Над 120 000 думи
БЪЛГАРСКО-НЕМСКИ
Новият немски
правопис
Таблица на
неправилните и
модални глаголи
издателство
Шеал

гл. ас. Е. СТОЙЧЕВА, ас. Д. ГЕНОВА, Р.
ПЛАТНИКОВА, ас. Ц. АНДОНОВА
БЪЛГАРСКО
НЕМСКИ
РЕЧНИК
ПЪРВО ИЗДАНИЕ
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА^КеСИ
-2000-

Всички права върху българското издание са запазени за ШСВЕСИ”.
Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или
предавана под никаква форма или начин, електронен или механичен,
включително фотокопиране, записване или чрез каквито и да са системи
за съхранение на информация, без писменото разрешение на ИК “ВЕСИ”
© Е. Стойчева, Д. Генова, Р. Платникова, Ц. Андонова, 2000 г.
©ИК “ВЕСИ”, 2000 г.
© Alan GROUP, оформление и дизайн на корицата, 2000 г.
http://go.to/vesi
email: 5mgroup@met.bg
ISBN 954-9640-24-8

БЪЛГАРСКО
НЕМСКИ
РЕЧНИК
о-я
ПЪРВО ИЗДАНИЕ
Втори том
ИЗДАТЕЛСКА КЬЩА%еСИ
-2000-

Съдържание	628
Съдържание
Предговор	   629
Указания за използване на речника	630
Условни съкращения и знаци	632
О	634
П	731
Р	967
С	1042
Т	1198
У	1250
Ф	1292
X	1308
Ц	1329
Ч			1340
Ш	1361
Щ	1375
Ъ	1379
Ю	1380
Я	1381

629
Предговор
Предговор
Липсата на обширен Българо-немски речник на пазара е една от
основните причини за създаването на настоящия. Словестното му
богатство (над 120 000 думи) ще бъде полезно за българи, изучаващи
немски език, студенти, учители и преводачи.Тук ще намерите не само
основният словесен и фразеологичен фонд на българския и немски език,
но също така и редица редки и специализирани термини.
Фразеологията е неделима част от настоящия речник. Тя се явява
допълнение, необходимо за по-задълбоченото вникване в значението на
заглавните думи, а на отделни места онагледява и тяхното свързване с
други думи и изрази.
Значението на отделната дума е подчертано с илюстрация в
подходящи примери и характерни изрази от фолклорното ни богатство.
Речниковото съдържание е съобразено с измененията и
състоянието на немския език, като е отразен новият немски правопис. В
речника са включени новообразувани думи и изрази, създадени под
натиска на настъпващите в българския и немски език промени.
Ето защо считаме, че настоящият речник ще бъде полезен не само
за всички, които изучават немски език, но и за тези, които искат да усетят
и уловят духа и красотата на съвременната немска реч.

Указание за изпозване па речника
Указания за използване на речника
630
Заглавните български думи са напечатани с получерен шрифт и са
дадени в азбучен ред.
След всяка главна дума е отбелязана граматическата й характеристика.
Немските съществителни са дадени с означение на рода (ш-мъжки род, f-
женски род, n-среден род).Следва окончание за родителен падеж,
единствено число за мъжки и среден род и окончание за родителен падеж,
множествено число за всички съществителни. За имената от женски род
родителен падеж единствено число не се дава (като ненужен). Ако в
множествено число съществителното име има две форми, окончанията
са отделени посредством наклонена черта (/). Във всички от случаите,
пред съответното окончание стои тире (-). Ако съществителното в
множествено число има преглас, това е отбелязано със знака -к
Съществителни, които се употребяват само в множествено число, се
обозначават чрез съкращението pl. За тях заглавната дума е дадена в
множествено число. •
Пример:
сърце-Herz n, -ens, -еп (чети: das Herz, des Herzens, die Herzen)
човек-Mann m, -es, -rer (чети: der Mann, des Mannes, die Männer)
Глаголите се характеризират със съкращенията ^.(преходни), intr.
(непреходни), mod. (модални), imp. (безлични) и refl. (възвратни). Силните,
модалните, спомагателните и неправилните глаголи са обозначени със
звездичка (*), а основните им форми, както и някои особености по
спрежението им са дадени в края на речника. След съкращението intr.
чрез h. или s. се обозначава с кой спомагателен глагол се спряга
съответният глагол в миналите сложни времена.
Пример: verkrauten intr. s.
При непреходните глаголи се дава обикновено и граматическа формула,
обозначаваща рекцията на глагола (обикновено поставена в скоби).
Рекцията е означена с главни начални букви на съответния падеж,
който глаголът управлява (G- за Genitiv, А- за Akkusativ и D- за Dativ)
Пример:
чакам-harren intr. h. (G или auf e-n, etw.)
Когато българското прилагателно на немски се превежда с първата част
на сложна дума, това е оказано в речника с таренце след определящата дума.

631
Указание за изпозване на речника
Пример:
домашен-Haus-
При предлозите, непосредствено след отбелязаните съкращения на
падежите (G, А или D), се означава и рекцията им.
Пример:
горд-stolz auf А
Всички съответстващи на българската дума немски значения образуват
група. Те са разделени посредством запетая (,). Различните значения на
думата образуват различни групи, номерирани с арабски цифри. Всеки
самостоятелен израз е отделен с точка и запетая (;).
Пример:
легенда-1. Heiligenbuch n, Heiligengeshcichte f, Sage f, -n (das ist zur Sage
geworden това е станало легенда; es geht die Sage има предание, носи се
легенда)2. Aufdruck m, -(e)s, -е (на географска карта, картини, илюстрации),
Beschriftung f, -еп (на карти), Legende f, -п (и за карта), Signatur f, -еп (на
карти)
Там където немската и българската дума се покриват напълно, се дават
допълнителни пояснения, които доуточняват смисъла и значението на
немсктадума.
Пример:
царица-1. Ballkönigin f (на бала) (рядко), Zarin f, -nen, Bienenkönigin f (царица),
Königen f, -nen 2. Dame f, -n (шах.) 3. Drohnenmütterchen n (пчелна,
произвеждаща само търтеи), Weisel f, -n (на пчелен кошер)

632
Условни съкращения и знаии
Условни съкращения и знаци
учен,-
ученически израз
фам-
фамириарно
физ-
физика
анат.-
анатомия
филос.- философия
архит,-
архитектура
фот-
фотография
астр.-
астрономия
хвдр-
хидрология
биол.-
биология
хим,-
химия
бот.-
ботаника
цьрк,-
църковно
вет.-
ветеринарно дело
шах,-
шахматно
остар.-
остаряла дума
швейц.
- швейцарски иазраз
отглагл.-
отгааголно
шеп-
шеговито
пейор.-пейоративно
юр,-
юридически израз
печ,-
печатарско
лодигр,-
подигравателно
А
Akkusativ винителен
поет.-
поетичен
падеж
презр.-
презрително
D
Dativ дателен падеж
прен.-
преносен смисъл
d-e
deine
прейебр.-
пренебрежително
dh.
dasheißt тоест, т.е.
разг,-
разговорно
d-m
deinem
рел,-
религия
d-n
deinen
сел.-сх-
селскостопански
d-r
deiner
термин
d-s
deines
спорт,-
спортно
e-e
eine
стр,-
строителство
e-m
einem
студ.-
студентски израз
e-n
einen
ськр,-
съкратено
e-r
einer
театр,-
театрално дело
e-s
eines
текст,-
текстилсгво
etw.
etwas нещо,шц.
техн,-
техника
f
ferminum женски род
търг-
търговия
s-m
seinem
укор,-
укорително
s-n
seinen
умал,-
умалително
s-r seiner
s-s seines
s-e seine
u und
и

633
Условни съкращения и знаци
USW
und so weiter
и така нататък
G
Genitiv
родителен падеж
h.
haben
спряга се с haben
ш
maskulinum
мъжки род
ш-е
meine
пнп
meinem
ш-п
meinen
m-r
meiner
m-s
meines
N
bfominativ
именителен падеж
п
neutrum среден род
S.
sein
спряга се със sein
z.B.
zumBeispiel
например, напр.
ч* в немския текст означава, че множественото число на думата се
образува с преглас, напр.:
аванс-Abschlag m, -(e)s, -те (чети: der Abschlag, des Abschlages или des
Abschlags, die Abschläge)
* означава, че глаголът е силен, напр.:
падам-fallen* intr. s. (чети: силен неправилен глагол, спряга се със sein).
Спрежението на силните глаголи виж в приложението, поместено в
края на речника.
...	заместват част от изпусната част в текста.
( )	включват букви (думи), които могат да се изпуснат при
допустимо двояко четене, напр.:
фазан-Fasan m, -(e)s,-(e)n (чети: der Fasan, des Fasanes или des Fasans, die
Fasasen)
лаборатория-Labor n, -s, -s/e (чети: das Labor, des Labors, die Labors или
die Labore)
1.2. C арабски цифри са означени различните значение на една и
съща дума, напр.:
лабиринт-1. Irrgarten ш, Irrgebäude n, Irrgebüsch n, Irrgang m, -es, -те 2.
Gewinne) n, -(e)s (прен.), Labyrinth n, -s, -е (и в ухото), Bogengang ш (на
ухо) (анат.)
- замества съответната немска дума, използвана в изразите и
примерите, непосредствено след нея.

о
634
О
o!-oh!
оазис-Oase f, -n
Об-ОЬ m
обагрен-tingiert
обагрям ce-färbcn refl. (das Laub färbt sich
листата се обагрят)
обагрям-anfärbcn tr. (леко), färben tr.,
illuminieren tr., malen tr., röten tr. (в червено),
verblauern tr. (в синьо)
обагряне-Anfärbung f, Färbung f, -en,
Röstung f (в червено), Tinktion f, -en
обажда ce-1.ankünden tr. refl. (за пролет,
зима) (ein Gewitter kündet sich an мма
признаци на буря), ankündigen tr. refl. (за
пролет, зима) 2. schmähen tr. intr. h. (за елен)
(лов.)
обажда-verbellen tr. (за куче, лаещо за дивеч)
обаждам ce-anmelden tr. и refl. (за нщ.) (s-n
Besuch ~ съобщавам за идването си ;
Konkurs ~ обявявам фалит ; Waren beim
Zollamt - декларирам стоки в митницата ;
ein Patent - патситувам нщ. ; е-е Krankheit
meldet sich an обацда се болежка),
dazwischenreden intr. h, melden refl.
обаждам-eintunken tr. (разг.), klatschen tr.,
melden tr., verklatschen tr. (e-n bei e-m) (някого
пред някого), verpetzen tr. (за някого),
verzinken tr. (на властите)
обаждане-Verzinkung f (на властите)
обайвам-bezaubern tr., bezirzen tr., faszinieren
tr.
обайване-Bezauberung f, -en
обаче-l. Aber 2. doch conj. (er ist arm, -
zufrieden той е беден, обаче доволен) 3.
Jedennoch 4. jedoch
обаяние-Вапп m, -(e)s, -e (einen in Bann
schlagen омайвам нкг.), Bezauberung f, -en,
Reiz m, -es, -e (das hat k-n ~ mehr für mich
това вече не ме привлича ; die weiblichen ~е
женските прелести), Zauber m, -s
обаятелен-scharmant
обвезвам-bcsticken tr.
обветрям-bewehen tr.
обвземам-раскеп tr. (e-n an der Kehle ~
хващам някого за шията; es hat mich gepackt
пипна ме болест ; wenn wir uns beeilen,
werden wir’s noch - ако побързаме, ще
стигнем навреме ; die Aufgabe werden wir
schon - ще се справим със задачата)
обвзет-besesscn adj.
обвивам-drahten tr. (с тел), einhüllen tr. refl.,
einwickeln tr. refl., hüllen tr. refl. (in, um etw.)
(sich in s-n Mantel hüllen обвивам се в
палтото си)
обвивачка-Wirkmaschine Г(техн.)
обвнвка-1. Ballonhülle f (външна, на балон)
(авиац.), Bespannung f (на цепелин) (авиац.),
Buchse f, -п (лагерна) 2. Bauchfell п (чревна)
(анат.), Kapsel f, -n (на орган, тъкан) (анат.),
Keimhülle f (зародишна) 3. Bezug m, -(e)s,
Bezüge, Einwick(e)lung f, -cn, Bockshorn n
(извита), Fehlfarbe f (избеляла, на пура),
Haube f, -n (закръглена), Kabelhülle f
(кабелна), Kapselgehäuse n, Manschette f, -
n, Mantel m, -s, -5-, Mütze f, -n (die ~ vor e-m
abnehmen свалям шапка на някого ; etw. auf
die ~ bekommen, kriegen ям калай за нещо,
изяждам плесница der Berg hat, trägt е-е ~
планината има обвивка, качулка (от мъгла,
сняг)), Pelle f, -п (на картофи, салам)
(Kartoffeln in der - kochen варя картофите
небелени ; e-m auf die ~ rücken нахвърлям
се на някого ; aus der ~ fahren излизам от
кожата си ; -em auf der ~ sitzen натрапвам се
на някого), Schale f, -n (fein in ~ sein наконтен
съм ; sich in ~ schmeißen докарвам се ; in e¬
r rauhen ~ steckt oft ein süßer Kern под
грубата външност често се крие добро
сърце), Schutzumschlag m (предпазна) 4.
Blutenhülle f (на цвят) (бот.), Haut f, -г (на
растение), Hülle f, -п (шушулка, ципа,
черупка, опаковка) 5. Kapsel f, -п (на орган,
тъкан) (анат.), Keimhülle f (зародишна)
o6BiiueiiHe-l.Anklage f, -n, Anschuldigung f,
-en, Belastung f, -en, Beschuldigung f, -cn,
Bezieht m, -(e)s, -e 2. Gegenanklage f
(насрещно) (юр.), Rüge f, -n (съдебно)

635
обединяване
обвиним-anklagbar adj.
обвииител-Ankläger m, -s, - (öffentlicher ~
публичен обвинител, прокурор),
Beschuldiger m, -s, Verkläger m, -s
обвинителeii-anklägerisch adj.
обви нявам-anklagen tr. A G refl. (e-n e-r Sache
G, wegen etw. ~) (пред съда или публично)
(e-n des Diebstahls, wegen des Diebstahls ~
обвинявам нкг. в кражба ; vor Gericht ~
привличам под наказателна отговорност,
обвинявам нкг. пред съд), anschuldigen tr.
(e-n e-s Verbrechens ~ обвимявам нкг. в
престъпление), beschuldigen tr. (e-n e-r Sache
beschuldigen обвинявам нкг.в нщ.),
bezichti(g)en tr., verklagen tr. (e-n bei е-ш,
wegen etw. G, D) (някого за нещо), zeihen* tr.
(e-n e-r Sache G) (някого в нещо)
обвиняване-Beschuldigung f, -en
o6BiinneM-Angeklagte(r) m, -n, -n/-e (юр.),
Angeschuldigte(r) m, -n, -n (юр.),
Beschuldigte(r) m, -n
обвит-1. gekapselt (в капсула) 2.
rebenumsponnen (в лози)
обвързаност-l. Bündigkeit f, -en, Gebundeheit
f, Verbundenheit f, - 2. Rechtsverbindichkeit f
(правна) (юр.)
обвързвам (ce)-l. binden* tr. refl. (c клетва,
обещание) 2. verpflichten tr. refl.
обвързвам-bestricken tr. (c въжета),
verbinden* tr. refl.
обвързване-Bindung f, -en (e-e Bindung
eingehen обвързвам се ; Bindung an e-e Zeit
зависимост, обвързаност от времето),
Engagement n, -s, Verbindlichkeit f, -en
обвързващ-bündig adj., verbindlich
обвявам-anhauchen tr. (angehauchte Farben
въздушно леки, прозрачни цветове ; rosig
angehauchte Wangen порозовели,
поруменели бузи), bewehen tr, durchwehen
tr.
обгар-Gekrätz n, -en (метал.), Hammerschlag
m (на нажежено желязо), Schlacke f, -n
(метал.), Sinter m, -s, Sinter m, -s, Zundel m, -
s (на метал) (метал.), Zundel m, -s (на метал)
(метал.)
обгарям-abbrennen* tr., absenden* tr. (готв.),
ankohlen intr. s., ankohlen tr., ausbrennen* tr.
(отвътре), beizen tr. (мед. рана), bräunen intr.
h refl. (die Sonne bräunt die Kurgäste
слънцето обгаря курортистите), schwelen
intr. h.
обгарям-sengen tr. (von der Sonne gesengt
загорял от слънцето ; e-e sengende Hitze
знойна жега)
обглед-ÜberbIick m (ein ~ über das Tal обзор,
обглед на долината)
обгорял-versengt
обграждам-einschließen* tr. refl., fassen tr.
(ein Bild in e-n Rahmen ~ обграждам картина
в рамка), säumen tr. (ein heller Streifen säumt
den Horizont светла ивица обгражда
хоризонта), vergattern tr. (c
peuieTKa)zirkumvenieren tr.
обгръщам-l. spannen tr. refl. 2. überblicken
tr. (c поглед), überschauen tr., übersehen* tr.
(etw.) (c поглед) (die Folgen ~ представям се
ясно загубите)
обдукция-Lcichenöffnung f
обдявам-zimmern tr. (дървен строителен
материал)
обдяваие-Zimmerung f, -en (на дървен
строителен материал)
обдялвам-zuhauen* tr. (камъни, дърва)
обевредявам-entschärfen tr. (воен.)
обеден-mittäglich
обединение-Auffanggesellschaft f (на
кредиторите) (за предотвратяване фалит на
фирмата) (търг.), Einigkeit f, -en, Einung f, -
en, Fachverband m (отраслово) (икон.),
Gremium n, -s, Kaufmannschaft f, - (търговско),
Sängerschaft f, -en (на певчески колектив),
Vereinigung f, Wiedervereinigung f,
Zusammenschluß m
обединявам ce-vereinen tr. refl., vereinigen
tr. refl.
обедннявам-l. einen tr.2. verschmelzen* tr.
(прен.) 3. zusammenfassen tr. (единици,
поделения, групи)
обединяваме ce-zusammenschießen* refl.
(sich zu etw.) (в дружество, съюз)
o6eAiniflBaiie-Einigkeit f, -en, Massenelend m
(масово), Vereinigung f, Verschmelzung f

обединяващ
636
(прен.), Zusammenfassung f,
Zusammenschluß m
обед и и я ва щ-zusam me nf assc nd
обеднявам-verarmen intr. s.
обедняване-l. Beltclwcsen n, Verarmung f, -
2. Vertaubung f (на рудата)
обедуненне-Reunion f, -en
обезателно-ja (произнася се силно ударено)
(er soll ja im Bett bleiben! обезателно да пази
леглото!)
обезварва.м-cntkalken tr.
обезверен-verzagt
обезвредяване-Enlgiflung f
обезвреждам-inaktivieren tr. (ваксина и др.
вещество), kaltslellen tr. (някого) (фам.)
обезвъглявам-dekarbonisicren tr. (техн.)
обезглавявам-enthaupten tr., köpfen tr.
обезглавяване-Köpfung f
обездвам-einreitcn* tr.
обезден-wenclig (кон)
обеззаразен-steril
обеззаразявам-l. beizen tr. (семена) 2.
entkeimen tr., sterillisieren tr. 3. vergasen tr.
(помещения c газове)
обеззаразяване-Beizung f, -cn (на семена)
(ссл.-ст.), Desinfektion f, -en, Desinfizierung
f, -en, Naßbeizung f (на семената)
обеззахарявам-entzückcrn tr.
обезкислявам-absüßen tr.
обезкосмявам-l. enthaaren tr.2. narben tr.
(коци) (техн.)
обезкосмявапе-Epilation f, -en, Schwitze f, -n
(на кожи)
обезкуражавам-abschrecken tr. (e-n von etw.),
demoralisieren tr.
обезкуражен-flügellahm adj. (прен.), kleinlaut
обезкуражеи-m utlos
обезкървен-blutleer adj.
обезлесявам-entwalden tr.
обезлешвам-abschaben tr.
обезлнствам-abbiätern tr.
обезлнстен-blätterlos adj.
обезлистявам-cnrblättern tr.
обезлистям-enlblättem tr.
обезличавам-entpersönlichen tr., entselbsten
tr. refl.
обезлюдявам-entvölkern tr. rcfl., veröden intr.
s.
обезлюдяване-Verödung f
обезмаслявам-abfetten tr. (мазнина), entölen
tr., entrahmen tr.
обезмитвам-verzollen tr.
обезнадежден-desperat adj.
обезобразявам-entstellen tr.
обезобразявам-schänden tr., verhunzen tr.
(план) (фам.), verschandeln tr. (разг.),
verschimpfieren tr. (разг.), verstümmeln tr.
(текст при съкращение) (ein verstümmeltes
Telegramm осакатена от пощата телеграма),
verunstalten tr., verzerren tr. refl.
обезобразяване-Deformation f, -cn,
Verhunzung f (на план), Verschandelung f,
Verstümmelung f, Verunstaltung f
обезоръжавам-entwaffen tr., entwehren tr.
обезпечавам (ce)-sicherstellen tr. refl. (ein
Kapital - влагам капитал в солидно
предприятие)
обезпечавам-gewährleisten tr. (die Regierung
gewährleistet freie Wahlen правителството
обезпечава свободата на изборите), sichern
tr. refl. (sich den Einfluß ~ гарантирам
влиянието си), versorgen tr. refl. (e-n, sich mit
etw.) (s-e Kinder sind versorgt децата му са
обезпечени)
обезпечаваие-Sicherstellung f, -, Sicherung
f, -en, Sicherung f, -en, Versorgung f, -en,
Vorsehung f
обезнечен-rückenfrci, wohlversorgt
обезиечение-Anlehnung f, -en (на фланга)
(воен.), Gegensicherheit f (взаимно),
Gewährleistung f, Sicherung f, -cn, Versorgung
f, -en
обезпеченост-Fortkommen n, -s (материална)
обезнлоден-stcril
обезплодявам-stcriilisieren tr.
обезплътявам-entkörpcrn tr.
обезпокоителен-ängstlich adj. (in ängstlicher
Lage в тревожно положение (остар.)),
beängstigend adj., besorglich adj.,
beunruhigend adj. part., schwül (mit ist ~
zumute, ums Herz тежко ми е на сърцето)
обезпокоявам-behelligen tr., beunruhigen tr.

637
обелвам
refl., derangieren tr., inkommodieren tr.
обезпокояващ-herzbeklemmend
обезправеп-entrechtet part. adj.
обезправявам-entrechten tr.
обезсилвам-aufrufen* tr. (банкноти),
entkräften tr., morlifizieren tr., parieren tr.
обезсилваие-Aufruf m, -s, -e (der - von
Banknoten изтегляне на банкнотите от
обръщение) (икон.), Kraftloserklärung f (на
документ), Mortifikation f, -en
обезсмъртя вам-verewigen tr. refl. (името си)
обезсолявам-absüßen tr. (чрез промиване)
обезсърчавам-abschrecken tr. (e-n von etw.),
demoralisieren tr., entmutigen tr.
обезумял-blindwütig adv. (от ярост),
wahnsinnig
обезформяваке-Defomation f, -en
обезцветявам-ablauschen tr. (e-m etw. ~) (c
луга), abziehen* tr. (тъкан), dekolorieren tr.
(хим.)
обезценявам-einziehen* tr. refl.
обезцепяване-Geldentwertung f (на парите)
(икон.)
обезцетявам-entfärben tr.
обезчестявам-entehren tr., entjugfern tr.,
schänden tr. (момиче), schwächen tr.
(момиче), verhurren tr. (ein Mädhen ~
обезчестявам момиче), verunehren tr.
обезчестяване-Schändung f, -en (на
момиче), Schwächung f, -en (на момиче),
Verunehrung f
обезщатявам-abfinden* tr. refl.
обезщетеиие-Abfindungssumme f,
Abgangsentschädigung f (при уволнение),
Abgeltung f, -en, Abstandsgeld n,
Abstandssumme f (при отстъпване на
жилище), Aufkommen n, -s, -, Besemschon n,
-s, Blutgeld n (за извършено убийство) (ист.),
Buße f, -n (юр.), Entschädigung f, -en, Ersatz
m, -es, Ersatzleistung f, Pfopf(en)geld n (в
локал за пиене на донесено от къщи вино),
Pönale n, -, -, Pönalien pl., Rekompens f, -en,
Rekompensation f, -en, Reparation f, -en,
Reugeld n (за неустойка), Reukauf m (за
неустойка), Schadenersatz m (за вреди и
загуби) (~ leisten плащам щети) (юр.),
Schadloshaltung f, Schmerzensgeld п (за
нанесени телесни вреди), Vergütung f, -en,
Vertragsstrafe f (за неизпълнение на
договор), Widergelt n
обезщетим-reparabel
обезщетявам-entgelten* tr., ersetzen tr.,
erstatten tr., rekomrensieren tr., remunerieren
tr., vergüten tr. (e-m etw.) (някого за нещо),
wiedergutmachen tr. (за загуба, повреда)
обезщетяваие-Abstand m, -(e)s, vC (разг.),
Schadioshaltung f
обект-Angriffsziel n (на нападението),
Arbeitsstück n (обработваем) (техн.), Bau m,
-s, -ten/-e (стоителен) (der Arbeiter ist auf dem
Bau работникът е на строежа), Gegenstand
m,	-(e)s, Gegenstände, Liebhaberei f, -en (на
любителство), Materie f, -n, Motiv n, -s, -e
(ländische ~e in der Malerei селски сюжети в
живописта), Objekt n, -es, -e (die Tücke des
~s изненадите на обекта), Tauschobjekt n (на
размяна)
обекти-Sleuerwerte pl. (облагаеми)
обектив-Ausblick m, -s, -е (на далекоглед),
Ausblicköffnung f (на далекоглед), Objektiv
n,	-s, -e, Spiegelobjcktiv n (c огледала),
Teleobjektiv n (c дълго фокусно разстояние)
обективен-objektiv, sachlich (~ bleiben
оставам обективен), sinnfällig, sinnfällig,
überparteiisch
обективизация-Objektivation f, en
обективнзирам-objektivieren tr.
обективизън-Objeklivismus m, -, -
обективнрам-hypostasicren tr.
обективистичен-objektivistisch
обективност-Objektivität f, -, Sachlichkeit f
обекуражавам-enlmutigen tr.
обелвам (ce)-abschälen tr. refl., schälen tr. refl.
(ein Ei - беля яйце; Kartoffeln ~ беля картофи
; Nüsse ~ лющя орехи ; die Haut schält sich
кожата се бели ; sich aus den Kleidern ~
събличам се ; wie aus dem Ei geschält като
изваден от кутийка)
обелвам-kränzen tr. (пръстеновидно кората
на дърво), pellen tr. (кожа, ципа на сварен
зеленчук, плод) (er ist wie aus dem Ei gepelt
той като че ли е излязъл от кутия), schälen tr.

обелиск
638
(труп за фурнир) (техн.), abborken tr. (техн.)
(кората на дърво), abpellen tr. геП. (салам,
картофи, портокал), abschwarten tr. (дърво),
entrinden tr. (кората)
обелиск-Den ksäule f
обелицк-Obelisk ш, -en, -en
обем-l. Arbeitsenhalt ш (на работа) 2.
Ausdehnung f, -en, Dimension f, -en,
Erdumfang m (на Земята) 3. Hubraum m
(работен, на цилиндър) (техн.), Inhalt m, -s, -
е (мат.), Würfelinhalt m (на куб) 4. Raumigkeit
f (относителен), Raum m, -es, -i-e (lichter ~
габарит ; umbauter ~ кубатура на здание),
Rauminhalt m, Stärke f, -n, Volumen n, -s, -
mina, Weite f, -n (вътрешен, на помещение,
съд, понятие)
обемист-dickleibig adj., massig, stark (~ег
Rauch гъст дим ; -er Band дебел том),
voluminoß
o6e.MOiiocTOHiieii-raumbcständig
обеирашаиам-cntslaubcn tr.
оберлихт-Obcrlichl n
обертон-Obcrton m (муз.)
обесвам (ce)-l. aufhängen tr. и refl. 2.
aulknüpfen tr. и rcfl. (прен.) 3. erhängen refl.,
hängen* tr. refl. (an ctw. A)
обеспам-uufhenkcn tr. (остар.), aufschnüren
tr., henken tr. (при екзекуция)
o6ecen-Gchenkter(r) m, -n
обесник-Galgcnbratcn m (разг.), Galgenstrick
m (шег.), Nichtsnutz m, -s, -e, Rabe m, -n, -n,
Rabenaas n, Rabenbraten m, Sackerlöter m, -
s, Sackerloter m, -s, Sackermenter m, -s,
Schlingel m, -s (разг.), Schwerenot f,
Teufelsbraten m
обет-Gelöbnis n, -ses, -se, Gelübde n,-s, Pflicht
f, -en (e-n in Eid und - nehmen вземам от
някого клетва за вярна служба ; wir aber
stehen in des Kaisers ~ ние обаче сме на
служба на императора), Votum n, -s, -ten / -
ta
обефор.мя вам-deformieren tr.
обеценявам-entwertcn tr. refl. (das Geld wurde
durch den Krieg entwertet поради войната
парите се обецениха)
обещавам-angeloben tr. refl. (тържествено)
(sich e-m - давам обет за женитба, оженвам
се за нкг.) (вие.), anlassen* tr. refl. (das
Geschäft, das Wetter lässt sich günstig an
търговията започва добре, има добри
изгледи, времето обещава да бъде хубаво),
geloben tr. refl. (тържествено), loben tr. refl.,
verheißen* tr. (e-m etw.) (на някого нещо),
versagen tr. rcfl. (etw.) (die Stelle ist schon
versagt мястото е вече обещано ; diesen Tanz
habe ich versagt този танц е обещан),
versprechen* tr. (e-m etw.) (на някого нещо)
(etw. mit Handschlag ~ подкрепям
обещанието си c ръкостискане), Zusagen tr.
(e-m etw.) (нещо на някого) (er hat mir sein
Kommen fest zugesagt обеща ми
положително да дойде), zusichern tr. (c-m
etw.)
обещаващ-höfflg
обещание-Angelöbnis n, -scs, -sc,
Gegenzusage f (на другата страна),
Verheißung f, -en (das Land der - обетованата
земя), Versprechen n, -s (ein ~ halten удържам
обещание), Wort m, -s, -rer / -e (sein Wort
geben давам обещание ; ich habe sein Wort
имам обещанието му ; e-n beim Worte
nehmen хващам се в обещанието на някого),
Zusage f, -п (е-е Zusage geben давам
обещание)
обещания-Versprechungcn pl. (leere ~
празни обещания)
обещетение-l. Indemnität f,
Konventionalstrafe f (при нарушен договор),
Pön f, -en, Remuneration f, -en 2.
Kriegsentschädigung f (военно)
обещетявам-cntschädigen tr, wcttmachen tr.
(загуба), wiederersetzen tr. (за загуба),
wiedererstatten tr. (за загуба)
обещетяване-Kompcnsation f, -en
обезвредител-BombenentschIäger m (на
бомби)
обжалвам-berufen* tr. refl., kassieren tr.
(присъда, решение), rekurrieren intr. h.
обжалване-Berufung f (юр.) (gegen ein Unteil
Berufung einlegen обжалвам присъда),
Rekursantrag m
обзавеждам-einrichten tr. refl., staffieren tr,

639
обикалям
versehen* tr. refl.
обзавеждане-Industricausrüstung f
(индустриално)
обзалагам ce-pariercn intr. h. (mit D), wetten
intr. h. (mit e-m um, auf etw.) (на нещо) (um
200 Mark, auf ein Pferd wetten обзалагам се
на 200 марки, на даден кон ; ich wette, daß
обзалагам се, че)
обзалагаие-Platzwette f (за награда, но не за
първата) (спорт.), Werre f, -n, Wette f, -n (e-e
Wette eingehen хващам се на облог ; die
Wette halten поддържам обзалагане ; was
gilt die Wette ? за какво е обзалагането ?)
обзема (Me)-bcfallen* tr.
обзема ме-bekommen* tr. (Lust bekommen
обзема ме желание, пршцява. ми се нщ.)
обзема-anfallen* tr. (за гняв, ужас, носталгия,
жалост) (вие.), überlaufen* tr. (за чувство,
тръпка) (Angst, ein Schauer überlief ihn страх
го обзе, тръпки го полазиха)
обземам-ankommcn tr. (и с D.) (за желание,
сън и под.) (/es, das/ kommt mir /mich/ hart,
schwer, sauer, leicht an тежко, трудно, лесно
ми е (това); was kommt dir /dich/ an? какво
ти става?) (вие.), anpacken tr. (страх, желание,
ужас) (etw. packt mich an обзема ме,
обладава ме нщ.), anspringen* tr. (за
носталгия, страх) (нрен.), antreten* tr. (was
tritt dich an? какво те прихваща?) (остар.),
anwandeln tr. (за чувство, желание) (was
wandelt ihn an? какво става c него, какво го
прихваща?), befangen* tr., durchkriechen* tr.,
durchrieseln tr. imp., erafssen tr. (Grausen hat
mich bei der Nachricht erdaßt обзе ме ужас
при новината), fassen tr. (Grausen faßt mich
ужас ме обзема)
обзирам-absehcn* tr., übersehen* tr. (etw.) (c
поглед) (die Folgen ~ представям се ясно
загубите)	■
обзор-Rundschau f, Überblick m (ein ~ über
das Tal обзор, обглед на долината),
Überschua f, -en, Übersicht f, -en,
Zusammenschau f
обивка-Eckschuh m (ъглова, на ковчег)
обигран-behauen pari. perf. adj., beschlagen
adj. (in allen Künsten beschlagen обигран във
всичко), eingefuscht adj., gewandt adj. (~es
Auftreten обиграни маниери)
обигран-redefertig (в говорене), redegewand
(в говоренето), routiniert, sattelfast (в езда),
sattelgerecht (в езда), wortgewandt (в
говоренето)
обиграност-Geübheit f, Gewandtheit f,
Routine f, -n
обида-Affront m, -s, -e, Basiliskenblick m,
Beleidigung f, -en (schwere Beleeidigung
тежка обида), Beschimpfung f, -en (тежка,
позорна), Harm m, -s, Injurie f, -n, Insult m, -s,
-e, Mortifikation f, -en (смъртна), Schimpf m,
-es, -e (e-m e-n ~ antun, zufügen нанасям на
някого обида, опозорявам го), Verbalinjurie
f, -п (словесна), Verletzung f, -en
обиден-beleidigend part.adj. (beleidigendes
Wort обидна дума), offensiv, pikiert,
schilmpflich, schnöd(e) (e-n ~ abweisen,
zurechtweisen отпращам грубо някого,
скастрям някого), verschnupft
обиденост-Vcrscnupftheit f, -
обидчив-delikat adj., übelnahmerisch
обиждам ce-einschnappen intr. s h (разг.),
krummnehmen* tr.
обиждам-anpöbeln tr. (просташки) (разг.),
beleidigen tr. (er ist leicht beleidigt той лесно
се обижда)	'
обиждам-beschimpften tr., insultieren tr.
(тежко), kränken tr. refl. (sie kränkt sich über
alles тя се обижда от всичко), mortifizieren
tr., tuschieren tr., vergrämen tr.
обижаане-Kränkung f
обикалянки-hierherum
обикалям-abfahrcn tr., abklappern tr.,
ablaufen* tr. refl. (магазини), abreiten* tr. refl.
intr. h (на кон), bcgchcn*tr., belaufen* tr. (die
Geschäfte belaufen обикалям магазините),
berudern tr. (c лодка), bespielen tr. (c
гостроли) (театр.), herumfahren* intr. s. (um
etw.) (нещо c кола) (in der ganzen Welt
herumfahren обикалям целия свят),
herumgehen* intr. s. (um etw.) (около нещо)
(e-e Mauer geht um die Stadt herum стена
обикаля града), herumkommen* intr. s.,
herumreiten* intr. s. (на кон), herumtanzen intr.

обикаляна
640
h. (танцувайки), karriolen intr. h. (на кола),
kreisen inlr. h., laufen intr., mucken intr. h.
(сърдито) (die Sache muckt, es muckt mit der
Sache работата е епск, закучва се ; nicht
gemuckt ! млъкни !), schnurren intr. h. tr.
(просейки)
обикаляне-Dienstgang in (по служба)
обиквам-licbgcwinnen tr.
обикновен-billig adj. adv., einfach adj., gemein
adj., gewöhnlich adj. (ein -er Streblicher
простосмъртен), gewohnt adj. part. (das
Leben gehl seinen ~en Gang животът следва
обикновения си ход), habituell, kommun,
ordinär, pedestrisch, schlecht (дреха), schlicht
(der -e Mann aus der Volke обикновеният
човек or народа)
обикиовено-mcist, meistens, meistenteils,
meisthin, vulgo
o6iiKiiOBeiiocT-GcwöhnIichkcit f
обнколка-Bctricbsbcgchung f (контролна, на
завод), Gang m, -(e)s, Gänge (ein - durch die
Stadl обиколка из града), Ronde f, -n (на
постовете), Runde f, -n (воеи.), Rundfahrt f
(на град), Rundgang m, Rundreise f, Zug m, -
S, -rC
обилен-dick adj.(in -er Strömen в обилни
потоци), dicke adj., ergiebig adj., fett adj., gut
adj., kopiös, reichaltig, reichlich (храна,
подаръци), segensreich
обилпе-В!umenflor m (на цветя), Fülle f,
Reichhaltigkeit f, Segenfülle f (на благодат)
обнлинче-Wiesenraulc f (бот.)
обнлност-Reichlichkeit f, -
обир-Raub m, -es, - (e-n -begehen извършвам
грабеж ; - an e-m, etw. begehen обирам
някого ; auf - ausgehen тръгвам да грабя ;
das Haus wurde ein ~ der Flammen къщата
стана жертва на пламъците)
обирам- packen tr. re fl. (партакешите,
крушите) (pack* dich ! да те няма!), abbeeren
tr. (ягоди, малини, къпини), abernten tr.
(плодове), abessen tr. (бадеми, глазура),
ab fetten tr. (мазнина), ablocken tr. (e-m etw.
~) (козове), abnehmen tr. (каймак, пяна),
abpflücken tr. (овощни дървета,, храсти,
плодове), abrahmen tr. (каймака на млякото),
abrcchen tr, (леха, шума), absammeln tr.
(гъсеници, класове), abschöpfen tr. (каймак,
пяна), abstreifen tr., absuchen tr. (паразити,
зърна), auftupfen tr. (c пръст от масата)
(захар, трохи), ausbeuteln tr. (е-п) (нкг. на
карти) (ich bin vollständig ausgebcutelt
останах без пукната пара), beuteln tr., sahnen
tr. (сметана), schleimen intr. h. tr. (пяната на
нещо)
обирач-BuschkIepper m (на пътници)
обирачка-Reifmesser m, Schälciscn n
обиринк-Räubcr m, -s (er ist unter die ~
gefallen попадна между разбойници)
обиок-Durchsuchung f, -en, Haussuchung f,
-en (домашен), Leiebsvisitation f (личен),
Visitation f, e-n
обискирам-durchsuchen tr., visitieren tr.
o6iicKiipaiie-Durchsuchung f, -en
обитавам-behausen tr. (остар.), bewiohnen
tr., sitzen* intr. h. rcfl. (die alten Slawen saßen
im Weichselgebiet старите славяни са
живеели в областта на Висла)
обитаван-befahren part.adj. (лов.) (ein
befahrer Bau обитавана дупка), bewohnt part.
обитаем-bewohnbar adj., bezichenbar adj.
(das Haus ist beziehnbar къщата c обитаема),
wirtlich, wohnbar
обитаемост-Bewohnbarkeit	f,	-en,
Wohnbarkeit f
обиталище-Behausung f, -en
обитател-Bcwohner m, -s, Burgsaß m (на
замък) (ист.), Einsitzer m, -s, Erdbewohner m
(на земята), Erdenbürger m (на земята),
Inwohner m, Kellerwurm m (на избено
жилище), Schloßbewohncr m (на замък)
обитател u-Bewohnerschaft	f,	pl.,
Hausgenossenschaft f (на една къща), Parte
f, -n (на наета квартира)
обител-Abiei f, -en (манастирска-),
Monasterium n, -s, -..rien
обица-Ohrring m, Pendant n, -s, -s
обнци-Ohrgehänge n, Ohrgeschmeide n
обич-Ellemliebe f (родителска), Kinderliebe f
(синовна), Kinderliebe f (синовна), Neigung
f, -en (e-e Heirat aus ~ брак по любов ; е-е ~
zur e-m fassen обиквам някого)

641
облагодетелстване
обичаеп-bankweise adj. (процент),
gebräuchlich adj., geläufig adj., gewöhnlich
adj. (~e Mäßigkeit обичайната му
умереност), gewohnheitsmäßig adj., gewohnt
adj. part. (das Leben geht seinen ~en Gang
животът следва обичайния си ход), habituell,
handelsüblich (в търговията), hergebracht,
herkömmlich, obligat, ortsüblich (в дадена
местност) (das ist ~ това е местен обичай),
pfleglich
обичаи-Brauchlum n, -s, Hergebrachte n, -n,
Komment m, -s, -s (студентски)
обичан-Volksbräuche pl. (народни)
o6ii4afi-Bergbrauch m (рударски), Brauch m,
-s (nach alten guten Bräuche по добрите
стари обичаи ; in ~ sein обичайно e),
Gebrauch m, -(e)s, Gebtäuche, Gepflogenheit
f, -en, Handelsbrauch m (търговски),
Handelsgebrauch m. Hergebrachte n, -n,
Herkommen n, -s, Landesbrauch m (местен,
народен), Mode f, -n (das wäre e-e neue ~!
нова мода ли ще въвеждате!; wir wollen k-e
neuen ~n einführen ще караме по старому),
Observanz f, -en, Paganismus m, -smen
(езически у християните), Rechtsbrauch m
(правен), Sitte f, -n (nach der - както му е
обичаят ; ~ und Brauch обичай и традиция ;
die alten -п achten, ehren тача старите
обичаи), Vatersitte f (стар), Weise f, -п (es ist
so seine Weise такъв му е обичаят)
обичайпост-Gebräuchlichkeit f
обичам да-lieben tr. refl.
o6ii4aM-befehlen*tr. (предвзето), halten* inlr.
h. (auf etw.) (нещо), lieben tr. refl., liebhaben
tr., meinen tr., mögen tr.(ich mag ihn nicht не
го искам, не го ща, не го обичам ; die beiden
~ sich двамата се обичат)
обичащ-1. kampffreudig (борбата), kampffroh
(борбата) 2. lecker (лакомства), vernascht
(лакомствата) 3. naschhaft (да мишкува),
ordnungsliebend (реда), reiselustig (да
пътува), ruheliebend (покой, тишина), spielig
(да играе), sportlich (спорта)
обичен-traut
обичка-Fuchsic f, -п (бот.)
обички-Kehllappen pl. (на петел, кокошка)
обичлив-betulich adj. (er hat ein betuliches
Herz той има обичливо сърце)
обичливост-Betulichkeit f, -en
обичннк-Judenbart m (бот.), Steinbrech m
(бот.)
обнчинче-Bccherblume f (бог.),
Gartenbibemelle f (бот.)
обков-Pfändung f (c дъски)
обкова-Beschlag m, -(e)s
обковавам-bcschlagen* tr. (mit eisernen
Reifen beschlagen обковавам c железни
обръчи)
обковавам-bühnen tr., wegern tr. (c дъски
отвътре)
обковаване-Eiscnbeschlag m, Wegerung f
(отвътре е дъски)
обковка-Beschlag m, -(e)s, Beschläge,
Eckenbcschlag m (металическа, на ръбовете
на врата) (техн.), Einfassung f, -en,
Eisenbeschlag m (желязна), Fassung f, -en,
Fensterbeschlag m (на прозорец), Lappen m,
-s (на врата, прозорец), Pfahlschuh m
(желязна, на кол), Schuh m, -es, -е (желязна,
на кол, копне), Zarge f, -n (на скъпоценен
камък), Zwinge f, -n (метална, на бастун,
инструменти, за запазване)
обкръжавам-cinkreisen tr., zcrnicrcn tr.
(воен.)
обкръжаваие-Einschlicßung f, -cn,
Kesseltreiben n (за унищожение)
обкръжен-eingekeilt pari. adj.
облага-Erwerb m, -(e)s, -e, Gewinn m, -(c)s, -c,
Interesse n, -s, -n, Nutzen m, -s (das ist zu m-m
~ това е за моя полза ; etw. ist von ~ нещо e
от полза ; e-e wäre mit ~ absetzen продавам
стока c печалба)
облагаем-abgabcnpilichtig, steuerbar, zinsbar,
zinspflichtig, besteuern tr. (c данъци),
schätzen tr. (c данък), steuern tr. (имот)
облагапе-Anlage f, -en (данъчно) (остар.),
Auflage f, -n, Besteuerung f, -en (данъчно)
облагодетелствам-begünstigen tr.,
bevorzugen tr., favorisieren tr., fördern tr.
облагодетелстване-Begüntsigung f
(незаконно) (юр.), Bevorzugung f, -en, Gunst
f

облагородетелстване
642
облагородетелстване-Vergünstigung f
облагородява-veredeln tr. (човек, вкус,
нрави)
облагородявам-absäugeln tr. (растения),
adeln tr. (човек, характер) (er ist geadelt
worden той получи благородническа титла,
стана дворянин), appretieren tr. (плат) (текст.),
impfen tr., pelzen tr. (дърво), pfropfen tr.
(дърво)
облагородяване-Ablaklation f, -en (на
дръвче чрез сближаване), Veredlung f
обладавам-апраскеп tr. (страх, желание,
ужас) (etvv. packt mich an обзема ме,
обладава ме нщ.), befangen* tr. (in etvv.
befangen sein обладан съм от нщ.), besitzen*
tr., durchwalten tr., packen tr. (e-n an der Kehle
~ хващам някого за шията ; es hat mich
gepackt пипна ме болест ; wenn wir uns
beeilen, werden wir’s noch - ако побързаме,
ще стиг нем навреме ; die Aufgabe werden
wir schon - ще се справим със задачата),
übermannen tr.
обладаване-Übermannung f
обладан-besessen adj.
обладапост-Bessscnhcil Дцърк )
облажване-Scligprcisung f
облажпявам-schmälzcn tr, schmalzen tr. (es
ist mir zu gcschmalzcn много ми е скъпо)
облак-Duflwolkc f (от аромат), Fedcrwolke f
(перест), Lümmcrwolke f (бял, перест), Lamm
n, -s, тсг (перест), Nimbus m, -, -se
(дъждовен), Rauchwolke f (от дим),
Regenwolke f (дъждовен), Schichtwolke f
(слоист) (метеор.), Staubwolke f (от прах),
Wolke f, -n (Wolken balln sich облаци се
тълпят ; Wolken von Heuschrecken
überzogen das Land облаци от скакалци
покриха страната), Zirms m, -, -rren (перест),
Zirruswolke f (перест)
област-Abstimmungsgebiet n (плебисцитна),
Bann m, -(e)s, -е (на дадена власт) (ист.),
Bannkreis m (на влияние), Bergbaugebiet m
(минна), Betätigungsbereich m (на дейност),
Bezirk m (прен.), Binnenland n (далече от
морето), Depression f, -en (на ниско
налягане) (метеор.), Distrikt m, -s, -e, Domäne
f, -n (на действие) (das ist s-c - това c неговата
област), Einzugsgebiet n (водосборна)
(геогр., хидр.), Erdstrich m, Etappengebiet n
(тилова) (воен.), Fach n, -(e)s, Fache (от
науката, изкуството), Feld n, -(e)s, -er,
Forschungsgebiet n (изследователска), Gau
m, -(e)s, -е (ист.), Gebiet n, -(e)s, -e, Gegend f,
-en, Grenzmark f (крайгранична),
Himmelsstrich m, Intcrescnsphare f (на
интереси), Kalmengürtel m (безветрена),
Kerngebiet n (централна), Kirchenstaat m
(църковна папска), Komturci f, -en (на
рицарски орден), Kreis m, -cs, -e,
Küstenstrich m (крайбрежна), Landmark f
(гранична), Landschaft f, -cn, Mandatsgebiet
n (под мандат), Mark f, -en (погранична),
Naturschutzgebiet n (под закрила).
Quellgebiet n (изворна), Randgebiet n
(гранична), Rayon m, -s, -s, Region f, -cn (die
-des ewigen Schnees царството на вечния
сняг ; in höheren -en schweben нося се в
облаците), Ressort n, -s, -s (das ist nicht mein
- тук нямам думата), Revier n, -s, -e,
Sachgebiet n (на знание), Sparte f, -n (от
здание, предприятие), Sphäre f, -n (die
Harmonie der ~n хармония на мпровстс ; in
höheren ~n schweben нося се във висши
сфери ; in s-r - bleiben оставам в своята
област) (прен.), Treuhandgebiet п
(мандатна), Zuchtgebict п (развъдна)
областен-idiomatisch (словесно богатство),
landschaftlich, regional
области-Nordpolarländer pl. (арктнчни)
облата-ObIate f, -п (за причастие в
католическа църква)
облатка-Oblate f, -п
облаци-BewöIkung f, Butterland п (измамни,
приличащи на суша) (мор.), Gewölk pl.,
Haube f, -п (обвиващи планинските
върхове), Kumulus m, -, lise (кълбести),
Regenschauer m (буреносни дъждовни),
Schäfchen n, -s (пересто-кълбести),
Schäfchenwolken pl. (пересто-кълбести),
Wettergewölk n (буреносни), Wetterwolken
pl. (буреносни)
облачен-wolkicht, wolkig

643
облицовам
облачпост-Bewölkung f
облегало-Arm m, -s, -е (странично),
Armlehne f (странично) (на стол), Lehne f, -
(на стол), Ohr n, -es, -en (странично на
кресло за главата), Rückenlehne f
облекло-Adjustierung f, -en (служебно,
униформено), Anputz m, -es (гиздаво) (обл.),
Anzug m, -(e)s, -re (остар.), Arbeitsanzug m
(работно), Arbeitskleidung f (работно),
Arbeitsschutzkleidung f (предпазно
работно), Aufzug m, -s, -re (er kam in e-m
wunderlichen ~ той се яви в чудновато,
странно облекло), Bekleidung f, -en, Dreß m
(спортно, официално), Ehrenkleid n
(парадно), Festgewand n (празнично), Gala f
(парадно, гала) (sich in ~ werfen обличам си
парадното облекло), Gesellschaftsanzug n
(официално), Jagdzeug n (ловно), Kittel m, -
s (работно), Kleid n, -es, -er, Kleidung f,
Konfektion f, -en (готово), Leibwäsche f
(долно), Montur f, -en (работно), Nachtzeug
n (нощно за спане), Ordenstracht f (на даден
орден), Putz m, -es, -е (празнично),
Reformkleidung f (здравостловно), Schale f, -
n (fein in - sein наконтен съм ; sich in ~
schmeißen докарвам се; in е-г rauhen ~ steckt
oft ein süßer Kern под грубата външност
често се крие добро сърце), Staatskleid п
(гала), Tracht f, -n, Trauerkleid n (траурно),
Trauerkleidung f (траурно), Vermummung f, -
en (sie waren unter ihrer ~ kaum zu erkennen
те бяха така завити с дрехи, че едва се
познаваха), Wat f, -en, Zivil n, -s (цивилно)
(in Zivil gehen ходя в цивилно облекло),
Zivilkleidung f (цивилно)
облекчавам (ce)-entlaslen tr. refl.
облекчавам ce-soulagieren refl.
облекчавам-besänftigen tr. refl.,
beschwichtigen tr., erleichtern tr., flottmachen
tr. trnb. (прен.), gutlun* inlr. h trnb., lindern
tr., mildem tr. (наказание), stillen tr. (болка)
облекчаване-Stillung f
облекчаващ-balsamisch adj.
облекчение-Bcfreiung f, -en, Erleichterung f,
-en, Linderung f, -en, Stillung f
облекчителен-befreiend part.adj.
облепвам-bekleben tr., frankieren tr. (писмо
c пощенски марки), freimachen tr. (c марки)
облепване-Frankatur f, -en (c пощенски
марки)
облепям-bekleben tr., kaschieren tr. (картон
от двете страни с цветна хартия), überkleben
tr. (с нещо)
облетявам-abstreichen* tr.
облечен съм-anhaben* (с нщ.) (ein schlichtes
Kleid - нося семпла рокля ; s-e Frau hat die
Hose an той е под чехъл (фам.)) (разг.)
обливам-begießen* tr.refl., beschäumen tr. (c
пяна), schrecken tr. (бързо със студена вода),
schwemmen tr, übergießen* tr. (Bachwerk mit
e-m Zuckerguß ~ заливам сладкиш c глазура),
überschütten tr. (c вода)
обливане-Abguß m, ~usses, ~usse,
Überschüttung f (c вода)
облигатеи-obligat
облигации-Fonds m, Papier n, -s, -e
облигация-Anleihepapier n (икон.),
Anleiheschein m (икон.), Beilbrief m
(ипотечна, за поземлен имот), Obligation f, -
en, Pfandbrief m (ипотечна, върху земя),
Realobligation f (ипотечна),
Schuldverschreibung f, Staatspapier n
(държавна), Titel m, -s
облизвам ce-labbern, labern, labbern (шумно,
за куче)
облизвам-auflccken tr., belecken tr., schlecken
tr. intr. h. (etw., an etw. D) (разг.), segnen tr.
refl. (пръстите си)
облизовам-lüfcln tr. (стена c ламперия)
облик-Bild n, -(c)s, -er (das Bild der neuen
Stadt обликът ма новия град), Charakter m, -
s, Charakterbild n, Form f, -en (c-r Sache D e-e
- geben придавам облик на нщ.), Gepräge n,
-s, Gestalt f, -en
облиегвам ce-belaubcn refl. (сел.-ст.)
облистеп-belaubt adj. (сел.-ст.)
облистеиост-Belaubung f (сел.-ст.)
облицивка-Lambris m (на стена от дърво,
мрамор)
облицовам-bekleiden tr. reff, betäfcln tr. (c
ламперия), bohlen tr. (c талпи), kacheln tr. (c
плочки), schalen tr., verblenden tr. (c каменни

облицоване
644
плочи), verkleiden tr. refl. (техн.), verplallcn
tr. (c плочи)
облицоваие-Küvclicrung f (на шахта),
Küverlage f (водонспроницаемо на шахта),
Verkleidung f
облицовка-Beklcidung f, -en, Blende f, -n
(архит.), Futter n,-s (техн.), Mauerauskleidung
f, Schale f, -n (дървена, на стена),
Verblendung f, -en, Verkleidung f, Zimmerung
f, -en (на рудник) (мин.)
обличам (ce)-ankleiden (r. refl., kleiden tr. rcil.
(sich in Pelz, Seide kleiden обличам се в кожа,
коприна ; sich gut kleiden обличам се добре),
kostümieren tr. refl.
обличам (cii)-anlegcn ir. refl. (Kleider ~
обличам дрехи ; Schmuck, Orden - слагам
си накит, ордени)
обличам ce-anzichen* lr. refl., aufziehen* intr.
s., bekleiden tr. refl., muffeln intr. h. (c дебели
дрехи), muffen intr. h. (c дебели дрехи),
tragen* refl. (просто, елегантно)
обличам-antun* tr. (дрехи) (angetan mit elw.
облечен със нщ.) (обл.), anziehen* tr. (дрехи,
дете) (e-m Kind die Schuhe ~ обувам дете; e¬
n neuen Menschen ~ ставам друг човек,
променям се ; das Kleid wirkt angezogen c
тази дреха си винаги официално облечена),
anzwängen tr. (едва) (тесни обуща, дрехи,
ръкавици), bekleiden tr. refl., bespinnen* tr.
(c конци, c плат, c тъкан), beziehen* tr.,
einklcidcn tr., panzern tr. refl. (в броня) (in Erz
gepanzerte Krieger облечени в броня
войници), überklciden tr. (c плат, хартия),
überspinnen* tr. (в плетка)
обличаие-Doppelung f, -en (c двоен слой)
облог-l.Einsatz m, -es, Einsätze (enopr.) 2.
Wette f, -ii (c-e Wette eingehen хващам се на
облог ; che Wette halten поддържам облог ;
was gilt die Wette ? за какво е облогът ?)
обложка-Ansatz m, -es, -fe (техн.), Buchhülle
f, Buchumschlag m (на книга)
облъсквам-bimsen tr. (войн.)
облъхвам-anhauchen tr. (angehauchte
Farben въздушно леки, прозрачни цветове ;
rosig angehauchte Wangen порозовели,
поруменели бузи), durchwehen tr., abstrahlen
tr. (c духателен апарат)
облъчвам-bestrahlen tr. (мед.), durchstrahlen
tr., röntgen tr. (на ренгенов апарат) (мед.),
röntgenisieren tr. (на ренгенов апарат)
облъчваие-Bestrahlcn n, -s (мед.),
Einstrahlung f, -en (слънчево) (мед.)
облъчваие-Ticfbestrahlung f (дълбоко) (мед.)
облягам (ce)-anlehnen tr. refl. (о нщ.) (elw. an
elw. A.,*sich an etw. ~) (die Tür ~ притварям
вратата, оставям вратата открехната),
anslützen tr. refl., auflehnen tr. n refl. (den Kopf,
Ellbogen ~ подпирам глава лакти) (обл.),
aufstemmen tr. и refl. (sich, elw. ~) (на нщ.)
облягам се-au liegen lr. refl. (на нщ.) (sich mit
den Armen - облягам се c ръцете на масата),
hinauslehncn refl. (навън, през прозореца),
lehnen refl. (an, gegen ctw.)
облягам-lehnen tr. refl. (etw. an etw.),
zurücklegen tr. refl. (се назад, главата си)
облян-betränt adj. (със сълзи) (seine Augen
sind betränt очите му са облянн в сълзи)
облясък-Widcrstrahl m
обменям-cinwcchseln tr.
обмислен-planvoll, sinnig, sinnig, vorbedacht
(предварително) (nach c-m ~en Plan no.
предварително обмислен план), vorgefaßt
(предварително),	wohlbedacht,
wohlerwogen, wohlüberlegt (добре),
zweckhaft
обмислям-abwägcn tr., abwiegen* tr.,
bedenken* tr. (das war zu spät bedacht късно
се сетиха за това), besinnen* refl., brüten intr.
h (er brütet jahrelang über dem Entschluß
години наред той обмисля решението си),
denken* intr. h (auf Mittel ~ обмислям
средства), durchdenken* tr., erwägen* tr.,
maikäfern intr. (тост), nachbedenken tr.,
nachdenkcn* intr. h. (über ctw. A, e-r Sache
D) (denk nach! Помисли си!), sinnen* intr. h.
(über, auf etw.) (ich sinne, was ich tun müßte
обмислям се, какво би трябвало да направя
; hin ind her ~ обмислям от всички страни),
sinnen* intr. h. (über, auf ctw.) (ich sinne, was
ich tun müßte обмислям се, какво би
трябвало да направя ; hin ind her - обмислям
от всички страни), überdenken* tr.

645
обоз
(цялостно), überlegen tr., überschlafen* tr.
(през нощта)
обмнсляпе-Bedacht m, -s (mit gutem Bedacht
след здраво обмисляне), Bedenken n, -s,
Besinnung f (рядко), Wohlbedacht m (mit
Wohlbedacht handeln действам след зряло
обмисляне)
обмитваем-zo II pflichtig
обмотавам-bespinnen* tr.
обмотка-Bewicklung f, -en (ел.)
обмундиравка-Montur f, -en
обмундировам-cinkleiden tr. (новобранци)
обмундироване-Adjustierung f, -en,
Equipage f, -n
обмяна-Eintausch m, -es, Eiweißumsatz m (на
белтъчините), Erfahrungsaustausch m (на
опит), Gedankenaustausch m (на мисли),
Meinungsaustausch m (на мнения)
обнародвам-erlassen* tr, veröffentlichen tr.
(закон)
обнародване-Publikation f, -en,
Veröffentlichung f, -en (на закон)
o6iiOBa-Erneu(er)ung f, -en
o6noBeiiiie-Erneu(er)ung f, -en
обновител-Reformcr m, -s, Verbess(e)rer m, -
s, Emeu(er)er m, -s
обновявам-егпеие(г)п tr. refl., modernisieren
tr., reformieren tr. (die reformierte Kirche
калвинистката църква), renovieren tr.
обновяване-Modernisierung f, Renovation f,
-en
обноска-Behandlung f, -en, Demarche f, -n
обноски-Betragen n,pl., Form pl., Gebaren n, -
s, Gehaben pl., Habitus m, Komment m, -s, -s
(студентски), Lebensart f, Manier f, -n
обобщавам-abziehen* tr., verallgemeinern tr,
zusammenfassen tr. (das Ganze
zusammenfassen обобщавам цялото ; s-e
Gedanken zusammenfassen обобщавам
мислите си)
o6o6maBane-Inbegriff m, -s,
Zusammenfassung f
обобщение-Verallgemeinerung f, -en
обобществявам-vcrgcsellschaften tr. refl.
обобщетвявам-sozialisiercn tr.
обогатява-veredeln tr
обогатявам-anreichem tr. (и метал, мин.),
aufbereiten tr. (руди, соли, въглища) (мин.
метал.), konzentrieren tr. refl., vitaminicren tr
(c витамини), vitaminisieren tr. (c витамини)
обогатяваие-Anreichcrung f (и метал, мин.),
Aufbereitung f(Ha руди, соли, въглища) (мин.
метал.), Erzscheiden п (на рудата) (мин.),
Garherd m (на медна руда) (метал.),
Kohlenaufbereitung f (на въглища),
Konzentrierung f, Schlackenfrischverfahren n
(на шлака чрез оксидация) (мин.), Veredlung
f (на руда)
обоготворявам-vergottcn tr.
обоготворяваие-Vergotterung f
ободренне-Aufmuntcrung f, Aufweckung f
ободрителен-erquickend pari. adj. (~ Getränke
ободрителни напитки)
ободрявам (ce)-aufpulvem tr. refl. (c таблети,
кофеин, кафе) (и прен.), erfrischen tr. refl.,
ermuntern tr. refl., erquicken tr. refl.
ободрявам ce-aufleben intr. s. (die Stadt lebt
auf градът се оживява ; der Streit, der Sturm
lebte auf разпрата пак се подхвана, бурята
започна отново ; er ist ordentlich aufgclcbt
той се съвзе значително, оздравя)
ободрявам-aufmöbeln tr. refl., aufmunlern tr.,
aüfrichten tr. (прен.), aufwecken tr. (прен.),
wiederaufrichten tr.
ободряване-Zuspruch m, -s, -
обожавам-anschwärmcn tr. (разг.). vereheren
tr. (богове), vergotten tr., verhimmeln tr. (разг.)
обожаване-Ahncnkult m (мит.) (на
прадедите), Feuerdienst m (па огъня) (мит.),
Heroenkult m (на героите), Himmelei f, -en (на
някого), Sternanbetung f (на звездите),
Sterndienst m (на звездите), Vereherung f,
Vergötterung f, Verhimmelung f, Zoolatrie f (на
животни) (мит.)
обожател-Licbhaber m, -s, -, Scheich m, -s, -e
(tuen), Verehercr m, -s (на момиче)
обожествявам-vergotten tr. (природни
сили)
обожествяване-Vcrgottcrung f
обоз-Bagage f (воен.), Fahrkolone f (конен)
(воен.), Fahrtruppen pl. (воен.), Train m, -s, -
s, Troß m, -osses, -osse (воен.),

обозначавам
646
Verpflegungstroß ш (продоволствен) (воен.)
обозначавам-bezeichnen tr.	ref 1.,
kennzeichnen tr., marken tr, markieren tr.,
nominieren tr., quotieren tr. (цена), rubrizieren
tr., vorzeichnen tr.
обозначаване-Kennllichmachung Г
(например на цени), Markierung f,
Nomination f, -en, Vortragsbezcichnung f (на
фразировка и динамика), Vorzeichnung f
обозначение-Bcstimmungf, -en, Bezeichnung
f, -en, Bezifferung f, -en, Signatur f, -en,
Signatur f, -en, Zeitangabe f (на времето)
обозрим-absehbar adj., übersehbar
обоист-ОЬоег m, -s, -, Oboist m, -en, -en
обой-ОЬос f, -n, Zungenpfeife f
,o6oji-Obolus m
o6oiiainie-Spürnasc f (фино)
обониние-Geruch m, -(c)s, Gerüche (e-n feinen
-	haben имам остър нюх, обоняние),
Geruchssinn m (псих.), Nase f, -n (durch die -
sprechen говоря през носа ; m-e - läuft тече
ми насът (от хрема); die - hoch tragen виря
си носа ; die - hänfen lassen клюмвам нос ;
die - voll haben до гуша ми дойде ; e-n an
der - herumführen водя някого за носа ; е-т
clw unter die - reiben натривам на някого
носа; e-m etw. auf die ~ binden отварям очите
на някого за нещо; e-m auf der - herumtanzen
качил съм се на някого на главата ; auf der -
liegen разболял съм се ; e-m е-е lange ~
machen правяподигравателен знак на някого
; faß dich an der eigenen - ! гледай по-напред
себе си leins auf die ~ bekommen смачкват
ми носа ; e-m die Würmer aus der - ziehen
изкопчвам тайни от някого ; mit langer - -
abziehen отивам си c клюмнал нос ; е-е gute
-	haben имам добър нюх), Witterung f, -en
обор-Pfandstall m (за секвестиран добитък)
оборвам-апgreifen* tr. (завещание) (er wird
scharf in der Presse angegriffen остро го
нападат във вестниците ; das Übel bei der
Wurzel - пресичам корените на злото),
bestreiten* tr. (нкг.нщ.), polemisieren intr. h.
(gegen e-n) (някого)
оборп-Augiasstall m (Авгиеви) (миг.)
оборим-kontestabel
оборот-Drehung f, -en, Geldumsatz m
(паричен) (икон.), Tour f, -en (на машина)
(auf hohe -en kommen увеличавам
оборотите ; auf vollen -en arbeiten работя
на пълни обороти ; e-n auf -en bringen
накарвам някого да кипне ; auf -en sein
чувствам се отлично ; sic hat mal wieder ihre
-en целият свят й е крив)
оборотен-flüssig adj.
оборудване-Industreicinrichtung	f
(индустриалн, Industrieausrüstung f
(индустриално)
обосновавам ce-argumcnticrcn intr. h.,
begründen tr. (meine Meinung begründen
обосновавам мнението си), motivieren tr.
обосиоваване-Bcgründung f, -en
обоснован-sinnig, sinnig, wohlbegründcl
(добре)
o6ociiOBaiiue-Argumcntation f, -cn,
Motivierung f
обоснованост-Schlüssigkcit i (на иск)
обощавам-abstrahieren tr., generalisieren intr.
tr.
обощаващ-zusammcnfasscnd
обощение-GeneraIisation f, -cn
обоществявам-vergemcinschafllichcn tr.
обливане-Verzimmerung f (c дървени дъски)
обпиреи-weitreichcnd
обработваем-ackerbar adj., nutzbar (e-e
Bodenfläche - machen култивирам земна
площ)
обработваемост-Nutzbarkeit f (на земя),
Verarbeitbarkeit f, -
обработвам-äschern Ir. (c луга) (техн.),
abätzen tr. (c киселина), tannieren tr. (c танин),
bauen tr. (сел.-ст.) (das Land bauen
обработвам земята ; das Feld bauen
обработвам полето), beackern tr. (нива,земя)
(разг.) (man ihn solange beackert, bis er
zustimmte обработваха го така дълго, че най-
после се съгласи), bearbeiten tr
.(дърво,мрамор) (разг.) (er bearbeitet ihn mit
Faustschlägen той го обработи с юмруци),
bebauen tr.(сел.-ст.), behämmern tr. (с чук),
behandeln tr. (техн.) (den Teig behandeln
омесвам тестото, обработвам го), bestellen

647
образоващ
tr., обработвам-breitschlagen* tr. trnb.,
durchackern tr, обработвам-hämmern tr. (c
чук), kultivieren tr. (замя, глас),
nachbehandeln tr. (допълнително), punzen tr.
(релефно), punzieren tr. (релефно), schleifen*
tr. (здравата) (воен.), schwefeln tr. (със сяра)
(хим.), verarbeiten tr. (Zuckerrüben zu Zucker
~ обработвам цвекло в захар), verhütten tr.
(металургично руди) (метал.), werken tr.,
zimmern tr. (дървен строителен материал)
обработваме-zusammenarbciten tr. (разг.)
обработване-Ackerbestcllung f, Bearbeitung
f, -en, Behandllung f, -en (техн.), Bleiarbeit f
(на сребърна руда c примеси от олово)
(метал.), Bodenbestellung f (на земята) (сел.-
ст.), Fräskultur f (на почвата с фреза) (сел.-
ст.), Moorkultur f (на тресавище),
Nutzbarmachung f, - (на земя), Schwefelung f
(със сяра), Zimmerung f, -en (на дървен
строителен материал)
обработеи-fellgar adj. (добре), kultiviert (е-е
kultivierte Sprache обработен език), schlicht
(точно, за изделие) (техн.)
обработка-Appretur f, -en (апретурна)
(текст.), Aufschluß m, -usses, -üsse (на
мъчно разтворими вещества) (хим.),
Bearbeitung f, -en, Behandlung f, -en (техн.),
Formgebung f (фасонна) (техн.),
Nachbehandlung f (допълнителна),
Schlichtung f (фина) (техн.), Verarbeitung f, -
en, Vorbehandlung f (предварителна)
образ-BHd n, -(e)s, -er, Blendwerk n (лъжлив),
Christbild n (на Христа), Figur f, -en,
Fratzenbild n (разкривен), Gedankenbild n
(мисловен), Geisterbild n (призрачен),
Gesicht n, -(e)s, -er /-e, Gestalt f, -en, Imago f
(символистичен), Menschenbild n
(човешки), Pendant n, -s, -s (еквивалентен),
Phantasiegebilde m (на фантазията),
Schreckbild n (всяващо ужас), Scitenabriß m
(страничен, оргогонален) (стр.), Spiegelbild
n (огледален), Spiegelschrift f (обърнат
огледален на нещо писано), Taruergestalt f
(печален), Trugbild п (измамен), Typ m, -s, -
en (sic ist nicht sein ~ тя не е неговият тип),
Wurfbild п (върху екран), Zerbild п (изкривен,
разкривен)
образен-bilderreich adj., bildhaft adj.,
metaphorisch, plastisch, tropisch (лит.)
образец-Beispiel n (ein nachahmenswertes
Beispiel образец за подражание), Brief m, -
(e)s, -е (за ръкоделие), Druckmodell n (за
щампосване) (техн.), Lehre f, -n, Musterbild
n, Lehr n, -s, Modell n, -s, -e (-stzen, stehen
позирам като модел), Modeltuch n (за
бродиране), Muster n, -s (nach e-m ~ arbeiten
работя по образец ; sich ein ~ an e-m nehmen
вземам някого за образец ; ein -echter
Freundschaft пример за истинско
приятелство ; das - von e-m Schüler
примерен ученик ; neue - entwerfen
създавамнови модели ; das - e-r Tapete
шарката на тапет ; -ohne Wert мостра без
стойност; - zusammenstellen правя колекция
от мостри), Paradigma n, -s, -..men, Spezimen
n, -s, -zimina (търг.), Tugendmuster n (на
добродетелност), Vorbild n, -es, -er (sich D e¬
n, etw. zum ~ nehmen вземам някого, нещо
за пример, образец ; ein leuchtendes - светъл
образец, пример), Vorlage f, -n, Vorschi fl f, -
en ,
образност-Biidhaftigkeit f, Bildkraft f, Plastik
f, - (in lebensvoller - c жива пластичност ; e-
e Darstellung von großartiger - обрисуване
c грандиозна пластичност)
образовам-entwickeln tr. rcfl., heranbilden tr.
образован-kultiviert
образоване-Hcranbildung f
образованне-Ausbildung f, -en, Berufsbildung
f (професионално), Bildung f, -en (höhere
Bildung средно	образование	;
wissenschaftliche Bildung университетско
обравание), Elementarbildung f (основно),
Fachbildung Г (специално), Gymnasialbildung
f (гимназиално),	Halbbildung	f
(незавършено, повърхностно), Mißbildung
f, -en (криво), Volksbildung f
образованост-Bildung f, -c, Humaniora pl.
(класическа)
образователен-bildend pari, adj., geistbildcnd
adj., kulturell
образоващ-bildend part. adj.

образовка
648
образовка-Schnur Г, те (на пагон) (воен.)
образува-zwicseln intr. h. refl. (чатал.)
образувам (ce)-bildcn гсЛ.
образувам ce-ausbilden tr. гсЛ. (за цирей,
болест) (die Krankheit bildet sich allmählich
aus болестта се развива постепенно),
erzeugen rdl.
образувам-adcrn, ädern tr. (жилки), ansetzen
tr. и intr. h. (пъпки, плод, филизн) (Blätter,
Blüten, Frucht ~ напълвам, пускам листни,
цветни пъпки, връзвам), assoziieren tr. refl.
(съдружие) (търг.), aufbranden intr. s. (за
вълни) (шумен прпбой) (Beifall, Jubel, Lärm
brandete auf аплодисменти, ликувания, шум
гръмнаха (в залата)) (и прен.), ausbeulen tr.
(издутина) (в ламарина, дреха, на
панталони), ausbeuteln tr. геЛ. (издутина) (в
ламарина, дреха, на панталони), begrenzen
tr. (граница на нщ.) (Bulgarien wird im Norden
von der Donau begrenzet на север Дунав
образува границата на България),
beschlicßen*tr. (граници) (осгар.), bilden tr.
refl. (ein Satz bilden образувам изречение ;
die Gesellschaft bildete einen Kreis
компанията образува кръг), formieren tr.
(воен.), konstruieren tr., kreuzen intr. h.
(лигнина процесия), machen tr., masern intr.
(жилки), rotten tr. refl. (шапка), rußen intr. h.
(сажди) (die Lampe rußt лампата дими),
schlacken intr. h. (шлака) (метал.), sintern intr.
s. (сталактит) (an den Wänden sintert ein
Tropfstein по стените се образува сталактит),
sintern intr. s. (сталактит) (an den Wänden
sintert ein Tropfstein по стените се образува
сталактит), verknorpeln intr. s. (хрущял),
werfen* tr. (das kochende Wasser wirft Blasen
кипящата вода образува мехурчета ; das
Tuch wirft Falten платът образува гънки),
zusammengehören intr. h. (c някой друг едно
цяло)
образуваме-konföderieren	refl.
(конфедерация)
образуване-AbIeitung f, -еп (грам.- на
произволни думи), Aufbau m, -s, -e/-ten (der
~ von Zucker zu Stärke превръщането на
захарта в скорбяла) (хим.), Begriffsbildung f
(на понятията на понятията) (филос.),
Bildung f, -cn, Effloreszenz f, -cn (на
кристални групи върху твърди тела)
(минер.), Eicgntumsbildung f (на частната
собственост), Formation f, -еп (геол.),
Kreidcbildung f (кредно), Kristallbildung f (на
кристали), Satzbau m (на изречение) (грам.),
Satzbildung f (на изречение) (грам.),
Worlabbleitung f (на производни думи)
(езикозн.)
образувание-Doppelbildung f (двойно)
(биол.), Gebild n, -s, Gebirgsbildung Г (на
планини), Krcbsbildung f (раково),
Mißbildung f, -еп (уродливо)
образуваиия-Tagegebirge п (плитки) (мин.)
образуващ-zusammengewürfelt (с нещо друго
пъстра смесица)
образци-Normalien pl. (стандартни)
образцов-ausbündig adj. (elw. ~ Feines нщ.
изключително хубаво ; ein ausbündtger Narr
безподобен глупак) (остар.), beispielhaft adj.,
klassisch, Muster-, mustergültig, musterhaft,
paradiginatisch, vorbildlich
образцовост-Mustergültigkeit	f,
Musterhaftigkeit f, Vorbildlichkeit f, -
обрасвам-behaaren refl. (c косми)*
verwachsen* intr. s. (mit Gras verwachsen
обрасъл c трева)
обраствам-verschilfen intr. s. (c тръстика) (e-
e verschifte Stelle място, образсло c
тръетика)
обраствапе-Verwachsung f
обрасъл-bcschilft adj. (в тръстика), beblümt
pari.adj.(c цветя, поля,склонове,ливади),
begrast part.adj. (c трева), bestanden adj.,
bewachsen part.adj., bewaldet part. adj.,
binsig adj. (c тръстика), buschig adj. (в
храсталаци), durchwachsen part. adj., queckig
(c троскот), rasenbewachsen (c трева),
schilfbedeckt (c тръстика), schilfig (c
тръстика)
обрат-Diversion f, -en, Redewendung f (на
речта), Wechselfall m (die Wechselfälle des
Lebens обратите на живота), Wende f, -n,
Wendung f, -nen (e-e günstige Wendung der
Lage благоприятен обрат на нещата ; е-е

649
Wendung zum Besseren обрат към
подобрение ; dem Gespräch e-e andere
Wendung geben давам на разговора друг
обрат)
обратен-gegenteillig adj. (die ~е Wirkung
erziehen получавам обратния ефект),
rückläufig (движение), rüvkgängig
(движение) (e-n Vertrag ~ machen развалям
договор), verkehrt (den Stock am ~en Ende
anfassen хващам тоягата за обратния,
долния край)
обратпо-Kontra п, -s
обратното-Gegenstück п, Gegenteil п, -s, -е,
Widerspiel п
обращение-Anrede f, -п, Anredewort п,
Anspruch m, -(e)s, -i-e (остар.), Geldumlauf m
(монетно) (икон.), Kurs m, -s, -е (на монети,
банкноти), Notenumlauf m (банкнотно),
Verkehr m, -es, - (Geldsorten aus dem ~ ziehen
изваждам банкноти от употреба)
обргъщам-windcn tr. (die Arme um e-n winden
обгръщам някого c ръце)
обрден-sakramential
обред-Ritus m, -, -ten (er wurde nach dem
römisch-kalolischcn ~ getauft беше кръстен
по римо-католически обред), Taufakt m (при
лръщене)
обреден-kultisch, rituell
обреди-Obsequien pl. (погребални) .
обрез-Buschnitt m, Goldschnitt m (позлатен)
обрезание-Beschneidung f, -en (рел.)
обрезка-Abschnittling m, -s, -e, Schnitt m, -
es, -е (на книга)
обременен-behaftet adj. (mit einer Krankheit
behaftet обременен c болест)
обременен-qualbeladen (от мъка),
qualbelastet (от мъка), schuldbeladen (с
престъпления), schuldenbelastet (с дългове),
schwerbelastet (много), vorbelastet
(предварително), zehntpflichlig (с десятък)
обремененост-BeIastung f, -еп
обременявам(се)-Ьй^еп tr.
обремеиявам-aufbürdcn tr. (e-m etw. ~) (нкг.
c нщ.) (dem Volke schwere Steuern ~
обременявам народа c тежки данъци),
aufliegen* intr. h. (e-m) (нкг.) (das liegt ihm
	обръч
auf това му е задължение ; er liegt ihm den
ganzen Tag auf тоя цял ден му е в тежест,
додява му) (обл. прен.), aufsacken tr. (e-m,
sich etw. ~) (e-e Krankheit — пипвам, хващам
болест) (обл. разг.), beanspruchen tr. (техн.),
belasten tr., beschweren tr. (mit Steuern
beschweren обременявам c данъци), lasten
intr., überbüreden tr. (прекомерно),
überladen* tr. (паметта) (прен.) (er ist mit der
Arbeit ~ претоварен, обремениен c работа),
überlasten tr.
обременяване-Aufladung f, -en, Überladung
f (на паметта), Überlastung f
обречен-heilig, todgeweiht (на смърт)
обрив-Bandflechtc f (мед.), Blüte f, -n,
Effloreszenz f, -n (мед.), Eruption f, -en (мед.),
Hautausschlag m (мед.), Hitzausschlag m (на
кожата у коня)
обрисовка-Schilderung f, -en
обрисувам-beschreiben*tr., verzeichnen refl.
(нещо погрешно), vorstellen tr.
обрисуване-Schilderung f, -en, Vereichnung f
(погрешно), Zeichnung f, -en
обричам ee-geloben tr. refl.
обричам-verdammen tr. (e-n zu etw.) (някого
на нещо) (e-n zum Nichtstun, zum Leiden ~
обричам някого на безделие, страдание ; sie
waren zum Tode verdammt бяха обречени на
смърт), weihen tr. (sein Leben dem Vaterland
weihen обричам живота на отечеството си ;
sie war dem Untergang geweiht тя бе
обречена на гибел)
оброк-Gclöbnis n, -ses, -se, Gelübde n, -s
оброчище-Weihaltar m (християнско) (църк.)
обрулвам-herunterschlagen* tr. (плодове),
zerzausen tr. (der Wind hat die bäume zerzaust
вятърът обрули дърветата)
обручавам-cinscgnen tr.
обрушаване-Abraum m, -(e)s, - (на този
пласт)
обрушвам-abräumen, abraumen tr. (яловия
пласт), abtreiben* tr. (мин.) (ронлива скала)
обрушване-Abbruch m, -cs, -re
обръбвам-verbrämen tr.
обръсвам-abrasiercn tr.
обръч-Bannd n, -(e)s,Bänder (за буре),

обръща се
650
Bauchband п (най-голсмият, на бъчва),
Eisenband f (железен), Halsband п (на буре),
Lauf m, -s, ч-е (на воденичен камък), Reifen
m, -s (на каца, за игра), Ring m, -cs, -е, Ring
m, -es, -e (schwarze ~e um die Augen черни
кръгове около очите ; е-е Wohnung im ~
tauschen правя верижна смяна на жилище),
Schapel m, -s, Schappcl m, Trudelreifen m
(детска играчка) (разг.)
обръща ce-kenlem intr. h. (за вятър), kentern
intr. s. (за кораб, лодка, c дъното нагоре),
wenden(refl. (за време, вятър) (der Lauf der
Dinge hat sich gewendet ходът на нещата се
обърна ; etw. ins Komische wenden обръщам
го на смях)
обръщаем-reversibcl, wendig
обръщал! (ce)-hcrumdrehen tr. refl. (die
Matratze herumdrehen обръщам дюшека ;
sich auf die andere Seite herumfrehen
обръщам се на другата страна), verkehren
tr. rcfl. (etw. ins Gegenteil - обръщам нещо
наопаки, превръщам нещо в
противоположно ; Freude in Trauer ~
превръщам радостта в скръб), wenden* intr.
h. (der Wagen wendet колата се обръща),
wenden* tr. refl. (кола, страница, жито) (bitte,
wenden ! моля, обърнете се ! ; den Braten
wenden обръщам печеното ; e-n Acker
wenden обръщам нива ; c-m den Rücken
wenden обръщам на някого гръб ; e-m jds.
Herz wenden обръщам сърцето на някого ;
das Unterste nach oben wenden обръщам
нещо c краката нагоре)
обръщам ce-abkehrcn tr., abkippen intr. s,
abwenden* refl., anfahren* tr. (e-n) (грубо)
(фам.), anherrschen tr. (рязко,
заповеднически) (към нкг.), anknurren tr.
(към нкг.) (ръмжейки, мърморейки) (прен.
фам.), anschreiben* tr. (писмено) (към нкг.,
към учреждение) (канц. неолог.),
ansprechen* tr. (към трудещите се, към
колегите) (разг. неолог.), ansuchen intr. h. (bei
e-m um etw. ~) (към нкг.) (c проеба, молба за
нщ.), antreten* tr. (към нкг.) (с молба)
(остар.), apostrophieren tr. (тържествено към
нкг.), drehen refl. (e-m den Rücken ~ обръщам
hkm. гръб), kehren intr. s. (в обратна посока),
krimpen intr. h. refl. (от изток, за вятър),
vergotten intr. s. (в божество), vettern tr. (към
някого c “ братовчеде “)
обръщам-abfallen intr. s, abklappcn tr.,
anluven intr. h. (кораб по направлението на
вятъра) (мор.), aufdrehen intr. h. (курса
напречно на вятъра) (мор.), auffallen* intr.
s. (внимание) (das fiel ihm sehr auf това му
направи голямо впечатление), ausbiegen*
tr. rcfl. (навън) (тръба, ламарина), beilegen
tr, (на дрейф) (мор.), berücksichtigen tr. (нкм.
гърба си), brassen tr. (платната според
вятъра) (мор.), dürchpflügcn tr., eingchen*
intr. s (внимание), herumreißen* tr. (внезапно,
ненадейно кон, кола), hinweisen* intr. h. (auf
etw., e-n) (внимание на нещо), kanten tr.
(греда, буре) (техн.), kapitalisieren tr. (в
капитали), kehren tr. (Kleider kehren обръщам
дрехите ; e-m den Rücken kehren обръщам
гръб на някого ; das Oberste zuunterst kehren
обръщам всичко c краката нагоре),
kommunalisieren t. (в общинска собственост),
krempen tr. refl. (периферия на шапка нагоре),
liegenlassen tr. (гръб), luven (носа на кораба),
manövrieren intr., pfuschen intr. h.
(стърнищата), pokulieren intr. h. (чашата),
realisieren tr. (в пари), wippen tr. refl.
(вагонетка), zudrehen tr. (c-m den Rücken
zudrehen обръщам на някого гръб), zukehren
tr. refl. (към някого) (e-m den Rücken zukehren
обръщам на някого гръб), zurückdrehen tr.
(назад), zuwenden* tr. refl. (e-m etw.) (e-m den
Rücken zuwenden обръщам на някого гръб)
обръщане-Drchsprung m (със скок) (спорт.),
Drehung f, -en, Hinweisung f (внимание на
някого), Kapitalisierung f (в капитали), Kehre
f, -n, Kehrt n, -s, -s, Kommunalisierung f (в
общинска собственост), Realisation f (на
пари), Reversion f, -, Schneck m, -s, -en
(гальовно, към дете), überholen tr. (платната)
(мор.), Vergotetrung f (в божество),
Viertelwendung f (на 45 градуса),
Weichenstellung f (на стрелката) (ж.п),
Wende f, -n (на кънки) (спорт.), Wendung f, -
en (на кола, кон, кораб)

651
обстоятелства
обръщател-Drehscheibe f (жп.)
обръщателеи-reversibel
обръщач-Kipper ш, -s, Wender ш, -s (в
пивоварството)
обръщение-Adresse f, -п (тържествено),
Banknotenumlauf m (банкнотно)
обряд-Trauung f, -en (венчален)
обрязвам-beschneiden*^. (църк.), parieren tr.
(парчета месо)
обрязваие-Baumschnitt m (на дърветата),
Bescheidnung f, -en (рел.), Zirkumzision f, -
en, Zirkumzision f, -en (и оперативно)
обсада-Belagerung f, -en (воен.)
обсадител-Beiagerer m, -s (воен.)
обсадно-Belagerungszustand m (обсадно)
обсаждам-belagern tr. (крепост, град),
bestürmen tr., einschließen* tr. refl.
обсег-Befehlsbereich m (на власт,
управление, командване) (воен.),
Geltungsbereich m (на значимост), Hörbereich
ш (на чуването), Kompetenz f, -en (на власт,
дейност на управление, учреждение),
Machtbereich m, -es, -е (на власт), Reichweite
f (на действие), Schußbereich m (на изстрел)
(воен.), Seeweite f (на зрението), Sichtweite f
(на видимост), Sichtweite f (на видимост),
Tätigkeitsbereich m (на действие)
обсейвам-übersäen tr.
обсерватория-Observatorium n, -s, -..rie,
Seewarte f (морска), Sonnenwarte f (за
наблюдаване на слънцето), Sternwarte f
обсипаи-bestimt adj. (със звезди)
обсипвам-abherzen tr. (с целувки, с
милувки), abstreuen* 1г. (воен.) (с огън при
разсеяна стрелба), belegen tr. (mit Bomben
belegen бомбандирам), besäen tr.,
beschütten tr. refl., überhäufen tr. (e-n, etw.,
mit etw.) (e-n Schreibtisch mit Papieren ~
затрупвам бюро c книжа), übersäen tr.,
überschütten tr. (c милости)
обсипване-Überschüttung f (c подаръци,
милости)
обскурант-DunkeImann m, Finsterling m, -s, -
е (пейор.), Obskurant m, -en, -en
обскурантизъм-Dunkclmänncrtum n, -s,
Obskurantismus m, -, -
обследвам-abstreichen* tr., absuchen tr. (ein
Gelände mit dem Fernrohr - обследвам,
обзирам местността c далекоглед)
обслуга-Bedienung f, -en, Fernbedienung f (or
разстояние)
обслужвам-bedienen tr. (die Firma bedient
viele Ladengeschäfte тази фирма обслужва
много магазини), befliegen* tr. (въздушна
линия) (Berlin-Wien befliegen правя курс
Берлин-Виена), betätigen tr. refl.,
bewirtschaften tr., pflegen tr. refl. (die Nägel,
das Haar, den Bart, die Haut, sein Äußteres ~
грижа се за ноктите, косата, брадата, кожата,
външността си ; s-n Bauch - добре си
похапвам ; -en hegen und ~ полагам особени
грижа за някого), verarzten tr. (разг.)
обслужване-Bcdicnung f, -en, Betreuung f, -
en, Betriebsführung f (на машината при
работа) (техн.), Maschincnbetrcib m (на
машина), Pflege f, -n (c-m - angedreihen
lassen грижа се за някого ; in ~ sein намирам
се под нечии грижи ; c-n Kranken in - nehmen
поемем грижите за болен ; der Gesundheit
грижа за здравето ; ~ der Wissenschaften
поддържане на науките), Service m, -s (на
клиенти), Service m, -s (на клиенти),
Verkaufskultur f (културно)
обслужващ-Blockwärter m
обслуцвам-abfcrtigen tr. (нкг. на гише)
обслуцване-Abferligung f, -en
обсновавам-fundieren tr.
обстановка-Einrichlung f, -en, Häuslichkeit f
(домашна), Interieur n, -s, -е (вътрешна),
Lage f, -n (полоточеско, военно) (прен.),
Milieu n, -s, -s, Sachlage f, Situation f, -en (der
~ gewachsen, auf der Höhe der - sein мога да
се справя с положението ; die - beherrschen
владея положението ; е-с fürchteriche -
мъчително положение)
обстоеи-cingehcnd pari, adj., reiflich
обстойно-einläßlich adj. (швейц.)
обстойност-Genauheit f
обсточтелство-Milderungsgrund m
(смекчаващо)
обстоятелства-Anlezedes n, -denzien
(прсдшсствуващи), Befund m, -s, -e

обстоятелствен
652
(констатирани), Dinge f,pl., Tatbestand m,
Verhältnisse pl, (материални, политически,
климатически), Zeitumstände pl. (характерни
за даден момент от време)
обстоятелствен-breit adj., langatmig,
weitläufig
обстоятелствеиост-Breile f, -n, Länge f, -n,
Weitläufigkeit f,
обстоятелство-Momcnt n, -s, -e (das ist ein
neues ~ in der Verhandlung това е ново
обстоятелство в разискванията),
Milderungsgrund m (смекчаващо),
Nebenumstand m (съпровождащо), Sachlage
f, Sachtverhalt m (den wahren - schildern
описвам фактическото положение, какво е
станало в действителност)
обстрел-Feiicr п, -s (восн.) (unter ~ nehmen
започвам да обстрелвам ; zwischen zwei ~п
на кръсюсан обстрел)
обстрелвам-befeuern tr., beharken tr. (воен.),
bcschicßcn*tr., bestreichen* tr. (воен.),
flankieren tr. (флангово), kämmen tr. (войн.),
pflastern tr. (c артилерия) (воен.),
überschießen* tr. intr. h. (площ надлъж)
(воен.), vergasen tr. (c химически снаряди)
(воен.)
обстрелване-Beschicßung f, -en, Beschuss m
обструкциоиеи-obslrukliv
обсгрукцнл-Obstruklion f, -en
обсъждам-ahhandeln tr., ausdiskulieren tr.
(всестранно, докрай) (проблем, мнение,
грешки), bedenken* tr. (ich gebe es zu
bedenken моля да обсъдите това),
belatschcrn tr. (обл.), besprechen* tr. reff,
beurteilen tr., durchdenken* tr.,
durchdiskutieren tr. trnb., durchsprechen* tr.,
crörtcn tr., überlegen tr., ventilieren tr.
обсъжлане-Begutachtung f, Besprechung f,
-en, Betrachtung f, -en (ирен.), Beurteilung f,
-en, Debatte f, -n (zur - stellen поставям на
обсъждане), Erörterung f, -en, Etatberatung f
(на бюджета), Vorbesprechung f
обсявам-übersüen tr.
обтегач-Zuganker m
обтегиатост-Gespanntheit f, Spannung f, -en
обтествам-bckamcn tr. (техн.)
обтока-Bcsatz m, Garnierung f, -en, Gcbräme
n, -s (остар.), Verbrämung f, -en (кожена)
обточвам-cinfassen tr., galonieren tr. (c
галони), garnieren tr., kröpfen tr. (корниз около
стълба), paspelieren tr. (c бис, кант),
versenüren tr. (c гайтаии), vorsloßen* tr. (c
кант, борд ръб на дреха)
o6T04Bane-Vcrschnürung f (с гантани)
обтуратор-Flügelblende f, Verschluß m, -
Schlusses, -Schlüsse
обтурацнп-Lidenmg f, -en (на оръдие)
обтягам ce-ausbreiten tr. refl. (в стая, на
канапе) (разг.)
обтягам-aalen refl., anspannen tr. (seins Käfte
~ напрягам силите си ; angespannt arbeiten
работя напрегнато), aufspannen tr. (въже,
струна, лък, платна) (den Regenschirm, ein
Zelt ~ разтварям чадър, опъвам палатка ;
alle Segel ~ опвам всички платна),
beziehen*tr., einspannen tr., recken tr. (den
Kopf in die Höhe ~ вдигам си главата нагоре
; den Körper ~ изпъвам се ; die Glieder ~
протягам се ; die Hand über rlw. hin, nach
ctw. ~ простирам ръка над нещо ; den Hals -
проточвам шия), spannen tr. refl. (die Augen
auf c-n - насочвам c напрегнато внимание
очите си към някого ; die Ohren ~ наострям
уши ; s-e Forderungen zu hoch ~ предявявам
прекомерни искания ; ich bin gespannt, was
daraus wird много съм любопитен, какво ще
излезе от това), überspannen tr. (над нещо)
обтягам ce-lümmcln refl.
обтягаiie-Reckung f
обтяжка-Abspanndraht m (за опъване, за
прикрепване), Abspannung f, -en (техн.),
Drahtanker m (телена), Verspannungsdraht m
(на антена) (рад.), Zugarbalkcn m (греда)
(стр.)
обувалка-Schuhanziehcr m
обувам ce-anschuhen tr. refl., anzichen* tr. refl.
обувам-anziehen* tr. (обувки, чорапи) (c-m
Kind die Schuhe ~ обувам дете ; e-n neuen
Menschen -- ставам друг човек, променям
се; das Kleid wirkt angezogen c тази дреха си
винаги официално облечена), anzwängen tr.
(едва) (тесни обуща, дрехи, ръкавици),

653
обхваща
bestiefein tr. (c ботуши)
обувка-Bergschuh m (туристическа),
Bundschuh m (стара, селска, завързвана над
глезена), Halbschuh m (ниска), Kabelschuh
m (кабелна, за свръзване на ел. мрежа),
Nagelschuh f (туристическа, подкована),
Opanke f, -п (плетена дамска), Pantine f, -n
(дървена) (aus den ~n kippen слисан съм),
Rahmenschuh m (шита), Rennschuh m (на
бегач), Rienmenschuh m (c тока), Sandalette
f, -n (лека, отворена лятна), Schnallenschuh
m (c ремъчки), Schnürschuh m (висока, c
връзки), Schuh m, -es, -e (die ~e ausbessem
lassen давам си обувките на поправка ; ich
weiß, wo ihn der ~ drückt знам, къде го боли
; in die ~ schieben прехвърлям вината на
някого), Stiefel m, -s (цяла) (er arbeitet immer
den allen ~ той си работи както си знае ; е-п
~ zusammenrden наговарям цял куп глупости
; s-n ~ schnarchen хъркам здравата),
Stiefelette f, -п (висока), Tanzschuh m (бална),
Trittling m, -s, -е (подпетена), Wasserstiefel
m (непромокаема, Zugstiefel m (c ластик)
обувки-Bcinl'oller f (испански) (ист.),
Fußbekleidung f, Kinderschuhe pl. (детски),
Schuhwerk n (събирателно понятие),
Trittchen n, -s (разг.), Zeugschuhe pl.
(платнени)
обуздава м-abtöten tr. refl. (страсти), bändigen
tr., beherrschen tr.refl., bezähmen tr. rcfl. (meine
Gefühle bezähmen обуздавам чувствата си),
meistern tr., zähmen tr. (страсти), zügeln tr.
(Кон, език, страсти), zurückdämmen tr.
(страсти)
обуздаване-Zähmung f (страсти), Zügelung
f
обулчен-beweibt pari. adj.
обуржоазен-verbürgerlichl
обуславям-bedingen tr. (die eine Frage
bedingt die andere единият въпрос обуславя
другият)
обуславящ-konditionell
обуел овен-art gebunden adj. (от вида, рода),
zeitbedingt (от времето), zeitgebunden (от
времето)
обусловепост-Bedingtheit f, -сп,
Determiniertheit f, -en
обут-gestiefelt adj.
обучавам ce-einfliegen* refl. (да пилотирам)
обучавам-anlemen tr. (е-п) (нкг. на нщ.) (е-п
Lehrling - обучавам чирак ; angelernter
Arbeiter квалифициран работник), ausbilden
tr. (новобранци) (воен.), drillen tr.,
durchbilden tr. trnb., eindrillen tr. (воен.),
exerzieren tr. (в строй), instruieren tr.,
katechisieren tr. (По вероучение), lehren tr.,
schulen tr. refl. (ein geschultes Auge набито
око)
обучаваие-Anlemung f (die - der Arbeiter
обучаването на работниците)
обучение-Anfangsunterricht	m
(първоначалон), Arbeitsschulung f (в
трудовия процес), Arbcitsunterriohl m
(трудово), Christenlehre f (религиозно), Drill
m, -s (строево) (воен.), Einzelausbildung f
(единично) (воен.), Einzelunterricht m
(индивидуално), Fechtcrunlcrricht m (no
фхговка), Fernunterricht m (задочно),
Freistelle f (безплатно), Geschichtsunterricht
m (по история), Katechese f, -n (религиозно,
чрез въйроси и отговори), Kinderlchre f
(религиозно, за деца), Koedukation f
(смесено), Lehre f, -п, Schichtunterricht m (на
смени в училище), Schulcxcrziercn п
(строево) (воен.), Schulung f, -en,
Sprachunterricht m (езиково), Werkunterricht
m (по ръчна работа), Zeichenunterricht m (no
рисуване)
обуща-Kletterschuhe f (туристически)
обущар-Flcchler m, -s, Schuster m, -s (Gevatter
- und Scheider дребни хорица : se ein - ! ама
че некадърник ! ; auf ~s Parren .хаджи
пешовата)
обущарннца-Schusterci f, -n
обущарство-Schuslcrei f, -n
обхванат-besessen adj.
обхватен-weitreichend
обхваща (Me)-befallen* tr. (mich befällt ein
Schrreck обхваща ме страх)
обхваща-апfallen* tr. (за гняв, ужас,
носталгия, жалост) (вие.), überlaufen* tr. (за
чувство, тръпка) (Angst, ein Schauer überlief

654
обхващамподелепия, групи)
ihn страх го обзе, тръпки го полазиха)
обхващам-ankommen tr. (и с D.) (за желание,
сън и под.) (/es, das/ kommt mir /mich/ hart,
schwer, sauer, leicht an тежко, трудно, лесно
ми c [това] ; was kommt dir /dich/ an? какво
ти става?) (вие.), anspringen* tr. (за носталгия,
страх) (прен.), antreten* tr. (was tritt dich an?
какво те прихваща?) (остар.), an wandeln tr.
(за чувство, желание) (was wandelt ihn an?
какво става c него, какво го прихваща?),
aufnehmen* tr. (dieses Theater kann das ganze
Publikum nicht - този театър не може да
побере цялата публика), begreifen*tr. (in sich
begreifen обхващам в себе си), einschließcn*
tr. refl., erfassen tr. (das Gesetz erafj3t alle
Sreucrpflichtigcn законът обхваща всички
подлежащи на данък), ergreifen* tr. (die
Flammen ergriffen das ganze Gebäude
пламъците обхванаха цялото здание), fassen
tr., klammem tr. (противник) (спорт.), packen
tr. (c-n an der Kehle ~ хващам някого за шията
; es hat mich gepackt шиша ме болест ; wenn
wir uns beeilen, werden wir’s noch - ако
побързаме, ще стигнем навреме ; die
Aufgabe werden wir schon ~ щс се справим
със задачата), spannen tr. refl. (die Oktave ~
обхващам жила октава), überblicken tr. (c
поглед), überschuaen tr., übersehen* tr. (etw.)
(c поглед) (die Folgen ~ представям се ясно
загубите), zusammenfassen tr. (единици,
поделения, трупи)
обхващане-Hinrahmun f, -сп (във вилка)
(воен.), Zusammenfassung f,
Zusammenfassung f
обхващащ-weltumfassend (целия свят),
zusammenfassend, zusammenfassend
обход-Runde f, -n (boch.), Rundgang m (на
постове) (воен.)
обхожла.ч-abgehen intr. s (участък),
abklappem tr., ablaufen* tr. refl. (магазини),
abschreiten* tr., begehen*tr., belaufen* tr. (die
Grenze belaufen обхождам границата),
bestreichen* tr., durchlaufen* tr.,
durchwandern tr., ermessen* tr., überflügeln
tr. (неприятелското крило)
обхождане-Flurumgang m (на землището),
Rundgang m
обши вам-beblechen tr. (c ламарина) (техн.),
beborten tr. (c галон), beborten tr. (c ширит),
bekamen tr., bekleiden tr. refl., bcschnüren tr.,
besetzen tr., besticken tr., bordieren tr., bühnen
tr., cinsäumen tr., enfassen tr. (c гарнитура),
panzern tr. refl. (in Erz gepanzerte Krieger
облечени в броня войници), pfänden tr. (c
дъски), planken tr. (c талпи), säumen tr. (ein
heller Streifen säumt den Horizont светла
ивица обгражда хоризонта), schalen tr. (c
дъски), täfeln tr., verkleiden tr. refl. (техн.),
verschalen tr. (c дъски), verzimmern tr. (c
дъски)
обшиване-Abdcckung f, -en, Doppelung f, -
en (c двоен слой), Fütterung f, -cn,
Verkelidung f (техн.), Vertäfelung f, - (c
ламперия)
обшивка-Bcschlag m, -(e)s, Beschläge,
Beschnürung f, -cn, Bockshorn n (извита),
Bordierung f, -cn, Einfassung f, -cn, Fütterung
f, -cn, Kante f, -n (на дреха), Kantenbesatz m
(тантелсна), Schaltung f, -cn (дървена) (техн.),
Tafelholz n (дървена), Verkleidung Г,
Verschalung f, -en
обшивки-Dirk m, -s (мор.)
обширен-extensiv adj., geräumig adj., geraum
adj. (остар.), räuinig, vast, weil (площад,
помещение, зала, равнина), weitgehend,
wcitläugif, weitreichend
обшнриост-Gcräumigkcil f, Weite f, -n (na
дреха)
обшит-bcschnürt adj., betreßt part.adj.
общ-durchgängig adj., durchgehend pari, adj.,
gemein adj. (das ~e Wohl общото благо),
gemeinsam adj,, gemeinschaftlich adj. (sich -
in etw. teilen общо си делим нщ.), generell
adj., groß adj. (im ~en und ganzen общо, общо
взето), interkontinental (на няколко
континента), kollektiv, kommun, paritätisch
(~e Kirche църква, обща з аразлични
изповедания), simultan (обучение, църква),
simultan (обучение, църква), Total-
обшежитие-Burse f, -n, Einküchcnhaus n (c
обща кухня), Fremdenheim n (за чужденци),
Gemeinschaftsheim n, Heim n, -cs, -e, Konvikt

655
общопопят en
n, -s, -е (за католици-студенти по
богословие), Stift n, -es, -er, Wohnheim n
общение-Gemeinschaft f, -en, Geselligkeit f
обществен-gesellschaftlich adj., öffensichlich
(заседание, търг, изпит) (- reden говоря
публично ; etw. - bekanntgeben обнародвам
нещо ; ~e Häuser публични домове ; -es
Recht публично право ; die ~e Hand
публична власт), öffentlich (живот, мнение,
благо, площад) (-es Ärgernis на
обществения ред), sozial
общественоправен-öffensichlich (заседание,
търг, изпит) (~ reden говоря публично ; etw.
-	bekanntgeben обнародвам нещо ; -е
Häuser публични домове ; -es Recht
публично право ; die -е Hand публична
власт)
обществсност-Öffentlichkeit f, - (vor die -
treten излизан пред обществото ; die Flucht
in die - ergreifen прибягвам до апел към
обществото ; etw. in die - bringen давам
гласност на нещо ; sich an die - wenden
апелирам към обществото ; in aller -
публично ; unter Ausschluß der - при
закрити врати), Publikum n, -s, Publizität f,
Sportwelt f (спортна), Weltöffentlichkeit f
(световна)
общество-Ausbeutergesellschafl	f
(експлоататорско, капиталистическо),
Ballgesellschaft f (бално), Coctailparty f (на
коктейл), Gesellschaft f, -en, Hautevolee f
(виеше), Kartengcsellschaft f (на
картоиграчи), Klassengesellschaft f
(класово), Öffentlichkeit f, - (vor die - treten
излизан пред обществото ; die Flucht in die
-	ergreifen прибягвам до апел към
обществото ; etw. in die — bringen давам
гласност на нещо ; sich an die — wenden
апелирам към обществото ; in aller -
публично ; unter Ausschluß der - при
закрити врати), Vorklassengesellschafl f
(прсдкласово), Well f, -en (отбрано) (ein
junges Mädchen in dei Welt einführen
въвеждам младо момиче в обществото ; die
vornehme Welt знатно общество ; ein Mann
von Welt човек от обществото)
община-Chrisiengemcinde f (християнска),
Dorfgemeinschaft f (селска), Gemeinde f, -n,
Gemeindehaus n, Kirchengemeinde f
(църковна), Kommune f, -en, Kultusgemeinde
f (вероизповедна), Landgemeinde f (селска),
Magistrat m, -s, -e
o6imiini-Rotte f, -n (група)
o6imiiiCKii-geindeeigen adj., gemeindlich adj.,
kommunal, munizipal
общителен-aufgeknöpft part. adj., gesellig
adj., jovial, konziliant, leitselig, mitteilsam,
soziabei, zutraulich
общителпост-Gcselligkcit,
Gesellschaftlichkeit f, Jovialität f
общност-Bergknappschaft f (руднична),
Blutgcmcinschaft f (по кръв),
Ehegemeinschaft	f	(брачна),
Gefahrengeincinschaft Г (защитна),
Gemeinsamkeit f, Gemeinschaft f, -en,
Gemeinwesen n (нублично-нравна),
Generalität f, -en, Gesellschaft f, -en,,
Interessengemeinschaft f (на интересите),
Kirchengemeinschaft f (църковна),
Kommunität f, -en, Simultaneitäl f,
Simultaneität f, Simultanitäl f, Simultanität f,
Volksgeist m (народна)
общо-in summa, insgesamt, zusammen (was
kostet alles zusammen колко струва всичко
общо)
общовалиден-durchgängig adj., gemeingültig
adj., generell adj.
общовалидиост-Gemeingülligkeit f
общогерманскн-gcsamtdcutsch adj.
общодостъпен-cxotcrisch adj., gemeinfaßlich
adj., gemeinverständlich adj.
общодостъпиост-Gemeinfaßlichkeit f,
Gemeinverständlichkeit f
общозадължителен-durchgehend pari. adj.
общозначнм-gcmeingültig adj.
общоизвестен-notorisch, offenkundig (etw.
wird - излиза наяве), stadtbekannt,
stadtkundig, weltbekannt, berühmt, allbekannt
общоизвестиост-Offcnkungkcit f
общоиемски-gemeindeutsch adj.
общонолезен-gemeinnützlich adj.
общопонятен-exoterisch adj.

общоприет
656
общоприет-gemeingültig adj., konventionell,
landessüblich (в дадена страна), landläufig,
allgemeingültig, üblich, gang und gäbe
(landläufige Ansicht общоприето мнение)
o6uionpH3iiaT-allgemcin anerkant
общоразбираем-gemein faßlich adj.,
gemeinverständlich adj.
общоразбираемост-Gemeinfaßlichkeit f,
Gemeinverständlichkeit f
обшувам-frcquentiercn tr., verkehren intr. h.
(mit e-m) (c някого) (in e-r Familie -
посещавам често едно семейство, общувам
стяч, дружа с тях)
общуване-FamilicnanschIuß m (с дадено
семейство), Gemeinschaft f, -en, Geselligkeit
f, Gesellschaftlichkeit f, Verkehr m, -cs, - (keinen
- haben не обшуввам c никого; allen ~ mit e¬
m abbrcchen прекъсвам общуването си c
иякою)
обьл-ballförmigadj., knauelig, rund (~c Arme,
Hände, Backen закръглени ръце, бузи ; -е
Zahlen кръгли числа ; ~е Schultern заоблени
рамене ; -е Augen machen опулвам очи ;
sich dick und - essen изпълнявам от много
ядене ; es geht alles mit mir ~ всичко се върти
иред очи re ми), rundlich, oval, kugelförmig
o6i»pican-aufgeschmisscn adj. (~ sein
намирам се в беда, загубен съм) (разг.),
bedeppert adj., betroffen part. adj., bunt adv.,
chaotisch adj., irr(e), konfus, kraus, perplex,
rammdösig (dabei kann man ja ~ werden
просто да полудееш), verstört (от уплаха),
wirr, wirrköpfig (човек), wüst
объркано-kopflos
обърканост-Desorganisation f, -en. Irmis n, -
scs, -s, lrrsal n, -s, -e, Konfusion f, -en, Kopfnuß
f (по главата), Perplexität f, -,
Sprachenverwirrung f (на езици), Verdutztheit
f, -, Verstörtheit f, Verwirrtheit f, Wirre f, -n,
Wüstheit f
обърквам (ce)-verwirren tr. refl.
обърквам ce-durcheinanderkommen* intr. s
trnb., Irrewerden* intr. s., mucken intr. h. (die
Sache muckt, es muckt mit der Sache работата
е еиек, закучва се ; nicht gemuckt ! млъкни
!), verbiestem tr. refl., verfranzen refl. (фам.),
verhauen tr. refl. (in, mit etw.)
обърквам-ablragen* refl. (тесто), beirren tr.,
belemmern tr., betören tr., desorientieren tr.,
durcheinanderbringen* tr. (разг.),
durcheinandermengen	tr.,
durcheinanderwerfen* tr. trnb., irremachen tr,
irren intr. h. refl., irritieren tr., verdutzen tr.
(разг), verfitzen tr. (разг.), verhaspeln tr.,
verhauen* tr. refl. (in, mit etw.) (нещо),
verheddern tr. refl. (etw.) (нещо), verp(r)udeln
tr. (при плетене), wirren tr. refl.,
zusammenschmeißen* tr. (разг.)
объркваие-Bgnffsvrwechslung f (на
понятията), Haspelei f, -en, Wirrnis f, -se,
Wirrsal n, -s, -e, Woriverwechslung f (на думи)
объркващ-sinnverwirrend, sinnverwirrend
объриат-kciloben (лодка, кораб), rückblikcnd
(към миналото), wulstig (устни)
обърнн!-гес!, vertaturl, verte!
обърсвам-wischcn tr. (прах, мръсотия)
обюздавам-halflcrn tr. (кон)
обява-Affichc f, -en, Ankünd(ig)ung f, -en,
Annonce f, -n (във вестник), Anzeige f, -n,
Bekanntmachung f, -en, Daucranzcige f
(постяниа), Geburtsanzeige f (за
новородено), Heiratsanzeige f (за женитба),
Inserat n, -s, -е (във вестник) (ein Inserat in
die Zeitung einrücken помествам обява във
вестник), Maueravschlag m, Voranzcgc f (за
предстоящи фирми, концерти),
Zeitungsanzeige f (във вестник).
Zcitungsinscrat п (във вестник), Zelte! m, -s
обявен-verpönt (за забравен)
обявн-Annoncenteil m (във вестник,
списание)
обявител-Ankündigcr m, -s, -, Anzeiger т, -s
обявлепие-Anzeigc f, -n, Bekanntmachung f,
-en, Inserat n, -s, -е (във вестник) (ein Inserat
in die Zeitung einrücken помествам
обявление във вестник), Zeitungsanzeige f
(във вестник), Zeilungsinserat п (във вестник)
обявява ce-ergehen* intr. s
обявявам ce-bekenncn* tr, (за привърженик)
(sich zu einer Sekte bekennen обявявам се за
привържинек на дадена секта)
обявявам-ankünden tr. (война), ankündigen

657
обяснявам
tr. (война), annoncieren intr. h., tr. (реклама в
печата), ansagen tr. и refl. (заседание,
събрание, лекция) (seinen Besuch, sich ~
известявам за предстоящото си посещение
; die Versammlung ist auf Dienstag angesagt
събранието е обявено за вторник), anzeigen
tr. (във вестник), aufbieten* tr. (от официално
място, от амвона) (годеж, предстоящо
бракосъчетание) (е-m ~ чета нкм. конско
евангелие), aufwerfen* tr. (e-n zum König, zum
Hauptmann ~ провъзгласявам нкг. за цар, за
главатар), bekennen* tr. (Farbe bekennen
обявявам боя(карт.), deklarieren tr.,
disqualifikatieren tr. (за негоден), erklären tr.,
eröffnen tf. refl. (несъстоятелност), ganten tr.
intr. h (на търг), inserieren tr. (нещо във
вестник), kaduzieren tr. (за невалиден,
просрочен), kundgeben* tr.r efl. (намерение,
мнение), kundtun* tr., mortifizieren tr. (за
невалиден), mündigsprechen tr. (за
мълнолетен), tabuieren tr. (нещо за табу),
totsagen tr. (за умрял), überreizen tr.
(прекомерно и загубвам) (карт.), validieren
Ir. (за валиден), verfemen tr. (извън закона),
verketzern tr. (за еретик)
обявявапе-Aufgcbot n, -s, -е (от амвона на
предстоящо бракосъчетание) (e-m ein ~
machen чета нкм. конско евангелие),
Aufsage f, п (на отказ) (от договор,
спогодба), Aufsage f, п (на положение на
борба), Aufsagung f, -еп (на отказ) (от
договор, спогодба), Aufsagung f, -еп (на
положение на борба), Bann m, -(e)s, -е (извън
законите) (mit dem Bann belegen обявявам
нкг. извън закона), Disqualifikation f, -еп (за
негоден), Eröffnung f, -еп, Kaduzierung f (за
невалиден), Kraftloserklärung f (за
недействителен), Kriegserklärung f (на
война), Kundgebung f, -еп, Mortifikation f, -
еп (за невалиден), Nichtigkeitserklälung f (за
невалиден), Rückgängigmachung f (за
недействително), Verfemung f, -еп (извън
закона)
обяд-Bctriebsessen п (в завода), Diner п, -s
(ein - geben давам обяд), Essen п, -s, Imbis
тп, Lunch m, -es, -c, Mittag m, -s, -e,
Mittag(s)brot n, Mittag(s)mahl n,
Mittag(s)mahlzeit f, Mittagessen n,
Mittagsbrot m
обядвам-dinieren intr. h, mitlagmahlen intr. h.
обязаност-Geschäft n, -(e)s, -c, Oblicgenheot
f, -en, Obligation f, -en, Ritterdienst m,
Verpflichtung f, -en, Verrichtung f, -en, Pflicht
f, -en, Schuldigkeit f, -en
обезателно-bestimmt (er kommt bestimmt той
ще дойде обезателно), unbedingt
обязвам-schulen tr. refl. (спорт.)
обяздвам-zureiten* tr. (кон)
обяз д ен-zau m rech t
o6flciieiiue-Aufklärung f, -cn, Aufschließung
f (на научен труд), Aufschluß m, -usses,
~üsse (e-m - über elw. geben давам нкм.
осветление за нщ. ; sich D über etw. A ~
verschaffen изяснявам см нщ.), Ausdeutung
f, Deutung f, -en, Erklärung f, -cn,
Liebeserklärung f, -en (в любов), Rezeß m, -
esses, -esse, Zurückführung f (c нещо)
обясннм-crklärlich adj.
обяснимо e-nahclicgen* intr. h. (ctw. liegt
nahe нещо е близко до ума ; aus
naheliegenden Gründen по понятни причини
; die nähcrlicgcndcn Gründe sind., най-
ионятните причини са..)
обясннмост-Erklärbarkcit f
обяснявам-aufklären tr. (ein Mißverständnis,
e-n Zweifel, e-e unklare Sache im Buch
изяснявам, разяснявам недоразумение,
съмнение, обяснявам неясно място в
книгата), ausdeuten tr. (etw. übel ~ схващам
нщ. у нкг. в лош смисъл ; er hat,
ausdeutschen tr. (e-m etw. ~) (нкм. нщ.),
bedeuten tr. (остар.), beibringen* tr., deuten
tr., erklären tr., erläutern tr., explizieren tr.,
interpretieren tr. (произведение, текст),
klarlcgcn tr., klarmachen tr. (ich habe ihm
kalrgemacht, daß es so nicht weitergeht
обясних му, че така не може да продължава),
klarwerden* intr. s. (sich D über etw. А) (си
нещо), kommentieren tr., verdolmetschen tr.,
vorstellen tr., zurückführen Ir. (elw. auf elw. A)
(е нещо) (die Explosion ist auf e-e
Fahrlässigkeit zurückführen експлозията се

обяснявапе
658
обяснява с небрежност), aufschließen* tr.
(художествено творение, научен труд)
обяснявапе-Klarlegung f
обятия-Агш ш, -s, -е (обикн. pl.) (sich е-ш in
die Arme werfen хвърлям се в обятията на
нкг.; mit offenen Armen с разтворени обятия
; e-m in den Armen liegen лежа в нечии
прегръдки)
овакантявам-erledigen refl.
овал-Eillinie f, Oval п, -es, -е, Rund п, -es, -е
(das - der Erde, des Himmels земното кълбо,
небосводът)
овален-eirund adj., länglichrund, oblong, oval,
rassig, eiförmig
овалност-Rund n, -es, -e (das ~ der Erde, des
Himmels земното кълбо, небосводът)
овацня-Ovalion f, -cn
овдовяпам-vcrwilwen intr. s.
овдовял-einschichtig adj.
OBcii-Uähscliaft f (разг. като ругатня), Hammel
m, -s, -r (скопен), Ramm m, -es, -e, Rammel m, -
s, Reiter m, -s (нескопен), Schafbock m,
Schöps m, -es, -е (скопен), Stär m, -s, -е (млад),
Slchr m, -s, -е (млад), Widder m, -s
Овен-Widdcr m, -s (съзвездие)
овес-Barthafer m (див) (бот.), Flughafer m
(див) (Gor), Hafer m, -s, Taubhafer m (див)
(бот.), Windhafer m (див) (бот.)
овесаркп-Gurtenammcr f (градинска) (зоол.),
Gerstainmer f, -n (сива) (зоол.), Goldammer f
(жълта) (зоол.), Ortolan m, -s, -е (градинска)
(зоол.), Rohrammer f (тръстикова) (зоол.),
Schneeammer f (снежна) (зоол.), Winterling
m (снежна) (зоол.)
овесика-Trespe f, -n (бот.)
овехтявам-abschleißen* tr., abwohnen tr.
(разг.) (ein Zimmer, ein Haus)
овехтял-verschlissen, verwittert
овладяваам ce-begreifen*tr.
овладявам (ce)-bezwingen* tr. (прен.)
овладявам ce-abfangen* refl., anhalten* tr.
refl., beherrschen tr. refl. (seine Leidenschaften
beherrschen овладявам страстите си),
bezähmen refl. (ich bezähme mich schwer
трудно се овладявам), zusammennehmen*
refl.
овладявам-abfangen* tr. refl. (самолет,
нещата, кормило), abtöten tr. refl. (страсти),
ankommen tr. (и c D.) (за желание, сън и под.)
(/es, das/ kommt mir /mich/ hart, schwer, sauer,
leicht an тежко, трудно, лесно ми е [това] ;
was kommt dir /dich/ an? какво ти става?)
(вие.), bewältigen tr., dämpfen tr., durchwaltcn
tr., erstürmen tr., fesseln tr., mäßigen tr., meistern
tr., regieren tr. intr. h. (колата), überkommen*
tr. (e-n, elw.), übermannen tr., zurückdümmcn
tr. (страсти), zwingen* tr. (e-n)
овладяване-Durchdringung f, -en (основно),
Übermannung f
овлажнявам-feuchten tr.
овластявам-ermächtigen tr.
овоиявам-verstänkern tr.
овошка-Buschbaum m (нискорасла) (бот.),
Franzbaum m (нискорасла), Obstbaum m,
Frucht f, -:e, Obst n, -cs
OBOiuKH-Feldobst n (диви)
овощар-Öbstler m, -s, Obstler m, -s,
Obstgärtner m, -s, -, Obsthändler m, -s,
Obstverkäufer m, -s
овощарство-Obstbau m, Obstbau mzuchl f
овощеи-Obst..
овощия-Hutzel f, -n (сушени), Kernobst n
(със семки), Lagerobst n (трайни), Obst n, -
es, - (~ züchten, ziehen отглеждам овощни
дървета), Schalenobst n (черупково) (бот.)
овраг-Bucht f, -en (скалист), Kluft f, -re,
Schlucht f, -en
овреме-bcizeitcn adv.
овца-Brcitschwanz m (вид опашата), Dreher
m, -s (въртоглава) (вет.), Heidschnucke f
(люнебургска) (зоол.), Lammn, -s, -i-er (прен.),
Mufflon m, -s, -s (дива), Reiterin f, -nen (ялова),
Schaf n, -es, -e (so ein ~! овца такава !, глупак
! ; so ein - bin ich nicht, daß., не съм дотам
глупав, че .. ; ein räudiges ~ der Famolie
яерната овца в семейството ; ein verlorenes
- заблудена обца), Schöps m, -es, -е (за
глупак) (разг.), Taumler m, -s (въртоглава),
Zackel n, -s (от порода цакел, азиатска),
Zackeischaf п (от порода цакел, азиатска)
(зоол.), Zibbe f, -п (майка), Zuchtschaf n
(расова)

659
оглупяване
овца-майка-Mutterschaf п (за разплод),
Zibbe f, -n
овцебик-Moschusochse m
овцевъдство-Schäferei f, -en, Schafzucht f
овчар-Hirt m, -cn, -en, Hirte m, -n, -n, Schäfer
m, -s, Schafhirt m
овчарка-Bergere f, -n, Hirtenmädchen n
(млада), Hirtin f, Pestwurz f (бот.)
овчаршис-Schafstall m
овчаров-pastoral (поезия)
овчарски-hirtenmäßig, hirtlic, Schäfer..,
schäferhaft, schäferisch
овчарство-Schäferei f, -en, Schäfertum n, -s, -
, Hirtenschaft f
овчарче-Hirtcnknabe m, Hütejunge m,
Schäferjunge m, Schäferknabe m
овчедушеп-schafmäBig
OB4H-Schaf(s)..
овчица-Bähschaft f (детски говор),
Schäfchen n, -s (dummes ~ наивна овчица ;
sein ~ scheren прибирам паричките ; sein ~
ins trocke bringen прибирам си печалбата в
джоба)
овъглен-verkohlt
овъглявам-verkohlen tr.
овъгляваие-lnkohlung f (естествено, на
растенията)
овършавам-abdreschen* tr. (зърно),
ausdreschen* tr. (жито, снопи, рапица) (сел.-
ст.), dreschen* tr.
овършаване-Abdrusch m, -(e)s,
овършан-abgedroschen part. adj.
овъшлявам-verlausen intr. s.
оглавник-Halfter f, -n, Kappzaum m (за
вироглав кон)
оглаждам-aufbügeln tr. (блуза, дрехи),
aufdämpfen tr. (посредством пара) (шапка,
дреха), aufplätten tr. (с ютия), ausbügeln tr.
(дреха, блуза, панталони), einrichten tr. refl.
(спор), platten tr., schlichten tr. (техн.),
stilisieren tr. (стил), zurechtsturzen tr. (статия)
оглед-Au genschein	m, Beschau f,
Leichenschau f (на труп), Ortsbesichtigung f
(на мястото), Retroskopie f, - (на правото
черво) (мед.), Schau f, -en (e-e vor nehmen
правя оглед ; etw. bei der ~ in Beschlag
nehmen конфискувам нещо при проверка),
Totenbeschau (на труп), Totenschau f (на
труп)
огледален-spiegel ig
огледалка-Perlmutterfalter m (зоол.)
огледалност-Geschiffenheit f, Spiegeligkeit f,
огледало-Ankleidespiegel m (тоалетно),
Augenspiegel m (очно) (мед.),
Beleuchtungsspiegel m (плоско, на
микроскоп), Brennspiegel m (вдлъбнато, със
силен фокус) (физ.), Glas n, -es, Gläser,
Handspiegel m (ръчно), Hohlspiegel m
(вдлъбнато), Konvexspiegel n (изпъкнало),
Nasenspiegel m (ноздрено), Pfcilcrspiegel m
(голямо стенно), Rückspiegel m (за шофьор),
Spiegel m, -s (ein matter ~ помътено огледало
; der ~ des Sees огледалната повърхност на
езерото; e-m den ~ Vorhalten давам на някого
да се огледа), Spion m, -s, -е (за наблюдение),
Toilettenspiegel m (тоалетно), Trumeau m, -s,
-s (голямо стенно), Vexierspiegel m (на смеха,
изкривяващо образа по увеселителни
заведения), Wunderspiegel m
(MarH4ecKo)Zerrspiegel m (криво)
огледалце-Spicgel m, -s (на мишена),
Taschenspiegel n
оглеждам ce-ausblicken intr. h. (nach c-m, etw.
~) (за нщ., нкг.), beschauen tr. refl., bespiegeln
refl. (er bespiegelt sich той обича да се
оглежда), betrachten refl. (ich betrachte mich
in deinen Augen оглеждам се в очите ти),
spiegeln tr. (der Mond spiegelt sich im Wasser
луната се оглежда във водата ; Haßspiegelt
sich in s-m Gesicht омразата говори от очите
му)
оглеждам-abspähen tr. (внимателно
местност, терен, ловен участък), beriechen*
tr. refl., beschnarchen tr. (c любопитство)
(презр.), einsehen* tr. (воен.), überfeilcn tr.
оглеждане-Haltung f, -en
оглозгвам-abnagen tr. (прен.), zausen tr.
оглупявам-verblöden intr. s. tr. (разг.),
verdummen intr. s., versimpeln intr. s.
оглуняваие-Vcrblödung f, -, Verdummung f,
Versimpelung f

оглушавам
660
оглушавам-ertauben intr. s
оглушителен-betäubend adj .part.
oглyшlIтeлeIl-ohren2eIтeißend
огнедншащ-feuerspeiend part. adj.
огнеизрнгващ-feuerspcicnd part. adj.
огнен-feurig adj. (~e Liebe огнена любов),
glutig adj.
огненочервен-brandrot adj. (~es Haar
оненочервена коса), feuerrot adj., flammrot
adj., glutrot adj.
onieoiiaceii-feuergefährlich adj.
oniefipbCKa4Ka-Flammenwerfer m (воен.)
omeyiiopeii-brandfest adj., feuerfest adj.,
refraktär
огнеупорна глнна-Bindeton m
onieynopiiocT-Fcuerfcstigkeit f
шнеустойчив-refraktär
oi iniBO-Fcucrzeug n
опптче-Gauchhcil n, m (бог.)
oi iiiuio-Stahl rn, -s, -j-e
огниче-Günscl m, -s (бог.)
oriiiiiHC-Anstcckungsherd m (на зараза),
Arbeitsherd m (работно) (техн.),
Ausbruchsherd m (на вулкан), Brandherd m,
Brandstelle f, Brutherd m, Daheim n, -s
(родно), Hitcrfraß m (гнойно) (мед.), Esse f, -
n (ковашко), Feueresse f, Feuerherd m,
Feuerraum m (на пещ) (техн.), Feuerstätte f,
Feuerung f, Frischherd m (крично) (метал.),
Garherd m (крично) (метал.), Gestell n, -(e)s, -
е (метал.), Hausstand m (домашно), Heim n, -
es, -е (домашно), Heimstätte f (на културата
и др.), Herd m, -es, -e (für den heimischen Herd
kämpfen бия се за домашното огнище ; der
Herd der Krankheit огнището на болестта),
Krankenheitsherd m (на болест), Kunst f, -re,
Pflanzschule f, Seuchenherd m (на епидемия),
Seuchenherd m (на епидемия), sitz m, -es, -e
(на болест) (мед.), Zuhause f (домашно)
огньове-Befeuerung f,en (сигнални,
осветителни) (на летища,пристанища),
Blinkfeuer п (мигащи), Sonnwendfeuer pl.
(еньовденски)
огняр-Вгеппег m, -s (метал.), Feuermann m
(на парен котел), Heizer m, -s, Kalfakter m, -s,
Kalfaktor m, -s, Schürer m, -s
оголвам (ce)-cntkleidcn tr. rcfl.
оголвам- skcletticren tr. (кости), abhoizen tr.
(планина), entblößen tr. refl.
оголване-Denudation f, -en, Flözausbiß m (на
пластта) (мин.)
оголен-rattengrau
оголял-abgebrannt pari. adj.
огорчавам (ce)-belrüben tr. refl., verbittern tr.
intr. s. (e-m das Leben - огорчавам на някого
живота)
огорчавам-kümmern tr. rcfl. (sich über clw.),
schmelzen intr. h. tr. (sein Unglück schmerzt
mich нещастието му ме опечапява ; solcher
Verlust schmerzt такава загуба боли),
verbittern tr., betrüben tr., e-m Leid antun*,
kränken tr.
огорчен-bitter adj., vergrämt, betrübt,
verbittert
огорчеиие-Biltcrnis f, -se, Kränkung f,
Verbitterung f, Betrübnis m, -usses, -ussc,
Ärger m, -s, Verdruß m, -usses, -usse
огорченост-Bittcrkeit f, -cn
огпускам-beistellen tr.
ограбвам-ausbeuteln tr. (e-n) (нкг. на карти)
(ich bin vollständig ausgebcutelt останах без
пукната пара), ausbeulcn tr. (die Kapitalisten
beuten die Arbeiter aus капиталистите
ограбват работниците) (прен.), bestehlen*
tr., bewuchern tr. (за лихвар), brandschatzen
tr., fleddern intr. h (тар.), plüdern tr. (e-n Baum
~ обирам без позволение дърво ; den
Christbaum ~ гшячкосвам коледно дърво ; с-
n Dichter ~ ограбвам идеи на писател),
rauben tr. (e-m, elw.) (das Haus raubt mir die
Aussicht къщата ми закрива изгледа)
ограбваие-Ausbeutelung f (на карти),
Ausbeutung f, -en (прен.), Plüderung f, -cn
ограда-Abzäunung f, -en, Brunnenfassung f
(на извор), Drahtzaun m (тслена),
Einfriedigung f, -en, Einhegung f, -en,
Gartenzaun m, Gatterwerk, n (решетъчна),
Hackelwerk n (от клони), Lachsleiter f (за лов
на сьомга), Lattenzaun п (от греди),
Pferchschlag m, Planke f, -n (дъсчена),
Vergatterung f, -en (от решетки), Verzäunung
f, wildgatter n (на зоологическа градина),

661
огъвам се
Zaun m, -s, -t-e (и от жив плет) (ein lebendiger
Zaun жива ограда, от хора ; e-m über den
Zaun helfen помагам на някого да премине
оградата), Piste f, -п (на циркова арена)
ограден-eingekeilt pari. adj.
оградка-Bande f, -п (на манеж на цирк),
Ofenvorsetzer ш (пред печката)
ограждам-abzäunen tr., befrieden tr.,
beschließen* tr. (остар.), einfangen* tr.
(рядко), einfassen tr., einfriedigen tr.,
eingrenzen tr., einkesseln tr. (воен.), einpfählen
tr. (е колове), einzäunen tr., herumgehen* intr.
s. (um etw.) (нещо) (e-e Mauer geht um die
Stadt herum стена огражда града), ländern
(със стобор), verzäunen tr. (c дървена
ограда), zäunen tr., zernieren tr. (воен.)
ограждане-Einfriedigung f, -en, Friede m, -ns,
-n (диал.)
orpan-Sinnesorgan n (сетивен), Sinnesorgan
n (сетивен), Ziemer m, -s (полов, на дивеч)
ограниичен-bedinngt adj.part. (похвала)
ограничавам ce-bescheiden* tr. (sich auf
meine Wünsche bescheiden ограничавам се
c желанията си ; er kann sich bescheiden той
може да се ограничава), kurztreten* intr. s.,
menagieren tr.
ограничавам-аЬЬаиеп tr.	re fl.
(производството), abdrosseln tr. (търговия,
пара, вода), abschnüren tr., beengen tr.,
begrenzen tr. (begrenzter Verstand огрничен
ум), beschneiden*tr. (прен.), beschränken tr.
refl., dämmen tr., drosseln tr., eindämmen tr.
(епидемия), einengen tr., eingrenzen tr.,
einschränken tr. refl., engen tr., kurahalten*
tr., limitieren tr. (цена), moderieren tr.,
modifizieren tr., schmälern tr. (e-m s-e Rechte,
s-n Gewinn, s-n Verdienst, das Vergnügen ~
ограничавам правата на някого, орязвам му
печалбата, заслугата му, развалям му
удоволствието), verklauseln tr. (чрез
уговорки и клаузи), verklausulieren tr. (чрез
уговорки и клаузи)
ограничаване-АЬЬаи m, -s, -е (на
производството), Beschränkung f, -n (sich
Beschränkungen auferlegen налагам си
ограничения), Einschränkung f, -en,
Rüstungsbeschränkung f (на въоръженията),
Schmälerung f, Verkalusclung f (чрез много
клаузи и закони), Verklausulierung f (чрез
много клаузи и закони)
orpainiHeii-beschränkt part. adj. (mit
beschränkten Möglichkeiten c ограничени
възможности), borniert adj., bürgerlich adj.,
einfältig adj., eng adj., engsichtig adj.,
engstirnig adj., hausbacken, klein (kleine Leute
ограничени хора), spießig
ограиичение-Aufenlhaltsbcschränkung f (в
правото на жителство) (юр.), Einschränkung
f, -en, Modifikation f, -en, Restriktion f, -en,
Zwanfläufigkcit f (на движението на
машинна част) (техн.)
ограиичепост-Begrcnztheit f, -сп,
Beschränktheit f, Blindheit f, -en, Borncirtheit
f, Einfältigkeit f, Einfalt f, Endlichkeit f
ограинчителеп-hcmmcnd, restriktiv
огрев-Fcuerung f
огрибка-Abstrcichcr m, -s, Abstrich m, -(c)s,
-c,Abtreber m, -s, -, Trogscharrc f (за нощви)
огрибки-Rcibsei n, -s
огризвам-abnagcn tr., verbeißen* tr.
orpinica-Apfelgriebs m (от ябълка) (разг.)
orpoen-immns
огромен-abnorm adj., durchschlagend adj.
pari., enorm adj., gigantenhaft adj., haushoch,
kolossal (разстояние, глупост), mächtig,
massig, pyramidal, riesengroß, riesig, übergroß
orpoMiiocT-Enormität f, -en, Gewaltigkeit f
огрухвач-Entgranncr m, -s (сел.ст.)
огрявам-bestrahlen tr., bscheinen* tr. (die
Sonne bschcinl слънцето огря), erhellen tr.
refl.
oryn-Massenfcuer n (масиран)
огурец-Boretsch m, -es (бот.), Gurkenkraut n
(бот.)
огъва ce-cinbeulen tr.
огъваем-biegbar adj., biegsam adj.
огъвам ce-beugcn refl. (sich vor e-m beugen
огъвам се пред нкг.), biegen* intr. s (lieber
biegen als brechen по-добре да се огънеш,
отколкото да се счупиш), knicken intr. h.,
schmiegen tr. refl. (sich nach jds Willen ~
огъвам се пред нечия воля), schwingen* refl.

огъвам
662
огъвам-ausbiegen* tr. re П. (тръба,
ламарина), biegen* tr. refl., eindrücken tr.,
kröpfen tr. (оси), kümpcln intr. h. (дъна на
коли), schlagen* tr. (etw. in ein Stück Papier -
увивам нещо в хартия)
огьване-Ausbiegungf,, Beugung f, -en, Flexur
f, -cn (геол.), Knickung f, Krummbiegen n, -s
огъващ-schlagend
огьлима-Bemsleinschnur f (кехлибарена)
огън-Abtcilungsfcuer n (воен.) (на
артилерийско отделение), Abwehrfeuer n
(отбранителен), Blickfeuer n (сигнален, на
фар) (мор.), Brand m, -(c)s (e-n - legen
подпалвам огъня), Buntfeuer п (бенгалски),
Dauerfeuer n (барабанен) (воен.), Erdfeuer n
(във вътрешността на Земята), Fanal n, m, -s,
-е (вие.), Feuer n, -s (in ~ geraten запалвам се
; е-ш - geben давам нкм. да си запали
цигарата ; Öl ins ~ geißen наливам масло в
01ъня ; in allen ~n gehärtet sein минал съм
през всички изпитания, през огън и вода),
Fieberglut f (при треска) (мед.), Flamme f, -n
(пост.), Flammcnfcuer п (пламтящ),
Freudenfeuer n (при тържества), Gewehrfeuer
n (пушечен) (воен.), Glut f, -en (поет.),
Granatfeuer n (гранатен) (воен.), Irrlicht n
(блуждаещ, в приказки и легенди),
Johannisfeuer п (еньовденски), Kcmfeuer n
(гранатен, отбранителен), Kreuzfeuer n
(кръстосан), Landlicht n (сигнален, в
аероприеганище), Lauffeuern (при стрелба),
Leuchtfeuer n, -s, - (светилен), Notfeuer n
(сигнален), Opferfeuer f (жертвен), Punktfeuer
n (съсредоточен), Querfeuer n (полегат)
(воен.), Riehfeuer n (автоматичен),
Salvenfeuer n (залпов) (воен.), Schnellfeuer
n (чест), Schwung m, -es, -re (на мисълта,
фантазията) (~ haben имам размах ; das Bild
hat - картината има мощ ; das hat ~ той има
порив), Sperrfeuer n (преграден) (воен.),
Staffel feuer n (ешелониран) (воен.), Steilfeuer
n (гаубичен) (воен.), Trommelfeuer n
(барабанен) (воен.), Waberlohe f (вълшебен),
Zerstörungsfeuer n (разрушителен) (воен.),
Zünsler m, -s (блуждаещ) (диал.)
огьн-мо.мнче-Teufelsmädel n
огьн-момче-Kapitaljunge m, Tausendsasa m,
-s, Tausendsassa m, -s
огърлица-Halsband n, Halskette f, Kette f, -n,
Kollier n, -s, Kragen m, -s (от пера на птици),
Perlenband п (бисерна), Perlenschnur f
(бисерна)
ода-Ode f, -n
одалиска-Odaliske f, -n
одая-Zimmer n, -s
одве-zweifach, doppelt
одврат-Bingelkraut n (бот.)
одеало-Bettdecke f, Decke f, -n
одеве-vor kurzem, kürzlich, neulich
одежда-Gewand n, -(e)s, Gewänder,
Messegewand n (за литургии), Paramente pl.
(литургична) (църк.)
одежди-Messcgerät n, Ornat m, -cs, -e
(тържествени, у православните католици)
(църк.)
одеколои-Kölnischwasser n
Одер-Oder f
Одеса-Odessa n
одеяло-Kotze f, -n (шаячно), Kotzen m, -s
(шаячно), Plaid m, -s, -s (карирано),
Reisedecke f (за път), Woll(cn)decke f
(вълнено)
одеяние-Aufzug m, -s, -re (er kämm in c-m
wunderlichen ~ той се яви в чудновато,
странно облекло), Brautstaat m (венчално),
Festgewand п (празнично), Gewand n, -(e)s,
Gewänder
одирам-abbalgen tr. (животно), abhäuten tr.
(животно), abledem tr., abmachen tr. (разг.),
abprügeln tr. (кожата на умряло животно),
abschwarten tr. (прасе), ausbülgen tr.
(животно), ausbalgen tr. (животно),
enthäuten tr., häuten tr. refl., hochnehmen* tr.
(e-n im Hotel nochnehmen одирам някого в
хотел), kaudem intr. h. (някого при търговия),
pelzen tr. (кожа на животно), schinden* tr.
intr. h. (животно, някого) (sich D das Bein ~
одирам си крака), schwarten tr. (кожа)
Одисея-Odyssee f, -
одобреиие-Bcifall m, -s (Beifall zollen
одобравям живо ; Beifall klatschen
ръкопляскам ; mein Plan fand seinen Beifall

663
одялан
планът ми му се хареса), Beifallskundgebung
f, Bejahrtheit f, Billigung f, -en, Genehmigung
f, -en, Konsens m, -es, -e, Plazet n, -s, -s (sein
~ erteilen, geben давам съгласието си)
одобрителеи-bcifallig adj. (sich beifällig zeigen
показвам се c одобрение), billigend part. adj.
одобрявам-ankören tr. (мъжки добитък за
разплод) (сел.-ст.), approbieren tr. (остар.),
auftrommeln intr. h. (прен.), beipflichten intr.
h, beistimmen intr. h, bejahen tr. (er bejaht den
neuen Anzug той одобрява новия костюм),
bewilligen tr., billigen tr. (нщ.), genehmigen tr.,
gutheißen* tr. tmb., sanktionieren tr. (закон),
zubilligen tr. (някому право на отстъпка в
цена), zugestehen* tr. (e-m etw.), zustimmen
intr. h. (e-m) (някого)
одобряване-Saatenanerkennung f (на
семепроизводни посеви), Sanktionierung f
(на закон), Zubilligung f (на някого право на
отстъпка в цена)
одрасквам ce-reißen* tr. refl. (e-n, sich an etw.
D) (er hat sich e-e Wunde gerissen одрал се е
; e-e Lücke ~ оставям празнина ; sich D е-п
Splitter unter den Nagel ~ забива ми се
тресчица под нокътя ; du hast dir das wohl
unter den Nadel gerissen ? сигурно си го
пипнал отнякъде ?), schürfen tr. refl.
одрасквам-abschrammen tr., abschürfen tr.
(кожа), anritzen tr., anschrammen tr. (леко)
(предмет), aufritzen tr., aufschrammen tr.,
krallen tr. refl., kratzen tr. refl., ritzen tr. (sich
mir e-г Nadel, an e-m Dom ~ одрасквам се c
игла, на трън ; sich an der Hand ~ одрасквам
се ръката ; die Haut ~ одрасквам си кожата ;
mit e-m Diamant das Glas ~ режа стъкло c
елмаз ; die Erde - разоравам земята),
schrammen tr., schürfen tr. refl.
одраскване-Reißen n (an etw. D), Schramme
f,-n
Одрин-Adrianopel n
одумвам-aufhahen* tr. refl. (sich über etw. ~),
aufregen tr. refl. (sich über elw., e-n ~) (нкг.,
нщ.) (разг.), durchnehmen* tr. trnb. (обл.),
kläffen intr. h., klaffen intr. h., klatschen intr. h.
(über c-n), lästern (über e-n), los/werden intr.,
nachrcden tr. (c-m) (някого), verlästern tr.
(някого)
одумване-Klatsch m, -es, -e,
Verächtlichmachung f
одумка-Verläslerung f
одумки-Hechelei f
одухотворен-durchgeistigt adj., durchseelt
adj., geistvoll adj., seelenvoll
одухотворение-Vergeistigung f
одухотвореност-Beseeiheit f, Geistigkeit f
олухотворявам ce-vergeistigen refl. (ihr
Gesicht hat sich vergeistert лицето ii ce
одухотвори ; ein vergeistigter Mensch човек
c духовни интереси)
одухотворявам-bcseclen tr., verklären tr. refl.
одушевен-durchseelt adj.
одушевепост-Bcseclheil f
одушевлявам-hauchcn tr.
одушевявам-beseelen tr.
одъвквам ce-knautschen tr. (при ядене)
одълбавам-absenden* tr., abteufen tr. (мин.)
(шахта)
одър-ßahre f, -n (смъртен) (auf der Bahre
liegen умирам), Katafalk m, -s, -е (смъртен),
leichengerüst n (енърген), Paradebctt n
(смъртен, c украса), Sterbebett n (смъртен),
Sterbelager n (смъртен), Totenbahre f
(смъртен)
одържавен-volkseigen
одържавявам-nationalisieren tr., sozialisieren
tr., vergesellschaften tr. refl., verstaatlichen tr.
одържавяване-Nationalisalion f, -rn,
Vergesellschaftung f, Verstaatlichung f
одързостявам ce-anmaßen tr. refl. (sich D etw.
~) (да направя нщ.) (sich ein Urteil/e-s Urteils/
über etw. A - одързостявам се да дам мнение
за нщ. ; angemaßte Rechte присвоени,
узурпирани права ; sich - etw. zu tun
одързостявам се, присвоявам си правото да
върша нщ.)
одързостявам ce-erkecken refl., erkühnen
refl., vermessen* refl. (sich etw. zu tun) (да
направя нещо), verwagen refl. (sich e-r Sache
G) (да направя нещо)
одърнан-ruppig, schof(e)lig (фам.), schofel
(фам.)
одялан-schalkantig (грубо)

одялвам
664
одялвам-abhobeln tr. refl. (нкг), abvieren Ir.
(в четириръбеста форма), behauen* tr.,
beilen tr., beschlagcn*tr., deichseln tr., hauen*
tr. (камъни, греди), hobeln tr, örtern tr.,
pflöcken tr. (дърво), schroten tr. refl. (грубо,
за дърво)
одярваие-Gußputzen n (метал.)
ожадиял-verdurslet (разг.)
оженвам (ce)-vermählen tr. refl. (c-n, sich mit
e-m)
оженвам ce-heimführen tr., verehelichen refl.,
verheiraten tr. refl. (sich mit c-m; e-n an e-n A)
(du hast dich wohl inzwischen verheiratet ?
да не би да си се оженил междувременно ?)
оженвам-antrauen 1г, (е-m, е-п ~) (за нкг.)
(sein angetrautes Weib законната му
съпруга) (рядко), anvermählen tr. (e-m e-n ~)
(нкг. за нкг.) (остар.), zensieren tr.
ожесточавам-erbiIlern tr.
ожесточен-hart (борба), heiß (cs geht heißher
води cc ожесточена борба), scharf (борба,
бой, нападение) (~е Getränke силни напитки
; -er Gang, Ritt, Trab силен ход, езда, тръс ;
-er Widerstand упорита съпротива ; е-г
Auffassung - entgegentrelcn енергично се
противопоставям ; ctw. aufs schärfste
verurteilen най-остро осъждам нещо ; etw. ~
bcioncn подчертавам силно ; hier geht cs ~
her тука се води ожесточена борба ; e-m -
zusetzen нападам някого ; е-е -е Sache
опасна работа ; er macht ihm -е Konkurrenz
тий го конкурира ожесточено), verbissen
(sypernik)
ожесточение-Еrbitterung f, -en
ожесточеност-Schärfe f, -n (на борба),
Verbissenheit f, -
ожнвен-angeregt part. adj. (разговор),
belaufen pari, adj., lebhaft, rege (~es Leben
herrschte in den Straßen по улиците цареше
оживеност), schwunghaft, verkehrsreich
(улица, площад)
ожнвеност-Angeregtheit f, Belebtheit f,
Lebhaftigkeit f
оживление-Aufweckung f, Getriebe n, -s,
Großbetrieb m (голямо) (разг.), Hochbetrieb
m (по улица, в магазина, локали), Leben n, -
s, Treiben n, -s, -
оживявам (ce)-crmuntern tr. refl., erquicken
tr. refl.
оживявам ce-auflcbcn intr. s. (die Stadt lebt
auf градът се оживява ; der Streit, der Sturm
lebte auf разпрата пак се подхвана, бурята
започна отново ; er ist ordentlich aufgclcbt
той се съвзе значително, оздравя), beleben
refl. (die Wirtschaft belebt sich стопанството
се оживи)
оживявам-anrcgen tr. (e-e angeregte
Unterhaltung оживен разговор), aufwecken
tr. (прен.), beflügeln tr., beleben tr. refl.
(търговия, стопанство) (ирсн.), beseelen tr.,
hauchen tr. (c дъха си), schönen tr. (жив.),
Wiederaufleben intr. s.
ожнвяване-Anregung f, -en, Erquickung f, -
en, Wiederaufleben n
ожиден-cndüch adj.
ожребва ce-jungen intr. h. (за котка)
ожулвам-abschinden* tr. refl. (кожа, ръка,
коляно), abschürfen tr. (кожа), abstoßen* tr.
refl. (кожата), aufreiben* tr. (ръцете си),
aufscheuern tr. refl. (sich D die Haut ~
ожулвам си кожата), aufschürfen tr. (кожата
си), aufstreifen tr. refl. (кожа), schürfen tr. refl.
ожулваие-Aufrcibung f
ожулен-wund (hier ist die wunde Stelle тук c
ожуленото място ; sich wund reiben ожулвам
си пръстите от търкане, wundgedrückt
ожълтява.м-ansengen tr. (бельо при гладене)
ожьнвам-abemlen tr. (нива, жито)
озаглавен съм-betilcln tr.refl.
озаглавявам-betiteln tr. refl., überschreiben*
tr.
озаглавяваие-Titular f, -en
озадачавам-verdutzcn tr. (разг.)
озадачен-verdutzt, verwundert
озадачеиост-Verdutzthcit f, -
озарява-durchblitzen tr.
озарявам-anstrahlen tr., beglänzen tr.
озарявам-bcscheinen*^.,, bestrahlen tr.,
erhellen tr. refl. (der Mond erhellt die
Landschaft луната озарява пейзажа),
verklären tr. refl. (c духовно сияние)
озахаросвам-kandieren tr. refl. (плодове)

665
окапи
озверявам-entmenschcn tr.
озвучавам-beschallen tr.
оздавявам-erholen rcfl.
оздавяваие-Erholung f, -en
оздравявам-aufkommen* intr. s. (за болен)
(man zweifelt an seinem ~ съмняват се в
оздравяването му), genesen* intr. s,
gesunden intr. s, heilen intr. s.,
rekonvaleszieren tr. intr. h. (мед.),
wiederaufkommen* intr. s.
оздравяваие-Genesung f, -en, Gesundung f,
Heilung f, -en, Rekonvaleszenz f, - (мед.)
03ApaBBBaiu-Genesende(r) m, -n,
Rekonvaleszent m, -en, -en (мед.)
озлобеи-bitteradj., ingrimmig
озлобепост-Bitterkeit f, -en
озлоблеиие-Erbitterung f, -en, Verbissenheit
f, -, Verbitterung f
озлобявам (ce)-verbittern tr. intr. s.
озлобявам-erbittern tr. (Unrechtigkeit erbittert
несправедливостта озлобява)
озлочестяване-Schändung f, -en (на
момиче)
означава-besagen tr. (es hat viel zu besagen
това означава много), sein* intr. s. (was soll
das ~ ? какво значи това ?)
означавам-аЬЬакеп tr. (с шамандури),
bedeuten tr. (Acker bedeutet dasselbe wie Feld
думата “Acker” означава същото каквото и
“Feld”), bezeichnen tr. refl., heißen* intr. h.
(“Wille” heißt auf bulgarisch “воля” “Wille”
на български означава “воля" ; das will viel
heißen това означава много), kilometrieren
tr. (километрите), Aufgabe f, -en (unter - des
Betrages c означаване на сумата) (търг.),
Bruch m, -(e)s (на следа) (лов.),
Gewichtsangabe f (на теглото), Wertangabe f
(на стойността)
03iifl4eiiHe-Bezcichnung f, -en, Rubrum n, -s, -
bren (на съдържание)
озокерит-Erdwachs n (минер.)
озоп-Ozon n, -s, -
озоиирам-ozonieren tr.
озорвам ce-dahinterklemmen refl.
озтънявам-verdünnen tr. rcfl.
озъбвам ce-blccken tr., fletschen tr. (vor Wut
~ озъбвам се от гняв)
озъбен-zähnefletschend
озъриява ce-grießen intr. h
озърнявам ce-körnen intr. h.
озърнявам-granieren tr. (техн.), granulieren tr.
(метал, техн.), zerkörnen tr.
озърняване-Granulation f, -cn (техн.),
Körnung f
озъртам ce-spachten intr. h. (nach etw., e-m)
(~, ob gewisse Personen Zusammenkommen
следя, дали известни лица ще се съберат)
ок-Deichsel f, -n
окадеи-rauchgeschwärzt, rauchig, rußig,
verrußt
окадявам-anqualmcn tr. (нщ., нкг.),
anräuchern tr. (angcräuchtcr Speck пушена
сланина), räuchern tr., vcrqualmen tr. (стая)
оказвам ce-cntpuppcn refl. (er entpuppte sich
als glänzender Stegreifdichter той се оказа
блестящ поет-имнровизатор), erweisen* refl.
(sich als ein treuer Freund ~ оказвам се верен
приятел), finden* rcfl. (es fand sich, daß er
unrecht hatte оказа се, че той няма право)
оказвам-antun* tr. (e-m etw. ~) (нкм. нщ.) (е-
m Ehre ~ оказвам нкм. чест ; e-m Gewalt,
Zwang ~ насилвам нкг. ; tu mir das nicht an!
не ми прави това!), aufnehmen* tr. (прием)
(der Wald nimmt uns in seinen Schatten auf
гората ни приютява под сенките си), beehren
tr.refl. (почит), beeinflussen tr. (влияние),
beweisen* tr. refl. (рядко), bezeigen tr. refl. (s-
e Gunst bezeigen оказвам нкг. одобрение),
erweisen* tr. refl. (e-m e-n Dienst ~ оказвам
нкм. услуга), trotzen intr. h. (c-m, e-r Sache)
(съпротива на някого, срещу нещо)
оказване-Hilfclcistung f (на помощ)
оказваие-Honneurs pl. (на почит)
оказион-Gelcgenheitskauf m (търг.), Okkasion
f, -en
окайвам-bcjammern tr.
окалпна-Sinter m, -s, Sinter m, -s
оканва-abblätcrn intr. s refl. (цветя,мазилка),
abfallen intr. s
окапване-Abfall m, -s, -j-e, Schütte f, -n (на
листата)
окани-Okapi n, -s, -s (зоол.) (от рода на

окарина
666
жирафите)
окарииа-Окаппе f, -nen (муз.)
окасрям-abholzen tr. (дърво)
окаставялост-Räudigkeit f, -
окастреи-kahlgeschoren (коса, глава)
окастрям-abästen tr., ausästen tr. (дърво),
beschneiden*^, entasten tr., kappen tr.
окастряне-Aufästung f, -en
OKa4anKa-Garderobe(n)ständer	m,
Kleiderrechen m (за дрехи), Kleiderriegel m (за
дрехи)
окачало-Tragseil n
окачам-flaggen intr. h (знаме), herausstecken
tr. (нещо навън)
окачвам ce-anhängen tr. refl. (das Kind hängt
sich an die Mutter an детето се държи
(здраво) за майка си), hängen* tr. refl. (sich
an e-n, etw.)
окачвам-anhängen tr. (e-m etw., etw. (an etw.
A/D) ~) (etw. an c-n, е-ш Haken ~ окачвам
нщ. на кука ; (den Hörer) ~ затварям
телефона), anheften tr. (etw. an etw. А, рядко
D) (обява) (Preise ~ поставям, прикачвам
цени (на стоките)), aufbringen* tr. (завеси),
aufhängen tr. (дреха) (hänge das Gemälde an
dieser Wand! окачи картината на тази
страна!), behängen tr. refl. (der Baum ist über
und über mit Äpfeln behängen дървото e
отрупано c ябълки), hängen* tr. refl. (an etw.
A) (das Schwert um die Schulter hängen
окачвам меча през рамо), heraushängen tr.
(навън), hinhängen tr. (палто), Überhängen tr.
(шал, кърпа, манто) (e-e Flinte ~ окачвам
пушка през рамо), Zusammenhängen tr.
(заедно неща)
окачествявам-bezeichnen tr. refl. (man
bezeichnete ihn als e-n falschen Menschen
окачествиха го като неискрен човек),
hinstellen tr. (е-е Angabe als falsch hinstellen
окачествявам доказателство като лъжливо)
окашляне-Geräusper n, -s
окащлям ce-räuspern refl.
окаян-barmherzig adj. (остар.), dreckig adj. (es
gehet ihm ~ в окаяно положение e), elend
adj., erbärmlich adj., jämmerlich, jammervoll,
lamentabel
окаяност-Elend n, -(e)s, Erbärmlichkeit f, -n
океан-Месг n, -es, -e, Ozean m, -es, -e (der
Grosse, der Stile ~ Великият, Тихият океан ;
dem - Tribut zahlen дера лисици, повръщам),
See f, -n (wogende, tobende - развълнувано,
бушуващо море ; an die - reisen отивам на
море; in - gehen потеглям към открито море
; an der - liegens разположен край морето ;
auf hoher ~ на открито море), Weltmeer п
океанида-Ozcanide f, -п
Океания-Ozeanien п
океански-ozeanisch
окетство-Koketlerie f, -п
окис-Abstrich m, -(e)s, -е, Bleiasche f (оловен)
(хим.), Goldglätte f (оловен) (хим.),
Hüttennicht(s) п (цинков) (хим.), Kupferasche
f (отпадък в металургията), Metalloxyd
(метален), Oxyd n, -es, -е, Tonerde f
(алуминиев)
окислител-Oxydationsmittel п
окислява (ce)-oxydieren tr. intr. h.
окислявам-garben tr. (техн.)
окисляваие-Kupfcrblüttc f (по повърхността
на медна руда), Kupferblume f (по
повърхността на медна руда), Oxydation f, -
en
окичвам-beflaggen tr. (със знамена,
флагове), bestecken tr.
окичеи-bcbaändert part. (c панделки),
besternt adj. (c ордени)
оклад-Beköstigungsgeld n (boch.)
оклеветявам-den guten Leum abschnciden*
tr. (e-m etw.), verleumden tr. (някого)
оклеветяване-Diffamation f, -en, Rufmord m
(позорно), Verleumdung f, -en
оклонявам-parieren tr. (удар)
оклоп-Mannsharnisch
оклюмал-miesepetrig
окно-SpundIoch n (отвор)
око-Adlerauge n (орлово), Auge n, -s, -n
(glänzende, strahlende Augen светнали,
сияещи очи ; mit bloßen - beobachten
наблюдавам c просто око ; verliebte Augen
machen гледам влюбено ; die Augen gehen
über очите се просълзяват ; etw. sticht e-m
die Augen хвърлил е око на нщ. ; unter vier

667
окосепо
Augen на четири очи ; e-n, etw. ins ~ fassen
насочвам вниманието си към нкг.), Auge п,
-S, -п (на йонийска охлювица) (на волута)
(архит.), Augenstern m (поет.), Facettenauge
п (сложно, на насекомо) (зоол.), Fläche f, -n
(на буква) (печ.), Glasauge п (стъклено),
Hasenauge п (заешко), Katzenauge п
(котешко), Kennerauge п (набито),
Kennerblick ш (набито, вещо), Klarscheibe f
(на газова маска) (воен.), Krähenauge п (на
врана), Kuhauge п (на крава, опулено),
Mondauge п (офталмично), Netzauge п
(сложно, на насекомо) (зоол.), Ochsenauge
п (на вол), Pfauenauge п (пауново), Plierauge
п (везпалсно) (мед.), Rindsauge п (говеждо),
Schelmenauge п (дяволито), Schlangenauge
m (змийско), Schlitzauge п (монголско),
Schwarzauge п (черно), Seher m, -s (на дребен
дивеч) (лов.), Sonnenauge п (слънчево)
(поет.), Starreuge п (неподвижно), Steilauge
n (изпъкнало) (~n bekommen гледам жадно,
изкачат ми очите от желание), Teleskopauge
п (телескопско) (зоол.), Triefauge п
(сълзящо), Vierblatt п (вранско) (бот.),
Windgalle f (светло, на облак)
оковавам-fesseln 1г.
окови-Band n, -(e)s, -е (in Bande sein окован
съм ; in Bande schlagen оковавам във
вериги), Eisen n, -s, Fessel f, -n (e-m ~n anlegen
слагам нкм. окови ; e-n in ~n schlagen
оковавам, хвърлям нкг. в окови), Handeisen
п (за ръце), Handschelle f (ръчни), Kette f, -n
(das Volk zerbrach seine Ketten народът
разкъса оковите си)
окозвам ce-zickeln intr. h.
околище-Felge f, -n, Radkranz m (техн.), Reifen
m, -s, Zarge f, -n (на барабан, сито)
околия-Bezirk m (остар.), Kanton m, -s, -е (във
Франция), Kreis m, -es, -e, Landkreis m
(селска), Rotte f, -n (съдебна), Wahlkreis m
(избирателна), Zehnten m
околност-Einrahmung f, -en, Gegend f, -cn
около-annähernd adv., beiläufig adv., darum
pron. adv., drum pronadv., etwa adv. (~ 3 Meter
О1соло 3 метра), gegen prp. (~ Ende der Woche
около края на седмицата), herum (um etw.)
(um den Tisch herum sitzen седнали сме
около масата ; um München herum около
Мюнхен), hierum, rund (~ um die Welt около
света ; - um ihn herum около него ; ~ herum
наоколо ; blicke ~ ! огледай се наоколо !), so
(es mochten so 300 gewesen sein трябва да
са били около 300 ; es war so um Mitetrnachl
беше към полунощ ; ich habe so e-e Ahnung
имам някакво предчувствие ; das reicht nur
so eben едва стига), überschläglich, zirka
околовръст-ringsum, ringsumher, rundherum,
rundum, rundumher
околоплодник-Becher m, -s (бот.),
Fruchtgehäuse n (бот.)
окомер-Augenmaß n
окомковам-pcllclisiercn tr.
окончавам-enden intr. h (грам.)
окончание-Endung f, -en (грам.)
окончателен-abgeschlossen part. adj.,
definitiv adj., endgültig adj., letzt,
perem(p)torisch, schlicht (изделие) (техн.),
schlüsselfertig
окончателност-Endgültigkcit f
окоичва се-ab fohlen intr. h (кобила)
окончвам ce-fohlen intr. h tr.
окон-Erdschanze f (земен) (восн.), Erdwerk n
(полски) (воен.), Graben m, -s, Laufgraben m
(воен.), Panzerfalle f (противотанков),
Schanze f, -n (земен) (sein Leben in die ~
schlagen залагам живота си на карта)
(воен.), Schreckschanze f (воен.),
Schützengraben m (стрелкови) (воен.),
Tranchec f, -п (воен.), Vcrschaznung f, -en
(воен.)
окопавам ce-einnisten refl. (воен.),
eingraben* refl.
окопавам-anhäufcln tr. (лози, ягоди) (mit Erde
~ заравям) (сел.-стоп.), aufschanzen tr.,
behäufeln tr. refl., behacken tr., einschanzen
tr. refl. (воен.), häufeln tr. (картофи)
оконаваие-Eingrabung f, -cn (воен.), Hackbau
m (на орна земя), Verschanzung f, -en (воен.)
окопитвам ce-fasscn refl., raffen tr. refl.,
zusammennehmen* refl.
окопнтване-Raffung f, -n
окосепо-Schur f, -en

окостенявам
668
окостеиявам-vcrknöchcrn intr. s.
окостеиялост-Verknöcherung f, -en
окосявам-abmähen tr. (сено, ливада), heuen
tr. (ливада)
окосяване-schur f, -en
окотва ce-jungen intr. h.
окошарвам-bumsen intr. h, einbuchten tr.,
einbunkern tr., cinkassieren tr., einlochen tr.
(разг.), einspinnen* tr. (фам.), einspunden tr.
(разг.), eintun* tr. (разг.)
окошарваие-Einbruchtung f, -en
окрадвам-beklauen tr. (разг.), bestchlen*tr.
окраинииа-Saum m, -es, 4-e (на гора)
окраска-Färbung f, -en, Gelbfärbung f (жълта)
окрилен-bcfricdcrt adj.part., beschwingt adj.,
mutbeseelt (от висок дух)
окрилеиост-Bcschwingtheit f (поет.)
окрилявам-flügeln intr. h tr. (поет.)
окрилям-beflügeln tr.
окрилям-beschwingen tr.refl. (Hoffnung
beschwingt die Gedanken надеждата окриля
мислите)
окрьг-Bczirk m (остар.), Departement n, -s,
Distrikt m, -s, -e, Drostei f, -en (ист.), Landbezirk
m (селски), Landschaft f, -en, Zehnten m
окръжавам-einkesscln tr. (воен.),
erschließen* tr. refl.
окръжен-bezirklich adj.
окръжение-Einkcsselung f, -en (воен.),
Einschließung f, -en, Kessel m, -s
окръжие-Kanton m, -s, -е (полково военно),
Stellungsbezirk m (полково военно) (воен.),
Wehrbezirk m (полково военно) (воен.),
Wehrkreis m (полково военно) (воен.)
окръжио-Durchlauf m, -s, Rundschreiben n,
Zirkular n, -s, -e, Zirkularschreiben m
окръжност-Ankreis m, -es, -е (допирателна)
(мат.), Binnenkreis m (вписана, мат.), Inkreis
m, -es, -е (вписана) (мат.), Kreis m, -es, -e (e-n
Kreis schlagen описвам окръжност),
Kreislinie f, Kreisumfang m, Teilkreis m
(делителна) (техн.), Zirkel m, -s (мат.)
оксидация-Beschlag m, -(e)s, Beschläge,
Oxydation f, -en
оксидирам-oxydieren tr. intr. h.
оксижениран-rblondet adj., wasserstoffblond
(коса)
оксиуриаза-Wurmkrankheit f (мед.)
октава-AchteI/band m, -form f, -format n,
große f, Oktav n, -s, -e, Oktave f, -n (в
музиката), Oktavformat n (формат) (печ.)
октаедър-Oktacder n, -s
октант-Oktanl m, -en, -en, Achtelkreis m
октет-Oktelt n, -es, -е (муз.)
октоедър-Acht/flach n, -flächner m (мат.)
октомври-Oktober m, -s, •
октонод-Achtfüßler m (зоол.), Krake m, -n, -n
(зоол.), Kraken m, -s (зоол.), Oktopode m, -n,
-n
октроа-Oktroi m, -n, -s
октронрам-oktroyicren tr.
окулирам-äugeln tr. (сел.-ст.), impfen tr.,
Impfung f, okulieren tr.
окулирапе-Okulation f, -en
окулист-Augenarzt m, Okulist m, -en, -en
окултен-geheim adj., okkult
окултизъм-Okkultismus m, -, -
окултист-Okkultist m, -en, -en
окуляр-Okular n, -s, -e
окулярен-okular
окупатор-Besatzer m, -s (пейор.), Eindringling
m, -s, -e, Okkupant m, -en, -en
окупация-Besetzung f, -en (воен.),
Okkupation f, -en
окупирам-besetzen tr. (воен.), okkupieren tr.
окуражавам-aufrichten tr. (прен.), befeuern
tr., bestärken tr., ermutigen tr., zusprechen* intr.
h. (e-m) (някого)
окуражаване-Zuspruch in, -s, -
окуражителеи-hortativ
окучвам ce-schütten tr. (за животни), weifen
intr. h. (за кучка, вълчица)
окъдица-Gcdankenarmut f (на мисли)
окънаи-taufrisch (в роса), wcllcnatmcnd (във
вълни) (пост.)
окъпвам-duschen intr. h refl, (нкг. с душ)
окъпшвам-abranken tr. (лоза)
окървавен-blutig adj.
окъртвам-absrengen tr. (с взрив, клин)
окъсап-abgefetzt adj. part. (канапе),
abgelumpt adj. part., abgerissen part. adj.,
kodd(e)rig, lumpicht, lumpig, rissig, zerlumpt

669
омазпен
окъсвам-abreißen* tr. геП., abstreifen tr.
(внимателно), zerpfücken tr.
олеандър-Oleander m, -s
олеаидър-Rosenbaum m (бот.), Rosenlorbeer
m (бот.)
олеат-Oleat n, -es, -e
олевяване-Linksschwenkung f, -cn
олеин-Olein n, -s, -e
олеква мн-Icichten intr.
олекване-Erleichterung f, -en
олеле!^сгит!, ojemine!, oje!, ojerum!
олеле-jemine (при уплаха, оплакване)
олелия-Jammergeschrci n, Zeter n, -s
олеография-0:1(1гиск m
олефнни-Olefine pl.
олнвин-Olivin n, -s
олнгавям (ce)-besabbern tr. refl.
олигавям ce-beschlabbern refl..tr.
олнгархия-Oligarchie f, -n
олигоцен-Oiigozän n, -s, -е (геол.)
олнзан-geleckt, geleckt adj.
олизапост-Gelecktheit f
Олими-Olynip m, Olymp m, -es, -
олимпиец-Olymper m, -s
олимпийски-olympisch (~e Zuhe
олимпийско спокойствие л die -en Spiele
олимпийски игри)
oлllIIПllaдa-01yпpiadc f
олихвявам ce-verzinsen tr. refl.
олихвяване-Verzinsung f
олихвяем-verzinsbar
олихвяемост-Verzinslichkeit f
олицетвопявам-vcrkörpeln tr.
олицетворение-Inbcgriff m, -s,
Personifikation f, -en, Verkörperung f, -cn
олицетворявам-personifizieren trän.,
vermenschlichen tr. (свръхестествени сили)
олицетворяване-Vermenschlichung f (на
свръхестествени сили)
оловен-bleiern adj., bleiig adj.
олово-Blci n, -s, -(e) (es liegt mir wie ~ in allen
Gliedern ръцете и краката ми тежат като
олово), Frischblei п (рафинирано, чисто)
(метал.), Saturn m, -s (ост.), Schriftblei п (за
букви) (печ.), Treiben n, -s, - (определно
количество за купелуване) (метал.), Werkblei
п (индустриално) (техн.)
ологархичен-oligarchisch
олтар-Dankaltar m (за благодарствени
служби) (рел.), Fronaltar m (главен,
централен) (остар.), Hochaltar m (главен,
централен) (църк.), Opfertisch m, Targaltar m
(портативен), Wcihaltar m (оброчен) (църк.)
олук-Dachrinne f, Rcgenfallohr n, Rinne f, -n
олюлявам ce-erern intr. h, schlottern intr. h.
s. (отпуснато), taumeln intr. h. s. (vom Stuhl
zum Bett - пристъпвам, олюляваики се от
стола към леглото ; er taumelte zu Boden той
политна и падна ; vor Freude ~ замаян съм
от радост), wackeln intr. h. (при ходене),
wegmachen tr. (като пиян), schlolt(e)rig
олюшвам ce-abspringcn* intr. s (лак, боя)
олющва ce-abblätcrn intr. 5 refl.
олющвам (ce)-abschuppen refi.
олющвам ce-abschilfern intr. s
олющвам-enthülsen tr.
OM-Ohm n, -s, - (физ.)
омаганявам-egreniercn tr. (сел.-ст.),
entkörnen tr. (сел.-ст.)
омагьосан-angetan adj. (von e-m ~ от нкг.),
bannen tr. (er ist wie gebannt von ihr той e
като омагьосан от иея), verwunschen (пост.)
омагьосвам-behexen tr. (mit Worten behexen
омагьосвам c думи), anhexen tr. (e-m clw. ~)
(за лошо), antun* tr. (es e-m ~) (нкг.) (das
Mädchen hat es ihm angetan момичето му
завъртя главата, омагьоса го ; von elw.
angetan sein нщ. ми се харесва) (разг.),
bcgaukcln tr., berücken tr., bestricken tr. (mit
Worte bestricken омагьосвам c думи),
bezaubern tr. (bezauberndes Lächeln
омагьосваща усмивка), faszinieren tr.,
festbannen tr., verblenden tr., verhexen tr. (das
ist doch wie verhext ! каточели някой ни е
омагьосал, урочасал !), verwünschen tr.,
verzaubern tr., zaubern tr.
омагьосване-Bezauberung f, -en,
Verwünscnhung f
омазан-verschmiert
омазвам ce-schlabbem intr. h. tr. (фам.)
омазен-schmierig
омазнен-fett adj. (~e Hände омазнени ръце),

омазпепост
670
fettig adj., spackig
омазненост-Schmierigkeit f
омазняване-abfctten intr. h (auf etw. ~)
омазняване-Fettung f
омайвам-bannnen tr., behexen tr., berücken
tr., bezaubern tr., einnehmen* tr. (ihre Anmut
nimmt jeder für sic ein нейният чар омайва
всекиго), faszinieren tr.
o м а й в а щ • s i n n b е r a u s c h e n d ,
sinnberauschend,	sinnberückend,
sinnberückend, sinnbetörend, sinnbetörend
омаловажавам-bagatellisieren tr.,
geringachten tr. trnb., gcringschätzen tr. tmb.,
herabetzen tr., verkleinern tr. refl. (слава,
заслуга)
омаловажаване-Bagatellisierung f, -en
омаломощавам-erschlaffen intr. s, zermürben
tr.
омаломощен-schachmatt
омаломощявам-schwächen tr. (die Wirkung
- намалявам въздействието ; die Farben ~
убивам краските ; geschwächte Gesundheit
накърнено здраве ; du kannst aber e-n ~ ! ex,
че си досадник !)
омаломощяване-Schwächung f, -en (на
тялото, противника)
омалявам-vcrwachsen* tr. (за дрехи)
(Kleider, Schuhe - омаляват ми дрехите,
обувките)
омаляване-Verwachsung f (на дрехи и
обувки поради растеж)
оман-Bcinwell п (чер) (бот.)
омар-Hummer m, -s (зоол.)
омара-Dunst т, -es, Dünste
омаслявам ce-buttern tr.
омаслявам-schmälzen tr. (вълна), schmieren
tr. (Butter aufs Brot ~ намазвам масло на
филията ; Lehm im die Fugen des Ofens ~
замазвам гугите на печката с глина; e-m etw.
ins Maul ~ поднасям на някого нещо
наготово ; e-m Brei, Honig ums Maul ~ мед
ми капе от устата, като говоря с него ; sich
die Kehle ~ намокрям си гърлото ; es geht
wie geschmiert върви като по масло)
омасляваие-Schmierung f
омацан-fleckig adj., schmierig
омацаност-Schmierigkcit f
омацвам-bcsudeln tr. (разг.)
омая-Rausch m, -cs, 4-c, Taumel m, -s (ein ~
befiel ihn главата му се замая ; im ~ sein
замаян съм)
омега-Omega n, -s, -s
омеквам-aufweichen intr. s. (за сухар,
бонбони), beidrehen tr., durchweichen intr. h
trnb., weichen intr. s. (die Wäsche weicht in
Wasser прането омеква във вода)
омекване-Aufweichung f
омекнал-klein, weichgcklopft (чрез чукане)
омекотявам-abdämpfen tr., dämpfen tr.
омекчавам-enlhärlcn tr.
омесвам-abbacken tr. (хляб), abtragen* refl.
(тесто), durcharbeiten tr. tmb. (тесто)
омивам-abspritzen tr. (чрез пръскане),
aufwaschen* tr. (прибори, съдове, йод)
омилетика-Homoletikf, -
oMiipoBCKii-homerisch
омиротворявам-befricden tr.
омитам ce-abzittcm intr. s (фам.) (zittre bloß
ab! да те няма, омнтай се), wegscheren* refl.
омнтам-wegesscn* tr.
омлет-Eicrkuchcn m (готв.), Omelett n, -es, -
e, Omelette f, -n
омнибус-Omnibus m, -ses, -sc
омиибус-Stellwagen m
OMomiM-Homonym n, -s, -e
OMOiniMeii-homonym
омотавам (ce)-verstricken tr. refl. (в мрежа)
(e-n, sich in etw.) (някого, себе си в нещо),
verwickeln tr. refl. (прежда)
омотавам ce-verfangen* refl. (sich in etw. D)
омотавам-einwickeln tr. refl., verhedden tr. refl.
(etw.) (нещо)
омотаване-Verstrickung f, -en
омотаи-knäuelig, kraus
омофор-Manipel m, -s
омраза-Gehässigkeit f, -cn, Haß m, -asses, -
(auf, gegen etw.) (Haß gegen e-n hegen питая
омраза към някого), Klassenhaß m (класова),
Odium n, -s, -
омразен-bestgehasst adj., detestabel adj.,
gehässig adj. (остар.), gottverflucht adj.,
leidig, odiös, odios, verhaßt (sich - machen

671
опаковка
ставам омразен, нянавистен, карам хората
да ме мразят)
омръзваие-Überdruß m
омъжвам (ce)-vermählcn tr. refl. (e-n, sich mit
e-m)
омъжвам ce-heiraten tr., mannen intr.,
verehelichen refl.
омъжвам-verheiraten tr. refl. (sich mit e-m ;
e-n an e-n A) (du hast dich wohl inzwischen
verheiratet ? да не би да си се омъжил
междувременно ?)
омърлушен-gedrückt adj. (sein -es Wesen
fiel mir auf омрлушеността му ми прави
впечатление)
омърлушеност-Mißmut m, -s, -
омърляи-verschmiert
омърсен-beschissen adj.part.
омърсявам-beschmutzen tr, einsauen tr.
(вулг.)
онагледявам-illustrieren tr.
онагледявам-veranscheulichen tr. (elw. durch
ein Beispiel, an e-m Beispiel ~ онагледявам,
пояснявам нещо c пример), versinnlichen
tr.
онагледяване-Illustration f, -en,
Veranschaulichung f, Versinnlichung f
онази-jene
онанизум-Masturbation f, -en, Onanie f, -
Selbstbefleckung f
онанирам-onaniercn intr. h.
oiiaiiHpaiie-Maslurbation f, -cn
онанист-Onanist m, -en, -en
оная-jene
ондулация-Ondulation f, -en, Wasserwellen
pl. (водна, на коса)
ондулирам-onduHeren tr., wellen tr.
оиевинявам-los/sprechen tr.
онемявам-verstimmen intr. s.
оненравдавам-zurücksetzen tr. refl. (such
zurückgesetzt fühlen чувствам се
онеправдан)
онеправдаване-Zurücksetzung f, -cn
онзи-jener (in jener Welt на онзи свят)
оникс-Опух m, -es, -e
онова-daselbst adv., -jenes
ономазиология-Bezeichnunglchre f
(езикозн.)
OHOMacTiiKa-Namen(s)forschung f
ономастичен-namenkundlich
ономастически-namenkundlich
оиоматопоетичен-onomatopoetisch
онтология-Ontologie f, -, Wesenlehre f
оня-jener
оолит-Rogenstein m (варовик) (минер.)
опадва-abbröckeln intr. s
опадва-abfallen intr. s, abhaaren intr.
онадване-Abfall m, -s, -re, Heimatschutz m (на
историческите, художествените и
природните ценности на родината),
Naturschutz m (на природата)
онак-balstürig adj. (диал.), bockbeinig adj.,
kratzig (човек), verkehrt (die ~e Welt опак
свят), vertrackt (e-e ~e Arbeit опака работа),
widerborstig, widerhaarig (момче, хлапак)
опакавам-аЬраскеп tr. (в стандартно
количество)
опако-Gegcnscite f, Haar n, -es, -е (на вълнен
плат), Haarseite f (на вълнен плат), Rückseite
f	.
онаковам-einpacken tr. refl., einschlagcn* tr.,
emballieren tr., packen tr. (стока) (s-e Sachen
in die Marre - прибирам нещата в чантата ;
die Mappe voll Bücher - натъпквам чантата
c книги ; die Kleider in den Kofer ~ прибирам
дрехите в куфара ; die Heringe in die Tonne -
слагам херингите във варела ; die Ware von
Wagen ~ разтоварвам стоката от колата ; laß
dich in Watte ~ ! накарай да те опаковат в
памук ! ; da können wir die Koffer ~ можем
да стягаме багажа си), sacken tr. (в торби),
verpacken tr., würgein tr. (немарливо),
zusammenpacken tr. (в един куфар)
онакован-wohlverpackt (добре)
онаковане-Packrei f, -en (постоянно,
досадно), Verpackung f, -en
опаковач-Ballenbinder m (търг.), Einpacker m,
-s, Packknecht m
опаковка-Aufmachung f, -en (угледна),
Einpackung f, -en, Einschlag m, -s, Einschläge,
Einwick(c)lung f, -en, Kartonage f, -n
(мукавяна), Schaupackung f (рекламна,
показна), Verpackung f, -en

опаковчик .
672
опаковчик-Раскег m, -s
опакулски-orakel haft
опал-Opal m, -s, -е
опалване-Röstarbeit f
опарвам ce-brennen* tr. refl., verbrennen* Ir
refl. (ръцете си, въглища, посеви) (von der
Sonne verbrannt загорял от слънцето ; ich
will mir die Finger nicht ~ не искам да co
опаря ; sich D den Mund - опарвам си
устата от нещо горещо, изпускам се да кажа
нещо)
oiiacauo-Raupenfraß п (от гъсници)
опасва-abfressen* tr.
опасвам (ce)-gürtcn tr. refl.
опасвам-abasen tr. (за дивеч), abaasen tr. (за
дивеч), abblatten intr. h (шумата-задивеч),
abgrasen tr, abtreiben* tr. (e-e Weide) (със
стадото си), abweiden tr, gürtein tr,
kahl fressen* tr (дърво)
oiiaceii-bcdcnklich adj., gefährlich adj. (c-m ~
werden ставам опасен за нкг.),
gefahrbringend adj., gefahrvoll adj.,
gemeingefährlich adj. (за обществеността),
lebensgefährlich, mißlich, mulmig (~es Weiter
несигурно време ; -eSache гнила работа),
riskant, schlüpfrig (положение), schwer,
windig (damit sicht es sehr windig aus това e
опасно ; e-e windige Ecke опасно място)
onaceiiiie-Banghcit f, -en, Bangigkeit f, -en,
Befürchtung f, -en (das hat die schlimmsten
Befürchtungen noch übertroffen това
надминава и най-лошите опасения)
опасност-Drohnis f, -se, n, -ses, -se (поет.),
Ansteckungsgefahr f (от зараза), Gefährde f,
-n (поет.), Gefährlichkeit f, -en, Gefahr f, -en
(in - kommen изпадам в опасност ; bei - des
Kopfes c риск за живота; e-n etw. in - bringen
излагам нкг. нщ. на опасност ; ~ laufen
рискувам), Kriegsgefahr f (от война),
Lebensgefahr f (за живота), Luftgefahr f (от
въздупно нападение), Spaltergefahr f (от
разколници), Todesgefahr f (смъртна),
Todesnot f (смъртна), Verdunklungsgefahr f
(запотулване на престъпление),
Wassergefahr f (от наводнение), Wolke f, -n
(застрашаваща) (прен.), Bergnot f (за
живота) (мин.), Blitzgefahr f (от гръм), Fahr
f, -en (остар.), Feuergefahr f (от пожар),
Feuersnot f (от избухнал иожал) (поет.)
опасявам ce-bcfürchtcn tr., befahren tr.rcfl.,
besorgen tr.intr. h, sorgen intr. h. refl. (um e-n,
etw.) (sich krank, zu Tode ~ ноболявам се от
грижи)
oiiaHinia-Querköpfigkeit f, Quertreiber m
онашат-bcschwänzt adj. (bcscwänzle Lüge
опашата лъжа), besticlt adj. (бог.)
оиашка-Ackerfuchsschwanz m (бот.)
(лисича) (Alopecurus agrestis),
Affenschwanz m (маймунска), Angel f, -n (на
нож, шило, пила, коса и под.), Anhängsel п,
-s, - (mein ~ половинката ми (за съпруга),
опашката ми (за дете)) (разг.), Blume f, -п (на
заек), Bürzel m,n, -s (на елен, сърна, дива
свиня и др.) (лов.), Drachenschwanz ш (на
хвърчило), Dunstschcif m (на комета)
(австр.), Fahne f, -п (на заек, катерица,
лисица), Fuchsschwanz m (лисича),
Gabelschwanz m (разклонена, вилеста),
Katzenschwanz m (котешка), Kelle f, -n
(боброва), Königskerze f (овча) (бот ), Kringel
m, -s (на дива свиня), Kuckkucksblume f
(кукувича) (бот.), Leier f, -n (на дива свиня),
Lieschgras n (миша), Pfauenrad n (разперена,
на паун), Pfauenschwanz m (на паун),
Pfauenschweif m (на паун), Queue f, -s (от
чакащи, на колона), Raketenslock m (на
ракета), Rattenschwanz m (на плъх),
Raupengras п (миша) (бот.), Roßschweif m
(конска), Rute f, -п (на лисица),
Schlangenhaupt п (лисича) (бот.), Schwanz
m, -es, ■fe (на животно) (das Pferd, den Esel
beim - aufzäumen започвам работата отзад
напред ; e-m auf den ~ treten настъпвам
някого по мазола ; den ~ einziehen подвивам
си опашката), Schweif m, -es, -е, Schwolf m, -
s, -е (фам.), Speil n, s-, -е (на фазан) (лов.),
Stange f, -n (на вълк, лисица), Sterz m, -es, -e,
Sterze f, -n, Stiel m, -es, -е (на лист, плод) (der
~ der Blume стъблото на цвете ; mit Stumpf
und ~ ausrotten изкоренявам издъно ; kleine
Birnen lange ~e педя човек, лакът брада),
Wedel m, -s (на елен) (лов.), Wickclschwanz

673
опирам (се)
ш (увиваща се около дърво), WoIl(en)blume
f (овча) (бот.), Wollkraut п (овча) (бот.), Zagei
ш, -s, Zain m, -es, -е (на язовец) (лов.), Zopf
m, -es, -i-e (e-m e-n Zopf drehen слагам на
някого опашка) (разг.)
опашкар-Restant ш, -еп, -еп
опашкарство-Schwanzpolitik п (в
политиката)
опашкотежък-schwanzlaslig (самолет)
опаянтвам-verstreben tr.
опаянтваие-Verstrebung f
оивам ce-langlegen refl. (за почивка) (разг.)
опвам-hocken tr. (на гръб), überspannen tr.
(etw.) (покривка върху нещо) (etw. mit Tuch
~ опъвам плат на нещо)
oiiBane-Überspannung f
онека-Berufsvormundschaft	f
(професионална), Bevormundung	f,
Pflegschaft f, -еп (особено на поставен под
запрещение), Vormundschaft f, -еп
опекун-Kurator m, -s, -oren, Pfleger m, -s,
Tutor m, -s, -oren, Vormund m, -s, -rer
опекуиа-Munt f, -
опекуiiCKii-tutelarisch, vormundschafliich
опекунствам-bcvoglcn tr.
онекуиство-Bevormundung f, Gängelei f, -en
(постоянно), Kuratel f, -en (e-n unter Kuratel
stellen поставям някого под опекунство),
Kuratorium n, -s, -rien, Pflegschaft f, -en
(ограничено), Tutel f, -en, Vormundschaft f, -
en
онело-Obsequien pl., Seelenamt n,
Trauergottesdienst m
онепелявам-vcraschen tr.
oiiepa-Oper f, -n (in die ~ gehen отивам на
опера ; an, bei der ~ sein на служба съм в
операта ; an die — dehen ставам оперен певец
; quatsch k-e ~п! стига си дрънкал!),
Opernhaus n
onepaTimen-Operations.., operativ
оператор-Opcrateur m, -s, -e
oitepamiii-Bankverkchr m (банкови) (търг.) pl.
onepauiioiieii-Operations..
оиерация-Arbeilsgang m (като част от
трудовия процес) (техн.), Bruchoperation f
(на херния) (мед.), Depression f, -еп (на
перде), Kampfhandlung f (бойна) (воен.),
Operarion f, -en, Passeivgeschäft n (пасивна)
(търг.), Tagessgeschäft n (касова, кредитна)
(търг.), Teiloperation f (отделна),
Wechselgeschäft n (валутна)
опердашвам-bearbeiten tr. (шег.)
оперен-mausig, schippisch
оперета-ОрегеКе f, -n, Singspiel n, Singspiel
n
oiiepiipaivi-operieren tr.
опетиявам-ЬеПескеп tr. (прен.),
beschmutzen tr., e-m die Ehre abschneiden*,
entweihen tr., mäkein intr., mäkeln intr,
schänden tr., schwärzen tr. refl. (etw.) (mit
Kohle ~ изписвам c въглен ; der Rauch hat
die Mauer geschwärzt от пушека е
почерняла стената), verunglimpfen tr.
oneTiiflBaiie-Verunglimpi'ung f
one4anen-Hintcrblicbcndc(r) m
опечалена-HinterbIiebcndc f
опечалявам (ce)-betrübcn tr. refl.
опечалявам-bcdrückcn tr. (mit bedrücktem
Herz c опечалено сърце), beclcndcn tr.
(рядко), bekümmern tr. refl., schmelzen intr. h.
tr. (sein Unglück schmerzt mich нещастието
му ме опечалява ; solcher Verlust schmerzt
такава загуба боли)
онечеи-gar adj., gewieft adj.
опивам ce-bcsaufen* refl.tr. (c-n besoffen
machen опивам се, напивам cc)
онивам-einseifen tr. refl. (den haben wir
ordentlich - тогава здравата го опихме)
oiiiiBaiie-Dampf m, -(e)s, Dampfe, Hieb m, -s, -
e, Hinfahrt f (някъ де c кола, превозно
средство) (Hin- und Rückfahrt отиване и
връщане), Puff m, -s, -re/-e, Rausch m, -es, -i-e
(sich D e-n - holen напивам се ; e-n - haben
пиян съм ; den ~ ausschlafen изтрезнявам
след сън), Trunkenheit f, -
оиипвам-abtastcn tr., befingern tr., befühlen
tr., betasten tr., filzen tr. (диал.), fingern intr. h
tr., fühlen tr. intr. h refl., seifen tr. (някого)
(разг.), tasten intr. h. (nach etw. - търся нещо)
oiiHiiBaiie-Palpalion f, - (мед.)
оннивач-Fühlcr m, -s (техн.)
опирам (ce)-aufstemmcn tr. и refl. (sich, etw.

опирам се
674
~) (на нщ.)
опирам ce-anlehnen tr. refl. (о нщ.) (etw. an
etw. A,, sich an etw. ~) (die Tür ~ притварям
вратата, оставям вратата открехната),
anstemmen tr. refl. (sich gegen, an etw. ~),
aufstehen* intr h./s. (der Stuhl steht mit drei
Beinen auf столът стои само на три крака),
aufstützen tr. refl. (die Arme, sich mit den
Armen ~ подпирам се на лактите),
dagegenhalten* tr. trnb. (damit der Sturm nicht
das Fenster aufriß, mußte er die Hand - за да
не може бурята да отвори прозореца, той
се опираше с ръце о него), entgegenstehen*
intr. s, fußen intr. h (auf festem Boden ~
опирам се на здрава земя), lehnen intr. (an e¬
m. etw.), lehnen refl. (an, gegen etw.), stemmen
tr. refl. (etw., sich gegen, auf etw.) (c натиск)
(das Bein gegen den Boden, das Knie gegen
die Wand - опирам крака си o пода,
натискам коляното си в стената ; die Arme
auf den Tisch ~ подпирам се c лакти)
оиирам-ansiellcn tr. (etw. an etw. ~) (до нщ.)
(e-e Leiter ~ поставям стълба), aufbauen tr.
(auf etw. D, А ~) (върху нщ.) (den neuen Staat
~ построявам новата държава) (и прен.),
aufbrummen intr. s. (o дъното) (c кораб,
лодка), lehnen tr. refl. (etw. an etw.)
oinic-Vermögensaufnahme f (на
имуществото), Verzeichnis n, -ses, -se (ein ~
machen съставям опис), Zusammenstellung
f
oiuicaiine-Beschreibungf, -en, Kleinmalerei f)
детайлна художествено), Pfändung f,
Schilderung f, -en, Sittenbild n (на бита) (лит.),
sittendarslellung f (на нравите),
Sittengamälde f (на нравите), Zeichnung f, -
en
описателен-deskriptiv adj.
оиисвам-ansprechen* tr. (цели, самолети)
(воен.), beschreiben*^. (das ist nicht zu
beschreiben това не може да се опише),
darsteilen tr. refl., kringeln intr, h. refl. (кръгове,
пръстенчета), pfänden tr., schildern tr., zirkeln
tr. (окръжност)
описваие-Beschreibung f, -en
олит-Annäherungsversuch m (за
сближаване, - за приближаване),
Bekanntschaft f, -en, Belebungsversuch, m
(за свестявано, за съживяване),
Betriebsrfahrung f (производствен),
Bühnenreife f (сценичен) (театр.), Empirie f,
Erfahrenheit f, Erfahrung f, -en, Erstversuch m
(първи), Experiment n, -(c)s, -c, Gegenversuch
m (контролен), Geschäftserfahrung f
(търговски), Großversuch m (производствен),
Großversuch m (производствен, полски)
(сел.-ст.), Lebenserfahrung f (жизнен),
Lebensklugheit f (жизнен), Mordversuch n
(за убийство), Putsch in, -es, -е (за преврат).
Topfversuch m (съдов), Vermittlungsversuch
m (за помирение), Versuch m, -es, -e
(физически, химически, интересен,
рискован) (c-n - mit etw., über etw. A machen,
anstellen правя, провеждам опигс, върху
нещо ; er käme auf e-n ~ an ти трябвало да се
направи опит), weltcrfahrung f (жизнен),
Weltkenntnis f (жизнен), Weltklugheil f
(жизнен), Wiederbelebungsversuch m (за
съживяване)
опитвам (ce)-versuchen tr. refl. (versuch, ob
es geht опитай, дали е възможно ; sein Glück
- опитвам щастието ; sie versuchte es mit
Güte тя опита c добро ; sich, s-c Kräfte an
etw. D - опитвам силите си в нещо ; sich in
e-m Beruf ~ огшгвам някаква професия)
опитвам -gustieren tr., anpassen tr. (дреха),
anspiclcn tr. (да свиря), degustieren tr.,
durchkosten tr., durchprobicrcn tr. trnb.,
herumdoktern intr. h. (разни средства за
лекуване) (разг.), kosten tr. (die Speise kosten
опитвам яденето), nachl'ühlen intr h. (терена),
schmecken tr. (нещо), verkosten tr. (на вкус),
vorkosten tr. (нещо на вкус)
опитване-Degustalion f, -en, Tauziehen n (на
сили) (спорт.)
оиитеп-befahren adj., behauen part. perl', adj.,
bescheiden adj., beschlagen adj., bewandert
part. adj. (in s-г Arbeit bewandert опитен в
работата си), clever adj., empirisch adj.,
erfahren adj., experimental adj., expert adj., firm
adj., kriegskundig (във военното дело),
kunsterfahren (в дадено изкуство),

675
опнат
redegewand (в говоренето), schreibfertig (в
писането), smart, Versuchs-, wohlbewandert
(in etw. D) (в нещо), wohlerfahren
опитиост-Beschlagenheit f, Erfahrenheit f,
Gewiegtheit f, Schreibfertigkeit f, - (в
писането), Versiertheit f, -
опитоменост-Zahmheit f
онитомител-Zähmer m, -s
опитомявам-bezähmen refl. tr. (остар.), kirren
tr., zähmen tr. (животни)
опитомяваие-Zämung f (животни)
опиум-Opium n, -s, -
опнчам-ausbacken* tr. (и слаб) (и прен.),
verbacken* tr. (лошо хляб)
опияпен-feueftrunken adj., trunken,
wonnetrunken (от възторг)
oiiiiniieiiHe-Begeisterungstaumel m (от
вззторг), Blutrausch m (от кръв),
Liebestrukenheit f (любовно), Rausch m, -es,
те, Sinnenrausch m (на чувствата),
Sinnenrausch m (на чувствата), Taumel m, -s
(ein - befiel ihn главата му се замая ; im -
sein замаян съм), Torkel m, -s, Trunkenheit f,
Wonnerausch m
опиянявам ce-schwelgen intr. h.
онияияващ-rauschhaft
oiiiiHTeinie-Wonnetaumel m
оплаквам (ce)-klagen intr. h. (über, um etw.,
e-n ; gegn e-n) (er leidet, ohne zu klagen той
страда без да се оплаква; sie klagte übergroße
Schmerzen тя се оплакваше от силни болки)
оплаквам ce-beklagen refl. (sich bei e-m über
etw. beklagen оплаквам се нкм. за нш.),
beschweren refl. (ich beschwere mich über
alles оплаквам се от всичко), verklagen tr. (e¬
n bei e-m, wegen etw. G, D) (от някого, пред
някого за нещо)
оплаквам-bejammern tr., beklagen tr. refl. (sie
ist zu beklagen-тя е за оплакване), beseufzen
tr. (c въздишки), betrauern tr., beweinen tr.,
wehklagen intr. h. (über e-n, etw.) (за някого,
нещо) (sie hat über mich gewehklagt тя
оплаква за съдбата ми)
онлакване-Anklage f, -n (e-n unetr ~ stellen
подавам оплакване, завеждам дело срещу
нкг.) (юр.), Anzeige f, -п (пред власти) (etw.
zur - bringen, - erstatten донасям, докладвам
за нщ.), Beschwerde f, -n (gegen e-n
Beschwerde erheben повдигам оплакване
срещу нкг.), Gravamen n, -s, Klage f, -n (в
съда), Klagepunkt m, Klagerei f, -en
(постоянно), Lamento n, -s, -s (разп),
Leichenklage f (на мъртвец), Mängelrüge f,
Querel(e) f, -en, Querulation f, -en
(постоянно), Wehgeschrei n
оплаквачка-Klagefrau f (на мъртви),
Klagemutter f (на мъртви)
онлесквам ce-cinschmiercn tr. refl.,
schlabbern intr. h. tr. (фам.)
оплесквам-beklcckern tr. refl., matschen tr.,
verhauen tr. refl. (in, mit etw.) (нешщо),
verpatzen tr. (работата) (фам.), wegfressen*
tr. (e-m etw. - оплссквам на някого нещо)
оплетеп-labyrinlhisch, vertrackt
оплисквам-planschcn tr.
оплитам-berücken tr.
оплитам (ce)-verwickeln tr. refl. (прежда)
оплитам ce-verhaspeln tr. refl. (при
говорене), betören tr., bczirzen tr.
онлнтам-einspinnen* tr. refl., überflcchtcn*
tr. (дамаджана), überspinnen* tr, verhaspeln
Ir., verspinnen* tr refl. (c-n in etw.) (някого в
мрежата си)
оллитане-Haspelei f, -en (и при говорене)
оплодител-Befruchter m, -s
оилодявам-bedecken tr.refl. (ссл.-ст. за
животни), befruchten tr. (цвят, яйце), begatten
rcfl.tr., begchen*tr., besamen tr. (зоол.),
beschälen tr. (сел.-ст.), beschlagener, (лов.),
decken refl. tr. (за животни), trächtigen tr.
(едър добитък)
оплодявапе-Befruchtung f, -en, Hahnentritt
m (на кокошка)
оплодяване-Kopula f, -s, -ä
оплождам-belegen tr. (за животни)
оплождане-Bcfruchtung f, -n, Besamung f, -
en (изкуствено)
оплювам-anspeien* tr. (фам.), besabbern tr.
refl.
оплюсквам-verspachteln tr. (разг.)
оплячкосвам-brandschatzen tr
оннат-drall adj.

опнатост
676
опиатост-Turgor m, -s (биол.)
оповестявам-abdankcn intr., bekanntgeben*
tr. trnb., kundgeben* tr. re fl. (намерение,
мнение), kundmachen lr., kundtun* tr.,
plakatieren tr. (е плакат), verkünden tr.,
verkündigen tr.
оповестяване-abkündcn tr., abkündigen tr.,
Bekanntmachung f, -cn, Kundgabe f,
Kundgebung f, -cn, Kundmachung f,
Plakatierung f (е плакат), Verkünigung f, -en,
Verkündung f, -en
опожарявам ce-wegbrcnncn* intr. s. (das
ganze Dorf ist weggebrannt цялото село бе
опожарено)
оножарявам-abbrenncn* tr. (къща, град,
растителност), brennen* inr. Н,
niederbrennen * tr., sengen tr.
опозиционен- oppositionell,
regierungsfeindlich
ouo3iimioiiep-Frondcur m, Neinsager m
онозицня-Opposotion f, - (in ~ zu e-m, zu etvv
stehen намирам се в опозиция на някого,
на нещо ; in die ~ gehen минавам в
опозиция)
ouo3iianaM-durchschaucn tr.
онозореност-Schmach f, - (e-m е-е ~ antun,
bereiten, zufügen нанасям позор на някого ;
~ und Schande срам и позор)
опозорявам-beflecken tr. (прен.), entehren tr.,
entwürdigen tr. reih, schänden tr., schimpfiercn
lr., verhurren tr. (ein Mädchen ~ опозорявам
момиче), verschimpfieren tr. (разг.),
verunehren tr.
опозоряване-Ehrbcraubung f, Schändung f, -
en, Verunehrung f
оиоковка-Emballage f, -n
оползотвоняване-Nutzbarmachung f, -
оползотворявам-verwerten tr. (изобретение)
оиолзотворяване-Verwertung f (на
изобретение)
опомвам ce-finden* refl. imp.
опомням (ce)-aufrütteln tr. и refl.
опомням ce-besinnen*refl., einkehren intr. s,
zusammennehmen* refl.
опомняне-Aufrüttelung f, Besinnung f
onoiieiiT-Opponent m, -en, -en
оноиирам-opponicren intr. h., Widerreden intr.
h.
oiioiiiipaiie-Widcrrcdc f (ohne Widerrede без
опониране)
онора-Abstützung f, -cn (техн.), Anfall m, -s,
-i-е (на свод) (стр.), Anhalt m, -s, -c, Anker m,
-s, - (прен.), Auflage f, -n, Auflage f, -n (при
стрелба), Auflagegcstcll n (при стрелба),
Auflager n, -s, ~ (на мостове, здания,
въздушни железници) (стр.), Bollwerk in, Burg
f, -en, Fels m, -ens, -en; Felsen m, -s (прен.),
Gegcnhalt m, Grundpfeiler m (основна) (стр.),
Halt m, -es, -е (душевна или физическа) (an
ihm haben wir k-n Halt в неговото лице
нямаме никаква опора), Hinterhalt m, Hort
m, -s, -e, Huftstürz m (хълбочна) (спорт.),
Lager n, -s (oct.), Liegestütz m (лицева),
Rückhalt m (e-n starken - an e-m haben имам
голяма опора в нечие лице ; keinerlei
moralischen - haben нямам задръжки), Säule
f, -п (е-е - der Gelehrsamkeit опора на науката)
(прен.), Vormauer f, Widerhall m
oiiopTionim>M-Achsellrägerei	f,
Anpassungspolitik f, Opportunismus m, -
oiiopTioiiiicT-Achselträger m, Opportunist m,
-en, -cn
onopTioiiuciTPiecKii-opportunistisch
оносквам-abessen tr., abflöhen tr. (бълхите
на куче), abgrasen tr., absuchen tr., abweiden
tr., flöhen tr.
опосум-Beutelrattc f (зоол.), Opossum n, -s, -
s (зоол.)
оношлявам-banalisicrc tr., veräußerlichen tr.,
verkitschen tr. (художествено произведение)
(разг.), verwässern tr.
опропостявам-veraassen tr.
оправдавам ce-cntschuldigcn refl.,
exkulpieren tr. refl., rechtfertigen tr. refl. (sich
vor e-m wegen e-г Sache ~ оправдвам се пред
някого за нещо), reinwaschen* tr. refl.,
verantworten refl. (sich vor e-m für, wegen)
(пред някого за нещо) (für sein Verbrechen
hatte er sich vor dem Gericht zu - за
престъплението си той трябваше да отговаря
пред съда ; das läßt sich nicht - това не може
да се оправдае)

677
определям
онравдавам-freisprechen* tr. (ein
freisprechendes Urteil оправдателна
присъда), justifizieren Ir., los/sprechen tr.,
rechtfertigen tr. (sein Benehmen ist nicht zu ~
неговото държане не може да се оправдае)
оправдан-gerecht adj. (sein Zorn war - гневът
му беше оправдан)
онравдание-Apologie f, -п (вие.), Exkulpation
f, -сп, Justifikation f, -еп, Rechtfertigung f, -
en, Vorstand m
оиравдапост-Billigkeit f
онравеп-fix adj.
оправям ce-durchfinden* refl. trnb., erholen
refl., finden* refl. imp., herausreden refl.,
hinfinden* inlr. h. refl., los/steuern intr.,
zurechtiinden* refl. (sich im Leben nicht mehr
zurechtfinden können не мога вече да се
оправя в живота)
онравям-abwickeln tr. refi. (забъркана
прежда), aufstutzen tr. (мустаци нагоре),
aufzupfen tr. (нщ. сплетено), ausbeulen tr.
(издути места) (den eingedrückte Hut ~
оправям смачканата шапка), ausbiegen* tr.
(нщ. препънато), begradigen tr., entknäueln
tr. (нщ. заплетено), entwirren tr. refl. (нщ.
разбъркано), geradelegen tr. trnb.,
gerademachen tr. trnb., gutmachen tr. trnb.,
klarstellen tr., lösen tr. refl., nachbessern tr.,
regeln tr. (работите) (die Rechtschreibung ~
установявам правописни нравила ; in
geregelten Verhältnissen leben живея при
уредени условия ; Versicherungsschäden ~
заплащам застраховка срещу щети),
rektifizieren tr., richten tr. (die Speisen ~
приготвям яденето ; Holz ~ нареждам дърва
; Fallen ~ поставям капани ; ein Schiff ~
натоварвам кораб), schlichten tr. (спор),
schlichten tr. (текст.), stellen tr. refl., verbessern
tr. refl., zurechtrücken tr. (вратовръзка,
възглавничка), zurechtsetzen tr.,
zurechtstcllen tr., zurechtsturzen tr.,
zurechtwcisen* tr.
оправяне-Ausbeulung f (на издути мяста) (за
шапка, гумена топка), Korrektion f, -en,
Richten n, -s (на изковка до точни размери
и форма)
онравячка-Richtmaschine f
опрадваване-Entschuldigung f, -en
опразва ce-räumen tr. refl.
онразвам-ablassen* tr., evakuieren tr., räumen
tr. intr. h. (жилище, град) (das Feld ~
напускам полесражението ; den Sattel -
свалят ме от коня)
опразвапе-Evakuation f, -en, Räumung f
опрасва ce-jungen intr.h . (за свиня), sauen
intr. h. tr. (за свиня)
опрасвам ce-abferkeln inlr. h, ferkeln inlr. h
onpacBane-Fasel m, -s, -; f (сел.-ст.)
онрашвам ce-anstauben inlr. s. (angestaubte
Ware опрашена, леко замърсена стока)
опрашвам-bcstäuben tr. refl. (бот.)
опрашване-Bcstäubung f, -en (бот.)
опрашен-bcstaubt adj. pari.
опрделям-Ьеfristen tr. (срок за нщ.)
определеи-aisdrücklich adj. (ausdrücklicher
Befehl изрична заповед), bestimmt adv.,
bündig adj., dislinkt adj., endlich adj.,
festgesetzt adj. part., fix adj., immobil (за
служба в дълбокия тил), konkret, rein (ich
verlange ~e Sprache искам да си кажа
открито ; ~en Tisch machen разчиствам си
сметките ; ins ~е bringen внасям ред в нещо
.; ins - kommen наясно съм)
оиределс1П1е-А11пЬи1 n, -s, -е (грам.), Bcsccid
m, -s, -е (съдебно) (юр.остар.), Beschluß m,
Bestimmung f, -en (грам.), Bestimmung f, -en
(научно)
определено-cxplizente adv.
определеност-Beslimmtheit f, -en
определим-bestimmbar adj.
определител-Determinanle f, -n
определителен-attributiv adj.
онределяем-bcstimmbar adj.
определям-abfluchten tr. (c колчета),
abschätzen tr., abscigem tr. (вертикал, отвее),
ansetzen tr. (време, срок, заседание) (e-n
Vortrag ~ определям дата, час за доклад),
ansetzen tr. (нкг. за дадена работа)
(Arbeitskräfte an der richtigen Stelle ~
поставям работници точно на подходящо
място ; Polizei auf е-е Fährte ~ пращам
полиция по дадена следа), amveisen* tr. (e-m

определяне
678
etw. -) (нкм.) (място, жилище, работа),
bestellen tr., bestimmen tr (e-e Krankheit
besimmen определям диагнозата на болест).,
bestimmen tr. (характера на нщ.), bewerten tr.
(стойността), definieren tr., designieren tr.,
determinieren tr., einschatzcn tr. (данък),
einsetzen tr. (e-n zum Erben einsetzen
определям нкг. за наследник), e-n Toten
agnoszieren lr. (самоличността на мъртвец),
entscheiden* tr. геП. (der Minister hat
entschieden министърът определи),
festlegcn lr., festmachcn tr. trnb., festsetzen tr.
(am festgesetzten Tage на определения ден),
fcstslcllen tr. (der Preis läße sich noch nicht -
цената още не може да се определи), fixieren
tr. (точно), kontingentieren tr., kotieren tr.
(курс, височина), nivellieren tr. (ниво),
quantitieren lr. (дължина на сричките в стих),
rainen tr. (граници на полски имот), saldieren
tr. (салдото) (търг.), setzen tr. (срок, цена) (zur
gesetzten Stunde в определени часове ; kein
Gals über sein Gesetztes trinken не гшя ни
чашка повече от мярката си), setzen tr. (срок,
цена) (zur gesetzten Stunde в определени
часове ; kein Gals über sein Gesetztes trinken
не пия ни чашка повече от мярката си),
spezialisieren tr. геП. (точно, подробно),
tarieren tr. (тегло на гара), tarifieren tr. (цена
по тарифа), terminieren tr. (срок, дата),
vermarken tr. (граници), zudenken tr. (e-m etw.),
zumessen* tr.
определяне-TerminstelIung f (срока за
изпълненеи на работа), Beifügung f (на
съществително) (грам.), Bestimmung f, -en,
Bestimmung f, -en, Blutprobe f (на кръвна
група), Definition f, -en, Kontingentierung f,
Kubatur f, - (на обема) (мат.), Quotisierung f,
-en (размера на данъка за облагаема
единица), Rainung f (на граници), Setzung f,
-en (на цени), Setzung f, -en (на цени),
Tagesangabe f (точно), Vermarkung f, -en (на
граници)
опреснявам (ce)-auffrischen tr. refl., erfrischen
tr. refl.
опрещение-Vergebung f
опровергавам-dementieren tr., respondieren
intr. h., widerrufen* tr. (собствено твърдение)
опровержение-Dcmcnti n, -s, Gegenerklärung
f, Refutation f, -en, Widerlegung f, -cn (на
възглед, мнение), Widerruf m (на собсъвено
отказване)
он ровержи м-widerlegl ich
опроиастявам-veraasen tr., verhunzen tr. (от
лоша, неумела работа) (фам.),
verwirtschaften tr. (имот чрез лошо
стопанисване)
онропастяване-Verhunzung f
опростявам-verbauem intr. s., vereinfachen
tr., versimpeln intr. s., versimpeln tr. (нещо)
опростяване-Vereinfachung f, Verflachtheit f,
Verflachung f, Versimpelung f
опрощавам-absolvieren tr. (рел.), erlassen*
tr., los/sprechen tr., schenken (e-m die Strafe -
опрощавам на някого наказанието ; das soll
ihm nicht geschenkt sein ! това няма да му
бъде простено !), verzeihen* tr. (e-m etw.)
(грехове) (das kann ich nicht - това не мога'
да простя)
оирощаване-Befreiung f, -en, Dispens m, -cs,
-е (на греховете) (църк.), Entschuldung f, -en
(частично, на дългове), Erlaß
m,~.asses,~.assc, Erlassung f, Indulgenz f, -
en (на наказание, грехове), Lossprechung f,
-en (на греховете), Nachlaß m, -..lasses, -..lasse
(ein Werk aus dem - veröffentlichen правя
посмъртно издание на творба), Remission f,
-en (на наказание), Schulderlaß m (на дълг),
Schulderlassung f (на дълг), Vergebung f
опрощение-Abiaß m, -lasses, -lasse (на
грехове), Absolution f, -en (на грехове)
онрпвергавам-widerlegen tr. (възглед,
мнение, съобщение)
опръсквам-bespritzen tr., einspritzen tr.,
Spritzen tr. (e-n mit Kot - опръсквам някого c
кал ; Wein - наливам сода във виното ; ein
Achtel Gespritzten една осминка шприц)
оптадъцн-Seiher m, -s
оптатнв-Optativ m, -s, -e, Wunschform f
(грам.)
олтация-Option f, -en
оптнк-Optiker m, -s
оптика-Optik f, -

679
опъвачка
оптимален-optimal
оптимизъм-Optimismus m
онтимистичеи-lebenbcjahend
оптимистичен-optimistisch
оптимум-Optimum n, -s, -..tima
оптирам-optieren intr. h. (für etw.) (за нещо)
оптичен-optisch (~e Täuschung оптичена
измама)
оптически-optisch (~e Täuschung оптичена
измама)
опулен-kaibsäugig
опунция-Opuntie f, -n
опус-Opus n
опустошавам-heeren tr., öden tr., verheeren
tr. (страна, нива), veröden intr. s., verwüsten
tr. (страна), wüsten intr. h.
опустошаваие-Verödung f
опустошение-Verheerung f, -en (die ~en der
Krankheit пораженията на болетта ; droßen
anrichten причинявам големи
опустошения), Verwüstung f
опустошителен-verheerend (огън,
наводнение) (etw. wirkt ~ нещо се отразява
катострофално)
опустявам-veröden intr. s.
опустяване-Verödung f
опухвам-pochen tr. (e-n aus Schlaf ~
събуждам някого c тропане)
опушвам-anqualmen tr. (нщ., нкг.),
anräuchern tr. (angeräuchter Speck пушена
сланина), durchräuchern tr. trnb. (салам),
einräuchern tr., nebeln intr. h. (aus nebelnder
Feme от здрачни далчини), räuchern tr. (месо,
риба), schmäuchen tr. (пчели), verqualmen tr.
опушване-Einräuchung f, -en
onyuieii-angeraucht pari, adj., rauchgar (за
месо), rauchig, rußig (комин, ламлено
шише), verraucht, verrußt
онущение-Entgang m, -(e)s, Entgänge,
Versäumnis f, -se, Verstoß m, -es, ve
олция-Option f, -en
опъва ce-spießen intr. h. refl.
опъвалка-Schuhspanner m (за обувки)
опъвам ce-anstemmen tr. refl. (sich gegen, an
etw. ~) (прен.), drucksen intr. h, hinstrecken
refl., langlegen refl. (разг.), sperren refl. (да
направя нещо)
опъвам-aalen refl., anholen tr. (платна) (мор.),
anziehen* tr. (струна), aufspannen tr. (въже,
струна, лък, платна) (den Regenschirm, ein
Zelt ~ разтварям чадър, опъвам палатка ;
alle Segel ~ опвам всички платна), aufspreiten
tr. (ein geschlachteten Hammel ~ разпъвам и
окачвам заклан овен), aufziehen* tr. (die Uhr
~ навивам часовник ; e-e andere Miene ~
вземам друго изражение ; e-e Stickerei in
den Rahmen ~ опъвам бродерия на гергсф),
aufziehen* tr. (платно, карти), ausbreiten tr.
(платна), backbrassen intr. h (платна срещу
вятъра) (мор.), besaiten tr. (струни),
bespannen tr. (ein Istrument mit Saiten
bespannen опъвам струни на инструмент),
beziehen* tr., dehnen tr. refl., durchdrücken tr.
trnb. (докрай конете) (спорт.), einspannen tr.,
lappen tr. (върви), los/legen intr., los/machen
intr., recken tr. (den Kopf in die Höhe - вдигам
си главата нагоре ; den Körper - изпъвам се
; die Glieder ~ протягам се ; die Hand über
rtw. hin, nach etw. ~ простирам ръка над
нещо ; den Hals ~ проточвам шия), schweifen
tr. (основата), schlauchen tr. intr. h. (на работа
някого) (разг.), spannen tr. refl. (струни на
цигулка, шапка на калъп, чергило на кола)
(die Augen auf e-n ~ насочвам c напрегнато
внимание очите си към някого ; die Ohren ~
наострям уши ; s-e Forderungen zu hoch ~
предявявам прекомерни искания ; ich bin
gespannt, was daraus wird много съм
любопитен, какво ще излезе от това),
stibitzen tr. (e-m. etw.) (фам.), überspannen
tr., überspannen tr. (etw.) (покривка върху
нещо) (etw. mit Tuch ~ опъвам плат на нещо),
Vorspannen tr. (пред нещо), zwicken tr.
(кончове, за обущар)
опъване-Aufzug m, -s, -s-e (на пружина),
Handstrecken п (на ръцете), Reckung f,
Spannung f, -en (на въже, пружина),
Überspannung f
опъвания-Mätzchen n, -s
опъвач-Spanner m, -s (на шевна машина, на
панталон)
опъвачка-Halter m, -s (за панталони)

опък
680
опък-borstig adj. (er war trotzig und ~ той
беше инат и опък човек)
онълчавам ce-cmpörcn геЛ.
оиълчвам ce-aufbegehren intr. h. (gegen c-n,
etw. ~) (срещу нкг.), auflegen tr. refl. (sich mit
e-m ~ разправям се c нкг.), aufsträuben tr.
refl., entgegnen intr. h
опълчение-НсегЬапп m, Landsturm m (boch.)
опънал съм ce-daliegen* intr. h
онънат-schnurgeradc (като конец)
опържвам-durchbratcn* tr.
опърлям-absendcn* tr., ansengen tr. (бельо
при гладене), bräunen tr., flammen tr, sengen
tr. (von der Sonne gesengt загорял от
слънцето ; e-e sengende Hitze знойна жега),
versengen tr.
омърляне-Vcrscngung f
онърничав-aufstößig adj., hartköpfig,
querköpfig, renitent, sperrig, widerhaarig
(момче, хлапак), widersetzlich, widerspenstig
опърничавост-Renilenz f, Widerhaarigkeit f
опъриан-abeschabt part. adj. (дрехи), ruppig,
schäbig (дреха), schof(c))ig (фам.), schofel
(фам.)
онърпаност-Schäbigkeil f, -
опювам-begeifern tr.
опявам-zackieren intr. h. (mit e-m) (на някого)
(разг.)
оняване-Litanei f, -en (монотонно)
opa-ackcrn tr. intr. h, balken intr. h (бразди, c
интервал) (сел.-ст.), beackern tr., pflügen tr.
intr. h. (das Schiff pflügt die Wellen корабът
цепи вълните ; die LuA, den Sand, das Wasser
- строя на пясък, правя дупка в морето ; mit
fremdem Klbe ~ с чужда пита правя майчин
помен ; heimlich mit e-m ~ скришом кова
нещо с някого ; der Anker pflügt котвата оре,
влачим се по дъното), überrackern tr.
(повърхностно)
оразмерявам-dimensionieren tr.
оракул-Orakel m, -s (in ~n sprechen говоря
със загадки)
оракулскн-pythisch
оран-Fhrt f, -en (остар.), Flachkultur f (плитка)
(сел.-ст.), Saatfurche f (семенна),
Schnellpflugverfahren n (скоростна),
Zwiebrache f (есенна, на угарна нива)
opana-Dcnkmal(s)pflcge f
оранбев-orange
оранвам-feisten tr.
орангутап-Orang-Utan m, -s, -s
оранен-fcist adj.
opaiieiiiie-Feldwacht Г (стражсво) (восн.)
оранж-Kreß n (цвят)
ораижада-Orangeadc f, -n
орапжев-kreß
оранжерия-Gewächshaus n (сел.-ст.),
Glashaus n (сел.-ст.), Großluftraumhaus n
(хаигарна), Kaldarium n, -s, -ien, Orangerie f, -
, Treibhaus n
opap-Manipcl m, -s (дяконски)
оратор-Dauerredner m (на спиращ да говори),
Nachredner m, -s, Orator m, -s, -..oren, Redner
m, -s, Rhetoriker m, -s (красноречив), Salbader
f, -en (скучен), Schönredner m
(красниречив), Schwätzer m, -s
(повърхностен), Sprecher m, -s, -, Volksredner
m (който се обръща към народните маси),
Wahlredncr m (на предизборно събрание)
оратория-Oratorium n, -s, -..rien
ораторски-oratorisch, t#rednerisch
орач-Ackermann п (поет.), Bracher m, -s
орбита-Augenhöhle (очна) (анат.), Bahn f, -
en (австр.), Erdbahn f (на земята) (австр.),
Fahrwasser n (прен.), Kreisbahn f, Lauf m, -s,
■re, Mondbahn f (на Луната), Planetenbahn f
(на планета), sollbahn f (запланувана, на
космическа ракета),	Sonnenbahn f
(слънчева), Sternenbahn f (планетна)
оргазум-Orgasmus m, -men
opran-Atmungsorgan n (дихателен), Balgen
m, -s, Bauch m,	-(e)s, Bäuche
(храносмилателен) (анат.), Ernährungsorgan
m (на храненето), Feige f, -n (женски, полов),
Gefühlsorgan n (на осезанието) (псих.),
Gehörwerkzeug n (слухов), Geschlcchtsgleid
n (мъжки, полов), Geschlechtsorgan n
(полов), Geschlechtsteil m (гюлов),
Geschmacksorgan n (вкусов) (псих.), Maus f,
■re, Organ n, -es, -e (kein - für etw. haben
нямам усет за нещо), Orgel f, -п (муз.), Regale
f, -n (малък портативен) (муз.), Rudiment n, -

681
ордер
es, -е (недоразвит), Seewerkzeug п (на
зрението), Sinn m, -es, -е (на чувство) (die
fünf ~ петте сетива ; das fallt е-ш in die ~с
това бие на очи), Sinn ш, -es, -е (на чувство)
(die fünf ~ петте сетива; das fällt e-m in die ~e
това бие на очи), Sprachwerkzeug pi.
(говорен) (анат.), Tastorgan п (осезателен)
(анат.),	Verdauungsorgan	п
(храносмилателен), Zain m, -es, -е (мъжки
полов на животно) (лов.), Zeugungsglied п
(мъжки полов)
органи-Atmungswerkzeuge pl. (дихателни)
(анат.), Befruchtungsorgane pl. (мъжки,
полови) (зоол. бот.), Begattungsorgane pl.
(полови), Geburtsteile pl. (детеродни,
полови),	Harnorgane	pl.
(пикочоотделителни) (анат.)
организатор-Hintermann m (задкулисен),
Massenmörder ш (на масови убийства),
Organisator ш, -s, -toren, Veranstalter m, -s
(на забава, тържество)
организаторски-organisatorisch
opraiimamioiieii-organisatorisch
организация-Apparat m, -s,	-e,
Arbeitsgemeinschaft f (за сътрудничество
между работодатели и работници) (в
капиталист, страни), Betriebseinrichtung f (на
жп.	експлоатация),
Betriebssportgemeinschaft f (заводска,
спортна),	Brufsorganisation f
(професионална), Dienslbctrieb m
(служебна),	Einrichtung f, -en,
Erfassungsorganisation f (за закупуване,
изкупуване	на сслскоспопанска
продукция), Gestaltung f, -en, Grundeinheit f
(низова, първична) (полит.),
Massenorganisation f (масова), Organisation
f, -en, Parteierganisation f, -en (партийна),
Parteizelle f (първична партийна),
Veranstaltung f, -en (на забава, тържество),
Wehrverfassung f (на народната обрана)
(восн.), Zunftwesen п (цехова)
организирам (ce)-organisieren tr. refl.
opraiiiniipaM-abstellen tr., auffangen* tr. (в
лагери) (прииждащи бежанци), aufziehen*
tr. (разг.), bewerkstelligen tr.,
durchorganisieren tr. (цялостно), veranstalten
tr. (празник, забава, изложба)
opraini3iipaiie-Feierabendgestaltung f (на
почивката), Gestaltung f, -en, Organisation f,
-en, Organisierung f, -en, Überorganisation f
(прекалено), Veranstaltung f, -en (на забава,
тържество)
органнзъм-Einzeller m, -s (едноклетъчен)
(биол.), Einzelwesen n (отделен), Lebewesen
n, Organismus m, ..nismen (биол.), Planktont
n, -s, -s (в планктона) (мор.), Vielzeller m
(многоклетъчен) (биол.)
оргаиист-Organist m, -en, -en
оргаинчен-organisch
opraiumeinie-Verkehrsbeschränkung f (на
съобщения, на движение)
органически-konstitutionell (недъг),
organisch, wuchshaft
оргиастричен-orgiastisch
оргин-Hexcnfesl п (на магьосници),
Hexensabbath m (на магьосници)
оргия-Orgie f, -n (~n feieni отдавам се на
оргии)
орда-Horde f, -n, Schwarm m, -s, -re (ein - von
Anbetern куп обожатели ; ein ~ kleiner
Kinder сюрня деца)
ордек-Band n, -(e)s,Bänder (поет.), Brustorden
m (за гърди), Dekoration f, -cn, Ehrenzeichen
n, Hosenbandorden m (на жартнерата),
Kapitel n, -s (духовен), Kapuzinerorden m
(каиуцински), Lamette f, - ; n, -s (със силен
блясък), Medaille f, -n, Orden m, -s (in e-n ~
aufgenommen werden бивам приет в ррден),
Sodalität f, -en (рицарски), Tempelorden m
(тамплиерски), Templerorden m
(темплиерски), Verdienstkreuz n (кръст за
заслуга)
ордеин-Elirenschuck m
орденнци-Ordenband n (зоол.)
ордеионосец-Ordensträgcr m
ордер-Anweisung f, -en (за плащане),
Bankanweisung f (за плащане) (търг.),
Bankanweisung f (за превод), Bezugschein
m, Order f, -n (~ parieren слушам),
Wechselorder f (като елемент на
менителница) (търг.), Zahlungsanweisung f

682
ординален
(за плащане, касов)
ординален-ordinär
ордипалец-Läufer m, -s (за поръчения),
Meldefahrer т, Mcldegangler т, Melder ш, -
s, Offiziersbursche т, Ordonnanz f, -en, Puzer
ш, -s, Bursche m, -n (воен.)
ордииата-Ordinate f, -n
ордииатор-Assistenzarzt ш (младши) (мед.),
Oberarzt m (главен)
ордниация-Ordination f, -en (на свещеник)
ордьовър-Hors d’oeuvre, Vorgericht n,
Vorkost f, Vorspeise f
орел-Ааг m, -s, -е (поет.), Adler m, -s, -,
Doppeladler m (двуглав), Goldadler m (златен)
(зоол.), Kaiseradler m (царски) (зоол.), Seeaar
m (морски) (зоол.)
орелеф-Hautrelief n, -s, -s
орелеф-Hochbild n
орел-рибар-Fischaar m (морски) (зоол.)
орен-ackerbar adj., artbar adj. (земя) (сел.-ст.)
ореол-Aureole f, -n, Heiligenschein m (на
светец), Korona f, - (изпразване със светилен
ефект, около главата на светец),
Märtyrerkrone f (на мъченик), Nimbus m, -, -
se
оретърпял-schiffbrüchig (корабокрушение)
opex-Götlcrbaum m (див) (бот.), Kokosnuß f
(кокосов), Nuß bäum m (дърво), Nuß f, -rsse
(c-e taube - кух орех ; das hat Platz in e-r -
тива се побира в орехова черупка ; c-e harte
~ костелив орех ; Nüsse knacken чупя орехи),
Nußbaumhalz п (за мебели), Paranuß f
(парански) (бот.), Pferdenuß f (едър), Walnuß
f
орехов-nußbraun
ореховка-Макгопе f, -n
орехче-Ersnuß f (бот.), Geißbart m (бот.),
Klause f, -n (от плода на устроцветни),
Krähenauge п (за повръщане) (бот.), Muskat
m, -s, -е (индуйско), Muskat m, -s, -e
(мушкатово), Muskatblüme f (мушкатово),
Muskatblüme f (мушкатово), Muskatnuß f
(индуйско), Muskatnuß f (индуйско),
Schließfrucht f (като плодна форма) (бот.),
Schlupfkönig m (птичка) (зоол.), Winterkönig
m (зоол.), Zaunkönig m (зоол.)
орешак-Erdnuß f(6or.)
оригвам ce-bölken intr. h, rüpsen intr. h.
оригване-Luflaufstoßen n, Rülps m, -es, -e
оригинал-Kauz m, -es, re, Krauter m, -s,
Manuskript n, -s, -e, Original n, -s, -e,
Sonderling m, -s, -e (er spielte gern den ~ той
обича да оригиналничи)
оригннален-echt adj., original, originell
(схващане, идея), seltsam (човек)
оригнпалност-OriginaIitätf, -
OpueiiT-Morgenland n
ориент-Orient m, -s, -
ориенталец-Orientale m, -n, -n
ориенталист-Orientalist m, -en, -en
ориенталистика-Orientalistik f, -
ориенталски-orientalisch
ориеитацня-Übersicht f
opiieiiTiip-Richtpunkt m
ориентирам (ce)-einstellen refl., orientieren tr.
refl. (in D auf A) (gut orientiert sein добре
съм ориентиран, осведомен)
ориентирам ce-durchfinden* refl. trnb.,
durchfragen refl. tmb. (чрез разпитване)
ориеитирам ce-durchsehen* intr. h trnb.,
finden* refl. imp., herasufinden* refl.,
zurechtfinden* refl.
ориентирам-orten tr. (авиац.)
ориентиран-eingestellt pari, adj., rechtläufig
(направо, надясно)
орнентиране-Orlung f, -en
ориентировка-EinstelIung f, -en
ориентировъчен зиак-Ваке f, -n (мор.;жп.)
ориз-Reis m, -es, -e, Risotto m, -s (no
италиански)
оризарка-Rcisvogel m (тропическа) (зоол.)
орис-Geschick n, -(e)s, -e, Los n, -es, -e,
Schicksal n, -s, -e (die Macht des ~s силата на
съдбата; e-n s-m ~ überlassen оставям някого
на произвола на съдбата ; vom ~
heimgesucht werden сполита ме лоша
съдба), Verhängnis n, -ses, -se (зла)
орисия-Geschick n, -(e)s, -е
орисница-SchicksalsgÖttin f (мит.)
орисници-Parze f, -п
оркестралеи-orchstral
оркестраит-Musiker m, -s

683
оркестрация-Orchestrierung f, -en
оркестрирам-instrumentieren	tr.,
orchestrieren tr.
оркестров-orchestral
оркестър-Band f, -s (джазов), Blechmusik f
(духов), Kapelle f, -n (малък), Kurkapelle f
(курортен), Musikkapelle f (малък), Orchester
n, -s, Zigeunerkapelle f (цигански, в Румъния
и Унгария)
Оркус-Orkus m, - (e-n zum - hinabsenden
изпращам някого на онзи свят ; zum ~
hinabfahren отивам на онзи свят ; e-n in den
~ schleudern пращам някого по дяволите)
орлица-Adlerweibchen п
орляк-Geschwader n, -s (авиац.), Schar f, -en
(птици), Schwarm m, -s, -re (ein ~ Bienen рой
пчели), Trupp m, -s, -s
opiia-Ackerkrume f (най-горния почвен слой)
ориамент-Aufsatz m, -es, -j-e (на мебели),
Kartusche f, -n (бароков), Knolle f, -n (в
цокъла и калитела на колона), Knollen m, -s
(в цокъла и кагштела на колона), Krabbe f, -n
(в готическия стил), Kreuzblume f (готически,
по върховете на кули, купички), Krönung f
(увенчаващ), Ornament n, -s, -е (архит.),
Schnörkel m, -s (вит, спираловиден)
орнаментален-ornamental
орнаменти-Beiwerk n pl., Dekor pl.,
Laubsägerei f, Laubwerk n (листови),
Maßwerk n (ажурени), Pulzwerk n, Verzierung
f, Zierat m, -es, -e ; f, -en
орнамеитика-Ornamentik f, -
орнаментирам-ornamentieren tr.
орнаментнровка-Musterungf, -en, Schnörkel
m, -s (претоварена, претрупана, излишна)
орнаментов-ornamental
орнаметнка-Putzwerk n
орнитология-Omithologie f, - (зоол.)
орница-Ackerkrume f (най-горния почвен
слой), Bodenkrume f (сел.-ст.), Frauenspiegel
m(6or.)
орография-Bcrgbeschreibung f (reorp.),
Orographic f, - (геол.)
оронвам-abstrcifcn Ir.
оросява ce-tauen inlr. h. s.
оросявам-befeuchten tr. (mit Tränen
	оръдие
befeuchten оросявам със сълзи), berieseln
tr., bespühren tr., bespülen tr., beströmen tr.,
bewässern tr., durchfließen* tr., überrieseln tr.
(ливади, градини)
оросяваие-Bewässeringswesen n (хидр.),
Bewässerung f, -en, Durchblutung f, -en,
Melioration f, -en, Piephacke f (вег.),,
Rieselung f, -en
ортак-Arbeitsgenoß in (разг.),
Arbeitsgenosse m (разг.), Konsorte m, -n, -n
ортасява ce-zurückschlagen* intr. s. (auf etw.
А) (за болест) (мед.)
opro-ortho-, Ortho-
ортогон-Orthogon n, -s, -c
ортогоиален-orthogonal
ортодоксалиост-Katholizität f (католишка),
Orthodoxie f, -
ортодоскалеи-orthodox
opToioia3-Orthok;as m, -ses, -se
opTOiieflHCT-Orthopäd(e) m, -en, -en
ортопедия-Orthopädie f, -
орудява ce-vererzen intr. s.
орудяваие-Gems m, -es, -е (първично) (мин.)
орудяваие-Vererzung f
орфеум-Orpheum n, -s, -..pheen
орфик-Orphiker m, -s (в стара Гърция)
орфичен-orphisch
орхидея-Herrgottshändchen n (бот.), Orchdee
f,-n
оръбейннк-Rüstmeister m
оръдие-Abwehrgeschütz n (воен.) (зенитно,
противотанково), Arbeitsinstrument n (на
труда) (икон.), Arbeitsmittel п (трудово)
(икон.), Ballonabwehrgcschütz п (против
аеростати) (воен.), Ballonabwehrkanone f
(против аеростати) (воен.), Basilisk m, -en, -
en (обсадно) (ист.), Basse m, -n, -n (малко,
корабно) (мор.), Bock m, -(e)s (бордово),
Bombardc f, -n (за хвърляне на камъни),
Feldgcrät п (земеделско), Ferngeschütz n
(дългобойно) (воен.), Fliegerabwehrkanone
f (противовъздушно, зенитно) (воен.),
Geschütz п, -es, -е (воен.), Kerngeschütz п (с
права цев) (воен.), Panzerabwehrkanone f
(противотанково), Pommer m, -n, -n (старо),
Rüstzeug n (das - zu etw. haben притежавам

684
оръдия
нужните средства, познания за нещо),
Schlange f, -п (сттаро полско),
Schnellfeuel-geschütz п (скорострелно)
(воен.), Seprentine f, -п (корабно), Seprentine
f, -n (корабно), Tankabwehrkanone f
(противотанково) (воен.)
оръдия-Bugstück n (отпред на кораба) (мор.)
оръжейна-Rüstungsschmicde Г
оръжейник-Zeugmcistcr ш, -s
оръженосец-Bub m, -п (ист.), Edelknecht m
(от дворянски род) (ист.), Knappe ш, -п, -п
(от благороднишки род), Schilderhalter ш,
Schilderknappe m (ист.), Schilderträger m,
Waffenknccht m, Waffenträger m
оръжие-Angriffswaffe f (за нападение),
Atomwaffe f (атомно) (воен.), faustkeil m
(праист.), Feuerwaffe f (огнестрелно) (воен.),
Gewaffcn n, -s (остар.), Gewehr n, -(e)s, -e
(остар.), Hiebwaffe f(хладно) (воен.), Kanone
f, -n (воен.), Kartaune f, -n (тежко, старо),
Kernwaffe f (термоядрено) (воен.),
Kriegsgerät n (военно), Maschinenwaffe f
(автоматично), Mordwaffe f (смъртоносно),
Repetierwaffe f (многозарядно), Rüstwerk n,
Schußwaffe f (огнестрелно) (воен.),
TrutzwafTc f(нападателно), Waffe f, -n (blanke
- хладно оръжие ; k-e - führen не нося
оръжие), Wurfeisen n (примитивно
метателно) (воен.), Wurfgerät п (метателно)
(воен.), Zeug n, -es, -e
оръжня-Gewaffen pl. (остар.),
Nahkampfmittel pl. (за бой отблизо),
Schutzwaffe f (за отбрана) (воен.), Wehr f, -
en
оръфан-fransig adj., schof(e)lig (фам.),
schofel (фам.)
оръфвам-einreßen* tr., zerblättem tr. (книга
от много прелистване)
орязвам-kippen tr. (монети за
фалшификация), pflöcken tr. (дърво),
pinzieren tr., schmälern tr. (e-m s-e Rechte, s-n
Gewinn, s-n Verdienst, das Vergnügen ~
ограничавам правата на някого, орязвам му
печалбата, заслугата му, развалям му
удоволствието), schröpfen tr. (избуяли жита),
Angel f, -n (die - der Welt полюсът, оста на
света) (прен.), Angelpunkt m, Augenachse f
(очна), Drehachse f (на въртенето)
oc-Drchungsachsc f (на въртенето) (техн.),
Erdachse f (земна), FlügelwelJe f (на колелото
на вятърна мелница), Gelenkwelle Г
(карданова) (техн.), Himmclsachsc f
(световна), Hinterachse f (задна), Kardanwelle
f (карданова) (техн.), Koordinatcnnachsc f
(координатна), Kurbelwclle f (коленчата),
Laufachse f (на локомотив), Lenkachse f
(подвижна), Mönch m, -s, -fe (на каменна
виеща се стълба), Ordinatenachsc f
(ординатна), Polarachse f (полярна),
Querachse f (напречна, малка), Scheinachse
f (привидна, цветна, на стъбло) (бот.),
Seelenachse f (на канала) (воен.), Spiele f, -n
(на птиче перо), Tragachse f (носеща),
Treibachse f (водеща), Triebachse f
(движеща) (техн.), Vorratsachse f (резервна),
Wagenachsc f (на кола, на вагон), Wcllachse
f (небесна, мирова), Zapfen m, -s (на
часовникови стрелки), Zugstange f
(преносна)
оса-Вlattwespe f(листна) (зоол.), Halmwcspc
f (житна) (зоол.), Wespe f, -n
осадявам-überhaben* tr. (от вдигане na
тежести)
осазндарка-Mauerwespe f
осакатен-verkrüppelt
осакатявам (ce)-vcrküppcln inlr. s.
осакатявам-verstümmeln tr.
осакатяване-Lähmung f, Verkrüppelung f,
Verstümmelung f
осамотек-eingezogen adj. part.
осамотение-Eingezogcnheit f
осамотеност-Eingezogenheit f, Klausur f, -en
ocaiia-hosanne, hosianna
Осанка-Gestalt f, -en
осапуиявам (ce)-verseifen tr. inlr. s.
осапуняваме-Verseifung f
освавям-weglcgen tr.
осведомен-beschlagen adj., kund G, kundig
G, schiefgewickelt (погрешно)
осведомен-versiert (добре), weis,
wohlbewandert (in etw. D) (в нещо)
осведоменост-Bekanntschaft f, -en, Bescheid

685
освидетелстване
m, -s, -e, Beschlagenheit f, Kennerschaft f,
Kennertum m, -s, Kenntnis f, -se, Versiertheit
f, Wissenschaft f, -en
осведомител-Gewährsmann m (достоверен)
осведомителен-informativ, informatorisch
осведомявам ce-befragen tr., erkundigen refl.,
herumfragen intr. h., nachfragen intr. h. (bei e¬
m ~ питам някого ; е-г Sache - разследвам
нещо, интересувам се от нещо)
осведомявам-aufklären tr. (e-n über е-п, etw.
~) (нкг. относно нкг., нщ.), belehren tr. refl.,
berichten tr. intr. h, bescheiden* tr., informieren
tr.
осведомяване-Aufklärung f, -en, Einblick m
(лично), Infirmatin f, -en, Kenntnis f, -se
освежавам (ce)-laben tr. refl. (sich an etw.
D), auffrischen tr. refl., aufpulvem tr. refl. (c
таблети, кофеин, кафе) (и прен.), erfrischen
tr. refl. (der kühle Trunk erfrischt прохладното
питие освежава), erquicken tr. refl. (e-n
Durstigen durch e-n Trunk - освежавам
жаден човек c питие)
освежавам-aufbrennen* tr. (метал) (чрез
огън) (метал.), aufdämpfen tr. (посредством
пара) (шапка, дреха), aufhellen tr. (картина),
auflackieren tr. (с лак) (мебел) (техн.),
auflichten tr. (сенките с по-светли тонове)
(жив.), aufmalen tr. (картина), aufmöbeln tr.
refl., aufputzen tr., frischen tr. (поет.), letzen tr.
refl., schmelzen tr. (багри)
освежаване-Anregung f, -cn, Erquickung f, -
en, Labung f, Schmelzung f (на багри)
освежителен-anregend part. adj. (действие,
питие, средство) (ein anregendes Gespräch,
Buch увлекателен, интересен разговор,
книга), erquickend part. adj. (~e Luft
освежителен въздух), erquicklich adj., labend
ocвeжllтeлIlo-Erfrischung f, -cn
освен това-überhaupt (ich kann dir den
Vorwurf nicht ersparen, ~ wir müssen uns
noch über vieles auseinandersetzen не мога
да ти спестя упрека, а освен това въобще
трябва да си обясним много неща)
освен-abgeschcn von D pari, adv., hierneben,
neben D (gibt es ~ diesen Büchern nach
andere ? има ли освен тези книги и други ?),
sonst (това) (-jemand ? има ли още някой ?
; willst du - noch was ? имаш ли други
желания ? wer - als er ? кой освен него ? ; es
kommt - keiner никой друг няма да дойде; er
denkt, er ist - wer въобразява си, че е кой
знае какво), trotz
осветеи-kerzenhell (от много свещи),
sonnenhell (от слънцето)
осветител-Belcuchter m, -s
осветление-Aufschluß m, -usses, -üsse (e¬
m ~ über etw. geben давам нкм. осветление
за нщ. ; sich D über etw. A ~ verschaffen
изяснявам си нщ.), Beleuchtung f, -cn,
Bühnenbeleuchtung f (на сцената),
Deckenbeleuchtung f (плафонно), Decklicht
n (на таванчето на автомобил), Erdschein m
(земно, върху Луната) (астр.), Gaslicht п
(газово, Geleucht(e) n, -(e)s, -с (поет.)', Licht
n, -es, -er, Oberlicht п (горно), Rampenlicht m
(на рампата) (тсатр.), Schlaglicht п (на
картина), Treppenbeleuchtung f
(автоматично, на стълбище)
осветлявам-ableuchten tr. (прен.-
историческа епоха), anleuchten tr. (нкг., нщ.),
aufhellen tr., beglänzcn tr., beleuchten tr.
(прен.), erhellen tr. refl., erleuchten tr., hellen
tr. refl. (поет.), verdeutlichen tr.
осветляване-Verdeutlichung f
осветявам-anglühen tr. (ein Paar Augen
glühten mich an гледаха ме две светещи очи)
(и прен.) (поет.), beleuchten tr.,
bescheinen*tr., bestrahlen tr., durchleuchten
tr., durchleuchten tr. (отвътре), erhellen tr. refl.,
erleuchten tr., heiligen tr., sakrieren tr. (църк.),
weihen tr. (причастие)
осветяваие-Exposition f (фот.), Heiligung f
освещавам-einsegncn tr., einweihen tr.,
inaugurieren tr., sakrieren tr. (църк.), weihen
tr. (църква, сграда, паметник, знаме)
освещаване-Fahnenweihe f (на знамето)
(воен.)
освещаване-Kirchweihfest п (на църква),
Taufe f, -п (тържествено), Weihe f, -п (на
църква, къща)
освещеине-Kjrchweih f (на църква)
освидетелстване-Totenschau f (на труп)

освирквам
686
освирквам-zischen intr. h. (тсатр.)
освободен-militärfrei (от боенна служба),
abschaltfrei (от ограничителен режим),
dienstfrei adj. (отслужба), immun (от налози),
konskriptionsfrei (от военна служба), los,
taxfrei (от такси), zehnfrei (от десятък)
освободител-Befrcicr m, -s
освобождавам (ce)-emanzipiercn tr. refl.,
enteisen tr. refl.
освобождавам ce-abkommen* intr. s (от
работа, службата), ablcgen tr. refl. (от нщ.),
abschütteln tr. (прен.), abstreifen tr., abwerfen*
tr. (от окови), befreien trrefl. (затворник,
пленник), entschlagcn* refl., los/arbeiten tr.
refl., los/kommen intr.
освобождавам-abbcrufcn* tr. (от длъжност),
abbringen* tr. (заседнал кораб), abdanken
intr. (от длъжност), deblockieren tr. (търг.),
diapensieren tr., cinlöscn tr., entbinden* tr.,
entfesseln tr., entheben* tr. (er wurde s-s
Amtes enthoben освободиха го от
длъжност), entjochen tr. (от хомот), entketten
tr. (от вериги), entladen* tr. refl., entlasten tr.
refl., cnlpflichten tr. (от служебни
задължения), entschulden tr. (от дългове),
entsetzen tr., entzaubern tr. (от магия),
erlassen* tr., erledigen refl., erlösen tr.,
floltmachen tr. trnb. (заседнал кораб),
freigeben* tr. (e-m e-e Stunde ~ освобождавам
нкг. за един час ; die Straße wurde für den
Verkehr freigegeben улицата се освободи,
откри), frcilassen* tr., inaktivieren tr. (от
служба), los/kuppeln tr., los/machen tr. refl.,
los/sprechen tr., nehmen* tr. refl. (от
възможност) (sich D das Leben - посягам на
живота си ; er ließ es sich nicht ~ не искаше
да се лиши от възможността ; das lasse ich
mir nicht - не можете да ме разубедите; die
beiden - sich D nicht viel какъвто единият,
такъв и другият), überheben* tr. (е-п е-г Sache
G) (e-n e-r Pflicht - освобождавам някого от
задължение)
освобождаване-Abbau m, -s, -е (от
длъжност), Abberufung f, -еп (от длъжност),
Abdankung f, -en (от длъжност), Abschied
m, -(e)s, -e, Bauerbefreiung f (на селяните от
крепостничество) (ист.), Befreiung f, -cn,
Dispens m, -es, -е (от задълженията),
Emanzipation f, -cn (от зависимост),
Entbindung f, -en, Enthaftung f, -en (от затвор,
арест), Entlassung f, Entlassung Г (от
длъжност), Entsatz m, -es, Entsätze (от
обсада) (воен.), Erlaß m,~.asses,~assc,
Freigabe f, Indemnität f (от отговорност),
Nachsicht f, - (от известни задължения),
Relevation f, -en (от задължения), Überhebung
f
освобожденне-Befrciung f, -en, Entbindung
f, -cn
оседлавам-aufsattcln tr. (кон), satteln tr. refl.
(gesattelt sein готов съм ; sich - стягам се за
изпит)
оседлаване-Aufsaltclung f
оседпал-angcsessen adj., eingessesen adj.,
einheimisch adj.
оседналост-Eingesessenheit f, Seßhaftigkeit
f, -, Seßhaftigkeit f, -
осезаем-empfindbar adj., fühlbar adj. (die
Geschwulst ist deutlich - туморът се чувства
осезаемо), greifbar adj., handgreiflich,
palpabcl, perzeptibel
осезаемост-Fühbarkeit f
осезанне-Gefühl n, -(e)s, -e, Tasrsinn m
осезател-Fühler m, -s (техн.)
осезателен-fühlbar adj. (die Geschwulst ist
deutlich ~ туморът е осезателен), greilbar adj.
осезателиост-Fühlbarkcit f, Handgreiflichkeit
f, -en
осейвам-besäcn tr.
осел-Esel m, -s (остар.)
оселачвам ce-verbauern intr. s.
осем-acht
осемдесет-Achtzig f, -en (числото), achtzig
num.
осемдесети-achzigstc (m, f, n)
осемдесетинка-Achzigstcl n, -s, -
осеменявам-besamen tr. (зоол.)
осемеиявапе-Besamung f, -en
осемнадесет-achtzehn num.
осемнайсетннка-Achtzehntel n, -s, *
осемстотин-achthundert num.
осемчасов-achtstündig adj. (траещ 8 часа)

687
оскубвап
осенява-durchblitzen tr.
осеиявам-erleuchten tr. (рел.)
осеняване-Erleuchtung f, -en (рел.), Weihe f,
-n (със свещен пламък)
осеян-blumenreich adj. (c цветя)
оси-Achse f, -n (техн. мат. астр. бот. мин.)
(D-Zug mit, von 80 ~n бърз влак c 80 оси ;
gekrönte ~ коленчата ос ; търг. per, zu(r), auf
der ~ liefern доставям по сухо; прсн. die ~ е-
r Stadt главната магистрала на града ; разг.
auf [der] ~ sein пътувам, намирам се на път),
Grabwespen pl. (риещи) (зоол.)
осигурен-gemacht adj. part., rückenfrei, sicher
(den ~sten Weg gehen вървя по най-
сигурния път ; s-s Lebens nicht - sein не
съм сигурен за живота си ; ich bin m-r selbst
nicht ~ не съм сигурен в себе си ; ~ ist ~
колкото по-сигурно, толкова по-добре)
осигурител-Versicherer m, -s
осигу рителен-Versichern ngs..
осигуровка-Assekuranz f, -en (търг.),
Feuerversicherung f (срещу пожар),
Gegenversicherung f (взаимна),
Hagelversicherung f (против градушка),
Krankenkass f (за болест),
Krankenversicherung f (за болест),
Lebensversicherung f, Nachversicherung f, -
en (допълнителна), Ruhegeld n (при
пенсиониране)
осигуровки-Sozial Versicherung	f
(обществени)
осигурявам (ce)-sicherstellen tr. refl. (ein
Kapital ~ влагам капитал в солидно
предприятие)
осигурявам-chertern tr., decken (r. refl.,
gewährleisten tr., nachversichern tr.
(допълнително), sichergehen* intr. s.,
sichergehen* intr. s., sichern tr. refl. (wir leben
in gesicherten Verhältnissen обезпечени сме
материално ; das Auto ~ заключвам колата),
verpfründen tr. (e-n) (пожизнена рента на
някого срежщу прехвърлен имот),
versichern tr. refl. (sich jds. -. e-r Saxhe) (си
нещо)
осигуряване-Brandversicherung f (срещу
пожар), Deckung f, -e, Fürsorge f (социално),
Gewähleistung f, Kautionsbestellung f (на
гаранция), Sicherstellung f, -, Sicherstellung
f, -, Sicherung f, -en, Sicherung f, -en
осика-Zitteresche f (бот.), Zitterespe f (бот.)
осил-Bart m, -(e)s,Bärte (на клас), Granne f, -
n (бот.), Hachel f, -n
осилест-grannig adj.
осиповеи-adoptiv adj., angenommen part. adj.
(дете)
осииовено-Adoptivkind n (дете)
осиновители-Wahleltern pl.
осиновявам-adoptieren tr., aufnehmen* tr.
(дете), einkindschaften tr.
осиновяване- Adoption f, Adoptierung f
осииожителн-Adoptiveltcrn pl.
осиротявам-vcrwaisen intr. s.
осиротяване-Verwaisung f
осиротял-vaterlos
осиротялост-Vaterlosigkeit f, -
осичам-abschroten tr.
ocKBepiieiiiie-Frcvel m, -s
ocKBepiieiiiie-Kirchenschändung f (на храм)
осквернител-Frevlcr m, -s, Grabschänder m
(на гробове), Kirchenschänder m (на църква),
Schänder m, -s
осквернявам-besudeln tr. (прсн.), entheiligen
tr., entweihen tr., entwürdigen tr. refl., schänden
tr. (гроб, място)
оскверняване-Kirchenentweisung f (на
храм), Kirchenschändung f(Ha храм),
Schändung f, -en (на църква, храм),
Tempelschändung f (на храм)
оскотява-vertiercn intr. s.
оскотялост-Vertierthcit f
ocicpyuia-Eberesche f (бот.), Speierling m, -s, -
е (бот.), Sperberbaum m (бот.), Sperberbeere f
(бот.), Spierling m, -s, -е (бот.), Vogelbeerbaum
m (дива) (бот.), Vogclkirsche f (бот.)
оскубвам-abhaaren tr., abrupfen tr.,
beschupsen tr., bewuchern tr. (за лихва'р),
enthaaren tr. (техн.), neppen tr., pflücken tr.
(птица) (wir haben noch ein Hühnchen
miteinander zu - имаме да уреждаме още
стари сметки един с друг), zerrupfen tr.
оскубван-hoehnehmen* tr. (e-n im Hotel
hochnehmen оскубвам някого в хотел)

оскъден
688
оскъден-ärmlich adj., arm adj. (die Ernte fiel
recht - aus реколтата беше много оскъдна),
armselig adj. (растителност, сведения), dürftig
adj., kärglich,, karg (ein karges Leben führen
имам оскъден живот), knapp (доход, заплата)
(c-n sehr knapp halten давам на някого
оскъдни средства за прехрана), kümmerlich,
kündig, mager, notdürftig (sein ~cs
Auskommen haben, finden едва свързвам
двата края ; е-е ~е Unterkunft мизерно
убежище), schmal (храна, доход) (~ gehalten
werden оскъдно ме хранят ; es geht bei mir ~
her живея оскъдно ; er ist schmaler und
grösser geworden станал е по-слаб и по-
висок), spärlich (das Konzert war ~ besucht
концертът беше слабо посетен), sparsam
(светлина), wortkarg (на думи)
оскъдица-Armut f, Geldklemme f (на пари),
Kümmerlichkeit f, Kummer m, -s, Mangel m, -
s, -r, Notdurft f (s-c ~ verrichten ходя по
нужда), Verknappung f, - (на стоки на пазара),
Bedürftigkeit f	'
оскъдно-kümmerlich (sich kümmerlich nähren
преживявам оскъдно), schlecht
оскъдпост-Ärmlichkeit f, Beschränktheit f,
Dürftigkeit f, Kargheit f, Knappheit f,
Knappheit f, Magerkeit f, Spärlichkeit f, -
оскънявам-verlcucrn tr.
оскъниване-Vertcucrung f, -en
оскърбен-offensiv
оскърбнтел-Beieidigcr m, -s
оскърбителен-ehrenrührig adj. (за честта),
schnöd(e) (e-n ~ abweisen, zurechtweisen
отпращам грубо някого, скастрям някого)
оскърбление-Affront m, -s, -е, Beleidigung f,
-en, Demütigkeit f, -en, Injurie f, -n, Insult m, -
s, -e, Invektive f, -n, Kränkung f, Schimpf m, -
es, -e (e-m e-n ~ anlun, zufügen нанасям на
някого обида, опозорявам го), Verletzung f,
-en
оскърбявам-affrontieren tr., beleidigen tr., e¬
m e-n Affront antun,, verletzen tr. refl. (e-n)
(някого)
ослабнтел-Abschwächer m, -s, - (фот.)
ослаиявам-überreifen tr.
осланяване-Duftbruch m (лесов.),
Nachtfrostschaden m
осланям ce-bauen intr.h, rechnen intr. h. (auf
e-n, mit etw.) (auf diesen Mann, mit diesem
Mann ist nicht zu .. на този човек не може да
се разчита), verlassen* refl. (sich auf c-n, etw.)
(на някого, нещо), vertrauen intr. h. (auf c-n)
осленен-schneeblind (от блясъка на снега)
осленителен-fulminant adj.
ослепявам-blcnden tr. (e-n auf einem Auge -
ослспявам нкг. c едното око), blenden tr. (c
блясъка си) (die Sonne, der Schnee blendete
die Augen слънцето, снегът заслепяваше
очите), erblinden intr. s
Осло-Oslo n
ослушвал ce-lauschcn intr.
осмак-Achlendcr m, -s, - (елен c осем рога)
османлня-Osmanc m, -n, -n
османски-osmam'sch
османство-Osmanentum n, -s, -
осмелявам ce-heranwagcn refl. (да cc
доближа, да пристъпя към някого),
durchwagen refl. trnb. (да мина през някъде),
erdreisten refl., erkeckcn refl., erkühnen refl.,
erlauben tr., getrauen tr. refl., vermseen* refl.
(sich etw. zu tun) (да направя нещо) (sich e-r
Tat G - осмелявам се да направя някое дело),
vorwagen refl., wagen tr. refl., wagen tr. refl.
(да направя нещо)
осмеляване-Erdreistung f, -cn
ocMii-achte(r) (m f n) (der Achte März ist der
internationale Frauen Осмн e
международният ден на жената ; am Achten
на осмо число ; er ist der Achte in der Klasse
той е осми по ред в класа; Heinrich der Achte
Хенрих Vlll), äffen tr, belachen tr., bewitzeln
tr., höhnen tr. (някого), persiflieren tr.,
verlachen tr. (e-n etw.) (самодоволство,
надменност)
осмиване-SpÖttelci f, -en (леко)
ocMHH-Osmium n, -s (хим.)
осмина-Achlel m, -s, -, Klcinoktav n (малка),
Oktav n, -s, -e
осмннка-Achtel m, -s, -, achtel num. inv. ein
achtel Meter осминка метър, Achtclcicero f
(цицер), Achtelpetit f (дребен шрифт)
осмнсляне-Sinngebung f

689
основателен
осмисляне-Sinngebung f
осмица-Acht f, -en (e-e römische ~ римско
осем ; alle vier ~en и четирите осмици ; е-е
~(е) bauen правя осмица падайки от
колелото), Achter m, -s, - (цифра)
осмодневен-achüägig aclj.
осмоетажен-achtstöckig adj.
осмоза-Osmose f, -n
осмократен-achtfach adj., achtfältig adj.,
achtmalig adj.
осмократно-Achtfache n, -n, -
осмолявамсе-verharzen intr. s. refl. (техн.)
осморен-achtl'ach adj.
осморка-Acht f, -en (mit der - fahren пътувам
c осморката), Achter m, -s, - (на автобусна
линия), Achter m, -s, - (спорт) (лодка),
Kehrschleife f (на ж.п линия)
осмостеи-Acht/flach n, ~flächner m (мат,),
Oktaeder n, -s
осмостенен-achtflächig adj.
ocMOCTiiuieii-achtzeilig adj.
осмотичеи-osmotisch
осмотрение-Gutbefinden n (рядко)
осмоцифрен-achtstellig adj. (мат.), achtzHTerig
adj.
осмоъгълен-achteckig adj., oktogonal
осмоъгълник-Achteck п (мат.), Oktagon n, •
s, -e, Oktogon n, -s, -e
осмрадявам-verstänkern Ir., verpesten tr. (die
Luft ~ осмърдявам въздуха)
основа-Anhaltspunkt m, Ansatz m, -es, -re (на
лист) (бот.), Anschweif m, -es, -е (текст.),
Aufschlag m, -s, -re (текст.), Auftrag m, -s, -fe
(техн.), Aufzug m, -s, -f-e (на тъкан) (текст.),
Base f, -n (хим.), Basis f pl.Basen (zur Basis
nehmen вземам за основа), Basis f pl.Basen
(архит.) (die Basis der Säule основата на
колоната), Basis f pl.Basen (на тяло, на
логаритъм, на фигура, на степен) (мат.),
Bergwurzel f (на планина), Blattansatz m (на
лист) (бот.), Blattgrund m (на питурката)
(бот.), Böschungsfuß m (на наклонена),
Boden m, -s, Ducht f, -en (на корабно въже)
(мор.), Einteilungsgrund m (на
класификацията), Erdkörper m (на щосе,
улица), Fond m, -s, Fundament n, -(e)s, -e,
Fundus m, Grund m, -(e)s, Gründe, Grundbau
m (стр.), Grundfetse f, Grundfläche f (мат.),
Grundlinie f (мат.), Grundmauer m (стр.),
Grundseite f (мат.), Hacke f, -n (на блокове,
пръти), Hacken in, s, Handwurzel f (на китка)
(анат.), Hypostase f, -n, Kette f, -n, Maifeld n,
-es, -er (на дига), Mauerfuß m (на зид),
Münzfuß in (монетна), Schergam n (текст.),
Werft m, -s, -е (текст.), Zettel in, -s (текст.)
основавам (ce)-gründen refl. (e-e Ansicht ~
основавам мнение върху нщ.)
основавам ce-basiercn tr.intr.h, beruhen intr.
h, fußen intr. h
основавам-aufmachen tr. (дюкян, локал,
заведение) (разг.), aufmachen tr. (фирма, нов
бранш, предприятие) (разг.), aufrichten tr.
(царство), auftun* tr. (дружество) (разг.),
begründen tr. (eine Familie begründen
основавам си семейство), bilden tr. refl.,
errichten tr., etablieren tr. (рядко), fundieren
tr., gründen tr. refl. (e-e Familie ~ основавам
семейство), stiften tr. (манастир, дружество)
(e-n Bund ~ сключвам съюз ; gern Ehen -
обичам да свагосвам хората)
основаване-Bildung f, -en, Errichtung f, -en,
Gründung f
основание-Anhalt m, -s, -e (nun erst ist er
fester ~ gewonnen едва сега се намери здрава
основа, почва), Anhaltspunkt m, Anlaß m,
~lasses, ~lässe (~ nehmen, geben (zu) вземам,
давам повод ; aus ~ von по случаи, по повод
на ; ohne jeden ~ без всякаква причина),
Begründung f, -en (diese Gerüchte haben nicht
die geringste Begründung тези слухове са
лишени от всякакво основание), Grund m, -
(c)s, Gründe, Klagegrund m (за оплакване,
тъжба), Rcchtstilel m (правно) (юр.), Titel in,
-s (правно) (Recht und ~ zu etw. A haben
имам право н основание за нещо),
Verdachlsgrund m (заподозрение),
Verteidigungsgrund m (на защитата)
основател-Bcgründer m, -s, Erbauer m, -s,
Gründer m, -s, Stifter m, -s
осиователвост-Billigkeit f
основателен-gerecht adj. (~en Verdacht haben
имам основателни подозрения), stichhaltig,

основателност
690
triftig, begründet, berechtigt
основател ност-Gerechtigkeit f, Schlüssigkeit
f, Stichhaltigkeit f, Triftigkeit f, -
основен-abgründig adj., basal adj. (хим.),
basisch adj. (хим.), elementar adj., elementar
adj., fundamental adj., gründlich adj. (das Haus
~ säubern почиствам къщата основно),
grundlegend adj., kapital, konstituiv, radikal,
tiefgreifend, tiefschürfend, wesentlich
ociioBit-Eiement pl.
основно-einläßlich adj. (швейц.), gründlich
adv.
ociioBOiiojiO/KiuiK-Begründer m, -s, Gründer
m, -s, Schöpfer m, -s
особа-Fürst! ichkeit f (княжеска), Person f, -
en (e-c große, starke - едра, дебела жена ;
das Schiff faßt 1000 -cn корабът побира 1000
души ; jede ~ zahlt e-e Mark всеко плаща по
1 марка ; meine geringe ~ моята скромна
личност ; rt hält viel auf seine ~ той държи
много на себе си ; ich für meine ~ що се
отнася до моята личност; er ist in ~ da той е
лично тук ; ich kenne ihn von - познавам го
лично ; die ~ des Fürsten княжеска особа ;
die Güte in ~ sein въплъщение на доброто
съм ; sich in der ~ irren припознавам се ; die
drei göttlichen ~en трите лица на бога ;
juristische - юридическа личност),
Trauerweide f (меланхолична)
особен-absonderlich adj., apart adj. (eine
aparte Frau изящна, интересна, финна жена),
besonder adj. (ein besonderes Erlebnis
особено преживяване), bezeichnend part.
adj., eigen adj., eigenartig adj., extraordinär adj.,
fremdartig adj., kurios, kurios, merkwürdig,
seltsam (човек, държане), separat (вход),
separat (вход), singulär, singulär, Sonder..,,
sonderbar, sonderlich, sondertümlich, speziell
(mein ganz ~er Freund моят най-близък
приятел)
особено-absonderlich adv., besonders adv.,
eigens adv., extra adv., hauptsächtlich,
insbesondere, insonderheit, namentlich, par
exellence, selten (es war ~ schön беше
особено хубаво), sonderlich (das ist keine ~e
Leistung това не е някое особено
постижение ; es ist nichts -es daran в това
няма нищо особено ; etw, nicht ~ gern haben
не обичам нещо твърде особено), überhaupt
(ich kann dir den Vorwurf nicht ersparen, ~ wir
müssen uns noch über vieles
auseinandersetzen не мога да ти спестя
упрека, а освен това въобще трябва да си
обясним много неща), vorzugsweise,, zumal
(alle sidn daran schlud, zumal du всички ca
виновни за това, а особено ти), zumeist
особеиост-Absonderlichkeit f, -cn,
Besonderheit f, -en, Cachet n, -s (характерна),
Charakter m, -s, Charakteranlage f (на
характера), Eigenart f, -en, Eigenheit f, -en,
Eigentümlichkeit f, -en, Fremdarligkeit f,
Merkwürdigkeit f, Singularität f, -en,
Singularität f, -en, Sonderbarkeit f, -, Spezifikum
n, -s, -ka
особи-Herrnschaft f, -en (от ио-висш слон)
(die hohen Hermschaften царските особи)
особитост-Art f, -en (von deutscher ~ und
Kunst за немският народностен характер и
немското изкуство ; es liegt nicht in seiner ~
не му е присъщо ; die Dinge sind von solcher
~, daß - работите са от такова естество, че ~
; nichts der ~ нищо подобно)
особитост-Eigenart f, -en
особление-Separation f, -en, Separation f, -cn
особнак-Krauter m, -s, Eigenbrötler m,
Einzelgänger m (прен.), Kauz m, -es, -i-e,
Sonderling m, -s, -e (er spielte gern den - той
обича да оригиналничи)
особнячество-EIgenbrötelei f, -cn
особняшкн-einschichlig adj.
осовен-eigentümlich adj.
осолявам-durchsalzen tr., einsalzcn tr.
осиорвам-ableungncn tr., absprechen* tr. (e¬
m etw.), abstreiten* tr (e-m etw. ~) (e-m das
Recht —оспорвам нкм. правото), angreifen*
tr. (er wird scharf in der Presse angegriffen
остро го нападат във вестниците ; das Übel
bei der Wurzel ~ пресичам корените на
злото), beanstanden tr, bestreiten* tr. (ich
bestreite deine Meinung оспорвам твоето
мнение)
оспорваие-Abrede f, -n

691
оставям
оспорим-bestreitbar adj., kontestabel
осравам-nachsinnen * intr. h. (след часовете
за наказание)
осребрявам-realisieren tr., verkJopfen tr. refl.,
verkloppen tr. refl., vermöbeln tr. (нещо),
versilbern tr.
осребряване-Realisation f, Versilberung f
ocpima-Madenwurm m, -es, -j-er
остава-nachgehen * intr. s. (назад, за
часованнк) (e-m Mädchen - задирям момиче
; e-r Sache ~ проследявам нещо ; etw geht
mir nach някаква идея ме преследва)
остава-stehenbleiben* intr. s. (забравен)
оставам си-bestehenbleiben* intr. s trnb.
оставам-aufbleiben* intr. s. (отворен) (die Tür,
das Fenster soll ~ вратата, прозорецът да
остане отворен) (разг.), aufhalten* tr. refl.
(sich im Freien ~ прекарвам на открито),
aufsitzen* intr. h./s. (залепен) (за пръчката),
beharren intr.h (твърд), bleiben* intr. s (am
Leben ~ оставам жив ; an der Macht -
оставам на власт; im Recht ~ оставам прав ;
bei der Sache ~ придържам се към темата ;
ich bleibe dabei, daß..оставам,държа на
мнението си ; für sich ~ уединявам се),
dabeibleiben* intr. s, dableiben* intr. s (der
Schüler muß - -ученикът трябва да остане
след часовете), dranbleiben* intr. s,
fortbestehen* intr. h (неизменен),,
hängenbleiben* intr. s. (закачи, да вися) (an
e-m Zweig hängenbleiben оставам закачен
на гвоздей), hierbcilen* intr. s. (тук, в училище
за наказание), hinterblciben* intr. s. (след
смъртта на някого), kaltbleiben* intr. s.
(хладнокръвен), kapitulieren intr. h. (на
свръхсрочна служба), liegenbleiben intr.,
nacharbeiten intr. h (да работя след другите)
(der Schüler mußte ~ ученикът трябваше да
остане след часовете), nachbleiben * intr. s.
(в училище след часовете), nachblcibcn * intr.
s. (назад), offenbleiben* intr. s. (отворен,
открит магазин, въпрос) (mir blieb der Mund
vor Stauen ~ зяпнах като глупак от учудване
; diese Möglichkeit bleibt Ihnen immer ~ имате
винаги тази възможност), Sitzenbleiben* intr.
s. (да седя, за момиче, което не го канят на
балове), Sitzenbleiben* intr. s. (неомъжена),
überbleiben* intr. s. (като остатък на нещо),
vererben tr. refl. (e-m etw.) (на някого нещо
като наследство), verharren intr. h. s. (bei auf
etw. D) (на мнението си), verweilen intr. h.
refl. (bei etw.), Zurückbleiben* intr. s. (назад,
за часовник), zurücklassen* tr. (след себе си)
(s-e Uhr als Pfand zurücklassen оставям
часовника си като залог ; e-m e-n Zettel
zurücklassen оставям на някого бележка),
zusammenbleiben* intr.s . (заедно с някого)
оставане-Verbleiben n, -s, -
оставач-Repenent m, -en, -en
оставен съм-brummen tr. (да повгарям клас
в училище) (фам.)
оставен-bahnlagernd adj. (на гарата до
поискване) (стока,багаж)
оставка-Abschied m, -(e)s, -е, Abtritt т, -(e)s,
-е, Demission f, -en (на министър, кабинет),
Dimission f, -en
оставление-Vergcbung f
оставям да-lasscn mod.
оставям-verbumfiedeln tr. (си ръцете),
abfärben intr. h (auf etw. A ~) (следи),
abweisen* tr. (без последствия), auflassen*
tr. (отворено) (e-e Tür - не затварям вратата),
auflassen* tr. (празно място при писане)
(разг.), aufsieden tr. (да кипне), aufsparen tr.
(за друг път), bciscitelassen * tr. trnb.,
belassen* tr. (канц.) (e-n in seiner Stellung
belassen оставям нкг. на служба),
bleibenlassen* tr. trnb. (laß das bleiben остави
това), dalassen* tr., gchcnlassen* tr. refl. tmb.
(на спокойствие), hintanlassen* tr.
(настрана), hintansetzen tr. (настрана),
hintanstellcn tr. (настрана), hintcrlassen* tr.
(следи, като наследство, бележка) (er hat
hintcrlassen, daß er wiederkomme оставил e
бележка, че ще се върне), hinterlcgen tr. (като
залог), ignorieren tr. (без внимание),
kaltlassen* tr. (равнодушен някого), lassen
(e-m etw.), lassen tr. refl., liegenlassen tr.,
nachlassen * tr. (като наследство)
(nachlassene Schriften останали след
смъртта неиздадени произведения на
автора), nageln tr. intr. h. (диря от нокти),,

оставяне
692
niederlegen tr. refl. (чукове, инструменти
след работа) (e-n Kranz ~ полагам венец ;
die Waffen - слагам оръжие, капитулирам ;
ein Amt - давам оставката си от служба ; die
Krone ~ снемам короната ; die Regierung ~
оттеглям се от управлението ; die Kinder ~
слагам децата да спят ; die Arbeit
-стачкувам), offenlassen* tr. (отвтрено,
открито) (wie haben die Zahl offengelassen
не попълнихме цифрата), sitzenlasscn* tr.
(някого да чака напразно) (е-п Schüler ~
оставям ученик да повтаря класа), sommern
inlr. h, (на паша добитък), stehenlassen* tr.
(с-п Bart ~ пускам си брада ; die Suppe -
оставям супата да изстине ; sic hat den
Besucher ~ тя не обърна внимание на
посетителя ; е-п - lassen оставям някого да
стон),, überlassen* tr. (e-m etw.) (e-m etw.
freiwillig ~ отстъпвам нещо на някого
доброволно),	überlassen*	tr.
(нсизконсумирано), verbumfiedeln tr. (разг.),
verlassen* tr. (e-n in der Not ~ оставям някого
в беда), verschlampen tr. (да западне),
versetzen tr. (e-n) (някого да ме чака) (фам.),
vorlasscn* tr. (нещо да виси напред) (laß die
Vorhänge vor остави пердетата спуснати),
wällen tr. (да кипне), wetzen tr. (да се влачи,
за рокля, сабя), zeichnen tr. (диря след себе
си) (das Wild zeichnet дивечът оставя след
себе си кървава следа), zufricdenlassen* tr.
(на спокойствие, на мира), zulassen* tr.
(etw.) (нещо затворено), Zurückbleiben* intr.
s. (der Ring bleibt als Pfand zurück пръстенът
остава като залог ; von m-г Krankheit ist e-e
Schwäche zurückgeblieben от болестта ми
остана известна слабост), zurückstellen tr. (на
заден план) (alle Bedenken zurückstellen
оставям всички колебания на заден план),
zurücktun* tr. (на заден план),
zusammenlassen* tr. (заедно), zwängen intr.
h. (следи, за елен) (лов.)
оставяие-Hinterlassung f (на следи,
наследство, бележка), Ignorierung f (без
внимание), Niederlegung f (на инструменти
след работа), Zulassung f, -еп (нещо
затворено)
останал-restlich,	überschüssig
(неизразходван)
остапка-Nachblcibscl n, -s, Relikt n, -es, -c,
Rest m, -es, -er (от сметка, пари (die Aufgabe
geht ohne ~ auf задачата излиза без остатък
; die irdischen ~c тленните останки ; e-m den
-	geben разсипвам го без остатък ; sich den
-	holen настивам опасно), Rückblcibsel n
останки-Abtrag m, -(e)s, -гс (от трапезата),
Brocken m, -s (от трапезата), Gebein n, pl.
(тленни), Trümmer pl. (in ~ gehen превръщам
се в развалини), Überbleibsel n, -s (от
развалини), Wrack n, -s (от разбит кораб,
самолет) (das Wrack trieb umher останките
на разбития кораб плуваха наоколо)
остаркнзъм-Schcrbcngerieht п (пет.)
остарявам-abwärts treiben, abwclken inlr. s
(прен.), ergrauen nitr. S, veralten intr. s. (израз,
мода) (veraltete Ansichten отживели
възгледи ; ein vcrallcres Leiden стара болест),
vergreisen intr. s.
остарял-archaisch adj., betagt part.adj.,
obsolet, überaltert, überholt (новина, модел),
überlsbt, vermottet, verstaubt, zopfig, zopfig
остарялост-Bctagtheit f
остатьк-Apfclgriebs m (огризан) (от ябълка)
(разг.), Armstumpf m (от ампутирана ръка),
Differenz f, -еп (мат). Differenzbetrag m,
Hansel m, -s (от бира). Mehr n, -s, -s, Neige f,
-n (das Glas bis auf die - leeren изпивам
чашата до дъно ; auf die - gehen свършвам
се ; das Jahr geht zur - годината отива към
края си ; der Tag geht zur - денят клони към
залез), Philister m, -s (в недопита чаша),
Polack(e) m, -n, -n (в бирена чаша), Residuum
n, -s, -duen, Rest m, -es, -er (от сметка, мари
(die Aufgabe geht ohne ~ auf задачата излиза
без остатък ; die irdischen -е тленните
останки ; e-m den ~ geben разсипвам го без
остатък ; sich den - holen настивам опасно),
Rückbleibsel n, Rückstand m (на плащане)
(mit s-n Zahlungen im ~ sein закъснял съм c
плащанията), Rückstand m (техн.),
Überbleibsel n, -s (от ядене), Überlcbsel n, -s,
-	(от миналото), Überrest m, Überschuß m,
Verlustvortrag m (пасивен) (търг.),

693
остър
Zahnstummel m (от счупен зъб)
остатъци-AbfaiI m, -s, -те, Abhub m, -(e)s, -
(при промиване на руда), Abstrich m, -(e)s, -
е (от изгаряне), Haarballen m (несмлени, в
търбуха на преживни животни),
Röstungsreste pl. (пържилни), Schlacke f, -n
(ненужни) (ein von allen ~n gereiniger
Charakter характер, пречитен от всички
дребнавости)
остатъчен-residual, restlich, rückständig
(техн.)
остен-Stachel m, -s, -n (бот.)
осторожност-Vbrsicht f, -
остоумеп-geistreich adj., geistvoll adj.
остоумие-Esprit m, -s
остоумннча-geistreicheln intr. h
остоумничене-Geistreichelei f, -en
остракизъм-Ächtung f, -en, Ostrazismus m
остри ra-Scharfkraut n (бот.), Schlangenauge
m (бот.)
остриган-kahlgeschoren (ниско)
острнгвам-abscheren* tr. (овца, брада, коса),
bescheren* tr., enthaaren tr. (техн.), scheren*
tr. refl. (e-n kurz ~ остригвам някого късо ; e¬
n kahl ~ обръсвам на някого главата),
wegscheren* tr. refl.
острие-Hohlklinge f (заоблено, на нож),
Klinge f, -n (на хладно оръжие), Pfeileisen n
(желязно, на стрела), Pinne f, -n (на чук),
Schärfe f, -n (на нож, меч), Schneide f, -n (на
нож, брадва, ренде) (die Sichel hat ihre ~
verloren сърпът се е притъпил ; Rücken oder
~ ? ези или тура ? ; etw. steht auf des Messere
- нещо виси накосъм)
острилка-Bleistiftspitzer m
острица-Ried n, -es, -е (бот.), Rohrgras n (бот.),
Segge f, -n (бот.)
остров-Eiland n (поет.), Felseninsel f
(скалист), Holm m, -es, -c (малък), Insel f, -n
(die Insel der Seligen островът на блажените),
Koralleninsel f (коралов), Schäre f, -n (малък,
скалист) (геогр.)
островитяннн-Insulancr m, -s
островче-Rettungsinsel f (спасително, по
площади, булеварди), Schutzinsel f (за
пешеходци), Verkehrsinsel f (за пешеходци),
Werder m, -s (на река)
остроръбест-scharfkantig
острота-Schärfe f, -n (die ~ des Verstandes,
des Gehörs, der Augen остротата на ума, на
слуха, на зрението ; die - des Gedächtnis
силата на паметта), Schofe f, -n, Schroffheit
f, -en, Witzwort n
остроумен-fein adj. (ein ~er Plan остроумен
план), ingeniös, scharfsinnig, sinnreich,
sinnreich, witzig
остроумие-Gcist m, -cs, -er, Sagazilüt f, -, Witz
m, -es, -e, Witzigkeit f, -
остроумннча-witzeln intr. h.
остроумиичене-Wilzelei f, -en (постоянно),
Wortfcchterei f
остроумно-klüglich
остроумност-Scharfsinn m, -es, -
остроъгьлен-schiefwinklig (мат.)
остря-dengeln tr., schärfen tr. refl. (нож,
ножица, коса) (e-n Bleistift ~ подострям
молив), schleifen* tr., wetzen tr. (нож, меч)
(der Vogel wetzt den Schnabel птицата си
остри човката)
остъклявам ce-verglasen intr. h. (ein
verglascr Blick изцъклен поглед ; verglaste
Augen стъклени очи)
остъкляванам-verglascn tr.
остъкляване-Verglasung f
остър-barsch adj. (barsche Wolle остра
вълна), beißend part. adj., deftig adj.,
durchdringend part. adj., fein adj. (ein ~>cs
Gefühl für etw. haben имам остър усет за нщ.),
geharnischt adj. (прен.), grell adj., haarscharf
(като бръснач), rauh (климат), rausch (косъм),
scharf (критика, изпит, мъмрене) (ein -es
Urteil строга, жестока присъда ; ~
durchgrcifcn строго стягам дисциплината ;
с-п ~ anfassen отнасям се строго с някого ;
unter -er Bewachung под засилена охрана ;
ein Scharfer лют началник, стражар), scharf
(нож, зъб, ръб, ъгъл, завои, миризма, болка,
вятър, климат, въздух, зрение) (с-с ~е Brille,
con -es Fernglas силни очила, силен
бинокъл ; ~ machen остря (нож); ~е Reden
führen говоря остро, нападателно ; etw.
schärfer ins Auge fassen устремявам поглед

694
остървение
в нещо, разглеждам нещо по-подробно),
schneidend (~е Werzeuge режещи
инструменти ; -er Verstand, Ton, Pfiff остър
ум, тон, пронизително изсвирване ; -es Weh
остра болка ; -er Wind остър, пронизващ
вятър ; -е Reden резки думи), schroff
остървеине-Zerstörungswut m (за
разрушение)
остъргвам-abdrechseln Ir., abreiben* tr. rcfl.,
abschaben tr., abschuppen (рибешки люспи),
abspänen tr., abstreichen* tr., abtreten* tr.,
raffeln intr. h., schaben tr. (Mohrrüben ~ чистя
моркови ; e-m Rübchen ~ правя на някого
зър-зър (с подигравателен жест))
осуеняване-Vereitelung f (на план,
намерение)
осуетява ce-zerschlagen* refl. (план)
осуетявам-abbiegen* tr. (планове),
abschneiden* tr. (е-ш etw.), auffangen* tr.
(пробив, атака) (e-n Hieb - парирам удар),
hintertreiben* tr., korken tr., kupieren tr.
(болест) (e-n Anfall kupieren осуетявам
припадък), vereiteln tr. (план, начинание)
осуетяване-Hi ntertreibung f
осуквам-würgein tr. (текст.)
осцилацня-Oszillation f, -en
осчетоводявам-buchen tr.
осчетоводяване-Buchung	f, -en,
Luflbuchung f
ocbÄen-Verdammte(r) m, -n, -n
осъдител en-rügenswert,	tadelhaft,
tadelnswert, verdammenswert, verdammlich,
verwerflich
осъдителност-Tadelhaftigkeit f, -,
Verwerflichkeit f
осъждам-ab urteilen tr. intr. h e-n über e-n etw.
~, fernen tr. (на смърт) (ист,), richten tr. (e-n,
über etw. A, in etw. D) (някого) (richtet nicht,
auf daß ihr nicht gerichtet werdet не съдете,
за да не бъдете съдени), rügen tr. (etw. an e¬
m) (das einzige, was sie an ihr zu - hatte, war
ihr Leichsinn единственото, в което тя я
упрекваше, беше лекомислието й), tadeln tr.
(e-n wegen etw.) (an allem etw. zu - finden все
ще намеря някакъв недостатък), verdonnern
tr. (e-n zu etw. (някого за нещо), verurteilen tr.
(e-n zu etw.) (на затвор, смърт) (jds. Verhalten
-	осъждам нечие държание)
осъждан-vorbestraft (по-рано)
осъждане-Hexcnprozcß m (на набедени
магьосници), Schuldigsprechung f,
Verdammnis f, -, Verdammnis f, - (на вечни
мъки), Verurteilung f (на затвор, смърт)
осъзнат-persönlichkeitsbewußt (като
личност)
осъществи MOCT-Durchführbarkeit f,
Realisierbarkeit f, -, Realität f, -
осъществява ce-erfüllen refl.
осъществявам-bewerkstelligen tr.,
durchführen tr. trnb., realisieren tr.,
verwirlichen tr., wirklichmachen tr.
осъществяване-ErfülIung f, -cn, Realisation
f, Verwirklichung f, Zustandebringen n,
Zustandekommen n
осъзнатост-Bewußtheit f
от двата-beiderlei adj. (Kinder beiderlei
Geschlechts деца от двата пола)
от значенне-belangrcich adj.
от кора-borkig adj.
от-ab (за време и място), aus ргр. D (- den
Bürgern измежду гражданите; е-г - dem Volk
един от народа), aus ргр. D (излизане,
изваждане отвътре) (etw. - dem Schranke
nehmen изваждам нщ, от шкафа ; ein Schrei
-	vollem Halse вик от цяло гърло ; - dem
Gedächtnis verlieren забравям ; - dem Kopfe
wissen зная наизуст ; - der Mode kommen
излиза от мода), aus ргр. D (материя, състав)
(ein Kleid - Naturseide рокля от естествена
коприна ; е-е Skulptur - Porzellan фигура от
порцелан), aus ргр. D (причина, повод) (~
Rache handeln действувам за отмъщение ;
-	eigener Macht по своя воля), aus ргр. D
(произход, източник) (die Ware kommt -
Berlin стоката идва от Берлин; - guter Familie
kommen от добро семейство)
отечествен-vaterländisch, her (wo kommt er
her от къде идва той ; vom Himmel her от
небето ; aus der Tiefe des Waldes от
дълбочината на гората ; von alters her от
памти века), mit (за време), seit (за време) (~
2 Monaten от 2 месеца ; - kurzem от кратко

695
време), von (D) (von dem, vom) (die Leute
kommen vom Markt хората идват от пазара;
edr Zug kommt ~ Berlin влакът идва от Берлин
; ~ wo ? откъде ? ; - nah und fern от близо и
далеч ; ~ vorn отпред ; er ist - hier той е
оттук ; das kam ~ Herzen от все сърце ; das
Gedicht ist ~ Goethe стихотворението е на
Гьоте ; ~ heute от днес ; '-Holz от дърво ; е-е
Frau - Format жена от класа), vor (причина)
(~ Angst от страх ; ~ Schmerz от болка ; ~
Kälte zittern треперя от студ)
отава-Nachmahd f
Отава-Ottawa п
отадвам ce-legen
отбелязвам си-ad notam nehmen, feslhalten*
tr.
отбелязвам-ankreiden tr. (e-m etw. ~) (c
тебешир) (das werde ich dir - ! ще си го
запиша! ; - lassen купувам на вересия)
(разг.), ankreuzen tr. (с кръстче), anlaschen tr.
(за сечене) (дървета), anmerken tr. (място в
книга), anstreichen* tr. (с четра в полето на
книга), anzeichnen tr., aufmerken tr.,
aufnotieren tr. (в бележника), aufschreiben*
tr. (мисли, събития, стихове), aufzeichnen tr.,
bekreuzen tr. (c кръстче), bezeichnen tr. refl.,
einzeichnen tr. (със знак), erinnern tr.,
kennzeichnen tr., notieren tr., registrieren tr. (в
книга), stempeln tr. (стоки, злато) (e-n zum
Verräter ~ заклеймявам някого като
предател), tünchen tr. (спорт.), verbrechen*
tr. (диря чрез прекършване на клончета),
verbuchen tr. (успех, напредък), vermerken
tr., verzeichenen tr. refl., vorwegnehmen* tr.
(предварително), vorzeichnen tr., zeichnen tr.
(заем, акция, сума при подписка) (etw. in
ein Buch zeichnen отбелязвам нещо в книга),
zeichnen tr. (c някакъв знак, белег, букви)
отбелязваие-Aufgabe f, -en (unter ~ des
Betrages c означаване на сумата) (търг.),
Bezeichnung f, -en, Notierung f, -en,
Stempelung f (на стоки, злато), Vereichnung
f, Vermerk m, -es, -e, Vorzeichnung f
отбмв-Absatz m, -es, -e-c, Abschlag m, -(e)s,
-re, Abzug m, -(e)s, -re, Dekort m, -s (търг.),
Deport m, -s (от курса), Kursabschlag m (от
	отблагодарявам се
курса), Refaktie f, -n (при дефектни стоки)
отбивам ce-abschwenken intr. s, abstreifen
intr. s (от път), ankehren intr. h. (швейц.
остар.), ansegeln tr. (в пристанище, на суша),
ausbiegen* intr. s. (e-m) (за да сторя път),
einkehren intr. s, e-n Abstecher machen,
Vorbeigehen* intr. s. (bei e-m) (при някого),
vorsprechen* intr. h. (bei e-m) (при някого)
отбивам-abbeugen tr., abbiegen* tr.,
abbieten* intr. h (от цената), abbinden* tr.
(от суканне), äbblocken tr. (удар при бокс,
топка при волейбол), abdienen tr., abdingen*
tr. (от цената), abfeilschen (чрез пазарлък),
abfüren tr. (река), abhalten* tr. refl.
(нападение), abhandeln tr. (от цената),
abklatschen tr. (топка c ръце в спорта),
abknapsen, abknappen tr. (e-m etw. ~) (при
плащане), ableiern tr. (военна служба),
ableiten tr. refl. (прен.), ablenken tr.
(подозрение), abmarkten tr. (от цената чраз
пазарене), abschlagen* tr. refl. (нападение,
вода), abschlagen* tr. refl. (топка), absetzen
tr. refl. (от сукане- животно), abstecken tr.
(животно от сукане), abstillen tr. (кърмаче),
abstoßen* tr. refl. (сукалче), abwehren tr.
(нападение), abweisen* tr. (нападение),
abwenden* tr. refl. (e-m die Kunden - отбивам
клиентите нкм.), abwenden* tr. refl. (удар),
berühren tr., e-n abwendig machen (e-m die
Kunden abwendig machen- отбивам нечии
клиенти), entwehren tr., gewinnen* tr. (c-m
etw. ~), knapsen tr. (незаконно), ligieren tr.
(шпага), Zurückschlagen* tr. (враг.
нападение)
отбиване-Ablaktation f, -en (на дете),
Ableitung f, -en (път, река), Abstecher m, -s, -
, Abwehr f, - (на нападение), Einkehr f, -en (в
хотел, хан, особено в гостилница), Parade f, -
п (на удар) (спорт.) (e-m in die ~ fahren
обърквам на някого сметките)
отблагодарявам ce-abfinden* refl. (sich mit
etw.), Dank abslatten tr., Dank abtragen* tr.
refl., e-n Dank abwehren tr., vergeltcn(tr. (e-m,
etw.) (за сторено добро) (wie soll ich dir das
~ ? как да ти се отплатя, отблагодаря за това
? ; Gutes mit Gutem ~ на доброто отлпащам,

отблагодарявапе
696
се отблагодарявам с добро)
отблагодарявапе-Abtrag ш, -(e)s, те (разг.),
Habedank m (пост.)
отблизвам-ablecken tr.
огблъсквам-abschlagen* tr. refl., abdrückcn
tr. refl. (лодка от брега), abschieben* tr. (нкг),
abstechen* intr. s h gegen von zu etw. (лодка),
abstoßen* intr. s h, abstoßen* tr. refl.,
abwehren tr. (нападение), abweisen* tr.,
blocken tr. (спорт ), enlwchrcn tr., forttreiben*
tr., krockieren tr. (противникова топка),
parieren tr. (удар), verschmählen tr.
(предложение), weisen* tr. refl. (etw. von der
Hand weisen отблъсквам нещо), werfen* tr.
refl. (etw., e-n, auf e-n, etw.) (неприятел),
widcrschlagen* tr., widerstoßen* tr. (c
контраудар), zurückdrängen tr. (назад тълпа,
народ), Zurückschlagen* tr. (враг, нападение)
огблъскване-Abstoß m, -es, -е, Abwehr f, -,
Gegcnprall m, Repulsion f, -en, Vcrschmählung
f, -en (на предложение)
отблъскващ-abscheuerregend pari, adj.,
abschreckend part. adj. adv., abstoßend part.
adj., antipathisch adj., schroff
отблясък-Abglanz m, -es, Abschein m, -s,
Blink m, -(e), -e, Eisenschuß m (железен),
Feuerschein m (от пожар), Gegenschein m,
Nachgiebigkeit f, -en, Widerschien m
отбождам-abstecken tr.
отбор-Elite f, Equipe f, -n (спорт.),
Kernmannschaft f (елитен) (спорт.), Lese f, -
n, Mannschaft f, -en, Nationalmannschaft f
(национален), Riege f, -n (спорт.),
Sammelmannschaft f (сборен) (спорт.),
Selektion f, -en, Team n, -s, -s, Tumricge f
(гимнастичекп), Weltmannschaft f (елитен,
на състезатели)
отбор-домакии-Gastgebermannschaft f
(спорт.)
отборни K-Gefreite(r) m, -n (воен.)
отбран-erlesen part. adj.
отбрана-Abwehr f, -, Abwehr f, - (воен.),
Bodenabwehr f (земна, противовъздушна)
(воен.), Bürgerwehr f (гражданска), Defensive
f, -n, Eigenmacht f (законна), Erdabwehr f
(зенитна, противовъздушна) (воен.),
Flakabwehr f (противовъздушна) (воен.),
Fliegerabwehr f (противовъздушна) (воен.),
Flugabwehr f (противовъздушна) (воен.),
Gegenwehr f, Kampfwagenabwehr f
(противотанкова) (воен.), Luftabwehr f
(противовъздушна), Luftschutz m, -es, -e.
Tankabwehr f (противотанкова) (воен.),
Verteidigung f, -en (den Feind in die ~ frängen
принуждавам неприятеля да мине в
отбрана), Wehr f, -en, Werkluftschutz m
(заводска противовъздушна), Widerstand m
(hinhaltender Widerstand маневрена
отбрана) (воен.)
отбранителен-defensiv adj., Verteidigungs..
отбрано-Lese f, -n
отбраност-Erlcscnhcil f
отбранявам (ce)-verteidigen tr. refl. (позиция)
отбраняващнте-Abwehr f, -
отброявам-abzählcn tr.
отбрулвам-fctzen tr.
отбягвам-ausbiegen* intr. s. (e-m) (нкг.),
enlwehren tr., herumdrücken refl. (sich um
etw.) (ein Problem, um das man sich nicht länger
herumdrücken kann проблемът, чието
решение повече не може да се отбягва),
herumgehen* intr. s. (um e-n) (някого) (разг.),
meiden tr., vermeiden* tr. (Unfälle - избягвам
злополуки)
отбягване-Ächtung f, -en, Enlziehumg f, -en,
Vermeidung f
отвара-Abkochung f, -en, Absud m, -(e)s, -e,
Dekokt n, -s, -e, Infus n, -es, -е (мед.), Infusion
f, -en (мед.), Kräutcraufguß in (от билки),
Quark m, -es, -e
отварачка-Büchsenöffner m
отваря ce-aufTahren* intr. s. (бърже) (врата,
прозорец)
отваря ce-aufkommen* intr. s. (за цирей),
aufschnellen intr. s. (бърже) (като c
пружина), aufspringen* intr. s. (внезапно)
(врата, прозорец)
отварям (ce)-auftun* tr. и refl. (врага,
прозорец) (tu die Augen auf! отваряй си
очите! ; den Mund — заприказвам,
заговорвам) (разг.), öffnen tr. refl. (очи, уста,
врата, кутия, магазин, клапан) (е-е Leiche ~

697
отверствие
правя аутопсия ; е-m die Augen - отварям
на някого очите ; e-m Verständnis für etw. ~
развивам разбиране за нещо у някого ; е-т
den Blick für etw. ~ научавам някого да се
интересува от нещо ; aller Willikür Tür ind
Tor - отварям вратите на всякакви
произволи ; das Visier - разкривам
намеренията си)
отварям ce-auflliegen* intr. s. (бърже) (die
Torflügel flogen klirrend auf крилата на
портата се разтвориха изведнъж с трясък),
aufgehen* intr. s. (die Tür, das Fenster geht
auf вратата, прозорецът се отваря),
aufklappen intr. s. (c хлопване) (врата),
aufschnappen intr. s. (изведнъж) (die Tür, das
Schloß ist aufgeschnappt вратата, бравата се
отвори), aufstürzen intr. s. (внезапно) (врата),
aufwehen intr. s. (от веене)
отварям-anlassen* tr. (кранче), aufätzen tr.
(чрез ецване), aufarbeiten tr. (чрез насилие)
(катанец, врата) (sich die Hände ~ изранявам
си ръцете от работа), aufbeizen Ir. (чрез
ецване) (техн. (, aufbohren tr. (чрез дълбаене)
(зъб), aufbrechen* tr. (писмо), aufbrennen*
tr. (чрез горене) (рана, цирей), aufdrehen tr.
(кран, парно отопление) (das Radio ~
пускам радиото да гърми), aufdrücken tr.
(чрез натискане) (врата, цирей), auffeilen tr.
(чрез изпиляване), aufgraben* tr. (гроб,
кладенец), aufhämmern tr., aufklappen tr. (c
хлопване) (нож, метър, албум, чанта,
куфар) (e-n Tisch - повдигам крила ма маса),
aufklinken tr. (вратата), aufkorken tr. (шише),
aufkrampen tr. (вратата) (заключена с
катанец), aufmachen tr. (дюкян, локал,
заведение) (разг.), aufmachen tr. (книга, врата,
писмо, пакет) (die Augen - отварям си очите)
(разг.), aufmeißcln tr. (с длето) (техн.),
aufreißen* tr. (чрез разкъсване), aufreißen*
tr. (широко) (die Augen, den Mund -
ококорвам очи, зяпвам с уста), aufrennen*
tr. (блъскайки, при тичане), aufriegcln tr.
(врата), aufrülteln tr. (чрез раздрусване),
aufschießen tr. (чрез изстрели), aufschlagen*
tr. (die Augen, ein Buch - отварям очи,
книга), aufschweißen tr. (чрез нажежаваме)
(бронирана врата, корпус на кораб, самолет)
(техн.), aufsperren 1г. (широко) (врата, човка,
прозорец) (Mund und Augen - опулвам очи,
зинвам с уста), aufsprengen tr. (с насилие)
(врата), aufstechen* tr. (цирей) (e-m etw. -
намирам, изтъквам нкм. грешки,
недостатъци), aufstemmen tr. (с железен лост)
(сандък, катанец, врата), aufstoßen* tr. (с
блъскане) (er stieß die Läden auf той блъсна
и разтвори кепенците), auftun* tr. (магазин)
(обл.), aufwehen tr. (с веене) (прозорец,
врата), aufziehen* tr. (врата, завеси,
чекмедже, бутилка), aufzwängen tr. (със
сила) (врата, брава), aufzwingen* tr. (със
сила) (врата, брава), bahnen tr.(nvr),
dietrichen intr. h (c шперц), cinfahren* tr.,
einlaufcn* tr. refl., einrennen* tr., entschließen*
tr., entsiegeln tr., eröffnen tr. refl., klinken tr.
(врата c дръжка), stechen* tr. refl. (дупка във
висока пещ), trepanieren tr. (череп),
aufschließen* tr. (вратата, стаята)
отваряне-Anstich in, -s, -е (на буре) (frischer
~ прясна бира), Aufschlag m, -s, -re (на
книга), Aufschließung f, Aufschluß m,
-usses, -üssc (на килиите в затвор),
Durchstich m, -(c)s, -е (чрез пробождане),
Einlaß m,-lasses,-lasse, Öffnung f, -cn (~ e-r
Leiche аутопсия), Wiedereröffnung f
(повторно)
отваряч-Öffner m, -s, - (за консервени кутии)
отварячка-Dosenöffner m (за консервени
кутии), Flaschenöffner m (на бутилки)
отварящ-appetitanregend adj. (апетит)
отвеждам-senken tr. (отводки), abfangen* tr.
refl., ablcgen tr. refl. (отвод, положеница),
bringen* tr., davonführen tr., fortbringen* tr.,
forlfallcn* intr. s, leiten tr., lösen Ir., wegführen
tr., wcgholen tr. (e-n) (някого)
отвеждане-AbgLiß m, -usscs, -usse (на
вода), Ableitung f, -en (на вода, нечистотии),
Gasabzug m (на газове), Wegführung f
отвеждем-ablcilcn tr. refl. (река, мълния)
отверка-Schraubcnzicher in
отверсие-Lückc f, -n, Maul n, -s, -rer, Öffnung
f, -en
отверствие-Lochung f, -en

отвее
698
отвес-Biei n, -s, -(e), Bleilot n, Lot n, -s, -e,
Lotgewicht n, Perpendikel m, -s, Richtblei n,
Richtschnur f (техн.), Senkblei n (стр.),
Senkspindel f, Senkwaage f
отвее en-lotrecht, scheitelrecht, schroff, seiger,
senkrecht (e-e ~e Linie, e-e Senkrechte ziehen,
fällen вдигам, спускам перпендикуляр ; das
ist ~ това е чудесно), stehend (~en Fußes
веднага), vertikal
отвесна-Vertikale f, -n (мат.)
ответ-Antwort f, -en (auf etw. A) (~ geben
отговарям ; е-ш die ~ nicht schuldig bleiben
не оставам длъжен нкм. ; keine ~ ist auch
eine ~ и мълчанието е отговор; wie die Frage
so die ~ каквото повикало такова се
отзовало), Bescheid m, -s, -е
OTBeTiniK-Beklagte(r) m, -n
отвива ce-ablaufen* intr. s
отвивам ce-bloßdecken re fl. tmb.
отвивам-abspulen tr.
отвиквам (ce)-entwöhnen tr. refl.
отвиквам-aberziehen (e-em etw.) (чрез
въспитанис), abgewönen tr. refl. (e-m etw. ~)
отвинтвам-abmontiercn tr., abschrauben tr.,
aufdrehen tr. (кран, парно отопление) (das
Radio - пускам радиото да гърми),
aufschrauben tr., entwinden* tr. refl., los/
drehen tr.
отвисоко-herab (sich von oben herab
benehmen държа се отвисоко), wegwerfend
(über e-n, etw. wegwerfend urteilen отвисоко
съдя за някого, нещо)
отвлечен-abgezogen part. adj., abstrakt adj.,
begrifflich adj.
отвлеченост-Abstraktion f, -en
отвличам-ablenken tr. (внимание), abziehen*
tr. (e-n von s-m Geschäft - s-e Aufmerksamkeit
von etw. ~ отвличам нкг от работата му,
отвличам, отклонявам вниманието му),
besorgen tr. (разг.), entführen tr., fortreißen*
tr. (das Wasser hat alle Stege mit fortgerissen
водата отвлече всички мостчета),
fortschleppen tr. refl., fortziehen* tr, hinraffen
tr, kidnappen tr, rauben tr, verschleppen tr
(заложници), wegschwemmen tr (etw.) (за
вода)
отвличане-Abtrieb m, -s, -e, Abtrift m, -s, -c
(поради вятър при плаване, летене), Raub
m,	-es, - (e-n - begehen извършвам грабеж ;
~ an e-m, etw. begehen обирам някого ; auf -
ausgehen тръгвам да грабя ; das Haus wurde
ein ~ der Flammen къщата стана жертва на
пламъците), Verschleppung f (на заложници,
деца)
отвод-Ableger m, -s, -, Ablehnung f, -en,
Absenker m, -s, -, Bückling m, -s, -е (сел.-ст.),
Reifling m, Schnittholz n
отводка-Senker m, -s, Senkrebe f (лозова),
Senkreis n
отводнявам-abwässern tr. (поле), dränen tr,
dränieren tr (мелиор.), entwässern tr, lösen
tr.
отводияване-Dränierung f, -en, Dranage f, -
n,	Melioration f, -en, Wasserhaltung f (на
рудник)
отвозвам-abfördern tr.
отвозване-Abtransport m, -(e)s, -е (на стоки,
войски)
отвор-Abzug m, -(e)s, -те (отточен отвор на
рибник, езерце), Acmloch п (за ръкава),
Arbeitsloch п (за влизане в парен котел)
(техн.), Arbeitsloch п (на стъкларска пещ)
(техн.), Aufgabe f, -en (за пълнене на висока
пещ) (метал.), Blasloch п (на мундщук)
(муз.), Bodenluke f (на таван), Brechmaul п
(на каменотрошачка), Briefeinwurf m (на
пощенска кутия), Briefschlitz m (за пускане
на кореспонденцията), Durchlaß m,~asses
(малък), Durchreiche f, -n, Durchstoß m, -es, -
e, Einlauf m, -s, Einläufe (на ограда за дивеч)
(лов.), Einschlupf m, -(s), Einschlüpfe (на
курника), Einwurf m, -s, Einwürfe (тесен),
Flugloch n (на гълъбарник), Flutöffnung f (за
пропуск на високи води) (хидр.), Fluttor m
(на шлюз) (мор.), Hängeriß m (на
повърхност), Hiatus m, -s (мед.), Joch n, -es,
-е (на мост), Jochspannung f (между две
мостови подпори), Jochweite f (между две
мретови подпори), Kloake f, -п (клоакален)
(зоол.), Ladeluke f (за товарене и
разтоварване) (мор.), Lückr f, -n, Mannloch
n, Maul n, -s, -rer, Mund m, -es, -c, Mundloch

699
отвръщам
п (на тръба, шахта), Öggnung f, -en, Ohrloch
n (външен, на ухото), Pforte f, -n (страничен
на кораб за дула на оръжия), Rose f, -n
(резонансен, на китара), Schallöffnung f
(незастъклен), Schalloch п (незастьклен),
Schauloch п (контролен, на леяпска пещ)
(метал.), Schlund m, -es, -те, Schwalch m, -s, -
е (в леярска пещ), Spalt ш, -es, -е (das Licht
dringt durch e-n ~ ins Zimmer, Spalte f, -n (das
Licht dringt durch e-n - ins Zimmer,
Spannweite f (на мост), Stigma n, -s, -ta
(дихателен, на насекомо), Windfang m (на
направляваща торба на аеростат) (авиац.),
Zaunlücke f (в стобор)
отворен-aufgeschlossen part. adj. (човек) (ihr
Herz ist für alles Edle - душата и е отворена
за всяко благородно нщ.), aufgeweckt part.
adj. (човек, дух), flott adj., offen (врата,
прозорец, магазин) (~ег Selbstlaut отворена
гласна ; das Wasser ist noch nicht -
навигацията още не е започнала ; die Erde
ist - почвата се е размръзнала ; ihre Knöpfe
sind - не е закопчала дрехата си ; -er Wein
наливно вино ; -er Wagen отрита кола ; mit
~em Visier с вдигнат наличник, открито ; ein
-er Hafen отрито пристанище, свободно
пристанище ; auf -er See на открито море ;
auf-er Straße посред улицата; auf -er Strecke
посред полето ; auf -er Szene във времето
на представлението ; mit -er Brust c открити
гърди ; е-е -е Wunde открита рана ; die
Teilnahme an den Wettkämpfen ist für alle -
всеки е свободен да участва в състезанието
; e-n mit -en Armen empfanden посрещам
някого с отворени обятия; die Augen - hallen
отварям си очите ; ein -er Brief отворено
писмо ; -es Geheimnis публична тайна ; е-е
-е Hand haben имам широка ръка ; -es Haus
halten къщата ми е отворена за гости ; ein
-er Korf буден ум ; ein -er Mensch откровен
човек; ein -es Spiel игра c от крити карти ; e¬
n auf -er Tat ertappen хващам някого на
местопрестъплението ; etw liegt - zu Tage
нещо е явно)
OTBopeno-angelwcit adv. (широко) (~
geöffnete Tür широко разтворена врага ; er
sperrt das Maul - auf зинал е като ламя)
OTBopeiiocT-Aufgeschlossenhcit f (духовна),
Aufgewecktheit f
отвратен-lebensmüde (от живота), Iebenssaft
(от живота), überdrüssig G, A (er- Sache) (от
пресищане)
отвратителеи-aasig adj.(npeH.J, abscheulich
adj., abschreckend part. adj. adv., affrös adj.,
detestabcl adj., ekel adj., ekelerregend adj.,
ekeln adj., fies adj. (ein -er Kerl отвратителен
човек), garstig adj. (sei nicht so - не бъди
толкова отвратителен), gräßlich adj., häßlich
(време), heillos, leidig, schauderhaft,
schaurig, scheußlich (гледка),
verabscheuenswet, verabscheuungswürdig,
widerlich (човек, вкус, държане), widerwärtig,
widrig, wüst, zuwider (er ist mir zuwider той
ми е отвратителен)
отвратителност-Abscheulichkeit f, -en,
Garstigkeit f, Häßlichkeit f, Monstrosität f, -
en, Scheußlichkeit f, -en, Widerwärtigkeit f,
Widrigkeit f
отвратниче-Geißbart m (бот.)
отвращавам ce-Abschcu haben, ekeln refl.
imp., perhorreszieren tr. (от някого)
отвращавам ce-verabscheuen tr. (от някого)
отвращавам-anwidem tr. (es, das widert mich
an това, нещо ми е отвратително, погнусява
ме), verekeln tr. (e-m rte.) (някого от нещо)
отвращепие-Abscheu m, -(e)s, - (vor e-m,
gegen etw.)
отвращение-Ekcl m, -s, Widerwille(n) m (gegen
c-n, etw.)
отвръзвам-abkellen tr. (куче от верига)
отвръщам (ce)-abdrehen tr. refl. (лицето си,
wegwenden* tr. refl.
отвръщам ce-abkehren tr., abwenden* refl.
(sich von c-m - отвръщам се), abwendig
werden
отвръщам-abwcnden* tr. refl. (лице, поглед)
(ohne Augen abzuwenden - без да свалям
очи ; dem praktischen Leben abgewandt -
чужд на практическия живот), antworten intr.
h. (auf etw. A ~), danken intr. h (на поздрав),
e-n abwendig machen, entgegnen intr. h,
erwidern tr. (darauf konnte er nicht - на това

отвръщане
700
той не можа да отвърне ; e-n Gruß ~
отвръщам на поздрав), gedenken* intr. h (ich
will es ihm schon ~ ще му го върна),
heimleuchten intr. h., hcimzahlcn tr. (e-m etw.),
hinwegsehen* intr. h. (очи от нещо),
nachlassen *, parieren tr., quittieren Ir. (на
нещо) (den Vorwurf mit Gleichgültigkeit ~
отвръщам на упрека c безразличие),
vergüten tr. (метал, стомана), versetzen tr.,
wegblicken intr. h. (поглед от нещо),
wegsehen* intr. h.(über etw.) (поглед от
нещо), Widerreden intr. h., widerschlagen* tr.
(на удар), widerstoßen* tr. (на удар),
wiedergrüßen tr. (на нечий поздрав)
отвръщане-Abkehr f, Heimzahlung f, -,
Vergütung f, -en
отвсякъде-überallher
отвъд-drüben adv., hinüber, jenseits, über A
(за преминаване, прескачане, пътуване
през) (~ die Grenze gehen минавам през
границата ; - Berg und Tal fahren пътувам
през гори и планини ; e-n Blick - den Zaun
werfen хвърлям поглед отвъд, през оградата
; er ist mir ~ den Kopf gewachsen той ме мина
по ръст), über D, А (~ der Straße wohnen
живея от другата страна на улицата)
отвъдял н и йски-transalpi n(isch)
отвъдокеански-übcrseeisch (страни)
отвъдренннски-überrheinisch
отвън-nebenaus (~ sein разсеян съм, луд
съм)
отвързан-los
отвързвам ce-Ios/lösen tr. refl., los/machen
tr. refl.
отвързвам-abbinden* tr-развързвам-
abbinden* tr., aufbinden* tr. (кордела, торба,
престилка, снопи), auflösen tr. (коса, възел),
entkuppeln tr. (техн.)
отвърсие-Mündung f, -en (на тръба), Mund
m, -es, -e, Mundloch n (за духане на флейта)
отвърстие-Beckenloch п (долно, на таза)
(анат.)
отвъртам-abschrauben tr., aufdrehen tr.
(кран, парно отопление) (das Radio ~
пускам радиото да гърми)
отвътре-innen (die Schale ist innen vergoldet
чашата е позлатена отвътре), intus
отвявам-stäuben tr. (жито), verwehen tr. (за
вятър), wcgblasen* tr. (den Rauch in großen
Wolken - отвявам цели облаци дим),
wegwehen tr., wehen tr. (за вятър, буря),
worfeln tr. (жито), zerblasen* tr.
отгадавам-erraten* tr.
отгатвам-abhorchen tr. (нечия тайна),
ablauschcn tr. (e-m etw. ~), durchschauen tr.
(намерения), enträtseln tr. (das kann ich mir
nicht ~ това е загатка за мене, това не мога
да го отгатна), herausbekommen* tr. (загадка),
herausbringen* tr., herausmachen tr.,
kommen* intr. s. (auf, in etw.) (ich kann nicht
auf den Namen kommen не мога да отгатна
името), raten* intr. h. refl. (ein Rätsel ~
разгадавам гатанка ; an etw. D, auf etw. A ~
мъча се ; auf e-n, etw. - досещам се ; ~e mal
! отгатни ! ; nach dem Verfasser - мъча се да
се сетя за автора ; e-m, etw. zu - aufgeben
задавам на някогог гатанка, създавам на
някого труд)
отгатване-Auflösung f, -en (на задача,
гатанка), Treffer m, -s (сполучливо)
отгатвач-Rater m, -s
отгладу вам-ab hungern tr. refl., absparen tr.
отглас-Ablaut m, -s, -е (грам.), Anklang m, -
(e)s, 4-e (bei diesem Dichter findet man viele
Ankläge an Majakowsky у този поет се
срещат нотки, напомнящи Маяковски),
Antwort f, -en (auf etw. A) (~ geben отговарям
; e-m die - nicht schuldig bleiben не оставам
длъжен нкм. ; keine ~ ist auch eine ~ и
мълчанието е отговор ; wie die Frage so die
~ каквото повикало такова се отзовало),
Brechung f, -en (езикозн.), Nachhall m, -s, -,
Widerhall m
отглеждам-abwarten tr. (цветя), anpflanzen
tr. (зеленчуци, грозде, кафе, тютюн),
aufätzen tr. (птици), aufbringen* tr. (дете)
(остар.), auferziehen* tr., auffüttern tr.
(животни), auffuttern tr. (животни),
aufziehen* tr. (хора, животни, растения),
aufzüchten tr. (малки животни) (сел.-ст.),
bauen tr. (сел.-ст.)
, erziehen* tr. (сел.-ст.), * tr., kultivieren tr.

701
отговорен
(земеделска култура), mauken intr.,
nachziehen * tr., ziehen* tr. (Gewächse,
Schweine ziehen отглеждам растения, свине),
züchten tr. (нови видове, животни, семена)
отглеждапе-Anzucht f (на разсад) (сел.-ст.),
Auffütterung f (на животни), Aufzüchtung f
(на малки животни) (сел.-ст.), Aufzucht f
(селективно) (на животни) (сел.-ст.),
Baumkultur f (на дървета), Baumzucht f (на
дървета), Bienenpflege f (на пчели),
Erziehung f-en (сел.-ст.), Fischfütlcrung f (на
рибки), Flachsbau m (на лен) (сел.-ст.),
Getreidebau m (на зърнени култури) (сел.-
ст.), Kaninchenhaltung f (на зайци),
Karloffelbau m (на картофи), Kultur f, -en (die
Kultur von Rosen отглеждане на рози), Pflege
f, -n (e-m ~ angedreihen lassen грижа се за
някого ; in ~ sein намирам се под нечии
грижи ; e-n Kranken in - nehmen поемем
грижите за болен ; der Gesundheit грижа за
здравето ; ~ der Wissenschaften поддържане
на науките), Reinzucht f (на чиста порода),
Reisbau m (на ориз), Säuglingspflege f (на
кърмачета), Saatenpflege f (на посеви),
Schafhalting f (на овце), Tabakbau m (на
тютюн), Tierfreigehende п (на диви животни
на свобода), Viehaufzucht f (на млад
добитък), Viehhaltung f (на добитък), Ziehe
f, -n (ein Kind in Ziehe gehen давам дете за
отглеждане ; ein Kind in Ziehe haben
отглеждам чуждо дете), Zucht f, - (на
растения), Zwischcnfruchlbau m (на
междинни култури)
отговаря-liegen intr.
отговарям-anstehen* intr. h. (s.) (на нечий
вкус), antworten intr. h. (auf ctw. A ~),
aufkommen* intr. s. (за дадена вреда),
aulkommen* intr. s. (за нщ.), beantworten tr.
(eine Frage beantworten отговарям на
въпрос), bürgen intr. h (за нкг.), danken intr. h
(на поздрав), dawiderreden intr., einstehen*
intr. s, entgegnen intr. h, entsprechen* intr. h,
erwidern tr. (darauf konnte er nichts - на това
той не можа нищо да отговори), gehorchen
intr. h, gutsagen intr. h trnb., haften intr. h. (für
ctw., e-n) (за нещо, някого) (mit s-m Leben für
etw. haften отговарям c живота си за нещо ;
die Versicherung haftet für diesen Schaden
осигурителното дружество отговаря за тази
щета), konvenieren intr. h. (e-m),
korrespondieren intr. h., löffeln refl. (на тост),
nachlrinken * tr. (на наздравица), quittieren
tr. (на нещо) (den Vorwurf mit Gleichgültigkeit
~ отвръщам на упрека c безразличие),
respondieren intr. h., stehen* intr. h. s. (für e¬
n, etw.) (in der Not müssen wir alle füreinander
~ в нужда трябва да се подкрепяме един
друг), verantworten tr. refl. (за нещо),
verneinen tr. (отрицателно)(е-е Frage
otgowarqm otricatelno na wypros ; e-e
verneigende Anwort отрицателен отговор ;
was werden Sie im verneinenden Fall antworten
? какъв ще бъде отговорът Ви в случай на
отказ ?), verpflichten tr. refl. (sich für е-п) (за
някого), versetzen tn, zurückgeben* tr. (на
нечии думи), zusammenpassen intr. h. (c
нещо друго)
отговарящ-artgemäß adj. (на вида),
bedarfsgerecht adj. (на нуждите) (икон.),
entsprechend adj. part., gemäß adj.,
jagdgerecht (на правилата на лова), regelhaft
(на правилата), zweckentsprechend (на
целта), zweckgemäß (на целта)
отговор-Abweisungsbescheid	m
(отрицателен), Antwort f, -en (auf etw. A) (~
geben отговарям ; e-m die ~ nicht schuldig
bleiben не оставам длъжен нкм. ; keine ~ ist
auch eine — и мълчанието е отговор ; wie die
Frage so die ~ каквото повикало такова се
отзовало), Antwortschreiben п (писмен),
Beantwortung f, -ne (in Beantwortung Ihrer
Bitte в отговор на вашата молба), Beschcied
m, -s, -e, Drahtantwort f (телеграфичен),
Erwiderung f, -en, Gegengruß m (на поздрав),
Gegenschrift f, Reskript n, -es, -е (писмен, на
папа, епископ), Rtourkutsche f (платен),
Rückäußerung f, Rückantwort f, Triplik f, -en
(на ищеца на второто възражение на
ответника)
отговорен-antwortlich adj., haftbar (за нещо)
(e-n für den Schaden haftbar machen държа
някого отговорен за загубата), responsabel,

отговорник
702
schuldig (an dieser Tat sind viele ~ мнозина
са виновни за това деяние; е-п Шг ~ erklären,
- sprechen признавам някого за виновен ;
des Todes - sein заслужавам смъртно
наказание ; sich ~ bekennen признавам се
за виновен), verantwortlich (für: etw. ~ sein
отговорен съм за нещо ; e-n für: etw. -
machen държа някого отговорен за нещо ;
~ег Schriftleiter отговорен редактор),
verantwortungsvoll (работа)
отговорни K-Hausbeauftragte(r)m (жилищен),
Meier m, -s, Obmann m, Ordner m, -s, Renn wart
m (на конни състезания), Verantwortliche(r)
m, -n, -n, Zeugmeister m (за въоръжението)
oiroßOpiiiiHKa-Obmännin f, -nen,
Veranwortlicli f, -n, -n
отговор и ост-Ei gen Verantwortlichkeit f
(лична), Gesamlverbindigkeit f (солидарна)
(iop.), Hall f, Haftbarkeit f, -cn, Haftpflicht f
(mit beschrankter Haftpflicht c ограничена
отговорност), Haftung f, -cn (mit beschrämktcr
Haftung c ограничена отговорност),
Kriegsschuld f (за * войната),
Mitverantwortlichkeit f (солндарносна),
Obligo n, -s, -s (ohne - без гаранция),
Rechenschaft f, - (sich ~ geben давам си
сметка ; über etw. A ~ ablcgen давам отчет
за нещо ; е-п zur - ziehen, von e-m fordern
искам сметка от някого ; sich der - entziehen
измъквам се от отговорност), Schuld f, -еп
(die - an etw. D tragen имам вина за нещо ;
an wem liegt die - ? кой е виновният ? ; sich
etw. zu ~en kommen провинявам се-в нещо ;
wer hat schuld daran ? кой е виновен за това
?), Verantwortlichkeit f, -, Verantwortung f, -
en (auf m-e ~ ! на моя отговорност ! ; die ~
für etw. ablehncn отказвам да поема
отговорност за нещо; e-n für etw. zur ~ ziehen
привличам някого под отговорност за
нещо)
отгоре на-oberhalb (~ des Sees оттатък
езерото ; - des Berghotels над планинския
хотел)
отгоре-oben (~ auf dem Schrank отгоре на
шкафа ; die Wäsche liegt - бельото е горе ;
nun sind wir - ! ето ни горе ! ; wie - erwähnt
както се споменава горе ; den Kopf ~
behalten не загубвам самообладание ; der
dort ~ всевишният ; alles von unten nach ~
kehren обръщам всичко c главата надолу ;
aller Segen kommt von - всяка благодат идва
отгоре ich hab’s bis ~ до гуша мм дойде ; er
ist ~ nicht ganz richtig нещо му липсва),
obenauf (wieder - sein пак съм на линия),
obendrauf (върху други неща), obendrein (на
това) (und ~ mußte ich noch zahlen ! и отгоре
на това трябваше и да платя), obengenannt
(на това) (und - mußte ich noch zahlen ! и
отгоре на това трябваше и да платя), ober,
oberhalb (~ des Sees оттатък езерото ; - des
Berghotels над планинския хотел)
отгоре-отгоре-obcnhin (etw. nir so - tun
върша нещо отгоре-отгоре ; er hat es so ~
gesagt той не го мисли, каза го само чака),
überher
оггризвам-abknabbcrn tr. (хляб)
отдавам ce-abentcuren intr. h, ergeben* rcfl.
(sich dem Trunk - отдавам се на пиянство),
grillen tr. (на черни мисли)
отдавам ce-hingcbcn* гсП. (sie hat sich ohin
hingegeben тя му се отдаде), nachhängen intr.
h. (на мисли), phantasieren intr. h. (на
фантазия) (du phantasierst wohl? хем
говориш бсзмислици?), spekulieren intr. h.
(на умозрителни построения), überlassen*
refl., verschreiben* rcfl. (sich ganz der Musik
~ отдал съм се изцяло на музиката),
verschwören* rcfl. (на музика, наука), widmen
tr. refl. (sich e-m, e-r Sache) (sich der
Wissenschaft widmen отдавам се на науката
; jetzt kann ich mich dir ganz widmen сега мога
изцяло да ти се отдам)
отдавам-abstatten tr., beimcssen*tr.,
darbringen* tr. (почит), dargeben* tr., ehren
tr. (почит), hingeben* tr. refl. (живота си,
сържето си), salutieren intr. (D c-m) (чест)
(воен.), weihen tr. (sein Leben dem Vaterland
weihen отдавам живота си на отечеството),
wiedervermieten tr. (под наем), zollen tr. (дан
на някого) (e-m Achtung zollen отдавам на
някого внимание), zumessen* tr.,
zurückführen tr. (etw. auf etw. А) (на нещо)

703
отделя (се)
(die Explosion ist auf e-e Fahrlässigkeit
zurückführen експлозията трябва да се отдаде
на небрежност), zuschreiben * tr. (е-ш, е-г
Sache etw.) (вина, причина), zuwenden* tr,
refl. (e-m etw.) (sich dem chemischen Studium
zuwenden отдавам се на химията ; e-m s-e
ganze Aufmerksamkeit, s-e Liebe zuwenden
отдавам цялото си внимание, цялата си
любов на някого)
отдаване-Abgabe f, -n, Ehrenbezeigung f (на
чест) воен.), Hingabe f, Überlassung f,
Verschreiben n, Wiedervermietung f (под
наем), Zurückführung f (на нещо)
отдавна-längs, vorlängst
отдадеп-dienstergeben adj. (в службата),
eingeschworen adj., ergeben adj.,
kunstbeflissen (на изкуството), zugewandt
(на склонност към нещо)
отдайност-Hingabe f
отдалеко-ferher adv., weither
отдалеч-fernher adv.
отдалечавам ce-abrauschen intr. s (c шум),
abschreiten* intr. s, abtrotten intr. s
(обикновено за старец- тътрейки се),
abweichen intr. s (von etw.), davoneilen intr. s
(бързешком), enteilen intr. s, entfernen tr. refl.,
fortbewegen refl., wegbegeben* refl., wegeilen
intr. s.
отдалечавам-entrücken tr. (den Blicken ~
отдалечавам се от погледите)
отдалечаване-Digression f, -en, Divergenz f,
-en
отдалечен съм-ablicgen* intr. h, absitzen*
intr. s h, abstehen* intr. s h von etw.
отдалечен-abgelegen part. adj., abseitig adj.,
abstehend, abwegig, abwegsam adj. (от пътя),
entfernt part. adj. adv., entlegen adj., fern adj.
(~e Wege отдалечени пътища), weit (ein
weiter Weg отдалечен път ; 2 Meilen weit
отдалечен на 2 мили)
отдалечение-Abstand m, -(e)s, -re, Fern f, -n
(aus weiter ~ отдалеч ; in die ~ sehen виждам
надалеч)
отдалеченост-Abgelegcnheit f, Entfernheit f,
Entlegenheit f, Erdenferne f, Abteilung f, -en,
Annoncenteil m (за обяви), Anzeigenteil m
(рекламен) (на вестник), Beetriebsabteilung
f (в предприятието), Departement n, -s (в
учреждение, в министерство), Formerei f, -
en (форморовъчен, леярски), Klasse f, -n,
Kreis m, -es, -е (при класификация), Rayon
m,	-s, -s (в магазин), Rösthütte f (за пържене
на руди), Schmelzhalle f (стъкловарен) (техн.),
Sparte f, -n (от здание, предприятие),
Versandabteilung f (експедиционен)
отделен-abgeschlossen part. adj., besonder
adj. (ein besonderes Zimmer отделна стая),
einzeln adj. adv., einzelstehend part. adj.,
freistehend adj. part., partikulär, partikular,
selbstständlig (част), separat (вход), separat
(вход), solitär, Sonder.., vereinzelt
отделепне-Abteilung f, -en (воен.-като част
от взвод) (в учреждение, болница),
Abwiegeraum m (техн.) (за разтегляне),
Anschneidehaus п (сметководно) (мин.),
Chirurgie f (хирургическо), Fach n, -(e)s,
Fache, Gestände n, -s (в обор), Gruppe f, -n,
Kammer f, -n (съдебно) (юр.), Kanter m, -s
(преградено c дъски), Klasse f, -n, Kommando
n,	-s, -s, Korporalschaft f, -en (във взвод),
Kraftfahrabteilung f (моторизирано),
Krankenverschlag m (за болни),
Maschinenhaus n (машинно), Motorsturm m
(моторизирано), Panzerjägerabteilung f
(противотанково	изтребително
артилерийско), Rechenlrupp m
(изчислително) (воен.), Sektion f, -en,
Spedition f, -en (експедиционно) (търг.),
Station f, -en (в болница), Trum m, -es, -e
(шахтно), Trupp m, -s, -s (воен.),
Vermessungstrupp m (топографско) (воен.),
Weitertrupp m (метеорологична)
отделим-abtrennbar adj., lösbar, scheidbar
отделим-trennbar
отделимост-Trennbarkeit f* -
отделител-Abscheider m, -s
отделно-apart adv., auseinander adv. (zwei
Schüler ~ setzen слагам двама ученика да
седнат на разстояние един от друг),
besonders adv. (ich lege das besonders
слагам това отделно), extra adv.
отделя (ce)-abzweigen refl., abgehen intr. s

отделя се
704
отделя ce-ablaufen* intr. s (за път), antretcn*
intr. s. (като пяна по повърхността) (за
бирена мая) (техн.), schwitzen intr. h. s.
(смола от дърветата), springen* intr. s. h. (der
Putz springt von der Wand мазилката пада
от стената ; ein Knopf ist von der Jacke
gesprungen едно копче се откъсна от якето
; der Same springt aus der Samenkapsel семето
изкача от семенната капсула)
отделя-abfallcn intr. s, harzen intr. h. (смола
за дърветата), schwitzen Ir. (смола)
отлеляем-lösbar
отделям (ce)-abscheidcn* Ir. refl.,
abschmelzen* tr., abtrennen tr, refl. (част от
стая, кристали чрез филтриране)
отделям ce-abbrückeln intr. s, abfallen intr. s
(като ошадък при белене, стъргане, рязане),
abheben refl. (sich von etw. ~), ablösen refl.
(подметка, капак), abspringen* intr. s,
abslcchen* intr. s h gegen von zu ctw.,
abweichen intr. s (чрез размекване), blättern
intr s refl. (на пласюве), los/arbcitcn tr. refl.,
los/gehen intr., los/kommen intr, Los/lösen tr.
refl, loslrcnne» tr. refl., schelfcn intr. h. (на
люспи, за кожа), irennen refl. (от някого) (ich
kann mich von diesem herrlichen Anblick nicht
- не мога да се разделя от тази великолепна
гледка), wegkommen* intr. s. (er konnte von
Leningrad nicht wegkommen той не можеше
да се отдели от Ленинград)
отделям-abgrcnzen tr. (чрез граница),
abhacken tr., abkargen tr. (sich D ctw. ~),
ablegen tr. refl. (настрана), ablösen tr. refl.
(внимателно), abmachen tr. (разг.), abmüßigen
tr. (sich D), abschnüren tr., abseigem tr. (чрез
разтапяне), abseihen tr. (е въже), absondem
tr. refl. (слюнка, гной, лой, смола),
abstrahieren tr. (понятия, принципи, закони),
abteilcn tr., abtreiben* tr. (хим.) (чрез
дестилация), abweichen tr. (марка,
мушамичка), aufschwemmen tr. (чрез
изкисване) (хим.), ausbeuleln tr. (die Kleie wird
vom Mehl ausgebeutelt триците се отделят
от брашното), beiseitelegen* tr. trnb.,
entkörnen tr. (влъкното от семето) (сел.-ст.),
entölen tr. (маслото), lösen tr., Ios/kuppeln tr.,
lso/kriegen tr., marken tr., markieren tr.,
mazerieren tr., scheiden* tr. (съпрузи) (sich
von e-m ~ lassen развеждам се c някого ; c-c
geschiedene Frau разведена жена ; wir sind
geschiedene Leute няма нищо общо между
нас), schleimen intr. h. tr. (слуз), sondern tr.
refl. (gute Ware von schlechter - отделям
добрата стока от лошата ; gesondert arbeiten
работя отделно ; e-m etvv. gesondert senden
пращам на някого нещо в отделен пакет),
toppen tr. (чрез дестилация бензин от земно
масло, trennen tr. (nichts soll uns - нищо не
може да ни раздели ; den Kopf vom Rumpf ~
отрязвам главата ; е-е Hhe ~ разтрогвам
брак), wegtun* 1г. (разг.), zängen tr. (шлака в
нажежено състояние), zangen tr. (шлака чрез
очукване, валцуване или иресуванс)
отделяне-Absonderung f, -en, Abtrennung
f, -сп (техн.), Eisenabscheidung f(Ha желязо)
(хим.), Exkretion f, -en (на секрет), Scheidung
f, -cn (на съпрузи), Schlcimabsonderung f (на
лиги), Separation f, -en, Separation f, -en,
Sezession f, -cn (на държави, партии),
Sezession f, -cn (на държави, паргни),
Transpiration f, -cn (на пот), Treffarbeit f (на
олово, мед от благороден метал чрез
оксидация), Trennung f, -en, Trennung f, -en
отделяш ce-cxklusiv adj.
отделящ-selektiv (апарат), serös (кръвен
серум), serös (кръвен серум)
отдих-Atemholen n, Atempause f, Erholung
f, -en, Feier f, -n, Feierabend m, Rast f, -n (~
halten, machen правя почивка ; 15 Minuten
- 15 минути почивка ; ohne ~ und Ruh без
отдих и почивка), Rüste f, - (zur ~ gehen клоня
към заиик (слънцето)), Ruhe f, - (~ nach, von
der Arbeit почивка след, от работа ; sich D k¬
e - gönnen не си давам почивка ; ohne Rast
und ~ без отдих и почивка ; angenehme - !
приятна почивка ! ; der - pflegen почивам
се ; die Kinder zur - bringen слагам децата да
спят ; sich zur - setzen излизам в пенсия),
Ruhepause f (при заседание)
отдолу-hierunter
отдръпва ce-abcbben intr. s (за прилив),
ebben intr. h

705
отзвук
отдръпвам ce-weichen* intr. s. (auf die Stelle
weichen отдръпвам се настрана),
zurückgehen* intr. s., zurücktreten* intr. s.
(назад) (zurücktreten! отдръпнете се! ; der
Fluß tritt in sein Bett zurück реката се
отдръпва в леглото си), zurückziehen* refl.
(von е-m) (от някого)
отдръпвам-weghalten* tr. (ръката си),
wegziehen* tr. refl., zurücknehmen* tr. (военна
част, крило), zurückziehen* tr. refl. (пост)
(воен.)
отдушник-Luftloch n, -es, -rer, Zugloch n
(стр.)
отдъхвам (cn)-ruhen intr. h. (von, nach der
Arbeit ~ почивам си от, след работа ; den
Körker, die Glieder ~ lassen давам почивка
на тялото ; hier ruht .. тук почива ..(за
покойник) ; die Hand der Näherin ruht nicht
e-n Augenblick ръката на шивачката не
почива нито за миг)
отдъхвам си-verpusten refl. (разг.),
verschnaufen intr. h. refl. (разг.)
отдъхвам-aufatmen intr. h., rasten intr. h.
отдъхваме-Atem holen n
отдясно-rechterseits, rechts (-der Wolga
вдясно от Волга ; — stehen стоя отдясно ; er
steht sehr weit ~ той е много десен в
убежденията си ; nach ~ надясно ; ~ um !
надясно ! ; halten Sie sich ~ ! вървете все
вдясно ! man wußte kaum noch, was ~ und
was links war не се знаеше кой кум, кой сват),
rechtsher
отегчавам ce-langweilen tr. refl., mopsen tr.
refl. (e-m etw.), erschweren tr., gravieren tr.,
haratieren tr. (някого), langweilen tr.
отегчвам-belästigen tr.
отегчен-müde (e-r Sache G, e-n, etw. zu tun)
(ich bin des vielen Redens ~ дотегнаха ми
многото приказки ; sied ihr uns ~?
дотегнахме ли Ви ? ; ich bin - дотегна ми)
отегчителен-blöd adj., bockig adj., genant adj.,
langatmig (за истории), langstielig (разг.),
steifleinen, verdrießlich
отегчителност-Langstieligkeit f, -cn (разг.),
Langweiligkeit f, -en
отежнявам-erschweren tr. (sich D das Leben
~ отежнявам си живота)
отеква-echoen intr. h inp., zurückprallen intr.
s. (за звук)
отеквам ce-hallen intr. h., widerhallen intr. h.,
widerschallen intr. h.
отеквам-nachhallen intr. h., schallen intr. h.
(etw. schallt mir noch in den Ohren нещо още
ми звучи в ушите ; in diesem Raum schallt
alles в това помещение всичко кънти ; der
Ruf schallte durch die Nacht викът отекна в
нощта ; das schallt mir in die Ohren кънти ми
в ушите ; schallendes Gelächter гръмък смях
; schallender Beifall шумно ръкопляскане)
отекчителност-Verdrossenheit f, -
отекъл-brauschig adj., dick adj.,
wassersüchtig (от водянка)
отелва ce-abkalben intr. h (за крава), jungen
intr. h. (за крава)
отелвам ce-kalben intr. h.
отело-Mohrenkopf m
отец-lCirchcnvater m (църковен), Pater m, -s
отечески-hausvätcrlich
отечество-GeburtsIand n
отживелица-Archaismus m, -, -men (прен.),
Überlebtheit f, -en, Zopf m, -cs, т-с
отживявам-veralten intr. s. (израз, мода)
(veraltete Ansichten отживели възгледи ; ein
veralteres Leiden стара болест)
отживял-abgelebt adj. part. (времена,
нрави), abgestanden part. adj., obsolet,
überlebt, vermottet, verstaubt
отзад-back adj., dahinten adv., hinten (ganz
hinten stehen стоя съвсем отзад ; sich hinten
anschließcn заставам отзад на опашка),
hinter, hinterdrein, -rückwärts (~ am Hause зад
къщата)
отзвук-Anklang m, -(e)s, -re (bei diesem
Dichter findet man viele Anklage an
Majakowsky у този поет се срещат нотки,
напомнящи Маяковски), Anklang m, -(e)s,
•т-е (каго приемане съчувствие, одобрение,
подкрепа) (~ finden bei e-m намирам отзвук,
бивам приет ; der Dichter findet - bei der
Jugend писателят се харесва на младежта ;
е-е Ware findet guten ~ стоката се харесва,
приема се добре), Echo n, -s, Nachhall m, -s,

отзвучавам
706
-, Nachklang m (~e der Romantik отзвуци на
романтиката), Resonanz f, -en, RückhaJI m,
Widerhall m
отзвучавам-abklingen* intr. s, verhallen intr.
s.
отзив-Besprechung f, -en (sein Buch bekommt
nicht sehr guten Besprechungen неговата
книга получи не много добри отзиви), Lob
п, -s (похвален), Theaterbericht m (за пиеса),
Wort n, -S, -гСГ
отзивчив-entgegenkommenderweise adv.,
hilfreich, hilfsbereit
отзивчивост-Entgegcnkommen n, -s,
Hilfsbereitschaft f
отзовавам ce-antworten intr. h. (auf etw. A
~), kommen* intr. s. (някъде, за предмет)
отзовавам-abbcrufcn* tr., abfordern tr. (Gott
hat ihn abgefordert), zurückrufen* tr.
отзоваваме-abrufcn* tr. rcfl.
отзоваване-Abberufung f, -en, Abruf m, -(c)s,
-e, Appell m, -s, -е (на заповед) (на
ловджийско куче) (лов.), Folge f, -п (на
покана), Rückberufung f
отива-kleiden tr, (за дреха, шапка, цвят) (diese
Farbe kleidet Sie nicht този цвят не Ви отива),
machen refl., machen геЛ., stehen* (es steht
dut um e-n добре отиват работите на някого
; wie stcht’s damit ? как сте ?)
отивам (cii)-wcgkommen* intr. s. (er ist noch
nicht weggekommen той още не е отишъл
далеч оттук)
отивам cn-abschreiten* intr. s, ablatschen intr.
s (шляпайки), abrollen tr. refl. (прен.),
abscheiden* intr. s, abspazieren intr. s,
abtreten* intr. s, abziehen* intr. s,
dahinslerben* intr. s, davongehen* intr. s,
fortgehen* intr. s, fortmüssen* intr. h (er hat
schon früh fortgemußt отиде си, почина
рано), gehen* intr. s (er ist zu früh von uns
gegangen той си тръгна от нас много рано ;
das Mädchen geht am Ersten момичето си
отива, напуска на първо число), hinfahren*
intr. s., hinweggehen* intr. s., hinwegheben*
refl., hinziehen* intr. s., wegbegeben* refl.,
Weggehen* intr. s. (сърдит, ядосан) (ohne
Abschied - отивам си без да се сбогувам ;
geh weg ! отивай си !), wegmachen tr. refl.,
zurückgehen* intr. s. (назад)
отивам-abholen tr., ablreten* intr. s (no
нужда), abwärts treiben (mit s-r Gesundheit
geht es - здравето му отива на зле ; mit ihm
geht es ~ работите му вървят зле), ansetzen
tr. refl. (на пусия, гюме) (лов.), aufsuchen tr.
(някъде, в нщ.) (sein Heim, Zimmer - отивам
си вкъщи, в стаята си ; das Bett - лягам си ;
den Arzt ~ отивам при лекаря), begaben*
refl., draufgehen* intr. s tmb. (es gehet viel
Stoff drauf много плат отива за това),
einspringen* intr. s (веднага), fahren* intr. s
(ins Gebirge - отивам на планина ; an die See
~ отивам на море ; aufs Land - отивам на
село ; in Urlaub ~ отивам в отпуск),
fortkommen* intr. s, gehen* intr. s (schlafen ~
отивам да спя ; in die Universität ~ отивам в
унивеситета ; ins Wasser - хвърлям се във
водата ; über Bord ~ хвърлям се във морето
; ins Gebirge - отивам в планината ; zu Bett -
отивам да си легна), hinfahren* intr. s.
(някъде с превозно средство), hingchen*
intr. s. (някъде, при някого) (wo geht dieser
Weg hin? къде отива този нът?), hinkommen*
intr. s., hinmachen intr. h. (wo macht er hin/
къде отива той?), hintergehen* intr.s . (отзад)
(er ist in den Hof hintergegangen той отиде
отзад в двора), hinübergehen* intr. s. (оттатък,
на озни свят), hinzukommen* intr. s. (към
група) (es kamen viele Neugierige hinzu към
тях отидоха много любопитни), hochgehen*
intr. s. (нагоре), kommen* intr. s. (in A, nach
etw.) (mit 20 Jahren zum Militär kommen на 20
години отивам в армията ; ins Theater
kommen отивам на театър ; nach Düsseldorf
kommen отивам в Дюселдорф)
, ios/werden intr., mitgehen intr. (c някого),
nachholen tr. (да донеса нещо), passen intr.
h. (in etw A, zu e-m) (er paßt nicht in diese
Stellung той не подхожда за тази работа ;
grün und blau ~ schlecht zueinander зелено и
синьо не си подхождат; das paßt nicht hierher
на това мястото не му е тука ; die beiden -
nicht zueinander двамата не си подхождат ;
der Preis paßt mir nicht цената е висока за

707
отказвам се
мене; wenn es ihm paßt ако му е удобно ; die
Schuhe - mir nicht обувките не ми стават ;
die passende Farbe wählen избирам
подходящ цвят), stehen* intr. h. s. (das Kleid
steht ihr gut ролкята й отиваше ; die Farbe
steht dir nicht цветът не ти отива ; diese
Haltung steht dir nicht това държане не ти
подобава), steigen* intr. h. s. (in die Prüfung
~ отивам на изпит ; in die Kanne ~ пия за
наказание), verfugen refl., wegholen tr. (да
взема нещо), zugehen* intr. s. (auf e-n, etw.)
(die Arbeit geht dem Ende zu работата отива
към края си), zukommen* intr. s. (auf e-n, etw.)
(към някого, нещо), zusammenziehen* intr.
s. (заедно c някого в друго жилище)
отиване-Brautfahrt f (за булката), Büßgang
m (на покаяние), Fchlgang m (безрезултатно),
Gang m, -(e)s, Gänge, Steigen n, Steigerung f,
-en, Walze f, -n (на гурбет), Weggehen n
отиде!-parti!
отнча-anlaufen* intr. s. (за крайници и пр.)
(mit Blut - напълва се, налива се с кръв),
brauschen intr. s
отичам ce-entrinnen* intr. s
отичам-anschwellen* intr. s. (крак),
auflaufen* intr. s. (за лице, вена), schwären
intr. h. (der Finger geschwärt пръстът набира),
schwellen* intr. s. (пръст, крак) (die Segel
schwellen платната се издуват)
отказ-Abferligung f, -en, Abfuhr f (e-e ~
erleiden, einstecken, sich e-e - holen-
претърпявам поражение, неуспех, отказ),
Ablehnung f, -en, Ablehnungsfall m (юрид.),
Absage f, -n, Abstand m, -(e)s, -re, Abwehr f,
-, Abweisung f, -en, Annahmeverweigerung f
(за приемане, за акцептиране) (търг.),
Aufgabe f, -en (~ e-s Amtes напускане на
служба ; ~ des Geschäftes ликвидация на
търговско предприятие ; ~ e-s Rechtes
отказване от право), Befehlsverweigerung f
(да се изпълни заповед), Begräbnis п, -ses, -
se, Entäußerung f, Entsagung f, -en,
Erbverzicht m (от наследство), Korb m, -s, -re
(e-n Korb geben давам отказ),
Kriegsdienstverweigerung f (да се отбие
военна повинност), Kündigung f, Neinsagen
n, -s (das fällt ihm schwer трудно му е да каже
°не”), Refus n, Refus n, Repudiation f, -en
(да се изплатят напълно държавни дългове),
Repuls m, -es, -е, Repulsion f, -en, Versagen n,
-s, - (на оръжие), Verweigerung f, Verzicht m,
-es, -e (auf etw. A), Verzichtleistung f (от
право), Weigerung f, -en, Bescheidung f, -en
отказвам ce-abcshwören tr. intr. h, abfallen
intr. s, abgeben* tr. refl., abkehren tr.,
abkommen* intr. s (от план, възглед,
схващане), ablassen* intr. h (von e-m etw. ~),
ablegen tr. refl. (от ранг, от корона), ablehnen
tr., ableungnen tr. (от вярата си), absagen intr.
h c D, absehen* tr., abspringen* intr. s,
abständig werden, abweisen* tr. (от помощ),
abwenden* refl., aufgeben* tr. (das Amt, den
Streit, die Hoffnung ~ напускам, отказвам се
от службата, от спора, изоставям всякаква
надежда), aufstecken tr. (wir stecken diese
Sache auf зарязваме, изоставяме тази
работа) (разг.), begaben *refl. (sich seiner
Rechte begaben отказваам се от правата си),
dem Laster den Abschied geben (от порока),
entäußem refl., entsagen intr. h (e-r schlechter
Gewohnheit - отказвам се от лошия навик),
entschlagen* refl. (entschlage dich dieses
Gedankes откажи се от тая мисъл),
fahrenlassen* tr., fallenlassen* tr. trnb., lassen
tr. refl. mod., los/sagen refl., schenken (sich D
etw.) (от нещо) (d-e Entschuldigung kannst
du dir - ! остави тези извинения !; das kannst
du dir ruhig ~ ! спокойно можеш да се
откажеш от това !, uzrückstehcn* intr. s.,
verkneifen* tr. (sich D etw.) (от нещо) (das
wird er sich ~ müssen трябва да се откаже от
това нещо), versagen tr. refl. (e-m sich D etw.)
(на някого, нещо) (e-m e-e Bitte - отказвам
на ннякого молба ; e-m den Gehorsam ~
отказвам да се подчиня на някого ; sich etw.
nicht ~ können не мога да откажа нещо ; e-m
den Dienst ~ отказвам да слушам някого),
verstoßen* tr. (от сина си), verzichten intr. h.
(auf etw. A) (auf Rechte - отказвам се от
право), von etw. Abstand nehmen, von etw.
abstehen* intr. s h, zurükctreten* intr. s. (от
служба, покупка) (von s-r Behauptung

отказвам
708
zurücktertcn отказвам се от твърдението си)
отказвам-abläuten intr. h (по телефона),
Absage erteilen, absagen tr. (etw. e-m etw.),
abschlagen* tr. rcfl. (e-m etw.), abtelefonieren
intr. h (на покана по телефона), abwehren tr.,
abwinden* tr. (c глава, c ръка), bedanken refl.
tr. (ирон.) (ich bedanke mich dafür благодаря
за такова нещо), e-n abschlädig bescheiden,
versagen intr. h. (да работя, за мотор,
машина), verschmähten tr. (да приема),
verwehren tr. (e-m etw.) (на някого нещо),
Verwiegern tr. (e-m etw.) (на някого нещо) (e¬
m den Gehorsam ~ отказвам да се подчиня
на някого), Weigern tr. rcfl. (sich weigern, etw.
zu tun отказвам да направя нещо ; e-m etw.
weigern отказвам на някого ; e-m die Bitte
weigern огказваммолбата на някого)
отказвамсе-rcnoncieren intr. h.
отказпане-Abfall m, -s, -re, Abkehr f, Abstand
m, -(e)s, -re, Aufgabe f, -cn (доброволно от
нщ.) (~ e-s Amtes напускане на служба ; ~
des Geschäftes ликвидация на търговско
предприятие ; - e-s Rechtes отказване от
право), Entsagung f, -en, Neinsagen n, -s (das
fallt ihm schwer трудно му е да каже ‘’не”),
Relus n, Refus n, Thronentsagung f (от
трона), Vcrschmählung f, -en (да се приеме
нещо), Verweigerung f
откакто-seit (~ wir hier sind откакто сме тук)
OTKaniiiiK-Wassernase f (стр.)
откарвам-abfahren tr., abfüren tr., abrollen tr.
refl., abtreiben* tr. (стадо), bringen* tr.,
fortfahren* tr., fortfallen* intr. s, forlschaffen
tr., hintertreiben* tr. (назад, отзад), wegführen
tr., вегфахрен* tr. (c кола)
откарваие-Wegführung f
откат-Rohrröcklauf m (воен.)
откат-Rücklauf m (воен.)
откато-seitdem
откачам-abgürten tr. (от колана, ремъка),
abhängen tr. (дреха, вагон), abhaken tr.,
abmachen tr. (разг.), abprotzen tr. (оръдие),
abschalten tr. (загубвам временно логичната
връзка), abspannen tr. (жп.) (локомотив),
aufhaken tr., durchdrehen intr. s (фам.),
entkuppeln tr. (техн.), los/haken tr., los/
kuppeln tr., schlippen tr. (верига, въже от
влекач) (мор.)
откачвам-abkoppeln tr., abkuppeln tr.,
abkuppcln tr. (вагон, трамваи)
откланям ce-abtreiben* intr. s (от бряг,
посока)
отклик-Anklang m, -(e)s, -re (~ finden bei e-m
намирам отзвук, бивам приет ; der Dichter
findet ~ bei der Jugend писателят се харесва
на младежта ; е-е Ware findet guten - стоката
се харесва, приема се добре), Antwort f, -cn
(auf etw. A) (~ geben отговарям ; e-m die ~
nicht schuldig bleiben не оставам длъжен
нкм.; keine - ist auch eine ~ и мълчанието е
отговор ; wie die Frage so die - каквото
повикало такова се отзовало), Gegenruf m,
Nachhall m, -s, -
OTKnoiieii-Wchrdienstvcrweigerer m (or
военна служба)
OTiaioiieiiite-Abirrung f, -en (физ.),
Ablehnung f, -en, Ableitung f, -en, Ablenkung
f, -en, Absacken n, -s, - (от курса),
Abschweifung f, -en, Absenker m, -s, -,
Absprung m, -(e)s, -re, Abstecher m, -s, - (от
пътя, от темата), Abtrieb m, -s, -e, Abtrift in, -
s, -е (авиац.) (от посоката), Abweichung f, -
en (~ von der Regel - отклонение от
правилото, изключение) (на магнитна
стрелка), Abzweig m (техн.), Abzweigung f, -
еп (на жици, кабел), Auflockerung f, -еп (от
строго установени лсксикограматични
форми), Deklination f, -еп (на магнитната
стелка) (физ.), Digression f, -еп, Diversion f, -
еп, Exkurs m, -es, -е (от тема), Gier f (от курса)
(мор.), Seitenabweichung f (встрани) (воен.),
Seitensprung m (непозволено, от редовния
живот) (прен.), Seitenweg m (встрани), Teiler
m, -s (най-малкото радиално измеримо)
(воен.), Wrack n, -s (от посоката),
Zeigerausschlag па (на показателна стрелка
на измерителен уред), Zufahrt f, -еп (от
главния път към сграда), Zufahrtstraße f (от
главния път към сграда), Zweigleitung f (на
тръбопровод, кабел) (ел.)
отклоним-abwendbar adj.
отклонител-Ableiter m, -s, - (уред),

709
откривам
Abzweigrohr п (техн.) (тръбен), Spinne f, -n
отклонява ce-abirren intr. s (за лъчи),
ablaufen* intr. s, abzweigen intr. s (улица,
река)
OTKAoiuiBa(ce)-abzweigen refl.
отклонявам ce-abbiegen* intr. s, abgehen
intr. s, abgieren intr. h s, abgleiten* intr. s,
abkommen* intr. s (von etw. ~) (от тема, план),
abschweifen intr. s, abspringen* intr. s,
abstreifen intr. s, abweichen intr. s (von etw.)
(vom Wege, von der Regel - отклонявам се
от пътя, от правилото), abwendig werden,
ausarten intr. s. (от рода си) (остар.),
ausbrechen* intr. s. (от пътя) (при
надбягване) (за кон) (спорт.), einlenken intr.
h (от пътя), entfernen re. refl., entgleisen intr.
s (прен.), entziehen* refl. (er entzieht sich
sienen Verpflichtungen той се отклонява от
задълженията си), gieren intr. h (от курса)
(мор.), scheren* intr. s. (от строя)
отклонявам-abbicgen* Ir., abbringen* tr.,
abfälschen tr. (топката), abfahren tr.,
abfangen* tr. refl., abfuren tr., ablehnen tr.,
ableiten tr. refl. (река, мълния), ablenken tr.
(от цел, стрелка, лъчи, самолет, кораб),
abtragen* tr. refl. (лов) (куче от следа),
abtreiben* tr. (от посоката-кораб, самолет),
abtreten* intr. s (vom Gesetz ~ престъпвам
закона ;vom rechten Wege, vom Glauben ~
отстъпвам, отклонявам се от правия път,
вярата си ; vom falschen Wege ~ оставям
кривия път), abwehren tr. (укор, обвинение),
abweisen* tr., abwenden* tr. refl., e-n
abwendig machen, triften tr. (от пътя си),
verschlagen* tr. refl. (за самолет, кораб)
отклоняване-AbIenkung f, -en, Abwegigkeit
f, -en (прен.) (от правия път), Diffraktion f
(физ.), Entziehung f, -en,
Geschmacksverirrung f (от добрия вкус),
Triftung f (от пътя)
отключвам-aufsperrcn tr. (врата, шкаф)
(австр. обл.), entschließen*tr., aufschließen*
tr. (вратата, стаята)
отключване-Aufschließung f
отковавам ce-ausbrechcn* intr. s. (ein Brett
bricht aus една дъска се отковава)
откогато-seitdem
откозирувам-wegmachen tr. (е-п) (за военен)
откомаиднровам-abbefehlen tr. (j-n ~),
abstellen tr. (воен.)
откопирвам-abplätten tr. (шарки c ютия)
откопчавам (ce)-aufhaken tr. refl.
откопчавам-abschnallen tr. refl., abzwacken
tr., aufknöpfen tr., aufschnallen tr. (тока,
ремък)
откос-Anlage f, -en, Anlauf m, -(e)s, те,*
Böschung f, -e, Bord n, -s (на скала),
Dammböschung f, Facette f, -n (печ.), Kehre
f, -n (тилен) (спорт.), Lehne f, Mahd f, -en.
Schrägung f, -en, Schwad m, -en, -6n,
Schwaden m, -s, Walm m, -s, -e, Wegrand m
(на път), Wehe f, -n
откоса-Böschungsfuß m
открадвам-abstehen* tr. e-m etw.,
entwenden* tr., ergaunern tr., klammern tr.
(разг.), klemmen tr. refl., krampfen tr., kratzen
tr., mitnehmen tr., stehlen* tr. refl. (dem lieben
Gott die Tage, die Zeit — губя си златното
време ; er kann mir gestohlen werden не
давам и пет пари за него), wegstehlen* tr.
refl.
открадване-KJemmung f
откраснато-Diebstahl m
открива ce-kundgeben* refl.
откривам ce-bloßdecken refl. trnb. (при
спане), offenbaren tr. refl. (e-m, etw) (s-e
Ungeduld - издавам нетърпението си ; е-е
(ge)offenbarte Reitigion религия на
откровението)
откривам-abdecken tr, abfeuern intr. h
(огъня), anfahren* tr. (залеж), ansehen* tr. (e¬
m etw. ~) (man sieht ihm den Trunkenbold an
личи, че е пияница), ansingen* tr. (c пеене
тържество), ansprechen* tr. (за куче) (чрез
лай дивеч) (лов.), aufdecken tr.
(престъпление, лицето си, гроб,
предисторическо селище, вина,
злоупотреба, карти) (и прен.), aufiinden* tr.
(следа, нщ. отдавна търсено, залежи),
aufmachen tr. (дюкян, локал, заведение)
(разг.), aufschlagen* tr. (die Spielkarten ~
откривам си картите), aufspüren tr. (след

откриване
710
търсене стар ръкопис), aufweisen* tr. (e-m
etw. ~) (нови пътища, грешки), aufwerfen*
tr. (гроб, окоп), dahinterkommen* intr. s trnb.,
entblößen tr. rcfl., entdecken tr., enthüllen tr.
refl. (ein Denkmal ~ откривам паметник),
entsiegeln tr., erblicken tr. (in ihm erblickte ich
großen Feind в него открих свой голям
неприятел), erfinden* tr., ermitteln tr., eröffnen
tr. rcfl., erschließen* tr., ersehen* tr. (daran kann
ich mir nichts ~ в това не мога да открия
нищо), herausbekommen* tr. (тайна, загадка,
признание), inaugurieren tr. (тържествено),
lüften tr., mitteilcn refl. Tr, offenbaren tr. refl.
(c-m, etw) (s-e Ungeduld - издавам
нетърпението си ; e-c (ge)offenbarte Reiligion
религия на откровението), aufschließcn* tr.
и refl. (сърцето си)	*
откриване-Anrudcrn n, -s (на сезона) (за
гребен спорт) (спорт.), Anspiel n, -s, -е (на
играта), Aufschlag m, -s, -те (на картите),
Entdeckung f, Erfindung f, -en, Inauguration
f, Jagderöffnung f (на ловен сезон),
Kundgebung f, -en, Wiederöffnung f
(повторно, на театър)
открнвател-Entdcckcr m, -s, Erfinder m, -s,
Finder m, -s (на находка, на руден залеж),
Wünschelrutengänger m (на подземни
богатства) (разг.)
откриващ-bahnbrechend adj. (нови пътища)
открит-blank adj., ehrlich adj., frei adj. (das
. Haus steht ~ къщата е на открито ; unter ~em
Himmel на открито), freimütig adj., manifest,
öffensichlich (заседание, търг, изпит) (~
reden говоря публично ; etw. - bekanntgeben
обнародвам нещо ; ~e Häuser публични
домове ; -es Recht публично право ; die ~е
Hand публична власт), offen (~ sprechen
говоря открито ; -е Worte откровени думи ;
-е Feindschaft явна вражда ; in ~em Kampf в
открита борба), offen (врата, прозорец,
магазин), raum (море)
откритие-Aufweisung f, Entdeckung f, -en,
Erfindung f, -en
открито-frank adv. (etw. - und frei
heraussagen казвам си нщ. открито)
откровен-aufrecht adj. (характер), aufrichtig
adj. (~ gestanden откровено казано), dem adj.,
echt adj., ehrlich adj., freimütig adj., nett
(отговор) (e-m - s-e Meinung sagen казвам
на някого мнението си право в очите), offen
(~ sprechen говоря открито ; ~е Worte
откровени думи ; ~е Feindschaft явна
вражда ; in ~em Kampf в открита борба),
offenherzig (sie ist - много се разголва, носи
рокли с много дълбоко деколте), rückhaltlos,
wahr, wahrhaft
откровение-Apokalypse f (библ.),
Offenbarung f, -en
откровеио-frank adv. (etw. ~ und frei
heraussagen казвам си нщ. откровено)
откровеност-Aufrichtigkeit f, -en, Freimut m,
Offenheit f, -en, Offenherzigkeit f, -
откроявам ce-abheben refl. (sich von etw. -),
abstechen* intr. s h gegen von zu etw.,
abzcichncn rcfl. (sich gegen, von etw.) (der
Baum zeichnete sich gegen den, von dem
Nachthimmcl ab дървото се открояваше на
нощното небе)
открояваие-Absalz m, -es, -re
откуп-Frongeld n (паричен, от ангария)
(ист.), Lösegeld n, -es, -er, Lösung f, -en,
Rückkauf m
откупвам-ablösen tr. rcfl. (ренти,
задължения), los/kaufen tr.
откупване-Loskauf m, -cs, -rer, Rückkauf m
откунувам-abkaufcn tr. (e-m etw. ~), cinlösen
tr.
откъде-woher (wo kommt er her откъде идва
той ; woher hast du das откъде имаш това),
woherum (да минем)
откъдето-irgendwoher, woher (sic gehen
dahin, woher sie gekommen sind те отиват
там, откъдето са дошли ; woher er auch
kommen mag откъдето и да идва)
откъм-zu D (zu Füßen откъм краката)
откърмвам-großpäppeln tr. trnb.
олсърмям-auffültern tr. (животни), auffultem
tr. (животни), aufsäugen tr. (дете)
откърмяие-Auffütterung f (на животни)
откъртвам ce-abplatzen intr. s, ausbrechen*
intr. s., lösen tr. refl.
откъртвам-abtreiben* tr. (мин.) (ронлива

711
отлагащ
скала), los/brechen tr.
откършвам-abknicken tr. (клонче),
wegbrechen* tr.
откъс-Abschnitt m, -(e)s, -e, Partie f, -n (die
schönsten ~d des Parkes най-красивите
части на парка ; die lyrische ~n in Goethes
“Iphigenie “ лирическите части в Гьотевата
“ Ифигения “)
откъсва ce-abgehen intr. s (копче), abreißen*
lr. refl., springen* intr. s. h. (der Putz springt
von der Wand мазилката пада от стената ;
ein Knopf ist von der Jacke gesprungen едно
копче се откъсна от якето ; der Same springt
aus der Samenkapsel семето изкача от
семенната капсула)
откъсвам (ce)-absperren tr. refl
откъсвам ce-abkommen* intr. s, abplatzen
intr. s, abreißen* tr. refl., abspringen* intr. s,
davonziehen* intr. s (спорт.), los/arbeitep tr.
refl., los/gehen intr., vorstoßen* intr. s. (от
другите) (спорт.), wegkommen* intr. s. (vom
Fenster nicht wegkommen können не мога да
се откъсна от прозореца)
откьсвам-abbrechen tr. (цвете), abdrehen tr.
refl. (чрез въртене), abfahren tr. (крак, ръка
при прегазване), abgeizen tr. (от залъка си),
abkargen tr. (sich D etw. ~), abkneifen*,
abkneipen tr. (c щипци, клещи, пръсти),
abmüßigen tr. (sich D), abpflücken tr. (цветя,
плодове), abquetschen tr. (e-m etw.) (чрез
премазване), abreißen* tr. refl., abriegeln tr.
refl., abrupfen tr., abschießen* tr. (ръка, крак),
absrengen tr., abtrennen tr, refl. (крак, ръка,
провинция), abtreten* tr., abzwacken tr.,
abzwicken tr., entrücken tr., forttreiben* tr.,
herausreißen* tr. refl. (лист от тетрадка), los/
ankern tr., los/reißen tr. refl., reißen* tr. refl.
(etw. in Stücke ~ разкъсвам на късове ; sich
D ein Loch in die Hosen ~ протривам си
панталоните; der Wolf reißt das Schaf вълкът
грабва овцата ; das reißt ein Loch in den
Beutel това бърка дълбоко в кесията),
wegreißen* tr., wegscjießen* tr. (ръка, крак
чрез изстрел), zerblättern tr. (листа на цвете)
откъсваие-Absetzbewegung f (воен.)
(маневра), Reißen п (на конец), Vorstoß m (при
колоездачни състезания)
откъслек-Absatz m, -es, -е-е, Bruchstück п
(лит.), Fragment n, -(e)s, -е
откъслеци-Gesprächsfelzen pl. (от разговор)
откъслечеп-abbrüchtig, abbrüchlich adj.,
abgerissen part. adj. (думи, фрази, тонове),
abrupt adj., fragmentarisch adj., rhapsodisch
OTKbcne4iio-bruchst:ckweise adj.
откъснат-weltentrückt	(от
действителността), weltfremd	(от
действителността)
отлага ce-abiagern tr. refl. (за река, вълни)
отлагам се -niederschlagen * tr. refl. (влага,
пара, мъгла), ansetzen tr. refl. и intr. h. (по
стените, по съда) (Milch setzt sich
отлагам-absetzen tr. refl., aufbehalten* tr. (за
по-късно), aufschieben* tr., aufsparen tr. (за
дръг път), herumdrücken refl. (sich um etw.)
(ein Problem, um das man sich nicht länger
herumdrücken kann проблемът, чисто
решение повече не може да се отлага),
hinausschieben* lr., schieben* tr. (etw. von e¬
m Tag auf den anderen ~ отлагам нещо от
ден на ден), schlämmen intr. h. (тиня), verlegen
tr. (e-e Versammlung ~ отлагам събрание),
verschieben* re. (etw. auf später ~ отлагам
нещо за по-късно), versparen tr. (etw.) (etw.
auf endere Zeit - отлагам нещо за друго
време), vertagen tr. refl. (заседание, конгрес)
(die Sitzung vertagte sich, wurde vertagt
заседанието се отложи), zurückstellen tr.
(подлежащ на военна служба) (восн.),
zurücktun* tr. (подлежащ на военна служба)
(воен.)
отлагаiie-Ablagerung f, -cn, Anstand m, -(e)s,
-i-e, Aufschiebung f, -en, Aufschub m, -s, -re
(die Sache leidet keinen - работата не търпи
отлагане), Dilation f, -en (юр.),
Kalkablagerung f (на варовик),
Kesselablagerung f (на камък) (техн.),
Niederschlagung f (на влага, пара, мъгла),
Niederschlagung ‘ f (на дело),
Schichtengemeinschaft f (на минерали)
(гсод.), Verlegung f, Verschiebung f, Verschrub
m, -es, -re, Vertagung f (на заседание, конгрес)
отлагащ-dilatorisch adj.

отлежава
712
отлежава-ablagern tr. reП. (вино, пури),
abliegen* intr. h (питие, плодове)
отлежавам-abhängen intr. h s, lagern intr. (за
бира, вино)
отлежал-abgelegen part. adj. (вино, тютюн)
отлежалост-Fime f, -n (на виното)
отлепвам-abweichen tr. (чрез навлажняване
марка, мушамичка)
отлетявам-davonfUegen* intr. s, schwinden*
intr. s., verfliegen* intr. s. refl.
отлешвам-aasen refl. (техн.), abäsen tr.,
abaasen tr.
отлив-Ebbe f, -n (мор.)
отливам-abformcn tr. (e-n Schlüssel in Wachs
- снемам восъчен отпечатък от ключ,
abgießen* tr., abschütten tr., gießen* tr. intr. h
(tcxh.), nachgießen * tr.
отливане-Abguß m, -usses, -usse (в гипс,
метал)
отливка-Abform f, -en, Abguß m, -usses,
-usse (метална, гипсова), Fchlguß m
(несполучлива) (техн.), Gipsabguß m
(гипсова) (изк.), Guß rn, Gußarbeit f, Gußstück
n (метал.), Hohlguß m (куха) (техн.), Kaltguß
m (студена) (техн.), Nachguß m, Rotguß m
(медна), Überguß m, Wrackguß m (погрешна,
дефектна)
отливник-Schützcnwchr n (техн.),
Wasserschenkel m (стр.)
отлнжавам-firnen intr. h
отлика-Abstich m, -(e)s, -е (остар.),
Artunterschied m (видова), Note f, -n
отлита-abziehen* intr. s (за прелетни птици)
отлитам-abfliegen* intr., abstreichen* intr. (за
птица), dahinfiegen* intr. s, davonfliegen*
intr., entrinnen* intr. s (wie die Stunden -! как
бързо отлитат часовете!), entschweben intr.
s, entschwinden* intr. s, entweichen* intr. s
(entweichene Zeiten отлетели, отминали
времена), starten intr. s. (за самолет),
verrollen intr. s. (за време), wegfliegen* intr.
s. (das Hemd ist von der Leine weggeflogen
ризата отлитна от въжето), wegziehen* intr.
s. (за прелетни птици)
отлита и е-Abflug m, -s, -те (на самолет),
Abzug m, -(e)s, -j-e (на прелетни птици),
Schnepfenstrich m (на бекаси) (лов.), Start m,
-s, -s (на самолет), Wegzug m (на пойни
птици)
отличавам (ce)-kennzcichnen tr. refl.
отличавам ce-abheben refl. (sich von etw. -),
hervorragen intr. s., hervortun* refl. (er hatte
endlich e-e Gelegenheit sich hervorzutun наи-
после той имаше случай да сс отличи)
отличаващ ce-hervorragend
отличек-ausbündig adj. (etw. ~ Feines нщ.
изключително хубаво ; ein ausbündiger Narr
безподобен глупак) (остар.), brillant adj.,
hervorragend, köstlich, mustergültig,
musterhaft, perfekt (in Stenographie und
Schreibmaschine - sein отлично владея
стенография и машинопис ; - deutsch
sprechen говоря отлично немски), trefflich,
vorzüglich
отлнчие-Dekoralion f, -en, Ehrentitel m,
Kollektivauszeichnung f (на колектив)
отличителен-bezeichnend part. adj.
отличинк-Arbeitsaktivist m (в
производството) (икон.), Bestarbeiter m, -s
отлично-bestens adv., brav adj.
отличност-vortrefflich, Vortrefflichkeit f,
Vorzüglichkeit f
отложение-Ablagerung f, -en
отложения-Molasse f, -n (терциерни
алпийски)
отломка-Absplitlcrung m, -(c)s,	-c,
Gesprenge n, -s (мин.)
отломки-Gebröckcl n, pl., Trümmer pl. (in -
gehen превръщам се в развалини),
Trümmermarmor m (мраморни)
отломък-Abbruch m, -es, те, Brocken m, -s,
Brüchling m, -s, -e, Bruchstück n (архит.),
Sprengsel m (при експлозия от снаряд),
Torso m, -s, -s
отломъци-Bergungsgut n (прибрани) (мор.),
Schutt m, -s, -, Seetriften pl. (плаващи, от
потънали кораби) (мор.)
отлоствам-entriegeln tr.
отлъгалки-Dreherei pl.
отлъчвам ce-abkommen* intr. s,
wegkommen* intr. s.
отлъчвам-bannen tr. (от църквата),

713
отминавам
distanzieren tr. refl. (състезатели от
състезание) (спорт.), exkommunizieren tr.,
sondern tr. refl. (gute Ware von schlechter -
отделям добрата стока от лошата ; gesondert
arbeiten работя отделно ; e-m etw. gesondert
senden пращам на някого нещо в отделен
пакет)
отлъчване-Acht f, -еп (от обществото,
общността) (er wurde von der Gesellschaft in
- und Bann getan - той биде изключен,
отлъчен от обществото), Bann m, -(e)s, -е
(църк.), Entfernung f, -en, Exkommunikation
f, -en (от църквата), Kirchenbann m (от
църквата), Sezession f, -en (на държави,
партии), Sezession f, -en (на държави,
партии)
отляво-backbord adj., linkerhand, linkerseits,
links, linksher
отмалявам-erschlaffen intr. s
отмалял-schachmatt
отмахвам-abtun* tr. refl., wegdrücken tr. (чрез
натискане), weghalten* tr.
отмахване-АЬnähme f, -n, Abnehmen n, -s, -
отменеиие-Fortfall m
отмеиявам-abblasen* tr.
отмепяване-Widerruf m (и търг.)
отменяем-widerruflich (акредатив)
отменям -wwegfallen* intr. s. (die Ferien sind
weggefallen ваканцията е отменена)
отменям ce-fortfallen* intr. s
отменям-abbefehlen tr., abbestellen tr.
(поръчка,среща,събрание), abmelden tr. refl.
(съобщение), absagen tr. (etw. e-m etw.),
abschaffen tr., abstellen tr., annullieren tr.,
aufheben* tr. (закон, наредба, забрана,
договор) (е-е Verlobung -развалям годеж ;
aufgeschoben ist nicht aufgehoben отложено
не значи отменено), aufrufen* tr.
(пълномощия) (канц.), erlassen* tr.,
widerrufen* tr. (заповед, нареждане,
поръчка), zurücknehmen* tr. (мерки,
нареждания)
отменяне-AbbestelIung f, -Annullierung f,
Erlaß m, -asses, -asse, Erlassung f, -en (на
вина, наказание), Kassation f, -en (na
съдебно решение), Rückgängigmachung f
отмервам-abknapsen, abknappen tr. (e-m
etw.) (по-малко при продажба), abmessen*
tr. (плат, мляко), abwägen tr. (думите си),
abwiegen* tr. (в определени количества),
abzirkeln tr. (die Worte, das Benehmen genau
-	отмервам внимателно думите си,
държанието си), darwägen* tr., einmessen*
tr., einwägen* tr., zumessen* tr. (e-m etw.),
zuwägen* tr. (e-m etw.) (Lob und Tadel
zuwägen отмервам похвали и мъмрения),
zuwiegen* tr. (e-m etw.) (на някого нещо)
отмерен-abgemessen part. adj. (държание),
abgewogen part. adj., bedächtig adj. (mit
bedächtigen Wörter c отмерени думи),
gemessen part. adj., würdevoll
OTMepeiiocT-Abgemessenheit f, -en,
Bedächtigkeit f, Bedachtsamkeit f,
Gemessenheit f
отмествам ce-wegrücken tr. refl. (отнякъде)
отмествам-abrücken tr., abschieben* tr.,
rücken tr. (den Tisch an den Wand ~
премествам масата до стената; etw. zur Seite
-	отмествам нещо настрана ; etw. von der
Stelle - отмествам нещо ; die Uhr - нагласям
часовник ; etw. im ein anderes Licht -
поставям нещо в друга светлина ; e-m, etw.
aus den Fängen ~ изтръгвам нещо от
ноктите), versetzen tr., wegbringen* tr.,
wegrücken tr. refl., zurückselzen tr. refl. (назад,
настрана, обратно), Zurücksetzung f, -en
(назас, настрана)
отместваие-Wegbringung f, zurückschieben*
tr. (назад), vormerken tr. (поръчка)
OTMitBaM-abschwcmmen tr.
отмнване-Erosion f, -en (геол.)
отминава-hingehen* intr. s. (за време)
отминавам-abtun* tr. refl. (c
пренебрежение), dahineilen intr. s (die Zeit
eilt dahin времето отминава бързо),
entschwinden* intr. s, hinwegeilcn intr. s.
(über etw. hinwegeilen бързо отминавам
нещо), hinweggehen* intr. s. (über e{w.)
(нещо), huschen intr. s., totschweigen* tr. (c
мълчание), vergehen* intr. s., Vorbeigehen*
intr. s. (за време) (die Gefahr ist glücklich
vorbeigegangen опасността отмина

отминаване
714
благополучно), Vorgehen* intr. s. (an etw. D)
(нещо), wegeilen intr. s. (über etw.) (нещо
набързо)
отминаване-Wegfall m
отминал съм-dahinsein* intr. s
отминал-hin, vorüber (за време) (der Sommer
ist ~ лятото е минало ; die guten Zeiten sind
~ хубавите времена минаха)
отмирам-absterben* intr. s, ersterben* intr. s
отмиране-Mortifikation f, -en
отмиращ-abständig adj. (за дърво)
отмора-Lasal n, -s, -e
отморявам (ce)-laben lr. refl. (sich an etw. D)
отмотавам-abhaspeln tr. (прежда), abspulen
tr.
отмъквам-abstaubcn, abstäben tr., besorgen
tr. (разг.), entführen tr., klauen tr., krampfen tr.,
mausen tr., mitnehmen tr., mopsen tr. refl. (e-m
etw.), organisieren tr. refl., stauchen tr. (фам.),
stibitzen tr. (e-m. etw.) (фам.)
отмъкваие-KJemmung f, Mauserei f, -en
отмъквач-Organist m, -en, -en
отмъстител-Rächer m, -s
отмъстителен-rachsüchtig
отмъстителност-Rachsucht f, -
огмъщавам-eintränken intr. s, hcimleuchten
intr. h., heimzahlen tr. (e-m etw.), rächen tr. refl.
(e-n etw.) (sich en e-m für etw., wegen e-r Sache
~ отмъщавам на някого за нещо ; etw. rächt
sich заплаща се, връща се ; alle Schuld rächt
sich auf Erden всяко зло се заплаща на тоя
свят), revanchieren refl. (sich А für etw.) (за
нещо)
отмъщение-Blutrache f (кръвно),
Heimzahlung f, -, Rache f (an e-m - nehmen
отмъщавам на някого ; - schören заклевам
се да отмъстя ; um, nach ~ schreien крещя за
мъст; - über den Verräter! мъст на предателя
!; s-e - stillen утилявам жаждата си за мъст),
Selbstrache f (лично), Vendette f, -tten
(кръвно), Vergeltung f, - (blutige - кърваво
отмъщение)
отмяна-Abbefeh! m, -(e)s, -е (на заповед),
Absage f, -n, Widerruf m (на нареждане,
заповед)
отмятам-abhaken tr., anhaken tr. (an etw. A.
~) (c кукичка) (имена в списък), anstreichen*
tr. (c черта в полето на книга), einzeichnen
tr., Zurückschlagen* tr. (назад) (die Haare
Zurückschlagen отмятам косите си назад)
отпапред-Vbrweg
отнася се до-berühren tr. (das berührt mich
това се отнася за мен)
отнася ce-anlangen tr. (до нщ.) (was mich, was
diese Sache anlangt що се отнася до мен, до
тази работа), belangen tr. (остар.), gelten* intr.
h (die erste Sorge galt den Verletzten най-
напред се грижеха за ранените), hergehören
intr. h. (das gehört nicht her това не се отнася
за тук), antreffen* tr. (до нщ., нкг.) (остар.),
begegnen intr.h (einem grob begegnen
отнасям се грубо с нкг.), behandeln tr. (einen
gut behandeln отнасям се добре с нкг.),
betragen* refl., betreffen* tr. (cs betrifft mein
Leben отнася се до живота ми), gerieben refl.
(остар.)
отнасям ce-halten* refl. (по някакъв начин)
(sich dut, wacker halten отнасям се добре,
почтено), halten* tr. refl. (към някого добре,
зле) (e-n knapp halten отнасям сс към някого
оскъдно), kommen* intr. s. (e-m) (c някого)
(er kam mir frech той се отнесе нахално с мен
; wenn Sie mir so kommen ако се отнасяте
така с мен ; so lasse ich mir nicht kommen не
позволявам да се отнасят така с мен),
verhalten* refl. (смело, пасивно) (verhaltet
euch still ! стойте мирно ! ; gegen mich, mir
gegenüber hat er sich immer anständig ~
спрямо мен винаги се е отнасял, държал
рпилично, почтено)
отнасям-abbringen* tr., abtragen* tr. refl. (от
дадено място), abtreiben* tr. (die Strömung
treib den Schwimmer ab течението отнесе
плувеца), beiseiteschaffen tr. tmb., beziehen*
tr., dahinraffen tr., davonbringen* tr.,
davontragen* tr., entrücken tr., fortbringen*
tr., fortreißen* tr. (das Wasser hat alle Stege
mit fortgerissen водата отнесе всички
мостчета), fortschaffen tr., fortziehen* tr.,
vertragen*, verwehen tr. (за вятър),
weghaben* tr. (e-e Ohrfeige - отнасям
плетница), wegraffen tr. (der Tod hat ihn

715
отношение
weggerafft смъртта го отнесе),
wegschwemmen tr. (etw.) (за вода), wegwehen
tr.
отнасяне-Behandlung f, -en, Erosion f, -en
(геол.), Haltung f, -en	'
отнасящ се -parallaktisch (до движение,
линия), bezüglich adj. (търг.), häuslich (до
дома), interkonfessionell (до няколко
вероизповедения), phänomental (до
явленията, до действителният свят), pupillar
(за малолетен), pupillarrisch (за малолетен)
отначало-anfangs adv. (gleich - от самото
начало), erst adv. (ich meinte ~ Schüsse zu
hören стори ми се отначало, че чух
изстрели), zuers
отнемам-rauben tr. (e-m, etw.) (das Haus raubt
mir die Aussicht къщата ми закрива изгледа),
aberkennen tr. (e-em etw.) (чрез съдебно
решение), abgraben* tr. (мътя), abjagen tr.
refl. (чрез гонитба плячка, жертва),
abjudiezieren tr. (права), abkämpfen tr. (e-m
etw. -), abmeiern tr. (земя от арендатор),
abnehmen tr., abschneiden* tr. (e-m etw.),
abspannen tr. (приятел), abspenstig adj.
machen (Freund, die Kunden), absprechen*
tr. (e-m etw.), befangen* (свободата)
(обкн.душевни състояние), betrügen* tr. (c
измама), entbürden tr. (бреме), entlasten tr.
refl. (нкч. товара), entrechten tr. (права нкм.),
entschimmern tr. (гланца), entziehen* tr.
(пълномощно), fortnehmen* tr., kaltstellen tr.
(влияние на някого) (фам.), nehmen* tr. refl.
(възможност) (sich D das Leben - посягам
на живота си; er ließ es sich nicht ~ не искаше
да се лиши от възможността ; das lasse ich
mir nicht ~ не можете да ме разубедите ; die
beiden - sich D nicht viel какъвто единият,
такъв и другият), stehlen* tr. refl. (dem lieben
Gott die Tage, die Zeit ~ губя си златното
време ; er kann mir gestohlen werden не
давам и пет пари за него), wegfischen tr. (е-
m etw. - отнемам от някого нещо ; e-m vor
dem Mund, vor der Nase etw. - отнемам на
някого нещо под носа) (разг.)„ wegnehmen*
tr. (e-m etw. vor der Nase, inter die Hände
wegnehmen отнемам нещо под носа, от
ръцете на някого)
отиемане-Aburteilung f, -en (чрез присъда),
Ehrenstafe f (на граждански права),
Entziehung f, -en, Entzug m, -s, Raub m, -es, -
(e-n - begehen извършвам грабеж ; - an e¬
m, etw. begehen обирам някого ; auf -
ausgehen тръгвам да грабят das Haus wurde
ein - der Flammen къщата стана жертва на
пламъците), Reprise f, -п (на завладян кораб
от врага), Vermögensentziehung f (на имот),
Wegnahme f (на вещ)
отнемащ-zeitraubend (време)
отннкъде-keinerseits, nirgendswoher
отнитвам-entnicten tr. (техн.)
отново-erneut adv., hinwieder(um), neuerlich
относителен-bezüglich adj., relativ
относително-verhältnismäßig
относителност-Rclativität f, -
относно-betreffs prp. G (канц.), bezug (in
bezug auf A), hierüber, hierum (hierum handelt
es sich касае се относно това), hiervon
(нещо) (genug hiervon достатъчно относно
това), in betreff G, respektive,
staatswissenschaftlich (държавни науки),
über (ein Buch ~ Käfer книга за, относно
бръмбарите), wegen (~ uns kannst du gehen
относно нас, можеш да отидеш)
отношеиие-Stellungnahme f, Attitüde f, -n
(към нкг.), Belang m, -(e)s, -e, Betreff m, -(e)s,
-е (канц.) (in dem Betreff в това отношение),
Beziehung f, -en (in dieser Beziehung hat er
recht в това отношение той има право),
Dienstverhältnis п (в службата), Einstellung
f, -en, Getändel n, -s (несериозно), Hinsicht f,
-en (in dieser Hinsicht в това тоношение ; ln
Hinsicht auf etw. А по отношение на нещо),
Index n, -es, -е (между размерите на главата
и черепа), Liebesverhältnis n, Richtung f, -en
(in der ~ nach ~ по посока на ; - auf etw. A
nehmen насочвам се към нещо ; ~ halten
дърба направление; in jeder ~ ist das verkehrt
това в всяко отношение е погрешно; bessere
- ! спазвай строя !), Übersetzung f (техн.),
Väterlichkeit f, - (бащинско), Verbindung f, -
en, Verhältnis n, -ses, -se, Verhältniszahl f
(предавателно), Verhalten n, -s (gegen,

отношения
716
gegenüber, zu), Verhaltensweise f
отношеиия-Besitzverhältnisse	pl.
(имуществени), Eigentumsverhältnisse pl.
(имуществени) (икон.)
оток-Anschwellung f, -en (мед.),
Aufschwellung f, -en, Brausche f, -n, Eiterbeule
f (гноен) (мед.), Feige f, -n, Geschwulst f,
Geschwülste, Schulst m, -es, -re, Schwellung
f, -en
отомапка-Oltomane f, -n
отомаски-ottomanisch
OTOiuieiiiie-Beheizung f, -en, Dampfheizung f
(парно), Deckenheizung f (лъчисто;
панелено) (стр.), Etagenheizung f (етажно),
Heizung f, -en, Kohlenfeuerungf (c въглища),
Kohlenheizung f (c въглища), Luftheizung f,
Wasserheizung	f	(водно),
Widerstandsheizung f (чрез електрически
съпротивление), Zentralheizung f
(централно)
отоплител-Durcliiauferhitzer	m
(електрически, за течаща вода) (ел.), Kalorifer
m, -s
отоплявам-beheizen tr., einheizen intr. h,
heizen tr. (стая) (elektrisch heizehn отоплявам
c електричество)
отопляваие-Bchizung f, -en, Feuerung f
отонявам-rösten tr. (лен, коноп), rotten tr.
(лен)
отоляване-Röste f, -n (на лена и конопа),
Röstung f, -en (на лен и коноп)
оточество-Vatereland п
отпада-verfallen* intr. s. (сили)
отпадам-dahinfallen* intr. s, erlahmen intr. s,
ermatten intr. s tr., erschlaffen intr. s, fortfallen*
intr. s, herunterkommen* intr. s., matten tr.,
verkommen* tr. (физически) (das Kind verkam
immer mehr детето отпадаше все повече),
Wegfällen* intr. s. (die Ferien sind weggefallen
ваканцията отпада), zusammenfallen* intr. s.
(durch e-e Krankheit zusammengefallen sein
отпаднал съм от болест)
отпадапе-Fortfall m, Kräfteverfall m (силово),
Marasmus m, -, -smen, Wegfall m
отпаднал-abgelebt adj. part., erschlafft part.
adj., flau adj. (mir wird ~ премалявам), lahm
(разг.), laß, matt, schlaff (кожа, бузи) (е-е ~
gespannte Saite разхлабена струна ; ihre
Arme fielen ~ herab ръцете й се отпуснаха
безсилно), verzagt (духом)
отпадналост-Debilität f, Kräftevcrfall m
(обща), Laßheit f, Mattheit f, Schlaffheit f, -,
Flauheit f
отпадък-Abgang m, -(c)s, -re, Abschnittling
m, -s, -е (ситен), Spreu f, - (die - vom Weizen
sondern отделям плевелите)
отпадъци-Abfall m, -s, -fe, Abfallstücke pl.
(при кроене), Abholz n, -es, -i-er (при сечене
на гора), Abhub m, -(e)s, -, Abraum m, -(c)s, -
, Abschleifsel n, -s (при шлифоване),
Abschrot m, -s, -е (при рязане), Aufkehricht
m/n, -s, -е (мин.), Eisenabfällc pl. (железни)
(техн,), Flockseide f, pl. (копринени),
Hammerschlag m (при коване),, Kämmling m,
-s, -e, Küchenabfällc pl. (кухненски), Kummer
m, -s (при градеж), Moschpapicr n (от хартия),
Müll m, -s, Nachraum m, -es, - (главно съчки,
трески), Röstgut n (пържилни), Schabe f, -n
(натрошена дървесина при мънене на леи и
коноп), Scharre f, -п (при стъргане),
Schnittholz п (от рязане на дъски), Schrot m,
-es, -е (дървени), Schrotte f, -n, Schutt m, -s, -
, Schwärze f, -п (от живак), Schwingwerg m
(при мънене на лен), Seihe f, -n, Verschnitt
m, -es, - (при рязане)
отпарявам ce-lostrcnnen tr. refl.
отнарям-abtrennen tr.refl. (подплата, ръкави,
копчета), trennen tr. (шев, дреха)
отпасвам-entgürten tr.
отпев-Gegenstimmc f (муз.)
отпеивам-abfeimen tr., abschäumcn tr.
отпечатвам (ce)-abprägen tr. refl. (релефно),
eindrücken refl.
отпечатвам-abbilden tr. refl., abdrucken tr.,
abziehen* tr. (на циклостил), aufpressen tr.,
ausdrücken tr. (e-n Stempel in c-r weichen
Masse gut - добре отпечатвам печат в мека
материя), durchdrucken tr. trnb. (копие),
eindrucken tr., eintreten* tr. (следи),
verdrucken tr.
отпечатваие-Abdruck m, -(e)s, -e, Abdruck
m, -(e)s, -, Abformung f, -en (на восъчни

717
отправям
плочи), Abzug m, -(e)s, ч-е (печ.), Überdruck
ш (отгоре)
отпечатък-Abdruck m, -(e)s, -e, Abdruck m, -
(e)s, -е (на книга, статия, картина), Abklatsch
m,	-es, -е (пробен), Abzug m, -(e)s, ч-е,
Daumenabdruck m (от палците), Druckprobe
f (пробен), Eindruck m, «s, Eindrücke,
Fahnenabzug m (коректурен), Fingerabdruck
m (от пръст), Gegenabdruck m (негативен),
Gepräge n, -s, Gipsabdruck m (гипсов), Paste
f, ..ten (от възпоменателни монети),
Pflanzenabdruck m (от растения) (зоол.),
Schmitz m, -es, -е (неясен), Sonderabdruck m
(отделен) (печ.), Sonderabzug m (отделен)
(печ.), Stempel m, -s (dieser Romen trägt den
~ der Wahrheit в този роман има жизнена
правда ; den ~ des Genies tragen нося печата
на гениалност), Textabdruck m (дословен, на
стар текст), Widerdruck m (негативен),
Zweitdruck m (вторичен), Cachet п, -s
отпнвам-abtrinkcn* tr., nippen tr. intr. (elw.,
an etw. D, von elw.)
отливане-Antrunk m, -s, ч-е
отпилявам ce-vcrkrümeln tr. refl.
отписвам (ce)-abmeldcn tr. refl. (от домовата
книга, студент)
отписвам-abschreiben* tr. refl., aufgeben* tr.
(das Amt, den Streit, die Hoffnung ~ напускам,
отказвам се от службата, от спора,
изоставям всякаква надежда), exmatrikulieren
tr. (студент)
отпнсвапе-Exmatnkulation f, -еп (на студент)
отплавам-absegein intr. s
отплата-DAnk m, -(e)s (остар.), Entgelt n, -
(e)s, Lohn m, -es, ч-е, Quittung f, -n (ihm werden
wir die ~ geben ще му платим), Revanche f, -
n,	Vergeltung f, Wiedcrvergcltung f
отплащам ce-abgellen* tr. (дълг), danken tr.
(deine Mühe dankt dir niemand никои няма
да ти се отплати за труда), e-m etw.
abverdienen tr. (рядко), entgelten* tr. (нкм.),
revanchieren -refl. (sich A für etw.),
wicdervergelten* tr.
отплащам-anstreichen* tr. (das werde ich dir
~ ! ще ти го върна!) (разг.), eintränken intr. s,
erstatten tr., hcimleuchten intr. h., heimzahlen
tr. (e-m etw.), lohnen tr. refl., revanchieren refl.
(sich A für etw.), vergelten(tr. (e-m, etw.) (за
сторено добро) (wie soll ich dir das - ? как да
ти се отплатя, отблагодаря за това ? ; Gutes
mit Gutem ~ на доброто отлпащам, се
отблагодарявам с добро)
отплащане-Abtrag m, -(e)s, ч-е (разг.),
Gegenleistung f
отнлесвам ce-abgleiten* intr. s, abstreifen intr.
s
отплесвам-verschlagen* tr. refl. (за самолет,
кораб)
отплува-stechen* intr. h. s. (за кораб)
отплувам-ablahren intr. s, ablaufen* intr. s
(кораб), abschwimmen* intr. s, davonfahren*
intr. s
отплуване-Abfahrt f, -cn
отпор-Abwehr f, -, Gegendruck m (прен.)
(Druck erzeugt ~ натискът предизвика
отпор), hintcnnach, hinterdrein, hinterher
отпочивам си-entspannen tr. refl.
OTii04iiBaui-fei(e)rig adj.
отпоявам-ablötcn tr. (техн.), abschmelzen* tr.
отправя ce-ergchen* intr. s, zugehen* intr. s.
(der Brief geht ihm noch heule* zu писмото
ще му се отправи още днес)
отправям ce-begaben* refl. (sich zur Ruhe
begaben отправям се на почивка)
отправям (cc)-wenden* tr. refl. (в известно
направление) (s-e Blicke zum Himmel wenden
отправям погледа ис към небето ; sich zur
Tür wenden отправям се към вратата),
ansegeln tr. (нанякъде), heimbegeben* refl.
(за в къщи), heimziehen* intr. s. (за къщи),
hinziehen* intr. s., los/fahren intr., los/werden
intr, richten tr. refl. (alle s-e Gedanken richteten
sich nun auf .. всички негови мисли се
насочиха към .. ; sich gerade, in die Höhe ~
изправям се), steigen* intr. h. s. (in die
Prüfung ~ отивам на изпит ; in die Kanne ~
пия за наказание), verfügen refl., zugehen*'
intr. s. (auf e-n, etw.)
отправям-abfertigen tr., abfördern tr.,
abschickcn tr., absenden* tr. (писмо),
abtransportieren tr. (стоки, мебели),
adressieren tr. (an A), verweisen* tr. (c-n an e¬

718
отправяне
n, auf etw. А.) (някого към някого, нещо),
zuweisen* tr. (e-m etw.) (на някого клиенти)
отправяне-Abtransport m, -(e)s>-e (на стоки,
войски), Steigen n, Steigerung f, -en,
Verweisung f
отпразнувам-begehen^tr., feiern tr. (s-n
Geburtstag ~ отпразнувам рождения си ден),
zelebrieren tr. (тържествено)
отиратка-Verweis m, -es, -е (за справка в
книга, указател)
отпращам-abhalftem tr. (нежелан посетител),
abtrumpfen tr. (разг.), abweisen* tr. (просяк)
(e-n glatt, kurz ~ отпращам нкг.
безиеремонно ; ich lasse mich nicht ~ няма
да се оставя да ме отпратят), abwimmeln tr.
(нкг), e-n abspeisen tr., fortschicken tr.,
heimlcuchtcn intr. k. (e-m) (безиеремонно
няког о), hinweisen* intr. h. (auf etw., e-n)
(нещо), prusten intr. h. (e-m) (някого), trägem*
tr. (на известно разстояние), wcgschicken tr.,
wegweisen* tr., weisen* tr. rcfl. (c-n mit s-r
Bitte weisen an die rechte Behörde weisen
отпращам някого c молбата му до
съответната инстанция), zurückweisen* tr.
(подарък, искаме, оплакване) (e-n an s-n
PLatz zurückweisen отпращам някого на
мястото му)
OTiipamaiie-Abfertigung f, -en, Hinweisung f,
Zurückweisung f
отпред-hiervor, voran, vorn
отпримчвам-aufschlingen* tr.
отприщвам-abschützen tr., abstechen* tr..
отмрягам-entspannen tr. refl.
отпуск-Heimaturlaub m (за, в родината),
Nachurlaub m (допълнителен),
Schwangerschaftsurlaub m (по бременност)
отпускам ce-erschlaffen intr. s, gehenlassen*
refl., lösen tr. refl., /gehen intr, verlottern intr.
s., verludern intr. s. (морално), verlumpen intr.
s. (морално)
отпускам-ablassen* tr. (пружина),
abspannen tr. (пружина на пушка),
anlassen* tr. (за закаляване) (стомана)
(техн.), auflösen tr. (коса, възел), aufrufen* tr.
(дажба), bewilligen tr., fieren intr. h (мор.),
gewähren tr. (e-e Frist ~ отпескам нкм. по-
дълъг срок), hängeniassen* tr. (den Kopf, die
Arme, den Mund hängeniassen отпускам
глава, ръце, уста), kreditieren tr. (кредит, заем),
lockerlassen tr., nachlassen * (стомана),
nachlassen* tr., vergüten tr. (метал, стомана),
zuschießen* tr. (допълнително) (разг.),
zuweisen* tr. (стипендия, субсидия)
отпускане-Bcreitstellung f, Entspannung f, -
en, Kreditierung f (на заем, кредит),
Vergütung f, -en, Verlotterung f
OTiiycKap-Beurlaubte(r) m, -n (войн.)
отиусквам-auflockem tr. (възел, ремък) (ein
Kissen - разпуквам възглавница ;
aufgelockerte Bowölkung разкъсана
облачност ; die Sitten sind aufgelockert
нравите са станали свободни)
отпуспалост-Lahmheit f (прен.), Laßheit f
отнуснат-abgcspannt part. adj., bammeliig
adj., bumm(e)lig adj., erschlafft pari, adj., inert,
läßlich, lässig, lahm (разг.), lappicht, lappig,
laß, lasch (за походка), latschfußig, latschig,
lax, liederlich, matsch, nachlässig, pomadig,
schläfrig (ich bin ~ спи ми се ; - werden
доспива ми се ; - machen накарвам да заспи
; ~es Wetter сънливо време), schlaff (кожа,
бузи) (е-е ~ gespannte Saite разхлабена
струна ; ihre Arme fielen - herab ръцете й сс
отпуснаха безсилно), schlapp (ich bin ~
капнал съм, сила не ми остана ; sich ~ lachen
умирам от смях), schlapp (мрежа),
schlenkrig, schlott(e)rig, schwammig, träge
отпусиатост-Gemütlichkeit f (блажена),
Geschlampe n, -s, Lässigkeit f, -en, Laschheit
f, -en, Laxheit f, Liederlichkeit f, -en,
Nachlässihkeit f, -en, Pomada f, -n (das geht
wie ~ върви като охлюв ; das ist mir ~ все ми
е едно), Schlaffheit f, Schlappheit f, -,
Schlendrian m, -es, -e, Torper m (мед.)
отпушвам-aufspünden tr. (буре), aufspunden
tr. (буре), aufziehen* tr. (бутилка), entkorken
tr.
отпъвам-abstauben, abstäben tr., klauen tr.
(на дребно), klemmen tr. refl.
отпъждам-bannen tr. (нуждата, грижата),
wegweisen* tr.
отпътува-abdampfen

719
отпътува-аЬгоЛеп tr. refl.
отпътувам-abfahren intr. s, abreisen intr. s,
dahinfahren* intr. s, davonfehren* intr. s,
fortfahren* intr. s, hinfahren* intr. s.,
wegfahren* intr. s. (über etw.)
отпътуваие-Abfahrt f, -en, Abreise f, -n,
Foergang m
отработвам-abarbeiten tr. refl. (дълг),
abdienen tr. (дълг като ратай, слуга),
abgelten* tr. (дълг), ableiem tr. (дълг), е-ш
etw. abverdienen tr. (рядко), herausarbeitentr.
refl. (допълнително или предварително)
отработване-Fronfuhr f (c кола) (ист.)
отравниче-Mädesüß n
отравям (ce)-vergiften tr. refl.
отравям-verpesten tr. (атмосфера)
отравяне-Bergkatze f (оловно),
Blutvergiftung f (на кръвта),
Brunnenvergiftung f (на кладенци),
Gasvergiftung f (от газ), Hüttenkatze f (от
олово) (мед., Intoxikation f, -en,
Kribbelkrankheit f (е житна ръжда), Sepsis f,
- (на кръвта) (мед.), Sepsis f, - (на кръвта)
(мед.), Vergiftung f
отрада-Labung f, -en, Lasal n, -s, -e
отраден-erfreulich adj., erquicklich adj.,
trostreich
отражавам (ce)-abspiegeln tr. refl.,
widerspiegeln tr. refl.
отражавам ce-spiegeln tr. (der Mond spiegelt
sich im Wasser луната се оглежда във водата
; Haßspiegelt sich in s-m Gesicht омразата
говори от очите му), widerhallen intr. h. (за
звук) (физ.)
отражавам-abbilden tr. refl., spiegeln tr. (der
Mond spiegelt sich im Wasser луната се
оглежда във водата ; Haßspiegelt sich in s-m
Gesicht омразата говори от очите му)
отражател-Reflektor m, -s, -..oren
отражение-Abbild n, -(e)s, -er, Abbildung f, -
en, Abglanz m, -es, Abschein m, -s, -,
Abspiegelung f, -en, Bild n, -(e)s, -er (sein Bild
im Fenster sehen виждам отражението си в
прозореца), Eisblick m (на арктичните ледове
на хоризонта) (геогр.), Reflex m, -es, -е,
Reflexion f, -en, Reperkussion f, Rückschein
	отреди
m, Spiegelbild n, Spiegelung f, Widerhall m
(на звука), Widerschien m (на светлина),
Widerspiegelung f, widerstrahl m	.
отразява ce-echoen intr. h imp. (es echot чува
се ехо), Widerscheinen* intr. h. (светлина),
zurückfallen* intr. s. (за лъч, светлина),
zurückprallen intr. s. (за светлина, звук),
zurückwirken intr. h. (auf etw.) (на нещо)
отразява-zurückwerfen* tr. (лъч, звук) (физ.)
отразявам ce-abmalen refl. (характер, ужас),
malen refl., wohltun* intr. h. (добре,
благотворно)
отразявам-abwenden* tr. refl., bespiegeln tr.
(прен.), mitnehmen tr., reflektieren tr., spiegeln
tr. (der Mond spiegelt sich im Wasser луната
се оглежда във водата ; Haßspiegelt sich in s¬
m Gesicht омразата говори от очите му),
Widerscheinen* intr. h. (блясък), widerstrahlen
tr.
отразяване-Zurückwerfung f, -en (звук, лъч)
(физ.)
отракан-abgefürt adj. part., behauen part. perf.
adj., dufte adj., flott adj. (ein ~er Bursche
отракано момче), gerieben part. adj., keß,
smart
отраканост-Gericbenheit f
отраквам ce-abhobeln tr. refl., abschleifen*
refl.
отраквам-schleifen* tr.
отраничавам ce-beschränken refl.
отрано-früh adv. (heute ~ отзарана ; zu ~
kommen подранявам)
отрасъл-Abzweigung f, -en, Betriebszweig m,
Disziplin f, -en (от науката, спорта), Fach n, -
(e)s, Fache, Geschäftszweig m (търговски),
Handelszweig m (в търговията),
Schlüsselzweig m (особено важен за
индустрията), Zweig m, -s, -е (на
наука,техника, стопанство) (Zweige der
Staatsverwaltung отрасли на държавното
управление)
отреагирвам-abreagieren tr. refl.
отред-Kommando n, -s, -s, Schar f, -en, Trupp
m, -s, -s (воен.), Truppenkörper m (воен.),
Vortrupp m (преден) (воен.)
отреди-Nebeltruppen pl. (химически) (воен.)

