълтава - УРауа
(чеш.), Връхлицки - УгсШсКу (чеш.), Вършац - Вршац (ср.)
Между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вмъква
[ъ], който се предава при писане.
БиНгъл - ВеацДе (англ.); Гренобъл - СгепоЬ1е (фр.); Нюкасъл -
ИехусазВе (англ.); Пьотър - Петр (рус.); Piofr (пол.); Сартър
- БаПге (фр.)
40

ЯН 27.6.2.
Не се вмъква [ь] и не се пише между краесловни [л], [м], [н] и
предходни [р] и [л].
Берн - Вегп (нем.), Карл - Каг1 (нем.), Люцерн - Ьихегп (нем.),
Палм - Ра1т (англ.), Шарл - Charles (фр.)
■I 27.7.
Съчетанието от съгласните [ш] и [т] в чужди собствени имена се
предава с българската буква щ.
Бернщейн - Бертитейн (рус.), Дармщат - Darmstcidt (нем.),
Ещорил - Estoril (порт.), Ищван - IsIc (унг.), Пещи - РезИ
(унг.), Щабин - ЗЛаЬт (пол.), Щиван - ЕИуап (елов.), Щур - &иг
(елов.), Щутгарт - Бши§аг( (нем.)
Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата щ в руски собствени
имена, се предава чрез буквеното съчетание шч.
Любоигчински - Любощинский, Шчедрин - Щедрин, Шчепкин -
Щепкин, Шчерба - Щерба
Испанската съгласна, отбелязвана с буквите с (когато е пред е
или 0 и z, се предава с буквата с.
Андалусия ~пс1а1ис1а, Баласоте - Ва1аюо1е, Барселона - Вагсе1о-
па, Валенсия - Уа1епс1а, Веракрус - Уегакгж, Мендоса - МепЛога
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез транслитерация
Някои собствени имена от чужди езици се предават чрез тран¬
слитериране (предаване на буквения им състав със съответните бук¬
ви от българската азбука).
Транслитерацията е застъпена в следните случаи:
При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните
съгласни от изходния език се предават със съответните български
букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си.
Зигбург (нем. 81ефЬиг§\ Зигфрид (нем. Ме§ф^1сс^, Лимож (фр.
Lirnc)ge}, Варад (фр. Уагас1е\ Марженка (чеш. МаГепк:а), Прьии-
копи (чеш. РНкору)
41

При имена от руски език буквите о и е се предават съответно е о
и е независимо от изговора си.
Бородино (рус. Бородино), Евтушенко (рус. Евтушенко), Мос¬
ква (рус. Москва), Ростов (рус. Ростов)
При имена от украински и словашки език буквосъчетанията ав,
ев, ив и ов се предават съответно с ав, ев, ив и ов независимо от
изговора си.
Довженко (от укр. Довженко), Шевченко (укр. Шевченко), Бар-
дейов (елов. ВагсЬуоу), Преьиов (елов. РгеЗоу)
При имена от английски, немски и шведски език буквата г се
предава с р независимо от изговора си.
Бьорн - Вот (шв.), Едуард - Edward (англ.), Джордж - Сеог§е
(англ.), Роджър - Бо§ег (англ.), Флорнес - Р1огпез (шв.), Хано¬
вер - Наппоуег (нем.)
■■ 28.5.
Допуска се буквата s в края на имена от английски език да се
предава със с или з.
Дикенс и Дикенз - Dickens, Холмс и Холмз - Но1тез, Чарлс и
Чарлз - СкаНез;
Голсуърти и Голзуърти - СаБмогку, Солсбъри и Солзбъри -
БаИзЬигу
■■ 28.6.
Буквеното съчетание п§ в имена от английски, немски и други
езици се предава е буквеното съчетание нг.
Гронинген - Сготп§еп (нидерл.), Инге - 1п§е (нем.), Меринг
- Мекгт§ (нем.), Нотингам - МсШцДгат (англ.), Солинген -
БоИп§еп (нем.), Тулите - ТиШп£е (шв.)
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез превод
Някои отдавна навлезли или широко известни собствени имена
се предават на български в преведена или полупреведена форма.
42

Белия(т) дом, Великата френска революция, Дворец на конгре¬
сите, Харта за правата на човека, Лондонска филхармония,
Нобелова награда за литература;
Августин Блажени, Екатерина Велика, Карл Велики, Ричард
Лъвското сърце, Карлсон, който живее на покрива, Пипи Дъл¬
гото чорапче, Малкия(т) принц;
Баязид Първи, Лъв Пети, Ричард Трети,, Йоан Павел Втори, Хенри
Осми;
Северна Ирландия, Южна Франция, Южноафриканска репуб¬
лика, Източен Йерусалим;
Атлантически океан, Боденско езеро, Магеланов проток, Суец-
ки канал
Допуска се имената на някои географски обекти да се предават
преведени или транскрибирани.
Големия(т) каньон и Гранд каньон,, Огнена земя и Тиера дел Фуего,
Скалисти планини и Роки Маунтинс
Предаване на собствени имена от чужди езици
по традиция
Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди
езици се предават на български в установената си по традиция форма.
9И 30.1.
Установено е предаването по традиция на някои имена на дър¬
жави, населени места и географски обекти.
Англия - England, Бавария - Вауегп, Ватерло - ]Уа1ег1оо, Ва¬
шингтон - УГа8кт§1оп, Виена - Шеп, Дания - Оаптагк, Дарвин -
Оапкт, Испания - Езрапа, Копенхаген - КбЬепкауп, Лисабон -
1ЕЬоа, Неапол - ИароИ, Ньой - ИеиШу, Париж - Рашз, Полша -
РоЕка,, Рейн - Rtem, Рим - Кота, Русия - Россия, Франция -
Ргапсе, Швеция - Буегще
■■ 30.2.
Установено е предаването по традиция на някои имена във фор¬
ма, която съдържа транскрибирани и транслитерирани части.
Дарвин - Оагмт, Делон - Dekrn, Вашингтон - Цаакт&№п
43

iлновсно с буквените съчетания аи и еи в собствени имена,
I MH'ic ши отдавна в българския език, да се предават е буквените съ-
•кчлиня ав и ев.
Август, Августин, Евтимий, Евклид, Евридика, Зевс, Клавдий,
Плавт, Полидевк
■И 30.4.
Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена.
Белински - Белинский, Любошчински — Любощинский, Мереж-
ковски - Мережковский, Чайковски - Чайковский
Предаване на собствени имена от чужди езици
в оригиналната им форма
Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да
се предават в оригиналната си графика.
УаНоо и Мюгозо/ отново се намират в преговори.
Компанията УоШиЬе е основана от трима бивши служители на
РауРа1.
ЕасеЬоок ви помага да се свързвате с хората в живота ви.
Други правописни и граматични особености при
предаването на собствени имена от чужди езици
При предаването на собствени имена от чужди езици на българ¬
ски са в сила следните основни правила:
Главните букви се предават според оригиналната форма на име¬
то е изключение на преведените и частично преведените собствени
имена, както и на случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.
Булон сюр Мер - Вои1о§пе-зиг-Мег, Жана д’Арк - Чеаппе сТАгс,
Лого ди Комо - Ьа§о di Сото, О Лиъри - О Ъеагу, Рио Бланко - Rio
В1апсо, Санта Пела - БаМа Ре1а, Фернан Нунес - Еетап Ийпег
44

Главните букви при преведените и частично преведените собст¬
вени имена се употребяват според правилата в българския език.
Каспъров връх - Kasprowy Wierch, Йонийско море - Маг Ionio,
река Мисисипи - Mrssissipr Вюег, Шетландски острови - ShetaanI
Islands, Месински проток - $1га1о di Мешшпа, Суецки канал - ()апа
а1-5июаух, Уестминстърско абатство - Westminster АЬЬеу
Ш 32.3.
С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато
стават първа част от чуждото собствено име.
Бин Ладен (но: Осама бин Ладен), Ван Гог (но: Винсент ван
Гог), Дьо Гол (но: Шарл дьо Гол)), Фон Майенбург (но: Мариус
фон Майенбург)
С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които
започват с Мак.
Макдугъл, Маклийн, Макнамара
Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българска¬
та им форма с изключение на случая, регламентиран в т. 32.5.1.
Габриеле д Анунцио иД'Анунцио - СаЬНе1е САппшшю, О 'Нийл -
О 'АеШ, с Херенелдерен - $ $ НегепеШегеп
■I 32.5.1.
Апострофът, бележещ притежание в английски собствени име¬
на, не се отбелязва.
Питърс Ривър - Ре(ег8 River, Сотбис - 5о!1еЬуЗ, Кристис -
СНшНе S
ИИ 32.6.
Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято
или разделно според оригиналната си форма с изключение на слу¬
чаите в т. 32.6.1.
Ню Йорк - Nuw Уогк, Нюпорт - ХехроН, Жан-Жак - Уеап-
Хасциех, Римски-Корсаков - Римский-Корсаков
45

Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат раз¬
делно.
Екс ан Прованс - Aix-en-Provence, Булон сюр Мер - Bulogne-sur-
Мег, Херк де Ста - HerK-de-Stad, Ростов на Дон - Ростов-на-
Дону
■■ 32.6.2.
По традиция се пишат слято някои собствени имена.
Великобритания - Сгеа1 ВгИат, Ламанш - Ьа МапсКе, Лафон-
тен - Ьа РогШате, Лароьифуко - Ьа БосН/оисаи
■1 32.63.
Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени име¬
на, които съдържат съюза и.
Хосе Ортега и Гасет и Хосе Ортега-и-Гасет - Аозе Ог1е§а у
Саззе1
Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на
български с окончание -и.
Анди - Andes, Бахами/Бахамски острови - Вакатаз, Сейшели/
Сейшелски острови - ВеусИеИез
46

ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ СОБСТВЕНИ
ИМЕНА С ЛАТИНСКИ БУКВИ
Транслитерацията е предаване на буквения състав на думите от
една графична система в друга. Транслитерацията на българските
собствени имена е предаването на буквения им състав чрез латински
букви или съчетания от тях. Тя се извършва в съответствие със Зако¬
на за транслитерацията от 27.02.2009 г.
Латинските съответствия на българските кирилски букви са
следните:
Българска
кирилица
Латинска
версия
Примери
А
а
А
а
Айтос -Aytcss, Албена -
Aibena
Б
б
В
ь
Бояна - Воуапа, Боряна -
Вогуапа
В
в
Е
V
Варна - Уагпа, Васил -
УазИ
Г
г
G
S
Градище - Gradishte,
Гергана - Сег^^апа
д
д
D
d
Джурово - ВгКигоуо,
Димо - Вгто
Е
е
Е
е
Елхово - ЕШоуо, Евгения
- Е\§ета
Ж
cZFV
Zh
гК
Жеравна - Zheravma,
Жана - 2Капа
3
3
Z
2
Земен - 2етеп, Здравка -
Zdraxb
И
и
I
i
Искрец - Ьккеу^з, Ивайло
- УуауУо
й
й
Y
У
Иоглав - Уо§Уах, Йовка -
УоуКа
к
к
К
k
Каменарци - КатепагЗзг,,
Калина - КаИпа
47

л
л
ь
t
Любомир - ЬуиЬотщ,
Лозен - Ьогеп
м
м
м
ш
Марица - Maritsa, Мария
- Мапа
н
Н
N
п
Несебър - Nesebcir, На¬
дежда - ИадегММа
0
О
о
о
Омуртаг - Отъ^г^1а§>,
Олга - О§
п
п
р
р
Плевен - Р1еуеп, Петър
- РеШг
р
р
R
г
Равнец - Kdvnets, Райна
- Каупа
с
С
S
S
Сливен - Slivc^ Сава -
Scvc
т
ш
Т
t
Трявна - Тгуаупа, Тодор
- Тос1ог
У
У
и
и
Угърчин - UgarcRin, Уля-
на - Ш1уапа
ф
Ф
F
/
Фотиново - Fotinovo,
Филип - РШр
X
X
Н
h
Хасково - НсзКоуо, Хрис¬
то - Нпз(о
ц
ц
Ts
ts
Царево - Тзагеуо, Цвета¬
на - ТзуеШпа
ч
ч
СН
cR
Чирпан - СКлграп, Чав¬
дар - СКаудаг
ш
ьи
SR
sR
Шабла - S^c^T^Ic
щ
щ
Sht
sht
Щърково - БШагКоуо,
Щеръо - Shtеrуо
ъ
ъ
А
а
Ьглен - А^§^1еп
ь
ь
У
У
Пенъово - Репуоуо, Кольо
- Ко1уо
ю
ю
Уи
уи
Юндола - Уипс1о1а, Юлия
- УиИа,
я
я
Уа
уа
Ямбол - УатЬо1, Янка -
УапКа
48

Собственото име България се предава като Bulgaria.
Допуска се прилагателното име български в състава на изрази,
употребени като собствени имена, да се транслитерира като balgarskl
и като buUgarski.
„Българска коприна“ - BalgarsKa Koprina и BulgarsKa Koprina,
„Българскаposa “ - BalgarsKa гога и BulgarsKa roza
Буквеното съчетание ия се предава както следва:
ЯН 33.2.1.
Вътре в собственото име - чрез съчетанието 1уа.
Еелиян - Veliyan, Дияна - Diyana, Илиян - Шуап, Марияна -
Mariyana, Пиявец - РгуауеК
■I 33.2.2.
В края на собственото име - чрез съчетанието 1а.
Илия - Ша, Мария - Mana, Рosaлuя - Roaalia, София - Sofia
Транслитерират се собствени имена на географски обекти, на на¬
селени места, както и лични, бащини, фамилни имена и прозвища.
Камчия - КатсКга, Люлин - Ьуикт, Луда Яна - ЬиИа Vana, Мари¬
ца - МагШа, Рила - Rka, Стара кланина - Stara р^тта;
Балчик - BaUK, Bpaцa - Vralsa, Дoбpuч - Dobn^, Кpyмoвгpaд
- Rгuтovgгaф, Moнтaнa - Montana, Пещера - Ре.ъШега, Стара
Зaгopa - Sira Ха^га;
Мария Дuмuтpoвa Miixauaoea - Maria Dimitгova МНгаукпа, Г
Данчев - Зoгpaфuнa - С. ОамКеу - Zcgpwfina, Г Д. Пaвлoв -
Пaвлетo - С. D. Pavlov - Pavlcto
■i 34.1.
Съществителните нарицателни имена, включени в географски
имена, се транслитерират, ако са част от собственото име.
Асnapyхoв вал - Аspaгukov уаЦ Баеви ливади - Ba^ livadi,
Bapненскu вълнoлoм - Vvmenda уаЬюЬот, Лasapoвa мoгuлa -
baaaгova mogila, Фpендoв чукар - Ргепкюу сКиКаг
4. Правопис и пунктуация на българския език
49

Допуска се да се превеждат думи и словосъчетания, използвани
като собствени имена.
Златни пясъци - Zlatai руазаШ и Golden Sands, Седемте езера
- 8е^с1ет1е егега и 8еуеп Ьакез, Слънчев бряг - 81апскеу biyag и
Зиппу Веаск, Черно море - Скегпо тоге и В1аск Зее
Не се транслитерират, а се превеждат наименованията на инсти¬
туции, природни забележителности, паметници и др.
Исторически музей (Батак) - ШзЮгу Мтеит (Ва1ак), Минис¬
терство на вътрешните работи - МтШгу о/ 1п(егпа1 Affairs,
Музей на градския бит (Русе) - Мизеит of Town Li/е 8{у1е (Бизе),
Палата на физиката (Казанлък) - Тке РауШоп о/ Ркуз^сз (Ка-
гап1ак)
При транслитерираните съставни собствени имена се спазват
правописните правила за употреба на главни букви, за слято и раз¬
делно писане и за употреба на членувани форми, установени в съв¬
ременния български книжовен език.
Бели Вит - ВеН Vit и Бял кладенец - Вуа1 кймИепеК; Благоевград¬
ска Бистрица - В1а§оеу§га1зка В1з1гИза и Благоевградска кот¬
ловина - В1а§оеу§га1зКа Койоута; Вълча поляна - Valcka ром¬
ана и Вълчата река - Valchata гека, Горна Оряховица - Согпа
ОгуакоуИза и Горна нива - Согпа туа; Долно Ботево - Оо1по
Во(еуо и Долно поле - Во1по ро1е; Стара Кресна - Stew Кгезпа
и Стара планина - Stern р1апта;
Белоградчик - Век^^го^(^^аК и Белите скали - ВеШе зКсИ; Злато¬
връх - И1а1оугак и Златна нива - Zlataa туа; Средногорци - Згед-
по§оПз1 и Средна гора - 8гес!па §ога;
Ефрейтор Бакалово - Е/геуЮг ВаКаКлю;
Белия бряг - ВеИа biyag; Водна река - Уойпа геКа и Водната пе¬
щера - Уо<па1а резаега; Дълбок дол - Оа1ЪоК (1о1 и Дълбокото
дере - Оа1ЬоКо1о dew
50

УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ
Правилата за употреба на главни и малки букви се определят от
морфологичния и от синтактичния правописен принцип.
Морфологична употреба на главни и малки букви
Главни букви
Морфологичната употреба на главни и малки букви разгранича¬
ва графично собствените имена от останалите думи вътре в изрече¬
нието.
Към собствените имена спадат:
-	лични, бащини и фамилни имена, прозвища (прякори) и псев¬
доними; имена на родове и династии;
-	имена на богове, митологични и литературни персонажи;
-	имена на празници;
-	имена на животни;
-	имена на географски и астрономически обекти;
-	имена на институции, организации и административни обекти;
-	имена на природни и културни обекти;
-	някои културноисторически периоди;
-	имена на свещени текстове;
-	значими исторически събития;
-	имена на културни събития;
-	имена на награди, ордени, медали;
-	имена на медии, на произведения на изкуството;
-	имена на административни документи;
-	търговски марки;
-	имена на сортове, породи, продукти и др.
Едносъставните собствени имена се пишат с главна буква.
Ана, Боян, Десислава; Ангелова, Попиванов; Апостола, Кама¬
та, Миткалото, Моканина, Слона, Кривия;
Аполон, Буда, Исус, Тангра; Евридика, Орфей, Херкулес;
Великден, Гергьовден, Заговезни, Коледа, Цветница;
Белчо, Караман, Рогуша, Шаро;
Алпи, Америка, България, Гибралтар, Дунав, Еверест, Европа,
Хърватия, Черноморие;
51

Венера, Вселена, Земя, Космос, Марс, Орион;
Бургас, Пловдив, Русе, София;
Президентство, Кнесет, (профсъюз) „Солидарност“, Сорбо-
ната;
Етъра, Кайлъка, Магурата, Перперикон;
Античност, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация,
Средновековие;
Библия, Евангелие, Коран, Псалтир, Талмуд;
Освобождението, Съединението;
(награда) „Аскеер“, (награда) „Пулицър“;
(вестник) „Капитал“, (радио) „Тангра“, (телевизия) „Европа“;
(роман) „Тютюн“, (опера) „Аида“ (филм) „Вчера“;
(марка коли) „Опел“ (телевизор) „Панасоник“, (лаптоп) „Тоши-
ба “, (бойлер) „Дипломат “;
(порода) „Легхорн“, (порода) „Пржевапски“, (сорт) „Ренета“,
(сорт) „Болгар“, (сорт) „Басма“, (кисело мляко) „Елена“, (каш¬
кавал) „Балкан“, (бира) „Загорка“, (вино) „Черга“
С главна буква се пишат лични, бащини и фамилни имена, както
и имена на родове и династии, употребени в мн.ч.
Познавам двама Димитровци и три Надежди.
Семейство Николови заминаха вчера.
Той познава цялата история на Борджиите.
Династията на Асеневци управлява Второто българско цар¬
ство между 1185 и 1277 г.
■I 38.2.
С две главни букви се пишат двойните собствени имена.
Жан-Батист, Йохан-Клаус, Петър-Емил; Иванова-Драганова,
Костова-Берберова, Младенова-Игнатова; Леви-Строс, Асиро-Ва-
вилония
[Вж. и Полуслято писане, т. 54.2.]
■I 38.3.
Собствени имена с първа част лъже- и псевдо- се пишат с две
главни букви.
Лъже-Августин, Лъже-Дмитрий, Лъже-Ивайло, Лъже-Нерон;
Псевдо-Дионисий, Псевдо-Еврипид, Псевдо-Маврикий
[Вж. и Полуслято писане, т. 54.1.7.]
52

■В 38.4.
Главните букви в чужди собствени имена с апостроф се пишат
съгласно правописа в изходния език.
ДАнгулем, Жана д’Арк, ДАнунцио, ОТрейди, 0’Хара
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българ¬
ския книжовен език, т. 32.1.]
С шавна буква се пишат Изток, Запад, Север, Юг, когато са употре¬
бени като геополитически понятия.
Разликите между Изтока и Запада не са само икономически.
Северът винаги е бил по-сдържан от Юга.
■I 38.6.
С главна буква се пишат имената на следните културноистори-
чески периоди: Античност,, Възраждане, Просвещение, Ренесанс,
Романтизъм, Средновековие.
Не са малко представителите на Просвещението, които са и
изтъкнати географи.
Магията на Романтизма се поражда от виждането, което ро¬
мантиците споделят за човека.
■И 38.7.
С главна буква се пишат имената на географски области и райо¬
ни, образувани от други собствени имена.
Айтоско, Варненско, Казанлъшко, Карловско, Софийско, Бело-
морието, Средиземноморие, Черноморие, Средногорие
■139.
Съставните собствени имена се пишат с начална главна буква.
■i 39.1.
Когато съставното собствено име не включва друго собствено
име, с главна буква се пише само първата съставка.
Апостола на свободата, Голямата ябълка (прозвище на Ню
Йорк), Самотен листец (псевдоним на Н. Г. Данчев), Стар де¬
лия (псевдоним на В. Павурджиев);
Бъдни вечер, Нова година, Ден на народните будители;
Атлантически океан, Бяло море, Големия(т) каньон, Гринуички
меридиан, Горна баня, Малка мечка, Две могили, Попови лива¬
ди, Петрова нива, Слънчева система, Съединени американски
щати, Черна гора;
53

/>/•/. преки академия на науките, Български червен кръст, Демок¬
ратическа партия, Народно събрание, Нов български универси¬
тет;
Айфелова кула, Бранденбургска врата;
Априлско въстание, Балканска война, Великото преселение на
народите, Виенска конвенция, Втора световна война, Великата
френска революция;
(орден) „ Стара планина “, (награда) „Златен век“;
„Нова телевизия “, „Вестник за жената “;
Закон за българското гражданство, Лисабонски договор, Шен-
генско споразумение;
(сорт) „Златна превъзходна“, (порода) „Каракачанска овчар¬
ка“, (бисквити) „Житен дар“;
(специалност) „Българска филология“, (отдел) „Връзки с общест¬
веността “
Когато съставното собствено име съдържа и друго собствено
име, то също се пише с главна буква.
Пипи Дългото чорапче, Петър Моканина, Голяма Богородица,
Баба Меца, Кумчо Вълчо, Трифон Зарезан, (остров) Света Еле¬
на, Санкт Петербург, Сен Тропе, Северна Европа, Република
България, Стара Загора, Горна Оряховица, „Зелени Балкани“
(име на неформална организация), Устав на Организацията на
обединените нации, Древна Гърция, Древен Рим,, Крали Мар¬
ко, Старият Пловдив, Пловдивски университет „Паисий Хи¬
лендарски“, (конкурс) „Проф. Любомир Пипков“; Магистърска
програма „Право на ЕС“;
Виринея Вихра (псевдоним на Вера Иванова), Елин Пелин (псевдо¬
ним на Димитър Иванов), Сирак Скитник (псевдоним на П. Хрис¬
тов), Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов), Ран Босилек
(псевдоним на Г. Негенцов), Чичо Стоян (псевдоним на Ст. Попов)
■■ 39.2.1.
С главна буква се пишат съществителни нарицателни имена, ут¬
върдили се като част от съставно собствено име на лица, митологич¬
ни и литературни персонажи.
Баба Марта, Баба Тонка, Баба Яга, Бай Ганьо, Бачо Киро, Бра¬
тя Миладинови, Дон Кихот, Даскал Манол, Дева Мария, Дядо
Коледа, Дядо Вазов, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Мечо Пух, Отец
Паисий, Патриарх Евтимий, Презвитер Козма, Хаджи Дими¬
тър, Райна Княгиня, Настрадин Ходжа, Ежко Бежко, Зайо
Байо, Косе Босе, Охлъо Бохльо
54

■i 39.2.2.
С главна буква се пишат прилагателни и числителни имена, ус¬
тановили се като втора съставка от собствени имена на лица.
Ана Австрийска, Евтимий Търновски, Иван Грозни, Крум Страш¬
ни, Матей Преображенски, Паисий Хилендарски, Пипин Къси,
Филип Хубави, Хитър Петър, Борис Първи (и Борис I), Алексан¬
дър Втори (и Александър II), Хенри Осми (и Хенри VIII)
■1 39.3.
Когато съставно собствено име е перифразирано или съкратено,
началната главна буква се запазва.
Вътрешното министерство вм. Министерството на вътреш¬
ните работи; Здравното министерство вм. Министерството
на здравеопазването; Просветното министерство вм. Минис¬
терството на образованието, младежта и науката, Монреал¬
ски протокол вм. Монреалски протокол за веществата, които
нарушават озоновия слой; Служба за езикови справки и консул¬
тации вм. Служба „Езикови справки и консултации“
■■ 39.3.1.
Когато съставно собствено име е съкратено до едносъставно
собствено име, то също се пише с главна буква.
Агенцията вм. Агенция за мирно използване на атома или вм.
Държавна агенция за закрила на детето, Академията вм. Бъл¬
гарска академия на науките, Институтът вм. Институт за
български език, Наредбата вм. Наредба за възлагане на малки
обществени поръчки, Катедрата вм. Катедра по атомна фи¬
зика, Комисията вм. Комисия по бюджет и финанси
Ш 39.4.
Главните букви в съставни собствени имена от чужди езици,
предадени чрез транскрипция и транслитерация, се пишат според
оригиналната форма на името.
Бленъм Палас, Бъркли Скуеър, Емпайър Стейт Билдинг, Кар¬
лови Вари, Лоръл Котидж, Нови Сад, Солт Лейк Сити, Бурж
ал Араб, Цървена звезда
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българ¬
ския книжовен език, т. 32.1.]
55