720
отреждам
отреждам-bescheiden* tr., Vorbehalten* tr.,
zumessen* tr.
отрез-Schmiege f, -n (под ъгъл)
отрезвявам-ernüchtern tr.
отрезка-Abschnittling m, -s, -e, Abschnitzel
n, -s, -
отрепдосвам-abhobcln tr. rell
отрепка-Wischlappen m (за бърсане)
отречение-Entsagung f, -en
отривист-zackig
отрит-offen (въпрос) (das muß - bleiben това
трябва да остане висящо)
отритвам-abstoßen* tr. refl., verstoßen* tr.
(von allen verstoßen отритнат от всички)
отритване-Verstoßung f
отрицапне-Negation f, -en, Verneinung f, -en
(и грам.)
отрицател-Neinsagcr m, Verneiner m, -s
отрнцателен-ablällig adj., ablehnend adj.
(държане, преценка), abschätzig adj.
(преценка), abschlädig adj. (отговор),
absprechend pari. adj. adv., mißfällig, negativ,
repulsiv, verneinend
отричам (се OT)-verleugnen tr. refl. (sein
Vaterland, die Wahrheit ~ отричам се от
родината сн, истината ; s-n Charakter nicht ~
не се отричам от характера си ; ihre Natur
verleugnctc sich nicht нравът й явно
пролича ; sich selbst ~ отричам се от себе
си)
отричам (ce)-abcshwören tr intr. h (c клетва)
отричам ce-abfallen intr. s (от вярата),
abkehren tr., absagen intr. h c D, abschließen*
tr. refl., abschließen* tr. refl., abwendig
werden, begaben*refl., entäußern refl.,
entsagen intr. h, los/sagen refl., verschwören*
tr. (etw.) (от нещо) (den Wein ~ отричам се
от виното ; Gott ~ отричам се ог бога),
verzichten intr. h. (auf etw. A) (auf Rechte ~
отчивам се от право)
отричам-ablehnen tr., ableungnen tr.,
absprechen* tr. (e-m etw.), absprechen* intr.
h über etw., abstreiten* tr (e-m etw. ~) (e-m
das Recht ~ оспорвам нкм. правото),
bestreiten* tr., danebenschätzen tr., leugnen
tr., verneinen tr. (ein verneinender Satz
отрицателен отговор), weglaugnen tr. (das
läßt sich nicht weglaugnen това не може да
се отрече)
отричаие-AbfaIl m, -s, * е, Abkehr f, Abrede f,
-n, Entsagung f, -en, Leugnung f, -en,
Verleugnung f (от нещо), Verstoßung f (от син)
огрова-Bcrührungsgift n (контактна), Gift n, -
(e)s, -e, Kurare n, -s (за стрели), Pfeilgift n (за
стрели), Rattengift n (за мишки), Schabengift
n (за хлебарки), Schlangengift m (на змия)
отровеи-giftig adj., krötig
отровител-Giftmischer m, Giflmörder m
OTpoBiio-3apa3iiTenen-miasmatisch
orpoBiiocT-Gifligkeit f
отровоуловител-Giftfang m (техн.)
отронвам-entkörnen tr. (зърно) (ссл.-ст.)
отрупвам-bebauen tr. (den ganzen Tisch mit
Büchern bebauen отрупвам масата c книги),
bedrängen tr. (er wird von allen Seiten mit
Bitten bedrängt от всички страни го
отрупват с молби), bestürmen tr. (e-n mit
Fragen, Bitten betsürmen отрупвам c
въпроси, молби, rcgalicren tr. (c подаръци)
отряд-Abeiterwchr f (въоръжен
работнически) (лит.), Angriffsverband m,
Aufklärungsabteilung f (разузнавателен)
(воен.), Formation f, -en (воен.), Freischar f
(партизански), Gaslrupp m (военно-
химически) (воен.), Gruppe f, -n, Rotte f, -n
(blinde - непълна редица), Schar f, -en,
Truppe f, -n (воен.), Truppenkörper m, -s
(воен.). Verband m, -es, -re (воен.)
отрязвам-abhaken tr. (нкм квитанцията-
разг.), abklappen tr. (нкм. квитанцията),
abknipsen tr. (сливици, цвете), ablaufen* intr.
s (прен.), ablösen tr. refl. (внимателно),
abnabeln (и завръзвам пъпчето на
новородено), abrädeln tr. (с колелце ивици
тесто), abriegeln tr. refl., absägen tr. (с трион),
abschneiden* tr. (e-m etw.), abschroten tr.,
abschweifen intr. s, abstumpfen tr. refl.,
abtrennen tr, refl. (подплата, ръкави, копчета),
abwimmeln tr. (нкг.), abzwicken tr. (c клещи, c
градинарска ножица), beschneiden* tr.,
kappen tr., klotzen intr. h. (неравния кран на
пън), knapsen tr. (нечие право), knippsen tr.,

721
отслабвам
knipsen tr., prusten intr. h. (е-ш) (някого),
scheren* tr. refl., schneiden* tr. refl. (e-n Zweig
vom Baum ~ отрязвам клон от дървото; sich
die Haare ~ lassen подстригвам си косата ;
sich die Nägel ~ режа си ноктите ; Propfen ~
изрязвам тапи ; etw. in Stücke ~ нарязвам
нещо на парчета ihm wurde der Finger
geschnitten срязаха му пръста ; das Kind
mußte geschnitten werden трябва да
оперират детето ; е-е fein geschnittene Nase
изящно изрязан нос ; er ist e-m Vater wie aus
dem Gesicht geschnitten одрал е кожата на
баща си), schrägen tr. (косо), wegschneiden*
tr.
отрязъци-Verschnitt m, -es, -
отсам-dieseits prp. G, herüber, hüben
отсамалпийскн-zisalpinisch (към
италианска страна)
отсамен-diesseitig adj. (die ~en Häuser
отдамните къщи)
отсевка-Kleie f, -n
отсега-fortab adv., numehr
отседлавам-absatteln tr., abzäumen tr. (кон)
отседнал-behaust adj.
отсенвам-tönen tr. (снимки), tonen tr.
(снимки)
отсенка-Schatten m, -s (um e-n ~ röter малко
по-червено), Schattierung f, -en (um e-e - zu
hell c един нюанс по-светло, отколкото
трябва ; die Presse aller ~en пресата на най-
различните лагери)
OTceiiKii-Valeurf, -n
отсенявам-schaitieren tr. refl., schummern tr.
отсеняване-Nuancierung f, -en, Schattierung
f, -en
отсеням (ce)-abstufen tr. refl.
отсеням-abtönen tr. (цветове)
отсечено-kurz abgestoßen
отсипвам-abschülten tr.
отсичам-abhacken tr. (клон, глава и др.),
abhauen tr., abschlagen* tr. refl. (глава),
abstumpfen tr. refl .(ъгъл, връх), abtrennen tr,
refl. (подплата, ръкави, копчета),
cinschlagen* tr., fallen tr., hauen* tr. (гора,
дървета), kappen tr., kappen tr., los/hauen tr.,
weghauen* tr., wipfeln tr. (върха на дърво)
отсичане-Abhieb m, -s, (място на
отсичането), Hau m, -s, -e, Wegnahme f (на
ъгъл)
отскача-abspritzen intr. s, aufschnellen intr.
s. (нагоре) (за пружина), zurückprallen intr.
s. (за топка)
отскачам-(сПе Tür, das Schloß ist
aufgeschmappt вратата, бравата се отвори),
abplatzen intr. s, abprellen intr. s, abschnellen
intr. s, abspringen* intr. s, e-n Abstecher
machen, rutschen intr. s. (до някъде c
превозно средство), schnippen intr. h. s.
(разг.), springen* intr. s. h. (spring mal in die
Apotheke я рпибягай до аптеката ;
gesprungen kommen идвам тичешком)
(разг.), vorschnellen intr. s. (напред),
wegschnellen intr. s. (като стрела),
zurückfahren* intr. s. (от страх),
Zurückschlagen* intr. s. (бързо назад)
отскачане-Abprall m, -(e)s, -e, Absprung m, -
(e)s, -re, Aufstoß m, -es, -re (при удар),
Quetscher m, -s (на топка при игра на
билярд), Reperkussion f, Rückprall m,
Rücksprung m (назад), Rutsch m, -es, -е (късо
пътуване) (glücklichen, glatten - ! добър път,
на добър час ! ; in е-m ~ за миг, докато се
обърнеш)
отскок-Abprall m, -(e)s, -е, Flanke f-,n
(страничен) (спорт.), Rücksprung m,
Rückwärtssprung m (спорт.)
отскубвам (ce)-entwinden* tr. refl.
отскубвам ce-abreißen* tr. refl., loseisen tr,
refl.
отскубвам-abrupfen tr., los/ankern tr., los/
reißen tr. refl.
отслабва-ab legen intr. h (памет), einlullen intr.
h (за вятър) (мор.), etw. kommt / gerät in
Abschlag, verebben intr. s.
отслабвам-аЬЬаиел intr., abfallen intr. s
(бързо на тегло), abflauen intr. s, abklingen*
intr. s (за болка, възбуда, епидемия),
abmagern intr. s, abnehmen intr. h,
abschwächen tr. refl, angreifen* tr. (er sieht
sehr angegriffen aus изглежда много
изтощен, отпаднал), entspannen tr. refl.,
erschlaffen intr. s, flauen intr. h imp., kontern

отслабване
722
intr. h. (удар чрез контраудар при бокс), legen
refl. (за буря), lockerlassen tr., lockern tr. refl.,
magern intr., mildem tr. (наказание), mindern
lr. (скорост), mitnehmen tr., nachlassen* intr.
h. (за сила) (Schmerz, laß nach! o, ужас ! ;
nicht ~ не преставам ; nicht ~! не се
предавай!), nachlassen* tr., schwächen tr. (die
Wirkung ~ намалявам въздействието ; die
Farben ~ убивам краските ; geschwächte
Gesundheit накърнено здраве ; du kannst
aber e-n ~ ! ex, че си досадник!), schwinden*
intr. s. (sein Mut schwand куражът му спадна)
отслабване-Abmagerung f, -en, Abnahme f, -
n, Abnehmen n, -s, -, Abschlag m, -(e)s, -re,
Entspannung f, -en, Gcdächnisschwund m (на
паметта), Milderung f, Minderung f (на
скоростта), Remission f, -en (на болестни
явления), Schwächung f, -en (на тялото,
противника), Schwund m, -s,
Wirtschaftsschrumpfung f (на стопанския
живот) (икон.)
отслабнал-abgezehrt, dünnn adj.
огслабям-abschwächen tr. refl.
(впсчатланис)
отсранявам-abhelfen* intr. h (e-r Sache D ~),
abhobeln tr. refl. (чрез рендосвано)
огсраняване-Abhilfc f (злина, недъг)
отсреща-drüben adv., gegenüber adv. (das
können Sic in dem Geschäft ~ kaufen това
можете да купите в магазина отсреща),
jenseits
отсрещен-gegenüberliegend adj. part.,
jenseits
отсрочваие-Dilation f, -en (iop.)
отсрочка-Aufschub m, -s, -re (die Sache leidet
keinen ~ работата не търпи отлагане),
Galgenfrist f (последна) (прен.), Gnadefrist f
(временна), Terminverlängerung f
отсръбвам-abtrinken* tr.
отстоявам-behaupten tr. refl. (seine Meinung
behaupten отстоявам мненито си),
durch fechten* tr. tmb. (докрай), verfechten
tr. (правото си)
отстояване-Verfechtung f
отстояние-Breite f, -n (от еклиптиката),
Erdweite f (средно, на Земята от Слънцето)
(астр.), Sonnenweite f (средно, на слънцето
от земята)
отстрана-seitlich (на нещо)
отстранен-abgelegen part. adj., abgeschieden
part. adj. (село, долина, гора), entlegen adj.
OTcrpaiieiiite-Entfernung f, -en
отстрани iia-nebenaus (~ sein разсеян съм,
луд съм)
OTCTpaiiif-ncbenstchend, Seiten..
OTcrpauiiM-abslellbar adj.
отстранявам-absetzen tr. refl., abslellen tr.,
abtragen* tr. refl. (оперативно), abtreiben* tr.
(e-n aus dem Besitz ~ отстраневам нкг от
имота по силата на правото на изкупуване),
abtun* tr. refl., beheben* tr., beseitigen tr.,
eliminieren tr., entölen tr. (маслото),
fortschaffen lr., heben* tr. refl., hinwegräumen
tr., lösen tr. refl., räumen tr. intr. h. (die Kleider
aus dem Schrank ~ изваждам дрехите от
ектина ; etw. aus dem Weg - отстранявам
някого от пъгя си ; die Straße - разчиствам
улицата ; s-e Ware, mit s-n Waren ~
разпродавам стоката си), sperren Lr. (играч)
(спорт.), steuern intr. h. (e-r Sache D) (e-m
Übelstand ~ премахвам злина), wegarbeiten
tr. (грапавини, недостатъци), wegdrängen tr.
(насила), wegdrücken tr. (чрез натискане),
wegmachen tr. refl. (e-n Fleck wegmachen
отстранявам леке), wegräumen tr.
(развалини), wegschaffen	tr.
(недоразумения), wegzaubern tr. (чрез магия)
отстраняване-Dicnstcnthebung	f
(временно), Elimination f, -en, Entfernung f, -
en, Entgiftung f, Räumung f
OTCTbii-Rücksprung m
отстънвам-abgeben* lr. refl., abhandcln lr.,
ablassen* intr. h (von c-m etw. ~), ablasscn*
tr., abrücken tr. (von e-m), ab weichen intr. s
(von etw.), beigeben* tr.(pa3r.), e-m etw.
abtreten* tr. (право, билет, място, земя),
konzedieren tr., lassen (e-m etw.) (нкм нщ),
lockerlassen intr., nachgeben * intr. h. (e-m)
(der Bogen dibt nach почвата се огъва под
краката ; das Geröll dab bei jedem Tritt nach
при вряка крачка краката потъваха в сипея ;
der Klügere gibt nach по-умният отстъпва),

723
оттам
nachlassen* tr. (von s-n Forderungen etw. -
намалявам изискванията си), nachstehen*
intr. h. (e-m an, etwD) (sie stand ihr an Bildung
nicht nah по образувание не й отстъпваше),
überlassen* tr. (e-m etw.) (e-m etw. freiwillig ~
отстъпвам нещо на някого доброволно),
weichen* intr. s. (auf die Stelle weichen
отстъпвам настрана ; der Notwendigkeit
weichen отстъпвам пред необходимото),
zurückgehen* intr. s., zurückgehen* intr. s.,
zurückprallen intr. s. (бързо назад),
zurückschaudern intr. s. (vor etw.) (ужасен от
нещо), zurückstecken intr. s. (претенции)
(разг.), zurückslehen* intr. h. (hinter e-m, etw,
gegen e-n, etw.) (по качество, стойност на
някого, нещо) (in е-г Hinsicht hinter e-m
zurückstehen в едно отношенеи му
отстъпвам), zurükestehen* intr. s. (hinter e¬
m, etw, gegen e-n, etw.) (на друг, на друго
нещо)
отстънване-АЬГаП m, -s, -re, Abstand т, -(e)s,
■re, Abtretung f, -en, Abtritt m, -(e)s, -е (от
мнение, религия), Gebietsabtretung f (на
територия), Rücktritt m (от договор),
Überlassung f
отстьпителен-einräumend adj., konzessiv
отстъика-Abzug m, -(e)s, -re, Bcgüntsigung
f, -en (в цената), Bonifikation f, -en, Dekort m,
-s, Konzession f, -en (Konzessionen machen
правя отстъпки), Nachlaß m, -lasses, -lasse
(ein Werk aus dem - veröffentlichen правя
посмъртно издание на творба), Rückzieher
m (от казаното), Vergünstigung f, Vorschlag
m (добита чрез пазарлък), Zugeständnis n
(e-m Zugeständnisse machen правя на някого
отстъпка)
OTCTbiuieinie-Abweichung f, -en, Relraite f, -
n, Rückzug m (e-m den ~ abschneiden
отразвам на някого пътя за отстъпление ;
der Feind ist im vollen ~ begriffen
неприятелят е в пълно отстъпление ; zum ~
blasen бия отбой) (воен.)
OTCTbiiiiiiK-Abweichler m, -s, - (полит.)
OTCTbiuiimecTBO-Abtrünnigkcit f
отстъпчив-biegsam adj., erbitllich adj., fügsam
adj., nachgiebig
отстъпчивост-Biegsamkeit f„ Fügsamkeit f,
Nachgiebigkeit f, -en, Willfährigkeit f
отсъждам-absprechen* tr. (e-m etw.),
schiedsrichtern intr. h. (като арбитър)
отсъждане-Aburteilung f, -en (юрид.),
Spruch m, -es, -re (съдебно) (die Sache steht
auf dem - делото се решава)
OTCbiniiiK-Abtrünnige(r) m, -n, -n
отсъииически-abstrünnig adj. (s-r Partei, s¬
m Versprechen, s-m Glauben ~ sein, werden
съм изменник, изменям на партията,
нарушавам обещанието си, отсъпвам от
вярата си)
отсъствам-abwesend sein, fehlen intr. h imp.
(die Fehlenden ins Klassenbuch eintragen
отбелязвам отсъстващите в дневника),
fembleiben* intr. s tmb. (der Versammlung ~
отсъствам от събранието), forlblciben* intr.
s
отсъстващ-abwesend pari. adj. (der
Abwesende muss Haare lassen отсъстващият
плаща, понася последиците ; die
Abwesenden haben immer Unrecht
отсъстващите излизат винаги виновни)
отсъствие-Absentismus m, -, -, Absenz f, -en
(училишно) (юрид.), Abwesenheit f, -en
(während in m-r - докато ме нямаше, в мое
отсъствие ; in - verurteilt werden - бивам
осъден задочно), Arbeitsversäumnis f (от
работа), Versäumnis f, -se (от училище),
Ausbleiben n, s, -
отсъствувам-abscnlieren rcfl.
отсъствуващ-absent adj.
отсявам-sichten tr. (брашно), sichten tr.
(брашно)
отсяваие-Sichlung f (на брашно), Sichtung
f (на брашно)
отсявка-Hintergetreide n
отсядам-absteigen* intr. s, absteigen* intr. s,
ablreten* intr. s (остар.), einkehren intr. s
отсянка-Abfall m, -s, -re, Nuance f, -n,
Nuancierung f, -en
оттавам ce-schwärmen intr. h. (на бурни
веселия)
оттам-daher adv. (er mag - kommen оттам
идва навярно ; ~ ich bin оттам съм родом),

оттатък
724
dorther adv.
оттатък-drüben adv. (hüben und ~ отсам и
оттатък), hinüber, über D, A (~ der Straße
wohnen живея от другата страна на улицата)
оттеглям ce-bcurlauben Ir., abbauen tr. refi.,
abbauen tr. refl., abtreten* intr. s (der
abgetretene Minister оттеглилият се
министър ; die Parteien aus dem Gerichtssaal
-	lassen накарвам страните да напуснат
съдебната зала ; прен. vom Schauplatze, vom
Leben - слизам ог сцената на живота,
умирам, abziehen* intr. s, abziehen* intr. s
(воен.) (от обсаден град), retirieren intr. h.,
zurückterten* intr. s. (от служба, покупка),
zurücktreten* intr. s. (назад)
оттеглям-entziehen* tr. (e-m s-e Freundschaft
-	оттеглям приятелството си), widerrufen*
tr. (обидни думи), zurücknehmen* tr. (сума,
обещание, поръчка), zurückziehent tr. refl.
(молба, кандидатура, оферта, обещание)
оггегляне-Abtritl m, -(e)s, -е, Abzug m, -(e)s,
■re (от обсаден град), Ehrenerklärung f
(публично, на обида), Rcliradc f, -n, Rücktritt
m (от служба) (den - einreichen подавам си
оставката), Rückzieher m (на думите),
Rückzug m (e-m den ~ abschneiden отразвам
на някого пътя за отстъпление ; der Feind ist
im vollen - begriffen неприятелят е в пълно
отстъпление; zum - blasen бия отбой) (воен.),
Zurücknahme f (на дадена дума, обида)
оттепък-AbfalI m, -s, -re, Abschaltung f, -en,
Abstufung f, -en, Färbung f, -en, Farbe f, -n,
Nuance f, -n, Nuancierung f, -en, Schattierung
f, -en (um e-e - zu hell c един нюанс по-светло,
огколкото трябва ; die Presse aller -en
пресата на най-различните лагери), Stich m,
-es, -е (на багри), Tönung f, -en
оггепъци-Farbenabstufung f (на багрите),
Schiller m, -s (на различни цветове)
оттича ce-abrinnen intr. s
оттичам ce-abfließen*, abfluten intr. s,
abströmen intr. s (бърже)
оттичане-Abfluß m, -usse, -üsses, Abguß m,
-usses, ~usse
оттласквам-abschieben* tr., abstoßen* tr.
refl., fortlreiben* tr.
оттогава-seitdem (~ haben wir uns nicht
gesehen оттогава не сме се виждали), seither
(насам)
отток-Abguß m, -usses, ~usse, Ablaß m,
-lasses, -lasse, Ablauf m, -(c)s, -re, Abzug m,
-(e)s, -re, Vorflut f
оттук-hieraus, hierdurch
оттъркулвам-abwälzen tr.
отупвам-abbcutcln tr., abwamsen tr.,
durchbcutcln tr. trnb. (прен.), pelzen tr. (прах)
отучвам (ce)-cntwöhnen tr. refl. (er ist des
Trinken entwöhnt гой се отучи да пие)
отучвам-abgewönen tr. refl. (e-m etw. ~)
отхапвам-abbeißen tr.
отхапваие-Abbiß m, -isses, -issc
отхвръквам-abschnellen intr. s (стрела)
(прен.)
отхвърлям-ablchncn tr. (предложение, план,
пиеса), abschieben* tr., abschütteln tr. (прен.),
abstoßen* tr. refl. (Arbeit ~), abstreifen tr.
(окови), abtun* tr. refl. (e-n Vorschlag -
отхвърлям предложение), abwälzen tr.
(прен.), abwehren tr., abweisen* ln (молба),
abweisen* tr. (предложение, претенция,
рекламация, отговорност), abwerfen* tr.
(иго), aufschnellen intr. s. (нагоре) (като c
пружина), danebenschälzen tr., rejezieren tr.
(юр.), verschmählen tr. (предложение),
verwerfen* tr. (мисъл, палн), weisen* tr. refl.
(etw. voin der Hand weisen отхвърлям нещо),
werten* tr. refl. (etw., e-n, auf c-n, etw.)
(неприятел), zurückweisen* tr. (подарък,
искане, оплакване), zurückwerfen* tr. (врага)
(воен.), жердаммен тр.
отхвърляпе-Ablchnung f, -en (на пиеса,
писател, художник), Abstoß m, -cs, -е (силно),
Rejektion f, -en, Rcprobation f, -en,
Repudiation f, -en, Repulsion f, -en,
Verschmählung f, -en (на предложение),
Zurückweisung f, Zurückwerfung f, -en (на
враг) (воен.)
OTXBbpjiHiu-pcrem(p)torisch, repu Isiv
отхвътлям-zurückschlagen* tr. (враг,
нападение)
отхлупвам-abheben tr.
отхраивам-aufätzen tr. (птици), auferziehen*

725
lr., auffüttern tr. (животни), auffuttern tr.
(животни), aufpäppeln tr. (изкуствено) (дете,
животно) (разг.), aufziehen* tr. (хора,
животни, растения), großfüttern tr. trnb.,
großpäppeln tr. trnb.	.
OTxpaiieane-Auffütterung f (на животни)
отхруивам-abknabbern tr. (от хляба)
отцепвам (ce)-abspaiten tr. refl. (трески,
молекули, област)
отцепвам ce-abbröckeln intr. s, abfallcn intr.
s (от партията), absplittcrn tr. refl.
отцепвам-absplittern intr. s., absrengen tr.
отцепваие-AbfalI m, -s, -re, Sezession f, -en
(на държави, партии), Sezession f, -en (на
държави, партии)
OTneniiiiK-Abtrünnige(r) m, -n, -n, Spalter m, -
s
отценнически-abrällig adj., abstrünnig adj.
(поет.) (войска) (s-r Partei, s-m Versprechen,
s-ш Glauben - sein, werden съм изменник,
изменям на партията, нарушавам
обещанието си, отсъпвам от вярата си)
отцеубиец-Parrizida m, -s, -е, Vatermörder т
отцеубийство-Vatermord m
отци-Vater m, -s, -s- (das Land unserer Väter
страната на прадедите ни ; er wurde zu s-n
Väter versammelt той се пресели при дедите
си, умря)
отчайвам ce-vcrzagen intr. s., verzweifeln intr.
s. (an etw. D, über etw. А) (от нещо) (ein
verzweifelter Kampf отчаяна борба)
отчайвам-nicderschlagen tr. refl. (Zweifel -
разсейвам съмнения ; niedcrgeschlagende
Mittel средство за понижаване на
температура ; e-n Prozeß - спирам дело)
отчайваие-Nicderschlagung f
отчайващ-niederdrückcnd, verzweifelt
отчасти-halb, teilweise
отчаян-desperat adj., verzagt
отчаяние-Verzagtheit f, Verzweiflung f, - (e-n
zur, in - bringen докарвам някого до
отчаяние)
отчаяиост-Verzweiflung f, - (e-n zur, in -
bringen докарвам някого до отчаяност,
подлудявам някого ; die - über den Verlust
отчаянието от загубата)
	отчуждаване
отче-Patemoster п, -, - (в молитвите)
отчеквам-knapsen tr.
отчет-Abrechnung f, -en, Bankbericht m
(банков) (търг.), Bericht m, -(e)s, -e,
Geschäftsbericht m (за дейността на
предприятие) (търг.), Jahresbericht m
(годишен), Jahresendabrechnung f
(годишен), Rechenschaft f, - (sich - geben
давам си сметка; über etw. A ~ ablegen давам
отчет за нещо ; e-n zur ~ ziehen, von e-m
fordern искам сметка от някого ; sich der ~
entziehen измъквам се от отговорност),
Rechnungslegung f, Reisebericht m (за
пътуване), Tätigkeitsbericht m (на действие),
Wochenausweiß m (седмичен търговски)
(търг.)
отчетлив-distinkt adj., scharf (ein -er Pfiff
пронизително изсвирване ; man kann da k-e
-en Grenzen ziehen не може да се постави
рязка граница ; sich - abheben нещо се
очертава рязко ; etw. ist - begrenzt нещо има
ясни очертания ; etw. ist - ausgeprägt нещо
изпъква ясно ; -е Züge остри черти ; die
Aufnahme ist nicht - снимката не е ясна ;
etw. - umreißen ясно очертавам ; etw. ~
herausarbeiten изработвам нещо така, че да
изпъкне ; ein - gebautes Schiff кораб със
стегната, елегантна постройка ; -е Prägung
е-г Münze ясно изпъкващ релеф на монета)
отчетник-Hofmann m, pl. -leute (на участьл
на феодално владение), Meier m, -s
отчнсление-Gewinnabführung f (на
печалбите) (икон.)
отчитам ce-ablcgcn tr. refl.
отчитам-ablesen* tr. (измервателен уред),
abrechnen tr.,abrechnen intr. h, verechnen tr.
(по сметка) (sich mit e-m - уреждам,
разчиствам си сметките с някого)
отчитане-Abrechnung f, -en
отчуждавам ce-abwenden* refl. (sich von e¬
m ~ отчуждавам се), entfremden tr.,
verfremden intr. s.
отчуждавам-enteignen tr., nationalisieren tr.,
veräußern tr. (имот), verstadtlichen tr. (в полза
на градска община)
отчуждаване-Bcsitzwechsel n, Enteignung f,

726
отчуждаем
Entkirchlichung f (от църквата), Expropriation
f, -en, Verstadtlichung f (в полза на градска
община)
отчуждаем-veräußerlich (имущество)
отчужден-lebensfremd (от живота),
weltfremd (от действителността)
отчужденiie-Entfremdung f, -en
отчуждение-Verfremdung f, -
отчунвам (ce)-abknack(s)en tr. intr. s (клон)
отчуивам-abbrechen tr., abklopfen tr. (прах,
сняг, пепел), abknicken tr. (клонче),
abmeißeln, entkeimen tr., los/brechen tr.,
wcgbrechen* tr., Einsiedler m, -s, Eremit m, -
en, Klausner m, Marabut m, -s, -s, Waldbruder
m
OTiue.'iJiimecicii-cinsicdlcrisch adj.
отшелничество-Welt flucht f
отшумява-vcrklingen* intr. s. (слава)
отшумявам-vcrbrauscn intr. s., verrauschen
intr. s.
отщиивам-abkneifen*, abkneipen tr. (c
опити, клещи, пръсти), abknipsen tr.,
abzwacken tr. (фам.), abzwicken tr. (разг.)
огъжлествявам-idcntifiziercn tr.
отьжлествяване-Idcntifizierung f
отьнквам-feststampfcn tr.
отървавам ce-abkommen* intr. s (от нщ.),
abschültcln tr. (прен.), abwimmeln tr.
(Gläubiger, Besuch ~ отървавам се от
кредотори, гости), befeien tr., durchkommen*
intr. s trnb. (прен.) (bei e-r Anklage ~
огьрвавам се от наказание при обвинение),
entschlagen* refl., los/schlagen intr., salvicrcn
refl., sich von e-m, von etw. ~, sich e-r Sache G
-	махвам нщ. от главата си, vermöbeln tr. (от
нещо)
отървавам-absloßen* tr. refl.
отърваваие-Entgang m, -(e)s, Entgänge,
Überhebung f
отървам ce-davomkommen* intr. s,
drumrumkommen* intr. h trnb.,
durchschneiden refl. (лов.), entgehen* intr. s,
herausreden refl. (от отговорност чрез много
приказваме), los/werden intr., weghaben* tr.
(e-n, etw.) (от някого, нещо) (ich möchte uhn
-	искам да се отърва от него)
отървам-davonbringcn* tr., entzaubern tr. (от
магия), herausreißen* tr. refl. (от беда),
überheben* tr. (e-n e-r Sache G) (c-n e-r Pflicht
~ освобождавам някого от задължение)
отьржествяване-Identifikation f, -en
отъркан-lausicht, lausig
отьрквам ce-schrammen intr. h. s. (an e-n, etw)
(o някого, нещо)
отърквам-abstoßen* tr. refl.
отърсвам ce-ablegen tr. refl. (от навик,
грешка), abstreifen tr. (e-c Gewohnheit —
отърсвам се от навик), entschlagen* refl.
(sich der Sorgen - отърсвам се от грижите)
отърсвам-abschlagen* tr. refl. (прах, сняг),
abschüttcln tr. (прах, трохи, сняг)
отявлен-abgcschworcn, entschieden pari,
adj. (ein -er Gegner отявлен противник)
отязък-Abschnitt m, -(e)s, -e
офаизива-Angriff m, -s, -e (der — auf die
Festung атаката на крепостта ; zum -
vorgehen започвам настъпление) (воеи.),
Generalangriff m (обща) (восн.), Offensive f, -
n (die ~ eröffen започвам офанзива ; die -
ergreifen минавам към нападение)
офанзивен-offcnsiv
офенквам-abhaucn intr. s, abkratzen intr. s,
abrücken tr., abschrammen intr. s, absocken
intr. s (фам.), ausbüxen intr. h. (обл. фам.),
davonmachen refl., dünn(e)machcn refl.,
durchbrennen* intr. s (фам.) (mit dem
gestohlenen Geld ~ офейквам c
откраднатите пари), fortpacken refl.,
palisiercn tr., socken intr. s. (фам.), trollen refl.
(фам.), verdurften intr. s., weglaufcn* intr. s.
(еазг.), wegpacken tr. refl., wegschcren* refl.
Офейкване-Verdurftung f (разг.)
оферирам-anstellen tr. (Waren - предлагам,
оферирам стоки) (търг. остар.), offerieren tr.
intr. h.
оферта-Anstellung f, -cn (търг. остар.),
Druckoflerte f (печатна) (търг.), Einschreibung
f-,en (писмена, при търгове), Offerte f, -n
офнка-Ebereschc f (бот.), Sperberbaum m
(бот.), Vogelkirsche f (бот.)
офицер-Abwehroffizier m (воен.) (от
контрашпионажа), Berufsoffizier m (кадров).

727
охлюви
Gamaschenheld m (краен педант),
Generalstäbler m (генералщабен) (воен.),
Hüttengast m (живеещ, в каютата),
KriegsofTizier m (пез военно време), Läufer
m,	-s (шах.), Militär m, -s, -s, Offizier m, -s, -e,
Ordonnanzoffizier m (за свръзка),
Reserveoffizier m (от запаса), Steuermann m
pl. -männer, -leute (навигационен, на кораб),
Truppenoffizier m (строеви) (воен.)
официален-förmlich adj., konventional,
konventionell
офицнозеи^Аг^
оформител-Bildner m, -s, Former m, -s,
Gestalter m, -s (прен.)
оформлеине-Bühnencinrichlung f
(сценично, техническо), Buchausstattung f
(художествено, на книга), Fassung f, -en,
Formung f, -en, Gestaltung f, -en, Raumbildung
f (пространствено) (архит.)
оформляемост-Plastizität f, -
оформява ce-herauskristallisicren refl.
оформявам (ce)-bilden refl.
оформявам ce-formen refl.
оформявам-durchformen tr. tmb. (до най-
малката подробност), gestalten tr. refl.,
verbilden tr. (лошо), verformen tr. (zu etw.) (в
нещо), wortgestalten tr. (идейно съдържание
в думите)
оформяване-Gestaltung f, -en, Kreation f, -
en (на рокли), Verbildung f, - (лошо), Werden
n,	-s, -, Zerspanung f (на метал чрез
стружене)
оформяващ-gestalterisch adj.
оформяемост-Bildsankeit f
оформям-bilden tr. refl. (e-n Kopf aus Stein
bilden офрмям глава от камък), durchbilden
tr. tmb., formen tr. refl., laiben tr. (хлябове),
modellieren tr. (ein schönen modellierter Körper
тялос красиви форми), modeln tr. (s-e Kinder
navh sich ~ възпитавам децата си по свой
образец), nach formen tr. (по даден образец),
zerspanen tr. (метал чрез стружене)
оформяпе-Bildung f, -en, Charakterbildung f
(на характера, на личността), Durchbildung
f, -en, Formgebung f, Formung f, -en,
Modellierung f, Modelung f, Zerspanung f (на
метал чрез стружене)
офорт-Radierung f, -en
офоциален-offiziell (съобщение, прием,
посещение)
офоцоалеи-halbamtlich
офсет-Offsetdruck m
<^T&nMOAor-Ophthalmoiog(e) m, -en, -еп
офталмоскоп-Augenspiegel m (мед.),
Beleuchtungsapparat tn
охарчвам ce-klotzen intr. h., verausgaben tr.
refl. (средства, сили) (diesen Monat habe ich
ganz verausgabt този месец изразходвам
всичките си пари, охарчих се)
охкам-ächzen intr. h (vor Schmerzen - охкам
от болки)
охкане-Geächze n, -s, Gestöhn(e), -s (разг.)
охладител-Fache f, -п (на бира),
Gegenstormkühler m (противоточен) (ел.),
Kühler m, -s, Refrigerator m, -s, -..oren (на
хладилна машина), Schnauze f, -n (на
автомобил) (разг.)
охладнявам-crkalten intr. s, verfremden intr.
s.
охладияване-Abkühlung (между приятели)
охладиял-lau, laulich
охладявам-abkühlen tr. (ядене), kälten tr.
охладяваие-Wasserkühlung f (водно)
(автом.)
охлаждам-ablöschen tr. (бърже), kühlen tr.
(бира, вино, мляко), schrecken tr.
охлаждане-Kühlung f, -
охлузвам-abstoßen* tr. refl.
охлузвапе-Aufreibung f
охлюв-Abt m, -(e)s, -е (зоол.) (Conus abbas),
Bauer m, -n (орски), Esel m, -s (разни),
Gehörschnecke f (ушен) (анат.), Hundszahn
m (морски) (зоол.), Kröte f, -n (морски, c
хриле) (зоол.), Kuhauge n (зоол.), Rabe m, -n,
-n (черупчест) (зоол.), Schlammschnecke f
(блатен) (зоол.), Schnake f, -n, Schneck m, -s,
-en (и на ухото), Schnecke f, -n (и на ухото),
Schnegel m, -s (гол), Tellerschnecke f (блатен
плосък), Weinbergschnecke f (градински)
(зоол.)
охлюви-Butterweck m (морски) (зоол.),
Frosch m, -(e)s (вид)

охлювидеи
728
охлговиден-schneckig
охлювица-Fördcrspiral f (тсхн.), Konvolute f,
-n (на капител), Rollenschnecke f (архит.),
Schneck m, -s, -en (архит,), Schnecke f, -n
(архит.)
охлювообразеи-schneckenförmig
охлювче-Kaurirnuschel f (монетно) (зоол.)
охолство-Wohlleben n
oxool-oho! (klein, aber ~ ! малък, ама си го
бива !)
oxoo-ho (несъгласие), hoho (протест)
охота-Animo п, -s, - (dazu habe ich kein ~ това
не ми се ще ; - für Brathuhn, für die Berge
haben обичам печена кокошка, планината)
(австр. разг.), Arbeitsfreude f (за работа),
Arbeitslust f (за работа), Eßlust f, Kampflust f
(за борба), Kauflust f (за купуване)
охотно-willig
oxpa-Bergfarbe f, Bcrggelb n, Bergrot n
(червена) (минер.), Erdgelb n (земна),
Gelberde f (минер.), Ocker m, -s
охраиа-Arbeitsschutz m (на труда) (нкон.),
Bahnschutz m (железопътна), Bedeckung f, -
en, Betriebsschutz m (на заводските
съоръжения), Bewachung f, -en, Brandwache
f (противопожарна), Deckung f, -en,
Feuerwache- f (противопожарна),
Grenzschutz in (по1ранична) (воен.), Hege f,
-, Hut f, -, Kinderstube f (er hat e-e gute
Kinderstube той има добра охрана),
Leibgarde f (лична), Patentschutz m (на
правата върху патентите), Schutz m (e-n in s¬
n ~ nehmen вземам някого под своя закрила
; inter dem -е der Nacht под закрилата на
нощта ; - vor dem Regen подслон от дъжд),
Sicherheitswache f (полицейска, нощна),
Sicherheitswache f (полицейска, нощна),
Sichrungsdienst m (стражева),
Sichrungsdienst m (стражева), Vorposten m
(стражева)
охранвам-dickfüttern tr. trnb., hochpäppeln
tr. (разг.)
охранен-mastig, wohlgenährt
охранявам-bedecken tr. refl. (воен.),
bewachen tr., bewahren tr. refl. (остар.), decken
refl. tr., hegen tr., schonen tr. refl. (дивеч, риба,
гора) (e-n, jds ~ щадя някого ; s-c Augen -
щадя очите си ; der Kranke muß sich -
болният трябва да се пази), sichern tr. refl.
(воен.), sichern tr. refl. (воен.)
охраня ване-Landschaftsschutz (на
природата), Sicherung f, -cn (воен.),
Sicherung f, -en (воен.)
охрипиал-heiser
охровожълт-ockcrgeib
охтика-Bergsucht f (рударска) (мед.),
Schwindsucht f (мед.), Zehrung f
охтичав-bcrgsüchtig adj. (мед.),
schwindsüchtig
охулвам-höhnen tr., schimpicrcn tr., verlästern
tr., verschimpficrcn tr. (разг.)
охулван-vielgeschmäht (много)
охулване-Verächtlichmachung f
оцветен-chromatisch adj., timbriert (звуково)
оцветител-Farbstoff m
оцветявам-färben tr., malen tr., pigmentieren
tr., tönen tr. (goldblond getöntes Haar коса
със златист оттенък)
оцветявапе-Färbung f, -cn, Farbengebung f,
Pigmentierung f, Tönnung f, -cn
оцежда ce-ablaufen* intr. s (съдове, измити
овощня)
оцеждам ce-abtropfcn, abtröpfeln intr. s (~
lassen окапвам, оцеждам овощия, зеленчук)
оцелн-Nebenauge п (зоол.)
оценен-schälzenwert
оценим-schätzbar (Perlen von kaum ~cm Wert
безценни бисери)
оценител-Abschätzcr m, -s, -, BrotschaLtzcr
m (на хляба), Taxator m, -s, -oren
оценка-Veranschlagung f, -cn
(предварителна), Abschätzung f, -en, Ansatz
m, -es, -re (на стока), Bewertung f, -en,
Bewertungsunterlagen pl., Brandschätzung f
(на опожарен имот), Reifeprädikat n (за
успешен зрелостен изпит), Schätzung f, -cn
(данъчна), Taxierung f, Verkennung f
(неправилна, крива), Weltreficht n (на
човечеството за световните събития),
Wertbestimmung f, Wertung f, Wertzahl
(спорт.), Würdigung f, -en (обективна,
следствена), Zensur f, -en

729
очебийност
оцеиявам-abschätzen tr., abtaxieren tr.
(наследство, парцел), ansetzen tr. (etw. zu
hoch, zu niedrig ~ пресмятам нш. твърде
високо, много ниско), bonitieren tr. (земя,
почва), einschätzen tr., kotieren tr., loben tr.
refl., schätzen tr. (приблизително)
(Entfernungen - преценявам разстояния ; ich
schätze die Kosten auf 100 M преценявам
разноските на 100 марки ; den Verlust auf
100 M ~ оценявам загубата на 100 марки ;
wie all ~ Sie mich ? колко години ми давате ?
; ich schätze, daß es in 3 Wochen fertig sein
wird по моя преценка ще бъде готово за 3
седмици), schätzenlernen tr. (за ценя) (im
Gefängnis lernten sie den wahren Wert der
Freicheit schätzen в затвора те разбраха
истинската цена на свободата), taxieren tr.,
veranschlagen tr. (die Kosten wurden falsch
veranschlagt разноските бяха изчислени
.поглешно), werten tr., würdigen tr. (etw. nach
Verdienst würdigen оценявам нещо според
заслугите)
оценявапе-Ansctzung f, Würdigung f, -en
(обективна, следствена)
оценяем-schätzbar (Perlen von kaum ~em
Wert безценни бисери)
оцет-Essig m, -s, -e, Sprit m, -s, -е (от разреден
спирт), Weinessig m (винен)
оцетопроизводител-Essigbaucr m
очавовам-banncn tr..
очаквам-ansinnen* tr. (без право),
enlgegensehen* intr. h, ersehnen tr. (die Ferien
~ очаквам c нетърпение ваканцията),
erwarten tr. (ich habe es so erwartet така и
очаквах), gewärtigen tr. (Sie wissen, was Sie
zu ~ haben знаете, какво да очаквате), Hoffen
tr. (hoffen wir das Beste да очакваме най-
доброто), passen intr. h. (auf A) (paß acht !
внимавай!), rechnen intr.h. (mit e-n Ereignis ~
допускам събитие; mit solchen Unfällen muß
man - трябва да се очакват такива
злополуки), spannen intr. h. (auf etw.) (c
нетърпение) (ich spanne auf etw., ob cs
geschieht следя c напрежение дали нещо ще
стане ; auf das Erscheinen e-s angekündiglen
Buches ~ очаквам c нетърпение излизането
на обявена книга), verhoffen refl. (sich etw.
von e-r Sache) (нещо от някоя работа),
vermuten tr. (das ist, steht zu ~ това е твърде
вероятно, това трябва да се предположи, да
се очаква), versehen* tr. refl. (sich e-r Sache
G) (нещо), zumuten tr. (e-m etw.) (нещо
прекалено, не по силите на някого) (wie
kannst du mir so was zumuten как можеш да
очакваш такова нещо от мен), Zutrauen tr.
(e-m etw.) (нещо от някого) (so was hätte ich
ihm nie zugetraut не очаквах такова нещо от
него)
очакваие-Erwarten n, -s, Erwartung f, -en
(voll(er) - изпълнен c очаквания), Verhoffen
n, -s, - (wider alles ~ против всяко очакване),
Vorfreude f (радостно)
очакващ-gefaßt adj. part.
очаровам-behexen tr, berücken tr. (einen mit
meinen Wörten berücken очаровам нкг.с
думите си), bezaubern tr, iennehmen* tr,
scharmieren tr. intr. h.
очарован-angetan adj. (von e-m - от нкг.)
очароване-Bezauberung f, -en
очарование-Bezauberung f, -en, Entzückung
f, -en, Liebreiz m, Reiz m, -es, -c (das hat k-n ~
mehr für mich това вече не ме привлича ; die
weiblichen ~е женските прелести), Zauber m,
-s
очарователен-berückend adj., bestrickend
adj., blendend part. adj. (eine ~e Erscheinung
очарователно същество), charmant adj.,
einnehmend adj. (er hat ein -es Wesen той
има очарователен характер), entzückend
pari, adj., goldig adj., herzig, hold (holdes
Angesicht очарователно лице), holdselig,
liebreizend, reizend (момиче), reizvoll,
scharmant, wunderhübsch, wunderschön
очарователност-Holdseligkcit f
оче-Äugelchcn n, -s, ~
очебиен-auffällig adj., auffallend part. adj.
(auffallende Farben очебийни цветове),
augenfällig adj., demonstrativ adj., eklatant adj.
очебнещ-auffällig adj., auffallend part. adj.
(auffallende Farben очебийни цветове),
frappant adj., greifabr adj.
очебийност-Auffälligkeil f, -en

очебол
730
очебол-Aijgenleiden п (мед.), Augenübel n
(мед.)
очевиден-augenscheinlich adj., bar adj. (bar
und klar съвсем очевидно; barer Emst много
сериозно), ersichtlich adj., evident adj.,
greifbar adj., merklich, offenbar (etw. - machen
разкривам нещо), offenkundig (etw. wird -
излиза наяве), offensichtlicht, ostensibel,
palpabel, sichtbar (er war - erfreut очевидно
той беше зарадван), sichtbar (er war - erfreut
очевидно той беше зарадван), sichtbarlich
(er war - erfreut очевидно той беше
зарадван), sichtbarlich (er war ~ erfreut
очевидно той беше зарадван), sichtlich,
sichtlich, sinnfällig, sinnfällig
очевидец-Augcnzeuge m, Schauer m, -s
очевидим-handgreiflich
очевидиост-Augenfälligkeit f, Evidenz f,
Handgreiflichkeit f, -en, Offenkungkeit f,
Offensichtigkcit f, -
оченце-Äugclchen n, -s, ~
очерк-Abriß m, -risses, -risse, Aufriß m,
~isses, -isse, Charakterbild n (на характера),
Skizze f, -n, Übersicht f
очерням-anschwärzen lr. (презр.), lästern tr.
refl., schlechtmachen tr., verketzern tr. (zu s-n
Lebzeiten verketzert, nach dem Tode verehrt
приживе охулен, след смъртта си тачен),
verleumden tr. (някого), verschreien* (някого),
verunglimpfen tr.
очерняие-Diffamation f, -en, Verketzerung f, -
en, Verunglimpfung f
очертавам ce-abbilden rcfl., abzeichnen refl.
(sich gegen, von etw.), zeichnen tr.
очертавам-abstechen* tr. (граница),
bestecken tr. (c колчета) (мор.), rädeln tr. (c
резец), zeichnen tr., ziehen* tr. (e-e Grenze
ziehen очертавам граница ; Schranken ziehen
очертавам прегради)
очертаи-luzid, markant, scharf (ясно) (ein -er
Pfiff пронизително изсвирване ; man kann
da k-e -en Grenzen ziehen не може да се
постави рязка граница; sich - abheben нещо
се очертава рязко ; etw. ist - begrenzt нещо
има ясни очертания ; etw. ist - ausgeprägt
нещо изпъква ясно ; -е Züge остри черти ;
die Aufnahme ist nicht - снимката не е ясна
; etw. - umreißen ясно очертавам ; etw. -
herausarbeiten изработвам нещо така, че да
изпъкне ; ein - gebautes Schiff кораб със
стегната, елегантна постройка ; -е Prägung
e-r Münze ясно изпъкващ релеф на монета)
очертаине-Abriß m, -risses, -risse
очертаиие-Figur f, -en (външно), Schnitt m, -
es, -e (c-e Nase von feinem - фино изрязан
нос ; der - e-s Gesichtes чертите на лицето ;
der - e-s Schiffes линията на кораб)
очи-Augenpaar n (двете), Blick m,pl.,
Habichtsauge n (орлови, силни), Schläfe f, -n
(слепите) (an den -n ergraut sein побелял съм
на слепите очи), Augen pl.
очиболец-Gänsekraut п (пачи) (бог.),
Tormentill m, -s (бот.)
очила-Augengläser pl. (рядко), Augenglas n,
Blendschutzbrille f (тъмни), Brille f, -n,
Erhaltungsbrille f (предпазни), Glas pl.,
Lesebrille f, -n (за четене), Motorbrille f (за
мотоциклетист), Rahmcnbrille f (на газова
маска), Schutzbrille f (предпазни), Starbrille f
(за катаракт)
очнларка-Hutschlange f (зоол.)
очилат-bebrillt adj.
очиствам (ce)-cnteiscn tr. refl., entsühnen tr.
refl. (от грехове, прегрешения)
очиствам ce-entgasen tr. refl.
очиствам-abbeizen tr., abfetten tr. (мазнина),
abmucken tr. (нкг.), abmurksen tr. (нкг.),
abschlacken tr. (метал.) (от шлака), abspänen
tr. (от талаш, стружки), abstielen tr. (от
дръжка),, abstreichen* tr. (от шлака),
abstreifen tr., besorgen tr. (тар.), entgiften tr.
(от замърсени газове), entgräten tr. (риба от
кости), entkalken lr. (от вар), cntkletten tr. (от
репей), entkohlen tr. (от въглерод) (хнм.),
entschlecken tr. (от шлака), liquidieren tr., los/
werden intr., murksen intr. h., raupen tr. (от
гъсеници), säubern tr. (e-e Münze vom
Schmutz - изчиствам монета от нечистотия
; das Land vom Feind - прочиствам ораната
от неприятеля ; die Partei - правя чистка на
партията), wegmachen tr. (e-n Fleck
wegmachen очиствам леке), wegputzen tr.

731
па валс
(прах, мръсотия, петно) (e-n wegputzen
очиствам някого, убивам го)
очистване-Entgiftung f, Purifikation f, -еп
очистен-schneefrei (от сняг)
очистител-Abscheider rn, -s
очистителпо-Purganz f, -еп, Purgativ п, -s, -е
очици-Marienblümchen п, Tausendschön п,
-S, -е (бот.)
очички-Leberblünichen п (гълъбови) (бот.),
Monatsblume f
OHiiutemie-Purifikation f, -cn, Reinigung f
очовечване-Vermenschlichung f
очовечвяам-vcrmenschlichen tr.
очукан-ramponiert
очуква-zerschlagen* tr. (посеви, за
градушка)
очуквам-abbrechen tr., abschlagen* tr. refl.
(овощия, клони), abstoßen* tr. refl. (ръбове,
ъгли на камък), verbeulen tr. (съд)
очушквам-schtauben tr.
ошав-Backobst n
ошмулвам-abblatten tr. (на цвекло, тютюн),
abstreifen tr.
ошавен-fellgar adj., rauchgar (със запазена
козина), abbeizen tr. (обработвам химично
кожи)
ощастливен-selig (~е Tage блажени дни ; е-
n ~ preisen облажвам някого ; in m-m Staat
kann jeder nach s-r Fasson - werden в моята
страна всеки може да постигне блаженство
по собствен път)
ощастливявам-bcgiücken tr. (einem mit ctw.
beglücken ощастливявам нкг.с нщ.),
beseligen tr.
ощастливяване-Beglückhcit f, -en
ощастливяващ-herzerhebend (душата)
още и-auch conj. (~ ich war jung н аз бях млад
; Karl kommt nicht, Anton - nicht Карл няма
да дойде, нито пък Антон ; ein ehrlicher und
- geschickter Mann почтен, а също така и
сръчен човек ; das Kleid ist schön, aber ~
teuer роклята е хубава, но и скъпа ; - nicht
schlecht и това не е, не би било зле)
още-annoch (остар.), extra adv., mehr, noch
(- immer все още ; ~ einmal още веднъж ;
-einmal soviel още веднъж толкова ; ; sie
mögen ~ soviel reden могат да говорят
колкото си искат ; das wäre ja - schöner й таз
добра ! ; das fehlte ~ само това липсваше ;
gerade - едва-едва ; - und - много, в
изобилие), schon (~ unterwegs erfur ich es
още по пътя го узнах ; was gibt’s - wieder ?
какво има пак ?), weiter (was weiter какво
още)
ощетявам-beeinträchtigen tr.„ e-m Abtrag
tun, schädigen tr. (някого)
ощетяване-Schädigung f
ощетяващ-nachteilig (sich - über e-n äußern
изказвам се отрицателно за някого)
ощипвам-kneifen* tr. (e-m in die Backen
kneifen ощипвам някого по бузата), pflücken
tr. (птица) (wir haben noch ein Hühnchen
miteinander zu - имаме да уреждаме още
стари сметки един с друг), zwicken tr.
outifiiBaiie-Zwick m, -s, -e
ощърбен-angcschlagen adj. (чаша, чиния)
(разг.), schartig (ein Messer - machen
нащърбявам нож ; allzu scharf macht -
хитрата сврака c двата крака в капана,
прекадена строгост не е полезна, с пръчка
дете не се оправя)
ощърбявам-schrammen tr. (чаша)
П
натрнархат-Patriarchat n, -s, -е
наваж-Katzenkopfpflaster m (от обли
камъни), Pavc n, -s, -, Pflaster n, -s, - (~
legen настилам, павирам ; das -
aufreißen разкьртвам паважа ; e-n aufs -
werfen уволнявам някого, изхвърлям co
на улицата ; auf dem ~ liegen безработен
съм ; ~ treten кръстосвам улиците ; das
- ist ihm hier zu heiß geworden за него тук
става жежко ; diese Stadt ist ein teueres -

паве
732
животът в този град е много скъп),
Zufahrt f, -еп (от улицата към сграда)
паве-Pflasterstein m
павиан-Hundsaffe m (зоол.), Pavian ш, -s, -е
(зоол.)
навилнон-Вагаске f, - п (в болница),
Gartenhaus п (в градина), Jagdhaus п
(малък ловен), Koje f, -п (в изложба),
Messehalle f (в панаир), Musikmuschel f
(за музика), Pavillion m, -s, -s, Tempel m, -
s, Tonhalle f (за оркестър), Verkerhsturm
m (за милиционер), Zeitungsstand m (за
вестници), Brunnenhaus n (за вода при
минерални извори), Kiosk m, -s, -re (за
вестници, в градина)
павирам-pflastern tr. (die Küche mit Fliesen ~
постилам кухнята c плочки)
павиране-Pflasterung f (на улица, двор, под
на кухня)
павировач-Pllasterer m, -s, Pflastcrsetzer т,
Steinsetzer т
пагинирам-paginieren tr.
иагода-Pagode f, -п (грам)
пагои-Achselklappe f, Achsel/streifen m, -
stück п(воен.), Lamette f, - ; n, -s (със
силен блясък), Schulterklappe f (на
войник), Schulterstück n (воен.)
пагубен-geisttötend adj. (за ума), ruinös,
verderblich
пагубност-Verderblichkeit f, -
над-Fall m, - (e)s, Füll, Fallhöhe f, Nulzgefällc
n (във водоцентрала)
пада c-treffen* intr. h. (mein Geburtstag triggt
auf c-n Sonntag рожденният ми ден се
пада в неделя)
пада ce-anfallen* intr. (обикнов. по
наследство) (е-е kleine Erbschaft ist ihm
angefallen падна му се малко наследство)
(остар.), gebühren intr. h (er erhielt die
Antwort, die ihm gebührte той получи
отговора, който му се падаше), geziemen
intr. h refl. (ihm geziemt die Ehre пада му
се оказаната му чест), heimfallen* intr. s.
(в наследство, за наследствен имот),
widerfahren* intr. s. (mit ist e-e droße Ehre,
ein Unglück widerfahren падна ми се
голяма чест, голямо нещастие), Zufällen*
intr. s. (e-m), Zuwachsen* intr. s. (e-m
wächst ctw. zu)
пада-abfallen intr. s (листа), abfaulen intr. s
(поради гниене), abgehen intr. s, misten
(мъгла), nebeln intr. h. (за мъгла) (aus
nebelnder Ferne от здрачни далчмни),
niederfallen* intr. s. (за сняг) (vor e-m -
падам на колене пред някого), reifen (cs
reift пада слана), setzen refl. (на дъното,
за утайка), setzen геП. (на дъното, за
утайка), springen* intr. s. h. (der Putz
springt von der Wand мазилката пада ог
стената ; ein Knopf ist von der Jacke
gesprungen едно копче се откъсна от
якето ; der Same springt aus der
Samenkapsel семето изкача от семенната
капсула), tauen intr. h. s. (роса),
übereinanderl'allcn* intr. s. (едно върху
друго)
падагогпка-Pädagogik f, -
надам ce-anhcimfallen* intr. s. trnb. (etw. fällt
e-m anheim нщ. се пада нкм., става негово
; der Vergessenheit - потъвам, изпадам в
забвение, забрава)
иадам-abfallen intr. s (самолет-губи
височина), abgleiten* intr. s, abkippen intr.
s (самолет), abschmicren intr. h (авиац.)
(за самолет), abstürzen intr. s (за
планинар, пилот), auffallen* intr. s. (върху
нщ.), aufstürzen intr. s. (тежко),
durchstürzen intr. s trnb., einfallen* intr. s
(за светлина), einschlagen* intr. h,
enrstürzen intr. s, entfallen* intr. s,
entsinken* intr. s (das Schwert entsinkt
der Hand мечът падна от ръката), fallen*
intr. s (ins Wasser ~ падам във водата; zur
Erde ~ падам на земята; es ist ein tiefer
Schnee gefallen падна дълбок сняг; прен.;
etw. fallt vom Himmel пада (ми) нещо от
небето; das Los fällt auf mich на мене ми
се пада жребият; die Wahl fallt auf ihn
изборът се пдна на него; er fällt mir auf
die Nerven той ми действа на нервите;
aus den Wolken ~ падам от небето; e-m
in die Hände - xoпадам нкм. в ръцете;

733
пазар
bei einem in Ungnade ~ изпадам в
немилост пред нкг.; ins Gewicht ~ тежа,
имам стойност; e-m um den Hals ~
хвърлям се нкм. на врата), fallen* intr. s
(sein Ansehen ist gefallen паднал му е
авторитетът, престижът), hauen* tr. (с
трясък), herienfallen* intr. s. (в нещо),
heumtemitschen intr. h., hinfallen* intr. s.
(на земята), hinstürzen intr. s. refl. (долу),
hinwerfen* refl. (на колене), kegeln intr. h.
(като кегла), nachstehen* intr. h. (e-m an,
etwD) (по-долу) (sie stand ihr an Bildung
nicht nah по образувание не й
отстъпваше), niederschlagen * intr. s,
niederstürzen intr. s. (auf die Knie ~ падам
на колене), niederwcrfrn * tr. refl. (на
колене), perlen intr. h. (на капки) (die
Blume perlt vonTau цветето е обсипано c
роса ; Tränen ~ über ihr Gesicht сълзи се
ронят по лицето й ; das Naß perlte von
denFelswänden от скалата капеше вода),
purzeln intr. s. (смешно, шумно), sinken*
intr (aud den Boden - падам на земята ;
vor e-m auf die Knie ~ падам на колене
пред някого ; in Ohrmacht ~ падам в
безсъзнание ; vor Scham fast in die Erde
-	потъвам в земята от срам ; bis in dei
sinkende Nacht до падането на нощта),
sinken* intr (aud den Boden ~ падам на
земята ; vor e-m auf die Knie ~ падам на
колене пред някого; in Ohrmacht ~ падам
в безсъзнание ; vor Scham fast in die Erde
—	потъвам в земята от срам ; bis in dei
sinkende Nacht до падането на нощта),
überfallen* intr. s. (към срещната страна),
verzagen intr. s. (духом), vorfallen* intr. s.
(пред нещо) (der Riegel ist vorgefallen
резето падна), wallen intr. h. (на вълни)
(поет.), wölken intr. h. (като, на облаци, за
ефирен плат), zurückfallen* intr. s. (назад),
zurücksinken* intr. s. (назад)
падап-Gegenstück n
падане-AbfaiI m, -s, -5-e, Abstieg m, -s, -e,
Absturz m, -es, -fe (на планинар, самолет)
(zum Absturz bringen- свалям самолет),
Baisse f, - n (голямо, на цените) (търг.),
Baisse f, - п (на курса) (търг.), Bauchfleck
m (плоско, по корем във вода) (спорт.),
Einfall m, - (e)s, Einfälle, Fall m, - (e)s, Fälle,
Fenstersturz m (през прозорец), Fußfall
m (на колене), Haarausfall m (на косата),
Kniefall m (на колене пред някого),
Niederfall m, Niederschlagung f,
Niederwerfung f (на колене), Platsch m, -
es, -е (c трясък), Plauz m, -es, -e (e-n - tun
тупвам се, пльосвам се)
падащ-gehörig adj.
падеж-Ablativ m, -s, -е(грам.), Anredefall m
(звателен), Fall m, - (e)s, Fälle (грам.),
Instrumenralis m (творителен) (грам.),
Kasus m (грам.), Nominativ m, -s, -e.
(именителен) (грам.), Ruflall m (звателен)
(грам.), Verfall m, e-s, - (на менителница),
Verfallstag m (търг.), Verfall(s)zeit f,
Vokativ m, -s, -е (звателен) (грам.),
Zinstermin m (на лихвите)
iiaAeiine-Fall m, - (e)s, Fälle (морално), Fall
m, - s, Fälle (техн.), Fallen n (техн.),
Niederfall m, Verworfenheit f, - (морално)
падина-Abrutsch m, -es, -e, Erdfall m
(фуниеобразна), Gesenke n, - s (reorp.),
Graben m, - s (reorp.), Grabensanke f
(reorp.), Mulde f, -n (es regnet wie mit ~n
вали като из ведро), Senke f, -n, Vertiefung
d, -en, Wellental n (на вълна)
падиограмофон-PLattenspieler m
иадиал-Blutopfer n (във война), Gefallene(r)
m, - n (във войната), ohnmächtig (в
безсъзнание) (~ werden припадам),
verworfen (морално)
надогогически-pädagogisch
иаж-Edclknabc m, Page m, -n, -n
нажифнзъм-Pazirisnius m	*
пазар-Absatzgebiet n, Absatzmarkt m,
Arbeitsmarkt m (трудов) (икон.), Basar m,
- (e)s, - е (покрит), Basar m, - (e)s, - e
(универсален), Basar m, - (e)s, - е (в
ориента), пазар-Besenmarkt m (за метли),
Binnenmarkt m (вътрещен), Christmarkt m
(предколеден), Eisenmarkt m (на желязо),
Fischmarkl m (рибен), Freimarkt m
(свободен), Geldmarkt m (паричен)

пазарене
734
(икон.), Gemüsemarkt m (зеленчуков),
Getreidemarkt m (житен), Kapitalmarkt m
(кагжталов), Kleidermarkt m (за стари
дрехи), Kramladen m (бит), Kulisse f, -n
(свободен, на борсата), Markt m, -es, те,
Plundermarkt m (вехтошарски),
Ramschmarkt m (за обезценени стоки),
Schranne f, -n (житен), Tändclmarkt m
(бит), Weltmarkt m (световен),
Wochenmarkt m (седмичен)
пазареие-Gcdinge n, - s (на акорд), Vermietung
f
пазарище-Kaufhallc f, Markt m, -cs, -re
пазарлък-Gedinge n, - s, Schacher m, -s, -
(дребнав, срамен) (mit etw. ~ treiben
правя пазарлъци за нещо)
пазарувам-einkaufen Ir. refl., kaufen tr.
пазаруване-Wegegehen n
пазаря ce-feilschen intr. h, handeln intr. h. (um
etw.) (за нещо) (erläßt mit sich handeln c
него можеш да се пазариш), markten intr.,
vermieten refl.
пазарявапе-Gedinge n, - s
пазач-Aufpasscr m, -s, ßannert m, - s, - e
(полски), Bannvogt m (полски) (ист.),
Bewahrerm m, - s, Gefängniswärter m (в
затвор), Gefangenen Wärter m (в затвор),
Grünc(r) m, - en (полски), Hausmann m
(на кула), Hundelunge m (на кучета),
Lieger m, -s, - {на неизползваем кораб),
Nachtwächer m (нощен), Pfänder m, -s, -,
Schnurre m, -n, -n (нощен) (шег.),
Torwächter m (на градски порти), Türmer
m, -s (на купа), Turmwächter m (на кула),
Turmwärter m (на кула), Turmwart m (на
кула), Tumwart m (на игрище), Wächter
m, -s, Waldbereiter m (горски, конен),
Wildhüter m (на ловен парк), Zeugmeister
m, -s (на ловни мрежи и кърпи)
пазва-Blattachsel f (листна) (бот.), Busen m, -
s (остар.), Zwickel m, -s (на свод) (архит.)
пазен-wohlverwahrt
пазене-Bewachung f, - en, Bewahrung f, Hut
f, -, Wache f, -n, Wacht f, -en
пазещ-schonsam
пазител-Bewahrer m, - s (остар.), Depositar
m,	- s, - е (на ценности), Heger m, -s (на
дивеч), Hüter m, -s (на правото, закопа,
реда), Konservator m, -s, -oren (в музей и
др.), Tugendwächter m (на нравите)
(разг.), Verwahrer m, -s, -, Zionswächler m
(на Сион) (църк.)
пазия-Mangold m, - s, -e
пазя (ce)-erhalten* tr. refl.
пазя ce-entwehren refl., hüten tr. refl. (sich vor
etw., e-m) (от нещо, някого) (ich werde
mich hüten, es zu tun ще се пазя да не
сторя това), nehmen* refl. (sich nicht zu ~
wissen не зная какво да правя ; er ist
vom Stamme “Nimm” алчен c), vorsehen*
refl., wahren tr. refl. (да не свърша нещо),
Zusehen* intr. h. (sehen Sie zu, daß Sie nicht
fallen ! пазете се да не паднете !)
иазя-abhalten* tr. refl. (влага, студ, жега,
смущения, мухи), abschirmen* tr. refl.,
balancieren intr. h (равновесие) (es ist mir
schwer zu balancieren трудно ми е да пазя
равновесие), behüten tr., beschirmen tr.,
beschützen tr. (ich werde dich vor allem
beschützen ще те пазя от всичко),
bewachen tr., bewahren tr. refl. (über etw.
Stillschweigen пазя мълчание по нщ.).
bewahren tr. refl. (остар.), decken refl. tr.
(воен.), e-m von e-m, etw	c-n ....
abwehren tr. (dem Kind die Fliegen - пазя
детето ог мухи), halten* tr. refl., hegen tr.
(особено гора), hüten tr. refl. (за дете),
schonen tr. refl. (дрехите, здравето си) (c-
n,	jds - щадя някого ; s-e Augen - щадя
очите си ; der Kranke muß sich ~ болният
трябва да се пази), schützen tr. (e-n, clw.
vor e-m) (ein vor, wegen Wind ~
geschützter Platz нясто, защитено от
вятър), verwahren tr., wachen intr. h.,
wahren tr. refl., wahrnehmen* tr., wehen tr.
refl. (sich gegen e-n, etw) (sich seiner Haut,
seines Lebens wehen пазя кожата, живота
си)
пай-Anteil m (n), -(e)s, -е (от нщ., в нщ.) (~ am
Gewinn, an der Erbschaft, an der Regierung
участие в, дял от печалбата,
наследството, управлението), Bruchteil

735
палав
m, Genossenschaftsanteil m
(кооперативен), Kabel f, -n (от лотария),
Kirschkuchen m (c череши), Kote f, -n,
Löwenanteil m (лъвски), Los n, -es, -e, Teil
m, -es, -e (gleiche -е равни части ; ein gut
- голяма част; ein gut - Frechheit голяма
доза нахалство ; sein - beitragen давам
своя дял ; ich für mein - що се отнася до
мен ; er hat das bessere- gewählt той
избра по-добрия дял)
паидос-Feierabend in (нар.)
иайети-Flitler pl.
пайол-Gangbord n, abermal(s) adv.,
hinwieder(um), wieder (seid ihr schon
wieder da пак ли дойдохте ; schon wieder
da пак ли), wiederum
накет-ölitzpaket n (c бърза поща), Kolle n, -
s, -li, Pack m, -s, -e (mit Sack und - c
всичките си партакеши ; jeder hat sein ~
zu tragen всеки си носи бремето), Packen
m, -s (mit Sack und - c всичките си
партакеши ; jeder hat sein - zu tragen
всеки си носи бремето), Wertpaket n (c
обявена стойност)
пакетирам-paketieren Ir.
пакетче-Brief m, - (e)s, - е (търг.),
Briefpäckchen n (като пощенска пратка),
Päckchen n, -s, Packung f, -en,
Verbandpäckchen n (лично) (воен.),
Zehnerpakcung f (от 10 къса като цигари),
Zehntelpackung f (от 50 грама)
Пакистан-Pakistan п
лакистанез-Pakistaner m, -s
пакистапец-Pakistani m, -
пакистански-pakistanisch
пакосник-SchäDling m, -s, -c
naKOCiiiiHecKii-muttwillig (ein -es Mädchen
лудетина ; -er Knabe палавник ; Tiere -
quälen измъчвам безжалостно животни
; sich - benehmen дуржа се палаво ; е-е
-е Beschädigung fremden Eigentums
злонамерена повреда на чужда
собственост)
пакост-Bubenstreich m, Malice f, -n, Schaden
m, -s, -r (mehr - als Nutzen повече вреда,
отколкото полза ;	- anrichten
причинявам вреда ; das ist kein - für ihn
няма да е загуба за него ; е-m - bringen
нося вреда на някого ; - nehmen
повреждам се ; - an s-e Seele nehmen
пострадвам душевно ; e-m, e-r Sache zu
- във вреда съм на някого, нещо ; weg
mit - ! счупеното настрана ! ; als er sich
den - besah .. когато помисли какво
беше станало.. ; durch - wird man klug
парен каша духа)
пакостен-schädlich
пакостник-Balg n, - s,Bälger, Fratz m, - es, - e,
Nichtsnutz m, -s, -e, Nickel m, -s, -,
Quertreiber m, Range f, -n ; m, -n, -n,
Tunichtgut m, -es, -е (разг.)
иакостница-Range f, -n ; m, -n, -n
накостничество-Mutwille m (etw. aus reinem
~n tun върша нещо само от
пакостя-schaden intr. h. (e-m) (etw. schadet
der Gesundheit вреди на здравето ; das
schadet nichts това не вреди ; was schadet
das ? какво лошо има в това ? ; es kann
nicht ~, ihm zu schrieben няма да е лошо
да му се пише ; diese Geschichte hat ihm
beim Chef sehr geschadet тая история
много му навреди пред шефа ; das
schadet ihm gar nichts ! пада му се ! ; es
schadet fast gar nichts това не е толкова
лошо, едва ли има вреда от това)
пакт-Atlantikpakt m (Атлантически) (полит.),
Bündnis n, - ses, - se, Dreimächtepakt m
(тристранен), Kriegsächtungspakt m (за
заклеймяване на войната),
Nichtangriffspakt m (за ненападение),
Pakt m, -s, -e, Vertrag m, -es, -fe, Viererpakt
m (четворен) (полит.)
пактирам-paktieren intr. h. (mit D)
палав-lose, muttwillig (ein -es Mädchen
лудетина ; -er Knabe палавник ;■ Tiere -
quälen измъчвам безжалостно животни
; sich - benehmen дуржа се палаво ; е-е
-е Beschädigung fremden Eigentums
злонамерена повреда на чужда
собственост)
палав-nichtsnutzig, spielerisch, übermütig
(лудешки)

палавец
736
палавец-Fratz m, - es, - е
палавец-Nichtsnutz m, -s, -e
iianaBiiiia-Mutwille m (etw. aus reinem —n tun
върша нещо само от дяволия ; s-n ~n an
e-m auslassen вземам някого за предмет
на шегите ми ; ~n treiben лудувам ; s-n
~n mit e-m treiben занасям се с някого)
налавиик-Balg n, - s, Bälger, Nichtsnutz m, -s,
-e, Racker m, -s, Range f, -n ; m, -n, -n,
Rüpel m, -s, Schlingel m, -s (разг.),
Tcufelsjunge m (разг.)
палавиик-Tunichtgut m, -es, -е (разг.)
iiajiaBiiima-Range f, -n ; m, -n, -n
лалавост-MutwiHc m (etw. aus reinem ~n tun
върша нещо само от дяволия ; s-n ~n an
c-m auslassen вземам някого за предмет
на шегите ми ; ~n treiben лудувам ; s-n
~n mit e-m treiben занасям се с някого),
Übennut m (лудешка)
налашцина-Nichtsnutzigkeit f, -
паладии-Palladium n, -s, -dien (хим.)
паламида-Ackerdistel f (бот.) (Cirsium
arvense), Kratze f, -n (бот.), Maidislel f,
Saudistcl Г (бот.)
паланка-Burgflecken m, Flecken m, - s,
Marktflecken m, -s, -
najiaiiKHH-Tragsessel m •
паланци-Balance f, - n
паласка-Gürteltasche f (воен.),
Patronentasche ft (воен.)
палат-Hofburg f, Palais n
палата-Ballhaus n (спартна, за игри c топка)
(ист.), Industrie- und Handelskammer f
(търговско-индустриална), Justizpalast m
(съдебна), Palst m, -es, -re,
Rechnungskammer f (сметна) (икон.)
налаталеи-palatal (звук), vordergaumig (звук)
палати нски-palatinisch
палатка-Gezelt n, - (e)s, - е (поет.), Ratschbude
f (от панаир), Speilbude f (от панаир),
Stifthütte f (свещена), Zelt n, -es, -e (die
Zelte aufschlagen разпъвам палатка)
палатчица-ZeItchen n, Zeltlein n
палач-Folterknecht m, Freimann m (остар.),
Henker m, -s, Nachrichter m, -s, Placker m,
-s (на народа), Scharfrichter m, Schelm m,
-es, -e, Scherge m, -n, -n, Würger m, -s
(пост.)
iiana'iiinica-Eierkuchen m (готв.), Fladen m, -
s (готв.), Kartoffelpuffer m (картофена),
Palatschinke f, -n, Palatschinta f, -n,
Pfannlkuchen m, Plinze f, -n, Plise f, -n,
Schmarren m, -s (по баварски)
палачор-Rcißteufel m
палащ-Pallasch m, -es, -e
налене-Fchlzündung f (нередовно),
Feuerung f, Kohlenfeuerung f (c въглища),
Kohlenheizung f (c въглища)
палео..-ра1ао.., Paläo..
палеография-Handschriftenku ndc,
Paläographie f, -
и ал еозом c ки-paläozo i sch
палеонтология-Paläontologie f, -
палеоцен-Paläozän n, -s, -
Палестина-Palästina n
иалец-Antreiber m, -s (техн.), Daumen m, - s
(den - rühren броя пари), Diebdaumen m
(отсечен от обесен крадец), Nase f, -n
(на ренде), Nocken m, -s, Tröster m, -s (на
бебе вместо биберон)
палечко-Däumeriing m, - s, - c, Daumendick
m, Dreikäsehoch m, - s
налещ-bullig adj., glühend adj. pari.
палиатнв-BehcJf m, - s, - e, Notmittcl n,
Palliativ n, -s, -e
палимнсест-Palimpsest m, -cs, -e
палисада-Palisadc f, -n, Pfahl werk m (воен.)
налисаидър-Palisander m, -s, -, Palisanderholz
n
палитра-Farbenbrett n, Malerschcibe f
палитра-Palette f, -n
палиум-Pallium n, -s, -llien
палка-Gummiknüppel m (гумена), Knüppel m,
-s, Knüttel m, -s, Paukenschlegel m (за
тимпан) (муз.), Paukenstock m (за
тимпан) (муз.), Schläger m, -s (на
триъгълник), Schlegel m, -s, Taktstock m
(диригентска), Tambourstab m (на
барабанчик) (воен.), Trommelschleger m
(на барабан), Trommelstock m (на
барабан)
палма-Dattel f, - n (финикова) (бот.), Kokos

737
f, - (кокосова), Kokosbaum n (кокосова),
Kokospalme f (кокосова), Ölpalme f
(маслодайна), Palme f, -n, Sagopalme f
(сагова) (бот.)
налмета-Palmette f, -n (орнамент)
палпация-Abtastung f (мед.)
палнация-Palpation f, - (мед.)
палпирам-abtasten tr. (мед.), betasten tr.
(мед.)
палнитация-Palpitation f, -n
палто-Doppelreiher m (двуредно), Hängekleid
n (свободни, широко дамско), Mantel m,
-s, v, Paletot m, -s, -s, Pelz m, -es, -e
(кожено), Perseaner m, -s (астроганено),
Reisemantel m (за път), Rock m, -es, -re
(der schwarze ~ черният жакет, черното
расо ; der bunte ~ войнишка униформа ;
den bunten ~ ausziehen изкарвам
войнишка служба ; des Königs ~ tragen
служа на краля ; ohne - Röckchen
разголен), Überrock m
налуба-Achterdeck n (мор.), Babkdeck n (на
носа на кораб) (мор.), Booldcck п (за
лодки) (мор.), Bord m, - s, - е, Brückendeck
п (на команден мост) (мор.), Deck n, - s
(мор.), Flugdeck п (за излитане на
самолети) (авиац.), Hinterdeck п (задна)
(мор.), Mannschaftsdeck n, -es, -е,
Mitteldeck п (средна) (мор.), Oberdeck п
(горна), Quarterdeck п (задна корабна)
(мор.), Schanzdeck п (задна, на военен
кораб) (воен.), Schubber m, -s (с дръжка),
Verdeck n, -es, -е (горна), Vordeck n
(предна), Zwischendeck n (средна,
междинна, за третокласни пътници)
иаля-anzünden tr., aufbrennen* intr. s. (за
слънце), befeuern tr, brennen* tr. refl.,
feuern intr. h tr. (mit Kohlen ~ паля c
въглища), heizen tr. (печка) (den Ofen mit
Koks heizen паля печката c кокс)
палячо-Bajazzo m, - s, - s (театр.), Fackler m, -
s, Hampelmann m pl. -fer (играчка),
Hansbunk m, Hanselmann m (кукла),
Hansnarr m, Hanswurst m, -s, -e, Kasper
m, -s (в куклен театър), Kasperle m, -s (в
куклен театър), Pickclhering m (в старата
	панагирист
немска комедия), Polichinelle m, -s, -s,
Wurstel m, -s
палячовщина-Hampelci f, -en, Hanswurstiade
f, -en, Kasperliade f, -n
налячовщини-НаНекшайе f
naMaiiCKit-panama(n)isch
иамет-Erinnerung f, - en, Erinnerungskraft, f
(псих.), Gedächnis n, - ses, - se (aus dem ~
no памет; sich dem ~ einprängen
запечатва се в паметта), Gedächniskraft
f, Katzengedächtnis n (лоша, слаба),
Nachleben n, -s (оставаща след покойник
у следващите поколения), Ortsgedächtnis
п (за местности), Sachgedächhnis п (за
конкретни неща), Sinn m, -es, -е (der
Gedanke kommt mir eben in den ~ тъкмо
ми идва тая мисъл ; schlag dir das aus
dem ~ избий си тази мисъл от главата),
Sinn m, -es, -е (der Gedanke kommt mir eben
in den - тъкмо ми идва тая мисъл; schlag
dir das aus dem ~ избий си тази мисъл от
главата), Vergeßlichkeit f, -еп (слаба)
паметен-denkwürdig adj., epochenachend
adj., merkwürdig
паметиик-Denkbild n (остар.), Denkmal n, -
s, Ehrenmal n (на падналите от войната),
Ehrensäulc (за паднали герои във вид на
колона), Epitaph n, - s, - е (с надпис),
Gefallenendenkmal п (на загиналите във
войната), Grabmal п (надгробен),
Kriegerehrenmal п (за падналите във
войната), Mahnmal п (предупредителен),
Monument n, -s, -е. Quellenschrift f
(писмен), Sprachdenkmal п (езиков),
Totenmal п (надгробен), Zippus m
(надгробен) (ист.)
Памир-Pamir m
намук-Baumwollc f (бот.), Glaswatte f
(стъклен) (техн.), Lint n, -s (суров),
Lintwolle f, -n, Schießbaumwolle f
(гърмящ) (хим.), Watte f, -n (mit Watte
füttern подплатен c памук)
намучеп-baumwolle adj.
памфлет-Libcll n, -s, -c, Pamphlet n, -s, -e
iiaiiarnpiiK-Lobgedicht n, Lobrede f, -n
naiiarnpiicT-Lobdichter m, -

панаир
738
naiiaiip-Herbstmesse f (есенен), Jahrmarkt m,
Kirchmesse f, Kirchweih f, Kirchweihfest
n, Kram m, -s, Kramladen m, Markt in, -es,
-re, Messe f, -n, Mustermesse f (мострен),
Ostenmesse f (великденски), Rummel m, -
s, - (den ~ verstehen, kennen познавам ги
тия работи), Rummelplatz m
liaiiaiipa'/KiulcKii-anreißerisch adj. (разг.),
marktschreierisch
панама-Рапата m, -s, -s
Панама-Рапата n
панамец-Рапата(п)сг m, -s
iiaiiapiimifi-Fingerwurm m (мед.)
панахида-Seclenamt n, Seelenmesse Г(църк.),
Totenmesse f (църк.), Trauergottesdienst
m
пангермански-großdcutsch adj. (ист.)
нандаи-Gegegnbild n, Scilcnstück n
нандантив-Abhängling m, -s, -е (архит.-за
украса), Bernsteinanhänger m (от
кехлибар), Pendentif m, -s, -s (apxirr.),
Zwickel m, -s (архит.)
нанделка-Bändcl n, - s (разг.) (einen am
Bändel führen водя някого за носа), Band
n, - (e)s,Bänder (seidene Bänder
копринени панделки), Haarband n,
Hutband n (на шапка)
iiaiuieMOiiiiyM-Pandämonium n, -s, -nien
ианднз-KiUchen n, -s (фам.), Knaß m, -es, -c,
Knast m, -es, -c
пандизчип-Knaslscliieber m
iiaiuuiiunaii-Biskuit m,n, - s, - e
Пандора-Pandora
иандур-Pandur n, -s, -e
naiie-Panje m, -s, -s
naiienipiiK-Panegyrikus m, -, -riken
ианегнричен-panegyrisch
панел-Betonfertigteil m (crp.), Tafel f, -n
ианер-Korb m, -s, -re
паннка-Panik f, -en, Run m, -s, -s (сред
вложителите на касите), Trubel m, -s, -
(sich in den ~ mischen смесвам се c
навалицата)
панирам-einbröseln tr. (готв.), panieren tr.
папица-Asch m, -es, те (обл.), Kachel f, -n
(глинена), Napf m, -es, -r, Satte f, -n (за
мляко), Schale f, -n (die ~ s-s Zorns über
e-n ausgießen изливам гнева си върху
някого ; die - senkt sich zu s-n Güsten
блюдото на везните се накланя в негова
полза), Schüssel f, -п (за поднасяне на
ядене) (vor leeren ~n sitzen седя пред
празни паници, гладувам)
паническн-kopflos, panikartig, panisch
naiiii4ica-Napf m, -es, -r, Wurftaube f
(асфалтова) (лов.), Zuckerschälchen n
(със захар, при сервиране)
iiaiiKpeac-Pamkrcas n
iiaiioncKii-pannonisch
nanoirriiKyiYi-Panoptikum n, -s, -men
паиорама-Guckkasten m, LandschaAsbild n,
Panoptikum n, -s, -men (c восъчни
фигури), Panorama n, -s, -men, Perspektive
f, -n, Raritätenkasten m (по панаири),
Rundbild n
nanciioii-Backfischkastcn m (девически)
(tuen), Kost f, - (ein Kind in Kost geben
давам дете на пансион), Pension f, -en
(ein Zimmer mit voller ~ mieten наемам
квартира c пълен пансион), StiA n, -es, -
er (за възрастни дворянки)
nanciioiiep-Kostgänger m, Tischgänger m
naiicjiaBiubM-Panslawizmus m, -, -
панта-Angcl f, -n (на врата, прозорец) (etw.
zwischen Tür und ~ sagen казвам нщ.,
говоря c нкг. набърже, на крак, в
последния момент, на тръгване ;
zwischen Tür und - stecken намирам се
в голямо притеснение, затруднение ; aus
den Angeln heben раздрусвам,
радикално преустройвам), Angclband п
(техн.), Band п, - (e)s,Bänder (на врага)
(außer Rand und Band sein извън себе си
съм), Fischband m (на врата, прозорец),
Hänge f, -п (на врата), Hakenband n (с
кука за врати, прозорци), Haspe f, -п (за
закрешване на врата), Haspel f, -п ; m, -s
(за закрепване на врата), Haspen m, -s
(за закрепване на врата), Kreuzband п
(солидна, за врата), Scharnier n, -s, -е
(техн.), Schippenband п (на врата с
разширени крилца), Tüangel f (на врата),

739
Türband n (на врата)
панталон-.Buchse f, - n (разг.), Beinkleid pl.,
Bummelhose f (провиснал), Drillichhose f
(дочен), Hose f, -n (sich e-e Hose
anmessen lassen вземат ми мярка за
панталон ; ein Paar Hosen чифт
панталони), Knickerbocker pl. (за голф),
Kniehose f (къс), Pluderhose f (широк до
коленете), Pumphose п (като голф),
Seppelhose f (къс), Seppelhose f (къс),
Überfallhose f (на тренинг костюм)
панталопн-BaUonhose f (широки, без гънки)
(разг.), Turnhose f (спортни)
пантеизъм-Pantheist m, -en, -en
паитеистичеи-pantheistisch
Пантелей-нътник-Reisconkel m
naiiTeoii-Ehrenhalic f, Ehrentempel m,
Pantheon n, -s, -s
naiiTepa-Panlher m, -s
пантомима-Gcbärdespiel n, Pantomime f, -n
паитоф-Filzpantoffel m (плъстен, домашен),
Schlampampe f (домашен), Schlampe f, -n
(домашен), Schlappen m, -s (домашен)
(e-m auf die ~ treten настъпвам някого по
мазола), Schlappschuhe f (домашен),
Tüffel m
пантофи-Pump m, -s, -s (официални, бални),
Schluffen pl. (разг.)
пантофка-Tanzschuh m (бална)
иантуфлн-Babusche f, - n (домашни обувки)
naimep-Brünne f, - n
naii-Kleister m, -s, Papp m, -s, -е (лепило)
папа-Рара m, -s, -s, Papst m, -es, -i-e
(päpstlixher als der - sein по-католик и от
папата съм)
паиагал-Lippfisch m (морски), Nachbeter m,
-s (разг.), Papagei m, -en, -en, Rötling m, -
s, -е (морски) (зоол.)
нанагалски-papageienhaft
паиагалче-Wellenpapagei m (малко
вълнисто) (зоол.)
11апагалщ1111а>НасЬЬс(еге1 f, -en
напаз-Bonze m, - n, Pfaff m, -en, -en, Pfaffe m,
-n, -n
иапам-рарреп tr.
папаруда-SchmeUerling m, -s, -e
	папур
папгалче-wellensittich m (малко вълнисто)
(зоол.)
папенхаймец-Pappenheimer m (ich kenne m¬
e ~ познавам си хората)
папизъм-Papismus m, -, Papsttum n, -s, -
паиинонка-Schleife f, -n •
naiinfioT-Papierwickel m (за къдрене на коса),
Papi Hotte f, -n (за къдрене на коса)
папилот-Haarwickel m (за къдрене на коса),
Lockenwickler m, -
папионка-Binde f, - п (остар.)
namipoca-Zigarette f, -n
папироска-Stäbchen n (ich habe к-е ~ mehr
свършиха ми цигарите)
naniipyc-Papierschnöte f (бот.), Papierstaude
f (бот.), Papyrus m, -, -ri (бот.), Papyrus m,
-, -ri (хартия, ръкопис)
папист-Römler m, -s
папищаш-RömIer m, -s
нанка-Briefordner m (за писма) (търг.),
Dossier n, - s (c преписки), Faszikel m, - s
(остар.), Heftmappe f (търг.), Karton m, -s,
-e, Mappe f, -n, Rechnungsablage f (за
фактури), Zeichenbuch n (за скици)
паплач-Bettelpack n, Brut f, - en (презр.),
Bucht f, Chor n, - s, Diebgelichter n (от
крадци), Geschmeiß n, - es, Gesindel n, - s,
Janhagel m, -s, Maschpoke f, -,
Mischpoche f, -, Mob m, -s, Pack m, -s, -
e (mit Sack und ~ c всичките си партакеши
; jeder hat sein - zu tragen всеки си носи
бремето), Pöbel m, -s, Rackervolk n,
Rackerzcug n, Sakramenter pl., Saubande
f (вулг.), Schweinsvolk n, zeug n, -es, -e
напрат-Adlerfam m (орлова папрат - Pretens
aquilina) (бот.), Baumfam m (гигантска)
(бот.), Farn m, - (c)s, - е (бот.), Haarfam m
(венерина) (бот.), Mondkraut n (лунна),
Mondraute f (лунна), Tüpfelfarn m
(сладка) (бот.), Wurmfarn m
(противоглисна) (бот.)
папски-apostolisch adj. (der apostolische
Stuhl папският престол), päpstlich, papal
iiancTBO-Papat n, -s, -, Papsttum n, -s, -
пануияк-Widehopf m (зоол.)
nanyp-Glanzgras n (бог.), Katt(en)kühlcn pl.

папури ще
740
(бот.), Kolbenrohr п (бот.), Ried n, -es, -е
(бот.), Rohrkolben m (бот.)
папурище-Röhricht n, -s, -с
пара..-рага.., Para..
napa-Abdampf m, -(e)s, -5-e (отработена)
(техн.), Abgangsdampf m (отработена),
Ausdünstung f, -cn, Ausdunstung f, -en,
Brodel m, - s (гъста), Broden m, - s, Dampf
m, - (e)s, Dämpfe, Duft m, - (e)s, Düfte (лека)
(поет.), Dunst m, - es, Dünste, Frischdampf
m (жива, прясна) (техн.), Heckmünzr f
(умножаваща се, вълшебна), Naßdampf
п (мокра) (техн.), Sattdampf m (наситена)
(техн.), Schwad m, -en, -en, Schwadern m, -
s, Schwaden m, -s, Taler m, -s, Überdampf
m (излишна)
нарабел-ParabcIlumpistole f (воен.)
иарабола-РагаЬе! f, -n
параболичен-parabolisch
параболоид-Paraboloid n, -s, -e
■iapanaii-Blencle f, - n, Heizkörperverkleidung
f (на радиатор), Kaminschirm m (за
камина), Ofenschirm m (на печка),
Paravent m, -s, -s, Schirm m, -es, -e,
Vorselzer m, Windschirm m (за запазване
от вятър)
napamaeu-Paraguayer m, -s
Парагвай-Paraguay n
парагвайски-paraguayisch
параграф-Artikel m, -s, - (на договор и up.),
Kautschukparagraph m (разтеглив, от
закона) (разг.), Kostenpunkt m
(разноски), Paragraph m, -cn, -en
параграфаджия-Paragraphenreiter m
парад-Flottenschau m (мор.), Parade f, -n (die
- abnehmen приемам парада), Revue f, -
n (~ rassieren lassen правя преглед на
войскови части ; das würde niemals ~
rassieren това нямаше никога да мине),
Vorbeimarsch m, Truppenparede f (на
войската)
параден-galamäßig adj.
парадирам-pochen intr. h. (auf etw.) (auf s-n
Adel ~ перя се c дворянството си)
парадиране-Gepränge n, - s
парадокс-Paradox n, -es, -e, Paradoxon n, -s, -
oxa
парадоксален-paradox
нарадоксалност-Paradoxie f, -n
паразит-Parasü m, -en, -en, Schmarotzer m, -s,
Schmarotzertier n (ззол.)
наразитен-parasitenhaft, parasitisch,
schmarotze risch
иаразитизъм-Schmarotzertum n, -es, -
паразитовидеи-parasitenhaft, parasitisch
iiapa3iiTCKii-parasitcnhaft, parasitisch
паразитсгво-Parasitentum n, -s, -
параклис-КараИе f, -n, Karner m, -s,
Märtyrertum n, -s, Martyrium n, -s, ..rien,
Votivkapelle f (оброчен), Parallaxe f, -n
наралел-Breitenkreis m (reorp.), Parallele f, -n
(zwischen zwei Sachen die ~ ziehen правя
паралел между две неща ; zu dieser
Handlungsweise gibt es k-e — този начин
на действие няма подобен на себе си),
Parallelkreis m
паралелен-parallel
паралелепипед-Parallelepipcd n, Parcllelefach
n, Quader m, -s (правоъгълен)
паралели-Höhcnlinie f (в топографията)
паралелизъм-Parallelismus m, -men,
Parallelismus m,	-men
(psychophysischer - психофизичсскн
паралел изъм)
паралелка-Валгеп m, - s (спорт.), Hilfsklassc
f (за бавно развиващи сс ученици),
Klasse f, -n
наралелност-Parallelität f, -
паралелограм-Kraftparalclogramm n (на
силите) (физ.), Parallelogramm n
парализа-Gehimerweichung f (прогресивна)
(мед.), Lahmlegung f (прен.), Paralyse f, -
en, Pfeiferdämpfigkeit m (на ларинска на
кон)
парализнрам-Ьееш^йсЬ^еп tr., lähmen Ir.,
lahmlegen tr. (прен.), paralysieren tr.
парализиран-gelähmt adj., lahm (крак), steif
(e-n ~en Hals haben имам схванат врат ;
recht ~ in s-r Meinung haben упорствам
на мнението си)
парализиране-Lähmung f
парализия-Lähmungf (мед.)

741
паралипсия-Dalles m
паралитик-ParaIytikerm, -s, •
и ара л ити чеи-paral y tisch
паралич-Kinderlähmung f (детски), Lähmung
f (мед.), Paralyse f, -en, Schlaganfall m
(мед.)
наралогизъм-Fehlschluß m, Paralogismus m,
-men, Trugschluß m
параляк-Schlamm m, -es, -е (фам.), Zaster m,
-s (разг.)
параметър-Parameter m, -s, -, Zustandsgröße
f (в термодинамиката)
параноичен-paranoisch
napaiioa-Paranoia f, -
параитеза-Einschiebsel n
паранхим-Parenchym n, -s, -е (тъкан)
парапет-Balkonbrüstung f (на балкон),
Baluster m, - s (на стълби,мост), Brüstung
f, - en, Fensterbrüstung f (на прозорец),
Geländer n, - s, Parapelt n, -s, -e, Rampe f,
-n, Träje f, -n
парапснхология-Parapsychologie f
наратакса-Beiordnung f (грам.), Parataxe f, -
, Parataxis f, -
паратактичен-parataktisch
наратнф-Paratyphus m
иараф-Paraph m, -s, -e, Paraphe f, -n
парафин-Erdwachs m (естествен, земен)
(минер.), Paraffin n, -s, -e
нарафинен-paraffinisch
нарафирам-abzeichnen re fl. (сметка,
циркуляр, наредба), paraphieren tr.
парафраза-Paraphrase f, -n
параход-Damplboot n (мор.), Dampfer m, - s,
Fährdampfer m (за пренасяне на другия
бряг) (мор.), Frachrschiff п (товарен),
Ketlendampfer п (движен посредством
вериги), Ozeandampfer m (презокеански),
Paketboot п (пощенски), Schiff n, -es, -e
(klar ~ machen, ein ~ klar machen
приготвям кораб за тръгване ; zu ~е
versenden изпращам по вода ; die Ratten
verlassen das sinkende ~ плъховете първи
напускат потъващия кораб), Transporter
in, -s (транспортен), Überseedampfer m
(презокеански)
парашут-Auffangvorrichtung f (мин.),
Fallschirm m (авиац.)
парашутирам-durchsacken intr. s trnb.
(авиац.)
парашутист-Fallschirmjäger m (воен.),
Fallschirmspringer m
парвам-brennen* tr. refl.
парвепю-Emporkömmling m, - s, - e, Geldprotz
m,	Parvenü m, -s, -s, Pomuchelskopp m
нарвило-AnstandsregeI f (за добро държане,
благоприличие)
пардесго-Mantel m, -s, -r, Überrock m
пареза-Darmlähmung f (чревна) (мед.)
парекселанс-katexochen, par exellence
парестезия-Paräslhesie f, -ien
парещ-glühheiß adj.
пари-Ätherdampf m (етерни),
Aufwandsentschädigung	f
(представителни), Barauslagen р!.(пътни
и дневни, на командировка), Barfüßer n
(в наличност, брой), Barmittel pl.
(налични), Beichtgeld п (за изповед)
(църк.), Bohne f (разг.), Brand m, - (e)s
(разг.), Dienstaufwandsentschädigung f
(командировъчни, представителни), Geld
n,	- (e)s, - er (-auf der Bank haben имам
пари в банка), Geldeinlage f (приложени),
Handgeld n (за харчалък на жената),
Handmünzc f (дребни), Hartgeld n
(звонкови), Hundegeld n (добити c
безчестие), Kahngeld n (за возене c
лодка), Kasse f, -n (налични) ((gut) bei
Kasse sein добре съм c парите), Kaufgeld
n (за покупка), Kleingeld n (дребни),
Kopialien pl. (за преписване), Kostgeld n
(за стол, пансион, прехрана),
Krankengeld п (получавани при
боледуване), Lachs m, -es, -е (фам.),
Laufgcld п (за прехрана), Lehrgeld п (за
обучение), Marktgeld n, -es, -er (за пазар),
Menagegelder pl. (за издръжка), Miete f,
-n (за наем), Mündelgelder pl. (на
непълнолетен), Nadelgeld n (на
разположение на съпругата),
Notgroschen m (за черни дни),
Notpfennig m (за черни дни) (den ~

пари
742
angreigen посягам на дълбокия резерв),
Pari n, -s, -s, Pupillcngeld п (на малолетен),
Reisegald п (за път), Reisekosten pl. (за
път), Repräscntationsgcldcr ph
(представителни), Schilling m, -s, -е
(разширено понятие), Schmugelder pl.
(добити но нечестен начин), Schnepfe f,
-п (разг.), Servis m, -es, -geldcr
(квартирни), Servis m, -es, -gclder
(квартирни), Silber n, -s (сребърни), Silber
n, -s (сребърни), Sparpfennig m
(спестени), Stillgcld n (за дойка),
Tagegelder pl. (дневни), Taler m, -s,
Taschengeld n (за дребни разходи),
Vcrpflegungsgcld n (командировъчни, за
храна), Vialikum n, -s, -ka (за харчове по
пътя), Wechselgeld п (раменни, дребни),
Wirtschaftsgeld п (за домакински нужди),
Wohnungsgeld п (квартирни), Zaster m,
-s (разг.), Zehrgeld n (дневни),
Zehrpfennig	m	(дневни,
командировъчни), Zeitungsgeld n (за
купуване на вестници)
нари-bcisscn* inlr. h (Pfeffer beißt mich auf
der Zunge инперът ми пари на езика)
Париж-Paris п
нарижанин-РаНБсг m, -s, -
парижкн-parisisch
iiapiiM-Paria m, -s, -s
парик-Zinsbauer m (ист.)
napnpaiM-abbeugen tr., abbiegen* tr.,
abfangen* tr. refl., auffangen* tr. (пробив,
атака) (e-n Hieb - парирам удар), parieren
tr., Vorwegnehmen* tr. (действия)
napitpaiie-Parade f, -n (на удар) (спорт.) (e-m
in die - fahren обърквам на някого
сметките)
паритет-Goldparitat 1' (златен) (икон.), Parität
f, -en
парици-Linse f, -n
паричен-geldlich adj., monetär, pekuniär
паричка-Gänseblümchen n, - s (бот.),
Rainblumc f (бот.), Tausendschön n, -s, -e
(бот.)
парнчки-Margaretenblume	f,
Marienblümchen n, Monatsblume f (бот.)
iiapic-Abslellhof m (жп.) (за неизползвани
вагони), Bruchgarten m (в мочурливо
място), Garten m, - s, Gärten, Gartenanlagc
f, Hirschgarten m (за развъбдане на
елени), Kulturpark m (за почивка и отдих),
Naturschutzgebiet п (народен), Park m, -
s, -е, Rummelplatz m (за увеселение),
Wagcnmatcrial п (подвижен), Wildgarlen
m (ловен, c дивеч), Wildgehege n (ловен,
c дивеч)
парка-Schicksaisgöttin f (мит.)
наркет-Dielung f, - n, Parkett n, -s, -c.
Stabfußboden m
паркетип-Bohncrwachs n
нарки-Parze f, -n
iiapicimr-EinstellpIalz m
napKiiiicoii-Parkinsonische Krankheit (мед.),
Parkinsonismus m
паркинсопизъм-Кгапкс f, -
наркирам-abslellcn tr.
паркувам-рагксп intr. h., parkieren intr. h.
napjiaMeiiT-Abgeordnetenhaus	n,
Bürgerschaft f (граждански),
Deputiertenkammer f, Haus n, -es, -i-er,
Kammer f, -n (die Kammmcr einberufen
свиквам парламента), Landesvertrelung
f, Nationalrat m, Parlament n, -s, -e,
Reichstag m (на Германия), Stiindetag m
(съсловен) (ист.), Staat m, -cs, -cn
(съсловен)
iiapjiaMeiiTapeii-parlamcntarisch (система)
iiapAaMeiiTapii3bM-Parlamentarismus m
нарламентьор-Friedensunterhändlcr m,
Parlamentär m, -s, -c, Verhändlcr m, -s
парлив-kaustisch, kitz(c)lig, wild (деца, нрави,
буря, море, сражение, пламъци,
времена, фантазия, страст, смях)
нарливичък-pikant (сос, ядене, анекдот, виц,
лице, дама)
парлнрам-рагйегеп intr. h,
пармена-Parmänc f, -п (ябълка)
Парпас-Musenberg m
iiapiiacKit-parnissisch
iiapiiiiK-Kaldarium n, -s, -rien, Mistbeet n (c
тор), Treffbeet n, Treibhaus n
пародирам-parodieren tr., travestieren tr.

743
пародист-Parodist m, -en, -en
пародистичен-parodistisch
пародия-Parodie f, Travestie f, -n
пароксизъм-Paroxysmus m, -men
нарол-Kennwort n, Losung f, -en,
Losungswort
нарола-Erkenntungswort n (воен.),
Feldgeschrei n, Parole f, -n (e-e - ausgeben
издавам парола ; der ~ folgen
изпълнявам парола), Paßwort n, Wort n, -
s, *er (geb das Wort дайте паролата)
(воен.)
наромегьр-Dampfuhr f (техн.)
паронеиропусклив-dampfdichtadj.
пароотвод-Dampfableitung f (техн.)
паропровод-Zuleilung f, -en
napocKii-parisch (мрамор)
нарсек-Parsek n, Pasee n, -, -, Sternweite f
партакеши-Kiamotten pl., Krempel m, -s
партенка-Fußlappen m
партеногенеза-Parlhenogenesse f, - (биол.)
партеногенезис-Jungfemzcugung f •
партер-Erdgeschoß n, Hochparterre n (висок),
Hocke f, -n (при борба) (спорт.),
Knicliegestütz m (положение при борба)
(спорт.), Parterre n, -s, -s
iiapTiiauifii-Freischärler m
партида-Block m, - (e)s, Los n, -es, -e, Lot n, -
s, -s, Partie f, -n (ризи), Satz m, -es, -re (риби
за зарибяване), Schub m, -s, -e (mit dem
erstem ~hineinkommen влизам c първата
група)
партиди-Neuzugänge pl. (нови,
новопостъпили)
iiapTiieii-parteilich
партиец-Parteigenosse m
iiapTinaiiiui-Parlisan m, -en, -en, Partisane m,
-n, -n
нартийност-Parleiwesen n
партикулярен-partikulär, partikular
iiapTiiTiiBeii-parlitiv
napriiTypa-Partitur f, -en (муз.)
iiapnimini^eii-partizipial
нартия-Abeilerpartei f (работническа),
Bruderpartei f (братска), Gesangstimme f
(певческа) (муз.), Part m, -s, -c (на тенор,
	парцаливост
пиано), Parle f, -n (на тенор, пиано), Partei
f, -en (e-r - angehörigen принадлежа на
дадена партия ; treu bei, zu s-r ~ stehen
държа на партията си), Partie f, -n (солова)
(муз.) (für diese ~ ist sie nicht geeignet за
тази партия тя не подхожда), Schachpartie
f (шахматна), Singstimme f (вокална),
Singstimme f (вокална)
партньор-Briefpartner m (по
кореспонденция), Gegenmann m,
Gegenpart n, Gegenseite f (търг.),
Gegenspieler m, Genosse m, - n (търг.),
Mitspieler m, Widerpart m,
Geschäftsfreund m (редовен, търговски)
(търг.), Partner m, -s, -
партон-KnaIlbonbon m (халосен)
napyc-Zwickel m, -s (архит.)
парфюм-Duftstoff m, Juchten m, -s, - (c
мирис на юфт), Parfüm n, -s, -e,
Riechmittel n
иарфюмерия-РагЕтепе f, -n
парцал-Aufwaschlappen m (за миене на
съдове), Aufwaschtuch п (за миене на
съдове), Feg(e)lappcn m (за бърсане),
Hader m, -s, Haderlump m, Hudel m, -s,
Käseblatt n (за провинциален вестник),
Klatschblatt п (за клюкарски вестник),
Lappen m, -s, Lumpen m, -s, Putzer m, -s,
Scheuerlappen m (за дъски), Scheuertuch
n (за дъски), Schmierkittel m (за мазане),
Schmierlappen m (за мазане), Schuhhader
m (за обувки), Topflappen m (за улавяне
на горещи тенджери), Tuchlappen m
(вълнен), Wisch m, -es, -e, Wischer m, -s
(за миене), Wollappen m (вълнен),
wurstblatt n (за местен вестник), Fetzen
m, - s, Abwisch/lappen, -lumpen m (за
бърсане), Aufnehmer m, -s, ~ (за дъски)
(диал.)
парцаланковци-Krapüle f, -n
парцали-Geiumpe n, - s, pl., Klamotten pl. (за
дрехи), Lumpen m, -s, Trödelei f, -en, Zimt
m, -s (фам.)
иарцалив-abgcfctzt adj. part., lumpicht,
lumpig, zerlumpt
парцаливост-Lumpigkeit f, -cn

парцалосъбирач
744
парцалосъбирач-Schnurrpfeifer ш
парцел-Baucrhufe f, Bauplatz ш (за сторене),
Flurstück п (сел.-ст.), Los n, -es, -c, Parzelle
f,-n
парцели-RcaIilätcn pl.
парцелирам-abbauen tr. refl.
парцелнран-раггеНсгеп tr.
парче-Anstücksel n, -s (наставено, снадено)
(разг.), Bombenspitter m (от бомба,от
граната) (воен.), Вошпе f, - п (от
втвърдена лава), Fetzen m, - s (разг.),
Jagdstück п (музикално, c ловни
мотиви), Knagge f, -n (подпорно, за
усилване) (стр.), Lanke f (откъм бут),
Lasche f, -п (като гарнитура към дреха),
Leibstück п (любимо), Rabatte f, -n
(обърната цветно, на дреха), Rand m, -es,
-rer (по края на плата), Scherbe f, -п (от
счупен съд) (etw. ist in ~n gegangen нещо
се разби на парчета ; das Glück liegt in
~n щастието е разбито ; da wird’s -n
geben ! ще има разправии !), Schickse f,
-n (за момиче), Schicksei n, -s (за
момиче), Schlachtstück n (от заклано
добиче), Schnippei m, -s, Sprengstück n
(от граната), Tafelspitz m (от говежди
бут), Trumm n, -es, -j-er (от тъкан, стъбло),
Web f (платно), Webe f (платно), Zugabe
f, -n (на бис на концерт)
парчепце-Bröckchcn n, Ecke f, - n, Ende n, - s,
-	n, Parteke f, -n, Schnitz m (сушен плод)
(ich gebe nicht e-n - darum не давам и
петак за това), Schnitzel n, -s
иаршив-dreckig adj.
наря-brennen* intr. h (Pfeffer brennt auf der
Zunge пиперът пари на езика ; die Sohlen
-	mir vom Laufen ходилата ми парят от
ходене)
nac-Paß m, -sses, те (спорт.)
иаса-ätzen intr. h. refl. (за дивеч), atzen intr. h.
refl. (за дивеч), beweiden tr., grasen intr. h,
hüten tr. refl. (добитък), weiden intr. h. (за
животно) (die Kühe weiden auf der Wiese
кравите пасат на ливадата), weiden tr.
(стадо)
пасада-Passade f, -n (висша езда)
иасаж-Absatz m, -es, те, Durchfahrt f, - n,
Durchgang m, - s, Durchgänge, Durchweg
m, - (e)s, - e, Gang m, - (c)s, Gänge, Läufer
m, -s (муз.), Lerchenstreichen n,
Lerchenstrich m, Paß m, -sses, те, Passage
f, -n, Passus m (dieser ~ in der Resolution
този пасаж от резолюцията), Schriftwort
п (от библията), Stelle f, -n (e-e - laut
vorlescn прочитам високо пасаж), Zug
m, -s, те (на птици, риби)
пасажер-Badegast m (в товарен кораб) (шсг.
мор.), Fahgast m, Fluggast m (на
самолет), Insasse m, -n, -n, Passagier m, -
s, -e
Üacay-Passau n (на Дунав)
пасбпще-Berg m, - (e)s, - е (планинско) (диал.),
Bergwiese f (планинско), Grasung f, - cn,
Hut f, -, Trift f, -en, Weide f, -n, Malte f, -n
иасвам-abpasscn tr., einpassen tr. (техн.),
fitten tr. (техн.), fügen refl. (sich zu e-m ~
нагаждам cc към нкг.), passen tr.,
zusammen passen tr.
iiacBaue-Passung f, -en (техн.) (на машинни
части)
пасе-äsen intr. h. (за дивеч) (лов.)
naceii-Schelmlied п (весела, лека, закачлива
народна)
naceiie-Nachhut f, -en (опасане пасбище)
nacuaiic-Patience f, -n (~ legen нареждам
пасианс)
iiacitB-Passiva pl. (търг.), Passiven pl. (търг.)
uaciiBeii-passiv (~e Resistenz üben оказвам
пасивна съпротива ; -es Wahlrecht право
на избираемост), schwerblütig, tatenlos
пасивност-Passivität f, - (dieser Fall hat die
äußerste - dieses Manschen gezeigt, an
den Tag gelegt този случаи показа
крайната пасивност на този човек)
naciiBiiocT-Tatenlosigkeit f, -
насирам-durchpassieren tr. trnb., passieren tr.
пасище-Anger m, -s, - (обл.), Buschweide f
(горско), Hutung f, -en, Koppel f, -n
(оградено), Koppelweide f (заградено),
Staffel f, -n (алпийско), Weideland n,
Weideplatz m
пасквил-Pasquil! n, -s, -e, Schandgcdicht n,

745
Schmähschrift f (лит.)
пасмантерист-Bortenmacher m, - s
пасмина-Brut f, - en (презр.), Drachenbut f
(вълча), Gebrür n, - (e)s,'Gelichter n, - s
(разп), Gewürm n, - (e)s (прен.), Gezeifer
n, - s (прен.), Gezücht pl., Sippschaft f, -
(роднинска) (e-e traurige ~ мизерна
пасмина), Sippschaft f, - (роднинска) (e-
e traurige ~ мизерна пасмина)
пасорство-Pfarramt n (чин, служба)
паспал-Aftennehl n, Flugmehl n
паспарту-Passepartout m, -, -
паспорт-Flabben pl. (тар.), Kennkarte f,
Maschinenraß m (на машина), Paß m, -
sses, ve (sich e-n ~ ausstellen lassen, den
~ verlängern, erneuern изваждам се
паспорт, продължавам го, подновявам
го), Paßkarte f (личен), Personalausweis
m (личен), Reisepaß m, Zwangspaß m
(задължителен)
iiacT-Passat m, -s, -е (вятър), Rachen m, -s (e¬
m den ~ stopfen натъпквам на някого
гърлото ; halt den ~ ! събирай си устата
!), Schlund m, -es, -re (поет.), Wolfsrachen
m (вълча)
наста-Pasta f, ..ten (за зъби), Paste f, ..len (за
зъби), Salbe f, -n, Sardellenbutter f (от
масло c аншоа), Windbeutel m (със
сметана), Zahnpasta f (за зъби),
Zahnpaste f (за зъби)
паство-Herde f, -n, Kirchengemeinde f
пастел-Farbenstift m, Kreidestift m, Pastell m,
-s, -e, Pastell n, -s, -е (картина)
пастел iiociiu-zartblau
иастет-Lederzucker m (против кашлица),
Pastete f, -n (da haben wir die ~ ето ти на)
иастир-Hirt m, -s, -s, Hirte m, -n, -n, Schäfer m,
-s, Seelsorger m
nacTiipcKii-hirllich, Schäfer.., schäferhaft,
schäferisch, schäferlich
liacTiipcTBO-Hirtenschaft f
пacтoeaл(a)-Schäfeгgedicht n (лит.)
iiacTop-Landpfarrer m, Pastor m, -s, -oren,
Pfarrer m, -s
пасторал-Ekloge f, - n (лит.)
насторала-Pastoralc n, -s, -s
	патерна
пасторалеи-hirtenmäßig, pastoral (поезия),
Schäfer.., schäferhaft, schäferisch,
schäferlich
пасторка-Pfarrerin f, -nen, Pfarrfrau f
пасторски-pastoral
пасторство-Pastorat n, -s, -e, Pfarre f, -n
пастрок-Stiefvater m (wer e-e Stiefmutter hat,
hat auch e-n ~ при мащеха майка и
бащата става пастрок)
пастьрнак-Pastinak m, -s, -е (бот.), Pastinake
f, -п (бот.)
пастьоризирам-pasteurisieren tr. (мляко,
вино)
пасувам-passen intr. h.
пасуване-Ramsch m, -es, -е (на всички при
скат) (карт.)
nacxa-Passah m, -s, -s
пат!-гарр!
пат-klapp, patt (~ sein пат съм в шах)
пат-Pat n, -s, -s (в шах)
патардия-Gewese n, - s, Radau m, -s, -s,
Randal m, -s, -e, Rummel m, -s, - (ich mache
den ~ nicht mehr mit не ще се излъжа де
се хвана пак на хорото), Rummelei f, -en
пате-Küken n, -s (за малко момиченце)
патент-Abbaugerechtigkeit f (за
експлоатация на мина), Abbaurecht п (за
експлоатация	на	мина),
Backgerechtigkeit f (за хлебарство)
(остар.), Braugerechtigkeit f (за
пивоварство), Braurecht п (за
производство на бира), Gewerbeschein
m (за упражняване на търговия),
Konzessionsurkunde f (за концесия),
Patentbrief m, Schankerlaubnis f, - (за
продажба на спиртни напитки)
naTeimiiioBaM-patentieren tr.
натентувам-patentieren tr. (~ lassen вземЯМ
патент)
патенце-Küken n, -s (за малко момиченце),
Märzente f (диво)
патер-Pater m, -s
натерица-Krückc f, -n (и на владика) (der
Lahme geht auf Krücken хромият ходи c
патерица), Krückenstock m
патерна-Drehorgel f (муз.)

патетичен
746
патетичен-barock adj. (стил), pastoral,
pathetisch, salbungsvoll
патетнческм-pathelisch
патетичиост-Pathos n, - (sie trug das Gedicht
mit übertriebenem ~ vor тя, Salbung f, -en
(прекомерна)
натнна-Edelrost m, Erzblüte f (остар.),
Grünspan m, Metallmohr m (черна), Patina
f, - (техн.), Span m, -s, -^e (благородна)
патннирам-paliniercn tr.
патица-Eiderdans f (северна), Ente f, - n,
Hausente f (питомна), Lärmente f, -n
(сива) (бот.), Pfeilschwanz m
(шилоорашата) (зоол.), Schellente f
(звънчарка) (зоол.), Spießente f
(шилоопашата) (зоол.), Wildente f (дива)
патица-звънарка-Schallente f (зоол.)
патка-Kncifer m, -s
натладжаи-Bolle f, - n (за нос), Eierapfel m
(бот.), Eierfrucht f (плод), Eierpflenze f
(растение), Gurke f, - n (шег.), Knolle f, -n
(за дебел нос), Knollen m, -s (за дебел
нос), Kolben m, -s (за дебел нос),
Lötkolben m (за нос), Tollapfel m (бот.),
Zinke f, -n (за голям червен нос), Zinken
m, -s (за голям червен нос)
паток-Enterich m, - (e)s, - е, Erpel m, - s
иатолог-Krankcnheitsforscher m (мед.),
Patholog(e) m, -en, -en
иатологичеи-abseitig adj., pathologisch
патология-Krankenheitskunde	f,
Krankenheitslehre f, Pathologie f, -,
Phytopathologie f (на растенията)
патос-Emphase f, - n, Pathos n, - (sie trug das
Gedicht mit übertriebenem ~ vor тя
издекламира стихотворението c патос),
Schwung m, -es, -re (на мисълта,
фантазията) (~ haben имам размах ; das
Bild hat - картината има мощ ; das hat -~
той има порив)
натриарх-Patriarch m, -en, -en
naTpiiapxaT-Vaterrecht n (ист.)
патриаршия-Patriarchat n, -s, -e
патрида-Partite f, -n
naTpiiMOiiiianeii-patrimonial
патрнмоний-Patrimonium n, -s, -nien
натриот-Patriol m, -en, -en
натриотизъм-Patriotismus	m,
Lokalpatriotistus m (локален),
Vaterlandsliebe f
патриотнчеп-vatcrländisch, Vaterland liebend
патристнка-Patristik f, - (като богословна
наука)
патрица-Patrize f, -n, Stempel m, -s
натрицнн-Edclbürgcr m (ист.), Patrizcr m, -s
патриярх-Erzvater m
патрон-l. Blitzschutzpalrone f
(гръмопредпазителен)	(рад.),
Exerzierpatrone f (учебен, маневрен)
Papiergeschoß n (халосен), Patrone f, -n
(воен.) (e-e scharfe, blinde ~ боеви,
халосен патрон), Platzpatrone f (халосен)
(воен.), Schirmherr m, Schirmvigt m,
Versager m, -s (неизгьрмял) 2. Kirchenherr
m (на църква), Patron in, -s, -е (на църква,
лице)
иатронаж-Patronat n, -s, -c, Schirmherrschaft
f
натрондаш-Kartuschc f, -n, Ladegurt m
(воен.)
uaTpoiiiiiiK-Futter n, - s (техн.), Kammer f, -n
(на огнестрелно оръжие), Patrone f, -n
(техн.), Patronenlager n (на пушка) (воен,),
Spannfutter n (на струг)
патронство-Patronat n, -s, -e
патронташ-Patronentasche f (лов.)
натрул-Keltenhund m (военен) (шег.),
Kundschafter m, -s (разузнавателен),
Partei f, -en (auf ~ gehen отивам на
разузнаване, излизам за плячка),
Patrouille f, -п (воен.), Polizeistreife f
(полицейски), Runde f, -n (воен.),
Scharwache f (полицейски), Späher m, -s,
Spähtrupp m (воен.)
патрулирам-abpatroullieren tr., patrouillieren
intr. h.
пауза-Absatz m, -es, -re, Enrcakt m, - s, - e
(театр.), Generalpause f (обща) (муз.),
Kunstpause f (в театър за ефект), Pause f,
-n (der Pedner machte viele —n ораторът
често спираше ; е-е ~ machen правя
малка почивка)

747
педант
пауза-Ruhepunkt m (муз.)
nayii-Pfau m, -s, -e (stolz, eitel wie ein ~ важен,
надут като паун ; sich wie ein ~ spreizen
пъча се като пуяк ; der - schlägt ein Rad
паунът размахва опашката си)
пауперизъм-Armenwesen n, Bettelwesen n,
Pauperismus m, -, -
паф!-ра№
пафта-Agraffe f, -n, Gesperre n, - s (остар.),
Schließe f, -n
пахдах-Pendant n, -s, -s
namieiiT-Paticnt m, -en, -en
iiauueiiTii-Zuspruch m, -s, - (sich e-s guten
Zuspruchs erfreuen радвам се на много
пациенти)
пацифнст-Pazifisl m, -en, -en
иацифистичен-pazifistisch
пачавра-Abwisch/lappen, -lumpen m (за
бърсане), Feg(e)lappen m, Luder n, -s,
Schmutzkiltei m (разг.), Schmutzlappen m
(разг.), Wischlappen m
пачина-VogeIknöteridf m (Бот.)
пачка-BüdeI n, - s, Ladestreifen m (c патрони,
воен.), Nadelpapier n (c карфици),
Patronenrahmen m (за патрони) (воен.),
Patronenstreifen m (за патрони) (воен.),
Rahmen m, -s (за патрони) (воен.)
пачосвам ce-gelatieren intr. s
паша-Äsung m, -en (за дивеч) (лов.),
Bienenweide f (пчелна), Bullenwiese f
(тучна)
паша-Geäse n, - s (лов.), Grasung f, - en,
Hutung f, -en, Pascha m, -s, -s (wie ein ~
leben живея като паша), Trift f, -en, Weide
f, -n
iiaiuicyji-Datlel f, - n, Kokon m, -s, -s
наяжина-HimmcIfaden m (лятна, носеща се
по въздуха), Sommerfaden m (хвърчаща),
Spinnewebe f, Spinngewebe n
паяжини-Fraucnfäden pl. (носещи се във
въздуха)
иаяк-Kreuzspinne f (кръстоносец) (зоол.),
Spinne f, -n, Wcberknecht m (косач)
(зоол.)
паяк-косач-Wasserknecht m (зоол.)
иаяк-нлетач-Sackspinne f (зоол.)
паяк-птицелов-Vogelspinne f (зоол.)
паяк-сепокосец-Meier m, -s
паянта-Jagdband m (стр.), Jagdbug m (cip.),
Kopfband n, Riegel werk n, Zimmerung f, -
en
nean-Päan m, -s, -e
певец-Bänkdsänger m (панаирджийски)
(разг.), Barde m, - n, - n (ист.лит.), Buffo m,
- s (изпълняващ комични роли) (театр.),
Jodler m, -s (който йоделува по
тиролски), Kammersänger m (камерен),
Kirchensänger m (църковен), Minstel m. -
s (на феодал), Musiker m, -s, Opernsänger
m (оперен), Sänger m, -s (darüber schweigt
des ~s Höftlichkeit но това историята
мълчи), Singer m, -s, Singer m, -s
певица-Chansonette f, - n (кабаретна),
Sängerin f, -nen
певнците-Sängerschaft f, -en
iieBiuma-LcsepuJt n -(e)s, -e, Pult m, -es, -e
певчески-gesanglich adj.
Пегас-Dichterroß n (мит.), Flügelpferd n
(мит.), Musenpferd m, Pegasus m (den ~
satteln, besteigen, reiten пиша поезия)
иедагог-Erziehcr m, - s, Pädagog(e) m, -en, -
en, Schulmann m, -i-er
педагогика-Erzichungslchre f
иедагогичен-erziehlich adj.
iieAai'oriiHecKii-crzieherisch adj.
педал-Fußanlasser m (за задвижване)
(автом.), Fußhebel m (автом.), Fußrasier
m (за крака), Gashebel m (за газ) (автом.),
Kalkant m, -en, -en (на орган), Orgelpunkt
m (муз.), Pedal n, -s, -е (на велосипед),
Steuerung f, Trethebel m (разг.),
Trelschmel m (на орган), Trittbrett n
iieaaiiT-Buchgelehrte(r) m, Haarspalter m
(дребнав), Kalmäuser m, -s (за даскал),
Klauber m, Kleinigkeitskrämer m,
Mückensciger m, Paragraphenreiter m
(cyx), Quackeler m, -s, Quackler m, -s,
Rabulist m, -en, -en, Schulfuchs m (разг.),
Schulmeister m, Silbenslcchcr m (който cc
лови за думите), Silbenstechcr m (който
се лови за думите), Tüflelfritze m (фам.),
Tüftler m, -s, Wortklauber m

педантизъм
748
педантизъм-Haarspalterei f, Kalmäuserei f, -
en (разг.), Pedanterie f, -n, Pedantismus m,
Schulfuchserei f (разг.), Schulmeisterei f,
Schulslaub m (школски), Wortklauberei f,
Zopf m, -es, -re (закоравял)
педантнчен-bürokratisch adj., ekeln adj.,
förmlich adj., genau adj., pedantisch,
scholastisch, tüft(c)lig (в работата си)
педантично-ängstlich adv. (mit dem Bezahlen,
mit der Antwort ist es nicht so ~ не e
твърде нужно да се бърза с плащането,
с отговора (фам.))
псдантичност-Beamtenzopf	m
(чиновническа), Buchstäbelei f, - en,
Kleinigkeitskrämerei f, Kleinlichkeit f,
Pedanterie f, -n, Pedantismus m
педаитка-Blaustrumpf m (ирон.)
педено-Eis n, - es (готв.)
педентизъм-Mikrologie f
иедераст-Knabcnschünder m, Päderast m, -
en, -en, schwul
педерастия-Knabcnschänderei f, Päderastie
f,-
педиатрия-Kinderhcilkunde f
педикюр-Pediküre f, -n
педи кюристка-Pedi küre f, -n
педложенне-Heiratsantrag m (за женитба)
педология-Pcdologie f, -
недомерка-Schmetterlingsspanner m (зоол.)
недя-Handbreit f (мярка), Spann m, -s, -e
(мярка), Spanne f, -n (като мярка) (~n
messen меря c педя)
педя-човек-Däumerling m, - s, - e
nee-schlagen intr. h. s. (трели, за славей)
neeiie-Bänkelsängerei f (панаирджийско),
Chor m, - (e)s (хорово), Finkenschlag m
(на синигери), Gesang m, - (e)s, Gesänge,
Kirchengesang m (църковно),
Nachtigallenschlag m, -s (на славей),
Responsorium n, -s, -rien (антифонно)
(църк.), Rundgesang m (в кръг), Sang m, -
es, -e (mit ~ und Klang c песен ; mit Sing
und - c веселие ; ohne ~ und Klang
abziehen отивам си безславно,
тихомълком), Singerei f, - (вечно), Singerei
f, - (вечно), Wechselgesang m
(антифонно) (църк.)
пеещ-schlagend (трели, за славей)
пезада-Pesade f, -п (висша езда)
пен-Dienstpfennig m (при ангажиране на
прислуга), Dinggeld п, Handgeld п (за
работник, ангажиран), Mict(s)ta!er m,
Mietgeld п, Mietgroschen m, weinkauf m
(при търговска сделка)
пейзаж-Landschaft f, -en, Marine f, -n
(морски), Marinestück n, -es, -е (морски)
пейзажен-landschaftlich
пейзажист-Landschaftsmaler m
пейка-Bänkel n, - s, Bank f,Bänke, Betbank f
(църк.), Bierbank f (в пивница), Ducht f, -
en (за гребци) (мор.), Fensterbank f (под
прозорец), Foltrebank f (за изтезания)
(ист.), Marterbank f (за мъчения),
Moosbank f (от мъх), Ofenbank f (около
печката), Rasenbank f (от чимове),
Ruderbank f (за гребците), Ruhebank f (за
почивка), Sitzgelegenheit f, -
пейиило-Schlittenbaum m
пеноратнвен-pejorativ
пек-Bombenhitze f (разг.), Bruthitze f, Glut f, -
en, Gluthitze f, Hitze f
пека ce-backen intr. h (das Brot ist nicht genug
gebacken хлябът е недопечен)
iieica(ce)-braten* intr. h (in der Sonne ~ пека
се на слънце), sonnen tr. refl. (на слънце)
(sich in s-m Glück, an s-m Ruhme ~
наслаждавам се на щастието си ; von der
Freundschaft Blick gesonnt стоплен от
приятелски поглед)
пека-aufbrennen41 intr. s. (за слънце),
ausbrennen* tr. (Kalk ~ пека вар), bähen
intr. (хлебчета) (австр.), backen intr. h (за
печка) (der Ofen bäckt schwach печкта
пече слабо), backen* tr. (frisch
gebackenes Brot прясно изпечен хляб),
backen* tr. (тухли), braten* tr., brennen*
intr. h, grillen tr. (на скара), rösten tr. (Brot,
Kaffe ~ препичам хляб, кафе ; gerösteltc
Kartoffeln пържени картофи ; Erze ~
пържа руди ; sich von der Sonne ~ lassen
изпичам се на слънце), triezen tr. (на шиш)
(фам.)

749
пентаедтър
пекар-Küchler m, -s, Küchner m, -s
пекариица-Backerei f, - en
иекарство-Backerei f, - en
Пекин-Peking n
нектин-Pektin n, -s, -
пелагра-PeIlagra n, - (мед.)
лелазг-Pelasger m, -s
пелана-Wickel m, -s
пелаигория-Pelargonnie f, -n, -n (бот.)
пеласгийски-pelasgisch
пелемговач-Ortcr m, -s (аивац.) ,
пелена-Wickeltuch n (външна, горна),
Windel f, -n (das Kind in Windeln, aus den
Windeln wickeln повивам, вазповивам
дете от пелена)
иеленаче-Murkel ш, -s, Wickelkind n,
Wiegenkind n
неленгатор-Bordpeiler m (мор.),
Richterfindegerät ш (техн.), Richterfinder
m (техн.), Richtungsfinder m
пелеигнрам-orten tr. (авнац.)
пеленгоране-Ortung f, -en
пеленгувам-anpeilen tr. (мор. авнац.),
anvisieren tr. (слънцето, звезда, пункт),
peilen tr.
пелепгуване-Kreuzpeilung Г (на самолет от
приемна станция)
пелепи-Wickelzeug п
пеленка-Wickel m, -s
пеленки-Kinderzeug n
нелерина-Саре n, - s (дамска), Pelerine f, -n,
Poncho m, -s, -s (индианска), Radmantel
m
пелеринка-Schullerkragen in (на лятна рокля)
пеликан-Fischer m, - s (зоол.), Kropfgangs f
(розов) (зоол.), Pelikan m, -s, -е (зоол.)
иелин-Beifuss m (див) (бот.), Besenkraut n
(полски) (бот.), Stabwurz f (бот.), Wermut
m, -s, Wurmtod m (бот.)
пелте-Gelee n, - s
iieMii-Zuwchsrate f (на прираста) (икон.)
пепати-Penatcn pl. (в древния Рим) (zu den
- zurückkehren връщам се в домашното
огнище)
нендула-Kronsäge f
пенест-schäumend, schaumig
пени ce-perlen intr. h. (Tränen pelten in uhren
Aigen сълзи блестяха в очите й; der Wein
perlt in Glase виното искри, пени се в
чашата ; Tau perlt auf der Rose росата
блести като бисер на розата; der Schweiß
perlte auf der Stirn, die Stirn perlte von
Swciß на челото блестяха капки пот; die
Rede perlt речта се лее ; perlende Töne
леещи се звуци ; perlendes Lachen
кръшен смях ; perlende Koloratur
звънлива колоратура)
neiHic-Penis m, -, -se
пеницплнн-PenicilIin n, -s, -e, Penizillin n, -s,
-e
Пенклуб-Реп-Club m
пенлив-schäumend, schaumig
пеиобетои-Schaumbeton m (crp.)
пепогрибка-Schaumlöffcl f (метал.)(den
Verstand mit dem - gegessen haben много
съм глупав)
пеиоразбивачка-Besen m, - s
пеностъкло-Schaumglas n (техн.)
neiic-Abnäher m, -s, -
ненсие-Klemmer m, -s
neiicuoiiep-Emeritus m
neiicuoiiep-Pcnsionär m, -s,	-e,
Rentenempfänger m, Rentner m, -s,
Ruheständler m
пенсионирам-pensionieren, verabschieden tr.
iieiicuoinipaiie-Pensioinierung f, Ruhestand in
(in den ~ gahen излизам в оставка,
пенсия ; im ~ sein в оставка съм,
пенсионират ме), Zurruhesetzung f,
Zurruhesetzung f
ненсия-Annuität f, -en (годишна),
Ehrengehalt n (народна), Gnadegehalt n
(остар.), Pension f, -en (in ~ gehen
пенсионирам се), Rente f, -n, Ruhegehalt
n, Sozialrente f, Vollrente f (в пълен
размер), Witwengehalt n (на вдовица)
nenciie-Kncifer m, -s, Pincenez n, Zwicker m, -
s
пеитаграм-Drudenfuß m
пеитаграма-Fü niste rn m, Pentagramm n (за
заклинания)
лептаедтьр-Pcntaedcr n, -s, -, Fünfflache n

пептаметър
750
(геом.)
иентаметьр-Pentanictcr m
пентод-Penlode f, -n
пеньоар-Morgenklcid n, Neglige n, -s, -s,
Peignoir m, -s, -s
пеня ce-aufschäumcn intr. s. (бира,
шампанско, вълни), bobbeln intr. h,
geifern intr. h, gischen intr. h (за вълни),
moussieren intr. h. (за вино), schäumen
intr. h. (за прибой, море, бира), sprudeln
intr. h. (die Quelle sprudelt aus dem Felsen
изворът блика от скалата ; s-e Lippen
sprudelten Witze пускаше виц след виц),
übcrsprudcln intr. s.
иеония-Künigsblumc f (бот.), Königsrose f
(бот.)
иенел-Asche f (etw. in Schutt und ~ legen
превръщам нщ. в пепелище ; sich D ~
aufs Haupt streuen посипвам си главата
c пепел), Flugasche f (лека, бяла), Grus m,
- cs, - е (разг.), Knochenasche f (костна),
Staub m, -es, -e (der Wind wirbelt den ~
auf вятърът повдига прах ; diese
Angelegenheit hat viel - aufgewirbelt тая
работа вдигна много шум ; ~ von den
Möbeln wischen бърша прах от мебелите
; mir ist ~ in die Augen geflogen прах ми *
влезе в очите ; e-n aus dem — erheben
изваждам някого от калта ; sich aus dem
~ machen изчезвам)	*
пенелищс-Brandstellc f, Schutthaufen m,
Trümmerställe f
пепелник-Äscher m, -s, - (разг.), Aschbecher
m, Aschenfall m (на пещ) (техн.),
Aschenloch n (на пещ) (техн.), Ascher m,
-s, - (разг.), Vorsetzer m (на печка)
пепелница-Aschbecher m, Aschenbecher m
пепелнорус-mattblond
пепел чу к-Krabbe f, -n
пепелчуци-Kroppzeug n (фам.)
пепеляв-aschfahl adj. (цвят), aschfarben adj.
(цвят), aschfarbig adj. (цвят), aschig adj.
(цвят), nabelgrau
пепеляворус-aschblond adj.
пепелявосив-aschgrau adj., fahl adj.
пепел янка-Kupfematter f (зоол.), Kupferolter
f (зоол.)
Пеиеляшка-Aschenbrödcl n, -s (в
приказките), Aschenputtel n (в
приказките)
иеперуда-Aurora f (като вид) (зоол.),
Bärenspinner п (вид, кафява) (зоол.),
Brummvogel m (вид) (зоол.), Distelfaller
m (дяволска) (зоол.), Falter m, - s (често
поет.), Flatterling m, - s, - c, Forlculc f
(зоол.), Gelbling m, - s, - е (лимонена)
(зоол.), Hausmutter f (нощна),
Kohlweißling m (зелена) (зоол.),
Nachtfalter m (нощна), Nachtschwärmer
m (нощна, Perlmulterfalter m (дневна)
(зоол.), Pfaucnschwanz m (копривна).
Pfauenschweif m (копривна),
Seidenspinner m (копринена) (зоол.),
Sommervogcl m, Windenschwürmer m
(сфинксова) (зоол.)
иеперуда-вечеринца-Pfauenauge n (зоол.)
iienepyAa-BiinooiiauiKa-Gabclschvvanz m
(зоол.)
пеиеруди-Großschmetterlinge pl. (едри)
(зоол.), Rötling m, -s, -е (червенокрили),
Spinner m, -s (копринени), Weißling m, -s,
-е (бели)
пеиерудка-Biene f, - n (за пъргаво момиче)
neiiiiiiiiepa-Baumschulc f, Pflanzschulc f,
Pflanzstätte f, Pflanzstatt f, Samcnschule Г
iieniiiuiepcTBO-Baumkultur f, Baumzucht f
iienciiii-Pepsin n, -s, -e
nep-Pair m, -s, -s (титла), Peer m, -s, -s (в
Англия)
iiepa-Deckfedem pl. (покривни), Gefieder n, -
s, Gesteck pl., Rauffcdem pl. (скубани)
иерваз-Band n, - (c)s,Bänder (на стръмна
скала) (rcorp.), Bande f, - n, Bankette f, - n
(на основни стени), Kante f, -n, Leiste f, -
n, Mauerabsalz m, Rand m, -es, -rer (am ~e
des Baches на брега на потока ;
Umschläge mit schwarzem ~ пликове c
черни краища ; rote Rande um die Augen
haben зачервени ми са клепачите ; an
den ~ des Abgrundes bringen довеждам
до ръба на пропастта ; am -е s-r Kraft
stehen на края на силите си ; am -е des

751
период
Grabes stehen c единия крак съм в гроба
; mit etw. nicht zu ~ kommen не мога да
доведа нищо до края ; etw. zu -е bringen
завършвам нещо ; außer ~ und Band
geraten развилнявам се- за деца),
Randleiste f (архит.), Schandeckel m
(мор.), Scheuerleiste f, Sims m, -es, -e, Sims
m, -es, -e, Sohlbank f (външен, на
прозорец)
первази-Leistenwerk n
первам-aufbrennen* lr. (e-m eine Kugel ~
парвам нкг. c купшум ; e-m eine Strafe ~
наказвам нкг.) (фам.), klapsen tr. (някого
леко) (разг.)
перверзен-pervers
перверзност-Pcrversität f, -en
пергамеит-Pergament n, -s, -е (кожа,
ръкопис, хартия)
пергаментен-pcrgamcntcn
нергел-Elnsatzzirkel in (със сменяеми
рамена), Federzirkel п (с пружина),
Haarzirkel m (за точно измерване),
Hohlzierkel m (за измерване на кухини),
Taster m,.-s (клещовиден), Zirkel m, -s
neprejin-Gestell pl., Pedal n, -s, -е (за крака)
(zieh mal d-e ~e ein! прибери си
пергелите!), Reißzeug n, Spazierhölzer pl.
(крака) (шег.)
пергола-Pergola f, -len (беседка, алея)
пердах-Abreibung f, -en, Dresche f, - n, Dübel
m, - s, Haue f, -n, Hieb m, -s, -e (Hiebe
bekommen ям пердах), Kloppe f, -, Matsch
m, -es, -e, Poche f, -n, Schmiere f, -n, Schmiß
m, -isses, -isse, Walke f, -n (разг.), Wichse
f, -n (es setzt, er bekommt Wivhse ще яде
пердах) (разг.), Zundel m, -s (разг.),
Zunder m, -s (разг.)
нердаша-abzausen tr., anwerfen* tr. (хоросан,
вар) (стр.), bleuen tr., bolzen lr, hauen* tr.,
hozlen rei!., klöppeln tr., kuranzen tr., ledern
tr. (фам.), matschen tr., schwarten lr. (фам.)
nepAauieiie-Dunst m, - es (войн.)
пердвзет-gekünsclt adj.
перде-Gardine f, - n, Katarakt m, -s, -е (на
окото), Katarakla f, -ten (на окото) (мед.),
Linsenstar m, Star m, -s, -e (e-m den ~
stechen оперирам някого от перде,
отварям очи на някого) (мед.), Stern m, -
es, -е (на окото), Vorgang m, -es, :е
пердета-Scheibengardinen pl. (на прозорци,
поставени на самите стъкла)
перелина-Каре n, -s, -s
nepecT-federig adj., gefiedert adj. (бот.)
пернартрит-Rehbein n (хронически)
перигем-Erdnähc f, Perigäum n, -s, -äen
перикард-Perikard n, -s, -e
перикард-Perikardium n, -s, -dien
перикарднй-Herzbeutel m (анат.)
перикардит-Herzwasser n (екстудативен)
(мед.)
нернклаз-Bitlcrerde f (ммнер.)
перила-Barriere s, - n (за спиране на
движението), Geländer n, pl.
перило-Barrc Г, - n (преградно в заседателна
зала) (юр.), Brüstung f, - en, Reling f, -e
(на борд), Treppengeländer n (на стълба)
иериметър-Bettumfang m (намокрен),
Perimeter m, -s, -, Reservation f, -en
(запазен), Reservatrecht n (запазен) *
перинеум-Damm m, - es, Dämme (анат.)
нериод-Abschnitt m, -(e)s, -e, Bandwurmsatz
m (километричен) (пейор.), Brunst
f,Brünste (любовен, при животните),
Brunstzeit f (любовен, у животните),
Dauer f, Eiszeit f (ледников) (геол.),
Entwicklungsperiode f (на развитието),
Ewe f, - n (поет.), Fazies f (геол.), Großsalz
m (грам.), Hallstattzeit f (халщатски),
Hochzeit f (на блясък, разцвет),
Inkubation f, -en (инкубационен),
Keimzeit f (на зародишно развитие),
Legezeit f (за снасяне на яйца),
Magdalenien n, -s (магдаленски), Peiode
f, -en, Rammelzeit f (на разбссуване на
животни), Ranzzeit f (на бесуване у
хищниците), Rauhe f, - (за смяна на
перата на птиците), Rauschzeit f (на
разгонване на диви свини), Regenzeit f
(дъждовен), Reihzeit f (на съчетаване на
дивите патици), Rollzeit f (на разгонване
на животни), Schachtelsatz m (заплетен,
сложен) (грам.), Tragezeit f (на

периодизсщия
752
бременност), Vegatationszeit f
(вегсрацмонен), Vorbereitungsperiode f
(подготвителен), Zeitabschnitt m (от
време), Zeitraum m (от време), Zeitspanne
f (от време)
iiepi^inamm-Periodisicrung f
периодизнрам-periodisicren tr.
iiepiio,TH4eii-periodisch
нериоднчески-periodisch
пернодичност-Periodizität f, -
неринатетнк-Peripathetiker m, -s (от школата
на Аристотел)
iiepuiieTitit-Wechselspiel п (сменящи се) (im
Wechselspiel des Lbens в перипетиите
на живота)
нерннетия-Рспрсбе f, -n (особено в драма)
иерископ-Pcriskop n, -s, -c, Sehrohr п (на
подводница) (мор.), Winkclfernohr n
(мор.)
иеристалтика-Pcristaliik f, -
перисталтичен-pcri staltisch
iiepiicriui-Pcristyl n, -s, -c
пери ioiieyM-Darmfell n (аиат.)
iiepiiToiiiiri-Bauchfell n (анат.)
иернтонпт-Bauchfcllcnzündung f (мед.),
Peritonitis f, - (мед.)
iiepii(j)epc!i-margi nal
нериферия-Aulschlag m, -s, -re (на шапка),
Hutkrempe f (на шапка), Kranz m, -es, -re
(на камбана), Krempe Г, -n (на шапка),
Peripherie f, -n, Rand m, -es, -rer (на град)
(am ~e des Baches на брега на потока ;
Umschläge mit schwarzem ~ пликове c
черни краища ; rote Rande um die Augen
haben зачервени ми са клепачите ; an
den - des Abgrundes bringen довеждам
до ръба на пропастта ; am ~е s-r Kraft
stehen на края на силите си ; am -е des
Grabes stehen с единия крак съм в гроба
; mit etw. nicht zu ~ kommen не мога да
доведа нищо до края ; etw. zu -е bringen
завършвам нещо ; außer ~ und Band
geraten развилнявам се- за деца), Saum
m, -es, -те, Stadtrand m (на град)
перифраза-Periphrase f, -n
перифразирам-periphrasieren tr.
перихелиг-Pcirhcl n, -s, -e
перка-Blatl n, - (e)s, Finne f, - n (на акула),
Flosse f, - n, Luftschraube f (на самолет),
Plektron nn, -s, -tra (за мандолина) (муз.),
Rückflossc f (гръбна)
нерка-Rudcrblatt n (на гребло), Schlagstock
m (на тъкачен стан) (текст.), Schlagwerk
m (на тъкачен стан) (текст.), Schraube f, -
п (на кораб, самолет)
перко-Pocher m, -s
неркол-Perkal т, -s, -е
перкусия-Bcklopfung f (мед.), Perkussion f, -
en
перкутирам-beklopfen tr. (мед.)
нерла-Perl f, - (шрифт), Perle f, -n (~en
aufreihen нижа бисери ; -n fischen ловя
бисери ; ~n der Kunst, Musik, Dichtung
бисери на изкуството, музиката,
поезията ; es wird ihm keine ~ aus der
Krone fallen, wenn er dies tut няма да му
се урони престижът, ако направи това ;
-n vor die Säue werfen хвърлям бисери
на свинете ; unsere ~ домашната ни
помощница), Perlgarn п (памучна)
(текст.)
перм-Perm n, -s, - (пласт) (геол.), Weißliegende
п (горен) (геол.)
перманентен-permament (in Ietzer Zeit hat er
-es Herzklopfen в последно време той
постоянно има сърцебиене)
nepManeimiocT-Permanenz f, - (der Reichstag
erklärt sich in ~ райхетагът заседава
постоянно)
нермски-permisch
пермутация-Pemutation f, -en, Versetzung f,
-en (мат.)
пермутнрам-versctzen tr. (мат.)
пернат-gefiederl adj., rapp(e)lig, rappelköpfig,
rappelköpfig, verklapst (фам.)
иернати-Federvolk n, pl.
nepo-Abreißfcder f (за чертеж), Ansatz m, -
es, -s-е (в сметка, в тарифа) (търг.),
Budgetposten m (бюджетно),
Einnahmeposten m (приходно), m
(бюджетно), Feder f, - n, Federpose f (за
писане), Flugfeder f (махово), Gänsefeder

753
f (гъше), Kiel ш, -s, -е (паче, за писане),
Kielfeder f (едро птиче), Kreditposten m
(активно, кредитно), Pfauenfeder f
(пауново), Pinne f, -п (на сокол),
Schlagfeder f (на птиче крило или
опашка) (зоол.), Schleiße f, -п (на птица,
без пухкава част), Schwingfeder f (на
птица), Schwungfeder f (на птица),
Seefeder f (морско) (зоол.), Stahlfeder f
(стоманено, за писане), Steuerfeder f
(кормилно, на птича опашка),
Transitorium n, -s, -ien (временно, в
държавния бюджет), Zeichen feder f (за
чертане)
псробладаване-Dominanz f
иеродръжка-Federlialler rn
nepou-Abfahrtshalle f (покрит за тръгващи
влакове), Ankunftsbahnsteig m (за
пристигащи влакове) (жп.), Ankunftshalle
m (за пристигащи влакове) (покрит)
(жп.), Bahnhofshalle f (покрит, на гара),
Bahnstieg m (жп.), Eingangshalle f
(покрит) (жп.), Perron ш, -s, -s
nepoiiocnopa-Peronospora f, -
iiepiieiwiiKyjmp-Lot n, -s, -e, Pcipendikel m, -
s, Pfeil rn, -s, -е (на хорда) (мат.)
перпендикулярен-perpendikulär,
perpendikulär, seiger, senkrecht (e-e ~e
Linie, e-e Senkrechte ziehen, fallen вдигам,
спускам перпендикуляр ; das ist — това е
чудесно)
перпетуум мобиле-Perpetuum mobile n
персиец-Регеег m, -s
nepcoiia-Person f, -cn, Tunte f, -n
(старомодна) (разг.)
персонал-Belegschaft f, - en (икон.), Kader
m, -s, Personal n, -s, -e
nepcoiiKii лометър-Personenkilomcter n (ж.п)
nepcneKTiiBa-Aspekt m, -(e)s, -e, Ausblick m,
-s, -e (der ~ in der Zukunft перспектива за
бъдещето) (прен.), Fernblick m, Fernsicht
f, Luft f, -re, Perspektive f, -n (die ~ stimmt
nicht перспективно съотношенията не са
верни), Raumsicht f, Seitenansicht f (стр.),
Sicht f, - (heule ist gute ~ днес има добра
видимост ; außer ~ kommen скрива се от
	перчем
поглед; in ~ fommen показва се ; elw. ist
in ~ нещоможе да се види ; in heutiger ~
от днешното становище ; ein Plan auf
lange - план за продължително време),
Sicht f, - (heute ist gute - днес има добра
видимост; außer - kommen скрива се от
поглед ; in - fommen показва се ; etw. ist
in ~ нещоможе да се види ; in heutiger -
от днешното становище ; ein Plan auf
lange - план за продължително време),
Übersicht f
iiepcneKTiiBeii-findig adj., fluchtig adj.,
perspektivisch
пертология-Gesteinkunde f (минер.)
Перу-Peru n
перуанец-Рсгиапег m, -s
nepyaiiCKH-peruanisch
иерука-Perückc f, -n (e-m in die ~ fahren
пазобличавам някого)
перука-Wickel m, -s
перуника-lris f (бот.), Kalmus m, -, -se (водна)
(бот.)
нерушан-Rappclkopf m
iiepymiuia-Bettfcder f (за възглавници),
Daune f, - n, Feder pl., Gefieder n, - s
liepyuiiiiiica-Flaumfedcr f, Flockfcdcr f
перущина-Mantel m, -s, -f-
перфект-Perfekt n, -s, -е (минало
неопределено време), Vergangenheit f, -
(грам.)
перфокарта-Lochkarte f, -n
нерфоратор-Lochcr m, -s, Perforcirmaschine f
перфорация-Lochung f, -en, Perforation f, -
cn
перфорнрам-lochcn tr., perforieren тр.
перце-Federchen n, - s, Fieder f, - n
нерцептивен-perzeptorisch
перцепция-Perzeption f, -en, Wahrnehmung
f
перча ce-auiblähen tr. rcfl., aulblasen* tr. refl.
(разг. презр.), aufplustem tr. refl. (разг.),
aufspreiten tr. refl. (прен.), dicktun* inlr. h
trnb., großtun* intr. h trnb., haseliercn intr.
h., pochen intr. h. (auf etw.) (auf s-n Adel
- перя се c дворянството си)
перчем-Haarbüschel m, Haarschopf m,

перчо
754
Puschclkopf in (Коса), Schopf m, -cs, -rc
(e-n beim ~ halten, fassen хващам някого,
държа здраво някого ; е-е Gelegenheit,
das Glück beim ~c ergreifen изпускам,
издебвам случая, пипвам здраво
щастието, не го изпускам), Tolle f, -n fe¬
rn in die ~ fahren хващам някого за
перчема), Wickel m, -s (e-n beim Wickel
kriegen хващам някого за перчема), Zotte
f, -n, Zottel f, -n
нерчо-Flausenmachcr m, Gernegroß m, - es, -
e, Pocher m, -s
перя cc c нещо)
перя ce-brüsten rcfl., pochen inlr. h. (auf ctw.)
(auf s-n Adel ~ перя се c дворянството
си)
пес-Blaffcr m, - s (гласовит), Köter m, -s, Runds
m, -cs, -е (едър), Töle f, -n
iiecap-Mutterring m, Pessar n, -s, -е (мед.)
iieceKHiia-Ahlkirschc f (бот.) (Prunus padus)
несекиия-Hcxcnbaum in (бот.)
несекливчс-Rainkohl in (бог.)
iieceii-Air n, -s, -s [äp], Arbeitslied n (трудова),
liänkcllicd n (панаирджийска), Bardict n,
- (c)s. - е (бардска) (лит.), Bergriegen m
(рударска), Buhllied n (любовна),
Eiapopeia n, - s (приспивна), Einlage f, - n
(вмъкната в драматична произведение)
(театр.) (муз.), Fcstlicd п (празнична)
(муз.), Gassenhauer m (улична), Gesang
m, - (e)s, Gesänge, Haberrohrn (овчарски),
Heldensage f (героична), Hymen m, -s
(сватбена), Jubellied n (радостна,
ликуваща), Kantus in, -, -se (e-n Kantus
steigen lassen запвяваме песен),
Kanzellied n (преди и след проповед),
Klagelied п (оплаквателна погребална),
Kuhreigen m (стара швейцарска
пастирска), Lamentation f, -en
(оплаквателна), Leichengesang n
(погребална), Lied n, -s, -er, Lobgesang m
(хвалебствена), Meistergesang m
(майстерзингерска), Nachtigallenschlag
m, -s (на славей), Päan m, -s, -е (победна),
Sang m, -es, -e (mit - und Klang c песен ;
mit Sing und - c веселие ; ohne ~ und
Klang abziehen отивам си безславно,
тихомълком), Schandlicd n
(сквсриословна), Schlachtgcsang m
(бойна), Schlaflied n (приспивна),
Schlunnerlied n (приспивна),
Schmachtfetzen m (сладникава, блудкава)
(разг.), Schwanengesang m (лебедова),
Sequenz f, -en (в средновековната
литургия). Sequenz f, -en (в
средновековната литургия), Tafellied n
(трапезна), Tanzlied n (хороводна),
Tischlied n (трапезна), Totenlied n
(погребална), Volkslied n (народна),
Wehgesang m (жална), Weihgesang m
(обредна), Weihnachtslicd n (коледна),
Wiegenlied n (приспивна), Minnclied n
(любовна)
iieceueii-licdhaft, melisch, Vokabel (муз.)
iieceii-oiiлакваие-Totc nklagc f
песеи-иоздрав-Ragclicd n (към настъпващия
ден)
iieccii-iioKaiia-Runda n, -s, -s (за изпиване
на чашата до дъно)
iiecepiuiJi-Schicßbeere f (бот.)
neciiiviii3bM-Pcssimismus m
iieciiMiicT-Pcssimist m, -en, -cn, Schwarzfärber
m, Schwarzseher m (разг.), Weltschmcrzler
m (разг.)
и е c и M и c T и ч е н - p e s s i m i s t i s c h ,
schwarzsehcrisch
necMer-Zuckerbrol n (козначен), Zwieback m,
-s, -e
иесметче-Knurpcrchcn n, -s
iieciiii-Gesang pl., Quempas m (коледни),
Quempasliedcr pl. (коледни)
iieciioiieinie-Festgesang m (тържествено),
Totengesang m (погребално)
песнопойка-Gesangbuch n (остар.),
Liederbuch n, -s, -er, Liederkranz m
пестелив-genau adj. (до скъперничество),
häuslich, haushälterisch, ökonomisch,
rätlich, sparsam, wirtschaftlich (домакиня)
нестеливост-Ökonomie f, Saprsamkeit f, -
necTHK-Pistill n, -s, -е (бот.)
пестил-Latwerkc f, -n (разг.), Quittenbrot n
(дюлев)

755
пестиик-Faust f, Fäuste (e-m e-e ~ machen
заплашвам нкг. c пестници)
песгя-aufsparen tr. refl. (sich für etw. ~ пестя
силите си за нщ.), hausen intr. h.,
menagieren tr., schonen tr. refl. (die
Munition nicht ~ ! не пести муницията ! ;
kein Gled in e-r Sache ~ не жаля парите за
някаква работа), sparen tr. (die Wahrheit
— икономисвам истината ; - Sie mir die
Mühe спестете ми тоя труд ; sein Weib ~
кръшвам), Zusammenhalten Ir. (пари)
иесъчарка-Sandkraut (бот.)
песъчинка-Sandkorn n
песъчлив-grandig adj., sandig
нет-fünf num. (sie waren ihrer - те бяха
петима)
иета-Achillesfersc f (прен.) (ахилесова пета,
уязвимо, слабо място) (Pfusik ist ihre ~
физиката е нейната ахилесова пета),
Ansatz m, -es, -re (техн.), Ballen m, - s (на
някои животни) (зоол.), Ferse f, - n (e-m
auf den ~ sein по петите съм на нкг.; sich
an jmds. ~n heften вървя нкм. по петите;
прен.; e-m auf die ~n treten настъпвам
нкг. по мазола), Hacke f, -n (на крак,
чорап, обувка) (e-m auf die Hacken treten
настъпвам някого по петите ; e-m dicht
auf den Hacken sein вървя по петите на
някого), Hacken m, -s, - (на крак, чорап,
обувка) (e-m auf die Hacken treten
настъпвам някого по петите ; e-m dicht
auf den Hacken sein вървя по петите на
някого), Hackenstück п (на чорап),
Kämpfer m, -s (на сводова арка), Koker m,
-s (на кърмата, за греблата), Ruderkoker
m (на кормило) (мор.), Scharlei m, -s, -
(меча) (бот.), Sporn m, -s (на самолет)
петак-Füni'er m
нстарда-Pelarde f, -п (восн.)
петарда-Sprengwcrk п (стр.)
петаче-Fünfer m
iieTrociiuieii-fünfjärig adj.
петдесет-fünfzig num.
нетдесетак-Fünfzigcr m
нетдесетица-Fünfzigcr m
иетдесетннца-Pfingsten pl. или n, -s, - (църк.)
	 петно
(zu ~ на CB. троица ; manchen kommt sein
~ nie някои хора никога не стигат до
просветление ; wenn Ostern und ~ auf
einen Tag fallen, zu ~ auf dem Eise на
куково лято, на конски великден)
петел, Kapaun m, -s, -е (угоен, скопен),
Buschhahn m (качулат) (зоол.), Gockel m,
- s, Hahn m, -es, -f-, Hahnrei m, -s, -s
(скопен), Kampfhahn m (за борба),
Kapphahn m (скопен)
петел-борец-Kampfhahn m
петилетие-Jahrfünft n, -s, -e, Lustrum n, -s,
..ra
петилетка-Jahrfünft n, -s, -e, Pjatiletka f, -,
Planjahrfünft n
петиика-Fünflel n, - s
петит-Achtelpetit f (дребен шрифт), Petit f, -
(шрифт)
нетица-Fünf f, - en
петиция-Petition f, -en (der ~ stattgeben
удовлетворявам молбата)
нетле-Piephahn m, Schlößchen n, -s (на
огнестрелно оръжие)
петлица-Kragenspiegel m (на униформа)
петлуга-Fettkraul п (бог.)
иетльо-Kikeriki m, -s, -s (от приказките)
(разг.)
петлю-Kockel m, -s
петмез-Bimkraut n (от круши), Seil m, -s, -e
нетна-BIutnachweis m (от кръв)
нетнадесет-fünfzchcn num.
петнист-fleckig adj., gefleckt part. adj.
нетно-Batzcn m, - s (от мастило), Bauchfleck
m (светло, на корема на животно) (зоол.),
Bohne f, - п (на кучешки зъб на кон),
Brandmal п (позорно, жигосано),
Brunstbrand m (на корема на елен през
любовния период) (лов.), Farbfleck m
(цветово, багрено) (жив.), Ferkel n, - s
(мастилено), Fettfleck m (мазно),
Feuermal п (по рождение), Fleck m, - (e)s,
-e/-en, Grasfleck m (от трева), Kainzeichen
m (позорно, поради извършено
престъпление), Kleck m, -s, -е (от
напръскано), Kleckcr m, -s, Kleckes m, -
es, -е (от боя, мастило, кал), Klitter m, -s,

петносан
756
Laterne f, -n (бяло), Makel m, -s,
Mongolenfleck m (монголско), Odium n,
-s, - (das ~ auf sich nehmen излагам се
доброволно), Plack m, -s, -e, Placker m, -s
(мръсно), Sau f, -rc/-en (мастилено)
(разг.), Schandfleck m (позорно),
Schandmal n (позорно), Scheibe f, -n
(бяло, под опашката на едър дивеч),
Schlaglicht п (бяло, светло), Schmitz m, -
es, -е, Schnippe f, -n (бяло, на горната
устна након), Schwein n, -s, -е (от
мастило), Sonnenfleck m (на слънцето),
Sprenkel m, -s, Tintenfleck m (мастилено)
iieTiiocaii-fleckig adj.
иетносвам-f lecken tr.
иетня-bcsudeln Ir. (прен.)
петобой-Fünfkampf m (спорт.)
нетокрак-Iünflußig adj. (мед.)
нетократен-fünffach adj.
iieTOKpaTiio-Fünffache n, - n
петолиние-Linicnsystem m
иетолъчка-Fünfstcrn m
петорен-fünffach adj.
иеторка-Fünf f, - en, Quinterne f, -n
(печеливши номера на лотария), Звеи ф,
-ен (оценка, бележка, успех)
иетостен-Fünfflach п (геом.), Pentaeder п, -
s, -
нетостьнен-fünffüßig adj. (лит.)
HeTObrbJiiiiiK-Fünfeck п
петрнархален-patriarchalisch
иетриаршество-Patriarchat п, -s, -е
нетрифнкацня-РеЦШкабоп f, -еп
петровден-Peter-Tag m (църк.)
петрография-Petrographie f, -п
петрол-Leuchtöl n, -es, -е, Petrol(eum) n, -s, -
петролонровод-Erdölleitung f (техн.),
Röhrenleitung f
петрушка-Handpuppe f (в марионетния
театър)
петстотин-fünfhundert num.
петуния-Petunie f, -n
nerypка-Вlattsprei te f (бог.)
петънца-Stem m, -es, -е (бели, по челото на
кон)
петънце-Blume f, - п (на челото, на краката
на кон) (сел.-ст.)
Петьр-Pctcr m, -s, - (ein dummer - наивен
тип ; der ~ черният Петър)
Петьрчо-Peterchen n, -s
иехбленда-Gummicrz п (минер.)
нехота-Fußvolk п (воен.), Infanterie f, -n
пехотннец-Fußsoldat m, Hansel m, -s
(особено баварски) (tuen), Infanterist m,
-en, -en, Muschko m, -s, -s, Muschkote m,
-n, -n, Pandur n, -s, -e, Pickelhaube f,
Sandhase m, Schütz m, -en, -cn, Schütze
m,-n, -n
iiexoTiiiiKa-Gamaschenritter m (шег.)
иехотинка-Landscr m, -s
iiexoTiiiimi-Schützenkette f (във верига)
(воен.)
печал-Bekümmernis f, - se, Betrübnis f, - se,
Gram m, - (c)s, Harm m, -s, Jammer m, -s,
Leid n, (e)s, -е (душевна), Tarurigkeit f,
Trauer f (e-n in tiefe — versetzen потапям
в дълбока скръб ; in tiefer ~ дълбоко
опечален), Trübnis f, -se, Trübsal f, -c
иечалба-Ausbcutc n, Bank f, - cn (сигурна)
(разг.), Dublette f, - n (двойна), Ertrag m, -
(e)s, - e, Erwerb m, - (c)s, - e, Geschäft n, -
(e)s, - e (ein gutes ~ bei elw. machen печеля
добре от някоя сделка), Gewinn m, - (c)s,
- e, Gewinst m /n, - es, - e, Haupttreffer in
(главна, в лотария), Kabel f, -n (от
лотария), Mehr n, -s, -s, Nettogewinn m
(чиста, него), Nutzen m, -s (das ist zu m-m
~ това е за моя полза ; etw. ist von - нещо
е от полза ; e-e wäre mit ~ absclzcn
продавам стока c печалба), Reingewinn
m (чиста), Schmiß m, -isses, -issc (голяма),
Schmus m, -es, - (на посредник), Treffer
m, -s (на лотария) (e-n - in der Lotterie
machen изтеглям печалба от лотария),
Tripel n, -s (тройна), Überschuß m,
Verdienst m, -s, Vorteil m, Wucher m, -s,
Zeitgewinn m (на време)
печален-beklagenswert adj., betrüblich adj.,
betrübt pari. adj. (ein betrübtes Gesicht
machen давам си печален вид), elegisch
adj., gramvoll adj., kummerschwer, traurig
(~ über etw. A sein мъчно ми е, опечален

757
печка
съм за нещо ; ~е Zeiten безрадостни дни
; das ist - aber wahr тъжно, но истина; е-
е ~е Rolle spielen играя жалка роля ; ein
-er Kerl нескопосник), trist, -trübselig,
trübsinnig
печат-Annahmestempel m (за приемането),
Blechdruck m (офсетов), Buchdruck m
(типографски), Bulle f, - n (металически),
Buntdruck m (цветен) (печ.), Cachet n, - s,
Dreifarbendruck m (псч.), Druck m, - s, - e,
Eichstempel m (маркировъчен, за мерки
и теглилки), Eingangsstempel m (входящ),
Farbendruck m (цветен), Fettdruck m
(тлъст) (печ.), Flachdruck m (плосък)
(печ.), Gummistempel m (каучуков),
Handsiegel n (домашен, частен),
Hochdruck m (релефен), Insiegel n, -s,
Kuckkuck m, -es, -е (на съдия-
изпълнител) (da klebt der Kuckkuck dran
там е лапнат печат на съдебния пристав,
на съдия-изпълнител), Lichtdruck m, -cs,
*е (хелиографичсн), Mekzeichen n,
Molette f, -n, Offsrtdruck m (офсетов),
Parteipresse f (партиен), Petschaft n, -s, -
е (за запечатване c восък), PLaltendruck
m (от стереотипни плочи), Reliefdruck m
(релефен), Schöndruck n (лицев) (печ.),
Sekret n, -s, -е (таен), Siegel n, -s
(обикновено c восък) (sein ~ auf etw.
drücken подпечатвам нещо ; das Siegel
brechen разпечатвам), Siegel n, -s
(обикновено c восък) (sein - auf etw.
drücken подпечатвам нещо ; das Siegel
brechen разпечатвам), Siegelring m
(пръстен-печат), Siegelring in (пръстен-
печат), Sperrdruck m (разреден) (печ.),
Sperrdruck m (разреден) (печ.), Sperrung
f, -en (c разредка), Stempel in, -s, Tiefdruck
m (дълбок), Widerdruck m (обратен, на
гърба на листа), Zweifarbendruck m
(двуцветен)
нечатам-aufdrucken tr. (на нщ.) (Kuverts mit
aufgedruckter Adresse пликове c
напечатан адрес), ausdrucken tr. (без
съкращения) (дума), bdrucken tr. (на
хартия и np.), drucken tr., verdrucken tr.
(погрешно)
печатане-Druck m, - s, - e (zum ~ fertig готово
за печатане)
печатаио-Offsetdruck m (на офсет)
печатар-Drucker m, - s
печатар-словослагател-Schweizerdegen m
печатарство-Druckerei f, - en
печат-гаранция-Repunze f, -n (за процентно
съдържание на благороден метал в
сплав)
печатене-Blinddruck m (релефно, без
мастило)
печатинца-Buchdruckerei f, Druckerei f, - en,
Offizin f, -en, Winkeldruckerei f (тайна)
печаторезач-Stempelschneider m
пече-gluten intr. h imp.
печелеие-Gclderwerb m (на пари)
печелнвш-Gewinncr m, - s
печеля-gewinnen* tr. (c-n für sich ~ печеля
нкг. за себе си), gutmachen tr. trnb.,
verdienen tr. (s-n Unterhalt ~ изкарвам
прехраната си ; wieviel verdienst du im
Monat ? колко си докарваш, печелил на
месец ? ; an etw. D ~ спечелвам от нещо
; dabei ist nicht viel zu ~ от това няма да
се спечели много ; sich D den Ruf c-s
Gelehrten - спечелвам си името на учен
; dicke Gelder ~ печеля луди пари)
печен-hartgebrannt (hartgebrannter Stein
печена тухла), hausbacken (в къщи),
selbstgebacken (сладкиш)
печепе-Backerei f, - en (постоянно), Brand
m, - (e)s, Röstung f (на хляб, кафе)
печеио-Braten m, - s, Bratfleisch n,
Kalbsbraten m (телешко), Rehbraten m (от
сърна), Rindsbraten m (говеждо),
Rostbraten m (на скара), Sauerbraten m
(от мариновано говеждо месо),
Schweinebraten m (свинско)
печетар-Buchdruckcr m
нечка-Aschenofen m (за получаване на
определена, полезна пепел) (техн.),
Beileger m, - s, Bratherd m (готварска),
Gasherd m (газова, готварска), Herd m, -
es, -e, Kachelofen m (кахлова), Kocher m,
-s (за ток, газ, спирт), Kochofen m

печкар
758
(готварска), Kohlenhcrd m (за въгпища),
Ofen m, -s, -r (der ~ meint es gut! как грее
гази печка ! ; nocht hintern - nerkommen
вра се около печката в стаята; damit lockt
man keinen Hund dem ~ vor c това и куче
не можеш да подмамиш), Sonne f, -n
(малка електрическа) (ел.), Sparherd m
(икономична), sparküchc f (икономична)
печкар-Ofensetzcr m
иечурка-Blälterpilz m (бот.), Champignon m, -
s (бот.), Edelpilz m (бот.), Egerling m, - s, -
е (бот.), Engerling m, - (e)s, - е (бот.),
Hutpilz m (гъба) (бот.), Waldchampignon
m (горска), Weidling m, -s, -е (бот.)
neiii-Fittich m, - (e)s, - е (на дреха) (шег.),
Rochschoß m, -es, -rße (на дреха) (e-n von
s-n -rcn abschültcln махвам някого от
главата си ; sich e-m an die -i-c hängen
държа се на някого за пеша), Rockzipfel
m (der Mutter am ~ hägen държа за полите
на майка си), Schlafittchen п (на дреха)
(c-n am, beim ~ nehmen, kriegen пипвам,
хващам някого за пеша, за яката) (разг.),
Schlafittich m (на дреха) (e-n am, beim -
nehmen, kriegen пипвам, хващам някого
за пеша, за яката) (разг.), Schoß m, -es, -re
(на дреха) (ein F rack mit langen Schössen
фрак c дълги пешове), Schößling m, -s,
те (на дреха) (ein F rack mit langen
Schössen фрак c дълги пешове)
псшак-Fußgänger m
нешеходец-Fußgänger m, Geher m, - s (спорт.),
Passant m, -en, -en, Pflastertreter m
iiemiciip-Frottiertuch n (хавлиен)
пещ-Backofen m, Brennofen m (за печене на
керамични изделия) (техн.), Darre f, - n,
Darrofen m (метал.), Drehofen m (врътяща
се), Einsatzofen m (за циментация) (техн.),
Erzofen m (за топене на рудата),
Feueresse f (за топене на метали),
Flammofen m (пламъчна, отражателна),
Garherd m (агломерационна) (метал.),
Garofen m (рафинационна) (метал.),
Gießofen m (леярска) (метал.), Gußofen m
(леярска), Hochofen m (висока, доменна),
Kalkofen m (за печене на вар), Kanalofen
m (тунелна), Kapellenofen m (муфлова)
(метал.), Kühlofen m (охладителна, в
стъкларсгвото), Kupol(hoch)ofcn m (за
топене не сурово желязо), Maßofen m
(металургична), Niederschachtofen m
(нискошахтова), Ofen m, -s, -r (der ~ meint
es gut ! как грее тази печка ! ; nocht
hintern ~ nerkommen вра се около
печката в стаята ; damit lockt man keinen
Hund dem ~ vor c това и куче не можеш
да подмамиш), Puddelofen m (за
пудлуване), Regenerativofen m
(регенеративна), Revolver m, -s (въртяща
се), Ringofen m (рингова) (техн.), Rohofen
in (за претопяване на сурова руда)
(метал.), Rohrofen m (тръбна),
Schachtofen m (шахтова) (метал.),
Schmelzofen m (тоиилна) (метал.),
Schweißofen m (заваръчна) (техн.),
Speicherofen m (регенеративна) (техн.),
Ticgclofen m (тиглена), Treibofen m
(купелационна), Trockenofen m
(сушилна), Verbundofen m (коксова)
iiemepa-Erdhöhlc f (подземна), Grolle f, - n,
Höhle f, -n, Klause f, -n, Steinwerk n
(изкуствена), Tropfsteinhöhle f (със
сталактити)
пея-aufsingen* intr. h. (в такт на работата)
(трудови песни), gröhlcn intr. h (с груб
глас), jubilieren intr. h. (радостно),
musizieren intr. h., plärren intr. h.
(фалшиво), schmettern Ir. (wir wollen c-n
~ да изпием по една ; wir wollen eins ~ да
изпеем нещо), sekundieren intr. h. D lr.
(втори глас) (муз.), singen* tr. intr. h. (im
Chor, ein Solo, solo ~ пея в хор, соло; Alt,
Baß ~ пя алт, бас; das Ohr singt mir ухото
ми пищи), singen* tr. intr. h. (im Chor, ein
Solo, solo - пея в хор, соло; Alt, Baß - пя
алт, бас; das Ohr singt mir ухото ми пищи),
tönen intr. h. (die Glocke tönt камбаната
звъни), trillern intr. h. (стрели), versingen*
refl. (фалшиво)
пи-Pi n, -s, -s (Лудолфовото число)
пианист-Klaivierkünstler m (виртуоз),
Klavierspieler m

759
питане
пиаиист-виртуоз-Klavierkünstler m
и иано-Drahtkommode f (старо,
раздрънкано), Jammerholz n
(раздрънкано), Kasten rn, -s
(раздрънкано), Klavier n, -s, -e (Klavier
spielen свиря на пиано), Klimperkasten
m (раздрънкано, разхлопано), Kommode
f, -en (старо, раздрънкано), Leierkasten
m (раздрънкано), Pianno n, -s, -s, Piano n,
-s, -s, Pianoforte n, -s, -s, Pianola n, -s, -s
(автоматично), Wimmerkasten m
(раздрънкано)
пианола-Musikapparal m, Pianola n, -s, -s
iiiiaiioiio-Pianno n, -s, -s
nuaiiocT-Pianist m, -en, -en
ниафе-Piaffe f, -n (в конния спорт)
iiiiaua-Park m, -s, -е (за файтони), Parkplatz
m,	Platz m, -cs, -fc (das einzige Lederhaus
am ~e единствената кожарска фирма в
града ; е-е Ware vom ~ weg kaufen,
verkaufen купувам, продавам стока на
самото място), Taxistand m (на таксита)
пивница-Bierhaus n, Gastwirtschaft f, Lokal,
n,	-s, -e, Ratskeller m, Schenke f, -n,
Schnapsbude f
пиво-Bicr n, - (c)s, - e, Bräu n, - s, Gebräu n, -
s, Gerstensaft m (предвзето)
пивовар-Вгаисг m, - s, Gärführer m
пивоварене-Braucrei f, - en
пнвовариа-Вгаи n, - s
iiiiBOBapiiHua-Bierbrauerei f, Brauerei f, - en,
Brauhaus n
пивоварство-Bierbrauerei f, Brauerei f, - en,
Brautwesen n, Gärungsgewerbe n
пивък-söffig (вино)
нигмеи-Gezwcrg pl., Zwergvolk n
пигмей-Knirps m, -es, -e, Pygmäe m, -n, -n
иигмейски-pygmäenhaft, pygmäisch
пнгмент-Farbsloff m, Hautfarbe f
пиедсстал-Fußgestell n, Piedeslal n, -s, -e
iiiiejia-Lokalstück n, -cs, -е (битова)
пиене-Antrunk m, -s, -т-е (първото), Genuß m,
nussen, -nüsse, Gesaufe n, - s (вулг.),
Kneiperei f, Trinkgelage n, Trunk m, -es,
ч-e, zecherei f, -en, Zechgelage n, -s
iiiiepeTa-Pierelte f, -n (театр.)
пнеро-Pierrot m, -s, -s (театр.)
пиеса-Attraktion f, -en (шлагерна),
Bravourstück n, Bühnenstück n
(драматична), Dreiakter m, - s (триактна),
Einmakter m, - s (едноактова),
Familienstück n (из семейния живот),
Festspiel n (написана и представена
специално за дадено тържество),
Geigenstück п (за цигулка) (муз.),
Gesellschaftsstück п (салонна) (театр.),
Hirtenspiel п (пасторална), Kammerspiel
п (камерна, за малък театър),
Kammerstück п (камерна), Kassenstück
п (касова), Klavierstück п (музикална),
Konzertstück п (концертна), Krippenspiel
п (коледна), Milicudrama п (битова),
Pastorale n, -s, -s (пастоарлна), Reißer m,
-s (ефектна), Repertoiresück n
(репертоарна),	Schäferspiel	n
(пасторална) (театр.), Schubladenstück n
(от сглобени отделни части) (театр.),
Spiel n, -s, -e (das - rühren засвирвам на
арфа) (муз.), Spiel n, -s, -e (e-e Rolle on
jds. ~ spielen играя роля в нечия пиеса),
Staatsaktion f (политическо-
историческа),	Thcalerfilm	m
(филмирана), Theaterstück n, Tonstück
n (музикална), Volksstück n (битова),
Zeitstück n (съвременна), Zugstück n
(касова, шлагерна), Zustandsdrama n
(статична), Zweiakter m (двуактова)
iniecKa-Laienspiel n (от любители),
Musikstück n, Singspiel n (c музика и
пеене), Singspiel n (c музика и пеене),
Sket(s)ch m, -es, -е (забавно-иронично)
(театр.), Vokabelstück n (вокална)
пиета-Vesperbild n
пиетет-Pietät f, -
iiiieTiicTKii-pictistisch
пижама-Pijama m, Pyjama n, -s, -s,
Schlafanzug n (нощна)
iiinaiiT-Pardicsfeige f (бот.)
пийвам си-zusprechen* intr. h. (здравата)
пийвам-ankneipen tr. (разг.), bürsten tr.
(остар.)
пийване-Schoppcn m, -s, Schwips m, -es, -e

пийнал
760
(леко) (разг.)
нийнал-angerissen adj. part. (разг.),
angesäuselt adj. (фам. шег.), angestoclien
adj. (разг.), angetrunken adj. part., animiert
part. adj., beschwipst adj., bespitzt adj.
(разг.), bierselig adj., molum
иика-l. Lanze f, -n (воен.), Lanze f, -n (воен.),
Pik n, -s, Pike f, -n (von der - auf dienen
служа от прост вопник, започвам най-
отдолу да се издигам) (воен.), Saufeder f
(за лов на глигани) (лов.) 2. Schippe f, -n
(карт.), Schippen n, -s (карт.), spaten m, -s
(карт.) 3. Speer m, -s, -е (и спорт.), Spieß
m, -es, -e (der Nachwächter mit dem -
нощният пазач c пиката ; er schreit wie
am ~c реве, като че ли го дерат ; den -
gegen e-n keheren нападам някого ; den
~ unkehren обръщам дебелия край)
(воен.)
никадор-Lanzenreiter ш, Pikador m, -s, -oren
(в Испания)
пикаеие-Bluthamcn п (на кръв) (мед.)
iiiiicaiiTeif-dcftig adj., gepfeffert part. adj.,
gewürzig adj., pikant (сос, ядене, анекдот,
виц, лице, дама)
niiicaiiTiiocT-Laszivitäl f, -еп (еротична),
Nuditäl f, -en, -Pikanterie f, -n
никан-brünzeln in Ir. h, harnen intr. tr., nässen
intr., netzen tr., pferchen intr. h. (за
животни), pinkeln intr. h., pissen intr. h.,
pullen intr. h., seichen intr. h. (разг.)
нике-Pikee n, -s, -s (тикан) (текст.)
пнкел-Eispickel in
HiiKep-Schneller m, -s (текст.), Treiber m, -s,
Webervögel m (за стан) (текст.)
никет-Pikctt n, -s, -s (карт,)
пикирам-pikieren tr., verhacken tr.
пикиране-Kopfsturz m
niiKiiiiK-Picknick n, -s, -s, Pykniker m
иикннчеи-pyknisch
пи козен-schick
пиколист-Pfeifer m, -s
николо-Pickelflöte f (муз.), Pikkolo m, -s, -s (в
локал), Pikkolo m, -s, -s (муз.), Pikkoloflöte
f (муз.)
никоч-Brunz m, - (e)s, Harn m, -es, Piß,, -sses,
-sse (kalte Pisse често уриниране при
простуда), Pisse f, -n (kalte Pisse често
уриниране при простуда), Seich m, -s, -
niiKOHoroiieii-harntreibend
никрис-Wurmkraut n (бот.)
иикълс-Mixed Pickles pl. (вид туршия),
Mixpickles pl. (вид туршия)
iiiiKbop-Bahnmcister m (жп.)
никьорство-Bahnmeisterei f (жп.)
пила-Abfeilraspel f, Beinfeile f (хирургическа)
(мед.), Dreikantfeile f (триъгълна) (техн.),
Eckfeile f(c ръбове), Feile f, - n, Lochfeile
f, -n, Nagelfeile Г(за нокти), Rattenschwanz
m (малка кръгла златарска), Rundfeile f
(заоблена) (гехн.), Schlichtfeile f (лицева,
ситна, за изглаждане) (техн.)
киластьр-Pfciler m, -s (архит.), Pilaster m, -s, -
(архит.)
ииле-Küchlein n, -s, Ofenhocker m
(домашно), Putput n, -s, -s (в детския
говор)
iiiineeiie-Vergcudung f, Verzettelung f,
Zeitvergeudung f (на време)
ииленце-КйсМсш n, -s, Küken n, -s,
Nestküchlein n (и за дете), Nestküken n (и
за дете), Ziepchen n, -s, Ziepelchen n, -s
пилея ce-abbleibcn* intr. s
пилея-aasen intr. h, hängen* tr. refl. (an etw.
А) (пари, време, чувства за нещо),
quackeln intr. h., verbummeln tr. (времето
си) (разг.), vergeuden tr., vertändeln tr. refl.
(силите си), vertun* tr., verzetteln tr. refl.,
wegwerfen* tr. (нещо непотребно), zetteln
intr. h.
пилигрим-Pilger m, -s (пост.), Pilgrim m, -s, -
е (поет.), Wallfahrer m, -s
пилило-Brut f, Geheck n, - s, Gewächs n, - es,
- е (остар.), Gsperre n, - s (лов.)
пилои-PyIon m, -en, -en, Pylone f, -n
пилонирам-pfahlen tr. (колове)
пилоп-Pförter m, -s (анат.)
пилор-Pylorius m, -, -ren
пилот-Aufklärer m, -s, ~ (на разузнавателен
самолет) (воен.), Flieger m, - s, Führer m, -
s, Jagdpilot m, -en, -en (на изтребител)
(воен.), Kampfflieger m (на самолет-

761
пипе
бомбардировач), Lenker m, -s, Pilot m, -
en, -en, Wasserpfahl m (стр.)
пилотирам-fliegen* lr., lotsen tr., pilotieren tr.
(кораб), steuern tr.
пи лотиране-Pilotierung f
пилчар-Beizhund rn (лов.), Hühnerhund m
(куче)
пилюл-Pille f, -n (~-n drehen, nehmen правя,
вземам хапчета ; die bittere ~ schlucken
преглъщам обидата ; - merken вземам
поука)	#
пиля-feieln tr., raspeln tr. intr. h. (Süßholz -
въртя жените c приказка)
пннакотека-Pinakothek f, -en
niuiriuiii-Fcttgans f (зоол.), Pinguin m, -s, -e
(зоол.)
niiiirnoiir-Pingpong n, -s, -s (спорт.)
iiitiir-noiir-Tischlennis n (спорт.)
niiiuin-Pinie f, -n (бот.)
HHiiTiiriCTBO-Kalmäuserei f, -en (разг.),
Knauserei f, -en, Knickerigkeit f,
Knickrigkeit f
iiiiiiTiiiiimiiia-Knickerei f, -cn
пинтия-Erbsenzähler m, Filzer m, - s (разг.),
Geizdrachen m, Knauser m, -s
пинтия-mickrig, miekrig
niumera-Fcderzange f (техн.), Haarzange f (за
издърпване на косми), Komzange Г(мед.),
Pinzette f, -n (мед.)
пинчер-Pinscher m, -s (куче), Rattler m, -s
(куче), Schnauz m, -es, -е (куче),
Schnauzer m, -s (куче)
пиньои-Zahnlrieb m (техн.)
пиоиер-Bahnbrecher m (прен.), Geburtshelfer
m (прен.), hinterwändler m (американски),
Maulwurf m, Pfadfinder m, Pioner m, -s, -e,
Sappeur m, -s, -е (воен.), Schrittmacher m,
Vorkämpfer m, Wegarbeiter m (в работата,
на новото)
нионка-Bauer m, - п (при шах) (den Bauer
ausspieleen местя пионката), Damstein m,
soldat m, -en, -en (в шах), Stein m, -s, -е (в
шах)
пипало-Antenne f, -е (зоол.), Fangarm m (на
полип) (зоол.), Fühler m, - s (зоол.), Gebrül
n, - (e)s
иипалца-Haftorgan n (на растение,
животно), Tentakel m (зоол.)
пнпалце-Fühlfaden m (остар.), Palpe f, -n (на
долната челюст на насекоми) (зоол.),
Taster m, -s (у насекоми)
пипам-angreifen* tr. (wer Pech angreift,
besudelt sich който гази калта ще се
оцапа (поел.)), anrühren tr. (etw., e-n ~) (и
прен.), antasten tr. (и прен.), antatschen
tr. (обл. пейор.), befingern tr. (c пръсти),
befühlen tr. (c пръсти), berühren tr.,
betatschen tr., fingern intr. h tr, fühlen tr.
intr. h refl. (e-m den Puls ~ пипам пулса
нкм.), fummeln intr. h tr. (несръчно),
markein intr, mausen tr, mopsen tr refl. (e¬
m etw.), räubern intr. h., rühren intr h. (an
etw. A, D), tatschen tr (фам.), tippen intr.
h. refl. (e-m auf due Schulter ~ тупвам
някого по рамото ; sich an die Stjme -
удрям се по челото), zufassen tr.
(здравата), zupacken tr. (kräftig zupacken
пипам здравата)
minaiie-Mauserei f, -en
пипач-Fühler m, - s (техн.)
пипвам -wegnehmen* tr. (e-m etw. vor der
Nase, inter die Hände wegnehmen пипвам
нещо под носа, от ръцете на някого),
abfangen* tr. refl., abklappen tr. (крадец),
abstauben, abstäben tr, ergettern tr,
erwischen tr. (e-n bei e-r Lüge ~ пипвма
нкг. в лъжа), holen tr. (болест), kapern tr.
(някого), kappen tr. (крадец) (фам.),
kassieren tr. (нещо в джоба си) (фам.),
klammem tr (разг.), klappen tr. (фам.),
klemmen tr. refl., krampfen tr, kriegen tr.
refl. (e-e Krankheit kriegen пипвам болест
; laß dich nicht kriegen гледай да не те
пипнат), mausen tr, rappsen tr, rapschen
tr, rapsen tr, schnappen tr. (крадец)
(фам.), stibitzen tr. (e-m. etw.) (фам.),
tasten intr. h. (nach etw. ~ търся нещо),
wegbekommen* tr (болест) (шег.)
пипваие-Klemmung f
пнпе-Grütze f, - n (фам.), Hirnschmalz n,
Kaptus m (за съобразителност), Piepmatz
m (за пиле, птиче в детския говор) (du

пипер
762
hast wohl’nen ~ ? май, че си мръднал
нещо ?), Verstehste f, - (фам.),
Verstehstemlich m, -s (фам.)
пииер-Pfaffer m, -s, - (schwarzer, barscher ~
чер пиперна зърна ; weißer, klarer ~
светъл пипер c олющени зърна; roter,
ungarischer ~ червен пипер ; an e-e Sreise
- tun слагам пипер на ядене ; -jjnd Salz
меланж, бяло и черно на плат ; da liegt
der Hase im ~там е белята; er mag bleiben,
wo - wächst да се маха oe очите ми, да
ходи на край света; gib ihm ~! върни му
го тъпкано !)
нинерка-Paprika m, -s, -s, Paprikaschote f
шшерлив-gepl'elTert part. adj.
шшерлия-gepfeffert part. adj.
нииерче-Knöterich m (бох)
iiiuiii-Tuckhuhn m (кокошка в детския език)
(разг.)
пиика-Pips m, -es, - (по птиците) (e-n ~ haben
чалнат съм) (вет.)
шшкав-pinselhaft (работа), pinselig (работа),
pomadig, pumpig, pusselig
шшкам ce-bummeln intr. h, nuscheln intr. h.,
stiescln intr. h. (разг.)
шшкане-Trödclei f, -en
пипна ce-maren tr., pusseln intr. h., pusseln
intr. h.
»uniibO-Bummelfritze m
imp-Fstmahl n, Gastmahl n (остар.), Liebesmahl
n, Mahl n, -s, -s, Schmaus m, -es, -e
пирамида-Felsenbein n (на слепоочната
кост) (анат.), Kanlensäule f (мат.),
Pyramide f, -n, Pyrapiidenstumpf m
(пресечена) (мат.), Wehrgestell n (за
пушки) (воен.)
mipaMiuanen-pyramidal
пирамидон-Pyramidon n, -s
пират-Flibusticr m, - s, Freibeuter m, Kaper m,
-s, Korsak m, -en, -en, Pirat m, -en, -en,
Seeräuber m
пиратски-freibeuterisch adj.
пиратствам-кареш intr. h.
пиратство-Kaperei f, -en, Piraterie f, -n,
Seeraub m
пнратствувам-карегп intr. h.
нирдобивам-erlangen tr.
niipeii-Hcidekraut n (бот.)
Пнренепте-Pyrcnäcn pl.
ииретрум-Pyrethrum n, -s, -tra
Пирея-Piräus n
iiiipHT-Eisenkeis m (мин.), Kies m, -es, -e, Pyrit
m, s-, -e, Schwefelkies m
inipor-Pirog m, -s, -e, Pirogge f, -n
пирография-Brandmalerei f, Holzbrandmalerei
f (изк.)
и ироксилии-Schießbaum wolle f (хим.)
HiipoMaiiiiH-Pyromanie f
пнрометьр-Glulmesserm (техн.)
пиростия-Dreifuß m, Feuerbock m
nnpoTexiiiiK-Feucrwerker m (воен.)
пиротехника-Fcuerkunst f, Pyrotechnik f
лирпряи-fahrig adj. (er zeigt ein -es Wesen
той има припрян нрав)
ннрувам-schlcmmen intr. h., schmausen intr.
h. tr., schwelgen intr. h., tafeln intr. h.
iiiipysaiie-Geschmause n, - s (разг.),
Geschweige n, - s, Völlcrei f, -
iiiipyer-Pirouette f, -n (при танц, пързалянс c
кънки) (спорт.)
пнршество-Antrunk m, -s, ч-е (при
тържествено откриване на нщ.),
Budenfest п (домашно), Festmahl п,
Gastmahl п (остар.), Gelage п, - s, Mahl n,
-s, -s, Pichelei f, -en
niic-pus, puß, Arbeitstisch m, Büro n, - s,
Schreibtisch m, Zugpost f (подвижно
пощенско)
лисалка-Füllfederf (автоматична), Gänsekiel
m, Kugelschreiber m (c химикал)
nucaiie-Geheimschreibekunst f (тайно),
Geschreibe n, - s (постоянно),
Kleinschreiben n (на дума c малка
начална буква), Notierung f, -en (на ноти),
Schreiberei f, -en (мног, безкрайно,
досадно) (mit der Angelegenheit hatte ich
vile ~en c тая работа падна голямо
писане), Zusammenschreibung f (слято),
■ Zusammenschreibung ^безразборно)
писанието-Schrift f, -en (nach der ~ leben
живея по писанието)
niicainifl-Schreiberei f, -en

763
писмо
писар-Kanzlist ш, -en, -en, Schreiber m, -s
писарствам-kanzeln tr.
писарствувам-kanzeln tr.
писарушка-Fackler m, - s, Federfuchser m
(разг.), Schreiberseele f (разг.),
Winkelschreiber m (разг.)
писарче-TintenkuIi m (разг.)
писател-Dränger m, - s (лит.), Heimatdichter
m (битов), Humorist m, -en, -en
(хумористичен), Klopffechter m (свадл и в,
заядлив), Literat m, -en, -en, Schriftsteller
m, Skibent m, -en, -en (бездарен), Skrinbler
m, -s (бездарен), Skrilzler m, -s (бездарен),
Stilist m, -en, -en (c изискан стил),
Tagesschriftsteller m (злободневен),
Vielschreiber m (плодовит посредствен)
нисател-драматург-Bühnendichter m,
Theaterdichter m
iiiicaTejicicii-scliriflslcllerisch
писателствам-schriftstellern intr. h.
нисач-Fackler m, - s, Federfuchser m (разг.),
Schmock m, -es, -e, Tintenkleckser m (разг.)
писачество-Federfuchserei f (разг.)
писачи-Joumaillc f (в жълта преса)
niiceu-Feder f, - n (zur ~ greifen залавям се да
пиша, за писеца)
писии-PLattfische pl. (зоол.)
писия-Flunder f, - п; n, - s (зоол.), Goldbutle f
(зоол.)
пнскал-Kresse f, -п (зоол.)
нискало-Quietschkasten m (за грамофон,
радио)	'
пискам-mäuseln intr., piepen intr. h. (за
мишли, пиленца, птиченца) (bei dir piep’s
wohl ? c всичкия ли си ?; es ist zum Piepen
просто да се пукнеш от смях), piepsen
intr. h. (за мишли, пиленца, птиченца) (bei
dir piep’s wohl ? c всичкия ли си ? ; es ist
zum Piepen просто да се пукнеш от смях),
quäken intr. h.
инскам-röhren intr. h. (диал.)
писклив-piepend (гласец), piepig (гласец),
piepsig (гласец), quieklig (за глас)
пискуи-Quarre f, -n (за дете), Behang m, -
s,Behänge pl., Bommel f, - n
нискюл-Büschcl n, - s, Bummel f, - n,
Degengauste f (на шпагата), Klunker f, -
n, Püschel f, -n, Puschel f, -n, Quast m, -es,
-e (wie der Gast, so der ~ какъвто гостът,
такава и гощавката ; auf e-n groben Ast
gehört ein grober ~ на зла круша-зъл
прът), Quaste f, -n, Troddel f, -n
писма-Briefschaften pl., Spartakusbriefe pl.
(нелегални)
iiiiCMeiio-brieflich adj., schrigtlich
инсменост-Literature f, -en, Schrifttum n, -s, -
писмо-Abforderungs/ brief m, -schreiben n
(отзователно), Absagebrief m (c
извинение	за	отказ),
Ankündigungsschreiben	n
(уведомително) (търг.), Anschreiben n, -
s (официално, препроводително) (канц.),
Anstandsbrief m (писано по задължение;
с което се дава отсрочка),
Aufkündigungsbrief	m
(предупредително) (за денонсиране),
Aufschub(s)brief m (за отлагане,
отсрочка), Beglaubigungsschreiben п
(акредитивно), Begleitbrief m
(съпроводително), Beileidsbrief m
(съболезнователно), Bittbrief m
(умолително), Blindenschrift f (на
слепите), Brandbrief m, - s
(заплашително), Brief m, - (e)s, - e (~e
wechseln разменяме писма; blauer -
писмо за уволнение), Chiffre f (тайно),
Dankadresse f (благодарствено),
Dankschreiben n (благодарствено),
Dienstsache f (служебно),
Einschreibebrief m (препоръчано),
Empfehlungsbrief m (препоръчително),
Epistel f, - n, Feldbrief m (от, за фронта)
(воен.), Fensterbrief m (в плик, с
прозрачна ивица за адреса),
Flammenschrift f (пламенно) (библ.),
Geldbrief m (ценно, с пари),
Geschäftsbrief m (търговско),
Glückwunschschreiben n (с
благопожелание), Handschreiben n
(собственоръчно подписано), Kabelbrief
f (кабелно), Kaperbrief m (разрешително,
за пленяване на неприятелски кораби),

писмовпик
764
Keilschrift m (клинообразно), Kettenbrief
in (верижно), Kreditbrief in (кредитно)
(търг.), Kreditiv n, -s, -е (акредитивно),
Kurrende f, -n (окръжно, за търсене на
загубени пощенски пратки или ж.п
пратки), Kurrentschrift f (немско
готическо), Kurzerhandschreiben п
(набързо написано), Lautschrift f
(фонетично), Liebesbrief m, -е (любовно),
Mahnbrief m, -es, -е (предупредително),
Punktschrift f (на слепите), Redeschrift f
(дебатно	стенографско),
Rekommandationsschreiben	n
(препоръчано), Revers m (гаранционно),
Runenschrift f (рунно), Schreiben n, -s
(официално или търговско) (ein ~
abfassen редактирам писмо ; aus Ihrem
- ersehen wir.. от почитаемото Ви писмо
виждаме..), Schrift f, -en (die gothische,
slawische ~ готическото, славянското
писмо), Schutzbrief m (за свободен
пропуск), Tretbrief m (настойчиво
напомнително) (разг.), Wertbrief m
(ценно), Zeichenschrift f (иероглифно),
Zicrschrift f (калпграфско), Zifferschrift f
(шифровано), Zuschrift f, -en
liiiCMOBiiiiK-Briefsleller m
нисмо-карта-Kartenbrief m
писмо-отговор-Rückschreiben n
niicoap-Pissoir n, -s, -e, Pissort m, Ablaufbahn
f (за инерция), Anlaufbahn f (за
засилване) (на летище) (авиац.),
Aschenbahn f (лекоатлетическа) (спорт.),
Bobsleighbahn f (за бобсли) (спорт.),
Hindernisbahn f (с препятствия) (спорт.),
Kampfbahn f, Landbahn f (авиационна,
за кацане), Laufbahn f (в стадион), Loipe
f, -n, Piste f, -n (спорт.), Rennbahn f
(спорт.), Rennplatz m (спорт.), Rollbahn f
(самолетна) (авиац.), Rollfeld n (за
рулиране на аерогара) (авиац.), Turf m, -
s (в хиподрум), Wippe f, -n (водоравна)
(спорт.)
пистолет-Leuchtpistüe f (за сигнални
ракети), Maschinenpistole f
(автоматичен), Pistole f, -n (e-m die — auf
die Brust setzen опирам пищов o
гърдите на някого ; die Antwort kam wie
aus der ~ отговорът дойде като стрела),
Terzerol n, -s, -е (джобен)
пнстон-Komett n, -s, -е (муз.), Piston n, -s, -s
(муз.)
иисувам-marmorieren tr. (като мрамор),
fiepen intr. h, piepen intr. h. (за мишли,
пиленца, птиченца) (bei dir picp’s wohl ?
c всичкия ли си ? ; es ist zum Piepen
просто да се пукнеш от смях), piepsen
intr. h. (за мишли, пиленца, птиченца) (bei
dir piep’s wohl ? c всичкия ли си ? ; es ist
zum Piepen просто да се пукнеш от смях),
quäken intr. h.
писукане-Piep in, -s, -е (на птица) (er konnte
nicht mehr ~ sagen не можеше и п»к да
каже ; е-п - haben не съм с ума си ; к-п ~
sagen не обелвам зъб), Pieper m, -s, - (на
птица) (er konnte nicht mehr — sagen не
можеше и гък да каже ; е-п - haben не
съм с ума си ; k-n — sagen не обелвам
зъб), Pieps in, -es, -е (на птица) (er konnte
nicht mehr ~ sagen не можеше и гък да
каже ; е-п ~ haben не съм с ума си ; к-п -
sagen не обелвам зъб)
пнсък-Mordschrei п (за помощ при
нападение от убийци), Schmerzensschrei
m (от болка), Zeter n, -s (ein Zeter
ausstimmen надавам писък)
писъмце-ßilletl n, - (e)s
нисъци-Geschrei pl.
пита-Bicnenwabe f (пчелна), Brotscheibe f
(восъчна, за храна на пчелите),
Gebildbrot п (обрядна), Honigtafel f (мед),
Honigwabe f (мед), Laib m, -(e)s, -e
(сирене), Matze f, -n (безквасна),
Ölkuchen m (кюспе), Wabe f, -n (пчелна),
Wachstafel f (пчелна восъчна)
питагоров-pylagoräisch, pythagorisch
питам-befragen tr. (einen nach, um, über etw.
befragen питам нкг.за нщ.), fragen tr. (darf
ich dich etw. - ? мога ли да те попитам
нщ.?; nach s-r Gesundheit - питам за
здравето му; разг.; das fragt sich noch
още не се знае), nachfragen intr. h. (bei е-

765
пиша
m ~ питам някого; е-г Sache - разследвам
нещо, интересувам се от нещо)
пнтане-Frage f, - п (е-е ~ an e-n haben имам
питане към нкг.), Gefrage n, - s (досадно,
непрекъснато), Nachfrage f, -п (на стока)
(es besteht ~ in, nach elw. има търсене на
нещо ; danke Шг die ~ благодаря Ви за
интереса)
питанка-Fragczeichen п (грам.)
пнтател-Zubringer ш, -s
питателен-nährend
HHTaTejiiiocT-Nährkraft f
нитателност-Nahrhaftigkeit f, -
питащ-fragend adj. part.
питая-hegen tr. (любов, приятелство), nähren
tr. refl. (e-n, sich von, mit etw.) (надежда,
подозрение, омраза)
шггеен-trinkbar (вода)
ннтейскн-pytliisch
питенкантроп-Pithekanthropus m,
Abendtrunk m (след вечеря), Gemansche
n-s (подправено, смесено), Getränk n, -
(e)s, - e, Göttertrank m (на боговете),
Kardinal m, -s, -5-e (студено, от бяло вино),
Labe f, - (освежително), Labsal n, -s, -e
(освежително), Liebestrank m (любовно),
Schlaftrunk m (приспивателно), Schople
f, -n (вид разхладително) (разг.),
Schorlemorle f, -n (вид разхладително)
(разг.), soff m, -s, - (лошо), Trank m, -es,
•re, Trunk m, -es, -re, Zaubertrank m
(вълшебно)
питиепродавач-Schankwirt m
питиепродавница-Schankwirtschaft f
niiTOMeii-kirr(c), uztraulich, zahm (за животно)
(zahm machen правя питомен)
нитомец-Armenhäusler m (в приют за бедни)
(остар.), Aufzögling m, -s, -е, Pflänzling
m, -s, -e, Pflegebefohlene(r) m, -n, -n,
Pflegekind, Pflegling m, -s, -e, Zögling m, -
s, -е (на училище, учител, пансион)
nHTOMKa-Pflcgebcfohlene(r) m, -n, -n
niiTOMiiocT-Zahmheit f, -
iiiiTon-Python m, -s, -onen/-e (зоол.),
Riesenschlange f
иифел-Riffel f, -n (техн.)
пифелуван-riefig
пнхвам си-tanken intr. h. tr.
пихтиест-gallertartig adj., Iabb(e)rig (разг.),
quabbelig, quabblig, quallig, quatschig,
schwabbelig, wabb(e)lig
пихтия-Galert n, - (e)s, - e, Gelee n, - s, Quabbel
f, -n, Wabbel m, -s
пихтосвам ce-gelieren intr. h s
пицикато-Pizzicato n, -s, -ti (муз.)
пнч-Oieb m, - (e)s, - е (сел.-ст.), Modul m, -s, -
n (техн.)
пиша cit-korespondieren intr. h. (mit e-m) (c
някого)
пишa-anschreiben * tr. (на отвесна плоскост,
на черна дъска) (дума, изречение),
aufmachen tr. (сметка) (e-m е-е Rechnung
~ прдставям нкм. порядъчно надута
сметка) (разг.), auftippen tr. (etw. ~) (на
пишеща машина), betexten tr. (текст),
herschreiben* tr. (s-n Namen herschreiben
пиша името си), herunterhauen* tr., kakeln
intr. h. (драскулки), klecken intr. h.
(грозно), klecksen intr. h. (грозно), krakeln
intr. h. (грозно, лошо), kreiden tr. (c
тебешир), krickeln tr. (лошо, грозно),
kritzeln intr. h. (лошо, неразбрано),
maschinenschreiben tr. (на машина),
nachschreiben * tr. (jetzt schreibt das 0
nach ! сега пишете О-то като мен ! ; e-m
~ изпращам писмо след някого), pinnen
tr., Schönschreiben tr. (краснописно,
калиграфно), schreiben* tr. intr. h. refl. (an
• die Tafel, auf den Blatt Papier, ins Heft ~
пиша на черната дъска, на хартия, в
тетрадката ; Maschine auf, mit der
Schreibmaschine ~ пиша на пишеща
машина ; wie gestochen - пиша като
мъниста; е-е schöne Hand ~ имам красив
почерк ; die Feder schreibt gut перото
пише добре ; s-m Vater, an e-n Freund ~
пиша на баща си, на приятел ; nach etw.,
um etw. - пиша за нещо ; ein Werk über
Wagner ~ пиша работа за Вагнер л an е-
m neuen Darma ~ работя върху нова
драма ; etw. ins Konzept - нахвърлям
нещо на чернова ; ins reine - преписвам

пи шавам
766
на белова ; sich D hinter die Ohren ~ имам
го като обица на ухото ; die Rolle ist ihm
wie auf den Leib geschrieben тази роля е
написана за него; е-е kräftige Handschrift
~ удрям хубави плесници), staben intr. h.
(стихове с алнгация) (лит.), Stabreimen intr.
h. (стихове с алитерация), tippen tr. (на
пишеща машина), überschreiben* tr.
(върху нещо), verfasen tr., vertonen Ir.
(музика на, към текст), vorkontieren 1г.
(предварително по сметка), zensieren tr.
(оценка на ученик), zusammenschreiben*
tr.	(безразборно)	(разг.),
zusammenschreiben* tr. (слято)
ншиава.м-cntzaubem tr. (от чар) (прен.)
iuiuiaiie-Pipi n, -s, - (в детския говор)
иишлек-OübcI ш, - s
иншманлък-Abstandsgeld	п,
Abstandssumme f (търг.)
иищен-barock adj., lukullisch, luxuriös
нищене-Ohrenklingcn n (в ушите)
нищи-schrillen intr. h. (рязко)
иищност-Farbenpracht f (на цветовете),
Gepränge n, - s, Hochtragenheit f, Pomp
m, -s, -, Schwülstigkeit f, - (прекомерна)
пищов-Pistole f, -n (e-m die ~ auf die Brust
setzen опирам пищов o гърдите на
някого ; die Antwort kam wie aus der ~
отговорът дойде като стрела)
нищя-gellen intr. h, quarren intr. h., schreien*
intr. h. (aus vollem Halse - викам колкото
мога ; über etw. А оплаквам се от нещо ;
um Hilfe ~ викам за помощ ; vor Weh ~
крещя от болка ; schreidende Farben
крещящи цветове er schreit, als ob er am
Spieße stärke крещи като че ли го колят ;
das ist zum Schreien просто да пукнеш
от смях), zetern intr. h. (за помощ)
нищял-ЕНе f, - п (анат.), Hose f, -п (на кон),
Schienbein п (анат.)
niiup№Ka-Luftwurz(el) f
пиюкам-ziepen intr. h.
пия-anprosten tr. (наздраве) (разг.),
antrinken* intr. h. (пръв), antrinken* tr.
(sich D e-n Rausch - опивам се, напивам
се ; sich D Mut - пия за кураж) (разг.),
ausbringen* tr. (наздравица), bürsten tr.
(остар.), genießen* tr., hintertrinken* tr.
(неохотно), kneipen intr. h., kommen* tr.
(e-m etw, kommen пия за здравето на
някого), läppern tr, (на малки глътки),
lappem tr. (на малки глътки), nachtrinken
* tr. (след нещо друго), saufen* tr. (за
животно) (dem Vieh zu ~ geben поя
добитъка), schlürfen tr. intr. h., schmettern
tr. (wir wollen c-n ~ да изпием но една ;
wir wollen eins - да изпеем нещо),
schnapsen intr. h. (ракия) (разг.), schöpfen
tr. (за дивеч) (лов.), tanken intr. h. Ir.,
trinken* intr. h. (вода, вино) (e-e Tasse
Milch, e-e Flasche ~ пия, изпивам чаша
мляко, една бутилка ; das Glas leer ~
изпразвам чашата до дъно ; etw. kalt ~
пия нещо студено ; auf jds Gesundheit ~
пия за нечие здраве ; das Kind will nicht
~ детето не иска да суче ; c-n unter den
Tisch ~ надпивам се с някого, докато
падне йод масата), vollschlauchcn refl.
(като мех), zechen intr. h., zuproslcn intr.
h. (за някого наздравица), zulrinkcn* intr.
h. (e-m) (наздравица за някого)
ннявец-Taumcllolch m (бот.)
ниявнца-Blutegel in (зоол.), Egel m, - s,
Tollkom n (бог.)
iniflii-beduselt adj., besäuselt part. adj.,
beschickert adj., besoffen adj. (вулг.),
Betrunkene(r) m, - n (човек), blilzblau adj.
(мъртво), blitzstcrnhagclvoll adj.
(мъртво), kanonenvoll, knille, knüll(e),
kopflastig (шеп), trunken (von Wein - пиян
от вино)
ниян-залян-duhn adj., kanoncnvoll, selig,
slcrnhagelvoll (разг.)
пияннца-Gewohnhcitssäufcr m (постоянен),
Lump m, -en, en, Säufer m, -s, Saufaus m,
Saufbold m, -es, -e, Saufigel m, Saufloch n,
Saufsack m (вулг.), Schlauch m, -cs, -e
(разг.), Trinkbruder m, Trinker m, -s, -,
Trunkenbold m, Weinfaß m (разг.), Zapf
m, -es, -re
лнянски-säuferisch, versoffen (глас)
лиянствам-pichcln intr. h., pietschen intr. h..

767
плакат
Schwiemeln intr. h. s.
пнянстване-Besäfnis n, - se, Sauferei f, -en
пиянстващ-trunksüchtig
ниянство-Angetrunkenheit f, -en, Besäfnis n,
-	sc, Krapule f, -n, Pichelei f, -en, Soffm, -s,
-	(фам), Trunk m, -es, *6, Trunkenheit f, -,
Trunksucht f, Volltrunkenheit f (пълно)
HiifliiCTByBaiie-Gesaufe n, - s (вулг.)
пияч-Söfelr m, -s, - (фам.), Söffel m, -s, -
(фам.), Trinkbruder m, Trinker in, -s,
Zechbruder m, Zecher m, -s
лиячка-Sauferei f, -en
плавалня-Schwimmanstalt f
плавам-ankreuzen intr. h., s. (срещу вятъра)
(мор.), anrudern intr. s. (c лодка)
(angcrudert kommen пристигам c лодка ;
gegen den Strom ~ греба срещу
течението), aulkreuzen intr. s./h. (срещу
вягьра) (мор.), gondeln intr. s h, schiffen
intr. s. h. (по море), segeln intr. h. s. (за
безмоторен самолет, шейна с платна)
(mit vollem Winde ~ пътувам с пълна пара
; bei dem Winde ~ плувам бейдевинд ;
mit dem Winde ~ пътувам, носен от
вятъра ; der Vogel segelt durch die Luft
птицата пори въздуха ; da kommt er
gesegelt ето го, че се носи насам ; er ist
durch Examen gesegelt скъсаха го на
изпит) (мор.), segeln intr. h. s. (за
безмоторен самолет, шейна с платна)
(mit vollem Winde ~ пътувам с пълна пара
; bei dem Winde ~ плувам бейдевинд ;
mit dem Winde - пътувам, носен от
вятъра ; der Vogel segelt durch die Luft
птицата пори въздуха ; da kommt er
gesegelt ето го, че се носи насам ; er ist
durch Examen gesegelt скъсаха го на
изпит) (мор.)
плаване-Fahrt f, - сп, Küstenfahrt f
(крайбрежно, каботажно), Wassertreten
f (прав) (спорт.), Weltumsegelung f
(околосветско)
плавателен-fahrbar adj., schiffbar (река)
плаватслност-Schiffbarkeit f, -
нлаващ-trintg (във водата)
плавей-Treibholz п (лесов.)
плавен-fließend adj. part. (er spricht ~ Deitsch
той говори плавно немски), flüssig adj.,
geläufig adj., getragen adj. pari., glatt adj.
(прен.), konzinn, liquid (за звук), weich
(eine weiche Bewegung плавно
движение), wogend (mit wogendem Schritt
c плавни крачки)
плавене-Erzwäsche f (на руда) (мин.)
плавец-Ankerboje f (котвен) (остар. мор.)
нлавка-Stuhlbad п
iuiaBiuiK-Flosse f, - п (авиац. мор.)
нлавност-Ebenheit f, - en, Geläufigkeit f,
Sprachfertigkyit f, - (в говора)
плавок-Boje f, - n, Bolle f, - n (мор.), Flöße f, -
n, Flotte f, - n (на рибарска мрежа),
Kabelboje f (мор.), Schwimmer m, -s
плавун-Bärlapp m (бог.), Drudenkraut n (бот.),
Erdmoos n (бот.), Flugsand m, Quicksand,
Tricnsand n
илавя-flauen tr. (руда), verhütten tr. (метал.)
плагиат-Plagiat n, -s, -e
плагиатор-Abschreiber m, -s*	-,
Abschriflsteller m, Plagiator m, -s, -orcn
плагнатствам-plagieren tr.
пладне-Mittag m, -s, -e
пладнувам-aufsetzen intr. h. (мин.)
плаж-Badestrand m (am Badestrand gibt es
viele Menschen на плажа ими много
хора), Freibad п (на открито)
плаз-Schiene f, -п (на шейна), Schleifkufe f
(на хидроплан) (авиац.), Schlittenbaum m
плазма-Blutwasser п (кръвна) (анат.),
Eiplasma п (яйчна) (биол.), Kcmsaft m
(ядрена) (бот.), Plasma n, -s, -men (на кръв,
мляко)
плазмохин-Plasmochin n, -s, - (против
малария)
илака-Platte f, -п (фотографска) (е-е
photographische ~ einlegen поставям
плака ; e-en Vorgang auf die ~ bannen
улавям процес на фотоплака ; das kommt
nicht auf die - за това и дума не става)
плакане-Weincn n, -s, -
плакат-Plakat n, -s, -е, Sichtwerbung f,
Sichtwerbung f, Werdeblau п (търг.)
плакат-изображние-Transparent n, -s

планирам
768
(прозирен)
ллакирам-verstählen (г.
планиране-Verstählung f, Plattierung f, -en
плакнровка-Plattierung Г, -cn
плакна ce-quabbcln intr. h. (като пихтия)
плакпа-schweifen tr., schwemmen tr. (руда),
schwenken tr. (чаша), spülen tr. (der Fluß
spült die nördliche Grenze реката мис
северната граница ; das Meer spült das
Ufer hohl морето подкопава брега ; das
Wasser spült Schiffslrümmer ans Land
водата изхвърля отломъци от кораб на
брега ; e-m, sich D die Gurgel ~ давам на
някого да си накваси гърлото)
плакнеие-Bad n, - (e)s,Bäder (в течност, в
баня) (хим.)
плакнепе-Spülung f •
нлакун-Blutweidcrich m (бот.)
нлам-Dichterfeuer п (твоческн), Flamme f, - n
(поет.), Glut f, - en (поет.)
нламба-Zollverschluß m (на обмнтваема
стока с митнически печат за безмитен
транзит)
пламва-aufschlagen* intr. h./ s. и refl.
пламвам-aufflackern intr. s. (c къси
пламъчета) (der Aufruhr flackert wieder
auf въстанието се разгаря, пламва
отново) (и прен.), aufflammen intr. s. (das
Aufflammen der Leidenschaften
пламването на страстите), aufglimmen*
intr. s. (надежда, радост) (прен.),
aufglühen intr. s. (звезди, очи, лица,
надежда) (и прен.), auflodem intr. s. (в
големи пламъци) (и прен.), auflohen intr.
s. (в големи пламъци) (и прен.),
emporlodern intr. s, entbrennen* intr. s,
entflammen intr. s refl., entglühen intr. s,
erglühen intr. s, flammen intr. h*(flammende
Begeisterung пламенен възторг), lodern
intr., lohnen tr., aufzüngeln intr. h.
(въстание) (и прен.)
пламващ-hitzig (лесно)
пламенен-beschwingt adj., feurig adj. (~e
• Liebe пламенна любов), glühend adj.
part., heiß (любов), heißblütig, inbrüstig,
leidenschaftlich, schwungreich, sehnlich
(желание)
пламепност-Brünstigkcit f, - en, Inbrust f,
Leidenschaftlichkeit f
пламнал-flammrol adj.
пламтя-brennen* intr. h, feuern intr. h tr.,
flammen intr. h (flammende Augen
пламтящи очи), glühen intr. h (vor
Verlangen - пламтя от желание; mein
Kopf glüht пламнала ми е главата), glutcn
intr. h, lodern intr.
пламтящ-feurig adj., fulminant adj., loh, lohe
лламък-Feuer n, - s (in - kommen пламвам;
leicht — fangen лесно пламвам; für c-n
durchs -gehen хвърлям се в пламъците
за нкг.), Feuerrose f, Feuersalve f (бот.),
Flamme f, - n (in ~n aufgehen изгарям),
Gasflamme f (на светилен газ), Glut f, - cn
(поет.), Lohe f, -cn, Mündungsfeuer f
(гърлен), Sparflamme f (малък, на газова
лампа)
иламъцм-Feuerwolf m (изскачащи от
фурна), Wabelohe f (трептящи)
пламъче-Stichflammc f (остро) (техн.)
нлаи-Abanderungsplan m (за изменение, за
преобразуване), Anlage f, -cn (Fehler in
der ~ e-r Stadt грешки в
градоустройствения план ; das Drama ist
in der — verfehlt строежът на драмата е
погрешен), Arbeitskalcnder m
(календарен) (за работа), Arbeitsplan m
(на работата), Arbeitsvorhaben п (на
работата) (икон.), Aufstellungsplan m
(монтажен) (чертеж), Balkenriss m (за
гредова конструкция) (стр.), Bauenwurf
m, Bauplan m (строителен), Bauriss in (на
постройка), Bebauungsplan m (за
строеж) (стр.), Betriebsplan m
(производствен, на предприятие),
Bootrolle f (за разпределяне на екипажа
в спасителните лодки) (мор.), Dessin п, -
s, Disposition f, - en (воен.), Entwurf m, -
s, Entwürfe, Erfassungsplan m (за
изкупуване,	закупуване),
Erzeugungsplan m (производствен),
Fabrikproduktionsplan m (заводски,
производствен) (икон.), Fond m, - s

769
пласира се
(заден), Gedanke(n) m, - ns, - n (mit e-m ~
umgehen занимава ме един план),
Grundriß m (стр.), Hintergrund m (заден),
Idee f, -n (in der Idee ist das Buch schon
fertig по план книгата е вече готова),
Jahresplan m (годишен), Küchenzettel m
(на седмично меню на домакинята),
Lebensordnung f (в живота), Lehrplan m
(учебен), Markordnung f (на селско
землище), Mitteldrund m (среден) (жив.)>
Operationsplan m (оперативан) (воен.),
Operativplan m (оперативен) (икон.),
Pharusplan m (илюстрован, на град), Plan
m, -s, -те (s-e Pläne für den Sommer haben
имам проекти, намерения за лятото ; ein
kühner, undurchführbarer ~ смел,
нерализуем проект ; voller Pläne stecken
ъмът ми е препълнен с проекти ; das
paßt nicht in s-e Pläne това не понася,
отговаря на сметките, намеренията му ;
e-n ~ ertüfteln, aushecken, ausknobeln
измъдрям, скроявам план), Plan m, -s, те
(преден, заден), Reiseplan m (на
пътуването), Riß m, sses, -sse, Situation f,
-en (на географски карти), Stadtanlage f
(градоустройствен), Tagesplan m
(дневен), Terminplan m (на срокове за
изпълнение на работа), Vierjahr(es)plan
m (четиригодишен), Vordergrund m
(преден), Vorgrund m (преден),
Wirtschaftsplan m (стопански) (икон.)
плаиванба-Spannscheibe f (на струг)
планета-Irrstern m, Planet m, -en, -en
iHiaiieTapeii-planetar(isch)
планетарий-Planetarium n, -s, -rien (астр.)
iuiaiieTeH-pIanetar(isch)
планиметрически-planimetrisch
планиметрия-Planimetrie f(Max.)
планиметър-Flächenmesser m, Planimeter n,
-s, - (мат.)
нлапина-Bereg m, - (e)s, - e (e-n Berg
bezwingen покорявам, успявам да изкача
планината; in die Berg reisen отивам на
планина; Berge versetzen местя планини;
goldene Berge versprechen обещавам
златни планини, обещавам да сваля
звездите от небето; über den Berg sein
преодолял съм най-трудното, лошото),
Bergriese m, Eisberg m (плаваща, ледена),
Felsengebirge п (скалиста), Ganggebirge
n (c рудни жили) (мин.), Gebirge n, - s,
Tafelberg m (столова), Venusberg m
(Венерена) (мит.)
iinaiuiiiap-Bergsteiger m, - s
^laHHiiapcKii-bergsteigerisch adj. (спорт.)
планннец-Bergbewohner m, Gebirgler m, - s,
Hochländer m (особено от висока
планинска Шотландия)
планиии-Atlas m, -asses (Атласки) (геогр.),
Faltengebirge pl. (нагънати), Gebirge pl.,
Hochgebirge n (високи, над 1500 м.),
Hochland n
планинист-bergicht adj., gebirgig adj.
miaiiHiiCKH-Berg-,berg, bergreich adj.
планинци-Bergvolk n pl.
планирам-abrichten tr. (zu ctw.), anlegen Ir.
планиране-Voiplanung f (предварително),
Wirtschaftsplanung f (на стопанството)
(икон.)
плапителен-gewinnend adj. pari.
плапка-Führungsleiste f (направляваща)
(техн.)
плапктон-Auftrieb m, -(e)s, -c (мор.),
Plankton n, -s, -s (мор.)
планктонен-planktonisch (мор.)
планов-planvoll
нлановик-Planer m, -s
планомерен-planmäßig, planvoll, zweckhaft
luiaiiOMepiiocT-Planmäßigkeit f, -
нлантатор-Pflanzer m, -s, Tabakpflanzer m (на
тютюн)
плантацня-Anpflanzung f, -en,
Kaffeeplantage f (за кафе), Pflanzung f, -
n, Plantage f. -n, Zuckerpflanzung f
(захарна), Zuckerrübenplantage f (на
захарно цвекло)
планувам-verplanen tr. (погрешно)
плануване-Planung f, -en
планшайба-Planscheibe f (на струг) (техн.)
планшет-Zcichenbrett n
нланшнр-Schandeckel m (мор.)
пласира ce-abgchcn intr. s

пласирам се
770
пласирам ce-placicrcn refl., plazieren refl,
нласнрам-abbringen* Ir. (стока), absetzen tr.
refl., debitieren tr. (на дребно), plazieren
tr., vertreiben* tr. (стока)
HJiaciipaiie-Anlage f, -en (на капитал) (икон.),
Gangbarigkeit f (лесно) (търг.), Placierung
f, Vertreibung f (на стока на дребно),
Vertrieb m, -cs, -e
иласнруем-absatzfahig adj., absetzbar adj.
пласмантсрист-Band wirker m (на плетени
ленти) (текст.)
пласмеит-Abgang rn, -(c)s, -re, Absatz m, -
es, -rc, Gesamtabsatz m (общ) (търг.),
Vertrieb m, -es, -e
пласт-Abraum rn, -(e)s, - (надзалежен,
наносен), Bank f, Bänke (руден),
Bergmittcl n (междинен) (мин.), Bett n, -
(e)s, - en (въглищен) (мин.), Dach n, - (e)s
(мин.), Erdschicht f (земен), Erzschicht f
(руден), Flöz n, rn, - es, - е (руден), Flözlage
f (хоризонтаелн) (геол.), Gang m, - (e)s,
Gänge (мин.), Gesteinschicht f (скален)
(геол.), Kohlenflöz m (каменовъглен),
Lage f, -n, Liegende n, -n, Oberkrume f
(горен, на почва), Oberschicht f (горен),
Packung f, -en (каменен за укрепване на
откос), Schicht f, -en (~en der Gesellschaft
слоеве на обществото), Schichte f, -n,
Schüttung f (от насипана пръст), Überbau
in (надвесен)
пластелин-Modellierton m
пластене-Aufstapelung f
иластика-Plastik f, Vollplastik f
(триизмерна)
пластилим-Knetmasse f, Plastilin n, -s, -,
Plastilina f, -
■1ластинка-В1а(( n, - (e)s, Dichtungsscheibe f
(уплътнителна) (техн.), Führungsleiste f
(направляваща) (техн.), Kennplättchcn n
(указателна, на бушон) (ел.), Lamelle f, -n
(гънка), Plättchen n, -s, -, Plättlein n, -s, -e
нластир-Englischpflaster n (ангийски) (мед.),
Pflastern, -s, - (мед.) (ein~aiflegenслагам
мушамичка на раната ; das ~ zieht, leilt
мушамичката тегли, лекува ; e-m ein ~
auf den Mind kleben запушвам на някого
устата ; ein Geschenk als ~ geben давам
подарък за успокоение), Zugpflaster n,
Zugpflaster n (за изтегляне на гной)
иластнчеи-bildhaft adj., bildnerisch adj.,
drastisch adj., figürlich adj. (~er Schuck
пластична украса c фигури), plastisch,
sinnlich, sinnlich
пласти чески-pl asti sch
нластнчност-Bildhaftigkeit f, Bildkraft f,
Bildsamkeit f, Plastik f, - (in lebensvoller-
c жива пластичност ; e-e Darstellung von
großartiger - обрисуване c грандиозна
пластичност), Plastizität f, -, Sinnlichkeit
f, Sinnlichkeit f
пластмаса-Plast m, -es, -e, Plaste f, -n, Plastics
pl.
пластов-lagenweisc
нластове-Hangcndc n (минерални, на
находище) (мин.)
пластообразен-flözartig adj. (мин.)
пластрон-Chcmisctt n, - (e)s, - e, Latz m, -es,
-5-e (на рокля)
пластя-aufstapeln tr. (сено)
плат-Anzugsstoff m (за мъжки костюм),
Bahn f, - en (като мярка) (търг.) (zu dieser
Hose gehören zwei Bahnen за този
панталон са необходими два плата),
Barrakan m, - (e)s (вид вълнен) (текст.),
Baumwollstoff f (памучен), Berkan m, - s
(мебелен) (текст.), Breite f, - n (като
мярка), Farbentuch n (боядисан),
Florettseide f (копринен, от отпадъци),
Frottee n, - (s) (хавлиен) (текст.),
Frotticrstoff m (хавлиен), Futterstoff m (за
подплата), Hosenzeug m (за панталон),
Kaki m, -s, -s (кафяво-жълт, защитен),
Kunststoff m (изкуствен, синтетичен),
Leinenzeug n (ленен), Manchester m, -s, -
(памучен), Plissee n, -s, -s (плисиран),
Purpur m, -s (пурпурен), Raye m, -s, -s,
Rest m, -es, -er (парче), Scharlach m, -s, -e
(ален), Schilfleinen n (зелен шлиферен)
(текст.), Schotten m, -s (едро кариран),
Sticktuch n (за бродиране), Tibet m, -s, -s
(вълнен), Tuch n, -es, -j-cr (das bunte ~
войнишка униформа), Tuchart f (даден

771
плац
вид), Wat f, -en, Wollstoff m (вълнен),
Zeug n, -es, -e, Zeugdruck n (щампосан)
(текст.)	'
платеж-Naclmahme f, -n (наложен) (търг.)
(durch, als, unter, per ~ c наложен платеж),
Rembours m (наложен), Zahlung f
платежоснособеи-solvent, zahlungsfähig
платежоспособност-Bonität f, - en, Solvenz
f, -en (търг.)
платен-entgeltlich adj., Platane f, -n (бот.)
naaTeu-Bezogene(r) m, - n (търг.),
Durchgänger m, - s, Trassat m, -en, -en (на
шосе), Zahler m, -s
платика-BIei m, - s, - е (зоол.), Brasse f, - n
(зоол.)
платим-zahlbar
платимост-Zahlbarkeit f
платина-Platin n, -s, - (хим.), Weißgold n
платинирам-platinieren tr.
платнрам-dublieren tr.
нлатка-Passe f, -n (като гарнитура на дамска
рокля)
платиa-Bescgelung f (на лодка, на кораб)
(мор.), Planum n, -s, -, Segelwerk п (всички
на един кораб) (мор.)
платиище-Blachc f, - n, Zeltbahn f (на
палатка)
нлатно-Bahn f, - en (на улица) (freie Bahn
geben давам път), Bahnkörper ш (жп.)
(замно), Brückenbahn f (на мост), Damm
m,	- es, Dämme (на шосе,улица),
Eisenbahndamm m (на жп. линия)
нлатно-Fahrdamm m (на улица, път),
Gaffelsegel п (гафелно) (мор.), Gußnaht f
(метал.), Halbleinen п (полулснено),
Halbleinwand f (полуленсно), Hanfeinen
n (конопено), Hanfleinwand f (конопено),
Latcinsegel n (на малко корабче), Leinen
n,	-s (ленено), Leinenzueg n (ленено),
Leinwand f (ленено), Linnen n, -s (поет.),
Nessel m, -s, -, Packleien n (опаковъчно),
Rupfenleinwand f (грубо), Segel n, -s, -
(корабно) (die - klar machen, aufziehen
подготвям за път ; die - brgen, reffen
прибирам платната ; die - streichen
свивам платната за поздрав ; mit vollen,
prallen ~n fahren пътувам c пълна пара)
(мор.), Segeltuch n (вид дебело,
непромокаемо), Sprungtuch n
(спасително), Tableau n, -s, -s, Toppsegel
n (най-горното) (мор.), Wabe f (парче),
Web f (парче)
платноход-Brigantine f, - n (двумачтов)
(мор.), Pinaß f, -en (тримачтов), Pinasse
f, -n (тримачтов), Segel n, -s, - (e-e Flotte
von 100 ~n флот от 100 кораба),
Segelschiff n, Segler m, -s, Zweimaster m
(двумачтов) (мор.)
платноходка-Ewerm, - s (мор.), Karavelle f, -
n (мор.), Ketsch f, -en, Schnaue f, -n
(малка едноначтова) (мор.), Segelboot n
(мор.), Segler m, -s, Tjalk f, -en
(ендомачтова товарна) (мор.), Yowl f, -s
/ -е (малка, двумачтова) (спорт.)
нлато-Bergebene f (геогр.), Hochebene f,
Hochland n (високо), Hochplateau n
(високо), Plateau n, -s, -s (reorp.), Platte f,
-n (планинско) (геогр.)
платове-Raumtehtilien pl. (декоративни за
пердета)
платонически-platonisch (е-е -е Erklärung
платоническо изявление)
Платонов-platonisch (съчинения)
ллатоновски-platonisch
платформа-Bockwagen m (открита), Bühne
f, - п (на вагон), Gerüst n, - (e)s, - е (стр.),
Parteiprogramm m (партийна), PLattform
f, Schieb(e)bühne f (подвижна),
Wehrplatte f (на бойна кула)
платформа-Perron m, -s, -s (на трамвайни
вагони), Rollwagen m (товарна кола)
плах-bänglich adj., bang adj., scheu (das
Mädchen ist noch ~ момичето е още
срамежливо), schüchtern, timid(e),
verscheucht, zagend, zaghaft
плахост-Scheu f, - (~ empfinden, etw. zu tun
стеснявам се да направя нещо ; ohne -
mit e-m sprechen съвсем спокойно
разговарям с някого), Timidität f, -,
Zaghaftigkeit f, Zagheit f, Zagnis f, -nisse
плац-Excrzierplatz m (учебен), PLatz m, -es,
■fc

плацдарм
772
илацдарм-Aufmarschgcbict п (воен.)
нлацента-Bürde f, - n, Mutterkuchen m,
Nachgeburt f, Plazenta f, -ten
нлач-Gehcul n, - (e)s, Geheule n, - s, Gejammer
n, - s, Geweine n, - s (разг.), Jammer m, -s
(es erhob sich ein großer Jammer започна
голям плач), Jammergeschrei n, Klage f, -
n (der Mutter Klage über den Tod des
Kindes плачът на майката за смъртта на
детето), Lamentation f, -en, Wchgeschrei
n, Wehklage f, Weinen n, -s, weinkrampf
m (истеричен)
плача-grcincn intr. h, jammern intr. h. (über
etw.) (за нещо) (über sein Unglück Jammern
плача за нещастието си), nachweinen intr.
h. (c-m, e-r Sache) (за някого), reuen tr.
imp. (cs reut mich разкайвам се ; die
beleidigenden Worte ~ mich разкайвам се
за обидните думи ; mien Geld reut mich
разкайвам се за парите ; es reut ihn der
Strafe разкайва се за наказанието), röhren
intr. h. (диал.), schreien* intr. h. (aus vollem
Halse ~ викам колкото мога ; über etw. A
оплаквам се от нещо ; um Hilfe ~ викам
за помощ ; vor Weh - крещя от болка ;
schrcidcnde Farben крещящи цветове er
schreit, als ob er am Spieße stärke крещи
каго че ли го колят ; das ist zum Schreien
просто да пукнеш от смях), wehklagen
intr. h. (über e-n, etw.) (за някого, нещо)
(sie hat über mich gewehklagt тя плаче за
съдбата ми), weinen intr. h. tr. (über e-n,
etw. weinen плача за някого, нещо ; um
Toten weinen плача за мъртвец ; blutige
Tränen weinen плача c кървави сълзи)
плачевен-bejammernswert adj., deplorabel
adj., elend adj., gottserbärmlich adj.,
jämmerlich jammervoll, kläglich (das Haus
befand sich in e-m kläglichen Zustand
къщата се намираше в плачевно
състояние), lamentabel
плачевност-Kläglichkeit f, Kümemrlichkeit
f
плачене-Weinen n, -s, -
плачлив-larmoyant, wehleidig, weinerlich
(глас, тон) (mir ist weinerlich zumute плаче
ми се)
нлачливост-Wehlcidigkeit f, Weinerlichkeit
f,-
илачльо-Quengelpcter m, -s, Quengler m, -s,
Schreihals m, Würgel m, -s (фам.)
илачлю-Heulbruder m
плаша ce-fürchten tr. rcfl. (ich fürchte, daß ...
плаш се, че ...), zurückschrecken* intr. s.
(да направя нещо)
илаша-ängsten tr., ängstigen tr. refl., bängen
tr., beängstigen tr.
плашила-Tuchlappen m (от парцали)
ллашило-Klapper f, -n (за птици), Scheuche
f, -n, Scheusal n, -s, -e, Schreckbild n,
Vogelscheuche f (бостанско)
плаш ка-Ge windeeisen n (техн.), Schneideisen
п(техн.)
плашлнв-feighcrzig adj., firchlsam adj.,
kopfscheu, scheu (за животно) (die Pferde
werden ~ конете се подплашваг ; mach
mir nicht die Pferde -! не ми плаши хората
с приказки I), schreckhaft
плашливост-Ängstlichkeit f, -en,
Furchtsamkeit f, Scheu f, - (за животно)
плащ-Mantel m, -s, -r
плащам на разсрочкн-abbeezahlen tr.
плащам-abfüren tr. (суми, данъци, дългове),
ablohnen tr. (e-n) (нкм за положения
труд), abstoßen* tr. refl. (част от
дълговете), aufzahlen tr. (малка надбавка)
(австр. обл.), bedienen tr. (лихвите на
заем) (търг.), begleichen* tr. (търг.),
besolden tr. (заплата), bezahlen tr. refl. (das
ist nicht mit Geld zu bezahlen това не може
да се плати с пари), blechen tr., bluten
intr. h refl. tr. (много) (e-e große Summe —
плащам голяма сума), büßen tr. (за
грешки), einlösen tr. (менителница),
einzahlen tr., entgelten* tr., entlohnen tr.
(нкм.), entrichten tr., ersetzen tr. (щети),
erstatten tr. (разноски), etw. auf Abschlag
zahlen (на части), herhalten* tr.
(разноски), löhnen tr. (възнаграждение),
remittieren tr. (чрез менителница),
salarieren tr. (заплата), schossen intr. h. s.
(данъци), solvieren tr. (дълг) (търг.),

773
плепявам
steuern intr. h. (данъци) (für e-n Ausflug,
e-e Kasse ~ плащам за излет, внасям в
спестовна каса ; freiwillig ~ давам си
лептата), verfrachten tr. (фрахт),
verpfründen tr. (е-п) (пожизнена рента на
някого срежщу прехвърлен имот),
verzollen tr. (мито), vorausbezahlen tr.
(предварително, в аванс), zahlen tr.
(дългове, сметка, мито, лихва, глоба,
надница) (in bar zahlen плащам в брой ;
durch Postanweisung zahlen плащам чрез
пощенски запис ; bitte, zahlen плащане,
моля ; die Zache zahlen плащам
разноски), zehnten tr. (десятък), zinsen tr.
(наем, налог), zollen tr. (данък, налог) (der
Natur s-n Tribut zollen плащам си на
природата, умирам), zubuttern intr. h. (от
джоба си) (разг.)
плащане-Abzahlung f, -сп, Barzahlung f (в
брой) (търг.), Beitragsleistung f (на
вноската), Besoldung f (на заплата),
Einzahlung f, - еп (на вноска), Erfüllung f,
- еп (търг.), Honorierung f (на хонорар),
Kassazahlung f (в брой), Leistung f,
Nachtrag m, -es, -fe (допълнително),
Naturalrente f (в натура), Sachlieferung f
(рапарационно, в стоки, чрез труд),
Teilzahlung f (на части), Terminzahlung f
(в срок), Verzollung f (на мито),
Wechseleinlösung f (на менителница)
(търг.), Zahlung f
плащания-Verrechnungsverkehr	m
(безналични), Zahlungsverkehr m
плебеи-Plebs f, - (в стария Рим) (ист.)
илебен-Plebejer m, -s
плебейски-plebejisch
плебисцит-Plebiszit n, -s,	-e,
Volksabstimmung f, Volkssntscheid m
плевиик-Futterboden m, Scheune f, -n
плевня-Futterbodcn m
нлевия-Hcuschuppen m, Schober m, -s (лека)
нлевра-Brustfell n (анатом.), Lungenfell n,
Plera f, -ren (анат.), Rippenfell n (анат.)
плеврит-Brustfellenentzündung f,
Lungenfellentzündung f, Pleuritis f, -
(мед.)
плевя-jäten tr., schröpfen tr.
пледиране-plädieren intr. h. (в съда)
пледоария-Plädoyer n, -s, -s
плекирам-plattieren tr. (техн.)
плексиглас-Plexiglas n (техн.)
плексус-Plexus m, -, -men
племе-Anverwandtschaft f, -еп (цялото)
(разг*.), Bruderstamm m (братско), Horde
f, -n (примитивно), Turkstamm m
(тюркско), Völkerschaft f, -en, Volksstamm
m
племенен-ethnisch adj.
племеник-Brudersohn m (остар.)
iineMeiiiiiiK-Geschwisterkind n, Neffe m, -n, -
n, Nepote m, -n, -n, Schwesterkind n,
Schwestersohn m
nneMeiiiiiiua-Geschwisterkind n, Nichte f, -n,
Schwesterkind n, Schwestertochter f
плеп-Gefangcnschaft f, - en
плен-Kriegsgefangenschaft f
пленен-angetan adj. (von c-m — от нкг.),
beeindruckt part, gfangen part. adj.
пленер-FreiHchtmaIerei f, Pleinair n, -, -
плеиеризъм-Freilichtmalerei f, - en
пленителен-anziehend part. adj., berückend
adj., -bestrickend adj., einnehmend adj.,
entzückend part. adj., hinreißend
пленителност-Bezauberung f, - en,
Holdseligkeit f
iineiiiuiK-Gefangene(r) m-n
пленничество-Gefangcnschaft f, - en
пленничество-Kriegsgcfangenschaft f
пленум-Plenum m, -, -men
нлеиявам-antun* tr. (es e-m ~) (нкг.) (das
Mädchen hat es ihm angetan момичето
му завъртя главата, омагьоса го ; von
etw. angetan sein нщ. мм се харесва)
(разг.), anzichen* tr. (прен.), aufbringen*
tr. (вражески кораби) (e-n Dieb ~
задържам крадец) (мор.), aufheben* tr.
(е-е Bande - разтурям, унищожавам
банда), bannen tr., berücken tr. (männliche
Herze berücken пленявам мъжките
сърца), bestricken tr., bezaubern tr.,
einnehmen* tr., entzücken tr., fangen* tr.,
gefangen nehmen* tr. trnb., kapern tr. (като

пленяваие
774
плячка, особено кораб)
пленяване-Bezaubcrung f, - сп,
Gefangennahme f, - n, Kaperei f, -en (на
неприятелски кораби), Kaptur f, -en (на
неприятелски кораб)
плеоназъм-Pleonasmus m, -men
плеонастичен-pleonastisch
плесвам-aufbrennen* tr. (e-m eine Kugel ~
иарвам нкг. c куншум ; e-m eine Strafe -
наказвам нкг.) (фам.), bumsen intr.h
(wenn du nicht sofort still bist, bumst es
ако не млъкнеш веднага ще те плесна),
dachteln tr., herunterlangen tr. (e-m e-e
Ohrfeige heruntcrlangen плесвам на
някого една плесница) (разг.)
плесване-Klaps m, -es, -е (леко), Nuß f, -г-sse
(по главага), Tatze f, -n
плесен-Beschlag m, - (e)s, Beschläge, Kahm
m, -s, -e, Moder m, -s, -, Muff m, -es, -re,
Schimmel m, -s, Traubenpilz m (лозова),
Wucherpflanze f (бот.)
плесенясал-kahmig, sporig
плесенясвам-beschimmeln intr.s, kahmen intr.
h., modern intr. h. (das Holz modert
дървото гние; modernes Gebein тлеещи
кости, останки на мъртвец), mulstem intr.
h., schimmaln intr. s. h.
плесенясъл-milstcrig, moderig, muffig,
schimmelig
плескам-schmaddem intr. h., schmieren tr. (die
Feder schmiert писецът цапа ; er hat e-n
nauen Roman geschmiert надраска нов
роман), schmuddeln intr. h. tr. (при
работа) (разг.)
плескане-Flügelschlag m (на криле),
Schmiererei f, -en, Schmierung f
нлесканнца-Schmuddelei f, -en (фам.)
плесник-Dachtel f, - n, Nuß f, -rsse (es setzt
Nüsse ще падне бой)
плесннца-Backenschlag m (jemandem
Backenschlag geben удрям някому
плесница), Backpfeife f, Katzenkopf m (no
тила), Klitsch m, -es, -е (лека), Kopfnuß f,
Maulschelle f, Maultasche f, Ohrfeige f, -n
(e-e - einstecken преглътвам си шамара
; das war e-e moralische ~ für ihn това беше
плесница за него), Schelle f, -п (разг.),
Schote f, -n, Tatsche f, -n, Watsche f, -n
(диал.)
нлет-Domenhecke f (от тръни), Einfriedigung
f, - en (жив), Flechlzaun m, Gartenzaun m,
Geflecht n, - (e)s, - e, Hackelwerk n (от
клони), Hag m, -es, -е (от храсти) (поет.),
Hecke f, -n (жив), Hürde f. -n (на кошара),
Hürde f, -n (за укрепване на откоси),
Knick m, -es, -е (жив), Matratze f, -n,
Weidengeflecht n (върбов), Zaun m, -s,
-re (ein lebendiger Zaun жнв плет)
плета-abhäkeln tr., abstrichen tr. (по образец-
ръкоделие), bestricken tr. (sie bestrickt die
ganze Familie тя плете за цялото
семейство), flechten* tr. refl. (die Haare in
die Zöpfe - плета косата на плитки),
häkeln tr. refl. (танела, кувертюра),
knüpfen tr. refl. (мрежа, дантела), reimen
intr. h. refl. (рими), weben* tr. refl. (мрежа,
за паяк), wirken tr. (трикотаж) (текст.)
плетач-Wirker m, -s (на чорапи, трикотаж)
плегене-Gabelarbcit f (на дантела на игленка),
Gestricke n, - s (постоянно), Häkelei f, -en
(с една кука), Klöpperei f, - (на
брюкселски дантели), Knüpfung f, -en (на
дантела)
плетепица-Flechtwcrk n, Geflecht n, - (e)s, -
е, Geschlinge n, - s (от линии, клонки)
плегенка-Geflecht n, - (e)s, - е
плетиво-Gestricke n, - s, Häkelarbeit f (с една
кука)
нлетище-Gehängcn, - s
плетка-Flechtwcrk п (от пръчки), Häkclstich
m (с една кука)
плетора-Vollblütigkeit f
плеторичен-vollblülig
плешив-kahl (глава), kahlköpfig
плешивец-Kahlkopf m
нлешивец-Plätting m, -s, -e
плешивост-Kahlheit f, -, Kahlköpfigkeit f,
Vollmond m
плешка-Bug m, - (e)s, - e, Laffe f, -n, Schuft m,
-es, -re (на заклан добитък), Schulterblatt
n (анат.), Schulterstück n
плещене-Gequassel n, - s, Quasselei f, -en,

775
плод
Quatscherei f, Schlabberei f (фам.),
Schmus m, -es, - (~ reden, machen
залъгвам), Schwatzerei f, e-n (разг.)
плещи-Rast f, -n (на висока пещ)
плещя-daherschwatzen intr. h, klatschen intr.
h. (über e-n), kohlen tr. (глупости), labbern,
labern, labbern (глупости), latschen intr.
(глупости), quaken intr. h., quasseln intr.
h., quatschen intr. h. (глупости), raffeln intr.
h., sabbeln intr. h., sabbern intr. h., saften
intr. h. (големи думи), schlabbern intr. h.
tr. (фам.), schwätzen intr. h. tr. refl. (in den
Tag, ins Gelage, ins Blaue hinein ~ говоря
на вятъра) (фам.), schwadronieren intr. h.,
schwatzen intr. h. tr. refl. (глупости) (in den
Tag, ins Gelage, ins Blaue hinein ~ говоря
на вятъра) (фам.), seichen intr. h.
(глупости) (разг.)
плеяда-Plejaden pl. (съзвездие)
плнк-Briefhüle f, Briefumschlag m, Cachet n,
- s (c нови пощенски марки),
Fensterumschlag m (c прозорче), Hülle f,
-n, Kuvert n, -s, -s (ein Brief in ein Kuvert
stecken поставям писмо в плик),
Lohntüte f, -n (c заплата), Pli m, -s, -s, Tüte
f, -n (книжен), Wickelbett n
плиоцен-Pliozän n, -s, - (геол.)
плисвам-patscheln tr. (e-m Wasser ins
Gesicht ~ плисвам на някого вода в
лицето)
ллисе-Falte f, - n (in ~en legen плисирам),
Kräusel f, -n, Plissee n, -s, -s, Quetschfalte
f
плисета-Gefältel n, - s, pl.
плисирам-krausen tr.r efl., falten tr., kreppen
tr. (плат), plissieren tr.
плиска-plätschern intr. h. (за река, поток)
(gegen das Ufer — плиска o брега ; die
Quelle plätscherte leise изворът шуртеше
тихо ; die Unterhaltung plätscherte leicht
dahin разговорът си течеше плавно)
нлискам-plätschern intr. h. (in etw. D) (im
Planschbecken ~ шляпвам в басейнчето),
plempern intr. h. (вода), rüschein tr.,
schlappen intr. h. (das Wasser schlapt über
den Rand des Eimers водата се изплиска
от ведрото)
плискаие-Geplätscher n, - s
нлнсък-Geplätscher n, - s
плитка-Flechte f, - n, Haarflechte f (коса),
Kardeei f, -е (отделна, от многокатно
корабно въже), Kauz m, -es, -re (навита,
забодена), Knups m, -ses, -е (къса),
Schnur f, -re (лук) (e-e ~ Perlen, Korallen
наниз перли, корали), Toupet n, -s, -s
(изкуствена), Zagei m, -s (коса), Zopf m, -
es, 4-e (коса) (das Haar in Zopf tragen нося
косата си на плитка)
плитки-Schneck m, -s, -еп (навити на ухото
като охлюви), Schnecke f, -п (навити на
охлюви на ухото)
плитковииа-Bank f, Bänke, Muschelbank f
(образувана от миди), Sandbank f
(образувание от пясъчен нанос),
Schlickwatt п (морска, покрита със ситни
камъчета), Seichtheit f, -en, Seichtigkeit f,
-en
ллнтковиии-Watlenmeer n (крайбрежни
морски)
плиткост-Flachheit f, Platitüde f, -n (no
форма и съдържание), Plattheit f, -cn,
Seichtheit f, -en, Seichtigkeit f, -en
плитчииа-Fischbank f (пълна c риба), Neer
f, -en, Sandbank f
плитък-dünn adj. (~er Bach плитък поток),
faul adj. (~e Redensarten плитки
извъртания), flach adj. (-er Kopf
плиткоумен човек), platt (стихове, шеги,
поезия, произведение), seicht
пловка-Enle f, - п
плод-Balgfrucht f (разпукващ се) (бот.),
Becherfrucht f (жълъдовиден) (бот.),
Beere f, - п (гроздовиден, ягодообразен),
Brolfruchl f (на хлебно дърво),
Büchsenfrucht f (е черупка,
консервиран), Faulbeere f (на зърнестец),
Fleischfrucht f (месест), Fötus m, - ses, -
se, Frucht f, Früchte, Geburt f, - en,
Herbling m, -s, -е (незрял, зелен),
Herbstling m, -s, -е (есенен), Hülsenfrucht
f (на бобово растение), Kandisfrucht f
(озахарен), Kandite f, -n (Озахарен),

плодене
776
Kernfrucht f (със семки), Leibesfrucht f
(в утробата), Nachkömmling m, -s, -e
(късен), Nuß f, -rssc (ореховиден) (e-c
taube - кух орех ; das hat Platz in e-r ~
тива се побира в орехова черупка ; е-е
harte ~ костелив орех ; Nüsse knacken,
Ölfrucht f (маслодаен), Rachbeere f, -n (на
бясно дърво), Sammelfrucht f
(многосеменнен) (бот.), Scheinfrucht f
(лъжлив) (бот.), Steinfrucht f(c костилка),
Tracht f, -cn (в утробата) (in die ~ kommen
помятам), Vogelbeere f (на калина),
Wacholderbeere f (на хвойна), Weinling
fm, -s, -е (кисел като вино, особено за
ябълка)
плодене-Vermehrung f, -en
плодник-Gynäzeum n, - s, -zeen (бот.),
Knoten m, -s, Pistill n, -s, -е (бот.)
плодоберач-Obstpfl Ücker m
плодове-Backobst n (сушени), Beerenobst n
(гроздови), Beereobst n (ягодови),
Dauerobst n (трайни), Edelobst n (фини,
луксозни), Erstling m, - s, - е (първи),
Ertrag m, - (c)s, - e, Fallobst n (опадали),
Frühobst n (ранни) (сел.-ст.), Obst n, -cs,
- (~ züchten, ziehen отглеждам овощни
дървета), Schmorobst n (сушени),
Spalierobst n (от плодно дърво), Tafelobst
n (десертни), Trockenobst n (сушени),
Überhang m (надвисмали в съседния
двор)
плодовит-fruchtbar adj. (е-е ~е Phantasie
богата, плодовита фантазия),
fruchttragend adj.
плодовитост-Fruchtbarkeit f
плодоизползване-Nutznießung f
плодоносен-ertragreich adj., fruchtbar adj.,
fruchtbringend adj., fruchttragend adj.,
trächtig (поет.), tragbar
ллодоползувател-Nutznießer m, -s
плодороден-fett adj. (~e Jahre плодородни
години), fruchbar adj., fruchtbringend adj.,
fruchtreich adj., fruchttragend adj., -tragbar
плодородне-Ehesegen m (на брака),
Fruchbarkeit f
плодородност-Fruchtbarkeit f
нлодосмен-Fruchtwcchscl m
нлодотворен-crgicbig adj., ersprießlich adj.,
fruchtbar adj. (e-e ~e Phantasie
плодотворна фантазия), fruchtbringend
adj.
илодотворност-Ersprießlichkeit f,
Fruchtbarkeit f
плодя ce-fascln intr. h, forlpflanzen re fl. (за
цвете), vermehren tr. refl.
нлозвам ce-erfahren* tr.
нломба-Einlagc f, - n (временна) (мед.),
Plombe f, -n (на стока, на зъб),
Zahnfüllung f (зъбна)
пломбирам-bcbleien tr. (техн.), plombieren tr.
(зъб, стоки), verbleien tr.
плоскокоритен-platthufig
плоскост-Васкс f, - n (странична на машини,
сечива, пушка) (die Backen des Lehnstuhl
странични възглавнички на креслото),
Banalität f, - en, Berührungsebene f
(допирателна) (мат.), Bruchfläche f (на
лома), Ebene f, - n (мат.) (schiefe ~
наклонена плоскост), Fadheit f, - en,
Fläche f, - n, Lateralplan m (странична,
подводна, на кораб), Planheit f,
Platitüdc f, -n (по форма и съдържание),
Plattheit f, -en, Ruderblatt n (кормилна),
Rutschfläche f (на търкаляне) (техн.),
Satzspiegel m (наборна) (печ.), Seichtheit
f, -en, Seichtigkeit f, -en
плоскостеи-flächig adj.
плоскостн-Raute f (c ромбоидна форма)
плоскоходец-plattfüßig, Plattfuß m
плосък-abgeschmackt adj. (шега, виц), banal
adj. (banale Witze erzählen разказвам
плоски вицове), brettern adj., eben adj.,
ebenflächig adj., fad(e) adj. (~es Zeug
reden говоря плоскости), faul adj. (~c
Ausflüchte плоски извинения), fies adj.,
flach adj., geistlos adj., plankonkav (от
едната страна, от другата вдлъбнат),
plankonvex (от едната страна, от другата
изпъкнал), platt (чело, покрив, керемида)
(~ drücken сплесквам ; -е Füße плоски
ходила ; e-n ~ niederdrücken сплесквам
някого ; e-n ~ schlagen правя някого да

777
площ
омекне ; das -е Land равнината, селото
; auf dem ~en Lande wohnen живея на
село ; ~ auf dem Bauche liegen лежа по
корем ; sich ~ auf dem Erde legen
пльосвам се на земята), plump (за шега,
измама) (wie konntest du das so - sagen
как можа да кажеш такава простащина
!), quatschig, schal, seicht, tafelförmig
(като дъска)
плот-Tisch m, -es, -e (sich an den - setzen
сядам на масата ; der ~ des Herrn олтар ;
zu ~! заповядайте на масата!; Gäste zu -
haben имам гости за обяд, вечеря ; е-п
unter den - trinken излизам по-голям
пияч от него), Tischplatte f (на маса),
Türfüllumg f (на врата)
плоча-Asbestteller m (азбестова), Bodenstein
m (дънна) (метал.), Brett п, - es, - er (за
плащане), Denkstein in (паметна),
Ehrentafel f (възпоменателна), Erdplatte
f (заземена) (рад.), Erinnerungstafel f
(въпоменателна), Fliese f, - n, Flurstein m
(гранична), Gedenktafel f (паметна),
Grabplatte f (надгробна), Grundplatte f
(основна) (техн.), Heizplatte f
(нагревателна), Herdplatte f (на печка),
Holzstock m (за гравюра на дърво),
Kadette f, -n (тротоарна), Kochplatte f (за
печка, котлон), Langspielplatte f, -n
(дългосвиреща), Leintafel f, Malzeichnen
n (възспоменателна), Mensa f, ..sen
(олтарна), Modul m, -s, -n (за
щампосване), Ofenplatte f (на огнище),
Panzerplatte f (бронева), Plakatte f, -n
(възпоменателна), Platte f, -n (от метал,
дърво, камък, грамофонна, на маса) (den
Fußboden mit bunten ~n belegen
покривам пода спъстри плочи ; е-е neue
~ auflegen поставям нова плоча на
грамофона ; lege endlich mal е-е andere
- auf! заговори най-после нещо друго!),
Rechentafel f (за смятане), Richtplatte f
(изправителна,	уравнителна),
Schallplatte f (грамофонна), Schiefertafel
f (за писане), Schrcibtafel п (ученическа),
Seenplatte f (езерна) (георп), Setzbrett n
(за свръзване на страници набор) (печ.),
Setzbrett п (за свръзване на страници
набор) (печ.), Tafel f, -n
(възпоменателна), Tonplatte f (глинена),
Verblendplatte f, -n (облицовъчна),
Votivtafel f (оброчна), Weihtafel f
(оброчна)
плочест-scheibig
плочи-TäfeIholz n (дървени, за ламперия)
плочица-Plättchen n, -s, -, Plättlein n, -s, -e
’ плочка-Fliese f, - n, Kachel f, -n (каменинова,
за печки, облицовка), Lasche f, -n
(съединителна) (ж.п), Lehmboden m (от
глина), Plättchen n, -s, -, Plältlein n, -s, -e,
Riefe f, -n (от шоколад), Ringkragen m
(сребърна, на верижка), schuppe f, -n (на
броня)
плочки-Pfannenstein m (за облицоване на
леярни тави)
плочпик-Bürgersteig m, Fußsteig m, Gehbahn
f, - cn
плошадка-Abschußbasis f (воен.) (за
изстерлване)
площ-Ankerplatz m (водна) (при входа на
пристанище) (мор.), Anlage f, -en
(зелена) (in den Anlagen Spazierengehen
разхождам се в градината, парка), Areal
n, -s, -e, Bahn f, - en (на инструмент),
Baugelänge f (строителна) (стр.),
Baustätte f (строителна), Breitenstreuung
f (на разсейването) (воен.), Dachfläche f
(на покрива), Fach n, - (e)s, Fäche
(оградена от рамки) (стр.), Fläche f, - n,
Flutbett п (заливна, на прилив), Freifläche
f (свободна, незастроена),
Gesamtanbaufläche f (обща, посевна)
(сел.-ст.), Ladefläche f (товарителна, на
товарен вагон), Nutzfläche f
(стопанисвана), Rasen m, -s (тревна) (e-n
- anlegen затревявам място),
Reibungsfläche f (техн.), Spiegel m, -s
(лъскава, гладка), Spiegel m, -s (оградена,
равна), Terrain n, -s, -s (строителна),
Tragfläche f (опорна), Wasserspiegel m
(водна), Wohnfläche f (жилищна), Zwickel
m, -s (четвъртина, от кръстат романски

площад
778
или готически свод) (архлт.)
площад-Forum n, - s /..ra, Markt m, -cs, ч-е
(пазарен), Marktplatz,, -es, ч-е (пазарен),
Meßplatz m (панаирен), Piazza f, -zzc, PLatz
m, -cs, ч-е, Ring m, -es, -е (пазарен),
Vorplatz rn (пред здание)
площадка-Absatz m, -es, ч-е (на стълба),
Abtritt m, -(e)s, -e, Auffahrt f, -en (за коли)
(пред театър, дворец) (die - seines
Schlosses площадката за коли пред
двореца му), Dachflugplatz m (на покрива
за кацане) (авиац.), Mars in, -es, -е
(наблюдателна), Plattform f, Podest m, -s,
-е (на стълба), Raketenplatz m (за
изстрелване на ракети), Rollbrücke f
(дървена, за спускане на лодки във
водата), Rollfeld п (стартова), Ruhebühne '
f (с иейкив шахта), Schutzinsel f (за
пешеходци), Sportplatz m (спортна),
Staffel f, -п (на стълба) (von ~ zu ~ от
степен на степен ; с-с höhere ~ der
Vollkommenheit по-висока степен на
съвършенство), Tanzboden m (танцова),
Tanzflaßchc f (танцова), Treppenabsatz m
(на стълба), Turnplatz m (физкултурна),
Vorplatz m (стълбищна), Zimmerplatz m (за
дървени конструкции) (стр.), Tanzplatz
m (танцова)
илско-успореден-р1апрага11е1 (в оптиката)
(физ.)
плува-rinnen* intr. s. (за дивеч)
нлувам-anschwimmen* intr. s. (gegen den
Strom - плувам срещу течението ;
angeschwommen kommen доплувам),
anschwimmen* tr. (etw. ~) (към бряг,
селище), durchschwimmen* intr. s trnb.
(без спиране), kraulen intr. h. (кроул)
(спорт.), paddeln intr. h. (кучешката),
puddeln intr. h., pudeln tr. (кучешката),
rückenschwimmen* intr. h. (по гръб),
schwelgen intr. h. (в блаженство),
schwimmen* ontr. s. h. (über den Fluß ~
преплувам реката ; mit dem Strom ~
плувам по течението ; sie schwamm im
Tränen беше плувнала в сълзи ; der
Redner beginnt zu ~ ораторът започва да
се разсейва), tellem intr. h. (по гръб)
плуване-Brustschwimmen п (гръдно)
(спорт.), Dreilagenschwimmen n
(комплексно)	(спорт.),
Juniorenschwimmen п (състезателно, за
юноши), Kriechsloßschwimmcn п (кроул)
(спорт.), Lagenstaffel f (щафстно) (спорт.)
илуващ-schwclgerisch (в разкош), talgig (в
лой)
илувец-Schwimmer m, -s, -Sprinter т, -s (на
къси разстояния)
плуг-Ackerpflug m, Doppclfurchcnpflug m
(двулемежен) (сел.-ст.), Dränpflug m
'(дренажен) (мелиор.), Hackpflug in
(окопен), Kipppflug m (двоен,
неизискващ обръщане), Krimmer in, -s (за
загръщане на земята), Minenpflug m,
Motorpflug m (моторен), Pflug m, -s, ч-е
(das Pferd geht im - конят е впрегнат в,
кара плуга ; unter dem ~ haben
обработваме плуг ; die Hand an den ~
Icgen заемам се c нещо), Rodepflug m
(за вадене на картофи), Schlepperpflug
m (тракторен), Schwanenhals m (за
загърляне), Tragpflug m (моторен),
Traktorpflug m (тракторен)
плуг-сеялка-Saatpflug m
плужек-Egelschnecke f (зоол.)
плурализъм-Pluralismus m, -, -
нлуралнстическп-pluralistisch
илутократ-Plutokrat m, -en, -en
плутокрация-Gcldherrschaft f, Plutokratie f, -
n
илутопизъм-Plutonismus m (геол.)
плутоний-Plutonium n, -s (хим.)
илутонскн-plutonisch
плъзвам ce-abglcitcn* intr. s, flutschen intr.
s (разг.), wischen intr. s. (бързо)
ллъзваие-Abgieilcn n, -s, -
плъзгав-rutschig, schlüpfrig (пътека, земя)
плъзгавост-Schlüpfrigkeit f
плъзгам c-rutschcn intr. s. (vor e-m auf den
Knien ~ -пълзя на някого в краката,
боротворя някого ; ins Rutschen kommen
хлъзгам се, тръгвам надолу към провала
; das Geld - lassen харча без мярка ; das

779
плюс
Essesn will nicht ~ засяда ми на гърлото
; der Schlips ist gerutscht връзката се е
разместила)
плъзгам се -breitein intr. h (със ски),
anrutschen intr. s. (angerutscht kommen
пристигам c плъзгане, отбивам се за
малко), bestreichen* tr., herunterrutschen
intr. h. (das Treppengeländer
herunderrutschen плъзгам се по
перилото на стълбата), schleifen* intr. h.,
schlickern intr. s. (на леда), schlieren intr.
s. (мор.), schlüpfen inlr. s. (in ein Loch ~
шмугвам се в дупка ; ins Zimmer ~
вмъквам се в стаята ; in die Handschuhe
- пъхвам ръцете в ръкавици ; aus dem
Haus ~ измъквам се от къщата),
schusseln intr. h. (по лед, сняг), segeln
inlr. h. s. (за безмоторен самолет, шейна
с платна) (mit vollem Winde - пътувам с
пълна пара ; bei dem Winde ~ плувам
бейдевинд ; mit dem Winde ~ пътувам,
носен от вятъра ; der Vogel segelt durch
die Luft птицата пори въздуха; da kommt
er gesegelt ето го, че се носи насам ; er
ist durch Examen gesegelt скъсаха го на
изпит) (мор.)
плъзгане-Riemenschlüpfung f (на ремъка)
(техн.), Rutschung f, - (техн.), Schifahrt f
(на ски)
нлъзгач-Kreuzkopf m (кръстоглав, в парна
машина), Küfer f, -п (на кънки),
Schleifkontakt m (в електромашина),
Schlitten m, -s (техн.), Tragflächenboot n,
Tragflügelboot n
илънка-Füllsel n, - s, Füllung f, - cn
нлъст-Filz m, - es, * e
плъстен-filzen adj.
нлъстя-filzen Ir.
нлът-Fleisch m, - es (~ und Blut плът и кръв;
Menschen von ~ und Bein хора от плът и
кръв; -werden въплъщавам се)
плътен-dicht adj., eng adj., fest adj. (etw. ~
zumachen затварям нщ. плътно),
geschlossen adj. pari., griffig adj., kernfest,
kernig, -konsistent, schwer, schwer
плътност-Dampfdichte f (на парата) (физ.),
Dichte f, - n, Geschlossenheit f, Körper m,
-s (на жидкост), Kompaktheit f, Konsistenz
f, - (хим.), Tiefe f, -n (на багри)
плътиявам-verdichten tr. refl. (бетон)
плътски-fleischlich adj. (~e Begierde плътско
желание), schwül, sinnlich, sinnlich,
weltlich
плъх-Büromensch m (канцеларски) (ирон.),
Hausratte f (чер), Lemming m, -s, -e, Ratte
f, -n (auf die ~ spannen отварям си очите
на четири ; wie е-е - schlafen спя като
язовец), Rattenkönig ш (голям), Ratz m, -
cs, -е (wie ein - schlafen спя като лалугер),
Schermaus f (воден) (зоол.),
Schreiberseele f (канцеларски) (разг.),
Wasserratte f (воден) (зоол.)
пльороза-Pleuereuse f, -п (на дамски шапки)
iiAbocI-pIatsch!, plaudauz! (при тежко
падане), plauz!, plumps!, plupm!
пльос-klack
пльосвам (ce)-aufklatschen intr. s. (на земята)
пльосвам ce-aufbumsen intr. s. (разг.), -fläzen
refl. (фам.), hinhauen* inlr. s., hinhauen*
refl., hinlümmeln refl. (в легло), messen refl.,
patschein intr. h. (auf etw.), plauzen intr.
h., plumpen intr. s., plumpsen intr. s.
iLJibocBaM-aufplump(s)en intr. s. (разг.),
klacken intr. s., klacksen intr. s., klecken
intr. h.
пльосвапе-Klatsch m, -es, -e, Platsch m, -es, -
e, Plauz m, -es, -e (e-n ~ tun туй вам се,
пльосвам се), Plump m, -es, -e, Plumper m,
-s, Plumps m, -es, -e
плюване-speierei f, -
плюмо-Fcderbett n, Oberbclt n, Plumeau n, -
s, -s, Überbett n
плюика-Geifer m, - s, Köder m, -s, Spucke f, -
n (da bleibt mir die ~ weg стоя като
гръмнат)
плюи-Samt m, -es, -c
luuocl-plaudauz! (при тежко падане), rapp!
плюс-klapp, klatsch, klitsch, klitsch, zuzüglich
G (zuzüglich des Portos плюс пощенските
разходи), plus (drei ~ sieben ist zehn три
плюс седем е десет ; - 20 Grad плюс 20
градуса), Kreuz n, -es, -е (мат.), Plus n (das

плюеха
780
ist ein - für ihn това е един плюе за него
; ein ~ machen имам печалба ; ein - an
Schelligkeit известно надмощие по
бързина), Pluszeichen п (знакът)
плюска-Blase f, - п (мед.)
плюскавнче-Leinkraut n, Silene f, -n, Silene
f,-n
нлюскам-fressen* refl. (sich satt ~
наплюсквам cc), futtern intr. h
плюскане-Flaps m, - es, - е (тар.), Fressen n,
- s, Fresserei f, - en, Futterage f (шег.)
плюсканкца-Fraß m, - es, - е (фам. грубо)
плгоскач-Linsenbaum m, -rer
плюш-Kamellasche f (за тапициране) (текст.),
Pelzsam(in)t m, Plüsch m, -es, -e
MJiioiiieii-plüschen
шнощалка-Knalle f, -n (на камшик)
ллющене-Gcflatter n, - s, Geknalle n, - s, Knall
m, -s, -т-с (на камшик), Peitschung f
плющи-klatschen intr. h. (der Regen klatscht
auf das Dach дъждът плющи по покрива)
плющя-klatschen intr. h., knallen intr. h. (c
камшик), peitschen intr. h. (Wind, Pegcn
peitscht ans Fenster вятърът, дъждът
шиба по прозорците), pladdern intr. h. (за
дъжд), schnalzen intr. h. (каиш),
schnippen intr. h. s. (c пръсти) (mit dem
Schwanz ~ пляскам c опашката си) (разг.)
плющялка-Klappe f, -n, Klatsche f, -n,
Schnarre f, -n
плющящ-puffig
плюя-bespei len* tr., speien* tr. intr. h. (die
Figuren des Brunnens - Wasser фигурите
на чешмата бълват вода ; Blut ~ храча
кръв ; е-m ins Gesicht - плюя на някого в
лижето ; sich D in die Hände ~ плюя си
на ръцете), sprucken intr. h. (aufs
Handgels ~ потривам, наплювам сефтето
; ich sprucke drauf! плюя на това ! ; wir
wollen einmal in die Hände ~ ! хайде да си
плюем на ръцете ! ; e-m in die Schussel,
in die Suppe ~ развалям на някого
плановете), sprucken tr. (кръв, слюнка)
(große Bogen ~ въобразявам сей, че съм
какво ли не)
плява-HäckerIing m, -s, Häcksel n, -s, Kaff n,
-s, -e, Spreu f, - (die - vom Weizen sondern
отделям плевелите), Abraumsalze pl.
(мин.)
плямнало-Faselhans m, Quackeler m, -s,
Quackler m, -s, Quasselstrippe f,
Quatschkopf m, Quatschmichel m,
Schmuser m, -s, Schmuskopf m,
Schmuspeter m, Schwabbel m, -s,
Schwabbelfritze m (фам.), Schwabbelmeier
m (фам.)
нлямнам-quaken intr. h., quasseln intr. h.,
quatschen intr. h. (глупости), schlabbern
intr. h. tr. (фам.)
iumMnane-Geschmus(e) n, - s, Schvvabbelei f,
-en (фам.)
плямианица-Quasselbude f, Quasselei f
™mc!-patsch!, pitschpatsch! (за шум при
пляскане във вода), plansch! (шум при
пляскане във вода), platsch!, plump!,
plumps!, rapp!, schlapp!, schwipp!, tatsch!
пляс-klapp, klatsch, klitsch, klitsch
плясвам-aufklatschen intr. s. (във водата),
patschein intr. h. (auf etw.)
нлясваие-Plump m, -es, -e, Plumper m, -s,
Plumps m, -es, -c
нляскам-abklatschen tr., klatschen intr. h.,
klatschen tr. (e-m klatschen пляскам
някого), -manschen intr., panschen intr. h.
(във вода), patschein tr., plätschern intr. h.
(in etw. D) (im Planschbecken ~ шляпвам
в басеннчето), pladdern intr. h. (във вода),
planschen intr. h. (във вода), platschen
intr. h. (in etw. A) (es platscht плиска),
plempern intr. h. (във водата), -puddeln intr.
h. (във вода)
пляскане-Manscherei f, -en, Plamscherei f, -
en, Plansch m, -es, -е (във вода),
Wellenschlag m (на вълни)
плясък-Klatsch m, -es, -e, Patsch m, -es, -e (c
дланта)
плячка-Beute f, - n, Beutegut n, Beutestück
tn, Fang m, - (e)s, Fänge (e-n fetten ~
machen пада ми се богата плячка), Raub
m, -es, - (e-n - begehen извършвам
грабеж ; - an e-m, etw. begehen обирам
някого ; auf - ausgehen тръгвам да грабя

781
по
; das Haus wurde ein — der Flammen
къщата стана жертва на пламъците), Riß
m, sses, -sse (на хищник)
плячкаджийство-Räuberei f, -en
плячкаджия-Plüncierei f, -en
плячкосвам-beuten intr. h tr, erbeuten tr.,
mardcrn tr., plüdern tr. (e-n Baum ~ обирам
без позволение дърво ; den Christbaum
~ плячкосвам коледно дърво; e-n Dichter
~ ограбвам идеи на писател)
плячкосване-Plünderei f, -en, Rapuse f, - (in
die - geben прежалвам нещо ; etw, geht
in die ~ нещо влиза в чужди ръце ; er
geht in die - загубва се)
пиевматичен-Luft.., luft.., pncimatisch
пневмония-Lungencntzündung f, Pneumatik
f, -, Pneumothorax m (мед.)
пневмоторакс-Pneu m, -s, -s (мед.)
IliiOM Пен-Pnom-Penh n (столица на
Камбоджа)
по азбучен ред-abecewcise adv.
по AHBoniiTd-sackerlot!
по майка-mütterlich
по нареждане-auftragsweisc adv.
по обяд-mittags
по отдели-аЬ8сЬти(8^е{8е adv.
по пладпе-mittags
по поръчка-auftragsweise adv.
по продължение-längs
по цели нощи-abendtang adv.
по 4acTH-abschnitt(s)weise adv.
по-auf ргр. А (за начин или средството) (~
diese oder jene Art по този или онзи
начин ; — deutsch на немски ; - gewisse
Art und Weise по определен начин ; ~
den ersten Blick от пръв поглед ; ~ mein
Wort честна дума ; ~ eigene Faust, Hand
на своя глава ; es ~ gut Glück wagen
предприемам го на късмет ; ~ ein Haar
на косъм, съвсем точно ; ~ den Tod
verwundet смъртоносно ранен ; ~
Umwegen със заобикалки), auf ргр. D
(при престой или движение на едно
място) (— e-m Stuhl sitzen седя на стол ; ~
dem Lande wohnen живея на село ; das
Schiff fahrt ~ der See корабът плава по
морето ; - dem Wege nach X по пътя за
X ; - der Bühne на сцената ; ~ dem
Bahnhof, - dem Ball, ~ Besuch, - der
Hochzeit, - Post, - Urlaub, ~ der Wache
sein на гарата, на бала, на посещение,
на сватбата, на пощата, в отпуск, на пост
; ~ e-m Bein hinken куцам с единия крак
; ~ der Geige, ~ dem Klaveir spielen свиря
на цигулка, пиано), aus ргр. D (причина,
повод) (~ Rache handeln действувам за
отмъщение ; ~ eigener Macht по своя
воля), daran pron. adv., in (c D при
пребиваване, престой или движение
вътре в нещо) (in Pantoffeln, Hosen
herumlaufcn обикалям по пантофи, по
панталони), je (4 Pfennig je Pfund по 4
пфенига фунтът ; gib den Kindern je zwei
Äpfel дай на децата по две ябълки), mal,
nach ргр D. (~ oben нагоре ; ~ unten
надолу ; - links наляво ; ~ Süden на юг ;
~ allen Richtungen по всички посоки ; ~
Hause gehen отивам в къщи ; ~ e-r Stunde
след един час ; ~Tisch след ядене ; bitte,
~ Ihnen моля, след Вас; immer der Nase -
само направо ; allem Anschein ~ както
изглежда; - Belieben по желание; ~ dem
Gefühl по чувство ; - dem Gehör по слух
; - deutschem Gelde в гер мански пари ;
der Länge - по дължина ; m-г Meinung ~
по мое мнение ; e-n dem Namen - kennen
познавам някого по име ; ~ der Natur
zeichnen рисувам по натура ; -
alphabetischer Ordnung по азбучен ред ;
der Reihe - по ред ; ~ Vorschrift по
указания ; ~ s-r Weise по негов маниер
je - den Umständen според
обстоятелствата ; je ~ dem Werte според
стойността ; es riecht ~ etw. мирише на
нещо), per (— Jahr, — Monat на, за година
; на, за месец, месечно ; - Adresse на
адрес ; ~ Post по пощата ; - Bahn по
влака ; ~ Achse с кола ; - Stück за, на
парче ; - Kasse при плащане в брой ;
gesucht ~ sofort търси се спешно ; ~ Fuß
пеша ; Lieferung ~ sofort доставка
веднага), statutarisch (устав),

по
782
statutenmäßig (устав), über А (за време)
(~ 3 Wochen след 3 седмици ; ~ Nacht
bieiben оставам през ношта ; den Besuch
~ Weihnachten behalten задържам
гостите си за Коледа ; ~ kurz oder lang
по-късно или по-дълго), über А (за
преминаване, прескачане, пътуване
през) (- die Grenze gehen минавам през
границата ; ~ Berg und Tal fahren
пътувам през гори и планини ; e-n Blick
~ den Zaun werfen хвърлям поглед отвъд,
през оградата ; er ist mir - den Kopf
gewachsen той ме мина по ръст), über А
(направление, движение към дадена цел)
(das Bild ~ das Sofa hängen, окачвам
картината над канапето ; die Decke ~ den
Tisch breiten постилам покривката над
улицата; ~ sich А nahmen понасям нещо
върху себе си), von (D) (ein Künstler ~
Gottes Gnaden художник по призвание),
zu D (zu zwei gehen вървим по двама ; zu
Lande und zu Wasser по суша и вода ; zu
Ostern по Великден ; zur Zeit Goethes no
времето на Гьоте)
по-Malzeichncn n
По-Ро m (река)
поанглийчвам-anglisieren tr. (ein Pferd ~
подрязвам опашката на кон (по
английски))
иоанта-Pointc {, -n, Witzwort п
noaimiAii3bM'Pointilismus m, -
(направление и техника), Punktmalerei f
лобарвам-anrühren tr. (etw., e-n ~) (разг.)
победа-Eroberung f (морална), Placierung f
(при състезание) (спорт.), Punktsieg m
(по точки) (спорт.), Sieg m, -s, -e, Sieg m,
-s, -e, Viktoria f (~ rufen викам в чест на
победата)
победен-matsch, sieghaft, sieghaft
победим-bezwingbar adj.
иобедимост-Bezwingbarkeit f
победител-Bezwinger m, Gewinner m, - s,
Olympiasieger m (в олимпиада),
Olympionik m, -en, -en (в олимпиада),
Schützenkönig m (на годишни състезания
- стрелкови), Sieger m, -s
иобедоиосеп-siegcbewußt, siegebewußt,
sieghaft, sieghaft, siegreich
побежцавам-abschlagcn* tr. rcfl., abstcchcn*
tr. (в турнир), ausboxen tr. (убедително
на бокс) (спорт.), besiegen tr, bestehen*
tr. (остар.), bezwingen* tr., niederkämpfen
tr. (пригивник) (sie kämpfte mühsam die
Tränen nieder тя едва надви сълзите си),
obliegen* intr. h., obsiegen intr. D (über,
gegen e-n) (някого), placieren refl. (на
състезание), plazieren rcfl. (при
аъатезание), schlagen* tr. (den Feind -
разбивам неприятеля ; e-n im Spiel ~
побеждавам някого при игра ; e-m mit s¬
m eigenen Waffen ~ сразявам някого със
собствените му оръжия ; c-n Läufer ~
вземам офицер при игра на шах ; die
Laute - свиря на лютия ; die Saiten -
дрънвам струните), siegen intr. h. (über
etw.), siegen intr. h. (über etw.),
überstimmen tr. (при гласуване)
нобелял-cisgrau adj., greis adj.
побеснял-besessen adj., fuchsig adj. (нар.),
wütend, wütig, wutenbrannt (от ярост),
wutkrank (човек), zornschnaubend (от
гняв), zomwütig (от гняв)
побирам ce-hineingehcn* intr. s. (hier gehen
100 Menschen hinein тук могат да се
поберат 100 човека)
нобирам-aufnehmen* tr. (dieses Theater kann
das ganze Publikum nicht - този театър
не може да побере цялата публика),
fassen tr. (das Zimmer faßt nicht so viele
Leute стаята не побира толкова хора)
нобит-verbcult (съд)
лобитост-BeuJe f, - n, Einbeulung f, - en
побледнявам-abblassen intr. s, bleichen*
intr. s, verfärben refl.
побледияване-Verfdrbung f
поблизвам cu-naschen intr. h. tr. (an etw. D,
von etw.) (лакомо) (am Kuchen ~ чопля
от кейка оттук-оттам ; das Mädchen
nascht слугинята мишкува ; an / in / e-m
Buche ~ чета книга оттук-оттам)
побойник-Eisenbeißer m, Kampfhah m (прен.),
Messerheld m, Raufbold m, -es, -e, Schläger

783
повдигам
m, -s, Schlagtot m (разг.)
побойиически-rauflustig
поболявам ce-hinarbeiten refl. (sich nach
etw.) (от работа)
поборник-Vorkämpfer m
побоявам ce-scheuen tr. refl. (das Licht des
Tages ~ боя се да се покажа на бял свят ;
sich vor e-m - стеснявам се от някого ;
gebranntes Kind scheut das Feuer парен
каша духа), zurückschrecken* intr. s. (да
направя нещо)
побратнмство-Brüderschaft f, Verbrüderung
f, -en
побратимявам ce-fraterisieren intr. h,
verbrüdern refl.
побратимяване-Verbrüderung f, -en,
Völkerverbrüderung f (на народите)
побурканост-Verdrehtheit f, -en
побутвам ce-anstoßen* tr. refl. (за да обърна
нечие внимание на нщ., за тайно
разбирателство) (sich unterm Tisch ~
побутваме се под масата с крак)
побутвам-anrührcn tr. (etw., е-п ~) (и прен.),
antippen tr., rücken intr. h. (näher ~
доближавам се ; nicht von der Stelle - не
помръдвам от мястото си ; daran ist nicht
zu — ! това е безспорно ! ; rücke! омитай
се!; e-m auf dden Pelz ~ слагам някого на
тясно)
побутване-Anrührung f
лобързвам-dranhalten* refl. trnb.
побъркан-angestochen adj. (малко) (разг.),
bescheuert part. adj., besessen adj.,
besessen adj., fimmelig adj., geck adj.
(обл.), hirnrissig, hirnverbrannt,
meschugge, rapp(e)lig, rappelköpfig,
rappelköpfig, schießwütig (на стрелба,
лов), titelsüchtig (на тема титли),
überschraubt, verdreht, verrannt (in etw.
А) (но нещо), verrückt, verstudiert (от
учене), wild (den wilden Mann spielen
правя се на побъркан) (разг.)
нобъркаиост-Hicb m, -s, -е, Püschel f, -n,
Puschel f, -n, Sonnenstich m (uicr.),
Steckenpferd n (das ist sein ~ на тази тема
е побъркан ; jeder hat sein ~ всеки си е
башка луд) (разг.), Verrücktheit f, -en,
Verschrobenheit f, -en, Versessenheit f (auf
etw.) (за нещо)
побягвам-davoneilcn intr. s, davonlaufen*
intr. s, flüchten intr. s refl., fortlaufen* intr.
s, weglaufen* intr. s.
повален-knockout
повалям-bei len tr., betäuben tr. (der Schlag
auf den Kopf betäubte ihn ударът по
главата го повали в несвяст),
daniederwerfen* tr., fällen tr., fällen tr.,
hinstrecken tr. (поет.), kämpfen tr. refl. (e-n
zu Boden kämpfen повалям някого на
земята), niederhauen * tr. (c удар),
niederreißen * tr. (човек на земята),
niederreiten * tr., niederrennen * tr. (в бяг),
niederschlagen * tr. refl. (e-n etw.) (някого
c удар) (das Getreide ist vom Hagel
niedergeschlagt житата са очукани от
град ; die Augen - свеждам очи),
niederschnettern tr. (c трясък),
niederstoßen * tr., niederstresken tr. refl.
(c изстрели), niederwerfm * tr. refl. (e-n
Aufstand ~ потушавам бунт), rennen* tr.
refl. (e-n etw. zu Boden, über den Laufen ~
повалян някого, нещо на земята, при
бягане; sich D die Füße wund - пребивам
си краката при тичане ; sich außer Atem,
müde ~ задъхвам се от тичане ; e-m das
Schwert in den Leib ~ забивам на някого
меча в тялото), werfen* tr. refl.
(противник) (спорт.)
новаляие-NicderschIagung f (с удар),
Niederwerfung f
повдига ми ce-ekeln refl. imp., hochkommen*
intr. s. (wenn ich das höre, kommt es mir
hoch като чуя това, мис е повдига)
повдига ce-heraufziehen* intr. s.
повдигам ce-aufschwcllen* intr. s. (за вода),
heraufarbeiten refl. (със собствени сили),
hochgehen* intr. s. (in den Zehenstand
hochgehen повдигам се на пръсти)
повдигам-anheben* tr. (леко) (шкаф, сандък,
бюро, вежди, рамене, колене)
новдигам-аиГЬоскеп tr. (на крик) (моторна
кола), aufbringen* tr. (e-n Bau, e-n

повдигане
784
Kranken ~ издигам сграда, вдигам болен
на крака), aufgreifen* tr. (нщ. от земята),
aufheben* tr. (товар) (etw. vom Boden ~
вдигам нщ. от пода ; den Kopf, die Augen
~ повдигам си главата, очите), aufhöhen
tr. (терен, водно ниво), aufnehmen* tr. (от
земята) (ein Kind (по)вдигам дете),
aufpacken tr., aufrichten tr. (c-n Gestürzten
~ повдигам паднал на земята ; ein
aufgerichteter Mantelkragen вдигната яка
на палто), aufrollen tr. (ein Problem, e-e
Frage - зачеквам проблем, повдигам
въпрос), aufrücken tr. (нагоре),
aufschürzen tr. (нагоре) (престилка,
рокля), aufschcn* intr. h. (очи) (nicht von
der Arbeit - не вдигам глава от рабатата
си), aufstellcn tr. и re fl. (яка на палто, коса)
(der Hund, das Pferd stellt die Ohren auf
кучето, конят изправя ушите си),
aufstülpen tr. (яка на палто, периферия
на шапка) (е-е aufgestülpte Nase вирнат
нос), aufwehen tr. (прах) (чрез веене),
aufwerfen* tr. (въпрос, съмнения),
aufwerfen* tr. (нагоре) (е-е Fahne -
развявам знаме ; den Kopf ~ вирвам
глава), emporrichten tr., erheben* tr.,
haspeln tr. (c макара), heben* tr. refl.
(тежести, торба, котва) (daa Kind aufs
Pferd heben повдигам детето на коня),
herausheben* tr., hochnehmen* tr.
(шлейф, пола) (Arme hochnehmen
повдигам ръце), Hochschlagen* tr.
(нагоре), kubieren tr. (на куб) (мат.),
quadrieren tr. (число ма квадрат) (мат.),
spreizen tr. (крака), taljen tr. (c полиспаст)
(мор.), überholen tr. (бент, зид),
übersteigern tr. refl. (прекомерно цени),
wiederaufrichten tr. (кураж), winden tr. (c
макара, скрипец) (Steine auf den Bau
winden повдигам камъни на
постройката), wuchten tr. refl. (нещо
тежко c голямо напрежение)
повдигане-Aufbruch m, -s, -re (~ der Nation
повдигане, въставане на нацията,
народа), Ekel m, - s, Kubatur f, - (на трета
степен) (мат.), Übelkeit f (за повръщане),
Überholung f
iiOBeAeiiiie-Art f, -en (ist das e-c ~? това
поведение ли е? ; das hat keine ~ това на
нищо не прилича) (разг.), Aufführung f, -
en, Behüben n, - s, Betragen n, - s, Führung
f, - en, Gebarung f, - en, Gehaben n, - s,
Gewese n, - s, Haltung f, -en,
Lebensführung f, Lebcnswendcl m, Tour
f, -en (auf die krumme, dumme - reisen
опитвам нещо по нечестен начин като
се правя на глупав ; auf diese ~ nicht! не
по този начин !), Verhalten n, -s (gegen,
gegenüber, zu), Verheitcnsweise f,
Wohlverhaltcn n (добро)
повей-Anhauch m, -s, - (поет.), Atem m, -s
(der ~ des Frühlings лъхът на свободата)
(пост.), Hauch m, -s, -e
повеленне-Gebot n, - (e)s, - e (das erste ~
върховно повеление)
повелител-Gebietcr m, - s, Herr m, -n, -cn,
Machthabcrm
повелителеи-bcfehlcrisch adj., gebietend
part. adj., gebieterisch adj., herrisch,
hortativ, imperativ(isch)
повелителка-Frau f, - en (остар.), Herrin f, -
nen
повеля-Forderung f, - en, Gebot n, - (e)s, - e
(das ~ der Stunde повелята на момента),
Geheiß n, - es, Pflichtgebot n (на дълга),
Schickung f, -en, Soll n (морална), Sollen
n, -s, - (морална) (es ist schwer, das ~ mit
dem Wollen in Einklang zu bringen трудно
е да се приведе в хармония дългът с
желанията), Vemunftgebot п (на разума)
повелявам-bestimmen tr., gebieten* tr. (das
gebietet die Vernunft разумът повелява
така)
riOBepeuitK-Beauftragte(r) m, - n, - n,
Rechtsvertreter m (iop.), Sachwalter m
поверителен-inoffiziell, konfidentiell,
vertraulich (streng — строго
поверително)
поверявам ce-vertrauen intr. h. (e-m, etw.)
поверявам-anvertrauen tr. (e-m etw. ~) (hkm.)
(e-m ein Kind ~ предавам, поварявам дете
на нечии грижи), befchlen*tr. (seine Seele

785
повишавам
Gott befehlen поверявам душата си на
Бог), betrauen tr. (остар.)
повест-Erzählungf, - en, Novelle f, -n, Saga f,
-s (староскандинавска)
новествовател-Erzähler m, - s, Plauderer m, -
s (приятен)
поветнца-Ackerwinde f (бот.) (Convolvulus
arvensis), Winde f, -n (бот.), Zaunwinde f
(бот.)
повече-besser adv., mehr, weiter (weiter sagte
ich nichts нищо не казах повече), zuviel
(отколкото трябва)
повечето-mehrcre, meist
повивам-einwickeln tr. refl., wickeln tr. refl. (in
A, um etw.) (das Kind in Windeln wickeln
повивам детето в пелени)
повивам-windeln tr. (дете), Zaunwinde f (бот.)
повик-Anruf m, -(e)s, -e, Ruf m, -es, -e (auf
den ersten ~ erscheinen явявам се при
първо повикване ; der ~ der Glocke zur
Schule зъвнецът на училище ; dem ~ des
Herzens гласът на сърцето)
повиквам-abhoien tr., abrufen* tr. refl. (e-n
von etw.), abrufen* tr. refl. (самолет да се
приземи), anläuten tr. (e-n) (по телефона),
anrufen* tr. (прител, кола), auffordern tr.
(e-e Dame zum Tanz ~ поканвам дама за
танц ; e-n zur Teilnahme, Mitwirkung ~
поканвам нкг. за участие,
сътрудничество), befehlen* tr., berufen*
Ir. refl., bescheiden* tr. (e-n zu sich
bescheiden повиквам нкг.при себе си),
herbestellen tr., herbestellen tr., rufen* intr.
h. tr. (e-n, nach e-m ~ викам някого; e-m -
извиквам някого ; e-n bei, mit s-m Namen
~ извиквам някого по име ; das Volk zu
den Waffen - призовавам народа на
оръжие ; die Glocke guft zum Essen
звънецът бие за ядене ; den Redner zur
Sache - извиквам оратора да се
отклонява от темата ; e-n zu sich -
повиквам някого при себе си ; der
Wächter ruft пазачът се провиква ; die
Pflicht ruft дългът зове; um Hilfe ~ викам
за помощ; das kommt wie gerugen това е
добре дошло ; e-m etw. ins Leben ~
съживявам нещо отново ; e-m Beifall ~
изразявам гласно одобрението си към
някого ; sich heiser ~ преграквам от
викане; man ruft ihn Rudi викат му Руди),
telephonieren intr. h. (mit e-m) (някого по
телефона), winken tr. (e-n zu sich) (със
знак някого), zurückrufen* tr. (обратно),
bestellen tr. (e-n ins Büro bestellen
повиквам нкг. в кантората си)
повикване-Abruf m, -(e)s, -е, Anruf m, -(e)s, -
e, Aufforderung f, -en (~ zum Tanz покана
за танц), Donnerruf m (гръмогласно),
Forderung f, - en (на дуел), Kartell n, -s, -e
(писмено, на дуел), Ruf m, -es, -e (auf
den ersten ~ erscheinen явявам се при
първо повикване ; der ~ der Glocke zur
Schule зъвнецът на училище ; dem ~ des
Herzens гласът на сърцето)
повиквателно-GestellungsbefehI m (воен.),
Stellungsbefehl m (воен.)
noBiiiiiiiiiiocT-Militärdiendtpflicht f (военна)
noBiniiiocT-Arbeitsdienst m (трудова),
Arbeitsdienstpflicht f (трудова), Dienst m,
-	(e)s, - е (ист.), Dienstbarkeit f, - en,
Dienstpflicht f, Dienstzwang m,
Kriegsdienst f (военна), Kriegspflicht f
(военна), Pflicht f, -en (e-n in Eid und ~
nehmen вземам от някого клетва за вярна
служба ; wir aber stehen in des Kaisers ~
ние обаче сме на служба на
императора), Pflichtjahr п (едногодишна
трудова), Quartierleistung f (квартирна),
Wehrpflicht f (военна) (s-r Wehrpflicht
genügen отбивам военната си
повинност)
повишавам ce-besscm tr.refl., erholen refl.,
steigen* intr. s. h. (auf etw. A) (ins Auto ~
качвам се в колата ; Tränen steigen ihr in
die Augen очите й се напълниха със
сълзи ; das Blut steigt ihr ins Gesicht тя
почервеня ; der Wein steigt ihm in den
Kopf виното го удря в главата; zu Pferde
-	възсядам коня)
повншавам-anheben* tr. (нивото на езеро),
aufrücken intr. s. (er ist zum Obersten
aufgerückt той c повишен в чин

повишаване
786
полковник ; der Schüler rückte in die
nächste Klasse auf ученикът премина в
следващия клас), aufschrauben tr.
(пресилено), aufschrauben tr. (цени)
(прен.), aufschwänzen tr. (борсови
ценности чрез мними закупувания),
aufwerten tr. (стойност) (чрез наредба
след инфлация) (икон.), befördern tr.(ß
служба) (einen Hauptmann zum Major
повишавам капитан в майор), erhöhen
tr. refl., heben* tr. refl. (оборот,
благосъстояние, настроение) (die Schule
heben повишавам успеха си в училище
; die Lebenshaltung heben повишавам
стандарта на живот), hcraufselzen tr.
(цени), hinaufschrauben tr. (цени),
hinaufsetzen tr. (цени), hinauftreiben* tr.
(цени), steigern tr. refl., übersteigern tr. refl.
(прекомерно), zulegen tr. (заплата) (man
hat ihm was zugclcgt повишиха му малко
заплатата), zuschlagen* tr. (10% auf den
Preis zuschlagen повишавам цената c
10%)
HOBüuiaBaiie-Anstieg m, -(e)s, -е (на терен),
Aufstieg m, -s, -е (в служба),
Aufwärtsbewegung f (на курсовете),
Besserung f, - en, Ertragssteigerung f (на
добива) (икон.), Hausse f, -n (на
курсовете), Qualitätssteigerung f (на
качеството), Qualitätsverbesserung f (на
качеството), Steigen n, Steigerung f,
Steigerung f, -en
iiOBiiuien-gehobcn part. adj.
iiOBiiiueiiiie-Aufschlag m, -s, -ье (на цената)
(търг.), Beitragserhöhung f (на вноската),
Erhebung f, - en, Gehaltserhöhung f (на
заплатите), Steigen n, Steigerung f, -en,
Temperaturanstieg m (на температурите),
Temperaturmilderung f (на
температурите), Zulage f, -n (на
заплатата), Zuschlag m, -s, ч-е (на цена)
повластен-botmaßig adj.
повлек-Zaunwinde f (бот.)
повл е кан-Sch lamp m, -es, -е (разг.)
повлекаиа-Latsch m, -es, -е (фам.), Latsche
f, -n, Latschfuß m, Schlampampe f (фам.),
Schlampe f, -n (фам), Schlunze f, -n (фам.)
повлекаиест-latschfüßig
новлеканест-latschig
rionjieicaiicicu-schlunzig
повличам-fortreißen* tr., mitreißen tr. (със
себе си), reißen* tr. refl. (c-n an den Haaren
~ дръпвам някого за косата ; ctw. an sich
-	грабвам нещо ; die Macht an sich ~
заграбвам властта ; e-m etw. aus dem
Mund - изтръгвам от някого нещо ; e-n
durch die Menge - повличам някого през
тълпата ; e-n mit in den Verderben ~
повличам някого в гибелта ; e-n in die
Höhe - издигам някого нависоко ; sich
um etw. ~ блъскам се за нещо ; sich um e¬
n - убиваме се да ухажваме някого ; е-п
vor das Haus ~ изкарвам някого пред
къщата ; e-n, etw. zu Boden ~ повалям
някого, нещо на земята ; cs reißt mich zu
e-m, etw. нещо ме тегли към некого, нещо
; Witze — пускам шеги ; Grimassen -
правя гримаси ; Kulissen ~ преигравам),
zuziehen* tr. (e-n e-m Ort) (някого
нанякъде) (e-n dem Abgrund, dem Wasser
zuziehen повличам някого към
пропастта, водата)
повличане-Reißen п (силно)
повлиявам iiKM-bcikommen* intr. s
повлпявам-abfärbcn intr. h (auf c-n ...),
bestimmen tr. (sich leicht zu etw.
bestimmen lassen лесно ми повлияват),
wirken intr. h. (auf e-n, etw) (на, върху
някого, нещо) (die Arznei hat schnell
gewirkt лекарството повлия бързо ; aus
der Feme wirken повлиявам отдалеч ; die
Musik auf sich wirken lassen оставям cc
под влиянието на музиката ; das wirkt
auf die Nerven това влияе на нервите ;
wirkende Ursache повлияваща причина)
повод-Anlaß m, -lasses, -lasse (~ nehmen,
geben (zu) вземам, давам повод ; aus ~
von по случай, по повод на ; ohne jeden
-	без всякаква причина), Aufhänger m, -
s, - (актуален) (за статия във вестник)
(неолог.), Aufhebungsklausel f
(касационен) (юр.), Betreff m, - (e)s, - е

787
повтарям
(канц.) (in diesem Betreff по този повод),
Eheanfechtungsgrund m (за анулиране на
брак), Gelegenheit f, - en, Halfterleine f (на
оглавник), Handgriff m, Klagegrund m (за
оплакване, тъжба), Klagepunkt m (за
жалба), Kriegsfall m (за война), Laufband
n (за бебета), Leine f, -n (за юзда), Leitband
n (за бебета), Okkasion f, -en,
Veranlassung f, -en (zu etw.) (за нещо) (~
nehmen вземам повод ; cs besteht keine
- zu Befürchtungen няма никакви
причини за опасения), Verdachsgrund m
(за подозрение), Zaumzügel m (на юзда)
повой-Wickel m, -s (за бебе), Wickelband n
(за бебе), Windelband п (на пелена)
поврат-Markstein m, Rückfall rh,
Sommerwende f (летен), Sonnenwende f
(слънчев), Wende f, -n, Wendung f, -nen
(e-e günstige Wendung der Lage
благоприятен поврат на нещата)
повратпост-wendigkeit f
повреда-Bagatellschanden m (дребна),
Beschädigung f, - en, Blitzschaden m (от
мълния), Blitzschlag m (от мълния),
Dachschaden m (на покрива) (~ haben-
хлопа ми дъската), Defekt m, - s, - e,
Dienstbeschädigung f (при изпълняване
на службата), Knacks m, -es, -е (телесна),
Körperverletzung f (телесна), Panne f, -n
(на	моторно	средство),
Sachbeschädigung f (на вещ, имот) (юр.),
Schaden m, -s, -r (e-n ~ ausbessern
поправям повреда ; das Bild hat nur
kleine Schäden картината е само слабо
повредена ; den ~ aufdecken намирам
къде е повредата ; sich D e-n - tun
пострадвам телесно ; e-n ~ davontragen
повреждам се телесно ; die Schäden am
Leibe der Gesellschaft недъзите на
обшсството), Versehrtheit f, - (телесна),
Wildschaden m (от дивеч), Wundheit f
(травматична, ударна)
повреден-böse adj., defekt adj., havariert,
ramponiert, schadhaft (e-e ~e Stelle
скъсано място ; ein ~er Zahn наяден зъб
; ~ werden повреждам се)
повреди-Wind schaden m (от бури, урагани)
повреждам ce-veheben* tr. refl. (при вдигане
на тежести)
повреждам-angreifen* tr. (kleiner Druck greift
die Augen an дребният шрифт поврежда,
изтощава очите), beschäidgen tr.,
herrichten tr., lädieren tr., patzen tr.,
verletzen tr. refl. (e-n) (някого), versehren
tr. (телесно) (поет.)
повреждапе-BahnfrcveI m (злосторническо,
на вагон)
повреждапе-Bahnfrevel m (злосторническо,
на жп. линия), Baumfrevel m
(непозволено, на дърветата),
Beschädigung f, - en, -Läsion f, -en
повръща ми ce-ekeln refl. imp.
повръщам-ausbrechen* intr. h. (храна,
лекарство), brechen* intr. h refl.,
erbrechen* intr. h refl. (der Kranke hat sich
erbrochen болният повърна), kotzen intr.
h. (das ist zum kotzen просто да
повърнеш), schleimen intr. h. tr.
(несмилаеми неща), wollen intr. h.
(нссмилаема храна, за дивеч)
повръщане-Blutbmch m (на кръв при язва)
(мед.), Gallenbrechen п (на жлъчката)
повтарям-durchkauen tr. trnb. (нщ. до
втръсване) (прен.), leiem tr., nachbeten
tr. (e-m etw.) (като папагал, nachbeten tr.
(e-m etw.) (молитва), nachleiem tr. (e-m
etw.) (като папагал, монотонно след
някого), nachplappcm tr. (e-m, etw.) (като
папагал), nachreden tr. (e-m) (след
някого), nachsagen tr. (das darfst du dir
nicht ~ lassen не бива да позволяваш да
казват такива неща за теб ; ihm wird
Strenga nachgesagt казват, че бил много
строг), nachschw:ren* intr. h. D (клетба
след някого), nachsingen * intr. h. (e-m)
(след някого по слух)(е-т wird
nachgesungen, daß пес се,че..),
nachspielcn tr. (след дръг на инструмент
по слух), nachsprechen * tr. (e-m. etw),
nachüben tr. (упражнение), reduplizieren
tr., rekapitulieren tr. (сбито), repetieren tr.
(задачд), wiederholen tr. (въпрос, отговор,

повтаряне
788
заповед), wiedersagen tr., wiedertun* tr.
(нещо)
повтаряпе-Wicdcrkauf m (периодическо, на
годишнина)
повтарящ ce-abwechselnd adj.
(периодично), rezidiv
новтор-Tour f, -en (на сплитка)
uOBTopeii-abcrmalig adj., nochmalig, rezidiv,
wiederholt
noBTopeiiiie-Nachahmung f (на мотив при
пеене) (zur ~ dienen служа за
подражание ; е-е schlechte ~ seines Stils
лошо подражание на неговия стил ; -
verboten! запазена марка), Rapport m, -
es, -е (на орнамент), Reduplikation f, -en
(на думи, срички), Repetitorium п, -s, -
rien (на минат учебен материал), Reprise
f, -п (на пиеса), Wiederholung f, -en
iioBTopuo-abermal(s) adv., erneut adv.,
nochmals, wieder (seid ihr wieder da
повторно ли дойдохте), wiederum
iiOBbpxiiHiia-Erdoberflächc f (земна), Fläche
f, - n (мат.), Inhalt m, -s, -е (мат.),
Kegelmantel m (околна) (мат.), Kugelilächc
f (сферична) (мат.), Kugelhaube f
(кривата на сферичен сегмент), Mantel
m, -s, -r (околна), Mantelfläche f (околна),
Meeresspiegel m (морска), Oberfläche f
новърхност-Anschnitt m, -(e)s, -е (получена
при отрязване), Bahn f, - en (гладка, на
наковалня,чук), Dachfläche f (гранична,
на пласт) (геол.), Eisspiegel m (гладка,
ледена), Erde f, - п (земна), Fazies f, Fläche
f, - п (мат.), Grundfläche f (на основа)
(мат.), Kappe f, -п (крива, на сферичен
сегмент), Kegelflachc f (на конус) (мат.),
Kreisfläche f (на кръга), Oberfläche f,
Oberflächlichkeit f, -en, Reibungsfläche f
(на триенето), Seichtheit f, -en, Seichtigkeit
f, -en, Tag m, -es, -e (über ~ на
повърхността ; unter -е под земята),
Wasserspiegel m (водна)
повърхностен-flüchtig adj., huschelig,
huschlig, leicht, leichtfertig, leichtsinnig,
oberflächlich (e-n nur ~ kennen познавам
някого бегло), pfuschig, rusch(e)lig
повърхностно-diagonal adj. (разг.), obenhin
(etw. nir so - tun върша нещо отгоре-
отгоре ; er hat es so ~ gesagt той не го
мисли, каза го само така), überher
повърхностност-Flüchligkcit f, - en,
Vcrflachlheit f, Verflachung f,
Leichtfertigkeit f
новявам-anwehen tr. (cs weht mich kühl an
лъха хлад към мене ; es weht mich
heimatlich an струва ми cc като нщ.
родно) (поет.)
новяхвам-abwelken inlr. s, dahinblühen intr.
s, verwelken intr. s., welken inlr. s.
новяхпал-wclk (цветя, шума, листа, кожа,
красота, вид) (welke Hände Повяхнали
ръце ; welke Blumen повяхнали цветя ;
welke Schönheit повяхнала красота)
новяхналост-Welkheit f, -
погаждам ce-vertragcn* refl. (sich mit c-m)
(c някого)
погаждам-mitspielen intr. h. (зле някого),
Schabernacken tr. (на някого лош номер)
погалвам-kraueln tr., krauen tr.
ноганица-Giersch m, - s (бот.)
noraiiCKii-ruchlos
погасим-tilgbar (дълг)
погасител-Tilger m, -s
погасява ce-verjahren intr. s. (по давност)
погасявам-abdecken tr. (дълг), ablöschcn tr.
(дълг), ablösen tr. refl., abtragen* tr. refl.
(търг.), mortifizieren tr., richtignachen tr.
(дълг), tilgen tr.
погасявапе-Abdeckung f, -en (на дълг),
Erfüllung f, - en (търг.), Modifikation f, -en
погача-Gebildbrot n (обрядна), Pogatsche f,
-n
norauieiiHe-Ti;gung f, -en
погибел-Verderben n, -s, - (in sein ~ rennen
отивам към гибел, погибел), Verderben
n, -s, - (in sein Verderben rennen отивам
към гибел, погибел)
поглеждам-äugen intr. h. (mach e-m, etw. ~)
(зорко към нкп, нщ.) (за животни)
поглаждам-abstreichen* intr. h an etw.,
bestreichen* tr.
иоглед-Achselblick m (подигравателен,

789
поглъщам
ироничен поглед отстрана), Adlerauge п,
Adlerblick ш (орлов) (прен.), Argusblick
ш (зорък) (mit Argusblicken verfolgen
следя нщ. със зорко око), Aufblick m, -s, -
е (нагоре), Auge n, -s' -n (blitzende -
мълниеносен поглед ; e-n aus den Augen
verlieren загубвам нкг. от погледа си ; ein
~ für elw. haben имам истински поглед,
разбиране, усет за нщ.; et w. im - behalten
запомням, не изпускам нщ. от очи, от
поглед ; mit e-m blauen ~ davon kommen
отървавам се) (прен.), Augenaufschlag
m (нагоре), Augenmaß п (верен),
Augenmerk n, Basiliskenblick m
(.бийствен, ядовит, пълен c омраза), Blick
m, - (e)s, - e (ein freundlicher, trüber
приветлив, печален поглед ; e-n - werfen
хвърлям поглед ; e-n mit unverwandtem ~
ansehen не свалям очи от нкг.; auf den
ersten ~ на, от пръв поглед ; e-n sicheren
-	haben имам набито око), Durchblick m,
-	s, - е (пронизителен), Einblick m,
Falkenauge n (орлов, остър), Freudenblick
m (радостен), Frohblick m (ведър),
Geierblick m (хищен) (прен.), Gesicht n,
Rückblick m (назад), Schmeichelblick m
(гальовен), Seitenblick m (кос, скрит,
отстрани, крив), Überblick ш (общ),
Vogelschau f (птичи), Vorausblick m (към
бъдещето), Vorblick m, -es, - (към
бъдещето)
поглеждам-äugeln intr. h. (auf c-n, etw. ~)
(към нкг., нщ.), angucken tr. (нкг.) (разг.),
ansehen* tr. (e-n, etw., sich D etw. ~)
(представление, картини, изложба) (e-n
über die Schulter ~ поглеждам нкг.
пренебрежително; e-n groß ~ поглеждам
нкг. невинно, учудено ; e-n von oben bis
unten ~ измервам нкг. c очи ; ich muß mir
die Sache mal etwas näher ~ трябва да се
занимая по-основно с тази работа),
anstrahlen tr. (сияещ) (разг.), aufblicken
intr. h. (nach etw. ~) (към нщ.) (ich blicke
zu ihm auf гледам го c уважение,
възхищавам се от него), aufblinzeln intr.
h. (към нкг.) (примигвайки), aufhorchen
intr. h. (нагоре ослушвайки се),
aufschauen intr. h. (нагоре), aufsehen*
intr. h. (нагоре) (nicht von der Arbeit ~ не
вдигам глава от рабатата си), aufstarren
intr. h. (втренчено нагоре), aufstutzen intr.
h. (учудено), äugen intr. h. (nach e-m, etw.
~) (зорко към нкг., нщ.) (за животни),
blicken inr. h, dahintergucken intr. h (по-
отблизо нщ.), dreinblicken intr. h,
durchblicken intr. h trnb. (през отвор),
durchgucken intr. h, hervorblicken intr. h.
(иззад на нещо, някого), hervorschauen
intr. h. (изпод, иззад), hervorsehen* intr.
h. (изпод, иззад), hinblicken intr.h . (към
нещо), kucken intr. h., lauern intr.
(крадешком), lugen intr., nachschauen intr.
h. (schau im Schrank nach ! погледни в
долапа!), nachsehen * intr. h. (in e-m Buch
~ проверявам в книга ; sieh nach, wo.,
погледни, къде..), schauen tr. (auf etw., e¬
n ~ съзерцавам ; um zu sehen, muß man ~
зада видим, трябва да гледаме; nach allen
Seiten ~ гледам на всички страни ; aus
dem Fenster ~ поглеждам през
прозореца ; du mußt um dich — трябва да
се огледаш наоколо ; in die Zukunft ~
гледам в бъдещето ; Gott ~ съзерцавам
бога ; zu tief ins Glas geschaut haben
пихнал съм ; trau, schau, wem! отваряй
си очите!), übersehen* tr. (бегло),
vorsehen* intr. h., wegblicken intr. h.
(настрана), zurückblicken intr. h, (назад)
поглеждане-Ansehen n, -s (~ kostet nichts
гледането е безплатно)
поглъщам ce-aufgchcn* intr. s. (в нщ.) (alles
geht in Rauch und Flammen auf всечко
изчезва в дим и пламъци ; die Urbulgaren
gingen in slawischen Volkstum auf
прабългарите се претопиха в
славянската народност ; er geht ganz in
seiner Arbeit auf той цял е погъкнат от
работата си)
поглъщам-absorbieren tr. (физ.), anziehen*
tr. (e-n Geruch von etw. - приемам дъх,
умирисвам се от нщ.), aufnehmen* tr.
(der Strom nimmt viele Flüsse auf реката

поглъщане
790
поема много притоци), aufsaugen* tr.
(der Schwamm saugt die Flüssigkeit auf
гъбата попива течността ; die
Kleinbetriebe wurden durch die
Großbetriebe aufgesogen дребните
препрпиятия бяха погълнати от едрите),
aufschlingen* tr. (жадно), aufschluckcn Ir.
(залък) (и прен.) (разг.), einsaugen* tr. rcfl.,
einschlingen* tr., cinschlucken tr.,
cinziehen* tr. rcfl., herunterschlucken tr.
(лекарство), hinterbringen* tr.,
Hintcressen* tr,, resorbieren tr., schlucken
tr. intr. h. (er hat viel - müssen много нещо
трябва да преглътне; Geld ~ гълта пари ;
den Gewinn ~ лапвам печалбата),
verschlingen* tr., verzehren tr.,
zu.sammenschlagcn* intr. s. (die Wellen
schlagen über e-m zusammen вълните
поглъщат някого)
ноглъщане-Absorption f, -en, Assimilation f,
-en (биол.) (и полит.), Aufnahme f, -n
(биол.), Hinterbringung f, Verzehrung f
поглъщател-Absorbcr m, -s, - (на течности,
газове, трептения)
поглъщащ-arbeitsintensiv adj. (много труд)
nomyca-Abscheu m, -(e)s, -(vor e-m, gegen
etw.), Ekel m, - s
погнусявам-anwidem tr. (es, das widert mich
an това, нещо ми е отвратително,
погнусява ме)
поговорка-Reim m, -cs, -е, Spruch т, -es, -г-е
(Sprüche machen приказвам на едро),
Wort n, -s, т-ег / -е
но-голям-mehr, mehrere, überlebensgroß (от
човешки ръст, от естествена величина)
по-голямото-meist
ио-горен-ОЬег..
погражданявам ce-verstädtern intr. s.
погреб-Pulverkammer f (барутен) (воен.)
погребален-toten..
погребвам-beerdigen tr., begrabener, (das
Schiff ist in den Wellen begraben корабът
е погребан от вълните; alle Hoffnung
begaben погребвам всяка надежда),
beisetzen tr., bestatten tr.
погребване-Beisetzung f
ногребение-Bccrdigung f, - en, Begängnis n,
- ses, - se, Bcgabnis n, - ses, - se, Beisetzung
f, - en, Bestattung f, Feuerbestattung f (c
изгаряне), Hockergrab n (хокерно), Leiche
f, -n, Leichenbegängnis
riorpeuieii-abwegig, abwegsam adj., falsch adj.
(e-n ~en Schritt tun правя погрешна
стьпка), fehlerhaft adj., foul adj. (спорт.),
irrig, irrtümlich, nerkehrt (отговор, път,
представа) (das ist - това е погрешно),
putativ, schief (der Vergleich ist -
сравнението е погрешно ; etw. in e-m -en
Licht sehen виждам нещо в погрешна
светлина; - liegen лъжа се), sprachwidrig
(езиково), verfehlt, versehentlich
iiorpeuniM-fehlbar adj.
погрешно-fälschlich adj. adv., fehl adj.,
irrtümlicherweise
iiorpeiuiiocT-Fchlcrhaftigkcit f, Schiefe f, -n,
Sicherheit f, -en (на преценка, вкус),
Sicherheit f, -en (на преценка, вкус),
Verkehrtheit f, -en (e-n von der ~ seiner
Ansichten überzeugen убеждавам някого
в погрешността на възгредите си)
погрижвам ce-sorgen intr. h. rcfl. (für e-n, etw.)
(dafür laß mich ~ оставете тази грижа на
мен), Vorsorgen intr. h. (für etw.)
(предварително за нещо)
погрижвам-bcdenkcn* tr.
погром-Pogrom m, -s, -e
погубвам-ermorden tr., hinmachen tr. (die
Arbeit macht mich hin работата ме
погубва), morden intr. tr. h. (e-n),
verderben* tr. (e-n) (някого)
погъделичкан-gcbauchkitzelt adj.,
gebumfidelt adj. (разг.)
нодавляващ-erdrückend adj.
под-Blindbodcn m (черен) (стр.), Boden m, -
s (den - mit e-m Teppich belegen застилам
пода c килим), Diele f, - n, Erde f, - n (на
стая, помещение), Estrich m, - s, - e, Fletz
n, m, - es, - e, Fußboden m, Lehmboden m
(от глина), Sitzgelegenheit f, -, Söller m, -s,
Sohle f, -n (на галерия), Steinboden m
(каменен)
подава ce-blecken intr. h

791
подарък
подавам ce-entragcn intr. s, hcrvorblicken refl.,
hervorschauen intr. s., hervorsehen* intr.
s., hervortreten* intr. s., vorguken intr. h.
(изпод нещо), vorschießen* intr. s.
(напред), vorsehen* intr. h., wachen intr.
h. (над водата), abgeben* tr. refl.,
abspielen tr. refl. (спорт.), antragen* intr.
h. (auf etw. А ~) (молба) (auf Scheidung
—подавам молба, искам развод),
appellieren intr. h. (апелативна жалба)
(остар. юр.), aufgeben* tr. (телеграма),
bedienen tr. (топката на играч) (спорт.),
bieten* tr. refl., darstecken tr., datbieten*
tr. refl., durchreichen tr. tmb. (нщ. през
отвор), eingeben* tr. (заявление, молба)
нодавам-einkommen* intr. s (bei der Behörde
-	подавам молба в учреждение) (книж.),
einlangen tr. (канц.), einreichen* tr.,
entgegenhalten* tr., geben* tr. (die Hand
-	подавам ръка; sich etw. D - lassen моля
да ми се подаде нщ.), hinhallen* tr. (е-ш
etw.) (нещо на някого), hinlangen tr.,
hinreichen tr., hinstrecken tr., langen tr.
(разг.), melden refl., pettitionieren intr. h.
(молба), quittieren tr. (оставка), reichen
tr. (e-m Kranken das Abendbrot ~ давам
вечерята на болен ; die Wange zum Kusse
поднасям бузата си за целувка ; dem
Säugling die Brust ~ давам на кърмачето
да суче ; e-m nicht das Wasser ~ können
не мога да обърна чехъла на някого),
reklamieren tr. (оплакване), servieren intr.
h. (топката при игра на тенис) (спорт.),
servieren intr. h. (топката при игра на
тенис) (спорт.), s-n Abschied einreichen
(си оставката), vorgeben* tr. (напред) (gib
das vor ! подай го напред !), vorstecken
tr., zureichen tr. (e-m etw.) (дървета, чиния,
камъни), zuschlagen* tr. (e-m etw.) (на
някого топка), Zuspielen (den Ball
Zuspielen подавам на някого топка)
подаване-Abdankung f, -еп (на оставка),
Abgabe f, -n, Abspiel n, -s, -e, Aufgabe f,
-en (на писма, телеграма, багаж) (~ e-s
eingeschriebenen Briefes подаване на
препоръчано писмо), Ballabgabe f (на
топката) (спор.), Eingabe f, - п (на
заявление), Eingaben f, - п (техн.),
Einschreibung f, - en (на препоръчана
пратка), Flözausbiß m (на повърхността)
(мин.), Kernwurf m (право) (спорт.),
Klageerhebung f (на жалба), Paß m, -sses,
те (спорт.), Vorlage f, -n (на топка напред)
(спорт.)
подавател-Transporteur m, -s (на шевна
машина)
иодавач-AnIeger m, -s, - (печ. рядко), Geber
m, - s (автоматичен) (техн.), Zubringer m,
-s (в затвор на пушка) (воен.), Handlanger
m (при строеж)
подагра-Gicht f, - en (мед.), Podagra n, -s, -
(мед.), Zipperlein n, -s (мед.)
подагричен-gichlig adj. (мед.), podagrisch
noAaiiHic-Staatsangehörigc(r) m
подаиство-Staatsangehörigkeit f
подарък-Aufmerksamkcit f, -en (малък),
Bonifikation f, - en, Brautgeschenk n
(годежен), Christgeschenk n (коледен),
Douceur n, - s (малък), Ehegeschenk n
(сватбен), Erinnerungszeichen n (за
спомен), Festgabe f (юбилеен), Gabe f, -
n (die ~n untre dem Weihnachtsbaum
подаръците под елхата), Gastgeschenk n,
Gegengabe f (като благодарност),
Geschenk n, - (e)s,'- e (e-m ein - machen
подарявам нкм. нщ.; etw. zum -
bekommen дават ми подарък), Hcrdgeld
n (за жената на продавача при покупка
на жилище), Julklapp m, -s (коледен,
подхвърлен в стаята), Kram m, -s
(панаирски), Kuckkucksblume f
(съмнителен) (da hat er mir ein
Kuckkucksblume ins Nest gelegt хубав
подарък ми направи, добре ме нареди),
Letze f, -п (прощален), Mahlschatz n, -es,
те, Morgengabe f (от съпруга на
младоженката на утрото след
венчавката), Ostern п (великденски) (wie
ist dein - ausfcgallen? какво получи за
Великден ?), Souvenir n, -s, -е (сувенир
за спомен), Weihnachten n, -s, - (коледен)
(разг.), Zuwendung f, -en

подаръци
792
подаръци-Bcschcrung f, Sponsalien pl.
(годежни)
нодарявам-bedenken^r. (einen mit etvv.
bedenken подарявам нкм.нщ.),
bescheren tr. (den Kindern wurde beschert
на децаатаа се раздадоха подаръци),
betcilen tr., dcdiziercn tr., eignen tr.,
einbinden* tr., hingeben* tr. refl. (сърцето
си, живота си), schenken tr. (e-m etw.) (das
habe ich geschenkt bekommen това ми е
подарък ; e-m Kind das Leben - раждам
дете ; sie schenkte sich ihm ganz тя му се
отдаде изцяло ; e-m s-c Freundschaft ~
ставам приятел на някого), spenden tr.
(Beifall - ръкопляскам ; den Segen ~
благословя), vereheren tr. (e-m. etw.) (на
някого нещо), vergeben tr,, weihen tr. (e¬
m etw.) (на божество, светия) (църк.),
zucignen tr. (e-m etw.) (на някого нещо)
подаряваие-Bescherung f, - еп, Dedikation f,
- еп (на собствена книга), Weihe f, -п (на
църква)
иодател-Absender m, -s, Adressant m, -еп,
-еп (на пощенска пратка)
податен-ahlungsfähig (за данъкоплатец)
ii<№a^iiB-iii;*icckungsfähig adj. (на
болести), biegsam adj., empfänglich adj.,
gefügig adj., gelehrig adj., gclenksam adj.,
perfeklibel (на усъвършенстване),
schmiegsam (ein -er Charakter мек
характер), verweslich (на разлагане)
податливост-Empfänglichkeit f, Gefügigkeit
f, Gelehrigkeit f, Nachgiebigkeit f, -en,
Plastizität f, - (за оформление),
Verweslichkeit f (към гниене)
подаяиие-Bettclgeld n, Gabe f, - n, Liebesgabe
f, -n, Opfergeld n, Spende f, -n
подбедреница-Wadenbein n (тънка) (анат.)
подбел-Brandlattich m (бот.), Haferlattich m
(бот.), Huflattich m (бот.)
подбивам-drücken tr., foppen tr.
подбирам-abpassen tr. (цветове), assortieren
tr. (от разни видове) (ein wohl assortiertes
Lager добре асортиран. комплектуван,
попълнен магазин, склад) (търг.), kören
tr. (породисти разплодници), koren tr.
(иородисти разплодници), sichten tr.
(книжа), sichten tr. (книжа), sieben tr. (bei
dieser Behörde wurde tüchtig gesiebt в
това учреждение имаше голяма чистка),
sieben tr. (bei dieser Behörde wurde tüchtig
gesiebt в това учреждение имаше голяма
чистка), sondern tr. refl. (gute Ware von
schlechter ~ отделям добрата стока от
лошата ; gesondert arbeiten работя
отделно ; e-m etw. gesondert senden
пращам на някого нещо в отделен
пакет), wählen tr.
иодбиране-Sichlung f (на книжа), Sichtung f
(на книжа)
подбиращ-selektiv (точно)
подбит-wund (от търкане, жулене)
подбор-Begabtcnprüfung f (на надарени деца,
ученици), Geschlechtswahl m (полов),
Selektion f, -en, Sortiment n, -s, -е (от стоки)
(търг.), Zuchtauslese f (расов) (биол.),
Zuchtwahl f (при развъждане) (natürlich
Zuchtwahl естествен подбор)
подбрадиик-Kinnband n, Mützenband n (на
каскет)
подбран-gewähhlt adj. pari.
подбуда-Anregung f, -en (e-e ~ zu etw. geben
давам подтик за нщ.), Anreiz m, -es, -e,
Anreizung f, Anstiften n, -s, Anstiftung f,
-en, Anstoß m, -es, -re (-zu etw.) (прен.),
Antrieb m, -(e)s, -e (- zu etw.) (aus eigenem,
freiem - по собствена инициатива),
Beweggrund m, Motiv n, -s, -e, Regung f,
-en, Stachel m, -s, -n (der - der Schnalle
езиче на тока ; e-n - entfernen изваждам
бодил, жило ; der - des Reue жилото на
разкаянието ; wider den - locken ритам
срежу ръжена), Trieb m, -es, -e (den - zu
etw. in sich spüren чувствам влечение в
себе си към нещо ; ich habe k-n, nicht
den geringsten - dazu нямам никакво
желание затова), Triebfeder f (вътрешна),
Veranlassung f, -en (zu etw.) (за нещо) (¬
nehmen вземам повод ; cs besteht keine
- zu Befürchtungen няма никакви
причини за опасения)
подбудител-Anhetzcr m, -s, -, Anreger m, -s,

793
подвластен
Anstifter m, -s, Aufhetzer m, -s,
Aufruhrstifter m, Aufwiegler m, -s, ~,
Einbläser m, - s, Hetzer m, Treiber m, -s,
Wühler m, -s
подбудителство-Einflüsterung f, - en
(скрито)
подбуждам-anheizen tr. (прен.), anhetzen Ir.,
animieren tr. (към нщ.) (пейор.), anregen
tr. (e-n zu etw. - накарвам, подтиквам нкг.
да направи нщ.), anreizen tr. (zu etw. ~)
(душевни сили, интерес), anstiften tr. (e¬
n zu etw. ~) (към престъпление),
auferwecken tr. (против нкг.) (библ.),
aufhetzen tr. (e-n zu etw. ~) (das Volk gegen
e-n - подбуждам народа срещу нкг.),
aufpeitschen tr. (der Sturm peitscht das
Meer auf бурята разбушува, развихря
морето ; die Sinne - раздразвам,
разпалвам чувствеността, страстите)
(прен.), aufstacheln tr. (zu etw. ~) (към
нщ.), auftrommeln intr. h. (към дейност),
ermuntern tr. refl., insurgieren tr. (към
въстание), purren intr. h., putschen tr.,
stacheln tr.
подбужда не-Aufreizung f, -en, Aufstachelung
f
подбуждащ-anregend pari. adj. (действие,
питие, средство) (ein anregendes
Gespräch, Buch увлекателен, интересен
разговор, книга)
подбутвам-anstiften tr. (e-n zu etw. ~) (към
престъпление), aufstacheln tr. (zu etw. -)
(към нщ.), inspirieren tr.
нодвал-Ктелет(еп) m (обущарски ремък)
подварявам-abknutschen tr. (мляко)
подведомствен-nachgeordnel
подвеждам-beeiden tr. (под клетва), berören
lr., hereinlegen tr., mystifizieren tr.,
verführen tr. (e-n zu etw.) (някого към
нещо) (sich zu etw. - lassen оставям се
да ме изкушат), verleiten tr. (e-n zu etw.)
(някого да направи нещо)
IloдвeждaIle-Veгleitung f, -en
■юдвива-einkncifen* tr. (разг.)
подвивам-beigeben* tr. (опашката си)
иолвиг-Arbcitsgroßtal f (трудов), Heldentat
f, Kraftkeistung, Tat d, -en (etw. durch die
~ beweisen доказвам нещо на дело ; е-е
grosse - vollbringen извършвам велико
дело ; ein Mann der човек на делото ; in
der ~ действително), WafFentat f (боен),
Wag(e)stück п (смел), Wundertat f
(изумителен)
подвижен-agil adj., berührig adj., beweglich
adj., fahrbar adj., flink adj., flott adj. (ein
-er Bursche подвижно момче), frisch
adj., gelenkig adj., geschäftig adj., gewandt
adj., hurtig, kregel, lebendig, lebhaft, mobil,
mobil (капитал), munter (das Kind ist -
geworden детето се събуди ; die Nacht
über ~ sien цяла нощ бодърствувам ; -е
Farben светли цветове ; -und zufrieden
весел и доволен ; bleiben Sie gesund und
- ! останете живи и здрави !),
ortsbeweglich (за машина),
ortsveränderlich (техи.), rege (~ werden
раздвижван се ; - machen пробуждам ;
-er Geist буден дух), regsam, regungslos,
rösch, rührig (- sein работя, тичам),
spielerhaft (лесно), springlebendig (като
живак), stellbar, träge, transportabel,
versatil, wendig, wuselig, wusselig
нодвижност-Agilität f, -en, Beweglichkeit f, -
en, Flinkheit f, - en, Frische f, Gelenkigkeit
f, Gewandtheit f, Hurtigkeit f, Lebendigkeit
f, Lebhaftigkeit f, Regsamkeit f, -,
Rührigkeit f, -, Wendigkeit f
подвизавам ce-herumtreiben* refl. (sich in den
Knaben herumtreiben подвизавам се в
кръчмите)
подвизават ce-spuken intr. h. (духове) (ein
Fremder spukt seit einiger Zeit im
Städtchen един чужденец се мярка от
известно време в градчето ; in diesem
Schlosse spukt es в тоя замък бродят
духове)
подвик-Abcnleuer п, -s
подвиквам-zurufcn* intr. h. (auf e-n) (след
някого)
подвикване-Wildruf m (на дивеч) (лов.), zuruf
m	*
подвластен-dienstbar adj. (ист.)

подводница
794
nouBoaiiima-Tauchbool n
иодвоз-Anlransport m, -s, -е (нсолог.),
Nachschub in (воен.), Zufuhr f, -en,
Zuschub m
иодвозвам-antransportieren tr. (материали,
мебели) (неолоп), zuführen tr. (e-m ctvv.)
иодвозваие-Zuführung f, -cn, Zufuhr f, -en
(die Zufuhr von Lebensmitteln подвозът
na хранителни припаси ; e-r Stadt die
Zufuhr abschnciden отрязвам на град
подвоза на припаси)
подворне-Stift n, -cs, -er
иодвръзка-Lcibbinde f (коремна)
иодвъзия-Einband m
нодвъргнат-wechselvoll (на постоянни
промени)
подвързвам-binden* tr. refl. (книги),
einbinden* tr.,
подвързия-Band	m, -	(e)s,Bände,
Bucheinband m (на книга), Decke f, - n,
Deckel m, - s, Franzband m (от телешка
кожа c позлата), Halbfranzband n
(полукожена),	Kartonage f, -n
(картонена), Lederband m (от кожа),
Leineneinband m (платнена), Schale f, -n
(на книга)
нодглас-Füilstimme f (муз.)
подгонвам-anjagen tr. (дивеч), aufhetzen tr.
(Wild ~) (дивеч) (лов.), aufjagen tr. (зайци)
(das ganze Haus ~ вдигам цялата къща
на крак), aufsprengen tr. (дивеч),
aufstoßen* tr. (дивеч), auftreiben* tr. (der
Wind treibt Wellen und Wolken auf
вятърът гони въкни и облаци), auftun*
tr. (дивеч) (лов.), lancieren tr. (e-n,etw.) (c *
кучета), lanzieren tr. (c кучета)
подготвен-firm adj. (солидно), gefaßt adj. part.
подготвителен-vorbereitend (работа,
комитет)
подготвям cc-einrichten refl., richten tr. refl.
(sich auf etw. А) (за нещо)
нодготвям-anlegen tr., ausbiiden tr. и refl.,
bauen tr. (sein Exsamen bauen подготвям
изпити), bearbeiten tr. (за нщ.
предстоящо), befähigen tr. (eien zu etw.
befähigen подготвям нкг. за нщ.), beizen
tr. (за боядисване), cinpauken tr.
(усилено, за изпит), heranbilden tr.,
militarisieren tr. (за нападатсла война),
vorbilden 1г. (ученик) (gut vorgebildet c
добра подготовка)
подготвяне-Heranbildung f
нодготовка-Ansatz m, -es, -re (на опит, на
химична реакция) (хим.), Ausbildung f, -
en, Berufesausbildung f (за професията),
Berufserziehung f (професионална),
Fachbildung f (по дадена специалност),
Gefechtsausbildung f (боева) (воен.),
Konfirmandenunterricht m (религиозна),
Kriegsrüstung f (за война), Rüstung f, -cn
(за бой), Saatgutaufbereitung f (на
посевен материал), Vorarbeit f,
Vorbereitung f, -en (за изпит, на ученик),
Vorbildung f, - (предварителна)
подгьв-Faltensaum m, Hohlsaum m (c ажур),
Saum m, -cs, -fe
нодгъвам-abfasen tr. / abkanten (ръб),
abkanten tr. (ръб), aufschlagen* tr.
(ръкави), brechen* intr. h (mir - die Knie
подгъват ми се коленете), einschlagen*
tr., kniffen tr., kümpeln intr. h. (дъна на
коли), rändern tr. (c бордюр), säumen tr.
(ein heller Streifen säumt den Horizont
светла ивица обгражда хоризонта)
подгьване-Kanteneinzug m (на ръб)
подгъвачка-Scihermaschine f, -n,
Seihermaschine f, -n
нодгьвка-Durchzug m, - (e)s, Durchzüge (на
плат), Falz m, - es, - е (техн.)
поддавам-nachgeben * intr. h. (e-m) (der
Bogen dibt nach почвата се огъва под
краката ; das Geröll dab bei jedem Tritt
nach при вряка крачка краката потъваха
в сипея ; der Klügere gibt nach по-умният
отстъпва)
поддаващ ce-nachgiebig. plastisch (на
пластично оформяване)
ноддаващ-sangbor (се на пеене)
поддвизавам ce-abenteuren intr. h
иоддковавам-abbohren tr.
поддръжка-Веhand 1 ung f, - en, Beihilfe f, - n,
Rückhalt m (e-n starken - an e-m haben

795
подигравам се
имам голяма опора в нечие лице ;
keinerlei moralischen ~ haben нямам
задръжки), Rückhalt m (тилова) (воен.)
поддържам-aufrechterhalten* tr. trnb.
(твътдение, предложение, хипотеза),
behaupten tr. refl., erhalten* tr. refl.,
freihalten* tr. (търг.), halten* tr. refl. (sich
D etw.) (прислуга, коне), halten* tr. refl. (в
ред, изправност), pflegen tr. (der Garten
ist dut gepflegt градината е добре
подредена ; ein gepflegtes Äußere(s)
изискана външност), sauberhalten* tr.
(чисто, чистота), stehen* inlr. h. s. (für e¬
n, etw.) (in der Not müssen wir alle
füreinander ~ в нужда трябва да се
подкрепяме един друг), trimmen tr. (кораб
в изправност), Zusammenstößen* intr. h.
(връзка) (воен.)
поддържане-Behandlung f, - еп, Erhaltung f,
- en, Haltung f, -en, Haltung f, -en (die
Haltung e-s Bichhalters поддържането на
счетоводител), Inganghaltung f (на
работата в предприятие), Instandhalten
п (в изправност), Instandhaltung f (в
изправност), Pflege f, -n (e-m -
angedreihen lassen грижа се за някого ;
in ~ sein намирам се под нечии грижи ;
e-n Kranken in ~ nehmen поемем
грижите за болен ; der Gesundheit грижа
за здравето ; ~ der Wissenschaften
поддържане на науките), Saatzucht f (на
сортове), Statik f, - (на почвата чрез
торене), Zahnpflege f (на зъбите)
ноддякон-Chorknabe m (църк.)
нодевка-Flapper ш, - s
нодезичник-Zungenband п (анат.)
подейства ми-bekommen* inlr.s (климат)
подействам-wirken intr. h. (auf e-n, etw) (на,
върху някого, нещо) (die Arznei hat
schnell gewirkt лекарството подейства
бързо ; aus der Feme wirken подействам
• отдалеч ; die Musik auf sich wirken lassen
оставям се под действието на музиката ;
das wirkt auf die Nerven това подейства
на нервите ; wirkende Ursache
подействаща причина), zünden intr. h.
поделение-Bann m, - (e)s, - е (на хитлеровата
младеж), Hundertschaft f, -en (военно, от
германско племе) (ист.)
поделям-aufteilen tr. (на части),
kategorisieren tr. (по категории)
подем-Aufflug m, -s, *е (der Adler nahm
seinen ~ орелът се извиси), Aufgang m, -
s, -re (mitten im ~ des Lebens тъкмо във
вузхода на живота), Aufschwung m, -s,
■re (~ des Handels подем на търговията),
Hebebalken m (на подвижен мост), Schuß
m, -sses, -rsse (im ~ ein намирам се в
разгар), Schwung m, -es, -re (на мисълта,
фантазията) (~ haben имам размах ; das
Bild hat ~ картината има мощ; das hat -
той има порив), Wiederaufstieg m
подемам ce-aufleben intr. s. (наново)
подемам-anfangen* tr. (e-n Prozeß ~
започвам, завеждам процес ; es auf etw.
~ започвам нещо c оглед на определена
цел), anheben* tr. (история, песен,
разговор) (вие. остар.), antönen tr.
(песен), aufgreifen* tr., aufnehmen* tr.
(работа, учение, борба и т. н.), einleiten
tr., fortfahren* intr. h (fahrte fort wie bisher
карай както досега)
подемане-Anhub m, -(e)s, - (рядко), Auftrieb
m, -(e)s, -е (на твърди тела във вода и
въздух) (физ.)
подемен-tragKräftig
iiOfleMiniK-Elevator m, - s, Fahrbühne f (в
шахта) (мин.), Fördermaschine f (техн.),
Haspel f, -n ; m, -s, Hexe f, -n (за
строителни материали), Hubwerk n,
Kippwagen m (скипов) (техн.),
Paternosteraufzug m (непрекъснато
движещ се) (техн.), Paternosterwerk n
(техн.)
подзарделяне-Einteilung f, - en
подзиждам-begründen tr. (стр.)
подзол-Bleicherde f (лесов.)
подивявам-verrohnen intr. s.
подивявам-verwildern intr. s., wildern intr. h.
нодивяване-Verrohnung f, Verwilderung f
подигравам ce-bespötteln tr., bespotten tr.,
hänseln tr., hohnäffen tr. (c някого),

796
подигравам
mokieren refl. (sich über e-n), spotten intr.
h. (über e-n, etw.), verhöhnen Ir. (c някого),
verspotten tr. (на някого)
подигравам-äffen Ir., ätschen tr., anpflaumen
tr. refl. (нкг.) (фам.), aufzichen* tr. (нкг.),
foppen tr., löffeln tr., narren tr. (някого),
narren tr. (някого), stechen* intr. h. s. (nach
e-m, etw.) (nach e-m mit e-r Nadel -
посягам да убода някого ; in der Bibel -
отварям на слука библията ; etw. sticht
in die Augen нещо бие на очи), verlachen
tr. (e-n, etw.) (die Gefahr ~ подигравам се
на опасността)
полнграване-Äffcrei f, -en, Aufzieherei f, -en
(прекадено), Gespötte n, - s, Verhöhnung
f, -cn, Verspottung f, -en
полигравателен-boshaft adj., höhnisch,
ironisch, mokant, spöttisch, spottend
подигравач-Aufziehcr m, -s, ~, Fopper m, - s,
Spötter m, -s, Spöttler m, -s, Hohn m, -cs
(язвителна, жлъчна, презрителна)
нодигравка-Laugc f, n- (остра, жлъчна),
Persiflage f, - (скрита), Raillerie f, -n,
Seitenhicb m (неочаквана) (прен.),
Spöttelei f, -en (тънка), Spott m, -es, -
(beißender ~ сарказъм ; ~ mit etw. treiben
подигравам се c нещо ; wer den Schaden
hat, braucht für den ~ nicht zu sorgen
битият плаща), Verhöhnung f, -en,
Verspottung f, -en
подигравкн-Gespött pl., Gewitzel pl.
подикване-Femanruf m (по тефона от друг
град)	‘
подир-nach ргр D. (~ oben нагоре ; - unten
надолу ; ~ links наляво ; - Süden на юг ;
-	allen Richtungen по всички посоки ; -
Hause gehen отивам в къщи ; - e-r Stunde
след един час ; -Tisch след ядене ; bitte,
-	Ihnen моля, след Вас; immer der Nase -
само направо ; allem Anschein - както
изглежда; - Belieben по желание; - dem
Gefühl по чувство ; - dem Gehör по слух
; - deutschem Gelde в германски пари ;
der Länge - по дължина ; m-г Meinung -
по мое мнение; e-n dem Namen - kennen
познавам някого по име ; - der Natur
zeichnen рисувам по натура ; -
alphabetischer Ordnung по азбучен ред ;
der Reihe - по ред ; - Vorschrift по
указания ; - s-r Weise по негов маниер
je - den Umständen според
обстоятелствата ; je - dem Werte според
стойността ; es riecht - etw. мирише ма
нещо)
нодиравам-bewitzeln tr.
Jiojjiipeii-nachhcrig
иоднтелка-Muttcr f, -r (sie fühlt sich - тя e
бременна ; die leibliche - родната майка
; lediga - жена c извънбрачно дете ; -
Erde майката Земя ; - Natur майката
природа ; wie bei ~п както при мама ;
Gottes — богородица ; bei - Grün
übernachten нощувам на открито ; die
weise - акушерка ; das alte Mütterchen
старата бабичка ; Vorsicht ist - aller
Weisheit предпазливостта е майка на
всяка мъдрост)
подиум-Bretler f,pl., Bühne f, - n, Ehrenbühne
f (за чествано лице), Podest m, -s, -c,
Podium n, -s, -icn
нодканвам-anspitzen tr. (към работа),
antreiben* tr. (e-n zu etw. —) (нкг.) (zur Eile
~ карам да бързат), nötigen tr. (e-n ins
Zimmer - каня някого да влезе ; -en zum
Essen - каня някого да яде ; bei uns wird
nicht genötigt вземайте си без покана ;
er läßt sich nicht - той не чака покана),
sporen tr. (някого), treiben* tr. (den Ball -
тласкам топката ; Wild - гоня дивеч c
хайка ; sich ans Land vom Winde - lassen
оставям се вятърът да ме носи ; e-n aus
dem Haus - изгонвам някого от къщи ;
etw. zu weit ~ прекалявам с нещо)
нодканване-Mahhnung f, -en
подканям-mahnen tr.
подкарвам-anpeitschcn tr. (c камшик) (коне),
anstimmen tr. (песен), antraben tr. (тръс)
(за кон), antreiben* tr. (коне),
zusammentreiben* tr. (за да събера
добитък), zutreiben* tr. (към нещо) (с-с
Herde zutreiben подкарвам стадо на
паша)

797
подкропа
иодкарвач-Selbstanlaß m (ел.)
нодкастрям-abstutzen tr., aufstutzen tr.
(мустаци нагоре), beschneiden*tr.,
kappen tr., Scherben tr. (лоза, дърво),
scheren* tr. refl. (e-n kurz ~ остригвам
някого късо ; e-n kahl ~ обръсвам на
някого главата), verschneiden* tr. (дърво,
плет, храст)
подкастряпе-Schnitt m, -es, -е (на дървета)
(etw. mit e-m ~ öffnen отварям нещо с
едно разване ; auf е-п ~ на един път),
Verschneidung f (на дърво, плет, храст)
подкачам-necken tr. refl. (e-n mit etw. ~
подигравам някого ; was sich liebt, das
neckt sich които се обичат, се дразнят
един друг), schäkern intr. h. (mit е-ш)
(някого)
подкачка-Schäkerei f, -en
подкваса-Lab n -s, -е (за подсирване)
подквасвам-ansäuern tr. (тесто), dicken tr.
подквасвам-einsäuern* tr.
подкепям-bestärken tr.
подкиселявам-ansäuern tr.
подкиселявам-säucrn tr.
iiOAKiicennBaiie-Säucrung f
подклаждам-anstiften tr., anzetteln tr.
(заговор, въстание, интрига) (разг.),
aufwehen tr., einfädeln tr.
подклаждане-Anzettelung f (на заговор)
подкова-Beschlagm, - (e)s, Beschläge (техн.),
Eisen n, - s, Haube f, -n (долната, на нож),
Hufeisen n, Schuh m, -es, -e
подковавам-aufschlagen* tr. (dem Pferde
Hufeisen ~ подковавам кон),
beschlagen*tr. (das Pferd beschlagen
подковавам кон)
подковаваие-Hufbeschlag m (на добитък)
подкован-beschlagen adj.
подковач-BeschIagschmicd	m,
Fahnenschmied m (при кавалерийска
войскова част) (воен.), Hufschmied m
подкови-Hulbcschlag m (на един кон)
подколенник-Kniekehle f (анат.)
иодкоп-Ritz m, -cs, -е, Ritze f, -n, Schram m, -s,
■гс (минер.)
подкопавам-abschwemmen tr.
подкопавам-nagen intr. h. (an etw. D) (die
Brandung nagt am Ufer прибоят подравя
брега)
подкопачка-Schwamm m, -s, -re (бот.)
подкосявам ce-einknicken intr. s (die Knie
knicken ihm vor Schrecken ein колената
му се подкосиха от страх)
подкрена-Beistand m, Durchhilfe f, - п (в
трудно положение), Erquickung f, - en,
Hilfe f, -n (Truppen zu Hilfe schicken
пращам войска за подкрепа),
Hilfeleistung f, Vorschubleistung f,
Widerhalt m, Zutun n, -s, -, Zuwendung f,
-en (парична, материална)
подкрепителен-erquickend part. adj.,
erquicklich adj., labend (хладина, питие)
подкрепително-Erfrischung f, - en
подкреплеиие-Erfrischung f, - en, Ersatz m, -
es (воен., спорт.), Nachschub m (воен.),
Zuzug m (воен.)
подкрепления-Verstärkung f, -en (воен.)
подкрепям (ce)-erfrischen tr. refl., erquicken .
tr. refl.
подкрепям ce-kräftigen refl. (c ядене), stärken
tr. refl. (die Arbeit stärkt die Glieder
работата засилва крайниците ; sich mit
Speise und Trank — подкрепям се c ядене
и пиене)
подкрепям-befürworten tr. (молба),
beistehen* intr. h (в нужда) (Gott steht
mir bei Боже помогни), bekräftigen tr.,
belegen tr. (чрез пример, документ),
beschwören* tr. (c клетва) (s-e Aussage
beschwören подкепям показанията си c
клетва), dahinterstehen* intr, s (прен.),
drahten tr., dyrchhelfcn* intr. h refl. trnb.,
erhärten tr., letzen tr. refl. (c питие), pflegen
tr. (der Garten ist dut gepflegt градината e
добре подредена ; ein gepflegtes
Äußere(s) изискана външност)
подкрепям-sekundieren intr. h. D tr. (някого)
noAKpeiiRiie-Kräftigung f (c ядене), Nachhilfe
f, -, Stärkung f
подкрепящ-regierungsfreundlich
(правителството)
подкропа-Steuer f, -n (zur - der Wahrjeit в

подкуп
798
подкрепа на истината)
нодкуп-Bcstcchung f, - еп,
Bestechungsgclder pl., Korruption f,
Schmalz n, -es, -e, Schmiergeld n
подкупвам-bestechen* tr., dingen* tr.,
einnehmen* tr. (прен.), erkaufen tr.,
korrumpieren tr., schmieren tr. (e-m die
Hände ~ пускам на някого нещо в
ръцете) (разг.), spicken tr. (чиновник)
(разг.)
подкупване-Bestechung f, - cn, Schmierung
f
подкупващ-gewinncnd adj. part.
подкупен-bestechlich adj., crkäuflich adj.,
käuflich (чиновник)
подкупност-Bcslcchlichkeit f, - cn,
Käuflichkeit f, Korruption f, -en
подлагам-beanspruchen tr. (на напрежение)
(техн.), daruntcrlegcn tr. trnb.
нодлежа-anheimfallen* intr. s. trnb. (der
Fürsorge ~ подлежа на обществено
подпомагане)
нодлежащ-Kantonist m, -en, -en (на военна
служба), kautionspflichtig (на гаранция),
konskriptionspflichtig (на военна
служба), kündbar (на разваляне, на
прекъсване), rentenpfichtig (на
пенсиониране), schatzbar (на данък),
schatzpflichtig (на налог), schlagreif (на
сечене), schöspflichtig (на налог),
schulpflichtig (на задължително
обучение) (-es Alter училищна възраст),
stellungspflichtig (на военна служба),
steuerpflichtig (на данъци), verderblich
(на рзавала), verjährbar (на давност),
verzollbar (на обмитване), vollstreckbar
(на изпълнение), wehrpflichtig (на
военна повинност), zinsbar (на налог,
данък), zinspflichtig (на налог, данък),
zollpflichtig (на мито), zuschlagpflichtig
(на допълниелна такса)
подлежащо-reservat (на служебна тайна)
подлез-Bahnuntcrführung f, - en,
Eisenbahnunterführung f, Wegübergang
m
подлец-Bub m, - n (остар.), Bube m, - n,
Gesinnungslump m, - en, Halunke m, -n, •
n, Hundsapfel m, Kanaille f, -n, Kujon m, -
s, -c, Neid hart m, -es, -e, Neidig m, -s, -e,
Schubbejack m, -s/-cn, -s/-cn, Schubjack
m, -s/-en, -s/-cn, Schuft m, -es, -re (zum ~
an e-m werden постъпвам като мерзавец
спрямо някого), schundkerl m,
Schundpack m, Schweinhund m, Wicht m,
-es, -e
подливам-kaltstellen tr. (вода на някого)
подлнвеи-überschlächtig
подлизурко-Hofschranze f (презрително за
царедворец), Kriecher m, -s, Liebediener
m, Schleicher m,-s (разг.), Schleimscheißer
m (вулг.)
подлизурски-hündisch, kriecherisch
подлизурствам-schweifwedcln intr. h.
нодлизурство-Augendienerei f, Buckelei f, -
en, Kriecherei f, -en, Kriechsucht f,
Liebedienerei f, Scharwenzelei f, -
подлизурствува-augendienem intr. h. (остар.)
подлизурщина-Schlcicherei f
подлистник-Esclsbrückc f, Linienblatt n
подло-meuchhlings
подлог-Satzgegenstand m (грам.)
подлога-Aufstand m, -s, -fe (на колона)
(архит.), Bcttschlüssel f, Stechbccken n
(за болни)
подложка-Einlage f, - п (ортопедична, в
подметка) (мед.), Einlegesohle f (на
обувка), Füllkoks m (коксова) (метал.),
Ganter m, - s (на бъчва), Kissen n, -s,
Knagge f, -n, Kringe f, -n (мека, във
форма на кравай за носене на тежести
на главата), Messerbank f (за нож), Puff
• m, -s, -5-е/-с (мека), Puffe f, -п (мека), Sohle
f, -n (в олувка), Teller m, -s (за чаши),
Tondruck m (печ.), Tortelett n, -es, -е (за
малка торта), Tortelette f, -n (за малка
торта), Tragstuhl m
подлост-Bubenstück n, Erbärnlichkeit f, - cn,
Gemeinheit f, - en, Hundsfötterei f, Infamie
f, -n, Lumperei f, -en, Nichtswürdigkeit f, -
, Niederträchtigkeit f, -en, Niedertracht f,
Niedrigkeit f, -en, Schäbigkeit f, -,
Schlechtigkeit f, Schuftigkeit f, -en,

799
подпожка
Viecherei f, -en
подлудявам-verrücken tr. (e-m) (някого)
подлучавам-zwiebeln tr. (ядене)
подлъгвам-betören tr. (sich betören lassen
подлъгвам се), herauslocken tr. (Geld
herauslocken подлъгвам някого да даде
нари)
подлютявам-schärfen tr. (гозба), verpfeffern
tr. (повече от колкото трябва)
подмазвам ce-anmeiem tr. refl. (sich bei e-m
~ усуквам се около нкг.), anschmieren tr.
refl. (sich bei e-m ~) (разп), anschwänzeln
intr. s. (прен.), hundcln intr. h., katzbucheln
intr. h., kriechen* .intr. s. (vir s-n
Vorgesetzten kriechen подмазвам се пред
началството)
подмазвам ce-schwänzcn intr. h. (um etw.)
(фам.)
подмазване-Kriecherei f, -en, Kriechsucht f,
Schmeichelei f, -en
подмазвач-Kriecher m, -s, Mantelhänger m,
Schleicher m, -s (разг.), Schmuser m, -s,
Schmuskopf m, Schmuspeter m
подмамавам-verführen tr. (e-n zu etw.)
(някого към нещо) (sich zu etw. - lassen
оставям се да ме изкушат)
подмамвам-ап ködern tr. (прен.), an locken tr.,
berücken tr., einseifen tr. refl., herauslocken
tr., hervorlocken tr. (да излезе), kapern tr.
(някого), kirren tr., ködern tr. (със стръв),
körnen tr. (със зърна, стръв), locken tr.,
verleiten tr. (e-n zu etw.) (някого да
направи нещо)
подмамване-Verleitung f, -en
подменям-schieben* tr. (ипотеки)
noAMeiiHiie-Remontc f, -n (на конете в
кавалерийските части)
подметка-Binnensohle f (вътрешна),
Gummisohle f (гумена), Korksohle f
(коркова), Schuhsohle f, Sohle f, -n (sich
an jds. ~n heften лепвам се за някого)
подметки-Kreppsohle f (от грапав каучук)
подмилквам ce-anmeiem tr. refl. (sich bei e-m
~ усуквам се около нкг.), anschwänzcln
intr. s. (прен.), einschmcicheln refl.,
insinuieren refl. (sich bei e-m insinuieren
подмилквам се на някого), katzbucheln
intr. h., schweifwedeln intr. h.
подмилкване-Einschmeichelung f, - en,
Insinuation f, -en, Schmeichelei f, -en
подмладявам ce-regenerieren tr. refl.
подмладяване-Innovation f, - (бот.)
подмокрям-annässen tr.
подмол-КНрре f, -n, Stich m, -es, -е (в рибник)
подмятам-anspielen intr. h. (загатвам),
hinwerfen* tr. (ein hingeworfenes Wort
подметната дума), schälen tr. (стърнище),
verulken tr. (някого), wenden* tr. refl.
(жито)
нодмятане-Anzüglichkeit f, -en (e-m
Anzüglichkeiten sagen правя
саркастични намеци)
подмятапия-Gestrichel pl.
подмятащ-anzüglich adj. (anzügliche Reden
язвителни подмятания; - werden
подмятам)	■
нодиасям-darbiclen* tr. refl., darbringen* tr.
(дар), darreichen tr., entgegenhaltcn* tr.,
offerieren tr. intr. h. (на гости), übereichen
tr. (e-m etw.) (на някого нещо), veräppeln
tr. (разг.), veralbern tr. (някого),
verhohenpipeln tr. (някого) (фам.),
verklapsen tr. (някого) (фам.)
поднасяне-Darbringung f, - en, Überreichung
f (e-m etw.) (на някого нещо), Veralberung
f (c някого)
noAiinmi-Parentel f, -en
110Д1ЮВИтел-Егпси(ег)ег m, - s
подновявам-aufbauen tr. (разрушен град,
стар градска част), auffrischen tr.
(Erinnerungen ~ възкресявам спомени),
aufkratzen tr. (мазилка), auflackieren tr. (c
лак) (мебел) (техн.), aufpolieren tr.
(политурата), aufpolstern tr.
(тапицировката), aufputzen tr., aufstulzen
tr., erneue(r)n tr. refl., erneue(r)n tr. refl.,
neuern tr., wiederbeleben tr. (стари
обичаи)
подновявапе-Neuerung f, -en, Saumschlag m
(на гора от края към средата) (лесов.)
поднод-KrcdcnztclIcr m
подпожка-TrittbrcU п

поднос
800
ноднос-Brett n, - es, - er, Kaffeebrett n (за
кафе), Platte f, -n (schwedische, gemischte
- шведско блюдо, блюдо със смесено
ядене ; е-е kalte - auftragen сервирам
студено ядене ; die ~ putzen омитам
чинията, дим да ме няма), Tcebrelt п (за
чай)
подобава-gebühren intr. h, geziemen inlr. h гсП.
(wie es sich geziemt както подобава),
kleiden tr. (das kleidet nicht das
jungendliche Alter това не подобава за
млад човек), ziemen refl. D (ihm ziemt Milde
подобава му да бъде снизходителен),
zukommen* intr. s. (es kommt dir nicht zu,
zu не то подобава да)
подобавам-anstchcn* intr. h. (s.) (прен.),
eignen intr. h, konvenieren intr. h. (e-m),
passen intr. h. (in etw A, zu e-m) (er paßt
nicht in diese Stellung той не подхожда
за тази работа ; grün und blau ~ schlecht
zueinander зелено и синьо не си
подхождат; das paßt nicht hierher на това
мястото не му е тука ; die beiden ~ nicht
zueinander двамата не си подхождат; der
Preis paßt mir nicht цената е висока за
мене ; wenn es ihm paßt ако му е удобно
; die Schuhe - mir nicht обувките не ми
стават ; die passende Farbe wählen
избирам подходящ цвят)
подобаване-Gebührlichkeit f (остар.)
подобаващ-abgemessen part. adj.,
angemessen part. adj. D. (angemessene
Frist съответен, достачен срок ; der Zeit
nicht - несъответно c времето ; etw. paßt
wie—нщ. приляга, като че ли е по мярка),
dezent adj., entsprechend adj. part.,
gebührend adj. part., gebührlich adj.
(остар., gehörig adj., geziemend adj. part.,
konvenabel, richtig (die Maschine, die Uhr
geht - машината работи правилно,
часовникът върви вярно ; ~! вярно ! ;
etw. ~ machen уреждам нещо ; mach’s ~ !
оправи го ! ; nichts Richtiges können не
зная нищо свясно ; tue das Richtige !
постъпвай както трябва!; zwischen ihnen
ist etw. nicht - между тях нещо не е в ред
; das geht nicht ~ тук има нещо тъмно ;
cs ist hier nicht ~ тук бродят духове ; mit
e-m ~ werden разбирам се c някого ; es
ist nicht ganz ~ mit ihm не c c всичкия си),
schicklich
подобаващо-iuglich adj. (рядко)
подобаващото-Gcbühr f, - cn
подобеп-ahnlich adj., deinesgleichen pron. (на
тебе), derartig adj., derselbe adj., ihrerseits
(на нея, на тях), raupenartig (на 1ъсеннца),
rauschhaft (на опиянение), ruinenartig (на
развалина), sotan, sotanig, verandaartig
(на веранда), wollähnlich (на вълна),
ruinenhaft (на развалина), serös (на
серум), serös (на серум), solch (-er, -е, -
es ; -е) (ein ~ег Mensch такъв човек ; die
Philosophie als solche философията като
такава ; ich habe ~en Durst толкова съм
жаден)
подобие-Ähnlichkcit f, -еп (маг.), Abbild n, -
(e)s, -er, Abklatsch m, -es, -e, Anklang m, -
(e)s, -re (bei diesem Dichter findet man viele
Anklage an Majakowsky у този поет се
срещат нотки, напомнящи Маяковскн),
Bild n, - (e)sm-er, Ebenbild п (пълно),
Entsprechung f, - en, Nachbildung f, -en,
Seitenstück n
подобни-dergleichen adj., Ihresgleichen (Вам)
подобно-desgleichen adj. invar., ebenfalls adv.
подобреине-Bcsserung f, - en,
Gehaltsaufbesserung f (на заплатите),
Meliorierung f
no-flo6poTO-Bessere(s)n, - n
подобрява-veredeln tr. (порода)
подобрявам ce-aufholen inlr. h. (борсови
курсове, цени) (търг.), bessern tr.rcfl.,
vorwärtsgehen* intr. s., vorwärtskommen*
intr. s.
подобрявам-aufbessern tr. (предимно
заплати, надници, курсове), aufliclfcn*
intr. h. (образование, настроение,
финанси), bessern tr. intr. h, heben* tr. refl.
(благосъстояние, настоение) (die Schule
heben подобрявам успеха си в училище
; die Lebenshaltung heben подобрявам
стандарта на живот), meliorieren tr.,

801
подпирам
verbessern tr. refl. (битови условия,
рекорд) (er möchte sich ~ той иска да си
намери по-хубава работа), vergüten tr.
(метал, стомана)
подобряване-Aufbesserung f (на заплати,
надници, курсове), Besserstellung f, - en
(на положението), Qualitätssteigerung f
(на качеството), Qualitätsverbesserung f
(на качеството), Tierveredelung f (на
порода), Veredlung f (н апорода)
нодобряем-vergütbar
по-добър-besser adj. (ich habe bessereTage
gesehen видял съм и по-добри дни; sie
ist besser als mich тя е по-добра от мен;
es geht mir besser сега ми е по-добре;
warte, es kommt noch besser чакай, това
става още по-забавно; das wird ja immer
besser все по-нетърпимо)
подозирам-argwöhnen tr. (нщ. лошо),
beargwöhnen tr. (einen wegen etw.
beargwöhnen подозирам нкг.поради
нщ.), ahnen tr. (das konnte ich nicht ~ не
можех и да подозирам това; in nie
geahnter Weise съвсем неочаквано),
argwohnen tr. (нщ. лошо), verdächtigen
tr. (е-н е-р Сацхс Г) (някого в нещо),
vermuten tr. (das ist, steht zu ~ това e
твърде вероятно, това трябва да се
предположи, да се очаква)
подозиране-Verdächtigung f, -en, Argwohn
m, -s (~ erregen пораждам подозрение ;
~ fassen почвам да подозирам),
Verdächtigung f, -en, Verdacht m, -es, - (e¬
n in, im ~ haben, ~ auf e-n haben
подозирам някого ; gegen e-n ~ schöpfen
усъмнявам се в някого, подозирам
някого ; in ~ kommen възбуждам
съмнение ; етв. брингт мицх ин ~ нещо
поражда подозрение в мен ; auch der
leiseste - и най-малкото подозрение)
noÄ03pmencHranrüchig adj. (пейор.),
argwöhnisch adj., brenzlig adj. (разг.),
dunkel adj., link, mißtrauisch, obskur,
verdächtig (e-s Mordes ~ заподозрян в
убийство ; sich ~ machen възбуждам
подозрение, ставам подозрителен,
съмнителен), zweifelhaft
подолен-inferior
по-долен-minder, nieder
подострям-anspitzen tr. (молив, кол),
zuschärzen tr., zwicken tr. (клинци),
zwicken tr. (мустаци, брада)
подотчетен-rechenschaftspflichtig
подофицер-Furier m, - s, - е (завеждащ
продоволствието)	(воен.),
Kammerunteroffizier m (воен.), Maat m, -
es, -e, Militäranwärter m (свръхсрочен),
_ Obermaat m (старши във флота), Sergeant
m, -en, -en, Sergeant m, -en, -en,
Zwölfender m (бивш свръхсрочен) (разг.)
подлалака-Anzünder m, -s
подпалвам-anstecken tr. (къща, гора),
anzünden tr., entflammen intr. s refl.,
entzünden tr. refl.
подпалвапе-Anzündung f, Entzündung f, - en
подпалвач-Anschürcr m, -s, Anzünder m, -s,
Brandstifter m, Brenner m, - s,
Kriegsbrandstifter m (на война),
Kriegseinpeitscher m (на война),
Mordbrenner m (и убиец), Schürer m, -s
подналвачество-Brandstiftung f
подпалки-Bündelholz n
поднетник-Aufstand m, -s, -re (на колона)
(архит.)
подпечатвам-aufstempeln tr., beidrücken tr.,
besiegeln tr., petschieren tr. (със осбствен
печат), siegeln tr., siegeln tr., stempeln tr.
(документ) (Briefe, Karten - удрям печат
на писма, картички)
подпечатване-Stempelung f (на документи)
подпирам (ce)-anstützen tr. refl., auflehnen tr.
и refl. (den Kopf, Ellbogen ~ подпирам
глава лакти) (обл.)
подпирам-abfangen* tr. refl. (сграда, земни
пластове), absteifen tr. (с греди), abstülzen
tr. (техн. мин.), anpfählen tr. (с кол),
aufstützen tr. (сграда) (Rebengeländer -
подпирам лоза с колове), bolzen tr. (мин.),
dagegenstemmen tr. refl., fangen* refl.
(tcxh.), gegenhalten* intr. h, pölzen tr.,
schimmeln intr. s. h. (стената, за
непоканена на танц) (разг.),

802
подпиране
Sitzenbleiben* intr. s. (стената, за момиче,
което не го канят на балове), spreizen tr.
(с напречна греда) (стр.), steifen Ir. refl.
iio/innpaiie-Abbolzen п, -s (временно)
iiomuipaiie-Versatzung f, -еп (чрез паянта,
коса, подпора)
подпис-Handzeichen п (съкратен),
Handzeichung f, Legende f, -n (на монети,
печат), Namensunterschrift f,
Namenszeichen n (саморъчен),
Namenszug m (саморъчен), Paraph m, -s,
-e, Paraphe f, -n, Schriftzug m, Signatur f, -
en, Signatur f, -cn
нодписан-gezcichnet part. adj.
нодиисапо-gczeichnet
подписвам ce-zcichnen tr.
iioaniicßaM-abhängcn tr. (нкм паспорта-
отпращам го), abzeichnen refl.,
paraphieren tr. (предварително),
signatieren tr., signatieren tr., zeichnen tr.
(документ) (die Finna zeichnen подписвам
фирмата)
fioAiincKa-Zeichnung f, -en (e-e Anleihe zur
Zeichnung auflegen откривам подписка
за заем)
подплата-Bombast m, - es (c вата),
Einknöpffutter n (на копчета), Futter n, -
s, Wattierung f, -en (c вата), Westenfutter
n (на жилетка)
подплатявам-abfüttern tr. (дреха, палто),
dublieren tr., füttern tr.
подплатяване-Fütterung f, - en, Wattierung
f, -en (c вата)
подилашвам ce-scheuen intr. h. (vor etw. D)
(за животно)
подплашвам-auQagen tr. (зайци) (das ganze
Haus ~ вдигам цялата къща на крак),
aufscheuchen tr. (дивеч, птици) (и прен.),
aufschteßen tr. (дивеч) (със стрелба) (лов.)
подплашвам-aufsprengen tr. (дивеч),
aufstöbern tr. (лов.), aufstoßen* tr. (дивеч),
auftreiben* tr. (лов.), auftun* tr. (дивеч)
(лов.), scheuchen tr., sprengen tr. (за кон)
(e-n aus dem Bett ~ накарвам някого да
скочи от леглото), zurückschrecken tr (е-
n von e-r Tat zurückschrecken
подплашвам някого от някоя негова
постъпка)
ноднлашваие-Sprengung f (на кон)
noaiMiauieii-verschucchl
подплънка-Polsler n, -s, Toupet n, -s, -s
иодподкрепям-wcitcrbringcn* tr.
нодиолковник-Oberfeldarzt m (санитарен)
подпомагам-bdspringen* intr. s, fördern tr.,
nachhelfen * intr. h. (dabei hat er
nachgeholfen за това той помогна ; dem
Glück - послъгвам малко), weiterhelfen*
intr. h. (e-m) (на някого да напредне)
подпомагане-Armenpflege f (на бедните),
Aufwendung	f, -en (парично),
Ehestandshilfe f (на брака чрез заеми),
Fürsorge f, Fürsorglichkeit f, Nachhilfe f, -
, Vorschubleistung f, Winterhilfe f (през
зимата на	социално бедни),
Winterhilfswerk п (през зимата на
социално бедни), Wirtschaftsbeihilfe f
(стопанско) (икон.), Wirtschaftshilfe f
(стопанско), Wohlfahrt f (in die Wohlfahrt
kommen, der Wohlfahrt zur Last fallen
падам в тежест на общественото
подпомагане), Wohlfahrtseinrichtungen
pl. (обществено), Wohlfahrtspflege f
(обществено)
подпомагащ-förderlich adj., peptisch
(храносмилането), verdauungsfördernd
(храносмилането)
поднора-Anhalt m, -s, -e, Anhalter m, -s, -
(техн.), Auflager n, -s, ~ (на мостове,
здания, въздушни железници) (стр.),
Bergfeste f (естествена) (мин.), Feste f, -
п (земна) (мин.), Flügelstiel m (на
крилата) (авиац.), Gabelstütze f (на
картечница) (воен.), Halt m, -es, -е,
Kopfband п (коса) (стр.), Schore f, -n (на
кораб), Steife f, -n (стр.), Stemme f, -n,
Träger m, -s
подпори-Anpfahl m, -s, -re (мин.), Zwange f, -
n (напречно поставени)
подпорка-Abstützung f, -en (техн.), Kloben
m, -s (на везни)
подпоручик-Leutnant m, -s, -e
подправен-falsch adj., imitiert, würzhaft (c

803
подреждам (се)
миризми), würzig (с миризми)
подправка-Агота п, -s, -s/-ta (ароматична)
(готе.), Gewürz n, - es, - е (готв.), Kardamom
m, -s, -en, Kipperei f (на монети и
търгуване с тях)
подправки-Spezerei f, -en
подправя м-abw ü rzen tr. (слагам подправки),
anrichten tr. (ядене) (готв.),
beschneiden*^ (die Ware beschneiden
подправям стока)., durchdurchwürzen tr.
(ядене), fälschen tr., färben tr. (прен.),
falschmünzcn intr. h trnb. untrnb.,
nachmachen tr. (e-m etw.) (das kannst du
mir nicht ~ ! не можеш да го направиш
като мен !; diese Steine sind nachgemacht
тези скъпоценни камъни са фалшиви),
nachschlagen^ 1г. (монети), panschen tr.
(с вода), pfefiem tr. (с пипер) (das Essen
war zu stark gepfeffert зденето беше
силно подлютено ; gepfefferte Worte
люти думи ; gepfefferte Witze
нецензурирани вицове ; gepfefferte
Preise високи цени), schneiden* tr. (вино)
(разг.), tru/lffeln tr. (с трюфели),
verfälschen tr. (вино, подпис), würzen tr.
подправяпе-Fälschung f, Würzung f
подприщвам-abdämmen tr., abstauen tr.,
aufstauen tr. (водата)
нодприщване-Rückstau m (техн.)
иодпръг-Gurt m, - (e)s, - e
подпухвам-anquellen* intr. s., anschwellen*
intr. s., aufdunsen intr. s., auflaufen* intr.
s. (за лице, вена)
иодпухнал-aufgecshwemmt	adj.,
aufgedunsen adj. (лице), gedunsen adj.,
schwabbelig, schwammig, verschwiemelt,
verweint (от плач)
подпухналост-Aufgedunsenheit f, -en,
Schwammigkeit f, -
под ггьржва м-braten* tr.
подравям-nagen intr. h. (an etw. D) (die
Brandung nagt am Ufer прибоят подравя
брега)
подражавам-äffen tr. (маймунски),
abklatschen tr. (e-n etw....), antikisieren intr.
h. (на древни образци) (antikisierender Stil
подражаващ антични форми стил),
archaisieren intr. h. (на стари, старинни
форми) (в изкуството, литературата),
imitieren tr., klischieren tr., kopieren tr,
nachäffen tr, nachahmen tr. intr. h. (etw.,c-
n) (er ahmt ihn nach подражава му),
nacharbeiten intr. h (e-m Muster) (на даден
образец), nachformen tr. (на даден
образец), nachmachen tr. (e-m etw.) (das
kannst du mir nicht ~ ! не можеш да го
направиш като мен ! ; diese Steine sind
nachgemacht тези скъпоценни камъни
са фалшиви), nachsingen * intr. h. (e-m)
(нечий начин на пеене) (e-m wird
nachgesungen, daß псе се,че..),
nachspielen tr. (в игра или свирене),
Schäfern intr. h. (на антични пастири)
подражаване-Imitation f, -en, Nachahmerci f,
-en (сляпо), Nachahmung f (zur ~ dienen
служа за подражание ; e-e schlechte ~
seines Stils лошо подражание на неговия
стил ; - verboten! запазена марка),
Abklatsch m, -cs, -е (сляпо), Nachäfferei
f, -en (маймунско), Nachäffung f
(маймунско), Nachahmung f (zur - dienen
служа за подражание ; c-e schlechte -
seines Stils лошо подражание на неговия
стил ; ~ verboten! запазена марка)
подражател-Französling m, - s, - е (на всичко
френско), Machmachcr т, -s, Nachahmer
т, Nachempfinder т, -s, Nachtreter т, -s
подражателен-mimctisch, nachahmcnd,
nachahmerisch
подражателство-Epigonenlum n, - s,
Nachahmerei f, -en
подразделенне-Abteilung f, -en
подразделям-einleilen tr
подранявам-verfrühen refl.
подраствам-emporwachsen* intr. s,
heranwachsen* intr. s. (die
hcranwachsende Jugend подрастващата
младеж)
нодрастьк-Anwachs m, -es
подредеи-wohlgcordnct (добре)
подреждам (ce)-ordcn tr. refl. (etw. nach der
Größe ~ подреждам по големина ; die

подреждам
804
Angelegenheit - уреждам работата)
нодреждам-anordnen tr., arrangieren tr.,
aufkramen tr., aufmachen tr. (легло) (разг.),
aufreihen tr., beschicken tr. (остар.),
bestellen tr., disponieren tr., dressieren tr.
(готв.), einräumen tr., einreihen tr.,
geradestellcn tr. trnb., katalogisieren tr. (в
списък), klassieren tr., klassifizieren tr. (в
групи, класове, разреди), parieren tr.
(парчета месо), registrieren tr., richten tr.
(die Speisen - приготвям яденето ; Holz
~ нареждам дърва ; Fallen - поставям
капани ; ein Schiff ~ натоварвам кораб),
sichten tr. (книжа), sichten tr. (книжа),
tabellarisieren tr. (в таблица), zurichten tr.
Jloдpeждalle-Aлoгdnung f, -en, Aufmachung
f, -en, Aufreihung f, Einrichtung f, - en,
Katalogisierung f (в списък), Klassierung
f (в групи), Klassifizierung f (в групи),
Konjugation f, -en (грам.), Sichtung f (на
книжа), Sichtung f (на книжа)
подривам-wühlcn inlr. h. (прен.)
нодриваие-Вгаск n,m, - s, - е (на насип, дига)
иодривник-Wühler m, -s
подробен-breit adj., einhgehend pari, adj.,
weitläufig (прекадено)
подробно-einläßlich adj. (швейц.)
подробпост-Besonderheit f, - en (особена),
Detail n, - s, Einzelheit f, - en,
Nebenumstand m (около събитие)
подрумниче-Mägdeblume f, Mägdekraut n, -
es, ver
подръчен-griffbereit adj., handlich
подрязвам-abstutzen tr. (abgestutzer
Schwanz подрязана опашка), aufstutzen
tr. (мустаци нагоре), klippen tr., köpfen tr.
(връх на дърво), kupieren tr. (die Ohren,
die Schwanz e-s Hundes kupieren
подрязвам ушите, опашката на куче),
reißen* tr. refl. (хаф на кадифе), schneiteln
tr., verschneiden* tr. (дърво, плет, храст),
zustutzen tr.
подрязване-Köpfung f (връх на дърво),
Reißen п (на хаф на кадифе), Schnitt m, -
es, -е (etw. mit e-m - öffnen отварям нещо
c едно разване ; auf e-n ~ на един път),
Verschneidung f (на дърво, плет, храст)
подсвирквам-nachpfeifen * intr. h. (e-m, e-r
Sache) (pfeif ihm nach! тури му пепел!,
пиши го загубено ! ; deinem Geld kannst
du ~ ! отидоха ти паричките !)
подсещане-Wink m, -s, -е
подсигурен-wohlbestallt
подсигурявам ce-versichcrn tr. refl. (c-r
Sache)
подсилвам-bewehren tr., schönen tr. (жив.),
überholen tr. (прен.), verstärken tr. refl.
(стена, позиция)удебелявам-уегз1агкеп
tr. refl. (стълб)усилвам (ce)-vcrstärken refl.
засилвам (ce)-verstärken refl. увеличавам
(ce)-verstärken tr. refl. усилвател-
Verstärker m, -зрадиолампа-
Verstärkerrolnre f (усилвателна) (рад.)
подсилвапе-Überholung f
подсирвам-käsen intr. h., laben tr.
подсичаие-Kipparsch m (на кожата) (мед.)
подсказвам-cinblasen* tr., einflüstern tr.,
einhelfen* intr. h, vorsagen tr. (e-m etw.)
нодсказваие-EinhiIfe f
нодсказвач-EinbIäser m, - s
подскачам-anspringen* tr. (около, към нщ.,
нкг.), auffahren* intr. s. (vor Schreck ~
подскачам от уплаха), aulhüpfen intr. s.,
aufschrecken* intr. s. (изплашен),
aufspringen* intr. s. (от мястото си) (er
versuchte auf die Straßenbahn
aufzuspringen той се опита да скочи в
трамвая (в движение)), hochfahren* intr.
s. (от стряскане), hoppen intr. h., hüpfen
intr. h. s. (das Herz hüpft vor Freude
сърцето подскача от радост), Hupfen intr.
h. s., springen* intr. s. h. (hoch, weit ~
скачам нависоко, надалеч ; ans Land ~
скачам на сушата ; aufs Pferd ~ скачам
на коня ; aus dem Fenster - скачам от
прозореца ; aus dem Stand - скачам без
засилване; über den Graben ~ скачам през
рова ; dieser Vorteil springt in die Augen
тая изгода е очевидна ; über Stock und
Stein - бягам през глава; er muß ~ той ще
бъде уволнен; das Klavier wird ~ пианото
ще го продадат)

805
подстрекателски
подскачане-Sackhüpfen п (в чувал, вързан
окло кръста), Sacklaufen п (в чувал,
вързан окло кръста)
подскок-Hopscr ш, -s
подслада-Gewürz n, - es, - е (прен.)
подслаждам-ansüßen tr., bezuckern tr.,
versüßen tr., würzen tr. (mit Humor würzen
подслаждам c хумор), zuckern tr.
подслаждане-Versüßung f
подслаждаие-Würzung f
нодслон-Absteigequartier n, Baubude f (за
стоителни работници) (стр.), Behausung
f, - en, Beherbergung f, - en, Bleibe f, - n,
Dach n, - (e)s,Dache (c-m - und Fach
geben-подслонявам нкг.), Deckung f, - en,
Freiort m, Herberge f, -n, Nachtlager n,
Nachtquartier n (за пренощуване),
Obdach n, -es, - (e-m ~ gewähren даван
подслон на някого ; etw. Unter ~ bringen
прибирам нещо под подслон),
Schirmdach n, Zuflucht f, -, Zufluchtsort
m, Zufluchtsstätte f
подслонявам ce-bergen* tr. refl., behausen
tr., beherbergen tr. (в хотел) (einen Gast
beherbergen давам стая на клиент в
хотел), hausen tr., herbergen tr., logieren
tr.
подслоняване-Beherbergung f, - en, Herberge
f,-n
подслушател-Hydrophon n, -s, -е (подводен)
подслушвам-abhören tr., abhorchen tr.,
ablauschen tr. (e-m etw. ...), behorchen tr.,
belauschen tr., horchen intr. h. (an der Tür
horchen подслушвам на вратата),
lauschen intr., mithören tr., -schmauchen
intr. h. tr. (техн.), schnüffeln intr. h. (du hast
wohl wieder geschnüffeit хем ти пак си
подслушвал), vortrocknen tr.
подслушване-Auniorcherci f, -en
(постоянно), Horcherei f, -en (постоянно)
подслушвател-Abhörapparat m
подслушвач-Abhorchgerät n (воен. -прибор
за откриване на вражески самолети),
Aufhorcher m, -s, ~, Aufpasser m, -s, ~,
Horcher m, -s, Lauscher m, -s
подсмихвам ce-schmunzeln intr. h. (über e-n)
(на някого)
подсмърчам-schnüffeln intr. h. (an etw.) (за
животни) (schnüffle nicht so ! не
подсмърчай така !), schnüffeln intr. h. (an
etw.) (за животни) (schnüffle nicht so ! не
подсмърчай така !)
подсовка-Noppe f, -n (на плат), Noppen m, -
s (на плат)
подставям-vorschieben* tr.
подстава-Schore f, -n (на кораб)
подставка-Bett n, - (e)s, - en (техн.),
Fackelschuh m (на факла), Gestell n, - (e)s,
-	e, Gcstühl(e) n, - s, - e, Heureiter m (за
сушене на сено), Heureuter m (за сушене
на сено), Kanter m, -s (за бъчва),
Schrägen m, -s (с кръстосано или косо
заковани крака), Tragstuhl in, Tülle f, -n
(за свещ), Wulst m, -es, -fe
(пръстеновидна издута възглавничка)
подстаиция-Abspnnwerk	n
(трансформаторна),
Fernsprechnebenstelle f (телефонна),
Zweigstation f (ж.п)
подствак-Reiter m, -s (техн.)
подстрекавам-ans ti ft en tr. (e-n zu etw. ~) (към
престъпление), aufhetzen tr. (e-n zu etw.
~) (das Volk gegen e-n - подбуждам
народа срещу нкг.), aufputschen tr. (към
бунт, aufreden tr. (остар.), aufreizen tr.
(рядко), aufstacheln tr. (zu etw. ~) (към
нщ.), aufwiegeln tr. (zum Aufruhr ~
подстрекавам към бунт) (пейор.), hetzen
tr. (zum Krieg hetzen подстрекавам към
война), putschen tr., scharfmachen tr.
(разг.), wühlen intr. h. (прен.)
подстрекаваие-Aufstachelung f, Gehetze n,
-	s (постоянно)
лодстрекател-Anhctzer m, -s, -, Anschürer
m, -s, Anstifter m, -s, Aufhetzer m, -s,
Aufreizer m, -s, -, Aufwiegler m, -s, -, Hetzer
m, Scharfmacher m, -s (разг.), Wühler m, -
s, Wühlhuber m (разг.)
подстрекателеи-aufwieglcrisch adj.,
wühlerisch
подстрекателски-aufhetzerisch adj.,
aufrührerisch adj., hetzerisch,

806
подстрекателства
scharfmacherisch
подстрекателства-Aufhetzcrei f, -en,
Aufwiegelei f, -en (постоянни) (пейор.).
Hetzerei f, -en
подстрекателство-Anstiftung f, -en,
Aufreizung f, -en, Aufwieg(e)lung f, -en,
Scharfmacherei f, -en (разг.), Wühlerei f, -
en
иодстригвам-abstutzen tr., scheren* tr. refl.
(e-n kurz - остригвам някого късо ; e-n
kahl ~ обръсвам на някого главата),
tonsurieren tr. (за монах) (църк.),
zustutzen tr.
иодстригване-Haarschnitt m (на косата),
Tonsur f (църк.)
подстройвам-abzichen* tr. (die Suppe mit e¬
m Ei - лодстройвам, подправям супата c
едно яйце), legieren tr. (супи)
подстъи-Annähcrungsweg m (воен.),
Zugang m
подсуика-Helitrop n, -s, -e
подсушавам-abslufen tr. (леко c топче
памук, попивка)
подсушавам-trockenlcgen tr. (бебе)
noACbAHM-Angeklagte(r) m, -n, -n/-e (юр.),
Beklagte(r) m, - n, klagbar
лодсъдhmoct-Jurisdiktion f, -en, Klagbarkeit
f
иодсъдност-Bann m, - (e)s, - e, Gerichtsbarkeit
f (юр.), Gerichtsstand m (юр.)
подтнк-Anregung f, -en (e-e - zu etw. geben
давам подтик за нщ.), Ansporn m, -s, -e,
Anspornung f, -en, Anstoß m, -es, -re (~
zu etw.) (прен.), Antrieb m, -(e)s, -e (~ zu
etw.) (aus eigenem, freiem - по собствена
инициатива), Aufmunterung f, Auftrieb m,
-(e)s, -e, Motiv n, -s, -e, Stachel m, -s, -n
(der - der Schnalle езиче на тока ; e-n ~
entfernen изваждам бодил, жило ; der ~
des Reue жилото на разкаянието ; wider
den - locken ритам срежу ръжена), Trieb
m, -es, -e (den - zu etw. in sich spüren
чувствам влечение в себе си към нещо ;
ich habe k-n, nicht den geringsten ~ dazu
нямам никакво желание за това)
подтиквам-anhalten* tr. refl. (zu etw. ~) (към
нщ.) (die Kinder zum Gechorsam, zur
Arbeit, zur Ordnung — подтиквам,
напътствувам децата към послушание,
работа, ред), anregen tr. (e-n zu etw. ~
накарвам, подтиквам нкг. да направи
нщ.), anspitzen tr. (към работа),
anspornen tr. (zu etw. ~), anstacheln tr. (e¬
n zu etw. ~), anstiften tr. (e-n zu etw. ~)
(към престъпление), anstoßen* tr.
(прен.), antreiben* tr. (e-n zu etw. ~) (нкг.)
(zur Eile ~ карам да бързат), aufm untern
tr., aufstachcln tr, (zu etw. ~) (към нщ.),
betreiben* tr., drängen tr. refl., ermuntern
tr. refl., fördern tr., insurgieren tr. (към
въстание), purren intr. h., Sporen tr.,
stacheln tr., treiben* tr. (den Ball ~ тласкам
топката ; Wild ~ гоня дивеч c хайка ; sich
ans Land vom Winde ~ lassen оставям се
вятърът да ме носи ; e-n aus dem Haus ~
изгонвам някого от къщи ; etw. zu weit ~
прекалявам с нещо), übereilen tr. refl.
(някого към прскомислено бързане)
подтикване-Aufstachclung f, Bestimmung f,
- en, Betreiben n, - s
подтикващ-anregend part. adj. (мисълта),
antreibend part. adj.
подтискам-engen tr.
подтрекаване-Hetze f, -n
подува ce-anschwellen* intr. s. (за буза),
bauschen intr. s
подувам ce-auflaufen* intr. s. (за лице, вена),
aufquellen* intr. s, aufschwellen* intr. s.,
schwellen* intr. s. (пръст, крак) (die Segel
schwellen платната се издуват)
подувам-auflreiben* tr. (diese Speise treibt
den Leib auf това ядене подува корема ;
die Hefe treibt den Teig auf маята прави
тестото да бухне)
подуваие-AufschweIlung f, -en, Auftreibung
f, -en (на корема) (от газове),
Bauchschneiden п (на кореба от газове)
(мед.)
подут-dick adj., verquollen (очи, лице)
подутина-Beuie f, - n, Brausche f, - п,
Geschwulst f, Geschwülste (мед.),
Schwellung f, -en, Schwulst m, -es, -t-e

807
нодухвам-ansäuseln tr., fächeln tr. (поет.)
иодухване-Anhauch m, -s, - (на нщ.) (поет.)
подушвам-anriechen* tr. (man riecht ihm den
Wein, den Tabak усеща се, че е пил, че е
пушил), anschnüffeln tr., aufspüren tr.
(дивеч) (лов.), erschnüffeln tr., erwittern
tr., riechen* tr. (den Braten — надушвам
нещо ; etw. e-n nicht ~ können не мога да
понасям миризмата на нещо; er hat noch
kein Pulver gerochen още не е
помирисвал барут ; das konnte ich doch
wirklich nicht ~ откъде съм могъл да
зная), schniffeln, schnüffeln intr. h. (an
etw.) (за животни) (schnüffle nicht so ! не
подсмърчай така !), schnüffeln intr. h. (an
etw.) (за животни) (schnüffle nicht so ! не
подсмърчай така !), stänkern intr. (фам.),
wittern tr. (следи, дивеч)
подушване-Aufspürung f
подходящ-geeignet pari. adj.
нодхващам-апраскеп tr. (задача, въпрос,
сюжет) (разг.), aufgreifen* tr. (e-n
Gedanken ~ подхващам мисъл), einleitcn
tr.
подхвърляM-abgebcn* tr. refl., abspielen tr.
rcfl., anspielen intr. h. (загатвам),
aufwerfen* tr. (въпрос, съмнения),
einwerfen* tr., hinwerfen* tr. (ein
hingeworfenes Wort подхвърлена дума),
zuschlagen* tr. (e-m etw.) (на някого
топка), Zuspielen (den Ball Zuspielen
подхвърлям на някого топка), zuwerfen*
tr. (e-m etw.) (на някого) (e-m den Ball, e-e
Kußhand zuwerfen подхвърлям на някого
топката, въздушна целувка)
подхвърляне-Abgabe f, -n, Abspiel n, -s, -е
(на топката), Anspielung f, -en (auf e-n,
etw. Anspielungen machen подхвърлям,
намеквам за нкг., нщ.), Kinderaussetzung
f (на дете), Zuwerfung f, -en
подхлъзвам ce-abkippen intr. s, abrutschcn
intr. s
подхлъзвам-lackieren tr.; lacken; lackmeiem
tr. (фам.)(е-п) (някого)
нодхлъзоапе-Entgleisung f, - en
подходящ-adäquat adj., angemessen part. adj.
	подцентрала
D. (angemessene Frist съответен,
достачен срок ; der Zeit nicht -
несъответно c времето ; etw. paßt wie -
нщ. приляга, като че ли е по мярка),
angetan adj. (die Sache ist ganz dazu ~
тази работа е напълно от естество да),
dienlich adj., gebührend adj. part., gelegen
part. adj. (zu -er Zeit в подходящо време),
hoffähig (за отбрано общество), indiziert,
konvenabel, opportun, päslich, paß,
paßrecht, passabel (das ist eine ganze
passable Arbeit това е съвсем сносна
работа), richtig (jetzt ist der ~e Moment
сега му е моментът; das ist ~ ! чудесен е
!), sachdienlich, salonfähig (за отбрано
общество), tunlicht, zutreffend,
zweckdienlich (на цел)
подхожда-liegen intr., ziemen refl. D (ihm ziemt
Milde подхожда му да бъде
снизходителен)
подхождам си-zusamemnpassen intr. h. (с
нещо друго)
подхождам-anstehen* intr. h. (s.) (e-m gut ~)
(за рокля), eignen tr. refl., herangehen*
intr. s. (an e-m, etw.), hincinpassen intr. h.
(in etw. А) (някъде), passen intr. h. (in etw
A, zu e-m) (er paßt nicht in diese Stellung
той не подхожда за тази работа ; grün
und blau ~ schlecht zueinander зелено и
синьо не си подхождат ; das paßt nicht
hierher на това мястото не му е тука ; die
beiden - nicht zueinander двамата не си
подхождат; der Preis paßt mir nicht цената
е висока за мене ; wenn es ihm paßt ако
му е удобно ; die Schuhe - mir nicht
обувките не ми стават ; die passende
Farbe wählen избирам подходящ цвят)
подхождат си-zusammenstimmen intr. h.
подхранвам-speisen tr. (е-е Maschine mit
Betriebsstoff - поддържам машина c
гориво)
подхрапване-Spcisung f, Übcrdündung f, -
en
подхраивач-Zubringer m, -s
нодхраиващ-trophisch (тъканите)
подцентрала-Abzweigstation f (сл.)

подчертавам
808
(отклонителна)
подчертавам-betonen tr., aufhöhen tr. (чрез
по-светли тонове) (жив.) (и прен.),
heben* tr. refl., herausbeißen* tr. refl. (den
Vorgesetzern herausbeißen подчертавам,
че съм началството), herausheben* tr.
(пасаж от книга), hervorheben* tr.
(преимущества, грешки), marken tr.,
markieren tr., überbetonen tr., überspitzen
tr. (прекомерно)
подчертаванс-Qetonung f, - en, Markierung
f
подчсртап-aisdrücklich adj. (ausdrücklicher
Befehl изрична заповед), emphatisch adj.,
nachdrücklich
подчсртаност-Betonheit f, - en,
Nachdrücklichkeit f, -
подчинен-abhängig adj., botmäßig,
nachgeordnet, sekundär
подчинепи-ЬсШе pl.
подчинение-Dicnstgehorsam m (в службата),
Folge f, - n, Folgcleistung f, Gehorsam m, -
(e)s, Hypotaxe f, -n (грам.)
иодчиненост-Dicnslbarkeit f, - en,
Dienstverhältnis n
подчинявам ce-folgen intr. s (e-m in allen
Stücken ~ подчинявам се нкм. във
всичко), gehorchen intr. h, parieren intr.
h. (e-m) (безусловно) (du hast zu - ! то
сано ще се подчиняваш !; Order pariert!
да се изпълни заповедта веднага !)
подчинявам-bezwingen* tr., knechten tr.,
verkirchlichen tr. (на църквата)
H0A4iiiiHBaiie-Knechtung f, Verkirchlichung
f (на църквата)
подшивам-abheften tr. (в папка писма,
преписки), anheften tr. (etw. an etw. A,
рядко D) (книжа), bestechen *tr.
подшушвам-einflüstern tr., einraunen tr,
zublasen* (e-m etw.) (на някого нещо),
zuflüstern tr. (e-m etw.)
подшушвания-Zuflüsterung f, -en
подшушвач-ZubIäser m, -s
подъбиче-Gamander m, - s (бот.)
подъл-bübisch adj., erbärmlich adj. (er hat sich
- benommen той постъпи подло), gemein
adj., hundsföttisch, infam, nichtsnutzig,
niederträglich (~e Schmerzen проклети
болки), niedrig (~cs Volk простолюдие ;
er ist von -er Geburt той произлиза от
просто семейство), perfid(e), schäbig (so
ein -er Kerl! подлец такъв!; er hat sich -
bekommen той се държа подло),
schof(e)lig (фам.), schofel (фам.),
schuftig, verwerflich
нодържа-wachhalten* tr. (буден)
подялба-Teilung f
поевтинявам-abschlagen* tr. refl. (стока),
verbilligen tr.
поевтиняване-Verbilligung f, - (на цени)
поезия-Dichtkunsl f, Dichtung f, - en,
Dichtungsart f (вид, род),
Gclegenheitsdichting f (субективна),
Gelegenheitsdichtung f (създадена за
случай) (лит.), Lehrdichtung	f
(дидактнческа), Liebcsdichtung	f
(еротична), Meistergesang m, Poesie f, -
n, Reim m, -cs, -e, Schäferdichtung f
(пасторална), Tendenzdichtung	f
(тенденциозна) (лит.), Volksdichtung f
(народна), Wortkunst f
iioeiwa-angehen* intr. s. (за растение),
Bühnendichtung f (драматична) (лит.),
Dichtung f, - en, Gedicht n, - (c)s, - e,
Gelegcnheilsdichtung f (създадена за
случай) (лит.), Heldengedicht	n
(героична), Lehrgedicht n
(дидактнческа), Lied n, -s, -er, Poem n, -s,
-c, Romanze f, -n (баладоподебна),
Schäfergedicht n (пасторална) (лит.),
Spottgedicht n (сатирична), Tondichtung
f (симфонична)
поемам-abnehmen tr. (част от нечия работа),
absorbieren tr., anlagern tr. (хим.),
annehmen* tr. (топката) (спорт.),
antreten* tr. (служба) (e-e Erbschaft ~
встъпвам във владение на наследство),
aufatmen intr. h. (си дъх), aufbrechen* intr.
s. (es ist Zeit aufzubrechen време е да
потегляме), aufnehmen* tr. (der Strom
nimmt viele Flüsse auf реката поема
много притоци), aufnehmen* tr. (отново)

809
пожертвувам се
(е-е Diskussion - влизам в дискусия ; die
Bank nimmt die Zahlungen wieder auf
банката възобновява плащанията),
aufnehmen* tr. (работа, учение, борба и
т. н.)> einsaugen* tr. refl., einschlagen* tr.,
einziehen* tr. refl., jappen intr.h . (дъх),
japsen intr. h., rezipieren tr., schnaufen intr.
h. (си дъх), schnüffeln intr. h. (an etw.)
(шумно дъх) (за животни) (schnüffle nicht
so ! не подсмърчай така !), schnüffeln
intr. h. (an etw.) (шумно дъх) (за животни)
(schnüffle nicht so ! не подсмърчай така
!), übernehmen* tr. (от друг кораб) (мор.),
verantworten tr. refl. (отговорност за
нещо), verpusten refl. (си дъх) (разг.),
verschnaufen intr. h. refl. (дъх) (разр)
поемаие-Absorption f, -en, Antritt m, -(e)s, -e
(на управление), Arbeitsaufnahme f (на
работа) (след стачка), Atemholen п (на
дъх), Aufnahme f, -n (на работа),
Aufnahme f, -n (хим.), Erbfolge f (на
наследсвото), Nachfolge f, - (на служба)
(er lernt die ~ той отказа да поеме поста),
Regierungsantritt m (на управлянието),
Schnapper m, -s (на дъх), Übernahme f
поемател-Remittent m, -en, -en (на
менителница), Wechselnehmer m (на
менителница) (търг.)
поет-Auchdichter m (набеден) (ирон.),
Bänkelsänger m (бездарен) (разг.), Barde
m, - n, - n (ист.лит.), Dichter m, - s,
Dichterfürst m (велик), Leibdichter m
(любим), Lieblingsdichter m (любим),
Lyriker m, -s, Modedichter m (на мода,
много четен), Musensohn m, Poet m, -en,
-en, Reiger m, -s, Reimer m, -s, Vagant m, -
en, -en (странстващ)
ноетика-Poetik f, -en
поет-импровизатор-Gelegenheilsdichtcr m,
Stegreifdichter m
ноетичен-dichlcrisch adj., poetisch (e-e ~e
Ader haben имам поетическа жилка ; es
war sehr ~ имаше много настроение)
поетически-dichterisch adj.
ноет-иевец-Spiclmann m pl. -leute
(странстващ, в средновековието)
пожар-Brand m, - (e)s (in ~ stehen горя),
Erdbrand m (подземен) (мин.), Feuer n, -
s (durch ~ zerstört werden бивам
унищожен от пожар), Feuerbrust f,
Feuemot f, Grubenbrand m (подземен)
(мин.), Lauffeuer n (в стените),
Schadenfeuer n (кайто причинява големи
щети), Waldbrand m (горски)
пожарище-Brandselle f, Feuerstätte f
пожарникар-Brandwache f, Feuermann m,
Feuerwehrmann m, Löscher m, -s
пожарогасител-Feucrlöschcr	m,
Löschapparat m, Löscher m, -s,
Schaumhandfeuerlöschcr m (c пяна)
пожароизвестител-Feuermclder m
иожатогаснтел-Löschgerät n
пожелавам cn-einbildcn tr.
пожелавам-gelüsten intr. h imp.,
herbeiwünschen tr. (e-n etw.) (на някого
нещо), wünschen tr. (e-m etw.) (e-m alles
Gut wünschen пожелавам на някого най-
доброто ; gute Besserung wünschen
пожелавам скорошно оздравяване ;
glückliche Reise wünschen пожелавам
добър път ; ich wünsche, wohl zu speisen
пожелавам добър апетит)
иожелание-Desiderat n, - s, Glückzu n, - s (за
сполука), Ncujahrswunsch m
(новогодишно), Wunsch m, -es, -re (beste
Wünsche zum Jahreswechsel, zum neuen
Jahr най-хубави пожелания за новата
година)
пожертвам (ce)-hinopfem tr. refl.
пожертвам-hingeben* tr. refl. (живота си),
opfern tr. refl. (време, пари), stiften tr.
пожертване-Oblation f, -en, Opfer n, -s
пожертвователен-aufopferungsvoll adj.,
opferbereit, opferfähig, opfervoll,
opferwillig	*
пожертвователност-Aufopfcrung f, -en,
Aufopferungsfähigkeit	f,
Opferbereitschaft f, Opferfähigkeit f,
Opfergeist f, Opfermut m
пожертвувам (ce)-hinopfcrn tr. refl.
пожертвувам ce-aufopfern tr. refl. (e-m etw.
~, sich für c-n, etw. ~) (aufopfernde Liebe

пожертвувам
810
пожертвувателна любов)
ножертвувам-dahingcben* tr., darangeben*
tr., hingeben* tr. refl. (живота си)
пожертвуване-Aufopfcrung f, -cn
ложертвуванне-Opfcr n, -s, Spende f, -n (es
gingen reiche ~n ein постъпиха богати
дарения)
пожертвувател-Spender m, -s
пожизнен-lebenslänglich (рента, ползване)
пожълтявам-gilben inlr. s, vergilben intr. s.
(за лист, шума, хартия, снимка)
пожънвам-abernten tr. (нива, жито),
abmähen lr. (жито, нива), das Korn
abschneiden*, ein hamstern tr., einheimsen
tr. (прен.), ernten tr.
поза-Attitüde f, -n (вие.)
но-завчера-vorvorgestern
позадушавам-anschmoren tr. (месо) (готв.)
нозастарял-angejahrt adj.
нозатоплям-anwärmen tr.
no3Boneii-jag(d)bar (за лов), jagdbar (за лов),
jugendfrei (за юноши), koscher (за ядене),
statthaft
позволение-Einwilligung f, - en, Erlaubnis f, -
se, Genehmigung f, - en, Gestattung f,
Gunst f (канц.), Justifikation f, -en,
Konsens m, -es, -e, Schankerlaubnis f, -
(за продажба на спиртни напитки),
Verstattung f
позволнтелио-Bergbaufreiheit f(3a издирване
и експлоатация на подземни богатства),
Erlaubniskarte f, Führerschein m (за каране
на моторна кола) (автом.),
Gewerbeschein m (за упражняване на
занаят), Passierschein m (за преминаване
на граница), Passierzettel ш (за
преминаване на граница),
Schankerlaubnis f, - (за продажба на
спиртни напитки)
позволявам си-beehren tr.refl. (предвзето)
позволявам си-bieten* refl. (das darf mir
niemand bieten никой не може да си
позволи да ми направи това), erdreisten
refl. (sich zu Grobheiten — позволявам си
да нагрубя), erlauben tr., gönnen tr. (sich
ein kleines Vergnügen ~ позволявам си
едно малко удоволствие), herausnehmen*
tr. (sich D etw.) (sich Freiheiten
herausnehmen позволявам си волности),
leisten refl. D
позволявам-dulden tr. (k-n Widerstand ~ не
позволявам съпротивление), erlauben tr.,
genehmigen tr. (канц.), gestatten tr. (sich
D etw. - позволявам си нщ.), lassen mod.,
vergönnen tr. refl. (e-m etw.) (es war ihm
nicht vergönnt ! не му беше позволено
!), verstauen tr., zugeben* tr., zulassen* tr.
(etw.) (das kann ich auf k-n Fall zulassen
не мога да позволя това по никакъв
начин), zulegen tr. (sich D etw.) (си нещо)
(sich ein Auto zulegen позволявам си
лукса да си взема кола)
иозволяване-Zulassung f, -en
нозвънявам-anklingeln intr. h. (bei e-m) (no
телефона у нкг.) (разг.), anläuten tr. (e-n)
(hkm.), anläuten tr. (със звънец) (остар.),
antelefonieren intr. h. tr. (нкм. no
телефона)
иозвъняваие-Anruf m, -(e)s, -е (по телефона)
поздрав-Abschiedsgruß m (прощален),
Begrüßung f, - en, Begrüßungformel f,
Empfehlung f, - en, Flaggcngruß m (чрез
знамето) (мор.), Gruß m, - es, Grüße,
Kompliment n, -s, -e, Scheidegruß m (при
раздяла)
ноздравление-Gratulation f, - en, Gruß m, - es,
Grüße
поздравления-Begrüßung f, - en
поздравлявам-komplimentieren tr.
поздравявам-beflückwünschen tr. (einen zum
Geburtstag	beglückwünschen
поздравявам нкг.за рожден ден),
begrüßen tr., bejauchzen tr. (радостно),
bejubeln tr. (радостно), bekomplimentieren
tr., gratulieren intr. h, grüßen tr.,
komplimentieren tr.
поземлен-liegend
позив-AppelI m, -s, -e, Aufruf m, -s, -e (ein ~
an das Volk апел към народа), Flugblatt
n, Wahlaufruf m (предизборен)
нозитив-Papierbild n (върху хартия)
позиция-Abwehrstellung f (воен.)

8X1
позовавам се
(отбранителна), Anfangsstellung f
(изходна) (воен.), Auffangstellung f
(резервна) (воен.), Aufnahmestellung f
(междинна) (при оттегляне) (воен.)
нозиция-BereitsteHung f (изходна) (воен.),
Dauerstellung f (добре укрепена,
отбранителна) (воен.), Defensivstellung
f (отбранителна) (воен.), Feldstellung f
(укрепена, полска) (воен.), Feuerstellung
f (огнева) (воен.), Igelstellung f (ежова),
Lage f, -п (за струнен инструмент), Lage
f, -п (фехт.), Linie f, -n (воен.),
Pikettstellung f (изгодна), Riegelstellung
f (преградна) (воен.), Rückhaltsstellung f
(толива опорна) (воен.), Ruhigstellung f
(за почивка) (воен.), Schüsselstcllung f
(ключова), Stellung f, -en,
Verteidigungsstellung f (отбранителна),
Wechselstellung f (временна огнева)
(воен.)
иозлата-Goldüberzug m, Vergoldung f
позлатявам-übergolden tr., vergolden tr.
позлатяване-Vergoldung JT
позмязвач-Fuchsschwanz m (разг.)
познава ce-ansehen* tr. (c-m elw. ~) (man sieht
ihm den Trunkenbold an личи, че е
пияница)
нознаваем-crkennbar adj., erkenntlich adj.,
kennbar, kennlich
познаваемост-Kennbarkeit f, -
лозиавам-anhören tr. (c-m etw. ~) (нщ. по
гласа, говора) (произношение, простуда)
(man hört ihr die Deutsche immer noch an
все още се познава, личи по говора, че е
немкиня ; man hört [es] dir an, daß du
erkältet bist познава се, личи по гласа ти,
че си настинал), durchschmecken tr. intr.
h trnb., e-m elw. absehen* tr., erkennen*
tr. refl. (e-n an der Stimme ~ познавам нкг.
по гласа), kennen* tr. refl. (ich kenne ihn
schuon lange познавам го отдавна ; er
will mich nicht mehr kennen прави се, че
не мс познава ; ich kenne meine Leute
познавам си хората), verstehen* tr. refl.
(основно) (sich auf etw. ~ разбирам от
нещо ; viel Mathematik ~ разбирам много
от математика ; sie versteht zu reden тя
знае, умее да говори), wiedererkennen*
tr. (нещо)
познаване-Erkennung f, Lokalkenntnis f (на
местност), Ortskenntnis f (на дадена
местност) (trorz s-г -е verlieft er sich
макар че познаваше добре местността,
той сбърка пътя), Ortskunde f (на дадена
местност) (trorz s-r —е verlieft er sich
макар че познаваше добре местността,
той сбърка пътя), Weltkenntnis f (на
света)
познавач-Antiquar m, -s, -е (на старинни
предмети), Kenner m, -s, Kunstkenner m
(на изуството), Menschenkenner m,
Sachkenner m (в дадена област)
позиаващ-rcchtskundig (правото),
stadtkundig (добре града), wegkundig
(пътя), wetterkundig (времето)
no3iiaiiiuiK-Bekanntc(r) m, - п, - п
no3iiaüinma-13ckanntc(r)f, - п
ii03iiaüimmi-Bckannlschaft f, - сп
ri03iiai!iie-Einsichl f, - en, Erfahrungswissen
n (опитно), Erkenntnis f, - sc, Gnosis f
(рел.), Kenntnis f, -sc (er hat gründliche
Kenntnisse in der Mathematik той има
солидни познания по математика)
H03iiaiiiifl-Rüstzeug n (das ~ zu elw. haben
притежава,м нужните средства, познания
за нещо)	*
позпаиство-Badebekanntschaft f (от
пребиваване на минерални бани),
Reisebekanntschaft f (по време на път)
познат-bekannt adj. (etw. ist mir bekannt нщ.
ми е познато; e-n mit c-m bekannt machen
запознавам двама души), Bekanntc(r) m,
- n (ein Bekannter von mir един мой
познат), bewußt adj., kündig, kund,
Reisebekanntschaft f (от пътуване)
позната-Вскаптс(г) f, - n
позиати-Bekannlenkreis m pl., Bekanntschaft
f, - en (e-e große Bekanntschaft haben
имам много познати)
позовавам ce-anknüpfen intr. h. (an etw. A.
~) (на нщ.) (wollen wir an s-c Worte ~ да
се позовем на думите му), beziehen* refl

позовавам
812
(sich auf e-n Buch beziehen позовавам се
на книгата), gründen refl. (seine Ansicht
gründet sich auf Tatschen неговото
мнение се позовава на факти)
позовавам-berufen * refl.
позоваване-Berufung f, - en (unter Berufung
auf den Zeugen c позоваване на
свидетеля)
позор-Affenschade f, Blamage f, - n, Infamie f,
-n, Schande f, -n (es ist е-е ~ срамота e; ~
über dich ! засрами се !; er hat sich mit ~
beladen станал е за срамота ; etw.
bereicht mir zur ~, macht mir - нещо ме
позори ; s-m Namen ~ machen опетнявам
името си; s-e Familie ~ machen засрамвам
семейството си ; mach’ mir k-e ~ vor den
Leuten ! да не ме засрамиш пред хората
! ; etw, zu s-r ~ gestehen признавам нещо
за свой срам ; zu s-r ~ sei es gesagt за
негов срам трябва да кажем ; Schmach
und ~ срам и позор ; e-n mit Schimpf und
~ fortjagen изгонвам някого най-позорно
; ein Mädchen in ~ bringen обезчестявам
момиче), Schmählichkeit f, Schmach f, -
(e-m e-e ~ antun, bereiten, zufügen
нанасям позор на някого ; ~ und Schande
срам и позор)
позорен-entehrend pari, adj., miserabel,
schändlich (край, живот), schimpflich,
schmählich, schmachtvoll
позорност-Schimpfkeit f, -
позоря-beschimpften tr., schmähen tr. intr. h.
(e-n, etw.) (някого)
понзпилявам-anraspeln tr. (c рашпил)
лоилка-Tränke f, -n
поилка-TRänktrog m
поило-Frische f (лов.), Tränke f, -n
поименен-namentlich
поираме ce-hereingehen* intr. s. (hier gehen
100 Menschen herein тук се побирам 100
човека)
поисквам-abfordem tr. (от нкг. паспорт,
билет, Mirro),abnifen* tr. refl., abverlangen
tr. (документи за контрол, ключове,
честна дума), ansprechen* tr. (e-n um etw.
~) (нкм. нщ.), einfordern tr., einholen tr.,
nachfordern tr., nachfordern tr.
(допълнително), nachverlangcn tr.
(допълнително), salvieren refl.
(гаранция), verlangen tr. (etw. von e-m)
(нещо от някого) (vertagt er für s-e Ware
? колко иска за стоката си ? ; du hast gar
nichts zu - ! ти нямаш право да искаш
нещо ! ; das ist zu viel vertagt ! много
искаш !)
поискване-Verlangen n, -s, - (auf- die Karten
билетите се показват при поискване)
показ-Schau f, -en (е-е — veranstalten
уреждам изложба ; etw. zur - stellen
излагам на показ ; е-е gemachte Ruhe zur
- tragen показвам се привидно спокоен),
Vorführung f
показалец-Abwinker m, -s, - (при завиването),
Index n, -es, -е (анат.), Karteireiter m
(картотечен, разделителен), Kartenreiter
m (картотечен), Sachregister m, Winkel m,
-s, Zeigefinger m (пръст)
локазалка-Zeigestock m (пръчка)
показан-indiziert
показанiie-Anzeige f, -n (für) (за) (мед.),
Augenzeugenbericht n (на очевидец),
Bericht m, - (e)s, - e, Gegenaussage f (на
противниковата страна) (юр.),
Sachangabe f (пред следовател) (юр.),
Zeugenaussage f (на свидетел), Zeugnis
n, -ses, -se (на свидетел) (für e-n, von etw.
ablegen давам показания за някого,
нещо)
uoKa3aiiiifl-Belastungsmaterial	pl.
(отегчаващи) (юр.)
показател-Anzeiger m, -s (и жп.),
Arbeitshöchstleistung f (върховен)
(HKOH.)Deuter m, - s, Erdprüfer m (на земно
съединение) (ел.), Exponent m, - en (мат.),
Kenngröße f (икон.), Verhältniszahl f (на
съотношение), Weiser m, -s, -, Wichtezahl
f (на специфичното тегло) (физ.), Winkel
m, -s (за направление), Wohnungszeiger
m (на жилища), Zeiger m, -s
показателен-anzeigend part. adj.
(местоимение) (die anzeigende Art
изявително наклонение), aufschlußreich

813
покана
adj., deminstrativ adj. (грам.)
показателно-daneben pron. adv.
показва ce-kundgeben* refl.
показвам (ce)-entwickeln tr. refl., anstellen tr.
refl. (sich geschickt, ungeschickt bei etw.
~) (сръчен, несръчен в нщ.) (stell dich
nicht so an! не се превземай! не се
гевези!) (разг.), aufspielen tr. refl. (като
нщ.) (er spielte sich als Freund auf той се
представяше за приятел ; er spielte sich
gern auf обича да си придава важност,
да се изтъква), bezeigen refl. (er bezeigete
sich teifer показа се смел), brechen* intr.
h, darbieten* refl., erscheinen* intr. s,
geben* refl. (gib dich so, wie du bist
хокажи се такъв, какъвто .си),
herausstellen refl. (sich als einen
Schwindler herausstellen той се показа
като мошеник), hervorblicken tr.,
hcrvorkommen* intr. s., nachsehen tr.
(снизходителен към някого),
vorschlagen* intr. s., bekunden tr. refl.
ноказвам-dartun* tr., ablegen tr. refl.
(умението си в нщ.), anzcigen tr.
(времето) (за часовник, барометър),
aufbringen* tr. (Beweise, Zeugen ~
привеждам доказателцтва, посочвам
свидетели), aufweisen* tr. (s-e Stirn weist
rote Flecken auf по челото му се
забелязват червени петна), aufzeigen tr.,
ausbreiten tr. (стока, колекция,
съкровища, подаръци, възгледи, планове,
познания, резултати), beweisen* tr. refl.,
bieten* tr. refl., darweisen* tr., darzeigen
tr., demonstrieren tr. intr. h, deuten intr. h,
entfalten tr. refl., enthüllen tr. refl., ergeben*
tr., erweisen* tr., exhabieren tr.,
herauskehren tr. (die rauhe Seite
herauskehren показвам суровата си
страна), hindeuten intr. h. (auf etw.),
manifestieren (явно), nachweisen * tr.,
taschenspiclem intr. h. (фокуси), trumpfen
intr. h. (gegen- e-n) (превъзходство над
някого), vergegenständlichen tr.
(нагледно), voeweisen* tr., vorführen tr.
(e-n Film - показвам филм), vorschießen*
intr. h. (на някого как се стреля),
vorschreiben* tr. (e-m etw.) (на някого как
се пише), vortun* tr. (e-m etw.) (на някого
нещо), vorturnen tr. (спортни
упражнения), vorzaubern tr. (e-m etw.) (c
вълшебство), vorzeichnen tr. (e-m etw.)
(как да се рисува), vorzeigen tr. (паспорт,
билет), weisen* tr. refl. (e-m etw.) (на
някого нещо) (Soldaten ins Quartier
weisen показвам на войниците квартира
; e-n den rechten Weg weisen показвам
на някого правия път ; e-n vor die rechte
Schmiede weisen показвам на някого
точния адрес ; e-m die Zähne weisen
показвам на някого зъбите си, озъбвам
му се), zeigen intr. h. (die Uhr zeigt 9
часовникът показва 9 ; das Thermometer
zeigt auf 18 Grad термометърът показва
18 градуса; auf e-n, etw. zeigen показвам
някого, нещо c пръст), zeigen tr. (e-m etw.)
(на някого нещо) (e-m den Rücken zeigen
показвам на някого гръб)
показвам ce-zeigen refl. (на проореца) (sich
den Leuten zeigen показвам се пред
хората ; sich freundlich zu-c-m zeigen
показвам се любезен пред някого ; sie
will sich nur zeigen тя иска само да се
покаже)
показване-Aufweisung f, Aufzeigung f,
Kundgebung f, -en, Vorwisung f, -en,
Vorzeichnung f (как да се рисува),
Vorzeigung f (на паспорт, билет)
показващ-zähnefletschend (зъбите си)
покайвам ce-büßen tr.
покал-Pokal m, -s, -е
покана-Anmcldung f, -en (за междуградски
телефонен разговор), Aufforderung f, -
en (~ zum Tanz покана за танц), Aufgebot
n, -s, -е (за предявяване на претенции)
(das Gericht erließ ein ~ an die
Nachlaßgläubiger съдът покани всички
кредитори да предявят вземанията си
срещу оставеното наследство) (юр.),
Berufung f, - en, Einladung f, - en (e-e ~ an
e-n ergehen lassen прщам покана на нкг.),
Einladungsschreiben п (писмена),

поканвам
814
Engagement n, - s (за танц), Forderung f, -
en (за дуел), Ladung f, -en, Ruf m, -es, -e
(e-n - an e-e andere Hochschule erhalten
получавам покана за професор в друг
университет, Vorladung f (за явяване)
поканвам-auffordem tr. (е-е Dame zum Tanz
~ поканвам дама за танц ; e-n zur
Teilnahme, Mitwirkung- поканвам нкг.
за участие, сътрудничество), ausbitten*
tr. (ich bin heute abend ausgebeten
поканен съм тази вечер), befehlen*tr.
(ист.за царска особа), berufen* tr. refl. (е-
n zu c-m Amt berifen поканвам нкг.на
длъжност), bescheiden* tr., bitten* tr. intr.,
dabeihaben* tr. (да присъства), einladen*
tr. (zu e-r Tasse Tee - поканвам на чаша
чай), laden tr. (e-n), zuziehen* tr. (e-n zu
etw.)
локаиване-Aufrorderung f, -en (~ zum Tanz
покана за танц)
поканвам (ce)-bcschütten tr. refl.
покапвам-begießen* tr.refl. (einem das Kleid
begiessen покапвм нкм. роклята),
betropfen tr.
покарва-aufsprosscn intr. s., keimen intr. s.
(за растения), schieben* intr. h. (зъби,
листа, рога), sprossen intr. h. s. (за
растение)	,
покарвам-antreiben intr. s. (за посеви),
aufgrünen intr. s., aufkeimen intr. s.,
aufschprießen* intr. s., auftreiben* intr. s.,
entwachsen* intr. s (от земята),
ersprießen* intr. s, nachwachen * intr.
(отново) (след косене), treiben* refl. (за
растение)
покарваке-Keimung f (за растения), Treiben
n, -s, - (на растения)
покатервам ce-aufbaumen intr. h. (на дърво)
(за гризачи, котка) (лов.), durchklettem
intr. s tmb. (през отвор), erklettern tr.
покатоличвам-katholizisieren tr.
покачва ce-aufschlagen* intr. hV s. (за цена)
покачвам ce-ansteigen* intr. s. (за
температура, вода), durchsteigen* intr. s
trnb., emporsteigen* intr. s, erhöhen refl.,
ersteigen* tr. (die höhste Stufe der Ehre ~
покачвам се на най-високото сгънало на
честта)
иокачвам-aufschlagcn* intr. h./ s. (цена),
vorschlagen* tr. (цена, за да направя
впоследствие отстъпка при пазарлък),
zulegcnt tr. (темпо) (der Läufer hat e-n
Schritt zugelegt бегачът покачи темпото
си)
покачване-Anstieg m, -(e)s, -е (на ниво,
температура), Temperaturerhöhung f (на
тенпературата на болен)
покашлювам-hüsteln intr. h.
покашляне-Räusperer m, -s
нокащлювам-räuspern refl.
покаяние-Buße f, - n, Büßlied n (църк.),
Bußsakrament n (рел.)
поквара-Entartung f, Korruption f, Verderbnis
f, -se, Verderbtheit f, -, Verdorbenheit f, -
покварен-buhlerisch adj. (остар.),
grundschlecht adj., korrupt, lasterhaft
поквареност-Verdorbenheit f, -,
Verkomemnheit f, -
покварявам ce-vcrkommen* intr. s.
покварявам-demoralisieren tr.
покварям-korrumpicren tr.
покер-Poch n, -s, Pochspiel n, Poker n, -s, -
(игра)
мокерджня-Pocher m, -s
покланям ce-knicksen intr. h. (e-m)
покланям ce-neigen tr. refl. (das Gelänge neigt
sich теренът се спуска ; sich vor e-m -
прекланям се пред някого), verbeugen
refl. (sich vor e-m), verneigen refl. (sich
vor e-m) (пред някого)
поклащам ce-facheln tr.
поклон-Bückling m, - s, - e, Diener m, - s
(детски) (разг.), Katzenbuckel m
(раболепен), Kompliment n, -s, -e, Kotau
m, -s, -s (дълбок китайски), Reverenz f, -
en (s-e ~ machen покланям се),
Verbeugung f, -en, Verneigung f, -en
поклонеиие-Betfahrt f
поклонник-Bacchusbruder m (на Бакх),
Bewund(e)rer m, - s, Geldmensch m (на
парите), Naturmensch m (на всичко
природно), Pilger m, -s (поет.), Pilgrim m,

815
покрай
-s, -е (поет.), Tugendbold ш (на
собствените си добродетели), Wallfahrer
ш, -s
поклонници-Anhang ш, -s, те (s-e
Philosophie gewinnt viel ~ философията
му печели много последователи) (прен.)
покоен-abgeschieden part. adj., selig (meine
~e Mutetr покойната ми майка ; ~en
Angedenkens да му бъде свята паметта),
verewigt, -verstorben (~ег Vater
покойният баща), веиланд (bei weiland
König Heinrich във времето на покойния
крал Хенрих)
покои-Gemach n, - (e)s, Gemächer,
Schlafgemasch п (нощни) (поет.)
иокой-Beschaulichkeit f (вътрешен,
душевен), Friede m, - ns, - n (zum ewigen
~n eingehen преселвам се в царството
на вечния покой), Grabesruhe f (на
мъртвеца, гробен), Heimlichkeit f, -en,
Ruhe f, - (~ bewahren заразвам
спокойствие; e-m k-e - lassen не оставям
някого на мира ; e-n in ~ lassen оставям
някого на спокойствие ; endlich gaben
sie ~ най-после мирясаха ; sich nicht aus
der ~ bringen lassen нищо не може да
смути спокойствието ми ; in, mit - etw.
tun върша нещо спокойно ; k-e ~ vor е-
m, etw. haben нямам мира от някого,
нещо ; zur ~ kommen успокоявам се ;
immer mit der - “ по-спокойно! ; - stiften
въдворявам ред ; die ewige - вечният
покой ; er ist zur - gegangen той почина
; Sie werden uns doch die - nicht
mitnehmen, aus dem Hause tragen седнете,
та да ни седнат сватовете), SabbatsliJle f
(съботен), Stille f, -n (— vor dem Sturm
затишие пред буря ; in aller ~e тихичко ;
in der - leben живея самотен)
покойната-Verstorbene f, -n
liOKofiiiHK-Heimgegangene(r) m (вие.),
Hingeschiedene(r) m, Tote(r) m, -en, -en,
Verblichene(r) m, -n, -n, Verewigte(r) m, -n,
-n, Verschiedene(r) m, -n, -n, Verstorbene(r)
m, -n, -n
поконпица-Hingeschiedene f, -n, Verstorbene
f,-n
покойници-Abgeschiedenen
поколемие-Aufzucht f (подрастващо)
(животни), Fischbrut f (младо, на риби),
Generation f, - en, Geschlecht n, - (e)s, - er,
Lebensalter n, Menschenalter n,
Menschengeschlecht n, Nachkomme m, -
n, -n, Nachkommenschaft f, -en,
Nachwuchs m (подрастващо), Nachzucht
f, Zucht f, - (die junge Zucht младото
поколение)
поколения-Folgewelt f (следващите),
Machlebende pl. (следващите), Nachwelt
f (следващите)
покорен-botmaßig adj., demütig adj., dienstbar
adj., ergeben adj., folgsam adj., fügsam adj.,
gefügig adj., gehorsam adj., klein
покорител-ЕгоЬегег m, - s, Herzenbrecher m
(на сърца), Herzensbrecher m (на сърца),
Weltbezwinger m (на света)
покорност-Dienstbarkeit f, - en, Folgsamkeit
f, Gehorsam m, - (e)s, Kadavergehorsam m
(сляпа)
покорство-Demut f, Folge f, - n, Folgsamkeit
f, Fügsamkeit f
покорявам ce-ducken refl., ergeben* refl.
покорявам-bewältigen tr., durchsteifen* tr.
(връх), erobern tr.
покосявам-aufräumen intr. h. (der Krieg, die
Seuche hat unter der Bevölkerung gewaltig
aufgeräumt войната, епидемията покоси
много народ) (разг. и прен.), hinmäh len
tr. (хора с картечница), nicdermählen tr.,
niedermachen tr.
покрай-daneben pron. adv. (er treibt Handel
- той се занимава покрай другото с
тъговия), entlang adv. ргр. (das Ufer ~
покрай брега), hiemeben (нещо), längs,
nächst (der -Weg най-късият път ; in -er
Nähe съвсем близо) следният-nächst
(ден, час, път, град) (bei -er Gelegenheit
при пръв удобен случай ; -er Tage в
най-скоро време ; das -е, was ich tue, ist.,
първото, което ще направя е.. ; fürs -е
ist gesorgt за най-необходимото са
положени грижи ; fürs ~е на първо

816
покрайнини
време, засега ; ~ dir achte ich X. am
höchsten след теб най-много уважавам
X. ; -dem Hause до къщата), neben D (~
dem Fluß läuft ein Kanal покрай реката
върви канал ; - anderen Dingen покрай
другите неща), nebenbei (другото),
nebenher (der Waggen fuhr, der Hund lief
- колата вървеше, кучрто тичаше до нея),
über D (обстоятелство, причина) (~ der
Sorge um s-n Freund kam er nicht dazu, an
s-e eigene Not zu denken покрай, заради
грижите за приятеля си, той не намери
време да помнели за собствената си беда
; - der Arbeit Essen und Trinken
vergessen покрай, заради работата
забравям да ям И пия), vorbei (D) (an е-
m, etw.) (an ihm - покрай него), vorüber
noKpainiiiiiH-Peripherie f, -n (diese Werk liegt
an der ~ der Stadt този завод се намира в
покрайнините на града ; an der ~ bleiben
оставам на повърхността, не се
задълбочавам), Stadtrand m (на град)
HOKpHB-Bedachung f, - еп (стр.), Dach n, -
(e)s,Dächc (unter ~ bringen-покривам),
Dachung f, - en, Deckung f, - en, Glasdach
n (стъклен), Halmendach n (сламен),
Laubendach n (на беседка), Pappdach n
(от покривна мушама), Ritterdach n
(двупластов керемиден), Rolldach n
(отварящ се, на кола), Sägedach n
(трионообразеи), Satteldach n
(двускатен), Schindeldach n (c шинди)
(стр.), Zeltdach n (шатровиДен) (стр.),
Ziegeldach n (керемиден), Zinkdach n (от
поцинкована ламарина) (стр.)
покрива ce-bespringen* tr (за животно),
ersaufen* intr. s (c вода), überschlagen*
intr. s.
пркрива-überranken tr. (c клонки, зеленина,
за виещи растения), verwachsen* intr. s.
(mit Gras verwachsen покрит c трева)
покривал o-Bedeckung f, - en, Decke f, - n (mit
e-m untrer e-r ~ stecken съучастник съм
c нкг., под едно покривало сме),
Deckmantel m, Gedeck n, - s-,e, Hülle f, -n
(die Hülle des Denkmals fällt bei der
Enthüllung покривалото на паметника
пада при откриването му), Schleier m, -s
(на монахиня) (alles wie durch e-e grauen
- sehen виждам всичко като през мъгла
; der - der Vergessenheit булото иа
забравата ; den ~ nehmen подстригвам
се като калугерка), Tiara f, -п (за глава на
древноперсийски царе), Tiere f, -п (за
глава на древнопсрсийки царе),
Überdecke f
покривам (ce)-bevvaldcn tr. rcfl., verhüllen tr.
refl.
покривам се-wölken intr. h. (c облаци), kielen
intr. h. (c пера), reihen intr. h. (патици,
гъски), verkrusten intr. s. refl. (c кора),
vermoosen intr. s. (c мъх), verschwüren*
intr. s. (c циреи, язви), wölken intr. h. (c
облаци), wölken tr. refl. (c облаци),
zufrieren* intr. s. (c лед, за река, вода)
покривам(се)-басЬеп tr, refl.
покривам-abdeckcn tr., aufdecken tr. и refl.
(маса), beblechen tr. (c ламарина) (техн.),
bebleien tr. (c олово), bedampfen tr. (einen
Segel mit Aluminium bedampfen
покривам огледало c алуминий),
bedecken tr.rcfl. (den Tisch mit einem Tuch
bedecken покривам масата c покривка;
der Himmel bedeckt sich небето се
заоблачава), behängen tr. refl., belegen tr.,
belegen tr. (за животни), besäen tr. (sein
Gesicht war mit Narben besät лицето му
беше покрито със зарасли рами),
beschälen tr. (сел.-ст.), beschäumen tr. (с
пяна), beschatten tr. (спорт.),
beschlagener, (лов.), bestocken tr. refl.,
bestreiten* tr., bewerfen* tr., bewuchern
tr., beziehen* tr, decken redl. tr. (den Tisch
mit e-m Tuch - покривам масата c
покривка), decken tr. refl. (чек), dublieren
tr. (c дубле), einwölken tr. refl. (c облаци),
kappen tr. (за петел), kaulschutieren tr. (c
каучук), metallisieren tr. (c метален слой),
patinieren tr. (медни изделия, за да
изглеждат по-стари), schindeln tr. (с
шинди) (стр.), überdecken tr., überglasen
tr. (с глазура), übergolden tr. (със злато),

817
покупка
Überhängen* tr. (e-n, etw., mit elw.) (някого,
нещо) (sie hatte den Käfig mit e-m Tuch
übergehängt тя беше метнала една кърпа
върху кафеза), überharschen tr. (рана,
сняг), überkleiden tr. (с плат, хартия),
überkrusten tr. (с кора), übermalen tr. (с
боя), überspannen tr. (etw.) (покривка
върху нещо) (etw. mit Tuch - опъвам плат
на нещо), überspinnen* tr. (с плетка),
verhängen tr., verkupfern tr. (c меден слой)
(техн.), verrußen tr. intr. s. (със сажди),
verstauben intr. s. (c прах), zuackem tr.
(дупка, трап при оране), zudecken tr.
покриване-Abdeckung f, -en, Dachwerk n,
Deckung f, - en, Überspannung f,
Verhängung f, -en, Verkupferung f (c меден
слой), Verschwärung f (c язви),
Verwachsung f (c растителност)
покриват ce-zusammenfallen* intr. s. (две
плоскости)
покривач-Dachdecker m, Decker m, - s
покривка-Bcdcckung f, - en, Belag m, - (e)s,
Beläge (на под), Bettdecke f (за легло),
Bewuchs m, - se, Dachung f, - en
(покривна), Decke f, - n (e-e - aus Stroh,
Eis, Schnee сламена покривка, ледена
покривка, снежна покривка), Eisdecke f
(ледена), Harnisch m, -es, -е (яка скална),
Haube f, -п (на въглищарска клада), Narbe
f, -п (трвна), Regenleder n (кожена
предпазна във файтон), Schneedecke f
(снажна), Tafeltuch п (за маса), Tapet n, -
cs, -е (на заседателна маса), Tischdecke
f, -n (за маса), Tischtuch n (за маса) (das
~ ist zwischen ihnen cntzweigeschitten те
скъсаха всякакви връзки), Überdecke f,
Überkleidung f (на стена, врата)
покривки-Paramente pl. (богослужебни)
покрит-beschneit adj. (със сняг), gedackt adj.,
knospig (c пъпки), moosicht (c мъх),
moosig (c мъх), narbig (c белези),
rasenbewachsen (c трева), ruhmbedeckt
(със слава), rußig (със ажди),
schaumbedeckt (c пяна), schiHbedeckt (c
тръстика), schmachbedeckt (c позор),
schneebedeckt (със сняг), seifig (със
сапун), staubig (c прах), übereist (c лед),
verhangen, verrußt (със сажди), blumig
adj. (~e Wiese цветна ливада)
покритие-Anleihedeckung f (на заем) (икон.),
Deckung f, - en, Deckungsklausel f (търг.),
Entsprechung f, - en, Golddeckung f
(златно), Notendeckung f (банкнотово)
покритосемснен-agamisch adj. (бот.),
bedecktsamig adj. (бот.)
покритосеменни-Kryptogamen pl. (бот.)
покров-Bahrtuch n, Deckfrucht f (сел.-ст.),
Hülle f, -n (поет.), Pfannendach n (c извити
керемиди), Schleier m, -s
покровител-Beschützer m, - s, Förderer m, - s,
Gönner m, - s, Kirchenherr in (светец на
църква), Pfleger m, -s, Schirmherr m,
Schirmvogt m
покровителка-Fördcrin f, - nen, Patronin f, -
nen
покровителствам-begünstigen tr., fördern tr.,
Wohlwollen* intr. h. (е-ш) (някого)
нокровнтелствен-gönnerhaft adj.,
herablassend
покровителствепост-Hcrablassung f, -en
нокровителство-Ägide f, Begünstigung f, -
en, Friede m, - ns, - n (ист.), Fürsorge f,
Gönnerschaft f, Schirm m, -cs, -c (sich in
jds - begeben поиставям се йод нечия
закрила ; ~ und Schutz gegen Wind und
Wetter защита, заслон срещу вятър),
Schirmherrschaft f, Tierschutz in (на
животни)
нокруса-Niederschlagung f
покрусен-nicdergeschlagcn
покруцявам-niederschlagen tr. rcfl. (Zweifel
~ разсейвам съмнения ;
niedergeschlagende Mittel средство за
понижаване на температура ; e-n Prozeß
- спирам дело)
покръствам ce-bckreuzen tr. refl.
покръствам-christianisieren tr., taufen tr. (sich
taufen lassen приемам християнството)
покръстеният-Konvertit m, -en, -en
ноктервам ce-durchslcigen* intr. s trnb.
покупка-Abzahlungskauf m (c разсрочки),
Ankauf m, -(e)s, -e, Anschaffung f, -en,

покупки
818
Barkauf in (в брои), Bedingtsendung f
(условна) (търг.), Besorgung f, - en
(Besorgungen machen правя покупки),
Deckungsgeschäft n (в замяна), Einkauf
m, - s, Einkäufe (Einkäufe machen правя
покупки), Entnahme f, - n, Erwerb m, - (e)s,
- e, Fehlkauf m (несполучлива), Femkauf
m (на стока от друго селище) (търг.), Kauf
m, -s, -re (e-n Kauf abschließen сключвам
сделка за покупка), Okkasionskauf m
(оказионна), Scheinkauf m (фиктивна),
Vorkauf m (привилегирована), Zeitkauf m
(c определен срок на получаване)
noKynKii-Einkaufsbummel m (случайни,
пътьом)
покушенне-AUentat n, -s, -e (ein ~ begehen,
verüben извършвам покушение),
Bombenanschlag m (бомбено),
Mordanfall m (върху живота),
Mordanschlag m (върху живота)
нокушител-Allcnläter m, -s, -
покълвам-entkeimen intr. s
нокълнява-auflaufen* intr. s. (за семе) (сел.-
ст.)
нокълмявам-aufkeimen intr. s.
нокъртвам-angrcifen* tr. (der letzte Auftritt
hat mich sehr angegriffen последната
сцена много ме покърти), ergreifen* tr.,
erschüttern tr., packen tr. (за драма, пиеса)
покъртеи-ergriffcn adj.
noicbpreuocT-Ergriffenhcit f, - en
покъртителен-erschütternd part. adj. (остар.),
herzbewegend
покъсвам-konvertieren tr. (в католик)
ito-Kbceii-nachherig, nachmalig.
но-късно-hernach, hinterdrein, hinterher,
nachdem (~ er gegessen hatte, schlief er
ein след като се наяде, заспа; je - според
това ; erst werden wir uns waschen,
~werden wir essen първо ще се измием,
после ще се наядем), nachher, nachmals,
nachträglich, späterhin
покъщипа-МоЬШаг n, -s
iioKbimiiiiia-Hausgerät n, Hausputz m (на
къщата), Hausrat m
полемека-Federkrieg m (в печата)
нол-Geschlecht n, - (c)s, - er, Sexus m, Sexus
m
иола-FaItenrock m (плисирана), Rock m, -es,
те (дамска), Schoß m, -es, -re (das Kind
will auf den ~ детето иска да го вземат на
колене ; die Hämdc in den ~ legen
скръстосвам ръце ; es fiel ihm in den ~
падна му отгоре ; dem Glück im ~e sitzen
галено дете съм на щастието), Träger rock
m (c презрамки), Tuchrock m (вълнена)
полага ce-gchören intr. h (dem Arbeiter gehört
sein Lohn на работнка се полага
заплатата, която заслужава), kompetieren
intr. h. (e-m) (на някого)
полагаем-schuldig (den ~-en Betrag
дължимата сума ; mit ~er Hochachtung c
най-голямо уважение)
нолагаемото-Gebühr f, - en
полагам-besorgen 1г.(грижи), ablegen tr. refl.
(изпит, клетва), anwenden* tr. (усилия),
applizieren tr. (бои), aufbahren tr. (на
смъртен одър), befürsorgen tr. (грижи),
betreuen tr. (грижи за нкг.), einbringen*
tr. (стр.), freischwimmen* refl. (изпит по
плуване), fundamentieren tr. (основи),
legen tr., pflegen tr. refl. (грижи) (die Nägel,
das Haar, den Bart, die Haut, sein Äußteres
~ грижа се за ноктите, косата, брадата,
кожата, външността си ; s-n Bauch ~
добре си похапвам ; -en hegen und ~
полагам особени грижа за някого),
sorgen intr. h. refl. (für e-n, etw.) (грижи)
(dafür laß mich ~ оставете тази грижа на
мен), verlegen tr. (релси, кабел, тръби),
wahrnehmen* l.r (грижи)
полагане-Апläge f, -en (основа на нщ.) (die
~ е-г Fabrik ist geplant запланувано е
построяването на фабрика),
Eidesleistung f (на клетва), Pflege f, -п (на
грижи) (e-m - angedreihen lassen грижа
се за някого ; in - sein намирам се под
нечии грижи ; e-n Kranken in ~ nehmen
поемем грижите за болен ; der
Gesundheit грижа за здравето ; ~ der
Wissenschaften поддържане на науките),
Pflichtleistung f (на клетва за вярност),

819
полека
Tiefbau ш (на кабели под земята),
Verlegung f
полагащ ce-obligat
полазва-bekriechen* tr. (за насекомо,
паразит), überlaufen* tr. (за чувство,
тръпка) (Angst, ein Schauer überlief ihn
страх го обзе, тръпки го полазиха)
полазвам-ankriechen* tr. (студени тръпки)
(etw. kriecht mich an полазват ме студени
тръпки (от старх, погнуса))
полазвам-durchrieseln tr. imp. (es durchrieselt
mich полазват ме тръпки)
пола-панталон-Hosenrock m
поласкаи-bauchgekitzclt adj., gebauchkitzelt
adj., gebumfidelt adj. (разг.)
полатинчвам-latinisieren tr.
поле-Arbeitsfcld n (за работа) (прен.),
Betätigungsfeld n (на дейност, на работа),
Bildebene f (зрително) (физ.), Blache f, -
n, Blickfeld n (зрително), Drehfeld n
(въртящо се) (ел.), Eckfeld n (ъглово, на
играта дама), Eisfeld п (ледено), Erdfeld
п (земно, магнитно), Feld n, - (e)s, - er
(flaches - равно поле; auf offenem -е на
открито поле), Feld n, - (e)s, - er (бойно)
(ins - ziehen отивам на бойното поле),
Flur f, - en, Gesichtsfeld n (зрително), Hof
m,	-es, те (ъглово, на играта халма)
(спорт.), Kampffeld п (бойно),
Kampfstälte f (бойно), Kraftfeld п (силово)
(физ.), Märzfeld п (марсово), Magnetfeld
n,	-es, -er (магнитно), Marge f, -n (на
книга), Marsfeld n, -es, -er (марсово),
Minenfeld n (минно), PLatz m, -es, tc
(бойно) (mancher blieb am ~ доста хора
паднаха, останаха на полесражението ;
nicht vom ~ weichen не мърдам от
мястото), Rand m, -es, ч-er (на страница)
(e-n breiten. ~ lassen оставям широко
поле при писане ; etw. am ~е vermerken
отбелязвам нещо на полето ; ат ~е
между другото ; etw. am ~е erleben
преживявам нящо отдалеч ; sich е-г
Sache nur am -е widmen посвещавам се
на нещо мнмоходом ; dieses Problem liegt
mehr am - този проблем има
второстепенно значение), Respekt m, -
es, - (празно на страница, бланка),
Respektraum m (на писмо), Schlachtfeld
п (бойно), Schwerefeld п (на тежестта, на
гривитацията) (физ.), Seeweite f (на
зрението), Sehfeld п (зрително) (физ.),
Seitenrand m (ма страница) (печ.),
Spielfeld m (игрално) (спорт.),
Tätigkeitskreis m (на дейност), Torraum m
(вратарско) (спорт.), Trichterfeld п (от
ями), Trift f, -en (поле), Tympanon n, -s, -
па (в арка над врати), Tympanum n, -s (в
арка над врати), Versuchsfeld п (опитно),
Vierpaß m (на кеглите), Walstatt f (бранно)
(пост.), Wortfeld n (семантично)
полевъдство-Felderwirtschaft f (ссл.-ст.),
Feldwirtschaft f (сел.-ст.)
полегат-abdachtig, abdächtig adj., flach adj.,
sanft (ein -ansteigender Hügel нестръмен
хълм), schief (der Tisch steht - масата c
наклонена ; s-e Absätze - laufen
изкривявам си токчетата от едната
страна; die ~е Ebene наклонена плоскост
; е-е -е Schulter haben крив съм ; sich -
lachen превивам се от смях), schräg (zu,
auf etw. D) (den Hut - aufsetzen
накривявам шапката си ; -c Musik
джазова музика)
nojierarocT-Gefäll(e) n, - (e)s, - e, Kippe f, -n,
Schiefe f, -n, Schräge f, -n, Senkung f, -en
нолезащитен-fcldschützend adj.
полезен-dienlich adj., gewinnbringend adj.,
heilsam (думи, напомняне, наказание),
nütz(e), nützlich, nutz(e), nutzbar (e-c
Bodenfläche - machen култивирам земна
площ), nutzbringend, opportun,
sachdienlich, vorteilhaft, zuträglich (на
някого) (dieses Klima ist ihrer Gesundheit
sehr zuträglich този климат е много
полезен за здравето й)
полезност-Effektivnutzen m (действителна)
(икон.), Nützlichkeit f, -
полека-gemach adv., sacht (~c! полека ! ; nur
man ~ ! само без бързане ! ; immer -е
voran ! карай си полекичка !), sachtchen
(~е! полека ! ; nur man ~ ! само без

полека-лека
820
бързане ! ; immer -е voran ! карай си
полекичка !), sachte (-е! полека ! ; nur
man - ! само без бързане ! ; immer ~с
voran ! карам си полекичка !)
полека-лека-nach und nach
полемизнрам-polemisieren in Ir. h. (gegen e¬
n)
нолемнк-Polcmiker m, -s
полемнка-Polcmik f, -en
полемичен-polemisch
полепва ce-pickcn inlr. h. (an etw.) (по нещо)
полепвам-haften intr. h. (an e-m, etw.) (das
Pflaster haftet nicht auf der Wunde
мушамичката не е добре полепнала за
раната)
полепя ce-backcn inlr. h
полссражение-Feld n, - (e)s, - er (das - räumen
напускам полеслажението), Kampfslätte
f, PLatz m, -es, -fe (mancherblieb am - доста
хора паднаха, останаха на
полесражението ; nicht vom - weichen
не мърдам от мястото), Schlachtfeld п
iioner-Adler/(s)flügcl pl., -fiuiche pl. (орлов)
(ирсн.), Aufflug m, -s, -i-c (der Adler nahm
seinen - орелът се извиси), Aufschwung
m, -s, re (~ des Gedankes полет на
мисълта), Blindflug m (сляп) (авиац.),
Dichtcrflug m (поетичен, творчески), Elan
m, - s, Femflug m (на далечно разстояние)
(авиац.), Flug m, - (e)s, Flüge, Freifahrt f
(свободен, на аеростат) (авиац.),
Gedankenflug m (на мисълта), Höhenflug
m (височинен), Langstreckenflug m (на
дълги разстояния) (авиац.), Nonstopflug
m (пряк, без междинно кацане) (авиац.),
Raumfahrt f (космически), Raum fl ug m
(космически), Schwung m, -es, -re (на
мисълта, фантазията) (~ haben имам
размах; das Bild hat - картината има мощ
; das hat ~ той има порив), Steigflug m
(вертикален), Überlandflug m (на далечно
разстояние), Übernahmeflug m
(изпитателен), Vogelschau f, Weitflug m
(далечен), Zug m, -s, -re
полета-Gefilde n, - s, pl. (поет.), Ölfelder pl.
(петролени), Rieselfelder pl. (напояване
е отпадъчни води)
полетка-Meßband n
полетявам-abspritzen inlr. s (фам.),
auffliegen* intr. s. (във въздуха) (das
Pulverlager flog auf барутният погреб
хвръкна във въздуха) (и прен.)
полза-Bestc п, - п, Fromme m, - п (остар.),
Gemcinnützlichkeit f (обща), Gewinn m, -
(c)s, - e, Heil n, -s, Interesse n, -s, -n,
Nützlichkeit f, Nutz in (e-m zu - ind
Frommen за доброто на някого), Nutzen
m, -s (das ist zu m-m - това е за моя полза
; etw. ist von ~ нещо е полза ; e-e wäre mit
- absetzen продавам стока c печалба),
Vorteil m
ползва ce-nülzen intr. h. (es nitzte ihr nichts,
daß sie schrie не й помигнаха виковете),
nutzen intr. h. (es nitzte ihr nichts, daß sic
schrie не и помигнаха виковете)
ползвам ce-bcdienen tr. rcfl. mit G, genießen*
tr.
ползване-Weidenutzung f (от наша)
ползващ се-immun (c имунитет)
ползовит-nutzbringcnd
ползотворен-nulzbringcnd
ползотворпост-Hcilsamkeit f
нолзувам-besömmern tr. (нива) (сел.-ст.)
ползуване-Genuß m, -nusscs, -nüssc
полиандрня-Vielmännerei f, -
nojinaplirni-Lähme f (у млади животни)(вет.)
полпвалка-Brausc f, - n (на лейка), Gießkanne
f
поливам-angießen* tr. (растения) (веднага
след засаждането), begießen* tr. refl.,
besprengen tr., bewässern tr., schlämmen
tr. (обилно), sprengen tr. (die Wäsche -
поръсвам прането), Spritzen tr. (e-n mit
Kot - опръсквам някого c кал ; Wein -
наливам сода във виното ; ein Achtel
Gespritzten една осминка шприц),
übergießen* tr. (отгоре-отгоре, малко)
поливане-Anguß m, Aufguß m, -üsses, -üssc,
Irrigation f, -en, Rieselung f, -en,
Schlämmung f (обилно), Sprengung f
поливачка-Sprengwagen m (кола), Sprinkler
m, -s (дъждовна механична)

821
полицейски
поливка-Kuvertüre f (шоколадена), Schmelz
m, -cs, -e, Überguß m
полигамен-vielehig
полигамия-Vielehe f, Vielweiberei f, Polygamie
f
иолигат-abncigcnü adj.
iiofliinoT-Polyglott(e) m, -n, -n
полигои-Schützenstand m (воен.), Vieleck n
иолиграфия-Buchgewerbe n (издателска)
полиграфия-Polygraphie f
иолиедър-Vielflächner n, e-s, -er, Vielflach n, -
es, -er
ноли1сл1шика-РоНк1ш1к f, -en
iioJiiiioiiiiiitHecKii-poliklinisch
нолиморфен-polymorph
noJiiiii-Hydra f, -ren (сладководен), Nessel f, -
n (зоол.), Polyp m, -en, -en
полинаст-Roilcnziig m (техн.)
полирам-brünieren ln, polieren ln, schleifen*
ln, wichsen tn (под)
иолировач-Schleifer m, -s, Schmirgclcr m, -s
нолнровачество-Schlcifcrci f, -en
нолировка-Schliff in (die Sache kriegt - това
нещо добива приятна форма ; er hat k-n
— липсва му шлифовка)
i^iiciiiweroii-Bindcwörtcrhäuffung f (грам.)
нолиспаст-Flasche f, - п (техн.), Talje f, -n
(мор.)
нолитбюро-Politbüro n, -s, -
политеизмуз-Polytheismus m
нолитехника-Polytcchnikum n, -s, -ken
mwiirrexiiiiHecKii-polylcchnisch
нолитнзнрам-politisicren tn
нолитшс-Politikcr m, -s
иолитика-Ausdehnungspolitik f (на
експанзия), Bodenpolitik f (земеделска,
аграрна), Durchhaltepolitik f (на
безсмислено изчакване) (пейор.),
Einkreisungspolitik f (на обкръжаване на
държава), Einschüchterungspolitik f (на
сплашване), Hinhaltepolitik f (на
разтакаване, на изчакване), Kirchpolitik
f (ограничена, на локални интереси),
Konjunkturpolitik f (опортюнистична),
Politik f, -en (като наука и практика) (die
~ ist k-c Wissenschaft, sondern е-с Kunst
политиката не е наука, а изкуство ; е-с
schlaue — verfolgen водя тънка политика),
Realpolitik f (реална), Vogel-Strauß-Politik
f (на самоизмама, на самоуспокоение),
Vorratspolitik Г (на запасяваме),
Wertpolitik f (ценова) (икон.),
Wirtschaftspolitik f (стопанска) (икон.)
политикаи-Kannegießer m, -s (кафеджийски),
Politikaster т, -s, Politiker т, -s
политикаиствам-kannegießen intr. h.,
politisieren intr. h.
политиканствапе-Kannegießerfei f, -en
иолитиканствувам-kannegießen intr. h.
иолнтиканствуваие-Kannegießerei f, -en
иолитичеи-politisch (~ verfahren постъпвам
умно), staatsklug, weltklug
iioniiTi(4ecKii-politisch (~e Gesinnung
политически убеждения)
политнчност^и^к^Ьси f, Weltklugheit f
iioniiTiipocBeTa-Gegcnkundc f
иолитура-Lasur f, -cn, Lasur in, -s, Politur f, -
en, Schliff m (die Sache kriegt - това нещо
добива приятна форма ; er hat k-n ~
липсва му шлифовка), Silberanslrich in
(сребърна), Silberanslrich m (сребърна)
iioniMjioiieii-polygona], vielstimmig
полифоиия-Polyphonic f
полнхистор-Polyhislor m
полица-Bücherbrctt n, Etagere f, - n, Fach n, -
(e)s, Fächc, Kante f, -n, Kuchenbrett n (в
кухнята), Police f (осигуртелна), Regale
f, -n, Rcpositorium n, -s, -icn (за книги),
Riegel in, -s (кухненска), Rückwechsel m
(обратна), Tellcrbrctl n (за чинии),
Topfbreit n (за съдове), Verschreibung f
иолицай-BeUelvogt m (низш) (ocrap.), Blauer
m, - n, Büttel m, - s, Gendarm in, - en (рядко),
Greifer in, - s (пейор.), Gründe(r) m, - cn,
Häscher m, -s (съдебен), Kibcrcr in, -s
(таен), Polyp m, -en, -cn, Sbirre m, -n, -n,
Schutzmann m pl. -männer, -leute,
Sichcrheitsbcamtc(r)	m,
Sicherhcitsbeamtc(r) m, Wachmann m pl.
Wachleute
полицейски-polizeilich (~e Ermittlungen
полицейски сведения ; - verbotten

полиция
822
забранено от полицията ; - einschreitcn
вземам полицейски мерки)
нолиция-Gehcimpolizei f (тайна), Hermandad
f, Kriminalpolizei f (криминална), Polente
f, Polizei f, -en (die ~ regelt den Verkehr
полицията урегулирва движението л sich
bei der ~ melden регистрирам се в
полицията ; die ~ holen повеквам
полиция ; er ist dümmer als die ~ erlaubt
той е по-глупав, отколкото е позволено),
Sicherheitsbehörde f, Sicherheitsbehörde
f
поличба-Omen n, -s, Wunderzcichen n,
Zeichen n, -s
иолк-Kavallerieregiment n (конен), Regiment
n, -es, -e (bei c-m ~ stehen, dienen служа в
даден полк), Reiterregiment п (конен)
полка-Polka f, - (танц)
полкамазурка-Polkamazurka f (танц)
полковиик-Oberst m, -en, -en
полководец-Feldheer m (остар., воен.)
поллитика-Arbeitsgemeinschaftspolitik f (на
делово сътрудничество)
поло-Polo n, -s, -s (игра) (спорт.)
полов-genital adj., geschlechtlich adj., sexual,
sexuell
половин-halb (кило, метър, година, хляб,
цена, луна) (aller halben Stunden всеки
половин час)
полови iia-Hälfte f, -n (auf der Hälfte des
Wedes на половината път ; um die Hälfte
mehr на половина повече ; m-e bessere
Hälfte половинката ми)
половнна-hälftig
половина-halb (wir trefen uns auf halbem
Wege срещнахме се на половината път ;
es ist halb eins бие половина час ; die
halbe Stadt sagt es половината град го
казва)
половинка-1. Halbschuh m (ниска обувка)
2. Zweitviertelnote f (муз.)
половинката-Ehehälfte f (за съпруга) (разг.)
половинчат-halb (nur ein halber Mensch sein
половинчат човек съм)
половипчатост-HaIbheit f, -en
полог-EigeIege n, Gelege n, - s (c яйца), Nestei
n
положен сьм-ruhen intr. h. (ctw. ruht auf etw.
D) (das Denkmal ruht e-m Sockel
паметникът лежи на пиедестал ; die
Verantwortung ruht auf e-m някои носи
отговорност ; die ganze Last ruht auf mir
целият товар е паднал върху мен ; Segen
ruht auf ihn благословен е)
иоложение-Апк^е(2и)$1ап0 m (на
обвиняем) (e-n in den - versetzen
привличам нкг. под наказателна
отговорност) (юр.), Stellung f, -en (zu e-r
Frage ~ nahmen вземам отношение по
някой въпрос), Ansatz m, -es, -гс (на
устата) (езикозн.), Aufstellung f, -cn
(изходно) (спорт.), Beckenendlage f
(тазово) (мед.при раждане), Bedrängnis
f, - se (затруднено), Beieinander п (па един
до друг), Bereitstellung f (изходна)
(воен.), Betriebszustand m (на
производството), Bewandtnis f, - sc,
Bürgerschaft f (на гражданин),
Dienststellung f (служебно), Distinktion
f, - en (високо), Endstellung f (крайно)
(техн.), Familienstand m (семейно),
Finanzlage f (финансово), Flözlage f (на
пласта) (геол.), Fuß m, - es, Füße (mit e-m
auf gutem ~ stehen в добро положение
съм с нкг.), Gelehrtenstand in (на учен),
Geschäftslage f (на търговията),
Grundstellung f (основно) (спорт.),
Hilfestellung Г (за оказване на помощ)
(спорт.), Hörigkeit f (иолусвбодно),
Interium n, -s, -s (временно),
Jungfernstand m (на неомъжена жена),
Kalamität f, -en (лошо), Kernsatz m
(основно), Kippe f, -n (наклонено),
Kniegestütz m (партер при борба)
(спорт.), Kondition f, -en, Kriegszustand
m (военно), Lage f, -n, Lebenslage f,
Lehrsatz m (научно), Masche f, -n (при
билярд), Nachteil m, -s, -е (неизгодно) (e¬
m gegenüber im ~ sein в по-лошо
положение съм спрямо друг), Notlage f
(бедствено), Notstand m (бедствено).
Personenstand m (семейно), Piek f, -en

823
полукръг
(косо, на гафел) (auf е-п е-п — haben
имам зъб на някого), Rang m, -es, т-е (~ е-
s Ministers ранг на министър ; im ~ e-s
Geheimrates stehen нося титла на таен
съветник; е-п hohen ~ einnehmen заемам
високо служебно положение ; den ersten
~ einnehmen заемам пътвото място ; е-п
~ verleihen повишавам в чин ; е-п ~
verlieren понижават ме ; den -über e-m
habem имам по-висок чин от някого ; е-
m den - streitig machen оспорвам
първенството на някого ; mit e-m um den
~ streiten съпернича на някого ; e-m den
~ ablaufen надминавам някого),
Rechtshängigkeit f (на неприключен,
висящ процес), Ruhelage f (на
равновесие), Ruhigstellung f (на покой)
(physische, psychische ~ състояние на
физически, психически покой), Sachlage
f (на нещата), Sachverhalt m (на нещата)
(den wahren — schildern описвам
фактическото положение, какво е
станало в действителност), Situation f, -
еп (der ~ gewachsen, auf der Höhe der ~
sein мога да се справя с положението ;
die -beherrschen владея положението ;
е-е fürchteriche - мъчително
положение), Status m, -, -se, Tatbestand
m (фактическо), Vasallentum n, -s, - (на
васал), Verlegenheit f, -en (неловко),
Vorhand f, - (привилегировано, при
покупка), Weltlage f (международно),
Zustand m, -s, те, Zwangslage f
(притеснено, стеснено, на наизбежност)
положеница-Scnkreis n, Ableger m, -s, -,
Absenker m, -s, -, Biegling m, - s, - е (сел.-
CT.), Bückling m, - s, - е (сел.-ст.), Reifling
m, Schnittholz n, Senker m, -s, Senkrebe f
положения-EIement pl. (елементарни),
Mißstand m, -s, -j-e (нерадостни)
положителен-bestimmt adj. part.(das ist
bestimmt so това положително е така),
bombenfest adj. (съвсем) (das steht
bombenfest това е съвсем положително),
entschieden part. adj., gewiß adj. (e-e Strafe
ist ihm ~ положително ще получи
наказание), reel (hier werden Sie - bedient
тук ще Ви обслужат добре), sicher (den
-sten Weg gehen вървя по най-сигурния
път ; s-s Lebens nicht ~ sein не съм
сигурен за живота си ; ich bin m-r selbst
nicht - не съм сигурен в себе си ; - ist ~
колкото по-сигурно, толкова по-добре),
sicher (den -sten Weg gehen вървя по
най-сигурния път ; s-s Lebens nicht ~
seih не съм сигурен за живота си ; ich
bin m-r selbst nicht ~ не съм сигурен в
себе си ; ~ ist ~ колкото по-сигурно,
толкова по-добре)
ноложително-gewißllich adv. (остар.)
иоложителност-Bestimmtheil f, - еп,
Entshiedcnheit f, Gediegenheit f, Gewißheit
f, - en (sich ~ über etw. verschaffen търся
положителни сведения за нщ.),
Sicherheit f, -еп (на преценка, вкус),
Sicherheit f, -еп (на преценка, вкус)
полонеза-Polonäse f, -п (танц)
полонизирам-polonisieren tr.
полопин-Polonium n, -s, - (хим.)
полски-polnisch (-е Wirtschaft голямо
безредие)
полски-rural
полуантрацит-Magerkohle f
полубог-Негое т, -п, -п
полувреме-Halbzeit f (спорт.)
полугласен-halblaut
полугласна-Halbvokal m (грам.)
полугодие-Halbjahr n, Semester n, -s (ein alles
~ вечен студент ; er sit schon ein alles ~
доста е стар)
полугодншеи-halbjährig
нолуда-Vcrrücklheit f, -cn (bis zur - до полуда)
нолудремка-Halbschlaf m
полудял-besessen adj., knallverrückt
(напълно)
полузаспал-schlaflrunkcn
нолузащнта-Läufer m, -s (спорт.)
полузвод-Halbzug m (boch.)
полуздрачен-dämmelhcll adj.
пoлyиlIтeлllгeIlт-Ha!bgcbildete(r) m
iioflyiiiiTepiiaT-Tagesheimschule f (в ГДР)
полукръг-Halbkrcis m

полукълбо
824
нолукълбо-Halbkugel f (мат.), Hemisphäre f
нолукълбовндеи-hemisphänsch
полумаймуна-Halbaffc т (зоол.)
полумаслеи-halbfeU (сирене)
полумесец-Halbmond т
нолумрак-Dämmerlicht n, Dämmerung f,
Halbdämmcr n, Halbdunkel m, Zwielicht n
иолумъргьв-halbtol (и от изтощение)
полуиощ-Geisterstunde f (часът, когато
бродят духовете), Mitternacht f (es ist-
полунощ e; um- около полунощи geht
auf - отива към полунощ)
полуобразоваиост-Halbbildung f, Halbwissen
n, Halbwisserei f
полуоксувам-schwelen intr. h.
нолуостров-Halbinsel f, olm m, -es, -е (малък),
Sporn m, -s (речен)
полуофиц11ален-11а1ЬшпШс11, offiziös
полуперука-Toupel n, -s, -s
полупрозрачен-durchscheinend adj. part.
иолурелефен-halbcrhaben
иолусвободен-hörig
n<wiycBo6ofleii-Hörige(r) m, -n, -n
нолусвят-Halbwelt f, -
полусрутен-baufällig adj., brüchlig adj.
полустишие-Halbvers m (лит.)
иолусън-Dämmerschlaf m, Dämmerzustand m,
Halbschlaf m
полусънен-schlaftrunken
лолусянка-Halbschalten m
полутвърд-kemweich (за яйце)
полутон-Halbton m (муз.)
иолутьмеи-halbdunkel
нолуугоен-halbfelt (прасе)
nojiyy4en-Halbgelehrte(r) m
полуфабрикат-Halbfabrikat n, Rohling m, -s,
-e, Rohstück n (техн.)
полуфинал-Halbfinale n (спорт.),
Vorentscheidung f (спорт.), Vorkampf m (в
леката атлетика), Zwischenrunde f
(спорт.)
получава се-an fallen* intr. (покрай другото)
(die bei diesem Verfahren anfallenden
Nebenprodukte получените при този
метод странични продукти ; die
anfallenden Fragen, Arbeiten явяващите
се, инцидентните въпроси, работи),
zugehen* intr. s. (за пратка, писмо,
известие)
получавам ce-cinlaufcn* intr. s (Nachrichten
laufen ein получават се новини),
erwachsen* intr. s
иолучавам-abbckommen* tr., abhaben* tr.,
abkriegen tr., auibekommen* tr. (ich habe
diese Aufgabe - възложена ми е тази
работа) (разг.), beheben* tr. (австр.),
bekommen* tr. (etw. geschenkt, geschickt,
zurück bekommen подаряват, пращат,
връщат ми нщ.; das bekommt man hier
това може тук да се купи, получи; ein
Kind bekommen ражда ми се дете; recht
bekommen дават ми право; Schläge
bekommen ям бой (разг.); Wind von ctw.
bekommen дочувам нщ.), beziehen* tr.,
darstellen tr. (хим.), einbekommen* tr.,
empfangen* tr., erbetteln tr. (мрез проспя),
erhalten* tr., erheiraten tr., erlangen tr.,
erlösen tr., erlügen* tr. (нщ. c лъжа),
ermitteln tr., ernten tr., erzwingen* tr.,
furagicren intr. h (храна), genießen* tr.,
haben* tr. (morgen sollst du’s haben утре
ще го получиш), halten* tr. refl. (вестник,
списание), hcrausbekommen* tr. (остатък
от дадена сума), herbekommen* tr. (wo
soll ich das herbekommen? откъде да
получа това?), kriegen tr. refl. (писма,
пари), leihen tr. (в заем), menagieren tr.
(храна), mitbekommen tr., nachbekommen
tr. (допълнително), perzipieren tr. (пари),
überkommen* tr. (по наследство),
übernehmen* tr. refl. (доставени стоки),
verdumften intr. s. (дъх), vereinnahmen tr.
(данъци, пари), weghaben* tr. (er hat sein
Fett, sein Teil weg получи си частта, боя),
wiederbekommen* tr. (обратно),
wiedererlagen tr. (обратно), zubekommen*
(като добавка)
получаване-Anfall m, -s, -re (на наследство)
(остар. юр.), Annahme f, -en (на подарък,
писма ипр.) (~ an Kindes Statt
осиновяване), Darstellung f, - en (хим.),
Elektrizitätscrzeugung f (на

825
помагам
електричество), Empfang m, - (e)s, - е,
Empfangnahme f, Entgegennahme f, Erhalt
m, - s, Erhaltung f, - en (техн.), Gewinnung
f, - en (техн. хим.), Rennarbeit f (на меко
желязо на огнище), Vereinnahmung f (на
данъци, пари)
получаем-erhaltbar adj.
получател-Adressat m, -en, -en (на
пощенска	пратка),
Anweisungsempfänger m (на ордер),
Empfänger m, - s, Konsignatär m, -s, -е (на
консигнационна стока за продажба)
нолучен-angestammt adj. (по наследство),
überkommen (по традиция)
получер-halbfett (шрифт)
полушарие-Hemisphäre f
полушубка-Gchpclz m, Halbpelz m
Полша-Polackei f (иронично), Polen n
полъх-Anhauch m, -s, - (пост.), Broden m, - s,
Gefächel n, - s (нрен.), Hauch m,.-s, -e,
Windhauch m (на вятър)
полъхвам-ansäuscln tr., anwehen Ir. (cs weht
mich kühl an лъха хлад към мене; es weht
mich heimatlich an струва ми се като нщ.
родно) (поет.), hauchen inlr. h., hauchen
tr.
полъхване-Hauch m, -s, -c
иолюбовен-güllich adj.
полюлей-Hängcleuchler m, Krone f, -n
(кръгъл), Kronleuchter n (във форма на
корона), Leuchter m, -s
полюлявам ce-fächeln tr.
полюс-Angel f, -n (die - der Welt полюсът,
оста на света) (прен.), Angelpunkt m,
Erdpol m (земен), Gegenpol m
(противоположен), Himmelspol m
(нбесен), Kaltpol m (северен), Nordpol in,
- (северен), Pluspol m (положителен)
(ел.), Pol m, -s, -е (на земята, на небето,
на магнит, електрически) (positiver,
negativer ~ положителен, отрицателен
полюс)
IIOЛlocl1-wc!langcln pl. (на вселената)
нолюция-РоПийоп f, -en
иоля-Lande pl. (поет.)
поляга-kenlcm intr. s. (настрани)
поляк-Ро!аск(е) m, -n, -n, Pole m, -n, -n
поляна-Anger m, -s, - (обл.)
поляна-Blänke f, - n (горска), Plan m, -s, -re
(ein weiter, grüner - обширна, зелена
поляна), Rasen m, -s (e-n - anlegen
затревявам място), schützenwiese f
(където става стрелково тържество)
поляпец-Feldbewohner m
полянка-Baumlichtung f (в гора), Blöße f, - n
(в гора), Grasplatz m, Lichtung f, -en (в
гора), PLatz in, -es, -re (където се борят
елени), Waldlichungf (в гора)
поляреп-polar (студ, течения)
поляризация-Polarisation f, -
поляризирам-polarisieren tr.
полярпост-Polarität f, -, Polung f, -en (физ.)
помагало-Eselsbrückc f, Führer m, - s,
Gesangschulc f (по пеене), Kriegsartikel
m (на войната)
номагам-antretcn* intr. s. (mit—) (alle mußten
tüchtig mit ~ всички трябваше да помагат
енергично) (обл.), assistieren intr. h. (с-
m), aufhelfen* intr. h. (e-m) (да се изправи,
да стане), aufhelfen* inlr. h. (нкм. да се
издигне в обществото) (прен.),
begönnern tr. (милостиво), beistehen*
inlr. h, dienen intr. h (womit kann ich ihnen
~? c какво мога да ви помогна?),
durchhilfen* intr. h refl. trnb. (нкм. да
преодолее нщ.), emporhalten* intr. h,
fruchten inlr. h (es fruchtet nichts нищо
не помага), helfen* intr. h. (c-m bei etw.,
e-m etw. tun) (e-m beim Lernen helfen
помагам на някого в уроците ; die Arznei
hat geholfen това лекарство помогна ;
half’ er sich D! нека сам си помогне!),
herausheben* tr. (на някого да слезе),
hcrüberhelfcn* intr. h. (e-m) (на някого да
премине отсам), hinaufhelfen* intr. h. (на
някого да се качи), hinhelfen* intr. h. (с-
m) (на някого да премине отсреща) (с-т
über den Fluß hingreifen помагам на
някого да премине реката), mitzählcn intr.
h. (при броенето) (kleine Spenden zählen
auch mit и малките дарения се броят),
nachhclfcn * intr. h. (dabei hat er

помагаие
826
nachgeholfen за това той помогна ; dem
Glück - послъгвам малко), remedieren tr.,
sekundieren intr. h. D tr. (на някого),
verhelfen* tr. (e-m zu etw.) (e-r Sache zum
Siege - помагам, съдействам за победата
на една клауза; e-m zu e-r Frau ~ помагам
на някого да си намери жена),
weghelfen* intr. h. (e-m) (на някого да се
махне), weiterbringen* tr. (на някого да
напредне) (die Schüler weiterbringen
помагам на учениците да напреднат)
помагане-Beihilfe f, - п (умишлено) (юр.),
Handreichung f, Hilfeleistung f
помагач-Bursche m, - n (ocrap.), Helfer m, -s,
Markthelfer tn
помагачество-Begüntsigung f, Beihilfe f, - n
(юр.)
помада-Bartwichse f (за брада) (остар.),
Bartwichse f (за мустаци) (остар.), Krem
f, -s (за лице), Pomada f, -n, Salbe f, -n,
Weiß n, -es, - (бяла), Wichse f, -n (за
мустаци), Zinksalbe f (цинкова)
помадосвам-pomadisieren tn, wichsen tr.
(мустаци)
помак-Pomake m, -n, -n
по-малко-minder
по-маловажен-minderbedeutend
по-малоценен-minder
по-малък-minder
помана-Bescheid m, - s, - e, Leichenmahl n
(след погребение), Totenmahl n
помедявам-verkupfem tr. (техн.)
помедяване-Verküpferung f
помежду-dazwischen pron. adv., inmitten G,
zwischen (c D за място и време, с А за
напрапение), zwischendurch, zwischenein
померанец-Pommerm, -n, -n
Померания-Pommem n
помествам (ce)-bewegen tr. refl.
помествам ce-rücken intr. h. (näher ~
доближавам се ; nicht von der Stelle ~ не
помръдвам от мястото си ; daran ist nicht
zu ~ ! това е безспорно !; rücke! омитай
се!; e-m auf dden Pelz - слагам някого на
тясно)
помествам-abbilden tr. refl., aufführen tr. (в
сметка) (e-n Posten in einer Rechnung -
поставям, отбелязвам перо в сметка),
aufnehmen* tr. (dieses Theater kann das
ganze Publikum nicht ~ този театър не
може да побере цялата публика),
aufnehmen* tr. (в протокол, във вестник,
в списание, в книга) (das Stück wurde in
den Spielplan aufgenommen пиесата бе
включена в репертоара), bringen* tr.,
einrücken tr., fortbewegen tr. refl., inserieren
tr. (обява във вестник), rücken tr. (den
Tisch an den Wand ~ премествам масата
до стената ; etw. zur Seite — отмествам
нещо настрана ; etw. von der Stelle ~
отмествам нещо ; die Uhr - нагласям
часовник ; etw. im ein anderes Licht ~
поставям нещо в друга светлина ; e-m,
etw. aus den Fängen - изтръгвам нещо
от ноктите)
помещенпе-Ablage f, -еп (за съхраняване на
дрехи, багажи), Abteil n, -(e)s, -е (в мазе,
таван), Arrestlokal п (за задържане)
(разг.), Aufenthaltsraum m (общо) (и в
завод, мина), Bad n, - (e)s,Bäder (за
къпане), Badezimmer п (за къпане),
Bunker m, - s (за въглища и моторно
масло в кораб), Dachboden m (таванско),
Dienstraum m (служебно), Entree n, - s
(входно), Feuerhaus n (на пожарната
команда), Geräteraum m (за уреди,
сечива), Geschäftslokal п (търговско),
Halle f, -n (голямо), Heim n, -es, -e
(клубно), Kabelgatt n (кабелно, в кораб),
Kammer f, -n (странично), Kasino n, -s, -s
(клубно), Kaue f, -n (банско, в мина),
Kesselraum m (котелно) (мор.),
Kompartiment f, -en, Kühlhaus n
(хладилно), Kühlraum m (хладилно), Lokal
n, -s, -e, Nebenraum m (съседно),
Pulverkammer f (за барут), Räucherkammer
f (в или до камина на тавана за опушване
на шунка), Räumlichkeit f, -en, Roof m, -
cs, -е (спално, на корабна палуба),
Rüstkammer f (за склад на оръжие),
Verinslokal п (клубно), Verschlag m, -es,
-s-e (малко, отделено с дъски), Wache f, -n

827
помощ
(караулно), Wacht f, -еп (караулно),
Wiegehäuschen n (за теглене на багажи,
стоки), Wohnraum ш (жилищно)
номещения-Klausur f, -еп (забранени за
външни лица в манастир), Nebengelaß п
(сервизни), Zubehör п (сервизни, към
дадена къща), Zubehörteile pl. (сервизни,
към дадена къща)
iiOMemiiK-Fronherr m (ист.)
помещически-fcudal adj.
помилвам-begnaden tr., krauein tr.,
pardonicren tr.	*
помилване-Pardon m, -s, - (um - bitten моля
за прошка)
помниавам-durchkommen* intr. s trnb.
(разг.), durchquälen refl. trnb. (c мъки),
fortbringen* refl.
помнпувам-durchbetteln refl. trnb. (c просия)
помииък-Broterwerb m, Erwerb m, - (e)s, - e,
Erwerbsleben n, Erwerbszweig m,
Fortkommen n, - s, Gelderwerb m, Geschäft
n, - (e)s, - e, Gewerbe n, - s, Herrenbrot n
(изкаран на служба у господар), Nahrung
f, - (e-n in - setzen настанявам някого на
работа ; kaum des Lebens Notdurft und ~
erwerben едва си изкарвам прехраната)
помирение-Versöhnung f, -еп
помнрисвам-anriechen* tr. (man riecht ihm
den Wein, den Tabak усеща се, че е пил,
че с пушил), anschnüffcln tr.,
beriechen*tr., bcscnüffeln tr., riechen* tr.
(den Braten - надушвам нещо ; etw. e-n
nicht - können не мога да понасям
миризмата на нещо ; er hat noch kein
Pulver gerochen още не е помирисвал
барут ; das konnte ich doch wirklich nicht
~ откъде съм могъл да зная), schnüffeln
intr. h. (an etw.) (за животни) (schnüffle
nicht so ! не подсмърчай така !),
schnüffeln intr. h. (an etw.) (за животни)
(schnüffle nicht so ! не подсмърчай така
!)
номнритсл-Beilcger m, - s, Friedensrichter m,
Friedensstifter m, Schiedsrichter m,
Schlichter m, -s
иомнрнтелен-vermiUcls
помирявам ce-abfinden* refl. (sich mit etw.),
einigen refl., finden* refl. (sich in etw. A -
помиравам се c нщ.), fügen refl.,
vergleichen* tr. refl. (die streitigen Parteien
- помирявам две страни ; sich gütlich
über etw. A mit e-m ~ спогодявам се по
мирен начин с някого за нещо)
помиряване-Einigkeit f, - еп, Einung f, - сп
помислям си-besinnen* refl. (ohne sich zu
besinnen без да помисля), nachdenken*
intr. h. (über etw. A, e-г Sache D) (denk
nach! помисли си!)
иомита-durchfegen tr.
помитам-aufkehren tr., nicdermählen tr.,
niederreiten * tr., wegfegen tr. (прах, смет,
сняг) (die Wahlen haben die Regierung
weggefegt изборите пометоха
правителството)
помия-Abwasser n, -s, -г, Gebräu n, - s, Gesöff
n, - (e)s, - e, Kaffeebrühe f (за лошо кафе)
(войн.), Lorke f (за кафе), Sauce f, -n (das
ist dieselbe ~ ! това c същата помия),
Saufraß m (вулг.), Schlamm m, -es, -е (за
кафе), Spülicht n, -s, -c, Trank m, -es, -re
(за свини)
помии ce-sitzen* intr. h. refl.
помниче-Feldleuchte f (бот.)
iiOMiin-besinnen*tr. (wenn ich mich recht
besinne ако помня добре)
иомолвам-ersuchen tr.
поморотел-Schiedsmann m, -i-er
помощ-Abbaubeihilfc f (икон.) (парична
помощ на съкратени работници),
Arbeitslosenunterstützung f (за
безработни), Armenunterstützung f (по
бедност), Beihilfe f, - п (парична),
Beistand m, Beitum n, - s (остар.),
Bettelhilfe f (мизерна), Bruderhand n
(братска), Erziehungsbeihilfe f (отпускана
на чираци, студенти, ученици), Fürsirge
f, Handreichung f, Hilfe f, -n (zu Hilfe!
помощ! ; Truppen zu Hilfe schicken
пращам войска на помощ; die Erste Hilfe
първа помощ), Hilfsgeld n (парична),
Nachhilfe f, -,Nolhilfe f(e нужда), Rcmcdur
f, -en, Sterbegeld n (посмъртна парична),

помощи
828
Wohlfahrt f (социална) (Wohlfahrt
beziehen получавам социална помощ),
Zuhilfcnnahme f, - (mit, ohne
Zuhilfennahme von c, без помощна на),
Zutun n, -s, -
помощн-Hilfe f, -n (при язда) (спорт.)
помощник-Adjunkt m, -en, -cn (в службата),
Assistent m, -en, -cn, Behelfskraft f
(временен), Beifahrer m, - s, Beikoch m
(на готвача), Beisitzer m, - s (на
председателя), Famulus m, Gehilfe m, - n,
Handlungsgehilfe m (търговски), Helferm,
-s, Hilfe f, -n, Hilfskraft f, Hilfsprediger m
(на пастора, свещеника), Jägerbursche m
(на ловец), Kaplan m, -s, -те (на
католически помощник), Koadjutor m, -
s, -oren (на католически духовик),
Kollaborator m, -s, -oren (на учител,
духовник), Kommis m, -s, -s (най-ниската
категория, търговски), Kooperator m, -s,
-oren (свещеник), Kraft f, те (в
предприятие), Krampus m, -scs, -se (на
дядо Мраз), Linienrichter m (на рефер),
Oberarzt m (на управител на болница),
Schichtfahrer m (на главен тракторист),
Sprechstundenhilfe f (в рлиемен час на
лекар), Trimmer m, -s (на корабен орняр)
иомощиик-свещеник-КоорсгаЮг m, -s, -oren
iioMoujiiiiK-cbBeTiiiiK-Pfleger т, -s
номощиица-Dienstmädchen п (домашна),
Gehilfin f, - nen, Hausmädchen n
(домашна), Hilfe f, -n (die Hilfe der
Huasfrau помощница на домакинята),
Saaltochter f (в гостилница),
Zweitmädchen n (на домашна
прислужница)
iioMoii|iiii4Ka-Sprechstundenhilfe f (в
рпиемен час на лекар)
помла-Brennstoffpumpe f (за бензин),
Brunnenpumpe f, Druckapparat m (за
точене на бира), Druckwerk п
(нагнетателна) (техн.), Feuerspritze f
(пожарна), Hubpumpe f (с отвесни
цилиндри) (техн.), Kolbenluftpumpe f
(бутална въздушна) (техн.), Kreiselpumpe
f (центробежна), Lenkstange f (бутална),
Lenzpumpe f (корабна), Pumpe f, -n,
Pumpenbrunnen m, Säugpumpe f
(самукателна), Schleuderpumpe f
(центробежна) (техн.), Speisepumpe f (за
вода на парен котел) (техн.), Spritze f, -n
(пръскачка) (bei der ~ sein коля кучето ;
voll wie е-е - налял се като тулум),
Vakuumpumpe f (вакуумна),
Wasserpumpe f (водна)
помпадура-Pompadour m, -s, -e
помнам-anpumpen tr., lenzen intr.
номна-пръскачка-Spritze f, -n (bei der-sein
коля кучето ; voll wie е-е ~ налял се като
тулум)
помиозен-kothurnhafl, pomphaft, pompös
помпозмост-Pomphaftigkeit f, -
помпон-Piischel f, -n, Puschel f, -n
помпувам-pumpen intr. h. (въздух, вода)
(Wasser in e-n Trog pumpen помпувам
вода в корито)
помрачава (ce)-verfinstern tr. геП.
помрачавам (ce)-verdüstcm tr. refl. (небе,
живот, характер) (sein Gesicht verdüsterte
sich лицето му се помрачи)
помрачавам ce-bewölken refl. (нрен.) (s-e
Stirn bewölkte sich челото му cc
помрачи), wölken intr. h.
помрачавам-trüben tr. (kein Wölken trübte
den Himmel нито едно облаче не
помрачаваше небето), verdunkeln tr. refl.
(слава, успех) (der Himmel verdunkelte
sich небето потъмня), vergrämen tr. refl.
(sich D das Leben mit clw. ~ помрачавам
си живота c нещо)
помрачаване-Verdüsterung f, -, Verdunklung
f, Verfinsterung f
иомрачвам-wölkcn tr. refl. (небето)
помрачване-Trübung f, -cn
помрачен-bewölkt part. adj.
помрачение-Dämmcrzustand m (враменно,
на съзнанието), Trübung f, -cn,
Verdüsterung f, -
ломраченост-Trübnis f, -se
помръдвам (ce)-bewegen tr. refl. (ich konnte
die Kiste nicht von der Stelle bewegeb не
можах да помръдна съндъка), regen tr.

829
понижавам
rcfl. (kein Glied ~ können не мога да
помръдна ни ръка, ни крак; es regt sich
kein Blatt не трепва нито лист ; red’ dich
endlich помръдни се най-после ; das
Herz regt sich сърцето се вълнува ; er hat
nicht geregt не се обади никакъв, не
помръдна да плати ; k-n Finger ~не
помръдвам пръст), rühren tr. refl. (kein
Glied - können не мога да помръдна ;
etw, von dr Stelle - помествам нещо ; es
rührt kein Lüftchen не полъхва ветрец ;
rührt euch! свободно! ; er hat dabei k-n
Finger gerührt не си мръдна пръста за
това)
номръдвам-wegbringen* tr.
помръдваие-Regung f, -cn, Wegbringung f
помръквам-verdüstern tr. refl. (небе, живот,
характер) (sein Gesicht verdüsterte sich
лицето му се помрачи)
noMvren-trüb(e)
iiOMvnienocT-Triibheit f, -
помътняване-Nebcl m, -s, Trübung f, -en
номятам-abortieren intr. h, verkalbcn intr. h.
(за крава), verlammcn intr. h. (за овца),
versetzen intr. h. (лов.), verwerfen* intr. h.
(за крава)
помятаие-Abort m, -s, -е (мед.), Abtreibung
f, -en (мед.), Fehlgeburt m, Frühgeburt f
понавлажиявам-павБею tr.
понагласявам-zurechtfummeln tr. (разг.)
iioiiaiiaTbK-weiterhin, weiters
ноиапивам ce-bcduseln refl.
понапил ce-bierselig adj.
по-напред-zuvor (wir wollen uns zuvor
zurechtfinden по-напред да се
ориентираме)
лоласгоящем-gegenwärtig adv., jetzt, wirklich,
derzeit adv.
понася ми-bekommen* intr.s (etw. bekommt
mir gut нщ. ми понася)
нопасям-ausdauem tr. (etw. ~) (докрай) (ob
er das Maß s-s Leidens - kann дали може
да понесе докрай голямото си
страдание), ausdulden tr. (докрай),
bestreiten* tr., dulden tr. (Leid ~ понасям
страдание), erdulden tr., erleiden* tr..
ersehen* tr. (рядко), ersteh(e)n* tr.,
ertragen* tr. (das ist kaum mehr zu ~ това
едва може да се понася повече),
herhalten* tr. (като обект на шеги),
herhalten* tr. (разноски), hinnehmen* tr.
(etw. ruhig hinnehmen понасям спокойно
нещо), leiden tr., schmecken tr. (e-n nicht
- können не мога да търпя някого),
stillhalten* tr. (търпеливо), tragen* tr.
(разноски, загуби) (sein Schicksal mit
Geduld ~ понасям c търпение участта
си), verbüßen tr. (наказание за нещо) (е-е
Strafe ~ излежавам наказание),
vertragen* tr. (климат, жега, студ) (sein
Magen verträgt das nicht стомахът му не
го понася)
поиасяне-Hinnahme f (търпеливо)
по-пататък-besscr adv., dann adv., weiter
(hören Sie weiter слушайте по-нататък)
по-нататъчеи-weitcr (alle weiteren
Forderungen всички по-нататъчни
искания ; ohne weitere Umstände без по-
нататъчни церемонии ; wegen weiterer
Auskunft wende man sich an .. за по-
нататъчни сведения се обърнете до ..)
по-натовареи-rechtslastig (отдясно)
понатъкмявам-zurechtfummeln tr. (разг.)
iiona4Ka-Maisreb(b)ler (на царевица)
noiie-mindestens, zumindest, -zuwenigst
нонеделник-Montag m, -s, -e (blauen ~
machen отпочивам си от гуляя в неделя)
понеделничен-montägig
понеже-weil (er fehlt, weil er verreist ist той
отсъства, понеже е отпътувал ; weil es
regnet, will ich nicht ausgehen не искам
да изляза, понеже вали)
поиемчавам-cindeutschen Ir, germanisieren
tr.
по-нснадарен-minderbegabt
понижава (ce)-vermindem tr. refl.
нонижавам-absenden* tr. (водно ниво),
dämpfen tr., degradieren tr., detonieren intr.
h (муз.), drücken tr., ermäßigen tr.,
erniedrigen tr. (муз.), herabdrücken tr.
(цени), herabsetzen tr., herabstimmen tr.
(тон), senken tr. (цени, данъци),

понижаване
830
zurücksetzen tr. refl. (цени)
noiuijKaBaiie-Degradation f, - cn, Detonation
f, - cn (муз.), Herabstimmung f (на тон),
Niederschlagung f (температура),
Senkung f, -en (на той, цени),
Zurücksetzung f, -en
noini'/Keiine-Fallen n, Kullurabbau m (на
кул турното ниво), Kulturschwund n (на
културата), Temperalurrückgang m (на
тсмтературите), Verminderung f,
Wirtschaftsschrumpfung f (на стопански
живот) (икон.)
поннква-aufschlagen* intr. h,/ s. (der Samen
schlägt auf семето пониква), aufsprossen
intr. S-, keimen intr. s. (за растения)
пониквам-antrciben intr. s. (за посеви),
aufgehen* intr. s. (e-e Saat geht auf
поникват посеви) (и прен.), aufgrünen
intr. s., aufkeimen intr. s., aufschprießen*
intr. s., auflreiben* intr. s., emporkeimen
intr. s, emporkommen* intr. s, entkeimen
intr. s, entsprießen* intr. s (der Erde -
пониквам от замята), nachwachsen * intr.
s., sprießen* intr. s. h. (за растение)
iioiiiiKBaiie-Keimung f (за растения),
Zahndurchbruch m (на зъб)
no-iuicbic-kleiner, nieder
понкчка-ВегПпег m, - s (берлинска) (готв.),
Kräpfel n, -s, Kräpfelchen n, -s, Krapfen
m, -s, Pfannkuchen m, Plinze f, -n, Plise f, -
n
поноси м-bestreitbar adj., erträglich adj.,
leidlich, tragbar (данък) (als Minister ist er
nicht ~ като министър не е удобен),
verträglich (diese Gericht ist scher ~ това
ядене е трудно смилаемо)
лоносимост-Leidlichkeit f
nonno3eii-kothurnartig
ионтер-Pointer m, -s (порода на куче)
поитон-Brückenkahn m
попчик-Pfannkuchen m
пончо-Poncho m, -s, -s
понякога-bisweilen adv., je, manchmal,
mitunter, öfters, zeitweise, zuweilen,
zuzeiten, zwischendurch
понятен-begreifbar adj., begreiflich adj.,
deutbar adj., deutlich adj., eingängig adj.,
erklärlich adj., faßbar adj., plauscbcl
noiiflTiie-Ahnung f, -en (er hat k-e - davon
гой няма никакво понятие за това),
Artbegriff лп (видово), Begriff m, - s, - е
(abstrakte Begriffe отвлечени понятия),
Ehrbegriff m (за чест), Gattungsbegriff m
(родово) (филос.), Grundbegriff m
(основно), Hauplbcgriff m (основно), Idee
f, -n (keine Idee haben нямам понятие),
Kollektivbegriff m (общо, колективно,
събирателно), Korrelat n, -s, -e
(съответващо,	корелативно),
Nebenbegriff m (второстепенно),
Oberbegriff m (видово), Sammelbegriff m
(събирателно), Schimmer m, -s (du hast ja
k-n ~ davon понятие, хабер си нямаш от
това) (разп), Weltbcgriff m (за всемира),
Zwischenbegriff m (междинно)
нонятия-Wechsclbegriffc pl. (еднозначни по
обем от различни редове)
понятно e-naheliegen* intr. h. (etw. liegt nahe
нещо е близко до ума ; aus naheliegenden
Gründen по понятни причини ; die
näherlicgenden Gründe sind., наи-
понятните причини са..)
поиятност-Begrciflichkeit f, - en, Deutlichkeit
f, - en, Faßbarkeit f, Verständlichkeit f, -
пооканвам-verkleckem tr. refl. (дреха c нещо)
нооловявам-bleicn tr., verbleien tr. (техн.)
ноопърлям-ansengen tr. (бельо при гладене)
поохранвам-aufluUcrn tr. (отслабнал човек)
(разп), auffuttern tr. (отслабнал човек)
(разг.)
ноощрение-Aufmunterung f, Förderung f, -
en
ноощрител-Bcförderer m, - s, Förderer m, - s
ноощрителеи-fördcrlich adj.
поощрявам-animieren tr. (към нщ.) (пейор.),
anregen tr. (e-n zu etw. ~ накарвам,
подтиквам нкг. да направи нщ.),
anstacheln tr, (e-n zu etw. ~), aufmuntern
tr., befeuern tr., befördern tr., begünstigen
tr., betreuen tr., ermutigen tr., fördern tr.,
pflegen tr. (der Garten ist dut gepflegt
градината е добре подредена ; ein

831
попплувник
gepflegtes Äußere(s) изискана
външност), vorwärtsbringen* tr.
(развитие)
поощряване-Р fl ege f, -n (e-m - angedreihen
lassen грижа се за някого ; in - sein
намирам се под нечии грижи ; е-п
Kranken in ~ nehmen поемем грижите за
болен ; der Gesundheit грижа за здравето
; ~ der Wissenschaften поддържане на
науките)
поощряващ-anregend part. adj. (мисълта)
ноп-Bonze m, - п (властолюбив), Kartenkönig
m (в карти за игра), König m, -s (карт.),
Pfaff m, -en, -en, Pfaffe m, -n, -n, Treffkönig
m (спатия) (карт.)
попадам-treffen* intr. h. (auf e-n, etw.) (на
някого, нещо случайно), verirren refl.
(sich auf etw. А) (някъде)
попадам-апfahren* tr. (на находище) (мин.),
anfallen* tr. (на дири) (der Hund fällt die
Fährte an кучето попада на диря и я
следва) (лов.), anlaufen* intr. s. (на нкг.)
(ich bin bei ihm schön angelaufen! хубаво
налетях на него!) (прен.), auffallen* intr.
s. (на следи) (лов.), auflesen* tr. (на нщ.)
(Krankheit ~ пипвам болест ; ein Kind ~
забременявам (без да искам)),
aufrennen* intr. s. (на нщ.), aufstoßen*
intr. h./s. (etw. stößt mir, e-m auf) (на нщ.)
(ein Abenteuer stieß ihm auf случи му се
случка ; es stieß mir ein Gedanke, ein
Zweifel auf хрумна ми мисъл, в мен
възникна съмнение) (разг.), auftreffen*
intr. s. (снаряд), begegnen intr.h,
einfahren* intr. s, einschlagen* intr. h,
hineinreiten* tr. refl. (в неприяно
положение), kommen* intr. s. (auf, in etw.)
(на, в нещо) (in Not kommen попадам в
нужда ; in Gefahr kommen попадам в
опасност ; auf е-п Einfall kommen
попадам на идея)	.
попадаме-aufeinanderstoßen* intr. s. (един
на друг)
иопадане-Einfall m, - (e)s, Einfalle
noiiaAaiiHe-Tiefschuß m (късо) (воен.),
Aufschlagfeld n (задължително) (на
топката в противниковото поле при
начален удар) (тенис), Bombentreffer m
(бомбено) (воен.), Einschlag m, - s,
Einschläge, Treffen n, -s, -, Treffer m, -s
(точно), Volltreffer m (пряко) (воен.),
Zufallstreffer m (случайно) (воен.)
попадийка-Bilse f, - n (бот.), Kettenblume f
(бот.), Kiebitz m, -es, -е (бот.)
nonapa-Sauce f, -n (das ist dieselbe ~ ! това e
същата помия)
попарвам-abbrühen tr. (кокошка, прасе,
бадеми, домати, зеле), aufbrühen tr. (чай,
кафе), aufgießen* tr. (Tee - запарвам чай),
brühen tr. refl., verblühen tr. (си нещо)
noiiapBaiie-Aufguß m, -üsses, -üsse
попечител-Abwesenheitspfleger m (юрид.)
(на имуществото на отсъстващ),
Armenpfleger m (на бедните) (остар.),
Kurator m, -s, -oren, Pfleger m, -s,
Treuhändler m (на наследство)
попечителка-Fürsorgin f, - nen
попечителство-Fürsorge f, Fürsorglichkeit f,
Kuratel f, -en, Kuratorium n, -s, -rien,
Nachlaßpflege f (на наследство), Obsorge
f, -n
попива-löschen intr.
попивам-ablöschen tr., abstufen tr. (леко c
топче памук, попивка), anziehen* tr. (e-n
Geruch von etw. - приемам дъх,
умирисвам се от нщ.), auftupfen tr.
(напр. с кърпичка) (сълзи, кръв),
einziehen* tr. refl., fließen* intr. s (за
хартия), löschen tr.
нонивателиа-Löschblatt n
попивка-Fließpapier n, Löschblatt n,
Löschpapier n
попивка-преса-Wiege f, -n
нопипвам-betasten tr.
нопитвам-nachfragen intr. h. (bei e-m ~ питам
някого ; e-r Sache - разследвам нещо,
интересувам се от нещо)
ноплювко-Feigling m, - s, - е,
Schlappschwanz т (разг.)
пополчвам-polonisieren tr.
по-послешеп-dereinstig adj.
попплувник-Schwimmer т, -s

поправам
832
ионравам-nachbcssern tr.
понравнм-rcparabcl, verbesserlich
понравптелеи-korrektiv
иоиравка-Ausbesserung f, -en, Korrektion f,
-cn, Korrektur f, -en (на писан текст),
Nachbesserung Г, -en (допълнителна),
Nachhilfe f, -, Rektifikation f, -en, Reparatur
f, -en, Richtigstellung f, Verbesserung f,
Verfälschung f, -en, Verschlimmbesserung
f(пакостна)
поправям (ce)-bcrichtigcn tr. rcfl. (ich möchte
meine Aussagen berichtigen бих искал да
поправя казаното от мен), verbessern tr.
rcfl.
поправям ce-bcssern tr.refl., herausmachen
tr. rcfl. (след боледуване),
wiederaufstehen * inlr. s. (за тежко болен)
поправям-abhelfcn* intr. h (е-г Sache D ...),
aufstechen* tr. (гравьорска плоча) (изк.),
ausbessern tr. (улица, покрив, ограда),
bessern tr.intr.h, flicken tr. (пкрив,
тенджера), gutmachen tr. trnb., herrichten
tr., kanzelliercn tr. (писано), klarstellen tr.,
korrigieren tr., nacharbeiten tr. (der Meister
mußte alle Stücke - майсторът трябваше
да доизглади всички предмети),
rektifizieren tr., remonlieren tr., reparieren
tr., richtigstellen tr., überholen tr.,
wiedergutmachen tr. (загуба, повреда),
zurechtfummeln tr. (разг.)
понравяне-Bahnung fv - en (на път),
Besserung f, - en, Konjektur f, -en (на
развален или неподдаващ се на четене
текст въз основа на догодки), Korrektion
f, -en, Nachbesserung f, -en
(допълнително), Überholung f,
Verbesserung f
поправян-Verbess(e)rer m, -s
поправящ-korrektiv
по-нреден-vorvorig (die ~e Woche по-
предната седмица)
попреминал-bejahrt adj.
понречвам-abhalten* tr. refl.,
dazwischenkommen* intr. s,
dazwischentreten* intr. s, verhindern tr. (e¬
n an D etw.) (на някого да направи нещо)
(ich bin Kommen verhindert
възпрепятстван съм да дойда, нещо ми
пречи да дойда ; dienstlich verhindert
служебно възпрепятстван)
понречване-Verhinderung f (на някого да
направи нещо)
поиривдигам-ankippen tr. (на ръб) (сандък,
шкаф)
попрнще-Ehrenbahn f (на почести),
Erdebahn f (жизнено), Laufbahn f,
Lebensbahn f
uoncKii-pfliffisch
ионукан-rissig
iioiiyKan-rilzig
нонулярен-gcmcinverständlich adj.,
volkstümlich
популярност-VbIkstümlichkcit f
поиулярун-gemeinfaßlich adj.
попче-Kühling m, -s, -е (травно) (зоол.)
iioinmiiia-Kleirisei f, - (разг.), Mönch(s)lum n,
-s, Mönchcrei f, Mönchswesen n,
Pfaffentum n, -s, -
попълвам ce-rekrutiercn tr. refl.
попълвам cii-auftanken intr. h. (бензиновите
запаси)
попълвам-assortieren tr. (асортимента) (ein
wohl assortiertes Lager добре асортиран.
ком!шектуван, попълнен магазин, склад)
(търг.), einnehmen* tr. (със запаси) (мор.),
ergänzen tr. (воен.), komplettieren (г.,
rekrutieren tr. refl. (състав) (воен.),
veijubeln tr. (личен състав, организация
с млади кадри) (sie ist ein verjüngstes
Abbild ihrer Mutter тя е подмладено копие
на майка си), vervollständigen tr.
(колекция), aufschlicßen* intr. h.
(празнините във фронта) (воен.)
попълване-Ersatz m, - cs (воен., спорт.)
понълням-auffüllen tr. (загуби, запаси,
празноти)
iiop-Iltis m, -ses, -sc (черен) (зоол.), Nerz m. -
es, -е (воден), Ratz m, -es, -e (wie ein ~
schlafen спя като лалугер)
пора-Schweißgrübcheb п (потна) (анат.)
поради-deshalb adv., halber G (поставяно
след управляващата дума) (der Ehre

833
порицавам
halber поради съображения за чест ;
dringender Angelegenheiten halber
поради спешна работа), ihrethalben (нея,
тях), ihretwegen (нея, тях), infolge G
(infolge seiner Verspätung kamer wir nicht
mehr zum Zug поради закъснението му
не можахме да сварим влака),
krankheitshalber (здравословни
причини), mangels (липса на), ob D, G (er
tadelte sie ob ihrer Trägheit трой я
упрекваше за леността й), wegen (~
Mangels an поради липса на ; ~ zu vieler
Arbeit поради много работа ; ~
schlechten Wetters поради лошо време),
wcswegeb (какво, което), willen G
иорадъчност-Biedersinn m
поражаем-anfällig adj. (сел.-ст.)
поражаемост-Anfälligkeit f, - (сел.-ст.)
пораждам ce-aufsleigen* intr. s. (желания,
съмнения, буря), ersteh(e)n* intr. s,
erwachsen“ intr. s
пораждам-bewirken tr., erwecken tr., gebären*
tr., hecken tr. (в голямо количество),
lächeln intr. (чрез усмивка)
пораждане-Genese f, - n
пораженец-Dcfälist m, - s, Flaumacher m
(разг.), Miesmacher m
иоражепие-Abfuhr f, Abfuhr f (при дуел-е-е
— erteilen -побеждавам на дуел),
Niederlage f, Punktniederlage f (изчислено
по точки) (спорт.), Schlappe f, -n (разг.)
пораженски-dcfütislisch adj.
нораженство-ОсГаНвтиз m
поразен-beeindruckt part., bestürzt part.,
betroffen part. adj. (über die Nachricht
waren wir sehr betroffen останахме
поразени от новината)
nopa3iiTeneii-auffällig adj. (прилика),
auffallend pari. adj. (прилика) (auffallende
Farben очебийни цветове),
erstaunenswert adj., erstaunlich adj.,
frappant adj., fulminant adj. (прен.),
wunderbar
поразтьпквам ce-vcrtrelcn* tr. rcfl. (sich D
die Füße ~ поразтьпквам се) (разг.)
поразявам-bcstürzcn tr., frappieren tr.,
verblüffen tr.
поразяващ-fulminant adj. (прен.)
no-paiio-weiland, sonst (du hattest ~ gute
Zeugnisse ти друг път имаше хубави
оценки), vordem, vorher, vormals, zuvor
no-paiiiiieii-vorherig, vorig, vormalig
пораствам-anwachsen* intr. s. (остар.),
aufkomn;qn* intr. s., aufwachsen* tr.,
entwachsen* intr. s, erwachsen* intr. s,
wachsen* intr. s.
порастване-Aufwuchs m, -es, -s-e
поред-nacheinander
нореда-Rasse f, -n (das Pferd hat - конят e
породист; das ist ~ mit Schlappohren това
е екстра работа)
поределяне-Ortsbestimmung f (на
географско положение на дадено място)
поредеп-fortlaufcnd pari. adj. (~е Nummern
поредни номера)
нореднца-Abstufung f, -en, Aufsatzreihe Г (от
статии върху една тема), Folge f, - n, Satz
m, -cs, -i-e (ein ~ Waren един асортимент
стоки), Serie f, -n, Serie f, -n
поредици-Quartmajor m (от карти за игра)
поредност-Abfolgc f
порезниче-Johanniskraut п (бот.)
iiopeiie-Rcißen n (на риба)
порест-löcherig, lückig, luckig, schwammig
пореч-Boretsch m, - es (бот.), Gurkenkraut n
(бот.), Wohlgemut n (бот.)
поречне-Аи(е) f, -n (зелено), Flußgebiet n
порп-Ausbruch m, -(e)s, -e-e (на чувства)
порнв-Aufflug m, -s, -re (~ des Geistes порив
на духа) (прен.), Aufwallung f, -en (на
радост, въодушевление), Bö f, - en (на
вятъра), Drang m, - (e)s, Elan m, - s,
Empfindungsdrang m, Gemütsregung f,
Huscher m, -s (ела, на вятър), Regung f, -
en, Schaffensdrang m (творчески),
Überschwang m, VeJlcität f, -en (колеблив,
слаб волев), Windstoß m (на вятъра)
поривнст-böig adj., ruckartig
поризводство-Elektrizitätserzeugung f (на ел.
енергия)
поримчваие-romanisicren tr.
порицавам-anmcckcrn tr. (нкг.

порицание
834
неоснователно), rügen tr. (c-n),
verdammen tr.
iiopimainie-Mißbilligung f, -, Rcprimande Г, -
en, Rüge f, -n (c-e scharfe ~ erteilen правя
строго мъмрене), Standrede f, Tadel in, -
s (e-n ~ geben правя упрек на някого, ein
Mann ohne ~ безукорен човек ; mich trifft
kein ~ нямам вина)
нормеждутък-Spannc f, -n
поробвам-knechten tr., versklaven tr.
поробване-Versklavung f
поробен-versklavt
морода-Art f, -cn (cs ist das einzige Stück
dieser ~ това е единственият екземпляр
от този вид; das ist einzig in seiner ~ това
е изключително, неповторимо) (зоол.
бот.), Berg m, - (e)s, - е (мъртва) (мин.),
Felsart f (скална, нерудна) (геол.),
Menschenart f, Menschenschlag m
(човешка), Schlag m, -es, -re (ein Mensch
s-s ~cs човек от неговия сорт ; Leute von
gleichen ~e от един дол дренки ; das ist
mach m-m - етова ми е по сържего ; auf
solchen ~ така), Tierart f (животинска),
Wolfsart f (вълча), Zuchtrasse f (културна,
на животни)
породист-rassig
норонще-Миге f, -n
порон-Flut f, -en, Regen m, -s, - (das Barometer
steht auf ~ барометърът показва дъжд ;
vom ~ in die Traufe kommen от трън, та на
глок ; vor dem ~ unters Dach kommen
спасявам се в последната минута ; er
macht ~ und Sonnenschein той е всичко),
Regenbach m, Regenguß m, Schichtflut f
(на широка площ), Wetterbach m,
Wildbach m (планински), Wortschwall m
(от думи)
порок-Erbfehler m (наследствен), Herzfehler
m (на сърцето) (мед.), Herzknacks m (на
сърцето) (фам.), Klappenfehler m (на
сърдечната клапа) (мед.), Laster n, -s
порочеи-lasterhaft, lastervoll, verworfen
порочност-Lasterhaftigkeit f, Verworfenheit f,
порт-Hafen m, -s, т (e-n Hafen anlaufen
спирам в даден порт), Hafcnplalz m
порта-Gattcrtür f (решетъчна), Pforte f, -n
иортал-Eingangsportal n (входен),
Paradiespforte f (на средновековна
църква), Pylon m, -en, -en (c кули), Pylone
f, -n (c кули)
иорт-бебе-Steckbelt n, Steckkissen n,
Wickelbctt n, Wickelkissen n
иортетист-Bildnismaler m
нортивосрсдство-Gegenmittel n
нортиер-Abwart m, -s, -е (швейц.),
Hausmannn, Hausverwalter m, Hauswart
m, Pförter m, -s, Schweizer m, -s
iiopmepa-Zugvorhang m
iiopTHK-Säulenhalle f (архит.)
иортнчка-EinIaß in, - lasses, - lasse
нортмоне-Gc kltaschc f
иортокал-Apfelsinc f, -n, Orange f, -n,
Pomeranze f, -n
нортокалеп-orangc
нортокалов-krcß, orange
Порт-0-iipenc-Port-au-Prince n (столица на
Хаити)
иортрет-Bild n, - (e)s, - er, Abbild n, -(c)s, -er,
Bildnis n, - ses, Brustbild n (кабинетен)
(жив.), Brusistück n (мзк.), Charakterbild
n (литсратч рен\ Ebenbild n (прен.),
Familienbild n (семеен), Frauenbild n
(женски), Kabinettbild n (кабинетен),
Kniestück n (до коленете)
Португалия-Portugal n
портуней-Koppel n,-s, Säbelgchcnk n (воен.),
Säbel koppcl f (воен.)
портупей-ioiiKep-Fahnenjunkcr m
иортфейл-Brieftasche f, Wcchselbcstand m
(търг.)
нортшез-Sänfle f, -n
портя-pfuschen intr. h.
норугаване-Beschimpfung f
поругание-Beschimpfung f
иоруменявам-errötcn intr. s
поруменявам-röten refl.
порусвам ce-verrussen intr. s.
норусявам-rissifizieren tr.
порутен-baufällig adj., hinfällig, ruinös
(сграда), verwittert

835
норутеност-Bauialligkcit f, Hinfälligkeit f
iiop(t)eciioi(ajieii-zünftig
иорфесия-Zeichen n, -s (отличителните
черти) (er ist s-s Zeichens Schuster no
професия той е обущар)
порцелан-Biskuit m,n, - s, - е (неглечосан)
иорцелан-Frittenporzellan п (чист,
прозрачен), Kaolinporzellan п (чист)
nopmioii-Bcköstigungsgcld п (воен.)
норция-Wucht f, -en (ядене, бой)
поръбвам-bestechen^r., bcsteppen tr.,
bordieren tr., einsäumen tr., einschlagen*
tr., säumen tr. (ein heller Streifen säumt den
Horizont светла ивица обгражда
хоризонта), besamen tr.
поръждясва-anrosten intr. s. (etw. ist
angerostet нщ. е хванало ръжда тук-таме)
поръсвам-abspritzcn tr., aufsprengen tr.,
aufsprilzcn intr. s. (майонеза, крем) (готв.),
beschütten tr. refl., besprengen tr.,
bespritzen tr., bestauben tr. refl., bestreuen
tr. (mit Salz bestreuen поръсвам със сол,
посолявам), beträufeln tr., bewehen tr.,
durchsprengen tr., einsprengen tr.,
sprengen tr. (die Wäsche ~ поръсвам
прането), sprenkeln tr. (c цветни
капчици), verzuckern tr. (със захар),
zuckern tr. (със захар)
поръсване-Sprengung f
поръчвам-bestellen tr. (ein Essen bestellen
поръчвам храна), buchen tr., herberstellen
tr., nachbestellen tr. (допълнително),
vorausbeslellen tr. (предварително)
норъчение-Auftrag m, -s, ч-е (e-n - geben,
erteilen давам нкм. поръчка ; е-п ~
gewissenhaft ausrichten извършвам,
изпълнявам добросъвестно нщ.
възложено ; wir haben schon den Dampfer
in ~ gegeben възложихме вече строежа
на кораба), Bestellung f, - en,
Gesandtschaft f, - en (остар.), Parieiauftrag
m (партийно), Sendung f, -en
норъчител-Aftcrbürge m (на гаранта),
Auftraggeber m (който дава поръчка,
поръчение), Bürge m, - en, - n, Garant m, -
en, Rückbürge m (на поръчителя) (търг.),
	порядък
Wechselbürge m (по менителница)
поръчителка-Bürgin f, - nen
поръчителствам-bürgen intr. h, galantieren
tr., verpflichten tr. refl. (sich für c-n) (за
някого), verschreiben* refl. (sich für e-n)
(за някого)
поръчителстване-Bürgschaft f, Verschreiben
n (за някого)
поръчителство-Bürgschafl f, Gutsagung f,
Gwähr f, Währschaft f
поръчка-Auf trag m, -s, -re (e-n ~ geben,
erteilen давам нкм. поръчка ; e-n ~
gewissenhaft ausrichten извършвам,
изпълнявам добросъвестно нщ.
възложено ; wir haben schon den Dampfer
in ~ gegeben възложихме вече строежа
на кораба), Bestellung f, - en (auf
Bestellung arbeiten работя по поръчка),
Kommission f, -en (на комисионни
начала) (търг.), Maßarbeit f, Mission Г, -
en, Mordsauftrag m (огромна),
Nachbestellung f, -en (допълнителна),
Voranmeldung f, -en (предварителна)
поря-pflügen tr. intr. h. (das Schiff pflügt die
Wellen корабът цепи вълните ; die Luft,
den Sand, das Wasser - строя на пясък,
правя дупка в морето ; mit fremdem Kibc
~ с чужда пита правя майчин помен ;
heimlich mit c-m - скришом кова нещо с
някого ; der Anker pflügt котвата оре,
влачим се по дъното), reißen* tr. refl.
(риба), schlitzen tr. (geschlitzte Ärmel
ръкави c разрез)
порявление-Willensäußerung f (на волята)
порядки-Wesen n, -s, - (dies Wesen hier
mißfällt mir тия порядки не ми харесват),
Wirtschaft f, -en, Zustand m, -s, ч-е
по-рядко-überhin
норядък-Folgc f, - n, Folgcreihe f, Ordnung f,
-en (~ schaffen въвеждам ред ; etw. ist in
der ~ der Dinge нещо е в реда на нещата
; wieder in s-e ~ kommen влизам си пак в
релсите ; das finde ich ganz in - това го
намирам засъвссм редно ; zur ~ ! моля
по реда ! ; ich bin nicht ganz in - не сум
добре със здравето), Rangordnung f,

порядък
836
Reihfolge f, Schick m, -es, - (es muß alles s¬
n ~ haben всичко трябва да си има място
; elw. ist im - нещо е наред ; alles ist in
Rick und - всичко е в ред ; er hat nicht s¬
n richtigen - главата му не е съвсем
наред)
порядък-weltordnung f (меджународен)
порядъчен-anständig adj. (ich habe k-n
anständigen Mantel нямам едно свястно
палто ; dort gibt cs e-n anständigen Kaffee
там може да се пие кафе като хората ;
das Essen war sehr - яденето беше
порядъчно) (разг.), anständig adj.
(жилище, облекло), anständig adj. (човек,
жена, общество, характер), bieder adj. (er
ist ein biederen Mensch той е порядъчен
човек), biedermännlich adj., dezent adj.,
gehörig adj., gut adj., herzhaft, honett,
hübsch (ein hübsches Stück Geld
порядъчна сума), kreuzbrav (крайно),
loyal, ordentlich (човек), pfundig (ein -er
Kerl чудесен човек ; des ist ~ ! знаменито
!), rechtfertig, rechtshaffen, reputicrlich,
respcktierlich (голям), solid, solide, tüchtig
(~ arbeiten здравата, доста работя ; -er
Stück Geld доста пари), ziemlich (възраст,
глад, количество), honorig
порядъчно-anständig adv. (sie haben sich -
eingerichtet доста добре, прилично са се
наредили ; sich mal - satt essen
порядъчно се наяждам ; es regnet ganz -
хубаво си вали), gehörig adv.,
rechtshaffen, redlich, schön (за усилване)
(manch -es Mal доста пъти ; das wird ein
-es Grüße сърдечни поздравления ; bitte
~ моля ; ein -er Alter почтена възраст ;
es wird - gucken има да се чуди ; der
Wein ist - kalr виното е просто кристално
; er wird sich - hütenn,a доста да си
помисли ; - ruhig пази тишина ; da sind
wir - daran хубаво я втасахме ; da kennst
du ihn - ! не го знаеш каква е стока ! ein
-er Trost хубава утеха!), weidlich
порядъчност-Biederkeit f, Ehrbarkeit f, - en,
Ordentlichkeit f, -, RechtsschafFenheit f,
Sauberkeit f, - (на характер, постъпки),
Solidität f, -
iiopH3aiiima-Schcibc f, -n (хляб, салам) (c-e -
Honig пита мед), Schnitte f, -n
норязвам-affizieren tr., schneiden* lr. rcll. (der
Friseur hat mich geschnitten фризьорът
ме поряза ; sich A in die Hand - порязвам
си ръката ; sich mit ctw. gewaltig -
излъгвам се бестоко в нещо),
zerschneiden* tr. (плат, хартия) (ich habe
mir an e-r Scherbe die Hand zerschnitten
порязах си ръката на едно стъкло)
носаждам-eingraben* tr., einsetzen tr.,
nachsetzen lr. (ctw, e-r Sache)
(допълнително дървета), pflanzen lr.
(Erdbcerstrecklinge ~ разсаждам ягоди ;
er hatte sich mitten aufs Sofa gepflanzt
беше се курдисал неканен на средата на
канапето)
носаждане-Anpflanzung f, -сп, Verband ш, -
cs, -те (на дървета, зеленчук)
посварявам-ankuchen tr. (зеленчук, бульон)
(готв.), überkochen tr.
носветеи-bei'lisscn adj.part. mit G,
Eingcweithc(r) m, f, - n, - n, heilig, wissend
(в тайна)
посветявам ce-ergeben* refl.
носветявам-cinwcihen tr.
посветяваие-Einführung f, - cn (в нщ.)
посвещавам (ce)-zuwendcn* tr. refl. (e-m etw.)
(sich dem chemischen Studium zuwenden
посвещавам се на химията; e-m s-c ganze
Aufmerksamkeit, Liebe zuwenden
посвещавам цялото см внимание, цялата
си любов на някого)
посвещавам ce-hingcben* refl., widmen tr.
refl. (sich e-m, e-r Sache) (sich der
Wissenschaft widmen посвещавам се на
науката ; jetzt kann ich mich dir ganz
widmen сега мога изцяло да ти се
посветя)
посвещавам-dcdizicren tr.
посвещавам-eignen tr., inaugurieren tr. (в
служба), initieren tr., weihen lr. (e-m elw.)
(на божество, светия) (църк.), weihen tr,
(sein Leben dem Vaterland weihen
посвещам живота си на отечеството).

837
посипвам
widmen tr. refl. (e-m etw.) (книга на живота
си) (sein Leben е-г Aufgabe widmen
посвещавам живота си на дадеба задача
; e-m einige anerkennende Worte widmen
посвещавам на някого няколко думи),
zueignen tr. (e-m etw.) (книга, съчинение)
посвещаваие-Dedikation f, - en, Inauguration
f
посвещеиие-Dedikction f, - en, Patenbrief m
(на кръстника за кръщелничето),
Widmung f, Zueignung f, -en, Zuschrift f,
-en
носев-Ansäung f, Einsaat f, - cn (сел.-ст.),
Gemengsaat f (смесен) (сел.-ст.),
Rauhzeug n (смесен от овес и фасул),
Saat f, -en (die - geht auf посевите
покарват, поникват)
посеви-Saatfald n, Sömmerung f, - (летни),
Vcrglcichsanabu m (стандартни, заопит),
Winterfrucht f (зимни), Wintersaat f
(зимни), Winterung f (зимни)
иосегателство-Eingriff m, Tathandlung f,
Übergriff m, -es, -e (ein ~ in ein fremdes
Gebiet вмешателство в чужда област ;
~е von Vorgesetzten превишаване на
власт от началници), Zugriff m
поседявам-verhallcn* intr. h.
иоселвам ce-anpflanzen tr. refl. (остар. прен.),
ansiedeln tr. refl., siedeln intr. h. refl., siedeln
intr. h. refl.
nocejiBane-Ansied(e)lung f, -en
поселеие-Siedclei d, -n, Siedelei d, -n
noceneiieu-Ernwand(c)rer m, - es,
Einwänd(e)rere
noceneiiiie-Sicd(e)lung f, -en, Sied(e)lung f, -
en
nocefliuite-Ansicd(c)lung f, -en, Burgflecken
m (около замък), Niederlassung f, -cn,
Sicd(c)lung f, -cn, Sied(e)lung f, -en,
Siedelei f, -cn, Siedelei f, -en
носел iiiiic-Ansiedlerm, -s, Siedler m, -s, Siedler
m, -s
носерко-Scheißcr m, -s (вулг.), Scheißkerl m
(вулг.)
носетител-Bcsuchcr m, - s, Gast m, - (c)s,
Gäsle, Hausgast m (редовен, на дадено
заведение), Meßbesucher m (на панаир)
посетители-Zuspruch m, -s, -
noceTjrm-Msseefremde(r) m (на панаир)
по-ceTiieuieii-dereinslig adj., nachherig
иосещавам-aufsuchen tr., beehren tr.rcfl.,
besuchen tr. (ein Konzert besuchen
отивам на концерт; die Schule besuchen
ходя на училище), e-m e-n Besuch
abstalten tr., frequentieren tr., heimsuchen
tr., hören tr. (лекция), luslieren tr., melden
refl., mitnehmen tr., visitieren tr. (за
проверка)
посещаван-belaufen pari, adj., vielbesucht
(много)
посещаваие-Annehmen n (на хранилки и пр.)
(лов.)
посещаемост-Bcsuch in (der Besuch der
Theater war stark театрите имаха силна
посещаемост), Frequenz f, - en
посещеиие-Anstandsbesuch m (no
задължение, от благоприличие),
Anstandsvisile f (по задължение, от
благоприличие), Antrittsbesuch m
(официално, по повод на встъпване в
длъжност), Aufwartung f, -cn
(архаизиращо) (от куртоазия) (e-m seine
~ machen правя нкм. посещение,
представям се), Besuch m, - (e)s, - е (e-n
Besuch machen правя поссщние),
Besuch m, Brautfahrt f (на годениците у
роднини), Höflichkeitsbesuch m (от
куртоазия), Krankenbesuch m (при
болен), Visitation f, -en (на инспектор),
Wochenbesuch m (при родилка),
Zuspruch m, -s, -
посивява-angrauen intr. s. (за коса) (leicht
angegraut леко посивял)
посивявам-ergrauen intr. s
посивял-eisgrau adj., grau adj., greis adj.
посивялост-Rcif m, -cs, -
но-снлио-bcsser adv. (besser laufen тичам
по-силно)
иосинявам-blaucn intr. h
hochнял-blaugcfrofcn adj. (от студ)
iiociiiinaM-aufstäubcn tr. (като c прах),
aufstäubern tr. (като c прах), aufstreucn

посипвапе
838
tr., beschütten lr. refl., bestreuen tr.,
bewehen tr., einmotten tr. (c нафталин),
einstreucn tr., kiesein tr. (c чакъл), sanden
tr. (c пясък), stäuben tr. (прах върху
някого), talkumicren tr. (c талк),
überschütten tr. (c пенел, пръст)
iiocHimaiie-Übcrschüttung f (е пепел, пръст)
поснчам-enthaupten tr.
поскачам-hoppen intr. h. (на куц крак)
iio-cicopo-mchr, vielmehr
иоскъпване-Tcucrung f, -
носкъпявам-vcrteucrn tr.
поскъпявапе-Verteuerung f, -cn
нослание-Apostelbrief m (апостолско)
(библ.), Botschaft f, - en, Brief m, - (e)s, - c
(библ.), Enzyklika f, - ken (папско), Epistel
f, - n (църк.), Hirtenbrief m (на владика),
Sendschreiben n
iiocnaiiHic-Botschafter m, - s
носле-dann adv. (erst kommst du und ~ er най-
напред ще дойдеш ти, а после тон),
hernach, nachdem (~ er gegessen halte,
schlief er ein след като се наяде, заспа; je
-	според това ; erst werden wir uns
waschen, -werden wir essen първо ще се
измием, после ще се наядем), nachher,
nachmals, nachträglich
послеговорещият-Nacliredner m, -s
последва-erfolgen intr. s (keine Antwort
erfolgte не последва отговор)
нослсдвам-nachbewegen refl., nachfolgen
intr. s. (e-m) (e-m im Amt ~ наследявам
нечий пост, ставам приемник ; e-m im
Tode - умирам след някого), schließen*
tr. refl. (sich an etw. А) (веднага след
нещо) (an den Vortrag schloßsich e-c
Aussprache веднага след доклада
последва дискусия)
последване-Nachfolge f, - (er lernt die ~ той
отказа да поеме поста)
последен-endgültig adj., letzt, zuletzt (er kam
zuletzt той дойд последен)
последица-Erfolg m, - (e)s, - e, Folge f, - n (zur
-	haben имам за последица),
Folgeerscheinung f, Gefolge n, - s,
Nachwirkung f (на война), Rechtsfolge f
(правна)
последици-Weiterungen pl. (поради
бюрокрация)
носледовател-Anhängcr m, -s, - (прен.),
Folger m, - s, Nacheifer m, -s (усърден),
Nachfolger m, -s, Nachtreter m, -s, Schüler
m, -s
иоследователен-einhcitlich adj., folgerecht
adj., konsequent, zusammenhängend
носледователи-Anhang m, -s, ч-с (s-e
Philosophie gewinnt viel ~ философията
му печели много последователи) (прен.),
Jüngerschaft f, Nachfolge f, - (er lernt die
-	той отказа да поеме поста),
Nachfolgerschaft f, -
последователно-hintereinander
последовател ност-Aufeinanderfolge f, Folge
f, - n, Folgerichtigkeit f, Gedankenfolgc f
(на мисълта), Konsequenz f, -en,
Reihfolgc f, Schichtenfolgc f (на
пластовете) (геол.), Sequenz f, -cn,
Sequenz f, -en, Zahlenfolge f (от числа),
Zeitfolgc f (по време), Zusammenhang m
носледователство-Jüngerschaft f
носледоветели-Anhängcrschafl f, -
носледовиост-Scqucnz f, -en
носледствие-Folge f, - n, Folgeerscheinung
f, Gefolge n, - s, Nachspiel n (на драма)
(die Sache hatte ein lustiges - работата
имаше весел епилог)
носледък-Nachgcburt f
послезвучене-Nachhall m, -s, -
Hocjieiiiic-Nachschrifl f
нослеслов-Nachworl n, Schlußwort n
послесловне-Nachrcdc f, -n (üble -
одумване, злословня ; üble ~ über c-n
führen одумвам някого ; e-n in üble ~
bringen изваждам на някого лошо име),
Nachwort n
послешен-nachherig
нословица-Sprichwort n
пословичен-sprichtwörtlich
послушание-Folge f, - n, Folgeleistung 1,
Folgsamkeit f, Fügsamkeit f, Gehorsam m,
-	(e)s, Obendienz f, -en
послушвач-Auflauscher m, -s, ~

839
посребрявам
послушен-artig adj. (дете), brav adj., folgsam
adj., fügsam adj., führig adj., gehorchen
intr. h (das Kind gehorcht детето e
послушно), gchornsam adj., klein,
lenksam, lieb, willig (чирак, помощница)
нослушиик-Novize m, -n, -n (църк.)
послушница-Novize f, -n
послушничество-Noviziat n, -s, -e
послушност-Appell m, -s, -е (на заповед) (на
ловджийско куче) (лов.), Artigkeit f, -en,
Bravheit f, Gehorsam m, - (e)s, Willigkeit f
послъгвам-schwindeln intr. h. (sich durchs
Leben ~ преживявам c измама)
носмешище-Gespött n, - (c)s, Spott m, -es, -
(erin ~er Leute sein за посмешище съм
за хората)
пособие-Lehmiittel п (учебно), Schulgerät п
(учебно)
посока-Deichlinie f(Ha дигата), Gegend f, - en
(остар.), Gegensinn m (обратна) (физ.),
Grundrichtung f (основна),
Himmelsgegend f (на света) (die vier
Himmelsgegenden четирите посоки на
света), Himmelsrichtung f (на света),
Quere f, - (напречна) (der ~ nach
durchsägen прерязвам напреки ; das
kommt mir sehr der ~ само това ми
липсваше ; er kam mir in die ~ той ми се
изпречи на пътя ; etw. geht der ~ нещо
върви наопаки ; die Kreuz und Quer
laufen тичам надлъж и нашпр), Richte f, -
п (права) (on die ~ gehen вървя по правия
път ; aus der ~ kommen обърквам се),
Richtung f, -eil (на улица) (in der ~ nach...
по посока на ... ; - auf etw. A nehmen
насочвам се към нещо ; ~ halten дърба
направление ; in jeder ~ ist das verkehrt
това в всяко отношение c погрешно ;
bessere ~ ! спазвай строя !), Rot n, -s, -
(червена) (воен.), Sinn m, -es, -е (физ.),
Sinn m, -cs, -е (физ.), Trakt m, -es, -c
посолство-Botschaft f, - en
носолявам-abwürzen tr., einpfeffern Ir. (c
пипер), salzen tr. (etw. ist nicht gesalzt
нещо е безсолно; etw. ist zu stark gesalzen
нещо е пресолсно ; e-e Rede - говоря c
остри намеци ; gesalzte Preise солени
цени ; ein gesalzener Witz пикантен виц;
e-m den Buckel ~ начссвам някого по
гърба)
посорител-Bezwinger m
посочане-Hinwcisung f
посочвам-ad absurdum führen
(безсмислицата на някое твърдение),
anweisen* tr. (e-m etw. ~) (нкм.) (място,
жилище, работа), aufführen tr.
(свидетели), aufweisen* tr. (e-m etw. ~)
(нови пътища, грешки), aufzeigen tr.,
darzeigen tr., deuten intr. h, cinweiscn* Ir.
(място), hinweisen* intr. h. (auf etw., e-n)
(към нещо), hinweisen* tr. (e-n auf den
rechten Weg hinweisen посочвам на
някого правия път), nachweisen * tr.
(работа, жилище), weisen* intr. h. (die
Magnetnadel weist nach Norden
магнитната стрелка показва север ; der
Zweiger weist auf 12 стрелката показва
12 часа ; mit dem Finger auf e-n weisen
показвам някого c пръст), weisen* tr. rcfl.
(e-m etw.) (на някого нещо) (Soldaten ins
Quartier weisen посочвам на войниците
квартира ; e-n den rechten Weg weisen
посочвам на някого правия път ; c-n vor
die rechte Schmiede weisen посочвам на
някого точния адрес), zeigen tr. (e-m etw.),
zurechtweisen* tr.
посочвапе-Arbcitsanweisung f (на работа),
Arbeitsnachweis m (на вакантни места)
(напр. във вестник), Aufweisung f,
Aufzeigung f, Hinweis m (unter, mit
Hinweis auf etw.), Ortsangebe f (на място),
Quellenangabe f (на източници),
Tagesangabe f (на деня, датата)
iiociianaiiKO-Langschläfcr m, -, Schlafmütze f
(разг.)
посиечелвам-ankratzcn tr. геЛ. (sich D. etw.
~) (sich D. e-n Mann ~ хващам си мъж)
носпирам-vcrhalten* intr. h.
посиравка-Würzc f, -n
посрамвам ce-bloßstellcn tr. rcfl.
посребрен-tingicrt (монета)
посребрявам-versilbern tr.

посребряване
840
посребряване-Versilberung f
посред-inmiUen G, medial, milten (~in der
Stadt в средата на града ; ~in der Nacht
посред нощ; ~ durch die Scheibe schießen
улучвам целта право в средата; -unter
ihnen weilen намирам се всред тях;~т
der Not kommt Hilfe в най-голямата беда
идва помощНп der Arbeit в разгара на
работата), mittendrein (тях) (влизам,
падам), mittendrin (тях), mittwegs (пътя)
носредата-zwischcndrein
посредник-Agent m, -en, -en, Börsenmakler
т (борсов), Ehcmakler т (за женитби),
Geldmakler m (борсов) (търг.),
Heiratsvermittler m (професионален, за
женитба), Heuerbaas m (за работа на
моряци), Jobber m, -s (борсов), Mäkler
m, -s, Makler m, -s, Mittelsmann m pl.
Mittelleute (durch e-n Mittelsmann
Verbindungen anknüpi'en завързвам
връзки чрез посредник), Mittelsperson
f, Mittler m, -s, Schiffsmakler m (за покупки,
продажби на кораби), Schmuser m, -s,
Schmuskopf m, Schmuspeter m, sensal m,
-s, -e, Verhändlcr m, -s, Verheu(e)rer m, -s
(за работа на моряци), Vermittler m, -s,
Zwischenhändler m
iiocpeAiiiiHa-interveniercn intr. h.Jobbern intr.
h. (на борсата) (разг.), legen, mäkeln intr.,
mittlem tr. (за нещо), vennitteln tr. (за
нещо) (e-m e-e Setllung ~ посреднича на
някого за намиране на място ; е-т
Wohnung - посреднича на някого да си
намери жилище)
посредничене-Vermittlung f, -en
иосредиически-vermittels
посредничество-Eheanbahnung	f
(професионално, за брак),
Ehevermittlung f (професионално, за
женитби), Mittel п, -s, Mittleramt п, -s,
Mittlertum п, -s, Vermittlung f, -en
посредствен-durchschnittlich	adj.,
halbschürig, medioker, mittelmäßig (човек,
ум. постижения), ordinär, Marßig
посредственост-Kleinheit f, Mittelmäßigkeit
f,-
посредством-mittcls G, mittelst, vermöge G
посреща ce-ankommcn intr. s. (добре, зле) (за
пиеса, филм, виц) (разг.)
носрещам-abholcn tr., ansingen* tr. (нкг, с
песни), aufnehmen* tr. (das Publikum
nahm die Rede, das Lustspiel beifällig auf
публиката възприе речта, пиесата с
ръкопляскайия), bcjauchzen tr., bejubeln
tr., bewillkomm(n)en tr, cinholen tr.
(церемониално), empfangen* tr.,
erschwingen* tr., gcgenübertrelcn* intr. s
(прен.)
посрещане-Aufnahme f, -n (на гости),
Bahnhof m (тържествено),
Bewillkommnung f, - en, Empfang m, - (e)s,
- e
носройка-Konstruktion f, -en (на драма,
изречение)
посръбвам си-tanken intr. h. tr.
посръбнал-besäuselt pari. adj.
nocT-Abhörposten m (подслушвателен).
Blockstelle f(блокировъчен) (жи.), Fasten
n, - s, Feidwacht f (наблюдателен) (воен.),
Gesandlschaftsposten m (легацнонен),
Horchposten m (подслушвателен,
секретен) (воен.), Kavallcricposlen m
(конен),	Lauschposten	m
(подслушвателен) (воен.), Pikett n, -s, -s
(преден) (воен.), Ruder n, -s (sich in die -
legen загребвам здраво), Sanitätsstelle f
(санитарен), Schilderwache f (~ stehen
стоя на стража), Schildcrwacht f (- stehen
стоя на стража), Schinieresicher m, Stelle
f, -n (sich um - bewerben кандидатствам
за място ; s-e ~ verlieren загубвам
службата си), Stellung f, -cn, Stellwerk m
(централизационен) (ж.п), Vedctle f, -n
(стражеви), Vertrauensstellung f
(отговорен, поверителен), Vorposten m
(преден) (воен.), Wache f, -n, Wache f, -n,
Wacht f, -en, Wacht f, -en
постав-Röhrtrog m, Tretkufc f
поставка-AbslcII platte f (за ютия), Doppe f, -
n (за изглаждане на скъпоценни камъни),
Leuchtermanschette f (на свещ в
светилник), Ruderdolle f (за гребло)

841
поставям
(мор.), Ständer m, -s (за епруветки)
(техн.), stellageholz п (дървена)
поставям (ce)-versetzen tr. refl. (в друга
епоха, в дадено положение)
поставям до-dagcgensctzen tr.
поставям ce-vomehmen* tr. (sich D etw. zu
tun) (за задача да направя нещо)
поставям-abstechen* tr. (предпазител на
пущка), abstcllen tr., anlaschcn tr. (език
на обуща) (техн.), an legen tr. (e-n Verband,
c-e Leiter ~ поставям превръзка, стълба ;
Holz, Kohlen ~ поставям дърва, въглнща
на огъня ; das Gewehr ~ вземам пушка
за стрелба), anmontieren tr. (антена,
лампа, колело) (техн.), anschnallen tr.
(ски, кънки), anschneiden* tr. (точно)
(уред за визиране), ansetzen Чг. (die Leiter
~ поставям стълбата (на стената)),
anstcllen tr. (etw. an etw. ~) (нщ. към нщ.)
(e-e Leiter ~ поставям стълба),
apostrophieren tr. (апостроф),
aufbringen* tr. (бои, шарки, мехлем),
aufglcisen tr. (вагон на релси) (жи.),
aufhocken tr. (снопи на малки кръстци)
(сел.-ст.), auflegen tr. (върху нщ.) (прибор
на масата, грамофонна плоча) (Schminke
- слагам си грим ; ein Pflaster auf die
Wunde ~ слагам мушамичка на раната ;
dem Stier das Joch ~ слагам хомота на
бика ; den Sattel ~ слагам седлото),
aufpflanzen tr. (щик, знаме, мачта)
(Geschütze - поставям оръдия),
aufsattcln tr. (ниска ограда на изходна
шахта) (мин.), aufschirren tr. (сбруята) (на
кон), aufschultem tr. (на рамо), aufsetzen
tr. (обикн. отгоре, върху) (шапка, книга,
очила, ядене) (Wasser [zum Kochen] ~
слагам вода да заври ; Knöpfe ~
пришнвам копчета ; Geld - залагам пари
при игра на карти), aufstecken tr. (фирма,
знаме) (Kerzen ~ поставям свещи ; sich
ein Ziel ~ поставям си цел ; c-m ein Licht
über etw. А - отварям нкм. очите за нщ.),
aufstellen tr. (легло), aufslellen tr. (теза),
auflreiben* tr. (обръч на бъчва), auftun*
tr. (den Hut ~ слагам си шапката),
aufzwingen* tr. (c усилие, едва-сдва),
balken intr. h (греди) (стр.), balustrieren tr.
(балустрада), bedachen tr. (ein Haus
bedachen поставям покрив на къща),
bedielen tr. (под от дъски) (стр.) (ein
Zimmer bedielen поставям под на стая),
bedingen tr. (в зависимост), beflügeln tr.
(крила) (поет.), befrasen tr. (ресни) (техн.),
befremden tr. refl. (в недоумение),
befristen tr. (срок), beglasen tr.
(прозорци) (hoch beglaste Zimmer стаи c
високи прозорци), begrenzen tr.
(граници), beiseitestellen tr. (натсрана),
beisetzen tr., bckielen tr. (на кил) (мор.),
bespiegeln tr. (в правилно осветление)
(прен.), blenden tr. (наочници на кон),
bögeln intr. h (примки за птици) (лов.),
diagnoslicren tr. (диагноза) (мед.), dielen
tr. (под), cinbctten tr., einheben* tr.,
einkellcm tr. (в избата), cinlagem tr. refl. (в
мазе), einlaugen tr. (в луга), einlcgen tr.,
einordnen tr. (нщ. на мястото му),
einrahmen tr. (в рамка), einreihen tr. (на
съответното място), einsacken tr. (в
торба), cinsclzen tr. (Scheiben in ein
Fenster ~ поставям стъкла на прозорец),
einsetzen tr. (в действие), cinslcllcn tr. refl.,
einweichen tr. (във вода), einzichcn* tr.
refl., entmündigen tr. (под опекунство,
запрещение), hallen* tr. refl. (den Fuß auf
den Schemel halten поставям крака си на
столчего), herausbringen* tr. (нова книга,
филм, драма), herausmachen tr. (нова
книга, филм), hcrausstcllcn tr. refl.
(навън), hcrslcllen tr. (към говорещия)
(stelle es her! сложи го тук!), hinstellcn tr.
(e-n, etw.) (някъде) (e-e Behauptung
hinstellen поставям твърдение),
inszenieren tr., kaien tr. (рейте отвесни)
(мор.), kanten tr. (на ръб) (техн.), klammem
tr. (в скоби), komprimieren tr. (под
налягане), konjugieren tr. (наред е нещо),
kreuzen tr. refl. (на кръст), kuvertieren tr.
(писмо в плик), lafetticren tr. (на лафет),
laschem tr. (гайка, клин), lalten tr. (летви),
legen tr., marken tr. (клеймо), markieren tr.

поставям
842
(клеймо), montieren tr., nachsetzen tr. (etw,
e-r Sache) (нещо на заден план),
nachstellen tr. (нещо на второ място) (сг
stellte ihm alle übrigen nach той
пренебрегваше всички останали заради
него), ncbeneinanderstellcn tr. (един до
друг), parkettiem tr. (паркет) (ein Zimmer
-	поставям паркет в стая), pflastern tr.
(кръпка, ямичка на обувка, дреха) (die
Schuhe mit Riestern (be)pflastern
залепвам ямички на обувките), pflastern
tr, (пластир) (е-е Wunde - залепвам
пластир на рана ; das Gesicht ~ поставям
бенка на лицето), pünkteln intr. h.
(точица), rahmen tr. (в рамка), rationieren
tr. (под дажбен режим), richten tr. (etw.
gerade ~ изправям нещо ; den Kopf in
die Höhe - изправям глава ; die Uhr -
сверявам часовника ; die Segel nach dem
Winde - обръщам платната по посока
на вятъра), rippen tr. (ребра на нещо),
röhren intr. h. (тръби), rubrizieren tr. (в
съответна рубрика), rubrizieren tr. (като
заглавие), schienen tr. (шина) (мед.),
setzen tr. (предимно в седнало
положение) (ein Kind auf e-n Stuhl, auf
das Knie ~ слагам детето да седне на стол,
на коляното ; е-п - черпя някого; Bäume,
Blumen ~ посаждам дървета, цветя ; die
Erze ~ промивам руди от примеси : Feuer
-	възпламенявам взрив ; die Fl ggc ~
вдигам флага ; Wein auf Bier - след
бирата пия вино ; aufs Spiel - рискувам
; den Namen unter ein Schriftstück ~
слагам подписа си под документ ; f-n
Fuß vor die Tür - не излизам от къщи ; е-
n vor die Tür ~ изгонвам някого ; zum
Pfände ~ давам като залог ; e-n in Angst
-	изплашвам някого ; etw. ins Geld ~
превръщам нещо в пари ; Holz in Klafler
~ нареждам дърва на кубици ; etw. ins
rchte Licht — поставям нещо в правилна
светлина; ein Lied in Musik - композирам
песен по даден текст), setzen tr.
(предимно в седнало положение) (ein
Kind auf e-n Stuhl, auf das Knie - слагам
детето да седне на стол, на коляното ; с-
п ~ черпя някого ; Bäume, Blumen ~
посаждам дървета, цветя ; die Erze -
промивам руди от примеси ; Feuer -
възпламенявам взрив ; die Flagge -
вдигам флага ; Wein auf Bier - слсд
бирата пия вино ; aufs Spiel - рискувам
; den Namen unter ein Schriftstück -
слагам подписа си под документ ; f-n
Fuß vor die Tür ~ не излизам от къщи ; е-
n vor die Tür - изгонвам някого ; zum
Pfände ~ давам като залог ; e-n in Angst
- изплашвам някого ; etw. ins Geld -
превръщам нещо в пари ; Holz in Klafler
~ нареждам дърва на кубици ; etw. ins
rchte Licht ~ поставям нещо в правилна
светлина; ein Lied in Musik ~ композирам
песен по даден текст), signieren tr.
(сигнатура), signieren tr. (сигнатура),
stellen tr. refl. (etw. an e-n Ort ~ поставям
нещо на дадено място ; das Auto in die
Garage ~ оставям колата в гаража ; den
Wein kalt - слагам виното да истива ; с-с
Aufgabe - поставям задача; е-е Grenze -
поставям граница ; e-n Termin ~
определям срок ; e-n Zeugen -
представям свидетел ; etw. an die Lu fl -
поставям нещо на въздух ; sich aufeigene
Füße ~ стъпвам на собствените си крака
; e-n auf die Probe - поставям някого на
изпитание ; sich auf die Zehen - вдигам
се на пръсти ; etw. in Abrede - отричам
нещо), textieren tr. (текст под картина),
übereifen tr. (обръчи) (техн.), überordnen
tr. (над нещо), verglasen tr. (стъкла),
versohlen tr. (подметки), vertäfeln tr.
(ламперия), vorausbedingen* tr. (sich D
etw.) (като предварително условие),
vorlegcn tr. (нещо отпред), vorrichten tr.
(в изправност), vorschülzen tr. (отпред за
закрила), vorsetzen tr. refl. (etw. -
поставям нещо отпред), vorstcllcn tr.
(пред някого), vortun(tr,, vorzeichnen (r.
(знаци за тоналност) (муз.), weglegen tr.
(гъба, тебешир), zurückdatieren tr. (по-
задна дата), zurücksetzen tr. refl. (назад,

843
пости
настрана, обратно) (die Gläser wieder an
ihren Platz zurükcselzen поставям
обратно чашите на мястото им ; das
Datum zurücksetzen поставям по-задна
дата), zurückstellen tr. (на заден план) (allr
Bedenken zurückstellen поставям всички
колебания на задн план), bekrönen tr.
(корона, венец), blocken tr., zurücklun*
tr. (на заден план), zusammensleilcn tr.
(едно до друго), настанявам-placieren tr.
(е-п) (er wurde in е-е dunkle Ecke placiert
той бе поставен в един тъмен ъгъл),
настанявам-plazieren tr. (e-n) (er wurde in
е-е dunkle Ecke plaziert той бе поставен в
един тъмен ъгъл)
поста вя iie-Ablagc f, -сп (на дрехи, вещи в
гардероб, на преписки в класьор),
Ansetzung f, Aufstellung f, -en,
Aufstellung f, -en (на кандидат),
Befremden n, - s (в недоумение),
Bevormundung f (под опека),
Drucklegung f (под печат) (печ.),
Einrahmung f, - en (в рамка), Fragestellung
f (на проблема), Haltung f, -en,
Interpunktion f, -en (на препинателни
знаци) (грам.), Kompression f, -en (под
налягане), Laschung f, -en, Markierung f,
Montierung f, Niedcrlcgung f (на земята),
Parenthese f, -n (в скоби), Pflasterung f
(на кръпка, ямичка на обувка, дреха),
Pflasterung f (на мушамичка, пластир),
Placierung f (на дадено място), Setzung f,
-еп (в седнало положение), Setzung f, -
en (в седнало положение), Vergitterung f
(на решетки), Verglasung Г (на стькла),
Verzeichnung f (на знаци за тоналност)
(муз.), Zeichensetzung f (на
препинателни знаци), Zielsetzung f (на
цел) (прен.), Zugrundelegung f (в
основата на нещо), Zurücksetzung f, -en
(назад, настрана), Zusammenstellung f
(едно до друго)
ноставяч-Aufstellcr m, -s, - (па кегли),
Sclbstanlcger т (автоматичен, на
листове) (печ.)
постал-mager
посталост-Magcrkeit f
постановка-Fragestellung f (на въпроса),
Inszenierung f, Regie f, -n
постановление-Anordnung f, -en
(Anordnungen treffen давам
разпореждания ; auf jds. - no
разпореждането на нкп), Auflage f, -n
(кнпж.), Bescheid m, - s, - е (съдебно)
(остар. lop.), Beschluß m (iop.),
Bestimmung	f,	-	en,
Ministerratsverordnung f (на
министерски съвет)
пocтaIloвлe1lllя-Abrüstuпgsbestimmungen
pl. (за разоръжаване)
постановля вам-stalu ierc n I г.
постановчик-Rcgisscur m, -s, -с
поста повя вам-anordncn tr., beschließen*!^
bestimmen tr., dekretieren tr. intr. h,
erlassen* tr., festsetzen tr., verfügen tr.
(etw.) (нещо)
поетапница-Bcrgcnle Г(зоол.)
no-crap-scnior
ностаравам ce-herbcmühcn tr. rcfl. (да дойда),
sehen* intr. h. (ich will sehen, ob ich Dir
helfen kann ще глдам да ти помогна ; ich
sehe sobald als möglich zu verschwinden
ще гледам да изчезна по възможност по-
скоро)
нос тативеп-lragbar
постдатнрам-nachdaticren tr.
постдатпране-Nachdatierung f
постеля-Bclt n, - (e)s, - cn, Lager n, -s (за
нощуване), Lagerstatt f ; Lagerstätte f,
Nachtlager n, Pfühl m, -s, -c, Ruhelagcr m
(поет.)
постен-dürr adj., mager, nüchtern (etw.
schmeckt ~ нещо има блудкав вкус), taub
(орех, клас) (~ blühen цъфти, без да върже
плод; ~es Ei неоилодено яйце; ~es Metall
метал без блясък)
iiocreiic-Fastcn n, - s
nocTeneiieii-gradual adj.
iiocTeiieiiiio-gradatin adv., lamgsam, nach und
nach, nachgerade, schluckzessive (шег.),
schrilllings, schrittweise
nocTii-Abslincnztag m (при католиците),

постигам
844
Fasten pl. (рел.), Fastenzeit f (велики)
иостигам-abhandeln tr. (споразумение),
ablisten tr. (e-m etw. ...) (чрез хитрост),
abmachen tr. (спогодба), abringen* tr.,
abschmatzcn intr. h (разг.) (резултати),
abschmeicheln tr. (e-m etw.) (c
ласкателства), abtrotzen tr. e-m, e-r Sache
etw. ... (c упорство), aufstecken tr. (австр.
обл.), befallen* tr., bestellen tr. (разг.),
betreffen* tr., bringen* tr., erarbeiten tr.
(чрез работа), ereilen tr., erjagen tr.,
erlangen tr., erlügen* tr. (нщ. c лъжа),
erreichen tr., erringen* tr., erschinden* tr.,
erschmeicheln tr. (c ласкателство),
erstreben tr., erzielen tr., ezwingen* tr.,
herausmachen tr. refl. (напредък),
kommen* intr. s. (zu etw.) (zu Geld kommen
постигам, спечелвам пари ; zu nichts
kommen не постигам нищо), leisten tr.,
treffen* tr. refl., wirken intr. h. (auf e-n, etw)
(резултат на, върху някого, нещо) (die
Arznei hat schnell gewirkt лекарството
постигна бързо резултат ; aus der Ferne
wirken постигам резултат отдалеч ; das
wirkt auf die Nerven това постига резултат
върху нервите ; wirkende Ursache
постигаща резултат причина), wirken tr.
(Gutes, Schlechtes wirken постигам
добро, лошо)
nocTiiraiie-Zustandebringen	n,
Zustandekommen n
постиженне-Kraftleistung f (голямо),
Arbeitshöchstleistung f (рекордно) (в
работата) (икон.), Bravourleistung f
(виртуозно, ефектно), Dauerleistung f
(постянно), Denkleistung f (на мисълта),
Durchschnittsleistung f (средно),
Errungenschaft f, - en, Gesamtleistung f
(общо), Gipfelleistung f (върховно),
Glanzleistung f (блестящо),
Höchstleistung f (ней-високо,
максимално), Kraftstück n (голямо),
Kunststück n (майсторско), Leistung f,
Schaffe f (разг.), Sportleistung f (спортно),
Tat d, -en (etw. durch die ~ beweisen
доказвам нещо на дело ; е-е grosse ~
vollbringen извършвам велико дело ; ein
Mann der човек на делото ; in der -
действително)
ностижения-Fluglcistungcn pl. (летателни)
постижим-erreichbar adj.
HOCTiraiiMOCT-Erreichbarkcit f, Zugünglichkeit
f,-
ностилам си-betten refl.
иостнлам-auflegen tr. (покривка на масата),
ausbreiten tr. (покривка на маса) (die
Wäsche ~ изтърсвам и простирам
прането), belegen tr., bohlen tr. (c талпи),
breiten tr. refl., überdecken tr. (отгоре)
иостилка-Schütte f, -n (от слама)
HOCTiiima-Einsiedelei f, - en (на пустинник),
Klause f, -n (на пустинник)
iiocTiiocT-Magerkeit f
постойка-Backstcinbau (тухлена, Barockbau
m,	- s, - ten (барокова) (архит.), Gebäude
n,	- s
постоявам-errichtcn tr., verhalten* intr. s.
иостояване-Konstruktion f, -en (на драма,
изречение, триъгълник, правоъгълник)
nocToniieii-anhaltend adj., ansässig adj.,
bcstädig adj. (in beständiger Sorge leben
живея в постоянна тревога), bleibend
part. adj., chronisch adj., dauernd pari. adj.
(nichts ist ~ als der Wechsel нищо не е
постоянно освен промяната), eisern adj.,
fest adj. (-e Stellung постоянно място),
fix adj. (~es Kapital постоянен капитал),
formelhaft adj., fortwährend part. adj.,
immerwährend, invariabel, konstant,
permament (in letzer Zeit hat er ~cs
Herzklopfen в последно време той
постоянно има сърцебиене), ständig
(адрес, време, изложба) (-er Hilfsarbeiter
допълнителен служещ ; ~ in Sofia
wohnen на постоянно местожителство
в София ; das ist s-e ~е Redensart това е
неизменният му израз), stabil, standhaft
(за хора) (~ег Mut здрав, непоколебим
дух ; das Unglück - ertragen понасям
стоически нещастието), stationär (на
дадено място), stehend, stet (-er Tropfen
höhlt den Stein капка камък пробива)

845
постъпвам
постоянно-forlgeselzt part. adj.
постоянно-immerwährend, egal adj., Hin und
hin, immer (die beiden streiten sich immer
und wieder двамата постоянно се карат),
immerfort, immerzu, laufend, stets
постоянствам-beharren intr.h
ностоянство-Ausdauer f, -, Beharren n, - s,
Beharrlichkit f, - en, Beständigkeit f,
Festigekeit f, Standhaftigkeit f, -, Stete f, -
, Stetheit f, Stetigkeit f, -
постпозиция-Nachstellung f
иострадал-Abbrändler m, -es (от пожар),
Abgcbranntc(r) m, -n, -n (при пожар),
Verunglücktc(r) m, -n, -n (от злополука)
пострадал-ramponiert
иострадвам-verhageln intr. s. (от фадушка)
(die Ernte ist verhagelt реколтата e
унищожена от градушка), verregnen tr.
intr. s. (поради дъжд)
поетроепие-Konstruklion f, -en
постройка-Aufbau m, -s, -len (die geistige
Kultur ist ein - auf der materiellen
Grundlage духовната култура е
надстройка върху материалната основа)
(и прен.), Bau m, - s, - ten/e, Baulichkeit f,
- en, Baute f, - n (остар.), Bauwerk n
(монументална), Behelfsheim n
(временна, жилищна), Blockbau in (от
недялани дървета) (стр.), Brückenschlag
m (на подвижен мост) (восн.), Deichbau
m (на дига), Erbauung f, - cn, Fachwerk n
(паянтова) (стр.), Gartenhaus n
(вътрешна, задна), Hinterhaus n
(вътрешна задна, в двора), Holzbau m
(дървена), Kaue f, -n (на шахта),
Klinkerbau m (c изпечени тухли),
Kuppelbau m (c купол), Lehmbau m
(кирпичена), Massivbau in,
Nebengebäude n (странична), Notbau in
(привременна при нужда), Riegelbau n
(паянтова), Saalbau m (c много зали),
Steinbau m	(каменна),
Wirtschaftsgebäude n (стопанска),
Wohnbau m (жилищна), Zweckbau m
(целесъобразна, без украса) (стр.)
iiocipoiiKii-Architektur f, -en (рядко), Aufbau
m, -s, -e/-ten (на горната палуба на кораб)
(мор.)
построявам ce-aufmarcshieren intr. s. (в даден
строй) (воен.)
построявам-anlegen tr. (път, фабрика) (с-п
Garten - правя градина), aufbauen tr.
(палатка, барака, машина), auffiihren tr.
(здания, стени, бентове), aufrichten tr.
(сграда, паметник), aufschlagen* tr.
(палатка, бивак), aufstellen tr. (барака,
будка, паметник), bauen tr. Luftschlösser
bauen построявам въздушни кули; sich
arm bauen съсипвам се от много
строене), begründen tr. (ein Haus auf den
Garten begründn построявам си къща в
градината), erbauen tr. (Städte ~
построявам градове), konstruieren tr.,
überbrücken tr. (мост), wiedcrbaucn tr.
(отново)
построяване-Anlagc f, -en (die ~ e-r Fabrik
ist geplant запланувано е построяването
на фабрика), Aufbau m, -s, -e/-ten,
Erbauung f, - en, Orgelbau m (на орган)
(муз.), Verbauung f (погрешно)
ностскринтум-Nachtrag m, -es, -re, Beifügung
f, - en, Nachschrift f
посгьнвам-anheuern intr. h. (на служба в
кораб) (мор.), anmustem intr. h. (моряк),
-antreten* intr. s. (на работа), behandeln
tr. (einen wie Lufi. behandeln игнорирам
нкг.), -beitrelen* intr. s (в партия),
beziehen* tr., eingchen* intr. s, -
cinkommen* intr. s (Geld kommt ein
постъпват пари), einlaufcn* intr. s (Briefe
laufen ein постъпват писма), -eintreten*
intr. s, halten* intr. h. (so und so) (по такъв
и такъв начин) (halten Sie es damit wie Sie
wollen постъпенс така, както желаете),
handeln intr. h. (an e-m edel handeln,
благородно спрямо някого), machen tr.,
verfahren* intr. s. (mit e-m, gegen e-n zu
strong прекалено строго c някого; man
verfahrt wie folgt постъпва се по следния
начин), volontieren intr. h. (като
доброволец), vorgehen* intr. s. (streng ~
постъпвам строго ; vorsichtig ~

постъпване
846
постъпвам внимателно), wohllun* inlr.
h. (добре)
постъпваие-Anmusterung f, -еп (като
моряк), Antritt m, (e)s, -е (в длъжност,
наследство), Dienstantritt rn (на служба),
Eintritt m, - s, - c, Haltung f, -en,
Schichtwechsel m (на нова смяна),
Verfahren n, -s
ностъпка-Demarche f, - n (официална),
Fehlgriff rn (погрешна), Handlung f, -en,
Rüge f, -n, Schandtat f (позорна), Tat d, -
en (etw. durch die ~ beweisen доказвам
нещо на дело ; е-е grosse ~ vollbringen
извършвам велико дело ; ein Mann der
човек на делото ; in der ~ действително),
Vorgehen n, -s
посгъики-Schritt m, -es, -е, Tun n, -s, - (sein -
und Lassen, sein — und Treiben неговият
начин на живот, неговото поведение ;
das war sein ~ това беше негово дело)
постъпление-Eingang m, - (c)s, Eingänge (на
суми), Einkommen n, - s, Einnahme f, - n,
Istaufkommen n (действително, От
данъка), Losung f, -en (на магазин),
Mehreinnahme f, Tageskasse f (в касата
за един ден)	'
постъплення-Aufkommen n, -s, - (от данъци)
(икон.), Sportel f, -п (странични), Zugang
m (hobjj)
постя-fasten intr. h
носъветвам-ennahnen tr. (остар.), raten* intr.
h. refl. (e-m etw, zu etw.) (sich D ~ lassen
вслушвам се в съвет ; sich nicht zu -
wissen не зная какво да направя ;die
Umstände -es обстоятелствата го налагат
; wem nicht zu - ist, dem ist auch nicht zu
helfen на такъв, който не взема от дума,
на може да му се помогне)
посъветван-übelberaten (лошо)
посъдина-Silber n, -s, - (сребърна), Silber п, -
s, - (сребърна)
посървам-welken intr. s. (прен.)
посърналост-Welkheit f, -
посявам-säen tr. (die Eicheln lagen auf dem
Boden wie gesät земята беше обсипана
c жълтди ; etw. ist dünn gesät рядко се
намира нещо), vertrödeln tr. (загубвам
нещо) (разг.)
носяване-Ansaat f (сел,- ст.)
иосявка-Baktericnkullur f (на бакгерии)
носягам-angreifen* 1г. (на нщ.) (öffentliche
Gelder - посягам на обществени пари),
antasten tr. (на чест, права,
независимост) (s-e Vorräte - посягам на
запасите, резервите си) (прен.),
durchgreifen* inlr. h trnb., grappen intr. h,
greifen* intr. h (an den Hut - посягам към
шапката), happen intr. h. (да лапна),
haschen tr., hinhauen* intr. h. (към
някого), hinlangen intr. h. (nach etw.),
krallen inlr. h. (nach etw.) (c нокш), langem
intr. (nach e-m, etw.) (за да хвана), reichen
inlr. h. (nachetw.), schnappen intr, h. (nach
etw.) (nach Luft ~ боря се за глътка
въздух), stechen* intr. h. s. (nach e-m, etw.)
(да мушна) (nach e-m mit e-r Nadel -
посягам да убода някого ; in der Bibel -
отварям на слука библията ; etw. sticht
in die Augen нещо бие на очи), tappen
inlr. h. s. (nach etw.) (пипнешката към
нещо), vergreifen* refl. (sich an e-m, etw.
D) (на някого, нещо) (sich tätlich an e-m -
удрям някого ; sich an e-m Mädchen -
посягам на честта на момиче), zufassen
tr. (здравата), zugauen* tr. (auf e-n, etw.)
(със сила върху някого, нещо), zugreifen*
intr. h. (да взема), zulangen intr. h. (към
нещо, за да взема), zupacken tr.,
zurückgreifen* tr. (назад), zuschnappen
intr. s. (да лапна, захапя) (der Hund hau
zugeschnappt Кучето посегна да захапе),
zustappen intr. h,, zustechen* intr. h. (auf
e-n) (да мшна някого)
посягаие-Antastung f (на права,
независимост), griff m, - (e)s, - e, Zugriff
m
пот-Angstschweiß m (студена) (от уплаха),
Belag m, - (e)s (по стъкло), Beschlag m,
Schweiß m, -es, - (sie gerier in - пот я обля
; nach - riechen мириша на пот)
пота-Schmelztiegel m (техн.)
потаглям-los/marschieren intr.

847
потик
нотаен-geheiminsvoll adj., heimlich (пътища,
срещи, грехове, недостатъци),
hinterhältig, hinterstellig, rückhältig,
verborgen, verhohlen, verschwiegen
(място, нощ), versteckt
riOTafiiiHic-Geheimiskrämer m, Haselwurz f
(бот.), Leisetreter m, Schleicher m, -s (разп)
нотайиича-hcimHchtun* intr. h.
потайииче-Geheimniskrämerei f (разг.),
Leberblümchen m (бот.)
nOTaii]iii4ecKH-leisetreterisch
потаГпшчество-Muschelei f, -en
иотайиост-Leisetrcterci f
нотаппица-Tauchente f (зоол.)
потапям ce-tauchen intr. h. s. refl. (die Sonne
taucht ins Meer слънцето потъва в морето
; in die Menge ~ загубвам се в тълпата ;
aus dem Wasser ~ показвам се над водата
; mir der Hand ins Wasser ~ потапям си
ръката във водата)
потапям-cintauchen Ir., cintunken tr., tauchen
tr. (den Kopf ins Wasser - потапям глава
във водата), verzuckern tr. (в захарен
сироп), wippen tr. refl. (неколкократно във
вода за наказание)
нотапяпе-Bad n, - (e)s,Bäder (в баня, в
течност) (хим.)
потаняне-Immersion f
поташ-Aschensalz n, Kali n, -s, Perlasche f
(най-фин)
потвърден-eidlich adj. (с клетва)
потвърждавам ce-bewähren refl.
потвърждавам-abcshwörcn tr. intr. h (c
клетва), beeiden tr. (c клетва), bejahen tr.
(грам.), bekennen* tr. (получаване) (търг.
остар.), bekräftigen tr., belegen tr. (durch
ein Beispiel etw. belegen потвърждавам
нщ. чрез пример), besiegeln tr.,
bestätigen tr. refl., bestätigen tr. refl. (търг.),
bewähren refl., bezeugen tr., erhärten tr.,
konfirmieren tr., verbriefen tr. (c грамота,
документ)
потвърждаване-Empfangsbeständigung f (на
получаването), Handfeste f (на
споразумение, сделка чрез
ръкостискане), Zahlungsbestätigung f
(получаване на платеж) (търг.)
потвърждвам ce-bewahrheiten refl.
потвърждение-Bejahrtheit f (грам.),
Bekräftigung f, - en, Bestätigung f,
Bewährung f, Bewahrheitung f, - en
потгляне-Aufbruch m, -s, -re (~ zur Jagd
тръгване на лов ; ~ der Gesellschaft
разотиване на компанията)
потеглям-abrücken tr. (войници), abtrudeln
intr. s (фам.), anfahren* intr. s. (der Zug
fährt leicht an влакът потегля бавно, леко),
angehen* intr. s. (на война) (gegen е-п,
etw. ~ c нкг.) (Sie müssen dagegen ~ Вие
трябва да поведете борба срещу това),
anziehen* intr. s. (die Pferde ziehen an
конете потеглят), anziehen* tr. (към себе
си) (шнур на звънец, камбана, юзди) (die
Tür ~ притварям вратата), aufbrechen*
intr. s. (es ist Zeit aufzubrechen време e
да потегляме), aufmachen tr. refl. (wir
haben uns endlich aufgemacht, euch zu
besuchen най-после се наканихме да ви
посетим), begaben* refl. (sich auf den
Weg begaben потеглям на път),
davonziehen* intr. s, den Abmarsch
antreten,abmarschieren untr. S, fortzichcn*
intr. s, heimziehen* intr. s. (за къщи),
hinausziehen* intr. s. (от града, от
страната), los/fahren intr., los/gehen intr.,
los/werden intr., marschieren intr. (на
поход), trecken intr. s., verreiten* intr. s.
(на кон) (диал.), zurückziehen* intr. s. (die
Zugvögel ziehen sich zurück прелетните
птици потеглят вече на път)
потегляие-Abmarsch m, -(e)s, -т-с
потекло-Abkunft f, Abstammung f, -en (von),
Geburt f, - en
потен-schweißig
потепе-Transpiration f, -en
потеитпост-Mannheit f
нотенцнал-Arbeitsinhalt m (енергетичен)
(икон.)
иотенциометьр-KOmpensator m, -s, -oren
(ел.)
потеря-Mcute f, -n
потик-Impuls m, -cs, -e, Sporn m, -s (dem Pferd

потикапв
848
die Sporen geben, in die Weichen stoßen
пришпорвам коня ; sich D die Sporen
verlieren имам първия успех ; sich beim
Turnier die Sporen verdienen заслужавам
рицарски шпори)
нотнкане-Druck m, - (e)s, - e
iiOTiiMiicT-Oplimist m, -cn, -cn
потиp-KcIch m, -s, -e, Mcßkclch m, Ziborium
n, -s, -ien (за съхраняване на причастието
у католиците)
потискам-abwürgen tr. rcfl., bedrücken lr. (das
Land wurde von den Eroberern sehr
bedrückt земята много се потискаше от
завоевателите), dämmen lr., dämpfen tr,
deprimieren tr., drücken tr. intr. h (ihn ~
Sorgen потискат го грижи), hemmen tr. (в
психоанализата), knechten tr., liegen intr.,
modifizieren tr., niederdrückcn tr. (~ sein
потиснат съм), niederschlagen tr. refl.
(страсти) (Zweifel ~ разсейвам съмнения
; niedergeschlagcnde Mittel средство за
понижаване на температура ; е-п,
placken tr. refl., verbeißen* tr. (sich D etw.)
(e-n Schmerz - преглъщам, потискам
болка), verkneifen* tr. (болка, смях)
(разг.), zurückdrängen tr. (чувства, сълзи),
zurückhalten* tr. refl. (чувствата си)
потискане-Hemmung f, -en, Knechtung f,
Niederdrückung f, -, Niederschlagung f (на
страсти), Zurückhaltung f (на чувства)
потискащ-bedrückend adj. (bedrückende
Gedanken потискащи мисли), dumpf adj.,
niederdrückend, schwül (mit ist ~ zumute,
ums Herz тежко ми е на сърцето)
потиснат-beklommen adj. (прен.),' drangvoll
adj., dumpf adj., gedrückt adj. (sein -es
Wesen fiel mir auf потиснатостта му ми
праве впечатление), gualbelastet (от
мъка), qualbeladen (от мъка)
потиснатост-Bedrücktheit f, - en,
Beklemmung f, - en, Depression f, - en,
Gedrücktheit f, Herzdrücken n (на
сърцето), Niedergedrücktheit f, -, Schwüle
f,-n
iiOTiiciuiK-Bedränger m, - s, Bedrücker m, - s,
Depot m, - en, Dränger m, - s (остар.)
потисничество-Bedrückung f, - cn,
Zwingherrschaft f
потичам-entfließen* intr. s
iioTiiiiic-Schwcißblatt n (под мишниците за
предпазване на ръкавите), Schweißleder
п (на шапка), Woijach m, -s, -е (на кон)
(воен.), Woilok m, -s, -е (на кон) (поен.)
iiOTOK-Bach m, - (e)s, Bäche (Bäche von
Tränen потоци от сълзи ; ein rcissender
Bach порой), Erguß m, - usscs, - üssc (от
думи), Fluß m, ..usscs, ..üsse, Flut f, - en,
Lichtstorm m, -es, -гс (от светлина),
Menschenstrom m (от хора), Mühlbach m
(воденичен), Redefluß m (на речта),
Schwall m, -s, -e, Tränenfluß m (от сълзи),
Wasserlauf m (от вода), Wildbach m (буен,
пороен), Wortschwall m (от думи),
Zeitslrom m (бна времето)
потомка-Tochter f,
HOTOMCTBO-Aufwuchs m, -es, -f-e (прен ).
Enkelwelt f; Folgcwclt f, Nachkomme m, -
n, -n, Nachkommenschaft f, -en, Nachwcrl
f, Parentel f, -en
потомци-Enkclwelt pl.
потомък-Abkömmling m, -s, -e, Abkomme m,
-n, -n, Aufwuchs m, -cs, -е-е (прен.),
Deszendent m, - en, Epigone m, - n,
Nachfahr m, -s, -en, Nachfahre m, -n, -n,
Nachkomme m, -n, -n, Quintcron(e) m, -en,
-cn (на бял и кваргеронка), Sprößling m, •
s, -e, Sproß m, -sses, -sse, Sprosse m, -n, -
n, Wildling m, -s, -е (от неопитомено
животно), Zambo m, -s, -s (на негър и
индианка)
uoToii-Kataklysmus m, Sintflut f(nach uns die
~ каквото ще да става), Sintflut f (nach
uns die - каквото ще да става), Wasserflut
f
потопявам-versenken tr. (кораб)
iioToiiflBaiie-Immcrsion f
поточе-Bächlcin n, - s (ruhiges, kleines
Bächlein спокойно, малко поточе), Fließ
n, - es, - e, Quelle f, -n (die ~n der Elbe
изворите на Елба ; Nachrichten aus erster
~ сведения от самия извор ;
geschichtliche ~п исторически

849
потъвам
източници ; nenne d-e ~n ! посочи
източниците ! ; etw. an der ~ kaufen
купувам нещо от извора ; Sprachen
müssen an der ~ gelernt werden езици
трябва да се учат на самото място)
потпури-Quodlibet n, -s, -s (муз.)
нотребен-erfordcrlich adj., nötig (etw. ~ haben
нещо мие нужно ; ich habe es nicht ~ не
ми трябва ; du wirst mich e-s Tades ~
haben ще ти потрябвам някой ден ; wenn
- ако, когато трябва ; er hat es sehr ~
много му се ходи по нужда), notwendig
(ein -es Übel неизбежно зло ; etw, e-n -
brauchen някой, нещо ми е крайно
необходимо)
потребител-Verzehrer m, -s
потребителеи-Verbrauchs-
потреблеиие-Verbrauch m, -es, - (an etw. D)
потребпост-Bedarf m, - (e)s (den Bedarf an
etw. decken задоволявам потребностите
си от нщ.)
потребност-Bedürfnis n, - ses, - se (meine
Bedürfnisse befriedigen задоволявам
потребностите си), Erfordernis n, - ses, -
se, Geldbedarf m (от пари),
Geltungsbedürfnis n (на човек за
значимост), Notdurft f (sie hatte kaum des
Leibes - едва имаха най- необходимото,
за да преживяват), Notwendigkeit f, -en
потрепервам-erzittern intr. s h
потрес-Ercschütterung f, - en
потресавам-erschüttern tr. (diese Nachricht
erschütterte uns тази новина ни потресе)
потресаващ-erschütternd part. adj. (остар.),
herzerschütternd, markerschütternd
потресен-ergriffen adj., erschütternd part. adj.,
markerschütternd
потресен-tieferschüttert (до дъното на
душата си), verstört
потривам ce-pumpeln intr. h. (при работа)
потропвам-anklopfen intr. h. (an die /der/ Tür
~ хлопам на вратата)
потсник-Einsiedler m, - s
потулвам-kaschieren tr., verdunkeln tr. refl.
(следи от престъпление), vertuschen tr.
потулване-Vertuschung f
потулям-kaschieren tr.
потупвам-abklatschen tr. (гръб, ръце за
раздвижване на кръвта) (мед.), antupfen
tr. (с един пръст, с гъбичка и пр.),
tätscheln tr. (мило)
потури-Buchse f, - п (разг.)
потурчвам-turkisieren tr.
потушавам-abwiegeln tr. intr. h (възбуда),
abwürgen tr. refl. (стачка, революция),
bezwingen* tr., dämpfen tr., ersticken tr.
(e-n Aufruhr im Keime ~ потушавам
въстание в зародиша му), niederschlagen
tr. refl. (Zweifel - разсейвам съмнения ;
niedergeschlagende Mitte! средство за
понижаване на температура ; e-n Prozeß
~ спирам дело), tuschen tr., zertreten* tr.
(огън)
потушаване-Niederschlagung f (на въстание)
потъва-absacken intr. h (за кораб)
потьва-absaufen* intr. s (кораб)
потьвам-abschießen* tr., einsinken* intr. s,
ersaufen*intr. s (във вода), ertrinken* intr.
s (er ertrinkt im Wohlleben потънал е в
благополучие), senken tr. refl. (die Nacht
senkt sich auf, über die Erde нощта се
спуска над земята ; der Ton senkt
sichTOHbT се понижава ; Schlaf senkt sich
auf ihre Augen очите й натежават),
sinken* intr (aud den Boden ~ падам на
земята ; vor e-m auf die Knie ~ падам на
колене пред някого; in Ohrmacht - падам
в безсъзнание; vor Scham fast in die Erde
~ потъвам в земята от срам ; bis in dei
sinkende Nacht до падането на нощта),
sinken* intr (aud den Boden ~ падам на
земята ; vor e-m auf die Knie ~ падам на
колене пред някого; in Ohrmacht - падам
в безсъзнание; vor Scham fast in die Erde
- потъвам в земята от срам ; bis in dei
sinkende Nacht до падането на нощта),
sinnieren intr. h. (в размисъл), sinnieren
intr. h. (в размисъл), totschämen refl. (в
земята от срам), totsegeln tr., vergrübeln
refl. (в мисли), versacken intr. s. refl.
(кораб) (er ist wieder einmal irgendwo
versackt той пак е потънал в някоя

потъване
850
кръчма), verschmutzen tr. intr. s. (в
мръсотия), versinken* intr. s. (кораб),
verspinnen* refl. tr. (sich in etw.) (в мисли),
wegsacken intr. s. (за кораб, мост)
нотьваие-Abrutsch m, -es, -e, Immersion f (на
сателит в сянката на планета), Senkung f,
-en, Versackung f (на кораб)
иотъващ-vcrscnkbar
потъкмявам cc-abfindcn* refl.
потъмнява-dunkeln intr. h refl. (цвят),
erblinden intr. s (за стъкло)
потъмнявам-bräunen intr. h refl.,
nachdunkeln intr. h (за коса, снимка),
verfinstern tr. refl.
потъмняване-Verfinsterung f
потънал-besinnlich adj. (в размисъл),
kummerschwer (в мисли), sinnig (в
мисли), sinnig (в мисли), tränenschwer
(в сълзи), tränenvoll (в сълзи), vergrübelt
(в мисли), verstaubt (в ирах), weltentrückt
(в мисли)
потърсвам-nachsuchen intr. h. (ich werde
selbst ~ сам ще потърся още веднъж)
потя ce-dampfen intr. h, schtzen intr. h. s.
поука-Belehrung f, Lehre f, -n, Lektion f, -en,
Letze f, -n, Moral f, - (die ~ von der
Geschichte поуката от разказа),
Nutzanwendung f (от разказ, басня)
поумнявам-abstoßen* tr. refl.
поумнял-gewitzigt adj.
поучавам ce-belchrcn tr. refl.
поучавам-anweisen* tr., dozieren intr. h,
instruieren tr., moralisieren tr.,
schulmeistern tr. (c даскалскм тон)
поучителен-aufklärerisch adj., aufschlußreich
adj., beelehrend part. adj., didaktisch adj.,
erbaulich adj., instruktiv, lehr.., Lehr..,
lehrhaft, lehrreich
поучнтелиост-Erbaulichkeit f, - en
пофренчвам ce-frazösieren tr. refl.
похабявам-versauen tr. (er hat uns das
versaut! тая свиня ни го развали !) (вулг.),
vertreten* tr. (обуща), zerarbeiten tr. refl.
(нещо от работа), zersingen* tr. (ein Lied
zerlingen похабявам песен от много
изпълнения)
ноханвам си-lutschen tr. intr.
ноханвам-naschen intr. h. tr. (an etw. D, von
etw.) (am Kuchen ~ чопля от кейка оггук-
оттам ; das Mädchen nascht слугинята
мишкува; an / in / c-m Buche ~ чета книга
оттук-оггам), schlecken tr. intr. h. (etw.,
an etw. D) (разг.)
нохарчвам-vcrausgabcn tr. refl. (средства,
сили) (diesen Monat habe ich ganz
verausgabt този месец изразходвам
всичките си пари, охарчих се),
verauslagen tr. (за друг), vernaschen tr.
(парите си ио лакомства), wenden* tr. refl.
(etw. an, auf etw. A, auf e-n) (viel Geld
wenden похарчвам много пари ; etw. auf
sich A wenden похарчвам нещо за себе
си)
нохарчване-Hcrausgabung f (на нари)
нохвала-Lob n, -s, Lobspruch m
нохвалвам-nachrühmen tr. intr. h. (c-m, etw)
(man rühmt ihr große Ordnungsliebe nach
хвалят я за голямата й урсдност)
иохвален-bcgrüßcnswert adj., beifällig adj.,
lobenswert, lobenswürdig, rühmlich,
schmeichelhaft (e-e ~e Anerkennung
ласкава похвала ; ein ~er Auftrag
поръчка, задача, която ми прави чест),
verdienstlich, verdienstvoll
похвалност-Löblichkcit f, -en
похвалям-loben tr. refl.
похват-Geschick n, - s, Griff m, - (c)s, - c,
Handgriff m, Hantierung f, Manipulation
f, -en, Technik f, - (в работа), Trick m, -s, -
s, Vorteil m
похватен-anstellig adj., fix adj., geschickt adj.
iioxBaTiiocT-Anstelligkeit f, Kunst f,
похващам-bcrührcn tr.
похнтител-Entführer m, - s, Mörder m, -s (der
~ s-r Ehre похитителят на честта му),
Räuber m, -s, Schänder m, -s (на момиче)
похитявам-entführen tr., kidnappen tr. (дете,
възрастен)
похищавам-rauben tr.
похищеиие-Raub m, -es, - (e-n ~ begehen
извършвам грабеж ; - an e-m, etw.
begehen обирам някого ; auf - ausgehen

851
почерпка
тръгвам да грабя ; das Haus wurde ein ~
der Flammen къщата стана жертва на
пламъците)
нохлолвам-abklappern tr. (навсякъде),
anklopfcn intr. h. (an die/der/Tür ~ хлопам
на вратата)
похлупак-Backhaube f (електрически, за
печене), Deckel m, - s, Glasglocke f
(стъклен), Käseglocke f (стъклен, за
сирене), Kiemendeckel m (на жабрите),
Klappe f, -n
нохлунвам-zudecken tr.
поход-Annähcrungsmarsch m (настъпателен)
(воен.), Eroberungszug m (завоевателен),
Gewaltmarsch m (усилен) (воен.),
Heerfahrt f (военен), Heerzug in (военен),
Kampagne f, -n, Kreuzfahrt f
(кръстоносен), Kreuzzug m
(кръстоносен) (исг.), Marsch m, -es, -re,
Ritt m, -cs, -c, Treck m, -s, -s (на
колонизатори, селяни), Zug m, -s, -re
походка-Gang m, -	(e)s, Gänge
(schwankenden ~cs daherkommen
клатушка се натам-насам), Gangart f
иоходно-marschmäßig
иохождение-Abenleucr n, -s, Reiseabenteuer
n (при пътуване)
нохот-Begier f, Wollust f
нохотлив-befchrlich adj. (begehrliche Liebe
плътска любов), geil adj., gelüstig adj.
(остар.), lasziv, schlüpfrig, schwül
(фантазии), wollüstig
нохотливост-Geilheit f, Laszivität f, -en,
Schwüle f, -n
no-xy6aBOTO-Bessere(s) n, - n
пощшковам-verzinken tr.
почва-Anhalt m, -s, -е (здрава) (nun erst ist er
fester - gewonnen едва сега се намери
здрава основа, почва), Anlandung f, -en
(наносна), Anschwemmung f, -en
(наносна), Asche f (лека пепелива),
Baggerboden m (тинеста), Baggergut n
(тинеста), Boden m, - s (an ~ gewinnen
печеля почва), Erdboden m, Erde f, - n
(обработена), Erdreich n, Fclsboden m
(скалиста), Getreideboden m (годна за
зърнени култури) (сел.-ст.), Getreideland
п (житна) (сел.-ст.), Grasboden m
(ливадна) (сел.-ст.), Grund m, - (e)s,
Gründe, Haferboden m (годна за сеене на
овес), Kornboden m (житна), Land n, -es,
■rer, Marschboden m, -s, -r (наносна),
Moorboden m (тинеста, блатиста),
Nährboden m, Podsol m, -s, - (подзолна),
Quabbel f, -n (тинеста), Salzboden m
(солена, осолена) (мин.), Schlickland n
(наносна), Schwemmland n (наносна),
Steinboden m (камениста), Terrain n, -s, -
s, Torfboden m (торфена)
почваи-los
почване-Anfang m, -s, -re (im, am, zu(m) ~ в
началото ; von ~ an от самото начало ; ~
Juli в началото на юли ; ~ des Monats в
началото на месеца ; im ~ des
Jahrhunderts в началото на века ; im ~
war die Tat в началото бе делото ; с-n ~
machcn започвам ; er ist ~ siebzig гой е в
началото на седемдесетте години),
Anhub m, -(e)s, - (рядко)
иочвознание-Bodenkundc f, Pedologic f, -
ночервенявам-errötcn intr. s, röten refl.
почервеняване-Röstung f
почервявам-rölen tr.
почерк-Duktus m, - s, Handschrift f,
Hieroglyphe f, -n (нечетлив), stcilschrift f
(отвесен)
почериява-anlaufen* intr. s. (за стъкло,
метал), dunkeln intr. h rcfl.
почернявам-anschwärzcn intr. s. (малко)
иочернял-braungebrannt adj. (от слънцето),
rauchgeschwärzt (от дим), rußig (ог дим),
verraucht (от дим)
иочерням-anschwärzcn tr., einschwärzen tr.
(остар.), schwärzen tr. refl. (etw.) (mit Kohle
~ изписвам c въглен ; der Raucli hat die
Mauer geschwärzt от пушека c почерняла
стената), verschwärzen tr.
почерпвам-kredenzen tr. (c питие),
schmeißen* tr. refl. intr. h. (e-c Runde -
почерпвам компанията на масата с но
една бира) (фам.), traktieren tr.
ii04epnica-Bewirtung f, - cn, Einsland m, - s,

почесвам
852
Einstände (по случай встъпване в
длъжност), Leihkauf ш (при покупка),
Leikauf m (при покупка), Leitkauf m (при
покупка), Weinkauf m (при сделка)
почесвам-krauen tr. (гальовно)
почест-Ehre f, - еп
почести-Kriegsehren pl. (военни)
почетеи-chrenamllich adj.
почетпост-Ehrenhafligkcit f
почнва-auflicgen* inlr. h. (за кораб) (мор.)
почивам (cu)-ruhen intr. h. (von, nach der
Arbeit - почивам си от, след работа ; den
Korker, die Glieder ~ lassen давам почивка
на тялото ; hier ruht .. тук почива ..(за
покойник) ; die Hand der Näherin ruht
nicht c-n Augenblick ръката на шивачката
не почива нито за миг)
почивам cu-beruhen intr. h (е-е Sache auf
sich beruhen lassen оставям
нщ.настрана), rasten intr. h.
почивам-basieren tr.intr.h
иочивам-lagem intr. (на лагер), verscheiden*
inrt. s. (за умирам)
иочиване-Erholung f, - en
почивка-Arbeitspause f (през време на
работата), Atempause f, Aufsetzstunde f
(обедна) (мин.), Erholung f, - en, Feier f, -
n, Feierabend m, Mittag m, -s, -е (обедна),
Mittagspause f (обедна), Mittagsruhe f
(обедна), Nachtruhe f (нощна), Pause f, -
n (der Pedner machte viele ~n ораторът
често спираше ; е-е ~ machen правя
малка почивка), Rast f, -n (~ halten,
machen правя почивка ; 15 Minuten ~ 15
минути почивка ; ohne - und Ruh без
отдих и почивка), Rüste f, - (zur ~ gehen
клоня към заник (слънцето)), Ruhe f, - (~
nach, von der Arbeit почивка след, от
работа ; sich D k-e ~ gönnen не си давам
почивка ; ohne Rast und - без отдих и
почивка ; angenehme ~ ! приятна
почивка !; der ~ pflegen почивам се; die
Kinder zur ~ bringen слагам децата да спят
; sich zur - setzen излизам в пенсия),
Ruhepause f (кратка), Siesta f, -ten
(елдобедна), Siesta f, -ten (елдобедна),
Vesper f, -n (за следобедна закуска),
Weekend n, -s, -s (в края на седмицата),
Wochenende п (неделна)
ночин-Anlaß m, -lasses, -lasse (auf jds. ~ no
почин на нкг.), Anregung f, -en (auf
unsere ~ по наша инициатива), Beginnen
n, - s, Betreiben n, - s, Intialive f, -n (die
Initiative ergreifen вземам почин),
Veranlassung f, -en (zu etw.) (die ~ zu etw.
geben давам повод за нещо ; auf ~ des
Komitees по почин на комитета)
почиствам-ablauschen tr. (с луга), abpulzen
tr., abstrahlen tr., aufnehmen* tr. (den
Staub, den Schmutz - обирам праха,
почиствам сметта ; den Fußboden ~
почиствам пода), aufputzen tr., bürsten
tr., entstauben tr. (от прах), karbonisieren
tr. (вълна от растителни отпадъци), misten
tr., reinigen tr., säubern tr. (e-e Münze vom
Schmutz ~ изчиствам монета от
нечистотия ; das Land vom Feind ~
прочиствам страната от неприятеля ; die
Partei ~ правя чистка на партията),
verstürzen tr. (при шев)
почиствапе-Reinschiff п (основно, на кораб),
Reverenz f, -en (e-m s-e ~ erweisen
поднасям на някого почитанията си),
Saüberung f, •
почит-Achtung f, -en (für, gegen e-n, vor e¬
m) (große - genießen радвам се на голяма
почит), Ansehen n, -s (in großem ~ stehen
радвам се на голяма почит ; sein ~
geltend machen използвам авторитета си
; sich ein ~ geben давам си важност),
Beachtung f, Ehre f, - en, Ehrerbietung f,
Respekt m, -es, - (den - verweigern
отказвам да се подчиня ; — vor e-m
kriegen, haben някой спечелва
уважението ми ; vor so was hab ich ~ !
пред такова нещо шапка свалям ; mit ~
zu sagen ако ми е позволено да кажа)
лочитаем-hochlöblich (като атрибут на
учреждения в заявления, писма),
lobhudler, venerabel, vereherlich, verehert,
vereherungswert, vereherungswürdig,
wohllöblich (обръщение)

853
пощадявам
почитам-achten tr., ehren tr., heilighalten* tr.
(като светец), respektieren tr., vergotten
tr. (като бог)
почитан-ehrbar adj., ehrlich adj. (остар.)
почитане-Götterverehrung f (на боговете),
Heiligenkult m (на светци), Totenehrung f
(паметта на мъртвите), Vergötterung f
(като бог)
почитание-Ehre f, - cn, Empfehlung f, - en,
Hochachtung f (mit vorzüglicher
Hochachtung c отлични почитания),
Vereherung f
почитания-Kompliment n, -s, -e
почитател-Anhänger m, -s, - (прен.),
Bewund(e)rer m, - s, Vereherer m, -s (на
писател)
почрвенял-schamrot (от срам)
почтен-achtbar adj., achtens/wert, würdig adj.,
angesehen adj. (личност) (ein
angesehenes Haus видна, почтена
фирма (търг.)), anständig adj. (човек,
жена, общество, характер), brav adj.,
eherwert adj., ehrbar adj., ehrenhatf adj.,
ehrenvoll adj., ehrlich adj., fair adj., honett,
honorabel, honorig, kernbrav, kreuzbrav,
loyal, rechtshaffen, redlich (човек) (ein -er
Blick открит поглед; es - mit e-m meinen
желая на някого доброто ; sich ~ ins Zeug
legen залавям се добросъвестно), reel
(hier werden Sie ~ bedient тук ще Ви
обслужат добре), reputierlich, solid,
solide, wacker
почтеност-Biedersinn m, Bravheit f, Ehrlichkeit
f, Fairneß f, Rechtsschaffenheit f, -,
Redlichkeit f, -
почти-annähernd adv., bald adj. (ich wäre bald
gefallen почти щях да падна), beinahe adv.
(das Werk ist beinahe vollende -
произведението е почти завършено).,
fast adv. (ich erstickte ~ vor Hitze почти
се задуших от жега), halb, knapp (knappe
drei Wochen почти три седмици), nahezu,
schier, ziemlich (es ist ziemlich neu почти
ново e ; ich bin ziemlich fertig почти съм
готов)
почтителен-achtungsvoll adj., ehrerbietig
adj., honorabel
почтителност-Ehrerbietigkeit f
почтност-Ehrbarkeit f, - en
почувствам-durchfühlen tr. trnb. (през нщ.),
merken tr., nachempfinden * tr. ( чужди
чувства) (das stimmt nicht aus des
Dichters eigenem Erleben, das ist
nachempfunden това не е изживяно от
самия поет, не дава израз на лични
чувства), spüren tr. (жажда, умора, глад)
(Müdigkeit, Hunger ~ чувствам умора,
глад ; das Wetter in allen Knochen ~
всички стави ме болят - времето ще се
развали ; ich habe den Stock zu ~
bekommen почувствах тоягата по гърба
си)
почуда-Erstauncn n, - s
почуквам-abklopfen intr. h (с диригентската
Палка за спиране), anklopfen intr. h. (an
die /der/ Tür ~ хлопам на вратата)
почуквам-antippen tr., klöpfeln intr. h., tippen
intr. h. refl. (e-m auf due Schulter ~ тупвам
някого по рамото ; sich an die Stirne ~
удрям се по челото)
иочукване-Pcrkussion f, -en (c пръст или
чукче)
пошенвам-einblasen* tr.
пошушване-Einflüstrung f, - cn
поща-Abwurfscndung f (хвърляна от
самолета), Bahnpost f (влакова) (жп.),
Eilpost f (бърза), Feldpost f (военна),
Flugpost f (въздушна), Kraftpost f
(моторизирана), Oberpostamt n
(централна), Relais n (летяща) (воен.),
Rohrpost f (пневматична),
Schneckenpost f (бавна) (разг.),
Schnellpost f (бърза), Taubenpost f (c
пощенски гълъби), Überlandpost f
(транзитна)
пощава ми ce-gelüsten intr. h imp.
пощада-Gnade f, - n (~ für Recht ergehen
lassen проявявам пощада), Pardon m, -s,
- (um - bitten моля за прошка), Schonung
f, -en, Verschonung f, -
пощадявам-verschnon tr. (e-n mit etw.)
(някого c нещо) (verschnone mich damit!

пощальон
854
пощади мс !)
noinajibon-Schaflncr m, -s, Schwager in, -s (na
пощенска кола)
ношеие-Hundcflöhcn n (на кучета)
иощурявам-vcrblöden inlr. s. Ir.
нощуряваие-Verblödung f, -
пощурял-närrisch (e-e ~e Freude луда радост
; er ist ~ in sie verliebt до полуда е влюбен
в нея ; er ist gan2 - auf Bananen луд е за
банани)
пощя ce-lauscn tr. refl.
пощя-flöhcn tr.
noiUHBKa-Gclüsi(c) n, - (c)s, - c
лоя-lränkcn tr. (добитък, коне)
появява ce-aufkommen* intr. s. (ein starker
Nordwind kam auf появи се силен
северен вятър ; е-с neue Mode, neue
Sitten kommen auf излиза нова мода,
възникват нови нрави)
появява ce-aufzichen* inlr. s. (ein Gewitter
zieht auf, Wolken ziehen auf задава се,
вдига се буря, явяват се облаци ; die
Strenc ziehen am Himmel auf появяват се
звезди по небето) (и прен.), erheben* гсП.
появявам ce-aufschcinen* intr. s.
появявам ce-aufstehen* intr. h./s. (ein
Prophet steht auf появява се пророк),
aufslcigcn* intr. s. (желания, съмнения,
буря), auAauchen intr. s. (над водата) (der
Delfin taucht periodisch auf делфинът
изплува периодично), auftauchen intr. s.
(неочаквано), auftreten* intr. h./s. (на
сцена, на трибуна) (als Hamlet ~ играя
ролята на Хамлет ; zum ersten Mal -
дебютирам ; er tritt nicht gern öffetlich
auf не обича да говори публично ; gegen
etw. ~ опълчвам се срещу нщ.) (и театр.),
aufziehen* intr. s. (в даден външен вид),
einstellen refl., erscheinen* intr. s,
erwachsen* intr. s, hervorbrechen* intr. s.
(ненадейно), vorschlagen* intr. s.,
wiederaufkommen* intr. s. (за мода)
появяваие-Erscheinen n, - s, Erscheinung f, -
en, Sichtbarwesen n, Sichtbarwesen n
поял иик-Ко Iben m, -s (техн.), Lötkolben m
пояс-Angewende n, -s, - (за празен ход) (за
обръщане на плуга, за завоите на
тракторите и др.), Anschnallgurt m (за
пътуващ	със	самолет),
Aufforstungsschutzgörtel	m
(полезащитен) (лесов.), Bauchgürtel m,
Erdgürtcl п (земен) (геогр.), Erdzonc Г
(земен) (геогр.), Gürtel m, - s, Gurt m, -
(e)s, - е (кожен), Himmelsstrich m
(климатичен), Korkgürtel f (корков, за
плуване), Korkweste f (спасителен),
Kugelzone f (сферичен), Lende f, -n,
Polargürtel m (полярен) (геогр.),
Rettungsring m (спасителен), Riemchen
n, Ring m, -es, -e, Schandcckcl m
(предпазен) (мор.), Schwimmgürtel m
(спасителен) (мор.), Zugband n
(стсгателен)
пояснвам-illustricrcn tr. (c примери)
noHCiieiiue-Advcrbial n, -ien
(обстоятелствено) (грам.), Bestimmung f,
- en (обстоятелствено) (грам.), Darlegung
f, - en
поясиявам-darlcgen tr., erklären tr.,
klarmachen tr. (ich habe ihm kalrgcmacht,
daß es so nicht weitergeht поясних му, че
така не може да продължава),
nahebringen* tr. (e-m. etw.) (diese
Gedanken halte er mir nahcgcbracht тези
идеи гой ми беше разяснил),
veranscheulichen tr. (etw. durch ein
Beispiel, an e-m Beispiel - оиагледявам,
пояснявам нещо c пример)
поясняване-Veranschaulichung f
иоясок-Gehenk n, - (e)s, - е (восн.)
нростота-Ländlichkcit f
прав-aufrecht adj. (~ gehen, sitzen ходя, седя
изправен ; die Hoffnung hält mich ~
надеждата ме крепи), gerade adj. (etw. ~
machen изправям нщ.), kerzengerade
(като свещ), recht (~haben имам право ;
das ist nicht - не е справедливо ; es ist
nicht ~ von ihm, so zu sprechen не e
хубаво от негова страна да говори така ;
se ist es — добре е така; so ~! така !; ganz
~ ! съвсем право ! ; das geschieht ihm ~
заслужава си го ; - geben давам право ;

855
правилник
~ bekommen получавам право ; ~ daran
tin постъпвам правилно ; ein Mensch
schlecht und ~ преведен човек ; schlecht
und - криво-ляво), recht (ist das - Weg
nach dem Alexanderplatz ? това ли е пътят
към Апександерплатц ? der ~е Weg ans
Ziel zu kommen правилният път, за да се
постигне целта ; ist das der - Schlüssel ?
това ли е ключът ? ; auf der ~еп Spur sein
на правилна следа съм ; aus dem ~en
Gleise kommen отклонявам се от правия
път; komme ich ~ hier ? на правилен път
ли съм ? ; - daran sein на прав път съм ;
mir ~ ist ако не се лъжа ; ctw. ins ~е Licht
setzen поставям нещо в правилна
светлина ; nicht ~ im Kopfe sein не съм с
всичкия си ; das geht nicht mit ~cn Dingen ,
zu това е дяволска работа), resant
(траектория) (воен.), schlicht (за коса) (sie
trägt ihr Haar ~ тя носи косата си гладко
сресана), schnurgerade (като стрела),
stehend (~cn Fußes веднага), vollholzig
(до върха си), wahr (вяра, религия,
любов), wahrhaft, zutreffend
права-Frauenrechte pl. (на жените) (полит.),
Gerade f, - п (мат.), Herrlichkeit f, -en
(суверенни), Hoheitsrecht n (суверенни),
Richtungsferade f (насочена) (техн.),
Transversale f, -n (пресичаща
триъгълник или многоъгълник) (мат.),
Zielgerade f (финишна) (спорт.),
Transversale f, -п (мат.)
правда-Gerechtigkeit f, Naturtreue f (жизнена)
правдив-naturgetreu, wahr, wahrhaft,
wahrheitsgemäß, wirklichkeitsgetreu
(роман, изкуство)
правдивост-Wahrhaftigkeit f, -
иравдолюбив-гесЬШеЬепб
правдонодобен-leberiswahr, plausibel
праведеи-gerccht adj. (библ.)
iipaBeAiiiiK-Gerechte(r) m, - n (библ.)
нраведност-Gerechtigkeit f (библ.)
правен-juridisch, juristisch, rechlich (~es
Erkenntnis съдебно решение), Rechts..
»равене-Formguß m (на слитъци) (метал.),
Kammbau m (на лехи)
прави-ablauten intr. h (отглас за дума, глагол),
neuen intr. h. (пити) (за пчели), schuppen
refl. (пътхот)
правила-Bauerregel pl. (народни),
Bedienungsvorschrifcn pl. (за
обслужване), Form pl. (на
благоприличие), Kanon m, -s, -s (за
пропорциите на човешкото тяло)
правилен-fehlerfrei adj., grundrichtig adj.,
korrekt, recht (ist das ~ Weg nach dem
Alexanderplatz ? това ли е пътят към
Апександерплатц ? der -е Weg ans Ziel
zu kommen правилният път, за да се
постигне целта ; ist das der - Schlüssel ?
това ли е ключът ? ; auf der ~cn Spur sein
на правилна следа съм ; aus dem ~cn
Gleise kommen отклонявам се от правия
път; komme ich - hier ? на правилен път
ли съм ? ; - daran sein на прав път съм ;
mir ~ ist ако не се лъжа ; etw. ins ~е Licht
setzen поставям нещо в правилна
светлина ; nicht ~ im Kopfe sein не съм е
всичкия си ; das geht nicht mit ~cn Dingen
zu това е дяволска работа), regelmäßig,
richtig (die Maschine, die Uhr geht -
машината работи правилно, часовникът
върви вярно ; ~! вярно ! ; etw. - machen
уреждам нещо ; mach’s ~ ! оправи го ! ;
nichts Richtiges können не зная нищо
свясно ; tue das Richtige ! постъпвай
както трябва ! ; zwischen ihnen ist etw.
nicht ~ между гях нещо не е в ред ; das
geht nicht ~ тук има нещо тъмно ; es ist
hier nicht - тук бродят духове; mit e-m -
werden разбирам се с някого ; cs ist nicht
ganz ~ mit ihm не е c всичкия си)
правилник-Arbeitsordnung f (за вътрешния
ред) (в завод), Börsenordnung f (борсов),
Brandordnung f (при гасено на пожар).
Deichordnung f (за	дигите),
Dienstordnung f (служебен),
Durchführungsverordnung	f,
Gastordnung f (за вътрешния ред),
Geschäftsordnung f (на предприятията),
Hausordnung f (за вътрешния ред),
Jagdordnung f (ловен), Ordnung f, -en.

правилно
856
Paßordnung f (за паспортите), Reglement
n, -s, -s, Satzung f, -en (на дружество),
Statut n, s-, -en, Verkehrsordnung f (за
улично движение), Waldordnung f (за
горите), Wechselordnung f (за
менителници) (търг.)
правилно-brav adj., zurecht
правил iiocT-Korreklheit f, Regelmäßigkeit f, -
, -Richtigkeit f, - (damit hat es s-e - това e
вярно ; es wird schon s-e ~ haben това
ще да е така), Sprachrichtigkeit f (на езика)
правило-Bauerregel f (на народната
метереология), Dreisatz m (просто,
тройно) (мат.), Elementargesetz п
(основно), Erfahrungssatz m (добито от
опита), Formel f, - n, Gastordnung f (за
въртрешен ред), Gesundheitsregel f
(хигиенно), Kanon m, -s,	-s,
Kettenrechnung f (верижно, сложно
тройно) (мат.), Kettenregel f (верижно,
сложно тройно) (мат.), Kunstregel f (на
изкуството), Observanz f, -еп (на
религиозен орден), Regel f, -n (in der ~
по правило ; nach der - по правилото ;
etw. wird zur - нещо става правило ; die
goldene - златното правило ; die
monatliche ~ менструация),
Schlußrechnung f (тройно) (мат.),
Verkehrsregel f (за улично движение),
Zinsrechnung f (лихвено) (мат.)
п р авнтел ствен-ге gi е ru ngsfгеи ndJ i ch
правителство-Abeiter- und Bauemregiemng
f	(работническо-селско),
Abeiterregierung f (работническо),
Interm(s)regierung f (временно), Kabinett
n, -es, -e, Koalitionsregierung f
(коалиционно), Marionettenregierung f
(марионетно), Ministerium n, -s, -rien,
Räteregierung f (съветско), Regierung f, -
en, Ständerat m (на кантоните във
федералния парламент)
правни к-Rechtsverständiger m (юр.)
правпук-EnkeIkind n, Großenkel m
правнучка-Enkelkind n
право..-ortho.., Ortho..
право-l. Jura pl. (Jura studieren следвам
право), Jurisprudenz f (като наука),
Juristerei f (като професия) (разг.), Jus n,
-, -Jura (като наука), Kriminalrecht n
(наказателно), Rechtswissenschaft n,
Lizenz f, -en 2, Abdruck(s)recht n (за
отпечатване), Ablehnungsrecht n (на
отвод), Absonderungsrecht n (юрид.)
(привилегировано), Ankerrecht m (на
пускане на котва) (мор.),
Annahmeberechtigung f (на приемане),
Anrecht n, -s, -e (auf etw. А) (на нщ.),
Anspruch m, -(e)s, -re (на иск),
Antragsbefugnis f (на инициатива за
прдложения), Antragsrecht п (на
предложения, инициатива), Arbeitsrecht
п (трудово) (юр.), Armenrecht п (за
освобождаване на съдебни разноски по
бедност) (юр.), Asylrecht п (на убежище)
(предимно	политическо),
Aufführungsrecht п (за представление, за
изпълнение) (муз. театр.),
Banngerechtigkeit f (фискално, на
владетеля) (ист.), Befugnis f, - se (einem
die Befugnis zu etw. erteilen давам право
на нкг.), Begnadigungsrecht п (на
помилване), Bergbauberechtigung f (за
издирване и експлоатация на подземни
богатства), Bergerecht п (на
възнаграждение) (мор.), Bergrecht п
(минно, рудничарско), Braurecht п (за
производство на бира), Bürgerrecht п (на
гражданство), Bürgerschaft f (на
гражданство), Burgrecht п
(ссньориално), Copyright n, - s
(издателско) (печ.), Dachrecht п (на
оттичане на държавна вода в чужд олук),
Daseinsberechtigung f (на
съществуване), Daseinsrecht п (за
съществуване), Durchtritt f, - еп (на
минаване), Durchzugsrecht п (на
преминаване през чужда земя),
Ehefachigkeit f (за сключване на брак),
Eherecht п (брачно), Eigentumsrecht п (на
собственост), Einspruchsrecht п (на
протест), Eintrittsrecht п (на вход),
Erbanspruch m (на наследство), Erbrecht

857
правоверен
п (наследствено), Erziehungsrecht n
(родителско), Existenzberechtigung f (на
съществуване), Faustrecht n (юмручно),
Forstrecht n (горско), Freiheit f, - en,
Gerechtsame f (остар.), Gewohnheitsrecht
n (обичайно), Handelsrecht n
(търговско), Hausrecht n (домашно, на
главата на семейството), Heerbann m (да
се свиква войската), Heimatberechtigung
f (на жителство), Heimatrecht п (на
жителство), Heimfallsrecht п
(наследствено, на държавата), Höferecht
п (наследствено, на неделим имот), Hut
f, - (на пасище), Hutgerechtigkeit f (на
паша), Idealrecht п (естествено),
Jagdbefugnis f (за ловувване, за лов),
Jagdberechtigung f (за ловуване, за лов),
Jagdgerechtigkeit f (за ловуване),
Jagdrecht п (на ловуване), Kaufrecht п
(за купуване), Kirchenrecht п (църковно,
каноническо), Klagerecht п (за съдене,
оплакване), -Klassenwahlrecht п
(избирателно, по класи), Koalitionsrecht
п (на сдружаване), Koppelgerechtigkeit f
(за общо ползване на паша), Koppelrecht
п (за обща паша), Lehnrecht п
(феодално), Marktfreiheit f (на пазари),
Mastrecht п (за угояване), Meisterrecht
п (на майстор), Meisterschaft f, -en (на
майстор), Münzfreiheit f (за сечене на
монети), Nachfolgerschaft f, - (на
наследство), Nießbrauch m (на ползване),
Notrecht п (на държавата за извънредни
мерки при криза), Nutzung f, - (на
ползване), Obligationenrecht п
(облихационно), Observanz f, -en
(обичайно), Pfandrecht п (ипотекарно),
Quartalkündigung f (на предупреждение
всеки три месеца напред), Pfandrecht п
(ипотекарно), Quartalkündigung f (на
предупреждение всеки три месеца
напред), Realrecht п (вещно), Recht п, -
es, -е (das ist mein — това е мое право ;
~auf etw. А haben имам право на нещо ;
~ auf Arbeit право на работа ; zu s-m —
kommen признава ми се правото ; auf s-
m ~ bestehen настоявам на правото си ;
im ~ sein в правото съм си ; Mutter redet
zum - майката се кара за добро ; zu *-
erkennen признавам за правилно ; mit
Fug und ~ по право за спаведливост),
Regale n, -s, -lien (царско),
Repräsentativgewalt f (да се представлява
държавата пред външния свят),
Reservation f, -е (запазено), Reservatrecht
п (запазено), Sachenrecht п (вещно)
(юр.), Schuldrecht п (облигационно),
' Selbstbestimmungsrecht п (на
самоопределение), Sonderrecht п
(специално), Staatenrecht п
(международно), Staatsrecht п
(държавно), Standgeld п (пазарно),
Standrecht п (военно-полево) (воен.),
Trieb m, -es, -е (на паша), Trift f, -en (на
паша), Vaterrecht п (бащино),
Vereinigungsfreiheit f (на сдружение),
Verfügungsgewalt f (на разпореждане с
нещо), Verfugungsrecht n (über etw.) (на
разпореждане), Verlagsrecht -л
(издателско), Vermögensrecht п
(имуществено), Vertriebsrecht п (на
продажба на дребно), Velobrecht п (на
вето) (von s-m ~ Gebrauch machen
използвам правото си на вето),
Völkerrecht п (международно),
Vorerwerbsrecht п (на привилегия),
Vorfahrtsrecht п (на изпреварване).
Vorschlagrecht п (за предлагане),
Wahlberechtigung f (избираемо),
Wahlfähigkeit f (на избираемост),
Wahlrecht f (избирателно), Waldrecht n
(горско), Wechselrechl n
(менителнично), Wehrfreiheit f (на
отбрана), Wehrhoheit f (суверенно, на
държава да поддържа войска),
Weiderecht п (на паша), Wrackrechl п
(брегово) (мор.), Zivilrecht п
(гражданско)
право-querfeldein (през нещо)
правов-rechlich (~es Erkenntnis съдебно
решение), Rechts..
правоверен-orthodox, rechtgläublig

858
правоверпост
иравоверност-Orlhodoxie f, -
нравокрили-Gcradflüglcr pl. (зоол.)
нраволен-sprachrichlig (езиково)
праволинеен-geradlinig adj., linear
iipaBOJiiiiieriiiocT-Gcradheit f, Geradlinigkeit f
правомерен-gesetzmäßig adj. (юр.)
правомериост-Gcsclzmäßigkeit f(iop.)
иравоотношеиие-Arbeitsvcrhältnis n
(трудово)
правоотношеиия-Rcchtsverhälinissc pl.
(юр.)
iipaBoiuic-Rechtschreiben n, Rcchtschriebung
f, -, Schreibart f, Schreibung f, -
iipaBoiiifceii-orthografisch, rechtschreiblich
нравоиолзвапе-Wasserrecht n (водно)
нравонорялък-Rcchtsordnung f (юр.)
iipaBOiipiieMiiiiK-RechtsnachfoIger m (юр.)
нравоприемство-Rcchtsnachfolge f (юр.)
правораздаваие-Gerichtsbarkeit f(rop.), Justiz
f, Rechtspflege f (юр.), Rechtsprechung f
лраворис-Orthographie f, -n
православен-rechtgläubiig
лравославне-Orlhodoxie f, *
лравослособеи-rechtsfäihg
лравосиособлост-Befähigung f, • en,
Disposition f, - en (iop.), Fakultas f, -täten,
Meisterrecht п (на майстор),
Rechtsfähigkeit f, Wechselfähigkeit f
(менителнична) (юр.)
лравосъдие-Gercchtigkeit f, Justiz f,
Klassenjustiz f (класово), Kriegsrecht n
(военно), Volksjustiz f (народно)
правота-Geradheit f, Geradsinn m,
Gerechtigkeit f
правоучастие-Jägerrecht n (в лов) (лов.), Sirz
m, -es, -e
правоъгълен-rechteckig, rechtswink(e)lig
(триъгълник), rektangulär, winkelrecht
правоъгълник-Geviert n, - s, - е (рядко),
Rechteck n
правя си-rechnen intr. h. (сметката) (sie weiß
zu - тя си зная сметката), renommieren
intr. h. (реклама), beschatten Гг.(сянка),
abgeben* tr. refl., abnähen tr. (баста),
abstauben (случаен гол) (спорт),
abtragen* tr. refl. (вноски) (търг.),
ablreppen tr. (стъпаловиден, терасовидсн
терен, стена, покрив), adern, ädern tr.
(жилки), anhaben* (нкм нщ.) (man kann
ihm nichts ~ нищо не можеш му стори ;
e-m etw. ~ wollen имам зъб на нкг.),
ankerben (нарез) (техн.), annoncieren intr.
h., tr. (реклама в печата), annotieren tr.
(бележки, коментар към текст), anpasten
tr. (на паста) (техн.), anrichtcn tr. (Schaden
- причинявам щети) (прен.), anstellen tr.
(e-n Vergleich, e-n Versuch ~ правя
сравнение, експеримент ; е-е
Untersuchung, ein Verhör ~
предприемам, започвам изследване,
анкета, провеждам разпит), anstrengen
tr. и refl. (усилие) (angestrengte Arbeit
напрегната работа), antragen* intr. h. (auf
etw. A ~) (предложение) (auf Scheidung
^подавам молба, искам развод), antun*
tr. (e-m etw. ~) (нкм. нщ.) (e-m Ehre -
оказвам нкм. чест ; e-m Gewalt, Zwang ~
насилвам нкг.; tu mir das nicht an! не ми
прави това!), anzapfen tr. (заем от нкг.),
arbeiten tr. (нщ.) (sich D die Finger wund
~ разранявам си пръстите от работа),
arrivieren intr. s. (кариера) (презр.),
aufbetten intr. h. (леглото) (австр.),
aufbetten tr. (допълнително легло) (в
хотел), aufdämmen tr. (бента по-висок),
aufdrucken tr. (препечатка) (на пощенски
марки), aufdunsen tr. refl. (да набъбне)
(леща, боб), auffallen* intr. s.
(впечатление) (das fiel ihm sehr auf това
му направи голямо впечатление),
aufhäufcln tr. (купчина от пръст) (Erde
um die Pflanzen ~ натрупвам земя около
корените на растенията), aufhellen tr. (по-
светъл), aufhöhen tr. (по-висок) (зид),
auflockern tr. (рохкав), aufmahnen tr.
(сериозно напомняне нкм.), aufmauern
tr. (по-високи) (зид, постройка, печка),
aufnehmen* tr. и refl. (снимка) (и
топографска) (е-е Gegend, e-n Film, е-п
Menschen, e-n Gesang auf die Schallplatte
~ снемам, правя топографска снимка на
местност, снемам филм, фотографирам

859
човек, записвам песен на грамофонна
плоча ; sich -lassen фотографирам се),
aufpicken tr. (камъка грапав) (за държане
на мазилката) (стр.), aufquellen tr. (да
набъбне) (боб)
правя-aufräumen mir. h. (чистка) (der Krieg,
die Seuche hat unter der Bevölkerung
gewaltig aufgeräumt войната, епидемията
покоси много народ) (разг. и прен.),
aufrauhen tr. (мъхнат) (плат) (текст.),
aufschlagen* intr. h./ s. (първият удар при
тенис), aufschütten tr. (насип, стена) (die
vom Meer aufgeschüllcten Dünen
нанесените от морето дюни),
aufschwemmen tr. (да подпухне) (sein
Gesicht war aufgeschwemmt лицето му
беше подпуханло ; Bier schwemmt auf
бирата надува), aufsetzen intr. h. (обедна
почивка) (мин.), aufstoßen* tr.
(къртичини) (за къртица) (Erdhaufen ~),
auftragen* intr. h. (дебел) (das Unterzeug
trägt auf долните дрехи правят дебел
човека), auflreiben* tr. (да поникне)
(растение), aufweichen tr. (да омекне)
(сухар) (чрез вода, влага, накисване),
aufwerfen* tr. (насип) (е-п
Maulwurfschügel ~ правя къртичина),
ausbauchen tr. (издут, изпъкнал,
закръглен) (стр.), ausbauschen tr. (издут,
изпъкнал) (стр.), ballen tr. reП. (на топки)
(Schnee ballen правя топки от сняг),
basteln tr.intr.h (незначителни работи),
batiken tr.(6aTHKa), bauen tr., bauen tr. (den
Doktor bauen правя докторат),
beantragen tr. (предложение за нщ.),
beeidrucken tr. (впечатление) (von etw.
sehr beeindruckt sein силно впечатлен
съм от нщ.), beflecken tr. (метна) (das
Tischtuch beflecken правя петно на
покривката), befremden tr. rcfl. (странно
впечатление) (sein Benehmen befrmdet
mich държанссто му ми прави странно
впечатление), begehen*tr., beizen intr. h
(да смъди) (der Rauch beizt in die Augen
от пушека очите смъдят), besprenkeln tr.
(на точици), bestechen* tr. (илици), bilden
tr. refl. (sich D e-e Meinung, ein Urteil
bilden съставям си мнение, правя си
преценка), binden* tr. refl. (Besen, Büsten
~ правя метли, четки), böschen tr. (откос),
bobbeln intr. h (мехури), darlegen tr.
(изложение), diemen tr. (на копи) (сел.-
ст.), docken tr. (на гранчета, на пакети),
dotieren tr. (дарение), durchdrucken tr.
tmb. (отпечатък), durchlöchern tr. (на
решето от куршуми), effektuieren tr.,
einblenden tr. (преливане), cinwcrfcn* tr.
(бележки), erstellen tr. (Pläne ~ правя
планове(, formen tr. refl. (по даден
образец), gattieren tr. (шихта) (метал.),
hinlerbringcn* tr. (донос), induzieren
(индукция), kabotieren • intr. h.
(крайбрежно плаване) (мор.), kanten tr.
(ръбове) (техн.), kaschieren tr. (декор),
kerben tr. (черти), kopieren tr. (копне),
kugelntr. (топки), kurven intr. h. (завой c
кола) (разг.), lärmen intr. (шум), laborieren
intr. (опити) (pacr.), lachen tr. (нарез на
дърво), leisten tr., liebäugeln intr. (мили
очи), lösen tr. refl. (халтав), machen tr.,
massieren tr. (масаж), matschen tr. (на
каша), mattieren tr. ( матов), meistern tr.
(забележки), mensendiecken intr.
(гимнастика), meutern intr. (метеж),
mißbilden tr. (погрешно), modellieren tr.
(модели), moderieren tr. (умерен),
monieren tr. (рекламация), monieren tr.
(напомняне), multen intr. h. (изпитната
майсторска работа), nachexerzieren intr.
h. (извънредно учение), nachformcn tr.
(по даден образец), nachgicß^n * tr.
(отливка), nachgraben intr. h. (разкопки),
nachlasscn* tr. (von s-n Forderungen etw.
- намалявам изискванията си)
(отстъпка), nachmachen tr. (e-m etw.) (по-
късно) (das kannst du mir nicht - ! не
можеш да го направиш като мен ! ; diese
Steine sind nachgemacht тези
скъпоценни камъни са фалшиви),
nachsetzen tr. (etw, с-г Sache)
(допълнителна миза), negoziieren intr. h.
(сделки), nivellieren tr. (уравниловка),

правя
860
obduzieren tr. (аутопсия), opponieren intr.
h. (gegen e-n, etw.) (опозиция), paketieren
tr. (пакети), paschen intr. h. (контрабанда),
pausieren intr. h. (пауза), pikieren tr. refl.
(sich auf etw.) (от нещо въпрос на чест),
pirouettieren intr. h. (пирует) (спорт.),
placieren tr. (сполучлив удар) (спорт.),
plackem intr. h. (грешка при кегли), planen
tr. (планове), planzcichnen intr. h.
(топографски карти), pointieren tr. (миза),
quellen tr. (на набъбне), rabattieren tr. (e¬
m etw.) (отстъпка от цената), rasten intr.
h. (почивка), reifen tr. (да узрее) (die Sonne
reift Obst und Wein слънцето налива
плодовете и гроздето), reklamieren tr.
(рекламация), remonstrieren intr. h.
(възражение), rillen tr. (жлебове), röntgen
tr.	(рентренова снимка) (мед.),
röntgcnsieren tr. (рентгенова снимка),
rochieren intr. h. (рокада) (шахм.),
rückübersetzen tr. (обратен превод, на
езика на оригинала), rußen intr. h. (сажди)
(die Lampe rußt лампата дими), Schätzer'
tr.	(преценка)	(Entfernungen ~
преценявам разстояния ; ich schätze die
Kosten auf 100 M преценявам разноските
на 100 марки ; den Verlust auf 100 M -
оценявам загубата на 100 марки ; wie alt
~ Sie mich ? колко години ми давате ? ;
ich schätze, daß es in 3 Wochen fertig sein
wird по моя преценка ще бъде готово за
3 седмици), schäumen intr. h. (за прибоП,
море, бира) (пяна), schachtem intr. h. (um
etw.) (пазарлък за нещо), schanzen intr.
h. (окоп), scharmieren intr. h. (mit e-m)
(мили очи на някого), scharmutzieren intr.
h. (мили очи), schieben* tr. (нечисти
сделки), schlenzen intr. s. (бендиудар при
хокей) (спорт.), schließen intr. h. (извод)
(von dir schließt du auf die andere по себе
си съдиш за останалите; daraus kann man
~, daß., от това може да се заключи, че..),
schlitzen tr. (разрез) (geschlitzte Ärmel
ръкави с разрез), schlußfordem intr. h.
(извод), schmeidigen tr. (еластичен),
schmusen intr. h. (mit е-ш) (вятър на
някого) (фам.), schneiden* tr. refl.
(комплимент, гримаса) (Gesichter,
Grimassen ~ кривя см лицето, нравя
физиономии ; e-r Dame die Kur - правя
комплименти на дама) (раи),
danebenbenehmen* refl. (гаф), machen tr.,
abböschen (откос), schnitzen tr. intr. h.
(фигури от нещо) (etw. in Holz ~ изрязвам
нещо в дървото ; etw. aus Holz ~
издялквам нещо от дърво ; geschnitzte
Möbel украсени с резба мебели),
Schnitzern intr. h. (езикови грешки),
schobern tr. (на копи), schobern tr. (на
копи), schwängern tr. (да забременее),
Schwaigen tr. (сирене), segnen tr. refl.
(заклинания) (das Feuer, Fieber ~ бая
против пожар, треска), scigcrn tr.
(отвесна шахта), skontrieren tr. (вирмент),
spenden tr. (povertwuwaniq) (Beifall -
ръкопляскам ; den Segen ~ благословя),
spiegeln tr. (глазура на торта), spurten intr.
s. (финални усилия) (спорт.), stänkern
intr. (раздори) (фам.), staffeln tr. (на
стъпала), stauchen tr. (по-къс и по-дебел
чрез набиване) (das staucht aber ! ама
че друса !), steifen tr. refl. (корав),
taschenspielen intr. h. (фокуси),
terrassieren tr. (на тераси), ticken intr. h.
(тик-так), töpfern intr. h. (грънцм), treffen*
tr. refl. (сполучливо попадение) (der
Maler hat ihn, sein Bild getroffen
художникът го е нарисувал сполучливо
; den Топ ~ вземам вярно тон ; getroffen!
улучи !), trepanieren tr. (трепанация),
triangulieren tr. (триангулация), triplieren
tr. (възражение на дупликата).
trockenreiben* tr. (суха разтривка), tun*
tr. (was tust du ? какво правиш ? ; s-c
Arbeit ~ върша си работата ; das tut
nichts това нищо не означава ; e-m etw.
zu — geben давам на някого да върши
нещо ; sich etw. zu - machen създавам си
работа, да върша нещо ; gesagt-getan
реченои-сторено), überbessern tr.
(последна тънка обработка), überholen
tr. (бент, зид по-висок), validieren tr.

861
празненство
(валиден), verähnlichen tr. (подобен),
verähnlichen tr. (подобен, да прилича),
veralbern tr. (някого смешен), verbilligen
tr. (по-евтин), verblöden tr. (да затъпее),
verbrechen* tr. (пакост) (was hab’ ich
denn nun wieder verbrochen ? какво пак
съм сгрешил ?), verdeutlichen tr. (по-
ясен), verdummen tr. (да оглупее),
verengen tr. refl. (по-тесен), verengern tr.
refl. (по-тесен), verflachen tr. (по-плитък),
verhackstücken tr. (на пух и прах) (фам.),
verkalkulieren refl. (грешка при смятане
на елка), verkaufen tr. refl. (лоша покупка,
сделка) (mit diesem Teppich habe ich mich
verkauft c този килим се излъгах,
направих грешна покупка), verklapsen tr.
(някого на балама) (ich lasse mich nicht -
не могат да ме правят на балама) (фам.),
verkrümeln tr. refl. (на трохи),
verrinnerichen tr. refl. (по-съдържателен),
versagen inrt. h. (засечка), versinnlichen
tr. (нагледен), verspekulieren tr. (си крива
сметка), vertippen tr. refl. (грешка при
писане на машина) (das Wort ist vertippt
думата е сбъркана) (разг.), verweisen* tr.
(e-m etw.) (забележка на някого),
verziehen* tr. refl. (погрешен ход при игра
на шах), vollführen tr. (e-n
ohrenbetäubenden Skandal - вдигам,
правя оглушителен скандал ; е-п
Luftspurng - правя скок във въздуха),
vorschleifen* tr. (груба шлифовка),
weben* tr. refl. (прен.), weibein intr. h.
(пропаганда), wellen tr. (на вълни,
вълнист, вълнообразен), werfen* tr. refl.
(das kochende Wasser wirft Blasen
врящата вода прави мехурчета ; das
Tuch wirft Falten платът прави гънки),
wirken tr. (das wirkt Wunder това прави
чудеса ; Gutes, Schlechtes wirken правя
добро, лошо), wirtschaften intr. h.
(пакости), wursten intr. h. (наденици,
салами), zeitigen tr. (нещо да узрее),
ziegein intr. h. (тухли, керемиди), ziehen*
tr. (e-n Vergleich zwischen zwei Dingen
ziehen правя сравнение между две неща
; die Bilanz ziehen правя баланс),
zurechtmachen tr. refl. (тоалета си),
aufschließen* tr. (достъпен) (област),
aufschließen* tr. (разбираем)
(художествено творение, научен труд),
aufschwingen* tr. refl. (възмах до опора)
(на китките) (спорт.)
npar-Absturz m, -es, -те (хидр.), Drempel m, -
s, Empfindungsschwelle f (на
чувствителността) (псих.), Fachbaum m
(на яз), Fenstersturz m (горен, на
прозорец), Gefällstufe f (на водопад),
Kappe f, -п (на таван), Sattel m, -s, * (на
цигулка), Schwelle f, -n (daß du mir nicht
wieder über die ~ kommst ! да не си
престъпил още веднъж прага ми !),
Staffel f, -п (между две земни
разкъсвания), Türstaffel f (на врата)
Прага-Prag п
праглъщам-einstecken tr. (разг.)
прагче-Satlcl m, -s, + (на цигулка)
прадедн-АЬп(с) т, -s(en), -en, Vater т, -s, -г
(das Land unserer Väter страната на
прадедите ни ; er wurde zu s-n Väter
versammelt той се пресели при дедите си,
умря), Vorahnen pl., Vorväter pl.
прадложение-Gegenerbieten п (като реванш)
праезик-Grundsprache f (езикозн.)
праз-Breislauch m (бог.), beschäftigungslos
adj., blind adj., eitel adj., flitterhaft adj.,
gehaltleer adj., hohl, leer, nichtzsagend
(-e Worte думи, които не говорят нищо),
taub (орех, клас) (~ blühen цъфти, без да
върже плод ; -es Ei неоплодено яйце ;
-es Metall метал без блясък), weiß (лист
хартия), wesenlos, windig
празненство-Feier f, - n, Festabend m
(вечерно), Freudenfest n (тържествено),
Säkularfeier f (по случай стогодишнина),
Emtedanktag m (на жътвата), Feier f, - n,
Fest n, - es, - e, Festtag m, friedensfest n
(на мира), Jahresfeier f (годишен),
Jahresfest n (годишен), Jul m, -s (зимен),
Julfest n (зимен, в скандинавските
страни), Kirchmesse f (храмов), Kirchweih
f (храмов), Kirchweihfest n (храмов),

празнина
862
Nationalfeiertag m (офицпоналси),
Passah m, -s, -s (на евреите), Patronatsfest
n (патронен, на църква), Sabbal(h) m, -
es, -e, Schießen n, -s (стрелческн) (das ist
zum - да си умреш от смях), Schützenfast
п (на стрелково дружество), Trachtenfest
п (битов, на носиите), Turnfest п
(физкултурен)
празнина-Lccr n, -s, Leere f, Leerheit f, Lücke
f, -n, Zahnlücke f (между зъбите)
npa3iiimu-Ostenfest n (великденски)
празиичеи-feicrlich adj. (e-n Tag - begehen
отпразнувам даден ден), feiertäglich adj.,
festlich adj., festtäglich adj., gut adj. (das
-e Kleid празничната рокля), sonntäglich
(костюм)
iipaiiniMiiocT-Fcierlichkcit f, - en, Fetslichkcil
f, - en
празио-aus adv. (често в комбинация c sein)
(die Schule ist - училището свърши ; die
Flacshc ist - шишето се изпразни ; s-e
Kraft ist - силата му свърши)
празноглавсц-Fatzke m, - n, Fratz m, - es, - e
iipajnoMyMico-Klügling m, -s, -e
празподумство-Gequackcl n, - s
иразноскнтане-Müßiggang m (ein geschläfter
~ суетене на иразноделец ; -ist aller
Laster Anfang леността е майка на всички
пороци)
upa3iiocicirraui-Asphaltspucker m (фам.),
Flaneur m, - s, - e, Herumlungerer m,
müßiggängerisch, Müßiggänger m,
Vagabund m, -en, -en
празнословеи-nichtzsagcnd (-eWorte думи,,
конто не говорят нищо)
npa3iiocjiOBeu-Wortmacher ш (разг.)
празнословие-Geschwafel n, - s, Phrase f, -n
(sich in ~n ergehen фрасьорствам ; ~n
drechseln, machen кова фрази),
Schwabbelei f, -en (фам.), Wortmacherei f
празнословия-Redesarten pl.
празнословя-schwätzen intr. h. tr. refl. (in den
Tag, ins Gelage, ins Blaue hinein ~ говоря
на вятъра) (фам.), Schwabbern intr. h.,
schwatzen intr. h. tr. refl. (in den Tag, ins
Gelage, ins Blaue hinein - говоря на
вятъра) (фам.)
празно ra-Lakune f, -п (в текст), Leer n, -s,
Leere f, Leerheit f, Lücke f, -n, Müßiggang
m (ein geschläfter ~ суетене на
иразноделец ; -ist aller Laster Anfang
леността е майка на всички пороци),
Vakuum n, -s, -
празнувам-durchfciern intr. h trnb. (bis zum
Morgen haben wir durchgefeiert
празнувахме до сутринта), feiern tr. (das
neue Jahr - празнувам Нова година),
festen tr. (разг.), nachfeiern tr.
(допълнително), polstern intr. h. (c шум и
дандания в навечерието на сватба) (der
Wagen polstert über die Brücke колата
трополи през моста ; ins Zimmer -
втурвам се с тропот в стаята ; auf dem
Boden polstert es на тавана трополят
духове), Feier f, - n, Feierlichkeit f, - en,
Geburtstagsfest n (на рожден ден),
Nachfeier f, -n
iipa3iiyBaiu-fci(c)rig adj.
npaiicTopii4ecKii-fossil adj. (геол.),
vorgeschichtlich
праистория-Vorgeschichte f
практнка-Bcdingtsendung f (условна)
(търг.), Erfahrung f, - en, Sprachgebrauch
in (езикова)
нрактнчен-handgerecht, handlich,
sachdienlich
npajiep-Schncllcr m, -s
пралтрилер-Schneller m, -s
нрамайка-Erzmutter f
iipaii-Ticfpflügung f (дълбока)
лране-Rollwasche f (прекарано през валяк),
Zeug n, -es, -c (buntes Zeug waschen пера
цветно пране)
пранспорт-Schub m, -s, -е (по етапен ред) (e¬
n auf den - bringen препращам някого
по етапен ред)
праотец-Erzvatcr m, Vorfahr m, -en, -en
прародители-VorcUern pl.
npac!-rack!
iipac-klipp, knack (при счупване)
npace-Erdkrebs m (попово) (зоол.), Fahnnaus
f (попово) (зоол.), Ferkel n, - s, Frischling

863
прахан
m,	- s, - e, Läufer m, -s (младо), Läufling m,
-s, -е (младо), Maulwurfsgrille f (попово),
Reitkröte f (попово) (зоол.),
Schrotschwein n (младо), Schwein n, -s, -
e (ein trächtiges ~ пресна свиня ; bitte,
ein Kilo ~ ! моля, килограм свинско! voll
wie ein ~ пиян залян ; kein ~ никой ; du ~
! свиня такава !), Werre f, -n (попово),
Wutz n, -es, -е (разг.)
прасеице-Absatzferkel n (отбито), Ferkel n, -
s
прасеице-сукалче-MilchferkeI n, Spanferkel
n
прасец-ade f, -n (e-n Kampf in die -n
bekommen схващат ми се прасците)
(анат.)
ирасило-Fasel m, - s, -; f (сел.-ст.), Wurf m, -
es, -re
праскова-Nektarine f, -n, Pfirsche f, -n,
Pfirsich m, -s, -e
ирасковиче-Pfirsichkraut n (бот.)
нрасна-dick adj. (свиня), trächtig (свиня)
npaTeiiMK-Abgesandte(r) m, -n, -n, Bote m, -
n,	Delegatierle(r) m, - n, Emissär m, - s, - e,
Friedensbote m (на мира),
Friedensunterhändler m (на мирни
преговори), Gesandcte(r) m, - n (ист.),
GÖtterbole m (на боговете) (мит.), Kurier
m, -s (бърз. ососбено в дипломатичните
среди), Legat m, -en, -en, Sendbote m
(библ.), Sendling m, -s, -e, Stafette f. -n (на
кон), Überbringer m
пратеиица-Bolin f, - nen
пратеничество-Gesandtschaft f, - en (ист.)
иратка-Ansichtssendung f (за преглед),
Eil Tracht f (c голяма бързина), Eilsendung
f (бърза), Einschreibesendung f
(препоръчана), Einsendung f, - en (в
редакцията), Einzelgut n (дребна) (жп.),
• Gut n, - (c)s, Güter (жп.), Irrläufer m
(пощенска, изпратена на погрешно
място), Kommissionssendung f
(консигнационна) (търг.), Nachsendung
f, -en (допълнителна); Retour f, -
(върната), Rimesse f, -n (на дължима
сума), Rückläufer m (недоставена,
върната обратно), Rücksendung
f(o6paTHa), Sendung f, -en, Wertsendung
f (c обявена стойност)
пратки-Kümmel m, -s (c хранителни
продукти) (студ.)
пратьрнявам-einstecken tr. (разг.)
npax-Asche f, Blutmehl n (от животинска
кръв) (сел.-ст.), Brausepulver п (за
шумящо питие), Brokat m, - s (метален,
за бронзиране), Dust m, - en, Erdenstaub
m,	Flugsand m (фин, пясъчен, носен от
вятъра), Gestäub n, - (e)s (инертен)
(мин.), Juckpulver п (който предизвиква
сърбеж), Kohlengestübbe п (въглен),
Läuserpulver п (против въшки), Lösche
f, -n (от кокс), Mottenpulver n (против
молци), Niespulver n (за кихане), Pulver
n,	-s (das blutstillendes Pulver
кръвоспирателсн прах ; Pulver schlucken
гълтам прах ; Gips kaufen wir als Pulver
гипс купуваме на прах), Pulverschnee m
(снежен), Putzpulver n (за лъскане),
Räucherpulver n (за кадене), Schlafpulver
n (за сън), Schmelz m, -es, -е (цинков)
(техн.), Schwefelblüte f (серен),
Schwefelblumen pl. (серен), Sonnensrautr
m (огрян от слънцето), Sonnenstäubchen
n (огрян от слънцето), Staub m, -cs, -e
(der Wind wirbelt den - auf вятърът
повдига прах ; diese Angelegenheit hat
viel ~ aufgewirbelt тая работа вдигна
много шум ; ~ von den Möbeln wischen
бърша прах от мебелите ; mir ist ~ in die
Augen geflogen прах ми влезе в очите ;
e-n aus dem - erheben изваждам някого
от калта ; sich aus dem ~ machen
изчезвам), Trockenei п (яйчен), Weltslaub
m (космичен), Wurmmehl п (от
червоедина), Zahnpulver п (за зъби)
ирахавица-Stäuling m, -s, -е (бот.)
iipaxaii-Eichcnschwamm m (дъбова),
Feuerschwamm m, Schafeuter n (овча)
(бот.), Schwamm m, -s, ч-с, Zünder m, -s,
Zundel m, -s (Feuer fangen wie Zundel
пламвам като прахан), Zunder m, -s
(Feuer fangen wie Zunder пламвам като

праханка
864
прахан)
праханка-Zunderschwamm m (гъба), aasen
inlr. h, durchbringen* refl., hängen* tr. refl.
(an etw. А) (пари, време, чувства за
нещо), kleinkriegen tr., kleinmachen tr.,
veraasen tr., veraassen tr., vergeuden tr.,
veijubeln tr. (Geld ~ паросвам парите си
по гуляи), verlottern tr, vermöbeln tr.,
verprassen tr. (пари), verpulvern tr. (пари)
(фам.), verscheudem tr, verschwenden tr,
vertun* tr, wegwerfen* tr (нещо
непотребно), wüsten intr. h.
прахосване-Verlotterung f, Verschleuderung
f
прахосмукачка-Stäuber m, -s, Staubsauger m
npaxociiiiK-Liederjan m, -s, -e, Schlemmer m, -
, Vergeuder m, -s, Verschwender m, -s,
Vertuer m, -s, Zeittotschläger m (на
времето си)
прахосннчески-schlemmerisch,
vergeuderisch, verschwenderisch,
verluerisch, vertulich
прахосничество-Aaserei f, -en, Schlemmerei
f, Vergeudung f, Verschwendung f, -
прашен-aschig adj. (под), bestaubt adj. part.
(bestaubte Schuhen прашни обувки),
staubig, verstaubt
прашед-Blütenstaub m (цветен) (бот.), Feder
f, - n (на пеперудени криле), Pollen m, -s,
- (цветен) (бот.), Reif m, -es, -e, Staub m, -
es, -е (на тичинка) (бот.)
праши ce-stäuben intr. h. s. (като прах) (die
Asche stäubt пепелта се сипе ; Funken ~
сипят се искри ; die Kinder staunen
auseinander децата се пръсват), stauben
intr. h. s. (като прах) (die Asche stäubt
пепелта се сипе; Funken—сипят се искри
; die Kinder stäunen auseinander децата
се пръсват)
прашинка-Atom n, -s, -e, Stäubchen n, -s,
Staubkorn n
прашка-Schleuder f, -n, Steinschleuder f,
Zwille f, -n (малка)
прашник-Staubbeutel m (на тичинка) (бот.)
праща ce-zugehen* intr. s. (за пратка, писмо,
известие)
пращам-abtakeln tr. (в архива), einsenden*
tr. (материал в редакция), heimsuchen tr.
(като изпитание, за наказание),
nachjagen tr. s. (нещо след някого),
nachschicken tr. (e-m etw.) (след някого),
nachsenden * tr. (e-m, etw) (er sandte ihm
e-n bösen Blick nach той му, schicken tr.
refl. (e-n, etw.) (e-n auf Reisen - изпращам
някого на пътешествие; e-n zum Teufel -
плащам някого по дяволите), senden* tr.
(писмо, колет, поздрав), verbannen tr. (в
изгнание), verschicken tr. (стоки, покани),
voranschicken tr. (предварително) (das
Gepäck ~ изпращам багажа
предварително), zuweisen* tr. (e-m etw.)
(на някого клиенти)
пращане-Barsendung f (на сума в банкноти
или монети) (търг.), Verschickung f (на
стоки, покани), Geknister n, - s, Geprassel
л, - s
npaimiiui-Traubenabfall n, Treber pl.
пращя-knacken intr. h., knistern intr. h., knittern
intr. h. (огън)
пребива ce-brechen* intr. s
пребивавам-hofhalten* intr. h., sein* intr. s.
(er ist jetzt in München той сега е в
Мюнхен ; in Not ~ намирам се в беда),
verweilen intr. h. refl. (bei etw.), weilen intr.
h.
пребиваване-Anwesenheit f (в някой град),
Aufenthalt m, -s, -e (der Zug hat zehn
Minuten - влакът има десет минути
престой), Aufhalt m, -s, -e, Bleiben n, - s,
Sattion f, -en (in Berlin haben wir einen
Tag ~ gemacht в Берлин спряхме за един
ден), Winteraufenthalt m (зимно) (den
Winteraufenthalt in Garmisch nehmen
прекарвам зимата в Гармиш)
пребивам ce-ängstigen tr. refl. (от бързане)
(прен.), totsrbeiten refl. (от работа)
пребивам-tothetzen tr. refl. (от работа) (er
hatte sich halb totgehetzt, um alles zu
besorgen изтрепа се да тича, до като
набави всичко), verwichsen tr. (e-n)
(фам.)
пребледнявам-erblassen intr. s

865
превивам се
п ребогат-überreich
преборвам ce-durchfechten* refl. trnb.
нребоядисвам-auffärben tr. (рокля, блуза),
aufmalen tr, nachfarben tr., überfärben tr,
übermalen tr.
пребродвам-durchirren tr. (лутайки се)
(Wälder und Fluren ~ лутам се през гори
и поля), durchmessen* tr.,
durchstreichen* tr
преброждам-abstreichen* tr, durchschweifen
tr, durchsegeln tr (морето c платноход),
durchwandern tr, durchziehen* tr.
преброим-zählbar
преброявам-abzählen tr. (пари, хора, стока)
(in vieren - преброй се по четири; das
kann man an den Fingern ~ може да се
преброи на пръсти), durchzählen tr.
(всички, един по един, от началото до
края), nachzählen tr. (повторно)
иреброяване-Nachzählung Г (допълнително),
Volkszählung f (на населението), Zählung
f (на населението), Zensus m (на
населението)
нребързвам-überhasten tr refl.
превадка-WinkeIgetricbe п (ъглова ремъчна)
(техн.)
преваждам-aufpausen tr. (с индиго)
(образец), punkten tr. (мостра с резец),
punktieren tr. (мостра с резец)
превал-Paßhöhe f (на проход)
иреваляваие-Guß m, Schauer т, -s (кратко)
нревареи-hatgcsotten (яйце)
преварявам ce-zcrkochen intr. s.
иреварявам-abknutschcn Ir. (вода),
schleifen* tr. (зърнест сапун), zerkochen
tr.
превдив-lebenswahr
nревеждам-апweisen* tr. (Geld - превеждам
пари (c пощенски запис, чрез,
durchführen tr. trnb., nachdichten tr.
(волно), remittieren tr. (стойност на
получена пратка) (търг.), transferieren tr.
(в чужда валута), überleiten tr (през
някъде), übermachen tr. (суми),
übersetzen tr. (aus dem Risseischen ins
Deutsche ~ превеждам от руски на
немски), verdeutschen tr. (на немски
език), verdolmetschen tr.,
verhochdeutschen tr. (на литературен
немски език), wiedergeben tr. (dieses
Wort läßt sich im Bulgarischen schwer
wiedergeben тази дума тръдно се
превежда на български)
превеждане-Verdeutschung f, -еп (на немски
език)
преверяване-Überprüfung f (на данни,
сметки)
превес-Oberhand f (die ~ haben имам
надмощие ; die ~ gewinnen вземам
надмощие), Übergewicht n, -s, -е,
Überhand f, -, Überschuß m, Überschwung
m
превземаем-bczwigbar adj.
превземам-einnchmen* tr. (boch.), forcieren
tr, nehmen * tr, refl. (ein Hindernis -
прескачам препятствие ; e-e Steigung mit
dem dritten Gang - вземам стръмнина c
трета скорост) заемам-nehmen * tr, refl.
(ein Hindernis ~ прескачам препятствие
; e-e Steigung mit dem dritten Gang ~
вземам стръмнина c трета скорост)
вземам-nehmen * tr, refl. (ein Hindernis ~
ирескачам препятствие; e-c Steigung mit
dem dritten Gang ~ вземам стръмнина c
трета скорост), überrumpeln tr. (c
изненада)
нревземане-Einnahme f, - n (воен.),
Überrumpelung f (чрез изненада)
превземки-Anstellerei f, -en (разг.),
Drcchselci pl., Gehabe f, pl., Manier f, -n
превзет-affektiert adj., gedrechselt adj. pari.
превзстост-Affektiertheit f, -en
превивам (ce)-krümmen tr. refl. (was ein
Häkchen werden will, krümmt sich
beizeiten дървото се превива, докато е
младо)
превивам ce-bicgcn* intr. s, knicken intr. h.,
kringeln intr h. refl., krümmen refl. (sich
vor Schmerzen, vor Lachen krümmen
превивам се от болка, от смях), kullern
refl. (от смях), schmiegen tr. refl. (sich nach
jds Willen ~ огъвам се иред нечия воля),

превивам
866
zusammenkrümmen refl.
превивам-abbiegcn* tr., biegen* tr. refl. (den
Finger biegen превивам си пръста),
ducken tr. refl.
превмване-Bcugung f, - en, Biegung f, - cn,
Knickung f, Krümmung f, -cn
превили itK-Opdensrcgcl f (на орден)
превителство-Landesobrigkeit f
превишавам-hinausgchen* intr. s. (überetw.)
(нещо), übcrgipfeln Ir. (за дървета)
iipeBiiiuaBaiie-Einfuhrüberschuß m (на вноса
над износа) (търг.), Geburtenüberschuß m
(на раждаемостта), Übergriff m, -es, -е (на
власт) (ein ~ in ein fremdes Gebiet
вмешателство в чужда област ; -е von
Vorgesetzten превишаване на власт от
началници)
превключател-wcllenumschaltung f (на
вълна), Wender m, -s
превкл юч вач-Viel fachumschaltcr m
(телефонен), Anweisung f, -en (на пари),
Geldanweisung f (на пари),
Interlinearübersetzung f (буквален,
написан между редовете на оригинала),
Interlinearversion f (буквален, написан
между редовете на оригинала),
Lehnübersetzung f (буквален, на
чуждица), Mikroübersetzung, f
(синхронен), Mikroübertragung f
(синхронен), Nachdichtung f, -en
(свободен), Rückübersetzung f (обратен,
на езика на оригинала),
Simultanübersetzung f (синхронен),
Simultanübersetzung f (синхронен),
Transfer m, -s (на сума в друга валута),
Translation f, -en (на даден език),
Übersetzung f (е-е wortgetreue ~ верен
превод), Übersetzung f (техн.),
Verdeutschung f, -еп (на немски език),
Version f, -еп (на чужд език), Dolmetscher
m, - s, Übersetzer m
преводчик-Dolmetscher m, - s
превоз-Ап- und Abfuhr f (c докарване и
откарване на стоки) (търг.), Durchfuhr f
(транзитен) (търг.), Eilfracht f (с голяма
бързина) (жп, Eisenbahnbeförderung f,
Fuhre f, - п (еднократен, c кола), Transit
m, -es, -е (транзитен, на стоки), Transport
m, -es, -c, Weiterbeförderung f (no-
натагьчен)
превозвам-befördern tr. (ein Paket durch die
Post befördern превозвам колет чрез
пощата), fahren* intr. s (e-n über den Fluß
~ превозвам нкг. до отсрещния бряг на
езерото), karren tr. (особено с ръчна
количка), rollen intr. h. (за стока) (Tränen
rollten über ihre Wangen сълзи се
търкаляха по страните й), tramsportieren
tr., überfahren* tr., weiterbefördern tr. (по-
нататък)
превозване-Übcrsetzung f (на друго място)
нревозен-Transport..
превозим-fahrbar adj., transportfähig
иревославен-orlhodox
нреврат-Gcwaltstrcich m, Palastrevolution f
(дворцов), Staatsstreich m (държавен)
превратен-wcchsclvoll (съдба), widrig
превратност-Widrigkcit f
нревръзвам-abbindcn* tr., überbinden* tr.
(рана), verbinden* tr. refl. (рана, ранен)
(e-m die Augen - завързвам на някого
очите)
нревръзка-Amibinde f (за ръка) (с трнъ1ълна
кърпа) (мед.), Bandage (мед.), Bartbinde
f (за брада), Bind f, - п (на ръка,око) (die
Bind fiel ihm von den Augen отвориха му
се очите, превръзката падна от очите
му), Druckverband m (притискаща)
(мед.), Fensterverband m (с отвор) (мед.),
Gipsverband m (гипсова),
Menslrualionsbinde f (дамска),
Monatsbinde f (менструационна),
Nabelbinde g (марлема на пъпа),
Notverband ш (временна), Schlinge f, -n
(през врата на счупена ръка), Tragband
п (за счупена ръка), Verband m, -es, ~с
(мед.), Verbund m, -es, -e, Zugverband m
(екстензионна) (мед.)
превръща ce-überschlagen* intr. s.
превръщам ce-auflösen tr. и refl. (в нщ.),
entwickeln refl. (aus der Puppe entwickelt
sich der Schmetterling какавидата се

867
преглед
превръща в пеперуда), puppen refl. (в
какавида), verkehren tr. refl. (etw. ins
Gegenteil ~ обръщам нещо наопаки,
превръщам нещо в противоположно ;
Freude in Trauer ~ превръщам радостта
в скръб), verlangen tr. refl. (в какавида),
verpuppen refl. (в какавида) (зоол.)
превръщам ce-versumpfen intr. s. (в
мочурище)
превръщам-maien tr. (в пролет),
metamorphisieren tr., niederbrennen * tr.
(в пепелище), vergasen tr. (в газ),
vergenossenschafl(lich)en tr. (в
кооперативен имот), verharzen tr. (в
смола), verknorpeln intr. s. (в хрущял),
verwandeln Ir. refl. (in, zu etw.), verzaubern
tr. (чрез магия в нещо) (sie verzauberte
ihn in c-n Frosch чрез магия тя го
превърна в жаба)
превръщане-Aufbau ш, -s, -e/-lcn (der ~ von
Zucker zu Stärke превръщането на
захарта в скорбяла) (хим.),
Kommerzialisierung	f	(на
публичноправни дългове в частни),
Mumifizicreung f (в мумия),
Transmutation f, -cn, Vcrgolelrung f (в
божество), Verkarstung f (в карст),
Vcrlarvung f (в какавида), Versumpfung f
(в мочурище), Verwandlung f, -en,
mannen intr., verwinden* tr. (болка,
скръб), wegkommen* intr. s. (darüber kann
ich nicht wegkommen не мога да
превъзмогна това)
превъзмогване-Verwindung f
превъзнасям ce-crhöhcn tr. refl.
нревъзнасям-vcrherrlicchn tr., verhimmeln tr.
(до небесата) (разг.)
npeBVJiiacfliie-Schöngeistcrei f (на
естетичното), Verherrlichung f, -cn,
Verhimmelung f (до небесата) (разг.)
нревъзхолен-exquisit adj., exzellent adj.,
hervorragend, kapital, köstlich, perfekt (in
Stenographie und Schreibmaschine ~ sein
отлично владея стенография и
машинопис ; ~ deutsch sprechen говоря
отлично немски ), vortrefflich, vorzüglich
превъзходно-souverän
превъзходност-Trcfflichkcit f,
Vortrefflichkeit f, Vorzüglichkeit f
превъзходство-Exzcllcnz f, - en, Übergewicht
n, -s, -e (~ über e-n bekommen добивам
превъзходство над някого ; das
wirtschaftliche ~ стопанското
превъзходство), Überlegenheit f, -,
Übermacht f, -, Vorrang m, Vorsprung f,
Vorteil m, Zahlüberlcgcnhcit f (числено)
нревъзхождам-cmporragcn intr. s, überragen
Ir., übersein* intr. s. (e-m) (някого),
voraushaben* tr. (etw. vor e-m, etw.)
(някого в нещо), vorgehen* intr. s. (но
значение, важност), vorstchen* intr. h.,
zuvortun* tr. (cs e-m an, in etw. D) (някого
в нещо)
превъзхождащ-souverän, überlegen (c-m an
Verstand - превъзхождам някого по ум ;
zahlenmäßig ~ sein превъзхождам по
брой)
нревъоръжаване-Wicdcraufrüslung Г,
Wiederbewaffnung f
превъртам-überdrehen tr. (прекомерно)
превъргява-übcrschnappcn intr. h. (за брава)
нревъртян-durchgcdreht adj. pari.
прегазвам-durchreiten* tr. (яздейки),
durchwaten intr. s, lotfahrcn* tr. (и убивам
някого), überfahren* tr. (c-n ~ слагам
някого в джоба си), übcrrcilcn* tr. (с кон),
überrennen* tr. (с колесница) (воен.)
прегаря-verglühen intr. s.
ирегарям-durchglühen intr. s, überglühen tr.
(техн.), versengen tr. (за слънце)
прегаря не-Vcrsengung f (за слънце)
iiperemeiiiie-Fchltritt m
преглас-Rückumlaul f (обратен)
преглед-Ansicht f, -en (etw. zur - schicken
изпращам нщ. за преглед), Beschauung
f, Besichtigung f (воен.), Bücherschau f
(на новоизлезли книги), Durchleuchtung
f (рентгенов) (мед.), Durchsicht f, - en,
Fleischbeschau f (санитарен, на месото),
Flottenschau m (на флота) (мор.),
Musterung f, -en, Musterung f, -en,
Nachuntersuchung f, -en (повторен).

прегледен
868
Rekrutenaushebung f (в разпределението
на новобранци), Review f, -s, Revue f, -n
(списание), Revue f, -n (- rassicrcn lassen
правя преглед на войскови части ; das
würde niemals ~ rassicren това нямаше
никога да мине), Rundschau f (като
заглавие на научни списания), Schau f, -
еп (е-е vor nehmen правя оглед ; etw. bei
der - in Beschlag nehmen конфискувам
нещо при проверка), Tagesschu f (на
деня), Theaterbericht m (театрален),
Theatertage pl. (на театрите),
Truppenschau f (на войската), Überblick
m (сбит), Überschau f, -en, Übersicht f
(кратък), Vorbesichtigung f
(предварителен), Vorschau f
(предварителен), Waffenschau f (военен),
Wochenschau f (седмичен, във вестник,
кино), Wochenübersicht f (седмичен),
Zollabfertigung f (митнически),
Zollrevision f (митнически),
Zusammenschau f (сбит)
прегледен-übersichtlich
прегледи-Reihenuntersucung	f
(профилактични)
прегледпост-Übersicht f, Übersichtlichkeit f
иреглеждам-ableuchten tr. (автомобил),
abschrciten* tr., besichtigen tr. (търг.),
durchheilcn tr. (бегло), durchlaufen* tr.,
durchleuchten tr. (на рентген),
durchmuslern tr., durchnchmen* tr. trnb.
(сметки), durchsehen* tr. trnb.,
durchsuchen tr., einsehen* tr., lustieren tr.,
mustern tr. (gemusterte Stoffe десениране
платове ; e-n Kopf bis Fuß - оглеждам
внимателно, вземам мярка), mustern tr.
(gemusterte Stoffe десениране платове ;
e-n Kopf bis Fuß - оглеждам внимателно,
вземам мярка), nachsehen * intr. h. (in e¬
m Buch ~ проверявам в книга ; sieh nach,
wo., погледни, къде..), rekrutieren tr. refl.
(нов набор) (воен.), repassieren tr.
(отново), revidieren tr., sichten tr. (книжа),
sichten tr. (книжа), Überechnen tr.,
überholen tr. (машина, мотор),
überlaufen* tr. (бегло сметка),
überschauen tr.
нреглеждапе-Durchsicht f, - en,
Einsichtnahme, Sichtung f (на книжа),
Sichtung f (на Km^a)Übcrholung f (na
машина, мотор)
нреглътвам-hinschluckcn tr.
нреглъщам-hcrunterschluckcn tr. (обида),
hinterschlucken tr. (etw. Unangenehmes
hinlerschlucken преглъщам нещо
неприятно), schlucken tr. intr. h. (er hat
viel ~ müssen много нещо трябва да
преглътне ; Geld ~ гълта пари ; den
Gewinn - лапвам печалбата), verbeißen*
tr. (sich D etw.) (e-n Schmerz - преглъщам,
потискам болка), verschlucken tr. refl.
(яда си, сълзите си)
иреглъщаие-Gcwürgc n, - s (мъчително)
преговарям-handeln intr. h. (um etw.) (за
нещо), parlamentiercn intr. h., verhandeln
intr. h. (mit c-m über etw. А) (c някого за
нещо)
нреговор-Vcrhandlung f, -cn (~en führen водя
преговори)
iiperoBopu-Fricdensvcrhandlungcn pl. (за
мир), Transaktion f, -en
прегори-тенджсра-Plauderliesc f, Plaudcrmatz
m, Plaudcrmaul n, Plaudertasche f
преграда-Вагге f, - n, Barriere f, - n,
Chorschranke f (между олтара и главния
кораб в католическа църк.), Damm m, -
es, Dämme, Einschub m, - (e), Einschübe
(междуетажна) (стр.), Fischwehr n,
Holzverschlag m (c дъски в по-голяма
стая), Lett(n)er m, -s (в готически храм),
Schallmauer f (звукова) (авиац.),
Schncllhindernis п (подвижна) (воен.),
Schott n, -s, -е (водонепроницаема, в
кораб) (мор.), Schotte f, -n
(водонепроницаема, в кораб) (мор.),
Schranke f, -n (die -n am Bahnübergang
бариера на ж.п прелез ; e-m, е-г Sache -n
setzen ограничавам някого ; sich D k-c
-n auflegen не зная граници ; in den ~n
des Gesetzes в рамките на закона ; sich
in ~n halten пазя мярка ; vor die -n treten
явявам се пред съд ; vor die -n fordern

869
призовавам на съд ; vor den ~n stehen
отговарям пред съда), Sperrung f, -en,
Verhau m, -es, -e, Verschlag m, -es, -fe
(дъсчена)
преградка-Вох f, - en (за кон), Fach n, - (e)s,
Fache, Querwand f (бот.), Schlag m, -es,
■re (дървена)
преграждам-abbauen tr. refl.
преграждам-abdämmen tr. (c дига), abgitlem
tr., abriegeln tr. refl., abseihen tr. (c въже),
absperren tr. refl., beschließen*^. (остар.),
dämmen tr., eindämmen tr., eindeichen tr.,
sperren tr. (ein Fahrrad, Auto ~ заключвам
колело, кола; e-m den Weg ~ преграждам
пътя на някого ; е-п aus dem Hause -
затварям вратата пред някого; das Gehalt
~ налагам запор на заплатата), stauen tr.
refl. (вада, поток), verrammeln tr. efl.
(врата, път), versperren tr., zurückdämmen
tr. (пътя на вълни, наводнение)
преграждане-Paßsperre f (воен.) (на
планински проход), Stauung f
нрегражденне-Netzsperre f (мрежово)
(воен.)
преграквам-abmfen* tr. refl. (от викане)
нрегракнал-rauh (e-n ~еп Hals haben гърлото
ми е пресипнало)
нреграцам-abdcichen tr. (с преградна стена)
нрегревател-Übcrhitzer m, -s (в котел на
параход)
прегрешавам-vergchen* refl. (sich an D,
gegen e-n, ctw.) (по отношение на някого)
(sich tätlich an e-m - посягам на някого ;
sich an e-m Mädchen ~ посягам на честта
на момиче), versündigen refl. (sich an c¬
m, ctw.) (спрямо някого, нещо)
nperpeuieiiiie-Abirrung f, -en, Entgleisung f,
- en, Fehler m, - s (e-n ~ begehen
прегешавам), Schuld f, -en (alle - räscht
sich auf Erde за всяка вина има възмездие
; е-с schwere ~ begehen извършвам
голямо престъпление), Verfehlung f,
Vergehen n, -s (ein ~ gegen das Gesetz
провинение спрямо закона), Vergehung
f, -en, Versündigung f
прегръдки-Arm m, -s, -е (обикн. pl.) (sich c-
	предавам
in in die Arme werfen хвърлям се в
обятията на нкг. ; mit offenen Armen c
разтворени обятия ; e-m in den Armen
liegen лежа в нечии прегръдки)
прегръщам-abdrückcn tr. refl., halsen tr.,
herzen tr., würgen tr., verlegen tr. (e-m etw.)
(на някого нещо)
прегуване-Golddruck m (златно)
прегъваем-biegbar adj.
прегъвам-ausbiegen* tr. refl. (тръба,
ламарина), beugen tr. refl., brechen* refl.
tr., einknicken tr., knicken tr. (хартия),
überbeugen tr. (над нещо), überbiegen*
tr. (над нещо)
нрегьване-Ausbicgung f, Beuge f
ирегъвка-Bug m, - (e)s, - е (остар.), Falte f, - n
(in ~en legen прегъвам)
прегьрбвам (ce)-krümmen tr.r efl.
прегърбване-Krümmungf, -en
нрегърбен-krumm (von schwerer Arbeit schief
und krumm werden прегърбен съм от
тежка работа)
пред-vor (ich stehe ~ dem Spiegel стоя пред
огледалото; - e-m пред някого; ~ Gericht
пред съда ; - e-m niederfallen падам на
колене пред някого; komm mir nicht mehr
~ die Augen ! не се мяркай вече пред
очите ми ! ; ~allem преди всичко)
преда-spinnen* tr. (вълна, лен) (am Spinnrad,
mit der Hand - преда на чекрък, с ръка ;
tüchtig ~ müssen здравата трябва да се
работи)
преда-zwimcn intr. h. (за коте)
предава ce-mitteilcn refl. tr
предаваем-mittcilbar
предавам ce-ergcben* refl. (die Festung hat
sich ~ крепостта се предаде), geben* refl.,
hingeben* refl., kapitulieren intr. h., stellen
refl. (sich dem Gericht zur Untersuchung ~
явявам се на следствие), überlassen* refl.
предавам-abgcben* tr. refl., abgeben* tr. refl.,
abliefcrn tr. (възложена работа, наряд,
крадец), abstalten tr., abstalten tr.,
ansagen tr., ansagen tr. (програма) (etw.
im Rundfunk ~ предавам нщ. по радиото)
(разг.), anvertraucn tr. (e-m etw. ~)

предавам
870
(ценност, оръжие, тайна, новина,
ръководство), aufgeben* tr. (багаж),
auflegcn tr. (демонтиран кораб на
съхранение) (мор.), aufliefem tr. (багаж,
пратка), befehlen*^., bestellen tr. (e-m e-n
Brief,e-e Botschaft bestellen предавам
HKM.писмо, съобщение), darrcichcn tr.,
darstellcn tr. rcfl., deponieren tr. (на
съхранение), durchsagcn tr. trnb.,
einhändigen tr., einlangcn tr. (канц.),
einliefcrn tr., empfehlen* tr. refl., geben*
tr. (etw. in Druck ~ предавам нщ. за
печат), herausgeben* tr. (продукти,
припаси), hercrzählen tr. (монотонно),
hergeben* tr. refl. (на говорещия), lassen
tr refl., liefern tr., mittcilcn rcfl. Tr, morsen
tr. (c морзов апарат), nachhängen inlr. h.
(на мисли, план), niederlegen tr. refl.
(показания) (e-e Aussage gerichtlich -
депозирам показания в съда),
rundfunken tr. (но радиото), senden* tr.
(концерт) (разг.), telephonieren tr. (нещо
по телефона), transmitteren tr.,
überantworten tr. (престъпник),
überbringen* tr. (като куриер), übereichen
tr. (e-m etw.) (на някого нещо),
überlassen* tr. (e-m etw.) (e-m etw. freiwillig
- отстъпвам нещо на някого
доброволно), überliefern tr. (e-m e-n etw.)
(на съда, на неприятеля), überliefern tr.
(като предание, традиция), übermitteln tr.
(e-m, etw.) (занаят, опит), übersetzen tr.
(движение), überstellen tr., verabfolgen tr.
(etw. an e-n - lassen нареждам на някого
да се предаде на някого),
verhochdeutschen tr. (на литературен
немски език), verkirchlichen tr. (на
църквата), vermitteln tr., verraten* tr. refl.
(e-n, etw.) (някого, нещо), weitergeben*
tr. (по-нататък), weiterleiten tr. (по-
нататък), wiedererzählen tr. (по-нататък
слух, новина), wiedergeben tr. (роля, идеи)
(възпроизвеждам-wicdergeben tr. (роля,
идея), wiedersagen tr. (слух, новина),
zusammenfassen tr. (сбито съдържание,
разказ), zusprechen* tr. (dem Amt ein
Telegramm zusprechen предавам no
телефона телеграма на телеграфната
служба)
предовам-wcitcrlciten tr. (за радио)
ирелаваие-Abgabc f, -n, Abgabe f, -n,
Ansage Г, -n (на програма, новини)
(рад.), Ansagung f (по радиото) (разг.),
Aufgabe f, -еп (на писма, телеграма,
багаж) (~ c-s eingeschriebenen Briefes
подаване на препоръчано писмо),
Ballabgabe f (на топката) (спор.),
Durchgabe f, Durchsage f, - n (по
телефон, радио), Ergebung f, - cn,
Gedankenübertragung f (на мисли),
Herausgabe f (на задържани неща),
Hörfolge f (на цикъл ог подобни теми),
Kapitulation f (на град, войска),
Kegeigetriebe п (конично зъбно) (техн.),
Kegelradgetriebe п (конично зъбно)
(техн.), Kraftübertragung f (на енергия),
Lieferung f, -cn, Nachrichtensendung f (на
радионовини), Niederlcgung f (на
показания), Retribution f, -en (обратно),
Richtsendung f (насочено) (рад.),
Rückführung f (назад), Schnceballsystcm
n (от уста на уста, верижно),
Testsendung f (пробно), Überantwortung
f (на престъпник), Überlassung f,
Übermittelung f (на занаят), Überreichung
f (e-m etw.) (на някого нещо).
Verabfolgung f, Vererbung f (no
наследство), Verkirchlichung f (на
църквата), Version f, -en, Wiedergabe f (на
съдържание, идеи)
предават ce-durchschlagen* intr. h trnb.
(наследствени черти) (прен.)
предавател-Bildfunksendcr	m
(телевизионен), Geber m, - s (техн.),
Kurzwellensender m (на къси вълни)
(рад.), Richtcrfunkscnder m (насочен),
Richtstrahler m (еднопосочен, на къси
вълни) (рад.), Wuchtbaum m (на енергия)
(техн.)
предаващ-hergebracht
предавка-Gurtantricb m (ремъчна) (техн.),
Planetengetricbc п (планетна

871
предвиждане
епициклична) (техн.), Reibantrieb ш
(триеща), Scheckenantrieb ш (червячна)
(техн.), Triebwerk п (техн.), Übersetzung f
(техн.), Vorgelege п (техн.), Wellenantrieb
m (валова) (техн.), Zahnradgetriebe n
(зъбна)
лредаден-überkommen (по традиция)
предан съм-anhängen* inlr. (е-ш) (на нкг.)
(е-е Idee, e-r Partei ~ привърженик съм
на някаква идея, партия)
предал-anhänglich adj., dienstergeben adj. (в
службата), ergeben adj. (er war ihm treu ~
той му беше истински предан), getreu
adj. (s-m Versprechen - предан на
обещението си), loyal, treu (любов,
приятел, куче) (e-n ~ sein верен, предан
съм на някого ; s-m Eid ~ bleiben оставам
верен на клетвата си), treuergeben
(искрено), zugetan D
предание-Mythc f, -n, Mythos m, -, -en,
Mythus m, -, en. Sage f, -n (das ist zur ~
geworden това е станало легенда ; es geht
die ~ има предание, носи се легенда),
Überlieferung f, Anhänglichkeit f, -en,
Berufstreue f (към професията),
Ergebenheit f, - en, Gesinnungslüchtigkeit
f (на дадено убеждение), Gottergebenheit
f (на бога), Hingabe f, Treue f, - (eheliche
~ съпружеска вярност ; c-m ~ schwören
кълна се на някого във вярност ; e-m die
~ halten оставам верен на някого ; т-г
Treu ! чесна дума !)
нредател-Erzvcrräter ш, Hochverräter m, Petze
f, -n, Quisling m, -s, -c, Treubrcchcr m,
Verräter m, -s, Volksverrälcr m (народен)
предателски-hinterrücks, hochverräterisch,
trcubüchi, verräterisch
предателство-Trcubruch m, Verräterei f, -en,
Verrat m, -es, -
предач-Spinner m, -s, Wollspinner m (на
вълна)
нрсдачество-Spinncr m, -s, Spinnerei f, -en
нрелачница-Spinncrci f, -en
предбрачеп-vorehelich
нредване-Weitergabe f (по-натагьк)
предварителен-vorläufig
предварително-vorweg
предварителност-Vorzeitigkeit f
предверие-Flur m, - (e)s, - e, Geräms n, - es, - e
предверие-Paradies n, -es, -c (на
старохристиянски храм), Vorhalle f,
Vorhof m, Vorhof m (на ада), Verheißung f,
-en
предвестник-Bote m, - n, Vorbote m, Vorläufer
m, -s
нредвет-gczicrt pari. adj.
предвещавам-anzcigen tr. (хубаво време),
anzeigen tr. (хубаво време), deuten intr.
h, verheißEn* tr. (das verheißt nichts Gutes
това не предвещава нищо добро),
weissagen tr. (e-m etw.) (s-e Haltung
weissagt nichts Gutes държанието му не
предвещава нищо добро)
иредвземам ce-schöntun* intr. h., schwänzen
intr. h., schwänzen inlr. h., zieren rcfl.,
zimpern intr. h. (разг.)
предвземане-Gesprcizc n, - s, Getu(e) n, - (e)s,
-Ziererei f, -
предвземки-СсШ(е) pl., Geziere pl., Tuerei f, -
en (разг.), Ziererei f, -
предвзет-affig adj., einseitig adj., geblümt adj.,
geschraubt pari. adj. (~cr Stil предвзет
стил), sperenzig, überkandidelt,
verkünslell (стил), vorgefaßt, zimperlich
нредвзетост-Gcmachtheit f, Geschraubtheit f,
Gespreiztheit f, Geziertheit f, Schöntuerei
f, Worlkünslelci f (на стила), Zimperlichkeit
f,-n
предвиден-bcdacht adj. (в завещание),
vorgesehen
нредвидепост-Plansoll n (по плана) (икон.)
предвидим-vorausschaubar
предпидлнв-sorgiich, vorsichtig
предвидливост-Voraussicht f, Vorsicht f, -
предвижда ce-slchcn* inlr. h. s.
предвиждам-abschcn* tr., ahnen tr.,
designieren tr., voraussehen* tr.,
vorauswissen* tr. (със сигурност),
vorhersehen* tr., vorschcn* tr. rcfl. (alles
ist vorgesehen всичко е предвидено)
предвнждане-Abschen n, -s, -, Vorasuschng
f, -, Voraussicht f

предвключвам
872
п ред в ключ в а м-vo rsc h а I le п 1г.
предвкусвам-vorkosten tr.
нредвкусвапе-Abschlag m, -(c)s, -re,
Vorfreude f (на радост), Vorgefühl n, -s,
Vorgenuß m (на удоволствие),
Vorgeschmack m (das gab uns e-n kleinen
- von den Schwierigkeiten, die uns
erwarteten това беше	малко
предвкусване на трудностите, които ни
очакваха)
iipeABOAirrai-Führer m, - s, Häuptling m, -s, -
e
нредводителство-Führung f, - cn
предговор-Einlcilung f, - cn, Geleitwort n,
Tilelci f, -en, Vorrede f, Vorwort n
предградие-Abeitcrvorstadt	f
(работническо), Vorort m, Vorstadt f
нреддверне-Flett n, - s, - е (c огнище в
долносаксонска къща
преде-spinncn* intr. h, (за котка)
предевяване-Nachfordcrung f, -en (на
допълнителни претенции)
лредел-Bruchlast f (на механичното
нотоварваис) (техн.)
нредел-DeichscIfreihcit f (на движение на
ока), Feldmark f, Geltungsbereich m (на
значимост), Grenze f, - n, Leistungsgrenze
f (на мощност), Mark f, -cn, Markstein m,
Maß n, -es, -e, Rain m, -es, -e, Schranke f,
-n (die ~n am Bahnübergang бариера на
ж.н прелез ; e-m, е-г Sache ~n setzen
ограничавам някого ; sich D k-e ~n
auflegen не зная граници ; in den ~n des
Gesetzes в рамките на закона ; sich in ~n
halten пазя мярка ; vor die ~n treten
явявам се пред съд ; vor die ~n fordern
призовавам на съд ; vor den ~n stehen
отговарям пред съда), Spielraum m (на
погрешността)
преден-vorder (крак, ред, стая) (in der
vordersten Reihe stehen на предна линия
съм), vorgeschoben (пост, позиция)
(воен.)
предеие-Grobsinnverfahren п (дарачно,
кардно)
предземам ce-haben* refl. (haben Sie nicht
so! не се предвземайте)
npeA3iiaMeiioBaiiiie-Aspekt m, -(c)s, -c
(ripcH.)» Omen n, -s, Vorbedeutung f,
Vorzeichen n, Zeichen n, -s
преди това-bevor adv.(ocrap.)
преди-bevor conj. (bevor die Sonne aufgging
преди да изгрее слънцето), ehedem adv,,
ehemals adv., einst adv., vor (nach wie -
сега, какго преди), vordem, vorher,
vormals, weiland, zuvor
iipeAii3BecTiie-Ankünd(ig)ung f, -cn, Ansage
f, -n (за предстоящо посещение),
Voranzeige f
npeAii3BiiKaTejieii-aggressiv	adj.,
herausfordernd (държане, думи), keck,
mausig
предизвикателност-Übcrmut m
преднзвикателство-Tusch m, -es, -е (за дуел)
ирсдизвиква-ЬегйЬгеп tr.
iipeAH3BiiKBaM-abnöligen tr. (удивление),
abtreiben* tr. (die Lcibestrucht ~
лредизвиквам помятане), ankeimen tr.
(кълненс) (бот. ссл.-стои.), aufrufen* tr.
(спомени), beclendcn tr. (състрадание),
beelcndcn tr. (съчувствие), bewirken tr.,
erregen tr. refl., heraufbeschwören* tr.
(нещастие, война поради
необмнслсност), heraus fordern tr. (на
борба, дуел), herbeiführen tr. (нещастие,
гибел), hervorrufen* tr. (въсторг,
удивление), leuchten tr. (чрез светене),
stiften tr., treiben* refl. (уриниране),
verursachen tr. (трудности)
предпзвикваие-Einladung f, - cn (на
противника към нападение) (спорт.),
Herausforderung f, Verursachung f (на
беди)
и ред извикващ -mißverständlich
(неудомение), schweißtreibend
(изпотяване), schwindelhaft (замайваме)
предикат-Satzaussagc f (грам.)
нредимио-haurtsächtlich, insonderheit, par
exellence, vornehmlich, vorwiegend,
vorzüglich, vorzugsweise
предимство-Bevorzugung f, - en. Plus n (das
ist ein ~ für ihn това е един плюс за него

873
; ein ~ machen имам печалба ; ein ~ an
Schclligkeit известно надмощие по
бързина), Vorhand f, Vorrang m,
Vorsprung f, Vorteil m, Vortritt m (e-m den ~
lassen отстъпвам на някого предимство),
Vorzug m
предисловне-Geleitwort n, Vorbemerkung f
(кратко), Vorwort n
иредисторически-vorzeitlich
преднсгория-Vorrede f
предишен-ГгйЬ adj. (unsere früheren Feinde
предишните ни врагове), sonstigHHa4c-
sonstwie, vorherig, vorig, vormalig
Предкавказие-Ziskaukasien n
iipenioiaciimnbM-Zopfstil m (късно рококо
в Германия)
предкласнчески-archaisch adj. (в стара
Гърция) (ист.)
иредлагам-anregcn 1г. (нщ.) (der angeregte
Gegenstand засегната тема), anreißen* tr.
(нкм. нщ.) (натрапчиво, панаирджийски)
(фам.), anstellen tr. (Waren - предлагам,
оферирам стоки) (търг. остар.),
antragen* intr. h. (auf ctw. A ~) (нщ.) (auf
Scheidung -подавам молба, искам
развод), antragen* tr. (e-m etw. ~) (помощ,
услугите си, приятелство), auffordern tr.
(die Polizisten forderten alle auf, die Hände
zu heben полицаите накараха всички да
вдигнат ръце ; e-n zum Duell ~ извиквам
нкг. на дуел), ausbictcn* (etw. ~) (нщ. за
продан) (billig - предлагам евтино),
beantragen tr. (Schluß der Debatten
beantragen предлагам край на
разискванията), bieten* tr. refl. (für e-c
Ware mehr bieten предлагам повече пали
за стока; e-m bietet sich c-e günstige
Gelegenheit предлага се, представя се
нкм. удобен случай), cinbringcn* tr.,
erbieten* refl. (улугитс си), feilbieten* tr.
irnb., offerieren tr. intr. h., überbieten* tr.
(е-п) (повече от някого на търг),
Vorschlägen* tr. (e-m etw. ; e-n zu etw.) (e¬
n zu e-m Amte - предлагам някого за
дадена служба), vorsetzen tr. refl.,
zuschieben* tr. (c-m ctw.) (e-m c-n Eid
	предмет
zuschieben предлагам на някого
решителна клетва)
предлагаие-Ausbietung f (за продан),
Eidesantrag m (на клетва) (юр.)
предлакътник-Vorderarm ш (анат.)
предледников-vorciszcitlich ‘
предлог-1. Formwort п (грам.), Verhältniswort
п (грам.) 2. Vorwand m, -s, :е, Vorwort n
нредложенне-Abänderungsantrag m (полит.)
(за изменение, за поправки), Anregung
f, -en (auf unsere - по наша инициатива),
Ansinnen n, -s (дръзко, обидно) (e-m, an
e-n ~ stellen изисквам от нкг без право
да направи нщ.), Antrag m, -(e)s, 4-е (пред
събрание, парламент; за женитба),
Anwurf m, -s, те (остар.), Anzug m, -(e)s,
•fe (парламентарно) (швейц.),
Aufforderung f, -en (~ zum Tanz покана
за танц), Bewerbung f, - en,
Dringlichkeitsantrag m (за разглеждане по
спешност) (полит.), Erbieten m, - s,
Gesetzantrag m (законодателно) (полит.),
Gesetzverschlag m (законодателно),
Inilativantragm (законодателно) (полит.),
Junktimsvorlage f (за гласуване на група
законоиредложения вкупом), Motion f,
-еп (в парламент), Oblation f, -en, Offerte
f, -n, Schlußantrag in (за прекратяване на
дебати), Verbesserungsvorschlag m
(рационализаторско),
Vermittlungsvorschlag m	(за
посредничество), Volksbegehren n (за
референдум), Vorschlag m (e-n für ein Amt
in - bringen предлагам някого за някаква
служба)
иредложител-Antragstcllcr m
нредмег-Ding n, - (e)s, - e/-er; Fälschung f
(фалшив, подправен), Fach n, - (e)s, Fache
(учебен), Faustpfand n (заложен),
Gebrauchsgcgcnsland m (за ежедневна
употреба), Gegenstand m, - (e)s,
Gegenstände, Horn m, -es, -rer
(роговиден), Hufeisen n (подковообразен
- магнит, бисквит), Kabinettstück n
(изящно изработен художествен, за
витрина в музей, изложба), Kegel m, Ts

предметен
874
(конусовиден), Kinderarbeit f (изработен
от дете), Lehrfach п (учебен),
Massenartikel m, Möndchen n, -s
(сърповиден),	Muschel f,	-n
(мидообразен), Nebenfach	n
(второстепенен), Objekt n, -es, -e (die
Tücke des ~s изненадите на обекта), Pfeil
m, -s, -е (c форма на стрела), Pflichtfach
n (задължителен учебен), Rüge f, -n (на
съдебно обвинение), Sache f, -n
(bewegliche ~n движимости ;
unbewegliche ~n недвижимости ; alte ~n
стари неща ; c-m in die -n halfen помагам
на някого да се облече ; es gab gute ~n
zum Abendrot имаше хубави неща за
вечеря ; scharfe ~п ракия, пикантерии ;
bring diese ~n zur Post отнеси тези неща
до пощата ; s-c sieben ~n packen
събирам си партакешите, обирам си
крушите), Schaustück п (показен), Trikot
m, -s, -s (трикотажен), Tulasilber n
(сребърен, украсен c “ нпело “),
Versicherungsgegenstand m (на
застраховка), Versuchsobjekt n (на
опити), Wertgegenstand m (ценен)
предметен-dinglich adj., gegenständlich adj.,
sachlich
нредмети-Holz m, -es, - (дървени), Wertstücke
pl. (ценни), Wrackgut n (от
корабокрушение)
нредметност-Gegenständlichkeit f,
Sachlichkeit f (der Still der neuen ~ стилът
на новата предметност)
предназначавам-bestimmen	tr.,
vorausbestimmen tr., zudenken tr. (e-m
elw.)
нредназначен-bestimmt adv.
npeAiia3iia4eniie-Bestimmung f, - en,
Vorausbestimmung f
преднамерен-bewußt adj., geflissentlich adj.,
vorsätzlich, willentlich, wissentlich
преднамерено-beflissentlich adv.
преднамереност-Bewußtheit f, Vorsätzlichkeit
f, -, Vorsatz m
преднапрежение-Vorspannung f
предначертаване-Vorzeichnung f
предник-Gcschützprotzc f (на оръдие) (восн.)
iipeauiiHa-Nasenlänge f ( c нос при конни
състезания) (mit e-r - gewinnen печеля
победа c нос), Vorrang m, Vorsprung f,
Vorbug и» (на кон), Vordcrgcslcll n (на кола,
плуг), Vorhand f, - (на кон) (зоол.),
Vorschuuh m (на ботуш, обувка)
и редобед-Vor mittag m (des -s, am - преди
обяд ; sich die -e freihallcn запазвам си
предобедите свободни)
предобед-vormittags
предобеден-vormittägig, vormittäglich
прсдобладавам-vorwiegcn* intr. h.
предонределен-bestimmt adv. (von der Natur
zu etw. bestimmt предопределен от
природата за нщ.)
предопределение-Beestimmung f, - cn,
Vorausbestimmung f
предопределям-bestimmen	tr.,
vorausbestimmen tr., vorbestimmen tr.,
vorherbestimmen tr.
предопределяне-Vbrbestimmung f
предоставям ce-slcllen refl. (sich dem Gericht
zur Untersuchung - явявам се на
следствие)
предоставям-anheimgcben* tr. trnb. (ich gebe
Ihrem Urteil, Ihrer Entscheidung anheim,
zu ~ предоставям на Вас да прецените,
решнте...), anheimstcllcn tr. tmb. (ich stelle
Ihrem Urteil, Ihrer Entscheidung anheim,
zu ~ предоставям на Вас да прецените,
решите...), befehlend, freistellen tr. (ich
stelle Ihnen die Entscheidung frei
предоставям на Вас да решите, lassen
(e-m etw.), überlassen* tr.
предоставяне-Quartierlcistung f (на
квартира), Überlassung f
предостатъчен-reichlich (es ist - Platz има
достатъчно място ; vor ~ Jahresfrist
преди повече от година)
предостатъчно-vollauf
предотвратим-abwendbar adj.
предотвратимост-Abwendbarkeit f, -en
нредотвратявам-abbiegen* tr., abknicken tr.
(прен.) (конфликт), abwehren tr.
(нещастие, катастрофа), abwenden* tr.

875
предполагам
refl. (война, опастност), auffangen* tr.
(свръхпроизводтсво, кризи, поскъпване)
(икон.), begegnen intr.h, verhüten tr.
(злополука, нещастие), Vorbeugen intr. h.
(е-г Sache D) (нещо), zuvorkommen* intr.
s. (e-m Unfall zuvorkommen
предотвратявам злополука)
нредотвратяване-ЛЬу/еЬг f, - (на болести),
Anslcckungsverhütung f (на зараза),
Schadenverhütung f (на щети), Verhütung
f, -, Vorbeugung f
предпазвам-behüten tr., bewahren tr. геП. (c-
n vor Unglück bewahren предпазвам нкп
от нещастие), e-m von c-m, clw...., e-n ...,
abwehren tr., schützen tr. (c-n, clw. vor c¬
m) (ein vor, wegen Wind ~ geschützter
Platz нясто, защитено от вятър)
предпазваие-Anstcckungsvcrhütung f (от
зараза), Bewahrung	f,
Empfängnisverhütung 1 (от бременност),
Krankenheitsvcrhütung f (от болест),
Schutz m -Schutz m (e-n in s-n ~ nehmen
вземам някого под своя закрила ; intcr
dem -е der Nacht под закрилата на нощта
; - vor dem Regen подслон от дъжд),
Verhütung f, -, Vorbeugung f
предпазен-verhütend
предназител-AbschmeIzsicherung f (ел.) (със
стапеща се жичка), Bahnräumer m (на
локомотив) (жп.), -Bleistifthülse f, -
Dcgenglocke f (на шпага) (спорт.), -Ecke
f, - п (на ъглите на книга), -Fingerling m, -
s, - е (за пръст) (мед.), -Flutbrccher m (на
мостови устои), -Grobsicherung f
(тръбен) (техн.), -Handkorb m (на рапира,
сабя за фехтовка) (сиорг.), -Hülse f, -п (на
молив), -Ruhe f, - (на пушка) (восн.), -
Schirm m, -cs, -е, -Schmelzsicherung f
(стапящ се) (ел.), -Schutzhülse f (на
молив), -Steg m, -s, -е (на рапира)
(спорт.), Vorsclzer m
предпазлив-ängsilich ndj. (прекомерно),
bedächtig adj., bedacht adj., behutsam
adj., besonnen adj., schonend (mit c-m ~
umgehen отнасям се c някого
предпазливо ; c-m, etw. — beibringen
съобщавам на някого нещо
предпазливо), vorsichtig
предпазливо-leis
предпазливост-Achtung f, -en (für, gegen e¬
n, vor e-m) (...! Stufen! Внимавай има
стъпала!, Bedächtigkeit f, Bcdachsamkeil
f, Bedacht m, - s, Behutsamkeit f, - en,
Vorsicht f, -
предпазмик-MuscheI f, -n (на сабя), Slichblatt
n
предпазлоложеине-Veranlagung f, -en (zu
etw.)
предпиемчив-bctricbsam adj.
iipeAiiifcaiiiie-Bestimmung f, - en,
Dienstanweisung f (служебно), Formel f,
-	n, Ordination f, -en (на лекар), Verordnung
f, -en (лекарско), Verschreibung f
(лекарско), Vorschift f, -en, Weisung f, -cn
нредписвам-anordncn tr., arzneien tr.
(лекарства, церове) (остар.),
aufschreiben* tr. (лекарство) (ein Rezept
-	предписвам рецепта) (разг.), ordinieren
tr. (лекарство, лечение), rezeptieren tr.
(лекарства), verordnen tr. (c-m etw.)
(лекарство, диета), vorschrcibcn* tr.,
vorzeichnen tr.
предписване-Verschreiben n (на лекарство),
Vorzeichnung f
предниятие-Bergwerksbetricb m (минно)
предпланипа-Vorberge pl. (rcoip.), Vorgebirge
pl.
предплата-Angeld n, -(c)s, -er (~ auf etw.
zahlen капанрам нщ.) (остар.), Vorschuß
m
нредилащам-vorauszahlcn intr. h.
нредилужник-KoUer n, -s, Vorschäler m
нредиолагаем-mutmaßlich (der ~e Täter
вероятният извършител ; es waren ~ drei
Mann били са вероятно трима души),
vermutlich
предполагам-ahnden tr., annchmcn* tr. (etw.
als war ~ приемам нщ. за вярно), denken*
intr. h, kalkulieren tr., mutmaßen tr.,
vermuten tr. (das ist, steht zu ~ това c
твърде вероятно, това трябва да се
предположи, да се очаква), wähnen tr. rcfl.

предполагане
876
предполагане-Sctzung Г, -еп (като
действително), Setzung f, -еп (като
действително)
предположен-angenommen part. adj. (права,
точка, триъгълник) (мат.)
предположеиие-АппаЬте Г, -еп, Habitus т
(за заболяване) (мед.), Junktim п, -s (за
гласуване на група законопредложения
вкупом), Konjektur Г, -еп, Mutmaßung Г,
Vermutung f, -еп, Zumutung f, -
(прекомерно, прекадено, нескромно,
дръзко) (е-е Zumutung zurückweisen
отхвърлям прекомерно предположение)
предпоследен-vorletzt, zweitjüngst (по
възраст), -zweitletzt
предпоставка-Bedingung Г, - еп, Nachsatz m,
Obersatz m, Voraussetzung f, -en (unter der
daß при предпоставката, че..),
Vorbedeutung f, Vordersatz m
предпоставям-voraussetzen tr.
предночнтание-Gunst f
предпочитам-begünstigen tr. (ein
begüntsiger Wahl предпочитан избор),
bevorzugen tr., vorziehen* tr. D A (die
Musik der Dichtung - предпочитам
музиката пред поезията)
предпочитан-Lieblings..
предпочитане-Begünsigung f, - en
нредпочитание-Bcvorzugung f, - en,
Schwäche Г, -n (für etw.) (e-e ~ für Musik
haben имам слабост към музиката),
Vorerwerbsrecht п (при покупка), Vorhand
f, -, Vorliebe f (für e-n, etw.), Vomeigung f
(към нещо)
предпочитателен-НеЬ
предпредачка-Vorspinnmaschine f
предпрежда-Draht m, - (e)s (текст.), Grobgarn
n (техн.), Vorgarn n
предприемам-anstellen tr. (e-n Vergleich, e-n
Versuch ~ правя сравнение, експеримент
; e-e Untersuchung, ein Verhör ~
предприемам, започвам изследване,
анкета, провеждам разпит), aufstellen tr.
(etw. Schlimmes ~ кроя нщ. лошо) (обл.),
einleiten tr., vornehmen* tr. (sich D etw. zu
tun) (нещо)
предприемане-Vornahme f, -n
нредприемач-Gemeinschuldncr m
(несъстоятелен)
нреднриемчив-schncidig, spekulativ (до
риск)
прсдприемчивост-Mumm m, -s, - (k-n ~ naben
нямам мъзга в костите ; k-n rechten ~ zu
etw. haben не ми се иска нещо)
нредприемчивост-Schneidigkeit f, -
нредпримач-Enlrcpreneur m, - s (театр.)
иреднрнятие-Bankgcschäft n (банково),
Baubetrieb m (стоително),
Bauuntcmehmen n (строително), Betrieb
m, - (e)s, - e, Chemiebetrieb n (химическо,
индустриално), Dachgesellscheft f
(върхово, ръководно), Dampfbetrieb m (c
парен двигател), Eigenbetricb m (частно),
Einmannbetrieb m (само c еднин
единствен трудещ се) (икон.),
Einzelbetrieb m (частно) (икон.),
Etablissement n, - s (търговско), Finna f,
..men (търговско), Geschäft n, - (c)s, - e
(търговско), Großbetrieb m (едро),
Grubenbetrieb m (минно), Handelsbetrieb
m (търговско), Handelshaus n
(търговско), Handelsunternehmen n
(търговско), Hilfsbetrieb m
(спомагателно) (икон.), Kaufhaus n (едро
търговско), Kettengeschäft n (c много
клонове), Kleinbetrieb m (малко).
Komplementärbetrieb m (частно, c
участие	на	държавата),
Konkurrenzbetrieb m (конкурентно),
Lagergeschäft n (за съхраняване на
чужди стоки), Mittelbetrieb m (средно),
Musterbetrieb m (образцово), Quetsche
f, -n (загубено), Reederei f, -cn (частно
параходно), Regiebetrieb m (монополно),
Saisonbetrieb m (със сезонна работа)
(икон.), Schwerpunktbetrieb m (от
първостепенна важност), Schwesterfirma
f (родословно), Sportbetrieb m (за
спортни аптикули), Zuschußbetrieb m
(субенционирано, подпомагано от
държавата) (икон.)
предприятия-Gaststättenbetneb m, р!.,

877
представителност
Verkehrsbetriebe pl. (за пътнически
превоз), Versorgungsbelriebe pl. (за
задоволяване на обществени нужди)
нредразител-Ofenvorsetzer ш (пред печка)
предразливо-leise
предразполагам-auflegcn tr. (e-n zu etw. ~)
(нкг. за нщ.) (ich bin nicht dazu aufgelegt
нямам настроение за това)
предразполагащ-ansprechend part. adj.
нредразноложен-anfällig adj. (към
заболяване), dosponiert adj., veranlagt (zu
etw.) (към, да) (ein gut schlecht -es Kind
дете c добри, лоши заложби ; künstlerisch
~ sein имам артистични заложби)
предразиоложение-Anlagc f, -еп (към
болест), Disposition f, - en (мед.)
предразположення-Naturanlagc f
предразположеност-Anfälligkeit f, - (към
заболяване)
нредрасъдък-Vorurteil n (e-m -
entgegentrelen опълчвам се даден
прсдрасъдък)
предрешавам (ce)-verkleidcn tr. refl.
предрешавам ce-vermummcn tr. refl.
предреша вам-vorgreifen* intr. h. (e-r Frage -
предрешавам въпрос)
предрешаване-Mummenschanz m, Mummerei
f, -en, Verkleidung f, Vermumung f, -en,
Vorgriffm
предричам-orakeln intr. h., weissagen tr. (e-m
etw.) (s-e Haltung weissagt nichts Gutes
държанието му не предрича нищо
добро)
нредричаие-Weissagung f
нредседател-Domherr m (на епархиален
съвет), Kammerpräsident m (на камара),
Rügegraf m ^на съдилище), Rügemeisler
m (на съдилище), Sprecher m, -s, - (на
камарата на общините с Англия),
Staatspräsident m (на република),
Sladtvorsteher m (на градския съвет),
Vorsitzer m, -s, Vorstand m
председателство-Vorsitz m
предсилка-Mittelsatz m (средна), Nachsatz
m (втора), Vorderglied n (първа)
предсказапие-Orakelspuch m (оракулско),
Vorhersage f, -, Weissagung f
предсказвам-deuten intr. h, Voraussagen tr.,
Vorhersagen tr., vorsagen tr., wahrsagen
tr., weissagen tr. (e-m etw.) (s-e Haltung
weissagt nichts Gutes държанието му не
пресказва нищо добро)
предсказвапе-Voraussagcn п
предсрочен-vorfristig
представа-Ahnung f, -en (er hat k-e - davon
той няма никаква представа за това,
Begriff m, - s, - е (ich habe keinen Begriff
davon нямам никаква представа от това;
ein dunkler Begriff смътна представа; das
geht über alle Begriffe човек не може да
си предстви това), Bild n, - (e)s, - er (sich
ein rechtes Bild von etw. machen können
мога да добия ясна представа за нещата),
Christbild п (за Христа), Dunst m, - cs,
Dünste, Erinnerungsbild n, Idee f, -n (keine
Idee haben нямам представа), Übersicht
f, -cn (цялостна), Vorstellung f (sich D e-c
- von etw. machen получавам представа
за нещо), Weltbild п (за света),
Zwangsvorstellung f (натрапчива) (мед.)
представитсл-Agent m, -en, -en (търговски),
Angestelltenrat m (на служащи в завод),
Chefdelegierte m (официален),
Deputiertc(r) m, - n, Generalagent m
(главен, търговски), Geschäftsführer m
(законен, на акционерно дружество),
Geschäftsträger m (търг.),
Geschäftsvertreter m (на фирма,
предприятие), Handelsvertreter m
(търговски), Lieger m, -s, - (на фирма),
Parlamentarier m, -s, - (народен),
Plalzvcrtrcttcr in (на чужда фирма) (търг.),
Rechtsvertreter m (юридически),
Repräsentant m, -en, -en, Resident m, -cn,
-en, Sachwalter m, Vertreter m, -s, -
представителен-ansehnlich adj. (човек),
repräsentabel, repräsentativ, stattlich
представители-Abeitcrvertreler pl. (на
работниците)
представителност-Ansehnnchkeit f (на
фигура, вид), Repräsentation f, -cn,
Stattlichkeit f, -

представителство
878
представител ство-Handelsvertretung f
(търговско), Landesvertretung f
(народно), Mission f, -en
(дипломаточеско), Repräsentanz Г, -cn
(търговско), Repräsentation f, -cn,
Vertretung f, -cn
представка-Vorsilbe f (ipaM.)
предеraBjieinte-AbschiedsVorstellung f
(прощално), Aufführung f, -en (в театър,
на концерт), Erstaufführung f, - cn
(първо), Fcstaufführung f (тържествено),
Freiliiftführung f (на открито) (тсатр.),
Galavorstellung f (гала), Laienspiel n
(любителско), Revue f, -n, Schauspiel n,
Schauturnen n (гимнастическо) (спорт.),
Schcmbarlspicl m (c маски по заговезнм)
(нст.), Soire f, -n (вечерно), Spektakel m, -
s, Theater n, -s (heute ist kein -днес няма
представление), Theatervorführung f
(театрално), Vorführung f, Vorstellung f,
Vorstellung f, Zirkus m, -, -sc (mach doch
ja k-n Zirkus я, не прави такова
представление)
нредставлява-schwerfallcn* inlr. (трудност)
(das Lernen fallt ihm schwer трудно му
удва да учи)
представлявам ce-melden reff.
представлявам-abgcben* tr. refl., e-e Rolle
agieren, mimen tr., repräsentieren tr.
(стойност), sollen* mod. (das soll mein
Bruder sein ? това бил брат ми ?),
vertreten* tr. (фирма, страна, интереси),
vorstellen tr. (das Bild soll e-n Wald - тази
картина представлява гора), darstellen tr.
refl.
представям ce-aufspielcn tr. refl. (като нщ.)
(er spielte sich als Freund auf той се
представяше за приятел ; er spielte sich
gern auf обича да си придава важност,
да се изтъква), aufwarten intr. h.,
aufwerfen* tr. refl. (самозвано за нщ.),
bieten refl., darbieten* refl., darstellen tr.
refl., einführen refl., einstellen refl.,
eröffnen refl., fingieren tr. (Künstler -
представям се за художник)
представям си-ausdenken* tr. refl. (das
Unglück läßt sich gar nicht - това
нещастие човек изобщо не може да си
представи), vorstcllcn tr. refl. (sich D clw.)
(ich kann mir die Szene lebhaft - мога ясно
да си представя сцената), wegdenken* (г.
(etw.) (че нещо го няма, амстрахирам се
от него)
нредставнм-aufführen tr. (пиеса, муз.
произведение), becibringcn* tr.
(свидетели), bieten* tr. refl., bilden tr. refl.,
einreichen* tr., cxhabicren tr., geben* tr.,
hinslellcn tr. (e-n als Verräter hinstcllcn
представям някого като предател), liefern
tr., liquidieren tr., lügen intr., romantisieren
intr. h. tr. (нещо романтично), spielen tr.
refl. (пиеса) (das Theater spielt “ Don
Kariös “ театърът представя “ Дон
Карлос “ ; den Beleidigen - правя се на
обиден ; Geld spielt k-c Rolle парите нс
играят роля), verbildlichen tr. (образно),
vergegenständlichen tr. (конкретно),
verlebendigen tr. (живо), vorbilden tr.
(нагледно), verlegen tr. (доклад, проект,
план) (c-n Wechsel zur Annahme -
представям менителница за приемане),
vorstcllcn tr, vorweisen* tr.
представяне-Darslcllung f, - en, Lieferung f,
-en, Vorlegung f (на доклад), Vorstellung f
ирсдствителка-Rcpräscnlanlin f, -nen
нредствям ce-vergegenwärtigen tr. (sich D
etw.)
предствям-veräußerlichcn tr. (външната
страна на нещо), vorschieben* tr.
предстон-anstchcn* intr. h. (s.) (ein Termin
steht an насрочено е дело) (юр. книж.),
bevorstehen* intr. h (ihr steht e-e Reise
bevor предстои и пътуване)
предстонка-Vorbau m
иредстоя-davorslehcn* inlr. s (wann stehet
sien Examen davor? кога му предстои
изпита?)
предстоятел-Domprobst m (на катедрала)
(църк.), Kirchenältersle(r) m (църковен),
Kirchenvorsteher m (църковен)
предстоящ-baldig adj. (baldigste Frage
предстоящ въпрос), imminent (близо),

879
прежалвам
nah(e) (näher, nächst)
предсънротивление-Vorwidersrand m
нредсърдие-Vorhof m (анат,), Vorkammer f
(анат.)
нредтакт-Auftakt m, -s, -е (муз.)
предубеден-voreingenommen (gegen e-n)
(спрямо някого)
предубеденост-Vöreingenommenheil f, -
предубеждение-Vorurteil n (ein - gegen e-n
etw.) (срещу някого, нещо)
предугаждам-ahnen tr., wittern tr. (опасност,
предателство)
нредумвам-ankriegen tr. (e-n um etw. ~)
(обл.), beschwatzen tr., stempeln tr. (e-n
zu etw.) (някого за нещо), überreden tr. (e¬
n zu etw.), zureden inlr. h. (c-m) (някого)
npeflyiviBaiie-StempcIung f, Überredung f
предумисъл-Vorbedacht m, -s, - (mit - handeln
действам c предумисъл)
предумишлен-vorsälzlich
нредунредител-Mahner m, -s
предупредителен-abschreckend part. adj.
adv., kulant, zuvorkommend (gegen e-n)
предуиреднтелиост-Zu Vorkommenheit f, -
лредупреждавам-abmahnen tr. intr. h (c-m
[von] etw....), aufkünden tr. (за напускане)
(на квартира, служба), aufkündigen tr. (за
напускане) (квартира, служба),
aufmahnen tr., ermahnen tr. (остар.),
kündigen tr. (etw.) (e-m den Dienst
kündigen предупреждавам някого, че
напускам работата при него), mahnen tr.,
monieren tr., raten* inlr. h. refl. (ich rate
Ihnen, gehen Sie ! казвам Ви да си
вървите ! ; das will ich dir geralen haben,
das laß dir geraten sein ! казвам ти за
последен път!), vennahnen tr. (e-n zu etw.)
(някого за нещо), verwarnen tr.,
vorwegnehmen* tr. (действия),
Wahrschauen tr.
llpeдyIlpeждaвa]le-Kündigung f
пpeдyllpeждelllle-Aufkündigung f, -en (за
напускане на квартира, служба) (nach
sechsmonatlicher - с шестмесечно
предупреждение), Aufsage f, п (за отказ)
(от договор, спогодба), Aufsagung f, -en
(за отказ) (от договор, спогодба),
Eidesverwamung f (преди полагане на
клетва), Erinnerung f, - en,
Kreditkündigung f (за закриване на
кредит), Kündigung f (за уволнение, за
напускане на служба), Mahnung f, -en,
Memento n, -s, -s, Vermahnung f, -en,
Verwarnung f, -e, Vormelung f, Vorwarnung
f, -en (предварително), Wahrschau f, -,
Wink m, -s, -c
предусещам-wittern tr. (опасност,
предателство)
предхождам-vorangchcn* intr. s., vorstehen*
intr. h.
предци-Vorahncn pl., Voreltern pl., Vorväter pl.,
Vorwelt f	~
предчувствам-vorauswissen*	tr.,
vorempfinden* tr., vorfühlen tr.,
vorherwissen* tr., Ahnung f, -en, Gefühl
n, - (e)s, - e, Vorahnung f, -en,
Vorempfindung f, Vorgefühl n, -s, -
иредчувствувам-ahndcn tr., ahnen tr. (ich
ahne etwas, mir ahnt nichts Gutes
предчувствам нещо лошо)
предшествам-vorangchen* intr. s.,
vorausgehen* intr. s., vorhergehen* inlr.
s. D
предшестващ-letzt,	vorgeordnet,
vorhergehend
предшественик-Vorfahr m, -en, -cn, Vorfrucht
f, Vorgänger m, Vorklassikcr m (на
класиците), Vorläufer m, -s
предъвквам-brcitwalzen tr. tmb. (постянно
едно и също), durchkauen tr. tmb. (разг.),
Wiederkäuen tr. (все едно и също) (разг.)
иредявител-Überbringcr m (на
менителница), Vorzeiger m
предявявам-beanspruchen tr. (претенции, за
нщ.), erheben* tr., vindizicren tr.
(претенция върху право)
upeAflBHBaiie-Anmeldeverfahren п (на иск)
(юр.), Klagenspruch m (на иск), Vindkation
f, -en (на право), Vista f, -en (на
менителница) (търг.), Vorwisung f, -en
iipeeKCiioinipaM-übcrbclichlcn tr. (негативи)
нрежалвам-vcrschmcrzen tr. (загуба),

прежалвам
880
verwinden* tr. (загуба) (sie kann den
Verlust ihres Mannes nicht ~ тя ме може
да прежали загубата на мъжа си)
прежалвам-wegkommcn* intr. s. (darüber
kann ich nicht wegkommen не мога да
прежаля това)
прежалване-Verwindung f
прежда-Angoragam п (ангорска), Docke f, -
n (копринена, на гранчета) (текст.),
Flachsscidc f (кукувича) (бот.), Garn n, -
(e)s, - e, Gespinst n, - es, - e, Glanzgam n
(мсрсеризирана) (текст.), Kümelgarn n (от
камилска вълна), Kamelgarn n (от
камилска вълна), Kammgarn п (камгарна)
(текст.), Kleeseide f (кукувича), Kops m, -
es, -е (на масур или вретено),
Mehrfarbengam п (разноцветна), Merino
m, -s, -s (мериносна), Range f, -n
(кукувича) (бот.), Seidenkraut n
(кукувича) (бот.), Twist m, -es, -c
(машинна), Wirrgarn n (сплетена,
смотана), Wollgarn n (вълнена)
преждевремепен-ГгйЬге!^ adj., verfrüht,
vorzeitig
преждевременно-£гй1ие1£ adj. (узрял),
vorzeitig
преждило-Gürleischnalle f, Schnalle f, -n (на
колан, обувки)
преживелица-Reiseerlebnis n (по път), Zufall
m, -s, -re
прежнвявам-ableben tr. refl.
(живот,събитие), durcchschwiirmen tr.
(във веселие), durchkommen* intr. s tmb.
(разг.), durchleben tr., durchmachen tr.
trnb., durchschleppen tr. tmb. (едва-едва),
durchstehen* tr. trnb., durchträumen tr.
trnb. (на сън), empfinden* tr., erfahren*
tr., erleben tr., erleiden* tr., erleiden* tr.,
existieren intr. h, mitempfmden (същото),
mitmachen tr., mutieren intr. h. (мутация),
überdauern tr., überleben refl., verleben tr.,
Wiederkäuen tr. (за животно)
преживяване-Erlcbnis п, - ses, - se
преживял-befahren adj., vielgeprüft (много
изпитания)
преживям-ruminieren intr. h.
Ilpeживяll-atem(be)raubcnd adj. (със затаен
дъх) (прен.)
през тук-hierdurch
ирез-1. aus prp. D (~ dem Fenster sehen,
springen гледам, скачам от, през
прозореца ; e-r ~ der Tür werfen
изхвърлям нкг. през вратата), durch prp.
с А (~ den Wald gehen минавам през
гората; c-m den Degen — den Lieb rennen
-промушвам нкг. c шпагата си; das ging
mir — den Kopf това ми мина през
главата) 2. hindurch (за време и място)
(die ganze Nacht hindurch през цялата
нощ ; den Tunnel hindurch през тунела ;
hier hindurch през тук), in D, A (in dieser
Woche през тази седмица ; in der Nacht
през нощта), über А (за време) (~ 3
Wochen след 3 седмици ; ~ Nacht bleiben
оставам през ношта ; den Besuch ~
Weihnachten behalten задържам гостите
си за Коледа ; ~ kurz oder lang по-късно
или по-дълго) 3. über А (за преминаване,
прескачане, пътуване през) (~ die Grenze
gehen минавам през границата ; — Berg
und Tal fahren пътувам през гори и
планини ; e-n Blick ~ den Zaun werfen
хвърлям поглед отвъд, през оградата ; er
ist mir ~ den Kopf gewachsen той ме мина
по ръст) 4. via (Paris - Köln за Париж
през Кьолн)
презадоволявам-übcrbefricdigcn tr.
презареждам-überladen* tr. (акумулатор)
ирезастрастраховка-Gcgenversicherung f
презастраховам ce-rückversichern refl.
презастраховка-Rückversicherung f
презвнтелство-Pfarrc f, -n
нрезвучавам-crbrauseb intr. s
презглава-häuptlings, koppheister,
kopphester
»резервати B-Kondom m, -s, -e
президиум-Ehrenpräsidium n (почетен),
Vorstand m
презнме-Vatername m, Zuname m (Vorname
und Zuname име и презиме)
презимувам-durchwintern tr., einwintern tr.
refl., mieten tr. (в ровник)

881
прекарвам
презирам-verachten tr.
презиращ-todesmutig (смъртта)
презморски-überseeisch
ирезиота-Hohlheit f, -en
презокеански-transatlantisch,
transmarin(isch), transozeanisch
презрамка-Träger m, -s
нрезрамки-Achselbände pl. (на рокля),
Schultcrband n (на антична женска дреха)
(ист.)
iipe3peiine-Schnödlieit f, -en, Schnödigkcit f,
-en, Verachtung f (e-n, etw., mit ~ strafen
отвръщам на някого c презрение, не
обръщам никакво внимание на някого)
npe3piiTeneii-schnöd(c) (e-n ~ abweisen,
zurechtweisen отпращам грубо някого,
скастрям някого), verächtlich (усмивка,
жест, дума) (e-n - ansehen гледам на
някого с презрение ; e-n, etw. ~ machen
излагам нещо на общо презрение,
одумвам, охулвам), wegwerfend (е-е
wegwerfende	Handbewegung
пренебрежителен жест), wegwerfend (е-
е wegwerfende	Handbewegung
пренебрежителен жест)
ирезрял-mulsch, überreif
презрялост-Übereife f
презряп-elcnd adj., erbärmlich adj., lausicht,
lausig, lumpicht, lumpig, nichtswürdig,
schnöd(e) (~cs Geld презрян метал-
парите ; -er Undank черна
неблагодарносг), verächtlich (ein ~er Kerl
презрян човек), verworfen, wertlos
(човек)
ирезряност-Verächtlichkeit f, -
презумция-Rcchlsvcrmutung f (юр.)
преизбирам-wicderwählcn tr.
преизбиране-Wiederwahl f
нреиздаване-Neuauflagc f, Wiederabdruck m
(на книга), Wiederdruck m (иеч.)
иреизмазвапе-Abputz m, -(e)s
upeii3iia4auaM-hcrumdiehen tr. геП. (c-m die
Worte herumdrehen преиначавам думите
на някого)
нреизподня-HöIlc f, -n
ирензиълвам-schvvellcn tr.
преизпълваие-Planvorsprung m (на плана)
npeinnbniieiiiie-Übererfüllung f (на плана)
преизпълнявам-übererfülien tr. (план, наряд)
преимущесгвено-vorwicgcnd, vorzüglich
преимущество-Vorteil m, Vorzug m
преиначавам-entstellen tr., verdrehen tr. (die
Geschichte - изопачавам историята)
прека-Flügel m, - s
прекадявам-räuchern tr. (c благовонни или
обеззаразителни вещества) (e-m - кадя
тамян на някого ; laß dich - ! иди да се
обесиш !)
нрекален-blind adj. (-er Eifer прекадена
ревност), extrem adj., exzessiv adj., happig,
überspannt (желание, претенция)
нрекалеио-gar adv. (~ zu viel прекадено
много), stark (c-e ~e Nachfrage голямо
търсене ; е-е ~e Meile повече от миля ;
das ist ein -cs Stück ! това е нечувано ! ;
das ist -er Tabk, Tobak ! много си
позволяваш !), übermäßig
нрекаленост-Überspannlhcit f
нрекалеиости-Aufklärerci f, -en (в полова
просвета)
прекалявам-forcieren tr., übersteigern tr. refl.
(c изискванията си)
преканичвам ce-purzcln intr. s.
прекарал съм-durchsein* intr. s trnb.
(опастност)
прекарвам (ce)-ableben tr. refl.
прекарвам-ablebcn tr. refl. (несгоди), ablcicm
tr. (изцяло стаж, практика), absprechen*
tr. (e-m etw.), aufhalten* tr. геП. (sich im
Freien - прекарвам на открито),
bestehen* tr. (успешно, победоносно),
durchbringen* tr. refl., durchbummeln tr.
(времето си в гуляй), durchführen tr. trnb.,
durchkommen* intr. s trnb. (опастност)
(прен.), durchleben tr., durchmachen tr.
trnb. (тежка болест), durchmuggeln tr.
trnb. (контрабандно), durchrühren tr. trnb.
(през сито), durchschlagen* tr. trnb.,
durchschwärmen tr. (весело), durchstoben
tr. (нощ в оргии), cinschlcuscn tr.
(нелегално), einziehen* tr. refl., erleben tr.,
crstch(e)n* tr., herumführen tr. (някого

прекарване
882
наоколо), herumziehen* tr. (около нещо),
hinbringen* tr. (време, живот, минаващи
бавно, с неприятности, безполезно),
hindurchziehen* tr. rcfl. (през нящо) (е-п
Faden duch das Nadelöhr hindurchzichcn
прекарвам конец през ухото на иглата),
hinquälen геП. (живота си в мъки), leben
intr. refl., leiten tr., milmachen tr., schleusen
tr. (кораб през шлюз), transitieren tr.
(транзит), überfahren* tr. (галерия през
залеж), übersetzen tr. (отвъд нещо),
überstehen* tr. (er hat es überstanden той
преодолява трудността), verbringen* tr.
(време, ваканция) (den Tag im Freien ~
прекарвам деня на открито), verdarben
tr. (в лишения), verfaulenzen tr. (времето
си в мързел), verfeiem tr. (в празненства),
vergrübeln tr. (време в размишления),
verjammern tr. (s-e Zwit) (времето си в
плач, вайкане), verklatschen tr. (die Zeit -
прекарвам времето си в клюки), verleben
tr. (живот, ваканция), verlesen* tr. refl.
(времето си в четене), verplaudern tr.
(времето си, един час в приказки),
verprassen tr. (времето си в гуляй),
verleiten* refl. (времето си в езда),
verscherzen tr. (време в шеги),
verschlafen* tr. (в спане), verschwärmen
tr. (във възторг), verspielen tr, (времето
си в игра), vertanzen tr. (времето си в
танци), verloben tr. (в лудории) (die
Kinder haben den ganzen Tag draußen
vertobt децата лудуваха цял ден навън),
verträumen tr. (времето си в мечти),
vertrauern tr. (sein Leben ~ прекарвам
живота си в скръб), verwachen tr. (буден
една нощ), zelten intr. h. (ваканция на
палатка), ziehen* tr. (e-n Faden durchs
Nadelöhr ziehen прекарвам конец през
ухото на игла), zubringen* tr. (време, ден,
нощ) (s-e Zeit mit Lesen zubringen
прекарвам времето си с четене)
прекарване-Beisammensein п (съвместно),
Landaufenthalt m (на село), Übersetzung
f (на друго място), Verlesung f (времето
в четене), Zcitvertrieb m (на време)
ирекатулва cc-übcrschlagcn* intr. s.
iipeicHimBa-übcrschäumen intr. s.
ирекипявам-verbrauscn intr. s.
прекланям ce-ncigcn tr. rcfl. (das Gelänge
neigt sich теренът се спуска ; sich vor c¬
m - прекланям се пред някого)
преклоненис-Bcugung f, - сп (прен.)
прекомерен-exorbitant adj., krampfhaft,
krampfig, maßlos, närrisch (c-e ~c Freude
луда радост ; er ist ~ in sie verliebt до
полуда е влюбен в нея ; er ist ganz — auf
Bananen луд е за банани), stark (е-е -е
Nachfrage голямо търсене ; е-е ~е Meile
повече от миля ; das ist ein -es Stück !
това е нечувано !; das ist -er Tabk, Tobak
! много си позволяваш !), übermäßig
iipeKOMepiio-ängstlich adv. (mit dem Bezahlen,
mit der Antwort ist cs nicht so ~ не е твърде
нужно да се бърза с плащането, с
отговора (фам.)), maßlos, überaus,
übermäßig, überreizt
iipeKOMepiiocT-Maßlosigkck f, Übermäßigkeit
f
преконавам-aufgrabcn* tr. (нива) (die Erde
um die Bäume ~ разкопавам земята около
дърветата), behacken tr. (сел.-ст.) (zum
zweite Male behacken прекопавам за
втори пъг)
прекоиавапе-Hackbau m (на орна земя)
нреконирам-aufpausen tr. (с индиго)
(образец), durchpausen tr. tmb. (с индшо
или на тънка хартия)
преконирвам-pauscn tr. (на копирна хартия)
нрекосявам-durchbetteln tr. (просейки),
durchjagen tr. (с голяма скорост град,
село), durchmessen* tr., durchqueren tr.,
durchreiten* tr. (на кон), durchziehen* tr.,
passieren tr. (die Zensur ~ минавам през
цензурата), queren tr., traversicren tr.,
überfahren* tr. (c превозно средство),
wechseln intr. h. (за дивеч) (das Wild hat,
ist über die Fahrstraße gewechselt дивечът
прекоси шосето ; Grenze wechseln
прекосявам граница)
прекосяване-überfahrt f
прекрасен-famos adj., -himmelisch, köstlich,

883
прелест
magnifik, patent (ein -es Mädchen
знаменито момиче ; —e Köchin чудо-
готвачка ; ein -er Kerl човек и половина),
pfundig (ein -er Kerl чудесен човек ; des
ist -! знаменито!), reizend (дете), reizvoll,
schön (e-e -e Seele прекрасна душа ; das
-	Geschlecht красивият пол ; ~e Literatur
художествена литература ; die ~en
Wissenschaften изещната словестност ;
die —c Welt изящното общество ; es war
-	von ihm красиво беше от негова страна
; e-s -en Tages kam er един прекрасен
ден той дойде ; - Deck machen измивам
палубата; sic ist selten — тя c рядка хубост
; das Schöne красивото ; e-r Dame - tun
ухажвам дама ; ~c Augen machen
кокетнича), trefflich, wunderbar,
wunderschön
прекратява ce-lollaufen tr. re fl. (от само себе
си)
прекратявам ce-erlöschen* intr. s
прекратявам-abbrcchen tr. (игра), abfetten
intr. h (огъня, горенето), abstoppen intr.
h, auflieben* tr. (заседание) (die Tafel —
ставам от трапезата), aufkünden tr.
(договор, спогодба) (den
Waffenstillstand - денонсирам
примирието), aufkündigen tr. (договор,
спогодба) (den Waffenstillstand -
денонсирам примирието), beigeben* tr.
(съпротивата) (разг.), einstellcn tr. rcfl.,
inhibieren tr., kündigen tr. (ctw.) (договор,
спогодба, ипотека), liquidieren tr., stillen
tr. (вражда, раздори)
нрекратявапе-Abeiterausstand m (на
работа) (от старна на работниците),
Arbeitseinstellung f (на работата),
Auflösung f, -сп (търг.),
Betriebsstillegung f (на производството
в предприятие), Feuerpause f (временно,
на стрелба) (воен.), Kündigung f
(договор, ипотека), Stillung f
прекрачвам-schreiten* intr. s. (über etw.)
(нещо), überschreiten* tr. (граница) (s-c
Macht - надвишавам властта си ; das
Gesetz - нарушавам закона)
лрекрачвапе-Übcrschrcilung f (на граница)
прекрнвявам-biegen* tr. refl. (krumm biegen
прекривявам нщ.)
прекръствам(се)-Ьеге1сЬпеп refl. (остар.),
kreuzigen refl., bekreuzigen tr. refl.
прекръствам-segnen tr. refl. (e-n vor der Stirn
- прекръствам някого по челото ; sich
vor etw. - прекръствам се,за да се
предпазя от нещо)
прекръстване-Kreuzigung f
прекършвам-abknickcn tr. (стъбло, клон),
einknickcn tr.
прекъсва ce-abbrcchcn intr., abreißen* tr.
refl., liegenbleiben intr.
прекъсваем-dinkontinuierlich adj. (физ.)
прекъсвам (ce)-abschnappcn intr. h
прекъсвам-abbrechcn tr. (пътуване),
abbrcchen tr. (реч, дума), abhängen tr.
(разговор), abriegeln tr. refl., abschaltcn
tr., abschneiden* tr. (e-m etw.) (рязко),
abstoppen intr. h, dreinreden intr. h (da laß
mir nicht - не позволявам да ме
прекъсват), innehaiten intr. (при
говорене), meckern intr., pausieren intr. h.
(временно), trennen tr. (телефонна
връзка) (wir waren vorhin getrennt
прекъснаха ни преди това)
нрекъсване-Abbnjch m, -cs, -i-c, Absatz m, -
cs, -re, Betriebscistcllung f (na
експлоатация), Betriebsunterbrechung f
(на работа), Gassperre f (на светилния
газ), Sperrung f, -en (на мисълта),
Trennung f, -en (на телефоннен
разговор), Verkehrsstörung f (на
движението), Zwischcnrcdc f (на
говорещия)
прекъсвач-Blilzschallcr m (антенен) (рад.),
Knopfschalter m (бутон), Schalter m, -s
(електрически ключ), Ticker m, -s (рад.),
Zeitschalter m (c часовников механизъм)
прекъсващ ce-intcrmiltiercnd
ирелез-Bahnübcrgang m (на жп. линия),
Wegübergang in
прелест-Anmut f, Grazie f, Holdseligkeit f,
Lieblichkeit f, -cn, Liebreiz m, Reiz m, -es, -
e (das hat k-n - mehr für mich това вече не

прелестен
884
ме привлича; die weiblichen ~е женските
прелести)
прелестен-anmutig adj. (пейзаж),
anmutsreich adj., anmutsvoll adj.,
bildhübsch adj., dcliziözs adj., goldig adj.,
graziös adj., herzig, hold, holdselig, lieblich,
liebreizend, pikant (сос, ядене, анекдот,
виц, лице, дама), reizend (място), reizvoll
нрелетявам-duechfliegcn* intr. s trnb. (heir
sind Kraniche durchgeflogcn тук
прелетяха жерави)
нрелива-spiclcn intr. h. (за багри) (dieser Stoff
spielt ins Grünliche тоя плат бис на
зелено), überfluten intr. s. (за река),
überlaufen* intr. s. (за мляко, вода, супа)
(die Augen liefen ihm über очите му се
напълниха със сълзи), übcrquellen* intr.
s. (за извор, течност, от мзобнелие) (der
Teig quilt über тестото излиза извън
нощвите)
ирелива-übcrschäumcn intr. s. (за течност),
übcrschießcn* intr. s.
преливам ce-abstufcn tr. rcfl., flukuieren intr.
h, fluten intr. s imp., hinspielen intr. h. (една
в друга, за бои), irisieren intr. h. (в
цветовете на дъгата)
прелнвам-schillern intr. h. (в различни
цветове) (in allen Farben - преливам се
във всички цветове), schmelzen tr.
(багри), schwabbeln intr. h.
(geschwabbelt voll пълен до преливане)
(разг.), schwabbem intr. h., schwellen* intr.
s. (sein Mut schwillt духът му се
повишава), transfundieren tr. (кръв),
überrieseln intr. s. (за чешма, извор),
übersprudeln intr. s., Verblasen* tr. refl.
(бои)
прелнване-Abstufung f, -en, Blutübertragung
f (на кръв) (мед.), Farbenspiel n (на
цветовете), Schmelzung f (на багри), Spiel
n, -s, -e (das ~ der Kräfte движението на
силите; das ~ rühren засвирвам на арфа),
Stich m, -es, -е (на цветове), Transfusion f
(на кръв) (мед.), Überblenden n, -s, - (на
картини)
преливащ ce-schillemd
нреливащ-flicßend part. adj.,
überschwenglich (от изобилие)
преливник-ÜbcrfaJI m (на язовирна стена),
Überlauf m (на мивки, цистерни,
резервоари)
нрелиствам-aufblüllern tr. (книга), blättern
intr. h s refl., durchblättcrn tr. trnb. (книга),
nachblättern intr. h. (in c-m Heft, Buch)
(книга, тетрадка), übcrblättern tr.
(набързо)
нрелнстим-herumblättcrn tr.
прелитам-flattern intr. h s (за птици), stäuben
tr. (die Schar stäubte in die Höhe
дружината запраши нагоре), stauben tr.
(die Schar stäubte in die Höhe дружината
запраши нагоре), überfliegen* tr. (над
град, страна), überfließem* intr. s.,
wegfliegen* intr. s. (над нещо) (der Falke
flog über den Wald weg соколът прелитна
над г ората)
npejiirraiie-Durchfluß m, - ses, Flug m, - (e)s,
Flüge, Migration f, Vogelzug m (на
прелетни птици), Zug m, -s, tc
iipejior-Scheinbehelf m (измислен)
прелом-Bckchrungf, - en, Einschnitt m, - s, - e
(прен.), Wendepunkt m
нрелъстител-Locker m, -s, -, Verführer m, -s
прелъстител е n-v er f ü h re r i sch
прелъстявам-verführen tr. (e-n zu etw.)
(някого към нещо) (sich zu etw. - lassen
оставям се да ме изкушат)
прелюбодеец-Adulter m, -s, -, Ehebrecher rri
iipenioöoAeeu-Eheschänder m
нрелюбодейка-Adultera f, rä
iipenioöOÄeiicKii-ehebrecherisch adj.
прелюбодействам-elicbrechcn* intr. h
прелюбодеянне-Ehebruch m
прелюдия-Auflakt m, -s, -е (прен.), Vorspiel
n (муз.)
прелягам-fügen refl.
премаемател-Aftermicter m
премахвам-abbauen tr. refl., abbeizen tr.,
abbügeln tr. (c ютия), abdämpfen tr.
(лъскавина), abhelfen* intr. h (e-r Sache
D ...), abknicken tr. (прен.) (конфликт),
ablauschen tr. (боя, нечистотия), ablenken

885
премилостив
tr. (подозрение), abschaffen tr., abstcllen
tr., abtun* tr. refl. (нкг), aufklären tr. refl.
(предразсъдъци) (e-n über elw. ~) (die
Jugend sexuell ~ давам полова просвета
на младежта ; aufgeklärter Mensch
просветен човек, човек без
предразсъдъци), auflösen tr.
(диехармония) (муз.), ausbeizen tr. (с
разяждащо средство), ausbrackcn tr.
(бракувана стока), bannen tr., beheben*
tr., beseitigen tr., entkeimen tr. (кълнове),
cntknoppeln tr. (ел. връзка) (рад.),
entschimmem tr. (гланца), entstören tr.
(смущения в радио), entzaubern tr.
(магия), erledigen refl., fortschaffen tr.,
heben* tr. refl. (дроб) (мат.),
hinwegräumen tr., kanten tr. (ръбове)
(техн.), noppen intr. h. (възли от прежда),
schüfen intr. h. (тръстика), steuern intr. h.
(e-r Sache D) (e-m Übelstand ~ премахвам
злина), tilgen tr. (грях, вина) (e-n Posten
im Schuldbuch ~ зачертавам едно перо в
тефтера на дългове), verschlafen* tr. (чрез
сън) (er hat s-n Rausch - главоболието
му мина чрез сън), wegarbeiten tr.
(грапавини, недостатъци), wegblasen* tr.
(веднага), wegbringen* tr. (петно),
wegräumen tr. (противник,
недоразумения), wegschaffen tr.
(недоразумения), wegzaubern tr. (чрез
магия)
нремахване-Abhilfe f (злина, недъг), Entzug
m, - s, Steuer f, -n (zur ~ der Mückcnplagc
в борба c комарите), Wegbringung f (на
петно), Wegfall m
премахнвам-abbringen*	tr.
(обичай,практика)
иреме-Plusquamerpcrfckt um n, -s, -ta
(минало предварително)
нремеждис-Sccnot f (морско)
премервам-abpasscn tr., abwägen tr. (думите
си), aufmessen* tr. (e-m etw. ~)
(постройки), darwägen* tr. (на око),
nachmessen * tr. (повторно), passen tr.,
wiegen* tr. (месо, зеленчук, захар),
zuwiegen* tr. (c-m etw.) (на някого, нещо)
премествам ce-abwandern intr. s (aus der
Landschaft in die Großstadt ~ премествам
се от селското стопанство в големия
град; zur Konkurrenz ~ отивам при
конкуренцията), beziehen* tr., -
herziehen* tr. (да живея) (vor e-m Jahr bin
ich hezogen преди една година се
преместих тук), hinauftreiben* tr. (в по-
горен етаж), verziehen* intr. s. (в друг
град), zurücken intr. h. (D или an etw, A)
(към нещо, до нещо)
премествам-anrücken tr. (шкаф до стената),
heranrücken tr. (назад), hinaufsetzen tr. (на
по-иредно място), spielen tr. (e-m ein
Brief, etwas in die Hand ~ незабелязано
тиквам на някого писмо, нещо в ръката
; e-m etw. aus der Tasche ~ зимъквам
нещо незавслязано от джоба на някого ;
etw. in die Länge ~ протаквам нещо),
transferieren tr. (служащ), verholen tr.
(кораб) (мор.), verlagern tr. refl., verlegen
tr. (s-n Wohnsitz von X nach Y -
премествам местожителството си от X
на Y), verrücken tr., verschieben* tr. refl.,
versetzen tr. refl. (предмет, чиновник),
vorstecken tr., vorstellen tr. (напред),
wegheben* tr. refl., wegrücken tr. refl.
преместване-Ortsverändcrung f ( в друго
селище) (е-е - würde ihm guttun една
промяна на мястото би му се отразила
добре), Translokation f, -cn, Verlegung f,
Verschiebung f, Vcrschrub m, -es, -fc,
Verzug m, -es, - (на квартира), Wegzug m
(в друго жилище)
иреметач-Werfer m, -s (вид гълъб) (зоол.)
нремивам-spülcn tr. (der Fluß spült die
nördliche Grenze реката мие северната
граница ; das Meer spült das Ufer hohl
морето подкопава брега ; das Wasser
spült Schiffstrümmer ans Land водата
изхвърля отломъци от кораб на брега ;
e-m, sich D die Gürgcl ~ давам на някого
да си накваси 1ърлото)
премиваие-Spülung f
iipeMiiepa-Erslaufführung f, - en
нремилостив-gnadenrcich adj.

преминава
886
нремштва-аЬгоПсп Ir. refl., hingehen* intr. s.
(за време), überschlagen* inlr. s. (в нещо
друго), verfallen* intr. s. (срок),
verstreichen* intr. s. (за време), abgehen
intr. s, ablaufcn* intr. s, abstchen* intr. s
h, ausblühen intr. s. (прен.), dahereilen intr.
s, dahingehen* intr. s, dahinschleichen*
intr. s, dahinschmelzen* intr. s (sein Greuel
schmolz dahin ядът му премина),
durchfahren* lr., durchfegen tr. (бързо
през), durchjagen intr. s trnb. (c голяма
скорост през някъде), durchkommen* intr.
s trnb., durchlaufen* inlr. s trnb. (за
течности) (разг.), durchlaufen* tr.,
durchlaufen* tr. (die Sterne - gewaltige
Bahnen звездите преминават огромни
орбити), durchmachen tr. trnb. (в горен
клас), durchschlagen* intr. h trnb.,
durchstoben tr. (нщ. бушувайки),
durchziehen* lr., ersteh(e)n* tr.,
herüberkommen* intr. s., hingreifen* intr.
h. (отчасти в нещо) (der Satz greift in den
anderen Vers hinüber фразата преминава
в другия стих), hinübergehen* intr. s.
(оттатък), hinwechseln intr. s. (в друг
участък, в друг район, към друг лагер)
(das Wild ist ins Nachbarrevier
hinübcrgewechselt дивечът преминава в
съседния участък), hinziehen* intr. s.
(отвъд), huschen intr. s. (безшумно,
бързо), laufen tr. (c тичане), passieren tr.
(die Zensur - минавам през цензурата),
schlagen геП. (към някого) (sich zu e-r
anderen Partei ~ преминавам към друга
партия ; sich zu е-ш - присъединявам се
към някого ; sich durch etw. ~ пробивам
си път през нещо ; sich recht und
schlecht durchs Leben ~ преминавам си
криво-ляво живота ; sich durch die Welt
~ рпобивам си път в живота), schwinden*
intr. s., setzen intr. h. s. (über etw.) (durchs
Wasser - преминавам реката газейки),
setzen intr. h. s. (über etw.) (durchs Wasser
~ преминавам реката газейки),
überfahren* inlr. s. (оттатък), überschiffen
intr. s. (c кораб), überschreiten* tr.
(граница) (s-e Macht ~ надвишавам
властта си ; das Gesetz - нарушавам
закона), übersteigen* intr. s. (отвъд),
vergehen* intr. s., verrauchen intr. h.,
vertoben intr. s. (буря), vorgehen* inlr. s.
(alles geht vorüber всичко преминава),
ziehen* refl. (die Idee zieht sich, wie ein
roter Faden durch den Roman идеята
преминава като червена нишка в
романа), zurücklegen tr. refl. (път) (е-е
Strecke zurücklegen преминавам
известно разстояние), aufschließcn* intr.
h. (в колона) (воен.)
iipeMiniaBane-Aufmarsch m, -es, ?е
(тържествено), Aufschwenken n, -s, - (от
колона в разгънат строй от към фланга)
(воен.), Aufstieg m, -s, -е (в по-горен
клас), Bckcnntniswechsel m (към друго
вероизповедание) (църк.), Durchfahrt f, -
n (~ verboten! преминаването с коли е
забранено), Durchgang m, - s,
Durchgänge, Durchmarsch m, - (e)s,
Durchmärsche (на войска), Durchnahme
f, - n, Durchschlag in, - (e)s, - е (на искра),
Durchschuß m (на куршум през тялото),
Durchzug m, - (e)s, Durchzüge (през град,
страна), Geleit(s)brief m (свободно)
(остар.), Konversion f, -cn (в друго
вероизповедание), Passage f, -n (der
nordöstliche ~ морски път около Северна
Азия), Setzung f, -еп (през вода), Setzung
f, -en (през вода), Überfahrt f,
Überschreitung f (на граница), Zug m, -s,
■re (на ято, птици)
преминаващ-schlagend (към нещо)
преминал-abgelebt adj. pari, (времена,
нрави), herum (das Jahr ist noch nicht
herum годината още не c преминала)
(разг.), hin, schulentwachsen (школската
възраст)
премислям-erwägen* tr., grübeln intr. h,
nachbedenken tr. (отново), nachsinnen *
intr. h. (über etw.), überdenken* tr.
премитам-auffegen tr., durchfegen tr. trnb.
(основно)
премия-Abschußprämie f (за изстрелване),

887
Blume f, - n (спорт.), Ehrenpreis m
(почетна), Einfuhrprämie f (вносна)
(икон.), Fanggeld n (за хващане) (лов.),
Gewinnprämie f (утешителна), Kampfpreis
m (при състезание, борба), Literaturpreis
in (за литературата), Nationalpreis m
(държавна), Nobelpreis m (нобелова),
Trostpreis m
иремного-zuvicl
премрежвам-verschleiern tr. refl. (очи)
иремрежваие-Verschleierung f (на очи)
лремръзвам-durchfriercn* intr. s trnb.,
erfrieren intr. s
npeMpb3iian-Frostkranke(r) m
иремълчавам-geschwcigen* intr. h D (seiner
anderen guten Eigenschaften zu ~ да не
премълчаваме за другите му добри
качества), hehlen tr. (тайна),
lotschweigen* tr. (някоя работа),
verschweigen* tr. (e-m etw.) (нещо на
някого)
премълчаване-Ehebctrug m (на пречката за
брак)
премяиа-Anpulz m, -es (гиздава) (обл.),
Aufputz т, -cs, -с, Schmuck т, -cs,
Sonnenslaat т (празнична), Tracht f, -n
премятам ce-kapriolcn intr. h., kapriolieren
intr. h., kippen intr. s., purzeln ilnr. s.,
überschießcn* refl. (при падане)
премятам-aufwälzcn tr. (e-m etw. ~) (върху
другиго) (man hat mir die ganze Arbeit
aufgewälzt стоварихе ми цялата работа),
radschlagcn intr. h. (се през глава),
übersetzen tr. (крак над другия при танц)
премятане-Bock m, - (e)s, Luftrolle f (на
паралелка), Purzelbaum т (спорт.),
Purzelbock m (спорт.), Raddrehen n
(спорт.), Radschlagen n, -s, - (das ist zum
~ ! да си паднеш от удивление),
Überschlag m (спорт.), Übersetzung f (на
крак над другия при танц)
нренагрявам-übcrglühcn tr. (техн.),
überhitzen tr. (парен котел, печка)
преналям-cinflicgcn* tr. refl.
иренаемам-abvcrmicten tr. (разг.),
weitervermieten tr. (давам под наем)
	пренебрежителен
нренаемане-Aftcrmiclc f, Wiedervermietung
f
npenaeMaTen-Hausbursch(c) m
пренажсжавам-übcrglühen tr. (техн.)
пренасям (ce)-verselzen tr. refl. (в друга
епоха, в дадено положение)
пренасям ce-nachziehen * intr. s (слсд
някого), verziehen* intr. s. (в друго
жилище), wegziehen* intr. s. (в друго
жилище) (vor e-m Monat sind wir
weggezogen преди един месец се
пренесохме), zurückversetzen tr. refl. (в
миналото), zuziehen* intr. h. (на
квартира) (er ist neulich zugezogen той
се пренесе наскоро)
пренасям-abtragcn* tr. refl. (мат.) (в чертеж-
линия, фигура), ausbooten tr./ intr. h./s.
(пътници от кораб) (с лодка до брега),
befördern tr., durchmuggcln tr. tmb. (нщ.
контрабанда), frachtcn tr. (стока),
herüberbringen* tr. (отсам), säumen tr. (c
товарни животни), säumen tr. (c товарни
животни), spielen tr. (c-m ein Brief, etwas
in die Hand - незабелязано тиквам на
някого писмо, нещо в ръката ; e-m etw.
aus der Tasche — зимъквам нещо
незавелязаио от джоба на някого ; etw.
in die Länge - мротаквам нещо),
transportieren tr. (смсгководсн сбор),
überholen tr. (на другия бряг), überleiten
tr. (на друго място), verlegen tr.,
vorlragcn* tr. (салдо на иова сметка)
(търг.), vorverlcgcn tr. (на по-ранна дата,
срок) (die Tagung um 3 Wochen - свиквам
конгреса 3 седмици по-рано),
wegbringen* tr., wegvcrlegcn tr. (на друга
цел) (восн.)
npeiiacHiie-Abtransport m, -(e)s, -е (на стоки,
войски), Darbringung f, - cn, Durchfuhr f
(на валута)
iipene6pcrBaiie-Hintanslcllung f, Ignorierung
f, Mißachtung Г, -, Vernachlässigung f,
Vcrschmählung f, -cn (на предложение),
Zurücksetzung f, -cn, Geringschätzigkeit
f, Schnödheit f, -en, Schnödigkcit f, -cn
llpellcбpeжllтeлeIl-abschätzig adj.,

пренебрежително
888
absprechend part. adj. adv., geringschätzig
adj, schnüd(e) (e-n - abweisen,
zurechtweisen отпращам грубо някого,
скастрям някого)
пренебрежително-slie (mütterlich (~
behandeln третирам мащенски)
пренестване-Ablcitung f, -еп (път, река)
npeiiiie-Debaltc f, - n, Disput m, - s, - e,
Kontroverse f, Wortstreit m
прешггелен-holdsclig
прения-Wortkampf m
upeiioc-Transport m, -es, -е (в
счетоводството), Vortrag m, -s, -re
нреносвач-Dienstmann m, Räumer m, -s (на
мебели), Schröter m, -s (на бурета)
преносвачите-Dienslmannschaft f,pl.
преносен-figürlich adj., metaphorisch,
tropisch (лит.)
iipeiiociiM-transportabel
пренощувам-nächtigcn intr. h., schalen* intr.
h. refl., übernachten intr. h.
преобилен-überschwenglich
нреобилност-Überschwcnglichkeil f
преобладавам-dominieren intr. h,
vorherrschen intr. h., vorwallen intr. h.
преобладаване-Vorherrschaft f, -
преобладаващ-dominant adj.
преобличам (ce)-vcrkleiden tr. refl.
преобличам ce-maskicren Ir. refl., vermummen
Ir. efl. .
преоблнчане-Mummenschanz m, Mummerei
f, -en, Verkleidung f
Преображеиие-Transfiguration f, - (на
Христа) (църк.), Verklärung f, - (рел.)
преобразувам-neuem tr., refonnieren tr. (die
reformierte Kirche калвиннетката църква),
transformieren tr.
преобразуване-Ncuerung f, -en,
Neugestaltung, Neuordnung f, Reform f, -
en, Transformation f, -en
преобразувател-Reformerm, -s, Verbess(e)rcr
m, -s
преобразявам-verklären tr. refl. (sein
verklärter Leib преобразеното му тяло),
verwandeln tr. refl.
преобразяваме-Verwandlung f, -en,
Verwandlung f, -cn
преобръща ce-übcrschlagcn* intr. s.
преобръщам ce-überkugcln refl.,
überschießen* refl.
преобръщам-abluufcn* tr. refl., kippen tr.,
kontern intr. h. (образите ляво надясно и
обратно)
преобръщане-Rollc f, -п (на крило) (авиац.),
Rolling m, -s, - (на крило) (авиац.),
Verwandlung f, -en
преодолим-bezwingbar adj.
преодолнмост-Bezwingbarkcit f
преодолявам-bestehen"' tr., durchkämpfen tr.
trnb., meistern tr., nehmen * tr, refl. (ein
Hindernis ~ прескачам препятствие ; е-е
Steigung mit dem dritten Gang ~ вземам
стръмнина е трета скорост), überbrücken
tr., übersteigen* tr. (препятствие),
verwinden* tr., wegkommen* intr. s.
(darüber kann ich nicht wegkommen ne
мога да преодолея това _
нреодоляване-Übcrstcigerung f (на
препятствие), Verwidnung f
нреодолявм-bewälligen tr.
нреодставям-zuweisen* tr. (e-m etw.)
преоравам-durchackern tr.
преосвидегелстване-Nachuntersuchung f, -
en
преосвидетелствуваие-Nachmustcring f, -cn
преострям-überspitzen tr.
преосъществление-Konsekretion f, -cn,
Transsubstantiation f, - (църк.)
нреосъществленпе-Vcrwandlung f, -cn
преотстъпване-Wiederabtretung f
преоценка-Ncueinschätzung f
препарат-Blutausstrich m (кръвен) (мед.),
Nährnittcl n (хранителен)
препарирам-ausbälgcn tr.
upeiiapiipaM-ausbalgen tr., skelcttieren
1г.(скелст)
препасвам (ce)-gürten tr. refl., angürlcn tr.
(меч), vorbinden* tr. (sich D etw.~
прспасвам си нещо)
нрепаска-Querstrcifen m (на бухал)
прененвам-schleimcn intr. h. tr. (сладко, супа)
пренечатапе-Wicdcrdruck m (печ.)

889
преподаване
нреиечатвам-abbilden tr. refi., nachdrucken
tr., verlegen tr. (e-m etw.) (на някого нещо),
Wiederabdrucken tr.
препечатване-Abdruck m, -(e)s, -e, Nachdruck
in, -s, -e (~ verboten препечатването e
забранено), Überdruck m (отгоре),
Wiederabdruck m (на книга)
нренечатка-Aufdruck m, -(e)s, -е (на марка),
Überdruck rn (на пощенска марка)
препечен-abgcbacken
нрепилявам-йЬсгГеПсп tr.
превирам ce-anlegen tr. refl. (sich mit e-m ~)
(c нкг.), fitzen tr., krakeln intr. h.
нреиирам-durchwaschen* tr. trnb., koddem
intr. h. (дребно пране)
npeniipim-Gehader n, pl. (постоянни)
пренирпя-Kabbalei f, -en
iipemic-Abschrift f, -en, Doppel n, - s (от
оригинала), Kopie f, -n (e-e Kopie
anfertigen снемам препис), Reinschrift f
(на чисто)
npeniicaii-reinschiftlich (на чисто)
пренисвам-abbohren tr. (от съседа си),
. abhauen tr. (за ученик), abklieren
^.(домашна, класна работа), ablegen tr.
refl., ablotsen tr. (при класна работа),
abschmieren tr. (небрежно), abschreiben*
tr. refl. von c-m, abtippen tr. (на пишеща
машина), mundieren tr. (на число),
spicken intr. h. (в училище),
verschrciebn* Ir. refl. (c-m etw.)
(лекарство, бани, облъчване)
iipeiiiiCBa4-Abschmicrer m, -s, Abschreiber in,
-s, Abschriftsteller m (шеговито), Kopist
m,	-en, -en, Schreiber m, -s
иренисвачество-Absclimiercrei f
iipeiiiicica-Korrespondcnz f, -en, Schriftstück
n,	Skriptur f, -cn
iipeiiiicKii-Archivalicn pl. (пазени в архива),
Faszikel m, - s (остар.)
препитавам (ce)-nährcn tr. refl. (c-n, sich von,
mit etw.) (sich mit / durch / s-r Hände
Arbeit ~ изкарвам си хляба c двете ръце
; das Feuer - поддържам огъня ; е-е
Schlange am Busen - храня змия в пазвата
си ; das Handwerk nährt s-n Mann
занаятът изхранва нанстора си)
препнтание-Erwerb m, - (e)s, - е, Foerkommen
n, - s, Lebensunterhalt m
пренитвам-abfragen tr. (урок, ученик),
überhören tr., überprüfen tr.
нрепнтване-Übcrprüfung f (на ученик)
iipenirreiute-Nahrung f, - (e-n in ~ setzen
настанявам някого на работа ; kaum des
Lebens Notdurft und - erwerben едва си
изкарвам прехраната)
препичам-abbacken tr., aufbacken* tr.
(хлебчета), bähen intr. (хлебчета) (австр.),
toasten tr. (филии хляб)
нрепнчане-Fcinbrand m (на ракия)
нреплащапе-Schub m, -s, -е (принудително)
преплетепосг-Verflochtenheit f
преплитам ce-verflechten* tr. refl. (коса,
клони)
преплитам-durchflcchten* tr. trnb.,
durchweben* tr., durchwinden* tr.,
einschachteln tr. (прен.), cinstrickcn tr.,
verquicken tr., verschlingen* tr. refl.
(конци, нишки), verschränken tr. (на
кръст), verweben* tr. (zwei Melodien sind
miteinander verwoben две мелодии се
преплитат), verwinden* tr.
преплитапе-Darmvcrschluß m (на червата)
(мед.), Durchkreuzung f, Verflechtung f,
Verquickung f, Verschlingung f, -cn,
Verschränkung f, -cn (на кръст),
Vcrvvidung f
преплувам-durchschiffen tr. (c кораб),
durchschwimmen* intr. s trnb. (река),
durchsegeln tr. (c платноход), überschiffen
intr. s. (c кораб), überschwimmen* tr.,
übcrscgeln intr. s. (c параход)
преплъзва ce-vcrrulschen intr. s., verwerfen*
tr. (за земни пластове)
преплъзвам ce-vcrschieben* tr. refl.
пренлъзване-Rutschung f, - (техн.), Schlupf
m, -es, -fe (техн.), Verschiebung f
преподавам-lehren tr.
нреподаваие-Lchrzwang m, Schule f, -n
(mittlere ~n средни училища ; in. auf der
- sein съм, уча в училище ; in dei, zur —
gehen ходя на училище ; er will später

890
преподавател
zur ~ той след това иска да стане учител
; ~ halten преподавам ; die ~ aus
училището свърши ; heute fällt die ~ aus
днес няма да учим ; neben die ~ gehen,
laufen бягам от училище),
Schulungsunterricht m (училищно)
npenOAaBaTen-Lchrauftragte(r) m (във ВУЗ),
Lehrer m, Lehrkraft f, Musiker m, -s (no
музика), Rcchtslehrer m (по правните
науки), Turnlehrer m (по гимнастика)
преподавателскн-lchr-, Lehr-
преиодобеи-chrwürdig adj.
нреподобие-Hoch würden (Euer Hoch würden
Ваше подобие)
лреполагам-setzcn tr. (~ wir den Fall да
приемем, че)
преполирвам-аиГроНсгеп tr.
препоръка-Empfchlung	f,	- cn,
Empfehlungsschreiben n (писмена),
Fürsprache f, - n, Referenz f, -en,
Rekommandation	f,	-en,
Verhaltungsmaßregel f
препоръчан-jugenswert (за юноши)
преноръчвам-anpreisen* tr. (e-m seine Ware
~ хваля стоката си нкм.), empfehlen* tr.
refl., nahelegcn tr. (e-m, etw.) (да вземе
нещо присърце) (etw. Legt mir e-n
Gedanken nahe нещо ме наважда на
мисъл), rekommandicren tr.
npeiiopbuirreneii-indizicrt, Tätlich, tunlicht
преиоръчителпо-angezcigl adj. (вие.)
преправям-abändcrn (дреха), aufarbeiten tr.
refl. (стари дрехи), kalfatern tr., zustutzen
tr.
пренравяне-Abändcrung f
препратка-Verweis m, -cs, -e
препращам-leiten tr., nachsenden * tr. (e-m,
etw) (er sandle ihm e-n bösen Blick nach
той му изпрати зъл поглед), verweisen*
tr. (den Leser auf e-e andere Stelle im Buch
~ препращам читателя към друг пасаж
на книгата), weisen* tr. refl. (e-n mit s-r
Bitte an die rechte Behörde weisen
препращам някого c молбата му до
съответната инстанция), weiterbefördern
tr., weiterleiten tr. (по-нататък),
weilcrschickcn tr., weitersenden* tr,
zurückweisen* tr. (auf etw.) (към нещо),
zuweisen* tr. (e-m etw.) (на някого
клиенти)
npeiipaiuaiie-Nachsendung f, -en, Verweisung
f, Weiterbeförderung f, Zurückweisung f
препречвам-blockieren tr., verbauen tr,
verriegeln tr. (път), versetzen tr., versperren
tr. (път)
нрепречвам-vorbauen intr. h. (c-r Sache D)
(пътя на нещо)	*
lipeiipiieMaM-bcginnen* intr.h (eine Arbeit
beginnen почвам работа)
пренродавам-weitcrvcrkaufen tr.
препродажба-Wiederverkauf m
препускам- ansprengen tr. (e-n) (към нкг.),
daherjagen intr. s (насам), dahinrasen intr.
s, durchrennen* intr. s trnb., fortjagen intr.
s (на кон), jachem intr. s., jagen intr. h.,
karriolen intr. h. (безцелно), krauen intr. s.,
nachsprengen intr. s. (e-m) (c кон след
някого), rennen* intr. s. (mit e-m in, um die
Wette ~ надбягвам се c някогог; zum Arzt
~ тичам при лекаря ; mit dem Kopf gegen
die Wand — удрям си главата в стената
при тичане ; e-m in die Hände ~ попадам
право в ръцете на някого ; im Verderben
~ сам се погубвам ; ans Ziel ~ стигам
пръв на финала (спорт.)), sprengen intr.
h. (die Reiter sprengten aus dem Tor
конниците препускаха извън портата ;
über c-n Graben - прескачам ров c кон ;
gesprengt kommen пристигам c галон),
sprengen tr. (кон) (e-n aus dem Bett ~
накарвам някого да скочи от леглото ;
Wond aus dem Lager ~ подплашвам дивеч
от леговището ; sein Roß durch den Fluß
- скачам c коня си през реката), traben
intr. h. (в тръс)
iipenycKaiie-Gehetze n, - s, Getrabe n, - s,
Rennerei f, -en, Sprengung f
препуциум-Vorhaut f(aHaT.)
препъване-GestoIpcr n, - s
препълвам-übersetzen tr. (висока пещ)
пренържвам-aufbraten* tr.
препятствам-hindern tr. (e-n an etw. D, bei

891
пресекливо
etw.), wehren tr. (e-m, elw.) (на някого за
нещо) (niemand kann es mir wehren никой
не може да препятства на това)
npeiiHTCTBaiie-Hcmmung f, -еп (ход на
машина), Hinderung f
нренятствие-Ansloß m, -es, (ohne ~
безпрепятствено, без пречка) (остар.),
Hindernis n, -ses, -se (über ein Hindernis
setzen, ein Hindernis nehmen прескачам
препятствие ; ein Wettrennen mit
Hindernissen конни надбягвания c
препятствия), Hürde f, -n (при конни
състезания), Knick m, -es, -е (обрасло c
шубраки, при скачане) (спорт.)
пренятствне-Obstakel n, -s, Schncllhindcmis
n (импровизирано) (воен.),
Stacheldrahtverhau m (от бодлива тел)
(воен.), Verhau m, -es, -e, Wassergraben
m (водно, при надбягване)
препятствувам-liemnicn tr. (ход на машина),
hindern tr. (e-n an etw. D, bei etw.)
нрепятствуваие-Hindcrung f
преработвам-assimilieren tr. (храна) (биол.),
bearbeiten tr. (zweite bearbeite Auflage
второ преработено издание),
überarbeiten tr., verarbeiten tr.
(Zuckerrüben zu Zucker - преработвам
цвекло в захар), verkäsen tr. (на сирене),
versilizicrcn tr. (в стихове), aufschließen*
tr. (die Körpersäfte schließen die Nahrung
auf соковете на тялото преработват
храната) (хим.)
нреработвам-naclibchandeln tr., übersetzen
tr. (е-с Erzählung ins Dramatische ~
преработвам разказ в драма)
преработваие-Bcarbcitung f, - en,
Überarbeitung f, Verarbeitung f, -c,
Verkäsung f (на сирене), Versifikalion f, -
(в стихове)
преработвателен-verarbeitend (индустрия)
преработвач-Bearbeilcr m
npepa6oTica-Aufschließung f (хим.),
Bearbeitung f, - en, Eisencrzverhüllung f
(металургична, на желязна руда),
Herdfrischen п (на чугун в ковко желязо)
прерабогка-Ncugcslallung Г (на текст)
преравям-abgrascn tr., durchkramen 1г. trnb.,
durchschnüffeln tr., durchstöbern tr.,
durchwühlen trnb. tr.
преравяне-Gcsuchc n, - s (постоянно),
Gewühl n, - (e)s
прераждане-Mctcmpsychose	f,
Wiedergeburt f
прераждане-Seclcmvanderung f (на душите)
преразвам-durchsägcn tr. trnb.
преразказ-NachcrzühIung f, -en
преразказвам-nacherzählcn	tr.,
wicdercrzählcn tr. (приказка), wiedergeben
tr. (съдържание)
нреразход-Mchraussagc f
иререкавам ce-plänkeln iiilr. h.
нререканпе-PIänkclei f, -en, Wortwechsel m
прернсувам-durchzeichnen tr. trnb.,
nachmalen tr. (er malte die Buchstaben mit
dem Bleistift nach минаваше буквите е
молива си)
прерогативи-Hohcilsrccht п (на владетели)
нрерпродаване-Weiterverkauf m
прерязвам-durchschneidcn* tr. trnb.
npeca-Asphaltpresse f (жълта, булевардна)
(ирезр.), Boulevardprcsse f (жълта,
булевардна), Druckluftpressc	f
(компресорна), Journaille f (жълта), Kelter
f, -n (плодова), Kloben m, -s (техн.).
Leimknecht	m, Löscher m,	-s
(попивателна), Ölkcltcr f (за маслини),
Quetsche f, -n (in die - geraten склсщват
ме на тясно ; c-n in die - nehmen
склсщвам някого на тясно). Rechtspresse
f (дясна), Rcprtolicnprcssc f (жълта).
Schraubstock m (техн.), Tagcsprcssc f
(дневна), Tiegel m, -s (плочиа), Torkel m, -
s (за грозде), Trotte f, -n (за грозде),
Weinkelter f (за грозде), Wcinprcssc f (за
грозде), Zwinge f, -n (ръчна) (техн.)
нресаждам-pikiercn tr., überpflanzen tr.
(растение), verpflanzen tr., versetzen tr.
(растения)
иресаждане-Verpflanzung f, -en
иресеквам-abmclkcn* intr. h, abreißen* tr.
rcfl., brechen* intr. h refl.
нрссскливо-ruckwcisc (sich - entwickeln

преселвам се
892
развивам сс неразвномерно)
преселвам ce-nachziehcn * intr. s,
übcrsicdeln intr. s., zuzichen* intr. s. (за
преселник)
иреселвам-übcrsiedcln tr.
нреселване-Migration f, Übersiedlung f,
Verewigung f, - (във вечността), Wegzug
m, Zuziehung f
нреселепец-Zuzügicr m, -s
iipecejieinie-Völkerwanderung Г (на народите)
пpeceлllик-Einwand(e)rer m, - es,
Einwänd(c)rere, Immigrant m, -en, -en (от
друга държава)
преселник-скакалец-Zugheuschrecke f
(зоол.)
iipecejiHiimi-Pflanzvolk n (в колония), Zuzug
m (в дадена страна, в селище)
пресен-brühwarm adj., frisch adj., kemfrisch
(плод), neubacken
пресенясвам-verschimmeln intr. s.
пресечен-abgestumpft (пресечен конус-
abgestumpfter Kegel), klüftig (местност),
klüftig (местност)
пресилвам ce-angreifen* tr. refl.,
überanstrengen tr. refl., überarbeiten tr. refl.
(s-e Nerven sind überarbeitet нервите ca
му преуморени), übernehmen* tr. refl.
пресилвам-forcieren tr., überreizen tr.,
überspitzen tr. (забележка)
преснлване-Klauenfett n (в сценична игра
за ефект), Überanstrengung f,
Überarbeitung f, Überreizung f
iipeciuien-forciert adj. part., gekünselt adj.,
weithcrgeholt
преси леиост-Krampf m, -s, -s-e
пресилим ce-aufreiben* tr. refl., überrennen*
refl. (от ядене)
преснпнал-heiscr
пресииналост-Frosch m, - (e)s, Frösche
(прен.), Heiserkeit f (на гласа)
преситен-abgekitzelt part. adj., blasiert adj.,
satt (etw. - haben наситих се на нещо ;
ich habe s-e Lügen - наситих се на лъжите
му ; ich habe ihn ~ той ми омръзна),
überdrüssig G, A (e-r Sache), übersatt
iipeciiTenocT-Lebensüberdruß in
iipecimiocT-ülasicrthcit f, - en
пресича ce-brcchen* intr. s, gerinnen* intr. s,
zusammcnlaufen* intr. s. (за мляко)
пресичам (ce)-überschncidcn* tr. refl. (линии)
пресичам ce-schncidcn* tr. refl. (линии,
пътища)
пресичам-abbaucn tr. refl., abschncidcn* tr.
(c-m etw.), durchschncidcn* tr., kreuzen tr.
refl. (нът, план) (hier kreuzen sich
verschiedene Inrercssen чук се пресичам
различни интереси), kupieren tr. (болест)
(e-n Anfall kupieren пресичам припадък),
passieren tr. (die Zensur - минавам през
цензурата), queren tr., rammeln intr. h. refl.,
traversieren tr., überqueren tr.,
zerschneiden* tr. (плат, хартия)
(zerschnittenes Gelände пресечена
местност)
иресичане-Durchdringung f, - en (взаимно,
на плоскости) (мат.), Durchkreuzung f,
Flockung f, - en
пресищам ce-übersehen* tr. (от гледане)
нресищам-übersättigen tr.
пресищане-Übcrdruß m
прескача-sprengen tr. (за кон) (e-n aus dem
Bett ~ накарвам някого да скочи от
леглото), überschlagen intr. s. (за искра)
(ел.)
прескачам-beiseitclasscn* tr. trnb., purzeln
intr. s., rutschen intr. s. (до някъде c
превозно средство), setzen intr. h. s. (über
etw.) (durchs Wasser - преминавам
реката газейки), setzen intr. h. s. (über
etw.) (durchs Wasser ~ преминавам
реката газейки), spritzen intr. s. h.
(gespritzt kommen идвам ти чешката)
(разп), turnen intr. h. (разг.), übcrlesen*
(при четене), überschlagen* tr. refl.
(страници при четене), übersetzen intr.
s., überspringen* intr. s., übersteigen* intr.
s., übersteigen* tr. (зид), wegsetzen intr. s.
(über c-n Graben wegsetzen прескачам
ров), zurücksetzen intr. s. (обратно) (über
den Graben zurükesetzen прескачам
обратно ров)
ирескачане-Bockspringen n (на козата)

893
(спорт.), Setzung f, -en (на ров), Setzung
f, -en (на ров), Sprung m, -s, -re (ein ~ über
den Graben скок през рова; ~ auf, marsch,
marsch ! прибегни напред, марш ! ; auf
dem ~ sein готвя се да ; e-m auf die
Sprünge helfen поощрявам някого ; c-n
großen ~ machen нравя голям скок; damit
kannst du k-e großen Sprünge machen c
това няма да свършиш много работа),
Übersteigerung f (на зуд), Zurücksetzung
f, -en (обратно)
npecKOK-Hechtsprung m (обтегнат) (спорт.),
Hocke f, -n (на кон c гривни) (спорт.),
Mauerspringen n, Überschlag m (спорт.)
прескундак-Purzclbaum m (спорт.),
Purzelbock m (спорт.)
преследвам-ablegcn intr. h (auf etw....) (цел),
bedrängen Ir. (c молби,искания),
daheijagen tr., fahnden tr. intr. h, hetzen tr.
(дивеч), jagen tr. (die Kinder jagen
einander децата се преследват),
nachgehen * intr. s. (e-m Mädchen ~
задирям момиче ; е-г Sache ~, nachjagen
intr. s., nachsetzen intr. s. (e-m) (някого),
nachstellen intr. h. (dem Leben e-s
Menschen - дебна да убия някого ; e-m
Mädchen ~ задирям момиче),
nachsloßen * intr. h., nachziehen * intr. s
(някого), spüren intr. h. (nach e-m, etw.)
(за куче), verfolgen tr. (неприятел, дивеч),
zusetzen intr. h. (c-m) (e-m mit Bitten stark
zusetzen преследвам някого c молбите
си ; dem Feinde heiß zusetzen преследвам
врага)
преследван-Verfolgte(r) m, -n, -n
иреследване-Hctze f, -n (ожесточено), Jagd
f, -en (Jagd auf Verbrecher преследване
на престъпници), Kesseltreiben n
(безмилостно, до пълно унищожение),
Ketzerverfolgung f (на еретици) (църк.),
Verfolgung f, -en (die - aufnehmen
започвам	преследване),
Verfolgungsfeuer n (огнево) (воен.)
нреследвач-Häschcr m, -s, Verfolger m, -s
иреслушвам-abhören tr. (мед.), abhorchen tr.
(мед.), behorchen tr. (разг.мед.)
	престар
пресметнат-abgemessen part. adj.,
wohlberechnet (добре)
пресмятам-anrechnen tr. (teuer, billig ~
пресмятам скъпо, евтино), aufrechnen
tr./intr. h. (търг.), einkalkulieren tr. (в
продажната цена), einrechnen tr.,
errechnen tr., kalkulieren tr., kubieren tr.
(кубатура) (мат.), nachrcchnen tr.
(допълнително), rechnen intr. h. (im Kopfe
~ смятам на ум ; es sind knapp, niedrig,
hoch 10 Kilometer има най-малко (най-
много) 10 километра), überhalten* tr. (c-
n) (повече от някого), überrechnen fr.
(бегло), überschießen* tr. intr. h. (бързо),
überschlagen* tr. refl. (etw.)
(приблизително), verechnen tr. (no
сметка) (sich mit e-m - уреждам,
разчиствам си сметките с някого),
zusammenzählcn tr.
пресмятане-Anrcchnung f, -en, Aufstellung
f, -en, Ertragsberechnung f (на добива)
(икон.), Kalkül m, -s, -e, Überscjlag m
(грубо), Veranschlagung f, -en
(предварително)
пресипна-Wellfleisch n (свинска)
преснота-Frischc f
пресовам-dressieren tr. (техн.), quetschen tr.
refl. (etw. weich ~ смачквам нещо на
каша)
нресолеп-versalzen, versalzt (за ядене)
пресолявам-übcrpfeffcrn tr, (с пипер),
versalzen tr. (e-m die Suppe - развалям
настроението на някого), verwürzen tr.
пресна-Wachte f, -n (снежна)
iipecuiiBaM-nächtigen intr. h., pennen intr. h.
(в хан)
нресрещам-entgegcnkommcn* intr. s
престава-abschwüren* h (да гнои)
нреставам-ablassen* intr. h (von e-m etw.
...), abreißen* tr. refl., aufhören intr. h.,
ausblühen intr. h. (да цъфтя), eingehen*
intr. s (да съществувам), enden intr. h,
verbrausen intr. s. (да кипя), verrollen intr.
s. (да гърми)
преставане-Ablaß m, -lasses, -lässe
престар-greis adj.