С главна буква се пишат членните форми и служебните думи в
чужди собствени имена, ако са употребени като първа съставка на
собственото име.
Ал Бируни, Ал Масуди, Ал Джазира, Ван Ромпой, Дьо Гол, Дьо
Севине, Фон Папен
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българ¬
ския книжовен език, т. 32.3.]
■I 39.6.
С главна буква се пишат имената на букви, когато се използват
като части от съставни собствени имена.
Ай Ти Си медия (ГТС), Би Би Си (ВВС), Си Ен Ен (CNN)
С главна буква се пишат някои прилагателни имена, образувани
от собствени имена в следните случаи:
Притежателни прилагателни имена, образувани от имена на
лица (лични, фамилни, псевдоними), с изключение на случаите, рег¬
ламентирани в т. 42.8, 42.9 и 42.I0.
Вазов роман, Ботева поезия, Дикенсов стил, Дарвинова теория,
Йовкови разкази, Менделеева таблица, Наполеонови войни, Но¬
белова награда, Димовски хумор
Сложни притежателни прилагателни имена, образувани от име¬
на на лица, се пишат с главна буква при всяка съставка (и полуслято).
Иван-Александрово евангелие, Елин-Пелинов разказ, Стефан-Ца-
нева хроника, Павел-Койчева скулптура,, Австро-Унгарска импе¬
рия, Кирило-Методиеви преводи,, Рило-Родопски масив, Бай-Га-
ньово килимче, Крали-Маркова сила,, Бойл-Мариотов закон
■■ 403.
С две главни букви (и разделно) се пишат имената на населени
места, образувани от лично и фамилно име, както и от приложение и
лично или фамилно име.
Боян Ботево, Захари Стояново, Иван Базово, Иван Шишмано-
во, Стефан Стамболово, Илия Блъсково, Братя Даскалови, Ге¬
нерал Тошево, Даскал Атанасово, Поручик Чунчево, Професор
Иширково
56

Малки букви
С малка буква се пишат думите, които не са собствени имена.
Към тях спадат:
■■41.1.
Имената на дните на седмицата, месеците, сезоните, календар¬
ните периоди.
понеделник, четвъртък, май, декември, пролет, есен, десетиле¬
тие, столетие, век:, хилядолетие, милениум
Думите изток:, запад север, юг, както и североизток, североза¬
пад , югоизток, югозапад и др., когато:
Назовават посоките на света.
Прозорците ми гледат на изток.
Стара планина е на север от София.
Ще духа вятър от североизток.
■■ 41.2.2.
Участват в съставни собствени названия, но не са тяхна първа
съставка.
Близкия(т) изток:, Средния(т) запад, Далечния(т) изток
Прилагателните източен, западен, северен, южен и производни¬
те от тях, когато не са първа част на съставно собствено име.
Цяла нощ духа южен вятър.
През деня в западните райони на страната ще бъде слънчево.
Имената на жители на населени места, области, държави, кон¬
тиненти.
копривщенец, русенец, старозагорец, планинец, тракиец, север-
няк, българин, швед, африканец, европеец
Названията на раси, племена, етноси, религии, както и назва¬
нията на лица според расова, племенна, етническа или религиозна
принадлежност.
57

индианец, мулат, метис, креол, ирокези, траки, римляни, елини,
скити, сикхи, християни, мохамедани, евреи,, будисти
М 41.6.
Названията на парични единици.
евро, драхма, долар,, крона, лев, лира, песо, франк
■II 41.7.
Названията на архитектурни стилове и стилове в изкуството.
барок,, сецесион, кубизъм, ампир, неореализъм, постмодерни-
зъм, дадаизъм, рап, гръндж, рейв
Щ 41.8.
Названията на музикални термини.
анданте, алегро, рондо, скерцо, интермецо
Названията на геологически епохи и ери.
еолит, палеолит, неолит, мезозой, юра, креда, тектонска ера,,
палеозойска ера
Названията на исторически епохи и културноисторически пери¬
оди с изключение на посочените в т. 38.6.
първобитнообщинен строй,, родовообщинен строй, робовладел¬
ски строй, феодализъм, капитализъм, индустриално общество;
модернизъм, авангардизъм, футуризъм
Имената на философски, политически, културни, религиозни
движения и течения.
богомилство, ислям,, манихейство, рационализъм, християн¬
ство, хуманизъм, юдаизъм
■141.12.
Имената на езиците (естествени и изкуствени).
български, английски, испански, руски, китайски, есперанто1
паскал, джава
Щ 41.13.
Прилагателни имена, произлизащи от собствени имена, когато
не са част от собствено име.
Лекарят е от известен пловдивски род.
58

Няколко софийски квартала остават без вода днес и утре.
Данните за българската икономика от първото тримесечие са
окуражаващи.
■■ 41.14.
Членни форми и служебни думи в собствени имена от чужди
езици, когато не са първа съставка на собствено име.
Антонис ван Дайк, Дар ес Салам, Едмондо де Амичис, Екс ла
Бен, Марио дел Монако, Пиеро де ла Франческа, Пон дю Гар,
Франц фон Папен, Рио де Жанейро, Хюсеин ал Хамадани, Ур-
сула фон дер Лайен, Херман ван Ромпой, Фридрих фон Хайек,
Хамид бин Халифа ал Тани
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българ¬
ския книжовен език, т. 32.3; Главни букви, т. 39.5.]
■141.15.
Наименованията на учебни предмети и специалности, когато не
са придружени от категоризираща дума.
български език и литература, история, физика;
история на новобългарския книжовен език., статистика и ико-
нометрия, фонетика на английския език
Наименованията на образователни и научни степени и акаде¬
мични длъжности, когато не са придружени от категоризираща дума.
бакалавър, магистър, доктор, доктор на физическите науки,
доктор на филологическите науки, доктор хонорис кауза, гла¬
вен асистент, доцент, професор
С малка буква се пишат съществителните нарицателни имена,
които по произход са собствени имена. Към тях спадат:
Имена на лица, литературни герои, географски обекти в ед.ч. и
мн.ч., употребявани за означаване на качествена характеристика.
Според родителите всички деца са бъдещи колумбовци, магела-
новци ши айнщайновци.
Със сигурност всеки от нас познава поне един байганъо.
В моето поколение няма много донжуановци.
Всеки има своя рубикон.
59

Названията на мерни единици.
ампер, ват, волт, джаул, кулон, нютон, ом, тесла
М 42.3.
Думите вселена, земя, луна, слънце, космос, когато не назовават
астрономически обекти.
Всяко човешко същество е една малка вселена.
Ябълките са нападали вече по земята.
Той е нейният космос.
■I 42.4.
Имената на марки, породи, сортове и др., употребявани за назо-
ваване на предмети, продукти, екземпляри.
Техният доберман е на два месеца.
Седна пред своя бехщайн и погали клавишите му.
Пред вилата беше спрял сив форд.
Наля на госта си чаша божоле.
Огледа се за оръжие, но беретата му беше твърде далеч.
Поръчахме си две фанти и един спрайт.
Думите античност, възраждане, ренесанс, романтизъм, прос¬
вещение, средновековие:
■I 22.5.1.
Когато не са първа част от съставни собствени имена.
Българско възраждане, Българско национално възраждане,
Европейско средновековие, Ранно средновековие, Късна антич¬
ност,, Италиански ренесанс, Немски романтизъм
■i 42.5.2.
Когато са използвани в преносно значение.
Този ден постави началото на неговото възраждане.
На всички е известен неговият романтизъм.
■■ 42.6.
С малка буква се пишат съществителните нарицателни имена в
състава на собствени имена с изключение на посочените в т. 39.2.1.
Ангел войвода, Митхад паша, Сирма войвода;
Александър Дюма-баща, Джордж Буш-младши, Иван Радоев-
син;
София-град, Варна-север, Марица-изток
60

Притежателни прилагателни имена, образувани от лични имена,
в състава на терминологични съчетания.
адамова ябълка, базедова болест, брауново движение, волтов
ред, гаусова крива, дизелов двигател, евклидова геометрия, мор-
зова азбука, кулонови сили,, паркинсонов синдром, питагорова
теорема, рентгенов апарат
Ml 42.8.
Прилагателни имена, образувани от собствени имена, които не
изразяват притежание, а качествена характеристика.
ботевско чело, геомилевски стил,, вапцаровска диалогичност, пла-
тоновски свят
[Вж. и Слято писане, т. 53.15.]
■■ 42.9.
Прилагателни имена, образувани от собствени имена, когато са
първа част от фразеологично съчетание.
авгиеви обори,, ахилесова пета, дамоклев меч, вавилонско стъл-
потворение
Ш 42.10.
Абревиатури, които се употребяват като нарицателни съществи¬
телни имена.
Само през последните няколко месеца джиесемите поевтиняха
двойно.
В България няма много вецове, значително повече са тецовете.
Синтактична употреба на главни букви
Синтактичната употреба на главните букви разграничава отдел¬
ните изречения в текста и е свързана с употребата на препинателни¬
те знаци за край на изречение.
С главна буква се пише първата дума в изречението и текста.
Когато обръщението е на отделен ред, текстът след него започва
с главна буква.
Скъпи приятели,
Судоволствие ви съобщавам, че...
61

44.
С главна буква се пишат заглавия и подзаглавия.
Бай Ганьо
Невероятни разкази за един съвременен българин
С главна буква започват ремарките, когато са оформени като са¬
мостоятелни изречения и са вметнати в реплика на герой.
ПОЛИЦАИКАТА: Хайде да ми обясните всичко отначало. (Под¬
канва го с жест да седне.) И така, къде се запознахте?
АНА (като се представя): Моето име е Ана. (Забелязва, че Сте¬
фан не я е познал веднага.) Може би ще се сетите за мен. Аз
съм сестрата на Олга,.
С главна буква започва текстът в колоните и редовете в таблици.
[Вж. Оформяне на текст, т. 126.3.1.]
■I 47.
С главна или малка буква започват названията на елементите от
диаграми, хистограми и изображения.
[Вж. Оформяне на текст, т. 126.3.2.]
Допуска се с главна буква да започват вертикално разположени
рубрики, когато представляват дума или словосъчетание, граматичес¬
ки независимо от въвеждащото изречение.
[Вж. Оформяне на текст, т. 125.4.4.]
Стилистична употреба на главни букви
Чрез стилистичната употреба на главни букви се изразява спе¬
циално отношение към участник в общуването или към лице или
предмет, за който се говори.
С главна буква се пишат лични и притежателни местоимения в
следните случаи:

■I 49.1.
В състава на учтивата форма.
Господине, моля Ви за съдействие.
Господине, .моля за Вашето съдействие.
Господа, всички Вие допринесохте за нашия успех.
Колеги, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия.
Притежателните местоимения, когато са част от титли или
длъжности.
Да се обърнем към Негово Високопреосвещенство.
Всеки ден Нейно Величество се разхожда в градината.
Молбата е до Негово Превъзходителство.
Решението е на Негово Светейшество.
Решението на Техни Височества е окончателно.
Ваше Превъзходителство, позволете ми да изложа становище¬
то си.
С главна буква се пишат съществителните нарицателни имена в
следните случаи:
При титулуване на висши държавни и църковни служители, как¬
то и на членовете на монархически фамилии и династии.
Ваше Преосвещенство, Негово Височество, Нейно Величество
Елизабет Втора, Негово Светейшество, Негово Високопреос¬
вещенство, Ваше Превъзходителство
Титли, длъжности и звания при адресиране и при обръщение,
когато не са придружени от собствено име.
До Президента на Република България
До Директора на ИБЕ на БАН
Господин Професор,...
Уважаеми г-н Министър,...
Уважаема г-жо Председател,...
Уважаеми г-н Директор,...
■I 50.3.
За изтъкване на значимостта на понятия и категории.
Няма по-скъпо от Отечеството.
Борбата между Доброто и Злото е вечна.
Всичко, от което се нуждаем, е Любов.
63

С главна буква се пишат съществителни, прилагателни имена
и местоимения, които се отнасят до Бог с изключение на случая в т.
51.1.
Загцото Ти си пазител на душите и телата ни.
Отче наш, Който си на небесата,,...
Вдигнал набожно взор към небесата, той приемаше благосло¬
вия от нашия Спасител.
Христос е Син Божи и Богочовек.
И царството Му не ще има край.
В християнството Светият Дух е едно от лицата на Светата
Троица.
Във фразеологични съчетания съществителните Бог и Господ се
пишат с малка буква.
Не дай боже да се върне!
Пази боже., сляпо да прогледа!
Един господ знае кога ще свърши всичко това.
Здрав съм, слава богу!
Каква жена, боже мой!
Помогнете ми, за бога!
Графична употреба на главни букви
Главните букви се използват с графична функция в следните
случаи:
За означаване на поредност.
Отборът изпадна от А група.
В този блок входовете са от А до Ж.
След фаза А идва фаза Б, после - фаза В, и т.н.
За подчертаване на правоговорна или правописна особеност или
грешка.
Думата „ бюро“ се произнася с ударение на последната сричка
- бюрО.
Той пак повтори, че е „ компромеНтиран “
Книжовният изговор на думата „училища“ е с ударение на
втората сричка: учИлища.
64

СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
НА СЛОЖНИТЕ И СЪСТАВНИТЕ ДУМИ
В съвременния български книжовен език сложните думи се пи¬
шат слято или полуслято, а съставните думи и синтактичните съче¬
тания - разделно.
Основен правописен принцип при сложните думи е синтактич¬
ният. При писането им се има предвид отношението между изграж¬
дащите ги основи - равноправно (съчинително) и неравноправно
(подчинително). При случаите с неравноправно отношение едната
основа е главна, а другата - подчинена. При писането на тези сложни
думи се имат предвид и двете възможности за мястото на главната и
на подчинената основа - главната основа да бъде на първо място или
подчинената основа да я предхожда. Така се оформят двата основни
типа: главна основа - подчинена основа и подчинена основа - глав¬
на основа. При равноправното смислово отношение всички основи
са главни и типът е само един: главна основа - главна основа.
Сложните думи са образувани от две или повече основи с точно
определено място, свързани чрез съединителна гласна -о-, -е- или
-и-, като понякога завършекът на първата основа на гласна поема
ролята на съединителна гласна:
газостанция, кредитополучател, земеразделяне, пътепоказател,
петилетка, трагикомедия
Възможно е основите да бъдат свързани и направо, без съедини¬
телна гласна:
азотсъдържащ, петгодишен
Сложните думи се образуват от две основи, от които едната пази
своята граматическа характеристика: душ-кабина; от две или повече
основи, които не пазят граматическата си характеристика: звездоб¬
роец ; от сраснали се самостоятелни думи, които също са загубили
или променили своята граматическа характеристика: нисколетящ.
Слято писане
Слято се пишат сложните съществителни имена с неравноправно
отношение между изграждащите ги основи от типа подчинена осно¬
ва - главна основа и сложните прилагателни имена с неравноправно
отношение между изграждащите ги основи от типа подчинена основа
- главна основа и по-рядко главна основа - подчинена основа.
Към тях се отнасят следните случаи:
5. Правопис и иунктуания ил българския език
65

Съществителни имена
■№ 53.1.
Сложни съществителни имена, в които за подчинена основа слу¬
жат различни части на речта (съществителни, прилагателни, чис-
лителни редни имена, местоимения, наречия), свързани с главната
основа със съединителна гласна (или завършващи на гласна, която
изпълнява ролята на съединителна).
болногледач, водовъртеж, газохранилище, геология, гръмоотвод,
дефектология, историография, дървосекач, книгопис, маслобойна,
местоположение, минохвъргачка, млекоцентрала, нефтопровод,
основоположник, паркомясто, плодохранилище, розоварна, спек-
трометрия, текстообработка, ценоразпис, човекоден, чушкопек;
новодомец, средношколец, теснолинейка;
второкурсник, петолиние, първоизточник;
вседържител, самовнушение;
високоговорител, далекомерист, квазикултура, лъжесвидетел,
псевдоучен
Сложни съществителни собствени имена с подчинена основа
лъже- и псевдо-, свързана със съществително собствено име, се пи¬
шат полуслято и всяка съставка започва с главна буква.
Лъже-Нерон, Псевдо-Вергилий
[Вж. Полуслято писане, т. 54.1.7.]
Ш 53.2.
Сложни съществителни имена, названия на празници и градове,
в които подчинената основа е притежателно прилагателно от соб¬
ствено име, свързано с главната основа без съединителна гласна.
Андреевден, Гергьовден, Ивановден, Йордановден, Никулден
Благоевград, Ботевград, Ивайловград, Симеоновград
Ш 53.3.
Сложни съществителни имена, чиято подчинена основа е числи-
телно бройно име, свързано с главната основа без съединителна гласна.
двуколка, стохилядник, тригодишнина (Но: 50-годишнина)
Ш 53.3.1.
Когато числителното име е съставно по строеж и не е написано с
цифри, всички думи в съчетанието със съществително име се пишат
разделно.
трийсет и пет годишнина
[Вж. Разделно писане, т. 55.7.1.]
66

HUI 53.4.
Сложни съществителни имена (предимно със съставки от чужд
произход), в които подчинената основа е съществително име, свър¬
зано с главната основа без съединителна гласна, се пишат слято по
традиция.
балетмайстор, вакуумапарат, голмайстор, емайллак, киноса¬
лон, радиопредаване, тестпрограма, тонрежисъор, фрезмаши-
на, щабофицер, яхтклуб
Ш 53.4.1.
Сложни съществителни имена, чиито съставки (първата или и
двете) са от чужд произход и не се употребяват като самостоятелни
думи в езика, се пишат слято.
киберпространство, тийнпоколение, туроператор, уебстра¬
ница, айскафе, бекстейдж, бодибилдинг, боксофис, джакпот,,
джемсешън, джубокс, копирайт, кросоувър, лайфстайл, маун-
тинбайк, мейнстрийм, ноутбук, парапланер, плейбек, прайм-
тайм, саундтрак, сноуборд, стендбай, стийпълчейз, таймаут,
трейдюнион, феърплей, хотдог, шорттрек, илоурум
Ш 53.4.1.1.
Когато съставките на такива сложни съществителни имена се
употребяват и като самостоятелни думи, допуска се те да се пишат
разделно.
бизнес отношения, бънджи скокове,, гей парад, дерби среща, до¬
мино ефект, допинг контрол, дроб сарма, интернет страница,
кафе пауза, кънтри певец, латино танци, имейл адрес, офис ад¬
министратор, парти център, покер машина, рали маратон, рап
класация, ретро изпълнение, сити център, ски състезание, соло
изпълнение, стерео уредба, тахан халва, тенис верига, фитнес
център, чалга култура, шкембе чорба, шоу програма
[Вж. Разделно писане, т. 55.2.]
Hi 53.4.2.
Когато като подчинена основа е използвано название на бук¬
ва или самата буква, която е изписана, сложната дума се пише по¬
луслято.
алфа-стабилизатор, гама-лъч, ку-код; а-стабилизатор, у-лъч
[Вж. Полуслято писане, т. 54.1.8.]
67

капно като подчинена основа е използвана буква, представля¬
ваща съкращение на прилагателно име, сложната дума се пише по¬
луслято.
е-книжарница, е-правителство, м-бизнес, м-банкиране (е - за
електронен, м - за мобилен) (Но: имейл, айфон)
[Вж. Полуслято писане, т. 54.1.9.]
Сложни съществителни имена, в които подчинената основа е съ¬
кратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с
главната основа със или без съединителна гласна (или завършващо
на гласна, която изпълнява ролята на съединителна), се пишат слято.
авиомоделизъм, автомивка, автопилот, агротехника, астробо-
таника, аудиосистема, афроамериканец, биофизика, вибробе-
тон, геополитика, демозапис, еврокомисар, екосистема, елек¬
троуред, енергосистема, зоосвят, компактдиск, копирхартия,
космофизика, масмедии, мотоклуб, наркокартел, националде-
мократ, порноиндустрия, пресконференция, проектопрограма,
профсъюз, психодиспансер, радикалдемократ, социалдемократ,
телекомуникации, телемост, термоизолация, турбогенератор,
хидросистема, химиотерапия
■■ 53.5.1.
Когато първата съставка в такива имена се употребява и като
самостоятелна дума, допуска се те да се пишат разделно.
видео клип, джаз концерт, етно музика, поп изпълнителка, секс
скандал, спа хотел, фолк певец
[Вж. Разделно писане, т. 55.2.]
■■ 53.5.2.
Съчетания, в които подчинената част е съкращение, се пишат
разделно.
АГотделение, ДНК фактор,, жп линия, НАТО генерал,, СДВР шеф,
тв лиценз, УКВ предавател;
ВС паспорт, СРВ устройство, CSM оператор, РК агенция,, РУС
дограма, SMS съобщение, ТУ предаване, US президент, У1Р гости
[Вж. Разделно писане, т. 55.2.2.]
68

■	53.6.
Сложни съществителни имена, в които първата част е глаголна
форма в повелително наклонение, се пишат слято.
бутниколиба, кърпикожух, лапнишаран, препъникамък, прес-
кочикобила, развейпрах, ритнитопка, скубисвекърва, стърчи¬
опашка;
Браниполе, Палилула, Пържиграх, Чуйпетлово
■	53.7.
Сложни съществителни имена, образувани от имената на лите¬
ратурни герои, употребявани като съществителни нарицателни име¬
на, като цялата нова дума се пише с малка буква и слято.
донжуан, донкихот, байганьо
Слято се пишат сложни съществителни имена, образувани чрез
наставка от сложни прилагателни имена, които се пишат слято.
едромащабност (от едромащабен), десетдневка (от десетдне¬
вен), тежкощонажник (от тежкотонажен), тричленка (от
тричленен)
■I 53.9.
Думи, образувани от съкращения от чужд произход, употребя¬
вани като съществителни нарицателни имена, в които се назовават
чуждите имена на буквите.
джиесем, джипи, джипиес, дивиди, диджей, есемес, пиар
■	53.9.1.
В чужди съкращения, които се употребяват като собствени име¬
на, чуждите имена на буквите се пишат разделно и започват с главна
буква.
Ай Би Ем, Би Би Си, Си Ен Ен
[Вж. Разделно писане, т. 55.5.]
Прилагателни имена
Слято се пишат сложни прилагателни имена, в които подчине¬
ната основа предхожда главната, образувани от словосъчетания от
прилагателно и съществително име, чиито части се пишат разделно.
административноправен (от административно право), анг-
лоезичен (от английски език),, военностратегически (от военна
69

стратегия), външнополитически (от външна политика), генно-
инженерен (от генно инженерство), дебелокор (от дебела кора),,
едромащабен (от едър мащаб), етеричномаслен (от етерично
масло), жилищноспестовен (от жилищно спестяване), източ¬
ноправославен (от източно православие), конституционномо-
нархически (от конституционна монархия), мастиленоструен
(от мастилена струя), музикалноисторически (от музикална
история), скалнооблицовъчен (от скална облицовка), съдебно¬
медицински (от съдебна медицина), сърдечносъдов (от сърдечни
съдове), широкомащабен (от широк мащаб)
Сложни прилагателни имена, образувани от съставни географ¬
ски названия, се пишат слято.
великотърновски (от Велико Търново), горнооряховски (от Горна
Оряховица)), далекоизточен (от Далечния изток), старозагорски
(от Стара Загора), тихоокеански (от Тихи океан), черноморски
(от Черно море)
М 53.12.
Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от слож¬
ни съществителни имена (със или без съединителна гласна), в които
подчинената основа предхожда главната, се пишат слято.
военнопленнически (от военнопленник), железобетонен (от же-
лезобетон), железодобивен (от железодобив), машиностроите¬
лен (от машиностроител), риболовен (от риболов), стоманобе¬
тонен (от стоманобетон)
Ш 53.13.
Сложни прилагателни имена, в които главната основа предхож¬
да подчинената, образувани от словосъчетания от прилагателно и
съществително име, чиито части се пишат разделно, се пишат слято.
литературнохудожествен (от художествена литература), на¬
учнопопулярен (от популярна наука), ракетноядрен (от ядрена
ракета), стиловоизобразителен (от изобразителен стил), цър-
ковнонационален (от национална църква)
Ml 53.14.
Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от слож¬
ни съществителни имена (с полуслято писане), в които главната ос¬
нова предхожда подчинената, се пишат слято.
вагонресторантски (от вагон-ресторант), генералмайорски
70

(от генерал-майор), заместникначалнически (от заместник-
началник), кандидатстудентски (от кандидат-студент),
министьр-председателски (от министър-председател), помощ-
никаптекарски (от помощник-аптекар)
I 53.15.
Сложни прилагателни имена на -ски за качествена характерис¬
тика, образувани от съчетания от лично и фамилно име или от лично
име, придружено от бай, бачо и др., се пишат слято.
иванвазовски (патриотизъм), йорданрадичковски (подход), ра-
дойралиновски (сарказъм);
байганъовски (инат), бачокировски (подвиг), кралимарковска
(сила), отецпаисиевски (плам)
[Вж. и Малки букви, т. 42.8.]
■■ 53.15.1.
Сложни притежателни прилагателни имена, образувани от съче¬
тания от лично и фамилно име, се пишат полуслято (и е главна буква
за всяка съставка).
Димитър-Димова (творба), Емилиян-Станев (разказ), Златю-
Бояджиев (маниер), Иван-Фунев (портрет), Димитър-Осининов
(превод), Стоян-Михайловски (химн), Цанко-Церковски (роман)
[Вж. Полуслято писане, т. 54.3.]
ЯН 53.15.2.
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от при¬
тежателно прилагателно от лично име и приложение към него, се
пишат полуслято (като личното име запазва главната буква).
професор-Петрова (хипотеза), министър-Иванов (проект), дя-
до-Стефанов (имот), чичо-Георгиева (снаха)
■I 53.16.
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от едно-
съставно числително и съществително име, се пишат слято.
едноминутен (от една минута), двучасов (от два часа), триета¬
жен (от три етажа), четиристаен (от четири стаи), осемго¬
дишен (от осем години), петнайсетдневен (от петнайсет дни),
трийсетметров (от трийсет метра), тристепенен (от три
степени)
71

■■ 53.16.1.
Когато числителното име е написано с цифри, то се свързва с
главната основа чрез малко тире.
5-годишен, 45-градусов, 105-килограмов
■I 53.16.2.
Когато числителното име е съставно по строеж и не е написано
с цифри, всички думи в съчетанието се пишат разделно.
двайсет и пет метров, седемдесет и пет годишен
■I 53.17.
Сложни прилагателни имена, в които подчинената основа е на¬
речие, свързано с главната основа със съединителна гласна (или за¬
вършващо на гласна, която изпълнява ролята на съединителна).
аленочервен, бледосин, вечнозелен, жабешкозелен, изумрудено-
зелен,, мастиленозелен, медночервен, огненочервен, отровнозе-
лен, светлосин, турскосин, тъмнокафяв, яркочервен;
взаимноперпендикулярен, вътрешнопартиен, домашнотъкан1
душевноболен,, здравноосигурителен, крайнодесен, правопро-
порционален, световноизвестен, средноаритметичен, сърдеч-
ноболен
■I 53.17.1.
Съчетания от наречие и прилагателно име (причастие) се пишат
разделно, когато не представляват смислово единство.
особено опасен, прясно боядисан, свободно падащ, безследно из¬
чезнал
[Вж. Разделно писане, т. 55.6.]
■I 53.18.
Сложни прилагателни имена, в които главната основа е основа
на причастие, а като подчинена основа са използвани различни части
на речта, се пишат слято.
властим,ащ, дървообработващ, испаноговорещ, металорежещ,
правоимащ, числопреобразуващ;
главнокомандващ, новопристигнал, самокодиращ се;
бавноразвиващ се, взаимнопроникващи се, дългосвирещ, много¬
обещаващ, свръхбързодействащ;
високоуважаем, новоназначен, новопристигнал
72

Наречия
Ш 53.19.
Сложни наречия, образувани от предлог и наречие, се пишат
слято.
вдясно, вляво, догоре, докога, докъде, донякъде, досега, доскоро,
дотук, завинаги, занапред, засега, изотзад, набързо, наведнъж,
нависоко, навред, навсякъде, навън, навътре, нагоре, наготово,
надалеч, надолу, надълго, надясно, накратко, накриво, накъде,
наляво, наоколо, наопаки, направо, наскоро, нататък, натясно,
наяве:, наясно, отвсякъде, отвън, отгоре, отдавна, отдалеч,
отдолу, отдясно, откакто, откъде, отляво, отникъде, отново,
отнякъде, отпосле, отпред, отпреди, отрано, отсега, отскоро,
оттам:, оттатък, оттогава, понякога, поотделно
■i 53.19.1.
Когато съчетанието от предлог и наречие не образува смислова
цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв.:
Тя свали чантата си от горе, от шкафа и Отгоре, върху книги¬
те:, лежеше новата й чанта.
Те все се оплакват, че живеели на тясно, в едностаен апарта¬
мент и Той изведнъж се почувства натясно, в неудобно поло¬
жение да се защитава.
■И 53.19.2.
Разделното писане е в сила и за изрази като:
от горе до долу,, от къде на къде:, от тук на там (но: от горе
надолу, от ляво надясно)..
■■ 53.20.
Наречия, образувани от предлог и съществително име, се пишат
слято, когато:
■И 53.20.1.
Използваното съществително име не може да се променя грама¬
тически или няма собствено ударение.
вследствие, всъщност, догодина, докрай, завчас, издъно, навре¬
ме, навръх, наглед, наздраве, наистина, накуп, налице, наместо,
наполовина, например, наред, насила, насреща, настрана(и), на¬
сън, наум, начело, нащрек, околовръст, отсреща, отстрана(и),
подред, подръка, поначало, предвид, следобед, призори
73

TO 53.20.1.1.
Когато съчетанието от предлог и съществително име не обра¬
зува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат раздел¬
но. Срв.:
Той иде отсреща (т.е. срещу нас) и Той иде от среща (т.е. след
като се е срещнал с някого).
Тогава само тази книга ми беше подръка (т.е. само нея можех
да използвам) и Той водеше под ръка старата жена (т.е. беше я
хванал по определен начин).
■II 53.20.2.
Използваното съществително име е в стара падежна форма, коя¬
то не се употребява самостоятелно.
вкупом, вкъщи, встрани, довечера, навеки, наизуст,, напосоки,
настрани, наяве
Ш 53.20.3.
Съчетанието е с ударение, преместено върху предлога.
надвечер, презглава, прйвечер, прйсърце, ддземи, ддхаки, залудо,
дтръки, прйзори
MI 53.20.4.
Разделно се пишат съчетания от предлози и съществителни име¬
на като:
от време на време, от край до край.
Предлози и съюзи
Н 53.21.
Предлози, образувани от предлог и наречие, се пишат слято.
въпреки, наоколо, отсам,, оттатък
■I 53.22.
Предлози, образувани от предлог и съществително име в основ¬
на или стара падежна форма, се пишат слято.
вдън,, вместо, наместо, според
Сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват
смислова цялост, се пишат слято.
всред, докъм,, допреди, досред, заради, измежду,, накрай, насред1
открай, откъм,, покрай, помежду,, поради, посред
74

Слято се пишат съюзите:
докато, докогато, доколкото, затова, защото, накъдето, от¬
как, откогато, отколкото, откъдето.
М 53.24.1.
Повечето съюзи са съставни и се пишат разделно.
въпреки че, освен че, след като, без да, преди да
I 53.24.2.
Наред със сложния съюз затова съществува и съчетание от
предлог и местоимение за това, които се пишат разделно. Срв.:
Той е наказан, затова не дойде.
(Но: Постоянно го питаха за това, но той мълчеше.)
Полуслято писане
Полуслято се пишат сложните съществителни имена с неравноп¬
равно отношение между изграждащите ги основи от типа главна
основа - подчинена основа или подчинена основа - главна осно¬
ва, както и всички сложни думи с равноправно смислово отношение
между основите от типа главна основа - главна основа.
Към тях се отнасят следните случаи:
Съществителни имена
Полуслято се пишат сложни съществителните имена с неравноп¬
равно отношение между изграждащите ги основи от типа главна
основа - подчинена основа или подчинена основа - главна основа..
■И 54.1.
Сложни съществителни имена, в които главната и подчинената
основа са основи на съществителни имена, второто от които поясня¬
ва или конкретизира първото.
вагон-ресторант, генерал-лейтенант, заместник-председател,
кандидат-студент, министър-председател, премиер-министър,
съдия-изпълнител, член-кореспондент
■1 54.1.1.
При членуване, при определяне на рода или при образуване на
форма за мн.ч. при такива съществителни имена се променя само
втората част.
75

вагон-ресторантът,	кандидат-студентката,	министър-
председатели, храм-паметникът
■1 54.1.2.
Когато при съчетания от две съществителни имена се променя и
първата дума, те се пишат разделно.
екип кандидат (екипът кандидат, екипи кандидати, екипите
кандидати)
[Вж. Разделно писане, т. 55.1.]
Когато такива съществителните имена се пишат съкратено, де-
фисът след съкратената първа част се запазва.
ас.-режисьор (от асистент-режисьор), зам.-дир. или зам.-
директор (от заместник-директор), нач.-управление (от
началник-управление), пом.-командир (от помощник-командир),
чл.-кор. или чл.-кореспондент (от член-кореспондент)
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.3.]
■1 54.1 .4.
Когато пред сложните съществителни имена, които се пишат по¬
луслято, се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата
част на сложното съществително.
заместник миниитър-пъедиедател, заместник началник-управ¬
ление
Когато пред словосъчетания се добави друго съществително
име, то се пише отделно от останалата част.
заместник генерален секретар, заместник главен прокурор,, за¬
местник програмен директор
■I 54.1.6.
Фразеологизми, сравнения от две съществителни имена, незави¬
симо от мястото на главната и на подчинената основа.
брилянт-сълза, гайтан-вежди, ден-година, очи-череши, снага-
топола
М 54.1.7.
Сложни съществителни имена с подчинена основа лъже- и
псевдо-, свързана със съществително собствено име, се пишат по¬
луслято и всяка започва с главна буква.
Лъже-Димитър, Псевдо-Дионисий, Псевдо-Кесарий
[Вж. и Слято писане, т. 53.1.1.]
76

Когато като подчинена основа в сложното съществително име е
използвано название на буква или самата буква, която е изписана, то
се пише полуслято.
алфа-стабилизатор, гама-лъч, ку-код; а-стабилизатор, у-лъч
[Вж. и Слято писане, т. 53.4.2.]
М 54.1.9.
Когато като подчинена основа в сложното съществително име е
използвана буква, представляваща съкращение на прилагателно име,
то се пише полуслято.
е-подпис, е-фактура, м-бизнес, м-сервиз (но: имейл, айпод)
[Вж. и Слято писане, т. 53.4.3.]
Полуслято се пишат сложни съществителни имена с равноправ¬
но отношение между изграждащите ги основи от типа главна осно¬
ва - главна основа (при нарицателните имена смисълът подсказва, че
между двете основи може да се вмъкне съюзът и). Към тях се отнасят
следните случаи:
I 54.2.
Сложни съществителни имена, образувани чрез свързването на
основите на две съществителни нарицателни или собствени (лични
и географски) имена.
зидаро-мазач, касиер-домакин, лозаро-винарство, плод-зеленчук,
план-програма, покупко-продажба, пренос-превоз, старт-финал,
товаро-разтоварач;
Ана-Мария, Жан-Жак, Иван-Александър, Иван-Страцимир,
Карл-Хайнц, Константин-Кирил, Мария-Десислава;
Андерсен-Нексъо, Иванова-Карапетрова, Жолио-Кюри, Неми-
рович-Данченко, Римски-Корсаков, Салтиков-Шчедрин;
Австро-Унгария, Асиро-Вавилония, Елзас-Лотарингия
■I 54.2.1.
Когато личните имена от този тип се пишат съкратено, дефисът
между буквите, които представляват отделните им части, се запазва.
Ж.-Ж. Русо, Р.-М. Рилке
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.3.]
■ II 54.2.2.
Не се пише дефис, когато втората съставка на собствените имена
е династично име.
Иван Асен, Иван Шишман
77

Ш 54.2.3.
Под влияние на чужди езици някои сложни остарели и съвре¬
менни географски имена по традиция се пишат слято.
Будапеща, Индокитай, Чехословакия
Прилагателни имена
Полуслято се пишат сложни прилагателни имена с неравноправ¬
но отношение между изграждащите ги основи от типа главна осно¬
ва - подчинена основа. Към тях се отнасят следните случаи:
■■ 54.3.
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетание на лично
и фамилно име или от съчетание на две равностойни собствени име¬
на (всяка съставка се пише с главна буква).
Димитър-Талева (творба), Йордан-Радичков (типаж), Радой-
Ралинова (епиграма)
[Вж. и Слято писане, т. 53.15.1.]
Бойл-Мариотов, Кант-Лапласов, Кирило-Методиев;
Асиро-Вавълюнски, Габровско-Севлиевски, Еленско-Твърдишки,
Златишко-Тетевенски, Рило-Родопски, Свищовско-Беленски
Mi 54.3.1.
Сложни прилагателни имена, образувани от собствени имена,
придружени от названия на титли и звания (всяка съставка се пише
с главна буква).
Бай-Ганьов (характер), Хаджи-Димитров (подвиг), Патриарх-
Евтимиево (дело), Поп-Минчова („Видрица“)
Ш 54.3.2.
Когато такива сложни прилагателни имена се използват като
названия на селища, те се пишат разделно.
Панайот Хитово, Тодор Икономово
[Вж. Разделно писане, т. 55.4.3.]
Hi 54.3.3.
Към тази група се отнасят и случаи, в които като първа част са
включени титли и звания, образуващи една смислова цялост със
собственото име.
Граф Игнатиево, Екзарх Антимово, Капитан Андреево, Отец
Паисиево, Цар Петрово
[Вж. Разделно писане, т. 55.4.3.]
78

Ш 54.4.
Когато като подчинена основа е използвана буква, сложната
дума се пише полуслято (а буквата обикновено е главна).
Г-образен, П-образен, Т-образен, V-образен, s-образен
Ш 54.5.
Когато като подчинена основа е използвана цифра.
5-годишен, 45-градусов, 105-килограмов
[Вж. и Слято писане, т. 53.16.1.]
Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, образувани
чрез свързването на две или повече качествени или относителни
прилагателни имена в равноправно отношение от типа главна осно¬
ва - главна основа (което позволява между тях да се вмъкне съюзът
и). Към тях се отнасят следните случаи:
Сложни прилагателни имена, образувани от основи на относи¬
телни и качествени прилагателни имена.
архитектурно-художествен, аудио-визуален, българско-гръцки, во¬
енно-патриотичен, героично-патриотичен, енергийно-суровинен,
звуково-буквен, инженерно-строителен, кожарско-обувен, кон¬
тролно-пропускателен, ловно-рибарски, максимално-минимален,
морално-етичен, музикално-хореографски, оперно-филхармоничен,
причинно-следствен, прогресивно-подоходен, санитарно-хигиенен,
социално-битов, стоково-паричен, търговско-промишлен, финан¬
сово-икономически, учебно-възпитателен;
бяло-зелено-червен, жълто-зелен, кисело-сладък, синьо-зелен, сту¬
дено-влажен, черно-бял;
бръснаро-фризъорски, българо-френски, газо-паров, историко-фи-
лологически, психо-физиологичен, субект-обектен, телеграфо-по-
щенски, физико-математически, химико-фармацевтичен
■■ 54.7.
Сложни прилагателни имена, образувани от две равностойни
собствени имена (всяка съставка се пише с главна буква).
Бойл-Мариотов, Кант-Лапласов, Кирило-Методиев;
Асиро-Вавилонски, Габровско-Севлиевски, Еленско-Твърдишки,
Златишко-Тетевенски, Рило-Родопски, Свищовско-Беленски
54.8.
Сложни прилагателни имена - фразеологизирани съчетания от
две качествени прилагателни имена без съединителна гласна, обра¬
79

зувани чрез повтаряне на едното прилагателно име или на неговата
основа, разширена с представки или наставки, или от основи с близ¬
ко или с противоположно значение.
важен-важен;
бит-пребит, немил-недраг, гол-голеничък, един-единствен,
ситен-дребен, щур-пощурял;
бял-червен, пиян-залян, син-зелен
Посочените сложни прилагателни имена променят и първата си
основа при образуването на граматичните форми за род и число.
важна-важна, голи-голенички, немили-недраги
Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от слож¬
ни съществителни имена, в които частите, използвани при изгражда¬
нето, са в равноправни смислови отношения.
зидаро-мазачески (от зидаро-мазач), пренос-превозен (от пре¬
нос-превоз}
Числителни имена
54.10. Сложни числителни имена, образувани от основите на две
числителни имена, с които се бележи приблизително количество.
пет-шест, десет-петнайсет, двайсет-трийсет, сто-двеста,
половин-един
— 54.10.1.
Когато числителните имена са изписани с цифри, между тях се
пише тире.
5-6 (години), 10-15 (крачки)
[Вж. Тире, т. 102.5.]
■■ 54.10.2.
Когато като първа основа в сложното числително име вместо
числителното един, което се подразбира, е използвано съществител¬
но име.
година-две, месец-два, час-два
80

Наречия
■I 54.11.
Сложни наречия, образувани чрез свързване на две наречия в
равноправно отношение помежду им.
бързо-бързо, веднъж-дваж, горе-долу, днес-утре, едва-едва,
живо-здраво, криво-ляво, лека-полека, напред-назад, насам-
натам, оттук-оттам,, сега-засега, тук-там
■I 54.12.
Фразеологизирани наречия, образувани чрез свързване на две
повелителни глаголни форми в равноправно отношение помежду им.
иди-дойди, кажи-речи
■ 54.12.1.
Сложни наречия като:
току-виж, току-речи, току-така.
■i 54.13.
Наречия и неопределителни местоимения, образувани с части¬
ците еди-, -годе, що-.
еди-как (си), еди-какво (си), еди-какъв (си), еди-кога (си), еди-кой
(си), еди-къде (си), еди-що (си);
току-що, що-годе
Междуметия
■II 54.14.
Сложни междуметия, образувани от две или повече равноправ¬
ни в смислово отношение междуметия.
бау-бау, бим-бам,, бим-бам-бум, бум-бум,, гу-гу, дрън-дрън, ква-
ква, куцук-куцук, мяу-мяу, мън-мън, пиф-пиф, пиф-паф-пуф, прас-
прас, тик-так, тинтири-минтири, хър-мър, чик-чирик, чук-чук:,
шушу-мушу, цигу-мигу;
ах-леле, де-гиди, ей-гиди, и-ха-ха, и-ху-ху, леле-мале, мале-мале,
у-ха-ха, ха-ха
Разделно писане
В българския език всички думи се пишат отделно една от друга.
Разделно се пишат и съставните думи и синтактичните съчетания
независимо от смисловото отношение между думите, от които са об¬
разувани -равноправно или неравноправно, и от мястото на отдел¬
ните думи една спрямо друга.
6. Правопис и пунктуация на българския език
81

Правописен интерес в това отношение представляват следните
случаи, при които съставните думи се пишат разделно:
■II 55.1.
Словосъчетания от две съществителни имена, при които първо¬
то може да се членува.
държава собственик, изложба панаир, концерт рецитал, кос¬
монавт изследовател, майстор зидар, мач реванш, страна
членка, съчинение разсъждение, художник модернист
Наименования с подчинени съставки от чужд произход, наложи¬
ли се като самостоятелни думи.
бизнес администрация, бинго зала, блок шрифт, боулинг цен¬
тър, гей клуб, гол линия, джаз концерт, допинг контрол, екшън
герой,, имейл съобщение, лифт карта, офис обзавеждане, паник
бутон,, паркинг място, пиар акция, риалити шоу, рок изпълни¬
тел,, ски състезание, соло изпълнител, тас кебап, тенис корт,
топ листа, фен клуб, фешън прическа, фолк певец, чейндж
бюро, шах турнир
[Вж. и Слято писане, т. 53.4.1.1.]
55.2.1.
Когато подчинената съставка не се е наложила като самостоя¬
телна дума, се препоръчва слято писане.
наркотрафикант, редколегия, хидробетон
[Вж. и Слято писане, т. 53.5.]
■II 55.2.2.
Съчетания от буквено съкращение и съществително име.
ЕКГ данни, ЕС лидер, МВР център, ОДС депутат, ТЕЦ бакте¬
рия, УКВ програма;
ВС гражданин, СО плейър, D J парти, CPS система, Н1У вирус,
ВАМ памет, SIM карта,, ТУ коментар, US посолство, У1Р зона
[Вж. и Слято писане, т. 53.5.2.]
•ИВ 55.3.
Съчетания от типа на:
водещ предаване, завеждащ отделение, командващ флота1
младши лейтенант, старши треньор, директор продукция, ръ¬
ководител движение, художник костюми
82

55.4.
Съставни собствени имена в следните случаи:
55.4.1.
Географски имена, образувани от прилагателно или числително
име и съществително собствено или нарицателно име.
Бели Осъм
Велико Търново
Горни Богров
Долна Митрополия
Заатна Пннгга
Нвва Загоаа
Стара Загора
Черни Осъм
Бели извор
Нвва пааар
Старо село
Горна баня
CdнaнвнaHння
Три кладенци
Две могили
Сънневв рряг
Черно море
Златни пясъци
Cнeднa гаpa
Широка лъка
Мало село
Cmанa лаaиннa
Към тази група се отнасят и названия на празници, образувани
но същия начин.
Нова година	Трети март	Шести септември
55.4.2.
Географски имена, включващи двусъставно име и определение
към него.
Голям Мечи връх	Ново Горско Косово
Горско Ново село	Стрелченска Луда Яна
Ш 55.4.3.
Названия на селища, които представляват сложни прилагателни
имена.
Иван Базово, Никола Козлево, Капитан Андреево, Отец Паиси-
ево
[Вж. и Полуслято писане, т. 54.3.2, 54.3.3.]
55.4.4.
Съставни собствени имена на лица, образувани от съществител¬
но нарицателно име като първа част и съществително собствено име.
Баба Вида, Баба Марта, Баба Меца, Баба Тонка, Бай Ганьо,
Бачо Киро, Дон Жуан, Дон Кихот, Дядо Коледа, Зайо Байо, Кра¬
ли Марко, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Отец Паисий, Поп Хари-
тон, Хаджи Димитър, Чичо Стоян
83

Когато имената на литературни герои се употребяват като нари¬
цателни имена, частите им се пишат слято, а цялата нова дума - с
малка буква.
донжуан, донкихот, байганьо
[Вж. Слято писане, т. 53.7.]
Чужди буквени съкращения, които се употребяват като собст¬
вени имена, в които чуждите имена на буквите се пишат с начална
главна буква.
Ай Ти Ти, О Ем Ви
[Вж. и Слято писане, т. 53.9.1.]
Разделно се пишат съчетания от наречие и прилагателно име
(причастие), когато не представляват смислово единство.
бавно прелитащ, зверски убит, изключително надарен, инте¬
лектуално наситен, национално отговорен, невинно оклеветен
[Вж. и Слято писане, т. 53.17.1.]
■I 55.7.
Разделно се пишат съставните числителни имена.
двайсет и пет, сто двайсет и пет, хиляда и триста, четирий-
сет и първият, седемдесет и шести,, деветдесет и девета
■i 55.7.1.
Когато съставното числително име е включено в съчетание,
всички думи в съчетанието се пишат разделно.
двайсет и пет годишнина (но: 25-годишнина)
[Вж. и Слято писане, т. 53.16.2; Полуслято писане, т. 54.5.]
■I 55.8.
Разделно се пишат съставните съюзи:
без да, въпреки че, за да, като да, като че, макар че, освен да,
освен дето, освен като, освен че, преди да, само че, след като,
стига да, сякаш че, щом като, тъй както, ако и да, ами че, а
пък:, и да.
84

Разделно се пишат изрази като:
от горе до долу, от къде на къде, от тук на там (но: от горе
надолу, от ляво надясно), от време на време, от край до край.
Особени случаи
По изключение полуслято се пишат по традиция някои чужди
думи и изрази под влияние на графическото им оформяне в съответ¬
ния език.
виз-а-ви, ноу-хау, па-дъо-дъо, прет-а-порте, тет-а-тет (но:
аламинут, анблок, анфас, априори, апропо, вабанк, дежавю,
инвитро, нонстоп, откутюр, парекселанс; де юре, де факто)
Ако при съчетания от две сложни съществителни имена с еднак¬
ва втора основа тази основа е изпусната при първото от тях, на нейно
място се пише малко тире (независимо от правописа на отделните
сложни съществителни имена - слято или полуслято).
авио- и ракетомоделисти, аеро- и хидродинамика, електро- и
мотокари, електро- и топлопроводимост, кино- и видеоклуб,
ръководител- и началник-производство, кино- и фотожурна-
листика, радио- и телепредаване, леко- и тежкоатлети
По същия начин се оформят и групи, съдържащи съществително
име и съчетание от прилагателно и съществително име, като същест¬
вителното, което е втора основа в сложното съществително име, е
изпуснато, но се подразбира.
радио- и телевизионно предаване
По същия начин се оформят и съчетания от две сложни прилага¬
телни имена с еднаква втора основа, ако в първото прилагателно име
тази основа е изпусната, но се подразбира.
високо- и среднопланински (слой), пет- и десетгодишен (пери¬
од), топло- и електропроводим (пласт), старо-, средно- и ново¬
български (език)
85

— 57.3.
Когато от разглежданите синтактични съчетания се образува
сложна дума, тя се пише полуслято поради равноправното отноше¬
ние между изграждащите я основи.
авто-мотоклуб, поп-фолкфест; песъкливо-глинестопочвен
Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателните име¬
на и наречията за образуване на тяхната сравнителна и превъзходна
степен.
по-тесен, най-тесен, по-широк, най-широк; по-тясно, най-тяс¬
но, по-широко, най-широко
Слято се пише частицата .по само в повече, срв. най-вече.
При съществителни имена, глаголи и съчетания с предлог час¬
тиците по и най се пишат отделно, като буквата за гласната [о] от
частицата по се пише със знак за ударение.
по прилягам, най прилягам; по харесвам, най харесвам;
по човек, най човек; по юнак, най юнак;
по към мене, пд на открито, най на меко
Удълженото произнасяне на отделна гласна или съгласна се от¬
белязва с повтаряне на буквата, написана слято, за да отговаря на
изговора.
ааа, беее, меее, мууу, пссст, ууу, яаа
Писане на отрицателните частици НЕ и НИ
Отрицателните частици не и ни се пишат слято или разделно
със следващата дума.
Отрицателната частица не се пише слято или разделно със след¬
ващата дума според следните правила:
■I 60.1.
Отрицателната частица не се пише слято с думи или форми, ко¬
ито не се употребяват без нея.
неведение, негодяй, немотия, ненавист, нередност,, невежа;
86