894
престаравапе
ирестараване-Arbeitswut f (в работата),
Biereifer m, Übereifer m
ирестарял-steinalt
престаряло CT-Bctaglheit f
престиж-Ansehen n, -s (in großem ~ stehen
радвам се на голяма почит ; sein ~
geltend machen използвам авторитета си
; sich ein - geben давам си важност),
Geltung f, - cn
престилка-Arbeitskittel m (работническа),
Arschlcder n (кожена) (на миньор) (разг.),
Bergledcr п (кожена, на миньор),
Brustleder п (кожена), Kittel m, -s
(работна), Leder n, -s, - (от кожа),
Lendenschurz m, Schlüte f, -n (работна),
Schlutte f, -n (работна), Schürze f, -n (e-e
~ umbinden запасвам престилка ; sich die
Hunde an der ~ abwischen бърша си
ръцете в престилката ; jeder — nachlaufen
тичам след всяка фуста), Schurzfell п
(къса, кожена работна)
престилчица-Tändelschürzc f
престой-Aufcnthalt m, -s, -e (der Zug hat zehn
Minuten ~ влакът има десет минути
престой), Aufenthaltsdauer f, Aufhalt m,
-s, -e, Bleiben n, - s, Einkehr f, - en (кратък),
Halt m, -es, -c, Hiersein n, Landaufenthalt
m (на село), Saltion f, -cn (in Berlin haben
wir einen Tag - gemacht в Берлин
спряхме за един ден)
престол-Thron m, -cs, -е (den ~ besteigen
възкачвам се на престола ; e-m auf den -
folgen заемам престола след някого ; с-
n vom - stoßen свалям някого от трона)
престолонаследие-Thronfolge f
престолонаследник-Nachfolger m, -s,
Thronfolger m, -s
upecTopeii-bigott adj., erkünstelt adj.,
gekünselt adj., gemacht adj. part., gesucht
adj. part., künstlich, manieriert
престорен-falsch adj.
престореност-Falsch m, - es, Gemachtheit f,
Gesuchtheit f, Manierierheit f, Schöntuerei
f
престоявам-abstehen* intr. s h
престоял-verjährt
престрелка-Gcplünkcl n, -s(boch.), Plänkelei
f, -en, Scharmützel n, -s (wir hatten ein
kleines ~ посчсикахме се)
нрестроявам-abbrechcn tr.
iipecrрувам ce-aufspielen tr. refl. (като нщ.)
(er spielte sich als Freund auf той cc
представяше за приятел ; er spielte sich
gern auf обича да си придава важност,
да се изтъква), crkünslen tr., fingieren tr.
(Ohnmacht - преструвам се на
припаднал), frömmeln intr. h, heucheln intr.
h., künsteln intr. h., marken tr., markieren
tr., mimen tr., Schauspielen intr. h. (разг.),
schrägen tr. (че не виждам), simulieren tr.
(e-e Krankheit ~ преструвам се ма болен),
stellen refl. (sich krank - преструвам cc
на болен ; sich ~, als ob man e-n nicht
sähe преструвам се, че не виждам някою
; er stellt sich nur so дава си вид на такъв),
totstellcn refl. (на умрял)
преструван-Flausenmacher m
iipecTpyBaii-Lcisetrclcr m
преструвана-Schmcichelkätzchcn n,
Schmeichelkatze f
иреструвапе-Markierung f
преструващ ce-schulkrank (ученик)
преструвка-Anstellerei f, -en (разг.), Finte f, -
n, Krampf m, -s, -re. Mache f, Theater n, -s
(mach kein’ ~ ! не прави сцена ! - spielen
преструвам се) (разг.)
нреструвки-Faxe pl., Geziere pl., Tuerei f, -en
(разг.)
престънвам-brcchen* tr. refl.
иресгьнвам-durchbrechen* tr. (закон)
престъпване-Wortbruch m (на дадена дума)
iipecTbiieu-frcvel adj. (остар.), frevelhaft adj.,
frevlerisch adj., gottlos adj., kriminal,
kriminell, schuldhaft, verbrecherisch
iipecTbiuieinie-Amragsdelikt	n
(преследуемо само по искане на
пострадалия), Delikt n, - s, - е, Ding п, -
(e)s (тар.), Frevel m, - s, Freveltal f,
Halsverbrechen n (най-тежко),
Hauptverbrechen n (тежко),
Konkursvergehen	n	(no
несъстоятелността), Kriminalverbrechen

895
п (углавно), Majestätsverbrechen n
(срещу короната), Malefiz n, -es, -e,
Meintat f, -en, Missetat f, -n, Rüge f, -n,
Schreckenstat f (ужасно), Schuld f, -en
(alle ~ räscht sich auf Erde за всяка вина
има възмездие ; е-е schwere ~ begehen
извършвам голямо престъпление),
Staatsverbrcchung f (против държавата),
Verbrechen n, -s
iipecTbniinK-Delinquenl m, - en, Erzbösewicht
m, Frevler m, - s, Gewohnheitsverbrecher
m (постоянен), Kriegsverbrecher m
(военен), Krimincllc(r) m, -n, -n, Malefikant
m, -en, -en, Malei'ikus m, Täter m, -s,
Verbrecher m, -s
npecTbnniiMecKii-verbrecherisch
iipecTbniiocT-Frevclmut m, Kriminalität f,
Verbrechertum n, -s, -
пресувам-ausdrückcn tr. (грозде),
durchpressen tr. trnb., einpressen tr.,
komprimieren tr.
нресуване-Kompression f, -en (под налягане)
нресук-Drehung f, - en
пресукан-drall adj.
пресуквам-zwirnen tr.
нресукване-Torsion f, -en (техн.)
нресушавам-abwässern tr. (поле), ausdörren
tr. (съвсем) (die Hitze dörrt den Boden aus
жегата изсушава почвата), entsumpfen
tr. (блата), entwässern tr., trockcnlegen tr.
(блато, площи)
пресушаваие-Ausdörrung f, Moorkultur f (на
тресавище), Sömmerung f, - (лятно),
Sommerung f, - (лятно), Trockenstchcn n
(на млечно животно)
пресъздавам-nachdichtcn tr., nachschaffen
* tr.
пресъздаване-Nachdichtung f, -en (на
поетично произведение)
пресъхвам-auftrocknen intr. s. (die Kuh ist
aufgelrocknct кравата е секнала млякото
си), versiegen intr. s., vertrocknen intr. s.
пресъхване-Vertrocknung f
нресявам-ausbeulcln tr. (die Kleie wird vom
Mehl ausgebcutelt триците се отделят от
брашното), durchbeuteln tr. trnb.,
	претенция
durchsieben tr., erschwingen* tr. (фураж),
harfen intr. h. (жито), rattern intr. h. (през
решето), rollen tr. refl. (през решето),
sichten tr. (брашно), sichten tr. (брашно),
sieben tr. (bei dieser Behörde wurde tüchtig
gesiebt в това учреждение имаше голяма
чистка), sieben tr. (bei dieser Behörde
wurde tüchtig gesiebt в това учреждение
имаше голяма чистка), sielen refl. tr.,
sielen refl. tr.
пресяване-Ausbcuteiung f, есяване-
Sichtung f (на брашно)
нретакане-Nachfüllung f, -en (на вино)
претеглям-abmessen* tr. (думите си),
abwägen tr. (думите си), abwiegen* tr.,
vorwiegen* tr. (пред купувача) (e-m die
Ware - претеглям стоката на някого),
wiegen* tr. (месо, зеленчук, захар),
zuwägen* tr. (e-m etw.), zuwiegen* tr. (e-m
etw.) (на някого нещо)
нретекст-Behelf m, - s, - е (разг.), Deckmantel
m, Finte f, - n, Vorwand m, -s, -j-c
претексти-Winkelzüge pl. (измислени),
Wippchen n, -s (лъжливи)
нретендент-Bewerber m, - s, Reflektant m, -
en, -en, Thronbewerber m (за престола)
претеидирам-anmaßen tr. refl. (sich D etw. ~)
(за нщ.) (sich ein Urteil / e-s Urteils / über
etw. А ~ одързостявам се да дам мнение
за нщ. ; angemaßte Rechte присвоени,
узурпирани права ; sich - etw. zu tun
одързостявам cc, присвоявам си
правото да върша нщ.), ansinnen* tr. (без
право), ansprechen* tr. (за нщ.) (остар.),
beanspruchen tr., zumuten tr. (c-m etw.) (за
нещо прекадено, нс по силите на някого)
(wie kannst du mir so was zumuten как
можеш да претендираш за такова нещо
от мен)
претенциозен-anspruchsvoll adj., gesucht
adj. part., hochhochgestochcn (израз,
стил), selbstbewußt
iipeTeiimio3iiocT-Gcsuchtheit f
претепция-Anmaßung f, -en, Anrecht n, -s, -
c (auf etw. А) (на нщ.), Ansinnen n, -s
(необоснована, несправедлива) (към

претоварвам се
896
човек), Anspruch m, -(c)s, -г-е (~ erheben
auf etw. А претендирам за нщ. ; е-п in —
nehmen ангажирам нкг. ; in ~ genommen
sein зает съм), Ersatzanspruch m (за вреди
и загуби, за замяна) (търг.), Forderung f,
- еп (търг. юр.), Rechtsforderung f (юр.),
Schadenersatzanspruch (за вреди и
загуби) (юр.), Vindkation f, -еп, Zumutung
f, - (прекомерна, прекалена, нескромна,
дръзка) (с-е Zumutung zurückweisen
отхвърлям прекомерна претенция)
претоварвам ce-überladen* tr. (на друго
превозно средство)
претоварвам-überbürden tr., überladen’1’ tr.
(кола), überlasten tr., übersetzen tr. (техн.),
übersteuern tr. (рад.)
претоварване-Inanspruchnahme f (c работа),
Überladung f (на друго превозно
средство), Überladung f (на кола),
Überlastung f	'
претоварен-aufgctakelt pari, adj., barock adj.,
kopflastig (отпред самолет), oberlastig
(кораб в горната'част), schnörkelhaft
(стил, орнамент), schnörkelig (стил,
орнамент), schwülstig, schwülstig,
topplastig (отпред), überlastig (кола,
кораб), vorbelastet (отпред),
weitschweifig (с излишни подробности)
претовареност-Schwülstigkeit f, -,
Wortschwulst m (на стил)
нретоплям-aufbacken* tr. (хлебчета),
aufkochen tr. (ядене)
претопявам ce-aufgehen* intr. s. (в нщ.) (alles
geht in Rauch und Flammen auf вссчко
изчезва в дим и пламъци ; die Urbulgaren
gingen in slawischen Volkstum auf
прабългарите се претопиха в
славянската народност ; er geht ganz in
seiner Arbeit auf той цял е погъкнат от
работата си)
претопявам-einschmelzen* tr. refl.
Претория-Pretoria п (столица на
Южноафрикански	съюз),
durchschlagen* tr. trnb. (през сито),
passieren tr. (през сито)
претрупан-schnörkelhaft (стил, орнамент),
schnörkelig (стил, орнамент),
überschuldet (с дългове)
upeTpyiiaiiocT-Schnörkelkram m (със
спираловидни	орнадентн),
Überlaufcnhcil f, - (от клиенти,
посетители)
претрупвам-überhäufen tr. (c-n, etw., mit etw.)
(e-n Schreibtisch mit Papieren ~ затрупвам
бюро c книжа), überladen* tr. (паметга)
(прен.) (er ist mit der Arbeit ~ претоварен,
обременнен c работа), überlasten tr.
iipeTpyiiBaiie-Überladung f (на паметта),
Überlastung f
нретсрял-übcreif (прен.)
нретупвам-abhaspeln tr., durchpeitschen lr.
trnb.
iipeTbiiKan-gerdängt adj. part.
прегъркулвам ce-purzeln intr. s.
иретърпявам-durchfallen* intr. s trnb.
(неуспех), erfahren* tr., erleben tr.,
erleiden* tr., ertragen* tr., herhalten* tr.
(разноски, шеги), hinschlucken tr.
(мълчаливо), krachen intr. h. (крах),
scheitern intr. s. (an etw. D) (крушение)
(alle s-e Pläne scheiterten всичките му
планове се провалиха ; с-е gescheiterte
Existenz пропаднало съществуване),
verunglücken intr. s. (злополука),
zerschlagen* refl. (неуспех, крах)
претърсвам-abgrasen tr., abkämmern tr. (c
верига от хора квартал, гора), abklopfcn
tr. (nach etw.), ablaufcn* tr. refl., ableuchten
tr. (небето c прожектори), abslöbern tr.,
abstreifen tr., absuchen tr. (местност),
abweiden tr. (c поглед), buschieren tr. (c
куче), durchforschen tr., durchkämmen tr.
(основно гора), durchkramen tr. trnb.,
durchsuchen tr. (щателно гора),
durchwühlen tr. trnb., filzen tr. (фам.
пейор.), visitieren tr.
претьрсваие-Polizeirazzie f (полицейско),
Visitation f, -en
иретьршувам-abslöbern tr., durchschnüffcln
tr., durchstöbern tr.
преувеличавам-aufbauschen tr. refl.,
aufmutzen tr., aufschneiden* intr. h.,

897
прехвърлям
auftragen* intr. h., aufziehen* tr.,
Schönfarben tr. (e-e schöngefärble
Geschichte поукрасена история),
überholen tr. (изобразяването на
височини на топографски модели),
übersteigern tr. refl.
преувеличаване-ЛиГ8сЬпе10еге1 f, -еп (разг.),
Brimborium n, - s, Schönfärberei f (на
достойнствата) (прен.), Überholung f (на
изобразяване на височини на
топографски модели)
лреувелнчения-Münchhauseniade f, -п
преумора-Aufreibung f, Überanstrengung f,
Übermüdung f
преуморен-abgespannt part. adj., abgetrieben,
überreizt
npeyMopeiiocT-Abgcspanntheit f, -en,
Überspanntheit f
преуморявам ce-abeifern rell., abslrapazieren
refl., angreifen* tr. refl., aufreiben* tr. rcfl.,
überanstrengen tr. refl., überarbeiten tr. refl.
(s-e Nerven sind überarbeitet нервите ca
му преуморени), übernehmen* tr. refl.,
überrennen* refl.
преуморявам-überfahren* tr. (коне),
übermüden tr. refl., überreiten* tr. (кон),
überreizen tr., überspielen tr.
нреуморяване-Überanstrcngung f,
Überarbeitung f, Überreizung f
нреупълномощаване-Aftervollmacht f
преуспява-machen refl.
преуспявам-fortkommcn* intr. s, gedeihen*
intr. s, reüssieren intr. h., weierkommen*
intr. s. (в служба)
нреуспяваие-Fortkommen n, - s, Gedeihen n,
- s, Wohl n, -s, - (das Wohl der Untertanen
преуспяването на поданиците)
преусияващ-flottgehend adj.
иреустаиовявам-abblasen* tr., absperren tr.
refl, einstcllen tr. refl., inhibieren tr.,
sisticren tr. refl., sperren tr. (das Telephon
~ блокирам телефона), stillegen tr.
iipeycTaiioBflBaiie-Arbcitsruhc f (на работа)
(за продължително време) (икон.),
Betriebscistellung Г (на експлоатация),
Betriebsstockung f (на движението),
Fabrikstillegung f (ка работата във
фабрика), Kreditsperre f (на кредити),
Sperre f, -n (е-е ~ über die Einfuhr von
Gefrierfleisch verhängen обявявам
забрана на вноса на замразено месо ;
die ~ über etw. verhängen обявявам
блокада на нещо ; ~ des Verkehrs
преустановяване на съобщенията),
Zahlungseinstellung f (на плащанията)
(търг.)
преустройвам-ausbauen tr.
преустройвапе-Neubau m, Neugestaltung f
иреустройство-Ausbau m, -(e)s, -е (на
здание, етаж, терен), Neuordnung f,
Reform f, -en, Revierement n, -s, -s
(персонално, на служби)
преучвам-überbildcn tr.
префект-Pol izeipräsid ent m
префектура-Polizeipräsidium n
префинвам-alliniercn tr., überfeinem tr.
префн neu-fein adj., raffiniert, überfein
префинявам-verleinern tr. refl.
префиияваие-Verfeinerung f
нрефотогрфнрам-abfotogra fieren tr. (снимка,
изобрацение от TB екран)
нрефърцунен-ctepctcte adj., sperenzig
префърцуиеиост-Gcschraubthcit f, Krampf m,
-s, -5-e
нрефърцуненост-СсзргагикиГ
лрехапвам-durchbeißen* tr. tmb., zerbeißen*
intr. s.
прехвръквам-durchflatlcrn intr. s trnb.,
durchfliegen* intr. s trnb., einstreichen*
tr.
прехвърлнл-schulenwachscn (школената
възраст)
прехвърлям ce-übcrgreifen* intr. h. (auf etw.)
(das Feuer griff schnell auf das
Nachbarhaus über пожарът бързо
обхвана и съседната къща)
прехвърлям ce-übcrsetzen intr. s. (отвъд)
прехвърлям-abladcn* tr. (etw. auf e-n ...)
(бреме, задължение), abschicben* tr.,
abwälzen tr. (Abwälzung des Risikos-
прехвърлянс на риска), aufbürden tr.
(другиму вината), auflasscn* tr. (право

прехвърляне
898
на друг) (юр.), aufwälzen tr, (е-ш ctw. ~)
(върху другиго) (man hat mir die ganze
Arbeit aufgewälzt стоварихе ми цялата
работа), rangieren intr. h. (на друга линия)
(ж.п), schaufeln tr. intr. h. (c лопата),
trimmen tr. (въглища в помещение на
парните котли), übereignen tr. (имот),
überrechnen tr. (на други сметки),
überschreiben* tr., überschreiben* tr.,
überschreiben* tr. (на друга сметка)
(търг.), übersetzen tr., verpflanzen tr.
(растения), verschreiebn* tr. refl. (имот,
къща), wälzen tr. refl. (ctw. auf e-n) (вина,
отговорност върху друг), zuschieben* tr.
(с-m ctw.) (на някого вино, отговорност,
облага) (разг.), zuschrciebcn* tr. (e-m etw.)
(нещо на някого), zuwälzen tr. (e-m etw.)
(вина, отговорност) (прен.)
нрехвърляне-Huftschwung m (хълбочно,
при борба) (спорт.), Kopfschwung m
(през глава при борба), Übersetzung f (на
друго място), Verpflanzung f, -еп (на
растения), Verschreiben п (на имот),
zedieren tr. (търг.), Zession f, -en (на
вземане)
прехвърчавам-flatiem intr. h s (за птици)
прехвърчам-wcgfliegcn* intr. s. (над нещо)
(der Falke flog über den Wald соколът
прехвърча нед гората)
нрехвътляпе-Übereignung f (на имот)
прехлас-Hkstase f, - n
прехласване-Verzücktheit f, -, Verzückung f, -
en
прехласнат-verzückt
преход-Abstufung f, -en (постепенен преход
на цветове), Eilmarsch m (бърз) (воен.),
Gewaltmarsch m (усилен) (воен.), Marsch
m, -es, -т-е, Tagemarsch m (денвен) (воен.),
Überleitung f, Zeitwende f (между две
епохи)
нреходен-eitel adj., endlich adj., irdisch,
temporal, temporell, transitiv (грам.)
преходен-transitorisch, vergänglich,
vorhergehend, vorhergehend, zetlich,
zielend (глагол) (грам.)
преходност-Endlichkeit f, Erdenstaub m
(пост.), Sterblichkeit f, -, Vergänglichkeit f,
- (die ~ alles Irdischccn преходността на
всичко земно)
lipexpaiia-Emährung f, Existenz f, - en,
Fortkommen n, - s, Gnadebrot n (по
милост), Kost f, -, Nahrung f, - (e-n in -
setzen настанявам някого на работа ;
kaum des Lebens Notdurft und - erwerben
едва си изкарвам прехраната),
Selbstbeköstigung f (на собствени
средства), Verpflegung f, -
прехранвам ce-lebcn intr. refl.
iipexpaiiBaM-ernährcn tr. refl.
Hpexpaiieii-übcrernährt
нрецеждам-abscihcn tr., durchschlagen* tr.
trnb., durchseihen tr. trnb., seihen tr.,
sickern intr. s. h., sickern intr. s. h., sieben
tr. (bei dieser Behörde wurde tüchtig
gesiebt в това учреждение имаше голяма
чистка), sieben tr. (bei dieser Behörde
wurde tüchtig gesiebt в това учреждение
имаше голяма чистка)
иреценител-Bcurteilcr m, - s
нреценка-Befindcn n, - s (nach meinem
Befinden по моя преценка), Befund т, -
s, - е, Begutachtung f, Bertcilung f, - en,
Betrachtung f, - en (прен.), Bewertung f, -
en, Ermessen n, - s, Gutachten n, - s,
Gutdünken n, Schätzung f, -en,
Wertungstafel f (оценителна), Werturteil
n, Würdigung f, -en (обективна,
следствена)
нреценявам-danebcnschätzcn intr. h,
abschätzen tr., abwägen tr., abwiegen* tr.
(прен.), beurteilen tr., bewerten tr.,
einschätzen tr., ermessen* tr., erwägen* tr.,
schätzen tr. (Entfernungen - преценявам
разстояния ; ich schätze die Kosten auf
100 M преценявам разноските на 100
марки ; den Verlust auf 100 M - оценявам
загубата на 100 марки; wie alt ~ Sie mich
? колко години ми давате ? ; ich schätze,
daß es in 3 Wochen fertig sein wird no
моя преценка ще бъде готово за 3
седмици), werten tr., würdigen tr. (заслуги,
дейност) (nach s-m Werte würdigen

899
преценявам според стойността)
прецеияване-Begutachtung f, Beurteilung f,
- en
прецизеи-fein adj. (ein -es Empfingen für etw.
haben имам прецизен усет за нщ.),
taktfest (er ist in s-m Fach durchaus ~ той
владее отлично материята си ; ganz ~ auf
der Brust sein гърдите ми не са съвсем в
ред; nicht mehr - sein хванало ме е малко
пиенето), tüft(e)lig (в работата си)
прецъфтявам-abblüen intr. h s, ausblühen
intr. s. (die Anemonen sind ausgeblüht
анемонитс прецъфтяха), verblühen intr.
s.
и реч a-beh indem tr. (von etw. behindert sein
възпрепятстван съм от нщ.),
dazwischenkommen* intr. s, durchkreuzen
tr. (на нечии планове) (прен.),
entgegenarbeiten intr. h, hindern tr. (e-n
an etw. D, bei etw.) (на някого c нещо) (c-
n am Schreiben hindern преча на някого
да пише), verhindern tr. (e-n an D etw.) (на
някого да направи нещо) (ich bin
Kommen verhindert възпрепятстван съм
да дойда, нещо ми пречи да дойда ;
dienstlich verhindert служебно
възпрепятстван), wehren tr. (e-m, etw.) (на
някого за нещо) (niemand kann es mir
wehren никой не може да ми попречи
на това)
пречепе-Hindcrung f, Lastigkeit f,
Verhinderung f (на някого да направи
нещо)
пречещ-hinderlich, lästig
пречиствам (ce)-klärcn refl.
пречиствам-affinieren tr., ausdampfen tr. (чрез
пара), ausdünnen tr. (дървото от незрели
плодове) (за пълно узряване на
останалите) (сел.-ст.), entzundern tr.
(метал от окисления) (метал.),
erschwingen* tr. (фураж), feinbrennen*
tr. tmb. (на метали), feinen tr., frischen tr.
(метал.), garben tr. (техн.), kapellieren tr.
(метали), lusticren tr., raffinieren
1г.рафинирам-1^Птегеп tr., reinigen tr.,
schlicken intr. h. refl. (от тиня),
	при
aufschließen* tr. (руда за по-нататъшна
обработка) (мин.)
пречистваие-Darre f, - п (на метали чрез
нажежаване) (метал.), Feinarbeit f,
Frischverfahren п (метал.), Gararbeit f
(метал.), Katharsis f (прен.), Klärung f,
Kohlenaufbereitung f (на въглища)
иречистващ-kathartisch
iipeHiicren-gar adj., raffiniert
пречка-Anstand m, -(e)s, -re, Ehehindcmis n
(за брак), Hemmung f, -en, Hindernis n, -
ses, -se, Obstakel n, -s, Schwierigkeit f, -
en
нречник-Qucrbalken m
пречуквам-kaltmachen tr. (някого) (фам.)
пречупваемост-Brcchbarkcit f
пречупвам ce-knicken intr. h.
иречупвам-abbrcchen tr., beugen tr. (физ.),
brechen* tr. refl. (физ.), einbiegen* tr.,
knicken tr. (клони, дървета)
пречупвапе-Beugung f, - en (физ.), Brechung
f, - en (на вълните) (физ.), Diffraktion f
(физ.), Doppelbrechung f (двойно, на лъч)
(минер.), Knickung f, Lichtbrechung f, -
en (на светлина), Refraktion f, -en,
Wiederkauf m (c издатък, на корниз)
пречупващ ce-brcchbar adj. (физ.)
iipeuuieii-Atlas m, -asses, -assc (най-
горният) (анат.), Dreher m, - s (втори,
шиен) (анат.), Halskrauz n (на шия),
Rückenwirbel m (анат.), Spinnwirtel m (na
вретено), Wirbel m, -s (анат.), Wirbelbein
n, Wirbelknochen m (анат.)
прешленест-gegliedert part. adj. (зоол.)
прешлеиица-Zinnkraut n (бот.)
прешлица-Katzcnschwanz m (бот.)
прещастлив-überglücklich
прещраква-übcrschnappen intr. h. (за брава)
преъстаиовявам-abbaucn intr.
преяждам-übcressen* tr. (sich D c-e Speise
~ втръсва ми дадено ядене)
при което-wobci (wobei mir einlallt при което
ми дойде на ума)
при това-hierbei
iipii-dabei pron. adv. (ein Hof und ein Wald -
-стопанство и една гора при него),

прибавка
900
daneben pron. adv., in (за начин,
състояние, положение), mit (за време),
zu D (komm zu mir ела при мен ; sich zu e¬
m setzen сядам при някого)
прибавка-Annex m, -es, -e, Beigabe f, Beilage
f(io>M ядене), Beisatz m (остар.), Beischlag
m (метал.), Einlage f, - n (към мешо, антре,
ордьовър), Einlauf m, - s, Einläufe (в супа)
(готв.), Kinderzulage f (към заплата за
деца), Nachsatz m (към текст), Zugabe f, -
п (безплатна), Zulage f, -n (Fleisch mit
Zulage месо c прибавка), Zusatz m, -cs,
■re (Zusatz su c-m Testament прибавка към
завещание), Zuwaage f, -n (на кокали към
месото)
прибавки-Addenda pl. (при писане), Beiwerk
n pl. (излишни), Paralipomena pl., Parerga
pl.
прибавям ce-dazukommcn* intr. s,
hinzukommen* intr. s.
прибавям-addieren Ir. (мат.), anhäkeln tr.
(бордюр към плетиво), anhängen tr. (към
книга, писмо), anreihen tr. (към дадена
редица, цикъл, ново произведение),
ansäuern tr. (киселини), beifügen tr.,
beigaben* tr., beilegen tr. (Holz in den Ofen
beilegen прибавям дърва в печката),
beiordnen tr., beirechnen tr.,
dazuschlagen* tr., dranhängen* tr.,
einarbeiten tr. refl., eomlegen tr.,
hinzufügen tr., hinzusetzen tr., hinzutreten*
intr. s., hinzulun* tr., hinzuzählen tr.,
mitzählen tr. (към другото) (die Kinder
mitgezählt включително децата),
nachtun* tr. (допълнително), schlagen*
tr. (etw. zu etw. anderem ~ прибавям нещо
към друго нещо ; die Unkosten auf die
Ware ~ включвам разноските в цената
на стоката), versetzen tr. (mit etw.) (нещо
към нещо), zudenken tr. (нещо на ум),
zufügen tr. (e-m etw.), zulegen tr. (beim
Wiegen 50 Gramm zulegen прибавям 50
грама при теглене), zurechnen tr.,
zusammenrechnen tr. refl. (към нещо),
zuschreiben* tr. (в писмо) (ich habe noch
eineige Worte zuzuschreiben имам да
прибавя още няколко думи), zusetzen tr.
(Wasser zusetzen прибавям вода), zutun*
tr. refl. (Milch zum Kaffee zutun прибавям
мляко в кафето), zuzählcn tr. (бройки, в
сметката)
прибавям ce-gcsellcn refl. tr. (zu dieser Frage
gesellt sich noch eine andere към гоя
въпрос ec прибавя и друг)
ирибавяне-Anrcihung f(към дадена редица,
произведение)
прибавнщ-schlagend
прнбежище-Bucht f, - en, Fliehburg f (ист.),
Zuflucht f, -
ириберам-einsammcln tr.
нрнбираем-versenkbar (надолу)
прибирам ce-hcimziehcn* intr. s. (в къщи)
ирибирам-abbringen* tr. (храни), abharken
tr. (c гребло), abholen tr., abkassieren tr.
(пари, вноски от пътници, членове),
ablocken tr. (e-m etw. ...) (козове),
abnehmen tr., abtreiben* tr. (стадо от
планинска паша), anholen tr. (остар.),
aufbringen* tr. (жито), aufheben* tr.
(храна) (etw. vor e-m ~ пазя, скривам нщ.
от нкг.), aufmessen* tr. (Getreide -
ириберам жито), aufschießen tr. (въже)
(мор.), beiseiteschaffen tr. trnb., bergen*
tr. refl. (платната), bergen* tr. refl. (реколта,
останки от корабокрушение),
einbekommen* tr., einbringen* tr.,
einbuchten tr., einernten tr. (реколта),
einfahren* tr. (жито, реколта), ein heimsen
tr., einholen tr., cinkassiercn tr.,
einnehmen* tr., eintragen* tr., cinlreiben*
tr., eintun* tr. (зазапас), cinzicheiT tr. refl.,
ernten tr., harken tr. (c гребло), heben* tr.
refl. (пари, данъци), herbsten intr. h.
(реколтата на есенните плодове), Holen
tr., kasernieren tr. (в казарма), kassieren tr.
(в джоба си) (фам.), packen tr. (багаж),
raffen tr., raffen tr. (снопи), rauben intr. h.
(дървената чест на изчерпан рудник),
wegpacken tr. refl., wegsetzen tr. refl.
(чинии, чаши), wegtun* tr. (съдове от
масата, книги, нещата си, бельо)
npii6iipane-Abzug m, -(e)s, -re (~ der Wache -

901
на стражата), Bergung f, - еп (на реколта),
Ernte f, - п (на реколтата), Raffung f, -n
(на снопи)
приближавам (ce)-annähern Ir. refl. (и прсн.)
приближавам ce-angleiten* intr. s. (бавно)
(за влак), ankommen intr. s. (до нкг.) (komm
an! ела по-близо!; cs ist zu hoch, ich kann
nicht ~ много е високо, не мога да го
стигна ; bei ihm ist nicht anzukommen не
можеш се приближи до него) (разг.),
anmarschieren intr. s. (aufetw. ~) (към нщ.)
(anmarschiert kommen пристигам
марширувайки, под строй, с бодра
стъпка), anrücken intr. s. (der Feind rückt
an неприятелят се приближава),
au (kommen* intr. s. (до върха, рекорда)
(спорт.), beikommen* intr.s (es ist ihm gar
nicht beizukommen човек не може да се
приближи до него), bcschleichen*lr.,
daherkommen* intr, s, herangehen* intr.
s. (an e-m, etw.) (до някого, нещо),
herankommen* intr. s. (до някого, нещо)
(inan kann nicht an ihn herankommen
човек не може да се приближи до него),
heranmachen rcfl. (an е-п) (до някого),
herannahen intr. s., hcranrücken intr. s.,
heranlrctcn* intr. s., hcranzichen* intr. s.,
hergehen* intr. s., herrücken intr. s.,
herziehen* intr. s., hintreten* intr. s. (vor
е-п) (към някого), -näherkommen* intr. s.
(e-r Sache D) (до нещо) (wir sind der
Lösung des Problemcs nälicrgckommen
доближихме се до разрешаването на
проблема ; das kommt der Sache schon
näher c това вече се доближихма до
същината на проблема), nähern lr. refl.
(sich e-m, e-r Sache) (er versuchte, sich
der Dame zu - той се опита да завърже
приятелство с дамата ; das nährt sich
schon dem Wahnsinn това граничи вече
c лудост), nahen intr. h. refl., zuhallcn* intr.
h. (auf etw. А) (закораб), zukommen* intr.
s. (auf e-n, etw.) (към някого, нещо),
zutreten* intr. s. (auf e-n) (към някого),
aulschließcn* intr. h. (до челната група)
(спорт.)
	прибор
прибл11жавам(се)ч1аЬсгЬгаияеп intr. h
приближавам-halten* tr. refl. (държейки
нещо), heranrücken tr. (назад стол, маса),
vermenschlichen tr. (до човека)
приближаване-Anmarsch m (на войска) (die
Truppen sind im - auf ... войската
напредва към ...) (восн.), Annäherung f, -
en, Annäherungsmarsch m (на войски)
(восн.), Anzug m, -(e)s, -re (der Feind, ein
Gewitterist im - врагът, буря се
приближава), Einrahmung f, - cn (восн.),
Näherung f, -, Vermenschlichung f (до
човешкия вид)
прнбл1!жен-Сс1геие(г) m, - n (s-e ~n неговите
приближени), nahcstchcn* intr. h. (e-m)
(съм c някого), nahestehend, Trabant m, -
cn, -cn
Iipii6nii3iri^ieii-annähcrnd adj., beiläufig
adv., überschläglich
нриблизител но-annähernd	adv.,
annäherungsweise adv., beiläufig adv.,
etwa adv. (~5 Meter приблизително 5
метра), herum (um etw.), rund (~ 6 Monate
около б месеца ; — 100 Mark кръгло 100
марки), schätzungsweise, so (es mochten
so 300 gewesen sein трябва да са били
около 300; es war so um Miletmacht беше
към полунощ ; ich habe so c-e Ahnung
имам някакво предчувствие ; das reicht
nur so eben едва стига), ziemlich (cs ist
ziemlich neu приблизително c ново), zirka
приблизитслност-Annäherung f, -en (мат.)
ирибождам-zuheftein tr. (c топлийки),
zuheflen lr. (c топлийки)
ирибой-Barrc f, - n (мор.), Brandung f, - cn
(мор.), Meeresbrandung f, Wellenschlag
m
ирибор-Angelgcrät n (въдичарски),
Atmungsgerät n (дихателен) (в мини, при
пожар), Aufsatz m, -es, -гс (за плодове и
др.) (с няколко площадки),
Aufschnittmaschine f (за рязане на
шунка,	салам,	месо),
Bclcuchlungsapparat m (осветителен)
(мед.), Besteck n, - s, Drehsprenger m
(дъждовалсн) (ссл.-ст.), Drossclgcrät n

прибори
902
(дроселен) (техн.), Einsalz m, - es, Einsätze
(за подправки), Eßbesteck п (за хранене),
Feldgcrät п (походен, войнишки) (восн.),
Gedeck п, - s, - е, Gesteck п, - (e)s, - е
(остар.), Horchgerät п (подслушвателен),
Kuvert n, -s, -s (за хранене), Malgerät п, -
es, -е (на живопис), Menage f, -п (за сол,
пипер), Nähzeug п (за шев), Nebelspcier
ш (димен) (восн.), Schanzzeug п (за
ядене), Schieber m, -s (за деца вместо
нож), Schreibzeug п (за писане), Stander
m,	-s (за подставки, масло и оцет),
Tafelbesteck п (за ядене), Vorlegcbesteck
п (лъжица, вилица за сервиране), Zeug
n,	-es, -е
и р и бор и-Bordgerät п (бордови) (мор)
(авиац.), Küchenzeug п (готварски),
Putzzeug п (за чистен), Silber n, -s, -
(сребърни), Silber п, -s, - (сребърни),
Stickzcug п (за бродиране), Tischgcdcck
п (за ядене), Tischzeug п (покривки,
салфетки, прибори за маса), Zielmittcl п
(мерни, за насочване) (восн.), Zubehör
п (към дадена работа), Zubehörteile pl.
(към дадена работа)
iipiiGopoci pocMie-Gcrätcbau m (техн.)
iip»i6pan-cigcn adj., ordentlich (стая) (~ sein
прибран съм)
iipii6panocT-Ordentlichkeit f, -
iipiiGyjieii-schleicrhaft
]ipii6bp3aii-eill'erlig adj., leichtfertig, rasch,
verfrüht, voreilig, vorschenll, vorzeitig
прнбързано-vorgrci flieh
iipn6bp3aiioci-Eilfcrtigkeit f, Raschheit f,
Übereile f, Voreiligkeit f, -, Vorzeitigkeit f
нрибързвам-übcrcilcn tr. refl. (s-e Abreise ~
прибързвам c пътуването си), übereilen
tr. refl. (sich im Reden ~ казвам
необмислена дума)
прибягвам-herlaufen* intr. s., resolvieren refl.
(до дробни мерни единици), springen*
intr. s. h. (spring mal in die Apotheke я
рппбягай до аптеката ; gesprungen
kommen идвам тичешком) (разг.),
zuwägen* tr. (e-m etw.) (теглейки) (търг.)
нрнбнгване-Bahrgcricht n (до знак от
убития, като божи съд)
лрнвдигам cc-au(kommen* intr. s. (за болен)
(man zweifelt an seinem ~ съмняват се в
оздравяването му), ersteh(c)n* intr. s,
wiederaufkommen* intr. s.,
wiederaufstehen* intr. s.
нривднгам-durchkommen* tr.	trnb.,
durchkriegen tr. trnb. (болен)
привеждам-anziehen* tr. (извадки от книга,
автор, пример), aufführen tr.
(доказателства), aufklaren tr. (в ред) (Deck
~) (палубата) (мор.), beibringen* tr.
(доказателство и факти), beizichen* tr.,
belegen tr. (доказателства), betätigen tr.
refl. (в действие), beugen tr. refl.,
harmonisieren tr. (в съгласие, хармония),
herbeiziehen* tr., hochbringen* tr. (в
развет), spezifizieren tr., überholen tr. (в
изправност), vollstrecken tr. (в
изпълнение), zurechtbringen* tr. (в ред)
привеждаие-Bctätigung f, - cn (в действие),
Beugung f, - en, Inkraftsetzung f (в
действие), Instandsetzcn n, -s (в
изправност), Instandsetzung f (в
изправност), Überholung f (в изправност)
iipiioer-Empfehlung f, - en
прпвет-Gruß m, - es, Grüße
нривет-Willkomm m, -s, -c (c-n fröhlichen
Willkomm bieten, zurufen отправям
радостен привет ; e-n Becher Wein als
Willkomm reichen подавам чаша вино
като привет за добре дошъл)
иривет-Willkommen m, -s, - (c-n fröhlichen
Willkomm bieten, zurufen отправям
радостен привет ; е-п Becher Wein als
Willkomm reichen подавам чаша вино
като привет за добре дошъл)
npiiBeTniiB-ansprechcnd pari, adj., einladend
pari, adj., freundlich adj. (kein sehr -es
Gesicht machen не cc показвам много
приветлив), gefällig adj., leutselig, nett
(das ist sehr ~ von dir това е много мило
от твоя страна ; das kann ja - werden !
тази работа може да стане дебела !),
smart, vorteilhaft, wirtlich, gasrlich adj.
прнветливост-Freundlichkcit f, Gastlichkeit f

903
привличам
(прен.), Gefälligkeit f
приветствам-begrüßen tr., bejauchzen tr.,
bewillkomm(n)en tr., brjubeln tr., grüßen tr.
приветствие-Anrede f, -n (остар.),
Ansprache f, -n, Apostrophe f, -n,
Begrüßung f, - en, Bewillkommnung f, - en,
Gruß m, - es, Grüße, Willkomm m, -s, -e (c-n
fröhlichen Willkomm bieten, zurufen
отправям радостна приветствие ; e-n
Becher Wein als Willkomm reichen
подавам чаша вино като приветствие за
добре дошъл), Willkommen m, -s, - (c-n
fröhlichen Willkomm bieten, zurufen
отправям радостен приветствие ; e-n
Becher Wein als Willkomm reichen
подавам чаша вино като приветствие за
добре дошъл), Willkommsgruß m (за
добре допъл)
нриветствувам-ansingen* tr. (нкг. с песни)
iipiiBeTCTByBaiie-Begrüßung f, - en
привечер-Dämmerungszeit f
iipitBiiAeii-scheinbar (der ~e Wirkel
въображаем ъгъл ; er hörte ~ zu даваше
вид, че слуша)
iipiiBiiAeiiHe-Erscheinung f, - cn, Geist m, - es,
- er, Gespenst n, - (c)s, - er, Schemen m, -s,
Vision f, -en
iipimiuteinin-Phanatasmagorie f, -n
прнвидност-Schcin m, -es, -e (~ und
Wirklichkeit илюзия и дейатвитслност ;
den äußeren - retten, wahren запазвам
виншнмя си вид ; den ~ erwecken давам
вид, че ; sich den ~ geben давам си вид,
че ; etw. nur zum - tun върша нещо само
привидно ; dem ~е nach на глед; mit e-m
gewissen - der Berechtigung c някакво
привидно право), Scheinbarkeit f, -
нривиквам-angcwöhncn tr. (c рефлекемвен
D.) (на нщ.) (ich habe mir das Rauchen
angewöhnt научих се, навикнах да пуша)
(разг.), befeunden rcfl. (mit dieser
Gedanken kann ich nicht befreunden hc
мога да привикна с тази мисъл),
cinarbeiten tr. rcfl., eingewöhnen tr. refl.,
cinwohnen rcfl., gewöhnen tr. rcfl. (sich
an c-n Hund - привиквам c куче),
hineinfinden* rcfl. (sich in etw. A)
iipuBHKBaiie-Eingcwöhnung f, Gewöhnung f
привикнал-gewohnt adj, pari, (der Arbeit G ~
привикнал съм на работа)
npiiBHjienipoBaM-bevorrecht(ig)en tr. unlrb.,
bevorzugen tr.
привилегароваиост-Vorhand f, -
привилегия-Begünstigung f, - cn,
Bevorzugung f, - en, Freiheit f, - en,
Gerechtsame f (остар.), Gnadebrief m,
Klassenvorrecht n (класова),
Schildgerechtigkeit f (дворянаска) (ист.),
Sonderrecht n, Vergünstigung f, Vorrecht
n
нривичеп-gcwohnhcitsmüßig adj.
привичка-Angcwohnhcit f, -cn, Gewohnheit
f, - en (c-e ~ ablegcn отказвам се от
привичките си), Hundart f (на куче)
привкус-Beigeschmack m (страничен),
Nebengeschmack m
иривлекателан-ansprcchend part. adj.,
anmutig adj. (движения), anziehend part.
adj., anzüglich adj. (остар.), einladend part.
adj., einnehmend adj.
привлекателност-Anmut f, Anziehungskraft
f
привличам (ce)-anzichen* tr. и rcfl.
(Gegensätze ziehen sich an
противоположностите се привличат)
нривличам-anlocken tr., ansaugen* tr.
(прен.), antun* tr. (es e-m ~) (нкг.) (das
Mädchen hat es ihm angetan момичето
му завъртя главата, омагьоса го ; von
etw. angetan sein нщ. ми сс харесва)
(разг.), beizichcn* tr. (като свидетел) (юр.),
heranziehen* tr. (някого към нещо),
hcrbeizichcn* tr., hinzichen* tr. (er zog sic
zu sich hin той я привлече към ссбс си),
hinzuzählcn tr., politisieren tr. (към
политически живот), riezen tr. (das kann
mich nicht ~ това не може да ме
заинтересува ; das reizt mich nicht нс мс
привлича ; es reizt mich, ihn zu ärgern
прави ми удоволствие да го ядосвам),
werben* inlr. h. (für c-n, etw.)
(привърженици), zuzichen* tr. (e-n zu

привличане
904
etw.)
прнвличане-Adhäsion f, -cn, Anziehung Г, -
en (große ~ auf e-n ausüben силно
привличам нкг.), Attraktion f, -en,
Engagement n, • s, Erdanziehung f (земно),
Gravitation f, Reizung f
привличането-Adhäsionskraft f (силата на
привличането)
[фивличащ-zügig, zugkräftig
ирнвиасям-einbringen* tr., zusteuern tr.
(сума) (разг.)
нривнасяие-Zustcucr f, -
ирнвод-Triebwerk n (гехн.)
npiiBpeMeiieii-intermislisch
iipiiBpeMeniio-bchelfsweise adj.
нривърженик-Ästhet m, -en, -en (на
сстстицизма), Adept m, -en, -en (на
учение, религиозно учение), Anhänger
m, -s, - (ирен.), Annexionist m, -en, -en (на
грабитслска политика), Atomist m, -en, -
cn (на атомизма), Bekenner m, - s (на
кауза, на идея), Eiferer m, - s, Folger m, - s,
Friedensanhänger m (на мира),
Gefolgsmann m (прен.), Klerikale(r) m, -n,
-n (на католическа партия), Konformer m,
-s (на английската цъква), Konformist m,
-en, -en (на английката църква),
Montanist m, -en, -cn (на монтанизма),
Papist m, -en, -en (на папетвото,
католицизма), Parteigänger m (на партия),
Partisan m, -en, -en (на партия), Partisane
m, -n, -n (на партия), Schüler m, -s, Verist
m, -cn, -cn (на веризма)
iipiiBbpsKeintmi-Anhängerschaft f, -, Anhang
m, -s, -re (s-e Philosophie gewinnt viel -
философията му печели много
последователи) (прен.)
привързан съм-anhängen* intr. (e-m) (на нкг.)
(е-е Idee, e-r Partei - привърженик съм
на някаква идея, партия)
привързан-anhängig adj. (към партия,
учение) (остар.), anhänglich adj., zugetan
D
нрнвързаиост-Anhänglichkeit f, -en
привързвам (ce)-anseilen tr. refl. (c въже)
привързвам ce-attachieren tr. refl. (sich an e-
n ~) (към нкг.), cinwohnen refl. (към
дадено място)
ирнвързвам-ankclten tr. (c верига) (лодка)
привързвам-anknüpfcn tr., anlcitcn tr.
(растения) (сел.-ст.), annestcln tr.,
beibinden* tr., vertäuen tr. (кораб към
пристан), vortun* tr. (c нещо)
привързвам-fügen tr. (стр.)
при вързваис-Hefle f, -n (на лозите c колове),
Vertäuung f (на кораб към пристан)
иривършвам-abcssen intr. h (c яденето),
abtafcln intr. h (обяд, вечеря), beenden tr.
upitrap-Hammerschlag m (на наежео желязо)
приглаждам-аиПсПеп tr. (с пила), aufplälten
tr. (с ютия), wegstreichen* tr. (коса)
приговтен-hausbacken (в къщи)
прнгодявам-abrichtcn tr. (zu etw.)
пригор-Traubenbrand m (лозов)
приготвам-fcrlinmachen tr. trnb.
и ри готвен-hausgemacht (домаш но)
нриготвен-selbstgebacken (в къщи)
приготвям (ce)-vorbcrciten tr. refl. (sich für,
auf etw. A - приготвям се за нещо ;
Schüler für die Prüfung - подготвям
ученици за изпит ; etw. zum Fest -
приготвям нещо за празника)
приготвям ce-aufprotzcn tr./inlr. h. (за път),
einrichten refl., rüsten refl. tr. (sich zum
Gehen, zur Abreise, für den Kampf ~ готвя
се за отпътуване, за боя), zu rüsten tr.
ириготвям-anrichten tr. (Holz, Kupfer, Farbe
~ приготвям, нагласям дърво, мед, боя
за работа) (техн.)
ириготвям-auflcgen tr. (за точене) (буре
бира), bercitstelien tr. trnb., dressieren tr.
(готв.), durchschlagen* tr. tmb. (копия на
пишеща машина), einwinlem tr. rell. (за
презимуване), herrichten tr. (легло), kalten
tr. (мор.), klarlegen tr. (за път, за бой),
klarmachen tr. (за сражение, път) (ein
Schiff kalrmachen приготвям кораб за
сражение), mischen tr., mumifizieren tr. (за
мумия), vorrichten tr. (дрехи, бельо),
Vorsorgen intr. h. (für etw.) (нещо
предварително), wegarbeiten tr. (s-e
Augabe - приготвям урока си,

905
придобитото
упражнението си), zainen intr. h.
(материал за кошници), zubereiten tr.,
zurechtlegen tr. (дрехи, вещи за път),
zurechtmachen tr. refl. (ядене, салата,
легло), zurichten tr.
приготвяпе-Ansetzung f(Ha питие, течност),
Bereitung f, - en, Klarlegung f (за път, за
бой), Mumifiziereung f (за мумия),
Zurüstung f
iipiiroTOBAeniie-Anslalt f, -en (остар.),
Vorbereitung f, -en (~en treffen правя
приготовления), Zurüstung f
(Zurüstungen treffen правя
приготовления)
npiiroTOBJieiiHH-Rüslung f, -cn (за бон),
Verteidigungsanstalten pl. (за отбрана)
ирнготовлявам-anmachen tr. (etw. mit etw. ~)
(Kalk, Salat-забърквам вар, правя салата
; Wein ~ подправям вино), ansetzen tr.
(питие, течност) (Likör, Essig, Tinte ~
приготовлявам, правя ликьор, оцет,
мастило), mälzen tr., malzen tr., zubereiten
tr.
придавам-anzaubcm tr. (e-m etw. -) (hkm.
нщ.) (чрез магия) (die Hexe zauberte ihm
Eselohrcn an магьосницата му сложи
магарешки уши), beigeben* tr.,
beigcscllen tr. refl., beilegen tr. (einer Sache
großen Wert beilegen придавам голямо
значение на нщ.), beimesscn*lr., feien tr.
(магическа сила), formen tr. refl. (форма),
geheimnissen intr. h (тайнствен вид),
gestalten tr. refl. (форма, вид),
romantisieren intr. h. tr. (романтичност на
нещо), tönen tr. (оттенък) (goldblond
getöntes Haar коса със златист оттенък),
verfratzen tr. (гротескен вид),
verkirchlichen tr. (на нещо църковен вид),
verleihen* tr., verrussen tr. (руски
характер), verstädtern tr., zugeben* tr,
zuordnen tr, zuteilen tr. (c-n e-m Regiment
zuteilen придавам някого към даден полк)
придаване-Formgcbung f (на форма),
Vermenschlichung f (на човешки вид),
Zuteilung f, -cn
и рида Bica-Drau fgabe f, - n (обл.)
придавям-zugcben* tr.
прндатък-Anhängsel n, -s, - (държава)
(прен.), Anhängsel n, -s, - (рядко)
придвижвам ce-durchtasten refl.
trnb.(nHnHeuiKOM), fortbewegen refl.
(напред), nachrücken intr. s. (e-m) (след
някого) (der erste Mann e-n Schritt
vortrelen, die anderen - ! първият крачка
напред, останалите след него !)
придвижвам-belriben* tr. (er betreibt diese
Arbeit той придвижва тази работа),
heraufrücken tr. (нагоре), herrücken tr.,
Vorbringen* tr. (напред), vorschieben*
tr., weiterbringen* tr. (работа)
нридвижваие-Bctrcibung f, - en,
Fortbewegung f
придворен-höfisch
нридвореи-Hofhcrr m, Hofmann m, pl. -leute,
Kavaler m, -s, -e
ириднрвам-nürgeln intr. h. (an etw, an e-m)
(-de Kritik дребнава кри тика)
придирване-Gemccker n, - s (разг.), Genörgcl
n, - s, Nördelei f, -en, anspruchsvoll adj.,
eigen adj., ekeln adj., heiklig, kiesetig (на
ядене), lecker (в яденето), leckerhafl (в
яденето), mäkelig, wählerisch, heikel
npiiAiip4iiB0CT-Mäkclei f, -en
нридиряие-Gemäkel n, -s
иридихаиие-Hauch m, -s, -e
придлагам-darbielen* refl. tr.
прндобивам-annehmen* tr. (e-e Gewohnheit
-	усвоявам навик ; Vernunft -
вразумявам се ; konkrete Gestalt -
добивам конкретен образ), cinfliegcn*
refl. (опит в летенето), einheimsen tr.
(прен.), erdienen tr. (чрез служба),
ersitzen* tr. (по давност), erwerben* tr.,
fallen* intr. s (огенък, характер) (unser
Gespräch würde ganz anders gefallen
нашият разговор щеше да има съвсем
друг огенък), gewinnen* tr. (c-m etw. ...),
holen tr. (болест)
нрндобивка-Errungenschaft f, - en, Erwerb m,
-	(e)s, - e
придобит-wohlerworben (законно, редовно)
прндобнтото-Gewinstc m /n, - cs, - c

придружавам
906
прплружавам-bcglcitcn tr. (zur Stadt hinaus
begleiten придружавам вън от града),
bringrn* tr. (e-e Dame nach Hause -
придружавам дама в къщи), einholcn tr.,
eskortieren tr., geleiten tr., heimbringen*
tr. (до в къщи), mitgehen intr.,
schaperonieren tr. (любовна двойка за
благоприличие)
iipiutpyHcaBaiie-Beglcitung f, - en (einem seine
Begleitung anbictcn предлагам нкм. да
го придружа), Betreuung f, Gcleil(e) n, -
(e)s
нридружител-Bcgeiter m, - s, Betreuer m, - s
iipiwpjoKnimn-Geleit(e) pl.
нрндставям си-denken* intr. h
придумвам-bewegen* tr.
придържам ce-anlehnen tr. refl. (o даден
образец, стил, художник) (sich an ein
Vorbild - следвам образец ; sich stark an
e-n Stil - придържам се строго o даден
стил) (прен.), festhalten* intr. h, halten*
tr. refl. (към нещо), richten tr. refl. (sich
nach ctw. e-m) (o нещо)
нридържам-aufhaltcn* tr. (der Kamm hält die
Locken auf гребенът придържа
къдриците)
прилържане-Anlchnung f, -en (o даден
пример) (unelr - an ein Vorbild
придържайки се o даден образец) (прен.)
прндържаие-Haltung f, -en
нридъх-Anhauch m, -s, - (поет.), Aspiration
f, -en (грам.)
иридъхване-Anhauch m, -s, - (поет.)
прием-Aufnahme f, -n (сърдечен, хладен),
Eingang m, - (e)s, Eingänge, Empfang m, -
(e)s, - e, Gesellschaft f, - en, Rezeption f, -
en, Willkomm m, -s, -e (e-n fröhlichen
Willkomm bieten, zurufen отправям
радостен прием), Willkommen m, -s, - (e¬
n fröhlichen Willkomm bieten, zurufen
отправям радостен прием)
приемам-abhörcn tr. (предаване по радио,
по телефона), abnehmen tr., annehmen*
tr. (etw. als war - приемам нщ. за вярно),
annehmen* tr. (служба, покана,
предложение, бас, съвет, оферта,
посетители, пациенти,) (angenommener
Name псевдоним ; an Kindes Statt -
осиновявам), aufnehmen* tr. (в
дружество), aufselzen tr. (вид изражение)
(ein anderes Gesicht - приемам друго
изражение, давам си друг вид), billigen
tr. (проект, предложение, решение),
empfangen* tr., entgegennehmen* tr.,
fingieren tr., immatrikulieren tr. (за студент),
löffeln tr., mitnehmen tr. (попрннуда),
nehmen* tr, refl. ( ein Kind an der Hand -
хващам дете за ръка ; ein Mädchen zur
Frau - вземам момиче за жена ; -Sic
noch Fleisch ? ще си вземете ли още месо
? ; е-е Pille - вземам хапче ; ich habe seit
2 Tagen nichts zu mir genommen от 2 дни
нищо не съм слагал в устата си ; е-п ~
гаврътвам едничко ; -Sic meinen
herzlichen Dank приемете най-
сърдечната ми благофарност ; sich D
die Freiheit - позволявам си ; will kein
Ende - няма край ; sich D Gelegenheit -
използвам случая ; sich D Zeit -
намирам време), nehmen* tr. refl. (e-n,
etw. für ctw.) (ich nahm es für die Wahrheit
взех го за истина ; е-с Sache des Lebens
leicht - поглеждам леко на нещата на,
ordinieren tr. (болни в кабинет),
perzipieren tr., repartieren tr. (отново в
родината), rezipieren tr., setzen tr. (~ wir
den Fall да приемем, че), setzen tr. (~ wir
den Fall да приемем, че), übernehmen*
tr. (доставено стоки), vorlassen* tr.,
wahrhaben*	tr. (за	истина),
wiederaufnehmen* tr. (отново в
организация), zugeben* tr. (нещо) (е-е
Möglichkeit	zugeben	приемам
възможност), Zusagen tr. (e-m etw.) (c-m
auf s-e Einladung Zusagen приемам
поканата на някого)
приемаие-Abnahmc f, -n, Abnehmen n, -s, -,
Annahme f, -en (на менителница) (търг.),
Annahme f, -en (на подарък, писма ипр.)
(~ an Kindes Statt осиновяване),
Annehmen n, Aufnahme f, -n (на нови
членове, граждани) (~ fremder Wörter in

907
признаване
der Sprache възприемане на чужди думи
в езика), Bauabnahme f (на постойка, от
комисия), Bekehrung f, - еп (на нови
схващания), Billigung f, - en,
Budgetbewilligung f (на бюджет),
Empfang m, - (e)s, - e, Empfang m, - (e)s, -
c, Empfangnahme f, Entgegennahme f,
Fernempfang m (от далечно разстояние)
(рад.), Fernsehempfang m (на
телевизионно предаване) (рад.), Reislauf
m (на чужда военна служба),
Rekonzilialion f, -еп (отново в лоното на
католическата църква), Setzung f, -cn
(като действително), Setzung f, -еп (като
действително), Übernahme f,
Wiedcrahfnahme f (повторно, в партия,
дружество), Zusage f, -n (на покана,
предложение)
нрнемател-Buchmachcr m (на обзалаганс
при конни състезания) (спорт.),
Empfänger m, - s, Empfänger m, - s, Klopfer
m, -s (морзов апарат), wcchsclakzcnlant
m (на менителница) (търг.)
нрнемване-Richtempfang m (прицелно)
нриемлпв-аппеЬтЬаг adj. (условия, цени,
предложение), annehmenswert adj.,
annehmlich adj. (ocrap.), gangbar adj. (за
цена), konvenabcl, plausibel, zivil (цена)
(разг.)
ирнемливост-Annehmbarkcit	f,
Annehmlichkeit f, -cn, Statthaftigkeit f, -
ирнемна-Aufnahme f, -n (в болница,
учреждение), Empfang m, - (c)s, - e, Salon
m, -s, -s
приемник-Ballcmfänger	m
(ретранслационен)	(рад.),
Batterieempfänger m (батериен), Folger m,
- s, Kohärer m, -s, Mchrröhrcnncmpfängcr
m (многолампов), Nachfolger ni, -s,
Rezeptor m, -s, -oren, Röhrenempfängcr m
(лампов) (ел.), Vorlage f, -n,
Zweiröhrengerät n (двулампов) (ел.)
iipiieMiiiimi-Nachfolge f, - (er lernt die ~ той
отказа да поеме поста)
приемпичество-Nachfolgerschafl f, -
нрнемчшс-Empl'änger m, - s
приет-angenommen part. adj. (дете),
gebräuchlich adj., handelsüblich (в
търговията), ortsüblich ( в дадена
местност) (das ist - това е местен
обичай)
приз-Blume f, - п (спорт.)
приза-Beuie f, - п (мор.)
призван-berufen part. adj. (er ist berufen dazu
той е призван за това)
npiDBaiiife-Bcrifung f, - en, Beruf in, - s, - c,
Bestimmung f, - en, Dichterberuf n
(поетично), Lebensberuf m, Lehrberuf m
(на учител), Rechtsanspruch m (правно),
Sendung f, -cn, Vokation f, -cn, Beiklang m
(муз.)
нриземеи-ebcncrdig adj.
приземявам ce-landcn inlr., an landen intr. s.
(авиац.), aufselzen intr. h. (за самолет)
(авпац.)
прпземявам-aufsctzcn tr. (самолет) (авпац.)
нриземяване-Anlandung f, -cn (авиац.),
Blindlandung f (при липса на видимост)
(авиац.), Bruchlandung f (с норведа в
машината), Landung f, -cn
iipmiiB-Aufgcbot n, -s, -е (воеи. рядко),
Aufrufung f, -en, Heerbann m (на войска),
Ruf m, -es, -e (auf den ersten - erscheinen
явявам се при първо повикване ; der ~
der Glocke zur Schule зъвнецът na
училище ; dem ~ des Herzens гласът на
сърцето)
призма-Säule f, -n (мат.)
признавам ce-crkenncn* refl. (sich für
schuldig ~ признавам се за виновен)
iipmiiaBaM-bcichten tr. intr.h, bekennen* tr.
(meine Liebe bekennen признавам
любовта си), einbekennen" Ir.,
eingestehen* tr., cinräumcn tr., erachten
tr. (für gut ~ признавам за хубаво),
gestehen* tr. (die Wahrheit zu ~ да си
призная истината), konzedieren tr.,
legitinieren tr. refl., rekognoszieren tr.
(iop.), respektieren tr., wahrhaben* tr.
признаване-Ehelichkeitscrklärung f (na
извънбрачно дете), Geständnis n, - scs, -
sc, Rekognition f, -cn (юр.),

908
признаване
Schuldigsprechung f (за виновен),
Würdigung f, -en (обективно, следствено
на стойност, достойнство), Zubilligung f
(на някого право на отстъпка в цена)
признаване-Zuerkcnnung f (на заслуги)
призиак-Ähnlichkeitskennzeichen п (на
прилика), Anzeichen n, -s (wenn nicht alle
~ trügen ако не ни лъже всичко), Attribut
n, -s, -е (отличителен),
Erkenntungszeichen п (мед.), Indikation
f, -en, Indiz n, -es, -zien, Indizium n, -es, -
zien, Kennung f, -en, Kennzeichen n
(характерен), Krankenheitserscheinung f
(на болест), Krankcnheitszeichen n (на
болест), Lebenszeichen n (на живот),
Merkzeichen n, Moment n, -s, -e (das -der
Farbe am Bild краската като характерен
елемент на картината), Todeszeichen п
(на смърт), Vertrauensbeweis m (на
доверие), Vorzeichen n, Zeichen n, -s (rote
Bangen sind ein Zeichne von Gesundheit
червените бузи са признак за здраве ;
das ist ein gutes Zeichen това е добър
признак ; dies alles ist ein Zeichen dafür,
daß всичко това е признак на това, че ;
die Zeichen der Zeit verstehen разбирам
характерните признаците на времето),
Merkmal m, -s, -е
признание-Bcichle f, Bekenntnis n, - ses, -
se, Distinktion f, - en (остар.),
Eingeständnis n, - ses, - sc, Erklärung f, -
en (любовно), Geständnis n, - ses, - se,
Gicht f, - en (остар.), Schuldbekenntnis n
(на вината), Würdigung f, -en (обективно,
следствено на стойност, достойнство),
dankbar adj., erkenntlich adj. (e-m - sein
признателен съм нкм.), Dank m, - (e)s (~
ernten отвръщат ми c признателност; zu
- verpflichtet sien признателен съм
много), Dankbarkeit f, - en, Erkenntlichkeit
f, - en
прнзовавам-anrufen* tr. (боговете) (das
Gericht - обръщам се към съда),
aufbieten* tr. (Soldaten, ein Heer, das Volk
-свиквам, вдигам на крак войници,
войска, призовавам народа) (вие.),
aufTordcm tr. (съдебно) (с-п zur Teilnahme,
Mitwirkung - поканвам нкг. за участие,
сътрудничество), aufrufen* tr. (zum
Kampfe - призовавам за борба) (и юр.),
berufen* tr. rcfl., bescheiden* tr. (e-n vor
Gericht bescheiden призовавам нкг.в
съда), fordern tr. (c-n vor Gericht -
призовавам нкг. на съд),
heraufbeschwören* tr. (да се явят
духовете), rufen* intr. h. tr. (e-n, nach e-m
- викам някого ; e-m - извиквам някого ;
e-n bei, mit s-m Namen - извиквам някого
по име ; das Volk zu den Waffen -
призовавам народа на оръжие ; die
Glocke guft zum Essen звънецът бие за
ядене ; den Redner zur Sache - извиквам
оратора да се отклонява от темата ; е-п
zu sich — повиквам някого при себе си ;
der Wächter ruft пазачът се провиква ;
die Pflicht ruft дългът зове ; um Hilfe -
викам за помощ ; das kommt wie gerugen
това е добре дошло; e-m etw. ins Leben -
съживявам нещо отново ; e-m Beifall -
изразявам гласно одобрението сн към
някого ; sich heiser - преграквам от
викане; man ruft ihn Rudi викат му Руди),
vorladcn* tr. (пред съд), zitieren tr. (пред
съда, в учреждение), laden tr. (е-п) (юр.)
призоваване-Anrufung f (unter- aller Heiligen
като призовава всички светни ; - des
Gerichtes обръщане към съда),
Ordnungsruf m (към запазване на реда),
Zitierung f, -en (пред съд, в учреждение)
нризование-Zilation f, -en (в съд,
учреждение) (юр.)
призовка-Ladung f, - en (юр.), Vorbescheid
m, Vorladeschein m, Vorladung f
призори-Dämmcrungszcit f
призрак-Geist m, - es, - er, Gespenst n, - (c)s, -
er, Habergeiß f (нощен), Schreckgespenst
n (страхотен)
призрак-Spukgeist m
иризраци-Larven pl. (разг.)
призраци-Phanalasmagorie f, -n
призраци-Spuk m, -s, - (es ist - dabei тук има
нещо дяволско)

909
приканвам
призрачен-geisterhaft adj., gespenslerhaft
adj., gespenstig adj., schattenhaft,
schemenhaft, spukhaft, traumhaft,
wesenlos (сянка)
призрачност-Wesenlosigkeit f
приижда-anlaufen* intr. s. (вода, река,
езеро), anschwellen* intr. s. (за река) (der
Bach war zu e-m reißenden Strom
angeschwollen потокът се бе превърнал
в буен порой), aufgehen* intr. s. (вода),
Hochschlagen* tr. (прибой, вълни),
zufließen* intr. s. D (за вода, река),
Zuströmen intr. s. D
прииждам-anströmcn intr. s. (gegem die Ufer
~ бия брега), anwachsen* intr. s. (за река),
aulbranden intr. s. (за вълни) (Beifall, Jubel,
Lärm brandete auf аплодисменти,
ликування, шум гръмнаха (в залата)) (и
прен.), aufschwcllen* intr. s. (за вода),
brodeln intr. h s (на вълни), fluten intr. s
imp., schwellen* intr. s. (sein Mut schwillt
духът му се повишава), zuwandem intr.
s. (като пришълец, емигрант)
npiniJKnaiie-Anwachs m, -es (на вода), Anzug
m, -(e)s. -e-e, Zufluß m, Zugang m, Zuzug m
(на преселници)
нрийом-Соир m, - s, Handgriff m
прикаждам-bcwcihräuchern tr.
приказвам-тагеп tr. (приказки), reden tr. intr.
h. (zu, mit e-m von etw., über etw. A ~
говоря на някого, c някого за нещо ;
einige Worte ~ говоря няколко думи; kein
Wort ~ не казвам ни дума ; e-m etw. aus
dem Sinn - избивам на някого нещо от
главата ; e-m das Wort ~ говоря в полза
на някого; er läßt mit sich ~ разбран човек
е ; viel von sich ~ machen вдигам шум
около себе си ; wie ein Buch ~ говоря
като по книга ; in den Wind ~ говоря на
вятъра ; -de Künste изкуство на словото
; sich heiser ~ преграквам от говорене),
schwätzen intr. h. tr. refl. (c някого в час)
(in den Tag, ins Gelage, ins Blaue hinein ~
говоря на вятъра) (фам.), schwatzen intr.
h. tr. refl. (c някого в час) (in den Tag, ins
Gelage, ins Blaue hinein ~ говоря на
вятъра) (фам.)
приказен-fabelhaft adj. (остар.),
legendenhaft, märchenhaft, sagenhaft,
sprichwörtlich, traumhaft
приказен-feenhaft adj.
приказка-Bilderbogen m (в картинки)
(остар.), Fabelei f, - en, Geistergeschichte
f (за призраци, духове) (лит.), Geschichte
f, - n (~n erzählen разказвам приказки),
Historie f, -n, Kindergeschichte f (за деца),
Mär f, -en, Märchen n, -s, Märe f, -n,
Räubergeschichte f (за разбойници),
Schauegeschichte f (страшна),
Spukgeschichte f (за духове),
Volksmärchen n (народна),
Zaubermärchen n (вълшебна) '
приказки-Aufschneidcrei f, -en (разг.),
Bärenhäuter m (в приказки) (лит.), Fabelei
pl. (празни), Flausen pl. (празни),
Flunkeric f, - en (на едро), Gefbel pl.,
Geplauder pl., Qcrcde n, - s pl. (празни),
Geschwätz(e) pl., Getralsch(e) pl.,
Jägerlatein n (ловджийски), Kaffeeklatsch
m (на чаша кафе), Kakelei f, -en (празни),
Kohl m, -es (празни), Krimskrams m
(празни), Leumund m, -s, -e, Mist m, -es, -
е (празни), Quackelei f, -en (на ярма, на
едро), Rederei f, -en (празни), Rcdcsartcn
pl., Salm m, -s, -e (e-n langen - über etw.
machen говоря надълго и нашироко за
нещо), Seich m, -s, - (разг.), Tratsch m, -
es, - (разг.), Zimt m, -s (празни)
приказлив-geschwätzig adj., gesprächig adj.,
redselig, schwatzhaft, zungenfertig
приказливост-Gesprächigkeit f, Redseligkeit
f, -, Zungenfertigkeit f, -
iipiiKa3iiocT-Märchcnhaftigkeit f
приказчица-Histörchen n (весела)
прикапвам-vermahnen tr. (e-n zu etw.)
(някого към нещо)
прикачам-fcslhetcn tr.
прикачвам ce-anhängcn tr. refl. (das Kind
hängt sich an die Mutter an детето се
държи (здраво) за майка си)
прикачвам-anliängen tr. (e-m etw. ~) (sie hat
ihrer Nachbarin allerhand angchängl какво

прикачвам
9)0
ли нс приписа на съседката си ; e-m eins
~ погаждам нкм. номер, нщ., злословя
ио нечий адрес)
прикачвам-anhängcn tr. (с-т etw., etw. (an
etw. А/ D) ~) (вагон), anheften tr. (etw. an
etw. А, рядко D) (обява) (Preise ~
поставям, прикачвам цени (на стоките)),
anklammern tr. (etw. an etw. ~)
приклад-Flintenkolben m (на пушка),
Gewehrkolben m (на пушка)
прмклещвам (ce)-klemmen tr. refl.
ириклещвам-abklcmmen tr. (пръст на
вратата), anklcmmcn tr., quetschen tr. refl.
(etw. breit ~ разплесквам нещо ; ich habe
mich gequctsch блъснах се ; ich habe mir
die Finger gequetscht приклещих си
пръстите)
iipiiKJieiiiBaiie-KIcmmung f
приключва (ce)-s-n Abschluß finden, s-n
Abschluß finden
ириключва-schlicßcn inlr. h. (за драма,
действие, реч, доклад) (damit schließt der
erste Akt c това приключи първо
действие)
иршслючвам-аЬгссЬпеп inlr. h, abschließen*
tr. refl., abschlicßen* tr. refl., abtun* tr. refl.
(ocrap.), ausblenden tr. (предаване чрез
постепенно отслабване, замъгляване,
замиране на тона и образа) (в радиото,
телевизията и филма), beenden tr.,
begaben* tr., besch!ießen*tr., saldieren tr.
(сметка), skontieren tr. (сметка),
vollenden tr. intr. h. (реч)
npiiioiiOHBaiie-Abschluß m, -usses, -üsse,
Abschluß m, -usses, -üsse, Arbeitsschluß
m (на работата), Bankabschluß m
(банково), Beeschluß m, Bücherabschluß
m (търг.), Geschäftsschluß m (на
сделките), Jahresabschluß m (годишно),
Jahresschluß m (на годината),
Kassenabschluß m (на касата), Skonto m,
-s, - (na smetki) (търг.)
приключен-baureifadj. (строителни планове,
данни)
приключеипе-АЬешеиег n, -s, Jagdstück n
(ловджийско), Liebesabenteuer m, -s, -
(любовно), Robinsonadc f, -n
(робннзоново) (лит.)
iipiiKjiioneiio-abgcmacht
нриключепски-abentcuerlich, abenteucrisch
adj.
ирикляквам-knickscn intr. h. (e-m) (за
реверанс)
lipiii^HKBaiie-Knicbcugung f
нрнковавам-anhämmcrn tr. (c чук), annagcln
tr. (c гвоздеи) (дъска, табела) (er steht da
wie angcnagclt той стои като закован),
bannen 1г.(прсн.) (wie gebannt stehen
bleiben спирам като закован), eindübcln
tr., fesseln tr. (die Krankheit fesselte ihn
ans Bett болестта го прикова на легото),
festbannen tr., ketten tr. refl. (c-n, etw. an
etw., e-n) (c или като c верижка някого
нещо), schrauben tr. refl. (etw. an ewt. A)
(etw. fester, loser ~ затягам, разслабвам
нещо ; in die Höhe ~ повишавам ; die
Bedingungen in dei Höhe ~ поставям по-
тежки условия)
нрикован-fcslgcwurzclt adj.
прнкомаднировам-гЩеИеп tr. (e-n e-m
Regiment zuteilen прикомдировам някого
към даден полк)
нрикомандировам-aggregieren (воен.),
beigeben* tr., beiordnen tr., zuordnen tr.
iipiiKociiOBeiiocT-Anlaslbarkeil f
iipiiKocHOBiiM-antaslbar adj.
нрикреивам-апИсПеп tr. (etw. an etw. A,
рядко D) (обява) (Preise - поставям,
прикачвам цени (на стоките))
прикренвам-anklammcm tr. (etw. an etw. ~)
(за нщ.) (c щипка, скоба), anspeilem tr. (c
треска, малък шиш), anzwccken tr. (c
габъри), aufschnallen tr. (c тока, ремък)
(die Decke, die Zeltbahn auf den Tornister
— стягам одеялото, платнището върху
раницата ; den Sattel ~ поставям, стягам
седлото), festheften tr., Festmachen tr. tmb.
(ein Boot am Ufer — прикрепвам лодка за
брега), heften tr.
прикрепител-Spannagel m (на обработваем
предмет)
прикрепявам-beihcflcn tr.

911
прилича
iipiiKpeiiHM-einklammern tr. (със скоби)
(техн.), pflöcken Ir. (с колчета), verkattcn
tr. (малка котва към голяма), vertäuen Ir.
(кораб към пристан), zuhefleln tr. (с
топлийки), zuheften tr. (с топлийки)
прикреияпе-Vertäuung f (на кораб към
пристан)
прикривам ce-drücken refl., Verkappen tr. refl.
(зад някоя маска, под було)
прнкрнвам-abdecken tr. (спорт), bcschönen
tr., decken refl. tr. (воен.), kaschieren tr.,
maskieren tr.refl.., sichern tr. refl. (воен.),
sichern tr. refl. (воен.), tarnen tr.,
überdecken tr., verhehlen tr. (e-m etw.)
(истина, убеждения) (ich will dir die
Wahrheit nicht ~ не искам да скрия, да
прикрия истината от тебе), verhüllen tr.
refl. (е-е kaum verhüllte Drohnung едва
прикрита заплаха)
npiiKpiiBaiie-Sicherung f, -en (воен.),
Sicherung f, -en (воен.)
прикрит-verschlagen, versteckt3aTaeH-
vcrsteckt
npiiKpiiTiie-Bedcckung f, - cn (воен.),
Deckmantel m, Deckung f, - en, Feuerschutz
in (огнево) (воен.), Rückdeckung f
(тилово) (воен.), Schutzwache f,
Seitendeckung f (флангово) (воен.)
ирикритост-Lcisetretcrei f, Verschlagenheit f,
-, Verstecktheit f, -
ирикупувам-zukaufen tr.
прикъсвач-Ölschaltcr m
нршсътан-laüschicht, lauschig, traulich
ирикя-Brautschaft f, Heiratsgut n, Mitgift f, -
прплавям ce-anhäkeln tr. refl. (в нщ. c
кукичка) (die Tür ~ затварям вратата c
кукичка)
прилагам-anhängcn tr. (менителница,
мостра), anwenden* tr. (zu etw. ~)
(средство, мерки) (seine Zeit gut
-използвам времето си добре ; Geld zu
etw. ~ изразходвам пари за нщ.; е-е falsch
angewandte Redensart неправилно
употребен израз), anwenden* tr. (теория
на пракшка) (ein Beispiel auf е-е Fall ~
прилагам пример към даден случай ;
angewandte Kunst приложно изкуство),
applizieren tr. (нови методи), beibiegen*
tr.(KaHU.), beifügen tr. (сметка, фактура),
beigeben*tr., beilegen tr. (dem Briefe die
Rechnung beilegen прилагам писмото
към фктурата), beipacken tr. (пакет),
durchfuhren tr. trnb., einschließen* tr. refl.
(едно в друго), sanieren tr. (оздравителни
мерки)
прилагапе-Bcifügung f, - cn (док.,данни),
Sanierung f (на оздравителни мерки)
прилагателно-Adjektiv, Adjektivum n, -s, -
ive (грам.), Eigenschaftswort n (грам.)
лрилежание-Fleiß m, - es, Lerneifer m (в
учението), Lernflciß m '
прилежеи-brav adj., eifrig adj., fleißig adj. (ein
-er Aufsatz прилежно написана статия)
лрилежно-ordcntlich
ирилеи-Dcckelnase f (вид) (зоол.), Fledermaus
f
прилепвам ce-anhängcn tr. refl. (sich an c-n,
bei e-m ~) (разг.)
прилепвам-adhüriercn intr. h, kleben inlr. h.
прилепелост-Adhäsion f, -en
ирилеии-Flattcrlicrc pl. (зоол.)
прилепнал e-anhaften intr. h. D. (das Pflaster
haftet der Haut an мушамичката e
прилепнала, залепнала o кожата)
ирнлеииал-кпарр (das Kleid sitzt knapp
роклята стои прилепнала)
прмлив-Anlauf m, -(e)s, -re (на вода) (im -
sein напредвам), Flut f, - en (Ebbe und -
ирилив и отлив), Hochflut f (голям),
Nippflut f (нисък), Schwall m, -s, -e
(офомен), Seebär m (внезапен), Springflut
f (висок) (мор.), Überschwang m, Zufluß
m
прилика-Ähnlichkeit f, -cn
npiuincTiiiiK-Dcckblatt n (бот.), Nebenblatt n
ирилитам-anstreichcn* intr. h. (птица) (лов.),
zufliegen* intr. s.
ирилнтаие-Einflug m, Schnepfenstrich m (на
бекаси) (лов.)
прилича-gezicmcn intr. h refl. (es geziemt sich
nicht für uns zu ... не ни прилича ...),
kleiden tr. (за дреха, шапка, цвят) (der Hut,

приличам
912
diese Farbe kleidet Sie nicht тази шапка,
този цвят не Ви отива), liegen intr., ziemen
refl. D (ihm ziemt Milde прилича му да
бъде снизходителен)
приличам-ähneln intr. h (e-m ...), anstchcn*
intr. h. (s.) (e-m gut ~) (за рокля), arten intr.
s. (nach e-m, etw. ~) (по характер, нрав)
(на нкг., нщ.) (er artet nach dem Vater той
се е метнал на баща си), muttem intr. h.
(на майка ми), nacharten intr. s. (e-m) (er
artet dem Vater nach има нрава на баща
си), schlagen intr. h. s. (nach der Mutter,
in die Art der Mutter - приличам на майка
си), stehen* intr. h. s. (das Kleid steht ihr
gut ролкята й отиваше ; die Farbe steht
dir nicht цветът не ти отива ; diese
Haltung steht dir nicht това държане не
ти подобава)
приличащ-schlagend (на някого)
лриличеп-ahnlich adj., anständig adj.
(жилище, облекло), ehrlich adj. (остар.),
gebührlich adj. (остар.), gehörig adj.,
konvcnabcl, schicklich, tierähnlich (на
животно), tuchartig (на сукно)
приличне-Anstand m, -(e)s (- haben
притежавам добри маниери ; den ~
verletzen нарушавам благоприличието),
Gebührlichkeit f (остар.), Gehörigkeit f,
Mores pl. (warte, ich werde dich - lernen
! ще те науча аз теб на ред !),
Schicklichkeit Г, -
прилично e-konvenieren intr. h.
прилог-Satzaussage f (грам.)
приложен съм-beiliegen* intr. h
приложен-angewandt part. adj. (angewandte
Chemie приложна химия), anliegend adj.
(писмо, документ, квитанция), beiliegend
adj., einliegend adj. part. (der - e Brief
приложеното писмо)
приложеиие-Anhang m, -s, т-е (в книга,
договор), Anlage f, -en (към писмо)
(търг.), Annex m, -es, -e, Anwendung f, -
en (in, zur - bringen употребявам,
прилагам ; zur - kommen употребявам
се, прилагам се), Apposition f, -en (грам.),
Beiblatt n, Beifügung f, - en, Beiheft n,
Beilage f, Beilage f (към писмо) (австр.),
Beisatz m (грам.), Bilderbogen m, Enlage
f, - n (вложено, в писмо, пакет), Exkurs m,
- es, - e, Notenbeilage f (музикално),
Nutzanwendung f (на теория),
Schnittbogen m (c кройки към моден
журнал), Verwendung f, -en
приложения-Рагс^а pl.
прнложеио-liierbci (hierbei übersende ich
Ihnen приложено Ви изпращам), hiermit
(в коренспонденция)
приложим-anwendbar adj., verwendbar
приложнмост-Anwendbarkeit f
нрилошаване-Fahrkrankheil f (при
пътуване), Schlappe f, -n (разг.)
нрилуняване-Mondlandung f
прилъгвам-verlocken Ir.
приляга-liegen intr., passen intr. h. (in etw A,
zu c-m) (er paßt nicht in diese Stellung
той не подхожда за тази работа ; grün
und blau ~ schlecht zueinander зелено и
синьо не си подхождат ; das paßt nicht
hierher на това мястото не му е тука ; die
beiden - nicht zueinander двамата не си
подхождат; der Preis paßt mir nicht цената
е висока за мене ; wenn es ihm paßt ако
му е удобно ; die Schuhe - mir nicht
обувките не ми стават ; die passende
Farbe wählen избирам подходящ цвят),
sitzen* intr. h. refl. (за дреха)
прилягам сн-zusammenpassen intr. h. (c
нещо друго)
прилягам-anliegen* intr. h. (ein eng
anliegendes Kleid плътно прилепнала
рокля), ansitzen* intr. h. (за дреха),
einpassen intr. h (die Tür passt nicht gut
ein вратата не приляга добре),
hineinpassen intr. h. (in etw. А) (добре в
нещо)
нрилягапе-Sitz m, -es, -е (на дрехи) (ein Anzug
mit radellosem — костюм, който стои
отлично)
прилягащ-paß, paßrecht (добре- дрехи,
обувки)
примадона-Diva f, - s
примамвам-abdingen* tr., abfangen* tr. refl.,

913
abrufen* tr. refl. (клиентите на нкг),
abspannen tr. (прислуга, работници),
abwerben* tr. (чужди служащи,
работници), angeln tr. (er hat sich e-n
Goldfisch geangelt хванал си златна
рибка (оженил се за богато момиче) ;
sie angelt sich e-n Mann тя гледа да си
мъж, да улови нкг.) (и прен.), ankirren tr.
(със стръв), anködern tr. (със стръв),
ankörnen tr. (със зърна) (лов.), anlocken
tr., anlüstern tr. (остар.), anludem tr. (със
стръв) (вреден дивеч), atzen tr. (със стръв)
(лов.), beizen tr. (дивеч) (лов.), berücken
tr., kirren tr., locken tr., reizen tr. (c
наподобявано на животонски глас),
verlocken tr., a:tzen tr. (със стръв) (лов.)
примамване-Paß m, -sses, ч-е (на дребен
дивеч), Reizung f (c наподобявано на
животински глас)
иримамка-Aas n, -es, -e, Abbiß m, -isses, -
isse (в капан), Angclbissen m (за риба),
Anlockungsmiltcl n, Atzung f, -cn (лов.),
Dummenfang m (за наивници) (пейор.),
Köder m, -s (на въдица, капан), Körnung
f (за дивеч), Lockmittel n, Lockspeise f, -n,
Lockung f, -en, Luder n, -s, Verlockung f
примамлив-appetitlich adj., einladend pari,
adj., mundgerecht, verführerisch,
verlockend
примамливост-Reiz m, -cs, -e (das hat k-n ~
mchr für mich това вече не ме привлича ;
die weiblichen -е женските прелести)
пример-Beispiel n (zum Beispiel например;
sich an etw. D ein Beispiel nehmen вземам
пример от нщ.), Bcispiclsfall m, Beleg in,
-	s, - е (илюстриращ, доказващ) (Beleg
für ein Wort пример за дума), Exampel n,
-	s (zum ~ за пример), Muster n, -s (nach
c-m - arbeiten работя по образец ; sich
ein - an e-m nehmen вземам някого за
образец ; ein -echter Freundschaft
пример за истинско приятелство ; das -
von e-m Schüler примерен ученик ; neue
-	entwerfen създавамнови модели ; das
-	e-r Tapete шарката на тапет ; -ohne
Wert мостра без стойност ;	-
	примиреност
zusammenstellen правя колекция от
мостри), Paradigma n, -s, -men (за
склонение, спреженис), Schulbeispiel п
(класически, характерен), Vorbild n, -es, -
er (sich D e-n, etw. zum - nehmen вземам
някого, нещо за пример, образец ; ein
leuchtendes - светъл образец, пример),
Vorgang m, -es, -г-е (nach s-m - следвайки
неговия пример), Zahenbcispiel n (с
цифри)
npiiMepeii-ausbündig adj. (etw. - Feines нщ.
изключително хубаво ; ein ausbündiger
Narr безподобен глупак) (остар.),
beispielhaft adj., exemplarisch adj.,
mustergültig, musterhaft, vorbildlich
примерпост-Mustergültigkeit	f,
Musterhaftigkeit f, Vorbildlichkeit f, -
примес-Beimcngung f, - cn, Einmengscl n, - s,
Einschlag m, - s, Einschläge (лек), Einschuß
m, - usscs, - üsse, Gangart f (скален) (мин.),
Zusatz m, -cs, -re (в захар, брашно, пипер)
иримесвам-anmachen tr. (etw. mit etw. ~)
(Kalk, Salat-забърквам вар, правя салата
; Wein - подправям вино), anmengen tr.
(разг.), anmischen tr., anrühren tr. (Farben
~ смесвам бои ; e-c Suppe mit Ei -
застройвам супа c яйце), beimengen tr.,
cinmcngen tr. refl., cinmischcn tr. refl.,
einslreucn tr. (прен.), versetzen tr. (mit etw.)
(нещо към нещо), verwclschcn tr. (думи
от романски произход), zusetzen tr.
(Wasser zusetzen примесвам водата)
npiiMecBaiie-Bcimengung f, - en
iipiiMeceii-durchwachsen part. adj.
примнгвам-zwinkcn intr. h. (mit den Augen),
zwinkern intr. h. (mit den Augen), zwinzeln
intr. h. (mit den Augen), zwinzern intr. h.
(mit den Augen)
npiiMitpeii-crgebcn adj., schicksal(s)ergcbcn
(със съдбата)
примиренец-Versöhnler m, -s
iipitMiipeinie-Bcschcidung f, - en, Beugung f,
-	en (прен.), Duldsamkeit f, Ergebcbhcit f,
-	cn, Ergebung f, - en, Resignation f, -cn
(със съдбата)
примирсиост-Dcvotion f, - en, Duldcrsinn m,

примиренчество
914
Gefaßheit f
примиренчество-Versöhlerlum n, -s, -
примирие-Waffenruhe f (временно)
примирителен-beugsam adj., konziliant,
versöhnlich
npiiMiipiiTeHiiocT-Beugsamkeit	f,
Versöhnlichkeit f, -
примирявам (ce)-vcrsöhnen tr. refl. (mit etw.)
(c нещо)
примирявам ce-abfinden* rcfl. (sich mit etw.),
beugen rcfl. (sich dem Unglück beugen
примирявам се c нещастието),
dareinfinden* trfl. tmb., dreinschicken refl.
(със съдбата си), ergeben* refl. (sie hat
sich in ihr Schicksal ~ тя се примири със
съдбата си), fügen refl. (mit dem Schicksal
~ примирявам се със съдбата), geben*
refl. (sich in sein Schicksal ~ примирявам
се c съдбата си), hineinfinden* refl. (sich
in etw. А) (c нещо), hinwegsetzen refl. (sich
über etw. А) (c нещо), resignieren inlr. h.,
finden* refl. (sich in etw. А ~ примирявам
се c нщ.)
при м нти вен-h i nterwändlerisch
нримка-Angel f, -n, Beerrcis n (за примамка
на птици) (лов.), Bügclgarn п (опъната,
да птици) (лов.), Dohne f, - п (за птица),
Falle f, - п, Fallnetz п, Fallstrick ш (лов.),
Fangram n (лов.), Fangschlinge f (на ласо)
(лов.), Finkenherd m (за лов на птички)
(лов.), Habichtskorb m (за лов на хищни
птици), Haube f, -п (кръгла), Herbstherd
m (за прелетни прици), Öse f, -n,
Pfahleisen n (за граблива птица), Schlaufe
f, -n, Schleife f, -n (на въже), Schlinge f, -n
(in die ~ gehen улавям се в капан ; den
Kopf, den Hals in die - stecken слагам си
главата в торбата ; sich geschickt aus der
~ ziehen измъквам се ловко от капана),
Schlupfe f, -n, Schneegam n (за яребици
при сняг) (лов.), Schneise f, -п (за лов на
птици) (лов.), Sprenkel m, -s (за птици),
Vogelgam п (за птици)
примъквам ce-heranschleichen* intr. s. refl.
iipiii^nexca-angehören intr. h. D. (към нщ.)
(предимно за хора) (der Arbeitsklasse,
der Gesellschaft ~ принадлежа на, към
работническата класа, на обществото ;
c-r gelehrter Gesellschaft ~ членувам в
научно дружество), gehören intr. h D (wem
gehört der Hut на кого нринадежн
шапката), hingehören intr. h., zugehören
inlr. h. D (към нещо)
пplIllaдлeжaщ-angchöгigadj. D., daxugehörig
adj., gehörig adj., Mitlelsländler m (кьм
средното съсловие), ortsangehörig (към
дадено място), volkseigen (на народа),
zugehörig D (към нещо) (das Haus mit
dem zugehörigen Garten къщата c
принадпещата към нея градина)
IlplПIaдлeжaщll-Hausangehörige(n) (към
семейство, докакинство)
iipiiiiaABeÄiiocT-Angehörigkcit f, -сп,
Klassenzugehörigkeit f (класова),
Parteizugehörigkeit f (партийна)
ирннадлежности-Лппех m, -es, -е,
Badesachen pl. (за баня), Badcwäschc f
(за къпане), Badezeug n pl. (за баня),
Beiwerk n pl. (допълнителни),
Campingzubehör n, Fischgerüt n, pl.
(рибарски), Jagdzeug n (ловни),
Kochgerät n (кухненски), Kochgeschirr n
(кухненски), Reisebedarf m (пътни),
Schneiderei f, -n (на шивач), Schreibbedarf
m (при писане), Schrcibwaren pl.
(канцеларски), Schreibzeug n (за писане),
Schulsachen pl. (училищни),
Toilette(n)artikcl pl. (тоалетни), Zeug n, -
es, -e (das Zeug zum Fischfang
принадлежности за риболов), Zubehör
n, Zubehörteile pl.
прнпаждам-ansctzen tr. (ивица на пола)
принасям-abtragen* refl. (швейц.) (полза),
darbringen* tr. (в дар) (Opfer ~ принасям
жертва), einbringen* tr., hinopfem tr. refl.
(в жертва), opfern tr. refl. (в жертва) (dem
Bacchus ~ пия вино ; dem Neptun -
хващам морска болест, повръщам),
zubringen* tr. (e-m etw.) (състояние,
зестра)
npiiiiacfliie-Hekatombe f, -n (на много
жертви), Menschenpofer п (на хора в

915
приписвам
жертва), Oblation f, -en
приначавам-falschmünzen intr. h trnb. untrnb.
(прен.)
принос-Beisteuer f (остар.), Beitrag m, - (e)s,
Beiträge (Beitrag zur Geschichte принос
към историята)
ирниосител-Überbringer m
iipHiioiueiiiie-Darbringung f, - en
нрннуда-Abnötigung f, -en, Diktat n, - (e)s, -
e,	Druck m, Gerichtszwang m (съдебна)
(юр.), Nötigung f, -en, Rechtszwang m
(правна) (юр.), Zwang m, -es, - (der Zwang
des Gesetzes принудата на закона ; unter
dem Zwang der Verhältnisse под
принудата на обстоятелствата ; etw. aus
Zwang tun върша нещо под принуда)
принуден съм-durchsollen* intr. h
принуден-befangen part.adj., gezwungen adj.
pari., konstruiert, steif (разговор)
нринуденост-Bcfangcnhcit f, - en,
Gezwungenheit f, Manicrierhcit f, Steifheit
f,	Steifigkeit f
npnnymireneii-zwang(s)läuf ig, zwangsweise
принуднтелност-Zwangsläufigkcil f, -
нринуждавам-abnöligcn tr., abzwingen* tr.,
anhalten* tr. rcfl. (zu etw. ~) (die Kinder
zum Gechorsam, zur Arbeit, zur Ordnung
~ подтиквам, напътствувам децата към
послушание, работа, ред), müßigen tr.
refl. (sich gemüßigt sehen etw. zu tun
виждам се принуден да направя нещо),
nötigen tr. (ich bin genötigt, zu .. принуден
съм да..) заставям-nötigen tr. (ich bin
genötigt, zu .. принуден съм да..), stellen
tr. refl. (да спре), zwingen* tr. refl. (e-n zu
etw.) (някого за нещо) (man kann
niemanden zur Liebe zwingen никой не
може да бъде принуден да обича),
Nötigung f, -en, Notzwang m, Zwang m, -
cs, - (der Zwang des Gesetzes
принуждение на закона ; unter dem
Zwang der Verhältnisse под
принуждение на обстоятелствата ; etw.
aus Zwang tun върша нещо под
принуждение)
нрииц-Infanl m, -en, -en
принцнп-Antriebsmoment n (двигателен),
Einteilungsgrund m (на класификацията),
Grundsatz m, Kausalprinzip in (за
причинността на нещата и явленията)
принципален-grundsätzlich adj.
принципен-grundsätzlich adj.
принцнпи-Dcnkungsart f,pl., Gesinnung f, -
en pl., Lebensanschauung f (в живота)
npiiiimiiiiiocT-Grundsätzlichkeilf
ириоравам-zuackcm tr. (към нивата си)
npiiociiOBeii-grundständig adj. (бот.)
припадапе-Ohnmacht f, -en (in ~ fallen
припадам в невяст)
припадиал-ohnmächlig (~ werden припадам)
припадък-Aniall m, -s, -re (er bekam einen ~
von Fieber внезапно температурата му
се качи ; ein ~ von Schwindel пристъп на
замайване, виене на свят ; — von
Heiterkeit избухване на смях) (мед.),
Anwandlung f, -еп (лек), Erstickungsanfall
m (от задух), Insult m, -s, -e, Kollaps m, -
es, -e, Lachkampf n (от смях),
Ohnmachlsanfall m
npiuiacH-Kriegsbedarf m (военни),
Lebensmittel pl., Munition f, -en (бойни),
Schießbedarf m (бойни), Zehrung f
(хранителни)
припев-Kehrreim m, Refrain m, -s, -s (муз.)
припечелвам-erwerben* tr. (sich das Brot ~
припечелвам хляба си)
припирам-haslen intr. h.
npiiiiiipiie-Filz m, - es
нрипнсвам-anhängcn tr. (e-m etw. ~) (sie hat
ihrer Nachbarin allerhand angehängt какво
ли не приписа на съседката си ; c-m eins
~ погаждам нкм. номер, нщ., злословя
по нечий адрес), anlügen * tr. (e-m etw. ~)
(нкм. нщ. невярно, лъжливо), beilegen tr.
(einem einer Sache beilegen приписвам
нкм.нщ.), beimessen* tr (einem die Schuld
an etw. beimessen приписвам нкм. вмнага
за нщ.), nachsagen tr. (das darfst du dir
nicht ~ lassen не бива да позволяваш да
казват такива неща за теб ; ihm wird
Strcnga nachgesagt казват, че бил много
строг), überschreiben* tr. (имот),

приписване
916
verschreieben* tr. re fl. (имот, къща),
zumessen* tr. (c-m die Schuld zumessen
приписвам на някого вината), zurechnen
tr. (e-m elw.) (на някого нещо),
zuschreiben* tr. (e-m, e-r Sache etw.) (вина,
причина)
приписване-Verschreiben n (на имот)
ириписка-Scholic f, -n, Scholien n, -s, -lien
npiiiiHCKH-Marginalicn pl. (на полето)
iipiiiiii'iaM-brüten intr. h
ирипкам-tippcln intr. h. s.
iipiiiuiecKaii-plalt (чело, покрив, керемида)
(— drücken сплесквам ; ~e Füße плоски
ходила ; e-n - niederdrücken сплесквам
някого ; e-n ~ schlagen правя някого да
омекне ; das ~е Land равнината, селото
; auf dem ~en Lande wohnen живея на
село ; - auf dem Bauche liegen лежа по
корем ; sich ~ auf dem Erde legen
пльосвам се на земята)
ирннлитаие-Verkettung f (с-е unglüchliche -
der Umstände преплитане на
обстоятелствата)
иринлод-Aufzucht f, Bienenbrut f (пчелен),
Nachzucht f, Zucht Г, -, Zuzucht f
нриповдигам-anhcbcn* tr. (леко) (шкаф,
сандък, бюро, вежди, рамене, колене)
нри]10вдигам-га1Теп tr.
приповдигане-Raffung f, -n
iipuiiOAeii-Natur-
npiiiioaojieHiiTeji-Physieter m, -s
iipiiiioaiiHCBaM-gegenzeichen tr.
llplIIloдпиcвaиe-Gegenzcichung f, - en
iipiino3iiaBaiie-Quiproquo n, -s, -s (на двама
души)
прппомвам-auferwecken tr. (за нщ.) (прен.)
припомням си-vergegcnwärtigen tr. (sich D
etw.)
приномням-anmahnen tr.
iipiiiiOMiiHiie-Anmahnung f
прнноявам-auflöten tr. (нщ. o нщ.) (техн.)
приправка-Zutat f, -en
нринрян-hastig (характер), schusselig
припряиост-Haspeiei f, -en, Hast f,
Hastigkeit f
припълзявам-heranschleichen* intr. s. refl.
нринънка-Eicrschwamm m, Herbling m, -s, -c
(бот.), Pfifferling m, -s, -е (бот.)
приравиявам-cinkindshaften tr. (по права
децата от различни бракове)
прнраст-Anwachs m, -es, Anwuchs m, -cs,
-re, Auflage f, -n (годишен) (на дърво)
(лесов.), Jahrschuß m (годишен, на
дърво), Johannistrieb m (летен, втори),
Nachschuß m (втори на дърво), Quirl m, -
es, -е (годишен, на иглолистно дърво),
Wertzuwachs m (на стойност), Zuwachs
m, -cs, - (ein Verein hat e-n Zuwachs
bekommen дадено дружество има
прираст)
ирираства-zuwachsen* intr. s. (e-m wächst
elw. zu)
прнрода-Charakler m, - s, Menschentum n, -s
(човешка), Natur f, -cn (без pl.) (Mutter -
майката природа ; die Kräfte der ~
природните сили ; von ~ по природа ;
der ~ s-n Tribut entrichten умирам ; der ~
folgen следвам природата ; nach der ~
zeichnen рисувам от натура ; mein Haar
ist - косата ми е естествена ; Fragen
allfcmeincr ~ въпроси от общо естество
; е-е kräftige ~ haben имам здраво
телосложение ; verliebter ~ влюбчив),
Physis f, -, Wesen n, -s, - (das ist s-m
Wesen gemäß това съответства на
природата му)
нриролен-clcmentar adj., physisch
iip]ipo;xo3iiaiiHe-Nalurkunde f
npiipOAOH3iiiiiiaTen-Naturforschcr m,
Naturwissenschaftler m, -s, -c
лриродоизпитателен-nalurkundlich,
naturwissenschaftlich
природолечение-Naturncilkunde f
природоиаучен-nalurwissenschaftlich
присаждам-äugeln tr. (сел.-ст.), anpfropfen tr.
(сел.- er.), anplatten tr. (чрез копулация)
(сел.- ст.), anschäften tr. (сел.-ст.),
aufpflanzen tr. (дърво), aufpfropfen tr. (etw.
auf etw. A ~) (e-e aufgepfropfte Bildung
повърхностно образование ; e-m Volk e-
e fremde Kultur ~ насаждам у народа
чужда култура), einpfropfen tr. (сел.-ст.),

917
приспивам
impfen tr., Impfung f, implantieren tr.,
kopulieren tr. (чрез копулиране), okulieren
tr., petzen tr. (дърво), pflanzen tr., pfropfen
tr. (дърво), schäften tr. (растение)
прпсаждане-Aufpfropfungf, Okulation f, -en,
Transplantation f, -en (на органи)
присвнвам-einkneifen* tr.
присвоявам си-anmaßen tr. refl. (sich D etw.
~) (sich ein Urteil/ e-s Urteils/ über etw. A
~ одързостявам се да дам мнение за нщ.
; angemaßte Rechte присвоени,
узурпирани права ; sich ~ etw. zu tun
одързостявам се, присвоявам си
правото да върша нщ.)
присвоявам-erschleichen* tr. (по нечестен
път)
iipiicßOflßaiie-Besitzergreifung f, Besitznahme
f, Gcwaltanmaßung f (на власт)
прпседнал-asslständig adj. (лист) (бог.)
приселец-Коюпе m, -n, -n
npiicKpiniBaM-cinquetschen tr.
нрисламчвам ce-anhängcn tr. refl. (sich an c-
n, bei e-m ~) (разг.)
прислуга-Aufwartung f, -en (разг.),
Bedienerin f, - nen (женска), Bedienung f,
- en (воен.на оръдие), Bedienung f, - en,
Bedienungen pl., Bedienungsmannschaft
f (на оръдие), Dienerci f,pl., Dienerschaft
f (домашна), Dienstleute f,pl.,
Geschützbedienung f (на оръдие) (воен.),
Hausangestcllte(r) m (домашна),
Hausgesinde n (домашна), Hauslcute pl.
(домашна), Hofgesinde n (двоецова),
Ingesinde n, -s (домашна), Leute pl.,
Service in, Service m, -s, Servis m, -es, -es,
Servis m, -es, -es, Tornister-Funktrupp m
(на преносима радиостанция), aufwarten
intr. h. (e-m) (bei Tisch den Gästen ~
прислужвам на гостите на трапезата),
bedienen tr. (bei Tisch bedienen
прислужвам на масата.), ministrieren intr.
(в църква), servieren intr. h. (при ядене),
servieren intr. h. (при ядене)
ирислужваие-Aufwartung f, -cn (er hat die -
bei mir той ми прнслужва) (рядко,
Bedienung f, - en, Servis m, -es, -es, Servis
m, -es, -es
прислужник-Aursteller m, -s, ~ (при игра на
кегли), Aufwärter m, -s, ~, Aufzugführer m
(при асансьор), Balljunge m (на
тенисплаца), Bedienstete(r) m, - n, - n
(остар.), Bcdiente(r) m, - n, - n, Boy m, - s
(млад, хотелиерски, за разпращане), Bub
m, - n, Bursche m, - n (остар.), Diener m, -
s, Fuhrknccht m (у колар), Kalfakter m, -s,
Kalfaktor m, -s, Knecht m, -es, -e,
Lohndiener m, Page m, -n, -n (в хотел),
Reitknecht m (на господаря при езда),
Schafler m, -s (на трапезата), Schenk in, -
en, -en (в кръчма), Schenker m, -s (в
локал), Serviteur m, -s, -e, Scrvitcur m, -s, -
e
ирислужница-Aufwartefrau f (приходяща),
Aufwartemädchen n (приходяща),
Aufwartung f, -en (разг.), Badefrau f (в
банята), Dienstmädchen n, Mädchen n, -
s, Schenkin f, -nen, Magd f, -re
пpиcлyжIlIЩll-Bcdienungen pl., Diensllcutc
f,pl., Hausleute pl. (домашни)
прислужничка-Brunnenmädchcn n (в
павильон за минерална вода)
iipiicnyuißaM-anklopfcn tr. (мед.)
прнсмеулник-Spötetr m, -s
прнсмех-Gespött n, - (e)s, Hohn m, -es, -,
Hohngelächter, Persiflage f, -
ирисмехулен-spöuisch
присмсхулник-Gclbspöttcr m (градински)
(зоол.), Slicher m, -s (фам.)
присмивам ce-ausätschcn tr. refl. (злорадо)
(за деца)
прнсмятам-zurechnen tr.
iipiicnoiiaMeTeii-hochselig
приспада ce-abgehcn intr. s
прнспадам-abbuchen lr. (сума), abrechnen
tr. (разноски, тегло), abschreiben* tr. refl.
(сума), abslreichen* lr., rcfakticren tr.
npiici^aiie-Abrcchnung f, -en, Absatz m, -
cs, те (от сметка), Abzug m, -(e)s, -f-e,
Bcscmschon n (на фира във фактура)
(търг.)
iipiicuaAiiaT-abgczogen
npiiciiiißaM-einlullen lr. (c песен), cinschläfcrn

приспивателно
918
tr., einwiegen tr. (люлеейки), lullen Ir. (c
приспивна песен)
iipHciiiiBarejiiio-Einschläferungsmittcl n
присиособеине-Löschvorrichtung f (за
гасене на пожар)
приспособенчество-Anpassungspolitik f
приспособим-biegsam adj,
нриспособимост-Anpassungsfähigkeit f,
Anpassungsvermögen n, Biegsamkeit f
ирнспособлеиие-Apparat m, -s, -c (ohne ~
просто, лесно; без церемонии),
Auffangvorrichtung f (улавящо) (рад.),
Danre f, - n (за сушене или пречистване),
Deckenverkleidung f (акустично, на
тавана) (стр.), Fänger m, - s (за хващане)
(техн.), Fangwerk п (предпазно,
предохранително) (техн.), Geldrückgabe
f (за връщане на пари), Katapult m, -s, -е
(за отлитане на аероплан), Reißbahn f (за
бързо изпразване на балон) (авиац.),
Richteinrichtung f (прицелно) (воен.),
Schutzvorrovhting f (предпазно),
Stellvorrichtung f (мерно) (воен.),
Übcrblcndcr m, -s (за преливане на
картини), Verschluß m, -Schlusses, -
Schlüsse (за затваряне), Vorrichtung f
(техн.), Wippe f, -n (метателно)
приспособявам (ce)-cinstellcn refl.
приспособявам ce-anpassen tr. refl.,
assimilieren tr. refl. (биол.), schicken
lr.(sich in elw. A) (sich in die Zeit -
примирявам се c времето си)
приспособявам-adaptieren	tr.
(целесъобразно), adjustieren tr., passen
tr.
приспособяване-Anpassung f, -en (an etw.
A) (~ an ads Gelände приспособяване
към местността, терена)
пристав-Polizeikommissär	m,
Polizeikommissar m
прнставам-anfahren* intr. s. (на брега) (за
кораб), anlanden intr. s. (за кораб)
(остар.), landen intr. (за кораб)
приставане-Landung f, -en
иристаи-Anlandebrücke f (мор.)
пристанище-Abfahrtshafen	m	(на
отпътуването), Abladungshafcn m
(товарно), Anlaufhafcn m (където
акустира кораб) (мор,), Bergehaften m
(мор.), Bestimmungshafen m (крайно)
(мор.), Binnenhafen m (вътрешно,
речно), Flughafen m (въздушно),
Fluthafen m (използвано само при
прилив) (мор.), Freihafen m (свободно),
Hafen m, -s, -r (e-n Hafen anlauicn спирам,
акостирам в дадено пристанище),
Heimathafen m (за домуване), Kriegshafen
m (военно), Liegehafen m (зимно),
Nothafen m (спасително), Schutzhafen m
(зимно, за речни кораби), Vorhafen m
(външно), Zeithafen m (използвано само
при отлив), Zwischenhafen m
(антрепозитно) (мор.)
нристигам-anfahrcn* intr. s. (за кола),
anfahren* intr. s. (c превозно средство),
angelangen intr. s., ankommen intr. s. (wir
sind glücklich zu Hause, in Sofia
angekommen благополучно [си]
дойдохме, пристигнахме в София),
anlangen intr. s. (am Bahnhof, in Sofia ~
пристигам на гарата, в София), anlegen
intr. h. (за кораб, лодка), anreisen intr. s.
(e-e angereiste Person пришелец),
anrollen intr. s. (за машина, влак, камион)
(и прен. за поръчки, доставки),
anschwärmen intr. s. (на рояци) (пчели,
хора), ansegeln intr. s. (с платноход),
antraben intr. s. (на кон) (angelrabt kommen
пристигам тръс), auffahren* intr. s.
(церемониално) (mit Wagen in Festzug ~
дефилирам в тържествено шествие),
aufziehen* intr. s. (марширувайкп)
(воен.), daherkommen* intr. s, dasein* intr.
s, einfahren* intr. s, einfinden* refl.,
einfliegen* tr. (за самолет), cingehen* intr.
s, einherjagen intr. s (галопирайки),
einherrauschen intr. s (важно), einlaufen*
intr. s (за кораб, влак), eintreffen* intr. s,
kommen* intr. s. (ein Gerüch kam mir zu
Ohren един слух пристигнало ушите ми),
langen intr., verirren refl. (sich auf elw. A)
(по погрешка), Vorfahren* intr. s. (скола)

919
пристъпвам
пристигане-Anfahrt f (на кораб, кола),
Ankunft f, -j-e (die ~ eines Sohnes anzeigen
съобщавам за раждането на син),
Anreise f, -n, Einfahrt f, - n, Einflug m (на
самолет), Einlauf m, - s, Einmäufe (на
параход в пристанище), Eintreffen n, - s,
Kommen n, -s, Zukunft f, - (библ.)
пристоен-anständig adj. (човек, жена,
общество, характер), ehrsam adj., gehörig
adj., schicklich
пристойно e-konvenicrcn intr. h.
нристойност-Anstand m, -(e)s (~ haben
притежавам добри маниери ; den ~
verletzen нарушавам благоприличието),
Ehrsamkeit f, Gehörigkeit f, Schicklichkeit
f>-
нристраст-Zugang m
iipiicTpacreii-befangcn part.adj., einseitig adj.,
parteiisch, passioniert (към нещо),
persönlich (~ werden внасям личен
елемент в спора ; er nimmt alles ~ той
схваща всичко на лична почва),
trunksüchtig (към пиенето),
voreingenommen (für e-n, etw.) (в полза
на някого)
нрнстрастеност-Schwäche f, -n (für etw.) (е-
е ~ für Musik haben имам слабост към
музиката), Schwarm m, -s, -re (dieses
Mädchen, Musik ist mein ~ това момиче
е моята любот, пристрастен съм към
музиката ; е-п - für ein Mädchen haben
влюбен съм в момиче)
ирнстрастие-Befangebheit f, - еп (der Richter
wurde wegen Befangenheit
ausgeschlossen съдията бс отведен
поради съмнение за пристрастие),
Klüngel m, -s, Klüngelei f, Parteilichkeit f, -
, Voreingenommenheit f, -
пристрастност-Parteilichkeit f, -
пристрастявам ce-passionieren Lr. refl. (c-n,
sich für etw.)
нрнстройвам-anmauern tr. (зид) (wie
angemauert stehen стоя като закован),
nachbaucn lr. intr. h. (по образец)
нрнстройка-Лппех m, -es, -c, Ausbau m, -(c)s,
-ten (остар.), Nebengebäude n, Zubau m,
-s, -ten
пристроявам-nachbauen tr. intr. h. (no
образец), zubauen tr.
пристъгам-zurechtkommen* intr. s.
(навреме)
прнстьп-Anfall m, -s, -t-e (er bekam einen ~
von Fieber внезапно температурата му
се качи ; ein - von Schwindel пристъп на
замайване, виене на свят ; ~ von
Heiterkeit избухване на смях) (мед.),
Anlauf m, -(e)s, -fe, Ansturm m, -s, -j-c,
Anwandlung f, -en (ven etw.) (на някакво
чувство) (e-r plötzlichen - folgend, in c-r
~ von по един внезапен импулс), Attacke
f, -n (мед.), Erstickungsanfall m (от
задушаване), Hitze f (на гняв) (in der
ersten Hitze heftig Zuschlägen буйно
удрям в първия пристъп на ярост),
Lachanfall m (на смях), Lachkrampf п
(истеричен), Paroxysmus m, -, -men
(силен), Rappel m, -s (на лудост) (c-n ~
haben бръмчи ми главата ; e-n -
bekommen побеснявам), Wutcnfall m (на
гняв), Zufall m, -s, -5-e (на болест)
пристънвам-antretcn* intr. s. (mit dem
rechten, linken Fuß ~ пристъпвам,
antrclcn* tr. (към нщ.) (die Regierung -
поемам управлението), herangehen* intr.
s. (an e-m, etw.) (към някого, нещо),
herankommen * intr. s. (към някого, нещо)
(man kann nicht an hin herankommen
човек не може да пристъпи към него),
heranmachen refl. (an е-п) (към някого),
heranmachen refl. (an etw.) (към нещо),
hcrantreten* intr. s. (an die Arbeit
herantreten пристъпвам към работа),
schreiten* intr. s. (zu etw.), treten* intr. s.
h. (leise - стъпвам леко ; der Gang stand
so voll, daß man kaum ~ konnte коръдорът
бе толков претъпкан с хора, че не
можеше да се направи ннто крачка ;
bitte, treten Sie näher ! моля, приближете
се ! ; ans Licht - излизам на светлина),
zukommen* intr. s. (auf c-n, etw.) (към
някого, нещо), zuschreilcn*intr. s. (auf e¬
n) (към някого)

пристягам (се)
920
пристягам (cc)-cinschnüren tr. refl.
пристягам-abbinden* tr., abschnüren tr. (за
спиране на притока на кръв), anschnailcn
tr. (с ремък, колан), anschnüren tr.
нристягане-HcrzbcklemmLing f, -cn
(сърдечно) (мед.)
присуквам-anzwirncn tr.
присъда-Bescheid m, - s, - е (съдебна)
(юр.остар.), Bluturteil п (смъртна),
Endbeschluß m (окончателна),
Entschcideung f, - en, Erkenntnis n, - scs,
- sc (юр.), Freispruch m (оправдателна),
Gerichlsabcscheid m (юр.), Justizirrtum m
(погрешна), Kontumazialurteil n
(задочна), Recht n, -es, -e (es aufs ~
ankommen lassen отивам до съд ; durch
Urteil und ~ по решение на съда),
Rejektorium n, -s, -ien (на по-висша
инстанция) (юр.), Richterspruch m, Rüge
i', -n, Sentenz f, -en (съдебна), Sentenz f, -
cn (съдебна), Spruch m, -es, -i-e (съдебно)
(die Sache steht auf dem ~ делото cc
решава), Todesurteil n (смъртна), Verdikt
n, -s, -e, Versiiumnisurleil n (задочна),
Volum n, -s, -len, / -ta, Weltgericht n (на
човечеството за световните събития)
iipncbeuiiiieii-zugcwandt (за кантон)
присъединявам ce-aiihängen tr. refl. (към
колона) (воен.), bcifallen* intr.s,
bcigcscllen tr. refl. (ich gesellte mich dem
Reisenden bei аз се присъединих към
пътника), beipflichtcn intr. h, beitreten*
inlr. s (einer Spaziergang beitreten
присъединявам се към разходката),
beitreten*intr.s (юр. в процес), einpfarren
tr. (към енория) (църк.), einstimmen intr.
h (към пеене), gesellen refl. tr.,
hinzukommen* intr. s. (ein anderer
Umstand kommy hinzu към това се
причислява едно ново обстоятелство),
hinzustoßen* intr. s. (към нещо),
hinzutreten* intr. s., zugesellen tr. refl. (sich
e-г Gruppe zugesellcn присъединявам се
към някоя друпа)
нрисъединявам-angliedenn tr. (към нщ.), -
anreihen tr. (към дадена редица, цикъл,
ново произведение), -cingliedcrn tr., -
einvcrlciben tr. refl., -hinzuzählen tr., -
kommunalisieren tr. (към общината)
ирнсъедмняване-АсИшзюп f, -cn (юрнд.),
Anreihung f (към дадена редица,
произведение), Beitritt ni, Beitritt m (в
процес) (юр.), Einverleibung f, - cn,
Inkorporation f, -en (в една цялост),
Kommunalisierung f (към общината),
Reunion f, -en
прнсъждам-adjudizieren tr. (изрил.),
verhängen tr. (elw. über e-n) (на някого
наказание), zuerkennen* (e-m ctw.)
(наказание, награда, възнаграждение),
Zuschlägen* tr. (e-m etw.) (къща,
скъпоценности, вещи), zusprechen* tr. (c¬
m etw.) (наследство, премия при търгове)
прнсъждане-Aburtcilung f, -en, Adjukalion
f, -en, Verhängung f, -en (на наказание),
Zuerkennung f (на наказание, награда),
Zuschlag m, -s, -fe (при търгове)
присъствам-beiwohnen intr. h, dabeihaben*
tr. (на нщ.), dasein* inr. s (ich bin zu jedem
Vortrag dagewesen присъствах на всички
доклади)
нрисъстващ-gcgcnwärtig adj. (bei etw. ~
присъствам на нщ.)
присъствие-Anwcscnheit f, Beisein n,
Beiwohnung f, - en, Dasein n, - s
нрисъствувам-anwohnen intr. h.
присъствуващ-anwesend adj. (~ sein bei ctw.
ирмсъствувам на нщ.), Anwescnde(r) m,
-n, -n
присъщ e-anhaften intr. h. D.
присъщ съм-bciwohncn intr. h (ocrap.) (ctw.
wohnt mir bei нщ. ми е присъщо), eignen
intr. h
присъщ-eigen adj., eigentümlich adj.,
immanent (на нещо), inhärent, junkerlich
(на млад рицар, благородник),
wesenseigen
прнтварям-beilcgcn tr. (врага)
притвореи-hypokritisch, muckerisch
iipiiTBOpcTBO-Druckmöuserci f, Falsch m, - es,
Falschheit f, Heuchelei f, -en, Hypokrise f,
Muckerci f, -en

921
притъкавам
притегателен-anziehend part adj.
иритеглям ce-adhäricren intr. h
притеглям-anziehen* tr. (за магнит),
herbeiziehen* tr., herüberziehen* tr. (към
себе си)
иритегляне-Erdanziehung f (земно)
притежавам-aufweisen* tr. (die neue
Weizensortc weist folgende Merkmale auf
новият сорт пшеница притежава
следните белези), besitzen* tr., führen tr.,
haben* tr. (k-e Wohnung haben не
притежавам жилище), innehaben* tr.
притежаване-Aufweisung f
iipiiTejKaiiite-Bcsitz m, - es, Eigentum n, - s,
Einundaties n (най-скъпото, най-
ценното). Erdengut n (земно),
Gemeinbesitz m (общонародно),
Volksbesitz m (на народа)
нритсжател-Anleihebesitzer m (на
облигации), Bauherr m (на новостроящо
се жилище), Besitzer m, - s,
Büchcrverleiher m (на библиотека,
раздаваща книги за прочит)
нрптежателеп-besitzanzeigcnd adj. (грам.)
притезалие-Anspruch m, -(c)s, -т-е (юр.)
иритесиен-bcklommen adj. (прен.), dumpf
adj., klamm
iipiiTeciieiine-Bcklemmung f, - en, Druck m (im
- sein притеснен съм), Enge f, - n (прен.),
Filz m, - es. Gene f, - n, Herzbeklemmung f,
-en, Kalamität f, -en, Not f, -re, Zwang m, -
es, -
iipineciieiiocr-Bcdrängnis f, - sc
притеснявам ce-fitzen tr.
притеснявам-bedrängen tr. (предимно за
нужда, беда, неволя) (bedrängte Lage
притеснено положение), bedrücken tr.
(mit bedrückter Stimme c иритенен глас),
beklemmen tr. (ich fühle mich beklemmt
чувствам се притеснен), dragsalicren tr.
(разг.), drücken tr. intr. h (in gedrückter
Lage sein в притеснено положение съм),
einengen tr., engen tr., gnieren tr.
притискам ce-kuschcln refl., schmiegen tr.
rcfl. (sich A an e-n, ctw. A) (sich in die
Ecke - сгуишам се в ъгъла)
иритискам-abdrücken tr. refl., abpressen tr.
(e-m etw. ...), anklemmen tr. (c преса),
anpressen tr., anquetschen tr., aufpressen
tr., bedrängen tr. (er ist hart bedrängt тон e
силно притиснат, в беда е), beengen tr.
(sich beengt fühlen чувствам се
притеснен), beklemmen tr., bestürmen tr.
(от всички страни), drängen tr. refl. (c-n
in die Ecke ~ притискам нкг. в ъгъла),
drücken intr. h (e-n an die Brust ~
притискам нкг. o гърдите си), einkcilcn
tr., einklemmen tr., einquetschen tr.,
klemmen tr. refl., krampfen tr.
(конзулсивно), quetschen tr. refl. (etw. breit
- разплссквам нещо ; ich habe mich
gequetsch блъснах се ; ich habe mir die
Finger gequetscht приклещих си
пръстите), verdrücken tr.,
zusammendrücken tr., zusammenpressen
tr. (c преса), zuschnüren tr., zwängen tr.
refl. zwingen* tr. refl. (in e-e bestimmte Form
zwingen притискам в определена
форма)
притнскане-Druck m, -	(c)s,	- е,
Herzbeklemmung f, -en (на сърцето), -
Klemmung f
прнтискащ-herzbeklcnimend (сърцето)
прнтисквам-einpressen tr., -knutschen tr.
(грубо)
npiiTiiciiaT-drangvolI adj.
нритнчам-anströmen intr. s. (gegcin die Ufer
~ бия брега)
притичвам ce-herlaufcn* intr. s.
iipiiTOic-Nebentluß m, Zufluß m, Zufluß m
иритонлим-anwärmen tr., aufwärmen tr.
(ядене) (alle Gccshichten ~ припомням
стари истории)
притонляие- Aufwärmung f
нритурка-Anhang m, -s, -re (към книга),
Appendix m, -es, -izes (към книга), Beiblatt
n, Beilage f, Exkurs m, - es, - e,
Zcitungsbeilagc f (във вестник)
прнтуркн-Beiwerk n pl. (излишни)
притурям-bcilcgen tr., hinzufügen tr.
иритъкавам-anwcbcn* (и слаб) tr., anwirken
tr. (текег.)

притъп
922
ирнтьн-Krankcnheitsanfall m (на болест)
прнтъпеи-abgeschliffcn part. adj., dumpf adj.
притьпкан-drangvoll adj.
прнтънявам (ce)-abstumpfen tr. refl. (чувства,
4ycTBiiTCHHOCT)(gegcn alles abgestumpft
sein обръгнал съм на всичко;бсзучастсн
съм към всичко)
нритъиявам-abtöten tr. rcfl. (чувства),
betäuben tr., mildem tr. (удар)
притьияване-Dämpfung f, - еп (на болки),
Milderung f
иритъияващ-schmcrzstillend (болката)
иритягам-anziehen* tr. (винт)
приумица-Einfall in, - (e)s, Einfälle, Grille f, - n
(paar.), Motte f, -n (лудешка), Mucke f, -n
(~n haben имам капризи), Quinte f, -n,
Schrulle f, -n (den Kopf voller ~n haben
пълна ми е главата c бръмбари) (разг.)
iipiiy*iaBaM-anhalten* tr. refl. (zu etvv. ~) (към
нщ.) (die Kinder zum Gechorsam, zur
Arbeit, zur Ordnung ~ подтиквам,
наиъгствувам децата към послушание,
работа, ред), anlcmcn tr. (с-п) (нкг. на нщ.)
(е-п Lehrling ~ обучавам чирак ;
angelernter Arbeiter квалифициран
работник), abrichten tr. (zu etw.),
angewöhnen tr. (e-m etw., e-n zu /an A./
etw. ~) (нкг. на нщ.) (разг.)
прихванат-besessen adj.
прнхватлнв-anstcckcnd part. adj.
прихващам-anrcchnen tr. (zuviel ~
прихващам повече (отколкото следва)),
kompensieren tr.
прихващаие-Anrechnung f, -en (in - bringen
прихващам, минавам на сметка),
Aufrechnung f, -en, Kompensation f, -en,
Kompensicrung f
нрнхкав-mürdc (wie Zucker сиплив като
прахан ; das Fleisch - klopfen начуквам
месото да омекне ; e-n - machen
накарвам някого да омекне)
приход-Einnahme f, - п, Ertrag m, - (e)s, - е,
Erwerb m, - (e)s, - e, Mehreinnahme f,
Nettoertrag m (чист), Reineinnahme f
(чист), Reinertrag m (чист), Revenue f, -n,
Revenue f, -n
iipiixomi-Gefäll(c) pl. (от имот), Solleinnahme
f(предвидени)
ириходящ-cxtern adj.
прицветник-Deckblatt n (бот.)
прнцел-Haltcpunkt m (при стрелба) (воен.),
Zielscheibe f
прицелвам ce-abkommcn* intr. s, anlcgen inlr.
h. и tr. (auf e-n ~) (в нкг.), visieren intr. h.
(auf etw. А) (в нещо), zielen intr. h. (auf
etw. A, nach etw., in etw. А) (в нещо)
нрицелвапе-Richten n, -s
прицелващ ce-ziclend
прицип-Rechtsgrundsatz m (правен) (юр.)
причаквам-abfangen* tr. refl.
иричастие-Abendmah] n, Eucharistie f
(църк.), Hostie f, -n (под форма на хляб),
Kommunion f, -cn, Mittelwort n, Partizip
n, -s, -ien (грам.), Sakrament n, -s, -e
(свето), Sterbesakramente pl. (последно,
на умиращ) (църк.), Viatikum n, -s, -ka
(на умиращ), Weihbrot n (под формата
на хляб) (църк.), Zehrung f (der letzte
Zehrung последното причастие)
нричастиик-Kommunikant m, -en, -en
нричастявам ce-kommunizieren intr. h.
ирнчастяваие-Kommunion f, -en
нрическа-Docke f, - n (висока), Frisur f, - en,
Haartracht f, Madonnenschcitel m (на
път), Anlaß m, -lasses, -lasse (~ nehmen,
geben (zu) вземам, давам повод ; aus ~
von по случаи, ио повод на ; ohne jeden
~ без всякаква причина)
npti4iiiia-Eheanfechtungsgrund in (за
анулиране	на	брак),
Entschuldigungsgrund m (извинителна),
Grund m, - (e)s. Gründe, Ratio f, -,
Scheingrund m (измислена),
Veranlassung f, -en (zu etw.) (за нещо) (~
nehmen вземам повод ; cs besteht keine
~ zu Befürchtungen няма никакви
причини за опасения)
нричннен-kausal, kausativ
iipwiiiiiHTeA-Anstiftcr m, -s, Erreger m, - s,
Macher m, -s, Verursacher m, -s, -
iipiiHiiiiiiocT-Kausalität f, -
нричннява-machcn tr.

923
приют
причннявам-anrichten tr. (Schaden ~
причинявам щети) (прен.), anstiften tr.
(зло) (Unheil ~ причинявам нещастие),
antun* tr. (e-m etw. ~) (нкм. нщ.) (e-m Ehre
~ оказвам нкм. чест ; e-m Gewalt, Zwang
~ насилвам нкг. ; tu mir das nicht an! не
ми прави това!), bedingen tr., bewirken
tr., blähen refl. (газове), bringen* tr. (c-m
Schaden ~ причинявам нкм.
неприятности), erregen tr. refl., machen tr.,
münzen tr. intr. h. (зло) (ich will es dir noch
besser ~ ще ти го върна тъпкано),
schädigen tr. (загуба), schmelzen intr. h.
tr. (болка) (sein Unglück schmerzt mich
нещастието му ме опечалява ; solcher
Verlust schmerzt такава загуба боли),
stänkern intr. (раздори) (фам.), stiften tr.,
verknappen tr. (оскъдица на стоки на
пазара), verschulden tr. refl. (нещо лошо),
verursachen tr. (трудности), wirtschaften
intr. h. .(безпорядък), zufügen tr. (c-m etw.)
(на някого нещо)
iipiiHiiiiRBane-Schädigung 1' (на вреда),
Verursachung f (на беди)
iipi!4iiiiflBaiu-atem(be)raubend adj. (задух)
(мед.)
причислявам-aggregieren (воен.), beiordnen
tr., beizählen tr. (остар.), einreihen tr.,
kanonisieren tr. (към лика на свстиите),
rechnen tr. (man rechnet ihn zu unseren,
unter unsere beste Schriflstcllcr(n)
причисляват го към нашите най-добри
писатели), seligsprcchen tr. (към лика на
блажените) (църк.), zuordnen tr.,
zuschreiebcn* tr. (сума към даден фонд)
(търг.), zuteilen tr. (c-n c-m Regiment
zuteilcn причислявам някого към даден
полк)
иричисляванс-Kanonisicrung Г(към лика на
свстиитс), Zuteilung f, -en
iipii4iicTBaM-läutcrn tr.
нричиствапе-Spcisung f
иричнстявам-speisen tr. (c-n mit leeren
Hoffnungen ~ залъгвам някого е празни
надежди)
ирнчтеп-saubcr (ein ~cs Mädel! хубаво
момиче! ; das ist ~! чудесно!)
причудлив-bizarr adj., schrullenhaft, schrullig,
wunderlich
прнчудливост-Bizarrerie f, - n
нрншелец-Ankommling m, -s, -c, Fremdling
m, - s, - e, Zuzügler m, -s
пришелцн-Gastvolk n, pl.
npiiiiienBaM-einrauncn tr., zuflüstern tr. (c-m
etw.) (на някого нещо)
пришнвам-anheften tr. (etw. an etw. А, рядко
D) (c едри бодове), annähen tr., ansetzen
tr. (ръкави, копчета, яка), aufheften tr.
(леко), aufnähen tr., beiheften tr., einheflen
tr.
пришиваие-Ansctzung Г(на копчета, ръкави)
лрншка-Bläschen n, - s, Blutblasc f (кръвна)
(мед.), Brandblase f, - n (от изгаряне),
Friescl m, - s, - e, Quaddel f, -n (от опарванс
c коприва)
iipHUiicii-Hatzblasc f (по кожата от
горещина), Hetzblätter f (ио кожата от
горещина), Hitzbläschen n (по кожата от
горещина)
lipiiuinopBaivi-anspornen tr.
иртшшвам-anhcftcn tr. (etw. an etw. А, рядко
D) (обява) (Preise ~ поставям, прикачвам
цени (на стоките))
пршципвам-апНаттегп tr. (etw. an etw. ~),
einklcmmcn tr., klemmen tr. refl., zwacken
tr. (разг.), zwicken tr.
нрнщипване-Klcmmung f
npiiiubiiBaiie-Furchung f, - cn (биол.)
прищявка-Kapricc f, -n, Kitzel m, -s, Laune f,
-n (разг.), Marotte f, -n, Mucke f, -n (~n
haben имам капризи)
прищявка-Phantasic f, -n (s-c - die Zügel
schießen lassen давам свобода, воля на
фантазията си), Vellcilät f, -cn
npinoT-Arbeitshaus n (за скитници,
бездомници) (къдсто отработват
издръжката си) (остар.), Armenhaus п (за
бедни) (остар.), Asyl n, -s, -е (~ für
Obdachlose приют за бездомни), Bleibe
f, - n, Dauerheim n, Feierabendheim n
(старчески), Findclhaus n (за
подхвърлени деца) (остар.), Freiort m,

924
приютявам (се)
Freistätte f, Gemeindehaus n (за бедни)
(остар.), Heim n, -es, -e, Hospital n, -s, -c
(за бедни), Nachtasyl n (нощен за
скитници), Pfründenhaus n (за бедни),
Stift n, -es, -er (за стари хора),
Waiscnanstalt f (за сираци), Waisenhaus
n (за сираци)
приютявам (ce)-beregn* tr. refl. (sich
geborgen fühlen чувствам се приютен)
11риютявам-аиЛ1сЬеп* tr. (elw. vor e-m ~
пазя, скривам нщ. от нкп), behausen tr.
приютяване-Bchcrbergung f, - en
нриятел-Busenfreund m (интимен) (ирон.),
Duzbruder m (близък), Freund m, - (e)s, - e
(bewährter ~ изпитан приятел; wir sind
miteinander gut ~ geworden станахме
приятели), Geselle m, - n, Gespdn m, - (e)s
/-cn (остар. поет.), Hausfreund m,
Herzensbruder m (сърдечен), Intimus m
(интимен, доверен), Jugendfreund m (от
младини), Knabe m, -n, -n (aller Knabe
стари приятелю), Maul freund m (на
думи), Schulfreund m (от училище), Spezi
m, -s, -s (най-близък), Spezial m, -s, -e
(интимен), Tierfreund m (на животните)
приятелка-Freundin f, - nen (- des Lebens
другарка в живота), Mädchen n, -s
нрнятелски-befreundet part.adj. (ich bin mit
ihr befreundet приятел съм c нея),
freundschaftlich adj., kameradisch,
vertraulich
приятелство-Bruderbund m (тясно),
Freundschaft f, - en (mit e-m ~ schließen
сприятелявам се c нкг.)
прнятен-angenehm adj. (момиче,
занимание) (angenehme Reise! приятно
пътуване! ; angenehme Abwechslung
добре дошло разнообразие ; Sie sind uns
stets ~ Вие сте ни винаги добре дошъл ;
sehr ~! много ми е приятно! (при
запознанство)), annehmlich adj. (остар.),
behaglich adj. (sich behaglich fühlen
чувствам се приятно), einnehmend adj.,
erquicklich adj. (dieses Gespräch ist nicht
gerade ~ този разговор не е твърде
приятен), freundlich adj. (~er Wetter
приятно време), gefällig adj., hübsch,
köstlich, lieb, lieblich, mollig (~e Beinchen
e-s Kindes закръглени крачка на дете),
nett (das ist sehr ~ von dir това е много
мило от твоя страна; das kann ja - werden
! тази работа моце да стане дебела !),
ohrenfällig (за ухото), rauchbar (за
пушене), schön (e-m ~с Worte machen
лаская някого), vorteilhaft, wohlgefällig,
wohlgelitten, wohlig (чувство,
настроение), wohltuend (von etw.
wohltuend überrascht sein приятно
изненадам съм от нещо)
приятно ми e-bchagen inlr.h и refl. (etw.
behagt dem Auge нщ.е приятно на окото)
нрнятно-wohl (mir ist wohl ums Herz приятно
ми е на сърцето ; ich wünsche Ihnen wohl
zu schlafen желая Ви приятна почивка),
wohlig (mir ist wohlig zumute приятно ми
е на душата)
iipiisiTiiocT-Anmut f, Annehmlichkeit f, -cn
(остар.), Behagen n, - s, Gefälligkeit f,
Nettheit f, Nettigkeit f, Wohligkeit f
iipoaniTitpaM-aufklären tr. (населението) (в
ГДР)
проагитирвам-bearbeiten tr. (alle Partien
suchten ihn zu bearbeiten всички партии
се мъчиха да го проагитират)
ироба-Adel m, -s, - (рудно съдържание),
Anprobe f, -п (на дрехи), Ausbund т, -
(c)s, т-е (поставена, показваща се вън от
пакета) (търг.), Blutprobe f (кръвна),
Brandprobe f (от сребърна руда) (метал.),
Feingehalt m, Handstück п (от минерал),
Kom n, -s, -re (на монета), Münzfuß m
(монетна), Münzgchalt n (монетна),
Schlagkorn n (за сплав за монети),
Schriftprobe f (от почерк), Silbergehalt n
(сребърна), Silbergehalt n (сребърна),
Spezimen n, -s, -zimina (търг.), Stichprobe
f (взета на слука), Test m, -cs, -s, Vollgehalt
m (пълна, за метали), Zerreißprobe f (за
изпитване на скъсване)
пробвам-anpassen tr. (дреха), anproben tr.
(дрехи), anprobieren tr. (дрехи), aufproben
tr. (шапка, очила), aufprobieren tr. (шапка,

925
пробождам
очила), degustieren tr., durchkosten tr.,
kosten tr. (die Speise kosten пробвам
яденето)
нробване-Anprobe f, -n (на дрехи),
Degustation f, - en
пробег-Durchlauf m, - s (физ.) (астр.), Sprint
m, -s, - (c максимална скорост)
и робел-Lücke f, -n
пробен-Versuchs..
пробив-Brcsche f, - en (воен.) (e-e ~ schlagen
пробивам път за атака), Dammbruch m
(на дига, бент), Deichbruch ш (на дига),
Durchbruch ш, - s, Durchbrüche,
Durchschlag m, - (e)s, - е (воен.),
Durchstoß m, - es, - e
пробивам ce-schiebcn* tr. refl. (път) (die
Menge schob sich durch die Türen
тълпата се буташе през вратите)
пробивам си-durchdrängen refl. (път през
навалицата), durchkämpfen refl. trnb.
(път), herausarbeiten refl. (път) (sich aus
dem Schnee herausarbeiten пробивам си
път през снега), hervordrängen tr. refl.
(път), hervordringen* intr. s. (път и
излизам напред)
пробивам-ankörnen tr. (дупка) (техн.),
aufhauen* tr. (врата, лед), aufstechen* tr.
(цирей) (e-m elw. ~ намирам, изтъквам
нкм. грешки, недостатъци), bahnen
tr.(nvr) (sich eien Weg durch die
Menschen bahnen пробивам си път през
хората), bohren tr. refl. (ein Loch durch
das Brett ~ пробивам дупка в стената),
drängen refl. (sich durch die Menge ~
пробивам си път през тълпата), dringen*
intr. s, durcharbeiten refl. (път през
тълпата), durchblasen* tr. trnb. (чрез
духане), durchbohren tr., durchbohren tr.
trnb. (ein Loch ~ пробивам дупка),
durchbrechen* tr., durchreiben* tr. trnb.
(от търкане), durchschießen* tr. (c
изстрел), durchschlagen* intr. h trnb.,
durchschlagen* tr. trnb, durchstoßen* tr.,
einrennen* tr, cinstemmcn tr. (c длето),
hauen* tr. (е-ш ein Loch in den Kopf hauen
пробивам някому главта), lochen tr.,
nacharbeiten tr. refl. (път след някого),
nachdringen* intr. s. (е-ш) (си път), Öhren
tr. (ухо), vorbohren tr. (предварително
дупка, за винт, гвоздей)
пробиваие-Bahnung f, Bohrung f, - en,
Durchbruch m, - s, Durchbrüche,
Durchbruch m, - s, Durchbrüche,
Durchschlag m, - (e)s, - e, Durchstich m, -
(c)s, - e, Einstich m, - s, - e, Kanaldurchstich
m (на канал), Treiben n, -s, - (на галерии)
пробивач-Durchschlagmeißel m (техн.),
Steinbohrer m (техн.), Zahndorn m
(зъбовиден пробивачен)
иробирам-lesen tr. refl.
пробит съм-durchsein* intr. s trnb.
пробит-leck
проблема-Fragc f, - n (e-e schwebende -
неразрешима проблема)
проблематичен-fraglich adj. (er ist ein -er
Prson той е проблематична личност),
fragwürdig adj.
лроблематичност-Fraglichkeit f,
Fragwürdigkeit f
ироблясва-aufschießen* intr. s.
(светкавично) (etw. schießt e-m auf нщ.
проблясва в ума на нкг.)
проблясвам-aufglimmen* intr. s. (надежда,
радост) (прен.), aufschimmcm intr. h./s.
(звезда, луна), durchblitzen intr. h trnb. (за
светкавица), durchscheinen intr. h trnb.
(през нщ.), erschimmern intr. s
проблясък-Aufblick m, -s, -c, Blick in, - (e)s, -
e (der erste ~ der Tag първият проблясък
на деня), Freudenblitz ш (на радост),
Hoffnungsschimmer m (от надежда),
Lichtblick m, Lichtschimmer m (от
светлина), Schimmer m, -s (слаба,
мъждивана лампа) (der ~ e-r Hoffnung
искрица надежда ; in ihm ist nicht ein -
von Ehrgefühl у него няма капка чувство
за чест)
нробождам-durchstcchcn* tr., erdolchen tr.
(с кама), erspießen tr. (с копие),
erstechen* tr. refl., spießen tr. (an, auf etw.)
(на вила, кол), stechen* tr. refl. (e-n in den
Ami - убождам някого по ръката ; sich

пробождане
926
e-n Dom in die hand - убождам си ръката
c търн ; e-m das Messer in die Brust ~
забождам нож в гърдите на някого; Wein
aus dem Faß ~ вадя вино от бъчвата за
проба ; stechende Schmerzen бодежи ;
stechende Augen остри очи),
totstechen* tr. (смъртоносно)
иробождане-Genickfang m (в тила) (лов.),
Stich m, -es, -е (ein ~ mit Spaten копване c
лопата ; das ist mir ein ~ ins Herz това ми
е нож в сърцето; c-n im - lassen напускам
някого в нужда)
npoGoifiia-Durchschlag m, - (e)s, - е (воен.)
пробой-Durchschlägcr m, - s, Körner m, -s
(гехн.), Lochbohrer m, Treffeisen n
нробойна-EinschIag m, - s, Einschläge
npoGoitiiiiK-Durchschläger m, - s, Lochbohrer
m, TreiXciscn n, Walzdorn m
пробуждам ce-aufwachen intr. s. (aus dem/
vom/ Schlaf ~ събуждам cc от сън) (и
прен.), erwachen intr. s (von dem Lärm -
пробуждам cc от шума)
пробуждам-erwecken Ir.
пробуждане-Aufwachcn n, Erwachen n, - s
пробутвам ce-vordrangen refl.
пробутвам-aufschwindeln tr. (e-m etw. ~)
(лоша стока), durchpauken tr. trnb.
(закон), durchschieben* tr. trnb. (през
някъде), nachdrängen intr. s. refl. (e-m) (си
път) (sie gingen hinein, die Menge drängte
nach влязоха, тълпата напираше сред тях)
пробягвам-blitzen intr. h s, durchlaufen* intr.
s trnb., laufen tr., rennen* tr. (200 Meter in
einigen Minuten ~ пробягвам 200 метра
в няколко минути)
провал-Begrabnisfeier f (пълен), Debakel n, -
s (остар.), Durchfallen n, - s
провала-Fal! m, - (e)s, Fälle, Ruin m, -s, -
проваля ce-zerschlagen* refl. (план,
надежда), zusammenbrechen* intr. s.
(фирма, атака)
провалям ce-auffliegen* intr. s. (mein Plan flog
auf моят план се осуети ; der Verein flog
auf дружеството бе разтурено) (разг.),
durchfallen* intr. s trnb.
провалям-torpendieren tr. (начинание),
überstimmen tr. (предложение), vereiteln
tr. (план, намерение), vermasseln tr.
проваляне-Full m, - (e)s, Fälle, Vereitelung f
(на план, намерение)
ировеждам-abhalten* tr. refl. (заседание,
събрание), aufziehen* tr. (шествие),
beflogen tr., exerzieren intr. h (учение)
(воен.)
проверител-Вгаскег m, - s (на стоки),
Buchprüfer m (данъчен), Kalkulator m, -s,
-oren (на сметки), Kontrolleur m, -s,
Schauer m, -s
ировсрка-Abteilungsappell m (на пионерски
отред), Anwesenheitsappell m (воен.),
Appell m, -s, -e (zum ~ blasen свиря, тръбя
за сбор, за проверка) (воен.),
Belastungsprobe f (на издръжливостта)
(стр.), Beschau f, Beschauung f,
Besichtigung f (търг.), Durchsicht f, - en,
Gegenprobe f (мат.), Gewehrdurchsicht f
(на пушките) (воен.), Kontrolle f, -n,
Materialprüfung f (на материалите),
Münzprobe f (на монети), Nachprüfung f
(на показания, тегло), Nachzählung f,
Rainung f (на межди), Revision f, -en (~
einlegen подавам молба за ревизия),
Richtigbefund m, Zapfenstreich m
(вечерна) (воен.)
проверявам-abgchen intr. s, abhören tr.
(записи), adjustieren tr. (мерки и
теглилки), besichtigen tr. (търг.),
durchmustem tr. (внимателно) (прен.),
durchnehmen* tr. trnb. (сметки),
durchsehen* tr. trnb., eichen tr. (мерки и
тиглилки), einsehen* tr., erproben tr.,
justifizieren tr. (верност), kontrollieren tr.,
lusticren tr., nachmessen * tr. (вече
измереното), nachprüfen tr., nachrechnen
tr. (сметка), nachschauen intr. h. (schau
im Schrank nach ! погледни в долапа !),
nachschlagen* tr. (etw. in e-m Buch -
проверявам за нящо в книга), nachsehcn
* intr. h. (in e-m Buch ~ проверявам в
книга ; sieh nach, wo., погледни, къде..),
nachsehen tr. (домашно, сметка),
nachwiegen * tr. (теглото на нещо),

927
nachzählen tr. (за брой), rainen tr.
(междите), repassieren tr. (сметки),
sichergehen* inlr. s., sichergehen* intr. s.,
überechnen tr., überholen tr., überprüfen
tr. (данни, сметки), vergewissern refl. (sich
e-r Sache G, über etw. A, von etw.) (в
нещо) (ich möchte mich s-s
Einverständnisses erst ~ бих искал да
проверя, да се уверя първо в неговата
благонадежност), visieren tr. (мерки и
теглилки)
проверяване-Adjustierung f, -еп,
Kassensturz m (на касовата наличност),
Vergewiss(e)rung f
провеевам-hängcn* tr. refl. (an etw. A),
heraushängen tr. (на прозорец)
провесил съм ce-bammeln intr. h
ироветлив-luftig
проветрявам-lüflen tr., durchlüften intr. h,
ventilieren tr.
проветряване-Bcwetlerung f, - en,
Durchlüftung f, - en, Grubenwetterung f
(мин.), Lüftung f, -en, Ventilation f, -,
Wetterwechsel m (на подземни
инсталации) (техн.)
проветрям-Iösen tr., lüften tr., ventilieren tr.
провидение-Voraussehung f, -, Vorsehung f
ировиждане-Durchsicht f, - en
провизии-Mundbedarf m, Mundvorrat m (за
път), Wegzehrung f, -en (за път), Zufuhr f,
-en (подвозени)
провизореи-intermistisch (решение,
управление, правителство)
npoBiuieii-schuldig (an dieser Tat sind viele ~
мнозина са виновни за това деяние ; e-n
für ~ erklären, ~ sprechen признавам
някого за виновен ; des Todes ~ sein
заслужавам смъртно наказание ; sich -
bekennen признавам се за виновен)
npoBiiiieiiiie-Dienstvcrgehcn п (в службата),
Fehler m, - s (e-n ~ begehen провинявам
cc), Konkursvergehen n (no
несъстоятелността), Verfehlung f,
Vergehen n, -s (ein ~ gegen das Gesetz
провинение спрямо закона), Vergehung
f, -en, Verstoß m, -es, -j-c
	проводимост
провинциален-kleinstädtisch, Land..,
landschaftlich
провинциализъм-Krähwinkel f
npoBiinm^HCT-Kleinstädlcr m, Krähwinkler
m (органичен)
провипция-Landschaft f, -en
провинявам ce-freveln intr. h, verbrechen*
tr. (върша престъпление) (was hab’ ich
denn nun wieder verbrochen ? какво пак
съм сгрешил ?), vergehen* refl. (sich an
D, gegen e-n, etw.) (по отношение на
някого) (sich tätlich an e-m ~ посягам на
някого ; sich an e-m Mädchen ~ посягам
на честта на момиче), dringeh* intr. s,
fortarbeiten refl., turnen intr. h. (разг.),
vorderdrängen refl.
провирам-durchkommcn* tr. trnb.,
durchschlingen* tr. trnb. (конец),
durchwängen tr. refl. trnb., durchziehen*
tr. trnb., einscheren tr. (краищата на въже
през скрипец) (мор.), cinzichcn* tr. refl.
npoBiipaiie-Bückc f, - n (змиевидно) (спорт.),
Durchzug m, - (e)s, Durchzüge
npoBiic-Ablauf m, -(e)s, -i-e (на въже, верига),
Federspiel n (на ресор) (техн.)
провиснал съм-bammeln intr.h, bummeln intr.
h (за дрехи)
нровиснал-bammelig adj., pludrig (за дрехи),
schlaff (кожа, бузи) (е-е ~ gespannte Saite
разхлабена струна ; ihre Arme fielen -
herab ръцете й се отпуснаха безсилно),
schlolt(e)rig
нровлак-lsthmus m, -, -men, Landenge f
(геогр.)
лровлачам-durchhccheln tr. trnb.
провлачвам-durchzichen* tr. trnb.
провлачен-breil adj. (e-e ~e Aussprache
haben говоря провлачено), schleppend
(говор), zäh
провлаченост-Zähfcstigkeit f, -
нровличам-verschlcppen tr.
провличане-Verschleppung f (на дело)
нровод-Zulcitung f (захранваш),
Zulcitungsrohr n (захранващ) (ел.)
проводимост-Leilvermögcn n, Wirkleitwcrk m
(активна) (ел.)

проводник
928
нроводник-Ableitungsdraht	m
(отклонитслсн), Erddraht m (на
заземяване) (ел.), Erdleitung f (за
заземяване) (ел.), Erdungsleitung Г (за
заземяване) (ел.), Freidraht m (гол) (ел.)
нроволннк-Führer ш, - s (техн.), Kabelader f
(в кабел) (ел.), Leiter m (физ.), Nulleiter n
(нулев) (техн.), Zuleitung f, -еп,
Zulcitungsrohr n
ировокатор-Achtgroschenjungc ш
iipoBpe/niMOCT-Lcitf:higkcit f
провъзгласявам-abkünden tr. (от амвона
раждания, смърт), aufwerfen* tr. (e-n zum
König, zum Hauptmann ~ провъзгласявам
нкг. за цар, за главатар)
нровъзгласяване-Erncnnung f, - en
нровъртам-zwicken tr. (бъчва)
нровъртвам-ausbohrcn tr. (със свредел)
(дупка)
нрогарям-durchbrcnnen* tr. (ein Loch mit der
Zigarette - прогарям дупка c цигара)
нроглед-Durchblick m, - s, - e, Durchsicht f, -
cn
проглушавам-beschallen tr.
iiponiiiBa-morschcn intr. s.
iiponnmaM-durchfaulen intr. s trnb.
прогнил-brüchtjg adj., faul adj. (-er
Geschmack мирис на прогнило), kemfaul
(отвътре), morbid, morsch (ein -er Staat
гнила държава), mulmig (-es Wetter
несигурно време ; -eSache гнила
работа)
нрогнилост-Morschhcit f, -
прогноза-Vorhersage f, -, Vorussagen n (за
времето), Wetteraussichten pl. (за
времето), Wettervoraussage f (на
времето), Wettervorhersage f (на
времето)
прогностик-Weiterprophet m
прогоивам-abschieben* tr., abtreiben* tr.,
adjustieren tr. (облекло), beschwören* tr.,
davonjagen tr., einpassen tr. (техн.),
fortjagen tr., forüreiben* tr., hinausbeißen*
tr. (разг.), jagen tr. (den Feind aus dem
Lande jagen прогонвам враг от страната
; e-n aus dem Hause jagen прогонвам
някого от къщи), stäuben tr., verbannen
tr., verfemen tr., vcijagcn tr., verpassen tr.
(boch.), verscheuchen tr., vertreiben* tr.,
verweisen* tr., wegbeten tr. (c молитви),
wegjagen tr., weisen* tr. refl. (e-n aus dem
Hause, aus der Stadt, aus der Schule
weisen прогонвам някого от къщи, от
града, от училище)
iiporoiiBaiie-Adjustierung f, -еп (на
облеклото), Exorzismus m (на зъл дух)
(църк.), Passung f, -еп (техн.) (на
машинни части), Verfemung f, -еп (от
обществото), Verweisung f
прогонен-Vertriebenc(r) m, f, -n, -n
нрограма-Beiprogramm n (допълнителна),
Festordnung f (на празненство),
Parteiprogramm m (партийна),
Speise(n)karte f, -n (на забава), Spiel folge
f (на забава, концерт), Spielplan m
(месечна на театър), Tagesprogramm n
(дневна), Theaterplan m (на театрите),
Theaterzettel m (на представление),
Vortragsfolge f (на изпълняваните
номера)
nporpec-Fortschritt m
нрогресивен-fortschritt!ich adj.
прогресия-Fortschreitunf f, Größenreihe f
(мат.), Reihe f, -n (мат.)
прогризвам-aufnagen tr.
нрогрнзвам-durchfressen* tr. trnb.,
durchnagen tr., zernagen tr.
нрогуквам-verlumpen tr. (парите си)
нрогулявам-durchzechen tr., verbumfiedeln
tr. (разг.), verfeiern tr., verjubbeln tr.,
verprassen tr. (пари), verschlemmen tr.
(пари, време), verwichsen tr. (e-n) (фам.),
verzechen tr.
продава ce-abgehen intr. s
продаваем-kurant (за стока), marktgängig,
veräußerlich (имущество), verkäuflich
(das ist nicht - това не се продава, не е
продаваемо), zügig (лесно)
нродаваемост-Gangbarigkeit f (търг.)
продавам (ce)-verkaufen tr. refl. (etw. für, um
e-n Preis e-m, an e-n ~ продавам на дадена
цена нещо на някого ; sich verraten und

929
продоволствам
verkauft fühlen чувствам се съвсем
безпомощен, изоставен от всички,
виждам се в чудо)
иродавам-abgeben* tr. refl., ablassen* tr.,
abselzen tr. refl., auktionieren tr. (на търг),
debitieren tr., feilbieten* tr. trnb., ganten
tr. intr. h (на търг), halten* tr. refl. (стока),
hausieren intr. h. (дребни стоки от къща
на къща), hökern intr. h. (mit etw.) (на
дребно, на сергия), kolportieren tr. (на
разнос стока), kramen intr. h. (по къщите),
krempeln intr. h. (вехтории), lassen tr. геЛ.,
markten tr. (на пазара), mengein tr. (на
сергия), paschen intr. h. (на чрено),
rabattieren tr. (e-m etw.) (c рабат),
schenken tr. (вино, бира), schieben* tr.
(на черно), schleudern intr. h. (на загуба)
(mit den Waren ~ продавам на
безценица), veräußern tr. (имот),
verauktionieren tr. (на търг, verfeilschen
tr. (след дълги пазарлъци), verganten tr.
(на публичен търг), verhandclm tr. (e-m
etw., an e-n), verhökern tr. (на дребно, на
улицата, на пазара), verklopfen tr. refl.,
verkloppen tr. refl., verschachern tr. (c
дребнави пазарлъци), verschenken tr.,
verscherbeln tr. (разг.), verscheuern tr.
(нещо скрито, на черна борса) (разг.),
verschleißen* tr. (на дребно),
verschleudern tr. (на безценица) (търг.),
vertreiben* tr. (Ware ~ продавам стока
на дребно), vertrödeln tr. (на дребно),
verzapfen tr. (наливно)
продаване-Verauktionierung f (на търг),
Vergantung f (на публичен търг),
Verscheuderung f (на безценица),
Vertreibung f (на стока на дребно),
Vertrödelung f (на дербно)
иродавач-Buttermann m (на масло),
Dürrkräutlcr m (амбулантен, на билки),
Kolleteur m, -s, -е (на лотарийни билети),
Ladenschwengel m (млад. наконтен)
(разг.), Sandmann in, -i-cr (на пясък),
Seelenverkäufer m (на роби), Verkäufer m,
-s, Verkaufskraft f (търг.)
продавачи-Bcdienungen pl.
продавачка-Apfelfrau f (на ябълки),
Blunienbimderin f (на букети, венци),
Butterfrau f(Ha масло), Eierfrau f (на яйца),
Hühnerfrau f (на кокошки), Ladenfräulein
n (в магазин), Ladentochter f (в магазин)
(швейц.), Ladnerin f, -nen (в магазин)
(разг.), Marktwieb f, Rosenmädchen n (на
рози), Verkaufskraft f (търг.), Zeitungsfrau
f (на вестници)
продавачница-КгатЬибе f (дребна),
Kramladen m (дребна), Weisbäckcrci f (на
фини хлебни изделия)
продажба-Abgang m, -(c)s, -re, Absatz m, -
cs, -re, Barverkauf m (в брой) (разг.),
Blankoverkauf m (бланкова) (търг.),
Deckungskauf m (мнима), Detailhandel m
(на дребно), Einzelvcrkauf m (на дребно)
(търг.), Fahrausgabe f (на пътнически
билети), Handkauf m (ръчна, срещу
плащане в брой), Handverkauf m (ръчна),
Kleinvcrkauf m (на дребно),
Massenvertrib m (масова), Schank m, -es,
*e (на спиртни напитки),
Schleudergeschägt n (на безценица),
Verkauf m, -cs, -re (Ware zum ~ стоки за
продан, за продажба ; etw. steht zum ~
нещо се продава, за продажба е),
Verschleiß m, -es, - (на дребно), Vertrieb
m, -es, -е (на дребно), Vorverkauf m
(предварителна), Weinschank m (на вино
на дребно)
продажен-bestechlich adj., erkäuflich adj., feil
adj. (~e Dime продажна жена), käuflich
(любов, жена), korrupt, verkäuflich
(човек) (ein -er Mensch продажен човек)
нродажност-Beslcchlichkeil f, - cn, Feilheit f,
Käuflichkeit f, -, Verkäuflichkeit f
продан-Verkauf m, -es, tc (Ware zum ~ стоки
за продан, за продажба ; etw. steht zum -
нещо се продава, за продажба е),
Zwangsversteigerung f (публична) (юр.)
продвам-bcgabci^refl. (гьрг.)
иродиктуваие-Ansagc f, -п (на диктовка)
иродоболствам-menagiercn tr.
нродоволствам-furagicrcn intr. h (воен.),
vcqjflcgcn tr. (c храна)

продоволствие
930
продоволствие-Furage f, - n,
Kriegsverpflcgung f (военно), Menage f,
-n, Verpflegung f, -en
продукт-Nebenprodikt n (страничен),
Abfallprodukt n (отпадъчен),
Arbeitsertrag m (икон.), Arbeitsprodukt n
(на труда) (икон.), Atommüll m (опасни
радиоактивни отпадъчни продукти на
атомно гориво) (рад.), Dauerware f
(консервиран), Enderzeugnis п (краен),
Endprodukt п (краен, готов), Erzeugnis n,
- ses, - se, Kondensat n, -s, -c (на
кондензация), Lanmdeserzeugnis n
(местен), Mischling m, -s, -е (на
смесване), Nachprodukt n (вторичен),
Raffinat n, -es, -е (на рафинация)
иродуктн-Abbauprodukte pl. (хим.) (от
разпадане), Eßwaren pl. (хранителни),
Nahrungsmittel n (хранителни), Naturalien
pl. ( в натура), Räucherwarc f (пушени),
Rauchgas n (газообразни), Viktualicn pl.
(съести)
продуктнвеи-fundiert pari. adj. (e-e Bohrung
wird — даден содаж е продуктивен),
leistungsfähig
iipOAyKTiiBiiocT-LeistungsfähigkcU f
продукция-Brultoprodukt n (обща) (икон.),
Enderzeugnis n (крайна), Erzeugung f-en,
Gesamtprodukt n (брутна, обществена)
(икон.), Marktproduktion f (стокова),
Minderfabrikat n (второстепенна),
Nettoprodukt n (чиста), Nettoproduktion
f (чиста), Tagesleistumg f (дневна)
продупчвам-durchbohren tr. (von Kugeln
durchbohrt надупчен c куршуми),
durchschießen1*1 tr., einstechen41 tr., lochen
tr.
продупчване-Einstich m, - s, - e
продупчен-löcherig
продухвам-ausblasen* tr., durchblasen* tr.
tmb. (през тръба), Verblasen* tr. refl.
продъбен-fellgar adj., ganzgar adj. (техн.), gar
adj. (техн.), lohgar
продълговат-länglich, oblong
продълговатост-Länglichkeit f, -en
продължава-anhalten* intr. h. (дъжд, буря)
(anhaltende Stürme продължителни бури
; lang anhaltender Beifall нескончаеми
ръкопляскания), laufen intr. (процес),
nachklingen * intr. h (да звучи)
продължавай !-wcitcrmachen! (военна
команда)
продължавам (ce)-fortgehen* intr. s (das
kann nicht so ~ това не може да
продължава така)
нродължавам-auffahrcn* tr. (минна галерия)
(мин.), aufnehmen* tr. (е-е Diskussion -
влизам в дискусия ; die Bank nimmt die
Zahlungen wieder auf банката
възобновява плащанията), beinlciben*
intr. h (ирон.) (so bleib man bei карай!
карай!), bestehcnbleiben* intr. s tmb. (да
съществувам), dabeibleiben* intr. s (да
върша нщ.), dauern intr. h, fortarbeiten tr.
(да работя), fortbestehen* intr. h (да
съществувам), fortwähren intr. h,
licgcnbleiben intr. (да лежа), nachbcben
intr. h (да се треса, да звуча) (der Strecken
bebte noch in seiner Stimme ужасът още
трептеше в гласа му), nachgären intr. s.
(да фарментирам), nachglühen intr. h. (да
тлея), nachhallen intr. h. (да звуча),
nachstoßen * intr. h. (атака), nachwirken
intr. h. (да правя нещо), verlängern tr.
(срок, отпуск), Vorhalten* intr. h. (wie
lange hat der Vorsatz, währen intr. h.
(живот, скръб), weiterbestehen* intr. h. (да
съществувам), weiterfahren* intr. s. (да
пътувам) (der Zug fährtweiter влакът
продължава пътуването си ; der Lehrer
fuhr in seiner Rede weiter учителят
продължи речта си), weiterführen tr.
(линия), weitergehen* intr. s. (да вървя)
(bitte, weitergehen моля, продължавайте
да вървите ; е-е Sache kann nicht so
weitergehen работата не може да
продължава да върви така ; sein Gehalt
geht trotz des Urlaubs weiter заплатата му
продължава да върви въпреки отпуската
му), weitertönnen intr. s. (да звуча), zählen
intr. h. (das zählt nach Stunden това
продължава часове)

931
продължаване-Verkröpfung f, -en (на корниз
около пиластър), Verlängerung f
продължение-Fortbildung f (на
образаванието), Fortsatz m (техн.),
Fortsetzung f, - en (~ folgt продължението
следва), Klüverbaum m (на бушприта),
Schwanz m, -es, -re (der Kaffe hat e-n ~
кафето има някакъв привкус),
Terminverlängerung f (на срока),
Weiterführung f (на линия), Weitergang
m, Weiterreise f (на пътуване)
нродължетелеи-fortdaucrnd part. adj.,
anhaltend adj., dauernd pari, adj.,
langatmig, langwierig, nachhaltig, stetig
продължител Пост-Bestand m, - s, Bestände,
Betriebszeit f (на производствената
кампания), Brenndauer f (на горенето),
Dauer f, Fallzeit f (на падането), Flugzeit f
(на полета), Länge f, -n, Langwierigkeit f, -
en, Lebensdauer f, Nachhalttigkeit f, -,
Permanenz f, - (der Reichstag erklärt sich
in ~ райхетагьт заседава постоянно),
Reisezeit f (на пътуването), Zeitdauer f
нродънвам-durchdrücken tr. Irnb.,
durchsitzen* tr. Irnb. (от седене)
нродяване-Durchzug m, - (e)s, Durchzüge
проект-Bauenwurf m	(строителен),
Bauunternehmen n (строителен),
Bauvorhaben n (строителен),
Detailrpojekt	n (подробен),
Enerfieverhaben n (енергиен) (ел.),
Entwurf m, - s, Entwürfe, Idee f, -n (in der
Idee ist das Buch schon fertig По проект
книгата е вече готова), Konzept n, -cs, -е,
Modell п, -s, -е (за скулптурно творение)
(-stzen, stehen позирам като модел),
Objekt n, -cs, -е, Plan m, -s, -те (s-e Pläne
für den Sommer haben имам проекти,
намерения за лятото ; ein kühner,
undurchführbarer ~ смел, нерализуем
проект ; voller Pläne stecken ъмът ми е
препълнен с проекти ; das paßt nicht in
s-e Pläne това не понася, отговаря на
сметките, намеренията му ; е-п ~
ertüfteln, ausheckcn, ausknobeln
измъдрям, скроявам план), Reiseplan m
	прозвучавам
(за пътуване), Vorhaben n, -s
(строителен)
проектирам-beabsichtigen tr., denken* intr.
h, planen tr.
проектодоговор-NoteI f, -n
проектоплан-Vorplanung f
проекторезолюция-Beschlussvorlage f
проекторешенне-Beschlußwurf m
нроектосметка-Bauanschlag m (стр.)
нроекция-Abbildung f, -en (техн.), Bild n, -
(e)s, - er (техн.), Draufsicht f
(хоризонтална), Grundriß m
(хоризонтална) (стр.), Plan m, -s, -re
(хоризонтална, на постройка, град) (e-n
~ ausführen изпълнявам план ; den ~ zum
neuen Theater entwerfm съставям плана
на новия театър ; der ~ der Stadt München
планът на Мюнхен), Seitenansicht f
(странична) (стр.), Wurfbild п (върху
екран)
проечавам-antönen intr. h./s.
проечавам-dahinsauscn intr. s, durchschallen
tr. (в нщ.), erschallen* intr. s, ertönen intr.
s
прожектира ce-ablaufcn* intr. s
прожектирам (ce)-abschatten tr. refl.
прожектирам-abrollen tr. refl.
прожектиране-Abschattung f, -cn (на
силуети)
прожектор-Scheinwerfer m (на моторна кола)
ирожекция-Tonbildschau Г (със синхронен
запис на магнитофон)
прозаичен-hausbacken, nüchtern (ctw.
schmeckt ~ нещо има блудкав вкус),
pcdeslrisch
ирозаичност-Nüchternheit f, -
ирозвище-Scherzname m, Übername m,
Zuname m
нрозвучава-aufklingen* intr. h./s. (музика,
гласове) (и прен.), durchkligen* intr. h s
tmb. (измежду други звукове), erhallen
intr. s
прозвучавам-anklingcn* intr. h. (s.), antönen
intr. h./s., aufgellen intr. h./s.
(пронизително, рязко), aufspringen* intr.
s. (внезапно) (сигнал), durchtönen intr. h

прозвьнтявам
932
trnb., erklingen* intr. s, erschallen* intr. s,
ertönen intr. s (Musik ertönte прозвуча
музика)
ирозвъитявам-anklingen* intr. h. (s.)
прозирам-durchblitzen intr. h renb. (за
светкавица, мълния), durchfühlen tr. trnb.,
durchleuchten intr. h trnb., durchschauen
Ir. (нкг.), durchscheinen intr. h trnb.
iipo3iipane-Durchsicht f, - cn
npo3iipaiu-durchsichlig adj., fadenrecht adj.
(~c Gründe прозиращи доводи)
прозирвам-cinschen* tr.
ирозиреп-transparenl
прозириост-Transparcnz f, -
прозодия-Silbenmessung f (лпт.)
прозорец-Blcndc f, - n (сляп), Blcndfenstcr n
(сляп) (стр.), Blendrahmenfenster n (c
каса), Blindfenster n (мним),
Blumenfenster n (за цветя), Bodenfenster
n (тавански), Bogenfenster n (дъгов,
арков) (архит.), Bullauge n (кръгъл) (мор.),
Dachfenster n (тавански), Drahtfenster n
(c тслена мрежа), Eckfenster n,
Erkerfenster n (еркерен), Fächerfenster n
(мрежест, ветрилообразен) (архит.),
Fallfenstcr n (спускащ се), Fenster n, - s
(blindes - сляп прозорец; das ~ geht auf
die Straße прозорецът гледа към улицата;
прен.; sein Geld zum ~ hinauswerfen
хвърлям си парите на вятъра),
Fliegenfenster n (c мрежа против мухи),
Flügelfenster n (c крила), Radfenster n
(кръгъл, c орнаменти), Schallöffnung f
(на камбанария), Schalloch n (на
камбанария), Springstunde f (свободен
час между часове), Treppenfenstcr п (на
стълбище), Verbundfenster п (двоен, c
една каса за двете крила на прозореца),
Vorfenstcr п (зимен), Winterfenster п
(зимен, двоен)
прозорец-розетка-Fensterrose f (в готическа
църква) (архит.) •
прозориче-Plattrose f (зоол.)
ирозорлнв-klarblickend, scharfblickend,
scharfsichtig, weitblickend, weitsichtig
прозорлмвост-Sagazität f, Scharfblick m (s-
m - entgeht nichts нищо не убягва от
погледа му), Scharfsichtigkeit f, -,
Weitsichtigkeit f, -
нрозорче-Bodcnlukc f, ванско), Klappfenster
n (отварящо се нагоре), Läufer m, -s
(подвижно), Lücke f, -n, Ochsenauge n
(овално таванско), Schubfenster n
(подвижно плъзгащо cc), Sichlfenster n
(на машинист), Sichtfenster n (на
машинист), Tormentill m, -s (бот.)
прозрачен-durchschcinbar adj., durchsichtig
adj., fadenrecht adj. (~c Vorwände
прозрачни претексти), hauchdünn, klar
(klares Wasser прозрачна вода), lauter,
transparent
прозрачност-Durchsichtigkeit f, - en,
Tranzparenz f, -
прозрение-Einsicht f, - cn
прозявам ce-gähncn intr. h (vor Langweile ~
прозявам се от скука)
ирозявапе-Gähnen n, - s
нрозявка-Gähnen n, - s
нроиавеждаие-Orgclbau m (на орган) (муз.)
проигравам-verscherzen tr. (sich D etw.)
(нещо), verschlagen* tr. refl. (sich D etw.)
(нещо), verspielen tr. (пари на комар)
(Kopf und Kragen ~ проигравам всичко,
каквото имам), verwirken tr. (Recht ~
проигравам право)
проиграване-Verwirkung f
iipoii3BeMeniie-Aitefakt n, -s, -en (на
човешката ръка, изкуствено) (археол.),
Bühnenstück п (драматично),
Drucksache f (печатно), Elaborat n, - (e)s,
- e, Erfindung f, - cn (на творческата
фантазия) (лит.), Gebild n, - s, Handarbeit
f (занаятчийско), Kitsch m, -es
(маложенно, безвкусно), Kunsterzeugnis
n (на човешката ръка), Kunstsache f
(художествено), Kunstwerk n
(художествено), Machtwerk n (лощо),
Musterbuch n (класическо), Opus n,
Sache f, -n (er trug eigene ~n vor той
прочете, изсвири собствени
произведения), Schriftwerk n
(литературно), Verlagsartikcl m (печатно,

933
произнасям се
на издателство), Werk n, -s, -е (das Werk
s-r Hände произведението на ръцете му
; Lessing sämtliche Werke всички
произведения на Лесинг)
произведения-Fleischwarcn pl. (месни),
Musikalien рЦмузикални), Teigwaren pl.
(от тесто)
произвеждам-bauen tr. (сел.-ст.), bilden lr.
refl. (die Früchte bilden Saft плодовете
образуват сок), erbauen tr. (ich habe
sonst mehr Korn erbaut друг път
произвеждах повече жито), erstellen tr.
(артикул), erzeugen tr., fertigen tr., geben*
tr. (das wird was Schönes ~ от това ще
излезе нщ. хубаво), hecken tr. (в голямо
количество), herleiten tr., hcrstellen tr.
(предимно фабрична стока),
hervorbringen* tr. (плодове, стопански
блага), koken intr. h. (кокс), liefern lr.,
manufakturieren lr. (ръчно), verfertigen tr.
(дрехи, мебели)
пронзве/Кдаие-Gewinnung f, - en, Lieferung
f, -en
производител-Aschenbrcnncr m (на полезна
пепел), Brenner m, - s (на ракия), Macher
m, -s, Schnapsbrenner m (на ракия),
Verfertiger m, -s
npoiUBOAirraieii-lcistungsfähig
нроизводнтелност-АгЬеИзсг!^ m (на
работата), Arbeitsleistung f (на труда)
(икон.), Arbeitsproduktivität f (на труда)
(икон.), Durchsatz m, - es, Durchsätze,
Hochleistung	f (висока),
Leistungsfähigkeit fd, Tageslcistumg f
(дневна)
lIpollЗвoдlla-Ableitung f, -en (дума) (мат.),
Diffcrentialquotient n (мат.)
iipoinBo/icTBeii-betricblich adj., Betriebs
iipoi!3Bo/icTBeiiiiK-Bctriebsarbeitcr in
иронзводство-Abkömmling m, -s, -е (хим.),
Anklagcverfahren m (наказателно) (юр.),
Betreibungsverfahren n (на принудително
изпълнение) (юр.), Betrieb m, - (e)s, - e,
Brennerei f (на ракия), Dauerbetrieb m
(непрекъснато), Eisengewinnung f (на
желязо) (метал.), Eisenhüttenbetrieb m
(доменно) (метал.), Fabrikation f, - en
(фабрично), Fließfabrikation f
(конвейерно) (икон.), Hauptverfahren n
(главно), Herstellung f, -en, Kartoffelbau
m (на картофи), Landeserzeugnis n
(местно), Landesprodukt n (местно),
Massenfabrikation f, Rcchtsgang m (пред
определен съд) (юр.), Rechlsverfahrcn п
(процесуално), Reihfabrikation f
(серийно), Reihfertigung f (серийно),
Schälerei f, -en (на белен фурнир) (техн.),
Schnapsbrennerei f (на ракия),
Serienproduktion f (серийно),
Serienproduktion f (серийно), Teebau m
(на чай), Vergleichsverfahren n
(помирително), Vorverfahren n
(предварително), Zwangsverfahren n
(изпълнително)	(юр.),
Gemeinschaftsproduktion f (колективно)
пронзвол-Eigenmächligkeit f, Willkür f, -
(Freiheit und Willkür свобода и произвол
; Kampf gegen Willkür und
Ungerechtigkeit борба срещу произвол
и неправда)
npoit3Boneii-eigenmächlig adj., wilkürlich, x-
beliebig
пронзволпост-Willkürlichkcit f
произлиза-erfolgen intr. s
произлизам-abslammen intr. s von, aus elw.,
entsprießen* intr. s, entspringen* intr. s
(остар.), entstammen intr. s h (от нкг.),
entwickeln refl., crsleh(e)n* intr. s,
erwachsen* intr. s, fließen* intr. s (aus
dieser Erkenntnis ~ weitere от това
познание произлизат и други),
herkommen* intr. s. (от нещо) (ich weiß
nicht, wo das herkomml не зная откъде
произлиза това), herleiten tr. (sich von e¬
m alten Geschlecht herlciten произлизам
от стар род), herrühren intr. h.,
hervorgehen* intr. s., зам-rührcn intr. h.
(dieser Zustand führt daher, daß .. това
състояние се дължи на това, че..)
иронзлнзаие-Нсгкоттсп n, -s
произлизащ-folgernd pari. adj.
произнасям ce-absprechcn* tr. (e-m etw.),

произнасям
934
nachrühmen tr. intr h. (e-m, clw) (ласкаво)
(man rühmt ihr große Ordnungsliebe nach
хвалят я за голямата и уредност)
произиасям-abgeben* tr. refl., absprechen*
intr. h über etw. (отрицателно), aspirieren
tr. (etw. ~) (c придъх) (гласна), beten tr.
intr. h (като молитва), betonen tr. (c
ударение), buchstabieren tr. (буква по
буква), erkennen* intr. h (присъда) (юр.)
(das Gericht hat auf Todesstrafe erkannt
съдът произнесе смъртна присъда),
moullieren tr. (меко съгласните л, н),
nasalieren tr. (носово) (ein nasalierter Vokal
носовка), schnarren intr. h. (“ p” гърлено)
ироизнасяне-Fällung f, - en (на присъда) (юр.)
произтичам-erwachsen* intr. s
произтичам-fließen* intr. (aus dieser
Erkenntnis ~ weitere от това познание
произтичат и други), herrühren intr. h.,
hervorgehen* intr. s.
произтичащ-folgernd adj. part.
нронзход-Abkommen n, - s, -, Abkunft f,
Abstammung f, -en (von), Basradschaft f
(извънбрачен), Deszendent m, - cn,
Entstehen n, - s, Geburt f, - en, Herkommen
n, -s (er ist von gutem Herkommen той има
добър произход), Herkunft f, -r (von
niedriger Herkunft от долен произход)
ироизхожда-ableiten tr. refl.
произхождам-abstammen intr. s von, aus etw.,
entsprießen* intr. s (er ist e-m edlem
Geschlecht entsprossen той произхожда
от благороден род), entspringen* intr. s
(остар.), entstammen intr. s h, erwachsen*
intr. s (поет.), herkommen* intr. s. (от
нещо) (ich weiß nicht, wo das herkommt
не зная откъде произхожда това, herleiten
tr. (sich von e-m alten Geschlecht herlieten
произхождам от стар род), herrühren intr.
h., herstammen intr. h. (aus e-m Geschlecht
herstammen произхождам от даден род),
kommen* intr. s. (von etw.) (seine Krankeit
kommt vom Trinken болестта му
произхожда от пиенето), rühren intr. h.
(dieser Zustand führt daher, daß .. това
състояние се дължи на това, че..)
произхождаие-Geburt f, - en, Herkommen n, -
s
пронзхождащ-wcstisch (от запад)
произшествие-Begabenhcit f, - cn, Vorfall m,
Vorkommnis n, -ses, -se, Zufall m, -s, -rc
пройдоха-Bruder m, - s (презр.), Liedeijan m,
-s, -e
прокажен-Ieplos, leprös
прокажеи-Leprose m, -n, -n
нрокажени-Guteleutc pl. (ист.)
лроказа-Lepra f
прокаива-durchregnen intr. h tmb. imp. (за
дъжд), tröpfeln intr. h. s. imp. (дъжд)
нрокарвам-abstecken tr. (пъг), aufbringen*
tr. (мода), durchdrücken tr. trnb. (закон,
през парламент), durchkommen* tr. trnb.,
durchkriegen tr. tmb. (закон), durchsetzen
tr. trnb., durchziehen* tr., durchziehen* tr.
trnb., führen tr. (Gräben ~ прокарвам
ровове до някъде), tünchen tr. (линия)
(спорт.), ziehen* tr. (e-e Grenzlinie ziehen
поркарвам гранична линия ; zwischen
den Epochen läßt sich k-e scharfe Grenze
ziehen между двете епохи не може да с е
прокара ясна граница ; Gräben ziehen
прокарвам ровове)
iipoKapBane-Tunn(c)lung f, - (на тунели)
прокисиат-barsch adj. (мляко)
прокламация-Manifestn, -s, -е
нроклейвам-verleimen tr. (фурнир) (техн.)
проклеивач-Verlcimer m, -s (техн.)
проклейка-Steifc f, -п
проклет-boshaft adj., fluchtwürdig adj.,
gottverflucht adj., heillos, henkersmäßig,
leidig, niederträglich (~e Schmerzen
проклети болки), sakrisch, verflixt,
verflucht, verhenkert, vermaledeit,
verrucht, verwünscht
проклетийка-Malice f, -n
проклетия-Bosheit f, - en, Niederträchtigkeit
f, -en, Niedertracht f, Rabenaas n,
Rabenbraten m
проклетпик-Malefizkerl m, -es, -e, Plagegeist
m, Plager m, -s, Rabenaas n, Rabenbraten
m, Rabenvieh n
проклетка-Rabenaas n

935
промеждутък
ироклетница-Rabenbraten m
проклетост-Garstigkeit f
проклинам-fluchen intr. h tr. (e-m alles Böse
an den Hals ~ проклинам нкг. да го
сполети най-лошото), maledeien tr.,
segnen tr. refl. (библ.), verdammen tr.
(verdammt! проклятие ! ; Gott verdammt
mich ! господ да ме убие ! dieser
verdammte Kerl ! този проклетник ! ;
verdammter Mist! мръсотия !), verfluchen
tr., vermaledeien tr., verwünschen tr.
npoKniiiiane-Malediktion f, -cn
нроклятне-Bannflucht m, - s, Donnerkeil m,
Fluch m, - (e)s, Flüche (- über dich !
проклет да си !), Malediktion f, -en,
Schwur m, -s, -re, Verdammnis f,
Vcrmaledeiung f, -en, Verwünschung f
npoKnHTiial-schockschwerenot!
прокоп-Bergdurchstich m, Graben m, - s
прокопавам-absenden* tr., durchhöhlen tr.
прокопаване-Abstich m, -(e)s, -e, Durchstich
m, - (e)s, - e, Grabung f, - en,
Kanaldurchstich m (на канал)
прокрадвам ce-sickem intr. s. h. (за светлина),
sickern intr. s. h. (за светлина), stehlen* tr.
refl.
ирокуда-Achtung f, -en, Acht f, -en, Barm m,
- (e)s, - е (поет.), Verbannung f, -en,
Verfemung f, -cn
прокуден-Verfemte(r) m, -n, -n
npoKyaeiiMK-Verstoßene(r) m, -n, -n
нрокуждам-ächlen tr., banen tr., verbannen
tr., verfemen tr. (от обществото)
ирокуждане-Verfcniung f, -en
нрокура-Handlungsvolimacht f (търг.)
нрокуратор-Land pfleger m
npoKyparypa-Anklagekammer	f,
Staatsanwaltschaft f
ирокурист-Gcschäftsführer	m,
Handlungsbevollmächtigte(r) m
прокурор-Anklagevertreter m (юр.), Auditor
m, -s, -orem (при военен съд) (воен.
остар.), Bundesanwalt m (главен, в
Швейцария), Fiskal m, - s, - е (ист.),
Oberstaatsanwalt m (главен), Staatsanwalt
m
ирокълнавам-verdammen tr. (verdammt !
проклятие!; Gott verdammt mich ! господ
да ме убие ! dieser verdammte Kerl ! този
проклетник ! ; verdammter Mist !
мръсотия !)
прокълнавам-verfluchen tr,
прокълнат-fluchbeladen adj., Verdammte(r) m,
-n, -n, verwünscht
прокънтява-erhallen intr. s
прокънтявам-erdröhnen intr., erschallen*
intr. s, ertönen intr. s (Musik ertönte
прокънтя музика)
прокьсвам ce-zerschla\eißen* tr. (дреха) (da
sKleid ist zerschlissen дрехата c
прокъсана)
прокъсване-Durchriß m
пролабирам-vorfallcn* intr. s.
npojiaiic-Vbrfall m
нролежка-Durchbrand m, - (e)s (мед.)
лролежки-Wundliegen n (мед.)
пролез-Steige f, -n (на ограда)
нролет-Frühling m, - s, - e, Lenz m, -es, -e
(поет.), Mai m, -s, -e, Nachfrühling m
(късна), Vorfrühling m (ранна)
пролетариат-Fabrikprolctarial n (промишлен)
проЛетеп-lenzlich
пролив-Gal n, - (e)s, - en /-s, Meerenge f
проливам ce-dahinströmen intr. s (за кръв)
проливам-bluten intr. h refl. (кръвта си) (fürs
Vaterland ~ проливам кръвта си за
родината), schwaddern intr. h. (es
schwaddert вали проливен дъжд) (разп),
übergießen* tr. (поради много наливане),
vergießen* tr. (сълзи, кръв), verspritzen
tr. refl. (кръвта си), anzeigen tr. refl.
пролог-Vorspiel n
нролом-Durchbruch m, - s, Durchbrüche,
Klamm f, -en (скалист), Klinge f, -n, Pforte
f,-n (планински)
нролука-Durchsicht f, - en, Gat n, - (c)s, - en /
-s, Ritz m, -es, -e, Ritze f, -n, Spalt m, -es, -
e (das Licht dringt durch c-n - ins Zimmer,
Spalte f, -n (das Licht dringt durch e-n -
ins Zimmer, Zaunlücke f (в стобор)
пролъчвам-durchröntgen tr. eulrnb. (мед.)
промежлутък-Abstand m, -(e)s, -re

промеждутък
936
промеждугьк-Spatium m, -s, -c (между две
нотни линии) (муз.), Zwischenraum m (за
време), Zwischenzeit Г (от време)
промеморня-Dcnkschrift f
нромени-Diplomatcnschub	m
(дипломатически), Wcchselfolge f
(редуващи се)
променлив-abwandelbar adj., inkonstant,
labil, launenhaft (човек, време), mutabel,
variabel, veränderlich, wechsclvoll
ироменлнва-Parameter m,	-s,	-
(спомагателна)
променливост-Mutabilität f, -en, Variabilität
f, Veränderlichkeit f, -cn
иромеичив-veränderlicli, wetterwendisch
иромеичнвост-Varibilität f, -, Wechselfail m
променя ce-wcnden* refl. (за време, вятър)
(der Lauf ger Dinge hat sich gewendet
ходът на нещата се промени)
нроменя-kentem intr. h. (посоката), wobbeln
intr. h. (фреквенция, честота, за вълна)
(рад.)
нроменяем-abdingbar adj., veränderbar
промеияемост-Abdingbarkeit f, -en
променям (ce)-verändern tr. refl. (die Farbe ~
променям цвета си, зачервявам се)
променям ce-modeln tr. рефл. (er hat sich in
den letzten Jahren sehr gemodelt много
се е променил през последните години),
verschieben* tr. refl. (die Lage hat sich
verschoben положението се промени),
wechseln intr. h. refl. (за време, луна) (mit
wechselndem Glück c променливо
щастие ; das Wetter wechselt beständig
времето се променя постоянно ;
wechselnde Bilder променящи се
картини)
промепям-abdrehen intr. h (посока, курс),
abfallen intr. s (курса), abspringen* intr.
s, abwandeln tr. refl. (частично),
abwechseln tr., denaturieren tr. (хим.),
einlenken intr. h (тона) (прен.),
einschwenken intr. h (направлението),
metamorphisieren tr., schlaten tr. (скорост)
(автом.), schwenken intr. h. (убежденията
си), verwandeln tr. refl. (in, zu etw.),
wechseln tr. (дрехи, обувки, зъби,
жилища, коне, персонал, мнения,
възгледи) (das Thema wechseln
променям темата ; den Ort wechseln
променям мястото)
промеияне-Modelung f, Verschiebung f
проми валка-Spüler m, -s
нромивам-abbaden tr. (хим.), abschwemmen
tr., flauen tr. (руда), schlämmen tr. (руда,
пясък) (техн.), seifen tr. (руда)
промиване-Abspülcn n, Darmspülung f (на
червата), Eisenerzwäsche f (на желязна
руда) (метал.), Goldwäsche f (на злато),
Irrigation f, -en (на черва, на вътрешни
органи), Schlämmung f (иа руда, пясък),
Setzarbeit f (на руди) (мин.), Setzarbeit f
(на руди) (мин.)
иромивач-Schlämmcr m, -s, Seifer т, -s (на
руда), Seifert т, -s, -е (на руда), Seifner т,
-s (на руда)
промнслям-denkcn* re. refl.
промисъл-Fügung f, - еп (божия)
иромишлен-gebwerblich adj., industriell
iipoMiiuuieiiocT-Beherbergungsgewerbe n
(хотелиерска), Bekleidungsgewerbe n
(дрехарска), Buchgwwerbe n
(полиграфическа), Faserstoffgewebe n
(текстилна), Fischcreiindustrie f (рибна),
Gewerbe n, - s, Großgewerbe n (едра),
Heimarbeit f (домашна), Industrie f, -n,
Verlagssystcm n (c раздаване на отделни
лица по домовете), Waldindustrie f
(горска)
промокаем-durchlassig adj., permeanel
промокаемост-Durchlassigkeit f, - cn
промулгиране-Erlaß m, - asses, - asse
промупване-Lanzenstch m (c копие)
промушвам ce-dringen* intr. s, zwängen refl.
(през нещо тясно, през навалица)
промушвам-abgenicken tr. (дивеч в тила при
лов), durchbohren tr. (mit dem Schwert ~
промушвам е меча си), durchstechen*
tr., einstechen* tr., einziehen* tr. refl.,
erstechen* tr. refl., stechen* tr. refl. (e-n in
den Arm ~ убождам някого по ръката ;
sich e-n Dom in die hand ~ убождам сн

937
ръката с търн; e-m das Messer in die Brust
-	забождам нож в гърдите на някого ;
Wein aus dem Faß — вадя вино от бъчвата
за проба ; stechende Schmerzen бодежи
; stechende Augen остри очи)
промъква ce-cinfahren* intr. s (лов.)
промъквам ce-anpirschen tr. re fl. (до дивеча)
(лов.), beschleichen*tr. (die feindliche
Stellung beschleichen промъквам се
дебнешком до неприятелската позиция),
dahinschleichen* intr. s, dringen* intr. s,
durchrutschen intr. s trnb.,
durchschlängeln refl., durchschlüpfen intr.
s trnb., einherschlcichen* intr. s,
einschleichen* refl. intr. s, flutschen intr. s
(разг.), nachschlcichen * intr. s. (e-m) (след
някого), pirschen intr. h. (дебнейки),
schleichen* intr. s. refl. (ums Haus ~ дебна
около къщата ; ins Haus - промъквам се
в къщата ; sich an den Feind - промъквам
се до врага ; nach Beute ~ дебна за
плячка), schlüpfen intr. s. (in ein Loch ~
шмугвам се в дупка ; ins Zimmer -
вмъквам се в стаята ; in die Handschuhe
-	пъхвам ръцете в ръкавици ; aus dem
Haus - измъквам се от къщата), stehlen*
tr. refl., vorbeidrücken refl. (покрай нещо),
zwängen refl. (през нещо тясно, през
навалица)
промъквам-durchbringen* tr. refl.,
durchschleppen tr. trnb., durchwängcn tr.
refl. trnb.
нромълвявам-lallcn tr.
npoMHiia-Abwand(e)lung f, -en,
Abwechs(e)lung	f,	-en,
Anschriftenänderung f (на адреса),
Dekorationswechsel m (на украсата на
магазин) (търг.), Diversion f, - en (в
направлението), Einbau m
(допълнителна, във вътрешността на
постройка), Einschnitt m, - s, - е
(радикална) (прен.), Kabinettswcchscl m
(на кабинета, правителството),
Kommutation f, -en, Kurswechsel in (на
курса), Laune f, -n (на луната),
Lautwandel m (на звукове), Mutation f, -
	пронизителеп
en (на гласа), Namensänderung f ( на
името), Richtungswcchscl m (на посока),
Sinnesänderung f (на явленията),
Sinnesänderung f (на явленията),
Sitzwechsel м (на полоцението, Стойката),
Tempowechsel m (на скоростта) (спорт.),
Veränderung f, Verwandlung f, -en, Verzug
m, -es, - (на квартира), Wechsel m, -s
(Wechsel in der Leitung, im Amt промяна
в ръководството, в службата ; in ewigen
Wechsel в непрестанни промени ; sie
liebt den Wechsel тя обича промяната),
Wende f, -п (рязка), Wetlcrumschlag m
(рязка, на времето), Wetterwechsel m (на
времето), Witterungsumschlag m (на
времето)
пронизва-гискеп intr. h. (въздуха)
проиизвам-dringcn* intr. s (das Schwert
drangt in seine Brust мечът прониза
гърдите му), durchbohren tr. (mit seinem
Blick - пронизвам c погледа си),
durchgellen tr., durchjagen tr. (прен.),
durchleuchten tr. (със светлина), flammen
intr. h, gellen intr. h (слуха)
iipouii3Bam-durchdringcnd pari. adj. (~er Blick
пронизващ поглед), schneidend (~e
Werzcuge режещи инструменти ; -er
Verstand, Ton, Pfiff остър ум, тон,
пронизително изсвирване ; -es Weh
остра болка ; -er Wind остър, пронизващ
вятър ; -е Reden резки думи)
iipoiiii3HTejieii-durchdnngend part. adj. (mit
-er Stimme c пронизващ глас), gell adj.,
gellend adj. part., grell adj., scharf (ein -er
Pfiff пронизително изсвирване ; man
kann da k-e -en Grenzen ziehen не може
да се постави рязка граница ; sich -
abheben нещо се очертава рязко ; etw.
ist - begrenzt нещо има ясни очертания
; etw. ist - ausgeprägt нещо изпъква ясно
; ~с Züge остри черти ; die Aufnahme ist
nicht - снимката не с ясна ; etw. -
umreißen ясно очертавам ; etw. -
herausarbeilcn изработвам нещо така, че
да изпъкне ; ein - gebautes Schiff кораб
със стегната, елегантна постройка ; -е

прониква
938
Prägung с-г Münze ясно изпъкващ релеф
на монета), schrill, überlaut
прониква-einsickern intr. s
прониквам-dringen* intr. s (за вода,
светлина), durchdringen* intr. s Irnb. (man
machte Damm aber das Wasser drang
durch направиха бент, обаче водата
проникна през него), durchdringen* tr.
(das Licht durchdringt die Fensternis
светлината прониква през мрака),
durchschlagen* intr. h trnb., durchstrahlen
tr. (c лъчи), durchtränken tr., durchziehen*
intr. s trnb. (die Feuchtigkeit ist schon
durchgezogen влагата вече е
проникнала), durchziehen* tr., einbeizen
intr.h, einbrechen* intr. s h, eindringen*
intr. s, einfallen* intr. s (за светлина),
einfressen* refl., ergründen tr.,
hineindenken* refl. (sich in etw. A) (c
мисълта си в нещо) (sich in e-e Rolle
hineindenken прониквам в някаква роля),
vorderdringen* intr. s.
iipoiiiiKBaiie-Durchdringung f, - en, Durchgriff
m, - (e)s, - е (рад.), Durchtritt m, - (e)s, - e,
Injektion f, -en (на магма в пукнатините
на скалите), Zutritt m, -s, - (die Flüssigkeit
verdunstet bei Zutritt von Luft течността
се изпарява при проникване на въздух)
iipoiiiiKBain-penetrant, perkutan (през
кожата), tiefdringend
npoiiiiKiiaTocT-Erfüllheit f
npoiiHKUOBeii-tiefsinnig
iipoiiHKiiOBeiiHe-Tiefsinn m, Tiefsinnigkeit f,
iipoHHKHOBeiiocT-Tiefsinnigkeit f, -
проницателен-durchdringend pari, adj., hell,
helläugig, hellbliken, ingeniös, scharf (ум,
поглед) (е-е -e Brille, eon -es Fernglas
силни очила, силен бинокъл ; - machen
остря (нож) ; -е Reden fuhren говоря
остро, нападателно ; etw. schärfer ins
Auge fassen устремявам поглед в нещо,
разглеждам нещо по-подробно),
scharfblickend, scharfsinnig, tiefblickend
проницателност-Einsicht f, - en, Ingeniosität
f, Scharfblick m (s-m ~ entgeht nichts нищо
не убягва от погледа му),
Scharfsichtigkeit f, -, Scharfsinn m, -es, -,
Spürsinn m
иропаганда-Agitation f, -en (полит.),
Lügenhetze f (лъжлива), Werbung f, -cn
iiponaraimaTop-Agitator m, -s, -oren, Werber
m,	-s
iipoiiaraiiAeii-wcrbcrisch
npoiiaraiiAiipaM-agiticren intr. h
пропада-verfallen* intr. s. (залог),
zusammenbrechen* intr. s. (фирма, атака)
пропадал-meschulle
пропадам-ablehnen tr. (пиеса), absackcn intr.
h, abschießen* tr., durchfallen* intr. s trnb.
(man ließ mich - скъсаха ме на изпита)
пропадам-durchfliegen* intr. s trnb. (der
Student ist beim Examen durchgeflogen
студентът пропадна на изпита),
durchplumpsen intr. s trnb. (на изпит),
durchrasseln intr. s trnb. (на изпит),
einbrechen* intr. s, einfallen* intr. s,
eingchcn* intr. s, fallen* intr. s (der
Vorschlag ist gefallen предложението
пропадна), herabkommen* intr. s.,
herunterkommen* intr. s. (и нравствено)
(разп), scheitern intr. s. (an etw. D) (alle s-
e Pläne scheiterten всичките му планове
се провалиха ; е-е gescheiterte Existenz
пропаднало съществуване), veraasen intr.
h. (за човек), veraassen intr. h. (за човек),
verbmmmeln intr. s., verderben* intr. s. (an
ihm ist ein Maler verdorben от него щеше
да стане добър художник ; ein
verdorbenes Genie пропаднал гений),
verhudetn intr. s., verkommen* intr. s.
(морално и физически) (ein verkommenes
Genie пропаднал гений), verkrachen intr.
s. (e-e verkrachte Existenz пропаднал,
фалирал човек), verlottern intr. s. (за
човек), verludern intr. s. (морално),
verlumpen intr. s. (морално), versumpfen
intr. s., wegkommen* intr. s. (mein Ring ist
weggekommen пръстенът ми пропадна
някъде)
пропадане-Debakel n, - s (остар.), Durchfallen
n,	-s; Einbruch m, Einfall m, - (e)s, Einfälle,

939
пропускам
Fall m, - (e)s, Fälle, Verlotterung f (на
човек), Versumpfung f, Zusammenbruch
m, Zusammensturz m
пропаднал-abgängig, deklassiert part.,
hinüber, kapores, kaputt, mechulle
пропаднал-verhurt (морално)
пропаднало-futsch adj. (etw. ist ~ нщ. e
пропаднало)
нропаст-Abgrund m, -(e)s, -re, Kluft f, re, Riß
m, -sses, -sse (e-n ~ bekommen пуквам се
; das gab mir e-n ~ това ме стресна ; sich
vor den ~ stellen излизам в защита на
нещо), Spall m, -es, -e (ein tiefer ~ zwischen
zwei Weltcnanschauungen дълбока
бездна между два мирогледа), Tiefe f, -n
(die ~ der Ohnmacht безмерността на
безсилието ; in der — des Gartens навътре
в градината ; die ~n des Meeres глъбини
на морето ; in den ~n der Seele в
глъбините на душата)
npoiiacTii-Geklüft n, pl.
пропез-Schnilt m, -es, -e (etw. mit e-m ~ öffnen
отварям нещо c едно разванс ; auf e-n ~
на един път)
пронелep-Triebschraube f (мор.)
пропивам-durchsetzen tr., durchtränken Ir.,
durchziehen* tr., vertrinken* tr. (пари)
пропилявам ce-verbrummcln intr. s.
проиилявам-abstehen* tr. (dem lieben Gott
Tage), durchbringen* re fl. (das ganze
Leben ~ пропилявам си живота),
kleinkricgen tr., kleinmachcn tr., verauqsen
tr. (разг.), verbringen* tr., verbumfiedeln
tr. (разг.), verhauen tr. refi., verhuren tr.
(sein Geld ~ пропилявам си парите по
пропаднали жени), vermöbeln tr.,
verplempern tr. refl. (времето си в
приказки) (sich - пропилявам живота си
; sich mit e-m Mädchen ~ пропилявам
времето си с някое момимче), verpulvern
tr. (пари) (фам.), verschwenden tr. (пари),
vertändeln tr. (време, пари), vertödeln tr.
(времето си) (разг.), verzechen tr.,
verzetteln tr. refl.
ироииляване-Vertrödelung f (на време),
Verzettelung f
пропилян-verfehlt (живот)
пропит-tranig (c мазнина)
проловед-Bergpredigt f (в планината)
(библ.), Erbauungsvortrag m
(религиозна), Kanzelrede f, Pauke f (e-e ~
halten, kriegen чета, четат ми конско),
Sermon m
проповедник-Pfarrer m, -s
проповядвам-kanzeln intr. h.
пропорционално-anteilig adv. (die Kosten
werden ~ getragen разноските се поемат
пропорционално), anteilmäßig adv.
пропорция-Abmessung f, -cn (мат.),
Verhältnis n, -ses, -se (das steht im
umgekehrten - zu това е в обратна
пропорция в сравнение с),
Verhältnisgleichung f (мат.)
проправям си-hervorarbeiten refl. (път чрез
усилия)
проправям-bahnen tr. (път) (einem den Weg
im Leben bahnen проправям нкм. път в
живота), wühlen tr. refl. (си път)
проправящ-bahnbrechend adj. (поправящ
нови пътища)
пропуква ce-anplatzcn intr. s.
пропуск-DurchIaß m, -asses, Einlaß m, - lasses,
- lasse, Entgang m, - (e)s, Entgänge,
Geleit(s)brief m (свободен) (остар.),
Kennwort n, Losungswort, Passierschein
m, Passierzettel m, Versäumnis f, -se
проиуска-lecken intr. (вода)
пропускам-durchlassen* tr. trnb. (dieser Stoff
läßt kein Wasser durch тая материя не
пропуска), entgehen* intr. s, leiten tr.,
schwänzentr. (училище) (разг.),
überblättern tr. (текст при прелистване),
überlesen* (при четене), überschlagen*
tr. refl. (нарочно), übersehen* tr. (грешка)
(das habe ich ganz ~ това съвсем не го
взех в пред вид ; e-m die Mängel - правя
се, че не забелязвам недосттъците на
някого), überspringe* intr. s. (главно от
бързина), verabsäumen tr. (да направя
нещо) (ich werde nicht ~ zu .. няма да
пропусна да ..), verfehlen tr. refl. (в^ак,
случай) (е-п ~ рпопускам, не сварвам

940
пропускане
някого ; einander ~ разминаваме се с
някого ; ich werde nicht ~, zu .. не ще
пропусна да ..), verpassen tr. (влак,
случай) (е-п - пропускам среща с някого
; wir haben uns verpaßt разминахме cc),
verpennen tr. rcfl. (поради успнванс),
versäumen tr. (влак, поща, срок, случай,
шанс, лекция) (den Unterricht, die Schule
~ пропускам лекция, пропускам
училище), versäumen tr. refl. (времето),
verschlafen* tr. (поради успиваме),
weglassen* tr. (дума, израз)
нропускане-Durchlaß m, - asscs, Säumnis n,
-ses, -se
пролускащ-atmungsaktiv adj. (въздух)
(мушама, шлифер), durchlässig adj.
(течност), durschcincnd adj. part.
пропускащ-hellhörig (звук), leck (вода)
иронусклнв-permeabel
пропуснато-Versaumte(s) n, -n, - (das ~ nach
holen наваксвам пропуснатото)
пропъждам-abtreiben* tr., bannen tr. (духове),
scheuchen tr. (кокошки), schmäuchen tr.
(c пушек), verbannen tr. (черни мисли),
verjagen tr., verscheuchen tr., verstoßen*
tr. (von allen verstoßen пропъден от
всички), vertreiben* tr., wegbeten tr. (c
молитви)
нронъищане-Verstoßung f, Vertreibung f
иропълзявам-durchkriechen* intr. s trnb.
пропълзявам-einkriechen* intr. s
пропътувам-abfahren tr., abwandern tr.,
durchfahren* tr. (страна), durchreisen tr.,
durchreiten* tr. (на кон), durchschiffen tr.
(c кораб), durchwandern tr., durchziehen*
tr., durchwachsen* intr. s trnb.
прорастване-Durchwachsung f, - en (на
цветовете) (бот.)
прореждам-ausbrechen* tr. (дървета, клони,
лози) (сел.-ст.)
прорез-Aufschnitt m, -s, - (мед.), Durchschnitt
т, - (e)s, - е, Geldeinwurf т (за парите),
Richtspak m (на мерник) (воен.), Schlitz
m, -es, -е (на касичка), Spalt m, -es, -е (das
Licht dringt durch e-n ~ ins Zimmer, Spalte
f, -n (das Licht dringt durch e-n - ins
Zimmer, Visiereinschnitt m (на мерника)
(восн.)
нрорицател-Wahrsager m, Weissager m
прорнцателски-wahrsagcrisch
upopoK-Schcr m, -s
пророкувам-wahrsagen tr., weissagen tr. (c¬
m clw.)
нророческн-divinatorisch adj., seherisch,
wahrsagerisch
пророчество-Verheißung f, -en
пророчество-Weissagung f
нророчнца-Sibylle f, -n, Sibylle f, -n
прорязан-zerklüftet (от цепнатини)
прорязвам-durchfließen*	tr.,
durchschnciden* tr. (ein Fluß
durchschneidet das Tal една река
прорязва долината), durchströmen tr.
(река), durchziehen* tr., schlitzen tr.
(geschlitzte Ärmel ръкави c разрез)
нрорязване-Durchbruch m, - s, Durchbrüche,
Durchschnitt m, - (c)s, - e, Zahndurchbruch
m (на зъб)
просба-Anliegen n, -s (настоятелна) (ein - an
e-n haben имам молба към нкг. ; ein ~
vorbringen излагам молба) (канц.),
Ansuchen n, -s (канц.), Gesuch n, - (e)s, -
е (остар.), Petitum m, -s, -tita
просвам ce-hinhauen* intr. s. (er haute lang
hin просна се цял на земята), -
niederstresken tr. refl. (на земята)
нросвета-Aufklärung f, -en (предимно
полова, но и изобщо против
предразсъдъци), Schulzwang m
(задължителна)
просветвам-erscnimmcrn intr. s
просветен-aufgeklärt pari. adj.
нросветител-Aufklärer m, -s, ~
npocBeTiiTeneii-auf klärerisch adj.,
aufklärerisch adj.
иросветление-Erleuchtung f, - en (рсл.),
Vision f, -en (вътрешно)
нросветлявам-erleuchten tr. (рел.), inspirieren
tr., verklären tr. refl.
просвещавам (ce)-aufklären tr. refl. (e-n über
etw. ~) (die Jugend sexuell ~ давам полова
просвета на младежта ; aufgeklärter

941
Mensch просветен човек, човек без
предразсъдъци)
иросвещавам-aufklären tr. (политически) (в
ГДР)
иросвещенец-AufkIärer m, -s, ~
просвещение-Volksbildung f (народно)
Просвещението-Aufklärung f (като
културноисторическа епоха на
рационализма), Aufklärungszeit f (като
културноисторическа епоха на
рационализма)
npocBeujeiicKii-aufklärerisch adj.
нросвещенство-Aufklärerei f, -сп
(тесногръдо,	педантично,
едностранчиво), Aufkläricht п, -s, -
(ирскалсно)
просвирвам-durchblasen* tr. tmb. (на духов
инструмент) (муз.), einspielcn tr. refl.
(инструмент), überspielen tr.
(композиция) (муз.)
нросвредлям-ausbohren tr. (със свредел)
(дупка)
нросека-Durchhau m, - (e)s, - е (лесов.),
Durchhieb т, - (e)s, - е (лесов.),
Einflugschneise f (към аерогара) (авнац.),
Gestell n, - (e)s, - е (лесов.), Lichtung f, -
cn, Schneise f, -n (права, в гора)
проселитизъм-Ausbreilungssucht f (църк.),
Bekehrungssucht f
npoceiie-Bettelei f, - cn, Gebettel n, - s,
Stapelung f
просител-Ansucher m, -s (ocrap.),
Antragsteller m, Bittsteller m,
Gesuchstcller m, - s (канц.), Sollzitanl m, -
cn, -en
нросичам-durchhauen* tr.
проспя-Beltel in, - s (рядко), Bettelei f, - en,
Bclteiwesen n, Gebettel n, - s
нросиявам-aufglänzen intr. h./s., erstrahlen
intr. s
проскрибирам-ächlen tr. (обявявам извън
закона)
нроскрипция-Ächtung f, -en, Acht f, -en
проскрптцня-Verfemung f, -cn
проскубап-ruppig
прослава-Verherrlichung f, -en
	просрочен
прославен-ehrenreich adj., gefeiert part. adj.,
ruhmreich
прославя-heiligen tr.
ирославям-lobsingen intr., verherrlichen tr.
прославяне-Heiligung f
проследявам-abspuren tr. (e-m etw.) (лов) (по
следи), herleiten tr. (произход), nachgehen
* intr. s. (e-m Mädchen ~ задмрям момиче
; е-г Sache - - проследявам нещо ; etw
geht mir nach някаква идея ме преследва),
nachspüren intr. h. (e-m. e-r Sache),
verfolgen tr.
прословут-famos adj. (ирон.), -ruchbar
ирослойка-Besteg m, - s, - е (мин.),
Kohlenschiefer in (стерина, във въглищен
пласт), Schicht f, -en (~en der Gesellschaft
слоеве на обществото), Schichtfuge f
(между седиментните пластове) (геол.),
Schmitzc f, -n
прослужвам-ausdienen intr. h. (ein
ausgedienter Soldat изкарал военната си
служба войник), durchhören tr. tmb.
(докрай)
просмуква ce-ansintem intr. s. (и се наслоява
във формата на сталактити), einsickern
intr. s
просмуквам ce-durchlcckcn intr. s h trnb.
(разг.), durchschlagen* intr. h trnb.,
durchsickern intr. s trnb., sickern intr. s. h.
(за влага), sickern intr. s. h. (за влага),
sintern intr. s. (за вода), sintern intr. s. (за
вода), versickern intr. s. (das Wasser
versickert im Sandboden водата cc
просмуква в песъчливата почва)
просмуквам-anzichen* tr. (c-n Geruch von
etw. ~ приемам дъх, умирисвам се от
нщ.)
просо-Flattcrgras п (горско) (бот.), Hirse f, -n,
Kolbenhirse f (диво) (бот.), Reisbesen m,
Stiensamc m (птиче) (бот.)
проспивам-durchschlafen* tr. trnb.
просрочване-Verzug m, -es, - (на платеж) (mit
etw. in - kommen просрочвам c нещо),
Wcchselverjährung f (на менителница),
Zeitüberschreitung f, Zeilübcrschritl m
просрочен-überfä 11 ig (мен ител н и ца)

942
просрочка
просрочка-Zcitüberschreilung	1,
Zeitüberschritt m
прост-dumm adj., einfältig adj., einfach adj.,
frugal adj., gemein adj., gering adj. (ocrap.),
gewöhnlich adj. (ein -er Kerl простак),
klein (kleine Leute прости хора), kommun,
kunstlos, ländlich, linderleicht, nieder,
ordinär, plan, rustikal, schlaccht (дреха),
schlicht (der ~e Mann aus der Volke
обикновеният човек от народа), simpel,
-simpel
проста работа, солидно е)
иростак-Elnfaltspinsel m (разг.), Grobian m, -
s, - е, Grobsack m (разг.), Knote m, -n, -n,
Nascnpopel m, Pinsel m, -s,
Pomuchelskopp m, Rüpel m, -s, Teekessel
m, Tölpel m, -s, Tollpatsch m, -es, -e, Zulu
m, -s (разг.)
нростак-Zulukaffer m (разг.)
np остапки-pöbel haft
простата-Vorsteherdrüse f (анат.)
простачка-Bauemweib n (пейор.), Gurre f, -
n
нросташкн-gemein adj., gewöhnlich adj.,
ordinär, plump (wie konntest du das so -
sagen как можа да кажеш такава
простащина !), tölpelhaft, vulgär
простащина-Gemeinheit f, - en,
Gewöhnlichkeit f (разг.), Lümmelei f, -cn,
Pöbelhafligkeit f, Rüpelei f, -en, Tölpelei
f, -cn
простим-entschuldbar adj., erläßlich adj.
(църк.), läßlich, verzeihbar, verzeihlich
простимост-Läßlochkeit f, -en
простира ce-hinziehen* refl.
простирам (ce)-ausbreiten tr. refl. (страна,
местност)
простирам ce-ausdehnen tr. refl. (равнина,
пейзаж, долина), dehnen refl. tr., erstecken
refl. (dichter Wald ersteckt sich über die
ganze Ebene гъста гора се простира по
цялата равнина), fortlaufen* intr. s,
hinfallen* intr. s. (на земята), laufen intr.,
reichen intr. h. (soweit das Auge reicht
докъдето око стига)
простирам-aufhängen tr. (пране), ausbreiten
tr. (ръце)
простиращ ce-vorgciagcrt, weitausreichend
(надалеч, нашироко), weitreichend
(далеч)
нроститупса-Buhldimc f (ocrap.), Dämchen
n, - s, Dirne f, - n, Freudenmädchen n,
Gassendirne f, Mensch n, -es, -er
простичък-dümmlich adj.
npocTO-geradeweg adj. (das ist - empörend
това е просто възмутително), schier,
schlechthin, schlechtweg
простоват-bicder adj., einfältig adj., naiv
простоватост-Einfall f
простодушеи-biederadj., biedermännlich adj.,
ehrlich adj., naiv
нростодушие-Blindhei f, - en, Einfältigkeit f,
Einfalt f
нростолщцие-Gehudel n, - s, Haufen m, -s,
Plebs m, -cs, -
iipocTop-Latitüde f, -n, Luft f, -re, Luft f, ч-е
(въздушен), Luftraum m, -es, ч-е
(въздушен), Raum m, e-s, ч-е (es ist kein -
da тук няма място ; wenig ~ einnehmen
заемам малко място ; - geben правя
място ; ~ schaffen освобождавам място
; ~ lassen оставям поле при писане ; ein
weiter ~ trennt uns voneinander голямо
разстояние ни дели един от друг ; ~
geben давам свобода за проява ; е-т
freien - lassen давам на някого свобода
на действие), Weite f, -n
просторен-geräumig adj., geraum adj. (ocrap.),
weit (площад, помещение, зала, равннна)
(das weite Meer морските простори),
weitreichend
HpocTOpiiocT-Gcräumigkeit f
простота-Einfachheit f, Einfalt f,
Kunstlosigkeit f, Schiichheit f, -,
Schmucklosigkeit f, Simplizität f, -,
Simplizität f, -
иространствен-räumlich
npocTpaiicTBeiiocT-Räumlichkeit f, -en
простраиство-Aufnehmer m, -s, - (между
цилиндър на високо и такъв на ниско
налягане) (техн.), Flucht f, - en / Flüchte
(свободно) (стр. техн.), Hohlraum m

943
протестирам
(празно), Lebensraun ш (жизнено),
Letl(n)er m, -s (пред олтара), Luftraum m,
-es, -re (въздушно), Raum m, -es, fe
(kosmischer ~ космически
пространство), Röhre f, -n (за топъл
въздух в кахлена печка), Schockmal n, -s,
-е (оградено с линия, при крокет),
Vakuum п, -s, -kua (въздушно), Weltraum
m (всемирно, космически), Zwinger m, -
s (между градски стени) (ист.),
Zwischenraum m (междинно)
прострелвам-abschießen*	Ir.,
durchschießen* tr., einschießen* tr. (воен.)
прострелване-Anschuß m, -usses, -üsse (на
пушка) (лов.), Beschuss m (воен.),
Durchschuß m
простуда-Erkällung f, - en, Verkühlung f, -en
простудявам (ce)-erkälten refl. tr.
нростудявам ce-verkühlen refl. (er hat sich
verkühlt простудил се е)
простъпка-Dienstvergehen	n,
Disziplinarvergehen n (служебна),
Fehltritt m, Verfehlung f. Vergehen n, -s
(ein - gegen das Gesetz провинение
спрямо закона), Vergehung f, -en
просукам-forllasscn* tr.
просфора-Abendmahlsbrot n
просълзявам ce-zcrdrückcn tr.
иросълзявам-ablocken tr. (e-m etw....)
просъществува-stehen* intr. h. s. (solange
die Welt steht доката свят светува)
нросъществувам-durchfechten* refl. tmb.
(обл.), forlbrongen* refl.
прося-abklopfen tr. (für elw.), anhauen* tr.
(пари) (фам.), anschnorren tr. (от нкг.)
(презр.), bammeln intr. h, betteln intr. h refl.
(betteln gehen ходя да прося; die Kunst
gehl betteln изкуството е много
изпаднало; sich durch das Land bettel
скитам като просяк), entschuldigen refl.
(извинение) (er läßt sich ~ той проси
извинение), schnorren intr. h. tr., schnurren
intr. h. tr., stapeln intr. h.
нросяк-Bcttclbruder m, Bettler m, - s,
Krautessel m (кръгъл), Schnorrer m, -s,
Schnurrcr in, -s (разг.), Tippler m, -s
просякипя-Bettelweib n
иросяци-Bettelpack n,pl., Bettlerschaft f, - en,
Bettelvolk n
просяче-Bettelkind n
просяшки-bcttelhafl adj., betllerhaft adj.
npocHimiiia-Betllerschaft f, - en
протака ce-anslehen* intr. h. (s.) (es wird
lange bis ... ще мине много време,
докато ... ; е-е Summe steht noch an една
сума стои още открита, неуредена),
schleppen refl. tr.
протакам ce-hinausziehen* refl.
протакам-aufzichen* tr., ausdehnen tr.,
dehnen tr. refl., hinausziehen* tr. refl. (разг.),
hinhängen tr., hinziehen* tr. (es zieht sich
lange дълго се проточи), spinnen* tr.,
verschleppen tr. (дело), verzögern tr. refl.
протакане-Arbeitsstreckung f (на работа),
Bocksbeutel m, Bummelei f, - en,
Verschleppung f (на дело)
протакащ ce-langwierig
протакащ-dilatorisch adj.
протаквам-lemporisieren intr. h.
протеже-Günstling m, - s, - e, Kreatur f, -en,
Nepote m, -n, -n, Schützling m, -s, -e
нротежение-Ausdchnung f, -en
протежирам-bevorzugcn tr.
нротежиране-Bevorzugung f, - en
протеза-Ersatzglicd n (мед.), Gaumenplatte f
(зъбна), Körperersatzstück n, Platte f, -n
(зъбна, c небце), Zahnersatz m (зъбна)
протей-Fischlurch m (зоол.), Olme pl. (зоол.)
протектор-Schutzhcrr m, Vogt m, -es, -re
протекторат-Schirm herrschaft f, Schutzgebiet
n
нротекцпя-Bcgünstigung f, - en,
Gönnerschaft f, Zollschutz m
(митническа) (икон.)
протест-Ei nsprachc f, - n, Einspruch m (юр.),
Einwand m, - s, Einwändc, Erinnerung f, -
en (юр.), Verwahrung f, -en (gegen etw. ~
ein legen отхвърлям нещо, протестирам
срещу нещо), Vorstellung f
протестански-evangelisch adj.
протестирам-аиIbegehren intr. h. (gegen e-n,
elw. —) (срещу нкг.), rekurrieren intr. h.,

944
протестиране
verwahren refl.
протестиране-Verfallserklärung f (поради
нсплащане) (търг.), Wechselprotest m (на
менителниаца) (търг.)
нрогив-contra adv., dafür (er hat Husten, ich
weiß ein Mittel dafür той има кашлица, аз
знам средство против нея), dagegen pron.
adv. (~ hilfl kein Mittel-няма лек против
това), entgegen prp. с G, gegen prp. (~
ctw. kämpfen боря се ироти нщ.; wer ist ~
mich ? кой е против мен ?), kontra,
polizeiwidrig (полицейски час),
regelwidrig (нравилата), verkehrswidrig
(правилата за движение), wider (А) (wider
m-n Wunsch против желанието ми ; wer
nicht für mich ist, ist wider mich който не е
е мен, е против мен ; das Für und Wider
erwägen обмислям съображения за и
против), zuwider D (dem Befehl der
Verordnung zuwider противно на
заповедта ; das ist d-m Versprechen zider
това е против обещанието)
нротивеи-aasig adj.(npeH.)
нротивен-abscheuerrcgcnd part. adj.,
abstoßend part. adj. (er hat etw.
Abstoßendes in s-m Äßeren-), adversativ
adj. (грам.), befehlswidrig adj., ekel adj.,
ekeln adj., entgegengesetzt part. adj.
(мнение), fatal adj., fies adj. (ein ~er Kerl
противен човек), garstig adj. (sei nicht so
~ не бъди толкова противен), gegenteillig
adj. (die ~e Wirkung erziehen получавам
противния ефект), konträr, leidig,
mißliebig, pflichtwidrig (на дълга),
sinnwidrig (на здравия разум), sinnwidrig
(на здравия разум), vernunftwidrig (на
здравия разум), widerlich (човек, вкус,
държане), widerwärtig, widrig, widrig,
zuwider (er ist mit zuwider той ми е
противен ; diese Speise ist mir zuwider
това ястие ми е противно), zweckwidrig
(на целта)
npoTiiBeiie-Widerwille(n) m (gegen e-n, etw.)
противизачатъчно-
Schwangerschaftsverhütungsmittel n
противиик-Antagonist m, -en, -en,
Antialkoholiker m, -s (на спиртните
питиета), Feind m, - (e)s, - c (zum ~
übergehen преминавам към
противника), Gegenmann m, Gegenpart n,
Gegenseite f, Gegenspieler m, Gegner m-s,
Opponent m, -en, -en (в спор), Widerpart
m, Widersacher m
противников-feindlich adj., gegnerisch adj.
iipoTiiBiio-hicrwider (на нещо)
Противно-Kontra n, -s
iipoTHBiiocr-Widerlichkeit f, -en,
Widerwärtigkeit f, Widrigkeit f
iipoTiiBiioTO-Gegcnsinn m, Gegenteil n, - s, - e
противо...-anti-
иротивовес-Gegcngewicht n, Kontergewicht
n
иротивогаз-Filtergerät n (филтриращ) (воен.),
Gasmaske f (воен.)
iipoTitBoniiuiocTeii-fäulniswirdig adj.
нротивогьрчов-krampflöscnd
лротиводействам-gegenwirken intr. h D
противодейсгвие-Gegenwirkung f, - en
нротмводействувам-anwirken tr. (gegen e-n,
etw. ~) (на нкг., нщ.)
противодоговорен-vcrtragswidrig
нротивоеврейски-anlisemilisch adj.
npoTiiBoecTecTBeii-naturwidrig, pervers,
widernatürlich
иротнвоестественост-NaturwidrigkeU f, -
противозаговор-Gegenanschlagm
нрогивозаконен-gesetzwidrig adv.,
widerrechtlich
np0TiiB03aK0iiii0CT-Gesetzwidrigkeit f,
Illegalität f, Widerrechtlichkeit f
iipOTiiBOKOiiCTHTyitiioiieii-verfassungswidrig
npoTHBOMiuia-Kontermine f (воен.)
иротивомярка-Gegenmaßnahme f
протнвонаклои-Ablaufbahn f (при ски)
IIpoтllвollaлягalle-Gegendruck m (физ.),
Rückdruck m (техн.), Widerdruck m
иротнвоианадеиие-Gegenangriff m (воен.)
противонареждане-Gegenbefehl m
противонароден-volksfeindlich (политика)
противонатиск-Widerdruck m
протнвообществен-antisozial adj.,
geselschaftswidrig adj.

945
противоотрова-Gegengift n, Giftmittel n
противоотровеи-giftabtreibend adj.
противоположен-adversativ adj. (грам.)»
antipodisch adj., entgegengesetzt part.
adj., gegensätzlich adj., gegenseitig adj.
(остар.), gegenteillig adj. (die ~e Wirkung
erziehen получавам противоположния
ефект), konträr
противоположност-Abstich m, -(e)s, -e
(остар.), Gegegnsatz m, Gegenbild n,
Gegengewicht n, Gegenpart n,
Gegensätzlichkeit f, Gegenteil n, - s, - e
противоположиото-Gegcnteil n, - s, - e,
Wiederspiel n
противопоставям ce-begegnen intr.h,
bieten* tr. refl. (dem Feind die Stirn bieten
противопоставям , се на врага),
dagegenstelien refl. (прен.), gegenhalten*
intr. h, gegenübertreten* intr. s, opponieren
intr. h. (gegen e-n, etw.), stemmen tr. refl.
(sich gegen etw.) (sich auf etw. ~ инатя се
на нещо), trotzen intr. h. (e-m, e-r Sache)
(на някого, срещу нещо), widersetzen refl.
D
противопоставям-entgegenhalten* tr.,
entgegensetzen tr.
iipoTHBOiiocTaBmie-Gegcnstellung f
противоправен-rechtswedrig, widerrechtlich
противоправителствен-rcgierungsfeindlich
противопрофесионалеп-berufswidrigadj.
противореча-dawiderreden intr. h,
hohnsprechen* intr. h., Widerreden intr. h.,
widersprechen* intr. h. (sich D selbst
widersprechen противореча на самия
себе си ; das widersprichst der Wahrheit
това противоречи на истината),
widerstreeiten* intr. h.
противоречащ-wahrheilswidrig (на
истината), standeswidrig (на ранга)
противоречи-zuwiderlaufen* intr. s. D (das
läuft dem Gesetz zuwider това
противоречи на закона)
противоречив-disparat adj., kontradiktorisch,
widersprechend (известие, съобщение,
чувства) (von den widersprechendsten
Gefühlen hin- und hergerissen разкъсан
	протича
от най-противоречиви чувства),
widerspruchsvoll, widerstreitennd
противоречие-Einwendungf, - en, -Gegensatz
m, Grundwiderspruch m (основно),
Klassengegensatz m (класово),
Kontradiktion f, -en, Regelwidrigkeit f (c
правилата), Widerrede f, Widerspruch m *
(klasser Widerspruch рязко
противоречие ; sich in Widersprüchen
verwickeln оплитам се в противоречия ;
mit etw. in, im Widerspruch stehen
намирам се в противоречие с нещо),
Widerstreit m, Zwiespalt m
противороставям-opponieren tr. (e-m, etw.)
iipoTHBOCToene-Opposotion f, - (in - zu e-m,
zu etw stehen намирам се в опозиция на
някого, на нещо ; in die ~ gehen минавам
в опозиция )
противостоя-bestehen* tr., resisticrcn intr. h.,
trotzen intr. h. (e-m, e-r Sache) (на някого,
срещу нещо), widerstehen* intr. h. D,
widerstreben intr. h. D ■
противотечепие-Gegenstorm m (техн.)
npoTHBOTOK-Gegenstorm m (ел.)
противоудар-Gegenstoß m (воен.)
противоуставеи-reglementwidrig
противохристиянски-widerchristlich
протнвоцезар-Gegenkciser m
противояден-giftabtreibcnd adj.
противоядие-Antikörper m, -s, Gegengift n
противя ce-bäumcn refl.intr.h (прен.),
anstemmen tr, refl. (sich gegen, an etw. ~)
(прен.), anstreben intr. h. (wider, gegen
etw. А ~) (на нщ.), aufbäumen tr. refl.,
auflehncn tr. refl., aufstehen* intr. h./s.,
aufstemmen tr. refl., bocken intr. h, drucksen
intr. h, enlgegenslehen* intr. s, mucken intr.
h. (die Sache muckt, es muckt mit der Sache
работата е епек, закучва се ; nicht
gemuckt ! млъкни !), sperren refl. (да
направя нещо), spreizen refl., weigern tr.
refl. (sich weigern, etw. zu tun противя се
да направя нещо), widerstreben intr. h. (s¬
m Willen widerstreben противя се на
волята му)
протнча-abspielen tr. refl., verlaufen intr. s.,

946
протичам
verlaufen* intr. s. (за реакция, процес,
болест)
протнчам-abgchen intr. s, abwickeln refl.
(работа), dahingehen* intr. s,
dahinschleichen* intr. s (бавно),
durchfließen* tr., durchlescn* tr. trnb.,
durchströmen tr. (за река), vorbei fließen*
intr. s. (покрай)
нротичане-Ablauf m, -(e)s, 4-e (на ден, на
заседание), Abwickelung f, -en, Fluß m,
..usses, ..üsse, Krankenheitsverlauf m (на
болестта), Verlauf m, -cs, - (на химическа
реакция, празник, тържество), Votgang
m,	-es, -re (на събитие) (schildern sie, bitte,
den - моля, опишете протичането на
събитието)
протичащ-intermittierend (на периоди, с
прекъдвания)
нроток-Mcerenge f
nporo к-Rille f, -n (малък) (мор.)
протокол-Abnahmebescheinigung f
(приемателен), Aufnahme f, -n,
Beurkundung f, - en (съдебен),
Landesabschied m (заключителен) (пол.),
Tatbestandsaufnahme f (констативен)
нротоколирам-aufnehmen* tr. (ein Protokoll
- съставям протокол ; den Tatbestand ~
записвам фактическото положение,
произшествието ; ein Telegramm ~
приемам телеграма)
протоколиране-Aufnahme f, -n
протоколчик-Schriftführer m
протоплазма-LebensstofT m (биол.), Plasma
n,	-s, -men (биол.)
проточва ce-schleppen tr. refl.
проточен-schleppend (стил)
проточеност-Länse f, -n
протрактор-Gradbogen m (мат.)
протранство-Spatium n, -s, -ien (междинно)
(муз.)
протривам ce-durchreiten* refl. tmb. (от
яздене), Wundliegen refl. (от лежане)
протривам-abscheuern tr. refl.,
duechscheuern tr. trnb., durchlaufen* tr.
trnb., durchreiben* tr. trnb., durchsitzen*
tr. trnb.
нротрит-fadenrcchl adj.
нротькавам-durchziehen* tr.
протърквам (ce)-abscheuern tr. refl.
протьрквам-durchscheuern tr. trnb., scheuem
tr. (die Schuhe — обувките ми протъркват
краката)
протягам (ce)-aufrecken tr. refl.
протягам ce-rükeln refl., rangeln intr. h. refl.,
rangen intr. h. refl., recken tr. refl. (sich
dehnen und ~, sich strecken und ~
протягам се), rekeln refl., abstrecken tr.
(ръце, крак, пръст), ausbreiten tr. (ръце),
bieten* tr. refl. (e-m meine Hand bieten
протягам HKM. ръка), darbieten* tr. refl.
(die Hand zum Kuß ~ протягам ръка за
целувка), darhalten* tr., darstecken tr.,
dehnen tr. refl., durchgreifen* intr. h tmb.
(ръка през отвор), тягам-hinstrecken tr.,
recken tr. (den Kopf in die Höhe ~ вдигам
си главата нагоре ; den Körper ~ изпъвам
се ; die Glieder ~ протягам се ; die Hand
über rtw. hin, nach etw. ~ простирам ръка
над нещо ; den Hals ~ проточвам шия),
reichen tr. (e-m Kranken das Abendbrot
давам вечерята на болен ; die Wange zum
Kusse поднасям бузата си за целувка ;
dem Säugling die Brust - давам на
кърмачето да суче ; e-m nicht das Wasser
- können не мога да обърна чехъла на
някого), vorgreifen* intr. h. (ръка напред,
за да хвана нещо), vorstrecken tr. (напред)
протягане-Dehnung f, - en, Reckung f
проудпчвам-pfriemen tr. (c шило)
проумявам-fassen tr. (den Simm dieser Wort
kann ich nicht - не проумявам смисъла
на тая дум,
проумявам-los/bekommen	tr.,
wegbekommen* tr., weghaben* tr.
проучавам-ergründen tr., abtasten tr. (воен.)
проучвам-begutachten tr., durchackem tr.
(основно), durcharbeiten tr. trnb. (wir
müssen das ganze Buch - ние трябва да
проучим цялата книга)
проучвам-durchforschen tr., durchstudieren
tr., forschen intr. h, vorfürlen tr.
проучване-Quellenforschung f (на

947
процедирам
източници)
проучвания-Erhebung pl., Erraitt(e)lung f, -
еп (обикн. pl.), Vorstudien pl.
(предварителни)
профан-Böhnhase ш (в работата), Laie m, -n,
-n, Pfuscher m, -s (в работата),
Waaisenkind n, Waisenknabe m
профгрупа-Abteilungsgewerkschaftsgruppe
f (цехова), Betriebsgewerkschaftsgruppe
f (заводска), Gewerkschaftsgruppe f
професионален-beruflich adj., berufsbildend
adj., berufsmäßig adj., fachlich adj.,
gewerblich adj.
професноналист-Berufsmensch n
професня-Aniernberuf m (свързана c
обучение, квалификация), Beruf m, - s, -
e (im Beruf stehen имам професия),
Brotberuf m (по принуда, за печалби),
Erwerbszweig m, Fechlerhandwerk n (на
фехтовач), Gewerbe n, - s, Lehrberuf m (на
учител), Metier n, -s, -s
професор-Ästhetiker m, -s (по естетика),
Dogmatiker m, - s (по догматика),
Honorarprofessor m (хоноруван),
Kanonist m, -en, -en (по църковно право),
Kriminalist m, -en, -en (по наказателно
право), Logiker m, -s, Ordinarius m, -, -rien
(редовен), Rechtslehrer in (по правните
науки), Staatslehrer m (по държавни
науки), Staatsrechtler m (по държавно
право), Zivilist m, -en, -en (по гражданско
право)
професура-Ordinariat m, -es, -е (редовна)
профил-Durchschnitt m, - (e)s, - е (стр.),
Fachrichtung f, Flanke f, - n (на планинска
верига), Flankenlinie f (на зъбчато колело)
(тсхн.), Form f, - en (техн.), Lotschnilt m,
Seitenansicht f (стр.), Teufkarte f (на
минна разработка), Wölbung f, -en (die
Wölbung e-s Wegs профил на път)
профилактика-Krankenheitsverhülung f,
Verhütungf, Vorbeugung f
ирофилактични-verhütend
нрофили-Fassoneisen n (стоманени)
профилирам ce-abzeichnen refl. (sich gegen,
von etw.)
профисионален-gewerbsmäßig adj.
профорганизация-Berufsorganisation f
профръководство-
Abteilungsgewerkschaftsleitung f
(цехово)
профсъюз-Angestelltengewerkschaft f (на
служащите), Gewerkschaft f, - en
профсъюзен-gewerkschaftlich adj.
профуквам-verhauen tr. refl., verludern tr.
(парите си), verpulvern tr. 9 пари) (фам.),
verwichsen tr. (e-n) (фам.) •
профучава-brausen inlr. s (das Pferd ist über
den Graben gebraust конят профуча над
окопа)
профучавам-blitzen intr. h s, dahersausen intr.
s, dahinbrausen intr. s, dahinrauschen intr.
s, dahinsausen intr. s, dahinschießen* intr.
s, durchbrausen intr. s tmb. (der Zug ist
durchgebraust влакът прфуча),
durchjagen intr. s trnb. (автомобил),
einherbrausen intr. s, sausen intr. s. (die
Bomben kamen durch das Luft gesaust
бомбите профучаха по въздуха ; das
Auto sauste durch die Straßen
автомобилът профуча през улиците ;
durch’s Examen ~ късат ме на изпит; ich
sause тичам като луд ; etw. ~ lassen
отказвам се от нещо), schwirren intr. h.
s,, vorbeiflitzen intr. h. (покрай) (разг.),
vorübersausen intr. s., wutschen intr. h.
профучаване-Husch m, -es, -е (бързо)
нрохлада-Frische f, Kühle f, -n, Kühlung f, -
нрохладен-frischa adj., kühl (утрина, климат)
проход-Bahnübergang m (на жп. линия),
Deichscharte f (в дига), Duirchgang m, - s,
Durchgänge, Durchlaß m, - asses,
Durchpaß m, Ehrengasse f (между
почетния шпалир), Paß m, -sses, -r-e
(планински), Pforte f, -n, Wegübergang m
проходим-durchfahrbar adj., gangbar adj. (~er
Weg проходим път), gehbar adj.,
passierbar, wegsam (страна, местност,
гора, планина)
нроходимост-Gangbarigkeit f, Wegsamkeit f
(на местност)
процедирам-verfahren* intr. s. (mit e-m, gegen

процедура
948
e-n zu strong ~ постъпвам прекалено
строго c някого ; man verfährt wie folgt
постъпва се по следния начин),
vorgehen’1’ intr. s.
процелура-Ablehnungsvciiahren n (юрид.)
(при отвод), Gerichtsverfahren f (съдебна)
(юр.), Geschäftsgang m (търговска),
Konkurs m, -s, -е (на несъстоятелност),
Militärgerichtsberkeit f (военна),
Patentschutzverfahren n (по надаваме на
патентите), Schnellverfahren п
(съкратена, бърза) (юр.), Standrechl и
(военно-съдебна) (воен.), Verfahren n, -s
процента ce-einsickern intr. s, Siegern intr. s.
процеждам ce-durchlaufcn* intr. s trnb.
(разг.), durchsickcrn intr. s trnb.
ироцеждам-durchlasscn* tr. trnb., mümmcln
intr. h. (през зъби), mummeln intr. h. (през
зъби), murmeln intr. h. (das Murmeln der
Volksmenge мърморенето на народа
;etw. in seinen Bart - мърморя през зъби)
upoucHviaiii'-Durchguji ш
процент-Abfallquolc f (на отпадъците),
Abnutzungsquote f (на амортизация),
Hundertsalz m, Kote f, -n, Morbidität f, -
(на заболели от дадена болест), Morbilül
f, - (на заболели от дадена болест), Point
m, -s, -s, Vomhundertsatz m, Zinssatz m
(търг.), Zuckerspiegel m (на захар в
кръвта), Zuwachsrate f (пкон.)
процеп-Deichsel f, - n (на кола), Hiatus m, -s
(мед.), Schlitz m, -es, -e
процес-Arbcitsprozeß m (трудов) (икон.),
Arbeitsvorgang m (трудов,
производствен), Baugeschehe n
(строителен), Betriebsvorgang m
(производствен), Belrugsverfahren n (за
измама) (юр.), Ding n, - (e)s (ист.),
Ehesache f (брачен) (юр.), Ehrenhandel
m (поради накърнена чест),
Entwicklungsvergeng m (на развитието,
проявяването), Frischverfahren п (на
рафинация) (метал.), Gesamtbetrieb m
(цялостен, производствен) (икон.),
Halsprozeß m (за много тежко
престъпление), -Halssache f (за много
тежко престъпление), Klagesache f,
Lebensprozeß m (жизнен), Monsterprozeß
m (масов), Passage f, -n (производствен),
Realakt m (съдебен, за поземлени имоти),
Recht n, -es, -е (съдебен) (es aufs ~
ankommen lassen отивам до съд ; durch
Urteil und ~ по решение на съда),
Rechtshandel m (юридически),
Rechtssache f (съдебен), Sache f, -n (für
' die gute ~ kämpfen боря се за доброто
дело ; die ~ der Arbeiterklasse каузата на
работническата класа ; die ~ des Friedens
делото на мира ; mit e-m gemeinsame ~
machen върша общо дело с някого ; е-е
anhängig machen завеждам дело ; in ~п
Müller gegn .. по делото на Мюлер.
против ..), Scheidungsprozeß m
(бракоразводен), Verbotsprozeß m (за
забраняване на партия), Vorgang m, -es.
те, Zersetzungsvorgang m
(разложнтелен, на разлагане)
проиесня-AuJzug ш, -s, тс, Begängnis n, -
scs. - sc (погребална), Bittgang m
(църковна, молитвена), Brautzug m
(сватбена), Fcslaufzug m (тържествена),
Folge f, ~ n, Kirchfahrt f (тържествена
църковна), Kirchgang m (тържествена
църковна), Trauerzug m (погребална
Zug m, -s, те
нроцесуалност-Mililärgcrichtsberkeil f
(военна)
процьфтява-hochgehen* intr. s.
(предприятие, стопанство)
ироцъфтявам-aufblühen intr. s. (наука,
търговия) (aufblühende Schönheit
тазцъфтяваща красота), blühen intr. h
(das Geschäft blüht търговията
процъфтява), florieren intr. h, gedeihen*
intr. h
процъфтяване-Aufschwung m, -s, те (~ des
Handels подем на търговията), Blüte f, -
n
процъфтнващ-flottgchend part. adj.
прочее-dcmnach adv. conj.
нрочиствам-abfüren tr., ausblasen* tr. (парна
машина), ausbrechen* tr. (дървета,

949
проявявам се
клони, лози) (сел.-ст.), blättern tr. (от
излишни листа) (сел.-ст.), durchforsten tr.
(лесов.), kupelieren tr. (химически),
Jäutern tr. (гора), plentern tr. (гора от
прогнили дървета), schlämmen tr. (от
тиня), sieben tr. (bei dieser Behörde wurde
tüchtig gesiebt в това учреждение имаше
голяма чистка), sieben tr. (bei dieser
Behörde wurde tüchtig gesiebt в това
учреждение имаше голяма чистка)
прочистване-Ästung f, -еп (от излишни
клони), Aufastung f, -еп (на дървото за
растеж на височина), Aufräumung f, -еп,
Bahnung f, - еп (на път), Entgiftung f,
Raumentwesung f (от домашни
вредители), Rein(e) machen n,
Schlämmung f (от тиня)
ирочитам-ablesen* tr, durchbeten tr. trnb.,
durchlaufen* tr. (набързо), lesen tr. refl.,
nachlesen * tr. (за справка) (das können
sie bei Engels (Seite 5) ~ но това можете
да се справите у Енгелс (на страница 5);
lesen Sie das einmal nach ! проверете това
в текста), überfliegen* tr. (бегло),
übcrlesen* (бегло), verlesen* tr. refl. (на
глас) (die Namen der Schüler - прочитам
имената на учениците на глас), vorlesen*
tr. (на глас)
прочитане-Verlesung f (на глас)
нрочувствен-bewegt adj. pari., gefühlvoll
adj., -tiefempfunden (слово) (s-n -еп Dank
aussprechen изказвам своята гореща
благодарност)
ирочувственост-Pathos n, - (sie trug das
Gedicht mit übertriebenem - vor тя
издекламира стихотворението c патос),
Gefühlsduselei f, - en
прочут-berümt adj. (wegen elw. berühmt sein
прочут c нщ.), eminent adj., famos adj.,
gefeiert pari, adj., illuster, renommiert,
weitberühmt, weltberühmt (световно)
нрочутост-Berühmtheit f, - en ■
прошарвам-durchwcben* tr.
npouiapeii-grau adj., graumeliert adj., -
stichelhaarig
iipouieHiie-Ansuchcn n, -s (канц.), Eingabe f,
-	n, Gesuch n, - (e)s, - е (остар.)
прошка-Entschuldigung f, - en, Pardon m, -s,
-	(um ~ bitten моля за прошка), Vergebung
f (um - bitten моля за прошка), Verzeihung
f	•
прошумолявам-rascheln intr. h.
прошумявам-dahinrauschcn intr. s, rauschen
intr. h.
iipoutaBafi!-ade!
прощавам ce-verabschieden refl. (sich von,
bei e-m) (c някого), durchlassen* tr. tmb.
(hkm.), entschuldigen tr., nachsehen tr. (на
някого), schenken (e-m die Strafe ~
опрощавам на някого наказанието ; das
soll ihm nicht geschenkt sein ! това няма
да му бъде простено !), vergebee* tr. геЛ.
(е- etw.) (на някого нещо), verzeihen* tr.
(e-m etw.) (грехове) (das kann ich nicht -
това не мога да простя)
нрощавапе-Abschicd m, -(e)s,	-е,
Verabschiedung f (c някого, вземане на
сбогом с някого), Verzeihung f
прощудирвам-durchstudieren tr. (книги,
публикации)
проява-Achtungsverletzung f (на
неувацение), Dankesbezeigung f (на
благодарност), Demonstration f, - en,
Durchbruch m-s, Durchbrüche (прен.),
Freudenbezeigung f (на радост),
Kraftstück n (на сила),
Krankenhcitscrscheinung f (болестна),
Mitleidsbezeigung f (на съчувствие),
Rückschlag m (атавистична) (биол.),
Wesen n, -s, -
нроявнтел-Entwickler m, - s (фот.)
iipoHBneiiiie-Belätigung f, - cn, Kraftäußerung
f (на сила, мощ)
проявява ce-kundgcben* refl.
проявявам (ce)-beurkundcn tr. refl.,
entwickeln tr. refl.
проявявам ce-anzeigen tr. refl. (остар.),
betätigen tr. refl., bezeigen refl., entpuppen
refl., hervortun* refl. (er hatte endlich e-e
Gelegenheit sich hervorzutun най-после
той имаше случай да се прояви),
vorschlagen* intr. s., zeigen refl. (сред

проявявам(се)-Ьекис1е tr. refl.
950
хората, на улицата, в работата)
проявявам(се)-Ьекис1е tr. refl.
проявявам-aufweisen* tr. (s-e Stirn weist rote
Flecken auf по челото му се забелязват
червени петна), betätigen tr. refl. (ich
betätige meine Freundschaft zu dir
проявявам приятелството си към теб),
bewären refl., beweisen* tr. refl. (Mut
beweisen проявявам смелост), bezeigen
refl. tr., dokumentieren tr., eifern inlr. h
(голямо усърдие), eingehen* intr. s
(интерес), entfalten tr. refl., entwickeln tr.
refl. (негативи) (фот.), ermannen refl.
(мъжественост), erweisen* tr. refl. (e-m e-
e Gunst ~ проявявам благоволение),
manifestieren, nachwirken intr. h. (по-
късно действието си), tendieren intr. h.
(тенденция към нещо), üben tr.
(милосърдие, милост) (Geduld -
проявявам търпение), zeigen tr. (интерес,
любов, смелост), zeitigen tr.
проявяване-Durchbruch m, - s, Durchbrüc,
Entwicklung f, - en (фот.), Kundgebung f,
-en
проявяват ce-durchschlagen* intr. h trab.
(наследствени черти)
проявяващ-willig (добра воля)
прояден-faul adj. (-es Ei проядено яйце),
mottig (от молци), mulmig (-es Wetter
несигурно време ; -eSache гнила
работа)
прояждам ce-durchrosten intr. s trab, (от
ръжда)
прояждам-durchfressen* tr. trab., zerfressen*
tr. (за молци, мишки)
прояснява ce-auflichten tr. refl. (време),
klären refl.
прояснявам (ce)-erhellen tr. refl.
прояснявам ce-aufheitem tr. refl. (за време),
aufhellen tr. refl. (за време, настроение)
(es hellt sich auf прояснява се ; ihr Gesich
hellte sich auf лицето и се проясни),
aufklären tr. refl. (за време) (der Himmel,
sein Gesicht kakrt sich auf небето, лицето
му се прояснява) (и прен.), aufklaren intr.
h. (за време), entwölken refl. (der politische
Horizont entwölkt политическият
хоризонт се проясни)
npoflciiHBane-Klärung f
пружина-Abzugsfeder f (при спусъка на
оръжие), Deckelfeder f (при затвора на
пушката), Drahtfeder f (телена),
Drahtmatratze f (на легло), Druckfeder f,
Fangfeder f (ударосмекчителна) (техн.),
Feder f, - n, Federwellc f (за навиване на
перде), Hebel m, -s, Ressort n, -s, -s,
Rillenfeder f (от пръстени) (техн.),
Schlagfeder f (ударна, бойна на пушка),
Schließfach п (възвратна) (техн.),
Schloßfeder f (на брава), Schnapper m, -s
(отскачаща), Spannfeder f, Springfeder f,
Sprungfeder f (на дюшек), Stahlfeder f
(стоманена), Stellfeder f (спирателна),
Tragfeder f (носеща) (техн.), Triebfeder f
(двигателна, задвижна) (техн.),
Wagenfeder f (на кола), Wickelfeder f
(спирална) (техн.), Zubringer m, -s
(подавателна) (воен.), Zugfeder f
(спирална, разтягаща се, възвратна)
пружинирам-abfedern intr. h, federn intr. h
(federnder Gang пружинираща походка),
wippen intr. h. (mit den Füßen wippen
пружинирам на пръсти)
пpyжllIlиpalle-Fedeгuпg f, - en
пружиниращ-federig adj.
Прусия-Preußen n
пруст-Fletz n, m, - es, - е (в горногерманска
къща), Flur m, - (e)s, - e, Gang m, - (e)s,
Gänge, Kabelgatt n
пчелар-Bienenzüchter m, - s
пръв-erst num. (zum -en Male за пръв път),
vordringlich (задача), zuerst (zuerst
kommen пристигам пръв)
пръдвам-риреп intr. h., pupsen intr. h.
пръдие-Tufgeschütz n (зенитно)
пръдия-Darmwind m, Farz m, - es, - e, Furz m,
- es, - е (вулг.), Magenwind n, -es, -c, Pup
m, -s, -e, ръдня-Pups m, -s, -e
пръждосвам ce-abfahren intr. s, foerscheren*
refl., wegpacken tr. refl. (pack dich weg !
пръждосвай се !), wegscheren* refl.
пръжка-Griebe f, - n (готв.)

951
пръстен
нръиар-Kermeseiche f (бот.)
пръсва ce-zerfließen* intr. s. (in Nichts
zerfließen und zerfallen пръсва се като
дим), zerschlagen* refl. (за група),
zerspringen* intr. s. (das Glas ist
zersprungen чашата се пръсна ; der Kopf
zerspringt mir fast vor Schmerzen главата
ми ще се пръсне от болка)
нръсва-aufsprühcn intr. s. (на ситни капчици)
(за вода, течност)
пръсвам ce-bersten* intr. s, entzweibersten*
intr. s, explodieren tr., verziehen* tr. refl.,
zerknallen intr. s. (c трясък)
пръсвам-schwippcn tr. (вода), zerknallen tr.,
zersprengen tr., zersprengen tr.
(множество)	'
пръсване-Explosion f, - en
пръска (ce)-knallen intr. h. (der Topf zersprang
knallend гърнето се пръсна c трясък)
пръска-abspritzen intr. s, spritzen intr. s. h.
(das Blut spritzt aus der Ader кръвта блика
от жилата ; Funken ~ искри пръскат ; es
spritzt пръска дъжд)
пръска-Schwupp m, -es, -с, Schwups т, -es, -
е, Spritzer т, -s
пръскам (ce)-zerstreuen Ir. refl.
пръскам ce-platzen intr. s. (der Dampfkessel
ist geplatzt парният котел експлоадира ;
er platzt aus allen Ecken ще се пукне от
дебелина ; vor Zorn, Ärger, Wut, Meid
beinahe ~ пукам се от фняв, яд, ярост,
завист ; jetzt platzt mir aber der Kragen !
сега вече търпението ми се изчерпи ;
vor Lachen - ще се пукна от смях ; da
war er geplatzt осуети се)
пръскане-Plansch m, -es, -e, Verläppung f (на
пари) (фам.), Zerstäuberung f (c
пулверизатор), Zerstreuung f, -en
пръскачка-Bewässerungsspritze f,
Blumenspritze f (за цветя), Düsenkopf m
(на душ), Düsenschlauch m (на маркуч),
Einspritzer m, - s (за унищожаване на
вредни подземи вредители), Feuerspritze
f (пожарна), Motorcerstäuber m
(моторна), Spritze f, - п (помпа) (bei der ~
sein коля кучето ; voll wie е-е ~ налял се
като тулум), Wasserspritze f,
Wasserwerfer m (полицейска водна
против демонстранти)
пръсква ce-zerplatzen intr. s.
пръсквам-aufspritzen intr. s. (нагоре) (der
Ball fiel in die Pfütze und das Wasser
spritzte auf топката падна в локвата и
водата пръсна)
пръски-Gestäub pl.
пръст-1. Ackerscholle f (буца), Bergmehl п
(инфузорна) (минер.), Bleicherde f
(белилна) (техн.), Blumenerde f(3a цветя),
Erde f, - п (wieder zu ~ werden ставам пак
на пръст), Erdreich n, Garctnerde f
(градинска) (сел.-ст.), Gelberde f (жълта)
(минер.), Scholle f, -n (плоска буца) (auf
eigener ~ sitzen имам си свои къс земя ;
an der ~ kleben, an die - gebunden sein
свързан съм със земята), Staub m, -cs, -c
(der Wind wirbelt den - auf вятърът
повдига прах ; diese Angelegenheit hat
viel - aufgcwirbell тая работа вдигна
много шум ; - von den Möbeln wischen
бърша прах от мебелите ; mir ist - in die
Augen geflogen прах ми влезе в очите ;
e-n aus dem ~ erheben изваждам някого
от калта ; sich aus dem - machen
изчезвам), Grund m, - (e)s, Gründe
(остар.), Infusorienerde f (инфузорна),
Kieselerde f (кварцова), Knochenerde f
(костна), Mulm m, -s, -е (рохкава) 2. Finger
m, - s (e-n schlimmen ~ haben боли мс
пръстът; den - auf die Wunde legen
слагам пръст в раната; mit spitzen ~n
anfassen пипам внимателно; überall s-e
~ drin haben навсякъде имам пръст),
Fingerling m, - s, - е (на ръкавица),
Goldfinger m (безименен), Mittelfinger m
(среден), Ohrfinger m (малкият на
ръката), Ringfinger m (безимен), Zehe f, -
n (на крак) (der große Zehe големият
пръст на крака; auf den Zehen treten ходя
на пръсти
пръстен-Brautring m (годежен, венчален),
Brille f, - п (около очите у някои животни),
Daumenring m (за свирач на цитра),

пръстен
952
Dichtungsring m (уплътнителен) (техн.),
Ehepfand п (брачен), Ehering in
(венчален), Fanggürte! m (на стъблото на
овощно дърво против вредители) (сел.-
ст.), Fingerling ш, - s, - е (остар.), Halseisen
п (железен, около врата на прикован на
позорен стълб), Hexenring m
(самодивски) (бот.), Jahresring m
(годишен)(бот.), Kranz m, -es, -re (като
название на редица венецообразни
предмети или част от такива), Krone f, -n
(на някои инструменти), Läge] n, m, -s
(конопен, по платно на платноходка),
Legel n, -s, Mahlschatz m, -es, fe
(годежен), Manschettendichtung f (на
водни помпи), Masche f, -п (на ризница),
Mutterring m (на матката, Reif m, -es, -е,
Reifen m, -s (mit - spielen играя на capco),
Rillenfeder f (пружинен) (техн.), Ring m, -
es, -e, Ring m, -es, -e (e-n - anstecken
слагам си пръстен ; der - des Saturn
пръстенът на Сатурн ; e-m dem ~ durch
die Nase ziehen водя някого за носа),
Ristliegehang m (спорт.), Schlagring m (за
цитра) (муз.), Schutzring m
(изолационен) (ел.), Taruring m
(венчален), Tragkranz m (опорен
основен, на висока пещ)
пръстен-irden
пръстеновиден-ringartig, ringförmig
пръстепотворка-Ringelspinner m (пеперуда)
(зоол.)
пръстен-печат-Fischerring m (папски)
пръстеп-подложка-Targkranz m (за носене
тежести на главата)
пръстепче-Kringel m, -s
пръсти-Schwurfmger pl. (с които се кълнем)
пръстовка-Fingersatz m (муз.)
пръсторед-Fingersatz m (муз.)
прът-AngeImte f (въдичарски), Angelstange
f (въдичарски), Baum m, - (e)s,Bäume,
Bohnenstange f (за подпорка на бобови
стъбла), Fahnenstock m (на знаме),
Heubaum m (за притискане на сеното в
колата), Holm m, -es, -е (надлъжен, на
паралелка, на стълба), Hopfenstange f (за
подпиране на хмел), Kolbenstange Г
(бутален) (техн.), Kurbelstange f
(бутален) (ж.п), Latte f, -п (за пресканс),
Lenkstange f (тегличен), Obsthamen m (c
кука и торбичка за бране на овощия),
Pflücknetz п (с торбичка за бране на
плодове), Recke f, -n, Riegelstange f (за
запъване), Schaft m, -es, -re, Srab m, -s, -re
(Ranken an Stäbe binden вържа лози ;
hinter Stäben зад решетките, в тъмница ;
den - ergreifen тръгвам да странствам),
Srab m, -s, -re (за овчарски скок) (Ranken
an Stäbe binden вържа лози ; hinter Stäben
зад решетките, в тъмница; den ~ ergreifen
тръгвам да странствам) (спорт.), Stange
f, -п (на пика, знаме) (die Turnübung an
den ~n гимнастически упражнения на
върлината ; den Kahn mit der - abstoßen
отблъсквам лодката c върлината ; das
kostet e-e - Geld това струва камара пари
; е-е lange ~ много време ; е-е ~ angeben
говоря на едро). Stecken m, -s (auf e-m ~
reiten яздя на тояга ; heute steht man
wieder kein ~ gerade днес пак всичко се
обърка), stellstange f (за поставяне на
примки) (лов.), Wiem m, -s, -е (в курника
за кацване), Wieme f, -п (в курника за
кацване), Wiemen m, -s, - (в курника за ‘
кацване), Wiesbaum m (за закрепване на
сено на кола), Wischkolben m (за чистене
канал на огнестрелно оръжие),
Zahnplattef (гребенест) (техн.), Zellstock
m (подпорен, на палатка)
прътове-Gestänge pl. (събир.)
пръхтене-Geschnaufe n, - s
пръхтя-anschnauben tr. (срещу нкг.) (фам.),
prusten intr. h. (за кон), schnauben intr. h.
tr. (за кон), schnaufen intr. h.
пръч-Geißbock m (зоол.)
пръчица-Gerte f, - n (schlank wie eine ~
стройна като пръчица), Packbengel m
(за стягане на вързоп), Pack stock m (за
стягане на вързоп), Schlegel m, -s,
Stäbchen n, Wünschelrute f (вълшебна,
за откриване на подземни води,
богатства)

953
психиатричен
пръчка-Bakel m, - s (на учител;остар.),
Befehlsstab тп (на полицай), Befehlsstab
ш (на регулиращ движението), Blindrebe
f (лозова, за разсад), Blumenstab m (за
връзване на цветя), Gerte f, - n, Gitterstab
m (на решетка), Knebel m, -s (за опъване
въжето на пакет, вързоп), Leinrute f
(наклемена), Rebe f, -п (лозова), Rebstock
m (лозова), Reitgerte f (тънка, жилава),
Rohrstock m (бембукова, за бой),
Rosenstock m (розова), Rute f, -n (e-m die
~ geben бия някого c пръчка ; die ~
bekommen ям бой c пръчка ; e-n mit ~n
streichen нашарвам някого c пръчка ;
sich D die ~selber flechten сам си
докарвам беля на главата ; der ~
entwachsen беля на главата), Schweißstab
m (заваръчна) (ел.), Spießrute f (върбова),
Srab m, -s, -re (Ranken an Stäbe binden
вържа лози ; hinter Stäben зад решетките,
в тъмница ; den ~ ergreifen тръгвам да
странствам), Stange Г, -п (на пика, знаме)
(die Turnübung an den ~n гимнастически
упражнения на върлината ; den Kahn mit
der ~ abstoßen отблъсквам лодката c
върлината ; das kostet e-e ~ Geld това
струва камара пари ; е-е lange ~ много
време ; е-е - angeben говоря на едро),
Stecken m, -s (auf e-m - reiten яздя на тояга
; heute steht man wieder kein - gerade днес
пак всичко се обърка), Tralje f, -п (на
решетка), Wiem m, -s, -е (за сушене на
месо), Wieme f, -n (за сушене на месо),
Wiemen n, -s, - (за сушене на месо), Zain
m, -es, -е (върбовидна пръчтална),
Zauberstab m (магическа), Zeigestock m
(като показалка), Zuchtrute f (за
наказание)
пръчка-лост-Knebel m, -s (за носене на
пакет)
иръчкн-Liktorcnbündel п, Welle f, -п (сноп)
пряк-direkt adj. (~е Rede пряка реч),
eigentlich adj., gerade adj. (auf ~m Wege
по прекия път), wörtlich (реч)
пряко-querdurch (~ laufen тичам направо)
прякор-Abername m, Neckname, Schandname
m (обиден), Scherzname m, Schimpfname
m (обиден), Spottname m, Übername m
прям-aufrecht adj. (характер), aufrichtig adj.
(~ gestanden откровено казано), derb adj.
(e-e ~e Antwort прям, но грубичък
отговор), deutlich adj. (e-e ~e Sprache
reden изказвам се прямо), freimütig adj.,
gerade adj., offen (~ sprechen говоря
открито ; ~e Worte откровени думи ; -е
Feindschaft явна вражда ; in -ein Kampf
в открита борба), offenherzig (sie ist ~
MHoro се разголва, носи рокли c много
дълбоко деколте), rückhaltlos, wahrhaft
прямо-direkt adj., geradeaus adv. '
прямодушен-geradc adj.
прямота-Direktheit f, Franchise f, Freimut m,
Geradheit f, Gcradsinn m, Offenherzigkeit
f,-
пряпорец-Bannncr n, - s, Fahne f, - n (ocrap.),
Feldbanncr m (ocrap.)
пряпорщик-Когпси m, -s, -c
ирясиа-Schneevcrschültunf f, Schneewehe f,
Wehe f, -n (снежна, пясъчна) (hohe
Wehen високи преспи), Windwebc f,
Windwehe f
псалм-Kanzellied n (преди и след проповед),
Psalm m, -s, -cn
псалмописец-Psaimisl in, -en, -cn
псалом-Psalm m, -s, -en
исалт-Kirchensängcr m
псалтикиен-psalmodisch
псалтикия-Psalmodie f, -en
псалтир-Psalter m, -s
нсалтувам-psalmodieren intr. h.
псалтуване-Psalmodie f, -en
iice-KÖter m, -s
исевдо-After-
нсевдодифтерня-Р5еийо01рЬ1епе f (мед.)
псевдолекар-Afterarzt m
нсевдомъдрост-Afterweisheit f
нсевдоимм-Deckname m, Pseudonym n
псевдообразованост-Afterbildung f
псевдоподн-Scheinfüßchen pl. (зоол.)
псевдофилософия-Aftcrphilosophie f
иситакоза-Papageienkrankheit f
ncitxiiarpii4cii-psychistrisch

психиатрия
954
психиатрия-Irrenanstalt f, Irrenhaus n,
Seelenheilkunde f
психиатър-Irrenarzt m, Psychiater m, -s
психика-Psyche f, -n, Seele f, -n (die - des
Gerechten душата на праведника ; s-e -
dem Teufel verschreiben продавам
душата си на дявола ; an der - Schaden
leiden пропада, погубва се душата ми)
психически-psychisch
психлогия-Typenpsychologie	f
(типологическа)
психоанализа-Psychoanalyse f
психограф-Psychograph m (за записване на
свръхестествени душевни процеси)
психография-Psychographik f
психоза-Psychose f, -n, Rüstungsfieber n
(военна)
психолог-Menschenkenner m, Psycholog(e)
m, -n, -n
лсихологически-psychologisch
психология-Ausdruckspsychologie f
(изразна, физиономична), Metapsychik
f, Metapsychologie f, Psychologie f, -n,
Seelenkunfe f, Seelenlehre f,
Völkerpsychologie f (обществена)
психометрия-Psychometrie f
психопат-Psychopath m, -en, -en
психопатичен-seelenkrank
психотерапия-Psychotherapie f
психотехиика-Eignungspsychologie f
психотехника-Psychotechnik f
психофизика-Psychophysik f
iiCT!-st!
псувам-fluchen intr. h tr., rotzen intr. h,,
schimpfen intr. h. tr. (auf, über c-n, etw.),
wettern intr. h. (auf, über, gegen e-n, etw.)
псуване-Gefluche n, - s
псувпя-Fluch m, - (e)s, Flüche, Schimpfwort
n
птека-Fußsteig m
птешествие-Fahrt f, - en (остар.)
птица-Aufstoß m, -es, ?e (като примамка за
граблива птица) (лов.), Fangvogel m (за
лов), Fliegenfänger m (хранеща се с мухи),
Karkasse f, -п (очистена), Langschnabel
m (дългоклюнеста) (зоол.), Langschwarz
m (дългоопашата) (зоол.),
Nachtschwärmer m (нощна),
Paradiesvogel m (райска), Raubvogel m
(граблива), Singvogel m (пойна),
Singvogel m (пойна), Vogel m, -s, * (frei
wie ein ~ in der Luft волен като птичка ;
ein seltener- странна птица), Vogel Strauß
m (камилска) (зоол.), Zugvogel m
(прелетна)
птица-коприварче-Wüstling m, -s, -е (зоол.)
птица-мамец-Läufer m, -s (зоол.)
птица-мамец-Ruhr f, -
птица-присмехулница-Spottvogel m (зоол.)
птица-тъкач-Webervögel m (зоол.)
птицевъд-Geflügelzüchter m
птицевъдство-Geflügelzucht f, Hühnerzucht
f
птицелов-Finkier m, - s, Vog(e)ler m, -s,
Vogelsteller m (лов.)
птицепродавец-Vogel händler m
птицеферма-Farm f, - en, Geflügelfarm f (сел.-
CT.)
птицечовка-Schnabeltier n (зоол.)
птици-Birkwild n, - (e)s (диви), Federvieh n
(домашни), Geflügel n, - s, pl.,
Kegelschnäbler pl. (конусочовчести)
(зоол.), Scharrer m, -s (кокошеви),
Scharrfüßer pl. (кокошеви), Schnarre f, -n
(гарванови) (зоол.)
птичар-Geflügclzüchter m, Setter m, -s
(дългокосмест, за куче), -Setter m, -s
(дългокосмест, за куче), Vorstehhund m
(куче) (лов.)
птнче-Nesthäkchen (последното останало в
гнездото), Quackelchen n, -s (най-малкото
от гнездото)
птиченце-Matz m, -es, -е
птичета-Aufflug m, -s, *е (малки, започващи
да летят) (лов.)
птомаин-Flrischgift п
nyaiicon-Vater m, -s, -г (техн.)
пубертет-EntwickIungsjahre	pl.,
Entwicklungsperiode f, Pubertät f
публика-Publikum n, -s (в театър, на концерт)
(das breite Publikum широката публика)
публикация-Publikation f, -en,

955
пукнатина
Veröffentlichung f, -en
публикува ce-ergehen* intr. s,
herauskommen* intr. s. (за книга,
списание), bringen* tr. (die Zeitung bringt
nichts darüber вестникът не публикува
нищо за това), erlassen* tr., herausgeben*
tr. (книга като издател, редактор),
herausmachen tr. (книга), veröffentlichen
tr. (книга)
публикуване-Bekanntmachung f, - en,
Herausgabe f (на книга), Publikation f, -
en, Veröffentlichung f, -en (на книга)
публицист-Publizist m, -en, -en
публицистика-Publizistik f
публицистичен-publizistisc
публичен-laut, öffensichlich (заседание, търг,
изпит) (~ reden говоря публично ; etw. ~
bekanntgeben обнародвам нещо ; -е
Häuser публични домове ; -es Recht
публично право ; die -е Hand публична
власт), publik
публично-publice (за лекции във ВУЗ)
публнчност-Öffcntlichkeit f, - (vor die ~ treten
излизан пред обществото ; die Flucht in
die ~ ergreifen прибягвам до апел към
обществото ; etw. in die - bringen давам
гласност на нещо ; sich an die - wenden
апелирам към обществото ; in aller ~
публично ; unter Ausschluß der ~ при
закрити врати), Publizität f
иуд-Pud n, -s, -е (мярка)
нудел-Pudel m, -s, Pudclhund m, Scharwenzel
m, -s (куче) (лов.), Wasserhund m (куче)
пудинг-Plumppudding m (английски
коледен), Pudding m, -s, -e
пудлувам-puddeln intr. h.
пудра-Puder m, -s, Talkpuder m (талкова)
нудриера-Puderdose f
пудря-pudern tr. rcfl.
иуйка-Kurre f, -n (диал.), Nocke f, -n (за жена),
Nockerl n, -s (за жена), Piepstückcl n, Pute
f, - n, Truthenne f, Truthuhn n
пука ce-einreißen* intr. s, schrecken intr. h.
пука-knallern intr. h., knattern intr. h.
пукалче-Löwenblatt n, -es, -i-cr
пукам ce-bersten* intr. s (die Steine bersten
von Frost камъните се пукат от студ),
brechen* intr. s, platzen intr. s. (der
Dampfkessel ist geplatzt парният котел
експлоадира ; er platzt aus allen Ecken
ще се пукне от дебелина ; vor Zorn,
Ärger, Wut, Meid beinahe ~ пукам се от
фняв, яд, ярост, завист ; jetzt platzt mir
aber der Kragen ! сега вече търпението
ми се изчерпи ; vor Lachen ~ ще се пукна
от смях ; da war er geplatzt осуети се),
totlachen refl. (от смях)
пукам-knacken intr. h. (за пушка) (mit den
Fingern knacken пукам си пръстите),
knistern intr. h.
лукане-Knackgeräusch n (шум), Knacks m, -
es, -e
пуква ce-aufkommen* intr s. (за цирей),
auflaufen* intr. s. (шев), springen* intr. s.
h. (das Glas ist gesprungen чашата се
пукна ; seine Saite springt струна се
скъсва ; der Kopf will mir — главата ми щс
се пръсне), zerplatzen intr s. (сапунен
мехур), zerspringen* intr. s. (daa Glas ist
zersprungen чашата се пукна)
пуква-knacksen intr. h.
пуквам ce-aufbrechen* intr. s. refl. (das Eis
bricht auf ледът се пука), aufplatzen intr.
s., bersten* intr. s, entzweibersten* intr. s,
platzen intr s. (der Dampfkessel ist geplatzt
парният котел експлоадира ; er platzt aus
allen Ecken ще се пукне от дебелина ;
vor Zorn, Ärger, Wut, Meid beinahe -
пукам се от фняв, яд, ярост, завист ; jetzt
platzt mir aber der Kragen ! сега вече
търпението ми се изчерпи ; vor Lachen
~ ще се пукна от смях ; da war er geplatzt
осуети се)
пуквам-kaputtgchen* intr s. (paar), krachen
intr h., krepieren intr. s. (за умирам),
verrecken intr. s. (nicht ums Verrecken ! да
пукна, но няма да го направя !) (разг.)
пукване-Aufgang m, -s, -re (der ~ des Eises
пукването на леда) (прен.), Krachen m, -
s, Tagesanbruch m (на зората)
iiyKiiaT-brüchtig adj.
пукнатiiiia-Bergriss m (скална), Bodenriß m,

пукнатини
956
Bruch m, - (e)s (гсол.), Eiskluft f(на дърво
от мраз), Erdkluft f (на земята), Erdriß m,
Felsenritze f (в скала), Fissur f, - еп (мед.),
Kamin m, -s, -е (стръмна тясна, в скала),
Klinse f, -n (скална), Klinze f, -n (скална),
Kluft f, -re, Knacks m, -es, -e, Knick m, -es,
-e, Riß m, -sses, -sse (e-n - bekommen
пуквам се ; das gab mir e-n ~ това ме
стресна ; sich vor den ~ stellen излизам в
защита на нещо), Ritz m, -es, -e, Ritze f, -n,
Schrund m, -s, -e, Schrunde f, -n, Spalt m, -
es, -e (das Licht dringt durch e-n - ins
Zimmer, Spalte f, -n (das Licht dringt durch
e-n ~ ins Zimmer, Spaltung f, -en, Sprung
m,	-s, -re, Wetterloch n (в скала c въздушно
течение), Windloch n (в скала c въздушно
течение)
iiyKiiaTiiiiH-Zerrung Г, -еп (по
образувателната)
пукот-Detonation f, - en, Knacks m, -es, -e,
Knall m, -s, -re (на пушка), Krachen m, -s,
Paff m, -s, -е (от изстрел)
нукотевнца-Geknallc n, - s, Geknatter n, - s,
Gckrach n, - s, Geprassel n, - s, Geschieße
n,	- s
iiyicr-Annahmestelle f (приемателен)
нул-Damstein m, Pasch m, -es, -е (от домино
c чифт), Sonne f, -n (в играта залта), Stein
in,-s,-e (в шах)
нулверизатор-Puiverisator m, -s, -oren,
Spritzpistole f (бояджийски ръчен),
Zaerstäuber m, -s
пулверизирам-pulverisieren tr., pulvern tr.,
verstäuben tr.
пуле-Eselfüllen n	.
пулеш-Kresse f, -n (зоол.)
пулзометър-Pulsometer m (техн.)
пуловер-Pulii m, -s, -s, Pullover m, -s,
Schlüpfer m, -s, Twinset f (и жилетка)
пулп-Р:и1ре f, -n (от плодове), Pulp m, -s, -en
(от плодове), Pulpe f. -n (от плодове),
Schlamm m, -es, -е (руден) (мин.), Trübe f,
- (флотационен)
пулла-Pulpa f, -pen (на зъб)
пулс-Herzschlag m (der Herzschlag der
Großstadt пулсът на голямия град), Puls
m, -es, -e (sein Puls stockt пулсът му спира
; hämmernder, fliegender Puls силен и бърз
пулс, ускорен пулс ; der Puls setzt aus
пулсът прескача ; e-m den Puls fühlen
опипвам пулса на някого)
пулсирам-durchpulsen tr., palpitiren intr. h.
(за сърце, жили), pulsen intr. h., pulsieren
intr. h.	.
пулт-Notenpult n, Pult m, -es, -е (на диригент,
оркестрант), Ständer m, -s (за ноти)
Пулчинел-Pulcinell m, -s, -е (в италианската
комедия от 17 в.), Pulcinello m, -s (в
италианската комедия от 17 в.)
пуля ce-anglotzen tr. (е-п) (нкм.) (фам.),
beglotzen tr., gaffen intr. h (was gafft ihr
hier ? какво се пулите ?)
пума-Puma m, -s, -s (зоол.), Silberlöwe m
(зоол.), Silberlöwe m (зоол.)
пумпал-Brummkreisel m (бръмчащ),
Habergeiß f, Kreisel m, -s (den Kreisel
peitschen удрям пумпала), Mönch m, -s,
■s-e (бръмчащ)
пуинчески-punisch
пункт-Ablaßpunkt m (на старта),
Anfangspunkt m (начален, нулев),
Betreuungsstelle f (за обслужване), Block
m, - (e)s (сигнален, между гари),
Durchlaßstelle f (пропускателен),
Grenzübergangsstelle f (граничен,
пропусквателен), Kardinalpunkt m,
Klagepunkt m (обвинителен), Krähen netz
n (команден, на боен самолет),
Meldestelle f (сигнален), Meßpunkt m
(ориентирен), Passus m (dieser - in der
Resolution този пасаж от резолюцията),
Point m, -s, -s, Punkt m, -es, -e (sich über e¬
n Punkt einigen споразумяваме се по
един пункт), Rettungsstation f (за първа
помощ), Rettungsstelle f, -п (за първа
помощ), Sammelpunkt m (сборен),
Sanitätsstelle f (здравен), Sanitätswache f
(санитарен) (мед.), Stelle f, -n (e-e harte ~
an der Hand твърдо място на ръката ; an
dieser ~ на това място ; etw. an die richten
— bringen поставям нещо на мястото му
; ан Орт унд - сеин на място съм ; an

957
пускам
zweiter - на второ място), Tauschstelle f
(за обмяна), Truppenverbandplatz ш
(батальонен медицински), Verbandplatz
ш (превързочен) (воен.),
Vereinigungspunkt m (сборен) (воен.),
Verpflegungsstation f (продоволствен),
Verpflegungsstelle f (продоволствен),
Wechselstube f (за смяна на пари) (търг.),
wetterloch п (на хоризонта, откъдето
излизат бури и дъждове),
Widerstandsnest п (опорен) (воен.), Ziffer
f, -п (в параграф)
пунктирам-pointieren tr., punkten tr.,
punktieren tr., stiftein tr., stiften tr.
пунктуация-Zeichensctzung f
пуиктура-Punktur f, -en
пункция-Einstich m, - s, - е (мед.), Punktion f,
Punktur f, -en
пунсон-Punze f, -n (уред за гравиране),
Punzen m, -s (уред за гравиране)
пунш-Hoppelpoppel n, -s (c яйца), Punsch m,
-es, -e
пупкав-pußlicht
nypa-Brasil f, Giftnudel f (шег.), Havanna f, -s
(хаванска), Holländer m, -s (тънка),
Importe f, -n (отвъдокеанска),
Nikotinspargcl m, Qualmbolzen m, Zigarillo
rri, -s, -s (малка) (разг.), Zigarre f, -n (sich
D e-e Zigarre anbrennen запалвам си
пура)
ny p гативеи-katharti sch
пуризъм-Purismus m
пурист-Purist m, -en, -en, Sprachrciniger in
пуристичен-puristisch
пуритан-puritanisch
нуританство-Puritanismus m
nypnyp-Purpur m, -s (mit Purpur färben
боядисвам c пурпур)
nypnypeii-purpurn
нусия-Ansitz m, -es, -е (лов.), Anstand m, -s,
-5-e (лов.), Hochsitz m (на дърво) (лов.),
Kanze f, -n (на дърво), Lauer f
пуска-harzen intr. h. (смола за дърветата),
kolben intr. h. (рога), sprossen intr. h. s.
(филизи, за растение)
пускам-abklappen tr. (надолу), ablassen* tr.
(пощенски гълъби, балон, ракета, стрела,
влак от гара), abschöpfen tr. (кръв),
abwerfen* tr. (от високо-бомби, позиви),
anfahren* tr. (в действие, експлоатация)
(машина, висока пещ) (техн.), ankern intr.
h. (котва), ankurbeln tr. (в движение) (чрез
ръчка) (мотор, машина, трактор,
автомобил) (разг.), anlassen* tr. (в
движение) (воденица, автомобил,
мотор) (техн.), anlassen* tr. (вода в
езерото), anlüften tr. (във въздуха) (балон,
дирижабъл, самолет) (авиац.),
anschützen tr. (водата във воденица) (ein
Wehr ~ отприщвам бент), ansetzen tr. и
intr. h. (пъпки, плод, филизи) (Blätter,
Blüten, Frucht ~ напълвам, пускам
листни, цветни пъпки, връзвам),
anwerfen* tr. (мотор) (техн.), an wurzeln
intr. s. rcfl. (корени) (wie angewurzelt
dastehen стоя като закован), asten intr. h.
refl. (клони), auflassen* tr. (да хвръкне,
да отлети) (гълъб, балон, ракета, сателит)
(разг.), begaben* refl. (в обръщение),
bestocken refl. (издънки) (бот.), betätigen
tr. refl. (в действие), bobbcln intr. h
(мехури), dispensieren tr. (в отпуск),
durchlassen* tr. trnb., durchschallen tr.
(ултразвук през нщ.) (техн.), einlassen*
tr (Wasser in e-r Eimer ~ пускам да тече
вода в кофа), einsenken tr. refl. (в земята),
einwerfen* tr., entlassen* tr. (нкг. да си
върви), ersprießen intr. s (пъпки),
fahrenlassen* tr., fortlasscn* tr. (нкг. да
си отиде), freilassen* tr. (на свобода),
herablassen8 tr. refl. (надолу) (e-n Korb
herablassen пускам кошница надолу),
herbeilassen* tr. (някого да дойде),
hinterlassen tr. (да влезе, да мине през
някъде, да мине назад), insinuieren tr.
(клюки), laufenlassen tr. (на свобода), los/
lassen tr., nachlassen * (още вода във
вана), niedersenken tr. (надолу), pflaumen
intr. h. (шеги), ranken intr. h. refl.
(мустачета), saften intr. h. (сок), schäumen
intr. h. (за прибой, море, бира) (пяна),
schlagen intr. h. s. (хайвер, за риба),

пускане
958
schnellen tr. (e-n um etw, - изигравам
някого c нещо), schossen intr. h. s.
(младоци), schröpfen tr. (e-n) (кръв),
seimen intr. h. (гъст сок, за растение),
sprießen* intr. s. h. (пъпки, за растение),
starten tr. (някого в състезание),
überlassen* tr. (да мине оттатък),
vollfullcn tr. (пълен газ), vorbeilassen* tr.
(да мине), vorlassen* tr. (някого да мине
напред), weglassen* tr. (на свобода),
zapfen tr. (кръв), zulassen* tr. (на
съчетаване, загонване) (e-n Hengst zur
Deckung zulassen пускам жребец при
кобила), zurücksetzen intr. s. (по-малко
връхче на рогата си, за елен), a:sten intr.
h. refl. (клони)
иускане-Abwurf m, -(e)s, -е (на бомби, на
позиви, баласт), Anwurf m, -s, те (на
мотор), Betätigung f, - еп (в действие),
Blciwurf in (на отвее) (мор.), Blutlassen n
(на кръв), Bombenabwurf m (на бомби)
(авиац.), Drachensteigen п (на хвърчило),
Freisetzung f (от арест) (юр.), Gewitzel п,
- s ((на шеги), Herablassung f, -en,
Inbetriebnahme f (в ход), Inbetriebsetzung
f (в ход), Ingangsetzung f (на двигател,
машина в действие) (техн.), Inkursetzung
f (в действие, движение), Stich m, -es, -е
(на разтопена маса) (метал.)
нускател-Anlasser m, -s, - (авиац.)
пускач-Anlasser т, -s, - (авиац.), Selbstanlaß
т (електромотор) (ел.)
пускащ-mildhaarig (косми)
пуст-eitel adj., gedankenarm adj.,
gedankenleer adj., gehaltleer adj.,
gottverflucht adj., hohl, menschenleer,
nichtzsagend (-eWorte думи, които не
говорят нищо), öde (das Land liegt ~
земята пустее), tot, verflixt, verflucht,
verhenkert, vermaledei, wild (порода)
(wildes Gestein пуста порода), wüst
(wüste Land пуста земя)
пустал-abgeklappert part. adj., dünn adj.,
hager, spill(er)ig
пусталост-Dürre f, - n, Hagerkeit f, -
пустея-öden intr. h.
iiycTHHiniK-Einsiedler m, - s, Eremit m, - en,
Klausner m, -s, Waldbruder m
nycTiiiiiiHHecKii-einsiedlerisch adj.
itycTiiiifl-Sandwüste f (пясъчна), Wilde f, -n,
Wüste f, -n (das Schiffer der Wüste
корабът на пустинята)
пустосвам-vermaledeien tr., verwünschen tr.
пустословен-phrasenhaft, Wortemacher m
пустословие-Floskel f, - n
иустота-Eitelkeit f, - en, Gedankenarmut f
(духовна), Hohlheit f, -en, Leere f, Leerheit
f, Leern, -s, Öde f, -n, Ödigkeit f, -
иустотия-Öde f, -n
пустош-Öde f, -n, Wilde f, -n, Wildnis f, -sc,
Wüste f, -n, Wüstheit f
пустула-Blatter f, - n (от едра шарка)
ny<|>!-paff!, piffpaff (звукоподражаване на
изстрел)
пуф-puff (звукоподражаване на изстрел),
Puffpuff m (за железница в детски говор)
пуфпуф-Puffpuff m (за железница в детския
говор)
пух-Daune f, - n, Eiderdaune f, Feder f, - n,
Federchen n, - s, Flaum m, - (e)s, Haarfeder
f (перце), Schwanen pl. (лебедов)
пухам-pochen tr. (e-n aus Schlaf ~ събуждам
някого c тропане)
нухват-überbekommen* tr. (eins mit dem Stock
- пухват ме c бастуна)
иухест-flockig adj.
пухкав-flaumig adj., flockig adj., pelzig,
puschelig
пухоед-Haarling m, -s, -е (зоол.)
пухти-fauchen intr. h
пухче-Flocke f, - n, Flockfeder f, Püschel f, -n,
Puderquaste f (за пудрене), Puschel f, -n
пуч-Putsch m, -es, -e
пучк-Trurhahn m
nyiua-anrauchen tr. (e-n, etw. ~) (срещу нкг.,
нщ.), paffen intr. h. (тютюн), qualmen intr.
h. (er qualmt wie ein Schlot пуши като
комин), qualmen tr. (цигари, лула),
rauchen intr. h. (bis e-m der Kopf raucht,
daß es nur se raucht работя, та дим се
вдига; es raucht in der Stube в стаята пуши
; heute raucht’s днес ще има разправии ;

959
пъздер
es raucht hinter e~m лъже, та дим се вдига
; eine Pfeife ~ пиша лула ; kalt - пуша с
незапалена цигара ; stark - пуша много),
schmauchen intr. h. tr. (тютюн), schmökern
intr. h., schwelen intr. h.
пушалия-Tabagie f, -ien
пушач-Kettenraucher m (упорит, който пали
цигара от цигара), Raucher m, -s,
Schmöker m
пушек-Dampf m, - (e)s, Dämpfe, Qualm m, -es,
Rauch m, -es, - (der ~ beißt in die Augen
димът ми дими в очите ; Fleisch in den ~
hängen окачвам месо за опушване ; in ~
aufgehen изгарям ; hinter e-n steigt ein -
auf лъже та дим се вдига), Schmok m, -s, -
iiyuni-blaken intr. h
пушица-Wollgras n (бот.)
пушка-Ballcnbüchse f (детска) (разг. шег.),
Büchse f, - n (лов.), Drilling in, - s, - e
(трицевна) (воен.), Einzellader m
(еднозарядна) (воен.), Feuerrohr n, Flinte
f, - n, Gewehr n, - (e)s, - е (воен.),
Handbüchse f (старинна) (воен.),
Hinterlader m (магазинна) (воен.),
Jagdbüchse f (на ловец), Jagdflinte f
(ловна), Knarre f, -n, Kugelbüchse, Kuhfuß
m,	Lolbüchse f (за сачми), Magazingewehr
n,	-es, -е (магазинна), Maschinenkanone
(автоматична), Mehrlader m (магазинна),
Pirschbüchse f (едноцветна) (лов.),
Platzbüchsc f (детска), Plunderbüchse f
(стара, негодна), Puffer m, -s (детска
плющяща), Repetiergewehr n (магазинна)
(воен.), Schießgewehr n (и детска),
Schrotbüchse f (за сачми),
Selbstladegewehr n (автоматична)
(воен.), spritze rm, -s, Tesching n, -s, -s
(малокалибрена), Windbüchse f
(пневматична) (воен.), Zwilling m, -s, -e
(двуцевна)
пушка-кремъклия-Steinschloßgewehr n
(воен.)
ny шкалка-Blasrohr n
пушкало-Knallbüchse f (играчка),
Platzbüchse f
иушкам-flämmen tr. (разг.), paffen intr. h.,
puffen intr. h.
пушкане-Geknalle n, - s
пущина-Biest n, - (e)s, - er (за неодушевен
предмет) (das will nicht funktionieren тая
пущина не ще да върви, работи)
лущинак-Einöde f, - n, Öde f, -n, Wildnis f, -
se, Wüste f, -n, Wüstenei f, -en, Wüsthaeit
f
пуяк-Piepstückel n, Puter m, -s, Schnaufer m,
-s (надут) (разг.)
пфалцки-pfdlzisch
пфенинг-Pfcnning m, -s, -re (монета) (es
kostet 10 ~(e) струва 10 пфенинга; er sieht
den - an брои и държи сметка и за
стотинките ; das ist nicht e-n, k-n ~ wert
това не струва и пет пари ; bei, auf Heller
und - bezahlen плащам до стотинка)
пфупд-Viertelpfund п (четвърт)
Пхенян-Phjongjang n, Pjöngjang n (столица
на Корейска република)
пчела-Bienc f, - n
пчела-Biencarbeiterin f, - nen (работница),
Honigbiene f (медоносна), Hummel f, -n
(земна) (зоол.), Imme f, -n, Rosenbiene f
(вид)
пчелар-Biener m, - s, Honigbauer m, Imker m,
-s, Zeidler m, -s
пчела-работничка-Arbeitsbienc f (зоол.)
ичеларка-Bienenmutter f
пчеларство-Bienenhaltung f, Bienenzucht f
(сел.ст.), Honigbau m, Imkerei f, -en,
Zeidlerei f, -en
пчела-царица-Bienenmutter f
пчелип-Bienengarten m (сел.-ст.), Zeidelweide
f (горски)
пчелник-Gebäudc n, - s (на диви пчели),
Imkerei f, -en
пчеловиден-bienenhaft adj,
пчеловъд-Imkcr m, -s
пшеница-Weizen m, -s, -
пъдар-Bannvogt m (ист.), Beerhüter m,
Feldhüter m, Flurschütz m, Pfänder m, -s, -
, Weinhüter m
нъднъдък-Wachtel f, -n (зоол.)
пъдпъдъчар-Wachtelhund m (куче) (зоол.)
пъздер-Kuder m, -s, - (от коноп)

пьзня
960
пъзня-Schleicher m, -s (фам.)
пък и-auch conj. (~ ich war jung и аз бях млад
; Karl kommt nicht, Anton - nicht Карл
няма да дойде, нито пък Антон ; ein
ehrlicher und ~ geschickter Mann почтен,
а също така и сръчен човек ; das Kleid
ist schön, aber ~ teuer роклята е хубава,
но и скъпа ; - nicht schlecht и това не е,
не би било зле), auch conj. (като упрек,
израз на недоволство или иронично)
(често непрсводимо) (du kannst [aber] ~
nie den Mund halten аслъ ти никога не
можеш да си държиш устата ; du mußt
[doch] ~ immer dabei sein ти пък асль
винаги се месиш в такива работи; warum
laßt er mich ~ nicht zufrieden? защо пък
не ме остави на мира? ; das fehlte - noch!
само това не липсваше!), jedoch
нъклен-Höllisch
iibKJieiMnfernal(isch), höllenmäßig
нъководител-Machcr m, -s
пъкъл-HÖlle f, -n
пълен-absolut adj. (мнозинство),
atem(be)raubend adj. (c напрежение)
(прен.), beleibt adj., gänzlich adj., ganz adj.
(ein ~cr Charakter пълен характер), gefüllt
part. adj., hingebungsvoll (c преданост),
hoffnungsreich (c надежда),
hoffnungsvoll (c надежда), hoheitsvoll (c
величие), klippenreich (c подмоло),
komplett (гарнитура, спалня, закуска),
kornreich (клас жито), korpulent,
krafterfüllt (c енергия), lebensvoll (c
живот), listenreich (c хитрости), lückenlos,
madig (c лаври), mefitisch (c лоши
миризми), pneimatisch (c въздух),
pyknisch, restlos (яснота), rund (etw. ~
machen закръглем, завършвам нещо),
rußig (сис сажди), schwunghaft (със
сила), schwungreich (с полет, замах,
патос), sorgenschwer (с грижи),
sorgenvoll (с грижи), stark (~er Rauch гъст
дим ; ~ег Band дебел том), Total..,
tränenschwer (със сълзи), tränen voll (със
сълзи), tranig (със сълзи),
verständnisinnig (с разбиране),
verständnisvoll (с разбиране), völlig (~с
Freiheit пълна свобода), voll (von) (с) (~ег
Menschen пълно с хора ; ~ Wassers
пълен с вода), volleibig, vollkommen
(единство, съответствие, свобода),
vollständig, vorurteilsvoll (с
предрасъдъци), wahr (с жизнена правда),
widerspruchsvoll (с противоречия),
wohlbelaubt (много), zuversichtlich (с
упование, твърда надежда)
пълзя-hinankriechen* intr. s. (нагоре),
klettern intr. h. s., klimmen* intr. s., krabbeln
intr. h. (das Kind krabbelt schon детето
вече пълзи), kriechen* intr. s. (auf allen
vieren kriechen лазя на четири крака),
ranken intr. h. геП. (нагоре), schleichen*
intr. s. refl. (ums Haus ~ дебна около
къщата ; ins Haus ~ промъквам се в
къщата ; sich an den Feind ~ промъквам
се до врага ; nach Beute ~ дебна за
плячка), schnecke(l)n intr. h. s. (като
охлюв) (разг.)
нълководец-Hcerführer m, Imperator m, -s, -
toren, Kondotticre m, -s, -ri (на наемни
войски)
пълнач-Ladekanonier m (воен.), Lader m, -s
(boch.)
llълIIeж-Aufladung f, -en (ел.), Ballonfüllung
f (на балон) (воен.), Charge f, - n (техн.)
(метал.), Durchsatz m, - es, Durchsätze
(техн.), Einschub m, - (e)s, Einschübe (на
каратаван) (стр.), Füllswl n, - s, Füllung f,
- en, Kem m, -s, -е (кухина на отливни
калъпи за кухи тела), Mine f, -п (за
молив), Polster n, -s (за тапициране),
Polsterwerk п (за тапицерия), Weller m, -s
(от глина и слама за паянта), Wickel m, -s
(на пура), Wurstteig m (за наденица)
пълпеж-кухина-Кегп m, -s, -е (на отливни
калъпи за кухи тела)
пълнеие-Ballonfüllung f (на балон) (авиац.),
Begichtung f (на доменна пещ) (метал.),
Gichten n, - s (метал.), Ladune f, -en (на
висока пещ)
пълнител-Bindemittel п (като цимент,
хоросан, брашно), Füller m, - s (техн.),

961
пъпка
Zuschlag m, -s, fe (добавъчен материал
при топене в металургията, при
подготвяне на хоросан)
нълничък-dicklich adj., rundlich
n^imubic-völlig
иълновластие-Machtvollkommenheil f
нълнозвучен-klangreich, klangvoll,
vollti:nend, volltönig
нълнозвучне-Vollklang m
iiwiiioicpbBeii-vollblütig
пълнокръвие-Vollblütigkeil f
iiMiioicpbBiiocT-Vollblütigkcil f
пълнолетен-großjährig adj., jährig, majorann,
mündig, volljährig, wahlmündig (за
избори)
иълнолетие-Ehcmündigkcil f (за женитба),
Großjärigkcit f, Majorcnnilät f, Mündigkeit
f, -, Volljährigkeit f, -, Vollmond m
нълиомаслеп-гаЬп^ (мляко)
n^iiiOMamiiiiK-Disponcnt m, - en (на
търговска къща)
пълномощие-Bevolimächtigung f, - cn,
Generalvollmacht f (генерално), Vollmacht
f, -en
in^HioMOUuniK-Abgcsandtc(r) m, -n, -n,
Bcuftragte(r) m, - n, - n, Bcvollmächtigle(r)
m, - n, Geschäftsführer m, Kommissioncr
m, -s (търговски), Legat m, -en, -cn,
Mandatar m, -s, -c, Sachwalter m,
Vollflächner m, -s
iibJiiioMOiuiiHHKa-Bcvollmächtigtc f, - n
нълномощио-BcvoIlmüchtigimg f, - en,
Blankovollmacht f (бланкжво),
Generalvollmacht f (генерално), Vollmacht
f, -en, Vollmachtsschein m,
Vollmachlsurkunde f
iibJiiioiipaBen-vollberechtigt
пълнота-Bchäbigkcil f, - en, Beleibtheit f, Fülle
f, Integrität f, Körperfülle f, Korpulenz f,
Tonfülle f (звукова), Völle f, -, Vollhcit f, -,
Vollständigkeit f, -, Wohlbelcibthcil f
иълноцсиен-ЬосЬ wertig,	vollgültig,
vollhaltig, vollwertig
пълноцснност-Vollgültigkeit f, -, Vollwertigkeit
f,-
нълня ce-wässcrn inlr. h. (c вода) (die Augen
wässern mir очите ми се пълнят със
сълзи)
пълня-abfüllen tr. (бутилирам вино-Wein ~),
aufladen* tr. (електрически акумулатор)
(ел.), auflaufen* tr. (висока пещ) (метал.),
bebleien tr. (с олово), bestürzen tr. (пещ)
(метал.), betanken tr. (с бензин) (техн.),
chargieren tr. (висока пещ), durch laden*
tr. trnb. (пушка, пистолет) (восн.),
einfassen tr. (в бъчви), cinfüllen tr.,
erfüllen tr., füllen tr. refl. (das füllt mein Herz
mit Hoffnung tob апълнн сърцето ми c
надежда), laden tr. (оръжие), möllern tr.
(висока пещ), säckeln tr. (торби c нещо),
schichten tr. (висока пещ) (техн.), tanken
inlr. h. tr. (c безнин) (e-n Füller ~ пълня
стило), trüffeln tr. (c трюфели)
пълня ce-drängen refl. (die Gedanken ~ sich
im Kopf мислите се тълпят в главата)
иълчище-Geschwadcr n, - s (ocrap.), Rotte f,
-n (die ~ Korah банда ; e-c ~ Halbstarker
шапка хулигани), Schwann m, -s, -j-e (ein -
von Anbetern куп обожатели ; ein ~
kleiner Kinder сюрия деца)
иъмоля-rauncn tr. intr. h.
нън-Baumstrunk m, Baumstümmel m,
Baumslubbcn m, Baumstumpf m, Block m,
- (e)s,Blöcke, Erdstamm m, Haublock m
(касапски), Holzklotz m (дървен), Kloben
m, -s, Klotz m, -es, -re (wie ein Klotz steht
er da застанал като пън), Schrot m, -cs, -e.
Stießel m, -s (за човек), Stiesel m, -s (за
човек)
пъна ce-holpem intr. h. (при вървснс)
иънче-Hackbrett n (за кълцане)
пънчушка-Feistcrling m, - s, - е (бог.)
нън-Nabcl m, -s, -
пънеш-Mclonc f, -n, Zuckermäulchen n,
Zuckermaul n, Zuckermelone f
нънка-Auge n. -s, -n (на калем) (за
присаждане), Auge n, -s, -n (напр. иа
картоф) (бот.), Blatlaugc n (листна) (бот.),
Blaltknospe f (листна) (бот.),
Blutenknospe f (цветна), Blumenauge n
(цвета) (бот.), Bolle f, - n (бот.), Eitcrblaitcr
f ([ нойма) (мед.), Knopf m, -cs, *c, Knospe

пъпкувапе
962
f, -n, Nippel m, -s, Noppe f, -n (на тъкан,
в прежда), Noppen m, -s (на тъкан, в
прежда), Rebenauge п (лозова),
Zwiebelzuge п (луковична) (бот.)
пъпкувапе-Knospung f
лъплещ-кгаЬЬ(с)^, wuselig, wusselig
пъплище-Hctze f, -n, Horde f, -n
пъпля-krabbeln intr. h. (за малки животни и
насекоми), krebsen intr. h. (c мъка),
nachschwären intr. s. (e-m) (воен.) (във
верига)
иънче-Nabel m, -s, -
пъпчив-finnig adj., pick(e)lig
иъичнца-Finne f, - n (болест по лицето),
Pickeln pl., Pustel f, -n (гнойна), Wimmer
m, -s
пъпчнци-Blütc f, - n (sein Gesicht ist voller ~
лицето му е пълно с пъпки)
първак-Vorwein m (вино)
пьрваци-Wimpcrtierchen pl. (зоол.)
нърваче-Erstgeburt f, Erstling m, - s, - е
първеиец-As n, Asses, Asse (спорт.),
Bestarbeiter m, - s, Klassenerste(r) m (в
класа)
нървепство-Championat n, - s,
Europameisterschaft f (европейско),
Vorrang m, Weltmeisterschaft f (световно)
i^pBecKiiiiH-Erstgebäernde f
първи-erst num. (der~e Schüler in der Klasse
първият ученик в класа), erstmalig adj.
irbpBimeii-elemcntar adj., originär, triebhaft
първобитен-vorzeitlich, wild (народ, човек)
първонзвор-Quclienschrift f
иървоизточннк-Quelle f, -n (die -n der Elbe
изворите на Елба ; Nachrichten aus erster
- сведения от самия извор ;
geschichtliche ~п исторически
източници ; nenne d-e -n ! посочи
източниците ! ; etw. an der - kaufen
купувам нещо от извора ; Sprachen
müssen an der - gelernt werden езици
трябва да се учат на самото място)
първокласен-erstklassig adj.
първолак-Abc-Schüler m, Abc-Schütze
първолаче-Achtenkutscher m (диал.)
първолачета-Tafelklasse f
първом-erst adv. (~ die Arbeit und dann das
Vergnügen първом работата, пък после
удоволствието)
първомайстор-Großmcister m (ист.)
първоначален-anfänglich adj.
първообраз-Architypus m, -, -typen
нървообразец-Vorlage f, -n
първопричина-Endursachc f, Grundursache
f
първоразреден-erstklassig adj.
първоразредност-Erstklassigkeit f
първороден-erstgeboren adj.
първородство-Erstgeburt f
първосвещеник-Erzprieslcr m (църк.),
Hohepriester m
първостенеиен-erstklassig adj., führend adj.
part., überragend
първостепенност-Vornehmheit f, -
пъргав-agil adj., behemdig adj., beweglich adj.,
drahtig adj., fix adj., flink adj., flott adj. (ein
-er Bursche пъргаво момче), flüchtig adj.,
frisch adj., geschäftig adj., geschwind adj.,
hurtig, keck, kregel, lebendig, lebhaft,
munter (das Kind ist - geworden детето
се събуди ; die Nacht über ~ sien цяла
нощ бодърствувам ; ~e Farben светли
цветове; -und zufrieden весел и доволен
; bleiben Sie gesund und -! останете живи
и здрави !), quick, rege (- werden
раздвижван се ; - machen пробуждам ;
-er Geist буден дух), regsam, rührig (~ sein
работя, тичам), rüstig, schnittig (кон),
springlebendig, wendig
пъргавина-Behendigkeit f, - en, Federkraft f
(техн.), Federung f, - cn, Flinkheit f, - en,
Regsamkeit f, Schwungkraft f,
Spannkraft f (die - der Truppen бойният
дух на войската) (прен.)
пъргавост-Frische f, Hurtigkeit f,
Lebendigjkeit f, Lebhaftigkeit f, Quickheit
f, Rührigkeit f, Rüstigkeit f, -,
Wendigkeit f
пърдя-furzen intr. h (вулг.)
пържа ce-brotzeln intr. h, schmoren intr. h. (in
der Hitze - пържа се в жегата ; laß ihn
ruhig etw. - ! остави го да се поизпоти !)

963
път
нържа(се)-Ьraten* intr. h
пържа-anrösten tr. (руда) (метал.), backen*
tr. (Fisch, Huhn, Eier backen риба,
кокошка, яйца пържа), bräteln intr. h tr.
(малко), braten* tr. (braun ~ пържа до
зачервяване), brutzeln tr.
пържене-Röstarbeit f (на руди) (метал.),
Röste f, -n (на руди)
пържика-Bohnenstange f, Laban f, -n (за
дълъг човак)
пържола-Karbonade f, -n, Roastbeaf n, -s, -s
(говежда)
пързалка-Bahn f, - en (auf der Bahn Schifahren
карам ски на пързалката), Eisbahn f,
Rodelbahn f (за шейни) (спорт.),
Rutschbahn f (по панаири, за забава на
деца), Schlittenbahn f (за шейни),
Schlittcrbahn f, Schlittschuhbahn f (за
кънки), Schneebahn f
пързалям ce-eislaufen* intr. s tmb. (c кънки),
rodeln intr. h., schleifen intr. h., schütteln
intr. h. (на шейна), schütten intr. h. (на
шейна), schlittern intr. h. s. (по леда)
пързаляне-Einzcllaufen n (индивидуално)
(спорт.), Eisfahrt f (по леда), Eiskunstlauf
m (фигурно) (спорт.), Eislauf m (c кънки),
Kunstlauf m (c кънки), Paarlaufen n ( на
кънки по двойки), Schlittschuhlaufen n
(е кънки)
нърля-abbrenncn* tr. (четина, косми, пера),
flammen tr, gasieren tr. (текст.), sengen tr.
(von der Sonne gesengt загорял от
слънцето ; e-e sengende Hitze знойна
жега)
nbpnane-Geschwirr(e) n, - (e)s
iibpiioneiie-Geflaltcr n, - s
пърполя-flattern intr. h s (за птички,
пеперуди)
пърхам-flattern intr. h s (за пеперуди),
gaukeln intr. h s
нърхапе-Gcflattcr n, - s, Geschwinde) n, - (c)s
пърхот-Schuppe f, -n, Schinn m, -es, -c,
Schinne f, -n
пърхутка-Boflst m, - (e)s, - е (гъба) (бот.),
Stäuber m, -s (бог.), Stäubling m, -s, -е (бот.)
пърцуца-Lutter m, -s (ракия)
пърчовииа-Bockgeruch m, Bockskraut n (бот.)
пъстрокрил-buntflügelig adj.
nbCTpoiiep-buntficd(e)rig adj.
пъстрота-Buntheit f, - en, Buntscheckigkeit f
пъстроцветен-bunt adj., buntfarbig adj.,
farbenfreudig adj.
пъстър-bunt adj., buntscheckig adj.,
farbenfroh adj., gelbbunl adj., gescheckt
adj., kunterbund, polychrom, scheckig
(sich - lachen припадамот смях ; sich ~
ärgern лозеленявам от яд ; er ist bekannt
wie ein -er Hund и кучетата го познават),
tigerfarben (кон)
пъстьрва-Äschc f, -п (вид пъстърва), Asch
m, -cs, -еп(вид пъстърва) (зоол.),
Bachforelle f (планинска) (зоол.), Belchc
f, - п (зоол.), Blaufelche f (зоол.), Forelle f,
- n (зоол.), Lanke f (езерна) (зоол.),
Regenbogenforelle f (дъгова) (зоол.)
иът-Abschneidcr m, -s, - (пряк), Abweg m, -
(e)s, -е (погрешен, крив) (er gerät leicht
auf ~e - той лесно тръгва но "Кривия път.
подхлъзва се), Anfahrtsweg m (от дадено
място до целта), Anmarsch m (военен),
Anmarschweg m (на напредването,
приближаването), Auffahrt f, -en (за
главно шосе), Auffahrt f, -сп (по
нагорнище), Auffahrtsstraße f (за главно
шосе), Aufgang m, -s, -re (нагоре),
Aufstieg m, -s, -е (планински), Bachfahrt
f (дълбок), Bahn f, - en (прен.) (ein Bahn
freihalten държ пътя открит; auf rechter
Bahn sein на прав път съм; reine Bahn
machen прочиствам пътя; in die richtige
Bahn lenken насочвам в правия път),
Bahngeleise п (релсов), Brückenbahn f
(по моста), Dienstweg m (служебен),
Dornenweg m (трънлив), Durchtricb m, -
(e)s, - е (за добитък), Erdenbahn f
(жизнен), Fahrbahn f (релсов) (жп.),
Fahrstraße f, Fahrt f, - en, Feldweg m
(междусслски), Felsenweg m (скалист),
Fernstraße f (за далечни съобщения),
Galaxis f (млечен) (астр.), Gang m, - (c)s,
Gänge (alle Gänge und Schliche kennen
зная всички тайни пътища), Gehbahn f, -

пътеводен-wegweisend
964
en, Gehweg m (за пешеходци), Geleise n, -
s (релсов), Haarscheitel m (на косата),
Handelsstraße f (тьрг овски), Heimweg m
(за в къщи), Himmelsbahn f (небесен)
(поет.), Hintertür f (таен, забранен),
Hinweg m, -s (на отиване), Hohlweg m
(дълбок), Holzweg m (горски, заизвозване
на дърва от селища), Iringsweg m
(млечен), Irrweg m (погрешен), Karriere
f, -n (жизнен), Katzensprung m (къс)
(разг.), Knüppeldamm m (послан c
дървета през мочур), Landstrasse f
(сухоземен), Landweg m (междуселски,
сухоземен), Lauf m, -s, те (на небесни
тела), Lebensgang m (жизнен),
Lebensweg m (жизнен), Lebespfad m (в
живота), Leidensweg m (на страдания),
Luftweg m, -es, -e, Milchstraße f (млечен),
Mittelstraße f (среден), Nachhauseweg m
(към дома), Passionsweg m (към
Голгота), Pfad m, -s, -e (ein dorniger ~
грънлив път ; krumme ~e wandeln вървя
по криви пътища), Quellader f (на водата
в скала), Querstraße f (напречен),
Radfahrbahn f (за колоездачи), Rampe f, -
n (наклонен-вход за коли), Richtweg m
(пряк), Rollenbahn f (ролков) (техн.),
Rollfeld n (стартов), Rückmarsch m
(обратен), Rückreise f (обратен),
Rückweg m (обратен) (auf dem - на
връщане ; den - antreten поемам
обратно), Scheitel m, -s (на прическа) (e¬
n - ziehen нося нът на коса ; den - links
tragen нося път отляво), Schienenslrang
m (релсов) (ж.п), Schlangenweg m
(лъкатушен), Schleichweg m (таен),
Schlittenbahn f (за шейни), Seestraße f
(морски), Seeweg m (морски) (auf dem ~
по море) (търг.), Seitenweg m
(страничен), Sommerweg m (мек, край
шосе), Steigerung f, -en (нагоре), Talweg
m (в долина), Treidelweg m (покрай
брега), Trift f, -en (за добитък), ът-
Verkerhsweg m (съобщителен), Vollspur f
(нормален релсов) (ж. n), Waldbahn f
(горски), Wasserstraße f (воден), Weg m,
-(e)s, -c (стръмен, прав, равен, лек,
проходим) (ein erhaltener, iuntcrhallcner
-	запазен, поддържан път ; ein
ausgefallener - развален път ; dder letzte
-	последният път (към гроба) ; edr - des
Ruhmes пътят на славата ; е-п anderen •
einschlagen тръгвам по друг път ; е-п
langen - hinter sich D haben изминал съм
дълъг път ; ein großes Stück -s
zurücklegen минавам доста път ; geht
eures -es вървете си по пътя ; auf dem -е
zu e-m sein на пъг съм за някого ; e-n auf
dem -е zur Stadt treffen срещам някого
по пътя за града ; gute Lehren mit auf den
-	geben давам добри поуки за път ; auf
dem -е sein, etw. zu tun на пъг съм да
направя нещо ; auf dem besten -е zu etw.
sein на път съм много скоро да постигна
нещо ; е-п auf - und Steg treffen срещам
някого под път и над път; ihm ist е-е Katze
über den - gelaufen котка ми мина път ;
vom -е abweichen отклонявам се от
правия път), Wildbahn f (за дивеч в ловен
район), Wildwechsel m (за дивеч)
пътеводеи-wegwciscnd
пътеводител -Wegweiser m, Fremdenführer m,
Führer m, - s, Itincrar n, -s, -e, Rcisführcr m
иътеводителство-Fülircrschaft f
пътека-Anstieg m, -(c)s, -е (планинска)
(нагоре), Engslraße f, Fußpfad m, Gehbahn
f, - en (за пешеходци), Gehsteig m, - (e)s, -
e, Hufschlag m (за коне, теглещи гемия),
Läufer m, -s (килимче), Mittelscheitel m
(по средата за прическа), Pfad m, -s, -e
(ein dorniger ~ трънлив път ; krumme ~e
wandeln вървя по криви пътища),
Saumpfad m (планинска, за товарни
животни), Schleichweg m (тайна), Steig
m, -s, -е (особено планинска),
Treppenläufer m (за стълби), Trieft f, -en
(за добитък), Vorlage f, -n (над легло),
Wechsel m, -s (където минават елени),
Wendelsteig m (виеща се), Wildwechsel
m (за дивеч)
iivreiuic-Reisebeschreibung f (лит.)
нътепоказател-Wegcsäulc f, Wegweiser m,

965
пътувам
Zippus ш (ист.)
нътеходност-Geländcgängigkeit f
пътечка-Steg m, -s, -e (hier kenne ich Weg
und - тук зная и най-малките пътеки)
пътечки-Trittchen n, -s (разг.)
пътешествам-reisen inlr. s. (nach fernen
Ländern, in ferne Länder - пътувам за
далечни страни ; an die Sec, ans Meer,
über Land, aufs Land - отивам,
заминавам на море, из страната, на село
; in Urlaub, in die Ferien ~ заминавам в
отпуск, във ваканция), zuwandern intr. s.
иътешествеиик-Nordpolfahrer m (полярен),
Reisende(r) rn, -n, -n, Wellbummler m
(пропътувал целия свят)
пътешествие-Nordlandfahrt f (из
скандинавския север, но северните
страни), Reise f, -п (е-е ~ in Geschägten
пътуване по работа ; auf der ~ на път ;
sich auf die - machen потеглям на път ;
wohin geht die - ? накъде ви е пътят ? ;
auf ~n sein странствам ; glückliche ~ !
добър път !)
пътища-Ansteckungswege pl. (на заразата),
Atemwege pl. (дихателни) (анаг.)
пътник-Dcckpassagicr m (от кувертата)
(мор.)» Durchrcisendc(r) m, - n
(проходящ), Einsitzer m, - s, Fahrgast m,
Fluggast m (на самолет),
Geschäftsreisende(r) m (търговски),
Handelsreisende(r) m (търговски),
Handlungsreisende(r) m (търговски),
Insasse m, -n, -n (die Insassen des Zuges,
e-s Wagens пътниците във влака, в кола),
Müsterler m, -s,	- (търговски),
Musterreiter m (търговски), Passant m, -
en, -en, Reisende(r) m, -n, -n,
Schwarzfahrer m (без билет) (разг.),
Verirrte(r) m, -n, -n (който cc е загубил)
пътничка-Klammeraffe m (вкопчена отзад за
мотоцикстист) (шсг.)
пътувал-vielgereist (много)
нътувам-anfahren* tr. (с моторна кола)
(нсолог.), befahren* tr.reП. (einen Weg
befahren пътувам по даден път),
bestreichen * tr., durchfahren* tr.,
durchlaufen* intr. s tmb. (до крайната
спирка), durchreisen intr. s trnb.,
durchwandern intr. s trnb., fahren* intr. s
(mit dem Bus ~ пътувма c автобус; aufs
Land - пътувам на село; zur See ~
пътувам по море; nach Sofia ~ пътувам
за София; прен.; an die Kehle ~ хващам
нкг. за гърлото; aus em Bett - скачам от
леглото; aus der Haut - излизам от
кожата си; mir fahrt cinGcdanke durch den
Kopf минава ми мисъл през главата; in
die Tadsche ~ бръквам в джоба си; c-m
in die Haare - хващам нкг. за косите; mit
der Hand übers Gesiht ~ прекарвам ръка
през лицето си; mag alles zum Teufel ~,
върви всичко по дяволите, fahren* intr. s
(за превоно средство) (der Zug fahrt
schnell влакът пътува бързо),
heimfahren* intr. s. (за родината),
herumfahren* inlr. s. (um ctvv.) (около
нещо), herumkommen* intr. s. (er ist ein
weit herumgekommender Mann тон e
много пътувал), hinauffahren* inlr. s.
(нагоре) (den Fluß hinauffahren пътувам
срещу течението на реката), hinmachen
intr. h., karren intr. h., laufen intr., mitfahren
intr. (заедно), nachreisen intr. s. (e-m) (след
някого), pilgern intr. s. (nach Weimar -
отивам на поклонение във Ваймар),
reisen intr. s. (nach fernen Ländern, in
ferne Länder ~ пътувам за далечни страни
; an die See, ans Meer, über Land, aufs
Land ~ отивам, заминавам на море, из
страната, на село ; in Urlaub, in die Ferien
~ заминавам в отпуск, във ваканция),
rollen intr. h. (за стока) (Tränen rollten über
ihre Wangen сълзи се търкаляха по
страните й), Schwarzfahren* intr. s. (без
билет), segeln intr. h. s. (за безмоторен
самолет, шейна с платна) (mit vollem
Winde - пътувам с пълна пара ; bei dem
Winde ~ плувам бейдевиид ; mit dem
Winde ~ пътувам, носен от вятъра ; der
Vogel segelt durch die Luft птицата пори
въздуха ; da kommt er gesegelt сто го, че
cc носи насам ; er ist durch Examen

пътуване
966
gesegelt скъсаха го на изпит) (мор.),
trampen intr. h. (на автостоп) (разг.),
vorbeifahren* intr. s. (покрай нещо),
walzen intr. h.
iibTyBaiie-Abnahmefahrt f, -flug m (пробно),
Anfahrt f (до дадено място c кола),
Anreise f, -n (към дадена цел), Auffahrt f,
-en (нагоре), Badereise f (за минерални
или морски бани), Bergfahrt f (на кораб
срещу течението), Dampfschiffahrt f (с
параход), Durchreise f, - п (през някъде),
Fahrt f, - en, Freifahrt f (бсплатно), Gefahre
n, - s (постоянно) (разг.), Geschäftsreise f
(110 търговски работи), Gesellschaftsreise
f (групово), Herfahrt f (насам, c превозно
средство), Hinfahrt f (за някъде),
Hinundherfahren n (насам-нататък без
определена це, Jungfernfahrt f (първо, на
кораб), Meerfahrt f (по море), Pilgerung f
(nach Weimar ~ отивам на поклонение
във Ваймар), Reise f, -п (е-е - in
Geschägten пътуване по работа ; auf der
~ на път ; sich auf die - machen потеглям
на път ; wohin geht die - ? накъде ви е
пътят ? ; auf ~n sein странствам ;
glückliche ~ ! добър път !), Ritt m, -es, -e
(c кон) (in c-m - наведнъж), Rundreise f
(обиколно), Rutschpartie f (кратко),
Schleifenfahrt f (със заобикаляне),
Tagereise f (през деня), Talfahrt f (надолу
към долината, по реката), Tour f, -en (е-е
~ machen правя пътуване ; auf die ~
gehen тръгвам на пътуване),
Übernahmefahrt f (изпитателно),
Vergnügugnsreise f (за удоволствие),
Vergnügungsfahrt f (за удоволствие),
Wallfahrt f (на поклонение по свети
места), Weiterreise f (по-нататъчно),
Weltreise	f	(световно),
Zuverlässigkeitsfahrt f (пробно) (техн.)
пътуващ-fahrbar adj., fahrend part. adj. (~es
Volk пътуваща трупа)
пътят-Rechtsweg m (на закона) (юр.)
пъхам-durchstecken tr. trnb., einlegen tr.,
einstecken tr., ficken intr. h tr.,
hineinstecken tr. (тел) (s-e Nase in alles,
überall hincinstecken пъхам си носа
навсякъде), schieben* tr. refl. (e-n Karren
~ бутам количка ; den Hut in den Nacken
килвам шапката назад ; die Hände in
die Taschen ~ пъхвам ръце в джоба ; etw.
beiseite - отмествам нещо настрана ;
Brot in den Ofen ~ мятам хляб във
фурната ; Kegel ~ играя на кегли ; alle
neune ~ събарям и деветте кегли ; die
Schuld auf e-n, etw. - прехвърлям вината
на друг ; etw. von sich ~ гледам да махна
нещо от себе си ; der muß immer
geschoben werfen него винаги трябва да
го бутат ; Dienst ~ дежуря ; Wache ~
карауля), stecken tr. refl. (sich D die Haare
- забождам си косите ; e-m e-n Ring an
den Finger — пъхам пръстен на пръста на
някого ; sich D е-е Blume ins Haar ~
забождам цвете в косата ; die Hände in
die Taschen - пъхам ръцете в джобовете
; die Hände in fremde Taschen - крада ;
ein Haus in Brand ~ подпалвам къща ;
Geld zu sich ~ вземам пари със себе си ;
Ka[ital in ein geschäft - влагам капитал)
пъхвам ce-einkriechen* intr. s, ъхвам ce-
kreiechen* intr. s. (in ein Mauseloch
kriechen пъхвам се в ниша дупка),
kriechen* intr. s. (ins Bett kriechen пъхвам
се в леглото)
пъхвам-stauchen tr. (някого в джоба си)
пъхтя ce-keuchen intr. h.
лъхтя-atmen intr. h., hecheln tr. (за куче),
püsten tr. intr. h., pusten tr. intr. h.,
schnaufen intr. h.
пъча ce-brüsten refl.
пъшкам-ächzen intr. h, seufzen intr. h. (nach,
um etw., nach e-m) (unter e-m Drück, unter
dem Joch ~ пъшкам под тормоз, под
ярема ; vor Kummer — въздищам от
мъка), seufzen intr. h. (nach, um etw., nach
e-m) (unter e-m Druck, unter dem Joch ~
пъшкам под тормоз, под ярема ; vor
Kummer ~ въздищам от мъка)
пъшкане-Geächze n, - s, Gestöhn(e), -s (разг.)
шо-пю-piep! (писукане)
mope-Apfelbrei m (ябълково), Apfelmus n

967
работа
(ябълково), Brei m, - (e)s, - e, Kartoffelbrei
m (от картофи), Linsenbrei m (от леща),
Püree n, -s, -s ; f, -s, Tomatenmark n
(доматено)
пяиа-Abschaum m, (e)s, - (нечиста пяна),
Garschaum m (метал.), Gischt m, - es,
Glasgalle f (техн.), Jäscht m, -s (при
ферментация), Köder m, -s (на устата),
Krause f (на бира при килене),
Meerschaum m (морска), Schaum m, -es,
-re (сапунена, бирена) (Eiweiß zu -
schlagen разбивам белтъци на пяна ; den
~ abschöpfen отпенявам ; zu ~ werden
изпарявам се (планове, надежди) ; ~
schlagen хвърлям прах в очите на хората
; Träume sind Schäume сънищата са дим)
пяртперс-Fischung f, - еп (мор.)
пясък-Bausand m (едър), Blasengreis m (в
мехура) (мед.), Flittersand m (със
светливн частици от слюда), Fonnsand m
(леярски) (метал.), Gallengrieß m (в
жлъчката) (мед.), Grand m, - s, - е (груб),
Grieß m, - es, - e, Grit m, - s, - е (груб)
(геол.), Kernsand m (формовъчен),
Quellsand m (наносен), Quicksand m
(плаващ), Sand m, -es, -e (wie - am Meer
безбрий, безчет; etw. verläuft im ~e нещо
заглъхва ; etw. ist auf ~ gebaut нещо e
построено на пясък ; auf den - geraten
удрям на камък ; -em - in die Augen
streuen хвърлям на някого прах в очите ;
streu ~ darauf свършено!, точка!,
разбрахме се! ; den - pflügen с решето
вода нося), Schluff m, -es, -re (плаващ),
Talsand m (речен), Triebsand n (палващ)
пясъкоуловител-Sandfang m
нясъкохвъркачка-Sandstrahlgebläse n
(техн.)
иясъци-Treibsand m (подвижни)
пясъчен-Sand.., sandig
HHCbHiiifK-Buntsandstein m (светъл, червен),
Rotliegende n, -n, - (червен) (геол.),
Sandkasten m (на детска площадка),
Sandstein m (скала), Totliegende n
(червен) (геол.)
iiHCb4iutua-Sandkraul (бот.)
P
Рабат-Rabat n (столица на Мароко)
рабкор-Abeiterkorrespondent m
раболепен-devot adj., dienerisch adj.,
knechtisch, servil, servil
раболепие-Byzantinismus m, Devotion f, -en,
Dienerei f, -en, Kriechsucht f, Servilismus
m, Servilismus m, Servilität m, Servil hat m
раболепннча-dicnern intr. h, hundein intr. h.,
kriechen* intr. s., scharrfüßeln intr. h.,
schrazen intr. h.
pa6oneniiii4eiie-Kricchcrei f, -en
работа-1. Ackcrarbcit f (полска работа) 2.
Angelegenheit f, -en (verschiedene
Angelegenheiten regeln уреждам разни
работи ; in welcher ~ reist er ? по каква
работа пътува той ?) 3. Arbeit f, -cn (в
училище) (wir müssen bis übermorgen die
schriftliche ~ abgeben ние трябва да
предадем домашните упражнения до
вдруги ден) 4. Arbeit f, -en (като дейност,
занятие, поминък, служба) (gründliche
~ извършвам основна, добросъвестна
работа ; е-е ~ übernehmen, erledigen,
ausführen поемам, изкарвам,
извършвам дадена работа ; etw. in ~
haben работя нщ. ; etw. in - nehmen
започвам да работя ; sich D die — eintcilcn
разделям си работата ; die ~ hinter sich
bringen извършвам, отхвърлям работа ;
s-r - nachgehen ходя си по работата ; der
- aus dem Wege gehen бягам от труд.
работа ; k-e - haben нямам работа ; Tag
und Nacht an der -- sein денем и нощем
работя ; sich in die ~ teilen разпределяме
си работата ; man könnte sich vor lauter ~
zerreißen човек би могъл да се съдере от
работа; bis zum Hals in - stecken потънал
съм до гуша в работа ; ich habe k-n
rechten Mumm zu dieser - никак не ми се
нрави тази работа) 5. Arbeit f, -en (като
продукт) (~ in Marmor, Gips изделие от

работа
968
мрамор, гине ; getriebene ~ изделие от
кован метал) 6. Arbeit f, -еп (к-с Mühe
und - scheuen не жаля труд и сили ; viel
- mit ctw. haben нщ. ми създава много
труд)7. Arbeit f, -еп (научна,
изследователска, художническа)
(körperliche ~ физически труд ; von s-r
Hände ~ leben живея от собствения си
труд ; ~ schadet nicht да работиш не е
иозор)8. Arbeitsgemeinschaft f
(съвместна)9. Arbeitskraft f 10.
Arbeitsleistung f, Arbeitspensum n
(възложена за определено време) (напр.
за един ден) 11. Aufbauarbeit f
(възстановителна) 12. Aufklärungsarbeit
f (разяснителна, агитационна) (полип),
Bandarbeit f (на конвеер) (икон.),
Berufesarbeit f (професионална),
Beschäftigung f, -еп, Betätigung f, -еп,
Betrieb m, -(e)s, -e, Dauerbeschäftigung f
(иостянна) 13. Denkarbeit f (мисловна),
Dienst m, -(e)s, -e (bei e-m in - treten
постъпвам на работа при нкг.; aus dem ~
entlassen werden бивам уволнен),
Dienstangelegenheit f (служебна),
Dienstsache f (служебна), Dienstzwang
m,	(принудителна), Dreckerei f, -n
(мръсна), Elaborat n, -(e)s, -е (писмена),
Erhaltungsarbeit f (по поддръжката),
Erstlingsarbeit f (първа), Erwerbsleben n,
Eselsarbeit f (волска), Feinarbeit f (тънка,
прецизна), Feldarbeit f (полска),
Fließarbeit, f (поточна), Funktion f, -en (in
~ treten започвам работа) 14.
Geldangelegenheit f (парична), Geschäft
n,	-(c)s, -e (seinen -en nachgehen гледам
си работата), Geschichte f, -n (es ist böse
~ mit s-m Unfall неприятна работа е
неговата, злополука), Gewerbe n, -s,
Gußarbeit f (леярска) (метал.),
Handelsangelegenheit f (търговска),
Hand-in-Hand-Arbeiten n (съгласувана),
Hetze f, -n (без почивка), Hochbetrieb m
(усилена), Hochdruck m (усилена,
напрегната), Hudelei f, -en (калпазанска,
нескопосана, немарлива, смарладисана,
през куп за грош), Huschelei, f, -en
(нескопосана)	(разг.),
lnanguraldissertation f (докторска),
Klasscnarbeil f (класна) 15.
Klassenaufgabe f (класна) 16. Klausur f, -
en (писмена изпитна, под надзор),
Kommissirium n, -s, -ien (временно
възложена), Kontrollarbeit f (контролна,
проверочна), Kopfsrbeit f (умствена),
Laden m, -s, -re (фам.), Lehrbetrieb m
(учебна), Mache f 17. Macherci f (лоша),
Machlwrck n (нескопосана), Manufaktur
f, -en (ръчна), Maßarbeit f, (по мярка),
Maucrarbcit f (зидарска), Maulwurfsarbcit
f (къртовска), Mehrarbeit f (наднормена),
Meistersrbeil f (майсторска),
Meisterstück n (пробна), Murks m, -es, -e
(небрежна), Nebenbeschäftigung f
(странична), Nebensache f (маловажна)
(alles andere ist - всичко друго е
второстепенна работа), Notstandsarbeit
f (за безработни), Pensum n, -s, -sen
(запланувана за определено време),
Pferdcarbeil f (непосилна, волска, за кон),
Pfuscharbeit f (лоша, нескопосана),
Plackerei f,	-еп (съсипателна),
Qualitätsarbeit f (качествена), Riesenarbeit
f (огромна) 18. Sache f, -n (die — ist die,
daß .. работата c там, че .. ; das ist eine
andere - това е друго нещо ; das ist e-e ~
für sich това е отделен въпрос ; in -n des
Geschmacks по въпросите на вкуса ; bei
der - bleiben придържам се към темата ;
ganz bei der - sein внимавам, работя
внимателно ; sich an die - und nicht an
die Worte halten държа се o
съществеността, а не o думите ; nicht bei
der - sein разсеян съм ; das lut nichts zur
- няма значение за тази работа) 19.
Sauarbeit f (адски тежка, нескопосана),
Sauer n, -s (предплатена), Schalle f (разг.),
Scheißkram m (противна) (вулг.),
Schichtarbeit f (шихгова) (метал.),
Schlamperei f, -еп (небрежно изпълнена)
(die — nicht einreißen lassen пресичам
проявите на нехайство) (фам.),

969
работник
Schlauderarbeit f (нескопосана,
небрежна) (фам.), Schnitzarbeit f
(резбарска), Sportbetrieb m (спортна,
физическа), Tagewerk п (ежедневна), Tat
f, -en (etw. durch die ~ beweisen доказвам
нещо на дело ; е-е grosse - vollbringen
извършвам велико дело ; ein Mann der
човек на делото ; in der ~ действително),
Tenninarbeit f (срочна), Tun n, -s, - (sein
- und Lassen, sein ~ und Treiben неговият
начин на живот, неговото поведение ;
das war sein ~ това беше негово дело),
Überschicht f (наднормена), Verrichtung
f, -en, Vertrauenssache f (изискваща
доверен човек), Viccherei f, -en (волска,
тежка), Vollbeschäftigung f (c пълен
капацитет), Vorarbeit f (предварителна),
Werk n, -s, -c (ein schwieriges Werk трудна
работа ; sich ans Werk machen започвам
. работа ; das Werk macht Fortschritte
рабогат прави прогрес, напредва ; klug
zu Werk gehen подемам умно работата),
Werkarbeit f (в завод), Wurstelei f, -en
(небрежна,	немарлива),
Zcrslörungsarbeit f (по разрушения,
подривна), Zwangsarbeit f
(принудителна, в мини, галерии като
наказание)
работа-Schanzarbeit f (окопна) (воен.)
работене-Arbeit f, -еп (като дейност, занятие,
поминък, служба) (gründliche ~
извършвам основна, добросъвестна
работа ; е-е ~ übernehmen, erledigen,
ausführen поемам, изкарвам,
извършвам дадена работа ; etw. in ~
haben работя нщ. ; etw. in - nehmen
започвам да работя ; sich D die ~ cinteilen
разделям си работата ; die - hinter sich
bringen извършвам, отхвърлям работа ;
s-r - nachgehen ходя си по работата ; der
~ aus dem Wege gehen бягам от труд,
работа ; k-c ~ haben нямам работа ; Tag
und Nacht an der ~ sein денем и нощем
работя ; sich in die - teilen разпределяме
си работата ; man könnte sich vor lauter ~
zerreißen човек би могъл да се съдере от
работа; bis zum Hals in ~ stecken потънал
съм до гуша в работа ; ich habe lo-n
rechten Mumm zu dieser - никак не ми се
нрави тази работа), Klöppcrarbeit f (на
брюкселска дантела), Machcrei f
(нескопосано)
работещ-berufstätig adj., gewerbstätig adj.,
Kurzarbeiter m (на непълен работен ден)
работи-Aufschlußarbciten pl. (по
разкриването на находища) (мин.),
Befestigungsarbeiten pl. (укрепителни),
Dinge f,pl., Familienangelegenheiten pl.
(семейни), Kram m, -s (ich will ihm nicht
in s-n Kram reden не искам да се меся в
работите му ; das hat mit den ganzen
Kram verdorben това ми обърква цялата
работа), Langweiligkeiten pl. (досадни),
Militaria pl. (военни)
работилница-Gerberei f, -en (кожарска),
Nagelhammer m (за гвоздеи), Offizin f, -
en, Reeperbahn f (въжарска),
Reparaturwerkstatt f (ремонтна) (техн.),
Schleiferei f, -en (полировачна),
Schlosserei f, -cn (шлосерска),
Schlosserwerkstätlef (шлосерска),
Schlosserwerkstatt f (шлосерска),
Schreinerei f, -cn (за мебели), Seilerbahn f
(въжарска), Teppichweberei f(3a килими),
Teppich wirkelei f (за килими), Tischlerei
f, -en (столарска, дърводелска),
Tischwerkslätte f (мебелна), Werkstätte f
(в завод), Werkstatt f (в завод), Wirkerei f,
-en (за трикотаж), Zwirnerei f, -en (за
конци), Zwimfabrik f (за конци)
работилница-TischWerkstatt f (мебелна)
работица-Chose f, -n
работлив-arbeitsam adj., wacker
работливост-Arbeitsamkeit f
работиик-Abeiter m, -s (gelernter ~
квалифициран	работник),
Abeiterveteran m (заслужил стар),
Arbeitnehmer m (икон.), Arbeilsmann m,
•rer/-leute (общ) (остар.), Arbeitspferd m
(неуморим) (прен.), Bahnarbeiter m (no
жп. линия), Betriebsarbeiter m (заводски),
Chemiewerker m (в химически завод),

работник
970
Dilettant m, -en (лош, несръчен),
Erntearbeiter m (по прибиране на
реколтата), Fabrikkant m, -en (заводски),
Gastarbeiter m (чуждестранен), Gautscher
m, -s (на гаучпреса) (техн.),
Gelegenheitsarbeiter m (без постоянна
работа), Handarbeiter m (физически),
Handlanger m (неквалифициран, общ),
Haspeler m, -s (на макара), Hilfsarbeiter
m (неквалифициран), Hochpifner m (при
висока пещ), Hofgänger m (на нагария),
Hofzrbeiter m (общ земеделски), Holzfäller
m (горски), Holzzrbeiter m (горски),
Hüttenmann m (в металургичен завод),
Hud(eOler m, -s (недобросъвестен,
небрежен), Insasse m, -n, -n (земеделски,
квартирант у работодателя), Jungarbeiter
m (младеж), Kämmer m, -s (на
гребеночесалка) (техн.), Kader m, -s
(квалифициран) (неолог.), Koker in, -s (в
коксова инсталация), Kopfarbeiter m
(умствен), Kulissenschieber m
(сценичен), Läufer m, -s (на количка),
Landarbeiter m (земеделски), Lohnarbeiter
m, -s, - (наемен), Marklhelfer m, Pocher
m, -s (на трошачка), Qualitätsarbeiler m
(квалифициран), Saisonarbeiter m
(сезонен), Schaufler m, -s (за земни
работи), Schlepper m, -s (извозван),
Schöpfer m, -s (при помпена
инсталация), Schwerarbeiter m (c тежък
труд), Tagesschichter m (на дневна
смяна), Textilarbeiter m (в текстилна
фабрика), Tramp m, -s, -е (скитащ без
работа), Transportarbeiter m
(транспортен), Treiber m, -s (при
купелуване на метали), Werkarbeiter m
(в завод), werker m, -s, Wissenschafter m,
-s (научен), Wissenschaftler m, -s
(научен), Wolkenschieber m (сценичен)
(men), Zeitlöhner m (на когото се плаща
за изработено време)
работник-специалист-Facharbeiterm
работници-Bauleute pl. (строителни), Leute
pl., Theaterleute pl. (театрални), Werkleute
pl.
работи и чество-Abcilcrschaft f
работничка-Arbeiterin f, -nen
работодател-Arbeitgeber m (икон.), Boß m, -
sses, -sse, Broyhcer m, Dienstgeber m,
Lohnherr m, -n, -en, Verleger m, -s (в
ранния капитализъм)
работоспособен-arbeitsfähig adj.,
atbeitsverwendungsfähig	adj.,
erwerbsfähig adj.
работоспособност-Arbeitsfähigkeit f,
Arbeitskraft f
работя cu-hinarbeiten inlr. h. (auf etw.) (c оглед
на нещо, някаква цел)
работя-ableicm tr. (бездушно, механично),
arbeiten intr. h. (die Maschine arbeitet nicht
машината не работи, не върви ; die
Lunge, das Herz ~ белите дробове,
сърцето работят, функционират
нормално ; gegen etw. ~
противодействувам на нщ.), arbeiten intr.
h. (schwer ~ върша тежка физическа
работа ; mit Volldampf — работя с пълна
пара ; an etw. D ~ работя (над) нщ.; über
etw. А ~ работя (научно) върху нщ. ; bei
e-m ~ lassen давам нкм. да ми (из)работи
нщ. ; wer nicht arbeitet, soll nicht essen
който не работи, не трябва да яде ; wie
ein Pferd, ein Vieh ~ работя като вол),
arbeiten tr. (нщ.) (sich D die Finger wund
~ разранявам си пръстите от работа),
arbeiten tr. refl. (sich müde, krank,
zuschanden ~ уморявам се, разболявам
се, съсипвам се от работа ; sich durch
etw. ~ пробивам си път през някъде, нщ.
; etw. arbeitet sich leicht, schwer нщ. се
работи, обработва лесно, трудно),
aufkehren tr. (релефна работа) (техн.),
batiken tr. (батика), bauen intr.h (man baut
schon zwei Jahre daran две години се
работи вече върху това), bearbeiten tr.
(нива, градина, върху тема, предмет),
bestellen tr., betätigen refl. tr., binden* tr.
refl., bindern tr. intr. h (сел.-ст.),
dahinwursteln intr. h, durcharbeiten intr. h
(без прекъсвнане) (разг.), durchschleppen
tr. tmb. (за нкг.), fahren * intr. s (за пещ)

971
равнина
(метал.), fronen intr. h (ангария) (ист.),
funktionieren intr. h, handarbeilen intr. h.
(ръчно, на ръка), haspeln tr. (припряно),
herunterhauen* tr. (бързо, но бегло и
небрежно), hinhauen* refl. (бегло),
hudeln intr. h. (нескопосано), humpeln intr.
s. (нескопосано), kanzeln tr. (в
канцелария), kooperieren intr. h.,
Kurzarbeiten intr. h. (на непълен работен
дсН), laborieren intr. (e-n, etw.) (над нщ.)
(разг.), leiem tr. (бавно), mären tr. (бавно),
mallen intr. (по модел), massein intr.
(аджамийски), morsen intr. h. (c морзов
апарат), murksen intr. h. (нескопосано),
nacharbeitcn intr. h (e-m Muster) (no
образец), ochsen intr. h. (като вол),
patzen tr. (лошо), pfuschen intr. h. (лошо,
нескопосано), plempern intr. h. (зле),
rühren tr., sauen intr. h. tr. (немарливо)
(das ist gesaut, nicht gemalt! това e
плекано, мацано, а не рисувано) (разг.),
Schablonieren tr. (с помощта на шаблон),
schabionisieren tr. (с помощта на
шаблон), schaffen tr. intr. h. (er hat viel zu
- той има много работа ; ich habe heule
viel geschafft мног работа свърших днес
; sie machte sich im Zimmer zu ~ тя си
намираше работа в стаята; e-r, etw. macht
mir viel zu - някой, нещо ми отвори
работа ; mit e-m, etw. zu - haben имам
работа c някой, нещо ; was hast du damit
zu ~ ? какво общо имаш c това ? ; das
schafft ! това спори ! ; schafft euch !
позапретнете се !), schanzen intr. h. (като
грешен дявол) (фам.), scharwerken intr.
h. (ангария) (ист.), Scharwerken intr. h.
(разг.), schlampen intr. h. (нескопосано)
(alles schlampt an ihm всичко виси от
него) (фам.), schleudern intr. h. (през
пръсти), schludern intr. h. (през пръсти),
schuften intr. h. (като вол) (фам.),
schusseln intr. h. (без план), schustern intr.
h. (калпазански), Schwarzarbeiten tr.
(контрабандно), tagelöhnern tr. (на
надница), tüfteln intr. h. (педантично),
werken intr. h., wirken intr. h. (като
някакъв) (als Arzt wirken работя като
лекар ; schon 30 Jahren als Lehrer an e-m
Gymnasium wirken вече 30 години работя
като учител в една гимназия), wuchten
intr. h. (с все сила), wursteln intr. h. (бавно
и небрежно)
рабош-Kerbholz n (aufs Kerbholz setzen
минавам по рабоша), Kcrbslock m
рабскп-dienerisch adj., heldisch, knechtisch
рабство-Dienerschaft f,pl.
рабфак-Abciter- und Baucrn-Fakultüt f
рабфаковец-Abciterstucicnt m
раван-Paß m, -sscs, ч-с (умерен конски ход),
Paßgang m (конски ход)
раванлин-Paßganger m (кон)
равен-blach adj., blank adj., deinesgleichen
pron., eben adj., ebenflächig adj., flach adj.
(auf dem ~en Land leben живея извън
града), glatt adj., kongenial (по дух), plan,
platt (чело, покрив, керемида) (~ drücken
сплесквам ; ~c Füße плоски ходила ; c-n
~ nicderdrücken сплесквам някого ; e-n ~
schlagen правя някого да омекне ; das
~е Land равнината, селото ; auf dem ~en
Lande wohnen живея на село ; - auf dem
Bauche liegen лежа по корем ; sich - auf
dem Erde legen пльосвам се на земята),
rcsant
равеиство-Standcsgleichhcit f (съсловно)
равеитух-Ravcntuch n (тъкан)
paBiißaiM-durchbildcn tr. tmb. (всестранно)
равии-Rabbiner m, -s
равипат-Rabbinat n, -es, -
равински-rabbinisch
paBiniCTBo-Rabbinal n, -es, -c
равиец-Schafgarbc f (бял) (бот.)
равннло-Libclle f, -n, Richtscheit n,
Sch rot waage f, Setzwaage f, Setzwaage f
paBiiinia-Blachfcld n, Börde f, -n (reorp.),
Brcchungsebcnc f(на пречупването)
(физ.), Brcnnebnc f (фокусна, фокална)
(физ.), Ebene f, -n, Ebensohle f
(хоризонтална), Flachland n, Heide f, -n
(безлесна), Hochplateau n (висока). Plan
m, -s, -re (ein weiter, grüner ~ обширна,
зелена поляна)

равшишост
972
равшшност-Flachhcit f, Plattheil Г, -en (на
местност)
равнителство-Licbhabcrei f, -en (für etw.)
равнище-ЕЬепс f, -n, Höhe f, -n, Höhenlage f
(надморско), Lebenshaltung f (на
живота), Linie f, -n, Meeresspiegel m
(морско), Niveau n, -s, -s, Wasserspiegel
m (морско), Weltniveau п (световно),
Weltstand m (световно)
равновесие-Balance f, -n (Balance halten-пазя
равновесие), Halt m, -es, -е (душевно)
равноданствие-Nacht- und Taggleichc
равнодействаща-Resultante f, -n (мат.)
равнодеиствие-Äquinoklium n, -s, -ien
(предимно pl.)
равнодеиствие-Tagundnachtgleiche f, -n
равнодушен-abgestorben, actlos adj. (er ging
- an ihm vorüber той мина край него без
да му обърне внимание), anteillos adj.,
apathisch adj., lau, laulich, wurstig
равнодушие-Achtlosigkcit f,	-en,
Antcillosigkeit f, Pomada f, -n (das geht
wie - върви като охлюв; das ist mir - все
ми е едно)
равномерен-abgemessen	part.	adj.,
abgewogen part. adj., eben adj., ebenmäßig
adj.
равномерност-Abgemessenhcit f, -en
paBiionpaBeii-paritätisch (ein -er Staat
държава	c	равноправни
вероизповедания)
равноправне-Parität f, -en
равнонравка-Frauenrechtlerin f (полит.)
равносметка-Balance f, -n (Balance machen-
правя(си)равносметка), Bilanz f, -en, Fazit
n, -s, -e (das - ziehen правя равносметка)
равностен-anhaltend adj.
равностоен-ebenbürtig adj. (er ist ihm nicht ~
той не му е равностоен), vollgültig (~ег
Ersatz напълно равностойна замяна)
равиостонност-Gegenwert m, Vollgültigkeit f
равноценен-ebenbürtig adj.
равноцешюст-Gegenwert m, Ebenbürtigkeit
f
равия-walzen tr. (техн.)
равнявам ce-richten tr. refl. (rieht* euch !
надясно равнис !) (воен.)
раглан-Schlüpfer m, -s, Wettermantel m
(палто)
раглеждам-bcguckcn tr. (разг.)
рагонен-brunftig adj. (за животни) (лов.)
pary-Hasenklcin n (заешко), Ragout n, -s, -s,
Salmi n, -s, -s (от диви птици),
Schwarzsaucr n (от гъши дреболии и
гъша кръв)
рада-Hundskamille f (бяла) (бот.), Kuhauge п
(бяла) (бот.)
радар-Funkmeßgerät n, Radar m, -s, -s
радвам ce-erfahren* tr. (er erfuhr die
sorgsamste Behandlung той се падваше
на най-грижливо гледане), freuen refl. (ich
freue mich über ihr Glück радвам се на
щастието и ; sich nicht genug, nicht satt
über etw. ~ können не мога да се
нарадвавм на нщ.; das freut nich sehr това
много ме радва ; sich an etw. О - радвам
се на нщ.; sich auf etw. А - радвам се на
нщ.), genießen* tr., jubeln intr. h. (über etw.
A), weiden intr. h. refl. (an etw. D) (meine
Augen weiden sich an diesem Anblick
очите ми се радват на тази гледка)
радвам-ergötzen tr. refl.
радващ-erfreulich adj. (es ist mir - zu erfahren,
daß ... радвам се да узная, чс...)
радетел-Fördcrer m, -s, Pfleger m, -s,
Vorkämpfer m
радетелка-Förderin f, -nen
радея-betreuen tr.
paA3op-Zankm,-s, -
радзръсващ-welterschüttend (света
събиетие)
радиален-radial
радиант-Radiant m, -en, -en
раднатор-Bienenkorbkühlcr m (автом.),
Heizkörper m, Kalorifer m, -s, Kühler m, -s
(на моторни коли, самолети)
радиатно-Radiatir m, -s, -oren
радиация-Radiation f, -en
радпй-Radium n, -s, - (хим.)
радика-Löwenzahn m, -es, -re, Pfaffenblatt n,
Pfaffenblume f, PfaffcndisteJ f
радикал-l. Grundform f(xHM.), Radikal n, -s,-

973
радиус
е (хим.) 2. Radikale m, -n, -п (полит.) 3.
Wurzelexponent m (на корен) (мат.),
Wurzelzeichen п (мат.)
радикален-einschneidend pari. adj. (~e
Änderungen радикални промени),
gründlich adj., radikal, tiefgreifend
радикализнрам-radikalisiercn lr. (полит.)
радикализъм-Radikalismus m, -men
радио-Funk m, -(e)s, Kofferradio n
(портативно), Radio n, -s, -s (das ~
einschlagen, anstcllcn включвам радиото
; das ~ abstcllen изключвам радиото),
Rundfunk m - (den ~ andrehen пускам
радио ; den ~ abdrehen изключвам
радио), Rundfunkgerät n
радноактивеи-radioaktiv
радиоактивиост-Radioaklivität f, -
радиоапарат-Einkreiser m, -s (само c един
кръг), Kleinempfänger m (малък),
Rundfunk m (den ~ andrehen пускам
радио ; den ~ abdrehen изключвам
радио), Rundfunkgerät n, Volksempfänger
m (типов)
радиовзвол-Funktrupp m (воен.)
радновръзка-Funkverbindung	f,
Funkverkchn m
радио възел-Bctricbsfunk m (заводски) (рад.)
радиовъзел-Hausfunk m
радиограма-Funkspruch m, Radiogramm n, -
s, -e
paflH03ace4iiiiic-Funkpcilcrm
paaiiOHiicTanamin-Funkapparat m
paniionii<l>iipMamin-Rundfunknachrichten pl.
раднокоманда-Funktrupp m (воен.)
радиолампа-Empfangsröhre f, Röhre f, -n
(ел,), Vakuumlampe Г(ел.)
радиология-Radiologie f, -
радиомач! a-Funkturm m
радномрежа-Funknctz n
радиопеленгатор- Radiopeiler m, Funkpeiler
m
pajiiioiieneiiTamiH-Fu nkpeilung f
радиониеса-Hörspicl n, Sendespiel n
радионреглед-Funkspiegcl m
радиолрсдаване-Beamsystcm n (c лъчева
система), Hörfolge f (на поредица от
свързани помежду си номера),
Rundfunksendung f, Sendung f, -cn
раднопредавател-Funksender m
радиопредавател-Ortssender m (нестсн),
Sendapparal m, Sender m, -s
paaiionpiieMiiHK-Empfänger m, -s,
Funkempfänger m, Rundfunkempfänger m,
Transistorradio n (транзисторен)
радиопрограма-Funkfolge f, Scndfolge f
радиоразпръскване-Funkwcscn n, Intendanz
f, -en, Rundfunk m
радиоренортаж-Hörbcricht m
радиосигналн-Funkzeichen pl.
радиоскопия-Durchleuchtung f (мед.)
радиослужба-Funkamt n, Verkchrsfunk m (за
движението)
раднослушалка-Kopfhörcr m
радиослушател-Funkhörer m, Rundfunkhörer
m, Rundfunkteilnehmer m, Schwarzhörer
m (без платена такса)
радностанция-Funkstcllc f
радиостанция-Rund funkstat ion	f,
Schiffsfunkstelle f (корабна)
радиостудио-Rundfunkaufnahmcrraum m
радиосъобщенне-Funkmachricht f
радиосъобщения-Funkvcrkehr m
радиотелеграф-Bordfunk m (мор.)
раднотелеграфия-Blitzfcucr n
радиотелеграфия-FunktcIcgraphie f
радиотсрания-Bcstrahlen n, -s (мед.)
радиотехник-любитсл-RadiobcstIer m
радноточка-Funkanschluß m
pannoipaiicnamiH-Drahtfunk m
радноуредба-Bordsprechanlagc f (бордова),
Werkfunk m (в завод), Zugfunk in (във
влак)	•
радиофургон-Funkcnkarrcn m
раднст-Bordfunker m (бордов) (мор.)
(авнац.), Funker m, -s
раднус-l. Halbmesser m (мат.), Radius m, -
ien 2. Reichweite f (на действие) 3.
Rufweite f (на чувасмостта) (er war in ~
той можеше да бъде чут), Speiche f, -n
(анат.), Tragweite f (на действие),
Wirkungsbereich m (на действие) (воен.)
радиус-вектор-Leitstrahl m, Zeiger in, -s (мат.)

радпипа
974
радпина-Einfallsebene f (на падането) (физ.)
радноправие-Einkindschaft f, -еп (на децата
от разни бракове) (юр.)
радон-Radon n, -s (хим.)
радост-Augentrost m (за очите), Freude f, -n
(über e-n - haben радвам се на нкг.),
Freudigkeit f, Froheit f, Herzensfreude f
(много голяма), Jubel m, -s
радостен-fidel adj. (e-c ~e Korona радостна
компания), freudig adj., fröhlich adj. (e-e
~c Miene zeigen показвам се весел, давам
си радостен вид), froh adj. (mit-ein Mut c
радостно настроение), frohgemut adj.,
lichtvoll, scelenfroh (от душа)
радости-Мutterfreuden pl. (майчини),
Weltfreuden pl. (земни, светски)
радушен-freundlich adj. (das ist sehr - von
Ihnen това c много радушно от Ваша
страна)
радушност-Freundlichkeit f
радължителна-Pfiichtarbeil f (задължителна)
ражда-jungen inlr. h. (за животно)
раждаемосг-Nataliläl f, -en, Nativität f, -en
раждам cc-werdcn* intr. s. (aus etw.) (aus
nichts wird nichts от нищо нищо не се
раища)
раждам-ablegen inlr. h (за животни, грубо
за ясена), bringen* Ir., erzeugen tr.,
gebären* tr. (zu etw. geboren sein роден
съм за нщ.), hervorbringen* tr. (плодове,
стопански блага), kindein intr. h., kreißen
intr, h., niederkommen* intr. s., schütten tr.
(за животни), tragen* tr. (за дърво, нива),
werfen* tr. refl. (малки, за животни)
раждане-Enrbindung f, -en, Fehlgeburt m
(преждевременно), Frühgeburt f
(преждевременно), Gebären n, -s, Geburt
f, -en (die - e-s Gedenkens раждането на
мисъл), Genese f, -n, Kindbett n (im
Kindbett sterben умирам при раждане),
Kopfgeburt f (нормално, главово),
Niederkunft f, -re, 5>teißgeburt f (при
седнало положение) (мед.), Totgeburt f
(на мъртво дете), Wurf m, -es, -re (на малки
бозайници), Zangengeburt f (c форцепс)
pa«naiu-lebend(ig)gebärend (зоол.)
разбесувап съм-gcilen intr. h
разбесуван-läufig (за кучка), läufisch (за
кучка), ranzig (животно), rollig (за вълци)
разбива ce-zcrschellen intr. s. (an etw. D) (в
нещо), zersplittern intr. s. (на късчета)
разбивам ce-kaputtgehen* intr. s., scheitern
intr. s. (an etw. D) (в нещо) (alle s-e Plane
scheiterten всичките му планове се
провалиха ; е-е gescheiterte Existenz
пропаднало съществуване), zerschlagen’*
refl.
pa36iiBaM(ce)-brandcn intr. h, brechen* tr. refl.
разбивам-abrührcn tr., abschlagen* tr. refl.
(врага), absplittem tr. refl. (на късчета),
aufbrcchen* tr. (брава, врата, сандък),
aufhauen* tr. (врата, лед), aufknacken tr.
(e-n Geldschrank — разбивам каса ; e-m e-
eStrafe-друсвам нкм. наказание)(разг.),
aufquirlen tr. (яйце), aufschießen tr. (ярез
изстрели), aufschlüsseln tr. (на съответни
части) (den Plan auf die Brigaden -
разбивам плана между бригадите),
aufsprengen tr. (врата), aufstäbern tr. (на
прах), aufsläuben tr. (на прах),
aufzwängen tr. (със сила) (врата, брава),
aufzwingen* tr. (със сила) (врата, брава),
durchschlagen* tr. trnb., durchsprengen
tr. trnb., einrühren tr., einschlagen* tr.
(прозорци), einsprengen tr., einstoßen* tr.,
eisen tr. (леда), entzweihauen* tr. (на две),
erbrechen* tr., -fachen tr. (вълна), flocken
tr., knacken tr. (каса) (фам.), knicken tr.
(надежди), krempeln tr. (парцали),
niederbrechen * tr., quirlen tr. (яйце),
schlagen* tr., schlagen* tr. (den Feind -
разбивам неприятеля ; e-n im Spiel -
побеждавам някого при игра ; e-m mit s¬
m eigenen Waffen - сразявам някого със
собствените му оръжия ; e-n Läufer ~
вземам офицер при игра на шах ; die
Laute - свиря на лютня ; die Saiten ~
дрънвам струните), sprengen tr. (die Bank
~ иборам всички пари от банката ; die
Sitzung - налагам вдигане на
заседанието), trümmern tr. (на късове),
tüfteln intr. h. (мозъка си над някоя

975
разбиращ се
задача), zerknallen tr., zerschellen tr.,
zerschlagen* tr. (den Feind zerschlagen
разбивам врага), zerschmeißen* tr. (разг.),
zerschmettern tr. (die Granaye
zerschmetterte ihm das Bein гранатата му
разби крака ; den Feind zerschmettern
разбивам врага), zersprengen tr. (die
Ketten zersprengen разбивам веригите),
zertrümmern tr. (огледало, стоми) (ihm
wurde die Nasezertrümmert разбиха му
носа), zusammenschlagen* tr. (на
парчета) (разг.)
разбивам-einbreclien* tr.
разбнваие-Atomkcrnzerslörung f (на
атомното	ядро)	(физ.),
Atomzertrümmerung f (на атома),
Aufbruch m, -s, -fe (на брава), Knickung f
(на мечти), Sprengung f (на порта),
Zerschmetterung f, -en (на врага, на
граната), Zertrümmerung f
разбивачка-Quirl m, -es, -e, Schläger m, -s (за
белтъци и сметана), Schlagmaschine f
(текст.), Schneeschläger m
разбиващ-kunstverständlig (от изкуство)
разбира ce!-natürlich!
разбираем-begreifbar adj., begreiflich adj.,
deutbar adj., deutlich adj. (das ist klar und
~ това е ясно и разбрано), mundgerecht,
verständlich (leicht ~ лесно разбираем)
разбираемост-Begreiflichkeit f, -en, Faßbarkeit
f, Verständlichkeit f, -
разбирам ce-finden* rcfl. (sich mit jdm. schwer
~ трудно се разбирам c нкг.)
разбирам ce-verständigen tr. refl. (за нещо)
разбирам-absehcn* tr., ansehen* tr. (wie ich
cs ansehe според моето схващане ; die
Person nicht - личността няма значение
за мен), auffassen tr. (бърже, правилно),
begrcifen*tr. (cs ist kaum zu begreifen това
едва може да се рзбере), cinsehen* tr.,
entnehmen* tr. (aus Ihrem Schreiben habe
ich entnommen, daß., от писмото Ви
разбрах, че..), erfassen tr., erkennen* tr.
refl., ermessen* In, ersehen* tr. (ich ersehe
aus dem Brief, daß...от писмото разбирам,
че...), fassen tr. (den Sinn dieser Wort kann
ich nicht ~ не мога да разбера смисъла
на тая дума), innewerden* tr., kapieren tr.,
klarsehen* tr. (ясно), können mod. tr. (er
kann gut Deutsch той разбира добре
немски ; wer’skann, dem kommt’s който
разбира, върви му), löffeln tr., los/haben,
mißkennen tr. (грешно), mißverstehen tr.
(погрешно), nachfühlen tr. (e-m etw.)
(чувствата на някого) (das kann ich Ihnen
- разбирам Ви напълно ; c-m Schmerz -
разбирам добре нечия болка), sehen* tr.
refl. (ich sehe, daß Sie recht haben
разбирам, че имате право), verstehen*
tr. refl. (смисъл, творба, някого) (hast du
verstanden ? разбра ли ?, схвана ли ? ;
das ist von jetzt an verstanden ! разбрано,
нали ?, отсега нататък това с е смята за
разбрано ! ; wenn ich recht verstanden
habe .. ако съм разбрал добре .. ; er
versteht leicht той лесно схваща ; auf’s
halbe Wort ~ разбирам от една дума ;
keinen Spaß - не разбирам от шега ; er
redet wie er es versteht говори както си
го знае), wegbekommen* tr. (dieses Regel
hat er bald weg bekommen той скоро
разбра това правило), weghaben* tr.,
wegkommen* inlr. s. (ich bin bei etw.
schlecht weggekommen нищо не разбрах
от нещо), zusammenreimen tr. rcfl. (reimen
Sie das zusammen, wenn Sickönncn идете,
че разберете това)
разбираме ce-verstchcn* tr. rcfl. (взаимно)
(sich mit e-m in etw.) (c някого за нещо)
разбиране-Auffassungf, -cn, Begriff m, -s, -e,
Einsehen n, -s, Einsicht f, -cn, Erkenntnis
f, -se, Kapee n, -s, Mißverstand m (криво),
Verständnis n, -scs, - (für etw.) (за нещо),
Verstand m, -es, - (er hat - für Pferde той
разбира от коне)
разбнрателство-Brüdcrlichkeit f (братско),
Einvernehmen n, Einverständnis n,
Vernehmen n, -s, -, Verständigung f, -,
Verständnis n, -ses, -,
Völkerverständigung f (между народите)
разбиращ ce-sclbstredend (от само себе си),
selbstverständlich (от само себе си)

976
разбиращ
разбиращ-musisch (от музика),
verständnisinnig
разбит-trümmerig (на късове)
разблудеи-orgiastrisch
разблудност-Verbuhlheit f, -
разблудство-Libertinage f
разблуеи-verbuhlt
разбождам-abstecken tr.
разбоймик-Schächtcr m, -s (библ.)
разбонник-Bandil m, -cn, -en, Bravo m, -s,
Brigant m, -en, Bukanier m, -s, -е (морски),
Einbrecher m, -s, Erzräuber m (закоравял),
Flibustier in, -s (морски), Freibeuter m
(морски), Heckenreiter m, Korsak m, -en, -
en (морски), Räuber m, -s (er ist unter die
— gefallen попадна между разбойници),
Raubmörder m, Schapphahn m (110
пътищата) (разг.), Seeräuber m (морски),
Wegelagererm (по пътищата)
разбойнически-banditenhaft	adj.,
l'reibeuterisch adj., räuberhaft
разбойничсствам-wegelagern intr. h.
разбойинчество-Banditenlum n, -s, Räuberei
f, -cn, Wegelagerung f (по големите
пътища)
разболявам ce-erkranken intr. s
разбор-Zcrglicderung ff на изречение)
разботя-Tastung f (c ключ)
разбохиически-räuberisch
разбохничествувам-rauben intr. h.
разбраи-lrätebcl (човек), traktabcl (човек),
vernünftig, verständig, wohlverstanden
разбуждам-aufschütteln tr. (чрез
разтърсване), aufwecken tr.
разбуждане-Aufweckung f
разбулвам-entschleiern tr.
разбунен-bewegt adj. pari.
разбунтувам-aufrührcn tr. (народните маси)
разбуитуваие-Auflchnung f, -en,
Aufwicg(e)lung f, -en
разбутвам-anschüren tr. (огън, омраза,
страсти, ревност, гняв) (и прен.),
auflockem tr. (огъня)
разбухване-Treiben n, -s, - (на бетона)
разбушува ce-hochgehen* intr. s. (море,
вълна)
разбушувам-aufbranden intr. s. (за вълни)
(Beifall, Jubel, Lärm brandete auf
аплодисменти, лнкувания, шум
гръмнаха (в залата)) (и прен.)
разбъркан-gewürfelt adj. pari.
разбърквам-abrührcn tr., anreiben* tr. (Farben
- бъркам, разкривам бои), aufrühren tr.
(утайка, тиня), durcheinandermengen tr.,
durchrühren tr. trnb., maischen tr.,
manschen tr., mischen tr., rühren tr. refl.
(Blei, Teig ~ бъркам каша, забърквам
тесто), verrühren tr., wirren tr. refl.,
zerwühlen tr.
развала-Verdcrbnis f, -se, Verdeutlichung f,
Verdorbenheit f, -, Verkommenheit f, -
развален-abständig adj. (ястие, питие),
aufstößig adj. (вино), böse adj., brackig
adj., faul adj. (-er Geruch мирис на
развалено), hin (meine Uhr ist hin
часовникът ми е развален), matsch,
schlecht (ядене, салам, вино) (-es Fleisch
развалено месо ; ein -es Haus публичен
дом ; ein -es Bulgarisch развален
български ; ein —er Trost слаба утеха ;
-er Dank черна нсблагодарност; das war
ein -es Vergnügen това не беше
удоволствие ; -werden разваля се,
покваря се ; es kann e-m bei dieser Rede -
werden може да ти прилошее при тази
реч; - schmecken има лош вкус; - sehen,
hören не виждам, не чувам ; es steht -
um ihn лоша му е работата ; mir geht es ~
зле съм ; wir sind - dabei weggekommen
излязохме най-глупавите ; auf e-n - zu
sprechen не искам да чувам за някого),
über (за ядене), zerfahren
развален ка-Wiesen knöpf m (бот.)
развалеиост-Verdorbenheit f, -
развалннн-Bauschutt m (от срутена
постройка), Bergungsgut п (прибрани)
(мор.), Getrumm pl., Schult m, -s,
Schutthaufen m, Trümmer pl. (in - gehen
превръщам се в развалини),
Trümmerhaufen m (куп), Trümmerstälte f
развалинче-Becherbiume f (бот.),
Gartenbibemelle f (бот.), Wolfskirsche f

977
развивам се
(бот.)
разваля ce-zcrschlagen* refl. (годеж)
развалям (ce)-verregnen tr. intr. s. (der
Sonntag wird uns ~ дъждът ще ни разваи
неделята)
развалям ce-abstehen* intr. s h, faulen intr. h
развалям-abbrechen tr. (палатка),
abschlagen* tr. refl. (лагер, палатка,
барака), abwracken tr., auffahren* tr. (път)
(от каране), auflösen tr. (годеж),
durchkreuzen tr. (прен.) (jds. Pläne ~
развалям нечии планове), entzaubern tr.
(магия), herrichten tr., kündigen tr. (etw.)
(договор, спогодба, ипотека), lösen tr.
refl., mißstimmen tr. (настроение),
verballhornen tr. (текст, дума), verbocken
tr. (работа) (разг.), verderben* tr. (sich D
den Magen an, mit etw. ~ развалям си
стомаха c нещо ; e-m dieFreude, das Spiel
~ развалям удоволствието, играта на
някого ; es mit c-m ~ развалям си
отношенията с някого), verekeln tr. (e-m
etw.) (на някого удоволствието),
verfeinden tr. refl. (sich mit c-m) (си
отношенията c някого), verfuhrwerken tr.,
verhudeln tr. (нещо) (фам.), verkorksen
tr. (фам.), verleiden tr. (e-m etw.) (на някого
удоволствието от нещо), vermasseln tr.,
vermiesen tr. (e-m etw.) (удоволствието на
някого) (фам.), vermurksen tr. (фам.),
verpatzen tr. (работата) (фам.),
verpfuschen tr. (разг.), versalzen tr.
(настоението на някого), verschandeln tr.
(разг.), verschlimmbessern tr. (нещо
вместо да го оправя), zerarbeilen tr. refl.,
zerfahren* tr. (от много пътуване, каране),
zerstören tr. (радост, надежда, план)
разваля не-Abbruch m, -es, -re, Auflösung f, -
en (на годеж), Kündigung f (договор),
Rücktritt m (на договор), Verschandelung
f, Zerstörung f (на план, радост, мечти)
разварява ce-verknochen intr. s. (месо)
разварявам-zerkochcn tr.
разватник-Buhler m.-s
развагнича-bubcn intr. h
разващснне-Enlsittlichung f
разведрява ce-aufdämmern intr. s. (der
Morgen dämmert auf зазорява се ; es
dämmert einige Hoffnung in mir auf
събужда се у мене известна надежда)
разведрявам ce-aufheitern tr. refl. (за време)
разведрявам ce-aufhellen tr. refl. (за време,
настроение) (es hellt sich auf прояснява
се ; ihr Gesich hellte sich auf лицето и се
проясни)
разведрявам-entschärfen tr.
разведрям-maien tr., herumfahren* tr. (някого
c кола), herumfiihren tr. (някого наоколо)
(s-n Besuch in der Stadt herumführen
развеждам гостенина си из града),
scheiden* tr. (съпрузи) (sich von e-m ~
lassen развеждам се c някого ; c-c
geschiedene Frau разведена жена ; wir
sind geschiedene Leute няма нищо общо
между нас)
развеждаие-Führung f, -en, Scheidung f, -cn
(на съпрузи)
развей-нрах-Firlcfanz m, -es, -e
развеселен-animiert part. adj., aufgezogen
pari. adj. (разг.)
развеселявам (ce)-aufhcitem tr. и refl.
развеселявам-aufkratzcn tr. (разг.),
aufmuntern tr., ergötzen tr. refl., erheitern
tr.
развеселяване-Aufmuntcrung f, Ergötzen n,
-s
развива (ce)-abrollcn tr. refl.
развива ce-ablaufen* intr. s, abspinnen* tr.
refl. (случка, живот), herauswachsen*
intr.s . (за растения, цвят)
развивам (ce)-ausbilden tr. и refl. (etw., e-n ~)
(способностите, духа си), entwickeln tr.
refl.
развивам ce-abspielen tr. refl., abwickcln refl.,
ansetzen tr. и intr. h. (за растения, дървета)
(Blätter, Blüten, Frucht ~ напълвам,
пускам листни, цветни пъпки, връзвам),
arten intr. s., ausbilden tr. refl. (за цирей,
болест) (die Krankheit bildet sich
allmählich aus болестта се развива
постепенно), einschlagen* intr. h,
entfalten refl., entknospen intr. s refl.,

978
развивам (се)
entwickeln rcl'l., gedeihen* intr. s, knospen
intr. h., treiben* refl. (за растение), werden
intr. s. (zu elw.) (в нещо)
pa3BHBaivi(ce)-bilden refl. (es bildetet ein
Talent sich in der Stille тлантьт се развива
на спокойствие)
развивам-abfädeln tr, abhaspcln tr. (прежда),
abwickeln tr. refl. (кълбо), ansetzen tr. и
intr. h. (пъпки, плод, филмзм) (Blatter,
Blüten, Frucht ~ напълвам, пускам
листни, цветни пъпки, връзвам), aufrollen
tr. (фланг, карта, килим, корабно въже),
aufwickeln tr., ausarbeiten tr. (план, доклад,
сюжет, тема), ausbaucn tr. (особено
отвътре) (постройка) (das Dachgeschoß
~ изграждам, развивам таванския етаж),
entfalten tr. refl., enlknäueln tr., entrollen
tr., hüllen tr. (aus etw.), luxurieren intr.,
schälen tr. (труп за фурнир) (техн.),
spinnen* tr., wickeln tr. refl. (etw. aus elw.)
(нещо от нещо)
развиване-Aufwicklung f, Knospung f
развивачка-Schälmaschine f (лесов.)
развиделява ce-aufdämmern intr. s. (der
Morgen dämmert auf зазорява се ; es
dämmert einige Hoffnung in mir auf
събужда се у мене известна надежда)
развнквам ce-zetern intr. h. (за помощ)
развиптвам-entwinden* tr. refl.
развирам ce-zerkochen intr. s.
развнт-schwachenentwickclt (слабо, за
страна)
развнтеи-Ablauf m, -(e)s, -re
pa3BiiTiie-Abwick(e)lung f, -en, Durchbildung
f, -cn (всестранно), Entwicklung f, -en,
Fortgang m,	Ideengeschichte f
(историческо, на идеите), Lebensgang m
(душевно), Phänomenologie f, - (на
човешкото съзнание според Хегел),
Weiterbildung	f (по-нататъчно),
Weiterentwicklung f (по-нататъчно),
Weitergang m, Werden n, -s, -
развихрям-entfesseln tr.
развихряне-Elementarereignis n (на
природни сили)
развласен-angerauht part. adj. (angerauhte
Baumwolle развлассна памучна тъкан)
развлачвам-krempeln tr. (вълна)
развлекан-Schlamp m, -cs, -е (разг.)
развлекана-Schlampampc Г(фам.), Schlampe
f, -п (фам.)
развлечен съм-schlampcn intr. h. (alles
schlampt an ihm всичко виси от него)
(фам.)
развлечен-schlampig (жена, дреха) (фам.)
развлечеиие-Ergötzcn n, -s, Kurzweil f, -Spaß
m, -es, -j-e (s-n ~ haebn забавлявам се ; e¬
m viel ~ wünschen желая на някого весело
прекарване ; das hat ihm diebischen ~
gemacht това му достави страшно
голямо удоволегвне; e-m den ~ verderben
развалям удоволствието на няко-го),
Vergnügung f, -en, Zerstreuung f, -en (sich
D Zerstreuung verschaffen намирам си
развлечение)
развлеченост-Schlampigkeit f, -en (фам.)
развличам (ce)-vcrziehen* tr. refl.
развличам-ablenken tr.
развличаие-Ablcnkung f, -cn, Zerstreuung f,
-cn
развнило-Wasserwaage f (crp.)
развпина-Plateau n, -s, -s (висока) (геогр.),
Weite f, -n (обширна)
развиосметка-Verrechnungsbilanz f (търг.)
развностоен-würdig
развод-Ehescheidung f, Scheidung f, -cn (die
~ ablehnen не давам развод)
разводнен-dünn adj., schlabb(e)rig,
verwaschen, wäßrig (вино), wässerig
(вино)
разводнен-weitschweifig (разказ, стил)
разводненост-Wässerigkeit f, -,
Weitschweifigkeit f, - (на изложение,
разказ)
разводиик-Bittersüß n (бот.), Saurebe f (бот.)
разводи и че-N achtschatten m (бот.)
разводнявам-verwässern tr.
разводняване-verlängern tr. (e-c Suppe, e-e
Tunte - разводнявам супа, сос),
Verlängerung f (на супа, сос)
pa3Bofi-Abwick(e)lung f, -en, Entwicklung f, -
en

979
разгадавам
разврат-Buhlerei f, -еп (остар.)
развратен-buhlerisch adj.(ocTap.), korrupt,
liederlich, verhurrt, verworfen, wüst
(човек)
развратеност-Korruption f, Verderbnis f, -se,
Verdeutlichung f
развратннк-Hurcr m, -s, Luder n, -s, Verderber
ш, -s, Wüstling m, -s, -e
развратиица-Buhlerin f, -nen (остар.), Luder
n, -s, Mähre f, -n, Saumensch n (вулг.),
Schnepfe f, -n (вулг.)
развратиича-hurcn intr. h., sauen intr. h. tr.
(вулг.), wüsten intr. h.
развратпнчене-Buhlcrei f, -en (остр.)
развратност-Verworfenhcit f
развратявам-demoralisicren tr.
развращавам-entsittlichen tr.
развръзвам-abschnullcn tr. refl., aufknoten tr.
(връзка преписки, тютюнева кесия,
връв), aufknüpfen tr. (възел, пакет,
вратовръзка)
развръзка-Auflösung f, -еп (театр.),
Knotenlösung f (в драма)
развръщане-Tum m, -s, -s (бойно) (авиац.)
развтарям-lutschen tr. intr.
развъдник-Fasanerie f, -п (на фазани),
Gehege п, -s (ловен) (лов.), Vogclhccke f
(за птици)
развъждам ce-fortptlanzen rcfl.
развъждам-nachziehcn + (г. (допълнително),
ziehen* tr. (Scheine ziehen развъждам
свине), züchten tr. (нови видове, животни,
семена)
развъждане-Anzucht Г(на разсад) (сел.- ст.),
Baumzucht f (на дървета), Fasanerie f, -п
(на фазани), Fasel m, -s, - ; f (сел.-ст.),
Heckenzuchl f (на птици), Hochzüchtung
f (елитно, на житони), Pflanzenzüchtung
f (на кулзурни растения), Taubenzucht f
(на гълъби), Zucht f, - (на растения,
култура)
развъждапе-Baktericnzuchtüchtung f (на
батерии, за изследователски цели)
развълнисгям-anrauhen tr.
развълнувам ce-hochgehen* intr. s.
развълнувам-angrcifen* tr. (der letzte Auftritt
hat mich sehr angegriffen последната
сцена много ме покърти), aufwühlen tr.
(море, езеро), bewegen tr. refl. (прен.),
durchschüttern tr., erregen tr. refl., fluten
tr.
развълнуван-bewgt adj. pari, (ein von
Leidenschaft bewegtes Herz
развълнувано от страст сърце), ergriffen
adj., tiefbewegt (дълбоко), wogig, zipfelig
развълнуваност-Bewegtheit f
развързвам ce-los/gehcn intr.
развързвам-aufbindcn* tr. (кордела,
престилка, торба, снопи), auflösen tr.
(коса, възел), aufmachen tr. (възел) (разг.),
aufncsteln tr. (c труд, бавно) (елече,
корсет, обувки), aufschlingen* tr.,
aufschnüren tr. (връв), aufzerren tr.
(нервно, бързо) (чрез дърпане насам-
нататък) (разг.), aufzupfen tr. (възел),
dröseln tr. (обл.), entknoppcln tr. (кучета),
entknoten tr. (възел), entschnallen tr.,
entschürzen tr. (възел), entspannen tr. refl.,
lösen tr. refl., los/binden, los/bitten tr, Jos/
kriegen tr.
развързвам-los/kuppcln tr., los/sprechcn tr.
развързване-Auflösung f, -en, Dröselei f, -en
(обл.)
развъртам-auseinanderdrchen tr, los/drehen
tr.
развъртвам-ausdrehcn tr. rcil. (винт)
развявам ce-dröseln tr, flatlrcn intr. h s (за
знаме), plempern intr. h., spazifizieren intr.
h. s. (фам.), wallen intr. h. (поет.)
развявам-schwingen* tr. rcfl. (die große
Klappe ~ говоря на едро ; aus dem Sattel
~ скачам от коня)
развяване-Gcflaltcr n, -s, Wallung f (на
знамена, коса)
развяващ ce-flicgcnd pari. adj. (mit ~en
Haaren c развяващи се коси)
разгадавам-auflösen tr. (пианка), enträtseln
tr, erraten* tr, raten* intr. h. refl. (ein Rätsel
- разгадавам гатанка ; an etw. D, auf etw.
А ~ мъча се ; auf e-n, etw. - досещам се
; -e mal! отгатни ! ; nach dem Verfasser ~
мъча се да се сетя за автора ; e-m, etw. zu

разгалвам
980
~ aufgeben задавам на някогог гатанка,
създавам на някого труд), auflösbar adj.
разгалвам-zärtdn tr.
разгар-Hitze f, Schlachtgetrümmel n (на
битката), Schuß m, -sses, -rsse (im - ein
намирам се в разгар)
разгаря ce-durchbrenne* intr. s
разгарям ce-erglühen inlr. s
разгарям-entzünden tr. refl. (прен.), flammen
tr.
разгащеиост-Schlamperei f, -en (die - nicht
einreißen lassen пресичам проявите на
нехайство) (фам.)
разглася ce-herauskommen* intr. s. (тайна)
разгласявам-verkündigen tr., wcitcreizählcn
tr. (слух)
разгласяване-Bekanntmachung f, -en
разгласям-verkünden tr.
разглеждам-abhandeln tr. (дневен ред),
absprechen* tr. (e-m etw.), angucken tr.
(нкг.) (sich D. e-n, etw. ~) (разг.), ansehen*
tr. (e-n, etw., sich D etw. ~) (представление,
картини, изложба) (e-n über die Schulter
~ поглеждам нкг. пренебрежително ; e-n
groß - поглеждам нкг. невинно, учудено
; e-n von oben bis unten - измервам нкг.
с очи ; ich muß mir die Sache mal etwas
näher ~ трябва да се занимая по-основно
с тази работа), beäuge(l)n tr.
(внимателно), beäuge(l)n tr. (основно),
beaugapfeln tr. (разг.шег.), begaffen tr.,
behandedln tr. (научен принос),
beschauen tr. refl., beschnüffeln tr.
(педантично), besehen* tr. (sich im
Spiegel besehen разглеждам се в
огледалото), besichtigen tr., besprechen*
tr. refl. (книга, театр. представление),
besprechen* tr. refl. (учебна материя),
betrachten tr. refl. (genau betrachtet ist die
Sache anders разгледана отблизо,
работата стои иначе), breittreten* tr. tmb.
(c големи подробности), durchmustern
tr., durchnehmen* tr. trnb. (учебна
материя), durchsprechen* tr. (dieses
Thema haben wir schon durchgesprochen
тая тема вече я разглеждахме обстойно),
crörten tr., handeln intr. h. (von, über clw.)
(за съчинение, произведение, писател),
nähertreten* intr. s. (нещо по-отблизо),
rütteln tr. intr. h. (шевове на ръкавици),
verhandeln tr. (дело)
разглеждане-Augcnschcin m (със собствени
очи) (wie der - lehrt както можем да се
убедим със собствени очи ; der - trügt
погледът лъже ; sich durch den ~
überzeugen убеждавам се, като видя
лично), Behandlung f, -en, Besichtigung
f, Betrachtung f, -en, Beurteilung f, -en,
Durchnahme f, -n, Erörterung f, -cn,
Etatberalung f (на бюджета), Schau f, -en,
Verhanflung f, -en (на дело),
Zusammenschau f (общо)
разглезвам (ce)-vcrweichlichen tr. refl.
разглезвам-hätscheln tr., päppeln tr. (дете),
pappein tr. (дете), verhätscheln tr. (деге),
verpäppeln tr. (особено по отношение на
яденето) (разг.), verpimpeln tr. (фам.),
verwöhnen tr. refl., verziehen* tr. refl. (дете)
разглезване-PimpeIei f, -en, Verhätschelung f
(на дете), Verweichlichung f, Verwöhnung
f
разглезен-verweichlicht, zuchtlos
разглезеност-Verwöhnlhcit f
разглобим-zerlegbar (механизъм)
разглобявам-abbauen tr. refl. (машина),
abmontieren tr. (техн.), abwracken tr.
(кораб, автомобил, самолет),
demontieren tr., zerlegen tr. (механизъм)
разглобяваие-Abbau m, -s, -е (на машина),
Abbruch m, -es, -e
разгневен-fuchsig adj. (нар.), geharnisch,
kolierig, wild (разг.)
разгневен-zornentbrannt (силно),
zomglühend (силно), zornig
разгневеност-Erbosung f
разгневя вам-erbosen tr. (ich war diese Worte
sehr erbost тези думе много ме
разгневиха), ergrimmen tr., erzürnen tr.
разгневяване-Erbosung f
разговарям-konversieren intr. h.
разговаряне-Konversation f
разговор-Anruf m, -(e)s, -е (телефонен),

981
раздавам
Ansprache f, -n (австр.), Ferngespräch n
(междуградски, телефонен), Geplauder n,
-s, Gespräch n, -(e)s, -c, Inlandsgepräch n
(медуградски), Konversation f, Koserei f,
-en, Koserei f, -en (нежен), Lauge f, -n
(сапунен), Ortsgepräch n (градски
телефонен), Telephonat n, -es, -e
(телефонен), Wechselrede f,
Zwiegespräch n (между двама насаме),
Zwiesprache f (насаме) (mit e-m
Zwiesprache halten водя разговор
насаме c някого) (поет.)
разговори-Rückspache f -Rücksprache f (~ mit
e-m über etw. A ~ nehmen, halten водя
разговори, съветвам се с някого за нещо),
Tischrede f (на маса)
разговорлив-aufgedreht pari, adj., gesprächig
adj.
разговорливост-Gesprächigkeit f
разговорник-Sprachführer m
разгодявам ce-entloben refl.
разголвам ce-bloßstrampeln refl., bloßlegen
tr., entblößen lr. refl.
разгонва ce-maien intr., rindern intr. h. (за
крава), brunften intr. h (за животни),
rauschen intr. h. (за диви животни),
rennen* intr. h. (за лисица)
разгонвам-vergrämcn tr., verjagen tr.,
verscheuchen tr.	>
разгонване-Brunft f, Brünfte, Brunst f, Brünste
(при животните), Geilheit f, Hitze f (на
кучките)
разгонен-brünstig adj. (за животни), geil adj.,
hitzig, rinderig (крава)
разгоненост-Brünstigkeit f, -en
разгонил съм ce-geilcn intr. h
разгорешен-heiß
разгорещеиост-Hitzc f
разгорещя вам ce-erhitzen refl., aufflammen
intr. s. (das Aufflammen der
Leidenschaften пламвансто на страстите)
(прен.), echauffieren refl.
разгорещявам-erhitzen tr.
разгорещяване-Hitze f
разгорещяващ-hUzig
разграбвам-plüdcrn tr. (e-n Baum - обирам
без позволение дърво ; den Christbaum
~ плячкосвам коледно дърво; e-n Dichter
~ ограбвам идеи на писател), verenßen
tr. (за купувачи)
разграждане-Abbau m, -s, -е (хим.)
разграннчавам-abgrenzen tr. (ниви, области,
понятия, права), differenzieren tr., sondern
tr. refl.
pa3rpaini4eii-distinkt adj.
разграфяване-Kammbau m (на лехи)
разгризвам-aufbeißen* tr.
разгримирвам ce-abschminken tr. refl.
разгром-Zerschmctterung f, -en
разгромявам-zerschlagen* tr. (den Feind
zerschlagen разгромявам врага)
разгръщам ce-entfalten refl.
разгръщам-aufbrciten tr., entfalten tr. refl.,
entrollen tr. (знаме, географска карта)
разгръщане-Aufschlag m, -s, -т-с (на книга)
разгулен-schlcmmcrisch, schwelgerisch
(живот)
разгулник-Licdcrjan m, -s, -c
разгулничество-Schwelgerci f, -cn
разгулиост-Schlemmertum n, -cs, -e
разгъва (ce)-abrollen tr. refl.
разгъвам (ce)-entwickcln tr. refl. (воен.),
wickeln lr. refl.
разгъвам ce-aufmarcshieren intr. s. (за
войска) (воен.)
разгъвам-aufbiegen* tr., aulbieten* tr. (сили)
(s-n Verstand ~ напрягам мозъка си ; alles
- полагам всички усилия), auffalten tr.
(кърпа), aufrollcn tr. (фланг, карта, килим,
корабно въже), aufschlagen* tr. (е-е
Landkarte - разгъвам географска карта),
ausbreiten tr. (покривка на маса) (die
Wäsche - изтърсвам и простирам
прането ; Truppen ~ разгъвам войска),
auseinanderbiegen*	tr.,
auseinanderbreiten tr., entfalten tr. refl.,
entrollen tr., hüllen tr. (aus etw.)
разгъваие-Aufmarsch m, -es, т-с (на войска)
(воен.)
раздавам-ausborgen tr. (e-m etw. ~) (в заем)
(разг.), hegen tr. (Gericht hegen раздавам
правосъдие), spenden tr. (Beifall -

982
раздаване
ръкопляскам ; den Segen ~ благословя),
verabreichen tr. (e-m ctw.) (милостиня) (c¬
m eins - илясвам на някого една
плесница), vergaben tr., vergeben* tr. rcfl.
(etw. an e-n) (ich habe die Arbeit an e-n
anderen ~ дадох работата на друг ; die
Stelle ist ~ мястото е дадено ; das
Mädchen ist ~ момичето е сгодено),
vergeben* tr. rcfl. (погрешно карти за
игра), verpumpen tr. (на заем пари) (разг.),
verschenken tr. (като подарък) (etw. an е-
п ~ подарявам на някого нещо; sein Herz
-	подарявам сърцето си ; der verschenkt
nichts той нищо не дава даром), verteilen
tr. rcfl. (etw. an A., unter A, D) (нещо) (Geld
an die Armen, unter den Armen -
раздавам пари на бедни), zuteilen tr. (e-m
ctw.) (припаси, задачи)
раздаване-Auslcihc Г(на книги), Bescherung
f, -en (на подаръци),
Dividendenausschüttung f (на
дивидентите)	(търг.),
Dividendenverteilung f (на дивиденти),
Gabenverteilung f (на подаръци),
Verabreichung f (намилостиня),
Vergebung f, Verleih m, -es, - (в заем),
Vertelung f, -cn, Zuteilung f, -cn (на задачи,
продукти)
раздавач-Bote m, -n (пощенски), Eilbote m
(пощенски, на бърза поща),
Telegrammadresse f (на телеграми)
раздаващ-Kartengcber m (картите) (карг.)
раздалеченн-weitläufig (едно от друго, за
дървета, редове)
раздалечеиост-Weitläufigkeit f, -
раздвижва ce-spielen intr. h. (mit etw.) (mit s¬
m Gedanken ~ занимавам се c нечия
мисъл ; um Geld - играя на пари ; in der
Lotarrie ~ играя на лотария ; des Kurzen
-	късо го режа ; e-e Mine ~ lassen
взривявам мина ; s-e Augen -lassen
разхождам си очите нанякъде; alle Mittel
-	lassen пускам в ход всички средства ;
Geld - lassen опитвам се да подкупя)
раздвижвам ce-ausarbeiten tr. refl. (чрез
физически упражнения, работа)
раздвижвам(се)-гйЬгеп tr. refl. (kein Glied ~
können не мога да помръдна ; ctw, von
dr Stelle - помествам нещо ; es rührt kein
Lüftchen не полъхва ветрец ; rührt euch!
свободно!; er hat dabei k-n Finger gerührt
не си мръдна пръста за това)
раздвижвам-ankurbcln tr. (die Wirtschaft -
раздвижвам стопанството) (прен.),
aufmöbcln tr. rcfl., aufwühlen tr. (море,
езеро), bewegen tr. rcfl., fluten tr.
раздвнжвапе-Bewegung f, -en (in Bewegung
bringen раздвижвам cc), Fluß m, ..usscs,
..üsse, Truppenverschiebung f (на
войскови части)
раздвижен-bewegt adj. pari.
раздвиженост-Bewegthcit f
раздвоен-Zwcispältig
раздвоеиие-Dissonanz f, -en (прен.),
Parteiung f (на партии), Spaltung f, -en,
Zwiespalt m
раздвоеиост-Zwiesel f, -n, Zwiespältigkeit f
раздвоява ce-zwicscln intr. h. refl.
раздвояваие-Gabclung f, -cn, Hahnepot f (на
корабно въже), Wegscheide f (на път)
раздединнване-Trennung f, -cn
раздел-Abschnitt m, -(e)s, -c, Riegel m, -s
(планински, между два различни ловни
района), Titel m, -s (на законник)
разделен-zentesimal (на 100 части)
разделени-auseinander adv. (zwei Schüler ~
setzen слагам двама ученика да седнат
на разстояние един от друг)
разделение-Arbeitsteilung f (на труда),
Teilung f
разделим-trennbar
разделимост-Trcnnbarkeit f, -
разделнтел-Abschnittszeichen n, Separator
m, -s, -oren, Separator m, -s, -oren,
Trennschalter m (сл.)
разделнонолов-getrennigeschlechlig adj.
(бот.)
разделям ce-abschciden* intr. s, scheiden*
intr.s. refl. (aus dem Dienst - напускам
службата ; aus dem Leben - напускам
света, умирам ; im Lichte der scheidenden
Sonne в светлината на залязващото

983
раздразненост
слънце ; hier ~ sich unsere Wege тук се
разделят нашите пътища), trennen refl. (от
някого) (ich kann mich von diesem
herrlichen Anblick nicht ~ не мога да се
разделя от тази великолепна гледка)
разделям(се)-1еИсп refl. (число, плячка,
наследство) (etw. unter sich А ~ поделяме
си нещо; hier teilt sich der Weg тук пътят
се разделя ; mit geteilten Gefühlen със
смесени чувства)
разделям-abtcilen tr. (ein Wort, ein Buch in
Kapitel ~. разделям дума на срички, книга
на глави ; das Haar in der Mitte ~ реша
коса на път), aufschlüsseln tr. (на
съответни части) (den Plan auf die
Brigaden ~ разбивам плана между
бригадите), aufteilen tr. (на части),
auseinanderbringen* tr. (един от друг),
durchgliedern tr. trnb., durchtrennen tr. (на
две), einteilcn tr., halben tr. (на две равни
части), halbieren tr. (на две равни части),
parzelieren tr. (на парцели), periodisieren
tr. (на периоди), scheiden* tr. (съпрузи)
(sich von e-m ~ lassen развеждам се c
някого ; e-e geschiedene Frau разведена
жена ; wir sind geschiedene Leute няма
нищо общо между нас), spalten tr. refl.
(der Blitz hat den Baum gespalten
мълнията разцепи дървото ; Fische ~
поря риба ; das Geschlecht hat sich in
drei Linien gespalten родът се е разделил
на три клона ; Haare ~ цепя косъма),
spartieren tr., trennen tr. (nichts soll uns ~
нищо не може да ни раздели ; den Kopf
vom Rumpf ~ отрязвам главата ; e-e Ehe ~
разтрогвам брак), trennen tr. (nichts soll
uns ~ нищо не може да ни раздели ; den
Kopf vom Rumpf ~ отрязвам главата; e-c
Ehe ~ разтрогвам брак), zerschlagen* tr.
(имение), zerteilen tr. refl. (на части)
разделяне-Auftcilung f, -en, Dissoziation f, -
eil, Ehetrcnnung f (на съпрузи от леглото
и трапезата) (юр.), Einteilung f, -сп,
Fächerung f, -en (на преградки), Partition
f, -en, Periodisicrung f (на периоди),
Risikoausgleich m (на риска), Scheidung
f, -en (на съпрузи), Separation f, -en,
Separation f, -en, Teilung f, Trennung f, -
en, Trennung f, -en (на съпрузи),
Zerteilung f (на части)
раздечеи-gelappt adj. (бот.)
раздигам-abdeckcn tr., abräumen, abraumen
tr., abtragen* tr. refl. (die Tafel - раздигам
трапезата), räumen tr. intr. h. (die Kleider
aus dem Schrank - изваждам дрехите от
ектина ; etw. aus dem Weg ~ отстранявам
някого от пътя си ; die Straße ~
разчиствам улицата ; s-e Ware, mit s-n
Waren - разпродавам стоката си)
раздигаие-Abtrag m, -(e)s, -f-c (остар.) (на
маса след ядене), Räumung f
разднплям-cntfaltcn tr. reil.
раздирам-durchrcißen* Ir. trnb.,
enlzwcireißen* tr. intr. s (на две), fetzen tr.,
zerreißen* tr. refl.
раздирапе-Durchriß
раздиращ-herzbrechend (сърцето)
раздор-Entzwcitung f, -cn, Fehde f, -n, Hader
m, -s, Spaltung f, -en, Zwiespalt m,
Zwietracht f (Zweilracht säen сея
раздори), Zwist m, -cs, -e, Zwistigkeit f, -
en
раздори-Hackerci f, -en (постоянни),
Parteiung f (обществени). Wirre f, -n
(politische Wirre политически раздори)
раздориик-Stänkcr m, -s (фам.)
раздразвам ce-echauffieren refl.
раздразвам-affizicrcn tr. (мед.), aufreizen tr.,
aufstacheln Ir., erregen tr. refl., pikieren tr.,
reizen tr. (c-n zu etw. - предизвиквам
някого към нещо ; in gereiztem Tone
sprechen говоря c раздразнен тон ; auf
e-n sehr gereizt sein много съм ядосан
на някого), überreizen tr. (прекомерно),
verstimmen tr. refl.
раздразвапе-Rcizung f, Überreizung f
раздразпеи-animos adj., aufgeregt adj.,
echauffiert pari., erregt part. adj.
раздразнеиие-Affektion f, -cn (мед.),
Spannung f, -en
раздразнеиост-Ärgcrlichkcit f, Animosität f, -
en, Erregtheit f, Gereiztheit f, Mißstimmung

раздразним
984
f, -cn, Überreizheit f (прекомерна) (мед.)
раздразним-kribbclköpfig
раздразнителен-ärgerlich adj., erregbar adj.,
grätig adj., knitterig, knittrig, kribb(c)Iig,
mimosenhaft, reizbar, sensitiv
раздразнителност-Nervositätf, -, Reizbarkeit
f,-
раздразнявам-aufreizen tr.
раздрасквам-aufritzen tr.
раздробеност-Zersplitterung f, -cn
раздробявам-atomisieren tr. (на атоми),
aufsplittcrn tr., balkanisiercn tr. (на малки
държави), klittern tr., verschrotten tr.
(старо желязо) (метал.), zerbröckeln tr.,
zerkrümeln tr., zerschmettern tr. (die Granate
zershmetterte ihm das Bein гранатата му
раздроби крака), zersplittern tr. (на
късчета), zerstückeln tr.
раздробяване-Aufsplittcrung f, -cn,
Verschrottung f, -en (на старо желязо),
Zerschmetterung f, -en
раздрусвам-aufrütteln tr. и refl. (e-n aus der
Untätigkeit ~ изкарвам нкг. от
бездействието му), aufschüttcln tr.
(Betten, Kissen - разтупвам, разпухвам
легла, възглавници), aufwühlen tr.,
durchbebcn tr., durchrülteln tr. (здравата,
силно), durchschütteln tr. trnb.,
erschüttern tr., rütteln tr. intr. h. (etw., an
etw. D) (c-n aus dem Schlaf ~ раздрусвам
някого, за да го събудя ; der wagen rüttelt
колата друса ; der Wind rüttelt an den
Fensterläden вятърът блъска по капаците
на прозорците ; Getreide ~ пресявам
зърно; daran ist nicht zu - ! това си остава
неоспоримо !), schütteln tr. refl., schüttern
tr., wachrütteln tr.
раздрусване-Aufrüttelung f
раздрънкан-abgedroschen pari, adj.,
abgespielt, klapp(e)rig
раздрънквам-fachen tr., schwätzen intr. h. tr.
refl. (тайни интимности) (du sollst nicht
aus der Schule ~ не бива да издавам нищо
; die Sache hatte sich weiter geschwatzt
тая история се беше разнесла),
schwatzen intr. h. tr. refl. (тайни
интимности) (du sollst nicht aus der
Schule ~ не бива да издавам нищо ; die
Sache hatte sich weiter geschwatzt тая
история се беше разнесла), verschwatzen
tr. refl., verschwatzen tr. refl.
раздувам-aufbauschen tr. refl. (платна,
цифри) (и прен.)
раздухвам-anschüren tr. (огън, омраза,
страсти, ревност, гняв) (и прен.),
anwehen tr. (огън), aufmachen tr. (mach k¬
n Laden auf не прави от това истории)
(прен.) (разг.), aufwehen tr., entfachen tr.,
fachen tr. (остар.), Verblasen* tr. refl.
раздухвач-Schürcr m, -s
раздъвквам-zcckleincrn tr.
раздърпан-salopp, zausig
раздърнвам (ce)-vcrziehen'*' tr. refl.
раздърпвам-abzauscn tr., flicken tr. (фам.),
zerraufen tr., zerzausen tr.
разляла-Abschicd m, -(c)s, -e, Entzweitung f,
-en, Scheiden n, -s, -, Trennung f, -en
разедннеи-zwicspältig, zwielrächlig
paзeдIlllellиe-Spaltung f, -en, Veruneinigung
f, Zwiespältigkeit f, Zwiespalt m
paaefliiiieiiocT-Mißhclligkcit f
разедииявам-balkanisiercn tr., entzweien tr.,
veruneinigen tr.
разедиияване-Absonderung f, -cn
разжалвам-degradieren tr.
разжалване-Degradation f, -cn (воен.)
разждане-Wcrdcn n, -s, -
раззеленявам ce-aufgrünen intr. s., begrünen
refl. tr., belauben refl., ergrünen intr. s,
grünen intr. h, treiben* refl. (за растение)
разиграва ce-abspielcn tr. refl., abspinnen*
tr. refl. (случка, живот)
разигравам-nasführen (wir waren die
Genasführten ние бяхме измамени),
verlosen tr. (на томбола)
разиграваие-Tischrücken n (на масички, за
викане на духове)
разираем-faßbar adj.
разискам-zerhacken tr.
разискан-vielerörtert (много, често)
разисквам-debattieren intr. h, disputieren intr.
h, erörten tr., ventilieren tr.

985
разклонение
разискван-beschlußreif adj.
разискване-Besprechung f, -en, Debatte f, -
n, Erörterung f, -en
разкаен-reumütig
разказ-Dorfgeschichte f (битов) (лит.),
Erzählung f, -en, Geschichte f, -n (~n
erzählen разказвам разкази),
Kriminalgeschichte f (детективски),
Kurzgeschichte f (къс), Mordgeschichte f
(на убийство), Münchhauseniade f, -n
(изтъкан от лъжи), Mythe f, -n, Mythos
m, -cn, Mythus m, -, en, Novelle f, -n,
Rahmenerzählung f (c рамкова
конструкция), Reisebericht m (за
пътуване), Robinsonade f, -n
(робинзонов) (лит.), Schaudcrgeschichte
f (пълен c ужаси), Schlüsselerzählung f
(визиращ съвременността), Schwank m,
-es, ve (весел, сатиричен) (лит.), Skizze f,
-n (къс), Spukgeschichte f (за духове),
Tiergeschichte f (за животни)
разказвам-abspinnen* tr. refl., berichten Ir.
intr. h, erzählen tr. (von clw., über etw.
разказвам за нщ.), fabeln tr. (басни,
небивалици), fabulieren intr. h, hererzählen
tr. (монотонно), klittern tr. (в
подробности), mären tr. (приказки),
verzählen tr., vorschwärmen tr.
(възторжено за нещо)
pa3Ka3Ba4.Erzählcr m, -s, Aufschneider m, -s,
- (на лъжливи истории) (разг.)
разкайвам ce-bcreucn tr. (seine Schuld zu dir
bereuen разкайвам се за вината си към
теб)
разкайвам ce-büßcn tr. (in Sack und Asche ~
посипвам си главата c пепел за
разкаяние), gereuen imp. tr., reuen tr. imp.
(es reut mich разкайвам се ; die
beleidigenden Worte - mich разкайвам се
за обидите думи ; mien Geld reut mich
разкайвам се за парите ; es reut ihn der
Strafe разкайва cc за наказанието),
verschlammen intr. s. (за улица)
разкалвам-matschcn tr.
разкалян-klitschig, manschig, matschig
разкапвам ce-vcrrottcn intr. s.
разкапваке-Verfall m, -es, -
разкарвам ce-dämcln intr. h, heimgeigen tr.
(laß dich heimgeigen! хайде, разкарай ccl),
verziehen* tr. refl.
разкарвам-abschicben* tr., abservieren tr.,
auftreiben* tr. (die ermatteten Kräfte -
раздвижвам отпадналите сили),
durchschlagen* intr. h tmb., hetzen tr. (да
работят), pudeln tr.
разкарване-Reiserei f, -en (по пътища),
Vertreibung f
разкаш кавен-m atsch ig
разкашкан-manschig
разкашквам-malschen tr.
разкаян-reuevoll, reuig (ein -er Sünder каещ
се грешник), zerknirsch
разкаяние-Reuc f, - (- über etw. A empfinden
чувствам разкаяние за нещо)
разкаяност-Rcumütigkeit f, -, Zerknirschtheit
f, -, Zerknirschung f, -
разквартирувам-kantonicrcn tr. (войници)
(восн.), verlegen tr.
разквартируване-Kantonicrung f (на
войници)
разкисвам ce-auflöscn tr. и refl. (Salz löst sich
in reinem Wasser auf солта се разтваря в
чиста вода ; sic war völlig in Wehmut
aufgelöst беше потънала напълно в
меланхолия) (хим.) (и прен.) (разг.), rotten
intr. h.
pa3KjiaTen-wack(c)lig (ein -crZahn разклатен
зъб)
разклащам-aufschültcln tr. (Belten, Kissen -
разтупвам, разпухвам легла,
възглавници), durchschültcln tr. trnb.,
erschüttern tr. (das erschütterte sein
Ansehen това разклати престижа му),
wackeln intr. h. (an etw. D) (нещо)
разклащане-Erschüllcrung f, -en
разклонен-ästig adj. (рядко)
pa3Knoiieuiie-Abtritt m, -(e)s, -е (на жила)
(мин.), Abzweigung f, -cn (на
тръбопровод), Ast m, -es, -s-e (A:ste der
Därme, der Blutgefäße, der Nerven
разклонения на червата, на
кръвоносните съдове, на нервите),

986
разклонения
Dendrit m, -en (на нервна клетка),
Doppelung f, -en, Gabel f, -n (вилесто, на
дърво), Gabelung f, -en, Gchörnstange f
(на рогата) (лов.), Vcrweigung f, -en,
Weggabelung f (на път), Zweig m, -s, -e
разклопения-Gefäßäste, pl. (на кръвоносната
система) (анат.)
разклоненост-Verästelung f, -en
разклонител-Abzwcigdosc f (ел.), Spinne f, -
n
разклонява (ce)-abzweigcn rcfl.
разклонява(м) ce-gabcln rcfl.
разклонявам ce-astcn intr. h. refl., verästeln
refl. (на тънки вейки, за дърво),
verzweigen refl., a:sten intr. h. refl.
разклоияване-Verästelung f, -en
разковавам-aufhämmern tr., los/brechen tr.
разковниче-Arkanum n, -s, -kana
разкол-Kirchenspaltung f, Spaltung f, -en
разколебавам ce-irrewerden* intr. s. (an e-m)
(в някого)
разколебавам-erschüttern tr., irremachen tr.
(er wird mich nicht irre machen той неще
ме разколебае)
разколебаване-Erschütterung f, -en
разкол ебан-5гг(е)
разколник-Schismatiker m, -s (църк.), Spalter
m, -s
разкопавам-aufgraben* tr. (гроб, кладенец),
aufgraben* tr. (почва) (die Erde um die
Bäume ~ разкопавам земята около
дърветата), aufhacken tr. (пръст, земя),
aufwerfen* tr. (гроб, окоп), nachgraben
intr. h.
разкопки-Grabung pl. (археол.), Schürf m, -
es, -re (за търсне на полезни изкопаеми)
(мин.)
разкопчавам (ce)-aufhaken tr. refl.
разкопчавам-abknöpfen tr., aufknöpfen tr.,
entschnallen tr.
разкош-Gepränge n, -s, Herrlichkeit f, -en,
Luxus m, Pomp m, -s, -, Pomphaftigkeit f, -
, Prunkentfaltung f, Staat m, -es, -en (das
ist nur zum ~e това е само за показ ; ~
machen контя се ; in vollem ~ в гала
облекло; das macht ~ това дава разкошен
вид ; mit etw. - machen парадирам c
нещо ; es ist ein wahrer ~, wie sic ihre
Kinder erzogen hat възпитала е дацата си
; unser Fest war wirklich ein - !
тържеството ни беше знаменито ! ; sich
in ~ werfen наконтвам се)
разкошен-luxuriös, prunkvoll
разкрасявам-aufmachen tr. (die
Schauspielerin war als Fledermaus
aufgemacht актрисата беше
костюмирана като прилеп) (разг.),
schmücken tr. refl., schönfarbcn tr. (e-e
schöngefärbte Geschichte поукрасена
история), verschönen tr. refl., verschönern
tr. refl., vormalen tr.
разкрасяване-Schönfärberei f (прен.),
Verschönerung f
разкрачвам ce-grätschcn intr. h
разкрачвам-sperren tr., spreizen tr.
разкрачване-Spreize f, -n (от основен стоеж)
(спорт.)
разкрачен-breitbeinig adj. (~ dastehen
разкрачил съм се), grätschbeinig adj.,
sperrig, spreizbeiaig
разкрепяване-Entfestigung f (техн.)
разкривам ce-aufgehen* intr. s. (endlich sind
ihm die Augen aufgegangen ней-после
му се отвотриха очите ; das Herz, die
Seele geht auf сърцето, душата се
разкрива; e-m geht ein Licht auf нкм. нщ.
става ясно ; ein Gedanke geht mir auf
хрумва ми мисъл) (прен.), aufkommen*
intr. s. (обл.), bieten* refl. (ein Bild des
Jammers bot sich seinen Augen жалка
картина се разкри пред очите му),
darbielen* refl., darstcllen refl., eröffnen
refl., mittcilen rcfl. tr
разкривам-ad absurdum führen
(безсмислицата на някое твърдение),
aufdecken tr. (престъпление, лицето си,
гроб, пред историческо селище, вина,
злоупотреба, карти) (и прен.), auflclären
tr. (убийство), aufschlagen* tr. (die
Spielkarten ~ откривам си картите),
aufweisen* tr. (e-m etw. ~) (нови пътища,
грешки), bloßlegen tr.., dartun* tr.,

987
разлива се
entdecken tr., entfalten tr. refl., enthüllen
tr. refl. (der Berg enthüllte sich unseren
Blicken планината се разкри пред очите
ни), entschleiern tr., entsiegeln tr., eröffnen
tr., erschließen* tr., freilegen tr., lüften tr.,
offenbaren tr. refl. (e-m, elw) (s-e Ungeduld
~ издавам, taillieren tr. (картите) (карт.),
aufschließen* tr. (залежи, петролни
извори) (мин.), aufschließen* tr. и refl.
(сърцето си)
разкриване-Aufschluß m, -usses, -üsse (на
подземни богатства) (мин.), Denudation
f, -еп (на скала, чрез ерозия), Entdeckung
. f, -еп, Räumung f (на медно находище),
Taile f, -п (на картите) (карт.)
разкривен-abgelatscht part. adj. (ток),
fratzenhaft adj., grimassenahft adj., kritzelig
(почерк, писане), verkniffen (лице),
zitterig (zitterige Handschrift разкривен
почерк)
разкривепи-abgelatscht
pa3icpi(BKa-Abraumbetrieb m (мин.)
разкрнвявам-vcrzcrrcn tr. refl.
разкритие-Aufschließung f (на залежи)
(мин.), Aufweisung f
разкрои вач- Anreißer m, -s (техн.)
разкълвавам-aufpicken tr.
разкъртвам-aufreißen* tr. (улица, паваж)
разкъртвам-einsprengen tr., nicderbrechcn *
tr. (стена)
разкъртване-Aufbruch m, -s, -i-e (на брава)
разкършеи-grazil adj.
разкъсва ce-aufreißen* intr. s. (облаци, мъгла,
ледена покривка, шев), zerreißen* tr. refl.
разкъсвам-ablcsen* tr. (книги от много
четене), aufreißen* tr. (плик, пакет, дрехи),
durchbeißen* tr. trnb. (с хапане),
entzweireißen* tr. intr. s (на две), letzen tr.,
flicken tr. (фам.), lazericrcn tr. (мед.),
sprengen tr. (die Bank - иборам всички
пари от банката ; die Sitzung ~ налагам
вдигане на заседанието), vierteilen tr. (на
четири), zerbrechen* tr. (окови), zerfetzen
tr. (на парчета, късчета) (sich das Kleid
zerfetzen разкъсвам роклята си),
zerfleischen tr. (der Wolf zerfleischte das
Schaf вълкът разкъса овцата), zerreißen*
tr. refl. intr. s., zerteilen tr. refl. (der Wind
zerteilt das Gewölk вятърът разкъсва
облаците)
разкъсвапе-Bewölkungsauflockerung f (на
облачността), Dammbruch ш (на
иеринеума) (мед.), Diärese f, -п (на
кръвоносен съд), Ncbelreißen п (на
мъглата), Ruptur f, -еп (мед.), Sprengung
f (на вериги), Übcrschlicbung f, -еп (на
пластове), Zerteilung f
разкъсващ-herzbrechend (сърцето)
разлагам (ce)-auflösen tr. и refl.
разлагам ce-faulcn intr. h, lösen tr., veraasen
intr. h., veraassen intr. h., verrotten intr. s.,
verwesen intr. s., zerfallen* intr. s.
разлагам-аЬЬаисп tr. refl. (хим.), aufweichen
tr. (фронт, морал, идеология) (неолог.
прен.), dekomponieren tr. (хим.),
demoralisieren tr., entmischen tr. refl.,
spalten tr. refl. (der Blitz hat den Baum
gespalten мълнията разцепи дървото ;
Fische - поря риба ; das Geschlecht hat
sich in drei Linien gespalten родът се е
разделил на три клона ; Haare ~ цепя
косъма), zcrgledern tr. (на съставни
части), zerlegen tr. (и хим.), zersetzen tr.
(химически и прен.)
разлагане-Auflösung f, -cn, Verwesung f,
Zergliederung f (на съставни части),
Zersetzung f
разлагащ-destruktiv adj., zersetzend
разлат-behäbig adj.
разлатост-Behäbigkeit f, -cn
разлечение-Vergnügen n, -s (das ist ihm ein ~
това му доставя удоволствие,
развлечение, забавление ; sein ~ an etw.
D haben, finden изпитвам удоволствие,
развлечение, забавление от нещо ; zum
~ reisen пътувам за удоволствие,
развлечение, забавление)
разлива ce-laufen intr., verlaufen intr. s. (за
боя) (die Farben ~ ineinander цветовете
се преливат), fließen* intr. s, schwabbeln
intr. h. (gcschwabbclt voll пълен до
преливане) (разг.)

разливам се
988
разливам ce-schwabbern inlr. h., bluten intr.
h refl., danebengießen* intr. h, schwaddem
intr. h. (cs schwaddert вали проливен
дъжд) (разг.), übergießen* tr. (поради
много наливане), überschütten tr.,
überschwappen tr. intr. s., vergießen* tr.
(er vergoß versehentlich die Hälfte der
Milch той разля поради невнимание
половината мляко), verschütten tr. (вода,
мляко)
разливаие-Verschütlung f, -en
разлика-Abtrag m, -(e)s, -rc (швейц.),
Abweichung f, -en, Differenz f, -en (маг.),
Gradunterschied m (в степен),
Minderbetrag m (в по-малко), Spanne f, -
n (кратко) (die ~ zwischen Einkaufs- und
Verkaufspreis разликата между
покупната и продажната цена),
Torspanne f (в броя на вкарани голове)
(спорт.), Verdienstspanne f (между
заплати, печалби), Verschiedenheit f, -en,
Zeitgleichung f (между средното и
точното време)
разлиствам ce-aufblättern tr. геП. (пъпка,
цвете), belauben refl., grünen intr. h
разлита ce-zerflattem inlr. s., zerstieben* intr.
s. (на всички страни)
различавам ce-abweichen intr. s (von etw.)
(unsere Meinungen weichen stark von
einander ab мненията ни се различават
много едно от друго jabweichende
Meinungen разногласчи, противни
мнения), differieren intr. h
различавам-sondern tr. refl.
различаващ ce-differenziell adj.
разлнчам-zerstreuen tr. refl. (e-n zerstreuen
развличам някого, sich zerstreuen
развличам се)
различен-different adj., divers adj., heterogen
(коренно), mannigfach, verschieden (~-er
Meinung G sein на различно мнение съм
; sie sind von ganz ~em Charakter те ca
със съвсем различен характер),
verschiedenartig, verschiedenfarbig (по
цвят)
различие-Differenz f, -en,
Grundverschcidcnhcit f (коренно),
Klassenunterschied m (класово),
Meinungsverschiedenheit f (в мнения),
Verschiedenartigkeit f, Verschiedenheit
f, -en
различим-erkennbar adj., erkenntlich adj.,
kennbar (лесно)
различимост-Kennbarkeit f, -
различни-mancherlei, verschieden,
verschiedenerlei, vielerlei
различно-verschiedentlich
различност-Verschiedenheit f, -en
разложен-aasig adj., faul adj. (~e
Krankenheiten болести, причиняващи
разложение)
разложение-Auflösungf, -en, Demoralisation
f, -en (воен.), Verrottung f, -en, Zerfall m,
Zersetzung f
разложим-zerlegbar (вещество)
разложителен-zersetzend
разлъка-Abschied m, -(c)s, -c, Scheiden n, -s,
-, Trennung f, -en
разлят-flau adj.
размайвам ce-bummeln intr. h, schlendern
intr. h. s. (разг.), tändeln intr. h.
размах-Flügelweite f (на крилата), Flugweite
f, Impetus m, Schmiß m, -isses, -isse (разг.)
размах-Schwung m, -es, -re (etw. in ~ bringen
поставям нещо в движение; in ~ kommen
засилвам се ; mit e-m ~ с един тласък),
Schwung m, -es, -г-е (на мисълта,
фантазията) (~ haben имам размах ; das
Bild hat - картината има мощ ; das hat ~
той има порив), Spannweite f (на птица с
пазтворени крила), Zug m, -s, -гс
размахвам-emporschwingcn*	tr.,
erschwingen* tr, (поет.), fechten* intr. h
(mit den Händen in der Luft ~ размахвам
ръце във въздуха), fuchteln intr. h (разг.)
(mit den Händen - размахвам ръце,
ръкомахам), schlenkern tr. intr. h. (die
Arme, die Beine, mit den Armen ~
размахвам ръже, крака), schwenken tr.
(кърпа), schwingen* tr. refl. (die große
Klappe ~ говоря на едро ; aus dem Sattel
~ скачам от коня), aufschwingen* tr.