невзрачен, невинен, невръстен, невредим, неизбежен, неимове¬
рен , немарлив, неминуем, непоколебим;
негодувам, недей,, ненавиждам,, нехая
■В 60.1.1.
Когато отрицателната частица не е включена в състава на пред¬
ставката недо-, с която са образувани съществителни и прилагателни
имена или глаголи, тя се пише слято.
недоимък, недомислие, недомлъвки;
недодялан;
недовиждам, недолюбвам, недооценявам
Частицата не за отрицание се пише слято със следващата дума:
НВ 61.1.
Когато думата е съществително, прилагателно име или наречие
и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно
значение.
неистина, ненамеса, неприятел, несвяст, нещастие;
неверен, невнимателен, негласен, немирен, неръждаем;
неведнъж, невинаги;
невярно, негласно, ненапразно, неслучайно
Ш 61.1.1.
В единични случаи при някои съществителни имена, когато с
частицата не за отрицание се бележи различно значение, което се
подчертава и чрез логическо ударение върху нея, тя се свързва с ду¬
мата чрез дефис.
не-арийци, не-благородник, не-човек
61.2.
Когато думата е сегашно деятелно, минало свършено деятелно
или минало страдателно причастие и с отрицателната частица не се
образува нова дума с противоположно значение.
незнаещ, неможещ;
неузрял, неуспял;
невъзпитан, необут
Отрицателната частица не се пише отделно от следващата дума:
87

Когато е употребена самостоятелно или може да бъде отделена
от следващата дума.
Не, не ми е известно.
Идвал съм при теб не веднъж:, а три пъти.
■I 62.2.
Когато с нея не се получава ново, противоположно значение.
Посрещна ме не облечен за път, а с висока температура.
(Но: Той застана на вратата необлечен.)
ИВ 62.3.
Когато е употребена пред глаголи.
не виждам,, не говоря, не знам, не мога
■1 62.3.1.
Когато е употребена пред деепричастия и минали несвършени
деятелни причастия.
не говорейки, не желаейки, не можейки
не говорел, не желаел, не можел
■I 62.3.2.
Когато миналите свършени деятелни причастия са употребени
като сказуемо в изречението.
Селяните не могли сами да си разпределят земята.
Отрицателната частица ни се пише винаги слято в състава на
местоимения и наречия.
никак, никакъв, никога, никой, николко, никъде, ничий, нищо
Отрицателната частица ни се пише отделно от съществителните
и прилагателните имена, глаголите, деепричастията и миналите де¬
ятелни причастия.
ни брат,, ни сестра, ни риба, ни рак;
ни червен,, ни зелен;
ни вижда, ни чува;
ни говорейки, ни желаейки, ни можейки;
ни говорел, ни питал; ни чул, ни видял
88

ПРЕНАСЯНЕ НА ЧАСТИ ОТ ДУМИ НА НОВ РЕД
Пренасянето на части от думи в писмен текст се ръководи от из¬
искването да не се пречи на правилното смислово възприемане на
думите, когато се делят. Като най-удобно при деленето на думите
се приема скандирането. Съобразно с него се оформят различните
възможни и допустими начини за пренасяне на части от думи. По
традиция обаче се допуска запазване на целостта на отделните мор¬
феми в тях.
При пренасяне на части от думи се използва малко тире като
показател за прекъсване, за да не се породят двусмислици:
зелен-чук, само-лети, смел-чак, сто-личен, вълнени-ята, много¬
значително, много-странен, прав-див
При пренасяне на части от думи на нов ред важат следните пра¬
вила:
Буквата за съгласна между буквите за две гласни се пренася с
втората гласна.
вре-ме, по-давам, пре-дучилигцен (и: пред-училищен), ра-зиграя
(и: раз-играя), ви-со-чи-на/ви-сочина/висо-чина/височи-на, гра-
ди-на/гра-дина/гради-на, добри-ят, пъ-тят, чо-ве-кът
Щ| 65.2.
Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят
така, че поне една съгласна да остане с първата или с втората гласна.
ав-тор, гръм-на, иг-рая, пъл-зя, таб-ло, трав-ма, топ-че;
град-ски/градс-ки, джун-гла/джунг-ла, Мез-дра/Мезд-ра, под-
скажа/подс-кажа, пред-стои/предс-тои, яс-треб/яст-реб;
ръковод-ство/ръководс-ство/ръководст-во, тран-скрибирам/транс-
крибирам/транск-рибирам;
студен-тство/студент-ство/студентс-тво/студентст-во
Ж 65.2.1.
Буквите за две еднакви съгласни се разделят на горния и долния
ред.
кон-ник, непремен-но, плен-ник, под-дръжка (не: подд-ръжка);
пот-та, радост-та (не: радос-тта)
89

Яй 65.3.
Буквите за две съседни гласни в средисловие се пренасят, като
буквата поне за една гласна се пише на горния ред.
чи-ето/чие-то, те-ория/тео-рия, ко-ято/коя-то, асоци-ирам/
асоции-рам, пре-одолея/прео-долея, зо-ология/зоо-логия;
ко-операция, ко-ординация
Ш 65.4.
Когато стои между буква за гласна и съгласна, й винаги остава
при буквата за гласна на горния ред.
пой-на, зай-ка, пей-заж
Ш 65.4.1.
Когато й стои след буква за гласна и пред група от букви за съг¬
ласни, при него на горния ред остава поне една буква за съгласна.
достойн-ство/достойнс-тво/достойнст-во (не: достой-нство);
айс-берг (не: ай-сберг), майс-ки (не: май-ски)
Когато се намира между букви за две гласни, й се пренася с вто¬
рата гласна.
ра-йон, ма-йор, ма-йонеза, Пе-йов
rnil 65.6.
Едносрични думи не се делят и части от тях не се пренасят на
нов ред.
дол, зъб, връх,, клон,, пръст, сфинкс;
зад, над, пред
Ограничения на принципа на скандиране има в следните случаи:
Буквата за една гласна не се оставя сама нито на горния, нито на
долния ред.
ау-диенция (не: а-удиенция), Афри-ка (не: А-фрика), одо-брение
(не: о-добрение), уп-равник (не: у-правник), ира-ционален (не: и-
рационален), анор-мален (не: а-нормален);
вли-яе (не: влия-е), предприя-тие (не: предприяти-е), па-рии (не:
пари-и)
90

m 66.2.
Буквата за една съгласна не се оставя сама нито на горния, нито
на долния ред.
стро-ител/строи-тел (не: с-троител), ра-дост (не: радос-т)
Ш 66.3.
Когато буквосъчетанието дж бележи един звук, то не се разделя
и се пренася на долния ред.
бри-джор, джу-дже, су-джук, тен-джера, чорба-джия (но:
над-живея)
Ш 66.4.
Буквосъчетанието ьо винаги се пренася с буквата за предходна¬
та съгласна.
Бо-тьо (не: Бот-ьо), га-нъовщина (не: ган-ьовщина), суф-лъор
(не: суфл-ьор)
Инициалните съкращения не се пренасят.
БАН, ГАТТ, МОМН, ОПЕК;
БНБ, ВМРО, ЕООД, МВФ, НДК, СДВР;
МОСВ, ЦСКА;
НАТФИЗ, РИОКОЗ, САПАРД УНИЦЕФ, ФИФА, ЮНЕСКО
Препинателните знаци не се пишат в началото на реда с изклю¬
чение на кавичките, скобите и тирето.
Един гледа сватба, друг
-	брадва.
Дойдоха орли
-	черни, големи.
91

ЕЗИКОВИ СЪКРАЩЕНИЯ
Езиковите съкращения са два вида: графични и лексикални.
Графични съкращения
Графичните съкращения се употребяват само в писмен текст.
При четене се изговарят съответстващите им несъкратени думи и
изрази.
Съкращаването се извършва чрез запазване на началните букви,
чрез запазване само на съгласни или чрез запазване на букви от на¬
чалото и от края на думата.
Съкращаването чрез запазване на началните букви от думата
става по два начина:
Запазва се само първата буква от думата.
ч. - час; с. - село; м.р. -мъжки род; о. - остров, отец; х. - хижа,
хотел; Е. - Елисавета, А. - Антон, Ж. - Живко, Р. - Радослав
■I 69.2.
Запазват се няколко букви от началото на думата, като последна¬
та от тях винаги е съгласна.
зв. - ввателен (падеж); ср. - среден (род); м^. -много; бл. - блок;
пл. - планина, площад; чл. - член; вх. - вход;
Стр. - Страшимир, Кр. - Красимир, Вл. - Владимир, Дим. - Ди¬
митър, Ив. - Иван;
напр. - например, заб. - забележка, ап. - апартамент, изх. - из¬
ходящ;
ал. - алинея, кор. - кореспондент, ет. - етаж; обикн. - обикно¬
вено;
деят. - деятелен; зоол. - зоологически; геол. - геоложки, геоло¬
гически
Ш 69.3.
Не се допуска графично съкращаване, ако от думата след съкра¬
тената част остава само една буква или една сричка.
92

При съкращаването чрез съгласни се запазват всички или пове-
чето букви за съгласни.
млн. - милион, млрд. - милиард, лв. - лев, вж. - виж, нсв. - нес¬
вършен (вид на глагола), срв. - сравни, нпр. - непреходен (гла¬
гол), сз. - съюз
В отделни случаи при съкращаване се запазват букви от начало¬
то и от края на думата.
д-р - доктор, п-в - полуостров, з-д - завод;
у-ще - училище, с-ма - система, в-ние - въстание;
пр-во - правителство, пр-ще - пристанище;
в/у - върху, п/в - против
За графичните съкращения важат следните правила:
■I 72.1.
Графичните съкращения по т. 69 и 70 се отбелязват с точка.
м. - месец, ул. -улица, дн. - днешен, сб. - сборник, фиг. - фигура;
Б. - Борис, Божидар, Боряна
[Вж. Точка, т. 109.1.]
■■ 72.1.1.
Съкращенията на мерните единици от международната система
81 се изписват без точка и на кирилица, и на латиница.
м (т) - метър, л (I) - литър, кг (Kg) - килограм, км/ч (Кт/h) - ки¬
лометър в час, л/ч (l/h)-литър в час, В (V)- волт, Вт (IV) - ват,
мин (тт) - минута, сек (з) - секунда
■I 72.2.
Между съкращението и следващата съкратена или несъкратена
дума има шпация.
млн. лв, мн. др.;
П. Р. Славейков, П. К. Яворов
■■ 72.2.1.
Ако в едно словосъчетание са съкратени всички думи, се допус¬
ка между тях да няма шпация.
м. и м.р, ед. ч. и ед.ч, пр. Хр. и пр.Хр, д. т. н. и д.т.н, гл. ас.
и гл.ас, т. нар. и т.нар, и т. н. и и т.н.
93

Hi 723.
При съкращаване на сложни думи (със слято и полуслято писа¬
не) съкращението се оформя с точка и дефис между частите им.
зам.-кмет (заместник-кмет), пом.-началник (помощник-начал¬
ник);
ген-майор (генерал-майор), чл.-кор. (член-кореспондент);
лит.-крит. (литературнокритически), сев-изт. (североизточен);
сел-стоп. (селскостопански);
Ж.-Ж. Русо (Жан-Жак Русо), Ж.-Б. Молиер (Жан-Батист Моли-
ер)
[Вж. и Полуслято писане, т. 55.1.3, 55.2.1.]
■■ 72.4.
Графичните съкращения по т. 72.1. 1 се оформят с наклонена чер¬
та, без шпации или с дефис в зависимост от установената практика.
с/у - срещу, м-во - министерство
[Вж. и Наклонена черта, т. 117.3; Дефис, т. 114.7.]
Личните имена и някои други думи се съкращават по повече от
един начин.
3. и Здр. - Здравко; С. и Св. - Светла, Светлана, Светослав;
Е. и Ел. - Елисавета, Елена; Е. и Евг. - Евгения;
г. и гр. - град, г. и год. - година, с. и стр. - страница, в. и вр. -
връх;
б. а. и бел. авт. - бележка на автора, б. м. и бел.. моя - бележка
моя;
р-л и р-тел - ръководител, лейт. и л-т - лейтенант;
о. и о-в - остров, в. и в-к - вестник;
с/ка и с-ка - сметка
Графичните съкращения на думи и изрази на латиница запазват
оригиналния си вид.
P.S. - post зспрШт, NB и N.B. - поШ Ьепе, ор. сИ. - ориз сНаШт
и ореге сИао PhD и Ph.D. - РНИозорШае Doctor, е(с. - е1 се1ега,
vs. - уегзиз, ibid. - Ш1Вет, рр. -роптае
Съкращенията на някои думи са възможни само в определен
контекст:
94

« 75.1.
Личните и бащините имена се съкращават само ако са придру¬
жени от фамилно име.
Й. Христов, Ст. Игнатова, П. Чавдаров
75.2.
Думите господин, госпожа, госпожица, титлите, званията и
длъжностите се съкращават само пред фамилно име или пред съ¬
четание от лично име (съкратено или не) и фамилно име. Думите
господин и госпожа се съкращават и пред названия на длъжности.
г-н Драгомиров, г-жаЛ. Цветанова, г-цаДора Пенчева;
г-н/г-жо Директор;
арх. Петър Милчев, инж. Ст. Панайотов, проф.. Ковачев, гл. ас.
Николова, д-р Иван Йорданов
I 75.3.
Съществителните имена град, село, остров, полуостров, езеро1
планина, връх се съкращават само пред съответното собствено име.
гр. Русе, с. Угърчин, о. Света Елена, п-в Камчатка, в. Мусала
75.4.
Думите час, година, век., страница, лев, хиляда, милион, милиард
и мерните единици се съкращават само ако са придружени от изпи¬
сано с цифри числително име.
18 ч, 1878 год., XVIII в., с. 328, 50 лв.
200 хил, 50 млрд., 2 млн.
500 т и 500 м, 10 I и 10 л, 5 кт и 5 км, 25 Emin и 25 л/мин, 220 V
и 220 В
Думата месец се съкращава само ако е придружена от името на
месеца.
м. януари, м. ноември
Лексикални съкращения
Лексикалните съкращения се употребяват и в устната, и в писме¬
ната реч. Те представляват съкращения на изрази или сложни думи.
По начина на образуването си са два вида: инициални и групови.
Инициалните съкращения се образуват от:
95

■■ 76.1.
Първата буква на всяка самостойна дума в съкращавания израз
(съставно собствено име, номенклатурно название, устойчиво сло¬
восъчетание или термин); първите букви на самостойните думи и
първите букви на основите на сложните думи в съкращавания из¬
раз; първите букви на основите, образуващи съкращаваната слож¬
на дума.
СУ - Софийски университет, СЗО - Световна здравна орга¬
низация, ЕС - Европейски съюз, БНТ - Българска национална
телевизия, ДВ - Държавен вестник, ДДС - данък върху доба¬
вената стойност,, АД - акционерно дружество, АТЦ-автома¬
тична телефонна централа, БВП - брутен вътрешен продукт,
ООД - дружество с ограничена отговорност;
НПК - Наказателно-процесуален кодекс, ХДС - Християнде¬
мократически съюз, ВВС - Военновъздушни сили,, ССА - Сел¬
скостопанска академия, АЕЦ- атомна електроцентрала, НПК
- противопожарен кран;
ЕКГ-електрокардиограма, електрокардиологичен, АГ-ккуше-
ро-гинекологичен, тв - телевизионен, жп - железопътен
Първите букви на всички самостойни думи или основи на слож¬
ни думи и допълнителни букви от някои от тях, за да се избегне омо-
нимията.
ИМикБ - Институт по микробиология, и ИМБ - Институт
по молекулярна биология; МВнР - Министерство на външните
работи, и МВР - Министерство на вътрешните работи
Допуска се по традиция или за благозвучие в отделни инициал-
ни съкращения да се включат съюз и и буква от предлог.
НИИГИК - Научноизследователски институт по геодезия и
картография, ВиК - Водоснабдяване и канализация, АЖБО -
Асоциация „Жени без остеопороза“
При писане на инициални съкращения се спазват следните пра¬
вила:
■I 77.1.
Пишат се с главни букви, без точки и шпации между буквите.
БТС - Български туристически съюз, ПФК - Професионален
96

футболен клуб, ИК - Издателска къща, РИОКОЗ - Регионална
инспекция за опазване и контрол на общественото здраве;
ПТП — пътнотранспортно произшествие, ЖСК — жилищ¬
ностроителна кооперация, СПИН - синдром на придобита
имунна недостатъчност
Буквите, допълнително включени в инициално съкращение по
т. 76.2., са малки.
НСлС - Национална следствена служба,, МВнР - Министер¬
ство на външните работи, ИМет - Институт по металозна-
ние
Буквите от собственото име, които влизат в състава на инициал-
ни съкращения, не се поставят в кавички.
ДФЗ (Държавен фонд „Земеделие“), ДАНС (Държавна агенция
„Национална сигурност“), ОПРР (Оперативна програма „Реги¬
онално развитие“), ГДГРАО (Главна дирекция „Гражданска ре¬
гистрация и административно обслужване“)
ам 77.4.
По традиция следните инициални съкращения се пишат с малки
букви:
тв - телевизионен, жп - железопътен.
Инициалните съкращения не се пренасят.
■I 77.6.
Инициалните съкращения на латиница запазват правописните
особености на съответния език.
СЗМ (Сгоире Зрее1а1 МоЬПе), ЗМЗ (ЗНоП Мезза§е Зепнсе), СИ
(Сотрас! Ъ1зс), СРЗ (С1оЬа1 РозШотп§ Зуз1ет), РЯ (риЬНс
ге1аИопз), У1Р (уегу important регзоп), СУ (сигпси1ит \Иае),
ВМУУ (Вауепзске Мо1огеп Уегке)
Груповите съкращения (напр. медсестра, редколегия, спецчас-
ти) представляват сложни думи и се подчиняват на правилата за тях¬
ното писане.
[Вж. Слято писане, т. 53.5.]
7. Правопис и пунктуация на българския език
97

ПУНКТУАЦИЯ
Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата
за тяхната употреба. Функцията на пунктуацията е да осигури едноз¬
начно възприемане на писмения текст в съответствие с намеренията
на неговия автор. Основният принцип в българската пунктуация е
синтактичният. Малка част от пунктуационните правила се обусла¬
вят от смислови и интонационни особености на изречението.
Препинателните знаци служат за отделяне на синтактични и
смислови цялости в изречението и в текста. Различават се два вида
препинателни знаци: знаци за край на изречението и знаци вътре в
изречението. Знаците за край на изречението са: точка, въпросите¬
лен знак, удивителен знак и многоточие. Удивителният и въпроси¬
телният знак, както и многоточието могат да се използват и вътре в
изречението.
Знаците вътре в изречението са: запетая, точка и запетая, двое-
точие, тире, скоби и кавички. Скобите и кавичките са двойни знаци
и служат за ограждане както на думи и изрази в изречението, така и
на цели изречения и текстове.
Някои препинателни знаци имат непунктуационни функции и
специална употреба при графичното оформяне на текста.
Пунктуационни знаци
Запетая [,]
Пунктуационна употреба на запетаята
Запетаята служи за отделяне на синтактични и смислови ця¬
лости в простото и в сложното изречение.
Запетая в простото изречение
В простото изречение запетаята служи за отделяне на еднородни
и на обособени части на изречението, на вметнати думи и изрази,
обръщения, междуметия, частици, както и на присъединителни кон¬
струкции.
98

Еднородни части.
Безсъюзно свързаните еднородни части винаги се отделят със
запетая.
Структурата, организацията, условията, програмите за обу¬
чение и финансирането се определят с наредба на Висшия адво¬
катски съвет.
Носът, очите, мозъкът го боляха непоносимо.
Право на безплатна храна имат управителят, домакинът, гот¬
вачите и общите работници по щата на стола.
Утре ще получите столове, бюра, компютри.
Ж 79.2.
Съюзно свързаните еднородни части се отделят със запетая с
изключение на случая, описан в т. 79.3.1.
Той не изглеждаше сърдит, а обезпокоен.
Той беше стар, но силен човек.
За този инцидент отговорност носят не децата, ами родите¬
лите.
Там не се виждаше вече сивозеленикавата униформа, нито мур¬
гавото му лице.
Името, както и графичният знак са регистрирани в Патент¬
ното ведомство.
За тази работа се изисква колкото сила, толкова и смелост.
С жалбата може да се оспори както законосъобразността,
така и целесъобразността на административния акт.
Копърът е не само подправка, но и лекарство.
Ще си купя и рокля, и обувки, и чанта за сватб)ата.
Можем да се видим или в понеделник, или във вторник, или в
сряда.
Божура не усети ни злорадство, ни съжаление.
Билял се притискаше ту о единия, ту о другия стражар.
■II 79.3.
За еднородни части, свързани с еднократно употребени съюзи и
и или, са в сила следните правила:
.HI 79.3.1.
Не се отделят със запетая две еднородни части, които са непос¬
редствено свързани със съюзите и и или.
99

Юридическите лица и едноличните търговци носят граждан¬
ска отговорност за нарушаването на права по този закон.
Спомних си за светския живот и за младостта си.
Понякога Радко оставаше у дома за обяд или вечеря.
Членовете на междуведомствения съвет участват в работа¬
та на съвета лично или чрез упълномощено лице.
Облагата не подлежи на връщане или възстановяване.
■В 793.2.
Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата ед¬
нородна част следва обособена част.
Към уведомлението се прилагат документи, удостоверяващи
промяната, и документ за платена такса за вписване на нас¬
тъпили промени.
При липса на свидетели, присъствали при извършването на на¬
рушението, или при невъзможност за съставяне на акт в тяхно
присъствие актът се съставя в присъствието на двама други
свидетели.
■i 7933.
Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата ед¬
нородна част следва вметнат израз, изискващ отделяне със запетаи.
Синът ми, от една страна, и майка ми, от друга страна, пос¬
тоянно ме настройваха срещу Младен.
[За употреба на запетая при вметнати думи и изрази вж. т. 81.1.]
■I 793.4.
Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата ед¬
нородна част следва обръщение.
Донеси ми якето, мамо, ши някакъв пуловер за довечера.
■1 793.5.
Пише се запетая пред съюза или, когато е втора съставка от
двойните съюзи ли - ши, дали - ши.
Имот ли искаме, ши къщи?
Луд ли е, или пиян нещастният?
Дали е принцът мой тъмноок, или синеок?
[За употреба на точка и запетая при еднородни части вж. т. 97.1.]
100

80.
Обособени части.
Обособените части на изречението, въведени безсъюзно, се от¬
делят със запетая от останалите части на изречението.
Изморена от пристъпите на въображението си, тя заспа при¬
зори.
Отец Ередиа пишеше нещо на масата, отрупана с много книжа.
Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в
брака.
Иван, новият ни колега, се справяше добре с работата.
А долу,, в долината, виждате ли каква млечна пелена се разстила?
Тогава полковникът избяга с жена си тук, в старата колиба.
Днес, 15.09.2010 г, се проведе заседание със следния дневенред.
И тогава, в това мълчание, всички чуха тропот на конски копита.
Мислейки за предстоящото заседание на Управителния съвет
на банката, Заимов неусетно извървя разстоянието от универ¬
ситета до бившия царски дворец.
Аз се долепих до гърба на баща си, превеждайки му шепнешком
думите на хана.
[За употреба на тире вж. т. 102.3; за употреба на скоби вж. т.
100.1.]
Ш 80.2.
Обособените части на изречението, въведени с макар и, сиреч,
г.е., или (в значение на т.е., сиреч), като и др., се отделят със запетая
от останалите части на изречението.
Днешният ден, макар и обикновен делничен ден,, беше великолепен.
Александър II бил женен за лелята на принц Александър - Ма¬
рия фон Хесен, сиреч за сестрата на баща му.
Съдът се произнася единствено върху конкретно дело, т.е. вър¬
ху конкретно обвинение.
Лаокоон, или за отношението на изкуството към действител¬
ността.
Гласните струни, или гласилките, представляват две мускулни
ленти вътре в ларинкса.
Ние, като истински професионалисти, не сме съгласни с тако¬
ва решение.
Някои страни, като България и Русия, отхвърлиха предложени¬
ето.
101

[За употреба на тире вж. т. 102.3; за употреба на скоби вж. т.
100.1.]
ЯК 80.3.
Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разполо¬
жена непосредствено след него обособена част.
И уверен в късмета си, Христо отказал да се застрахова.
Но тръгвайки на такъв тежък преход през зимата, рискуваш
живота си.
[За употреба на тире вж. т. 102.3.2.]
Вметнати думи и изрази.
Вметнатите думи и изрази се делят на две групи според своето
пунктуационно оформяне:
^С/с^^петаи се отделят вметнатите думи и изрази, които в други
случаи могат да функционират като части на изречението. Такива са
от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, обратно, на¬
против, изглежда, да речем, да кажем, значи, разбира се, между
другото, естествено, за съжаление, честно казано, казано по друг
начин и др.
Ти, изглежда, си прав. (Срв.: Тя изглежда чудесно в новата си
рокля.)
Той, разбира се, не постъпи правилно. (Срв.: Разбира се добре с
колегите си.)
Ти, значи, приемаш предложението ми. (Срв.: Твоето предло¬
жение значи много за мен.)
Учените, обратно, не приемат тази хипотеза. (Срв.: Ключът
се завърта обратно на часовниковата стрелка.)
Приятелите ти, да кажем,, ще те подкрепят. (Срв.: Нека да
кажем истината на майка ти.)
Мария, естествено, е руса. (Срв.: Мария е естествено руса.)
[За употреба на тире вж. т. 102.4; за употреба на скоби вж. т.
100.1.]
ЯН 81.1.1.
Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разполо¬
жен непосредствено след него вметнат израз, който изисква отделя¬
не със запетаи.
102

Аз, от една страна, приемам аргументите ти, но от друга
страна. не изцяло.
Тази книга е, първо, доста информативна, второ, увлекателно
написана и трето, много добре преведена.
Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват
само като вметнати в изречението. Такива са: всъщност, впрочем,
може би, наистина, според мене, обаче, например, действително,
по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш,
в края на краищата и др.
Какво правеше наистина в горичката всеки ден?
Както впрочем е било винаги през мрачните и убийствени за
теб двайсет години от нашия съвместен живот.
Учениците от трети клас например доста добре се справиха
със задачите.
Нищо подобно обаче не заплашва творбата на писателката.
Всъщност твоето мнение ми повлия най-много.
Директорът вероятно греши в преценката си за работата ти.
Ние действително се постарахме.
Обръщенията се отделят със запетаи от останалата част на из¬
речението.
Господа управници, защо компрометирахте тази чудесна линия?
Идете си, момчета.
Нека те пази Христос, сине!
Кажи,, брате, имената.
Мили колеги,, скъпи гости, добре дошли на днешното тържес¬
тво.
Уважаеми господин Иванов, моля да ми разрешите да взема ду¬
мата.
Защо си толкова лош бе, Иване?
А бе, брате, все тия пусти избори са причината.
■I 82.1.
Когато след обръщението има частица, запетаята се пише след
частицата.
Иване бе, престани!
Със запетая се отделят междуметията, някои частици с емоци¬
онален характер и частиците да и не, когато се отнасят към цялото
103

изречение, както и частиците а и нали, когато с тях завършва изре¬
чението.
Ах, сладка е смъртта за отечеството!
Ии, вярно!
Ох, мамо, боли ме главата.
О, бесило славно!
Голямо слънце, брей!
Ей, колко ме е яд!
Е, сега какво ще правиш?
Да, съгласен съм с вас.
Не, не е така.
На колко си години, а?
Огнян Иванов е също член на Борда на директорите, нали?
Присъединителните конструкции се отделят със запетая.
Тя се разсърди, и с право.
Постигнахте успех, и то какъв:.
Отговорих на въпросите, при това бързо.
Ще се справим със задачата, плюс това в срок..
[За употреба на тире вж. т. 102.11.]
Запетая в сложното изречение
В сложното изречение запетаята служи за отделяне на простите
изречения в състава му.
Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложното
винаги се отделят със запетая.
Нещо се повдигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му
се премрежиха.
Небето бе грабило много, бе се преситило от влага...
Вземи трамвай № 65, слез на площада на катедралата, завий
надясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави
на мира стъпалата, вземи паричката, купи си дъвка.
Простите изречения в състава на сложното, свързани със съюзи
и съюзни думи, се отделят със запетая с изключение на случаите в т.
88.1, 88.3,88.4,89.1,89.3,90, 911,92.
104

Селяните от хармана казаха, че при големи бури реката изпъл¬
ва моста чак до сводовете.
Три четвърти от Земята е покрита с вода., а 97 % от тази вода
са съсредоточени в океаните.
Ръцете на непознатия бяха загрубели, но погледът му издаваше
достойнството на образован човек:.
Пускането от ареста не означава невинен, нито задържането
означава виновен.
Министърът нито отрече, нито потвърди информацията.
Беше ли произнесъл някой тези думи,, или жената сама ги бе
пошушнала на себе си?
Преди да бъде изобретена печатарската машина, книгите били
преписвани на ръка.
Очите на много животни съдържат слой кристално вещество,
което отразява светлината.
Стенографията е начин за бързо писане, при който думите са
заместени от прости чертички и символи.
Мястото оставаше скрито, тъй като черничевите дървета го
прикриваха отвред.
Но колкото по-силно я завладяваха спомените, толкова по-
голям ставаше хаосът в душата й.
Всичко това се прави, за да се осигури нормално функциониране
на системата.
Да се влиза в сградата след 22.00 ч, е възможно само с пропуск.
Каква ще бъде почивката Ви, зависи най-вече от Вас самите.
Имате право на пълно обезщетение, при положение че сте се
осигурявали предходните 12 месеца.
При условие че ни станете абонат., ще ползвате изгодни промоции.
Разказвам всичко това, по причина че очаквам подкрепа от теб.
Приятели са, които винаги ще ти протегнат ръка.
Когато просто изречение е разположено между частите на друго
просто изречение, със запетая се отделят и началото, и краят му с
изключение на случаите в т. 88.2, 89.2.
Българите, които подлежат на здравно осигуряване в друга
страна от ЕС, не дължат вноски у нас.
В наши дни,, когато само за мигове получаваме необходимата
информация от екрана на компютъра, забравяме за всичко нао¬
коло при досега с една доверчива човка или лапичка.
Мисълта, че е сама с непознат мъж, отново я прониза.
105

Всички, парцелите на които са отчуждени по този закон, имат
право на обезщетение.
Всеки, когато е спокоен и уравновесен, мисли по-трезво.
За прости изречения, свързани със съюз да в рамките на сложно¬
то изречение, са в сила следните правила:
Ж 88.1.
Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто из¬
речение е въведено със съюза да.
Не е лесно да признаеш вината си.
Милен не им позволи да влязат.
Флиртът на Зара беше просто ексцентрично и невинно хрумва¬
не да се разсее един уморен човек..
[За употреба на тире вж. т. 102.8.]
■В 88.2.
Когато да-изречение е разположено между частите на друго
просто изречение, краят на дд-изречението се отделя със запетая.
Необходимостта да се осигурят надеждни средства за обмен
на информация, изисква разработване на нови продукти.
Ш 88.3.
Не се отделят със запетая непосредствено следващи едно след
друго да-изречения, когато всяко следващо пояснява предходното.
Мария дойде да моли началника да назначи мъжа й да пази
склада.
При поредица от да-изречения, поясняващи едно и също просто
изречение и разположени след него, няма запетая само пред първото
дй-изречение.
После се наложи дни наред да ходя, да моля, да настоявам.
Сега Моника мечтае един ден отново да стъпи на крака, да
бяга,, да танцува.
Ж 88.5.
Когато между две прости изречения, свързани със съюза да, е
разположено друго просто изречение, пред да-изречението се поста¬
вя запетая.
Казах на всички, които срещнах, да дойдат на събранието.
Ирина предложи на експерта, ако иска, да я придружи на острова.
106

HI 88.6.
Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза да,
завършва с обособена част, пред Дя-изречението се поставя запетая.
Чух един познат, присъствал на срещата вчера, да разказва
странни неща.
М 88.7.
Когато първото от две прости изречения, свързани с да, завърш¬
ва с вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред да-изречението
се поставя запетая.
Ангел не приел, естествено, да върши черната работа.
ЖШ 88.8.
Когато първото от две прости изречения, свързани с да, завърш¬
ва с обръщение, пред да-изречението се пише запетая.
Елена те моли, Яворе, да й помогнеш.
Ml 88.9.
Когато бя-изречение се намира пред пояснявано от него изрече¬
ние, двете изречения се отделят със запетая.
Да те обичам, аз копнея.
Да сте много щастливи, ви желаем!
За прости изречения, свързани с въпросителна дума в рамките
на сложното изречение, са в сила следните правила:
Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто из¬
речение е въведено с въпросителна дума и пояснява смисъла на пред¬
ходното изречение.
Никой не казва колко още ще продължи кризата.
Не е ясно кой е идвал.
Посочете къде се подават жалби.
Помисли как ще живееш оттук нататък.
Питайте каква е цената.
Чудя се кой ли ще е следващият...
Дълго се колебахме кого да изберем,.
Не знаем дали вървим в правилната посока.
Разбрахте ли кога тръгваме?
107

Когато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е раз¬
положено между частите на друго просто изречение, със запетая се
отделя краят му.
Любопитството кой е в стаята с Ирина, не ми даваше покой.
Въпросът кога ще започне пенсионната реформа, е от същест¬
вено значение за действията на синдикатите.
При поредица от прости изречения, въведени с въпросителни
думи и разположени след пояснявано от тях просто изречение, няма
запетая само пред първото въведено с въпросителна дума изречение.
Много късно осъзнахме къде са грешките ни, как да ги коригира¬
ме, колко висока е цената им.
■I 89.4.
Когато между две прости изречения, свързани с въпросител¬
на дума, е разположено друго просто изречение, пред въведеното с
въпросителна дума изречение се поставя запетая.
Чудех се, докато вървях:, кой ли е бил този странен непознат.
Антония се питаше, ако Мишо й звънне, дали да го покани на
среща.
НИ 89.5.
Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросител¬
на дума, завършва с обособена част, пред въведеното с въпросителна
дума изречение се поставя запетая.
Попитах мъжа, седящ до мене, кога е започнала презентация-
та.
НН 89.6.
Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросител¬
на дума, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред
въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая.
Не съм разбрсш, значи, къде са се приютили влюбените гълъбче¬
та.
Когато първото от две прости изречения, свързани с въпроси¬
телна дума, завършва с обръщение, пред въведеното с въпросителна
дума изречение се поставя запетая.
Разбра ли сега:, Янче, как се става депутат?
108

Mi 89.8.
Пише се запетая между две прости изречения, ако второто из¬
речение съдържа въпросителна дума и смисълът му се пояснява от
предходното изречение.
Ако не съм аз, кой ще ти помогне?
Когато Марин се върне,, Нина ще бъде ли вкъщи?
Които винаги роптаят, защо сега мълчат?
М 89.9.
Когато въведеното с въпросителна дума изречение се намира пред
поясняваното от него изречение, двете изречения се отделят със запетая.
Кой ще е следващият, аз не мога да гадая.
Кога ще настъпи очакваното оживление в икономиката, екс¬
пертите не казват.
Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза
или съюзната дума, въвеждащи второто изречение, стои отрицател¬
ната частица не или уточняваща дума или израз (даже, дори, дълго,
едва, единствено, именно, много, малко, поне, само, тъкмо, чак,
твърде дълго, твърде скоро, чак когато, именно защото и под.).
Визите за членове на семействата на граждани на ЕС се из¬
дават безплатно единствено когато въпросните членове на
семейство пътуват в държавата членка домакин като придру¬
жители на гражданина на Съюза в тази страна.
Младите шофьори катастрофират по-често не защото ня¬
мат опит зад волана, а заради самонадеяност.
Георгиева отказала на предложението на Борисов малко преди
да бъде оповестен съставът на новото правителство.
Боли ме не защото изгубих теб, а защото изгубих целия свят.
За прости изречения, свързани с еднократно употребени съюзи и
и или в рамките на сложното изречение, са в сила следните правила:
Не се отделят със запетая две прости изречения, непосредствено
свързани със съюзите и и или.
Лазурът на небето потъмня и в сухата обилна светлина се про¬
мъкна нещо болезнено и неспокойно.
Очевидно не разбираше смисъла на разговора или искаше да го
промени.
109

Когато между две прости изречения, свързани със съюзите и или
или, е разположено друго просто изречение, което пояснява първото
изречение, пред и, или се поставя запетая.
Но тя знаеше, че той пак щеше да дойде, и това я изпълваше с
радостна тревога.
Ася се изправила до момчето, което стояло до нея,, и погледнала
предизвикателно.
Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите
и, или, завършва с обособена част, пред и, или се пише запетая.
Жената не слушаше, унесена в мислите си, и затова пропусна
важното съобщение.
Цяла вечер Ангел говореше, отметнал артистично глава назад,
или се смееше на вицовете на приятелите си.
Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите
и, или, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая, пред
и, или се пише запетая.
Ние закъсняхме, разбира се, и изпуснахме началото на пиесата.
Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите
и, или, завършва с обръщение, пред и, или се пише запетая.
Отивай, Мария, и не се бой!
Обадете ми се, деца,, ши ми пуснете имейл.
Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е
въведено с относително местоимение и пояснява сказуемото от пър¬
вото просто изречение.
И стана каквото стана!
Посочете който искате човек тук!
Взех каквото ми попадна пред очите в първия миг.
Ще се срещам с когото си искам.
Не яжте каквото Ви падне.
Учи колкото можеш.
Дадох на Иван каквото искаше.
110

Не се пише запетая между два съюза, които следват непосред¬
ствено един след друг и въвеждат различни прости изречения, при
условие че първият съюз е неударен и едносричен.
Снощи дълго звънях, но като не ми отворихте, си тръгнах.
Предложете им, а ако не се съгласят, ги изпратете при мен.
В този миг си мислех, че ако всички разберат, с мен е свършено.
[За употреба на тире вж. т. 102.10.]
■В 93.1.
Ако първият от двата съюза е многосричен, съюзите се разделят
със запетая.
Не съм съгласен, понеже, ако поставим нещата на друга плос¬
кост, губещите ще станат печеливши.
Не се пише запетая между неударен едносричен съюз и разполо¬
жена непосредствено след него обособена част.
Не го виним, че мислейки за себе си, е сторил това.
Енчо понечи да се възпротиви, но осъзнал безсмислието на своя
протест,, отпусна ръце.
Двете жени бързаха да ушият роклята в тоя следобед и погъл¬
нати в работа, малко разговаряха.
ШИ 94.1.
Многосричен съюз и разположена непосредствено след него
обособена част се отделят със запетая.
Врабчето весело подскачало, докато, скрита в шубраците,
котката го дебнела...
Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разполо¬
жен непосредствено след него вметнат израз, който изисква отделя¬
не със запетая и с който започва второто изречение.
От една страна, хората обичат водачите си, но от друга
страна, ги ненавиждат.
Многосричен съюз и разположен непосредствено след него вмет¬
нат израз, който изисква отделяне със запетая и е който започва вто¬
рото изречение, се отделят със запетая.
Плувайте, когато, разбира се, Ви остане време.
111

Непунктуационна употреба на запетаята
Като знак с непунктуационна функция запетаята се използва в
следните случаи:
■■ 96.1.
За отделяне на изрази за място и време в безглаголни изречения.
Един часа след полунощ, сряда, 13 септември 1922 година.
Прага, 10 август 1969 г.
София, 2010 г.
28 септември, Варна
За отделяне на часовете от минутите и на минутите от секунди¬
те.
10,15 ч.
16,20,35 ч.
[За употреба на двоеточие вж. т. 99.3]
I 96.3.
За отделяне на цяло число от дробната част в десетични дроби.
25,06
1,5%
20,50 лв.
36,6° С
[За употреба на точка вж. т. 109.2.]
Точка и запетая [;]
Знакът точка и запетая се използва за отделяне на относител¬
но по-големи и по-самостоятелни синтактично-смислови цялости в
рамките на простото и сложното изречение. Той е знак за по-силно
отделяне от запетаята и за по-слабо отделяне от точката.
Точка и запетая се пише в следните случаи:
В простото изречение за отделяне на разширени еднородни час¬
ти, в рамките на които вече са употребени запетаи.
112

Там от върха ще видиш надалеко и нашироко други долини и
планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македо¬
ния; върховете светогорски, зад тях - Бяло море.
Той има ръст повече висок., отколкото среден; очи тъмноси¬
ви,, проницателни, в постоянно движение и често с поглед иро¬
ничен [...]
В сложното изречение:
■I 97.2.1.
За отделяне на смислово по-самостоятелни прости изречения
или на група от изречения в състава на сложното, в които вече е из¬
ползвана запетая, независимо дали тези изречения са свързани по¬
между си безсъюзно, или със съюзи.
Едва по-късно, уморена и разнежена, тя се отпусна върху меки¬
те вълни; те я люлееха плавно, повдигаха я или я спускаха надо¬
лу, но толкова леко и приятно, че ако затвореше очи, можеше
да почне да сънува.
Въздухът звънтеше от птичи гласове; миризми и благоухания
пролетни опиваха гърдите.
Приготовленията му възбудиха моето любопитство; пък и раз¬
брах, че искаше да се заеме с това начинание, за да забрави
събитията, които ни потискаха; рекох си, че ако му помогна да
забрави, ще забравя и аз.
Престижът му ежеминутно растеше; при това и хората от
близкото му обкръжение непрекъснато агитираха в негова пол¬
за.
Мнозинството знае, че законите са полезни; но малко от хора¬
та съзнават последствията от неспазването им.
В главата му царяха бъркотия и смут; но като видя веселието,
обхванало хората, постепенно се успокои и мислите му се про¬
ясниха.
Ж 97.2.2.
За отделяне на паралелни по строеж изречения в рамките на
сложното изречение.
Той машинално поемаше всяка ръка, която му се подаваше; вся¬
ка наздравица, която му се правеше; всяка чаша, която му се
поднасяше.
8. Правопис и пунктуация на българския език
113

Когато вятърът подухне от юг; когато коритата на реките
преливат от пълноводие; когато птиците долитат от топли¬
те южни страни - тогава пролетта е дошла.
I 97.3.
При изреждане:
« 97.3.1.
При изреждане на изрази или на цели изречения, които следват
след изречение е обобщаващо значение.
Главният учител има специфични задължения: планира и ко¬
ординира методическата работа с учителите; участва в ор¬
ганизирането и провеждането на външното оценяване в учи¬
лището; обобщава и анализира резултатите от изпитите за
входно и изходно равнище; консултира учителите и старшите
учители; организира и координира обмяната на добри практи¬
ки в училище и др.
■i 97.3.2.
При изреждане в рубрики за отделяне на неголеми, свързани по
смисъл изрази, когато започват с малка буква.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.4.1, 125.4.4.]
Двоеточие [:]
Двоеточието е знак за въвеждане на текст, който допълва или
конкретизира казаното в предходната част от изречението.
Пунктуационна употреба на двоеточието
Като знак с пунктуационна функция двоеточието се употребява
в следните случаи:
■R 98.1
За въвеждане на уточнения, допълнителни сведения или указа¬
ния.
Срок за изпълнение: 1.01.2008 - 31.12.2010 г.
Начин на финансиране: бюджетна субсидия
Националност: българин
Въздържали се: 7
Годно до: 01.2012 г.
114

Сума: 2,80 лв.
Тел.: 235 22 76
С8М: 0874 522 781
Имейл: s1avis1(C&bv.bg
Получател: П. Петров
Редактор: В. Василева
Рецензент: Р Иванов
Изготвил: М. Антонова
Директор:	/подпис/.

/Ив. Иванов/
С уважение: /подпис/.

Поздрави: Румен
Ш1 98.1.1.
Двоеточие не се употребява, когато уточнението или допълни¬
телното сведение е разграничено графично или е разположено на
отделен ред (в заглавни страници, библиографски карета, афиши,
обяви, надписи на филми, телевизионни предавания и под.).
Преводач Д. ДИМИТРОВ
Диригент ЕМИЛ ТАБАКОВ
Технически редактор Правда Глогинска
Сценарист
Г. Мишев
Художник
Хр. Златанов
Ш 98.2.
Двоеточие се пише при изброяване в следните случаи:
Ш1 98.2.1.
При изброяване след обобщаващи думи или изрази.
Банката предлага следните допълнителни услуги: издаване на
банкови чекове, продажба и осребряване на всички видове път¬
нически чекове, инкасиране на поименни чекове.
Той искаше да си отговори на няколко въпроса: кой ще е в със¬
тояние да извърши такъв мащабен проект, какви средства ще
бъдат необходими, в какъв срок сградата ще може да бъде за¬
вършена.
[За употреба на тире вж. т. 102.5.]
115

Ml 98.2.1.1.
Допуска се да се пише двоеточие и когато изброяването не е
въведено с обобщаваща дума или израз.
Всяка филмирана таблетка съдържа лактоза, микрокристал-
на целулоза, царевично нишесте, талк, титаниев диоксид. (И:
Всяка филмирана таблетка съдържа: лактоза, микрокристал-
на целулоза, царевично нишесте, талк, титаниев диоксид.)
Магазинът е специализиран в продажбата на масла, смазки,
антифриз, добавки за двигатели и др. (И: Магазинът е специ¬
ализиран в продажбата на: масла, смазки, антифриз, добавки
за двигатели и др.)
Отвън,, дето водата се бие в яките каменни стълбове, той из¬
дялал от камък лъв, орел, жена, цветя и плодове. (И: Отвън,
дето водата се бие в яките каменни стълбове, той издялал от
камък: лъв, орел, жена, цветя и плодове.)
Ш 98.2.2.
Двоеточие се пише при изброяване в рубрики (със или без обоб¬
щаваща дума или израз).
Наред с общообразователните дисциплини се изучават и след¬
ните специални технически дисциплини:
-	техническа механика
-	електрически машини и апарати
-	технически средства за автоматизация
-	теория на автоматичното регулиране
-	автоматизация и управление на производството.
Всяка филмирана таблетка съдържа: а) лактоза, б) микро-
кристална целулоза, в) царевично нишесте, г) талк, д) титани¬
ев диоксид.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.3.]
Двоеточие се пише между две прости изречения в състава на
сложното, когато първото от тях има обобщаващ характер, а второто
го конкретизира.
Накрая оставаше да реши само едно нещо: как да се прибере
възможно най-бързо.
Всички тези катаклизми водят до следния важен извод: да пре¬
разгледаме отношението си към природата.
Нещата тръгнаха съвсем наопаки: вместо мир започна война.
Изкуството познава и не може да не познава правила: те обаче
116

са гъвкави и променливи, винаги готови да отстъпят място на
други, които по-добре ще изразяват неговата природа.
Паскал не само напълно съзнателно използва оръжието на сме¬
ха, но и сам го обосновава теоретически: само насмешка заслу¬
жават предметите, които сами възбуждат смях:.
[За употреба на тире вж. т. 102.8.]
Двоеточие се пише между две прости изречения в сложното в
причинно-следствена връзка, когато е пропуснат съюзът между тях.
Познавам го добре: той е мой стар приятел. (Срв.: Познавам го
добре, тъй като той е мой стар приятел.)
От читалището дойдоха хора: търсеха съдействие. (Срв.: От
читалището дойдоха хора, понеже търсеха съдействие.)
Децата трябва да спортуват: спортът създава навици и дис¬
циплинира. (Срв.: Децата трябва да спортуват, защото спор¬
тът създава навици и дисциплинира.)
[За употреба на тире вж. т. 102.9.]
■I 98.5.
Двоеточие се пише при въвеждане на пряка реч, когато е разпо¬
ложена след авторовата реч.
Накрая тя се усмихна и промълви:
- Вече разбрах всичко.
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.2.1.]
■II 98.6.
Двоеточие се пише при въвеждане на полупряка реч, когато е
включена в авторовото изречение.
Тази вежливост бай Ганьо я пуща със сметка: хем ще предраз¬
положи трегера към себе си, хем ще му покаже, че не е някой
голям и богат човек., та да не мисли онзи да го оскубе.
[Вж. Оформяне на текст с полупряка реч, т. 132.3.]
■I 98.7.
Двоеточие се пише при въвеждане на цитат, когато авторовото
изречение съдържа дума или израз, който препраща към цитата.
При основаването на Българското книжовно дружество Васил
Друмев казва: „Без помощта на науката един народ никога не
би достигнал да има значение за цялото човечество “
117

В писмо от 1597г. Галилей пише: „Прочетох Вашето съчинение с
голямо удоволствие. Аз съм отдавна на страната на Коперник °
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.4.1.]
Ю 98.7.1.
Двоеточие не се пише, ако в авторовото изречение няма дума
или израз, който да въвежда цитата.
Творческата фантазия на Боян Пенев с неумолима, естествена
сила се превръща в „ игра на духа“
Гьоте с убеденост защитава универсалистката идея за обеди¬
нението, твърдейки, че „ времето на националната литерату¬
ра отмина“
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.4.2.]
Ш 98.7.2.
Двоеточие не се пише, когато се цитира отделна дума или сло¬
восъчетание.
Ученият нарича това състояние на аза „ неопсихика“
В своята трилогия Иван Хаджийски нарича селянина „емиг¬
рант в града“
Непунктуационна употреба на двоеточието
Като знак с непунктуационна функция двоеточието се използва
в следните случаи:
При означаване на числов резултат от състезание.
Срещата завърши наравно - 3:3.
Националите ни отстъпиха с 65:87.
За означаване на съотношение между величини.
мащаб 1:2 500 000
риск 1:5000
Н 99.2.
За означаване на време.
10:25 ч., 15:07:00
[За употреба на запетая вж. т. 96.2; за употреба на точка вж. т.
109.2]
118

■■ 99.3.
Като знак за деление в математиката.
20 5 = 4
За въвеждане на сведения за цитирани страници в библиограф-
ски препратки при някои видове цитиране (в зависимост от прила¬
гания стандарт).
(Димитров 2009: 19 - 20)
Скоби [( )]
Скобите (кръгли скоби) са двоен знак, който се използва за от¬
деляне на обособени части или вметнати думи, изрази и присъеди¬
нителни конструкции в рамките на изречението и текста, както и за
графично оформяне на текст. Те са по-силен знак за отделяне от за¬
петаята и тирето.
Най-често употребявани са кръглите скоби ( ). Останалите видо¬
ве скоби - квадратни скоби [ ], ъглести скоби < > и наклонени скоби
/ /, имат специфична употреба в специализирани текстове.
Като знак с пунктуационна функция скобите се използват в след¬
ните случаи:
■И 100.1.
За отделяне на обособени части, вметнати думи, изрази и при¬
съединителни конструкции, които имат характер на допълнителна
информация по отношение на основното съдържание на текста.
Някои страни (като Холандия и Швейцария) останаха слабо
засегнати от кризата.
Ясно е защо правописният въпрос в България (и не само в Бълга¬
рия) освен езиков, е въпрос на политика и политически решения
(вземани понякога и еднолично), налагани с постановления и за¬
кони.
Мисля, че дойдоха след полунощ (помня ли вече!), когато повече-
то гости си бяха тръгнали.
Полицията ме разпитва като очевидец, аз съм напълно неспосо¬
бен да осигуря инструкции на художника за портрета по опи¬
сание (успявам най-многото да кажа, че мъжът е висок:, има
обикновено лице, неприятен поглед), но мога да дам името и
адреса на мъжа.
119