989
(кривак, боздуган)
размахване-Gezappel n, -s (на ръце, крака),
Schwung m, -es, те (elw. in ~ bringen
поставям нещо в движение; in ~ kommen
засилвам се ; mit e-m ~ с един тласък)
размачквам-matschen tr., zerquetschen tr.
размеквам ce-aufweichen intr. s. (от влага,
дъждове, чрез накисване) (за почва,
ниви, пътища), weichen inlr. s.
размеквам-aufweichen tr. (сухар) (чрез вода,
влага, накисване), durchweichen tr. (die
Wege waren vom Wasser durchweicht
пътищата бяха размекнати от водата),
cinweichcn tr., erweichen tr. (sich durch
Bitten ~ lassen размеквам се от молби),
faulen tr. (чрез ферментиране), weichen
tr.
размеквапе-Aufweichung f, Entfestigung f
(техн.), Gehirnerweichung f (на мозъка)
(мед.)
размепим-vertauschbar
разменям-äugeln inlr. h. (mit e-m ~) (c нкг.
погледи), einlauschen tr., einwechscln tr.,
kleinmachen tr. (пари), tauschen tr. (mit e¬
m etw. ~ давам на някого нещо в замяна
; sie tauschten ihre Rollen размениха си
ролите), trokieren intr. h. (стоки),
vertauschen tr. (die Rollen ~ разменяме
си ролите), vertauschen tr. (die Rollen ~
разменяме си ролите), wechseln tr. (пари,
писма, погледи, думи, комплименти,
пръстени)
размер-Abmessung f, -еп, Ausdehnung f, -
еп (ein Park von großer — обширен,
просторен парк), Beitragssatz m (на
вноса, на вноската), Betrag m, -(e)s,
Beträge, Dimension f, -en, Größe f, -n, Höhe
f, -n (die Höhe des Betrages размерът на
сумата), Maß n, -es, -e, Metrum n, -s, -Iren
(стихигворен), Nennmaß п (номинален),
Rohmaß n (неокончателен), Satz m, -es,
■fe (die Sätze e-s Tarifes определените
норми на тарифата ; zum üblichen ~ по
обикновената тарифа ; er trank das Glas
in e-m - той изпи чашата на един дъх ;
zwei Gläschen, das ist so mein ~ две чаши-
размирици
това ми е мярката) (търг.), Stärke f, -n,
Versmaß n (на стих), wertgröße f (на
стойност)
размерва ce-einmessen* refl.
размервач-Anreißer m, -s (техн.)
размери-Durchschnitt m, -(e)s, -е (средни)
размесва (ce)-vermengen tr. refl.
размесвам-aufrühren tr., durchmischen tr.
(основно, добре), durchsäuern tr. (c
киселина), einrühren tr., mengein tr., mixen
tr. (питиета на бара), möllern tr. (руда),
panschen tr., vermischen tr. refl., wässern
tr. (c вода)
размесваие-Mcngerci f, -en, Vermengung f,
Vermischung f
размества ce-verwerfen* tr. (за земни
пластове)
размествам (ce)-verlagern tr. refl.,
verschieben* tr. refl.
размествам-disponieren tr. (boch.), mischen
tr., verrücken tr., versetzen tr.,
zusammenwerfen* tr.
разместваие-Dilokation f, -en (на земните
пластове) (геол.), Metastase f, -n (на
букви), Metathesis f, - (на букви),
Permutation f, -en, Truppenverschiebung
f (на войскови части), Verlagerung f, -en,
Verschiebung f
разметка-Schrank m, -es, tc (tcxh.)
размивам-vertreiben* tr. (Farben - размивам
бои)
размиване-Vertreibung f (на бои)
разминават ce-kreuzen tr. refl. (за влакове)
(unsere Briefe haben sich gekreutzt
писмата ни се разминаха)
размирен-aufrührerisch adj., aufsässig adj. (e¬
m ~ sein не се покорявам нкм.), aufsälzig
adj., empörerisch adj., empörungssüchlig
adj., tumultuarisch
размирица-Aufruhr m, -(e)s, -e (das ganze
Land gerät in ~ цялата страна въстава),
Empörung f, -en, Renellion f, -n, Revolte f,
-n
размирици-Abeitcrunruhen	pl.
(работнически), Krawall m, -s, -e, Wirre f,
-n (politische Wirre политически

размирник
990
размирици)
размирпнк-Empörcr ш, -s, Rebell m, -en, -en,
Tumultuant m
размислям ce-bcdenkcn* tr.refl. (sich eines
anderen bedenken идва ми друг ум)
размислям-nachbcdenken tr. (върху нащо),
sinnen* intr. h. (über, auf clw.) (ich sinne,
was ich tun müßte обмислям се, какво би
трябвало да направя ; hin ind her ~
обмислям от всички страни), sinnen*
intr. h. (über, auf clw.) (ich sinne, was ich
tun müßte обмислям се, какво би
трябвало да направя ; hin ind her -
обмпелям от всички страни)
размисляие-Bcdacht m, -s, Bedenken n, -s,
Besinnung f (рядко)
размисъл-Betrachtung f, -en, Nachdenken n,
-s, - (c-n zum - anhallen привиквам някого
към мислене, карам някого да мисли ; in
-	versunken потънал в мисли, дълбоко
замислен), Reflexion f, -en
pa3Miiiuneiiiie-Bclrachlung f, -en, Denken n,
-s, Kalmäuserei f, -en (безплодно, за
дреболии) (разг.), Meditation f, Reflexion
f, -en
pa3Miiiiuieiiiifl-Grübclei pl., Nachdenken n, -
s, - (e-n zum - anhalten привиквам някого
към мислене, карам някого да мисли ; in
-	versunken потънал в мисли, дълбоко
замислен)
размишлявам-besinnen* refl., brüten intr. h,
denken* intr. h (bei sich — размишлявам
на ум), grübeln inte h, meditieren intr.,
nachdcnken* intr. h. (über etw. A, e-r Sache
D) (denk nach! помисли си!),
nachgrübeln intr. h. (über etw. A)
(продължително), nachsinnen * intr. h.
(über etw.), reflektieren intr. h. (über etw.
A), sinnen* intr. h. (über, auf etw.) (ich
sinne, was ich tun müßte обмислям се,
какво би трябвало да направя ; hin ind
her ~ обмислям от всички страни),
sinnen* intr. h. (über, auf etw.) (ich sinne,
was ich tun müßte обмислям се, какво би
трябвало да направя hin ind her -
обмислям от всички страни), sinnieren
intr. h., spekulieren intr. h., vcrgrübeln tr.
refl., versinnen* refl.
размишляване-Grübclci f, -en
размножавам ce-fascln intr. h, fortpflanzcn
refl. (за животни, хора), hecken tr.
(предимно за животни)
размножавам ce-vermahren tr. refl.
размножавам-abhaken tr. (ссл-ст.),
vervielfältigen tr. refl.
размпожаване-Gradation f, -cn (масово)
(биол.), Inzucht f (вътрешно),
Parthcnogenessc f, - (биол.), Vermahlung
f, -cn, Vervielfältigung f (и на циклостил)
размотавам-abfädeln tr., abspulen tr.,
abwickeln tr. refl. (кълбо), aufwickeln tr.,
dröseln tr. (обл.), entknäucln tr. (кълбо),
löschen tr (стока)
размотаване-Aufwicklung f, Dröselet f, -en
(обл.)
размразявам ce-auftauen intr. h./s.
размразявам-auftaucn tr. (die eingefrorene
Wasserleitung - размразявам
замръзналия водопровод ; die
eingefrorene Forderungen mußten
aufgetaut werden замразените вземания
трябваше да се изискат),, enteisen tr.
размразяване-Auftauung f, Auftauung f
размътвам-trüben tr. (вода) (er sieht aus, als
könne er kein Wässerchen ~ изгежда
кротък като агне)
размътеност-Trübc f, -, Trübnis f, -se
размътияване-Trübung f, -en
размъхвам-rauhcn tr.
размяиа-Baratt m, -s (на стоки), Eintausch
m, -es, Ferienaustausch m (на младежи
през ваканцията), Meinungsaustausch m
(на мнения), Notenaustausch m (на
дипломатически ноти), Platzwechsel m
(на местата на тимовете), Schriftwechsel
m (на писма), Stich m, -cs, -е (на стоки),
Tausch m, -es, -е (e-n - mit e-m machen
правя размяна c някого; etw. in - nahmen
получавам нещо чрез размяна),
Vertauschung f, Wechsel m, -s (на пари,
на пръстени) (-von Briefe размяна на
писма), Geldwechsel m (на пари) (търг.)

991
разноски
разнася ce-verbreiten tr. геЛ. (новина, скух,
растение, зараза), verteilen refl. (оток.
облаци), zerflattem intr. s., zerteilen refl.
(die Geschwulst zerteilte sich подутината
се разнесе)
разнасям ce-erschallen* intr. s, verziehen* tr.
refl.
разнасям-ausbringen* tr. (тайна, слух)
(остар.), flocken tr., hcrimtragen* tr.
(новина, слух), kolportieren tr. (слухове,
клюки), verschleppen tr. (die Ratten - die
Seuche плъховете разнасят епидемията),
wegblasen* tr. (den Rauch in großen
Wolken - разнасям цели облаци дим),
wehen tr. (сняг, пясък), weiterverbreiten
tr. (новина)
разнасяне-Verschleppung f, Zerteilung f
разнебитвам-abwohnen tr. (разг.) (ein Zimmer,
ein Haus), derangieren tr., zerfahren* tr. (от
много пътуване, каране), zerr:tlen tr.
pa3iie6iiTeii-klapp(c)rig, überspannt, zerfahren
разнебитеност-Ncrvenzcrrüttung f (на
нервната система), Überspanntheit f,
Zerrüttung f, -cn
разнежвам ce-crweichen tr. (sich durch Bitten
— lassen разнежвам се от молби)
разнежване-Pimpelei f, -en
разнежен-weichgestimmt
разнеженост-Rühring f, - (~ empfinden
изпитвам умиление ; ~ erwecken будя
умиление)
разни-mancherlei,	verschieden,
verschiedenerlei
разнина-Flächc f, -n
pa3iiiiiiiiocT-Planhcit f, -
разнищвам ce-fasern tr. refl.
разнищвам-aufdröscln tr. (връв, въже, тъкан)
(разг.), auflockem tr. (възел, ремък) (ein
Kissen ~ разпухвам възглавница ;
aufgclockcrte Bowölkung разкъсана
облачност ; die Sitten sind aufgelockert
нравите са станали свободни), aufzupfen
tr. (връв, тъкан, везмо), zupfen tr. refl.
(платно)
разнищване-Auflockerung f, -cn
pa3iiiiiitcii-gcrädcrl pari. adj.
разновндност-Abart f, -en, Art f, -en (es ist
das einzige Stück dieser ~ това e
единственият екземпляр от този вид; das
ist einzig in seiner - това е изключително,
неповторимо) (зоол. бот.), Modifikation
f, -en, Schleierschwanz m (изкуствено
получена, на златната рибка) (зоол.),
Spielart f (зоол.), Sport m, -s, - (биол.),
Varietät f, -en
разногласне-Differenz f, -en, Divergenz f, -en,
Meinungsverschiedenheit f, Mißhelligkeit
f, Mißion m, Spaltung f, -en
разиогласия-Reibung f, -en
разноглед-scheel (c-n ~ ansehen гледам
някого изкосо ; ~c Augen machen гледам
със завист), schiläugig
разнодушен-indifferent, indolent
pa3iioo6pa3eii-abwcchs(c)lungsreich adj.
(програма, меню), abwechselnd adj., bunt
adj., mannigfach, reichartig,
verschiedenartig (проблеми, въпроси)
pa3iioo6pa3>ie-Abwcchs(e)lung f, -en (zur ~,
der - wegen -за разнообразие ;
-hineinbringen - внасям разнообразие),
Mannigfaltigkeit f, Varietät f, -en, Vielerlei
n, -s, -, Vielfältigkeit f, -, Vielfalt f, -
разнообразни-vielerlei (~ Waren
разнообразни стоки)
разнообразност-Verschicdenarligkcit f, -,
Vielfältigkeit f,-
разнообразявам-abwcchscln	tr.,
vermannifaclien tr., vcrmannigfalligen tr.,
würzen tr. (mit Humor würzen
разнообразявам c хумор)
разнообразяване-Würzung f
разнообразяващ ce-abwcchsclnd adj.
разнороден-disparat adj., heterogen
разносвач-Kolporlcur m, -s, -е (на
непроверени	слухове),
Zeitungsausträger m (на вестници),
Zeitungsfahrer m (на вестници c
велосипед), Zeitungsmann m (на
вестници)
разносвачка-Zeitungsfrau f (на вестници)
разноскн-Anlagekosten pl. (инвестиционни),
Anlaufkosten pl. (доставки) (по доставка

разноцветен
992
на	материали)	(икон.),
Anschaffungskosten pl. (по набавянето),
Aufgang m, -s, ~е (които са направени
по нщ.), Aufstcllungskosten pl. (по
монтиране, инсталиране), Aufwand ш, -
(e)s, - (~ für das Essen und Trinken
разходи, разноски за ядене и пиене),
Ausbeutungskosten pl. (по
експлоатацията), Beförderungskosten pl.
(транспортни), Betreibskosten pl.
(производствени, експлоатационни),
Druckkosten pl. (по отпечатването),
Erstellungskosten pl. (производствени)
(икон.), Erzeugungskosten pl.
(произодствсни), Fahrgeld п (пътни),
Geldaufwand m, pl., Geldausgabc f
(парични), Gemeinkosten pl. (общи,
режийни) (икон.), Herstellungskosten
pl. (производствени), Klagekosten pl. (за
повеждане на иск, съдебни), Kosten pl.
(die Kosten bestreiten плащам
разноските ; für die Kosten аиАсотщеп
отговарям за разноските ; sich in Kosten
stürzen влизам в големи разноски),
Kostenaufwand m, Kostenpunkt m (като
параграф), Ladegeig n (за призовки),
Rechtskoslen pl. (съдебни), Regiekosten
pl. (режийни), Regien pl. (режийни),
Regiespesen pl. (режийни), Reisekosten
pl. (за път), Spesen pl. (die ~ aufrechnen
прибавям по сметка разноските),
Staatskosten pl. (държавни) (auf ~ на
държавби разноски), Verlagskosten pl.
(по издаване на книга), Verpflegungsgeld
п (за прехрана), Werbungskosten pl.
(необходими общи), Werdekosten pl.
(рекламни) (търг.), Zehrung f (за храна,
при пътуване)
разноцветен-bunt adj., verschiedenfarbig
разобличавам-bloßstellen tr. refl., entlarven
tr. refl.
разопаковам-aufpacken tr. (стока), frei legen
tr.
разоравам-aufackem tr. (нива), aufbrechen41
tr. (нива), aufpflügen tr. (c плуг) (сел.-ст.),
aufreißen* tr. (земята), aufwerfen* tr., вам-
durchpflügen tr. trnb., pflügen tr. intr. h.
(das Schiff pflügt die Wellen корабът цепи
вълните ; die Luft, den Sand, das Wasser
~ строя на пясък, правя дупка в морето ;
mit fremdem Klbe — с чужда пита правя
майчин помен ; heimlich mit e-m ~
скришом кова нещо с някого ; der Anker
pflügt котвата оре, влачим се по дъното),
roden tr. (гора), zerackern tr.
разораване-Aufbruch m, -s, -i-с (сел.-ст., Felge
f, -n (на угар), Rodung f, - (на гора)
разоражавам ce-abrüsten intr. h
разоражаване-АЬЬаи m, -s, -е (воен.) (на
крепост)
разоран-zerfahren
разорен-kapores, kaputt (die Firma ist kaputt
фирмата е разорена)
разоръжавам-cntwaffen tr., cnlwehrcn tr.
разоравам (ce)-ruinieren tr. refl.
разорявам ce-abwirtschaftcn intr. h,
herunterkommen* intr. s. (разг.)
разорявам-ausbomben tr. (чрез въздушно
нападение) (неолог.), e-m den Hals
abschneiden*, herunterbringen* tr.,
herunterwirtschaften tr. (чрез лошо
стопанисване)
разотива ce-abströmcn intr. s (тълпа)
разотиваме ce-verlaufen refl. (die Menge hat
sich - тълпата се пръсна),
voneinandergehen* intr. s.
разочаровам-enttäuschen tr., ernüchtern tr.,
abfallen intr. s
разочарование-Desillusion.f, -en
разпада ce-morschen intr. s., verfallen* intr.
s., zerfallen* intr. s.
разпадам (ce)-auflösen tr. и refl.
разпадам ce-mulmen intr. s. (на прах),
verrotten intr. s., zerfallen* intr. s.
разпадаие-l. Atomzerfall m (на атома),
Auflösung f, -en, Dissoziation f, -en,
Kemzerfall m (на ядрото) (физ.), Verfall m,
-es, -, Zerfall m, -es, - (на съставните см
части) 2. Zersetzung f
разпадащ ce-bröckelig adj., morsch (ein -er
Staat гнила държава), mulmig (на прах)
(~es Wetter несигурно време ; -eSache

993
гнила работа)
разпалва ce-aufbrennen* intr. s.
разпалвам ce-aufflammen intr. s. (das
Aufflammen der Leidenschaften
пламването на страстите), entflammen
intr. s refl., entglühen intr. s, ereifern refl.
intr. s, erglühen intr. s
разпалвам-anschürcn Ir. (огън, омраза,
страсти, ревност, гняв) (и прен.),
aufpeitschen tr. (der Sturm peitscht das
Meer auf бурята разбушува, развихря
морето ; die Sinne ~ раздразвам,
разпалвам чувствеността, страстите)
(прен.), aufschüren tr. (огън) (и прен.),
begeistern tr.refl. (ein begeisterter
Sammler(pa3iianen,	страстен
колекционер), einfeuem tr., entfachen tr.,
entzünden tr. refl. (прен.) (Liebe ~
разпалвам любов ; Haß ~ разпалавм
омраза), erhitzen tr., fachen tr. (остар.)
разпалващ-hitzig
разпаря ce-aufreißen* intr. s. (die Naht ist
aufgerissen шевът се е разпрал)
разпарям-aufschlitzen tr. (риба), auftrennen
tr. (шев), reißen* tr. refl. (риба), trennen tr.
(дреха, яка, шев), zertrennen tr. (дреха)
разпаряие-l. Reißen n (на риба) 2. Trennung
f, -en (на дреха, шев)
разпасан-brünstig adj. (за животни), geil adj.,
läufig, läufisch, locker, rossig (кобила),
zuchtlos
разпасаиост-Lockerhcit f, Zuchtlosigkeit f
разпасвам ce-rossen intr. h. (кобила)
разпасвам-entgürten tr.
разпасване-Brunst	f, Brünste	(при
животните)
разцепвам ce-aufschäumcn intr. s. (бира,
шампанско, вълни)
pa3iieiien-scliäumcnd, schaumbedeckt,
wutschäumend (от гняв)
разненявам-sprudcln tr.
разпервам (ce)-aufslräuben tr. и refl.
разпервам ce-aufsträuben intr. h.
разнервам-aufspreilcn tr., ausbreiten tr.
(крилс), fächern tr. (лов.), sperren tr.,
spreizen tr. (ръце, пръсти, крилс)
	разпит
разпечатвам-aufbrechen* tr. (писмо),
entsiegeln tr., erbrechen* tr.
разпилява ce-aufstäuben intr. h. (като прах),
zerschlagen* refl. (за група)
разпилявам (ce)-aufzchren tr. и refl.,
zerstreuen tr. refl. (тълпа, войска)
разпилявам ce-slieben* intr. h. s.
разпилявам-ablegcn tr. refl. (набор), auflösen
tr. (набор) (печ.), stäuben tr., verläppern
tr. (пари) (фам.), verstreuen tr. (сол,
брашно) (die Bücher sind über das ganze
Zimmer verstreut книгите са разпилени
по цялата стая), verzetteln tr. refl.,
zersplittern tr. (сили, време), zerstäuben
tr., zetteln intr. h.
разпиляване-Vcrläppung Г (на пари) (фам.),
Verzettelung f,, Zerstäuberung f,
Zerstreuung f, -en
разинлян-zerfahren
pa3iiiicaiiiie-Eisenbahnfahrplan m (на
влаковете), Fahrplan m (на влакове,
кораби, самолети, автобуси), Fahrstraße
f (жп.), Flugplan in (на въздушни
съобщения), Kursbuch п (на влакове,
самолети), Verkehr m, -cs, - (der ~ der
Autobusse ist neu geregelt разписанието
на автобусите е сменено)
разписвам ce-quitticrcn tr. (er quittierte mir
die Rechnung той ми даде разписка, че е
получил сумата)
разписка-Ablieferungsschein п (за
предаване, доставка), Bescheinigung f, -
en, Depotschein m (за депозит) (търг.),
Einlieferungsschein m (за предаден пакет,
писмо), Einzahlungsschein m,
Empfangsbescheinung f (за получаване),
Gepäckschein m (багажна) (жп.),
Quittung f, -n, Rechnungsbeleg m,
Rückschein m (обратна),
Zahlungsbcschcinung f (търг.)
разшп-Ausbeutclung Г (основен),
Einvernehmen n (top.)’, Kreuzfeuer n
(кръстосан), Kreuzverhör n (кръстосан),
Verhör n, -cs, -e (e-n ins - nehmen
подлагам някого на разпит), Verhörung
f, -en, Vernehmung f, Vorverhör n

разпитвам
994
(предварителен), Zeugenverhör п (на
свидетел), Zeugenvernehmung f (на
свидетел)
разнитвам-abhörcn tr., anzapfen tr.
(недискретно, неусетно), durch fragen
intr. h tmb., erkundigen refl., hcrumfragen
intr. h., verhören tr. (обвиняем, свидетел),
vernehmen* tr. (свидетел)
разиитвам-ausbeuteln tr. (основно) (обл.)
разинтваие-Fragerei f, -cn
pa3iiiiTBaiiiimi-Fragcrei f, -en
разллага-Abrechnung f, -en
разнлащам ce-ablohncn, ablöhnen tr.,
abrcchncn intr. h, ausbczahlen tr. (e-n) (c
нг к.) (die Erben ~ заплащам в брой частта
на сънаследниците)
разнлесвам-stauchen tr. (гвоздей) (das
staucht aber ! ама че друса !)
разнлесквам-fletschen tr. (техн.), platschen
tr., platten tr., zerquatschen tr.
разилитам-aufflechten* tr. (плитки, коса),
entflechten* tr.
разплитане-Drösclei f, -cn (обл.)
раз плод-Fasel m, -s, -; f (сел.-ст.), Zucht f, -
разплодник-Hengst m, -es, -e, Herdplatte f,
Springer m, -s
разилувам ce-verrolten intr. s.
разподобявам-dissmilieren tr. (биол.) (грам.)
разподобяваие-Dissmilation f, -en (грам.)
(биол.)
разпозпавам-durchhören tr. trnb. (глас),
erkennen* tr. refl. (e-n an der Stimme ~
разпознавам нкг. по гласа)
разиокривам-abdachcn tr. (къща), abdecken
tr.
разпокъсаност-Kleinstaaterei f (на малки
държавици), Parteiung f (обществена),
Zersplitterung f, -en
разпокъсвам-zerschlagen* tr. (имение),
zersplittern tr. (на късчета) (das Volk ist in
viele Partien zersplittert народът e
разпокъсан на много партии), zersplittern
tr. (сили, време)
разположеиие-Anordnung f, -en
разполагаем-disponibel adj. verfügbar
(материали, средства), verftiglich
разнолагаемост-Verfügbarkeit f, •
разполагам ce-dickmachen refl. trnb., flegeln
refl., lagern refl., lagern refl. (на стан, лагер,
бивак)
разполагам ce-machcn tr.
разполагам-abstufen tr. refl. (терасовидно),
anordnen tr., aufstellen tr. (войски),
bestimmen intr. h, breitmachen refl. (на
широко), disponieren intr. h, schalten intr.
h. (sie schaltet und waltet im Hause тя се
разпорежда в къщи ; frei über etw. A, mit
clw. А ~ свободно разполагам c нещо ;
e-n ~ und waltet lassen оставям някого
да се разпорежда както иска), verfugen
intr. h. (über c-n, etw.) (c някого, нещо) (~
Sie über mich ! на Вашите услуги)
разполагане-Fächerung f, -en
(ветрилообразно)
разполовявам-hälften tr. (по равно),
halbieren tr. (на равни части)
разиоловяване-Hälftung f
разположен съм-liegen intr.
разположен-aufgelegt pari. adj. (добре, зле),
aufgeräumt adj. (разг.), behaglich adj.,
disponiert adj., gelaunt adj., gelegen part.
adj., gesinnt adj. (wohl ~ добре
разположен спрямо нкг.), hochgelegen
(на високо), kreuzstänidg
(кръстообразно), ortsfest (на постоянно
място), wohlgemut (с настроение),
zugetan D
разположение-Abstufung • f, -en
(стъпаловидно), Abwehrstellung f (воен.)
(отбранително), Angriffsaufstellung f
(изходно ~ при атака) (воен.),
Arrangement n, -s (на цветя,
художествени	предмети),
Aufgeräumtheit f, -en (добро), Dislokation
f, -en (на войскови части), Disposition f, -
en, Disposition f, -en (воен.), Gelegenheit
f, -en (остар.), Gemütsfassung f (на духа),
Konfiguration f, -en (на планетите), Lage
f, -n, -Behagen n, -s
разпопвам-dcgradieren tr.
разпопвапе-Degradation f, -en (църк.)
разпоредба-Regulativ n, -s, -е (обща),

995
разправям
Verordnung f, -en
разпоредител-Anordner m, -s, Anweiser m, -
s (в зала), Disponent m, -en, Festordner m
(на празненство), Ordner m, -s,
Platzanweiser m (в театър), Schalter m, -s
разпореждам ce-disponieren intr. h, walten
intr. h. (der Vater waltet im Hause бащата
се разпорежда в дома си ; mit seinem
Eigentum schalten und walten, wie es mir
beliebt разпореждам се със собственотта
си както намера за добре)
разпореждам-anordnen tr., schalten intr. h.
(sie schaltet und waltet im Hause тя cc
разпорежда в къщи ; frei über etw. A, mit
etw. А ~ свободно разполагам c нещо ;
e-n ~ und waltet lassen оставям някого
да се разпорежда както иска),
veranlassen tr. (ich bitte Sie, alltes Weitere
zu ~ моля Ви, да се разпоредите за всичко
останало), verordnen tr. (etw.)
разпореждане-Anordnung f, -en
(Anordnungen treffen давам
разпореждания ; auf jds. -	110
разпореждането на нкг.), Bestimmung f, -
en, Disposition f, -en, Veranlassung f, -en
(zu etw.) (zur weiteren - за понанатьчно
разпореждане), Verfügung f, -en,
Verordnung f, -en, Wahrnehmung f,
Weisung f, -en
разпостранявам-herumbringen* tr. (новини,
слухове)
разпошвам-rauhen tr.
разпра-Affäre f, -n (diese ~ wurde durch e-n
Zweikampf beendigt тая разпра се
приключи с дуел ; es gelangt ihm, sich
aus der - zu ziehen успя да се измъкне,
изплъзне от неудобното положение, да
се оттегли, успя да се отърве от беля),
Fehde f, -n, Häkelei f, -en, Hader m, -s,
Raufdegen m, Zank m, -s, -
разправии-Gestänker n, -s (търсене на),
Reiberei pl., Schererei f, -n (e-m -en
machen създавам на някого главоболия ;
viel ~ mit etw. haben много се мъча с
нещо) (разг.)
разправия-Auftritt m, -(e)s, -е (er halte e-n
heftigen ~ mit seinem Chef той имаше
бурна сцена с началника си), Gezänk п, -
s, Handel m, -s, Kladderadatsch m, -es, -c
(бурна), Krach m, -s, -e, Tanz m, -es, -re (e¬
m e-n ~ machen правя на някого сцена),
Trödel m, -s, - (ich habe den ganzen ~ satt
дотегна ми от цялата тази разправия,
история), Zänkerei f, -en, Zank m, -s, -,
Zankerei f, -en, Zwist m, -es, -e, Zwistigkeit
f, -en
разправя ce-sollen* mod. (er soll die Stadl
verlassen haben казват, че бил напуснал
града ; es soll dieses Jahr e-n strengen
Winter geben тая година щяло да е
сурова зима ; er soll sechs Sprachen
sprechen разправят, че говорел шест
езика), querulieren intr. h. (постоянно),
rechten intr. h. (mit e-m, über etw. A)
разправям-erzählen tr. (das kannst du d-r
Großmuter ~ разправяй го на баба си
това), los/lassen tr., sagen tr. (e-m die
Wahrheit, s-e Meinung ~ казвам на
някого истината, мнението си ; e-m
unverblümt s-e Meinung ~ открито
казвам недоствието си ; um die Wahrheit
zu - право да си кажа ; er sagte k-n Wort
той не каза нито дума; was sagst du dazu
? какво ще кажеш за това ? ; wem sagst
du das ? на кого ги разправяш тези неща
? ; wie gesagt както казахме ; sagen wir..
да речем ..; du zueinander - говорим си
на ти ; gesagt-getan рсчено-сторено ; das
sagt alles това показва всичко ; was Sie
nicht sagen ! не думайте ! ; das sagt dir
dein Gefühl това ще ти го подскаже
чувството ти ; mit Verlaub zu ~ с
извинение ; das hat viel zu sagen това
има голямо значение ; Sic haben mir gar
nichts zu ~ ! нямате право да ми
заповядвате ! ; es ist nicht zu - не може
да се изкаже ; ich will nichts gesagt haben
все едно, че не съм го казал това ; das
kann ich dir sagen уверявам те ; laßdir
das gesagt sein ! имай го пред вид ! ;
unter uns gesagt между нас казано ; im
Vertrauen gesagt поверително), sauigeln

996
разправят
intr. h. (мръсни вицове) (вулг.),
schwadronieren intr. h. (на едро) (фам.),
schweinigeln intr. h. (неприлични
вицове), vorcrzählen tr. (басни,
измислици), vorflunkcm tr. (e-m elw.) (на
някого лъжи), vormachen tr. (разг.),
weismachen tr. (c-m ctw.) (глупости на
някого) (das mußt du c-m anderen
wcismachcn разправяй глупости на някои
друг ; mir machst du das nicht weis не
можеш да ми разправящ глупости),
wiedersagen tr. (слух, новина)
разправят-heißen* imp. (der Präsident kommt
morgen, heißt es разправят, че
президентът щял да дойде утре)
разпращам-verschicken tr. (стоки, покани),
versenden* tr. (стоки)
разпращане-Verschickung f (на стоки,
покани), Wurfsendung f (на печатни
произведения по пощата)
paзllpeлcлelIlle-Anordnung f, -еп,
Arbei Iskräftebesatz m (на работната ръка
но единица площ) (в ТКЗС),
Arbeitskräfteplenung f (планово) (на
работната ръка), Aufschlüsselung f (по
категории), Bodenverhältnisse pl. (на
поземлената собственост), Dilokation f,
-cn, Energieverteilung f (на енергията),
Mannschaftsaufstellung	f,
Rollenbesetzung f (на ролите) (театр.),
Ventilsteuerung f (клапанно, при парна
машини, локомотив), Verteilung f, -en,
Zuteilung f, -en (по наряд на съетни
продукти) (търг.)
разнределител-Spinne f, -n, Verteiler m, -s, -
разпределителен^51пЬи1ш adj.
разнределям-abstufen tr. refl. (по видове,
категории, класи), abteilen tr. (на групи,
класове, отбори), aufschlüsseln tr. (по
категории) (икон.), aufteilen tr. (в групи,
паралелки) (ученици), besetzen tr. (театр.)
(Rollen, ein Stück besetzen разпределям
роли на пиесата), durchglicdern tr. trnb.,
einteilen tr., kategorisieren tr. (no
категории), klassieren tr., klassifizieren tr.,
quotisieren tr. (процентно), rationieren tr.
(време, работа), rayonicrcn tr. (култури),
repartieren tr. (пропорционално),
rubrizieren tr. (по графи), sortieren tr.
(стоки, парцали), verteilen tr. refl., zutcilcn
tr. (e-m etw.) (подаръци, дяловс, акции),
zuweisen* tr.
pa3iipe/J^iBiie-Arbeitsstrcckung f (на
работата между повече работници)
(икон.), Aufteilung f, -en, Besetzung f, -en
(на роли), Disposition f, -cn (воен.),
Klassierung f, Klassifizierung f, Reparlition
f. -en, Rolle f, -n (на наряди в кораб)
(мин.), Sortierung f, Verteilung f, -en,
Zuteilung f, -en (на продукти)
разпредилител-Arbeitsinstrukteur m (в
завод)
разнролавам-aufrüumen tr. (стока) (разг.), los/
werden intr., verramschen tr. (на
безценица), Weggehen* intr. s. (за стока)
разпродажба-lnvenlurausverkauf m (евтина,
на стоки), Saisonausverkauf m (в края на
сезона)
разпростирам ce-eingehcn* intr. s (относно
нщ.), ergehen* refl., erslccken refl. (dichter
Wald ersleckt sich über die ganze Ebene
гета гора cc разпростира ио цялата
равнина), übergreifen* intr. h. (auf etw.)
(das Feuer griff schnell auf das
Nachbarhaus über пожарът бързо
обхвана и съседната къща), verbreiten tr.
refl. (относно нещо)
разнростнрам(се)-Ьгсйеп tr. refl.
разпростирам-ausbreiten tr. refl. (sich über
etw. ~) (относно нщ.)
разиростиране-Expansion f, -en, Extension f,
-en
разпрострапен-volkstümlich (между народа),
weitverbreitet (широко)
разпространение-Verbreitung f, Vertreibung
f (на книги, вестници), Vertrieb m, -es, -e
(на книги, вестници)
разпространеиост-Ausbrcitung f, -cn
разнространнтел-Gerüchtemacher m (на
слухове), Neuigkeitskrämer m (на новини),
Verbreiter m, -s, Verleiher m, -s
разпространявам (ce)-ausbreilen tr. refl. (die

997
Krankheit breitete sich über die ganze
Stadt aus болестта се разпространи из
целия град ; cs hat sich ein Gerücht
ausgebrcitel пръснал се е слух), verbreiten
tr. refl. (новина, скух, растение, зараза)
разпространявам ce-übergreifen* intr. h. (auf
etw.) (das Feuer griff schnell auf das
Nachbarhaus über пожарът бързо
обхвана и съседната къща)
разнространявам-herumtragen* tr. (новина,
слух), kolportieren tr. (слухове, клюки),
vertreiben* 1г. (книги, вестници, филми),
weilercrzählen tr. (слух), weiterverbreiten
tr. (новина)
разпространяване-Fabclei f, -еп (на басни,
приказки), Verbreitung f
разнространянвам ce-forlpflanzen tr.
разпръсва ce-abslieben* intr. s, abströmen
intr. s, stäuben intr. h. s. (като прах) (die
Asche stäubt пепелта се сипе ; Funken ~
сипят се искри ; die Kinder staunen
auseinander децата се пръсват), stauben
intr. h. s. (като прах) (die Asche stäubt
пепелта се сипе; Funken - сипят се искри
; die Kinder staunen auseinander децата
се пръсват)
разпръсвам ce-stieben* intr. s. h.
разиръсвам-aufwühlen tr. (шума c обувките
си), durchspregen tr. trnb., sprengen tr. (die
Bank - иборам всички пари от банката ;
die Sitzung ~ налагам вдигане на
заседанието), stäuben tr.
разиръсване-Divergenz f, -еп (на лъчи)
(физ.), Sprengung f
разпръсква ce-zcrflatlcrn intr. s., zerstieben*
intr. s.
разпръсквам (ce)-zerslrcuen tr. refl. (тълпа,
войска)
разпръсквам-versprengen tr., verspritzen tr.
refl., verstreuen tr., zcrb!ascn8 tr. (c духане),
zersprengen tr. (множество), zerstäuben
tr., zusammenhaucn* tr. (неприятел) (разг.)
разпръскваме ce-vcrlaufcn refl. (die Menge
hat sich ~ тълпата се разпръсна)
разнръскваис-Zcrstäuberung f, Zerstreuung
f, -cn
	разпъвам
разпръснат-diffus adj., sporadisch
разпръснатост-Zerstreulheit f
разпрягам-abhängen tr. (кон, кола), abschirren
tr., abspannen tr, absträngen tr. (Pferde),
entjochen tr. (прен.), entspannen tr. refl.
разпуква ce-aufbersten* intr. s. (за кожа) (die
Lippen bersten auf устните се напукват),
schrecken intr. h.
разпуквам ce-aufplatzen intr. s., entknospen
intr. s refl., erschließen* refl. (за цвете),
krachen intr. h.
разпуквам ce-zerbcrsten* intr. s.
разпукване-Krachen m, -s
разнукниче-Kerbcl m, -s (бот.)
разнус-Entlassung f
разпускам ce-aufkochen intr. h. (австр.),
aufweichen intr. s. (от влага, дъждове, чрез
накисване) (за почва, ниви, пътища)
разпускам-aufgürlen tr. (ремък), aufiösen tr.
(парламент), beurlauben tr., entlassen*
tr. (die Schüler wurden aus der Schule
entlassen разпуснаха учениците),
lockerlassen tr.
разпускапе-Abkchr f (на миньори),
Auflösung f, -en, Aufweichung f,
Entlassung f
разпуснат-disziplinlos adj., liederlich,
lolt(e)rig, salopp, übermütig, wüst,
zuchtlos
разнуснатост-Lollerrci f, -cn, Demoralisation
f, -en (boch.), Gelumpe n, -s. Libertinagc f,
Liederlichkeit f, -en, Lockerheit f,
Schlamperei f, -cn (die - nicht einreißen
lassen пресичам прояви re на нехайство)
(фам.), Übermut m
разпъвам ce-krcuzigen tr. (на кръст)
разнъвам-aufblockcn tr. (обувки, шапка на
калъп), aufspreiten tr. (ein geschlachteten
Hammel - разпъвам и окачвам заклан
овен), rädern tr. (на колело) (ich bin wie
gerädert чувствам се като разбит), recken
tr. (den Kopf in die Höhe ~ вдигам си
главата нагоре ; den Körper ~ изпъвам се
; die Glieder ~ протягам ec; die Hand über
rtw. hin, nach etw. - простирам ръка над
нещо ; den Hals ~ проточвам шия).

разпъване
998
spannen tr. refl. (die Augen auf e-n ~
насочвам c напрегнато внимание очите
си към някого ; die Ohren - наострям
уши ; s-c Forderungen zu hoch ~
предявявам прекомерни искания ; ich
bin gespannt, was daraus wird много съм
любопитен, какво ще излезе от това)
разпъваие-Kreuzigung f (на кръст), Reckung
f
разпъждам-vergrämen tr.
разпънка-Qucrbalken m, Querholz n (техн.),
Riegel m, -s, Rispe f, -n, Sattel m, -s, -r,
Spreize f, -n (като разтегателна подпора)
(техн.), Tömpel m, -s, Traverse f, -n
разпятие-Kalvarienbcrg m (на възвишение и
кръстопът) (църк.), Kreuzigung f (като
произведение на живопис, резбарство),
Kruzifix п, -es, -е
разработвам-abbaucn tr. refl. (мина),
abhandeln tr. (тема), anhauen* tr. (рудна
жила), ausarbeiten tr. (план, сюжет,
доклад, тема), ausbauen tr. (в
подробности) (научна система) (der
Gelehrte baut sein Fach aus ученият
разработва специалността си), ausbilden
tr. (идея, план, система), bauen tr. (мин.),
beackern tr. (тема, въпрос), behandeln tr.,
durcharbeiten tr. trnb., durchbilden tr. trnb.,
durchformen tr. trnb. (до най-малката
подробност), durchgestalten tr. trnb. (в
подробности), einfahren* tr., einfliegen*
refl. (в каране), eomspielen tr. refl.,
erschließen* tr., herausarbeiten tr. refl. (ein
Problem klar herasarbeiten разработвам
проблем), kultivieren tr.
разработваие-Ausarbeitung f, -en, Ausbau m,
-(e)s, -e/-ten (на фабрика, съобщителна
мрежа, търговски връзки) (прен.)
разработка-Abbau m, -s, -е (на мина, на
рудник), Abbaugedinge п (на акорд), Bau
т, -s, -ten/-e (на мина), Bearbeitung f, -
en, Behandlung f, -en
разработка-Durchbildungf, -en, Eisenbergbau
m (на желязна руда) (мин.), Erzabbau m
(на руди), Erzbergbau m (на руда) (мин.),
Gangbau m (чрез прокарване на галерии)
(мин.), Schlag m, -es, -ье (проучвателна)
разравям-auflockcm tr. (огъня), aufscharren
tr., aufstören tr. (огън), aufwühlcn tr.
(почва, земя), durchwühlen tr. trnb.,
wühlen intr. h. (рана) (прен.), zerwühlen
tr.
разразява ce-los/brechen intr., niedergehen *
intr. s. (за дъжд, буря) (der Vorhang geht
nieder завесата се спуска)
разразявам ce-cntladen* refl.
разранявам ce-aufnähen tr. refl. (от шиене),
durchliegen* refl, trnb, (от лежане),
durchreiten* refl. trnb. (от яздене),
Wundliegen refl. (от лежане)
разранявам-aufgehcn* tr. (от ходене) (sich
D die Füße ~ разраняват ми се краката от
ходене), aufkratzen tr., aufreiben* tr. (от
търкане) (ръцете си), aufreißen* tr. (ръце,
колене при падане, стари рани) (и прен.),
aufstreifen tr. refl. (кожа), durchdrücken
tr. trnb. (кон), durchreiben* refl. tmb. (от
триене)
разраства ce-stauden intr. h. s. refl. (за
растение) (бог.)
разраствам ce-übernehmen* tr, wachsen*
intr. s.
разрат-Hurerei f, -en
разред-1. Lohngruppe f, -n (по заплата),
Lohnstufe f (на заплатите) 2. Ordnung f, -
en (бот.) (Kurven erster — криви от първи
ред) 3. Rang m, -es, -re (ein Sänger von ~
певец от класа)
разредеи-spatiös (шрифт)
разредка-Durchschuß m (печ.),
Zwischenschlg m
разредявам-ausbringen* tr. (набор) (печ.),
durchforsten tr. (планомерно гора)
(лесов.), plentern tr, verdünnen tr. refl.
(течност), verziehen* tr refl. (разсад),
wässern tr. (c вода)
разреждам-durchschießen* tr. (редовете на
набор) (печ.), entkernen tr. (архит.),
längen tr. (сос), spatieren tr. (чрез
шпации), spationieren tr (чрез шпации),
sperren tr (букви, редове), verlängern tr.
(e-e Suppe, e-e Tunke - разреждам,

999
разрушавам-
разводнявам супа, сос), versperren tr.
разреждане-Verdünnung f (на течност),
Verlängerung f (на супа, сос)
разрез-Aufschnitt m, -s, - (мед.), Bauchschnitt
m (коремен) (мед.), Diagonalschnilt ш
(кос), Durchschnitt m, -(c)s, -е,
Durchschnittsfläche f (напречен), Einwurf
m, -s, Einwürfe, Hirn n, -s, -е (напречен,
на дърво), Kemriß ш (на сърцевината),
Längendurchschnitt m (надлъжен),
Längsschnitt m (надлъжен),
Querdurchschnitt m (напречен),
Querschnitt m (напречен), Riß m, -sses, -
sse (e-n ~ bekommen пуквам се ; das gab
mir e-n - това ме стресна ; sich vor den ~
stellen излизам в защита на нещо), Schlitz
m, -es, -е (на рокля, ръкав), Schnitt m, -es,
-е (в месо) (etw. mit e-m ~ öffnen отварям
нещо с едно разване ; auf е-п - на един
път), Seigerriß m (отвесен, на мина)
разресвам-durchkämmen tr.
разрешавам си-gönnen tr.(sich ein kleines
Vergnügen ~ разрешавам си едно малко
удоволствие)
разрешавам-approbieren tr. (остар.), auflösen
tr. (въпрос, задача), bewilligen tr., erlauben
tr., genehmigen tr. (канц.), gestatten tr. (sich
D etw. ~ разрешавам си нщ.), gewähren
tr. (e-e Frist - разрешавам нкм. по-дълъг
срок), knacken tr. (Rätzel knacken
разрешавам гатанки), lösen tr. refl.,
verstauen tr., zubilligen tr. (на някого право
на отстъпка в цена)
разрешаваие-Approbation Г, -еп (на
лекарска практика), Auflösung f, -еп (на
дисонанс) (муз.), Auflösung f, -еп (на
задача, гатанка), Zubilligung f (на някого
право на отстъпка в цена)
разрешвам-freigeben* tr. (das Stück ist jetzt
von der Zensur freigegeben пиесата сега
е разрешена от цензурата)
разрешен-approbiert pari. adj. (approbierter
Arzt правоспособен лекар ; approbiertes
Mittel разрешено средство), handelseinig
(за продажба)
разрешение-Approbation f, -еп (да се печата)
(дадено от католически епископ),
Aufenthaltsbewilligung f (за
пребиваване), Aufenthaltsgenehmigung
f (за временно жителство), Baulizenz f (за
строеж), Druckbewilligung f (за
печатене), Einfuhrbewilligung f (за внос),
Einreisebewilligung Г(за влизане в чужда
страна), Erlaubnis f, -se (die ~ erhallen
получавам разрешение), Genehmigung
f, -en, Gestaltung f, Gunst f (канц.),
Justifikation f, -en, Konsens m, -es, -e,
Konzession f, -en (за дадена промишлена
дейност), Lizenz f, -en, Verstattung f,
Zuzugsgenehmigung f (за имиграция в
дадена страна)
разрешим-auflösbar adj., lösbar
разрешимост-Lösbarkeit f, -
разрешнтелно-Bauschcin m (за строене),
Beslallungsbrief m (за практика),
Ehekonsens m (медицинско, за брак),
Konzession f, -en (за дадена промишлена
дейност), Lizenz f, -en, Mutschein m (за
експлоатация на мина), Triptyk m, -s, -s
(на моторни коли за минаване на
граница), Zulassungsschein m
разрнв-Bruch m, -(e)s, Brüche, Riß m, -sscs, -
sse (e-n ~ bekommen пуквам се ; das gab
mir e-n ~ това ме стресна ; sich vor den -
stellen излизам в защита на нещо)
разривам-aufscharren tr., behacken tr.
разритвам-aufstoßcn* tr. (er stieß uns alle auf
той всички ни разблъска, разрита)
разрохвам-auflockem tr. (почва), lockern tr.
rcil.
разрохквам-aufhacken tr. (пръст, земя),
aufharken tr. (земя) (c фебло) (сел.-ст.)
разрошва ce-plustem refl. (перата) (за птица)
разрошвам (ce)-aufsträubcn tr. и refl.
разрошвам-aufrauhcn tr. (плат) (текст.),
zerzausen tr.
разрошен-zausig
разруха-Ruin m, -s, -, Verfall m, -es, -, Zerfall m,
Zerrüttung f, -en
разрушавам ce-durchrostcn intr. s tmb. (от
ръжда), verrotten intr. s.
разрушавам-ausbomben tr. (чрез въздушно

разрушаване
1000
нападение) (неолог.), einschießen* tr.,
zerbomben tr. (c бомби), zerschießen* tr.
(c пушечен огън), zerstören tr. (град.
крепост, инсталация, телефонен кабел)
разрушаване-Abriß m, -risses, -risse,
Atomzertrümmerung f (на атома),
Nervenzerrüttung f (на нервната система)
разрушен-klastisch, wrack, zerbombt (от
бомба)
разрушение-Dcstruktion f, -cn, Scherung f, -
en (на материал) (техн.), Zerstörung f
разрушим-zerstörbar
разрушител-Zcrstörcr m, -s
разрушителен-brisant adj. (boch.), destruktiv
adj.
разрнд-Gascnllandung f (газов)
разрязвам-abscheren* tr., abschroten tr.
(надлъжно c трион), aufschlitzen tr. (плик,
дюшeк)aufschneiden* tr. (възел, пакет,
илик, книга), durchsägen tr. trnb. (c
трион), durchschneiden* tr. trnb.,
entzwei schneiden* tr. (на две), hächsen
tr. (сухожилия), sezieren tr. (труп) (мед.),
sezieren tr. (труп) (мед.), vorschneiden*
tr. (месо, печено), zerschneiden* tr. (плат,
хартия) (ich habe mir an e-r Scherbe die
Hand zerschnitten разрязах си ръката на
едно стъкло), zerteilen tr. refl. (печено,
птица), zuhauen* tr. (свини, говеда)
разрязване-Aufschnitt m, -s, - (мед.),
Durchschnitt m, -(e)s, -e, Einschnitt m, -s,
-e, Zerteilung f (на месо, птица)
разсад-Kohlpflanze f (зелев), Kohlsprosse f
(зелев), Sämling m, -s, -е (непикиран),
Verwerfung f
разсадинк-Baumschule f, Kamp m, -s, -e,
Obstbaumschule f (за овощни дървета),
Pepiniere f, -n, Pflanzschule f, Pflanzstätte
f, Pflanzstatt f, Propfschule f (за
облагородяване на дървета),
Schattenkapf m (засенчен), Schule f, -n,
Waldbaumschule f (за горски дръвчета)
разсаждам-pflanzen tr. (Erdbeerslrecklinge ~
разсаждам ягоди ; er hatte sich mitten aufs
Sofa gepflanzt беше се курдисал неканен
на средата на канапето), pikieren tr.,
verschulen tr. (фиданки в нова леха),
verziehen* tr. refl.
разсаждане-Verschuldung f (на фиданки в
нова леха)
разсед-Abbruch m, -es, -re, Bruch т, -(c)s
(геол.), Bruchlinie f (геогр.).
Querverwcrung f (напречен), Tezett n
(стъпаловиден)
разседлавам-absattein tr., aufgürlcn tr. (кон)
разсейва cc-abirrcn intr. s (за лъчи),
verschwebcn intr. s. (облак), zerstieben*
intr. s. (in feinen Nebel zerstieben разсейва
се като на воден прах, за разбиваща се
вода)
разсейвам ce-abreagieren tr. refl., verziehen*
tr. refl.
разсейвам-ablcilen tr. refl. (гняв), ablenken tr.,
verstreuen tr., verwehen tr. (облаци, за
вятър), zerstäuben tr., zerstreuen tr. refl.
(подозрения, съмнения, светлина)(е-п
zerstreuen разсейвам някого ; sich
zerstreuen разсейвам се)
разсейване-Aberration f, -en, Ablenkung f, -
en, Degradation f, -en (физ.), Divergenz f,
-en (физ.), Tiefenstreuung f (в
дълночина), Verwehung f (на облаци, за
вятър), Zerstäuberung f, Zerstreuung f, -
en, Zerstreuung f, -en
разсечка-Sohlstreckc f (от етажна галерия)
разсеян-abwesend part. adj. (~er Blick - чужд,
блуждаещ поглед), diffus adj. (~es Licht
разсеяна светлина), fahrig adj.,
geistesabwesend adj., haspelig, zerfahren,
zerstreut (светлина) (ein zerstreuter
Professor разсеян професор)
разсеяност-Abwesenheit f, -en,
Geistesabwesenheit f, Vergeßlichkeit f, -en
(голяма), Zerfahrenheit f, Zerstreutheit f,
Zerstreuung f, -en
разсилеи-Bote m, -n, Büttel m, -s (съдебен)
(остар.), Fron m, -(e)s, -е (в съд) (ист.),
Gerichtsdiener m (съдебен) (юр.), Knecht
m, -es, -e, Laufbursche m, Pedell m, -en
(вучилище, съдилище), Pudel m, -s (във
ВУЗ), Ratsdiener m (при градски съвет),
Weibel m, -s (в съда)

1001
разстояние
разсилна-Botefrau f, Botin f, -nen
разсипан-zerstreut (zerstreute Ordnung
разсипан строй)
разсипвам (ce)-entwickeln tr. refl. (във верига)
(воен.)
разсипвам ce-abrackcm refl. (sich mit etw.)
(от работа), hetzen refl. (от тичане,
работа) (wir habn uns matt, halbtot gehetzt
разсипахме се от бързане), schwärmen
intr. h. (във верига)
разсипвам-bluten intr. h refl., hernchmen* tr.,
herunterbringen* tr., ruinieren tr. refl. (си
здравеъо), übergießen* tr. (поради много
наливане), überschütten tr.,
überschwappen tr. intr. h., verschütten tr.
(брашно), zerarbeiten tr. refl. (се от работа),
zerrütten tr. (сустоянис), zerschießen* tr.
разсипване-Verschüttung f
разсипник-Vergeuder m, -s
разсиинича-verschwcndcn tr.
pa3Ciiniiit4ecKii-vcrgeudcrisch
разсипннчество-Vergeudung f
разсичам-aufhaucn* tr., durchhauen* tr. trnb.,
durchschlagen* tr. trnb., entzweihaucn*
tr. (на две), hacken tr. (дървета, кокали,
месо), hauen* tr., vierteilen tr. (на четири),
zerhauen* tr.
разслабвам-ablurcn tr., auflösen tr. (коса,
възел), entspennen tr. refl., lockern tr. refl.
разслабване-Auflösung f, -en, Auflockerung
f, -en (~ der Disziplin отслабване на
дисциплината)
разслабително-Abführpille f
разследвам-nachforschcn intr. h. (e-r Sache
D)
разследване-Nachforscherung f, -en (~en
anstellen разследвам, правя справка),
Recherche f, -n
разслоение-Abstufung f, -en (социално),
Klassenschichtung f (класово),
Schichtung f, -en (die soziale ~ e-s Volkes
социалното разслоение на един народ)
разслоеност-Verstimmung f, -en (на
инструмент)
разслоявам ce-schicfcrn intr. h.
разслоявам-entmischen tr. refl.
разсол-Salzsole f
разсоха-Gabel f, -n, Gabelast m, Gabelung f, -
en
разсрочки-Abschlagszahlung f, -en
разставям-aufstellen tr. (постове, съгледвачи,
оръдия) (воен.)
разставяне-Aufstellung f, -en (на играчите)
(спорт.), Kabelverlegung f (на кабел)
разстилам ce-dchncn tr. refl., crstecken refl.
(dichter Wald ersteckl sich über die ganze
Ebene гъста гора се разстила по цялата
равнина)
разстилам-aufbreiten tr., aufdecken tr. и refl.
(покривка на маса), ausbreiten tr.
(покривка на маса) (die Wäsche ~
изтърсвам и простирам прането),
auscinanderbreiten tr., breiten tr. refl. (ссл-
ст.), spreiten tr.
разстонство-Belriebsstürung f (на
движението), Verstimmung f, -en (на
стомаха)
разстояние-Abstand m, -(e)s, tc, Anlauf m, -
(e)s, -re (за заточване при скок) (спорт.),
Bodenfreiheit f (между шасито и земя та)
(автом.), Brennweite f (фокусно) (физ.),
Distanz f, -en (auf diese - kann ich die
Personen nicht erkennen от това
разстояние не мога да разпозная хората),
Entfernung f, -en, Hörweite f (на което се
чува), Katzensprung m (малко) (es ist nur
ein Katzensprung дотам е малко
разстояние), Kurzstrecke f (късо, при
надбягване), Luft f, -fE, Pfcilcrweile f
(между два стълба), Raum m, c-s, tc (cs
ist kein - da тук няма място ; wenig ~
einnehmen заемам малко място ; ~ geben
правя място ; ~ schaffen освобождавам
място; - lassen оставям поле при писане
; ein weiter ~ trennt uns voneinander
голямо разстояние ни дели един от друг
; - geben давам свобода за проява ; е-т
freien ~ lassen давам на някого свобода
на действие), Schrank m, -es, те
(напречмо, между дирите на елен) (лов.).
Spanne f, -п (кратко) (die ~ zwischen
Einkaufs- und Verkaufspreis разликата

1002
разстрел
между покупната и продажната цена),
Wurfweitw Г (на хвърлея) (спорт.)
разстрсл-Erschießung f, -еп
разстрелва.м-crschicßen* tr., füsilieren tr.
разстрелване-Erschicßung f, -cn
разстривам-zerrcibcn* tr. (бон)
разстроеност-Verstimmtheit f, -
разстройвам-angreifcn* tr. (нервите),
derangieren tr., desorganisieren tr.,
durchkreuzen tr. (прен.) (jds. Pläne
-разстройвам нечии планове), entnerven
tr. (нервите), mitnehmen tr., zerrütten tr.
разстройване-Verkehrsstörung f (на
движението)
разстройващ-nervenzerrüttcnd (нервите)
разстройства-Nährschäden pl.
разстройство-Assoziationsstörung f (на
асоциативната дейност) (псих.),
Ehezerrüttung f (на брака като подод за
развод), Indigestion f, -en,
Nervenzerrüttung f (на нервната
система), Nervenzusammenbruch m
(нервно), Verstimmtheit f, Zerrüttung f, -
cn
разстъкляване-Entglsung f (техн.)
разсуквам-aufdrehcn tr. (въже), aufdröseln tr.
(връв, въже, тъкан) (разг.),
auseinanderdrehen tr.
разсъбличам (ce)-cntkleiden tr. refl.
разсъдлив-besonnen adj., einsichtig adj.,
nüchtern, sinnig, sinnig, verständig
разсъдливост-Besonnenheit f, Klugheit f, -,
Nüchternheit f, -, Sinnigkeit f, Sinnigkeit
f, -, Überlegung f, -en, Überlegung f, -en
(ohne ~ handeln действам необмислено),
Verständigkeit f, -
разсъдък-Kopf m, -s, t, Verstand m, -es, - (bei
vollem, klarem - sein напълно c ума съм
си ; man furchtet für s-n - опасяват се да
не загуби разсъдъка си ; e-n um den ~
bringen подлудявам някого ; da steht e-m
der ~ still! умът ми не може да ги побере)
разсъдъчен-vemunftmäßig, verstandesmäßig
разсьждаващ-nüchtem (трезво)
разсъждение-Betrachtung f, -en,
Räsonnement n, -s, -s, Überlegung f, -en
разсъмва ce-aufdämmcrn intr. s. (der Morgen
dämmert auf зазорява се ; es dämmert
einige Hoffnung in mir auf събужда cc y
мене известна надежда)
разсъмване-Dämmcrung f, Tagesanbruch m
разсърдвам ce-creifern refl. intr. s, ergrimmen
intr. s, zerkrachen геП. (разг.)
разсърдвам-aufbringen* tr. (aufgebracht sein
кипнал съм) (прен.), erbosen tr. (ich war
diese Worte sehr erbost тези думи много
ме разсърдиха), ergrimmen tr., verstimmen
tr. refl.
разсърден-tückisch (auf e-n, mit e-m - sein
сърдя се, цупя се на някого) (разг.)
разтакавам ce-schlendcm intr. h. s. (разг.),
trudeln intr. s. tr., zottem intr. s. (фам.)
разтакавам-hinhängen tr., hinhalten* tr. (e-n
mit der Bezahlung lange hinhalten
разтакавам някого дълго време е
плащането), spinnen* tr.
разтакаване-Bocksbculcl m, Bummelei f, -en,
Läuferei f, -en, Zotterci f, -en (фам.)
разтакавания-Wcitcrungcn pl. (поради
бюрокрация)
разтакам-aufziehen* tr.
разтапя ce-zerfließen* intr. s. (за шоколад,
масло)
разтапям ce-aufschmelzen* intr. s. (das Blei
ist aufgeschmolzen оловото се ратопи),
brutzeln nitr. H, fließen* intr. s (за метал),
lösen tr, refl., schmelzen* intr. s (das
Zuckerstück schmilzt auf der Zunge
бучката захар се топи в устата ; vor
Sehnsucht, Wonne ~ топя се от копнеж,
блаженство ; schmelzender Gesang
разнежваща песен)
разтапям ce-verschmelzen* intr. s.
разтапям-aufschmelzen* tr. (сняг, метали),
schmelzen tr. (за метали) (geschmolzenes
Wachs разтопен восък), verhütten tr.
(метал.), zerschmelzen* intr. s.
разтапяne-Schmelzarbeit f (техн.), Schmelze
f, -n (на метали) (техн.), Schmelzerei f, -
en, Schmelzung f, Verhüttung f, -en (на
руди) (метал.), Verschmelzung f
разтваря ce-aufknospen intr. s. (за пъпка)

1003
разтопимост
разтварям (ce)-aufbläüern tr. refl. (пъпка,
цвете), auftun* tr. и refl. (врата, прозорец)
(tu die Augen auf! отваряй си очите! ;
den Mund ~ заприказвам, заговорвам)
(разг.)
разтварям ce-aufreißen* intr. s., aufweichen
intr. s. (от влага, дъждове, чрез накисване)
(за почва, ниви, пътища), entfalten refl.,
erschließen* refl. (за цвете), lösen tr.
разтваря M(ce)-breiten tr. refl.
разтварям-aufblätlern tr. (книга), auffalten tr.
(писмо), aufknöpfen tr. (die Ohren ~
наострям уши), auflösen tr. и refl. (Salz
löst sich in reinem Wasser auf солта се
разтваря в чиста вода ; sie war völlig in
Wehmut aufgelöst беше потънала
напълно в меланхолия) (хим.) (и прен.),
aufpressen tr. (чрез натискане) (е-е
Pflaume ~ разтварям слива), aufreißen*
1г. (с тласък) (врата, прозорец,
чекмедже), aufschlagen* tr. (die Augen,
ein Buch -r отварям очи, книга),
aufsperren tr. (широко) (врата, човка,
прозорец) (Mund und Augen ~ омулвам
очи, зинвам с уста), aufwerfen* Ir. (с
трясък, с камъни), aufzerren Ir. (нервно,
бързо) (чрез дърпане насам-нататък)
(разг.), ausbreiten tr. (обятия), solvieren
tr., sperren tr. (широко), aufschließcn* tr.
(die Körpersäfte schließen die Nahrung auf
соковете на тялото преработват храната)
(хим.)
разтваряне-Aufgang m, -s, -t-e (der - der
belagerten Stadt отварянето портите на
обсадения град) (прен.), Auflösung f, -
еп (хим.)
разтваряч-Öffner m, -s, - (вертикален,
хоризонтален)
разтвор-Äscher m, -s, - (от гасена вар с
поташ) (в кожарството) (техн.),
Auflösung f, -en, Flotte f, -n (за изиирнс,
боядисване), Gerbbrühe f (дъбилен)
(техн.), Gerberlohe f (дъбилен) (техн.),
Jungfernmilch f (спиртен, от бензое и
вода), Kalkbrühe f (варов), Kolloidlösung
f (колоидалсн), Lösung f, -en, Malter m, -
n, -s, Nährlösung f (хранителен)
разтвореи-sperrweit (широко)
разтворим-ätherlöslich adj. (в етер), auflösbar
adj. (хим.), auflöslich adj., lösbar
разтворим-löslich, solübel
разтворимост-Lösbarkeit f, Löslichkeit f,
Lösungsvermögen n
разтворител-Auflösungsmittel n (хим.),
Lösungsmittel n, Öffner m, -s, -
разтвор-проявител-Entwicklungsflüssigkeitf
(фот.)
разтевекелявам се-au (kochen intr. h. (no
особен повод) (разг.)
разтевожеи-besorgt adj.part.
разтег-Klafter f, -n, Klaftermaß n (мярка),
Malter m, -n, -s (дърва)
разтегател-Expander m, -s
разтеглив-ausdehnbar adj., dehnbar adj.,
dehnsam adj., -Elastizität f
разтегливост-Weilschwcifigkeit f, -
разтегля ce-einmessen* refl.
разтеглям ce-einwagen* refl., recken tr. refl.
(sich dehnen und sich strecken und ~
протягам се)
разтеглям-dehnen Ir.refJ., fleischen tr. (техн.),
zerren tr. (сухожилие, мускул) (мед.)
разтегляне-Zerrung Г, -en (на сухожилие)
(мед.)
разтича ce-zcrfließcn* intr. s. (за течност),
zerrinnen* intr. s.
разтичам ce-fließen* intr. s
разтлеиие-Verfall m, -cs, -, Verrottung f, -
разтоварвам (ce)-entlasten tr. refl.
разтоварвам-abbürden tr., abladcn* tr. (дърва,
стока, кола), cnlbürden tr., entladen* tr.
refl. (sein Herz durch Reden - разтоваравм
сърцето си чрез разговор), lasten tr. (за
кораб), leichten tr., leichtern tr. (c мауна),
lösen tr.
разтоварител-Entiadcr m, -s
разтоварище-Abladeort m, Abladeplatz m,
Abladung f, -en, Löschplatz m
разтопен-flüssig adj. (~ machen разтапям се)
разтопим-auflösbar adj. (хим.), leichtflüssig
(за метали), schmelzbar (метал)
разтопимост-Schmelzbarkeit f, -

разтопявам се
1004
разтопявам ce-abschmolzen* tr.
разтопявам-auflösen tr. и rcfl. (Salz löst sich
in reinem Wasser auf солта cc разтваря в
чиста вода ; sie war völlig in Wehmut
aufgelöst беше потънала напълно в
меланхолия) (хим.) (п прен.), auftauen tr.
(die eingefrorene Wasserleitung ~
размразявам замръзналия водопровод
: die eingefrorene Forderungen mußten
aufgelaut werden замразените вземания
трябваше да се изискат), aufweichen tr.,
einschmclzen* tr. rcfl., zerschmelzen tr.
разтоиннане-Auflauung f
разторвач-Löschcrm, -s
разlopen-sperrengelweil (врата)
разточен-diffus adj., weitläufig, weitschweifig
разточепост-Weitschweifigkeit f, - (на
изложение, разказ)
pa3io4ii ieji-Verschwender m, -s
pa3i04iuejieii-luxuriös, nobel, schlemmerisch,
vergeuderisch, verschwenderisch (човек),
versch vvendungssüchtig, vertuen sch,
vertulich
pa3T04incjiiiocr-Schlcmnierlum n, -cs, -e,
Weitläufigkeit f, -
pajioHii i enc i Ba.vi-huselieren intr. h., hofieren
inlr. h., luxurieren intr., vergeuden tr.
разточителство-Aaserei f, -en, Aufwand m, -
(e)s, - (großen ~ machen, treiben
разточнтелствувам, живея на широко),
Luxus m, Schlemmerei f, Vergeudung f,
Verschwendung f, -
разточителствувам-haselieren intr. h.,
hofieren inlr. h.
разтребвам-abdeckcn tr., abräumen,
abraumen tr., abservieren tr., aufkramen tr.,
aufräumen tr.
разтребван-räumen tr. intr. h. (alles s-c Stelle
~ слагам всяко нещо на мястото му)
разтребване-Räumung f
разтревожен-besorglich adj.
разтревоженост-Besorgnis f, -se
разтрепервам ce-erbeben intr. s h (die Freu
erbebte vor Zorn жената се разтрепери
от гняв), erschaudern intr. s
разтрнвам-abreiben* tr. refl., abstreichen* tr.,
anreiben* tr. (Farben - бъркам,
разкривам бои), reiben* tr. refl. (etw. zu
Pulver ~ стривам нещо на прах ; blank ~
излъсквам метал ; sich D den Schlaf aus
den Augen ~ търкам си още сънен очите
; e-m etw. unter die Nase - навирам на
някого нещо в очите ; sich an c-m ~ дърля
се с някого), verreiben* tr. (etw. auf etw.
D) (der Krem wird auf der Haut verrieben
крамът се разтрива върху кожата)
разтривка-Abreibung f, -en, Friktion f, -en
разтрисане-Fieberfrost m (със студени
трънки), Fieberschauer m (мед.)
разтрогвам-scheiden* tr. (брак) (sich von c¬
m ~ lassen развеждам се c някого ; c-e
geschiedene Frau разведена жена ; wir
sind geschiedene Leute няма нищо общо
между нас)
разтрогване-Schcidung f, -en (на брак) (die
- ablchncn не давам развод)
разгройсгво-1. Absonderungsstörung f (мед.)
(на секреционната функция),
Desorganisation	f-en	2.
Magenverstimmung f (стомашно)
разтрошавам ce-auseinanderbrcchen* intr. s.
разтрошавам-aufciscn tr. (лед) (на езеро),
auseinanderbrechen* tr., cntzweibrcchcn*
tr. (на две), entzweimachen tr., mulmen tr.
(на прах), zerbröckeln tr., zerklopfen tr.,
zersplittern tr. (на късчета), zertrümmern
tr. (zertrümmertes Gestein разтрошителна
сила), zusammenhauen* tr. (разг.)
paxrpoiiiaßaiic-Zcrlrümmerungf
разтръсквам-rüttcln tr. intr. h. (etw., an etw.
D) (e-п aus dem Schlaf ~ раздрусвам
някого, за да го събудя ; der wagen rüttelt
колата друса ; der Wind rüttelt an den
Fensterläden вятърът блъска ио капаците
на прозорците ; Getreide ~ пресявам
зърно; daran ist nicht zu ~ ! това си остава
неоспоримо !)
разтурвам ce-auffliegen* intr. s. (mein Plan
flog auf моят план се осуети ; der Verein
flog auf дружеството бе разтурено)
(разг.)
разтурвам-sprengen tr. (die Bank ~ иборам

1005
всички пари от банката ; die Sitzung ~
налагам вдигане на заседанието)
разтурване-Sprengung f
pa3Typen-lott(e)rig, wild, wild, zuppig
разтурям-aufhcben* tr. (разбойническо
гнездо) (e-e Bande ~ разтурям,
унищожавам банда), auflöscn tr.
(събрание, дружество), liquidieren tr.
разтуряне-Auflösung f, -en (на парламент)
разтуха-Trosl m, -es, - (~ in etw. D finden, sich
D ~ in etw. D holen намирам утеха,
утешение, разтуха в нещо ; schlimmer -
слаба утеха)
разтькавам-aufweben* tr.
разтьлкувам-klarmachcn tr.
разтървавам-abbrechen tr. (кучета).
auseinanderbringen* tr. (борещи се)
разтьрквам-abreiben* tr. refl., frottieren tr.,
reiben* tr. refl. (etw. zu Pulver — стривам
нещо на прах ; blank ~ излъсквам метал
; sich D den Schlaf aus den Augen ~
търкам си още сънен очите ; c-m clw.
unter die Nase ~ навирам на някого нещо
в очите ; sielt an e-m - дърля се с някого)
разтьркваие-Friktion 1‘. -сп
разтърсвам ce-aufbeben inlr. h. (пост.)
разтърсвам-aufrcißcn* tr. refl. (нкг.), aufrütleln
tr. и refl. (e-n aus der Untätigkeit ~
изкарвам нкг. от бездействието му),
aufwühlcn tr. (дълбоко) (dieses Unglück
hat die Tiefe seiner Seele aufgewühlt това
нещастие разтърси дълбоко душата му :
aufwühlende Musik разтьсваща музика),
beuteln tr.. durchbcben tr. (Schmerz
durchbebte s-e Glieder болка разтреваше
тялото му), durchbeutcln tr. trnb.,
durchschüUcln tr. trnb., durchschüttcrn tr.,
durchstoben tr., erbeben inlr. s h (die Erde
erbebte земяза се разтърси), erschüttern
tr. (das Erdbeben erschüttert den Boden
земетресението разтърсва Земята),
rammeln inlr. h. (gerammelt voll
натъпкано), schütteln tr. refl., scltüllern
tr, wachrütteln tr.
разтърсване-Aufrüttclung f, Erschütterung f,
-en, Perkussion f, -en
разум
разтърсващ-weltcrschüttcrnd (света
събитие)
разтърсям-angreifen* tr. (der letzte Auftritt
hat mich sehr angegriffen последната
сцена много ме покърти)
разтьршувам-durchschnüffeln tr.
разтьряне-Abbruch m, -es, ч-е
разтьтрен-abgelatscht part. adj. (обувка)
разтягам (ce)-ausdehncn tr. и refl. (die Wärme
dehnt die Metalle aus от топлината
металите се разширяват; ein Gummiband
~ разтягам ластик)
разтягам ce-rccken tr. refl. (sich dehnen und
~, sich strecken und ~ протягам cc)
разтягам-аи(blocken tr. (обувки, шапка на
калъп)
разтягане-Dchnung f, -cn, Längsdehnung f,
-en (на дължина) (физ.). Schleppung f, -
en (при разсед), Sehnenzerrung f (na
сухожилие) (анат.)
разубеждавам-abmahnen tr. inlr. h (e-m [von]
etw. ...), abralcn* intr. h (e-m von etw.),
abreden tr. intr. h e-m von etw.
разузнавам-abtastcn tr. (воен.), aulklären tr.
(воен.), ausbaldowern tr. (обл. pan.),
baldowern tr. (положението, c цел
кражба), cinsehcn* tr. (воен.), erkunden
tr., erkundschaften tr., kundschaften inlr.
h., patrouillieren intr. h., rekognoszieren tr.
(воен.)
разузнаване-Aufklärung f, -en (воен.).
Erkundung f, -cn, Kundschaft f. -cn (e-n
auf Kundschaft ausschicken изпращам
някого на разузнаване), Luftaufklärung f
(въздушно)
разузиавач-Aufklärcr m. -s, ~ (воен.).
Baldower m (на разбойническа банда).
Kundschafter m. -s, Polizeispitzel m
(полицейски), Späher in, -s
разум-Logos m. Menschenverstand m,
Mutterwitz m (вроден), Räson 1. - (c-n zur
~ bringen вразумявам някого ; -
annehmen вразумявам cc), Ratio f. -. Sinn
m, -cs, -c (der Gedanke kommt mir eben in
den - тъкмо ми идва тая мисъл ; schlag
dir das aus dem - избий см кин мис ъл от

1006
разумен
главата), Vernunft f, - (nicht bei ~ sein не
съм c разума см, c ума си ; das geht über
die ~ това човешкият разум не може да
го разбере), Verstand m, -es, - (bei vollem,
klarem ~ sein напълно c ума съм си ;
man furchtet für s-n ~ опасяват се да не
загуби разсъдъка си ; e-n um den ~
bringen подлудявам някого ; da steht e-m
der - still! умът ми не може да ги побере)
разумен-gescheit adj. (sei doch ~ ! бъди
разумен !), rational, rationell, ratsam,
sinnig, vernunftbegabt, vernunftgemäß,
vernunftmäßig,	verständig,
verstandesgemäß
разумно-vernünftig, zustande (nichts
Richtiges zustande bringen нищо
разумно не мога да направя)
разумиост-Geschcilhcit f, Klugheit f, -,
Sinnigkcit f, -, Sinnigkeit f, -, Verständigkeit
1',-
разучавам-einspielen tr. refl. (композиция),
einstudieren tr., einüben tr. refl.
разфучан-fuchtig adj.
разхайтвам ce-vergammeln inlr. s. (разг.)
разхайтвам-verbrummeln intr. s.
разханвам-aufbeißcn* tr., durchbeißen* tr.
trnb., entzweibeißen* tr. (на две),
verbeißen* intr. s.
разхвъляно-bunt adv. (im Zimmer lag alles ~
durcheinander цялата стая беше
разхвърляна)
разхвърлям-breiten tr. refl. (сел.-ст.),
durcheinanderwerfen* tr. trnb.,
herumwerfen* tr. (наоколо в безпорядък),
repartieren tr. (разноски), Überwerfen* tr.
разхвърлян-regellos, wild (wilde Siedlungen
разхвърляни селища), wirr, zerfahren
разхвърляне-Aufbringungsumlage f (на
доставките) (икон.), Repartition f, -en
разхвърляиост-Zerfahrenheit f
разхвърчава ce-abstieben* intr. s
разхищавам-veraasen tr., veraassen tr.
разхлабвам ce-erschlaffen intr. s, lösen tr. refl.
разхлабвам-aufgürten tr. (ремък), auflockem
tr. (възел, ремък) (ein Kissen ~ разпухвам
възглавница ; aufgelockerte Bowölkung
разкъсана облачност ; die Sitten sind
aufgelockert нравите са станали
свободни), aufnesteln tr. (c труд, бавно)
(елече, корсет, обувки), aufschnallen tr.
(тока, ремък), fieren tr. (мор.), los/kriegen
tr., los/machen tr. refl., nachlassen* tr.
(колан, струна, винт)
разхлабен-locker, lose, wack(c)lig
разхлабнтелен-abfürend pert. adj.
разхладително-Erfrischung f, -en
разхлаждам ce-abkühlen intr. s refl. (вода,
въздух)
разхлаждам-kühlen tr. (sein heißes Gesicht,
die Augen kühlen разхлаждам
загорещеното си лице, очите си)
разхлаждане-Abkühlung f, -en, Kühlung f, -
разхласявам-vcrlautbarcn tr.
разход-Arbeitsaufwand m (на труд),
Arbeitsverbrauch m (на енергия) (техн.),
Arbeitszeilaufwand m (на труд) (на час),
Aufwendung f, -en, Gesamtausgabe f
(общ), lstausgabe f (фактически) (икон.),
Kraftaufwand m (на енергия), Verbrauch
m, -es, - (an etw. D), Zeitaufwand m (na
време)
разходи-Baukosten pl. (по строежа),
Geldausgabe f (парични), Kleideraufwand
m (за дрехи), Kosten pl. (die Kosten
bestreiten плащам разходите ; für die
Kosten aufkommen отговарям за
разходите ; sich in Kosten stürzen влизам
в големи разходи), Kostspieligkeit f
(големи, за нещо), Nebenausgabe f
(странични), Reisegald n (за път),
Rüstungsausgaben pl. (за въоръжение),
Sollausgabe f (предивени), Zehrgeld n
(пътни), Zehrpfennig m (пътни)
разходка-Bummel m, -s, Fensterparade f
(нощна, под прозореца на любимата),
Fußpartie f (остар.), Kahnfahrt f (c лодка),
Kahnpartie f (c лодка), Ritt m, -es, -e (in e¬
m - наведнъж), Spazierfahrt f (c коал,
кораб), Spaziergang m (пеша), Spazierritt
m (на кон), Tour f, -en (e-e - machen правя
разходка ; auf die - gehen тръгвам на
разходка), Wasserpartie f (по вода)

1007
разхожвам ce-spazieren intr. s., ergehen41 refl.
(sich im Park ~ разхождам се бавно из
парка), kahnen intr. h. s. (c лодка),
kutschen intr. s. (c файтон), kutschieren
intr. s. (c файтон), lustwandeln intr. (c
наслада), schlendern intr. h. s. (бавно),
spazierenfahren* intr. s. (c кола, кораб),
Spazierengehen* intr. s. (пеша),
spazierenreiten* intr. s. (на кон),
spazifizieren intr. h. s. (фам.), tummeln tr.
refl.
разхождам-herumfahren* tr. (някого c кола)
разхождане-Divergenz f, -en (биол.)
разхубавявам (ce)-verschönen tr. refl.,
verschönern tr. refl.
разхубавявам-schönmachen tr. refl. (къща)
(разг.)
разхубавяване-Vcrschönerung f
разцвет-Aufblühen n, -s, Aufstieg m, -s, -e,
Blüte f, -n, Blütenzeit f (прен.), Flor m, -s, -
е (прен.) (im - stehen намирам се в
разцвет), Frühling m, -s, -е (прен.),
Hochbarock n (на барока), Hochromantik
f (на романтиката) (лит.), Mittag m, -s, -e
(на силите), Scheinblüte f (прен.)
разцветка-Farbmuster m (текст.)
разцепваем-klüftig
разцепваем-kluftig
разцепвам ce-aufspaltcn intr. s. refl.,
entzweigehen* intr. s (на две), aufritzen
tr., aufspalten tr. (дърва), keilen tr. refl. (c
клин), schleißen* tr. (на тънко), spalten tr.
refl. (der Blitz hat den Baum gespalten
мълнията разцепи дървото ; Fische ~
поря риба ; das Geschlecht hat sich in
drei Linien gespalten родът се е разделил
на три клона ; Haare ~ цепя косъма),
zerspalten tr. (in Parteien zerspalten
разцепвам на партии), zerspellen tr.
разцепване-Parteiung f (на партии)
разцепление-Riß m, -sses, -sse (e-n ~
bekommen пуквам се ; das gab mir e-n ~
това ме стресна ; sich vor den ~ stellen
излизам в защита на нещо), Spaltung f, -
en
разцъфвам (ce)-cntknospen intr. s refl.
	разчитам
разцъфвам ce-aufknospen intr. s.
разцъфвам-erblühen intr. s
разцъфтявам ce-entblühen intr. s
разцъфтявам-aufblühen intr. s. (и прен.),
entfalten refl., erblühen intr. s
разчепквам-flocken tr., kämmen tr. refl.
(вълна) (текст.), zerpfücken tr.
(стихотворение, роман), anreißen* tr. (за
по-нататъшна разработка, обработка)
(техн.), quadräteln tr. (на квадратчета,
шахматно)
разчесвам-aufkämmen tr. (вълна), hecheln tr.
(лен, коноп), kämmein tr. (вълна), karden
tr., kardieren tr., kratzen refl., raffeln intr. h.
(лен), schlichten tr. (прежда за тъкачен
стан) (текст.)
разчиствам улицата ; s-e Ware, mit s-n Waren
~ разпродавам стоката си), abfegen tr.
(книги, мебели), abräumcn, abraumen tr.
(мин.), aufheben* tr. (минна галерия)
(мин.), aulklaren tr. (Deck ~) (палубата)
(мор.), aufräumen tr. (развалини),
enttrümmern tr. (от развалини) (неолог.),
räumen tr. intr. h. (die Kleider aus dem
Schrank - изваждам дрехите от ектина ;
etw. aus dem Weg ~ отстранявам някого
от пътя си ; die Straße ~ разчиствам
улицата ; s-e Ware, mit s-n Waren ~
разпродавам стоката си), raumen intr. s.
(за строеж), roden tr. (земя от коренища),
wegräumen tr. (развалини)
разчнстване-Aufräumungsarbeitcn pl. (на
развалини), Räumung f, Rodung f, - (на
земя от коренища), Trümmerbcscitigung
f (на развалини)
разчиствачка-Trümmcrfrau f (на развалини)
(шег.)
разчнтам-abzählen tr. (при детски игри),
bauen intr.h (darauf ist nicht zu bauen не
трябва да разчиташ на това), enträtseln
tr., entziffern tr., herausbringen* tr.,
herausmachen tr., rechnen intr. h. (auf e-n,
mit etw.) (auf diesen Mann, mit diesem
Mann ist nicht zu .. на този човек не може
да се разчита), verlassen* refl. (sich auf
e-n, etw.) (на някого, нещо), zählen intr. h.

разчленен
1008
(auf e-n, ctw.)
разчленен-gencderl adj. (бот.)
разчленявам-aufgliedern tr. (нщ. цяло),
spezifizieren tr., zergliedern tr., zergliedern
tr. (e-n Satz zergliedern разчленявам
изречение), zerlegen tr. (изречение)
разчленяваие-AufgHcdcrung f, -cn, Partition
f, -cn, Zergliederung f
разчовърквам-aufkratzen tr. (цирей), wühlen
intr. h. (рана) (прен.)
разчонлям-aufkratzcn tr. (циреи)
разчорлеи-vcrwuschelt, verzottelt (коса)
разчорлям-abzausen tr., zerzausen tr.
разчува ce-hcrauskommen* intr. s. (тайна)
разчувствам-entmannen tr. (прен.), rühren tr.
(zu Tränen gerührt трогнат до сълзи ; das
rührt mich nicht това не ме трогва ; ein
Schlag rührte ihn той получи удар ; wie
vom Donner gerührt като ударен от гръм)
разчувстван-pathetisch
разчувстваност-Rühring f, - (~ empfinden
изпитвам умиление ; - erwecken будя
умиление)
разчувствителсн-wcichgestimmt
разчуквам-zcrklopfcn tr.
разчупвам ce-auseinandcrbrcchen* intr. s.,
auseinandcrbrcchcn* tr., durchbrechen*
tr. (e-n Stock -счупвам бастун на две),
entzweibrechen* tr. (на две), zerknacken
tr.
разчупваие-Bruch m, -(e)s, Brüche
разширавям-auftreibcn* tr.
pa3uiiipeniie-Arteriencrweiterung f (на
артериите) (мед.), Ausdehnung f, -en,
Betriebserweiterung	f (на
производството), Extension f, -en,
Weitung f, -, Expansion f, -en
pa3iuiipirra-Erweiterungsst:ck n (техн.)
разширителен-extensiv adj.
разширочавам (ce)-weiten tr. refl. (das Tal
weitet sich zum Kessel долината се
разширочава в котловината ; der Blick
weitet sich durch Erfahrungen погледът
се разширява от опита)
разширочавам-ausbohren tr. (със свредел)
(дупка), ausdehnen tr. (ръкавици),
verbreitern tr., weitern tr. refl.
разширява ce-iandcn intr. (за бг(яг)
разширявам (ce)-ausbreitcn tr. refl.
(могъщество, знание, опит), ausdehnen
tr. и refl. (die Wärme dehnt die Metalle aus
от топлината металите cc разширяват ;
ein Gummiband - разтягам ластик), weiten
tr. refl. (das Tal weilet sich zum Kessel
долината се разширява в котловината ;
der Blick weitet sich durch Erfahrungen
погледът се разширява от опита)
разширявам ce-dchnen tr. refl., erweitern tr.
refl. (sein Herz ist erweitert сърцето му c
разширено), schwellen* intr. s. (пръст,
крак) (die Segel schwellen платната се
издуват)
разширявам-aufblockcn tr. (обувки, шапка
на калъп), ausbauen tr. (особено отвътре)
(постройка) (das Dachgeschoß -
изграждам, развивам таванския етаж)
разширявам-ausbauen tr. (планомерно),
ausbiegen* tr. refl. (чрез огъване),
schwellen tr., verbreitern tr., vergrößern tr.
refl. (клиентела, предприятие), weitern tr.
refl.
разшнряване-Ausbau m, -(e)s, -e/-ten (на
фабрика, съобщителна мрежа,
търговски връзки) (прен.), Breitling in, -
s, -е (на река в езеро), Expansion f, -en,
Verbreitung f, Weitung f, -
разширяем-ausdehnbar adj.
разширяемост-Ausdehnungsfähigkcit f,
Ausdehnungsvermögen n
разшумен-buschig adj.
разшумявам ce-belauben refl.
разюздавам-entzügeln tr. (прен.)
разюздан-disziplinlos adj., muttwillig (ein ~cs
Mädchen лудетина ; -er Knabe палавник
; Tiere - quälen измъчвам безжалостно
животни ; sich - benehmen дуржа се
палаво ; е-е -е Beschädigung fremden
Eigentums злонамерена повреда на
чужда собственост), übermütig, zügelos
разюзданост-Mulwille m (etw. aus reinem ~n
tun върша нещо само от дяволия ; s-n
-n an e-m auslassen вземам някого за

1009
райх
предмет на шегите ми ; ~n treiben
лудувам ; s-n ~n mit e-m treiben занасям
се с някого), Übermut m, Zügellosigkeit f,
Zuchtlosigkeit f
разяден-faul adj. (--es Fleisch разядено месо)
разядим-älzbar adj.
разядлив-kaustisch, korrosiv
разядливост-Kaustizität f, Schärfe f, -n (на
киселина)
разядосан-fuchtig adj.
разядосвам ce-ergrimmen intr. s
разядосвам-aufbringen* tr. (aufgebracht sein
кипнал съм) (преи.)
разядосване-Erbosung f
разяжда ce-versotten intr. s. (от сажди, за
тухли на комин)
разяжда-fressen* tr. (за ръжда), zerfressen*
tr. (за ръжда, киселина)
разяждам-ätzen tr. (с киселина и под.) (текст,
техн.), abätzen tr., angreifen* tr. (Rost greift
Eisen an ръждата разяжда желязото)
(хим.), annagen tr. (хим.), aufälzen tr.
(техн.), aufbeizen tr. (техн.), aufiressen* tr.
(кожа), durchätzen tr. (хим.), einätzen tr.
(хим.), erodieren tr. (геол.), wegfressen*
tr. (за киселина) (die Säure hat die Farbe
weggefressen киселината разяла боята),
zehren intr. h. (an e-m, ewt.) (някого, нещо)
(der Kummer zehrt an ihrer Gesundheit
мъката разяжда здравето й), zerälzen tr.
(c киселина), zermürben tr., zernagen tr.
разяждане-Korrosio f, -en, Zehrung f
разяждащ-zehrend (zehrender Kummer
разяждаща мъка)
разязвеност-Wundheit f
разярен-rabiat, schießwütig, wild (разг.),
wutschnaubend (от гняв),
zornschnaubend, zomwütig
разярявам ce-ergrimmen intr. s
разясиенне-Aufklärung f, -en, Aufschluß in, -
usses, -üsse (e-m ~ über clw. geben давам
hkm. осветление за нщ.; sich D über ctw.
A - verschaffen изяснявам си нщ.),
Darlegung f, -en
разяснявам (ce)-erhellen tr. re fl.
разяснявам-aufhellen tr. (въпрос, проблем,
нщ. загадъчно, престъпление), aufklären
tr. (ein Mißverständnis, e-n Zweifel, e-e
unklare Sache im Buch изяснявам,
разяснявам недоразумение, съмнение,
обяснявам неясно място в книгата),
dariegen tr., erläutern tr., klarmachen tr. (ich
habe ihm kalrgemacht, daß es so nicht
weitergeht разясних му, че така не може
да продължава), nahebringen* tr. (c-m.
etw.) (diese Gedanken hatte er mir
nahegebracht тези идеи той ми беше
разяснил), vorstellen tr.
разяспявапе-durchleuchtung f
ран-Eden n, -s (библ.), Paradies n, -es, -e
райбер-Einrciber m, -s, Reibahle f
(инструмент) (техн.)
райграз-Lolch m, -s, -e
paüe-Raye m, -s, -s
район- Angriffsraum m (на настъплението)
(воен.), Abschuß m, -usses, -üssc,
Bahngelände n (на жп. линия), Bann m, -
(e)s, -е (на дадена власт) (ист.),
Bestellbezirk m (пощенски), Bezirk m,
Distrikt m, -s, -e, Erdölrevier n (нефтов)
(мин.), Gebiet n, -(e)s, -e, Kohlenrevier n
(каменовъглен), Raum m, -es, -re, Rayon
m, -s, -s, Region f, -en (die ~des ewigen
Schnees царството на вечния сняг ; in
höheren -en schweben нося се в
облаците), Reservation f, -en (запазен),
Revier n, -s, -e, Sperrgebiet n (блокиран),
Stadtbezirk m (градски), Steinkohlcnrevoer
n (каменовъглен), Weingegend f
(лозарски), Wildbahn f (ловен), Zehnten
in, Zent f (административсн-съдебен от
100 семейства), Zielgebiet m (на
обстрела) (воен.)
районен-bezirklich adj.
районирам-rayonieren tr.
райски-elysisch adj., paradiesisch
райх-Rcich n, -cs, -e (dsa Romanische ~
Римската империя ; das Reich der Mitte
Китай ; das - der Schatten подземното
царство ; das himmlische - царството
небесно ; das - der Wissenschaft светът
на науката ; das - der Mineralien

райхканцлер
1010
неорганическият свят)
рамхканцлср-Rcichkanzler m
райхстаг-Rcichtag m
рак-1. Beinkrebs m (на костта) (мед.),
Gebärmutterkrebs m (на матката) (мед.),
Krebsschaden	m	(мед.),
Zwölffingerdarmgeschür п (на
дванадесетопръстното черво) 2.
Hüpferling m, -s (речен) (зоол.), Hummer
m,	-s (морски) (зоол.), Krebs m, -es, -c,
Taschenkrebs m (крив) (зоол,)
ракаян-bußfcrtig adj.
ракаяпие-Bußfertigkeit Прел.)
ракел-Rakel f, -n
ракета-l. Dreistufenrakete f (тристепенна)
(авиац.), Handschwärmer m (ръчна),
Leuchtkugel f (сигнална), Leuchtpatrone
f (сигнална), Leuchtrakete f, -n (сигнална),
Mehrstufenrakete f, -n (многостепенна),
Melderakete f (сигнална), Rakete f, -n (e-e
abschießen изстрелвам ракета) 2. Rakctt
n,	-es, -е (за тенис), Schläger m, -s (спорт.),
Schlagnetz n (спорт.), Sprühteufel m
(искряща), Tennisschläger m (за тенис),
Ballschlegel m (за тенис) (спорт.)
ракета-посител-Trägerrakelte f
ракиджийница-Brannlweinerei f, Brennerei f,
Schnapsbrennerei f
ракиджия-Schnapsbrenner	m,
Schnapsbruder m (разг.)
ракийца-Schnabus m, -sc (auf e-n ~ zu e-m
kommen идвам при някого на чашка
ракия), Tröster m, -s (шег.)
ракита-Flechtweide f (бот.)
ракитовица-Tamariske f, -п (бот.)
ракишор-Schnapsbruder m (разг.)
ракия-Anisett m, -s, -е (анасонова),
Branntwein m, Danziger Lachs m, -es, -e
(от хвойна), Feuerwasser n (поет.),
Franzbranntwein m (вид френска),
Kembranntwein m (от ядки), Kirsch n
(черешова), Kirschgeist m (черешова),
Kirschwasser n (черешова), Köm m, -s, -s
(c кимион), Korn m, -s (житна, ръжена),
Kümmel m, -s (c кимион),
Kümmelbranntwein m (c кимион),
Lcbcnswcndel m (разг.), Schnaps m, -es,
-i-е (Dienst und Dienst, ~ ist - дружба-
дружба, служба-служба), -Schnapspulle
f (бутилка) (разг.), Steinhäger m
(хвойнова), Verscnitt m, -cs, -
(подправена), Weinbrand m, wuppdich m,
-s, -s (една глътка)
ракла-Joch n, -es, -e, Kasten m, -s (за дрехи,
бои, играчки), Lade f, -n (ост.), Schrein m,
-s, Truhe f, -n (за дрехи)
раковиден-kankrös
раковидни-Krustazeen pl. (зоол.)
раковина-Galle f, -n (воен.), Gehäuse n, -s,
Muschel f, -n, Muschelschale f,
Ohrschnecke f (ушна), Schale f, -n (на рак,
мида), Schalenhäuse n (зоол.)
paicoBiuieii-muschelig
ракоед-Krabbenfresser m (зоол.)
ракообразен-kankrös
paK006pa3iiii-BlaUfüßlerp1.(niiCT0H0rH)
ракообразу ва inie-Krebsb ildung f
ракотворен-kanzcrogcn
рак-iiycTiiiiiiiiK-Einsiedlcrkrebs m (зоол.)
ракииiiupaiie-Schutzblatternimpfung f
(против шарка) (мед.)
ралица-Ritterspom m (бот.), Spomblume f
(бот.)
рало-Hakenpflug m
рама-Frame f, -n (техн.), Gehäuse n, -s (техн.),
Gestell n, -(e)s, -е (техн. автом.), Rahmen
m, -s (техн.), Träger m, -a
рамазан-Kohldampf m
рамбурс-Nachnahme f, -n (търг.) (durch, als,
unter, per ~ c наложен платеж)
рамбурс-Rembours m
раменик-Wundklee m (бот.), Wundkraut n
(бог.)
рамия-Ramie f, -n
рамка-Bett n, -(e)s, -en, Blendrahmen m
(външна,на прозорец ; на платно за
рисуване), Brilleneinfassung f (на очила),
Bühnenrahmen m (на сцена) (театр.),
Einfassung f, -en, Einrahmung f, -en,
Fassung f, -en, Fensterfach n (на
прозорец), Fensterrahmen in
(прозоречна) (стр.), Heftlade f (за

1011
рандеман
подвързване) (техн.), Kanter ш, -s (за
вретена) (текст.), Keilrahmen m (с
клинове), Kranz m, -es, ч-е (на шахта), Lade
f, -п (за подвързване), Rahmen m, -s (на
картина, прозорец) (das geht über den -
e-s Vortrages това надхвърля рамките на
един доклад ; aus dem ~ fallen не съм в
тон с нещо), Rahmenholz п (на
фехверкова конструкция), Schärbock m
(на сновачка) (текст.), Schärgatter п
(сновачна), Schlichtrahmen m (за обтягане
на кожа) (техн.), Spanner m, -s (за
вестници, списания в читалня),
Sprungrahmen m (за пружинно легло),
Türstock m (подпорна) (мин.), Zarge f, -n
(на прозорец, врата), Zeitungshalter in (за
вестник), Zeitungsspanner m (за вестник)
рамо-Arm т, -s, -е (на полюлей, свещник,
лосг, пътепоказател), Hebelarm m (на
лост), Kleiderbügel m (за дрехи),
Leuchterarm m, -(e)s, -е (на светилник),
Schulter f, -n (e-m auf die - klopfen тупам
някого по рамото ; in den -n eng sein
тесни са ми плещите ; - an - рамо до
рамо ; elw. auf die ~n nehmen, laden
натоварвам се c нещо ; ich friere, mich
friert an den, an die ~n студено ми е на
раменете ; е-п über die ~ anschen гледам
някого отвисоко ; c-m die kalte - zeigen
обръщам на някого гръб)
рампа-AbIadeort т, Abladeplatz т, Abladung
f, -еп, Anfahrt f (за коли при главен вход),
Auffahrt f, -еп (за коли) (пред театър,
дворец) (die - seines Schlosses
площадката за коли пред двореца му),
Ladebühne f (за товарснс)(жп.), Репоп т,
-s, -s, Rampe f, -п (товарна, на ежена) (ran
an die ~ ! хайде на работа !), Zufahrt f, -еп
ран-früh adj. (ein ~cr Tod преждевременна,
ранна смърт), frühzeitig adj.
рана-Anschuß m, -usses, -üsse (от куршум)
(лов.), Bajonettstich m (от щик) (восн.),
Bauchschuß m (в корема от изстрел),
Bißstelle f(oT ухапване)
paiia-BIcssur f, -еп (остар.), Blutmal п,
Brandschaden m (от пожар), Brandwunde
f (от пожар) (мед.), Geschwür п, -(e)s, -е
(гнойна) (мед.), Hiebwunde f (от хладно
оръжие, от сабя), Kopfschuß m (на главата
от куршум), Nadelstich m (от убождане)
(e-m -е versetzen бодвам, ужилвам
някого), Platzwunde f (от удар),
Quetschwunde f (от контузия,
премазване), Ritzer m, -s (от одраскване),
Schnittwunde f (от порязано), Schuß m, -
sses, ч-sse (от куршум) (den - aus dem
Gewehr ziehen изваждам куршум от
пушката ; e-n - haben влюбен съм ; ein ~
durch die Brust рана в гърдите),
Schußwunde f (от огнестрелно оръжие),
Stich m, -es, -e (ein ~ mit Spaten коиване c
лопата ; das ist mir ein - ins Herz това ми
е нож в сърцето; e-n im - lassen напускам
някого в нужда), Todeswundc f
(смъртоносна), Verletzung f, -еп,
Verwundung f, Wunde f, -n (c-c tödliche
Wunde смъртоносна рана ; c-m e-e
Wunde beibringen нанасям на някого
рана ; an s-n Wunden sterben умирам от
раните си ; an c-r Wunde herumbohren
човърквам рана)
paiir-Charakter m, -s, Dienstgrad m, Format n,
-(c)s, -e, Grad m, -cs, -e, Grafsland m
(графски), Hauptmannschaft f (на
капитан), Klasse f, -n, Rang m, -es, ч-е (~
e-s Ministers ранг на министър ; im ~ e-s
Gchcimrates stehen нося титла на таен
съветник; c-n hohen - einnehmen заемам
високо служебно положение ; den ersten
-	einnehmen заемам пътвото място ; с-п
~ verleihen повишавам в чин ; е-п -
verlieren понижават ме ; den -über c-m
habem имам по-висок чин от някого ; с-
m den ~ streitig machen оспорвам
първенството на някого ; mit c-m um den
-	streiten съпернича на някого ; e-m den
-	ablaufen надминавам някого), Würde
f,-n
Рангун-Rangoon n (столица на Бирма)
ранд-Rahmcn m, -s
рандеву-Stelldichcin n, -s
рандеман-Arbcilslcistung f, Rcndemcnt n, -

ранен
1012
s, -s (икон.)
ранен-i. angetötet adj. (разг. шег.),
knieschüssig (в коляното), todwund
(смъртно), weidwund (в корема) 2. früh
adj. (ein -er Tod ранна смърт), zeitig (am
zeitigen Nachmittag в ранния следобед ;
zu zeitig много рано)
ранен-Versehrte(r) m, -n, -n, Verwundete(r) m,
-n, -n
раиилист-Ziesl m, -es, -e
ранина-Frühe f (in der ~ на ранина)
раиица-Dachs m, -es (шег.), Felleisen n (ист.),
Kasten m, -s, Ranzel n, -s (sein ~ schnüren
вдигам си чукалата), Ranzen m, -s,
Rucksack m, Schnappsack m (за
провизии), Tornister m, -s (войнишка)
рапичка-Quetscher m, -s (от притискане)
рано-früh adv. (cs ist noch - още е рано ;
morgens - рано сутрин ; von ~ bis spät
от сутрин до вечер ; zu ~ kommen
подранявам), frühreif adj. (узрял),
frühzeitig adv., verfrüht (твърде), zeitig (am
zeitigen Nachmittag рано след обяд ; zu
zeitig много рано)
paiio6yAiniK-Frühaufstcher m, -s
ранозреен-frühreif adj.
ранозрял-frühreif adj.
paiioiieae6iiiiK-Raukc f, -n
ранстек-Rumpstcak n, -s, -s
раншен-früh adj. (unsere früheren Feinde по-
раншните ни врагове)
раойи-Aufmarschgebiet n (за
съсредоточаване, за разгъване, за
изходно положение) (воен.)
рапира-1. Ballendegen m (воен.), Florett n, -
(e)s, -e, Hieber m, -s (воен.) 2.
Korbschläger m (c предпазител) (спорт.),
Paukenschläger m (за дуел), Rapier n, -s, -
е (спорт.), Raufer m, -s, Schläger m, -s
(спорт.)
рапица-Kohlsaat f (лятна) (бот.), Raps m, -es,
-е (бот.), Rübsen m, -s (дива) (бот.),
Steckrübe f (бот.)
рапорт-Befundbericht m (констативен),
Meldung f, Rapport m, -es, -e (sich zum ~
melden явявам се на рапорт), Report m, -
es, -e
рапортувам-melden refl., rapportieren lr. (c-m
etw.)
ранортуваие-Meldung f
рапортьор-Rapporteur m, -s, -e, Reporter m, -
s
ранределение-Eintcilung f, -en
рансод-Rhapsode m, -n, -n (лит.)
рапсодичен-rhapsodisch
рансодия-Rhapsodie f, -n
paca-Mcnschenschlag m, Mittelschlag in
(средна), Rasse f, -n, Rinderrasse f
(говежда), Schlag m, -es, *e (ein Mensch
s-s ~es човек от неговия сорт ; Leute von
gleichen ~e от един дол дренки ; das ist
mach m-m ~ етова ми е по сържето ; auf
solchen - така)
pacancep-Reisende(r) m, -n, -n
расло-Leistenwcin m (на склон)
paco-Kutte f, -n (монашеско), Leibrock m,
Mönchskutte f (калугерско), Soutane f, -
n
расов-rassig
расовач-Wolfeisen m
pacnep-Rapfen m, -s (зоол.)
раста-ansetzen tr. и intr. h. (за растения,
дървета) (Blätter, Blüten, Frucht ~
напълвам, пускам листни, цветни пъпки,
връзвам), aufkommen* intr. s., dehnen tr.
refl., durchwachsen* intr. s trnb. (през
нщ.), emporwachsen* intr. s, gedeihen*
intr. s, längen intr., schwellen* intr. s. (sein
Mut schwillt духът му се повишава),
verwachsen* intr. s. (неправилно) (das
Kind ist verwachsen детето е криво),
wachsen* intr. s., wachsen* intr. s. (за
растения), wuchern intr. h. (за
растителност)
pacre-stauden intr. h. s. refl. (за растение)
растеж-Anwuchs m, -es, те (на дръвчета)
(лесов.), Aufwuchs m, -es, те, Baumwuchs
m (на дърво), Haarwuchs m (на косата),
Mißwachs m, -es, - (неправилен),
Mißwuchs m (неправилен), Wachstum n,
-s, - (körperliches - физически растеж),
Wuchs m, -s, те

1013
растеие-Bartwuchs m (на брадата) (einen
starken Bartwuchs haben имам бърз
растеж на брадата), Säbelwuchs ш
(криво), Verwachsung f (неправилно),
Wuchs m, -s, -re
растение-Staud f, -n (многогодишно
тревисто) (бот.), Ankömmling m, -s, -e
(пренесено) (сел.-ст.), Arzneipflanze f
(лечебно), Basradpflanze f (хибридно)
(бот.), Bedecktsamer m, -s
(покритосеменно) (бот.), Birnkraut n
(тревисто, горско), Blattpflanze f (листно,
декоративно) (бот.), Blutenpflanze f
(цветно) (бот.), Buschholz n
(храстовидно) (бот.), Dekorationspflanze
f (декоративно), Esparsette f (фуражно)
(бот.), Fabrikpflanze f (индустриално)
(икон.), Federball in (водно) (бот.),
Gartenflüchtling m (подивяло,
градинско), Gartenpflanze f (градинско),
Gastpflanze f (паразитно) (бот.),
Gefäßpflanze f (със съсъдиа система)
(бот.), Gespinst n, -es, -е (влакнодайно),
Getreidepflanze f (житно), Gewächs n, -
es, -e, Gewürzpflanze f (подиравно),
Giftpflanze f (отровно), Hülsenfrüchtler
m (бобово) (бот.), Karnivore m, -n, -n
(насекомоядно) (бот.), Knollengewächs n
(гулиево) (бот.), Komposite f, -n
(сложноцветно) (бот.), Konifere f, -n
(шишарково, иглолистно) (бот.), Kraut n,
-s, -f-er (тревисто), Kümmerling m, -s, -e
(недоразвито, хилаво), Kugelblume f
(планинско), Kulturpflanze f (културно),
Lauch m, -(e)s, -е (луково),
Medizinalpflanze f (лечебно),
Monokotyledone	f,	-n
(едносеменоделно), Ölpflanze f
(маслодайно), Pflanze f, -n (die - treibt
Zweige, blüht, trägt Flüchte растението
пуска клони, цъфти, ражда плодове),
Rankengewächs п (увивно),
Schattenpflanzc f (което обича сянка),
Schlingpflanze f (увивно),
Schmarotzerpflanze Г (паразитно) (бот.),
Topfpflanze f (в саксия), Treibhauspflanze
ратай
f (в оранжерия), Tropenpflanze f
(тропическо), Wurz f, -en, Zierpflanze f
(декоративно), Zimmerpflanze f (стайно)
растениевъдство-Gewächskunde f,
Pflanzenzucht f
растениеяден-pflanzenfrcsscnd
растения-Flott n, -(e)s, -е (плаващи,
сплетени) (мор.), Getreidearten pl.
(житни) (бот.), Guttifere pl. (каучукови)
(бот.), Kreuzblütler pl. (кръстоцветни)
(бот.), Lagerpflanzen pl. (талусни, гъби,
мъхове) (бот.), Nachtschattengewäsche
pl. (картофени) (бот.), Nacktsamer pl.
(голосеменни), Nutzpflanzen pl.
(полезни), Rauschgift n (от вида на
татула), Schwebepflanzen pl. (в
планктона) (мор.), Zellenpflanzcn pl.
(талусни), Zweikeimblättcr pl.
(двусемсноделни) (бот.)
растепия-xpacTii-Pfriem m, -s, -е (с бодли по
листа), Pfrieme f, -п (с бодли по листа),
Pfriemen m, -s (с бодли по листа)
pacrep-Raster m, -s
растителен-pflanzlich,	vegatabil,
vegatablisch
растителност-Ansamung f, -en (саморасла),
Bewachsung f, -en, Bewuchs m, -sc,
Graswuchs m (тревна), Haar n, -cs, -c,
Vcgatation f, -
растока-Langbaum m (на кола), Langwied(e)
f (на кола)
pacTopaiiT-Etablissemcnt n, -s
растушовка-Wischer m, -s (за пастелни бои)
(жив.)
растък-Gicht f. -en (житен) (сел.-ст.)
растящ-schnellwüchsig (бързо, за дърво),
wildwachsend (в диво състояние)
рата-AbschIag m, -(c)s, -гс, Rate f, -n (in ~n
zahlen плащам на части ; elw. auf ~n
kaufen купувам на изплащане)
ратаи-Arbeitslcule pl. (на голямо имение),
Gesinde pl., Hofgesinde n (в чифлик),
Hofleule pl. (в селски имот)
ратай-Ackerknecht m (остар.), Bauerknecht
m (селски), Großknechl m (старши), Kerl
m, -s, -e, Knecht m, -cs, -c, Lohnknecht m,

1014
ратайкипя
-es, е (наемен), Viehknecht m (ja
добитъка), Vorknecht m (старши)
ратайкиня-Magd f, re, Viehmagd f (за
добитъка)
ратай-коняр-Fuhrknecht m
ратай-пакостнпк-Schalksknecht m
ратин-Ratin m, -s, -s (плат) (текст.), Ratine m,
-s, -s (плат) (текс.), Ratinee m, -s, -s (плат)
(текс.)
ратипирам-ratinicren tr. (тъкан)
ратификация-Bcstätigung f, Ratifikation f, -
en
ратифицирам-genehmigen tr.
ратифицирам-ratifizieren tr.
ратифициране-Genehmigung f, -en
ратиик-Geburtshelfcr m (прен.), Kämfer m, -
s, Vorkämpfer m
ратувам-wirken inlr. h. (für etw.) (für den
Frieden und das Wohl der Menschen
wirken ратувам за мира и благото на
човечеството)
рафинация-Е{5СпГпзс11еп п (на желязото)
(метал.), Feinarbeit f, Frischung f,
Frischverfahren n (метал.), Garfrischen n
(метал.), Raffination f, -en
рафинерня-Erdölverarbcilungswerk n
(петролна), Raffinerie f, -n, Siederei f, -en
(за захар), Siederei f, -en (за захар),
Zuckerraffinerie f
рафиннрам-abtreiben* tr. (метал.)
(благородни метали), feinen tr., frischen
tr. (метал.), garben tr. (техн.), klären refl.,
läutern tr.
paфllllиpaII-abgefcimt part. adj., fein adj., gar
adj., gerieben part. adj., gerissen part. adj.,
raffiniert
рафиниране-РетЬгеппеп n, Gararbeit f
(метал.), Garfrischen n (метал.),
Garmachen n, Garung f (метал.), Klärung
f, Raffination f, -en
рафннираност-СепеЬепЬеП f, Gerissenheit f,
Raffinement n, -s, -s
рафия-Raphia f, -ien (вид палма) (бот.),
Raphiabast m
рафт-Вücherbrett n, Fach n, -(e)s, Fache,
Regale f, -n
paxiiT-Rachitis f, - (мед.)
рахитизъм-Rachitis f, - (мед.), Zweiwuchs m
(мед.)
paxirrimeii-rachitisch, razemisch
pami-Krcbsnasc f (пълнени)
pamionajieii-rational (и мат.), rationell,
vernünftig, vernunftmäßig
pamioiiajiinaTOp-Entwickler m, -s (нсолог.),
Neuerer m, -s
рацноиализация-Rationalisicrung f, -
pamionajiii3npaM-rationalisieren tr.
pamioiiajiii3iipaiie-Ralionalisierung f, -
рационализъм-Rationalismus m
рационализъм-Vernunftglaube	m
(религиозен)
рациопалист-Rationalist m, -en, -en
рационалистичен-rationalistisch	^
рационалистически-aufklärerischadj.
рацнонирам-bcwirtschaften tr. (икон.)
рациониране-Verbrauchsregelung f (на
консумация)
рачешки-krebslings
рашиила-Raspel f, -n (техн.)
pan-Raja(h) pl.
рванодушен-wurschtig
реабилитация-Rehabilitation f, -en,
Ehrenrettung f
реабилитирам-rehabilitieren tr.
peareiiT-Reagcnl n, -ntien
реагирам-ansprcchen* intr. h. (на нщ.) (техн.),
gehorchen intr. h, reagieren inlr. h. auf A
(die chemische Stoffe - miteinander
химичните вещества встъпват в реакция
помежду си ; Seife reagiert basisch
сапунът има основна реакция)
peampaiie-Reagenz f (хим.), Verhalten n, -s
(gegen, gegenüber, zu)
реактанс-Reaktanz f, -en
реактив-Reagens n, -ntien
реактивация-Reaktivierung f (хим.)
реактнвеи-Reaktions.., reaktiv
реактивирам-reaktivieren tr. (хим.)
peaKTHBiipaiie-Reaktivierung f (хим.)
реактивиост-Reaklivität f
реактор-Atommeiler m (физ.), Brutreaktor m
(c възпроизвеждане на ядрено гориво)

1015
реванш
(физ.), Reaktor m, -s, -oren
реакционен-feudal adj., reaktionär, Reaktions..
реакционер-Konservator m, -s, -oren,
Reaktionär m, -s, -e, Rückschrittler m
реакция-Ankerrückwirkung f (на котвата)
(ел.), Gegenwirkung f, -en, Kettenreaktion
f (верижна), Reagenz f (хим.), Reaktion f,
-en (die ~ des Auslandes auf diese Note
war unterschiedlich чужбина реагира по
различен начин на тая нота ; er wurde
ein Opfer der - тох стана жертва на
реакция), Rückdruck m (техн.),
Rückschlag m, Rückwirkung f, Verhalten
n, -s (gegen, gegenüber, zu)
реалгар-Arsenblende f (минер.), Realgar ш, -
s, -, Rotglas n (минерал) (техн.)
реален-dinglich adj., greifbar adj., leibhaftig,
real, reel, sachlich, wesenhaft, wirklich
(живот)
реализация-Realisation f
реализира ce-einlreffen* intr. s
реализирам-erzielen tr., realisieren tr.
реализиране-Zustandebringen	n,
Zustandekommen n
реализуемост-Durchführbarkeit	f,
Realisierbarkeit f, -
реализъм-Realismus m, -, -
реалист-Rcalist m, -en, -en
реалнстичен-realislisch, wirklichkeitsgetreu
(роман, изкуство)
реалка-Realschule f
реалност-Realität f, Wesenhaftigkeit f,
Wesnetlichkeit f, -, Wirklichkeit f (Ideal und
Wirklichkeit идеал и реалност ; in dei
Wirklichkeit umsetzen претворявам в
реалност)
реалности-Realien pl.
реалността-Dieseitigkeit f
реборд-Spurkranz m (на колело) (ж.п)
ребота-Landarbeit f (полска, кърска)
pe6pa-Gcbalk(e) п, -s, pl. (стр.), Gesperre n, -s
(покривни) (стр.), Sparrenwerk n
(покровни) (стр.)
ребрест-rippig
ребрнка-Sicglauch m (бот.), Sieglauch m
(бот.), Siegwurz f (бот.), Siegwurz f (бот.)
ребро-l. Bogenrippe f (на свод) (архит.) 2.
Brustknochen m 3. Dachsparren m (на
покрива) (стр.) 4. Feder f, -n (на дивеч)
(лов.), Fehlrippe f (плаващо) (анат.),
Gewölberippe f (на свод) (архит.),
Gratsparren m (стр.), Hochkante f (на
предмет), Kippe f, -n, Kreuzgurt m (на
кръстат свод) (стр.), Rippe f, -n (ich kann
es mir doch nicht aus den ~n schneiden,
ich kann es doch nicht durch die ~n
schwitzen не мога да го изровя ; bei ihm
kann man alle, die ~n zählen четат му се
ребрата ; er hat nichts auf den ~n само
коци и кости e), Spant n, -s, -en (на кораб),
Sparre f, -n (e-n ~ zuviel haben едната ми
дъска хлопа ; e-n - haben чешит съм)
(стр.), Sparren m, -s (e-n ~ zuviel haben
едната ми дъска хлопа ; e-n — haben
чешит съм) (стр.)
ребус-BiIderrätsel n, Rebus m, -sc
рев-Bardiet (старогермански, боен) (ист.),
Gebrüll n, -(e)s,'Gegrö(h)le n, -s (на тълпа)
(разг.)
рева-bläken tr., brüllen intr. h (die Löwen ~
лъвовете реват ; vor Schmerz - рева от
болка), donnern imp. intr. h (mit
donnernder Simme c ревящ глас), gröhlen
intr. h, heulen intr. h. (за човек) (vor
Schmerz heulen рева от болки ; die See
heult морето реве), plärren intr. h.,
schreien* intr. h. (aus vollem Halse ~
викам колкото мога ; über elw. A
оплаквам се от нещо ; um Hilfe ~ викам
за помощ ; vor Weh - крещя от болка ;
schreidende Farben крещящи цветове er
schreit, als ob er am Spieße stärke крещи
като че ли го колят ; das ist zum Schreien
просто да пукнеш от смях), tosen intr. h.
(tosender Beifall бурни аплодисменти),
trompeten intr. h. tr. (като тръба, за слон)
ревалоризация-Geldaufwcrtung f (монетна)
(икон.), Revalorisierung f (нкон.)
ревалорнзирам-aufwcrten tr. (чрез наредба
след инфлация) (Staatspapiere ~
валоризирам облигации) (икон.)
реваиш-Gcgenspicl n, Revanche f, -n

реваншизъм
1016
реваншпзъм-Revanchisrnus m (полит.)
реванширам ce-abfindcn* refl. (sich mit etw.),
löffeln refl., revanchieren refl. (sich A für
etw.)
реваншист-Revanchchetzer m
реваншистки-rcvancheluslig
ревен-Rhabarber m, -s (бот.)
ревер-Aufschlag m, -s, -re, Revers m (на
дреха), Spiegel m, -s (копринен, на фрак),
Überschlag m
реверанс-Knicks m, -ses, -e, Kratzfuß m
(старомоден), Reverenz f, -en (s-e ~
machen покланям се)
реверберация-Nachhall m, -s, -
ревизионизъм-Revisionismus m (полит.)
ревизиопист-Revisionist m, -en, -en (полит.)
ревизионистичен-revisionistisch (полит.)
ревизирам-revidieren tr.
ревизирама-besichtigcn tr.
ревизия-Revision f, -en (~ einlegen подавам
молба за ревизия)
ревизор-Bücherrevisor m (финансов),
Buchprüfer m (на търговски сметки),
Revident m, -en, -en, Revisor m, -s, -oren
ревизьор-Rechnungsprüfer m (финансов)
ревлив-quarrig .
ревльо-Quarrc f, -n, Quengelpeter m, -s,
Quengler m, -s, Schreier m, -s, Trauerweide
f (разг.), Würgel m, -s (фам.), Heulbruder
m
ревматизъм-Rheumatismus m, -, men (мед.)
ревматичен-rheumatisch
ревнив-eifersüchtig adj.
ревнивост-Eifersucht f
ревнител-Förderer m, -s, Pfleger m, -s
ревност-Arbeitswut f (прекомерна трудова),
Beflissenheit f, Eifer m, -s, Eifersucht f,
Nacheifer m, -s, Nacheiferung f, -,
Wetteifer m
ревностен-beflissen adj.part., eifrig adj.
ревнувам-eifem intr. h (остар.)
ревнуване-Eifersücherei f, -en (дребнаво,
непрекъснато)
револвер-Pistole f, -n (e-m die - auf die Brust
setzen опирам пищов o гърдите на
някого ; die Antwort kam wie aus der ~
отговорът дойде като стрела), Revolver
m,	-s
револоризирам-wicdcraufwerlcn tr.
(ценности) (икон.)
революц11011ен-ЬаЬпЬгссЬеп0	adj.
(bahnbrechende Gedanke революционна
мисъл), revolutionär
peBoaiomioiiep-Aufständische(r) m, -n, -n,
Revolutionär m, -s, -e, Revoluzzer m, -s
(набеден, на приказки)
peBOJiioiiiioiiiniipaM-revolulienicren tr.
революция-Oktoberrevolution	f
(Октомврийска), Revolution f, -en,
Staatsumwälzung f (политическа),
Weltrevolution f (световна)
peBio-Mode(n)schau f (модно), Eisreveu f (на
леда), Review f, -s, Revue f, -n, Schau f, -
en (e-e ~ veranstalten уреждам изложба
; etw. zur ~ stellen излагам на показ ; е-е
gemachte Ruhe zur -- tragen показвам cc
привидно спокоен)
регал-Banngcrechtigkcit f (ист.)
регата-Achterrcnnen n (спорт) (c осморки),
Segelregatta f (спорт.)
регенерат-Gefrisch n, -es (техн.), Regcnerat
n,	-es, -e
pereuepaTop-Regenerator m, -s, -oren
регенерация-Regeneration f, -en,
Rückkopp(e)lung f (рад.)
регенерирам-regenerieren tr.
pereiiepupaiie-Rcgeneration f, -en
perencTBO-Regentschaft f, -e
регент-Kantor m, -s, -oren, Regent m, -en, -
en, Verweser m, -s
регионален-regional
регионализъм-Regionatismus m
регистратор-Registerführer m
регнстратура-Registratur f, -en
регистрация-Eintragung f, -en
регисгри-Salbuch n (емлячни)
регистрирам ce-meldcn refl.
регистрирам-bongen tr. (за келнер,
продавач), einschreiben* tr. refl.,
eintragen* tr., erfassen tr. (книж.),
registrieren tr.
регистър-Baßlage f (басов, на орган) (муз.),

1017
Bock m, -(e)s (за темолиране на орган)
(муз.), Bombarde f, -п (на орган) (муз.),
Bürgerbuch п (на гражданското
население), Buch n, -(e)s,Bücher,
Diapason m,n, -s (на орган), Eintragebuch
n, Flageolett n, -(e)s, -е (висок, на орган)
(муз.), Flurbuch п (кадастрален, емлячен),
Geigenzug m (цигулков, на орган) (муз.),
Handelsregister п (на тръговските
фирми), Hebeliste f (данъчен) (икон.),
Heberolle f (данъчен) (икон.), Kataster m,
-s (емлячен), Lage f, -n (за глас) (муз.),
Leichenbuch п (на мъртвите), Matrike f, -
n, Matrikel f, -n, Musterregister m (на
модели и запаземи марки), Mutterrolle f
(емлячен), Orgelzug ш (на орган) (муз.),
Pfandbuch п (за вещи, ипотетични
записвания), Register n, -s (и на орган)
(ins alle ~ kommen минало ми е времето
; e-n ins schwarze ~ bringen вписвам
някого в черния списък ; ein altes ~
много са й годините ; ein langes ~
дангалак ; das ~ ziehen включвам
регистъра ; alle ~ ziehen пускам в ход
всички възможности), Rolle f, -n,
Schalmei f, -en (на орган) (муз.),
Schoßbuch n (данъчен), Stadtbuch n
(градски емлячен), Standesregister n (на
гражданското съсловие), Steuerregister n
(данучен), Trauregister n (на
новобрачните), Tremulant m, -en, -en (на
орган) (муз.), Trompetenregister n
(тромпетов, на орган) (муз.), Verzeichnis
n, -ses, -se (ein ~ machen съставям
регистър), Zungenwerk n (органов) (муз.)
perncTbpTOii-Registerlonne f (мор.)
регламентация-Arbeitsregelung f (на труда)
(икон.), Reglementierung f, -en
регламентирам-reglementieren tr.
регламентиране-Brauordnung f (на
пивоварство)
perpec-Regreß m, -esses, -esse, Rückgriff m
(търг.), Rückschritt m
регресивен-regressiv, rückschrittlich
регресия-Regression f, -en
регулатор-Achsenregler m (техн.), Anhalter
m, -s, - (техн.), Fernschärferegler tn (на
фокуса), Helligkeisregler m (на яркостта),
Register n, -s, Regler m, -s, Regulator m, -
s, -oren, Schnellregler m (бързо действащ,
скоростен), Stellung f, -en (на часовник),
Steuerung f, Tonblende f (тонов, b
радиоапарат)
регулация-Regulation f
регулирам-bewirtschaften tr. (икон.; за
държава), cinstellen tr. rcfl., kanalisieren
tr. (река), nachstellen tr. (свредел) (e-e Uhr
~ връщам часавника назад), regulieren
tr., temperieren tr. (топлина)
регулиране-Arbeitskräftelcnkung f
(движението на работната ръка),
Durchstich m, -(e)s, -е (на речен завой
чрез канал), Kanalisierung f, Regulation
f, Regulierung f, - (на река), Rjchligmachen
n (техн.)
регулиращ-regulativ
регулировка-Einstellung f, -en
регулируем-einstellbar adj., regelbar
ред-Abfolgc f, Anfangszeile f (начален, нов),
Aufeinanderfolge f (последователност),
Bedienungsvorschrifen pl. (на
обслужване), Behördenweg m (канален)
(auf dem Behördenweg по каналия ред),
Brandordnung f (при racerte на пожар),
Buchstabenfolge f (азбучен), Erbfolge f
(на правото на наследяване), Fach n, -
(e)s, Fache (перли), Festordnung f (на
прозненство), Feuerstoß m (boch.), Folge
f, -n, Folgereihe f (последователен),
Ideengang m (на мислите), Instanzenweg
m (канален), lnstanzenzug m (канален),
Kehre f, -n (in die Kehre kommen идва ми
редът), Kette f, -n, Kirchenordnung f
(църковен), Lebensordnung f (в живота),
Linie f, -n (воен.), Marktfriede m (правов),
Marschordnung f (походен), Neuordnung
f (hob), Ordentlichkeit f, -, Rechtsform f
(съдебен), Rechtsodnung f (правов)
(юр.), Regulativ n, -s, -e, keihe f, -n (an der
~ sein мой ред е ; die - kommt an mich
идва ми редът ; der - nach по ред ; bunte
~ смесена редица ; nach er langen ~

редактирам
1018
Jahren след дълги години ; sich in е-с ~
mit e-m stellen заставам в една редица с
някого ; Kritik aus der eigenen - критика
от собствените редове ; um die ~
редувайки се посменно ; aus der ~
kommen излизам от редицата ; aus de г~
tanzen карам си по свой начин ; wieder
in der - sein пак съм на линия), Reihe f, -
п (на страница), Reihfolgc f
(последователен), Rotte f, -n (blinde ~
непълна редица), Routine f, -n
(всекидневен, на работа на кораб)
(мор.), Säulenordung f (в античната
литература), Schicht f, -en (~en der
Gesellschaft слоеве на обществото),
Schick m, -es, - (es muß alles s-n ~ haben
всичко трябва да си има място ; etw. ist
im - нещо е наред ; alles ist in Rick und ~
всичко е в ред ; er hat nicht s-n richtigen ~
главата му не е съвсем наред),
Schlachtlinie f (боен) (воен.),
Schlachtordnung f (боен) (воен.), Schwad
m, -en, -en (окосена трева), Schwaden m,
-s (окосена трева), Sitzreihe f (столове,
кресла), Stelle f, -n (в число) (мат.),
Tagesordnung f (дневен), Tischordnung
f (по който гостите заемат местата си),
Tour f, -en (при плетене),
Verkehrsordnung f (за улично движение),
Zeche f, -n, Zeile f, -n (в печатен текст, в
ръкопис) (auf Zeilen schreiben пиша на
редове ; e-m ein paar Zeilen schreiben
пиша на някого няколко реда ; er ist k-e
Zeile wert не заслужава да му пишеш
нито ред), Zeitfolge f (хронологичен),
Zeitordnung f (хронологически)
редактирам-redaktieren tr., redigieren tr.„
stilisieren tr. (писмо)
редактиране-Redaktion f, -en, Wortfassung f
(на изложение)
редактор-Chefredakteur m (главен),
Hauptschriftler m (главен), Redakteur m, -
s, -e, Schriftleiter m, Sitzredakteur m
(kuklen)
редакторам-abfassen tr.
peaaKmioiieii-redaktionell
редакция-Fassung f, -cn, Lesart f, Redaktion
f, -en, Schriftleitung f, Textkritik f
(първоначална), Version f, -cn (на текст),
Wortfassung f (на изложение)
редан-Rücksprung m (авиац.)
редаит-Pcdant m, -en, -cn
редач-Kegcljunge m (на кеглите)
реден-reihum, billig adj. adv. (das ist recht und
billig това е съвсем редно),
ordnungsgemäß, richtig (die Maschine, die
Uhr geht - машината работи правилно,
часовникът върви вярно ; —! вярно ! ;
etw. ~ machen уреждам нещо ; mach’s - !
оправи го ! ; nichts Richtiges können не
зная нищо свясно ; tue das Richtige !
постъпвай както трябва !; zwischen ihnen
ist etw. nicht - между тях нещо не е в ред
; das geht nicht ~ тук има нещо тъмно ;
es ist hier nicht ~ тук бродят духове ; mit
e-m ~ werden разбирам се c някого ; es
ist nicht ganz - mit ihm не е c всичкия си)
peflifiiroT-Bratcnrock m, Gehrock m, Leibrock
m, Redingote f, -n, Schwenker m, -s,
Überrock m
редисконтирам-rediskontieren tr. (търг.)
редит-Schreckschanze f
редица-Achterreihe f (воен.) (от осем души),
Angriffsreihe f (на нападателите) (спорт.),
Bankreihe f (в театър, кино, зала),
Deckung f, -cn (отбранителна, при
футбол), Doppelreihe f, Fenslerkranz m (от
прозорци под кръгъл купол) (архит.),
Gedeck n, -s, -е (от затворени тръби на
орган) (муз.), Kehre f, -n (in zwei Kehren
в две редици), Kette f, -n, Linie f, -n (воен.),
Reihe f, -n (an der - sein мой ред е ; die -
kommt an mich идва ми редът; der ~ nach
по ред; bunte - смесена редица ; nach er
langen ~ Jahren след дълги години ; sich
in e-e - mit e-m stellen заставам в една
редица с някого ; Kritik aus der eigenen ~
критика от собствените редове ; um die
~ редувайки се посменно ; aus der ~
kommen излизам от редицата ; aus de r~
tanzen карам си по свой начин ; wieder
in der - sein пак съм на линия), Riege f, -

1019
п (гимнастическа) (спорт.), Rotte f, -n
(blinde ~ непълна редица), Sequenz f, -
en, Sequenz f, -en, Serie f, -n (нещастия,
кражби), Serie f, -n (нещастия, кражби),
Sorghum n, -s, - (африкански видове
copro), Viererreihe f (от по четири души)
(in -n antreten строяваме се в редица от
по четири души), Vorderglied п (първа, в
строй), Zeile f, -п (от къщи, улици,
градове) (Kraut wird in Zeilen gesteckt
зелето се сади на редици)
pefliiiiK-Gemcine(r) m, -n, Musketier m, -s, -e
(в пехота)
peaiiiiiicKii-schwägerlich
pefliiiimi-Mannschaft f, -en
редоброяч-Zeilenmaß n
редовен-ordentlich (професор, член) (die
Sache geht ihren -en Gang работата
върви по реда си), regclmäßog, regelrecht
(процес), regulär (войски), solid, solide,
ständig (член на дружество) (-er
Hilfsarbeiter допълнителен служещ; - in
Sofia wohnen на постоянно
местожителство в София ; das ist s-e -е
Redensart това е неизменният му израз),
stehend
редовно-fieißig adj. (разг.) (-das Theater
besuchen редовно посещаваме театъра),
laufend
редовност-Regelmäßigkeit f, -, Regularität f, -
редом-dancben pron. adv., nebeneinander
(nicht alle - naben не съм твърде c ума
си)
редосеялка-Drillmaschinc f (сел.-ст.),
Reihensämaschinc f
редувам ce-abwechseln intr. h rcfl., wechseln
intr. h. (mit e-m, ctw.) (c някого, нещо)
(Glück wehsclt mit Unglück щастието се
редува c нещастие)
редуване-Ablösung f, -en (сезони, дни,
времена), Abwechs(e)lung f, -en
(периодично), Wechsel m, -s (der
Wechsel von Tag und Nacht, von Hitze
und W:arme редуване на нощ и ден, на
жега и студ ; der Wechsel der Wachen
редуване на стражите)
	реже
редуват ce-ablösen refl. (години, сезони)
редуващ ce-abwechselnd adj. (периодично)
редуктор-Radumformer m (техн.),
Reduziergetriebe п (техн.), Zahngelriebe
n
редукция-Reduktion f, -en
редут-Redoute f, -n
редуцирам-zurückführen tr. (etw. auf etw. A)
редуциране-Reduzierung f, Zurückführung f
редуцурам-reduzicren tr.
редя ce-anstehen* intr. h. (s.) (nach Kartoffeln
- редя се за картофи) (разг.), anstellen tr.
refl. (sich in der Reihe, an der Kasse -
нареждам се в редицата, на касата)
режа-abdunkeln tr., abholzen tr. (лоза),
abscheren* tr., abschnippeln tr. (косми,
хартийки), ansäbeln tr. (хляба като със
сабя), anschneiden* tr. (сметка на
рабош), einkerben tr. (на рабош),
kleinschnciden* tr. (на дребни късове),
kolben tr., kröseln tr. (стъкло), krösen tr.
(стъкло), laibcn tr. (косо), Sägen tr. intr. h.
(c трион), scheren* tr. refl., schneiden* tr.
refl. (e-n Zweig vom Baum - отрязвам
клон от дървото ; sich die Haare - lassen
подстригвам си косата ; sich die Nägel ~
режа си ноктите ; Propfen - изрязвам
тапи ; etw. in Stücke - нарязвам нещо на
парчета ihm wurde der Finger geschnitten
срязаха му пръста ; das Kind mußte
geschnitten werden трябва да оперират
детето ; е-е fein geschnittene Nase изящно
изрязан нос ; er ist e-m Vater wie aus dem
Gesicht geschnitten одрал е кожата на
баща си), schnitzen tr. intr. h. (фигури от
нещо) (etw. in Holz - изрязвам нещо в
дървото ; etw. aus Holz - издялквам нещо
от дърво ; geschnitzte Möbel украсени с
резба мебели), schroten tr. rcfl.
(напречно на късове), stiflcln tr. (на
клечици)
режа-lrcnnschlcifen* 1г. (с циркуляр), vierteln
tr. (на четири), würfeln intr. h. (на кубчета)
реже-schncidcn* intr. h. (нож, вятър) (cs
schneidet mir im Leobc реже ме стомаха ;
das Schiff schneidet durch das Wasser

режещ
1020
корабът пори водата ; es schneidet mir in
die Seele, ins Herz къса мис е душата,
сърцето ; das schneidet in den Beutel това
бърка дълбоко в кесията)
режещ-schneidend (~е Werzeuge режещи
инструменти ; -er Verstand, Ton, Pfiff
остър ум, тон, пронизително изсвирване
; -es Weh остра болка ; -er Wind остър,
пронизващ вятър ; -е Reden резки думи)
режим-Beamtenhcrrschaft f (бюрократичен),
Betriebszustand m (на работа),
Fettwirtschaft f (на мазнините) (икон.),
Kirchenregiment п (теократичен),
Lebensordnung f, Naziregime п (нациски),
Rationierung f (дажбен), Regime n, -s, -s,
Tagesplan m (дневен), Wasserhaushalt m
(на водата в реките)
режисура-Regic f, -n
режисьор-Regisseur m, -s, -e, Spielleiter m
режия-Regie f, -n
резанка-Schnitzcl n, -s
резач-Abschneidcr m, -s, - (на машина),
Holzhacker m (на дърва), Petschaftstecher
m (на печати)
резачка-Schneider m, -s, Silohäcksler m (на
силаж), Silohäcksler m (на силаж),
Siloschneider m (на силаж), Siloschneider
m (на силаж)
резба-Flachgewinde n (квадратна, на винт)
(техн.), Gewinde n, -s (техн.), Hohlgewinde
n (вътрешна, гаечна) (техн.), Kerbschnitt
m (украса на дървени, глинени изделия),
Kerbschnitzerei f, Muttergewinde n
(вътрешна), Rechtsgewinde n (дясна,
винтова), Rundgewinde n (полукръгма)
(техн.), Vatergewinde n (външна, мъжка)
(техн.)
резбар-Bildschnitzer m, Herrgottsschnitze m
(на разпятия и др. набожни образи),
Holzschnitzer m (скулптор),, Schnitzer m,
-s
резбарство-Holzschnitzerei f (изк.),
Kerbschnitzerei f, Laubsägerei f (ажурно),
Schnitzerei f, -en
резба-украса-Kerbschnitt n (на дървени,
глинени изделия)
резбомер-Gewindelchre f (техн.), Zahnciscn
n
резе-Abschluß m, -usses, -üsse, Abschluß m,
-usses, -üsse, Klinke f, -n, Knagge f, -n,
Riegel m, -s (hinter Schloß und - bringen
затварям зад решетките; unter Schloß und
- под ключ ; den - vorschieben зарезвам
врата, пускам резето ; e-r Sache e-n -
vorschieben попречвам на нещо), -
Schieber m, -s, Schnapper m, -s (техн.),
Sperre f, -n, Türriegel m (на врата), Vorleger
m, -s, - (на врата), Vorreiber m (на
прозорец)
резеда-Färberwau m (багрилна, бояджийска)
(бот.), Reseda f, -s, Resede f, -n
резекция-Resektion f, -en (мед.)
резен-Anschnitt m, -(e)s, -е (първият, краен)
(от хляб, кейк, печено), Brotscheibe f,
Scheibe f, -n (филия), Schnitte f, -n
резенче-Biskuitschnitte f (пандишпан)
(готв.), Schnitte f, -n
резептивност-Rezeptivität f
резерв-Notpfennig m (дълбок) (den -
angreigen посягам на дълбокия резерв),
Reserve f, -n
резерва-Einschränkung f, -en,
Gedanekenvorbhalt m (негласна,
мисловна) (юр.), Geheimvorbehalt m
(негласна) (юр.), Kautel f, -en, Reservat n,
-es, -e, Reservation f, -en, Reserve f, -n
(sich starke - auferlegen много се
сдържам), Reserve f, -n (stille ~n bilden
събирам скрити резерви), Rückhalt m
(воен.), Vorbehalt m
резерват-Reservat n, -es, -e
резервация-Vorstellung f (предварителна)
резерви-Bestand m, pl., Devisenstock m
(валутни) (икон.), Goldbestand pl.
(златни) (икон.), Rücklage f (парични)
(търг.)
резервирам ce-zurückhalten* refl. (die Käufer
halten zurück купувачите се резервират)
резервирам-aufhalten* tr. (място, ваканция),
ausbedingen* tr. (sich D etw. ~) (за себе
си), beiseitelegen* tr. trnb., freihalten* tr.,
offenhalten* tr. (e-n Posten für e-n -

1021
резултат
запазвам служба за някого ; sich D etw. ~
запазвам си правото за., да ; ich muß mir
diese Möglichkeit ~ трябва да си запазя
тази възможност ; ich muß mir ~, dorthin
zu gehen трябва да си запазя правото да
отида там), reservieren tr., zurücklegen tr.
refl., zurückstellen tr. (стока), zurücktun*
tr. (стока)
резервиран-reserviert, zugeknöpft,
zurückhaltend
резервиране-Vorbehalt m, Zurückhaltung f
резервираност-Abgemessenheit f, -en,
Fremdheit f, Hinterhalt m, Reserve f, -n
(sich starke - auferlegen много се
сдържам), Zugeknöpftheit f,
Zuruckhaltung f
резервнст-Ersatzmann m (воен.)
резервоар-BehäItcr m, -s, Hochbehälter m
(висок), Reservoir n, -s, -e, Schlingertank
m (c вода на кораб, за намаляване на
клатенето), Tank m, -es, -е, Wasseschloß
п (изравнителен, на хидростанция)
резернчета-Kanapees pl. (пълнени тестяни)
(готв.)
резета-Wau m, -s, -е (бояджийска) (бот.)
^резец-Beisszahn m (анат.), Küchenrädchen п
(кухненски), Nagezahn m (на гризач),
Rädchen п, -s, Schneide f, -п (техн.),
Schneiderzahn ш (зъб), Schnittmesser m
(техн.), Schnitzer m, -s, Stichel m, -s (техн.)
резигнация-Bescheidung f, -en, duldsamkeit
f, Ergenheit f, -en, Resignation f, -en,
Verzicht m, -es, -e (auf etw. A)
резигнирам ce-resignieren intr. h.,
zufriedengeben* refl. (sich mit etw.)
pe3iiri!i(paii-ergebcn adj.
резидент-Resident m, -en, -en
pe3iiAeim>iH-Bischofssitz m (на епископ),
Edeisitz m (на дворянин), Hof m, -es, -re
(кралска, царска, княжеска), Hoglager n,
Kaiserburg f (царска), Kaisersitz m
(царска), Lustschloß n (лятна), Residenz
f, -en, Sitz m, -es, -е (на император, крал)
pe3i(CTeiiTen-resiste nt
pe3iicTeiiTiiocT-Resislcnz f, -en
резлив-spritzig (вино, сода)
резлия-schneidend (~e Werzeuge режещи
инструменти ; -er Verstand, Ton, Pfiff
остър ум, тон, пронизително изсвирване
; -es Weh остра болка ; -er Wind остър,
пронизващ вятър; -е Reden резки думи)
резмайване-Bummelei f, -en
резпик-Blattsteckling m (от лист) (сел.-ст.),
Schnittling m, -s, -е, Steckling m, -s, -e
резнищване-Gefaser n, -s
резняк-Rauscher m, -s, Sauser m, -s,
Traubenmost m
резолюция-Arbeitsentschließung f (за
изпълняване на приетия план) (икон.),
Beschluß m, Resolution f, -en
резои-Räson f, -
резопаис-Апklang m, -(e)s, -fe (~ finden bei c¬
m намирам отзвук, бивам приет ; der
Dichter findet - bei der Jugend писателят
се харесва на младежта ; е-е Ware findet
guten - стоката се харесва, приема се
добре), Eigenschwingung f, Resonanz f, -
en, Widerhall m
резопант-Kanzeldeckel m (над амвон)
резонатор-Aui'satz m, -cs, -re (на орган)
(муз.), Klangboden m, Resonator m, -s,
oren (техн.), Schallboden m (на музикален
инструмент) (муз.), Schallkörper m (на
музикален инструмент)
резоннрам-räsonieren intr. h., widerhallen intr.
h.
pe30iiiipaiie-Räsonncment n, -s, -s
резонтьорствам-räsonieren intr. h.
резоиьор-Klügler m, -s
резрушавам-dcmoliercn tr.
резсеяност-Gcdankcnlosigkcit f
резултанта-Mittelkraft f (физ.), Resultante f,
-n (мат.)
резултат-Ausbeute n (от дейност), Befund
m, -s, -е (от изследване), Denkergebnis n
(от мислене), Effekt m, -(e)s, -c,
Endergebnis n (краен), Erfolg m, -(e)s, -e,
Ergebnis n, -ses, -se, Ertrag m, -(e)s, -e,
Fazit n, -s, -е (краен), Feuerwirkung f (от
01ъня) (воен.), Folge f, -n, Resultat n, *es,
-c, Teilergebnis n (частичен), Wahlausfall
m (изборен), Wahlergebnis n (изборен),

резултатен
1022
Wirkung f, -en (Ursache und Wirkung
причина и резултат ; etw. tut s-e Wirkung
нещо има резултат), Zwischenergebnis n
(междинен, временен)
резултатен-ersprießlich adj., wirksam,
wirkungsvoll
резултатност-Wirksamkeit f, -en
резюме-lnbegrifT m, -s (kurzer Inbegriff кратко
резюме), Inhaltsangabe f (на книга,
списание, статия), Resümee n, -s, -s,
Überblick m, Übersicht f,
Zusammenfassung f
резюмирам-resümieren tr., zusammendrängen
tr. refl., zusammenfassen tr. (kurz
zusamenfassen резюмирам накратко),
zusammenziehen* tr. refl. (статия, разказ)
(прен.)
резюмн pane-Zusammenfassung	f,
Zusammenzichung f
резюмиращ-zusammenfassend
рейд-Raid m, -s, -s (воен.)
рейд-Recdc f, -n
рейка-Latte f, -n (спорт.), Meßstab m
(измервателна), Rute f, -n (на бизан)
(мор.), Spreize f, -n (на антена), Zahnplatte
f (зъбна) (техн.)
Рейкявик-Reykjavik n (столица на Исландия)
Рейн-Rhein m
pefiiiCKii-rheinisch
рейс-Fahrt f, -en, Kurs m, -s, -e, Trakt m, -es, -
е (автобусен)	*
река-Ader f, -n (водна артерия), Dammfluß m
(насрояваща коритото си) (геол.), Fluß
m, ..usses, ..üsse (am - liegen намирам се
на реката), Grenzstrom m (погранична),
Wasserlauf m
рекапнтулация-Rekapitilation f, -en
реквием-Requiem n, -s, -s
реквизирам-beitreiben* intr. s (воен. остар.),
requirieren tr.
реквизит-Requisit n, -es, -en, Theatergerät n
реквизитор-Rewuisiteur m, -s, -e
реквизиция-Requisition f, -en
реки-Binnengewässer n (във вътрешността
на страната)
рекичка-Bach m, -(e)s, Bäche (kleine
Bäche,grosse Flüsse machen капка по
капка вир става) (прен.)
реклама-Annoncc f, -п (във вестник),
Anzeige f, -n, Blickfang m (ефектна),
Bombenreklame f(pa3r.), Himmelsschrift f
(във въздуха, извършвана от самолет),
Mache f, Reklame f, -n (~ machen für etw.
правя реклама на нещо), Werbung f, -en
рекламаджийскн-anreißerisch adj. (разг.),
marktschreierisch
рекламаджия-Marktschrcier m, Renommist
m, -en, -en
рекламация-Bcschwerde f, -n, Mängelrüge
f, Reklamation f, -en (търг.)
рекламеи-rcklamehaft, werberisch
реклами рам-anpreisen* tr. (e-m seine Ware
- хваля стоката си нкм.) (търг.), anzeigen
tr., reklamieren tr.
рекогносцирам-aufklären tr. (воен.),
rekognoszieren tr. (воен.)
рскогносцировка-Erkundigung f, -en (воен.),
Erkundung f, -en (воен.)
реколта-Erntc f, -n, Mißernte f, -n (лоша),
Mißwachs m, -es, - (лоша), Tee-Ernte f
(чайна), Tracht f, -en (на мед)
рекомендация-Rekommandation f, -en
рекомендирам-rekommandieren tr.
реконвалесцент-Besserling m, -s, -c,
Genesende(r) m, -n
реконвалесценция-Genesung f, -en
реконструирам-rekonstruieren tr.
реконструкция-Rekonstruktion f, -en
реконтра-Rekontra n, -s, -s
рекорд-Gipfelleistung f, Höchstleistung f, -en,
Höhenrekord m (на височина) (спорт.),
Rekord m, -es, -e (e-n ~ aufslellen, brechen,
schlagen установявам, счупвам, бия
рекорд ; e-n ~ der Gemeinheit връх на
подлостта), Weltbeste п (световен),
Weltbestleitung f (световен),
Welthöchstleistung f (световен),
Weltrekord m (световен)
рекордьор-Rekorder m, -s
рекрутирам ce-rekruticren tr. refl.
рекрутирам-rekrutieren tr. refl. (воен.),
werben* tr.

1023
рекрутираие-Werbeaktion f (на войници)
ректален-rektal
ректацензия-Aufsteigung f, -еп (австр.)
ректнфикация-Rektifikation f, -en (хим.)
ректифнцнрам-rektinzieren tr. (хим.)
peicrop-Rektor m, -s, -oren, Rex m
ректорат-Rektorat n, -es, -e
ректорство-Rektorat n, -es, -e
ректоскопия-Rektoskopie f, - (мед.)
ректум-Fettdarm m (анат.), Mastdarm m,
Rektum n, -s, ~ta (анат.)
рекуператор-Rekuperalor m, -s, -oren (техн.),
Winderhitzer m (техн.)
рекция-Rektion f, -en (фрам.)
релативен-relativ
релативизъм-Rclalivität f
релацни-Rclation f, -en
реле-Relais n (ел.)
релевантен-relevant
релевантност-Rclevanz f, -en
релеф-Bodengeslallung f (reorp.),
Erhabenheit f, -en, Hautrclief n, -s, -s
(изпъкнал), Hochrelief n (изпъкнал), Relief
n, -s, -s
релефен-erhaben adj., runderhaben
релефност-Bildhafligkeil f
религиозен-fromm adj. (~cr Wandel
религиозен живот ; ~e Einfalt свещена
простота), religiös
peHiinio3iiocT-Dcvotion f, -en
(набожническа, притворена), Religiosität
f,-
религия-Offenglaubc m (на откровението),
Offenreligion f (на откровението),
Religion f, -en
реликвия-Rcliquic f, -n
релса-Bahnschiene f, Falzschiene f
(жлебована, трамвайна), Lcitschiene f
(направляваща), Rillenschiene f
(жлебова), Schiene f, -n
релси-Bahngeleise n pI., Erdleitung f
(трамвайни), Fahrg(e)cise n (жп.), Geleise
n, pl.
ремарке-Anhänger m, -s, - (на трамвай,
камион), Anhängewagen m, Beiwagen m,
Hänger m, -s
ремък
ремаркьор-Schleppdampfer m (мор.)
реми-remis (при игра на шах)
ремиза-Geschirr п, -s, -е (текст.)
ремилитаризация-Remilitarisierung f, -еп,
Wiederbewaffnung f
ремилитизация-Wiederaufrüstung f
реминент-Wechselnehmer ш (търг.)
реминисценция-Anklang m, -(e)s, -re (bei
diesem Dichter findet man viele Ankläge
an Majakowsky у този поет се срещат
нотки, напомнящи Маяковски)
ремисия-Remission f, -еп
ремитент-Remittent т, -еп, -еп
peMOHT-Ausbesserung	f,	-еп,
Generalüberholung f (общ) (техн.),
Rcnomation f, -еп, Reparatur f, -en,
Traktorüberholung f (текущ, на
тракторите), Wiederinstandsetzung f (на
сграда, машина)
ремонтирам-ausbaucn tr. (постройка),
remontieren tr., renovieren tr., reparieren
tr.
ремонтиране-Instandsetzen n, -s,
Instandsetzung f
ремоитоар-Aufzug m, -s, ч-e (на часовник)
реморкирам-rcmorquiercn
ремък-Abstreichriemcn m (бръснарски, за
изглаждане на бръснача), Abzicriemcn m
(за заглаждане на ножчета за бръснене,
бръсначи), Adam m, -s, - (бръснарски- за
заглаждане), Aufhallriemen m (по корема
на кон), Bankriemcn m (за закачване на
каросерията на кола) (техн.), Bauchgurt
m (коремен), Bundricmcn m, Degengurt
m (за шпага) (воен.), Gurt m. -(e)s, -е (техн.),
Kinnriemen m (подбраден, на шлем),
Koppel n, -s, Koppelriemen m (за кучета),
Lederband n, Leibgürtel m (коремен),
Leibgurt m (коремен), Leichte f, -n (за
количка), Leitseil n, Riemen m, -s (der -
am Schuh рсмъчката на обувката ; sich
den ~ enger schnallen затягам ремъка ;
reiß dich ein bißchen am - ! понапънн се !
; aus fremdem Leder ist gut - scheiden 110
чужд гръб и сто тояги са малко, с чужда
пита помен прави ; wenn du jetzt nicht

ремъчка
1024
ordentlich arbeitest, ist der ~ ‘runter ще
видиш, ако не работиш както трябва !),
Schleuder f, -п (на коса), Schullcrbansclier
п (презраменен, на конник),
Schullerbinde f (презраменен, на
адютант), Siele m, -s, -е (гръден, за
впрягане) (dem Pferd die ~n anlegen
обуздавам коня ; immer in den ~n geben
вечно опъвам каиша ; in den ~n sterben
умирам на работата си), Siele m, -s, -e
(гръден, за впрягане) (dem Pferd die ~n
anlegen обуздавам коня ; immer in den
~n geben вечно опъвам каиша ; in den
~n sterben умирам на работата си),
Spannriemen m (обтегателен) (техн.),
Sprungriemen m (между предните крака
на кон), Steigriemen m (на стреме),
Tragband п (за носене на тежести),
Traggurt m (минаващ през хамута и
свързваш возилото), Treibriemen m
(трансмисионен) (техн.), Übergurt m, -es,
-е (който минава през хамута)
ремъчка-Bandelier n, -s, -е (презраменна)
(остар.воен.)
ремъчки-Handgelenkhalter m (за китките на
ръцете при гимнастика, бокс)
peiiaiieu-Rhcinländer m, -s (родом от
Ренания)
peiiancKii-rheinländisch, rhenanisch
peiirora-Reineclaude (слива), Reneklode, f, -n
ренда-Leibrcnte
ренде-Bankhobel m (голямо, бъчварско)
(техн.), Fausthobel m (късо), Grathobel m
(фасонно) (техн.), Grundhobel m
(фасонно) (техн.), Hobel m, -s (и готв.),
Reibeisen n (e-e Stimme wie ein ~ haben
гласът ми е прегракнал), Ziehbank f
(техн.), Zwiemandel f (много дълга) (техн.)
реидосвам-abrichten tr. (zu etw.), behobeln
tr., hobeln tr., schrubben tr. (грубо),
Schrubbern tr. (грубо), schruppen tr.
(грубо)
рендосвач-Hobler m, -s
peiiAOCBa4Ka-Abricht(hobel)maschine f (техн.)
peneraT-Abtrünnige(r) m, -n, -n, Renegat m, -
en, -en
ренегатство-Abtrünnigkcit f, Renegatentum
n
Ренесанс-Renaissance f, -
ренета-Rabau m, -s, -е (нссортова), Renette
f, -n (вид ябилка)
рений-Rhcnium n, -s, - (хим.)
peiiHMiipaii-renommiert
реноме-Lcumund m, -s, -e, Name(n) m, -ns, -n
(ein Mann, mit ~n Müller човек по, на име
Мюлер ; wie ist Ihre ~ как се казвате ; e-n
nur dem ~n nach kennen познавам някого
само по име ; ein angenommener ~
псовдоним ; e-n mit, beim ~п nennen
наричам някого с името му ; im ~п des
Gesetzes, Volkes в името на закона,
народа ; handele in m-m ~! действай от
мое име ! das Geschäft geht auf m-n
Namen фирмата носи моето име ; das
Kind beim rechten ~n nennen наричам
нещата c истинското им име ; was, in
des Teugcls ~n? какво искате да кажете,
дявол да го вземе? ; dazu ist mir mein ~ zu
schade не искам да излагам името си),
Renommee п, -s, Ruf m, -es, -e (im -der
Gelehrsamkeit stehen ползвам се със
слава ; e-n in üblen ~ bringen
комироментирам някого ; ein Arzt von ~
лекар c име)
ренрта-Reinette f, -n (ябълка)
рента-Annuität f, -en (годишна), Arbeitsrenle
f (трудова) (икон.), Bodenrente f
(поземлена) (икон.), Gnadegehalt n
(остар.), Kanon m, -s, -s (наследствена),
Rente f, -n (in - sein получавам пенсия,
рента ; in ~ gehen пенсионирам се),
Revenüe f, -n, Revenue f, -n
рентабилен-abbauwürdig adj., bauwürdig adj.
(мин.), rentabel, wirtschaftlich
рентабилиост-Rentabilität f,
Wirtschaftlichkeit f, -
рептгелогически-röntgenologisch
рентгенография-Röntgenologie f, -
рентгеноложки-röntgenologisch
peiiTHen-Rentner m, -s
peiiTHep-Kleinrentner m (дребен), Partikülier
m, -s, -s, Rentier m, -s, -s

1025
ресен
рентиерка-Rentiere f, -n
рентира ce-rentieren intr. h. refl.
рентирам ce-bezahlen refl.
реорганизация-Neuordnung	f,
Reorganisation f, -en
реорганизирам-reorganisieren tr.
реостат-Anlaßwiderstand m (пускателен)
(ел.), Heizkörper ш (на електрически
прибори), Rheostat m, -es, -е,
Selbstanlasser m (пусков) (ел.),
Widerstand m (ел.)
реотан-Heizelement п (в ютия и др.) (техн.),
Heizwendel f (на котлонче)
репарации-Reparation f, -en,
Wiederdutmachung f
репатрирам-repatrieren tr.
репей-Klette f, -n (бот.)
penep-Festpunkt m
реперкурсия-Reperkussion f(Ha фуга) (муз.)
репертоар-Repertoire n, -s, -s, Spielplan m,
Wochenzettel ш (седмичен)
репетент-Rcpetent m, -en, -en
репетирам-durchproben tr. tmb. (от начало
до край), exerzieren tr. (разг.), repetieren
tr, üben tr. (Klavier, Geige - упражнявам
се на пиано, гайда ; ich muß täglich ~
трябва да се упражнявам всеки ден)
репетитор-Einpauker m, -s (за поправителен
изпит), Repetitor m, -s, -oren
репетиториум-Repetitorium n, -s, -rien
репетиция-Generalprobe f (генерална),
Hauptprobe f (генерална), Repetition f, -
en
репица-Hederich m, -s (дива) (бот.)
репнчка-Radieschen n, -s, Rübendistel f (бот.)
репички-Rübcndistel f (бот.)
реплика-Gcgensatz m (юр.), Gegenschrift f,
Merkwort n, Replik f, -en, Stichwort n
(театр.), Widerrede f
репонирам-einrichten tr. refl. (мед.)
репортаж-Bericht m, -(e)s, -e, Reportage f, -n
репортьор-Reporter m, -s
рспрезеитативеп-repräsentabel
peiipe3eiiTaTHDiiocT-Repräsentation f, -cn
репресалии-Vergeltungsmaßnahme f,
Repressalie f, -n
репресивен-repressiv
penpecHfl-Repression f, -en
реприза-Reprise f, -n (в соната, концерт)
(муз.), Wiederholung f, -en (муз.)
репродуктивен-reproduktiv
репродукция-Absaat f (на семе),
Bildwiedergabe f, Nachbildung f, -en,
Reproduktion f, -en (на картина)
репродуцирам-reproduzieren tr.
република-Frcistaat m, Republik f, -en
републикапец-Republikaner m, -s
републикански-republikanisch
репутация-Ehre f, -en, Geruch m, -(e)s,
Gerüche (прен.) (im ~ der Heiligkeit stehen
имам репутация на светец), Leumund m,
-s, -e, Nachrede f, -n (лоша) (üble ~
одумване, злословия ; üble ~ über e-n
führen одумвам някого ; e-n in üble ~
bringen изваждам на някого лошо име),
Name(n) m, -ns, -n (ein Mann, mit ~n
Müller човек по, на име Мюлер ; wie ist
Ihre ~ как се казвате ; c-n nur dem ~n nach
kennen познавам някого само по име ;
ein angenommener ~ псовдоним ; e-n mit,
beim -п nennen наричам някого с името
му ; im ~п des Gesetzes, Volkes в името
на закона, народа ; handele in m-m ~!
действай от мое име ! das Geschäft geht
auf m-n Namen фирмата носи моето име
; das Kind beim rechten ~n nennen
наричам нещата c истинското им име ;
was, in des Teugels ~n? какво искате да
кажете, дявол да го вземе? ; dazu ist mir
mein ~ zu schade не искам да излагам
името си), Renommee п, -s, Reputation f,
-en, Ruf m, -es, -e (im -der Gelehrsamkeit
stehen ползвам се със слава ; e-n in üblen
~ bringen компроментирам някого ; ein
Arzt von ~ лекар c име)
peca-Blütenkätzchen n (бот.), Haselkätzchen
n (лешникова) (бот.), Kätzchen n, -s (на
върба, орех, бреза), Palmkätzxhen n
(върбова) (бот.), Weidenkätzchen n
(върбова) (бот.)
ресарка-HaseIhuhn п (зоол.)
pecen-Rcigen m, -s (хороводна)

1026
рескрипт
рескринт-Handschrciben n, Reskript n, -es, -
c
pecua-Bchang m, -s,Behänge pl., Franse f, -n
peciiar-fransig adj.
pecuii-Quaslenbehang m (на завеси, пердета)
peciuma-Augenwimper f (анат.)
ресни чета-Zilicn pl. (зоол.)
ресор-Blallfederung Г (листов), Feder f, -n,
Ressort n, -s, -s, Ressort n, -s, -s (zu jds ~
gehören намирам се под ведомството на
някого), Wagenfeder f (на кола)
pecopii-Kompetenzkonflikt m (за обсег на
дейност)
реснект-Rcspckt m, -es, - (den ~ verweigern
отказвам да се подчиня ; - vor e-m
kriegen, haben някой спечелва
уважението ми ; vor so was hab ich - !
пред такова нещо шапка свалям ; mit ~
zu sagen ако ми е позволено да кажа)
реснектнвен-cinschlägig adj., respektiv
реснективпо-bezichungsweisc adj.,
respektive
ресимратор-Rcspiralor m, -s, -oren (апарат за
дишане)
реставратор-Rcslaurator m, -s, -oren
реставрация-Reslauration f, -en
реставрирам-auffrischen Ir. (картини),
aufmalen tr. (картина), ausbessern tr.
(картина), ergänzen tr. (изк.), emeu(r)n tr.
refl., restaurieren tr., wiederherstellen* tr.
(художествено произведение)
реставрираие-Wiederhcrstcllung f
рестнтуция-Rctsitution f, -en
pecTO-Rest m, -es, -er (от сметка, пари (die
Aufgabe geht ohne ~ auf задачата излиза
без остатък ; die irdischen ~e тленните
останки ; e-m den ~ geben разсипвам го
без остатък ; sich den ~ holen настивам
опасно)
pecTopaiiT-Gasthaus n, Gaststätte f,
Restaurant n, -s, -s, Speisehaus n,
Weinstube f (Където се сервира само
вино), Wirtshaus n
ресторатьор-Traiteur m, -s, -e
ресурси-Dargebot n, -(e)s, Hilfsquelle f,
Ressource f, -n, Steuerkraft f (облагаеми)
peTaiiiipaiie-Rückführung f
ретардация-Retardalion (на партия) (муз.)
ретнна-Netzhaut f (анат), Retina f, -nen
ретоградация-Rückgung m (хим.)
ретомански-räloromanisch (език)
ретор-Rhetor m, -s, .-oren, Rhetoriker m, -s,
Schönredner m
реторика-Redekunst f, Rhetorik f, -
реторичен-rednerisch,	rhetorisch,
schön rednerisch
peTopii4iiocr-Schon:rednerei f
реторомапец-Ladiner m, -s (в Швейцария),
Rälormane m, -n, -n, Romane m, -n, -n
реторомански-ladinisch
реторта-Brennblase f (за варене на ракия),
Kolben m, -s (хим.), Muffel f, -n, Pistole f,
-n (c гърмящ газ) (техн.), Retorte f, -n,
Scheidekolben m, Schwanenhals m (c
дълга шия) (хим.)
perpoi paден-retrograd, rückschrittlich
ретроградност-Rückständigkcit f, -
ретроснектмвен-retrospektiv, rückblikend
ретросиективеп-zurückblickend
ретроспекция-Rückblick m
ретуш-Retusche f, -n
ретуширам-aufstechen* tr. (гравьорска
плоча) (изк.), bessern tr. intr. h,
nacharbeiten tr. (der Meister mußte alle
Stücke - майсторът трябваше да
доизглади всички предмети),
retuschieren tr., überfeilen tr., übermalen
tr.
ретуш ировка-Relusche f, -n
ретуш ьор-Rctuschierer m, -s
рефакция-Refaktie f, -n
рефер-Kampfrichter m (спорт.), Schiedsrichter
m (спорт.)
реферат-Referat n, -es, -e
рефереидум-Referendum n, -s, -den,
Volksabstimmung f, Volksbefragung f
рефереит-Bergrat m (минен), Cheflekror m
(главен, в издателство), Nachredner m, -s,
Referent m, -en, -en, Sachbearbeiter m
референция-Referenz f, -en
реферирам-referieren intr. h. (übe retw. A)
реферски-schiedsrichterlich

1027
реч
рефлекс-Reflex ш, -es, -е, Rückschein m,
Widerschien ш
рефлексен-reflektorisch
рефлексивен-reflektorisch
рефлектирам-reflektieren tr.
рефлектор-Blaker m, -s (на стенен
светилник), Hohlspiegel m, Katzenauge n
(на велосипед, моторни коли), Reflektor
m, -s, -oren, Rückstrahler m
реформа-Bodenreform f (поземлена) (икон.),
Reform f, -en
реформатор-Kirchencerbesserer m (църк.),
Reformator m, -s, -oren, Reformer m, -s,
Verbess(e)rer m, -s, Weltverbesserer m (от
миров мащаб)
реформаторски-reformatorisch
реформаторство-Rcformismus m, -n, -n
реформация-Reformation f, -en
реформнзъм-Reformismus m, -n, -n
реформирам-reformieren tr. (die reformierte
Kirche калвинистката църква)
реформиране-Reformation f, -en
реформист-Reformist m, -en, -en
реформистки-rcformistisch
рефракция-Lichtbrechung f, -en, Refraktion
f, -en
рефреи-Chorus m, -se, Kehrreim m, Refrain m,
-s, -s (муз.), Schlußvcrs m (лит.)
рефрижератор-Refrigerator m, -s, -oren
рефулирам-regeln tr.
рехлета-Reglette f, -n
peueineiiT-Beurteiler m, -s, Kritiker m, -s,
Rezensent m, -en, -en
рецензии-Besprechungstcil m (във вестник,
списание)
рецензирам-bcsprechcn* refl. tr., rezensieren
tr.
рецензия-Bcsprechung f, -en, Beurteilung f,
-en, Kritik f, -en, Rezension f, -en,
Theaterbericht m (театрална)
рецепта-Backrczcpt n (за кейк, козунак,
сладкиш) (готв.), Rezept n, -s, -e
pcueiiTimen-rezcptiv
peueiiTiipaiie-Rczeplion f, -en
рецентура-Rezcptierkunsl f (учение),
Rezeptur f, -en
рецепция-Rezeption f, -en
рецесивен-rezessiv
рецесирам-zurückschlagen* intr. s. (auf etw.
А) (за болест) (мед.)
рецидив-Rezidiv n, -s, -e, Rückfall m (мед.)
рецидивист-Berufsverbrecher	m,
Gewohnheitsverbrecher m (постоянен)
реципиеит-Rezipient m (съд), Vorlage f, -n
реципрочен-reziprok (число)
реципрочиост-Reziprozität f
рецитал-Lesung f, -en
рецитатор-Rezitator m, -s, -oren,
Sprechkünstler m
рецитаторка-Diseuse f, -n
рецитация-Rezitation f, -en, Vortrag m, -s, -re
рецитирам-rezitieren tr., vortragen* tr. (ein
Gedicht - рецитирам стихотворение)
реч-Anklagerede f (обвинителна) (юр.),
Eröffnugsrede f (встъпителна), Festrede f
(тържестена),	Hetzrede	f
(подстрекателна), Inauguralrede f (при
откриване на нещо), Jungfernrede f
(първа, на оратор), Kernsprache f
(внушителна, изразителна), Lautsprache
f (членоразделна), Nachruf п (прощална),
Philippika f, -ken (обвинителна),
Prunkrede f (пищна, помпозна), Rede f, -
n (hör nicht auf s-c ~n ! не слушай
приказките му !; die - kommt auf etw. A,
е-п заговаря се за нещо ; es ist von etw.,
e-m die - става дума за ; davon kann k-c -
sein и дума не може да става за това ;
was steht in - ? за какво се говори ? ; das
sit nicht der ~ wert не заслужава да се
говори за това ; die ~ auf etw. А bringen
докарвам разговора до нещо ; die Gabe
der - словесен дар ; е-п zur ~ stellen
заставям някого да ми даде обяснения ;
lose —п führen говоря неприлични неща
; bei s-r - bleiben оставам на своето ; das
war immer m-e - това съм казвал винаги ;
nichts auf die - der Leute geben не
обръщам внимание на приказките на
хората ; vergiß die ~ nicht ! помни си
думата ! ; es geht die ~ носи се слух,
говори се ; direkte - пряка реч).

речен
1028
Rektoratsrede f (ректорска), Schlußrede f
(заключителна), Schmährede f (хулна),
Schutzrede f (защитна), Sprache f, -n (er
kann, beherrscht mehrere ~n той владее
няколко езика ; geworene -възвишена
реч), Trauerrede f (надгробна), Traurede
d (при венчавка), Verteidigungsrede f
(защитна), Wahlrede f (предизборна),
Wortgepränge n (бомбастична)
речен-bewußt adj., fluvial adj.
реченият-besagt pari. adj.
речитатив-Rezitativ n, -s, -e, Sprechgesang
m (муз.)
речник-Fremdwörtcrbuch n (за чужди думи),
Handwörterbuch n (наръчен),
Konversationslexikon	n
(енциклопеничен), Lexikon n, -s, -e,
Thesaurus m, -, -ren (на думите на даден
език) (грам.), Vokabular n, -s, -е (на края
на учебник), Wörterbuch п,
Wörtersammlung f (в края на учебник),
Wörterverzeichnis п (в края на учебник),
Wortschatz m
pe4iuiKOB-lcxikal(isch)
речник-тетрадка-Vokabelheft п (за думите на
чужд език)
реша (ce)-kämmen tr. refl.
peuia-durchkämmen tr. (грижливо), scheiteln
tr. (косата на път)
решавам ce-getrauen tr. refl., entschließen41
refl. (на нщ.), trauen refl. (sich nicht-, etw.
zu tun не се решавам, нямам смелост да
направя нещо; sich nicht an e-n - не смея
да се доближа до него), vorwagen refl.
(да изляза)
решавам-auflösen tr. (въпрос, задача) (е-е
Gleichung - решавам уравнение),
befinden*refl.tr., beschließen *tr. (die
Sache ist fest beschlossen тая работа
окончателно е решена), besiegeln tr. (sein
Schicksal ist besiegelt съдбата му е
решена), entscheiden* tr. refl. (es ist
entschieden, wer hinfahren soll решено e
кой ще замине), entwickeln tr. (мат.),
herausbekommen* tr. (задача),
herausbringen* tr. (задача), herausmachen
tr. (задача), lösen tr. refl., vornehmen* tr
(sich D etw. zu tun) (да направя нещо)
решаващ-definitiv adj., durchschlagend adj.
part., cntschiedend part. adj.
peuien-entschlossen part. adj. (fest - sein, etw.
zu machen твърдо съм решен да направя
нещо), gewillt adj. (- sein etw. zu tun
решен съм да направя нщ.), vorgefaßt
(план)
peiueuiie-Aufiösung f, -еп (на задача,
гатанка), Bescheid m, -s, -е (съдебно)
(юр.остар.), Beschluß m, Bschlussfaßung
f, Diktum n, -s, -ta, Endbeschluß m
(окончателно), Entscheidung f, -cn (e-e -
treffen вземам решение), Entschluß m, -
usses, -üsse, Gerichtsbescheid m (на съд)
(юр.), lnterim(s)bescheid m (временно),
Kassationsurteil n (касационно), Konsult
n, -s, -e, Ordnungsstragenverfügung f (за
дисциплинарно наказание), Rat m, -cs,
Räte, Ratschläge (es ist nicht ~, etw. zu
tun не е за препоръчване ; der lustige -
дворцов шут), Ratschluß m (das war
Gottes - това беше волята божия),
Rechtsstreit m (съдебен), Reichsabschied
m (на райстага), Resolution f, -en,
Schicksalsfügung f (решение),
Schiedsspruch m (на рефер, помирител),
Schluß m, -usses, -üsse, Spruch m, -es, -re
(съдебно) (die Sache steht auf dem -
делото се решава), Stichentscheid m
(взето благодарение гласа на
председателя), Verdikt n, -s, -е, Vorbesheid
m (временно), Vorentscheidung f
(предварително), Vorgriff	m
(прибързано), Votbehaltsurteil n
(условно), Zwischenurteil	n
(предварително съдебно)
решено-abgemacht
решетар-Rastelbinder m
решетка-Beugungsgitter n (дифракционна)
(физ.), Eberwurz f (стъблена) (бот.)„ Gatter
n, -s, Gatterwerk n, Geräms n, -es, -e, Gitter
n, -s, Kamingitter n (каминна), Lett(n)er
m, -s, Ofenvorsetzer m (пред печката),
Rechen m, -s (на яз), Rost m, -es, -e,

1029
риби
Scherengitter п (вертикално сгъваема, за
врати), Schichtgitter п (мрежеста
кристална) (минер.), Schoßgetter п
(падаща), Schranke f, -п (преградна) (die
~n am Bahnübergang бариера на ж.п
прелез ; е-ш, е-г Sache ~п setzen
ограничавам някого ; sich D k-e ~n
auflegen не зная граници ; in den ~n des
Gesetzes в рамките на закона ; sich in ~n
halten пазя мярка ; vor die ~n treten
явявам се пред съд ; vor die ~n fordern
призовавам на съд ; vor den ~n stehen 4
отговарям пред съда), Schutzgitter n
(предпазна, на предавател), Steuergitter
п (управляваща), Steuergrille f
(управляваща), Zotte f, -n (на лейка)
решетки-Vergitterung f
решето-Beutelsieb n, -Drift f, -en (в
бояджийски	кюп),	Durchguß m
(готварско,	за	прецеждане),
Durchschlagsieb п (голямо) (готв.), Rätter
m, -s, Rastel n, -s, Rolle f, -n (телено), Rost
m, -es, -e, Schwinge f, -n (за жито), Sieb n,
-s, -e (ein feines ~ ситно сито ; etw. durch
ein ~ schütten пресявам нещо през сито),
Sieb n, -s, -e (ein feines - ситно сито; etw.
durch ein - schütten пресявам нещо през
сито), Siebtrommel g (барабанно),
Siebtrommel g (барабанно)
решегообразеи-gittcrförmig adj.
реши мост-Entschlossenheit f
решителен-definitiv adj., einschneidend part.
adj., entscheidungsvoll adj., entschieden
part. adj. (e-e ~e Haltung решително
държание), entschiedend pari, adj.,
entschlossen part. adj., männlich,
männlich, resolut, schneidig, wagemutig
решителио-beslimmt adv. (категоричен)
решителпост-Schneid m, -es, -e, Schneidigkcit
f, -, Bestimmtheit f, -en, Entschiedenheit f,
-Entschlossenheit f, Entschlußkraft f,
Herzhaftigkeit f, -
рея-Rahc f, -n (мор.)
риавка-Siebenschläfer m (зоол.),
Siebenschläfer m (зоол.)
риба-Aspik m/n, -s, -е (желирана), Backfisch
m (пържена), Bauchflosser m (c
нисколежащи перки) (зоол.), Beifang m
(случайно уловена) (сел.-ст.), Bratfisch m
(пържена), Brotbelag m (на сандвич),
Edelfisch m (луксозна), Fisch m, -es, -e
(weder - noch Fleisch ни риба, ни рак),
Flugfisch m (летяща) (зоол.), Flußfisch m
(сладководна) (зоол.), Frauenfisch m
(бяла, дунавска) (зоол.), Grundfisch in
(придънна), Hechtbarsch m (бяла) (зоол.),
Hegel ing m, -s, -е (дребна бяла), Heilbutt
m (подобна на калкан) (зоол.), Heilbutte f
(подобна на калкан) (зоол.), Ilse f, -n
(селдова) (зоол.), Kaiserfisch m (царска),
Köderfisch m (за стръв), Kopfstück n (c
главата), Kühling m, -s, -е (бяла - михалца)
(зоол.), Messerfisch m (шаранова),
Raubfisch m (хищна), Rog(e)ner m, -s
(пълна c хайвер), Sägefisch m (трион)
(зоол.), Samenfisch m (за орибяванс),
Seele f, -n (тазгодишна), Setzlich m, -s, -e
(млада, за разплод), Setzlich m, -s, -e
(млада, за разплод), Spieling m, -s, -e
(пъстървсна) (зоол.), Teichfisch m
(язовирна, рибна), Teleskopfisch m (c
телескопски очи) (зоол.), Zander m, -s
(бяла) (зоол.), Zugfisch m (пасажна)
риба-луиа-Mondfisch m
риба-меч-Degenfisch m (зоол.), Schwertfisch
т(зоол.)
риба-п илот-Lotsenfisch
рибар-Fischcr m, -s, Nachtreiher m, -s (нощен)
(зоол.), Raubfischer m (без
позволително), Reiher m, -s
рибар-RohrdommeI f (червен) (зоол.)
рибарка-Fischweib n, Rohrmöwe f (речна)
(зоол.), Seeschwalbc f (речна) (зоол.)
рибарлък-Angelei f, - (разг.)
рибарник-Fischtcich m
рибарство-Angelei f, - (безрезултатно),
Fischerei f, -en
рибарче-Fischer m, -s (синьо) (зоол.)
риба-чук-Hammerfisch m, Hammerhai m
(зоол.), Schmied m, -es, -e
рибен-fischig adj.
риби-Kchlflosscrpl. (c шийни перки) (зоол.),

1030
рибица
Knrpelfischc pl. (хрущялни), PLattfische
pl. (калкановп) (зоол.), Rochen m, -s
(хрущялни) (зоол.). Satz m. -cs, -е (партида
за зарибяване), Schwärmer m, -s
(акулови) (зоол.), Weichflosser pl.
(мекоперки) (зоол.), Weißfische pl.
(шаранови) (зоол.)
рибица-Lcndenstück n, Lummcl f, -n, Lümmel
m, -s
рибка-Goldfisch m (златна)
рибки-Fischsatz m, pl. (за зарибяване)
pit6iniK-Besatzteich m, Bruüeich m (сел.-ст.),
Einsatz m, -es, Einsätze, Fischteich m,
Karpfenteich m (c шарани), Satzteich m,
Setzteich m, Setzlcich m, Teich m, -es, -e,
Weiher m, -s (пост.)
рибовъдство-Fischzucht f
рнболов-Binnenfischerei f (сел.-ст.)
(вътрешен), Fischerei f, -cn, Fischfang m,
Gamzug m (c мрежа), Koppel Fischerei f
(общ)
риболовец-Fischer m, -s
рнболовство-Fischerei f, -en, Teichwirtschfl f
(язовирно, езерно)
рига-König m, -s (карт.)
Рига-Riga n
piiraii-Dost m, -s, -е (бот.), Majoran m, -s, -e,
Wohlgemut n (бот.)
ригел-Querband n (тегн.), Querholz n (техн.),
Riegel m, -s
ригла-Qucrzange f (техн.), Riegel m, -s (hinter
Schloß und ~ bringen затварям зад
решетките ; unter Schloß und - йод ключ
; den ~ vorschieben зарезвам врата,
пускам резето ; e-r Sache e-n ~
vorschieben попречвам на нещо)
риголвам-rajolen, rigolen tr. (земя)
ригоризъм-Rigorismus m
рид-Berggrat m, Bergrücken m, Hauptansicht
f (преден, на постройка), Hügel m, -s,
Landrücken n (reorp.)
ридание-Wehklage f, Weinen n, -s, -
ридания-Gejammer n, pl., Jammer m, -s
ридая-jammern intr.h . (über etw.) (за нещо),
reuen tr. imp. (es reut mich разкайвам се ;
die beleidigenden Worte ~ mich разкайвам
се за обидните думи ; mien Geld reut mich
разкайвам се за парите ; cs reut ihn der
Strafe разкайва се за наказанието),
schluchzen intr. h., wehklagen intr. h. (über
e-n, etw.) (за някого, нещо) (sie hat über
mich gewchklagt тя ридае за съдбата ми),
weinen intr. h. tr. (über e-n, etw. weinen
ридая за някого, нещо ; um Toten weinen
ридая за мъртвец ; blutige Tränen weinen
ридая c кървави сълзи), wimmern intr. h.
риж-fuchsig adj., fuchsrot adj.
риза-Hcmd n, -es, -cn (kein Hemd mehr am,
auf dem Leibe haben нямам вече и риза
на гърба си ; e-n bis aufs Hemd ausziehen
вземам на някого и ризата от гърба),
Kühlmantel m (охладителна), Netzhemd п
(долна мъжка от мрежеста тъкан),
Oberhemd п (горна), Polohemd п
(спортна, с къси ръкави), Zwangsjacke f
(усмирителна, в лудница)
ризалнт-Risalit m, -cs, -е
ризица-Flor т, -s, -е (текст.)
ризница-Brigantine f, -п (от плочки) (ист.),
Brünne f, -n, Eisenhemd n (воен.),
Kettenpanzer mKüraß m, -ses, -sse (воен.),
Panzcrhamd n, Ringpanzer m, Rüstung f, -
en (воен.)
рикамбио-Rückwcchsel m (търг.)
рикошет-Querschlag m (воен.),
Rikoscheltschuß m, Rückprall m
рикоширам-rikoschettieren intr. h.
piiKOiuifране-Abprall m, -(e)s, -е (воен.)
puno-Gebrech(e) n, -(e)s (на глиган) (лов.),
Rüssel m, -s (на дива свиня), Schlcifspom
m (авиац.)
Рим-Rom n
рима-Binnenreim т(лит.; вътрешна), Endreim
m (лит.), Innenreim m (вътрешна) (лит.),
Kreuzreim m (кръстосана) (лит.), Reim m, -
es, -e (~e machen плета рими ; ein Wort
steht im - една дума е римувана),
Schüttelreim m (шеговита кръстосана)
римеса-Rimesse f, -n
рими-Wechselreime pl. (кръстосани) (лит.)
piiiwifliiuii-Römer m, -s, Römling m, -s, -e
(изроден)

1031
рисунъчен
римокатолически-römisch-katholisch
римоподобен-reimhaft
римски-römisch
римува ce-zusammenreimen intr. h. (Sonne
und Wonne reimen zusammen “Sonne” и
“Wonne” се римуват)
римувам ce-reimen intr. h. refl. (auf etw. A)
(das reimt sich nicht това не върви, не
подхожда ; wie reimt sich das ? как да се
съгласуват тези неща ?)
римувам-reimen tr. (ein Wort auf das andere
~ римувам една дума c друга)
римуваие-Kettenreim m (лит.), Schlagreim m
(на една дума със следващата) (лит.)
puiia-scheffeln tr., schippen tr. intr. h. (c
лопата), schuafeln tr. intr. h.
рииач-Schneeschipper m (на сняг) (разг.),
Schneeschüppcr m (на сняг) (разг.)
рииачка-Schaufel f, -п (на трактор) (техн.)
pinir-Boxring m (спорт.)
ринг-Ring m, -es, -е (за борба, бокс)
ринг-Schieberring m (черноборсаджийски)
рииоскоп-Nasenspicgcl m
рнпост-Nachstoß m, -es, -те (спорт.) (при
фехтовка), Riposte f, -n (спорт.)
рипостирам-nachstoßen * intr. h. (спорт.)
рипс-Rips m, -es, -е (плат)
piiuceii-gerippt adj. (текст.)
рис-Luchs m, -es, -e, Ries n, -es, -e
риск-Kriegsrisiko n (поради война), Risiko
n, -s, -ken (ein - eingehen поемам риск ;
auf mein - на мой риск)
рискован-gefährlich adj., gefahrvoll adj.,
gewagt adj. part. (ein -er Scherz рискована
шега), halsbrecherisch, riskant, toll (wie -
като луд; ein —er Mensch побеснял човек
; е-е ~e Kuh луда крава ; - sein auf etw. А
луд съм по нещо ; е-п - machen
подлудявам някого ; ein -er Einfall щура
идея), vermessen, verwegen
piiCKOBaiiocT-Gefdhriichkeit f, Verwegenheit f,
-en
рискувам-befahren tr.refl., cinselzen tr.,
hasardicrcn intr. h., riskieren tr., setzen tr.
(alles auf c-c Karte - залагам всичко на
една карта ; auf ein Pferd - залагам на
кон ; aufs falsche Pferd - направил съм
си криво сметките), setzen tr. (alles auf e-
e Karte - залагам всичко на една карта ;
auf ein Pferd - залагам на кон ; aufs
falsche Pferd - направил съм си криво
сметките), wagen tr. refl. (etw. an etw. A)
(живота си, главата си) (alles - рискувам
всичко ; ein gewagtes Unternehmen
рисковано начинание)
рискуване-Einsatz m, -es, Einsätze, Setzung
f, -en, Setzung f, -en
рислинг-Riesling m, -s, -e
рисувам-anmalen tr. (на отвесна плоскост)
(напр. на черната дъска), anzeichnen tr.
(на черната дъска), aquarellieren intr. h«
(акварели), aufmalen tr. (на, върху нщ.),
aufzeichnen tr., beschreiben*^. (c думи),
durchzeichnen tr. tmb. (докрай), kartieren
tr. (карти), kohlen intr. h. (c въглища),
konterfeien tr., malen tr., mustern tr.
(gemusterte Stoffe дссеннранс платове ;
e-n Kopf bis Fuß-оглеждам внимателно,
вземам мярка), pinseln tr. (c четка) (жив.),
schildern tr. (събития, лица), tuschen tr.
(c туш), vorzeichnen tr. (c-m etw.) (като
образец), zeichnen tr. (nach der Natur
zeichnen рисувам от натура ; nach dem
Leben zeichnen рисувам реалистично)
рисуване-Kohlung f (c въглен), Nacklmalcrci
f (на голо тяло), Vorzeichnung f (като по
образец)
рисувач-Zeichner m, -s
рисунка-Abbildung f, -en, Aufzeichnung f, -
en, Federzeichung f (c перо) (жив.), Figur
f, -cn, Figurine f, -n (на театрален костюм),
Gravur f, -en, Handzeichung f,
Kohlezeichnung f (c въглен),
Kreidezcichung f (c креда), Schildcrei f, -
en (c-c Wand mit -en bedeckt
изографисана стена), Stiftzeichnung f (c
молив), Titelbild n (заглавна),
Zeichenvorlage f (модел за ризуване),
Zeichnung f, -en
рисуиък-Linienführung f, -en, Zeichnung f, -
en
piicyiibneii-zeichncrisch

ритам
1032
ритам-holzen tr. (против правилата, при
футбол) (спорт.), keilen tr.r efl., kicken tr.
(спорт.), lecken intr., locken intr., treten*
tr. (e-n, elw.) (някого, нещо) (das Spinnrad,
die Nähemaschine ~ карам чекръка,
шевната машина ; die Trauben ~
стъпквам грозде ; e-n in den Bauch ~
ритам някого в корема)
ритане-Gestrampel п, -s (разг.), Gezappel п, -
s, Rohrrücklauf m (на оръдие, пушка)
(воен.), Rückschlag ш (на оръжие) (восн.),
Rückstoß m (на оръдие) (воен.)
ритвам-abstoßen* tr. refl.
ритване-Abstoß m, -es, -е (на топката от
линията на вратата)
ритла-Lciter f, -п
ритмика-Rhy thmik f, -
ритмичен-taktmäßig
ритмически-taktmäßig
ритмичио-taktmäßig
ритмичност-Motorik f, - (механична)
ритни к-Eselstritt m (от мгаре), Fußtritt m, Tritt
m, -es, -e (e-m e-n - geben ритвам някого)
(разг.)
ритрата-Rilratte f, -n (търг.), Rückwechsel m
(търг.)
ритуал-Ritus m, -, -ten (er wurde nach dem
römisch-katolischen ~ getauft беше
кръстен по римо-католически обред)
ритуал-Rttial n, -s, -е
ритуален-rituell
ритуриел-Ritornell n, -s, -е
ритъм-Arbeitsfluß m (на работа) (икон.),
Rhythmus m, -, men, Schwung m, -es, -re
(на мисълта, фантазията) (~ haben имам
размах; das Bild hat - картината има мощ
; das hat - той има порив), Silbenfall m
(на стих), Silbenfall m (на стих), Takt m, -
es, -e (im - в такт; den ~ abgeben давам
такт; aus dem ~ kommen бърквам такта)
риф-Korallenbank f (коралов), Reff nm -es, -
e, Riff n, -es, -e
рифелувам-kordieren tr., riefeln tr. (техн.),
riefen tr. (техн.), riffeln tr. (техн.), rippen tr.,
scharrieren tr. (камък) (техн.)
рифелуване-Rändeln n, -s, -
рифелуване-RifTelung f (техн.)
рихилате-Richtplatte f
рнцар-Burghcer m (владетел на замък),
Chavalier m, -s, Degen in, -s (остар.),
Junker m, -s (благородник), Ordensritter
m, Ritter m, -s (e-n zum ~ schlagen
везвеждам някого в рицарско звание ;
sich zum ~ е-г Dame aufwerfen обявявам
се за рицар, закрилник на дама),
Ritterspiel п
рицари-Deutschherren pl. (от тевтонския
орден) (ист.)
рицар-кръстосвач-Kreuzriltcr m (ист.)
pHuap-pa36ofiiiiiK-Raubmörder m
рицарски-chavaleresk adj., höfisch (епос,
лирика), kavalier(s)mäßig, Ritter.., vornehm
рицарство-Noblesse f, -, Ritterlichkeit f, -,
Ritterschaft f, -, Ritterstand m, Rittertum n,
-es, -e
рицар че-Ritte rling m, -s, -е (ирон.)
piimin-Rizinus m, -, se (бот.), Winderbaum in
(бот.)
рия-scharren intr. h. tr. (c копита) (die Hühner
-	nach Würmen кокошките ровят за
червеи ; ein Loch in den Boden - изравям
дупка в земята ; alles auf e-n Haufen ~
събирам всичко на куп ; etw. in die Erde
-	заравям нещо в земята ; sie haben den
Toten einfach in die Erde gescharrt
хвърлиха го в трапа на бърза ръка)
роб-Frauenknecht m (на жените),
Freigelassene(r) m, -п (освбоднен) (ист.),
Galeerensklave m (прсн.), Gewohnheitstier
п (на навика) (шег.), Knecht m, -es, -е,
Negersklave m (черен), Paria m, -s, -s,
Sklave m, -n, -n
роб-гребец-Galeerensklave m, Rud(c)rer m, -s
робер-Robber m (при бридж) (карт.), Rubber
m, -s (при бридж)
робия-Robot f, -en, m, -es, -e
робот-Roboter m, -s
робски-helotisch, hündisch, knechtisch,
sklavisch (подражание)
робство-Dienstbarkeit f, -en, Knechtschaft f,
-, Lohnknechtschaft f (наемно),
Sklavenschaft f, -, Sklaventum n, -s, -,

1033
рогопосец
Sklaverei f
робство-Lohnsklaverei f (наемно)
робувам-frönen intr. h (der Mode ~ робувам
на модата), fronen intr. h (ист.), roboten
intr. h. (разг.)
робуваие-Sinnenknechschaft f (на плътта),
Sinnenknechschafl f (на плътта)
робче-Kaulbarsch m (зоол.)
ров-Abflußgraben m, Ablaßgraben in (отточен
ров), Ableitungsgraben m, -kanal m
(отводен), Burggraben m (защитен, около
замък), Drän m, -s (отводнителен),
Festungsgraben n (крепостен), Graben m,
-s, Kotgrube f (за изпражнения), Küvette
f (отводнителен, в укрепление), Kuhle f,
-n, Landwehr (граничен), Laufgraben m
(отводнителен), Pfahlgraben m
(граничен), Rösche f, -n (проучвателен)
ровене-Gescharre n, -s (в земя), Gestöber n, -
s, Gewühl n, -(c)s, Klauberei f, -en (в
научен материал), Wühlerei f, -en
pOBiiifK-Miete f, -n
ровница-Micte f, -n
ровя (ce)-herumwühlen intr. h. (in elw.)
ровя ce-schmökern intr. h. (в стари книги),
stänkern intr. (фам.), wurmen intr. h. (в себе
си), wurmisieren intr. h. (в себе си)
ровя-bohren intr. h, buddeln intr. h (дупки в
пясъка) (резг.), einschlagen* intr. h (мин.)
(лов.), kratzen intr. h. (die Hühner kalzen
im Sande кокошките ровят из пясъка),
mären tr., maul würfen intr., platzen intr. h.
(земята) (за дивеч), polkcn intr. h., purren
intr. h., scharren intr. h. tr. (за вол, кон,
кокошка) (die Hühner - nach Würmcn
кокошките ровят за червеи ; ein Loch in
den Boden ~ изравям дупка в земята ;
alles auf e-n Haufen ~ събирам всичко на
куп ; etw. in die Erde ~ заравям нещо в
земята ; sie haben den Toten einfach in
die Erde gescharrt хвърлиха го в трапа на
бърза ръка), tüfteln intr. h. (се в нещо),
wühlen intr. h. (in, nach etw.) (за къртици,
мишки) (in der Erbe nach Schätzen wühlen
ровя земята ; Schweine wühlen mit dem
Rüssel im Mist свинитс ровят със зурлата
си в боклука ; nach Würmern wühlen ровя
за червеи), wühlen tr. (земята, почвата,
дупки)
рог-Ankerarm m (на котвата), Ankerhaken m
(на котва), Bockshorn п (спираловиден),
Bügelhorn п (ловджийски) (лов.),
Englischhorn п (английски) (муз.),
Gabelzinke f, Hirschhorn п (еленов, като
материал за изделия), Horn п, -es, -i-er
(gedrehte Hörne вити рога ; е-п Hammel
bei den Hörnern fassen хващам овен за
рогата ; das Goldene Hom Златният рог),
Hüfthorn n (ловдийски), Jagdhorn n
(ловджийски), Kuhhorn n (кравешки),
Trinkhorn n (за пиене), Tuthorn n,
Wunderhorn n (вълшебен),
Schneckenhorn n (охлювообразен -
музикален инструмент) (муз.)
рога-Gcfänge n, -s (лов.), Gehörn n, -(e)s, -e,
pl. (лов.), Gestänge n, -s (разклонени,
еленови), Geweih pl. (лов.), Hirschgeweih
n (еленови), Kolben m, -s (недорасли, на
елен, сърна), Krickel m, -s, -n (на дива
коза), Spieß m, -es, -е (неразклонени
еленови), Stange f, -n (на благороден
дивеч) (лов.), Zange f, -n (на бръмбар)
рогат-gehörnt adj.
рогатка-Scherenfemohr n (зрителна тръба)
(воен.)
рогач-Damhirsch m (рогат) (зоол.), Hirsch m,
-es, -e, Purzelbaum m (спорт.), Pureelbock
m (спорт.), Schröter m, -s (зоол.)
рогкож-hornicht
роговиден-hornicht, hornig
роговнца-Homhaut f, Hornstein m (минер.),
Komea f (анат.)
рогоз-Glanzgras n (бот.), Kolbcnrohr n
(широколистен) (бот.)
poro3ii!ia-Katt(en)kühlen pl. (бот.),
Rohrkolben m (бот.)
рогозка-Badematte f (пред ваната), Bastdecke
f, Binsendcckc f, Binsenmatte f, Decke f, -
n, Flechtmatte f, Male f, -n, Rohrmattc f
(тръстикова)
рогокож-hornig
рогоносец-Hahnrci m, -s, -s (за мъж)

рогче
1034
рогче-Fühlhorn n, Kornmutter f (мораво),
Mutterkorn (мораво), Roggenmutter f
(мораво, по житото), Schneckenhorn n
(на охлюв)
род-Affenart f (маймуна), Anverwandtschaft
f, -en, Art f, -en (~ läßt nicht von ~ кръвта
вода не става) (прск.), Femininum n, -s, -
na (женски) (грам.), Fürstenhaus n
(княжески), Gattung f, -en (зоол. бот.),
Genuß m, -ncra (биол. грам.), Geschlecht
n, -(c)s, -er, Haus n, -es, -rer,
Menschengattung f (човешки),
Menschengeschlecht n (човешки),
Menschheit f, - (човешки), Neutrum n, -s,
-lern (среден в граматиката), Parentel f, -
en, Sippe f, -n, Sippe f, -n, Spezies f,
Vetter(n)schaft f (семеен)
рода-Gcschlecht n, -(e)s, -er (остар.)
родеи-einhcimisch adj., gebüritg adj.,
heimatlich (обичай, земя, планини),
heimisch, heimlich, heimlig, inländisch,
jüngstgeboren (последен), leiblich (брат),
nachgeboren (след смъртта на бащата
или след развод)
родетмлски-eltcrlich adj.
родий-Rhodium n, -s (хим.)
родилка-Gcbärendc f, -n, Kreißende f,
Kreißerin f, -nen, Wöchnerin f, -nen
родина-Geburtsland n, Heimat f, Vaterland n
poAiiii03iiaiine-Heimatkunde f
родирам-einfliegen* refl., ienfahren* tr.
родитба-Ernteertrag m (сел.-ст.)
родител-Erzeuger m, -s
родители-Eltern pl., Rabeneltern pl.
(проклети), Stiefeltern pl. (неистински -
пастрок и мащеха), Ziheltern pl. (на
хранениче)
роднина-Agnat m, -en, -en (кръвен роднина
по мъжка линия), Angehörige(r) m, -n, -n
(meine Anghöirgen близките, домашните
ми ; die Angehörigen eines Staates, e-s
Betriebs, Vereins поданиците на държава,
персоналът на предприятие, членовете
на дружество), Anverwandte(r) m, -n, -n,
Blutverwandt	(кръвен),
Kollateralverwandte(r) m (по странична
линия), Kunkelmage m, f (по майчина
линия), Mage m, -n, -n, Muhme f, -n
(възрастна), Nepote m, -n, -n, Spindelmage
m (по женска линия), verwandt,
Verwandtc(r) m, -n, -n, Vetter m, -s, -
(далечен)
родни и и-Anhang m, -s, *c (e-e Witwe ohne -
вдовица без семейство, близки),
Anverwandtschaft f, -en (всичките),
Sippschaft f, -, Sippschaft f, -,
Verwandschaft f, -en
родниннте-Freundschaft f (остар.),
Mag(cn)schaft f
роднински-anverwandt adj. (e-m ~ sein
роднина съм c нкг., родея се с нкг.),
kollateral (по странична линия)
роднинство-Anverwandtschaft f, -en,
Mag(cn)schaft f, Sippschaft f, -, Sippschaft
f,-
родиинството-Verwandschaft f, -en
родност-Heimatlich f
родов-angestammt adj. (имение), generisch
adj., patrimonial
рододендрон-Rhododcndron m, -s, -ren
родоизменничество-Vaterlandsverrat m
родолюбив-vaterländisch, vatrelandliebend
родолюбие-Vaterlandsliebc f
родом-gebürtig adj.
родоиачалник-Ahnherr m
родоначалница-Ahnfrau f
Родос-Rhodos n (остров)
родствен-agnatisch adj. (по баща), kongenial
(духовно)
родствен-verwandt
родство-Basedenschaft f, -en (на
братовчедки), Verwandschaft f, -en,
Vetter(n)schaft f (между братовчеди) (wir
stellten unsere - fest установихме, че сме
братовчеди)
рожба-Geburt f, -en (прен.), Kind n, -es, -er
рождение-Geburt f, -en
рожденик-Geburtstagskind n
рождество-Frauentag m (богородично)
(църк.)
рожков-Bockshorn n, Johannisbrot n (бот.)
роза-Hagerose f (дива) (бот.), Heidenröschen

1035
роман
п (дива), Kletterrose f (японска) (бот.),
Monatsrose f (маслодайна), Rose f, -n
(wilde ~ шипка ; nicht auf ~n gebettet sein
пътят ми не е послан с рози), Rosenbaum
m (високостъблена) (бот.), Seerose f (бяла
водна) (бот.), Teerose f (чайна) (бот.),
Teichrose f (водна) (бот.), Wasserlilie f
(бяла водна) (бот.), Wasserrose f (водна)
(бот.), Windrose f (на ветровете) (геогр.),
Zentifolie f, -п (сголистна) (бот.), Zünsler
m,	-s (алпийска) (диал.)
розариум-Rosarium n, -s, ien
розеола-Roscole f (мед.)
розета-Rose f, -n (на готически прозорец)
розетка-Вlattrosette f (бот.), Rosette f, -n,
Schallöffnung f (на китара), Schalloch n
(на китара), Vierpaß m (четирикръгова)
розмарни-Rosmarin m, -s, -c (бот.)
розов-rosa (durch die ~ Brille през розови
очила), rosafarben (цвят), rosafarbig
(цвят), rosenfarben, rosenfarbig, rosenrot,
rosig (звят, кожа) (die Lage ist nicht ~
положението не е розово)
розовоиръст-rosen fing(e)rig (поет.)
розово-червен-rosarot
рой-Bicnenbrut f (млад), Bienenschwarm m
(пчелен), Schwarm m, -s, -re (ein ~ Bienen
рой пчели), Volk n, -cs, -rer (пчели),
Vorschwarm m (пчели)
рокада-Rochade f, -n (шахм.)
рокай-Muschclwerk n
рокирам-rochicrcn intr. h. (шахм.)
рокличка-Fähnchen n (евтина, стара,
износена), Hängekleid n (без коланче),
Hänger m, -s (без коланче), Tulifäntchen
n,	-s (за повито бебе)
рокля-Ballkleid n (бална), Ballrobc f
(официална, бална), Gesellschaftskleid n
(вечерна, официална), Hängekleid п (без
талия), Jackenkleid п (с жакет от същия
плат), Kantcnkleid п (обточена с дантела),
Kehrklcid п (с опашка, с шлейф), Kleid п,
-es, -er (das neue Kleid steht ihr gut новата
рокля й стои добре), Matroscnklcid п
(моряшка), Robe f, -п (официална
вечерна), Schlcpp(en)kleid п (с шлейф).
Staatskleid п (официална), Taftkleid n
(тафтяна), Trauerkleid n (траурна),
Trauerkleidung f (траурна)
рококо-Dekorationsstil m (изск.), Rokoko n, -
s, - (стил), Zopfstil m (късно, в Германия)
рокфор-Roquefort m, -s, -s (сирене)
ролгаиг-Rollbahn f, Rollenbahn f (техн.),
Rollgang m (транспортно съоръжение)
ролер-Rollcr m, -s (играчка), Trito n, -s, -s
(играчка), Triton n, -s, -s (играчка)
ролетка-ßandmaß m, Rolladen m, -s (на
прозорец), Rollbandmaß n (метър)
ролка-Blalthallcr m (притискаща хартията),
Haarwickel m (за къдрене на коса),
Spannrolle f (обтягаща) (техн.), Wickel m,
-s
ролметър-Bandmaß m
роло-Rollc f, -n (c-c - Tuch, Band, Geldstücke,
Draht един топ плат, едно топче панделка,
една ролка монети, един кангал тел)
рол филм-Rollfilm m
роля-Bombenrollc f (благородна, ефектна)
(театр.), Charakterrolle f (характерна)
(театр.), Charge f, -п (драбна, характерна,
играна с шарж), Filmrolle f (във филм),
Glanzrolle f (коронна) (теагр ), Hosenrolle
f (мъжка, играна от акриса). Partie f, -n
(солова) (муз.) (für diese ~ ist sie nicht
geeignet за тази партия тя не подхожда).
Person Г, -еп (в театър) (cs treten viele -cn
auf имаше мног действащи лица в
драмата ; е-е stumme ~ фигурант, статист
; с-е lustige - комик, палячо), Rolle f. -n
(aus der - fallen изпадам от ролята си,
зле се държа) (театр.), Titelrolle Г(на главн
герой, чието име носи пиеса)
роля-Nebcnrolle f (второстепенна)
ром-Rum m, -s, -s/-c
poMau-Abenteuerroman m (приключенски),
Briefroman m (в писмовна форма),
Detektivroman in 1 (криминален),
Hintertreppenroman m (сензационен,
долнопробен), Ich-Roman m (писан в
първо лице) (лит.), Kolportagcroman m
(долнопробен, сензационен), Krimi m, -
s, -s (криминален), Roman in. -s, -c

ромапизирам
1036
(erzählte mir к-е ~e не ми разказвай
приказки), Schäferroman m (пасторален),
Schauerroman m (за ужаси) (лит.),
Schelmroman m (пикарескен) (лит.),
Schundroman m (булеварден), Zeitroman
m (възсъздаващ дадена епоха)
романизнрам-romanisiercn tr., verwelschcn tr.
романист-Romancier m, -s, -s (писател),
Romanist m, -en, -en (специалист по
романските езици), Romanschriftsteller m
(писател)
poMaiiifCTiiKa-Romanistik f, -
ромаис-Romanze f, -n
романски-romanisch, welsch (предимно
френски и италиански)
ромаптнзъм-Romantik f, -
ромаитик-Romantikcr m, -s
романтика-Romantik f, -
романтнчен-romantisch
романтична-wild (местност) (e-e wilde
Gegend романтична местност)
романтичност-Romantik f, -
ромб-Каго n, -s, -s, Raute f (мат.), Rhombus
m,	-ben
ромбоедър-Rhomboeder n, -s
ромбоид-Rhombotd n, -cs, -e
ромбоиден-rautenförnig, rhombisch
ромоли-murmeln intr, h. (за поточе) (das
Murmeln der Volksmenge мърморенето
на народа), plätschern intr. h. (за река,
поток) (gegen das Ufer ~ плиска o брега
; die Quelle plätscherte leise изворът
шуртеше тихо ; die Unterhaltung
plätscherte leicht dahin разговорът си
течеше плавно)
ромоля-rieseln intr. h.
poMoii-Geplätscher n, -s, Geriesel n, -s, Raunen
n,	-s, - (на поток)
ромоня-raunen tr. intr. h., rauschen intr. h.,
rieseln intr. h.
Poiia-Rhone f
ропдо-Rondo n (муз.)
рони ce-abbröckeln intr. s, bröckeln intr. h
refl., krümeln intr. h. refl. (за стена),
springen* intr. s. h. (der Putz springt von
der Wand мазилката пада от стената ; ein
Knopf ist von der Jacke gesprungen едно
копче се откъсна от якето ; der Same
springt aus der Samenkapsel семето
изкача от семенната капсула),
zerbröckeln intr. h. (за стена и др.)
ронлив-abbrüchtig, abbrüchlich adj.,
bröckelig adj., faul adj., feig(e) adj. (мин.),
flüchtig adj. (мин.), krüm(e)lig
poiiJHiBOCT-Gröckcligkeit f
роня ce-absplittem intr. s. (на късчета, трески),
blättern intr s refl, faulen intr. h, perlen intr.
h. (die Blume perlt vonTau цветето e
обсипано c роса ; Tränen ~ über ihr
Gesicht сълзи се ронят по лицето й ; das
Naß perlte von den Felswänden от скалата
капеше вода)
роня-bröckeln tr, krümeln tr. (хляб и др.)
роожец-Homkraut п (бот.)
роиот-Gemurmel n, -s
poiiTaene-Gebrumm(e) n, -(e)s
ponTaeiie-Geschimpf(e) n, -s
ронтаещ-mucksich (sich ~ machen
нахалнича), mucksig (sich - machen
нахалнича)
роптание-Grämelei f, -en
ponTafl-aufmuck(s)en intr. h. (gegen e-n ~)
(против нкг.) (разг.), mucken intr. h. (die
Sache muckt, es muckt mit der Sache
работата е епек, закучва се ; nicht
gemuckt! млъкни !), murren intr. h. (über
etw. A, gegen e-n) (das Volk murrt народът
роптае)
poca-Gestäub n, -(e)s, Perle f, -n
(бисероподобна) (der Schweiß stand in
~n auf der Stirn едри капки пот му
излязоха на челото ; die ~n in Sekt
мехурчетата-пяна в шампанското),
Tautropfen m (капка)
poceu-Eschwurz f (бот.)
росен-taufeucht, taufrisch, tauig
роси-nässen intr., nieseln intr. h., wässern intr.
h. (es wässert роси, вали)
росица-Mannagreis n, Schwad m, -en, -en
(бот.), Schwaden m, -s (бот.)
росомах-Viel fraß m, -es, -е (зоол.)
poconac-Erdrauch m (бот.)

1037
ростбиф-Roastbeaf n, -s, -s
pocxap-Krinoline f, -n
pocxap-Roßhaarn (текст.)
росянка-Sonnentau m (бот.)
рота-Ehrenformation f (почетна),
Ehrenkompanie f (почетна), Fähnlein n, -s
(остар., воен.), Kompanie f, -n, Rotte f, -n
(blinde ~ непълна редица)
ротатнвка-Rotationsmaschine f
ротатория-Rädertierchen n, Rotatorien pl.
(зоол.)
ротацизъм-Rhotazismus m, -, men
ротация-Drehung f, -en, Radlauf m, Rotation
f
Ротердам-Rotterdam n
ротмистьр-Rittmeister m (воен.)
ротопда-Rotunde f, -n, Rundbau m, pl ..bauten
ротор-Hubschraube f (авиац.), Läufer m, -s (на
мотор), Rotor m, -s, -oren, blätt(c)rig adj.,
faul adj., griffig adj., locker
рохък-weich (weiche Eier рохки яйца)
рошав-buschig adj., rauh (die ~e Seite e-s
Pelzes косматата страна на кожа ; die ~е
Seite herauskehren обръщам дебелия
край)
рошоглав-wuschelig
роя ce-nachschwärcn intr. s. (e-m) (по-късно),
schwärmen intr. h. (за пчели)
рояк-Ableger m, -s, - (пчели), Jungfembienen
pl. (първият на кошер), Schwarm m, -s, -i-e
(ein ~ Bienen рой пчели)
роял-flüge) m, -s (муз.)
роялизъм-Royalismus m, -, -
роялист-Kaiserling m, -s, -e, Royalist m, -en, -
en
роялски-royal
Руанда-Ruanda n (република в Африка)
рубашка-Kittel m, -s
рубеола-Röteln pl. (шарка) (мед.)
рубидий-Rubidium n, -s, - (хим.)
рубин-Rubin m, -s, -e
рубинов-rubinrot (цвят)
рубла-Rubel m, -s
рубрика-Rubrik f, -en
рубрицирам-einstufcn tr.
pyraeiie-Donnerwetler n (разг.), Gefluche n, -
	руда
s, Gekeif(e) n, -s, Geschimpf(e) n, -s,
Invektive f, -n
ругател-Schimpfer m, -s
ругателство-Schimpferei f, -en
ругатии-Schimpferei f, -en
ругатня- Abputzer m, -s, -, Fluch m, -(e)s,
Flüche, Gemeinheit f, -en, Keiferei f, -en,
Kraftausdruck m, Malediktion f, -en, Pisser
m, -s, Ranzer m, -s, Scheltwort n, Schimpf
m,	-es, -e (e-m e-n ~ antun, zufügen
нанасям на някого обида, опозорявам
го), Schimpfwort n, Schmähung f, -en
, Zankwort n
ругая-aasen refl., abzausen tr., angießen* tr.,
donnern imp. intr. h (er donnerte und
wetterte in einem fort той крещеше и
ругаеше непрестанно), fluchen intr. h tr.,
hudeln tr., hunzen tr. (разг.), kapiteln tr.,
klaffen intr. h., kollern intr. h. s., kuranzen
tr., los/werden intr., -schimpfen intr. h. tr.
(auf, über e-n, etw.), schnauzen intr. h.
(фам.), wettern intr. h. (auf, über, gegen c-
n,	etw.)
руда-Bergerz n (непречистена) (мин.),
Blätlererz n (сребърна) (мин.), Bohnenerz
n (кафява, железна, зърновидна) (мин.),
Braunstein m (манганова) (минер.),
Dürrerz п (бедна откъм сребро) (мин.),
Edelerz п (на благородни метали) (мин.),
Eisenerz п (желязна) (мин.), eisenstein m
(желязна) (мин.), Erz n, -es, -е, Erzanflug
m (със слабо метално съдържание)
(мин.), Frischerz п (несортирана, сурова)
(мин.), Kippe f, -п (негодна), Kipphalde f
(негодна) (мин.), Kuchen m, -s,
Pfauenschwanz m (медна, бляскава),
Pfauenschweif m (медна, бляскава),
Pocherz n (бедна) (мин.), Quickerz n
(живачна), Raseneisenerz n (шуплива
желязна) (мин.), Rasenerz n (шуплива
желязна) (мин.), Rotgülligcrz n (c богато
сребърно съдържание), Schlackenerz n
(оксидирана) (мин.), Schwärze f, -n
(изветряла), Schwarzerz n (сребърна),
schwarzkupfer n (нечиста), Torfeisenerz
n (блатна желязна), Weißerz n (сребърна)

руда и
1038
(мнп.), Zwitlcr in, -s (утаечна цинкова)
(мнн.)
рудап-Ankcrspill п (мор .), Ankerspille f
(мор.), Ankerwinde f (мор.)
, Bratspill n (мор.), Bugspicl n (преден, за
котва) (мор.), Handwinde f (ръчен)
(техн.), Haspel f, -n ; m, -s, Winde f, -n
(техн.)
рудар-Berggeselle m, Bergknappe m (nci ),
Bergmann m pl. Bergleute
рударски-Berg-,berg, bergmännisch adj.
рударство-Grubenbnu m (мин.)
pyaiiMcitT-Rudimcni n, -es, -e
pyaiiMeinapeii-rudimcntär (~e Kenntnisse
erwerben добивам елементарни
познания)
рудник-Bau m, -s, -ten/-c, Bergwerk n,
Eisengrube f (железен) (мин.), Erzgrube f
(мнн.), Gebäude n, -s, Grube f, -n,
Kohlenbergwerk n, Kohlengrube f,
Kohlengrube f (каменовъглен), Zeche f, -
n
рудница-Erzgrube Г(мин.)
рудиичар-Bcrgarbeiterm, -s
рудннчарите-Bergvolk n pl.
рудничарство-Bergknappschal't f
рудокоп-Häucr m, -s, Hauer m, -s (мин.)
рудокоиач-Bergarbeiter m, Berghäuer m
(мин.), Erzgräber m, Erzpocher m (мин.), -
Knappe m, -n, -n
рудоносен-erziuhrend adj. (геол.), erzhaltig adj.
рудоносп-findigadj.	*
ружа-Eibisch m, -es, -е (бяла) (бот.), Ibisch in,
-es, -е (бяла) (бот.), Pappelrose f, -n (синя)
(бот.)
руииа-Ruin m, -s, -
руииирам (ce)-ruinieren tr. refl.
рукаи-Reifmesser in (крив), Schäleiscn n
(крив) (техн.)
руква-springen* intr. s. h. (за вода, извор)
(Blut springt aus der Wunde кръв бликва
от раната ; der springende Punkt най-
важната точка)
рулад-Lauf m, -s, -ье (при колоратурно пеене)
рулада-Roulade f, -n
рулетка-Roulelt n, -es, -e, Roulette f, -n
pyjiiipaiie-Rollen n,-s, - (техн.)
руло-Flor m, -s, -е (текст.), Handmangcl f (за
гладене), PapieiTolle f (хартия), Rolle f, -n
(C-e ~ Tuch, Band, Geldstücke, Draht един
тон плат, едно топче панделка, една
ролка монети, един кан гал тел), Roulade
Г, -п (месно)
рум-Romme n, -s, -s (игра на карги)
румб-Windrose f (геогр.), Windstrich m (мор.)
румба-Rumba f, -s ; m, -s, -s (танц)
румен-durchblutel pari, adj., rosig (бузи) (die
Lage ist nicht ~ положението не е
розово), rot (-cs Blut алена ктьв; ~c Rübe
червено цвекло ; - werden поруменявам
; ~ im Gesicht werden зачервявам се ; -
werden vor Wut почервенявам от гняв ;
e-n ~cn Kopf bekommen пламвам до уши
; ~e Augen зачервени очи ; sich die Augen
- weinen очите ми се зачервяват от плач
; der -е Hahn auf’s Dach setzen запалвам
къщата ; der -е König менструация ; der
-е Meister червеният палач ; -е Ruhr
дезинтсрия ; -er Glqskopf хематит ; к-п
~еп Pfennig mehr haben не ми остана
пукната пара)
румешша-Röte f, - (ihr stieg ~ in das Gesicht
червенина обля лицето й), Rot п, -s, -
руменка-Liebe f, -п
руми-Rommc п, -s, -s (игра на карти)
румиел-Joch п, -es, -е, Ruderpinne f (на
корабно кормило) (мор.)
румъиец-Rumäne ш, -п, -п
Румъния-Rumänien п
румънски-rumänisch
руна-Rune f, -п
руналист-Filzkraut п (бог.)
рунд-Ehrenrunde f (почетен), Gang m, -(e)s,
Gänge (спорт.), Gangspill n, -s (котвен)
(мор.), Lage f, -n (бира, вино, ракия),
Runde f, -n (спорт.)
рунд-хоризонт-Bühncnhimmel m (театр.)
рундщул-Rundsluhl m (трикотажна машина)
(текст.)	•
руно-Fließ n, -es, -e, Schaffell n, Schur f, -en,
Vlies n, -es, -e (das goldene ~ златното
руно), Vließ n, -es, -e, Wollpclz m

1039
(вълнено)
руполист-Fadenkraut п (бот.)
рунолог-Runologe ш, -п, -п
рунтав-buschig adj., rausch, wild (wilder Bart
рунтава брада), zottelig, zottelig
pyna-Mandel f, -n, Schlotte f, -n (в скала)
рупня-Rupie f, -n (индийска монета)
pynop-Rufer m, -s (мор.), Schalltrichter m,
Sprachrohr n (говоритслна тръба) (sich
jds. — hergeben ставам говорител на
някого ; er ist nur das ~ s-r Partei той e
само говорител на партията си; sich zum
~ глашатаят на партията си; sich zum - е-
r Sprache machen ставам застъпник на
дадена кауза)
руп rypa-Ruptur f, -еп (мед.)
рус-blond adj.
русалка-Meerweib n, Nixe f, -n, Paddelboot n
(лодка) (спорт.), Seejungfer f,
Seelenverkäufer m (лодка) (мор.), Seerose
f (бот.), Wassernixe f, Wassernumphe f
pycini-Russe m, -n, -n
русистика-Russistik f
Русия-Rußland n
руски-russisch
рускипя-Russin f, -nen
русло-FIußbetl n (речно), Rinnsal n, -es, -e
руснак-Russe m, -n, -n
русокос-blondlockig adj.
рустика-Bossenwerk n (стр.), Rustika f, - (като
облицовка, зидария) (стр.)
рутений-Rulhenium n, -s, - (хим.)
рутил-Rutil m, -s, -е (минер.)
pyTiiiia-Gcläufigkcit f, Leiergang in, Mache f,
Routine f, -n, Schlendrian m, -es. -e (immer
nach dem alten ~ verfahren карам см по
старому ; am allen - fcsthaltcn
придържам се към обичая) (разг.), Troll
m, -es, -е (es geht alles den alten ~всичко
върви по стария път)
pyrifiiepcTBO-Bocksbeutelei f
рутиниран-routinicrt
рухвам-nicderbrcchen * intr. s., scheitern intr.
s. (an etw. D) (alle s-e Pläne scheiterten
всичките му планове се провалиха ; е-е
gescheiterte Existenz пропаднало
съществуване), zerfallen* intr. s.,
zusammenfallen* intr. s. (къща) (damit fällt
diese Behauptung in sich zusammen при
тия данни това твърдение рухва от само
себе си), zusammenkrachen intr. s.,
zusammensinken* intr. s.
рухване-Zusammenbruch m, Zusammensturz
m
ручей-Bächlein n, -s, Rieselbach m,
Weidenbach m (обграден c върби)
ручейници-Köcherfliegen pl. (зоол.)
ручейче-Rause f, -n (слабо), Rinnsal n, -es, -e
руша ce-zusammenfailen* intr. s. (за сграда)
pyiua-aufweichen tr. (фронт, морал,
идеология) (неолог. ирен.), zermürben tr.
рушвет-Bestechungsgelder pl., Schmalz n, -
es, -e, Schmiergeld n
рушене-Verfall m, -es, - (постепенно),
Verwitterun f (под атмосферни влияния)
руши ce-verfallen* intr. s., verwittern intr. s.
(под атмосферни влияния)
рушител-zerstörer m
ръб-Anschrot n, -s, -е (текст.), Bande f, -n,
Bord m, -s, -e, Bordüre f, -n, Bügelfalte f
(на панталон), Dreikant m (тристенен),
Egge f, -n (техн.), Fallenbruch m (на гънка),
Falz m, -es, -е (подгънат) (техн.), Fase f, -n „
(изкосен), Kante f, -n (an der Kante stehen
стоя на ръба), Kippe f, -n (остър), Kranz
m, -es, те (на чаша), Naht f, *e (на
шушулка), Rand m, -es, -rer (на чаша)
(am ~e des Baches на брега на потока ;
Umschläge mit schwarzem - пликове c
черни краища ; rote Rande um die Augen
haben зачервени ми са клепачите ; an
den - des Abgrundes bringen довеждам
до ръба на пропастта ; am -е s-r Kraft
stehen на края на силите си ; am -е des
Grabes stehen с единия крак съм в гроба
; mit etw. nicht zu - kommen нс мога да
доведа нищо до края ; etw. zu -е bringen
завършвам нещо ; außer ~ und Band
geraten развилнявам се- за деца), Rücken
т, -s (заден, на резец), Saum т, -es, -е-е,
Schräge f, -п (косо отрязан), Spülbord m
(горен, на лодка), Trauerrand m (черен

1040
траурен, на хартия), Waldkale f (на греда,
дъска откъм кората)
ръбат-dreikantig adj. (разг.), kantig
ръбест-kantig, knorrig
ръбец-Grat m, -(c)s, -е (техн.), Gußnaht f
(метал.). KeUsch f, -en, Raupe f, -n (техн.)
ръбя-bordieren tr.
ръгби-Rugby n, -s, -е (спорт.)
ръгвапе-Rippcnstoß m
ръж-Korn n, -s, -e-e, Roggen m, -s,
Roggengras n (дива) (бот.)
ръжда-Getreiderost m (житна), Rost m, -es, -
(das Eisen setzt - an желязото хваща
ръжда ; edler entiker ~ патина)
ръждав-rostig
ръждавея-rosten intr. h.
ръждив-rostfarben, rostfarbig, rostig
ръждиво-кафяв-rostbraun, rostrot
ръждясва-einrosten intr. s
ръждясвам-abrosten intr. s, rosten intr. h.,
verrosten intr. s.
ръждясъл-rostig
ръжен-Feuerhaken m, Rühreisen n, Schürer
m, -s, Schürhaken m
ръжеиица-Roggenstroh n, Schütte f, -n
(връзка)
ръже11ица-5сЬйиеп$1гоЬ n (връзка)
ръка-Arbeitshand f (загрубяла от работа),
Arbeitshand f (работна) (икон. остар.),
Arbeitskraft f (работна), Arm m, -s, -e
(цялата до рамото) (etw. unter dem ~
tragen нося нщ. под мишница ; е-е Dame
am ~ führen водя дама под ръка; die Arme
in die Seilen stemmen слагам ръцете на
хълбоците; ein - voll Holz наръч дърва;
der - der Gerechtigkeit ръката на закона ;
mit verschränkten Armen Zusehen гледам
със скръстени ръце ; e-m unter die Arme
greifen подпомагам нкг. ; die Beine unter*
den ~ nehmen дим да ме няма),
Händelwurz f (богородична) (бот.), Hand
f, -t-e (от китката надолу) (jds. rechte Hand
sein на някого дясната ръка съм ; Hände
hoch горе ръцете), Hinterhand f
(последна) (карт.), Kunstarm m
(изкуствена), Linke f, -n (лява),
Meisterhand f (майсторска), Mittelhand
f (втора), Patsch m, -es, -e, Pfote f, -n (das
Mädchen hat ein alferlicblichcs Pfötchen
момичето има сладка ръчичка ; e-m auf
die ~n klopfen, eins auf die ~n geben
пляска,, цапвам някого по лапите ; sich
die ~n bei etw. verbrennen опарвам си
ръцете ; s-e ~n überall drin haben
навсякъде се тикам ; die Katze fällt immer
auf die ~n котката никога не пада по гръб),
Rechte f (дясна), Zügelhand f (лява)
ръкав-Ärmcl m, -s, - (e-n am, beim ~ zupfen
дърпам нкг. за ръкава ; etw. aus dem ~
schütteln върша нщ. импровизирано),
Arm m, -s, -е (на дреха) (разг.), Arm m, -s,
-е (на река), Bündchenärmel m
(задършващ c маншета), Flußarm m
(речен), Halbärmel m (къс), Hemdsärmel
m (на риза), Meersarm m (морски),
Puffärmel n (c буфанти)
ръкавел-Manschette f, -n, Pulswärmer m
(вълнен, за топлене на китките)
ръкавели-Röllchen pl. (разг.)
ръкавнца-Fausthandschuh m (с един пръст),
Handschuh m (e-n mit Handschuhen
anfassen пипам някого c ръкавица),
Hantel f, -n (само c палец),
Lederhandschuh m (кожена),
Schlupfhandschuh m (c неотделени
пръсти)
ръкавник-Armelbrett n (за гладене на
ръкави)
ръкводство-Führung f, -en
ръкоблудие-Masturbation f, -en
ръководен-führend pari. adj. (~e Männer
ръководни личности), richtiggebend
ръководене-Führung f, -en, Geschäftsführung
f (на предприятие), Geschäftsleitung f (на
предприятие, фирма), Jugendführung f
(на младежта), Lenkung f, Lenkung f,
Mißleitung f (лошо)
ръководещ-führend adj. part. (~e Männer
ръкодовни личности)
ръководим-leitbar, lenkbar
ръководител-Anleiter m, -s, -, Anstaltsleiter
m (на институт, болнично заведение),

1041
Aufnahmeleiter m (на записванията, на
снимките при филм) (муз. филм.),
Berghauptmann m (на минно
управление), Brigadeführer m (на
бригада), Doktorvater m (на кандидат за
докторат), Faktor m, -s, -toren (на
търговско предприятие в колониите),
Führer m, -s, Herbergsvater m (на хижа),
Leiter m, Lenker m, -s, Mentor m, -s, -oren,
Obmann m, Polier m, -s, -e, Riegenführer m
(на група по спортна гимнастика)
(спорт.)
ръководителка-Obmännin f, -nen
ръководство-Anleitung f, -en,
Betriebsanteilung f (по обслужването),
Betriebsführung	f,
Betriebsgewerkschaftsleitung f (на
заводската профгрупа), Direktion f, -en,
Direktorat n, -s, Führer m, -s, Handbuch n,
Intendanz f, -en (на театър), Kreisleitung f
(околийско, на партия), Leitfaden m,
Leitung f, Parteiführung f (партийно),
Parteileitung f (на партия), Richtschnur f,
Vorstand m, Zugleitung f (на ж.п
движение) (ж.п)
ръководя-an (ei len tr, bewirtschaften tr., leiten
tr., lenken tr., mißleiten tr. (зле), vorstehen*
intr. h. (e-r Sache D) (нещо)
ръковъзлагане-Handauflegen n (за
благословия)
ръкоделие-Durchbruch m, -s, Durchbrüche
(ажурено), Durchbruch(s)arbeit f
(ажурено), Handarbeit f, Näharbeit f, -en,
Näherei f, -en, Nadelarbcit f
ръкойка-Frosch m, -(e)s, Frösche, Gelege n, -
s, Stauche f, -n
ръкомахам-gestikulieren intr. h, mit den
Händen agieren
ръкомахане-Gestikulation f, -en
ръкоиис-Fälschung f (подправен),
Handschrift f, Manuskript n, -s, -e,
Vorlesungsmanuskript n (на лекция),
Zimelie f, -n (скъпоценен)
pbKoiiuc-Zinielium n, -s, -ien (скъпоценен)
pbKoiiiiceii-hahdschriftlich, kursiv
ръкопляскам-applaudieren intr. h.,
beklatschen tr., klatschen intr. h.
ръкопляскане-Applaus m, -es, (-e), In-die-
Hände-Klatschen n, -s
ръкопляскания-Beifall pl. (stürmischer Beifall
бурни ръкопляскания), Beifallsdonner m
pl. (бурни), Beifallssturm m pl. (бурни)
ръкопляскащ-beifallspendend adj.
ръкоподобен-armähnlich adj.
ръкополагам-ordinieren tr . (свещеник),
weihen tr. (e-n zu etw.) (епископ,
свещеник) (църк.)
ръкополагане-Konsekration f, -en (във
владишки сан), Ordination f, -en (на
свещеник), Weihe f, -n, Händedruck m,
Handschlag m (за подтвърждаване на
споразумение, сделка)
ръкохватка-Griff m, -(c)s, -е
ръмжа-аийписк(5)еп intr. h. (gegen e-n ~)
(против нкг.) (разг.), brummen intr. h,
knurren intr. h. (за куче), murren intr. h.
(über etw. A, gegen e-n) (das Volk murrt
народът роптае), quarren intr. h.,
schnarren intr. h., schnurren intr. h.
(недоволно)
ръмжащ-knurrig
ръмжене-ОеЬгитт(е) n, -(e)s, Geknurre n, -
s, Knurrigkeit f
ръми-nässen intr., nieseln intr. h.
ръсене-Gesprenge n, -s, Sprengung f
ръси-tröpfcln intr. h. s. imp. (дъжд)
ръсило-Aspergill n, -s, -е (църк.), Sprendgcl
m, -s (църк.), Sprengwedel m (на
свещеник), Wedel m, -s (църк.),
Weihwedel m (за свстсна вода) (църк.)
ръст-Figur f, -en (ein Bild in ganzer ~ портрет
в цял ръст), Gestalt f, -en, Größe f, -n,
Körpergröße f, Körperwuchs m (на тялото),
Menschengrößc f, Militärmaß n n, Satlur f,
-en
ръся-absprühen tr. (c вода), paprizieren tr. (c
червен пипер), sprengen tr. (die Wäsche
~ поръсвам прането), Spritzen tr. (e-n mit
Kot - оиръсквам някого c кал ; Wein ~
наливам сода във виното ; ein Achtel
Gespritzten една осминка шприц)
рът-Berggrat m

1042
рътепе
рътене-Vorkeimen n
ръчен-manuell, tüft(e)lig
ръчица-Pappelrose Г, -n (богородична) (бот.)
ръчичка-Patschc f, -n, Pfote f, -n (das
Mädchen hat ein allerlieblichcs Pfötchen
момичето има сладка ръчичка ; e-m auf
die ~n klopfen, eins auf die ~n geben
пляска,, цапвам някого по ламите ; sich
die ~п bei clw. verbrennen опарвам си
ръцете ; s-e -n überall drin haben
навсякъде се тикам ; die Katze füllt immer
auf die ~n котката никога не пада по гръб)
ръчка-Angreifer m, -s, Anlaßkurbel f (за
задвижване) (техн.), Aufsteckkurbel f, -n
(подвижна, свиваема) (техн.), Aufzugsrad
п (на филмова камера), Brenshebel m (на
трамвайна спирачка), Daumendrücker m
(на врата), Drücker m, -s (на брава),
Einstcllkurbel f (регулираща) (техн.),
Gashebel m (за газ) (авгом.), Griff m, -(e)s,
-е, Halter m, -s, Kurbel f, -n (за завъртане,
манивела), Leier f, -n, Pglugsterz m (на
плуг), Steuerung f (регулираща)
ръчкане-Treiberei f, -en
Pioren-Rügen n (остров)
piotu-Krause f, Rüsche f, -n (гарнитура на
покля)
рюшче-Krause f
рядко-lobhudlcr, selten (ein -er Vogel рядка
птица, за човек)
рядкост-Kuriosität f, -en, Naturdenkmal n,
Rarität f, -en, Seltenheit f, -en
рядък-dünn adj. (-es Haar рядка коса),
dünngesät adj. (население) (разг.), kostbar
(дрехи, картини), licht, locker, plempig, rar
(артикур, случай) (sich - machen не се
виждам, губя се), schütter (гора, коса),
selten (ein -er Vogel рядка птица, за
човек), spärlich (за коса) (das Konzert war
- besucht концертът беше слабо
посетен), weitmaschig (за плетка) (ein
weitmaschiges Netz рядка мрежа)
рязаие-Gesäge n, -s (с трион), Schnitzelei f, -
en (на дребно)
рязвам-schnippeln tr. intr. h.
рязка-Anriß m, -isses, -isse (техн.), Anschnitt
m, -(c)s, -c (па рабош), Einschnitt m, -s, -e,
Kerbe f, -n, Ratz m, -cs, -e, Ratzer m, -es,
Riß m, -sses, -sse (c-n - bekommen пуквам
се ; das gab mir e-n - това ме стресна ;
sich vor den - stellen излизам в защита
на нещо), Ritz m, -es, -e, Ritze f, -n,
Schmarre f, -n (от рана), Schnitt m, -es, -e
(ctw. mit e-m - öffnen отварям нещо c
едно разванс ; auf e-n - на един път),
Schramme f, n-
рязко-jählings
рязкост-Härte f, -n (на краски, тонове),
Kraßheit f, Schrofe f, -n, Schroffheit f, -en
рязък-abrupt adj., barsch adj. (barsch
sprechen говоря рязко), brüsk adj., grell
adj., hart (за тонове, краски), herb (дума),
jäh(e) (ein jäher Sturz der Temperatur рязко
спадане на температурата), kraß, patzig
(komm mir nicht so - не ми отговаряй
така арогантно), ruckartig, scharf
(миризма, глас, тон, отговор) (ein -er Pfiff
пронизително изсвирване ; man kann da
k-e -en Grenzen ziehen не може да се
постави рязка граница ; sich - abheben
нещо се очертава рязко ; etw. ist -
begrenzt нещо има ясни очертания ; etw.
ist - ausgeprägt нещо изпъква ясно ; -е
Züge остри черти ; die Aufnahme ist nicht
- снимката не е ясна ; etw. - umreißen
ясно очертавам ; etw. - herausarbeiten
изработвам нещо така, че да изпъкне ;
ein - gebautes Schiff кораб със стегната,
елегантна постройка ; -е Prägung е-г
Münze ясно изпъкващ релеф на монета),
schroff, wirs, wirsch
ряпа-Radi m, -s, -s, Rettich m, -es, -е (бот.),
Rübendistel f (бот.)
C
c-in (във връзка c материал, средство,

1043
саксия
форма, цвят) (in Papier zahlen плащам с
банкноти; in Öl malen рисувам с маслени
бои), mit, nebst (er ~ s-m Freund той c
приятелят му), per (~ Jahr, ~ Monat на, за
година ; на, за месец, месечно ; ~
Adresse на адрес ; ~ Post по пощата ; ~
Bahn по влака ; ~ Achse с кола ; ~ Stück
за, на парче ; ~ Kasse при плащане в
брой ; gesucht ~ sofort търси се спешно
; ~ Fuß пеша ; Lieferung ~ sofort доставка
веднага), samt D (~ und sonders всичко,
всички без изключение, до един ; sie
wurden ~ ind sonders verhaftet бяха
арестуване всички до един), von (D) (ein
Mann - Charakter човек c характер ; ein
Dorf ~ 300 Einwohner село c 300 жители),
zu D (Zucker zum Tee nehmen пия чай
със захар), zusamt D
Caap-Saar f (река)
саблеклгон-Säbelschnäbler m (зоол.)
саботаж-Sabotage f, -n (~ treiben саботирам),
Schädlingsstätigkeit	f,
Wirtschaftssabotage f (стопански)
саботирам-querfunken intr. h., querschießen
intr. h., sabotieren tr.
саботьор-Saboteur m, -s, -e
сабя-Degen m, -s (спорт.), Flederwisch m, -
es, -e (uien), Galantcriedegen m (парадна)
(ист.), Klinge f, -n, Raufdegen m (за
фехтовка) (спорт.), Säbel m, -s (e-n auf ~
fordern извиквам някого на дуел със саби
; sich auf ~ schlagen дуелираме се със
саби ; mit dem ~ rasseln дрънкам
оръжието), Schneide f, -n, Säbel m, -s (c-n
auf - fordern извиквам някого на дуел
със саби ; sich auf - schlagen дуелираме
се със саби ; mit dem ~ rasseln дрънкам
оръжието)
савак-Ablaß m, -lasses, -lasse, Ablauf т, -(c)s,
■re, Ablaufschlcuse f, Schleuse f, -n (die
~n öffnen отприщвам бенза ; der Himmel
öffnete alle ~n небето се продънн),
Schützcntatcl f (техн.), Wehrbaum m
саван-Bahrluch n, Leichentuch m, Schleier m,
-s, Totenhemd n
canaiia-Savanne f (reorp.)
cara-Heldensage f (за герои), Saga f, -s
caro-Sago m, -s
садизъм-Sadismus m, -
садина-Bartgras n (бяла) (бот.)
саднст-Sadist m, -en, -en
садистичен-sadistisch
садлар-Sattler m, -s
садя-anpflanzen tr. (дървета, рози), bauen tr.
(сел.-ст.), pflanzen tr. (Erdbeerstrecklinge
~ разсаждам ягоди ; er hatte sich mitten
aufs Sofa gepflanzt беше се курдисал
неканен на средата на канапето)
сажант-Handelslehrling m (в търговско
предприятие)
сажди-Flatlerruß m (леки, в кюнците),
Kienruß m (борови), Lampenschwarz n
(фини, за туш, за бон), Ruß m, -cs, - (mach’
k-n - ! не прави истории). Schwad m, -
en, -en (летящи), Schwadern m, -s
(летящи), Schwaden m, -s (летящи)
сажеи-Klafter f, -n
сайвант-Schuppen m, -s, Schutzdach n, -cs,
■rer
Cailroii-Saigon n
сайдер-Apfclmost m, Zider m, -s
сак-Einkehle f, -n (на рибар), Hamen m, -s
(рибарски), Kescher m, -s (за ловене на
риба, пеперуди), Netz n, -es, -e, Sackgarn
n (за риболов), Fischernclzsack m, -s,
Marktasche f, -n
caicaT-lahm, verkrüppelt
caicaTocr-Krüppelhaft f, -
caico-Jacke f, -n, Rock m, -cs, re (der schwarze
~ черният жакет, черното расо ; der
bunte - войнишка униформа ; den
bunten ~ auszichen изкарвам войнишка
служба ; des Königs ~ tragen служа на
краля ; ohne ~ Röckchcn разголен), Sakko
m, -s, -s, Tuchrock m (от вълнен плаг),
Herrenjackeil n, -cs, -c/-s
сакрален-sakral
сакраменталеп-sakramcntial
caicpiicriiH-Sakristei f, -cn (в католическа
църква)
саксия-Biumenampcl f(висяща), Blumentopf
m, Scherbe f, -n, Topf m, -cs, re

саксонец
1044
саксонец-Sachsc m, -n, -n
Саксония-Sachsen n
Саксония-анхалт-Sachsen-Anhalt n
саксонка-Sächsin f, -nen
саксонскн-süchsisch
саксофон-Saxophon n, -s, -е (муз.)
сакъз-Betel m, -s (бот.)
сал-Blockschiff n, Fähre f, -n, Flöße f, -n,
Gierfähre f (за минаване през река,
движещ се по въжета), Kettenfähre f
(движен по верига), Trafo f, -еп (голям),
Floß n, -es, -fe
салам-Brotbclag m (на сандвич), Dauerwurst
f (пушен, сух), Schlackwurst f (cyx
шпеков), Wurst f, Salami f
саламандър-Feuergcist m (зоол.), Molch m, -
s, -e
саламджия-Wurster m
саламура-Beize f, -n (готв.), Lake f, -n, Pökel
m, -s, -, Salzbrühe f, Salzlake f
салата-Kopfsalat m (на зелки) (бот.), Salat m,
-es, -e (italienischer ~ руска салата ; da
hast du den ~! те ти беля I mach nur keinen
- ! само без приказки ! ; was kostet der
ganze ~ ? какво струва цялата тая работа
? ; Römischer ~ маруля; den ~ lesen чистя
салата)
салятиера-Salatiere f, -n, Salatschüssel f
салатка-Rapünzchen n, -s
Салвадор-Salvador n (Централна Америка)
салвадорец-Salvadoriancr m, -s
салвадорски-salvadorianisch
салджия-Flößer m, -s
салдо-Rechnungsausgleich m (търг.), Rest m,
-es, -er (търг.), Saldo m, -s, -s (e-n - auf
neue Rechnung vortragen пренасям
салдо на нова сметка ; ein ~ zu unseren
Güsten салдо в наша полза)
салдо-Vortrag m, -s, +е (на ново)
салеп-Hodenkraut п (бот.), Knabenkraut п
(бот.), Kuckkucksblume f (бот.), Ragwurz
f (ботан.), Salep m, -s, -s (бот.), Stendel m,
-s, Stendelkraut n, Stendelwurz f
салиец-Salier m, -s (от франсюо племе)
салицил-Salizyl n, -s, - (хим.)
салически-salisch (ист.)
салйт-Hhrcngruß m (воен.)
салкъм-Linsenbusch m (жълт), Flom m, -(e)s,
Schmalz n, -es, -e (e-e Rede ohne Salz und
~ безинтересна реч ; im - sitzen плувам
в охолство ; - in den Armen haben имам
здрави ръце), Schmer m, -s, -
сало-Schmer m, -s
салон-Balllokal n (бален), Gartensaal m (в
павилион), Gesellschaftszimmer n, Halle
f, -n (в завод, болница за гимнастически
уреди, на баня), Liegehalle f, -п (за болни),
Prunkgemach п (великолепен), Saal m, -
es, Säle, Salon m, -s, -s, Schankstube f (на
кръчма), Schenkstube f (на кръчма),
Spielsaal m (игрален), Tanzsaal m
(танцувалсн), Turnhalle f
(фимнастически), Zeichensaal m
(рисуватслен)
салтамарка-Jacke f, -n
салто-Salto n, -s, -
салтомортале-Saltomortale
салфетка-Mundtuch n, Serviette f, -n,
Serviette f, -n
салца-Sauce f, -n, Soße f, -n, Tomatenpüree n,
-s, -s (доматена)
салют-Ehrensalve f (воен.), Ehrenschüsse pl.
(воен.), Salut m, -s, -e
салютирам-saluticren intr. (D e-m)
сам-einig adj., einzeln adj., scelenallein, solo
(heute bin ich - днес съм сам ; - singen,
tanzen пея, танцувам соло), allein (er ist
allein zu Hause той е сам в къщи), selbst,
selber (ich sprach mit dem Schüler selbst
говорих със самия ученик)
самакитка-Kappenblume f (бот.)
самар-Buckelkraxe f, Hocke f, -n (за гръб),
Hucke f, -n (за гръб) (e-m die Hucke voll
hauen, schlagen начесвам на някого
самара), Packsattel m, Reff n, -es, -e (bei
e-m noch etw. im - haben не съм си
разчистил сметките с някого напълно),
Rückentrage f, Sattel m, -s, -r, Saumsattel
m, Trage f, -n (за носене на тежести на
гръб), Tragsattel m
самарянка-Samariterin f, -nen
самец-Rammler m, -s, Rüde m, -n, -n (лов.)

1045
самобитен
самичък-einzeln adj., seelenallein, selbst (зе,
ти, той) (sie bäckt den Kuchen - тя сама
пече кейка ; ich habe ihm ~ gesagt казах
му го лично ; jeder ist sich - der Nächste
всеки е на себе си най-близкият ; -!
лично! - за писма)
самият-bloß adj. (schon den ~en Gedanke ist
ein Verbrechen самата мисъл е
престъпление), platt (-е Wahrheit самата
истина ; das —е Gegenteil тъкмо
обратното ; ein -er Widerspruch
очевидно противоречие ; eine Bitte -
abschlagen отхвърлям молба наплаво,
без колебание ; vor dem Winde вятърът
точно в гърба), selbst (зе, ти, той) (sie
bäckt den Kuchen ~ тя сама пече кейка ;
ich habe ihm - gesagt казах му го лично ;
jeder ist sich - der Nächste всеки е на
себе си най-близкият ; -! лично! - за
писма)
само че-auch conj. (като израз на съмнение)
(често непреводимо) (kann ich mich -
darauf verlassen? ами мога ли да
разчитам на това? ; wirst du mir - folgen?
ами ще ме последваш ли? ; wenn er nur -
zu Hause ist само да е в къщи ; wenn ich
~ ihn nur sehen darf поне де мога да го
видя), nur (ich habe - Sorgen имам само
грижи ; wenn er — käme стига само да
дойде; sei nachsichtig, - nicht zi sehr бъди
снизходителен, но не прекадено)
само-bloß adj. (~е Worte само думи), bloß
adv. (~ zum Lachen само за смях), eigens
adv., ganz adj. (mit ~en acht Mann konnte
er die Stellung nicht halten само c осем
души той не можеше да задържи
позицията), lauter (разг.), lediglich, nur
(ich habe - Sorgen имам само грижи ;
wenn er - käme стига само да дойде ; sei
nachsichtig, - nicht zi sehr бъди
снизходителен, но не прекалено), per
Saldo (по себе си), schon (~ der Name
wirkte дори самото име подейства), nur
самоанализ-Reflexion f, -en
самобитен-naturwüchsig, bodenständig adj.,
gewachsen part. adj., originär, originell
(талант)
самобнтност-Bodenständigkeit f, Eigenart f,
-en, Naturwüchsigkeit f, -, Originalität f
самобичуване-Disziplin f, -en (рел.)
самобойка-Gundelrebe f (бот.), Hederich m, -
s (бот.)
самобръсначка-Rasierapparat	m,
Trockenrasierer m (електрическа)
самовар-Gasofen m (газов), Teemaschine f,
Samowar m, -s, -e, Teewasserkessel m, -s
caMosepeii-überlegen
самовластеи-absolutistisch	adj.,
selbstgerrlich, willkürlich, eigenmächtig,
unumschränkt
самовластие-Eigcnmacht f, Selbstherrschaft
f, Willkür f, - (Freiheit und Willkür свобода
и самовластие ; Kampf gegen Willkür und
Ungerechtigkeit борба срещу
самовластие и неправда),
Willkürherrschaft f
самовнушен не-Autosuggestion	f,
Selbsteinflussung f
самоволен-willkürlich, eigenwillig
самоглавче-Kugeldistel d (бот.)
самогласка-Vokal m, -s, -e, Selbstlaut m, -s, -e
самогризка-Skabiose f, -n (бот.), Teufelsabbiß
m (бот.)
самодеен-selbsttätig, Laien-
самодениост-Laienkunst f (художествена),
Laienspiel n (театрална, художествтена),
eigene Tätigkeit f, Initiative f, -n,
Laienkunst f, -re
самодива-Nixe f, -n (водна), Elfe f, -n, Waldfcc
f,-n
самодивка-Hexcnkraut m (бот.)
самодивски-elfcnhaft adj., nixenhaft
caMOAifcuiiiiniina-Selbstzucht f
самодоволен-satt (лице, усмивка),
selbstgefällig,	selbstzufrieden,
wohlgefällig
самодоволство-Selbstgefälligkeit f,
Selbstzufriedenhaft f
самодъжец-Sclbstherrscher m
самодържавие-Absolutismus m, -s, -
самолържавнически-absolutistisch adj.
самодържанне-Selbstherrschaft f

самоед
1046
самоед-Samojede m, -п, -n
саможертвеност-Hingabc f
саможив-einschichtig adj<, leutescheu,
verschlossen, eigenbrötlerisch
саможивеж-Kalmäuscr m, -s
саможивец-Eigcnbrötlcr m
самозабрава-Sclbstvcrgessenheit Г
самозабравям ce-vcrgesscn* re fl.
самозадоволство-Sclbstbefriedigung f
самозадоволяваие-Selbstbefricdigung f
самозапалващ ce-selbstzündend
самозасява ce-ansamen tr. refl.
самозатварячка-Sclbslverschluß m (техн.)
самозащнта-Einwobncrwchr f (гражданска),
Selbstschutz m
самозваиец-Aberkönig ш (владетел),
Afterkönig m
самоизлъгване-Selbsttäuschung f
самонзмама-Selbsttäuschung f
самоизмъчвам ce-kasteien refl.
самонзмъчване-Kastciung f
самоизтезавам ce-kasteien refl.
самоизтезаване-Kasteiung f
самоизтезаине-Disziplin f, -en (рел.)
самонзтезания-Bußübung f (църк.)
самоизтъкване-Selbstlob n
самокритпка-Selbstkrilik f
самокритичен-selbstkritisch
самолет-Acroplan m, Aufklärungsflugzeug n
(разузнавателен) (воен.), Bildflugzeug n
(снимачен) (воен.), Bord m, -s, -е (авиац.),
Deckflugzeug n (бордов) (авиац.),
Dreisitzer m (триместен), Düsenflugzeug
n (реактивен), Einer m, -s (само c едно
място), Flugmaschine f, Flugzeug n,
Großflugzeug n (тежък, многомоторен),
Kahn m, -s, -ге (шег.), Katapultflugzeug n
(катапултов), Klipper m (презокеански),
Luftsegler m (безмоторен), Maschine f, -
n, Mehrsitzer m (c много места),
Mitteldecker m (среднокрилен) (авиац.),
Monoplan m, -s, -е (еднокрилен), Motor
m, -s, -oren (den - anlassen, abstellen
пускам, спирам мотора ; der Wettbewerb
ist der ~ unseres Aufbaus моторът e
двигателят на нашето строителство),
Raketenflugzeug п (реактивен),
Schleifkufe f (безмоторен),
Schleuderflugzeug n (корабен),
Segelflugzeug n (безмоторен), Segler m, -
s (безмоторен), Tiefflieger m (щурмов),
Torpedofllugzeug n (торпедоносец),
Transporter m, -s (транспортен),
Verkehrsflugzeug n (пътнически),
Zweisitzer m (двуместен)
самолетен-fliegerisch adj.
самолетн-Flieger pl. (разг.)
самолетоносач-FI ugmutterschiff n,
Flugzeugmutterschiff n (мор.),
Flugzeugträger m, Schleuderschiff n (мор.)
самолег-циетерниic-Tankflugzcug n
самолично-persönlich, ineigener Person
самолнчност-ldcntität f (die Identität e-s
Toten fcststcllen установявам
самоличността на мъртвец)
самолюбив-cgoislisch adj.
самолюбие-Eigenlicbe f, Eigensucht f
caMOMiieinie-Eigendünkel m, Einbildung f, -
en, Eingebildetheit f, Selbstgefühl n
самомпителеп-anmaßcnd part.	adj.
(anmaßendes Benehmen дръзко държане
; ~ auftreten държа се дръзко,
самонадеяно)
самомнителен-anmaßungsvoll adj., blasiert
adj., dünkelhaft adj., eingebildet adj., -
eingenommen part. adj., eitel adj.,
selbstgefällig selbstgerecht
самомиителност-Anmaßung f,	-en,
Bildungsdünkel m, Einbildung f, -en,
Eingenommenheit f, Selbstgerechtigkeit f
caMOiiaönioaeiine-Reflexion f, -en
самонадеен-naseweis (ein -es kleines
Mädchen малка свекърва), überheblich,
eingebildet
самоиадеян-anmaßend part. adj. (anmaßendes
Benehmen дръзко държане ; ~ auftreten
държа се дръзко, самонадеяно),
anmaßungsvoll adj., vermessen
самонадеяио-vermessentlich
самонадеяност-Anmaßung f, -en,
Vermessenheit f, -en
самонадценяване-SeIbstüberhebung f

1047
самочувствие
самообладанне-AnsichhaIten n, -s,
Beherrschtheit f, -en, Fassuing f, -en (die
~ verlieren загубвам самообладание),
Gefaßheit f, Haltung f, -en (die Haltung
nicht verlieren не загубвам
самообладание), Selbstbeherrschaft f
самообразоваиост-Lesefrüchte pl.
самообслужване-Selbstbcdienung f
самообучение-Selbstuntcrricht m
самоопределеиие-Selbstbestimmung f
самоотбрана-Abeiterwehr f (работническа)
(лнт.), Notwehr f (неизбежна)
самописка-Füllfeder f (разг.)
самопожертвование-Hingabe f
самопомощ-Eigenhilfc f, Selbsthilfe f
самопонятеи-selbstverständlich
самопонятиост-Selbstverständlichkeit f
самопризнание-Geständnis n, -ses, -se,
Schuldbekenntnis n, Selbstbekenntnis n
самопринуда-Selbstzwang m
самоприцел-Selbstzweck m
саморазправа-SeIbstrache f, Volksjustiz f (на
народните маси)
саморасъл-gewachsen, naturwüchsig,
selbstgcwachsen
самороден-naturwüchsig, bergfein adj.,
gediegen adj. (минер.), klamm (метал)
саморъчен-eigenhändig adj.
саморъчно-höchsteigenhändig
самосвал-Kippwagen m
самоснимачка-Sclbstauslöser m (фот.)
самостоятелен-eigenständig	adj.,
cinzclslehen part. adj., flügge adj. (прен.),
selbstständig (e-e ~e Stellung haben имам
собствена търговия ; sich ~
тасЬепосновавам	собствено
предприятие), souverän
самостоятелност-Selbstständigkeil f, -
самострък-Fichtenspargel m
самосъзнаиис-Sclbstbewußlsein n
самосъзпателеи-selbstbewußt
caMocbxpaneiiiie-Selbsterhaltung f
самота-Vereinsamung f, Verlassenheit f, -,
Einsamkeit f
самотек-Sclbsllauf m (физ.)
самотен-abgeschieden part. adj. (живот),
einsam adv., einschichtig adj., solitär
самотиост-Abgeschiedenheit f, Einsamkeit f,
-en
самотоварач-Schaufellader m (техн.)
самоток-Ausbruch m, -(e)s,	-5-e,
Ausbruchwein m (вино от презряло
грозде)
самоубивам ce-entleiben tr. refl., Selbstmord
begehe, sich das Leben nehmen
самоубиец-Sclbslmörder m
самоубийство-Freilod m, Selbstmord m
самоуважение-Sclbstachtung f
самоуверен-persönlichkeitsbewußt (като
личност), selbstsicher, übermütig
самоувереност-Sclbstverständlichkeit f,
Sicherheit f, -en (~ des Benehmens
увереност в държането), Sicherheit f, -en
(~ des Benehmens увереност в
държането)
caMOyK-Selbsthelehrtc(r) m
самоуплътняване-Selbstdichlung f
самоуиравление-SelbstverwalLung f
самоутвърдеи-selbstbewußt
самохвалба-Eigenlob n
самохвален-aufgekratzt part. adj. (разг.),
hochtönend
самохвалец-Bramarbas m, -se,
Schaumschläger m
самохвалко-Aufschneider m, -s, - (разг.),
Dicktuer m, -s, Eisenbeißer m, Großkotz m.
-es, -c (фам.), Pocher m, -s, Renommist m,
-en, -en, Schwadroneur m. -s, -е (фам.),
Windbeutel m (разг.)
самохвалствам-braniarbasiercn intr. h,
dicktun* intr. h trnb., großtun* intr. h tmb.
самохвалство-Aufschneiderei f, -cn (разг.),
Bravade f, -n, Eigenlob n, Flunkerei f, -en,
Großmäuligkeit f, Rcnomagc f, -n,
Renommistentum n, -s, Renommisterei f,
-, Rodomontage f, -n, Ruhmlosigkeit f,
Sclbsllob n, Windbeutelei f, -cn (разг.)
самоход-Querzug m (напречен, на струг)
(техн.), Sclbstzug m (техн.)
самочувствие-Befindcn n, -s, Großgefühl n
(повишено), Hochgefühl n (повишено),
Wohlbehagen n (добро), Wohlgcfühl n

самочувство
1048
самочувство-Selbstgefühl n
сам-самичък-mutterseelenallein, secienallcin
самуи-Brotlaib m, Laib m, -(c)s, -е (хляб)
Сан Хосе-San Jose n (столица на Костарика)
Сан Хуан-San Juan n (столица на
Порторико)
caii-Bischofsamt п (епископски) (църк.),
Bischofsstuhl m (владишки) (прен.),
Digniä f, -en, Grafwürdc f (графски),
Kardinalwürde f (кардиналски), Rang m, -
es, те (~ e-s Ministers ранг на министър
; im - e-s Geheimrates sichen нося титла
на таен съвет ник ; e-n hohen ~ einnehmen
заемам високо служебно положение ;
den ersten ~ einnehmen заемам пътвото
място ; e-n ~ verleihen повишавам в чин
; e-n ~ verlieren понижават ме ; den -über
c-m habem имам по-висок чин от някого
; c-m den - streitig machen оспорвам
първенството на някого ; mit e-m um den
-	streiten съпернича на някого ; e-m den
-	ablaufen надминавам някого), Würde
f,-n
санатариум-Sanatarium n, -s, -rien
санаторий-Hcilanstalt f
санаториум-Heilstätte f, Kinderheim n
(детски)
сангвиннк-Sanguiniker m, -s
сангвиlinnen-blutreich adj., sanguinisch
саигвинически-sanguinisch
сандал-Riemenschuh m, Sandale f, -n
сандалет-Sandalette f, -n (обувка)
сандвич-Appetitbrötchen n (пикантен),
Appetithappen m (пикантен) (разг.), Brot
n, -es, -е (разг.), Butterbrot n, Quarkbrot n
(c извара), Sandwich n, -es, -es,
Schinkenbrot n (c шунка), Schnitte f, -n
саидвичи-Kanapees pl. (пикантни)
сандък-Вох f, -en, Brikettträger m
(ламаринен, за брикети), Kasten m, -s (за
цигари, за играчки, за бои, за цветя, на
кола), Kiste f, -n (in die Kiste packen
опаковам нещо в сандък), Kranz m, -es,
-re, Kübel m, -s (на вагонетка) (мин.),
Kutschenkasten m (на файтон),
Kutschkasten m (на файтон), Lade f, -n
(oct.), Rumpelkasten m (за вехти неща),
Sandkasten m (c пясък), Truhe f, -n (за
дрехи)
саидъче-Balkonkasten m (за цветя, на
балкон), Bastelfreund m (с инструменти
за любители), Behälter m, -s,
Besteckkasten m (за прибори, за
инструменти), Blumenkasten m (за цветя),
Flaschenfutter п (за пренасяне на
бутилки), Kasten m, -s (за цветя, аптечно,
на картечница), Kochkiste f (за запазване
яденето топло), Lade f, -п (ост.) (на
амбулантен търговец), Schlag m, -es, -re
(c падаща вратичка), Tabulett n, -es, -e (c
чекмеджета на амбулантен търговец),
Verbandkasten m (c превързочен
материал), Werkkasten m (за
инструменти)
санирам-sanieren tr.
санитар-Gesundheitshelfer m, Pflasterkasten
m, Pfleger m, -s, Samaniler m, -s, Sanitäter
m, -s
санитарен-sanitär
cauKmioiiiipaM-beslätigen tr. rcfl. (полит.),
sanktionieren tr.
caiiKUHOiiupaiie-Sanktionierungf
санкция-Sanktion f, -en (-en verhängen
налагам санкции), Strafe f, -n,
Zwangsmaßnahmen pl.
caiiKiojiOT-Sansculottc m, -n, -n
caiioBHHK-Großwürdenträger m (висш),
Magister m, -s, Würdenträger m
caiicKpiiT-Sanskrit n, -es, -
санскритолог-Sanskrilforscher m, Sanskritist
m, -en, -en
caiiCKpiiTCKii-sanskritisch
сантиграм-Zentigramm n, -s, -e
сантиментален-empfindlich adj., empfindsam
adj., rührselig (история, страница),
sentimental, sentimental, weichmütig,
weinerlich (ein weinerliches Lustspiel
сантиментална комедия)
caiiTHMeiiTaniiii4eiie-Duselei f, -en,
Empfindelei f, -en, Gefühlsduselei f, -en,
Zärtelei f, -en (разг.)
сантимеиталност-Empfindsamkeit f,

1049
сатир
Sentimentalität f, -en, Sentimentalität f, -
en
сантиметьр-Banndmaß m, Quadratzentimeter
n (квадратен) (разг.), Zentimeter n,
Zentimetermaß n (шивашки)
Сантяго-Santiago de Chile n (столица на
Чили)	.
саотбрана-Selbsthilfe f (неизбежна, законна)
сап-Rotz m, -es, -е (болест), Rotzkrankheit f
(болест), Staupe f, -n (вст.)
cana-Sappe f, -n (воен.)
canyii-Fleckseife f (за чистене на петна),
Flockseife f (на люспи), Kernseife f (сух,
качествен, за пране), Rasierseife f (за
бръснене), Riegel m, -s (калъп),
Schmierseife f (на каша). Seife f, -n,
Teerseife f (катранен), Toilettenseife f
(тоалетен)
canyiiap-Scifensieder m
canyiiapinma-Siedcrei f, -cn, Siederei f, -en
canyneii-seifig
canyiiecT-seifig
сапунисвам-filzen tr. (разг.), seifen tr.,
einseifen tr.
сапуннсване-Filz m, -es, -е (разг.), Putzer m, -
s
санунче-Seifcnkraut n (бот.)
санфир-Saphir m, -s, -e
сапфически-sapphisch
caiibop-Sappeur m, -s, -е (воен.)
сараф-GeIdwechsler m
сарафин-Wechslcr m, -s
сарафница-Wechselbank f
capamiii-Sarazene m, -n, -n (ист.)
capamiiiCKii-sarazenisch
сарач-Geschirrmacher m, Gürtler m, -s (ocrap.),
Riemer m, -s, Sattler m, -s
сарачница-Sattlerei f, -en
сардела-Sardinc f, -n
сардинец-Sardc m, -n, -n
сардинскн-sardinisch, sardisch
сардоничеи-sardonisch
сардонически-sardonisch
сарказъм-Hohn m, -es, Sarkasmus m, -, -
men
саркастичен-sarkastisch, scharf (~e Säfte im
Körper люта кръв ; e-n ~ machen
насъсквам някого, въздуждам някого ;
auf etw. A sein, -hinter etw. her sein жаден
съм за нещо ; e-n - haben имам зъб на
някого)
саркисвам-aasen refl.
саркисвам-abschaben tr., fleischen tr. (техн.)
саркофаг-Sarkophag m, -s, -e
capco-Reiflen)spiel n (игра c пръстени, халки)
сатана-HÖilendrache m, Höllenfürst m (в ада),
Lügenfürst m, -en, -en, Satan m, -s, -e,
Satanas m, -, -se, Teufel m, -s (wie der ~
дяволски; das - soll sie holen ! да ги вземе
дяволът!; der ~ ist in ihn gefahren дяволъе
е влязъл в него; dich reitet wohl der - ? да
не ис нещо мръднал ? ; zum - ! по
дяволите ! was - ficht dich an ? какви
дяволи са те прихванали ? ; den - davon
wissen хабер си нямам от това; ich werde
dir den - tun ! ще го направя, когато си
видиш ушите без огледало !), Verderber
m, -s, Widersacher m
сатаната-Erzfeind m, Gottseibeiuns m (разг.)
сатанински-dämonisch adj., diabolisch adj.,
satanisch, teufelsmäßig, teuflisch
сателнт-Erdtrabant m (на Земята) (остар.),
Mond m, -es, -e (der -nimmt zu, ab луната
расте, намалява ; das -es Sichel лунният
сърп ; die Rakete hat den - erreicht
пакетата достигна Луната; den - anbei len
лая на месечината, ругая на вятъра ;du
bist wohl auf dem - ? къде се занасяш? in
den - gucken оставам c пръст в уста ; d-
е Uhr geht nach dem - часовникът ти е
закъсал ; hat der - e-n Hof, so gibt es
schlecht Wetter има ли месецът харман,
ще се развали времето ; zwei -е sind
schon vergangen вече изминаха 2 месеца
; er hat e-n - той е плешив; so ein trauriger
-! ама че скучен човек!), Satellit m, -en, -
en (Künstlicher ~ изкуствен сателит).
Trabant m, -en, -cn
сатен-Satin m, -s, -s
сатепирам-satinieren tr. (техн.), kalandern tr.
(tcxh.), zylindren tr. (платове)
сатир-Salyr m, -n/-s

сатира
1050
сатира-Salire f, -п (лит.), Spottgedicht n,
Spottschrift f, -en
сатирик-Satiriker m, -s
сатиричен-satirisch, spöttisch, beißend
сатирически- satirisch, spöttisch, beißend
сатран-Satrap m, -en, -en
сатурация-Saturation f, - (хим.)
сатуриране-Saturation f, - (хим.)
Сатурн-Saturn m, -s
сатър-Hackcisen n, Plätze f, -n
сатърче-PLütze f, -n
саудскоарабскн-saudi-arabisch
сафлор-Safflor m, -s, -e, Saflor m, -s, -e
Caxajiiiii-Sachalin n
Caxapa-Sahara f
сахтиян-Saffian m, -s, -, Saffianledr m
сачма-Hagel m, -s, Lot n, -s, -e, Schrotkorn n,
Schrot in, -es, -e
сачми-Blei n, -s, -(е) (остар.), Entendunst m
(за патица) (лов.), Hagelschrot n (Ловни),
Hasenschrot n (за зайци), Hühnerschrot
m (за яребици) (лов.), Rehposten m
(едри), Schrot m, -es, -e (mit - schießen
стрелям със сачми ; e-m e-e Ladung ~
aufbrennen первам някого със сачми),
Vogeldunst in (ситни) (лов.)
сачмолеярница-Schrotgießerei f
саялка-Sämaschine f
саяч-Säemann m, -her
сбарвам-überraschen	tr.	(на
местопрестъплението)
сбива ce-filzen intr. h
сби вам ce-zausen refl. (за деца), schlagen refl.
сбивам-zusammendrängen tr. refl.,
zusammenfassen tr. (разказ, съдържание),
zusammenziehen* tr. refl. (статия, разказ)
(прен.)
сбиване-Boxerei f, -en, Handel m, -s, Holzerei
f, -en, Keilerei f, -en, Rauferei f, -en,
Schlägerei f, -en, Zusammenfassung f (на
разказ, съдържание), Zusammenziehung
f
сбиващ-zusammenfassend (съдържание,
разказ)
сбижавам ce-befreunden refl.
сбир-Sbirre m, -n, -n (ист.)
сбирам ce-krimpcn intr. h. refl. (за плат)
сбирам-zusamincnlcgen tr. (покривка, бельо,
писмо), zusammennehmen* tr. refl.,
zusammenschießen* tr. (зедно c някого
ДРУГ)
сбиране-Zusamtncnlcgung f
сбирище-Sammelsurium n, -s, -rien (разг.)
сбирка-Schmclterlingssaminlung f (от
пеперуди), Anthologie f, -n,
Bildersammlung f (от картини),
Gesangbuch n (от църковни песни),
Kabinett n, -cs, -е (музейна), Kollektion f,
Münzkabinett n (нумизматична),
Naturalienkabinett n, Naturalicnsammlung
f, Raritätenkabinett n (от редки творби на
изкуството), Sammlung f, -en, Zeughaus
n (от оръжия). Zusammenkunft f, -t-e
сбиршина-Packzcug n, Gesindel n, -s,
Hackemack m, -s, -e, Hackcpack m, -s, -e,
Hackmack m, -s, -e, Janhagel m, -s, Kanaille
f, -n, Krapüle f, -n, Maschpoke f, -,
Mischpoche f, -, Mob m, -s, -
сбнрщииа-Rackervolk n, Rackerzeug n, Rotte
f, -n (die ~ Korah банда ; c-e - Halbstarker
шайка хулигани), Schwefelbande f (фам.),
Schweinsvolk n, Zeug n, -es, -e
сбит-bündig adj., eng adj., filzig adj., gedrängt
adj. part., gedrängt part. adj., gedrungen
part. adj., knapp (стил), konzis
сбитост-Bündigkeit f, -en, Dichte f, -n,
Gedrängtheit f, Gedrungenheit f,
Knappheit f
сближавам ce-anknüpfen intr. h. (c нкг.),
finden* refl. (sich mit der Leute leicht ~
лесно се сближавам c хората),
näherkommen* intr. s (einander, e-m) (c
някого), nähern tr. refl. (sich e-m, e-r Sache)
(er versuchte, sich der Dame zu ~ той cc
опита да завърже приятелство с дамата ;
das nährt sich schon dem Wahnsinn това
граничи вече c лудост), nähertreten* intr.
s. (c някого), nahebringen* tr. (ein
gemeinsames Schicksal brachte einander
nahe обща съдба ги сближи)
сближавам-zusammenstecken tr.
сближаване-Annäherung f, -en, Näherung f,

1051
сбърквам се
сближение-Befreundung f, -en
сблускваме ce-aufeinanderstoßen* inlr. s.
сблъсква ce-zusammenfahren* intr. s. (за
превозни средства)
сблъсквам ce-auffahren* intr. s. (за кола),
aufrennen* intr. s. (c нкг., нщ),
karambolieren intr. h. (разг.), kollidieren
intr. s. h., zusammengeraten* intr. s. (c
някой друг)
сблъскваме ce-aufeinandcrplalzen intr. s.,
aufeinanderprallen intr. s.,
aufeinanderlrefi'cn* inlr. s.
сблъскваие-ЛпргаП m, -s, -е (c нщ. твърдо),
Karambolage f, -n (разг.), Kollision f,
Renkontre n, -s, -s (c врага) (воен.),
Treffen n, -s, Zusammenstoß m (на
кораби, влакове)
сблъскват ce-zusammcnstoßen* intr. s. (за
влакове, кораби) (mit dem Feind
Zusammenstößen сблъсквам се c
противника)
сбогом!-ade!, leb wohl!
сбогом-Ade n, -s, -s, Adieu [адйо],
Scheidegruß m (поздрав при раздяла),
Valet n, -s, -s (~ sagen казвам “ сбогом “
; e-m das ~ geben уволнявам, отпращам
някого)
сбогувам ce-Abschicd nehmen von e-m,
beurlauben tr. (рядко), scheiden* intr.s.
re fl. (aus dem Dienst - напускам
службата ; aus dem Leben ~ напускам
света, умирам ; im Lichte der scheidenden
Sonne в светлината на залязващото
слънце ; hier - sich unsere Wege тук cc
разделят нашите пътища), segnen tr. refl.
(das Zeitliche ~ умирам) (бнбл.),
verabschieden refl. (sich von, bei c-m) (c
някого)
сбогуване-Abschicd m, -(c)s, -e, Ade n, -s, -s.
Letze f, -n, Scheidung f, -en,
Verabschiedung f
сбор-Appell m, -s, -c (zum - blasen свиря,
тръбя за сбор, за проверка) (воен.),
Jahrmarkt m, Jugendtreffen п (младежки),
Kirchmesse f (църковен), Komplex m, -cs.
-e, Konzil n, -s, -е (църковен), Quersumme
f (от цифрите на многозначно число)
(мат.), Rummel m. -s, - (den ~ verstehen,
kennen познавам ги тия работи), Stempel
m, -s (гербов), Stempelabgabc f (гербов),
Stempelgebühr f (гербов). Stempelgeld n
(гербов), Totalsumme f (общ)
сборен-Sammel- (Sammelplatz сборен пункт)
сборище-Sammclplatz m, Versammlungsplatz
m, -cs, -i-с
сборник-Aufgabenbuch, n (от задачи),
Festschrift f (юбилеен), KOdex m, -es (or
закони), Kollektancen pl. (от бележки,
цитати, мисли на един или разни автори),
Kommentation f, -en (от научни статии),
Konkordienbuch п (от лютерански
вероизповедни книги), Kriegsarlikcl m (на
военните закони), Liederbuch n, -s, -er (от
песни), Liederkranz m (от песни),
Musenalmanach m (стихотворен), Parcrga
pl. (от къси статии), Phraseologie f, -icn
(от фразсологични изрази), Sammelband
m, Sammelwerk n, Sammlung f, -cn
сборпици-Buntbüchcr	pl.	(or
депломатнчески актове на различих
държави) (полит.)
сбруя-Geschirr n, -s, -е, Pferdegeschirr п
(конска), Riemenzeug п
сбръчкан-hutzelig, runz(c)lig, schrumpfig,
welk (цветя, кожа, ръце, вид, красота)
(welke Hände сбръчкани ръце, welke
Haut сбръчкана кожа)
сбръчквам ce-eindorren intr. s (от изсъхване),
cinschrumpf'en intr. s, eintrocknen intr. s,
hutzeln inlr. s., runzeln tr. refl.
сбръчквам-runzeln tr. (чело. вежди)
сбутан-verbullet (човек)
сбутваме ce-anstoßcn* tr. refl. (за да обърна
нечие внимание на нщ., за тайно
разбирателство) (sich unterm Tisch -
побутвамс се под масата с крак)
сбъдва ce-ein treffen* intr. s, erfüllen refl.
сбъдване-Eintrcffen n, -s, Erfüllung f, -cn
сбъркал-1гг(с) (пътя)
сбъркан-fchlcrhafl adj., verfehlt
сбърквам ce-verhaspeln tr. rell. (от бързане)

сбърквам
1052
сбърквам-abirrcn intr, s (пътя), fehlgreifen*
intr. h, irrefahren* intr. s. (пътя c кола),
irregehen* intr. s. (пътя), pudeln intr. h.,
verbiestem tr. refl. (пътя), verbocken tr.
(разг.), verechnen refl. (при смятане),
vereiten* refl. (пътя при езда), verfahren*
intr. s. refl. (пътя) (ich habe mich in der
Stadt ~ загубих се в града с колата ; ein
Verfahren ist kaum möglich почти
невъзможно е да сбъркаш пътя ; der
Karren ist ~ колата съвсем затъна ; er hat
sich gründlich - той стигна до задънена
улица, съвсем се обърка ; е-е verfahrene
Sache загубена работа), verfehlen tr. refl.,
verfehlen tr. refl. (път, професия) (das
wäre hier verfehlt тук това би било
погрешно, не на място), verfliegen* intr.
s. refl. (посоката), vergaloppieren refl. (в
бързината) (разг.), vergreifen* refl. (при
избиране, в избора на нещо), vergucken
refl. (гледайки)(би hast dich verguckt
криво си дивял, сбъркал си), verirren refl.
(sich auf etw. D) (пътя), vermessen* tr.
(при мерене), verpatzen tr. (работата)
(фам.), versehen* tr. refl. (etw.), versingen*
refl. (нота), versprechen* refl., verstricken
tr. refl. (плетка), vertippen tr. refl. (при
писане на машина) (das Wort ist vertipt
думата е сбъркана) (разг.), verzählen refl.
(при броене), verzeichnen refl. (при
рисуване), vorbeiwerfen* intr. h. (при
хвърляне), verlesen* tr. refl. (при четене)
сбъркване-Abirrung f, -en (на пътя),
Vereichnung f (при рисуване), Verlesung
f (при четене), Verstrickung f, -en (на
плетка)
св. MHxaHn-Michaeli(s) n, -s, Michaelistag m
свада-Entzweitung f, -en, Fehde f, -n, Gezänk
n, -s, Hader m, -s, Handel m, -s, -r, Krabbelei
f, -en, Zerwürfnis n, -ses, -se
свади-Gehader n, -s (постоянни)
свадлив-aggressiv adj., angriffig adj.,
angriffslustig adj., bärbeissig adj., keifig,
keifisch, kibig, krakeelerisch, spinös,
spinoß, zänkisch, zankhaft
свадливост-Hadersucht f, Kratzbürstigkeit f,
Zanksucht f, -
свадпик-Händelmacher m, Hahn m, -cs, -r,
Zänker m, -s (разг.)
свадмича-hadern intr. h. (mit e-m)
свалям-abdecken tr., abhalftern tr. (оглавника
на коня), abheben tr. (котел от огъня),
ablaufen* tr. refl. (нкг от коня на турнир),
ablegen tr. refl. (маската), abmachen tr.
(разг.), abnehmen tr., abschnallen tr. refl.,
absetzen tr. refl., abstellen tr., abstreifen
tr., abtun* tr. refl., abwerfen* tr. (маската),
abziehen* tr. (den Hut ~ свалям шапката),
daniederwerfen* tr., entlarven tr. refl.
(маската си), fällen tr., herabschießen* tr.
(c изстрел), herunterholen tr. (c изстрел),
heruntermachen tr., herunterziehen* tr.,
landen tr., niederholen tr. (знамя, балон),
niederlassen* tr., niedersetzen tr. (товар),
stechen* tr. refl. (от коня), wälzen tr. refl.
(sich D eine Last vom Herzen - свалям
бреме, камък от сърцето си), wegheben*
tr. refl., ziehen* tr. (шапка за поздрав),
zurückschraubern* tr. (претенции)
сваляне-Abnahme f, -n, Abnehmen n, -s, -,
Kreuzabnah.e f (на Христа от кръста)
сварвам-antreffen* tr. (e-n zu Hause ~
сварвам нкг. в къщи), trefen* tr. refl.
(wann sind Sic zu ~ ? кога може да ви
намери човек в къщи ?)
сварен-gar adj., halbgar (наполовина),
weichgekocht (до омекване)
(weichgekochtes Ei сварено, рохко яйце),
weichgesotten (до омекване)
сварявам-abkochen tr. (яйца, картофи,
ausbrauen tr. (каша, бира), fertigkochen
tr. trnb., kochen tr. (кафе), radiokochen intr.
h. (чрез диелектрично нагряване),
sieden* tr. (вода, яйца, картофи, кафе)
(Salz, Zucker ~ рафинирам сол, захар ;
ein weich gesottenes Ei рохко яйце),
sieden* tr. (вода, яйца, картофи, кафе)
(Salz, Zucker ~ рафинирам сол, захар ;
ein weich gesottenes Ei рохко яйце),
überkochen tr. (малко), überkochen tr.
(повторно), wällen tr., zusammenbrauen tr.
(наедно)

1053
свенливост
сват-Freier m, -s, Freimann m, Friewerber m,
Gegenschwäher m (остар.),
Hochzeitsvater m, Schwager m, -s (wir sind
Schwäger шурей и зет сме)
сватба-Brautfest n, Hochzeit f, Jubelhochzeit
f (сребърна, златна или диамантена),
Mariage f, -n
сватбар-Hochzeitsgast m, -es, -re
сватбен-hochzeillich (Hochzeitsgeschenk
сватбен подарък)
сватбуваие-Geilheit f (лов.)
сватовкик-Brautbe werber m, Brautwerber m,
Ehestiffer m, Freier m-s, Freimann m,
Freiwerber m, Schmuser m, -s, Schmuskopf
m, Schmuspeter m, Werber m, -s
сватовница-Ehestifferin f
сватовски-schwägerlich
сватовство-Gevatterschaft f, Schwägerschaft
f, -en (поднинство по женитба),
Schwiegerschaft f
сватосвам-kuppeln
сватосване-Bewerbung f, -en, Freite f, -n
(остар.), Werbung f, -en
сватя-Ehestifferin f, Mitmutter f
сваха-Muhme f, -n
сведел-Bohrciscn n (техн.)
сведение-Agentnachricht (воен.) (от агент,
от шпионин), Bericht m, -(e)s, -е (nach
den Berichten по сведенисята), Bescheid
m, -s, -e (e-m Bescheid geben
осведомявам нкп), Erkundigung f, -en,
Fehlmeldung f (погрешно), Information f,
-en, Kenntnis f, -se (das entzieht sich
meiner Kenntnis за това нямам
сведения), Kundschaft f, Meldung f,
Nachricht f, -en (e-m von etw. ~ geben
уведомявам някого ; ~ (von sich) geben
обаждам се, пращам вест ; die Zeitung
bringt die - вестникът съобщава ; neuste
~en последните новини ; ~ен (über e-n
etw) einziehen събирам сведения за
някого), Sachengabe f (пред следовател)
(юр.), Wissenschaft f, -en (ich habe k-e
Wissenschaft davon нямам никакво
сведение за това ; woher hast du diese
Wissenschaft откъде имаш това
сведение), Auskunft f, т-е
сведения-Erhebung pl., Personalien pl.
(лични), Schlachtbericht m (за хода на
битката), Tätigkeitsnachweis m (за
дейност), Vernehmen n, -s, - (dem - nach
по сведения)
сведущ-bescheiden adj., beschlagen adj.,
bewandert pari, adj., fachkundig adj.,
heimisch (in e-г Wissenschaft heimisch
sein сведущ съм в дадена наука),
kompetent, kundig G, kunsterfahren (no
художествени	въпроси),
Kunstverständlug (в изкуството)
свеж-durchblutet pari, adj., frisch adj. (~e
Blumen свежи цветя), kernfriscli, kühl
(kühle Luft свеж въздух), saftig (ein -es
Grün свежа зеленина)
свеждам-abbiegen* tr., beugen tr. refl. (der
Kopf beugen свеждам глава),
niederbiegen* tr., niederblicken intr. h.
(поглед) (auf etw . A - гледам отвисоко),
senken tr. (поглед, очи) (den Degen, die
Fahnen ~ наклонявам, навеждам
шпагата, знамето за отдаване на чест ;
den Speer, die Lanze - навеждам пиката
за атака; den Samen in die Erde ~ посявам
семето във земята)
свеждане-Senkung f, -en (на поглед),
Zurückführung f, Zusammenfassung f
свеждащ-zusammenfassend'
свежест-Frische f, Jugendfrische f
(младежка), Jugendlichkeit f (младежка),
Kühle f, -n
свезка-Faszikel m, -s (от съчинение),
Lieferung f, -en
свекър-Schwäher m, -s, Schwiegervater m
свекърва-Schwräherin f, -nen, Schwieger f, -
n, Schwiegermutter f
свекървенски-schwiegcrlich
свенлив-befangen pari.adj., blöd adj. (остар.),
mädchenhaft, schamhaft, scheu (das
Mädchen ist noch ~ момичето е още
срамежливо), schüchtern, timid(e),
verschämt
свенливост-Befangenheit f, -cn, Blödigkeit
f, -en, Keuschheit f, -, Schamhaftigkeit f, -

свеня се
1054
, Schüchternheit 1', Timiditat f,
Verschämtheit f
свеня ce-schämcn rci'I. (schäme dich !
засрами се! ; sich vor c-m ~ срамувам cc
от някого ; du sollest dich -, das zu sagen
как не ie е срам да кажеш това; du sollest
dich was - ! как не re е срам ! ; sich D die
Augen aus dem Kopfe ~ нямам очи да
погледна хорага в очите ; sich in Grund
und Boden ~ потъвам в земята от срам ;
sich zu Tode ~ умирам от срам ; sich in
die Seele, ins Herz hinein - срамувам се
до дъното на душата си), spreizen refl.
сверел-Löffclbohrcr m (перков)
сверявам-justieren tr.
сверявам-juslifiziercn tr. (верността)
свесва.м-vcrmischen tr. refl.
свестен-anständig adj. (ich habe k-n
anständigen Mantel нямам едно свястно
палто ; dort gibt cs e-n anständigen Kaffee
там може да се пие кафе като хората ;
das Essen war sehr ~ яденето беше
порядъчно) (разг.), richtig (die Maschine,
die Uhr gehl - машината работи
правилно, часовникът върви вярно ; ~!
вярно ! ; etw. ~ machen уреждам нещо ;
mach’s ~ ! оправи го ! : nichts Richtiges
können не зная нищо свясно ; tue das
Richtige ! постъпвай както трябва ! ;
zwischen ihnen ist etw. nicht ~ между тях
нещо не е в ред ; das geht nicht - тук има
нещо тъмно ; es ist hier nicht ~ тук бродят
духове ; mit e-m ~ werden разбирам се c
някого ; es ist nicht ganz ~ mit ihm не e c
всичкия си), tüchtig (sehr ~ in s-m Fach
sein много съм добър, кадърен, свестен
в специалността сн ; er hat etw. Tüchtiges
gelernt научил е нещо много добре,
свясно)
свет-heilig (die heilige Elisabeth света
Елизабет; der Heilige Geist свети дух)
светва-aufzucken intr. h. (светкавица) (и
прен.), erglimmen* intr. s, zucken intr. h.
(за светкавица)
светвам-aufblenden intr. h. (за фар,
прожектор, лампа), aufblicken intr. h.
(метал) (рядко), aufblinken intr. h . (c
прекъсване), aulblitzen intr. h. (внезапно)
(ein Scheinwerfer, e-e Taschenlampe blitzt
auf фар блясва, фенер светва ; in ihm
blitzte ein verwegener Gedanke auf през
ума му премина светкавично лудешка
мисъл), aufdrehen tr. (das Licht ~
запалвам осветлението), aufglimmen*
intr. s. (светлина, лампа, пура),
aufleuchtcn intr. h./s.
светваие-Aufleuchten n (~ der Leuchtkugel
блесване, светване на ракета)
CBeTene-Geleucht(e) n, -(e)s, -е (поет.),
Nachleuchten n (продължително), Weihe
f, -n (на вода)
CBereu-Heiligc(r) m, -n, -n, Kirchenherr m (на
църква, покровител), Nothelfcr m,
Tugendbold in (прекаден)
светец-закрнлни1С-Ра1гоп m, -s, -e
cBereu-iiOKpoBirreji-Schutzheilige(r)
светещ-luminös
свети-leuchten intr. (etw.)
свети-Sankt
светнлище-Hciligtum n, -s, -fer
светилка-Wollkraut n (бот.)
светилник-Blakcr m, -s (стенен),
Kerzenlcuchtcr m, Leuchte f, -n, Leuchter
m,	-s
светило-Fackel f, -n (прен.) (~ der
Wissenschaft светило на науката),
Geistesgröße f, Himmelskörper m,
Kirchenlicht n (църковно), Koryphäe m (в
науката, изкуството), Leuchte Г, -n, Licht
n,	-es, -er, Lumen n, -s, mina
светиня-Ehrwürden m, -s (църк.), Heillum n,
-s, -rer, Heligtum n, -s, -rer
светкавица-Blitz m, -es, -e, Blitzgerät n (фот.),
Donnerkeil m, Flächenblitz m
(лентовндна), Kugelblitz m (сферична),
Vakublitz (c ваку-крушки) (фот.),
Zackenblitz m (начупена)
светкавичен-blitzhaft adj., blitzartig adj.,
blitzschnell adj., rapid(e), reißend (-er Strom
буйна река ; die Ware geht ~ ab стоката
се продава като топъл хляб), rcsant
светкавичност-Rapidität f, -

1055
светя
светкаие-Flimmer ш, -s
светкащ-fulminant adj.
светлавица-Wetterleuchten п (далечна, без
гръм)
CBeTneeiu-dämm(e)rig adj.
cBe™eüuiH-durchlauchtig(st) adj. (за титли)
светлея-schimmern intr. h. (слабо)
светлик-Dämrnerschein m (здрачен)
светлина-Astrallicht n (звездна) (на
Млечния път), Auflicht п (изкуствена)
(върху обекта) (фот.), Blaulicht п (синя),
Blinklicht п (мигаща), Blitzlicht л
(магнезиева) (фот.), Bremslicht п
(стопова) (автом.), Feuer n, -s (сигнална)
(мор.), Flimmerglanz m, Gegenlicht n
(падаща от обратната страна) (жив.),
Gegenschein ш (зодиакална) (астр.),
Haltelicht п (стопова), Licht n, -es, -er,
Licht n, -cs, -er (корабна), Mondschein m
(лунна) (e-n mächtigen ~ haben имам
плешива глава ; der kann mir im ~
begegnen пет пари не давам за него),
Reflexlichl п (отразена), Rücklicht п
(задна), Schein m, -es, -е (на слънце, луна,
лампа) (ein - der Hoffnung искрица
надежда), Schimmer m, -s (слаба,
мъждивана лампа) (der - е-г Hoffnung
искрица надежда ; in ihm ist nicht ein ~
von Ehrgefühl у него няма капка чувство
за чест), Schimmerlicht п (мъждукаща),
Schlaglicht п (характерна), Schlußlicht п
(стопова, на моторни коли),
Sonnenschein п (слънчева), Standlicht п
(стопова, на автомобил), Tageslicht п
(дневна), Topplatcrnc f (сигнална, на
околомачтова площадка)
светлинен-licht.., Licht..
светлини-Seelscuchte pl. (морски)
светло-licht.., Licht..
светлограма-Blinkmeldung f (восн.)
светложълт-falb adj.
светлозелеп-hellgrün
светлокафяв-rehbraun
светлокос-semmelblond (коса, човек)
светлолечение-Lichtbehandlung f, -en
светломер-Bcleuchtungsmesscr m (физ. фот.)
светлосила-Beleuchtungsstärke f (физ.),
Lichtstärke f
светлосин-lichtblau, hellblau
светлост-Durchlaucht f, -en, Erlaucht f, -en
(рядко), Helligkeit f
светлосянка-Helldunkel n
световен-weltweit, Welt
CBeTOBiiHOCTopiiHecKH-wellgeschichtlich
световнополнтически-weltpolitisch
светоглед-Denkarl f, Lebensanschauung f,
Weltanschauung f, Weltansicht f
светогледеи-weltschaulich
светост-Hei ligkeit f
светотатствен-sakrilegisch
светотатство-Frevel	m,	-s,
Kirchenentweisung f, Kirchenraub m, -
Kirchenschändung f, Sakrileg n, -s, -e,
Sakrilegium n, -s, -gien, Tempelschändung
f
светотатствувам-lästern intr. h.
светофар-Verkehrsampel f
светски-gesellig adj. (ein -es Leben führen
водя светски живот), gesellschaftlich adj.,
mondän, säkular, weltlich, weltmännisch
(живот, маниери), Welt-
светулка-Feuerwurm m (зоол.), Glühwurm m
(зоол.), Johanniskäfer m,
Johanniswürmchen n, Lcuchtfäfer m,
Leuchlwurm m, -es, -rer, Ostenkerze f (бот.)
светъл-blink adj, heiler (ден, небе), hell (коса,
рокля, краска, стая), klar (небе, време),
lebhaft (за цвят), licht, luzid, raum (гора,
лес), taghell (като ден)
светът-Götlerwelt f (на боговете), Welt (,
човешкото общество) (alle, die ganze
Welt целият свят ; von aller Welt
abgeschnitten sein откъснат съм от целия
свят ; er starb von aller Welt gefeiert той
умря славен от целия свят) '
светя си-brennen* tr. refl.
светя-blitzen intr. h s, brennen* intr. h (die
Lampe will nicht ~ лампата не ще да
свети), durchleuchten intr. h trnb. (през
нщ.), heiligen tr. (dein Name geheiligt да
се свети името ти), leuchten intr. (e-m),
scheinen* intr. h. (за звезда) (die Sonne

светявам
1056
scheint warm слънцето топли), schimmern
intr, h. (слабо), vorleuchten intr. h. (e-m)
(на някого), weihen tr. (вода), zünden intr.
h. (e-m) (на някого) (разг.)
светявам-besorgen tr. (нкм. маслото)
свечеряване-Dämmcrung f
свешилка-Schabenkraut (бот.)
свещ-Einheitskerzc f (физ.), Funzel f, -n
(миглива), Kerze f, -n, Königskerze f
(царска) (бот.), Licht n, -es, -er, Lichtstock
m, -s, -s, Nachtkerze f (за през нощта),
Ostenkerze f (великденска), Räucherkerze
Г (благовонна), Talgkerze Г(лоена),
Talgkcrze f (лоена), Wachslicht n
(восъчна), Woll(en)blume f (царска) (бот.),
Zündkerze f (заиална, в бензинов
двигател) (ел.)
свещар-Kerzicr m, -s, Wachszieher m
свещеи-geweihl adj. pari., hehr, heilig (der
heilige Krieg свещената война; die heilige
Mutterliebe свещената майчина любов),
sakral, sakramcntial, sakrosankt
CBemeiiMK-Geistliche(r) m, -n, Kaplan m, -s,
*e (дворцов), Laienpriester m (мирски)
(църк.), Landpfarrer m, Ordensgestliche(r)
m, Ortsgeistliche(r) m (местен), Pfarrer m,
-s, Zelebrant m, -en, -en (католически)
свещенически-gcistlich adj.
свещеничество-Geistlichkeit f
свещенодействие-Weihe f, -n
свещилка-Fackelblume f (бот.)
CBem»WHiiK-Woll(en)blumc f (бот.)
свещица-Lichtchen n, -s, -e
свещичка-Königskerze f (бот.), Zäpfchen n, -
s (мед.)	'
свещник-Armleuchter m, Blaker m, -s,
Flambeau m, -s (висок, разклонен),
Handleuchter m, Kerzenleuchter m,
Leuchter m, -s
свещолеяр-Kerzengießer m, Lichtwark m,
Lichtzieher m
свива ce-einlassen* intr. s (плат), schwinden*
intr. s. (sein Mut schwand куражът му
спадна), zusammenlaufen* intr. s. (за плат
при пране), zusammenschrumpfen intr. s.
(кожа, плод)
свива-anziehen* tr. (за нщ. тръпчиво)
свиваем-komprcssibcl, zusammcndrückbar
(газ) (физ.)
свиваемост-Kompressibililät f (на газове),
Zusammendrückbarkeit f, -
свивам (ce)-krampfen intr. h. rcfl. (das Herz
krampft sich сърцето се свива),
zusammenziehen* tr. refl. (Kälte zieht die
Körper zusammen студът свива телата ;
den Mund zusammenziehen свивам си
устата)
свивам ce-ducken refl., einbrennen* refl.,
einhutzeln intr. s, einkriechen* intr. s
(техн.), einschrumpeln intr., einschrumpfen
intr. s, kauern intr. h. refl., krimpen intr. h.
refl. (за плат), kugeln intr. s. (на кълбо),
rollen tr. refl. (Geld - правя пари на фишек
; das Haar zu Locken - навивам косата си
на букли; Teig ~ точа тесто; с-п - налагам
някого), runzeln tr. refl., schrumpfen intr.
h. s. refl. (der Apfel, das Tuch schrumpft
ябълката се спарушва, сукното се свива
; das Geld, Kapital schrumpft парите се
топят, капиталът намалява), verkramfen
refl. (спазматично), zusammenkauem refl.
(клекнал), zusammenkrümmen rcfl.
свнвам-abbiegen* intr. s, abblenden tr.
(блендата), abnehmen intr. h (бримки при
плетене), abstechen* tr. (бримки при
плетене), anwinkeln tr. (ръце в лактите,
крака в коленете) (спорт.), ballen tr. refl.
(die Hand zur Faust ballen свивам ръката
си на юмрук), beugen tr. refl. (die Knie
beugen клякам), biegen* intr.s (um die
Ecke biegen свивам зад ъгъла), drehen tr.
refl., einholen tr., einkneifen* tr., einknicken
tr., einlaufen* intr. s, einziehen* tr. refl.,
kneifen* tr. (устни, очи), komprimieren tr.
(под налягане), kräseln tr. refl., mindern tr.
(при плетене), rollen tr. refl. (палатка) (Geld
~ правя пари на фишек ; das Haar zu
Locken ~ навивам косата си на букли ;
Teig ~ точа тесто ; е-п ~ налагам някого),
verkneifen* tr. (лице) (разг.),
zusammenballen tr. refl. (юмрук), zwicken
tr. (mit den Augen zwicken свивам очи),

1057
свиквам
Zwickern tr. (mit den Augen zeickern
свивам очи)
свиване-Abnahme f, -n (на бримки),
Abnehmen n, -s, Armbeuge f (на лактите)
(спорт.), Armbeugen n (на лактите)
(спорт.), Ballung f, -en (на юмрук), Beuge
f, Beugung f, -en, Fersenheben n (на крака
назад) (спорт.), Flockenlesen n
(конвулсивно, на ръцете),
Herzbeklemmung f, -en (на сърцето),
Kompression f, -en (под налягане),
Kontraktion f, Schwund m, -s,
Verkrampfung f, -en (псазматично),
Zusammenballung f, -en (на юмрук),
Zusammenziehung f
свивач-Anspannungsmuskel m (мускул)
(анат.), Beuger m, -s (анат.)
свиващ-adstringcnl adj. (мед.),
herzbeklemmend (сърцето), schlagend
свивка-l. Kreuzschlag m (на кръст) (техн.) 2.
Minderung f (при плетене)
свидетел-Augenzeugc m, Beistand m (при
венчавка) (австр.), Belastugszeuge m (на
обвинителя, на прокурора) (юр.),
Entlastungszeuge m (на защитата) (юр.),
Gegenzeuge m (на противната страна),
Kronzeuge m (главен), Ohrenzeuge n
(който е чул нещо със собствените си
уши), Schulzzeuge m (на обвиняемия),
Trauzeuge m (при сключване на брак),
Zeuge m, -n, -n (etw. als Zeuge aussagen
давам показания като свидетел ; ein
falscher Zeuge лъжссвидетел ; Zeugen
stellen посочвам свидетел ; als Zeuge
auftreten явявам се като свидетел)
свидегелка-Zeugin f, -ncn
свидетелствам-besagen tr., zeugen intr. h.
(von etw., für, gegen e-n) (за нещо, за,
против някого)
свидетелство-Abgangszeugnis	п
(отпускно), Abiturientenzeugnis п
(зрелостно), Absolutorium n, -s, -ien
(зрелостно), Arbcilszcugnis п (за работа),
Armutszeugnis п (за бедност), Attest n, -
s, -e (ärtzliches ~ медицинско
свидетелство), Attestat n, -s, -e (a:rztliches
~ медицинско свидетелство),
Befähigungszeugnis n (за
правоспособност), Behandlungsschein m
(медицинско), Brief m, -(e)s, -е (за калфа),
Geburtsurkunde f (за раждане),
Gesundheitsattest n (медицинско),
Gesundheitszeugnis n (медицинско),
Jagdschein m (съдебно, за
невменяемост)(шег.), Kirchenschein m
(църковно	кръщелно),
Krankenheitsattest n (медицинско),
Krankenheitszeugnis n (медицинско),
Lagerschein m (варантно) (търг.),
Lehrbrief m (за чирак), Leumundszeugnis
n (за благонадежност), Meisterbrief m (за
майстор), Meßbrief m (мерително),
Persilschein m (за благонадежност),
Qualifikationsattest	n
(квалификационно), Reifenzeugnis n
(зрелостно), Schein in, -es, -c, Secbricf m
(корабно) (мор.), Sitlcnzeugnis n (за
честност), Taufschein m (кръщелно),
Testat n, -es, -e, Testimonium n, -s, -nien,
Trauschein m (венчално), Zensur f, -en
(за успеха на ученик), Zertifikat n, -es, -e,
Zeugnis n, -ses, -sc (и училищно) (e-m
ein Zeugnis ausstellen издавам на някого
свидетелство)
свндетелствувам-ablegcn tr. refl., ein Zcignis
abstatten tr., zeugen intr. h. (zugunsten von
e-m zeugen свиделствувам в полза на
някого)
свидетелствуване-Augenzeugenbericht п
(на очевидец)
свиди ми ce-geizen intr. h, kanusem intr. h.
(mit etw.) (нещо), kargen intr. h.
свидли в-geizig adj., knauserig
свидли вост-Geiz m, -es
свиждаие-Zusammcnkunft f, -re, Besuch m, -
s, -e
свиквам (ce)-eingewöhnen tr. refl.
свиквам ce-zusammenlreten* intr. s. (на
сесия, заседания, за парламент) (der
Reichstag ist zusammengetreten
райхетагьт беше свикан)
свиквам-anpassen tr. refl., aufbieten* tr.

свикване
1058
(Soldaten, ein Heer, das Volk -свиквам,
вдигам на крак войници, войска,
призовавам народа) (вие.), befreunden
refl. (sich mit etw. befreunden свиквам c
нщ.), berufen* tr. refl., einberufen* tr.,
einleben refl. (sich im Land - свиквам със
страната), einschlagen* inlr. h, einziehen*
tr. refl. (на военна служба), gewöhnen tr.
refl. (sich an e-n Hund ~ свиквам c куче),
hineinfinden* refl. (sich in etw. A) (c
нещо), zusammenbeißen* tr. refl. (един c
друг, в брака), zusammenberufen* tr. (на
събрание), zusammenrufen* tr.
свикваие-Berufung f (остар.), Einberufung f,
-en, Eingewöhnung f, Gewöhnung f,
Heerbann m (на войска)
свикнал-gewohnt adj. part. (ich bin es
свикнал съм на това), leidgewohnt (със
страдания), schußbändig (с изстрели),
weggewohnt (с пътя)
свиларка-Kuckkucksblume f (бот.)
свиларка-Licbe f, -п, Magd f, -гЕ
CBiiiiap-Sauhirtm
CBiiiiii-Sauen pl. (диви), Schwarzwild n (диви)
(лов.)
свинка-Sau f, -ге/-сп
свински-säuisch, Sau.., Schweine..,
schweinern
CBiiiiCTBO-Schweinerei f, -en
CBiiime-Meerschein n (морско)
свинче-StacheIschwein n (бодливо) (зоол.)
CBifiiiuiiiia-Sauerei f, -en (вулг.), Sauwirtschaft
f(ßynn), Scheißerei f, - (вулг.), Schweinerei
f, -en, Viecherei f, -en
свиня-Bache f, -n (млада, дива), Boche m, -s,
Borstentier n (разг.), Dreckschwein n
(мръсна), Ferkel n, -s (за човек) (фам.),
Lehne f, -, Mastschwien n (угоена), Sau f,
-re/-en (k-e ~ ни кьорав човек ; unter aller
~ под всяка критика ; e-n zur - machen
наругавам някого ; - haben имам късмет
; die - haben имам най-голямата карта
при игра на карти), Saukerl m (вулг.),
Schwein n, -s, -e (ein trächtiges - пресна
свиня ; bitte, ein Kilo - ! моля, килограм
свинско ! voll wie ein - пиян залян ; kein
- никой ; du - ! свиня такава !), Wildsau f
(дива)
свиня-майка-Sau f, -5-e/-en
свирач-Fiedler m, -s, Pfeifer m, -s (c уста, на
духов инструмент), Spieler m, -s
свирвам-schwirren inlr. h. s.
CBnpene-Geleier(c) n, -s (бездушно,
монотонно), Geleier(e) n, -s (на латерна),
Gesäuse n, -s, Geschmettern, -s (на тръби),
Geschwirr(e) n, -(e)s, Getute n, -s, Leierei f,
-en (бездушно), Pfiff m, -s, -s (e-n -
ausstoßen свервам, изсвирвам),
Saitenspiel n (на струнен инструмент),
Spiel n, -s, -e (das - rühren засвирвам на
арфа) (муз.), Trompetenstoß m (на тръба)
свиреп-entmenscht part. adj., grausam adj.,
kannibalisch, martialisch, rabiat, wütend,
rasend, wild
свирепост-Grausamkeit f, -en, Wüstheil f, Wut
f
свнрепствам-wüsten inlr. h. (über etw. A,
gegen e-n, etw.)
свирец-Pfeifer m, -s
свирещ-schlagend (на инструмент)
свнрка-HaImpfeife f (овчарска), Pfeife f, -n
(nach s-r - tanzen вървя му по гайдата ;
aus fremdem Rohr ist dut ~n schneiden c
чужда пита майчин помен; die - in Sacke
halten кротувам се, държа си езика ; ~п
schneiden während man in Rohr sitzt
изпичам си работата навреме, изплитам
си кошницата), Rohr n, -es, -е, Rohrflöte
f, Schnätel n, -s (върбова), Schnurrpfeife f
(на просещ музикант), Trillerpfeife f
(тремолираща), Vogelpfeife f (за
примамване на птици)
свиркам си-flöten intr. h tr.
свиркам-anpfeifen-tr. (на нкг.), zirpen intr. h.
tr. (за щурец и подобни)
свиркане-Gepfeife n, -s
свирки-Pfeifenwerk n (на орган) (муз.)
свирия-Gepfeife n, -s
свиря-abpfeifen* tr. (за край на игра, на
състезание), abspielen tr. refl. (до
втръсване), anpfeifen-tr. (на нкг.),
arpeggieren intr. h. (арпеджо) (муз.),

1059
свличане
aufspielen tr. (zum Tanz ~ за свирвам за
танц), aufstreichen* intr. h. (на цигулка),
blasen* tr. intr. h, dudeln intr. h tr., flöten
intr. h tr. (на флейта), geigen intr. (на
цигулка), grillen tr. (като щурец) (рядко),
harfen intr. h. (на арфа), leiern intr. (на
латерна), musizieren intr. h., nachpfeifen
* intr. h. (e-m) (като някого),
nachschlagen* tr. (на нахтшлаг), orgeln
intr. h. (на орган) (der Sturm orgelt in den
Bäumen бурята бучи в дърветата), patzen
tr. (фалшиво), pfeifen* intr. h. (на духов
инструмент, c уста) (sein Atem, der Wind
pfeift гърдите му свирят, вятърът свири ;
der Jäger pfeift s-n Hunde ловецът свири
на кучето се ; auf e-m Blasinstrument ~
свиря на духов инструмент ; sich D eins
~ свиркам си, пея се нещо, преструвам
се, че мие безразлично ; er pfeift darauf
не иска да знае за това ; aus e-m anderen
Loch ~ сега пея друга песен ; ich soll
tanzen, wie sie pfeift трябва да играя по
нейната свирка ; der pfeift nicht mehr
lange няма да го бъде ; nicht wissen, ob
man - oder blasen soll не зная какво да
правя ; pfeift der Wind daher? такава ли
била работата? ; е-п - гаврътвам
нещичко ; ich werde dir was ~ ! да имаш
да вземаш!), schlagen* tr. (die Laute, die
Harfe, die Leier ~ свиря на лютня, арфа,
лира), sekundieren intr. h. D tr. (втора
цигулка) (муз.), spielen tr. refl.(na
инструмент) (Klavier ~ свиря на пиано ;
ein Trio - свиря трио ; ich ahbe ihn
Mozart ~ hören слушах го да свири
Моцарт; das Kind in Schlaf - приспивам
детето със свирене), trompeten intr. h. tr.
(c тръба), tuten intr. h. tr. (давам сигнал)
(auf c-m Horn - надувам рог ; Feuer ~
давам сигнал за пожар ; mit e-m in
dasselbe Horn ~ на един акъл сме с
някого), überspielen tr. (до втръсване),
Verblasen* tr. refl. (фалшива нота), zinken
intr. h. (на корнет) (муз.)
свнстене-Gcsausc n, -s, Geschwirr(c) n, -(e)s,
Grbraus(e) n, -es
свисти-fauchen intr. h, sausen intr. h. (вятър)
(es saust mir in den Ohren, die Ohren - mir
ушите ми бучат ; der Kopf saust mir
главата ми се наду)
свистя-schwirren intr. h. s.
свит-befangen part.adj., klamm, verkniffen
(устни), verscheuht
свнта-Beglcitung f, -en (der König kommt mit
Begleitung кралят дойде със свита),
Ehrengeleit п (почетна), Gefolge n, -s,
Gefolgschaft f, -en, Geleit(e) n, -(e)s,
Hofstaat m (царска), Kortegc n, -s, -s, Troß
m, -osses, -osse (от царедворци)
свити чък-schüchtcrn
свитост-Befangcnheit f, -en, Verkrampfung f,
-en
свитьк-Hcft n, -es, -e, Lieferung f, -cn, Rolle
f, -n (e-e ~ Tuch, Band, Geldstücke, Draht
един тон плат, едно топче панделка, една
ролка монети, един кангал тел), Wickel
m, -s
свлачнще-Rutsch m, -es, -e
свлекло-Nattemhamd n (на змия)
свлича ce-abrutschen intr. s
свличам ce-herunterrutschcn intr. h.,
nachstürzen intr. s., niederdonnern intr. s.
(c трясък), rutschen intr. s. (vor e-m auf
den Knien ~ пълзя на някого в краката,
боротворя някого ; ins Rutschen kommen
хлъзгам се, тръгвам надолу към провала
; das Geld - lassen харча без мярка ; das
Essesn will nicht ~ засяда ми на гърлото
; der Schlips ist gerutscht връзката се е
разместила)
свлнчам-abflößen tr. (дървета със сал),
abschwemmen tr., abstreifen tr., abziehen*
tr. (маска, було, дрехи) (e-m Tier das Fell
~ одирам животно), aufschwemmen tr.
(със сал) (дървен матриал) (лесов.),
balgen tr. (кожата си, за животно),
schroten tr. refl. (тежести), schwellen tr.,
vorfallen* intr. s. (за орган) (мед.)
свличане-Bergrutsch m (на почвата, на
пластовете), Rutsche Г, -п (техн.),
Rutschung f, - (техн.), Rutsh m, -cs, -е (на
земя, скала), Schleppung f, -en (на част

свобода
1060
от земната кора), Schlipf ш, -es, -е (на
скала, земя), Vorfall m (на вътрешен
орган)
свобода-Bckenntnisfreiheit f (на
изповеданията), Deichselfreiheit f (на
движение на ока), Denkfreiheit f (на
мисълта), Ellbogenfreiheit f (на
движение), Freiheit f, -en (in der - на
свобода), Freizügigkeit f (на местене,
преселване), Gedankenfreiheit f (на
мисълта), Geläufigkeit f, Handelsfreiheit f
(на търговците), Kullusfreiheit f (на
вероизповеданието), Lehrfreiheit f (на
преподаване), Luft f, -re (на действие),
Narrenfreiheit f (карбавална), Redefreiheit
f (на говорещ), Spielraum in (на действие),
Vereinigungsfreiheil f (на-сдружение),
Wahlfeiheit f (на избор), Willensfreiheit f
(на волята), Zollfreiheit f (на външната
търговия)
свободен-abgabenfrei adj. (от такси, налози),
absolut adj., beschlagnahmefrei adj.,
burschikos adj., flott adj. (~ leben живея
свободно), flüssig adj. (търг.), frei adj. (-er
Beruf свободна професия ; - werden
освобождавам се ; etw. - heraussagen
казвам нщ. свободно, без страх ; sich von
Vorurteilen - machen освобождвам се от
предразсъдъци ; sich etw. zu ~ benehmen
държа се твърде свободно ; -sprechen
говоря свободно, без бележки),
handelsfrei (за продажба), hitz(e)frei (от
училище поради горещини),
indeterminiert (воля, деяние), ledig (от
грижи), leerstehend, los, müßig (in m-r~en
Zeit в свободното си време ; - gehen
безделнича ; sein Geld - liegen lassen
държа си парите неизползвани; -е Reden
празни приказки ; -Gedanken machen
напразно се тревожа), offen (място,
служба), pflichtfrei (от задължения),
quartierfrei (от квартирно задължение),
salopp (маниер), scheulos (без страх),
schoßfrei (от данък), schuldenfrei (от
дългове), schulfrei (от учебни задятия),
Stempel frei (от пощенска такса, от гербов
сбор), verkehrsfrei (от движение),
vorurteilsfrei (от прсдрасъдъци), wachfrei
(от караул), wild (с-е wilde Ehe свободен
брак), zinsfrei (от налог ), zollfrei (от мито),
zwanglos (държане)
CBo6oAOHio6iiB-freiheil(s)leibend adj.,
freiheitlich adj., freisinnig adj., liberal
свободолюбие-FreiheitsIiebc f, Freiheitssinn
m, Liberalität f, Freisinn m
свободомислещ-freicnkerisch adj.
свободомнслие-Freidenkerei f, Freigeisterei f,
-en
свод-Blätterdach n (от шума), Brückenbogen
m (на мост), Brückenjoch n (на мост),
Deckengewölbe n (гаванен) (архит.),
Flüstergewölbe n (акустичен) (архит.),
Gewölbe n, -s (das ~ des Himmel небесен
свод), Kappengewölbe n (сегментен),
Kesselgewölbe n (кръгъл), Koncha f, -s
(раковинообразен), Konchc f, -n
(раковинообразен), Kreuzgewölbe n
(кръстат), Laubdach n (от шума),
Muldengewölbe n (кориговиден),
Netzgewölbe n (c мрежеста нерватура)
(в готиката), Pfeilergewölbe п (върху
стълбове) (архит.), Rippengewölbe n
(ребрест) (архит.), Spiegelgewölbc n (с
плоска равнина в средата), Sternenzelt п
(небесен) (поет.), Slerngewölbe п
(звезден), Stichkappe f (малък, кокто се
врязва в друг), Tonnengewölbe п
(цилиндричен), Wölbung f, -en
сводене-Тготре f, -п (чрез наддаване)
сводест-bogig adj.
сводник-Gelegenheitsmacher m (остар.),
Kuppler m, -s, Louis m, Zubringer m, -s
сводница-Buhlschwester f
своднича-kuppeln tr., verkuppeln tr.
сводничене-Kuppelei f, -en, Verkuppelung f-
сводиически-kupplerisch
своебрадиост-Eigeart f, -en
своебразен-besonder adj., eigen adj.,
eigenartig adj., eigensinnig adj.,
eigentümlich adj.
своебразие-Eigenheit f, -en, Eigentümlichkeit
f, Originalität f

1061
свръзка
своебразност-Besonderheit f, -en,
Eigemtümlichkeit f, -en
своеволеи-arbitär adj., eigenmächtig adj.,
selbst willig
своеволие-Eigenmächtigkeit f, Eigenmacht f,
Freiheit f, -en, Mutwille m (etw. aus reinem
~n tun върша нещо само от дяволия ; s-
п ~n an e-m auslassen вземам някого за
предмет на шегите ми ; ~n treiben
лудувам ; s-n ~n mit e-m treiben занасям
се с някого)
своевременен-rechtszeitig, termingemäß,
termingerecht, zeitig
своевременно-frühzeitig adj., rechtszeitig,
schon (man wird es euch ~ sagen ще ви се
каже)
своевременност-Rcchtszeitigkeit f, -
своенравен-eigensinnig adj., eigenwillig adj.,
hartnäckig, kapriziös, sclbstwillig
своенравие-Eigensinn m, Eigenwille m,
Hartnäckigkeit f, Persistenz f, -en
своеобразси-absondcrlich adj., merkwürdig,
originell (ein -er Kauz рядък екземпляр),
singulär, singulär, wunderlich
своеобразие-Absonderlichkeit f, -en
своеобразност-Auffalligkeit f, -en, Singularität
f, -en, Singularität f, -en
свождам-verkuppeln tr. (мъж и жена за брак)
свождане-Verkuppelung f
свой-1. eigen adj.2. (възвр. Местоимение,
означаващо принадлежност на
граматическия подлог) mein, dein, sein,
ihr, unser, euer, ihr (ich habe meinen Bleistift
verloren загубих своя молив ; er geht mit
seinem Vater той върви със своя баща)
свой-Nächste m, -n, -n, Angehörige m, -n, -n
(роднина, близък) (er hatte keine
Nachricht von seinen Nächsten той
нямаше новини от своите)
свойствен-absonderlich adj., bezeichnend
part. adj., eigentümlich adj., inhärent
свойственост-Eigcntümlichkeit f, -en,
inhärenz f, -en
свойство-AUribut n, -s, -е (вие.), Eigenschaft
f, -en
свонщина-Art f, -en (von deutscher ~ und
Kunst за немският народностен характер
и немското изкуство ; es liegt nicht in
seiner ~ не му е присъщо; die Dinge sind
von solcher daß... работите са от такова
естество, че ... ; nichts der ~ нищо
подобно), Natur f, -en (без pl.) (Mutter ~
майката природа ; die Kräfte der ~
природните сили ; von - по природа ;
der - s-п Tribut entrichten умирам ; der -
folgen следвам природата ; nach der ~
zeichnen рисувам от натура ; mein Haar
ist ~ косата ми е естествена ; Fragen
allfemeiner ~ въпроси от общо естество
; е-е kräftige ~ haben имам здраво
телосложение ; verliebter - влюбчив),
Wesensart f
сволоч-Pack m, -s, -e (mit Sack und ~ c
всичките си партакеши ; jeder hat sein ~
zu tragen всеки си носи бремето),
Saubande f (вулг.)
сврака-Elster f, -n, Heister m, -s
сврачка-Bergelster f (зоол.), Neuntöter m
(черванегъба)
сврачки-Würger m, -s (зоол.)
свредел-Bohrer m, -s (техн.), Holzbohrer m (a
дърво), Knarre f, -n, Lochbohrer m,
Nabenbohrer m (за главини), Naber m, -s
(за главини), Steinbohrer m (каменарски)
(техн.)
свредло-Hohlbohrer m (кухо) (техн.)
сврухчувствителен-übcrempfindlich
свръзвам-kämmen tr. refl. (греди със
зацепване) (стр.), überblatten tr. (дъски,
греди), verknüpfen tr.
свръзваие-Kamm m, -s, -re (вертикално, на
греди със защипване) (стр.), Klaue f, -n
(федер-шпунтово) (стр.). Verband m, -cs,
тС, Verknüpferung f, Verkuppelung f,
Verquickung f
свръзка-Auffahrt f, -en (c главно шосе),
Auffahrtsstraße f (c главно шосе),
Balkenanker m (на две греди) (стр.),
Durchbinder m, -s, Fries m, -es, -e,
Inncnstrümer m (дясна, лява) (спорт.),
Kohärenz f, Kreuzverband m (кръстата).
Rahmenholz n, Seilschaft f, -en

1062
(алпинисти), Verbindungstürmer m
(спорт.)
свръх-über А (за преминаване, прескачане,
пътуване през) (~ die Grenze gehen
минавам през границата ; ~ Berg und Tal
fahren пътувам през гори и планини ; е-
n Blick ~ den Zaun werfen хвърлям поглед
отвъд, през оградата; er ist mir - den Kopf
gewachsen той ме мина по ръст)
свръхвзятка-Überstich m (карт.)
свръхвремепеи-zeitlos
свръхдържавен-überstaatlich
свръхестествеи-intelligibel, spukhaft,
übermenschlich,	übernatürlich,
übersinnlich
свръхестественост-Übernatürlichkeit f,
Übersinnlichkeit f
свръхконсумация-Mchrverbrauch m
свръхмощен-übermächtig
свръхмяра-Übermaß m (im ~ в излишък,
иркео мярката ; ein ~ von Freude
извънредна радост)
свръхналягане-Überdruck m (техн.)
свръхнатоварваие-Mehrbelastung f
свръхнахалеп-bodenfrech adj.
свръхокислявам-übersäuern tr.
свръхоксидация-Übersäuerung f
свръхоиитен-spekulativ
свръхпечалба-Extraprofit m (икон.),
Gewinnüberschuß m
сръхпланов-überplanmäßig, außerplanmäßig
свръхпредлагане-Hochflut f (търг.),
Überangebot n (търг.)
свръхприход-Mehreunnahme f
свръхпродукция-Überproduktion f
свръхпроизводство-Übererzeugung f,
Überproduktion f
свръхразколебавам-überstuern tr. (входа на
радиолампа) (рад.)
свръхсетивен-übersinnlich
свръхсила-Überkraft f
свръхсмяна-Überschicht f
свръхсрочен-überfristig
свръхтакса-Zuschlag m, -s, -re
свръхтегло-Mehrgewicht n
свръхтежест-Überlast f
свръхтовар-Übcrlast f
свръхурнниране-Harnwindc f (простудно,
предимно у конете) (вет.)
свръхусърдие-Übereifer m
свръхчовек-Übcrmcnsch m
свръхчовечество-übcrmenschentum n
свръхчовешки-übermenschlich (er hat sich
~ angestrengt той положи свръхчовешки
усилия)
свръхчувствнтелност-sensitiv
свръхчувствнтелност-Überempfindlichkeitf
свръхщатен-übertatmäßig, außertatmäßig
свървам-biegen* intr. s, behaftet adj. (остар.),
bindig adj.
свързан-kohärent (по кръвно родство),
lebensnah (c живота), naturnah (c
природата), sagenumwoben (c много
легенди), schicksalverbunden (чрез обща
съдба), verantwortungsschwer (с тежка
отговорност), volksverbunden (с
народа), zeitgebunden (с времето),
Zusammenhängen* tr. (mit etw.) (c нещо)
(die Stadt hängt mittels e-s schmalen
Landstreifens mit dem Festlande
zusammen градът е свързан със сушата
чрез тясна ивица земя),
zusammenhängend, Zusammenhängen* tr.
(mit etw.) (c нещо) (die Stadt hängt mittels
e-s schmalen Landstreifens mit dem
Festlande zusammen градът е свързан със
сушата чрез тясна ивица земя)
свързаност-Gebundenheit f, Verbundenheit f,
-, Volksverbundenheit f (c народа),
Zusammenhang m, Zusammenhang m
(логическа, физическа)
свързва ce-abbinden* intr. h
свързваем-verbindbar
свързвам (ce)-verbinden* tr. re fl.
(telephonisch ~ свързвам по телефона ;
falsch verbunden ! погрешен номер !)
свързвам ce-gatten tr. refl. (прен.), knüpfen
refl.
свързвам-anketten tr. (е верига) (лодка),
anknüpfen tr. (o нщ.), anlaschen tr. (c
въжета) (мор.), anspinnen* tr. (чрез
припридане) (Ränke - кроя, плета

1063
свъсвам
интриги), ausbinden* tr. (набор) (die
gesetzten Kolumnen ~ свързвам
шпалтите) (печ.), beieinanderhalten* tr.
trnb., beziehen* tr., binden* tr. refl. (Blumen
binden плета венец, свивам китка),
durchschalten intr. h (по телефона),
einbinden* tr., einknüpfen tr. (в нщ.),
fachen tr. (техн.), fügen tr. (стр.), fugen tr.
(техн.), ketten tr. refl. (e-n, etw. an etw., e¬
n) (c или като c верижка някого нещо),
klammem tr. (със скоби) (техн.), knebeln
tr. (с колче), knüpfen tr. refl. (etw, e-n, etw.
an e-n) (c възел) (e-e Bedingung an etw.
knüpfen свързвам c нещо едно условие),
kröpfen tr. (летви под прав ъгъл), riegeln
tr. (с ригел), Schäkeln tr. (със скоба във
верига), schiffen intr. h., schnüren tr. refl.
(sein Bündel ~ стагам си багажа ; ein
Paket, ein Faden um ein Paket ~ завръзвам
пакет c канап; ein Glied ~ стягам крайник
; sich ~ стягам се c корсет; Angst schürte
ihm die Kehle zu страх стягаше гърлото
му), verhängen tr, verketten tr., verkoppeln
tr. (наедно), verkuppeln tr., verquicken tr.,
verschnüren tr., verzahnen tr. (на зъб и
длаб) (техн.), zulegen tr. (сграда),
zusammenbinden* tr. (на връзка, сноп,
пакет), Zusammenhalten tr. (наедно) (das
Faßband hält das Faß обръчът свързва
бъчвата), zusammenkeltem tr. (на верига),
zusammenschnüren tr. (здраво), zuschüren
tr.
свързване-Abbindung f, Abbinnnden n,
Assoziation f, -en (на молекули) (хим.),
Audionschaltung f (детекторно) (рад.),
Beinfuge f (костно) (анат.), Bindung f, -en
(физ.), Buchumbruch m (на страници)
(печ.), Knebelung f (c колче), Kneblung f
(c колче), Knüpfung f, -en (c възел),
Kopp(e)Iung f, -en, Nexus m, -, -,
Verbindung f, -en, Verbund m, -es, -e,
Verhängung f, -en, Verkoppelung f,
Verscnürung f, Wellenbinden n (на
фашини), Wortfügung f (на думи в
изречение)
свързващ-kopulativ
свързочиик-Nachrichter m, -s
свърталище-Diebhöhle f (на крадци),
Eulennest n (на кукумявки) (поет.),
Mördergrube f (на убийци и разбойници)
(aus s-m Herzen k-e ~ machen казвам си
го направо), Spelunke f, -n (разг.),
Wolf(s)schlucht f (на вълци)
свършва-ausbluten intr. h./s. (да кърви) (c-e
Wunde ~ lassen чакам рана да спре да
кърви ; seinen Schmerz, Zorn ~ lassen
оставям да ми мине болката ядът)
свършвам ce-aufgehen* intr. s. (das Papier
ist aufgegangen хартията се свърши ; viel
Geld ~ lassen много пари изразходвам)
свършвам-abgehen intr. s, ablaufen* intr. s,
abreißen* tr. refl., absolvieren tr. (работа),
absolvieren tr. (училище, унижерситет,
следване), abtun* tr. refl. (остар.),
anfangen* tr. (нещо) (mit ihm ist nichts
anzufangen c него нищо не може да се
направи ; wie haben Sie es bloß
angefangen ? че как пък я свършихте,
направихте тази работа ?) (разг.),
aufschreiben* tr. (хартия, мастило),
ausbacken* intr. h. (да пека), beenden tr.,
besorgen tr., bestellen tr. (разг.), bringen*
tr., enden intr. h, erledigen rel'I.,
fertigmachen tr. trnb., hinuaslaufen* intr.
s. (es lauft darauf hinaus, daß свършва cc
c това, че), leisten tr., schmeißen* tr. refl.
intr. h. (das wollen wir schon ~ ще ro
направим) (фам.), wegarbeiten tr.
(работата си, нещо зададено) (s-c
Aufgabe - свършвам упрабнснисто си.
урока си), wegbekommen* tr.
свършек-Endc n, -s, -n
свършен-gar adj. (das Brot ist - хлябът cc
свърши), vollendet (e-e ~e Tatsache
свършен факт)
свършеко!-5е1а!
свършено-abgemacht, aus adv. (често в
комбинация с sein) (die Schule ist ~
училището свърши ; die Flacshe ist ~
шишето се изпразни ; s-e Kraft ist ~
силата му свърши)
свъсвам-zusammenziehen* tr. refl. (die

свъсване
1064
Augenbrauen zusammenziehen свъсвам
си веждите)
свъсване-Zusammcnziehung f
свъхразход-Mehraussage f
свян-Befangenheit f, -en, Scham f, - (vor ~
erröten почервенявам от срам ; falsche
- излишна стеснителност), Scheu f, - (-
empfmden, etvv. zu tun стеснявам се да
направя нещо ; ohne - mit e-m sprechen
съвсем спокойно разговарям с някого)
свяст-Bcsinnung f, Bewußtsein n, -s, Sinn m,
-es, -e (ihr vergeht die -е тя загубва
съзнание ; nicht bei -en sein не съм на
себе си ; bist du von -en ? да не си
полудял ?), Sinn m, -es, -e (ihr vergeht die
-е тя загубва съзнание ; nicht bei -en
sein не съм на себе си ; bist du von -en ?
да не си полудял ?)
свястно-zustande (nichts Richtiges zustande
bringen не мога нищо свястно да
направя)
свят-Antike f (античният, древният), Erdkreis
m, Flora f, -ren (растителен),,
Gedankenwelt f (мисловен), geweiht adj.
pari., Idealwelt f (на идеите), Ideenwelt f
(на идеите), Jagdgründe pl. (отвъден на
индиянците), Jenseits n (задгробен,
отвъден), Katholizität f (католически),
Körperwelt f (материален), Kosmos m,
Oberwelt f (горният), Sinnenall (реален),
Sinnenall (реален), sinnenweit f
(материален), sinnen weit f (материален),
Sphäre f, -n (die Harmonie der ~n
хармония на мировете ; in höheren ~n
schweben нося се във висши сфери ; in
s-r - bleiben оставам в своята област)
(прен.), Tierwelt f (животински),
Traumwelt f (на фантазия, на сънища),
weihevoll, Welt f, -en (, земя, вселена) (е-
е Reise um die Welt пътуване около света
; durch die weite Welt ziehen странствам
по белия свят; die Alte und die Neue Welt
Старият и Новият свят; bis ans Ende der
Welt на края на света ; das liegt ja am
Ende der Welt това е на края на света ;
der irdische Welt земният свят ; das Licht
der Welt erblicken идвам на бял свят ; aus
der Welt gehen напускам света ; ich habe
k-e bleibende Satte auf dieser Welt нямам
ни дом, ни родина на този свят ; es liegen
Welten zwischen ihnen цели светове ги
разделят)
святка ce-blitzen inlr. h s
святкам-blinken intr. h, blitzen intr. h s,
funkeln intr. h
святкане-Blitz m, -es, -e
святкащ-funkelnd adj. pari.
святост-Weihe f, -n (e-r Sache die rechte
Weihe verleihen давам на нещо истинска
светост)
сгазвам-niederreitcn* tr. (с кон)
craii-Bagage f(pa3r.) pl., Bucht f, Drohnenbrut
f (от безделници), Gelichter n, -s (разг.),
Geschmeiß m, -es, Gesindel n, -s, Pack m, -
s, -e (mit Sack und - c всичките си
партакеши ; jeder hat sein - zu tragen
всеки си носи бремето), Packzeug n,
Pöbel m, -s, Zeug n, -es, -e
сгащвам-überrumpeln tr. (някого на тясно),
zusammenlreiben* tr. (дивеч)
сгащваие-Überrumpelung f (на тясно)
сгледа-Brautschau f, Freite f, -n
сгледник-Freier m, -s
сглобка-Blattung f, -en, Fügung f, -en (техн.),
Gabelgelenk n (техн.), Gefüge n, -s, Gehre
f, -n (на откос) (техн.), Passung f, -en
(техн.), Verzapfung f (тиблова)
сглобявам-abbinden* tr., aufbauen tr.
(палатка, барака, машина), aufschlagen*
tr. (палатка, бивак), fügen tr. (стр.), fugen
tr. (техн.), gehren tr. (техн.), klammn tr.
(много плътно), montieren tr., nuten tr.
(чрез глъбове, длабове, жлебове),
Spünden tr. (чрез флац и жлеб) (стр.),
spunden tr. (чрез фалц и жлеб) (стр.),
vemuten tr. (на длаб) (техн.), verzapfen tr.
(стибли), zimmern tr. (дървен строителен
материал), zurechtstimmen tr.,
zusammenfügen tr. refl. (едно към друго),
zusammensetzen	tr.	refl.,
Zusammenstößen* tr.
сглобяване-Montierung f, Brückenschlag m

1065
сгълчавам
(на подвижен мост) (воен.), Rüstung f, -
еп (техн.), Zimmerung f, -еп (на дървен
строителен материал)
сговор-Eintracht f
сговорен-verlräglich, verträglich, einig
сговорлив-verträglich
croBopiiocT-Einigkeit f
сговорчив-biegsam adj., einträchtig adj.,
konziliant, trätabel
сговорчнвост-Biegsamkeit f
сгоден-paß, verlobt
сгодявам ce-verloben tr. refl. (sich mit e-m)
(за някого), versprechen* tr. (sich e-m, mit
e-m) (c някого) (разг.)
сголобявам-ineinanderfügcn t. (едно в друго)
сгорещявам-erhitzen tr.
сготвам-fertigkochen tr. trnb.
сготвям-abknutschen tr. (мед. хим.) (правя
декорт), zubereiten tr.
сграбчвам-rapschcn tr., anpacken tr. (der
Hund packt an кучето напада, сграбчва),
decken refl. (лов.), erfassen tr. (Grausen
hat mich bei der Nachricht erfaßt арабчи
ме ужас при новината), erraffen tr.,
grappen intr. h, krallen tr. refl. (c ноктите,
лапите), raffen tr., rappsen tr., rapsen tr.,
zupacken tr., zusammennehmen* tr. refl.,
zusammenraffen tr.
сграбчване-Raff m, -es, -e, Raffung f, -n
сграда-Ваи m, -s, -ten/-e, Baulichkeit f, -en,
Baute f, -n (остар.), Bauwerk n, Erzhaus n
(за съхранение на руда), Gebäude n, -s
(прен.), Haus n, -es, ч-er (особено за
църква, театър), Hochhaus п (висока),
Klostergebäude п (манастирска), Neubau
m (нова), Reihenhaus n (редова),
Sakralbau m (култова), Typenhaus n
(типова), Vreinshaus n (на дружество),
Wohngebäude (жилищна)
сграпчвам-раскеп tr. (e-n an der Kehle ~
хващам някого за шията ; es hat mich
gepackt пипна ме болест ; wenn wir uns
beeilen, werden wir’s noch - ако
побързаме, ще стигнем навреме ; die
Aufgabe werden wir schon ~ ще се
справим със задачата)
сгрешавам-fehlen intr. h (вие.), fehlgehen *
intr. s, verechnen refl. (при смятане),
verfehlen tr. refl. (gegen etw.) (спрямо
някого) (sich an e-m - сгрешавам спрямо
някого, провинявам се пред някого),
verfehlen tr. refl. (път, професия) (das
wäre hier verfehlt тук това би било
погрешно, нс на място), versehen* tr. refl.
(etw.), verzählen refl. (при броене)
сгрешен-fehlerhaft adj., versehentlich
сгромолясва ce-übereinanderfallcn* intr. s.,
zusammenbrechen* intr. s. (атака, фирма),
abschießen* tr., durchstürzen intr. s trnb.,
einkrachen intr. s (c трясък), cinstürzen intr.
s, entstürzen intr. s, hauen* intr. h., krachen
intr. h., nachstürzen intr. s., niederbrcchcn*
intr. s., niederdonnern intr. s.,
niederschlagen * intr. s., niederstürzen intr.
s. (auf die Knie ~ падам на колене),
plumpen intr. h., plumpsen intr. li.,
Zusammenstürzen intr. s.
сгромолясваие-Einsturzm, -cs, Einstürze, Fall
m, -(e)s, Fälle, Krachen m, -s,
Niederschlagung f, Pump m, -s, -c,
Zusammenbruch m, Zusammensturz m
сгрявам-anwärmen tr.
сгурия-Asche f (от каменни въглища)
сгушвам ce-duckcn refl., -kauern intr. h. refl.,
-kuscheln refl., -zusammenkauern refl.
(клекнал)
сгъваем-faltbar adj., kalppbar
сгъвам ce-krempen refl. (от вятъра), kringeln
intr. h. refl.
сгъвам-beilegen tr. (платната), falten tr. refl.,
zulegen tr. (ножче), zusammenbiegen* tr.
(ламарина), zusammenfalten tr.,
zusammenklappen tr. (ножче, ветрило),
Zusammenlegen tr. (покривка, бельо.
писмо), zusammenschlagen* tr. (писмо,
вестник)
сгьване-Armbeuge f (на лактите) (спорт.),
Armbeugen п (на лактите) (спорт.),
Bogenfalzen п (на отпечатани коли)
(печ.), Zusammenlegung f
сгълчавам-schelten* tr. intr. h. (auf e-n, etw.
~ ругая някого, нещо ; mit c-m ~ карам се

сгьржам
1066
с някого ; über clvv. А ~ гълча за нещо)
сгържам-zurückdrängen tr. (чувства, сълзи)
сгърчвам ce-schrumpfen intr. h. s. reil. (der
Apfel, das Tuch schrumpft ябълката се
сларушва, сукното се свива ; das Geld,
Kapital schrumpft парите се топят,
капиталът намалява)
сгъстеи-dichtgcschlosscn adj., gedrängt adj.
part. (~e Reihen сгъстени редици),
gedrängt part. adj., geschlossen adj. part.,
scimcn, seimichl
сгьстим-kompressibel
сгъстява ce-zusammenballen refl. (за облаци,
сняг)
сгъстявам (ce)-schlicßen tr. refl. (die Reihen
noch fester um die Partei ~ сплотявам
редовете още по-здраво около партията),
zusammenzishen* tr. refl.
сгъстявам ce-aufrücken intr. s. (и воен.),
ballen refl. (и inlr.h) (geballter Stil сбит
стил(прен.), dicken intr. s, cindicken intr.
s, verdichten tr. refl.
сгъстявам-binden* tr. refl. (e-e Soße binden
сгъстявам сос), dichten tr., dicken tr.,
eindicken tr., evaporieren tr., kondensieren
tr. (ел. пълнежи), konzentrieren tr. refl.,
verdichten tr. refl. (газове, течности),
aufschließen* intr. h. (редовете) (воен.)
сгъстяваие-Ballung f, -en (в кълбо), Ballung
f, -en (във валмо), Kondensation f, -en (на
газове), Kondensierung f (на ел.
пълнежи), Konzentrierung f, Verdichten n
(на газове, течности), Verdichtung f, -en,
Zusammenballung f, -en (на облаци, сняг),
Zusammenziehung f
сгьстявям-legieren tr. (супи)
сделка-Abschluß m, -usses, -üsse,
Bargeschäft n (в брой) (търг.),
Börsengeschäft n (борсова) (търг.),
Bombengeschäft n (голяма) (разг.),
Devisengeschäft f (валутна),
Differnzgeschäft n (спекулативна,
борсова) (търг.), Distanzgeschäft n (търг.),
Effektivgeschäft n (реална) (търг.),
Einkaufsabschluß m (за покупка на едро)
(търг.), Fixgeschäft п (срочна) (търг.),
Geldgeschäft п (парична) (търг.), Geschäft
n, -(e)s, -e (ein ~ abschlicßen сключвам
сделка), Handel m, -s, * (c-n Handel
abschließen сключвам сделка),
Handelsgeschäft n (търговска),
Kassageschäft n (в брой), Kassegeschäft
n (ефективна борсова), Kaufabschluß m
(за покупка), Kommission f, -en
(комисионна)	(търг.),
Kompensationsgeschäft	n
(компенсационна) (търг.), Kostgeschäft
n (условна борсова, c ценни книжа),
Lieferungsgeschäft n (срочна),
Lokogeschäft n, -es, -e, Messeabschluß,
Metageschäfl n (c участие наполовина),
Mezie f, -n (изгодна),
Partizipationsgeschäft n (на
съдружнически начала), Passeivgeschäft
n (пасивна) (търг.), Platzgeschäft n
(местна, локална), Rechtsgeschäft n
(правна), Remboursgeschäft n (за стока),
Reportgeschäft n (условна c ценни
книжа) (търг.), Scheingeschäft n
(фиктивна), Sichtgeschäft n (срочна)
(търг.), Sichtgeschäft n (срочна) (търг.),
Spekulation f, -en (spekulatiwna), Stellage
f, -n (борсова), Termingeschäft n
(срочна), Tranzaktion f, -en (значителна,
банкова), Wechselgeschäft n (валутна),
Zeitgeschäft n (срочна) (търг.)
сделки-Bankgeschäft n (банкови),
Bankverkehr m (банкови) (търг.) pl.,
Vorbörse f (предварителни борсови)
сдиплям-zusammenfalten tr.
сдобивам ce-dazukommen* intr. s, erwerben*
tr.
сдобивам-erringen* tr.
сдобрявам (ce)-versöhnen tr. refl. (mit elw.)
(c нещо)
сдобрявам ce-vertragen* refl. (sich mit e-m)
(c някого)
одобряване-Versöhnung f, -en, Dämmerung f
сдребиявам-einreben* tr., körnen tr. (метал
на зърна), malmen tr.
сдребняване-Körnung f (метал на зърна)
сдробявам-zermalmen tr.

1067
сдружавам ce-assoziieren tr. refl. (търг.),
vereinigen tr. refl., zusammentun* tr. refl.
сдружеиие-Fachschaft f (браншово),
Gesellschaft f, -en (търг.), Gewerkschaft f,
-en (рудничарско), Handelsgesellschaft f
(търговско), Innung f, -en (еснафско),
Kaufmannsgilde f (търговско),
Knappschaft f, -en (миньорско),
Körperschaft f (професионално), Ring m,
-es, -е (на гангстери), Sozietät f,
Vereinigung f, Verrein m, -es, -e,
Zechengemeinschaft f (кооперативно, на
миньори от рудник) (мин.)
сдъвквам-durchkauen tr. tmb. (добре)
сдържам (ce)-halten* tr. refl. (das Maul halten
едтржам си езика)
сдържам ce-anhalten* tr. refl., erwehren refl.
(sich die Tränen nicht ~ können не мога
да сдържа сълзите си),
zusammennchmcn* refl., ма-.ßigen tr. refl.
сдържам-dämmen tr., verhallen, verhalten*
tr. (смях, сълзи, гняв), verkneifen* tr.
(болка, смях) (разг.), zurückhalten* tr. refl.
(чувствата си) (mit s-m Unwillen nicht
zurückhallen не си сдържам
недоволството)
сдържай-beherrscht adj., besonnen adj.,
dezent adj., gefaßt adj. part., gehalten pari,
adj., gemessen part. adj., maßvoll,
reserviert, zugeknöpft, zurückhaltend
сдържане-Haltung f, -en, Zurückhaltung f (на
чувства)
сдържаност-AnsichhaIten n, -s,
Beherrschtheit f, -en, Besonnenheit f,
Gefaßtheit f, Gemessenheit f, Hinterhalt m,
Kühle f, -n, Mäßigkeit f, Reserve f, -n (sich
starke - auferlegen много се сдържам),
Rückhalt m, Verhaltenheit f, -,
Zugeknöpftheil f, Zurückhaltung f
сдърпвамс e-zausen refl. (за деца)
ce-sich D, A (hier lebt -’s dut тук добре се
живее ; sie helfen - D те си помагат)
ceaiic-Scance f, -n, Siyzung f, -en (мед.)
себе си-selbst (erkenne dich ~! познай себе
си !; zu sich - kommen идвам на себе си),
sich D, A (hier lebt —’s dut тук добре се
живее; sie helfen - D те си помагат), sich
D, A (hier lebt -’s dut тук добре се живее
; sie helfen - D те си помагат)
себелюбец-Selbstling m, -s, -е
себелюбив-selbstig, selbstisch, selbstsüchtig
себелюбие-Egoismus m, Eigenliebe f, Ichheit
f, Selbstheit f, -, Selbstliebe f, Selbstsucht
f
себеобладаване-Selbstüberwindung f
себеобладание-Kontcnance f, -
себеовладяване-Sclbstzucht f
ce6eorpanii4eiiiie-Selbstzwang m
себеотрнцание-Sclbstentsagung f,
Selbstverleugnung f
ce6eno3iiaiiiie-Selbstcrkenntnis f
себестойпост-Gcslchungskoslcn pl. (икон.),
Grundkosten	pl.	(hkoh.),
Herstellungspreis m (икон.), Selbstkosten
pl.
себеупованне-Selbslvcrsländlichkcit f
себеутвърждаване-Sclbslbchauptung f
себичен-egoistisch adj., eigennützig adj.,
selbstig, selbstisch
себичиост-Egoismus m, Eigensucht f,
Ichsucht f, Selbstheit f, -
севда-Flamme f, -n (фам.)
север-Mitternacht f, Nord m (der hohe Norden
далечният север), Norden m, -s (der hohe
Norden далечният север), Norder m. -s
северен-nördlich (полукълбо, ширина, небе,
народи) (das Schiff hat -en Kurs корабът
държи курс на север), nordisch,
nordländlisch, scptcntrioncl, scptcnlrioncl
ceBepno(OT)-nördlich
северняк-Nord m, Nordländer m, Nordwind
m
североамериканец-Anglo-Amcrikaner in, -s,
- (от английски произход)
североамерикански-nordamcrikanisch
северогерманскн-norddcutsch
северозапад-Nordwest m, Nordwcslcn m
северозападен-nordwestlich
североизток-Nordost, Nordoslcn
североизточен-nordösilich
северонемски-norddeutsch
север-северозанад-Nordnordwcsl

север-североизток
1068
север-северонзток-Nordnordost
севилен-knechtisch
сега вече-numchr
cera-anilzo adv. (остар. канц.), anitzt adv.
(остар. канц.), anjelzo adv. (остар. канц.),
anjelzt adv. (остар. канц.), augenblicklich
adv., derzeit adv., einstweilen adv.,
gegenwärtig adv., ilzc, itzi, ilzo, jetzt, nu
(von ~ an отсега нататък ; -erst едва сега
; ~ und nimmer ! никога! ; ~ aber Schluß!
но сега вече кран! ; - langt mir’s aber ! до
гуша ми дойде !es ist - mal nicht anders
гака си е ; du hast A gesagt, - mußt du B
sagen започнал се, следователно трябва
да завършиш ; ~? е? ; ~ so sprich doch !
говори де! - das so ist щом е така), numehr,
nun (von ~ an отсега нататък ; -erst едва
сега; - und nimmer! никога!; aber Schluß!
но сега вече край!; ~ langt mir’s aber ! до
lyuia ми дойде !es ist - mal nicht anders
така си е ; du hast A gesagt, ~ mußt du B
sagen започнал се, следователно трябва
да завършиш ; ~? е? ; ~ so sprich doch !
говори де ! - das so ist щом е така)
сегашен-derzeitig adj., diesmalig adj.,
gegenwärtig adj., heutig, jetzig, numehrig,
zeitig
сегиз-тогиз-zuweilen
сегмеит-Abschnitt m, -(e)s, -e, Haube f, -n
(от кълбо) (мат.), Kalotte f, -n (сферичен)
(мат.), Kreisabschnitt m (на кръг) (мат.),
Kugelabschnitt m (сферичен), Mütze f, -
n (на сфера) (die - vor e-m abnehmen
свалям шапка на някого ; etw. auf die ~
bekommen, kriegen ям калай за нещо,
изяждам плесница der Berg hat, trägt е-е
~ планината има обвивка, качулка (от
мъгла, сняг)), Segment п, -s, -е (мат.),
Zahnbogen m (зъбен)
сегментация-Eifurchung f (биол.)
сегментен-segmentär, segmental
cenaHa-Gestühl(e) n, -s, -e
седалище-Bischofssitz m (на митрополит,
епископ) (църк.), Gesäß n, -es, -е (анат.),
Kaisersitz m (на цар), Residenz f, -en,
Rollsitz m (подвижно, в спортна лодка)
(спорт.), Scnsorium n, -s, - (на висшите
сетива), Sitz m, -es, -е (на правителство),
Soziussitz m (допълнително, на
мотоциклет), Vorort m (на съюзно
ръководство), Wohnsitz m
седалка-Rücksitz m (задна, в кола), Sattel m, -
s, т (на колело, мотоциклет), Sitz m, -es, -
е (der - und die Lehne des Sessels
седалото и облегалото на креслото ; ein
- im Wagen, im Saal ist noch frei едно
място в колата, залата е още свободно),
Wendesitz m (сгъваема, на бръснарски
стол)
седалки-Fond pl. (задни, на автомобил и др.)
седало-Klappsitz m (подвижно, в театър,
влак), Sitz m, -es, -е (der - und die Lehne
des Sessels седалото н облегалото на
креслото ; ein ~ im Wagen, im Saal ist noch
frei едно място в колата, залата е още
свободно)
седеж-Zweischenkelsitz m (двубедрен)
(спорт.)
седем-sieben (in ~ Sprachen schweigen не
обелвам зъб ; halb - sein пийнал съм,
Sieben f (цифра) (е-е böse ~ лоша жена ;
Nummer - тъмница)
седемдесети-siebziger (im ~ Jahre в
седемдесета година)
седемдесети-siebzigste
седемдесетиика-Siebzigstel n, -s
седемдест-siebzig
седемнадесет-siebzehn
седеие-Spagal m (напречно разкрачено)
(спорт.)
седеф-Perimutter f, Perlnutt n
седефки-Kaisermantel m (зоол.)
седефче-Raute f (бот.)
седил-Häkchen n, -s (във френската азбука)
седим си-kosen intr. h. (на сладки приказки)
седим-Zusammensitzen* intr. h. (заедно)
седнмеит-Niederschlag m (etw. findet s-n ~
in., нещо се отразява в ..), Rückstand m
(техн.), Satz m, -es, -re
седиментация-Anlagerung f, -en (геолог.)
седлариица-Sattlerei f, -en
седларство-Sattlerei f, -en

1069
сезация
седло-Brillenbügel ш (на очила), Docke f, -n
(задно, на струг) (техн.), Sattel m, -s, *
(den ~ auflegen поставям седлото ; er
könnte stundenlang im ~ sitzen той би
могъл да язди с часове; e-n in den - haben
помагам на някого да се качи на коня; е-
n aus dem ~ heben свалям някого от коня
; sich im - halten крепя се на седлото ;
fest im - sitzen крепя се на седлото,
затвърдено ми е положението ; die
Regierung saß fast im ~ положението на
правителството беше затвърдено ; in
allen Sätteln gerecht sein мога да се справя
с всяко положение), Sattelbein п (турско),
Sattelzeug п (с принадлежности)
седловндиост-Sprung m, -s, -f-e (на палубата)
седловнна-Bcrgjoch п (планинска),
Bergsaitel m, Einsätze )lung f, -en, Gesenke
n, -s (reorp.), Joch n, -es, -e, Kahn m, -s, -s-e
(в планина), Sammel m, -s, *, Scharte f, -n
(тясна) (reorp.)
седмаче-Siebcnmonatskind n
седми-siebenle
ceAMiniKa-Sieb(en)tel n, -s
седмица-l. Ablaßwochc f (на молитви и
опрощения), Arbeitswoche f (работна)
(ununterbrochne - непрекъсната работна
седмица), Karwoche f (страстна),
Kreuzwoche f (възнесснска) (църк.),
Leidenswoche f (страстна), Marterwoche
f (страстната), Palmwoche f (преди
връбница) (църк.), Passionswoche f
(страстна), Vorwoche f (миналата), Woche
f, -n (Woche für, um Woche седмица след
седмица ; in, nach 2 Wochen след 2
седмици ; aller Wochen всяка седмица ;
viermal die Woche четири пъти
седмично) 2. Sieben f (цифра) (e-e böse
~ лоша жена ; Nummer - тъмница)
седмичен-achttägig adj., achttäglich
adj. wöchentlich
седмично-wöchcntlich, wochenweise
седмодетка-Scptcnnat n, -s, -c, Scptcnnium
n, -s, -nien, Seplennium n, -s, -nien
седморка-Sicben f (цифра) (e-e böse - лоша
жена ; Nummer - тъмница), Sieben f
(цифра) (e-e böse ~ лоша жена ; Nummer
~ тъмница)
седнал съм-sitzen* intr. h. refl. (auf dem Stuhl,
im Lehnstuhl, gerade bei Tisch седя,
седнал съм на стола, в креслото, тъкмо
се храня ; ruhig - стоя без работа ; da ~
wir ! загазихме ! ; auf dem Throne ~
царувам)
седнал-bügclfcst adj. (здраво на седлото)
седфка-Perlmutterfalter m (зоол.)
седя си-beisammensitzen* intr.hlrnb.
седя-aufsitzen* intr. h./s. (изправен) (der
Kranke saß im Bett auf болният стоеше
седнал в леглото), dabeisitzen * intr. h,
dasitzen* intr. h (wenn ihr so teilmahmslos
dasitzt., ако седите така безучастно...),
hucken intr. h. (клекнал), schummern intr.
h. (в здрача), sitzen* intr. h. refl. (auf dem
Stuhl, im Lehnstuhl, gerade bei Tisch седя,
седнал съм на стола, в креслото, тъкмо
се храня ; ruhig ~ стоя без работа ; da ~
wir ! загазихме ! ; auf dem Throne -
царувам), thronen intr. h. (на трон)
(Hoheit thronte auf ihrer Stirn царственото
величие бе изписано на лицето и),
trockenselzen* intr. h. (без да пия) (разг.)
седянка-Kunkelstubc 1'
седящ-pumpig (лошо, за дреха)
сеене-Saat f, -en
сезация-Aufsehen m, -s, - (около нщ.) (~
erregen, verursachen правя сензация,
шум ; e-e ~ erregende Geschichte
сензационна истирия), Badesaison f
(бански), Badezeit f (банксн), Balz f, -n (за
ярсне на някои диви птици),
Begatlungszcit f (за чифтосване),
Blütenzeit f (когато цъфтят дърветата),
Hege f, - (на забранен лов) (лов.), Hegezeit
f (на забранен лов), Heringszeit f (за лов
на херинги), Hetzzeil f (за хайки),
Jahreszeit f, Keimzeil f (за кълнене,
никненс), Kurzeit f (бански, за дечение,
за бани), Meßzeit f (за панаир), Saison f, -
s, Saurcgurkenzeit f (мъртъв, в търговия,
политика) (разг.), Schonzeit f (забранен)
(cs ist - ловът е забранен) (лов.),

сезонен
1070
Winler(s)zcit f (зимен), Zeit f, -en (die Zeit
der Rosen сезонът на розите)
сезонен-jahrcszeillich
сеизмограма-Scismogramm n, -s, -e
сеизмограф-Erdbcbenmcsser m, Seimograph
m,-en, -en (уред)
сеизмологня-Erdbebcnkunde f, Seismik f, -,
Seismologie f, -
сеитба-Abersaat f, -en (втора сеитба),
Einsaat f, -en (cca.-cr.), lndustriekultursaat
f (на индустриални култури),
Quadraincstpflanzverfahren n (квадратно-
гнездова), Quadratnestverfahren n
(квадратно-гнездова), Saat f, -en,
Saatbestellung f, Tiefdrillverfahren n
(дълбока, е редосеялка)
cein бооборот-Saalwechscl m
cein6oo6pameuiie-FruclUwachsel m
сейф-Safc m, -s, -e
ceica-abhcben lr. (карти за игра), einhacken
tr. (месо), einhauen* intr. h, einschlagen*
tr., fällen tr., hacken tr. (дървета, кокали,
месо), hauen* tr. (дървета), hauen* tr.
(сабя), holzen intr. s. (дървета), holzen tr.
(гора, склон), kupieren tr. (карти) (карт.),
münzen tr. intr. h. (монети, пари)
(gemünzes Geld звонкови пари), Schlägern
tr. (дървета), schlagen* tr. (гора, скала)
(Stufen ins Gestein ~ изсичам стъпала на
стълба)
секанс-Sekans m (мат.)
секач-Abschneider m, -s, - (ковашки),
Abschrot m, -s, -e, Abschröter m, -s,
Abschrote f, -n (ковашки), Schroteisen n
(за метал)
секвенция-Sequenz f, -en (муз.)
секвестирам-beschlagnahmen tr., pfänden tr.,
sequestieren tr. (имущество)
секвестор-Sequestator m, -s, -oren (etw. in ~
nehmen секвестирам нещо), Sequestator
m, -s, -oren (etw. in - nehmen секвестирам
нещо)
секвестьр-Arrest m, -s, -e (auf etw. ~ legen,
etw. mit ~ belegen секвестирам нщ. ;
dinglicher ~ режим под запрещение ;
offener ~ секвестър върху вземанията)
(юр.), Beschlag m (юр.), Beschlaglcgung
f, Sequester m, -s (etw. in ~ nehmen
секвестирам нещо), Wegnahme f (на
стока)
секвоя-Mammulbaum n, -s, -s
секира-Beil n, -s, -e (einen mit dem Beil
hinrichten посичам нкг.със секнрата),
Binderbartc f (техн.), Enterbeil n (мор.)
(остар.), Richtbeil n (на палач), Schrotaxt
f (дърводелска), Tomahawk m, -s, -s
(индианска бойна)
секиа ce-rolzen intr. h., schneuzen tr. refl. (sich
A die Nase ~ секна си носа), trompeten
intr. h. tr. (много шумно)
секрет-l. Augenbutter f (очен) 2.
Berufsgeheimnis n (професионален),
Exkrct n, -s, -e, Geheimnis n, -ses, -se,
Heimlichkeit f, -en, Sekret n, -s, -e
секретар-Ratsschreiber m (при градски
съвет), Rennwart m (на конни
състезания), Schreiber m, -s, Schriftführer
m, Schriftwart m (на организация),
Sekretär m, -s, -e, Speilwart m (на спортни
състезания) (спорт.), Staatssekretär m
(държавен), Stadtschreiber m (на «радска
община)
секретариат-Sekrelariat n, -s, -е
секретпича-heimlichtun* intr.h.
ceKpeTiiiiHeiie-Geheimniekrämerei f (разг.)
секретничещ-gehcimtucrisch adj.
секреция-Absonderung f, -en (биол.),
Schleimabsonderung f, Sekret n, -s, -e,
Sekretion f, -en
сексапил-Sexappeal m, -s, Sexappeal m, -s, -
секста-Sexte f, -n (муз.)
секстаит-Sextant m, -en, -en (уред)
секстет-Sextett n, -s, -е (муз.)
сексуален-geschlechtlich adj.
сексуален-sexual, sexuell, sinnlich
сексуалност-Sexualität f, -, Sinnlichkeit f
секта-Christengemeinschaft f, Sekte f, -n
сектанскн-sektieterisch
сектаиство-Sektiererei f, -n (фанатично)
сектант-Schwärmer m, -s (краен, необуздан),
Schwarmgeist m (краен, необуздан),
Sektierer m, -s

1071
селянин
сектанти-Schwarmbrüder pl. (фанатизирани)
ceKTaiiT-mioniicT-Zionsbruder ш (църк.),
Abschnitt m, -(e)s, -е (воен.), Abteilung f,
-en, Geländeanschnitt m (от терена),
Kreisausschnitt m (мат.), Kugelausschnitt
ш (сферичен) (мат.), Sektor m, -s, -oren
(мат.), Sinn m, -es, -е (културен), Sinn m, -
es, -е (културен)
секуларизация-Säkularisation f, -en,
Säkularisierung f, -en
секуларизирам-säkularisieren tr.
секуларизиране-Säkularisation f, -en,
Säkularisierung f, -en
секунда-Nebenton m (муз.), Sekunde f, -n
секупдант-Kampfzeuge m, Kartellträger m (на
дуел)
секупдант-Sekundant m, -en, -en
секунден-sekü ndlich, sekundl ich
секундирам-sekundieren intr. h. D tr. (някого)
секундометрист-Zeitnehineh m
секуща-Schneidende f, -n (мат.), Schnittlinie
f (мат.), Sekante f, -n (линия) (мат.)
секция-Sektion f, -en, sparte f, -n (спортна)
селективен-abstimmschaft adj., selektiv,
trennschaft
селективност-Abstimmschärfc f, Selektivität
f, - (на радиоапарат), Trennschärfe f (рад.)
селекция-Neuzüchtung f (на новите
сортове), Neuzucht f (на новите сортове),
Saatzucht f (сортоподдържаща),
Selektion f, -en, Züchtung f, -cn
cejieii-Selen n, -s, -
селендур-Ваиег m, -n(s), -n (ругатня), Kaffer
m,	-s, Kerl m, -s, -е (ирон.)
селендурин-BauerfIegel m, Baucrntrölpel m
(презр.)
селенит-Jungfemglas n (минер.), Marienglas
n,	-es, -rer
селим-Liebstöckel n
селнтра-Chillesalpeter m (чилска),
Kalisalpeter m (чилска), Natronsalpeter m
(чилска), Salpeter in, -s, - (хим.)
селище-Abeitcrsiedlung f (работническо),
Ansicd(e)lung f, -en,, Ort m, -es, -e
(населено) (hier am, im ~ тук у нас, в
селището ; der ganze ~ spricht davon
цялото село говори за това), Ortschaft f,
-en, Quetsche f, -n (загубено), Rundling
m,	-s, -е (заградено в кръг около пазарния
площад), Sied(e)Iung f, -en, Sied(e)lung f,
-en, Talung f, -en (в долина), Wüstung f, -
en (запустяло, унищожено), Beispieldorf
n (образцово), Bergdorf n (планинско),
Dorf n, -(e)s, Dörfer (von ~ zu ~ от село на
село),, Haufendorf п (купно), Land n, -es,
-rer, Nachbarort m (съседно), Ort m, -es, -e
(населено място) (hier am, im ~ тук у нас,
в селището ; der ganze - spricht davon
цялото село говори за това), Ortschaft f,
-en, Pfahldorf n (от наколни жилища),
Pfarrdorf n (със свещеник), Reihdorf n
(крайпътно, едноулично), Sied(e)lung f,
-en (ново), Sied(e)lung f, -en (ново)
селски-bäuerlich adj., dörflich adj., ländlich,
Land.., rural, rustikal (стил)
селскостопански-landwirtschaftlich
селсъвет-Dorfrat m
селфактор-Wagenspinncr m (машина)
селце-Kaff n, -s, -е (бедно, мизерно)? Örtchen
n,	-s, -, Weiler m, -s
селщина-Ruslizität f, -
селяк-Flegcl m, -s (пейор.), Krauter m, -s
(земеделец), Rustikus m, -, -se
селяндур-Knollen m, -s
селяии-Bauemvolk n (остар.)р1., Bauersleute
pl., Dorfleute pl., Landleute pl.
селянин-Angerhäuslcr m (дребен, беден,
безимотен), Anspänner m, -s (длъжен да
върши ангария) (ист.), Anspanner m, -s
(дребен ~) (притежател на впрегатен
добитък), Bauer m, -n(s), -n, Bauernschaft
f, Bauersmann m, Beisasse	m
(малоимотен, полусвободсн, крепостен)
(ист.), Büdner m, -s (дребен, малоимотен),
Dörfler m, Fronbauer m (крепостен) (ист.),
Fuhrmann m (работещ ангария c колата
си), Großbauer m (имотен), Häusler m, -s
(безимотен), Halbbauer nr (дребен,
малоимотен), Hintersaß m
(полукрепостен), Hintersasse	m
(полукреиостен), Kätner m, -s (беден,
малоимотен), Kleinbauer m (дребен),

селянин
1072
Kolone in, -n, -n (със земя в наследствена
аренда), Kossäte ш, -сп, -еп
(малоимотен), Kossat ш, -еп, -еп
(малоимотен), Kötner ш, -s
(малиимотен), Landmann, in, ..leute,
Lehnsbauer m (арендатор), Mittelbauer in
(среден), Neubauer m (получил земя от
отчужден имот), Pfahlbürger m (с право
на фажданин в даден град), Pferdebauer
in (богат), Rübenbaucr m (беден)
cejifliifiii-iiaMiiii4ap-Häusler m, -s
cenniiiiii-iipeceniuiK-Neubauer m
селянка-Bauerin f, -nen, Bauernweib n,
Bauersfrau f
селячесгво-Baucrnschaft f, Bauerntum n, -s
селяшки-dörfisch adj.
селящииа-Ruslizität f, -
семазиология-Bedeutungslehre f (езикозн.)
семантика-Scmanlik	f,
Wortbedeutungslehre f
семантичен-semantisch, semasiologisch
семафор-Semaphor in, -s, -е (ж. n), Winkel m,
-s
семе-Anis m, -es, -е (анасоново) (бот.),
Aufschlag m, -s, -re (паднало от дърво),
Brut f, -еп (презр.), Drachensaat f (на
раздора) (прен.), Hanf in, -es, (конопено),
Karat n, -s, -е (от рожков), Kern m, -s, -e
(на плод), Otternbrut f (змийско),
Otterngezücht n (змийско), Sämerei f, -en
(за посев), Saat f, -en (die - bestellen, die
—	in die Erde bringen сея, посявам семето
; die - des Hasses семето на омразата ;
wie die ~, so die Ernte каквото посееш,
такова ще пожънеш), Same m, -s, -е,
Samen m, -s, Samenkorn n, Schlag m, -es,
-re (ленено или конопено за смачкване
на масло), stiensame m (врабчово) (бпт.)
семейни чене-Vetternwi rtschaft f
семейственост-Klüngel m, -s, Klüngelei f,
Vetternwirtschaft f
семейство-Anhang m, -s, -re (e-e Witwe ohne
-	вдовица без семейство, близки),
Bürgerfamilie f (буржоазно), Familie f, -n
(e-e - gründen създавам семейство),
Haus n, -es, -rer (der Sohn des Hauses
синът на семейството), Haushaltung f,
Hausstand in, Herrscherhaus n (на
монарха), Kaiserhaus n (императорски),
Näherbrühe f (което отглежда хранениче),
Partei f, -en (in diesem Hause wohnen acht
-en в тая къща живеят, Pflegeellern pl.
(което отглежда питомче), Zarenfamilie f
(царско)
семена-Gesäme n, -s, pl., Käse m, -s, - (ма
слез) (бот.), Ölsamen pl. (маслодайни),
Pflanzmaterial n, -s, Sämerei f, -en (за
посев), Saat f, -en (in - schießen
завързвам семе), Saatgetreide n (житни,
за посев), Saatgut n (das - in die Erde
bringen сея, засявам)
семеначе-Sämling m, -s, -e
ceMeiniiiK-Kerngchäuse n (бот.)
семенце-Früchtchen n, -s
семенровод-Saatleilungsrohr n (на сеялка)
семепроизводство-Samenbau m
семенънка-Samenanlagc f (бот.)
семестриалеи-semcstrial
семесгьр-Semcster n, -s (ein altes - вечен
студент ; er sit schon ein altes - доста e
стар)
семинар-Senimar n, -s, -е (във ВУЗ)
ceMHiiapHCT-Seminarist m, -en, -en
семннария-Senimar n, -s, -е (духовна), Stift
n, -es, -er (духовна)
семинарски-stiftisch
семнтология-Semitistik f, -
семка-Apfelkern m (на ябълка), Kern m, -s, -
e (die Kerne des Apfels семките на
ябълката), Same m, -s, -e, Samen m, -s,
Samenkorn n
семнатика-Semasiologie f, -
семилост-Einfachheit f
семпъл-einfach adj., schlicht (der ~e Mann
aus der Volke обикновеният човек от
народа), schmucklos (дреха)
Ceua-Seine f
сепат-Senat m, -s, -e
сенатор-Senator m, -s, -oren
Сенегал-Senegal m, -s (река)
Сенегал-Senegal n (република в Западна
Африка)

1073
сервирам
сензационен-aufsehenerregend	adj.
(съобщение), eklatant adj.
сензационен-epochemachend	adj.,
sensationell
сензация-Eklat m, -s, Sensation f, -en
сензориум-sensorium n, -s, -
сеиилен-greisenhaft adj.
ceiiKH-Schattenspiel n (китайски, като куклен
театър)
сенник-Blendschutzscheibe f (автом.), Dolde
f, -n (бот.), Futterboden m, Schattendach
n, Schirm m, -es, -e, Sonnendach n
сенноцветн11-КогЬЬИИ(1)ег pl. (бот.)
ceno-Heu n, -s (er hat sein Heu herein прибра
си сеното), Heufuhr f, Heuschober m
(купа), Puppe f, -n (купа), Triste f, -n
(купа), Weiswachs m (ливадно),
Wiesenwachs m (ливадно), Wildheu n (от
недостъпни места)
сенобръщачка-Heuwendcr m
сеноклас-Kammgras n (бот.)
сенокос-Heumahd f, Heuschlag m, Mahd f, -
en, Nachmahd f (втори)
сенокосачка-Grasmäher m (сел.-ст.)
сенокосец-Капкег m, -s (обикновен) (зоол.)
сенообращачка-Gabelwender	m
(вилообразна) (сел.-ст.), Wender m, -s
сеносушачка-Wendemaschine f
сеитенция-Dcnkspruch m, Dichetrwort n (на
поет), Diktum n, -s, -ta, Gnome f, -n (лит.),
Lehrspuch m, Sentenz f, -en, Sittenspruch
m, Weidmannsspruch m (ловдийска),
Weisheilsspruch m, Wort n, -s, -rer / -e (drei
Worte nenn ich euch inhaltsschwer ще ви
кажа три сентенции)
сентет-Septctt n, -s, -е (муз.), Septett n, -s, -е
(муз.)
ceiinop-Leibbindc f
сенчест-schattenreich, schattenspandend,
schattig
ceii4iijio-Schattendach n
ceiibop-Scigneur m, -s, -s
сепьорат-Seniorat n, -s, -e
сеньориален-lehnshcrrlich
сеня-schatten intr. h. (auf etw. А) (пост.)
сенявам-überschatten tr.
сепаратизъм-PartikuIarismus m, -, -
селаративен-partikulär, partikular
сепаратизъм-Separatismus m, -, -
сепаратист-Separatist m, -en, -en
сепаратор-Abscheider m, -s, Separator m, -s,
-oren, Trenner m, -s
сепарацня-Absonderung f, -en (техн.),
Abtrennung f, -en (техн.), Separation f, -
en
cenape-Separee n, -s, -s (в ресторант,
заведение), Separee n, -s, -s (в ресторант,
заведение)
сепвам ce-auffahren* intr. s. (aus dem Schlafe
~ стресвам се от сън), aufstutzen intr. h.,
zusammenfahren* intr. s.
сепия-Seekaizc f (зоол.), Sepie f, -n (зоол.),
Sepie f, -n (зоол.), Tintenfisch m (зоол.)
cenciic-Blutvergiflung f, Sepsis f, - (мед.),
Sepsis f, - (мед.)
сентември-Septembcr m, -s, -, September m, -
s, -
сецтет-Septuor n, -s, -е (муз.), Sepluor n, -s, -
е (муз.)
септнма-Septime f, -n (муз.)
септичен-septisch
cepa-scheißen* intr. h. tr. (auf etw. - плюя на
нещо ; ich werde ihm etw. - ! да има да
взема !) (вулг.)
cepafi-Sarai m, -s, -s
серафнм-Seraph m, -s, -im
сервелат-Zervelalwursl f (салам)
серверат-Zervclat m (салам)
сервиз-Eßgcschirr n (за хранене), Geschirr n,
-(e)s, -e, Kaffeegeschirr m (за кафе),
Service n, -s, Service n, -s, Tafelgeschirr n
(фин, за ядене), Tischgeschirr n (за ядене)
сервилен-bedientenhafl adj., hündisch,
lakaienhaft, servil
cepBiuniii4a-antichambricren intr. h. (нрен.)
сервилнича-schrazcn intr. h.
сервилност-BuckcIci f, -cn, Servilismus m„
Servilität m
сервнрам-anrichten tr. (ядене) (das Mahl, es
ist angcrichtet яденето е сервирано),
aufgeben* tr. (ядене) (обл.), auflischcn tr.
(etw. ~) (man hat uns reichlich aufgetischt

1074
сервиране
нагостиха ни богато ; er tischt immer die
alten Geschichten той винаги сервира
стари те истории) (и прен.), auftragen* tr.
(cs ist aufgetragen масата е сложена),
aufwarten intr. h. (e-m) (bei Tisch den
Gästen ~ прислужвам на гостите на
трапезата), servieren intr. h., servieren intr.
h., vorlegen tr., vorsetzen tr. refl.
сервиране-Anrichung f, Auftrag m, -s, -re
сервис-Aufgabe f, -en (спорт.), Aufschlag m,
-s, -re (спорт.)
сервитут-Dienstbarkeit f, -en (юр.),
Grundgercchtigkeit f (ист.), Servitut n, -s, -
e ; f, -en
сергнджийка-Нокег^аи f, Hökerin f,
Hökerweib n, Marktwieb f
сергиджия-Hökcr m, -s, Meng(e)ler m, -s
сершя-Blumenstand m (c цветя на улицата),
Verkaufsstand m
cepen-schwef(e)lich, schwef(e)Iig
серенада-Nachtmusik f, -Serenade f, -n
cepecT-schwef(e)lich, schwef(e)lig
серж-Корег m, -s, Serge f, -n (за подплата)
сержаит-Boolmannsmaat m (флотски) (мор.),
Korporal m, -s, -е (младши), Maat m, -es, -
e,	Rottmeister m (младши) (воен.),
Sergeant m, -en, -en (воен.), Spinner m, -s
(пресгараващ се) (воен.), Vize in, -s, -s
(разг.), Vizefeldwebel m, -s,	-s,
Vizewachtmeister m, -s, -s, Weibel m, -s
сериен-serienhaft
серийно-serienweise
сериозен-bitterernst adj., ernst adj. (e-e -e
Miene machen добивам сериозен израз),
emstgemeint adj. (~e Absichten сериозни
намерения), ernstlich adj., gravitätisch
adj., schwer, seriös (човек, музика,
предложение), tiefernst (безкрайно),
todernst (безкрайно), würdevoll, würdig
(държане, походка)
сериозност-Ernst m, -es (für ~ nehmen вземам
нщ. на сериозно), Ernsthaftigkeit f, -en,
Gravität f
серия-Flözführung f (пластове) (мин.), Folge
f,	-n, Nullserie f (първа, пробна), Reihe f, -
n, Satz m, -es, -t-e (ein ~ Waren един
асортимент стоки), Versuchsreihe f (от
опити), Serie f, -n
серкме-Gamreuse f (риб.)
серникисел-schwefelsaucr
cepiincT-schwef(e)lich, schwcf(e)lig
сероводород-Schwcfelwasserstoff m
серозен-wasserhaft
серозиост-Wässerigkeit f, - (мед.)
серология-Serilogie f
cepneiiTiiii-Serpent m, -s, -e
cepneiiTHiia-Kehrschleife f, Kühlschlange f
(хладилна) (техн.), Papierschlange f (от
хартия), Schlange f, -n (техн.),
Schlangenweg m, Serpentine f, -n (на
планински шосета)
сертификат-Zcrtifikat n, -es, -e
серум-Serum n, -s, -ra, Tetanusserum n
(против тетанус) (мед.)
сесия-Session f, -en, Session f, -en, Tagung f,
-en, Zusammentritt m (на парламент)
сестра-Halbschwester f (несъща, природена,
доведена), Krankenschwester f
(болнична, медицинска), Lernschwester
f (медицинска, в курс), Milchschwester f
(млечна), Oberin f, -nen (старша),
Oberschwester f (старша в болница),
Ordneschwester f (в религиозен орден),
Säuglingsschwester f (детска, в ясли),
Schwester f, -n, Stiefschwester f
(доведена, приридена), Vaterschwester f
(на баща)
сестри-Halbgeschwister pl. (и братя, които
не се родни, а приведени, доведени)
сестриница-Nichtc f, -п
cecTpiiiiCKH-geschwisterlich	adj.,
schwesterlich
сестрмнство-Schwesterschaft f, -en,
Schwetsernschaft f, -en
cerr-Satz m, -es, -5-e (in drei Sätzen gewinnen
печеля на три сета (при тенис) ; ein ~
Tennisspiele един сет) (спорт.)
cerep-Setter m, -s
сетивен-sensuell
сетивен-sinnfällig, sinnlich
сетивност-Sensorium n, -s, -, Sensualität f,
Sinn m, -es, -e (die fünf ~ петте сетива ;

1075
сигнал
das fällt е-ш in die ~e това бие на очи),
Sinnlichkeit f
сетнво-Sinn ш, -es, -e (die fünf ~ петте сетива
; das fällt e-m in die ~e това бие на очи)
сетнина-Folge f, -n
Сеул-Söul n
сефертас-Menage f, -n
сефте-Handgeld n, Handkauf m (разг.)
сецесион-Sezession f, -en
ceuecnoii-Sezession f, -en
сецирам-sezieren tr. (мед.), zergliedern tr.
(труп) (анат.)
сеч-Gemetzel n, -s, Massaker n, -s
сеча-schneiden* tr. rcfl.
сечеен-familiär adj.
сечене-Forslfrevel ш (непозволено), Hieb ш,
-s, -е (на гора), Holzfrevel m (непозволено,
на дърва в гора), Waldfrevel m (на дърва),
Waldhauen п (на гори)
сечеиие-Abschnitt m, -(e)s, -е, Achsenschnitt
m (осово сечение), Hirnschnitt m
(напречно, на дърво), Kaiserschnitt m
(цезарово) (мед.), Kegellinie f (конусно)
(мат.), Kegelschnitt m (коническо) (мат.),
Querschnitt m (напречно), Schnitt ш, -es,
-е (нат.)
сечива-Arbeitszeug п (за работа) (техн.),
Baugeräte pl. (зидарски), Bauzeug pl.,
Bergzeug п (рударски (мин.), Bohrzeug п
(за дълбаене) (мин.), Gartengerät п
(градински), Pflug m, -s, -те (подобни на
плуг) (das Pferd gehl im ~ конят е впрегнат
в, кара плуга ; unter dem ~ haben
обработваме плуг ; die Hand an den -
legen заемам се c нещо), Rüstzeug n (das
~ zu ctw. haben притежавам нужните
средства, познания за нещо), Zubehör п,
Zubehörteile pl.
сечиво-Ackcrbaugeräl п (земеделско
сечиво), Ackergerät п (земеделско),
Ackerwerkzeug п (земеделско сечиво),
Arbeitsinstrument п (техн.), Faustkeil m
(каменно) (праист.), Feldgcrar n
(земеделско), Gerät n, -(c)s, -e, Märbcl f, -
n, Marbel f, -n
сечище-Abtricb m, -s, -e, Gehau n, -s, -e
(лесов.), Geräumde n, -s (лесов.), Schlag
m, -es, -re, Überhau m (изоставено)
сечко-Holzkäferm (зоол.)
сечко-бечко-Bockkäfer m (зоол.), Geiger m, -
s (зоол.)
сешоар-Fön m, -(e)s,'-e
сещам ce-besinnen* refl., daraufkommen*
intr. s, wegbekommen* tr., weghaben* tr.,
wiedereinfallen* intr. s.
сея-besömmern tr. (нива, само c летница)
(сел.-ст.), drillen tr. (c редосеялка) (сел.-
ст.), nachsäen tr. (допълнително), säen tr.
(die Eicheln lagen auf dem Boden wie gesät
земята беше обсипана c жълтди ; etw. ist
dünn gesät рядко се намира нещо)
сеялка-Breitsämaschinc f (за разпръсната
сеитба) (сел.-ст.)
сеяч-Säer m, -s
си-Н-dur п (мажор) (муз.), His п (диез) (муз.),
H-mool п (миньор) (муз.)
cu-sich D, А (hier lebt -’s dul тук добре се
живее ; sie helfen - D те си помаг ат), sich
D, А (hier lebt -’s dut тук добре се живее
; sie helfen - D те си помагат)
сиамец-Siamcsc m, -n, -n, Thailänder т, -s
сиамски-siamesisch, thailändisch
сибила-Sibyile f, -n
Сибир-Sibirien n
ciiB-eselgrau adj., falb adj., grau adj., nüchtern
(живот) (ctw. schmeckt - нещо има
блудкав вкус)
сивина-Grau n
сивкав-fahl adj., gräulich adj., grell adj.
сивкаво-жълт-fahlgclb adj.
сивкавост-FahIheil f
сивобрад-graubärtig adj.
сивожлт-falb adj.
ciiBOKOc-Grauhaarig adj.
снвота-Dagewesenhcit f, -en, Grau n,
Nüchternheit f, -
сигла-Kürzel n, -s
сигла-Sigel n, -s, Sigle f, -n
ciiniaji-Anfangszcichcn n (за започване на
действие) (воен.), Anrufsignal n
(повиквателен), Blinkzeichen п
(светлинен), Blocksignal n

сигнализатор
1076
(блокировъчен) (жп.), Christbaum m
(светлинен, при бомбени нападения),
Hinfahrt f, -сп (за свободно влизане), Fanal
п, m, -s, -е (прен.), Feuerzeichen п (огнев),
Flackcrfreuer п (чрез пламтяща факла)
(мор.), Flackerzeichen п (проблясващ,
блещукащ), Flammenzeichen п (огнен)
(вие.), Haltesignal п (за спиране),
Haltezcichen п (за спиране не превозни
средства), Hornstod: m (кратьк, с рог),
Leitfeucr п (за кораби), Leuchtzeichen п
(светлинен), Locken n, -s, Notsignal m
(SOS за помощ), Rufzeichen п (за
повикване, на радиостанция),
Schlußsignal п (заден) (ж.п),
Schlußzeichen п (огбоен), Signal n,-s, -е,
Signal n, -s, -с, Vergatterung f (барабанен)
(воен.), Wahrschau f, -
(прсдуиредителски), Zeitzeichen п (за
точно време)
C)irnanii3aTop-Feuermelder m (пожарен),
Geläute n, -s, Melder m, -s (за пожар)
сигнализация-Geläute n, -s, Zeichengebung
f
сигиализирам-abwinden*	tr.
(направлението-при	уличното
движение), anläuten tr. (чрез звънене) (за
започване) (спорт.), flaggen inlr. h (с
флагчета), signalisieren intr. h. tr. (e-m, mit
e-m) (кораб), signalisieren intr. h. tr. (e-m,
mit e-m) (кораб)
CHnianii3iipaiie-Getute n, -s (автом.)
сигиалист-Winker m, -s
сигнатура-Handzeichen n (на фирма),
Signatur f, -en
сигурен-bestimmt adj. pari., diebessicher adj.,
entschieden part. adj. (ein -er Gewinn
сигурна печалба), erfolgsicher adj., fest
adj. (in e-r Wissenschaft ~ sein владея със
сигурност дадена наука), fundiert part.
adj., gewiß adj. (e-r Sache ~ G sein сигурен
съм в нщ.; dessen kannst du ~ sein в това
можеш да си сигурен), krisenfast,
regendicht (срещу дъжд), selbsicher
(държане), sicher (den ~sten Weg gehen
вървя по най-сигурния път ; s-s Lebens
nicht ~ sein не съм сигурен за живота си
; ich bin m-г selbst nicht - не съм сигурен
в себе си ; ~ ist ~ колкото по-сигурно,
толкова по-добре), sicher (den ~stcn Weg
gehen вървя по най-сигурния път ; s-s
Lebens nicht sein не съм сигурен за
живота си ; ich bin m-r selbst nicht ~ не
съм сигурен в себе си ; — ist — колкото
по-сигурно, толкова по-добре), taktfest
(er ist in s-in Fach durchaus - той владее
отлично материята си ; ganz ~ auf der
Brust sein гърдите ми не са съвсем в ред
; nicht mehr ~ sein хванало ме е малко
пиенето), treffsicher, zielsicher (в
постигането, улучването на целта),
zuverlässig (пушка)
сигурно-gewiß adv., gewißlich adv. (остар.),
jedenfalls, schon (die Sache wird ~
gelinden работата все ще успее),
sicherlich, sicherlich
сигуриост-Entschiedenheit f (mit aller ~
feststellen установявам c пълна
сигурност), Gewißheit f, -en (ich habe die
- сигурен съм), Landfriede(n)
(обществена), Sckurität f, -en, Sicherheit
f, -en (sich in ~ befinden намирам се в
безопастност ; etw. in ~ bringen слагам
нещо на сигурно място), Sicherheit f, -en
(sich in ~ befinden намирам се в
безопастност ; etw. in - bringen слагам
нещо на сигурно място), Treffsicherheit
f, Weltsicherheit f (международна)
сидерит-Spateisenstein m (минер.)
сидерически-sideral
сидерически-sideral, siderisch
сидпей-Sidney n
сидиик-Konkursverwalter m
citeiia-siena (цвят), Siena n, -s (цвят)
сикатив-Sikkativ n, -s, -е (за изсушаване на
маслени бои)
сила-Abstoßungskraft f (отблъсквателна),
Annäherungskraft	f
(центростремотелна), Anstrebekraft f
(центростремителна)	(физ.),
Antriebskraft f (двигателна) (техн.),
Anziehungskraft f (привлекателна),

1077
силен
Anziehungskraft f (притегателна) (физ.),
Anziehungsvermögen п (притегателна)
(физ.), Arbeitskraft f (работна), Attraktion
f, -en (на привличането), Auftrieb m, -(e)s,
-е (аеродинамична подемна) (авиац.),
Auftriebskraft f (повдигателна, подемна)
(на течност, въздух) (физ. авиац.),
Beleuchtungsgüte f (на осветлението)
(физ.), Drall m, -(e)s, -е (засукваща) (физ.),
Erzeugungskraft f (производителна),
Feldstärke f (на полето) (ел.), Feuer n, -s
(der Wein hat - виното е сила), Fleihkraft
f (центробежна) (физ.), Force f, -n
(остар.),	Gegenkraft	f
(противодействаща), Gesetzeskraft f (на
закона), Gewalt f, -en (mit - geht das nicht
със сила това не може), Großmacht f
(велика) (полит.), Habitus m (у
католиците), Hubkraft f (подемна) (техн.),
Körperkraft f (физическа), Kraft f, +e
(физическа, духовна, материална) (aus
eigener Kraft със собствени сили ; noch
bei Kräften sein имам още сили ; von
Kräften kommen губя сили), Kriegsmacht
f (военна, боева), Kriegsstäcke f (военна),
Landmacht (континентална, държава),
Lautheit f (на звук), Macher m, -s
(движеща), Macht f, -rc, Pferdestärke f
(конска), Puste f, Rechtskraft f (съдебна),
Reibung f, -en (на триене), Residuum n, -
s, -duen (съпротивителна), Richtkraft f
(възвръщателна, на пружина),
Robustheit f, -, Schaffenskraft f
(творческа), Scherkraft f (сразяваща)
(техн.), Schlagkraft f (ударна, на армия)
(воен.), Schleppkraft f (на теглене),
Schleuderkraft f (ценргобежна),
Schwerkraft f (на притеглянето,
привличането), Schwung m, -es, -re (на
мисълта, фантазията) (~ haben имам
размах; das Bild hat - картината има мощ
; das hat ~ гой има порив), Schwungkraft
f (двигателна), Seelenkraft f (на душата,
духа), Stärke f, -n (Rechnen ist s-e ~
смятането е силата му), Trägheitskraft f
(инарчна), Tragkraft f (подемна), Trieb m,
-es, -е (на растеж), Triebkraft f (движеща)
(техн.), Überkraft f (прекомерна),
Übermacht f, - (по-голяма), Vehemenz f, -,
Violenz f, -, Waffengewalt f (военна),
Wasserkraft f (водна), Weltmacht f
(велика),	Weltstaat m (велика),
Widerstandsfähigkeit f (съпротивителна),
Widerstandskraft f (съпротивителна),
Wirkung f, -en, Wirkungskraft f (на
действието), Wucht f, -en (mit voller Wucht
c всички сили ; der Stein traf ihn mit
unerhörter Wucht камъкът го удари c
нечувана сила), Wunderkraft f
(чудодейна), Wurfkrafit f (метателна),
Zauberkraft f (магическа, вълшебна),
Zentrifugalkraft f (центробежна),
Zentripetalkraft f (центростремителна)
(физ.), Zugkraft f (притегателна,
теглителна, разтегателна)
силаж-Ensilage f (сел.-ст.)
силажокомбаГш-Gärfulterkombine f
Силвестър-Silverstcr m, -s
силезиец-Schicisier m, -s
силезийски-schlcsisch
Силезия-Schlesein n
силен-baumstark adj., deftig adj., derb adj.,
emphatisch adj., fliegend part. adj. (~c
Hitze краткотрайна силно качваща се
температура), forsch adj., gewaltig adj.,
handfest, heftig (вятър, страсти, болки),
hell, herzhaft, kapital (рога), kapitelfest (no
катехизиса, по библията), kräftig (kräftige
Ausdrücke силни изрази), kraftvoll,
mächtig, markig, riedenstark (като
великан), scharf (протест) (-e Getränke
силни напитки; -er Gang, Ritt, Trab силен
ход, езда, тръс ; -er Widerstand упорита
съпротива ; e-r Auffassung -
entgegentreten енергично се
противопоставям ; etw. aufs schärfste
verurteilen най-остро осъждам нещо ;
etw. - betonen подчертавам силно ; hier
geht es - her тука се води ожесточена
борба ; с-ш - zusetzen нападам някого ;
е-е -е Sache опасна работа ; er macht
ihm -е Konkurrenz тий го конкурира

сили
1078
ожесточено), sehnig (за ръка), Silen ш, -
s, -е (мит.), Silen ш, -s, -е (мит.), stark (ein
~er Herr могъщ господар ; ~е Nerven
здрави нерви ; in ~en Tagemärchen в
усилени преходи; das ist s-e ~е Seite това
му е силата), tiefgehend (болка),
vernehmlich (глас)
сили-Heeresmacht f (сухопътни въоръжени),
Kontinentalmächte pl. (континенални),
Macht f, -re (въоръжени), Mittelmächte
pl. (цснтрални-Германия и
Австроунгария), Seeluftstreitkräfte pl.
(военно-морски	въздушни),
Seestreitkräfte pl. (военно-морски),
Vermögen n, -s
силикализираие-Verkieselung f
силикат-Natronwasserglas n (натриев),
Silikat n, -s, -е (хим.)
силикатизирам ce-verkieseln intr. s.
силикатизирам-verkieseln tr. (хим. техн.)
силиций-Kieselstoff m (хим.), Silizium n, -s, •
(хим.)
силно-gewaltig adv., heftig, kräftig
(kräftigzuschlagen удрям силно), mächtig,
verflixt (много)
сило-verflucht
силогизъм-Kettenschluß m, Schlußkette f
(филос.)
силоз-Futterturm m, Getreidesilo m (сел.-ст.),
Silo m, -s, -s, Speicher m, -s
силомер-Kraftmesser m
силопроизводител-Kraftspender m
силует-Abschattung f, -en, Schattenbild n,
Schattenriß m, Scherenschnitt f, Silhouette
f,-n
снлур-Silur n, -s, -
силф-Luftgeist m
символ-Bild n, -(e)s, -er (sie ist ein Bild der.
Schönheit тя е символ на красотата),
Blaukreuz n (на въздаржателни
дружества), Bundschuh m (на въстание),
Denkbild n, Emblem n, -s, -e, Jungfemkranz
m (на девственост, венец на девойка),
Krone f, -п (на най-възвишеното, най-
красивото, най-съ вършеното), Pelikan m,
-s, -е (на пожертвувателната любов),
Sinnbild n, Sinnbild n, Wahrzeichen п (на
град), Zwitter m, -s (на двойнственост,
нехармоничност), Zwitlcrgeschöpf п (на
двойнственост, нехармоничност),
Zwitterwesen п (на двойнственост)
символи-Kroninsigien pl. (на суверен)
символизирам-verbildlichen	tr.,
versinnbildlichen tr.
символизиране-Versinnbildlichung f
символичен-figürlich adj., sinnbildlich
снметрнчен-ebenmäßig adj.
симетричност-Ebeninaß n
снметрия-Abgewogenheit f
симония-Simonie f, -n, Simonie f, -n
симнатизиращ-wohlgeneigt, wohlgewogen,
zugetan D
симпатичен-angenehm adj. (човек),
ansprechend part. adj., nett (das ist sehr ~
von dir това е много мило от твоя страна
; das kann ja - werden ! тази работа моце
да стане дебела!), sympathisch, anziehend
симпатичиост-Nettheit f, Nettigkeit f
симпатия-Affektion f, -en, Gegenliebe f
(взаимна), Liebe f, -n, Neigung f, -en (e-e
Heirat aus ~ брак по любов; е-е ~ zur e-m
fassen	обиквам	някого),
Wohlgewogenheit f, Zuneigung f, -en,
Sympathie f, -n, Mitgefül n, -s
симпатяга-Kerl m, -s, -е (за момче), Staatskerl
m (разг.)
Симплои-Simplon n (проход в Алпите)
симптом-Anzeichen n, -s (wenn nicht alle ~
trügen ако не ни лъже всичко) (мед.),
Erkennungszeichen п (мед.),
Krankenheitserscheinung f (на болест),
Krankenheitszeichen п (на болест),
Zeichen n, -s (rote Bangen sind ein Zeichne
von Gesundheit червените бузи са
симптом за здраве ; das ist ein gutes
Zeichen това е добър симптом ; dies alles
ist ein Zeichen dafür, daß всичко това е
симптом на това, че; die Zeichen der Zeit
verstehen разбирам характерните
симптоми на времето)
симптоми-Witterungsanzeichen п
(метеорологични)

1079
синьосив
ciiM)uianT-Scheinkranke(r) ш, Simulant m, -en,
-en, -Simulant m, -en, -en
симулирам-erheucheln tr, erkünsten tr,
fingieren tr., heucheln tr., krankmachen intr.
h. (болест), künsteln tr., lügen intr.,
simulieren tr. (e-e Krankheit ~ преструвам
се ма болен), simulieren tr. (e-e Krankheit
~ преструвам се ма болен), stellen refl.
(sich krank ~ преструвам се на болен ;
sich ~, als ob man e-n nicht sähe
преструвам се, че не виждам някого ; er
stellt sich nur so дава си вид на такъв),
vorheeulen tr. (e-m etw.) (нещо пред
някого) (wenn du nur gekommen bis, um
mir etwas vorzuheulen., ако си дошъл
само да ми ревеш..)
симулираие-Simulation f, -en
симулиращ-schulkrank (ученик)
симултаиизъм-Simultaneität f
симултаиизъм-Simultanität f
симфоиия-Sinfonie f, -n
син-blau adj., sattblau (наситено) (багра)
сии-Enkelneffe m (на племенник),
Erstgebor(e)ne(r) m (пръвороден),
Großmeffe m (на племенник или
племенница), Juniorin, -s (на притежател
на търговска фирма, на шеф на
адвокатско бюро идр.), Sohn m, -s, -re (der
verlorene ~ блудният син ; der ~ der Berge
планинско чело)
синагога-Schule f, -n, Synagoge f, -n
ciiiian-Ackersenf m (бог.) (Sinapis arvensis)
Сингапур-Singapur n
сипджир-Kctte f, -n (e-n Hund an die Kette
legen връзвам куче със синджир),
Zwieselkelte f (свързващ въжето с
кофата)
синдик-Massenvcrwalter m
синдикален-gewerkschaftlich adj.
сиидикат-Gcwcrkschaft f, -en
синева-Blau n, -s
синевина-Blau n, -s
синее ce-blauen intr. h
синекура-Sinckure f, -n
синеок-blauäugig adj.
синерувам ce-sintern intr. s. (техн.)
сннигер-Bartmeise f (брадат) (зоол.),
Blaumeise f (син) (зоол.), Finkenmeise f
(голям) (зоол.), Kohlmeise f (обикновен)
(зоол.), Meise f, -n, schwarzmeise f (голям)
(зоол.)
синилник-Färberwaid m (бот.), Waid m, -s, -e
(бот.)
синило-Blau n, -s, Stärkeblau n
cHiiiiiia-Blau n, -s, Kneifmal n (отощипване),
Kniff m, -s, -е (от ущипване)
сиика-Blau n, -s, Stärkeblau n
синкав-bläublich adj.
синкавобледен-flau adj.
синковец-Früchtchen n, -s (разг.), Söhnchen
n, -s
синмка-Fliegeraufnahme f (самолетна,
въздушна)
сииовен-kindlich (любов)
синовност-Kindschaft f
CHiionor-Sinolog(e) m, -en, -en
ciiiiOAoniH-Sinologie f, -
ciiiioiiiiMeii-sinnverwandt
сииор-Ackergrund m, Ackerrain m (на нива),
-Rain m, -es, -e, Schwall m, -s, -c
(изкуствено издигнат)
синтакс-Wortfügung f (грам.),
Wortfügungslehre f (грам.)
сннтакснс-Satzlehre f (грам.)
синтеза-Syntese f, -n
ciuiTe3iipaM-zusammenfassen tr. (идеи,
мисли)
ciiirre3Hpaiie-Zusammcnfassung f
синтезиращ-zusammenfasscnd
синтеруване-Röstarbeot f
синузия-Schichlengemeinschaft f (геол.)
ciiiiyc-Sinus m
ciu^oiiiiHeii-sinfonisch
синхронизация-Abstimmung f, -en
синхронизирам-übersprechcn* tr. (филм)
синчага-Söhnchen n, -s
синче-Söhnchen n, -s
синчец-Mecrzwiebcl f
Синьо-Blau n, -s, Königsblau n (царско),
Kobaltblau n (кобалтово), meerblau
(морско), tiefblau (наситено)
синьосив-hechtgrau

синьошиика
1080
сииьошийка-Blaukehlchen п (зоол.)
снпявица-Mandelkrähe, Racke f, -n (зоол.)
Сион-Zion m, -s (хълм при Ерусалим) (библ.)
сииавичав-pockig (за лице)
сипашша-BlaUer f,pl., Pocke f, -n (мед.)
CHnaini4aB-blatt(e)rig adj. (мед.),
blatternarbig adj.
сипвам-auffahren* tr. (чакъл) (на улица,
шосе), auffüllen tr. (супа, ядене) (обл.),
aufgeben* tr. (ядене) (обл.), aufkarren tr.
(чакъл) (на шосе, улица), auflcgen tr. (нкм.
ядене), auftun* tr. (ядене) (Sie haben mir
zu viel aufgetan много ми сипахте) (разг.),
gießen* tr. intr. h (Wasser in ein Glas ~
сипвам вода в чаща), nachschütten tr.
(допълнително), sacken tr. (в торби),
schütten tr. (Getreide auf den Boden ~
насипвам жито в хамбара ; Wasser in den
Wein - наливам вода във виното ; е-п
Eimer leer ~ изпразвам кофа ; e-n Wall ~
правя вал ; s-n Zorn auf, über -en ~
изливам яда си върху някого), zuteilen tr.
(ядене, порции)
сипване-Geschütte n, -s, Morgendämmerung
f (на зората)
сине ce-stäubcn intr. h. s. (като прах) (die
Asche stäubt пепелта се сипе ; Funken ~
сипят се искри ; die Kinder staunen
auseinander децата се пръсват), stauben
intr. h. s. (като прах) (die Asche stäubt
пепелта се сипе; Funken ~ сипят се искри
; die Kinder stäunen auseinander децата
се пръсват)
cunefi-Berghalde f, Geröllhalde f, -n,
Schutthalde f, Seife f, -n (c руди, злато)
сипка-Buchfink m (зоол.), Edelfink m (зоол.)
сипкав-faul adj., griffig adj., heiser
сипя ce-rieseln intr. h. (der Regen rieselt
дъждът ръми; ein Schauder rieselt mir über
den Rücken студени тръпки полазват по
гърба ми ; bei ihm rieselt der Kalk той
вече издиша, остарял е)
сипя-stäuben tr. (прах върху някого)
сирак-Halbwaise f (без баща или без майка),
Kriegerwaise f (от войната), Pupille f, -n,
Vollwaise f (кръгъл), Waise f, -n,
Waiseknabe m, Waisenkind n
citpaiiima-Pocken pl. (мед.)
сираче-Waise f, -n, Waisenkind n,
Waisenknabe m
сирачество-Elternlosigkeit f, Vaterlosigkeit f,
сирена-i. Meerfräilein n, Meerfrau f 2.
Nebelhorn n, Sirene f, -n (за сигнал, за
съблазнителна жена), Alarmvorrichlung
f, -en
ciipeiiap-Schwaiger m, -s, Senn m, -s, -e, Senne
m,	-n, -n, Senner m, -s
сиренариица-Käsehütte f, Käserei f, -en,
Käsewirtschaft f
CHpeiiapcTBO-Käserei f, -en
ciipeiie-Belag m, -(e)s (на филия хляб),
Brotbelag m (на сандвич), Edamer m, -s
(холандско), Käse m, -s, - (Käse machen
правя сирене), Kräuterkäse f (c
подправки), Lederkäse m (холандско),
Parmesankäse m (пармеко), Rahmkäse m
(каймачно), Sahne(n) käse m (тип “ лакта
“), Schafkäse m (овчо), Schmierkäse m
(меко), Schweizerkäse m (швейцарско),
Weichkäse m (меко), Weißkäse m (бяло),
Zieger m, -s (козе), Ziger in, -s (козе)
сиреняв-käsig
Сириус-Hundsstem m (астр.)
сирище-Fettmagen m, Kälberlab n (телешко),
Kälbermagen m (телешко), Käselab n,
Labmagen m (у преживните)
Сирия-Syrien n
сирконфлекс-Zirkumftex m, -es, -е (грам.)
сириица-Butterwoche f (църк.), Fastnacht f
снромашия-Armut f, Elend n, -(e)s
сиромашки-armselig adj. (жилище, дрехи),
elend adj.
сироп-Brustsaft m (против кашлица), Klärsel
n,	-s (утайка при рафиниране на захар),
Saft m, -es, -re, Seim m, -s, -e, Sirup m, -s, -
е (и мед.), Fruchtsafl m (плодов)
сиропиталище-Waisenanstalt f, Waisenhaus
n
сиропче-Säftchen n, -s, Saft m, -es, ?e
сиря-käsen intr. h. s.
система-Achsenkreuz n (мат.-правоъгълна

1081
сифон
координатна система), Antriebssystem п
(за задвижване) (прен.), Auflagersystem
п (подпорна) (стр.), Ausbeutungssystem
п (експлоататорска), Brotrationierung f
(купонна, за хляб), Drännetz п
(отводнителна)	(мелиор.),
Einkammersystem п (еднокамерна),
Einschüchterungssystem п (на
сплашване), Fließarbeit f (поточна),
Geäder n, -s (от жилки, вени) (анат.),
Gefäßsystem п (съсъдна, кръвоносна)
(анат.), Gbstänge n, -s (от щанги) (техн.),
Kartensystem п (купонна),
Knochenbeschreibung f (костна) (анат.),
Kontinentalsystem п (континентална),
Lehnsverfassung f (феодална),
Lehrgebände п (на дадена наука),
Markensystem п(купонна), Metersystem
п (метрическа), Paßzwang m
(задължителна паспортна), Pfahlwerk m
(от подпорни колове), Pluralwahlrecht п
(избирателна, с различен брой гласове
на отделноте гласоподаватели),
Rationierung f (купонна), Rechtssystem
п (дясна, координатна) (мат.),
Treuhändlerwirtschaft f (на
посредничеството), Wahlsystem п
(избирателна), Wirtschaftssystem п
(икономическа), Zahnung f (на зъбците)
(техн.), Zehnersystem п (десетична)
(мат.), Zehnfingersystem п
(десетопръсна, при машинопис),
Zweikammersystem m (двукамерна
парламентарна) (полит.), System n, -s, -е
снстематизирам-zusammcnstellen tr.
систематизираие-Zusammenstellung f
систематически-systematisch
сит-dick adj. (sich ~ essen натъпквам се ; ich
habe ihn ~ дойде ми до гуша от него),
satt (sich - essen ям до насита; etw. macht
~ нещо насища ; er ist nicht ~ zu machen
не можеш да го наситиш ; er hat nicht ~
zu essen той не си дояжда ; sich - trinken
пия до насита ; sich an etw. D ~ sehen
наглеждам се на нещо ; er wird nicht ~
ihn zu loben той не може да го нахвали)
ситен-eng adj., fein adj. (~ mahlen меля
ситно), fiselig adj., grusig adj., klein (ein
kleines Kind ситно дете), kleinkörnig
сити-Ci ty f, -s
ситнеж-KleingeId n
ситиеж-Schmuddelwetter n (дъжд) (разг.)
ciiriieiie-Getrippel n, -s
ситиозърненост-Feinkörnigkeit f
ситнозърнест-feinbrüchtig adj., feinkörnig
adj.
cimiocT-Feinheil f, -en
ситня-füßeln intr. h, schassieren (наираво,
надясно или наляво, при танц), tippeln
intr. h. s., trappeln intr. h., trippeln intr. s.
h., zuckeln intr. s. (разг.)
Сито-Beutel m, -s (мелничарско), Beulelsicb
n, Deckelsieb n (c двойно дъно), Durchlaß
m, -asses, Fege f, -n (тслено, за зърно)
(сел.-ст.), Haarsieb f (много ситно),
Komsieb п (за жито), Reiter m, -s (едро,
за жито), Rolle f, -n, Rost m, -cs, -c,
Rüttelsieb n (вибрационно) (мин.),
Rüttelwerk n (вибрационно) (мин.),
Schwinge f, -n, Sieb n, -s, -e (ein feines ~
ситно сито ; etw. durch ein - schütten
пресявам нещо през сито), Sieb n, -s, -c .
(ein feines ~ ситно сито ; etw. durch ein ~
schütten пресявам нещо през сито)
ситост-Satlheit f, -
ситуация-Lebenslagc f, Sachlage f, Situation
f, -en (der ~ gewachsen, auf der Höhe der
~ sein мога да се справя с положението
; die -beherrschen владея положението ;
е-е fürchterichc ~ мъчително
положение), Lage f, -n, Zustand m
снузволение-Wohlnehmen n
сифилнс-Franzosenkrankheit f, Lues f,
Lustseuche f
сифилнтнчен-luelisch
сифои-Düsenkopf m, Geruchsvcrschkuß m
(техн.), Heber m, -s (за изсмукване Hat
течности), Saftheber m (техн.), Saugheber
m (техн.), Siphin m, -s, -s (физ.), Siphin m,
-s, -s (физ.), Sodawasser n (питие), -
Stcchheber m, Stichheber m, Traps m. -es,
-е (под умивалник и под).

сицилиана
1082
Wasserverschluß m
ciimuiiiaiia-Siziliana f, -n (строфа) (лит.)
ciiuHJiiiaiicKii-sizilianisch, sizilisch
Сицилия-Sizilien n
сияиие-Aureole f, -n (около слънце, месец,
лампа), Aurora f (северно), Blink m, -(e), -
c, Geleucht(c) n, -(e)s, -е (поет.),
Nachgiebigkeit f, -en (последно), Nimbus
in, -sc, Nordlicht n (северно), Polarlicht
n (полярно), Schein in, -cs, -e (ein ~er
Hoffung искрица надежда),
Sonnenschein m (слънчево)
сиятелство-Durchlaucht f, -en
сияя-blitzen intr. h s, glänzen intr. h (прен.),
leuchten intr.
скадирам-bansen tr.
сказание-Mär f, -en, Märe f, -n, Sage f, -n (das
ist zur ~ geworden това е станало легенда
; cs geht die ~ има предание, носи се
легенда), Vortrag m, -s, -e-e
сказка-Vortrag m, -s, -re
сказуемо-Satzaussage f (грам.), Prädikat n, -
s, -e
сказчик-Plauderer m, -s (приятен),
Vortragende(r) m, Redner m, -s, -
скакалец-Gespenstheuschrecke f, -n
(призрак) (зоол.), Grashüpfer m (разг.),
Grille f, -n (рядко) (зоол.), Heuschrecke f,
Roggenwolf m (голям) (зоол.),
Schnarr(heu)schrecke f (тресклив) (зоол.),
Schrecke f, -n (зоол.), Zugheuschrecke f
(преселник) (зоол.)
скакач-Hochspringer m (на висок скок)
(спорт.), Springer m, -s
скала-Abstimmskala f (на радиоапарат), Berg
m, -(e)s, -е (ялова), Berge pl. (ялова,
мъртва, постна) (мин.), Blendenzeiger m
(на фотографските бленди) (фот.),
Einstellskala f, Eisbank f (ледена,
подводна), Erznuter f (ялова, постна,
обвиваща рудата), Fels m, -ens, -en;
Felsen m, -s, Felsenklippe f (подводна),
Felsenriff m (подводна), Felsenwand f
(отвесна, стръмна), Fluh f, -en, Ganz f, -n
(твърда) (мин.), Gebirge n, -s (мин.),
Gebrech(e) n, -(e)s (трошлива, крехка)
(мин.), Gestein n, -s (мин.), Gcstcinschicht
f, Gradeinteilung f, Gradleiter f (градусна),
Gradmesser m, Klippe f, -n (в море) (an
einer Klippe stranden разбивам се в
подводна скала), Knauer m, -s (твърда),
Knottennetz n (пясъчна, орудена c
олово), Korallenbank f (коралова), Malter
m, -n, -s (разрушена), Mulm m, -s, -e
(разрушена), Rauhwacke f (шуплеста),
Schichtgestein n (седиментова) (геол.),
Skale f, -n, Tiefengestein n (дълбочинна),
гробница-Felsengruft f (ист.)
скалд-Skalde f, -n
скалдиране-Stapelung f
скали-Absatzgestein n, Gefeis n, -se, pl.,
Geklipp n, pl., Gestein pl., Hagende n
(надвиснали, над работното място),
Oberflächengesteine pl. (горнолежащи),
Ortsstein m (местни)
скалист-felsig adj., klemmig, klippig
скалоиробивач-BohiTnuschel f (зоол.)
скалп-Skalp m, -s, -e
скалпел-Skalpell n (мед.)
скалпирам-skalpieren tr.
скалъпвам-befummeln tr. (die Sache werden
wir befummeln тая работа ще я скалъпим)
скамейка-Anklagebank f (подсъдима) (die -
drücken седнал съм на подсъдимата
скамейка) (юр.), Bank f,Bänke (разг.) (auf
die lange Bank schieben отлагам,
протакам), Betstuhl m (за молитва),
Eckbank f (ъглова), Schwedenbank f
(шведска) (спорт.)
скандал-Affdre f, -n, Affront m, -s, -e (das ist
ein - това е цял скандал), Auftritt m, -(e)s,
-e (er hatte e-n heftigen - mit seinem Chef
той имаше бурна сцена c началника си),
Ehekrach m (семеен), Eklat m, -s, Krach m,
-s, -e (Krach machen вдигам скандал),
Skandal m, -s, -e, Spektakel m, -s, Tanz m, -
es, -re (e-m e-n ~ machen правя на някого
сцена), Lärm m, -es
скандалджийки-krakeelerisch
скаидалджия-Klopffechter m, Knergel m, -s,
Krakeeler m, Tumultuant m
скандален-skandalös

1083
скачам
скаидализирам-anstoßen* intr. h. (bei е-ш mit
etw. ~) (нкг. c нщ.) (прен.), skandalisieren
tr. refl. (sich über etw. ~ шокирам се от
нещо)
CKaiutaAiOHpaiie-Ärgernis n, -ses, -se
(öffentliches ~ скандал ; - erregen будя
общо негодувание, недоволство ; ein ~
an etw. D nehmen скандализирам се от
нщ.)
скандалност-Anstößigkeit f
скандий-Skandium n, -s, - (метал) (хим.)
скандинавец-Skandinave m, -n, -n,
Skandinavier m, -s
скандинавски-skandinavisch
скандкрам-abmessen* tr. (стихове),
skandieren 1г.(лит.), Abräumer m, -s, - (жп.)
(чистачна скара пред локомотива)
скара-Abstreichgitter п (за обувки),
Bahnräumer m (пред локомотив) (жп.),
Brandrost п (на печка за печене на руда),
Bratrost m, Brotröster m (за хляб), Brücke
f, -n (багажна) (автом.), Feuerrost m (на
пещ, печка), Grill m, -s, -е (готв.),
Kofferbrücke f (за багаж, в хотел), Lane f,
-n (в лодка), Laufrost m (в баня, кухня),
Ofenrost m (на печка), Pfahlrost m (за
заздравяване на основите), Planrost m
(плоска) (техн.), Röste f, -n, Röster m, -s
(за препичане на хляб), Rost m, -es, -е (за
месо, руда), Rostwerk n (за основи),
Toaster m (електрическа, за хляб)
скарабей-Skarabäus m, -s, -äcin (зоол.)
скарвам ce-verfeinden tr. refl. (sich mit e-m)
(c някого), veruneinigen tr. refl., verzanken
refl. (sich mit e-m) (c някого), zerfallen*
intr. s. (mit e-m) (er ist mit der ganzen Welt
zerfallen той се скара c целия свят),
zerkrachen refl. (разг.), zerwerfen* tr. (sich
mit e-m) (c някого)
скарвам-entzweien tr. (mit der ganzen Welt
entzweit скапан c целия свят), verfeinden
tr. (двама), verknurren refl. (sich mit e-m)
(се c янкого)
скарване-Entzweitung f, -en, Veruneinigung
f, Zerwürfnis n, -ses, -se
скарида-Gamcle f, -n (зоол.), Granat m, -(e)s,
-е (зоол.), Winkel m, -s
скарлатина-Scharlach tn, -s,	-e,
Scharlachfieber n (мед.)
скарник-Rost m, -es, -e
скастрям-abmucken tr. (нкг.), abtrumpfen tr.,
anhauchen tr. (разг.), anniesen tr. (разг.),
anpfeifen-tr. (на нкг.) (фам.),
heruntermachen tr. (някого) (фам.), nasen
tr., verarzten tr. (разг.)
скастряне-Anpfiff m, -s, -е (фам.),
Anschnauzer m, -s (фам. пейор.), Nase f,
-n, Nasenst:ber m (e-m e-n ~ verseyzen,
verabreichen, geben скастрям някого),
Schnauz m, -es, -е (разг.), Schnauzer m, -s
(разг.)
скат-Abdachung f (reorp.), Abhang m, -(e)s,
Bergabhang m (планински), Halde f, -n,
Hang m, -s, -f-c (на планина),
Regenschatten m (безвалежен
планински), Skat m, -s, - (игра)
(--dreschen играя скат), Zitterrochen m
(електрически) (зоол.)
скатавам-geien tr. (мор.)
скатаване-Bergung f, -cn (на платната) (мор.)
скатия-Blrkenzeisig m (брязова) (зоол.),
Engelchen n, -s (зоол.)
скаут-Pfadfinder m
скаутизъм-Pfadfi ngerbewegu ng f
скафаидър-Tauchcrgerät n (на водолаз)
(спорт.)
скачам-abgrätschen intr. s h (скачам от уреда
в разкрачено положение), abhocken intr.
s h (от уреда в клек), abschwingen* intr.
refl., abspeizen intr. s (спорт) (от лоста c
изпънати в страни ръце и крака),
abspringen* intr. s, ankoppeln tr. (вагон)
(жп.), ankuppeln tr. (an etw. A. ~) (вагон)
(жп.), anspringen* intr. s. (angesprungen
kommen пристигам подскачайки),
aufbaumen intr. h. (на дърво) (за гризачи,
котка) (лов.), aufgrätschen intr. h./s. (в
разкрачка) (на коня, паралелката^
(спорт.), aufhocken intr. h./s. (клекнал ма
уред) (спорт.), aufschrccken* intr. s.
(изплашен), aufspringen* intr. s. (от
мястото си) (er versuchte auf die

скачане
1084
Straßenbahn aufzuspringen той се опита
да скочи в трамвая (в движение)), bäumen
intr. h (на дърво) (за четириноги и птици),
durchspringen* intr s trnb. (през отвор),
einspingen* intr. s, emporfahren* intr. s,
fügen tr. (стр.), hinwegspringen* intr. s.
(über ctw. А) (през, над нещо), hoppeln
intr. s. (неравномерно, като заек),
kapriolen intr. h. (във водата), kapriolieren
intr. h. (във водата), lamden intr. (c
парашут), nachspringen *, springen* intr.
s. h. (hoch, weit - скачам нависоко,
надалеч ; ans Land ~ скачам на сушата ;
aufs Pferd ~ скачам на коня ; aus dem
Fenster - скачам от прозореца ; aus dem
Stand ~ скачам без засилване ; über den
Graben ~ скачам през рова ; dieser Vorteil
springt in die Augen тая изгода е очевидна
; über Stock und Stein ~ бягам през глава
; er muß ~ той ще бъде уволнен ; das
Klavier wird - пианото ще го продадат),
verkuppeln tr. (вагони, валове),
vorspringen* intr. s. (напред),
zuspringen* intr. s. (auf e-n, etw.) (към
някого)
скачане-Aufsprung m, -s, -re (на земята)
(спорт.), Barrierenspringen n (c
препрятствия) (спорт.), Landung f, -en (c
парашут), Verkuppelung f (на вагони,
валове)
скачвам-koppeln tr. (вагони), verketten tr.,
verklammern tr. (със скоба), Vorhängen tr.
CKa4Bane-Kopp(e)lung f, -en, Kupp(e)lung f,
-en, Verbindung f, -en (на проводници)
скачки-Wettrennen n
скачун-Springer m, -s (кон)
скверен-frevelhaft adj., jämmerlich, verrucht
сквернословие-Schmutzwort n
скверност-Verruchtheit f, -en
сквестирам-schützen tr. (добитък на чужда
земя)
скеле- Leitergerüst п (от стълби),
Ablaufgerüst п (мор.) (за спускане на
плавателен съд във водата),
Aufschnürung f, en (шнурово),
Balkengerüst п (гредово), Bühne f, -n (от
дървени или железни греди и талпи)
(мин.), Dachstuhl m (за работник на
покрива) (стр.), Gerüst n, -(c)s, -е (стр.),
Kleereuter m (за сушене на детелина),
Schnürboden m (шнурово) (стр.)
скелет-Balkenwerk п (от греди) (стр.),
Beingerippe n/Beingerüst n, Bindwerk n
(стр.; дървен, на паянтова постройка),
Gerippe п, -s, Gerüst n, -(e)s, -е (стр.),
Gitterrumpf m (на самолет), Klapperbein
п (за смъртта), Knochengerippe m,
Knochengerüst m, Recke f, -n (дървен),
Reuter m, -s (дървен, за сушене на
детелина и сено), Rumpf m, -es, -те (на
кораб, на машина), Skelett n, -s, -е (и на
постройка) (das ~ e-r Rede план на реч),
spant n, -s, -еп (на кораб), Totengerippe п
скелчо-Reff n, -es, -е
скеля-Anlände f, -п (мор.), Baugerüst п (за
постройка), Hängegerüst п (висяща),
Stapel m, -s (за строеж на кораб) (мор.),
Stapelplatz m (за строеж на кораб) (мор.),
Zulage f, -п (при строеж)
скептик-Skeptiker m, -s
скептицизъм-Skepsis f, -, Skeptizismus m,
Zeifelsucht f
скептичен-skeptisch, zweifelmütig,
zweifelsüchtig, zweiflerisch
скептически-skeptisch
скера-Lederhaut (на окото)
скерцо-Scherzo n, -s, -s (муз.)
скетик-Zweifler m, -s
скеч- Sket(s)ch m, -es, -е (театр)
ски-Bretter f,pl. (спорт.), Schi m, -s, e-r (~
laufen, fahren карам ски ; ~ Heil ! на
сполука !), Schneeschuh m, Ski m, -s, -er
(~ laufen карам ски), Wellenreiten n
(водни) (спорт.)
ски-курс-Trockenkurs m (подготвителен, в
зала)
скилидка-Knoblauchzehe f (чесънова), Zehe
f, -n (чесън и под.)
скимтене-Gewinsel n, -s, Winselei f
скимтя-anwinseln tr. (за куче) (нкм.), fiepen
intr. h, -jaulen intr. h. (за куче), -maunzen
intr., -miefen intr., -wimmern intr. h., -

1085
складирам
winseln intr. h. (за куче)
скшшя-Bundeslade f (библ.)
скиор-Sch ifah rer m, Schiläufer m, -s, -
скиорка-Schihaserl n (млада, плаха) (шег.)
скип-Kippkarren m, Kippwagen m (техн.)
скиптър-Zepter ш, -s (das Zepter führen
държа скиптъра в ръцете си)
скиснорт-Schisport m, -es, -
скит-Klause f, -n, Skythe m. -n, -n (ист.)
скитам ce-vagabundieren inlr. s.
скитам(се)-Ьиттг1п intr. h
скитам-bammeln intr. h, flanieren intr. s,
herumtreiben* refl., herumziehen* intr. s.
(от едно място на друго), irren intr. h. refl.,
lottern intr., rabantcren intr. h., rabanzcn
intr. h., rabastern intr. h., schwänzen intr.
h., schwärmen intr. h., tippeln intr. h. s.,
trampen intr. h. (по пътищата), zigeunern
intr. h.
скитаие-Bummel m, -s, Bummelei f, -en, Hin
und Her n, Irrfahrt f, Kreuz- und Querzüge
pl., Kreuzundquerfahrl f, Tippelei f,
Vagabondage f, Vagabundage f, -
скитач-Tippelbruder m
скитащ-fahrend part. adj. (~es Leben
скитнически живот)
скнтиик-Kunde m, -s, -e, Landstölzer, Lotter
m, -s, -, Lotterbube m, -n, -n, Lotterknecht
m, -es, -e, Lump m, -en, en, Pennbruder m,
Schnurrer m, -s (разг.), Sonnenbruder m
(разг.), Tippelbruder m, Tippler m, -s,
Vagabund m, -cn, -en, Zigeuner m, -s
(прен.)
скитиица-Tippelschickse f
скитнически-jenisch
скитпичество-LoUcrrei f, -en, Vagabondage
f, -, Vagabundage f, -, Vagabundentum n, -
s, -
скнторя-herum lungern intr. h., plempern intr.
h.
скитосвам-herumlungern intr. h.
скитосване-Bummelei f, -en
скица- Skizze f, -n (и на художник), Abriß m, -
risses, -risse, Aufriß m, -isses, -isse (и
нрен.), Dessin n, -s, Entwurf m, -s,
Entwürfe, Federzcihung f (c перо) (жив.),
Grundriß m (стр.), Gurke f, -n (за човек),
Karton m, -s, -е (за стенопис), Konzept n,
-es, -e, Kroki n, -s, -s (топографска),
Punktation f, -en (за договор), Riß m, sses,
-sse, Schema n, -s, -s, Type f, -n, Vorprojekt
n (идейна), Wegaufnahme f (на път),
Zeichnung f, -en
скнци-Vorstudien pl. (предварителни)
скицирам-abreißen* tr., aufreißen* tr.
(чертеж, проект, модел, проблема) (и
прен.), entwerfen* tr., hinwerfen* tr.,
konstruieren tr., krokieren tr., skizzieren tr.,
zeichnen tr. (nach der Natur zeichnen
скицирам от натура ; nach dem Leben
zeichnen скицирам реалистично)
скициран-gezeichnct, skizzenhaft
скициик-Block m, -(e)s, Skizzenbuch n
синьор- Skiläufer m (спорт.)
скиьорка-Skihase m (малка, хубавичка)
склоияем-dekliencrbar adj.
склад-Bekleidungskammer f( вещеви) (воен.),
Bodenspeicher m, Büchervorrat m (за
книги), Depot n, -s (търг.), Ganter m, -s,
Huthaus n (хранилище на инструменти),
Kammer f, -n (вещеви, в казарма), Kanter
m, -s, Kellerei f, -en (винарски),
Kohlenlager n (за въглища),
Kohlenniederlagc f (за въглища),
Kohlenraum m (за въглища), Lager n, -s
(търг.), Lageraum m, Lagerhaus n (търг.),
Magazin n, -s, -e, Niederlage f, Packhof m
(в мелница), Park m, -s, -е (за оръжия),
Pulverlurm m (барутен като кула),
Rüstkammer f (за оръжие), Schuppen m„
Speicher m, -s, Stapel m, -s (на стоки),
Stapelplatz m (на стоки), Vorratshaus n
(търг.), Weinlagcr n (на вина),
Wcinniederlage f (на вино, вина),
Werkzeugausgabe f (на инструменти в
завод), Zeugamt п (вещеви) (воен.),
Zeugkammer f (за спортен инвентар),
Zollspeicher m (митнически)
складирам-ablagern tr. refl., aufspeichcm tr.
(храни, стоки, жито), einiagern tr. refl.,
lagern tr. refl. (стока), magazinieren tr.,
speichern tr., stapeln tr., zusammensetzen

складиране
1086
tr. refl.
складиране-Aufspeicherung f
скланям-ankriegen tr. (e-n um ctw. ~) (обл .),
beidrehen tr. (на отстъпка), beschwatzen
tr., bestimmen tr., bewegen* tr., biegen* tr.
refl. (грам.), breitschlagen* tr. tmb. (чрез
дълго настояване), deklinieren tr. (грам.),
herumbekommen* tr. (някого към нещо),
stempeln tr. (e-n zu etw.) (някого за нещо),
überreden tr. (e-n zu etw.), vermögen* tr.
(e-n zu etw.) (някого за нещо), verstehen*
tr. refl. (sich zu etw.) (да направя нещо),
Zureden inlr. h. (e-m) (някого)
скланяне-Bcstimmung f, -en, Überedung f
склеп-Gruft f, Grüfte (пост.)
склероза-VerkaIkung f
склерозирам ce-verkalken intr. s. (verkalkter
Trottel склерозиран старик)
склерозиране-Verkalkung f
склоп-Abfahrt f, -en (спорт), Abfall m, -s, -г-е,
Abhang m, -(e)s, Berg(es)hang m,
Bergabhang m (планински), Bergabsturz
m (стръмен, на планина), Berghalde f
(планински), Berghang m, Berglehne f
(планински), Felsenabhang m (на скала),
Halde f, -n, Hang m, -s, -re, Lehne f, Leite f,
-n, Neigung f, -en, Steigerung f, -en
склонен съм-neigen intr. h. (zu) (er neigt zur
Schwermut той клони към меланхолия ;
ich neige zu deiner Ansicht склонен съм
да приема твоя възглед)
склонен-geneigt part. adj. (ich bin ~, ihm zu
glauben склонен съм да му вярвам),
gewillt adj. (~ sein etw. zu tun склонен съм
да направя нщ.), nachdenklich (към
размисъл), nachdenksam (към размисъл),
spekulativ (към абстрактно мислене),
veranlagt (zu etw.) (към, да) (ein gut
schlecht ~es Kind дете c добри, лоши
заложби ; künstlerisch ~ sein имам
артистични заложби), willfährig (да се
подчини)
склонение-Beugung f, -en, Biegung f, -en,
Deklination f, -en, Wortbeugung f (фам.)
склонност към долното)
склонност-Ader f, -п (er hat e-e leichte
~склонсн е към лекомислие), Fettsucht f
(към затлъстяване) (мед.), Geneigtheit f,
Hang m, -s, -re (Hang zum Müßiggang
склонност към безделие), Liebhaberei f, -
en (für etw.), Nachdenklichkeit f, - (към
размисъл), Naturanlage f (естествена),
Neigung f, -en, Veranlagung f, -en (zu etw.),
Anlage f, -n
склонявам-erbitten* tr.
склоняем-beugbar adj. (грам.)
склонвам-l.zumachen* tr. (очи), die Augen
schließen* 2. die äugen auf immer
schließen* (умирам)
склопка-Knieaufschwung m (колянна)
(спорт.)
сключвам-abschließen* tr. refl.,
einschlagen* tr. (сделка), fallen tr. refl.
(ръце за молитва), kapitulieren intr. h.
(договор за капитулация), kontrahieren
intr. h. (контракт, договор), paktieren intr.
h. (mit D) (договор, пакт), schließen* tr.
refl. (договор, мир, брак) (e-e wette -
хващам се на бас ; mit е-ш Freundschaft
~ завързвам приятелство с някого),
tätigen tr. (сделка), verehelichen refl. (брак)
сключване-Abschluß m, -usses, -üsse,
Abschluß m, -usses, -üsse, Einrahmung f,
-en (на фланговете) (воен.),
Friedensschluß m (на мир),
Geschäftsabschliß m (на сделка) (търг.),
Kontrahierung f (на контракт, договор),
Perfektion f, -en (на сделка,
споразумение), Verehelichung f (на брак),
Vertragsabschluß m (на договор),
Ziviltrauung f, -en (на граждански брак)
скоба-Anker m, -s, - (за скрепяване на
строителни части) (стр.), Balkenanker m
(на две греди) (стр.), Band n, -(e)s,Bänder
(на врата), Bügel m, -s, Eckband n (ъглова)
(стр.), Einlagen f, -n (дървена, между две
греди) (стр.),’Einschließungszeichen n,
Einschlußklammer f (грам.), Gabelanker m
(техн.), Heftklammer f (за прикрепя не на
писма, преписки), Heftklammer f
(книговезка), Klammer f, -n, Klammerband
n (техн.), Klipp m, -s, -s, Krampe f, -n,

1087
скорец
Krampen n, -s, Mitnehmer m, Parenthese
f, -n (in ~ казано между другото),
Quetschhahn m (за тръба) (техн.),
Rachenlehre f (калибърна) (техн.),
Rinneisen п (на олук), Steigeisen п (за
качване по стълбове)
скоби-Klammer f, -п (die Klammer auslösen
освобождавам се от скобите) (мат.)
сковавам ce-einfrieren* intr. s, einfriercn* intr.
s
сковавам-aufhauen* tr. (дървена къща),
aufschlagcn* tr. (палатка, бивак),
aufspritzen intr. s., befangen’" tr., ketten tr.
refl. (e-n, etw. an etw., е-п) (c или като c
верижка някого нещо), schiften intr. h.
(греди), zimmern tr. (дървен строителен
материал), zusammenhauen* tr. (надве-
натри), zusammenschlagen* tr. (набързо),
zwingen* tr. refl.
сковаване-Zimmerung f, -en (на дървен
строителен материал)
скован-brettern adj.
скованост-Gezwungenheit f
скок-Abkommen n, -s, Abschwung m, -s,
■re, Absprung m, -(e)s, -re, Bauchklatscher
m (неумел, във водата) (разг.),
Bockspringen п (на козата, във въздуха)
(спорт.), Dreisprung m (троен) (спорт.),
Fechtersprung m (назад, с отхвърляне на
единия крак) (спорт.), Fehlsprung m
(неправилен) (спорт.), Flugschere f
(ножичен) (спорт.), Hechtrolle f (кълбо)
(спорт.), Hechtsprung m (ножичен)
(спорт.), Hirschsprung m (еленов)
(спорт.), Hochsprung m (висок) (спорт.),
Hocke f, -п (над кон с гривни) (спорт.),
Hops m, -es, -е, Hopser m, -s, Hüpfer m, -s
(малък), Hupfer- m, -s (малък), Kapriole f,
-n (във въздуха), Katzensprung m
(котешки) (разг.), Kopfsprung m (c
главата надолу), Längssprung m (в
дължина) (спорт.), Luftsprung m, -es, те,
Paketsprung m (в група) (спорт.),
Rösselsprung m (конски, за ребус), Salto
n, -s, - (въздушен), Satz m, -es, те (er
sprang mit -ein ~ über den Grabn той
прескочи c един скок рова), Schersprung
m (ножичен) (спорт.), Schwung m, -es, -e
(спорт.), Seitensprung m (всрани)
(спорт.), Sprung m, -s, *e (ein - über den
Graben скок през рова ; ~ auf, marsch,
marsch ! прибегни напред, марш ! ; auf
dem ~ sein готвя се да ; e-m auf die
Sprünge helfen поощрявам някого ; e-n
großen - machen правя голям скок; damit
kannst du k-e großen Sprünge machen c
това няма да свършиш много работа),
Stabhochsprung m (овчарски) (спорт.),
Stabspringen п (овчарски) (спорт.),
Trampolinsprung m (от трамплин)
(спорт.), Turmspringen п (от кула във
водата) (спорт.), Wasserkunstspringen п
(от кула) (спорт.), Weitsprung тп (на
далечина) (спорт.)
скок-кълбо-Hcchtrolle f (спорт.)
скоклест-schlaksig
скокльо-Springkäfer m (зоол.)
скокльовци-Schncllkäfer pl. (зоол.)
скокообр азен-spru nghaft
скокообразност-Sprunghaftigkeit f
скокот-Kilzel m, -s
CKOKOTJiiiB-kitz(e)lig
скок-свредел-Bohrcr m, -s (спорт.)
сколасвам-bringen* tr., schaffen tr. (wird er’s
- ? ще се справи ли ? ; ich schaffe den
Weg in 5 Minuten ще измина този път за
5 минути ; der hat’s geschafft той успя)
скоифузвам-bcschämen tr. (beschämte
Situation сконфузна ситуация)
скопец-Kastrat m, -en, -en, Verscnittene(r) m,
-n, -n
Скопие-Skopje n
скопявам-verkeüen tr., entmannen tr.,
kapaunen tr., kappen tr. (птици), kastrieren
tr., legen tr., reißen* tr. refl.. (животни),
schneiden* tr. refl. (животно), Wallachen
re. (жребец)
скоияване-Enlmannung f
скорбут-Scharbock m, -s, -, Skorbut m, -s, -e
(мед.)
скорбяла-Starke f, -n, Stärkemehl n, -s
скорец-Rosendrossel f (розов) (зоол.), Star

1088
m, -s, -е (зоол.), Starmatz m (в клетка)
(разг.)
скоро-bald adj. (bald komm wieder скоро ела
пак ; per bald за веднагашна доставка ;
möglichst bald по възможност по-скоро),
in absehbarer Zeit, kurz, nächstdem,
schnell, rasch, geschwind, jüngst, kürzlich
CKoponoTiiiKiio-plölz] ich
скоропреходен-schnellcbig
скоросмъртница-Finkeljochcn m (тар.)
скорост-Absolutgeschwindigkeit f (авиц.)
(летателна,	попътна),
Anfangsgeschwindigkeit f (начална),
Drehungsgeschwindigkeit f (на
въртенето), Endgeschwindigkeit f
(крайна), Fahrt f, -en (жп., мор.) (in -
kommen	ускорявам),
Fahrtgeschwindigkeit f (пълна),
Feuergeschwindigkeit f (на стрелбата)
(восн.), Fortpflanzungsgeschwindigkeit f
(на разпространението) (физ.), Gang m, -
(e)s, Gänge (автом.), Geschwindigkeit f, -
en, Grenzgeschwindigkeit f (пределна),
Kolbcngeschwindigkeit f (на бутало),
Schaltslufe f, Schnelligkeit f, -, Windeseile
f (на вятъра), Tempo n, -s, -s
cKopocTiiiiK-Schnelldreher m (стругар) (техн.),
Stachanowarbeiter m, -s, Aktivist m, -en, -
en	*
CKopocTOMep-Geschwindigkeitsmesser m
(техн.), Log n, -s, -e, Logge f, -n,
Tachometer n, -s '
скорострелеп-schnellfeuernd
скорострелност-Feuergeschwindigkeit
(воен.)
скороход-Wettgeher m (спорт.)
скороходец-Läufer m, -s
скорошен-baldig adj. (само атрибутивио),
frisch adj., jüngstvergangen, rezent
Скорлион-Skorpion m, -s, -е (съзвездие)
скорпиои-Drachenkopf m (морски) (зоол.),
Skorpion m, -s, -e, Wasserwanze f (воден)
(зоол.)
скоруша-Eberesche f (бот.)
скорчо-Starmatz m (разг.)
скорявам-Ieichten tr.
скосявам-abärgern re fl. (от ядове), abkanten
tr. (техн.), abschrägen tr. (ръбовете), örtern
tr., schärfen tr. (въглите), schmiegen tr. refl.,
verbrechen* tr.
CKOT-Beslie f, -n, Rind n, -cs, -er, Tier n, -es, -
(~e halten, pflegen държа, гледам
животни ; das ~ in dem Menschen
животинската природа в човека ; ein
großes ~ важна птица), Vieh n, -es, -,
Vichkerl m
скотовъд-Züchter m, -s
скотовъдец-Ticrzüchtcr m
скотовъдство-Tierzucht f, Viehzucht f
скотоложки-sodomitisch
скотоложство-Sodomie f, -n
CKOTCKM-animali(sch) adj. (инстинкти,
наслади) (за хора) (прен.), bestialisch adj.,
säuisch, viehisch
скотство-Ticrheit f, -
скотщипа-Bestialität f, -en, Tierheit f, -,
Viecherci f, -en
скраб-Weberschlichte f (текст.)
CKpaiimiipaM-verfilmen tr.
скреж-Rauhreif m, Reifeis n
скрепвам-verankern tr. (техн.)
скрепвапе-Verankerung f
скрепявам-besiegeln tr. (c печат), fachen tr.
(техн.), befestigen tr., verbinden* tr.,
verbolzen tr., beglaubigen tr., best:rken tr.,
unterstempeln tr., mit e-m Stempel
versehen*
скрепям-ankem tr. (със скоба) (стр.), fügen
tr. (стр.), verbolzen tr. (c болтове)
скрибуца-knarren intr. h. (кола), schreien* intr.
h. (за трион)
скрибуцам-fiedeln intr. h (разг.), knarren intr.
h. (кола), kratzen intr. h. (auf der Geige
katzen скрибуцам на цигулка), kreitschen
intr. s., sägen tr. intr. h. (на цигулка)
скрибуцане-Gefiedel n, -s (на цигулка)
скрибуцащ-knarrig
скривалище-Bombenkeller	m
(противовъздушно)	(авиац.),
Luftschutzkeller m, -s, -, Schlupfloch n,
Schlupfwinkel m, Tifbunker m (дълбоко
противоаеропланно) (воен.), Versteck n,

1089
скрупул
-es, -е
скривам (ce)-bergen* tr. refl., verbergen* tr.
refl.
скривам ce-kriechen* intr. s. (in ein
Mauseloch kriechen скривам се в миша
дупка), verkriechen* refl., verstecken tr.
refl. (sich vor e-m) (от някого)
скривам-hehlen tr., hehlen tr. (крадена стока),
tarnen tr., verdecken tr. (s-e Schuld ~
потулвам вината си ; ein verdeckter Gang
покритход, коридор, галерия), verhehlen
tr. (e-m etw.) (истина, убеждения) (ich will
dir die Wahrheit nicht ~ не искам да
скрия, да прикрия истината от тебе),
verheimlichen tr. (e-m etw.) (нещо от
някого), verschweigen* tr. (e-m etw.)
(нещо от някого), verstecken tr. refl. (etw.)
(нещо)
скриване-Pfandbruch m (непозволено),
Verheimlichtung f (на нещо)
скрижал-Tafel f, -n
скрижали-Gesetztafeln pl. (на завета) (библ.)
скрин-Kommode f, -en, Schrank m, -es, -re,
Schrein m, -s, -e, Sprungkasten m (спорт.),
Vertiko m, -s, -s (c украсена горна част),
Wickelkommode f (за белцо на пеленаче)
скрипец-Aufzug m, -s, -s-e (техн.),
Aufzugswinde f, Bcrghaspcl f, Flasche f, -
n (сложен) (техн.), Gier n, -s, -е (мор.),
Jungfemblock m (за опъване на опъване
на корабни кабели), Kallblock m (за
вдигане на котва), Kloben m, -s, Rolle f, -
n, Sterblock m (c къс край на въжето)
(мор.), Winde f, -п (техн.)
скриптя-knirschen intr. h.
скриптящ-knisterig, knislrig
скрипцн-Talje f, -n (мор.)
скрнт-blind adj., blumig adj., diebisch adj.,
falsch adj. (ein -er Spiel mit e-m treiben
играя скрита игра, лъжа нкг.), heimlich
(пътища, срещи, грехове, недостатъци)
(heimlich tun върша нещо скрито),
hinterstellig, latent, rezessiv, rückhällig,
schwarz (die Ware kommt - an стоката идва
контрабандно ; er ging - über die Grenze
той премина границата нелегално), still
(-er Teilhaber негласен съдружник),
verborgen, verhohlen, vcrschiegen,«
versteckt, verstohlen (поглед)
скритен-Druckmäuser m, -s, druckmäuserig
adj., versteckt
CKpimiiiHeiie-Geheimniskrämerei f (разг.)
скритничещ-gcheimtuerisch adj.
скрито-i nsgeheim
скрнтом-heimiich
скритост-Rückhalt m, Schleicherci i‘,
Verstecktheit f, -
скришен-verstohlen
скришом-verborgenerweise, verstohlen,
verstohlenermaßcn, verslohlcncrwiese
скроб-Schlichle f, -n (текст.)
скробвам-schlichlen tr. (текст.)
скробвач-Schlichter m, -s (текст.)
скромеи-anspruchsfrei adj., anspruchslos
adj., begnünsam adj., bescheiden adj
(bescheiden lun-скромнича), ehrbar adj.,
einfach adj., frugal adj., genugsam adj.,
gering adj. (остар.), klein (er lebt in kleinen
Verhältnissen той живее при скромни
условия), mäßig, modest, schlicht (der -c
Mann aus der Volke обикновеният човек
от народа), simpel, simpel, sittig, sittsam
(die Sittsame spielen правя cc na
скромна), vergnügsam, züchtig
скромност-Anspruchslosigkcit	f,
Bescheidenheit f, Einfachheit f, Frugalilät
f, Genügsamkeit f, Ländlichkeit f
скрофул-Skrofel f, -n (мед.)
скроявам-abkarten tr. (скрито), anlcgcn tr.
(нщ. лошо) (прен.), ausbrüten tr. (коварен
план) (was habt ihr da wieder ausgcbrütel?
какво измъдрихте пак?) (разг.), cinflidcln
tr. (интнга), mitspiclen intr. h. (номер),
schneiden* tr. refl. (покля), verschneiden*
tr. (лошо, за плат) (das Kleid ist
verschnitten роклята е скроена лошо),
zuschnciden* tr. (костюм, плат, ризи) (den
Stoff zuschnciden скроявам плата)
скрояваие-Verschneidung f (лошо, на плат)
скрунул-Gewisscnzwcifcl m, Skrupel m. -s
(sich über etw. - machen правя скрупули
; das macht ihm k-e - това не го безпокои)

скръб
1090
скръб-Gram m, -(e)s, Harm m, -s, Jammer m, -s,
Leid n, -(c)s, -c (душевна), Tarurigkeil f,
Trauer f (e-n in tiefe ~ versetzen потапям
в дълбока скръб ; in tiefer - дълбоко
опечален), Weltschmerz m (мирова)
скръбен-betrüblich adj., gramvoll adj., traurig
(~ über ctw. A sein мъчно ми е, опечален
съм за нещо ; ~е Zeiten безрадостни дни
; das ist ~ aber wahr тъжно, но истина ; е-
е -е Rolle spielen играя жалка роля ; ein
-er Kerl нескопосник)
скръпза-Filz m, -cs, -е (фам.), Filzer т, -s
(разг.), Kalmäuser т, -s, Knicker т, -s,
Pfenningfuchser in, Scharrer m, -s (разг.)
CKpwnaB-schof(e)Iig (фам.), schofel (фам.)
скрънвам-Шсксп tr.
скръствам-verschränken tr. (ръце)
скръстосване-Verschränkung f, -cn
скубач-Nepper m, -s
скубачество-Nepp m
скубачество-Nepperei f, -en
скубеие-Reißen n (на пера)
скубер-Rieseler m (техн.)
скубя-pflücken tr. (птица) (wir haben noch ein
Hühnchen miteinander zu ~ имаме да
уреждаме още стари сметки един е друг),
raufen tr. (etw. aus der Erde - изкубвам
нещо ; sich die Haare ~ скубя си косата ;
das Rasiermesser rauft бръсначът скубе),
reißen* tr. refl. (пера) (sich D die Haare
aus dem Kopf - скубя си косите), rupfen
tr. (an etw. D) (e-n an den Haaren - скубя
някого за косата), rupfen tr. (пиле, трева)
(е-п ~ скубя някого; mit e-m ein Hühnchen
zu ~ haben имам да оправям сметките с
някого), zausen tr., zerrupfen tr., ziepen tr.
(косата на някого) (разг.)
скудодумие-Gedankenarmut f, Geistesarmut
f
скудоумен-bschränkt part. adj.
скука-Langweile f, Langweile f, -
скул-Gig n, -s; f, -s (мор.)
скула-Apfelbein n (анат.), Backenbein n
(анат.),, Backenknochen m (анат.),
Jochbein n (анат.), Kimm f, -s (на кораб)
скулптор-Bildhauer m, Bildner m, -s,
Holzschnitzer m (резбар), Plastiker m, -s
скулптора-Bildnerei f
скулнторски-bildncrisch adj.
скулнтура-Bildhaucrei f, Holzbildhauerci f(Ha
дърво), Holzbildnerei f (на дърво),
Holzplastik f (на дърво), Plastik f, -,
Zeroplaslik f (със, от восък)
скулптурен-plaslisch, bildhauerisch adj.
скумрннка-Lachtaube (зоол.)
скумрня-Makrele f, -n
cicync-Skunk m, -s, -s (зоол.)
скут-Schoß m, -es, -re (das Kind will auf den ~
детето иска да го вземат на колене ; die
Hämde in den ~ legen скръстосвам ръце
; cs fiel ihm in den - падна му отгоре ;
dem Glück im ~e sitzen галено дете съм
на щастието)
скутер-Motorrollcr m
скучая-langweilen tr., mopsen tr. rcfl. (e-m
etw.), öden tr. refl.
скучен-bockig adj., fad(e) adj. (~e Rede
скучна реч), geistlos adj., langstielig
(човек, сказка), langweilig, ledern, öde (c¬
e ~ Rede пустословична реч ; ein -s
Leben празен, пуст живот ; ein ~r Kerl
досаден	човек), steifleinen,
sterbenlangweilig (ужасно), tranfunzlig,
tranig, trist, trocken (реч, лекция) (ein -er
Reter безинтересен човек), tuntig
скучност-Langweiligkeit f, -en
скъп-aufwendig adj. (пропаганда, проект),
best adj. (mein bester Freund скъпи
приятелю),	feudal	adj. (разг.),
herzallerliebst, Hcrzallcrlieste(r) m, -n, -n,
Herzblättchen n (като гальовна дума),
Herzblatt n (като гальовна дума), herzig,
kostbar (die Zeit, jeder Augenblick ist
kostbar времето, всеки момент е скъп),
kurzsilbig (на думи), Lieb n, -s, liebwert,
lohnintensiv, teuer (~ kaufen купувам
скъпо ; das ist mir viel zu - това ми е
много скъпо ; das soll dir - zu stehen ще
ти излезе много скъпо ; er schwur teure
Eide закле се в най-скъпото си ; wie ~
kommt das ? колко струва това ?), traut,
wortkarg (на думи)

1091
скътвам
скъпа-Herzallerliebste f, -n
скъперпик-Filz m, -es, -е (фам.), Geizdrachen
m, Gnatzkopf m, Klauber m, Knacker m, -s,
Knauser m, -s, Knicker m, -s, Scharrer m, -
s
скъпернича-kargen intr. h., knickern intr. h.
скьперпическн-filzig adj., geizig adj., karg,
knackerig, knauserig, knickerig, knickrig,
ruppig (sich - benehmen цепя косъма)
скъперничество-Filz m, -es, -е (фам.), Geiz
m, -s, Knauserei f, -en, Knickerei f, -en
скъпотия-Teuerung f, -
скъпоценен-kostbat
скъноцепност-Juwel n, -s, -en, Kleinod n, -s,
-e, Zimelie f, -n, Zimelium n, -s, -ien
скьпоценности-Kostbarkeit f, -en
cicbn4!iftcTBO-Geldschneidcrei f
скъпчия-Geldschneider m (разг.)
скъпя ce-geizcn intr. h, kargen intr. h. (er kargt
mit s-m Gelde слъпи си парите), knappen
intr. h. (mit etw.) (за нещо), knapsen intr.
h. (mit etw.) (за нещо), knausern intr. h.
(mit etw.) (за нещо), knorzen intr. h.
скърбя-härmen refl., trauern intr. h. (um, über),
traurig sein
cкърбящ-Leibtragende(r) m (за покойник)
скърпвам-zusammenflicken	tr.,
zusammenstoppeln tr. (стари неща) (разг.)
скърпеж-Fiickwerk n
скърцам-knacken intr. h. (die Treppe knackt
стълбата скърца), knarren intr. h. (врата,
ботуши), knirschen intr. h., knistern intr.
h., krcilschen intr. s., quietschen intr. h. (за
врата)
скърцане-Geächze n, -s
скърцащ-knarrig
скършвам-pinziercn tr. (върхове на
растения), wipfeln tr. (върха на дърво)
скъсап-abgefetzt adj. part. (обуща), zerfetzt
скъсва ce-abreißen* tr. refl.
скъсвам ce-durchreißen* intr. s h tmb. (на
две, през средата), reißen* intr. s. (за
нишка) (von etw. - откъсвам се от нещо
; die Geduld ist mir gerissen изчерпа ми
се търпението ; das reißt ins Geld това
хвърля много пари), zerplatzen tr. (е-е
zerplatzte Hose скъсан панталон ; vor
Lachen zerplatzen скъсвам се от смях)
скъсвам-abfetten tr. (обява), ablaufen* tr.
refl., abschließen* tr. refl., abschließen* tr.
refl., absetzen tr. refl. (от седене), abtreten*
tr. (при настъпване) (die Schleppe ~
настъпвам и скъсвам шлейфа),
durchlaufen* tr. trnb., durchliegen* tr.
tmb. (от лежане), durchtrelen* tr, trnb.,
reißen* tr. refl. (etw. in Stücke ~ разкъсвам
на късове; sich D ein Loch in die Hosen ~
протривам си панталоните; der Wolf reißt
das Schaf вълкът грабва овцата ; das reißt
ein Loch in den Beutel това бърка дълбоко
в кесията), senken tr. (е-п) (на изпит)
(разг.), zerfallen* intr. s. (mit e-m),
zerreißen* tr. refl. (писмо, канап)
скьсваие-Abbruch m, -es, -re, Bruch m,l-(c)s,
Brüche, Durchriß m, Kettenbruch m (на
вериги), Reißen n (на конец), Reißen n (на
нишка), Zerwürfnis n, -ses, -se (на
отношенията)
скъсват ме-durchplumpsen intr. s trnb. (на
изпит)
скъсявам ce-einlaufen* intr. s
скъсявам-aufdocken tr. (ремък, връв),
einnähen tr. refl., kappen tr., kürzen tr.
(рокля), kupieren tr., reffen tr., scheren* tr.
refl., stauchen tr. (das staucht aber ! ама
че друса !), verkürzen tr. (рокля),
zusammenziehen* tr.r efl. (статия, разказ)
(прен.)
скъсявапе-Kürzung f (на рокля, дреха),
VerküRzung f, -en, Zusammenzichung f
скътавам-aufsparcn tr. (das Schicksal
sparteihn noch zu Großem auf съдбата ro
пощади за да извърши велики дела ; с-п
Notpfennig ~ спестявам бели пари за
черни дни)
скътаване-AuIbewahrung f, -en
скътвам-abzweigen refl. (пари, запаси),
aulbewahrcn tr. (etw. zum Andenken ~
пазя, сухранявам нщ. за спомен),
aulheben* tr. (храна) (etw. vor c-m ~ пазя,
скривам нщ. от нкг.), aufsparen tr. (das
Schicksal sparteihn noch zu Großem auf

скътвам
1092
съдбата го пощади за да извърши велики
дела ; е-п Notpfennig - спестявам бели
пари за черни дни)
скътвам-zu rücklegen tr. rei'l. (пари)
слаб-bröckclig adj., dünn adj. (~e Figur слаба
фигура), dürr adj., flau adj. (der Wind wird
- вятърът отслабва), gebrechlich adj.,
geJind(e) adj., gering adj. (лов.), hager,
klapp(e)rig, klapperdünn, kränklich, leis,
leise, lind, mager, marklos, piepend, piepig,
piepsig, sanft (за болка) (~ wie ein Lamm
кротък като агне ; е-п -en Zwang
ausüben упражнявам лек, тактичен
натиск ; ein -er Blick кротък, нежен
поглед; etw. auf die -е Tour, auf die Sanfte
versuchen опитвам нещо c добро ; ein
-es Lüftchen лек ветрец; -e Hände нежни
ръце ; ein -es Blau нежносиньо ; -er
Schlaf сладък, лек сън), schmächtig,
schmal (храна, доход) (~ gehalten werden
оскъдно ме хранят ; es geht bei mir - her
живея оскъдно ; er ist schmaler und
grösser geworden станал е по-слаб и по-
висок), schwach (хора, жена, дете,
характер, кафе, успех, стомах,
постижание, произведение, памет,
реколта, глагол, склонение) (das -е
Geschlecht слабият пол ; den Gegner an
s-r -en Stelle angreifen атакувам
противника на слабото му място ; Singen
ist m-е -е Stelle не ме бива в пеенето ; е-
е -е Stunde момент на слабост; das steht
auf -en Füßen това има нестабилна
основа ; ein -er Wein тънко вино ; mir
wurde - прилоша ми ; mach mich nicht -
! не ме нервирай!), spill(er)ig, weich (eine
weiche Stelle слабо място)
слабак-Flederwisch m, -es, -e, Lulatsch m, -
es, -e, Piephahn m, Schwächling m, -s, -e
слабея-abzehren intr. h„ magern intr.,
zusammenfalten* intr. s. (durch e-e
Krankheit zusammengefallen sein слабея
от болест)
слабина-Dünnung f, -en (на дивеч) (лов.), Gei
f (на въжето) (мор.), Spiel n, -s, -е (между
частите на машина) (e-m freies - geben
lassen давам свобода на някого)
слабини-Flankc f, -п (на животно), Leiste f, -
n, Leistengegend f, Weiche f, -n (анат.),
Weichteile pl. (анат.)
слабините-Weichengegenci f (анат.)
слабително-Laxans n, ..anzien/antien, Laxativ
n, -s, -е (мед.)
слабичък-schmächtig
слабо-schicchl, sch wachenentwickelt
(развит, за страна)
слабоват-lendenlahm, piepend, piepig,
piepsig, pimp(e)lig, schwächlich, weichlich
слабоватост-Schmächligkcil	f,
Schwächlichkeit f, -
слабоволие-Willensschwäche f
слабонога-Hüpferling m, -s (бот.),
Rührmichnichtan n (бот.), Springkraut n
(бот.)
слабосилен-körperschwach, lendenlahm
слабост-Asthenie f, -n (мед.), Blöße f, -n,
Faible n, -s (ein ~ für e-n haben имам
слабост към нкг.), Flauheit f,
Gebrechlichkeit f, Impotenz f, -en,
Marasmus m, -, ..smen, Marotte f, -n,
Menschlichkeit f (човешка), Modesucht
f (към модата), Prunksucht f (към разкош,
лукс), Schwäche f, -n (на характер, воля,
очи, тяло) (jeder Mensch hat s-e -n всеки
си има слабости ; vor - Umfallen падам,
припадам ; nur k-e - zeigen ! не
проявявай слабост !), Schwachheit f, -en
(die -en des Alters слабостите на
старостта), Steckenpferd n (das ist sein -
на тази тема е побъркан ; jeder hat sein —
всеки си е башка луд) (разг.), Vomeigung
f (към нещо)
слаботелесен-körperschwach
слабоумен-blöd adj., blödsinnig adj.,
geistesschwach adj. (мед.), idiotisch,
imbezil(l) (по рождение)
слабоумие-Dementia f, Geistesschwäche f,
Imbezilität f (вродено)
слабоумиик-Schwachkopf m
слабохарактереп-schwammig
слабушко-Flederwisch m, -es, -e
слава-Odium n, -s, - (лоша) (das - auf sich

1093
слагам
nehmen излагам се доброволно),
Anrüchigkeit f, -еп (лоша) (пейор.),
Beerühmtheit f, -en, Dank m, -(e)s (Gott sei
-! слава богу !, Dichterkranz m (на поет),
Ehre f, -en, Erdenruhm m (преходна,
земна), Geruch m, -(e)s, Gerüche (прен.)
(er kam in den ~ e-s gewalttätigen Mannes
излезе му славата на брутален човек),
Lorbeer m, -es, -en, Nachruhm m
(посмъртна), Reputation f, -en, Ruf m, -
es, -e (im -der Gelehrsamkeit stehen
ползвам се със слава ; e-n in üblen ~
bringen компроментирам някого ; ein
Arzt von - лекар c име), Ruhm in, -cs, -c
(- ernten, davonlragcn жъна слава,
обирам лаври ; zu - und Ehre gelangen
достигам слава и почести ; mit s-m - die
Welt erfüllen славата ми се носи по цял
свят; sich mit - bekleckern не заслужавам
бог знае каква слава). Verruf m, -es, -е
(лоша)
славей-Nachtigall f, -en, Schläger m, -s
славей че-Dörling m, -s, -е (пеещо денем)
славен-ehrenvoll adj., famos adj. (-er Kerl
славно момче), gelungen part. adj.,
pfundig (ein -er Kerl чудесен човек ; des
ist - ! знаменито !), rühmlich (kein -es
Erde nehmen завършвам безславно),
ruhmreich, ruhmvoll, wacker
славнст-Slawist m, -en, -en
славистика-Slawistik f, -
славистичен-slawistisch
славистки-slawistisch
славно-wacker
славолюбив-ehrsüchtig adj., ruhmsüchtig
славолюбие-Ehrsucht f, Ruhmsucht f
славонец-Slawone m, -n, -n
славословие-Lobpreisung f, -en
славословя-hochprcisen* Ir., lobpreisen tr.
славословя-lobsingen intr.
славя-апrühmen tr. (e-m ctw. ~) (нкг. за нщ.),
feiern tr., loben tr. refl., nachrühmen tr. intr.
h. (e-m, etw) (man rühmt ihr große
Ordnungsliebe nach хвалят я за голямата
й уредност), rühmen tr. (c-m, etw. ~ хваля
иекого, нещо ; e-n als edel, e-n Helden,
etw. als edel - славя некого като герой,
хваля нещо като благородно ; е-п е-г
Sache wegen - славя някого за нещо)
славя,м-fachen tr. (техн.), zusammenstecken
tr. (с топлийки)
славянип-Slave m, -n, -n, Slawe m, -n, -n
славянство-Slawentum n, -s, -
слагам (cH)-anlegen tr. refl. (Schmuck -
слагам си накит ; Feuer - наклаждам
огън ; Holz, Kohlen - слагам дърва,
въглища на огъня ; dem Pferde e-n Zaum
-	слагам юзда на коня)
слагам ce-setzen refl. (за пръст, земя), setzen
refl. (за пръст, земя)
слагам си-vornehmen* tr. (sich D etw.)
(престилка, маска)
слагам-ablegen tr. refl. (в класьора),
anhalftern tr. (оглавник, гем на кон),
’ anköpfen tr. (главичка) (на карфици,
пирони), anschuhen tr. (обуща на стари
кончове), ansetzen tr. (die Leiter -
поставям стълбата (на стената)), ansetzen
tr. (на огъня) (картофи, ядене, вода),
ansohlen tr. (ходила на чорапи), anstcllen
tr. (etw. an etw. ~) (нщ. към нщ.) (c-c Leiter
-	поставям стълба), antedaticrcn tr. (по-
предна дата), apostrophieren tr.
(апостроф), aufbringen* tr. (бои, шарки,
мехлем), aufbrühen tr. (да кипне) (супа),
aufdunsen tr. refl. (да набт>бнс) (леща,
боб), aufeinanderlcgn tr. (едно над друг о),
aufgeben* tr. (ядене) (обл.), aufkochen tr.
(да кипне), auflcgen tr. (върху нщ.)
(прибор на масата, грамофонна плоча)
(Schminke - слагам си грим ; ein Pflaster
auf die Wunde - слагам мушамичка на
раната ; dem Stier das Joch - слагам
хомота на бика ; den Sattel - слагам
седлото), aufräumen tr. (в ред) (стая),
aufsetzen tr. (обикн. отгоре, върху)
(шапка, книга, очила, ядене) (Wasser (
zum Kochen) - слагам вода да заври ;
Knöpfe - пришивам копчета ; Geld -
залагам пари при игра на карти),
auftafeln intr. h. (софра) (остар.),
auftischen tr. (ctw. ~) (на трапезата) (man

слагам
1094
hat uns reichlich aufgetischl нагостиха ни
богато) (и прен.), auftragen* tr. (на
трапезата) (es ist aufgetragen масата е
сложена), auftun* tr. (den Hut - слагам
си шапката), aufzäumen tr. (юзда) (на кон,
магаре), bedrücken tr. (печат), beflecken
tr. (кръпка на обувки), beflügeln tr.
(крила) (поет.), begaben* tr. (край) (das
Kriegsbeil begaben слагам край на
враждата), behchnen tr. (каска), behelmcn
tr. (шлем), beilegen tr., beircchnen tr.,
bciseitcstellcn tr. (настрана), beisetzen tr.
(das Essen beisetzen слагам яденето на
огъня), belegen tr., beringen tr. (пръстен)
(schwer beringte Hände ръце, отрупани
c пръстени), besoden tr. (чимове),
besohlen tr. (подметки), betonen tr.
(ударение), binden* tr. refl. (обръчи на
бъчви), bläuen tr. (синило на бельо),
buttm tr. (масло на ядене), einfassen tr. (в
рамка), einlegen tr. (Holz - слагам дърва
; Geld in die Kasse - слагам пари в
касата), einscheuern tr. (в плевника),
einsetzen tr., einsetzen tr. (в нщ.) (sich
Zähne ~ lassen слагам си изкуствени
зъби), einstellen tr. refl. (в нщ.), einträufeln
tr. (капки в нщ.) (мед.), eintun* tr.,
einziehen* tr. refl., erledigen refl. (край),
fassen tr. (Korn - слагам жито (в чувал)),
häuten tr. refl. (кожа), halten* tr. refl. (den
Fuß auf den Schemel halten слагам крака
си на столчето), hämischen tr. (броня),
hereinlegen tr. (в нещо), hineinlegen tr.
(нещо вътре), hinlegen tr. refl., hinsetzen
refl. (седнал), hinterlegen tr. (отзад),
hintun* tr. (на някое място) (ich weiß nicht,
wo ich es hintun не зная къде да го
сложа), hocken tr. (на кръстци), kassieren
tr. (нещо в джоба си, прибирам нещо)
(фам.), kielen tr. (пера на стрела), korken
tr. (тапа на нещо), kreuzen tr. refl. (кръст),
legen tr., nachfeuern tr. intr. h.
(допълнително дърва), nachheizen intr. h.
(допълнително дърва в полуугаснала
печка), nebeneinanderlegen tr. (един до
друг), nebeneinanderstellen tr. (адин до
друг), niederlegen tr. refl. (на земята) (с-п
Kranz - полагам венец ; die Waffen ~
слагам оръжие, капитулирам ; ein Amt -
давам оставката си от служба ; die Krone
-	снемам короната ; die Regierung -
оттеглям се от управлението ; die Kinder
-	слагам децата да спят ; die Arbeit
-стачкувам) , niedersetzen tr. (долу),
orden tr. refl. (в ред) (etw. nach der Größe -
подреждам по големина ; die
Angelegenheit - уреждам работата),
packen tr. (в чанта)
, paprizieren tr. (червен пипер), pfeffern tr.
(пипер) (das Essen war zu stark gepfeffert
зденето беше силно подлютено ;
gepfefferte Worte люти думи ; gepfefferte
Witze нецензурирани вицове ;
gepfefferte Preise високи цени), pökeln
intr. h. (в саламура), punkten tr. (точка на
нота) (муз.), punktieren tr. (точка на нота)
(муз.), rechnen tr. (в сметката) (alles ins,
für andere gerechnet едно на друго ; nicht
gerechnet без да се смята), resolvieren
refl. (резолюция), retrodatieren tr.* (задна
дата на писмо), richten tr. (в ред) (die
Speisen ~ приготвям яденето ; Holz -
нареждам дърва ; Fallen - поставям
капани ; ein Schiff - натоварвам кораб),
säumen tr. (самар на магаре, кон), sacken
tr. (в торби), saumen tr. (самар на магаре,
кон), schäften tr. (дълга дръжка),
schmälzen tr. (мас), schmalzen tr. (мас) (es
ist mir zu geschmalzen много ми е скъпо),
schminken tr. refl. (си грим), schröpfen tr.
(e-n) (вентузи), schultern tr. (на рамо),
schwänzen tr. (опашка) (e-e Note - слагам
опашница на нота), setzen tr. (предимно
в седнало положение) (ein Kind auf e-n
Stuhl, auf das Knie - слагам детето да
седне на стол, на коляното ; е-п ~ черпя
някого ; Bäume, Blumen - посаждам
дървета, цветя ; die Erze - промивам
руди от примеси ; Feuer ~
възпламенявам взрив ; die Flagge -
вдигам флага ; Wein auf Bier ~ след
бирата пия вино ; aufs Spiel - рискувам

1095
слагам
; den Namen unter ein Schriftstück ~
слагам подписа си под документ ; f-n
Fuß vor die Tür ~ не излизам от къщи ; е-
n vor die Tür ~ изгонвам някого ; zum
Pfände - давам като залог ; e-n in Angst
~ изплашвам някого ; etw. ins Geld ~
превръщам нещо в пари ; Holz in Klafter
~ нареждам дърва на кубици ; ctw. ins
rchte Licht ~ поставям нещо в правилна
светлина; ein Lied in Musik - композирам
песен по даден текст), setzen tr.
(предимно в седнало положение) (ein
Kind auf е-п Stuhl, auf das Knie ~ слагам
детето да седне на стол, на коляното ; е-
п - черпя някого ; Bäume, Blumen ~
посаждам дървета, цветя ; die Erze ~
промивам руди от примеси ; Feuer ~
възпламенявам взрив ; die Flagge ~
вдигам флага ; Wein auf Bier - след
бирата пия вино ; aufs Spiel ~ рискувам
; den Namen unter ein Schriftstück ~
слагам подписа си под документ ; f-n
Fuß vor die Tür ~ не излизам от къщи ; е-
n vor die Tür ~ изгонвам някого ; zum
Pfände ~ давам като залог ; e-n in Angst
~ изплашвам някого ; etw. ins Geld ~
превръщам нещо в пари ; Holz in Klafler
-	нареждам дърва на кубици ; etw. ins
rchte Licht ~ поставям нещо в правилна
светлина; ein Lied in Musik ~ композирам
песен по даден текст), sichern tr. refl. (на
сигурно място) (wir leben in gesicherten
Verhältnissen обезпечени сме
материално ; das Auto ~ заключвам
колата), sichern tr. refl. (на сигурно място)
(wir leben in gesicherten Verhältnissen
обезпечени сме материално ; das Auto
-	заключвам колата), sohlen tr.
(подметки), speichen tr. (спици) (техн.),
sporen tr. (шипове) (die Füße des Hahnes
sind gespornt краката на петела имат
шипове ; gestiefelt und gesport готов за
път), stacheln tr. (бодли), stecken tr. refl.
(sich D die Haare ~ забождам си косите ;
e-ni e-n Ring an den Finger - пъхам
пръстен на пръста на някого ; sich D е-е
Blume ins Haar - забождам цвете в косата
; die Hände in die Taschen - пъхам ръцете
в джобовете; die Hände in fremde Taschen
- крада ; ein Haus in Brand - подпалвам
къща ; Geld zu sich ~ вземам пари със
себе си ; Kapital in ein geschäft ~ влагам
капитал), stellen tr. refl. (etw. an e-n Ort ~
поставям нещо на дадено място ; das
Auto in die Garage ~ оставям колата в
гаража ; den Wein kalt - слагам виното
да истива ; е-е Aufgabe ~ поставям
задача ; е-е Grenze ~ поставям граница ;
e-n Termin — определям срок ; e-n Zeugen
~ представям свидетел; etw. an die Lufl -
поставям нещо на въздух; sich auf eigene
Füße ~ стъпвам на собствените си крака
; e-n auf die Probe ~ поставям някого на
изпитание ; sich auf die Zehen ~ вдигам
се на пръсти ; etw. in Abrede - отричам
нещо), steuern intr. h. (c-r Sache D) (край
на нещо) (e-m Übclstand ~ премахвам
злина), stielen tr. (дръжка) (e-c Hacke ~
слагам дръжка на мотика), stiften tr.
(болтове), tischen intr. h. tr. (някого да яде),
titeln tr. (надписи), topfen tr. (дете на
гърнето) (фам.), tun* tr. (нещо някъде)
(alles an s-n Platz - слагам всичко на
мясатото си ; ctw. in den Sack - слагам
нещо в сака ; Geld in die Bank ~ внасям
нари в банката; Salz in die Speise - слагам
сол в яденето), überdachen tr. (покрив),
überlegen tr. refl. (нещо отгоре) (ich lege
dem Pferd c-e Decke über покривам коня,
замятам го ; übergclcglc Bretter дъски,
сложени една върху друга), verfonnen tr.
(във форма), vergittern tr. (решетки) (die
Fenster waren vergittert прозорците
имаха решетки ; hinter vergitterten
Fenstern зад решетките, в затвора),
verglasen tr. (стъкла), verkapseln tr. refl.
(в капсула), verlegen tr. (не на място),
versichern tr. refl. (sich jds. ~, c-r Sache)
(ръка на някого, нещо), verwürzen tr.
(подправки), vorgeben* tr. (отпред) (dem
King ein Lätzchen - връзвам лнгавче на
дете), vorlegcn tr. (нещо отпред).

слагаме
1096
vorstcllen tr. (напред), vorlun* tr. (отпред),
wcglcgcn tr. (гъба, тебешир), wcgselzen
tr. refl. (на друго място), wegtun* tr.
(настрана) (разг.), würzen tr. (подправки
на супа, печено), zäumen tr. (юзда), zinken
tr. (зъбци на вилица, гребло, гребен),
zinnen tr. (зъбери) (стр.), zubenamsen tr.
(прякор на някого), zurechnen tr. (c-m etw.)
(нещо за нечия сметка), zurechtsctzcn tr.
(нещо в ред), zurechtstcllen tr. (нещо в
ред), zurücklcgcn tr.r efl. (настрана),
zurückstcllcn tr. (настрана, назад),
zurücktun* tr. (обрато, настрана),
zuselzcn tr. (Wasser zusetzen слагам вода
(във виното)), zusetzen tr. (ястие на огън)
слаганe-Ablage f, -еп (на дрехи, вещи в
гардероб, на преписки в класьор),
Ansetzung f, Auftrag m, -s, -i-c (на масата),
Beize f, -n (слагане) (готв.), Senkung f, -en
(на къща), Setzung f, -en (в седнало
положение), Setzung f, -en (в седнало
положение), Sicherung f, -en (на сигурно
място), Sicherung f, -en (на сигурно
място), Vergitterung f (на решетки),
Verglasung f (на стъкла), Verlegung f
(нещо не на място), Würzung f (на
подправки)
слад-Grünmalz п (пресен) (техн.)
сладичко-Pusselchen п, -s (гальовно за
малки деца)
сладкар-Konditor m, -s, -огеп, Küchler m, -s,
Küchner m, -s, Kuchenbäcker m,
Zuckerbäcker m
сладкарница-Feinbäckerei f, Konditorei f, -
en, Zuckerbäckerei f
сладки-Backwerk n pl. (тестени, дребни)
(готв.), Buttergebäck n (маслени),
Konfetti pl., Radekuchen m (пържени от
точено кори), Teegebäck п (дребни, за
чай)
сладкиш-Apfelkuchen ш (ябълков) (готв.),
Blätterteig m (от точени кори) (готв.),
Blechkuchen m (изпечен на тава) (готв.),
Klitsch m, -es, -е (клисав, текличен),
Kuchen m, -s (от тесто), Mehlbeutel m
(тестен), Rosenenkuchen m (със
стафиди), Schillerlocke f (ролка c каймак)
(готв.), Speise f, -n
сладкиши-Küchlein n, -s (дребни),
Quarkküulchen n (дребни, c извара),
Quarkkeulchen n (c извара)
сладпнк-Lakritzc f, -n (бот.)
сладникав-salbungsvoll, schmalzig
(стихотворение)
сладникаво-zuckersuß
сладникавост-Salbung f, -en, Schmalz n, -es,
-e
сладолед-Eis n, -cs (готв.), Eiscreme f (готв.),
Eskimo m, -(s), Krcmcis n (c каймак,
сметана), Sahneeis n (сметанов),
Speiseeis n
сладост-Gewürz n, -es, -е (прен.)
сладострастен-lasziv, -wollüstig
сладострастие-Wollust f
сладострастиост-Laszivität f, -en
сладурче-pußlicht (за деца), -pusselig,
Zuckerkind n (за малко дете),
Zuckerpüppchen n (разг.)
lieb, nektarisch (като нектар)
сладък-nektam (като нектар), niedlich (das
kann ja - werden ! хубаво се наредихме
!), schnucklig, schnuckrig, zuckersüß (като
захар)
слалом-Abfahrt f, -en (със ски), Abfahrtslauf
m, Slalom m, -s, -s (в скиспорта) (спорт.),
Torlauf m (при ски) (спорт.)
слам-Schwartenwurst f (с парченца свинска
кожа)
слама-Kurzstroh п (дребна), Rüttstroh п
(смазана, ситна), Triste f, -п (купа),
Wisch m, -es, -е (като знак - указание на
заведение)
сламежлнвост-Jungferlichkeit f
сламеник-Bettsack m
сламки-Genist n, -s, pl.
сламорезачка-Abschneidemaschine f
сламотръс-Rüttelkasten m
слана-Duft m, -(e)s, Düfte (лесов.), Rauhrcif
in, Reif m, -es, -
слаиг-Slang m, -s, -s
сланина-Bauchstück n (тънка) (готв.),
Sapckseite f (c месести жилки), Schrot m,

1097
▲
следа
-es, -е (парче с ребра), Spack m, -s, -
(durchwachsener ~ бекон c жилки от несо
; viel - ansetzen затлъстявам ; im ~ sitzen
живея в изобилие ; den - riechen
подушвам благината, разбирам
опасността ; den - spicken прекалявам,
не зная мярката ; ran an den - ! хайде !,
дръж !)
сластолюбец-Libertin
сластолюбие-Libertinagc f
слашвам-einschüchtern tr.
слегам-verkapseln tr. rcfl. (в капсула)
след като-nachdem (~ er gegessen hatte,
schlief er ein след като се наяде, заспа; je
-	според това ; erst werden wir uns
waschen, -werden wir essen първо ще се
измием, после ще се наядем), nu (von -
an отсега нататък ; -erst едва сега ; - und
nimmer ! никога! ; - aber Schluß! но сега
вече край! ; - langt mir’s aber ! до гуша
ми дойде !es ist - mal nicht anders така
си е ; du hast A gesagt, - mußt du B sagen
започнал се. следователно трябва да
завършиш ; -7 е? ; - so sprich doch !
говори де ! - das so ist щом е така), nun
(von - an отсега нататък ; -erst едва сега
; - und nimmer ! никога! ; - aber Schluß!
но сега вече край!; - langt mir’s aber ! до
гуша ми дойде !es ist - mal nicht anders
така си е ; du hast A gesagt, - mußt du B
sagen започнал се, следователно трябва
да завършиш ; ~? е? ; - so sprich doch !
говори де ! - das so ist щом е така)
след което-wonach
след обяд-nachmittag
след това-nachdem (- er gegessen hatte,
schlief er ein след като се наяде, заспа ; je
-	според това ; erst werden wir uns
waschen, -werden wir essen първо ще се
измием, после ще се наядем), nu (von -
an отсега нататък ; -erst едва сега ; - und
nimmer ! никога! ; - aber Schluß! но сега
вече край! ; - langt mir’s aber ! до гуша
ми дойде !cs ist - mal nicht anders така
си е ; du hast A gesagt, - mußt du B sagen
започнал се, следователно трябва да
завършиш ; -? е? ; - so sprich doch !
говори де ! - das so ist щом е така), nun
(von - an отсега нататък ; -erst едва сега
; - und nimmer ! никога! ; - aber Schluß!
но сега вече край!; - langt mir’s aber ! до
гуша ми дойде !cs ist - mal nicht anders
така си e ; du hast A gesagt, - mußt du B
sagen започнал се, следователно трябва
да завършиш ; ~? е? ; - so sprich doch !
след-auf prp. А (за ред, последователност)
(Schlag - Schlag удар след удар ; - diese
Worte ging er weg след тези думи той си
замина)
след-nächst (der -Weg най-късият път ; in
-er Nähe съвсем близо)
следпият-nächst (ден, час, път, град) (bei -er
Gelegenheit при пръв удобен, nach prp
D. (~ oben нагоре ; - unten надолу ; -
links наляво ; - Süden на юг ; - allen
Richtungen по всички посоки ; - Hause
gehen отивам в къщи ; - e-r Stunde след
един час ; -Tisch след ядене ; bitte, -
Ihnen моля, след Вас ; immer der Nase -
само направо ; allem Anschein - както
изглежда ; - Belieben по желание; - dem
Gefühl по чувство ; - dem Gehör по слух
; - deutschem Geldc в германски пари ;
der Länge ~ по дължина ; m-r Meinung -
по мое мнение ; e-n dem Namen - kennen
познавам някого ио име : - der Natur
zeichnen рисувам по натура ; -
alphabetischer Ordnung по азбучен ред ;
der Reihe - по ред ; - Vorschrift по.
указания ; - s-r Weise по негов маниер
je - den Umständen според
обстоятелствата ; je - dem Werte според
стойността ; cs riecht - ctw. мирише на
нещо), über А (за време) (~ 3 Wochen
след 3 седмици ; - Nacht bleiben оставам
през ношта ; den Besuch - Weihnachten
behalten задържам гостите си за Коледа
; - kurz oder lang но-късно или по-дълго)
следа-Anhauch m, -s, - (лека) (от нщ.) (ein -
von Kummer следа от горест) (прен ),
Eindruck m, -s, Eindrücke, Fährte f, -n (auf
e-c - kommen попадам на следа), Gefährt

следва се
1098
n, -s, -с (лов.), Geläuf n, -s, -е, Hauch m, -s,
-е (der leise Hauch e-r Verstimmung лека
следа от недоволство), Hufschlag m (от
копито), Insiegcl n, -s (отелен), Kiellinie f
(след кораб), Piste f, -n, Sogm, -s, -c (след
кораб), Spätfährte f (застинала) (лов.),
Spur f, -en (e-m auf der - sein по следите
на някого съм ; e-n auf die richtige -
bringen показвам на някого истинските
дири), Stapf m, -en, -en (от стъпка), Stapfe
f, -n (от стъпка), Stapfen m, -s (от стъпка),
Tapfe f, -n (от стъпка), Tapfen m, -s (от
стъпка), Tapp f (от стъпка), Tauschlag m
(от дивеч в роса) (лов.), Trappe f, -n
(кална), Wassergang m (попътна, на
кораб), Wundfährte n (от наранен дивеч)
(лов.)
следва ce-kompetieren intr. h. (e-m)
следва-erfolgen intr. s, schließen* tr. refl. (sich
an etw. А) (веднага след нещо) (an den
Vortrag schloßsich e-e Aussprache
веднага след доклада последва
дискусия), steigen* intr. h. s., zukommen*
intr. s. (das kommt mir von Rechts wegen
zu това ми се следва по право ; dieser
Titel kommt ihm nicht zu тая титла не му
се следва)
следвайки-hinterdrein
следвам-anlehnen tr. refl. (даден образец,
стил, художник) (sich an ein Vorbild ~
следвам образец ; sich stark an e-n Stil ~
придържам се строго o даден стил)
(прен.), beflogen tr. (политика, тактика),
beflogen tr. (предписание, правило),
beherzigen tr. (препоръка), ergeben* refl.,
fließen* intr. s (aus dieser Erkenntnis ~
weitere от това познание следват и
други), folgen intr. s (e-m auf Schritt -
следвам нкг. по петите), halten* tr. refl.
(курс, направление), hervorgehen* intr,
s. (daraus geht hervor, daß от това следва,
че), hören intr. h. (auf e-n, etw.) (auf s-n
Rat hören следвам съвета му),
nacharbeiten tr. refl. (c мъка),
nachbewegen refl., nachblicken intr. h. e¬
m (c поглед някого), nachfahren * intr. s.
(e-m) (някого c кола, влак), nach feuern tr.
intr. s. (някого), nachfolgen intr. s. (e-m)
(e-m im Amt ~ наследявам нечий пост,
ставам приемник; e-m im Tode ~ умирам
след някого), nachgehen * intr. s. (e-m
Mädchen - задирям момиче ; e-r Sache
~ проследявам нещо ; etw geht mir nach
някаква идея ме преследва), nachkommcn
intr. s. (bei. mit dem Schreiben nicht ~
изоставам c писането ; e-m ~ отговарям
на наздравица), nachlebem intr. h. D
(нечий пример) живея-nachleben intr. h.
D (съобразно нещо) (s-r Pflicht ~ живея
в изпънение на дълга си), nachreisen intr.
s. (e-m) (някого), nachschauen intr. h. (c
очи) (schau im Schrank nach ! погледни в
долапа !), nachschleichen * intr. s. (e-m)
(някого дебнешком), nachschwären intr.
s. (e-m) (воен.) (във верига), nachsegeln
s. D, nachsp:ahen intr. h. (e-m, e-r Sache)
(c очи) (den Geheimnissen der Natur -
стремя се да проникна в тайните на
природата), nachstehen* intr. h. (e-m an,
etwD) (по-долу) (sie stand ihr an Bildung
nicht nah по образувание не й
отстъпваше), nachstreben intr. h. (e-r
Sache, e-m) (нечий пример), nachtraben
intr. s. (някого на кон), nachziehen * intr.
s (някого), richten tr. refl. (sich nach etw.
e-m) (някого), verfolgen tr.,
Zusammengehen* intr. s. (c някого обща
идея), zusetzen intr. h. (e-m) (dem Feinde
heiß zusetzen следвам усилено врага)
следваме-aufeinanderfolgen intr. s.
(непрекъснато един след друг)
следване-Anlehnung f, -en (на даден
пример) (unter - an ein Vorbild следвайки
даден образец) (прен.), Fachstudium п (по
дадена специалност), Fernstudium п
(задочно), Haltung f, -en (на закон, диета),
Nachfolge f, - (er lernt die — той отказа да
поеме поста), Steigerung f, -en
следващ-darauffolgend part. adj., folgend
part. adj. (am ~en Abend на следващата
вечер), nächstbest (по качество),
nächstfolgend (по ред), nächsthöher (по

1099
електростанция
височина), nachfolgend (разказ) (im -en
по-долу), rechtsbeflissen (студент по
правни науки), übelberaten (лоши
съвети), weiter
следващият-nächst (der -Weg най-късият
път ; in -er Nähe съвсем близо)
следният-nächst (ден, час, път, град) (bei
-er Gelegenheit при пръв удобен случай
; -er Tage в най-скоро време ; das -е,
was ich tue, ist., първото, което ще
направя е.. ; fürs -е ist gesorgt за най-
необходимото са положени грижи ; fürs
-е на първо време, засега ; - dir achte
ich X. am höchsten след теб най-много
уважавам X. ; -dem Hause до къщата)
следващото-folgend part. adj.
следене-Späherei f, -en, Spürerei f, -en
(постоянно)
следн-Blendtritt n (измамни, на дивеч) (лов.),
Radspur f (от колелата), sichern intr. h. (за
дивеч) (лов.), sichern intr. h. (за дивеч)
(лов.), Witterung f, -en (на дивеч) (dem
Hunde Witterung geben давам на кучето
да помирише следите на дивеча), Zwang
m, -es, - (от елен) (лов.)
следният-folgend part. adj. (er sagte -es той
каза следното)
следобеден-nachmittägig, nachmittäglich*
следободен-nachmittads..
следобраз-Nachbild n
следобяд-Nachmittag m
следовател-Nachfolgcr m, -s
следователно-daher adv., damit pron. adv., -
demnach adv. conj. (er nat immer die
Wahrheit gesagt, - muß man ihm glauben
той винаги е казвал иднината,
следователно трябва да му се вярва),
demzufolge adv., folglich conj., mithin, nu
(von - an отсега нататък ; -erst едва сега
; - und nimmer ! никога! ; - aber Schluß!
но сега вече край! ; - langt mir’s aber ! до
гуша ми дойде !es ist - mal nicht anders
така си е ; du hast A gesagt, - mußt du B
sagen започнал се, следователно трябва
да завършиш ; -? е? ; - so sprich doch !
говори де ! - das so ist щом е така), nun
(von - an отсега нататък ; -erst едва сега
; - und nimmer ! никога! ; - aber Schluß!
но сега вече край!; - langt mir’s aber! до
гуша ми дойде !es ist - mal nicht anders
така си е ; du hast A gesagt, - mußt du B
sagen започнал се, следователно трябва
да завършиш ; ~? е? ; - so sprich doch !
говори де ! - das so ist щом е така), sohin,
somit, sonach
cneflOBiiHK-Anhänger m, -s, - (прен.), Folger
m, -s
следовници-Nachfolgerschaft f, -
следствие-ErfoIg m, -(e)s, -e, Ergebnis n, -ses,
-se, Folgeerscheinung f, Konsequenz f, -
en, Verklarung f, -en (съдебно),
Voruntersuchung f (предварително),
Wirkung f, -en (Ursache und Wirkung
причина и следствие)
следуем-gehörig adj., schuldig (den ~cn
Betrag дължимата сума ; mit -er
Hochachtung c най-голямо уважение)
следуемото-Gebühr f, -en
следя-aufmerken intr. h. (e-m) (нкг. c очи),
aufpassen intr. h. (e-m) (нкг.) (обл.),
belauernn tr., bespitzeln tr., bewachen tr.,
fahnden tr. intr. h, folgen intr. s (e-m mit
den Augen - следя нкг. c очи ; ich kann s¬
n Gedanken nicht - не мога да следя
мислите му), luchsen intr., nachgucken
intr. h. D (c очи), nachsp:ahcn intr. h. (c-m,
e-r Sache) (den Geheimnissen der Natur -
стремя се да проникна в тайните на
природата), passen intr. h. (auf A) (paß
acht ! внимавай!), spachten intr. h. (nach
elw., c-m) (~, ob gewisse Personen
Zusammenkommen следя, дали известни
лица ще се съберат), spannen intr. h. (auf
etw.) (c нетърпение) (ich spanne auf etw.,
ob es geschieht следя c напрежение дали
нещо ще стане ; auf das Erscheinen e-s
angekündigten Buches - очаквам c
нетърпение излизането на обявена
книга), verfolgen tr.
слез-Käsekraul п (див) (бот.), Malve f, -n,
Wetterrosc f (бот.)
слектростанция-IdustrieatoiTikraflwerk f

сленг
1100
(индустриална, за атомна енергия)
сленг-Slang m, -s, -s
слепдурски-bäurisch adj.
слепва ce-zusammenbacken* intr. s. (при
печене)
слепвам (ce)-verklcben tr. refl.
слеивам-vcrlitten tr. (порцелан),
zusammcnklcppen Ir.
слепване-Verklebung f
cneneu-Blindc(r) m, -n, -n
сленешката-blindlings adv., drauflos adj.
слепок-Blindschlcichc f (зоол.),
Bruchschlangc f (зоол.), Hasclwurm m
(зоол.)
слепоочен-lcmporal
слепоочие-Schläfe f, -n (an den ~n ergraut
sein побелял съм на слепите очи)
слепота-Blindheit f, -en, Farbenblindheit f
(цветна) (мед.), Hühnerbiindheil f
(кокоша) (мед.), Mondblindheit f
(месечна), Nachtblindheit f (кокоша),
Schneeblindheit f (снежна),
Schönblindheit f (красива) (вет.),
Starblindheit f (поради катаракт) (мед.),
Wortblindheit f (словесна)
слепявам-ankitten tr. (c кит, маджун) (техн.)
слетнкоса-Feuerrose f (бот.), Teufelsauge n
(бот.)
слиам-herabkommen* intr. s.
слива ce-verschwimmen* intr. s. (за
очертания), zusammenbacken* intr. s.
слива ce-zusammenfließen* intr. s. (реки,
води)
слива-Braunellen f,pl., Pflaumenbaum m
(дърво), Pflaune f, -n (плод) (gebackene,
gedörrte ~n печени, сушени сливи),
Reneklode f, -n (зелена облагородена),
Zuperflaume f (дребна), Zwetsch(g)e f, -n
(бот.), Zwetschke f, -n (бот.), Zyper f, -n
(дребна)
сливам ce-verschmelzen* intr. s. (mit etw.)
(бои, тонове), zusammenströmen intr. s.
(реки, тълпи)
сливам-bestürzen tr., fusionieren tr. (търг.),
kombinieren tr. (класове в училище),
kontaminieren tr. (думи, форми),
verschmelzen* tr. (прен.), Zusammenlegen
tr. (два класа)
сливапе-Fusion f, -en (търг.), Konfusion f, -
en (на право и задължение),
Kontamination f, -en (на думи),
Kupp(e)lung f, -en, Verschmelzung f
(прен.), Zusammenfluß m (на две реки),
Zusammcnlauf m (на реки),
Zusammenlegung f (на два класа),
Zusammcnzichung f
сливат ce-zusammenlaufen* intr. s. (за реки)
сливн-ВаскрЛаитеп рЦсушени) (готв.)
сли вица-Glandel f, -п
сливици-HaIsmandeln pl. (анат.), Mandel f, -
n, Tonsille f, -n (мед.)
сливовица-Slibowitz m, -es,
Zwetschgenschnaps m
сливовоца-Sliwowitz m, -cs
слиз-Schleim m, -es, -e
слизам-absetzen intr. s h (от кон), absteigen*
intr. s (от кола, кон), abtreten* intr. s
(ocrap.), abwärts treiben, anlanden intr. s.
(на суша) (мор.), einfahren* intr. s,
herabgehen* intr. s. (надолу),
heruntergehen* intr. s. (към говорещия),
herunterkommen* intr. s. (долу) (komm
gleich herunter! слизай веднага долу!),
herunterziehen* intr. s. (долу),
hinabgehen* intr. s. (надолу), landen intr.
(на суша), nicdcrfallen * intr. s.,
niederkommen * intr. s., niedersteigen* intr.
s. (по стълба), niedertreten* intr. s. (от
стъпало)
слизане-Abstieg m, -s, -e, Anfahrt f (в мина)
(мин.), Einfahrt f, -en (мин.), Landung f, -
en (на суша), Talfahrt f (със стадата от
планините)
слизгав-schleimig (der Aal fühlt sich ~ an
змиорката c лигава на пипане ; ein -er
Geselle лигльо), schlierig
слизест-schleimig (der Aal fühlt sich ~ an
змиорката c лигава на пипане ; ein -er
Geselle лигльо), schlierig, seimen, seimicht
слин-Quese f, -n, Raffel f, -n (на горната
челюст на елена), Schwiele f, -n
слип-Schleppe f, -n (мор.), Schlipp m, -es, -e

1101
словоборство
(в корабостроителница) (мор.)
слисал-aufgeschmissen adj. (- sein намирам
се в беда, загубен съм) (разг.), bedeppert
adj., bestürzt part., betroffen part. adj.,
betrten part. adj., entgeistert part. adj.,
fassungalos adj., meff, paff, perplex, platt
(da bin ich ~ изумен съм), starr (mir sind
die Finger - vor Külte пръстите ми
вкочанясаха от студ ; -es Papier дебела
хартия ; - vor Staunen слисан ; ein -er
Charakter твърд характер ; da bin ich
einfach - просто изумен съм), verdattert,
verdonnert, verdutzt, vergeislert, verklapst
(фам.)
слисаност-Betrctenheit f, -en,
Fassungslosigkeit f, Perplcxität f, -,
Verblüffung f, -, Verdutztheit f, -
слисвам-verblüffen tr., verdutzen tr. (разг.)
слисвапе-Bestürzung f, -en
слитьк-Floß n, -es, Formguß m. Ganz f, -n
(метал.), Gelbguß m (месингов) (метал.),
Klump m, -s, -re, Klumpatsch m, -cs, -re,
Klumpatsch m, -es, -rc, Klumpe f, -n, Zain
m,	-cs, -e
словак-Slowake m, -n, -n
Словакия-Slowakei f
словашки-slowakisch
словеиец-Windc m, -n, -n, Windische(r) m, -
n,	-n
Словеиия-Slowcnien n
словеискн-windisch (език)
словесен-wörtlich (обида)
слово-Ansprache f,	-n (кратко),
Begrabnisrede f (надгробно), Denkrede f
(възпоменателно),	Geleitwort n
(напътствено), Grabrede f (надгробно),
Leichen predigt f (надробно), Leichenrede
f (надгробно), Lobrede f, -n
(хвалебствено), Machtwort n (мощно),
Nachruf n (възпоменателно), Rede f, -n
(hör nicht auf s-e ~n ! не слушай
приказките му !; die - kommt auf etw. A,
e-n заговаря се за нещо ; es ist von etw.,
e-m die - става дума за ; davon kann k-e -
sein и дума не може да става за това ;
was steht in - ? за какво се говори ? ; das
sit nicht der - wert не заслужава да се
говори за това ; die - auf etw. А bringen
докарвам разговора до нещо ; die Gabe
der - словесен дар ; e-n zur - stellen
заставям някого да ми даде обяснения ;
lose -п fuhren говоря неприлични неща
; bei s-r - bleiben оставам на своето ; das
war immer m-e - това съм казвал винаги;
nichts auf die - der Leute geben не
обръщам внимание на приказките на
хората ; vergiß die - nicht ! помни си
думата ! ; es geht die - носи се слух,
говори се ; direkte - пряка реч), Rede f, -
n (hör nicht auf s-e ~n ! не слушай
приказките му !; die - kommt auf etw. A,
e-n заговаря се за нещо ; cs ist von etw.,
e-m die - става дума за ; davon kann k-e ~
sein и дума не може да става за това ;
was steht in - ? за какво се говори ? ; das
sit nicht der - wert не заслужава да се
говори за това ; die - auf etw. А bringen
докарвам разговора до нещо ; die Gabe
der - словесен дар ; c-n zur - stellen
заставям някого да ми даде обяснения ;
lose ~n fuhren говоря неприлични неща
; bei s-r ~ bleiben оставам на своето ; das
war immer m-e - това съм казвал винаги;
nichts auf die - der Leute geben не
обръщам внимание на приказките на
хората ; vergiß die - nicht ! помни си
думата ! ; es geht die - носи се слух.
говори се ; direkte - пряка реч). Sermon
m (дълго, отегчително), Scnnon m (дълго,
отегчително). Sprachfertigkyit f. - (дар),
Standredc f (на открито), Thronrede f
(тронно), Weiherede f (тържествено, при
освещаване на нещо), Wort n, -s, -rer (като
отделна дума) (Wörter prägen създавам
нови слова ; mit c-m Wort с една дума ;
das Wort erstickte ihm im Munde, blieb im
Munde stecken думата, словото
замръзна в устата му), Wort n, -s, -е (като
част на израз) (der Zauber des Wortes
вълшебството на словото ; das Wort
Gottes словото божие)
словоборство-Klopft'echlerei f, Wortfcchtcrei

словоизлияние
1102
f, Wortgefecht n
словоизлияние-Tirade f, -n, Wortergruß m,
Wortschwall m
словонец-Slowenc m, -n, -n
cjioBOinie-Pcstdufl rn
словообилен-vcrbos
словообразуване-Wortbildung f (грам.),
Zwitterwort n (изкуствено) (грам.)
словоохотлив-geschwätzig adj., redselig
словопохотлив-zungenfertig
словонохотливост-Redseligkeit f,
Zungenfertigkeit f, -
словоред-Fragestcllung f (във въпросително
. изречение) (грам.), Grundstellung f (прав)
(грам., Inversion f, -en (обратен),
Wortfolge f (грам.), Wortstellung f (грам.)
словослагател-Schriilsetzer m (печ.), Setzer
m, -s, Setzer m, -s
словохотлив-wortreich
словохотливец-Wortmacher m (разг.)
словохотливост-Sprachanismus	ш,
Wortmacherei f
слог-Anger m, -s, - (обл.), Feldmark f, Rain m,
-es, -e, Schreibart f
слоест-schichtig
сложен съм-liegen intr.	'
сложен-komplex, kompliziert, mehrfach,
vertrackt, verwickelt, verzwickt,
wohlgebaut (добре), wohlgebildet (добре)
сложност-Vertracktheit f, - (разг.),
Verwickelung f, -en, Verzwicktheit f, -en
сложноцветнн-Ochsenauge n (бот.)
слой-Abraum m, -(e)s, - (ялов), Band n, -
(e)s,Bänder (млад, скален) (геол.), Bank f,
Bänke, Bank f, Bänke (геоложки,
минерален), Bodenschicht f (земен),
Dachkohle f (горен, надоброкачествен на
въглищен пласт) (мин.), Flöz п, m, -es, -е
(руден), Flözlage f (хоризонтален) (геол.),
Gashülle f (газов) (астр.), Hauch m, -s, -е
(съвсем тънък), Hornhaut f (рогов, на
коажта), Kreis m, -es, -е (обществен),
Krümel m, -s (най-горният на почвата),
Krume f, -п (най-горният на почвата),
Lage f, -n, Lederhaut (на кожата),
Obergrund m (горен на почва),
Oberschicht g (горен), Pappe f, -n
(залепен), Schicht f, -en (~cn der
Gesellschaft слоеве на обществото),
Volksschicht f (обществен),
Zwischenschicht f (междинен)
сломен-niedergeschlagen
сломеност-Gebrochenheit	f,
Niedergeschlagenheit f, -
сломява ce-zerbröckeln intr. h.
(съпротивителна сила)
сломявам ce-zerbrechen* intr. h.
сломявам(се)-ЬгесЬеп* refl. tr.
сломявам-knicken tr., niederschlagen tr. refl.
(Zweifel ~ разсейвам съмнения ;
niedergeschlagende Mittel средство за
понижаване на температура ; e-n Prozeß
- спирам дело)
сломяване-Knickungf, Niederschlagung f (на
въстание)
слон-Elcfant m, -еп
cjioinma-Elefantenweibchen п
слоуфокс-Slowfox т, -es, -е (танц)
слуга-Aschenzieher ш (за черна работа) (в
кухнята) (остар.), Bauerknecht m (селски),
Bediente(r) m, -n, -n, Büttel m, -s, Diener
m, -s, Hausdiener m (в хотел или търговска
къща)
слуга-Hausknecht m (в хотел), Holde(r) m, -n,
-n, Kalfakter m, -s, Kalfaktor m, -s, Kerl m,
-s, -e, Sbirre m, -n, -n (на инквизицията)
(ист.)
слуги-Bedienungen pl., Dienerei f,pl.,
Dienerschaft f,pl.
слугински-dienerisch adj.
слугинство-Magdtum n, -s
слугииче-Dienslniädchen n, Dirn f, -en,
Minna f, -..nnen, Püschel f, -n, Puschel f, -
n
слугиня-Mädchen n, -s
служа си-bedienen tr.refl. mit G (sich eines
Messers beim Essen bedienen служа си c
нож при ядене)
служа-aufwarten intr. h. (за куче), dienen intr.
h (als Krankenpflegerin ~ служа като
болногледачка), schönmachen intr. h. (за
куче), votleuchten intr. h. (като светъл

1103
служба
пример), wirken in.tr. h. (като някакъв) (als
Arzt wirken служа като лекар ; schon 30
Jahren als Lehrer an e-m Gymnasium wirken
вече 30 години служа като учител в една
гимназия), zelebrieren tr. (литургия)
служащ-Angestellte(r) m, -n, -п (в
предприятие), Arbeitnehmer m (икон.),
Bahner m (по трамваите), Beigeordnete(r)
m (изборен, общински),
Festangcstellte(r) m (щатен),
Handelsangestellte(r) m (търговски),
Handlungsgehilfe m, Kapitulant m, -en, -
en (на свръхсрочна служба), Tankwart m
(в бензиностанция), Zeitlohner m (на
когото се плаща за изработено време)
служаща-Fräulein n, -s (в бюро)
служба-Wetterdienst m (хидро-
метеорологическа), Abfertigung f, -en,
Abhördienst m (подслушвателна
служба), Adreßbiiro n, Adressenbüro n,
Agende f, -n (църковна), Anlernberuf m
(свързана c обучение, квалификация),
Anmeldeaml n (адресна), Anmeldestelle f
(адресна), Anstellung f, -en,
Armenbehörde f (за социални грижи)
(остар.), Aufklärungsdienst m
(разузнавателна) (воен.), Aufsichtsslclle
f (контролна, надзорна), Bahndienst m
(железничарска), Barras m (войн.,
Bauamt m (стоителна), Bergbehörde f
(минна), Bergwacht f (спасителна, в
планината), Betriebsdienst m (ио
движението) (жп.), Borddienst m (на
парахода, бордова) (мор.), Botedienst m
(куриерска), Briefpostverkchr m
(писмова, пощенска), Bürgermeisteramt
n (кметска, Bütteldienst m (унизителна,
долна), Dauernposten m (постянна),
Dauerstellung f (трайна), Dienst m, -(e)s, -
e (~ suchen търся служба), Dienststelle f,
Druckposten m (на тилов герой) (воен.),
Ehrenamt п (почетна), Eichamt n (за мерки
и теглилки), Einigungsamt n
(помирителна), Einschreib(e)amt п (по
вписване на корабите) (мор.),
Eintragungsamt п (по регистрацията),
Erbamt п (наследствена),
Erkennungsdienst m (полицейска,
разузнавателна), Etappendienst m
(тилова) (воен.), Fahrdienst in (по
движението) (жп., Felddienst ш (полева)
(воен.), Fernamt п (междуградска,
телефонна), Fernsprechamt п
(телефонна), Geheimdienst f (секретна),
Gepäckabfertigung f (багажна) (жп.),
Gesundheitsamt п (здравна), Hebeslelle f
(за събиране на данъци), Heeresdienst f
(във войската), Herrendienst m (при
господар), Hilfsdienst m (спомагателна),
Hirtenamt п (пастирска), Hofamt n
(дворцова), Hofdienst m (в дворец),
Hungerslellc f (много малко доходна, зле
платена), Kapitulation f, -en (доброволна
сврухсрочна военна), Kartenausgabc f
(за издаване на производствени карти),
Kirchendienst m (църковна), Kommis m, -
ses, - (военна), Kommiß m, -scs, - (военна),
Kriegsdienst f (военна), Kriminaldienst m
(криминална), Kundendienst m
(разносна, за обслужване на клиенти),
Landdienst m (на сушата, на село) (мор.),
Landesaufnahme f (държавна,
топографска), Landesvermessung f
(топографска), Lebensstellung f
(пожизнена), Lehnsdienst m (на васал),
Lehramt п (на учител), Lotsendienst m
(пилотска), Mariendienst m, -cs, -e
(богородична)", Meldeamt n (адресна),
Meldewesen n (адресна), Militärdiendl m
(воена), Nachrichtendienst m
(осведомителна), Nebenamt n
(допълнителна), Offizium n, -s, -..zien,
Ortsdienst m (гарнизонна), Paketpost f
(колетна в поща), Pflcgeamt n (за
социално помощи), Pflicht f, -en (e-n in
Eid und ~ nehmen вземам от някого
клетва за вярна служба ; wir aber stehen
in des Kaisers ~ ние обаче сме на служба
на императора), Pfosten m, -s, Pfründe f,
-n (духовническа) (c-e fette ~ доходно
място), Rentamt n (финансова, касова),
Rentei f, -en (касова), Rettungsamt n

C.IVDICOU
1104
(спасителна),	Rundfunk m
(радиопредавателна), Sanitätsdienst m
(здравна), Schenkamt n (на воничерпец)
(пет.), Schergendienst m (на гонител),
Schuldienst m (в училище),
Sicherheitsdienst	m (стражсва),
Sicherheitsdienst m (стражсва), Staatsamt
n (държавна), Standesamt n (за
гражданско състояние), Standortdienst m
(гарнизонна) (восн.), Stelle f, -n (sich um
~ bewerben кандидатствам за място ; s-c
~ verlieren загубвам службата си),
Stellung f, -en, Tagesdienst m (дневна),
Tclcgraphcnanu n (телеграфна),
Tclegraphcnbüro n (телефонна),
Truppensanitätsdienst	f
(мсдикосанитарна)	(восн.),
Verbindungdienst m (свързочна) (воен.).
Verkehrsamt n (комунална, по
съобщенията,	транспортна),
Veipflegungsamt п (по продоволствието),
Versatzamt п (заложна), Wachdienst m
(караулна), Waffendienst m (военна),
Wahlamt	n	(изборна),
Wasserrettungsdienst f (водна
спасителна), Wegeamt n (на пътищата),
Wehrdienst	m	(военна),
Wehrersatzdicnststelle f (по попълване на
войската) (воен.), Werdebureau п (за
рекрутиране) (воен.), Wohlfahrtsamt п (за
социални грижи, за обществено
подпомагане), Wohnungsamt f (за
жилищно настаняване)
служби-Wohlfahrtseinrichtungen pl. (за
обществено подпомагане)
служебен-behördlich adj., dienstlich adj.,
innerdienstlich
служебник-М13$а1(е) n, -s, -e
служене-Ritterdienst m (рицарско)
служещ-Beispielsfall m (за пример),
Ladengehilfe m (в магазин), regelhaft (за
норма)
служител-Bürogehilfe m (в кантора), Diener
m, -s, Gottesdiener m (божи) (поет. остар.),
Tempeldiener m (на храм)
служителка-Magd f, -re
слуз-Schlcim m, -cs, -c
слузав-schleimig (der Aal fühlt sich ~ an
змиорката c лигава на пипане ; ein ~cr
Geselle лигльо)
слузест-schlcimhaft, schleimig (der Aal fühlt
sich - an змиорката c лигава на пипане ;
ein ~er Geselle лигльо)
слух-Fama f, Gehör n, -(c)s (er hat
musikalisches ~ той има дабър слух),
Gehörsinn m, Gerücht n, -(e)s, -e (ein ~ läuft
um носи се слух), Hörensagen n (das weiß
ich nur vom Honensagen това зная само
по слух), Latrinengerücht n,
Latrinenparole f (фам.), Mär f, -en, Märe
f, -n, Ondit n, -s (e-m - zufolge., според
един слух..), Parole f, -n, Rede f, -n (hör
nicht auf s-e ~п ! не слушай приказките
му !; die - kommt auf elw. А, e-n заговаря
се за нещо ; es ist von etw., e-m die ~
става дума за ; davon kann k-e - sein и
дума не може да става за това ; was steht
in ~ ? за какво се говори ? ; das sit nicht
der - wert не заслужава да се говори за
това ; die ~ auf etw. А bringen докарвам
разговора до нещо ; die Gabe der -
словесен дар ; e-n zur ~ stellen заставям
някого да ми даде обяснения ; lose ~п
führen говоря неприлични неща ; bei s-r
~ bleiben оставам на своето ; das war
immer m-e ~ това съм казвал винаги ;
nichts auf die - der Leute geben не
обръщам внимание на приказките на
хората ; vergiß die - nicht ! помни си
думата ! ; es geht die - носи се слух,
говори се ; direkte - пряка реч)
слухове-Munkelei f, -en, Vernehmen n, -s, -
(dem ~ nach по слухове)
случаен-beiläufig adj. (eine beiläufige Frage
случаен въпрос), okkasionell, zufällig
(забележка, среща, разходки)
случай-Anlaß m, -lasses, -lässe (удобен),
Antezedes n, -denzien (станал преди
друг), Begabenheit f, -en, Beispielsfall m,
Bejahungsfall m (на съгласие), Chose f, -
n, Einzelfall m (единичен),
Erbschaftsangelegenheit f (наследствен),

1105
Ereignis n, -ses, -se, Fall m, -(e)s, Fälle (и
мед.) (das ist der ~ такъв е случаят),
Feriensache f (спешен, съдебен, който
трябва да се разгледа и през
ваканционно време), Gelegenheit f, -en,
Kasus m, Krankenheitsfall m (болестен),
Kriminal fall m (наказателен криминален),
Kuriosum n, -s, -sen (куриозен), Masche
f, -n (благоприятен), Möglichkeit f, -en
(удобен) (k-e ~ sehen не виждам
възможност ; nach ~ по възможност ;
ist es die ~ ! нима е възможно !), Moment
m, -s, -е (удобен) (der entscheidende ~
решителният момент ; den ~ verpassen
пропускам сгодния момент ; e-n ~, bitte!
моля, почакайте един миг! ; ~ mal!
позволете за момент), Notfall m (на
нужда), Okkasion f, -en, Sache f, -n (e-e
wichtige - важна работа ; sich in fremde
Mi mischen меся се в чужди работи ; er
macht s-e ~ gut той си гледа работата
добре ; sich aus der ~ ziehen измъквам
се от аферата ; was sind sad für - n ?
какви са тези глупости ? ; das ist e-e tolle
- ! знаменита работа ! ; c-e unangenehme
~ наприятна работа ; mach k-e ~n ! не
думай! ; das sind k-e ~n ! не е редно ! ;
das ist so e-e - ! това ми е един случай !),
Spezialfall m (особен), Slcrbefall m
(смъртен), Todesfall m (смъртен) (im ~ в
случай на смърт), Traucrfall m (смъртен),
Verneinungsfall m (на отказ),
Versicherungsfall m (застрахователен),
Verweigerungsfall in (на отказ), Zufall m, -
s, -re
случайно-so (das war nur so gesagt това
беше казано между другото; wie ich mich
so umsehe както се оглеждам ; nicht ganz
so не съвсем ; sie stand so da тя си стоеше
както майка я е родила)
случаГпю-zufälligcrweise
случайност-Fall m, -(c)s, Fälle, Kasulität f, -
en, Zufälligkeit f, -en, Zufall m, -s, -re
(glücklicher Zufall щастлива случайност
; ein blinder Zufall сляпа случайност)
случайности-Kasualien pl.
слушалка
случва ce-aufstoßen* intr. h./s. (etw. stößt mir,
e-m auf) (нщ.) (ein Abenteuer stieß ihm
auf случи му се случка ; es stieß mir ein
Gedanke, ein Zweifel auf хрумна ми
мисъл, в мен възникна съмнение) (разг.),
begaben*refl. (es begaben sich
wunderliche Dinge случват се странни
неща), begegnen intr.h, ereignen refl. (da
ereignete sich Wunder случи се чудо),
fügen refl. imp. (es hat nicht gefügt не се
случи), geschehen* intr. s (als ob nichts ~
wäre като че ли нищо не се е случило),
hergehen* imp. (so geht’s in der Welt така
се случва пое вета), kommen* intr. s. (es
wird su und so kommen така или иначе
ще се случи ; woher, wie kommt cs, daß
как се случи така, че ; wie es gerade
kommt както се случи ; das durfte nicht
kommen това не трябваше да се случи),
passieren intr. s. (was ist hier passiert ?
какво се еслучило тук ? ; mir ist nichts
passiert нищо не ми се случи), schicken
lr. (etw. schickt sich so, daß случва се така,
че ; was sein soll, schickt sich wohl
каквото е писано - това щс стане), sein*
intr. s. (die Versammlung war am Montag
събранието беше, се състоя в
понеделник; das soll nicht - това не бива
да стане), widerfahren* intr. s. (mit ist c-c
droße Ehre, ein Unglück widerfahren
случи ми се голяма чест. голямо
нещастие), zugehen* intr. s.
случва ce-zustoßen* intr. s. D (на някого) (ihm
ist ein Unglück zugestoßen случи му се
нещастие), zutragen* tr. refl. (cs trug sich
zu, daß случи се така, че)
случка-Bcgabcnheil f. -en, Bcgegnis n, -ses,
-c, Ereignis n, -ses, -se, Geschehnis n, -
ses, -se, Geschichte f. -n, Hergang m, -s
(den Hergang erzählen разказвам случка),
Kuriosum n, -s, -sen (куриозна), Vorfall m,
Vorfallenhcil f, -, Vorkommnis n. -ses, -se,
Zufall m, -s, tc
слушай-holla
слушалка-Fernhörer m, Handapparat m
(телефонна), Hörer m, -s (на телефон) (den

слушам
■ *
1106
Hörer abnehmen вземам слушалката),
Hörmuschel f (телефонна), Muschel f, -n
(телефонна)
слушам-ab hören Ir. (внимателно), abhorchcn
tr. (внимателно), anhören tr. и refl. (реч)
(höre ihn an! изслушай ro!; der Vorschlag
läßt sich ~ предложението не е за
пренебрегване ; das kann ich nicht mehr
mit ~ не мога повече да търпя, да слушам
това ; das läßt sich ~ това се ядва), ducken
rell, durchhören tr. trnb., erhören tr., folgen
inlr. s (dem Lehrer, s-m Rat ~ слушам
учителя си), gehorchen intr. h (aufs Wort
-	слушам веднага), hören tr. (шум, песен,
часовника) (Rundfunk hören слушам
радио ; e-e Beichte hören слушам
изповед), horchen intr. h. (внимателно)
(alla horchten gespannt auf s-e Worte
всички слушаха c интерес думите му),
lauschen intr. (auf etw, D) (внимателно),
parieren intr. h. (e-m) (безусловно) (du
hast zu ~ ! то сано ще се подчиняваш ! ;
Order pariert ! да се изпълни заповедта
веднага !), schwarzhören tr. (контраданда
-	лекции, радио), zuhorchen intr. h. (e-m)
(c внимание някого)
слушател-Gaslhörer m, Hörer m, -s, Hospitant
m, -en, -en (във виеше училище),
Wellenreiter m (капризен) (разг.), Zuhörer
m, -s
слушатели-Hörerschaft f, -en, Korona f, -
слушателите-Zu hörerschaft f, - (в аудитория)
слънце-Feuerkugel m (поет.),
Mitternachtssonne f (полунощно в
полярните страни), Nordensonne f
(среднощно), Sonne f, -n (die ~ scheint
слънцето грее ; aus dem Wald in die helle
~ treten излизам от гората на слънце ; in
der ~ liegen пека се на слънце ; e-n Platz
an der ~ haben има място за мен под
слънцето), Sonnenball m
слънцебран-Sonnenschirm m
слънцестоене-Sonnenstand	m,
Sonnenstillstand m, Sonnenwende f,
Wendepunkt m, Wintersonnenwende f
(зимно)
слънчев-solar, Sonnen.., sonncnhaTl,
sonnenhell, sonnig (стая, място)
слънчоглед-Gemswurz f (див) (бог.),
Helianhus m (бот.), Manlcllrägcr m,
Sonnenblume f, -n
слюда-Eisenschwärze f (черна, желязна)
(мин.), Flimmer m, -s, Jungfernglas n
(минер.), Katzenglimmer m (минер.),
Katzengold n (златожълта) (минер.),
Katzensilber m (сребърно-бяла),
Kupferglimmer m (медна) (минер.),
Marienglas n, -cs, -5-er
cjiioiiica-Geifer m, -s, Speichel m, -s, -
слюнки-Sabbel m, -s, Sabber m, -s
cj i гои чест-geifer ig adj.
слючайно-von ohnegefähr
сляга ce-sacken intr. s. (пръст)
слягам ce-senkcn tr. refl. (die Nacht senkt sich
auf, über die Erde нощта се спуска над
земята ; der Ton senkt sidrroHvr се
понижава ; Schlaf senkt sich auf ihre
Augen очите й натежават), sinken* intr
(aud den Boden — падам на земята ; vor
e-m auf die Knie ~ падам на колене пред
някого ; in Ohrmacht ~ падам в
безсъзнание ; vor Scham fast in die Erde
~ потъвам в земята от срам ; bis in dei
sinkende Nacht до падането на нощта),
sinken* intr (aud den Boden ~ падам на
земята ; vor e-m auf die Knie ~ падам на
колене пред някого; in Ohrmacht - падам
в безсъзнание ; vor Scham fast in die Erde
- потъвам в земята от срам ; bis in dei
sinkende Nacht до падането на нощта)
слягане-Abfall m, -s, -re
слян-blind adj. (~ geborden сляп от рождение
; auf beiden Augen ~ сляп и c двете очи),
schönblind (без външно видими белези
на окото, за кон)
сляшки-rustikal
смаарагден-smaragden
смадок-Hechtbarsch ш (зоол.), Zander m, -s
(зоол.)
смазан-кпйИ(е), wuchtig, zerschellt (er lag
zerschellt той лежеше смазан)
смазвам-abschmieren tr., anölen tr. (техн.),

1107
смаял
bezwimgen* tr., bügeln tr. (ски, c горещо
желязо) (спорт.), eindrücken tr., einölen
tr., einschmicren tr, erdrücken tr. (von
Sorgen ~ смазан от грижи), fetten tr., ölen
tr. (c масло) (es geht wie geölt върви като
по масло ; er verschwand wie ein geölter
Blitz изчезна светкавично), schmieren tr.
(Butter aufs Brot ~ намазвам масло на
филията ; Lehm im die Fugen des Ofens -
замазвам гугите на печката с глина ; е-т
etw. ins Maul — поднасям на някого нещо
наготово ; e-m Brei, Honig ums Maul -
мед ми капе от устата, като говоря с него
; sich die Kehle - намокрям си гърлото ;
es geht wie geschmiert върви като по
масло), zerdrücken tr., zermalmen tr.,
zerquatschen tr., zertreiben* tr.,
zrschmettern tr. (die Granate
zerschmetterte ihm das Bein гранатата му
смаза крака ; den Fein zerschemmern
смазвам врага), zusammenhauen* tr. (e¬
n) (някого от бон) (разг.),
zusammenhauen* tr. (неприятел) (разг.)
смазване-Ölung f, -en, Schmierung f,
Zerschmetterung f, -en (на крак, ръка,
враг)
смазка-Schmiere f, -п (за машини, обувки),
Schmiermittel n, Schmierstoff m,
VVagenfelt n (за кола), Wagenschmiere f
(за кола)
смазматичен-krampfig
смайвам ce-staunen intr. h. (über e-n, etw.)
(da staust du ! чудно ти е, нали ? ;
staunend billige Ware удивително евтина
стока)
смайвам-bestürzen tr., bluffen tr., erstaunen
tr.
смайване-Belroffenheil f, Erstaunen n, -s,
Verdutztheit f, -
смалявам-verkürzen tr
смарагд-Smaragd m, -s, -е (минер.)
смарладисвам-hudeln intr. h., verhunzen tr.
(фам.)
смаряшш-Samariter m, -s
смахвам ce-übcrschlagen* intr. h.
смахнат-irrsinnig, närrisch (e-e ~e Freude луда
радост; er ist - in sie verliebt до полуда е
влюбен в нея ; er ist ganz ~ auf Bananen
луд е за банани), plemplem, schraubig
(разг.), überspannt, verdreht, verrückt
смахнатост-Klaps m, -es, -e, Überspanntheit
f, Verdrehtheit f, -en, Verrücktheit f, -en
смачкан-knautschig, kmmp(e)lig, ramponiert,
verbuttet
смачквам (ce)-verknittem tr. refl. (дреха, плат)
(ein verknittertes Gesicht сбръчкано
лице)
смачквам ce-knitlem intr. h. refl. (за плат),
krümpeln intr. h., krumpeln intr. h.,
verdrücken tr. refl. (плат)
смачквам-anquetschen tr., bauschen tr. refl.
(хартия), eindrücken tr., cinprcssen tr.,
erdrücken tr. (im Gedränge wurde er
beinahe erdrückt едва не го смачкаха в
навалицата), knautschen tr., knüllen tr.,
knutschen tr., krakeln intr. h., krümpeln tr.,
krumpeln tr., matschen tr, mucken tr.
(фасона на някого), patzen tr. (на топка),
quetschen tr. refl. (etw. weich - смачквам
нещо на каша), loltrelcn* tr. (животно),
verbeulen tr. (ein verbeulter Hut смачкана
шапка), zerdrücken tr. (картофи, дреха,
насекомо) (ein Ei zerdrücken смачквам
яйце), zerknittern tr, zerknüllen tr. (на
топка), zermalmen tr, zerquetschen tr,
zerstampfen tr, zertreten* tr. (леха,
животно), zusammenballen tr. refl, (na
топка), zusammendrücken tr.
смачкване-Zusammcnballung f, -en (на
топка)
смаял-mcff, Baff intj. (Baff von dir etw.sein
смаян от нщ. съм), bedeppert adj.,
bestürzt part. (e-n bestürzt machen
смайвам нкг.), betroffen part. adj.,
fassungslos adj., konsterniert, paff,
perplex, platt (da bin ich - изумен съм),
starr (mir sind die Finger - vor Kälte
пръстите ми вкочанясаха от студ ; -es
Papier дебела хартия ; - vor Staunen
слисан ; ein -er Charakter твърд характер
; da bin ich einfach - просто изумен съм),
verdonnert

смаяпост
1108
смаяпост-Perplexität f, Verblüffung f, -
смееие-Lachcn n, -s
смеещият ce-Lacher m, -s
смекчавам-abbicgcn* tr., abdämpfen tr,
abfedern intr. h, ablassen* tr. (гняв),
abmildern tr. (лошо впечатление, шум,
израз), abschwächen tr. rcfl., besänftigen
tr. refl., dämpfen tr., entschärfen tr.,
erweichen tr., hemmen tr. (die Stoßwirkung
hemmen мсекчавам удара), lindern tr.,
mäßigen tr., mildern tr., moderieren tr.,
moulliercn tr., temperieren tr.
смекчаваие-Hemmung f, -en, Linderung f, -
cn (на болка), Milderung f
смел-beherzt adj., brav adj., draufgängerisch
adj. (безогледно, безрезсъдно), freudig
adj. (остар.), furchtlos adj., gewagt adj.
part., herzhaft (решение), keck, kühn (e-e
kühne Tat смело дело ; ein kühner Sinn
смел дух), mutig, mutvoll, resolut, tapfer
(~ halten държа се храбро), wag(e)halsig,
wagemutig
смело-drcisl adj., flottweg adv., frischweg
adv., kecklich, kühn, kühnlich
смелост-Behcrzlheit f, -en, Bekennermut m (на
изповедник), Bravour f, Draufgängertum
n, -s, Frevelmut m (безумна),
Furchtlosigkeit f, Herz n, -ens, -en (sich D
ein Herz fassen добивам смелост ; das
Herz zu etw. haben имам смелост за
нещо), Keckheit f, -en, Kühnheit f, -, Mul
m, -es, - (kühner ~ смел дух; frischer - zur
Tat свж дух за дело ; ~ aufbringen
събирам смелост ; den ~ sinken lassen
пада ми духа; nur ~! смелост!; die Sache
wird schon schiefgehen работата отива
на зле ; froher - весело сърца ; getrosten
-es sein спокоен съм ; in trunkenem - в
състояние на опиянение ; seid gutes -es
бъдете весели ; wie ist Ihnen zu ~e ? как
се чувствате? mir ist traurig zu -е тъжно
ми е ; mir ist schwer zu ~e тежко ми е на
душата), Tollkühnheit f (безумна), Traute
f, -, Verwegenheit f, -en, Wagemut m
смелчага-Draufgänger m, -s, Feuerfresser m
(прен.), Haudegen m, wacker, Wagehals
m
сменява-verfärben refl (косъм) (лов.)
сменявам-eintauschen tr.
CMeiiHBaiierAbwechs(e)lung f, -cn
сменяем-crsclzbar adj. (техн.), vertauschbar
сменям ce-abwechseln intr. h refl. (mit e-m ~
сменям се c нкг при работа), rauhen intr.
h. refl. (перата), wechseln intr. h. (mit e-m,
etw) (c някого, нещо) (Gluck wechselt mit
Unglück щастието се сменя c нещастие)
сменям-ablösen tr. refl. (караула, часовоя,
работнок), abstreifen tr. (der Hirsch streift
ab-еленът хвърля, сменя рогата си),
abwechseln tr., abwerfen* tr. (за животни-
рога, кожа), durchschallen intr. h (скорост
на автомобил), ersetzen tr., mausen intr.
refl. (козината), mausern intr. (козината),
tauschen tr. (mit e-m etw. - давам на някого
нещо в замяна ; sie tauschten ihre Rollen
размениха си ролите), vertauschen tr. (по
погрешка, неволно), wechseln tr. (дрехи,
обувки, зъби, жилища, коне, персонал,
мнения, възгледи) (das Thema wechseln
сменям темата ; den Ort wechseln
сменям мястото)
сменяне-Ablösung f, -en (сезони, дни)
сменят ce-ablösen refl. (години, сезони)
сменящ ce-abwechselnd adj. (периодично)
смерч-Hose f, -n, Sandhose f (c пясъчен
стълб) (геогр.), Trombe f, -n (ураган),
Wasserhose f (воден) (георг.), Wettersäule
f (reorp.), Windhose f (reorp.), Windsbraut
f
смес-Anrührung f, Gemenge n, -s, Gemisch n,
-(e)s, -e, Komposition f, -en, Maisch m, -
es, -е (от джибри), Maische f, -n (от
джибри), Melage f, -n, Mischung f, -en,
Möller m, -s (рудна)
смесва (ce)-vermengcn tr. refl.
смесвам ce-mischen tr. refl.
смесвам-anmengen tr. (разг.), anmischen tr.,
anrühren tr. (Farben ~ смесвам бои ; е-е
Suppe mit Ei - застройвам супа c яйце),
dareinmengen tr., daruntermischen tr.,
durcheinanderbringen*	tr.,
durcheinanderwerfen* tr. trnb., gattieren

1109
сметководител
tr. (текст.), kreuzen tr. refl. (раси, видове)
(биол.), manschen tr., melieren tr., mengein
tr., mengen tr. refl., mischen tr., quicken tr.
(c живак), verschmelzen41 tr. (метали),
verwechseln tr. (eins ist dem anderen) (две
неща, лица)
смесване-Begriffsvrwchslkung f (на
понятията), Gattierung f (текст.),
Gemansche n, -s, Kontamination f, -en (на
литературни текстове при преписване),
Konversion f, -en (на две фреквентности),
Manscherei f, -en, Mengerei f, -en,
Vermengung f, Vermischung f,
Verschmelzung f (чрез сплавяне на
метали), Verwechselung f (на две неща,
лица), Wortverwechslung f (на думи)
смесеи-mengelig (с мергел)
смесено-ре1е-те1е
смесенолинеен-gemischtlinig adj.
CMecenocTonaiicKH-gemschtwirtschaftlich
adj.
смесител-Menger m, -s
смесица-Gemenge n, -s, Gemengse) n,
Gemisch n, -(e)s, -e, Konglomerat n, -s, -e,
Mengerei f, -en, Mengsei n, -s,
Mischmasch n, -es, -e, Mischung f, -en,
Quodlibet n, -s, -s (пъстра), Sammelsurium
n, -s, -rien (разг.), Schurrmurr m, -s
смесобразувател-Vergascr m, -s
смествам-fassen tr. (Kom - смествам жито
(в чувал)), verstauen tr., zusammenrucken
tr.
сместваме ce-zurücken intr. h. (D или an etw.
А) (за да сторим място), zusamenrücken
intr. s. (за да направим място)
сместваие-Verstauung f (на товар)
смет-Aufkehricht m/n, -s, -е, Fegsel n, -s,
Gemüll n, -s, Kehricht m, -s, -, Kot m, -s,
Mull m, -s, -, Wust m, -es, -e
сметало-Rechcnmaschine f, RechcntiSch m
сметаиа-Obers n, -, -, Rahm m, -s, - (den ~
abschöpfen обирам каймака), Sahne f, -
(er will immer die ~ abschöpfen той иска
винаги да обира каймака), Schlagobers
п
сметанка-Rcchenbuch n, Rechnungsbuch п
сметанов-sahnig
сметателен-kal kulatorisch
сметач-Rechner m, -s
сметен-kalkulatorisch, rechnerisch
сметка-Abrechnung f, -en, Anrechnung f, -
en, Aufmachung f, -en (за аварии) (мор.),
Aufstellung f, -en (за разноски),
Bankgirkonto n (банкова) (търг.),
Bankgirkonto n (разчетна) (търг.),
Bankgirkonto n (разплащателна) (търг.),
Bankkonto n (банкова), Bauanschlag m
(костуема, на пастойка) (стр.), Faktur(a)
f, -ren (търг.), Gegenrechnung f
(насрещна) (търг.), Handel m, -s, -r (e-m
den Handel verderben развалям сметкита
на някого), Konto n, -s, -ten (ein Konto
eröffnen откривам сметка ; ein Konto bei
der Bank haben имам текуща сметка в
банката), Kontokorrent n, -s, -е (текуща),
, Kredit n, -s, -s (кредитна), Liquidation f, -
en, Rechenschaft f, - (sich - geben давам
си сметка ; über etw. A ~ ablcgen давам
отчет за нещо ; e-n zur ~ ziehen, von c-m
fordern искам сметка от някого ; sich der
- entziehen измъквам се от отговорност),
Rechnung f, -en (die ~ prüfen проверявам
сметка; auf, für eigene ~ за, на собствена
сметка ; das geht auf m-e — това е за моя
сметка ; auf s-e ~ kommen изкарвам се
разноските ; s-e ~ bei etw. finden
намирам сметка в нещо, смам изгода от
нещо ; e-r Sache - tragen държа сметка
за нещо ; nach m-r — по мое пресмятане
; die - ohne den Wirt machen правя си
сметката без кръчмаря), Rückrechnung
f (при регресно вземане) (търг.),
Schlußrechnung f (приключваща) (търг.),
Skct(s)ch m, -es, -е (предварително)
(търг.), Überschlag	m	(груба),
Überschlagsrechnung	f	(груба),
Wechselrechnung f (изчисление при
смяна на валута), Zeche f, -n
сметка-изчисление-Wechsclrechnung f (при
смяна на валута)
сметки-Recherei f, -сп (вечни)
сметководител-Rendant m, -еп, -сп

сметководство
1110
сметководство-Durchschreibcbuchiührung f
(с копия от вписванията) (търг.)
сметоводен-kalkulalorisch
сметонровод-MüllschIuckcr гп
смеховитост-Lächcrlichkcit f, -сп
смехорим-Flauscn pl., Narrcntei f, -cn
смехория-Jokus m, -ses, -sc, Mordsgaudi(um)
n (голяма), Narrcn(s)possc f (laß diese -n!
престани c тези глупости !), Schnake f, -
n, Schwank m, -cs, -re
смешен-drollig adj., gespaßig adj. (дпал.),
juxig, komisch (c-e komische Sigur machen
правя смешно впечатление), lächerlich ;
lachschaft ; lachbar (разг.), narrenhaft,
originell (ein -er Kauz рядък екземпляр),
pudclnärrisch, putzig, schnurrig (ein -er
Kerl забавен чудак), verboten
CMeuieiiue-Kongloinerat n, -s, -e, Mischung
f, -en, Mixtur f, -en (тоново в органов
регистър), Sprachenverwirrung f (на
езици)
смешка-Kasperliade f, -n, Schnurre f, -n,
Schwabenstreich m
смешни к-Faxenmacher m, Komiker m, -s, Narr
m, -en, -en (kleiner-! глупчо!; sei kein - !
не бъди глупав ! ; ein ausgemachter -
набит дурак ; e-n -en an etw. D, e-m
gefressen haben загубил съм си ума по
някого ; e-n zum -en halten подигравам
се снякого, баламосвам някого ; er ist
der - für alle всички се подиграват с
него), Pickelhering m, Polichinelle m, -s, -s
(в италианска комедия), Schäker m, -s,
SpaßEr m, -s, Wurstel m, -s
смея да-mögen mod. (като съгласие) (er mag
gehen, wenn er will той може да тръгне
ако иска ; diemal mag es so hingehen този
път нека така да мине ; die Leute mögen
reden, was sie wollen нека хората говорят,
каквото си искат)
смея да-müssen* mod. (das muß du nicht tun
не трябва да вършиш това ; das mußte
nicht kommen това не трябваше да става)
смея ce-anlachen tr., belachen tr., hohnlachen
intr. h. (подигравателно, злорадно),
lachen intr. (über e-n, etw.) (на нкг., на
нщ.), meckern intr. (глупаво), wiehern intr.
h. (гръмко)
смея-dürfcn* mod. (darf ich meine Augen
trauen ? смея ли да вярвам на очите си
?), können mod. tr. (, мога), wagen tr. refl.
(да направя нещо)
смигам-blinzeln intr. h
CMiui-Immcrschön n, -s, -е (бял), Papierblume
f (бял), Schnitterblumc f (жълт) (бот.)
смилаем-verdaulich, zerreibbar
смилаемост-Verdaulichkeit f, -
смилам-aufschrotcn tr. (жито), pulverisieren
tr. (на прах), -verarbeiten tr. (der Magen
kann das nicht - стомахът не може да
смели това ; neue Eindrücke ~
асимилирам нови впечатления),
verdauen tr. refl. (храна) (etw. verdaut sich
leicht нещо е лесно за смилане; etw. nicht
- können не мога да смеля нещо, не мога.
да понасям нещо ; er ist nicht zu - той е
непоносим ; das muß ich erst mal - трябва
най-напред да го проумея), vermahlen tr.
(жито), verschroten tr. (на булгур), walzen
tr. (техн.), zermahlen tr.
смилявам ce-erbarmen refl. tr. (ich habe mich
seiner erbamit смилих се над него)
смин-Himmelfahrstblümchen п (бял) (бог.),
Katzenpfötchen п (бял) (бот.)
смиид-Fenchel m, -s (бот.)
смирен-demütig adj., ergeben adj., fromm adj.,
gottergeben adj., kirr(e), -klein
CMiipeinie-Demut f, Erbauung f, -en
(религиозно, набожно), Ergebenheit f, -
en, Ergebung f, -en, Erniedrigung f
смиреност-Devotion f, -en, Gottergebenheit
f
смирявам ce-emiedrigen tr. (библ.)
смирявам-demütigen tr.
смислен-rational, rationell, sinnhaft, sinnhaft,
sinnig, sinnreich, sinnvoll, zweckvoll
смислеиост-Sinnigkeit f, -, Sinnigkeit f, -
смисъл-Bedeutsamkeit f, -en, Bedeutung f, -
en (die Fabel hat ihre tiefere Bedeutung
баснята има своя дълбок смисъл),
Beiklang m (страничен) (прен.),
Doppelsinn m (двоен), Gegensinn m

1111
смутове
(обратен), Ratio f, Sinn m, -es, -e (im
eigentlichen ~e в истинския смисъл ; im
weiteren ~e в широк смисъл ; das hat k-n
~ und Verstand това няма смисъл и
логика), Sinn m, -es, -e (im eigentlichen ~e
в истинския смисъл ; im weiteren -е в
широк смисъл ; das hat k-n ~ und
Verstand това няма смисъл и логика),
Tenor m, -s, -, Verstand m, -es, -, Zweck m,
-s, -e (das hat k-n Zweck това няма
никакъв смисъл ; was für e-n Zweck ?
какъв смисъл ?)
смитсонит-Galmei m, -s, -е (хим.)
смлян-klar (ситно)
смиемам-herunterbringen* tr. (долу)
CMorBaM-brih#ngen* tr.
CMOK-Hausunke f (зоол.), Holm m, -es, -e,
Lamdnalter f(зоол.), Natter f, -n, Oberzug
m (лежащ на таванските греди), Pfeilnatter
f (зоол.), Pfeilschlange f (зоол.), Ringauge
n (зоол.)
смокиня-Feige f, -n, Feigebaum m,
Teufclsbaum n (индийска) (бот.)
CMOicoBiiima-Feigcbaum m
CMOJia-Baumharz n (от дърветата),
Drachenblut n (червена), Erdharz n
(земна) (минер.), Harz n, -es, -e,
Katzengold n (по черешови дървета),
Kirschgummi m (от череша), Kopalharz n
(копалова), Kuchen m, -s (кюлче), Mastix
m (фъстьчна), Pech n, -s, -e (etw. mit ~
dicht machen уплътнявам нещо със
смола ; er hat ~ an den Fingern вързан е в
ръцете ; das klebt ihm an wie ~ преследва
го на всяка крачка ; sie hängen zusammen
wie ~ und Schewel те са неразделни),
Residuum n, -s, -duen, Tannenharz n
(борова)
смолене-Blutcn n, -s
смолист-harzig, kienig, pechig, teerig
смотр-Haarschau f
смрад-Gcstank m, -(e)s
смрадлнв-slänkcrig (фам.)
смрадлика-Drossclbeere f (бот.), Essigbaum
m (виргинска) (бот.), Gelbholz n (бот.),
Pcrückcnbaum m (бот.), Schmack m, -es, -
е (бот.)
смрадльо-Stänker m, -s (фам.)
смразявам ce-verfeinden tr. refl. (sich nit e¬
m) (c някого)
смразявам-entzweien tr., erstarren tr.,
verfeinden tr.
смраслика-Färberbaum m (бот.)
смрачава ce-düstern intr. h refl. imp.,
eindunkeln intr. h, schummern
смрачаваие-Schummcrung f
смрачка-Lorchel f, -n
смрика-Mäfdcbaum m, -es, -re
смръзвам ce-starren intr. h. (от студ)
смръзвам-frieren* intr. h
смукало-Sauger m (на футатор), Saugnapf m
(зоол.), Säugrüssel m (зоол.)
смукател-Sauger m (техн.)
смукач-Absauger m, -s, -, Säufer m, -s,
Saufigel m, Saufloch n, Schlauch m, -es, -c
(разг.), Söffel m, -s (фам.), söffer m, -s, -
(фам.), Zapf m, -es, -re
смукачка-Stechheber m (за вадене на
течности)
смуквам-saugen* tr. refl. (etw. in sich ~
всмуквам нещо ; sich voll, satt ~
насмуквам се ; der Schwamm hat sich voll
Wasser gesogen гъбата се е напоила с
вода ; das hat er sich D aus den Findern
gesogen това си го е измукап от пръстите
; Honig aus allen Blüten ~ смуча нектар
отвсякъде ; Staub ~ изчиствам прах (с
прахосмукачка))
смукване-Paff m, -s, -е (от лула) (ein paar -е
tun смуквам няколко пъти), Zug m, -s, -re
смут-Beunruhigung f, -en, Empörung f, -cn,
Krawall m, -s, -е (по улиците), Tumult m, -
es, -e
смутен-aufgeschmissen adj. (~ sein намирам
се в беда, загубен съм) (разг.), bedeppert
adj., betreten part. adj., betroffen pari, adj.,
kleinlaut, Konfus, perplex, verlegen (das
machte ihn - това го смути), wirr
смутител-Freudenstörcr m (на радостта),
Tumultuant m
смутове-Wirre f, -n (politische Wirre
политически смутове), Wirrnis f, -sc,

смутолевяпе
1112
WiiTsal n, -s, -e
смутолевяне-Gcmauschel n, -s
смуча-blitzen intr. h s (пиянствам), bürsten
tr. (остар.), lullen intr., lutschen tr. intr,
nuckeln intr. h. (das Kind nuckelt детето
смуче пръст), nutschen intr. h., plotzen
intr. h. (цигара), saufen* tr. (като пияница)
(e-n unter den Tisch ~ надпивам някого ;
~ wie ein Loch пия като продънен ; sich
voll - напивам се до козирката ; er hat
sich zu Tode gesoffen той умря от
пиянство), saugen* tr. refl. (etw. in sich ~
всмуквам нещо ; sich voll, satt ~
насмуквам се; der Schwamm hat sich voll
Wasser gesogen гъбата се е напоила с
вода ; das hat er sich D aus den Findern
gesogen това си го е измукал от пръстите
; Honig aus allen Blüten ~ смуча нектар
отвсякъде ; Staub - изчиствам прах (с
прахосмукачка)), schlauchen tr. intr. h.
(разг.), schnullen intr. h.
смучене-Sog m, -s, -e
смушавам-entweihen tr., puffen tr.
смушкваие-Puffer m, -s, Rippenstoß m
смущавам-aufstören tr. (e-n aus dem Schlaf
~ стесвам нкг. от сън), beirren tr,
durchfunken tr. (радиопредаване),
genieren tr., hindern tr (e-n an etw. D, bei
etw.) (някого c нещо), purren intr. h., wirren
tr. refl.
смущаваие-Hinderung f
смущенне-Ве treten heit f, -en, Betroffenheit
f, Gehörstörung f (на слуха) (мед.), -
Indigestion f, -en (в храносмилането),
Konfusion f, -en, Verdauungsbescherde f
(на храносмилането), Verlegenheit f, -en,
Verwirrtheit f, Verwirrung f
смущеиия-Nährschäden pl. (от погрешно
хранене)
смъдеж-Wolf m, -s, -те (по задника от дълго
яздене)
смъди-kribbeln intr. h.
смъдя-schrinden* intr. s. (за рана)
смъквам ce-abzehren intr. h
смъквам ce-rutschen intr. s. (vor e-m auf den
Knien ~ пълзя на някого в краката,
боротворя някого ; ins Rutschen kommen
хлъзгам се, тръгвам надолу към провала
; das Geld ~ lassen харча без мярка ; das
Esscsn will nicht ~ засяда ми на гърлото
; der Schlips ist gerutscht връзката се е
разместила)
смъквам-abnehmen tr., absenden* tr. (техн.),
absetzen tr. refl., abstreichen* tr., abstreifen
tr., abtakeln tr. (от сцената), abtragen* tr.
refl. (височина, терен), abtun* tr. refl.,
abwinden* tr. (техн.) (c макара), abziehen*
tr. (маска, було, дрехи) (das Bett ~
смъквам чаршафи и калъфи от леглото),
aufschürzen tr. (запретнати ръкави),
entfesseln tr. (окови), enthäuten tr.
(кожата), entlarven tr. refl. (маската си),
flößen tr., heben* tr. refl. (e-n Sack vom
Wagen heben смъквам торба от колата ;
е-е Tür aus den Angeln heben смъквам
врата от пантите), herabschießen* tr. (c
изстрел), herabsetzen tr., hcrabstimmen tr.
(тон) (ein Klavier gerabstimmen смъквам
тона на пиано), herabziehen* tr. (надолу),
herunterholen tr., herunterschlagen* tr.
(запретнати ръкави, очи, кюрук на
файтон), herunterziehen* tr.,
niederlassen* tr. (товар), niederschlagen
tr. refl. (температура) (Zweifel ~
разсейвам	съмнения	;
niedergeschlagende Mittel средство за
понижаване на температура ; e-n Prozeß
~ спирам дело), senken tr. (den Degen,
die Fahnen — наклонявам, навеждам
шпагата, знамето за отдаване на чест ;
den Speer, die Lanze ~ навеждам пиката
за атака; den Samen in die Erde ~ посявам
семето във земята), zurückschrauben* tr.
(фитил), zurückschraubern* tr.
(претенции)
смъкване-Abnahme f, -n, Abnehmen n, -s, -,
Abtrag m, -(e)s, -re (на хълм), Abtrieb m, -
s, -е (на добитъка от планината),
Herabstimmung f (на тон), Holztrift f (на
дървени трупи), Niederschlagung f (на
температура), Senkung f, -en
смъкнат-abgezehrt

1113
смяна
смъмрям-abtoffeln tr. (фам.), weisen* tr. refl.
(e-n zur Ruhe weisen смъмрям някого),
zurechtweisen* tr.
смъмряие-Schelte f, -n (wir werden ~
bekommen ще ядем калая)
смърдеж-Gestank m, -(e)s
смърди-beißen* intr. h
смърдя-anstinken* tr. (e-n) (нкм. насреща)
(das stinkt mich an до гуша ми дойде)
(грубо, фам. пейор.), riechen* intr. h.
(nach etw. - мириша на нещо ; gut ~
хубаво мириша ; aus dem Munde ~
мирише на уста ; an etw. D -
помирисвам нещо ; da kannsr du dran ~
! ще му усетиш миризмата), stänkern
intr. (фам.)
смърдящ-mefitisch, penetrant
смъркам-schnupfen intr. h. (емфие),
Abberufung f, -en, Abfahrt f, -en, Abgang
m, -(c)s, tc, Ableben n, -s, Abslerben n, -
s, Abtritt m, -(c)s, -е (прен.), Dengelgeist
m, Ende n, -s, -n, Erstickungstod m (от
задушаване), Exspiration f, -en, Fall m, -
(c)s, Fälle (на дивеч), Feuertod m (на
клада), Flammentod m (чрез изгаряне на
клада), Grab n, -(e)s, Gräber (прен.),
Heimfahrt f (вие.), Heimgang m (вие.),
Heldentod m (геройска, на бойното
поле), Hinfahrt f, Hingang m, Hungertod
m (гладна), Klappermann m (като скелет),
Märlyrertod m (мъченическа), Marlcrlod
m (мъченическа), Scheintod m (мнима),
Sensenmann n pl. -rer (като скелет c коса),
Sterbefall m, Sterben n, -s, - (das große -
чумата ; es geht um Leben und - касае се
за жовит или смърт ; zum - verliebt
влюбен до уши ; cs war zum - langweilig
то беше да си умреш от скука), Tod m, -
cs (den - c-s Helden sterben умирам като
герой ; e-n - kann der Mensch nur sterben
човек умира само веднъж ; blaßwie der
~ бледен като смъртник ; der Weiße -
бялата смърт ; des -es schuldig sein
заслужаващ смърт ; ich will des -cs sein,
wenn .. да умра, ако.. ; auf den - krank
sein на смъртно легло съм ; bis in den -
verhaßt омразен до смърт ; e-n zu ~e
schlagen удрям някого до смърт ; bei е-
m Umfall zu ~e kommen загивам при
злополука), Todesschlaf m, Verhungern n,
-s (гладна)
смъртен-erdgeboren adj., sterblich, toten..
смъртност-Mortalitäl f, Sterblichkeit f, -,
Übersterblichkeit f (прекомерно голяма)
CMbpToiioceii-tödlich (ein -er Unfall
злополука със смъртен случай ; ein -es
Gift смъртна отрова; ein -er Haß смъртна
омраза ; sich - langweilen отегчавам се
до смърт), würgerisch
смъртоиосиост-Tödlichkeit f, -
смъртта-Würger m, -s (пост.)
смърч-Fichte f, -n (бот.), Pechtanne f,
Schwarzfichte f (чер) (бот.)
смърчов-kiefern
смътен-blaß adj., dämm(e)rig adj., dumpf adj.,
dunkel adj., schattenhaft, verworren
смяна-Abendschicht f (вечерна, нощна
смяна), Ablösung f, -cn, Abwcchs(e)lung
f, -en (von Regen und Sonneschein ту
дъжд, ту слънце), Arbeitsschichl f
(работна) (икон.), Besitzwechscl п (на
собствеността), Bühncnverändemng f (на
декора) (театр.), Dckorationsvcrwandlung
f (на декорите) (театр.), Durchgang m, -s,
Durchgänge (в лагер), Ersatz m, -cs (восн.,
спорт.), Jahreswechsel m (на годините),
Jahreswende f (на годините),
Kabinettswechsel m (на кабинета,
правителството), Kommutation f, -cn,
Lautwechsel in (на гласни), Mauser f, -n
(на козината), Mauserung f (на козината),
Mauserung f (на козината), Nachtschicht
f (нощна), Schicht f, -en (работно време)
(c-e - fahren работя една смяна ; -
machen правя почивка; mit etw. - machen
слагам точка на нещо), Schub m. -s, -е
(на зъбите при конете), Sindereinsatz m
(извънредна) (икон.), Sonderschicht f
(извънредна), Tadschichl f (дневна),
Tausch m, -es, -e (e-n - mit c-m machen
правя размяна c някого ; etw. in - nahmen
получавам нещо чрез размяна).

смясване
1114
Thronwechsel m (на владетел), Turnus m,
-se (на летовници), Oberschicht f
(извънредна), Vertauschung f, -cn (най-
вече по погрешка), Wachablösung f (на
часови) (восн.), Wachaufzug m (на
караул), Wechsel f (der Wechsel von Tag
und Nacht, von Htze und Külte смяната
на деня c нощта, на жегата и студа ; der
Wechsel der Wachen смяната на стражата
; der Wechsel der Selbstlaute im Ablaut
смяната на гласните в оггласа),
Wechsclgeschäft п (на пари, валутна),
Zahnwechsel m (на зъбите)
смясване-Quiproquo n, -s, -s (на двама
души)
смятам ce-dünken* intr. h refl. (er dünkt sich
schön смята се за красив), zählen intr. h.
(die Eins zählte hundert единицата се
смята за сто ; das zählte nicht това не се
смята)
смятам-achten tr. (etw. für etw., e-n für j-
mden), anrechnen tr. (teuer, billig ~
пресмятам скъпо, евтино), ansehen* tr.
(за нщ.) (e-n fiir jemand anderen - вземам
нкп за друг, сбърквам ; etw. als richtig,
falsch ~ считам нщ. за правилно,
погрешно), ansprechen* tr. (e-n, etw. für,
als etw. ~) (нкг., нщ. за), auffassen tr. (etw.
als etw. ~), beabsichtigen tr.,
befinden*refl.tr. (etw. für nötig finden
смятам нщ. за нужно), betrachten tr.refl.
(ich betrachte ihn als m-n Sohn смятам го
като мой син), dafühalten* intr. h trnb.,
denken* intr. h, erachten tr. (für schlecht ~
смятам за лошо), finden* tr. (ich kann das
nicht ~ не смятам, че е така), halten* tr.
refl. (e-n, etw., für etw.) (някого, нещо за
приятел) (e-n fiir tot halten смятам някого
за мъртъв), nehmen* tr. refl. (e-n, etw. für
etw.) (ich nahm es für die Wahrheit взех го
за истина ; е-е Sache des Lebens leicht ~
поглеждам леко на нещата на живота ; е-
n Mensch wie er ist приемам даден
човек такъв, какьвто е ; er nimmt es sehr
genau много е педантичен ; —Sie es nicht
für ungut ! не се сърдете ; sich wichtig ~
смятам се за много важен ; das ist wie
man’s nimmt зависи как ще го приемете ;
im Grüne genommen общо взето ; für bare
Münze ~ вземам за чиста монета),
rechnen intr. h. (im Kopfe ~ смятам на ум
; es sind knapp, niedrig, hoch 10 Kilometer
има най-малко (най-много) 10
километра), rechnen tr. (alles ins, für
andere gerechnet едно на друго ; nicht
gerechnet без да се смята), schätzen tr.
(etw. für verloren ~ смятам нещо за
изгубено ; ich schätze mich glücklich
считам се за щастлив ; ich schätze es als
e-e Ehre смятам, че е чест за мен),
verlorngeben* tr. (нещо за загубено),
vermeinen 1г. (погрешно), wähnen tr. refl.
(погрешно), Zutrauen tr. (e-m etw.) (някого
за способен, годен за нещо) (so was hätte
ich ihm nie zugetraut не го смятах за
способен на това), Meinen tr.
смятан-vermeintlich (погрешно за някакъв)
смятане-Bruchrechnung f (с дроби) (мат.),
Determinantenrechnung	f
(детерминантно), Differentialrechnung f
(диференциално) (мат.), Haltung f, -en,
Infinitesimalrechnung f (диференциално
и интегрално) (мат.), Kalkül m, -s, -e,
Kopfrechnen n (на ум), Rechnen n, -s,
Schätzung f, -en (приблизително)
смях-Galgenhumor m (горчив, през сълзи),
Gaudium n, -s (das war ein wahres - какъв
смях падна), Gelächter n, -s, Gelache n, -s,
Heiterkeit f (schallende Heiterkeit бурен
смях), Hohngelächter n (язвителен),
Lache f, -n (силен), Lachen n, -s,
Lachkampf n (истеричен), Lachsalve f
(бурен, на много хора)
снабден-betresst part. adj., geschildet (c щит),
wohlbeschaffen (добре), wohlversorgt
снабдявам ce-anschaffen tr. (e-m, sich D etw.
~) (c нщ.), beziehen* tr., equipieren tr. refl.,
-vorsehen* refl. (mit etw.), Vorsorgen intr.
h. (für etw.) (c нещо)
сиабдявам-abfedem tr. (c пружини, ресори),
ankern tr. (c котва), antakeln tr. (c такелаж)
(мор.), auftakeln tr. refl. (ein Schiff ~)

1115
снижавам
(кораб с такелаж) (мор.), auftanken tr. (с
гориво) (автомобил, самолет, космична
ракета), bekohlen tr. (с въглища),
beschicken tr., besiegeln tr., bestücken tr.
(c лампи) (рад.), bevorraten tr., bewaffnen
tr. refl., etikettieren tr., fundieren tr., häuten
tr.r efl. (c кожа), kielen tr. (c пера),
krenelieren tr. (c бойници), liefern tr.,
mannen intr., röhren tr. (c тръби), speisen
tr. (c необходими материали) (е-е
Maschine mit Betriebsstoff - поддържам
машина c гориво), sporen tr. (c шипове)
(die Füße des Hahnes sind gespornt
краката на петела имат шипове ;
gestiefelt und gesport готов за път),
versehen* tr. refl., versorgen tr. refl. (e-n,
sich mit etw.) (нещо на някого, на себе
си), zacken tr. (със зъбци), zuführen tr. (е-
m etw.) (с припаси)
снабдявапе-Anschaffung f, -еп, Ewuipierung
f, -еп (със снаряжение) (воен., мор.),
Federung f, -еп (с ресори),
Gasfernversorgung f (с газ чрез
далекопровод), Lieferunf f, -еп, Speisung
f (с нужните материали), Versorgung f, -
еп (главно на град, население), Zuführung
f, -еп, Zufuhr f, -еп
cnara-Gestalt f, -en, Statur f, -en
снаждам-anstoßen* tr. (две тръби) (техн.),
anstückeln tr. (рокля) (разг.), anslücken
tr. (рокля) (разг.)
снажен-fesch adj. (разг.), stattlich,
wohlgebaut
ciiailnep-Scharfschütze m (воен.)
CIlapaжelllle-Adjustieruпg f, -en,
Marschgepäck n, -es
снаряд-Ausbläser m, -s, - (нсексплоадирал),
Brisanzgeschoßn (бризантен) (воен.),
Exerziergeschoß n (учебен), Geschoß n, -
schosses, -schosse, Hohlgeschnoßn (кух)
(воен.), Koffer m, -s (тежък), Nachbrenner
m (със закъснител), Panzergeschoß n
(противотанков), Petarde f, -n (воен.),
Querschläger m (рикоширащ),
Raketengeschoß n (ракетен) (авиец.),
Rohrzerscheller m (сксплодирал в цевта
на оръдие) (воен.), Versager m, -s
(неексплодирал)
снаряжение-Armatur f, -еп (военно) (воен.
остар.), Armierung f, Feldausrüstung f
(походно) (воен.), Garnitur f, -en (воен.),
Harnisch m, -es, -е (рицарско), Lederzeug
n (воен.), Rüstung f, -en (воен.), Rüstwerk
n, Zeug n, -es, -e
снасям-legen tr., schmeißen (яйцата си, за
муха) (auf etw. D, А - наплювам нещо)
снасяне-Ablage f, -еп (зоол.)
снаха-Schnur f, -en / -re, Schwägerin f, -nen,
Schwiegertochter f
снегиходки-Schneeschuh m
снеговалеж-SchneefaIl m
cneroMep-Schneemesser m
снегорипачка-Schnecpflug m, Schneeräumer
m
Снежанка-Schneewittchen n, -s (от
приказките)
снежен-schneeig
снежиика-Flocke f, -n, Schneeglocke f
снежнобял-schlohweiß (за коса), schneeig,
schneeweiß
снемам-abbäumen (техн.), ablegen tr. refl.
(товар), abmontieren tr. (кормило,антена,
табела), absetzen tr. refl., abtakeln tr.
(такелажа), abtun* tr. refl. (c-e Unsitte -
отърсвам се от лош навик), aufheben* tr.
(обсада), aufnehmen* tr. и refl. (е-е
Gegend, e-n Film, e-n Menschen, e-n
Gesang auf die Schallplatte - снемам,
правя топографска снимка на местност,
снемам филм, фотографирам човек,
записвам песен на грамофонна плоча ;
sich -lassen фотографирам се),
entbürden tr., entsetzen tr., häuten tr. refl.
(кожа), herabsetzen tr., kopieren tr.
(копие), niederlassen* tr., zurückziehen*
tr. refl. (пост) (воен.)
снемане-Abnahmc f, -n, Abnehmen n, -s, -,
Abtakelung f, -en (мор.) (на текелажа),
Aufnahme f, -n (и топографско)
снемач-Abslreifer m, -s (техн.)
сиижавам-ermäßigcn tr., herabdrücken tr.
(цени), herabsetzen Ir., nicderschlagcn tr.

снижаване
1116
rcfl. (температура) (Zweifel - разсейвам
съмнения ; niedcrgeschlagende Mittel
средство за понижаване на температура
; e-n Prozeß - спирам дело), senken tr.
(цени, данъци), zurücksetzen tr. refl.
(цени)
снижаване-Lohnabbau m (на заплатата),
Senkung f, -еп (на терена), Senkung f, -en
(на тон, цени), Zurücksetzung f, -cn (на
цени)
снижевам-drücken tr.
снмзкодит елен-mild
снизкодителност-Mildc f, -
citii3xii,THTejieii-nachsichtig, nachsichtsvoll
сннзхидителност-Nachsichtigkeit f, -
снизходителен-gnädig adj., herablassend,
konnivent, läßlich
С11113ходителност-Опа0е f, -n
сннзхождение-Duldsamkeit f, Herablassung
f, -en, Konnivenz f, -en, Nachsicht f, - (~
mit e-m haben снизхидотелен съм към
някого ; - üben проявявам снизхибдение
; Vorsicht ist besser als ~ дваж мери,
веднъж режи), Schonung f, -en
снимам-photogaphieren tr.
снимач-Knipser m, -s, Aufnahme f, -n (и
топографска), Bergkarte f (минна), Bild
n, -(e)s,er, Farbfoto n (цветна),
Filmaufnahme f (филмова), Foto n, -s,
Lichtbild n, Luftbild n (въздушна),
Meßbild n (перпективна), Mikrobuch n
(от книга на микрофилм),
Momentaufnahme f (моментална),
Momentbild n (моментална),
Nahaufnahme f, -n (отблизо), Photo n, -s,
-s и f, -s, Plan m, -s, -те (топографска, на
местност),	Raumbild	n
(стереоскопическа), Röntgenbild n
(рентренова), Schnappschuß m
(ненадейна) (фам.), Schuß m, -sses, -rsse
(фитиграфска) (ich kam nicht zum ~ не
дийде ред, не остана време за снимка),
X-Strahlenbild п (рентренова),
Zeitaufnahme f (с дълга експлоатация)
снишава ce-ablaufen* intr. s (теренът),
senken tr. refl.
снишавам ce-duckcn tr. refl.
снншавам-abgraben* tr. (насип, хълм),
dämpfen tr.
снишаване-Bodensenkung f (на земята),
Senkung f, -en
сноб-Snob m, -s, -s
сиобизъм-Snobismus m, -, -men
снобнстнчен-snobistisch
сноване-Schären n, -s без pl. (лентово) (текст.)
сновач-Schcrer m, -s
сновачка-Schärmaschine f (текст.)
сновило-Scharmaschine f (текст.)
сноп-Bündel n, -s, Büschel n, -s (от прави, от
равнини) (мат.), Erstlingsgarbe f (първи),
Garbe f, -n, Gefäßbündel n (проводящ)
(бот.), Habergeiß f (последен, на нивата),
Rute f, -n (пръчки) (e-m die - geben бия
някого е пръчка ; die - bekommen ям бой
с пръчка; е-п mit~n streichen нашарвам
някого с пръчка ; sich D die -selber
flechten сам си докарвам беля на главата
; der - entwachsen беля на главата),
Rutenbündel п (пръчки), Stauche f, -n
сноп връзвам ка-Selbstbinder m
сноповръзвачка-Bindemäher m, Binder m, -s,
Garbenbindmaschine f (сел.-ст.)
снопче-Busch m, -es,Büsche, Faserbündel n
(мусколно) (анат.), Lägel n, m, -s, Quast
m, -es, -е (от клонки), Wedel m, -s (съчки)
сносен-erträglich adj., leidlich, menschlich,
passabel (das ist eine ganze passable
Arbeit това е съвсем сносна работа)
ciiociio-halbwege, halbwegs, leidlich
ciiocTiiocT-Leidlichkeit f
сношавам ce-beiwohnen intr. h (остар.)
сношенне-Begattung f, -en (полово),
Beischlaf m (полово), Beiwohnung f, -en
(полово), Fühlung f, Geschlechtsverkehr
m (полово), Verkehr m, -es, - (der - mit
dem Publikum сношението c публиката;
im ~ mit e-r Behörde в сношенията c някоя
служба ; geschlechtlicher - полови
сношения)
сиошения-Geschäftsverkehr m, pl.
(търговски), Handelsverkehr m
(търговски)

1117
соколар
сиощи-gestem adv. (~ abend вчера вечерта ;
-vor acht Tagen вчера стана седмица)
сняг-Eischnee m (от разбити белтъци),
Harschschnee m (фирнов), Matsch m, -
es, -е (разкалян), Matsche f, -n (разкалян),
Pappschnee m (леплив, по ски), Schnee
m, -s, - (es fallt ~ вали сняг ; ind wenn es
der ganze — verbrennt на пук на целия
свят)
спяжнобял-hagelweiß
coa-eicpio-Bastseide f (текст.)
coape-Abendgesellschafl f, Soiree f, -n
сободен-freihändig adj.
собол-Zobel m, -s (зоол.)
собствеи-eigcn adj., leiblich, persönlich
(среща, мотив, интерес) (mein -er Besitz
мое лично притежание ; -es Fürwort
лично местоименне ; er kam - той дойде
лично ; e-n - kennen познавам някого
лично), werkseigen (на завода)
собственик-Bauherr m (на новостроящо се
жилище), Besitzbürger m (буржоа)
(пейор.), Besitzer m, -s, Chef m, -s (на
фирма, на предприятие), Eigenherr m,
Eigentümer m, -s, Geschäftsinhaber m (на
фирма, магазин), Hofbauer m (на селски
имот), Hofheer m (на феодално
владение), Kauffahrer m (на търговски
кораб), Pachtherr m (на имение под
аренда), Patron m, -s, -е (на предпреятие),
Sägemüller m (на гатер). Selbstfahrer m (на
автомобил, каращ го сам), Villenbesitzer
m (на вила)
собствепицн-Eigentum n, -s (прен.)
собствено-schon (wie heißt er - ? собствено
как се казва той ?)
собственоръчен-eigenhändig adj.
собственост-Bergwerkseigentum п (минна),
Besitzung f, -en, Eigenbesitz m (частна),
Eigentum n, -s, Erbland n (наследствена,
поземлена), Frauengut n (на съпругата),
Gemeineingentum n (обществена),
Gemeingut n (обществена),
Gesamteigentum n (обща),
Großgrundbesitz m (едра, поземлена),
Grundbesitz m (поземлена),
Grundeigentum n (поземлена),
Kleineigentum n (дребна), Volkseigentum
n (народна)
сова-Kauz m, -es, ч-е (der unheilbringende Ruf
des Kauzes злокобният крясък на совата),
Ohreule f (дългоуха) (зоол.), Schleiereule
f (забулена) (зоол.), Schneeeule f
(полярна) (зоол.), sperbereule f
(ястребова)
совалка-Klöppel m, -s (за копанаки),
Schiffchen n, -s (на тъкачка, на шевна
машина) (текст.), Schütz m, -en, -еп,
Schütze m, -n, -n, Schützen m, -s,
Weberschütze m (на стан)
сода-Ätznatron n, -s (сода каустик) (хим.),
Bullrichsalz n (натриева) (мед.), Natron n,
-s, - (бикарбонат), Natronlauge f
(каустик), Seifenstein m (каустик), Soda f,
-s (и хим.), Sodawasser n, Treibmittel n
(амонячна)
содомня-Sodomie f, -n
сойка-Echclhäher m (зоол.)
сок-Apfelsaft m (ябълков), Bauchspcichcl m
(панкреатичен) (анат.), Beerensaft m (от
ягодови плодове), Kcmsaft m-(ядрен)
(бот.), Magensaft m, -es, ч-с (стомашен),
Manna f, -n (от растение), Milch f, -
(млечен), Rebesaft m (гроздов), Saft m, -
es, ч-е (der tritt in die Bäume мъзгата се
качва в дърветата ; den - von den Birken
abzarfen точа, източвам сок от брезите ;
ohne - und Frafl без жизненост, вял ;
gesunde Säfte здрава кръв ; - schmoren
оставяме го да се пържи в собственото
масло), Traubensaft m (гроздов)
сокерица-Häger m, -s (зоол.), Nußhäher m
(зоол.)
сокол-Beizfalke m (ловджийски) (лов.),
Blaufuß m (зоол.), Edelfalkc m (дресиран,
див), Falke m, -n, Großvalk m (свещен)
(зоол.), Jagdfalke m (зоол.), Merl m, -s, -e,
Merlin m, -s, -e, Schmerl m, -es, -c
(чучулигар) (зоол.), Terzcl m, -s (дресиран
ловджийски), Wildfang m (опитомен),
Würgfalke m (ловджийски) (зоол.)
соколар-Falkner m, -s

соколарство
1118
соколарство-Falknerei f, -cn (лов.), вструшка-
Lachweihe f (зоол.)
coKOJi-CKiiTiiiiK-Schlechtfalke m (зоол.)
сокол-чучлигар-Schwicmer m, -s
сокол-чучулигар-Bergfalke m (зоол.)
сол-Baisalz n (морска), Bergsalz n (каменна),
Bittersalz n (английска) (хим.), Bülinensalz
n (получена чрез изпарение), Kernsalz
ш (каменна), Kochsalz п (готварска),
Natriumsalz n (натриева), Riechsalz n
(амонячна) (хим.), Salz n, -es, -e (etw. ist
ohne - нещо е безсолно ; etw. in ~ legen
осолявам нещо ; nicht das - zum Brote
haben ям сух хляб ; Pfeffer und ~ пипер и
сол, меланж ; attisches ~ атическа сол ;
etw. hat weder - noch Schmalz нещо е
блудкаво ; etw. ist - auf die Wunde нещо
е като сол за рана ; е-п Scheffel - mit e-m
gegessen haben стари приятели сме ;
etw. noch im - haben имам още да
изплащам ; er liegt tüchtig im ~e здравата
е загазил), Sol n, -s, -s (муз.), Solsalz n (от
минерална вода), Steinsalz n (каменна),
Tafelsalz n (на маса), Viehsalz n
(непричистена каменна), Violinschllüssel
m (ключ) (муз.)
сола-Überhang m (надвиснала)
солар-SaIzsieder m	-
солдат-Soldat m, -en, -en (unter die -en gehen
вземат ме войник ; er ist bei den -en
войник e)	*
солдатнп-Landser m, -s, Söldling m, -s, -e
(воен.)
солен-Lateme f, -n (зоол.)
солен-robust, salzig (etw. schmeckt - нещо
соленее ; die -en Fluten морето)
соленище-Salzboden m
соленка-Käsestange f, Krengel m, -s,
Salzstange f (пръчица)
солецизъм-Solözismus m, -men
соли-Kali n, -s (калиеви), Nährsalze pl.
(хранителни),
солиализиране-Vergesellschaftung f
солидарен-solidarisch
солидаризирам ce-solidarsieren refl.
солидарност-Solidarität f, -
солиден-achtbar adj. (характер, принцип) (~c
Stellung солидно, достопочтено
положение), derb adj., fundiert part. adj.
(ein gut -es Wissen солидни знания),
gediegen adj. (прен.) (ein -er Charakter
солиден характер), gesetz adj. pari, (ein
-es Wesen солиден характер), seriös
(човек, музика, предложение), seriös
(човек, музика, предложение), solid,
solide, stabil, tiefgründig, tüchtig (sehr ~
in s-m Fach sein много съм добър,
кадърен, свестен в специалността си ; er
hat etw. Tüchtiges gelernt научил е нещо
много добре, свясно)
солидност-Beständigkeit f, Bonität f, -en,
Derbheit f, Gesetzheit f, Solidität f, -,
Gediegenheit f
Солиш eii-Solingcn n
солинсизъм-SoIipsismus m, -, -
солмст-Solist m, -en, -en
солитер-solitär m, -s, -
солище-Salzlecke f(noß.)
солница-Pfannwerk n, Saline f (мин.),
Salzbergwerk m (мин.), Salzbüchse f,
Salzfaß n, Salzgarten m (за морска сол),
Zwiebel f, -n (за голям, дебел часовник)
(фам.)
солнокисел-salzsauer (хим.)
соло-solo (heute bin ich - днес съм сам ; -
singen, tanzen пея, танцувам соло)
соло-Solo n, -s, -s (муз.)
соловарна-Halle f, -n, Saline f, -п (мин.),
Salzkote f, Siederei f, -en, Siederei f, -en,
sode f, -n
солодобив-Salzgewinnung f
солодобивник-Salzsieder m
соломер-Gradierwaage f (техн.)
соломоновски-salomonisch
солопроизводител-Salzsieder m
Солун-Saloniki n
солфежирам-adecedieren intr. h, solfeggieren
intr. h. (муз.)
соля-salzen tr. (etw. ist nicht gesalzt нещо e
безсолно ; etw. ist zu stark gesalzen нещо
е пресолено ; e-e Rede ~ говоря c остри
намеци ; gesalzte Preise солени цени ;

1119
софизъм
ein gesalzener Witz пикантен виц ; е-ш
den Buckel ~ намесвам някого по гърба)
coM-Langbart m (зоол.), Wels m, -es, -е (зоол.)
Сомалия-Somalia n
соматология-Körperlehre f, Somatologie f, -
(мед.)
сомнамбул-Nachtwandler ш, Schlafwandler
m, Somnambule m, -n, -n.
сомиамбулеи-schlafwandlerisch
сомнамбул изъм-Schlai wandet	m,
Somnambulismus m, -
сомнамбуличен-somnambul
соната-Sonate f, -n (муз.)
сонатина-sonatine f, -n (муз.)
coima-Abbohrcr m, -s„ Bohranlage f (мин.),
Bohrer m, -s, Brunnenbohrer m (за копаене
на кладенци), Dauerkathter m (постянна)
(мед.), Erdbohrer m (техн.), Erdölbohrung
f (за нефтов кладенец), Erdsucher m (за
дълбасне) (мин.), Kugelsonde f (за
куршуми) (мед.), Schappe f, -п (мин.),
Sonde f, -n (die ~n in die Wunde fuhren
вкарвам сондата в раната) (и мед.),
Stecher m, -s (за опитване на масло)
сондаж-Bohrung f, -еп
сонднрам-vorfühlcn tr.
сондьор-Bohrer m, -s (техн.)
сонет-KIinggedicht n, Sonett n, -s, -е (лит.)
сопетка-Fallhainmer m (техн.), Zugramme f
(техн.)
сонм-Schar f, -en (ангели) (e-c - von
Menschen множество от хора ; in hellen
-en herbeiströmen прииждат цели тълпи
от хора ; die zerstreuten -en sammeln
събирам разпръснатите тълпи ; с-с ~
Kinder орляк деца) (пост.)
сонорен-flüssig adj. (грам.)
cona-Fuchtel f, -n, Knüppek m, -s, Knüttel m, -
s, Tröster m, -s
сопвам ce-anfahrcn* tr. (фам.), angiflen Ir.
(фам.), angrobsen tr. (нкм.) (фам.),
ankläffen tr. (гневно) (фам.), anschnarren
tr.
сопнат-schnauzig
coiuiaro-palzig (komm mir nicht so - не ми
отговаряй така арогантно)
сопнатост-Patzigkeit f, -
сонол-Rammel m, -s, Rotz m, -es, -e
сополанко-NasenpopeI m, Rotzbengel m,
Rotzbube n, Rotzjunge m, Rotznase f
сопола пче-Hemdenmatz m (разг.)
coiiOJiiiB-rinnig, rotzig
сопран-Diskant m, -(e)s, -е (муз.), Sopran m, -
s, -e, Sopranist m, -en, -en (певец)
солтнране-Rätterwäsche f (на сипливи
материали чрез решета) (техн.)
copro-Sorghum n, -s, - (бот.)
сордиика-Sordine Г, -п (муз.)
сорлип-Sorgleine f (мор.)
сорт-Gattung f, -cn, Neuzüchtung f
(новоселекциониран), Neuzucht f
(новоселекциониран), Schlag m, -cs, -re
(ein Mensch s-s -es човек от неговия
сорт ; Leute von gleichen -е от един дол
дренки ; das ist mach m-m ~ етова ми е по
сържето ; auf solchen - така), Sorte f, -n
(на стока) (beste - най-доброто качество
; е-е gangbare - вид, които много Се
търси)
сортирам-klassieren tr. (но големина),
sortieren tr. (стоки, парцали)
copTiipaiie-Klassierung f, Klaub(c)arbcit Г(на
руди), Sortierung f
сортировам-manipulieren
сортировач-Klauber m (на руда), Sortierer m,
-s
сортировачка-Herd m, -es, -е (водна) (метал.),
Saatgul(auf)bereiter m (за семена)
сортмровка-Kohlenaufbereilung f (на
въглища)
coc-Bralcnbrühe f (на печено) (готв.), Patsche
f, -n (in der - setzen хубаво съм затънал
; c-n in der - lassen оставям някого
затънал в кашата), Remoulade f, -п (гъст
пикантен), Sauce f, -n (das ist dieselbe - !
това е същата помия), Soße f, -n,
Tomatensoße f (доматен), Tunke f, -n
cociiepa-Saucicrc f, -n
софнанец-Sofiaer m, -s, -, Sofianer m, -s, -,
Sofioncr m, -s, -, Sofiote m, -n, -n
софизъм-Sophisma n, -s, -men, Sophismus m,
-, -men, Trugschluß m

софист
1120
софнст-Sopliist m, -cn, -cn
софнстика-Klopffcchterci f
софнстичеи-kasuistisch
софистка-Sophistik f, -
софит-Soffitte f, -n (стр.)
софша-Soffilte f, -n
София-Sofia n
социалдемокраг-Soz m, -cn, -cn, Sozi m, -s, -
s, Sozialdemokrat m
соцналдемократическн-sozialdemikratiscli
соцналдемокрацпя-Sozialdemokratief
социалеп-gcscllig adj., sozial
comianiniipaM-sozialisicrcn	ir.,
vergesellschaften tr. refl.
социализъм-Kathedcrsozialismus m
(доктринен, догматичен)
социализъм-Sozialismus m
соцналист-Sozialist m, -en, -en
соцмалност-GesellschaftIichkeit f
социолог-Soziologe m, -n, -n
социологически-Soziologisch
социология-GesellschaftsIehre f, Soziologe f,
соча-darzcigen tr., hindeulen intr. h. (auf etw.),
weisen* intr. h. (die Magnetnadel weist
nach Norden магнитната стрелка сочи
към север ; der Zweiger weist auf 12
стрелката сочи 12 часа ; mit dem Finger
auf e-n weisen соча някого c пръст),
zeigen intr. h. (die Magnetnadel zeigt nach
Norden магнитната стрелка, сочи север ;
auf e-n, etw. zeigen соча някого, нещо c
пръст), zurückweisen* tr. (auf etw.) (към
миналото)
сочеи-deftig adj., saftig (плодове) (ein -er
Witz пресолен виц ; е-е ~e Ohrfeige
звънка плесница ; е-ш ein paar -е
Grobheiten sagen нагрубявам някого на
“ цветист “ език), satt (ein -es Bau сочно
синьо)
сочене-Aufzeigung f, Zurückweisung f (към
миналото)
сочиозелен-saftgrün
сочност-Saftigkeit f, -
соя-Soja f, Sojabohne f
cnarem-Spagetti pl.
сиад-Fall m, -(e)s, Fülle
сиада-abbröckeln intr. s (бавно-за курсове,
цени), abebben intr. s, abflachen tr. refl.,
absacken intr. h, abschwellen* intr. s,
ebben intr. h, hergehören intr. h. (das
gehört nicht her това не спада тук),
heruntergehen* intr. s. (за цена),
remittieren intr. h. (температура), sinken*
intr. * (цени, курсове), sinken* intr. *
(цени, курсове), verebben intr. s. (за
прилив), zurückgehen* intr. s. (за река,
приходи, разходи) (die Geschwulst geht
zurück туморът спада), Zurückschlagen*
intr. s. (за цена) (търг.), zusammenfallen*
intr. s. (за балон, тесто),
zusammenschmelzen* intr. s.
спад arvi-abfal len intr. s (цените, ниво нарека),
abflauen intr. s, abnehmen intr. h
(температура), abschlagen* tr. refl.
(стока), abschreiben* tr. refl., abstreichen*
tr, angehören intr. h. D. (към нщ.)
(предимно за хора) (der Arbeitsklasse,
der Gesellschaft - принадлежа на, към
работническата класа, на обществото ;
e-r gelehrter Gesellschaft - членувам в
научно дружество), gehören intr. h (der
Tiger gehört zu der Familie der Ktzen
тигърът спада към семейството на
котките), herunterlassen* tr. (ich kann
nichts vom Preise herunterlassen не мога
нищо да спадна от цената), hingehören
intr. h. (към нещо), in Abzug bringen,
schwinden* intr. s. (sein Mut schwand
куражът му спадна), senken tr. refl. (die
Nacht senkt sich auf, über die Erde нощта
се спуска над земята ; der Ton senkt
sichTOHbT се понижава; Schlaf senkt sich
auf ihre Augen очите й натежават), setzen
refl. (за вода), setzen refl. (за вода),
skontieren tr. (търг.)
спадане-Abfall m, -s, *e (на постижение,
бързина, производство, цени), Abnahme
f, -n, Abnehmen n, -s, -, Abstrich m, -(e)s,
-е (на бюджет, сума, удръжки), Abzug m,
-(e)s, -re, Fallen n, Geburtenrückgang m (на
раждаемостта), Krach m, -s, -e (an der

1121
спатия
Börse gab es e-n großen Krach на борсата
имаше катастрофално спадане),
Rückgang m, Senkung f, -en (на вода),
Setzung f, -en (за вода), Setzung f, -en (за
вода)
снадат-herabgehen* intr. s. (за цени)
спадащ-gehörig adj., rückgängig, zugehörig
D (към нещо) (das Haus mit dem
zugehörigen Garten къщата със
спадащата към нея градина), zugewandt
(за кантон)
сиадниково-горчив-bittersüß adj.
спазарявам-verdingen tr. refl. (etw.) (нещо)
сназвам-einhalten* tr., halten* tr. refl. (закони,
заповед, диета) (Takt, Maß halten спазвам
такта, мярката), innchalten* tr., maßhaltcn
intr., wahren tr. (формата), wahrnehmen*
tr. (срок)
сназване-Einhaltung f, -cn, Haltung f, -en (на
закон, диета), Nummerzwang m (на реда),
Observanz f, -en (на нравило),
Verkahrsdisziplin f (на реда пир уличното
движение)
спазващ-weidgerecht (ловните правила)
сназма-Gefäßkrampf m (съдова) (мед.),
Klemme Г, -п (силна), Krampf m, -s, -J-e (die
Krämpfe haben имам спазми), Krampus
m, -ses, -se
спазматичен-krampfhaft, sparm(at)isch,
spasmodisch
сназми-Darmkrampf m (в червата) (мед.),
Zuckung f, -en
спазмоуталожаващ-krampfstillend
спалня-Beltenhaus n (туристическа),
Gastzimmer n (за гости), Schlafkammer f
(малка), Schlafsaal m (обща)
сианак-Spinat m, -s, -e
diane-Ruhe f, - (~ nach, von der Arbeit
почивка след, от работа ; sich D k-e ~
gönnen не си давам почивка ; ohne Rast
und - без отдих и почивка ; angenehme ~
! приятна почивка ! ; der - pflegen
почивам се ; die Kinder zur - bringen
слагам децата да спят ; sich zur ~ setzen
излизам в пенсия)
спарвам ce-verdumften intr. s.
спарен-dämpfig adj., dumpf adj., dumpfig adj.,
muffig (миризма)
cnapeiiocT-Dumpfigkeit f
спарид-Goldbarsch m (зоол.)
спартакиада-Saprtakiade	f
(cnopT.)Sportspartakiade f (спортна)
спартакист-Spartakist m, -en, -en
спартапец-Spartaner m, -s
спартански-spartanisch
спаружвам ce-einlrocknen intr. s, runzeln tr.
refl., verschrumpeln intr. s., verschrupfen
intr. s.
спаружване-Verschrumpelung	f,
Verschrumpfung f
сиаружен-гипг(с)11^
спарушвам ce-schrumpfen intr. h. s. refl. (der
Apfel, das Tuch schrumpft ябълката cc
спарушва, сукното се свива ; das Geld,
Kapital schrumpft парите се топят,
капиталът намалява)
ciiapyuieii-schrunpfig
спасенiie-Errellung f, -en, Heil n, -s, Rettung
f, -en
спасим-rettbar
спасител-Erlöser m, -s, Erretter m, -s, Heiland
m, -s (Христос), Retter m, -s
спасителен-heilbringend, reitend (unser ~er
Engel нашият ангел-спасител), Rctlungs..
спасявам (ce)-rcltcn tr. refl. (c-n vor etw. D -
спасявам някого от нещо ; c-n aus dem
Feuer - спасявам някого от огъня ; rette
sich, wer kann! спасяван се, кой както
може !)
спасявам ce-davonkommen* inlr.s,
entrinnen* intr. s, flüchten intr. s refl.,
salvicrcn refl.
спасявам-abfasen tr., auffischen tr.
(корабокрушенци), davonbringen* tr.,
durchkommen* tr. trnb., erlösen tr.,
erretten tr., flüchten tr. (остар.)
спасяване-Bergung f, -en (мор.), Rettung f, -
en, Wasserrettung f (на даващи се)
спасяем-rcttbar
сиатия-Klee m, -s (карт.), Kleefuttcr n (карт.),
Kreuz n, -es, -е (карт.), Treff n, -s, -s, Spahi
m, -s, -s

спеицалпост
1122
ciie»ma;inocT-Hauptfach п (главна, като
учебен предмет)
сиектакъл-Licbhaberaufführung f, -еп
(самодеен), Spektakel m, -s, -Theterabend
m
спектрален-spektral
спектър-Absorplionsspektrum n (на
поглъщането), Bandenspektrum n
(пвичен) (физ.), Bandenspektrum n
(лентов) (физ.), Bandfilter m (ивичен)
(рад.), Farbenband n, Spektrum n, -s, -tra
(физ.)
сиекула-Spckulation f, -en
спекулант-Börisiener m, -s (борсов),
Börsenschieber m (борсов),
Börsenspekulant m (борсов) (търг.), Bull
m, -s (на качване на курса) (търг.),
Devisenschieber m (с валута), Fixer m, -s
(борсов) (търг.), Flaumacher m (борсов)
(разг.), Jobber m, -s, Konzertzeichner m
(борсов, е ценни книжа), Korwucherer m
(със зърнени храни), Kriegsgewinnler m
(забогатял от военни доставки),
Lebendmittelwucherer m, Plusmacher m,
Schieber m, -s, Spekulant m, -en, -en,
Wucherer m, -s (безбожен)
спекулативен-spekulativ (сделка),
Bankschwindel m (непозволена, банкова)
(търг.разг.), Börsenspiel n (борсова),
Komwucher m (c жито), Spekulation f, -
en, Wucher m, -s
спекулирам-jobbern intr. h., schieben* tr.,
spekulieren intr. h. (auf etw.) (an der Börse
~ спекулирам на борсата ; auf Steigen ~
спекулирам а ла xoc; auf e-e reiche Heirat
- разчитам на богата женитба), wuchern
intr. h.
спекулум-Spekulum n, -s, -la (огледало)
спелтявам ce-schleimen intr. h. tr. (готв.)
спелувам-buchstabieren tr.
спепелявам ce-veraschen intr. s.
спергула-Spörgel m, -s, - (бот.)
сперма-Sperma m, -s, -
сперматозоиди-Samenfaden pl. (зоол.)
сперматофити-Samenpflanzen pl. (бот.)
спермацент-Spermazet n, -s
сиестител-Sparer m, -s
спестовен-haushälterisch, rätlich, sparsam
cnecTOBiiiiK-Sparcr m, -s
ciiecTOBiiocT-Bausparen n (жилищна),
Sparsamkeit f, -
сиесгяпам-abdarbcn tr. (c големи лишения),
abhungern tr. refl. (чрез гладуване),
abkargen tr. (sich D etw....) (чрез лишения,
c мъка), absparen tr., ansparen tr.
(перична сума) (неолог.), aufsparen tr.
(das Schicksal sparteihn noch zu Großem
auf съдбата го пощади за да извърши
велики дела ; е-п Notpfennig ~ спестявам
бели пари за черни дни), bausparen intr.h
(за строеж), beiseitelegen* tr. trnb.,
einsparen tr. (чрез ограничаване),
erschinden* tr., ersparen tr. (du hätterst
dir den Verdruß - ти би могъл да си
спестиш неприятностите), erübrigen tr.
(Zeit - отделям, спестявам време), sparen
tr. (die Wahrheit - икономисвам истината
; - Sie mir die Mühe спестете ми тоя труд
; sein Weib ~ кръшвам), wegtun* tr.,
zurücklegen tr. refl.
спестяване-Ersparnis f, Zeitersparnis f (на
време), Zeitgewinn m (на време)
спестяващ-raumersparend (място)
спетеи-Reifegrad m (на зрелостта)
специален-besonder adj., eigen adj.,
fachgemäß adj., fachlich adj., Sonder..,
speziell (mein ganz ~er Freund моят най-
близък приятел)
специалнст-Berufsmensch n, Facgmann m,
Fachkraft f, Hüttenmann m (no
металургия), Kameralist m, -en, -en (no
държавни и стопански науки), Kapazität
f, -en (голям), Kenner m, -s, Kurzstreckler
m (по спринт), Montanist m, -en, -en (no
минна индустрия и металургия), Nordist
m, -en, -en (учен по скандинавска култура
и литература), Pandektist m, -en, -en (по
римско право), Phonetiker m, -s (по
фонетиката), Sachkenner m, Sinolog(e) m,
-en, -en (по китайски език и култура),
Sinolog(e) m, -en, -en (по китайски език и
култура), Spezialist m, -en, -en, Staatswirt

1123
спирам се
m (по държавни науки), Werdefacjmann
m (по реклама), Zunftgelehrte(r) ш (учен)
специалисти-Kenncrschaft f, Kennertum m,
-s,-
специално-besonders adv. (etw. besonders
sagen специално казвам), eigens adv.,
extra adv.
специалност-Brotstudium n (избрана заради
доходност), Domäne f, -n, Fach n, -(e)s,
Fache (das schlägt nicht in sein ~ това не
е по неговата специалност), Lehrfach п,
Nebenfach п (втора), Ressort п, -s, -s (das
ist nicht mein ~ тук нямам думата),
Sachgebiet n, Spezialistentum n, -s, -
(тесногръда), Spezialität f, -en
спецификация-Spezifikation f, -en (търг.)
cnemi<i>it4eii-arteigen adj. (за вида), besonder
adj., spezifisch
ciiemi4>H4iiocT-Spczifikum n, -s, -ka
снециялист-Ohrenarzl m (по ушни болести)
спечелвам cii-zuziehen* tr. (sich D etw.)
(нещо)
спечелвам-abschießen* tr., aufstecken tr.
(австр. обл.), bekehren tr.rcfl. (e-n zu etw.
~ спечелвам нкг. за нщ.), davontragen*
tr., einheimsen tr. (прен.), einlegen tr. (Ehre
- спечелвам си почести), einnehmen* tr.
(прен.), ergeizen tr., erhandeln tr. (от
търговия), erheiraten tr., erheucheln tr.,
erlangen tr., erlügen* tr. (нщ. c лъжа),
erringen* tr., erschmeicheln tr. (c
ласкателство), erspielen tr., erwerben* tr.
(das Verlagsrecht ~ спечелвам право на
издаване), erzwingen* tr., forcieren tr.,
gewinnen* tr. (e-m etw. ...), gewinnen* tr.
(seinen Lebensunterhalt ~ спечелвам
прехраната си, keilen tr. refl. (e-n) (някого),
kommen* intr. s. (zu etw.) (zu Geld kommen
спечелвам пари, zu nichts kommen не
спечелвам нищо), verdienen tr. (s-n
Unterhalt ~ изкарвам прехраната си ;
wieviel verdienst du im Monat ? колко си
докарваш, печелип на месец ? ; an etw.
D - спечелвам ог нещо ; dabei ist nicht
viel zu - от това няма да се спечели много
; sich D den Ruf e-s Gelehrten - спечелвам
си името на учен ; dicke Gelder ~ печеля
луди пари), wiedergewinnen* tr. (обратно
приятел)
спечелваме-zusammenarbeiten tr. (чрез
задружна работа)
спечелване-Bekehrung f (на привърженици)
спечеленото-Gewinst т/ n, -es, -е
спешавам-е-n absitzen lassen (правя нкг.
пехотинец) (воен.)
спешен-dringend pari. adj.
спешност-Dringlichkeit f, -en
спикер-Ansager m, -s (рад.), Speaker in, -s, -
Sprecher m, -s, - (в радио)
ciiini-spin m, -s, -
спинакер-Spinnaker m, -s (на яхта)
снинозовски-spinozaisch
спиноцизъм-Spinozismus m
спинвам-erwischcn tr. (e-n bei c-r Lüge ~
спипвам нкг. в лъжа), überraschen tr. (на
местопрестъплението), zermatschen tr.
cnupa-abbrechen intr. (внезапно), ausblutcn
intr. h./s. (да кърви) (e-e Wunde ~ lassen
чакам рана да спре да кърви ; seinen
Schmerz, Zorn - lassen оставям да ми
мине болката ядът), -liegenbleibcn intr.
спираем-abstellbar adj.
спирала-Bandfeder f (лентовидна) (техн.),
Schneckenlinie f, Windung f, -en (техн.),
Wirbel f, -n
си и рал e и-sc heckig
спирам (ce)-anhallen* intr. h. (der Wagen hat
beim Zollamt angehalten колата спря при
митницата), haltmachcn intr. h.
спирам ce-halten* intr. h. (der Wagen hält vor
der Tür колата е спряла пред вратата ;
derZug hält влакът спира),
steckenbleiben* intr. s. (im Schlamm ~
затьнал съм в тинята ; dr Salz blieb mir
vor Staunen im Hals ~ от почуда думите
ми заседнаха на п>рлото ; in s-m Vortrag
~ запъвам се в доклада си), stehen* intr.
h. s. (auf einmal stand der Wagen
изведнъж колата спря ; die Uhr steht
часовникът спря ; die Blutung wollte nicht
~ кървенето не искаше да спре),
stchcnbleibcn* intr. s. (die Uhr, der Motor

спирам
1124
ist slchcngcblieben часовникът, моторът
сиря), verweilen intr. h. refl. (bei etw.) (на
мисъл, тема)
сннрам-abdrehen lr. refl. (газ, вода),
abdrosseln tr., ablassen* intr. h (von e-m
etw. ...), ablaufen* intr. s (часовник),
abschaltcn tr. (тока, осветлението),
abstauen tr. (кръв), abstellen lr., absloppcn
tr. (минувач, кола), abwürgen tr. refl.
(поради некомпетентно включване),
anfahren* intr. s. (за кораб), anhalten* tr.
refl. (кола, коне) (c-n Freund auf der Straße
~ спирам приятел на улицата ; den Atem
- задържам сп дъха), anlanden intr. s. (на
суша) (мор.), anlcgcn intr. h. (за кораб,
лодка), arretieren tr. (подвижна част на
машина) (техн.), aufhalten* tr.
(прииждаща вода, беглец) (die Tränen -
сдържам си сълзите ; ein Baum hielt s-n
Fall auf едно дърво го задържа да не
падне), aufhören intr. h., ausbacken* intr.
h. (да нека), ausblühen intr. h. (да цъфгя),
bremsen tr. (движението), cinstellen tr.
refl., feststellen tr., innehalten* intr. (при
говорене), lähmen lr. (лрен.), liegenlassen
tr. (работа), paradieren intr. h. (кон при
езда), parieren tr. (внезапно), rasten intr.
h. (за почивка), sistieren tr. refl. (временно
процес), sistieren tr. refl. (временно
процес), sperren tr. (das Telephon -
блокирам телефона), stellen tr. refl.,
stemmen intr. h. (при ски) (спорт.),
stemmen tr. refl. (вода, река), stillegen tr.,
stillen tr. (кръв), stillhalten* intr. h. (c кола),
wehen tr. (dem Feuer wehen спирам
огъня)
cmipaiie-Ablaß m, -lasses, -lasse, Absatz m, -
es, те, Abschaltung f, -en (на тока),
Absperrung f, -en, Arbeitsausfall m (на
работата)	(принудително),
Arbeitseinstellung f (на работата),
Arretierung f (на подвижна част на
машина) (техн.), Betriebsstillegung f (на
движението) (жп.), Brförderungssperre f
(на повишение), Gassperre f (на
светилния газ), Halt m, -es, -е, Halten n, -
s, Haltung f, -cn, Panne f, -n (на работа),
Parade f, -n (на кон при езда),
Pulsstockung f (на пулса) (мед.),
Ruhebefehl m (за нощувка), Satlion f, -en
(in Berlin haben wir einen Tag ~ gemacht в
Берлин спряхме за един ден), Sperre f, -n
(е-е ~ über die Einfuhr von Gefrierfleisch
verhängen обявявам забрана на вноса
на замразено месо ; die ~ über etw.
verhängen обявявам блокада на нещо ;
- des Verkehrs преустановяване на
съобщенията), Verkehrsstockung f
(временно, на движението),
Zwischenlandung f (междинно, на кораб)
спирач-Bremscr m, -s, Stellvorrichtung f
спирачка-Anhalter т, -s, - (техн.), Aufhalter
m, -s, - (техн.), Auflaufbremse f
(автоматична) (за ремаркета) (техн.),
Bremse f, -n (die ~ ziehen, anziehen, lockern
дърпам, потеглям, отпускам, разслабвам
спирачката), Bremshebel m (ръчна),
Bremspedal п (крачна) (автом.),
Bremsschuh m, Damm m, -es, Dämme,
Druckluftbremse f (компресорна) (жп.),
Einkammerdruckluftbremse	f
(еднокамерна, компресорна) (техн.),
Getriebebremse f (механична) (техн.),
Hemmkette f (верижна), Hemmklotz m,
Hemmschuh m, Luftdruckbremse f,
Notbremse f (внезапна) (ж.п), Radbremse
f (на велосипед), Rücktrittbremse f (за
контра), Scheibebremse f (дискова), Schuh
m, -es, -e, Sperrfeder f (пружинна, на
часовник, пушка), Totmannknopf m
(автоматична, действаща1 при
прилошаване на водача), Vierradbremse
f (четворна колейна, автомобилна),
Zuhaltung f, -en (лост на език, на ригла
на брава, Zweikammerluftdruckbremse f
(двукамерна въздушна) (техн.)
спиращ ce-haperig (постоянно)
спирея-Spier n, -s, -е (бот.), Spierstrauch m
(бот.), Spiräe f, -п (бот.), Anhalt m, -s, -e,
Bedarfshaltestelle f (факултативна, на
трамвай,тролей), Endstation f (последна),
Halteplatz m, Haltepunkt m, Haltestelle f

1125
сплавям
(на трамвай, омнибус, тролейбус,
пощенска кола), Station f, -en (der Zug
hält auf jeder ~ влакът спира на всяка
гара), Zwischenstation f (междинна)
спирнцовка-Spritze f, -п (е-е ~ bekommen
слагат ми инжекция) (мед.)
спирт-Brennspirtitus m (денатуриран),
Franzbranntwein m (тоалетен), Geist m, -
es, -er (хим.), Hartspiritus m (твърд),
Holzgeist m (дървен) (техн.), Salmiakgeist
m (нишадърен) (хим.), Sprit m, -s, -e,
Trockenspiritus m (cyx), Weingeist m
(винен)
спиртеи-geistig adj.
спиртовар-Вгеппег m, -s
спиртуваие-Bleichen n, -s
ciuicaiiiie-Fachzeitschrift f (за специалисти),
Literaturzeitung f, -en (за литература),
Magazin n, -s, -e, Monatsschrift f
(месечно), Wochenschrift f (седмично),
Zeitschrift f
списък-Anwesenheitsliste f (на
присъстващите), Aufstellung f, -en,
Bestandliste f (инвентарен), Bürgerbuch
n (за гражданското население),
Deckregister n (на радплодниците) (сел.-
ст.), Eintrag(s)rolle f (на автори на
аноними или излезли под псевдоним
книги), Fehlliste f (налипсващи артикули)
(търг.), Gewinnliste f (на печалбите),
Herdbuch п (на разплодници), Index п, -
es, -е (на забранение книги) (Bücher auf
den Index setzen поставям книги в
черния списък), Kanon m, -s, -s
(офоциален, на библейските книги при
литургия), Kargo m, -s, -s (на товар),
Konkordanz f, -en (азбучен, на
съответстващи пасажи от книга),
Kontrollliste f (контролен), Korrigenda pl.
(от печатни грешки), Krankenliste f (на
болни), Liste f, -п, Matrike f, -п
(персонален), Matrikel f, -п (персонален),
Musterrolle f (наборен), Nationale n, -s
(нослужсн), Personalbogen m
(служебен), Quellcnanzeigcr m (на
източници, Rangliste f (класировъчсн)
(спорт.), Realindeh m (предметен),
Register n, -s (ins alte - kommen минало
ми е времето ; e-n ins schwarze - bringen
вписвам някого в черния списък ; ein
altes - много са й годините ; ein langes ~
дангалак), Restantenliste f	(на
длъжниците), Rolle f, -n, Sachverzeichnis
n (предметен), Verlustlliste f, -n (на
убитите), Versämnisliste f	(на
отсъстващите), Verzeichnis n, -ses, -se (ein
- machen съставям списък),
Vorschlagliste f (на удостоени за
повишение), Vorspann m (на
сътрудниците), Wählerliste	f
(избирателен), Wahlregister	m
(избирателен), Wehrstammbuch n
(наборен) (воен.), Wohnungsanzeiger m
(на жилища), Zusammenstellung f
списъци-Regesten pl. (хронологични, на
документи)
спнтвам-brci(quetschen tr. trnb.
сница-Speiche f, -n (на колело) (e-m in die ~n
fallen слагам на някого пръчки между
спиците ; greife mit in dei ~n ! хайде,
помагай !)
спнцерия-Offizin f, -en
спича ce-fritten intr. h, zusammenbacken* intr.
s.
сиичам-einbacken* Ir.
спичане-Röstarbeit f
сплав-Bimetall n (биметална) (техн.), Bleilot
n (от калай и олово) (метал.),
Eisenlegierung f (желязна) (метал.),
Gemisch n, -(e)s, -е (метал.), Hart n, -es
(от олово и антимон), Hartblei m (от
олово и антимон), Kienstock m (от олово
и мед), Komposition f, -en. Lagermetall n ;
Lagcrlegierung f (на лагер), Legierung f,
Löte f, -n (за сплояване). Lot n, -s, -e,
Rotguß m (от мед и цинк) (метал.), Speise
f, -n (бронзова) (техн.)
сплавеп-flößbar adj.
сплав-Metallcgierung f (метална)
снлавям-aufschwemmcn tr. (дървен
материал) (лесов.), beschicken tr.,
gradieren tr. (метал.), legieren tr., rennen*

сплавяпе
1126
tr. (Holz ~ сплавям дървета), triften tr.
(дървен материал), verschmelzen* tr.
(метали) (Kupfer mit Zink ~ сплавям мед
c цинк) (метал.)
сплавяпе-Flößerei f, -cn (на дървен
материал), Trift f, -en (на дървен
материал), Triftung f (на дървен
материал), Verschmelzung f (на метали)
спласквам-breitquetschen tr. trnb.
снлашвам-abschrecken tr. (e-n von etw.),
bluffen tr, schrecken tr., verschrüchtcrn
tr. (деца)
сплашен-belemmert part.
сплескан-platt (чело, покрив, керемида) (~
drücken сплесквам ; ~e Füße плоски
ходила ; e-n - niederdrücken сплесквам
някого ; e-n - schlagen правя някого да
омекне ; das ~е Land равнината, селото
; auf dem -en Lande wohnen живея на
село ; ~ auf dem Bauche liegen лежа по
корем ; sich - auf dem Erde legen
пльосвам се на земята)
сплесквам (ce)-abflachen tr. refl., abplaggen
tr.
сплесквам-flachen tr, platschen tr., platten
tr., quetschen tr. refl. (etw. breit ~
разплесквам нещо ; ich habe mich
gequetsch блъснах се ; ich habe mir die
Finger gequetscht приклещих си
пръстите), zermatschen tr., zerquatschen
tr,	zusammendrücken	tr.,
zusammenpressen tr (c преса)
сплеспотост-Abplattung f, -en
сплетеп-knäuelig, wirr (das Haar hing ihm wirr
um die Schläfen косата му се спускаше
сплъстена над слепите очи)
сплетни-Machenschaft f, -en, Machination f,
-en, Mundfunk m
сплетпик-Gcrüchtmacher m, Klatschbruder m
(разг.), Ränkemacher m, Stänker m, -s
(фам.)
сплетнича-stänkern intr. (фам.), trätschen
intr. h. (разг.), tratschen intr. h. (разг.)
сплети ичене-Stänkerei f, -en (фам.)
сплетпя-Intrige f, -n, Quinte f, -n
сплетня-Rank m, -s, -re (Ränke schmieden кова
плетни ; auf Ränke sinnen измислям
имтрмги ; Ränke und Schwänke дяволии
и лудории)
сплин-Milzsuchl f
сплитам (ce)-verwirrcn tr. refl.
сплитам ce-zwimen intr. h. (за прежда)
сплитам-flechtren* tr. refl. (Blumen zu e-m
Kranz — сплитам венец)
сплитка-Gerstenkombindung f (ечемичена)
(текст.), Grundbindung f (основна)
(текст.), Haarzopf m (мъжка, в рококо),
Leinwandbindung f (платнена)
сплотен-geschlosscn adj. part.
сплотеиост-Front f, -en (прен.) (gegen e-n ~
machen образуваме фронт срещу нкп,
сплотяваме се), Geschlossenheit f,
Zusammenhalt m
сплотявам (ce)-schließen tr. refl. (die Reihen
noch fester um die Partei ~ сплотявам
редовете още по-здраво около партията)
сплотявам-zusammenschweißen tr.
сплотяваме ce-scharen refl. (около някого)
(die Kinder scharten sich um ihn децата
се събраха, тълпяха около него ; vor dem
Schalosse scharte sich das Volk народът
се тълпеше около замъка)
сплъстен-borstig adj. (на вълма), filzig adj.,
verzottelt (коса)
сплъстява (ce)-verfilzen tr. refl.
сплъстява ce-filzen intr. h
сплъстявам-filzen tr., zusammendrücken tr.
сплъстяване-Filzen n, Mahrzopf m, -es, -re
(на косата), Weichselzopf m (на косата,
болест) (мед.), Wichtelzopf m (на косата)
(мед.)
сплъчква (ce)-verfilzen tr. refl.
спогаждам ce-zurechtkommen* intr. s. (mit
e-n) (c някого)
спогаждаие-Durchkommen n, -s, Einung f, -
en
спогодба-Abkommen n, -s, -, Abkunft f,
Abmachung f, -en, Abrüstungsabkommen
n (за разоражаване), Abschluß m, -usses,
-üsse (търг.), Abschluß m, -usses, -üsse
(търг.), Arrangement n, -s (zu e-m ~
kommen споразумяваме се) (остар.),

1127
сполетявам
Erbvergleich m (за наследство) (юр.)>
Friedensabkommen п (мирна),
Handelsabkommen п (търговска),
Konvention f, Kulturabkommen n
(културна), Rahmenabkommen n (типова),
Rezeß m, -esses, -esse,
Sicherheitsabkommen n (за сигурност),
Sicherheitsabkommen n (за сигурност),
Vergleich m, -es, -e (ein gülticher -
доброволна	спогодба),
Verrechnungsabkommen n (кларингова)
спогодявам ce-abfinden* refl., arrangieren tr.
геЯ. (c нкг.)
сподавен-dumpf adj., verhalten
сподавям-ersticken tr. (erstickte Stimme
сподавен глас ; ersticktes Lachen
сподавен смях)
споделям-mitempnnden (скръб), mitfühlen
(болка), mittcilcn геП. Tr, nachfiihlen tr.
(e-m etw.) (чувствата на някого) (das kann
ich Ihnen - разбирам Ви напълно ; e-m
Schmerz - разбирам добре нечия болка),
teilen геЛ. (etw. mit e-m) (e-e Ansicht ~
споделям възглед), teilnehmen* intr. h. (an
etw. D) (скръб, яд, щастие) (an jds Schmerz
~ споделям скръбта на някого)
споделяи-mitleiden intr. (болка)
споднрвам-nachstellen intr. h. (dem Leben e¬
s Menschen ~ дебна да убия някого ; e-m
Mädchen - задирям момиче)
споен-innig (най-тясно), inniglich (най-тясно)
споепие-Zusammcnhalt m
спойка-Bindemittel n, Bindung f, -en (физ.),
Zusammenhalt m
cnoK-Richttagc pl. (по плана)
cnoKoeii-bchcrrscht adj. (er tritt beherrscht
auf той се държи спокойно), beschaulich
adj. (beschauliches Leben haben имам
спокоен живот), besonnen adj., betulich
adj., friedlich adj., gefaßt part. adj., gelassen
adj. pari., gemächlich adj., geruhig adj.
(остар.), gesammelt adj. (прен.), gesetz
adj. part. (ein -es Wesen спокоен
характер), getrost adj., ruh(e)sam,
ruh(e)selig, ruhig (~ werden успокоявам
се ; ~ bleiben запазвам спокойствие ; das
ist ein ~er Beamter тоя чиновник не си
дава труд ; der schreibt e-n ~en Rosten
този си кара кефа ; sei ~ ! мирувай!; -es
Blut bewahren запазвам спокойствие ; du
kannst ~ mitkommen можеш спокойно да
дойдеш с нас ; man kann sagen, daß ..
направо може да се каже, че..), sedat,
überlegen
споконно-eben adv., gemach adv., gemütlich
adv. (er ging ~ weiter той продължи по-
спокойно пътя си), hübsch (sitz nur
hübsch ruhig стой си спокойно)
споконствие-Bcschaulichkeit f, Fassung f, -
en (aus der ~ kommen излизам из
спокойствие), Friede m, -ns, -n (um des
lieben ~s willen за да има спокойствие),
Friedlichkeit f, Gefaßheit f, Gelassenheit f,
Gemächlichkeit f, Gemach n, Gemütlichkeit
f, Gemütsruhe f (душевно), Geruhsamkeit
f, Landfriede(n) (в страната)
спокойствие-Ruhe f, - (~ bewahren заразвам
спокойствие; e-m k-e ~ lassen не оставям
някого на мира ; e-n in ~ lassen оставям
някого на спокойствие ; endlich gaben
sie - най-после мирясаха ; sich nicht aus
der - bringen lassen нищо не може да
смути спокойствието ми ; in, mit ~ etw.
tun върша нещо спокойно ; k-c - vor е-
m, etw. haben нямам мира от някого,
нещо ; zur ~ kommen успокоявам се ;
immer mit der - “ по-спокойно! ; - stiften
въдворявам ред ; die ewige - вечният
покой ; er ist zur ~ gegangen той почина
; Sie werden uns doch die ~ nicht
mitnehmen, aus dem Hause tragen седнете,
та да ни седнат сватовете)
сполетява-anlreten* tr. (was tritt dich an?
какво те прихваща?) (остар.), begegnen
intr.h (das kann jedem begegnen това
може да сполети всеки), widerfahren* intr.
s. (mit ist e-e droße Ehre, ein Unglück
widerfahren сполетя мс голяма чест,
голямо нещастие), zustoßen* intr. s. D
(някого) (ihm ist ein Unglück zugestoßen
сполетя го нещастие)
сполетявам-befallen* tr. (von einer

сполитам
1128
Krankheit befallen бивам сполетян от
болест), beireffen* Ir. (ein Unglück betraf
sie сполетя ги беда), ereilen Ir.,
heimsuchen tr.
сполитам-trefen* tr. rcfl.
сиолука-Gelingen n, -s, Treffer m, -s (e-n ~ in
der Lotterie machen изтеглям печалба от
лотария)
снолучвам-ankommcn intr. s. (да постигна
нщ.) (bei e-m gut, schlecht - някои ме
посреща, приема добре, зле ; mit s-m
Gesuch kam er übel an молбата му удари
o камък ; da kam ich schön an! хубаво
загазих! ; damit kommt er bei mir nicht an
такива като неговите не ми минават)
(разг.), durchkommen* intr. s trnb.,
gelingen* intr. s imp. (es will mir nicht ~ не
мога да сполуча), sitzen* intr. h. refl. (за
удар) (der Hieb saß gessesen ударът
улучи), treffen* tr. refl. (der Maler hat ihn,
sein Bild getroffen художникът го е
нарисувал сполучливо ; den Ton ~
вземам вярно тон ; getroffen! улучи !)
сполучлив-gedeihlich adj., gelungen part. adj.,
geraten part. adj., opportun, schlagend
(сравнение) (~e Antwort отговор на
място), treffend,	wohlgeraten,
wohlgetroffen (портрет), zutreffend
спомага-gereichen intr. h
спомагателен-behelfsmäßig adj.
спомеи-Anklang m, -(e)s, те (смътен) (bei
diesem Dichter findet man viele Anklage
an Majakowsky у този поет се срещат
нотки,	напомнящи	Маяковски),
Erinnerung f, -en, Erinnerungsbild n,
Familienstück n (семеен), Gedächnis n, -
ses, -se, Gedenken n, -s, Nachklang m (~e
der Romantik отзвуци на романтиката),
Souvenir n, -s, -е (сувенир за спомен)
споменавам-erwähnen tr. (wie erwähnt какго
се спомена)
споменавам~пеппеп * tr. refl. (er hat s-n Sohn
Peter genannt наречесина си Петър ; wie
nannt man ihn? как го наричат ? .. und so
etwas nennt sich Künstler ! и той се
нарича художник ! ; er nannte alle bei
Namen гой назова всички но име)
сномепавам-aufführcn tr., berühren tr.,
cinflechten* tr., gedenken* intr. h (er
gedachte meiner mit keiner Silbe на
спомена нито една дума за мен)
ciioMeiiaBaiie-Bcrührung f, -cn, Erwähnung f,
-cn
сноменат-gcnannt, nachbezeichnet
cnoMeiiaTiiHT-besagt adj. part.
споменуван-vielgenannt (често)
спомням cii-besinnen*refl. (besinne dich
doch auf den Namen спомни си поне
името), denken* inre. h (solange ich - kann
откакто помня), entsinnen* refl., erinnern
tr. (остар.), gedenken* intr. h (gedenke
mein ! спомняй си за мен !), kommen*
intr. s. (auf, in etw.) (ich kann nicht auf den
Namen kommen не мога да си спомня
името), zurückdenken* intr. h. (an etw.)
(за нещо минало)
спомням-bedenken* tr.
спомняне-Erinncrung f, -en
снондей-spondcisch (лит.)
спонтанен-selbsttätig,	spontan
(манифестация)
снонтанност-Spontaneität f
спопанство-Weltwirtschaft f (световно)
cnop-Disput m, -s, -e, Ehrenhandel m (поради
накърнена чест), Häkelei f, -en,
Karambulage f, Kompetenzkonflikt m
(между учреждения), Kontroverse f,
Polemik f, -en (литературен), Rezeß m, -
esses, -esse, Wortfechterei f (относно
думи), Wortstreit in
ciiopa-Dauerspore f (c дебела обвивка) (бог.),
Gemme f, -n (на гъба), Keimkom n (бот.),
Spore f, -n (бот.)
спорадичен-sporadisch	.
споразуменне-Abkommen n, -s, -, Abkunft f,
Abmachung f, -en, Abrede f, -n, Abschluß
m, -usses, -üsse, Abschluß m, -usses, -
üsse, Absprache f, -n, Arrangement n, -s
(zu e-m ~ kommen споразумяваме се)
(остар.), Einigkeit f, -en, Einung f, -en,
Einverständnis n, Entente f, -n,
Friedensabkommen	n (мирно),

1129
способен
Geheimabkommen п (тайно), Punktation
f, -en (незадължително за договор), Rezeß
m, -esses, -esse, Übereinkommen n,
Übereinkunft f, Verienbarung f, -en (e-e ~
mit e-m über etw. A treffen споразумявам
се снякого за нещо), Vcrkommnis п, -ses,
-se, Vernehmen n, -s, -, Verständigung f, -,
Verständnis n, -ses, -
споразумявам ce-abmachen tr., abredcn tr.
(etw. mit e-m), absprechen* tr. (e-m etw.),
einigen refl., einschlagen* intr. h,
konvenieren intr. h. (mit e-m), paktieren intr.
h. (mit D), setzen refl. (c кредиторите) (sich
ins Benehmen, ins Einvernehmen -
споразумявам се), setzen refl. (c
кредиторите) (sich ins Benehmen, ins
Einvernehmen - споразумявам се),
Übereinkommen* intr. s. (mit e-m über etw.)
(c някого за нещо), vereinbaren tr. refl.,
vernehmen* tr. refl. (sich mit e-m) (c някого)
споразумяване-Verständigung f, -
cnopaiiriifi-Sporanguim n, -s, -gien (бот.)
сноред-abgeredetermaßen	adv.
(уговореното, споразумението), besage
prp. G (каин.остар.), gemäß prp. D (~ der
Vorschrift според предписанията),
hiernach, rangmäßig (званието),
statutarisch (устава), statutenmäßig
(устава), tarifmäß (тарифата), textgemäß
(текста),	vereinbarungsgemäß
(споразумението), vernunftgemäß
(здравия разум), vemunflmäßig (разума),
verordnungsgemäß (нареждането,
наредба,	разпореждане),
verordnungsmäßig (нсрсжданс), zufolge
D
спореж-Kreuzkraut n (бот.)
ciiopeii-gcdcihlich adj., kontrovers (въпрос),
zwistig
спори-Schwärmer m, -s (сухи) (бот.),
gedeihen* intr. s, klccken intr. h. (успява)
(es klcckt noch nicht не спори)
снорове-Gcstrcilc n, -s
снорт-Bcrgsteigen n (планински),
Massensport m (масов), Rasensport m
(инражняван на затревени игрища),
Sport m, -s, - (— treiben спортувам ; e-n ~
pflegen занимавам се c даден спорт ; ~
frei ! добър успех ! ; Verdiener Meister
des -es заслужил майстор на спорта ;
du machst die wohl e-n - daraus, mich zu
ärgern изглежда, че да ме дразниш е вид
спорт за теб), Tabellenspitze f (in der -
sein водя в състезание) (спорт.),
Wehrsport m (за военна отбрана),
Wintersport m (зимен)
спортен-sportlich (тяло, фигура, облекло)
снортивам-paddeln intr. h. (с русалка)
спортист-Berufssportler m (професионален),
Crack m, -s (изтъкнат), Jungmann m
(младеж), Junior m, -s (от младата смяна),
Kanute m, -n, -n (c Кану), Schlappmeier m
(набеден) (разг.), Schwergewichter m (от
тежка категория), Sportler m, -s,
Tabellenletzter m (класиран на последно
място) (спорт.), Titelhalter m (носител на
званието шампион)
спортисти-Sportwelt f
спортмепски-sportlich
спортсмен-Sportsmann m pl. -rer, Sporlslcute
споргсмеиски-sportlcrisch
сиортувам-sporleln intr. h. (разг.)
снортуваие-Schliltaschuhsegeln n (c
платноходка на лед)
спортуващ-BaIlspieler m (c топка)
споря-dcbattieren intr. h, disputieren intr. h
способ-Arl f, -en (auf die solche - und Weise
по такъв начин ; seine ~ zu sprechen
негов маниер на говорене ; in c-r - hat er
Recht в едно отношение той е прав),
Ausbeutungsweise f (на експлоатация),
Kunstmittel п (художествен), Methode f,
-n, Modus m, -di (modus vivendi
поносима форма на мирно съвместно
съществуване), Verfahren n, -s. Weg m, -
(e)s, -c (in е-г Frage e-n - zeigen посочвам
способ за разрешаване на въпрос),
Weise f, -n (auf jede Weise, auf diese Weise
но всякакъв способ, по този способ ; auf
keine Weise по никакъв способ ; jeder
nach seiner Weise всеки по своя способ)
способен-ausbildungsfähig adj. (да се

спосооност
1130
усъвършентсва, да се култивира),
befähigt adj. (sehr befähigt много
способен), begabt adj., besserungsfähig
adj. (за изправление), fähig adj. (zu allem
- способен за всичко ; er ist dessen
Gemeinheit nicht - той не е способен на
тази низост)), handlungsfähig (да
действа), kapabel, keimfähig (да кълни),
konkurrenzfähig (да конкурира),
opferfähig (на жертви), perlektibel, stark
(die Mannschaft spielte sehr ~ отборът
играе много добре ; in der Mathematik
ist er nicht ~ по математика не го бива),
wehrfähig (да носи оръжие),
zeugungsfähig (да опложда)
способиост-Absonderungsvermögen п
(филос.) (за абстракция),
Abstraktionsvermögen п (за образуване
на понятия за обобщаване),
Anpassungsfähigkeit f (за
приспособяване), Ansteckungsfähigkeit
f (заразителна), Arbeitsvermögen п (на
тяло да извършва работа),
Assimilationskraft f (за асимилиране),
Auffassungsgabe f (за схващане),
Auffassungsgabe f (концептивна),
Auffassungskraft f (за схващане),
Auffassungskraft f (концептивна),
Auffassungsvermögen п (за схващане),
Aufnahmefähigkeit f (за приемане,
поглъщане)	(на	стоки),
Aufnahmefähigkeit f (за схващане),
Aufnahmefähigkeit f (консумативна),
Befähigung f, -en, Befruchtungsfähigkeit
f (за оплождане), Begabung f, -en,
Begriffsvermögen n (за образуване на
понятиета) (псих.), Denkfähigkeit f
(мисловна), Denkkraft f (мисловна),
Denkvermögen n (мисловна) (псих.),
Dichterkraft f (поетична, творческа),
Durchsatz m, -es, Durchsätze
(пропускантелна), Eidetik f (ейдетична)
(псих.), Empfindungsvermögen n (за
усещане) (псих.), Erkenntnisvermögen n
(познавателна) (псих.), Fähigkeit f, -en,
Farbenwechsel m (за смяна на цветовете)
(зоол.), Fassungsgabe f (да сс разбере)
(das geht über m-e ~ това нс мога да го
разбера), Fortpflanzungsfähigkcit f (за
размножение), Ingenium п, -s, -nien,
Kapazität f, -en (за схващане),
Kauffähigkeit f (покупателна), Kaufkraft
f (покупателна), Können n, -s (alle
bewundern sein Können всички се
възхищаваха на способността му),
Kombinationsgabe f (за комбиниране),
Pfund n, -s, -е (mit s-m -е wuchern
използвам разумно състоянието, таланта
си ; sein ~ vergraben заравям, погребвам
таланта си), Schick m, -es, -е (den rechten
- für etw. haben годен съм за някаква
работа), Seelenkraft f (душевна), Sehkraft
f (зрителна), Sinn m, -es. -е (перцептивна)
(die fünf ~ петте сетива ; das fällt e-m in
die ~e това бие на очи), Sinn m, -es, -e
(перцептивна) (die fünf - петте сетива ;
das fallt e-m in die ~e това бие на очи),
Sonderungskraft f (анализаторска,
критична), Tüchtigkeit f, -, Vermögen n, -
s,	Widerstandsfähigkeit	f
(съпротивителна), Zeugungsfähigkeit f
(за оплождане)
способства-gereichen intr. h
способствам-begünstigen tr., beitragen* intr.
h, bewirken tr., fördern tr., helfen8 intr. h.
(e-m bei etw., e-m etw. tun)
спотайвам ce-kauern intr. h. refl.
спотаявам (се)-verbergen* tr. refl.
споява ce-fritten intr. h (при печене)
споявам-angießen* tr. (нщ. към друго)
(техн.), auflöten tr. (нщ. о нщ.) (техн.),
aufschmelzen* tr., einlöten tr. (техн.), löteen
tr., zusammenschmieden tr. (чрез коване),
zusammenschweißen tr. (метални късове)
(техн.)
споявапе-Zusam menhalt m
справедлив-billig adj. adv., gerecht adj. (e-m
~ werden справедливо оценявам нкг.),
recht (-haben имам право ; das ist nicht
~ не е справедливо ; es ist nicht - von
ihm, so zu sprechen не е хубаво от негова
страна да говори така ; se ist es ~ добре

1131
спуска се
е така ; so ~! така ! ; ganz - ! съвсем
право ! ; das geschieht ihm ~ заслужава
си го; ~ geben давам право; - bekommen
получавам право ; - daran tin постъпвам
правилно ; ein Mensch schlecht und -
преведен човек ; schlecht und - криво-
ляво), rechtfertig
справедливост-Billigkeit f, Billigkeitgrund m,
Gerechtigkeit f, Rechtlichkeit f, -
справочиик-Führcr m, -s, Handbuch, Itinerar
n, -s, -е (c указания на забележителните
места), Nachschlagewerk n, Repertorium
n, -s, -ien, Vedemekum n, -s, -s (джобен)
справям ce-aufzwingen* tr. (c дадено ядене),
beikommen* intr.s (c нкг.) (allein durch
gutes Zureden Hess sich den Rowdys nicht
beikommen само c благи увещания не
можаха да се справят с хулиганите),
bewältigen tr., durchfragen refl. trnb.,
durchkommen* intr. s tmb. (ich habe so
viel zu tun, daß ich nicht mehr durchkommc
толкова много работа имам, че вече не
мога да се справям), ferligbringen* tr.
renb. (er bringt es fertig той ще се справи
с това), mannen intr., schaffen tr. (wird er’s
- ? ще се справи ли ? ; ich schaffe den
Weg in 5 Minuten ще измина този път за
5 минути ; der hat’s geschafft той успя),
schmeißen* tr. refl. intr. h. (das wollen wir
schon ~ ще го направим) (фам.),
verkrafetn tr. (c някого, нещо) (разг.),
zurechtkommen* intr. s. (mit elw.) (c нещо),
zwingen* tr. refl. (c нещо) (ich kann die
Arbeit nicht zwingen не мога да се справя
с работата си)
справяне-Verkraftung f (с нещо, някого)
спрегаем-beugbar adj. (грам.)
спрежение-Bcugung f, -en, Konjugation f, -
cn (грам.), Wortbeugung f (фам.)
спретнат-adrclt adj. (разг.), nett (du bist mir
ein -es Früchtchen ! ама че си екземпляр
! голям хубостник си !), reinlich, sauber
(ein Zimmer - machen почиствам стая ;
sie ist sehr - тя е голяма чистница ; ~
arbeiten таботя чисто ; etw. - abschreiben
преписвам нещо на чисто ; sich - halten
нося се чисто ; ein -er Charakter чист
характер; etw. - anfassen захващам нещо
грижливо ; alles geht ~ всичко върви
както трябва), soldatenhaft, wuselig,
wusselig, zackig
спречквам ce-zusammengeraten* intr. s. (c
някой друг)
спречкване-Zusammcnstoß m
спреш-Schlaufe f, -n (на колан)
спри-halt, holla
cripiiiiT-Sprint m, -s, -
спринтьор-Kurzstreckler m
сприхав-auffahrend adj., gnatzig adj., heftig
(темперамнт, човек), hitzig, jähzornig,
kribb(e)lig, kribbelköpfig, kröti, rasch,
reizbar, spritzig
сприхавост-Gnatz m, -es, Heftigkeit f,
Jähzornigkcit f, Kribbel m, -s
сприятелявам ce-attachiercn tr. refl. (sich an
e-n ~) (към нкг.), befreunden refl. (sich
mit einem befreunden сприятелявам cc c
нкг.), finden* refl. (sich mit der Leute
schwer - трудно се сприятелявам c
хората), fraterisieren intr. h, nähern tr. refl.
(sich e-m, e-r Sache) (er versuchte, sich
der Dame zu - той се опита да завърже
приятелство с дамата ; das nährt sich
schon dem Wahnsinn това граничи вече
c лудост)
сприятеляваие-Befrcundung f, -cn
cnpar-Kupp(e)lung f, -en
спрягам-konjugieren tr. (грам.)
спрял съм-liegen intr.
спрямо-gegen prp. (freundlich - jemand sein
отнасям се приятелски спряма нкг.),
gegenüber prp. D (mir - war er immer
höflich винаги беше учтив спрямо мене)
спуква ce-springen* intr. s. h. (das Glas ist
gesprungen чашата се пукна ; seine Saite
springt струна се скъсва ; der Kopf will
mir - главата ми ще се пръсне), zerplatzen
intr. s. (сапунен мехур)
спуска ce-cinfallcn* intr. s (мин.), fallen* intr.
s (надолу), niedergehen * intr. s. (за мъгла)
(der Vorhang geht nieder завесата cc
спуска)

спускам (се)
1132
спускам (ce)-herablassen* tr. refl. (sich an c¬
m Seil herablasscn спускам се но въже)
спускам ce-abdachen гсЛ. (под наклон),
abfahren intr. s (със ски), abschießen* tr.,
abseilen tr. refl. (по въже), absteigen* intr.
s (надолу), abslürzen intr. s (стръмно),
abtrudcln intr. s (авиац.) (в щопор),
anlaufen* intr. s. (gegen elw., e-n -) (срещу
нкг., НЩ.) (etwas läuft gegen das Gesetz
an нщ. е в разрез със закона), anslürmen
intr. s. (gegen, wider, auf e-n, etw. ~) (върху
нкг.) (angestürmt kommen пристигам като
хала), aufschießen* intr. s. (der Raubvogel
schoß auf die Beute auf грабливата птица
се спусна върху плячката си), befahren*
tr.refl. (в рудник), einfahren* intr. s (в
рудник), herabschießen* intr. s. (auf e-n)
(за птица), legen (за мъгла), lenzen intr.,
los/schießen intr., losgehen intr,
nachhetzen intr. s., nachsetzen intr. s. (e¬
m) (подир някого), nachstürmen intr. s. (e¬
m), niederschießen * intr. s.
(стремително), niederschweben intr. s.,
niedersenken refl., niederstoßen * intr. s.
(отгоре), rodeln intr. h. (на лют), rutschen
intr. s. (vor e-m auf den Knien ~ пълзя на
някого в краката, боротворя някого ; ins
Rutschen kommen хлъзгам се, тръгвам
надолу към провала ; das Geld ~ lassen
харча без мярка ; das Essesn will nicht ~
засяда ми на гърлото ; der Schlips ist
gerutscht връзката се е разместила),
schießen* intr. s. (die Schwalben - durch
die Luft лястовиците се стрелкат из
въздуха ; in die Höhe ~ скачам от мястото
си, etw. ~ lassen изпускам нещо), senken
tr. refl. (die Nacht senkt sich auf, über die
Erde нощта се спуска над земята ; der
Ton senkt siclrroHvr се понижава ; Schlaf
senkt sich auf ihre Augen очите й
натежават), sprengen intr. h. (die Reiter
sprengten aus dem Tor конниците
препускаха извън портата ; über e-n
Graben ~ прескачам ров c кон ; gesprengt
kommen пристигам c галоп), zujagen intr.
s. D (към нещо, някого)
сиускам-absenden* tr. (отвее), absenken tr.,
einsenken tr. refl. (в земята), fallen tr. (мат.),
hcruntcrlassen* tr. (транспсранти), los/
drücken tr. (спусък), nicderlasscn* tr.
(завеса, знаме), riesen tr. (трупи
посредством трупоспускател), senken tr.
(отвее, ковчег в гроба, въдуца във
водата) (den Degen, die Fahnen -
наклонявам, навеждам шпагата, знамето
за отдаване на чест; den Speer, die Lanze
~ навеждам пиката за атака ; den Samen
in die Erde - посявам семето във земята),
vernebeln tr. (димна завеса) (воен.),
versenken tr. (ковчег)
сиускапе-Abfahrt f, -en, Ablauf m, -(e)s, -re
(на кораб), Abstieg m, -s,	-e,
Abwärtsbewegung f (надолу), Einfahrt f,
-en (мин.), Fahrt f, -en (в рудника),
Herablassung f, -en, Schifahrt f (на ски),
Schnapp m, -es, -е (към нещо) (mit e-m ~ в
миг, изведнъж) (разг.), Schußfajrt f
(стремително) (спорт.), Senkung f, -en (на
ковчег в гроб, на въдица във вода),
Sprengung f, Stapellauf m (на
новостроящ се кораб във вода) (мор.),
Vernebelung f (на димна завеса) (воен.)
сиусък-Abdruck m, -(e)s, -е, Abzug m, -(e)s,
-т-е (на пушка), Abzugs/bügel m, -hahn m
(на пушка, револвер), Abzugsstück n
(воен.) (на оръжие), Drahtauslöser m
(телен), Drücker m, -s (на пушка) (воен.),
Flintenbahn m (на пушка), Hahn m, -es, -r
(на пушка) (den Hahn spannen опъвам
спусъка), Schneller m, -s (на лък), Stecher
m, -s (на пушка)
спъвам ce-auffahren* intr. s. (за кола),
beeinträchtigen tr., behindern tr., bremsen
tr. (die Arbeit ~ спъвам хода на работа),
drosseln tr. (кон), hemmen tr. (кола, колело),
hindern tr. (e-n an etw. D, bei etw.) (някого
c нещо), lähmen tr. (прен.), spannen tr. refl.
(кон на пасище) (e-n auf die Folterbank ~
държа някого в мъчителна неизвестност)
спъване-Gestolper n, -s, Hemmung f, -en (ход
на машина), Hinderung f
спъвателеи-hemmcnd

1133
спъващ-hinderlich
спънат-täppisch, taperig, tappig
спъпка-Hindernis n, -ses, -se (e-m ein
Hindernis sein представлявам,
Schwierigkeit f, n-
спъскам ce-abfallen intr. s
спътник-Begleiter m, -s, Beifahrer m, -s,
Erdtrabant ш (остар.), Fahrgenosse m,
Folgestern m (астр.), Gefährte m, -n,
Lebensgefährte m, Mond m, -es, -e (der
-nimmt zu, ab луната расте, намалява ;
das -es Sichel лунният сърп ; die Rakete
hat den - erreicht пакстата достигна
Луната ; den - anbellen лая на
месечината, ругая на вятъра ;du bist
wohl auf dem - ? къде се занасяш? in den
- gucken оставам c пръст в уста ; d-e Uhr
geht nach dem - часовникът ти е закъсал
; hat der - e-n Hof, so gibt es schlecht
Wetter има ли месецът харман, ще се
развали времето ; zwei -е sind schon
vergangen вече изминаха 2 месеца ; er
hat e-n - той е плешив ; so ein trauriger ~!
ама че скучен човек!, Reisegefährte m,
Sodale m, -n, -n, Sozius m, -, -se (на
допълнително седалище на мотоциклет),
Trabant m, -en, -en, Weggefährte m,
Meßsatellit m (на Земята)
спя-bremsen tr. (разг.), dachsen intr. h (като
тъпан), durchpennen intr. h trnb.,
durchschlafen* intr. h trnb.
(непрекъснато), koksen intr.h . (разг.),
pennen intr. h. (в хан), schlafen* intr. h.
геЛ. (~ gehen, sich - legen отивам да си
легна ; schlaf gut ! спи спокойно ! ; die
Nachricht läßt ihn nicht - новината не му
дава покой ; c-n tiefen, ewigen Schlaf ~
спя спокоен, вечен сън), schlummen intr.
h.
сработвам ce-cinnackern tr. retl.
сработваме ce-zusammcn arbeiten intr. h.
сравнепие-Komparalion f, -cn, Parallele f, -n
(zwischen zwei Sachen die - ziehen правя
паралел между две неща ; zu dieser
Handlungsweise gibt es k-c - този начин
на действие няма подобен на себе си). ,
Vergleich m, -es, -е (im - zu, mit etw., e-m в
сравнение c нещо, някого; e-n - zwischen
zwei Dingen ziehen, anstellen правя
сравнение, съпоставяне между две неща
; etw. ist ohne über jeden - erhaben нещо
е несравнимо, несъпоставимо ; im -
сравнително), Vergleichung f
сравним-komparabel, vergleichbar,
vergleichlich
сравнимост-Vergleichbarkeit f, -
сравнителен-komparativ, vergleichend,
verhältnismäßig
сравнявам-dagegensctzen	tr.,
danebenhalten* tr., entgegenhalten* tr.,
gcgeneinandcrhaltcn* Ir., kollationieren tr.
(c оригинал) (ein Werk kollationieren
сравнявам съчинение c оригинал),
parallelisicren tr., vergleichen* tr. refl.
сравняване-Vergleichung f
сравияем-komparabel
сражавам cejcchten* intr. h, kämpfen intr. h.
(für, um etw.) (за нещо), schlagen refl. (за
войска)
сражаващ ce-schlagend (за войска)
сражение-Affäre f, -n, Bataille (остар.),
Gefecht n, -(e)s, -e, Materialschlacht f,
Scheingefecht n (демонстративно)
(воен.), Seetrefien n (морско), Vorkampf
m
сразен-knockout
сразявам-abfüren tr. (бия нкг. на дуел),
abstechen* tr. (на дуел), erschlagen* tr.
(прен.) (vom Blitz - werden бивам сразен
от гръм), niederkämpfen tr. (притивннк)
(sie kämpfte mühsam die Tränen nieder тя
едва надви сълзите см), niederringen*
(враг), schlagen* tr. (den Feind -
разбивам неприятеля ; e-n im Spiel -
побеждавам някого при игра ; c-m mit s¬
m eigenen Waffen - сразявам някого със
собствените му оръжия ; e-n Läufer -
вземам офицер при игра на шах ; die
Laute - свиря на лютия ; die Saiten -
дрънвам струните)
сразяващ-schlagend
срам-Affenschade f, Beschämung f, -en (zu

срамежлив
1134
meiner Beschämung habe ich das noch
nicht getan за мой срам още не съм го
направил), Blamage f, -n, Menschenfurcht
f, Scham f, - (vor ~ erröten почервенявам
от срам ; falsche ~ излишна
стеснителност), Schande f, -n (es ist e-c ~
срамота e ; ~ über dich ! засрами се ! ; er
hat sich mit ~ beladen станал е за срамота
; etw. bereicht mir zur ~, macht mir ~ нещо
ме позори ; s-m Namen ~ machen
опетнявам името си ; s-c Familie ~
machen засрамвам семейството си ;
mach’ mir k-e ~ vor den Leuten ! да не ме
засрамиш пред хората ! ; etw. zu s-r ~
gestehen признавам нещо за свой срам
; zu s-r~ sei cs gesagt за негов срам трябва
да кажем ; Schmach und - срам и позор
; e-n mit Schimpf und ~ fortjagen изгонвам
някого най-позорио ; ein Mädchen in ~
bringen обезчестявам момиче),
Schimpfkeit f, -
срамежлив-blöd adj. (остар.), genierlich adj.,
jüngferlich, jungferhaft, jungfernhaft,
schamhaft, scheu (das Mädchen ist noch
~ момичето е още срамежливо),
schüchtern, verschämt, zimperlich
(предвзето)	*
срамежливост-Schamhaftigkeit f, -,
Schüchternheit f, -, Verschämtheit f,
Zimperlichkeit f, -n (прекомерна)
срамен-beschämend part., blamabel adj.,
schändlich (дело), schimpflich,
schmählich, schmachtvoll
срамлив-schämig, schamhaft
срамливост-Schämligkeitf, -
срамниче-Anstandshappen m (последно
късче в чинията), Anstandsstück n
(последно късче в чинията) (разг.),
Laserkraut п (бот.)
срамота-Schande f, -n (es ist е-е ~ срамота е
; ~ über dich ! засрами се !; er hat sich mit
~ beladen станал е за срамота ; etw.
bereicht mir zur macht mir ~ нещо ме
позори ; s-m Namen ~ machen опетнявам
името си; s-e Familie ~ machen засрамвам
семейството си ; mach’ mir k-e - vor den
Leuten ! да нс ме засрамиш пред хората
! ; etw. zu s-r ~ gestehen признавам нещо
за свой срам ; zu s-r ~ sei es gesagt за
негов срам трябва да кажем ; Schmach
und ~ срам и позор ; e-n mit Schimpf und
~ fortjagen изгонвам някого най-позорно
; ein Mädchen in ~ bringen обезчестявам
момиче)
срамотен-schändlich
срамувам ce-schämen refl. (schäme dich !
засрами се! ; sich vor e-m ~ срамувам се
от някого ; du sollest dich ~, das zu sagen
как не те е срам да кажеш това; du sollest
dich was ~ ! как не те е срам ! ; sich D die
Augen aus dem Kopfe ~ нямам очи да
погледна хората в очите ; sich in Grund
und Boden ~ потъвам в земята от срам ;
sich zu Tode - умирам от срам ; sich in
die Seele, ins Herz hinein ~ срамувам се
до дъното на душата си)
сраства ce-zuammenschießen* intr. h.
(кристали)
сраствам ce-anwachsen* intr. s. (c нщ.),
einwachsen* intr. s, zusammenwachsen*
intr. s. (c нещо друго)
сраствам-verwachsen* intr. s. (die
Kelchblätter sind miteinander verwachsen
листчетата на чашките са сраснали)
срастване-Durchwachsung f, -еп (бот.),
Verwachsung f
срахлив-ängstlich adj. (es wird mir ~ zu Mute
дострашава ме)
сребрист-eisgrau adj., silberig, silberig,
silbern, silbern
сребро-Blicksilber n (фино, чисто) (техн.),
Fadensilber n (на жици), Neusilber n
(ново), Silber n, -s, -, Silber n, -s, -,
Silberstück n (къс), Silberstück n (къс)
сребролюбив-geldgierig adj.
сребролюбие-Geldgier f
сребърен-silbern
сребъриик-Silberwurz f (бот.)
среда-Gesellschaft f, -en, Gesellschaftskreis
m (обществена), Hälfte f, -n (auf der Hälfte
des Weges на средата на пътя,
Hochsommer m (на лятото), Krümel m, -s

1135
средство
(на хляба), Krume f, -п (на хляб), Maß n,
-es, -е (златна), Medio m, -s, -s (на месец),
Medium n, -s, ..dien, Milieu n, -s, -s
(околна), Mitte f, -n, Mittel n, -s,
Mittelstaße f (златната), Näherboden m
(хранителна) (биол.), Sphäre f, -n (die
Harmonie der ~n хармония на мировете ;
in höheren —n schweben нося се във
висши сфери ; in s-r - bleiben оставам в
своята област) (прен.), Verkehr m, -es, -
(das ist kein ~ für dich това не е подходяща
среда за теб ; ich such mir meinen - lieber
selbst предпочитам сам да избера
средата си за общуване), Welt (,
човешкото общество) (alle, die ganze
Welt средата от хора ; von aller Welt
abgeschnitten sein откъснат съм от
средата)
средата-Mittag m, -s, -е (на живота)
среден-durchschnittlich adj., Meso.., meso..,
mezo.., mittel, Mittel.., mittel.., mittelmäßig
(von -er Statur със среден ръст),
mittelständig, mittler (von -er Größe от
средна величина ; der Mittlere Osten
средният изток ; in -e Alter sein на
средна възраст съм ; die -е Reife haben
имам зрелостно свидетелство ; ein -er
Beamter среден чиновник), Vier f, -en
(бележка)
среди-Hochfinanz f (висшите финансови)
cpeAineMiioMopcKii-mittelländisch
средииен-intcrmediär
среднсловие-Inlaut m, -s, -c
средище-Mittelpunkt m, Platz m, -es, -re
(търговско) (das einzige Lederhaus am ~e
единствената кожарска фирма в града ;
е-е Ware vom - weg kaufen, verkaufen
купувам, продавам стока на самото
място), Zentrum n, -s
средно-leidlich, mittel.., Mittel..,
Zwischending n
средиовековен-mcdiäval, mittelalterlich
средповековие-Mittelaltcr n
cpeAiioBiicoKoiieMCKii-miltelhochdeutsch
(език)
cpeuiioeBponeücKii-mitteleuropäisch (време)
средноморски-mediterran
среднонемски-Mitteldeutsch n
среднощ-Mittemacht f (es ist- полунощ e ;
um- около полунощ ;es geht auf - отива
към полунощ)
средопост-Mittfasten pl. (църк.)
средоточен-zentrisch
средоточие-Mittelpunkt m (на окръжност,
сфера) (der - des Interesses центърът на
вниманието)
средства-Aufwand m, -(e)s, - (~ für das Essen
und Trinken разходи, разноски за ядене
и пиене), Barmittel pl. (налични),
Betriebsmittel п (производствени),
Binnenwährung Г (вътрешни, платежни ;
икон.), Geld m, pl., Hauskasse f (лични, на
монарх), Hintertür f (забранени)
(Hintertüren benutzen използвам
забранени средства), Mittel n, -s,
Rauschgift n (наркотични), Rechtsmittel
n (за обжалване) (юр.), Schatulle f, -n
(лични), Zahlungsmittel n (платежни)
средство-Abortivmittel n (мед.) (за
предизвикване на аборт), Abtreibemittel
п (мед.) (за помятане), Abtreibungsmittel
п (мед.) (за аборт), Anregungsmittel п
(възбудително, освежително) (мед.),
Arbeitsmittel п (производствено) (икон.),
Arkanum n, -s, -капа (тайнствено),
Aufregungsmittel п (възбудително),
Balsam m, -s, -е (за облекчаване на
болки), Bandwurmmitcl п (против тения)
(мед.), Beförderungsmittel п
(транспортно), Bcizmittcl п (за байцвано,
за обреззаразяване на семена) (техн.),
Belcbungsmitlcl п (ободрително,
тонично), Betäubungsmittel п
(упоително, наркотично), Bitterstoff m
(растително, горчиво), Broterwerb m (за
препитание), Fahrgelegenheit * f
(превозно), Fahrzeug п (превозно),
Frostmittel п (срещу измръзване),
Handgriff m, Hammittel n (пикочогонно),
Heilmittel n (лечебно), Heilmittel n
(лечебно), Hilfsmittel n (спомагателно,
помощно), Hustenmedizin f (против

срез
1136
кашлица), Kommunikationsmitlcl n
(съобщително), Korrektiv n, -s, -e
(изправително, във възпитанието),
Kosmetikum n, -s, -ika (козметично),
Kraftmittel n (за възстановяване на
силите), Kühlmittel п (разхладително),
Kunstmittel n (художествено), Kurare n, -
s (против тетанус), Luftfahrzeug n, -es, -e
(въздухоплавателно), Mildcnmgsmittel и
(облекчително), Mittel n, -s, Naluralgcld
n (натурално платежно), Notbehelf m
(временно, за първа помощ), Notmittel
п (временно), Panzerfahrzeug n
(блиндирано за превоз), Pflaster n, -s, -
(за успокояване) (мед.) (ein ~ aiflegen
слагам мушамичка на раната ; das ~
zieht, leih мушамичката тегли, лекува ;
e-m ein ~ auf den Mind kleben запушвам
на някого устата ; ein Geschenk als ~
geben давам подарък за успокоение),
Quietiv n, -s, -е (успокоително) (мед.), Rat
m, -es, Räte, Ratschläge (dafür gibt es - за
това име лек ; etw. zu ~e halten пестеливо
изразходвам), Rauschmittel n
(наркотично), Reinigungsmittel n
(пургативно), Reizmittel n (стимулиращо)
(мед.), Remedium n, -s, -ien (лечебно),
Schlafmittel n (приспивно, сънотворно),
Schleifmittel n (за изглаждане, полиране),
Schlitten m, -s (моторно превозно) (разг.),
Schmfennittel n (смазочно), Schmierstoff
m	(за	смазване),
Schwangerschaftsverhütungsmittel n
(против забременяване), Schweißmittel n
(за изпотяване) (мед.), Sedativ n, -s, -e
(успокоително), Sedativum n, -s, -va
(успокоително), Spezifikum n, -s, -ka
(специфично),	Sedativ-Satz	n
(успокоително),	Tarnmittel	n
(маскировачно), Tauschmittel n
(разменно) (икон.), Transportmittel n
(транспортно),	Treibmittel	n
(разслабително) (мед.), Trübungsmittel n
(за матиране) (техн.), Vehikel n, -s
(превозно), Verhütungsmittel n
(предпазно), Verkehrsmittel n (превозно),
Vcrsländigungsinstrumcnt n (за взаимно
разбиране), Verständigungsmiltcl n (за
взаимно разбиране), Vomitiv n, -s, -c (за
повръщане), Weg m, -(e)s, -c (in c-r Frage
e-n - zeigen посочвам средство за
разрешаване на въпрос ; Mittel und -е
средства и начини), Wcrdcmittel п
(рекламно), Zeitbchelf m (временно),
A:tzmitlcl п (разяждащо) (хим.), Einsitzer
m, -s (едноместно, превозно)
срез-Einschnitt m, -s, -e
сресвам (ce)-kämmen tr. refl.
срестуване-Kaptur f, -en
среща-Begcgnis n, -ses, -e, Begegnung f, -en,
Fidclitas f (непринудена, другарска)
(студ.), Heimabend m (вечерна другарска,
Herrenabend m (вечерна на мъжка
компания), Jugendtreffen п (на младежи),
Juniorenwettkampf m (на младата смяна),
Meeting n, -s, -s, Nachfeier f, -n
(другарска), Qualifikationskampf m
(предварителна) (спорт.), Rendezvous n
(любовна) (ein ~ cinhalten отивам на
среща), Rendezvous n (на изкуствени
спътници на Земята в космоса),
Stelldichein n, -s, Treffen n, -s, - (на
академици, на младежта) (ein ~ austragen
провеждам среща), Verabredung f,
Vereinabend m (на дружество), Wettspiel
п (спорт.), Zusammenkunft f, -re,
Zusammentreffen n
срещам ce-fmden* refl. imp. (es finden sich
immer Leute, die ~ винаги се срещат хора,
които), Vorkommen* intr. s. (за животни,
залежи) (in diesem Text kommen recht
viele Fehler vor в този текст се срещат
много грешки), wachsen* intr. s. (за
растения), zusammengeraten* intr. s. (c
някой друг), Zusammenkommen* intr. h.
(mit e-m) (alle kamen zusammen всички се
срещнаха), Zusammentreffen* intr. s. (mit
e-m) (c някого)
срещам-алtreffen* tr. (случайно) (e-n zu
Hause ~ сварвам нкг. в къщи), begegnen
intr.h (wir sind ihm begegnen срещнахме
го), trefen* tr. refl. (wann sind Sie zu - ?

1137
CDOK
кога може да ви намери човек в къщи ?),
treffen* intr. h. (auf e-n, etw.) (някого,
нещо случайно)
срещаме ce-aufeinanderstoßen* intr. s.,
aufeinandertreffen* intr. s.
cpeimiaT-Nächstbeste(r) m (първият)
срещииче-Günsel ш, -s (бот.)
срещу-dafür (er hat Husten, ich weiß ein Mittel
dafür той има кашлица, аз знам средство
против нея), dagegen pron. adv., dagegen
pron. adv. (es ist leicher mit dem Storni zu
schwimmen, als — anzuschwimmen по-
лесно е да се плува п отечението
отколкото срещу него), entgegen ргр. с
G, gegenüber ргр. D (unserem Haus ~
срещу нашата къща), zu D (gegen e-n zu
Felde ziehen потеглям на война срещу
някого)
срещулежащ-gegenüberliegend adj. pari,
(мат.)
срещуположен-gegenständig adj. (бот.),
gegenüberliegend adj. part.
сривам-enlgöttern tr. (култа към боговете),
ienreißen* tr., rammen tr. (със стенолом),
rasieren tr. refl. (със земята) (du wirst
gleich rasiert! скоро и на тебе ще ти дохде
на главата !), wegreißen* tr. (къща, зид),
zusammenschießen* tr. (с огън) (воен.)
сриване-Abbruch m, -es, ^-е (на сграда),
Bruchbau т (нарочно, на надвесна
скала), Einsturz т, -es, Einstürze, Erdbruch
т (на почвата), Schleifumg f, -еп (на
крепост)
сричам-buchstabieren tr., laitieren tr.
сричане-Lautierung f
сричка-Ableilungssilbe f (грам.-производна
сричка), Auftakt m, -s, -е (преди първата
стъпка) (в стихотворение) (лит.), Endsilbe
f (крайна) (грам.), Hebung f, -еп (ударена,
в стих), Länge f, -п (дълга, в стих), Senkung
f, -еп (неударена, в стих), Silbe f, -п (keine
- von etw. sagen не казвам ни думица за
нещо ; -п stechen дребнаво критикувам
; ~п verschlucken изяждам думи), Silbe Г,
-п (keine - von etw. sagen не казвам ни
думица за нещо ; ~п stechen дребнаво
критикувам ; ~п verschlucken изяждам
думи), Tonsilbe f (ударена), Wurzelsilbe f
(коренна) (грам.)
сроден-anverwandt adj. (e-m ~ sein роднина
съм с нкг., родея се с нкг.), artverwandt
adj., koilateral (по странична линия),
verwandt, wahlverwandt (душевно)
cpofliiHK-Angehörige(r) m, -n, -n (meine
Anghöirgen близките, домашните ми ;
die Angehörigen eines Staates, e-s
Betriebs, Vereins поданиците на държава,
персоналът на предприятие, членовете
на дружество), Anverwandte(r) m, -n, -n,
Kgnat m, -еп, -еп (по кръвно родство),
Mage m, -n, -n, Verwandte(r) m, -n, -n
сродство-Affinitäl f, -cn (хим.),
Blutgemeinschaft f (кръвно),
Geislesverwandschaft f (духовно),
Verwandschaft f, -cn, Wahlverwandschaft
f (на душите)
сродявам ce-versippen refl.
сродяване-Anheirat f, -en (durch ~ чрез
сродяваие, по сродство), Versippung f
срок-Ablieferungsfrist f (за предаване),
Abschlußstichtag m (последен),
Abschlußstichtag m (последен),
Antragsfrist f (за подаване на молба),
Aufenthaltsdauer f (за престояване),
Aufkündigungsfrist	f	(за
предупреждение) (при напускане),
Aufkündigungszeit	f	(за
предупреждение) (при напускане),
Bedenkzeit f (за обмисляне),
Berufungsfrist f (за апслиранс, за
обжалване) (юр.), Frist f, -cn (die ~
einhaltcn спазвам срока),
Gültigkeitsdauer f (на валидност),
Jahresfrist f (едногодишен), Jahrcsziel n
(годишен), Karenz f, -en (на забрана),
Küdigungsfrist f (на предупреждение за
отказ на договор), Kündigung f (на
предупреждение за отказ на договор),
Liefcr(ungs)zeil f (за доставка на стоки),
Lieferfrist f (на доставка), Nachfrist f, -en
(допълнителен), Richtsatz m (лимитен)
(търг.), Schutzfrist f (за запазено право

срутва се
1138
на авторство), Sperrfrist f (на забрана),
Stichtag m (за плащане), Tagsatzung f
(определен ог съда), Termin m, -s, -е (der
letzte - крайният срок ; с-п - stellen
определям срок, дата), Terminus m, -, -ni,
Trauerjahr n (в който жяната след развод
не може да склучи нов брак), Verfall(s)zeit
f (за плащане), Verjährungsfrist f (за
давност), Zahlungsfrist f (за плащане),
Zahlungstermin m (на плащане), Zeit f, -
еп (търг.)
срутва ce-schollcm inlr. s. (за камъни, пръст),
verfallen* intr. s., zusammenbrechen* intr.
s. (сграда, мост), Zusammenstürzen intr.
s.
срутвам ce-cinbrcchcn* intr. s, einfallcn* intr.
s, einstürzen intr. s, zusammenfallen* inlr.
s.
срутвам-einhauen* tr., einreißen* tr.,
einschießen* tr., einstürzen tr.,
zusammenreißen* tr. (къща)
срутване-Bergfall m (на шахта) (мин.),
Bergscglag m (на скала), Bruch m, -(e)s,
Brüche, Einbruch m, Einfall m, -(e)s,
Einfälle, Einsturz m, -es, Einstürze,
Erdbruch m (на почвата), Erdfall m (на
почвата), Erdrutsch m, -(e)s, -е (на пръст),
Fall m, -s, Fälle, Felsensturz m (на скала),
Zusammenbruch m, Zusammenfall m,
Zusammensturz m
cpb6!-schlapp!
сръбвам-nippen tr. intr. (etw., an etw. D, von
etw.)
сръбване-Hieb m, -s, -е (фам.), Puff m, -s, те/
-e, Schoppen m, -s, Schwips m, -es, -e
(леко) (разг.)
сръбен-betrübt part. adj.
сръбнал-angerissen adj. part. (разг.),
beschwipst adj.
сръбскн-serbisch, serbisch
сръгвам-puffen tr.
сръгване-Puffer m, -s
срънак-Rehbock m
сръндак-Gabelbock m (c чаталести рога)
(лов.), Speißbock m (във втората година)
сръчен-agil adj., anstellig adj., fingerfertig adj.,
flink adj., flott adj. (ein -er Burschen
сръчно момче), geschickt adj., gewandt
adj., griffig adj., handfertig, kapabel,
kunstfertig, wendig
сръчност-Agilität f, -en„ Anstelligkeit f,
Behendigkeit f, -en, Fertigkeit f, -en,
Fingerfertigkeit f, Flinkheit f, -en, Geschick
n, -s, Handfertigkeit f, Kunstfertigkeit f, -
en, Schick m, -cs, -e (den rechten - für etw.
haben годен съм за някаква работа),
Technik f, - (в работа), Turnüre f, -n,
Wendigkeit f
сряда-Aschermittwoch m (чиста) (след
заговезни), Mittwoch m
срязвам-abecken tr. (краищата, ъглите),
abfasen tr., abkanten tr. (техн.), abtoffeln
tr. (фам.), wegschneiden* tr.
срязване-Aufschnitt m, -s, - (мед.), Scherung
f, -en (разрушение на материал) (техн.),
Schnitt m, -es, -e (etw. mit e-m ~ öffnen
отварям нещо c едно разване ; auf e-n —
на един път)
стабилен-beständig adj., fest adj. (~e Preise
стабилни цени), stabil
стабилизатор-Dämpfungsfläche f (авиац.),
Flosse f, -n (авиац. мор.),
Stabilisierungfläche f (на самолет)
стабнлизирам-festigen tr. (икон.), stabilieren
tr., stabilisieren tr.
CTa6iuiii3iipaiie-Währungsstabilisierung f (на
монетата)
стабилност-Beständigkeit f, Festigkeit f
(техн.), Stabilität f, -, Wertbeständigkeit f
(на стойност)
стаболен-angelfest adj. (рядко)
става-Angel f, -n (анатом.)
става-anziehen* intr. h. (по-силен, по-
студен), begaben*refl., einleuchten intr. h
(ясно, убедително) (das leuchtet mir ein
това ми стана ясно ; das will mir nicht ~
не ми е убедително), ereignen refl. (da
ereignete sich Wunder стана чудо),
erfolgen intr. s (книж.), fügen refl. imp. (es
hat nicht gefügt не стана), geschehen*
intr. s (ein Unglück ist - стана нещастие),
hergehen* imp. (so geht’s in der Welt така

1139
ставащ
става по света), jähren refl. (една година
откакто), kommen* intr. s. (es wird so und
so kommen така или иначе ще стане ;
woher, wie kommt es, daß как стана така,
че ; wie es gerade kommt както стане ;
komme, was (da) wolle кактово и да стане
; das durfte nicht kommen това не
трябваше да стане), passieren intr. s. (was
ist hier passiert ? какво се еслучило тук ?
; mir ist nichts passiert нищо не ми се
случи), sacken intr. s. (на чувал, за дреха),
machen refl, schicken tr. (elw. schickt sich
so, daß случва се така, че ; was sein soll,
schickt sich wohl каквото е писано - това
ще стане), sein* intr. s. (die Versammlung
war am Montag събранието беше, се
състоя в понеделник ; das soll nicht ~
това не бива да стане), spieln intr. h. (за
действие в роман) (der vierte Akt spielt
in München четвъртото действие се
играе в Мюнхен), staltfinden* intr. h.,
stehen* (es steht dul um e-n добре отиват
работите на някого ; wie stcht’s damit ?
как сте ?), steigen* intr. h. s., tauen intr. h.
s. (росен), verfallen* intr. s. (невалиден),
versagen intr. h. (засечка), zugehen* intr.
s. (dort ging es lustig тим стана весело),
zutragen* tr. refl. (es trug sich zu, daß стана
така, че)
ставам-abgcben* tr. refl.
става-Armbeuge f (лакътна) (вътрешна част),
Armgelenk n (раменна) (анат.),
Artikulation f, -cn (биол.), Fesselbein n
(баткова), Fingerkuppe f (крайна) (анат.),
Gelenk n, -s, -е (анат.), Hachse f, -n
(колянна, на добитък), Hacke f, -n (задна
колянна, иа кон), Hacken m, -s (задна
колянна, на кон), Haxe f, -п (колянна, на
добитък), Hechsc f, -п (колянна, на
добитък), Hüftgelenk п (тазобедрена)
(анат.), Kugelgelenk п (ябълкова) (анат.),
Mäuschen n, -s (лакътна). Mittelglied n
(средна, на пръст), Sattclgelcnk m
(седловидна) (анат.), Sprunggelenk n
(скакатслна) (анат.), Kniegelenk n
(колянна), Knochengclenk п (костна)
(анат.)
ставам-abgeben* tr. refl., abwickeln refl.
(работа), arten intr. s. (развивам се),
aufstehen* intr. h./s. (от стола, леглото)
(von der Arbeit, vom Tisch - ставам от
работа, от трапезата), auftauen intr. h./s.
(разговорлив) (da bin ich aufgetaut тогава
направих голям скандал) (прен.), backen
intr. h (на топка), berblöden intr. s. tr. (на
идиот), eignen tr. refl., entstehen* intr. s,
entwickeln refl., erheben* refl., erliegen*
intr. s (жертва), klappen intr. h. (das klappt
nicht gut това не става добре), meistern
tr. (господар на нещо), mumifizieren intr.
(мумия), veräußerlichen intr. s.
(повърхностен, плитък), verbürgern intr.
s. (еснаф), verdichten tr. (ио-дебел) (der
Stengel verdicht sich am unteren Ende
стъблото е надебелсно в долния край),
vereinsamen intr. s. (самотен), verflachen
intr. s. (по-плитък, плосък, празен),
verfremden intr. s. (чужд), vergotten intr.
s. (божество), verharzen intr. s. refl. (на
смола) (техн.), verkäsen intr. s. (на сирене),
verkarsten intr. s. (карстов) (das Land ist
verkarstet почвата, земята c добила
карстов характер), verketzern intr. s.
(еретик), verrohen intr. s. (по-бруталсн),
verschulden tr. refl. (виновен),
versinnlichen* intr. s. refl. (по-
чувствителен), verstehen* intr. h.
(блудкав, за питие), verwahrlosen intr. s.
(разпуснат), Vorkommen* intr. s., werden*
intr. s. (aus ctw.) (was wird daraus ? какво
ще спане ; was nicht ist, kann noch werden
което не съществува, все още може да
станс ; es werde Licht und es ward Licht
да бъде светлина, и стана светлина),
werden* intr. s. (zu ctw.) (някакъв) (Arzt,
Offizier, Lehrer werden ставам лекар,
офицер, учител ; er wurde mein zweiter
Vater той ми стана втори баща ; Mutter
werden ставам майка ; was soll aus ihnen
werden какво ще стане от тях), witzeln intr.
h. (духовит)
ставащ-häuslich (в дома), montägig (в

ставка
1140
понеделник), nächstjährig (следната
година), sonntäglich (всяка неделя),
übermorgig (вдругиден), wochentäglich (в
делник)
ставка-Gehaltssätze pl., Konfrontation f
(очна), Satz m, -es, -re (die Sätze e-s Tarifes
определените норми на тарифата ; zum
üblichen ~ по обикновената тарифа ; er
trank das Glas in e-m - той изпи чашата
на един дъх ; zwei Gläschen, das ist so
mein - две чаши- това ми е мярката)
(търг.), Steuersatz п (данъчна), Tarifsatz
m (тарифна)
стадий-Durchgangsstadium п (преходен),
Etappe f, -n, Stadium n, -s, -ien
стадион-Eisstadion n (за кънки-спорт),
Kampfbahn f, Schwimmstadion n,
Sportplatzanlage f, Stadion n, -s, -dien
(спорт.), Stadium n, -s, -ien (спорт.)
стадо-Herde f, -n, Menschenherde f (от хора),
Pferchlager n (в една кошара), Rudel n, -s
(ein ganzes ~ Kinder цяла сюрия деца),
Sprung m, -s, -j-E (сърни), Trupp m, -s, -s,
Viehherde f (добитък)
craeii-Zimmer..
стаж-Dienstalter n (трудов), Kandidatenzeit f
(кандидатски)
стажаие-Referendar m, -s, -е (c академическо
образование)
стажант-Anlernling m, -s, -e, Assessor m, -s,
-oren, Eleve m, -n, Volontär m, -s, -e
(неплатен)
стажантка-Elevin f, -nen
стан-Stanze f, -n (във Ватикана)
стаичка-Bodenkammer f (на тавана),
Dachkammer f (таванска), Dunkelkammer
f (тъмна) (фот.), Folterkammer f
(инквизиторска) (ист.), Kämmerchen m, -
s, Kabuff n, -s, -е (малка, тъмна), Kabuse
f, -n (малак, тясна), Kammer f, -п (без
печка, таванска, слугинска), Klause f, -n
(тиха), Plunderkammer f (c дрипи),
Schlafkammer f (за спане), Wahlzelle f
(избирателна)
стакато-kurz abgestoßen
сталагмит-Auftropfstein m
сталактит-Abtropfstcin n, Tropfstein m
стан-Bandmühle f (текстилен, за панделки),,
Bandstuhl m (за панделки, шнурове)
(текст.), Biwak n, -s, -e, Feldlager n
(военен), Fleier in, -s (текст.), Gestalt f, -
en, Lager n, -s, Statur f, -en, Weberstuhl m
(тъкачен), Webstuhl m (тъкачен)
стана-Planke f, -n (за катерене) (спорт.)
станал-sonntägig (в неделя), wundertätig (по
чудо) (wundertätige Genesung
оздравяване по чудо)
ciaiiajiOTo-Nächstvergangenc(s) п (в близко
минало)
стандарт-Lebenshaltung f
стандартен-Normal- (тегло, профил)
сгапдартизация-Typung f
стандартизирам-typisieren	tr.,
verienheitlichcn tr.
станиол-Blattzinn n, Stanniol n, -s, -
становище-Augenpunkt m (прен.),
Einstellung f, -en, Standpunkt m (das
kommt auf den - an зависи от гледната
точка ; auf dem ~ stehen заемам
становището ; ihm s-n ~ gründlich
klarmachen давам му да разбере ; von s¬
m — nicht abgehen не променям
становището си), Stellung f, -en (zu e-r
Frage ~ nahmen вземам отношение по
някой въпрос)
станок-Abstellbahn f (мор. авиац.) (за
самолета на кораб), Auflage f, -п (за
сечива), Gestell n, -(e)s, -e, Hebebühne f
(за поправка на коли, мотоциклети),
Pfühlbaum m (дървен, за макарата на
ръба на шахта), Rahmen m, -s (техн.),
Schieb(e)bank f (прокатен) (метал.),
Schrägen m, -s, Weinachtspyramide f (за
свещи и коледна украса вместо елха)
станувам-biwakieren intr. h, lagern intr. (воен.)
стаица-Stanze f, -n (строфа) (лит.)
станцня-Anhalt m, -s, -е (малка),
Aufgabestation f (на предаването),
Bordfunkstation f (радиотелеграфна)
(мор.), Deckstation f (разплодна) (сел.-
ст.), Ferienheim n (почивна),
Fernsprechamt n (телефонна),

1141
Fischerstation f (риболовна),
Heimatstation f (за домуване) (ж.п),
Hochspannungsschalthaus	n
(високоволтова разпределителна) (ел.),
Kückenaufzugstation f (инкубаторна
птицевъдна), Meldestation f (сигнална),
Mensur f, -en, Richtungsanlage f
(пеленгаторна) (рад.), Schäferei f, -en
(овцевъдна), Schirmbildstelle f
(рентгенова) (мед.), Station f, -en (der Zug
hält auf jeder ~ влакът спира на всяка
гара), Transformatoranlage f
(трансформационна), Versuchsstation f
(опитна), Vogelwarte f (наблюдаваща)
(лов.), Wasserstation f (водна, помпена,
за локомотиви), Wassserwerk n
(помпена,	Wetterwarte	f
(метеорологична), Zwischenamt n
(междинна телефонна, телеграфна),
Zwischenstation f (междинна)
стапелия-Stapelie f, -n (кактус) (бот.)
стапя ce-zergehen* inlr. s. (Butter im Tiegel
zergehen lassen стапям масло в тигана),
zerrinnen* intr. s. (пари, състояние)
стапям ce-schmelzen* intr. s (das
Zuckerstück schmilzt auf der Zunge
бучката захар се топи в устата ; vor
Sehnsucht, Wonne - топя се от копнеж,
блаженство ; schmelzender Gesang
разнежваща песен)
стапям-abschmelzcn* tr.
стапяне-Schmelzarbeit f (техн.), Schmelze f, -
п (на метали) (техн.), Schmelzerei f, -em,
Schmelzung f
стар-abgeklappert part. adj., antiquarisch adj.,
betagt adj.part., firn adj., greis adj., hinfällig
(човек), hochbetagt, klapp(e)rig, ledig, oll
(~e Kamellen стари истории ; laß den ~en
Esel ! остави това дърто маг аре !)
стараиие-Beeiferung f, -en, Beflissenheit f
(голямо, за нщ.), Bestreben n, -s,
Bestrebung f, -cn, Emsigkeit f, Fleiß m, -
es, Mühe f, -n (sich um, mit etw. - geben
старая се ; sich die - nehmen, etw zu tun
давам си труд да направя нещо ; к-е~
scheuen не жаля труд ; geben Sie sich D
	старинен
k-e ~ ! не се мъчете ! es ist schon der ~
wert струва си труда; es macht mir ~, ihm
das zu sagen струва ми усилие да му
кажа това ; mit e-m, etw ~ haben създава
ми грижи ; mit - und Not с голяма мъка
; ohne - без усилие), Sorgfalt f, -
старателен-ängstlich adv. (mit dem Bezahlen,
mit der Antwort ist es nicht so - не e
твърде нужно да се бърза с плащането,
с отговора (фам.)), anhaltend adj., emsig
adj., fleißig adj. (ein ~er Aufsatz старателно
написана статия, pfleglich (die ~e
Behandlung eor Maschine старателно
гледане на машина), pflegsam, sorgfältig,
wacker, willig
старателио-angelegentlich adv. (ererkunidgte
sich - nach ihm тон се осведоми най-
ревностно, старателно, със съчувствие
за него), beflissentlich adv.
старателност-Sorgfalt f, -
старая ce-bestreben rcfl., abzappcln refl.
(припряно, неспокойно), mühen rcfl.,
schauen Ir. (schau, daß du fertig wirst!
гледай да успееш! ; schau, schau! гледай
ти!)
старая-beeifem refl. mit G (c усилие) (Sie
müssen sich eines besseren Benehmens
beeifern трябва да се стараете да се
държите по-добре)
CTapeffuiiiiia-Gemeindcältcstc(r) m, Häuptling
m, -s, -е (главен), Obere(r) m, -n, -n,
Obmann m, Senior m, -s, -oren, Starost m, -
en, -en (в славянско село)
старец-Greis m, -cs, -e, Meergreis m,
Mummelgreis m (беззъб)
старея-ablagem tr. refl. (за метал), hinaltern
intr. s.
старик-Jubelgreis m (разп), Tapcrgrcis m
(разг.)
crapifiia-Antike f, -n, Antiquität f, -cn
CTapiniap-Anlikensammler m, Antiquar m, -s,
-c
crapifiieii-antik adj. (das sieht recht - aus това
изглежда доста архаично), antiquarisch
adj. (език, история) (рядко)
crapinieii-archaisch adj.

старица
1142
старица-Greisin f, -ncn, Schraube f, -n
(смахната) (фам.)
старичок-Tapergrcis m (разг.)
старо..-paläo-, Paläo-
старо-abgeslanden (abgestandenes Ei)
старогръцки-antik adj.
староеврепски-hcrbäisch
старокатолнчсски-christkalholisch adj.
старомодеи-abgiingig, tuntig, verzopft,
zopfig, zopfig
старомодиост-Zopf m, -cs, -re
староииталище-Pfründenhaus n
crapoiipiieMiuma-Hospitai n, -s, -c
crapopitMCKu-antik adj.
старосрабски-kufisch
старт-Abkommen n, -s, -, Ablauf m, -(e)s, -e
(при бягане), Anlaß m, -lasses, -lasse
(спорт.), Massenstart m (общ),, Start m, -
s, -s (an den ~ gehen отивам на старта)
стартер-Ап lasser m, -s, - (автом.), Starter m, -
s
стартирам-abgchen intr. s, abkommen* intr. s
(спорт), ablaufen* intr. s (спорт)
старче-Kracher m, -s (грохнало)
старчески-greisenhaft adj., senil
старчество-Greisenhaftigkeit f
сгарчец-Täschelkraul n, -es, - (бот.)
старши-senior
старшина-Deckoffizier ш (бордов) (мор.),
Oberfeldwebel ш
старшииство-Dienstalter n
старя ce-befleißigen,befleissen* refl. (да бъда,
да имам) (er befleißigt sich guter Sitten
той се старае да има добро поведение ;
sich um etw. befleißen старая се за нщ.)
статив-Dreibein n, Gestell n, -(e)s, -е,
Malstaffelei m (на художник), Reiter m, -s,
Ständer m, -s, Staffelei f, -en, Stativ n, -s, -
e
статии-Nachtrag m, -es, ч-е (допълнителни)
статийка-Plauderei f, -en (във вестник)
стаггика-Statik f, - (като наука и като покой)
статист-Baum т, -(e)s,Bäume (шег.театр.),
Figurant m, -en, Komparse m, -n, -n, Statist
m, -en, -en
статисти-Komparserie f, -en (всички в един
спектакъл, филм)
статистпка-Berufsstatistik f (на занятията),
Statistik f, -en (н като наука) (нкон.)
статистически-zahlenmäßig
статичен-statisch
статия-Abhandlung f, -en (... über etw. A)
(научна), Artikel m, -s, - (във вестник,
речник), Aufsatz m, -cs, *e (къса),
Hetzartikcl m (подстрекателна),
Kommentalion f, -en (обяснителна),
Leader m, -s (уводна), Leitartikel m
(уводна), Lcitaufsatz m, Schrift f, -en,
Zeitungsartikel m (вестникарска)
статия-некролог-Nachruf n (за наскоро
починал)
статор-Stalor m, -s, -oren (ел.)
статуетка-Galionsfigur f (на носа на кораба)
статуйка-Statuette f, -n, Tanagrafigur f
статут-Grundgesetz n (сновен),
Grundordnung f, Ordensregel f (на орден)
статуя-Erzbild n (бронзова) (изк.), Statue f, -
n, Steinbild n (каменна)
стафаж-Staffage f, -n
стафида-Korinthe f, -n (малка, черна),
Rosene f, -n (sich D die ~n aus dem Kuchen
klauben, picken озобвам стафидите от
w
козунака, излапвам наи-тлъстите мръвки
; ~п im Kopf haben големи работи ми се
въртят в главата), Zibebe f, -п (испанска)
стахаиовец-Stachanowarbeiter m (икон.)
стахлив-bammelig adj. (разг.)
стациоиарен-ortsfesl, stationär
стачка-Abeiterausstand	m,
Arbeitsniederlegung f, Generalstreik m
(обща), Gesamtstreik m (обща), Sitzstreik
m(пасивна)
стая-Anmeldung f, -en (в учреждение за
записване, регистрация) (разг.),
Arbeitszimmer п (работна), Backstube f
(за месене, във фурна) (in der Backstube
gibt es viele Geräte в стаята за месене има
много уреди), Bauernzimmer п (със
селска уредба), Besuchszimmer п
(приемна, гостна), Bude f, -en
(студентска), Durchgangszimmer n
(преходна), Eckzimmer n (ъглова),

1143
стена
Ehegemach п (брачна), Erkerzimmer n
(еркерна), Frauenzimmer n (женска, в
дрорец, замък), Fremdenzimmer п (за
гости), Gesellschaftszimmer п (приемна),
Kabinett n, -es, -е (работна), Kem(e)nate
f, -n (отопляема, в замък, за жени в
замък), Kinderstube f (детска), Klasse f, -
п (класна), Klassenzimmer n (класна),
Kleiderkammer f (гардеробна),
Krankenstube f (болнична),
Krankenzimmer n (болнична), Kreißsaal m
(родилна), Krempelstube f (за дарак),
Kunkelstube f (за предене, предачна),
Lachkabinett n (на смеха, по панаири),
Leutestube f, -п (за прислуга), Lokal n, -s,
-e, Mannschaftstubbe f (за войници),
Nachtquartier n (за пренощуване),
Nebenzimmer n (съседна), Oberstube f
(таванска), Pesel m, -s (приемна в
северогерманска селска къща), Pfiesel m,
-s (отопляема селска), Polsterkammcr f
(таванска за вехтории), Prunkgemach n
(парадна), Putzstube f (за гости),
Räumlichkeit f, -en, Sakristei f, -en (за
утвари и одежди), Sprechzimmer n
(приемна, на лекар), Staatszimmer n
(парадна), Totenzimmer п (в която е
положен покойник), Vorderzimmer п
(предна, откъм улицата), Wochenstube f
(за родилка), Wohnküche f (с ниша за
кухня), Wohnzimmer п (дневна), Zimmer
n, -s (ein Zimmer nach vom hinaus, nach
hinten стя към улицата, към двора ; das
Zimmer hüten пазя стаята, като болен ; е-
е Flucht von Zimmern низ от стаи)
ствол-Baumstamm m (на дърво), Kiel m, -s, -
е, Schaft m, -es, *e, Schrot m, -es, -e
(недодялан)
стеарин-Stearin n, -s, -
стеатит-Sleatit n, -s, -
стебло-Schlotte f, -n (кухо) (бот.)
стегалка-Schlicßzcug n (печ.)
стегнал-knapp (стил)
стегнат-bündig adj., drall adj,, forsch adj.,
gedrängt adj. pari., gedrängt part. adj.,
konzis, ordnungsliebend, schnieke,
soldatenhaft
стегнатост-Derbheit f, Knappheit f (на стил)
стела-stele f, -n
стели ce-brauen tr. refl. (Nebel braut мъгла cc
стели)
стеля ce-wallen intr. h. (на вълни - коса,
къдри, знамена) (поет.)
стена-ächzen intr. h, jammern intr. h. (nach,
um etw.) (за нещо) (der Kranke jammerte
nach e-m Schluck Wasser болният
стенеше за глътка вода), seufzen intr. h.
(nach, um etw., nach e-m) (unter e-m Druck,
unter dem Joch ~ пъшкам под тормоз,
под ярема ; vor Kummer - въздищам от
мъка), seufzen intr. h. (nach, um etw., nach
e-m) (unter e-m Druck, unter dem Joch -
пъшкам под тормоз, под ярема ; vor
Kummer ~ въздищам от мъка), wimmern
intr. h., Bord m, -s, -е (мор.), Bergwand f
(отвесна), Bindwand f (стр.) (паянтова),
Blendwerk n (на укрепление), Böschung
f, -en (наклонена), Bollwerk m (подпорна),
Bordseite f (на кораб) (мор.), Breitseite f
(корабна) (мор.), Bundwand f (паянтова),
Damm m, -es, Dämme (преградна), Drempel
m,	-s (между покривните греди и улука),
Facette f, -п (на шлифован диамант),
Festungsmauer f (крепостна), Fultermaucr
f (укрелитлна) (техн.), Grundmauer f
(основна) (стр.), Hafendamm m (кейова),
Holzverschlag m (дъсчена), Kaimauer f
(кейова), Kugelfang m (на стрелбище)
(воен.), Langete f, -n (между две стени),
Leitwerk n (за укрепяване на бряг),
Mantel m, -s, * (околовръстна), Mauer f, -
n,	Mole f, -n (кейова), Molo n, -s, -e
(кейова), Pier m, -s, -е (кейова), Querwand
f (напречна), Rabitzwand f (рабицова),
Riegelwand f (паянтова), Ringmauer f
(околовръсна), Rückwand f (задна),
Scheidemaucr f (преградна). Scheidewand
f (преградна), Schleusenwehr n
(язовирна, със затвори, савацн),
Schulzwand f (защитна срещу ветрове и
преспи), Schutzwehr f (язовирна), Seite f,
-п (на триъгълник, куб, многостсн.

cm е ига
1144
сграда, плат, монета) (die rechte, die linke
- e-s Stoffes лицето, опакото на плат ; ~
an - stehen стоим един до друг ; sich vor
Lachen die -n halten превивам се от смях
; lange ~n haben много ям),
Sprossenwand f (шведска) (спорт.),
Spundwand f (шпунтова), Trennwand f
(преградна), Vorwand f (предна),
Votmauer f (предпазна защитна), Wehr f,
-en (подпорна, предпазна) (e-c Wehr
gegen den Schnee стена, пазеща от
снежни преспи), Windgang ш (стъклена),
Windschatten ш (повстренна)
стенга-Stcngc f, -n (първа наставка на мачта)
(мор.)
CTenene-Gestöhn(e), -s (разг.)
стеничка-Zarge f, -п (обиколна, на цигулка,
китара)
стенограф-Kurzschriftlcr m, Stenograph ш, -
еп, -еп
стенографнрам-nachstenographieren tr.,
stenographieren tr., stenotypieren tr. (и
пиша на машина)
стеиография-Einheitskurzschrift f (единна,
официална), Kurzschrift f,
Schnellschreibekunst f, Schnellschrift f,
Stenographie f, -en, Verkehrsschrift f
(коренспондентска)
стенографски-stenographisch
стеноза-Stenose f, -n (мед.)
стенолом-Mauerbrecher m
CTeiiomic-Deckengemälde n (плафонен)
(жив.), Freske f, -n
CTeiiopyuieiie-Mauerfraß m
стенотипист-Stenotypist m, -en, -en
стенявам ce-verengern tr. refl.
степ-Heide f, -n, Step m, -s, -s (танц), Steppe
f,-n
степва ce-filzen intr. h, verfilzen tr. refl.
степен-Abnutzungsgrad m (на изхабяване),
Ausbund m, -(e)s, -t-e (висша) (на добро
или лошо) (~ an Schönheit съвършен на,
висша красота ; - von Torheit
олицетворение на глупостта ; - voe
Frechheit връх на нахалството), Drillung
f, -еп (на усуканост), Durchgangsstadium
п (на развитие), Durchschnittsbildung f
(средна, на образование), Endstufe f
(крайна), Entwicklungsgrad m (на
развитието,	проявяването),
Entwicklungsstufe f (на развитието,
проявяването), Erhöhungsgrad m (на
възвишението) (воен.), Feinheitsgrad m
(на точността на обработката) (техн.),
Grad m, -es, -е (мат.), Gütegrad m (на
качесгвеността), Härtegrad m (на
твърдостта) (физ.), Härtestufe f (на
твърдост), Hitzegrad in (на нажежаване,
на нагряване), Höchststufe f
(превъзходна) (грам.), Klasse f, -n,
Komparativ m, -s, -е (сравнителна) (грам.),
Kubus m, -, -ben (трета) (мат.), Mehrstifc
f (сравнителна), Meiststufe f
(пребъзходна), Rang m, -es, -i-е (ein Sänger
von - певец от класа), Steigerungsgrad f
(за сравнение) (грам.), Steigerungsstufe
f (за сравнение) (грам.), Würde f, -n
степени-Komparationsgrade pl. (за
сравнение) (грам.)
стеиенувам-abstufen tr. refl. (заплати,
данъци), gradieren tr., staffeln tr. (no
степени) (das Gehalt der Beamten ist
meistens nach Dienstjahren gestaffelt
чиновническите заплти най-вече се
градират по прослужени години),
steigern tr. refl.)
степеиуване-Abstufung f, -en, Gradation f, -
en, Gradierung f, -en, Komparation f, -en
(грам.), Steigerung f
стер-Ster m, -s, -s (мярка за дърва)
стерва-Hure f, -n, Luder n, -s, Metze f, -n,
Schandhure f (вулг.)
стереометрия-Körperlehre f, Stereometrei f, -
(мат.)
стереоскоп-Stereoskop nm -s, -e
стереоскопичеи-raumbildlich
стереотип-Gußabdruck m (печ.)
стереотипен-stereotyp
стереотипия-Stereotypie f, -n
стерилен-steril
стерилизатор-Brutschrank m (техн.),
Keimtöter m

1145
стил
стерилнзация-Sterilisation f, -
стерилизирам-abknutschen tr. (лъжици,
вилици), entkeimen tr., sterillisieren tr.
стерилизиран-keimfrei
етери лнзирапе-Sterilisat io n f, -
етери лпост-Sterili tat f, -
стерлииг-Sterling m, -s, -е (монета) (das
Pfund - английска лира)
стеснеи-bcschränkt part. adj., klamm
стеснение-Beschränkung f, -en, Gene f, -n,
Hufzwang m (на конско копито) (вет.),
Talenge f (долинно), Verengerung f (на
отвор, тръба), Verengung f, Verlegenheit
f, -en, Zwang m, -es, - (sich ohne Zwang
bewegen движа се без стеснение)
стеснителен-befangen part.adj. (unter Leuten
ist er immer befangen сред хората той
винаги е стеснителен), blöd adj. (остар.),
genant adj., genierlich adj., schamhaft,
scheu (das Mädchen ist noch ~ момичето
е още срамежливо), schüchtern
стеснителна-männerscheu
стеснителност-Befangenheit f, -en, Blödigkeit
f, -en, Schamhaftigkeit f, -, Scheu f, - (~
empfinden, etw. zu tun стеснявам се да
направя нещо ; ohne ~ mit e-m sprechen
съвсем спокойно разговарям с някого),
Schüchternheit f, -
стеснявам ce-genieren refl., verengen tr. rcfl.,
zieren refl. (zieren sic sich nicht не се
притеснявайте)
стеснявам-beengen tr. (sehr beengt wohnen
живея на тясно), beschränken tr. refl.,
einengen tr., einnähen tr. refl., einschränken
tr. refl., inkommodieren tr., schmälern tr. (c¬
m s-e Rechte, s-n Gewinn, s-n Verdienst,
das Vergnügen ~ ограничавам правата
на някого, орязвам му печалбата,
заслугата му, развалям му
удоволствието)
стесняване-Schmälerung f
crecitHßaiie-slcnosc f, -п (на орган) (мед.)
стетоскоп-Hörrohr п (слухова тръба),
Stethoskop п, -s, -е (мед.)
стечение-Verkettung f (е-е unglückliche ~ der
Umstände нещастно стечение на
нещата), Zusammentreffen п (ein
unglückliches Zusammentreffen der
Umstände нещастно стечение на
обстоятелствата)
стнбнит-Grauspießglanz m (минер.)
стига ce-zufließen* intr. s. D (за вода),
Zuströmen intr. s. D (за река, вода) (das
Volk strömte dem Rathhaus zu народът се
стичаше към общината)
CTiira!-basta intj. (разг.)
стига-genug adv. (er hat ~ geschlafen стига e
спал), hinhauen* intr. h., hinlangen intr.
h., holla, Vorhalten* intr. h. (das wird für:
einige Zeit - това ще стигне за известно
време)
стигам-ankommen intr. s. (до нкг.) (komm an!
ела по-близо! ; es ist zu hoch, ich kann
nicht ~ много е високо, не мога да го
стигна ; bei ihm ist nicht anzukommen не
можеш се приближи до него) (разг.),
einkommen* intr. s (целта, финиша)
(спорт.), ergründen tr. (со дъното),
erreichen tr., gelangen intr. s, genügen intr.
h (das genügt für den Anfang като начало
това стига), herankommen* intr. s. (er
konnte nicht an den Fahrkartenschalter
herankommen той не можа да стигне
гишето за ж.н билети), hinlangcn intr. h.
(nach etw.) (ich kann nicht hinlangcn не
мога да го стигна), hinreichen tr., kommen*
intr. s. (es ist so weit gekommen, daß дотам
се стигна, че), langen intr., langen intr. (bis
zu, bis an A), reichen intr. h., reichen intr.
h. (пари, ядене)
стигащ-kniehoch (до коленете)
стигма-Stogma n, -s, -ta (зоол.)
стнгматизацня-Blutwundcr n
стийнлчейз-Jagdrcnnen n (в конния спорт)
стик-Driver m, -s (за голф) (спорт.),
Golfschlägcr m (спорт.), Hockeyschläger
m (за хокей)
стил-Bauart f (архит.), Baustil m
(архитектурен), Duktus m, -s (лнт.), Freistil
m (свободен) (спорт.), Geschmack m, -(e)s,
Geschmäcke, Geschmäcker (лнт.),
Jugendstil m (на сецесиона), Kanzleistil

стил 6
1146
m (служебен, канцеларски), Kunslstil m
(художествен), Kurialstit m (канцеларски),
Manier f, -n, Ogivalstil m (готически),
Ordnung f, -en (в архитектурата),
Pinselfiihrung f (на нанасяне на боите с
четката), Romanik f, - (романски),
Rundbogenstil m (романски) (архит.),
Sälenorudng f (в античната литература),
Schreibart f, Schreibbock m (пред бюро),
Stil m, -s, -e (das ist so bei ihm - такъв му
е обичаят ; е-е Einrichtung in großem -
leben живея нашироко), Zuschnitt m (на
живот)
стнлб-Stilb n, -s, - (мярка) (физ.)
стилен-stilistisch, stilrecht
стилет-Stilett n, -s, -е (камичка)
стилизирам-stilisieren tr. (писмо)
стилист-Stiiist m, -en, -en
стилистика-Stilistik f, -en, Stillchre f
стилистичен-stilistisch
стило-Füllfedcr f, Haller m, -s
стимул-Anreiz m, -es, -e, Anreizung f,
Ansporn m, -s, -e, Sporn m, -s (dem Pferd
die Sporen geben, in die Weichen stoßen
пришпорвам коня ; sich D die Sporen
verlieren имам първия успех ; sich beim
Turnier die Sporen verdienen заслужавам
рицарски шпори), Stachel m, -s, -n (der -
der Schnalle езиче на тока ; e-n ~
entfernen изваждам бодил, жило ; der ~
des Reue жилото на разкаянието ; wider
den - locken ритам срежу ръжена)
стимулирам (ce)-aufpulvem tr. refl. (c таблети,
кофеин, кафе) (и прен.)
стимулирам-anregen tr. (e-n zu etw. ~
накарвам, подтиквам нкг. да направи
нщ.), anreizen tr. (zu etw. ~) (душевни сили,
интерес)
стимулиращ-anregend part. adj. (мисълта)
стипендия-Beihilfe f, -n, Freistelle f,
Schurzenstipendium n (дължима на жена)
стипца-Bergbutter f (минер.), Kalialaun m, -s
(калиева), Kalmäuser m, -s, Knauser m, -s,
Knicker m, -s
стипцелък-Lauserei f, -en
стиска-Greifer m, -s (техн.), Leimknecht m,
spannen intr. h. (за дреха) (das Kleis
spannt über den Hüften роклята е тясна
на хълбоците), Zwinge f, -n (техн.)
стискам-ballen tr. refl. (mit geballtem Herz със
свито сърце), drücken intr. h (der Schuh
drückt ihn стиска му обувката),
einpressen tr., knausern intr. h. (mit etw.)
(mit dem Geld knausern стискам парата),
kneifen* tr. (устни, очи),
zusammenbeißen* tr. refl. (die Zähne
zusammenbeißen стискам зъбите си)
стискн-Klaue f, -n (техн.), Mitnahme f,
Mitnehmer m
стнслю-Geizdrachen m
стиснат-filzig adj., geizig adj., karg, knackerig,
knauserig, knickerig, knickrig, mickrig,
miekrig, schäbig (човек), schmutzig (за
човек), schof(e)lig (фам.), schofel (фам.),
zugeknöpft
стиснатост-Geiz m, -s, Knickerigkeit f,
Knickrigkeit f, Schäbigkeit f, -
CTiix-Blankvers m (бял) (лит.), Knittelvers m
(неправилен) (грам.), Spruch m, -es, -re
(библейски) (Sprüche machen приказвам
на едро), Vers m, -es, -e (in ~en в стихове
; wie ging doch der ~ ? как продължава
този стих ?), Verszeile f, Waise f, -n
(енримуван, в римувано стихотворение)
стихва-aufhören intr. h. (вятър), ebben intr. h,
einlullen intr. h (за вятър) (мор.)
стихвам-abebben intr. s, abklingen* intr. s (за
криза, стачка), verrauschen intr. s.
стихиен-elementar adj., planlos, spontan
(разг.), sprunghaft, triebhaft, wild, wild
(деца, нрави, буря, море, сражение,
пламъци, времена, фантазия, страст,
смях)
стихийност-Gewalt f, -en
стихийност-Planlosigkeit f, -,
Sprunghaftigkeit f
стихия-Element n, -(e)s, -e
стихове-Leberreim m (нескопосани)
стихомития-Stichomythie f, -n (лит.)
стихоплет-Dichterling m, -s, -e
стихоплетец-Afterdichter m, Dutzenddichter
m, Gelegenheitsdichter m, Poetaster m, -s,

1147
стоика
Reimschmied m, Verseschmied m (шег.)
стихоплетствам-dichteln intr. h, dichtem intr.
h, verseln intr. h.
стихоплетстване-Verselei f, -en
стихоплетство-Reimerei f, -en
стихосбирка-GedichtsnmmIung f
стихосложение-Versbau m, Versifikation f,
Verslehre f
стихосъчиннтел-Reimschmied m
стихотворение-Büchlein n, -s
(кратко,старонемско) (лит.), Dichtung f, -
en, Ehrengedicht n (приветствено),
Gedicht n, -(e)s, -e, Gelegenheitsgedicht n
(за определен случай) (лит.), Lobgedicht
п (хвалебствено), Scherzgedicht n
(шеговито) (лит.), Vers m, -es, -е (късо)
стихотворец-Reimschmied m
стихче-Reim m, -es, -e
стича ce-abrinnen intr s, zusammenfließen*
intr. s. (реки, води)
стичам ce-abfluten intr. s, zusammenslrömen
intr. s. (реки, тълпи)
стичаме ce-herbeiströmen intr. s. (in Scharen
herbeiströmen стичаме се на тълпи)
стичане-Abfluß m, -usse, -üsses, Auflauf m, -
es, -re (непозволено) (на народ, тълпа),
Zusammenfluß m (на обстоятелствата)
стичваме ce-zusammenlaufen* intr. s.
стичвапе-Zusammcnlauf m
сто-hundert (etwa hundert Stück сто къса),
Hundert f, -en (числото), Hundert n, -s, -
e/- (ins Hundert kommen наближавам
стоте)
стобор-Einfriedigung f, -en, Lattenzaun n,
Zaun m, -s, -fe (ein lebendiger Zaun жив
стобор)
стобче-Fußtritt m
стоварвам-abladen* tr., abwälzen tr. (прен.),
anlanden tr. (на сушата) (пътници, риба,
улов, товар) (мор.), anlasten tr. (вина за
нщ. върху нкг.) (прен.), auflasten tr. (e-m
ctw. ~) (нкм. цялата работа) (прен.),
aufwälzen tr. (e-m elw. ~) (върху другиго)
(man hat mir die ganze Arbeit aufgewälzt
стоварихе ми цялата работа), bürden tr.
(ctw. auf e-n, sich D стоварвам нкм.нщ.),
zuwälzen tr. (e-m etw.) (вина, отговорност)
(прен.)
стогодишен-hundertjährig (юбилей)
стогодишнииа-Hundertjahrfeier f,
Zentenarfeier f, Zentenarium n, -s, -ien
стоеж-Attitüde f, -п (вие.), Haltung f, -en
(militärische Haltung войнишки стоеж),
Trimm m, -s (на кораб)
стоеие-Ansitz m, -es, -е (на пусия) (лов.),
Verbauung f (лошо)
стожер-Mast m, -es, -en, Mastbaum m,
PgahImast m
стои-kleiden tr. (за дреха, шапка) (der Hut
kleidet Sie nicht шапката не Ви стои),
sitzen* intr. h. re fl. (добре, за дреха),
stehen* (es steht dut um e-n добре отиват
работите на някого ; wie steht’s damit ?
как сте ?)
стоически-gefaßt adj. part., standhaft (за хора)
(-er Mut здрав, непоколебим дух ; das
Unglück - ertragen понасям стоичсски
нещастието)
стой-halt, ho, huf (подвикване на каруцар)
стойка-Drehständer m (въртяща се),
Fechterstellung f (начална) (спорт.),
Fensterkämpfer m (на прозоречна каса)
(стр.), Flügelstiel m (на крилата) (авиац.),
Gatter n, -s (сновилна) (текст.),
Genickstand m (тилна) (спорт), Gestühl(c)
n, -s, -е, Haltung f, -en (militärische Haltung
войнишка стойка), Handstand m (на
ръце) (спорт.), Handtuchhalter m (за
кърпи за лице), Hochspringsländer m (на
висок скок) (спорт.), Hochsprungständer
m (за висок скок) (спорт.), Hufistürz m
(хълбочна) (спорт.), Kämpfer m, -s (на
прозоречна каса) (техн.), Körperhaltung
f, Kopfstand m (на глава) (спорт.), Lage f,
-п (фехт.), Notenpult n (за ноти),
Rüstbäume pl. (на скеля), Rudersleven m
(кърмилна) (мор.), Schneid m, -es, -e
(стегната), Sitz m, -es, -е (при седене,
яздене) (fester - сигурна стойка ; der
Reiter hat guten - ездачът има хубава
стойка ; aus dem ~ schießen стрелям от
легнало положение), Ständer m, -s,

стоика
1148
Stellung f, -en (zu e-r Frage ~ nahmen
вземам отношение по някой въпрос),
Träger m, -s, Trimm m, -es (надлъжна, на
кораб) (мор.)
стойка-закачалка-Handtuchhalter m (за
кърпи за лице)
стойиост-Abnutzungswert m (на
изхабяването), Annäherungswert m
(приблизителна)	(мат.),
Anschaffungswerl m (костуема) (търг.),
Arbeitswert m (на труда) (икон.), Buchwert
m (по търговските книги), Durchschnitt
m, -(e)s, -е (средна), Durchschnittswert m
(средна), Effektivwert m (действителна)
(търг.), Eigenwert m (вътрешна), Fahrpreis
m (на пътен билет), Gebrauchswert m
(потребителна) (икон.), Geldwert m
(парична), Geltung f, -en, Gesamtausfuhr
f (обща, на износа) (икон.), Gesamtbetrag
m (обща), Gesamteinfuhr f (обща, на
вноса) (икон.), Gesamtwert m (обща),
Goldwert m (в злато), Grenzwert m
(пределна) (мат.), Höchwert m
(максимална), Kaufkraft f (покупателна,
на дадена валута), Kaufschilling m
(покупна), Kaufsumme f (покупна),
Kaufwert m (покупна, продажна),
Kehrt(t)wert m (реципрочна) (мат.),
Kostbarkeit f, -en (висока), Kunstwert m
(художествена), Liebhaberwert m,
Medianwert m (средна), Mehrwert m
(принадена), Mensur f, -en,
Näherungswert m (приблизителна),
Nährwert m (хранителна), Nennwert m
(номинална),	Neuwert m
(новосъздадена), Pariwert m (при
плащане в брой), Realwert m (реална),
Richtwert m (на ъгломера на мерник)
(воен.), Sachwert m (вещна) (икон.),
Scheitelwert п (максимална, Tauschwert
m (разменна) (икон.), Tonwert m
(звукова), Tugend m, -s (на скъпоценен
камък) (die ~ des Schwertes силата на
меча), Valeur f, -п (търг.), Wert m, -es, -e
(das hat k-n Wert това няма никаква
стойност), Wertbetrag m (парична),
Würde f, -n, Zahlcnwert n (числена)
стока- Dutzendware f (проста, евтина),
Artikel m, -s, - (gangbarer ~ търсен
артикул, който се търси на пазара) (търг.),
Bafel m, -s (бракувана) (търг.), Bafel m, -s
(негодна) (търг.), Ballengut п (на бали)
(търг.), Ballenware f (на бали) (търг.),
Banngut п (контрабандна), Bannware f
(контрабандна, Bruch m, -(e)s,Brüche
(счупена, надробена), Dauerware f
(трйна), Droge f, -n (дрогерийна,
бояджийска), Durchschnitt m, -(e)s, -e
(средна), Eilgut n (c голяма бързина),
Ferngut n (за превозване на далечни
разстояния), Fertigware f (готова), Freigut
п (безмитна), Galanterieware f
(галатнерийна), Gut n, -(e)s, Güter (жп.),
Hammel m, -s, -г (мъчно продавана)
(търг.), Ladenhüter m (която свършва
бързо) (разг.), Lokoware f, -п (налична),
Mangelware f (дефицитна), Markenartikel
m (стандартизирана), Markenware f
(стандартизирана), Mittelgut n (средна,
търговска) (търг.), Partieware f(продавана
на безценица), Pfenningware f (евтина),
Pflanze f, -n (er ist e-e nette, schöne, kesse
- какво цвете ми е той, не е цвете за
мирисане, каква ми е стока ; е-е Berliner
~ берлински екземпляр), Qualitätsware f
(висококачествена), Ramschware f (на
безценица), Rausreißer m (която се
продава като топъл хляб), Schlager m, -s
(мног търсена) (търг.), Schleichware f
(контрабандна), Schleuderware f
(лошокачествена, продавана на
безценица) (търг.), Schnittware f (на
метър - плат, панделка), Sperrgut п (с
много голям обем), Töpferware f
(грънчарска), Transitware f (транзитна),
Trödelware f (вехтошарска), Zugartikel m
(бързо рзграбваща се)
CTOKH-Bedarf(s)güter pl. (консумативни),
Hökerwaren pl. (сергиджийски), Importen
pl. (вносни), Kolonialwaren pl.
(колониални), Lebensmittel pl.
(хранителни), Matetialwaren pl. (за

1149
стомана
широко потребление)» Messegut п (за
панаир), Putzwaren pl. (галантерийни)
, Saisonwaren р]. (сезонни), Schüttgut п (в
насипно състояние), Spezerei f, -еп
(дрогерийни), Textilien pl. (текстилни),
Treibgut п (носени от водата) (мор.),
Verbrauchsgüter pl. (за потребление),
Weberware f (текстилни), Wrackgut п (от
корабокрушение)
стокообмен-Güteraustausch m
стокооборот-Lokalverkehr m, -es, -e,
Lokoverkehr m, -es, -е (локален)
стокоспаснтел-Berger m, -s (след авария)
стократен-hundertfach
стократно-viel hu ndertm al
стол-Abendtisch m (само за вечеря),
Armstuhl m (със странични облегала),
Barhocker m (в бар), Beichtstuhl m (за
изповядване) (църк.), Beibank f (за
коленичене при молитва) (църк.),
Deckstuhl m (на палубата) (мор.),
Drehsessel m (въртящ се), Kasino n, -s, -s
(офицерски), Klappstuhl m (сгъваем),
Konvikt n, -s, -е (безплатен, за студенти),
Kost f, - (за хранене), Liegestuhl m, ~:e (за
почивка), Mensa f, ..sen (студентски),
Messe f, -n (офицерски), Offizierstafel f
(офицерски), Offizierstisch m
(офицерски), Polsterstuhl m (тапициран),
Rohrstuhl m (виенски, бамбуков),
Rollstuhl m (на колелца за болни),
Schabotte f, -n (на наковалня) (техн.)чул-
Schabracke f, -n (богато украсен),
Schaukelstuhl m (люлеещ се, за почивка),
Selbstfahrer m (за болен, движен от самия
него), Sessel m, -s„ Sessel m, -s, Sitz m, -
es, -e (der ~ und die Lehne des Sessels
седалото и облегалото на креслото ; ein
- im Wagen, im Saal ist noch frei едно
място в колата, залата е още свободно),
Sitzgelegenheit f, Standstuhl m
(подвижен, за малки деца), Werkküche f
(заводски), Zeltstuhl m (сгъваем е
платнено седалище)
стола-Restant т, -еп, -еп (изостанала)
столар-Schreincr m, -s, Tischler m, -s
столарство-Schreinerei f, -en, Tischlerei f, -
en
столетие-Jahrhundert n, Säkulum n, -s, -la
столетник-Agave f, -n (бот.),
Jahrhundertpflanze f (бот.), Zentenar m, -
s, -е (човек)
столица-Hauptstadt f, Landeshauptstadt f, -re,
Pfette f, -n (на покрив), Residenz f, -en,
Residenzstadt f
столичанин-Residenzler m
столичен-hauptstädtisch
столова-Eßzimmer n, Speisesaal m
cmnoBe-Gcstühl(c) n, -s, -e
стол-naiiciioii-Mittagstisch m
столуване-Kost f, -
столуващ-Kostgängerm, -s, Pensionär m, -s,
-e, Tischgänger m
столче-Bänkel n, -s (за крака), Bettbank f
(пред лаглото), Bock m, -(e)s (кръгло,
високо, без облегало), Drehschemel m
(въртящо се), Dreibein п (трикрако),
Dreifuß m (трикрако), Flöte f, -n, Fußbank
f (за крака), Hocker m, -s (без облегалка),
Laufstuhl m (за ходене на деца), Roß n, -
sses, -sse (на занаятчия), Schemel m, -s
(дървено без облегалка, трикрако, за
крака), Sitzbock m, Tretschmel m (малко,
за стъпване), Tritt m, -cs, -е (за крака)
стомана-Brennstahl m (циментова) (метал.),
Edelstahl m (високо ценена), Erz n, -es, -с
(поет.), Fassoneisen п (фасонна,
профилна), Federstahl m (ресорна)
(метал.), Flußstahl ш (лята) (метал.),
Formeisen п (сортова, строителна,
фасонна) (метал.), Gärb(c)stahl m
(циментна) (метал.), Grobblech п
(котелна) (метал.), Gußstahl m (леярска)
(метал.), Kemstahl m (зърнеста), Knüppel
m, -s (прътова), Reifeisen n (ивична),
Rinneisen n (коритна), Rundeisen n
(обла), Schneiderzeug n (чиста, за резец
на нож) (техн.), Schncllschuß m
(рапидна), Sinterstahl m (синтсрована),
Sinterstahl m (синтерована), Stahl m, -s, -
e (rostfreier ~ неръждясваща стомана ;
der tödliche - смъртоносно желязо ; ein

стоманен
1150
Mann von ~ und Eisen човек от стомана),
T-Eisen n (Т-образна), T-Stahl m (T-
образна), Vergütungsstahl m (закалена,
термичсски подобрена) (метал.),
Vierknteisen п (квадратна), Winkeleisen n
(ъглова, валцова) (метал.),
Wuadranteiscn п (квадратна) (техн.)
стоманен-ehern adj., eisern adj., erzen adj.,
stählern
стоматология-Zahnheilkunde f
стоматоскои-Mundspicgd m
стомах-Bauch m, -(c)s,Bäuche (анат.),
Käkberlab n (телешки),, Kälbermagan ш
(телешки), Leib m, -(e)s, -er, Magen m, -s,
Weidmannssack m (на дивеч) (лов.),
Wolfsmagen m (вълчи, ненаситен)
стомашен-gastrisch adj.
стомна-Krug m, -es, -re (c широко гърло),
ICruke f, -n„ Wasserkrug m (за вода)
стон-Ächzer m, -s, - (разг.), Klagelaut m
(жалобен)
стоннрам-ristonieren tr. (търг.)
стопога-Schnurassel f (зоол.)
cтoнoжкa-Tausendfüß(l)er m (зоол.),
Tausendfuß m (зоол.)
стоок-argusäugig adj.
стопаджия-Schnurrer m, -s (който спира
коли, за да го вземат)
стонанип-Agrarier m, -s, - (селски),
Einzelbauer m (едноличен), Gasrfreund m,
Hausherr m, Herr m, -n, -en, Landwirt m,
Ökonom m, -en, -en, Wirt m, -s, -
стопанисвам-bewirtschaften tr., hasuhaltcn*
intr. h., hausen intr. h., meiern tr., walcn
intr. h., wirtschaften intr. h. (an e-m Gute
wirtschaften стопанисвам имение)
CTonaiiiicBaii-wittlich
стопаннсване-Beforstung f, -en (на гора),
Eigenwirtschaft f (лично), Haushaltung f,
Mißwirtschaft f (лошо), Teichwirtschaft f
(на зарибени риби), Waldwirtschaft f (на
горите), Wasserhaushalt m (водно),
Wirtschaft f, -en, Zwangsbewirtschaftung
f (ръководено от държавата)
стопановед-Vblkswirtler m, Wirtschaftler m, -
s
CTOiiaiiCKii-maleriall, wirtschaftlich
CTOiiaiiCTBO-Geldwirtschaft f (парично)
(икон.), Ackerbauwirtschaft f (земеделско
стопанство), Bauergut n (селско),
Bauerhof m (селско), Bauernschaft f
(селско), Bauernwirtschaft f (селско),
Bauwirtschaft f (строително), Betrieb m, -
(c)s, -е (отделно, селско),
Dreifeldcrwitrschaft Г(трииолно) (сел.-ст.),
Eigenwirtschaft f (частно) (икон.),
Energiewirtschaft f (електрическо) (ел.),
ERnährungswirtschaft f (хранително)
(икон.), Fcmelbetrieb m (изборносечно,
горско) (лесов.), Försterei f, -en (горско),
Forstwirtschaft f (горско), Gehöft n, -(e)s,
-е (селско), Gemüsebaubetrieb m
(зеленчукопроизводно),
Gesamtwirtschaft	f	(цялотено,
целокупно), Großbauernbetrieb
(кулашко), Hackwaldwirtschaft f (горско,
където почвата се обработва),
Hauswirtschaft f (семейно), Jagdhof m
(ловно), Kleinwirtschaft f (дребно),
Kriegswirtschaft f (военно),
Landwirtschaft	f	(дребно),
Lumpemwirtschaft f (разнебитено),
Mißwirtschaft f (безпорядъчно),
Ökonomie f. -n. Planwirtschaft f (планово),
Schweinerei f,	-en	(запуснато),
Sowjetwirtschaft	f	(държавно),
Tauschwirtschaft f (разменно) (икон.),
Volkswirtschaft f, Vorwerk n, Waldbetrieb
m (горско), Waldwirtschaft f (лесовъдно),
Wasserwirtschaft f (водно) (икон.),
Wechselwirtschaft f (плодосменно),
Wehrwirtschaft f (военно), weiter m, -s
(отделено от другите), Wirtschaft f, -en,
Zuschußwirtschaft f (нуждаещо се от
субсидии) (икон.), Zwangswirtschaft f
(ръководено,	направлявано,
дирижирано от държавата),
Zweifelderwirtschaft f (двуполно)
стопилка-Glasfluß m (стъклена) (техн.),
Gußmasse f (метал.), Schmelze f, -п (техн.)
столило-Schmelze f, -n (техн.)
стопле ся-sommern intr. h. (es sommert

1151
стоя
мирише на лято)
стоплям (ce)-erwärmen tr. refl.
стоплям-durchwärmen tr. (der Tee hat mich
gut durch(ge)wärmt чаят добре ме
стопли), sonnen tr. refl. (sich in s-m Glück,
an s-m Ruhme ~ наслаждавам се на
щастието си ; von der Freundschaft Blick
gesonnt стоплен от приятелски поглед)
стопроцентов-hundertprozentig
стоп-светлипа-Katzenauge n
стопче-Katzenauge n
стопява ce-abtauen intr. s (за сняг, лед),
zerrinnen* intr. s. (пари, състояние),
zusammenschmelzen* intr. s. (der Schnee
ist in der Sonne zusammengeschmolzen
снегът се стопи на слънцето),
zusammenschrumpfen intr. s. (капитал,
резерви)
стопявам ce-dahinschmelzcn* intr. s,
cinschmelzen* intr. s, tauen intr. h. s. (за
сняг), verschmelzen* intr. s.
стонявам-abhärmen refl. (sich um etw. ...),
abtaucn tr. s (за сняг, лед по стъклата),
ausbraten* tr.(Mac), einschmelzcn* tr. refl.,
makulieren tr. (хартия), verschmelzen* tr.
(метали), zerlassen* tr. (масло),
zusammenschmelzen tr. (наедно метали)
стоияване-Lequefaktion f, -en,
Verschmelzung f (на метали)
сторен-angetan adj. (направен)
стотарка-Hundcrtcr m, -s
стотина-hundert (an dei hundert Menschen
стотина души)
стотица-Hundert n, -s, -e/- (ein halbes Hundert
половин стотица ; zu Hunderten със
стотици), Hunderter m, -s (мат.)
CTOTiia-hundertstel (част), Hundertstel n, -s
cTOTiiiiK-Zenturio m, -s (хим.)
стохност-Pari n, -s, -s (номинална)
стоя-anstehen* intr. h. (s.) (до, близо до) (die
Blätter stehen dicht an листата са гъсто,
плътно наредени), anstehen* intr. h. (s.)
(на редица, на опашка) (nach Kartoffeln
~ редя се за картофи) (разг.), aufkommcn*
intr. s. (насреща), aufsitzen* intr. h./s.
(седнал) (der Kranke saß im Bett auf
болният стоеше седнал в леглото),
aufstehen* intr. h./s. (на нщ.) (der Stuhl
steht mit drei Beinen auf столът стои само
на три крака), aufstehen* intr. h./s.
(отворен) (за врата, прозорец), beiliegen*
intr.h (за кораб) (мор.), bloßliegen* intr. h
(оголен, открит), dabeistehen* intr. h (er
stand dabei,als der Streit begann-той
стоеше там когато разпрата започна),
dahinterstehen* intr. s (зад нщ.),
dastehen* intr. s h (allein ~ сам съм на
света), gegenüberstehen* intr. h (срещу
нкг.) (einander feindlich - стоиме
враждебни един срещу друг), hocken
intr. h. (клекнал), kalmäusern intr. h. (като
бухал), kopfstehen* intr. h. (изправен на
глава), liegen intr., liegen intr. (в
бездействие), nachstehen* intr. h. (e-m an,
etwD) (sie stand ihr an Bildung nicht nah
по образувание не й отстъпваше),
oftenstehen* intr. h. (отворен, открит) (der
Weg steht dir offen пътят е открит за тебе
; es steht die offen, zu gehen oder zu bleiben
свободен си да си отидеш или да останеш
; ein offenstehendes Konto открита
сметка), ruhen intr. h. (etw. ruht auf etw.
D) (das Denkmal ruht e-m Sockel
паметникът лежи на пиедестал ; die
«а
Verantwortung ruht auf e-m някой носи
отговорност ; die ganze Last ruht auf mir
целият товар е паднал върху мен ; Segen
ruht auf ihn благословен e), schimmeln
intr. s. h. (настрана) (разг.), sitzen* intr. h.
refl. (der Nadel sitzt fest in der Wand
пиронът е забит здраво в стената),
stehen* intr. h. s. (дмбре, за дрехи, цвят)
(das Kleid steht ihr gut ролкята й отиваше
; die Farbe steht dir nicht цветът не ги
отива ; diese Haltung steht dir nicht това
държане не ти подобава), stehen* intr. h.
s. (прав, изправен, за предмети) (ich habe
lange an der Haltestelle gestanden стоях
дълго на спирката ; der tisch steht im
kabinett масата стои в кабинета ; die Tür
steht offen вратата стои отворена ; die
Sonne steht hoch слънцето се е

стояпка
1152
издигнало нависоко ; гп-е Sache steht gut
нещата ми са добре ; Geld bei e-m ~ haben
имам пари у някого ; mir steht es bis an
den hals до гуша ми дойде ; aud sich
selbst — стоя на собствените си нозе ; die
ganze Welt steht auf dem Kopf всичко се
обърнало c главата надолу ; auf festem
Boden - имам здрава почва под краката
си ; es steht bei Ihnen, zu gehen oder zu
bleiben от Вас зависи да си отидете или
да останете ; der Baum steht in Blüte
дървото е потънало в цвят ; das Haus
steht in Flammen къщата е в пламъци ;
das in Frage stehende Unternehmen
въпросното предприятие ; das steht nicht
in m-r Macht това не е в моята власт ;
unter dem Pantoffel - намирам се под
чехъл; im Stehen на крак), stillhalten* intr.
h. (спокойно), urückstehen* intr. h. (на
заден план), verziehen* intr. h.,
vorstehen* intr. h. (no-rope)
стояпка-Halteplatz m (на файтони,
автомобили), Standquartier n (воен.)
стоящ до-nebenstehend
стоя щ-angel fest adj. (здраво) (рядко),
hochkant (на ребро), hochstehend (на
висота, на високо равнище), kleidsam
(добре, за дреха), paßrecht (добре), tragbar
(добре), überparteiisch (над партиите),
wachstehend (на пост)
страдажа-тапп(я^о11 (от нимфомания)
страдалеи-qualenreich, schmerzvoll
сградалец-Dulder m, -s (ein stiller«- примирен
със страданията си човек)
страдам си-laborieren intr. (разг. от болест)
страдам-dulden intr. h (standhaft - страдам
мъжки), kranken intr. h. (an etw.) (er krankt
an schwerer Blutarmut той страда от тежка
анемия), leiden tr.
страдание-Beschwerde f, -n, Frauenleiden n
(женско), Herzleiden n (сърдечно) (мед.),
Jammer m, -s, Körperleiden п (телесно,
физическо), Kreus n, -es, -e (sein Kreuz
geduldig tragen търпеливо си понасям
страданието), Leid n, -(e)s, -е (душевно),
Leiden n, -s, Märtyrertum n, -s, Martyrium
n, -s, ..rien, Nervenübel n (нервно), Pein f,
- (körperliche, seelische ~ физическа,
душевна болка ; sich das Leben zur ~
machen превръщам си живота в мъка ;
in Not und ~ в мъки и неволи), Qual f, -en,
Steinbeschwerde f (от камъни в
бъбреците), Weh(e) n, -s, -
страдания-Heilsgeschichte f (на Христос),
Sorge f, -n (du hast viel ~ und Mühe damit
gehabt много грижи си положил за това
; laßt das m-e ~ sein оставете аз да се грижа
за това)
страданията-Passion f, -еп (на Христа)
страдателен-passiv (залог, форма)
страдащ-herzschächtig (от сърдечен запал),
kleptomanisch (от клептомания),
ohrenkrank (от ушна болест), Paralytiker
m, -s, - (от прогресивна парализа),
schlafsüchtig (от летаргия), schweratmig
(от задух), wasserscheu (от хидрофобия)
(мед.), wassersüchtig (от водянка)
стража-Abendwache f (вечерна),
Bewachung f. -en (unter Bewachung под
стража), Bewachungsmannschaft f,
Brandwache f (пожарна), Friedenswacht
f (на мира), Nachtwache f (нощна),
Schilderwache f (~ stehen стоя на стража),
Schilderwacht f (~ stehen стоя на стража),
Totenwache f (почетна, при ковчега на
покойник), Wache f, -n, Wacht f, -en
стражар-Blauer m, -n, Forstaufseher m
(горски), Gendarm m, -en (рядко), Heger
m,	-s, Hegereiter m (конен горски),
Landjäger m, Polizist m, -en, -e, Sbirre m, -
n,	-n, Schutzmann m pl. -männer, -leute,
Verkehrsschutzmann m (по движението)
стражарница-Scharwachtturm m (малка)
страна-Abseite f, n (опакова), Backbord n
(лява, на кораб) (австр. и мор.), Backe f, -
n (geschwollene Backe haben имам
подута страна), Bruderland n (братска),
Feenland n (на феите), Flanke f, -n, Front
f, -en (лицева), Gegenpart n (противна),
Gegenseite f (обратна), Himmelsgegend f
(на света) (die vier Himmelsgegenden
четирите страни на света),

1153
страница
Himmelsrichtung f (на света),
Himmelsstrich m, Interessent m, -en, -en
(заинтересувана), Kehle f, -n (задна, на
форт), Kehrseite f (обратна, опака),
Kopfende n (на легло откъм главата),
Komland п (житна), Land n, -es, ч-ег, Lande
pl. (поет.), Lee f (подветрена), Leeseite f
(подветрена), Lichtseite f, -n (осветена,
благородна), Luv f, - (наветрена),
Mutterland n (родна), Nachteil m, -s, -e
(лоша) (e-m gegenüber im ~ sein в по-
лошо положение съм спрямо друг),
Nachtseite f (мрачната, тъмната), Partei
f, -en (в процес, договор) (für е-п ~
ergreifen, jds - nehmen вземам нечия
страан ; du bist in dieser Sache - тук си
заинтересован ; nicht - nehmen стоя
неутрален ; auf der falschen ~ sein
принадлежа към губеща страна),
Rauchscite f (космата на кожа), Revers m
(обратна, на медал, монета), Rücken m, -
s (външна) (e-m im ~ sitzen седнал съм
зад някого ; e-m den - kehren обръщам
на някого гръб ; dem Feinde den - zeigen
обръщам гръб на неприятеля ; е-п
brieten ~ haben имам широк гръб ; den -
steif halten не се чупя ; e-m den ~ steifen
подкрепям някого ; e-n krummen -
machen чупя си гърба ; dir juckt wohl der
~ ? май, че е сърби гърбът за бой),
Rückseite f (обратна, опака), Sattelseite f
(лявата на кон), Schattenseite f (сенчеста,
лоша, неприятна) (es hat alles s-e Licht-
und ~n всяко нещо си има добри и лоши
страни ; immerauf der - des Lebens stehen
познавам само мрачната страна на
живота), Schmalseite f (тясна, на сграда),
Schwäche f, -п (слаба) (jeder Mensch hat
s-e ~n всеки си има слабости ; vor ~
umfallen падам, припадам ; nur k-e ~
zcigen ! не проявявай слабост !), Seite f, -
п (на триъгълник, куб, многостен, сграда,
плат, монета) (die rechte, die linke ~ e-s
Stoffes лицето, опакото на плат ; ~ an ~
stehen стоим един до друг ; sich vor
Lachen die ~n halten превивам се от смях
; lange ~n haben много ям), Signatar m, -
s, -е (договаряща), Signatar m, -s, -e
(договаряща), Signatar m., -s, -e
(договаряща), Signatar m, -s, -e
(договаряща), Stärke f, -n (силна)
(Rechnen ist s-e - смятането е силата му),
Steuerbord m (дясна, на кораб), Teil m, -
es, -e (man muß beide ~e hören трябва да
се изслушат и двете страни) (юр.),
Vertragsbrüchige(r) m (неизпълнила
договор), Vertragschließende(r) m, f, -n, -
n (договаряща), Wegrand m (на път),
Weinland n (лозарска), Wetterseite f
(наветрена), Widerpart m (противна),
Wunderland n (на чудесата)
cTpaiia-AOMaKiin-Gast(geber)land n
страна-произодител-Erzeugcrlandn
страна-участннца-Teilnchmerland n (в
конференция)
странен-abentcuerlich, abentcuerisch adj.,
absonderlich adj., auffällig adj., auffallend
part. adj. (auffallende Farben очебийни
цветове), barock adj. (barocker Geschmack
странен вкус), befremdend adj., besonder
adj. (du bist ein besonderer Mensch für
mich ти си странен човек за мен), bizarr
adj., eigen adj., eigenartig adj., eigensinnig
adj., eigentümlich adj., fremdartig adj.,
gelungen part. adj., komisch, kurios, kurios,
merkwürdig, originell (ein -er Kauz рядък
екземпляр), phantastisch (e-e ~c
Geschindigkeit невъображаема бързина
; ein -er Abend знаменита вечер),
schnurrig (ein -er Kerl забавен чудак),
seltsam (човек), singulär, singulär, skurril,
sonderbar, toll, werklich, witzig, wunderlich
(приключение, народ), wundersam
страни-Übersee f (презокеански)
страница-Ansichtsscite f (първата,
илюстрована) (на книга), Druckseite f
(печатна), Leibung f (на прозорец), Pagina
f, -n (на книга), Ruhmesblatt n (славна, в
историята на един народ), Seite f, -п (на
лист, книга), Spack m, -s, - (с малко набор)
(печ.), Titelblatt п (титулна), Titelseite f
(заглавна), Treppenwange f (на стълба)

страничен
1154
страничен-abgelegen pari, adj., abseitig adj.,
beiläufig adj.. halb (вятър), kollatcral,
lateral, Neben.., Seiten.., seitlich
CTpaiiiiiiK-Frcmdling m, -s, -e, Pilger m, -s
(пост.), Pilgrim in, -s, -е (пост.)
странно-merkwürdigerweise
странност-Absonderlichkeit f, -en,
Auffälligkeit f, -en, Besonderheit f, -cn,
Fremdartigkeit f, Fremdheit f, Kuriosität f,
-en, Merkwürdigkeit f, Schnurrigkeil f, -en,
Singularität f, -en, Singularität f, -en,
Sonderbarkeit f, -, Tic m, -s, -s (e-n - haben
чалнат съм в главата ; s-n - ins Große
haben обичам да се големея), Tick m, -s,
-s (e-n ~ haben чалнат съм в главата ; s-n
- ins Große haben обичам да се големея),
Wunderlichkeit f, -en
CTpaiionpiieiviHiiiia-Hcrbcrgc f, -n
странствам-pilgern inlr. s. (като пилиграм)
(nach Weimar - отивам на поклонение
във Ваймар), reisen intr. s. (nach fernen
Ländern, in ferne Länder ~ пътувам за
далечни страни ; an die See, ans Meer,
über Land, aufs Land ~ отивам,
заминавам на море, из страната, на село
; in Urlaub, in die Ferien ~ заминавам в
отпуск, във ваканция), vagieren intr. h.
(като поет, студент, актьор), wallen intr.
s., walzen intr. h., zuwandern intr. s.
странстваие-Fahrt f, -en, Irrfahrt f, Kreuz- und
Querzüge pl. (на длъж и шир), Kreuzfahrt
f (по море), Kreuzundquertfahrt f,
Pilgerung f (като пилиграм), Wallung f,
Walze f, -n
странстващ-fahrend part. adj. (~e Leute
странстващи артисти)
странствуване-Irrfahrt f
странствуваие-Kreuzundquerfahrt f,
Migration f
страня-absondern tr. refl.
страст-Affekt m, -s, -e, Brunst f.Brünste
(прен.), Drall m, -(e)s, -e, Jagdleidenschaft
f (ловджийска), Klatschsucht f (към
клюките), Leidenschaft f, -en, Lesewuf f, -
(към четене), Liebhaberei f, -en (für etw.),
Modesucht f (към модата), Passion f, -en
(er ist c-r neuen ~ nerfallen, dem Fußball
тин cc c отдал на ново развлечснси, на
футбола ; er ist ein Jäger von ~ той е
страстен ловец), Prunksucht f (към
разкош, лукс), Ränkespiel п (към
интриги), Rcimsucht f (към рими),
Sammelwut f (на колекционер), Schwarm
m, -s, -re (dieses Mädchen, Musik ist mein
- това момиче е моята любот,
пристрастен съм към музиката ; е-п -
für ein Mädchen haben влюбен съм в
момиче), Spiclsucht f (към хазарт),
Steckenpferd п (das ist sein ~ на тази тема
е побъркан ; jeder hat sein ~ всеки си е
башка луд) (разг.), Tanzsucht f (към
танци), Trunksucht f (към пиене),
Verschwendungssucht f (към
разточителство), Wut f, -
страстен-heißblütig, leidenschaftlich,
Passioniert (пушач, играч, ловец)
страстност-Leidcnschartlichkeil f
стратег-Heimkricgcr m (тилов)
стратегема-Schachzug m
стратегия-Angriffsart f (воен.)
стратор-Fuchsschwanz m (бог.)
страх-Angst f, -re (vor - от страх ; ~ vor e-m
haben стахувам се от нкг.; e-m ~ einjagen,
e-n in — versetzen изплашванм нкг. ; in
allen Ängsten sein изпитвам смъртен
страх), Bammel m, -s (обл.) (einen Bammel
vor etw. haben страх ме е от нещо),
Bangheit f, -en, Bangigkeit f, -en,
Budenangst f (от самотата) (разг.), Dampf
m, -(e)s, Dämpfe (e-m ~ haben страхувам
се от нкг.), Ehescheu f (от брак), Furcht f
(~ vor den Hunden страх от кучетата),
Grauen n, -s, Graul m, -s, Grausen n, -s,
Grusel m, -s (суеверен), Heidenangst f
(ужасен), Herzbeklemmung f, -en,
Herzensangst f (голям), Höllenangst f
(смъртен, ужасен), Kanonenfiebe n (при
навлизане в бой и във време на бой),
Menschenfurcht f (от хората), Phobie f, -
п (болестен), Platzangst f (при
преминаване на площад), Platzfurcht f
(при преминаване през площад), Rekord

1155
страшно
ш, -es, -е, Schiß m, -sses, -sse (er hat ~
треперят му гащите от страх), Schreck m,
-s, -e (hast du mir e-n ~ eingejagt ! ex, че
ме изплаши ! ; vor ~ zittern треперя от
страх ; der ~ ist mir in die Glieder gafahren
ужас ме скова ; e-m e-n - versetzen
изплашвам някого ; ach, du mein ~ ! как
се слисах !), Schrecken m, -s (hast du mir
e-n ~ eingejagt! ex, че ме изплаши ! ; vor
~ zittern треперя от страх ; der - ist mir in
die Glieder gafahren ужас ме скова ; e-m
e-n - versetzen изплашвам някого ; ach,
du mein - ! как се слисах !), Sterbensangst
f (смъртен, ужасно голям), Todesangst f
(смъртен), Todesfurcht f (от смъртта)
страхапъзло-Memme f, -n
страхлив-bänlich adj., bange adj. (mir ist vor
etw.D bang стахувам cc от нещо ; es ist
mir Angst und bange страшно ми е),
fcig(c) adj., furchtsam adj., hascnfüßig,
hasenhaft, laff (прен.), memmenhaft,
memmisch
страхливец-Angslcrling m, -s, -e, Angsthase
m, (разг. uier.), Angstmeier m (фам.),
Feigling m, -s, -e, Hasenherz f (разг.),
Kneifer m, -s
страхливост-Ängstlichkeit f, -en, Feigheit f
(пейор.)
страховит-fürchterlich adj. (прен.)
страхопочитапие-Ehrfurcht f, Scheu f, -
страхопочитателен-clirfürchtig adj.
страхоиъзльо-Angstarsch m (вулг.),
Angsthase m, (разг. щеп), Angstmeier m
(фам.), Bangbüx m (разг. шсг.), Feigling
m,	-s, -e, Hase m, -n, -n (разг.), Hasenfuß m
(разг.), Jammerlappen m
страхотеи-cnlsclzlich adj., fürchterlich adj.
(прен.), furcht adj. (~c Hitze страхотна
жега), grauenhaft adj., heillos, horribel,
tcrribel
страхотия-Furchlbarkcit f, Gräßlichkeit f,
Greuel m, -s, Schreck m, -s, -e, Schrecknis
n,	-ses, -sc
страхотно-hcillos, scheußlich (er hat - viel
Geld той има страшно много пари)
сграхот!Iост-Furchlbarkeit f, Heillosigkcit f,
Schauderhaftigkeit f, -
страхувам ce-befürchten tr., ängstigen tr.
refl. (sich vor e-m, etw. ~) (от нкг., нщ.),
bangen intr. h imp. refl. (es bangt mir um
mein Leben страхувам се за живота си),
besorgen tr. intr. h, fürchten tr. refl. (ich
fürchte, daß ... страхувам се, опасявам
се, че ...), graulen refl. imp., grausen imp.
intr. h refl., scheuen tr. refl. (das Licht des
Tages - боя се да се покажа на бял свят ;
sich vor e-m ~ стеснявам се от някого ;
gebranntes Kind scheut das Feuer парен
каша духа)
страхуващ ce-weiberschcu (от жени)
страшен-affrös adj., blutrünstig adv.,
erschreckend asdj. pari., erschrecklich adj.,
fürchterlich adj., furchtbar adj. (ein ~cr
Mensch страшен човек), gorgonenhaft
adj. (мит.), graß adj. (остар.), gräßlich adj.,
graulich adj., greulich adj., gruselig adj.,
haarichl, haarig, haarsträubend, Horrend,
kannibalisch (kannibalischer Hunger
страшен глад), mörderisch (ein ~es Feuer
унищожителен огън), mörderlich (~
schreibcn ужасно лошо пиша ; ~ fluchen
псувам, ругая ; e-n - verprügeln смазвам
някого от бой), schauerlich, schaurig,
scheußlich, schiech, schrecklich, toll (e-e
~e Hitze непоносима жега ; sich - und
voll essen натъпквам се c ядене) (за
подсилване), verheerend (sie sieht ~ aus
тя изглежда ужасно)
страшилище-Schreck m, -s,	-e,
Schreckgesrcnst n
CTpaiuiiiiic-Bürenklau f,m (бот.)
страшно-aasig adj., abscheulich adj., ekelhaft
adj., gräßlich adv., hoffnungslos (за
усилване), horrend, jämmerlich, mörderlich
(~ schreiben ужасно лошо пиша ; -
fluchen псувам, ругая ; e-n - verprügeln
смазвам някого от бой), riesig (за
усилване) (sich ~ freuen радвам се
страшно),, schändlich (das hat ihm ~
geürgert това много го ядоса),
schauderhaft, scheußlich (er hat - viel Geld
той има страшно много пари).

стревповсшие
1156
schrecklich (много) (das dauert ~ lange
това трае ужасно дълго), Sterbens., (за
усилване), toll (е-е ~е Hitze непоносима
жега ; sich ~ und voll essen натъпквам се
с ядене) (за подсилване), verflixt,
verwünscht, verdammt
стревнование-Wettbewerb m (in Wettbewerb
treten влизам в съревнование)
стрела-Bolz m, -es, Flitz m, -es, -е (остар.),
Geschoß n, -schosses, -schosse (ист.), Pfeil
m, -s, -e (der ~ schnellt von der Sehne
стрелата отхвръква от тетивата ; den ~
auflegen поставям стрелата на лъка ; ~е
in den Köcher tun поставям стрели в
колчана ; mit ~ und Bogen със стрели и
лък ; Amors -е стрелите на Амур ; die ~
des Spottes стрелите на иронията)
стрелба-Abnahmebeschuß m (изпитателна),
Einzelfeuer п (единична) (воен.), Feuer п,
-s (воен.) (das ~ eröffnen откривам
стрелба), Flachfeuer п (с право мерене)
(воен.), Freischuß m (с омагьосано
куршуми), Kemfeuer п (хоризонтална),
Planschießen п (артилерийска, по
картата), Schießen n, -s (das ist zum ~ да
си умреш от смях), Schießerei f, -en,
Schulschießen n (учебна) (воен.)
стрелбище-Scheibenstand m, Schießbahn f,
Schießbude f (на панаир) (разг.),
Schießstand n (воен.), Schützenplatz m,
Schützenstand m
стрелвам ce-durchschiessen* tr., huschen
intr. s., niederschießen * intr. s., schießen*
intr. s. (die Schwalben ~ durch die Luft
лястовиците се стрелкат из въздуха ; in
die Höhe - скачам от мястото си),
vorschießen* intr. s., zuschießen* intr. s.
(auf е-п) (към някого)
стрелвам-los/schießen intr., schnellen tr. (e-n
um etw. ~ изигравам някого c нещо),
zuschießen* tr. (e-m etw.) (топка) (e-m
Blicke zuschießen стрелвам някого c
поглед)
стрелване-Schuß m, -sses, -rsse (im ~ ein
намирам се в разгар)
стрелец-Bogenschütze m (с лък), Bogner m, -
s (c лък), Flugschütz(e) m (точен),
Freischütz m (вълшебен), Heckenschützc
m (нелегален), Mucker m, -s (който трепва
преди изтрел), Pfeilschütz n (c лък),
Plänker m, -s, Scharfschütze m (изкусен,
точен), Schütz m, -en, -en (и съзвездието),
Schütze m, -n, -n (и съзвездието),
Schwärmer m, -s (във верига) (воен.),
Torschütze m (футболист) (спорт.)
стрелец-радист-Panzerfunker m
стрелка-Kompaßnadcl f (на компаса),
Minutenzeiger m (минутна), Pfeol m, -s, -
е (като указател), Richtungs(an)zeiger m
(подвижна, 3 апосоката), Wechsel m, -s
(ж.п), Weiche f, -n (ж.п), Weiser m, -s, -
(на часовник), Zeiger m, -s (на часовник,
на измерителни уреди)
стрелкам ce-wieseln intr. h.
стрелолист-Pfeilkraut п (бог.)
стрелочник-Weichensteller m
стрелци-Schützenschaft f, -
стрелям-aufknallcn tr. (по нщ., по нкг.),
bollern intr. h (е голям шум),
draufschießen* intr. h (на посоки),
durchreißen* intr. s h trnb.
(преждевременно)	(воен.),
durchschießen* intr. h trnb. (през някъде),
feuern intr. h tr. (blind ~ стрелям c халостни
патрони), flammen tr. (разг.), fletschen tr.
(диал.), hinhalten* intr. h. (добре) (wir
haben ordentlich hingehalten добре,
точно стреляхме), kanllen tr., kartätschen
intr. h. (c картеч) (воен.), klotzen intr. h. (c
голям калибър) (воен.), nachfeuem tr. intr.
h. (след някого)'!], nachschießen * tr. (e¬
m) (след някого), puffen intr. h. (in die Luft
gepufft стреляй във въздуха), pulvern intr.
h., schießen* tr. refl. (e-n, etw., auf e-n) (no
нещо) (nach etw. ~ прицелвам се в нещо
; Hasen ~ стрелям по зайци ; blind ~
стрелям с хаосни патрони ; ins Schwarze
~ улучвам в центъра ; daneben ~ не
попадам в целта; den Vogel vom Baum ~
свалям птица от дървото ; sich D е-е
Kugel vor den Kopf ~ тегля си куршима ;
da hat er zber einen Bock geschossen тук

1157
стриган
той я оплеска)
стреляне-Geschieße n, -s, Plänkelei f, -en
(безразборно), Puffer ш, -s,
Scheibenschießen n (по мишена),
Schießerei f, -en (безразборно), Schuß m,
-sses, *sse (e-n ~ abfeuern, tun давам
изстрел ; ein blinder - изстрел c халостни
патрони ; ein ~ ins Schwarze удар в целта
; weit vom — sein вън от опасност съм ;
auf den ersten ~ treffen улучвам при
първия изстрел)
стремглаво-jählings (er stürzte jählings in die
Tiefe той падна стремглаво в бездната),
kopfüber, kopfunler
стреме-Апкег m, -s, - (за скрепяване на
строителни части) (стр.), Bügel m, -s,
Stegreif m (aus dem ~ на бърза ръка).
Steigbügel m
стремеж-Absehen n, -s, Aspiration f, -en
(ocrap.), Auftrieb m, -(e)s, -е (нагоре) (er
hat keinen ~ той няма никаква амбиция)
(прен.), Bestreben п, -s, Bestrebung f, -
en, Betätigungsdrang m (за действие),
Drang m, -(e)s, Effekthascherei f (към
ефекти), Einheitsbestrebung f (към
обединение), Einigungsbestrebung f (към
обединение), Geltungsdrang m (на човек
да изпъкне), Hochsinn m (към висшето,
възвишеното),, Lebensdrang (за живот),
Modernismus m (в католицизма към
реформи), Purismus ш (прекален към
стилна чистота), Sinn m, -cs, -е (auf s-m ~
bestehen държа на намерението си ; es
geht nicht alles nach unserem ~ на всичко
става както искаме), Sinn m, -es, -e (auf s¬
m ~ bestehen държа на намерението си ;
es geht nicht alles nach unserem - на
всичко става както искаме), Tatendrang
m (към дела), Verständigungsbestrebung
f (към разбирателство), Wissensdrang m
(за знания), Wissensdurst f (за знания),
Wissenstrieb in (за знания)
стремежн-Rcgionalisnius m (политически)
CTpeMiiTeHCii-rapid(c), reißend (-er Strom
буйна река ; die Ware geht ~ ab стоката
се продава като топъл хляб), rücksichtslos
стремителност-Rapidität f, -
стремя ce-anstreben intr. h. (нагоре) (за
постройка, зид) (hoch ~ стремя се към
висините) (и прен.), anstreben tr. (към
нщ.), anstrengen tr. и refl. (angestrengte
Arbeit напрегната работа), aspirieren tr.
(auf etw. ~) (към нщ.), aufstreben intr. h.
(към възход) (ein aufstrebendes Volk
стремящ се към възход народ), begehren
tr., besreben refl. (ich bin bestrebt, etw. zu
tun стремя се всякак да направя нщ.),
bewerben* refl., emporstreben intr. s,
erstreben tr., hinarbeiten refl. (sich nach
etw.) (c усилия към нещо), nachstreben
intr. h. (e-г Sache, e-m), nachtun *tr. (да
направя нещо тъй добре както друг),
steuern intr. s. refl. (auf etw.), trachten intr.
h. (nach etw.) (към нещо) (e-m nach dem
Leben - каня се, стремя се да отнема
живота на някого ; ~, etw. zu tun стремя
се да направя нещо ; sein Sinnen und
Trachten geht nur auf Gelderwerb мисли
само как да се домогне до печалба на
пари), zustreben intr. h. (e-m Ziele
zustreben стремя се към дадена цел)
стремящ ce-hochslrebend (нависоко)
стремящ-hochfliegend (се към много
високи цели)
стрептокок-Kettenkokkus m
стресвам ce-zusammenfahren* intr. s.
стресвам-aufschreckcn tr., aufslüren tr. (c-n
aus dem Schlaf - стесвам нкг. от сън)
стриваем-zcrrcibbar
стривам-einreiben* tr., knirschen Ir., mulmen
tr., pulvern tr. (на ирах), schroten tr. refl.
(mit den Zähnen ~ дъвча), verreiben* tr.
(etw. zu etw.) (нещо на нещо) (etw. zu
Pulver - стривам нещо на прах),
zermalmen tr. (на прах), zertreiben* tr. (zu
Pulver zertreiben стривам на прах)
стригане-Schafschur (на овце), Schnitt m, -
es, -е (на коса) (etw. mit e-m - öffnen
отварям нещо c едно разване ; auf e-n -
на един път)
стригач-Scherer m, -s (на овцн, платове).
Schneider m, -s (зоол.)

стрижа
1158
стрнжа-rcißcn* tr. rcfl. (хаф на кадифе),
scheren* tr. refl. (e-n kurz ~ остригвам
някого късо ; c-n kahl - обръсвам на
някого главата), trimmen tr. (куче)
cTpii/Keite-Haarschnitt m (на косата), Reißen
п (на хаф на кадифе), Schur f, -en (на
овце), Wollschur f (на овци)
стринка-Tante Г, -n (gib der- die Hand ! дай
ръка на леличката ! ; was ist denn das für
e-c ~ ! що за женище е това ?)
строг-disziplinarisch adj., ernst adj. (e-n -
nehmen отнасям се строго c нкг.),
gestreng adj. (архаиз.), hart, rigoros, scharf
(началник, дисциплина) (ein ~es Urteil
строга, жестока присъда ; ~ durchgreifen
строго стягам дисциплината ; e-n ~
an fassen отнасям се строго с някого ;
unter -er Bewachung под засилена
охрана ; ein Scharfer лют началник,
стражар), schmucklos (стая, рокля)
crporo-eigentlich adv.
строгост-Ernst m, -cs, Harte f, -n, Rigorismus
m (сурова), Schärfe f, -n (на закон),
Schmucklosigkeit f, Sittenstrenge f (на
нравите)
строеж-Anlage f, -en (Fehler in der ~ e-r Stadt
грешки в градоустройствения план ; das
Drama ist in der ~ verfehlt строежът на
■ драмата е погрешен), Aufbau m, -s, -e/-
ten, Aufbau m, -s, -e/-ten (der ~ des
menschlichen Körpers, des Romans
строежът на човешкото тяло, на романа),
Backsteinbau m (тухлен), Bau m, -s, -ten/-
e (das Haus befindet sich im Bau къщата e
в строеж), Blockbau m (на блокове, c
готови блокове), Gefüge n, -s,
gesichtsausdruck m (на лицето), Holzbau
m (дървен), Konstruktion f, -en (на
машина, моторна кола, драма,
изречение, сграда), Lehmbau m
(кирпичен), Quaderbau m (квадров, с
квадри), Reihenbau m (на редови
жилища), Riegelbau п (паянтов), Rohbau
m, pl. ..bauten (груб) (das Haus, ein Werk
ist erst im - fertig постройката е само
тухли, не е още измазана,
произведението е в суров вид), Satzbau
m (синтактичен) (грам.), Satzbildung f
(синтактичен) (грам.), Sprachbau m (на
езика), Stabbau m (блоков) (стр.), Steinbau
m (каменна), Textur f, -cn,
Vcrbundbauweisc f, - (сглобяем),
Wegebau m (на пътища), Wellbau m (на
всемира), Wortbau m (на думите)
строежм-Hochbau m (надземни)
crpoeii-gertcnschlank adj., rank, schlank (за
момиче, тяло, фигура, крак, колона) (ein
Mädchen von ~em Wuchs момиче със
стройна фигура ; rank und ~ кръшен,
строен ; die ~е Linie тънката, модерната
линия ; sich ~ machen източвам се ; ~е
Hände изящни ръце ; -er Hand направо,
без заобиколки), wohlgebaut
CTpoeue-Bauzeug n, Gebaue n, -s (досадно,
непрекъснато), Oberbau m (горно) (ж.п),
Zimmerung f, -en (на кораб)
строение-Fügung f, -en (техн.)
строител-Bauer m, -s, Baumensch m (разг.),
Erbauer m, -s, Maschinenbauer m
строителен-baulich adj.
строител-предприемач-Bauunternehmer m
строителство-Aufbau m, -s, -e/-ten,
Aufbauarbeit f, Aufbauwerk n (прен.), Bau
m, -s, -ten/-e (im Bau sein стои се),
Bautätigkeit f, Eisenbau m (стоманено),
Großbautäligkeit f (в голям мащаб),
Sakralbau m (култово), Scheibenbauweise
f (безскелетно) (стр.), Serienbau m
(серийно), Serienbau m (серийно),
Tiefbau m, -es, -ten (подземно), Wegebau
m (пътно), Wohnungsbau m (жилищно)
строй-Aufstellung f, -en (воен. спорт.), Front
f, -en (воен.) (von die ~ treten заставам
пред строя), Gesellschaftsordnung f
(обществен), Lehnsverfassumg f
(феодален), Ordnung f, -en (воен.) (die
gesellschaftliche ~ общественият строй),
Reihe f, -n (an der - sein мой ред е ; die ~
kommt an mich идва ми редът; der - nach
по ред ; bunte - смесена редица ; nach er
langen ~ Jahren след дълги години ; sich
in e-e - mit e-m stellen заставам в една

1159
редица с някого ; Kritik aus der eigenen ~
критика от собствените редове ; um die
~ редувайки се посменно ; aus der ~
kommen излизам от редицата ; aus de r~
tanzen карам си по свой начин ; wieder
in der ~ sein пак съм на линия),
Sowjetsystem п (съветския),
Wirtschaftsordnung f (икономичен),
Zunftwesen п (цехов)
crpoiinocT-Schlankheit f, -
сгрополявам ce-hinschlagen* intr. s.
строполясвам ce-niederstürzen intr. s. (auf die
Knie - падам на колене)
строфа-Vers m, -es, -e, Zählrcim m (римувана,
за разчитане)
строшава ce-zersplittem intr. s. (на късчета)
строшавам ce-cnlzweifallen intr. s (при
падане на две), entzweigehen* intr. s (на
две), krachen intr. h.
строшавам-eindrücken tr. (чрез натискане),
einfallen* intr. s (при падане), einrennen*
tr., einstoßen* tr., einwerfen* tr., sich D ...
abstürzen intr. s (das Genick), zerbrechen*
tr., zerknacken tr., zerknallen tr., zerschellen
tr., zerschlagen* tr., zerschmeißen* tr.
(разг.), zertreppem tr.
строшаване-КгасЬеп m, -s, Zerbrechung f
crpouien-kapores, kaputt
строя ce-antreten* intr. s., stellen intr. h. refl.
(спорт.)
строя-anlegen tr. (път, фабрика) (e-n Garten
- правя градина), aufmauern tr. (зид),
bauen tr. (ein Haus bauen строя къща),
begründen tr., führen tr. (Mauern - строя
огради), konstruieren lr., nachbauen tr. intr.
h. (по образец), quadem intr. h. (c квадри),
schleifen tr. refl. (наклонено нещо) (стр.),
überbauen tr. (извън позволената линия),
überbrücken tr. (мост), verbauen tr. (лошо)
(dieses Haus ist verbaut тази къща е
построена грешно)изразходване-
Verbauung f (за строеж), vorbauen tr.
(нещо отпред), wölben tr. refl. (в сводеста,
заобледа линия), zimmern tr. (кораб)
строявам (ce)-aufstellen tr. и refl. (войска,
войници)
	струг
строяваие-Antreten n, -s (воен. спорт.),
Mannschaftsaufstellung f
струва ми ce-bedünken tr.imp., dünken* intr.
h refl. (es dünkt mich, daß... струва ми се,
че...)
струва си-lohnen tr.
струва-kommen* intr. s. (wie hoch kommt das
Stück колко струва парчето ; es kommt
mir selbst höher на мен самия ми струва
по-скъпо ; die Sache kommt ihn teuer
zustehen таз работа му струва много
скъпо), stellen refl. (за стока) (der Preis
stellt sich hoch цената е висока)
струвам-anhaben* (нкм нщ.) (man kann ihm
nichts - нищо не можеш му стори ; е-т
etw. ~ wollen имам зъб на нкг.), antun* tr.
(е-т etw. ~) (нкм. нщ.) (с-т Ehre - оказвам
нкм. чест; e-m Gewalt, Zwang ~ насилвам
нкг. ; tu mir das nicht an! не ми прави
това!), gelten* tr. (der Taler gilt 3 Mark
един талер струва 3 марки), kosten tr. (was
kostet das колко струва това ; es kostet
mich e-n schweren Kampf то ми струва
тежка борба ; das kostet ihn viel това му
струва много), passen intr. h. (in etw Л,
zu e-m) (er paßt nicht in diese Stellung
той не подхожда за тази работа ; grün
und blau ~ schlecht zueinander зелено и
синьо не си подхождат ; das paßt nicht
hierher на това мястото не му е тука ; die
beiden — nicht zueinander двамата не си
подхождат; der Preis paßt mir nicht цената
е висока за мене ; wenn es ihm paßt ако
му е удобно ; die Schuhe - mir nicht
обувките не ми стават ; die passende
Farbe wählen избирам подходящ цвят),
stehen* intr. h. s. (за акция, стока), laugen
intr. h. (das taugt nicht това нищо нс
струва ; zu etw. - годен за нещо), tun* tr.
(нещо лошо) (er kann niemandem etw.
Böses ~ той не може да направи никому
нищо лошо ; der Hund tut dir nichts
кучето няма да ти направи нищо лошо ;
das tut ihm nichts това нс му пречи)
струг-Drechselbank f (дърводелски) (техн.),
Drehbank f (техн.), Druckbank f,

1160
стругар
Gewindedrehbank f (винторезен) (техн.),
Hinterdrehbank f (затиловъчен) (техн.),
Kerndrehbank f (за вътрешно
обстръгване), Krummeisen п (бъчварски),
Revolverdrehbank f (револверен) (техн.),
Schieb(e)bank f (прокатен) (метал.),
Ziehbank f (за изтегляне) (техн.)
стругар-Beinarbeiter m, -s (на предмети от
кост), Drechsler m, -s, Dreher m, -s,
Schnelldreher m (скоростник) (техн.)
стругар-скорости ик-Schnelldreher m (техн.)
стругарстоо-Drechselerei f, -(en), Dreherei f,
-cn
стругарщина-Drcchselerei f, -(en)
струговам-drechseln intr. h tr.
стругосвам-drechseln intr. h tr.
стругувам-abrichten tr. (zu etw.), drechseln
intr. h tr.
стружа-drechseln intr. h tr., drehen tr. refl.
(техн.)
стружене-Schnelldrehen n (скоростно, на
метали) (техн.)
стружка-Drehspan m, Schleifsel n, -s (при
шлифоване), Schleifspan m (при
шлифоване), Schnitzel n, -s, Span m, -s,
те
стружки-Feilicht pl.
струи-grießen intr. h
струйка-Blutgerinnsel n (кръв), Blutrinnsal n
структура-Ваи m, -s, -ten/-e, Aufbau m, -s, -
e/-ten (der ~ des menschlichen Körpers,
des Romans строежът на човешкото тяло,
на романа), Bildung f, -en, Form f, -en,
Gefüge n, -s, Gitterbau m (решетъчна),
Kernstruktur f (на ядрото) (физ.), Stapel
m, -s (на памучна нишка), Stapelplatz m
(на памучна нишка), Textur f, -en,
Weltbau m (на всемира), Wortbau m (на
думите)
структурен-gar adj. (сел.-ст.)
CTpyua-Darmsaite f (кожена) (муз.),
Drahtsaite f (метална), Saite f, -n (die ~n
schlagen свиря на арфа, китара, лира ; е-
е ~ berühren докосвам една струна ;
andere ~n aufziehen променям тона,
отношението си ; mildere ~n aufziehen
изострям тона, вземам по-строги
мерки), Schnarrsaite f (кожена в малък
барабан)
струнен-Saiten..
струни-Bespannung f, Chor in, -(e)s (към един
клавиш на пиано)
c'rpynaii-knüppeldick(e) (в голямо
количество, на куп) (das Unglück kam
gleich knüppeldick нещастията ни се
струпаха на куп)
струпва ce-zusammenballen refl. (за облаци,
сняг), zusammenschlagen* intr. s. (das
Unglück schlägt über ihm zusammen
нещастието се срупа на главата му)
струпвам (ce)-anhäufen tr. refl. (пари,
непродадени стоки)
струпвам ce-ansammeln tr. refl. (за хора)
струпвам ce-rotten tr. refl. (метежници),
zusammenballen tr. refl. (войски) (воен.),
zusammenrotten refl. (метежници,
бунтовници)
струпвам-massiern tr., überhäufen tr. (e-n,
etw., mit etw.) (e-n Schreibtisch mit
Papieren ~ затрупвам бюро c книжа)
струпвапе-Ansammlung f, -en, Konsonanz f,
-en (на съгласни) (грам.), Stauung f (на
хора на едно място), Zusammenballung
f, -en (на облаци, сняг), Zusammenrottung
f
струпей-Borke f, -n, Gnatz m, -es, Grind m, -
(e)s, -e, Schopf m, -es, -е (мед.)
струполясвам ce-absacken intr. h
струя ce-rieseln intr. h.
струя-Abwetter pl. (мин.) (изходящаструя в
рудник), Blutstrahl m (от кръв), Lichtstorm
m,	-es, -re (от светлина), Spring m, -s, -e
(бликаща), Sprudel m, -s (бликнала, на
водоскок), Wasserstrahl m (водна)
сгръв-Aas n, -es, -e, Angelbissen m (за риба),
Beize f, -n, Fischköder m (за риба), Kirrung
f (за примамка), Köder m, -s, Lockmittel
n,	Lockspeise f, -n, Luder n, -s, Spinner m,
-s (изкуствена, за въдици)
стръвен-beutegierig adj., gefräßig adj.,
raffgierig
сгръвниче-Habichtkraut n (бог.)

1161
стъкленица
стръвиост-Raffgier f, Raubgier f
стрък-Grashalm m (трева), Halm m, -es, -е (на
житно растение) (бот.), Schaft m, -es, -re
(който не се разклонява)
стръки-Gabel pl., Gabcldeichen f, pl.
стръмен-abfällig adj., abschüssig adj., hängig,
jäh(e) (пропаст, скала), schroff (много),
steil (планина, стълба) (~ schreiben пиша
отвесно)
стръмнина-Abschuß m, -usses, -üsse,
Absturz m, -es, -i-е, Steile f, -n
стръмност-Jähe f, -, Jähheit f
стръсквам-abbeuteln tr., rütteln lr. intr. h.
(etw., an etw. D) (e-n aus dem Schlaf ~
раздрусвам някого, за да го събудя ; der
wagen rüttelt колата друса ; der Wind
rüttelt an den Fensterläden вятърът
блъска по капаците на прозорците ;
Getreide ~ пресявам зърно; daran ist nicht
zu ~ ! това си остава неоспоримо !)
стръсквач-Rülller m, -s
стръчи опашка-Bachstclze f (зоол.)
стряскам ce-hochfahren* intr. s.
стряскам-aufschwänzen tr.
стряха-Abdach n, -(e)s, -rer, Dach n, -
(e)s,Dache, Schopf m, -es, -re, Schuppen
m, Traufe f, -n
стсняваие-Bcschränkung f, -en
студ-Barfrost m (cyx), Blachfrost m (cyx), Frost
m, -es, Fröste, Frühfrost m (ненарвеменен,
ранен), Hundekälte f (кучешки), Kälte f,
Kahlfrost m (cyx), Saukälte f (кучешки)
студен-affektlos adj., frigid(e) adj., frostig adj.,
geschäftsmäßig adj. (прен.), kalt (време,
баня, зона) (kale Küche студена кухня ;
die kalte Mamsell прислужница при
студена кухня), kaltsinnig, kühl (e-e kühle
Blonde чаша студена светла бира), spröde
(gegen е-п (spiele nicht die Spröde не се
прави на недостъпна ; ein -er Charakter
труден характер)
студенина-Frosl m, -es, Fröste, Kaltsinn m
(прен.), Kaltsinnigkcit f, Kühle f, -n
студеничък-каИНсЬ
студеио-bitteraklt adj. (страшно, много),
hundekalt
студенокръвен-fischblütig adj., kaltblütig
(животно), wechselwarm (за гръбначни
животни)
студент-Bacchant m, -en, -en (странстващ, в
средновековието) (ист.), Brandfuchs m
(от втори семестър), Bursche m, -n,
Dachs m, -es (неорганизиран), Diplomant
m, -en (кандидат за дипломен изпит),
Fuchs m, -es, Füchse (първи семестър)
(студ.), Hochschüler m, Kamel n, -s, -e
(нечленуващ в кооперация), Kameralist
m, -en, -en (по държавни и стопански
науки), Leibbursche m (по-възрастен),
Musensohn m, Paukant m, -en, -en (който
се дуелира), Polytechniker m (в
политехника), Renonce f, -n (първи
семестър), Vagant m, -en, -en
(странстващ), Werkstudent m (работещ
за издържането си), задочник-
Fernstudcnt m, работник-Abeiterstudent
m
студентски-burschikos adj.
студио-Besprechungsraum m (рад.),
Senderaum m (рад.)
студия-Abhandlung f, -en (... über etw. A)
студове-Nachwintcr m (късни, през пролетта)
студувам-frösteln imp. intr. h : mich fröstelt
стъбло-Bambusrohr n (на бамбук), Federkiel
m (на перо), Gänsekiel m (на гъше перо),
Halm m, -es, -е (на житно растение) (бо г.).
Herztrieb m (главно, на растение) (бот.),
Rohr n, -es, -е (кухи) (c-n auf dem ~ haben
взел съм някого на прицел ; wie ein ~
saufen смуча като смок), Schaft m, -es,
-5-е (на дърво, винт, перо), Scheinspcoß m
(лъжливо), Stengel m, -s (на цвете,
тревисто растение)
стъбълце-Hegeling m, -s, -е (смърчово, за
ограда)
стъготиии-Eiscnspäne pl. (железни)
стькавам-aufschüren tr. (огън) (и прен.)
стьквам-aufslörcn (г. (огън), nachschürcn tr.
(огън)
стьклария-Glasware f (търг.)
стъклен-gläsern adj., glasig adj.
стъкленица-Flaschc f, -n, Glas n, -es, Gläser,

стькленозелеп
1162
Kolben m, -s (издута), Queller m, -s (бот.)
CTbKneii03eneii-gla.sgrün adj.
стъкло-Abschlußglas n (предпазно,
защитно), Abschlußglas n (предпазно,
защитно), Ader f, -n, Augenglas n
(окулярно) (физ.), Beinglas n (млечно)
(техн.), Bleiglas n (оловно, кристално)
(техн.), Blendschutzscheibe f (защитно)
(автом.), Bruchglas n (натрошено),
Butzenscheibe f (кръгло, изпъкнало по
средата, прозрачно), Deckglas п
(покривно), Drahtglas п (армирано),
Fadenglas п (на нишки) (техн.),
Fensterglas п (за прозорци),
Fensterscheibe f (прозоречно), Glas п, -
cs, Gläser, Glasscheibe f (на прозорец),
Kaliumsilikat n (водно), Kronglas n (техн.),
Mattglas n (матово), Mattscheibe f
(матово), Milchglas n (матово),
Natronwasserglas n (водно), Neuglas n
(увиолово), Objektträger m (предметно на
микроскоп), Plexiglas п (органично)
(техн.), Punktalglas п (идеално
шлифовано, за очила), Quarzglas п
(кварцово), Quarzgut п (кварцово),
Rubinglas п (рубиново), Scheibe f, -п (на
прозорец) (e-m die ~n einwerfen
строшавам на някого прозорците ; laß’
dir ~п einsetzen! не си прозрачен!),
Schleifglas п (шлифовано), Schutzscheibe
f (предпазно), Sicherheitsglas n
(безопасно), Sicherheitsglas n
(безопасно), Spiegelglas n (чисто, за
огледало), Tafelglas п (лостово,
прозоречно), Treibglas п (за форсиране),
Verbundglas п (комплексно), Wasserglas
n (водомерно), Wetterscheibe f
(предпазно, на моторна кола),
Windschutzscheibe f (предно) (автом.)
стъклобетон-Glasbeton m (стр.),
Glasstahlbeton m (армиран) (стр.)
стъкловар-Schmelzer m, -s
стъкловиден-glasig adj.
стьклодув-Glasbläser m (техн.)
стьклодухач-Bläser m, -s
стьклопис-Glasmalerei f, Schmelzmalerei f
стъкмявам ce-rcchlmachen tr. rcfl., zurüsten
tr.
стъкмявам-abslellcn tr., klittern tr.
(произволно), verpassen tr. (воен.),
zurechtlegen tr. (sich e-e Aussage
zurechtlegen стъкмявам си показание),
zurechtsturzen tr.
стълб-Bogenpfieler m (на свод) (архит.),
Bündelpfeiler m (сноповиден) (архитект.),
Dalbe f, -n (за привързване на кораб),
Eckpfeiler m (ъглов) (стр.), Gewölbepfeiler
m (на свод) (архит.), Gittermast m
(решетъчен, фахверков) (техн.), Grat m, -
(e)s, -е (гръбначен) (анат.), Grenzpfahl m
(пограничен), Grundpfeiler m (основен)
(стр.), Kolonne f, -n, Lasterstein m,
Latemenpfahl m (фенерен), Malsäule f
(граничен), Mast m, -es, -en, Mastbaum
m, Pfeiler m, -s (четириъгълен подпорен)
(архит.) (etw. durch ~ stürzen, sichern
подпирам нещо със стълб ; die
Sowjetunion ist der stärkste ~ im Kampf
um den Frieden Съветският съюз е най-
могъщата опора в борбата за мир),
Plakatsäule f (за обяви), Pylon m, -en, -en,
Pylone f, -n, Quecksilbersäule f (живачен),
Rückgrat n (гръбначен) (der Plan ist das -
unserer Wirtschaft планът е гръбнакът
на стопанстово ни ; kein ~ haben
безгръбначен съм), Säule f, -n (e-e ~ der
Gelehrsamkeit опора, стълб на науката)
(прен.), Schandpfahl m (позорен) (ист.),
Spindel f, -п (централен, на виеща се
стълба), Ständer m, -s (стр.),
Stahlgittermast m (стоманен решетъчен),
Staubwirbel m (от прах), Tonsäule f
(високоговорител по улиците), Turm m, -
es, ч-е (на електропровод), Wassersäule f
(воден), Wegesäule f (километричен),
Wirbelsäule f (гръбначен) (анат.)
стьлба-Aalrleiter f (за змиорки), Bockleiter f
(двойна), Bodentreppe f (за тавана),
Brandleiter f (пожарникарска), Drehleiter
f (автоматична, пожарна), Einsteckleiter
f (разтягаща се), Fahrt f, -en (в рудник),
Feuerleiter f (пожарникарска), Freitrppe f

1163
стъпвам
(външна), Gitlerleiter f (шведска) (спорт.),
Hängeleiter f (висяща), Handleiter f (лека,
подвижна), Hühnerleiter f (за качване на
птици в курник), Hühnersteige f (за
качване на птици в курник), Hühnerstiege
f (за качване на птици в курник),
Jakobsleiter f (въжена, на кораб),
Klappleiter f (сгъваема),, Klettergerüst n
(шведска) (спорт.), Knotenleiter f
(въжена),, Leiter f, -n (подвижна),
Rangordnung f (йерархическа),
Rolltreppe f (движеща се), Schnecke f, -n
(вита), Schrotleiter f (леко подвижна),
Standleitcr f (подвижна), Stehleiter f
(подвижна c подпорна), Steigleiter f (за
качване по покрива), Stiege f, -en, Treppe
f, -n (със стъпала) (~n steigen изкачвам
стълба ; die ~ hinaufsteigen качвам се по
стъпалата ; die ~ machen почиствам
стълбата), Treppenleiter m (подвижна
двойна), Vortreppe f (малка външна,
входна), Wendeltreppe f (виеща се),
Winkeltreppe f (скрита, задна)
стьлбец-GrendeI m, -s (сел.-ст.), Kolonne f, -
п (във вестник, книга), Rubrik f, -en, Runge
f, -n (на кола)
стълби-Тгерре f, -n (със стъпала) (~n steigen
изкачвам стълба ; die - hinaufsleigen
качвам се по стъпалата ; die ~ machen
почиствам стълбата)
стълбица-Gradleiter f (градусна), Skale f, -n
стьлбичка-Fallreep n (на бордова стена)
(мор.), Tritt m, -es, -е (c няколко стъпала),
Triltleiter f (двойна, подвижна)
стълбище-Aufgang m, -s, те (es gibt zwei
Aufgänge zu diesem Festsaal към залата
за тържества има две стълбища), Mantel
m, -s, -r, Rampe f, -n (външно), Treppe f, -
n (със стъпала) (~n steigen изкачвам
стълба ; die - hinaufsteigen качвам се по
стъпалата ; die ~ machen почиствам
стълбата), Treppenhaus n
CTWi6niiK-SäuIenhcilige(r) m (sitzten wie ein
~cn атоя като истукан) (църк.)
стълбовиден-sailenförmig, säulcnartig,
treppenartig
стълкновение-KarambuIage f, -n, Konflikt m,
-s, -e, Vorkampf m (воен.), Widerstreit m,
Zusammenstoß m
стьмнява ce-dämmern intr. h, düstern inlr. h
refl. imp., dunkeln intr. h refl« imp.
стъпала-Antritt m, -(e)s, -е (първите) (на
олтара), Treppe f, -n (със стъпала) (~n
steigen изкачвам стълба ; die ~
hinaufsteigen качвам се по стъпалата ;
die ~ machen почиствам стълбата)
стьпало-Absturz m, -es, т-е (хидр.), Antritt m,
-(e)s, -е (първо) (на стълба), Auftritt m, -
(e)s, -е (в окоп) (воен.), Auftritt m, -(e)s, -
е (на стълба), Facette f, -п (на клише)
(печ.), Flachfuß m (плоско), Füßling m, -s,
-е (на чорап), Fuß m, -cs, Füße (на чорап)
(разг.), Fußblalln (анат.), Fußsohle f(aHaT.),
Leitersrosse f, Rücken m, -s (горната част)
(e-m im ~ sitzen седнал съм зад някого; с-
m den ~ kehren обръщам на някого гръб
; dem Feinde den ~ zeigen обръщам гръб
на неприятеля ; e-n brieten - haben имам
широк гръб ; den ~ steif halten не се чупя
; e-m den ~ steifen подкрепям някого ; е-
n krummen ~ machen чупя си гърба ; dir
juckt wohl der - ? май, че е сърби гърбът
за бой), Rücksprung m (авиац.),
Schützenauftritt m (за стрелец) (воен.),
Sohle f, -n (von Scheitel bis zur - от глав
адо пети ; sie legte e-e kesse - aufs Parkett
тя затанцува грациозно ; sich die ~n nach.
etw. wund laufen разранявам си краката
да ходя по нещо), Sprosse f, -п (на
подвижна стълба), Staffel f, -п (на стълба)
(von ~ zu ~ от степен на стенен ; е-е
höhere ~ der Vollkommenheit по-висока
степен на съвършенство), Steigeisen п
(желязно, по високи комини),
Treppenstufe f (на стълба), Tritt m, -cs, -е
(на кола, файтон), Trittbrett п (на кола,
файтон), Wagcntritl тп (на кола)
сгьпаловндност-Abstufung f, -en
стъпвам-anstapfen intr. s. (тежко)
(angestapft kommen пристигам газейки,
c тежки стъпки), auftrclen* intr. h./s.,
beschreiten * tr., betreten* tr.. schrcitcrt*

стъписай
1164
intr. s. (бавно), stemmen tr. refl. (etw., sich
gegen, auf etw.) (здраво на пода) (das Bein
gegen den Boden, das Knie gegen die
Wand ~ опирам крака си o пода,
натискам коляното си в стената ; die Anne
auf den Tisch ~ подпирам се c лакти),
trampeln intr. h. (трпмаво) (durch die
Felder ~ газя през нивите), trampsen intr.
h. (тромаво), treten* intr. s. h. (leise ~
стъпвам леко ; der Gang stand so voll,
daß man kaum - konnte коръдорът бе
толков претъпкан с хора, че не можеше
да се направи нито крачка ; bitte, treten
Sie näher ! моля, приближете се ! ; ans
Licht ~ излизам на светлина), treten* tr.
(e-n, etw.) (върху някого, нещо) (das
Spinnrad, die Nähemaschine ~ карам
чекръка, шевната машина ; die Trauben
~ стъпквам грозде ; e-n in den Bauch ~
ритам някого в корема)
стъписан-betroffen part. adj. (ich bleibe
betroffen vor ihm stehen спрях се
стъписано пред него), verdutzt
стъписвам ce-zurückfahren* intr. s. (от
страх), zurückschaudern intr. s. (vor etw.)
стьписвам-verdutzen tr. (разг.)
стьпка-Bärenfuss m (меча) (бот.), Drall m, -
(e)s, -е (на цилиндрична спирала) (физ.),
Fehlgang m (погрешна), Fehltritt m (крива,
погрешна), Fuß m, -es, Füße (лит.),
Fußtapfen n, -s, Gang m, -(e)s, Gänge (на
винт, резбова) (техн.), Hasenauge n
(заешка) (бот.), Klaue f, -n (меча) (бот.),
Pas m, -, - (танцова), Quadratfuß m
(квадратна, мярка), Schneckengang m (на
винт), Step m, -s, -s (танцова), Tagekranz
m (горна, на шахта), Trappe f, -n (кална),
Tritt m, -es, -e (e-n falschen - tun стъпвам
накриво, правя погрешна стъпка),
Versfuß m (стихотворна), Wechselschritt
m (вид танцова), Würfelfuß m
(кубическа), Zahnteilung f (на зъбно
колело) (техн.)
стъпквам-niedertreten* tr., tottreten* tr.
(животно), zerstampfen tr., zertrampeln tr.,
zertreten* tr. (леха, животно)
стънкн-Hufschlag m (от конски копита),
Schritt m, -es, -e
стъргалка-Krätzer m, -s, Kräzler m, -s,
Kratzeisen n (за обувки), Kratzer in, -s,
Rakel f, -n (стоманена)
стъргало-Abkratzeisen n, Abkratzer m, -s (за
обувки), Abstreicher m, -s, -, Abstrich m,
-(e)s, -c, Abstreichgitter n (за обувки),
Bummel m, -s (wir trafen sie auf dem ~
срещнахме я на стъргалото), Kratzeisen
п (за стена), Räumer m, -s, Raffel f, -n
(решетъчно), Reibeisen n, Schaber m, -s,
Scharre f, -n (за стена) (стр.), Scharrer m, -
s
CTbpraiie-Schabrei f, -en (разг.)
стъргач-Dreikantschaber m (триръбест),
Schabeisen n (техн.), Schaber m, -s (техн.),
Scharrer m, -s
стьрготина-Schäbsel n, -s, Schabsei n, -s
CTbproTiiiiii-Abfeilicht n, -(e)s (при пилене),
Abschleifsel n, -s, Bohrmehl n,
Eisenfeilspäne pl. (железни), Feil licht n, -
s, Hobelspan m (при рендосване), Krätze
f, -n (от благороденметал), Raspel m, -s,
Reibsei n, -s, Sägemehl n (дървени),
Sägespäne pl., Schrot m, -es, -e, Span m, -
s, -re
стържа-abkratzen 1г.(на цигулка), aufkratzen
tr. (на цигулка) (разг.), Fiedeln intr. h (на
цигулка) (разг.), raffeln intr. h. (на ренде),
raspeln tr. intr. h. (Süßholz ~ въртя жените
c приказка), ratzen intr. h., reiben* tr. refl.,
sägen tr. intr. h. (на цигулка), scharren intr.
h. tr. (der Hund scharrt an der Tür кучето
дращи на вратата ; die Studenten ~ mit
den Füßen студентите търкат c карака по
пода в знак на неодобрение ; das Halz
von den Bäumen ~ остъргвам смолата от
дърветата), schrubben tr. (c твърда четка),
Schrubbern tr. (c твърда четка), schruppen
tr. (пода) (разг.), schubben tr. refl.,
schubbem tr. refl.
стъркобърсалка-Scheibenwischer m (автом.)
стърнище-Weideacker m (като паша)
стьрсвам-stauchen tr. (торба) (das staucht
aber ! ама че друса !)

1165
субект
стьртоносен-todbringend
стърча-abstehen* Intr. s h von etw., aufragen
intr. h. (нагоре), aufstarren intr. h. (нагоре),
aufstehen* intr. h./s. (скала) (die noch
aufstehende Reste der Gebäude още
стърчащите развзлини от постройките),
dastehen* intr. s h (du sollst nicht ~ wie
Ölgötze недей стърча като изтукан),
emporragen intr. s, entragen intr. s,
hervorragen intr. s., hinausragen intr. h.
(hoch über etw. hinausragen високо
стърча над нещо), hochstehen* intr. h.,
ragen intr. h., überragen intr. h., vorstehen*
intr. h.
стърчащ-hervorragend
стърчи-starren intr. h. (за планини) (ein
stanrendes Fels стърчаща скала), stehen*
intr. h. s. (прав, изправен, за предмети)
(ich habe lange an der Haltestelle
gestanden стоях дълго на спирката ; der
tisch steht im kabinett масата стои в
кабинета; die Tür steht offen вратата стои
отворена ; die Sonne steht hoch слънцето
се е издигнало нависоко; m-e Sache steht
gut нещата ми са добре ; Geld bei e-m ~
haben имам пари у някого ; mir steht es
bis an den hals до гуша ми дойде ; aud
sich selbst ~ стоя на собствените си нозе
; die ganze Welt steht auf dem Kopf всичко
се обърнало c главата надолу ; auf festem
Boden - имам здрава почва под краката
си ; es steht bei Ihnen, zu gehen oder zu
bleiben от Вас зависи да си отидете или
да останете ; der Baum steht in Blüte
дървото е потънало в цвят ; das Haus
steht in Flammen къщата е в пламъци ;
das in Frage stehende Unternehmen
въпросното предприятие ; das steht nicht
in m-г Macht това не е в моята власт ;
unter dem Pantoffel ~ намирам се под
чехъл ; im Stehen на крак)
стьрчило-Bugspriet п (мор.)
стърчиопашка-Ackcrmännchcn (зоол.),
Schafstalze f (жълта) (зоол.), Wippsterz m
(зоол.)
стърчиоиашки-SteIze f, -п (зоол.)
стьрчишка-Wagenbaum m (на каруца)
стършел-Bremse f, -п (зоол.), Bremsfliege f
(зоол.)
стюардеса-Stewardess f, -dessed, Stewardess
f, -dessen
стяг-Вапппег n, -s, Feldbanner m (остар.)
стяга-Klammer f, -n, Klemme f, -n (техн.),
Kloben m, -s (малка), Krampe f, -n,
Krampen n, -s, Mitnehmer m, Zwinge f, -n
(винтова) (техн.)
стяга-spannen intr. h. (за дреха) (das Kleis
spannt über den Hüften роклята е тясна
на хълбоците)
стягам (ce)-einschnüren tr. refl., zuziehen* tr.
refl. (etw.) (кордела, възвл)
стягам-abseihen tr. (c въже), anholen tr.
(въжета) (мор.), aufdocken tr. (ремък,
връв), aufschnallen tr. (нагоре) (е тока,
ремък) (die Decke, die Zeltbahn auf den
Tornister ~ стягам одеялото, платнището
върху раницата ; den Sattel ~ поставям,
стягам седлото), einpressen tr.,
einschnallen tr., klemmen tr. refl.,
kurzhalten* tr. (der Vater hat den Sohn
kurzgebalten, weil бащата стягаше сина,
защото), packen tr. (багаж), schnallen tr.
(c колан) (den Ranzen vom Leibe ~ свалям
раницата от гърба си ; sich den
Leibriemen enger - стягам каиша,
ограничавам се), schnüren (г. refl. (sein
Bündel - стагам си багажа ; ein Paket, ein
Faden um ein Paket - завръзвам пакет c
канап ; ein Glied - стягам крайник ; sich
~ стягам се c корсет ; Angst schürte ihm
die Kehle zu страх стягаше гърлото му),
spannen tr. refl. (e-n auf die Folterbank -
държа някого в мъчителна
неизвестност), vernüren tr. (пакет),
zusammenschnüren tr. (здраво),
zuschnallen tr. (дреха, раничка, колан),
zuschnüren tr.
стягане-Klcmmung f, Kontraktion f
стягащ-adstringent adj. (мед.)
суан iipaii-soigniert
субвенция-Verluststützung f
субект-Bruder m, -s (ирезр.), Kunde m, -s, -e

субективен
1166
субекгнвен-persönlich (- werden внасям
личен елемент в спора ; er nimmt alles ~
том схваща всичко на лична почва)
субретка-Soubrette f, -п (като амплоа)
субси дн я-Bcihilfe f, -n, Hilfsgeld п (за съюзна
държава), Verluststützung f, Zuschuß m,
Zuwendung f, -en
субстанциалеп-wesenhaft
субстанция-Churge f, -n (за химична
реакция), Kern m, -s, -c
субстанцнялост-Wescnhafligkeit f
субтилен-haarscharf
субтилност-Scharfsinn m, -es, - (на ума)
сувеиир-Erinnrungszeichen n (за спомен),
Souvenir n, -s, -е (за спомен)
суверен-Landesfürst m ; Landesherr m,
Machthaber m, Oberherr m
суверенен-souverän
суверенитет -Souveränität f, -
суверенитет-Hohcit f, -en
суверенитет-Landesherrlichkeit f ;
Landeshoheit f, Lufthoheit f (въздушен),
Machtvollkommenheit f, Oberherrlichkeit
f, Staatshoheit f (държавен) •
суверенiiocT-Oberherrlichkeit f, Souveränität
f,-
суверенотет-Obcrhohcit f '
cyrpaiuima-Graupcl f, -n, Graupelwetter n
Судан-Sudan n
суджук-Wurst f, -rC
суеверен-abergläubig, abergläbisch adj
eigenstaatlich adj., wundergläubig
суеверие-Aberglaube m, Afterglaube m,
Wunderglaube f
сует-Zwiegesang m
суета-Eitelei f, -en, Flimmer m, -s (прен.), Rauch
m, -es, -
суетен-eitel adj., Htterhaft adj., selbstgefällig,
wesenlos
суетене-Gelaufe n, -s, Getu(e) n, -(e)s,
Gezappel n, -s, Treiben n, -s, -
суетите-Erdentand m,pl. (на живота)
суетлив-geschäftig adj.
суетливост-Geschäftigkeit f
суетност-Eitelkeit f, -en, Selbstgefühl n
суетня-Eitelei f, -en, Treiberei f, -en
суетьр-Schwitzer m, -s (спорт.)
суетя ce-abzappeln rcfl.
суетя ce-herumdrücken rel'l., kramen intr. h.,
scharwerken intr. h. (разг.)
сук-DralI m, -(e)s, -е (текст.), Schlag m, -es,
-г-е (на корабно въже)
сука-Höchstbetrag m (максимална)
сукалче-Sauger m
сукман-Trägerrock m
сукнен-tuchen
сукио-Farbentuch n (боядисано), Gewand n,
-(c)s, Gewänder (остар.), Tuch n, -es, -fer
(das bunte ~ войнишка униформа),
Tuchart f (даден вид)
султан-Großhen- m
сулфат-Kalialaun m, -s (калиево-алуминиев)
сулфид-Rauschgelb n (естествен арсенов),
Schwefelsalz n (хим.), Zinkblende f
(минер.)
сума-Ablösungssumme f (погасителна),
Barschaft f, -en (налична) (търг.), Belauf
m, -(e)s (остр.), Betrag m, -(e)s, Beträge (c¬
e Rechnung im Betrage von 100 Mark
сметка, възлизаща на 100 марки),
Bombengeld п (огромна), Brandkasse f
(осигурителна, за сграда),
Durchschnittsbetrag m (средна),
Gesamtbetrag m (обща), Heidengeld n
(баснословна), Hundegeld n (мизерна),
Kaufgeld n (покупна), Kaufsumme f
(покупна), Kleinstbetrag m (минимална),
Lumpengeld n (мизерна), Maximalbetrag
m (максимална), Mehrbetrag m (в
повече), Meistgebot n (най-високо
предложена), Miete f, -n (за наем),
Minimalbetrag m (минималната), Mise f,
-n (предложена на търг), Pauschale n, -s,
-..lien (глобална, платима наведнъж),
Pauschalsumme f (глобална, платима
наведнъж) □, Plusbetrag m (в повече)
(търг.), Quantum n, -s, -ten, Quote f, -n
(частична), Registerkonto n (блокирана),
Schuldigkeit f, - (дължима), Soll n
(предвидена), Sollbetrag m (предвидена
по бюджета), Steueraufkommen n (на
данъците), Tilgungssumme f (за

1167
сутура
погашение), Totalsumme f (обща),
Wechsel summe f (за която е издадена
менителница) (търг.), Zubuße f
(доплащана), Zuschuß m (добавъчна, в
помощ, за донаждане)
суматоха-Aufregung f, -en, Blindgänger m
(излишна), Getümmel n, -s, Gewühl n, -(e)s,
Hetze f, -n (в работата), Hetzjagd f, Tanz
m, -es, -j-e (e-m e-n ~ machen правя на
някого сцена), Trubel m, -s, - (sich in den
- mischen смесвам се c навалицата),
Tumult m, -es, -e, Wirrwarr m, -s
суми-Rückstand m (неизплатени) (mit s-n
Zahlungen im - sein закъснял съм c
плащанията)
сумирам-totalisieren tr.
сумица-Bettelgeld n (für ein Bettclgcld kaufen
купувам за дребна сума)
сумрак-Dämmerlicht n, Dämmerung f,
Zwielicht n
cyMpa4en-dämm(e)rig adj.
сумтене-Geschnaufc n, -s
сумтя-grunzen intr. h tr. (шег.), schnaufen intr.
h. (за животно), schnüffeln intr. h. (an etw.)
(за животни) (schnüffle nicht so ! не
подсмърчай така !), schnüffeln intr. h. (an
etw.) (за животни) (schnüffle nicht so ! не
подсмърчай така !)
суна-Bettelsuppe f (постна), Brühe f, -n,
Jardiniere f, -n (градинска). Kaltschale f
(студена, от плодове, вино, бира).
Kräutersuppe f (градинарска), Märte f, -n
(плодова), Schlag m, -es, -re (един черпак),
Schleimsuppe f (от овесени ядки или
ориз), Tapiokasuppe f (от тапиока),
Weinkaltschale f (студена с вино)
суперпродукция-Großfilm m
cyiiepxeTepofliiii-Überlagerungscmpfänger m
(рад.)
супник-Schüssel f, -п (за поднасяне на ядене)
(vor leeren ~n sitzen седя пред празни
паници, гладувам), Terrine f, -п
сунозиторнй-Zäpfchcn п, -s (мед.)
суиорт-Schlilten in, -s (техн.)
сунрапорта-Auisatz m, -cs, -re (на врата)
cyp-grau adj. (поет.), graumeliert adj.
сурат-Schnauze f, -n (на животно) (die -voll
haben до гуша ми е дошло ; die - weit
aulreißen отварям голяма уста за хвалба
; frei nach - през куп за грош)
сурватка-Molken m, -s
сурдина-Schalldämpfer т (муз.)
сурдинка-Dämpfer т, -s (муз.), Schalldämpfer
т (муз.)
сурдит-miesepetrig
суров-barbarisch adj., barsch adj.(einen
barsch behalten отнасям се сурово c
някого), brutal adj., derb adj., eisern adj.,
ekrü adj., harsch, hart (ein hartes Wort
сурова дума), herb (съдба), krud(e),
lieblos, rauh (за човек), rigoros, roh (в
сурово състояние, неварен) (c-n wie ein
-es Ei behandeln отнасям се c някого
като c рохко яйце)
суровакам-kindeln tr.
суровакане-Kindeln n, -s
суровакннца-Kindelrutc f
суроватка-Вlutserum n (кръвна) (анат.),
Käsewasser n, Molke f, -n, Schotte f, -n,
Schotten m, -s
суровина-RohslofT m (икон.)
Суровини-Material n, -s
суровица-Knüppcl m, -s
cypOBOCT-Barschheit f, -en, Brutalität f, -cn,
Härte f, -n, Herbheit f, Herbigkeit f,
Lieblosigkeit f, -en, Rauheit f, -, Rigorosität
f, Roheit f, -en, Schrofc f, -n, Schroffheit f,
-en, Wüstheit f
суровоядец-Rohköstler m
сурогат-Ersatz m, -es, Ersatzmittel n,
Ersatzstoff m, Kunstsoff m, Notgeld n
(паричен, във време на криза)
сусам-Sesam m, -s, - (бот.), Sesam m, -s, -
(бог.)
сутеньор-Louis m, Lude m, -n, -n, Stenz m, -
es, -е (фам.), Zuhälter m, -s
сутереи-Keller m, -s, Kellergeschloß n (и за
обитаване), Souterrain n, -s, -s
сутиен-Bruslhaltcr m, Büstenhalter m
cyTpitiiTa-morgcn (Mittwoch - в сряда
сътринта ; gestern - вчера сутринта)
cyrypa-Kranznaht f (на череп)

суфикс
1168
суфикс-Ableiter m, -s, - (грам.- за произволни
думи), Ableitungssilbe f, Nachsibc f, -n
суфле-Apfelauflauf m (c ябълки) (готв.),
Auflauf m, -es, 4-c (сладкиш) (готв.), -
Souffle n, -s, -s
суфлирам-einhelfen* intr. h, soufflieren intr.
h.
суфлиране-Einhilfe f
суфльор-Soufflcur m, -s, -e, Zubläser m, -s
cyx-abgeklappcrt part. adj., beamtenhaft adj.,
besendürr adj. (като клечка), dürr adj.,
hager, hausbacken, klapp(e)rig,
klapperdünn, knochendürr (като клечка),
mager, papieren, pelzig (плод), saftlos,
Schmächlogkeit f, sindeldürr (като чирус),
spill(er)ig, trocken (земя, време, дрехи,
кашлица, човек, доклад, прием, думи) (-
werdcn изсъхвам ; -es Brot сух хляб ; -е
Fäulnis сухо прогниване ; -er Fluß
пресъхнала река ; ein -er Humor
лаконичен хумор ; е-е -е Kejle haben
засъхнало ми е гърлото),, winddürr (като
клечка), zaundürr (като пръчка)
cyxap-Einback m, -(e)s, -е, Schiffszwieback m
(за моряци), Zwieback m, -s, -е
cyxna-siechen intr. h., siechen intr. h.
суховей-Trockenwind m (вятър)
суходолiie-Trockental n
сухожилие-Band n, -(e)s,Bänder (анат.),
Flechse f, -n (анат.), Gelenkband n (анат.),
Knieband n (колянно) (анат.),
Knochenband n (костно) (анат.), Sehne f,
-n (sich D e-e - zerren разтягам се
сухожилие) (анат.), Spannader f
сухост-Hagerkeit f, -
сухота-Dürre f, -n, Seichtheit f, -en,
Seichtigkeit f, -en, Trockenheit f, -
суча-drehen tr. refl., sauge* tr. refl. (за кърмаче),
schnullen intr. h., würgein tr. (текст.), zitzein
intr. h. (за животно), zutschen intr. h.,
zwirbeln intr. h. tr., zwirlen tr. intr. h., zwirnen
tr.
сучене-Sog m, -s, -e	_
сучило-Rollzeug n (текст.)
суша ce-trocknen intr. s.
суша-backen* tr.(oBOuiHa), darren tr. (в
сушилня), trocknen tr. refl. (пране, дърва,
растение) (sich D die Hände -
изшушавам си ръцете ; sich am Ofen -
lassen суша се на печката ; etw. zum
Trocknen aufhängen простирам нещо да
съхне ; getroknete Pflaumen сушени
сливи), dörren tr., einlrocknen tr., hutzeln
tr. (овощия)
суша-Deichland n (защитена c дига), Dürre f,
-n, Erde f, -n (Wasser und Erde вода и
суша), Festland n, Lane n, -es, -s-er,
Trockenheit f, -
сушав-regenarm
cyuieiie-Darre f, -n (на метали чрез
нажежаване) (метал.), Trockung f (на
дърва, пране, растения)
сушилка-Trockenkammer f
сушилна-PFiesel m, -s (в солница)
сушилня-Darre f, -n, Darrkammer f, Harfe f, -n
(за сено), Klenganstalt f (за семена от
иглолистни), Trockenboden m
сушоар-Haartrockner m, Trockenhaube f
(фризьорски)
суяк-Zeisel m, -s (зоол.), Ziesel m, -s (золл.),
Zieselmaus f (зоол.)
сфера-Arbeitskreis m (на дейност), Bannkreis
m (на влияние) (sie geriet in seinen
Bannkreis тя попадна под негово
влияние), Bezirk m (прен.), Einflußberich
m (на влияние), Gedankenkreis m
(идейна), Geschäftskreis m (на дейност),
Himmelskugel f (небесна),
Interessensphäre f (на вляние), Kreis m, -
es, -e, Kugel f, -n, Machtbereich m, -es, -e,
Region f, -en (die -des ewigen Schnees
царството на вечния сняг ; in höheren
~en schweben нося се в облаците),
Schußbereich m (на огън) (воен.), Sphäre
f, -n (die Harmonie der ~n хармония на
мировете ; in höheren ~n schweben нося
се във висши сфери ; in s-r - bleiben
оставам в своята област) (мат.),
Tätigkeitsbereich m (на действие),
Wirkungskreis m (на влияние)
сферичен-kugelförmig, kugelgleich,
kugelrund, sphärisch

1169
сцена
сферически-sphärisch
сферичност-Rund n, -es, -e (das ~ der Erde,
des Himmels земното кълбо, небосводът)
сфинкс-Sphinx f, -е
сфинктер-Schließmuskel m (анат.)
схащане-Durchdringung f, -en (основно)
схванат-gelähmt adj., kreuzsteif (в кръста),
steif (e-n ~en Hals haben имам схванат
врат ; recht ~ in s-r Meinung haben
упорствам на мнението си), täppisch,
tappig
схванатост-Nackensteifheit f (на врата)
схватка-Affäre f, -n, Kugelgelenk n
(ябълкова) (техн.), Plänkelei f, -en (на
предни части), Waffengang m
(фехтовална) (спорт.)
схватлив-anstellig adj., bildsam adj., gelehrig
adj.
схватливост-Begriff m, -s, -e (er ist schwer
von Begriff той мъчно схваща),
Fassungsgabe f, Gelehrigkeit f
схващам ce-versteifen lr. (der Arm hat sich
versteift ръката се схвана)
схващам-absehen* In, ansehen* tr. (wie ich
es ansehe според моето схващане ; die
Person nicht ~ личността няма значение
за мен), auffassen tr. (etw. als elw. -),
auffassen tr. (бърже, правилно),
aufnehmen* tr. (das Kind nimmt leicht auf
детето възприема лесно ; e-m etw. gut,
übel, als Beleidigung ~ схващам нщ. от
нкг. в додър, в лош смисъл, като обида),
begreifen*lr., einsehen* in, erfassen tr. (er
hat die Sache noch nicht erfaßt той още
не може да схване това), erkennen* ln
refl., ernessen* tn, fassen tr. (den Sinn
dieser Wort kann ich nicht - не мога да
схвана смисъла на тая дума), kapieren tr.
(фам.), löffeln tr., mißverstehen tr.
(погрешно), mitbekommen ln, perzipieren
tn, verstehen* tr. refl. (смисъл, творба,
някого) (hast du verstanden ? разбра ли
?, схвана ли ? ; das ist von jetzt an
verstanden ! разбрано, нали ?, отсега
нататък това с е смята за разбрано ! ;
wenn ich recht verstanden habe .. ако съм
разбрал добре .. ; er versteht leicht той
лесно схваща ; auf's halbe Wort ~
разбирам от една дума ; keinen Spaß ~
не разбирам от шега ; er redet wie er es
versteht говори както си го знае)
схващаие-Auffassung f, -en, Aufnahme f, -n,
Einstellung f, -en, Ermessen n, -s,
Immanenz f (на бога като сила, действаща
в реалния свят), Kapee n, -s, Kieferklemme
f (на челюстта), Konzeption f,
Maulklemme f (на устата), Maulsparre f
(на устата), Mundklemme f (на устата),
Schreibkrampf m (на ръката при писане)
(мед.), Versteifung f, Wahrnehmung f
схема-Abriß m, -risses, -risse, Diagramm n, -e
(напречна, на цвят) (бот.), Figur f, -en,
Reflexschaltung f (рефлексна), Riß m, sses,
-sse, Schaltplan m (монтажна) (ел.),
Schema n, -s, -s
схематизирам-schematisieren inlr. h.
схематизъм-Schcmatismus m
схематнчен-schcmatisch
схизма-Kirchenspaltung f, Schisma n, -s, -ta,
Spaltung f, -en, Zwiespalt m
схизматик-Schismatiker m, -s (църк.)
схнзматичен-schismatisch (църк.)
схизогенен-schizogen
схизофрення-Bewußtspaltung f (мед.),
Schizophrenie f, -n (мед.)
сходен-ahnlich adj., kongruent
сходноCT-Konkordanz f, -en
сходство-Deckung f, -en (мат.), Kongruenz f,
-en, Parallelismus m, -, -..men (на две
последователни изречения или части на
стих)
схождам CH-zusammcnpasscn inlr. h. (с нещо
друго)
схождам-übcrcintrcffeb* inlr. s. (mit etw.)
схожламе си-begegnen intr.h (ihre Wünsche
begegnen техните желания си схождат)
схождане-Übcreinslimmung f, -en
схоищат cii-zusammcnslimmcn inlr. h.
схоласти к-Scholaslikcr m, -s
схоластика-SchoIastik 1, -
схоластичен-scholaslisch
cueiia-Auftritl m, -(e)s, -e (er halte c-n heftigen

сценарии
1170
~ mit seinem Chef тон имаше бурна сцена
с началника си) (прсн.), Auftritt m, -(c)s, -
е (лато част от действие на пиеса) (тсатр.),
Bild n, -(c)s, -er (театр.), Bretter f,pl.,
Bretterbühne f (грубо скована,
временна), Bühne f, -n, Drehbühne f
(въртяща се) (театр.), Eklat tn, -s,
Freilichtbühne f (на открито), Kabarett n,
-s, -е (естрадна), Krach m, -s, -e (Krach
machen правя сцена), Plan m, -s, ч-е (auf
den ~ treten явявам се на арената, на
сцената ; auf den ~ rifen извиквам на
преден план, на предна линия),
Rampanlicht m (театр.), Schaubühne f
(театрална), Schauplatz m (der - der
Handlung мястото на действието ; vom ~
ablreten слизам от сцената, умирам)
(театр.), Schieb(e)bühne f (подвижна),
Simultanbühne f (която предтевлява
едновременно няколко места),
Simultanbühne f (която предтевлява
едновременно няколко места), Theater
n, -s (mach kein’ ~ ! не прави сцена ! ~
spielen преструвам се) (разг.),
Versenkbühne f (потъваща)
сценарин-Drehbuch п
сценарий-Buch n, -(e)s,Bücher
сценарист-Drehbuchautor m
сценичен-bühnenfähig adj., bühnenmäßig
adj., bühnenwirksam adj.
сценичност-Bühnen Wirksamkeit f,
Theaterwirksamkeit f
сцепвам-zerspcllen tr.
сцепление-Haltekraft f (физ.), Kohärenz f,
Kohäsion f, Zusamenhalt m
сцеплявам ce-adhärieren intr. h
сцеплявам ce-kohärieren intr. h.
сченквам ce-raufen intr. h. refl. (sich mit e-m)
(c янкого), Scharmützeln intr. h., zausen
refl. (за деца)
счепкване-Geraufe n, -s
счетководство-Buchführung f
счетоводен-buchhalterisch adj.
счетоводител-Buchführer	m,
Rechnungsbeante(r) m
счетоводителски-buchhalterisch adj.
счетоводио-rcchncrisch
счетоводство-Buchführung	f,
Rechnungsführung f, Rechnungswesen n
считам ce-zälcn intr. h. (die Eins zählte hundert
единицата се счита за сто; das zählt nicht
това не се счита)
считам-achten Ir. (etw. für etw., e-n für j-mden
...), ansehen* tr. (за нщ.) (e-n für jemand
anderen - вземам нкг. за друг, сбьрквам
; etw. als richtig, falsch - считам нщ. за
правилно, погрешно), befinden*refl/tr.,
betrachten tr.refl., dafürhalten* intr. h trnb.,
erachten tr. (für nötig ~ считам за
необходимо), finden* tr. (ich kann das
nicht ~ не считам, че е така), hallen* tr.
refl. (e-n, etw., für etw.) (e-n für tot halten
считам някого за мъртъв), meinen tr.,
rechnen tr. (e-m etw. zur, als Ehre, zum, als
Verdienst ~ считам нещо за нечия чест ;
e-n für verloren ~ смятам някого за
загубен), schätzen tr. (etw. für verloren ~
смятам нещо за изгубено ; ich schätze
mich glücklich считам се за щастлив ; ich
schätze es als e-e Ehre смятам, че е чест
за мен), Zutrauen tr. (e-m etw.) (някого за
способен, годен за нещо) (so was hätte
ich ihm nie zugetraut не го считах за
способен на това)
считаи-verpönt (за забравен)
считане-Hallung f, -еп
считка-Leseprobe f, -п
счуквам-pulverisieren tr. (на прах), pulvern
tr. (на прах), zerstoßen* tr.
счупва ce-knacken intr. s. (etw.) (нещо, c
изпращяване), knacksen intr. h.,
zerspringen* intr. s. (das Glas ist
zersprungen чашата се счупи)
счупвам ce-abbrechen intr., abscheren* tr. (за
машинни части), einbrechen* intr. s,
entzweigehen* intr. s (на две), *
kaputtgehen* intr. s., verkommen* tr.
(разг.), verkrümenl tr. refl., zerbrechen* intr.
h.
счупвам-abbrechen tr., ausbeißen* tr. (e-m,
sich D etw. ~) (sich D e-n Zahn - счупвам
си зъб при ядене), brechen* tr, refl. (sein

1171
събирам
Arm ist gebrochen ръката му е счупена ;
sich den Hals ~ счупвам си главата ; sich
D Bahn ~ пробивам си път ; das Eis ~
счупвам ледовете ; Herzen -пленявам
сърца), durchdrücken tr. trnb. (от
натискане), einstoßen * tr., einwerfen* tr.,
entzweischlagen* tr., erbrechen* tr. (ein
Siegel ~ счупвам печат), Scherben tr.,
zerbrechen* tr., zerknallen tr.„
zerschlagen* tr. (съд, стъкло, огледало) (,
zertreppem tr.
счупваие-Achsbruch m (жп) (на оста),,
Armbruch m (на ръката) (мед.), Beinbruch
m (на крак) (остар.), Bruch m, -(e)s, Brüche,
Duftbruch m (на клони от скреж) (лесов.),
Fraktur f, -сп (на кост) (мед.), Katzenbuckel
m (на киля), Refrakturierung f (на криво
зараснала кост) (мед.), Rippenbruch m (на
ребрата) (мед.), Schneebruch (на клони
поради натежал сняг), Zcrbrcchung f
счупен съм-dahinsein* inlr. s (der Teller ist
dahin чинията е счупена)
счупен-hin (meine Uhr ist hin часовникът ми
е счупен ; das Glas ist hin чашата e
счупена), hinüber, kaputt
счупено-Bruchsteile f (място)
събаря ce-schollern intr. s. (за камъни, пръст)
събарям ce-cinstürzen inlr. s,
zusammensinken* intr. s.
събарям-abbrechen tr., abräumen, abraumen
tr. (всички кегли в най-кратко време),
abtragen* tr. refl. (сграда, стена),
abwerfen* tr. (летва при високо скачане,
препятствие при надбягване), einfahren*
tr., einhauen* tr., einlaufen* tr. refl. (при
тичане), einreißen* tr., einschießen* tr. (c
артилерийски огън) (воен.), cinslürzcn tr.,
herunterreißen* tr. (чаша, стъкло),
niederbrechen* tr., niedcrlcgen tr. refl.
(къща), niederreißen * tr. (здание),
wegreißen* tr. (къща, зид),
zusammenreißen* tr. (къща),
zusammenwerfen* tr.
събаряне-Abbruch m, -cs, -=-e (на сграда),
Abriß m, -risscs, -risse, Abtrag m, -(c)s, vc
събеседник-Gcscllsciiaftcr m, -s
събира ce-aufkommen* intr. s. (Geld kommt
aus etw. auf получават се пари от нщ.),
truppen refl. (на стада, за дивеч) (лов.)
събира-gehen* intr. s (in das Stadion ~ 100
000 Menschen стадионът събира 100 000
човека)
събираемо-Addend m, -en, -en (мат.)
събирам (ce)-ansammeln tr. refl. (съкровище,
милиони, прах, яд, недоволство) (и
прен.), ansummen tr. refl. (суми),
aufhäufen tr. refl. (пари) (прен.), rotten tr.
refl. (в шайка), versammeln tr. refl.
събирам ce-einschrumpfen intr. s, kneipen intr.
h. (c други на студентски купон), rudeln
refl. (в стадо) (лов.), sammeln tr. inlr. h. refl.
(es sammelte sich viel Volk насъбра cc
много народ), zusammenfinden* refl. (wir
haben uns in Moskau zusammengefunden
събрахме се в Москва),
Zusammenkommen* intr. h. (mit e-m) (alle
kamen zusammen всички се събраха ; laß
etwas Geld Zusammenkommen събери
малко пари), zusammentreten* intr. s. (на
сесия, заседание, за парламент) (der
Reichstag ist zusammengetreten
райхетагьт се събра)
събирам-abkassieren tr. (пари, вноски от
пътници, членове), ablescn* tr. (плодове),
addieren tr. (мат.), aufbieten* tr. (Soldaten,
ein Heer, das Volk -свиквам, вдигам на
крак войници, войска, призовавам
народа) (вие.), aufbringen* tr. (войски,
армия) (Geld, Kapitalien - намирам пари,
капитали ; Verständnis für ctw. ~
проявявам разбиране), auffangen* tr. (в
лагери) (прииждащи бежанци),
aufharken tr. (с гребло), aufklauben tr. (нщ.
разпиляно, разсипано) (от земята) (разг.
обл.), auflesen* tr. (от земята) (едно по
едно) (камъни, дърва, класове, трохи),
aufnehmen* tr. (dieses Theater kann das
ganze Publikum nicht - този тсагьр не
може да побере цялата публика),
aufraffen tr. (жадно) (подхвърлени
монети),, aufraffen tr. refl. (си силите)
(sich zu e-r Tat - намирам сили да

събираме се
1172
извърша нщ.), aufsammcln tr. (от земята),
aufschaufeln tr. (с лопата), aufspeichern
tr., aufstellen tr. и refl. (воен.), aufsuchen
tr. (от, по земята), beilegen tr. (платната),
besammeln tr. refl., botanisieren intr. h
(растения), einfordern tr., einholen tr.,
einkassieren tr., einkehren intr. s (мислите
си), einnehmen* tr., einsammeln tr.,
einstcllen tr. refl. (новобранци),
eintreiben* tr., einziehen* tr. refl.,
einziehen* tr. refl., entknospen tr. (пъпки),
erschinden* tr., fassen tr. (das Zimmer faßt
nicht so viele Leute стаята не събира
толкова хора), harzen tr. (смола от
дърветата), heben* tr. refl. (пари, данъци),
hinzuzählcn tr., holzen intr. s. (дървета),
klauben tr. (класове, зърна), konskribieren
tr. (новобранци), kumulieren tr. (гласове
при избор), lesen tr. refl. (съчки),
nachlesen * tr. (баберки), nachnehmen*
tr. (наложен платеж), raffen tr. (картофи),
rechen tr. (на куп c гребло), requirieren tr.
(суми), sammeln tr. intr. h. (отпадъци,
пощенски марки, пари, подписи,
картини, войски) (Pilze, Käufer ~ бера
гъби, билки ; für e-n, etw. ~ събирам
(пари, дарения) за някого, за нещо ;
gesammelte Werke събрани съчинения ;
er hat lange daran gesammelt той дълго
време събира ; seine Kräfte zu, für etw. ~
събирам сили за нещо ; s-e Gedanken -
събирам мислите си), scharen tr. refl.
(група, тълпа) (er scharte die Kinder um
sich той събра децата около себе си),
thesaurieren tr., vereinnahmen tr. (данъци,
пари), vergattern tr. (по сигнал) (воен.),
verkuppeln tr. (мъж и жена за брак),
verstauben intr. s. (прах),
zusammenbetteln tr. (чрез просия),
zusammenbringen* tr. (пари, хора,
състояние), zusammenführen tr.,
zusammenklauben tr. (едно по едно),
Zusammenlegen tr. (auf e-n Haufen
Zusammenlegen събирам на куп),
zusammenlesen* tr. (овощия, миди,
класове), zusammennehmen* tr. refl. (alle
s-e Gedanken, Kräfte zusammennehmen
събирам всичките си мисли, сили),
zusammenraffen tr. (набързо),
zusammenrechnen tr. refl. (към нещо),
zusammenstecken tr., zusammensuchen tr.
(едно по едно), zusammentrommeln tr. (c
барабан), zusammenwürfcln tr. (набързо)
(ein zusammengewürfeltes Heer набързо
събрана войска, от кол и въже),
zusammenzählen tr. (мат.),
zusammenziehen* tr. refl. (числа, суми,
пера в сметки)
събираме ce-krawallen intr. h. (на шумна
тълпа), scharen refl. (die Kinder scharten
sich um ihn децата се събраха, тълпяха
около него ; vor dem Schalosse scharte
sich das Volk народът се тълпеше около
замъка), zusammenlaufen* intr. s. (за реки,
линии), zusammensetzen refl.
събираие-Addition f, -en (мат.),
Anzeigenwerbung f (на реклами) (за
вестник), Aufnahme f, -n (~ von Beweise
събиране на доказателства) (юр.),
Einkehr f, -en (на мислите), Einziehung f, -
en (на вземания), Erhebung f, -en, Inkasso
n, -s (на вземания), Kapitel n, -s (на
калугери), Kollekte f, -n (помощи c
благотворителна цел), Konskription f, -
en (на новобранци), Nachernte f, -n (на
баберки), Nachlese f, -n (баберки)
(-halten събирам баберки, досибирам
плодове, събирам непобликувани
съчинения ; е-е Goethescher Gedichte
сбирка от непобликувани
стихотворения на Гьоте), Raffung f, -п (на
картофи), Requisition f, -en (на суми),
Sammelwerk п (на колекция), Sammlung f,
•en, Steuerbeitreibung f (на данъци),
Vereinnahmung f (на данъци, пари),
Verkuppelung f (на мъж и жена за брак),
Zusammentritt m (на парламент)
събирач-Brückner m, -s (на мостови такси)
(ист.), Hadersammler m (на парцали), Leser
m, -s, Lumpensammler m, -s, - (на парцали),
Sammler m, -s, Zehnter m, -s (на десятъка)
събитие-Begabenheit f, -en, Denkwürdigkeit

1173
f (паметно), Ereignis n, -ses, -se,
Geschehnis n, -ses, -se, Gesehene n, -s,
Hergang m, -s, Staatsaktion f
(политическо), Tagesereignis n (на деня),
Weltbegebenheit f (от световно
значение), weltereignis n (от световно
значение)
събития-Dinge f,pi., Erdenlauf m (световни)
(поет.), Geschehen pl., Lauft m, -s, -re,
Tagesgeschehen n (текущи),
Weltgeschehen n (световни,
мецдународни), Zeitgeschehen n (на
деня, актуални, съвременни)
съблазнител-Verführer m, -s, Anlocker m, -s
съблазнителен-einladend part. adj., sirenhaft,
verführerisch, verlockend
съблазнявам-ärgern tr. refl. (ärgert dich aber
dein rechtes Auge ... ако дясното ти око
те съблазнява ...) (библ.), anlocken tr.,
betören tr., mißleiten tr., verleiten tr. (e-n zu
etw.) (някого да направи нещо), verlocken
tr.
сьблазняване-Mißleitung Г
съблазън-Ärgcrnis n, -ses, -se (библ.),
Lockung f, -cn, Verführung f, -en,
Verlockung f
съблекалня-AnkIeidekabine f (в бани,
стадион), Ankleidekabinett n (в бани,
стадион) (остар.), Ankleideraum m (в
бани, стадион), Ankleidezimmer п (в
стадион, бани), Garderobe(n)raum тп
събличам (ce)-entkleiden tr. refl.
събличам-ablegen tr. refl., abtun* tr. refl.,
abwerfen* tr. (дрехите)
съблюдавам-beachten tr. (правила,
наредби), beflogen tr., einhallen* tr.,
innchalten* tr. (das Gesetz innchaltcn
съблюдавам закон), respektieren tr.
(решение)
c^iiünanaiie-Einhaltung f, -en, Haltung f, -
en (на закон, диета), Observanz f, -cn
сьблюдение-ОЬасГЦ f, -
съболезноваине-Beileid n.-s, Klage f, -n,
Kondolenz f, -cn, Teilnahme f (an etw. D)
събор-Jahrmarkt m, Kirchcnvcrsammlung f
(църковен), Kirchmcsse f (храмов),
	събуждам се
Kirchweih f, Kirchweihfest n, Kongreß m,
-sses, -sse, Kreistag m (околийски,
окръжен), -Rummel m, -s, - (den ~
verstehen, kennen познавам ги тия
работи)
съборетина-Bruchbude f, Bude f, -en (разг.),
Budike f, -n (разг.), Kabache f, -n, Kasten
m, -s (за стара къща, кола, стар кораб),
Krack n, -s, -е, Kracke f, -n
cb6oTa-Sabbat(h) m, -es, -e, Sonnabend m, -s,
-e
съботник-Sabbatarier m, -s, Sabbatist m, -en,
-en
съботянин-Sabbatarier m, -s, Sabbatist m, -
en, -en
събран-zusammengewürfelt (c нещо друго от
кол и въже)
събрание-AbgeordneteversammIung f
(народно), Arbeitsbesprechung f
(производствено), Betriebsappel m
(заводско,	производствено),
Betriebsversammlung f (заводско), Diwan
m, -s, -e, Erbauungsslunde f (молитвено),
Generalversammlung f (общо),
Hauptversammlung f (отчетно годишно),
Kammer f, -n (народно), Konvent m, -s, -e
(на манастирски духовници), Legislatur
f, -en (законодателно), Meeting n, -s, -s,
Thing n, -es, -е (народно), Versammlung
f, -en (er ist auf e-r ~ той е на събрание ;
zu e-r - gehen отивам на събрание),
Zusammenkunft f, *c
събрат-Bruder m, -s, Gefährte m, -n,
Klosterbruder m (манастирски), Milbrider
m, Zunftgenosse m (от еснафа)
събувалка-Schuhknecht m, Stiefclmnecht m
(за ботуши)
събувам-abstrcifcn tr. (галоши, чорапи)
събуден-aufgeweckt part. adj. (човек, дух),
geweckt
събуденост-Aufgeweckthcit f
събуждам ce-aufschreicn* tr. (чрез крясък),
aufsummen tr. (c бръмчене), aufwachen
intr. s. (aus dem/vom/ Schlaf - събуждам
се от сън) (и прен.), erwachen intr. s (aus
dem Schlaf - събуждам се от сън)

събуждам
1174
събужлам-aufstören lr. (спомени) (прен.),
aufweckcn tr., beleben tr. rcl'l., erregen tr.
reil. (радост, любов), erwecken lr, krähen
lr. (е-ш aus dem Schlafe krähen събуждам
някого c крясък), lärmen lr. (e-n) (някого
c шум), wachrütteln tr. (чрез раздрусване),
wachrufen* lr., wecken tr. (das Interesse
des Publikums wecken събуждам
интерес у публиката), Aufwachen n,
Aufweckung f, Erwachen n, -s, Wecken n,
-s, -
съващанне-Diwan m, -s, -e
съвереи-Landcsnatcr m
съвест-Gewisscn n, -s (böses ~ нечиста
съвест; e-m schlägt das - у нкг. заговорва
съвеста)
съвест-Gewissenswurm m (нечиста) (остар.)
съвестен-gewissenhaft adj., pflichtgetreu,
reel (hier werden Sie - bedient тук ще Ви
обслужат добре)
съвет-Abeiterrat m (работнически) (ист.),
Angestelltcnrat m (на представители на
служащи в завод), Anratung f,
Aufsichlsrat m (управителен), Beirat m
(като тяло), Beirat m (остар.),, Bergrat m
(управителен, на мините), Betriebsrat m
(на работниците), Bürgerschaft f
(градски), Domkapitel n (епархиален)
(църк.), Elternbeirat m (родителски),
Etatrat m (държавен), Friedensrat m (на
мира), Gemeinderat m (общински),
Kabinett n, -es, -е (министерски),
Kabinettrat m (министерки), Kollegium n,
-s, -ien, Konsilium n, -s, -ien, Konsultation
f, -en (при лекар, юрист), Kreistag m
(околийски, окръжен), Kriegsrat m
(военен), Länerrat m (федерален),
Landschaft f, -en (окръжен, областен),
Lehre f, -n, Ministerrat m (министерски),
Nationalrat m (национален), Rat m, -es,
Räte, Ratschläge (auf m-n ~ по мой съвет
; auf e-n ~ hören вслушвам се в съвет; -
schaffen, e-n -erteilen справям се, давам
съвет ; e-n um - fragen питам някого за
съвет ; -en zu -е ziehen допитвам се с
някого ; das Wörterbuch zu ~е ziehen
справям се сречннка ; sich D bei e-m in
е-г Frage ~ holen дават ми съвет по някои
въпрос ; sich keinen - mehr wissen не
зная вече накъде, как да си помогна ; сг
wieß allen Dingen - с всичко може да се
справи ; mit - und Tat с думи и дела ;
Zeit bringt - времето ще ви научи ; in
den - gehen отивам в съвета), Ratschlag
m, -s, -fe (auf m-n - по мой съвет ; auf e¬
n ~ hören вслушвам се в съвет ; ~
schaffen, e-n -erteilen справям се, давам
съвет ; е-п um - fragen питам някого за
съвет ; -en zu -е ziehen допитвам се с
някого ; das Wörterbuch zu -е ziehen
справям се сречника ; sich D bei e-m in
e-r Frage - holen дават ми съвет по някой
въпрос ; sich keinen - mehr wissen не
зная вече накъде, как да си помогна ; ег
wieß allen Dingen - с всичко може да се
справи ; mit - und Tat с думи и дела ;
Zeit bringt - времето ще ви научи ; in
den - gehen отивам в съвета), Seerat m
(морски) (мор.), Senat m, -s, -е
(академичен), Seniorenkonvent m (на
старейшините),, Sicherheitsrat m (за
сигурност), Sicherheitsrat m (за
сигурност), Staatsrat п (държавен),
Stadtrat m (градски), Stadtväter pl.
(градски)
съветвам ce-bcfragen tr., besprechen* refl.
(ich will mit ihm darüber besprechen искам
да се посъветвам с него за това),
konsultieren tr. (с някого), ratschlagen intr.
h.
съветвам-abmahnen tr. intr. h (e-m ( von) etw.
...), anhalten* tr. refl. (zu etw. ~) (към нщ.)
(die Kinder zum Gechorsam, zur Arbeit, zur
Ordnung - подтиквам, напътствувам
децата към послушание, работа, ред),
anraten* tr. (e-m etw. ~) (нкг. да...), mahnen
tr., raten* intr. h. refl. (e-m etw, zu etw.) (sich
D - lassen вслушвам се в съвет ; sich
nicht zu - wissen не зная какво да направя
;die Umstände -es обстоятелствата го
налагат ; wem nicht zu - ist, dem ist auch
nicht zu helfen на такъв, който не взема

1175
от дума, на може да му се помогне),
widerraten* tr. (e-m etw.) (някого да не
прави нещо), zuraten* intr. h. (e-m)
(някого да направи нещо) (ich will dir
weder zu noch abraten не те съветвам
нито да го стори)
съветване-Anraten п
съветване-Konsultierung f
съветник-Bcirat m (допълнетилен), Beisitzer
m, -s (на председателя), Beistand m,
Bergrat m (минен), Botschaftsrat m (в
посолство), Geheimrat m (таен),
Gemeinderat m (общински), Hofral m
(придворен като титла), Justizrat m
(правен, съдебен), Kabinettrat m (частен,
на монарх, Kammerrat m (придворен
финансов), Kirchenrat m (църковен),
Kommerzialrat m (търговски),
Kommerzienrat m (търговски), Konsulent
m, -en, -en, Kriegsrat m (военен),
Legationsrat m, Medizinalrat m
(медицински), Paladin m, -s, -е (дворцов),
Rat m, -es, Räte, Ratschläge (и като титла)
(Frau ~ госпожа съветничката), Ratgeber
m, Ratsherr m (градски), Rechnungsrat m
(в сметна палата), Rechtsberater m
(юридически), Sanitätsrat m (санитарен),
Staatsrat n (държавен), Stadtrat m
(градски), Stadtverordnete(r) m (градски)
cbBeTinmii-Stadtväter pl. (градски)
съвети и чески-ratgebcrisch
съветиичка-Rätin f, -nen (служебна титла)
съветски-sowjetisch
съветскору ски-so wj ctrussisch
съвещавам ce-bcsprcchcn* rcfl., ratschlagen
intr. h.
съвещаваме-konferieren intr. h.
съвещание-Arbeitsbesprcchung	f
(производствено), Besprechung f, -en,
Eheberatung f (предбрачно), Konferenz
f, -en, Rat m, -cs, Räte, Ratschläge (~ über
etw. A, e-n halten съвещавам се за нещо
; mit e-m ~s pflegen съвещавам се c
някого ; zu ~e sitzen имам съвещание ;
mit sich selbst zu ~e gehen сам съм си
съветник), Rücksprache f -Rücksprache f
	съвременен
(~ mit e-m über etw. A ~ nehmen, halten
водя разговори, съветвам се с някого за
нещо), Vorberatung f (предварително),
Vorbesprechung f (предварително)
съвземам ce-aufraflen tr. refl. (след болест),
aufrappeln tr. refl. (след болест) (разг.),
aufreißen* tr. refl. (от смайване), erholen
refl., ermannen refl., fangen* refl., fassen
refl., finden* refl. imp., raffen tr. refl.,
regenerieren tr. refl., rekonvaleszieren tr.
intr. h. (мед.)
съвземаие-Erholung f, -en, Raffung f, -n
cbBiinoBeii-mitschuldig
CbBiniOBiiocT-Mitschuld f
съвкер-Zaunwinde f (бот.)
съвкупиост-Disposition f, -en (на регистри
на орган), Gesamtheit f, Idealkonkurrenz f
(идеална, на действия), Inbegriff m, -s,
Komplex m, -es, -e, Totalität f, -
съвместен-gemein adj. (mit e-m ~e Sache
machen върша съвместна работа c нкг.),
gemeinsam adj., gemeinschaftlich adj. (sich
- in teilen съвместно си делим нщ.),
kollektiv
съвместим-kompatibel, vereinbar (mit) (c),
verträglich
съвместимост-KompatibiIilät f
съвместно-beisammen adv. (sie wohnen - те
живеят съвместно)
съвместност-Gcmeinsamkcit f
съвпадам ce-decken refl. (мат.) (филос.)
съвиадам-koinzidieren intr. h..
übereintreffcb* intr. s. (mit clw.),
zusammenfallen* intr. s. (за две събития)
съвналане-Zusammenfall m
съвпадат ce-kollidicren intr. s. h. (например
за лекции)
съвпадат-zusammenstoßen* intr. h. (за
учебни часове), Zusammentreffen* intr. h.
(за събития, случки)
съвпадащ-kongruent
cbBiiaaeiiiie-Koinzidcnt f, -cn, Zusammenfall
m, Zusammentreffen n
съвремашшца-Mitwclt f, -
съвремен-zcilgcmäß, zeitgenössisch
съвременен-derzeitig adj., gegenwärtig adj..