Както се вижда от посочените именни парадигми, А. Т.-Балан
първо е проучвал състоянието на склонението в паметниците на
народното изкуство, след което е описал парадигмите. (Според
спомените му в „Книга за мене си “ той много подробно е проуч¬
вал сборника с народните песни от Братя Миладинови.)
При това е обхванат един дълъг период - от 1849 г., когато се
създава Катедрата по славянска филология (макар че първият
студент от България се записва в нея едва през 1872 г.), до 1918 г.
Към своите читатели той (Ив. Богоров) се обръща с познато¬
то свое „Здравейте, милички!“
На същия този ден (7.11.1885 г.) сърбите са разбити на височи¬
ната Три уши (до Сливница).
Преди години излезе „Кант и птицечовката“ (Умберто Еко),
книга,, която предизвика небивал интерес сред интелектуалци¬
те.
Катедралата „ Св. Петър“ (Рим) е най-голямата в света.
Днес на заседането си Европейската комисия разгледа молбите
за членство в Евросъюза на Сърбия и Хърватия (Кор. на БТА).
Иван Вазов (9.07.1850 - 22.09.1921) е роден в Сопот.
„ Старата чаршия “ (Разказ)
„Една българка“ (Преразказ)
„Царството на славяните 1601 “ (Мавро Орбини)
Щ 100.2.
За отделяне на вметнати или обособени части, които имат харак¬
тер на дублираща информация по отношение на основната.
Димитър Чорбаджийски (Чудомир) близо две десетилетия
стои настрана от литературата, изявявайки се през това вре¬
ме като художник.
Не всеки глагол допуска свързване с подчинено да-изречение
(т.е. съдържащо съюз „да“).
Според Ал. Теодоров-Балан изречението съобщава прирочно
(предикативно) съчетание на две основни представи.
Наемът за апартамента е 300 лв. (150 евро).
Добро средство при заболявания на стомаха е отвара от листа
на сена (ЕоИа Зеппае) и корени на ревен (Rcidix !Не1).
Тесалоники (Солун) е най-близкият голям гръцки град до грани¬
цата с България.
120

MH 100.3.
За отделяне на част от дума или дума, което позволява различни
прочита на думата, израза или изречението.
Различието и неговото (не)приемане всъщност се свързват с
широтата на мирогледа.
Излезе книгата „Жаргонът, без който (не) можем“
Начинът на свързване ще (пред)определя посоката на подчине¬
нието.
Ш 100.4.
За отделяне на ремарки в драматични произведения.
МАКЕДОНСКИ (силно развълнуван): Не, аз ще ида! (Сърдито.)
Бръчков не може, Бръчков не познава добре Русчук, Бръчков
прави песни, Бръчков ще го усетят и обесят.
100.5.
За отделяне на библиографски данни след цитиране в текста.
Балан с ирония отбелязва, че въпреки огромния по обем грамати¬
чен материал, залегнал в програмата, обучението по български
език има като резултат голям брой завършили средно образова¬
ние млади хора, които говорят на „ един примитивен, такъв-она-
къв български език., а в своите прошения за съответствена служ¬
ба допускат по три погрешки в една дума “ (Балан 1887: 501).
[Вж. Оформяне на библиографско цитиране, т. 129.4.2.]
ЯН 100.6.
С квадратни или кръгли скоби се отделят думи и изрази на авто¬
ра, вмъкнати в цитиран текст с цел пояснение.
„Даже и неточното [разредка в оригинала - курсив мой]
наречие, което се счита за главна основа на писмения български
език., е пожертвувало най-главната своя особеност - тъмното
произношение на безакцентните гласни. “
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.7.2.]
Като знак с непунктуационна функция скобите се използват в
следните случаи:
Ш 101.1.
За ограждане на препинателните знаци въпросителен, удивите¬
лен, въпросителен и удивителен, употребени вътре в изречението за
изразяване на отношение към изказаното.
121

Всички, представяш ли си (?!), се бяха обединили около тази
теза.
Рождената му година е 1900 (?).
В 101.2.
За ограждане на многоточие, с което се означава пропуснат текст
(дума, израз, изречение или по-голяма цялост) при цитиране.
Ю. М. Лотман пише: „На пръв поглед може да изглежда, че
материален, веществен е само материалът на т.нар. изобра¬
зителни изкуства. Това не е така: звукът, материалът на музи¬
ката, езикът, материалът на литературата [...] също имат
своята веществена определеност“ (Лотман 1994: 42 - 43).
Според Лейкъф и Джонсън „Размяната на реплики в диалога
и поддържането на разговор по дадената тема (...) изискват
определено сътрудничество“ (Ьакофф ЛНпзоп 1980: 108).
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.7.1.]
За ограждане на арабски цифри, с които се означават алинеи към
членове на закони.
Чл. 2.(1) БАН участва в развиването на науката в съответ¬
ствие с общочовешките ценности и националните интереси и
съдейства за умножаване на духовното и материално богат¬
ство на българския народ..
Hi 1013.
След букви или арабски цифри при рубрики и при номериране
се пише дясна скоба без точка след нея.
Кандидатите трябва да подадат следните документи:
1)	заявление
2)	диплом за завършено образование и научна степен (ако има
такава)
3)	професионална автобиография
Посочете правилната форма:
Недалеч стояха трима
А) войника
Б) войници
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.1.2.]
122

Тире [-]
Тирето е знак, който се използва за означаване на пропуснати
части на изречението, за по-силно в сравнение със запетаята отделя¬
не на обособени части и на вметнати думи и изрази, при присъеди¬
няване, при цитиране и при оформяне на пряка реч.
Пунктуационна употреба на тирето
Като пунктуационен знак тирето се употребява в следните слу¬
чаи:
За означаване на пропуснати части на изречението.
М 102.1.
На мястото на пропусната, но подразбираща се от контекста част.
Той рисува портрети. Тя - пейзажи.
Полезното трябва да се свързва с приятното, поучението - с
радостта.
Техниката - в помощ на човека.
М 102.2.
За отделяне на уточнения, допълнителни сведения или пояснения.
Виеше образование - магистърска степен
Декларация за материално и имотно състояние - образец
Евроинтеграцията на България - проблеми и перспективи
Държавен куклен театър - Пловдив
Технически университет - София
М 102.3.
За отделяне на обособени части.
Продават се камъни - имитация на перли.
Тогава влезе войводата - сърдит и намръщен.
Цялата му дейност била известна само на ограничен брой хора
- неговите ученици.
Първото впечатление - макар и краткотрайно - винаги остава.
М. Иванова - ръководител на отдел „Маркетинг“
Стефка Костадинова - непобедимата рекордьорка
Владимир Димитров - Майстора
[За употреба на запетаи вж. т. 80.1; за употреба на скоби вж. т.
100.1.]
123

■В 102.3.1.
Когато обособените части са разположени между останалите
части на изречението и началото им е отделено с тире, краят им може
да се отдели с тире или със запетая.
Специфичният оборот на средствата - предмет на тази по¬
ръчка - следва да бъде не по-малко от 1 млн. лева.
С тези въпроси се обръщаме към г-н Димитър Иванов - пред¬
седател на Сдружението - който беше любезен да ни отдели
малко време.
Всяко съвпадение с имена на действителни личности - живи
или починали, и с техните биографии е случайно.
Страните - членки на Европейския съюз, подписаха споразуме¬
нието.
■I 102.3.2.
Не се отделят с тире едносричен съюз и разположена непосред¬
ствено след него обособена част.
И поглеждайки назад, той я видя да завива зад ъгъла.
Но тръгнал веднъж натам,, Павел никога нямаше да се върне.
[За употреба на запетая вж. т. 80.3.]
■В 102.3.3.
Когато обособената част е разположена на отделен ред, тя не се
отделя с тире.
Стефан Куманов
експерт в отдел „Реклама и продажби“
д-р БОРЯНА АНГЕЛОВА
педиатър
Велислав Борисов
адвокат
Тире се пише за отделяне на вметнати думи и изрази, изискващи
употреба на пунктуационен знак.
124

Първо - ти не го познаваш.
Напротив - даже се опита да ме спре.
Честно казано - не знам как да постъпя.
[За употреба на запетаи вж. т. 81.1.]
■■ 102.4.1.
Когато вметнатите думи и изрази са разположени между остана¬
лите части на изречението и началото им е отделено с тире, краят им
може да се отдели с тире или със запетая.
Това искане -разбира се - ще бъде отхвърлено.
Те - аз мисля тъй - нямат какво да правят тук:.
А те- ох! - вече се уморили.
В близост до самото пристанище - на около два метра от бре¬
га, се намират останките на стария град.
[За употреба на запетая вж. т. 81.1; за употреба на скоби вж. т.
100.1.]
ЯН 102.5,
Тире се пише за отделяне на изброяване след обобщаващи думи
или изрази.
Фондацията поддържа интернет страница за лично твор¬
чество - поезия, есета,, разкази, картини, музика, фотография,
преводи, колажи.
Методът има и някои предимства - запазват се в максимална
степен физикохимичните свойства на материала, отпада не¬
обходимостта от специално съхранение, крайният продукт е
удобен за смесване с други компоненти.
[За употреба на двоеточие вж. т. 98.2.1.]
102.5.1.
Когато изброяването е разположено между останалите части на
изречението и началото му е отделено с тире, краят му може да се
отдели с тире или със запетая.
Допреди няколко десетилетия се разискваше въпросът кой
от трите вида - орангутанът, горилата или шимпанзето - е
предшественик на човека.
Само ако са изпълнени следните условия - потребителят да за¬
яви в писмен вид желанието си за отказ от договора, да посочи
банкова сметка за възстановяване на платената от него сума
и да заплати транспортните разходи по връщане на стоката
-може да се упражни правото съгласно чл. 55 от ЗЗП.
125

При неврози се препоръчват и останалите пчелни продукти с
хранително-лечебни свойства - пчелното млечице и пчелният
прашец, заради тяхното общоукрепващо действие и влиянието
им върху нервната система.
ш Ю2.6.
Тире се пише за отделяне на обобщения и заключения от пред¬
хождащи, конкретизиращи ги еднородни части или изречения.
Пътуване, хотели, репетиции, представления - това е живо¬
тът на артиста.
Слънцето се поусмихна, повя южен вятър - природата започна
да се събужда..
Ml 102.7.
Тире се пише за отделяне на част от изречение или на цяло изре¬
чение, подчертано е показателно местоимение или с частицата ето.
Любовта - това е всичко, от което се нуждаем.
Да бъдеш човек - това означава да бъдеш отговорен.
Какво е бъдещето на планетата - ето въпроса, за който тряб¬
ва да се мисли.
■■ 102.8.
Тире се пише между две прости изречения в състава на слож¬
ното, когато едното от тях има обобщаващ характер, а другото го
конкретизира.
Слушателят се въвежда направо към целта - без да се задър¬
жа върху онова, което му е известно.
Пламен мислеше само за едно нещо - да се измъкне по-скоро от
стаята.
Много се чудих - имат ли, нямат ли място такива разсъжде¬
ния.
Дали екипът ще продължи да работи - нямам представа.
Що се отнася до мене - не съм съгласен.
[За употреба на двоеточие вж. т. 98.3.]
■I 102.9.
Тире се пише между две прости изречения в сложното в причин¬
но-следствена връзка, когато е пропуснат съюзът между тях.
Прочетох само две страници от романа - за повече нямах сили..
(Срв.: Прочетох само две страници от романа, тъй като за
повече нямах сили.)
126

Щях да отида сама, но той пожела да ме придружи - в послед¬
но време непрекъснато иска да сме заедно. (Срв.: Щях да отида
сама, но той пожела да ме придружи, понеже в последно време
непрекъснато иска да сме заедно.)
Текстът се публикува без редакция - само така може да из¬
пъкне същинският му смисъл. (Срв.: Текстът се публикува без
редакция, защото само така може да изпъкне същинският му
смисъл.)
[За употреба на двоеточие вж. т. 98.4.]
■■ 102. 10.
В сложното изречение употреба на тире се допуска между два
съюза, които следват непосредствено един след друг и въвеждат раз¬
лични прости изречения, ако първият съюз е неударен и едносричен.
Смятах да мълча, но - понеже стана дума за това, ще ви отго¬
воря..
[За употреба на запетая вж. т. 93.]
ЯК 102.11.
Тире се пише за отделяне на присъединителни конструкции.
Трябва да отговориш -и то веднага.
Свиреше и рок - при това доста добре.
Собствен бизнес - защо пък не?
Необходимо беше да се действа - това беше безспорно.
Обикновено е весел - освен когато има грижи.
[За употреба на запетая вж. т. 84.]
■■ 102. 12.
Тире се пише при цитиране в следните случаи:
■■ 102. 12.1.
За отделяне на пояснителен авторов текст, който е разположен
след цитата.
„На изучаването на естествените науки е основана силата и
прогресът на сегашните европейски народи “ - заявява Бончев в
статията си за програмата на пловдивските училища.
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.1.]
102. 12.2.
За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между части
на цитираното изречение.
127

„Проблемът за свободата - отбелязва авторът - може да се
разглежда в различни аспекти.“
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.2.]
■II 102.12.3.
За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между две
отделни изречения от цитата, като второто тире се пише след точка¬
та, с която завършва авторовият текст.
„През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страда¬
ния - споделя Вазов. - Първите бяха къси, скоропреходни, вто¬
рите бяха по-големи...
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.3.]
■II 102.13.
Тире се пише при пряка реч в следните случаи:
■II 102.13.1.
За отделяне на пояснителен авторов текст, който е разположен
след пряката реч.
-	Каква дълга нощ! - прозина се Игнатий и се прекръсти.
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.3.2.]
■11 102.13.2.
За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между части¬
те на изречение от пряката реч.
-	Всяко лято - засмя се той - на море. Нека ми е зле!
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.3.3.]
■II 102.13.3.
За отделяне на пояснителен авторов текст, който е вмъкнат меж¬
ду две изречения от пряката реч, като второто тире се пише след точ¬
ката, с която завършва авторовият текст.
-	Ти плачеш, а? - кресна той.. - Знам защо плачеш... Вън!
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.3.4.]
Непунктуационна употреба на тирето
Като знак с непунктуационна функция тирето се използва в
следните случаи:
128

■В 103.1.
За графично отделяне на репликите на различните участници в
диалог.
-	В Америка ходили ли сте?
-	Не, не съм ходил..
-	Кои са вашите любими композитори?
-	Всички български композитори. Убеден съм, че всеки автор,
когато пише творбата си, оставя късче от сърцето си.
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.1.]
103.2.
За означаване на рубрики, когато са разположени на нов ред и не
са номерирани.
Анотации се поместват:
-	в каталозите на издателствата;
-	в рубрики за нови книги на вестници и списания;
-	към отпечатана книга.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.1.]
Ш 103.3.
За означаване на отношения между понятия, обекти и др. (когато
е пропуснат съюзът между тях).
взаимодействие личност - култура
хипотезата Кант - Лаплас
закон на Бойл - Мариот
опозиция родно - чуждо
противопоставянето любов - омраза
футболната среща България - Полша
■I 103.4.
За означаване на разстояние във времето и пространството, кога¬
то е налице пропускане на съюз или предлог.
VI- Vв. пр.н.е.
70 - 80-те години на XX в.
Иван Вазов (1850 -1921)
3.03.	3.06.2010 г.
т. 20- 21
ул. „ Свобода“ № 16- 18
дължина 2,5 - 3 м
жп линия Русе - Варна
пътят Асеновград - Смолян
фериботът Видин - Калафат
9. Правопис и пунктуация на българския език
129

■ 103.5.
За означаване на приблизителност.
Останаха само 15 - 20 минути.
Донесох ти 10 -12 страници.
Ще ти се обадя в сряда - четвъртък.
[За полуслято писане на сложни числителни имена, означаващи
приблизителност, вж. т. 54.10.]
Кавички [„ “]
Кавичките са двоен знак, с който се ограждат думи, изрази, из¬
речения или цели текстове. Стандартният графичен вариант на ка¬
вичките е [„ “].
Кавички се употребяват в следните случаи:
Ш 104.1.
При цитиране.
Още в началото на изследването си авторът подчертава: „Чо¬
вечеството е създало и поддържа това богато разнообразие не
заради самото него, а защото всеки тип, всеки жанр може да
каже нещо, което другите не могат“
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.1.]
■В 104.2.
При предаване на пряка реч.
И ако някой по същото време го запита: „Е, Сократе, какво
пишеш сега?“, той ще отвърне, без да вдига глава: „Когато
пиша, аз вече не съм Сократ, а Платон “
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.4.]
Ml 104.3.
При собствени имена.
■1 104.3.1.
При приложения в рамките на съставни собствени имена:
Държавна агенция „Архиви“, Народна библиотека „Иван Ва¬
зов“, Югозападен университет „Неофит Рилски“, СОУ „Лю¬
бен Каравелов“, Държавен фонд „Земеделие“, Национален да-
рителски фонд „ 13 века България “
130

Ш 104.3.2.
При собствени имена, които са приложения в рамките на слово¬
съчетания.
храм-паметник „Александър Невски “ църква „ Свети Седмочис¬
леници“, мина „Челопеч“, район „Средец“, жилищен комплекс
„Люлин “ булевард „Прага “, улица „Бистрица “, хотел „Перун “
хижа „Белите брези “ къмпинг „ Силистар “, язовир „Голям Бег-
лик“, телевизор „Сони“, спортни обувки „Булдозер“, шоколад
„Своге“, сапун „Бочко“ картофи сорт „Пикасо“, куче поро¬
да „Лабрадор“, орден „Стара планина“, специалност „Ланд-
шафтна архитектура“', отдел „Човешки ресурси“ катедра
„Общо езикознание“, вестник „Стършел“, списание „Парале¬
ли “, повест „Балада за ГеоргХених “, филм „Мера според мера “
телевизия „Диема “ радио „Романтика “, фестивал „Аполония “
Ш 104.3.3.
Ако първата част от словосъчетанието липсва, кавичките се за¬
пазват.
Обичам да се разхождам в градинката пред „ Свети Седмочис¬
леници “
Живея на „Бистрица“ повече от двайсет години.
Наскоро препрочетох „Балада за ГеоргХених“
„Мера според мера “ е един от любимите ми филми.
■I 104.3.4.
Ако собственото име (или част от него) е променено граматичес¬
ки, кавичките се запазват.
В „Речника по нова българска литература“ са представени
малко познати на широката публика автори.
■i 104.4.
При собствени имена, които са групови съкращения.
фирма „Булмес“, верига магазини	издателство
„Софтпрес“, „Главболгарстрой“ АД, „Булгаргаз“ ЕАД
При необичайна за контекста употреба на думи и изрази.
Обаждания и есемеси с ,, шеги “ получават абонати на мобилни
оператори.
Движейки се в този ускорен темп, повествованието в същото
време на места хлътва в своеобразни ,, повествователни ями “ и
„тресавища“
131

105.
Кавички не се употребяват в следните случаи:
105.1.
При собствени имена на географски обекти.
град Варна, село Ковачевица, местност Предела, махала Пали-
лула, планина Родопи, връх Мусала, река Велека, езеро Сребър¬
на, остров Света Анастасия
V 105.2.
При заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, кон¬
курси, концерти, филми, оперни и театрални представления, шоу
спектакли и др. поради специфично графично оформяне.
ХЪШОВЕ
по Иван Вазов
Спектакъл на Александър Морфов
При цитиране на стихове, оформени като отделен абзац.
В друго стихотворение обаче се казва,, че нощите са не само
време за неусетно гаснене:
И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си...
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.6.1.]
ЯН 105.4.
В случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато ду¬
мата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг
шрифтов стил.
При собствени имена, изписани с латинска или друга некирил-
ска графика: шоколад МИка, масло Ргез1Шеп(, раница ЕазХрак, камион
УоЕо, бира Уе1ккророу1ску Когек, застрахователна компания АШапг,
фирма Сапоп Сгоир, група р, Театър 199, международен път Е79
■ 105.6.
При библиографско описание на заглавия на книги, сборници,
дисертации, автореферати, статии и рецензии.
[Вж. Оформяне на библиографско цитиране, т. 128.]
132

106.
По традиция без кавички се пишат:
Имената на общини и области.
община Ябланица, област Благоевград
Ш1 106.2.
Имената на предимно небългарски културни обекти, когато са
употребени без категоризираща дума (предшестващо съществител¬
но нарицателно).
Мулен Руж, Ермитажът, Ковънт Гардън, Ла Скала, Сорбона-
та, Лувърът
ИН 106.3.
Лексикализираните названия на търговски марки.
Продадох изгодно стария си форд.
Подай ми дистанционното на сонито, ако обичаш.
Заедно с обяда той си поръча и чаша мерло.
През 1971 г. англичанинът Джон Вейн описва в студия цялост¬
ното действие на аспирина върху организма.
Най-напред ще отида до ксерокса, а след това ще довърша ра¬
ботата си.
Точка [.]
Пунктуационна употреба на точката
Знакът точка се употребява в следните случаи:
ш Ю7.1.
В края на съобщително изречение с изключение на случая в т.
109.5.
След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната
слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мяр¬
наха хора..
Попитах го кога групата ще пристигне в града.
Човекът се колебаеше дали да влезе.
Ш 107.2.
В края на подбудително, желателно или възклицателно изрече¬
ние, което изразява слаба степен на подбуда, желание или емоция.
133

Помислете върху предложението на нашата фирма.
Да можех да намеря тази книга.
Колко лесно се ориентира човек, когато има ясни указания.
■1 107.3.
В края на въпросително изречение, което е загубило характера
си на въпрос.
Ех, и ти, все с Женда се залавяш. Какво е крива Женда.
Имала глава да пати и туйто.
Не се пише точка в края на заглавие.
Преди да се родя
Как да отслабнем завинаги
[Вж. Оформяне на части от текста, т. 119.4.]
Непунктуационна употреба на точката
Като знак с непунктуационна функция точката се използва в
следните случаи:
■Н 109.1.
При съкращаване на думи и изрази с изключение на случаите в
т. 110.1.
Посетихме о. Света Елена.
Претича бързо през бул. „Мадрид“
На обсъждането присъства и проф.. Иванов.
Този предмет е датиран от 3 в. пр.н.е.
Фирмата предлага кошери, пчели, мед, восък и т.н.
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.1, т. 72.3.]
■i 109.2.
При отделяне на цяло число от дробна част в десетични дроби
или за означаване на време (в часове, минути, секунди).
5.3, 27.9, 101.2;
Регистрация - от 8.31 до 9.31; начало - 9.41;
37.5 °С
[За употреба на запетая вж. т. 96.3]
134

■Е 109.3.
След арабска цифра за означаване на числително редно име.
Завърши успешно 7 клас.
Ш 109.4.
При означаване на дати, изписани с цифри.
Сдружението представя своята прокламация на 20.04.1876 г.
или
Сдружението представя своята прокламация на 20.1V. 1876 г.
Конференцията се открива на 24.05. т.г.
или
Конференцията се открива на 24. V. т.г.
Всички отчети отразяват периода 15.09. - 15.10.1985 г.
или
Всички отчети отразяват периода 15.IX. - 15.Х.1985 г.
Mil 109.5.
При графично оформяне на рубрики след римски и арабски циф¬
ри, както и след главни и малки букви.
I.
1.
1.1.
А.
а.
II.
2.
2.1.
Б.
б.
III.
3.
3.1.1.
В.
в.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.1.1, т. 125.1.2.]
Не се пише точка в следните случаи:
При графични съкращения на мерните единици.
мм и тт (милиметър), мит (метър), кмиТ (километър), кг и
к§ (килограм), ги g (грам), т§ и мг (милиграм), чик (час), мин
и тт (минута)
Ml 110.1.1.
Точка се пише при графичните съкращения на мерните едини¬
ци час, минута, секунда, когато се означава определен момент от де¬
нонощието.
Точно 7 ч. и 25 мин. сочеше часовникът.
110.2.
Не се пише точка след арабски цифри в следните случаи:
135

Ш 110.2.1.
При отбелязване на дати, когато името на месеца е изписано с
букви, и при означаване на години.
септември, 24 май, 3 юни т.г.;
681 г., 1968 г., 2009 г.
MB 110 .2.2.
Когато арабските цифри са разположени след знаците за номер
[№], параграф [§] и след съкращения от типа на с. (страница), т.
(точка), фиг. (фигура) и др.
Жилището се намира на ул. ,,Лилия “ № 9 в кв. „Лозенец “
Коментарът се намира в § 5 от III част..
На с. 3 е обяснена схемата.
Материята се разисква в т. 6 от I глава.
Фиг. 18 представя чертеж на обекта.
■В 110.3.
Не се пише точка след римска цифра с изключение на случаите
в т. 109.4. и 109.5.
Vе., V//конгрес на кинолозите, XXIVнародно събрание
Въпросителен знак [?]
Въпросителният знак се употребява в следните случаи:
В края на въпросително изречение.
Кой иска да гледаме този филм?
Ще си вземе и този изпит, но как?
Знаеш ли къде ще се състои лекцията?
Групата ще пристигне тук в ранен следобед?
[За употреба на въпросителен знак при заглавие и подзаглавие
вж. т. 119.5; за употреба на въпросителен знак при цитиране вж.
т. 127.3.]
Ж 111.2.
В края на заглавие, ако изречението пази характера си на въпрос.
А сега накъде?
Защо сме такива?
Знаете ли български?
Народе???
136

Вътре в изречението за изразяване на отношение към част от
изказването.
Смяташ, че всеки (?) ще реши този въпрос като тебе.
Удивителен знак [!]
■I 112.
Удивителният знак се употребява в следните случаи:
■а 112.1.
В края на подбудително изречение, което изразява силна степен
на подбуда.
Не отваряй крана!
Веднага се заеми сработата си!
Ще отидеш и ти!
■■ 112.2.
В края желателно изречение, което изразява силно желание.
Бог да ти даде здраве!
Дано да успееш!
Де да бях и аз като теб!
[За употреба на удивителен знак при заглавие и подзаглавие вж.
т. 119.5, т. 120.1; за употреба на удивителен знак при цитиране
вж. т. 127.3.]
Ж 112.3.
В края на възклицателно изречение, което изразява силна емо¬
ция.
О, скрити вопли на печален странник, /напразно спомнил майка
и родина!
Какво спокойствие цари тук!
Ах, Мария!
Уважаеми съседи!
О! Не знаех, че си тук.
Ей! Ти, младежът!
[За употреба на удивителен знак при заглавие и подзаглавие вж.
т. 119.5, т. 120.1; за употреба на удивителен знак при цитиране
вж. т. 127.3.]
137