съвременник
1176
gegenwartsnahe adj., jetzig (die jetzige Zeit
съвременна епоха), zeitbetont, modern
(ganz - gekleidet съвсем модно облечен)
cbBpeMeiiiniK-Zeitgenosse m
съвременност-Gegenwart f
съвремие-Gegcnwarl f, Mitwelt f, -
съвсем-rein (wir haben - alles aufgegessesen
ометохме всичко ; er war -weg умът му
се взема ; es ist - aus damit c това e
напълно свършено ; es ist ~ zum
Tollwcrden просто да полудееш), absolut
adj., auch conj. (усилващо) (ich weiß-gar
nicht, wo er bleibt и аз не знам, къде се
бави ; das ist aber - zu ärgerlich ама че
неприятно нешо), blutig adj. (за
усилване), bombensicher adj., durchaus
adv. (das Kind will - nicht folgen детето
съвсем не иска да слуша), durchweg adv.,
effektiv adj., gänzlich adv., ganz adv. (ein
- fremder Mensch съвсем чужд човек ; ~
am Anfang съвсем в началото), höchse
(höchst unnötig съвсем излишно),
kläglich (s-e Bemühungen sind kläglich
geschreilert усилията му бяха съвсем
безуспешни), komplett, kraß (ein krasser
Fuchs съвсем млад), platterdings, recht
(~ gut твърде добър ; nicht ~ gufrieden
sein не съм напълно доволен ; ich werde
nicht ~ klug daraus това не мога да го
разбера), rein(e)weg (es ist ~ zum
Tollwerden просто да побеснееш),
schlechterdings, schlechthin, schwer,
total, überhaupt (~ nicht съвсем не ; ich
habe - k-e Lust съвсем нямам желание),
völlig, vollauf, vollends, weit (за усилване)
(weit gefehlt съвсем погрешно ; bei
weitem nicht съвсем не), wieder (за
усилване) (für nichts und nichts за нищо,
ама съвсем нищо)
съвъкупление-Begattung f, -en, Beilager m
(ефемист.), Beischlaf m, Koitus m
съвъкуплява ce-bespringen* tr. (за
животно)
съвъкуплявам ce-begatten refl. tr. (обикн.
за животни), brunfte intr. h (за животни),
erkennen* tr. refl. (библ.), fiedeln intr. h,
gatten refl. tr. (поет.), hecken tr. (за
животни), koitieren intr. h., rammeln intr.
h. (gerammelt voll натъпкано) (за зайци,
котки)
съвъкунляване-Brunft f,Brünfte (на елени,
глигани и под.), Sprung m, -s, -re
съвъкупявам (ce)-anpaaren tr. refl.
съвъкупявам ce-beiliegen* intr. h
съвъкупяване-Anpaarung f
съвършен-ideal, klassisch, perfekt (in
Stenographie und Schreibmaschine - sein
отлично владея стенография и
машинопис ; - deutsch sprechen говоря
отлично немски), perfektiv (вид) (~es
Verb глагол от свършен вид), «vollendet
(~е Kunst съвършено изкуство ; ein -er
Künstler съвършен артист), vollkommen
съвършено-ganz adv. (— recht съвършено
вярно ; ein - fremder Mensch съвършено
чужд човек), total
съвършемство-Ausbund m, -(e)s, -re (~ an
Schönheit съвършенна, висша красота ;
-	von Torheit олицетворение на
глупостта ; - voe Frechheit връх на
нахалството), Inbegriff m, -s, Pefektion f, -
en, Virtuosentum f (техническо),
Vollendung f, Vollkommenheit f, -
съгласен съм-billigen tr.(c нщ.)
съгласен-einig adj., einverstanden adj.,
gemacht!, gewillt adj. (- sein etw. zu tun
съгласен съм да направя нщ.),
konsonantisch (звук) (грам.), zufrieden
(ich bin es zufrieden съгласен съм c това)
съгласие-Einklang m, -s, Einklänge (прен.) (in
-	bringen привеждам в съгласие),
Eintracht f, Einvernehmen n,
Einverständnis n, Einwilligung f, -en,
Gegenzusage f (на другата страна), Ja n, -
s, - (e-e Frage mit Ja beantworten
отговарям на въпрос със съгласие ; sein
Ja erteilen давам съгласието си ; das Ja
der Braut съгласието на булката),
Konformität f, Konsens m, -es, -e, Plazet n,
-s, -s (sein - erteilen, geben давам
съгласието си), Übereinkommen n,
Übereinkunft f, Übereinstimmung f, -en,

1177
съд
Zusage f, -n
съгласия-Zustimmung f, -
съгласна-Aspirata f, -atä (аспирувана,
придихателна) (грам.), Aspirate f, -n
(аспирувана, придихателна) (грам.),
Fleißlaut ш (плавна) (грам.), Gaumenlaut
m (небна) (грам.), Geräuschlaut m (грам.),
Hemmungslaut m (експлозивна) (грам.),
Konsonant m, -en, -en (грам.), Lippenlaut
m (лабиална), Media d, ..dien (звучна),
Mitlaut m, Mitlauter m, Nasal m, -s, -e
(насова, назална) (грам.), Palatal m, -s, -e
(палатална) (грам.), Reibelaut m
(фрикативна), Sonant m, -en, -cn (плавна)
(грам.), Sprenglaut m (експлозивна)
(грам.), Verschlußlaut m (експлозивна)
(грам.), Zahnlaut m (зъбна) (грам.)
съгласпо-auf prp. (~ Befehl des Präsidenten
по заповед на председателя ; ~ Ihre Bitte
по Ваша молба), besage prp. G
(канц.остар.), gemäß prp. D (der Vorschrift
съгласно предписанията), laut (книж.),
wunschgemäß (желанието), zufolge O
съгласувам (ce)-zusammcnreimcn tr. refl. (ich
kann s-e Worte und s-e Taten nicht
zusammenreimen не мога да съгласувам
думите с делата си)
съгласувам ce-kongruieren intr. h.
съгласувам-abstimmen tr., anmessen* tr. и
refl. (die Mittel zum Zweck - нагаждам
средствата към целта ; sich e-r Lage ~
нагаждам се към дадено положение),
harmonisieren tr., koordinieren tr.,
vereinbaren tr. refl., vereinen tr. refl.,
zusammenstimmen tr.
съгласуване-Abstimmung f, -en, Kongruenz
f, -en, Koordinierung f, Zeitfolge f (на
времената) (грам.)
съгласуваиост-Konformität f, Konkordanz f,
-en, Übereinstimmung f, -en,
Zusammenspiel n (на играта),
Gesamtausführung f (спорт.)
съгласуват ce-zusammenstimmen intr. h.
съгласявам ce-adhäriercn intr. h (c нечие
мнение), beifallen* intr.s, beipflichten intr.
h, beistimmen intr. h (deiner Meinung
beistimmen съгласявам се c мнението ти),
bewilligen tr., billigen tr., eingehen* intr. s
(ich kann auf s-e Bedingungen nicht ~ не
мога да се съглася с условията му),
Anschlägen* intr. h, einwilligen intr. h,
herbeilassen* refl. (sich zu etw.),
hergeben* tr. refl. (sich zu etw.), löffeln tr.,
verstehen* tr. refl. (sich zu etw.) (на нещо),
willigen intr. h. (in etw.) (c нещо), Zusagen
tr. (e-m etw.)
съгласявам ce-zustimmen intr. h. (e-m) (c
някого)
съгласяване-Billigung f, -en (c нщ.)
съгласяващ ce-hergebracht
сьглашател-KompromißIer m
съглашателство-Versöhlertum n, -s, -
съглашение-Abkommen n, -s,	-,
Einverständnis n, Entente f, -n,
Geheimabkommen n (тайно), Tripelentente
f (тройно, през Първата световна война)
съглашение-weltvereinbarung	f
(международно)
съгледвач-Späher m, -s ’
съглеждам-erspähen tr, gewahren tr, sehen*
tr. refl. (някого, нещо) (-en nicht vor
Augen ~ können не мога да търпя някого
; s-e Lust, Freude an etw. - гледам на нещо
c радост ; er wird nirgens gern gesehen
никъде не могат да го търпят ; das habe
ich kommen - аз очаквах това ; etw. -
lassen показвам нещо ; se sieht es gern,
wenn .. приятно му е, когато ..), sichten
tr. (суша, кораб) (мор.), sichten tr. (суша,
кораб) (мор.), wegbekommen* tr. (ich
bekam es nicht weg, wer da war im
Nebenzimmer не можах да съгледам, кой
беше в съседната ста^)
съглеждане-Sichtung f (на суша, кораб)
(мор.), Sichtung f (на суша, кораб) (мор.)
съглъшателство-Packticrcrtum n, -s, -
съграждам-erbauen tr.
съгрешавам-fchlen intr. h
съд-l. Handelsgericht m (търговски),
Hobbock m, -s (транспортен, от
ламарина), Kessel m, -s (цилиндричен),
Kühleimer m (за изстудяване на напитки).

съдбини
1178
Kühler m, -s (за изстудяване на напитки),
Küveiie f (стъклен, за опити), Kurie f, -n
(папски), Lägel n, m, -s (жетварски за
пиене), Pfanne f, -n (чугунен за изтакане
на шлак от топлинна пещ), Phiale f, -n
(плитък), Regenfaß п (за дъждовна вода),
Richterstuhl m (das gehört nocht vor m-n
~ това не е от моята компетентност),
Rüge f, -п, Sauertopf m (за оцет), Saufader
f (лимфатичен) (анат.), Schale f, -n
(плосък) (die ~ s-s Zorns über c-n
ausgießen изливам гнева си върху някого
; die - senkt sich zu s-n Güsten блюдото
на везните се накланя в негова полза),
Schiff п, -es, -е (плавателен) (klar ~
machen, ein ~ klar machen приготвям
кораб за тръгване ; zu -е versenden
изпращам по вода ; die Raiten verlassen
das sinkende - плъховете първи напускат
потъващия кораб), Schöpfer m, -s (за
гребане), Treibglas п (за форсиране),
Yowl f, -s / -е (за крайбрежно плаване)
(мор.), Aschbehälter m (за пепел),
Behälter m, -s, Blechgefäß п (тенекиен),
Bombe f, -n (c дебели стени за голямо
налягане), Bulge f, -п (тенекиен), Butte f,
-n (за носене на гръб), Druckkocher m (за
сваряване под палягане), Fangfahrzeug
п (риболовен, плавателен), Faß n, -sses, -
sser (остар.), Froschader f (кръвоносен,
под езика) (анат.), Gabelpfanne f (с
вилообразна дръжка) (метал.), Gefäß п, -
es, -е 2. Blutbahn m (углавен) (ист.), Ding
n, -(e)s (ист.), Ehrengericht п (на честта),
Schwurgericht п (със съдебни
заседатели), Send m, -s, - (духовен) (ист.),
Sondergericht п (извънреден),
Standgericht п (военно-полеви),
Volksgericht n (народен), Feme f, -n
(средновековен, таен) (ист.), Freigericht
n (таен) (ист.), Gericht n, -(e)s, -e,
Gerichtsbehörde f (юр.), Gottesgericht n
(божи) (ист.), Gottesurteil n (божи),
Halsgericht n (углавен, за най-тежки
престъпления), Hochgericht п (углавен
обикновени за смъртни наказания),
Hofgericht п (феодален, подчинен на
феодален владетел), Jugendgericht п (за
малолетни престъпници), Kassationshof
m (касационен), Kriegsgericht п (военен),
Landgericht п (окръжен), Lehnhof m
(феодален), Obergericht n (канторален,
апелативен), Bestimmung f, -en, Fatum n,
-s, -ta, Geschick n, -(e)s, -c, Los n, -es, -e,
Schicksal n, -s, -e (die Macht des ~s силата
на съдбата ; e-n s-m ~ überlassen оставям
някого на произвола на съдбата ; vom ~
heimgesucht werden сполита ме лоша
съдба), Schickung f, -en, Verhängnis n, -
ses, -se (неизбежна)
съдбини-Schicksal n, -s, -e
съдбовен- schicksalhaft,
schicksalsschwanger, schicksalsträchtig
сълбоносен-entscheidungsvoll adj., fatal adj.,
folgenschwer adj., -schicksalhaft,
schicksalsschwer
съдбоносно-verhängnisvoll (решение)
съдебен-forensisch adj. (остар.), gerichtlich
adj., richterlich
съдебномеднцински-gerichtsärztlich adj.
съдействам си-zusammenwirken intr. h. (c
некой друг)
съдействам-betreiben* tr., fördern tr.,
mitwirken intr. h. (in, bei, an etw.) (in e-m
Theatherstück - играя в драма ; die
Mitwirkenden участващите в
представлението)
съдействам-verhelfen* tr. (e-m zu etw.) (e-r
Sache zum Siege ~ помагам, съдействам
за победата на една клауза ; e-m zu e-r
Frau ~ помагам на някого да си намери
жена), vermitteln tr. (за нещо)
съдействане-Vorschubleistung f
съдействие-Assistenz f, -en, Beistand m,
Bei tum n, -s, Dazutun n (ohne mein ~ без
моето съдействие), Mitwirkung f, -en,
Zusammenspiel n (на сили, въздействия),
Zusammenwirkung f, Zutun n, -s, -
съдене-Hexenprozeß m (на набедени
магьосници), Kontumazialverfahren n
(задочно)
съдийски-richterlich

1179
съдиклад-Korreferal n, -s, -e
съдилище-Gaugericht n (областно) (ист.),
Gericht n, -(e)s, -e, Gerichtsbehörde f (юр.),
Nachlaßgericht n (което разглежда
наследствени дела), Richterhaus n,
Rügeant n, Tribunal n, -s, -e
съдим-klagbar
съдимост-Klagbarkeit f
съдини-Geschirr n, -(e)s, -e, pl.
съдирам-ablaufen* tr. refl., abreißen* tr. refl.,
schwarten tr. (на някого кожата) (фам.),
zerfetzen tr. (на парчета, късчета) (sich
das Kleid zerfetzen съдирам роклята си
на парцали), zerreißen* tr. refl. (панталон,
рокля, чаршаф)
съдия-Burgrichter m (сеньориален),
Einzelrichter in (едноличен), Kadi m, -s, -
s, Kriegsrichter m (военен),
Landgerichtsrat n (в окръжен съд),
Landrichter (в окръжен съд), Richter m, -
s, Schiedsrichter m (мирови), Starter m, -s
(който дава знак за старт), Wenderichter
ш (на обръщането) (спорт., Zielrichter in
(на финиша) (спорт.)
съдия-времеизмервач-Zeitnehmcr m
съдия-изпълнитсл-Gerichtsvollzieher in
(юр.), :nder m, -s, -, Schuldbole m
съдник-Richter m, -s, Tugendrichter m (на
нравите)
CbfliiimecKii-richterhaft, Abwasch in, -s, - (за
миене), Aufwasch m, -es, - (за миене),
Geschirr n, -(e)s, -e, pl., Kapillargefäße pl.
(капилярни, Kochgerät n (готварски),
Kochgeschirr n (готварски), Kupfer n, -s
(медни), Tongeschirr n (глинени), Zeug
n, -es, -e (irdenes Zeug глинени съдове),
Zinngeschirr n (калаени)
<rwioroBopiiTen-Vcrtragschließende(r) m, f, -
n, -n
съдоиронзводство-Gcrichtsverfahrcn f (юр.),
Verfahren n, -s
съдосвиващ-gefaßvcrcngend adj. (мед.)
съдоустройство-Gcrichtswescn n (юр.)
съдран-zerplatzt
съдружне-Assoziation f, -en (остар.),
Gemeinschaft f, -cn, Genossenschaft f, -
	съдържателна
en, Kompanie f, -n, Personalgesellschaft f
(персонално)
съдружник-Anteilhaber m (търг.), Associe m,
-s, -s (търг. остар.), Beteiligte(r) m, -n,
Einleger m, -, Gesellschfter m, -s (търг.),
Interessent m, -en, -en, Kommanditär m, -
s, -е (скрит) (търг.)
съдружник-KOmpagnon m, -s,	-s,
Komplementär m, -s, -е (напълно
отговорен), Sozius m, -, -se (търговски)
съдържа ce-gehen* intr. s (in das Stadion ~
100 000 Menschen стадионът съдържа
100 000 човека)
съдържа-halten* tr. refl. (за мярка),
begreifen*tr., beinhalten tr., bieten* tr. refl.,
einschließen* tr. refl., enthalten* tr. (dieses
Buch enthält viel Nützliches тази книга
съдържа много полезни неща), führen
tr. (der Fluß führt Krebse в реката има
раци)
съдържаиие-Anhangsregister п (на
приложението, на допълнението),
Aschengehalt m (пепелно), Begriffsinhalt
m (на понятието) (филос.), Blutalkohol m
(алкохолно) (мед.), Eisengehalt m
(желязно, на руда) (мин.), Gehalt m, -(e)s,
Ideengehalt m (идейно), Inhalt in, -s, -e
(на пакет, шише, реч, книга),
Inhaltsangabe	f	(кратко),
Inhaltsverzeichnis п (на книга, поместено
в началото или края), Sinngehalt m
(идейно), Sinngehalt m (идейно), Tenor
m, -s, Titclei f, -en (на книга), Übersicht
f (кратко), Zuckergehalt m (захарно)
съдържател-BordeIlwirt m (на публичен
дом), Gastwirt m (на ресторант), Hurenwirt
m (на публичен дом), Inhaber m, -s (на
заведение), Kaffecvvirt m (на кафене).
Löwenwirt m, -es, -c (на заведение),
Restaurateur m, -s, -c (на ресторант,
гостилница), Wirt m, -s, - (на заведение)
съдържателен-gcdankcnschwcr adj.,
gehaltreich adj., gehaltvoll adj.,
inhalt(s)rcich, inhalt(s)voll
съдържатели-Wirtslcute pl. (на гостилница)
съдържателка-Wirtsfrau f (на заведение)

съдържателност
1180
съдържателност-GehaIt m, -(e)s
съдържащ-kohlenstaoffhaltig (въглерод),
kupf(e)rig (мед), kupfrig (мед),
nikotinhaltig (никотин), ockcrhallig (охра),
opiumhaltig (опиум), ozonhaltig (озон),
radiumhaltig (радий), säurehaltig
(киселина), salpeterhaltig (селитра)
(хим.), sauerstaffhaltig (кислород),
schieferhaltig (лиска), serös (кръвен
серум), serös (кръвен серум), tonhaltig
(глина), zuckerhaltig (захар)
съдържимост-Gehalt m, -(e)s
съдя ce-rechten intr. h. (mit e-m, über etw. A)
съдя-beurteilen tr. (nach sich beurteilen съдя
по себе си), richten tr. (e-n, über etw. A, in
etw. D) (някого) (richtet nicht, auf daß ihr
nicht gerichtet werdet не съдете, за да не
бъдете съдени), rügen tr.
Cbeflinieiiiie-Assoziation f, -en (на
работници) (остар. полит.),
Dreiecksschaltung f (триъгълно) (ел.),
Durchschlag m, -(e)s, -е (открито, на части
от рудник), Einung f, -en, Erdschluß m
(късо, между веригата и земята) (ел.),
Kohlenstoffverbindung f (въглеродно)
(хим.), Kurzschluß m (късо) (ел.),
Rohrgelenk п (шарнирно) (техн.),
Rückschluß m (обратно) (ел.),
Truppen verband m (войсково) (воен.),
Verband m, -es, -re (войсково), Verbindung
f, -en, Wiedervereinigung f (повторно),
Zusammenlauf m (на реки),
Zusammenschluß m
съединения-Anlagerungskomplexe pl.
(комплексни) (хим.)
съединител-Bandkuppelung f (ланточен)
(техн.), DifFerentialkupplung f (подвижен),
Doppelkupplung f (двоен) (рад.),
Kupp(e)lung f, -en, Lamellenkupplung f
(пластинков, ламелен, многодисков)
(техн.), Scheibenkupplung f (дисков),
Wellenkupplung f (на вал) (техн.), Zwilling
m, -s, -e
съединителен-kopulativ
съединява ce-aufbauen tr. refl.
съединявам ce-assoziieren tr. refl., gatten tr.
red. (прен.), koalieren intr. h., koalisieren
intr. h., lehnen refl. (за рудни жили),
vereinen tr. refl., vereinigen tr. refl.,
zusammentun* tr. refl.
съедннявам-anplatten tr. (c нитове, бурми)
(техн.), ansplissen tr. (две въжета) (мор.),
anstoßen* tr. (две тръби) (техн.),
anzwirnen tr. (чрез усукване),
berklammcrn tr., fachen tr. (техн.), fügen tr.
(стр.), gehren tr. (на откос) (техн.),
ineinanderfügen tr., kröpfen tr. (летви под
прав ъгъл), kuppeln tr. (две неща), laschen
tr. (чрез накладка), paaren tr. refl. (Geist
ind Bosheit ~ съчетавам в себе си дух и
злоба), rallieren tr. (отново), schrägen tr.
(кръстосано), vergehren tr. (на скос)
(техн.), verhängen tr., verkämmen tr. (на
гребен), verkoppeln tr., verkröpfen tr. (със
скобка на скос), verkuppeln tr.,
verlatschen tr. (c накладка) (техн.),
vermählen tr. refl. (e-n, sich mit e-m),
zusammenbringen* tr. (пари, хора,
състояние), zusammenbringen* tr. (пари,
хора, състояние), zusammenfassen tr.
(единици, поделения, групи),
zusammenfugen tr. refl. (едно към друго),
zusammenstecken tr. (с топлийки),
Zusammenstößen* tr. (греди, части на
дреха), zusammentun* tr. refl.
съединяваме ce-zusammenschließen* refl.
(sich zu etw.) (в дружество),
zusammensetzen tr. refl.
съединяване-Assoziation f, -en (на растения,
кристали) (биол. минер.), Bindung f, -en
(физ. на атоми), Kurzschließen п (накъсо)
(ел.), Laschung f, -en, Reihenschaltung f
(последователно), Vereinigung f,
Verhängung f, -en, Verkuppelung f,
Zusammenfassung f, Zusammenschluß m
съединяват ce-zusammenlaufen* intr. s. (за
реки)
съединяващ-kopulativ, zusammenfassend
съедиянват ce-ineinanderfließen* intr. s.
съешавам-раатеп tr. refl. (Geist ind Bosheit ~
съчетавам в себе си дух и злоба)
съжаление-Bedauern n, -s (er sprach sein

1181
създателка
Bedauern über den Vorfall aus той изказа
съжаленията си за неприятната случка),
Erbarmung f, -en, Leidwesen n
съжалявам-bedauern tr. (einen bedauern
съжалявам нкг.; ich bedauere den armen
Kerl съжалявам бедния човек), beklagen
tr. refl., bereuen tr. (ich habe nichts zu
bereuen няма за какво да съжалявам),
dauern tr. imp., reuen tr. imp. (es reut mich
разкайвам се ; die beleidigenden Worte ~
mich разкайвам се за обидните думи ;
mien Geld reut mich разкайвам се за
парите ; es reut ihn der Strafe разкайва cc
за наказанието)
съждение-Kontradiktion f, -en
(противоречиво)
съживявам ce-aufleben intr. s. (die Stadt lebt
auf градът се оживява ; der Streit, der
Sturm lebte auf разпрата пак се подхвана,
бурята започна отново ; er ist ordentlich
aufgelebt той се съвзе значително,
оздравя)
съживявам-auferwecken tr. (поет.), beleben
tr. refl., erwecken tr. (e-n vom Tode ~
съживявам нкг.), Wiederaufleben intr. s.,
wicderbeleben tr. (удавник, стопанство)
съживяване-Wiederaufleben n
съжктел-Hausgcnosse m
съжители-Hauslcute
съжителство-Beisammenleben n, Kabsehe f
(незаконно), Konkubinat m, -s, -e
(незаконно)
съзаклятие-Konsortion f, -en, Verschwörung
f, -en
съзаклятник-Verschörer m, -s,
Verschworene(r) m, -n, -n
съзаклятнича-konspirieren intr. h.,
verschwören* refl.
сьзвездие-Gcstim n, -(e)s, -е (рядко), Sternbild
n '
съзвучне-Einklang m, -s, Einklänge (муз.),
Zusammenklang f (муз.)
създавам ce-erzeugen refl.
създавам-bedingen tr., beseligen tr.
(блаженство), erschaffen* tr., erstellen tr.
(Normen ~ създавам норми), erzeugen tr.,
formen tr. refl. (по даден образец),
herstellen tr. (връзки), hervorbringen* tr.
(плодове, стопански блага),
hervorzaubem tr. (като чрез вълшебство),
kreieren tr. (нова роля), machen tr.,
modellieren tr. (по модел, образец),
schaffen* tr. (Werte ~ създавам ценности
; Gott schuf den Menschen ihm zum Bilde
бог създаде човека по свой образ и
подобие; er ist zum Lehrer wie geschaffen
той сякаш е роден за учител ; e-e neu
geschaffene Stelle новооткрита служба ;
er stand da, wie ihn Gott geschaffen
стоеше както го е родила майка ; der
schaffende Mensch творец ; die Eisen
schaffende und verarbeitende Industrie
железодобивната	и
железопреработващата индустрия),
stiften tr. (e-n Bund — сключвам съюз ;
gern Ehen ~ обичам да сватосвам
хората), vorbilden tr. (образец), weben*
tr. refl. (der Nebelrauch webt undeutliche
Gestalten мъглата създава неясни
образи) (прен.), weibein intr. h.
(настроение), wirken tr. (das wirkt Wunder
това създава чудеса), zeugen tr. (деца)
създаване-Arbeitsbeschafung f (на работа)
(икои.), Formung f-en (на форма),
GestJatung f, -en, Kreation f, -en (на рокли),
Modellierung f (на модели), Saatzucht f
(на сортове), Schöpfung f, -cn (на света),
Werden n, -s, -, Zeugung f, -en (биол.)
създанне-Fabelwesen n (т басните,
приказките), Gcbild n, -s, Geschöpf n, -
(e)s, -e, Kreation f, -cn, Kreatur f, -cn,
Schöpfung f, -en (в поезия, изкуство)
създател-Erschaffer m, -s, Erzeuger m, -s,
Former m, -s, Gestalter m, -s (на форми)
(прен.), Gründer m-,s, Schaffer m, -s,
Schöpfer m, -s, Zeuger m, -s
създателка-Mutter f, -r (sie fühlt sich ~ тя e
бременна ; die leibliche - родната майка
; lediga ~ жена c извънбрачно дете ; ~
Erde майката Земя ; ~ Natur майката
природа ; wie bei ~n както при мама ;
Gottes ~ богородица ; bei ~ Grün

съзерцавам
1182
übernachten нощувам на открито ; die
weise ~ акушерка ; das alte Mütterchen
старата бабичка ; Vorsicht ist ~ aller
Weisheit предпазливостта е маГпса на
всяка мъдрост)
съзерцавам-beschauen tr. refl., betrachten
tr.refl., schauen tr. (auf etw., e-n ~
съзерцавам ; um zu sehen, muß man - зада
видим, трябва да гледаме ; nach allen
Seiten - гледам на всички страни ; aus
dem Fenster ~ поглеждам през
прозореца ; du mußt um dich ~ трябва да
се огледаш наоколо ; in die Zukunft ~
гледам в бъдещето ; Gott ~ съзерцавам
бога ; zu tief ins Glas geschaut haben
пихнал съм ; trau, schau, wem! отваряй
си очите!)
съзерцаваие-Schau f, -en (die mystische ~
мистично съзерцаване), Wesensachau f
(на същината на нещата)
съзерцаиие-Bcschauung f, Betrachtung f, -
en, Kontemplation f, -en
съзерцател-Bcschauer m, -s, Betrachter m, -s
съзерцателен-beesinnlich adj, betrachtsam
adj., kontemplativ, nachdenklich
съзерцателност-Besinnlichkeit	f,
Nachdenklichkeit f, -
съзижда-aufbauen tr. refl. (хим.)
съзирам-erblicken tr. (in ihm erblickte ich
meinen Feind в него съзрях свой
неприятел), erschauen tr., ersehen* tr.
(остар.), erspähen tr., gewahren tr.
съзнавам-einsehen* tr., erkennen* tr. refl.,
innewerden* tr.
съзнаваие-Einsicht f, -en
съзнаващ-bewußt adj., pflichtbewußt (дълга
си) (~e Einstellung zur Arbeit съзнателно
отношение към работата), schuldbeladen
(вината си)
съзнаващ-selbstbewußt (собствената си
цена),	verantwortungsbewußt
(отговорността си)
съзиание-Arbeitsgesinnuhg f (трудово),
Arbeitsmoral f (трудово), Besinnung f (zur
Besinnung kommen идвам в съзнание),
Erkenntnis f, -se, Gemeinschaftsgeist m
(обществено), Klassenbcwußtscin n
(класово), Moralität f, -en (нравствено),
Schuldbcwußtsein n (за виновност),
Sensorium n, -s, Sinn m, -es, -e (ihr
vergeht die ~e тя загубва съзнание ; nicht
bei -en sein не съм на себе си ; bist du
von ~en ? да не си полудял ?), Sinn m, -es,
-e (ihr vergeht die ~e гя загубва съзнание
; nicht bei ~en sein не съм на себе си ;
bist du von ~en ? да не си полудял ?),
Verantwortungsbewußtsein n
съзпателен-pnichlbewußt (~с Einstellung zur
Arbeit съзнателно отношение към
работата), verantwortungsbewußt (човек,
младеж), willkürlich, wissentlich
съзрявам-heranrcifen intr. s., heranwachsen*
intr. s. (за младежи, деца)
съзряване-Entwicklungsjahre pl. (полово),
Pubertät f (полово)
съзцераздирателен-jammererregend
съзъбпе-Karpfengebiß n (конско)
cbittMepitM-kommcnsurabel
сънзмернмост-Kommensurabilitäl f, -
съимеиик-Namcnsbruder m
съищец-Mitklägcr m
съквартирант-Hausgenosse m, Mitbewohner
m
съкласник-Klassengenosse m
съкооператор-Genosse m, -n (търг.)
съкратен-abgekürzt (процедура, начин),
gedrängt part. adj.
съкратявам-kleinem tr. (e-n Bruch kleinem
съкратявам дроб) (мат.)
съкратяваие-Arbeitszeitverkürzung f (на
работното време) (икон.)
съкращавам ce-eingehcn* intr. s
ськращавам-аЬЬаиеп tr. refl. (длъжности),
abkürzen tr. (думи, път, престой, дроб),
abschneiden* tr. (e-m etw.) (път),
aufheben* tr. (дроб) (мат.), auflösen tr.
(дроб) (мат.), heben* tr. refl. (дроб) (2
gegen 2 hebt sich две c две се съкращава)
(мат.), kürzen tr. (e-e Rede kürzen
съкращавам реч ; e-n Bruch kürzen
съкращавам дроб), restringieren tr.,
schneiden* tr. refl. (път), verkleinern tr. refl.

1183
съмнение
(дроб) (мат.), verkürzen tr. (das hat sein
Leben verkürzt това му скъси живота)
съкращаване-Abkürzung f, -en, Kürzung f (на
реч, дроб)
съкращение-Abbau m, -s, -e, Abbreviatur f, -
en, Abkürzung f, -en (на дума, път),
Beamtenabbau m (на чиновници), Kürzel
n, -s (в стенографията), Kurzwort n (във
вид на дума, на телеграма),
Personalabbau m (на персонал)
съкровен-angelegentlich adj. (желание),
sehnlich (желание)
съкровеност-lnncrlichkeit f
съкровище-Goldhort m (златно), Hausschalz
m (частно), Hort m, -s, -e, Schatz m, -es, ч-е
(Schätze sammeln натрупвам богатство ;
die Schätze c-s Landes богатствата на
една страна ; Die Schätze des Bodens
подземните богатства ; ein riecher ~ von
Kunstwerken цяла съкровищница от
творби на изкуството ; ein ~ von
Erfahrungen богат опит ; e-n ~ haben
изкопавам имане ; nach e-m -graben
копая за имане ; sie ist ein wahrer ~ тя
няма цена), Staatsschatz m (държавно)
съкровищница-Schatzhaus n, Schatzkammer
f, Thesaurus m, -, -ren (на познания)
съкрушавам-niederschlagen tr. refl. (Zweifel
~ разсейвам съмнения ;
niedcrgeschlagende Mittel средство за
понижаване на температура ; e-n Prozeß
- спирам дело), nicderschneltem tr.
съкрушен-niedergeschlagen
CbKpyuieiiite-Niederschlagung f
съкрушителен-erdrückend adj., schlagend
(доказателство) (aufs schlagendste
widerlegt оборен напълно ; der rasche ~c
Dialog остроумен диалог)
сълза-Freudenträne f (от радост), Maiblume
f, -n (момина), Maiglöckchen n (момина),
Perle f, -n (бисероподобна) (der Schweiß
stand in ~n auf der Stirn едри капки пот
му излязоха на челото ; die ~n in Sekt
мехурчетата-ияна в шампанското),
Träne f, -п (heiße ~n weinen плача c
горещи сълзи ; die Augen voll -n haben
очи те ми са пълни със сълзи ; е-е - rinnt
mir über die Wange една сълза се търкулва
по бузата ми ; unter ~n lachen смея се
със сълзи ; zu ~n gerührt трогнат до
сълзи), Weißwurz f (момина) (бот.), Zähre
f. -п (поет.)
сълзи-Augenwasser п (поет.),
Krokodil(s)tränen pl. (крокодилски),
Kuckkucksblume f (кукувичи) (бот.),
nässen intr. (за рана) (die Wunde näßt
раната сълзи), tränen intr. h. (око, лозова
пръчка)
сълзица-Hasenbrot n (бот.), Zittergras n
(средна) (бот.)
сълзлив-larmoyant, rinnig, rührselig
(история, страница), weinerlich (ein
weinerliches Lustspiel сълзлива комедия)
сълзливо-сантименталегНагтоуап! (за
драма)
сълзотечение-Tränenfluß m
сълзящ-triefig
съм-bestehen* intr. h, bilden tr. refl., sein*
intr. s. (ich denke, alse bin ich мисля,
следователно съществувам ; er ist nicht
mehr няма го вече, не е жив ; - oder nicht
~ да бъдеш или да цс бъдеш; es war einmal
имало едно време ; kann ~ може би ; laß
ihn - не го закачай), sitzen* intr. h. refl.
(der Nadel sitzt fest in der Wand пиронът
е забит здраво в стената), wesen intr. h.
съмншленик-Anhänger m, -s, - (ирен.),
Gesinnungsgenosse m
съмишлепици-Anhängerschaft t. -
съмнение-Bcdcnken n, -s (ich habe einige
Bedenken имам някои съмнение),
Skepsis f, Verdacht m, -cs. - (c-n in, im -
haben, - auf e-n haben подозирам някого
; gegen e-n ~ schöpfen усъмня вам се в
някого, подозирам някого ; in ~ kommen
възбуждам съмнение ; етв. брингт мицх
нн ~ нещо поражда подозрение в мен ;
auch der leiseste — и най-малкото
подозрение, съмнение). Zweifel m, -s
(über elw. in, im Zweifel sein, Zweifel legen
имам съмнение относно нещо ; es
steigen mir Zweifel auf es kommen mir

съмнителен
1184
пораждат се съмнения в мен ; daran ist
kein Zweifel в това няма никакво
съмнение ; ich habe dich über ш-е
Verhältnisse nicht im Zweifel gelassen не
оставих у теб никакво съмнение относно
моето положение), Zweifelsfall m (im
Zweifalsfall при съмнение)
съмнителен-anrüchig adj. (пейор.),
bedenklich adj. (das wirft ein bedenkliches
Licht auf ihn това хвърля съмнителна
светлина върху него), brenzlig adj. (разг.),
dunkel adj. (ein dunkler Ehrenmann
подозрителна личност), faul adj. (die
Sache steht ~ работата е съмнителна),
fraglich adj. (s-e Stellung ust ~
положението му е съмнително),
fragwürdig adj., link, mißlich, mulmig (~es
Wetter несигурно време ; -eSache гнила
работа), oberfaul (die Sache ist ~ работата
е много съмнителна), ominös, schlüpfrig
(предлог), verdächtig (e-s Mordes ~
заподозрян в убийство ; sich ~ machen
възбуждам подозрение, ставам
подозрителен, съмнителен), verfänglich,
verrufen, zweideutig (държане),
zweifelhaft (ein zweifelhafter Erfolg
съмнителен успех)
съмиително-zweifelhaft (es ist noch
zweifelhaft, ob ich fahre още e
съмнително дали ще пътувам)
съмнителпост-Fraglichkeit f
съмнявам ce-anzweifeln tr. (в нщ.), bezweifeln
tr. (es ist nicht zu bezweifeln безсъмнено
e), zweifeln intr. h. (an e-m, etw.) (в някого,
нещо)
съмняване-Zweifelei f, -en (прекалено,
постоянно)
съмняващ ce-bedenklich adj.
сън-Angsttraum m (кошмарен), Bärenschlaf
m (дълбок, летегичен), Nachtruhe f, Schlaf
m, -es, -e (aus dem ~ erwachen събуждам
се от сън ; sich des ~es nicht erwehren
können не мога да се боря със съня си ;
in tiefem ~ liegen спя дълбок сън ; in -
fallen потъвам в сън; ein Kind in - singen
приспивам дете с песен ; das fallt mir
nicht im ~e ein това не ми е минало през
ума), Schlummer m, -s, Todesschlaf m
(вечен), Traum m, -es, *c (etw. in ~c sehen
виждам нещо в съня си ; aus dem ~е
erwachen събуждам се от сън ; wache
Träume сънища наяве ; so etw. wäre mir
doch nicht im - eingefallen и на сън не би
ми дошло на ум), Traumgebilde f,
Winterschlaf m (зимен)
съиарод ник-Landsmann m,.deute
съпародница-Landmännin f
сънародпишки-lamdmännisch
съиаследник-Erbgenossc m, Miterbe m
съпасленик-Beierbe m, -n, -n (юр.)
cbiie]i-dämm(e)rig adj., dösig adj., schläfrig
(ich bin - спи ми се ; - werden доспива
ми се ; ~ machen накарвам да заспи ; -es
Wetter сънливо време), schlaftrunken,
verschlafen (~е Augen подпухнали,
сънени очи)
cbiieiiocT-Schläfrigkeit f, -, Schlaftrunkenheit
f,-
съпища-Tagträume pl. (наяве), Traumleben n
сънлнв-schläfrig (ich bin ~ спи ми се ; -
werden доспива ми се ; ~ machen
накарвам да заспи ; ~es Wetter сънливо
време), schlafmützig, verschlafen
сънливец-Langschläfer m, -, Pennbruder m,
Schläfer m, -s, Schlafratte f (разг.),
Schlafratz m (разг.), Siebenschläfer m
(зоол.), Siebenschläfer m (зоол.)
съилквка-Bilch f, -е (зоол.)
съпливко-Schläfer m, -s, Siebenschläfer m
(шег.)
съиливко-Siebenschläfer m (шег.)
сънливост-Schläfrigkeit f, -, Schlafsucht f
(патологична) (мед.)
съиливци-Schlafmäuse pl. (зоол.)
съпльо-Schläfer m, -s, Schlafmütze f (разг.),
Schlafratte f (разг.), Schlafratz m (разг.),
Siebenschläfer m (шег.), Siebenschläfer m
(шег.)
cbiiOBHAeuiie-Luftgebilde f, Luftgestalt f,
Traumgebilde n, Traumgesicht n, Trugbild
n, Vision f, -en
съновник-Traumbuch n

1185
сьиогадател-Traumdueter ш
сънотьлкувател-Traumdeuter m
сънувам-duseln intr. h, träumen intr. h. (von
e-m, etw. ~ сънувам някого нещо ; träume
süß ! приятни сънища !)
сънчец-Luller m, -s, Schläfchen n, -s (ein ~
machen поспивам си)
съпчо-Sandmännchen n, Sandmann m, -rer
съобвиняем-Kronzeuge m (като
прокурорски свидетел), Mitangeklagte(r)
m
съображение-Betracht m, -(e)s (das wird in
Betracht kommen това ще се вземе под
съображение), Erwägung f, -en (in ~
ziehen вземам в съображение), Hinsicht
f, -en, Konvenienz f, -en, Rücksicht f, -cn
(mit, ohne ~ auf e-n, etw. c, без оглед на
някого, нещо ; - auf e-n, etw. nehmen
вземам под внимание ; in jeder ~ във
всяко отношение)
съобразен-angemessen pari. adj. D.
(angemessene Frist съответен, достачен
срок ; der Zeit nicht ~ несъответно c
времето ; etw. paßt wie - нщ. приляга,
като че ли е по мярка), artgemäß adj. (е
вида), bedarfsgerecht adj. (е нуждите)
(икон.), gemäß adj., naturgemäß (с
природата), pflichtgemäß (с дълга),
pflichtmäßig (с дълга), sachgemäß,
schulgerecht (с учебни правила),
sinngemäß (със смисъла), sinngemäß
(със смисъла), stilrecht (с даден стил),
textgemäß (с текста), zeitgemäß (с
времето)
съобразено-schriftgemäß (с писанието)
съобразителен-geistesgegenwärtig adj.
съобразно-auf ргр. (~ Befehl des Präsidenten
по заповед на председателя ; - Ihre Bitte
но Ваша молба), gemäß ргр. D (- den
Umständen	съобразно с
обстоятелствата), handwerksmäßig
(занаята), hiernach (това), Maßgabe f, -,
plangemäß (плана), planmäßig (плана),
standesgemäß	(съсловието),
standesmäßig (ранга), wunschgemäß
(желанието), zufolge D
	съобщаване
съобразност-Angemessenheit f, -en,
Gemäßheit f
съобразявам ce-richten tr. refl. (sich nach etw.
e-m) (c нещо)
съобразявам-wegbekommen* tr.
съобразяващ ce-bedacht adj. (nur auf sich
bedacht съобразяващ се само със себе
си ; auf alles bedacht sein съобразявам
се с всичко)
съобшим-mitteilbar
съобщавам ce-kommunizieren intr. h.
съобщавам-abdanken intr., abrufen* tr. refl.,
ankünden tr. (за предстоящо
мероприятие, тържество, концерт) (e-m
s-n Besuch ~ съобщавам нкм., че ще го
посетя), ankündigen tr. (за предстоящо
мероприятие, тържество, концерт) (e-m
s-n Besuch ~ съобщавам нкм., че ще го
посетя), anmelden tr. и refl. (за нщ.) (s-n
Besuch - съобщавам за идването си ;
Konkurs ~ обявявам фалит ; Waren beim
Zollamt - декларирам стоки в митницата
; ein Patent ~ патентувам нщ. ; е-е
Krankheit meldet sich an обацда се
болежка), ansagen tr. и refl. (номера на
програмата, времето) (seinen Besuch,
sich ~ известявам за предстоящото си
посещение ; die Versammlung ist auf
Dienstag angesagt събранието е обявено
за вторник), anzeigen tr. (за получаването
на сума), aufrufen* tr. (предстояща
дажба), beibringen* tr. (предпазливо),
berichten tr. intr.h (ich berichte dir Obrer
die neuen Nachrichten ще ти съобщя
последните, новите новини), besagen tr,
bescheiden* tr., eröffnen tr.,
hinterbringen* tr. (тайно), kommunizieren
intr. h., kündigen intr. h. (че ще напусна
служба), kundmachen tr., melden tr.,
mitteilcn refl. tr„ telephonieren tr. (no
телефона), verlaulbaren tr, vermelden tr.,
verständigen tr. refl. (c-n von etw., über
etw. А) (на някого нещо)
съобщаване-Ansagc f, -n (на говорител,
конферанене), Kündigung f (че се
напуска служба), Kundmachung f

съоощение
1186
съобщеиие-Absage f, -n, Ankünd(ig)ung f, -
cn, Anmeldung f, -cn, Ansage f, -n (за
предстоящо посещение), Ansagung f,
Anzeige f, -n (остар.), Bericht m, -(c)s, -e,
Bestätigungsschreiben n (за получаване
на писмо, превод) (търг.), Bestellung f, -
en, Blättermeldung f (в пресата), Bulletin
n, -s, Drahtbericht m (телеграфно),
Hntrefilet n, -s (вестникарско), Eröffnung
f, -en, Fchlbericht m (нсвярно, погрешно),
Funkbericht in (по радиото),
Geburtsanzeige f (за новородено),
Kabelbericht m (кабелно), Kommunikaion
f, -en, Kraftvrkehr m (автомобилни),
Krankenbericht m (за състоянието на
болен), Meldcbrief in (писмено), Meldung
f, Mitteilung f, -en, Nachricht f, -en (e-m
von ctw. ~ geben уведомявам някого ; ~
(von sich) geben обаждам се, пращам
вест ; die Zeitung bringt die - вестникът
съобщава ; neuste —en последните
новини ; ~cn (über e-n ctw) einzichen
събирам сведения за някого),
Rundfunkboischaft f (предавано по
радиото), Sondenneldung f (извънредно),
Talarennachricht f (лъжливо),
Todesnachricht f (за смърт),
Verlautbarung f, -en, Vertsändigung f, -,
Vormelung f (предварително),
Zeitungsnachricht f (вестникарско),
Zugverbindung f (влаково),
Zweckmeldung f (тенденциозно)
съобщения-Blindverkehr n (рад.),
Durchgangsverkehr m (транзитни),
Eisenbahnverkehr m (железопътни),
Flugverkehr m (въздушни) (авиац.),
Lokalverkehr m, -es, -е (локални),
Ortsverkehr m (локални) (ж.п), Randnotiz
f (кратки), Überlandverkehr m
(междуградски), Überseeverkehr m
(презморски), Verkehr m, -es, - (wir stehen
im Zeichen des ~s живеем във века на
съобщенията; aller ~ mit dem Auzland ist
abgebrochen всички съобщения c
чужбина са прекъснати), Verkehrswesen
n, Vorort(s)verkehr m (локални),
Weltverkehr m (международни),
Zwischcnauslandsverkchr m (транзитни)
сьобщи гел-Ansager m, -s
съобщителен-aufgeschlossen part. adj.
(човек) (ihr Herz ist für alles Edle - душата
и е отворена за всяко благородно нщ.)
съоветствам-übcreinlreffeb* intr. s. (mit etw.)
съоражеини-Befcstigungsanlage	f
(фортификационни) (воен.)
съоръжавам-bewaffnen tr. rei'l., bewehren tr.,
fundieren tr., versehen* tr. rcfl.
съоръжавапс-Bewaffnung f, -en
съоръжение-Abschlußbauwerk	n
(преградно), Abschlußbauwerk n
(преградно), Anlage f, -en (на завод, ТЕЦ
и др.) (често pl.), Apparat m, -s, -е (ohne -
просто, лесно, без церемонии),
Aufrüstung f, -en, Bclriebseinrichtung f, -
cn (цахово, заводско), Einlaufbauwerk n
(входно, на язовир) (хидр.),
Entladeeinrichtung f (за разтоварване),
Förderanlage f (повдигателен), Geschirr n,
-(e)s, -е (техн. мор.), Hafenanlage f
(пристанищни), Industrieausrüstung f,
Schwelle f, -n (за повишаване на водното
ниво), Tiefbau m, -es, -ten (подземно),
Treiber m, -s (ренково ветрилно) (мор.),
Verladeeinrichtung f (за товарене) (мин.)
съоръжения-Aufbau m, -s, -e/-ten (на
горната палуба на кораб) (мор.),
Betribsanlage f (всички заводски) (техн.),
Bühnenwerk п (сценични),
Deckaufbauten pl. (на палубата),
Fluganlage f (корабни, самолетни),
Sinteranlage f (синтеровални),
Sinteranlage f (синтеровални),
Verteidigungsanlagen pi. (отбранителни),
Wasserkunst f (водни, изкуствени),
Wasserwerk n (хидротехнически)
съотвествие-Konformität f
съответващ-päslich, zuständlich (на
състояние)
cbOTBeTeH.gemäß adj.
съответен-abgemessen part. adj.,
angemessen part. adj. D. (angemessene
Frist съответен, достачен срок ; der Zeit

1187
съпритежател
nicht ~ несъответно с времето ; etw. paßt
wie ~ нщ. приляга, като че ли е по мярка),
dazugehörig adj., diesbezüglich adj.,
einschlägig adj., entsprechend part. adj.,
gebührlich adj. (остар.), gehörig adj.,
korrelativ, sachgemäß
съответно-betrffend adj., beziehungsweise
adj., füglich adj. (рядко)
съответност-Gemäßheit f
съответствам си-zusammenpassen intr. h. (c
нещо друго)
съответствам-entsprechen* intr. h,
konvenieren intr. h. (e-m), korrespondieren
intr. h., passen intr. h. (in etw A, zu e-m) (er
paßt nicht in diese Stellung той не
подхожда за тази работа ; grün und blau
- schlecht zueinander зелено и синьо не
си подхождат ; das paßt nicht hierher на
това мястото не му е тука ; die beiden ~
nicht zueinander двамата не си подхождат
; der Preis paßt mir nicht цената е висока
за мене ; wenn es ihm paßt ако му е
удобно ; die Schuhe - mir nicht обувките
не ми стават ; die passende Farbe wählen
избирам подходящ цвят)
съответстват си-zusammenstimmen intr. h.
съответстващ-sachgemäß (на обекта,
задачата), zutreffend
съответствен-konfonn
съответствие-Angemessenheit f, -en,
Einklang m, -s, Einklänge (прен.),
Entsprechung f, -en (dies Wort hat keine ~
im Russeschen за тая дума няма
съответствие на руски), Gegenbild п,
Kongruenz f, -en
съответствувам-korrespondicrcn intr. h.
съотечествеинк-Landsmann m, ..Iculc,
Volksgenosse m
съотноснтелен-korrclat, korrelativ, reziprok
съотносителност-Rcziproziläl f
съотношеиие-GrößcnverhäItnissc pl. (на
величините), Korrelation f, -en,
Kräfctvcrhältnis n (на силите), Parität f, -
en (на две държави), Verhältnis n, -scs, -
se, Zahlcnvcrhällnis n (числено)
съпериик-Koinpetcnt in, -en, -en (при
състезание, за служба, конкурс),
Konkurrent m, -en, -en, Nebenbuhler m,
Rival m, -en, -e, Rivale m, -n, -n, Wetteiferer
m
съпернича-ei fern intr. h (остар.), wetteifern
intr. h. (mit e-m in etw. D) (c някого в нещо)
съпернически-nebenbuhlerisch
съперпичество-Konkurrenz f, -en,
Nebenbuhlerschaft f, Rivalität f, -.Wetteifer
m
съпоставка-Gegenüberstellung f
съпоставям-dagegensetzcn	Ir.,
entgegenhalten*	tr.,
gegeneinanderhalten* tr., gcgenhalten* tr.,
gegenüberstellen tr., kollationieren tr. (c
оригинал) (ein Werk kollationieren
съпоставям съчинение c оригинал),
parallclisieren tr., vergleichen* tr. refl.,
Zusammenhalten tr. (за сравнение),
zusammcnslcllen tr. (за сравнение)
съпоставяие-Gcgenüberstcilung f, Kollation
f, -en (на копие c оригинал), Parallele f, -n
(zwischen zwei Sachen die ~ ziehen правя
паралел между две неща ; zu dieser
Handlungsweise gibt cs k-e ~ този начин
на действие няма подобен на себе си),
Skonto in, -s, - (на сметки) (търг.),
Vergleich m, -es, -е (im - zu, mit etw., e-m в
сравнение c нещо, някого; e-n - zwischen
zwei Dingen ziehen, anslellen правя
сравнение, съпоставяне между две неща
; etw. ist ohne ~, über jeden ~ erhaben нещо
е несравнимо, несъиоставимо ; im -
сравнително), Vergleichung f,
Zusammenstellung f (за сравнение).
Chorgestühl п (архит.) (църк.)
cbiipiiKOciiOBeiiiie-Bcrührung f, -cn, Fühlung
f (воен.), Kontakt m, -s, -e
съирннадлежащи-гихаттс^еНо^ (едно
към друго, към един комплект, дадена
общност)
cъиpIшaдлeжнocт-Zusammcngchöгigkcit f, -
съпринадлежности-Zubehör n, Zubehörteile
pl.
съпритежател-Mitbcsitzcr m, Pfänner т, -s
(на солница)

съпровод
1188
съпровод-Begleitung f, -en (муз.),
Klavierbegleitung f (на пиано),
Orehestcrbcgleitung f (на оркестър)
сънроводач-Wegweiscr ш
съироводител-Gcleiter m
съпровождам-begleiten tr., cinschleusen tr.
(тайно), geleiten tr.
съпровождапе-Bcgleitung f, -en
cъlIpoвoждalle-Gelcit(e) n, -(e)s, Totcngeleil
n (на покойник)
съпровождач-Frcmdcnführcr m
съпротива-Gegenwehr f, Resistenz f, -cn
(passive ~ пасивна съпротива), Wehr f, -
en, Widerstand m (упорита, активна,
пасивна) (e-in Widerspruch leisten
оказвам съпротива на някого)
сънротивлеиие-Abnutzungswidcrstand m
(от износване, изхабяване),
Bclastugswiderstad m (товарно) (ел.),
Blindwiderstand m (индуктивно,
реактивно), Festigkeitslehre f (на
материалите), Reluktanz f, - (магнитно)
(техн.), Rückdruck ш (техн.),
Scherfestigkeit Г (на плъзгане, на
срязване) (техн.), Schlagzugfestigkeit f (на
разтягане от удар) (техн.),
Verformungsbeständigkeit f (срещу),
Widerstand m, Wirkwiderstand m
(активно) (ел.)
съпротивлявам ce-anstreben intr. h. (wider,
gegen etw. А ~) (на нщ.), gegenhalten*
intr. h, pullen intr. h., standhallen* intr. h.
D (allen Angrifen, der Kritik ~ устоявам
на всички атаки, издържам на
критиката), stemmen Ir. refl. (sich gegen
etw.) (sich auf etw. ~ инатя се на нещо),
widersetzen refl. D, widerstehen* intr. h.
D, -widerstreben intr. h. D, widerstreiten*
intr. h.
съпротивлявапе-Gesperre n, -s (прен.)
съпротивявам се- ankämpfen intr. h. (gegen
e-n, etw. -) (срещу враг, c умора, лошо
настроение)
съпруг-Durchgänger m, -s (който кръшка),
Ehegatte m, Ehegespons m (шеп), Eheherr
m (остар.), Ehemann m, Gatte m, -n, Gemahl
m, -(c)s, -e, Gespons n, m, -es, -е (остар ),
Jubelbräutigam m (празнуващ сребърна
или златна сватба), Lebensgefährte m,
Mann m, -es, -i-cr
съпруга-Ehefrau f, Ehegespons m (шег.), Frau
f, -cn (m-c ~ съпругата ми), Gattin f, -nen,
Gespons n, -cs, -е (остар.), Jubelbraut f (в
деня на сребърна или златна сватба),
Lebensgefährtin f
сънружески-chelich adj., chcmännisch adj.
сънружество-Ehestand m, Konnubium n, -s,
-bien
съпрузи-Ehelcule pl., Gatte pl. (остар.),
Jubelpaar n (юбиляри)
cъIIpъжe]llIe-Induslгiecinrichtung f
сънътстване-Bcgleitung f, -en
сънътствувам-bcgleiten tr.
сър-Sir! (като титла на низшето дворянство)
сърабам-spachleln intr. h. tr. (здравата)
съразмерен-abgewogen part. adj.,
angemessen part. adj. D. (angemessene
Frist съответен, достачен срок ; der Zeit
nicht ~ несъответно c времето ; etw. paßt
wie - нщ. приляга, като че ли е по мярка),
ebenmäßig adj., gemäß adj., päslich
съразмерно-Maßgabe f, -
съразмериост-Angemcssenheit f, -en,
Ebenmaß, Gemäßheit f
съратник-Kampfgciährte m, Kampfgenoß m,
Kampfgenosse m, Mitkämpfer m
сърбам-einschlürfcn tr., läppern tr. (разг.),
lappem tr. (разг.), löffeln tr., schlabbern intr.
h. tr. (фам.), schlampen intr. h. (фам.),
schlappen tr., schlürfen tr. intr. h. (mit vollem
Zügen die Waldluft ~ вдишвам жадно c
пълни гърди планинския въздух ; den
Wein ~ пия вино на глътки)
сърбапе-Geschlabber n, -s, Schlabberei f
(фам.)
сърбеж-Jucken n, -s, Kribbel m, -s (разг.)
сърби ме-krabbeln intr. h., kribbeln intr. h. (es
kribbelt mir in der Nase сърби ме носа)
сърби-krabeln intr. s. (es krabbelt mir am Halze
сърби ме вратът)
сърбииа-Zackenschote f (бот.)
сърбохърватски-serbisch kroatisch,

1189
сърце
serbokroatisch
сървета-Zapfenträger rn (шишаркови) (бог.)
сърво-Palisanderholz п (палисандрово)
сърдечен-herzlich (herzlich lachen сърдечно
се смея), innig, inniglich, kardinal, kordial,
liebreich
сърдечннк-Кет m, -s, -е (ел.)
сърдечно-angelegentlich adv. (ich empfehele
mich Ihnen auf das angelegentlichste
изказвам Ви най-сърдечните си
почитания (учтива формула в писма)
(остар.)), bestens adv. (разг.)
сърдечност-Herzlichkeit f, Kordialität f
сърдит-ärgerlich adj. (über e-n, etw.) (~
werden разсърдвам се ; e-n ~ machen
разсърдвам нкг.), barsch adj., böse adj.,
adj., düster adj., erzünt pari, adj., grantig
adj., knitterig, knittrig, knurrig, krick(e)lig
(постоянно), krumm, launisch, moros,
mürrisch, muffig, schiech, schief (ein -es
Maul ziehen кривя уста ; e-n ~ ansehen
гледам някого накриво), tückisch (auf e¬
n, mit e-m — sein сърдя се, цупя се на
някого) (разг.), tücksch (разг.), verbittert,
wirs, wirsch
сърднтко-Murrkater m, Murrkorf m, Murrwetz
m
сърдитост-Knurrigkeit f„ Mürrischkeit f
сърдя ce-aufwallen intr. h./s. (прен.), erzürnen
refl., grollen intr. h, hadern intr. h. (mit e-m)
(mit dem Schicksal hadern сърдя се на
съдбата), krallen refl., maulen intr., mucken
intr. h. (die Sache muckt, es muckt mit der
Sache работата е еиек, закучва се ; nicht
gemuckt! млъкни !), schmollen intr. h. (mit
c-m) (на някого), verargen tr. (e-m etw.)
(на някого за нещо), verdenken* tr. (e-m
etw.) (на някого за нещо), verübeln tr. (e¬
m etw.) (на някого за нещо), zürnen intr. h.
(e-m, mit e-m, auf c-n, über, um etw. А) (на
някого за нещо)
сърдя-kratzcn tr., krauen tr., mopsen tr. refl.
(e-m etw.)
съревновавам ce-wcttcifern intr. h. (mit c-m
in etw. D) (c някого, нещо), Wettstreiten*
intr. h. (само в Inf.) (miteinander
Wettstreiten съревноваваме се заедно)
съревпование-Qualitätswettbewerb m (за
подобряване на качеството), Wetteifer m,
Wettkampf m, Wettstreit m (спорт.)
сърмичка-Wickel m, -s
сърна-Geiß f, -en (дива), Moschusochse m
(мускусна), Reh n, -es, -e, Rehgeiß f
(женска), Rehkuh f, Ricke f, -n
сърне-Kitz n, -es, -е (младо), Kiyze f, -n
(младо), Wildkalb n
сърнела-Schirmpilz m (бот.)
сърненка-Habichtpilz m (бог.)
сърненце-Rehkalb n, Zicke f, -n
сърнец-Rehbock m
сърнешки-rehig
сърни-Edelwild n,pl. (лов.), Kahlwild n,
Klauenwild n
сърно-Sprung m, -s, -re (стадо)
сърн-Mondsichel f (лунен), Sichel f, -n
(Hammer imd ~ чук и сърп ; die - des
Mondes линнуят сърп), Sichel f, -n
(Hammer imd ~ чук и сърп ; die - des
Mondes линнуят сърп), Zahnsichel f
(назъбен)
сърнен-Ährenmonat m
cbpneu-Färberschate f (бот.), Färberwaid m
(бот.)
сърцат-beherzt adj., couragiert adj., fesch adj.
(разг.), flott adj. (ein -er Bursche сърцато
момче), forsch adj., herzhaft, keck,
mutbescelt, mutig, resolut
сърцатост-Beherzthcit f, -cn, Herzhaftigkeit f,
-, Keckheit f, -en, Mumm m, -s, - (k-n ~
naben нямам мъзга в костите ; k-n rechten
- zu etw. haben не ми се иска нещо).
Schneid m, -es, -е
сърце-Blutkasten m (лов.), Brust f (ирен.),
Busen m, -s (прен.) (s-п ~ öffnen
разкривам сърцето си), Drehherz n
(техн.), Fclsenhcrz n (каменно),
Flammendes Herz (момино) (бот.), Gemüt
n, -(e)s, -er (er hat ~ той има сърце ; ein
Mensch ohne - човек без сърце),
Hasenherz f (заешко), Herz n, -cns, -cn
(das Herz klopfl in der Brust сърцето бис
в гърдите ; Herzen brechen пленявам

сърцебиене
1190
сърца ; das ist ein Mädchen nach m-m
Herzeb това е момичето на сърцето ми ;
das liegt mir am Herzen това ми лежи на
сърцето ; es ist mit schwer ums Herz
тежко ми е на сърцето ; von Herzen gern
от сърце ; von ganzem Herzen от все
сърце), Kern m, -s, -е (в леярството), Mut
m, -es, - (kühner - смел дух ; frischer - zur
Tat свж дух за дело ; ~aufbringcn
събирам смелост ; den - sinken lassen
пада ми духа ; nur-! смелост!; die Sache
wird schon schiefgehen работата отива
на зле ; froher - весело сърца ; getrosten
-cs sein спокоен съм ; in trunkenem - в
състояние на опиянение ; seid gutes -cs
бъдете весели ; wie ist Ihnen zu -е ? как
се чувствате? mir ist traurig zu -е тъжно
ми е ; mir ist schwer zu ~c тежко ми е на
душата), Ochsenherz п (разширено)
(мед.), Seele f, -n (die - des Gerechten
душата на праведника ; s-e - dem Teufel
verschreiben продавам душата си на
дявола ; an der - Schaden leiden пропада,
погубва се душата ми), Sinn m, -es, -е
(edler - благородна душа ; stolzen -es е
горд дух ; froher - весел нрав), Sinn m, -
es, -е (edler - благородна душа ; stolzen
-es е горд дух ; froher - весел нрав,
Taubenherz п (меко) (разг.), Vaterherz п
(бащино)
сърцебиене-HerzkIopfen п
сърцевина-Angelpunkt m (прен.), Busen m,
-s, Gehimmark n (мозъчна) (анат.), Griebs
m, -es, -e, Herz n, -ens, -en (Herz des Salats
сърцевината на салата), Holzmark n (на
дърво), Kern m, -s, -е (на дърво, салата),
Mark n, -s, Tomatenmark n (на домат)
сърцераздирателен-gottserbärmlich adv.,
herzergreifend, herzreißend, jämmerlich
със-mit
съсед-Angrenzer m, -s, - (по имот), Anlieger
m, -s, Anrainer m, -s (по нива) (австр. обл.),
Anwohner m, -s (~ des Meeres
крайморски жител), Gefäß n, -es, -e,
Nachbar m, -s, -e (bei ~s у съседите)
cbceAel-Schwager m, -s (като обръщение)
съседеи-angelegcn part. adj., angrenzend adj.
(за земя) (die angrenzenden Länder
съседните страни), anliegend adj. (eng -
прилепнал), anstoßend part. adj.,
kollatcral, Nachbar.., nachbarisch,
nebenstehend
съседи-Nachbarsleute pl.
съседите-Nachbarschaft f, - (in der - wohnen
живея наблизо ; gute - halten живеем в
добро съседство ; das ganze - spricht
davon целият квартал говори за това)
съседка-М и hm е f, -п
съседка-Nachbarin f, -
съседката-Base f, -п (разг.)
съседски-nachbarisch, nachbarschaftlich
съседство-Anlicgen n, -s, -Nachbarschaft f, -
(in der - wohnen живея наблизо ; gute -
halten живеем в добро съседство ; das
ganze - spricht davon целият квартал
говори за това), Rainung f (an e-n)
съсел-Siebenschläfer m (обикновен) (зоол.),
-Siebenschläfer m (обикновен) (зоол.)
съсивам ce-abschleppen tr. refl. (от влачене,
носене)
съсипан-durchgedreht adj. part., entzwei adv.
(прен.), marode, zersorgt, zuschaden
(zuschaden gehen съсипвам се)
съснпателеи-ruinös, vernichtend
съсипвам ce-hetzen refl. (от тичане, работа),
laufen tr (от тичане)
съснпвам-abärgern refl., abarbeiten tr. refl. (от
работа), auffressen* tr. (за грижа, работа),
aufreiben* tr. (здраве, сили) (aufreibende
Tätigkeit, aufreibender Dienst
изтощителна работа, служба),
herunterbringen* tr., herunterreißen* tr. (от
носене дрехи), herunterwirtschaften tr.
(чрез лошо стопанисване), hetzen tr. (от
работа), hinmachen tr. (die Arbeit macht
mich hin работата ме съсипва), mitnehmen
tr., plagen tr. (c непосилен труд) (uns plagt
Hitze, Durst, Husten измъчва ни жега,
жажда, глад ; den plagt der Teufel, Satan
дяволът го тика), überspielen tr., vereißen*
tr. (чрез критика, рецензия) (ein
Theaterstück in der Besprechung - пиша

1191
съставител
унищожителна критика за пиеса),
vernichten tr., verstudieren tr. (здравето
си с учене), verwirtschaften tr. (имот чрез
лошо стопанисване), verwüsten tr.
(здравето си), verzehren tr. (за болест),
zermürben tr., zersorgen tr.
съсипваме-Verzehrung f (от болест)
съсиния-Ruin m, -s, -
съсирва ce-brechen* intr. s, gerinnen* intr. s,
hackem intr. s. (за мляко), käsen intr. s.,
laben intr. refl., zusammenlaufen* intr. s.
(за мляко)
съсирваемост-Gerinnbarkeit f
съсирвам ce-Koagulieren intr. h., verkäsen
intr. s.
съсирвам-dematuricren tr. (хим.)
съсирване-Blutgerinnung f (на кръв),
Koagulation f, -en (на кръв), Verkäsung f
съсирек-BIutgerinnsel n
съсирек-Gerinnsel n, -s
съсирка-Koagulat n, -s, -e
съсичам-niederhaucn* tr., niedermachen tr.,
niedennetzeln tr. (масово), niedersäbeln tr.
съскам-anzischen tr. (срещу нкг.), fauchen
intr. h, pfauchen (за котка, пара), rauschen
intr. h., sprucken intr. h. (за котка) (der Ofen
spruckt печката пращи), sprudeln intr. h.
(за котка) (die Quelle sprudelt aus dem
Felsen изворът блика от скалата ; s-e
Lippen sprudelten Witze пускаше виц
след виц), zischen intr. h. (за змия, гъска)
cbCKane-Gezisch(e) n, -(e)s, Pfusch m, -s, -s,
Pfuscher m, -s, Zisch m, -es, -e
съсловен-ständisch
съсловне-Abciterstand in (трудово),
Bauernstand m (селско) (рядко),
Beamtenstand m (чиновническо),
Bürgersland m (градско, трето),
Gelehrtcnstand m (на учените),
Gelehrtcnzunft f (на учените), Grafstand
m (графско), Handelschaft f, - (търговско),
Handclssland m (търговско),
Kaufmann(s)sland m (търговско),
Kaufmannschaft f, - (търговско), Klasse f,
-n, Lchrstand m (от учители), Lehrstand
in (учителско), Militärstand m (военно),
Mittelstand m (средно), Ritterstand m
(рицарско), Wehrstand m (военно), Zivil
n, -s, - (гражданско), Zunft f, -s-e (на учени,
поетите, писателите)
съсредоточавам ce-aufmarcshieren intr. s. (за
войска) (воен.), einkehren intr. s (в себе
си), sammeln refl. (прен.)
съсредоточавам-aufstellen tr. и refl. (воен.),
konzentrieren tr. refl., massieren tr.,
zentralisieren tr.
съсредоточаване-Aufmarsch m, -es, те (на
войска) (воен.), Aufstellung f, -en (на
войска), Konzentrierung f, Sammlung f, -
en (разг.), Zentralisation f, -en (на едно
място, на един пункт), Zentralisierung f,
Zusammenballung f, -en (на войски)
(воен.), Einkehr f, -en (в себе си)
съсредоточен-gesammelt part. adj.
състав-Aufstellung f, -en (на отбор) (спорт.),
Besetzung f, -en, Besetzung f, -en (на
отбор) (спорт.), Betriebsmittel n
(лодвиже, Bombenbesetzung f
(първокласен) (разг.), Effektivstand m
(наличен, фактически) (воен.),
Eisenbahnfahrzeug n (подвижен) (жн.),
Etat m, -s, Ferienabteilung f (ваканционен,
на съд) (юр.), Gerichtshof m (на съд) (юр.),
Gesamtbestand m (целият наличен),
Gesamtstärke f (наличен) (воен.),
Grundbetsand m (основен), Islbestand m
(наличен), Kader m, -s, Kernmannschaft f
(основен, на отбор) (спорт.),
Kriegsstammrolle f (наличен във военно
време, Mannschaft f. -en,
Mitgliederbestand m (членски), Personal
n, -s, -е (личен), Rahmenheer n
(постоянен, на армията) (воен.),
Sollbestand m (по щата) (воен.), Stärke f,
-n, Tatbestand m (фактически) (юр.).
Vollzähligkeit f (пъпен), Wachmannschaft
f (на караула), Wortschatz m (речников,
на език), Zusammensetzung f
съставен съм-bestehen * intr. h
съставител-Hagiograph m, -cn, -cn (на житие
на свете,, Schreiber m, -s (на писмо,
учебник), Verfasser in, -s

съставка
1192
съставка-Achsenstand m (крайна съставка
на subst. с толкова и толкова оси-
Zweiachser, Dreiachser), Ingrediens n, -
ienzien, Ingredienz f, -cn
съставлявам-zusammensetzen tr. re fl. (от
отделни части)
съставям-abfassen tr. (протокол, договор,
завещание, писмо, съчинение), ansetzen
tr. (уравнение) (мат.), aufmachen tr.
(сметка) (е-гп е-е Rechnung ~ прдставям
нкм. порядъчно надута сметка) (разг.),
aufsetzen tr. (писма, документ, договор,
сметка), aufstellen tr. (сметка, баланс,
бюджет), aufstellen tr. и refl. (хор,
оркестър, тим), bilden tr. refl., gattieren tr.
(шихта) (метал.), konzipieren tr., schichten
tr. (шихта) (техн.), zusammenstellen tr.
(сбирка, сметка, меню, програма)
съставяие-Ansatz m, -es, -re (на уравнение)
(мат.), Ansetzung f (на уравнение),
Aufnahme f, -n (на опис, инвентар),
Bildung f, -en, Gattierung f (на шихти)
(метал.), Planung f, -en (на план),
Sammelwerk n (на колекция),
Zusammenstellugn f (на сбирка, сметка)
състарен-zersorgt (от грижи)
състарявам-zersorgen tr.
състаряване-Überalterung f (на
населението) •
състезавам ce-kompetieren intr. h. (за дадено
място), konkurrieren intr. h., Wettstreiten*
intr. h. (само в Inf.) (miteinander
Wettstreiten заедно се съревноваваме)
състезание-Achterrennen n (спорт),
Bestenermittlung f (подборно) (спорт.),
Bootrennen n (c лодки) (спорт.),
Dauerfahrt f (за издръжливост) (спорт.),
Kampfspiel n (спорт.), Karusell n, -s, -e
(рицарско), Länderkampf m
(международно), Länderspiel n
(международно), Meeting n, -s, -s,
Mitbewerbung f, Qualifikationskampf m
(подробно квалификационно) (спорт.),
Radrennen n (колоездачно), Rennen n, -s
(das ~ machen пристигам пръв на финала
; totes ~ надбягване при равен резултат),
Ringkampf m (по борба) (спорт.),
Sängerwettstreit m (певческо),
Segelregatta f (с платноходки) (спорт.),
Tanzwettbewerb m (на двойки на танцова
забава), Titelkampf m (за първенство)
(спорт.), Trainingswetlstreit m
(тренировъчно), Vogelschießen п (на
стрелци), Wettbewerb m (in Wettbewerb
treten влизам в състезание), Wettkampf
m, Wettspiel n (спорт.), Wettstreit m
(спорт.)
състезания-Korso m, -s, -s (конни, без
ездачи), Turf m, -s (конни),
Welttitelkämpfe pl. (за световно
първенство) (спорт.), Wettflug m
(самолетни), Wettrennen n (конни),
Wettrudern n (гребни) (спорт.),
Wettschwimmen n (плувни) (спорт.)
състезател-Herrenfahrer m (любител, със
собствена кола), Mittelläufer m (на
средни разстояния) (спорт.), Renner m, -
s, Rennfahrer m (в автомобилно
състезание), Rodler m, -s (на шейна),
Schnelläufer m (бегач), Skuller m, -s (със
състезателна лодка), Wettbewerber m,
Wettfahrer m (c коли), Wettkämpfer m
(спорт.), Wettläufer m (в надбягване)
cbCTOBiiiie-Vermögen n, -s
състои ce-sein* intr. s. (die Versammlung war
am Montag събранието беше, се състоя
в понеделник ; das soll nicht ~ това не
бива да стане)
състои ce-stattfinden* intr. h., steigen* intr.
h. s., zusammensetzen refl.
състоя ce-bestehen* intr. h (die Luft besteht
aus Sauerstoff въздухът се състои от
кислород)
състоянне-Befinden n, -s (wie ist das
Befinden? как сте?), Befinden n, -s
(здравословно), Behaben n, -s (вид),
Beschaffenheit f, -en, Besoffenheit f
(пияно) (вулг.) (in Besoffenheit kommen
изпадам в пияно състояние),
Betrunkenheit f, -en (пияно), Bettlerschaft
f, -en (просяшко), Bewandtnis f, -se,
Dauerzustand m (постянно), Dusel m, -s

1193
сътезание
(пияно), Ergehen n, -s, Geistesverfassung
f (душевно), Geisteszustand m
(психическо, Gemütszustand m
(душевно), Gesundheitszustand m
(здравно), Grenzzustand m (пределно),
Heillosigkeit f (невъзможно), Hypotaxe
f, -n (на хипноза) (мед.), Kläglichkeit f, -
(плачевно), Kondition f, -en, Lage f, -n (на
нещата) (прен.), Leidlichkeit f
(поносимо), Mißstand m, -s, -re (лошо),
Naturzustand m, Rausch m, -es, -s-е (пияно)
(sich D e-n ~ holen напивам се ; e-n ~
haben пиян съм ; den ~ ausschlafen
изтрезня вам след сън), Ruhelage f (на
покой), Saatenstand m (на посевите),
Schneeverhältnisse pl. (на снежната
покривка за зимен спорт),
Schwächezustand m (на безсилие),
Situation f, -en (на нещата) (der ~
gewachsen, auf der Höhe der ~ sein мога
да се справя с положението ; die
beherrschen владея положението ; е-е
furchteriche - мъчително положение),
Status m, -, -se, Status m, -se (на имот),
Trimm m, -s (изправно, на кораб),
Trunkenheit f, - (пияно), Verfassung f, -en
(душевно и физическо), Verhalt m, -s, -
(на нещата) (die wahre ~ der Dinge
иситинското състояние на нещата),
Vermögen n, -s (da sist ein ~ ! това е цяло
състояние !), Vermögensumstände pl.
(имотно), Vermögensverhältnisse pl.
(имотно), Verschnupftheit f, - (хремаво),
Verteidigungszustand m (на отбрана).
Wachzustand m (будно), Wetterlage f (на
времето в даден момент), Wildheit f
(диво), Witwerschaft f, - (на вдовец),
Witwerstand m (на вдовец, Zustand in, -s,
-rC
състоятелен-stichhaltig, wohlhabend
състоятелпост-Stichhaltigkeit f, -,
Wohlhabenheit f
състоящ ce-binarisch adj. (от два слмента,
две цифри, две думи), kristallin(isch) (от
малки кристали)
състрадание-BarmHerzigkeit f, Erbarmen n, -
s, Erbarmung f, -en, Mitleid n, -s, Mitleiden
n, -s, Teilnahme f (an etw. D)
състрадателен-barmherzig adj. (barmherzig
gegen einen sein състрадателен съм към
нкг.), mildherzig, mitleid(s_voll, mitleidig,
weichherzig
състрадателност-Mildherzlichkeit f,
Weichherzigkeit f, -
състудент-Kommilitone m, -n, -n
съсухрен-hutzelig, verhutzelt
съсухря ce-zusammenschrumpfen intr. s.
(кожа, плод)
съсухрям ce-einhutzeln intr. s, hutzeln inlr.‘ s.,
verhutzeln intr. s., verschrumpeln intr. s.
(за старец) (разг.), verschrupfen intr. s. (за
старец) (разг.)
съсухряне-Verschrumpelung f (за старец),
Verschrumpelung f (за старец)
съсъд-Faß n, -sses, ::sser (остар.)
съсъдест-gefäßfiihrend adj. (анат.)
съсънка-Augenwurz f (бяла) (бот.),
Augenwurzel f (бяла) (бот.),
Küchenschelle f (бот.), Kuhschelle f (бот.),
Mannskraut n, -es, тег, Pulsatille f, -n (бот.),
Schusterblume f (бот.), Windröschen f
(бот.)
съсъхване-Schwund m, -s
cbTBopeiiiie-Erscgaffung f, Schöpfung f, -en
(на света)
cbTBopeiiiieTo-Schöpl'ungsgeschichlc f (на
света) (библ.)
сътворител-Erschaffer m, -s
сътворявам-bilden tr. refl., erschaffen* Ir.,
schaffen* tr. (Werte - създавам ценности
; Gott schuf den Menschen ihm zum Bilde
бог създаде човека по свой образ и
подобие; er ist zum Lehrer wie geschaffen
топ сякаш е роден за учител ; с-с neu
geschaffene Stelle новооткрита служба ;
er stand da, wie ihn Gott geschaffen
стоеше както го е родила майка ; der
schaffende Mensch творец ; die Bisen
schaffende und verarbeitende Industrie
железодобивната	и
железопреработ ва щата индустрия)
сътезание-Regatta f, -..Ucn (с платноходки)

сьтоиошепие
cvroiioiueinie-Torvcrhällnis п (между
сполучливите и пропуснатите голове)
сътраиазпик-Tischgenosse m, Festgenosse
п (при пиршество), sodalc ш, -п, -п
сьтраиезиици-Васк f. -en; n, -(e)s, -е (на
кораб), Backschaft f, -en (Backschaft
machen мия, раздигам съдовете на
сътрапезниците) (мор.), Tafelrunde f,
Tischgesellschaft f
сътресение-Erschüttcrung f, -en,
Gchirmerschütterung f (на мозъка) (мед.),
Schock m, -s, -e / -s (нервно)
сътруциик-Bciträgcr m, -s, Kettenhund m (на
полицията), Kollaborator m, -s, -oren (на
учител, духовник), Kooperator m, -s, -
oren, Kraft f, -re (в предприятие), Lektor
m, s, -..oren, Mitarbeiter m, -s, Polizeispitzel
m(секретен)
сътруднича си-zusammenwirken intr. h. (c
някой друг)
сътруднича-ko]laborieren intr. h. (е врага),
kooperieren intr. h., -mitarbeiten intr.
сътрудничене-Kooperation f, -cn
сътруднически-kollegial, kollegialisch
сътрудничество-Arbeitsgemeinschaft f,
Assistenz f, -en, Dazutun n, Kollaboratur
f, -en, Mitarbeit f, Zusammenwirkung f
сътрудничим си-ineinandergreifen* intr.h. (в
пълно единение, хармония), Kooperation
f, -en
сътружпик-Partner m, -s, -
съумявам-anstellen tr. (wie hast du das
angestellt? как успя? как съумя?) (разг.),
vermögen* tr. (да направя нещо) (ег
vermöge es nicht, sie zu überzeugen той
не успя, не можа, не съумя да да я убеди
; vile, wenig bei e-m über e-n - имам
голямо, малко влияние над някого)
съучастие-Anteil m (n), -(e)s (в нщ.) (an jds.
Glück, Schmerz ~ nehmen съчувствам
hkm., вземам участие в нечие нещастие,
съчувствам на болките му), Anteinahme
f
съучастник-Diebgenosse m (в кражба),
Helfershelfer m, Interessent m, -en, -en,
Komplize m, -n, -n, Kumpan m, -s, -e,
1194
Mitschuldige(r) m, Mittäter m, -s,
Spießgeselle m (в лошо дело)
Cby4acTiui4ecKii-vcrständnisinnig
съучастничество-Mitschuld f, Teilnahme f
(an etw. D)
съучсннк-Klassengcnosse m, Mitschüler m
съхвам-vcrkümmern intr. s. (за човек)
съхна-dainwelken intr. s trnb.
съхне-schwinden* intr. s. (sein Mut schwand
куражът му спадна), trocknen intr. s.
съхнене-Darrc f, -n (от болест), Darrsucht f
(мед.), Dürre f, -n (мед.), Trockung f
съхранен-wohlverwahrt
cbxpaiieiiiie-Beschluß m (остар.), Bewahrung
f, Erhaltung f, -en, Gwahrsam m, -(e)s, -e,
Verwahrung f, Winterung f (зимно)
съхраним-erhaltbar adj.
съхранител-Erhalter m, -s, Konservator m, -s,
-oren (в музей и др.)
съхранявам (ce)-erhaiten* tr. refl.
съхранявам-aufbehalten* tr., aufbewahren tr.
(ценности, багаж) (etw. zum Andenken ~
пазя, сухранявам нщ. за спомен),
aufheben* tr. (храна) (etw. vor e-m — пазя,
скривам нщ. от нкг.), aufsparen tr. (das
Schicksal sparteihn noch zu Großem auf
съдбата го пощади за да извърши велики
дела ; e-n Notpfennig - спестявам бели
пари за черни дни), behalten* tr.refl.,
bewahren tr. refl. (etw. im Herzen bwahren
съхранявам нщ. в сърцето), dabehalten*
tr., mieten tr., reservieren tr. (стока),
verwahren tr.
съхраняваие-Aufbewahrung f, -en
съхраняващ-konservativ
съцветие-Biütenstand m (бот.), Fächel m, -s
(ветриловидно) (бот.), Rebedolde (от
семейство тръбатки) (бот.), Trugdolde
(сенниково) (бот.)
съчетавам (ce)-anpaaren tr. refl., verbinden*
tr. refl. (telephonisch ~ свързвам по
телефона ; falsch verbunden ! погрешен
номер !)
съчетавам ce-reihen intr. h. (патици, гъски),
anlagem tr. refl. (хим.), balzen intr. h (за
тетреви, фазани) (лов.)

1195
същество
съчетавам-abstimmen tr., beiordnen tr.,
kombinieren tr., konjugieren tr., paaren tr.
refl. (две неща) (Geist ind Bosheit ~
съчетавам в себе си дух и злоба),
vereinbaren tr. refl, vereinen tr. refl. (etw. in
sich ~ съчетавам в себе си), vermählen tr.
refl. (e-n, sich mit e-m)
съчетаване-Anpaarung f, Balz f, -n (на
тетреви, фазани)
съчетан-wohlgegliedert (добре)
съчетанне-Abstimmung f, -en, Gabelgelenk
n (вилообразно) (техн.), Wortfügung f (на
думи в изречение), Aufsatz m, -cs, -rc
(ученическо), Gelegenheitsgedicht n (за
определен случай) (лит.), Schrift f, -en,
skriptur f, -en, Werk n, -s, -e (ein Werk über
Marx съчинение на Марск ; Lesiings
sämtliche Werke събрани съчинения на
Лесинг)
Cb4iinin^-Abfasscr m, -s, Texter m, -s (на
рекламни или шлагерни текстове),
Verfasser m, -s
CbHiiiiiiTejieii-bciordnend adj.(rpaM.),
koordinierend (съюз) (грам.)
съчнннтелство-Dichtcrei f, -en
съчинявам си-faseln intr. h
съчинявам-abfasscn tr. (статия, писмо),
aufselzen tr. (писма, документ, договор,
сметка), ausdenken* tr. и refl. ((sich D)
etw. ~) (e-n Plan ~ измислям план), dichten
tr., erdichten tr., erlügen* tr. (лъжа), fabeln
tr., fabulieren intr. h, konzipieren tr.,
verfassen tr. (книга, поезия)
съчиняване-Fabelci f, -en
съчка-Reis n, -es, -er
съчки-Abfallholz n, Abraum m, -(e)s,
Bündelholz n, Genisl n, -s, pl., Leseholz n,
-cs, -rer, Raffholz n (събрани в гората),
Reisig n, -s, - (сноп), Reisigholz n (сноп),
Wedel m, -s (сноп че), Wcllcnholz n (сноп),
Zackenholz n (на вързоп)
съчлснен-gclcnk adj.
съчленение-Arlikulation f, -en (биол.),
Gefüge n, -s, Gelcnkfügung f (ставно)
(анат.), Gelenkverbindung f (анат.)
съчленност-Gclcnkfügung f (ставна) (анат.)
съчувствам-nachfühlen tr. (e-m etw.) (на
някого) (das kann ich Ihnen ~ разбирам
Ви напълно ; e-m Schmerz - разбирам
добре нечия болка)
cb4yBCTBen-antefl(s)voll adj., teilnahmsvoll,
teilnehmend, verständnisvoll
съчувствие-BeiIeid n, -s, Mitgefühl n, Mitleid
n, -s, Mitleiden n, -s, Teilnahme f (an etw.
D), Anteinahme f
съшивам-zusammenheften tr. (книга),
zusammennähen tr.
същ-nämlich
същевременно-auch conj. (~ ich war jung и
аз бях млад ; Karl kommt nicht, Anton -
nicht Карл няма да дойде, нито пък Антон
; ein ehrlicher und ~ geschickter Mann
почтен, а също така и сръчен човек ;
das Kleid ist schön, aber ~ teuer роклята e
хубава, но и скъпа ; ~ nicht schlecht м
това не е, не би било зле), zugleich
съществен-integrierend (част), konstituiv,
relevant, wesenhaft, wesentlich
същественост-Relevanz f, -en,
Wesenhaftigkeit f, Wesentlichkeit f
съществителни-PIuraletantum n, -s, -s (само
в ми. число) (грам.)
съществително-Abstraktum n, -s. -akta
(грам.) (отвлечено същ.), Hauptwort n
(грам.), Konkretum n, -s, -ta (конкретно)
(грам.), Sachdingwort n (конкретно)
(грам.), Sammelwort (събирателно)
(грам.), Verbalnomcn n (отглаголно)
(грам.), Verkleinerung f, -en (умалително)
(грам.), Verkleinerungswort n
(умалително) (грам.)
същество-Engelbild n (ангелско),
Fabelwesen n (от басните, приказките),
Geschöpf n, -(e)s, -e, Lebewesen n,
Vernunftwesen n (c разум), Wesen n, -s
(слънчево. Нежно, тихо, добро,
приятно) (ein schaffencs Wesen
същество, твар). Wicht m, -es, -е (клето),
Zwitter m, -s (c двойствена природа),
Zwittergeschöpf n (c двойнствена
природа), Zwitterwesen n (c двойнствена
природа)

съществува
1196
съществува-gcben* imp. (das gibt‘s nicht
такова нщ. нс съществува), stehen* intr.
h. s. (solange die Welt steht доката свят
светува), vorliegcn* intr. h. (es liegen
Umstandes vor, die für ihn sprechen
съществувам обстоятелства, които
говорят в негова полза), walten intr. h.
(über etw. A, D) (ein Rätsel waltet hier тук
съществува някаква загадка)
съществувам-bestehen* intr. h (zu Recht
bestehen съществувам законно, c
право), bestehcnblciben* intr. s trnb.,
existieren intr. h, fortwähren intr. h (по-
нататък), koexistieren intr. h. (съвместно),
obwalten intr. h. (unter den obwaltenden
Umständen при дадените обстоятелства),
sein* intr. s. (ich denke, alse bin ich мисля,
следователно съществувам ; er ist nicht
mehr няма го вече, не е жив ; ~ oder nicht
~ да бъдеш или да не бъдеш; es war einmal
имало едно време ; kann ~ може би ; laß
ihn - не го закачай), vorwalten intr. h.,
wesen intr. h.
съществуване-Beieinander n (съвместно),
Bestand m, -s, Bestände (по нататъшно),
Dasein n, -s (der Kampf ums ~ борбата за
съществуване), Idealität f (на света само
в представите), Koexistenz f, -
(съвместно), Scheindasein п (привидно,
което не задоволява), Sein n, -s, Wildnis
f, -se (хаотично, диво, необуздано)
съществувание-Bestehen n, -s, Existenz f, -
en, Existenz f, -en
съществуващ-existent adj., vorhandend
съществуващото-Etwas n
същина-Entität f, -en (филос.), Essenz f, -en,
Grundwesen n, Inbegriff m, -s, Innerste n,
-n, Kern m, -s, -e, Kernstück n, Natur f, -en
(без pl.) (Mutter ~ майката природа ; die
Kräfte der ~ природните сили ; von ~ no
природа ; der - s-n Tribut entrichten
умирам ; der - folgen следвам природата
; nach der ~ zeichnen рисувам от натура
; mein Haar ist ~ косата ми е естествена;
Fragen allfemeiner ~ въпроси от общо
естество ; е-е kräftige ~ haben имам
здраво телосложение ; verliebter ~
влюбчив), Wesenheit f
същински-eigentlich adj., förmlich adj.,
leibhaftig, regelrecht (ein ~er Reinfall
здраво извозване), richtig (sein ~er Vater
родният му баща ; ~c Ware истинска
стока ; - bezahlen плащам си точно),
richtiggehend, wahr
същият-derselbe pron. indef. (ein und
derselbe един и същ ; ich bin immer
derselbe аз съм си винаги същият),
ebenderselbe pron., solch
същност-Angelpunkt m (централна) (прен.),
Deutschtum n, -s (немска), Eigenart f, -en
(характерна), Entität f, -en (филос.), Fond
m, -s, Grundwesen n, Hypostase f, -n,
Innere n, -es, -, Innerste n, -n (ins Inne/ste
des Wesens e-r Frage dringen прониквам
в самата същност на даден въпрос), Kern
m, -s, -e (das iat der Kern der Sache това e
същността на нещата), Menschentum n,
-s, Sache f, -n (die ~ ist die, daß .. работата
c там, че .. ; das ist eine andere - това e
друго нещо ; das ist e-e - für sich това e
отделен въпрос ; in ~n des Geschmacks
по въпросите на вкуса ; bei der - bleiben
придържам се към темата ; ganz bei der
~ sein внимавам, работя внимателно ;
sich an die ~ und nicht an die Worte halten
държа се o съществеността, а не о думите
; nicht bei der ~ sein разсеян съм ; das tut
nichts zur ~ няма значение за тази
работа), Sein n, -s, -, Weibtum n, -s, - (на
жена), Wesen n, -s, - (das Wesen vom
Schein unterscheiden различавам
външността от същността ; das Wesen
vieler Naturkräfte ist uns ein Rätsel
същността на много природни сили е
загадка за нас ; das Wesen des
Kommunismus, der echten Demokratie
същността на комунизма, на истинската
демокрация), Wesenheit f
също и-auch conj. (~ ich war jung и аз бях
млад ; Karl kommt nicht, Anton ~ nicht
Карл няма да дойде, нито пък Антон ;
ein ehrlicher und ~ geschickter Mann

1197
сядам
почтен, а също така и сръчен човек ;
das Kleid ist schön, aber ~ teuer роклята e
хубава, но и скъпа ; - nicht schlecht и
това не е, не би било зле)
също така-ebenso adv.
също-auch conj. (~ ich war jung и аз бях млад
; Karl kommt nicht, Anton - nicht Карл
няма да дойде, нито пък Антон ; ein
ehrlicher und ~ geschickter Mann почтен,
а също така и сръчен човек ; das Kleid
ist schön, aber ~ teuer роклята е хубава,
но и скъпа ; ~ nicht schlecht и това не е,
не би било зле), ebenfalls adv.,
ebensolcher ргоп. (такъв), item
същото-dasselbe pron. demonstr.
създавам-bilden tr. re fl. (nach ctw.bilden
създавам по подобие ; ein schön
gebildeter Körper добре сложено тяло)
създаване-Bildung f, -en
създател-Bildner m, -s
съзнание-Bewußtsein n, -s (zum Bewußtsein
kommen идвам в съзнание), Bewußtsein
n, -s (лсих.) (das Bewußtsein verlieren
загубвам съзнание), Bürgersinn n
(гражданско)
съзнателен-bewußt adj. (er hat ihn bewußt
belogencb3HaTenno го излъга)
съзнателиост-Bewußthcit f, Bewußtsein n, -
s
съюз-Abeiterassoziation f (Internationale ~
международен съюз на работниците)
(ист.), Angestelltenverband m (на
служащите), Bindewort п (грам.),
Blindenverband m (на слепите (, Bund m,
-(e)s,Bünde (e-n ~ schließen сключвам
съюз), Defensivbündnis m
(отбранителен), Dreibund m (на трима),
Ehebund m (брачен), Einheitsverband m
(обединен), Enlene f, -n, Fachschafl f
(професионален, спортен), Frauenbund
m (женски), Konjuktion f, -en (грам.),
Kriegerbund m (на бойците), Lebendbund
m (брачен), Offensivbündnis n
(нападателен), Schutzbund m
(отбранителен), Städtebund m (на
градовете), Tripelallianz f (тройният -
Германия, Австроунгария, Италия до
1914 г.), Trutzbündnis п (нападателен),
Überorganisation f (на организация),
Verband m, -es, -i-e, Verrein m, -es, -e,
Verteidigungsbündnis n (отбранителен),
Weltbund m (всемирен, световен),
Zweibund m (двоен)
съюзннк-Bundesfreund m, Ligist m, -en, -en,
Verbündete(r) m, -n, -n
съюзявам ce-koalisieren intr. h., koslicren intr.
h., verbinden* tr. refl. (sich mit e-m, gegen
e-n (c някого против някого) (sich ehelich
- сключвам брак), verbünden refl.
съюзяване-Assoziation f, -en (на работници)
(остар. полит.), Verbindung f, -en
сьомга-Huch tn, -es, -s, Huche f, -n, Huchen
m, -s, Lachs m, -es, -е (зоол.), Salm m, -s, -
е (зоол.)
сюжет-Fabel f, -n, Motiv n, -s, -e (ländische
~e in der Malerei селски сюжети в
живописта), Vorwurf m (der - zu e-m Bild,
e-m Dhrama сюжетът за картина, драма)
cio3epen-Lehnsherr m
cionrep-Badeschwamm m (за баня), Schwamm
m, -s, -i-e (den ~ ausdrückcn изстисквам
сюнгера ; mit dem - etw. abwischen
изтривам нещо c гъбата ; ~ darüber ! ни
дума повече за това !)
сюрня-Jagd f, -en (е-е ganze Jagd Kinder цяла
сюрия деца)
сюрме-Knagge f, -n
сядам-absitzen* intr. s h, hinzusetzen refl.
(при някого), lümmeln refl., nieder lassen*
refl. tr. (sich auf etw. A D) (на нещо) (sich
auf ein Knie - подгъвам коляно),
niedersetzen refl. (sich auf etw. A),
niedersitzen * intr. h., setzen refl. (sich ans
Fenster, ins Licht, in die Sonne - сядам до
прозореца, на светло, на слънце ; sich in
rechte Licht ~ представям се в добра
светлина ; sich auf s-n Platz ~ сядам на
мястото си ; sich in Positur - вземам
стойка ; sich auf das Pferd ~ качвам се на
кон; sich wann - настанявам се на топло),
setzen refl. (sich ans Fenster, ins Licht, in
die Sonne - сядам до прозореца, на

сядаме
1198
светло, на слънце ; sich in rechte Licht ~
представям се в добра светлина ; sich
auf s-n Platz ~ сядам на мястото си ; sich
in Positur ~ вземам стоика ; sich auf das
Pferd ~ качвам се на кон ; sich warm ~
настанявам се на топло), sitzen* intr. h.
re fl. (auf sein Pferd — възсядам коня си),
wegsetzen tr. rcfl. (на друго място)
сядаме-zusammensetzen refl. (заедно на
маса)
сядане-Sctzung f, -cn, Setzung f, -cn
сяпие-Halo m, -s, -oren (около Слънцето,
Луната)
сянка-Asparagus m (зайча) (бот.),
Kemschatten m (пълна, най-гъста), Rauch
m, -es, -, Schatten m, -s (e-n ~ werfen
хвърлям сянка ; du machst mir ~ !
засенчваш ме ! ; im - на сянка ; sich in
den - legen лягам на сянка ; etw., e-n in
den ~ stellen засенчвам някого ; ~ unter
den Augen сенки под очите ; er war nur
noch der ~ s-r selbst това беше само
сянката му ; nicht der - e-s Verdachtes
нито сянка от съмнение ; schon zeigte
sich ein ~ auf s-r Oberlippe на горната
устна му се появи мъх ; niemand kann
über s-n ~ springen дуще излиза, нрав не
излиза), Schattenwesen п (прен.),
Schemen m, -s (безплътна),
Schlagschatten m (плтна, силна)
сяра-Bergschwefel m (самородна) (минер.),
Jungfemschwefel m (самородна) (хим.),
Schwefel m, -s, -, Schwefelmilch f (утаена)
T
та-ja (er kommt ja immer zu spät та той нали
винаги закъснява)
табак-Gerber m, -s, Lohgerber m, -s, -
табакера-Dose f, -n, Etui n, -s, Tabak(s)dose f
(за тютюн), Tabatiere f, -n (за емфие),
Zigarettenetui n
Ta6an-Abraumhaidc f (мин.), Bcrghaldc f
(мин.), Binnensohle f, Halde f, -n,
Schlackcnhaldc f (от шлака) (метал.)
табан-хастар-Brandsohlc f
табачество-Gerberci f, -en, Lohgerberei f
табачница-Lohgerberci f
табела-LaufschiId n (на вагон), Schild n, -es,
-er (на фирми) (sein ~ einziehen закривам
фирмата си), Tafel f, -n
табели-Bcschildcrung f,pl.
табелка-Heimatzeichen n (c номер на
моторна кола), Mietzettel m (за наеми),
Nummernschild n (c номер)
табес-Tabes f, - (мед.)
табла-Auflragbrett n (за сервиране), Brett n,
-es, -er (за сервиране), Brett n, -es,~er
(окачена), Fach n, -(e)s, Fache (на врата)
(стр.), Füllung f, -en (на врата),
Küchenbrett n (за сервиране), Pochbrett
n (за покер), Puff n, -s, -е (игра), Puffbrett
n (игра), Spiegel m, -s (на врата), Tablett
n, -es, -e, Tafel f, -n, Teebrett n (за чай),
Tricktrack n, -s, -s (игра), Türfüllung f (на
врата)
таблдот-Table d’hote f (в ресторант, вагон-
ресторант)
таблетка-Hostie f, -n (хлебна като причастие
у католиците), Pastille f, -n, Tablette f, -n
(мед.)
таблица-Abstammungstafel f (родословна),
Aufzug m, -s, -re (c номера) (при конни
състезания) (спорт.), Einmaleins n inv. (на
умножинието), Farbentafel f (на
цветовете), Flugbahnentafel m
(графична, на стрелбата) (воен.),
Härteskala f (на твърдостита), Rechentafel
f (сметачна), Tafel f, -n, Testbild n (пробна)
(рад.), Wertungstafel f (оценителна)
(спорт.), Zeittafel f (хронологическа)
таблица-приложеиие-Tafel f, -n
таблици-Logarithmentafel f (логаиртмични),
Übersicht f (обобщаващи прегледни в
книга)
табличен-tabellarisch
табличка-Brett n, -es, -er, Kredenzteller m,

1199
така
Tablett n, -es, -e
табло-Blatt n, -(e)s (на креват,на маса),
Schalttafel f (разпределително,
командно), Tableau n, -s, -s, Tafel f, -n
табу-tabu (забранен, неприкосновен)
табу-Tabu n, -s, -s
табулатор-Tabellcnmaschine f (машина),
Tabulator m, -s, -oren (на пишеща
машина)
табулатура-Tabulatur f, -en (муз.)
табуретка-Hocker m, -s, Puff m, -s, -i-e/-e
(столче), Taburett n, -es, -e
тава-Backblech n (за печене), Blech n, -(e)s, -
е (разп), Kuchenblech n (за сладки), Pfanne
f, -n (in der - backen пържа в тиган ; e-n,
den Feind in die - hauen правя некого на
пух и прах)
таваи-Aufhängeboden m (за простиране на
пране), Balkendecke f (от феди), Boden
m, -s (на къща), Bogcndecke f (сводест)
(стр.), Dachboden ш, Decke f, -n (vor
Freude an die ~ springen скачам до тавана
от радост), Deckenstück п (гипсов), Diele
f, -n, Heubogen m (в плевня, за сено),
Kassettendecke f (c касетки), Lage f, -n
(на стая) (разг.), Plafond m, -s, -s
(художествено изработен) (архит.),
Plattdecke f (плосък), Schieb(e)brücke f
(подвижен), Söller m, -s, Speicher m, -s
(диал.), Spiegeldecke f (c касетки),
Trockenboden m (за простиране),
Verdienslgrenze f (на печалба), Wölbung
JT, -en (сводест), Zimmerdecke f (на стая)
таверпа-Tavernc f
Таврнда-Tauris f
таврийскн-taurisch
тавтологичен-tautologisch
тавтология-TauloIogie f, -n '
тавтомерен-tautomcr
таджик-Tadschikc m, -n, -n
Таджнкистаи-Tadchikistan n
тадцикски-tadshikisch (език)
таен-diebisch adj., geheim adj. (-es Leid
скрита, тайна тъга), geheimnisvoll adj,,
haltbar, heimlich (пътища, срещи, грехове,
недостатъци) (das heimliche Gericht
тайният съд), kabbalistisch, konfidentiell,
still (-er Teilhaber негласен съдружник)
таещ-ingrimmig (яд, спотаена злоба)
таз-1. Becken n, -s (анат.)2. Becken n, -s (муз.)
тазгодишен-diesjährig adj., heurig
Тайван-Taiwan п (остров)
Тайланд-Thailand n
тайлаидец-Thailänder m, -s
тайландски-thailändisch
тайна-Beichtgeheimnis n (на изповедта)
(църк.), Beichtsiegel n (на изповедта)
(църк.), Berufsgeheimnis n
(професионална), Betriebsgeheimnnis n
(заводска), Briefgeheimnis n (на
кореспонденцията), Dienstgeheimnis n
(служебна), Geheimnis n, -ses, -se,
Geschäftsgeheimnis n (търговска), Hehl
m,	-es, - (aus etw. kein Hehl machen не
пазя тайна), Heimlichkeit f, -en
(Heimlichkeiten einander haebn имаме си -
тайни помежду си), Sekret n, -s, e-
танно-insgeheim, verborgenerweise,
verstohlen,	vcrslohlcncrmaßcn,
verstohlenerwicse
тайнствен-geheimnisvoll adj., mystisch (e-e
-c Person, Geschichte тъмна личност),
orphisch
тайнство-Arkanum n, -s, ...kana (e-п in die
Arkana der Alchimie einweihen
посвещавам нкг. в тайните на алхимия га),
Sakrament n, -s, -е
тайор-Taillcur m, -s, -е
тайфа-Bande f, -п (прен. шсг.) (ihr seid mir
eine schöne Bande какви сте ми
хубостници), Blase f, -n, Chor n. -s, Korps
n,	Kumpanic f, -en, Rasselbande f,
Schmiere f, -n, Schwefelbande f (фам.),
Zunft f, -re (разг.)
тайфун-Taifun m, -s, -c
так-tack, lacklack, licklack
така да e-mcinetwegen
TaKa!-sic!
така-dergestalt adj. (er sprach daß man
nichts verstehen konte той говореше
така, че нищо не можеше да му се
разбере), so (so sicht also die Sache така

такава
1200
стои значи работата ; so geht es nicht
така нс става ; wie so ? как така ?),
solchergestalt
такава-solch (-er, -е, -es ; -е) (ein ~er Mensch
такъв човек ; die Philosophie als solche
философията като такава ; ich habe ~en
Durst толкова съм жаден)
таке-Baskenmiitzc f
такелаж-Auftakelung f, -en (мор.), Rüstung
f, -en (мор.), Takelage f, -n, Tau werk n
(мор.), Zeug n, -es, -e
такелажник-Rigger m, -s, Tak(c)ler m, -s
такива-dergleichen adj., ihrerseits (като нея),
ihresgleichen (на Вас), meinesgleichen
(като мен), solch (-er, -e, -es ; -e) (ein ~er
Mensch такъв човек ; die Philosophie als
solche философията като такава ; ich
habe ~en Durst толкова съм жаден),
solcherlei
такса-Abgaben pl., Abladelohn m (за
разтоварване), Ablaßgeld n (църк.) (за
откуп на грехове), Abnutzungsgebühr f
(за изхабяване на апарат), Achsengeld п
(за правоз с коли), Ankergebühr f (за
спиранев в пристанище) (мор.),
Ankergeld п (за спиране в пристанище)
(мор.), Ankerzoll m (за спиране в
пристанище) (мор.), Anmeldegebühr f (за
регистриране,	записване),
Anwaltsgebühr f (адвокатска), Beichtgeld
п (за изповед) (църк.), Beleggeld п (за
лекция), Brückengeld п (за минаване по
мост) (ист.), Eilaßgeld п (входна),
Einschreib(e)geld п (за препоръчана
пратка), Eintrittsgebühr f (встъпителна,
входна), Entree n, -s (входна) (остар.),
Expeditionsgebühr f (за изпращане),
Fahrgeld п (за превоз), Frachtgeld п (за
превоз), Garderobe(n)geld п (за
гардероб), Gebühr f, -en, Kahngeld n (за
преминаване на река), Kopialien pl. (за
преписване), Kostgeld п (за отсрочване),
Kurtaxa f (курортна), Ladegebühr f ;
Ladegeld n (за товарене), Lagergebühr f,
Lehrgeld n (за обучение), Leichengebühr
f (за погребение), Leihgabegebühr f (за
заемане), Liegegeld n (за престой на
кораб), Löschgeld п (за разтоварване),
Mahlgeld n, -es, -er (за мелене),
Makrtgeld n, -es, -er (за сергия),
Meistergebühr f (за майсторство),
Meistcrgeld n (за майсторство), Mulgeld
n (за майсторски изпит), Nachgebühr f
(допълнителна), Nachporto n
(допълнителна пощенска), Nenngeld n (в
тотализатора, за членство), Pallicngcldcr
pl. (за палиум), Pensionpreis m (за
пансион), Rauchgeld п (за почистване на
комин), Rollgeld п (за превоз на стоки),
Schlafgeld п (за легло, за нощувка),
Schuldgeld п (учебна), Schutzgeld п (за
жителство на чужденци), Sperrgcld п (на
портиер за птваряне на входната врага
нощем), Sprunggeld п (за оплодяване на
животни), Standgeld п (сергнйна),
Taufgebühr f (за кръщене), Taxe f, -n,
Torgeld n (входна), Traugebühr f (за
венчане), Traugeld n (за венчане),
Waagegeld n (за теглене на обществен
кантар), Weidegeld п (за паша), Zuschlag
m, -s, те (допълнителна) (der Schnellzug
kostet Zuschlag за бързия влак се плаща
допълнителна такса), Zustellungsgebühr
f (пощенска, за доставка)
таксатор-Taxator m, -s, -огеп
такси-1. Hafengebühr f (пристанищни),
Hafengeld п (пристанищни), Hafenzoll m
(пристанищни), Kasualien pl. (за треби),
Kollegiengeldcr pl. (студентски, за
слушане на лекция), Sportel Г, -п (дребни,
в полза на чиновника) 2. Miet(s)wagen
m, Mietauto n, Taxameter m, Taxi n
(автомобил) (разг.)
такснметър-Addierwerk n (на автомобил),
Taxameter m (на автомобил), Tourenzähler
m
таксомер-Tourenzähler m
таксуване-Abschätzung f, -en
таксуваие-Taxierung f
таксьор- Abschätzer m, -s, -
такт-Arbeitshub m (работен) (на двигател)
(техн.), Auftakt m, -s, -е (непълен) (муз.),

1201
тамошен
Delikatesse f, -en, Feinfühligkeit f,
Feingefühl n, Feinsinn m, Lebensklugheit
f, Metrum n, -s, -..tren, Pli m, -s, -s (er hat
so e-n ~ има нещо фино у него), Schlag
m, -es, ч-е (-halten удрям равномерно, в
такт), Sensibilität f, Sprechtakt m (в
говора), Takt m, -es, -e (im - в такт; den -
abgeben давам такт ; aus dem ~ kommen
бърквам такта), Zeitmaß п (муз.)
тактик-Taktik er m, -s
тактика-l. Abwartetaktik f (на изчакването)
2. Taktik f, -en (воен.) 3.
Verschleppungstaktik f (на протакване,
отлагане, бавене)
тактичен-delikat adj., dezent adj., fair adj.,
feinfühlend adj., rücksichtsvoll, taktvoll,
zartfühlend
тактически-taktisch
тактичност-Takt m, -es, -e (Mangel an - липса
на такт, den - verletzen проявявам
нетактичност)
тактувам-taktieren tr.
такъв-derartig adj., so (es ist so e-r Art такава
е природата му ; ich will mal nicht so sein
искам и аз един път да се разпусна ; so
eone Frau kommt mir nicht ins Haus !
такава жена няма да стъпи в дома ми ;
so etw. von Frechheit ! ама такова
нахалство !), solch (-er, -е, -es; -е) (ein -er
Mensch такъв човек ; die Philosophie als
solche философията като такава ; ich
habe -en Durst толкова съм жаден),
sotan, sotanig
талаит-Dichtergabc f (творчески), Gabe f, -n
(von der Natur mit guten ~n audgeslattct
надарен от природата c големи таланти),
Ingenium n, -s, -nien, Können n, -s (alle
bewundern sein Können всички се
възхищаваха от таланта му), Naturanlagc
f, Pfund n, -s, -e (mit s-m ~e wuchern
използвам разумно състоянието, таланта
си ; sein - vergraben заравям, погребвам
таланта си), Talent п, -es, -е (~ zu etw.
haben имам талант, дарба за нещо)
талантлив-begabt adj., talentiert
таласъм-Klabauiermann m pl. ч-сг (корабен),
Mahr m, -s, -e, Nachteule f, Nickel m, -s, -,
Rumpelgeidt m
талаш-Hobelspan m, Holzwolle f (тесен, фин),
Reibsei n, -s, Schrot m, -es, -e, Span m, -s,
ч-е, Spinnhütte f (в който се завиват
копринени буби)
талвег-Flußmitte f, Talweg m
талер-Kronentaler m (златен, монета), Taler
m,	-s (монета)
талига-DrehgesteIl n, Fahrgestell n (техн.),
Landfuhre f (селска), Rollbock m (за
прехвърляне на вагони от един коловоз
вдруг)(ж.п)
талижка-Fahrgestcll п (техн.)
талий-Thallium n, -s, - (хим.)
талин-Mantel m, s, ч-
Талин-Tallinn п (По-рано Ревал)
талксман-Мазкои m, -s, Maskotte f, -n,
Talosman m, -s, -e
талица-Tabelle f, -n
талия-Leib in, -(e)s, -er, Taille f, -n (e-e schlanke
- тънка талия; man trägt wieder - талията
пак е на мода)
талк-Federweiß n, Geschiebe n, -s (геол.),
Seifenstein m, Talk m, -es, -
талков-lalkig
талми-Talmi n, -s, -
талмуд-Talmud m, -es, -
талмудийски-talmudisch
талмудист-Talmudist m, -en, -cn
талог-Nicderschlag m (etw. findet s-n - in.,
нещо се отразява в ..)
талон-Erneuerungsschein m (търг.),
Kartenstamm m (карт.), Quittungsbon m
(на квитанция), Talon m, -s, -s, Zinslcislc
f (на акция, облигация)
талпа-Bauplanke f (строителна), Bohle f, -n
(стр.), Eichenbohle f (дъбова), Kantholz
n,	Pfosten m, -s, Planke f, -n
талъсъм-Dengclgcist m (мит.)
талян-Lachslciter f (риб.)
там-da adv. (mein Buch ist dort - моята книга
е там ; da und dort - тук и там), daselbst
adv., dort adv.
тамаринда-Tamarinde f, -n (бот.)
тамошен-dortig adj.

талтлиер
1202
тамплиер-Templcrhcrr m
тамиои-Bausch m, -(e)s, Bäusche (мед.),
Grenzlchrdorn m (калибрен) (тсхн.),
Pfropfen ш, -s (мед.), Tampon m, -s, -s,
Wattebausch m (мед.)
TaMiioiiiipaM-tamponiercn tr.
тампониране-Tamponade f, -n
тамтам-Tamtam n, -s, -s
тамян-Wcihrauch m (e-m Weihrauch streuen
кадя на някого тамян) (църк.)
ranaipa-Tanagrafigur f
тананикам си-hinsingen* intr. h.
тананикам-quinkelicrcn intr. h., trällern intr.
h., trillern intr. h.
танат-Tannat n, -cs, -е (хим.)
Ташанайка-Tanganjika n (в Източна
Африка)
тангенс-Tangens m, - (мат.), Tangente f, -n
(мат.)
Taiireina-Bcrührcnde f, -n, Berührungslinie f
(мат.), Tangente f, -n (мат.)
тангенциален-tangential
танго-Tango m, -s, -s
таидем-Tandem n, -s, -s
танец-Rcigen m, -s, Tanz m, -es, те (kultisch
Tänze култови игри ; um e-n ~ bitten каня
момиче на танц ; ein - auf dem Seil
опасна работа)
Танзания-Tanzania n (Африканска
република)
танзмайстор-Tanzmeister m
танин-Gerbsäure f (хим.), Tannin n, -s, -
TaiiK-Einmannkampfwagen m (едноместен)
(воен.),	Kampfwagen m,
Panzerkampgwagen m, Panzerwagen m,
Tank m, -es, -е (воен.)
танк-амфибия-Schwimmpanzerkampfwagen
m (воен.)
танкер-Тапкег m, -s, Tankschiff n
танк-изтребител-Jagdkampfwagen m (воен.)
танкист-Panzerschütze m
тянтал-Tantal n, -s, -
тантела-ВагЬе f, -n (на женско боне), Blonde
f, -n (бяла, копринена), Nadelspitze f
(шита)
тантиема-Tantieme f, -n (търг.)
танур-Nardc f, -n
танц-Affcnschwanz m (лудешки), Hhrcntanz
ni (първият, на чествана двойка),
Einzeltanz m (соло), Gesellschaftstanz m
(салонен), Kehraus m (последен),
Nationaltanz n (народен), Reigentanz m
(в редижа, в кръг), Ringelrcigen m (в кръг),
Ringelreihe f (в кръг), Ringelreihen m (в
кръг), Ringeltanz m (в кръг), Schleifer m, -
s (във валсов такт), Tanz m, -es, tc
(kultisch Tänze култови игри ; um e-n ~
bitten каня момиче на танц ; ein - auf
dem Seil опасна работа), Totentanz m (на
смъртта), Weihspiel n (обреден)
таицов-Tanz-
танцувален-Tanz-
тапцувам-durchtanzen intr. h (без
прекъсване), herumtanzen intr. h.
(наоколо), ländcrln intr. (лендлер), reigen
intr. h. (в кръг), scherbein intr. h., steppen
intr. h. (степ), tanzen intr. h. (auf dem Seile
- играя по въже; mir tanzt alles върти ми
се всичко пред очите ; nach jds Pfeife ~
играя по свирката на някого ; aus der
Reihe ~ играя по своему ; mit tanzt das
Herz vor Freude играя ми сърцето от
радост), tanzen tr. refl. (танц) (hier tanzt
sich’s gut тук се танцува добре), twisten
intr. h. (туист)
таицуваие-Tanzerei f, -en (прекадено)
ташдувачка-Tänzerin f, -nen
танцувч-Tänzer m, -s
тапцьор-Tänzer m, -s
танцьорка-Balletteuse f, -n (в балет),
Ballettratte f (ученичка, в балет) (ирон.
разг.), Tänzerin f, -nen
таи цьорски-tänze risch
тап!-гарр!
тап-klapp
тапа-Glasstöpsel m (стъклена), Kork m, -s, -e
(от корк), Korkpfropfen m (коркова),
Pfropfen m, -s (die ~ knallen lassen пия
бутилки c шампанско ; e-n am - riechen
lassen раздразвам на някого апетита; auf
dem ~ sitzen нямам пукната пара, съвсем
на сухо съм), Spund m, -s, *е (на бъчва),

1203
тачене
Zapfen m, -s
тапет-Tapete f, -n (за стена) (die ~ wechseln
сменям декорите), Wolitapette f (от
велурена хартия)
тапиока-Тарюка f
тапир-Tapir ш, -s, -е (зоол.)
тапицер-Dekorateur m, -s, -е, Polsterer rn, -s
(на мека мебел), Polstermacher m,
Tapezier m, -s, Tapezierer m, -s
таницерня-Polstcrung f, -en
таннцирам-aurpolstem Ir., bespannen tr. (die
Wand mit Stoff bespannen тапицирам
стена c плат), polstern tr. (столове, кресла,
канапета) (sie ist gut gepolstert доста e
пълничка), tapezieren tr.
Taniimipaiie-Tapczicrung f
тапицировка-Bcspannung f, -cn,
Damast bezug m, Tapczierung f
тара-Leergewichl n
таралеж-1. Drahtigel m (воен.) 2. Echinus n, -
s (морски) (зоол.), Hundcigcl m (зоол.),
Igel m, -s, Igelfisch in (морски) (зоол.).
Schweinigel m, Seeigel m (морски) (зоол.)
тараи-Rammbug m (мор.)
тараптела-Tarantclla f. -Ilen (танц)
тараитул-Tarantel f, -n (зоол.)
таратаика-Bruchkislc f, Chaise f. -n, Karre f, -
n (за раздрънкан автомобил, стар
велосипед), Karren m. -s (за радрънкан
автомобил, стар велосипед), Karrete f, -
n, Kasten m, -s, Kiste f, -n (за стар
автомобил, старо колело, кораб),
Klapperkasten m (за стара машина, кола,
влак) (разг.), Kochenmühle f,
Rumpelkasten m (за стара кола), Schabolte
f, -n, Vehikel n, -s
тарикат-Gauner m, -s, Kunde m, -s, -e, Luder
n, -s
тарикатскп-jcniscli, rotwelsch
тарикатщина-Gaunertum n
гарира м-tarieren tr.
тарифа-Arzncitaxe f (аптечна),
Differentialtarif m (диференциална, за
наелата) (жп.), Konventionaltarif m
(договорна), Zolltarif m (митническа).
Zonentarif m (зонална)
тарифен-tari fisch, tarifmäßig
тарлатаи-Tarlatan m, -s, -e, Tarlatan m, -s, -e
тарок-Tarock m, -s, -s (танц)
тарос-Estragon m, -s (бот.)
тартар-Tartaros m, Tartarus m
тартарат-Tartrat n, -es, -e
тартор-Hexenmeister m (на магьосниците),
Höllenfürst m (на ада), Rädcrsführer m (на
банда)
тартгоф-afterchristlich adj. (лицемерно
набожен), Druckmäuser m, -s, Frömmler
m, -s, Mucker m, -s, Tartüff m, -s, -c
тартюфски-moralinsaucr, muckerisch,
scheinheilig
тартюфщина-Dnjckmäuserci f, Frömmelei f, -
en, Heuchelei f, -cn, Moralin n, -s,
Muckerci f, -en, Scheinheiligkeit f, -,
Werkheiligkeil f
тас-Becken n, -s
татарин-Tatar m, -en, -cn
татарски-tatarisch
тате-Рара m, -s, -s, Vater m, -s, -r (er ist der
ganze -! цял бащичко е !; er ist s-m ~ wie
aus dem Gesicht geschnitten ! отрязал
главата на баща си, много си приличат)
татеице-Väterchen n, -s (галено)
татко-Рара m, -s, -s, Väterchen n, -s (галено),
Vater m, -s, -r (er ist der ganze - ! цял
бащичко е ! ; er ist s-m - wie aus dem
Gesicht geschnitten ! отрязал главата на
баща си, много си приличат), Vati m, -s, -
s (галено)
татковипа-Vaterland n
татуирам-tätowieren tr.
татуировка-Tätowierung f, -en
тазул-Fliegenkraut n (бот.), Stechapfel m (бот.)
тафта-Taft m, -es, -e
тафтяи-taftcn
тахиметрня-Tachymelric f
тахиметьр-Geschwindigkeilsmesscr m (техн.),
Tachymeter n, -s, Tachometer n, -s
тацитов-lacilcisch
тацитовски-laciteisch
тача-heiligen tr., heilighalten* tr. (като нещо
свято), hochachten tr., hochhalten* tr.
тачене-Achlung f, -cn (für, gegen e-n, vor c-

ташка
1204
m), Heiligung f
ташка-Säbcltasche f (воен.)
тая (ce)-bergen* lr. refl. (поет.) (die Erde birgt
Schätze in ihrem Schoß земята таи
съкровища в недрата си), verbergen* lr.
refl.
тая-geheimhalten* tr. tmb., hehlen tr. (нещо),
rinnen(intr. s. (за буре), sintern intr. s. (за
вода), sintern intr. s. (за вода)
Тбилиси-Tbilissi n
твар-Dingelchen n, -s (дребна), Erdenwurm
m (нищожна), Geschöpf n, -(c)s, -e, Getier
n, -s, Kreatur f, -en (alle Kreatur sehnt sich
nach Regen всички земни твари копнеят
за дъжд). Lebewesen n, Tier n, -es, - (-е
halten, pflegen държа, гледам животни ;
das - in dem Menschen животинската
природа в човека ; ein großes - важна
птица), Wicht m, -es, -с (elender Wicht
жалка твар)
твари-Getierpl.
твид-Tweed m, -s, -s (спортен плат)
твисг-Twist n, -s (танц)
творба-Antike f, -n (на древното изкуство),
Bosse f, -n (свободно, стояща,
скулптурна), Dichtung f, -en (поетична),
Erstling m, -s, -е (първа), Gewerk n, -(e)s, -
e,	Jugendwerk n (ранна, от младини),
Musikwerk n (музикална)
творение-Dichterwort n, Dichtwerk n
(поетично), Geschöpf n, -(e)s, -e, Kreation
f,	-en, Kreatur f, -en, Opus n, Plastik f, -
(скулптурно), Schöpfung f, -en (в поезия,
изкуство), Werk n, -s, -e (das Werk s-r
Hände творението на ръцете му ; ein
Werk über Marx творение на Маркс)
творец-Bildner m, -s, Erschaffer m, -s, Gestalter
m, -s (на образи) (прен.), Schaffer m, -s,
Schöpfer m, -s
творчески-bildend part. adj. (er ist eine
bildende Person той е творческа
личност), schöpferisch
творчество-Schaffen n, -s, -, Schöpfung f, -
en (на света), Volksdichtung f (народно),
Volksgut n (народно), Volksschaffen n
(народно)
творя-bilden tr. refl., dichten tr., kreieren tr.
(нова роля), machen tr., romantisieren intr.
h. tr. (в романтичен дух), schaffen* tr.
(Werte - създавам ценности ; Gott schuf
den Menschen ihm zum Bilde бог създаде
човека по свой образ и подобие ; er ist
zum Lehrer wie geschaffen той сякаш е
роден за учител ; е-е neu geschaffene
Stelle новооткрита служба ; er stand da,
wie ihn Gott geschaffen стоеше както го
е родила майка ; der schaffende Mensch
творец ; die Eisen schaffende und
verarbeitende Industrie железодобивната
и железопреработващата индустрия),
weben* intr. h. (обикновено в
комбинация с leben и wirken) (alles, was
lebt und wirkt всичко, което живее и
твори), weben* tr. refl. (прен.), wirken tr.
(das wirkt Wunder това твори чудеса)
твърд-beharrlich adj., behauptet adj. part.
(цени, курсове), beinhart adj. (като
кокал)., ehern adj., eisenfest adj. (като
желязо), entschieden part. adj. (e-e ~e
Haltung твърдо държание), felsenhaft adj.
(като скала), fest adj. (-es Land твърда
земя, суша ; - werden втвърдявам се ;
~en Schrittes kommen идвам c твърда
стъпка), fix adj., hart (метал, камък) (harte
Aussprache твърдо произношение),
kernig, klemmig, knochenhart (като
камък), lederhart, ledern (за месо),
männlich, männlich, mauerfest, rigid,
schnittfest (домат), spröde (~es Haar
твърда коса), standhaft (за хора) (-er Mut
здрав, непоколебим дух ; das Unglück ~
ertragen понасям стоически
нещастието), starr (mir sind die Finger ~
vor Kälte пръстите ми вкочанясаха от
студ ; -es Papier дебела хартия ; - vor
Staunen слисан ; ein -er Charakter твърд
характер ; da bin ich einfach - просто
изумен съм), steif (e-n -en Hals haben
имам схванат врат; recht - in s-r Meinung
haben упорствам на мнението си), stet
(-er Tropfen höhlt den Stein капка камък
пробива), überhart, zäh

1205
теглене
твърде-arg adv. (за усилване) (ärger als je
по-лошо от всякога ; e-m ~ mitspielen
напакостявам строшно нкм.) (разг.),
deftig adj., denkbar adj., gar adv. (~ zu groß
твърде голям), gar adv. (gar schwer
твръде тежко ; gazn und ~ напълно,
съвсем), heftig, höchlich, hoch, knollig,
kriminal, lästerlich (oct.), lebhaft, liebend,
recht (~ gut твърде добър ; nicht ~
gufrieden sein не съм напълно доволен ;
ich werde nicht ~ klug daraus това не
мога да го разбера), rechlshaffen, richtig
(ich habe mich - gefreut много се
зарадвах), schwer, sehr (ich wünsche das
~ много ; ~ bald много скоро ; bitte ~
моля ; danke — благодаря ; so daß
толкова, че ; nicht so - не толкова)
твърде-sonderlich (das ist keine ~e Leistung
това не е някое особено постижение ; es
ist nichts -es daran в това няма нищо
особено ; etw. nicht ~ gern haben не
обичам нещо твърде особено), toll (е-е
~е Hitze непоносима жега ; sich ~ und
voll essen натъпквам се с ядене) (за
подсилване), überlang, wacker, wüst,
zutiefst
твърденне-Behauptung f, -en (ich bleibe bei
meiner Behauptung оставам на моето си
твърдение)
твърди ce-verlautbaren tr.
твърдиглав-stierköpfig
твърдина-Bollwerk m (воен.), Felsa m, -ens, -
en; Felsen m, -s (прен.), Feste f, -n (остар.),
Hort m, -s, -e
твърдиия-Hochburg f
твърдо-zuversichtlich (вярвам)
твърдоглав-bockig adj., dickköpfig adj.,
eigensinnig adj., eigenwillig adj.,
halsstarrig, hartköpfig, krötig, obsinant,
querköpfig, starrköpfig, starrsinnig,
verbohrt, widerborstig, widersetzlich
твърдоглавец-Dickkopf m, Trotzkopf m
твърдоглавие-Bock m, -(c)s, Bockbeinigkeit
f, Eigensinn m, Eigenwille m,
Hartnäckigkeit f, Persistenz f, -en, Steifsinn
m, Widersetzlichkeit f
твърдоглавост-Starrköpfigkeit f, -
твърдоглавство-Starrsinn m
твърдост-Beharren n, -s, Beharrlichkeit f, -
en, Bestimmtheit f, -en, Charakterfestigkeit
f (на характера), Entschiedenheit f, Feste
f, -n, Festigkeit f (техн.), Härte f, -n, Haltung
f, -en, Standhaftigkeit f, -, Steifheit f,
Steifigkeit f, Zähigkeit f, -
твърдя-behaupten tr. refl. (steif und fest
behaupten твърдя упорито ; seine
Unschuld behaupten твърдя,че съм
невинен), vorgeben* tr. (нещо, което е
невярно) (sie gab vor, с-е Millionärin zu
sein тя твърдеше, че била милионерка)
те-sie (den haben sie zu 2 Jahren Gefängnis
verurteilt исъдиха ги на 2 години затвор)
театрален-bühnenmäßig adj., theatralisch
театралиост-Thcatralikf, -
театрал-Theaterfreund m
театър-Агепа f, ...nen (летен) (австр.),
Bauerbühne f (селски), Bretter f,pl., Buhen
f, -n (прен.) (ein Stück auf die ~ bringen
поставям пиеса в театъра), Bühnenhase
m, Freilichtbühne f (на открито),
Kasper(le)theater n (куклен), Komödie f, -
n (комерчески), Kriegsschauplatz m (на
военните действия), Künstlerthcater n
(художествен), Lichtspielhaus n, -rer,
Lichtspieltheater n, Liebhaberbühne f, -n
(самодеен), Marionettentheater n
(куклен), Musenstall m, Puppcnspicl n
(куклен, марионетен), Puppenthelcr n
(куклен), Schauspielhaus n (драматичен),
Theater n, -s (ins ~ gehen отивам на
театър ; am - sein работя в театъра),
Überbrcttl n, -s (естраден)
тебешир-Kreide f, -en, Schneiderkreide f
(шивашки)
тебеишрен-kreidig
тевтонец-ТеиЮпе m, -n, -n
тевтоищина-Deutschtiimelei f, -en
тегел-Stcppnaht f, Steppstich m
тегелирам-absteppcn tr., steppen tr. (юрган)
теглене-Abhebung f, -en (на пари от банка),
Anstrich m. -(e)s, -е (на лъка на цигулка)
(муз.), Aufstrich m, -s, -е (c лъка нагоре)

тегли ме
1206
(муз.), Entnahme f, -n, Federzug m (на
перото), Halmziehen n (на слама, за
гадаене, за жребий), Kaminzug m (на
комина), Leinenzug m (на гемия от брега),
Losung f, -еп, Reißen п (за да се скъса
нещо), Tauziehen п (на въже) (спорт.),
Treidelei f (на шлепове, гемии от брега),
Zug m, -s, -re, Zug m, -s, -re (на черта),
Zugkraft f
тегли ме-ziehen* tr. (es zieht mich in die Berge,
an die See нещо ме тегли към планината,
към морето)
теглн-hereinziehen* inlr. s.
теглила-Erdennot n,pl., Widerwärtigkeit f
теглилка-Bodenwaage Г (за натоварени
коли), Gewicht n, -(e)s, -e, Schncllwaage f
(c лост и тежест), Waage f, -n,
Wiegeautomat m (автоматична)
теглило-Beschwerde f, -n, Drangsal f, -e, n, -
s, Gefährde f, -n (поет.), Mühseligkeit m, -
en
теглител-Entnehmer m, -s, Trassant m, -en, -
en (на менителница)
теглич-Lenkstange f, Zughaken m (на плуг)
тегло-Atomgewicht n (атомно),
Bruttogewicht n (брутно), Bürde f, -n,
Dampfdichtc f (специфично) (физ.)
(техн.), Ehekreuz n (брачно), Eigengewicht
n (собствено), Erdenlast f (земно) (прен.),
Gewicht n, -(e)s, -e, Hauskreuz n (семейно),
Hundeleben n (кучешко), Karatgewicht n
(каратно), Klargewicht n (при
отлитането), Kreuz n, -es, -e (sein Kreuz
geduldig tragen търпеливо си понасям
теглото), Lebendgewicht п (живо),
Mittelgewicht (средна категория при
бокс, бопба) (спорт.), Mühsal f, -е,
Nettogewicht п (нетно), Passiergewicht n
(най-малкото	допустимо),
Pfenninggewicht п (пробно), Reingewicht
n (чисто, нетно), Rohgewicht n (брутно),
Rüstgewicht n (c екипировката, за
самолет), Schlachtgewicht n (на заклано
добиче), Schrot m, -es, -е (брутно, на
златни и сребърни монети),
Schwergewicht п (тежка категория),
Trockengewicht п (сухо), Vollgcwicht п
(пълно), Wichte f, -п (специфично) (физ.)
тегловност-Mühscligkcit m, -cn
тегля ce-pulJen intr. h.
тегля-abgeben* tr. refl., abheben tr. (пари от
банката), abrufen* tr. refl. (пери по
сметка), abwägen tr. (техн.), beheben* tr.
(пари) (Geld von der Bank beheben тегля
пари от банката) (австр.), bestreiten* tr.,
bugsieren tr. (мор.), durchziehen* tr. tmb.,
entnehmen* tr. (der Kasse Geld ~ тегля
пари от касата), herabziehen* tr. (надолу),
herumziehen* tr. (около нещо),
herunterziehen* tr. (надолу), herziehen*
tr., hinauftreiben* tr. (нагоре),
hinausziehen* tr. (навън), hineinziehen*
tr. (вътре в нещо), hinlerziehen* tr. (нещо
назад), hinziehen* tr. (към нещо), kantein
tr. (черта c линийка), koramieren tr. (ушите
на някого) (разг.), reißen* intr. h. (an etw.
D) (der Hund reißt an der Kette кучето се
дърпа от веригата), tauen tr. (кораб),
trassieren tr. (e-n Betrag auf c-n ~) (сума)
(търг.), trecken tr., treideln tr. (шлеп, гемия
на въже от брега), tucken intr. h.
(рибарска мрежа с платноходи),
vorwiegen* tr. (e-m etw.), vorziehen* tr.
(пред нещо), wiegen* tr. (месо, зеленчук,
захар), zerren tr. (e-n aus dem Bett zerren
тегля някого от леглото), ziehen* tr. (e-n
Wechsel, e-e Tratte ziehen тегля
менителница, трата), ziehen* tr. (кола,
лодка, трактор, плуг) (ein Los ziehen тегля
лотариен билет ; Wasser ziehen тегля
вода ; die Folge ziehen тегля последици),
zupfen tr. refl., zuziehen* tr. (e-n e-m Ort)
(някого нанякъде) (e-n dem Abgrund, dem
Wasser zuziehen тегля някого към
пропастта, водата)
тегна-bleien tr., brüten intr. h, gravitieren intr.
h, lasten intr., liegen intr., wuchten intr. h.
(auf etw. D) (поет.)
Terue-anhängen* intr. (върху него) (etw.
hängt e-m, e-r Sache an) (die Krankheit
hängt ihm noch an още не се е отървал от
болестта)

1207
тека
тегнещ-dumpf adj.
тегоба-Fußdienst m (отбивана без помощта
на превозно средство) (ист.), Last f, -en
тегота-Beklemmung f, -en, Mühsal f, -e
тежа-belasten tr. (s-e Sorgen belasten ihn sehr
много му тежат грижите), bleien tr., lasten
intr. (auf etw. D), liegen intr., wiegen* intr.
h. (der Sack wiegt 50 Pfund торбата тежи
50 пфунда)
тежест-Angelblei n (на въдица), Aplomb m, -
s, Arbeitslast f (за работа),
Bantamgewicht n (спорт.), Bedeutung f, -
en (er ist ein Mann von Bedeutung той e
човек c тежест, c влияние), Belastung f, -
en, Beschwerde f, -n, Bürde f, -n, Druck m,
-(e)s, -e, Gewicht n, -(e)s, -e, Gewichtigkeit
f (прен.), Grandezza f (церемониална),
Last f, -en, Laufgewicht n (подвижна),
Onus n. Schwere f, -n, Schwergewicht n
(главната), Wucht f, -en (unter der Wucht
der Beweis ein Geständnis ablegcn правя
признание под тежестта на
доказателствата), Wurfgewicht п (за
хвърляне)
тежина-Gcwicht п, -(c)s, -е, Schwere f, -п
тежюмуеЬ(с) (ein wehes Gefühl haben имам
тежко чувство)
тежкоподвижност-Träghcit f, -
тежнение-Drang m, -(e)s, Zug m, -s, те
тежнея-gravitieren intr. h
тежък-bedrückend adj., bleiern adj., diffizil
adj., düfteschwer adj. (от аромат),
durchdringend part. adj., geil adj. (сел.-ст.),
gewitterschwül adj., griffig adj.,
hagebüchen, hart (загуба) (ein harter
Schlag des Schicksals тежък удар на
съдбата), klobig, klotzig (камък, пън),
sauer (clw. wird mir ~ нещо ми е трудно ;
das Gehen wird ihm ~ ходенето го
измъчва; sich D etw. ~, es sich D ~ werden
lassen давам си много труд, нс пестя труд
; ~ verdientes Geld пари, спечелени с пот
на челото ; e-m das Leben - machen
огравям живота на някого), schwer (die
Ware ist 10 Pfund ~ стоката c тежка 10
фунта ; wie - bist du ? колко тежиш ?),
schwerblütig,	schwerfällig,
schwerwiegend, schwül (mit ist - zumute,
ums Herz тежко ми е на сърцето),
täppisch, tappig, trutzen, würdevoll,
würdig (държане, походка), wuchtig,
zentnerschwer (като желязо, камък)
теза-Beweissatz m, Hauptsatz m (главна),
Lehrsatz m, Leitsatz m, Satz m, -es, те (der
- von der Erhaltung der Energie законът
за съхранение на енергията ; der - vom
zureichenden Grunde принципът на
достатъчното основание), These f, -n (c¬
e ~ aufstellcn поставям теза)
тезгях-Arbeitsbank f (на дърводелец,
* стругар и пр.) (техн.), Bank f, Bänke,
Bankknecht m (на дърводелец) (техн.), Bar
f, -s, Bierbank f (кръчмарски), Brett n, -
es, -er (занаятчийски), Büfet n, -(e)s, -e,
Budcl f, -n (разг.), Feilbank f, Fleischbank
f (месарски), Freibank f (за продажба на
лошокачествено месо), Hobelbank f
(техн.), Kiste f, -n (за задник), Ladentisch
m (търг.), Pudel f, -n, Schanktisch m (в
кръчма, аператив, ресторант).
Schenktisch m (в ктъчма), Schlachtbank f
(касапски), Schncidebank f (бъчварски)
(техн.), Schnitzbank f (на резбар),
Schranne f, -n (на месар), Theke f, -n,
Wellbank f (на стругар) (техн.), Werkbank
f (работен), Wirkbank m (за месене на
хляб в хлебарница) (техн.), Wirkbrett п (за
месене на хляб в хлебарница) (техн.),
Zugbank f (дърводелски)
тезгяхче-Hackbank f (за разсичане на месо),
Hackblock m (за разсичане на месо),
Hackebank f (за разсичане на месо)
тезис-Lchrsatz m, Satz т, -cs, тс (der ~ von
der Erhaltung der Energie законът за
съхранение на енергията ; der - vom
zureichenden Grunde принципът на
достатъчното основание)
теизъм-Theismus m
теии-Tcin п (хим.)
теиет-Thcist m, -cn, -еп
текущ-laufend (месец, година)
тека-dahinflicßcn* intr. s (бавно,

текат
1208
безметежно), dainströmen intr. s,
durchfließen* intr. s tmb. (през някъде),
entrinnen* intr. s (Tränen entrannen ihren
Augen сълзи течаха от нейните очи),
fließen* intr. s (Blut fließt aus der Wunde
кръв тече от раната), fluten intr. s imp.,
rinnen* intr. s. (der Wein ist aus dem Faß
geronnen виното е изтекло от бъчвата ;
die Stunde rinnt часът тече ; das Geld rinnt
ihm so durch die Finger парите просто
изтичат през пръстите му, има широки
пръсти), vorbeifließen* intr. s., wegfließen*
(за вода)
текат-sabbeln intr. h. (ми лигите), sabbern
intr. h. (ми лигите)
теква ми-beifallen* intr.s
теква-beikommen* intr. s
TeioiH4aB-kleist(e)rig (хляб)
текст-Grundtext in (оригинален), Klartext m
(разчетен, дешифриран), Konjektur f, -
en (поправен или възстановен въз
основа на догадки), Kontext m, -es, -е,
Kryptogramm n, -s, -е (таен, със скрито
значение), Kryptographie f, -n
(шифрован), Operntext m (на опера),
Schrift f, -en (Kopf oder ~ тура или ези),
Text f, - (шрифт) (печ.), Text m, -es, -e (e-m
den ~ lesen чета на някого конско
евангелие), Wort n, -s, -e (in Wort und
Bild c текст и илюстрации ; wer hat die
Worte zu dieser Musik geschrieben кой e
написал текста на тази музика), Wortlaut
ш (дословен, буквален)
текстнл-Textilien pl., Tuchwaren pl. (вълнен)
текстилен-textil
текстилец-Textilwerker m
текстов-textlich
текстура-Textur f, -en
тектоникя-Lagerumg f (геол.), Tektonik f, -
тектоничен-tektonisch
текучество-Abeiterfluktuation f (на
работничесгвото) (икон.), Fließbarkeit f
текущ-fortlaufend part. adj., kurrent
тел-Bestechdraht m (обущарски, за
подшиване), Bindedraht m (цветарски),
Blumendraht m (за букети, венци), Draht
m, -(c)s, Glüheisen n, -s (нажежен) (мед.).
Heftdraht m (за броширане), Kemeisen n
(залеярски сърца) (техн.), Lahm m, -s, -e;
Lahn m, -s, -е (фин, за окраса) (техн.),
Scharnier n, -s, -е (кух златарски),
Stacheldraht m (бодлив)
Телавив-Tel-Aviv n
теле-Büffel m, -s (ругатня), Herstling m, -s, -e
(къснородено), Kalb n, -es, *cr,
Nachkömmling m, -s, -е (късно)
телевнзия-Bildfunk m, Fernseh(e)n n,
Fernsehfunk m
телевизор-Fernsehapparat m, Fernseher m,
Fernsehgerät n
телегеничен-tclegen
телеграма-Blitztelegramm n (светкавична),
Brieftelegramm n (доставена c писмата),
Depesche f, -en, Drahtung f, -en,
Fernschreiben n (чрез телетайп),
Fernsprechtelegramm n (подадена по
телефона), Kabeldepesche f (по кабела)
телеграф-Heliographic f (оптичен),
Telegraph m, -en, -en, Telegraphenamt n
телеграфеп-Telegraph..
телеграфирам-depeschieren tr., drahten tr.,
kabeln tr. intr. h. (по, чрез кабела),
telegraphieren tr.
телеграфиране-Drahtung f, -en
телеграфнст-Telegrafphist m, e-n, -en
телеграфичеи-te legrap h isch
телеграфически-drahtlich adj., telegraphisch
телеграфия-Mehrfachtelegraphie f
(многоканална), Telegrafie f, -
тележка-Drehgestell n, Fahrgestell n (техн.)
телекс-Telex m, -s, -
телеметьр-Femmaßgerät n, Telemeter n, -s
телен-drähter adj., drahtig adj.
теленце-Kalb n, -es, -5-r
телеобектив-Fernbildlinse f (фот.),
Teleobjektiv n
телеологически-teleologisch
телеология-Teleologie f, -, Zwecklehre f
телепат-Telepath m, -en, -en
телепатия-Gedankenübertragung f, Telepathe
f,-
телеприемпик-Femmpfanger m

1209
темперамент
телесен-körperlich, leiblich, physisch,
wesenhaft
телескоп-Astroskop n, -s, -е (звезден),
Fernrohr n, Richterglas n (прицелен),
Stemsucher m (нощен), Teleskop n, -s, -e,
Zielglas n (прицелен) (воен.)
телескопен-leleskopisch
телесннмка-Fernaufnahme f
телестност-Körperlichkeit f, Leiblichkeit f
'гелетайп-Blauschreiber m, Fernschreiber m,
Schreiber m, -s (апарат)
телетограф-Fernschreiben n
телеуправлание-Drahtfcrnlenkung f (на
подводници)
телефилм-Fernsehfilm rn
телефоп-Apparat m, -s, -e (wer ist am ~? кой e
на телефона?) (разг.), Dienstanschluß m
(служебен), Fernsprecher m, Nachtruf m
(нощен), Quasselstrippe f (шег.),
Telephon n, -s, -e
телефонен-ferninündlich adj., telephonisch
телефоиирам-anrufen* tr. (e-n) (нкм.),
antelefonicren intr. h. tr., telephonieren intr.
h. (mit e-m) (на някого)
телефонист-Tclcphonist m, -cn, -en
телефоннстка-Blitzmädcl п (хитл.), Fräulein
n, -s
телефонограма-Fcrnspruch m, Telephonat n,
-es, -e
телефотография-Bildfunk	m,
Fern photograf ie f
Телец-Kalb n, -es, -i-r (съзвездие), Stier m, -s,
-е (съзвездие)
телица-Färsc f, -n (млада), Jungkuh f, Kalbe
f,-n
телна-dick adj. (крава), trächtig (крава,
биволица)
телосложение-Bau m, -s, -ten/-c (sic ist von
schlankem (Körpcr)bau тя е със стройно
телосложение), Figur f, -en (komische ~
machen имам смешно телосложение),
Körperbau m, Körpcrbildung f
телохранител-Hartschicr m, -s, -е (в Бавария),
Kammerjäger m (на владетел), Leibwächcr
m, Leibwache f, Mameluck m, -en, -cn,
Mameluk m, -cn, -cn, Trabant m, -en, -cn
телур-Tellur n, -s, - (хим.)
телурий-Tellurium n, -s, -ien (reorp.)
телуров-tellurig (киселина)
телца-Eiweißkörper pl. (белтъчинни),
Tastkörper pl. (пипателни) (анат.)
телце-Blutkörperchen n (кръвно) (анат.)
телчарка-Kreuzblume f (бот.), Milchblume f
теля ce-kalben intr. h.
тема-Gau m, -(e)s, -е (ист.), Materie f, -n, Sache
f, -n (die ~ ist die, daß.. работата c там, че
; das ist eine andere ~ това е друго нещо
; das ist e-e - für sich това е отделен
въпрос ; in —n des Geschmacks no
въпросите на вкуса ; bei der ~ bleiben
придържам се към темата ; ganz bei der
~ sein внимавам, работя внимателно ;
sich an die - und nicht an die Worte halten
държа се o съществеността, а не o думите
; nicht bei der ~ sein разсеян съм ; das lut
nichts zur - няма значение за тази
работа), Tagesgespräch п (злободневна,
на разговор), Thema n, -s, -men (ein ~
behandeln разглеждам дадена тема)
тематика-Themalik Г, -
тематнчен-lhematisch
тембър-Ansprache f, -п (на муз.
инструмент), Klangfarbe f (муз.), Timbre
n, -s, -s, Tonfarbe f (на тона)
теме-Kalotte f, -n, Oberhaut! n (анат.), Scheitel
m, -s (vom - bis zur Sohle от главата до
петите; ein kahler ~ голо теме), Wirbel m.
-s
теменуга-Hundsveilchcn n (дива) (бот ).
Stiegmütterchen n (градинска) (бот.). Tag
und Nacht (трицветна) (бот.)
теменужен-violctt
темеиужепосни-veilchenblau
теменужка-Veilchcn n, -s
Темза-Themse f
темляк-Dcgcngauste f (на шпагата) (воен.)
темняк-Säbeltroddel f (воен.)
темн-Tonmuß n
темнера-Tempcrafarbc f (боя)
темнерамент-Fcucr n, -s (das Pferd hat viel ~
конят е много темпераментен).
Gemütsart f, Natur f, -cn (без pl.) (Mutter -

темпераментен
1210
майката природа ; die Kräfte der ~
природните сили ; von ~ по природа ;
der - s-n Tribut entrichten умирам ; der ~
folgen следвам природата ; nach der ~
zeichnen рисувам от натура ; mein Haar
ist - косата ми е естествена ; Fragen
allfcmeiner - въпроси от общо естество
; е-е kräftige ~ haben имам здраво
телосложение ; verliebter ~ влюбчив),
Temperament n, -es, -е
TeMiiepaMeiiTcn-rassig	(жена),
temperamentvoll
темиература-Backhitze f (при печене) (die
Backhitze muss 60 Grad sein
температурата при печене трябва да е
60 градуса), Fieber n, -s (er hat ~ той има
висока температура), Kältegrad m (под
нулата), Schmelzhitze f (на топенена
стъкло, метали), Schweißhitze f (за
заваряване на метали) (техн.), Siedehitze
f (на кипене), Siedehitze f (на кипене),
Tagestemperatur f (дневна), Temperatur f,
-en
темперирам-temperieren tr. (муз.)
темперувам-glühfrischen tr. (техн.), tempern
tr. (чугун)
темперуване-Gastempern n (метал.),
Glühfrische n (техн.)
темплиер-Templer m, -s
темпо-Arbeitstempo n (работно) (икон.),
Tempo n, -s, -s (im - zulegen засилвам
темпото ; nun aber ~ ! живо !), Tonmuß n
темподобни-i hrerseits
темпорален-temporal
тен-Hautfarbe f (на кожата), Teint m, -s, -s (на
лицето)
тенакел-Tenakel n, -s (на словослагател)
тенденциозен-tendenziös
тенденция-Färbung f, -en (прен.), Tendenz f,
-en (die Preise haben s-s steigende,
fallende ~ има тенденция за покачване,
падане на цените), Zug m, -s, -re
тендер-Tender m, -s
тенджера-Einkochtopf m (за варене на
консерви), Fleischtopf m (за месо), Hafen
m, -s, Kasserol n, -s, -е (плитка), Kasserolle
f, -n (плитка), Kocher m, -s (елекгричсска),
Kochpfanne f, Kochtopf m, Pfanne f, -n
(in der ~ backen пържа в тиган ; e-n, den
Feind in die ~ hauen правя нского на пух
и прах), Schmortopf m (за задушаване),
Schnellkocher m (за бързо готвене), Topf
m, -es, -re (e-n ~ ansetzen слагам
тенджерата на огъня ; ein ~ Kaffee кана
кафе ; den ~ anbrennen lassen оставям
да загори ; jeder ~ findet s-n Deckel за
всяко момиче- мъж)
тенеке-Blech n, -(e)s, -е, Blechgefäß п,
Feinblech п
тепекедж11Й111ща-К1етрпеге1 f
тенекеджийство-Klempnerei f, -en
теиекеджия-ßeckerschläger m, Klempner m,
Spengler m, -s
теиекен-blechern adj.
TeiieKiieii-blechern adj.
тенекия-Blech n, -(e)s, -е (ирон.), Kanister
m, -s
тенис-Hallentennis n (на закрит корт)
(спорт.), Tennis п (спорт.), Tennisspiel n,
Tischtennis n (на маса) (спорт.)
тенис-корт-Tennisplatz m (спорт.)
теиисмен-Tennisspieler m
тения-Bandwurm m (зоол.), Wurm m, -s, -rer
(Würmer abtreiben изкарвам тении)
тенор-Тепог m, -s, -re (певец, глас), Tenorist
m, -en, -en, Tenorsänger m
тента-Markise f, -n, Segel n, -s, - (навес),
Sonnendach n, Überdach n
теобромин-Theobromm n, -s, -
теогония-Theogonie f, -n
теодицея-Theodizee f, -een
теодолит-Theodolit m, -es, -e,
Winkelmeßgerät n (за измерване)
теократ-Theokrat m, -en, -en
теократия-Gottesherrschaft f, Gottesstaat m
теократовски-theokritisch
теокрация-Theokratie f, -n
Teonor-Gottesgelehrte(r) m, Theolog(e) m, -
en, -en
теологически-theologisch
теология-Gottesgelahrtheit f, Theologie f, -n
теорема-Kehrsatz m (обратна) (мат.), Lehrsatz

1211
термин
m (мат.), Relativitätstheorie f (на
относителността, Айнщайновата), Satz
m, -es, -re (der ~ von der Erhaltung der
Energie законът за съхранение на
енергията ; der ~ vom zureichenden
Grunde принципът на достатъчното
основание) (мат.), Theorem n, -s, -е (мат.)
теоретизирам-theoretisieren intr. h.
теоретик-Theorctiker m, -s
теоретичен-theoretisch
теоретически-theoretisch
теорие-Dramatik f (за драмата)
теория-Abbildthcorie f (на изображението),
Atomtheorie f (атомна), Doktrin f, -en,
Entwicklungslehre f (еволюционна),
Erkenntnistheorie f (на познанието)
(филос.), Festigkeitslehre f (на
съпротивлението на материалите),
Kombinationslehre Г (на комбинациите),
Korpuskulartheorie f (корпускуларна),
Lehre f, -n, Quantentheorie f (квантова),
Theorie	f,	-n,
Wahrscheinlichkeitsrechnung f (на
вероятностите), Wertlchre f (за
ценностите), Werltherie f (на ценностите)
теософ-Theosoph m, -en, -en
теософия-Theosophie f, -n
Ten!-tipp!
тепавица-Filzmühle f (техн.), Walke f, -n
(машина), Walkmühle f (заведение)
тепавичар-Tuchwalkcr m, Walker m, -s
тепам-ci nwalken tr. (техн.), filzen tr.
тепене-Walke f, -n (на сукно)
тепих-Matratze f, -n
тепкам-tappcln intr. s., trippeln intr. s. h.
тепърва-erst adv., nur noch, nurmehr
теракота-Tcrrakotta f, Terrakotte f
терапевт-Therapeut m, -en, -en
тераневтика-Thcrarcutik f, - (мед.)
терапевтичен-therapeutisch
терапия-Rcizthcrapie f (дразнеща), Therapie
f, -n
терарий-Tcrrarium n, -s, -rien (развъдник за
земноводни и влечуги)
тераса-Bergabsatz m (на планински склон),
Sintertcrasse f (от наслоявания),
Sinterterasse f (от наслоявания), Terrassa
f, -n, Zinne f, -n (оградена покривна)
терасирам-terrässieren tr. (местност)
тераска-Band n, -(e)s,Bänder (тясна) (reorp.)
терасовиден-terrassenförmig, treppenartig
тербий-Terbium n, -s (хим.)
терен-Boden m, -s, Gelände n, -s, Landefeld n
; Landefläche f (за кацане), Messegelände
n (на панаир), Örtlichkeit f, -en, Terrain n,
-s, -s, Vorland n (пред планина),
Werkgelände n (на завод)
терзание-Folterqual f, Gewissensangst f (на
съвеста), Gewissensqual f (на съвеста),
Pein f, - (körperliche, seelische -
физическа, душевна болка ; sich das
Leben zur ~ machen превръщам си
живота в мъка ; in Not und ~ в мъки и
неволи), Seelengual Г (душевно),
Seelennot f (душевно), Seelenpein f
(душевно)	*
терзая (ce)-abmarten refl. tr.
терзая ce-absorgen refl. (от грижи), zermartern
tr. refl.
терзая-pcinigcn tr., plagen tr. (uns plagt Hitze,
Durst, Husten измъчва ни жега, жажда,
глад ; den plagt der Teufel, Satan дяволът
го тика)
терзия-Wassergleiche f (водна) (стр.),
Wasserwaage f (водна) (стр.)
териак-Theriak m, -s, -
терие-Тетег m, -s (куче)
териториален-territorial
териториалиост-Territorialität f, -
територия-Boden m, -s, Enklave f, -n (чужда,
включена в дадена държава), Gebiet n, -
(e)s, -e, Raum m, -es, -rc, Stadtgebiet n (на
град), Territorium n, -s, -rien, Weichbild n
(на града) (das Weichbild der Stadt
betreten влизам в територията на града)
терк-Nummer f, -n
терлик-Pampusche f, -n
терлички-Trittchcn n, -s (разг.)
терма-Trcnnpunktc pl. (грам.)
термален-thermal
термидор-Thcrmidor in, -s, -s
термнн-Betriebsausdruck m (цехов).

термипологически
1212
Fachwort п (специален), Kunstwort n
(технически, специален), Terminus m, -
ni
термипологически-terminologisch
терминология-Fachausdruck	pl.
(техническа), Kunstsprache f
(специална), Terminologie f
термит-Thcrmit n, -es, -e
термити-Termiten pl. (ззол.)
термичен-thermisch
термограф-Thermograph m
термодинамика-Thermodynamik f
термоелектричество-Thermoelektrizitätf
термокаутер-Brennapparat m (мед.),
Thermokauter m
термометричен-thermometrisch
термометрически-thermometrisch
термометър-Fiebermesser m (медицински),
Thermometer m
термопласт-Thermoplast m (вид пластмаса)
термонластичен-thermoplastisch
термос-Thermosflasche f
термостат-Brutschrank m (техн.), Thermostat
m, -es, -en (физ.)
термотерапия-Thermotherapie f
термофор-Thermophor m, -s, -e
термохимичеи-thermochemisch
термохимия-Thermochemie f
термоядрен-thermonuklear
Tepop-Schrecken(s)herrschaft f (като форма
на управление), Terror m, -s, -
тероризирам-terrorisieren tr.
тероризъм-Einschüchterungssystem n,
Terrorismus m
терорист-Terrorist m, -en, -en
терористичен-terroristisch
терпентин-Terpentin n, -s, -e
терпкам-flattem intr. h s (за птици)
терска-Nesselsucht f (копривна)
терца-Terz f, -en (муз.)
терцет-Terzett n, -es, -e
терциер-Tertiär n, -s, -
терциерен-tertar
терцина-Terzine f, -n (лит.)
терция-Tertia f, -, Tertie f, -n
Тесал ия-ThessaIien n
тесен-eng adj.
тесен-knallig (дреха), knapp (дреха), schmal
(път, лице)
тескт-Beschriftung f, -en
тесла-Dachsbeil n, Dachsei m, -s (техн.),
Dechsel m, -s, Haue f, -n, Hohldechsel m
(бъчварска) (техн.), Käsemesser n
(хапваджийска)
теснина-Enge f, -n, Gat n, -(e)s, -en /-s, Klamm
f, -en (през която минава река, поток),
Klause f, -п (в Алпите), Schlucht f, -en
(планинска)
тесногръд-beschränkt pari, adj., borniert adj.,
bürgerlich adj., engherzig adj., engsichtig
adj., engstirnig adj., kleindenkend,
kleinherzig, spießig
тесногръдие-Buchstäbelei f, -en,
Kirchturmpolitik f, Kleinherzigkeit f,
Philistertum n, -s (еснафско), Engherzigkeit
f
теснолинеен-engspurig adj., schmalspurig
(ж.п)
тесиолинейка-Feldbahn f (подвижна),
Kleinbahn f, Rollbahn f, Schmalspurbahn
f, Trümmerbahn f (за разчистване на
улици от развалини), Vizinalbahn f (за
местен трафик), Waldbahn f (за извозване
на дървен материал)
тесноок-schlitzäugig
тесноръбест-schmalrandig
теснота-Beschränktheit f, Enge f, -n,
Schnalheit f, -
теснотия-Enge f, -n
TecT-Charaktertest m (на характера) (псих.),
Test m, -es, -s
тесте-l. Buch n, -(e)s,Bücher (мярка), Heft n,
-es, -e (10 коли хартия)2. Kartenspiel n
(карти за игра), Lage f, -n, Spiel n, -s, e-
(карти)
тестен-teigig
тестикул-Hode m, -n, -n; f, -n (анат.), Hoden
m, -s (анат.), Testikel m, -s
тесто-Mürbenteig m (маслено за кейк),
Plunderteig m (многолистно c мая), Teig
m, -es, -e (den ~ kneten меся тесто ; aus
anderem ~ sein от друго тесто съм)

1213
течение
тестян-teigig
тетания-Tetanie f, -п (мед.)
тетанус-Starrkrampf ш (мед.), Tetanus ш
(мед.), Wundstarrkrampf m (мед.)
тетива-Sehne f, -п (на лък)
тетка-Muhme f, -n, Tante f, -n (gib der ~ die
Hand ! дай ръка на леличката ! ; was ist
denn das für е-е ~ ! що за женище е това
?)
тетра-Perückenbaum ш (бот.)
тетрагои-Geviertschein m (астр.)
тетрадка-Beiheft n, Broschur f, -en, Buch n, -
(e)s (подвързана, училищна),
Durchschreibeheft n (c вложено индиго),
Heft n, -es, -e, Kladde f, -n (за чернова),
Kollegheft п (на студент за записки на
лекции), Notenheft п (нотна), Rechenheft
п (по смятане)
тетрадка-Zeichenhcft п (за скици)
тетраедрит-Fahlerz п (мин.)
тетраедър-Tetraeder п (мат.), Vierflächner m
(мат.), Vicrflach n, -es, -е (мат.)
тетракорд-Tetrachord m (муз.)
тетралин-Tetralin n, -s
тетралогия-Telralogie f, -n
тетрев-Auerhahn m (зоол.), Birkhahn m
(зоол.), Brummhahn m (зоол.), Knurrhahn
m (зоол.), Schilderhahn m (зоол.),
Schneehase m (бял)
тетрод-Viergitterröhre f (рад.)
тефлик-Meißel f
тефтер-Buch n, -(e)sBücher (търг.)
Texepaii-Teheran n
технеций-Technetium n, -s (хим.)
техпик-Mcchaniker m, -s, Techniker m, -s
техника-l. Atemtechnik f (на дишането)
(напр. на певец) 2. Baugeschehen n
(строителна), Bautechik f (строителна),
Bauverfahren n (строителна) 3.
Fingerfertigkeit f (на пръстите) (муз.) 4.
Mache f, Meßtechnik f, Pinselfuhrung f (на
нанасяне на боите с четката), Pinselslrich
m (на теглене на линиите), Technik f, -,
Temperatechnik f (темперна)
техник-любнтел-Mcchanikus m, -ses, -sc
техникум-Bcrufsschüler m, Berufsschule f,
Berufsschullehrer m, Betriebsfachschule f
(заводски), Fachmittelschule f, Technikum
n, -s, -ka
технически-technisch (die Technische
Hochschule висша техническо училище
; der -e Leiter техническият ръководител
; aus -en Gründen по технически
причини)
техният-ihrer
Texiio3iiaiiHe-Gewerbekunde f
Texnonor-Technolog(e) m, -gen, -gen
технологически-technologisch
технология-Eisentechnik f (на черните
метали), Feuerungskunde f (на
топливото), Technologie f, -,
Verfahrenstechnik f (н арзлични методи
в производството)
течащ-fließend part. adj., fluid adj.
тече-durchlecken intr. s h tmb. (за покрив),
laufen intr., lecken intr. (за съд, кораб),
schlämmen intr. s. (тинест, за река),
schleichen* intr. s. refl. (бавно, за поток),
vorüberfließen* intr. s. (за река),
zufließen* intr. s. D (за вода, река) (im Bad
fließt dauernd frisches Wasser в банята
постоянно тече прясна вода),
zurückfluten intr. s. (обратно, назад) (die
Brandung flutete zurück прибоят потече
назад, обратно), Zuströmen intr. s. D (река,
вода)	‘
течен-flüssig adj. (~ werden втечнявам cc),
fluid adj., tropbarflüssig, tropfbar
течене-Epiphora f (на сълзи) (мед.)
течение-Ablauf m, -(e)s, vc, Aufstrom m, -s,
-re (възходящо) (на вода или въздух),
Aufwind m, -s, -е (въздушно) (отдолу
нагоре), Bewegung Г, -en, Drift f, -cn
(морско), Durchzug m, -(c)s, Durchzüge
(на въздух), Eiterfluß m (гнойно) (мед.),
Fluß m, -usscs, -üssc, Folge f, -n,
Gcgcnstörmung f (насрещно), Geström n,
-s, Haltung f, -en (политическа), Lauf m, -
s, -re, Lauf m, -s, -re (на река), Luft f, -=-e,
Luftzug m, -es, -rc, Mäander m, -s (на река),
Meeresströmung f (морско), Oberlauf m
(горно, на река), Oberwasser n (горно.

течливост
1214
на яз), Richtung f, -en (in der ~ nach... rio
посока на ... ; ~ auf etw. A nehmen
насочвам се към нещо ; ~ halten дърба
направление ; in jeder - ist das verkehrt
това в всяко отношение е погрешно ;
bessere — ! спазвай строя !), Trift f, -en
(морско) (мор.), Verfolg m, -es, - (im ~ der
Sache в течение, хода на работата),
Verlauf m, -es, - (на време) (im - von e-m
Monat в течение на един месец),
Wasserstrom m (водно), Windströmung f
(въздушно), Zug m, -s, -re, Zugluft f
(въздушно) (der Zugluft ausgesetzt
изложен на въздушно течение), Zugwind
m (силно, на вятър)
течливост-FJuidität f (техн.)
течност-Ätzc f (разядаща) (в гравирането)
(изк.), Ätzwasser п (разяждаща)
(киселина, основа) (хим.), Beizbrühe f (за
байцуване) (техн.), Beize f, -п (за
обработване на метали) (метал.),
Flüssigkeit f, -en, Fluidum n, -s, -da,
Fruchtwasser n (околоплодна) (анат.),
Gelenkschmiere f (ставна), Lötwasscr n
(споялна)	.
тешемахерит-Hirschkäfer m (зоол.)
тиара-Tiara f, -ren, Tiare f, -n
Тибет-Tibet n
тибетски-tibetanisch, tibetisch
тибла-Dübel m, -s (стр.), Keil m, -s, -е (техн.)
Тибър-Tiber n (река)
тивапец-Thebaner m, -s (ein kundiger ~ вещ
специалист)
тиган-Bratpfanne f, Kochpfanne f, Pfanne f, -
n (in der ~ backen пържа в тигац ; e-n,
den Feind in die ~ hauen правя некого на
пух и прах), Tiegel m, -s
тиганица-Fladen m, -s (готв.), Galette f, -n
(готв.), Puffer m, -s (картофена), Puffert m
(картофена)
тиганче-Tropfpfanne f (на пържолник)
тигел-Gießtiegel m (леярски) (метал.), Kapelle
f, -n (хим.), Schmelztiegel m (техн.), Tiegel
m, -s
тигла-Schmelztiegel m (техн.), Tiegel m, -s
тигрица-Tigerin f, -nen
тшър-Tiger m, -s
Тигър-Tigris m (река)
тнинеиджър-Tccnager m, -s
TiiK-Tic m, -s, -s (нервен) (e-n - haben чалнат
съм в главата ; s-n ~ ins Große haben
обичам да се големея), Tick m, -s, -s
(нервен) (e-n ~ haben чалнат съм в
главата ; s-n ~ ins Große haben обичам да
се големея)
тикам ce-vorderdrängen refl.
тикам-drücken tr. (жп.), heraufrücken tr.
(нагоре), schieben* tr. refl. (e-n Karren ~
бутам количка ; den Hut in den Nacken ~
кипвам шапката назад ; die Hände in die
Taschen ~ пъхвам ръце в джоба ; etw.
beiseite - отмествам нещо настрана ;
Brot in den Ofen - мятам хляб във
фурната ; Kegel - играя на кегли ; alle
neune ~ събарям и деветте кегли ; die
Schuld auf e-n, etw. - прехвърлям вината
на друг ; etw. von sich ~ гледам да махна
нещо от себе си ; der muß immer
geschoben werfen него винаги трябва да
го бутат ; Dienst ~ дежуря ; Wache -
карауля), schnüffeln intr. h. (навсякъде
носа си) (du hast wohl wieder geschnüffelt
хем ти пак си подслушвал), treiben* tr.
(den Ball - тласкам топката ; Wild ~ гоня
дивеч с хайка ; sich ans Land vom Winde
- lassen оставям се вятърът да ме носи ;
e-n aus dem Haus - изгонвам някого от
къщи; etw. zu weit - прекалявам с нещо),
zustoßen* tr. (e-n dem Elend) (някого към
мизерия)
тикане-Schlag m, -es, -re (на часовник, сърце)
(~ neun точно в девет; auf den - kommen
идвам на минутата ; е-п - warten чакам
един момент)
тикащ ce-vorlaut (навсякъде)
тиква-Ballon m, -s, -s (за глава) (прен.), Birne
f, -п (за глава) (разг.), Gehirnkasten т
(шег.), Kohlrabi т (за глава) (разг.), Kürbis
т, -ses, -se (за глава), Luffa f (хивинска),
Ölkürbis т (маслодайна), Platte f, -п (за
глава, глупак) (e-m eins auf die - geben
тупвам по главата; du ~ 1 тиква такава!;

1215
тип
-	schieben спя на открито)
тиква-Zaunrübe f (дива) (бот.)
тиквам-anschmieren tr. (лоша стока) (фам.
пейор.), schubsen tr. (разг.), vorschieben*
tr. (нещо пред нещо друго), vorstellen tr.
(напред), zurückschieben* tr. (назад),
zuschieben* tr. (e-m etw.) (на някого вино,
отговорност, облага) (разг.), zuschtzen (е-
ш etw.) (на някого някоя неприятна,
досадна работа) (разг.), zuschupsen tr. (е-
m etw.) (нещо на някого) (фам.)
TiiKBeiiiiK-Tölpel ш, -s, Matz m, -es, -те
тик-так-tack, tack-tack, ticktack, Ticktack n, -
s
тил-Etappe f, -n (воен.), Etappengebiet n
(воен.), Genick n, -(e)s, -e, Hinterkopf m,
Hinterland n (воен.), Nacken m, -s (den
Korf in den ~ werfm внрвам глава ; e-n
steifen - haben схвамат ми е вратът,
упорит съм ; e-m in den - schlagen
нанасям тежък удар ; e-m den ~ beugen
превивам на някого врата ; den Feind im
- ~ haben врагът е по петите ми ; er hat
den Schalk im - шегобиец е ; der Teufel
sitzt ihm im - възседнал го е дяволът),
Rücken m, -s (e-m in den - fallen нападем
някого в тил ; der - des Berges хребет на
планина)
тнлда-Tilde f, -п (печ.)
тилов-rückwärtig (овен.)
TiiM-Aufsteiger m, -s, ~ (който предстои да
бъде	повишен),
Betriebsauswahlmannschaft f (сборен,
заводски) (спорт.), Elf f, -еп (спорт.),
Equipe f, -n (спорт.), Fußballmannschaft f
(футболен) (спорт.), kling, Mannschaft f,
-en, Team n, -s, -s
тимдомакин-Hausherr m (спорт.)
тнмотейка-Raupengras n (бот.)
тимпан-Kcsselpauke f, Pauke f (муз.) (e-n mit
-	ind Tromreten empfanden посрещан
някого спочести ; mit ~n und Trompeten
durchfallcn ирошадам тържествено на
изпит ; nur nicht auf die - hauen ! без
много хвалби !), Tympanon n, -s, -na
(муз.), Tympanum n, -s (муз.)
тимпани-Timpani pl.
тимпанизъм-Windsucht f (мед.)
тимпаиист-Drummer m, -s (в джазов
оркестър), Paukenschläger m (муз.),
Pauker m, -s, Schlagzeuger m (муз.)
тимпанит-Blähsucht f (вет.)
тимпания-Trommelsucht f (у преживни
животни) (вет.)
тимпашш-Tympanon n, -s, -na, Tympanum
n, -s
типброфил-Philatelist m, -en, -en
тинест-grundig adj., limös, limos, matschig,
morastig, schlammig, schlick(e)rig,
schlickig
Tiiiiicrypa-MyiThenlinktur f(or мира), Tinktur
f, -en
тинтевица-Lungenblume f, -n
тинтява-Bitterwurz f (жълта) (бот.), Enzian m,
-(e)s, -е (бот.), Gentiane f, -n (бот.),
Lungenblume f, -n (синя-бяла)
типя-Absalz m, -es, -5-e, Barre f, -n (при
устието на река), Brühe f, -n, Dreck m, -
(c)s (die Karre aus dem - ziehen оправям
работата), Matsch f, -n, Matsch m, -es, -c,
Moder m, -s, -, Morast m, -es, -т-с (im -
steckenblciben затънал съм в тинята ; im
- waten разправям мръсотии), Patsche f,
-n (in der ~ setzen хубаво съм затънал ;
e-n in der - lassen оставям някого затънал
в кашата), Pfuhl m, -s, -c (ein sinkencr -
вонящо блато ; der - der Sünde блатото
на греха ; der feurige, ewige - огнена
геена), Schlamm m, -es, -e (im -
steckenblciben затъвам в тинята ; im -
waten газя в калта ; der - der Gosse
утайката в канала)
Tun-Bruder m-s (презр.), Individuum n, -s, -
duen, Kerl m, -s, -е (ирои.), Kujon m, -s, -e,
Kunde m, -s, -e, Motoriker m. -s
(моторнчен), Patentekcl n
(отвратителен), Patron m, -s, -e (er ist mir
ja ein sauberer - и той ми е една стока ! ;
ein schlauer - хитрец; lustiger - веселяк).
Schlacht f, -en, Schlag m. -cs, -re (ein
Mensch s-s -cs човек от неговия сорт ;
Leute von gleichen -е от един дол дренки

типа
1216
; das ist mach m-m - етова ми е по
сържето ; auf solchen - така), Schlot m, -
es, -е (разг.), Staberl m, -s, -е (на духовит
несретник), Typ m, -s, -en (sie ist nicht
sein - тя не е неговият тип), Type f, -n
(строеж)
Tinia-Type f, -n
типизация-Typung f
типизирам-typisieren tr.
типика-Typik f, -en
THiiii4eii-klassisch (ein Beispiel von
klassischer Grobheit един пример на
класическа грубост), markant, typisch
типограф-Buchdrucker m, Typograph m, -en,
-en
тииография-Typographie f, -
тииографски-lypographisch
THiiOJioni'ieii-ty pologisch
типологнчески-typologisch
типология-Typenlehre f, Typologie f, -n
типосвам-konterfeien tr.
тирада-Salm m, -s, -e (e-n langen ~ über etw.
machen говоря надълго и нашироко за
нещо), Tirade f, -n
тираж-Auflage f, -n (der Roman ist in e-r neuen
- erschienen романът излезе в ново
издание), Auflage(n)höhe f (печ.),
Auflageziffer f (на книга, вестници),
Losung f, -en (на лотария),
Massenauflage f (масов), Verlosung f, -
en
тираи-Тугапп m, -en, -en
Ти pana-Tirana m
тиран ни-Antreiber m, -s (който кара хората
да работят, да бързат), Despot m, -en,
Gewaltherrscher m, Tyrann m, -en, -en,
Wüterich m, -s, -e, Zwingherr m
тираничен-selbstherrlich, tyrannisch
тираНически-tyrannisch
тирания-Gewaltherrschaft f, Tyrannei f,
Tyrannis f, -, Willkürherrschaft f,
Zwangsherrschaft f, Zwingherrschaft f
(като форма на управление)
тирански-tyrannisch
тираиство-Tyrannei f
тиранти-Hose f, -n
тирбушон-Korkzichcr m, Pfropf(cn)zichcr m
Tiipe-Abteilungszeichen n (печ.), Bindestrich
m (грам.), Gedankenstrich m (грам.),
Trennungsstrich m
тирлина-Reißfedcr f
Тирол-Tirol n (провинция във федерална
Австрия)
тиролец-Tiroler m, -s
тнролски-tirolerisch, tirolisch
Tiica-Eibe f, -n (бот.)
Тиса-Tissa f (река в Унгария)
тисов-eiben adj.
титан-Himmelstrümer m, Titan n, -s, - (хим.),
Titan(e) m, -en, -en
титаничеи-himmelslrümend, titanenhaft,
titanisch
титанически-titanenhaft, titanisch
титапски-titancnhaft, titanisch
титла-Adel m, -s, - (благородническа титла)
(niederer-, дребно дворянство; er ist von
~. той е дворянин), Doktorhut m
(докторска), Ehrenname m (почетна),
Ehrentitel m (почетна), Graftitel m
(грфска), Jägermeister m (на висш горски
чиновник), Magnifizenz f, -en (на ректор),
Spektabilität f, -en (на декан във ВУЗ), Titel
m, -s (e-n ~ führen имам титла ; sich den
ersten - erkämpfen извоювам си
първенството ; diesen ~ lasse ich nicht
auf mir sitzen не мога де преглътна тая
обида), Würde f, -n
титра-Titel m, -s
титрирам-titrieren tr.
титрираие-Titration f
титрувам-titrieren tr.
титруване-Titration f
титул-Titel m, -s (das Buch erschien unter dem
- книгата излезе под заглавие; ich komme
nicht auf den - не си спомням
заглавието), Titelblatt n
титулувам-betiteln tr. refl.
титулуване-Titular f, -en
титуляр-Titular m, -s, -e
титьр-Titer m, -s
тиф-Bauchtyphus m (коремен) (мед.),
Nervenfieber n, Tuphus m

1217
тласкам
тифозен-typhös
тифон-Steifgaze f (текст.)
тифус-Tuphus ш
тифусен-typhös
тих-baumstill adj., besinnlich adj., friedlich
adj., geräuschlos adj., kirr(e), klösterlich,
leis, leise, ruh(e)sam, ruhig (~ werden
успокоявам се ; ~ bleiben запазвам
спокойствие ; das ist ein -er Beamter тоя
чиновник не си дава труд; der schreibt е-
п -еп Rosten този си кара кефа ; sei - !
мирувай! ; -es Blut bewahren запазвам
спокойствие ; du kannst - mitkommen
можеш спокойно да дойдеш с нас ; man
kann sagen, daß - направо може да се
каже, че..), sacht, sachtchen, sachte, sanft
(~ wie ein Lamm кротък като агне ; e-n
~en Zwang ausüben упражнявам лек,
тактичен натиск ; ein -er Blick кротък,
нежен поглед ; etw. auf die -e Tour, auf
die Sanfte versuchen опитвам нещо c
добро ; ein -es Lüftchen лек ветрец ; -е
Hände нежни ръце ; ein -es Blau
нежносиньо; -er Schlaf сладък, лек сън),
still (е-е -e Neignung, Liebe неизказана
любов ; die stille Woche страстната
седмица ; der stille Freitag разпети петък
; ein -er Glas leeren пея мълчаливо за
покойник; sich - wundem чудя се на себе
си ; sei — ! мирно ! ; sich - verhalten стоя
спокойно), totcnstoll (като в гроб),
verkehrsarm (улица, квартал)
тихо-grabcsstill adj., mäuschenstill, leise
тихоокеански-pazifisch
тицианов-tizianisch
TiimiaiiOBCKii-tizianisch
тича ce-laufen tr. rcfl.
тичам-ablaufep* intr. s (надолу), anlaufen*
intr. s. (gegen etw., e-n ~) (срещу нкп, нщ.)
(etwas läuft gegen das Gesetz an нщ. c в
разрез със закона), belaufen* tr., bürsten
tr., dahinrasen intr. s, durchlaufen* intr. s
trnb. (през някъде), flitzen intr. s (разг.),
jachem intr. s., laufen intr., nacheilen intr.
s. (e-m), nachlaufcn * intr. s. (след някого)
(c-m Mädchen ~ преследвам момиче ;
wir laufen niemandem nach ние не се
натрапваме никому), nachrennen * intr.
s. (след някого), rennen* intr. s. (mit e-m
in, um die Wette - надбягвам се c някогог
; zum Arzt - тичам при лекаря ; mit dem
Kopf gegen die Wand - удрям си главата
в стената при тичане ; e-m in die Hände -
попадам право в ръцете на някого ; im
Verderben - сам се погубвам ; ans Ziel -
стигам пръв на финала (спорт.)), rühren
tr., schnüren tr. refl. (по права линия, за
дивеч) (лов.), tigern tr. (бързо), traben intr.
h. (разг.), vorbeilaufen* intr. s. (покрай
нещо), vorlaufen* intr. s. (напред),
vorrennen* intr. s., zulaufen* intr. s. (auf
e-n) (към някого) (lauf zu тичай), pesen
intr. s.
тичаие-Gehetzc n, -s, Gejage n, -s, Gelaufe n,
-s, Getümmel n, -s, Hetzerei f, -en
(уморително), Jagd f, -cn (war das c-e
Jagd! ама че тичане беше!), Lauf in, -s,
•fe, Rennerei f, -en, Sackhüpfen n (в чувал,
вързан окло кръста), Sacklaufen п (в
чувал, вързан окло кръста), Schuß m, -
sses, -rsse (im ~ ein намирам се в разгар)
тичашща-Gejage n, -s, Gelaufe n, -s, Getrabc
n, -s, Läuferei f, -cn
TiiHiiiiKa-Staubfaden m (бот.), Staubgefäß n
(бот.)
Tiiiuiiiial-Silentium!
Tinuiiiia-Grabesruhc Г(гробовна), Heimlichkeit
f, -en, Lautlosigkeit f, Sabbatstillc f
(съботна), Schweigen n, -s, -, Stille f, -n (~
vor dem Sturm затишие пред буря ; in
aller -е тихичко ; in der - leben живея
самотен), Totenstille f (гробна)
тишлайфер-Tischläufcr m
тишлер-Bautischler m (на постройка)
тишлойфер-Läufcr m, -s (oct.)
ТКЗС-Kollektivwirtschaft f
тласвам-stauchcn tr. (sich den Arm -
навяхвам си ръката)
тласване-Schupp m, -s, -
тласкам-hindrängcn tr. refl. (към нещо),
puffen tr., schieben* tr. refl. (e-n Karren -
бутам количка ; den Hut in den Nacken -

тласкане
1218
килвам шапката назад ; die Hände in die
Taschen ~ пъхвам ръце в джоба ; etw.
beiseite - отмествам нещо настрана ;
Brot in den Ofen ~ мятам хляб във
фурната ; Kegel - играя на ксгли ; alle
neune ~ събарям и деветте кегли ; die
Schuld auf e-n, etw. - прехвърлям вината
на друг ; etw. von sich - гледам да махна
нещо от себе си ; der muß immer
geschoben werfen него винаги трябва да
го бутат ; Dienst ~ дежуря ; Wache ~
карауля), schocken tr., schuppen tr.,
treiben* tr. (den Ball ~ тласкам топката ;
Wild - гоня дивеч c хайка ; sich ans Land
vorn Winde ~ lassen оставям се вятърът
да ме носи ; e-n aus dem Haus ~ изгонвам
някого от къщи ; etw. zu weit ~
прекалявам c нещо), vorantreiben* tr.
(напред), zurückwerfen* tr. (обратно) (e¬
n ins Elend zurückwcri'en тласкам някого
отново в мизерия)
тласкане-Kugelstoßcn п (на гюле) (спорт.),
Puffer m, -s, Putsch m, -es, -e,
Zurückwerfung f, -en
тласък-Abstoß m, -es, -е (силен),
Anfangsstoß m (първоначален), Anstoß
m, -es, -re, Antrieb m, -(e)s, -e (~ zu etw.)
(aus eigenem, freiem ~ по собствена
инициатива), Auftrieb m, -(e)s, -e, Impetus
m, Impuls m, -es, -e, Perkussion f, -en, Puff
m, -s, -fe/-e, Putsch m, -es, -e, Ruck m, -es,
-e (in, mit e-m ~, auf e-n ~ на един път; mit
e-m ~ war er oben c един скок той се
намери горе ; e-r Sache e-n ~ geben
подтиквам нещо ; sich e-n ~ geben
засилвам се ; ein ~ ging durch die Menge
тълпата потрепна ; mit ~ und Zuck със
замах), Schrub m, -s, -re (e-m e-n ~ geben
пласкам, бутам някого ; mit e-m ~
наведнъж ; ein ~ Kegel деветте си кегли
наедно), Schubs m, -es, -e (e-m e-n ~ geben
тиквам, избутвам някого напред) (разг.),
Schupser m, -s, Schwung m, -es, -re (etw.
in ~ bringen поставям нещо в движение ;
in - kommen засилвам се ; mit e-m - c
един тласък), Schwupp m, -es, -e, Schwups
m,	-es, -e
TJteeue-Auflösung f, -cn (пост.), Putrefaklion
f, Putreszenz f, Verwesung f
тлеиен-citcl adj., endlich adj., irdisch,
vergänglich, verweslich, zeitlich
тленност-Endlichkeil f, Sterblichkeit f, -,
Vcrwcslichkcit f
TJieiiiioTO-Erdenslaub m (поет.)
тлея-glühcn intr. h, gluten intr. h, modern intr.
h. (das Holz modert дървото гние ;
modernes Gebein тлеещи кости, останки
на мъртвец), schwelen intr. h., vermodern
intr. s., verwesen intr. s.
Т-линеал-Reißschiene f
тлъст-feist adj., fett adj. (~ werden
затлъстявам), geil adj. (ссл.-ст.), mastig,
schlüpfrig, schmalzig, spackig
тлъстак-Schmerle f, -n (зоол.), Schmerling m,
-s, -е (зоол.) >
тлъстнга-Fetthenne f (бот.), Fettkraut n (бог.)
тлъстина-Feist n, -es, -е (лов.), Feiste f, Fett
n,	-s, -e (~ ansetzen започвам да тлъстея),
Fettleibigkeit f, Flomen m, -s (бъбречна),
Weiß n, -es, - (на дивеч) (лов.)
тлъчница-Fettkraut n (бот.)
то-1. so (в началото на главно изречение),
dann, sodann (wenn du nicht kommst, so
sage es mir ако не дойдеш, то кажи ми) 2.
es, das (местоимение)
тоалет-Abendtoilette t (вечерен тоалет),
Anzug m, -(e)s, -re (остар.), Ballstaal m
(бален), Staat m, -es, -en (великолепен)
(das ist nur zum ~e това е само за показ ;
- machen контя се ; in vollem ~ в гала
облекло; das macht ~ това дава разкошен
вид ; mit etw. ~ machen парадирам с
нещо ; es ist ein wahrer ~, wie sie ihre
Kinder erzogen hat възпитала е дацата си
; unser Fest war wirklich ein ~ !
тържеството ни беше знаменито ! ; sich
in - werfen наконтвам се), Staatskleid n
(парадно), Toilette f, -n (große ~ machen
обличам се официално)
тоалетка-Toilette f, -n (масичка)
тоалетиа-Toilette f, -n, Abort m, -s, -e
тобоган-Toboggan m, -s, -s

1219
ток
това-das pron. demonstr. (alles das,was ich
gesagt habe всичко това, което казах), dies
pron. demonstr. (der Schreiber dieses
Briefes авторът на това писмо)
товар-Arbeitslast f (полезен) (техн.),
Aufsattelung f, Ballast m, -(e)s, -e
(излишен) (Ballast abwerfen изхвърлям
излишния товар), Beiladung f
(допълнителен) (жп., мор.), Beilast f
(страничен) (мор.), Beladung f, -en,
Belastung f, -en, Belastungsspitze f
(върхов) (ел.), Bombenlast f (от бомби)
(авиац.), Bürde f, -n, Bulkladung f (в
насипно състояние) (мор.), Decklast Г(на
палубата) (мор.), Fördergut п (извозен)
(мин.), Gefäß n, -es, -е (диал.), Gut n, -(e)s,
Güter (жп.), Kargo in, -s, -s (корабен),
Ladung f, -en (търг., морски), Last f, -en,
Leergewicht n (неиолезен), Nutzlast f
(полезен), Pakotillc f, - (добавъчен) (мор.),
Residuum n, -s, -duen (остатъчен
слектричен), Rutschgewicht n
(подвижен) (техн.), Saum m, -es, -е (на
магаре, кон), Saumlast f (на магаре, кон),
Totlast f (нсполезен), Tracht f, -en (e-e -
Heu един товар сено), Überlast f
(прекомерен), Wucht f, -en
товарач-Auflader m, -s, Befrachter m, -s
(търг.мор.), Gab(e)lcr m, -s (техн.), Lader
m, -s (уред), Schröter m, -s, Stauer m, -s
(на пристанище), Verlader m, -s
товарен-lastbar (за животно), Last-, Fracht-,
Güter- (Güterwagen товарен вагон)
товарене-Aufladung f, -en, Stauung f (на
стока в кораб), Verschiffung f (на стоки
на кораб)
товари-Femgut п (за превозване на далечни
разстояния)
товарител-Befrachler m, -s (търг.мор.)
товарителница-Bcgleilschein m, Brief т, -
(c)s, -е (жп.), Frachtbrief т (жп.),
Ladungsschein т, Laufzettel т,
Verladeschein т
товарница-Ladeschein m (железопътна)
товарооборот-Güterumlauf m (жп.)
товароиодемен-tragkräftig
товароподемност-Ladefähigkeit	f,
Ladungsfähigkeit f, Targkraft f,
Tragfähigkeit f
товароспособен-tragfahig, tragfest
товароспособност-Ladefähigkeit	f,
Tragfähigkeit f
товароустийчив-tragfest
товароустойчивост-Tragfestigkeit f
товаря-aufsatteln tr. (e-m etw. ~) (dem Packtier
etw. - товаря нщ. на товарното добиче)
(и прен.), bunkern intr. h (мор.), einladcn*
tr., frachtcn tr., laden tr. (etw. in, mit etw.),
lasten tr. (за кораб), stauen tr. refl. (стока в
кораб) (мор.), verfrachten tr. (стока за
превоз), verschiffen tr. (стока на кораб)
тога-Robe f, -п (адвокатска, съдийска), Toga
f, -gen
тогава-damals adv., dann adv. (dann sagte er
тогава той каза), derzeit adv., nu (von -
an отсега нататък ; -erst едва сега; ~ und
nimmer ! никога! ; - aber Schluß! но ceia
вече кран! ; - langt mir’s aber ! до гуша
ми дойде !es ist - mal nicht anders така
си e ; du hast A gesagt, ~ mußt du B sagen
започнал се, следователно трябва да
завършиш ; ~? е? ; ~ so sprich doch !
говори де ! - das so ist щом е така), nun
(von ~ an отсега нататък ; -erst едва сега
; - und nimmer ! никога! ; - aber Schluß!
но сега вече край!; - langt mir’s aber ! до
гуша ми дойде !es ist ~ mal nicht anders
така си е ; du hast А gesagt, - mußt du B
sagen започнал се, следователно трябва
да завършиш ; ~? е? ; - so sprich doch !
говори де ! - das so ist щом е така)
тогавашен-damalig adj.
тогаз-damals adv.
Toro-Togo n (област в Мали)
тоесг-das heißt (съкратено d. h.)
този-dieser pron. demonstr. (- und jener този
и онзи)
ток-1. Absatz m, -es, 4-e (на обувка), Hacke f,
-n (на обувка), Hacken m, -s (на обувка)
2. Ankerstrom m (котвен) (ел.),
Anlaufstrom m (за задвижване) (ел.),
Blindstrom m (реактивен, безватен) (ел.),

тока
1220
Drehstorm m (трифазен) (ел.). Heizstrom
m (за отопление), Hochfrenquenzstrom m
(високочестотен) (ел.), Irrstrom m
(блуждаещ, отклонен от проводници в
земята), Kreisstrom m (верижен) (ел.),
Lichtstorm m, -es, те (за осветление),
Mehrphasenstrom m (многофазов),
Ruhestrom m (разделителен) (ел.),
Sältigungsslrom m (на насищането) (ел.),
Starkstrom m (с високо напрежение) (ел.),
Wechselstrom m (променлив) (ел.),
Wirbelstrom m (на Фуко, вихров) (ел.),
Zweiphasenstrom m (двуфазен) (ел.)
тока-Agraffe f, -n, Buckel m, -s, Gesperre n, -s
(остар.), Gürtelschnalle f, Gurtschnalle f,
Riegel m, -s (от плат), Schnalle f, -n,
Spange f, -n
токата-Tokkata f, -ten (муз.)
токачка-Perlhuhn n (зоол.)
Токио-Tokio n
токове-Erdströme pl. (почвени, блуждаещи,
земни) (ел.)
токоизправител-Anodengleichrichter m (за
анодно напрежение) (ел.),
Doppelgleichrichter m (двоен) (ел.),
Hochspannungsgleichrichter m (за високо
напрежение) (ел.), Kommutator m, -s, -
oren, Trockengleichrichter m (сух) (ел.)
токообръщач-Kommutator m, -s, -oren
токоразпределител-Folgeschalter m (ел.)
токосъбирач-Kollektor m, -s, -oren
токсикология-Giftkunde f (мед.), Toxikologie
f
Токсин-Gift n, -(e)s, -е (мед.), Toxin n, -s, -e
токсичен-giftig adj. (мед.), toxisch
токсичност-Giftigkeit f (мед.)
токува-quorren intr. h. (за бекас)
току вам-balzen intr. h, haulen intr. h., knallen
intr. h. (за тетрев), rodeln intr. h. (за глухар)
(диал.), wetzen intr. h. (за тетрев)
токуване-Balz f, -n
токущо-eben adv.
току-що-erst adv. (er ist eben ~ eingetreten
той току-що влезе), just, kaum (kaum war
er fort, da kam mein Freund току-що си
беше отишъл и приятелят ми дойде),
soeben
токче-Toque f, -s (малка дамска шапка)
mnepaiic-Tolcranz f, -
толерантен-duldsam adj., läßlich, tolerant
miepaimiocT-Duldsamkcit f, Toleranz f, -
толерирам-dulden tr. (hier im Lande werden
alle Religionen geduldet в тая страна се
толерират всички религии), tolerieren tr.
толкова-derart adv., desto conj., ebensooft
adv. (често), so (главно за сравнение) (er
ist so gut wie der andere той е толкова
добър, колкото и другият ; komm so
schnell wie möglich ела колкото можеш
по-бързо), soviel (много) (er hat noch
einmal — той има два пъти по толкова ;
halb ~ половината от това ; ~ als möglich
колкото е възможно), sowenig (малко)
(ich bin ~ dazu bereit wie er аз съм толкова
малко готов да направя това, колкото и
той)
том-Band m, -(e)s,Bände (разг.) (das spricht
Bände това казва много), Ergänzungsband
n (допълнителен), Konvolut n, -s, -e
(сборен), Leinwandband-m (c платнена
подвързия), Pappband m (c хартиена
подвързия), Volumen n, -s, -mina
томахавк-Tomahawk m, -s, -s
томбак-Tombak m, -s, - (сплав)
томбаков-tombaken
томбола-Lotto n, -s, -s, Tombola f, -len,
Verlosung f, -en
Томи-Tommy m, -s, -s (за английски войник)
(разг.)
томче-Heft n, -es, -е (броширано)
тон-i. Orgelpunkt m (задържан) (муз.),
Ansprache f, -n (на муз. инструмент),
Beiklang m (страничен) (муз.), Brustton
m (гръден), Farbe f, -n, Farbenton m,
Farbton m, Frageton m (въпросителен),
Klang m, -s, -re, Laut m, -s, -e, Lehrton m
(учителски), Leierton m (еднообразен),
Lokal färbe f, -n (локален), Mißton m
(фалшив), Sitte f, -n (добър) (auf gute -n
halten държа на благоприличието), Ton
m, -es, re (die Geide hat e-n vollen ~
цигулката има плътен тон ; e-n -

1221
топка
anschlagen подавам тон ; hast du ~е ?
какво ще кажеш ?), Tonart f (er redete in
allen ~en auf mich ein как ли не ме
убеждаваше), Tonstufe f (муз.),
Übelklang m (немузикален, неприятен),
Übellaut m (немузикален, неприятен),
Vorhalt m (предявен) (муз.), Weltton m
(светски) 2. Hauptfarbe f (основен),
Schein m, -es, -e (um e-n ~ heller c един
тон по-светло) 3. Thunfisch m (риба)
(зоол.) 4. Tonne f, -n (мярка)
тонаж-Bruttoraumgehalt n (брутен) (мор.),
Bruttoregistertonne f (общ) (мор.),
Lastigkeit f (максимален товар на кораб),
Schiffsraum m (мор.), Tonnage f, - (мор.),
Tonnengehalt m (мор.)
тонален-tonal
тоналност-Tonalität f, - (муз.), Tonart f
тонзура-Tonsur f
тоника-Grundton m (муз.), Tonika f, -ken
(муз.)
тонически-tonisch
тонкилометър-Tonkilometcr n
тонколона-Tonsäule f
Toiio-Rolle f, -n (авиац.)
тоноизвличане-Tongebung f
тоиоусилвател-Schweiler m, -s (на орган)
(муз.)
тонувам-abtönen tr. (цветове) (fein abgetönte
Tapeten изискано съчетани по цветове
тапети), betonen tr., tönen tr., tonen tr.
тонус-Tonus m
тонфилм-Tonfilm m
тон-i. Buch n, -(e)s, Bücher (мярка) 2.
Geschütz n, -es, -е (воен.), Kanone f, -n
(воен.) 3. Kugel f, -n, Riemen m, -s (хартия),
Ries nm -es, -е (хартия), Rolle f, -n (e-e ~
Tuch, Band, Geldstücke, Draht един топ
плат, едно топче панделка, една ролка
монети, един кангал тел) 4. Roch m, -s, -е
(шахм.) 5. Topp n, -s, -е (връх на мачта)
тоназ-Topas m, -cs, -е
топвам ce-lunkcn rcfl.
Toneiie-Eisschmelze f (на леда), Schmelzarbeit
f (тсхн.), Schmelze f, -n (на метали) (техн.),
Schmelzerei f, -en, Schmelzung f (на сняг,
захар, метали), Schneeschmelze f (на
снеговете), Verhüttung f, -en (на руди)
(метал.), Verzehrung f (от болест)
топи ce-schmelzen* intr. s (das Zuckerstück
schmilzt auf der Zunge бучката захар се
топи в устата ; vor Sehnsucht, Wonne ~
топя се от копнеж, блаженство ;
schmelzender Gesang разнежваща песен),
zergehen* intr. s. (der Schnee zergeht in,
an der Sonne снегът се топи на слънце ;
etw. zergeht e-m auf der Zunge нещо се
топи в устата), zerrinnen* intr. s. (сняг),
zusammenschmelzen* intr. s.
топика-Topik f, -
топилка-Fluß m, -usses, -üsse (метал.),
Flußerde f (метал.)
топилник-Hafen m, -s (в
стъклопроизводството)
топило-Röste f, -n
топка-Ausball m (извън игрището) (спорт.),
Ball m, -s, Bälle (за игра, за билярд) (mit
dem Ball spielen играя на топка ; den Ball
werfeYi хвърлям топката ; einen Ball
machen печеля удар на билярд), Ball m, -
s,Bälle (от нажежена сплав, метал)
(метал.), Boßcl f, -n, Faustball m
(юмручна) (спорт.), Golfball m (за голф)
(спорт.), Handball m (за хандбал) (спорт.),
Hohlball m (за спортни игри), Karamboie
f, -п (червена билярдна), Kegelkugel f
(кеглова), Klump m, -s, -re (от пръст, сняг),
Klumpatsch m, -es, -j-e (от сняг, пръст),
Klumpatsch m, -es, -j-c (от сняг, пръст),
Klumpe f, -n (от пръст, сняг), Knopf m, -
es, ?c (на върха на кула, на дръжка на
меч, рапира), Kugel f, -п (за разни
спортни игри, за билярд), Laufkugcl f (на
сачмен лагер) (техн.), Leder n, -s, -
(футболна), Medizinball m (медицинска),
Netzball m (погрешна при начален удар
при тенис) (спорт.), Punktball m (за
трениране на боксьори), Schlcuderball m
(опашата) (спорт.), Schneeball m
(снежна), Spielball m (за игра),
Tiefaufschlag m (ниска) (спорт.),
Völkerball m (народна, вид игра) (спорт.),

топки
1222
Wahlkugel f (балотажна), Zcilball m
(сигнална, за точно време)
ToiiKii-Raviole f, -li (местни, в тесто)
тонлещ-liagebüchcn, hainbuchen
тонливо-Feuerung f
тошшйка-Knopfnadel f, Nadel f, -n (das ist
mit der heißen ~ genäht това е шито като
за умрял ; wie auf ~n sitzen седя като на
тръни ; es konnte k-c ~ zu Boden fallen
нямаше къде игла да денеш ; ctw. wie е-е
~ suchen търся нещо под дърво и камък
;etw. auf der ~ haben започнал съм нещо
; mit —n stechen жиля. хапя ; die trockene,
kalte - графирна игла), Stecknadel f (e-n,
etw. wie e-e ~ suchen търся някоог, нещо
под дърво и камък)
топлшшик-Treibhaus n, Winterhaus п (сел.-
ст.)
топлииа-Lauheit f (умерена, приятна),
Abhitze f (отработена топлина),
Abwärme f, -п (техн.) (на обработени
газове), Lauigkeit f (умерена, приятна),
Lösungswärme f (при разтвор),
Verdampfungswärme f (на изпаряването)
Toiunuieii-kalorisch, thermisch, Wärme-
топлиика-Müffchen n, -s (за китките)
тоиличък-mollig (~e Beinchen e-s Kindes
закръглени крачка на дете)
тоило-wohlig (mir ist wohlig zumute топло ми
е на душата)
тoплoeлeкpoцelIтpaлa-Fernheiz(ungs)
zentrale f
топлонзолация-Abddichtung f, -en
топлокръвен-eigenwarm adj. (за животно),
warmblütig
топломер-Wärmemesser m
топлопровод-Heizschlauch m (в бърз влак)
топлота-Trautheit f, -
топлоцентрала-Femdampfheizwerk n (парна)
топля-heizen tr. (der Ofen geizt gut печката
топли добре)
топове-Zeug n, -es, -e
топограф-Topograph m, -en, -en
топография-Geländekunde f, Luftvermessung
f, Topographie f, -
топола-Abele f, -n (бот.) (сребърна топола),
Papierbaum m (бяла) (бот.), Pappel f, -n
(бот.), Pappelweide f, -n (черна),
Wcißpappcl f (сребърна) (бог.),
WoIl(cn)baum m (черна) (бот.)
тополов-pappcln
TOiioiiiiMiiica-Ortsnamcnforschung f
тононимия-Ortsnamenforschung f
Toiiop-Bcil n, -s, -e, Bolzenhammcn m (за клане
на добитък)
Toitopmuica-Holm m, -es, -е (на секира), Schalt
m,	-es, -re (на секира, длето)
топсел-Toppsegel n (мор.)
тонуз-Ganggewicht n, Gewicht n, -(e)s, -e,
Keule f, -n, Schlaggewicht n (на часовник)
топче-Knicker m, -s (за игра), Knippkugel f
(за игра), Kugel f, -n (дребно, за детски
игри, за рулетка), Marbel f, -n, Marbel f, -
n,	Schnellkugel f (за игра)
топчест-ballig adj.
топчица-BäHchen n, -s, Klicker m, -s (за детска
игра), Klunker f, -n (кал по дрехи), Läufer
m, -s (за детска игра), Mamel f, -n, Murmel
f, -n (за игра), Schusser m, -s (за игра),
Träne f, -n (сълзовидна, прозрачна)
топъл-anheimelnd part. adj. (уютен),
gefühlvoll adj., inständig (молитва),
thermal (извор), warm
топя ce-abhärmen refl. (sich um etw. ...) (от
горест, от мъка), abzehren intr. h, auflauen
intr. h./s. (die Fenster sind aufgetaut
прозорците се размразиха), brutzeln intr.
h, dahinschwinden* intr. s, dahinsiechen
intr. s, schwinden* intr. s. (sein Mut
schwand куражът му спадна), tauen intr.
h. s. (за сняг), verzehren tr. (за болест)
топя-ausbraten* ц-.(мас), einschmelzen* tr.
refl., schmelzen tr. (geschmolzenes Wachs
разтопен восък)
тор-Abtrittdünger m (сел.-ст) (от
изпражнения), -Bau m, -s, -ten/-e (остар.),
Blutdünger m (от животинска кръв) (сел.-
ст.), Düngemittel п (изкуствен) (сел.-ст.),
Dünger m, -s, Dung m, -s (естествен),
Gründünger m (растителен) (сел.-ст.),
Jauche f (течен), Kompost m, -s, -e
(градински), Kunstdünger m (изкуствен),

1223
торфище
Mist m, «es, -e, Mistjauche f (течен), Torus
торба-Geldsack m (за пари), Beutel m, -s,
Brotbeutel m (походна), Bulge f, -n
(кожена) (остар.) (мин.), Dottersack m
(жьлтьчена) (биол.), Felleisen n (кожена)
(ист.), Haarsack m (от козинеста материя),
Hirtentasche f (овчарска), Ranzen m, -s,
Reisesack m (за багаж), Sack m, -es, -fe
(drei ~ Weizen три торби жито ; etw. in
Säcke füllen пълня торби c нещо ; mit ~
und Pack c всичките си партакещи ; ein
alter - ветеран ; hinfallen wie ein -
стоварвам се като чувал ; er schläft wie
ein - спи като заклан; dunkel wie in e-m ~
тъмно като в por ; e-n in den - stecken
слагам някого в джоба си, измамвам
някого; voll wie ein -хафиркан; die Katze
im ~ kaufen купувам нещо слепешкага ;
die Katze aus dem ~ lassen изплювам
камъчето ; in den - hauen вдигам си
чукалата ; Lachen und Weinen in e-m —
haben дето му е смехът, там му е и
плачът), Schnappsack m (за провизии)
торбалан-Krampus m, -ses, -se (с когото
плашат децата)
торбест-beutelig adj.
торбичка-Arbeitsbeulel f (платнена) (за
ръкоделие, плетиво), Beutel m, -s,
Bocksbeutel m (на тестикулите),
Hirtentäschchen n (овчарска) (бот.),
Hirtentäschel n (овчарска) (бот.),
Hodensack m (на тестикул) (анат.),
Klammerbeutel in (за щипки),
Kling(el)beutcl m (дпскусна, в църква),
Quarksack m (за извара), Ridikül m, -s, -c
(за ръкоделие), Säckel m, -s, Schleimbeutcl
m (слузна) (анат.), Schrotbeulel m (за
сачми), Tüschclkraut n, -es, - (овчарска)
(бот.), Tränensack m (слъзна) (анат,),
Backcntaschc Г(устна, у някои животни)
(зоол.)
торбясва-sacken inlr. s. (дреха)
торгамент-Torgamcnl n, -es, - (материал)
(стр.)
тореадор-Slierfcchtcr m, Stierkämpfer т, Tor
т, -s / -еп, -е / -еп
Topeiie-Überdüngung f, -еп (допълнително)
торзираи-gewunden (gewundene Säule
торзирани колони)
торзо-Bruchstück п (архит.)
тори-Тогу m, -s, «S
торий-Thorium n, -s, - (хим.)
торище-Dungablage f (сел.-ст.), Miststätte f
торкретнрам-torkretieren tr.
торментила-Tormentill m, -s (бот.)
тормоз-Schurigelei f, «en, Pein f
тормозещ-sekkant
тормозя ce-abplacken, abplagen refl.
тормозя-ängstigen tr. refl. (със страх),
bedrücken tr., bohren tr., drangsalieren tr.
(разг.), fuchsen tr., kujonieren tr., kuranzen
tr., piesacken tr., schurigeln tr. (разг.),
sekkieren tr., traktieren tr.. tribulieren tr.,
triezen tr. (фам.), zusetzen intr. h. (e-m) fe¬
rn mit Bitten stark zusetzen тормозя някого
c молбите си), zwacken tr. (прен.), zwicken
tr, zwiebeln tr. (e-n in der Prüfung zwiebeln
тормозя някого на изпит) (фам.), zwirnen
tr.
торнадо-ТогпасГо m, -s, -s
тороразпръсквачка-Düngerstreucr m (сел.-
ст.)
торпедо-Torpcdo m, -s, -s
торпедоносец-Torpedoboot n
ториила-Torpcdo m, -s, -s
торнилирам-torpcdieren tr. (параход) (мор.)
торпильор-Torpedoboot n
торс-Torso m, -s, -s
торсо-Torso m, -s, -s
торта-Biskuiltorte f (от пандишнан) (готв.),
Torte f, -n
тортичка-Tortelctt n, -cs, -c, Torlclctte f, -n
торус-Torus m, -, -ri
торф-Brcnncrde f, Fasertorf m (влакнест).
Sode f, -n (парче), Torf m. -es, -c, Torfmull
m(дребен)
торфен-Torf-, torfig
торфенiiCT-anmoorig adj. (почва, ливада)
(ссл.- CT.)
торфище-Luch n, -es, -c, Quabbcl f, -n,
Torfboden m, Torflager m

торфокопач
1224
торфокопач-Torfstccher m
торя-asten tr. (c изкуствени торове), bühnen
tr., düngen tr., jauchen tr. (c течен тор),
mergeln tr. (c мергел), misten tr., tunken tr.
(c хляб)
тост-Tischrede f, Toast m, -es, -e (c-n ~ auf e¬
n ausbringen държа тост в чест на
някого), Trinkspruch m
тостер-Toaster m, -s
тостъппически-abfällig adj.
тоталнзатор-Buch n, -(e)s,Bücher, Totalisator
m, -s, -toren, Wettapparat m
тоталитарен-totalitär
тоталност-Totalität f, -
тотем-Totem n, -s, -s
тотемизъм-Totemismus m
тотемистичеи-iotemistisch
тото-ödem n, -s, -e, Buch n, -(e)s,Bücher, Toto
m, -s, -s
тотовец-Tipper m, -s (играч на тото)
точа ce-daihnziehen* refl. (ein schmaler Weg
zog sich durch die Wiesen dahin тесен път
се точеше, виеше между ливадите),
fädeln intr. h refl. (на конци), hinausziehen*
refl.
точа-abfüllen tr. (пресилвам в по-малък съд),
abziehen* tr., anzapfen tr. (сок) (Bäume ~
пускам сока на дърветата ; прен.: е-е
Leitung ~ отвеждам по непозволен начин
ток от електропровод ;
Telephonleitungen, Kabel ~ включвам
подслушвателни устройства), schärfen tr.
refl. (нож, ножица, коса) (e-n Bleistift ~
подострям молив), schenken tr. (вино,
бира), schleifen* tr. (нож), schmirgeln tr.
(с шмиргел), spinnen* tr. (вълна, лен) (am
Spinnrad, mit der Hand - преда на чекрък,
c ръка; tüchtig ~ müssen здравата трябва
да се работи), verschenken tr. (бира,
вино), verzapfen tr., walgen tr. (c точилка),
walgem tr. (c точилка), wetzen tr. (нож,
меч) (der Vogel wetzt den Schnabel
птицата си точи човката), zapfen tr. (вино,
бира от бъчва), zwirnen tr. (коприна)
точен-ängstlich adv. (mit dem Bezahlen, mit
der Antwort ist es nicht so - не е твърде
нужно да се бърза с плащането, с
отговора (фам.)), aisdrücklich adj.
(ausdrücklicher Befehl изрична заповед),
bestimmt adv., eigen adj., fehlerfrei adj.,
fein adj., förmlich adj., genau adj. (auf die
Minute ~ точен до минутата), getreu adj.
(ein ~es Abbild точно копие), haargenau,
haarscharf, korrekt, minuziös, peinlich
(педантично) (er ist in allem sehr — тих e
във всичко абсолютно изправен ; es
herrschte ~e Ordnung цареше
безупречен порядък), pfeil(g)erad(e)
(като стрела), pünktlich, richtig (sein -er
Vater родният му баща ; ~e Ware
истинска стока ; ~ bezahlen плащам си
точно), scharf (~ zielen прицелвам се
точно ; den Apparat ~ einstellen нагласям
апарат на фокус ; ~е Kalkulation точна
калкулация), schußgerecht (за пушка),
sicher (den ~sten Weg gehen вървя по
най-сигурния път ; s-s Lebens nicht ~
sein не съм сигурен за живота си ; ich
bin m-r selbst nicht ~ не съм сигурен в
себе си ; ~ ist ~ колкото по-сигурно,
толкова по-добре), sicher (den ~sten Weg
gehen вървя по най-сигурния път ; s-s
Lebens nicht ~ sein не съм сигурен за
живота си ; ich bin m-r selbst nicht - не
съм сигурен в себе си ; ~ ist ~ колкото
по-сигурно, толкова по-добре),
sinngetreu, sinngetreu, treffend,
treffsicher, treu (превод) (ein ~es
Gedächtnis точна мисъл), wörtlich
(превод)
точепе-Abstich m, -(e)s, -e
точено-Blälterteig m (готв.), Kleister m, -s,
Speise f, -n
точи ce-anstehen* intr. h. (s.) (es wird lange
~, bis ... ще мине много време, докато...
; е-е Summe steht noch an една сума стои
още открита, неуредена)
точи ce-hindurchziehen* tr. refl. (през нещо)
(dieser Grundgedenke zieht sich überall im
Werk hindurch тази основна мисъл се
точи навсякъ де в книгата)
точилар-Scherenschleifer m (на ножици),

1225
точка
Schleifer m, -s
точиларство-Schleiferei f, -en
точилка-Nudelholz n, Rolle f, -n (къса),
Rollholz n (roTB.), Teigrolle f
точило-Schleifbock m, Schleifstein m,
Wetzstahl ш (стоманено) (техн.)
точица-Tüpfel m, -s (auf den bis aufs i-
Tüpfelchen genau точен, педантичен),
Tüttel m, -s
точка-Angelpunkt m (средищна) (прен.),
Anhalt m, -s, -е (опорна) (nun erst ist er
fester ~ gewonnen едва сега се намери
здрава основа, почва), Anhaltspunkt ш
(опорна, изходна, отправна),
Anklagepunkt m (в обвинителния акт),
Anknüpfung f, -en (допирна),
Anknüpfungspunkt m (допирна,
изходна), Ansatzpunkt m (изходна)
(прен.), Ansatzstclle f (изходна), Apex m,
-е (кулминационна), Artikel m, -s, - (на
договор и np.), Aspekt m, -(e)s, -е (гледна,
на зрение), Auftauungspunkt m (на
топенето), Auge n, -s, -n (в зар, домино),
Augenmerk n (мерна) (остар.),
Augenpunkt m (където се намира окото),
Berührungspunkt m (на сопирането)
(мат.), Bestimmung f, -en (на закон),
Brechpunkt m (на пречупването) (физ.),
Drehpunkt m (на въртенето),
Elnfallspunkt m (на падането) (физ.),
Endpunkt m (крайна), Festpunkt m
(опорна), Flammpunkt m (на
възпламеняването), Flußpunkt m (на
разтапянето) (физ.), Frühlingpunkt m (на
пролетното равноденствие) (астр.),
Gesichtspunkt m (гледна), Gipfelpunkt m
(връхна, кулминационна), Grenzpunkt m
(пределна), Haltepunkt m (опорна),
Handauf n (печеливша, в ръгби) (спорт.),
Hebepunkt m (опорна, на лост) (техн.),
Himmelsgegend f (на света),
Himmelsrichtung f (на света), Höhe f, -n
(най-високата), Höhepunkt m
(кулминационна), Indifferenzpunkt m
(нулева) (физ.), Kardinalpunkt m (главна),
Kernpunkt m (съществена, главна),
Kodizill n, -s, -е (допълнителна, в
завещание), Kondensationspunkt m (на
втечняване), Kreuzpunkt m (пресечна),
Krönung f (връхна, на тържество),
Kulmination f, -en (кулминационна),
Meßpunkt m (ориентирна), Nullpunkt n
(нулева) (etw. ist auf den ~ gesumken нещо
е стигнало до точката на замърсяване),
Passus m (dieser ~ in der Resolution този
пасаж от резолюцията), Point m, -s, -s (на
зарове), Punkt m, -es, -e (eine Note mit
Punkt нота c точка; den Punkt aufs i setzen
слагам, поставям точка ; der Punkt, wo
die Sonne aufgeht точката, където
слънцето изгрява ; der höchste Punkt
Bulgariens ist der Mussala-Gipfel най-
високата точка в България е връх Мусала
; е-е Tagesordnung von 10 Punkten
дневен ред с 10 точки; e-n Punkt für Punkt
widerlegen опровергавам точка по точка
някого ; mit 20 Punkten siegen с 20 точки
побеждавам), Punstum п (главната, най-
важната), Richtpunkt m (прицелна,
мерна), Richtscheit п (бележна, на
оръдие) (воен.), Richtungspunkt m
(бележна), Ruhepunkt m (опорна),
Scheitel m, -s (връхна) (im - stehen стоя
на зенита), Scheitelpunkt m (вращателен,
на парабола) (мат.), Scheitelpunkt m
(кулминационна) (астр.), Schlußpunkt m
(unter das Gewesene e-n - setzen каквото
било-било, слагам точка на миналото),
Schmelzpunkt m (на разтапяне),
Schnittpumkt m (пресечна, на
пресичане), Tagesordnungspunkt m (на
дневен план), Taupunkt m (на
оросяването), Tiefpunkt m (най-ниска),
Tonpunkt m (като знак за ударение),
Totlage f (мъртва, на застой), Totpunkt m
(мъртва) (техн.), Treffpunkt m (на
попадение), Tüpfel m, -s (auf den ~, bis
aufs i-Tüpfelchen genau точен,
педантичен), Tupfen in, -s, Wendepunkt
m (повратна) (и мат.), Windslrich m (на
света), Zielpunkt m (прицелна), Ziffer f, -
n (в параграф)

точки
1226
точки-Dissidicn pl. (спорни), Lese f, -n
(печеливши), Perle f, -n (светли но кожата,
по перата на птиците)
точно тьй-genauso adv.
точно-dicht adj., eben adv., ebensolcher adv.
(същият), genau adv . (sich ~ an e-e
Vorschrift halten придържам се точно към
предписание), gerade adv. adj. (~
gegenüber точно насреща), haarklein (в
най-малки подробности), jawohl, just,
mitten (в средата) (-in der Stadt в средата
на града ; ~in der Nacht посред нощ ;
-durch die Scheibe schießen улучвам
целта право в средата ; - unter ihnen
weilen намирам се всред тях ;~in der Not
kommt Hilfe в най- голямата беда идва
помощ ;~in der Arbeit в разгара на
работата), mittendrein (в средата),
mittendrin (в средата), mittendrunter
(между тях), mittendurch (през средата),
mitteninne (в средата), platt (~е Wahrheit
самата истина ; das ~е Gegenteil тъкмо
обратното ; ein -er Widerspruch
очевидно противоречие ; eine Bitte -
abschlagen отхвърлям молба наплаво,
без колебание ; vor dem Winde вятърът
точно в гърба), treulich
точно-Punkt m, -es, -е (Punkt drei Uhr точно
три часа ; auf den Punkt da sein идвам
точно навреме)
точност-Ängstlichkeit f, -en (педантична),
Abgemessenheit f, -en, Bestimmtheit f, -
en, Exaktheit f, -en, Genauheit f,
Korrektheit f, Peinlichkeit f, -en
(педанточна), Pünktlichkeit f, Puntualität
f, Treffgenauigkeit f (на попадение),
Treffsicherheit f, Treue f, - (на превод)
тоя-diese pron. demonstr. (~ und jener тоя и
оня)
тояга-Bergstock m (на планинар), Bettelstab
m (просешка) (e-n an den Bettelstab
bringen докарвам нкг.до просяшка
тояга), Hirtenstab m (овчарска),
Knotenstock m (за път), Knüppel m, -s,
Knüttel m, -s, Srab m, -s, -re (Ranken an
Stäbe binden вържа лози ; hinter Stäben
зад решетките, в гьмница; den ergreifen
тръгвам да странствам), Stecken m, -s (auf
e-m ~ reiten яздя на тояга ; heute steht
man wieder kein ~ gerade днес пак всичко
се обърка), Trister m, -s, Ziegenhainer m,
-s (чепата) (фам.)
тояжка-Stäbchcn n
тояк-dreidoppelt adj., gedritt adj.
Tiipyy!-öha! (вик на колар), oha! (вик ма
колар)
трабовка-Erdramme f(TexH.)
трабсилвански-transylvanisch
травер-Seitcngang m (спорт.)
травербаи-Quergang m (мин.), Querschlag m
траверс-Travcrs n, Traverse f, -n (boch.)
траверса-Bahnschwelle f (жп.),
Grundschwelle	f	(жп.),
Längsschnittschwelle f, -n, Querbalken m,
Querholz n (техн.), Riegel m, -s,
Schulterwehr f (в окоп) (воен.), Schwelle
f, -n, Traverse f, -n, Eisenbahnschwelle f
(железопънта)
траверси-Damm m, -cs, Dämme (на орган)
(муз.)
травма-Тгаиша n, -s, -men
травматичен-traumatisch
травматолошя-Traumatologie f, -n
трагапт-Tragant m, -es, -e
трагедня-SchicksaIstragödie f (на съдбата)
(лит.), Tragödie f, -n (mach doch nicht
gleich e-e ~ daraus ! не прави трагедия от
това !), Trauerspiel п (лит.)
трагизъм-Tragik f, -
трагик-Tragiker m, -s, Tragöde m, -n, -n
(актьор)
трагикомедия-Tragkomödie f
трагикомичеи-tragkomisch
трагичен-tragisch, erschütternd
трагически-tragisch
трагичка-Tragödin f, -nen (актриса)
традизия-Observanz f, -en
традиции-Brauchtum n, -s, Vatererbe n
традиционен-hergebracht, herkömmlich,
traditionell, überkommen, überliefert,
Traditions-
традицня-Sitte f, -n (nach der - както му е

1227
обичаят ; ~ und Brauch обичай и
традиция ; die alten -n achten, ehren тача
старите обичаи), Gebrauch m, -(e)s,
Gebräuche, Hergebrachte n, -n,
Herkommen n, -s (nach altem Herkommen
по стара традиция), Tradition f, -en
(familiengebundene ~ семейна традиция
; die Pflege der ~ поддържане на
традицията), Überlieferung f, Vatersitte f
трае-anhalten* intr. h. (дъжд, буря)
(anhaltende Stürme продължителни бури
; lang anhaltender Beifall нескончаеми
ръкопляскания), laufen intr. (за договори)
траектория-Schußlinie f (воен.), Bahn f, -en
(воен), Fernbahn f (на дългобойно
оръдие), Flachbahn f (права) (воен.),
Flugbahn f (воен.), Geschoßbahn f (воен.),
Kugelbahn f (воен.), Trajektorie f, -n (мат.)
траен-anhaltend adj., beständig adj.,
bcstandfähig adj., bleibend adj. part.,
dauerhaft adj., dauernd part. adj., echt adj.,
eisern adj., fest adj. (~e Preise трайни
цени), nachhaltig, perennierend
(растения), ständig (-er Hilfsarbeiter
допълнителен служещ ; ~ in Sofia
wohnen на постоянно местожителство
в София ; das ist s-e -e Redensart това е
неизменният му израз)
Tpaeiie-Dauer f, Länge f, -n, Lebensdauer f (на
живота)
трайиост-Bcstündigkeit f, Bestand m, -s,
Bestände (sein Eifer hat keinen Bestand
ревността му не е трайна), Dauer f,
Dauerhaftigkeit f, -en, Echtheit f, -en,
Haltbarkeit f, Nachhalttigkeil f, -
TpaKl-schapp!
трак-klipp
трака-knallcrn intr. h.
тракам-klappern intr. h. (за мелница,
прозорец, обуща, чинии) (vor Kälte mit
den Zähnen klappern тракам със зъбите
от студ ; der Storch klappert mit dem
Schnabel щъркелът трака c клюна си),
klavicren intr. h. (c пръсти по нещо) (разг.),
klcmpcm intr. h., klippen intr. h., klippem
intr. h., klopfen intr. h., pochen intr, h. (an,
	трамбуй
gegen etw.) (das Herz pocht mir vor
Erregung сърцето ми тупа от възбуда ;
an die Tür ~ хлопам на вратата ; es, man
pocht хлопнат на вратата), pochen intr. h.
(като шумен израз на недоволство в
театър), rappeln intr. h. (sich in die Höhe ~
вдигам се (болен), замогвам се ; es
rappelt bei e-m едната му дъска хлопа,
полудял е), rasseln intr. h. (за колела) (mit
dem Säbel ~ дрънкам оръжието), rattern
intr. h. (за картечница, кола)
тракапе-Geklapper n, -s, Gcklnalle n, -s,
Geknatter n, -s, Gerassel n, -s, Geratter n, -
s, Gerumpel n, -s, Gestampfe n, -s (на
машина), Klappern n, -s, Pochcrci f, -cn,
Zähneklappern n (на зъби от студ или
страх)
тракиец-Thraker m, -s, Thrazier т, -s, -
тракийски-lhrazisch
Тракия-Thrakien n
трак-система-Trucksyslem п (на заплащане
на труда със стоки)
тракт-Trakt m, -es, -е (пощенски)
трактат-Abhandlung f, -en (... über etw. А)
(върху нщ.), Traktat m, -cs, -е
трактовка-BehandIung f, -en
трактор-Ackerschlepper m. Bulldog m, -s/-s
(техн.), Motorschlepper m,
Motorzugmaschine f, Raupenschlepper m
(гъсеничен), Schlepper m, -s, Traktor m, -
s, -oren, Zugmashinc f
тракторист-Traklorisl m, -en, -cn,
Traklorführer m, -s
тракцня-Ausbesscrungswcrk n (жи.),
Bahnbetriebswerk n (жп.)
трал-Dragge f, -n. Dregge f, -n (мор.),
Grundschleppnetz n, Zugnetz n
трамбоачка-Jungfcr Г. -n (ръчна) (техн.)
трамбовам-antretcn* tr. (пръст при садене),
feststampfen tr., pilotieren tr. (кол), placken
tr. (влажна пръст), rammen tr.
трамбоване-Pilotierung f (за кол)
трамбовачка-Katzc f, -n, Wolf m, -s, -rc
трамбовка-Bär m, -cn, -en, Handstampfer m
(ръчна), Ramme f, n-
трамбуй-Funkcnkutsche f (шег.)

1228
трамвай
трамвай-Bahn f, -еп (разг.), Bimbim n, -s,
Elektrische f, -n, Pferdebahn m, Tarmbahn
f, Tram f, -n, Tramway f, Überlandbahn f
(между градовете)
трампа-Stich m, -es, -е (търг.), Stichhandel m,
Tausch m, -es, -e (e-n — mit c-m machen
правя размяна c някого ; elw. in ~ nahmen
получавам нещо чрез размяна),
Tauschhandel m
трамиене-Tauscherei f, -en
трамплни-Federbrett n (пружиниращ)
(спорт.), Schleuderbrett n, Schwungbrett
n (спорт.), Sprungbrett n (спорт.),
Trampolin n, -s, -e, Trampoline f, -n
трампосване-Tauscherei f, -en
трампя-mäkein intr., mäkeln intr.
транзистор-Transistorradio n, Transzistor m,
-s, -oren
TpaimtT-Durchgang m, -s, Durchgänge,
Transit m, -es, -e
транзитивен-transitiv (грам.)
транзиторен-transitorisch
транс-Тгапсе f, -n (при хипноза)
трапсакция-Transaktion f, -en
трансалпийски-1гап8а]рт(18сЬ)
трансатлантически-transatlantisch
трансгресия-Transgression f
трансепт-Transept m, -es, -e
трансилвански-transsilvanisch
Транскавказия-Transkaukasien n
трансконтииентален-transkontinental
транскрибирам-transkribieren tr.
транскрипция-Lautaschrift f, Transkription f,
-en, Umschrift f, -en
трансмисии-Riementrieb m (техн.)
трансмисия-Riemenantrieb m (ремъчна)
(техн.), Transmission f, -en, Übersetzung f
(техн.), Wellenantreib m (техн.),
Wellenleitung f (техн.)
трансмутация-Transmutation f, -en
транспарантен-transparent
траисперант-Fenstervorsetzer m, Jalousie f, -
n (дървен), Rouleau n, -s, -s, Schnapprollo
n
траисплантация-Muskelverpflanzung f (на
мускул), Transplantation f, -en,
Überpflanzung f (мед.)
трансплаитирам-рГгорГеп tr. (мед.)
траиснонирам-transponiercn tr.
транснорт-Eilfracht f (c голяма бързина)
(жп.), Eisenbahnbeförderung f,
Sammelverkehr m (c групажен вагон)
(ж.п), Tageförderung f (на открито),
Transport m, -es, -e, Transportwesen n,
Troßschiff n (ескадрен), Verkehr m, -es, -,
Verkehrswesen n (Ministerium für
Verkehrswesen министерсво	на
транспорта)
транспортен-Т ransport-
транспортир-Meßkeis m
траиспортир-Richtzirkel m (мат.),
Winkelmesser m, -s, Transporteur m, -s, -e
(мат.)
транспортирам-überladen1* tr. (стока)
траиспортьор-Abraumförderbrücke f (мостов
транспортьор, Förderer m, -s (техн.),
Förderrohr m (техн.), Rollenbahn f
(ролсков) (техн.), Schlackenbahn f (за
шлака) (метал.), Schlepper m, -s
(лопатков) (техн.), Schnecke f, -n (винтов)
(техн.), Transportband n (лентов), Wippe
f, -n (люлеещ се) (техн.)
транссибирски-transsibi risch
трансуранов-transuranisch
трансформатор-Abwärtstransformator m (ел.)
(понижаващ), Transformator m, -s, -oren
трансформация-Ausbau m, -(e)s, -е (на
здание, етаж, терен), Transformation f, -
en
трансформирам-ausbauen tr., transformieren
tr., verwandeln tr. refl. (in, zu etw.)
трансформиране-Verwandt ungf, -en
трансфузия-Transfusion f (мед.)
трансцеидентален-transzendental
трансцендентен-transzendent, übersinnlich
трансцендентност-Transzendenz f, -,
Übersinnlichkeit f
траншея-graben m, -s (воен.), Schanze f, -n
(sein Leben in die ~ schlagen залагам
живота си на карта), Tranchee f, -п (воен.)
трап-Gangbord n (мор.), Grube f, -n, Kuhle f,
-n, Trapp m, -es, -е (вулканични скали),

1229
трева
Trappe f, -n (стълба на параход) (мор.),
Versenkung f (в сцена) (In der ~
verschwinden слизам от сцената; aus der
~ auftauchen появявам се на сцената),
Wassergraben m (пълен с вода, за
състезания)
трапвам-zucken intr. h. (mit dem Mund zucken
трепва ми устата ; ohne mit den Achseln
zucken без да трепна), Liebesmahl n
(братска), Picknick n, -s, -s (обща, при
излет), Tafel f, -n, Tisch m, -es, -e (sich an
den ~ setzen сядам на масата ; der ~ des
Herrn олтар; zu ~! заповядайте на масата
! ; Gäste zu ~ haben имам гости за обяд,
вечеря ; e-n unter den - trinken излизам
по-голям пияч от него)
трапезария-Eßzimmer n, Refektorium n, -s, -
..ien (манастирска), Rem(p)ter m, -s,
Speisesaal m, Zenakel n (манастирска),
Zenakel n, -s (манастирска), Zönakel n, -
s (манастирска)
трапер-Тгаррег m, -s (лов.)
трапец-Hängereck n (спорт.), Schwebereck n
(спорт.), Trapez n, -es, -е (спорт.)
трал ецовиден-lrapezförm ig
трапецоид-Trapezoid n, -es, -е (мат.)
траиист-Trappist m, -en, -en
трапосвам-heften tr. (рокля, дреха), nadeln
tr.
траптя-funkeln intr. h
трапчиика-Beule f, -n, Grübchen n, -s, Loch
n, -s, -rer
трас-Traß m, -asses, -asse (скала)
трасапт-Entnehmer m, -s (на менителницата),
Trassant m, -en, -en, Wechselgeber m (на
менителница) (търг.)
TpacaT-Bezogene(r) m, -n (търг.), Trassat m, -
en, -en
трасе-Linicnführung f, -en, Trasse f, -n
трасирам-absfecken tr., anlegen tr., anreißen*
tr. (за по-нататъшна разработка,
обработка) (техн.), spuren intr. h. (път в
снега), trassieren tr. (e-n Betrag auf c-n ~)
(сума) (търг.), trassieren tr. (път)
трасирапе-Abslechung f, -en, Entnahme f, -n
трасиращ-bahnbrechend adj. (нови пътища)
трасьор-Anreißer m, -s (техн.)
трата-Entnahme g, -n, Tratte f, -n (търг.)
Tpayp-Landestrauer f (всенароден), Trauer f
(~ tragen нося траур ; die - ablegen
свалям траур)
трафик-Binnen verkehr m (вътрешен),
Durchfuhr	f	(търг.),
Eisenbahnfrachtverkehr m (железопътен)
(жп.), Fernverkehr m (междуградски),
Transitverkehr m (транзитен), Verkehr m,
-es, -, Weltverkehr m (международен)
трахея-Luftröhre f, Trachee f, -n (на
насекоми)
трахит-Trachyt m, -es, -e
трахома-Trachom n, -s, -е (мед.)
тращя-dröhnen intr. h
трая-anstehen* intr. h. (s.) (es wird lange ~,
bis ... ще мине много време, докато ... ;
е-е Summe steht noch an една сума стои
още открита, неуредена), dauern intr. h
(wird nicht lange - няма да трае дълго),
fortdauem intr. h, fortwahrerr intr. h, währen
intr. h. (живот, щастие, скръб), zählen intr.
h. (auf e-n, ewt.) (das zählt nach Stunden
това трае часове)
траял-übernächtig (цяла нощ)
требвам-nachfordern tr. (допълнително)
требеж-Blänke f, -n
треби-Kasualien pl.
требник-Agende f, -n (църк.),
Kirchenhandbuch n (църк.)
требя-lesen tr. refl. (грах), verlesen tr.
трева-Abtritt m, -(e)s, -е (тъпкана от едър
дивеч), Angerkraut п (пача) (бот.),
Bettlerkraut п (цирова) (бот.), Feldkraut п
(бот.), Gänsekraut п (пача) (бот.), Geasung
f, -en, Gras n, -es, Gräser, Hasenpfötchen
п (зайча) (бот.), Kraut n, -s, -rer, Raigras n
(райграс) (бот.), Rauke f. -n (чеслова)
(бот.), Saufenchel m (самодивска) (бот.),
Schnittgut n (нарязана, за силажиране),
Schwad m, -en, -en (пача) (бот.), Schwaden
m, -s (един ред - окосена), Schwaden m, -
s (пача) (бот.), Seegras n (морска),
Vogelknölerich m (пача) (бот.),
Wachsblume f (богородична) (бот.),

трева
1230
Wiesemvachs m (ливадна), Wicswachs m
(ливадна), Zupergras n (кисела) (бот.)
трева-напделка-Bandgras n (бог.)
тревен-grasig adj.
тревен-Weidcmonal n (остаряло за май)
треви-Ricdgräser pl. (кисели) (бот.),
Sauergräscr pl. (кисели) (бот.)
тревнст-grasig adj., graswachsen adj., halmig,
krautig, rasig, stnudig
тревога-Ängsllichkcit f, -cn (ocrap.), Angst
f, ve (~ um sein Kind безпокойство,
тревога за детето си), Aufgeregtheit f,
Bangheit f, -en, Bangigkeit f, -en,
Beunruhigung f, -en, Feueralarm m (за
пожар), Fliegeralarm m (въздушна)
(воен.), Gasalarm m (иротивогазова)
(воен.), Herzensangst f, Lärm m, s (воен.),
Ruhelosigkeit f, -, Schreckschuß m
(лъжлива), Voralarm m (предварителна),
Vorwarnung f, -en (предварителна)
тревожа (ce)-beunruhigcn tr. refl.
тревожа ce-ängstigen tr. refl. (sich um e-n ~)
(за нкг.), abbalgen refl., bangen intr.h refl.
imp. (sich um elw. bangen тревожа се за
нещо), sorgen intr. h. refl. (um e-n, etw.)
(sich krank, zu Tode ~ поболявам се от
грижи)	‘
тревожа-aufregen tr. (das Meer ist aufgeregt
мирето е развълнувано ; das ganze Haus
~ вдигам в тревога цялата къща),
beängstigen tr., bekümmern tr. refl.,
bewegen tr. refl. (von Sorge bewegt
тревожен от грижи)
тревожен-ängstlich adj. (in ängstlicher Lage
в тревожно положение (остар.)),
angstvoll adj. (часове) (вие.), bang adj.
(разг.), beängstigend adj., besorglich adj.
(ich habe besorgliche Gedenke имам
тревожни мисли), besorgniserregend
adj., beunruhigend adj. part.,
herzbeklemmend, schwül (mit ist ~ zumute,
ums Herz тежко ми е на сърцето)
тревожи-kümmern tr. refl. (das soll mich nicht
kümmern това няма да ме тревожи)
тревопасен-grasessend adj., grasfressend
тревопасно-Grasfresser m (зоол.)
тревясал-kräutcrig
тревясва-vcrgrasen inlr. s.
тревясъл-bcgrast part.adj.
трегер-Trügcr m, -s
трезв-kühl
трезвен-nüchtern (wieder ~ werden
изтрезнявам), enthaltsam, vernünftig,
nüchtern
трезвеност-Nüchtcrnhcit f, Sobrictäl f, -en
трезка-Muskelkater in (мускулна)
трезор-Banksafc (банков) (търг.), Tresor m, -
5, -e
трели-Triller m, -s, Überschlag m (на пойни
птички)
трема-Trcma n, -s, -ta (грам.)
тременс-Säufcrwahnsinn m (мед.)
тремолирам-trcmolieren intr. h. (муз.),
tremulieren inlr. h. (муз.), wirbeln intr. h.
refl. (на барабан)
тремолиране-Bebung f, -en (муз.), Tremolo
n, -s, -li (муз.)
тремолиращ-rollend (тон) (der —e Gesang
des Kanareinvogels трелите на
канарчето)
тремоло-Gewirbel n, -s, Paukenwirbel m (на
тимпан) (муз.), Tremolo n, -s, -li (муз.),
Trommelwirbel m (на барабан)
тремор-Tremor m, -s, -ores (мед.)
трен-Zug m, -s, -fe
трендафил-Rose f, -n (wilde ~ шипка ; nicht
auf ~n gebettet sein пътят ми не е послан
с рози)
тренза-Backenstück п
трензел-Trense f, -п (на конска юзда)
Tpeiiiiiir-Training n, -s, -s
тренирам-ausbilden tr. (новобранци) (воен.),
durchtrainieren tr. trnb., eindrillen tr.,
einüben tr. refl., schulen tr. refl. (животно)
(спорт.), trainieren tr. refl. intr. h.
тренирац-drahtig adj.
тренировка-Training n, -s, -s
тренчкот-Trench m, -s, -s, Trenchcoat m, -s, -
s
треньор-Einpauker m, -s (спорт.), Trainer m, -
s (спорт.), Vorturner m (по гимнастика)
трепан-Himbohrer m (инструмент)

1231
треска
трепанация-SchädeIbohrung f (на черепа)
(мед.), Trepanation f, -еп (муз.)
Tpenaiie-Abhetzerei f, -еп, Arbeit f, -еп (к-е
Mühe und ~ scheuen не жаля труд и сили
; viel - mit etw. haben нщ. ми създава
много труд), Rackerei f, -еп, Schinderei f,
-, Stauche f, -n
трепвам-aufbeben intr. h. (поет.), auffahren*
intr. s. (aus dem Schlafe ~ стерсвам се от
сън, aufzucken intr. h., mucken intr. h. (die
Sache muckt, es muckt mit der Sache
работата е епек, закучва се ; nicht
gemuckt! млъкни !), schimmern intr. h. (за
светлина) (es schimmert mir vor den
Augen межделее се пред очите ми),
schnieken intr. h. Ir., verflackern intr. s. (за
свещ), zurückfahren* intr. s. (от страх),
zusammenfahren* intr. s.
трепване-Staucher m, -s (разг.), Zuckung f, -
en
трепел-Bergmchl n (минер.)
Tpeiiepeiie-Datterich m, Flocken lesen n (на
ръцете), Geflimmern, -s, Oszillation f, -en,
Schauder m, -s, Tatterich m, -cs, - (разг.),
Tremor m, -s, -ores (на мускулите) (мед.)
треперещ-zitterig (особено от старост)
TpenepniiB-flack(c)rig adj., tatterig, zitterig
(постоянно)
треперушка-Hasenbrot n (бот.)
тренерушко-Fröstler m (разг.)
треперя-bibbern intr. h, fleddern intr. h,
quabbeln intr. h., schaudern intr. h. (mich,
mir schaudert, es schaudert mich) (от студ),
schlottern intr. h. s., schüttern intr. h.,
tattern intr. h. (разг.), zittern intr. h. (vor e¬
m, etw.) (за тон) (an den Händen zittern
треперят ми ръцете)
тренет-Gruscl m, -s, Schauder m, -s (ein -
übcrläuft mich изтръпвам)
тренетлив-laperig
трепетлика-Espe f, -n (бот.), Flatteresche f
(бот.), Flitterespe f (бот.), Zitteresche f
(бот.), Zilterespe f (бот.)
тренетрушка-Zittergras n (бот.)
трепкам-flackern intr. h, flimmern intr. h (es
flimmert mir vor den Augen трепка ми
пред очите), gaukeln intr. h s, zappeln intr.
h., zucken intr. h., zwatzeln intr. h. (разг.),
aufzüngeln intr. h. (пламък) (и прен.)
трепкане-FHmmer m, -s, Geflacker n, -s,
Geflimmer n,-s
TpemcaiK-zapp(e)Hg
трептене-Flimmer m, -s, Geflacker n, -s,
Schwingung f, -en, Vibration f, -en
трепти-schweben intr. h. s. (за тон)
трептя-flimmern intr. h (es flimmert mir vor den
Augen трепти ми пред очите), flukuieren
intr. h, oszillieren intr. h., schimmern intr. h.
(за светлина) (es schimmert mir vor den
Augen межделее се пред очите ми),
schingen* intr. h., schwirren intr. h. s.,
vibrieren intr. h., wabem intr. h., zittern intr.
h. (vor e-m, etw.) (за тон), zwinken intr. h.
(mit den Augen), aufzüngcln intr. h.
(нагоре) (пламък) (и Ирен.)
трептящ-wonnebcbend (от балжснство)
трепя (ce)-abäschen refl.
трепя ce-abcifcrn refl., abmarschieren refl. (от
работа), abmarten refl. tr. (c работа),
abquälen tr. refl. (sich mit etw., c-m ...),
abrackern refl. (sich mit etw.) (от работа),
abschinden* tr. refl., abstrampcln tr. (фам.),
abwürgen refl., laborieren intr. (pacr.),
ochsen intr. h. (от работа), rabatzen intr.
h., rackem intr. h., wurzeln intr. h. refl. (в
работа) (разг.)
трепя-abringen* tr., schlottern intr. h. s. (от
страх), schütteln tr. refl., schüttern intr. h.
(земята), tattern intr. h. (разг.)
тресавище-Brühl m, -s, -c, Bruchlandschaft f,
Bruck n, -(c)s, Hochmoor n (планинско),
Moor n, -s, -c (ein verrufenes - опасно
тресавище ; ins - geraten попадам в
мочурище; ~ stechen, das ~ urbar machen
вадя торф от мочурище), Moose pl.,
Moospflanzen pl., Morast m, -es, -re (im ~
steckenblciben затънал съм в тинята ; im
~ waten разправям мръсотии), Ried п, -
es, -е
тресачка-Wippe f, -п (метал.)
тресе ме-fiebern intr. h
треска-Absplitterung m, -(e)s, -e, Baufieber n

трески
1232
(строителна), Bretterfieber п (рамиена)
(театр.), Darrfieber п (туберколозна)
(мед.), Dorsch m, -(e)s, -е (риба) (зоол.),
Fieber n, -s (er wird vom - geschüttelt
тресе ro), Gebärfieber n (родилна) (мед.),
Gelbfiber n (жълта) (мед.), Goldfieber f (за
злато), Holzsplitter m (от дърво), Kabeljau
m, -s, -е (зоол.), Kalmück(c) m, -s, -cn
(костна риба) (зоол.), Kanonenfiebe n
(бойна) (воен.), Kienspan m (от борина),
Kindbettfieber n (родилна), Klippfisch m
(сушена) (зоол.), Klitter m, -s,
Lampenfieber n (рампена), Laub n, -s
(копривна), Milchfieber n (млечна),
Nesselausschlag m (копривна),
Nesselfieber n (копривна), Quaddelsucht
f (копривна), Quintana f, - (c пристъпи на
петия ден), Reisefieber п (пътна),
Schellfisch (зоол.), Schüttelfrost m (силна)
(мед.), Span m, -s, -re, Speil m, -s, -e, Speiler
m, -s, Temperatur f, -en (мед.),
Wechselfieber n (маларична) (мед.),
Wochenbettfieber n (родилна) (мед.),
Wundfieber n (поради нараняване) (мед.),
Zehrfieber n (изтощителна), febril adj.
(мед.), fibrös adj. (мед.), fieb(e)rig adj.,
fieberhaft adj., hastig, krampfhaft, krampfig
трески-Abraum m, -(e)s, -, Schrot m, -es, -e
тресчица-Schnitz m (ich gebe nicht e-n ~
darum не давам и петак за това)
тресчотка-Rätsche f, -n, Ratsche f, -п (техн.)
трета-Terz f, -en (при фехтовка) (спорт.)
третване-Zuck m, -s, -е (моментно)
третейски-überparteiisch
третепене-Kränke f, - (на крайниците)
трети-tertär (в редица), der dritte
третина-Dritteil m, -(e)s, -е
третинка-Drittel n, -s
третирам-behandeln tr., beschallen tr. (c
ултразвуци), handeln intr. h. (von, über
etw.) (за съчинение, произведение,
писател), hunzen tr. (като куче), lumpen
intr. (като животно), nivellieren tr.
(еднакво), trätieren tr., traitieren tr.,
veräußerlichen tr. (повърхностно),
versachlichen tr.
Tpenipaiie-Hallung f, -en, Mißhandlung f,
Naßbeizung f (мокро), Versachligung f
третня-zwinkcrn intr. h. (mit den Augen),
zwinzeln intr. h. (mit den Augen)
трефа-Klce m, -n (карт.), Kleefulter n (карт.),
Kreuz n, -es, -е (карт.)
трещене-Krachcn m, -s
трещи-donnern imp. intr. h, knallern intr. h.,
knattern intr. h.
трещя-knacken intr. h., krachen intr. h., rattern
intr. h. (за картечница, кола)
три-drei num. (Mutter -er Kinder майка на
три деца)
триада-Triade f, -n
триактен-dreiaktig adj.
триангулация-Dreiecksaufnahme f,
Triangulation f, -en
триас-Trias f, -
триасов-triassisch
трибагреник-Trikolore f, -n
трибои-Dreikampf m (спорт.)
трибун-Tribun m, -s, -e ; -en, -en, Volkstribun
m (народен), Tribüne f, -n
трибуна-Bühne f, -n, Forum n, -s/..ra, Pult m,
-es, -e, Rednerbühne f, Schaugerüst n,
Sprachbühne f, Tribüne f, -n,
Zuschauerbühne f (зрителна,
наблюдателна, за зрители)
трибунал-Tribunal n, -s, -e, Gerichtshof m, -s,
■re
трибут-Tribut m, -es, -e (e-n - auferlegen
налагам данък ; der Mode den - zollen
плащам данък на модата)
тривалентен-dreiwertig adj. (хим.)
тривиален-billig adj. adv. (billige Ausrede-
тривиално извинение), platt (стихове,
шеги, поезия, произведение), trival,
alltäglich
тривиалност-Plattheit f, -en, Trivilität f, -en
тригер-Trigger m
тригия-Tartarus m, Weinstein m
триглав-dreiköpfig adj.
триглиф-Triglyph m, -s, -e
тригодишен-dreijährig adj.
тригонометрически-trigonometrisch
тригонометрия-Trigonometrie f, - (мат.)

1233
триумвират
трнделен-dreilappig adj. (бот.), dreiteilig adj.
(бот.)
тридесет-dreißig num.
тридесети-drei ßigste(r) num.
тридесетиика-Dreißigstel n, -s
тридневен-dreitägig adj.
триедипен-dreieineg adj.
триединство-Dreieinigkeit f (църк.)
триене-Reibung f, -en
триера-Тпеге f, -n (кораб) (мор.)
Триест-Triest n
триетажен-dreistöckig adj.
тризвучие-Dreiklang m (муз.), Trias f, -
трнзнак-Mehrling m, -s, -e
тризначен-dreistellig adj. (мат.)
тризъбен-dreizackig adj.
тризъбец-Dreizack m, -(e)s, -e
триизмерим-dreidimensional adj.
трик-Fickfack m, -s (диал.), Finte f. -n, Illusion
f, -en (на илюзионист), Kniff m, -s, -e,
Kunst f, -т-е, Kunslkniff m, Thcalercoup m
(театрален), Trick m, -s, -s, Vorteil m
трикатен-dreierlei adj.
TpH^iiiieii-triklin(isch)
трико-Mailot, Trikot m, -s, -s
трнколка-Dreirad n
трикольор-Trikolore f,-n
трикотаж-Trikotage f, -n, Wirkerei f, -en,
Wirkwaren pl.
трикратен-dreierlei adj., dreimalig adj.
трикрилен-dreiteilig adj.
трикфилм-Zeichcnfilm m, Zeichentrickfilm m
трилер-Triller m, -s
трилион-Trillion f, -en (мат.)
трилистник-Drciblatt n, Dreipaß m (архит.),
Trifolium n, -s, -lien (бот.)
трилогия-Tri löge f, -n
трнмер-Trimmcr m, -s
тримесечен-vierteljährig, dreimonatlich
тримесечие-Quartal n, -s, -e, Trimester n, -s,
Vierteljahr n
тримесечно-quartaliter
триместен-dreisitzig adj.
триместър-Trimestcr n, -s
тримегьр-Trimetcr m, -s (стих) (лит.)
триморфен-trimorph
триму вам-trimmen tr.
тримфатор-Triumphator m, -s, -oren
тринадесет-dreizehn num.
Трииидад-Trinidad n (остров)
триножник-Dreibein n, Dreifuß m, Staffelei f,
-en
трио-Terzett n, -es, -e, Trio n, -s, -s (като
композиция и състав на изпълнители)
триод-Eingitterröhre f (рад.), Triode f, -n
(триелектродна лампа) (ел.)
триола-TrioIe f, -п (муз.)
трион-BIattsäge f (лентов) (техн.), Bocksäge,
Bogensäge f (извит), Bügelsäge f (c дъга),
Fuchsschwanz m (къс), Gattersäge f
(гатерен), Handsäge f (ръчен), Örtersäge
f, Säge f, -n, Spannsäge f, Stichsäge f
(малък), Trummsäge f (голям),
Zirkularsäge f (циркулярен) (техн.),
Zweigsäge f (градинарски)
трионче-Lausäge f (за ажурно резбарство)
триор-Trieur m, -s, -e
трноска-Dreiachser m
триосновеи-dreibasig adj. (хим.)
триосов-dreiachsig adj.
трипел-Rottcnstein m (минер.), Tripel m, -s, -
(техн.)
трилер-Tripper m, -s, - (мед.)
трипликат-Triplikat n, -es, -е (дупликат на
дупликата)
тринлин-Dreidecker m, -s (авиац.)
Триполи-Tripolis n (столица на Ливан)
триптик-Triptychon n, -s, -chcn (църк.)
триитих-Triplychon n, -s, -chcn (църк.)
Tpiip-Triern
трираменен-drciarmig adj.
триреден-drcizcilig adj.
триста-drei hundert num.
TpiicTeiieii-dreiflächlig adj. (мат.)
тристишен-drcizcilig adj.
трисгишие-Ritomcll n, -s, -c (в италианските
наридни песни)
тритий-Tritium n, -s, - (хим.)
тритомен-dreibändig adj.
тритон-Mcermann m, Triton m, -onen, -onen,
Triton n, -s, -
триумвират-Truimvirat n, -es, -е (ист.)

триумф
1234
трнумф-Triumph m, -es, -е (като блестящ
успех и като победно тържество) (~ feiern
жъна триумфи ; ich gönne ihm den ~ ! не
ми завиждам за триумфа !)
триумфален-triumphal, Triumph-, Sieges-
(Triumphbogen триумфалната арка)
триумфнрам-triumphieren inlr. h.
трифолнум-Drciblatt п (архит.), Dreipaß m
(архит.)
трихиляди-dreitauscnd num.
трихина-Trichine f, -n (зоол.)
Tpiixiiiionperjiea-Trichinenschau f (вет.)
трихинонрегледвач-ТпсМпепзсЬаиег m
(вет.)
триходен-drcigängig adj. (техн.)
трици-Kleie f, -n, Reibsei n, -s, Schrotkleie f
(едри)
трицолов-dreizöllig adj.
тричав-klciig
тричасов-dreistündig adj.
тричлеи-Trinom n, -s, -е (мат.)
тричлеиен-ternär (~e Verbindung химическо
съединение от 3 елемента), dreigliederig
триъгълен-dreieckig adj., dreiwinklig adj.
(мат.)
триъгълник-Dreiangel m, -s, Dreieck n,
Kugeldreieck n (сферичен) (мат.),
Triangel m, -s (инструмент) (муз.)
трия-radieren tr. (c гума), reiben* tr. refl. (etw.
zu Pulver ~ стривам нещо на прах; blank
~ излъсквам метал ; sich D den Schlaf
aus den Augen ~ търкам си още сънен
очите ; e-m etw. unter die Nase - навирам
на някого нещо в очите ; sich an e-m ~
дърля се с някого), schamfilen intr. h.
троакар-Kanüle f, -n
тровене-Vergiftung f
тровя (ce)-vergiften tr. refl.
тровя-stänkern intr. (въздуха) (фам.)
трогателен-beweglich adj. (рядко),
herzbewegend, rührend, rührsam,
ergreifend
трогва-nahegeben* intr. s. (etw. geht mir nahe)
трогвам-abjagen tr. refl., ablocken tr. (e-m etw.
...) (до сълзи), angreifen* tr. (der letzte
Auftritt hat mich sehr angegriffen
последната сцена много мс покърти),
anrühren tr. (прсн.), bewegen tr.
гсП.((прен.) (c-n zu Tränen bewegen
трогвам нкг.до сълзи), ergreifen* tr. (seine
Worte ergriffen uns lief неговите думи ни
трогнаха дълбоко), erweichen tr. (sich
durch Bitten ~ lassen трогвам се от
молби), rühren tr. (zu Tränen gerührt
трогнат до сълзи ; das rührt mich nicht
това не ме трогва ; ein Schlag rührte ihn
той получи удар; wie vom Donner gerührt
като ударен от гръм)
трогваие-Anrührung 1
троглодит-Troglodyt m, -еп, -еп
трогнат-becindruckt part., bewegt pari, adj.,
ergriffen adj.
трогнатост-Ergriffcnheit f, -en
Tpoeii-dreidoppelt adj., dreierlei adj., dreizählig
adj. (бог.), gedritt adj., dreifach
троица-Dreieinigkeit f (св.) (църк.),
Dreifaltigkeit f (св.) (рел.), Pfingsten pl.
или n, -s, - (света) (църк.) (zu ~ на св.
троица ; manchen kommt sein - nie някои
хора никога не стигат до просветление ;
wenn Ostern und ~ auf einen Tag fallen,
zu - auf dem Eise на куково лято, на
конски великден), Trinität f, -
тройка-Doppeldreier m (академична, двойна)
(спорт.), Drei f, -en, Dreidraht m (текст.),
Dreier m, -s (числа), Dreigespann n (кола),
Dreispänner m, -s
тройствен-gedritt adj.
тролей-Elcktrobus m, Gestänge n, -s (техн.)
тролейбус-Drahtbus m, Oberleitungsomnibus
m, Trolleybus m, -es, -se
тромав-bullig adj., grobschlächtig adj.,
linkisch, schwerfällig, steif (e-n ~en Hals
haben имам схванат врат ; recht - in s-r
Meinung haben упорствам на мнението
си), täppisch, tappig, vierschrötig
тромавичък-behäbig adj.
тромавост-Eckigkeit f, Grobschlächtigkeit f,
Plumpheit f, -en, Schwerfälligkeit f, -,
Steifheit f, Steifigkeit f
тромба-Hose f, -n, Sandhose f (ураган)
тромбоза-Blutaderstopfung f (мед.),

1235
троша
Thrombose f, -n (мед.)
тромбои-Diskantposaune f (сопранов)
(муз.), Trombone f, -n (муз.)
тромпет-Drommete f, -n (поет.), Trompete f, -
n (die auf der-blasen свиря на тромпет,
тръба ; in die ~ stoßem надувам тръбата)
трон-Bischofsstuhl m (владишки) (църк.),
Kirchenstuhl m (в църква), Thron m, -es, -
e (den ~ besteigen възкачвам се на
престола ; e-m auf den ~ folgen заемам
престола след някого ; e-n vom — stoßen
свалям някого от трона)
троп-Redefigur f
тропам-ballern intr. h (продължително)
(разг.) (an der Tür balierrn тропам
продължително на вратата), pochen intr.
h. (an, gegen etw.) (das Herz pocht mir vor
Erregung сърцето ми тупа от възбуда ;
an die Tür ~ хлопам на вратата ; es, man
pocht хлопнат на вратата), trampeln intr.
h. (c крака) (sich den Schnee von den
Schuhen - изтръсквам снега от обувките
си като тропам с крака), trapsen intr. h. s.
тропане-Gcpochc n, -s, Gestampfe n, -s,
Getrampel n, -s
трони-Тгоре f, -n
тропик-Wendekreis m (reoip.)
тропици-Тгоре f, -n
тропически-Tropen-, tropisch
троиолеие-Gerumpcl n, -s
трополя-anpoltern intr. s. (angepoltert
kommen пристигам c тропот) (разг.),
anrumpcln intr. s. (за кола) (angerumpelt
kommen пристига c тропот) (разг.), bollern
intr. h, klaubautern intr. s, (за таласъм),
polstern intr. h. (der Wagen polstert über
die Brücke колата трополи през моста ;
ins’Zimmer ~ втурвам се с тропот в стаята
; auf dem Boden polstert es на тавана
трополят духове), rabanteren intr. h. (при
работата си), rabanzen intr. h. (при
работата си), rabastern intr. h. (ири
работата си), rappeln intr. h. (sich in die
Höhe ~ вдигам се (болен), замогвам се ;
cs rappelt bei e-m едната му дъска хлопа,
полудял е), rummeln intr. h. s., rumoren intr.
h. (es rumort in der Dachkammer трополи
се на тавана; die Pferde ~ im Stall конете
тропат неспокойно в конюшнята ; es
rumort im Kopfe, im Leibe бучи ми
тавата, куркат ми червата), rumpeln intr.
h. (за кола) (der Brummbaß rumpelt
контрабасът гърми ; es rumpelt гърми
се)
трополявам-rasseln intr. h. (durchs Ehamen
~ скъсват ме на изпит)
Tponocan-angestochen adj. pari.
тропосвам-anheften tr. (etw. an etw. А, рядко
D), anstechen* tr. (обл.), aufheften tr.,
reihen tr. refl., zusammenhauen* tr. (книга)
тропосфера-Troposphäre f, -
тропот-GepoIter n, -s, Getrampel n, -s,
Getrappel n, -s, Hufschlag m (от конски
копита), Polserei f, -en
тропотли в-polsterig
тропотя-rummaln intr. h. s.
тросвам ce-anfahren* tr. (на някого) (фам.),
aufprotzen tr./intr. h. (нкм.) (разг.)
троскот-Quecke f, -n (бот.)
тросиат-barsch adj., schnauzig
троснато-patzig (komm mir nicht so - не ми
отговаряй така арогантно)
тросиатост-Barschheit f, -en, Patzigkeit f, -
тротннетка-Roller n, -s (играчка), Trioton n,
-s, -s (играчка), Trito n, -s, -s (играчка),
Trottinett n, -s (играчка)
тротоар-Bürgerslcig m, Fußsteig m, Gehbahn
f, -en, Gehsteig m, -(e)s, -e, Gehweg m,
Trottoir n, -s, -e
тротопя-trapscn intr. h. s.
трофен-Beutc f, -n, Beutestück m, Trophäe f,
-n
троха-Brosamc m, -s, -n, Krümel m, -s, Krume
f, -n
трохей-Trochäus m, -, -äen (стъпка) ■
троша ce-faulen intr. h
троша-brechen* tr. refl. (e-n Ast - троша
клон), bröckeln tr., klopfen intr. h. (Steine
klopfen троша камъни), knacken tr.
(орехи, лешници), krachen tr. (орехи,
бадеми), pochen tr. (e-n aus Schlaf -
събуждам някого c тропане), rätseln intr.

трош ач
1236
h. (си главата да отгатна нещо), Scherben
tr., spintisieren intr. h. (ума си) (разг.),
verkrümeln tr. refl. (разг.), zerbröckeln tr.
(хляб), zermartern tr. refl. (sich D den Kopf
zermartern троша си главата)
трошач-Steinklopfer m (на камъни)
трошачка-Brecher m, -s, Kegelbrecher m
(конусна) (техн.), Kollergang m, Pochwerk
n (ударна) (мин.), Quetsche f, -n (in die ~
geraten склещват ме на тясно ; e-n in die
~ nehmen склещвам някого на тясно)
трошене-Krachen m, -s
троши ce-bröckeln inbtr. h refl.
трошнлешник-Nußknacker m
трошица-Häppchen n, -s
трошкив-knackerig, abbrüchtig, abbrüchlich
adj., bröckelig adj., brüchlig adj., faul adj.,
flüchtig adj. (мин.), gebrech adj. (остар.),
gebrechlich adj., krüm(e)lig, mürde (wie
Zucker сиплив като прахан ; das Fleisch -
klopfen начуквам месото да омекне ; е-
n ~ machen накарвам някого да омекне),
spröde (~es Haar твърда коса),
zerbrechlich
трошливост-BröckeIigkeit f, Brüchtigkeit f, -
en, Faulbrüchtigkeit f, Zerbrechlichkeit f
трошляк-Graus m, -es, Grus m, -es, -e
трояиец-Trojaner m, -s
троянскн-trojanisch
трубадур-Minstel m. -s, Troubadour m, -s, -s
(лит.)
трубичка-Pfeife f, -n (на свещник за свеща)
труд-1. Arbeit f, -en (за писмена работа,
съчинение) (eingelegte ~ инструкция ;
ich kenne sämtliche Arbeiten dieses
Professors познавам всички трудове на
този професор) 2. Arbeit f, -en (к-е Mühe
und ~ scheuen не жаля труд и сили ; viel
~ mit etw. haben нщ. ми създава много
труд) 3. Arbeit f, -en (научен,
изследователски, художнически)
(körperliche ~ физически труд ; von s-r
Hände ~ leben живея от собствения си
труд ; ~ schadet nicht да работиш не е
позор) 4. Arbeitszwang m
(принудителен), Geschichtsunterricht m
(но история), Handarbeit f (ръчен),
Kinderarbeit f (детски), Lohnarbeit f, -en
(наемен), Mühe f, -n (sich um, mit ctw. ~
geben старая се ; sich die ~ nehmen, etw
zu tun давам си труд да направя нещо ;
к-е~ scheuen не жаля труд ; geben Sic
sich D k-e ~ ! не се мъчете ! es ist schon
der ~ wert струва си труда ; es macht mir
~, ihm das zu sagen струва ми усилие да
му кажа това ; mit e-m, etw - haben
създава ми грижи ; mit — und Not с
голяма мъка ; ohne ~ без усилие),
Mühewaltung f, - (положен) (e-m für s-e
~ danken благодаря нкм за услугата),
Plade f, -n (непосилен) (ein jeder hat s-e ~
всеки си носи бремето ; Bettler können
zur ~ werden просяците могат да станат
истинска напаст), Tagessarbeit f (дневен),
Werk п, -s, -е
труден-beschwerlich adj., hart (живот,
работа), heikel, heiklig, kniffig, mißlich,
mühevoll, mühselig, sauer (etw. wird mir ~
нещо ми е трудно ; das Gehen wird ihm -
ходенето го измъчва ; sich D etw. ~, cs
sich D ~ werden lassen давам си много
труд, не пестя труд ; - verdientes Geld
пари, спечелени с пот на челото ; e-m
das Leben - machen отравям живота на
някого), schwer, schwierig, tüft(e)lig
(изискаващ много обмисляне и анализ)
трудещ ce-werktätig
трудно-blutsauer adj.
трудност-Beschwernis n, -se, Kniffeligkeit f,
Kniffligkeit f, Mühseligkeit m, -en, Not f,
-5-e, Schwierigkeit f, -en
трудиости-Mühsal f, -e
трудовак-Arbeitsdiestler m, Schipper m, -s
(разг.)
трудоден-Arbeitsemheit f (икон.)
трудоемкост-Arbeitsaufwendigkeit f
трудоемък-arbeitsaufwendig adj.
трудолюбив-arbeitsam adj., arbeitsfreudig
adj., fleißig adj.
трудолюбие-Arbeitsamkeit f, Arbeitsfreude f,
Fleiß m, -es
трудослужащ-Arbeitsdienstler m

1237
трудоспособност-Erwerbsfähigkeit f,
Arbeitsfähigkeit f
трудя ce-arbeiten intr. h. (schwer ~ върша
тежка физическа работа ; mit Volldampf
~ работя c пълна пара; an etw. D ~ работя
[над] нщ.; über etw. А ~ работя (научно)
върху нщ. ; bei e-m ~ lassen давам нкм.
да ми (из)работи нщ.; wer nicht arbeitet,
soll nicht essen който не работи, не
трябва да яде ; wie ein Pferd, ein Vieh ~
работя като вол), arbeiten tr. refl. (sich
müde, krank, zuschanden ~ уморявам се,
разболявам се, съсипвам се от работа ;
sich durch etw. ~ пробивам си път през
някъде, нщ. ; etw. arbeitet sich leicht,
schwer нщ. се работи, обработва лесно,
трудно), rühren tr., schaffen tr. intr. h. (er
hat viel zu ~ той има много работа ; ich
habe heute viel geschafft мног работа
свърших днес; sie machte sich im Zimmer
zu ~ тя си намираше работа в стаята ; е-
r, etw. macht mir viel zu ~ някой, нещо ми
отвори работа ; mit e-m, etw. zu ~ haben
имам работа c някой, нещо ; was hast du
damit zu - ? какво общо имаш е това ? ;
das schafft ! това спори ! ; schafft euch !
позапретнете се !)
труженик-Abciter m, -s (gelernter ~
квалифициран работник), Werktätige(r)
m
труп-Шоск m, -(e)s,Blöcke, Kadaver m, -s
(особено животински), Leiche f, -n,
Leichenmann m, Moorleich f (запазен в
тресавище), Rumpf m, -es, -гс (на човек,
на дърво), Rundbaum m (недодялан, за
дърво), Schalholz п (обелен разцепен по
дължина)
трупа-Meerschwein п (от лоши актьори),
Thespiskarren m (пътуваща) (mit dem ~
herumziehen скитам като странстващ
музикант) (шег.), Truppe f, -n
трупам ce-ballen refl. (и intr. h) (die Menschen
ballkcn sich хората се трупат), häufen tr.
refl.
TpynaM(ce)-anhäufcn tr. refl. (пари,
непродадени стоки)
	тръба
трупам-einsammeln tr., sammeln tr. (опит,
знания, запаси)
трупаме ce-überlaufen* tr. (при лекар, в
курорт) (dieser Arzt wird ~ много
пациенти се трупат при този лекар ; der
Kurort ist - курортът е претъпкан)
трупане-Zettelkram m (на фишове,
прекомерно)
трупвам ce-türmen refl. (die alten Möbel ~
sich auf dem Boden старите мебели са
натрупани един върху друг на тавана)
трупен-Leichen-, leichen..
трупи-Baumstamm pl., Floß n, -es (за
сплавяне)
трупоспускател-Riese f, -n (техн.)
трус-Erdbebenwelle f, Erdstoß m (земен),
Erschütterung f, -en
трусо-Trousseau m, -s, ;S
труфила-Putzkram m
труфило-Anputz m, -es (обл.), Aufputz m, -
es, -e
труфя (ce)-aufputzen tr. refl. (разг.)
труфя ce-aufdonnern tr. refl. (без вкус)
(aufgedonnertes Mädchen натруфено,
наконтено момиче), auftakeln tr. refl.
(фам. пейор.), bbehängen refl.,
beklunkern refl. (разг.)
труфя-putzen tr., schnalzen tr.
тръба-Abfallrohr n, -röre f (на отпадъците),
Abfluß m, -usse, -üsses (отточна),
Ablaßrohr п (изпускателна, отводна),
Ablaufrinne f, -rohr n, -röhre f (отводна),
Abzugsrohr n (техн.) (отводна,
смукателна тръба), Atmungsrohr n
(дихателна), Beleuchtungskörper m
(луминисцентна) (ел.), Bildfdngerröhre f
(телевизионна), Blasrohr n
(въздухопроводна), Bleimantel m
(оловна), Brennstoffleitung f (за течно
гориво), Bügelhorn n (сигнален) (лов.),
Dachröhre f (водосточна), Dole f, -n
(водосточна), Drän m, -s (дренажна),
Dränrohr n (отводнителна) (мелиор.),
Dunstrohr n (з апроветряванс) (стр.),
Durchlaßrohr n (сточна), Feuerrohr n
(димогарна, димова), Flammrohr n

тръбач
1238
(пламъчна) (техн.), Gang in, -(e)s, Gänge
(анат.), Gasröhre f (газова), Gelcnkrohr n
(коленчато, ставна) (техи.),
Geschützfernrohr n (артилерийска)
(воен.), Hörohr n (слаба слухова, за
ндочуващи), Kanal m, -s, -ье, Kniestück n
(колянна, отклонителна) (тсхн.),
Kolbenrohr п (на помпа) (техн.), Kondukt
m, -s, -е (проводна, на орган), Krümmer
m, -s (извита под прав ъгъл), Leilungsrohr
m, Megaphon n, -s, -е (говорителна),
Ohrtromrete f (Евстахиева), Orgelpfeife f
(на орган) (Kinder wie die ~n деца като
аптекарски шишета), Peiskop n, -s, -e
(зрителна), Pfeife f, -n (на орган) (nach s¬
r ~ tanzen вървя му по гайдата ; aus
fremdem Rohr ist dut ~n schneiden c
чужда пита майчин помен; die ~ in Sacke
halten кротувам се, държа си езика ; ~п
schneiden während man in Rohr sitzt
изпичам си работата навреме, изплитам
си кошницата), Pumpenröhre f (на помпа),
Pumpenrohr п (на помпа), Pumpenstiefel
m (на помпа), Regenfallohr п (отточна, за
дъждовна вода), Regenrinne f
(водосточна), Richterglas п (визирна),
Röhre f, -n (kommunizierende ~n скачени
съдове ; durch die ~ gucken отивам си c
празни ръце), Rohr n, -es, -e (e-n auf dem
~ haben взел съм някого на прицел ; wie
ein ~ saufen смуча като смок), Rohrflöte
f (на орган) (муз.), Schallbecher m (на
духов инструмент) (муз.), Schalltrichter
m (на духов инструмент), Schlange f, -п
(спирална) (техн.), Schleicher m, -s
(дренажна) (техн.), Schleuse f, -п (отводна
канализационна), Schnorchel m, -s (за
пресен въздух на подводници) (мор.),
Sprachrohr п (говорителна) (sich jds. ~
hergeben ставам говорител на някого ;
er ist nur das ~ s-r Partei той е само
говорител на партията си ; sich zum -
глашатаят на партията си ; sich zum ~ е-г
Sprache machen ставам застъпник на
дадена кауза), Steigleitung f (напорна),
Steigrohr п (напорна), Traufrinne f
(водосточна), Trompete f, -n (die auf
der - blasen свиря на тромпет, тръба ; in
die ~ stoßem надувам тръбата), Tuthorn
n (сигнална), Überlauf m (на мивки,
цистерни, резервоари), Überlaufrohr n
(преливна) (техн.), Visierfernohr п
(оптична мерна) (воен.), Wasserrohre f
(водопроводна) (стр.), Winkelfernohr п
(призматична), Zuführungsohr п
(снабдителна), Traufe f, -п (водосточна),
Zielfemohr п (целева, визирна) (воен.)
тръбач-Bläser m, -s, Hornist m, -en, -en,
Trompeter m, -s, Trompeterrieter m (в
кавалерията) (воен.)
тръбеи-Röhren-
тръбене-Gcschmetter n, -s, Getute n, -s
тръби-Geröhr pl. (събирателно), Kropf m, -
es, -j-e (извити, на орган) (муз.),
Pumpengestänge п (нагнетателни, на
помпа) (мин.)
тръбнца-Kanüle f, -п (дренажна)
тръбичка-Blasrohr п (стъкларска),
Flitzbüchse f (от бъзова пръчка за
духане), Glasröhre f (стъклена), Kanüle f,
-п (за дихателно гърло), Kapillare f, -n
(капилярна), Röhre f, -n (kommunizierende
~n скачени съдове ; durch die ~ gucken
отивам си c празни ръце), Tubus m, -ben
(на стъклен съд)
тръбичка-духалка-Löhrohr n
тръбовиден-Röhren-, röhrenartig
тръбовод-Rohrleitung f
тръбозъб-Erdferket n (капски) (зоол.)
тръбопроводчик-Rohrleger m
тръбосвирка-Zungenpfeife f (органова)
(муз.)
тръбя-blasen* tr. intr. h, trompeten intr. h. tr.,
tuten intr. h. tr. (давам сигнал) (auf e-m
Horn ~ надувам рог ; Feuer ~ давам
сигнал за пожар; mit e-m in dasselbe Hom
~ на един акъл сме с някого)
тръвдоглав-trotzköpfig
тръгва-abrollen tr. refl., anrücken intr. h. (c
лек тласък) (за влак, локомотив, кола)
(обл.), anrucken intr. h. (с лек тласък) (за
влак, локомотив, кола) (обл.), gehen* intr.

1239
тръстига
s (der Zug geht um zwölf влакът тръгва в
дванадесет), machen refl.
тръгвам c десния, левия крак)
тръгвам cit-abschieben* intr. s, abzotteln intr.
s (фам.) (тьтрейки се), abzwitschem inlr.
s (чуруликайки), davongehen* intr. s,
fortgehen* intr. s, gehen* intr. s (jetzt geh*
ich тръгвам си), Weggehen* intr. s.
(сърдит, ядосан) (ohne Abschied -
тръгвам си без да се сбог увам)
TpbrBaM(cn)-wegkommen* intr. s. (er ist noch
nicht weggekommen той още не си е
тръгнал оттук)
тръгвам-abgehen intr. s (за влак), abheben
intr. refl. h (абнац.), abreisen intr. s,
abrücken tr. (войници), begaben*refl.,
beschreilen* tr., betreten* tr. (e-n Weg
betreten тръгвам по известен път), den
Abmarsch antreten,abmarschieren untr. s,
fahren* intr. s (auf Land ~ тръгвам на село
; an die See ~ тръгвам на море), los/fahren
intr., los/gehen intr., machen intr.,
nachreisen inlr. s. (e-m) (след някого),
starten inlr. s., wegcilen inlr. s. (бързо
нанякъде)
тръгване-Abfahrt f, -cn, Abgang m, -(c)s o.
pl., Abmarsch m, -(e)s, -rc (воен.), Antritt
m, -(c)s, -е (на път), Aufbruch m, -s, -re (~
zur Jagd тръгване на лов ; ~ der
Gesellschaft разотиване на компанията),
Weggang m, -e, -s, Wegzug m
тръден-kniffelig
трън-Distel f, -n (магарешки) (бот.), Dom m,
-s, -en/ Dörner, Eselsdistel f (магарешки)
(бот.), Frauendistel f (магарешки) (бот.),
Krebsdistel f (магарешки) (бот.),
Mariendistel Г(бял), Rauhkarde f (за
кардиране) (техн.), Sauerdorn (кисел)
(бот.), Schotendorn m (христов) (бот.),
Weinling fin, -s, -е (кисел) (бот.)
трънак-Dorn m, -s, -cn/ Dörner, Dornbusch
tn, Dornichl n, -(e)s, -e, Gestrüpp n, -(c)s, -
е (нероходим), Hecke f, -n
трънест-hackig
тръпка-Schlehdorn m (бот.), Schlehe f, -n
(плод и храст) (бот.), Schwarzdom m (бот.)
трънкослива-Spill f, -e, Spilling m, -s, -e
тръпкосливка-Haferpflaume f (бот.),
Haferschlehe f (бот.)
трънлив-bedomt adj., distelig adj., dornig adj.
тръносливка-Krieche f, -n (бот.),
Kriechenpflaume f (бот.), Pflaumenschlehe
f (бот.)
тръпка-Jagdfieber n (ловна) (прен.),
Wonneschauer m (блажена)
тръпкн-Frost m, -es, Fröste (мразни),
Schauder m, -s, Schauder m, -s (ein -
überläuft mich изтръпвам)
тръпна-grausen imp. intr. h refl., schaudern
intr. h. (mich, mir schaudert, es schaudert
mich) (vor Entsetzen ~ ужасявам се; mich
schaudert, wenn ich daran denke
изтръпвам от ужас като се сетя за това ;
mir schaudert vor ihm ужасявам се от
него)
тръпчив-barsch adj., herb (вино, дюля),
trocken (за вино)
тръпчивост-Herbheit f, Herbigkeit f
тръс-Hundetrab m (ситен), Trab m, -es, - (~
rieten яздя в тръс ;'sich in ~ setzen тръгвам
в тръс), Trott m, -es, -e (das Pferd geht im
~ конят върви в тръс), Zuckeltrab m
(ситен) (разг.)
тръскавица-Tannenwedel pl. (обикновена)
(бот.)
тръскам-rammeln intr. h. (gerammelt voll
натъпкано), rütteln tr. intr. h. (clw., an clw.
D) (e-n aus dem Schlaf - раздрусвам
някого, за да го събудя ; der wagen rüttelt
колата друса ; der Wind rüttelt an den
Fensterläden вятърът блъска по капаците
на прозорците ; Getreide ~ пресявам
зърно; daran ist nicht zu ~ ! това си остава
неоспоримо !), schütteln tr. refl.
тръскаие-Gcrüttcl n, -s, Geschüttel n, -s (разг.)
тръст-Bachbinsc f, -n (кичеста) (бот.).
Bambus m, -ses, -se (бамбукова),
Interessengemeinschaft f, Konzern m. -s, -
e, Ried n, -cs, -е (бот.), Schilf n, -cs, -е (бот.),
Trust m, -cs, -е (икон.)
тръстен-schilfern
тръстига-Platlrose f (зоол.)

тръстика
1240
тръстика-Bambus m, -ses, -se, Binse f, -n,
Korbbinse f (кошничарска), Pfeifenrohr
n, -es, -е (за свирки), Ried n, -es, -е (бот.),
Rohr n, -es, -е (бот.), Schilf n, -es, -е (бот.),
Teichschilf n (блатна) (бот.), Zuckerrohr n
(захарна)
тръстиков-binsen adj., rohren, schilfern
трътка-Bürze! m,n, -s, Steiß in, -es, -е (на
птици)
тръшвам ce-hinhauen* refl.
тръшвам-aufbumsen tr. (нщ.) (на земята,
масата) (разг.), ballern intr. h (Fenster
ballern тръшвам прозореца), bodigen tr.
(противник), knallen tr. (врата),
niederwerfrn * tr. refl. (e-n Aufstand ~
потушавам бунт), werfen* tr. refl.
(противник) (спорт.), zuballem tr. (врата)
(разг.), zuschmießen* tr. (разг.), zuwerfen*
tr. (etw.) (врата, прозорец, капак)
тръшване-Niederwerfung f, Zuwerfung f, -en
трюк-Kumstgriff m, Kunstkniff m
трюм-Bauch m, -(e)s,Bäuche (на кораб),
Kielraum m (мор.), Laderaum m (мор.),
Last f, -en, Ösgat n, -s, -s (на лодка), Räumte
f, -n (мор.), Raum m, -es, те
трюмо-Pfeilerspiegel m, Trumeau m, -s, -s
трюфел-Trüffel f, -n (бот.)
трябва да-l. mögen mod. (sagen Sie ihm, er
möchte kommen кажете му да дойде ; er
möchte so gut sein да бъде така добър ;
möge es der Himmel verhüten! да не дава
Господ!) 2. müssen* mod. (das Schiff muß
untergegangen sein корабът трябва да е
потънал ; das muß wahr sein това трябва
непременно да е вярно; er muß zu Hause
sein той трябва да си е в къщи; er müsste
es noch nicht wissen, sonst hätte er mir’s
gesagt той сигурно не го знае иначе би
ми ги казал вече)
трябва-1. dürfen* mod. (darüber ~ Sie nicht
wundem на трябва да се чудите на това)
2. erfordern tr. 3. heißen* imp. (nun heißt
es laufen сега трябва да се бяга) 4. müssen
* mod. (alle Menschen ~ sterben всички
хора ще умрат; du mußt kommen трябва
да дойдеш ; ich habe es tun - не можах
да го наоравя ; wer muß, hat k-e Wahl
който трябва да направи нещо няма
избор ; es muß sein трябва да стане ; das
muß ich sagen трябва да кажа това ; er
muß alles wissen той иска да знае всичко
; ich muß nach Hause трябва да си вървя
; der Kerl muß fort тоя тип трябва да се
махне) 5. sollen* mod. (du sollst dein Vater
und Mutter ehren почитай баща си и
майка си; du sollst nicht stehlen на трябва
да крадеш ; das sollte man niemals tun
никога не би трябвало да се върши ; wie
soll man nicht lachen ? как да не се смееш
на това ?) 6. sollen* mod. (по заповед) (er
soll gleich gehen ! да отиде веднага ! ;
was soll ihm geben ? калко да му дам ? ;
ich soll m-n Freund verraten ? аз да издам
приятеля си ? ; den soll der Teufel holen !
дявол го взел !) 7. wollen* mod. (die
Gelegenheit will aufgesucht sein
благоприятният случай трябва да бъде
потърсен ; das will mit Ruhe getan sein
това трябва да бъде направено
спокойно)
тряс-kaldderadatsch, krach (при падане на
дърво)
трясва-knacksen intr. h.
трясвам-einschlagen* intr. h, platzen intr. h.
тряскам-krachen intr. h., plätzen intr. h.
тряскане-Krachen m, -s
трясък-Eklat m, -s, Gekrach n, -s, Geröll n, -
(e)s (на гръмотевица), Getöse n, -s,
Klappern n, -s, Knall m, -s, -re (от
експлозия), Krach m, -s, -e (das Haus
stürzte mit e-m lauten Krach къщата се
събори c голям трясък, Krachen m, -s
Т-стомана-Т-Eisen n (техн.)
ту, Ty!-tut, tut! (сигнал на рог)
ту, ту-bald....bald conj. (bald dies,bald das ту
това, ту онова)
туба-Tuba f, -ben (муз.), Tube f, -n (c боя,
зъбна паста)
туберкули-Tuberkel m, -s (мед.)
туберкулоза-Halsschwindsucht f (на
гърлото), Brustkrankheit f (мед.),
Miliartuberkulose f (милиарна), Perlsucht

1241
f (у домашните животни),
Rückenmark(s)schwindsucht f (на
гръбнака) (мед.), Schwindsucht f (мед.),
Tuberkulose f, -n
туберкулозен-hektisch, schwindsüchtig,
tuberkulös
тубероза-Tuberose f, -n (бот.)
тубус-Tubus ш, -ben (на далекоглед или
микроскоп)
тувеиан-Frischerz п (мин.), Grubenerz n
(мин.)
туг-Kaiserkrönung f (бот.)
туз-Bankbaron m (банков) (неолог.), Daus n,
-e$, -e, Dickwanst m (фам.), Großkopfete
ш(диал.)
туземеи-eingeboren adj.
Ty3eMeu-Eingeborcne(r) m, -n
туист-Twist n, -s
тук-da adv. (er steht da-той стои тук), dahier
adv., her (her damit дай го тук), hier (hier
am Orte тук на това място ; hier und da
тук м там ; hier ist nicht zu scherzen тук
няма място за шеги), hierheruin (наоколо),
hiernächst (съвсем близо), hierorts,
hierzulande (в страната)
тукан-Tukan m, -s, -е (разг.)
тукашен-einheimisch adj., hiesig
тук-там-manchenorts, mancherorten,
mancherorts, passium, stellenweise
Туле-Thule n
тулий-Thulium n, -s, - (хим.)
туловище-Balg m, -(e)s,Bälger (натъпкано, на
кукла, на препарерано животно), Körper
m, -s, Rumpf m, -es, -re
тулпа-Plcbs m, -es, -
Тулуза-Toulouse n
тулум-Schlauch m, -es, -e
тулумба-Brunnenpumpe f, Handspritzc f
(ръчна пожарна), Pumpe f, -n,
Pumpenbrunnen m, Spritze f, -n (пожарна)
(bei der ~ sein коля кучето ; voll wie e-e ~
налял се като тулум)
тулумба-Wasscrsprilzc f
тулумбичка-Ballon m, -s, -s (мед.)
тума-ZelIgummi in (порьозна)
тумбак-Bauch m, -es, -f c
	тупвам
тумбест-bauchig ad (кана, шише)].,
dickbauchig adj., vollschlank
тумор-Balggeschwulst f (c киста) (мед.),
Geschwulst f, Geschwülste, Gewächs n, -
es, -е (мед.), Karzinom n, -s, -e
(злокачествен) (мед.), Krebs m, -es, -e
тумулус-Grabhügel m (археол.), Tumulus m,
-li
тундра-Tundra f, -dren
тунел-Bergdurchstich m, Tunnel m, -s
тунели-Kunstbauten pl.
тунел-проход-Durchfahrt f, -n
Tyini3iieu-Tunescr m, -s, Tunesier m, -s
тунизийски-tuncsisch
туника-Tunika f, -ken (дреха)
Тунис-Tunis n
тунор-Tumor m, -s, -oren (мед.)
Tyn!-plauz! (звук при падане), plump!,
plumps!, tatsch!, tipp!, trapp!
тупалка-Klopfer m, -s (за дрехи),
Klopfpeitsche f, Teppichklopfer m
тупам-aufstampfen intr. h. (c крак), bamsen
tr. (разг.), pochen intr. h. (an, gegen ctw.)
(das Herz pocht mir vor Erregung сърцето
ми тупа от възбуда ; an die Tür ~ хлопам
на вратата ; es, man pocht хлопнат на
вратата), puppern intr. h. (сърце),
schlagen* tr. (e-m, e-n ins Gesicht ~ удрям
някого в лицето; e-m ein Loch in den Kopf
-	разбивам главата на някого ; Wunden
-	нанасям рани ; den krummen Nagel
gerade ~ изчувкам крив гвоздей ; e-n
Rekord - бия рекорд; den Teig - хвърлям
тесто)
тупане-HcrzschIag m (на сърцето), Schlag m,
-es, -re (на часовник, сърце) (~ neun точно
в девет ; auf den - kommen идвам на
минутата ; e-n - warten чакам един
момент)
Tyiiainma-Gehau(e) n-s, -е (разг.). Hieb m, -s,
-e (Hiebe bekommen ям ту паница ; cs hat
Hiebe gesetzt имаше тупаница), Holzerei
f, -en, Rauferei f, -en, Schlägerei f, -cn
тунвам-aufklalschcn intr. s. (c плясък) (на
земята), aufplump(s)cn intr. s. (разг.),
knupsen tr. (разг.), plauzen intr. h„ plumpen

mvneane
1242
intr. h., plumpsen intr. s.
тупване-Bums m, -s, -е (разг.), Fips m, -es, -e
(по носа). Knups m, -scs, -c, Plauz m, -es,
-e (e-n - lun тунвам cc, пльосвам се),
Plump m, -es, -е (на земята). Plumper m, -s
(на земята), Plumps m, -es, -е (на земята),
Pump m, -s, -c, Schwips in, -es, -e (c
пръчица), Taps m, -es, -е (разг.), Tatsche
f,-n
тупват-überbekommcn* tr. (eins mit dem Stock
~ пухваг ме c бастуна)
туник-Endgleis n (жп.)
туннрам-toupicrcn tr. (коса)
тупкам-panschen intr. h. (гальовно)
тупти-bybbcrn intr. h, schlagen intr. h. s. (за
барабан) (das Herz, der Puls schlägt
сърцето, пулсът бие ; es schlägt elf Uhr
часовникът бие 11 ; es schlug Mitternacht
удари полунощ ; er weiß, aws die Glockr
gescj lagen hat той знае добре, накъде
отива работата ; е-е Stunde schlägt идва
часът ; nun schlägt es dreizehn ! ама това
вече е прекадено ! ; die Welle schlägt ans
Ufer вълната се удря о брега ; Schnee
schlägt ans Fenster снегът удря по
прозореца ; auf den Boden ~ удрям се в
земята ; mit dem Kopf auf den Stein ~
удрям си главата в камък ; die Tinte
schlägt durchs Papier мастилото
преминава през хартията ; es ist mir in
den Leib geschlagen удари ме в стомаха
; in die Höhe - качвам се нагоре ; das
schlägt nicht in mein Fach това не е по
моята специалност)
тупурдия-Gepolter n, -s, Polserei f, -en,
Rummel m, -s, - (ich mache den ~ nicht
mehr mit не ще се излъжа де се хвана пак
на хорото), Rummelei f, -en, Spuk m, -s, -
(auf dem Dachboden treiben Geister ihren
~ на тавана трополят духове; mach k-n ~
! не вдигай шум ! ; nun mach mal nicht
soviel ~ um die Angelegenheit не вдигай
толкова шум около тая работа; s-n ~ mit
e-m treiben дразня някого)
тупуркам-bumsen intr. h (за кола), trappeln
intr. h.
тур-Runde f, -n (спорт.), Tour f, -cn (шах.)
TypGiina-Abgasturbine Г (за отработени
газове), Kreiselrad n (техн.), Radlurbinc f
(активна) (техн.), Turbine f, -n,
Wasserturbine f (водна)
турбовентилатор-Krciscllüftcr m (техн.),
Turbogebläse n (техн.)
турбогенератор-Turbogenerator m (ел.),
Turbostromerzcugcr m (ел.)
турбокомпресор-KrciseIverdichtcr m (техн.),
Turbogebläse n (техн.)
турбоиагнетател-Turbogcbläse n (техн.)
турбулентен-turbulent
турбулентност-Turbulenz f, -en
тургор-Turgor m, -s (биол.)
туризъм-Fremdenverkehr m, Tourismus m
турилник-Triel m, -es, -е (зоол.)
турист-Кilometerfresser m (побъркан на
километраж), Schlappmeier m (набеден)
(разг.), Tourist m, -en, -en, Weltbummler m
(пропътувал целия свят), Wanderer m, -s,
Ausflüger m, -s
туркння-Türkin f, -nen
Туркмения-Turkmenien n
турколог-Turkolog m, -n, -n, Turkologe m, -n,
-n
туркология-TurkoIogie f, -
турмалин-Aschenblaser m (геол.), Bläser m,
-s (минер.), Mohrenkopf m, Schöpl m, -s,
-е (чер) (минер.), Turmalin m, -s, -e
турне-Gastspielreise f (театр.), Toume f, -een
(на артист) (auf - gehen заминавам на
турне), Toume n, -s, -s (при игра на скат)
турнел-Turnüre f, -п (на някогашна дамска
рокля)
туриир-Buhrt m, -s (ист.), Kampfspiel п
(спорт.), Lanzenbrechen п (ист.),
Lanzenstechen п (ист.), Rennspiel п,
Ritterkampf m, Schranke f, -n (in die ~n
treten излизам на турнир ; für e-n in die
~e treten застъпвам се за някого ; in die
~n fordern викам на двубой), Stechen n, -
s, -
турски-osmanisch, türkisch, Türkisch n, -s, -
(език), Türkische n, -n, - (език)
Турция-Türkei f, Osmane m, -n, -n (османски),

1243
тъкан
Ottomane m, -n, -n, Türke m, -n, -n
турям-hinlegen tr. refl.
тустеп-Twostep m, -s, -s (танц)
туткав-pomadig, pumpig, tuntig, ungeschickt,
langsam
туткал-Le im n, -s, -e
туткалник-Leimküche f
туткам ce-bummeln intr. h, fummeln intr. h tr.,
mären tr., pusseln intr. h., pusseln intr. h.,
Stieseln intr. h. (разг.), trödeln intr. h.,
wursteln intr. h.
туткаие-BummeIei f, -en, Trödelei f, -en
TyrKyniiii-Tollpatsch m, -es, -e
тутна ce-wursteln intr. h.
ly-iyl-trara!
туф-TufT m, -s, -е (скала), Tuffstein m, -s, -e
(скала)
тухла-Backstein m, Durchbinder m, -s
(напречна, свързочна) (стр.),
Glasbaustein m (стъклена), Hohlziegel m
(куха) (стр.), Klamotten pl. (счупена, на
зид), Klinker m, -s (препечена), Läufer m,
-s, Lochstein m, Luftziegel m, -es, -,
Mauerstein m, Ziegel m, -s, Ziegenstein m
тухлар-Brenner m, -s, Ziegelbrenner m
тухларница-Ziegelbrennerci f, Ziegelei f, -en
тухлоред-Diagonalverband in (кръстосан)
(стр.)
тучен-fett adj., mastig
тучшша-Fcttkraut n (бот.)
туш-Schultemiederlage f (спорт.), Tusch f, -
en, Tusch m, -es, -е (муз.), Tusche f, -n,
Zeichentinle f
туширам-tupfen tr., tuschen tr. (чертеж),
tuschieren tr.
тушовка-Reißfeder f
тъга-Bekümmernis f, -se, Betrübnis f, -se,
Heimweh n (за родината), Kummer m, -s,
Traurigkeit f, -, Trübnis f, -sc, Wehmut f, -
(in stiller Wehmut c тиха тъга)
тъгувам-bangen intr. h imp. refl., härmen refl.,
kränken refl., kreppen tr., nachtraucn intr.
h. (e-m, c-r Sache) (за някого), trauern intr.
h. (um e-n, um, über ctw. A) (über c-n
Verlust - жаля за някаква загуба)
тъгуване-Krünkung f
тъжа-trauern intr. h. (um e-n, um, über etw. A)
(über e-n Verlust - жаля за някаква загуба)
тъжачка-Totenklage f
тъжба-Anklage f, -n (e-n unter ~ stellen
подавам тъжба, завеждам дело срещу
нкг.) (юр.), Beschwerdeschrift f (юр.),
Ehrenklage f (за обида), Klage f, -п (е-е
Klage einreichen подавам тъжба),
Klageschrift m
тъждествен-identisch, gleichbedeutend
тъждественост-Identität f
тъжен-bckümmert adj.pari., elegisch adj.,
tiefsinnig, traurig (~ über etw. A sein
мъчно ми е, опечален съм за нещо ; ~е
Zeiten безрадостни дни ; das ist ~ aber
wahr тъжно, но истина ; е-е ~е Rolle
spielen играя жалка роля ; ein -er Kerl
нескопосиик), trist, lrüb(e), trübselig
тъжител-Ankläger m, -s, - (öffentlicher ~
публичен обвинител, прокурор),
Beschwerdeführer m, -s (юр.), Beschwerer
m, -s, Kläger m, -s, Verkläger m, -s
тъжителски-klägerisch
тъжовен-betrüblich adj.
тъй KaTO-sintcmal(en) und alldieweil,
sintcmal(en) und alldieweil
тъй-so (so steht also die Sache така стои
значи работата ; so geht cs nicht така не
става ; wie so ? как така ?)
тъка-anschroten tr. (кенар), melieren tr.
(меланж), mustern tr. (gemusterte Stoffe
десениране платове ; e-n Kopf bis Fuß -
оглеждам внимателно, вземам мярка),
noppen intr. h. (плат c прежда фантазе),
tuckern intr. h. (за мотор) (разг.), weben*
tr. refl. (килими, дантели) (das Muster
webt sich schwer тази шарка се тъче
много трудно ; wie alles sich zum Ganzen
webt как всичко cc тъче и става едно цяло
; der Ncbelrauch webt undeutliche
Gestalten мъглата тъче неясни образи),
wirken tr. (ръчно килим) (текст.)
тъкалям ce-kollern intr. h. s. (за бъчва,
камъни)
тькан-Baumwolle f (памучна), Beiderwand f
(вид ipyöa, ръчна) (текст.), Diagonal n, -s

тъкани
1244
(гъста) (текст.), Durchbruch(s)arbeit f
(ажурена), Elastik f, -еп (ластична),
Fasergewebe n (влакнеста), Flor m, -s, -e
(тънка, прозрачна), Gespinst n, -es, -e,
Glasgespinst n (стъклена), Grundgewebe
n (основна) (бот.), Haartuch n (от конски
косми), Hammerschlag m (вид релефна),
Jacquardgewebe n (жакардова), Lame n, -
s, -s (мека, като фланела), Nährgewebe n
(хранителна) (бот.), Noppengewebe n (c
напръскани изпъкнали пъпки), Rasch m,
-es, -е (груба вълнена), Gewebe n, -s,
Gewirk(e) n, -(e)s, -е (поет.), Rauhware f
(имитираща кожа) (текст.), Renforce m, -
s, -s (вид фина памучна), Reversible m, -
s, -s (c лъскаво опако), Rupfen m, -s (груба
ютена), Siebtuch n (овивна), Siebtuch n
(овивна), Teilungsgewebe n (биол.), wolke
f, -n (вълнообразна), Zanella m, -s, -s
(лъскава, за чадъри) (текст.),
Zellengewebe п (клетъчна), Zellgewebe n
(клетъчна), Zeug n, -es, -e
тъкани-Jacquardware f (жакардови), Textilien
pl. (текстилни)
тъкач-Banndwirker m (на панделки),
Teppichwirker m (на килими), Tuchmacher
m (на шаяк), Weber m, -s, -, Wirker m, -s
(на килими)
тькачество-Weberei f, Wirkerei f, -en
тъкачница-Tuchweberei f (на вълнени
платове), Wirkerei f, -en
тъкач-сукнар-Tuchweber m
тъкмо-dicht adj., eben adv., ebendaher adv.,
erst adv. (er ist eben ~ eingetreten той
тъкмо влезе), gerade adv. adj. (~ das
Gegenteil тъкмо обратното), just, kaum
(kaum war er fort, da kam mein Freund
тъкмо си беше отишъл и приятелят ми
дойде), platt (~е Wahrheit самата истина
; das -е Gegenteil тъкмо обратното ; ein
-er Widerspruch очевидно
противоречие ; eine Bitte - abschtagen
отхвърлям молба наллаво, без колебание
; vor dem Winde вятърът точно в гърба)
тькмя-aufbetten intr. h. (леглото) (австр.),
beabsichtigen tr., brauen tr. refl.
тьлковател-Excget m. -en (църк.)
тълкувам-anwcnden* tr. (закон, параграф,
пословица) (в конкретен случай),
auffassen tr. (etw. als elw. ~), buchsläbeln
tr. (нщ. буквално, педентично,
тесногръдо), deuteln tr. intr. h (дребнаво,
педантично), interpretieren tr.
(произведение, текст), klauben intr. h.
(дребнаво), kommentieren tr., künsteln intr.
h. (an etw. D), mißdeuten (погрешно),
verdolmetschen tr.
тълкуване-Auffassung f, -en, Ausdeutung
f, Behandlung f, -en, Bibelauslegung f (на
библията), Deutung f, -en, Erklärung f, -
en, Gesetzauslesung f (на закона),
Mißdeutung f (погрешно), Sinngebung f,
Sinngebung f, Traumdeutung f (на
сънища), Verstehen n, -s, -
тълкувател-Deuter m, -s, Physiognom m, -
en, -en (на израза на лицето),
Schriftausleger m (на библията)
тълкуем-deutbar adj.
тьлпа-Gehudel n, -s, Hetze f, -n, Horde f, -n,
Masse f, -n, Menge f, -n, Menschenherde
f, Menschenmenge f, Meute f, -n, Mob m,
-s, -, Rotte f, -n (die - Korah банда ; e-e ~
Halbstarker шайка хулигани), Rudel n, -s
(ein ganzes ~ Kinder цяла сюрия деца),
Soldateska f, -ken (буйна), Troß m, -osses,
-osse, Volksmenge f
тълпене-Belagerung f, -en, Zusammenballung
f, -en (на човешки маси)
тълпи ce-treiben* refl.
тълпим ce-scharen refl. (die Kinder scharten
sich um ihn децата се събраха, тълпяха
около него ; vor dem Schalosse scharte
sich das Volk народът се тълпеше около
замъка), zusammendrängen tr. refl. (на
тясно място)
тълпя ce*anhäufen tr. refl. (пари,
непродадени стоки), ansammeln tr. refl.
(за хора), ballen refl. (и intr. h)
тълпя ce-belagem tr. (разг.), herandrängen
refl. (около нещо), zusammenballen refl.
тъма-Duster n, -s, abstrus adj. (идея, мисъл),
düster adj., dunkel adj. (es wird ~ стьмва

1245
тънък
се ; im dunkeln tappen движа се
пипешком в тъмнината ; ein dunkler
Mantel тъмно палто)
тьмен-fmster adj. (im -п tappen лутам се в
тъмното), fonce adj., haaricht, haarig,
obskur, pechfinster (като в рог), dunkel,
unklar, verdächtig, unwissend
тъмнее-dämmern intr. h
TbMitiiiia-Dunkel n, -s, Dunkelheit f, -en,
Finsterkeit f, Finsternis f, -se, Nacht f, -s-,
Schwärze f, -n
TbMiiima-Bleikammer f(npeH.), Brummstall m,
Gefängnis n, -ses, -se, Gewahrsam n, -s, -
e,	Haft f, - (aus der Haft entspringen
избягвам от тъмницата), Hungerturm m
(ист.), Kerker m, -s, Kriminal n, -s, -e,Turm
m, -es, -i-e (градска), Verlies n, -es, -e
тъмннчар-Gefängniswärter m (в затвор),
Kerkermeister in, Türmer m, -s
TbMiio-stichdunkel (като в рог)
тьмнокафяв-scpia (цвят)
тъмнокож-braun adj.
TbMiioniuiaBo-4epBen-rosinfarben (цвят),
rosinfarbig (цвят)
тьмносин-dunkclblau adj.
тъна-ertrinken* intr. s (er ertrinkt im Wohlleben
тъне в благополучие), schwelgen intr. h.
(в наслади)
тънещ-schwelgerisch (в разкош)
тьпичък-quieksig (за глас)
тъикокор-dünnschalig adj.
тънкокрак-dünnbeinig adj.
тьнколивност-Fluidität f (техн.)
тънколивост-Flüssigkeit f, -en (метал.)
TbiiKopyiieii-feinwollig adj.
тънкоръбест-schnalrandig
тьнкост-Dünne f, -n, Feinheit f, -en, Finesse
f,	-n, Köstlichkeit f
тънкота-Feinheit f, -en
тънък-dünn adj. (dünner machen изтънявам),
fein adj., fein adj. (ein -cs Gefühl für etw.
haben имам тънък усет за нщ.), grazil adj.,
haardünn (като косъм), haarfein (като
косъм), hauchdünn, köstlich, mager,
plempig, scharf (слух) (e-e -e Brille, eon
-cs Fernglas силни очила, силен бинокъл
; - machen остря (нож); -е Reden fuhren
говоря остро, нападателно ; etw. schärfer
ins Auge fassen устремявам поглед в
нещо, разглеждам нещо по-подробно),
schlank (за дърво) (ein Mädchen von ~em
Wuchs момиче със стройна фигура ;
rank und - кръшен, строен ; die -е Linie
тънката, модерната линия; sich ~ machen
източвам се ; -е Hände изящни ръце ;
-er Hand направо, без заобиколки),
schmächtig, schwank
тъп-blöd adj., blödsinnig adj., dickstirnig adj.,
doof adj. (ein -er Kerl тъпак), dumm adj.,
dumpf adj., erzdumm adj., geistlos adj.,
hartköpfig, hölzern (звук), hohl (за звук,
глас), idiotisch, kreuzdumm, saublöd(e)
(ужасно), saudämlich (до немах-къде),
saudumm (до нсмай-къде), stieselig,
vernagelt (er ist wie - трудно схваща, тъп
е)
тьпак-Dämel m, -s, Idiot m, -en, -en (ach, ich
Idiot ах, аз тъпак такъв), Kaffer m, -s,
Katzenkopf m, Nuß f, -5-sse
Tbiiaii-Kalbfell n, Pauke f (муз.) (e-n mit - ind
Tromreten empfanden посрещан някого
спочести ; mit ~n und Trompeten
durchfallen прошадам тържествено на
изпит ; nur nicht auf die - hauen ! без
много хвалби !), Trommel f, -n (die -
schlagen бия барабане, тъпана ; die große
- für: etw. rühren бия барабан за нещо,
разпространявам нещо наляво и
надясно)
тъпанче-1. Ohrtrommel f, Pauke f (на ухото),
Paukcnfell п (анат.), Trommelfell n (анат.)
2. Tuba f, -ben (анат.), Tube f, -n (анат.),
Tympanon n, -s, -na (анат.), Tympanum n,
-s (анат.)
тъпкаие-Frcsscrei f, -en
TbtiKaiiima-Gcdränge n, -s
тъпо-Rücken m, -s (на нож) (e-m im - sitzen
седнал съм зад някого ; c-m den - kehren
обръщам на някого гръб ; dem Feinde
den ~ zeigen обръщам гръб на
неприятеля ; e-n brieten - haben имам
широк гръб ; den - steif halten не се чупя

тъпоглав
1246
; e-m den - steifen подкрепим някого ; c-
n krummen ~ machen чупя си гърба ; dir
juckt wohl der ~ ? май, че е сърби гърбът
за бой)
тьиоглав-schafsköpfig
тъноглавец-schafsköpfig
тъиост-Strumpfheit f, Stumpfeinn m, -s
тъиота-Blödheit f, -en, Geistlosigkeit f, Koller
m, -s (у животните)
тъпоумен-stumpfsinnig, borniert
тъпоумие-Blödheit f, -en, Strumpfsinn m, -s
TbiioyiviiiiiK-Schwachkopf m
тъноъгълеи-schicfwinklig (мат.),
strumpfwinklig
тъпча ce-futtern intr. h, manschen intr.
тънча-antreten* tr. (пръст при садене),
bansen tr. (сено в плевника), kröpfen tr.
(птици), treten* tr. (e-n, etw.) (някого,
нещо) (das Spinnrad, die Nähemaschine
~ карам чекръка, шевната машина ; die
Trauben ~ стъпквам грозде ; e-n in den
Bauch ~ ритам някого в корема)
тъпчем ce-zusammendrängen tr. refl. (на
тясно място)
тъпчене-Gestampfe п, -s, Getrampel п, -s
търбух-Ballon m, -s, -s (прен.), Bauch m, -
(e)s,Bäuche (den Bauch vor Lachen halten
превивам се от смях), Bauch m, -
(e)s,Bäuche (на кораб), Panse f, -n (sich
den - vollschlagen надънвам се), Pansen
m, -s, - (sich den ~ vollschlagen надънвам
се), Ranzen m, -s, Vormagen m (зоол.)
търг-Auktion f, -en (публичен) (in ~ geben
продавам на търг), Gant f, -n (швейц.),
Lizitation f, -en (пъбличен)
тьргаш-Geschäftemacher m, Schacherer m, -
s
TbpraiuecTBO-Geschäftemacherei f
търговец-Händler m, -s (дребен),
Antiquitätenhändler m (със старинни,
стари вещи), Bä:nkelkrämer m (дребен),
Bold(er)mann m (на картини),
Bücherhändler m, Geflügelhändler m (на
домашни птици), Gemeinschuldner m
(несъстоятелен), Geschäftsmann m,
pl.-leute, Großhändler m (на едро),
Großkaufmann m (едър), Handelsherr m
(едър), Handelsmann m pl. -Icutc (дребен,
амбулантен), Handlungsbcflissenc(r) m,
Hausierer m, -s (амбулантен), Höker m, -s
(ребен, амбулантен), Kaufherr m
(крупен), Kaufmann m, -s, -leute,
Konfektionär m (на готови дрехи),
Manufaklurist m, -en, -en, Materialist m, -
en, -en (на колониал), Modist m, -en, -en
(на модни артикули), Negaziant m, -en,
Öler m, -s (на зехтин), Reisendc(r) m, -n, -n
(пътуващ), Roßkamm m (на коне),
Schacherer m, -s (дребен, амбулантен),
Schachterjude m (евреин), Schiffsmakler
m (посредник за покупки, продажби на
кораби), Schleuderhändler m (който
продава на безценица), Seelenhändler m
(на роби), Tabulettkrämer m (амбулантен),
Wale m, -n, -n (италиански амбулантен),
Zwischenhändler m
тьрговийка-Hökerei f, -en (дребна), Kram m,
-s (дребна), Verscheiß m, -es, -
търговия-Ablaßhandel m (c идулгенции),
Antiquariat n, -s, -е (със стари книги)
(търг.), Baratthandel m (разменна),
Binnenhandel m (вътрешна),
Bücherhandel m (със стари книги),
Devisenhandel m (c валута),
Distanzgeschäft n (между лица c
различни местожителства) (търг.),
Drogenhandel m (c дрога),
Durchfuhrhandel m (транзитна) (икон.),
Durchgangshandel m (транзитна) (икон.),
Effektenmarkt m (c ценни книжа),
Eigenhandel m (за собствена сметка),
Eisenhandel m (c желязо), Freihandel m
(свободна) (икон.), Fruchthandel m (c
жито), Geschäftsverkehr m, Großhandel m
(едра, крупна, на едро), Handel m, -s, +
(Handel treiben занимавам се c
търговия), Handelschaft f, - (като заятие),
Handelsorganisation f (народна),
Handlung f, -en, Innenhandel m
(вътрешна), Kauffahrtei f (морска),
Kaufmannschaft f (Kaufmannschaft
treiben върша търговия), Kettenhandel m

1247
(верижна), Kleingeschäft п (на дребно),
Kleinhandel m (на дребно), Kohlenhandel
m (c въглища), Kolportage f, -n
(амбулантна, c книги), Kommission f, -en
(комисионна), Kommissionsbichhandel
m(c книжа на комисионни начала),
Kommissionshandel m (комисионна)
(търг.). Kuhhandel m (c крави),
Lederhandel m (c кожи), Lumpenhandel
m, -es, T (c парцали), Mädchenhandel m, -
s, -r (c бели робини), Menschenhandel m
(c хора), Metageschäfl n (c участие
наполовина), Passevhandel m (външна,
c пасивен баланс), Schacher m, -s, -
(дребна, амбулантна), Schleichhandel m
(контрабандна), Schmuffelhandel m
(контрабандна), Schwarzhandel m
(черноборсова), Stichhandel m (в
натура), Tabakhandel f (c тютюни),
Tauschhandel m (разменна),
Trödelhandcl m (със стари вещи),
Überseehandel m (презморска),
Versandhandel m (но поръчка),
Welthandel m (международна),
Weltverkehr m (международна),
Wollhandel m (c вълна), Zwischenhandel
m (комисионна, посредническа) (търг.),
Geschäft n, -(e)s, -e (wie geht das - ? как
върви търговията ?)
търговски-geschäftlich adj. (unsere -en
Interessen търговските ни интереси),
kaufmännisch (kaufmännisches Rechnen
търговско смятане ; kaufmännischer
Brifslil търогвскп писмен стил),
kommerzial, kommerziell, merkantil,
wirtschaftlich (wirtschaftlich denken
мисля търговски правилно)
тьрговцн-Handelsstand m, Kaufmannschaft
f,-
тьрговцнте-HandcIschaft f, - (на една страна,
един народ)
търговче-Schwengel m, -s (наконтено, в
дюкян)
търгувам-handeln intr. h. (mit etw.) (c нещо),
kolportieren Ir. (амбулантно), kramen intr.
h. (c разни дреболии), machen intr. (in
	търкалям се
etw.), negoziieren intr. h., schieben* tr.,
tädneln intr. h. (c вехти неща), trödeln intr.
h. (със стари вещи)
тьргуваие-Handelsverkehr m
търгуващ-handeltreibend
тържествен-feierlich adj., festlich adj.,
galamäßig adj., gehalten adj. part.,
gravitätisch adj., solenn, weihevoll, zierlich
тържественост-FeierIichkeit f, -en,
Festlichkeit f, -en, Grandezza f
(церемониална), Gravität f, Nämlichkeit f,
-, Salbung f, -en, Solennität f, -en,
Wesensgleichheit f, Zelebrität, Zierlichkeit
f,-
тържество-Atelierfest п (художническо
карнавално) (в ателието), Feier f, -n,
Feierlichkeit f, -en, Fest n, -es, -e,
Festlichkeit f-en, Freispruch m (след
калфснски, майсторски изпит), Gala f
(голямо, официално), Gedächnisfeier f
(възпоминателно), Hoffest n (дворцово),
Kommemoration f, -en (възпоменателно),
Richteressen n, Richterfest n,,
Scheibenschießen n (стрелково), Schießen
n, -s (стрелческо) (das ist zum ~ да си
умреш от смях), Staatsakt m (официално,
държавно),	Totenfeier	f
(възпоменателно), Zehnjahr(es)feier f (по
случай десетгодишнина на нещо)
тържествувам-triumphieren intr. h.
тържище-Markt m, -es, -re, Platz m, -es, -rc
(das einzige Lederhaus am ~c
единствената кожарска фирма в града ;
е-е Ware vom - weg kaufen, verkaufen
купувам, продавам стока на самото
място)
тьржище-Stapel m, -s (за даден вид стока),
Stapelplatz m (за даден вид стока)
търкалям (ce)-walzen tr. refl. (камък, ствол)
търкалям ce-balgen tr. (разг), kringeln intr.
h. refl., rollen intr. h. (топка, колело)
(Tränen rollten über ihre Wangen сълзи
се търкаляха по страните ii), trudeln intr.
s. (die Würfel trudelten unter den Tisch
заровете се търкулнаха под масата),
überkugeln refl.

търкалям
1248
търкалям-anschroten ir. (буре), aulwälzen tr.
(нагоре), kugeln tr., kullern tr., rollen tr. refl.
(топка, бъчва) (die Augen, mit den Augen
~ въртя си очите), schroten tr. refl.
(тежести), wuchten tr.r efl. (големи
тежести), zuwälzen tr., kugeln intr. s.
търкалящ ce-rollend (~e See разбунено море
; -~e Wagen движещи се коли ; das ~с
Materiel подвижен състав)
търкам-bimsen tr., ficken intr. h tr., ledern tr.
(c кожа), reiben* tr. refi. (etw. zu Pulver ~
стривам нещо на прах ; blank ~
излъсквам метал ; sich D den Schlaf aus
den Augen - търкам си още сънен очите
; е-ш etw. unter die Nase ~ навирам на
някого нещо в очите ; sich an e-m ~ дърля
се с някого), rumpeln intr. h. (пране на
пералната дъска), schamfilen intr. h.,
schamfilen intr. h., scheuem tr. (etw. mit
Sand ~ търкам нещо е пясък ; die Wand
-	подпирам стената), schrubben tr. (е
твърда четка), Schrubbern tr. (с твърда
четка), schruppen tr. (пода) (разг.),
schubben tr. refl., schubbern tr. refl.,
wachsen tr., wichsen tr. (под)
търкане-Fnktion f, -en (прен.), Reibung f, -
en, Scheurung f, -en
тьркаиия-Reiberei f, -en
TbpiioKon-Doppelspitzhacke f (двоен) (техн.),
Radehacke f, Reute f, -n, Rodehacke f
търпелив-ausdauernd adj., duldsam adj.,
geduldig adj., langmütig
тьрпеливост-Ausdauer f, -, Geduld f (sich in
-	fassen въоръжавам се c търпеливост)
търпение-Engelsgeduld f (ангелско), Geduld
f (sich in ~ fassen въоръжавам се c
търпение), Hinnahme f, Lammsgeduld f
(ангелско) (разг.), Langmütigkeit f, -en,
Langmut f, -
търпим-erträglich adj.
тьрпимост-Duldsamkeit f, Toleranz f, -
търпя-dulden tr., ersehen* tr. (рядко),
ertragen* tr. (das ist kaum mehr zu - това
едва може да се търпи повече),
hinnehmen* tr., leiden tr., löffeln tr.,
stillhalten* tr., zusehen* intr. h. (soll ich
da ruhig Zusehen ? да търпя ли това нещо
?)
търпящ-bedürftig adj. (оскъдица)
търсач-Perlenfischer m (на бисери),
Rutengänger m (на подземна вода),
Wünschelrutengänger m (на подземни
богатства) (разг.)
търсен-zügig (много)
Tbpcene-Arbeitsuche f (на работа) (auf ~
gehen тръгвам да търся работа),
Bernstein fang m (на кехлибар), Gesuche
n, -s (постоянно), Interesse n, -s, -n (търг.),
Kauflust f (на стока), Nachfrage f, -n (на
стока) (es besteht ~ in, nach etw. има
търсене на нещо ; danke für die ~
благодаря Ви за интереса), Nachsucht f,
Setliengesuch n (на работа), Spürerei f, -
en (постоянно), Wohnungssuche f (на
жилище) (auf der Wohnungssuche
vermitteln търся си жилище), Zuspruch
m, -s, -
търсещ-arbeitsuchend adj. (работа),
rechtsuchend (правото си)
търси ce-fragen tr. (die Ware war sehr gefragt
стоката се търсеше много) (търг.)
тьрся-abtasten tr. (станция на радиоапарата),
anfallen* tr. (дири) (der Hund fallt die
Fährte an кучето попада на диря и я
следва) (лов.), aufsuchen tr., ausblicken
intr. h. (nach e-m, etw. ~) (c поглед) (нщ.,
нкг.), begehren tr. (търг.) (begehrte Ware
търсена стока), kurrendieren tr. (загубена
пратка по пощата или ж.п), nassauern
intr. h. (муфта), spüren intr. h. (nach e-m,
etw.) (за куче), tappen intr. h. s. (nach etw.)
(нещо пипнешком), verlangen tr. (diese
Ware wird jetzt sehr verlangt тази стока
се търси много ; du wirst am Telephon
verlangt търсят те по телефона), wühlen
intr. h. (in, nach etw.) (ровейки) (in der Erde
wühlen търся в земята ровейки)
търта-Sterz m, -es, -e, Sterze f, -n
тьртей-Bienendrohne f, Brutbiene f, Drohne
f, -n, Schlaraffe m, -n, -n (разг.),
Schmarotzer m, -s
търтейски-schmarotzerisch

1249
тютюнджия
тър-тьр !-schlapp!
търча-anspritzen intr. s. (angespritzt kommen
дотърчавам, долитам), anstürzen intr. s.
(angestürzt kommen втьрвам се като хала,
спускам се), an wetzen tr. (angewetzt
kommen дотърчавам)
търчи-лъжи-Winkeladvokat m, -s (разг.)
тършва ce-zuschlagen* intr. s. (врата,
прозорец)
тършувам-kramen intr. h. (in etw. D), naschen
intr. h. tr. (an etw. D, von etw.) (за
лакомства) (am Kuchen - чопля от кейка
оттук-оттам ; das Mädchen nascht
слугинята мишкува ; an / in / e-m Buche
~ чета книга оттук-оттам), schnüffeln intr.
h. (du hast wohl wieder geschnüflelt хем
ти пак си подслушвал), stänkern intr.
(фам.)
гьршуване-Gcstöber n, -s, Gesuche n, -s
(постоянно), Gewühl n, -(e)s
TbCT-Schwälier m, -s, Schwiegervater m
тьтен-Grollen n, -s
тьткам ce-niescln intr. h.
тьтиа-bullem intr. h (за оръдие), bumsen intr.
h, dröhnen intr. h
тьтие-brummm intr. h (за оръдия), grollen intr.
h (der Donner grollt гърми се), murren intr.
h. (за далечна гръмотевица) (derDonner
murrt in der Ferne гръмът тътне в
далечината), rollen intr. h. (der Donner rollt
гръмотевицата тътне)
тътнеж-Donnerrollen n (на грамотевица),
Grollen n, -s, Rollen n, -s, - (на
гръмотевица)
тътнещ ce-schlenkrig
тътнещ-rollend (~e See разбунено море ; ~e
Wagen движещи се коли ; das ~e Maleriel
подвижен състав)
тьтра-einschleppcn tr.
тьтрене-Zotterei f, -еп (фам.)
тьтрузя ce-klabaslern intr. s.
тътрузя-schlampcn intr. h. (чехли) (фам.),
schlappen intr. h. (за пантоф, обувка)
тътря ce-anhumpcln intr. s. (angehumpell
kommen идвам куцайки, тътрейки се),
anlatschen intr. s. (angelatscht kommen
дотътрям се), anwackeln intr. s.
(angewackelt kommen клатушкам се
насам, тьтрузя се) (фам.), anzotteln intr.
s. (angezottelt kommen тътря се насам),
■ klabastem intr. s., krüppeln intr. h. (като
хром), nachzolteln intr. s., schieben* tr.
refl. (краката) (die Menge schob sich
durch die Türen тълпата се буташе през
вратите), schlampen intr. h. (фам,),
zockeln intr. h. (фам.), zotteln intr. s. (фам.)
тътря-latschen intr. (крака), schlappen intr.
h. (за пантоф, обувка), schleppen tr. (die
Beine kaum ~ können едва влача краката
си ; Netze ~ тегля рибарски мрежи ; den
Wagen aus dem Kot ~ извличам колата
от калта ; das Feld, die Wiese ~ прибирам
сеното на купи ; die Worte ~ провлачвам
думите ; е-п vor den Richter ~ завличам
някого пред съдията), schluffen intr. h.
(краката си) (разг.), schlupfen intr. h.
(краката си), schlurren intr. h. (краката си)
тъща-Schwäherin f, -nen, Schwieger f, -n,
Schwiegermutter f
тъщенски-schwicgcrlich
тюл-TüII m, -s, -e
тюлен-Grind m, -(e)s, -е (вид кръглоглав),
Robbe f, -n (зоол.), Seehund m (зоол.)
тгорбан-Bund n, -e, Turban m, -s, -e
TiopniircKH-thüringisch
тюркмен-Turkmcnc m, -n, -n
TiopKMeiiCKii-turkmenisch
тюркоаз-türkblau (цвят)
тюркоазеи-türkisfarbcn, türkisfarbig
тюркояз-Türkis m, -cs, -е (минер.)
тгорма-Bütlelci f, -en, Gefängnis n, -scs, -se,
Kerker m, -s, Loch n, -s, -rer
тюTioii-Kaulabak in (за дъвчене), Knaster m,
-s (лош), Kraut n, -s, -rer (ein gutes Kraut
чудесен тютюн), Krolltabak m (къдрав),
Machorka in, -s (лош), Rollenlabak m
(балиран), Siedlerstolz m (собствено
производство), Sicdlcrstolz m (собствено
производство), Tabak m, -cs, -c (~ bauen,
rauchen бера, пуша тютюн)
тютюиджия-Tabakvcrkäufer m, -s,
Tabakraucher m, -s

тютюнев
1250
тютюнев-ТаЬак-
тютганопродавннца-ТаЬаккикп ш, -s
TioTioiioiipoii3BOuiiTeji-Tabakerzeugcr m, -s
тютюнопронзводство-ТаЬакЬаи m
тютюногьрговец-Tabakhändlcr m
тютютиоработн и к-Tabakarbci te r m
тюхкам ce-barmen inlr. h (обл. iieiiop.),
jammern intr. h.
TioxKane-Gebarmc n, -s, Gejammer n, pl.,
Geseire n, -s
тя-sie
тяга-Kaminzug m (на комина), Luftzug m, -
es, -i-с, Rückstau m (обратна), Zug m, -s,
-rc, Zugkraft f
тягостен-beklemmend adj., bleiern adj., dumpf
adj., peinlich (момент, положение,
чувство) (es ist mir sehr — много ми е
тягостно)
тягостност-Pcinlichkeit f, -en
тяло-Ätherleib m, -es (ефирно, безплътно)
(според теософията), Astralkörper m
(астрално) (в теософията), Astral leib m
(астрално) (в теософията), Bahndamm m
(железопътно) (жп.), Blatt n, -(e)s (на
секира, на тесла), Fremdkörper m (чуждо),
Gestirn n, -(e)s, -е (небесно),
Himmelskörper m (небесно), Kammer f, -n
(представително), Kern m, -s, -е (одрано,
на хищник), Körper m, -s (твърдо, течно,
небесно, на човек, животно, на машина),
Kollegium n, -s, -ien (преподавателско),
Legislative f, -п (законодателно),
Legislatur f, -en (законодателно),
Lehrkörper m (преподавателско), Leib m,
-(e)s, -er (на живо същество), Leib m, (e)s,
-er (на фиала), Masse f, -n (заземено),
Physis f, -, Rahmen m, -s (техн.), Rumpf m,
-es, *e, Säulenschaft m (на колона)
(архит.), Schaft m, -es, -г-е (на колона),
Verwaltungsausschuß m (управително),
Weltkörper m (небесно), Zytosom n, -s, -e
/ -ata (клетъчно)
тясно- schwindsüchtig, tuberkulöseng (ich
bin in Verlegenheit, in der Klemme на
тясно съм)
тяхната-ihre
тяхното-ihres
У
y-bei (D), zu (D) (bei uns у нас ; ich habe kein
Geld bei mir нямам у себе си пари ; ich
bin zu Hause аз съм у дома ; ich gehe
nach Hause аз си отивам у дома)
уанстеп-Onestep m, -s, -s (танц)
убеден-1. sicher (den -sten Weg gehen вървя
по иай-сигурния път ; s-s Lebens nicht ~
sein не съм сигурен за живота си ; ich
bin m-r selbst nicht - не съм сигурен в
себе си ; ~ ist ~ колкото по-сигурно,
толкова по-добре)
убедителен-beweikräftig adj., bündig adj.,
drastisch adj., durchschlagend adj. part.,
einleuchtend adj., handgreiflich, plausibel,
triftig, zwingend, überzeugend
убедителност-Beweiskraft f, Bündikeit f,-en,
Eindringlichkeit f,-en, Triftigkeit f, -,
Überzeugungskraft f
убеждавам-bekehren tr.refl. (ich habe ihn zu
meiner Ansicht bekehrt убедих го да
приме моето мнение, спечелих го като
съмишленик), einreden tr. (das lasse ich
mir nicht - не могат да ме убедят в това),
einsprechen* tr. (настойчиво),
überzeugen intr. h. (von), überreden intr.
h.
убеждавам ce-überzcugen refl. (von)
убеждеиие-Erkenntnis f, -se, Überzeugung f,
Gesinnung f, -en, Anschauung f, -en (nach
seiner Überzeugung handeln действам по
свое убеждение	; politische
Überzeugungen	политически
убеждения)
убеждения-Denkungsart f, -en, Farbe pl.
(прен.), Gesinnung f, -en pl.
убежище-Asyl n, -s, -e (um politisches ~
bitten моля за политическо убежище),

1251
Dach n,-(e)s,Däche, crberge f, -n, Fliehburg
f (ист.), Fluchtbau m, Herzensmeinung f
(искрено), Hort m, -s, -e, Obdach n, -es, -
(е-ш ~ gewähren даван подслон на някого
; etw. unter ~ bringen прибирам нещо под
подслон), Schlupfe f, -n, Schlupfwinkel m,
Schutzraum m (воен.), Versteck n, -es, -e,
Zuflucht f, -, Zufluchtsort m,
Zufluchtsstätte f, Unterstand m, -s, -re
(воен.)
убежник-Flucht f,-en / Flüchte
убивам-ab federn tr. (птица), abmucken tr.
(нкг.-тайно), abtöten tr. refl. (бактерии)
(das Fleisch ...убивам плътта си), abtun*
tr. refl. (животно), beseitigen tr. (тайно),
besorgen tr. (тар.), erdolchen tr. (c кама),
erlegen tr., ermorden tr., erschlagen* tr.,
ertöten tr. (прен.), fällen tr., fertigmahen tr.
tmb. (разг.), hinslrecken tr. (поет.), killen
tr. intr. h. (разг.), meucheln tr. (иа засада),
morden intr. tr. h., schießen* tr. refl. (c
изстрел) (e-n, etw., auf e-n) (по нещо)
(nach etw. - прицелвам се в нещо ; Hasen
~ стрелям по зайци ; blind - стрелям с
хаосни патрони ; ins Schwarze — улучвам
в центъра ; daneben - не попадам в целта
; den Vogel vom Baum ~ свалям птица ог
дървото ; sich D е-е Kugel vor den Kopf ~
тегля си куршнма ; da hat er zber einen
Bock geschossen тук той я оплеска),
schlagen* tr. (der Raubvogel schlägt die
Beule хищната птица убива плячката си),
stechen* tr. refl., steinigen tr. (c камъни),
töten tr. (die Zeit ~ убивам времето ; die
Zigarette ~ угасям цигара ; ein Getränk ~
унищожавам питие), lotfahren* tr.
(някого като го прегазвам), tolmachen tr.,
lotschlagen* tr. (някого) (die Zeit mit etw.
~ убивам времето c нещо), vergasen tr.
(c отровни газове) (воен.), verleiden tr.
(e-m etw.) (на някого удоволствието от
нещо), vermiesen tr. (e-m etw.) (охотата
на някого) (фам .), würgen tr., zerstören tr.
(радост, надежди)
убивам ce-lölcn refl., sich das Leben nehmen,
sich weh tun*
убиваке-Fangschuß m (на ранене дивеч)
(лов.), Zeilvertrieb m (на време),
Zerstörung f (на план, радост)
убиващ-sch tagend
убиец-Bandit m, -cn, -en (платен), Bluthund
m, Bravo m, -s, Fememörder m (на осъдан
на смърт от таен съд), Meuchelmörder m,
-s (подъл), Meuchler m, -s (подъл), Mörder
m, -s (der ~ s-r Ehre похитителят на честта
му), Mordbube m, Mordgesell m, Murkser
m, -s, Schlagtot m, Totschläger m, -s
убийца-Mörderin f, -nen
убийствен-geisttötend adj., mörderisch (ein
-es Feuer унищожителен огън), lötend,
würgerisch, tödlich, furchtbar, schrecklich,
vernichtend
y6nücTBo!-mordjo!(Zetcr und ~ schreien
надавам ужасен рев), zetermorio!
убнйство-Blutschuld f, Bluttat f, Ermordung
f,-en, Fememord m (по присъда на таен
съд), Giftmord m (посредством отрова),
Justizmord m (съдебно), Kindermord m (на
собствено новородено дете), Lustmord
m (сексуално), Meuchelmord in (из
засада), Mord m, -s, -е (предумишлено)
(~und Totschlag зверско клане ; -! на
помощ! ; c-n ~ am jds, Glück begehen
погубвам нечие щастие ; das ist ja ~ ! та
това е ужас ! das ist der rein(st)c ~ ! ужас
и мезумие !), Raubmord m (за грабеж),
Ritualmord m (ритуално, обредно),
Tötung f, Totschlag m (не
предумишлено) (c-n ~ nerüben
извършвам убийство ; wenn ich die
Wahrheit sage, so gibt das Mord und ~
ако кажа истината, убийство ще стане,
кръв ще се лее), Mordtat f
y6iiT-Gefallene(r) m,-n (във войната)
убит- ermordet, erschlagen, getötet,
umgebracht, gefallen (за война), vom
Kummer gebrochen, niedergeschlagen,
verzweifelt (gedämpfte Farbe убит цвят)
убия- abfedem tr. (птица), abmucken tr. (нкг.-
тайно), abtöten tr. refl. (бактерии) (das
Fleisch ...убивам плътгаси). abtun* tr. refl.
(животно), beseitigen tr. (тайно), besorgen

убождам
1252
lr. (тар.), erdolchen tr. (е кама), erlegen tr.,
ermorden tr., erschlagen* tr, ertöten tr.
(прен.), fallen tr, fertigmahen tr trnb.
(разг), hinstrecken tr (поет.), killen tr. intr.
h. (разг.), meucheln tr. (иа засада), morden
intr tr h., schießen* tr. refl. (c изстрел) (c-
n, etw., auf e-n) (по нещо) (nach etw. -
прицелвам се в нещо ; Hasen - стрелям
по зайци ; blind ~ стрелям с хаосни
патрони ; ins Schwarze ~ улучвам в
центъра ; daneben ~ не попадам в целта
; den Vogel vom Baum ~ свалям птица от
дървото; sich D е-е Kugel vor den Kopf ~
тегля си куршима ; da hat er zber einen
Bock geschossen тук тон я оплеска),
schlagen* tr (der Raubvogel schlägt die
Beute хищната птица убива плячката си),
stechen* lr. refl., steinigen tr. (c камъни),
löten tr. (die Zeit ~ убивам времето ; die
Zigarette ~ угасям цигара ; ein Getränk ~
унищожавам питие), lotfahren* tr.
(някого като го прегазвам), totmachen tr,
totschlagen* tr. (някого) (die Zeit mit etw.
~ убивам времето c нещо), vergasen tr.
(c отровни газове) (воен.), verleiden lr.
(e-m etw.) (на някого удоволствието от
нещо), vermiesen tr. (e-m etw.) (охотата
на някого) (фам .), würgen tr, zerstören tr.
(радост, надежди)
убождам-piken tr, stechen* intr. h., stoßen*
(mit den Hörnern), verletzen tr (за
обиждам), kränken tr.
убождане-Pick m, -s, -е (c човка), Punktion f,
Stich m, -es, -e (ein - mit Spaten копване c
лопата; das ist mir ein ~ ins Herz това ми
е нож в сърцето; e-n im ~ lassen напускам
някого в нужда)
убягвам-weglaufen* intr. s. (избягвам),
entfliehen* intr. s., davonlaufen* intr.
s.entgehen* intr. s.
уважавам-achten tr., aufschauen intr. h. (zu
e-m ~), ehren tr., hochachten tr. (дълбоко),
hochhalten* tr. (die Kinder sollen ihre
Eltern hachhalten децата трябва да
уважават родителите си), Hochschätzen
tr. (много), respektieren tr., vereheren tr.
(човек), wertachten tr., wertschätzen tr.
(много), würdigen lr. (нечии доводи)
уважаван-achtbar adj. (родител), achtens/
wert, ...würdig adj., angesehen adj.
(личност) (ein angesehenes Haus видна,
почтена фирма (търг.)), ansehnlich adj.
(гражданин) (остар.), ehrbar adj., ehrlich
adj. (остар.), ehrsam adj., reputierlich
уважаване-Wertschätzung f
уважаем-lobhudler, vereherlich, verehert,
vercherungswerl, vcrehcrungswürdig
уважение-Achtung f, -en (für, gegen e-n, vor
e-m) (aus ... für, gegen ihn от уважение
към него; sich ... bei e-m verschaffen
накарвам нкг да ме уважава; er steigt in
m-г ... моето уважение към него
нараства), Achlungs/bezeugung,
...bezeigung f, Ansehen n, -s (in großem ~
stehen радвам се на голяма почит ; sein
-	geltend machen използвам авторитета
си ; sich ein ~ geben давам си важност),
Beachtung f (Beachtung schenken
засвидетелствам икм. уважение),
Distinktion f,-en (остар.), Ehre f,-en,
Hochachtung f (дълбоко), Respekt m, -es,
-	(den ~ verweigern отказвам да се
подчиня ; ~ vor e-m kriegen, haben някой
спечелва уважението ми ; vor so was hab
ich - ! пред такова нещо шапка свалям ;
mit - zu sagen ако ми е позволено да
кажа), Schätzung f, -en (sich allgemeiner
~ erfrsuen радвам се на всеобщо
уважение), Vereherung f, Ehrerbietung f,
-en (Achtung genießen ползвам се c
уважение)
уважителен-triftig, ehrenbietig (triftiger
Grund уважителна причина)
увардвам-behüten tr., beschützen tr.,
bewahren intr. h. (von D)
уведомен-benachrichtigt
уведомление-Anzeige f, -n (остар.),
Mitteilung f, -en, Meldung f, -en
уведомявам-anmelden tr. и refl. (за нщ.) (s-n
Besuch ~ съобщавам за идването си ;
Konkurs ~ обявявам фалит ; Waren beim
Zollamt-декларирам стоки в митницата

1253
; ein Patent ~ патентувам нщ. ; е-е
Krankheit meldet sich an обацда се
болежка), anzeigen Ir. (за получаването
на сума), informieren tr., verständigen tr.
refl. (e-n von etw., über etw. А) (някого за
нещо)
уведомяване-Verständigung f, -
увеждам-einführen tr.
увековечавам-festhalten* tr., verewigen tr.
refl.
увеличава ce-anziehen* intr. h. (die Preise,
Kurse zeihen an цените, курсовете се
качват)
увеличавам (ce)-aufhäufcn tr. refl. (пари)
(прен.), ausbreilcn tr. refl. (могъщество,
знание, опит), verhundertfachen tr. refl.
(стократно), vermähren tr. refl. (брой,
богатство)
увеличавам ce-anschwellcn* intr. s. (шум,
тон, тълпа), ansteigen* intr. s. (и прен.),
anwachsen* intr. s. (за население,
pa3HOCKii)auflaufen* intr. s. (за капитал,
дългове) (sein Guthaben ist auf 1000 Mark
aufgclaufcn авоарите му нарастваха на
1000 марки), aufsummen tr. refl. (лихва,
дългове), mehren tr. refl., zunehmen* intr.
h.
увеличавам-anschwellcn tr., aufstocken tr.
(основен капитал, лихви, ренти) (икон.),
erhöhen tr. refl., spurten intr. s. (скорост
рпи надбягване) (спорт.), steigern tr. refl.,
vergrößern tr. refl., vcrtausendfaltigen tr.
refl. (хиляда пъти), vertausendfachen tr.
refl. (хиляда пъти), vervielfachen tr. refl.
увеличаване-Geburlenzuwachs m (na
раждаемостта), Vermahrung f, -en (на
брой, богатство), Aufschlag m, -s, -ье (на
цената) (търг.), Ertragssteigerung f (на
добива) (икон.), Familienzuwachs m (на
семейството), Mehrung f, Steigerung f,
Vergrößerung f (на снимка),
Vervielfachung f
увеличение-Zugang m, Zunahme f, -n (на
силите, внос, износ) (е-е Zunahme des
Gewichts, an Gewicht увеличение на
теглото, в тегло), Zuwachs in, -es, -,
	уверявам
Vergrößerung f, Vermehrung f, Erweiterung
f, Erhöhung f, Steigerung f, Zunahme f
увеличител-Mehrer	m,	-s,
Vergrößerungsgerät n (фот.)
yвeличlfтeлeIl-vergroßemd, Vergrößerungs¬
Vergrößerungsglas увеличително
стъкло)
увенчавам-bekränzen tr., bekrönen tr. (прен.),
kränzen tr., krönen tr. (der Dichter wird mit
e-m Lorberrkranz gekrönt постът бива
увенчан c лавров венец)
увеичаване-Bekrönung f,-en
увеичаи-lorbeerbek ranzt (със слава)
уверен-erfolgsicher adj., getrost adj., sicher
(den ~sten Weg gehen вървя по най-
сигурния път ; s-s Lebens nicht ~ sein hc
съм сигурен за живота си ; ich bin m-r
selbst nicht ~ не съм сигурен в себе си ;
~ ist - колкото по-сигурно, толкова по-
добре), siegebewußt (в победата си),
siegebewußt (в победата си), zielsicher (в
постигането, улучваното на целта),
überzeugt (von D), gewiß (G), fest (mit
sicheren Schriften c твърди крачки ; des
Erfolges sicher твърд в успеха)
уверепие-Bcteuerung f,-en, Versicherung f, -
en, Zertifikat n, -cs, -e, Beglaubigung f, -
en, Bescheinigung f, -en
увереност-Bestimmlhcit f,-en, Selbstvertrauen
n (в собствените сили), Sicherheit f, -cn
(~ des Benehmens увереност в
държането), Sicherheit f, -cn (~ des
Benehmens увереност в държането),
Zuversicht f, - (твърда, крепка) (in der
Zuversicht, daß c пълна увереност, че),
Gewißheit f, Überzeugung f
увертюра-Entrec n,-s (муз.), Ouvertüre f, -n
(муз.), Vorspiel n (муз.)
уверявам ce-sichergehcn* intr. s.,
sichergehen* intr. s., vergewissern refl.
(sich e-r Sache G, über etw. A, von etw.) (в
нещо) (ich möchte mich s-s
Einverständnisses erst - бих искал да
проверя, да сс уверя първо в негова!а
благонадсжност)
уверявам-betcucm tr.. versichern tr. refl. (e-m

уверяваме
1254
etw. Л, e-n e-r Sache G) (някого в нещо)
(e-n s-r Freundschaft ~ уверявам някого
в приятелството си)
уверявапе-Beteucrung	f,-en,
Vergewiss(e)rung f
yBec-Gefäll(e) n,-(e)s,-e
увеселение-Gartenfest n (градинско),
Verfnügung f, -en, Vergnügen n, -s (sie
nahm an allen Vergnügungen dieses
Winters teil тя участваше във всички
развлечения, увеселения, забави през
тази зима ; zu e-m ~ gehen отивам на
забава, увеселение)
увеселителен-belustigend, Vergnügungs-
(Sonntagszug увеселителен влак)
увеселявам-belustigen tr., unterhalten intr. h.
увещавам-amnahnen tr. (zu etw. ~) (остар.),
aufreden tr., bewegen* tr. (ich kann sie
nicht bewegen не можах да ги увещая),
einreden tr., schmusen intr. h. (mit e-m) (да
се купи нещо) (фам.), Zureden (D),
überreden tr.
увещавам-stempeln tr. (e-n zu etw.) (някого
за нещо), überreden tr. (e-n zu etw.),
Zureden intr. h. (e-m) (някого),
zusprechen* intr. h. (e-m) (някого)
увещаване-Anmahnung f, Stempelung f,
Überredung f
yßn!-weh(e), leider!
уви-Ach n, -s, -(s) (er hat die Prüfung mit...
und Krach bestanden той едва-едва, c
триста мъки издържа изпита; ihr ewig
Weh und ... вечното и вайкане)
увива (ce)-aufschlingen* tr. и refl. (нагоре)
увива ce-aufranken intr. s. refl. (sich um etw.
~) (бръшлян, лоза)
увивам (ce)-schiingen* tr. refl. (sich um etw.
увивам се около нещо ; sie schlag die
Arme um ihre Knie тя обгърна коленете
си с ръце; Blumen zum Kranz ~ вия цветя
на венец ; das Haar zu e-m Knoten ~
свивам косата си на кок ; ein Tanz
schlingt извива се танц), wickeln tr. refl.
(in A, um etw.) (ein krankes Bein wickeln
увивам болен крак ; sich in den Mantel,
in e-e Decke wickeln увивам се в палтото
си, в одеяло ; etw. in Papier wickeln
увивам нещо в хартия)
увивам ce-ranken intr. h. refl. (около нещо),
schlängern refl. (змия), schmiegen tr. refl.
(sich A an e-n, etw. A) (sich in die Ecke ~
сгушвам cc в ъгъла), winden tr. refl.
(змиорка, змия, бръшлян) (sich vor
Schmerzen winden увивам се от болка ;
ein Bach windet sich durchs Tal поточе
се увива през долината ; sich wie ein Aal
winden увивам се като змиорка)
увивам-betakeln tr. (с канап), bewickeln tr.,
herumschlagen* tr. (нещо около) (den
Mantel um sich herumschlagen увивам се
в палтото си), hüllen tr. refl. (in, um etw.)
(sich in s-n Mantel hüllen увивам се в
палтото си), schlagen* tr. (etw. in ein Stück
Papier ~ увивам нещо в хартия), winden*
tr. (венци, гирланди) (Blumen zum Kranz,
zur Girlande winden увивам цветя на
венец, гирланда от цветя ; ein Tuch um
etw. winden увивам кърпа около нещо ;
Garn auf die Winde winden увивам
прежда на мотовилка)
yBiiBane-Einwick(e)lung f,-en
увивен-rankig (за растение)
увнвка-Umschlag m, -s, те, Umwickelung f, -
en, Hülle f, -n
увирам-gar kochen intr. s. (das Essen ist gar,
ist fertig gekocht яденето е увряло),
hineinstecken tr.
увисва-sacken intr. s. (дреха)
увисвам-ansetzen tr. refl. (за рояк),
durchhängen intr. h trnb., lappen intr. (за
дрехи), niederhängen* intr. h., hängen
bleiben* intr. s., herahängen* intr. s. (die
angelcgenheit blieb in der Luft schweben
работата увисва във въздуха)
увиснал-lappicht, lappig, pludrig,
schlott(e)rig, schpall (виме)
увия- betakeln tr. (е канап), bewickeln tr.,
herumschlagen* tr. (нещо около) (den
Mantel um sich herumschlagen увивам се
в палтото си), hüllen tr. refl. (in, um etw.)
(sich in s-n Mantel hüllen увивам се в
палтото си), schlagen* tr. (etw. in ein Stück

1255
Papier ~ увивам нещо в хартия), winden*
tr. (венци, гирланди) (Blumen zum Kranz,
zur Girlande winden увивам цветя на
венец, гирланда от цветя ; ein Tuch um
etw. winden увивам кърпа около нещо ;
Garn auf die Winde winden увивам
прежда на мотовилка)
увлажиявам-anfeuchten tr., befeuchten tr.
увлека- animieren tr. (към нщ.) (пейор.),
bezirzen tr., fesseln tr. (ein fesselndes Buch
увлекателна книга), fortreißen* tr. (von der
Begeisterung fortgerissen увлечен от
възторга), hinnehmen* tr., hinreißen* tr.
(sich hinreißen lassen увличам се),
mitforlreißen tr., milreißen tr., packen tr. (за
драма, пиеса), spannen tr. refl. (die Augen
auf e-n ~ насочвам c напрегнато
внимание очите си към някого; die Ohren
- наострям уши ; s-e Forderungen zu
hoch ~ предявявам прекомерни искания
; ich bin gespannt, was daraus wird много
съм любопитен, какво ще излезе от това)
увлекателен-hinreißend (ein hinreißender
Roman увлекателен роман), pachtend
(разказ, слово, думи), spannend
увлечен-hingerissen, begeistert
увлеченне-Elan m,-s, Passion f, -en (er ist e-r
neuen - nerfallen, dem Fußball тий cc e
отдал на ново развлеченеп, на футбола ;
er ist ein Jäger von ~ той е страстен ловец),
Schwärmerei f, -en (горещо), Schwann m,
-s, -re (dieses Mädchen, Musik ist mein ~
това момиче е моята любот, пристрастен
съм към музиката ; e-n ~ für ein Mädchen
haben влюбен съм в момиче), Schwung
m, -es, -те (на мисълта, фантазията) (¬
haben имам размах ; das Bild hat -
картината има мощ ; das hat — той има
порив), Vernarrtheit f, -, Wut f, - (силно),
Begeisterung f, Hingerissenheit f,
Leidenschaft f (любовно)
увличам ce-passionieren tr. гсЛ. (e-n, sich für
etw.), schwärmen intr. h. (für ein Mädchen,
e-n Maler, ein werk - увлечен съм от
момиче, възхищавам се от художник,
творение ; er schwärmt dafür това е
уврат
неговата страст), vemarren refl. (sich in
etw., in e-n) (по нещо, някого)
увличам-animieren tr. (към нщ.) (пейор.),
bezirzen tr., fesseln tr. (ein fesselndes Buch
увлекателна книга), fortreißen* tr. (von der
Begeisterung fortgerissen увлечен от
възторга), hinnehmen* tr., hinreißen* tr.
(sich hinreißen lassen увличам се),
mitfortreißen tr., mitreißen tr., packen tr. (за
драма, пиеса), spannen tr. refl. (die Augen
auf e-n - насочвам c напрегнато
внимание очите си към някого; die Ohren
~ наострям уши ; s-e Forderungen zu
hoch - предявявам прекомерни искания
; ich bin gespannt, was daraus wird много
съм любопитен, какво ще излезе от това)
увличаие-SpeiIeifer m (в играта)
увличащ-schwungrcich
увод-Auflakt m, -s, -е (прен.), Begleitwort п,
Einführung f,-en, Eingang m,-(c)s,
Eingänge, Einleitung f,-en, Vorspann m (na
журналистическа статия)
уводен-Lcit- (Leitartikel уводна статия)
уволпен-abgclakelt part. adj.
уволнение-Abschicd m, -(e)s,	-c,
Dienstenthebung f, Dienstentlassung f,
Dimission f,-cn, Kassation f, -cn
(дисциплинарно), Entlassung f,
Kündigung f
уволним-absetzbar adj.
уволнителен-Entlassungs-
уволиявам ce-dcn Abschied nehmen
уволнявам-abbaucn tr. refl. (служащи),
abdanken intr., abmustern tr. (моряци),
abservieren tr., entlassen* tr. (от служба),
enlpflichten tr., forlschicken tr., inaktivieren
tr., kündigen tr. (e-n) (c уволнение) (c-n
Arbeiter mit zweitwöchiger Frist kündigen
уволнявам работник c предупреждение
две седмици), verabschieden tr..
wcgschickcn tr., wippen tr. refl.
уволняваие-Abkehr f. Dienstenthebung f
(временно), Dienstentlassung f,
Entlassung f, Kündigung f
увраг-Felscnschlucht f (скалист), Klinge f, -n
уврат-Morgcn m, -s

увредим
1256
увредим-vcrlctzlich
увреждам-beeinträchtigen tr., kränken tr. rcil.,
mitspielen intr. h., verletzen tr. refl. (e-n)
(някого), beschädigen tr., schaden intr. h.
(e-m)
увреждане-Iinmission f, -en (на съседен имот
чрез дим, сажди), Kränkung f,
Rechtsnachteil m (правни) (юр.)
увреждащ-abträglich adj. с D
увретюра-Eröffnungsstück n
увря- gar kochen intr. s. (das Essen ist gar, ist
fertig gekocht яденето е увряло),
hineinstecken tr.
уврял-gar adj.
увъртам ce-schweifwcdcln intr. h.
увяхвам-abblüen intr. h s, abwelken intr. s,
dahinblühen intr. s, verwelken intr. s.,
welken intr. s.
увяхнал-übe, welk (цветя, кожа, красота,
листа, вид) (welke Blumen увяхнали цветя)
увяхналожълт-fahl adj. (остар.), fahlgelb adj.
увяхиалост-Welkheit f, -
угаждам-erraten* intr. h., ahnen tr., e-m e-n
Gegallen tun* intr. h., gefällig sein (keiner
kan es ihm recht machen никой не може
да му угоди)
Уганда-Uganda п
yrap-Aufbruch m, -s, -re (сел.-ст.), Dreesch т,-
s,-e (сел.-ст.), Brachfeld n, -s, -er
yrapeii-brach adj. (der Acker liegt - нивата e
оставена за угар)
угарка-Kippe f, -n (от цигара), Kippen m, -s
(от цигара), Zigarettenstummel m
угасва-löschen intr.
угасвам-ausbrennen* intr. s. (ien
ausgebrannter Vulkan изгаснал вулкан),
ersterben’* intr. s (mit erstorbener Stimme
c угаснал глас), erlöschen* intr. s.,
ausgehen* intr. s., auslöschen* intr. s.,
stillen tr. (жажда), tilgen tr., erlöschen* intr.
s. (за умирам), vergehen* intr. s. (за
умирам)
угасвам-verlöschen intr. s.
угасявам-erlöschen* intr. s
угасям-abdrehen tr. refl. (ел. лампа, радио)
углавен-hochnotpeinlich (съд), kriminal,
peinlich (-es Pecht наказателно право ;
e-n - anklagen завеждам против някого
наказателен процес ; -е Gerichtsordning
наказателно съдопроизводство ; е-п -
befragen изтръгвам от някого признания
чрез изтезаване ; -е Anklage углавно
обвинение), Kriminal-
угледен-gefällig adj., stattlich, hübsch
угледност-Gcfälligkeit f
углъбеност-Verlieftheit f
углъбявам-verrinnerichen tr. refl.
угнетен-niedergeschlagen, untergedrückt,
unterjocht, bedrückt, deprimiert,
niedergeschlagen
угнетение-Bcdrückung f,-en, Unterdrückung
f
ynierenocT-Bedrängnis f,-se, Bedrücktheit f,-
en, Depression f,-en, Drängnis f,-se, n,-ses
(поет.), Niedergedrücktheit f, -,
Niedergeschlagenheit f, Bedrücktheit f
угиетител-Bedränger m,-s, Bedrücker m,-s
угнетявам-bedrängen tr. (er wurde vom
Feinde bedrängt той бе угнетен от врага),
bedrücken tr., deprimieren tr., drücken tr.
intr. h (drückende Simmung угнетено
настроение), niederdrücken tr. (~ sein
потиснат съм), unterdrücken tr.,
unterjochen tr.
угнетяващ-bedrückend adj. (bedrückende
Stille угнетяваща тишина), ausbedingen*
tr. (sich D etw. ~) (за себе си), bedigen tr.
(остар.), vereinbaren tr. refl., abhandeln tr.,
abkarten tr. (скрито), abmachen tr.,
abreden tr. (etw. mit e-m), absprechen* tr.
(e-m etw.), bekakeln tr., besprechen* refl.,
festlegen tr., festmachen tr. trnb.,
verabreden tr. refl. (etw.; sich mit e-m) (си
среща) (wir waren für 5 Uhr verabredet
бяхме се уговорили, определили среща
за 5 часа)
ушивам-verfaulen tr.
уговарям-vorausbedingen* tr. (sich D etw.)
(предварително), überreden tr. (A),
Zureden (D)
уговарям ce-vcrabreden refl., abmachen tr.
уговаряне-Absprache f, -n, Überreden n, -s.

1257
tf
Übereinkommen n, -s, Verabredung f
уговорено-abgemacht, bedingt adj. (eine
Gedenke bedingt anerkennen признавам
тази мисъл c уговорка)
уговорка-AngstkIausel f (“без гаранция1')
(търг.), Ausbedingung f, -en, Behelf m,-s,-
e (остар.юр.), Beisatz m (търг.),
Eigentumsvorbehalt m (юр.),
Gedankenvorbehalt m (негласна,
мисловна) (юр.), Geheimvorbehalt m
(негласна) (юр.), Kautel f, -en, Klausel f, -
n (при договор), Reservat n, -es, -e,
Reservation f, -en, Restriktion f, -en,
Rückhalt m, Verabredung f, Vorbehalt m,
Bedingung f
уговоря- vorausbedingen* tr. (sich D elw.)
(предварително), überreden tr. (A),
Zureden (D)
угода-GcfaIien m, -s (e-m zu ~ reden говоря за
нечия угода), Behaglichkeit f,
Bequcmichkcit f, Komfort m, -es
угодеи-gcfallig adj. (wenn es Ihnen ~ ist ако
Ви е угодно), passend, geeignet,
angenehm, lieb, bequem
угодлив-gcfügig adj., dienstfertig,
schmeichlerisch, liebdienerfisch
угодник-Fuchsschwanz m (разг.),
Schmeichler m, -s, Scheicheilecker m, -s, -
угоднича-schustern inlr. h., schwänzen intr.
h. (um etw.) (фам.), schweifwedeln intr. h.,
weihräuchern intr. h. (разг.),
schmeichlerisch sein* intr. s., kriechen*
intr. h. (vor D), liebdienern tr.
угодиичав-devot adj.
угоднически-höfisch, schmeichlerisch
угодничество-Devotion f,-enfuchsschwanz
m, Scharwenzelei f, -, Schleicherei f,
Schmeichelei f, -en, Schwänzelei f (разг.)
угодя-е-m e-n Gefallen tun*, gefällig sein* intr.
s., es e-m recht tun* (machen)
угоен-feist adj., mastig, gemästet, wohlbeleibt,
wohlgenährt
yro3iiitK-Liebcdiencr m
уголемител-Mchrer m, -s
уголемявам-vergrößem tr., vermehren tr.
уголемявам (ce)-ausbreilen tr. refl.
	удар
уголемявам ce-erweitern tr. refl. (s-n
Gesichtigskreis ~ уголемявам кръгозора
си), vergrößern tr. refl.
уголемяване-Zuwachs m, -es, - (Zuwachs an
Besitz уголемяване на имота)
угощавам ce-tischen intr. h. tr., bewirten tr.
угощавам-regalieren tr.
угощаване-Tafel f, -n
угощение-Bewirtung f,-cn, Gastmahl n
(остар.), Schlachtfest n (по случай клане
на животно), Schmaus m, -es, -e
yrouieiuie-Tafel f, -n
угоявам-aufmästen tr. (прасенца, петлета),
dickfüttern tr. trnb., feisten tr., mäßtem tr.,
mästen tr. (sich D ein Bäuchlein ~ пускам
шкембенце) (разг.), nudeln tr. (гъски) (ich
bin wie genudelt натъпкал съм се)
угояване-Eichcmast f (c жълъди) (сел.-ст.),
Mäßtung f, Mast f. -en. Schncllmast f
(бързо, на млади животни)
угрижвам ce-sich Sorgen machen, bekümmert
sein
угрижен-bcküTnmert part. adj.,
kummerschwer, sorgenschwer, sorgenvoll,
vergrämt, versorgt, besorgt
угриженост-Nahrungssorge f (за
прехраната), Besorgtheit f, Besorgnis f, -
se
угризение-Gcwisscnsbiß m (на съвсста)
угроза-Drohung f, -en, Gefahr f, -cn
угълбен-betrachlsam adj.
удава ce-gedcihen* intr. s, gelingen* inlr. s
imp. (etw. gelingt mir нщ. ми се удава),
geraten* intr. s (gleich der erste Versuch
geriet ihm още от първият път му се
удаде), hinhauen* inlr. h., klappen intr. h.
(das klappt nicht gut това не се удава
успешно)
yuaBiiitK-Ertrunkenc(r) m, -n
удавям ce-ersaufen* intr. s (грубо), ertränken
refl., ertrinken* intr. s (er ist im Meer
ertrunken тон се удави в морето)
удавям-abwürgen tr. refl., ersaufen tr.,
ertränken tr., Säcken tr. (в чувал)
удар-Abrutschcr m, -s, - (изтървам удар),
Abschlag in, -(e)s, -rc (начален).

удар
1258
Abwärtsschnittbal! m (спорт) (отсечен
удар), Anhau m, -s, -е (c брадва, чук),
Anstich m, -s, -е (първи) (c шпага), Anstoß
m, -es, ч-е (начален) (спорт.), Anstrich m, -
(e)s, -е (на лъка на цигулка) (муз.),
Apoplexie f, -п (мед.), Aufgabe f, -en
(начален) (спорт.), Aufschlag m, -s, -re (на
камък), Blitzschlag m (от мълния), Bombe
f,-n (спорт.), Bomber m,-s (при бокс)
(спорт.), Boxer m,-s (c юмрук), Bums m,-
s,-e (разг.), Coup m,-s, Deuter m,-s,
Doppelschlag m (двоен) (спорт.),
Durchzieher m,-$ (нанесен под шпагата
на противника), Eckball m (ъглов)
(спорт.), Einschlag m,-s, Einschläge,
Fangschuß m (смъртоносен) (лов.),
Fehlschlag m (несполучлив), Fersler m,-s
(c петата), Flachball m (хоризонтален),
Flügelschlag m (c крилете), Freischlag m
(наказателен) (спорт.), Fuchtel f,-n,
Gegenprall m (обратен), Gehimschlag m
(апоплексичен) (мед.), Genickschlag m (в
тила) (спорт.), Haken m, -s (ляв, десен
свит) (спорт.), Hammerschlag m (c чук),
Handschmitz m (по ръката) (разг.),
Handstreich m (c ръката), Hau m, -s, -e,
Herzschlag m (сърдечен) (e-m Herzschlag
erliegen умира от сърдечен удар), Hieb
m, -s, -е (c бастун, камшик, сабя) (e-m e¬
n Hieb versetzen нанасям на някого удар),
Hitzschlag m (топлинен), Hochschlag m
(висок, при тенис), Jab m, -s, -s (no
лицето) (спорт.), Kernschuß m (в
центъра), Kernwurf m (прав) (спорт.),
Kinnhaken m (по брадата при бокс)
(спорт.), Klaps m, -es, -е (лек), Knockout
m,	-s, -s (при бокс), Kolbenschlag m (c
приклад), Kolbenstoß m (c приклад),
Kopfstoß m (c глава) (спорт.), Kraz:tzchen
n,	Kreuzschlag m (кръстосан),
Lanzenstich m, Nachstoß m, -es, ч-е
(втори), Nackenschlag m (по врата),
Navhschlag m (следващ), Niederschlag m
(надолу), Niederschlagung f (върху
нещо), Nierenschlag m (непозволен
нисък при бокс), Perkussion f, -en,
Perkussion f, -en (на чукче), Pfund n, -s, -
е (за наказание), Pick m, -s, -е (c нещо
остро), Placierung f (сполучлив) (спорт.),
Puff m, -s, -rc/-c (Püffe austcilen нанасям
удари), Ratte f, -n (несполуялив при игра
на кегли), Ritterschlag m (с меч при
посвещаване в рицарско звание) (er hat
den ~ erhalten той беше въведен в
рицарско звание), Rückhandschlag m
(обратен) (спорт.), Rückschlag m
(последващ, на мълния), Rückstoß m
(обратен), Rutenstreich m (с пръчка),
Säbelhieb m (със сабя), Säbelstreich m (със
сабя), Schicksalsschlag m (на съдбата),
Schlag m, -es, -re (на чук, брава, юмрук)
(ein leicher ~ auf die Schulter тупване по
памото ; Schläge austeilen, bekommen
нанасям, получавам удари ; e-n
elektrischen ~ bekommen удря ме ток ; ~
auf - удар след удар ; ein schwerer ~ hat
ihn getriffen сполетя го тежък удар ; mit
e-m - c един удар; er wird gleich Schläge
setzen ще има тупаница), Schlaganfall m
(апоплектичен) (мед.), Schlagfluß m
(апоплектичен) (мед.), Schlappe f, -n
(разг.), Schmetterball m (на топка,
забиване) (спорт.), Schmitz m, -es, -е (от
сабя), Schnäpper m, -s (страничен, на
билярдна топка), Schnepper m, -s
(страничен, на билярдна топка),
Schockwurf (отгоре надолу, при хандбал),
Schub m, -s, ч-е (e-m e-n ~ geben пласкам,
бутам някого ; mit e-m — наведнъж ; ein ~
Kegel деветте си кегли наедно), Schupser
m, -s, Schwertstreich m (c меч), Schwinger
m, -s (страничен), Schwupp m, -es, -e,
Schwups m, -es, -e, Seitenhieb m (встрани)
(спорт.), Sonnenstich m (слънчев) (мед.),
Spannstoß m (на топката c горната част
на ходилото) (спорт.), Staucher m, -s
(разг.), Stich m, -es, -e (ein - mit Spaten
копване c лопата ; das ist mir ein ~ ins
Herz това ми е нож в сърцето ; e-n im ~
lassen напускам някого в нужда),
Tiefschlag m (коремен) (спорт.),
Todesstoß m (смъртоносен), Treff m, -es,

1259
-e, Treffer m, -s (точен), Vorschlag m
(преден), Wehrhieb m (ответен, при
фехтовка) (спорт.), Zwick m, -s, -е (с край
на камшик)
ударен-dämlich adj., schlagartig, schlagkräftig
(армия), tieftonig (ниско) (грам.)
(Stoßbrigade ударна бригада,
Stoßtruppen ударни части), betont
(betonte Silbe ударена сричка)
ударепие-Betonung f,-en, Belonungszeichen
п (знак за ударение), Hochton m (главно,
на дума) (грам.), Iktus m (в стих) (лит.),
Nebenton m (вторично), Tiefton m (ниско)
(грам.), Ton m, -es, -5-е (на сричка, дума)
(грам.), Wortakzent т (тоническо)
(грам.), Akzent m, -es, -е, Hervorhebung
f, Nachdruck m, -s (прен.)
удари-Heimsuchung f, -en (на съдбата), Keile
f, -n (разг.), Schlag m, -es, -re (равномерни)
(-hallen удрям разномерно, в такт)
ударник-SchlagboIzen m (на затвор) (воен.),
Zündnadel f (на пушка, пистолет) (воен.),
Aktivist m, -en, -en, Stoßarbeiter m, -s, -
ударничество-Aktiveslentum n, -s
удвоен-vcrdoppclt
удвоеност-Verdoppelung f
удвоявам (ce)-verdoppeln tr. refl. (s-e
Anstrcungungen - удвоявам усилията си
; mit verdoppelter Kraft c двойна сила)
удвоявам-dublieren tr, geminieren tr.
(езикозн.), reduplizieren tr., verzwiefachen
tr., verdoppeln tr.
удвояване-Doppelung f,-en, Gemination f
(езикозн.), Paroli n, -s, -s (на мизата при
фараона) (ein - bieten, biegen връщам
нещо тъпкано, с лихвите), Reduplikation
f, -en (на думи, срички)
удебеление-Rehbcin п (на скакателните
стави), Überbein п (костно) (вет.)
удивителен-bewunderungswert adj.,
erstaunenswert adj., erstaunlich adj.,
ohnegleichen, staunenswert (Rufzeichen
удивителен знак), меркву:рднг
удивителпа-Ausrufungszcichcn n, -s (грам.)
уливление-Bcwunderung f,-en, Erstaunen n,-
s, Verwunderung f
удобство
— — - - 		 —
удивлява ме-wundem tr. refl. (etw. wundert
mich нещо ме удивлява)
удивлявам (ce)-vcrwundern tr. refl.
удивлявам ce-bewundern tr, erstaunen intr.
s (ich bin erstaunt über ihn удивен съм от
него), staunen intr. h. (über e-n, etw.) (da
staust du ! чудно ти е, нали ? ; staunend
billige Ware удивително евтина стока),
wundern refl.
удивлявам-befremden tr. rcil
удивявам- in Erstaunen setzen tr.
удивявам ee-(vcr)wundern refl., staunen tr.
удобен-ankerfest adj. (за държане на котва
(дъно)), anlandbar adj. (за слизане на
суша), behaglich adj., gangbar adj. (~cr
Weg удобен път), gelegen part. adj. (zu
-er Zeit в удобно време), genehm adj.
(wenn es Ihnen - ist ако Ви е удобно),
handgerecht (за лесно употребяване),
handlich (за употребяване, за
манипулиране), komfortabel, kommod(c),
konvenabel, menschlich, mollig (-c
Beinchen e-s Kindes закръглени крачка
на дете), päslich, paß, recht (im -en
Augenblick, zu -er Zeit kommen идвам в
подходящ момент ; es ist gerade die ~c
Zeit навреме; du kommst mir gerade ! само
ти ми липсваше !; etw. kommt mir - нещо
ми идва добре дошло; mir ist’s - съг ласен
съм с това ; es ist miralies - все ми е едно
; in allen Sätteln - sein бива ме за всичко),
richtig (jetzt ist der -e Moment сега му е
моментът; das ist - ! чудесен с !), tragbar
(за носене) (als Minister ist er nicht - като
министър не е удобен), wegsam (за
пътуване), weidbar (за паша), wohnlich
(за живеене), bequem, passend, günstig
(günstige Gelegenheit удобен случаи :
bequeme Verbindung удобна връзка)
удобничък-mollig (-e Beinchen c-s Kindes
закръг лени крачка на дете)
удобства-Schikane f, -n (mit allen ~n c
всичките му принадлежности) (разг.)
удобство-Annehmlichkeit f, -сп (остар.),
Brausegclegenhcit f (да се вземе душ),
Einfachheit f, Gemach n, Komfort m, -s.