■I 112.4.
В края на заглавия удивителният знак се запазва.
Да бъде ден!
Елате ни вижте!
Д колко макове!
■II 112.5.
Вътре в изречението след междуметия във функция на сказуемо.
И те бух! във водата.
■I 112.6.
Вътре в изречението за привличане на вниманието към част от
изказването.
Близнаците навършиха 102 (!) години.
Многоточие
Знакът многоточие се употребява в следните случаи:
За означаване на пауза при прекъсната или недоизказана мисъл
вътре или в края на изречението.
Значи, ще се превърнем в отшелници, в аскети... в лицемери, ко¬
ито не виждат красотата на новия свят!
Звънтят, ехтят камбани...
Каква си... бяла, бяла... каква си хубава...
Не може вече, сърце слабее, кураж се губи....
На мене да остане, не вярвам,, ама жени нали са...
В неделя със...
В 113.2.
За означаване на пропусната част от цитат.
Авторът казва очевидното: „...програмата не притежава
собствен ум [...], ако оставиш всичко на нея,, със същия успех
можеш да хвърляш зарчета “
[За употреба на многоточие при заглавие и подзаглавие вж. т.
119.5, 120.1; за употреба на многоточие при цитиране вж. т.
127.3.]
138

Непунктуационни знаци
Най-често използваните непунктуационни знаци в българската
графична система са дефис (малко тире), знак за ударение, апостроф,
наклонена черта, звездичка.
Употребяват се и други графични знаци: § (параграф), № (номер), %
(процент), + (плюс), - (минус), ° (градус), > (по-голямо), < (по-мал¬
ко), @ (ет) и др.
Дефис (малко тире) [-]
Дефис се използва в следните случаи:
След частиците по и най при степенувани прилагателни имена
и наречия.
добър - по-добър, най-добър; далече - по-далече, най-далече;
скоро - по-скоро, най-скоро
При полуслято писане на част от сложните думи.
заместник-министър и зам.-директор, черно-бял, гръцко-бъл¬
гарски
При думи и изрази, за чието изписване се използват букви и
цифри или букви от различни азбуки.
Аполо-13, Боинг-737, МИГ-2000;
1-ви (първи), 5-и (пети), 5-ия (петия), 5-ият (петият), 5-ото (пе¬
тото), 90-те (деветдесетте);
5-дневен, 9-членен, 100-годишнина;
V-образен, а-лъчи;
БУО-то, GSM-a, GSM-ът, GSM-u, GSM-ите, Озсаг-и
М 114.4.
При полуслято писане на задпоставени приложения в състава на
някои собствени имена.
Александър Дюма-баща, Иванов-младши;
София-север, Бургас-юг, Марица-изток
139

При пренасяне на части от думи на нов ред.
мо-да, об-стоятелство, разу-мен
■1 114.6.
При писмено предаване на скандирани думи.
Ро-ди-на!, На-пред!, По-бе-да!
ЯН 114.7.
При някои графични съкращения.
г-н (господин), д-р (доктор), у-ще (училище)
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.4.]
■i 114.8.
При обособяване на отделни смислови части от думи.
не-българин;
Гръцката етимология на ‘антропос’ (човек) означава „онзи,
който е обърнат и гледа нагоре а в ‘чело-век "се поставя опре-
делителят „ чело“ - най-високата част на самото лице.
ИН 114.9.
При оформяне на рубрики.
За обзавеждането на офисите са необходими:
-	5 бюра,
-	7 стола,
-1 работна маса.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.1.]
■I 114.10.
Допуска се употреба на дефис при обединяване на думи от сво¬
бодно словосъчетание в смислова и графична цялост.
Самият индивидуален живот е едно такова пребиваване в со-
циалността, в живеенето-с-другите.
МН 114.11.
Допуска се употреба на дефис при разделяне на комбинации от
цифри, когато с тях се означават телефонни номера, размери, фор¬
мати и др.
02-8 93-56-11 или 02-8 935-611 (телефонен номер), 13-15-19, 60¬
90-50 (размери), 19-24, 84-108-32 (формати)
[За употреба на наклонена черта вж. т. 117.1.]
140

Знак за ударение [']
Знак за ударение се използва в следните случаи:
Върху гласни в отделни думи в свързан текст, за да се избегне
двусмислие.
седмица и седмйца, хора и хора, пара и пара
При кратките форми на личното и на притежателното местоиме-
ние за 3 л. ж.р. ед.ч.
Трябва да й изпратиш поздравления.
Книгата й лежеше на масата.
М 115.3.
Върху гласната в частицата по при степенуване на съществител¬
ни, глаголи и съчетания с предлог
по юнак, по обичам, по към тебе, още по на запад
При транскрибирани собствени имена от чужди езици, ако е не¬
обходимо да се посочи мястото на ударението.
Мартин и Мартин, Агата и Агата, Иванов и Иванов
В специализирани издания като речници, справочници, енцик¬
лопедии.
кажа, кажеш, кажем; казах, каза; кажех, кажеше; казал;
кажел; казан; кажи!, кажете!
водопровод - част от водопроводна мрежа или инсталация, по
която се подава чиста вода към потребителя.
Апостроф П
Апострофът се използва в следните случаи:
■1 116.1.
При предаване на изговор за означаване на изпусната буква или
сричка.
т ’ва (това), наш "те (нашите), го ’син (господин)
141

I 116.2.
При мерена реч предвид метриката.
нек’ (вм. нека)
■I 116.3.
При съкратено изписване на години.
България заслужи втора квота за Лондон 72.
БНТ ’99, Мондиал ’06
При думи и собствени имена от чужди езици, които съдържат
апостроф в съответния език.
шарже д ’афер, Д’Аламбер, О ’Копър, Кот д ’Ивоар
Наклонена черта [/]
Наклонена черта без шпации се използва в следните случаи:
За изразяване на съотношение между величини, когато е про¬
пуснат предлогът.
60 км/час (60 километра в час), 10 имп./мин (10 импулса в мину¬
та), 7.50 лв./кв. м (7.50 лева за квадратен метър); 19/24 (формат),
13/15/19 (размер)
[За употреба на дефис вж. т. 11-4.11.]
За изразяване на отношения между понятия, когато са пропусна¬
ти съюзите и, или.
преводи от/на английски, дублетите проблем/проблема, кате¬
горията определеност/неопределеност, тел./факс 900-90-90,
купува/наема, отговорете с да/не
При някои графични съкращения, установени по традиция.
в/ху (върху), с/ка (сметка), м/у (между)
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.4; за употреба на дефис вж. т.
114.7.]
■■ 117.4.
Допуска се употреба на наклонена черта при записване на обик¬
новени дроби
/2 А, 4/5, 9/10
142

Звездичка [*]
118.
Звездичката се използва в следните случаи:
118.1.
Като знак за индекс.
В заглавието в снет „вид“* са темите, идеите, жанровите
конструкции на цялото.
*	Терминът се въвежда във философски план от Г Хегел.
118.2.
Като знак за обособяване на отделни структурни части в текста.
И, в свойта кратка красота,
цветята се топят безследно...
*
И пак край смълчаните хижи
вървя в бледосиня мъгла
118.3.
За означаване на пропуснати букви, думи или цифри.
5**6
143

ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ
Писменият текст и отделните му части се оформят така, че да се
улесни тяхното възприемане. Освен общите правописни и пунктуаци-
онни правила при оформянето на части от текста (заглавие, подзаг¬
лавие, мото, заглавие на структурна част, абзац, рубрики) и на някои
видове текст (текст в таблици; текст, придружаващ образно и графич¬
но представена информация; текст с цитат; текст с пряка и полупряка
реч) се прилагат и специфични правила и графични техники.
Оформяне на части от текста
119.
Заглавието се оформя по следния начин:
119.1.
Разполага се на самостоятелен ред.
119.2.
Започва с главна буква.
За заглавието са в сила правилата за вътрешноизреченска пунк-
туация.
За футбола, параноята и други демони
Концертът на „Металика“ - наесен
Варварите, цивилизованите и българите: дефиниции
на идентичността в учебниците и печата (1830 - 1878)
В края на заглавие, което се състои от едно изречение, не се
пише точка.
144

Обратната страна на монетата
Археолози откриха ценни предмети при разкопки край Созопол
■I 119.4.1.
Ако заглавието се състои от повече изречения, точка не се пише
само в края на последното изречение.
Есента свърши. И отново снегът ни изненада
119.5.
Другите знаци за край на изречение - въпросителен знак, удиви¬
телен знак и многоточие - се пишат по общите правила.
Защо сме такива?
Ах, тези родители!
Магистрали, магистрали...
Някой ви досажда? Изгледайте го смразяващо през лорнета!
Е-правителство. Няма нищо по-лесно от това!
119.6.
Дълго заглавие, разположено на повече от един ред, се разделя
така, че да не се затруднява разбирането на смисъла.
Семейство търси детето си
вече осем години
Цар Терес възкръсна от злато
в Долината на тракийските царе
120.
Подзаглавието се оформя по следния начин:
120.1.
Разполага се на самостоятелен ред и за него са в сила правилата
за оформяне на заглавие.
Нека да е лято!
Новите модни тенденции този сезон
Балканският XIX век
Други прочити #
10. Правопис и пунктуация на българския език
145

Какво би станало, ако...
Конструиране на хипотезата „развитие без Освобождение“
[За оформяне на заглавие вж. т. 119.]
120.2.
Подзаглавието може да се поставя в скоби.
Америка през европейски поглед
(Из записките на един журналист)
Занемелите камбани
(Преразказ)
120.3.
Името на автора се пише на самостоятелен ред, преди или след
заглавието или след края на текста.
Мотото се оформя по следния начин:
Разполага се в дясната част на страницата, на самостоятелен
ред, след заглавието и преди началото на основния текст.
Оформя се по общите пунктуационни правила.
■■ 121.2.1.
Мотото не се огражда в кавички.
КАРАДЖАТА
И търсят духа на Караджата!
Хр. Ботев
Бунтът бе помазан. В горските усой
паднаха убити всичките герои.
■■ 121.3.
Източникът (авторът) на мотото, ако е посочен, се оформя по
следния начин:
146

121.4.
Пише се на самостоятелен ред под мотото.
■	121.5.
Започва с главна буква.
■■ 121.6.
След източника не се поставя точка.
НАЧАЛОТО НА ЕДНА ДИПЛОМАТИЧЕСКА КАРИЕРА
И най-дългият път започва
с една малка крачка.
Китайска поговорка
Заглавието на структурна част (глава, част, раздел, дял и др.) се
оформя по следния начин:
■I 122.1.
Ако се състои от две части - указваща поредния номер и съдър¬
жателна част - те се разполагат на един ред или на отделни редове.
Ако са разположени на един ред, се отделят с точка.
Глава V. Връзки между организациите
или
Глава V
Връзки между организациите
I.	Концепцията за Възраждането като отделна епоха в българ¬
ската историография
II.	Проблемът за националното Възраждане в някои други ис-
ториографии
III.	Османският контекст на Възраждането: Танзиматът
122.2.
Заглавието на структурна част се разполага на самостоятелен
ред или в началото на абзац.
122.2.1.
Ако е на самостоятелен ред, то се разполага в лявата част или в
средата на реда и се оформя по правилата за заглавие.
147

ВЪРШЕЦ
Събуждане под арка от чинари
Местоположение
Град Вършец е разположен...
Забележителности
Клисурският манастир датира от XIII век....
или:
ВЪРШЕЦ
Събуждане под арка от чинари
Местоположен ие
Град Вършец е разположен...
Забележителности
Клисурският манастир датира от XIII век....
[За оформяне на заглавие вж. т. 119.]
Ако е разположено в началото на абзац, то се разграничава
шрифтово от основния текст, а в края му се поставя точка.
ВЪРШЕЦ
Събуждане под арка от чинари
Местоположение. Град Вършец е разположен...
Забележителности. Клисурският манастир датира от XIIIвек.,..
Част от текста (дума, словосъчетание, изречение), която носи
смислов акцент, може да се открои по следния начин:
Пише се в средата на самостоятелен ред и се разграничава шриф¬
тово от основния текст.
123.2.
Оформя се според общите пунктуационни правила.
Разходите на чужди туристи за почивка в южната ни съседка
са паднали до 2,78млн. евро
за първото шестмесечие,
като понижението спрямо същия период на 2009 г. е 23%.
124.
Отделните абзаци в текста започват на нов ред.

Оформяне на рубрики
Оформянето на рубрики в текста е свързано с намерението на
автора за ясно и систематично поднасяне на съдържанието с цел по-
добро възприемане от читателя.
Рубриките се оформят по следния начин:
ЯМ 125.1.
Рубриките се означават чрез цифри (арабски и римски), букви,
други графични знаци, числителните първо, второ, трето и т.н. или
само чрез нов ред.
■I 125.1.1.
След римски цифри и след главни букви се поставя точка.
I.
А.
А.
II.
В.
Б.
VI.
G.
д.
Ш 125.1.2.
След арабски цифри и след малки букви се поставя точка или
дясна скоба. Когато за означаването на рубрики и техни подрубрики
се използва поредица арабски цифри, след всяка цифра се поставя
точка.
1.
1)
а.
а)
а.
а)
а.	а)
2. или:
2)
б . или:
б)
Ь. или:
Ъ)
/?. или: Р)
5.
5) ж.	ж) g.
§) С 0
[Вж. Точка, т. 109.5; Скоби, т. 101.3.]
И 125.1.3.
След точката и дясната скоба има шпация. Когато подрубриките
са означени чрез две и повече арабски цифри, шпация се поставя
само след последната точка.
149

■ 125.1.4.
Числителните първо, второ, трето и т.н. в текст с рубрики се
оформят като самостоятелни изречения или като вметнати изрази.
ЯК 125.2.
Рубриките може да се разполагат вертикално (всяка на нов ред)
или хоризонтално (последователно една след друга, като започват от
реда с въвеждащия ги текст).
Затова е подходящо дейст¬
вията, извършвани през пър¬
вия сеитбен ден, да бъдат
проследени в три основни
групи:
1)	обичаи и обреди в дома и
по пътя до нивата;	или:
2)	обичаи и обреди на нива¬
та; тръгване обратно към
дома;
3)	обичаи и обреди при прик¬
лючване на първия сеитбен
ден.
Затова е подходящо дейст¬
вията,, извършвани през пър¬
вия сеитбен ден, да бъдат
проследени в три основни
групи: 1) обичаи и обреди в
дома и по пътя до нивата;
2) обичаи и обреди на нива¬
та; тръгване обратно към
дома; 3) обичаи и обреди при
приключване на първия се¬
итбен ден.
ЯК 125.2.1.
Рубриките се разполагат само вертикално, когато поне една от
тях съдържа подрубрики.
II.	Учебно съдържание
Идейни ядра:
Себепознание и взаимност
Критическо мислене и създаване на смисъл
III.	Оценявани компетентности
Знае, разбира и прилага изучавания материал
Притежава логическа култура и умения за аргументиране
150

125.2.2.
Вертикално разположените рубрики може да се оформят със или
без отстъп.
На фигурата е представен за¬
конът за движение на мате¬
риална точка. От графиката
определете:
а)	вида на движението;
б)	началната координата на
точката;
в)	големината на нейната ско¬
рост.
На фигурата е представен
законът за движение на ма¬
териална точка. От графи¬
ката определете:
или: а) вида на движението;
б)	началната координата на
точката;
в)	големината на нейната ско¬
рост.
Ш 125.2.3.
Отстъпите на рубриките и на техните подрубрики са различни,
когато са означени чрез еднакви графични знаци или чрез нов ред.
Предвиждани проекти:
•	Проект „ Разработване и внедряване на съвременни техноло¬
гии“
•	Разработване на дигитален модел
•	Виртуално обучение по европейски стандарти
•	Развитие на пилотен проект
•	Проект „Реконструкция и модернизация“
Ш 125.3.
Пунктуационното оформяне на текста, който въвежда рубрики и
подрубрики, зависи от синтактичните му особености и от употребе¬
ните думи или изрази.
ЛИ 125.3.1.
След въвеждащия текст се поставя двоеточие, когато той не
представлява граматически и смислово завършено изречение и всяка
от рубриките или подрубриките го завършва.
(2) Върху извадения от изпълнителното дело изпълнителен
лист се отбелязват номерът на делото и данни:
1.	на кого и кога е връчена поканата за доброволно изпълнение;
2.	за внесените, но неполучени от взискателя суми с означение
на номера и датата на ордерите;
3.	кога е извършено последното изпълнително действие.
151

■II 125.3.2.
След въвеждащия текст се поставя двоеточие, когато той съдър¬
жа израз, който смислово препраща към рубриките.
Атестирането включва следните три етапа:
1.	изготвяне на работен план
2.	обсъждане на постигнатите до средата на периода цели и
набелязване на мерки за осъществяването им
3.	изготвяне на оценка в края на периода и вписване на резулта¬
тите в атестационен формуляр.
[Вж. Двоеточие, т. 98.2.2.]
ШВ 125.3.3.
След въвеждащия текст се поставя или точка, или двоеточие,
когато той е граматически и смислово завършено изречение и не съ¬
държа дума или израз за препращане към рубрики.
Държавният зрелостен из¬
пит се състои от две
части.
•	Част I включва 38 тесто¬
ви задачи от затворен
тип с четири възможни
отговора и тестови за¬
дачи със свободен отго¬
вор.
•	Част II включва създава¬
нето на философско есе
върху зададени фраг¬
менти.
Държавният зрелостен из¬
пит се състои от две
части:
•	Част I включва 38 тесто¬
ви задачи от затворен
тип с четири възможни
отговора и тестови за¬
дачи със свободен отго¬
вор.
•	Част II включва създава¬
нето на философско есе
върху зададени фраг¬
менти.
■II 125.4.
Правописно и пунктуационно оформяне на рубрики
125.4.1.
Вертикално разположените рубрики започват с малка буква, ко¬
гато представляват част от изречение, която граматически и смисло¬
во завършва въвеждащия текст. Те може да завършват без препина¬
телен знак, със запетая или с точка и запетая. Последната рубрика
завършва с точка.
Центробежни инертни сили действат на:
- пътниците в превозните средства при завоите
152

-	летците при изпълнение на фигури от висшия пилотаж
-	центробежните механизми - помпи, центрофуги, сепарато¬
ри.
или:
Центробежни инертни сили действат на:
-	пътниците в превозните средства при завоите,
-	летците при изпълнение на фигури от висшия пилотаж,
-	центробежните механизми - помпи, центрофуги, сепарато¬
ри.
или:
Центробежни инертни сили действат на:
-	пътниците в превозните средства при завоите;
-	летците при изпълнение на фигури от висшия пилотаж;
-	центробежните механизми - помпи, центрофуги, сепарато¬
ри.
■ 125.4.2.
Когато рубрика по т. 125.4.1. освен част от изречение съдържа
поне още едно цяло изречение, в края на всички рубрики от откъса
се поставя точка.
Така в българските земи се обособяват три основни района, в
които се забелязва засилена художествена активност сред ет¬
нически гръцкото население. Те са локализирани на юг от Ста¬
ра планина и обхващат:
-	в Югоизточна България - земите по черноморската край¬
брежна ивица.. Предишният иентър (Несебър) се измества
към Созопол. като постепенно обхваща и територията на
Странджа.
-	в Централна България - центрове на гръцката художестве¬
на активност продължават да бъдат Пловдив и Асеновград,
като тя се разпростира и на юг към Централните и Източ¬
ните Родопи.
-	в Югозападна България - към Мелник се добавят и по-мал¬
ки центрове като Кюстендил. Тук историко-демографските
проиеси не гарантират толкова широк пазар за изкуството
на гръиките иконописии, както в другите две области.
Ш 125.4.3.
Вертикално разположени рубрики, които представляват самос¬
тоятелно изречение, започват с главна буква и завършват с точка.
153

Тази прилика се изразява от наличието на посочения вече цен¬
тър, който е съществен в две посоки.
1.	Той дели оста на две части, които не могат да се заместват
взаимно.
2.	Всички факти, които участват в изграждането на оста, по¬
лучават стойност чрез съотнасянето си към този център.
\ 125.4.4.
Вертикално разположени рубрики, които представляват дума
или словосъчетание, граматически независими от въвеждащото из¬
речение, може да започват с главна или с малка буква. Те завършват
без препинателен знак, със запетая или с точка и запетая. Последна¬
та рубрика завършва с точка.
Заплащането се извършва	Заплащането се извършва
по установения ред:	по установения ред:
•	В брой - в книжарницата	. • в брой - в книжарницата
на издателството	' на издателството;
•	По банков път..	• по банков път..
125.4.5.
Хоризонтално разположените рубрики започват с малка буква и
се отделят с точка и запетая или със запетая, последвани от шпация.
Последната рубрика завършва с точка.
За извършване на устни справки в службата по регистрация се
събират следните такси: 1. за устна справка - 3 лв.; 2. за раз¬
печатка към извършена устна справка - 2 лв. за първа страница
и по 0,5 лв. - за всяка следваща.
или:
За извършване на устни справки в службата по регистрация се
събират следните такси: 1. за устна справка - 3 лв, 2. за раз¬
печатка към извършена устна справка -2 лв. за първа страница
и по 0,5 лв. - за всяка следваща.
Ш 125.4.6.
Рубриките и подрубриките в един рубрикиран откъс се оформят
еднотипно по отношение на правописа и пунктуацията.
154

Оформяне на текст, придружаващ образно или
графично представена информация
Текст, придружаващ образно или графично представена инфор¬
мация, се оформя по следния начин:
126.1.
Кратък пояснителен текст към снимка, рисунка, илюстрация и
др. под., който не завършва с глаголно изречение, се оформя като
заглавие.
[За оформяне на заглавие вж. т. 119.]
126.1.1.
Ако такъв текст представлява едно или повече изречения и за¬
вършва с глаголно изречение, се допуска в края му да се пише точка.
Античният театър
в Пловдив изглежда
усмихнат в унисон
с хубавото време
Античният театър
в Пловдив изглежда
усмихнат в унисон
с хубавото време.
126.2.
Придружаващият текст към таблици, схеми, диаграми, графики,
фигури, изображения, карти и др. се оформя като заглавие на струк¬
турна част на текст и се разполага над или под графичния обект. Та¬
къв текст може да се състои от два компонента: класифициращ (тип
и пореден номер) и съдържателен (заглавие на графичния обект), ко¬
ито се използват заедно или поотделно.
[За оформяне на заглавие на структурна част на текст вж. т. 122.]
155

■I 126.2.1.
Класифициращият компонент винаги се разполага вляво, под
или над графичния обект.
Схема 1
Схема 1
М 126.2.2.
Самостоятелно употребеният съдържателен компонент се раз¬
полага или вляво, или центриран.
Лост от първи род
Лост от първи род
Лост от първи род
Лост от първи род
156

Съвместно употребените класифициращ и съдържателен компо¬
нент се разполагат вляво. Ако класифициращият компонент е на нов
ред, се разполага вляво, а съдържателният компонент се разполага
или вляво, или центриран.
Фигура 1. Съотношение между величините М, N и Q
или:
Фигура 1
Съотношение между величините М, N и Q
Текстове вътре в графичния обект, които представляват назва¬
ния на отделните елементи от съдържанието му (колони и редове на
таблици, стълбчета на хистограми, сектори на диаграми, детайли на
изображение), се оформят по следния начин:
157

И 1263.1.
Текстът в колоните и редовете в таблици започва с главна буква
и завършва без препинателен знак.
Таблица 1
Разпределение на отговорите на анкетираните лица
Код
Източници на
инфофмация
Брой от¬
говорил и
Често
Рядко
Не из-
пплзввм
Отн. дял
(%)
Отн. дял
(%)
Отн. дял
(%)
А
Интернет
2953
33.6
27.1
39.3
Б
Други източници
2740
6.9
31.5
61.6
I 126.3.2.
Названията на елементите от диаграми, хистограми и изображе¬
ния се оформят по следния начин:
■II 126.3.2.1.
Когато представляват едно или повече изречения, започват с
главна буква и се допуска да завършват с точка.
Гледам сериали, Гледам новини, Гледам шоу	Не гледам
но не и новини, но не и филми, програми,	телевизия,
но не и сериали.
—сутрин
— следобед
вечер
Графика 1. Зрителски интереси в различните части на деня
158

■■ 126.3.2.2.
Когато представляват дума или словосъчетание, започват с глав¬
на или с малка буква и завършват без пунктуационен знак.
Съотношение между практикуван спорт
и изразходвани калории
Времетраене: 60 минути. Калориите са посочени в Кса1
или:
Сведение за продажбите по тримесечия
дял на продажбите
159

■В 126.3.2.3.
Названията на отделни детайли от изображение, изнесени извън
него, се оформят като рубрики.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.]
Схема на типична животинска клетка. Органели: 1) ядърце; 2) ядро;
3)	ри(юзома; 4) )ранулиринЕЕ 5) апарат нанЪлджи; 6) цитососкет;
7)	гладък ЕК; 8) митохондрий; 9) цитоплазма; 10) лизозома; 11) цен-
триола.
или:
Схема на типична животинска клетка
Органели:
1)	ядърце
2)	ядро
3)	рибозома
4)	гранулиран ER
5)	апарат на Голджи
Ц) цитоскелет
7)	гладък ER
8)	митохондрий
9)	цитоплазма
10)	лизозома
11)	центриола.
160

Оформяне на текст с цитат
Цитатът представлява текст (дума, словосъчетание, едно или
повече изречения), който е включен без изменение в друг текст.
Текст с цитат се оформя по следния начин:
Цитатът се огражда в кавички.
Н. Фрай обобщава: „И така, Библията изглежда много по-
близка до поезията, отколкото до научното списание“
[Вж. Кавички, т. 104.1.]
Mi 127.1.1.
Ако е оформен с шрифт, различен от основния, цитатът не се
огражда в кавички.
Н. Фрай обобщава: И така, Библията изглежда много по-близка
до поезията, отколкото до научното списание.
■■ 127.1.2.
Частите на цитат, разделен от пояснителен израз, не се ограждат
в отделни кавички.
„Свободното време позволява на мозъка да преработи получена¬
та информация - твърди авторът - докато постоянната стимулация
възпрепятства процеса на познанието.“
ан 127.1.3.
Когато цитат или друг ограден в кавички текст е включен в края
на друг цитат и между тях няма препинателен знак, кавичките не се
удвояват.
Целта на автора е била да накара еднородците си да се вгледат
в своите недостатъци: „Аз питая в себе си вяра, че ще дойде
един ден,, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се
позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш: „Европейци сме ний,, ама
все не сме дотам“
По-нататък авторът съветва: „По-добре да не си припомняме
филма „Да продадеш игрите“
„По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игрите“,
съветва по-нататък авторът.
(Но: „По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игри¬
те“ “ Това съветва по-нататък авторът.)
11. Правопис и пунктуация на българския език
161

I 127.2.
Правописните особености на цитирания текст се запазват.
Ш 127.2.1.
Цитатът започва с главна буква, ако представлява поне едно из¬
речение или начало на изречение.
„ Прекрасно е да можеш да съхраниш в рисунка образите, на
които се радват очите. Така започва интервюто си младата
художничка.
Според един от пионерите на хип-хопа „Да бъдем толерант¬
ни,, означава да приемаме различията си като богатство, а не
като болест “
■№ 127.2.2.
Цитатът започва с малка буква, ако е пропуснато началото на
първото цитирано изречение или той представлява отделна дума (из¬
раз), включена в авторово изречение.
Хр. Гандев отбелязва, че образователната система през Въз¬
раждането „ сама по себе си подхранва националното култур¬
но съзнание. Но тя има и друг важен исторически аспект“
Умберто Еко нарече тази забрава „хиперкодиране“
ЯЙ 127.3.
Пунктуационните особености на цитирания текст се запазват с
изключение на случаите в т. 127.3.2 и 127.3.4.
в 127.3.1.
В края на цитирано изречение, което не е включено в авторово
изречение, се пише съответният знак за край на изречение преди
затварящите кавички.
„Най-сетне, когато искаме жертви от народа,, трябва сами да
сме готови да дадем такива. “ Това споделя в книгата си Иван
Хаджийски.
■■ 127.3.2.
В края на цитирано изречение не се пише точка, ако след него
има пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или продължава
авторово изречение.
„Най-същественото е невидимо за очите“ - пише Екзюпери.
Вазов завършва Vглава на повестта с думите: „Тъй свършваха
тогава предтечите на зорницата на българското освобожде¬
ние“ и така изразява огорчението си от нерадостната участ
на героите.
162

127.3.3.
В края на цитирано изречение се запазват многоточието, уди¬
вителният знак и въпросителният знак, ако след това изречение има
пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или продължава ав-
торово изречение.
„Да живей България! “ е възгласът, с който завършва пламен¬
ната реч на Странджата.
Ш 127.3.4.
Когато цитираното изречение е в края на авторовото изречение и
двете завършват с един и същ препинателен знак, се пише само един
знак след затварящите кавички.
Непрекъснато получаваме потвърждение на следната мисъл
на О. Уайлд: „ Обществото често прощава на престъпниците.
Но не и на мечтателите“.
Прочете ли „Иде ли“?
Колко се възмутих обаче от неговото „Не те е срам“!
Ш1 127.3.5.
Когато цитирано изречение е в края на авторовото изречение и
двете завършват с различни препинателни знаци, се пишат и двата
знака съответно пред и след затварящите кавички.
Как да не се впечатлиш от остроумието на Айнщайн, който
казва: „Две неща са безгранични - Вселената и човешката глу¬
пост.. За първото не съм толкова сигурен. “!
Вазов завършва повестта с думите: „Бедни, бедни Македонски!
Защо не умря при Гредетин?...“.
ЛИ 127.4.
Авторовият текст, предхождащ цитата, се оформя по следния
начин:
ЛВ 127.4.1.
След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа
израз, който въвежда цитата.
Емблематичен за творчеството на поета е следният стих:
„ душата ми е златен храм “
Марк Твен пише: „Истината е най-скъпото нещо, което при¬
тежаваме. Некая пестим!“
[Вж. Двоеточие, т. 98.7.]
163

I 127.4.2.
Ако авторовият текст не съдържа израз, който въвежда цитата,
двоеточие не се пише.
Въстанието през септември 1923 г. с трагичния си завършек
„ праща поезията в изгнание“
Със своята пламенна възхвала на подвига на опълченците Ва¬
зов побеждава „ на клеветата зъбът “
Според Л. Каравелов държавата след Освобождението тряб¬
ва да се устрои съобразно с облика на българския народ, който
„няма сред себе си аристократически величия“
■И 127.5.
Ако цитатът завършва с пояснителния израз, този израз се пише
с малка буква и се оформя по следния начин:
■I 127.5.L
Ако пояснителният израз е след цитираното изречение, той се
отделя с тире или запетая.
„Тази монета е уникален фалшификат категоричен е специа¬
листът.
„ Рисковано ли е да пристигнеш в Америка с два долара и един
милион мечти? “ - пита художникът.
■■ 127.5.2.
Ако пояснителният израз е вмъкнат между части на цитираното
изречение, той се отделя с тирета или запетаи.
„ Най-важната форма на символно изразяване - пише Леели
Уайт - е членоразделната реч. “
или:
„ Най-важната форма на символно изразяване, пише Леели
Уайт, е членоразделната реч. “
■■ 127.5.2.1.
Ако в цитат е вмъкнат пояснителен израз в позиция, кадето е не¬
обходима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз
(преди тирето).
„Времето е в нас и ние сме във времето - пише Левски до
П. Хитов, - то нас обръща и ний него обръщаме.
■В 127.5.2.2.
Допуска се да не се пише запетаята, уговорена в т. 127.5.2.1.
„ Времето е в нас и ние сме във времето - пише Левски до
П. Хитов - то нас обръща и ний него обръщаме.
164

■I 127.53.
Ако с пояснителния израз завършва първото от две или повече
цитирани изречения, той се отделя с тире или запетая и завършва с
точка. Следващото цитирано изречение се въвежда с тире.
„Дойдох напълно безпристрастен и с намерение да бъда спра¬
ведлив - пише Макгахан. - Боя се, че престанах да бъда безприс¬
трастен и положително вече не съм хладнокръвен. “
или:
„Дойдох напълно безпристрастен и с намерение да бъда спра¬
ведлив, пише Макгахан. - Боя се, че престанах да бъда безпри¬
страстен и положително вече не съм хладнокръвен. “
М 127.6.
Цитат от лирически текст се оформя по следния начин:
■■ 127.6.1.
Ако е оформен като самостоятелен абзац, цитатът не се огражда
в кавички.
Ядрото на творбата неочаквано се взривява смислово, стило¬
во, стихово, звуково, че и графически в:
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях:.
[Вж. Кавички, т. 105.3.]
■В 127.6.2.
Ако е разположен на един ред с авторовия текст, цитатът се
огражда в кавички, а стиховете се отделят един от друг с наклонена
черта и шпации.
Ядрото на творбата неочаквано се взривява смислово, стило¬
во, стихово, звуково, че и графически в: „ Страсти и неволи / ще
хвърлят утре върху тях / булото на срам и грях“
М 127.7.
Промени или пояснения, внесени в цитирания текст, се отбеляз¬
ват по следния начин:
■I 127.7.1.
Пропусната част вътре в цитата се отбелязва с многоточие в скоби.
„Географията се стреми да преброи, опише и класифицира ця¬
лото население (...), докато историята е избирателна и в този
смисъл - елитарна. “
165

„ В рисунките на Леонардо тържествува една дълбока човеч¬
ност. Неговото хармонично докосване до листа трябва да
бъде гледано не само от художници, но и от всеки човек., от
всяко поколение. “
[Вж. Скоби, т. 101.2.]
I 127.7.1.1.
Многоточието не е в скоби, ако е пропуснато началото на цити¬
раното изречение.
В годишния доклад за състоянието на планетата се казва:
създадохме опасна илюзия, че вече не сме зависими от здра¬
вословна околна среда “
■■ 127.7.2.
Графични промени или пояснения, внесени в цитирания текст,
се уговарят от автора (преводача, редактора) с бележка в скоби.
В доклада се казва:	резултати не са постигани никога
досега“ (подч. мое - И.Н.).
„Мисля, че сега той (диктаторът - бел. ред.) се опитва да ре¬
организира силите си, за да си върне загубените територии. “
[Вж. Скоби, т. 100.6.]
Оформяне на библиографско цитиране
Библиографското цитиране се състои от библиографско описа¬
ние, съдържащо сведения за цитирания документ, и препратки, които
свързват основния текст с библиографското описание. Източниците
се цитират и се описват според посочените в стандарта за библиог¬
рафско цитиране правила (БДС 17377-96 Библиографско цитиране).
Библиографското цитиране може да се извършва по три начина:
в текста, под линия и в края на текста чрез библиографски списък.
Избраният от автора начин на библиографско цитиране се прилага
последователно в целия текст.
Библиографското цитиране в текста се оформя по следния на¬
чин:
■R 128.1.
В текста може да се даде пълно библиографско описание на до¬
кумента.
166

По същия въпрос вж. Конев, Ил. Българското възраждане и
Просвещението. Т. 2. Въпроси на българската филологическа
култура. София, 1991, с. 358.
128.2.
Цитираният документ се посочва в скоби, частично в скоби или
без скоби.
128.2.1.
При цитиране в скоби се спазват всички правила за библиограф¬
ско описание.
В Родопите, Странджа и при българите от Мала Азия баба се
назовава и майката на съпругата (вж. Георгиева, И. Родстве¬
ни връзки и роднински названия. // Българска народна култура.
Историко-географски очерк. София, Наука и изкуство, 1981, с.
230-231).
128.2.2.
При частично цитиране в скоби само библиографските сведе¬
ния, включени в скобите, се оформят по правилата за библиографско
описание.
Както показва в своята интересна студия френският българист Р.
Бернар (вж. Някои бележки върху аориста на -ох и върху глагол-
ната система на съвременния български книжовен език. - В: Бер¬
нар, Р. Българистични изследвания. София, 1982, с. 123 - 172),
този тип глаголи са изолирани в системата на българското спре¬
жение.
128.2.3.
Библиографско цитиране в текста може да се извършва, без да се
спазват правилата за библиографско описание.
Този въпрос В. Паскалева разглежда и в статията си „Средна
Европа и културно-националното развитие на българите през
Възраждането“, публикувана в сп. „Исторически преглед“ от
1981 г.,кн. 3-4.
167

Ml 128.3.
При повторно или многократно цитиране на една и съща публи¬
кация се допуска заглавието й да се съкрати, като се използва пред¬
варително уточнена абревиатура.
Граматика на съвременния български книжовен език (по-ната-
тъкГСБКЕ)
Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗД-
ДФЛ)
ГИБИ (Гръцки извори за българската история)
128.4.
Правилата за цитиране в текста важат и тогава, когато той е по¬
местен в бележка под линия.
Библиографското цитиране под линия се оформя по следния на¬
чин:
Всяко позоваване на източник се означава с цифрова препратка
чрез индекс на съответното място в текста, който насочва към библи¬
ографското описание под линия.
За назоваване на именната част на съставното именно сказуемо
в ГСБКЕ1 2 е приет терминът предикатив.
2 Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. Со¬
фия, 1983, с. 134.
М 129.2.
Номерацията на препратките може да се отнася само за конкрет¬
ната страница, за част от текста (напр. глава) или за целия текст.
■В 129.3.
При първо или еднократно цитиране на документ важат прави¬
лата за библиографско описание.
1	Вж. Селищев, А. М. Очерки по македонской диалектологии.
София, 1981, с. 88.
2	Стойков, Ст. Синтактичните диалектизми в българския език. //
Български език,’ 1968, № 2 - 3, с. 151.
168

Sil 129.4.
При повторно или многократно цитиране на една и съща пуб¬
ликация част от задължителните библиографски данни в първото
цитиране може да се изпуснат и заглавието да се съкрати, като се
използва многоточие.
1 Селищев, А. М. Очерки..., с. 88.
Ш 129.5.
При цитиране на статии от сборници и периодични издания се
допуска в текста да се посочат сведенията за публикацията, а под
линия - сведенията за изданието, в което е включена. В този случай
разделителните знаци и - , както и означения-а 5; или 1о: нтпедат.
За различните икономически подходи при изследване на про¬
цесите на глобализацията вж. статията на Р. Чобанова „Ико¬
номически подходи за изследване на глобалната технологична
промяна“5.
5 Икономическа мисъл, 1997, № 5.
Ш 129.6.
При последователно цитиране на няколко публикации библиог-
рафските описания се отделят с точка и запетая.
1 Иширков, Ан. Областното име Загорье или Загора в миналото
и сега. // Известия на Народния етнографски музей, 3, 1923, с.
80 - 88; Сакъзов, Ив. Областното име Загора по нови докумен¬
ти. - В: Сборник в чест на Ан. Иширков. София, 1935, с. 356.
При цитиране на различни публикации от един и същ източник
сведенията за него се посочват в първото библиографско описание,
а в следващите описания те се заменят с означението Пак там или
Ibid., след което се посочват съответните страници.
169

1 Димитрова, Нина. Критични прочити на социалната филосо¬
фия на Лев Карсавин. И Философски алтернативи, 2003, № 3 -
4, с. 19 - 29; Цацов, Димитър. Евразийството на Лев Карсавин.
// Пак там, с. 29 - 37.
129.8.
При последователно цитиране на няколко публикации от един и
същ автор името му се посочва само в първото описание.
1 Вж. и Коледаров, П. Най-ранните споменавания на българите
върху средновековните карти. // Известия на Института за
история, 20, 1968, с. 219 - 254; Втората българска държава в
старинните карти от XIII - XIV век. // Векове, 1973, № 4, с. 18.
■I 129.9.
Когато цитирането в текста не е от оригинала, а чрез друга пуб¬
ликация или цитиран в нея източник (непряко цитиране), пред биб-
лиографското описание се добавя изразът цитати по, или съкратено
цит. по, следван от двоеточие.
1 Този и следващите цитати са по: Паисий Хилендарски. Ис¬
тория славянобългарска. Под ред. на П. Динеков. София, 1972.
2Из писмо на В. Априлов и Н. Палаузов до Ю. Венелин. Цит.
по: Кутинчев, Ст. Печатарството в България до Освобождени¬
ето. Принос към културната история на България. София, 1920,
с. 253.
■1 130.
Цитирането в края на текста чрез библиографски списък се из¬
вършва по следния начин:
М 130.1.
При цитиране на литература в библиографски списък са в сила
правилата за библиографско описание.
170

130.2.
Към всяко библиографско описание в списъка се прави препрат¬
ка от основния текст, която точно посочва съответните описания в
библиографския списък.
[За оформяне на препратки вж. т. 130.4.]
130.3.
Библиографският списък се разполага в края на основния текст
и се подрежда азбучно, хронологично или по номера.
130.3.1.
При азбучно подреждане списъкът се оформя по първия елемент на
описанието - фамилното име на автора или първата дума от заглавието.
Ангелов, Б. Сказание за -железния кръст^. И Старобългарека ли¬
тература, 1971, № 1, с. 136 - 155.
аългарска митология. Енциклопедичен речник. София, Заха¬
рий Стоянов, 2006. 368 с.
Колева, Т. Гергьовден уюжните славяни.София,БАС, 1981.212с.
130.3.1.1.
2а първо място в списъка се подреждат азбучно сортирани пуб¬
ликациите от един и същ автор, а след това публикациите на същия
автор със съавторите му по азбучен ред на фамилията на съавтора.
Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство.
София, 1977.
Андрейчин, Л, Попова, В. История на съвременния български
книжовен език. // аългарски език, 1969, № 4 - 5, с. 402 - 412.
Андрейчин, Л, Попова, В, Първев, Хр. Христоматия по история
на новобългарския книжовен език. София, 1973, 336 с.
ЯМ 130.3.1.2.
Ако в един библиографски списък има описания на документи
от различни азбуки (кирилица, латиница и др.), описанията на всяка
азбука се оформят в отделни азбучни редове, като на първо място се
разполагат кирилските.
171

ЕтнологиЦв и антрополога. Стате и перспективе. Београд,
САНУ, 2005.
Радойнова, Д. Етнос. Етнология. Етнични процеси. Шумен,
Унив. изд. Епископ Константин Преславски, 2005.
Зтнокультурное взаимодействие в Евразии. Т. 1. Москва, На¬
ука, 2006.
ЕШШс Мшопйез m Ле Ва1кап 8Шез. 1860 - 1971. Ьоп^оп, Аг-
сМуе ЕбШопв, 2003.
РеГегтапп, \У. 0)ic ОезсЬоЛе der ЕЛ^по^0>§^1е. ШирреПа1, Ham¬
mer, 2004.
М 130.3.2.
При хронологичното подреждане библиографските описания
в списъка се подреждат по годината на издаване на документа, във
възходящ или низходящ ред.
Неофит Рилски. Краснописание. Букурещ, 1837.
Бусилин, Г. Български буквар. Москва, 1844.
Бтгтртв, Ив. Първичка българска словница. Стамбол, 1848.
М 130.3.2.1.
Ако в описанията има съвпадащи години, подреждането се из¬
вършва азбучно по първия елемент на описанието (фамилия на автор
или първа дума от заглавие).
Ш 130.3.3.
При подреждането по номера списъкът следва реда на появява¬
нето на препратките в основния текст.
1.	Пеев, Ив. Законът за авторското право и сродните му права
и предизвикателството интернет. // Иктнтмичиикк живтт,
№ 37, 13 септ. 2006, с. 1, 12.
2.	Георгиев, В. Битката с интернет пиратите. /IДневник, № 149,
3 авг. 2000,с. 13.
3.	Чермак, И. Интернет и авторското право. // Циига ut Lin-
§иа. Еликтртннт ипииании за хуманитариитика, 2004,
№ 1, 29.01.2005. 23.09.2010 dhttр://www.slзв■um-sofia.Ье/
liШoumзl/arciцvе/'Lil.i 1 /Сеп^ак^1200^^ 1 .Ь1п1>
172

130.4.
Препратките към библиографския списък се оформят по след¬
ния начин:
Ml 130.4.1.
Ако списъкът с цитираната литература е номериран, за препрат¬
ки в текста служат арабски цифри, които препращат към номерата
на съответните библиографски описания в списъка. Препратките с
цифри се ограждат в квадратни или в кръгли скоби.
Според мнението на български демографи особено важен
въпрос при изследването на населението е „не само колко сме,
но и какви сме“[1].
[В библиографския списък:]
1. Минков, М. Демография. София, Албатрос, 1999, с. 259.
130.4.2.
Ако списъкът не е номериран, за препратка служи фамилното
име на автора, дума от заглавието (обикновено първата) или съкра¬
щение на източника, след което се посочват годината на издаване
на публикацията и цитираните страници. Препратката се огражда в
квадратни или в кръгли скоби.
Винаги е будил любопитство въпросът доколко българската
приказка е повлияна от европейската или от силната ориентал¬
ска традиция (Хоралек, 1989, с. 10 - 11).
[В библиографския списък:]
Хоралек, К. За ориенталските приказки в българската фол¬
клорна традиция. Н Български фолклор, 1989, № 1, с. 10 - 17.
Марцианопол се намирал в Долна Мизия, на която бил главен
град [Лат. извори..., 1958, с. 394].
[В библиографския списък:]
Латински извори за историята на България. Състав, и ред.
С. Дуйчев и др. София, БАН, 1958. 454 с.
173

Ш 130.4.2.1.
Ако има съвпадение в годините на издаване на публикации от
един и същ автор, след годината се добавя буква, която показва поред-
ността на описанието в списъка.
Мирчев, 1937а, 19376
130.4.2.2.
Ако списъкът съдържа двама или повече различни автори с едно
и също фамилно име, в препратката се изписва и личното име на
автора до идентифицираща буква.
Георгиев, Вл., 1986, с. 7
Георгиев, Ст„ 1989, с. 14-15
Оформяне на текст с пряка реч
Пряката реч е чужда реч, предадена дословно от автора на даден
текст.
Текст с пряка реч се оформя по следния начин:
ill 131.1.
Пряката реч на всеки участник в диалога започва с главна буква,
на нов ред с отстъп, като се въвежда с тире и шпация след него.
-	Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?
-	Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи,, сал¬
танати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо
ще си даваме паричките на немците -иу нас има кой да ги яде...
131.2.
Авторовият текст, предхождащ пряката реч, се оформя по след¬
ния начин:
« 131.2.1.
След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа
израз, който въвежда пряката реч.
Все още изплашена, тя каза строго:
-	Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе?
[Вж. Двоеточие, т. 98.5.]
Ш 131.2.2.
След авторовия текст се пише точка или друг знак за край на из¬
речение, ако този текст не съдържа израз, който въвежда пряката реч.
174

Ирина и Бимби довършиха десерта си.
-	Ще се раздвижим ли? - попита той.
Ш 131.3.
Пряка реч, придружена от пояснителен авторов текст, се оформя
по следния начин:
Ш 131.3.1.
В края на пряката реч, която завършва с пояснителен авторов
израз, не се пише точка. Въпросителен знак, удивителен знак или
многоточие се пишат.
131.3.2.
Ако пряката реч завършва с пояснителен израз, той се пише с
малка буква, отделя се с тире и след него се пише точка.
-	Вярно, ти не приличаш на продавачка - поправи се без смуще¬
ние той.
-	О-о! Добър ден,, бай Иречек, как си, добре ли си? - извиква
бай Ганьо с един най-приятелски тон,, щом влиза в кабинета на
стопанина.
[Вж. Тире, т. 102.13.1.]
Ш 131.3.3.
Ако пояснителният израз е между частите на изречение от пряка¬
та реч, той се пише с малка буква и се отделя с тирета от двете страни.
-	Някои дни - започна мама дрезгаво - слушам тиктакането на
онзи часовник в коридора.
[Вж. Тире, т. 102.13.2.]
.■U 131.3.4.
Ако пояснителният израз е между две изречения от пряката реч,
той се пише с малка буква, отделя се с тире и след него се пише точ¬
ка. Второто изречение от пряката реч се въвежда с тире.
-	Да обядваме, защо да не обядваме! - съгласява се бай Ганьо. -
И ваша милост,, казва се, ако не от мойта - от българска софра
все сте яли.
[Вж. Тире, т. 102.13.3.]
И» 131.3.5.
Ако пояснителният текст е самостоятелно изречение, той се
пише на същия ред с главна буква, отделя се с тире и завършва с
точка. Ако пряката реч продължава, се пише второ тире.
-	Значи, ти си ученичка от гимназията,!... - Удивлението му
ставаше голямо. - В кой клас?
175

Допуска се пряката реч да се оформи като цитат.
Усмихваше ми се свенливо и питаше: „Как изглеждам?“ А аз
отвръщах: „Идеално. Изглеждаш идеално“
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.]
Оформяне на текст с полупряка реч
Полупряка реч е вътрешната реч или мислите на герой от худо¬
жествен текст, които авторът представя с присъщите за този герой
изразни средства, но не ги предава като пряка реч.
Текст с полупряка реч се оформя по следния начин:
Полупряката реч се пише на същия ред, на който се пише и ав¬
торската реч, но се оформя без кавички и без тире.
Излиза и отива у Стоенкини. Още от вратнята сърцето й зат-
реперва. На. сега ше й каже Стоянка. че приела много здраве
от Стоенча. че за Коледа си иде.
■i 132.2.
Ако полупряката реч е самостоятелно изречение, то започва с
главна буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч.
Гледаше мрачно и втренчено пред себе си. Сълзите й се попива¬
ха от горчива мъка, от безропотно примирение. Да. ясно беше.
Той не искаше да загуби свободата си. да ограничи възмож¬
ностите си с едно провинииално момиче, което не можеше да
му осигури нито пари, нито връзки с недостъпния свят.
В душата й кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе раз¬
била и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали годи¬
ни безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега?
Мария се наведе напред и хвърли поглед върху циферблата на
скоростта. Стрелката показваше сто километра в час. Ка¬
росерията трепереше от напрежение, въздухът свистеше, а
дърветата и храстите отлитаха назад като пометени от вих¬
рушка. Е, паша го пршшлявдше!,
■I 132.3.
Ако полупряката реч е включена в авторовото изречение, преди
нея се пише двоеточие, тя започва с малка буква и завършва с препи¬
нателен знак, както при пряка реч.
Шибил я гледаше учуден: какъв ше е тоя дявол?
176

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ
НА НАУКИТЕ
Правопис
и пунктуация
на българския
език
ISBN 978-954-01-2604-3
9789540 126043
Цена 9,00 лв.
Изданието има нормативен характер и съдържа
основните правила на правописа и пунктуацията
на българския език. Разработено е от екип езиковеди,
специалисти по книжовен език от Института
за български език при Българската академия на науките.
Изданието има официален характер - правилата,
формулирани в него, са задължителни за писменото
общуване.
Обхванати са най-важните правописни и пунктуационни
проблеми. Всички обяснения са илюстрирани
с внимателно подбрани примери от разнообразни
източници, представителни за днешната писмена
практика.
Книгата е предназначена за всички, които си поставят
за цел да овладеят правописа и пунктуацията
на българския език или искат да подобрят своята
грамотност, за специалисти, които се нуждаят
от справки, за преподаватели, студенти, ученици.
Издателство
ПРОСВЕТА
е член на Асоциацията
на европейските
издатели
£|1|1 на учебници
OIeepg