удовлетворение
1260
Konvenienz f, -cn, Kommodität f, -en
(разг.), Bequemichkeit f, Bchanglichkcit f
удовлетвореиие-Befriedigung f,-en (diese
Tätigkit gewährt mir Bfricdigung тази
дейност ме удовлтворява), Genugtuung
f,-en, Satisfaktion f, -en (за нанесена
обида)
удовлетворителен-befriedigend adj.,
genügend part. adj., hinlänglich, Vier f, -cn
(бележка), zufiedigend
удовлетворявам- gewähren tr. (e-m s-e Bitte
- удовлетворявам нечия молба),
genugtun* intr. h tmb., abfinden* tr. refl.,
befriedigen tr., bewilligen tr. (e-e Bitte
bewilligen удовлетворявам молба), büßen
tr. (остар.), entgegenkommen* intr. s,
willfahren intr. h. D (нечия воля, желание)
(der Bitte jds. willfahren удовлетворявам
нечия молба), zufricdenstellen tr. (ich
werde deine Bitte erfüllen аз ще
удовлетворя молбата ти)
удовлетворяваие-Genehmigung f,-en,
Willfahrung f (на молба),
Zufriedenstellung f
удоволствие-Ergötzen n,-s, Freude f,-n (sic
tanzte, daß es e-e wahre ~ war тя
танцуваше така, че правеше на човек
истинско удоволствие да я гледа), Genuß
m, ...nusses, ...nüsse, Herzenslust f
(голямо), Hochgenuß m (върховно),
Pläsier n, -s, -e, Seitensprung m
(извънбрачно) (прен.), Spaß m, -es, те (s¬
n - haebn забавлявам се ; e-m viel -
wünschen желая на някого весело
прекарване ; das hat ihm diebischen ~
gemacht това му достави страшно
голямо удоволствие; e-m den ~ verderben
развалям удоволствието на някого),
Vergnügen n, -s (das ist ihm ein ~ това му
доставя удоволствие, развлечение,
забавление; sein ~ an etw. D haben, finden
изпитвам удоволствие, развлечение,
забавление от нещо ; zum ~ reisen
пътувам за удоволствие, развлечение,
забавление), Wohlgefallen n (sein
Wohlgefallen an etw. D finden намирам
удоволствие в нещо)
удостоверен ие-Heimatschcin m (за
жителство), Absolutorium n, -s, -icn (за
опрощаване), Attest n, -s, -е (ärtzliches -
медицинско свидетелство), Attestat п, -
s, -е (ärztliches ~ медицинско
свидетелство), Aufenthaltsschein m, -es,
-е (за престояване, пребиваване),
Beglaubigung f,-en (zur Beglaubigung
dessen в удостоверение на това),
Beichtzettel m (за изповед) (църк.),
Bescheinigung f,-en, -Einjährige(s) n,-n (за
шестокласно	образование),
Empfangsbescheinung f (за получаване),
Interm(s)schein п (временно),
Interm(s)zeugnis п (временно), Lehrbrief
m (за чирак), Meßbrief m (за кораб),
Nachweis m, -es, -e (den ~ für etw. liefern
доказвам нещо), Pfandschein m
(заложно), Rekognition f, -en (юр.),
Schein m, -es, -e, Testat n, -es, -e,
Testmonium n, -s, -nien, Verleihung f (c
звание, медал), Zerstifikat n, -es, -e,
Zeugnis n, -ses, -se (и училищно) (e-m
ein Zeugnis ausstellen издавам на някого
удостоверение)
удостоверявам-attestieren tr. (качество на
стока, способности, дарби, успех)
(книж.), beglaubigen tr., bescheinigen tr.,
bestätigen tr. refl., dokumentieren tr.,
konsignieren tr., nachweisen * tr. (право,
поданство), rekognoszieren tr. (юр.),
testieren tr., verleihen* tr. (c звание,
медал), burkunden tr.
удостоверяване-Identitätsnachweis m (на
самоличност)
удостоен-ausgezeichnet (c награда)
удостоявам-attestieren tr. (за по-висока
служба вГДР), beehren tr.refl., berufen*
tr. refl., gewähren tr., gönnen tr. (e-m die
Ehre seines Besuches ~ удостоявам нкг.
c честта да го посетя), würdigen tr, für
würdig erachten, tr., auszeichnen tr.
удостояван-würdigen tr. (e-n k-r Antwort, k-s
Blickes würdigen не удостоявам някого c
отговор, поглед)

1261
удостояваие-Attestation f, -en (за
преподавател в ГДР), Ehre f,-en
удремвам ce-schläfrig werden, einnicken tr.,
den Kopf hängen lassen*
удръжка-Abzug m, -(e)s, -re (от заплата,
възнаграждение), Gelsabzug ш
удръжки-Lohnabzug m (от заплатата)
удря (ce)-schlagen intr. h. s. (за барабан) (das
Herz, der Puls schlägt сърцето, пулсът бие
; es schlägt elf Uhr часовникът бие 11 ; es
schlug Mitternacht удари полунощ ; er
weiß, aws die Glockr gescjlagen hat той
знае добре, накъде отива работата ; е-е
Stunde schlägt идва часът ; nun schlägt
es dreizehn ! ама това вече е прекадено !
; die Welle schlägt ans Ufer вълната се
удря о брега ; Schnee schlägt ans Fenster
снегът удря но прозореца; auf den Boden
~ удрям се в земята ; mit dem Kopf auf
den Stein ~ удрям си главата в камък; die
Tinte schlägt durchs Papier мастилото
преминава през хартията ; es ist mir in
den Leib geschlagen удари ме в стомаха
; in die Höhe ~ качвам се нагоре ; das
schlägt nicht in mein Fach това не е по
моята специалност)
удря-auflaufen* intr. s. (о брега, подмол,
дъното) (за кораб) (мор.)
удрям (ce)-aufsloßcn* intr. h./s. (о нщ.) (mit
dem Fuß ~ блъскам се c крака си)
удрям (cn)-backpfeifen tr. re fl. untrb.
(плесница)
удрям ce-anprallen intr. s. (gegen etw., e-n —)
(в нщ., в нкп), auffallen* intr. s. (силно) (o
нщ.), aufprallen intr. s. (o нщ.) (падайки),
aufschlagen* intr. h./ s. (o нщ.) (при
падане)
удрям-aufdrücken tr. (печат) (e-m einen Kuß
- лепвам и км. целувка ; e-r Sache, der
Zeit s-n Stempel ~ налагам отпечатъка
си на нщ., върху времето си), aufhauen*
tr. (върху нщ.) (маса, пиано),
aufschlagen* intr. h./ s. (по нщ.),
aufstampfen intr. h. (c крак), aufslempeln
tr.(ne4aT), aufstoßen* tr. (o нщ.) (das Glas
~ удрям чашата o масата), auftrefien* intr.
		удълбаващ
s. (снаряд), bumsen intr. h (по вратата),
einschlagen* intr. h, hauen* intr. h. (e-m
ins Gesicht hauen удрям някого в лицето),
hauen* tr. refl. (die Jungen hauen sich
момчетата c еудрят), hinhauen* intr. h.
(към някого), hinschlagen* intr. h.,
karbatschen tr. (c камшик), klappen tr. (no
нещо), klatschen tr. (e-m klatschen удрям
някого), klöben tr., kloben tr., knuffen tr. (c
юмрук) (разг.), köpfen tr. (c главата), los/
schlagen intr., nachschlagen* tr. (след
някого), nachstoßen * intr. h. (повторно),
niederschlagen * intr. s. (auf etw. А) (върху
нещо), ohrfeigen tr. (плесница), patschein
tr. (c плясък), pauken intr. h. (auf dem
Klavier ~ удрям по пианото), peitschen
tr. (e-n zu Tode ~ пребивам някого до
смърт), platzen intr. h. (че да плющи),
placieren tr. (сполучливо) (спорт.),
plazieren tr. (сполучлив удар) (спорт.),
plazieren tr. (сполучливо) (спорт.),
schlagen* tr. (e-m, e-n ins Gesicht - удрям
някого в лицето; c-m ein Loch in den Kopf
—	разбивам главата на някого ; Wunden
-	нанасям рани ; den krummen Nagel
gerade ~ изчувкам крив гвоздей ; e-n
Rekord ~ бия рекорд; den Teig ~ хвърлям
тесто), schlegeln tr. intr. h. (c чук),
Schnäppern tr. (встрани, за билярдна
топка), verhauen Ir. refl. (поргешно),
verlegen refl. (го на нещо) (er vcrlegctc
sich auf Bitten той го удари на живот),
versetzen tr. (неочаквано на някого
плесница), vorbeischlagen* intr. h.
(погрешно), vorschlagen* intr. s. h.
(преди друг), zuhauen* tr. (auf c-n, etw.)
(силно върху някого, нещо),
zusammcnschlagen* tr. (едно o друго),
Zuschlägen* intr. h. (c юмруци) (schlag
zu! удряй!)
yapnne-Gehau(e) n,-s,-e (разг.), Hammerschlag
m (c чук), Köpfung f (c глава), Peitschung
f, Pick m, -s, -е (c нещо остро)
удушавам-abwürgcn tr. refl., erwürdigen tr.,
erdrosseln tr., würgen tr.
удълбаващ-tiefschürfend

хдьлбявам
1262
удълбявам-teufcn tr. (шахта) (мин.), liefen Ir.
удължавам се -längen intr.
удължавам-auffahren* tr. (минна галерия)
(мин.), ausdehnen tr. (die Reise bis nach
Moskau удължавам пътуването си чак
до Москва ; е-е Erzählung ~ удължавам,
проточвам разказа), dehnen tr. refl.,
längen tr., pfropfen tr. (греда), verlängern
tr. (рокля, срок, отпуск)
удължаване-Ausdehnung f, -en, Dehnung Г,-
en, Verlängerung f, Weiterluhrung f (на
линия)
ya^^eiiiie-Vcrlängcrung f, -en
удължител-Reißfeder f (за използване на
къс молив)
удържам-dämmen tr., cinbchaltcn* tr.,
zurückhaltend tr. rcfl. (чувствата си)
удържан-abgezogen
удържане-Zurückhallung f (на чувства)
удържам-zurückhaltend tr, festhalten tr.,
abziehen* intr. h. (пари, данък), halten*
intr. h. (дума)
удържим-haltbar
уедннеи-abgelegcn pari, adj., abgeschieden
pari. adj. (село, долина, гора),
abgeschlossen pari, adj., eingezogen adj.
part., einsam adv., klösterlich,
zurückgezogen
y^iiiieiiiie-Eingczogenhcit f, Klausur f, -en,
Zurückgezogenheit f, -, Vereinsamung f,
Einsamkeit f
уединеност-Abgelegenheil	f,
Abgeschiedenheit f, Abgeschlossenheit
f, -en, Eingezogenheit f, Einsamkeit f,-en,
Zurückgezogenheit f,*-
уединявам ce-abkapseln refl., einkapseln tr.
refl., vereinsamen intr. s., (von den
Menschen, aus dem Leben) zurückziehen*
refl.
уедиаквявам-angleichen* tr. refl.,
vereinheitlichen tr. (система), unifizieren
tr.
уедиаквяване-Angleichung f, -en
уедрявам-vergrößern tr. refl., erweitern tr.
уем-Hebekom n, Mahlmetze f, Mahlgebühr f,
уж-quasi, als ob, als wenn (du bist ja krank
und doch liegst du nicht уж си болен пък
не лежиш, zum Spaß на уж)
ужас-Entsctzlichkeit f,-cn, Enlslzen n,-s (vor
- от ужас), Furchtbarkeit f, Graßlichckeit
f, Grauen n,-s, Grausen n,-s, Greuel m,-s,
Horribililäl f, Horror m, -s, Schauder m, -s
(ein - ergreift nich изтърпвам от ужас ;
mit frommem - c благоговеен трепет),
Schaurigkeit f, Schreck m, -s, -e (hast du
mir e-n - eingejagt! ex, че ме изплаши ! ;
vor ~ zittern треперя от страх ; der ~ ist
mir in die Glieder gafahren ужас ме скова
; e-m e-n - versetzen изплашвам някого ;
ach, du mein ~! как се слисах !), Schrecken
m, -s (hast du mir e-n ~ eingejagt ! ex, че
ме изплаши ! ; vor - zittern треперя от
страх; der ~ ist mir in die Glieder gafahren
ужас ме скова ; e-m e-n ~ versetzen
изплашвам някого ; ach, du mein ~ ! как
се слисах !), Schrecknis n, -ses, -se (die
Schrecken des Krieges ужасите на
войната)
ужасен-abscheulich adj., abschreckend pari,
adj. adv., affrös adj., bodenlos adj.,
entsetzlich adj., erschreckend adj. part.,
erschrecklich adj., freislich adj. (остар.),
fürchterlich adj., furchtbar adj. (ein ~er
Mensch ужасен човек), graß adj. (остар.),
gräßlich adj., greulich adj., haarig,
haarsträubend, heillos, höllisch, horrend,
horribel, mörderisch (ein ~es Feuer
унищожителен огън), mörderlich (~
schreiben ужасно лошо пиша ; ~ fluchen
псувам, ругая ; e-n ~ verprügeln смазвам
някого от бой), schauderbar,
schaudervoll, schauerlich, schaurig,
schmählich (жега), schrecklich, terribel,
toll (e-e ~e Hitze непоносима жега ; sich
~ und voll essen натъпквам се c ядене)
(за подсилване), verheerend, wahnsinnig
ужасия-Furchtbarkeit f
ужасно-aasig adj., abscheulich adj., ekelhaft
adj., gräßlich adv., grimmig adv. (~ frieren
търпя ужасен студ), heillos,
hundsmiserabel, jämmerlich, mörderlich (~

1263
указател
schreiben ужасно лошо пиша ; - fluchen
псувам, ругая ; e-n ~ verprügeln смазвам
някого от бой), rasend (за усилване),
schändlich (das hat ihm ~ geärgert това
много го ядоса), schauderhaft, scheußlich
(er hat - viel Geld той има страшно много
пари), schrecklich (много) (das dauert -
lange това продължава ужасно дълго),
Sterbens., (за усилване), sterblich, toll (е-
е -е Hitze непоносима жега ; sich - und
voll essen натъпквам се с ядене) (за
подсилване), verdammt, wahnsinnig
ужасявам ce-grauen intr. h refl., grausen imp.
intr. h refl., schaudern intr. h. (mich, mir
schaudert, es schaudert mich) (vor
Entsetzen - ужасявам се ; mich schaudert,
wenn ich daran denke изтръпвам от ужас
като се сетя за това ; mir schaudert vor
ihm ужасявам се от него)
ужасявам-entsetzen tr., schrecken tr., in
Schrecken versetzen tr. erschrecken tr., mir
grau (vor D)
ужасяващ-erschreckend adj. part., gräßlich
adj., grauenhaft adj., grausenhaft adj.,
schaudererregend
ужилвам-stechen* tr. refl. (durch und durch
gestochen изпожилсн), verletzen tr.
(=уязвявам)
ужилвапе-Biencnslich m (от пчела), Biß m,-
..isses, Stich m, -es, -e (ein - mit Spaten
копване c лопата ; das ist mir ein - ins
Herz това ми е нож в сърцето ; e-n im -
lassen напускам някого в нужда),
Wespenstich m (от оса)
узаконявам-lcgitinieren tr, refl., zum Gesetz
machen tr. (erheben tr.), sanktionieren tr.,
legalisieren tr.
узвивка-Tracht f, -en (на седлото според
гърба на коня)
уздънка-Sprößling m, -s, -е
узнава ce-herauskommen* intr. s. (тайна)
узнавам-erfahren* tr., ermitteln tr.
узрявам-heranreifen intr. s., reifen intr. s. (за
плод) (das Mädchen reift zur Jungfrau
момичето става девойка ; der Gedanke
reigt zum Entschluß мисълта назрява за
решение), zeitigen intr. h. s.
узряване-Reifung f
узрял-pflückreif (за плод), reif (-werden
узрявам ; die Zeit ist m-m Ideale nicht -
времето не е дозряло за идеята ми ; zum
Tode - готов на смърт), schnittig (за
жетва), schnittreif (за жътва)
узуптатор-Usuptator m, -s, -огеп
узурпация-Anmaßung f, -en (на права)
узурпирам-anmaßen tr. refl. (sich D etw. -) (sich
ein Urteil/ e-s Urteils/ über etw. A ~
одързостявам се да дам мнение за нщ. ;
angemaßte Rechte присвоени,
узурпирани права ; sich - etw. zu tun
одързостявам cc, присвоявам си
правото да върша нщ.), vorgreifen* intr.
h.
y3ypiuipaiie-Gcwaltanmaßung f(na власт)
уикенд-Weekcnd n, -s, -s
уиски-Whisky m, -s, -
указ-Auflösungsdckrct n (за разтуряне на
парламент), Dekret n,-s, Edikt n,-(e)s,-c,
Erlaß m,...asses,...asse, Ferman m,-s,-c
(султански), Kabinetlbcfchl m (на
монарх), Ordonnanz f, -en, Verordnung f,
-en
указаи-angczeigt adj.
указание-Anweisung f} -en (kurze ~ zu etw.
кратко ръководство за нщ.), Direktive f,-
n, Einrichtung f,-en, Fingerzeig m, Hinweis
m (unter, mit Hinweis auf etw.), Hinweisung
f, Indiz n, -es, -zien, Indizium n, -cs, -zien,
Kontierung f (за вписване в дадена
сметка), Ortsangabe f (на място),
Regulativ n, -s, -e, Richtlinie f, Rubrik Г, -
en (за извършване на обред), Tip m. -s, -
s (e-m e-n - geben насочвам някого),
Weisung f, -cn, Wink m, -s, -е (c ръка, глава,
очи) (ein Wink von oben указание
отгоре)
указания-Bühncnanwcisung f (сценични)
указател-Anzciger m, -s (и жп.),
Fcmsprcchbuch m (телефонен), Index n,
-cs, -е (в края на книга), Indikator m, -s, -
oren (на парни машини),
Literaturnachweis m, Literaturverzeichnis

указвам
1264
n, Rcaündeh тобида-RcaIinjurie f (c
действие) (юр.), Repertorium n, -s, -ien,
Sachregister m (предметен),
Sachverzeichnis n, Weiser in, -s,
Wörtersammlung f (на думи,
наименования в съчинение),
Wörterverzeichnis п (на думи,
наименования в съчинение), Zeiger m, -
s, Telefonbuch n (телефонен)
указвам-anzeigen tr. (на нщ., нкг.) (sein
Erröten zeigte sein Schuldbcwußtscin an
зачервяването му свсдочсше за
гузността му), erzeigen tr. refl., hindeuten
intr. h. (auf etw.), hinweisen* intr. h. (auf
ctw., e-n) (нещо), leisten tr., stationieren
tr. (място за стоене), weisen* tr. refl. (e-m
etw.) (на някого нещо) (Soldaten ins
Quartier weisen указвам на войниците
квартира ; e-n den rechten Weg weisen
указвам на някого правия път ; e-n vor
die rechte Schmiede weisen указвам на
някого точния адрес), zurückweisen* tr.
(auf etw.) (към нещо)
указване-Zurückweisung f
укас-Kabineltorder f (на монарх)
укепен-fets adj. (остар., воен.)
уклея-Zwiebelfisch m (зоол.)
уклон-Abweichung f, -en, Einschlag m,-s,
Einschläge (прен.), Linksschwenkung f, en
(ляв), Rechtsschwenkung f (надясно),
Zug m, -s, -re (ein Zug nach links уклон c
лява тенденция)
уклонист-Abweichler m, -s, - (полит.)
уклончив-evasiv adj., ausweichend
укор-Memnto n, -s, -s, Mißbilligung f,
Reprimande f, -en, Rüge f, -n (e-e scharfe ~
erteilen правя строго мъмрене), Tadel m,
-s (e-n - geben правя упрек на някого,
ein Mann ohne ~ безукорен човек ; mich
trifft kein - нямам вина), Verweis m, -es, -
e, Vorstellung f, Vorwurf m,
Zurechtweisung f, -en
укорен-vorwurfsvoll
укорим-rügbar
укорителеи-rügbar, vorwurfsvoll
укорявам-aufmutzen tr. (e-m etw. ~) (нкг. за
нщ.), tadeln tr. (e-n wegen etw.) (an allem
etw. zu ~ finden все ще намеря някакъв
недостатък), verweisen* tr. (e-m etw.)
(някого за нещо), e-m etw. vorwerfen* intr.
h., e-n schelten* tr.
украинец-Kleinrussc m, Ruthene m, -n, -n
(жител на някогашна Австроунгария)
украински-klcinrussisch
Украйна-Ukraine f
украса-Aufputz m, -es, -e, Aufsatz m, -cs, -i-e
(на мебели), Ausschmückung f, -en,
Baumbehang m (за коледно дърво),
Verziehung f, Schmuck m, -es, -e, Zierde f,
-n, Beflaggung f (c флагове, знамена),
Behang m,-s,Behänge (висяща), Beiwerk
n pl., Blumenarrangement n (от цветя),
Buckel m,-s (релефна, изпъкнала на
метал), Dekor m,-s, Dekoration f,-en,
Frontispiz n,-es,-e (увенчаваща фасадата)
(стр.), Kaminaufsalz m (на камина) (стр.),
Kerschnitt m (на дървени, глинени
изделия), Knauf m, -s, -е (във вид на
топче или копче върху дръжка на сабя,
меч), Kopfputz m (на главата ри носии,
прически), Krönung f, Lambrequin m, -s,
-s (на шлем) (рядко), Muschel werk n (от
раковини), Omamentierung f, -en, Putz m,
-es, -e, Schapcl m, -s (булческа, за главата),
Schappel m (булченска, за главата),
Schmuck m, -es, Schwulst m, -es, -e
(претоварена, пищна), Stab m, -s, -i-e
(фризова), Verzierung f, Zierat m, -es, -e ;
f, -en, Zierde f, -n, Zimier n, -s, -e; f, -en (на
шлем)
украсен-bebändert part. (c панделки), quastig
(c пискюл)
украсявам (ce)-aufputzen tr. refl.
украсявам-beflaggen tr. (c флагове,
знамена), bekränzen tr. (c венец),
beschönen tr. (er beschönt seine Erzählung
той украси разказа си), dekorieren tr.,
dressieren tr. (готв.), färben tr. (прен.),
frisieren tr., ornamentieren tr. (c
орнаментц), schminken tr. refl. (новина),
schmücken tr. refl., Schnörkeln tr. intr. h.
(със спираловидни орнаменти, при

1265
улавям се
писане), schönfarben tr. (е-е
schöngefärbte Geschichte поукрасена
история), schönmachen tr. refl. (разг.),
staffieren tr., verbrämen tr., verzieren tr.,
zieren tr. (sich mit e-r Blume zieren
украсявам се c цвете)
украсяване-Verbräm ung f, -en, Anhänger m,
-s, - (пандатив), Aufsatz m, -es, -г-е (високо)
(на женска глава)
украшение-Ballrose f (бално, на дама),
Baumbehang m (за коледно дърво),
Berlocke f,-n (на джобен часовник)
(остар.), Bijouterie f,-n (евтино),
Brunnenfigur f (на фонтан), Flitter m,-s
(лъскаво), Geschmeide n,-s, Schmuck m, -
es, Schmuckstück n, Verzierung f, Zierat
m, -es, -c ; f, -en, Zierde f, -n
украшения-Blattwerk n (листовидни),
Muschelwerk n (от раковини), Nippes pl.,
Nippsachen pl.
укрепвам-befestigen tr.refl., festigen tr.,
strärken tr., kräftigen tr., erstarken intr. s,
ertüchtigen tr. refl., festigen tr., krippen tr.
(c плет), verkästen tr. (c рамков крепеж),
verschanzen refl. (позицията си) (воен.),
verschanzen tr. refl. (със земен окоп)
(воен.), versteifen tr. (зид, мост,
конструкция)
укрепване-Buschbctt п (на бент с машини)
(техн.), Packwerk п (с фашини),
Versteifung f (на зид, мост)
укрепен-gefestigt, gekräftigt, befestigt
укрепителен-stärkend, kräftigend,
befestigend
укрепление-Bastion f,-en (издадено) (воен.),
Befestigung f,-en (воен.), Brückenkopf m
(предмостово) (воен.), Dauerbau m
(постоянно) (воен.), Erdwerk n (леко,
землено) (воен.), Faschinenwerk n
(фашинно), Festungswerk n, Fort n,-s
(воен.), Kronwerk n (даден вид) (воен.),
Letze f, -n (гранично), Riegelwerk n
(воен.), Verschaznung f, -en (от окопи)
(воен.), Wehr f, -en, Werk n, -s, -е (воен.),
Brückenkopf m, -es, -j-e (иремостово)
у креил en ия-Befesigungs werke	pl.
(дълговременни), Landbefestigung pl.
(полски) (воен.), Schanzwerk n (окопни),
Verteidigungswerke pl. (отбранителни)
укрепявам-abdeichen tr. (чрез дига),
befestigen tr.refl., besticken tr., bollwerken
tr. (пристанище), verfestigen tr.,
verstärken tr. refl. (стена, позиция),
verzimmern tr. (c дървени части)
укрепявам ce-befestigen refl., verschanzen
refl.
укрепяване-Verschanzung f, -en (воен.),
Verstrebung f (c коси дъски), Verzug m, -
es, -
укрепям ce-verschanzen refl.
укрепям-kräftigcn tr. refl., verstreben tr. (c
коси дъски)
укрепяне-Kräfligung f, Verfestigung f,
Verzimmerung f (c дървени части)
укривам-hchlcn tr. (престъпник), schärfen tr.
(крадени вещи), schleifen tr. refl. (карта
при игра на карти), verbergen’" tr.,
verstecken tr., verhehlen tr., verborgen
halten* tr.
укривам ce-vcrbergen refl., verstecken refl.
укриваис-Steucrhinterziehung f (на
облагаема сума)
укривател-Diebhehler m (на крадци, на
крадени вещи), Hehler m, -s
укривателство-Begünstigung f, Hehlerei f, -
en, Verhehlung f
укротен-zahm
укротим-bezämbar adj., bezwigbar adj.
(прен.), zähmbar
укротител-Bändigcr m,-s, Bezwinger m,
Ticrbänduger m, -s, -
укротявам-bändigcn tr., besänftigen tr. refl.
(ich werde meine Wut besänftigen щс
укротя гнева си), beschwichtigen tr.,
bezähmen Ir. refl., bezwingen* tr., dämpfen
tr., demütigen tr., cinsprechen* tr., kirren
tr., zähmen tr. (опърничав човек)
укротявам ce-beruhigen refl., besäftigen refl.
укротяване-Zähmung f (опърничав човек)
улавям ce-anklammern tr. refl. (das Kind
klammerte sich an die Mutter an детето cc
вкопчи в майка си ; sich an c-c Hoffnung

улавям
1266
(an)klammcrn улавям се за някаква
надежда), fangen* refl.
улавям-abfangen* tr. refl., abhorchen lr. (чрез
подслушване) (воен.), angreifen* tr. (wer
Pech angreift, besudelt sich който гази
калта ще се оцапа (поел.)), aufTangen* tr.
(нщ. падащо) (топка, лъчи), auffischen tr.
(нщ. плаващо, отломъци) (ein Mädchen
~ хващам си момиче), au (haschen tr. (нщ.
летящо) (обл.), erfassen tr., ergreifen* lr.,
erhaschen tr., erjagen lr., ertappen tr. (er
wurde auf frischer Tat ertappt уловен
беше на местопристъпленнето),
erwischen tr. (e-n bei e-r Lüge - улавям
нкг. в лъжа), fangen* tr., fassen tr. (e-n am
Arme ~ улавям нкг. за ръката; s-m
Versprechen ~ улавям нкг. на слабото
място; die Gelegenheit beim Schopfe ~
улавям момента), greifen* tr. (e-n Dieb ~
улавям крадец), haschen tr., packen tr. (e¬
n an der Kehle ~ хващам някого за шията
; es hat mich gepackt пипна ме болест ;
wenn wir uns beeilen, werden wir’s noch -
ако побързаме, ще стигнем навреме ;
die Aufgabe werden wir schon ~ ще се
справим със задачата), raffen tr., sacken
tr. (e-n zu ~ kriegen пипвам някого),
wegfangen* tr. (нещо c хитрост)
улавяие-Aufnahme f, -n (на бримка), Raffung
f,-n
улан-Lancier m, -s, -s (воен.), Lanzenreiter m,
- (воен.)
улегвам-senken tr. refl. (die Nacht senkt sich
auf, über die Erde нощта се спуска над
земята ; der Ton senkt sichTOHbT се
понижава ; Schlaf senkt sich auf ihre
Augen очите й натежават)
улегнал-abgeklärt part. adj., gesetz part. adj.
(ein -es Wesen улегнал характер), sedat
улегиалост-Abgeklärtheit f, Gesetzheit f
улей-Abfluß m, ...usse, ...üsses, Abguß m,
...usses, ...usse (отточен отвор), Ablauf
m, -(e)s, -s-e, Falz m,-es,-e (crp.), Fluder n,
m,-s (дървен, воденичен), Fluter m,-s
(дървен, за отпадъчна вода в мина),
Förderrinne f (транспортен), Gerinne п,-
s, Gosse f,-n, Gußrinne f, Mühlcngeringe
n (воденичен), Pechnasc f (на стените на
замък), Riefe f, -n (техн.), Rigole f, -n,
Rinne f, -n, Rinne f, -n (на пряспа), Rumpf
m, -cs, -re (за жито във воденица),
Rutsche f, -n (транспортен),
Schlackenrinne f (за шлака) (мегал.),
Schoßrinne n / f (дървен, c вода),
Schußherinne n (на водно колело), Wippe
f, -n (транспортен) (техн.)
улейче-Rillcf,-n
улесненiie-Einfachhcit f, Erleichterung f
улеснявам-begünstigen tr. (бягство),
erleichtern tr., mildern tr., lindern tr.
улесияващ-peplisch (храносмилането)
улика-Anzeichen n, -s (wenn nicht alle ~
trügen ако не ни лъже всичко) (юр.),
Beweisstück n, Indiz n, -es, -zien (за вина),
Indizium n, -es, -zien (за вина), Beweis m, -
es, -е
улики-Beiastungsmaterial п (юр.) pl., Indizien
pi., Spuren pl.
улисвам-zerstreuen tr, ablenken tr.
улисвам ce-zerstreuen refl., ablenken refl.
улисия-Versunken heit f, -
улнца-Einbahnstraße f (еднопосочна), Gasse
f,-n (sich D e-e ~ machen пробивам си
път), Kehrum m, -s (сляпа, глуха),
Nebenstraße f (странична), Querstraße f
(напречна), Ring m, -es, -e
(околовръстна), Sackgasse f (сляпа,
задънена), Staden m, -s (на кей), Steinweg
m (павирана c камъни), Verkehrsstraße f
(оживена), Straße f, -n (ich wohne in der
Lewskistraße живея на улица Левски)
улици-Schnellstraßen pl. (по които може да
се кара бързо)
уличавам-überführen tr. (e-n e-r Lüge
überfuhren уличавам някого в лъжа)
уличен-Straßen-, Gasen- (Straßenjumge
улично дете)
уличка-Gasse f,-n, Winkelgrasse f (затънтена)
уличник-Gamin m,-s, Gassenbube m, Laubub
m, -en, -en
уличница-Gassendirne f, Mensch n, -es, -er,
Nutte f, -n, Schnepfe f, -n (вулг.), Zobel m,

1267
умен
-s (презр.), Straßenmädchen n, Dime f, -n
улов-Fang m,-(e)s, Fänge (e-n guten ~ machen
правя добър улов), Fangergebnis n (на
риба), Fischfang m (на риба), Gamzug m
уловим-fangbar adj., faßbar adj., palpabel
уловител-Fänger m,-s (техн.)
уловка-Attrappe f, -n (лов.). Finte f,-n,
Kunstkni ff m, Masche f, -n, Schachzug m
ултравиолетов-ultraviolett (ultraviolette
Strahlen/UV-Strahlen/ ултравиолетови
лъчи)
ултрамарин-LasurbIau n, Lasursteinblau n
ултрачервен-inlrarot
улук-Ablauf m, -(e)s, -re, Sima f, - (каменен),
Sima f, - (каменен), Wasserspeier m (на
покрив, на балкони)
улучва-hinhaucn* intr. h.
улучвам-abwerfcn* tr. (спорт) (играч c
топката), auftreffen* intr. s. (снаряд),
flügeln intr. h tr. (птица в крилото) (лов.),
landen tr. (спорт.), sitzen* intr. h. refi. (за
удар) (der Hieb saß gessesen ударът
улучи), toppen tr. (топка при голф в
годната част), treffen* tr. rcfl. (der Maler
hat ihn, sein Bild getroffen художникът го
е нарисувал сполучливо ; den Ton -
вземам вярно тон ; getroffen! улучи !),
treffen* tr. rcfl. (die Kugel hat das Wild
getroffen куршумът улучи дивеча ; mit
dem Stein - улучвам някого c камък ;
vom Blitz getroffen поразен от гръм; mich
trefft der Schlag ! ще припадна ! ; wen
trifft die Schuld ? кой е виновен ?)
улучване-Blattschuß m (в лопатката,
плешката) (лов.), Treff m, -es, -e
уляга-sackcn intr. s. (пръст)
улягам-abstoßen* tr. rcfl., setzen rcfl. (за
пръст, земя), setzen refl. (за пръст, земя)
улягапе-Senkung f, -en, Setzung f, -en (за
земя), Setzung f, -en (за земя)
ум-Flachkopf m (плитък), Geist m,-es,-cr (ein
großer ~ голя ум), Gescheitheit f (като
качество), Grips m (фам.) (s-n -
zusammennchmcn събирам си ума),
Hausverstand m (ограничен), Klugheit f,
Kopf m, -s, -r (ein klarer Kopf ясен ум ;
im Kopf rechnen смятам на ум ; er hat e¬
n offene Kopf той има буден ум),
Menschenwitz m, Sinn m, -es, -e (der
Gedanke kommt mir eben in den ~ тъкмо
ми идва тая мисъл ; schlag dir das aus
dem - избий си тази мисъл от главата),
Sinn m, -es, -е (der Gedanke kommt mir eben
in den - тъкмо ми идва тая мисъл; schlag
dir das aus dem - избий си тази мисъл от
главата), Vernunft f, - (nicht bei ~ sein не
съм c разума си, c ума си ; das geht über
die ~ това човешкият разум не може да
го разбере), Verstand m, -cs, - (bei vollem,
klarem ~ sein напълно c ума съм си ;
man fürchtet für s-n - опасяват се да не
загуби разсъдъка си ; e-n um den -
bringen подлудявам някого ; da steht c-m
der - still! умът ми не може да ги побере
; scharfer Verstand остър ум ; den
Verstand verlieren загубвам си ума)
умалител-Abzugszahl f (мат.),
Reduziergetriebe п (техн.), Subslrahend ш,
-en, -еп
умалителен-diminutiv adj. (грам.),
verkleinernd, vermindert
умалявам-verklcincrn tr. refl., vermindern tr.,
herabsetzen tr., schmälern tr., verringern
tr, verkürzen tr., klein weren (seine Kleider
wurden klein дрсхшс му умаляха)
умаляване-Verkleinerung f, -en
умаляемо-Minucnd m, -en, -cn
умба-Buckel m,-s, Nabel m, -s, - (на щит)
умбра-Bergbraun n (цвят)
умбрина-Schattcnrisch rn (зоол.)
умел-gekonnt pari, adj., geschickt adj.,
gewandt adj. (mit c-r -en Bewegung c
умело движение)
умелост-Ferligkcit f,-cn, Gewandtheit f
умен-clcvcr adj., gescheit adj. (er ist nicht recht
-Hccc целия си ум), intelligent, klug
(den Klugen spielen показвам се за умен),
schlau (ein -er Kopf, Hund хитрец ; ein
-er Gedanke лукава мисъл ; das ist ganz
Schlauer ! хитрец и половина, смята се
за голям тарикат ; das war - ! хитрата
врана с двата крака в капана ! ; ich werde

1268
умение
darays nicht recht ~ тая рабога някакси
не мога да я разбера ; aus ihm ist nie ~ zu
werden човек не може да го разбере)
(разг.), sinnreich, sinnreich, witzig
умение-Fähigkeit f,-en, Geschick n,-s,
Können n, -s (alle bewundern sein Können
всички се възхищаваха на умението му),
Kunst f, ~е, Fertigkeit f
умервам-trcffen* tr. refl. (die Kugel hat das
Wild getroffen куршумът улучи дивеча ;
mit dem Stein ~ улучвам някого c камък ;
vom Blitz getroffen поразен от гръм; mich
trefft der Schlag ! ще припадна ! ; wen
trifft die Schuld ? кой е виновен ?)
умереи-cnthaltsam adj., frugal adj., gehalten
part. adj., gelind(e) adj., gesetz adj. pari.,
mäßig, maßvoll, mild, zivil (цена) (разг.)
(gemäßigtes Klima умерен климат ;
mäßige winde умерени ветрове; maßvoller
Mensch умерен човек)
умереност-Bescheidenheit	f
(Beescheidenheit üben показвам
умереност), Besonnnenheit f,
Enthaltsamkeit f (~ im Trinken умереност
в пиенето), Frugallität f, Gelindheit f,
Gesetzheit f, Mäßigkeit f, Mäßigung f, Maß
n, -es, -e, Milde f, -
yMecBaM-(durch)kneten tr.
уместен-angemessen part. adj. D.
(angemessene Frist съответен, достачен
срок ; der Zeit nicht - несъответно c
времето ; etw. paßt wie ~ нщ. приляга,
като че ли е по мярка), geboten adj. pari.,
geraten part. adj. (etw. für ~ halten смятам
нщ. за уместно), indiziert, opportun,
rätlich, sachdienlich, treffend, zutreffend,
passend, angebracht
уместно-angezeigt adj. (вие.)
умея-können mod. tr. (wer’s kann, dem
kommt’s който умее, върви му),
verstehen* tr. refl. (основно) (sich auf etw.
~ разбирам от нещо ; viel Mathematik ~
разбирам много от математика ; sie
versteht zu reden тя знае, умее да говори
; er versteht es, selbständig zu arbeiten
той умее да работи самостоятелно)
yMiiBajiiiiiK-Abwaschlisch m (кухненски),
Lavabo, Waschbecken n, -cs,
Abwaschbecken n
умивалии-Toilctte f, -n
yMiiBaM-(ab)waschcn* tr.
yMiuieiiiie-Rühring f, - (- empfinden изпитвам
умиление ; ~ erwecken будя умиление),
Mitgefühl n, -s
yMiuiirrejieii-rührcnd, liebvoll
умнлквам ce-anschmusen tr. refl. (sich bei c¬
m ~) (фам.), anwedeln tr. (за куче),
einhaucn* tr., hundein intr. h., kajolieren
tr., schmeicheln intr. h. (e-m) (sich
geschmeichelt fühlen, daß., чувствам cc
поласкан, че.. ; mit e-m - галя
HflKOSchwänzcn intr. h. (um etw.) (фам.)
умилкващ ce-schmeichelnd
умилявам-rührcn tr.
умилявам ce-gerührt sein*
умира-vcrendcn intr. s. (за животно) (лов.)
умирам-abfahren intr. s (rpyöabkratzcn intr. s
(хвърлям тоиа), ableben intr. h, ablegcn tr.
refl., abrutschcn intr. s (разг.), abscheiden*
intr. s (Ирен.), abschieben* intr. s (пуквам-
грубо), abschnappen intr. h (грубо-
хвърлям топа), abschrammen intr. s
(хвърлям тона-грубо), abscgeln intr. s,
absterben* intr. s (пост.), ausbluten intr.
h./s. (в кърви) (e-e Wunde - lassen чакам
рана да спре да кърви ; seinen Schmerz,
Zorn - lassen оставям да ми мине болката
ядът), ausdulden intr. h. (след страдания),
dahinfahren* intr. s (прен.), dahingehen*
intr. s, dahinscheiden* intr. s,
dahinsterben* intr. s, draufgehen* intr. s
trnb., einschlafen* intr. s (прен.),
einschlummem intr. s (прен.), enden inre.
h (прен.), entschlafen* intr. s (тихо) (вие.),
entschlummern intr. s, erblassen intr. s
(поет.), erlöschen* intr. s (вие.), ersterben*
intr. s, fallen* intr. s, fortmüssen* intr. h (er
hat schon früh fortgemußt умря рано),
heimgehen* intr. s. (прен.), hingehen* intr.
s., hinscheiden* intr. s., kaputtgehen* intr.
s. (разг.), krepieren intr. s. (за животни),
langweilen tr (от скука), sterben* intr. s.

1269
умопобьркан
(an е-г Krankheit, an Gift, aus Gram -
унирам от болест, отрова, печал ; e-s
gewaltiged Todes - умирам от
насилствена смърт ; im Wochenbett ~
умирам при раждане ; den Tod fürd
Vaterland ~ умирам за родината ; vor
Furcht - умирам от страх ; daraf will ich
leben und ~ ще живея и умра с тая вяра),
totlachen refl. (от страх), totschämen refl.
(от срам), verbleichen* intr. s. (поет.),
verblüten intr. s. refl. (от кръвотечение),
verdursten intr. s. (от жажда), vergehen*
intr. s. (vor Hunger, Durst - умирам от
глад. жажда), verhungern intr. s. (от глад)
(e-n - lassen уморявам някого от глад ;
ein verhunderter Mensch изтощен от глад
човек ; verhundert tun разправям, че и
за хляб нямам пари, скъперник съм),
verrecken intr. s. (за добитък), verröcheln
intr. s. (за добитък), verscheiden* intr. s.,
verschmachten intr. s. (от копнеж, жажда)
умираие-Absterben n, -s, -, Sterbefall m,
Sterben n, -s, - (das große ~ чумата ; es
geht um Leben und ~ касае се за жовит
или смърт; zum ~ verliebt влюбен до уши
; es war zum - langweilig то беше да си
умреш от скука)
умиращ-verdurstet (за вода) (разг.)
умиротворител-Friedcnsstiftcr m
умнротворявам-razifizicren tr., beruhigen tr.,
besänftigen tr., Frieden stiften
умирявам-befricden tr., begüt(ig)en tr.,
tuschen tr.
умиряване-Stillung f
умислен-nachdenklich, gedankvoil
умислям се-in Gedanken versinken* intr. s.,
über etw. nachsinnen* intr. h.,
nachdenken* intr. h.
умисъл-Vorsatz m, Absicht f, -en, Vorhaben
n, -s, (absichtlich, mit Vorbedacht, mit
Absicht c умисъл)
умишлен-bewußt adj., muttwillig (ein -cs
Mädchen лудетина ; -er Knabe палавник
; Tiere - quälen измъчвам безжалостно
животни ; sich - benehmen дуржа се
палаво ; е-е -е Beschädigung fremden
Eigentums злонамерена повреда на
чужда собственост), vorsätzlich,
absichtlich
умишленост-Vorsätziichkeit f, -
умник-Klügler m, -s
умнича-klügeln intr. h.
умиичене-Klugheit f, -en
умно-klüglich, weislich
умножавам (ce)-vermahren tr. refl. (брой,
богатство)
умножавам ce-mehren tr. refl.
умножавам-ablichten tr. (фот.-чрез снимка),
durchschlagen* tr. tmb., mainehmen tr.,
multiplizieren tr., verfünffachen tr. (по пет),
vertausendfdktigcn tr. refl. (хиляда пъти),
vertausendfachen tr. refl. (хиляда пъти),
vervielfältigen tr. refl., vervielfachen tr. refl.,
vermehren tr., vergrößern tr.
умножавапе-Mehrung f, Vermehrung f, -en
(на брой, богатство)
умножение-Multiplikation f, -cn,
Vervielfältigung f, Vervielfachung f,
Vermehrung f
умножител-Kilograph m (апарат) (техн.),
Multiplikatoren, -s, -toren
умозаклгочавам-Schlußfolgerung ziehen* tr.
yM03aiuiio4eiii!e-Paralogismus m, -, -men
(погрешно), Rückschluß m, Schlußkellc f
(филос.), Schluß m, -sses, -rsse,
Schlußforderung f
умозрение-gcistige Anschauung, Spekulation
f, -en
умозрителен-spekulativ
умокрям-anfeuchtcn tr., naßmachen tr.
умокрям ce-durchnässcn refl., naß werden
умолим-erbittlich adj.
умолителеи-flchcnilich adj.
умолявам-anliegen* intr. h. (нкп) (c-m mit clw.
~) (остар.), anrufen* tr. (c-n um etw. ~) (за
милост, помощ, закрила), ersuchen tr.,
liehen tr. intr. h, requirieren tr., flehentlich
bitten*,anflehcn tr.
умоляващ-flehentlich adj.
умонобъркан-geisteskrank adj. (мед.).
hinlersinnig, irr(e), irrsinnig, wahnsinnig
умопобъркан- Irre(r) m, f, -n, -n

1270
улюпобърквам се
умонобърквам се-irrsinnig, verrückt werden,
wahnsinnig werden, den Verstand
verlieren* tr.
умопомрачавам се- irrsinnig, verrückt
werden, den Verstand verlieren* tr.
умоиомрачен-geistesgestört adj., irr(e),
wahnsinnig, geisteskrank, verrückt
умопомрачение-Irrsinn m, Wahnsinn m,
Geistverwirrung f, Geistesstörung f
умоиомраченост-Gcistesstörung f (мед.)
умора-Abspannung f, -en, Ermattung f,-en,
Ermüdung f,*cn, Müde f, - (vor -
einschlafcn заспивам от умора ; von der
~ übermannt werden умората ми взема
връх ; k-e ~ vorschützen! не се
преструвайте на уморен !), Müdihkeit f,
- (vor - einschlafcn заспивам от умора ;
von der - übermannt werden умората ми
взема връх ; k-e - vorschützen! не се
преструвайте на уморен !),
Übermächtigkeit f (от безсънна нощ)
уморен-arbeitsmüde adj. (от работа),
lebensmüde, lebenssaft (от живота),
marode, müde (die Kinder haben sich ~
gespielt децата капнаха от игра; das Pferd
~ reiten изморявам коня от яздене),
pflastermüde (от големия град), reisemüde
(от пътя), übernächtig (от безсънна нощ),
verwacht (от бдение), weltmüde (от
живота)
yMopeiiocT-Lebensübertlruß m (от живота)
уморителен-anstrengend part. adj.,
beschwerlich adj., ermüdend part. adj.,
langwierig, mühselig
уморявам ce-abreiten* tr. refl. (от яздене),
erlahmen intr. s., ermüden intr. s.,
überabstrengen refl., müde werden
уморявам-anstrengen tr. (etw. strengt mich,
die Augen an нщ. ме уморява,
уморително е за очите), ermüden tr.,
totkriegen tr. (някого)
умотворение-Geistschöpfung f, -en,
Volksdichtung f (народно)
умра-sterben* intr. s.
умрял-abgeschieden part. adj., verdurstet (от
жажда), verstorben
умрял-То1е(г) m, -en, -en
умствен-geistig adj., mental, Geistes- (geistige
Arbeit умствена работа)
умувам-bebrüten tr. (разг.), beklügen tr. .,
dividieren intr. h, klügeln intr. h., knobeln
intr. h., künsteln intr. h. (an etw. D),
nachgrübeln intr. h. (über etw. A),
spintisieren intr. h. (разг.), vernünfteln intr.
h., schwanken tr., nuchdenkcn intr. h.
умувапе-Denkerei f, Klugheit f, -en,
Vernünftelei f, -cn
умуващ-aberklug adj. (дървен философ)
умъдрям ce-stillstehen* intr. h., ruhig
verhalten* refl.
умълчавам ce-verstummcn intr. s.
умъртвявам-abtöten tr. refl. (мед.) (нерв на
зъб) (das Fleisch ... умъртвявам плътта
си), ermorden tr., ertöten tr. (прен.),
mortifizieren tr., töten tr. (die Zeit ~ убивам
времето ; die Zigarette — угасям цигара ;
ein Getränk ~ унищожавам питие),
totmachen tr., t:tcn tr., umbringcnS tr.
умъртвяване-Mortifikation f, -en (на плът),
Tötung f, -en
унаследен-eingeboren adj.
унаследявам-erbcn tr., ererben tr.
унасям ce-dämmcrn intr. h, duseln intr. h,
versinnen* refl. (в мисли), sich in
Gedanken verlieren* intr. h., träumen tr.,
dämmern tr. (von sich hin)
ynrapeu-Madjar(e) m, -en, -en, Magyar(e) m, -
en, -en
Унгарня-Ungarn n
yiiec-Taumel m, -s (ein ~ befiel ihn главата му
се замая ; im ~ sein замаян съм),
Träumerei f, -en (в мечти), Versunkenheit
f, -, Traumzustand m, -s, -re
yiieceit-abwesend part. adj. (...er Blick - чужд,
блуждаещ поглед), dämm(e)rig adj.,
entrückt adj., selbstvergessen,
traumverloren (в мечти), traumversunken
(в мечти), verzückt, weltentrückt (в мисли)
yiieceiiocr-Abwesenheit f, -en, Entrückung f,-
en
унивам-verzagen intr. s., verzweifeln tr., den
Kopf hängen lassen* tr.

1271
уния
универсал-Patrone f, -п (техн.), Spannfutter
n (техн.)
универсален-weltumfassend, universell
(Warebhaus универсален магазин)
университет-Abeiterhochschule f
(работнически), Abenduniversität f,
Universita;tf, -en
университетски-Universitäts-
уиижавам (ce)-herabwördigen tr. refl.
унижавам ce-kleinmachen tr. refl.
унижавам-demütigen tr., ducken tr. refl.,
entwürdigen tr. refl., erniedrigen tr.,
herabsetzen tr., herabziehen* tr., mucken
tr.
унижеиие-Beschämung f,-en, Demütigkeit f,-
en, Erniedrigung f
унизителен-erniedrigend, gemütigend, '
herabwurdigend
унизявам (ce)-hergebcn* tr. refl. (sich zu etw.)
уиил-gedrückt adj. (sein -es Wesen fiel mir
auf унилостта му ми прави
впечатление),	kleinmütig,
niedergeschlagen, schwermütig, trübseli,
trübsinni, verzagt
унилост-Abbau m, -s, -е (разг.), Bedrückung
f,-en, Gedrücktheit f, Klienmut m,
Verzagtheit f
yiiHiiiie-Gebrochenheit f, Mißmut m, -s,
Niedergedrücktheit	f,	-,
Niedergeschlagenheit f, -, Schwermut f,
Schwüle f, -n, Trübsal f, -e, Trübsinn m, -
cs, -
унирявам-stillcn tr.
унисон-Einklag m,-s, Einklänge (муз.) (in -
stehen в унисон съм), Übereinstimmung
f, -en, Unison n, -s, -s
унификация-Vereinheitlichung f
унифицирам-vereinheitlichen tr., unifizieren
tr.
униформа-Dienstanzug m (служебна),
Fcldanzug m (походна) (воен.), Kluft f, -
en, Montur f, -en (на войници),
Soldatenrock m (военна), Wichs m, -es, -e
(парадна, гала, на корпориран студент)
(sich in Wichs werfen обличам се гала,
докарвам се ; in vollem Wichs в пълна
гала), Uniform f, -en
унишожавам-abschneiden* tr. (e-m etw.),
abtöten tr. refl. (бактерии), annullieren tr.,
aufheben* tr. (разбойническо гнездо) (e-
e Bande ~ разтурям, унищожавам
банда), auflösen tr. (бемол c бекар) (муз.),
aufräumen intr. h. (der Krieg, die Seuche
hat unter der Bevölkerung gewaltig
aufgeräumt войната, епидемията покоси
много народ) (разг. и прен.), aufreiben*
tr. (здраве, сили) (aufreibende Tätigkeit,
aufreibender Dienst изтощителна работа,
служба), begasen tr. (с газове), beseitigen
tr., besitigen tr., entwerten tr. refl. (c печат
пощенски марки), erledigen refl.,
mortifizieren tr., stempeln tr. (марки c
печат) (Briefe, Karten ~ удрям печат на
писма, картички), tilgen tr. (грях, вина)
(e-n Posten im Schuldbuch - зачертавам
едно перо в тефтера на дългове),
totkriegen tr. (der, das ist nicht totzukriegen
не можеш да излезеш с него на глава),
vereißen* tr. (чрез критика, рецензия) (ein
Theaterstück in der Besprechung ~ пиша
унищожителна критика за пиеса),
vernichten tr. (реколта, враг, документ,
преписка, план), vertilgen tr., vertilgen tr.
(храна) (разг.), zernichten tr. (поет.),
zertreiben* tr., zusammenhaucn* tr.
(неприятел) (разг.)
унищожаване-Annullierung	f,
Entnahmeanlage f (остатъците от
нацизма) (полит.), Stempelung f (на
марка с печат), Vertilgung f, -en,
Vertilgung f, -en (на храна) (разг.)
уиищожаващ-регет(р)1ошсЬ
унищожение-Vernichtung f, -cn, Vertilgung
f, -en
уиищожител-Kammcrjagcr m (на паразити и
мишки), Moloch m. -s, -, Panzerknacker m
(на танкове), Vernichter m. -s
унищожителеи-kapores, kaputt, mörderisch
(ein -es Feuer унищожителен огън),
vernichtend
уния-Zollunion f (митническа) (икон.), Union
f, -en, Bund m, -es, -;e, Vereinigung f

унощожител
1272
унощожител-Mörder ш, -s (der ~ s-r Ehre
похитителят на честта му)
упадам-eingehen* intr. s, verfallen* intr. s.
(народ, човек, империя, култура)
упадък-Abbau rn, -s, -е, Abstieg ш, -s, -е,
Degradation f,-en (сел.-ст.), Dekadenz f,
Entartung f, Kulturabbau m (на
културното ниво), Kulturschwund in (на
културата), Niedergang in, Rückgang m,
Tiefst n, -es, Verfall m, -es, -,
Verkommenheit f, -
упадъчен-dekadcnt adj., regressiv, Verfalls-
упеторявам-verfünffachen Ir.
упивам (ce)-betäuben (refl.), berauschen tr.,
betrinken’1' tr. (c вино), beschwipsen tr.
унлаха-Erschrockenheit f, Schreck m, -s, -e
(hast du mir e-n - eingejagt ! ex, че ме
изплаши !; vor - zittern треперя от страх
; der - ist mir in die Glieder gafahren ужас
ме скова; e-m e-n - versetzen изплашвам
някого ; ach, du mein ~ ! как се слисах !),
Schrecken m, -s (hast du mir e-n ~ eingejagt
! ex, че ме изплаши!; vor-zittern треперя
от страх ; der - ist mir in die Glieder
gafahren ужас ме скова ; e-m e-n ~
versetzen изплашвам някого ; ach, du
mein -! как се слисах !)
уплашвам ce-erschrecken* intr. s,
zurückschrecken* intr. s. (да направя
нещо)
уплашвам-erschrecken tr., zurückschrecken
tr. (d-e Drohungen werden mich nicht
zurückschrecken твоите заплашвания
няма да ме изплашат)
уплитам-flechten* tr., fertig stricken tr.
уплитам ce-verwirren refl., verstricken refl. (in
A), sich in einer Sache verwickeln
уплънител-Dichtung f,-en
уплътнение-Liderung f, -en
уплътнител-Abddichtung f, -en,
Dichtungsstoff m, Futter n,-s, Verdichter
m, -s, abdichten tr., dichten tr., ledern tr. (c
кожа, гьон)
уплътнявам-verdichten tr., rationell
ausnützen (време, ден) (ich nütze die
Arbeitszeit rationell aus уплътнявам
работното си време)
уплътняване-Abddichtung f, -en, Dichtung
f-en, Liderung f, -en, Packung f, -cn,
Verdichten n (на бетон), Verdichtung f, -
спсгьстявам-verdichten tr. (сос, сироп)
уповавам ce-bauen intr.h, getrosten refl.
(остар.), hoffen intr. h. (auf etw. А) (на
нещо) (wir hoffen zu Gott уповаваме се
на бога), verlassen* refl. (sich auf e-n,
etw.) (на някого, нещо), vertrauen intr h.
(auf e-n) (auf sein Glück ~ разчитам,
оповавам се на щастието си)
уповапие-Vertrauen n, -s, - (zu etw., zu e-m) (в
нещо към някого) (e-m - schenken
оказвам на някого доверие ; e-n ins -
ziehen доверявам на някого ; ein Wort im
- gesagt между нас казано), Zuversicht
f, - (s-e ganze Zuversicht auf e-n setzen
възлагам цялото си упование на някого),
Hoffnung f
унодобявам-angleichen* tr., gleichstellen tr.
упоен-dösig adj., eingenommen part. adj.,
berauscht, betäubt
упоен iie-Freudenrausch m, Taumel m, -s (ein
~ befiel ihn главата му се замая ; im - sein
замаян съм), Wonnetaumel m
упоителен-betäubend adj. part., narkotisch,
berauschend
упойвам-betäuben tr.
упойващ-betäubend part. adj.
упойка-Betäubung f (мед.), Dämmerschlaf m
(непълна), Narkose f, -n
ynop-Gewehrauflage f (на пушка) (воен.)
упорит-anhaltend adj., ausdauernd adj.,
balstürig adj. (диал.), beharrlich adj.
(beharrlich bei der Arbeit упорит в
работата), bockig adj., ehern adj.,
eigensinnig adj., eigenwillig adj., eisern
adj., hart, hartköpfig, hartnäckig (e-e
hartnäckige Krankheit упорита болест),
konsequent, obsinant, refraktär, renitent,
scharf (борба, бой, нападение) (~e
Getränke силни напитки ; -er Gang, Ritt,
Trab силен ход, езда, тръс; -er Widerstand
упорита съпротива ; е-г Auffassung -
entgegentreten енергично се

1273
противопоставям ; etw. aufs schärfste
verurteilen най-остро осъждам нещо ;
etw. - betonen подчертавам силно ; hier
geht es ~ her тука се води ожесточена
борба ; е-ш — zusetzen нападам някого ;
е-е ~е Sache опасна работа ; er macht
ihm -е Konkurrenz той го конкурира
ожесточено), stätig, statisch, stätsch,
starrköpfig, starrsinnig, steif (e-n ~en Hals
haben имам схванат врат ; recht ~ in s-r
Meinung haben упорствам на мнението
си), trotzig (е-е ~е Antwort
предизвикателен отговор), trotzköpfig,
verbissen (съперник), verbohrt,
widerborstig, widerhaarig (момче,
хлапак), widersetzlich, zäh (съпротива,
старание, труд)
упоритост-Ausdauer f, -, Beharren n,-s,
Beharrlichkeit f,-en, Bock m,-(e)s,
Eigensinn m, Eigenwille m, Hartnäckigkeit
f, Verbissenheit f, -, Widerhaarigkeit f,
Widersetzlichkeit f, Zähigkeit f, -, Trotz m,
-es, Starrsinn m, -s
упорствам-beharren intr. h (steif und fest
beharren упорствам твърдо за нщ.),
bocken intr. h, pikieren tr. rcfl. (sich auf
etw.), sperren rcfl. (да направя нещо),
verharren intr. h. s., versteifen tr. refl. (sich
auf etw. А) (за нещо), widersetzen refl.,
Widerstand leisten, hartnäckig auf etw.
bestehen*
унорстваие-Versteifung f
упорство-Bcharren n,-s, Beharrlichkeit f,-en,
Bravade f,-n, Druckserci f,-cn (разг.),
Eigensinn m, Gesperre n,-s (прен.),
Hartnäckigkeit f, Renitenz f, Sammeleifer
m (на колекционер), Steifsinn m. Trotz m,
-es, - (e-m zum - напук на някого ; dem
Verbot zum ~ въпреки забраната ; aus ~
etw. tun нравя нещо от инат; c-m ~ bieten
инатя се срещу нещо), Verstocktheit f
унотреба-Anwcndung f, -en (in, zur ~ bringen
употребявам, прилагам ; zur ~ kommen
употребявам се, прилагам се),
Applikation f, -cn (на лечебно средство),
Aufwand m, -(e)s. - (— an Geld, Kraft
употребяван
изразходване на пари, сила),
Bakterienwaffeneinsatz m '(на
бактериологично оръжие) (воен.), Behuf
m,-e (zu meinem Behuf за собствена
употреба), Gebrauch m,-(e)s, Gebräuche,
Genuß m, ...nusses, ...nüsses, Mißbrauch
m, -sm -те (непозволена), Verwendung f, -
en, Verwertung f (на изобретение)
употребен-zweckentfremdet (за друга, не
пряката, цел)
употребим-anwendbar adj., brauchbar adj.,
gebräuchlich adj., geläufig adj., verwertbar,
vielgebraucht, volksläugif (израз,
поговорка)
употребимост-Anwendbarkeil	f,
Gebräuchlichkeit f
употребителен-gebräuchlich, gangbar, üblich
употребнтелност-Gcbräuchlichkeil f
улотребление-Brauch m,-s, Gcrauch m,-(c)s,
Gebräuche, Hausgebrauch m (домашно)
употребявам-anwcnden* tr. (zu etw. ~)
(средство, мерки) (seine Zeit gut
-използвам времето си добре ; Geld zu
etw. - изразходвам пари за нщ.; е-е falsch
angewandte Redensart неправилно
употребен израз), applizieren tr. (нови
методи), aufbieten* tr. (сили) (s-n
Verstand - напрягам мозъка си ; alles -
полагам всички усилия), brennen* tr. (за
осветление), daranwenden* tr., dopen tr.
(допинг) (спорт.), gebrauchen tr. (das
werden wir gut - können това ще влезе в
употреба), handhaben tr., handhaben tr.,
knappen intr. h. (mit etw.) (крайно
пестеливо нещо), mitbrauchen tr.
(незаконно), verwenden* tr. (etw. zu, auf
etw. А) (за нещо) (viel Zeit auf etw. ~
употребявам много време за нещо),
verwerten tr. (изобретение), wenden* tr.
refl. (etw. an, auf etw. A, auf e-n) (viel Geld
an etw. wenden употребявам много нари
за нещо ; etw. auf sich A wenden
употребявам нещо за себе сн)
употребяван-antiquarisch adj., gebraucht
part. adj. (e-n gebrauchten Wagen kaufen
купувам употребявана кола, на старо).

1274
употребяване
geläufig adj.
унотребяваие-Hanclhabung f
употребяем-gebräuchlich adj., verwertbar
упоявам-betäuben tr. (örtlich betäuben правя
местна упойка), einnehmen* tr. (остар.),
narkotisieren tr.
упояване-Ätherbeläubung f (c етер) (мед.)
управа-Armenverwaltung f (на службите за
бедните), Bahnverwaltung f
(железопътна), Betriebsverwaltung f (на
предприятието), Bundesvorstand m
(съюзна), Gemeindevorstand m
(общинска), Geschäftsleitung f (на
фирма), Kirchenamt n (църковна),
Kirchenbehörde f (църковна),
Kirchenregiment n (църковна),
Kirchenverwaltung f (църковна),
Magistrat m, -s, -e, Obrigkeit f, -en (von ~s
wegen по нареждане на властите),
Schulkollegium n (областна училищна),
Vorstand m
управител-Administrator m, -s, Armenvater
m (на приют за бедни), Chefarzt m (на
болница), Disponent m,-en, Drost m,-s,-e
(окръжен) (ист.), Gauführer m (на област)
(ист.), Geschäftsführer m (на
предприятие), graf m,-en (остар.),
Hofmann m, pl. -leute (на участък на
феодално владение), Hofmeister m (на
имение), Kellermeister m (на изба),
Komtur m, -s, -е (на област, на рицарски
орден), Kurator m, -s, -oren (на ргшют,
фондация), Leiter m, Ökonom m, -en, -en
(на имение), Pfalzgraf m (императорски
областен), Resident m, -en, -en, Schalter
m, -s, Starost m, -en, -en (околийски, в
Полша), Treuhändler m (временен, на
изоставено от собственика
предприятие), Vertriebsleiter m (на отдел
“ пласмент “), Verwalter m, -s, Vorsteher
m, -s
управителен-administrativ adj., Verwaltungs-
, verwaltend (Verwaltungsapparat
управителен съвет)
улравителка-Beschließerin f,-nen (на дом),
Direktice f,-n, Oberin f, -nen (на женски
орден)
унравия-Wirlschaft f, -cn, Zustand m, -s, те,
Ordnung f, Gerechtigkeit f
yiipaBJieinie-Administration f, -cn, Arbeitsamt
n (на трудовите резерви), Betriebsführug
f (на завод), Bezirk m (окръжно, раойнно),
Cliquenwesen f (на кликата), Deichamt m
(на дигите), Doppelsterung f (двойно)
(авиац.), Drostei f,-en (окръжно) (ист.),
Fernbedienung f (от разстояние),
Fernlenkung f (на кораб, самолет чрез
радио) (рад.), Finanz f,-en (данъчно),
Forstamt п (на горите) (лесов.), Hafenamt
п (пристанищно, Hebelsteuerung f (чрез
лост), Interm(s)regierung f (временно),
Kämmerei f, -en (градско, финансово),
Kirchenregiment п (църковно),
Kommissariat n, -s, -е (районно
полицейско), Kreisamt n (околийско,
окръжно), Kreishauptmannschaft f
(областно), Landesfinanzamt n (главно,
данъчно), Lenkung f, Marktamt n, -es, -rer
(на пазара), Messeamt n (на панаир),
Nachlaßpflege f, Nachlaß Verwaltung f (на
наследство), Polizeiamt n (полицейско),
Polizeipräsidium n (областно
полицейско), Räteregierung f (съветско),
Regierung f, -en (an der - stehen
управлявам ; zur - kommen идвам на
власт), Regiment n, -es, -e (das ~ fuhren
управлявам ; der Winter fuhrt ein mildes
~ зимата е мека ; bei ihm hat die Frau das
~ при него командва жената), Ruder n, -s
(das ~ führen държа кормилото в ръцете
си, управлявам ; aus dem ~ laufen не се
подчинявам на кормилото ; ans ~
kommen идвам на власт ; e-n ans ~
bringen поставям някого на чело на
управлението), Säbelherrschaft f (на
военщина) (прен.), Schützsteuerung f
(релейно) (ел.), Schurzenregiment п (на
фаворитки), Seeamt п (аварийно) (мор.),
Stellwerk п (на стрелките) (ж.п), Steueramt
п (данъчно), Vermögensverwaltung f (на
имуществото), Verwaltung f (er ist in der
~ t:atig той работи в управлението),

1275
упътване
Wegamt п (на пътищата), Weibregiment
п (женско), Wirtschaftsamt л (на
държавните имоти), Wirtschaftsgebäude
п (на стопанството, като сграда),
Zechenverwaltung f (на рудник),
Zugleitung f (на ж.п движение) (ж.п)
управлявам-administrieren tr., beherrschen tr.
refl., betätigen tr. refl., bewirtschaften tr.,
fliegen* tr. (самолет), leiten tr., lenken tr.,
manövrieren intr, navigieren intr. (кораб),
regieren tr. intr. h. (държава), verwalten tr.,
führen tr.
управлявам-steuern tr., verwalten tr.,
verwesen tr. (като регент), vorstehen* intr.
h. (e-r Sache D) (нещо), walten intr. h.
унравляващ-BIockwärter m, Meier m, -s
управляем-lenkbar
управник-der Regierte, Regierungsmitglied n,
-es, -er
упражиение-АгЬеН f, -en (в училище) (wir
müssen bis übermorgen die schriftliche ~
abgeben ние трябва да предадем
домашните упражнения до вдруги ден),
Atemübung f (дихателно) (спорт.),
Aufgabe f, -en, Denkübung f (умствено),
Exerzitium n,-s, Geineinschaftsübung f
(групово) (спорт.), Klassenarbeit f
(класно), Klassenaufgabe f (класно), Kür
f, -en (свободно) (спорт.), Kur f, -en
(свободно) (спорт.), Leibesübung f,
Schießübung f (по стрелба), Turnübung f
(по гимнастика), Kriegsübung f (военни),
Übung f, -en, Hausarbeit f (домашно)
упражнения-Кй^игпеп п (свободни)
(спорт.), Pflichtübung f (задължителни)
(спорт.), Rahmenübung f (с кадри)
упражнявам ce-einfahren* refl. (да карам
кола), einfliegen* refl. (да пилотирам),
einpauken refl. (студ.), einschießen* tr. (в
стрелба) (воен.), einschlagen* tr. refl. (във
фехтовка) (спорт.), einspringcn* tr., üben
tr. (Klavier, Geige ~ упражнявам се на
пиано, гайда ; ich muß täglich ~ трябва да
се упражнявам всеки ден)
упражиявам-abrichten tr. (zu elw.), drillen tr.,
einfahren* tr, (каране на кола), cinspiclen
tr. refl. (композиция), einüben tr. refl.,
exerzieren tr. (разг.), klopfen intr. h. (Griffe
klopfen упражнявам хватки), longieren tr.,
nachüben tr. (допълнително), treiben* tr.
(занаят)
упражняване-Gewerbebetrieb m (на
промишлена дейност) (икон.)
упрек-Rüge f, -n (e-e scharfe ~ erteilen правя
строго мъмрене), Tadel m, -s (e-n - geben
правя упрек на някого, ein Mann ohne -
безукорен човек; mich trifft kein - нямам
вина), Vorhaltung f, Vorwurf m
упреквам-aufmutzen tr. (e-m etw. ~) (нкг. за
нщ.), aufrücken tr. (e-m elw. ~) (нкг. за нщ.),
rügen tr. (ctw. an e-m) (das einzige, was sie
an ihr zu ~ hatte, war ihr Leichsinn
единственото, в което тя я упрекваше,
беше лекомислието й), tadeln tr. (e-n
wegen elw.) (an allem elw. zu - finden все
ще намеря някакъв недостатък),
verdenken* tr. (e-m elw.) (някого за нещо),
Vorhalten* tr. (e-m etw.) (някого за нещо)
(e-m s-e Pflichten - упреквам някого за
задълженията му), vorwerfen* tr. (e-m
etw.) (някого за нещо)
упреци-Tadelei f, -en (вечни)
yiiMHOMomaBaM-beauftragen tr. (beauftragt
sein	упълномощен	съм),
bevollmächtigen tr., Vormacht erteilen,
beauftragen tr.
ynwiiiOMOiuaBaiie-Bcvollmüchligung f,-cn
yirbniioMOiueii-kommissarisch (временно),
kommissioneil (временно), beauftragt,
bevolmächtigl
упълномощител-Mandat m, -cn, -en,
Vollmachtgeber m
упълномощявам-ermächtigcn tr.
упътвам ce-verfügen refl., begeben* refl., sich
auf den Weg machen
уиътвам-anlciten tr., anweisen* tr., bedeuten
tr. (остар.), den Weg weisen* (някого,
нещо), belehren tr.
уиътване-Anleitung f, Anweisung f, -en
(kurze - zu ctw. кратко ръководство за
нщ.), Fingerzeig m, Richtlinie f,
Verhaltungsmaßregel f

1276
упътен
упътен-übelberaten (неправилно, зле)
ypa-hurra
уравпенне-Buchstabengleichung	f
(алгебрично) (маг.), Zustandsgleichung
f (на състояние) (физ.), Gleichung f, -en
(Gleichung mit zwei Unbekannten
уравнение c две неизвестни),
Ausgleichung f, Gleichmachung f,
Angleichung f
уравниловка-Nivcllierung f, -en
уравнител-Kompcnsator m, -s, -oren
уравновесен-abgewogen part. adj.
уравновесеиост-Abgewogenhcit f,
Kontrapost m (между движение и поокй
в стоящо тяло)
уравновесител-Kompensator m, -s, -oren
уравновесявам-abstimmen	tr.,
ausbalancieren tr. (техн.), gegenhalten*
intr. h, skontrieren tr. (сметка), temperieren
tr., trimmen tr., wuchten tr. refl. (техн.), ins
Gleichgewicht bringen* tr.
уравновесяване-Kompensation f, -en,
Kompensierung f
уравнявам-abgleichen* tr., ebnen tr. refl.,
kompensieren tr., planieren tr., gleich
machen, ausgleichen* tr., gleichstellen tr.,
ebnen tr. (за земя, почва)
уравняване-Ebnung f, Kräfteausgleich m (на
силите), Planierung f, Revierement n, -s, -
s (на сметки чрез вирменти),
Verrechnung f, -en (на сметки)
yparaii-Hurikan m, -s, Orkan m, -s, -e (ein ~
des Beifalls, der Enttrüstung бурни
ръкопляскания, буря от възнущение),
Trombe f, -п (смерч), Windsbraut f, Sturm
m, -s, -re
ураганен-orkanartig, stürmisch
Урал-Ural m
уранит-Gummierz n (минер.)
урбаличе-Gundelrebe f (бот.)
урбанизиране-Verstädterung f
урва-Abfall m, -s, -s-e, Abschuß m, ...usses,
...üsse, Absturz m, -es, -fe, Schlucht f, -en,
Abhang m, -s, -re
урвест-abfällig adj., schluchtig
урегулирам-feinstellen tr. trnb., stellen tr. refl.
урегулирапе-Gcburtcnrcgclung f (на
раждаемостта), Kanalisation f (на река),
Korrektion f. -en (на улица, река),
Schiffbarmachung f (на река, за да стане
плавателна), Separation f, -сп (на селското
землище), Separation f, -en (на селското
землище)
урегулиращ-korrektiv
урегулирвам-rcgeln tr., regulieren tr.
урегулнроване-Flurbercinigung f (на
селското землище) (ссл.-ст.),
Verkchrsrgelung f (на движение)
уред-Apparat m, -s, -е (ohne ~ просто, лесно;
без церемонии), Auffangvorrichtung f
(улавящ) (рад.), Aufzug m, -s, -те (за
измъчване) (ист.), Bank f, Bänke (вид
гимнастически), Bindung f,-en (за
прикрапянс на ските ; спорт.),
Blinkfeuergerät п (за мигаща светлина),
Bohner m,-s (за лъскане на паркет),
Bratendreher m (който върти шиш),
Bruststärker m (каучуков, за разтягане)
(спорт.), Diopter n,-s (за визиране),
Durchgangsinstrument п (за определяне
на кулминацията) (астр.), Durchschnitt
m,-(e)s,-e (за дупчене на ламарина),
Echolot п (акустичен, за измерване на
дълбочни) (мор.), Fingerstock m (за
разтваряне на пръстите), Gerät n,-(e)s,-e,
Gerätschaft f,-en (рядко), Handgerät n (за
свободна гимнастика) (спорт.), Harfe f, -
п(за измерване на плоскости),
Haushaltgerät п (домакински),
Kontrollapparat m (контролен),
Kurvenmesser m (за измерване на криви
линии), Ladezeug п (за пълнене на
оръдие), Leier f, -п (с ръчка), Lüfter m, -s
(за повдигане), Martergerät п (за
мъчения), Meßinstrument n
(електрически), Messer m, -s (за
измерване), Obstpflücker m (за бране на
плодове), Pflücker m, -s (за бране на
плодове), Punktroller m (гумен, за
масажи), Recke f (за изтезание), Richter
m, -s (за изправяне), Schaltuhr f (за
механично включване и изключване на

1277
уремия
ток) (ел.), Selbstanlasser m (автоматичен,
за пускане в ход на двигател) (ел.),
Spritzapparat ш (за ретуширане) (печ.),
Turngerät п (гимнастически),
Vielfachgerät п (универсален), Wippe f, -
п (за пружиниране), Zählrohr п (за
установяване на радиоактивни лъчи),
Zigarrenabschneider m (за подкастряне на
пури)
уредба-Anlagc f, -еп (климатична,
отоплителна и пр.), Aufmachung f, -en,
Fernmeldenanlage	f
(далекосъобщителна), Gala f (голяма,
официална), Innenausstattung f
(вътрешна), Inneneinrichtung f
(вътрешна), Pumpenwerk n (помпена),
Pumpwerk n (помпена), Schmelzanlage f
(тоиилна) (техн.), Schützsleucrung f
(иревкючваща), Stellwerk m (централна
стрелкова) (ж.п), Veranstaltung f, -en
(забава, концерт, бал, конгрес),
Einrichtung f
уредби-Gcmeinschaflscinnchtungen pl.
(общсстсвни)
уреден-genau adj., ordentlich (домакиня),
ordnungsliebend, perfekt (~ werden
псализира се ; des Geschäft ist ~
geworden сделката се слючи), rein (ich
verlange ~e Sprache искам да си кажа
открито ; -cn Tisch machen разчиствам
си сметките ; ins -е bringen внасям ред в
нещо ; ins - kommen наясно съм)
ypejieiiol-scla!
ype;»enocT-Ordentlichkcit f, -
уреди-Bock m,pl. (за изтезаване) (ист.),
Messegerät п (електрически),
Rechengerät п (сметачни), Spindel f, -n
(вретенообразни)
уредник-Entrepreneur m,-s (театр.), Sendleitcr
m (на радиопредавателна станция),
Tumwart m (на игрище), Ordner m, -s,
Leiter m (на отдел), Schriftleiter m (на
списание), Redakteur m, -s, -c
уредничество-Leitung f, -en, Redaktion f, -en
уреждам ce-abwickeln refl. (работа)
уреждам си-arrangieren tr. refl. (работата,
сметките)
уреждам-orden tr. refl. (etw. nach der Größe
~ подреждам по големина ; die
Angelegenheit - уреждам работата)
урежкам-abmachen tr., abtun* tr. refl. (остар.)
(работа), abwickeln tr. refl. (прен.)
(задължения, дългове, сделки) (s-e Sache
... уреждам си работите), anlegen tr. (е-е
Kartothek - уреждам, завеждам, правя
картотека), anstellen tr. (е-п Vergleich, е-
п Versuch ~ правя сравнение,
експеримент ; е-е Untersuchung, ein
Verhör - предприемам, започвам
изследване, анкета, провеждам разпит),
arrangieren tr. (es hat sich alles arrangiert
всичко се уреди), aufziehen* tr.
(празненство) (разг.), begleichen* tr.
(търг.), beilegen tr. (по миролюбив
начин), berichtigen tr. refl. (сметка,
дългове), bewerkstelligen tr. (die Flucht
bewerkstelligen уреждам си бягството),
einrichten tr. refl., entwirren tr. refl.,
erledigen refl., fingern intr. h tr., geben* tr.,
instituieren tr., machen tr., managan tr.,
menagieren tr., rcchigmachcn tr. (сметка),
regeln tr. (работите) (die Rechtschreibung
~ установявам правописни правила ; in
geregelten Verhältnissen leben живея при
уредени условия ; Versicherungsschäden
~ заплащам застраховка срещу щети),
regulieren tr., schlichten tr. (спор),
verabreden tr. refl. (etw.; sich mit c-m) (си
среща) (wir waren für 5 Uhr verabredet
бяхме се уговорили, определили среща
за 5 часа), veranstalten tr. (празник,
забава, изложба), vcrcchncn tr. (но
сметка) (sich mit c-m ~ уреждам,
разчиствам си сметките с някого)
уреждане-Schlichtung f (на спор), Anlage f.
-en (die - e-r Fabrik ist geplant
запланувано е построяването на
фабрика), Interium n, -s, -s (временно),
Verrechnung f, -en, Wahrnehmung f
урекулнрам-modulieren tr. (интензивността
и тембъра на гласа)
уремия-Hamvergifiung f (мед.)

уригвам се
1278
уригвам ce-aufstoßcn* intr. h./s. (es slößt mir
oft sauer auf често се уригвам на кисело)
уригване-Aufstoßer m, -s, ~
ypitiia-Entlecrung f, Harn m, -cs
уринатор-Enlc f,-n (мед.)
ypiiiiiipaM-harnen tr., wässern intr. h.
ypiiiiiipaue-Harnfalsche f (прекомерно)
(мед.), Wässerung f
ypiia-Aschcnkrug m (за праха на умрелите),
Aschenurne Г (за праха на умрелите),
Wahlurne f (избирателна), Zisla f, -len,
Zistc f, -n, Urne f, -n
уров-Wicke f, -n
уровен-Höchstsland m (най-висок,
максимален), Höhenlage f, Niveau n, -s, -
s, stand m, -s, -re, Höhe f, -n, Stufe f, -n,
Kulturniveau n (културен)
урод-Kiclkropfm, Mißgeburt f, -en, Mißgestalt
f, -en, Mondkalb n, Mondkind n,
Monstrum n, -s, -..nslren
уродлив-difform adj., krüppelhaft, krüpplig,
mißförmig, mißgcstalt(et), häßlich
уродливост-Deformotät f,-cn, Krüppelhaft f,
Monstrosität f, -en
уродство-Dcformität f,-en
урожай-Ernte f,-n, Ernteertrag m (сел.-ст.),
Fruchlertrag m (сел.-ст.)
урок-Gesangstunde f (по пеене),
Klavierstunde f (по пиано), Lehre f, -n,
Lektion f, -en, Letze f, -n, Nachhilfestunde
f (частен), Rechenstunde f (no
аритметика), Singstunde f (по пеене),
Singstunde f (по пеене), Tanzstunde f (no
танци), Zeichenstunde f (по рисуване),
Stunde f, -n, Unterrichtsstunde f (Stunden
erteilen давам уроци), Aufgabe f, Pensum
n, -s, -sen, Belehrung f, -n (das wird dir
eine Lehre sein това ще ти бъда за урок)
урока-Durchkraut п (бот.), Hasenohr п (бот.)
уронвам-antasten tr. (чест, престиж) (s-e
Vorräte ~ посягам на запасите, резервите
си) (прен.), vergeben* tr. refl. (sich D
etw.)(ÄOCTOÜHCTBOTO си) (sein Ansehen
schädigen уронвам престижа си)
уронване-Antastung f (на чест, престиж)
уроци-Aufgabe f, -en, Nachhilfeunterrocht m
(частни), Pensum n, -s, -..sen (зададени
за един ден) (das ~ überschreiten върша
повече от зададеното), Sprechunterricht
m (но разговор)
урочасвам-behexen 1г. (ирен.), berufen* tr.
rcfl. (berufe es nicht да не го урочасаш),
beschreicn* tr.
урочасвам-vcrrufen* tr.
усамотен-abgeschlossen part. adj., einsam
adv., isoliert, alleinstehend, zurückgezogen
усамотение-Vereinsamung f, Einsamkeit f
усамотеност-Verlassenheit f, -
усамотявам ce-vereinsamen intr. s.,
zurückziehen* refl.
усамотявам-veriensammen tr., absondern tr.
ycßoiiMocT-Erlenbarkcit f
усвоявам-ablemen tr. (e-m etw....) (изкуство,
занаят), absehen* tr. (чрез гледане),
annehmen* tr. (e-e Gewohnheit -
усвоявам навик ; Vernunft - вразумявам
се; konkrete Gestalt - добивам конкретен
образ), einarbeiten tr. refl., ancigncn refl.
уседнал-ansässig adj., bodenständig adj.,
seßhaft
уседналост-Ansässigkeit f, Bodenständigkeit
f
усеквам ce-schncuzen refl., die Nase putzen
усет-Drucksinn m (за натиск) (псих.),
Empfindung f,-e, Farbensinn m (за
цветовете), Feingefühl n, Feinsinn m
(тънък), Fingerspitzengefühl n, Fühlung f
(остар.), Gefühl n,-(c)s,-e,
Gemcinschatfssinn m (за задружен живот,
за съобщност), Instinkt m, -s, -е (тънък),
Kunstsinn m (художествен, естетичен),
Sprachgefühl п (за език), Spürnase f,
Spürsinn m (силно развит), Tuchfühlung
f (за правилно равнение в строя),
Verständnis n, -ses, - (für etw.) (към нещо),
Zeitsinn m (за време)
усетим-empfindbar adj.
усетлив-feinfühlig, empfindlich, schrafsinnig
усещам-durchschmecken tr. intr. h trnb.,
durchspüren tr. trnb., empfinden* tr.,
fühlen tr. intr. h refl. (wer nicht hören will,
muß ~ който не иска да чуе, нека усети),

1279
условие
merken tr., nachspüren tr. (последиците на
болест, страх), schmecken tr. (вкус) (ich
schmecke das Schmalz усещам, че е
готвено с мас), spuren tr. (жажда, умора,
глад) (Müdigkeit, Hunger ~ чувствам
умора, глад ; das Wetter in allen Knochen
~ всички стави ме болят - времето ще се
развали ; ich habe den Stock zu ~
bekommen почувствах тоягата по гърба
си), verspüren tr. (умора, глад, жажда)
усещане-Empfindung f,-en, Lichtempfindung
f, -еп (светлинно), Gefühl n, -s, -e
усилвам ce-aufbrisen intr. h. (за вятър),
aufholen intr. h. (за вятър) (мор.),
aufschwellen* intr. s. (за звук, музика),
steigern tr. refl.
усилвам-bestärken tr., kräftigen tr. refl.,
verstärken tr., steigern tr.
усилваие-Baßanhcbung f(на басовите
тонове в радиоприемника), Kräftigung
f, Steigerung f
усилвател-Audion m, -s, ...onen (на
изправител) (рад.), Lautverstärker m,
Verstärker m, -s, Verstärkerröhre f, -n
(радио)
усилващ-kumulativ
усилен-angestrengt adj., anstrengend part.
adj., intensiv, mühselig, mühevoll, nühsam
усилие-Angestrenglheit f. Anspannung f, -
en, Anstrengung f, -en, Beschwernis n,-
sc, Handgriff m (малко), Mühe f, -n (sich
um, mit etw. - geben старая се ; sich die ~
nehmen, etw zu tun давам си труд да
направя нещо; к-с- scheuen не жаля труд
; geben Sie sich D k-e ~ ! не се мъчете ! es
ist schon der ~ wert струва си труда ; cs
macht mir ~, ihm das zu sagen струва ми
усилие да му кажа това ; mit e-m, etw -
haben създава ми грижи ; mit - und Not
c голяма мъка ; ohne - без усилие),
Staucher m, -s (разг.), Kraftaufwand m, -
es, -5-e (mit vereinten Kräften c обединени
усилия)
уснлия-Spurt m, -s, -е (финални) (спорт.)
ускорен-beschleunigt
ycKopeiuie-Beschleunigung	f,
Erdbeschleunigung f (земно)
ускорител-Beschleuniger m (физ.),
Beschleuniger m,-s (на моторна кола)
ускорителен-beschleunigend adj.
ускорявам-aufdrehen intr. h. (в последния
рунд) (спорт.), beeileb refl. (seine Schritte
beeilen ускорявам крачка), beflügeln tr.
(beflügelten Schrittes c ускорена крачка),
beschleunigen tr., betreiben* tr., fördern
tr., -forcieren tr., überhasten tr. refl. (много),
verschärfen tr. refl. (темпо), verschnellem
tr., vorantreiben* tr.
ускоряване-Beschleunigung f, Verschärfung
f, -en (на темпо)
уславям се-vereinbaren tr., verabreden refl.,
Übereinkommen* intr. s., dingen геЛ. (за
работа)
уславяне-Verding m, -cs, -e
услада-Genuß m, -cs. -5-c, Wonte f, Lust f
услажда ce-gustiercn tr., munden intr. h. D
услаждам ce-delckliercn tr. refl.
услаждам-crgötzen tr. refl., versüßen tr.
услаждане-Labsal n, -s, -c, Labung f, -en
условеи-angcnommen pari. adj. (права,
точка, триъгълник) (мат.), bedingt adj.
(рефлекс, осъждане, съгласие),
konditional, konditionell, konventional,
konventionell, vcrabredelm vereinbart,
abgemacht (vereinbartes Zeichen условен
знак ; bedingter Reflex условен релекс)
условне-Ablieferungsbedingung f (за
предаване), Aufnahmebedingung f (за
приемане), Badcdgelcgcnhcil f (за къпане
в жилище), Bedingung f,-cn
(Bedingungen aufcrlcgcn, stellen,
einhallen налагам, поставям, спазвам
условия), Beisatz m (търг),
Existenzbedingung f (за съществувание),
Kondition f. -en (за плащане, доставка),
Vorbedeutung f (предварително),
Wesensbedingung f (главно, основно),
Zahlungsabedingungen f (на плащане).
Vorbehalt m, -s, Voraussetzung f
(уговорка), Verhältnisse pl. (обстановка),
Umstände pl. (обстановка),
Wohnverhältnisse	(жилищни),

условия
1280
Arbeitsbedingungen f (трудови),
Vereinbarung f (в договор)
условия-Arbeitsverhältnis n (на труда),
Betriebsverhältnisse	pl.
(производствени), Bodenverhältnisse pl.
(почвени) (сел.-ст.), Dascinsbedingungen
pl. (за съществуване), Kriegsverhältnissc
pl.	(военновременни),
Lebensverhältnisse (на живот), Mißgunst
f, - (лоши), Übernahmebedienungen pl. (за
прнемене), Verhältnisse pl. (материални,
noл итич ec ки,	кли магически),
Witterungsverhältnisse	pl.
(метеорологични, климатични),
Wohnverhältnisse pl. (жилищни)
условно-bedingungsweise adv.
условност-Bcdinglheit f,-en, Konvention f,
Formalität f
усложнение-Verwick(e)lung f, -en,
Komplikation f, -en
усложнеиия-Weiterungen pl. (поради
бюрокрация), Welthandel pl.
(международни), Wirre f, -n (politische
Wirre политически усложнения), Wirrnis
f, -se, Wirrsal n, -s, -e
усложненост-Komplikation f, -en
усложнявам-komplizieren tr., verwickeln tr.,
erschweren tr.
услуга-Bärendienst m (мечешка),
Bütteldienst m, Dienst m,-(e)s,-e,
Dienstleistung f, Freundschaftsdienst m
(приятелска), Gefälligkeit f, Gefallen m,-s
(e-m e-n ~ tun правя нкм. услуга),
Gegenleistung f (насрещна), Handgriff m
(дребна), Hilfeleistung f, Liebe f, -n,
Liebesdienst m, -es, -е (от приятел),
Mühewaltung f,,- (e-m für s-e - danken
благодаря нкм за услугата),
Schegendienst m (на палач)
услужвам си-behelfen* refl.
услужвам-aufwarten intr. h. (e-m mit etw. ~)
(kann ich Ihnen mit etw. ~? мога ли да Ви
услужа с нщ.?), dienen intr. h
услужлив-bereitwillig adj., dienstbar adj.,
dienstbeflissen adj., dienstfertig adj.,
entgegenkommenderweise adv., gefällig
adj. (e-m in etw. D ~ sein услужвам нкм. в
нщ.), kulant, willfährig, zutulich
услужливост-Bereitwilligkeit	f,
Dienstbereitschaft f, Dienslfcrtigkeit f,-cn,
Dicnstwilligkeit f, Entgegenkommen n,-s
усмивка-AugurenIächeln n (на авгуритс),
Lächeln n, -s
усмирител-Bändiger m, -s, -, Unterdrächer m,
"S, -
усмирявам-abkühlen tr. (прен.), abwiegeln
tr. intr. h, beruhigen tr. refl., beschwichtigen
tr., bezähmen tr. refl., dämpfen tr., bändigen
tr., zählen tr., besänftigen tr., niederwerfen*
tr.
усмирявам ce-beruhigen refl.
усмихва ce-lachen intr. (прен.)
усмихвам	ce-bclächeln
^.(снизходително, пренебрежително),
anlächeln tr. (e-n) (нкм.), anschmunzeln tr.
(нкм.) (дяволито, самодоволно) (разг.),
lächeln intr. (e-m), schmollen intr. h.,
zulächeln intr. h. (e-m) (на някого)
усмихване-Geschmunzel n,-s
усмотрение-Erachten n,-s, Ermessen n,-s,
Gutdünken n, Belieben, -s (nach deinem
Ermessen по твое усмотрение)
усоен-absonnig adj. (място, гора, стая)
усойиица-Kreuzotter f (зоол.), Kröte f, -n (за
зла жена), Schlangenzunge f (и прен.)
усойниче-Natternkopf m (бот.),
Schlangenhaupt п (бот.)
успение-Frauentag m (богородично) (църк.),
Mariä Himmelfahrt (богородично)
ycnex-Achtungserfolg m (театр.)
(посредствен, малък успех в театъра),
Blitzerfolg m (светкавичен), Bombenerfolg
m (грамаден, сензационен),
Durchschnittsleistung f (среден), Erfolg
m,	-(e)s,-e, Eroberung f (морален),
Fortgang m, Gedeihen n,-s,
Gelegenheitserfolg m (случаен), Gelingen
n, -s,	Gesamtleistung f (общ),
Publikumserfolg m (сред публиката),
Teilerfolg m (частичен), Leistung f
успешен-erfolgreich adj., wirkungsvoll
успивам ce-verschlafen* refl. (heute habe ich

1281
уста
mich ~ днес се успах), einschlafern tr.,
einwiegen tr.
ycnoKoeiuie-Enlspannung f,-en, Stillung f,
Beruhigung f, Besänftigung f
успокоителен-balsamisch	adj.,
schmerzstillend,	beruhigend,
Beruhigungs-
успокоително-Nervenmittei n (като
лекарство), Quietiv n, -s, -е (средство)
(мед.)
успокоявам (ce)-beruhigen tr. refl. (beruhige
dich! успокой се!), besänftigen tr. refl.,
abregen refl., ruhen intr. h. (er ruht nicht
bis .. не се успокоята, докато..),
zufriedengeben* refl. (sich mit etw.)
успокоявам-abwicgeln tr. intr. h, bcgüt(ig)en
tr., beschwichtigen tr., dämpfen tr.,
crleichtrn tr., kalmiercn tr., schwichten tr.,
stillen tr. (болка), zusprechen* intr. h. fe¬
rn) (някого)
успокояване-Entspannung f,-en, Setzung f, -
en (на оток), Setzung f, -en (на оток),
Stillung f
ycnoKOBBam-ruh(c)sam, schmerzstillend
успореден-parallel, gleichlaufend
успоредно c-ncben D (~ dem Fluß läuft ein
Kanal покрай реката върви канал ; ~
anderen Dingen покрай другите неща)
усноредпост-ParalIelismus т, -, -..теп
(psychophysischer - психофизически
парад елизъм)
успоредка-Ваггеп т, -s, -
уснява-hinhauen* intr. h. (da shat hingchaucn
това успя), klcckcn intr. h.
успявам-abbekommen* tr. (след много
усилия), ankommen intr. s. (да постигна
нщ.) (bei e-m gut, schlecht ~ някой ме
посреща, приема добре, зле ; mit s-m
Gesuch kam er übel an молбата му удари
o камък ; da kam ich schön an! хубаво
загазих! ; damit kommt er bei mir nicht an
такива като неговите не ми минават)
(разг.), ankriegen tr. (да облека, обуя)
(разг.), arrivieren intr. s. (в живота)
(презр.), aufbekommen* tr. (да изям)
(разг.), aufbekommen* tr. (да отворя) (с
усилие) (врата) (разг.), aufbringen* tr. (да
отворя) (die Tür bringe ich nicht auf не
мога да отворя вратата) (обл. разг.),
aufkriegen tr. (да отворя) (разг.),
bekommen* tr. (да направя нщ.) (etw.
fertig bekommen успявам да свърша), es
gelingt mir (es gelang ihm, das Kind zu
retten успя да спаси детето),
zurechkommen* intr. s. (за време) (zum
zug zurechtkommen стигам на време за
влака), Fortschritte machen (в училище),
bringen* tr. (etw. fertig ~ успявам да
свърша нщ.), durchdringen* intr. s tmb.
(mit s-m Vorschlag nicht - не успявам да
прокарам предложението си),
durchkriegen tr. tmb. (да прережа дърво,
клони), durchkriegen tr. tmb. (с мобла),
durchmogeln refl. tmb. (c шарлатании),
einschlagen* intr. h, fertigbringm* tr. tmb.
(ich bringe es nicht fertig, ihm das
mitzuteilcn не мога да успея да му
съобщя това), herausbekommen* tr. (да
извадя нещо) (e-n Nagel aus e-m Brett
herausbekommen успявам да извадя
гвоздей от дъска), herausmachen tr. refl.,
herumbekommen* tr. (да поставя нещо-
наоколо), hincinbckommcn* tr. (да
вкарам нящо), klappen intr. h. (das klappt
nicht това не става), los/bekommen tr. (да
отделя), mitbekommen tr. (да разбера),
reüssieren intr. h., schaffen tr. (wird er’s -
? ще се справи ли ? ; ich schaffe den Weg
in 5 Minuten ще измина този път за 5
минути ; der hal’s geschafft той успя),
vorwärlsgehcn* intr. s., vorwärtskommen*
intr. s., wehbekommen* tr. (да отместя,
отстраня), 2ubekommen* (да затворя)
(разг.), zubringen* tr. (да затворя) (den
Koffer nicht zubringen können не успявам
да затворя куфара), zurückfinden* intr. h.
refl. (да намеря път за връщане) (zu sich
zurückfinden успявам да намеря пътя
съм себе си)
усияване-GeIingcn n,-s
уста-Babbclmaul п (бъбрива) (du bist ein
Babbclmaul ти говориш много, имаш

устав
1282
голяма уста) (разг.), Fach n,-(e)s, Fache
(текст.), Flappe f,-n (широка) (диал.).
Fresse f,-n (halt die - ! дръж си устата !),
Gosche f,-n (диал.), Hasenscharte f
(заешка, разцеината), Herzgespann n
(дяволска) (бот.), Klappermühle f
(бъбрива) (разг.), Maulwerk n (бъбрива),
Mund m, -es, -c (ein schwellender - сочни
устни ; die Nahrung zu -c führen поднасям
храната в устата си ; halt den -! дръж си
устата ! ; s-n.den — halten пазя тайна ;
sich den ~ verbrennen изпускам се ; sich
den ~ fusselig reden заболява ме устата
от приказки ; den - auf dem rechten Kleck
haben винаги зная какво да кажа ; е-п
ungewaschenen - haben цапнат съм в
устата ; e-m den - stopfen затварям
устата на някого, давам пари, за да
мълчи ; an jds - hängen слушам някого
захласнато ; aus, von der Hand in den ~
leben живея от днес за утре ; kein Blatt
vor den - nehmen казвам го направо),
Mundwerk n (ihr ~ steht nie still не й спира
устата ; ein gutes - haben не ми е вързан
езикът, имам чене), Rachen m, -s (e-m den
- stopfen натъпквам на някого гърлото ;
halt den -! събирай си устата !), Rand m,
-es, -rer (halt den ~ ! да си държиш устата
! ; das versteht sich am - ясно е, разбира
се от само себе си), Schlund m, -es, -re
(прен.), Schnabel m, -s, + (rede doch, wie
dir der ~ gewachsen ist ! говори си
естествено ! ; das ist nicht für: s-n - това
не е лъжица за неговата уста ; halt den ~
! дръж си устата !) (разг.), Wolfsrachen m
(вълча)
устав-Disziplinarstrafordnung	f
(дисциплинарен)	(воен.),
Exerzierreglement п (стоеви),
Felddienstordnung f (полеви) (воен.),
Komment m, -s, -s (канон на студентски
корпорации), Ordnung f, -еп, Parteistatut
п (партиен), Reglement n, -s, -s, Satzung
f, -en (на дружество), Statut n, -s, -en (на
дружество)
уставен-reglementarisch, statutarisch,
statutenmäßig
ycTaiiOBeii-abgeklärt part. adj. (човек),
entschieden part. adj., festgesetzt adj. part.
(-c Regel установено правило),
feststehend part. adj., fix adj., hergebracht,
konkret, ortsangehörig (в дадена
местност), seßhaft (на постоянно
местожителство) (sich - machen,
nicdcrlasscn носелвам се, заселвам се ;
ein ~er Gast арменска визита), seßhaft (на
постоянно местожителство) (sich -
machen, nicdcrlassen поселвам се,
заселвам се ; ein -er Gast арменска
визита), wohnhaft (sich an e-m Orte
wohnhaft niederlassen установен съм на
дадено място)
ycTaiioBeiiocT-Bestimmtheit	f,-en,
Seßhaftigkeit f, -, Seßhaftigkeit f, -
установим-nachweisbar (~e Spuren von
Vitaminen минимални доловими
количества витамини)
установявам ce-ankaufen tr. refl. (някъде
чрез купуване на недвижим имот) (ich
habe mich in der Nähe von München
angekauft купих си имот близо до
Мюнхен), heraussteilen refl. (meine
Unschuld stellte sich heraus установи се
невинността ми), siedeln intr. h. refl.,
siedeln intr. h. refl., zuziehen* intr. h.
(някъде, за преселник)
установявам-ansprechen* tr. (за куче) (чрез
лай дивеч) (лов.), arretieren tr. (подвижна
част на машина) (техн.), aufstellen tr.
(принципи, рекорд, образец), bestätigen
tr. refl. (лов.), bestimmen tr., ergeben* tr.
(die Untersuchung hat seine Unschuld -
следствието установи неговата
невинност), ermitteln tr., etablieren tr.
(рядко), festlegen tr., festsetzen tr. (am
festgesetzten Tage на установения ден),
feststellen tr. (die Personalien -
установявам	самоличността),
identifizieren tr. (самоличност),
justifizieren tr. (верността), konditionieren
tr. (степента на влагата), konstatieren tr.,
kontingentieren tr., niederlassen* refl. tr.

1283
устоявам
(er hat sich als Arzt niedergelassen той се
останови на практика като лекар ; sich
näuslich ~ настанявам се за дълго),
reglenemtieren tr. (с правилника), setzen
tr. (срок, цена) (zur gesetzten Stunde в
определени часове ; kein Gals über sein
Gesetztes trinken не пия ни чашка повече
от мярката си), setzen tr. (срок, цена) (zur
gesetzten Stunde в определени часове ;
kein Gals über sein Gesetztes trinken не
пия ни чашка повече от мярката си),
statuieren tr.
устаповявапе-Ableitung Г, -еп (на произход
на	дума,	семеъство),
Abstamtnungsnachweis m (на произход),
Anzug ш, -(e)s, -гс (на местожителство),
Arretierung f (на подвижна част на
машина) (техн.), Bestimmung f,-cn,
Feststellung f, Fühlungnahme f (на
контакт), Identifizierung f (на
самоличност), Kontingentierung f,
Niederlassung f, -en. Richtigbefund m,
Rückbildung f (на основна дума от
производни) (грам.), Setzung f, -еп (на
цени), Setzung f, -еп (на цени), Zuziehung
f (на преселник)
ycTaiioßflBaiu-assertorisch adj. (съждение)
(фнлос.)
устат-großmäulig adj., klapp, geschwätzig,
schwatzhaft
устатшща-Bcißzange pl.
устен-labial (за звук), mündichoral (etw. ~
verabreichen давам нещо през устата)
(мед.), verbalcnoBeceH-verbal, mündlich,
Mund- (mündliche Prüfung устен изпит)
устие-Einfluß m,...usscs,...üsse, Einmündung
f,-en, Flutmündung f (фунисобразно,
речно), Mündung f, -en, Mund m, -es, -e,
Trichter m, -s (фунисобразно), Öffnung f
устица-Zuckennund m (сладка) (разг.)
ycTiia-Gaumenspalte f (заешка) (анат.), Labbc
f, -n, Lefze f (на дом. животни), Lippe f, -
n, Lippenlaut m, Oberlippe f (горна),
Scharte f, -n (заешка), Wolfsrachen m
(цепната, горна) (мед.)
устпи-Lippe f, -n (на устроцветни)
устои-Brückenjoch n (на мост), Gcgenhalt m,
pl., Grundfeste pl., Halt m, -es, -e, Prinzipien
pl., Grundsätze pl., Pfeiler m, -s (на мостО
устой-Träger m, -s, Widerhalt m
устойка-Erfullung f (на договор, обещание)
устойчив-abriebfest adj. (на изтъркване),
beständig adj., dauerhaft adj., dürrefest adj.
(на суша), echt adj. (хим.), eisenfest adj.
(прен.), haltbar, hart, immun (на зараза),
kippsicher, korrosionsbeständig (на
разяждане), luftstetig (при летене),
persistenz, reißfest (на скъсване),
resistent, scheuerfest (при търкане),
seefest (на море), stabil, standfest
(машина), standhaft (за хора) (~er Mut
здрав, непоколебим дух ; das Unglück ~
ertragen понасям стоически
нещастието), standsicher, steif (e-n ~en
Hals haben имам схванат врат; recht - in
s-r Meinung haben упорствам на
мнението си), stet (~cr Tropfen höhlt den
Stein капка камък пробива), tropenfest
(на тропически климат), wetterfest (на
бури, ветрове, атмосферни налягания),
wetterhart (на бури и ветрове),
widerhartig, widerstandsfähig (растения,
животни), winterhart (през зимата),
zähhart
устойчивост-Beständigkcit f, Bruchfestigkeit
f, Dauer f, Dauerhaftigkeit f,-cn,
Druckfestigkeit f (на натиск),
Dürreresistenz f (на суша) (сел.-ст.),
Echtheit f,-en (хим.), Feiung f,-cn,
Festigkeit f (техн.), Haltbarkeit f. -,
Persistenz f, -en, Scheuerfestigkeil f, - (при
търкане), Stabilität f, -, Standhaftigkeit f, -
, Verformungsbesländigkeit 1 (на
деформация), Widerstandsfähigkeit f
(съпротивителна). Widerstandskraft f,
Zugfestigkeit f (на разтягане) (техн.)
устоновявам-ableiten tr. refl. (произход)
устоявам-abwettern tr. (мор.) (на буря),
bestehen *tr. (e-n Kampf bestehen
устоявам в борба), standhalten* intr. h.
D (allen Angrifen, der Kritik - устоявам
на всички атаки, издържам на

устрем
1284
критиката), trotzen intr. h. (c-m, e-r Sache)
(на някого, срещу нещо), widerstehen*
intr. h. D, ausdauern tr.
устрем-Drang m,-(e)s, Elan m,-s,
Freiheitsdrang m (към свободата), Rollen
n, -s, - (ins ~ kommen започвам да се
търкалям, тръгвам на работа), Schneid
m, -es, -е (er hat ~ у него има устрем)
(разг.), Schwungkraft f (на духа),
Tatendrang m (към дела), Bestrebung f, -
en, Streben n, -s, -
устремен-reißend (~er Strom буйна река; die
Ware geht - ab стоката се продава като
топъл хляб), schwungreich (двибение)
устременост-Konvergenz f, -п (към убежна
точка), Ziclstreigkeit f
устремявам ce-los/gehen intr, richten tr. refl.
(alle s-e Gedanken richteten sich nun auf.,
всички негови мисли се насочиха към ..
; sich gerade, in die Höhe ~ изправям се),
vorschießen* intr. s. (напред), vorstürmen
intr. s. (воен.), stürzen refl.
устремявам-richten tr. (Bitten, e-e Mahnung,
e-n Brief an e-n - отправям молби,
предупреждения към някого, отправям
писмо към някого ; sein Augenmerk auf
etw. - насочвам вниманието си към
нещо ; den Blick gegen den Himmel ~
издигам поглед към небето ; s-n Weg
nach der Stadt ~ опътвам се към града),
anlegen tr. (e-e Kartothek - уреждам,
завеждам, правя картотека), einrichten tr.
refl., lenken tr., hinwenden8 tr.
устройвам-i nstituieren tr., machen tr., managen
tr., tumieren intr. h. (турнир), einrichten
tr., organisieren tr., veranstalten tr.
устройвам-veranstalten tr. (празник, забава,
изложба)
устройване-Veranstaltung f, -en (на забава,
тържество)
устройство-Anlage f, -en (Fehler in der ~ e-r
Stadt грешки в градоустройствения план
; das Drama ist in der ~ verfehlt строежът
на драмата е погрешен), Apparat m, -s, -
е (сложно), Aufmachung f, -en,
Beschaffenheit f,-en, Bildungsart f,
Einrichtung f,-en, Fügung i',-en
(TexH.)Gefüge n,-s, Gcsperre n,-s
(запълващо) (техн.), Kernstruktur f (на
ядрото) (фнз.), Konstruktion f, -en (на
машина, моторна кола), Nachschub m
(восн.) (подхранващо на машина),
Vorrichtung f, Fonn f,-en, Organisation f,
Aufbau m, -s (структура), Ausrüstung f
устроцветпи-Klappcrtopf m (бог.), Labiaten
pl. (бот. сем.), Lippcnblüt(l)cr pl.
усукан-drahtig adj., gewunden (gewundene
Reden, Sätze усукани думи, фрази)
усуква ce-perlen intr. h. (за вълна)
усуквам (ce)-zwirbcln tr. intr. h., zwirnen tr.
intr. h., aufwickeln tr., zusammendrehen tr,
Ausfluchte machen, Umstände machen
усуквам ce-scharwenze(l)n intr. h. (около
някого) (разг.), drehen tr. refl., drillen tr.
refl., quinkeliercn intr. h., rumrumreden intr.
h tmb., verwinden* tr., zusammendrehen
tr.
усукваие-Draht m,-(e)s, Drall m,-(e)s,-e (техн.),
Drechselei f,-en, Drillung f,-en,
Fisimatenten pl., Torsion f, -en (техн.),
Verdrehung f, -en, Verwindung f
усуквания-Flausen pl., Mätzchen n, -s,
Zinnober m, -s (прен.)
усъвършенствам (ce)-weiterbilden tr. refl.,
vervollkommen tr. (refl. in D), verbessern
tr.,
усъвършенствам ce-forlbilden tr. refl.,
vervollkommen refl. (in D), spezialisieren
refl.
усъвършемствам-durchbiiden tr. trnb.,
vervollkommen tr. refl. (sich in etw. D.)
(знания, машина, уред)
усъвършенстване-Durchbildung f,-en,
Fortbildung f, Vervollkommnung f,
Weiterbildung f (по-нататьчно)
усъвършествувам (ce)-ausbilden tr. и refl.
(etw., e-n ~) (способностите, духа си)
усъмнявам ce-zwiefeln refl. (an D), anzeifeln
tr., Bedanken tragen*
усърден-arbeitseifrig adj. (в работата),
beflissen adj part. (er ist der Medizin
beflissen той учи усърдно медицина),

1285
утвърждавам
betriebsam adj., eifrig adj., emsig adj.,
fleißig adj. (ein ~er Aufsatz усърдно
написана статия)* geschäftig adj.*
pglichteifrig, rührig (~ sein работя, тичам)
усърдие-Arbeitseifer m (при работа), Baueifer
m (строително), Beeiferung f,-en,
Beflissebheit f, Bekehrungseifer m (на
мисионер), Betriebsamkeit f, Bienenfleiß
m (на пчела), Diensteifer m (в работата),
Eifer m,-s, Emsigkeit f, Flammeneifer m
(пламенно), Fleiß m,-es, Geschäftigkeit f,
Inbrust f (голямо), Nacheifer m, -s (да се
догони нещо, Nacheiferung f, - (в
подражаване), Sammeleifer m (не
колекционер), Wetteifer m
утаечен-rückständig (техн.), sedimentär
утаител-Abscheidungsmittel n
утайвам-niederschlagen * tr. re fl. (влага,
пара, мъгла)
утайвам ce-setzen refl., niederschlagen refl.
утайка-AbIagerung f, -en, Absatz m, -es,
-s-eAbschaum m, (e)s, -, Bodensatz m, Druse
f,-n, Essigmuttcr f (оцетна),
Flockenbildung f (на парцали) (хим.),
Hefe f, -n (die Hefe des Volkes утайката на
народа), Kaffeegrund m (на кафе),
Klärschlamm m (от филтрирана
отпадъчна вода), Klärscl n, -s (сироп, при
рафиниране на захар), Neige f, -п (das
Glas bis auf die - leeren изпивам чашата
до дъно ; auf die — gehen свършвам се ;
das Jahr geht zur ~ годината отива към
края си ; der Tag geht zur ~ денят клони
към залез), Niederschlag m (etw. findet s¬
n ~ in., нещо се отразява в ..), Residuum
п, -s, -duen, Rückstand m (техн.), Salz m, -
es, -re (на кафе, вино), Schlempe f, -n,
Schlotter m, -s (солна, присоловарене),
Sediment n, -s, -e, Treber pl., Trübe f, -,
Tnimmergestein n (механична), Trub m, -
es, - (винена или бирена)
угайки-Homstein m (кварцови) (минер.)
yTaiiiiiiK-AbkJärmaschine f, -n (техн.),
Abscheider m, -s, Kläranlage f (за
водоснабдяване на градовете),
Klärbecken п (за водоснабдяване на
градовете), Klärbessin п (за
водоснабдяване на градовете),
Schlammfänger m (техн.)
уталожавам-beruhigen tr. refl.,
beschwichtigen tr., stillen tr. (жажда),
beschwichtigen tr. (гняв)
уталожва ce-setzen refl. (за оток) (der
Brotteig setzt sich тестото втасва)
уталожвам ce-abreagieren tr. refl., legen refl.
(за буря), verbrausen intr. s.
уталожвам-ableiten tr. refl. (гняв), abwiegeln
tr. intr. h възбуда), niederschlagen tr. refl.
(болки) (Zweifel ~ разсейвам съмнения ;
niedergeschlagcnde Mittel средство за
понижаване на температура ; e-n Prozeß
— спирам дело), schwichten tr., stillen tr.
(апетит, глад)
уталожване-Setzung f, -en (на оток), Setzung
f, -en (на оток), Stillung f
уталоженост-Abgeklärtheit f
утаява (ce)-ablagern tr. refl.
утаява ce-setzen refl., setzen refl., soggen intr.
h. (на кристали, за сол), abklürcn tr. refl.,
abscheiden * tr. refl. (хим.), absitzen* intr.
s h (хим.), anselzcn tr. refl. и intr. h. (но
стените, по съда)
утаявам ce-niederschlagen * tr. геП. (влага,
пара, мъгла)
утаявам-fällen tr. (хим.), schakmmen tr. (глина)
(техн.)
утаяваие-ßlutsenkung f (на кръвните телца)
(мед.), Fällung f,-en (хим.), Flockung f,-
en, Niederschlagung f (на влага, пара,
мъгла), Schlämmung f (на глина), Senkung
f, -en (на стомаха, на матката), Setzung f,
-en, Setzung f, -en
утварй-Messegcfäß n, Messegerät n
утвърдителен-affirmativ adj., assertorisch
adj. (съждение) (филос.), bejahend,
bestätigend
утвърдявам-bcstäligen tr., beijahen (r.,
bekräftigen tr.
утвърждавам ce-bchauptcn tr. refl.,
durchsetzen refl.
утвърждавам-befestigen tr.refl., bestätigen
tr. refl.

утвърждаване
1286
утвържлаваие-Ai'firmation f, -en,
Bestätigung f, Bewährung f,
Budgetbewillgung f (на бюджет),
Konfirmation f, -en
утежнявам-gravieren tr.
утеха-Trost m, -es, - (~ in etw. D finden, sich D
~ in etw. D holen намирам утеха,
утешение, разтуха в нещо ; schlimmer ~
слаба утеха), Zuspruch m, -s, - (geistlicher
Zuspruch утеха на духовник)
утечка-Transpitation f, -en
утешавам-aufrichten tr. (ирен.), erbauen tr.
refl., getrosten refl. (остар.), vertrösten tr.
rcfl. (e-n auf etw. А) (някого c надежда)
(e-n auf später ~ утешавам, залъгвам
някого c надежда), wiederaufrichten tr.,
trösten tr. (refl.)
утешаване-Vertröstung f (c надежда),
Zuspruch m, -s, -
утешение-Tröstung f, Trost m, -es, - (~ in etw.
D finden, sich D ~ in etw. D holen
намирам утеха, утешение, разтуха в
нещо ; schlimmer ~ слаба утеха)
утешител-Tröstcr m, -s
утешителен-tröstich, trostbringend,
trostreich, tröstlich
утихвам-abflauen intr. s, nachlassen* intr. h.
(за сила) (Schmerz, laß nach! o, ужас ! ;
nicht - не преставам ; nicht ~! не се
предавай!), still, ruhig werden, legen refl.
(за вятър)
утолявам-befriedigen tr., kühlen tr. (den
brennenden Durst kühlen утолявам
палещата жажда), stillen tr., löschen tr.
(den Durst stillen утолявам жаждата си),
lindern tr. (болка)
утоляване-Kühlung f, - (на жажда)
утопист-Volksbeglücker m, Utopist m, -en, -
en
утопичен-utopisch
утопня-Wolkenkuckkucksheim n, Utopie f, -
pien
уточнявам-klarstellen tr., näher präzisieren tr.,
bestimmen tr.
утрйвам-ausdauern tr., ertragen* tr.,
aushalten* tr., bestehen* tr.
утре-morgen (~ früh утре сутринта ; ~
vormittag утре преди обяд ; gleich - още
утре; sich auf, zu — vorbereiten приготвям
се за утре)
утренна-Morgenandacht f
утрепвам-abmurksen tr. (нкг.), reiben* tr. refl.
(обувка), tothetzen tr. refl. (от работа) (er
hatte sich halb totgehetzt, um alles zu
besorgen изтрепа се да тича, докато
набави всичко), totmachen tr.,
lotschlagen* tr. (някого) (die Zeit mit etw.
~ убивам времето c нещо), to;ten tr.,
erschlagen* tr.
утрепвам ce-verletzen refl. (sich müde
arbeiten утрепвам се от работа),
abrackern refl. (mit etw.)
утрешен-kommend (der kommende Krieg
утрешната война), morgig (програма)
(der ~e Tag утрешният ден)
утрин-Morgen m, -s (der ~ bricht an, dämmert
съмва се, зора се сипва ; an e-m schönen
~s една прекрасна утрин ; des ~s früh
сутрин рано ; bis gegen - до зазоряване ;
gegen — призори ; jeden - всяка сутрин ;
guten ~ ! добро утро !)
утрнна-Morgen m, -s
утринен-morgendlich, Morgen-, Fruh-
утринна-Mette f, -n
утро-Frühe f (in der ersten ~ des Lebens в
утрото на живота), Matinee f, -n, Morgen
m, -s (der ~ bricht an, dämmert съмва се,
зора се сипва ; an e-m schönen ~s една
прекрасна утрин ; des ~s früh сутрин
рано ; bis gegen - до зазоряване ; gegen
~ призори ; jeden ~ всяка сутрин ; guten
- ! добро утро !), Morgenveranstallung f
утроба-Mutterschoß m (майчина), Schoß m, -
es, -re (ein Kind im ~e tragen нося дете в
утробата си ; im -е der Natur в недрата
на природата ; in Abrahams ~е в лоното
на Аврамоворо ; das ruht noch im e der
Zeit това още е в утробата на бъдещето),
Mutterleib m, Leib m, -es, -er
утроявам-triplieren tr., verdreifachen tr.
утруднявам-beschweren tr.
утьпкаи-betreten part. adj. (viel betretener

1287
Weg много утьпкан път)
утьпквам-abtreten* tr. (път, под) (техн.-
Häute ... тъпча кожи), niedertreten* tr.
yxa-hei (за ликуване)
ухаещ-wohlriechend
ухажвам-aufwarten intr. h., hofieren intr. h.
(e-m), kajolieren tr., scharm utzieren intr. h.,
werben* intr. h. (um e-n, etw.) (някого,
нещо) (um die Hand der Tochter werben
ухажвам момиче, искам ръката на
момиче), schmeicheln tr., e-m den Hof
machen
ухажваи-vielumworben (много)
ухажвапе-Hof m, -es, -re, Kur f, -en (e-r Dame
die Kur machen ухажване на дама),
Löfferci f, -n, Ritterdienst m (рицарско),
Werbung f, -en	'
ухажор-Courmacher m, Kavaler m, -s, -е (разг.)
ухание-Duft m,-(e)s, Düfte
ухапаио-Flohhiß m (от бълха)
ухапвам-beißen* tr. refl.
ухалваие-Biß m,-...isscs, Schlangenbiß m (от
змия), Stich m, -es, -e (ein - mit Spaten
копване c лопата ; das ist mir ein - ins
Herz това ми е нож в сърцето ; e-n im -
lassen напускам някого в нужда)
ухая-duften intr. h (es duftet nach мирише
на), riechen* intr. h. (nach etw. - мириша
на нещо ; gut ~ хубаво мириша ; aus
dem Munde - мирише на уста ; an etw. D
- помирисвам нещо ; da kannsr du dran
~ ! ще му усетиш миризмата)
ухилвам ce-grinsen intr. h (über das ganze
Gesicht ~ ухилвам се до ушите), lächeln
tr., feixen tr.
ухилваие-Geschmunzel n,-s
yxo-Ankerauge n (на котвата). Auge n, -s, -n
(на игла, брадва, чук), Bärenohr n
(мечешко) (бот.), Eselsohr п (магарешко),
Gehör n,-(c)s (прен.), Hasenohr n
(заешко), Haube f, -n (на чук, брадва),
Henkel m, -s (на съд), Horchlappen m,
Horchlöffel m, Lauscher m, -s (на едър
дивеч), Löffel m, -s (на заек),
Mausöhrchen п (мише), Mausohr n
(мише), Mittelohr n (средно) (анат.),
ухо
Muschel f, -n (външното), Nadelöhr n
(иглено), Öhr n, -es, -е (на игла, секира,
ножица), Öse f, -n (техн.), Ohr n, -es, -en
(sich die -en zuhalten запушвам си ушите
; die -en klingen ушите ми пищят, някой
говори за мен ; auf e-m - taub sein глух
съм с едното ухо ; er schrie mir die -en
той ми пропгуши ушите ; den Hut auf’s
— gedrückt накривявам шапката на
едното ухо ; die ~en spitzen наострям
уши ; ein feines - - haben имам остър
слух ; etw. kimmt mir zu -en leihen
изслушвам някого ; ein williges - finden
изслишват ме c готовност ; um ein
geneigtes - bitten моля да ме изслушат
благосклонно ; e-m sein - verschließen
отказвам да изслушам някого ; jds -
besitzen някой се вшлушва в молбите
ми ; tauben -en predigen говоря на
стените ; ein gutes - für etw. haben
долавям веднага нещо ; e-m eins hinter
die - en geben удрям на някого плесница
; eins hinter die -en kriegen получавам
плесница ; lenge -en machen наострям
уши ; die -en hängen lassen оклюмвам ;
sich ayd’s - legen лягам се да сия ; er sitzt
aud die -en прави се на глух ; c-n bei den
-en nehmen дърпам някого за ушите ;
noch nicht trocken hinter den -en sein
имам още жълто около устата ; schreib’
dir das hinter die - en ! запомни това !; es
/ dick / hinter den -en haben голям дявол
съм ; e-m e-n Floh ins - setzen пускам на
някого муха ; Melodien, die sofort ins -
fallen мелодии, които се набиват в ушите
; mit halbem - hinhören слушам с половин
ухо ; bis über die -en ncrlicbl влюбен до
уши ; das sollte man ihm um die -en
schlagen! това да му го начукаш в главата
! ; zum e-n - hinein, zum andern wieder
hinaus през едното ухо влиза, през
другото излиза ; die Wände haben - -сп и
стените имат уши), Ohrmuschel f
(външно) (анат.). Schlappohr п
(клепнало), Schlaufe f, -п (дръжка),
Schwcinsihr п (за супа), Teller m, -s (на

ухо бол
1288
дива свиня), Trommelhöhle f (средно)
(анат.)
ухобол-Ohrenreißen п
ухолазка-Ohrenkriecher m (зоол.).
Zangenkäfer m (зоол.)
ухолазки-Ohrwurm m (зоол.)
уцелвам-trcffen* tr. rcfl. (die Kugel hat das
Wild getroffen куршумът улучи дивеча ;
mit dem Stein - улучвам някого c камък ;
vom Blitz getroffen поразен от фъм; mich
trefft der Schlag ! ще припадна ! ; wen
trifft die Schuld ? кой е виновен ?)
уча ce-einfahren* refl. (да карам кола)
уча-anlehren tr. (чирак) (остар.), anlemen tr.
(c-n) (нкг. на нщ.) (e-n Lehrling ~
обучавам чирак ; angelernter Arbeiter
квалифициран работник), ausbilden tr. и
refl., beibringen* tr. (einem Kenntnisse
beibringen давам нкм. знания, уча нкг.),
eingeben* tr. (нкг.), einpauken tr., einüben
tr. refl., lehren tr., lernen tr. refl., memorieren
tr. (наизуст), nachlemen tr. (по- късно)
участ-Geschick n,-(e)s,-e, Los n, -es, -e,
Menschenlos n, Mißgeschick n (зла),
Schicksal n, -s, -e (die Macht des ~s силата
на съдбата ; e-n s-m - überlassen оставям
някого на произвола на съдбата ; vom ~
heimgesucht werden сполита ме лоша
съдба), Verhängnis n, -ses, -se (зла),
Weh(e) n, -s, - (зла)	e
участвам-beteiligen refl. tr., dabeihaben* tr.
(в нщ.), mithalten tr. (в общ абонамент),
mitmachen tr., mitreden intr. h. (в
разговор), mitspielen intr. h., mitwirken intr.
h. (in, bei, an etw.) (in e-m Theatherstück ~
играя в драма; die Mitwirkenden
участващите в представлението),
partizipieren intr. h. (an etw.), raten* intr. h.
refl. (в съвещание), starten intr. s. (в
състезание), teilhaben* intr. h. (an etw. D),
tumieren intr. h. (в турнир)
участващ-Häscher m, -s (в хайка гоненица)
участващ-mitbeteiligt (заедно с други),
teilnehmend
участващи-Beerdigungsgeselschaft f (в
погребална церемония)
участвувам- beteiligen refl. tr., dabeihaben*
tr. (в нщ.), mithaltcn tr. (в общ абонамент),
mitmachen tr., mitreden intr. h. (в
разговор), mitspielcn intr. h., milwirken intr.
h. (in, bei, an etw.) (in e-m Theatherstück ~
играя в драма; die Mitwirkenden
участващите в представлението),
partizipieren intr. h. (an etw.), raten* intr. h.
rcfl. (в съвещание), starten intr. s. (в
състезание), teilhaben* intr. h. (an etw. D),
tumieren intr. h. (в турнир)
участие-Arbeitseinsatz m (доброволно) (в
работа) (на селяни, в предприятие),
Aufklärungseinsatz m (в агитационна
работа) (в ГДР) (полит. неолог.),
Beteiligung f,-en, Dazutun n, Einsatz m,-
es, Einsatz, Geschäftsanteil m (в търговско
предприятие), Hinzutun n (ohne mein
Hinzutun без моето участие), Mitgefühl
n, Mitwirkung f, -en, Part m, -n, -e (ich für
mein - що се отнася до мен ; du hast d-n
- имащ си частта), Sondereinsatz m
(доброволно, масово, в някоя работа),
Teilhabe f, Teilnahme f (an etw. D)
y4acTiiHK-Beteiligte(r) m,-n, Bieter m,-s (в
търг.), Festgenosse m (в празненство),
Freischütz m (в празник на стрелците),
Frondeur m (във фрондата) (ист.),
Kommunard(c) m, -en, -en (в Парижката
комуна от 19 в.), Mitbeweber m (в
състезание), Mitspieler m, Partisan m, -en,
-en (в съпротивителното движение),
Partisane m, -n, -n (в съпротивителното
движение), Partner m, -s, -, Teilnehmer m,
-s (an etw. D) (die ~ an e-r Diskussion
участниците в дискусия), Teilstrecke f (от
жп. линия), Beteiligte m, -n, -n
участък-Abschnitt m, -(e)s, -е (воен.),
Abteilung f, -en (горски), Abtrieb m, -s, -e
(изсечен горски участък), Abzugsbogen
m (печ.) (пробен ...), Angriffsstreifen m
(на атаката) (воен.), Arrestlokal п (разг.),
Ausbeutungsfeld n (експлоатируем
минен) (мин.), Belauf m,-(e)s (горски)
(лесов.), Demonstrationsfläche f (сел.-ст.),
Distrikt m,-s,-e (горски), Förstere f,-en

1289
учетворявам се
(горски), Gehege n,-s (ограден, горски,
охраняван за дивеч) (лов.), Holzmark f
(общински горски), Jägerei f, -en (ловен),
Jagd f, -en (ловен), Jagdgehege n (запазен,
ловен), Jagdrevier n (ловен), Jagen n, -s
(горски), Nistplalz m (гнездов),
Polizeirevier n (полицейски), Polizeiwache
f (полицейски), Remise f, -n (запазен за
дивеч в гората), Revier n, -s, -e, Schlag m,
-es, -re (еднороден посевен), Schonrevier
n (охраняван) (лесов.), Steinkohlenzeche
f (каменовъглен) (мин.), Wache f, -n
(полицейски), Wacht f, -en (полицейски)
учебен-Lehr-, lehr-, Unterrichts-, Schul-
(Schuljahr учебна година ; Lehranstalt
учебно заведение)
учебинк-Gesangschule f (по пеене),
Lehrbuch n, Leitfaden m, Schulbuch n,
Schule f, -n
y4en-BrotgeIehrtc(r) m (на по сърце),
Buchgelehrte(r) m (книжен), Forscher m,-
s, gelehrt adj. part. (die ~c Welt ученият
свят), Gelehrte(r) m,-n, Halbgelehrte(r) m
(набеден), Literat m, -en, -en,
Wissenschafter m, -s, Wissenschaftler m,
-s, Zunftgelehrte(r) m (специалист)
учен-gelehrt, gebildet, wissenschaftlich
(akademischer Gard учебна степен)
учене-Lcrnen n, -s
учеиие-Äslhetik f (за възприятията) (филос.).
Abstammungslehre f (библ.) (за
еволюцията). Atomlehre f (за атома),
Brotstudium п (избрано заради
доходност), Bürgerkunde f (гражданско),
Chromatik f (за цветовете) (физ.),
Deutschkunde f (за германската култура
и бит), Diplomatik f (за грамотите,
документите, дипломатиката), Doktrin Г,-
en, Dramatik Г(за драмата), Gcheimlchrc f
(езотерично), Handelsbctriebslehre f (за
организацията на търговските
предприятия), Harmonik f (за
благозвучието), Hcillchre f (за милостта
божия), Ideenlehre f (на идеите),
Kernlehre f (за ядрото) (физ.),
Kirchenlchre f (църковно), Körpcrlchre f
(за тялото), Lehre f, -n, Lehrjahre pl.,
Physionomie f, - (за физическите закони),
Schichtenkunde f (за пластовете) (геол.),
Staatsbürgerkunde f (гражданско),
Staatslehre f (за държавата),
Staatsrechtslehre f (за дъражвно право),
Thrmik f, - (за топлината и въздушните
течения, причинени от нагряване на
земята), Wertlehre f (за ценностите)
yHeiiiiK-Anhänger m, -s, - (прен.), Bocher т,-
s (в евейско, религиозно училище), Eleve
т.-п (остар.), Folger m,-s,
Handlungslehrling m (търговски),
Interne(r) m, -n, -n (в интернат),
Kurrendaner m, -s (пеещ в любителски,
църковен хор), Schoßjünger m (любим),
Schüler m, -s, Stift m, -cs, -е (търговски),
Zauberlehrling m (при магьосник)
ученик-мнньор-Berglchrling m
ученик-последовател-Jüngcr m, -s
yHeiuimi-Anhängerschaft f, -
учеииците-Jüngcrschaft f
ученически-schülerhaft, Schülcr-
ученичество-Lchijahre pl., Schülerschaft f, -
en
ученичка-Elevin f,-nen (остар.)
учен-иедоучен-Halbwisser m
учено-gelernt
y4eiiojno6iiB-bildungsbcflisscn adj.,
bildungseifrig adj., wißbegierig
ученолюбие-Bildungseifcr m, Lcrnbegicr(dc)
f, Gelehrsamkeit f
ученол юбивост- Bildungscifcr m,
Lernbegicr(dc) f, Gelehrsamkeit f
ученост-Bücliergelehrsamkeit f (книжна).
Buchstabengelchcrsamkcit f (книжна),
Gelehrsamkeit f, Gelehrtheit f, Polymathic
f (многостранна). Schulglchrsamkeit f.
schulkram m (даскалска). Wissenschaft f.
-en
y4en-ciienitaflHCT-Fachgelehrlc(r) m,
Zunftgclchrtc(r) m
y4en-iopitCT-Rcchlsgelehrlc(r) m
учетворявам-vervierfachen tr., vervierfältigen
Ir.
учетворявам ce-vcrvierfaehcn tr. refl.

училище
1290
училище-Abendschule f (вечерно).
Ackerbauschule f (земеделско),
Arbeitsschule f (c трудово обучение),
Bauakademie f (виеше, архитектурно),
Baugewerkschule f (строително),
Bauschule f (строително),
Begabtehschule f (за даровити деца),
Bekenntnisschule f (конфесионално),
Bergschule f (минно). Berufsfachschule f
(професионално), Betriebsabendschule f
(вечерно, заводско), Betriebsakademie f
(заводско, квалификационно),
Betriebsberufsschule f (заводско,
професионално), Blindenanstalt f (за
слепи), Domschule f (при катедрала),
Einheitsschule f (единно),
Elementarschule f (основно), Fabrikschule
^заводско), Fachschule f
(професионално), Fahrschule f
(шофьорско), Forstschule f (горско),
Freischule f (беплатно), Gemeinschule f
(интерконфесионално), Gesangschule f
(певческо), Gewerbeschule f
(промишлено), Handelshochschule f
(виеше търговско), Haushaltungsschule
f (домакинско), Hausschule f (частно),
Hilfsschule f (за бавно развиващи се
деца), Hochfachschule f (виеше
специално), Hochschule f (виеше),
Kadettenschule f (военно кадетско),
Kasten m, -s (разг.), Kirchenschule f
(църковно), Klavierschule f (за пиано),
Klippschule f (първоначално, лошо),
Knabenschule f (за момчета),
Kriegsschule f (военно), Kunstschule f
(художествено), Lehrseminar n
(педагогическо),	Malschule
^художествено), Mittelschule f (средно),
Montananstalt f (виеше минно и
металургическо), Musterschule f
(образцово), Navigationsschule f
(мореплавателно), Oberschle f, -n
(средно), Penne f, -n (in der ~ nächtigen
пренощувам в механа), Quetsche f, -n
(загубено), Schule f, -n (mittlere ~n средни
училища ; in, auf der ~ sein съм, уча в
училище ; in dei, zur ~ gehen ходя на
училище ; er will später zur ~ той след
това иска да стане учител ; - halten
преподавам ; die - aus училището
свърши ; heute fallt die ~ aus днес няма
да учим ; neben die ~ gehen, laufen бягам
от училище), Schwestcranstalt f
(сестринско), Schwimmanstalt f (за
плуване), Seefahrtschule	f
(навигационно), Seeschule f
(навигационно) (мор.), Stiftschule f (при
катедрала), Tanzschule f (балетно),
Taubschule f (за глухонеми),
Teilzeitschule f (професионално),
Töchterschule f (девическо), Volksschule
f (основно), Vollanstalt f (средно, c пълен
курс),	Vorbildungsanstalt	f
(подготвително), Vorbildungsschule f
(подготвително), Waldschule f (горско),
Werkschule f (заводско), Winkelschule f
(непризнато, лошо), Zehnklassenschule
f (десетокласно, средно), Zeichenschule
f (рисувателно)
училищен-schulisch, Schul- (Schulgebäude
училищно здание)
учител-Ästhetiker m, -s (по естетика),
Fachlehrer m (по дадена специалност),
Gesang(s)lehrer m (по пеене), Hauslehrer
m (частен, домашен), Hilfslehrer m
(спомагателен), Hofmeister m (домашен),
Junglehrer m (млад), Kantor m, -s, -oren (и
певец в църква), Katechet m, -en, -en
(католически, по вероучение),
Klassenlehrer m (класен), Klassenleiter m
(класен), Lehrer m, Lehrkraft f, Meister m,
-s, Musiker m, -s (по музика), Oberlehrer
m (в гимназия), Pauker m, -s, Rechenlehrer
m (по аритметика), Schi#ulmann m, -rer,
Schulmeister m, Tanzlehrer m (по танци),
Taublehrer m (на глухонеми), Turnlehrer
m (по физкултура), Volkslehrer m
(народен), Volksschullehrer m (основен и
прогимназиален), Vortragskünstler m (по
художествен говор), Zeichenlehrer m (по
рисуване)
учителка-Kindergärtnerin f (детска, в

1291
уяснявам
забавачница)
учителски-Lehrlehr.., lehrerhaft
учителство-Lehrerschaft f, Lehrstand m,
Lehrtätigkeit f, Schultätigkeit f
учителствувам-Lehrer sein, als Lehrer tätig
sein
учлеиемие-Artikulation f, -en (грам.)
учленявам-artikulieren tr. (artikulierte Rede
членоразделна реч)
учредител-Gründcr m,-s, Stifter m, -s
учредителен-konstituiv, konstituirend,
drundlegend, Gründungs-, Stiftungs,
verf assu ngsgebend
учредявам-begründen tr., bilden tr. refl.,
errichten tr., gründen tr. refl., stiften tr.,
errichten tr.
учредяване-Errichtung f,-en, Gründung f
учреждавам-instituicren tr.
учреждавам-konstituieren tr., stielten tr. (e-n
Bund ~ сключвам съюз ; gern Ehen ~
обичам да сватосвам хората)
учреждение-Slelle f, -n, Aufsichtsbehörde f
(контролно), Behörde f,-n (ведомствено),
Dienststelle f, Institution f, -en, Anstalt f, -
en, Amt n, -es, -rer
учреждения-Gcmeinschaftseinrichlungen pl.
(комунални)
учтив-artig adj. (държане, маниери) (остар.),
formgewandt adj., höflich, honett
учтивост-Artigkeit f, -en (остар.), Höflichkeit
f (er stimmt nur aus Höflichkeit zu той се
съгласява само от учтивост), Politesse f,
-n
учудва ме-wundem tr. refl. (etw. wundert mich
нещо ме учудва ; es soll mich doch
wundem, ob er kommen wird
учудвам (ce)-veruwndcrn tr. refl. (ich
verwundere mich gar nicht darüber не се
учудвам на това)
учудвам ce-erstaunen intr. s (ich bin erstaunt
über ihn учуден съм от него), staunen
intr. h. (über e-n, etw.) (da staust du ! чудно
ти е, нали ? ; staunend billige Ware
удивително евтина стока), wundem геП.
(sich über etw., e-n) (lassen Sie sich nicht
wundern, wenn не се учудвайте, ако)
учудвам-befremden tr. refl. (das darf uns nicht
befremden това не бива да ни учудва)
учудване-Befremden n,-s (неприятно),
Erstaunen n,-s, Verwunderung f
учудващ-befcmdend adj., erstaunlich adj.
учуден-konsteriert, verwundert
ушен-aurikular adj.
yuiii-Midasohren pl. (магарешки)
ушивам-einnähen tr. refl., nähen tr. (ich lasse
mir ein Kleid nähen поръчвам си рокля ;
Knöpfe an das Hemd ~ зашивам копчета
на ризата ; sich die Finger wund ~
избождам си пръста)
уширеиие-Trichter m, -s (на тръба) (auf den
~ gekommen sein открил съм пътя към
нещо ; e-n auf den ~ bringen напътст вам
някого правилно)
ущипване-Kniff m, -s, -е
ущърб-Nachteil т, -s, -е (е-т gegenüber im ~
sein в по-лошо положение съм спрямо
друг), Schaden, -s, т, Verlust m, -cs, -е
уютен-anheimelnd part. adj., behaglich adj.
(ein bchafliches Zimmer уютна стая),
gemächlich adj., gemütlich adj. (es war
sehr ~ беше много уютно), heimisch (sich
heimisch machen нареждам се уютно),
heimlich, heimlig, intim (локал, кът), kosig,
lauschicht, lauschig, mollig (~e Bcinchen
e-s Kindes закръглени крачка на дете),
traulich, traut, wirtlich, wohlig, wohnlich
(за живеене)
yioTiiocT-Gemütlichkeit f, Häuslichkeit f
(домашна), Heimatlich f, Heimlichkeit f, -
en, Trautheit f, -, Wohligkeit f,
Behanglichkcit f
уязвим-verletzlich, verwundbar, leicht
bewundbar, anfrechtbar (ирсн.)
уязвимост-Verlezllichkcil 1, -, Verwundbarkeit
f,-
уязвявам-verlclzcn tr. refl. (e-n) (някого),
veruwunden tr., auflichten tr. (тайна, нщ.
тъмно) (прен.), kränken tr.
уякчавам-versüirkcn tr., festigen tr.
ynciieiiiie-Erkla;rung f, -en, Erläuterung f, -cn
уяспявам-erklüren tr., erläutern tr., klarlcgen
tr., verständlich machen tr.

1292
фабрика
Ф
фабрика-1. Bandlabrik f, -сп (за панделки, за
шсрити) (текст.), Betrieb m, -(e)s,-e,
Essigbrauerci f (оцетена), Färberei l'.-en (за
боядисване), Fabrik f,-cn (in die ~ gehen
отивам в фабриката), Fabrikanlage f,
Industrie f, -n, Werk n, -s, -e 2. Farbenwerk
n (за бои), Glasfabrik f (стъкларска), Hütte
f, -n (стъкларска), Kochenmühlc f
(душевадка), Mühle f, -n (за мелене,
мачкане), Papiermühle f (за хартия),
Pulvermühle f (барутна), Schnnfabrik f(3a
чадъри), Tabakfabrif f (тютюнева),
Tuchfabrik f (за сукна), Weberei f
(тъкачна), Wollfabrik f (за вълнени
изделия), Ziegelei f, -en (тухларна),
Zuckerraffinerie f (захарна), Zwirnerei f, -
en (за конци), Zwirnfabrik f (за конци)
фабрикант-Bandwirker m, Fabrikant m,-en,
Manufakturist m, -en, -en,
Rüstungsgewinnler m (забогатял на
оръжие), Fabrikbesitzer m, -s, -
фабрикат-Erzeugnis n, -ses, -se, Fabrikat n,-
s,-e, Fertigware f, Ganzfabrikat n,-(e)s,-e
(готов) (икон.), Produkr n, -es, -e
фабрикация-Fabrikation f, -en, Fertigung f,-
en
фабрикувам-erzeugen tr., fabrizieren tr.
(рядко), hersteilen tr., erfinden tr.
(=измислям) (прен.)
фабричен-fabrikmäßig adj. (~e Herstellung
фабрично производство), Fabrik-
фабрично-betriebsweise adv. (Betriebschule
фабрично-заводски училище)
фабула-Hrfindung f, -en (лит.), Fabel f, -n,
Inhalt m, -es, -e, Handlung f, -en
фавн-Faun m, -(e)s,-e (мит.)
фаворизирам-begünstigen tr., favorisieren tr.
фаворит-l. Anwärter m, -s (auf etw. А) (прен.
спорт.) 2. Favorit m, -en, Günstling m,-s,-
e, Kreatur f, -en, Liebling m, -s, -e, Mignon
m, -s, -s, Persona grata f
фаворит изьм-Günstlingswcscn n
фаворит ка-Favoritin Г, -nen, Liebling m, -s, -c
фают-Fagott n, -(c)s,-e (муз.)
фаюцити-Phagozyten pl.
фадипг-Fading n, -s (рад.), Schwund m, -s
фаза-l. Fazies f (геол.) 2. Phase f, -n (като
степен на развитие) (die ~n des Mondes
фазите на Луната ; die ~n des Gefechtes
отделни фази на сражение) 3.
Riemenwurm m (от развитие на рибна
тения) (зоол.), Entwicklungsstufe f, -n
фазан-Fasan m, -(e)s,-(e)n
фазен-..phasig
фази-Mondphasen pl. (на луната)
фазис-Phase f, -n (като степен на развитие)
(die ~n des Mondes фазите на Луната ;
die ~n des Gefechtes отделни фази на
сражение)
фазисен-phasisch
файтон-Droschke f, -n, Fiaker m, -s (австр.),
Krümperwagen m (на нестоева част),
Kutsche f, -n, Lohnkutsche f (наемен),
Zweispänner m (за два коня)
файтонджия-Fiaker m, -s (австр.), Fuhrmann
m, Hauderer m, -s, Kutscher m, -s,
Lohnkutscher m
файтон-купе-Соире n, -s
файфуи-Teifun m, -s, -e
факел-Fackel f, -n, Flambeau m, -s (остар.),
Kriegsfackel f (на войната)
факелеи-Fakel- (Fackelzug факелно шествие)
факир-Fakir m, -s, -e, Kanone f, -n (голям
специалист в областта си), Teufelskerl m
факла-Brand m, -(e)s, Brandfackel f
(запалителна), Fackel f,-n, Windfackel f
(която гори и при вятър)
факлоносец-Fackelträger m
факсимиле-Faksimile n, -s, -е
факт-Denkwürdigkeit f (паметен),
lmponderabile n, -, -bilien (c неопределено
въздействие), Realität f, -, Tatsache f (die
~ bleibt bestehen фактът си е факт),
Verdachtsmoment п (който събужда
подозрение), Faktum n, -s, -ten
фактн-Datum n, Realien pl., Tatbestand m
фактитивен-faktitiv adj.

1293
фамилиарпост
фактически-effektiv adj., eigentlich adj.,
faktisch adj., tatsächlich, wirklich
фактичност-Tatsächlichkeit f, -
фактор-Faktor m, -s, ...toren, Imponderabile
n, -, -bilien (c неопределено въздействие),
Moment n, -s, -e (das ist ein neues - in der
Verhandlung това е ново обстоятелство
в разискванията), Ursache f, -n
фактория-Faktorei f, -en (търг.),
Handelsniederlassung f (търг.)
фактотум-Faktotum n, -s
фактура-РакШг(а) f, -oren (търг.), Rechnung
f, -en (c-e gepfefferte ~ солена сметка ;
etw. in ~ stellen вземам нящо пред вид ;
ich werde dir e-e ~ aufnachcn ще ти дам
една сметка), Warenrechnung f, -en
факултативен-fakultativ adj., wahlfrei
факултет-Abciter- und Bauern-Fakultät f,
Fakultät f,-en
факултетски-Fakulläts-
фал-Fal) n,-(e)s,-en (мор.)
фаланга-Phalanx f, -angen
фалимент-Pleite f, -n (das ist, gibt e-e große ~
тая работа хич не я бива ; e-e ~ schieben
не ни върви стоката)
фалина-Geer f,-en (мор.)
фалирал-abgehausl part. adj., banrolt adj.
(bankrott gehen фалирам), pleite (~
gehen, machen фалирам)
фалирам-abwirlschafien intr. h, aufstehcri*
intr. h./s., kapultgchcn* intr. s. (die Firma
ist kaputtgegangen фирмата фалира),
verkrachen intr. s. (e-e verkrachte Existenz
пропаднал, фалирал човек), fallieren Ir.,
Bankrott machen
фалит-Bankbruch m (остар.), Bankkrach m
(голям, банков) (търг.), Falliment n, -s, -e,
Konkurs m, -s, -e, Krida f (умишлен),
Bankrott m, -cs, -e
фалта-Faltc f, -n, KnifT m, -s, -е (на плат),
Quetschfalte f (разгладена)
фалц-Falzm, -es, -е (техн.), Kimme f, -n, Spund
m, -s, -i-e (влизащ в жлеб) (стр.)
фалцет-Ра1зеип,-(е)з (муз.), Fistel f,-n (муз.),
Fistelstimme f (муз.), Kehlstimme f (муз.),
Kopfstimme f (муз.)
фалцовам-falzen tr. (техн.)
фалцовачка-Falzmaschine f (техн.)
фалцовиик-Falzbank f (техн.), Falzhobel m
(техн.), Grathobel m (техн.), Zahnhobel m
(техн.)
фалцувам-abkanten tr., schlichten tr.
(продъбени кожи) (техн.)
фалцуване-Falzarbeit f (техн.)
фалцувачка-Abkantimschine f (техн.)
фалш-Arg п/m, -s (kein ~ in etw. finden не
подозирам, не виждам нищо лошо в нщ.
; ohne - незлоблив; ohne ~ sein без злоба,
зъл умисъл, не подозирам нищо лошо),
Falsch m,-es, Mache f, Mißklang m, -s, -re
фалшборд-Schanzkorb m (мор.)
фалшив-blind adj., doppelt adj. (~e Moral
фалшив морал), doppelzüngig adj., falsch
adj., imitiert, link, nachgemacht,
zweizüngig, verfälscht, gefälscht,
unaufrichtig, heuchlerisch (за човек)
фалшивост-Falschheit f, Lügenhaftigkeit f
фалшификат-Falsifikat n, -(e)s,-c (остар.)
фалшификатор-Fülschcrm, -s, Falschmünzer
m (на пари), Pseudograph m (на
документ), Verfälscher m, -s
фалшификаторство-Fulschmünzcrei f (ripcii.)
фалшификация-Fälschung f, Falschmünzerei
f (на пари), Münzvcrbrcchen m (на
монети), Verfälschung f
фaлшифllциpaм-beschneidcn*tг. (Geld
beschneiden фалшифицирам пари),
fälschen tr., falschmünzcn intr. h trnb.
untrnb. (пари), falsifizieren tr. (остар.),
nachmachen tr. (e-m etw.) (das kannst du
mir nicht - ! не можеш да го направиш
като мен !; diese Steine sind nachgemachl
тези скъпоценни камъни са фалшиви),
verfälschen tr.
фаля-liebkoscn tr.
фамнлен-Fnmilicn- (Familienname фамилно
име)
фамилиарен-familinr adj. (-tun
фамилианича), vertraulich, zudringlich
фaмилllaplllIчa-anvcttcrn tr. rcfl. (sich bei c¬
m ~) (обл. фам.), bevettem tr.
фамилиарпост-Vertraulichkeit f, -en (sich ~en

фамилия
1294
gestalten, herausnehmen позволявам си
фамшшарности)
фамплня-Familie f, -n (cias liegt in der ~ това
е фамилна черта), Geschlecht n,-(e)s,-cr,
Haus n, -cs, -rer
фамозен-famos adj. (ирон.)
фанатизирам-fanalisiercn tr.
фанатизиран-bigott adj., verrannt (in etw. A)
фанатизъм-Fanatismus m, Schwärmerei f, -
en, Wut f, -
фанатик-Dogmatiker m, -s (на догмата),
Eiferer m,-s, Fanatiker m,-s, Schwärmer m,
-s, Schwärmgcist m, Schwarmgeist m,
Zelot m, -en, -en (религиозен),
Zinoswächter m (ирон.)
фаиатичен-bigott adj., schwärmerisch,
fanatisch
фаиатически-fanalisch adj., zelotisch
фанатичиост-Bigottcrie f, -en, Verranntheit f,
фантазирам-dichten tr., irrcreden intr. h.,
phantasieren intr. h. (du phantasierst wohl?
хем говориш безмислици?), schwärmen
intr. h. (für ein Mädchen, e-n Maler, ein
werk ~ увлечен съм от момиче,
възхищавам се от художник, творение ;
er schwärmt dafür това е неговата страст),
träumen intr. h. (von e-m, etw.) (за някого,
нещо) (laß das ewige Träumen ! остави
тези фантазии !)
фантазираие-Gefabel n, -s (разг.), Gefasel n, -
s (разг.), Irrede f
фантазия-Chimäre f, -n, Einbildung f, -en,
Einbildungskraft f (псих.), Fabel f, -n,
Fantasie f,-n (муз.), Hirngeburt f,
Hirngespinst n, Imagination f, -en, Laune
f, -n (разг.), Marotte f, -n, Phantasie f, -n
(s-e ~ die Zügel schießen lassen давам
свобода, воля на фантазията си),
Phantom n, -s, -е (ein - verfolgen
преследвам, гоня химера), Quinte f, -п,
Schimäre f, Schwarm m, -s, -e, Steckenpferd
n (das ist sein ~ на тази тема е побъркан
; jeder hat sein ~ всеки си е башка луд)
(разг.), Einbildungskraft f, Trugbild n,
Schwärmerei f
фантазмагории-Blcndwcrk	n,
Phanatasmagorie f, -n, Phantasma n, -s
фаитазьор-Illusionist m, -cn, -en, Kalmäuser
m,	-s, Phantast m, -en, -en, Schwärmer m, -
s, Träumer m, -s, -
фантазьорство-Phantasterei f, -en
фантасмагория-Gaukelbild n, Gaukclwcrk n,
Schattenspiel n, Traumgespinst n,
Traumspiel n
фаитаст-Phantast m, -en, -en, Visionär m
фантастичен-fabelhaft adj. (остар.),
phantastisch (e-e ~e Geschindigkeit
невъображаема бързина ; ein ~er Abend
знаменита вечер), seltsam, ungewöhnlich
фанте-Fant m, -(e)s,-e, Greifer m,-s (пейор.),
Polizeibulle m (за полицай), Teckel m, -s,
Valet m, -s, -s (карт.), Wenzel m, -s
фантом-Dunstbild n, Gespenst n, -(e)s,-er,
Lufterscheinung f, Luftgebilde f,
Luftgestalt f, Phanatasmagorie f, -n,
Schattenwesen n (прен.), Schemen m, -s,
Phantom n, -s, -e, Trugbild n, -es, -er
фантом и-Larven pl. (разг.)
фанфара-Fantäre f, -n, Trompete f, -n
фапфарон-Laffe f, -n (самохвален), Lappe m,
-n, -n, Maulheld m, Windbeutel m (разг.)
фанфаронствам-dicktun* intr. h trnb,
windbeutein intr. h. (разг.)
фапфаронство-Aufschneiderei f, -en (на
едро) (разг.), Windbeutelei f, -en (разг.),
Windigkeit f, Windmacherei f, -en
фанфаронствувам-windbcuteln intr. h. (разг.)
фар-Ansteuerungsfeuer n (за кацване)
(авиац.), Drehfeuer n (въртящ се), Fanal
n,	m,-s,-e (прен.), Feuerturm m,
Leuchtfeuer n, -s, -, Leuchtturm m, -es, -re,
Pharus m, -, -se, Scheinwerfer m (на
моторна кола), Leuchtturm m, -es, -re
фарад-Farad n, -(s) (ел.)
фараон-Faro n, -s, -е (карт.), Pharao m, -s, -
onen
фараоиски-pharaonisch
фараш-Besen m, -s, Dienstbolzen m,
Dienstspritze f
фарватер-Fahrwasser n
фарингит-Pharyngitis f, -	(мед.),

1295
феаки
Rachenkatarrh m (мед.)
фаринкс-Rachenhöhle f (анат.), Schlund m, -
es, -re
фарисей-Betbruder m, Biedermann m
(пейор.), Mundchrist m, Phariäser m, -s, -
фарисейка-Betschwester f
фарисей-моралист-Мискег m, -s
фарисейски-biedermannlich adj., pharisäisch
фарисействам-christeln intr. h
фарисейство-Phariäertum n, -es
фарисемщина-Мискеге! f, -en, Pharisäertum
n, -s, -
фармаколог-Pharmakologc m, -n, -n
фармакология-Arzncilehre f, Pharmakologie
f.-
фармакопея-Apolhckerordnung f (мед.),
Arzneibuch n (мед.)
фармацевт-Pharmnzeut m, -en. -en
фармацевтичен-apothckarisch adj.
фармация-Pharmazic f, -
фарове-Abblendlicht pl. (къси, габаритна
светлина), Blimkfeuer n (мигащи)
фарс-Bauernschwank m (селски) (театр.),
Burleske f, -n, Farce f,-n, Klamotten pl.
(мизерен, груб), Mimus m, ..men
(римски), Schwank m, ~es, -fe, Posse f, -n
фарсов-burlesk adj. (театр.)
фаршировка-Füllsel n, -s (готв.), Füllung f, -
en (готв.)
фас-Kippe f, -n, Kippen m, -s, Tschick m, -s
(на цигара), Zigarettenstummel m, -s, -
фасада-Ansichlsseite Г (на здание), Fassade
f, -n, Front f, -en, Hauptansicht f (на
сграда), Tabernakel m, -s (малка,
декоративна от едни иго) (архит.), Vorfront
f
фасетка-Facctle f, -n, Seitenfläche f (на
скъпоценен камък)
фаска-Grat m,-(e)s,-e (техн.), Schrägung f, -
en
фасои-Fasson f, -s, Form f,-en (техн.), Machart
f, Modell n, -s, -e, Schnitt m, -es, -е (на
дреха) (ein Kleid nach neuestem ~ най-
новата кройка на дреха), Zuschnitt m
фасони-Gehabe f, pl.
фасонирам-aufstutzcn tr,, bearbeiten tr.,
fassonieren tr., formen tr. refl., modeln tr.
(s-e Kinder navh sich ~ възпитавам децата
си по свой образец), zuschleifen* tr. (чрез
шлифоване)
фасониране-Formgebung f, Formung f,-en
(техн.)
фасоика-Fassung f,-en (разг.)
фасоиоране-ModeIung f
фастьк-Fips m,-es,-e (разг.)
фасул-Bohne f,-n (бот.), Brechbohne f (зелен),
Buschbohne f (нискостеблен) (бот.),
Feuerbohne f, Fisole f,-n (градински)
(диал.), Schminkbohne f (бот.),
Schnittbohne f (зелен), Veitsbohne f
(обикновен) (grüne Bohnen зелен фасул,
weiße Bohnen бял фалус-боб)
фасунга-Fassung f,-en (ел.)
фатален-böse adj., fatal adj. (das war für ihn
ein ~er Tag това беше за него фатален
ден), verhängnisvoll (решение)
фатализъм-Fatalismus m, Schicksalglaube т
фаталист-Fatalist m,-cn, -en
фаталнстнчен-fatalislisch adj.
фаталност-Fatalität f,-en, Verhängnis n, -scs,
-se
фаул-foul adj. (спорт.), Körper m, -s (c
туловището)
фаулирам-klotzen intr. h.
фауна-Fauna f, ...nen, Reliktcnfauna f
(фосилна), Tierwelt f
фаустовски-faustisch adj.
фациес-Fazies f (геол.)
фациесен-fazial adj. (геол.)
фашизъм-Faschismus m
фашина-Faschine f,-n (воен.), Flake f,-n (за
укрепване на бряг) (мелиор.), Wippe f, -
п (воен.)
фашист-Faschist m,-en, -cn
фашистки-faschistisch adj.
фашкия-Pfcrdcapfcl m (на кон), Placker m, -s
(говежда), Roßapfel m (конска)
фаянс-Fayence f,-en, Majolika f, ..ken,
Sanitätskeramik f (медицински). Steingut
n, Steinzeug n, Keramik f, -en
фаянсов-steingutcn
феакн-Phäaken pl.

Феб
1296
Феб-Phöbos, Phöbus
февруари-Fcbruar m,-(s),-e
федер-Fedcr f,-n (стр.), Grat m,-(e)s,-c (техн.)
федерален-bundcsgcnössisch adj., föderativ
adj., föderal, Bundes-
федерализъм-Föderalisinus ш
федералнст-Föderulist m,-cn
федеративен-föderalistisch adj., föderativ
федерация-Bund	m,-(e)s,Bünde,
Bundesgenossenschaft f (на буржоазии
държави), Föderation f,-en, Sporlverband
m (спортна), Verband m, -es, -rc, Weltbund
m (световна), Bundesstaat m, -s, -en
федершанба-Fedcrscheibe f (техн.)
федфебел-Wcibel m, -s
фееричен-feenhaft adj., märchenhaft,
zauberhaft
феерия-Fccrie f, Zauberstück n, -s, -e
фейлетон-Fcuilleton n,-s, Plauderei f, -en (във
вестник)
фейлетоиен-feuilletonisch adj.
фейлетонист-Feuillctonist m,-en
фелах-Fellache m,-n
фелдмаршал-Feldmarschal m, -s, -t-e
фелдфебел-Oberfeldwebel m (старши), Spieß
m, -es, -е (воен.), Feldwebell m, -s, -i-e
фелдшебел-Küchendragoner m
фелдшер-Arzthelfer m (мед.), Bader m,
Scherer m, -s, Wundarzt m, Feldscher m, -
s, -e
фелдшпат-Feldspat m (минер.),
Natronfeldspat m (бял)
фелмаршал-Feldmarschall m
фелон-Pluviale n, -s (католически) (църк.)
фелуга-Polacker m, -s (средиземноморски
платноход)
фелфебел-Feldwebel m (воен.)
фемииистка-Weibrechtlerin f
фендер-Fender m,-s (мор.)
феиер-Blendiateme f (потаен), Blesse f,-n
(сел.-ст.), Dieblateme f (апашки), Drilling
m,-s,-e (техн.), Gaslaterne f (уличен),
Laterne f, -n, Licht n, -es, -er (корабен),
Wetterlampe f (бензинов рудничен)
(мин.), Zauberlaterne f (магически)
фенерлия-Blesse f,-n
фенерче-Handlampc f (ръчно),
Taschenlampe f, -n
фенерче-Taschenlampc f (джобно)
феннкс-Phönix m, -s, -е (птицата)
феномен-Phänomen n, -s, -e, Wundertier n
(шсг.), Naturerscheinung f, -en, Vorgang
m, -s, -re, Wunder n, -s, -
феноменален-wunderbar, außergewöhnlich,
erstaunlich, phänomenal
феноменологичен-phänomenologisch
феиоменология-Phänomenologie f, -
феноментален-phänomental
феноментализъм-Phänomenaiismus m, -, -
феод-ЕсЬ(е)п n, -s
феодал-Fronherr m (ист.), Zehntherr m (на
който се плаща десятък), Zinsherr m (на
когото се плаща налог) (ист.), Feudalherr
m,	-п, -еп
феодален-feudal adj. (ист.), feudalistisch adj.,
Lehns-
феодализъм-Feudalherrschaft f (ист.),
Feudallismus m,-s, Lehnswessen n
фердмаршал-Marschall m, -s, -re
ферзенк-Versenkung f
ферибот-Eisenbahnfdhre f (жп.)
ферибот-Fährdampfer m (мор.), Fährschiff n,
Trajekt m, -cs, -e, Zugfähre f
ферма-BaIkenträger m (гредова) (стр.),
Dachbinder m (покривна) (стр.),
Dachstuhl m (покривна) (стр.), Farm f,-
en, Geflügelfarm f (птицевъдна) (сел.-ст.),
Gerüslbaum m (стр.), Ranch f, -es
(американска скотовъдна), Träger m, -s,
Meierhof m, -s, -5-e
ферман-Ferman m, -s, -e, Erlaß m, -sses, -rsse,
Dekret n, -s, -e
фермато-Halt m, -es, -е (муз.), Haltezeichen n
фермент-Enzym n,-(e)s,-e (остар.), Ferment
n,	-(e)s,-e, Gärmittel n, Gärstoff m,
Gärungsstoff m, -es, -e
ферментация-Arbeit f, -en, Brause f,-n (der
Wein ist in der - виното ферментира),
Essiggärung f (оцетна), Fermentation f,-
en, Gärung f,-en, Nachgärung f, -
(допълнителна)
ферментира-arbeiten intr. h. (за бира),

1297
физик
aufgären* intr. s.
ферментирал-gar adj.
ферментирам-aufstoßen* intr. h./s. (в
бъчвата), gären* intr. s h refl. (der Wein
hat sich klar gegoren виното
ферментира), nachgären intr. s.
(допълнително)
ферментиращ-gärig adj.
ферментомер-Gärungsmesser m
фермер-Farmer m,-s
фермоар-Spange f, -n (на стари книги)
феросплав-Ferrotegiemng f (техн.)
феротииия-Schnellphotographie f
феруда-Teufelsdreck m (бот.)
фес-Fes m,-ses,-se
феска-Deckcngemäldc n (плафонна) (жив.)
фестивал-Festival n,-s, Festspiel n,
Jugendfestspicle pl. (младежки),
Theatertage pl. (театрален), Weltfestspiele
pl. (световен) (Internationale Jugendspile
международни младежки фестивал)
фестои-Feston n,-s, Langctle f, -n (при
бродиране)
фестони-Gehänge pl.
фетиш-Fetisch m,-es,-e (мит.), Götzenbild n, -
cs, -er
фетишизъм-Felischismus m (мит.)
феховка-Fechterkunst f, Fechten n, -s
фехтовач-Fechtcr m,-s, Federfechter m (от
лека категория), Klopffechter m
(професионален)
фехтувам-fechten* intr. h
фея-Fee f,-n, Holde f, -n, -n, Holdin f, -nen
фиакър-Lohnkulsche f
фиала-FiaIe f,-n (архит.)
фиаско-Begrabnisfeier f (театр.), Durchfallen
n, -s, Fiasko n,-s (~ machen претърпявам
фиаско), Mißerfolg m, -s, -e
фиба-Haarklemme f, -n, Haarklammer f, -n
фнбра-Fascr f, -n, Fiber f, -n (mit jeder ~ s-s
Herzens c вскяка фибра на сърцето си)
фибрин-Blutfaserstoff m (анат.), Blulkuchen
m
фибри] i-Fasersto ff m (хим.)
фиброзен-fibrös adj. (мед.)
фибула-Agraffe f, -n, Bogenfibel f
(дъгообрзна), Fibel f,-n, Gewandspange f
фигура-Abbildung f, -en, Bildung f,-en,
Bronze f,-n (скулптурна, от бронз), Figur
f,-en (schlancke ~ стройна фигура),
Galionsfigur f (на носа на кораб), Gestalt
f,-en, Gestell n,-(e)s,-e	(фам.),
Jammergestalt f (жалка), Kartenbild n (на
игрална, илюстрована карта), Person f, -
en (в театър) (es treten viele ~en auf имаше
мног действащи лица в драмата ; е-е
stumme ~ фигурант, статист ; е-е lustige
- комик, папячо), Person f, -en (на човек)
(е-е unansehnliche ~ незначителен човек
; klein von ~ sein малък на вид съм),
Redefigur f (стилистична), Rundplastik f
(скулптурна) (изк.), Schachfigur f
(шахматна), Statur f, -en, Tafelaufsatz m
(като украшение на маса), Teppichmuster
п (на килим), Tour f, -en (шах.), Wachsbild
n (восъчна), Wohlgestalt f (красива),
Zeichnung f, -en, Zerrgestalt f (гротескна),
Persönlichkeit f (прен.)
фигурант-Figurant m,-en, Statist m, -cn, -en
фигуративен-figürlich adj., verblümt, bildlich
(im übertragenen sinn в фигуративен
смисъл)
фигури-Honneurs pl. (известни, които имат
наи-голяма стойност в играта), Raute f
(с ромбоидна форма), Staffage f, -n
(незначителни в пейзажната
композиция)
фигурира м-figurieren intr. h tr., vorhanden
sein, stehen* intr. s. (mein Name steht in
der Liste името ми фигурира в списъка)
фигурка-Pagode f, -п (порцеланова с
кимаща глава)
фиданка-Emporschößling m, Heister т, -s
(широколистна, от разсадник), Laßreis п,
Pflänzling m, -s, -е (за разсажданс), Schoß
m, -osscs, -osse (Schosse treiben пускам
младоци, раста бързо), Sctzlich m, -s, -e,
Setzlich m, -s, -e, Spoßling m, -s, -e, junger
Baum
фиде-Eierleigwaren pl., Fadennudeln pl.
(готв.), Nudel f, -n, Spagetti pl.
физик-Physikcr m, -s

физика
1298
фнзика-1. Alomphysik f (атомна),
Kernphysik	f	(ядрена),
Lcibensbcschaffenheit f, Physik f, - 2.
Körper m, -s, - (прен.)
физнкален-physikalisch
физиокраr-Physiokral m, -cn, -en
физиократизъм-Physiokratie f,
Physiokratismus m, -
физноктаричен-physiokratisch
фllзиoлor-Physiolog(e) m, -cn, -en
фнзиологически-physiologisch
физиологичен-physiologisch
физиологнческн-physiologisch
фнзиология-Physiologic f, -
фшиoiioM-Physiognom m, -en, -en
физиоиомика-Physiognomik f, - (като
умение)
физиономнст-Mienencleuter m
физиономичен-physiognornisch
физиономия-Beamtenmiene f (важна,
служебна), Charakter m,-s,
Galgenphysionomie f (на обесник),
Gesicht n,-(e)s,-er /-e, Leichenbittergesicht
n, Leichenbittermiene f (печална), Miene
f, -n, Physionomie f, -n, Visage f, -n,
Zifferblatt n (разг.)
физически-аштаН($с}1) adj. (омраза),
körperlich, leibhaftig, leiblich,
physikalisch, physisch, physikalisch
(körperliche Arbeit физически труд)
физичност-LeibIichkeit f
физкултура-KörperkuItur f, Turnwesen n,
Sport m, -es, -e
физкултурен-turnerisch
физкултурник-Sportler m, -s, -
фий-Ackerbohne f (бот.), Futterwicke f,
Komwicke f (бот.), Vogelwicke f (птичи)
(бот.), Wicke f, -n (бот.), Feldwicke f, -n
фиксаж-Fixage n,-s,-e (фот.), Fixiermittel n
(фот.)
фиксирам-anstarren tr., befestigen tr.refl.,
bestimmen tr., festlegen tr., festsetzen tr.,
fixen tr. intr. h, fixieren tr., heften tr., setzen
tr. (срок, цена) (zur gesetzten Stunde в
определени часове ; kein Gals über sein
Gesetztes trinken не пия ни чашка повече
от мярката си)
фнксиран-fix adj.
фиксиране-Setzung f, -en (на цени), Setzung
f, -en (на цени)
фнктнвен-fiktiv adj., fingiert part. adj.,
imaginär, erdichtet
фикция-Fiklion f,-cn, Erdichtung f, -en
филантроп-Mcnschcnfreund m, Philanthrop
m
филантронически-philanthropisch
фнлантро1111я-Р№1ап111гор1е f,
Menschenliebe f
филангронски-philanthropisch
фнлантронство-Menschenfreundlichkeit f
филателист-Philatelist m, -en, -en,
Briefmarkensammler m, -s, -
филатслия-Philalelie f, -, Briefmarkenkunde f
филджап-Kaffeeschale f
фнле-Durchzugsarbeit f (ръкоделие), Filet n,-
s, Lachsschinken m, Lende f, -n,
Lendenbraten m (печено), Lendenstück n,
Lümmel f, -n, Lümmel m, -s, Mürbebraten
m, Nelzarbeit f (ръкоделие)
филиал-Ableger m, -s, - (търг.), Filiale f,-n,
Niederlage f, Tochteranstalt f (търг.),
Tochterhaus n (на търговска къща),
Zweigbank f (на банка) (търг.),
Zweiggeschäft п (на фирма,
предприятие) (търг.), Zweigniederlassung
f (от фирма) (търг.), Zwiganstalt f,
Zweigstelle f, -n
филигран-Drahtarbeit f, Filigran n,-s,-e
филиз-Emporschößling m, Fechser m,-s
(австр.) (сел.-ст.), Lotte f, -n,
Rebeschößling m, Rebeschoß m, Rebling
m,	-s, Reis n, -es, -er, Schoßrebe f (от лозе),
Sproß m, -sses, -sse, Sprosse m, -n, -n
филизи-Baumwuchs pl. (на дърво)
филийка-Toast m, -es, -е (препечена)
филипинец-Philippiner m, -s
Филипини-Philippinen pl.
филипипка-Philippikaf, -..ken
филипински-philippinisch
филистер-Abdderit m, -en, -en, Banause m,-
n,	-n, Biedermann m (пейор.), Biedermeier
m,-s, Bürger m,-s, Kalmäuser m, -s,

1299
филхармония
Krämergeist m, Philister m, -s, Schildbürger
m (разг.), Spießbürger m
фил истердкн-phi 1 iströs
фнлнстерски-biedermännlich adj.,
biedermeierlich adj., hausbaken,
krämerhaft, ledern, philistrhaft,
spießbürgerlich, spießig
филистерство-Banausentum n,-s,
Kalmäuserei f, -en (разп), Philisterei f, -en
филист11МЯ11И11-Р11Ш51ег m, -s (~ über dir !
пази се, грози те опасност !)
филисгьр-Pfahlbürger m, Vereinsmeier m
(побъркан на тема дружества) (шег.)
филия-Scheibe f, -п (хляб), Schmalzbrot п
(намазана с мас), Schnitte f, -п, Vesperbrot
п (хляб за следобедна закуска)
филм-Aufklärungsfilm п (научно-популярен)
(особена за полова просвета), Beifilm m
(кратък), Breitfilm m (широкоекранен),
Dokumentarfilm m (документален),
Farbfilm m (цветен), Fernsehfilm m
(предаван по телевизията), Film m,-(e)s,-
e (der ~ läuft филмът се дава, прожектира
се), Filmrolle f (на ролка), Kintopp m, -s,
-rE (лош). Kulturfilm m (научно-
просветителсн), Kurzfilm m
(късометражен), Lehrfilm m (научен),
Raum film m (стероскопичен), Rollfilm m
(широк, на ролка). Sprechfilm m
(говорещ), Testfilm m (контролен, за
изпробване на клавиатурата), Tonfilm m
(звуков), Trickfilm m (мултипликаионен),
Werdefilm m (пропаганден), Zeichenfilm
m (мултипликационен), Zeichentrickfilm
m (мултипликационен) (einen Film drehen
снемам филм)
филмирам-filmen tr., verfilmen Ir.
филмиране-Verfilmung f
филмов-filmisch adj.
филмпак-Packfilm m
филогенезис-Phyiogencsc f, -п (биол.),
Phylogenie f, -n (биол.)
филorelleт>lчeIl-phylogcnctiscll
филодендрон-Philodcndron nm -s, -..ren
филокактус-Blattkaklus m (бот.)
филоксера-Phylloxera f, -..ren (зоол.), Reblaus
f (зоол.)
филоксера-Weinblattlaus f (зоол.)
фlIлoлoг-Philoюg(e) m, -en, -en,
Sprachforscher m
филологически-sprachwissenschaftlich,
philologisch, sprachlich
филология-Anglistik f, - (английска),
Philologie f, -n, Russistik f (руска),
Sprachwissenschaft f
филолог-сиециалист-Neuphilologe m (no
модерните езици)
филон-Kasel f, -n (одежда)
философ-Adept m, -en, -en (на учение,
религиозно учение), Denker m,-s,
Klügling m, -s, -е (дървен), Philosoph m, -
en, -en, Philosophaster m, -s, - (дървен)
философия-Lebensphilosophie f (житейска),
Philosophie f, -n (der dialektische
Materialismus ist die ~ der Arbeiterklasse
диалсктическият материализъм c
философията на работническата класа),
Weisheitslehre f, Weltweisheit f
философски-philosophisch
философствам-philosophieren intr. h.,
spintisieren intr. h. (разг.)
философствувам-philosophieren intr. h.
филтире-Toledoarbeit f
филтрат-Filtral n,-s,-e
филтрирам-abseihen tr., durchgießen* tr.
trnb., filtern tr., nutschcn intr. h.
(бюхнерова фуния), seihen Ir, filtrieren
tr.
филтър-Atemfillerm (дихателен) (воен), Filter
m, -s, Gelbfilter m (жълт) (фот.),
Geräuschfilter m (против шумове) (рад.),
Kläranlage f (воден), Klärbassin n (воден),
Klärbecken n (воден), Polarisationsfilter m
(поляризационен), Scheibefilter m
(дисков) (техн.), Seihe f, -n. Seiher m, -s,
Sieb n, -s, -c (ein feines ~ ситно сито; ctw.
durch ein ~ schütten пресявам нещо през
сито), Sieb n, -s, -c (ein feines - ситно
сито ; etw. durch ein ~ schütten пресявам
нещо през сито), Wellcnsieb п (за вълни)
(рад.)
филхармония-Philharmonic f, -n

филц
1300
филц-Filz m,-es,-e
фин-delikat adj., deliziös adj. (es schmeckt ~
има много фин вкус), dezent adj.,
distinguiert adj., edel adj., fein adj. (~
spinnen преда фино), klein, pikfein
(много), sinnig, vornehm, zierlich
финал-Finale n,-s (муз. спорт.), Spurt m, -s, -
е (спорт.), Schluß m, -sses, -rsse, Ende n, -
s
финален-final adj.
финалност-Zweckbestimmtheit f (филос.)
фиианси-Finanz f,-en (die hohe ~
финансовият свят), Geldwesen n, pl.
(икон.), Staatshaushalt m (дърбавни),
finanzen pl., Finanzlage f
финапсирам-ЕпапгЬгсп tr.
финансист-Financier m,-s (остар.), Finanzier
m,-s
финансов-finanziell adj., Finanz-,
Gcldfinanziell- (Finanzwissenschaft
финансова наука)
фннес-Fcinhcit f,-en, Finesse f,-n, Pli m, -s, -s
(er hat so e-n ~ има нещо фино у него),
Raffinement n, -s, -s, Sinnigkeit f,
Sinnigkeit f, -
ф|1никнец-Р1юшг!ег m, -s
финпкийски-р1юшю5с11, phönizisch
Финикия-Phönikien n
фIllllIШ-Endkampf m (спорт.), Finisch n, -s
(спорт.)
финлаидец-Finne m,-n, Finnländer m,-s
Финландия-Finnland n
финландка-Finnin f,-nen
финлаидски-finnisch adj., finnländisch adj.
финост-Zierlichkeitf, Feinheit f,-en, Finesse
f,-n
фински-finnisch adj.
финт-Finte f,-n (спорт.)
фIlнтифлIOшкa-Firlefanz m,-es,-e (разг.),
Kinderlitzchen pl.
финтифлюшки-Flitterkram m, pl. (фам.),
Klimbim m, -s
фиола-Phiole f, -n
фиорд-Fjord m,-(e)s,-e, Förde f,-n (reorp.)
фира-Abbrand m, -es,, Abgang m, -(e)s, -s-e,
Besemschon n,-s (от останки от дървен
материал) (търг.), Einmaß m, -es,-е (от
изсъхване), Gewichtsabgang m (търг.),
Gewichtsverlust m, Kalo m, -s, -s, Leckage
f, -n (на течности), Verlust m, -es, -e
фиркам-dudeln intr. h tr. (тар.)
фирма-Bestattungsinstitut n (погребална),
Firma f, -men, Firmenschild п (надпис),
Geschäft n,-(e)s,-e (търговска),
Gesellschaftsfirma f (съдружническа),
Handelshaus n (търговска),
Handelsunternehmen n (търговска), Haus
n, -es, -rer, Kaufhuas n, Kompaniegeschäft
f (съдружническа), Schild n, -cs, -er (sein
~ einziehen закривам фирмата си),
Schwindelfirma f (мошеническа),
Handelshaus n, -es, -rer
фирми-Konkurrenz f, -en (конкурентни)
фирмоп исец-Schildermalcr m
фнрн-Firn m,-(e)s,-e
фирнис-Grundfimis m (за грундиране)
фиск-Fiskus m, Staatskasse f
фискален-fiskalisch adj., Fiskal-
фнстула-Fistel f, -n (мед.), Hohlgeschwür n
(мед.)
фисура-Fissur f, -en (мед.)
фитария-Beet n, -es, -e
фитил-Dieb m, -(e)s, -е (изгорял), Docht m, -
es, -e, Lauffeuer n (огнепроводен),
Leitfeuer n, Lichtdocht m (на свещ),
Paspel m, -s (на покля), Räuber m, -s,
Schnellzündschnur f (бикфордов),
Schwefelmännchen n (за взривове),
Zeitzündschnur f (бикфордов) (техн.),
Zündschnur f (за взривове) (воен.),
Zündstrick m (за някогашни огнестрелни
пръжия) (воен.)
фитнлджия-Quertreiber m
фитинг-Formstück п (техн.)
фито..-phyto-, Phyto-
фитопатология-Phytopathologie f
фиу!-гШ5с!1!
фиш-Bank f,-en (сигурен) (разг.), Exzerpt п,-
(e)s,-e, Zettel m, -s, Karteikarte f, -n
фишек-Geldrolle f (пари), Sprengkörper m
(воен.), Patrone f, -n, Rake f, -n
фишу-Busentuch n (остар.), Fichu n, -s

1301
флота
(остар.), Halstuch n, Zipfcltuch n
флаг-Behang m, -s, Behänge (за украса),
Fahne f, -n (zu den ~en eilen явявам се
под флаговете, знамената), Flagge f, -п,
Flieger m, -s (тесен), Gefechtsflagge f
(морски, боен) (мор.), Messefahne f
(панаирен), Notflagge f (за бедствия),
Toppflagge f (мачтов)
флагелант-Flagellant m, -en (ист.),
Gcißelbruder m (ист.), Geißler m (ист.)
флагман-FIaggoffizier m (мор.)
флагче-Fähnchcn n, Flügel m, -s
флаер-Flyer n, -s (текст.), Vorspinnmaschine f
флаермашипа-Flyer m, -s (текст.)
флажолет-Flageolett n, -(c)s,-e (муз.)
флайер-Fleier m, -s (текст.)
флак-Leibrock m
флакон-Flakon n, m, -s
флаконе-Flockstoff m (текст.)
фламандец-Flamc m, -n, Vlamc m, -n, -n
фламандка-Flamin f, -nen
фламандски-flämisch adj., flandrisch adj.,
niederländisch
фламикго-Flamingo m, -s (зоол.)
фланг-Flanke f,-n (воен.) (dem Feind in die ~
fallen нападам нериятеля във фланга)
флангов-FIügelmann m (восн.)
Фландрия-Flandern n
фландърски-flandrisch adj.
фланела-Flancll m, -s, -е (текст.), Jägerhemd
n (егерова), Unterhemd n, -s, -en
флаиелен-bioen adj., flancllen adj.
фланец-Рюп^БсЬе f,-en (техн.)
фланкирам-flankiercn tr.
флашка-Gewindeeisen n (техн.),
Schneideisen n (техн.), Zahnciscn n
флебит-Phlebitis f, -, Venenentzündung f
(мед.)
флегма-Transüse f, -n (фам.), Phlegma n, -s,
Lässigkeit f
флегма-wurschig, wurstig
флегматик-Phlcgmatiker m, -s
флегматичен-dickblütig adj., phlegmatisch,
pomadig, schwerblütig, temperamentlos
флегматичност-Phlegma n, -s, -, Pomada f, -
n (das geht wie ~ върви като охлюв ; das
ist mir - все ми е едно), Schwerblütigkeit
f, -, Temperamentlosigkeit f, -
флейта-Flageolett n, -(e)s,-e (малка). Flöte f,-
n (auf die ~ spielen свиря на флейта).
Zauberflöte f (вълшебна)
флейтист-Flötenspieler m, Flötist m,-en
флексивен-Flexions-
флeкcия-Лbwand(e)Iung f, -en (грам.),
Beugung f,-en (грам.), Biegung f,-cn,
Flexion f,-en (грам.)
флектирам-abwandeln tr. refl. (грам.),
beugen tr. (грам.), flektieren tr. (грам.)
флектиращ-abwandclbar adj. (грам.),
flektierbar adj. (грам.)
флигориа-FIügelhorn n (муз.)
флирт-Äugclchen n, -s, ~ (e-m Augen, ein ~
machen кокетирам c нкг.), Flirt m,-s (sich
mit e-m in e-n ~ einlasscn започвам флирт
c нкг.), Libclci f, -en, Löfferei f, -n, Tändelei
f,-n
флиртувам-anliebeln tr. (c нкг.), flirten intr. h,
liebeln intr. (mit D), löffeln refl., schäkern
intr. h. (mit e-m) (c някого), scharmiercn
intr. h. (mit e-m), sponsalien intr. h.
флиртуване-Gctändel n,-s, Liebäugelei f, -en
(c очи), Schöntuerei f
флокулацня-Flockenbildung f (хим.)
флор-Flor m, -s, -е (текст.), Schleierstoff m
(текст.)
флора-Flora f, -ren, Pflanzenwelt f,
Reliktenflora f (фосилна)
флорентинец-Florcntincr m, -s
флорентинскн-florentinisch adj.
Флоренция-Florenz n
флорнн-Florin m, -s,-e/-s
флот-Fangflotte f (риболовен), Flotte f, -n
(мор.), Handelsmarine f (търговски),
Hochseeflotte f (океански), Kriegsmarine
f (военен), Luftstreitkräfte pl. (военен),
Marine f, -n, Schwarze-Meer-Flotte f
(черноморски), Schwarzmcerflotte f
(черноморски)
флота-Flotte f, -n (мор.) (Kriegsmarine
военно-морска флота, Luftflotte военно¬
въздушна флота, Handelsflotte търговска
флота)

1302
флотация
флотация-Aufbereitung f (на руди, соли,
въглища) (мин. метал.)
флотилия-FlottilIe f, -п
флотирам-aufbereiten tr. (руди, соли,
въглища) (мин. метал.)
флотски-Flotten-, Marine-
флунд-Fluidum n, -s, -da
флуктуирам-flukuieren intr. h
флуор-Fluor n, -s (хим.)
флуоресценсия-Fluoreszenz f (физ.)
флутура-Flitlerm, -s
флърт-Flirt m, -s (австр.)
фльонга-Bandschleife f
фльонга-Masche f, -n, Schleife f, -n
фльорца-Dohle f, -n (вулг.), Rosette f, -n
(кичеста)
флгас-Bcischlag m (метал.), Fluß m, -usses, -
üssc (метал.)
фоайе-Foyer n, -s (театр.), Vorhalle f, -n, Hall
f, -s (на хотел)
фобия-Phobie f, -n
фойерверк-Feuerwerk n, Kanonenschlag m,
Pfauenschwanz m, Pfauenschweif m,
Schlange f, -n (змиевиден), Sonne f, -n
(лъчист), Stern m, -es, -c
фок-Роск(е) f,-cn (мор.)
фокален-foka! adj.
фокмачта-Fockmast m (мор.)
фокрей-Fockrahe f (мор.)
фокус-Brennpunkt m (физ.), Fokus m, ~, -
küsse, Gaukelei f, -en, Gaukelposse f,
Gaukelspiel n, Illusion f, -en,
Kartenkunststück n (c карти), Kunststück
n, Taschenspiel n, Trick m, -s, -s,
Vereinigungspunkt m (физ.), Brennpunkt
m, -s, -e, Hokuspokus m, -, -
фокусен-fokal adj.
фокуси-Gaukelwerk n, pl., Wippchen n, -s,
Zauber m, -s (den Zauber kennen wie
знаем ги тези фокуси)
фокусиране-FeineinstelIung f (точно) (фот.)
фокусник-Fakir m, -s, -е, Gaukler m, Illusionist
m, -en, -en, Taschenspieler m, Zauberer m,
-s, Zauberkünstler m
фокусникески-geukelhaft adj., gauklerisch
adj.
фокусннчество-Gaukelei f,-en, Hokuspokus
m, Taschenspielerei f, Zauberkunst f,
Zauberei f, -en
фолвоал-Schleierflor m (текст.), Schleiertuch
n (текст.)
фолиант-Foliant m, -en
фоликули-Follikel m, -s (обикновено pl.)
(анат.)
фолио-Folio n, -s / -lien (печ.), Großfolio n
(голямо) (печ.)
фолклор-Folklore f, Volksgut n, Volkskunde f,
Volkskunst f
фолклорен-volkskundelich
фолклорнст-Folklorist m, -en, Volkskundler m
фомуване-Formcrei f, -en
фон-Folie f, -n, Fond m,-s, Goldgrund m
(златен), Grund m,-(e)s, Gründe (текст.),
Hintergrund m (на пейсаж, картина,
сцена), Phon n, -s, -s (мярка)
фонд-Ablösungsfond m (погасителен),
Baumbestand m (горски, на една страна),
Bestand ш (горски), Betriesfonds m
(заводски), Bücherbestand m (книжен),
Fonds m (паричен), Fundus m (основен),
Grundbestand m, Reptilienfonds m (таен),
Reservefonds m (резервен),
Sicherheitsfonds m (осигурителен)
(икон.), Sicherheitsfonds m
(осигурителен) (икон.), Bestand m, -es,
те, Grundkapitel n, -s, -lien, Geldmittel n, -
s, -
фондан-Fondant m, -s, Trüffel f, -n (бонбон)
фollдaцllя-Grßndung f, Stift n, -es, -er, Stiftung
f, -en
фондове-Armenkasse f (за бедните) (остар.),
Geld n, pl.
фоиетик-Phonetik f, Leutlehref, -n
фонетнка-Lautlehre f, Phonetok f
фонетичен-lautlich, phonetisch
фонограма-Tonschrift f
фонограф-Phonograph m, -en, -en,
Sprechmaschine f
фонометър-Geräuschmcsser m, Klangmesser
m
фонтаи-Fontänc f, -n, Springbrunnen m, -s
фонтани-Wasscrkunst f

1303
форгелеге-Vorgelege п (техн.)
фордуи-Pardun n, -es, -e, Pardune f, -n
форзатц-Vorsatz m
форзиция-Forsythie f, -n (бот.)
форннт-Forint m,-(e)s
форма-Anmredeform f (на обръщение,
звателна ~), Auflaufform f (за суфле,
пудинг) (готв.), Backfonn f (за печене),
Backwunder п (кръгла, алуминиева, за
печене) (готв.), Bildung f, -en, Binderform
f (иа ферма), Blech form f (тенекиена, за
печене) (готв.), Denkform f (мисловна,
логическа), Eiersieder m (за варене на
яйца), Fasson f, -s, Form f,-en (e-c runde ~
haben имам кръгла форма), Gamz f,-n
(пясъчна) (метал.), Gedichtform f
(стихотворна) (лит.), Gesichlsbildung f(Ha
лицето), Gesichtsschnilt m (на лицето),
Gesprächsform f (разговорна), Gestalt f,-
cn, Gießform f (леярна) (техн.), Grundform
f (основна), Gußform f (леярска) (метал ),
Höcfhstform f (спортна), Höflichkeitsfonn
f (за учтивост) (грам.), Kapsel f, -n
(чугунена), Kluft f. -cn, Koseform f
(гальовна, умалителна), Kuchenform f (за
кейк, козунак и др. сладки). Modell n, -s,
-е (отливна) (~stzen, stehen позирам като
модел), Modul m, -s, -п (за щампосване
на тестени сладки), Regierungsform f (на
управление), Repräsentativverfassung f
(парламентарна, на управление),
Schlußform f (на силогизъм), Schnitt m, -
es, -е (на дреха) (ein Kleid nach neuestem
~ най-новата кройка на дреха),
Schnittlinie f (на сечението) (мат.), Stil m,
-s, -е (das ist so bei ihm ~ такъв му е
обичаят ; с-е Einrichtung in großem ~
leben живея нашироко), T-Form f (T-
образна) (техн.), Tracht f, -n (на прическа
и начин на подстригване набрадата).
Tropfenform	f (обтекаема),
Verkleinerungsform f (умалителна)
(грам.), Vcrsfonn f (стихотворна) (in ~ в
стихотворна форма), Würfelform f
(кубическа), Zcitworlform f (глаголна),
Zuschnitt m,	Zwitterbildung f
	формулировка
(хермафродитна, хибридна)
формален-fönnlich adj., formal adj., formell
adj., konventional, konventionell, -
nominal!
формализъм-Formalismus m, Formelwesen n
(сух, бездушен) (фам. пейор.)
фор.малист-Kalmäuser m, -s (за даскал).
Kommißhengst m, Kommißknopf m.
Formalist m, -en, -en
формалистнчен-formalistisch adj.
формалност-Formalität f, -en, Formsache f
формат-Format n, -(e)s, -e, Größe f, -n,
Kabinettformat n (кабинетен -18:24 см.),
Kanzleiformat n (канцеларски, на хартия),
Quarto n, -s (“четвъртина”), Querformat
n (на книга, картина)
формация-Bi Idung f, -cn (геол.), Flözführung
f (пластове) (мин.), Formation f,-cn
(геол.), Gcbild n,-s (и геол.),
Gebirgsbildung f (на планини), Jura m, -s
(юрска), Wchrformation f (военна)
формеп-l. förmlich adj., Form-, der Form
entsprechend (Uniform формено облекло
; Dienstmütze формена фуражка) 2.
richtig, echt, wahr, förmlich
форми-Form pl,
формирам (ce)-entwickeln Ir. refl,
формирам ce-formen refl.
формнрам-aufstellen tr. и refl. (нови чаеги),
formieren Ir. (воен.), bilden tr.
формиране-Bildungf, -en
формовка-Formung f, -cn (техн.)
формовчик-Former m, -s
формувам-formcn refl. (техн)
формуваие-Formgcbung f (техн.), Formung
f, -en (техн.)
формувач-Former m, -s
формула-Brulloformel f (емпирична) (хим.),
Eidesformel f (клетвена). Formel f, -n,
Verhältnisformel f (емпирична) (хим.),
Zauberspruch m (магическа)
формулирам-formulieren tr., wortgcstaltcn tr.
(идейно съдържание в думите), abfassen
tr.
формулировка-Ansatz m, -cs, (мат.),
Formulierung f, Klausel f, -n

1304
формуляр
формуляр-Abmeldeformular п (карта за
отписване), Blanko n, -s, -s (отчасти
непопълнен), Formblatt n, Formular n, -s,
-е, Fragebogen m (анкетен), Paketkarte f
(за пощенски пакет), Telegrammformular
п (за телеграма), Vordruck m, Zahlkarte f
(за вноска по пощенска чекова сметка),
Zeichnungsformular п (за подписка за
заем)
формуляр-молба-Antragsformular п
форпик-Piek f, -еп (на кораб) (auf е-п е-п -
haben имам зъб на някого)
форсирам-antreibcn* tr. (растения) (сел.-ст.),
forcieren tr., treiben* tr. (растения, цветя),
vorantreiben* tr., beschleunigen tr.,
erzwingen* tr. (воен.)
форснране-Treibcn n, -s, - (на растения)
форт-Fort n, -s (воен.), Hinterkappe f (на
обувка), Kappe f, -n (на обувка), Quartier
n, -s, -е (на обувка), Sperrfort n
(преграден) (воен.), Festungswerk n, -s, -
e
фортификационен-fortifikatorisch adj.
(воен.)
фopтllфlllcaцllя-Bcfesigungslehгe f,
Befcstigungskunst f
фортмфикацня-Forlifikation f, -cn (воен.)
фортове-Vorwerk n (външни, на крепост)
(воен.)
форум-Forum n, -s /-ra, Jugendforum n (на
младежта)
форхалт-Vorhalt m (муз.)
форхенд-Vorhand f, - (при тенис) (спорт.),
Vorhandschlag m (тенис) (спорт.)
форценс-Kugelzange f (мед.)
форшлаг-Vorschlag m
фосген-Phosgen п, -s, - (хим.)
фосфат-Phosphat п, -s, -s (хим.)
фосфор-Phosphor m, -s, -
фосфореп-phosphorig
фосфоренция-Phosphoreszenz f, -
фосфоресценция-Meerleuchten n,
Phosphoreszenz f
фосфоресцирам-phosphoreszieren intr. h.
фот-Phot n, -s, - (мярка)
фото..-Photo-, photo-, licht-, Licht-
фотоапарат-Affenkasten m (обемист
фотоапарат) (шег.), Plattenkanera f, - (за
плаки) (фот.), Spiegelrcflex(kamera) m (c
огледален рефлекс), Zielphotoapparat m
(на финиша) (спорт.)
фотогеничен-telegen
фотограма-Meßbild n
фотограметрия-Bildmessung f
фотограф-Knipser m, -s, Lichtbildner m, -s, -,
Photograf m, -en, -en, Photograph m, -en, -
en, Fotograf m, -en, -en
фотографирам-abfotografieren tr. (снимка,
изобрацение от TB екран), abkonterfeien
tr., filmen tr., knippsen tr., knipsen tr. ,
photogrphieren tr., aufnehmen*tr., eine
Aufnehme machen (vonD), rastern tr. (чрез
растер)
фотографически-photographisch, Foto-
фотография-l. Farbenfotografie f (цветна),
Lichtbild n, Photografie f, -n,
Schirmbildphotographie f (рентгенова)
(мед.) 2. Photographie f, Photo n, -s, -s
(снимка), Aufnahme f (снимка), Lichtbild
n (снимка) 3. Fotoalelier n, -s, -s (ателие)
фотографски-licht-, Licht-, photographisch
фотоелектрически-lichtelektrisch
фотокамера-Катега f, -s (фот.)
фотоклетка-Photozelle f
фотомер-Beleuchtungsmesser m (физ. фот.),
Graukeil m (клинов) (техн.)
фотометър-Lichtmesser m, -s
фотомонтаж-Bildschnitt m
фотоплан-Bildplan m
фоторазузнаване-Bilderkundung f (воен.)
фоторепортаж-Bildbericht m, Bildreportage f,
Photoreportage f, -n
фоторепортер-Bildberichtstatter	m,
Bildreporter m
фототелеграфия-Bildtelegraphie f,
Fernbilddübertragung f
фототелеграфия-Telephotographie f
фототерапия-Lichtbehandlung f, -en,
Phototherapie f, -
фототипия-Lichtdruck m, -es, -re
фотофобия-Lichtscheu f
фотохартия-Entwicklungspapier n (фот.)

1305
фотохимия-Photochenie f
фотьойл-Fauteuil m, -s (рядко), Sessel m, -s, -
, Klubsessel m
фрагмент-Bruchstück n, Fragment n, -(e)s,-e
фрагментарен-fragmentarisch adj.
фрад-Neustadt f (hob)
фраза-Ausdruck m, -s, -re (nach Ausdrücken
suchen мъча се да намеря подходящи
думи), Floskel f,-n (празна),
Modeausdruck m (модна), Phrase f, -n
(sich in ~n ergehen фрасьорствам ; ~n
drechseln, machen кова фрази), Satz m, -
cs, -re (e-n ~ bilden образувам фраза ; e¬
n ~ zergliedern правя разбор на
изречение), Salzfräscr m (сборна
съставна) (техн.), Tonsatz m (музикална)
фразеологичен-phraseologisch (разбор,
израз, речник), redcnsarllich
фразеологня-Flosklc f, -n, Phraseologie f
фрази-Redcsartcn pl., Worlkram in
фразнрам-phrasicren Ir. (муз.)
фразировка-Phrasicrung f, -en (муз.)
фразъор-Phrascndrescher m, Phrasenheld m,
Phrascnmachcr m, Phrascur m, -s, -e,
Rhetoriker m, -s, Schon:redner m ,
Schwätzer m, -s, -, Schönredner m
фразьорски-hochtönend, schönrednerisch
фразьорство-8сЬоп:ге0псге1 f
фразьорствувам-Phrasen dreschen
фрак-Angstjacke f (шеп), Frack m, -es, -re,
Schniepel m, -s (разг.)
фрактур-Fraktur f, -en (печ.)
фрактура-Bruchschrift f (печ.), Fraktur f, -en
(мед.)
фракцнонен-Fraklions-
фракция-Fraktion f, -en (полит.), Parteigruppe
f, -n
фрам-еквивалент-Verbindunggewicht n
(хим.)
фрапк-Ргапк(еп) m,-(s), Franke m,-n
франкнрам-frcimachen tr.
франкмасои-Freimaurer m, Maurer m, -s
франкмасо11С1сн-Гге1шаигеп5сЬ adj.
франкмасонство-Maurerei f, -en
франко-frachtfrei adv. (c платен превоз),
franko adv. (~ Sofia франко София)
(търг.), frei adj.' (die Ware wird - Haus
geliefert стоката се доставя франко в
къщи) (търг.)
франковец-Franke т, -п
франкомания-Französelei f (ист.), Gailmanie
f
фраиконски-fränkisch adj.
франсез-Francaise f. -n
франт-Dandy m, -s, Elegant m, -s, Fatzke m, -
n, Geck m, -en, Gigerl n, m, -s, Kleidernarr
m, Löffel m, -s, Modegeck m, Modenarr m
(моден), Pinkel m, -s, Schnapper m, -s,
Schnieoel m, -s (разг.), Zierbcngel m, -s
(разг.)
франтовски-gcckcnhüfl adj.
франтовщина-Gcckentum n, -s
франций-Franzium n, -s (хим.)
францисканец-Barfüßer m (църк.)
францпсканец-Franziskancr in, -s (църк.)
Франция-Frankreich n
французин-Franzc m, -n (презр. диал.),
Franzose m, -n
франиузкн-französisch adj.
фрапцузонка-Französin f, -nen
францущина-Welschtum n, -s, -
фрапантен-frappant adj.
фрапиращ-auffällig adj., auffallend pari. adj.
(auffallende Farben фрапиращи цветове)
фрасеология-Phraseologie f, -ien (като наука)
фрахт-Begleitbriefm (търг.), Begleitschein m,
Brief m, -(e)s, -е (жп.), Fracht f, -en (жп.
мор.), Frachtgeld n, Ladeschein m (мор.),
Verfrachtung f
фрегат-Fregattvogel m (зоол.)
фрегата-Fregatte f, -n (мор.)
фреза-Fräse f, -n (техн.), Schlilzfräser m
(жлебовна) (техн.)
фрезер-Fräsc f, -n (техн.)
фрезов-fraise adj.
фрезувам-fräsen tr. (техн.)
фрезувачка-Fräse f, -n (техн.)
фреквентност-Schwingungszahl f
френга-Franzoscnkrankhcit f
френезия-Himwut f (мед.), Phrcncsie f, -n
(мед.)
френетически-frcnctisch adj.

1306
френетически
френетически-phrenetisch (~er Beifall
френетически, бурни ръкопляскания)
фрепец-Franzmann m (разг.), Franzose ш, -п
фреиолог-Р11гепо1о§(е) ш, -еп, -еп
френологичен-phrcnologisch
френология-Phrenologie f, - (мед.)
фрепскн-französisch adj., gallisch adj.
фреска-Frcske f, -n, Fresko n, -s, -ken,
Wandgemälde n
фрнбор-Freibord m (мор.)
фриволен-frivol adj.
фриволиост-Frivollität f, -en
фрмволности-Tand m, -es, -
фрш иец-Phrygier m, -s
фригийски-phrygisch (~e Mütze фригийска
шапчица)
фриз-Abschnitt m, -(e)s, -е (архит.),
Balkenkopf m (стр.), Fries m,-es,-e (стр.),
Stab m, -s, -e-e
фрнзиец-Friese m, -n
фризирам-frisieren tr.
фризон-Flockscidc f, Florettseide f (текст.)
фризор-Haarschneidcr m
фризура-Affenschaukel f (c плитки), Frisur f,
-cn, Haarschnitt m, Haartracht f,
Pfauenschwanz m	(женска),
Pfauenschweif m (женска)
фрнзьор-Coiffeur m, -s, -e, Friseur m, -s, -e,
Haarkräusler m, Kräusler m, -s,
Verschönerungsrat m (шег.)
фризьорка-Friseuse f, -n
фрикасе-Frikassee n, -s (готв.)
фриктатив-Engelaut m (грам.)
фрикцня-Abreibung f, -en, Friktion f, -en
Фрисландня-Friesland n
фрггга-РгШе f, -n (техн.), Gemenge n, -s (техн.),
Glasfritte f (техн.)
фриц-Fritz m
фронда-Fronde f, -en (рядко) (ист.)
фроит-Einheitsfront f (единен) (полит.), Front
f, -en, Kampffront f (боеви) (воен.), Linie
f, -n, Schlachtlinie f (воен.),
Schlachtordnung f (воен.) (an die Front
gehen отивам на фронта, Volksfront
народен фронт, ideologische Front
идеологически фронт)
фронтален-frontal adj.
фронтиснис-Tjtelbild n
фролтов-Front-
фронтовак-Ре^гаие(г) m (разг.),
Frontkämpfer m, -s, -, Frontsoldat m, -en, -
en
фронтон-BlendgiebeI m (мним) (стр.),
Fenstergiebel m (на прозорец), Giebel n, -
s (архит.), Katzentreppe f (готически
стъпаловиден) (архит.), Staffelgiebel m
(стъпаловиден), Treppengiebel m
(стъпаловиден) (архит.), Wimperg m, -s, -
е (готически), Wimperge f, -n (готически)
фррр-hurr (при бързо движение), husch
(имитацив на бързо, внезапно
движение)
фрукти-Obst n, -es, Obstsorten, Früchte f
фруктиера-Obstschale f, Schale f, -n (die ~ s¬
s Zorns über e-n ausgießen изливам гнева
си върху някого ; die ~ senkt sich zu s-n
Güsten блюдото на везните се накланя в
негова полза), Tafelaufsatz m (на етажи),
Tischaufsatz m
фруктов-Frucht-, Obst-
фръцкам ce-haben* refl. (haben Sie nicht so
не се фръцкайте)
фръцльо-Fatzke m, -n
фт-husch (имитация на бързо, внезапно
движение)
фуга-1. Fuge f, -n 2. Nute f, -n (техн.), Naht f,
-re (техн.)
фугас-Flattermine f (воен.), Tretmine f
фугирам-abbinden* tr. (дървени части)
фудул-Gemegroß m,-es,-e, Großkotz m,-es,-e
(фам.)
фудулук-Bettelstotz m (разг.)
фузия-Fusion f,-en (търг.)
фуй!-рГш! (израз на възмущение)
фун-puh (като израз на отвращение)
фукльо-Eisenbeißer m
фукс-Rauchkannl m
фуксия-Fuchsie f, -п (бот.)
фукус-Seetang m (бот.)
фулар-Foulard m, -s (текст.)
фулард-машина-Klotzmaschine f
фулгурация-SiIberblick m

1307
фустан
фулгурация-Si Iberblick m
фуидамент-Fundus m, Grundbau ш,
Grundfeste f, Fundament n, -es, -e,
Grundlage f, -n, Grundstein m, -s, -e,
Grundbegriff m, -s, -e
фундаментален-grundlegend adj.,
fundamental, hauptsächlich
фундирам-fundieren lr., gründen tr.
фундиране-Gründung f, Grundbau m (стр.)
фундъци-RaufwoIIe f
фуниеобразен-trichtcrförmig
фунийка-Tütc f, -n (за сладолед)
фуния-Nutsche f, -n (бюхнерова), Sauger m
(бюхнерова), Schallbecher m (на духов
инструмент) (муз.), Trichter m, -s (auf den
~ gekommen sein открил съм пътя към
нещо ; е-п auf den ~ bringen напътствам
някого правилно), Tüte f, -п (кесия)
фупкциоиер-Funktionär m, -s, -e, Parteiarbeiter
m(партиен)
функциошфам-arbeiten intr. h. (die Maschine
arbeitet nicht машината не работи, не
върви ; die Lunge, das Herz ~ белите
дробове, сърцето работят,
функционират нормално ; gegen ctw. ~
протнводействувам на нш.)>
funktionieren intr. h., tätig, wirksam sein*
intr. s.
функция-Almungstäligkeit f (дихателна),
Dienststellung f (служебна), Funktion f, -
en (in - treten влизам въ функциите си),
Winkelfunktion f (на ъгъл) (мат.)
фунт-Pfund n, -s, -е (мярка, монета) (4 - Mehl
4 фунга брашно ; ~ Sterling англихска
лира)
фунтов-..pfündig
фуорит-Flußspat m (минер.)
фураж-Dürrfulter п (сух) (сел.-ст.), Furage f,-
п (воен.), Futter n,-s, Futtermittel n,
Gemengefutter n (смесен) (сел.-ст.),
Grasfutter n (тревен), Härtfutter n
(зърнест) (воен.), Komfutter n (зърнен),
Kraftfutter n (концентриран), Mangfuttcr
n, Mastfutter n (концентриран),
Mischfutter n (смесен), Rauchfuller n (от
слама и сено), Rauhfuttcr п (груб),
Silagefutter n (сулажиран), Silagefutter n
(сулажиран), Trockenfutter n (cyx),
Viehfutter n
фуражка-Dienstmütze f (служебна,
формена), Feldmütze f (походна,
войнишка), Kappe f, -n, Kopfbedeckung
f, Krätzchen n (походна), Mütze f, -n (die
~ vor e-m abnehmen свалям шапка на
някого ; etw. auf die ~ bekommen, kriegen
ям калай за нещо, изяждам плесница der
Berg hat, trägt e-c ~ планината има
обвивка, качулка (от мъгла, сняг)),
Zerevis п (без козирка), Uniformmülze f,
Schirmmütze f
фургон-Bagagewagcn m (воен.),
Gepäckwagen m (жп.), Packwagen in,
Planwagen m, Troßwagen m
фургон-жилище-Wohnwagen m
фурня-Furie f, -n, Höllcndrachc m, wütendes
Wcio
фуркет-Aufstccknadel f, Haarnadel f
фурма-Dattcl f. -n (бот.)
фурна-Backcrei f, -en, Bäckereikolonne Г
(подвижна, походна) (воен.), Backofen m,
Backröhre f (на готварска печка) (die
Backröhre ist kapput фурната на
готварската печка е развалена), Brand т,-
(e)s, Bratofen m,-s, Bratröhre f, Ofenröhre
f (на готварска печка)
фурнаджня-Schießcr m, -s, Bäcker m, -s, -
фурнир-Blauholz n (техн.), Furnier n, -s, -e,
Schälfurnier n (белен) (техн.)
фуркирам-furniercn tr.
фурннровам-furnicrcn tr.
фурннчка-Rohr n, -es, -е (в печка)
фурор-Furorc n, -s; f, rasender Beifall (Furore
machen правя фурор)
фурункел-BIutgeschwür n (мед.), Furunkel m,
-n (мед.)
фуста-Rock m, -es, -fe, Schürze f, -n (e-c ~
umbinden запасвам престилка ; sich die
Hände an der ~ abwischcn бърша си
ръцете в престилката ; jeder ~ nachlaufen
тичам след всяка фуста), Untcrock m, -s,
-re, Frauenzimmer n, -s (прен.)
фустаи-Frauenrock n

фустогон
1308
фустогон-Schürzenjäger ш (разг.)
фут-Fuß m, -es (остар.), Schuh m, -es, -е
(мярка)
футбол-1. Fußball m (спорт.) 2. Fußballspiel
n, -s, -е
футболист-Fußballer m (спорт.),
Fußballspieler m, -s
футуризъм-Futurismus m (изк.)
футуристичеи-futurislisch adj.
футщок-Pegel m, -s
фуу-puh (като израз на отвращение)
фуча-fauchen intr. h, dröhnen inlr. h (mir dröhnt
der Kopf фучи ми главата), fegen intr. h s
(der Wind fegt über die Felder вятърът
фучи по полетата), pesen intr. s.,
pfauchen, schnauben intr. h. tr. (vor Wut,
Rache - фуча от ярост, от жажда за мъст)
(прен.), schwirren intr. h. s., sprucken intr.
h. (за котка) (der Ofen spruckt печката
пращи), tosen intr. h. (tosender Beifall
бурни аплодисменти), wettern intr. h.
(auf, über, gegen e-n, etw.), sausen intr. h..
фучеие-Gesause n, -s
фучи-sausen intr. h. (вятър) (es saust mir in
den Ohren, die Ohren ~ mir ушите ми
бучат ; der Kopf saust mir главата ми се
наду)
фущящ-knisterig, knistrig
фъгас-Tretmine f (контактен) (воен.)
фъидак-Zotte f, -п, Zottel f, -n
фъндък-Flausch m, -es, -e, Flocke f,-n, Locke
f, -n
фъндъче-Finsel f, -n (разг.)
фърма-Winddüse f
фъртуна-Gestöber n, -s, Schneegestöber n, -
s, Schneesturm m, -s, т-е
фъскам-schwänzen tr. (от урок) (фам.)
фъстък-Erdnuß f (бот.), Kamerunnuß f,
Pimpelnuß f, Pimpemuß f, Pistazie f, -n
(бот.), Affennuß f (разг.)
фъстьци-Türkenbrot n (захаросани)
фъстъче-Guckindiewelt m, -s (разг.)
фъфлене-GelispeI n, -s, Lispeln n, -s
фъфля-anlispeln tr. (e-n) (нкм. насреща),
anstoßen* intr. h. (mit der Zunge ~
фъфля), lispeln, nuscheln tr. (разг.),
undeutlich sprechen* intr. h.
фьон-Föhn m, -(e)s,-e, Fön m, -(c)s, -e
фюлуика-Füllung f, -en (нар.)
фю1о!-гнаги(5с1)!, rutsch!
X
xa!-haha (смях)
хабер-Animus m, - (e-n ~ haben подушвам,
догаждам се) (фам.), Begriff m,-s,-е, Dunst
m,-es, Dünste (разг.), Idee f, -n (keine Idee
haben нямам хабер), Schimmer m, -s (du
hast ja k-n ~ davon понятие, хабер си
нямаш от това) (разг.), Nachricht f, -en,
Ahnung f, -en (ich habe keine Ahnung
von dieser Sache нямам си хамер от тази
работа)
хабилитация-Habilitation f, -en,
Habilitationsarbeit f (научен труд),
Habilitationsschrift f (научен труд)
хабилитирам (ce)-habilitieren tr. refl.
хабилитиране-Habilitation f, -en
хабитус-Habitus m
хабя-verschwenden tr. , strumpfmachen tr.,
beschädigen tr., verderben*, vergeuden tr.,
abtragen* tr.
хава-l. Wetter n, -s, - 2. Stimmung f, Lage f
(прен.)
хаваи-Mörser m, -s
Хаваиа-НаЬапа n, Havanna n
хавлия-Badetuch n, Bademantel m, Laken n, -
s, Fortiertuch n
Xara-Den Haag m
хазаика-Bettfrau f, Mietfrau f
хазаин-Wirt m, -es, -e, Hausherr m, -n, -en,
Hauswirt m, -es, -e, Mietherr m,
Quartiergeber m, Vermieter m, -s
хазайнича-hausen intr. h.
хазарт-Hasard n, -s
хазна-S^hatzamt n, Staatssäckel m
(държавна) (разг.), Staatskasse f, -n,

1309
халка
Fiskus m, -
хазиатар-Erzschatzmeister m (ист.),
Schatzkanzler m
Хаити-Haiti n
хаитнец-Haitianer rn, -s (от о-в Хаити)
хаитскн-haitianisch, haitisch
хай-hei (от болка)
хайвер-Fischeici pl. (зоол.), Fischrogen m
(пресен), Kaviar m, -s, -е (предимно
черен), Laich m, -es, -e, Rogen m, -s
хайде де!-папи!
хайде-los, mach schon !, na (na, komm schon!
че ела де!; na, wird es bald? е, вс го бъде
ли скоро? ; na, so höre doch endlich damit
auf! ex, че престани най-после c това! па
ja, git! е, добре, добре! ; па, so scjlimm
wird;s nichr gewesen sein! хайде, не може
да е толкова лошо ! ; ла! па! хм! хм!; па,
schon, wenn du wiilst.. е, добре, шом
искаш... ; па, wer das glaubt? кой ли ще
го повярва това ? ; па пи? Как така? ; па,
so was! я виж ти! ; па, denn nicht! ех,
тогава няма! ; па, ich danke! благодаря,
няма нужда! ; па, siehst du? виждаш ли
сега? ; па, also! с, видя ли? ; па, was willst
du? е, та такво искаш? ; па, bist du fertig?
готов ли си? ; па. warte ! чакай! ; па, die
werden stauen! ех, има да се чудят! ; па,
und ob! и още как!), па!, so (в началото
на главно изречение) , wohlauf, zuck
хайдук-Räuber m, -s (er ist unter die ~ gefallen
попадна между разбойници)
хайдуклък-Räuberei f, -en
хайдути-ScheImgesindel n
хайдутип-Buschklepper m , Dieb m,-(e)s,-e,
Gaudicb m (пладнешки) (остар.),
Schapphahn m (разг.), Schelm m, -es, -e
(der ~ guckt ihm aus dem Auge по очите
личи, че е дявол ; den ~ im Nacken haben
голям шмекер съм), Räuber m, -s, -,
Völkskämpfer m, -s, -, Freischärler m, -s, -
хайдутлук-Massematlcn pl., Schclmstreich m
хайдутлък-Diebhandwerk n
хайдушки-räuberisch, dieblich (Frcihcitslieder
хайдушки песни)
хайка-Hasenhetze f (на зайци), Hatz f, -en (c
кучета) (лов.), Hetze f, -n, Hetzjagd f, Jagd
f, -en (Jagd auf Verbrecher хайка на
престъпници), Klopfjagd f (лов.), Meute
f, -n, Parforcejagd f (на елени, глигани,
лисици), Polizeirazzia f (полицейска),
Razzia f, -ien (полицейска)
хайлазнн-Bummelant m,-en
ханлайф-Highlife n
ханмана-Herumlungerer m, Tunichtgut m, -
es, -е (разг.)
хаймаиувам-hcrumlungern intr. h.
хайиев-hcinisch
хайпевски-hcinisch
хайта-Schuft m, -es, Faulenzer m, -s,
Müßiggändcr m. -s, -
хакланфскн-mondän
хал-Lage f, Zustand m, -s, -re
хала-l. Drache m, -n, -n, Ungeheuer n, -s, - 2.
Sturmwind m, -s
халат-Morgenklcid n (утринен), Schlafrock
m (домашен), Morgenrock , -s, те,
Arbeitskittel m, -s
халба-На1Ьс(г) m, -n, -n (e-n Halben trinken
пия халба ; e-n Halben Vorkommen пия
наздравица c халба)
халбфранц-Halbfranzband m
халда-Berghalde f (мин.), Halde f, -n,
Schlackenhalde f (от шлака) (метал.)
хале-Schaltcrraum m (c гишета)
хали-Basar m,-(e)s,-e, Kaufhaie f, Markthalle
f
халиф-Kalif m, -en, -en
халифат-Kalifat n, -s, -e
халифатство-Kalifat n, -s, -c
халка-Kettenglied n (на верига), Pausche f, -
n (на гимнастически кон), Reifen m, -s
(mit - spielen играя на capco), Ring m, -
es, -e (e-n - anstecken слагам си пръстен
; der ~ des Saturn пръстенът на Сатурн ;
e-m dem ~ durch die Nase ziehen водя
някого за носа), Schake f, -n (на верига),
Schelle f, -n (за закрепване на проводна
тръба) (ел,), Schlagring m (напръсна, с
шипове), Schlüsselring m (за ключове),
Serviettenring m (за салфетки),
Serviettenring m (за салфетки), Trauring

халки
1310
m (венчална)
халки-Hänge f, -п (спорт.), Ring m, -es, -e
(спорт.)
халкозин-Kupferglanz m (минер.),
Kupferglas n (минер.)
халкопнрит-Buntkupfererz n (мин.)
халкоцит-Kupfcrglas n (минер.), Kupferklanz
m (минер.)
халма-Halma n, -s, -s (iupa)
хало-Наю m, s, -oren, Hof m, -es, -fc,
Nebenmond m (около Луната)
xaлocalI-rapp(e)lig,	rappelköpfig,
rappelköpfig, verrückt
халосва ce-zuflicgen* intr. s. (за врата,
прозорец)
халосвам-schmitzen tr. (c камшик, пръчка)
(разг.), schlagen* tr., stoßen* tr.
халосник-Querkopf m, -s, -re, Narr m, -en, -en
халс-Hals m, -es, -re (на платноходка)
халтав-locker, lott(e)rig, wack(e)lig
халтавосг-Lockerheit f
халюцииация-Halluzination f,	-en,
Traumgespinst n, Wahnbild n ,
Wahnvorstellung f
хамак-Hängcmatle f
хамалин-Träger m, -s, -, Lastträger m
хамалскн-l. schwer (schwere Arbeit хамаска
работа) 2. grob
хамалувам-ästen intr. h. , asten intr. h.
хамбар-Fruchtboden m , Getreideboden m
(житен) (сел.-ст.), Getreidespeicher m ,
Haferboden m (за овес), Kornboden m,
Komhaus n, Kornkammer f, Komlager m,
Kornspeicher m, Laderaum m (мор.) (в
кораб), Scheuer f, -n, Scheune f, -n,
Schüttboden m, Speicher m, -s
хамелеои-Chamäleon n,-s
хамит-Hamit m, -en, -en (раса, потомци на
Хам)
хампам-knabbern intr. h.
хамстер-Hamster m, -s (зоол.)
хамут-Halsjoch n, Kummet n, -s, -e, Kumt n, -
s, -e, Pferdgeschirr n, -s, -s
хамути-Pferdegeschirr n, Riemenzeug n
хан-i. Absteigequartier n (съмнителен),
Bruchbude f (мизерен), Einkehr f,-en ,
Herberge f, -n, Karawanserei m, Wirthaus
n, Gasthaus n 2. Khan m, -s, -е (владетел),
Chan m,-s (владетел), Fürst m, -en, -en
хаибар-Schütle f, -n
xaurap-Ballonhalle f (за балони) (авиац.),
Boothaus n (за спортни лодки) (мор.),
Einstellhalle f (за коли), FliegerhaiIc f (за
самолети) (авиац.), Flugzeughalle f
(самолетен), Halle f, -n (за самолети,
цепелини), Hangar m, -s, -s, Schlcppbahn
f (глобяем), Schopf m, -es, -re, Schuppen
m , Wetterdach n
хандбал-HandbalI m (спорт.)
ханджар-DoIch m, -es, -c
ханджия-Gaslwirt m , Herbergsvater m, Wirt
m, -es, -e
хандикяп-Handikap n, -s, -s (спорт.)
Ханзата-Hansabund n
ханзеец-Hanse m, -en, -en
ханзейски-hansisch
хановерец-Hannoveraner m, -s
xaoc-Chaos n, Gewinne) n,-(c)s, Kuddelmuddel
m, -s, -, Schlachtgctrümmel n (на битката),
Tohuwabohu n, -s, -s, Verhau m, -es, -e,
Wirrnis f, -se, Wirrsal n, -s, -e, Wirrwarr m,
-s, Wüstheit f, Wust m, -es, -e
хаотичен-chaotisch adj., verworren
хаотичио-durchei nander
xan-happ
xaii-Pille f, -n (~n drehen, nehmen правя,
вземам хапчета ; die bittere ~ schlucken
преглъщам обидата ; - merken вземам
поука)
хапва ce-zusprechen* intr. h. (здравата)
хапвам-kosten tr. , zubeißen* (порядъчно),
wenig abbeißen* tr., essen* tr
хапка-Bißchen n,-s, Bissen m,-s (der ~ bleibt
e-m im Halse stecken хапката пресяда
нкм.), Kosthäppchen n (за вкусване,
опитване), Kosthappen m (за вкусване,
опитване), Krümel m, -s, Krume f, -n,
Mundvoll m, Schäfchen n, -s, Zubiß m
хаплив-beißend part. adj., bissig adj., bitter
adj. (~e Wörter хапливи думи), boshaft
adj., kaustisch, scharf (куче, език) (-е
Säfte im Körper люта кръв ; e-n ~ machen

1311
харесва
насъсквам някого, въздуждам някого ;
auf etw. А sein, -hinter elw. her sein жаден
съм за нещо ; e-n - haben имам зъб на
някого), spinös, spinoß, stichelig
хаплнвост-Bissigkeit f, Boshaftigkeit f,-en,
Kaustizität f
хапльо-Dämci m,-s, Dusselkopf m,
Einfaltspinsel rn (разг.), Gauch m,-(e)s,
Gäuche , Mondkalb n, Mondkind n,
Nascnpopcl m, Nulpe f, -n. Sticßel m, -s,
Stiesel m, -s (paar.)
ханче-Pastillc f, -n, Pille f, -n (~n drehen,
nehmen правя, вземам хапчета ; die
bittere ~ schlucken преглъщам обидата ;
-	merken вземам поука), Tablette f, -n
(мед.)
хапи ce-bcißcn* rcfl. (sich auf die Lippen
beißen хапя си устните; sich auf die Zunge
beissen захапвам си езика, прехапвам си
езика)
ханя-bcißen* intr. h (in etw. beißen захапвам
нщ.; der Hund beißt-кучссто xanc),
beißen* tr. refl. (er beißt mich ins Bein
захапва ме за крака)
характер-Anrüchigkcit f, -сп (съмнителен,
подозрителен) (псиор.), Art f, -cn
(народностен) (von deutscher - und
Kunst за немският народностен характер
и немското изкуство ; cs liegt nicht in
seiner - не му е присъщо ; die Dinge sind
von solcher-, daß... работите са от такова
естество, че ... ; nichts der - нищо
подобно), Artcharakter m (видов),
Arlkennzeichen n (видов), Artung f, -en ,
Bodcnbcschaffenheil f (на почвата) (сел.-
ст.), Charakter m,-s (ein Mensch von edlem
-	човек c благороден характер), Farbe f,-
n, Gattungscharaktcr m (родов), Gemüt n,-
(e)s,-er, Klassencharakter m (класов),
Landesart f (на почвата), Landcsarl f
(народностен), Menschenart f, Natur f, -
en (без pl.) (Mutter - майката природа ;
die Kräfte der ~ природните сили ; von -
по природа ; der - s-n Tribut entrichten
умирам ; der - folgen следвам природата
; nach der — zeichnen рисувам от натура
; mein Haar ist - косата ми е естествена ;
Fragen allfemeiner - въпроси от общо
естество ; е-е kräftige ~ haben имам
здраво телосложение ; verliebter -
влюбчив), Nebenperson f
(второстепенен), Note f, -п (на нещо),
Plattheit f, -en (плосък), Schäfertum n, -s,
-	(пасторален, на художествено
произведение) (лит.), Sinn m, -es, -e (edler
-	благородна душа ; stolzen -es е горд
дух; froher-весел нрав), Volkstümlichkeit
f, Volkstum п, -s, - (народностен), Wesen
п, -s, - (freundliches Wesen приветлив
характер ; gesetztes Wesen установен
характер ; kindliches Wesen детски
характер). Wesensart f. Zigcuncrtum n, -s
(цигански)
характерен-bczcichncnd part. adj,,
charakteristisch adj., charaktervoll adj.,
eigen adj., eigenartig adj., eigentümlich
adj., kennzeichnend, markant, spezifisch ,
wesenhaft
характеризирам (ce)-kennzeichncn tr. rcfl.
характеризирам-bestimmen tr., bezeichnen tr.
refl., charakterisieren tr., kennzeichnen tr.
характеристика-Charakierbild n ,
Charakteristik f,-en, Glugleistung f
(летателна), Kennlinie f, Kennzeichnung
f, Kennziffer f, -n (в логаритми) (мат.),
Kulturbiid n (на културата на епоха,
народ)
xapaTepiicTH4eii-charaktcristisch
характерност-Eigenart f,-en, Eigentümlichkeit
f,-cn, Merkwürdigkeit f, Wesenhaftigkeit f
характерология-Ausdruckslchre f (обща)
(ncn.v), Charakterkunde f, Chrakterologie
f
Харбии-Charbin n (град)
хардал-Senf m, -es, -e
харем-Нагет m, -s, -s, Weiberzwinger m
харесва (Mii)-zusagen intr. h. (etw. sagt e-m
zu) (книга, вкус, вино)
харесва ми-behagen intr.h и rcfl. (cs behagt
mir hier харесва ми тук), gustieren tr.
харесва ce-munden intr. h. D
харесва-liegen intr.

1312
харесвам
харесвам-anstehen* intr. h. (s.) , gefallen*
intr. h (es gefällt mit харесва ми; das will
mir nicht ~ това не ми се харесва), leiden
tr., mögen tr.(ich mag ihn nicht не го искам,
не го ща, не го обичам; die beiden ~ sich
двамата се обичат)
xapeceaiie-Gefallen n,-s, Zuspruch m, -s, -
Харз-Harz m (планина)
Харков-Charkow n
харман-Diele f,-n, Dreschboden m, Hof m, -
es, ve, Mondhof m (на Луната), Ring m, -
es, -e (schwarze ~e um die Augen черни
кръгове около очите ; е-е Wohnung im ~
tauschen правя верижна смяна на
жилище), Sonnenhof m, Tenn п, -s, -е,
Tenne f, -n, Tennenraum m, Hof m, -s
(около луната)
харманджия-Scheunendrcscher m
хармонизирам-harmonisieren tr. (муз.)
хармоника-Balgen m,-s (между два вагона)
(жи.), Faltenbalg m (жп.), Maulhobel m,
Maultrommel f, Mundharmonika f,
Mundhobel m, Quetschkommode f,
Schifferklavier n, Schnauzenhobel (устна)
(фам.), Zweilochharmonika f (устна)
(муз.), Harmonika f, -ken, Ziehharmonika
f, -ken
хармоннрам-abstimmen tr., hannonieren intr.
h. (mit e-m, elw.) (за хора, тонове, бои),
zusammenklingen* intr. s.
хармоиират си-zusainmenstimmen intr. h.
хармоииум-Balgen m,-s
хармоничен-harmonisch, konzinn,
wohlklingend, wohllautend
хармоничка-Brunneisen n (за уста) (муз.)
хармония-Ebenmaß n , Einklang m,-s,
Enklänge (прен.) (in ~ stehen в хармония
съм), Übereinstimmung f, -en, Harminie f,
-ien, Wohlklang m, -s, -
хармонуим-Hausorgel f (муз.)
xapo-Knaster m, -s (старо)
xapnyn-Haprune f, -n
хартиен-papieren, Papier-
хартия-Briefbogen m (за писма), Büttenpapier
n (ръчно произведена), Buntpapier n
(шарена, мраморна), Butterpapier n
(пергаментна), Druckpapier n
(печатарска), Fettpapier n (восъчна),
Fliegenpapier n (лепкава, за ловене на
мухи), Handpapier п (ръчно
произведена), Hartpappe f (високо
пресована), Imperial n, -s (форма),
Klcisterpapier n (цветна, за подвързия,
гумирана), Konzeptpapier п (чернова),
Kreppapier п (крепова, гофрирана),
Linienpapier п (линирана), Makulatur f, -
en (непотребна), Medianpapier n,
Ölpapier n (пергаментна), Packpapier n
(амбалажна, опаковъчна), Papier n, -s, -e
(auf ~ schreiben пиша на хартия ; etw. in -
wickeln увивам нещо в хартия ; etw. zu —
bringen излагам нещо писмено), Patrone
f, -n (намаслена), Pause f, -n (копирна),
Pauspapier n (копирна), Pergamentpapier
(пергаментна), Reagenzpapier n
(лакмусова) (хим.), Reispapier n
(оризова), Riemen m, -s (топ), Ries n, -es,
-е (топ), Rostpapier n (шмиргелова, за
изтъркване на ръжда), Schmirgelpapier n
(шмиргелова), Schreibpapier п (за
писане), Schrenz m, -es, -е (лоша),
Schrenzenpapier n (лоша), Seidenpapier
n (копринена), Senfpapier n (синапова),
Senfpflaster n (синапова), Stempelbogen
m (гербова), Stempelpapier n (гербова),
Taruerpapier n (c черни краища),
Transparentpapier n (транспарентна),
Wachspapier n (восъчна), Zeichenpapier
n (рисувателна), Zettel m, -s (лист)
харч-Ausgaben f, Umkosten pl.
харча-draufwirtschaften intr. h (безогледно),
lockermachen tr., quackeln intr. h.
(нашироко), ausgeben* tr., verbrachen tr.
харчове-Kostenaufwand m
xace-Steifleinen n (твърдо), Steifleinwand f
(твърдо), Leinen n, -s
хаспел-Haspel f, -n ; m, -s
хастар-Futter n,-s, Futterstoff m , Grund m,-
(e)s, Gründe (техн.), Zutat f, -en
хастарлък-Köper m, -s
хатра-Charta f,-n (ист.)
хатрия-Glanzpapier n (гланцова)

1313
хващам
хатър-Gefälligkeit f (dir zuliebe за твой хатър)
хаф-Haff n, -es, -е
хафбек-Läufer m, -s (при футбол, хокей)
хашиш-Haschisch n, -s
хашлашки-flapsig adj.
хвала-Dank m,-(e)s, Ruhm m, -es, -e (~ ernten,
davontragen жъна слава, обирам лаври
; zu - und Ehre gelangen достигам слава
и почести ; mit s-m ~ die Welt erfüllen
славата ми се носи по цял свят ; sich mit
~ bekleckern не заслужавам бог знае
каква слава), Lob n, -cs
хвалба-Anpreisung f, -cn , Renomage f, -n,
Lob f, Prahlerei f, -en
хвалебен-lobcnd, Lob-
хвалебствен-hymnisch
хвалебствие-Lobescrhcbung f, Lobspruch m,
Verherrlichung f, -cn
хвалипръцко-Eisenbeißer m, Großkotz m,-es,-
e (фам.), Großmaul n (uicr.), Großtuer m ,
Nieselpriem m, -s, -c
хвал1шръцков1Ц11па-Г]ипксгс|' f,-en ,
Quackelei f, -en
хваля (ce)-hcrausstrcichen* tr. refl. (e-n, etw.,
sich selbst)
хваля ce-aufschneiden* intr. h., berümen refl.
(остар.), brüsten refl., flunkern intr. h ,
großtun* intr. h tmb. , haselieren intr. h. ,
pochen intr. h. (auf etw.) (auf s-n Adel ~
перя се c дворянството си), renommieren
intr. h., Windbeuteln intr. h. (разп)
хваля-anprcisen* tr. (e-m seine Ware - хваля
стоката си нкм), anrühmen tr. (e-m etw. ~)
(нкг. за нщ.), loben tr. refl., nachrühmen tr.
intr. h. (e-m, etw) (man rühmt ihr große
Ordnungsliebe nach хвалят я за голямата
й уредност), rühmen tr. (e-m, etw. - хваля
некого, нещо ; c-n als edel, e-n Helden,
etw. als edel - славя некого като герой,
хваля нещо като благородно ; е-п е-г
Sache wegen ~ славя някого за нещо)
хванал-harsch (кора), krustig (кора), pelzig
(кожичка, за мляко, мастило)
хват-Speichgriff m (външен) (спорт.),
ZwiegrifT m (смесен) (спорт.)
хватка-Armdrehgriff m (в бокса) (спорт.),
Armfallgriff m (в борбата) (спорт.),
Bodengriff m (спорт.), Gewehrgriff m
(воен.), Greifer m,-s (техн.), Griff m,-(e)s,-
e, Mißgriff m, -s, -е (погрешна). Raff m, -
es, -e, Trick m, -s, -s, Handvoll f
хваща ce-angehcn* intr. s. (за растение)
хваща-anfallen* tr. (за болест) (вие.),
bekommen* tr. (eine Krankheit bekommen
разболявам се; Angst bekommen хваща
ме страх), harschen intr. s. (кора)
хващам ce-anklammern tr. refl. (das Kind
klammerte sich an die Mutter an детето се
вкопчи в майка си ; sich an е-е Hoffnung
(an)klammern улавям се за някаква
надежда), hlaten* refl. (sich an etw.) (за
нещо), parieren intr. h. (mit D) (на бас),
verrennen* refl. (sich in etw. A)
(фанатично, упорито, сляпо за нещо) (er
hat sich in diese Idee verrannt! хванал се
е за тази идея като слепец за тояга)
хващам-abfangcn* tr. refl., abfassen tr.
(крадец), abschnappen intr. h (нкг. в
последния момент), angeln tr. (er hat sich
e-n Goldfisch geangelt хванал си златна
рибка ; sie angelt sich e-n Mann тя гледа
да си мъж, да улови нкг.) (и прен.),
angreifen* tr. (wer Pech angreifl, besudelt
sich който гази калта ще се оцапа (поел.),
anpacken tr. (der Hund packt an кучето
напада, сграбчва), anwachscn* intr. s.
(корен), anziehen* intr. h. (за гвоздеи,
въже, обръч и др.) (der Leim zieht an
лепилото хвана ; der Mörtel zieht an
хоросанът стяга), auffangen* tr. (нщ.
падащо) (топка, лъчи), auffischen tr. (нщ.
плаващо, отломъци) (ein Mädchen ~
хващам си момиче), aufgreifen* tr.
(крадец), aufpacken tr. , betreffen* tr.,
decken refl. (лов.), erfassen tr. (er erfaßte
den Ertrinkenden bei der Hand той хвана
удавника за ръката), ergreifen* tr. (an den
Händen ~ хващаме се за ръка), erhaschen
tr. , erjagen tr. , ertappen tr. (er wurde auf
frischer Tat ertappt хванат беше на
местопрестъплението), erwischen tr. (e¬
n beim Ärmel ~ хващам нкг. за ръкава).

хващам се
1314
fangen* tr. (е-е ansteckende Krankheit ~
хващам заразна-болест) , fassen tr. (sich
an den Kopf - хващам се за главата; e-n
in die Arme ~ прегръщам нкг.; e-n Dieb ~
хващам крадец; e-n aufs Korn - спирам
вниманието си на нкг. нщ.), greifen* tr.
(e-n Dieb ~ хващам крадец), halten* tr.
refl. (e-n bei der Hand halten хващам
някого за косата), haschen tr. ,
hereinbekommen* tr. (рад. разг.-станция,
предавател), holen tr. (болест) (sich e-n
Schnupfen holen хващам хрема), kappen
tr. (крадец) (фам.), kassieren tr. (войник)
(фам.), klappen tr. (фам.), kriegen tr. refl.
(laß dich nicht kriegen гледай да не те
хванат), packen tr. (e-n an der Kehle ~
хващам някого за шията ; es hat mich
gepackt шшна ме болест ; wenn wir uns
beeilen, werden wir’s noch - ако
побързаме, ще стигнем навреме ; die
Aufgabe werden wir schon ~ ще се
справим със задачата), raffen tr., rauben
intr. h. (плячка), raufen intr. h. refl. (sich
mit e-m) (някого за косата), repassieren tr.
(бримки), sacken tr. (e-n zu ~ kriegen
пипвам някого), schnappen tr. (крадец)
(фам.), überrumpeln tr. (някого на тясно),
vergreifen* refl., verharschen intr. s. (кора,
за рана), wegfangen* tr. (нещо c хитрост),
wegschnappen tr. (c уста) , wurzeln intr. h.
refl. (корен), zufassen tr. (здравата),
zustappen intr. h. (нескопосано)
хващам ce-kriechen* intr. s. (e-m auf dem Leim
kriechen хващам се на въдицата на
някого), wetten tr. (на бас)
хващане-Griff m,-(e)s,-e , Haltung f, -en,
Haltung f, -en, Raffung f, -n, Schnapper m,
-s, Überrumpelung f (на тясно)
XBofnia-Mägdebaum m, -es, те, Sadebaum m
(казашка) (бот.), Wacholder m, -s (бот.)
хвощ-Ackerschachtelhalm m (бот.) ,
Kannenkraut п (бот.), Katzenschwanz m
(бот.), Schachtelhalm m (бот.),
Scheuerkraut n (бот.), Zinnkraut n (бот.)
хвръквам-abbaumen intr. (за дивеч),
auffliegen* intr. s. (във въздуха) (das
Pulverlager flog auf барутният погреб
хвръкна във въздуха) (и прен.),
aufschießen* intr. s. (нагоре) (die
Rebhühner schießen auf яребиците
литват, хвръкват), aufstehen* intr. h./s.
(die Rebhühner stehen auf яребиците
хвръкват от земята) (лов.), davonflattem
intr. s, einstreichen* tr., fliegen* intr. s (in
die Luft - хвръквам във въздуха; einander
in die Anne ~ хвърляме се в прегръдките
си), stäuben tr. (die Schar stäubte in die
Höhe дружината запраши нагоре),
stauben tr. (die Schar stäubte in die Höhe
дружината запраши нагоре), wegfliegen*
intr. s. (das Hemd ist von der Leine
weggeflogen ризата хвръкна от въжето),
wegschnellen intr. s. (като стрела)
хвърлей-Wurf m, -s
хвърляне-Fischstrich m (на хайвера) (зоол.)
хвъргач-Werfer m, -s
хвърквам-baumen intr.h (лов.за четириноги
и птици)
хвърлей-Steinwurf m (като мярка) (ein ~
хвърлей място), Wurf m, -es, ч-е
хвърлеко-Wurf m, -es, ч-е (ein Wurf Erde
хвърленото наведнъж c лопата)
хвърля-überschatten tr. (etw.) (сянка)
хвърлям (ce)-hauen* tr. refl., werfen* tr. refl.
(etw., e-n, sich auf e-n, etw.) (топка, камък,
бобма, котва, отпадъци, сянка) (sechs
werfen хвърлям шест (на зар) ; sich e-m
an den Hals werfen хвърлям се на врата
на някого ; drohende Blicke werfen
хвърлям застрашителни погледи ; ein
Auge auf ein Mädchen werfen хвърлям
око на момиче ; das wirft kein gutes Licht
auf ihn това не хвърля добра светлина
върху него), anspringen* tr. (на нщ., нкг.),
decken refl. (лов.) (die Hunde ~ das
Schwein кучетата се хвърлят върху
глигана), einschlagen* intr. h, hinhauen*
intr. h. (към някого), hinwerfen* refl. (на
земята) (sich vor e-m hinwerfen хвърлям
се в краката на някого), los/schießen intr.,
nachspringen * (след някого), schnappen
intr. h. (nach etw.) (nach Luft ~ боря се за

1315
хвърляне
глътка въздух), vorstürzen intr. s.,
zuspringen* intr. s. (auf e-n, etw.) (на
нещо), zuslürzen intr. s. (auf e-n) (върху,
срещу някого)
хвърлям сянка-beschatten tr.
хвърлям-äugeln intr. h. (mit e-m ~) (hkm.
любовни погледи), ablegen tr. rcfl.
(маската от себе си, прен.-хайвера за
риба), ableichen intr. h (хайвер за риба),
absetzen tr. refl., abstoßen* tr. refl.,
abvverfcn* tr, (дрехите), abwerfen* tr.
(карти), abwerfen* tr. (от високо-бомби,
позиви) (das Pferd hat den Reiter
abgeworfen конят хвърли ездача),
anwerfen* intr. h. (пръв) (спорт.),
anwerfen* tr. (на, по нкг., нщ.),
auflrumpfen intr. h. (коз) (разг. и прен.),
auftrumpfen intr. h. (по-голяма карта)
(разг. и прен.), bammeln intr. h (плоски
камъчета над водата), ballen intr. h (топка)
(разг.), belegenn tr., blicken intr. h (поглед),
bodigen tr. (на земята), darwerfen* tr.,
einbunkern tr. (нкг. в затвора), einselzen
tr. (в работа), ein werfen* Ir., harpunieren
tr. (харпуни), hinwerfen* tr. rcfl. (гневно)
(dem Hunde ein paar Brocken hin werfen
хвърлям на кучето няколко залъка ; den
Fehdehandschuh hinwerfen хвърлям
ръкавицата), karten intr. h. (карти),
knobeln intr. h. (зарове), laichen intr.
(хайвер, за риби), lancieren tr (e-n, etw.)
(торпила) (мор.), lanziercn tr. (торпила)
(мор.), losen intr. (жребий), nachfeuem
tr. intr. h. (подир някого), nachschleudem
tr., nachwerfen * (подир някого),
niederwerfm * tr. refl. (e-n Aufstand ~
потушавам бунт), paschen intr. h.
(зарове), schatten intr. h. (auf etw. A)
(сянка) (поет.), schlenkern tr. intr. h.
(обувките от краката си), schleudern tr.
(etw. zu Boden ~ захвърлям нещо на
земята ; der Strum schleuderte das Dach
der Laube in den Garten бурята запрати
покрива в градината), schmeißen* tr. refl.
intr. h. (e-n aus dem Zimmer ~ изхвърлям
някого от стаята ; mit dem Gelde nur so
um sich - пилея пари наляво и надясно ;
sich e-m an den Hals - мятам се на някого
на врата) (разг.), schocken tr. (с
протегната ръка) (спорт.), schütten tr.
(малки, за животни), teppem tr. (разг.),
überblicken tr. (поглед), übersehen* tr.
(бегъл поглед), verdächtigen tr. (c-n e-r
Sache G) (подозрение върху някого),
verscheudem tr. , vorbeiwerfen* intr. h.
(погрешно), vorwerfen* tr. (e-m etw.)
(напред), wegwerfen* tr. (нещо
непотребно), werfen* tr. rcfl. (малки, за
животни), würfeln intr. h. (зарове), ziehen*
tr. (e-n Schleier über etw. ziehen хвърлям
було върхо нещо), zugeben* tr. (карта от
искан цвят), Zurückschlagen* tr.
(обратно), zurückwerfen* tr. (обрано)
(den Ball über den Kopf zurückwerfen
хвърлям топката обратно презглава),
Zusagen tr. (e-m etw. auf den Kopf Zusagen
хвърлям на някого нещо право в очите),
zuschicßcn* tr. (e-m etw.) (стремително),
zuschlagen* tr. (e-m etw.) (на някого
топка), zuschlcudern tr. (c-m etw.),
zuwerfen* tr. (e-m etw.) (на някого) (c-m
den Ball, e-e Kußhand zu werfen хвърлям
на някого топката, въздушна целувка ;
e-m Hunde ein Stück Fleisch zuwerfen
хвърлям на куче парче месо)
хвърляпе-Abwurf m, -(c)s, -е, Abwurf in, -
(e)s, -е (на топката от вратаря), Anschub
m, -s, *e (първо - на топката) (при кегли),
Anwurf m, -s, -гс (първо) (на кегли, зар,
топка), Doppelspiel п (на зарове), Einsatz
m,-es, Einsätze, Flanke f,-n (на топката от
фланг към средата) (спорт.), Gcrwcrfen п
(на копне) (спорт.), Kegelschub ш (на
топката при игра на кегли), Kerze f, -п (на
топката) (спорт.), Laiche f (на хайвер от
риби), Nachschub m (след друг при игра
на кегли), Niederwerfung f. Pasch m, -cs, -
е (на чнфтивс на зарове), Schraube f, -n
(топката назад) (спорт.), Sticnwurf m (на
камък), Vcrschcudcrung f, Wurf m, -cs, -5-e
(на пика, камък, копие, бомба, пир игра
на кегли, зарове) (ein glücklicher Wurf

1316
хвърляч
щастливо хвърляне ; der Wurf ist
gelungen хвърлянето успя),
Zurückwerfung f, -en (обратно),
Zuwerfung f, -en
хвърляч-Werfer m, -s (спорт.)
хвърча-fliegen* intr. s (in die Luft - хвръквам
във въздуха), füttern intr. h , Schwärmen
intr. h. (в безпорядък)
хвърчащ-fliegend part. adj. (~cr Drache
хвърчило), hochfligend (нависоко)
хвърчеие-Flug m,-(e)s, Flüge
хвърчило-Drachc n, Papierdrache m
xe-he (за повикване)
хегелианец-Hcgeliancr m, -s
хегемония-Hegemonic f, Vormachtstellung f,
Vorherrschaft f
хедопизъм-Hcdonismus m
xee-hui (при радост, изненада, отказ)
xeiU-zetennorio! (вик за помощ), heda
xeii-he (за повикване), heda (за повикване),
ho (за повикване), hojho (за повикване),
holla
хекатомба-Hekatombc f, -n
хекзаметър-Hexameter m, -s
хексагоиален-hcxagonal
хексаедрнчен-hcxacdrisch
хексаедър-Hexacder n (мат.)
хексаметър-Hexamelcr m (стих) (лит.)
хектар-Hektar n, -s, -c
хектоват-Hektowatt. n
хектограм-Hektogramm n
хектограф-Hcklograph m, Vervielfältiger m, -
s, -, Vervielfältigungsapparat m (техн.)
хектолитър-Hektoliter n
хелветинец-Helvetier m, -s
хелер-Hellcr m, -s (пара, монета)
хелий-Hlcium n, -s
хелмкоптер-Helikopter m, -s
хеликоптер-Hubschrauber	m,
Schraubenflugzeug n (авиац.),
Tragschraubenflugzeug n, Tragschrauber
m
хелинг-Helling f, -en ; m, -es, -e
хелиогафия-Heliographie f
хелиогравюра-HeIiostat m, -s, -e
хелиограф-Sonncnscheinmesser m
хелиографичен-heliographisch
хелиотрои-Hcliotrop n, -s, -e
хем-ja (при отрицание)
хематнт-Roteisenerz n (минер.), Totstein m
(минер.)
хематурия-Bluthamcn n (мед.)
хемоглобин-Blutfarbstoff m (анат.),
Hämoglobin n, -s (анат.)
хеморашя-Blutfluß m, Hämorrhagie f (мед.)
хемороиди-Goldader f (мед.), Hämorrhoiden
pl. (мед.)
хемороиди-Rosenadcrn pl.
хемофилия-Hämophilie
хемофталия-Blutauge n (мед.)
хепатит-Leberentzündung f (мед.)
хептаметър-Heplameter in (стих) (лит.)
хералдика-Heraldik f, Heroldskunst f
хербарий-Herbarium n, -s, -ien
xepec-Xeres m (вино), Xereswein m
херинг-Flickhering m (очистен, пушен)
(готв.), Hering m, -s, -е (зоол.), Hohlhering
m (хвърлил хайвера си), Ihle f, -en (след
изхвърлянето на хайвера) (зоол.),
Jungfernhering m (с хайвер),
Maatjeshering m (млад), Matjeshering m
(малък), Pickelhering m (солен), Pökling
m, -s, -е (солен), Schneiderkarpfen m
(разг.), Schotte m, -n, -n (млад) (зоол.), Sill
m, -s, -е (консервиран в саламура), Sill m,
-s, -е (консервиран в саламура),
Vollhering m (неизкормен)
херкулесовски-herkulisch
хермафроднт-Hermaphrodit m, -en, -en,
Zwitter m, -s (зоол.), Zwitlergeschöp n,
Zwitterwesen n
хермафродитен-zweigeschlechtig (бот.)
хермафродитизъм-Zwittertum n, -s
хермелин-Hennelin n, -s, -е (зоол.)
херменевтика-Hermeneutik f
херметически-hermetisch, luftdicht
херметичиост-Luftdichtigkeit f, Luftdichtung
f
херния-Bandscheibenvorfali m (дискова)
(мед.), Bruch m,-(e)s (мед.), Darmbruch m
(мед.), Eingeweidebruch m (мед.), Hernie
f, -n, Hodenbruch m (мед.), Leistenbruch

1317
хижа
m, Mutterbruch m (на матката),
Weichenbruch m (на меките части),
Windbruch m (c въздух) (мед.)
хернхутер-Herrnhuter m, -s (привърженик на
протестанско религиозно братство от 18
в.)
херолд-Herold m, -s, -е
xepiiec-Gürtelrose f (зостер) (мед.)
херувим-Cherub m, -s
херувнмски-chcrubinisch adj.
херуск-Cherusker m,-s (ист.)
херц-Hertz n (мярка)
Херцеговина-Herzegowina n
xepuoBiiueu-Hcrzcgowiner m, -s
херцог-Großhcrzog m (велик), Herzog m, -s,
■rC
херцогски-hcrzogisch
херцогство-Herzogtum n, -es, -tumer
xeciiepiiii-Dickkopf m (зоол.)
хетера-Hctäre f, -n
хетероциготен-zwiecrbig (биол.)
хетмаи-Hetman ш, -s, -c, Kosakcnfürer m, -s,
хещ-Feuerung f
хиазъм-Chiasmus m (лит.)
хиатус-Hialus m, -s (грам.)
xitamiiiT-Hyazinth m, -s, -е (скъпоценен
камък)
хибрид-Chimärc f,-n (бот.), Mischling m, -s, -
e, Monohybride f (прост), Zwitter m, -s
(зоол.), Zwittcrgcschöp n, Zwitterwesen
n
хибриден-hybrid, zwitt(e)rig, zwitterhaft
хнбридизация-Artkreuzung f (междувидова)
(бот.)
хибридиост-Zwittrigkcit f, Zwillcrhafligkeit f
ximieiia-Arbcilshygiene f (на труда),
Ehehygiene f (брачна), Gcsundheitslehre
f , Hygiene f, Körperpflege f (на тялото),
Sanität f
хнгиеничен-hygienisch, gesundheitlich
xifri!in«e3iipaM-sanicrcn tr.
хнгрометър-Fcuchcnicsscrm, Hygrometern,
Wetterhäuschen n (физ.)
хигроскопичен-hygroskopisch, wasscrgicrig
хигроскопнчност-Aufzichcn n
хкдалго-Hidalgo m, -s, -s (от низшата
испанска аристокрация)
хидра-Hydra f, -ren (чудовище) (мит.)
хидравлика-HydrauIik f
хидравлически-hydraulisch	(die
hydraulische Presse хидравлическа
преса)
хидрант-Feucrhahn m , Hydrant m, -cn, -en
(пожарен кран)
хидрат-Hydrat n, -s, -е (хим.)
хидробиология-Hydrobiologe f
хидрогеология-QueIlenkunde f
хидрографня-Flußkundc f (на реките)
хидродинамика-Hydrodynamik f (физ.)
хидроелектрически-hydroelektrisch (баня)
хидроелектростаицня-Flutkraftvvcrk n
(приливна) (ел.)
хидроелектроцентрала-Wasserkraftwerk п
хидрокефал-Wasscrkopf m (мед.)
хндроксид-Kali п, -s (калиев)
хидролнза-Hydrolysc f, -
хндромания-Wasserwut f (мед.)
хидрометалургия-Naßmatallirgie f, -
хидрометър-Wassermesser m
хидромехаинка-Hydromechanik f (физ.)
хидроплап-Wasscrflugzcug n, -cs, -c
хидростанция-Hochdruckanlagc f (c високо
напрежение), Hochkraflwcrk n (c високо
напрежение), Meereskraftwerk n
(приливна), Wasserschloßkraftwerk n (c
изравнителен резервоар)
хпдростатика-Hydrostatik f ,
Wasserstandlehre f
хндросъоръжение-Entlastungsbauwcrk n
(облекчително)
хидротерапия-Hydrotherapie	f,
Kaltwasserkur f (студена) (мед.)
хидроцефален-wasscrküpfig
xiieiia-l. Aasgeier m (ругатня) 2. Hyäne f, -n
(зоол.)
хнжа-Baude f,-n (планинска) , Berghütte f
(планинска), Herberge f, -n
(туристическа), Hospitz m, -cs, -e
(монашеска спасителна), Hütte f, -n,
Jugcndgcrberge f (за млади туристи),
Kate f, -n, Klubhütlc f (клубна), Baude f, -

хи и
1318
п
xiiu-hui (при радост, изненада, отказ)
хилав-bresthaft adj. (остар.), debil adj.,
gebrechlich adj. , kümmerlich, mickrig,
miekrig, schwächlich, vermickcrl
хилавост-Brüchtigkeit f,-en, Debilität f,
Gebrechlichkeit f , Kaduzität f ,
Schwächlichkeit f, -, Siechheit f, -, Siechheit
f,-
хилка-Krocketschläger m (за крокст), Rakett
n, -cs, -е (за тенис), Schlagholz n (спорт.),
Tennisschläger m, -s (за тенис)
хили ce-angrinscn tr. (нкм.) (разг.), blecken
intr. h , feixen intr. h (фам.), grienen inlr. h
(разг.), grinsen omtr. h (über das ganze
Gesicht ~ ухнлвам се до ушите),
hohnlachen tr.
хиляда-Millc n, Tausend f, -en (число),
Tausender m, -s (четвъртата цифра ог
края на многозначно число) (мат.)
хиляда-tausend (~ Menschen хиляда души ;
~ Dank хиляди благодарности; ~ und aber
- хиляди и хиляди)
хилядарка-Tauscnder m, -s
хиляден-der tausendste
хнляди-Abertausende pl., Tausend n, -s
(броя) (einige ~ Zigairen няколко пакета
цигари по 1000 броя ; ein paar ~
Menschen няколко хиляди хора; die
Verluste gingen in die ~e загубите
възлизаха на хиляди)
хилядна-Tauscndstel n
хилядният-tausendste (der - Besucher
хилядният посетител)
хилядогодишпина-МШсшит n
хилядократен-tausendfach, tausendmalig
хилядолетен-tausendjährig
хилядолетие-Jahrtauscnd n, Millenium n
хилядолистник-Edelgarbe f (бот.)
хнлядостранен-tausendseitig
Хималаите-Himalaja m
химеп-Hymcn m, -s (мед.), Jungfernhaut f
(анат.)
Химеи-Hymen m, -s (мит.)
химера-Chimäre f,-n, Einbildung f,-en,
Hirngeburt f, Hirngespinst n, Phantasie f,
-n (s-e ~ die Zügel schießen lassen давам
свобода, воля на фантазията си),
Phantasma n, -s, Phantom n, -s, -e (ein -
verfolgen преследвам, гоня химера),
Schimäre f, Wahnbild n, Wahnvorstellung
f, Trugbild n
химеричен-schimärisch, wesenlos
химеричиост-Wesenlosigkeit f
хнмизирам-clicmisiercn tr.
химизъм-Chemismus m
xiiMiiK-Chemiker m,-s
химикал-Kugclschrcibcr m
химикали-Chemikalien pl. (хим.)
хнмикалка-Kugelschrciber m
химически-chemisch adj. (Gaskrieg
химическа война)
химия-Chemie f, Eisenhüttcnchemie f
(металургична), Scheidekunst f
(organische Chemie органична химия)
химн-Dithyrambe f,-n (тържествен,
хвалебен), Festgesang m , Fcstlied n
(муз.), Hymne f, -n, Hymnus m, -, -mnen,
Jubelgesang m (радостен), Lobgesang m,
Loblied n, -er, Nationalhymna f
(национален)
химус-Speisebrei m (анат.)
xiiiian-Judendom m (бот.)
хииди-Hindi n, -s (индуски официален език)
XHiiiiii-Chinin n,-s
хннтерлаид-Einzugsgebiet n (стопански)
хшперланд-Hinterland n
хипербола-Hyperbel f, -n (мат.), Hyperbolc f.
-n (мат.)
хнперболичен-blumig adj.
хинербореец-НурегЬогеег m, -s
хиперемня-Blutfülle f (мед.), Hyperämie f
(мед.)
хипертония-Hypertonie f (мед.)
хииертрофия-Hypertrophic f
хипноза-Hypnose f, -n, Zwangsschlaf m
xiiiiiiOTiniipaM-hypnotisieren tr.
xniiiioTU3bM-Hypnotismus m, -s (мед.)
xnniioTimeii-hypnotisch
хинодром-Zirkus m, -, -se (ист.)
хиподрум-Hippodrom m, -s, -e, Rennbahn f
(спорт.), Rennplatz m (спорт.), Hippodrom

1319
хитър
m, -s, -e, Pferderennbahn f, -en, Reitbahn f
хнпократов-hippokratisch
хипокриза-Hypokrise f
xiuioicpiiT-Hypokrit m, -en, -en
хннопотам-Flußpferd n (зоол.),
Hippopotamus m, Nilpfeld n (зоол.)
хипостаза-Hypostase f, -n
хипотакса-Hypotaxe f, -n (грам.)
хипотеза-Annahme f, -en , Arbeilshypothese
f (спомагателна) (в науката), Hypothese
f,-n
хипотенуза-Hypotenuse f, -n (мат.)
xiuioTeTiiHeii-hypothetisch
хипогония-Hpotonie Г(мед.)
хинотрофия-Abmagerung f, -en (мед.)
хипофиза-Hypophyse f, -n (жлеза) (анат.),
Zirbeldrüse f (анат.)
xiuioxiiimpim-Schwermut f, -
xiiuoxoiipimeii-hypochondrisch
XMnoxoiwpiiK-Hypochonder m, -s
x 11 ii охопд p ичен-m i I zsüchtig
хипохоидрия-Hypochondrie f (мед.),
Milzsucht f, Trübsinn m. -cs, -
хиромаптика-Chirologic f, Handlesen n
XiipouniiMa-Hiroschima n
хирург-Chirurg m,-en, -en, Wundarzt m
хирургичен-chirurgisch adj.
хирургня-Chirurgie f
хистеричен-iiysterisch
хнстерия-Hyslcrie f, -n, Mutterkrankheit f,
Nervenfieber n
хистология-Gewebelehrc f (анат.), Histologie
f
хит-Hit m, -s, -s
хитрап-Äschen n, -s, - (за мъж)
хитрец-Äschen n, -s, - (за мъж), Aas n, -es,
ч-ег, Bube m,-n, Drehkopf m , Lauer m, -s,
Pfiffikus m, -scs, -se, Politiker m, -s,
Sackerlöter m, -s, Sackerloter m, -s,
Sackermenter m, -s, Schalk m, -es, ч-е (ein
arger ~ голям дявол), Schelm m, -es, -e
(der ~ guckt ihm aus dem Auge по очите
личи, че c дявол ; den ~ im Nacken haben
голям шмекер съм), Schlaukopf m (разг.),
Schlaumeier m (разг.)
хитрипа-Fickfack m,-s (диал.), Finesse f,-n
(тънка), Finte f,-n , Fund m,-(e)s,-e, Kniff
m, -s, -e, List f, -en, Pfiff m, -s, -e (er kennt
den ~ знае му чалъма ; Kniffe und ~e
хитрини , шмекерии, шашми : den -
heraushaben зная му цаката ; modischer
-	осминка от литър), Schalkheit f, -cn,
Schlich m, -es, -e (auf die ~c, hinter jmds.
~e kommen разигравам на някого
спатиите, похватите) (разг.)
хитрипи-Тпск m, -s, -s
хитро-klüglich, schlauerweise
xirrpocT-Baucrnschläue f (селяшка),
Bauernschlauheit f (селяшка),
Bubenstück n, Durchtrcibenhcit f,-cn,
Geriebenheit f, Gerissenheit f, Gewiegtheit
f, Hinterlist f , Kniff m, -s, -e (Kniffe und
Pfiffe хитрости и трикове), Kunstkniff in,
List f, -cn, Listigkeit f, Pfiff m, -s, -c (er
kennt den - знае му чалъма ; Kniffe und
~e хитрини , шмекерии, шашми ; den ~
hcraushaebn зная му цаката ; modischer
-	осминка от литър), Schlauheit f, -cn
(разг.), Teufelslist f (дяволска), Trick m, -
s, -s, Verschlagenheit f, -, Verschmitztheit f
хитрости-Manöver n, -s
хитрувам-fickfacken inlr.h (диал.),
quinkclicren intr. h., lustig, schlau sein
хитруваiie-Klughcil f, -en, Schlaubergerei f, -
en (разг.)
хитрувай ия-Faxe pl.
хитруша-Äschen n, -s, - (за жена), Bübin f,-
nen
хигьр-abgeführt adj. part., durchtreiben adj.,
gerieben part. adj. , gerissen part. adj. ,
gewieft adj. , gewitzt adj. , kniffig, listig,
pfiffig, politisch (~ verfahren постъпвам
умно), ränkcvoll, schlau (ein -er Kopf,
Hund хитрец ; ein -er Gedanke лукава
мисъл ; das ist ganz Schlauer ! хитрец и
половина, смята се за голям тарикат ;
das war - ! хитрата врана с двата крака в
капана ! ; ich werde darays nicht recht -
тая работа някакси не мога да я разбера
; aus ihm ist nie - zu werden човек не
може да го разбере) (разг.), smart,
verschlagen, verschmitzt

хихикам
1320
хихикам-gackem intr. h (paar), kichern intr.
h.
хихикане-Gekicher n,-s
xnmeii-raubierig, reißend (~e Tiere хищни
животни), raubgierug, raubsüchlig, Raub-
(Raubvogel хищна птица)
xiiiiiHiiK-Plcitcgcier ш (който речели от
банкрути) (der ~ sitzt auf dem Dach тук
ще има фалимент), Räuber m, -s, Raubtier
n, Raub , -s
хищнически-raubgierig, räuberisch
хищност-Raubgier f
хлабав-bammelig adj., labber, locker, lose,
lott(e)rig, schwank (дъска, въже), schlaff,
nachlässig
хлабавост-Lockcrheit f, Nachlässigkeit f,
Schlaffheit f
хлабина-Kolbenspielraum m (техи.)
хлад-Frische f, Kälte f, Kühle f
xлaдell-frigid(e) adj. , frostig adj. (прием,
човек), kalt (прен.), kaltschnäuzig,
kaltsinnig, kühl (зимник, стая) (kühles
Wetter хладно време), lau, laulich, spröde
(gegen e-n (spiele nicht die Spröde не се
прави на недостъпна ; ein ~er Charakter
труден характер), frisch, kaltblütig,
gleichgültig
хладилинк-Abkühlapparat m, Abkühlcr m, -
s, Eisschrank m , Kühlschrank m
хладипа-Källc f, Kaltsinnigkeit f, Kühle f, -n,
Kühlung f, -, Lauheit f (прен.), Lauigkeit f
(прен.), Lauigkeit f, Frische f,
Gleichgültigkeit f (поет.)
xnaAiiiiiia-Fremdhcit f, Frische f, Frost m,-cs,
Fröste
хладпокръвеи-affektlos adj. , impassibel,
kaltblütig, kühl, überlegen, gleichgültig
хладиокръвие-Bcsonnenheit f, Kaltblütigkeit
f, Überlegenheit f, -, Gleichgültigkeit f,
Ruhe f
хладност-Fremdheit f
хладовнна-Frische f
хладък-badewarm adj., lau (вода, компрес),
laulich (вода, компрес), lauwarm (вода),
lax (вода) (разг.)
хлакоиирит-Kupferkies m (минер.)
хланч-Gewcine n,-s (разг.)
хланак-Fant m,-(c)s,-e, Junge m, -n, -n, Laps
m, -es, -e, Lausbeutel m (разг.), Saulümmcl
m, Schnaufer m, -s (недорасъл) (разг.),
Schnösel m, -s (дързък) (фам.), Bengel m,
-s, Grünschnabel m, -s
хланатари-Trelcr m, -s
хлаиаче-Halunke m, -n, -n, Pimpf m, -cs, -e
хлапашкн-bubenhaft adj., flapsig adj. ,
flegelhaft adj. , jungenhaft, kälberig,
kälberisch, schlingelhaft
XAanamiiiia-Dummjungenstreich m,
Flegelhaftigkeit f, Schlingelei f, -en (фам.)
хлапе-Bubi m,-s, Göpel m,-s,-en , Laubub(e)
m, Lausejunge m , Lausekerl m, Lauser m, -
s
хлапенце-Dreikäschoch m,-s, Jüngelchen n, -
s, Quack n, -s, -s
хлапешки-läppisch (разг.)
хларащииа-Lausbüberci f, -cn (фам.)
хласва ce-zuschlagen* intr. s. (врата,
прозорец)
хласвам-aufwerfen* tr. , zuschmießen* tr.
(разг.)
хлебар-Bäcker m (der Bäcker ist heute zu
хлебарницата днес е затворена) (разг.),
Bäckermeister , Brotbäcker m,
Kommißbäcker m (военен), Mundbäker m
(придворен), Weisbäcker m (на фини
хлебни изделия)
хлебарка-Escl m,-s (зоол.), Kakerlak m, -en, -
en (зоол.), Schabe f, -n (зоол.), Schwabe f,
-n (зоол.), Küchenschabe f, -n
хлебарница-Bäckerei f,-en (die Bäckerei ist
geschlossen хлебарницата е затворена),
Bäckerläden m, Weisbäkerci f (на фини
хлебни изделия)
хлебарство-Backerei f,-en
хлебарче-Backeijunge m
хлебозавод-Dampfbäckcrei f
хлебопекарна-Weisbäkerci f (на фини хлебни
изделия), Brotbäckerei f, -en
хлебороден-fruchtbar
хлебче-Appetitbrötchen n (апетитно),
Appetithappen m (апетитно) (разг.),
Brötchen n,-s, Franzbrot n (бяло),

1321
хлътвам
Schinkenbrötchen n (c шунка), Semmel f,
-n (малко бяло, за закуска) (das geht ab
wie warme ~n това се продава като топъл
хляб), Weck m, -s, -е (бяло), Wecke f, -n
(бяло), Wecken ш, -s (бяло)
хлевоуст-geschwätzig, schwatz
хленч-Flcnnerei f,-en , Geflenne n,-s (разп),
Geplärr(e) n,-s, Gewinscl n,-s, Quengelei f,
anhculcn inlr. s. (и прсн.) (фам.),
anwimmcm Ir. (нкм.), anwinscln Ir. (hkm.)
(прсн.), flennen inlr. h (разг.), greinen inlr,
h, jammern intr. h. (nach, um etw.) (за нещо)
(die Kinder jammerten nach ihren Bellen
децата хленчеха за креватчетата си),
klö(h)nen intr. h. , maunzen inlr., pimpeln
intr. h., plärren intr. h., quengeln inlr. h. ,
wimmern intr. h., winseln intr. h.
хленча-winseln tr., flennen Ir., jammern tr.
хленчене-FIcnnerci f,-en (разг.), Gebarmc n,-
s, Geflenne n,-s (разг.). Gewimmer n,-s,
Winselei f
хлеичеш-qucsig, wehleidig
хлипам-schluchzen intr. h.
x.'iHiiaiie-Geschluchze n,-s
xjion-happ
хлопам-anpochen intr. h. (на вратата) (обл.),
hämmern intr. h. (an die Tür hämmern
хлопам по вратата), klopfen intr. h. ,
pochen inlr. h. (an, gegen etw.) (das Herz
pocht mir vor Erregung сърцето ми тупа
от възбуда; an die Tür ~ хлопам на вратата
; es, man pocht хлопнат на вратата),
schlagen* tr.
хлонане-Pochcrci f, -cn
хлопаннца-Klapperei f, -en
хлопатар-Boot n,-s,-e (шег.), Kindersarg m (за
много голяма обувка), Kühlglockc f ,
Schlampampe f, Schlampe f, -n ,
Herdenglocke f, -n
хлопатари-Gurkc pl. , Kahn m, -s, -re (за
големи пантофи), Quadratlatschen pl.
(обувки) (разг)
хлопатариица-Klappcrkastcn in (за стара
кола, влак) (разг)
хлопащ-к1арр(с^
хлонва ce-klappcn intr. h, , zuschlagen* inlr.
s. (врата, прозорец)
хлопва-zuklappen intr. s. (врата), zuwehen tr.
(прозорец)
хлопвам ce-zufallen* intr. s.
хлопвам-cinschnappcn tr., klappen itr. Ii. (die
Tür klappte вратата хлопва), klippen intr
h., zuballen tr. (врата) (разг.), zuschlagen*
tr. (врата)
хлоика-Bollc f,-n , Brater m,-s, Knarre f, -n,
Raspel f, -n, Rassel f, -n, Schlappen m, -s
(c-m auf die ~ treten настъпвам някого по
мазола), Schnarre f, -n, Silene f, -n, Silcnc
f, -n, Zwiebel f. -n (за голям, дебел
часовник) (фам.), Klapper f, -n,
Kuhglocke f, -n
хлор-Chlor n, -s (хим.)
хлорат-Kaliumchlorat n (калиев) (x им.)
хлорен-chlorig adj.
хлорнд-Chlorid n,-(e)s,-c (xiim.)
хлорнрам-chioricren tr.
хлороводород-Chlorwasserstoff m (хим)
хлороза-Blcichsuchl f(6or.)
хлорофнл-Blatlgrün (бот.), Chlorophyll n,-s
(бог.)
хлороформ-Chloroform n,-s
хлорувам-chloren tr. (хим.)
хлъзвам ce-abgleiten* intr. s
хлъзгав-rutschig, schlicf(e)rig, schlüpfrig,
glatt, glitschig
хлъзгам ce-abrutschcn intr. s, rutschen inlr.
s. (vor e-m auf den Knien ~ пълзя на
някого в краката, боротворя някого ; ins
Rutschen kommen хлъзгам се, тръгвам
надолу към провала ; das Geld - lassen
харча без мярка ; das Esscsn will nicht ~
засяда ми на гърлото ; der Schlips ist
gerutscht връзката се е разместила),
schiften intr. h.
хлъзгапе-Abrutsch m, -cs, -c
хлъзгач-Tragflächenboot n , Tragflügelboot
n
хлътва-absacken intr. h
хлътвам-einbrechen* intr. s, einfallen* intr.
s, einschuslcrn intr. h (ощетен съм),
einsenken tr. rcfl. (за почва, терен),
cinsinkcn* intr. s, hercinfallcn* inlr. s. (при

хлътване
1322
сделка), hincinschlittern intr. s. (in etw. A),
reinfallen* inlr. s, senken tr. refl. (die Nacht
senkt sich auf , über die Erde нощта се
спуска над земята ; der Ton senkt
sichTOHvr се понижава ; Schlaf senkt sich
auf ihre Augen очите й натежават),
vergaffen refl. (sich in etw. А, e-n) (в нещо,
по някого), verkrachen refl. (sich in e-n)
(но някого), zusammensinken* intr. s. ,
einfallen* intr. s.
хлътване-Aufsitzcr m, -s, - , Bodensenkung
f (на почвата, земята), Panne f, -n, Rcinfall
(e- n - erleben загазвам ; ein - bei
Schaffhausen здрава загазация), Senkung
f, -cn, Wundertüte f (das war ein Griff in
die Wundertüte това беше истинско
хлътване) (разг.)
хлътнал-eingefallen adj. part. , hohl,
tiefliegend (очи), vertieft
хлътнатина-Beulc f,-n, Bruchfeld n (над
рудник) (мин.)
хлътиииа-Deprcssion f,-en (геогр.)
хлъцвам-schluchzen tr. (плача), den
Schluckauf haben (хълцукам)
хляб-Bäckcrbeinne рЦнедомашен, ръчен,
куисшки), Barras m (войнишки), Brot п,-
es,-e (hartes — корав хляб; - backen правя
хляб), Denkbild п (осветен, у евреите),
Hasenbrot п (фин бял), Herrenbrot n
(бял), Karo n, -s, -s (cyx), Kleienbrot n (от
грубо брашно), Knäckebrot n (шведски,
на кори), Knackbrot п (шведски, на кори),
Kümmelbrot п (посипан с кимион),
Landbrot п (селски, обикн. ръжен),
Punmernickel m (груб вестфалски),
Röstbrot п (препечен на скара),
Roggenbrot п (ръжен), Schwarzbrot п
(чер, ръжен), Tafelbrot п
хлябове-Schaubrote pl. (жертвени) (библ.)
хм!-титт! (nicht - sagen не казвам ни гък)
хм-hem (при затруднение, смущение,
изкашляне), hm (за съмнение, отричане
и за потвърждение)
хмел-Hopfen m, -s, Läufer т, -s (див) (бот.)
хоби-Hobby n, -s, -s, Lieblingsarbeit f,
Lieblingsbeschäftigung f, Steckenpferd n
(das ist sein ~ на гази тема е побъркан ;
jeder hat sein - всеки си е башка луд)
(разг.)
хобот-Elefantenrüsscl m , Gegenhalter m
(техн.), Rüssel m, -s (на насекомо, слон)
хоботеп-rüßlig, rüssclig
хоботнм-Schnabelkerfe pl. (зоол.)
хоботинк-Blütenstecher m (зоол.), Brenner in,-
s (зоол.), Rüsselkäfer m (бръмбар) (зоол.)
хоботче-Maske f, -n (наводно конче),
Säugrüssel m (зоол.)
ход-Ablauf m, -(e)s, -re, Abwartungszug m
(шах) (очаквателен ход), Abwick(e)lung
f, -en, Anzug m, -(e)s, -те (първи) (Weiß
hat stets den - белите фигури почват
винаги първи) (шах.), Arbeitshub m
(работен) (на двигател) (техн.), Auftritt m,
-(e)s, -е (ich kenne seinen- познавам
стъпките му), Betrieb m,-(e)s,-e (in Betrieb
setzen пускам в ход), Deckgang m
(покрит) (воен.), Doppelzug m (двоен),
Entstehungsgeschichte f (на
създаването) (лит.), Entwicklungsgang m
(на развитието, проявяването),
Erziehungsgang m (на възпитанието),
Fahrt f,-en , Fehlgang m (погрешен),
Fehlgriff m (погрешен), Fortgang m, Gang
m,-(e)s, Gange (aufrechter ~ изправен ход),
Gangart f, Gedankengang m (на мисълта),
Hergang m, -s (на събитие, случка), Hub
m, -s, те (на бутало), Ideengang m (на
мислите), Krankenheitsverlauf in (на
болестта), Krebsgang in (рачешки), Lauf
m, -s, -i-e, Laufgraben m (съобщителен)
(воен.), Leergang m (празен), Leerlauf m
(празен), Masche f, -n, Mine f, -n
(подземен), Paradeschritt m (параден),
Quergang m (пряк), Querschiag m (пряк),
Rösselsprung m (c кон) (шахм.), Rohgang
m (суров, на доменна пеш) (метал.),
Rückgang m (обратен), Rücklauf m
(обратен) (техн.), Rückwärtsgang m
(заден, на мотор), Schachzug m
(шахматен,	дипломатически,
политически), Schlich in, -es, -е (потаен)
(auf die -е, hinter jmds. ~e kommen

1323
холандски
разигравам на някого спатиите,
похватите) (разг.), Schnellgang m (бърз.)
(авгом.), Schritt m, -es, -е (~ fahren карам
ходом), Siegeslauf m (победен),
Siegeslauf m (победен), Siegesmarsch m
(победен), Siegesmarsch m (победен),
Tempo n, -s, -s (ein ~ gewonnen
спечелвам ход) (шах.), Verbindunggraben
m (съобщителен) (восн.), Verfolg m, -es, -
(im - der Sache в течение, хода на
работата), Verlauf m, -es, - (на война,
събития, болест, работа), Vorgang m, -cs,
-re, Weitergang m (по-нататъчен), Wcltluf
m (на световните събития), Wendung f, -
nen (e-c günstige Wendung der Lage
благоприятен ход на нещата ; dem
Gesräch e-e andere Wendung geben
давам на разговора друг ход),
Werdegang m (иа развитието), Zuckfuß
m (петлюв) (вет.), Zug m, -s, тс,
Zugangsgraben m (съобщителен, за
окопите)
ходатай-Fürbiller m,-s, Fürsprecher m,-s
(рядко)
ходатайствам-befürworten tr., einsetzen refl.,
fürbitten inlr. h , vorsprechen* inlr. h. (bei
e-m) (за някого)
ходатайстващ-Befürworter m,-s
ходатайство-Befürwortung f,-en, Fürbitte f,-
n , Fürsprache f,-n , Millleramt n, -s,
Verwendung f, -en, Vorwort n . Mittlertum
n, -s
ходатайствувам-befürwortcn	(A),
verwenden*” bei D für A refl., fürbitten lr.,
Fürsprache für e-n einlcgcn
ходене-Bitlgang m (по светини), Dienstgang
m (по служба), Gang m,-(e)s, Gänge ,
Kirchcnbcsuch m (на жърква), Kirchfahrt
f (на църква), Kirchgang m (на църква),
Wegegehen n (по покупки)
ходжа-türkischer Priester
ходило-Füßling m,-s,-e (на чорап), Plattfuß m
(плеко), Sohle f, -n (иа крак) (von Scheitel
bis zur - от глав адо пети ; sie legte e-e
kesse - aufs Parkett тя затанцува
грациозно ; sich die ~n nach clw. wund
laufen разранявам си краката да ходя по
нещо)
ходиик-Galerie f,-n (покрит, с бойници)
(восн.), Gang m,-(e)s. Gänge
холове-Fahrt f,-cn (подземни)
ходът-Erdenlauf m (на историята)
ходя-begehen* tr., bespielen tr. (на гастроли)
(театр.), betreten* tr. (das Betreten der
Rasenfläche ist verboten забранено e
ходнто по тревните площи), gehen* intr.
s (e-e Stunde ~ ходя един час),
hinkommen* intr. s. (ich kommen nirgends
hin хнкъде не ходя), jagen tr. (на лов),
kommen* intr. s. (in A, nach ctw.) (oA ins
Theater kommen ходя често на теа тър ; in
k-e Kirche kommen не ходя на църква),
laufen intr., schlafwandeln intr. h. s. (на
сън), schlampen intr. h. (развлечен,
разпуснат) (alles schlampt an ihm всичко
виси от него) (фам.), trampeln inlr. h.
(трпмаво) (durch die Felder - газя през
нивите), tummeln tr. refl. , wallen intr. s.
(на поклонение) (zim heiligen Grabe
wallen отивам на поклонение на божи
гроб), wallfahren intr. s. (на поклонение)
хойкам-bumincln tr., umhergehen* intr. s.
хокам-kuranzen lr., schnauzen intr. h. (фам ),
schimpfen tr., ausschimpfen tr., schellen*
tr., tadeln tr., verweisen* tr.
хокане-Anranzer m, -s (фам.), Anschnauzer
m.	-s (фам. nefiop.). Gekei Де) n,-s. Gepolter
n,	-s, Gescheite n,-s. Geschimpfte) n,-s,
Gezanke n,-s, Gezeter n,-s, Polserci f, -en,
Schimpferei f, -en
xoKamma-Gcschimpf(c) n,-s
хокей-Bosseln n,-s (спорт.), Eishockey n (на
лед) (спорт.), Hockey n, -s (спорт.),
Landhockey n (на трева)
хокуснокус-Hokuspokus m
хол-Aufenthaltsraum m (в хижа, хотел), Diele
f,-n, Eingangshalle f, Vestibül n, -s, -c
холаидец-Holländcr m, -s
Холандия-Holland n, Niederlande pl.
холандски-hollünder (holländcr Käse
холандско сирене), holländisch,
niederländisch

холендер
1324
холендер-Holl ander m, -s
холендър-BleichholIänder m (в машини за
хартия) (техн.)
холера-Brechruhr f (мед.), Cholera f
холерен-Cholera-, cholerisch
холернк-ChoIeriker m,-s
холерииа-Brechdurchfall m (мед.)
холеричен-cholerisch adj.
холка-Rist m, -es, -е (при четириноги),
Widerrist m (на четириного)
холмий-Holmium n, -s
холоедър-VblH'lächner m, -s
холцфрай-holzfrei
хомеонатия-Homöopathie f, - (мед.)
Хомеричен-Homcnsch
xoMoren-gcdiegen adj. (минер.)
xoMoreiieii-cinhcitlich adj., homogen
xoMoreiniocT-Gediegenheit f (минер.),
Homogenität f
хомосексуалсн-homosexuel, schwul
хомот-Ehekreuz n (брачен), Joch n, -es, -e,
Tragband n
хомотче-Mitnehmer m
хомофоничен-homophon
хомункулус-Homunkulus m
хомяк-Hamster m, -s (зоол.), Ratz m, -es, -e
(wie ein ~ schlafen спя като лалугер)
Хонгконг-Hongkong п
Хондурас-Britisch-Honduras п (Британски),
Honduras n
хондурасец-Hondurener m
хондураски-hondurenisch
xoiiopap-Honorar m, -s, -e, Schriftlohn m (за
статия), Zeilenhonorar n (за ред)
хонорувам-honorieren tr.
хоньори-Honneurs pl.
xon!-rips!, rips, raps!, schups!, schwupp!
xon-Bote m,-n, Dienstmann m , Eilbote m (c
колело), hopp (подкана за скачане),
hopphopp (подкана за скачане), hops, hui
(за израз на голяма бързина)
хопай-hops
хоплит-НорШ т, -еп, -еп
хоповете-Dienstmannschaft f,pl.
xou-Tpon!-trapp!
xop-Chor m,-(e)s (муз.), Gesangveriein m ,
Kantorei f, -еп(любитслски черковен),
Kapelle f, -n (малък), Kurrende f, -n
(любителски, ученически, църковен)
Xopa-Hore f, -n (гръцко-римска богиня) (мит.)
xopa-Leute pl.. Arbeilsleute pl. (на труда),
Modewelt f (живеещи по модата),
Publikum n, -s (hier verkehrt nur gutes
Publikum тук идват само порядъчни
хора), Volk n, -es, -rer (das jumge ~ млади
хора ; freches - нахални хора)
хорал-Choral m,-s,-e (муз.)
хората-Erdenvolk n , Menschengattung f,
Welt (=човешкото общество) (alle, die
ganze Welt всички хора ; von aller Welt
abgeschnitten sein откъснат съм от
всички хора ; er starb von aller Welt
gefeiert той умря славен от хората)
хорда-Sehne f, -п (мат.)
xopefi-Choreus m (лит.)
хореограф-Choreograph m,-en
хореография-Choreographie f, Tamzkunst f
хореографски-choreographisch adj.
хорея-Veitstanz m (мед.)
хорижа-Leute pl.
хоризоит-Blickfeld n , Etage f,-n (мин.),
Gesichtskreis m , Horizont m, -s, -e (am
Horizont erscheinen появявам се на
хоризонта), Kimm f, -s, sohle f, -n,
Sohlstrecke f (главен, основен)
хоризоитал-Schichtlinie f(reorp.)
хорнзоитален-horizontal, resant, söhlig,
waag(e)recht, wasserpaß
хоризонтал iiocr-Rasanz f(ßoeH.)
xopiicT-Chorist m,-en, Chorsänger m, -s, -
хористка-Chorinstin f,-nen
хормон-Hormon n, -s, Wachstumshormon n
(стимулиращ растежа), Wirkstoff m
(биол.)
xopiia-Blashom n (муз.), Horn n, -es, ?er
xopiiiiCT-Hornist m, -en, -en
xopo-Bergreihen m (рударско), Reigen m, -s,
Reigentanz m, Ringelreigen m, Ringelreihe
f, Ringelreihen m, Ringeltanz m, Tanz m, -
es, т-е (kultisch Tänze култови игри ; um
e-n - bitten каня момиче на танц ; ein -
auf dem Seil опасна работа), Veitstanz m

1325
хранениче
(витово) (мед.)
хоров-chorisch adj.
хорово-chorweise adj.
хоровод-Chorführer m, Vortänzer m (откриващ
танците)
хороводеп-reigenhafl (песен)
хороводец-Reigenführcr m
хороиграч-Rcigentänzer ш
хороидея-Aderhaut f (анат.) (на окото)
xopocaii-Asbeslzement m, Haarkalk ш (с чоп),
Kalkmörtel ш (стр.), Maller in, -n, -s, Mörtel
m, -s, Speise f, -n
xopocicoii-Horoskop n, -s, -e (e-m das
Horoskop stellen поставям на някого
хороскопа)
хортензия-Hortensie f, -п (цвете)
хортувам-sprechcn* Ir., reden Ir.
xopyroa-Banner n ,-s (църк.), Kirchenfahne f
(църк.)
xopyc-Chorus m,-se (муз.)
xoc-Hausse f, -n
xocninaiiT-Gaslhörer m , Hospitant m, -en, -
cn
хоснитирам-hospitiercn intr. h.
хостия-Hostic f, -n
хогел-Baude f,-n (планински) , Gaststätte f,
Hof m, -es, -i-e (Sächsischer Hof хотел
“Саксания”), Hospitz in, -es, -e
(евангелски), Hotel n, -s, -s/-c
хотелиер-Hotelier m, -s, -s, Wirt m, -s, -
хотелиерство-Beherbcrgungsgewerbe n
xoTeiiTOT-Holtentotle m, -n, -n
хотентотски-hottentotlisch
хофмаршал-Marschallm, -s, ч-е
хохот-Gewicher n,-s (разг.)
храбрсц-Held m, -en, -en, ein Tapferer, ein
Kühner, Löwe m, -n, -n
храбро-tapfer, kühn, mutig
храброст-Mannesmut m, Tapferkeit f, Mul m,
•cs, Kühnheit f
храбър-brav adj. (ein ~er Mensch смел човек),
löwenherzig, mutvoll, tapfer (~ halten
държа се храбро)
хралуна-Baumhöhle f, Höhle f, -n
храм-Götzcntcmpcl m (езически), Gotteshaus
n (божи), Kirche f, -n, Pandümonium n, -s,
-..nien (на демоните), Tempel in, -s (e-n
zum ~ hinauswerfen изхвърлям някого),
Tempelbau m (сграда)
храна-Äsung m, -en (за дивеч) (лов.), Atz in, -
es (на дивеч) (лов.), Atzung f, -en (за
дивеч, и храна изобщо, шег.) (лов.),
Aufenthalt m, -s, -е (и квартира) (bei
vollem ~ е пълен пансион), Beköstigung
f, Eiweißträger m (съдържаща белтъчини),
Fleischkost f (месна), Fraß in,-es,-е,
Freilisch m (безплатна), Fressen n,-s (за
животни), Geäse n,-s (лов.), Gefräß n,-cs,-
e (на дива свиня) (лов.), Götterspeise 1' (на
боговете), Hausmannkosl f (проста,
здрава), Kost f, - (вкусна, скромна,
вегетарианска), Krankenkost f (за болен),
Labe f, - (освежителна), Labsal n, -s, -е
(подкрепителна), Nährmittel n, Nahrung
f, - (geistige - духовна храна ; der
Leidenschaft, dem Verdacht neue - geben
разпалвам страстта, подозрението),
Nahrungsmittel n. Pflanzenkost f
(вегетарианска), Reformkost f (богата на
минерали), Rohkost f (сърова), Schonkost
f (диетична), Schütte f, -n (на глигани и
фазани), Speise f, -n (Speise und Trank
ядене и пиене), Tisch m, -es, -c (sich an
den ~ setzen сядам на масата ; der - des
Herrn олтар; zu —! заповядайте на масата
! ; Gäste zu ~ haben имам гости за обяд,
вечеря ; е-п unter den ~ trinken излизам
по-голям пияч от него), Verköstigung f, -
(für die - der Touristen ist gesorgt храната
на туристите е осигурена), Weichfulter
п (мека, за животни), Weide f, -n
(духовна), Wunschkost f (по избор),
Zehrung f
хранене-Annenverpflcgung f (на бедните),
Atz m, -es (на дивеч) (лов.), Beköstigung
f, Ernährung f, Fütterung f,-en ,
Gemeinschaftsverpflegung	f
(общетевено), Speisung f, Zehrung f
xpaneniiK-Pflegesohn m, Pflegling m, -s, -c,
Pflegekind n, Schmarotzer m, -s
xpaiieiiima-Pglcgctochtcr f
храненнче-Adoplivkind n

1326
храни
xpaini-Halmfriiche pl. (житни) (бог.).
Pflichtkorn (зърнени, като натурален
данък, даван на свещеник)
хранили ще-Aui'bewahrungsort ш ,
Aufbewahrungsplatz m, Behälter m,-s,
Deposilorium n,-s, Depot n,-s, Huthaus n
(склад на инструменти), Kammer f, -n,
Lade f, -n (за докумемти), Silo m, -s, -s
(силажно), Silo m, -s, -s (силажно),
Zunftlade f (за книжа и устави)
хранилка-Futterboden m , Futterraufe f (сел.-
ст.)
хранител-Bcschützcr m, -s (Schutzengel
ангел-хранител)
хранителен-nähren inlr. (за хляб) (Brot nährt
хлябът е хранителен), nahrhaft, nährend
хранителност-Nührkraft f, Nahrhaftigkeit f, -
храноировод-Spciscröhre f (анат.)
храносмилане-Verdauung f, -
храносмилателен-Vcrdauungs..
храня (ce)-nähren tr. rcfl. (e-n, sich von, mit
etw.) (sich mit / durch / s-r Hände Arbeit ~
изкарвам си хляба c двете ръце ; das
Feuer - поддържам огъня ; е-е Schlange
am Busen ~ храня змия в пазвата си ; das
Handwerk nährt s-n Mann занаятът
изхранва нанстора си), ernähren tr. refl.
храни ce-speisen intr. h. (zu Milteg, Abend ~
обядвам, вечерям ; wünsche, wohl zu ~ !
желая ви добър апатит !), tafeln intr. h.
(на трапеза), zehren intr. h. (von etw.) (от
нещо) (von den alten Vorräten zehren храня
се от старите запаси), essen* tr. (e-n arm
~ подяждам нкг.)
храня-ätzen tr. (дивеч) (лов.), argwöhnen intr.
h. (съмнение), argwohnen intr. h.
(съмнение), atzen tr. (дивеч) (лов.),
beköstligen tr.refl., füttern tr. (ein Tier fett
~ охранвам животно)=1^еп tr.
(надежда), nähren tr. refl. (e-n, sich von,
mit etw.) (прен.), päppeln tr. (дете c каша,
биберон), pappein tr. (дете c каша,
биберон), speisen tr. (e-e Maschine mit
Betriebsstoff - поддържам машина c
гориво), speisen tr. (e-n mit leeren
Hoffnungen ~ залъгвам някого c празни
надежди), verköstigen tr. (wir werden im
Erholungsheim verköstigt храната
получаваме, храним се в почивната
станция), verpflegen tr. (войска)
хранам-schnarchen intr. h.
xpacT-Baumwollstaude f (памучен),
Beerenstrauch m (на ягодови плодове),
Busch m,-es,Büsche (auf den ~ klopfen
чукам храст за да изкочи дивеч),
Forsythie f,-n (декоративен) (бот.),
Frauenmantel m (вид розов) (бот.),
Rosenbusch m (розов), Rosenstrauch m
(розов), Zierstich m (декоративен)
храсталак-Busch ,-cs,Büsche , Buschholz n,
Buschwerk n , Gebüsch n,-cs,-e, Gehölz
n,-cs,-e, Gerör n,-s (тръстиков), Gestände
n,-s, Gestäude n,-s, Gesträuch n,-(e)s,-e,
Hag m, -es, -c, Holzung f, -en, Horst m, -es,
-e, Knacks m, -es, -e, Maquis m, -s, -s,
Reisig n, -s, -, Reisigholz n, Trockenbusch
m (cyx)
храсти-Gbeüsch pl., Gestäude pl., Gesträuch
pl.
храстовиден-staudig
хратсалак-Boskett n,-s (остар.)
храча-husten tr. refl. (Blut husten храча кръв),
speien* tr., spucken tr.
храчене-Blutauswurf m (на кръв)
храчка-Aule f, -n (диал. вулг.), Blutauswurf m
(от кръв), Qualle f, -n, Spurtüm n, -s, -ta
(мед.), Spucke f
хребет-Bcrggrat m (планински), Bergrücken
m, Bergrücken m, Erdrücken m (reorp.),
Gebirgskamm m (планински),
Gebirgsrücken m , Grat m,-(e)s,-e
хрема-Heuschnupfen m, Schnupfen m, -s (den
- haben, - kriegen, sich den - holen
хващам хрема) (мед.)
хремав-flüssig adj. (нар.)
хрен-Löffelkraut n, Löffelkresse f, -n
хренак-Mcrk n, -es, -e
хризаитема-Chrysantheme f,-n (бот.),
Frauenblatt n (вид богородичка) (бот.)
хрнзокола-Kupfergrün n (минер.)
хриле-Fischkeimen pl. (на риба), Kieme f, -n
(зоол.)

1327
хубав
хрнловиден-kj emenartig
xpiuioAiiuiaimi-Kiemenatmerpl.(ioiac)
хрин-RöcheIn n, -s
хрипкав-rauh (e-n ~еп Hals haben гърлото
ми е пресипнало), heiser
хрипкавост-Rauheitf, -
хриплив-rauh (c-n ~en Hals haben гърлото
ми с пресипнало)
хрипливост-Frosch m,-(e)s, Frösche (прен.)
хрнпове-Geröchel pl., Rasselgeräusche pl.
(мед.)
xpiurreiie-Gcröchel n,-s
хрисим-friedfertig adj. , fiihrig adj. (лов.),
bescheiden, wohlerzogen
xpiicinviocT-Friedfertigkeit f
хрисовул-Freibricf m (прен.), Handfeste f
xpiicTiffliiiui-Christ m,-en
xpifCTiiaiiiiTe-Christenheil f
xpiicTiiaiiCKii-christlich adj. (ein -es Leben
führen живея по християнски),
evangelisch adj.
християнство-Christentum n,-s
христоматия-Chrcstomatic f,-n, Lesebuch n,
-es, -i-cr
Христос-Christ , Herrgott in. Mittler m, -s,
Seligmacher m, Weihnachtskind n (детето)
хром-bcinlahm adj., lahm (ръка), kreuzlahm
(в кръста)
хром-Chrom n,-s (хим.), Krümper m, -s (на
човек)
хромавост-Lahmheit f
хроматичен-chromatisch adj
хромел-Mühlstein m, -s, -e, Mahlstein m, -s, -
e.
хромирам-verchromen Ir. (хим.)
хромозом-Kemschleifc f (биол.)
хромозома-Chromrsom n,-s,-en
хромолитография-Farbensteindruck m (псч.)
хромота-Hüftlahmheil f (бедрена) (мед.)
хроиика-Chronik f,-cn, Familiengeschichte f
(семейна), Lästerchronik f (скандална),
Lokales n (във вестник), Rcimchronik f
(римувана), Tagesbericht m (дневна)
хроникьор-Chronist m, -cn, -en
xpoiiiicT-Chronisl m,-cn
хроннчси-chronisch adj. (мед.)
хронически-chronisch
хроиограма-ZahIenreim m
хроиограф-Chronrgraph m,-en
xpoiiOHoriiMeii-chronologisch adj.
Хр01!0Л0Г11ЧеСК11-сЬгОПО1О£{$сЬ
хронология-Chronologie f, Zcitberechnung f,
Zeit künde f
хроиометраж-Zeitnahmc f
хронометриране-Zcitnahme f
хронометьр-Chronomcter n,-s, Zeitmesser m,
-s, -
хрумва ми-bcifallcn* intr.s, cs fällt mir ein
хрумва-aufschicßcn* inlr. s. (ctw. schießt e-m
auf нщ. проблясва в ума на нкп),
beikommen* inlr. s (was kommt dir bei?
какво ти хрумна?), cinfallen* intr. s
хрумване-Adlcrgcdankcn pl. , Anwandlung
f,-en (разг. ирон.), Einfall m,-(c)s, Einfälle,
Gedankenblitz m (внезапно), Idee f, -n
хрумваие-Invcntion f, -cn (муз.)
хрумвапия-Gcdankenspänc pl.
хрупам-knabbern intr. h. ,knuspern tr.
хрупвам-knuspcrn intr. h. (an clw.)
хрупкав-knackcrig, knusp(c)rig, rösch
хрупкам-knabbern inlr. h.
хрускав-knisterig, knistrig, knusp(c)rig
хрускам-knabbern intr. h. , knuspern intr. h.
(an ctw.), mümmcln inlr. h., mummeln inlr,
h.
хрущя-knirschen intr. h., knistern Ir.
хрущял-Bandscheibe f (интервертебралсн)
(мед.), Knorpel m, -s, Pfauenfeder f (в
бисерна мида), Ringknorpel m
(ларинксов) (анат.)
xpyuinneii-knorp(e)lig, knorpelhaft
хрущялка-Knäuel m, -s, Knaul m, -s, -t-e
хрът-Windhund m, -s, -c
хрътка-Stäubcr m, -s (лов.). Windhund m
(лов.), Windspiel n
хрян-Кгеп m, -s, Meerrettich , -cs, -c
xy-huhu (за плашене или треперене от страх)
хубав-artig adj. (ein artiges Häuschen угледна,
кокетна къщичка) (остар.), fesch adj.
(разг.), gut adj. (ein guten Tages един
хубав ден), hübsch (hübsche Kleider
хубави дрехи ; das ist c-e hübsche Idee

хубавелка
1328
това е хубава идея ; das ist ja е-е hübsche
Geschichte ама че хубава история), nett
(du bist mir ein -es Früchtchen ! ама че
си екземпляр ! голям хубостник си !),
schön (е-е -е Seele прекрасна душа ; das
~ Geschlecht красивият пол ; -е Literatur
художествена литература ; die ~еп
Wissenschaften изещната словестност ;
die ~е Welt изящното общество ; es war
- von ihm красиво беше ог негова страна
; e-s ~en Tages kam er един прекрасен
ден той дойде ; ~ Deck machen измивам
палубата; sie ist selten ~ тя е рядка хубост
; das Schöne красивото ; e-r Dame ~ tun
ухажвам дама ; ~е Augen machen
кокегнича), wundervoll
хубавелка-Fratz m,-es,-e
хубавец-Patron m, -s, -e (er ist mir ja ein
sauberer ~ и той ми е една стока ! ; ein
schlauer - хитрец ; lustiger ~ веселяк)
хубавица-Dorfschöne f (селска),
Dornröschen п (спяща), е-е Schönheit
хубавичък-hübsch, nett (du bist mir ein -es
Früchtchen ! ама че си екземпляр ! голям
хубостник си !), niedlich (das kann ja ~
werden ! хубаво се наредихме !), sauber
(ein -es Mädel! хубаво момиче! ; das ist
~! чудесно!), schnicker (разг.)
хубавко-hübsch
хубаво-schlau (sich ganz - fühlen чувствам
се чудесно, добре) (разг.)
хубост-Niedlichkeit f, Schönheit f
хубостннк-Früchtchen n,-s (разг.), Patron m,
-s, -e (er ist mir ja ein sauberer ~ и той ми
е една стока ! ; ein schlauer ~ хитрец ;
lustiger ~ веселяк), Pflänzchen n, -s (er ist
е-е nette, schöne, kesse - какво цвете ми
е той, не е цвете за мирисане, каква ми е
стока ; е-е Berliner ~ берлински
екземпляр), Pflanze f, -n (er ist e-e nette,
schöne, kesse - какво цвете ми е той, не е
цвете за мирисане, каква ми е стока ; е-
е Berliner ~ берлински екземпляр),
Taugennichts m, -es, -е
xyreiiOT-Hugenotte m, -n, -n (ист.)
худижиик-Schmierer m, -s (лош)
художествен-kunstreich, werklich,
künstlerisch, kunst voll (schöne Literatur
художествена литература ;
Kunstakademie художествена академия
; Kunstausstellung художествена
изложба)
художественост-Meisterschaft	f,
Künsllerschaft f
художество-Kunst f, *
художник-BiIdner m,-s, Bühnenbildner m
(театрален), Dutzendmaler m (средна
работа), Gestalter m,-s, Kleckser in, -s
(много лош), Künstler m, -s, Maler m, -s,
Miniaturmaler m (на миниатюри),
Nachempfinder m, -s, Ölmaler m (на
картини c маслени бои), Pinsler m, -s,
Zeichner m, -s (график)
художннк-балетист-SchIachtenmaler m
художник-декоратор-Staffierer m, -s,
Theatermaler m
художник-стругар-Kunstdrcchsler m
художник-цанач-Terpentinfritzem
художиическн-künsllerisch
хуквам-abrennen* intr. S, davonlaufen* intr.
s.
хула-Anwurf m, -s, -re, Lästerung f, -en,
Schimpfwort n, Schmähung f, -en,
Verketzerung f, -en, Verlästerung f
хулене-Invektive f, -n
хулигап-На1Ь51гаке(г)т, Rabau m, -s, -e,
Rowdy m, -s, -s, Strolch m, -s, -e, Spitzbube
m, -n, -n, Straßenjunge m, -n, -n, Rabauke
m, -n, -n, Rabauz m, -, -en, Rowdy m, -s, -s,
Verketzerer m, -s
хулиганка-Halbstrake f, -n
хулигански-rowdyhaft, spitzbübisch
хулиганство-Rowdytum n, -es, grober Unfug,
Bubentat f, -en
хулител-Geiferer m,-s, Lästerer m, -s,
Lästerzunge f, -n (разг.), Schimpfer m, -s,
Schmäher m, -s, Spötter m, -s
хулителен-lästcri ich
хулителскн-lästcrlich, spottend
хулителство-Lästerrede f (разг.), Lästerung
f, -en
хуля-anpöbeln tr. (разг.), begeifern tr., höhnen

1329
цап
tr., klatschen intr. h. (über e-n) , lästern tr.
refl. (бога, вярата), schmähen tr. intr. h. (e¬
n, etw.) (някого), segnen tr. refl. (библ.)
хума-Bergseife f (минер.), Seifenerde f
хуманен-human, humanitär, menschlich
хуманизъм-Humanismus m
хумаиист-Humanist m, -en, -en
хуманистичен-humanistisch
хуманитарен-liumanitär
хуманификац11я-Ншп1йка1юп f, -
хуманност-Humanität	f,	-,
Mcnschenfrcunfkichkcit f, Menschlichkeit
f
хумор-Galgenhumor m (на отчаянието),
Humor in, -s, -e (keinen Humor haben
нямам чувство за хумор), Witz m, -es, -e
хуморален-säflbcdingt
хумореска-Humorcskc f, -n, Schwank m, -cs,
-re
хуморнст-Humorist m, -en, -en
хумористичен-humorig, humoristisch, lustig
хумус-Dammerde f (сел.-ст.), Humus m,
Muttcrbodcn m, Muttererde f
xyii-Hcunc m, -n, -n, Hunne m, -n, -n
хунски-hunnisch
хурня-Huri f, -s (в мохамсданския pan),
Aron(s)slab m, -s, -е (змийска) (бот.),
Kunkel f, -n, Rocken m, -s (c къделя) (Werg
am ~ haben имам кирливи ризи),
Spinnrocken m (за предене), Wockcn m, -
s
xycap-Husar m, -en, -en
хусит-Hussit m, -en, -en
x у c iiTC к it-h ussi l i sch
xyy-hepp (като подигравка, особено на
евреи), hepphepp (като подигравка,
особено на евреи)
хуфа-Pflug m, -s, -ге (като мярка за земя)
хълбок-Flankc f,-n , Hanke f, -п (особено на
кон), Hüfte f, -n (Hüften fest! ръце на
хълбоците), Lende f, -n
хълбочен-lumbal
хългъзиик-Lackel m, -s, Lümmel m, -s,
Saulümmel m, Schlingel m, -s (разг.)
хълм-Anhöhc f, -n , Berg m,-(c)s,-e (e-n Berg
angchcn тръгвам да изкачвам даден
хълм), Bergkegel m (конусообразен),
Erhebung f,-en , -Erhöhung f,-en , Hügel
m, -s, Mühlberg m (c ветрена мелница),
Ölberg m (Елеонски), Venusberg m
(Венерен) (анат.)
хълмест-hügelig
хълмист-hügelicht, hügelig
хълцавица-Schluckauf m, -s, - (den ~ haben,
bekommen хълцам)
хълцам-schluchzen intr. h., schluckscn intr.
Ii., den Schluckauf haben
хълцане-Gcschluchze n,-s
хърватин-Kroate m, -en, -en
хърватски-kroatisch
Хърватско-Kroatien n
хъркам-bremsen tr. (разг.), röcheln intr. h. (за
агонизиращи), sägen tr. intr. h.,
schnarchen intr. h.
хъркане-Gesäge n,-s (разг.), Gcschnarch(c) n,-
s
хър-мър-Rcibcrci pl.
хърт!-гаск!, ratsch!, ritsch!
хъхрене-Gcröchcl n,-s
хъхря-röchcln intr. h., schnarchen intr. h.
хъшлак-Erzflcgcl m, Flaps m,-es,-c, Lackel m,
-s, Laps m, -cs, -c, Lümmel m, -s, Rckcl m, -
s, Rülps m, -cs, -e, Rüpel m, -s, Schlingel
m, -s (разг.)
хъшлашки-lümmclhaft, ruppig, flegelhaft adj.
хъшлащнна-Lümmclci f, -en, Rüpelei f, -en
Ц
цантиот-Zcitnol f (при шах)
цака-Drch m.-s,-e (den - weghaben намерих
му цаката), Kniff m, -s, -c, Vorteil m
цакам-ablrumpfen tr. (карти), stechen* tr. refl.
(карг.), übernehmen* tr. (c по-голяма
карта) (карт.), Trumpf spielen
uaiil-plansch! (шум при пляскане във вода)
цап-klitsch

цапало
1330
цанало-Schwätzer m, -s, -, Klatschbase f, -n,
Schmutz m, -es, Dreck m, -s
цаналок-Matsch m, -es, -e, Maische f, -n
цапам ce-schmutzen intr. h.
цапам-l. klcckcn intr. h. , klecksen tr.,
schmaddern intr. h., schmieren tr. (die Feder
schmiert писецът цапа ; er hat e-n nauen
Roman geschmiert надраска нов роман)
2.	klittern tr. (за лошо рисуване),
schmuddeln intr. h. tr. (при работа) (разг.)
3.	planschen intr. h. (във вода)
цанане-l .Gepinscl n,-s, Schmiererei f, -en 2.
Planscherci f, -en (във вода)
цаианица-Gcklecksc n,-s, Gesudel n,-s (разг.),
Schinken m, -s, Schmieralie f, -en (фам.),
Schmiererei f, -en, Schmierung f,
Schmuddelei f, -en (фам.)
uaiiaiiiimi-Klcckserci f, -en (разг.)
цанарана-Schmutzliesc f (фам.)
цапаросвам-ohrfeigen tr.
цанвам-l. plätschern intr. h. (in elw. D) (im
Planschbecken - шляпвам в басейнчето)
2 . platschen intr. h. (in elw. A) (es platscht
плиска) 3. schmitzen tr. (c камшик,
пръчка) (разг.), zuschlagen* ntr. h. (c
юмруци)
цапване-Fips m,-es,-e (по носа), Nasenst:ber
m (по носа c пръст) (e-m e-n ~
verabreichen, geben скастрям някого),
Taps m, -es, -е (разг.), Tatsche f, -n, Tatze
f,-n
цанонлак-Galvanolack m (техн.)
цанотене-Geschmiere n,-s (разг.),
Geschmuddel n,-s, Manscherei f, -en,
Schmiererei f, -en
цапотия-Pinserei f, -en, Mansch m, -es, -e
цапотя-l. beschmieren tr. refl. (ирон.) 2.
drecke(l)n intr. h (разг.), manschen intr.,
matschen tr., pinseln tr., schmieren tr. (die
Feder schmiert писецът цапа ; er hat e-n
nauen Roman geschmiert надраска нов
роман)
цапфа-1. Drehzapfen m (на панта) (техн.) 2.
Pivot m, -s, -s (на лафет) 3. Zapfen m, -s
(на часовникови стрелки)
цар-l. Cäsar m,-aren, König m, -s, Zar m, -en, -
en, Kaiser m, -s 2. Exkönig m,-s,-c (бивш),
Kaiserling m, -s, -е (жалък), Kartenkönig
m (илюзорен)
царевица-Maische f, -n, Türkenkorn n,
Welschkorn n, Mais m, -es
царевнчник-Maisbrot n, -es, -e
царедворец-Hofmann m, pl. -leutc, Kaiserling
m, -s, -e, Kurtisan m, -s, -e, Schranze m, -n,
Höfling m, -s, -e
царедворскн-höfisch, hofmännisch
цареубийство-Königsmord m
цари-walten intr. h. (über etw. A, D) (e-e
Feiertagruhe waltet über dem ganzen Ort
разнична тишина цари над цялото
градче)
царизъм-Zarismus m
царица-1. Ballkönigin f (на бала) (рядко), Zarin
f, -nen, Bienenkönigin f (царица), Königen
f, -nen 2. Dame f, -n (шах.) 3.
Drohnenmütterchen n (пчелна,
произвеждаща само търтеи), Weisel f, -n
(на пчелен кошер)
царски-fürstlich adj. (-leben живея царски),
kaiserisch, königlich (ein königliches
Geschenk царски подарък ; königlich
leben живея царски), regal, zaritisch
царствен-königlich (königliche Erschneinung
царствена фигура)
царственост-Fürstlichkeit f, Königlichkeit f
царство-l. Gedankenreich n (на мисълта),
Geisterreich n (на духовете), Schattenreich
n (на сенките, на мъртвите) (поет.),
Steinreich п (минерално), Tartaros m (на
мъртвите), Tartarus m (на мъртивте),
Tierreich п (животинско)То1епгеюЬ n (на
мъртвите, на сенките), Zauberreich п
(вълшебно), Millenium п (хилядолетно),
Pandämonium n, -s, -..nien (на злите
духове), Pflanzenreich п (растително) 2.
Kaiserreich n, Königtum n, -s, Reich n, -
es, -e (dsa Romanische ~ Римската
империя ; das Reich der Mitte Китай ;
das ~ der Schatten подземното царство ;
das himmlische - царството небесно ;
das ~ der Wissenschaft светът на науката
; das ~ der Mineralien неорганическият

1331
цвърча
свят), Zarentum n, -s, -
царството-Fabclreich n (на приказките,
фантазията)
царувам-herrschen intr. h. (über e-n, etw.) ,
regieren tr. intr. h., thronen intr. h. (на трон)
(Hoheit thronte auf ihrer Stirn царственото
величие бе изписано на лицето й)
царуване-Rcgicrung f, -en (an der ~ stehen
управлявам ; zur - kommen идвам на
власг)
царщина-1. Königreich п, -s, -е 2. Staatssteuer
f,-п
царя-herrschen intr. h. (es herrscht Ordnung
цари ред)
цахсов-zcissch (от заводите на Карл Цайс)
цафара-Hirtcflöte f, -п, Schalmei f, -en
цаца-I. Breitling m,-s,-e (зоол.) 2. Sprolt m, -
cs, -e, Sprotte Г, -n
цвекло-Bcißkohl m (бог.), Bcißrübc f (кръмно)
(бот.), Bete f,-n (бот.), Futterrübe f
(кръмно), Mangold m, -s, -е (спанаково),
Rübe f, -n (gelbe ~ морков ; rote -
червено цвекло; vvieiße ~ ряпа; e-e freche
~ нахално дете, кратуна), Runkelrübe f
(кръмно) (бот.), Zuckerrübe n (захарно)
цвекловадач-Rübcnspatcn m (лопата)
цвекловъд-Rübcnbauer m
цвеклопасаждеиие-Rübenfcld n
цвеклонроизводство-Rübcnbau m
цветар-Blütcr m,-s (остар.), Blumenzüchter m,
-s, -, Blumenhändler m, -s, -
цветарка-Bindcrin f,-ncn, Blumenbinderin f,
Blumenmädchen n
цветарник-Blumengarten m, -s, -r, Blumenbeet
n, -es, -e
цветарство-Blumenzucht f, Hortikultur f
цвете-Apetalc f, -n (баз цветни листенца)
(бот.)
цвете-1. Blume f,-n, Eisblume f (ледено),
Feldblume f (полско), Gartenblume f
(градинско), Herbstblume f (есенно)
(бот.), Toplblume f (саксийно), Zahnlilie f
(обикновено самодивско) (бот.), Pflanze
f, -n (er ist e-e nette, schöne, kesse - какво
цвете ми е той, не е цвете за мирисано,
каква ми е стока ; е-с Berliner ~
берлински екземпляр), Schellkraut п
(брадавично) (бот.) 2. Papierblume f
(книжно)
цветен-bunt adj., chromatisch adj., farbig adj.
, blumig (Farbstift цветен молив,
Buntmctalle цветни метали)
цветилник-Besenginster m (жълт) (бот.)
цветист-1. blumig adj. (er hat e-e ~e Sprache
той има цветист език) 2. farbenreich adj.,
farbig adj., geblümt adj., blumenreich
цветловнден-rübenarlig
цветове-l. Anlaßfarben pl. (бегли, при
нагряване) (техн.) 2. Komplementärfarben
pl. (допълнителни), Kontrastfarben pl.
(контрастни), Landesfarben pl. (на
националния флаг), National färben pl. (на
наионалното знаме), Verbindungfarben
pl. (отличителни, на студентска
корпорация)
цветовете-Farbc pl.
цветарство-В lumenbau m	'
цветущ-schwunghaft, blühend
цветче-А:гсЬеп n, -s (бот.)
цветчета-Blumenmuster n (като десен)
(текст.)
цветя-1. Blumenmalerei f,pl. (като жанр) 2.
Erstling m,-s,-e (първи), Schnittblumcn pl.
(за ваза)
цвик-Sauermolke f, Molke f, -n, Käsewasser
n, -s
цвилене-Gcwiehcr n,-s
цвили-an wiehern tr. (за кон) (към кобила),
brauschen intr. h (за кон)
цвнля-wiehcrn intr. h.
UBiiiinniiaiieu-Reformicrtc(r) m, -n, -n,
Zwinglianer m, -s
цвол-Kerbel m, -s (бог.)
цвъкам-stäuben tr. refl. (за кокошки)
цвъркам-quiccken intr. h. (за мишка),
quieksen intr. h. (за мишка)
цвъркач-Rohrsängcr m (блатен) (зоол.)
цвъртеж-Gezwitschcr n,-s
цвъртя-brulzeln intr. h
цвърча-brotzeln intr. h (при пържене),
krcilschcn intr. s. , mäuscln intr., schilpen
intr. h., zirpen intr. h. tr. (за щурци и

цвърчащ
1332
подобни)
цвърчащ-schlagend (за пъдпъдък)
UBbp4ene-Gezirp(c) n,-(e)s
цвърчи-schlagen intr. h. s. (за пътпъдък),
zippen intr. h. (за птичка)
цвят-l. Apfclblüte f (ябълков), Blüte f,-n (~
treiben пускам цвят(за растение))
цвят-Brater m,-s (на вино) (болест), Kahm m,
-s, -е (на вино) 2. Distelkopf m (на
магарешки трън) (бот.), Fehlblüte f
(беплоден) (бот.), Kirschblüte 1‘ (черешов)
(бот.), Geschein n,-(c)s,-e (лозов) (сел.-ст.),
Stern m, -cs, -е (изсъхнал, на плод),
Nachblülc f, -еп (късен), Orangenblütc f
(портокалов) (бот.), Scheibenblüte f (на
сложноцветно растение) (бот.),
Schmctterlingsblütc f (пеперудовиден)
(бот.), Zwitterblüte f (хермафродитен)
(бот.) 3. Farbe f,-n (~ bekommen добивам
свеж цвят на кожата), Flor m,-s,-e
(обилен), Grundfarbe f (основен),
Kennfarbe f (отличителен), Gegenfarbe f
(контрастен) (физ.), Leibfarbe f (телесен),
Leichenfarbe f (мъртвешки) 4. Küpenfarbe
f (на кюпово багрило), Weiß n, -es, - (бял)
5. Renonce f, -n (липсващ) (карт.), Rispe f,
-n (в тъкачеството), Schneeball m (на
картоп), Schüttgelb n (сламен)
цвят-milchig (матов), milchlicht (матов)
цев-l. Blasrohr n, Büchsenlauf m (воен.),
Doppellauf m (двойна), Flintenlauf m (на
пушка), Gewehrlauf m (на пушка), Rohr
n, -es, -е (на пушка) (e-n auf dem ~ haben
взел съм някого на прицел ; wie ein —
saufen смуча като смок), Kanonenlauf m
(на оръжие) (воен.), Lauf m, -s, -г-е (воен.)
2.Pfeifenrohr n, -es, -е (на лула), Röhre f, -
n (kommunizierende ~n скачени съдове ;
durch die - gucken отивам си c празни
ръце), Schallrohr n (на кавал), Spule f, -n
(на птиче перо)
цеви-Trachee f, -n (проводящи, на висши
растения)
цедент-Zedent m, -еп, -еп (търг.)
цедилка-Durchschlag m,-(e)s,-e (готв.), Sieb
n, -s, -e, Seihtuch n, -es, -rer
цедило-Sieb n, -s, -e
цедирам-zedieren tr. (търг.)
цедка-Durchschlag m,-(c)s,-c (голяма телена)
(готв.), Teesieb n (за чай)
цедя-seigcrn tr., seihen tr., durchsieben tr.,
filtrieren tr.
цезаризъм-Cäserenlum n,-s
цезий-Zäsium n, -s (хим.)
цезура-Diärese f,-n, Zäsur f, -еп (в стих) (муз.)
цепи-Zechine f, -n (златна монета) (ист.)
Цейлон-Ceylon n
цекаключ-Kippschaltcr n
цел-1. Absehen n, -s, -, Behuf m,-e (zu welchem
Behuf за каква цел), Fleck m,-(e)s, -e/-en
(den rechten ~ treffen попадам точно в
целта), Hochziel п (висока), Jahresziel n
(за постигане в една година), Meinung f,
Scheibe f, -n (nach der ~ schießen стрелям
по мишената), Tagesziel n (на деня),
Zielpunkt m , Zweck m, -s, -e (das Ziel m-r
Reise ist Berlin und mein Zweck ist der
Abschluß e-s Handelsvertrages крайната
точка на пътуването ми е Берлин, а целта
ми е сключване на търговски договор ;
der Zweck heiligt die Mittel целта
оправдава средствата) 2. Angriffsziel n
(атакуема), Augenmerk n (при стрелба)
(остар.), Zielgebiet m (воен.)
цела-Zelie f, -lä (на античен храм)
целволе-Zcllwole f
целебен-heilbringend, heilkräftig, heilsam
целебност-Hcilsamkeit f
целен-zweckhaft
целенасочен-zielklar, zwekhaft, zielbewußt
целесъобразен-dienlich adj., rationell,
sachdienlich, sinnreich, sinnreich,
zweckdienlich, zweckmäßig
целесъобразно-angezeigt adj. (вие.),
zweckentsprechend, zweckgemäß
целесъобразност-Rätlichkeit f, -, Tunlichkeit
f, -, Zweckmäßigkeit f
целеустремен-zielsicher, zielstrebig,
zielbewußt
целeyстременост-Zieistrebigkei t f
целибат-Ehelosigkeit f
целик-Pfeilerm, -s

1333
цепа
целииа-Brachland п (сел.-ст.), Brand m,-(e)s
(получена чрез изгаряне на дърветата)
(сел.-ст.), Markkraut n, Neubruch ш
(разорана за пръв път), Neuland п,
Sellerie f, -п (бот.)
целнще-ОдШсЬкеН f, -rn
целодневен-ganztägig adj.
целокупен-ganz adj. (ein -er Charakter
цялостен характер; etw. im ~en verkaufen
продавам нщ. целокупно), gesamt adj.
(das ~e Volk целокупният народ), integral
целокунност-Ganzhcil f,-en , Gesamtheit f
целомъдреп-dczcnl adj., chrbat adj.,
jüngferlich, jungferhaft, jungfernhaft,
keusch, schamhaft, schienheilig (външно),
sittig, sittsam (die Sittsame spielen правя
се на скромна), züchtig
целомъдрена-modcst
целомъдреност-Jungderlichkeit f,
Jungfernschaft f
целомъдрне-Kcuschhcit f, -, Jungfräulichkeit
f
целомъдрне-Schcinhciligkeit f, - (външно),
Siltsamkcil f. Zucht f, -
целофан-Zcllophan n, -s
целувам-küssen tr. refl. (er küßte ihre Stirn
той я целуна по челото ; sie küßten sich
heiß целунаха се горещо)
целуваме ce-abküsscn tr. refl.
целуваие-Gcschnäbel n,-s, Handkuß m (на
ръката)
целуват ce-schnäbcln intr. h. (за птици)
целувка-1. Baiser m,n,-s,-s (готв.; сладкиш),
Wind m, -s, -е (готв.) 2. Busserl n, Feuerkuß
m (гореща, огнена), Judaskuß m
(юдинска), Kuß m, -sses, -rssc , Kußhand f
(въздушна) (c-m e-c Kußhand zuwerfen
изпращам на някого въздушна целувка),
Meringc f, -n, Mcringel n, -s, Schmatz m, -
cs, -е/ -fe (звънлива, звучна)
целувчнца-Mäulchcn n, -s, Pußmäulchcn n
целулоза-Zcllstoff m , Zellulose f, -n
целулоид-Zclluloid n, -s
целя ce-halten* intr. h. (zu hoch halten целя
се на внеоко), steuern intr. s. refl. (auf etw.)
, zielen intr. h. (auf etw. A, nach etw., in
etw. А) (в нещо)
целя-absehen* tr., abzielen intr. h (auf e-n, etw.)
(die Bemerkungen, Maßregeln, Pläne,
Regen zielen auf e-n, auf etw. ab
забележките, мерките, плановете са
насочени към нкг. нщ., отнасят се за нкг.,
нщ. ; ich weiß wohin das abziclt зная
накъде бие това), anstreben tr. (нщ.), auf
etw. abzwecken tr., bezwecken tr., gehen*
intr. s (ads geht auf mich това е насочено
против мен), hinausgehen* intr. s. (auf
etw.) (нещо), hinauslaufen* intr. s. ,
hinhallen* intr. h. (добре), münzen tr. intr.
h. (auf e-n, etw.) (да засегна някого) (diese
Bemerkung ist auf mich gemünzt тази
забележка ме засегна), zielen intr. h. (auf
etw. А) (нещо) (ich weiß, worauf s-e
Bemerkung zielt зная какво цели
забележката му)
целящ ce-ziclend
цена-1. Ansatz m, -cs, ч-с (на стока),
Anschaffungspreis m (костуема) (търг.),
Brief m,-(c)s,-e (на предлагани ценни
книжа) (търг.), Detailpreis m (на дребно),
Einheitspreis m (единна, стандартна),
Einkaufspreis m (покупна), Einsatzpreis m
(начална), Erzeugerpreis m (фабрична),
Festpreis m (твърда) (търг.), Höchsrprcis
m (максимална), Kampfpreis m
(конкурентна, за отстраняване на
конкуренти), Kaufpreis m (покупна),
Kaufschilling m (покупна), Kostbarkeit f.
-en (висока), Kostenpreis m (костуема),
Kostspieligkeit f (висока), Ladenpreis m
(продажна), Limit n, -s, -e, Mindestpreis
m (минимална), Nettopreis m (нетна),
Pauschalpreis m (глобална), Richtpreis m
(ориентировъчна), Schandpreis m
(нищожна), Schleuderpreis m (по-ниска
от стоннистта), Schundpreis m
(нищожна), Spottgcld n (смешно ниска),
Spottpreis m (смешно ниска), Tagespreis
m (пазарна), Tcuerkcit f, - (висока),
Verkaufspreis in (продажна),
Verrechnungspreis m (планова, на
матсрила на вложен труд), Werbepreis m

ценен
1334
(рекламна) (търг.), Wert m, -es, -с (Ware
im Werte von 500 M. стока на цена 500
марки ; die Güter steigen, fallen im Preis
цената на стоките се качва, пада),
Zahlungswert m (покупна) 2. Arbeitspreis
m (на труда) (икон.), Preis m, -es, -е (feste
Preise твърди цени ; um jeden Preis на
всяка цена ; Preissenkung снижение на
цените)
цеиен-geschätz (учител, художник)
(geschätzter Freund! скъпи приятелю! ;
Ihr geschätztes Schreiben почитаемото
Ви писмо), wcrtvol, kostbar, Wert¬
Wertpapiere ценни книжа)
ueiieii-kostbar, schätzbar , wertvoll (човек,
качество, книга, картина)
ценене-Distinktion f,-en (остар.), Haltung f, -
en, Wertschätzung f, Würdigung f, -en
(обективно, следствено на стойност,
достойнство)
цеиз-Zcnsus m, - (Wahlzensus избирателен
ценз)
цепзирирам-zensirieren tr.
цензор-Zcnsor m, -s, -oren
цензорскн-zensorisch
цензура-Einschnitt m,-s,-e , Zensur f
цензурирам-zensieren tr. , Zensur ausüben
цеии-Apothekerpreise pl. (солени) (разг.)
ценител-Schöngeist m (на художествената
литература и изкуствата), Schätzer m,-s,
-, Kenner m, -s (Kunstkenner ценител на
изкуствата)
ueiiiiocT-Idealwert m (идеална), Kapitalwert
m (капитална), Liebhanerwert m,
Seltenheitswert m (на рядък предмет),
Wert m, -es, -е (култова, духовна,
стопанска, научна, морална) (dem Feuer
fielen große Werke zum Opfer големи
ценности станаха жертви на огъня ; das
hat k-n Wert това няма никаква ценност
; an Wert gewinnen печеля ценност),
Wertgegenstand m, Kostbarkeit f (за
предмети)
ценности-1. Depositen pl. (депозирани),
Kostbarkeit f, -en, Sachwerte pl.
(веществени, материални), Werksachen
pl. 2. lmpondcrabilc n, -bilien
(емоционални)
ценообразуване-Wertbildung f
ценоразпис-Karte f, -n (на ядене), Preisliste f,
-n
центимал-Zentesimalwaage f (за теглене на
коли с товар)
центнер-Zentner m, -s (мярка)
централа-Dampfaniage f, Dampfkraftanlage f
(парносилова) (техн.), Fernsprechzentrale
f (телефонна), Gaswerk п (за светилен газ),
Kraftanlage f, Milchhof n
(млекосъбирателна), Relaisstation f
(ретранслационна) , Telephonzentrale f
(телефонна), U iberlandzentrale f
(далекопроводна електрическа) (ел.),
Vermittlung f, -en (телефонна),
Wasserkraftwerk n (водноелектрическа),
Weltfernamt n (международна
телефонна), Zentrale f, -en (на
организация, телефонна, на
окръжности) (Wasserkraftwerk водна
електрическа центала ; elektrische
Kraftstation електрическа централа)
централен-mittelst, zentral, Zentral-
(Zentralkomitee централен комитет)
централизация-Zentralisation f, -en (на едно
място, в един пункт), Zentralisierung f
централизирам-zentralisieren tr.
централизираие-Zentralisierungf
цеитрализъм-Zentralismus m
централистически-zentralistisch
центрирам-mitten tr. (техн.), zentrieren tr.
центрнране-Zentrierung f
центричен-mittig, zentrisch
центробежен-zentrifugal (Zentrifugalkraft
центробежна сила)
центровка-Zentrierung f
центростремителен-zentripetal
центрофуга-Honigschleuder f (за мед),
Milchschleuder f (за мляко), Schleuder f, -
n, Separator m, -s, -oren (за мляко),
Separator m, -s, -oren (за мляко),
Zentrifuge f
центрофугирам-zentrifugieren tr.
цептрофугиране-Schleuderarbeit f (техн.),

1335
цепнатина
Schleudern n
центрувам-ankörnen tr. (е керна център)
(техн.), zentrieren tr.
центруване-Richtigmachen n (техн.),
Zentrierung f
цеитурни-Zcnturio m, -s (хим.), Zenturium n,
-s (хим.)
центурия-Zenturie f, -n
център-l. Angelpunkt m (на тежестта)
(прен.), Anziehungspunkt m
(притегателен), Drehpinkt m (на
въртенето), Augenpunkt m (оптичен)
(физ.), Blickpunkt n (оптичен) (физ.) 2.
Atemzentrum n (на дишането) (анат.) 3.
City f,-s (търговски), Erdmittelpunkt m (на
Земята), Handelsstadt f (търговски, град),
Herz n, -ens, -en (ins Herz e-s Landes
eindringen прониквам в центъра на
страна ; das Herz Berlins центърът на
Берлин), Kern in, -s, -е (на слънчевите
петна), Stadtkern m (на град),
Wechselplalz m (с фондова борса) (търг.),
Zentrale Г. -п (на организация),Zentrum
n, -S, -геп (на град и др.), Kessel m, -s (на
обкръжение), Zielschwarze f (на
мишената) 4. Empfindungssitz m (на
усещанията) (псих.) 5. Kerngebiet п,
Lebensnerv m, Mitte f, -n, Mittelpunkt m
6. Mitteltreffen n (на бойно
разположение), Nabel m, -s,
Rechenzentrum n (изчислителен),
Schneckenauge n (на спирала) (техн.),
Schwergewicht n (на тежестта),
Schwerpunkt m (на тежестта) 7. Riechhim
n (на обонянието) (анат.)
центьр-нападател-МШекШгтег т (при
футбол) (спорт.)
ценя ce-vermietcn refl.
ценя-achten tr. (ich achte ihn hoch ценя го
високо; тача го много; er achtet das Geld
nicht той не цени парата), anrechnen tr.
(високо, ниско), eslimieren tr., halten* inlr.
h. (auf etw.) (нещо), hochachten tr. ,
hochhaltcn* tr. (високо), schätzen tr. (wir
~ ihn nicht besonders не го ценим
особено ; sie weiß ihr Glück nicht zu ~ тя
не знае да цени щастието си ; er verstand
nicht, ihre Güte zu ~ той не може да оцени
нейната доброта), wertachten tr. ,
wertschätzen tr. (високо)
ценявам ce-verdingen tr. refl. (sich bei c-m,
sich zu etw.) (при някого)
ценявам-dingen* tr.
цеияваце-Verding m, -es, -e
ценящ-musisch (музиката)
цеолит-Zcolith m, -cn, -en
цеп-GeIese n,-s (текст.)
ценач-Holzhacker m (на дърва), Spalter m, -s
цепва ce-aufreißen* intr. s. (die Naht ist
aufgerissen шевът се е разпрал)
цепвам-aufpressen tr. (чрез натискане) (с-е
Pflaume ~ разтварям слива), schlitzen tr.
(geschlitzte A:rmel ръкави c разрез)
цепване-Fissur f,-en (мед.)
цепелин-Luftschiff n, -es, -e, Zeppelin m, -s ,-
e, Zcppelinluftschiff n
цепепе-l. Haarspalterei f (на косъма) 2.
Klauberei f, -en (на думите) 3. Reißen n
(на плат), Spalten n, -s
ueiienima-Backscheit n (за фурна), Brand m,-
(e)s (горяща), Holzscheit n, Klipper m,
Kloben m, -s (дебела, голяма), Scheit n, -
es, -e(r), Schrot m, -cs, -e
цепи ce-anplatzen intr. s.
цеиителност-Teilbarkeit f (на минерали)
цепка-1. Anriß m, ...isses, ...isse (в ръб на плат
и под.) 2. Geldeinwurf m (за парите) 3.
Kimme f, -п (на мерник) 4. Knick m, -es, -
e,	Ritz m, -es, -e, Ritze f, -n, Schlitz m, -cs, -
е (за джоб, на панталон), Spall m, -cs, -e,
Spalte f, -n
цеплив-flssil adj., spaltig
цепнатина-Bcrgschrund m (в глетчер), Kluft
f,	-re, Knick m, -es, -c, Leck m, -s, -c,
Leckage f, -n, Riß m, -sscs, -sse (e-n ~
bekommen пуквам се ; das gab mir e-n ~
това ме стресна ; sich vor den - stellen
излизам в защита на нещо), Ritz m, -cs, -
c,Ritze f, -n, Schlund in, -s, -e, Schrunde f,
-n, Spalt m, -es, -e (das Licht dringt durch
c-n ~ ins Zimmer , Spalte f, -n (das Licht
dringt durch e-n - ins Zimmer , Sprung m,

цепнатппка
1336
-S, тС
ценнатинка-Anriß m, ...isses, ...isse (техн.)
цепове-Rute f, -n (на стан) (техн.)
цепула-Flamme f,-n (зоол.)
цепя ce-abspliltern intr. s., schiefem intr. h.
(на плочи)
ценя-l. hacken tr. (дърва), klöben tr. (дърва),
kloben tr. (дърва), scheiten tr. (дърва) 2.
kalmäusern intr. h. (косъма) (разг.),
quackeln intr. h. (косъма) 3. pflügen tr. intr.
h. (das Schiff pflügt die Wellen корабът
цепи вълните ; die Luft, den Sand, das
Wasser ~ строя на пясък, правя дупка в
морето; mit fremdem Klbe ~ с чужда пита
правя майчин помен ; heimlich mit e-m ~
скришом кова нещо с някого ; der Anker
pflügt котвата оре, влачим се по дъното),
reißen* tr. refl. (плат), schleißen* tr. (на
тънко), spalten tr. refl. (der Blitz hat den
Baum gespalten мълнията разцепи
дървото ; Fische ~ поря риба ; das
Geschlecht hat sich in drei Linien gespalten
родът се е разделил на три клона ; Haare
~ цепя косъма)
Цербер-Zerbcrus (мит.)
цербер-Zerberus in, -se (шег.), Höllenhund
m
церебрален-zerebral
церезии-Zeresin n, -s (изкуствен восък)
церемониал-Zeremoniell n, -s, -c
церемоииален-feierJich adj. (~e Kälte
церемониална хладнина), förmlich adj. ,
zeremoniell, zeremoniös, zeremoniell
церемоииалмайстор-Zeremonienmeistcrm
церемониалност-Steifhcit f, Steifigkeit f
церемонни-Geziere pl.
церемония-!. Abdankung f, -en (траурна),
Beerdigungsfeier f (погребална),
Begräbnisfeier f (погребална) 2.
Landes vater m (вид студентска),
Zeremonie f, -n, Feierlichkeit f (ohne
Umstände без церемонии)
церемоня ce-zieren refl. (ich sagte m-e
Meinung, ohne mich zu zieren казах си
мнението без да се церемоня), Umstände
machen
церин-Zerium n, -s (елемент) (хим.)
церит-Zerit m, -es, - (минер.)
церография-Zerographie f, -n
церя-behandeln tr. (мед.), heilen tr., kurieren
tr.
цесионер-Zcssionär m, -s, -e, Zessionär m, -s,
-c
цесия-Abtretung f, -en (юрид.), Zession f, -
en
цетаи-Zetan n, -s, -е (хим.)
цетон-Jcton m, -s, -s
цетрофуга-Entrahmer m,-s (за масло)
цех-Abtcilung f, -en (в завод), Dreherei f,-en
(стругарски) (техн.), Innung f, -en
(еснафски), Rösthütte f (за пържене на
руди), Rotgerberei f (дъбилен),
Schienenwalzwerk n (релсовалцовъчен)
(метал.), Schlämmerei f, -cn (промивен),
Schleiferei f, -en (шлифовъчен),
Schmelzhalle f (стъкловарен) (техн.),
Setzerei f, -en (словослагателски), Setzerei
f, -en (словослагателски), Sodalität f, -en,
Teppichweberei f (за килими),
Teppichwirkelei f (за килими), Vcrleimerci
f, -en (за проклейване), Werkabteilung f
(в завод), Werkstätte f (в завод), Werkstatt
f (в завод), Zeche f, -n, Zunft f, *e (die
mittelalterlichen Zünfte средновековни
цехове)
uexuiaiiii-Zellstein m (от пермеката
формация)
цецене-Vcrmietung f
цнаи-Zyan n, -s (хим.)
циаиоза-Zyanose f, - (мед.)
цибет-Zibet m, -s
цибетка-Zibetkatze f (зоол.)
цивет-Zibct m, -s
цивилен-1. Badegast m (c офицерски ранг)
(мор.), Zivilist m, -en, -cn (гражданин)
цивилен-bürgerlich adj., zivil, zivil-
цивилен-Zivilist m, -en, -en (гражданин)
цнвилизация-Gesitlung f, Zivilisation f, -en,
Sitligung f
цивилизирам-zivilisicren tr.
цивилизиране-Zivilisierung f, -en
цнвнлнзовам-sittigen tr., zivilisieren tr.

1337
циник
miBiuimoBaii-gesiltet adj., kultiviert
цивилизоваме-Zivilisicrung f, -en
цивилнст-Zivilist m, -en, -en
цивка-RüsscI m, -s (за нос)
mißpeiie-Flennerei f,-en (разп), Gewimmer n,-
s (презр.)
цивря-flennen intr. h (разг.), greinen intr. h
uiirainiii-Zigeuncr m, -s
цигаиия-Lumpigkeit f, -en
цигапка-Zigcunerin f, -nen
mirancKii-zigeuncrisch
цнганство-Zigeunertum n, -s
цнгапче-Spicß m, -es, -е (псч.)
mirapa-Papiros f, Papirosa f, sy, Zigarette f, -n
(sich D eine Zigarette drehen свивам си
една цигара)
mirape-Zigareltenspitze f
mirapn-Zigarettenpackung f (пакетче)
mirapiiHK-Zigarcttenbahäiter m
Hiinia-Krempziegcl m, Ziegel m, -s
цнгулар-Fiedlcr m,-s (уличен), Geiger m,-s,
Violonist m, -en, -en
цнгулка-Brettfiedel f (малка, примитивна),
Doppelgeige f (със седем струни), Fiedel
f,-n (разг.), Geige f,-n (auf der ~ spielen
свиря на цигулка), Lyra f, ..ren (старинна),
Violine f, -n, Wimmerholz n (раздрънкана)
цизалпнйски-zisalpinisch
цизелирам-ziseliercn tr. (техн.)
цизеляр-Ziseleur m, -s, -e
цикада-Zikade f, -n (зоол.)
цикла-Krätzcr m, -s, Kräzter m, -s, Kratzer m, -
s, Räumer m, -s, Schlichtklinge f (техн.)
циклама-ZykIamcn n, -s
цнклик-zykliker m, -s (поет.)
цикличеи-ringförmig, zyklisch
циклоид-Zykloidc f, -n (мат.)
циклон-Zyklon m, -s, -c
циклон-Zyklop m, -s, -е (мат.)
циклопски-zyklopisch
циклостил-Abziehapparat m, Vervielfältiger
m, -s
ци КЛ отимен-zy klolhym (xapaicrcp)
циклотрон-Cuclotron n,-s,-c (физ.)
цикория-Zichoric Г, -n (бот.)
цикъл-1. Arbctlsablauf m (производствен) 2.
Mondzirkel m (лунен), Mondzyrkulus m
(лунен) 3. Sagenkreis (от легенди,
предания), Sonnenzirkel rfi (слънчев),
Turnus m, -, -se , Vortragsreihe f (от
лекции, сказки), Zyklus m, -, -len
цилебат-Zölibat n, -s, -
цилиндрнчен-walzenförmig, zylindrisch,
walsenförmig
цнл1Шдър-1. Pintsch m, -s (плъстен), Bombe
f,-n (за течни газове), Fcdcrgchäusc n (на
пружина) (техн.), Haspclbaum m (на
подемна макара) (техн.), Meßzylinder m
(градуиран). Pintscher m, -s (плъстен),
Pumpenröhre f (на помпа), Pumpenrohr п
(на помпа), Pumpensliefcl m (на помпа),
Spindel f, -п (на джобен часовник), Stiefel
m, -s (на помпа), Trommel Г, -п (барабан)
(техн.), Walze f, -n, Wcl le f, -n (на кладенец)
(техн.), Wellrad n (на кладенец), Zivilhclm
m (разг.), Zylinder m, -s 2. Zylinderhut m
(шапка)
mtлиировам-zylindern tr.
цимбал-Hackbrett n (инструмент) (муз.),
Zimbal n, -s, -e, Zimbel f, -n, Zymbal n, -s,
-e
цимент-Erzzement m (руден) (мин.),
Rapidbinder m (бързовръзващ),
Schmelzzement m (глиноземен) ,
Schnellbinder m (бързо свързващ) (стр.),
Treiber m, -s (c непостоянен обем),
Wasserkitt m (хидравличен) (стр.), Zement
m, -es, -е (и на зъб)
UHMeiiTamiH-Einsatzhärtung	f
(повърхностна), Zementation f (на
стомана) (техн.), Zementierung f
цнментнрам-ankitten tr-, zementieren tr. (и
стомана)
цнментиране-Zcmcnticrung f
ципакалий-гуапкаЩит) n, -s (xmm.)
miiiaui-Zinnasche f (калаен окис) (хим.)
цинерария-Aschenkraut n	(бог.),
Aschenpflanzc f (бог.), Zincraria f, -icn
(бот.), Zinerarie f, -icn (бот.)
цинизъм-Schwcincrci f, -en, Schwcinigelci f,
Zote f, -n, Zynismus m, -s, -men
mimiK-Zyniker m, -s

циничен
1338
ципичен-derb adj. (~er Witz циничен виц),
drastisch adj., obszön, schlüpfrig, zotig,
zynisch
miiniqiiocT-Obszönität f, -en, Schlüpfrigkeit f
циния-Zinnie f, -n (бот.)
циик-Zink n, -s (xhm.)
цинкбленда-Zinkblende f (минер.)
цииквайс-Zinkweiß n (боя, белило)
mniKiiT-Augennicht(s) n (цинков окис)
(минер.)
щпжов-zinken
циикография-Zinkätzung f, Zinkdruck m,
Zinkographie f, -
цииобър-Bcrgzinnober m (минер.), Zinnober
m, -s
цинтьр-Brennpunkt m (прен.)
ционист-Zionist m, -en, -en
ционистки-zionistisch
ционозъм-Zionismus m
цип-Reißverschluß m, Zippverschluß m
ципа-Band n,-(e)s,Bänder (съединителна)
(анат.), Bast m,-es,-e (на млади еленови
рога) (лов.), Bauchfell п (коремна) (анат.),
Biathäutchcn п (листна) (бот.), Flughaut f
(летателна) (зоол.), Gehirnhaut f
(мозъчна) (анат.), Haut f, -f, Hirnhaut f
(мозъчна) (анат.), Jungfernhaut f
(девствена) (анат.), Knochenhaut f
(костна) (анат.), Nickhaul f (мигателна),
Schleimhaut f (слизеста) (анат.),
Schwimmhaut f (плавателна), Spelze f, -
n (на зърното) (бот.)
ципей-Furunkel m, -s, -
ципест-häutig, spelzig
ципица-Film m,-(e)s,-e
ципокрили-Hautflügler pl. (зоол.)
цирей-Assel f, -n (на пръста), Blutgeschwür
n (мед.), Druse f,-n, Eiterbeuel f (мед.),
Furunkel m,-s (вид) (мед.), Geschwür n,-
(e)s,-e (мед.), Karbunkel m, -s (многовръх)
(мед.), Schwär m, -s, -e, Schwäre f, -n,
Schwären intr. h.
цирк-Thespiskarren m (пътуващ) (mit dem ~
herumziehen скитам като странстващ
музикант) (шег.), Zirkus m, -, -se
(представаление, сграда) (beim Zirkus
sein работя в зирка; mach doch k-n Zirkus
! я, не прави такъв цирк ; das ist ja der
reine Zirkus това е цял цирк)
цирков-zirzensisch (zirzensische Spiele
циркови зрелища)
цнрконий-Zirkonium n, -s (елемент) (хим.)
циркулация-Begängnis n,-ses,-se, Kurs m, -
s, -е (на монети, банкноти), Rundlauf m,
Verkehr m, -es, Zirkulation f, -en,
Zirkulierung f, -en, Zugverkehr m (на
влаковете)
циркулира-1. kursieren intr. h. (за пари,
слухове) 2. verkehren intr. h. (за превозно
средство) (der Autobus verkehr
regelmäßig alle 15 Minuten auf dieser
Strecke автобусът се движи редовно на
всеки 15 минути по тази линия)
циркулирам-laufen inty., zirkulieren intr. h.
(пари, слухове), umlaufen* intr. s., im
Umlauf sein
циркулиране-Zirkulation f, -en
циркуляр-Ablängkreissäge f (техн.),
Durchlauf m,-s, Haftbrief m (за
арестуване), Kreissäge f (техн.),
Kreisschreiben n (писмо), Kurrende f, -n,
Laufzettel m (ж.п), Rundbrief m, Runderlaß
m, Rundschreiben n, Trennscheibe f (за
разяне), Zirkelsäge f (трион) (техн.),
Zirkular n, -s, -e, Zirkularsäge f (техн.),
Zirkularschreiben m
цистерна-Kesse! m, -s, Tank m, -es, -e,
Vorratstank m (запасна), Zisterne f, -n
цистит-BIasenentzündung f,-en (мед.)
miCTOCKon-Blasenspiegel m (мед.)
цитадела-Hochburg f (воен.), Zitadelle f, -n
(воен.)
цитат-Zitat n, -s, -e
цитирам-anziehen* tr. (извадки от книга,
автор, пример), anfiihren tr. , zitieren tr.
(текст, стих)
цитираие-Zitierung f, -en (на текст, стих)
цитогенен-zytogen
цитология-Zellenlehre f, Zytologie f, -
цитоплазма-Zytosom n, -s, -e / -ata
цитра-Hummel f, -n (c две струни), Zither f, -
n (die Zither schlagen свиря на цитра ;

1339
цъфтеж
zur Zither singen пея и си акомпанирам
на цитра)
цитропада-Zilronenwasscr п
циферблат-Zifferplatt п (на часовник)
ццфра-Bogcnzeichen п (на печатни коли)
(нсч.), Chargennummer m (означаваща
състава на една субстанция), Kennziffer
f, -п (контролна) (икон.), Leuchtziffer f
(светеща, на часовник), Richtzahl f
(контролна) (търг.), Stichzahl f
(контролна), Zahl f, -en, Zahlzeichen n ,
Ziffer f, -n (арабска, римска)
(aufgebauschle Ziffer надути цифри)
цифрен-zilTcrnmäßig
цифров-ziffernmäßig
цицер-Achtclcicero f (осминка)
цицеро-Ciccro Г(печ.)
mimiiia-Bculc f,-n, Bosse f,-n, Brausche f,-n
(на челото), Dübel m,-s (разг.)
циция-FiIzer m,-s (разг.), Geizdrachen m ,
Geizhals m, -cs, те
шшка-l. Nippel m, -s, Zitze f, -n (на виме),
Brust f, -re, Brustwarze f, -n 2. Zutscher m,
-s (на биберон) (фам.)
цицки-Gesäuge n,-s, pl.
цокач-Säufcr m, -s
цокьл-Basis f pl. Basen (архит.), Gurt m,-(e)s,-
e (архитект.), Mauersockel m, Säulenstuhl
m (на колона) (архит.), Sockel m, -s (стр.)
цол-Quadratzoll m (квадратен), Zoll m, -s, -fe
(мярка) (zwei Zoll slrak дебело два цола)
цои!-р1итр!, plumps!
цоп-klack, klatsch, klitsch
цопвам-klecken intr. h., platschen intr. h. (in
etw. А) (във водата) (es platscht плиска),
plumpen intr. h., plumpsen intr. h.
цопване-Plump m, -es, -е (във вода), Plumper
m, -s (във вода), Plumps m, -es, -е (във
вода), Pump m, -s, -e
цоца-Transüse f, -n (фам.)
цу кал o-Topf m, -es, те
цупльо-MauIhänger m
цупя ce-anmaulcn Ir. (нкм.) (разг.), maulen
intr., schmollen intr. h. (mit e-m) (на някого),
mürrisch werden
цъка-ticken intr. h. (за часовник)
цъкало-Springgurke f (бот.)
цъкам-pinken intr. h. (за часовник), schnalzen
intr. h. (mit der Zunge), ticken tr. (за
часовник)
цъкане-Schlag m, -es, те (на часовник,
сърце) (~ neun точно в девет ; auf den ~
kommen идвам на минутата; e-n - warten
чакам един момент), Ticktack п, -s (на
часовник)
цървул-Opanke f, -п, Bindschuh m, -s, -е
цървулан-Bauernlümmel m, -s, -
църка-zippen intr. h. (за птичка)
църкало-Spilzc f, -n
църкам-quiecken intr. h. (за мишка), quieksen
intr. h. (за мишка), tschilpen intr. h. (за
врабче), zwitschern tr. (за птица), zirpen
tr., spitzen tr. (=пръскам), bcspilzcn mit D
(=пръскам)
църква-Bethaus n (рядко), Dom m,-(c)s,-e
(съборна, митрополитска), Domkirche f
(съборна), Episkopalkirchc f
(епископална), Gotteshaus n ,
Hallenkirche f (късноготичсска, c еднакво
високи кораби), Kathedrale f, -n
(съборна, главна), Kathedralkirchc f
(съборна, главна), Kirche f, -n
(християнска) (heute ist keine Kirche днес
няма жърква ; aus der Kirche kommen
идвам от църквата ; griechtisch-
katholische Kirche източноправославна
църква), Kreuzkirchc f (кръстовидна),
Parochialkirche f (енорийска)РГаггс f, -n
(енорийска), Pfarrkirche f (енорийска),
Votivkirche f (оброчна), Wehrkirche f
църквица-Kapellc f, -n, Krypta f, -len (при
гробница под олтар), Krypte f, -n (при
гробница под олтар)
църковен-christlich adj., geistlich adj. ,
kirchlich
църковник-Kirchengänger m, Kirchgänger m
църковно-псвчески-psalmodisch
църковнославянски-kirchcnslawisch (език)
църковност-Kirchlichkcil f, -
цъфвам-blühen tr., aufblühen tr.
цъфтеж-Baumblüte f (на дърветата), Blüte f,-
n, Blust m,-es, Flor m,-s,-c, Nachblütc f, -

цъфтене
1340
en
цъфтене-Weinblüte f (на лозите)
цъфтя-blühen intr. h, remontieren intr. h. (бот.)
цъфтящ-remontant (повторно)
цъцрм-tröpfeln intr. h. s. imp. (дъжд), förmlich
adj., gänzlich adj., ganz adj. (die ~e Familie
цялото семейство; die -e Welt целият
свят; in ~er Figur фигура в цял ръст; s-e
-е Kraft aufbieten напрягам всичките си
сили), gesamt adj. (das -е Volk целият
народ), rein (ein -er Tyrann истински
тиранин ; ein -es Wunder цяло чудо ; ein
-er Zufall чиста случайност ; es war der
-e Hohn беше истинска подигравка ; er
ist e-e -e Null той е кръгла нула; etw. aus
-er Dummheit tun върша нещо само от
глупост), voll (е-е -е Stunde цял час ; е-п
in -er Größe malen рисувам някого в цял
ръст)
цял-1. ganz, voll, vollständig 2. unbeschädigt,
heil, unversehrt (den ganzen Tag целия
ден ; die ganze Welt цял свят)
цяло-Eintel n (мат.)
цялост-Gänzc f,-n (вие.), Ganze n,-n (etw. im
—n betrachten разглеждам нщ. в цялост),
Ganzheit f,-en, Komplex m, -es, -e, Totalität
f, -, Fülle f
цялостен-abgeschlossen part. adj. (творба,
характер), einheitlich adj., geschlossn adj.
part. , integral, rund (etw. ~ machen
закръглем, завършвам нещо), total,
Total.., zusammenfassend (изложение)
цялостност-Einlieitlichkeit f,-en, Ganzheit f,-
en , Geschlossenheit f, Integrität f ,
Totalität f, -
цялото-Ganze n,-n (ein -s bilden образувам
едно цяло)
цяр-Arkanum n, -s, ...капа , Arznei f, -en
(heilsame - добра поука; bittere - горчив
хап), Arzneitrank m (за пиене) (остар.),
Geheimmittel п (таен), Trank m, -es, -re
(чудотворно питие), Heilmittel n, -s
4
чавка-Dohle f, -n
Чад-Tschad m (езеро в Судан)
чадър-l.Dach n,-(e)s,Dache (на сенчесто
дърво) 2. Knicker m, -s (сгъваем), Minna
f, -..nnen, Parasol m, -s, -s, Regenschirm
m, Schirm m, -es, -e, Sonnenschirm m (за
слънце)
чадърджия-Schirmmacher m
чадърче-Knirps m, -es, -е (сгъваемо)
чаеи-Тее- (Teelöffel чаена лъжичка)
чай-Lindenblütenlee m (липов), Mate m, -s
(парагвайски), Tanztee m (c танци), Tee
m, -s, -s (ein Glas, e-e Tassa - чаша чай ;
e-n zum - einladen каня някого на чай ; е-
n - geben давам на някого чай ; erst
abwarten, dann - trinken ! спокойствие
и силна храна ; abwarten und - trinken
гледам си кефа ; im - sein на градус съм
; laß die - kochen ! пий една студена вода
I)
чайка-Labbe f, -п (хищна), Meerschwalbe f,
Möwe f, -n
чайиик-Teekanne f (от сервиз), Teekessel m
(за възваряване на вода)
чак-erst adv. (ich habe ihn - gestern gesehen
чак вчера го видях)
чакай-halt
чакал-Goldwolf m (зоол.), Grand m,-s,-e,
Schakal m, -s, -e
чакалня-l. Huthaus n (земна миньорска) 2.
Vorzimmern
чакало-Ansitz m, -es, -е (лов.), Anstand m, -
s, -е (лов.), Jagdkanzel f (лов.)
чакам-antichambrieren intr. h. (като просител
в чакалня на висш началник) (рядко),
gedulden refl. (~ Sie sich e-n Augenblick
почакайте един момент), harren intr. h.
(G или auf e-n, etw.), Zusehen* intr. h. (ich
werde noch e-e Weile Zusehen ще чакам
още малко), zuwarten intr. h. (търпеливо,
спокойно), warten auf A

1341
часовник-
чакъл-Bausand m, Geröll(e) n,-(e)s (речен),
Graus m,-es (дребен), Grus m,-es,-e
(дребен), Kies m, -es, -e, Kiesel m, -s,
Klarsclag m (до 4 см. парчето), Koffer m,
-s (междурелсов), Rieselschotter m
(дребен), Rollslein m (речен), Schotter m,
-s,-
чакълест-gramlig rulj. , kiesartig, kiesclig,
kiesig (камък)
чалма-Bund n,-c, Tulban m, -s, -e
чалнат-manoli
чалъм-Kunst f, -re, Masche f, -n, Vorteil m
чам-Tanncnholz n
чамов-i'ichtcn adj.
чампар-Tömpel m, -s
чамнаре-Klapper m, -s
чамсакъз-Flußharz n , Tannenharz n
чанта-Arbeilsbeutel f (платнена) (за
ръкоделие, плетиво), Büchermappe f ,
Einholkorb m (за покупки), Einkaufstasche
f (за пазар), Felleisen n (ист.), Handtasche
f (дамска), Kartentasche f (за карти)
(восн.), Mantelsack m (пътна), Mappe f, -
n, Markttasche f (пазарна), Ranzen m, -s
(училищна, за гръб), Reisetasche f
(пътна), Schulsack m (ученическа),
Stadtkoffer m (за из града), Tasche f, -n,
Weidmannssack m (ловджийска)
чаптаджия-Taschcnmacher m
чантичка-Pompadour m, -s, -е (дамска),
Ridikül m, -s, -е (за ръкоделие)
чап-Rcißmaß n (техн.)
чапраз-Schließe f, -n, Schrank m, -es, -i-e (техн.),
Spange f, -n
чаиразепе-Schrank m, -cs, -fe
чар-Anmul f, Bann m,-(e)s,-e (einen in Bann
halten пленявам нкг. c чара си), Charme
m,-s, Holdseligkeit f, Huld f, -, Lieblichkeit
f, -cn, Reiz m, -es, -e (das hat k-n ~ mehr für
mich това вече не ме привлича ; die
weiblichen -е женските прелести),
Scharm in, -s, -е, Zauber m, -s (der Zauber
des Geldes чарът на парите)
чардак-Dachlaubc Г (за лоза, асма),
Laubengang m, Söller m, -s
чардаш-Csardas m,Tschardasch m
чарк-Flechtmaschine f
чарлстон-Charleston m,-s
чаровен-anmutig adj. (пейзаж), anmutsreich
adj. , anmutsvoll adj. , hold, holdselig,
lieblich, liebreizend, zauberhaft, zauberisch
чаровиица-Huldin f, -nen
чаровиост-Liebreiz m, Lieblichkeit f, -cn
чародееп-zaubcrhaft, zauberisch
чародей-Zauberer m, -s
чародейство-Zauberei f
чартнзъм-Chartismus m (икон.)
чаршаф-Bcttlaken n, Betttuch n, Laken n, -s,
Leinenlacken n (ленен), Leinenlechen n
(ленен), Leintuch n (ленен),
Übcrschlagglakcn n (юрганскн, за
закопчаване)
чаршафи-Bettübcrzug m, pl. (на легло)
час-Arbeitsstunde f (работен) (икон.),
Bürgerstunde f (полицейски) (остар.),
Drudenstunde f (среднощен) (мигол.),
Gesangstunde f (по пеене), Klavierstunde
f (по пиано), Kurzstunde f (непълен,
кратък учебен), Lehrstunde f (учебен),
Lektion f, -en (учебен), Lesezeit f, -cn (за
четене), Nähstunde f (по шев ,
ръкоделие), Polizeistunde f (полицейски),
Rcchenstunde f (по аритметика),
Schäferstündchen n (любовен),
Sommerzeit f (летен), Späte f, -n (късен),
Sprechstunde f (приемен), Sterbestunde
f (последен, на умиращ), Tagesstunde f
(от деня), Todesstunde f (смъртен),
Turnstunde f (но гимнастика),
Viertelstunde f (четвърт), Zeichenstunde
f (по рисуване), Zeit f, -en (welche Zeit ist
es колко е часът ; ihre Zeit ist gekommen
дойде й часът), Zwischenstunde f
(междинен, свободен)
часлично-а conto (плайщане)
часове-l. Höre f, -n (църковна служба) 2.
Mehrarbeit f (наднормени) 3.
Weihestunden pl. (тържествени, на
свещенодействие, на възвишено
вглъбление)
часовник-Abenduhr Г (слънчев часовник),
Ankeruhr f (с котвен механизъм),

часовниче
1342
Armbanduhr f (ръчен), Chronograph m,-
en (за записвине на времето), Kapseluhr
f (с капаци), Kuckkucksuhr f (който кука
като кукувица), Läufer m, -s (пясъчен),
Pendeluhr f (стенен с махало), Pendüle f,
-п (за маса, за стена), Regulator m, -s, -
огеп (стенен, c махало), Repeticruhr f
(сигнализиращ часа при натискане на
копче), Sanduhr f (пясъчен), Sonnenuhr f
(слънчев), Standuhr f (стоящ), Stechuhr f
(контролен), Taschenuhr f (джобен),
Totenuhr f (мъртвешки) (зоол.), Turmuhr
f (на кула, градски)
часовииче-Reihenschmabel m (бот.),
Reiherschnabel m (бот.)
часовой-Schnarrposten m (при кавалерийски
походен караул) (воен.), Wache f, -n,
Wacht f, -en
часослов-Horarium n, -s, -rien
част-l. Abgesang m, -s, ч-с (заключителна
част на строфа) 2. Abwehrbereitschaft f
(воен.) (дежурна) 3. Anteil m (n), -(e)s, -e
(от нщ., в нщ.) (~ am Gewinn, an der
Erbschaft, an der Regierung участие в, дял
от печалбата, наследството,
управлението), Armschiene f (от бронята,
покриваща ръката) (ист.), Aufbau m, -s, -
ten (горна) (на постройка) (die geistige
Kultur ist ein ~ auf der materiellen
Grundlage духовната култура е
надстройка върху материалната основа)
(и прен.), Aufgebot n, -s, -е (свикана от
запаса) (воен.), Aufgesang m, -s, ч-е
(начална) (на строфа) (в средновековни
немски песни), Aufklärungsabteilung f
(разузнавателна) (воен.), Ausbau m, -(e)s,
-ten (издадена напред от пристройка)
(напр. еркер), Back f,-en;n,-(e)s,-e
(издигната, на кораб), Backe f,-n
(заоблена, на плод), Balllen m,-s (долна,
закръглена, на носа), Bart m,-(e)s, Bärte
(предна, на комета) (остар.), Bauch т,-
(e)s, Bäuche (издута, на шише, на кана,
на бъчва, на корабно платно),
Bestandteil m, Blatt n,-(e)s (плоска,гладка,
на предмет), Blatt n,-(e)s (предна, лицева,
на обувка), Bruchteil m, Chor m,-s
(олтарна, на църква), Ecke f,-n, Einbau m
(вградана), Einzelteil m (отделна) (техн.),
Element n,-(e)s,-e (съставна), Ende n,-s,-n
(малка), Erbanteil m (наследствена),
Erbteil m (наследствена) , Ersatzteil m
(запасна, резервна), Formation f,-en
(воен.), Fraktion f,-en (от нщ.), Haltung f,
-en (от река), Kammstück n (вратна, на
заклано говедо), Kux m, -es, -е (от мина,
от рудник), Lose n, -s (от въже), Material
n, -s (материална), Meßtrupp m
(топографска), Milliardstel n, -s
(милиардна), Millionstal n (милионна),
Möndchen n, -s (видимата от нокътния
корен), Neustadt f (нова в град), Oberteil
п (горна, на дреха), Part m, -n, -е (ich für
mein ~ що се отнася до мен ; du hast d-n
~ имащ си частта), Parte f, -en (на
симфония, соната), Partie f, -n (die
schönsten ~d des Parkes най-красивите
части на парка ; die lyrische ~n in
Goethes “Iphigenie “ лирическите части
в Гьотевата “ Ифигения “), Partikel f, -n
(нензмекяема на речта- наречие,
предлог), Passage f, -п (муз.),Pflichtteil m
(задължителна, от наследство), Pikett n, -
s, -е (дежурна), Quote f, -n (процентна),
Rahmenverband m (кадрова) (воен.),
Redeteil m (на речта), Reiter m, -s
(подвижна, на машина), Reserveteil m
(резервна) (техн.), Richtsatzplan m (от
заводския план, установяващ
оборотните средства на производството)
(търг.), Satz m, -es, ч-е (от партия тенис)
(in drei Sätzen gewinnen печеля на три
сета (при тенис); ein ~ Tennisspiele един
сет) (спорт.), Satz m, -es, ч-е (от симфония,
соната, концерт) (муз.), Satzglied п (на
изречение) (грам.), Satzteil m (на
изречение) (грам.), Schaft m, -es, ч-е
(продълговата), Seitenstück п
(странична, на нещо), Sparte f, -п (от
здание, предприятие), Spiegel m, -s
(напечатана, на страница), Ständer m, -s
(неподвижна на машина за променлив

1343
ток) (ел.), Teil m, -es, -e (gleiche ~e равни
части ; ein gut ~ голяма част ; ein gut ~
Frechheit голяма доза нахалство ; sein ~
beilragen давам своя дял ; ich für mein -
що се отнася до мен ; er hat das bessere¬
gewählt той избра по-добрия дял),
Trumm n, -es, 4-er, Truppe f, -n (войскова)
(воен.), Truppenteil m (военна),
Verbindungtrupp m (свързочна) (воен.),
Verhällnisanteil m (пориорционална),
Voraus m (от наследство), Wegstück n (от
път), Wittum n, -s, -5-er (наследствена, на
вдовица), Wortarl f (от речта) (грам.)
частен-besonder adj.
частн-Bautruppen pl. (строителни) (воен.),
Beiwerk n pl. (допълнителни), Spindel f, -
n (на вретенообразни уреди)
частица-1. Bruchteil m 2. Fettauge n (мазна)
3.	Fragcpartikel f (въпросителна) (грам.)
4.	Partikel f, -n
частичен-partial, partiell, partitiv, Teil..,
teilweise (плащане)
частично-abschläglich
частпик-Einzelbauer m (едноличен)
частник-селяиин-Parzellcnbauer m
частно-Quolicrt m, -en, -en (мат.)
4acTnoiipaBen-bürgcrlich adj.
чат!-ра№
чат-klirr
чатал-I. Astgabel f (на дърво), Gabel f,-n 2.
Schritt m, -cs, -е (на панталон), Zwiesel f,
-n
чаталест-gabelförmig adj., gegabelt adj. part.
, zwieselig
чафосвам-krispeln tr. (кожа)
чаша-Angster m, -s, - (c гротескни форми),
Becher m,-s (цилиндрична) (den Becher
herumgehen lassen пускам чашата да
обикаля при задружно пиене), Bierglas
п (бирена), Deckelglas п (с капак), Flöte
f,-n (висока, винена), Glas n,-cs, Gläser,
Humpen m, -s (за бира), Kaffeeschale f
(кафена), Kaffeetorf m (голяма, за кафе),
Kelch m, -s, -е (със столче) (den Kelch
des Leidens is auf die Neige leeren
изпивам чашата на страданието до
дъното), Kelchglas п (със столче),
Knobelbecher m (за здраве), Krug m, -es,
■ге (глинена или метална) (ein Krug Bier,
Wein чаша бира, вино), Lase f, -n (глинена
за бира), Leidenskelch m (горчива),
Milchglas n (за мляко), Obertasse f (без
чинийка), Paß m, -sses, 4-e (градуирана
за мярка), Schale f, -n (за кафе),
Schnabeltasse f (c шулец), Schröpfglas n
(за вентузи), Schröpfkopf m (за вентузи),
Stange f, -n (висока, цилиндрична за
бира), Stengelglas n (c тънко столче),
Stiefel m, -s (като ботуш) (e-n guten ~
vertragen пийвам си здравата, нося
много), Tasse f, -n (c чинийка за чай,
кафе) (е-е - Kaffee чаша кафе ; nicht alle
~n im Schrank haben не съм c всичкия си
; das ist aber e-e trübe - ! ама че скучен
човек !), Tassenkopf m (без чинийка),
Teetasse f (чаена), Türkenköpfchen n
(турска, за кафе), Tulpe f, -n (за бира, във
форма на лале със столче), Tummler m, -
s (голяма, самоизпразваща сс),
Wasserglas п (водна), Willkommsbecher
m (за приветствие за добре дошъл),
Würfelbecher m (за хвърляне на зарове)
чашка-Becher m,-s (бот.), Bcinkehle f
(колянна) (анат.), Blütenkelch m (на цвят)
(бот.), Eichelbecher m (на жълъд),
Eierbecher m (за варено яйце), Kelch m, -
s, -е, Kunde f, -n (зъбна, при която се
познава възрастта на кон до 8 год.),
Mokkatasse f (за кафе), Napf m, -es, * (на
плод)
чашковиден-kelchartig
чашкодрян-Pfaffenbaum m (бот.), Spillbaum
m (обикновен) (бот.)
чаишик-Erzschenk m (ист.), Mundschenk m
чашообразен-bechcrförmigadj.
чая-Fcncheltce m (от копър)
чвор-Ast m, -es, -fe (ein Brett voll Äste чепата
дъска), Astknorren m, Astloch n, Knagge
f, -n, Knaß m, -cs, -e, Knast m, -es, -e,
Knebel m, -s, Knorz m, -s, Knubbe f, -n,
Knubbel m, -s, Knubben m, -s, Knust m, -
es, -c

1344
чворест
чворест-ästig adj., knorrig, knotig
че нали-auch conj. (за мотивировка) (er hat
es nicht fertig gebracht, wie sollte er ~ той
не успя да направи това, та и как би
могъл)
че-1. auch conj. (като упрек, израз на
недоволство или иронично) (често
непреводимо) (du kannst [aber] - nie den
Mund halten аслъ ти никога не можеш
да си държиш устата ; du mußt [doch] -
immer dabei sein ти пък аель винаги се
месиш в такива работи ; warum läßt er
mich - nicht zufrieden? защо пък не ме
остави на мира? ; das fehlte - noch! само
това не липсваше!) 2. ja (er kommt ja immer
zu spül че той винаги закъснява) 3. ja
(неопределено) (das ist ja gar nicht
schwer че това никак не е трудно)
чебур-Bottich m,-s, Butte f,-n, Kübel m, -s,
Küfer f, -n, Kühlboltlich m (охладителен)
(техн.), Zuber m, -s
чебьр-Schaff n, -s, -e
чевеникож-Rothaut f (индианец)
чевило-Lippcnstirt m
чеврьст-behemdig adj., fix adj. , keß, mobil,
regsam, rösch, wusclig, wusselig
чедо-Kind n, -es, -er, Schoßkind n (галено)
чезна-dahinschwinden* intr. s, dahinwelken
intr. s trnb., hinschwinden* intr. s. ,
hinsiechen intr. s., schmachten intr. h. (vor
Liebesqual - топя се любовна мъка; nach
s-e Heimat - чезна по родината),
schwinden* intr. s. (sein Mut schwand
куражът му спадна), verschmachten intr.
s., verzehren tr. (за болест)
чезнепе-'Verzehrung f (от £олест)
чезпричииен-grundlos adj.
чеиз-Brautausstattung f, Trousseau m, -s, -s
чек-Bankschek in (банков) (търг.), Barscheck
m (платим в брой) (търг.), Blankoscheck
m (бланков) (търг.), Kassascheck m (на
предявителя), Scheck m, -s, -s (търг.),
Verrechnungsscheck m (безкасов,
безналичен), Wechsel m, -s (за месечна
издръжка на студент)
чекмедже-Einlage f,-n (на шкаф), Einschub
m,	-(e)s, Einschübe, Geheimfach n
(секретно), Kasten m, -s (на маса,
картотека, на шкаф, в магазин), Lade f, -
n , Schieb(e)fach , Schiebkasten m,
Schieblade f, Schubfach n, Schubkasten
in, Schublade f, Tischkasten in (на маса)
чекрък-Haspcl f, -n ; m, -s, Rädchen n, -s,
Rad n, -es, -rer, Schnurre f, -n, Spinnrad n,
Spulrad n (за завиване на масури) (текст.)
челебийка-Braut f (бот.)
челен-frontal adj. , führend part. adj.
челече-Männchen n, -s
челист-Cellist m,-en
челo-l. Balkenkopfm (на греда) (стр.) 2. Cello
n,	-s 3. Finne f,-n (на чук) 4. Front f,-en 5.
Rücken m, -s (на клин) (e-m im - sitzen
седнал съм зад някого ; e-m den - kehren
обръщам на някого гръб ; dem Feinde
den - zeigen обръщам гръб на
неприятеля ; e-n brieten - haben имам
широк гръб ; den - steif halten не се чупя
; e-m den - steifen подкрепям някого ; е-
n krummen - machen чупя си гърба ; dir
juckt wohl der - ? май, че е сърби гърбът
за бой) 6. Trum m, -es, -е (като част от
забой) (мин.)
чел гост-1. Fischbein п (китова) (зоол.) 2.
Kiefer in, -s (анат.), Oberkiefer п (горна)
чел гости-1. Kinnbacke f (горна и долна),
Kinnbacken m (горна и долна) 2. Klaue f,
-п (техн.) 3. Mitnahme f, Mitnehmer m
челяд-Großfamilie f(ncT.), Sippe f, -n, Sippe f,
-n
чембалист-Ccmbalits m,-en
чембало-Cembalo n,-s, Klavezimbel n, -s, -n,
Klavizimbel n, -s, -n, Zimbel f, -n
чембер-Flacheisen n (метал.)
чемер-Balg n,-s,Bälger (прен.)
4eMepHKa-Germerm,-s (бот.)
чемерка-Saufenche! m (бот.)
чемодан-Mantelsack m
чемшнр-Hülse f, -n (бот.), Stechbaum m
(самодивски) (бот.) , Stecheiche f
(самодивски) (бот.), Stechpalme f
(самодивски) (бот.)
чене-Dreckschleuder f (голямо) (фам.),

1345
червеноопашка
Großmaul п (голямо, за човек) (шег.),
Lippe f, -n, Mundwerk n (ihr ~ steht nie
still не й спира устата ; ein gutes ~ haben
не ми е вързан езикът, имам чене)
чеп-Ast m, -es, -гс (ein Brett voll Äste челата
дъска), Astknorren m, Astloch n, Dübel
m,-s, Knagge f, -n, Knaß m, -es, -e, Knast
m, -es, -e, Knebel m, -s, Knorz m, -s, Knubbe
f, -n, Knubbel m, -s, Knubben m, -s,
Spundzapfen m (дървен), Wimmer m, -s,
Zapfen m, -s
чеиат-üstig adj., dreikantig adj. (разп), knorrig
4eniiK-Sliefelcttc f, -n
ченка-Kamm m, -s, -re (грозде без зърната),
Rapp m, -n, -n (оронена, грозде), Steckling
m, -s, -e, Traube f, -n (e-e - Wein чепка
грозде), Weinkamm m (грозде, озобена)
ченкало-Aufkratzeisen n (текст.), Krempel f, -
n (текст.), Reißwolf in (техн.), Wolf m, -s,
-rC
чепкам-flockcn lr., kratzen refl.
чеплика-Karde f, -n
чер-dunkel adj. (за цвят), pechig, schwarz (~c
Blattern, Pocken едра шарка ; -e Brett
черна дъска ; ~с Diamanten каменни
въглнща ; die — Kunst магьосничество,
кногопечатане ; die -е Liste черният
списък ; der Schwarze Peter черният
Негър ; ~с Seele пъклена душа ; der ~е
Star черно перде на окото ; der -е Tod
чумата ; der ~е Woche страстната
седмица ; mir wird - vor den Augen
причернява ми пред очите ; da sieht cs
- auf weiß gedruckt ето го написано
черно на бяло ; das Schwarze in Auge
зеницата)
черва-Darm m,p!., Darmträgheit f (лениви)
(мед.), Dünndarm m (тънки) (анат.),
Gedärm n,-(e)s,-c, pl. , Kaldaunen pl.
(говежди), Leerdami m, Wurstdann m (за
наденици)
червата-Bauchknurren n (на червата)
червеи-Gcwürm pl. (събир.), Ringelwürmer pl.
(иръстенссти) (зоол.)
червей-Brotkafcr m (хлебен) (зоол.),
Bücherwurm ш (книжен, за човек),
Buchdrucker m (дървен), Eingeweidewurm
m (чревен) (зоол.), Erdenwurm m ,
Fadenwurm m (кръгъл) (зоол.), Leserate f
(книжен), Made f, -n, Maiwurm m
(майски), Ölkäfer pl. (майски),
Regenwurm m (дъждовен),
Röhrenschnecke f (морски) (зоол.),
Saateule f (зимен сив) (зоол.), Wunn m, -
s, -rer (sich winden wie ein Wurm вия се
като червей)
червей че-Wurm m, -s, -fer (и за беззащитно
дете) (das arme Wunn клетото червенче)
червен-fuchsrot adj. , korallen (като корал),
puterrot (като рак, от яд), rot (~es Blut
алена ктьв ; ~с Rübe червено цвекло ; ~
werden поруменявам ; - im Gesicht
werden зачервявам се ; - werden vor Wut
почервенявам от гняв ; e-n ~сп Kopf
bekommen пламвам до уши ; ~с Augen
зачервени очи ; sich die Augen ~ weinen
очите ми се зачервяват от плач ; der -е
Hahn auf’s Dach setzen запалвам къщата
; der -е König менструация ; der -е
Meister червеният палач ; ~-е Ruhr
дезинтерия ; -er Glaskopf хематит ; к-п
~еп Pfennig mehr haben не ми остана
пукната пара)
червепанлелест-drall adj.
червени кав-rötich, stichelhaarig (кон)
4epBeiiiuia-Rötc f, - (ihr stieg die - in das
Gesicht червенина обля лицето й), Rot n,
-s
червенка-Röteln pl. (мед.), Rotlauf m (вет.)
червено-Rot n, -s, - (sattes ~ наситено
червено)
червено-tizianisch (тнцианово, за цвят на
коса)
червеноармеец-Rotarmist т, -сп, -сп
червенобузест-rotbäckig,	rotbackig,
rotwangig
червеноглавец-Rolkopf m (разг.)
червепогръдка-Rotflcck m (зоол.)
червеио-кафяв-sicna (цвят), siena (цвят)
червенокос-fuchsig adj., rotfarbig
червеноонашка-Garlcnrotschwänzchen n
(градинска) (зоол.), Rotschänzchen n

червеноперка
1346
(зоол.)
червеноперка-Plötze f, -п (зоол.), Rotauge n
(зоол.), Rotfeder f (зоол.)
червенопръстница-Rötel m, -s
HepBeiiouiiifiKa-Rotkehlchcn n (зоол.)
червепушка-Dompfaff m (зоол.), Gimpel m,-s
(зоол.), Laubfink (зоол.), Pfal'fchen n, -s
(зоол.), Täubling m, -s, -е (едлива) (бот.)
червеиясвам-wurmen intr. h.
червило-Rot n, -s, -, Schminke f, -en (~
auftragen, auflgen слагам червило, грим
; s-e Höflichkeit ist nur ~ неговата
учтивост е само маска)
черво-Appcndix m, -es, ...izes (сляпо) (анат.),
Blinddarm m (сляпо), Darm m,-(e)s,
Dickdarm m (дебело) (анат.),
Gartcnschlauch m (за поливане),
Grimmdarm m (дебело) (анат.), Kolon n, -
s, -s (дебело), Saitling n, -s, -е (за струни),
Schlauch in, -es, -e, Zwölffingerdarm m
(дванадесетопрътово) (анат.)
червоеден-wurmstichig
червоедииа-Wurmfraß m, Wurmstich m
червоугодник-Schlemmer m, -s
червояднна-Käferfraß m
4epBa(ce)-schminken tr. refl.
червяк-Schneck m, -s, -cn (техн.), Schnecke
f, -n (техн.)
4eprap>Nomade in, -n, -n, Zigeuner m, -s
(прен.)
чергарски-jcnisch, nomadenhaft, nomadisch
чергарство-Nomadentum n
чергило-Blache f,-n, Plache f, -n (на кола),
Plane f, -n (на кола), Verdeck n, -es, -e,
Wagenbedeckung f, Wagenplane f
черда-Rinderherde f
череи-klohrabenschwanz (като въглен),
pechschwarz (като смола), rabenschwarz
(като гарван), rußschwarz (като сажди),
schwarz (~е Blattern, Pocken едра шарка
; ~е Brett черна дъска ; ~е Diamanten
каменни въглища ; die ~ Kunst
магьосничество, кногопечатане ; die ~е
Liste черният списък; der Schwarze Peter
черният Петър ; ~е Seele пъклена душа ;
der -е Star черно перде на окото ; der ~е
Tod чумата ; der ~е Woche страстната
седмица ; mir wird ~ vor den Augen
причернява мм пред очите ; da steht cs
~ auf weiß gedruckt ето го написано
черно на бяло ; das Schwarze in Auge
зеницата)
череп-Bregen m,-s (разп), Bregenkasten m
(шег.), Gehirnschale f (анат.), Hirnschale f
(анат.), Schädel m, -s (e-m den ~ spalten
разцепвам на някого черепа ; sich D
blutige ~ holen биваме отблъснати c
кървави загуби), Totenschädel m
(мъртвешки)
череиеи-kranial
череша-1. Kirschbaum n (дърво), Kirsche f, -
n (и дърво) 2. Traubenkirsche f (гроздена),
Vogelkirsche f (дива) (бот.), Zwiesel f, -n
(дива), Zwieselbeere f (дива)
череша-хрущял ка-Knorpelkirsche f
черешов-kirschen
черква-Gotteshaus n
черкезин-Tscherkesse m, -n, -n
черкезки-tscherkcssisch
черклувапе-Kirchfahrt f (на родилка)
черкуваие-Kirchgang m (на родилка)
черноборсаджия-Schieber m, -s
чернеепе-Kohlung f
чернея-kohlen intr. h., rußen intr. h.
чернмжа-Maulbeerbaum m
черпика-Braut f (бот.)
чернилка-Schlichte f, -n (печ.)
чернилник-Braunelten f,pl. (бот.)
чернило-Schwärze f, -n
черничка-Rainweide f (миризлива) (бот.)
4epno..-Schwarz..
черно-Schwarz n, -en, - (цвят) (gern - tragen
обичам да нося черни дрехи ; ~ steht ihr
gut черният цвят й отива ; е-е Frau in ~
жена в траур)
чериоборсаджийство-Schieberei f, -п
черноборсаджия-Pascher m, -s,	-,
Schleichhändler т
черноборсов-schwarz (die Ware kommt - an
стоката идва контрабандно; er ging ~ über
die Grenze той премина границата
нелегално)

1347
черпоборсово-Schwarz..
чериова-Kladele f, -п
черновка-Brouillon n,-s,-e, Kladde f, -n
чериовръх-Wohlgemut n (бот.)
черновръхче-Dost m,-s,-e (бот.)
черногледец-Schvvarzseher ш (разг.)
ч ep ii огледс ic и- pessimistisch,
schwarzscherisch
чериотледство-Schwarzfarberei f, -n
nepiioropcKH-montenegrinisch
черногу шка-Zaunamer f (зоол.)
чериозсм-Dammerde Г(ссл.-ст.), Mutterboden
m, Muttererde f, Pflanzenerdc f,
Schwarzerde f
чериокапец-PfalT m, -en, -cn, Pfaffe m, -n, -n,
Schwarzkippcl m (поп) (разг.), Schwarzrock
m (поп) (разг.)
чернокапски-pfüffisch
чернокашцнна-Schwarzfarberci f, -n
черноок-braun adj.
MCpnoiiepKa-Garlenrotschwänzchen n (лиса)
(зоол.)
чернота-Schwärze f, -n
черпя-schwärzen tr. rcfl. (elw.) (mit Kohle ~
изписвам c въглен ; der Rauch hat die
Mauer geschwärzt от пушека е почерняла
стената)
чсрпак-Fülle f, Greifer m,-s(TCXH.), Kelle f, -n,
Klaue f, -n (техн.), Laffe f, -n (на лъжица),
Schlag m, -cs, те (супа), Schöpfgerät n,
Schöpfkelle f, Schöpflöffel m,
Wasserschraube f (за вода)
черпалка-Löffcl m, -s (на багер)
чернеие-Entnahmc f,-n
черия-freihallen* tr. (er hat die ganze
Gcssclschaft freigehallen той почерпи
цялата компания), hofieren intr. h., keilen
tr. , kredenzen tr. , regalicren tr., schöpfen
tr. (aus der Quelle ~ черпя от извора ; der
Kahn schöpft Wasser лодката започва да
се пълни с вода ; aus dem vollen ~ черня
с пълни шепи ; Hoffnung, Mut, Verdacht
~ черпя надежда, кураж, усъмнявам се ;
Trost - получавам утеха ; Geduld -
въоръжавам се с търпение ; Atem, Lufi
— поемам дъх), spenden tr., spendieren tr.
	чертило
(c нещо), stiften tr., aufschöpfen tr.
(проникнала вода)
черта-Abstrich m, -(e)s, -е (плътна, черна),
Aufstrich m, -s, -е (тънка) (нагоре) (при
краснопис), Balken m,-s (на герб),
Bruchlinie f (на дроб) (мат.), Bruchstrich
m (на дроб) (мат.), Charakteristikum n,-s
(характерна), Charakterzug m (на
характера), Federzug m , Grundlinie f
(основна) (прен.), Linie f, -n, Querstrich
m (през нещо), Schlußstrich m (e-n, den ~
unter e-e Rechnung, e-e Sache machen,
ziehen тегля черта под сметка,
завършвам нещо), Taktstrich m (тактова),
Wesenszug m (характерна), Zug m, -s, *fc
(и на характер)
чертаене-Reißen n
чертане-Rundluschcn п (c полукръгли
щрихи)
чертая-durchzeichnen tr. trnb. (докрай),
kartieren tr. (карти), konstruieren tr. ,
kringeln intr. h. rcfl. (кръгове,
пръстенчета), linieren tr. (линии), linilieren
tr. (линии), pattieren tr. (нотни линии),
planzeichncn intr. h. (планове), punkten
tr. (линия c точки), punktieren tr. (линия c
точки), reißen* tr. refl., tuschen tr. (c туш),
zeichnen tr. (aus freier Hand zeichnen
чертая на ръка)
чертеж-Abbildung f, -en, Anriß m, ...isscs,
...isse (на модел) (техн.), Aufriß m, ...isscs,
...isse (и прен.), Figur f,-en , Grundriß m
(стр ), Plan m, -s, -fc (c-n ~ ausführen
изпълнявам план ; den ~ zum neuen
Theater entwerfrn съставям плана на
новия театър ; der - der Stadt München
планът на Мюнхен), Riß m, sses, -sse,
Zeichnung f, -en
черти-Charakteranlagc f (на характера),
Gesichtsausdruck m (на лицето),
Gesichtszüge pl. (на лицето), Signalmcnt
n, -s, -s (отличителни), Signalment n, -s, -
s (отличителни)
чертилка-Anreißerm, -s (инструмент) (техн.),
Rillenpflug m
черти ло-Rcißmaß n (техн.)

чертог
1348
чертог-Basilika f (ист.)
чертожиик-Zeichner m, -s
черунка-Buichse f,-n (лагерна), Dach n,-
(e)s,Däche (на охлюв), Eierschale f
(яйчена), Gehäuse n,-s, Haus n, -es, *cr
(на охлюв), Muschel f, -n (на мида),
Muschelschale f (мидена), Nußschale f
(на орех), Panzer m, -s (на костенурка, на
рак), Schale f, -n (на яйце),
Schalengehäuse n (зоол.), Schneckenhaus
n (на охлюв), Skelett n, -s, -е (зоол.)
черупки-Muschclgeld n (мидени като пари)
черунчест-..schalig
чесалка-Kardc f, -n, Weberdistel f (бот.),
Weberkarde f (бот.)
чесало-Aufkratzcisen n (текст.), Hechelkamm
m (техн.), Kardätsche f, -n, Kratze f, -n,
Pferdestricgcl m (за коне), Raffel f, -n (за
лен), Roßkamm m (конско), Schaber m, -s
чест-Berufsehre f (професионална), Buch n,-
(e)s,Bücher (от книга, особено от роман),
Ehre f,-en (ein Mann von ~ човек c чест;
~ im Leibe haben имам чувство за чест)
чест-frequent adj. , oft (sein öfteres Kommen
честите му посещения ; unsere
Laienspielgruppe tritt öfter нашият
самодеен колектив играе често), oftmalig
чествам-begehen *tr.
чествапе-Erinnerungsfest	n
(възпоменателнао), Feier f,-n
честваие-Würdigung f, -en
чествуваие-Würdigung f, -en
честен-bieder adj., biedermännlich adj., brav
adj., ehrlich adj., fair adj. , kernbrav,
kreuzbrav, loyal, rechtlich (човек),
rechtshaflfen, redlich (човек) (ein ~er Blick
открит поглед; es ~ mit e-m meinen желая
на някого доброто ; sich ~ ins Zeug legen
залавям се добросъвестно), reel (hier
werden Sie ~ bedient тук ще Ви обслужат
добре)т todehrlich (безкрайно)т wacker
честит-fröhlich adj. selig (~e Tage блажени
дни ; e-n ~ preisen облажвам някого ; in
m-m Staat kann jeder nach s-r Fasson ~
werden в моята страна всеки може да
постигне блаженство по собствен път)
честитка-Glückwunsch	m
Glückwunschschreiben n (с
6narom^eBaHHe)Neujahrswunsch m (за
Нова Година)
честитя-gratulieren intr. h
честитяване-Gratulation f,-en
честно-chrlichcrweise adv., treulich
честиост-Biederkeit f, Bravheit f, Ehrlichkeit
f, Fairneß f, Gcradsinn m , Redlichkeit f, -
често-fleißig adj. (разг.) (~ das Theater
besuchen често посещаваме театъра),
häufig, öfters, oft (komm öfter! идвай по-
често ! ; ich habe ihm nur zu - geglaubt
неведнъж се излъгах да му вярвам; wie~
колко често , на колко пъти ; wie ~ habe
ich es dir gesagt колко често съм ти го
казвал), passium, vielmals
честолгобив-ehrgeizig adj.
честолюбие-Ehrbegierde f, Ehrdurst m,
Ehrgefühl n , Ehrliebe f, Ehrsucht f
честота-Frequenz f,-en (ел.), Häufigkeit f, -
,Hörfrequenz f (звукова), Hochfrequenz f
(висока) (ел.), Kippfrequenz f (на
релаксационни	трептения),
Niederfrequenz f (ниска) (техн.),
Schwingungszahl f (на трептенията),
Testfrequenz f (на редовете в
телевизията) (рад.), Tonfrequenz f
(звукова), Wellenfrequenz f (вълнова)
(рад.), Zeilenfrenguenz f (редова) (рад.),
Bärenlauch m (див) (бот.), Knoblauch m, -
s, Schnittlauch m (див) (бот.)
чета-abkanzeln tr. (конско евангелие),
abkappen tr., ableiern tr. (безцветно),
ablesen* tr., abmerken tr. , aufhehmen* tr.
(курса по компаса) (мор.), dozieren intr.
h, leiem tr. (монотонно), lesen tr. refl. ,
moralisieren tr. (морал), nachlesen * tr. (e¬
m) (след друг), plappern intr. h.
(монотонно), psalmodieren intr. h.
(монотонно), vorbeten tr. (e-m etw.)
(молитва на някого, за да я повтори),
vorlesen* tr.
чета-Schar f, -en, Freischar f
четворен-vierfältig, vierfach
четворка-Quadrupel m, -s (за числа,

1349
четка
величини), Vier f, -еп (цифра, трамвайна
линия, игрална карта), Vierer ш, -s
(спорт.), Vierruderer m (лодка) (спорт.),
Vierspann п (коне)
четврътит-geviert adj. (рядко)
четвърт-Quart n, -es, Viertel п, -s
четвърт-viertel (ein - Huhn ist noch übrig
една четвърт пиле остана ; е-е - Stunde
четвърт час)
четвърти-vierte, viertletzt (от края на
редицата)
четвъртина-Großquart п (голяма) (печ.),
Hinlcrviertel п (задна, от заклан добитък),
Viertel n, -s
четвъртиика-Quart n, -es
четвъртит-viereckig
четвърто-viertens (на четвърто място)
четвъртък-Donnerstag m
четен-gerade adj. (мат.), рааг(~е Zahlen четни
числа)
четене-Dicliterlcsung f (на собствени
творения от пост), Gedankenlesen п (на
мисли), Gclese n,-s (безразборно),
Lehrauftrag m (на лекции), Lektüre f, -n
(на текстове), Leserate f (безцелно),
Lesung f, -cn (на законопроект)
четец-Lescr m ,-s. Vorleser m, Lektüre f, -n
четиво-Lesestück n, -(e)s, -е (в учебник)
четина-Borsle f,-n (seine Haare steht ihm wie
~n in die Höhe косата му е щръкнала като
четина), Bürste f,-n, Feder f,-n (на дива
евмня) (лов.), Granne f,-n, Schweinsborste
f
четинест-borsten artig adj., borstig adj.
четири..-Telra..
четири-vuer (zu -cn, zu ~t четирима; sich zu
viert anstellen нареждаме се по четири ;
е-е Sonate zu ~ Händen соната за четири
ръце ; in alle ~ Winde zerstreuen
разпръсквам нещо по четирите посоки
на света)
четири гласен-vierstimmig
MeTiipmoMiiiiieii-vieijührig
четириделеи-vierteilig
чстнридесет-vierzig
четиридневен-viertägig
четирпетажен-vierstöckig
4eTHpii3iia4en-vierglied(e)rig(Mar.)
четири кратен-quasternär, vielfältig, vierfach,
viermalig
четири крил en-vierteilig
четирилетие-Quadriennium n, -s, -ien
четирилетка-Quadriennium n, -s, -ien,
Vieijahr(es)plan m
четирилистен-vierblältrig (ein -es Kleeblatt
четирилистна детелина)
четирилистник-Vieipaß m
четирнмерен-vierdimensional (мат.)
четирнмесечен-viermonatlich
чегиримесечие-Tertial n, -s, -e
четириместен-viersitzig
HeTiipiniafleceTii-vierzchn, vierzehnte
четириног-vierbeinig (ein -es Tier
четириного животно)
четирииого-Quadrupede m, -n, -n (зоол.),
Vierfiiß(l)erm (зоол.)
четириосен-vicrachsig (мат.)
четириръбест-vierkanlig
четирирък-vicrhändig
четиристен-Tetraeder n (мат.)
четиристиш ие-Vierzeiler m, -s
четиристотин-vierhundert
четирицилиидров-vierzylindrig
четиричлек-Quadrinom n, -s, -е (мат.)
четирнъгълеи-quadrandülär, viereckig
четириъгълни к-Кдго n, -s, -s, Karree n, -s, -
s, Kreisviereck n (вписан) (мат.),
Quadrangel n, -s, Viereck n, -s, -e
четка-Abkratzbürstc f, -n (телена),
Abziehbürste f (печ.) (печатарска),
Anschußpinsel m (телена) (техн.),
Anstreichpinsel m (бояджийска),
Auftragbürste f (за ваксване), Bartbürste
f (за брада), Besen m,-s (груба, за мазане),
Blankbrüste f (за лъскане), Bürste f,-n.
Dachspinsel m (от косми на язовец), Feger
m,-s (за обиране на прахта),
Flaschenbürste f (за миене на бутилки),
Haarbürste f (за коса), Haarpinsel m (за
бръснене), Kehrbürste f (за метене),
Kleiderbürste f (за дрехи), Kleinstpinsel ш
(за лепене), Kratzbürste f (телена),

четкам
1350
Leinpinsel m (за наклеймяване),
Malerpinsel m (на художник), Nagelbürste
f, -, Pinsel m, -s (на художник, столар, за
бръснене) (e-n groben ~ fuhren рисувам
грубо), Quast m, -es, -е (от груба четина
с дръжка), Rasierpinsel m (за бръснене),
Schleifbürste f (в електрическа машина),
Schleifkontakt ш (в електромашина),
Schrubber m, -s (груба, твърда за под),
Weißrinsel m (за бслосване на стени с
вар), Wichsbürste f (за вакса), Zahnbürste
f (за зъби)
четкам-bürsten tr.
четкар-Bürstenbinder m (остар.)
четлив-lesbar, leserlich
четливост-lesbar, Leserlichkeit f, -en
четник-Freischärler m
четсвам-feicrn tr.
четчнца-Haarstrich m (съвсем тънка, c перо),
Pfeifenräumer m (за лула)
чех-Tscheche m, -n, -n
Чехия-Böhmen n (ист.)
чехкиня-Tschechin f, -nen
чехлн-Hausschuhe pl.
чехословак-Tschechislowake m, -n, -n
Чехословакия-Tschechoslowakei f
чехословашки-tschechoslowakisch
чехъл-Filzpantoffel m (плъстен, домашен),
Latsch m, -es, -e, Latsche f, -n, Latschen
m, -s (фам.), Latschfuß m, Pantoffel nj, -s,
-n (unter dem - stehen под чехъл съм ; sie
fuhrt den - тя държи мъжа си под чехъл),
Schlampampe f, Schlampe f, -n, Schlappen
m, -s (домашен) (e-m auf die ~ treten
настъпвам някого по мазола),
Schlappschuhe f (домашен), Tüffel m
чехълче-Pantoffeltierchen n (зоол.)
чеша ce-kratzen refl.
чеша cii-aufhalten* tr. refl. (sich über etw. ~)
(езика за нщ.)
чеша-aufstreichen* tr. (нагоре) (коса),
kämmen tr. (обстрелвам) (войн.),
kardätschen tr. (кон)	.
чешит-Bazi m,-s,-e, gediegen adj. (der ist - !
какъв чешит !), Gurke f,-n (за човек),
Haspel f, -n ; m, -s (за човек) (разг.), Kauz
m, -es, -j-e, Nudel f, -n, Nummer f, -n,
Pinscher m, -s
чешкн-tschcchisch
чешки-Tschechisch n, -s,	- (език),
Tschechische n, -s (език)
чешлика-Weberdistel f (бот.), Weberkarde f
(бот.)
чешма-Brunnen m,-s, Röhrenbrunnen m (c
няколко чучура), Trinkbrunnen f (за
пиене)
чешмичка-Trinkbecken n (градинска, за
пиене на вода)
чивия-Klaps m, -es, -е (мръднала) (разг.),
Lehne f
4iira-Sterlet(t) т, -s, -е (зоол.)
Чикаго-Chicago п
чиле-Bündel n,-s, Fitze f,-n, Gebinde n,-s
(текст.), Schnalz m, -es, -e, Schneller m, -s
Чили-Chile n
чилиец-Chiliene m,-n
чнличен-ehcrn adj.
чим-Narbe f, -n, Plagge f, -n, Rasen m, -s, Sode
f, -n, Rasenstück n, -s, -re
чимшир-Buchsbaum m (бот.), Mäusedorn m
(див)
4un!-pink (подражание на чуруликането на
чинка)
чин-1. Bank f, Bänke (die letzte Bank
последния чин; alle durch die Bänke
всички без изключение) 2. Betstuhl m (за
молитва) 3. Charge f,-n (воен.) 4.
Dienstgrad m , Eselsbank f (за мързеливи
ученици) (разг.) 5. Generalat n,-s
(генералски), Generalsrang m
(генералски) (воен.), Grad m,-es,-e ,
Hauptmannschaft f (на капитан),
Kardinalwürde f (кардиналски),
Offiziersrang m (офицерски), Rang m, -
es, -re (~ e-s Ministers ранг на министър
; im ~ e-s Geheimrates stehen нося титла
на таен съветник; e-n hohen - einnehmen
заемам високо служебно положение ;
den ersten ~ einnehmen заемам ггьтвото
място ; e-n ~ verleihen повишавам в чин
; e-n - verlieren понижават ме; den ~über
e-m habem имам по-висок чин от някого

1351
чирак
; е-ш den ~ streitig machen оспорвам
първенството на някого ; mit e-m um den
- streiten съпернича на някого ; e-m den
~ ablaufen надминавам някого) ,
Rangstufe f 6. Schulbank f (училищен)
Miuiap-Platane f, -n (бот.)
чипел-Вескеп n,-s (муз.)
чинели-Tschinellen pl.
HiiiiejiiicT-Beckcrschliiger m (муз.)
HiiiiH-bcdünkcn Ir.imp.
4iiiiHeo6pa3eu-tellcrförmig
чинни-Blcchgcschirr n (тенекиени)
чиния-1. Becken n,-s (клозетна) 2.
Bratenschüsscl f (плоска, за печено,
пържено), Kabarett n, -s, -е (c преградки,
за ордьовър), Platte f, -n (schwedische,
gemischte - шведско блюдо, блюдо със
смесено ядене ; с-е kalte ~ auftragen
сервирам студено ядене ; die - putzen
омитам чинията, дим да ме няма),
Salatierc f, -п (за салата), Salatschüsscl f
(за салата), Teller m, -s (flasche und tiefe ~
auf den Tisch stellen слагам плитки и
дълбоки чинии на масата ; c-n ~ Suppe
essen изяждам чиния със супа)
HiiiiiiH-noAiioc-Fachcrschüsscl f (с
преградки)
qiiiiKa-Bergfink m (зоол.), Fink(e) m,-cn
(зоол.), Kernbeißer m (зоол.), Steinbeißer
m (зоол.)
чинност-Artigkeit f, -cn
4iiiiOBiiHK-Annahmebeamte(r) m (no
приемането на багаж, пощенски
пратки), Armenaufseher m (от социалните
грижи) (през 19 век), Armenpfleger m (от
службата за закрила на бедните),
Assessor m, -s, -oren (начинаещ
държавен чиновник) (с виеше
образование), Bahnbeamter m
(железопътен), Bankbeamtc(r) m (банков),
Beamte(r) m,-n,-n, Bedienstete(r)m,-n,-n,
Bcrgbeamtcr m,-s (при управлението на
подземни богатства), Fahrdienstleiter m
(дежурен, по вдижението) (жи.), Fiskal
m,-s,-c (в държавната хазна) (ист.),
Kanzlist m, -en, -еп (в канцелария),
Kommunalbeamte(r) m (общински),
Kontorist m, -en, -en (в кантора),
Kriminalist m, -en. -en (криминалист в
полицията), Kriminelle(r) m, -n, -n
(работещ в криминалния отдел), Magister
m, -s, Parteibuchbeante(r) m (получил
служба като член на управляваща
партия), Sicherheitsbeamle(r) m
(полицейски). Sicherheitsbeamlc(r) m
(полицейски), Staatskragen m
(държавен), Standesbeamtc(r) m
(завеждащ службата по гражданското
състояние в община). Zollbcamte(r) in
(митнически), Zwölfender m (разг.)
чиновник-кримнпалнст-Knminnlisl in, -cs, -
es (в полицията)
mniOBiiHmi-Bccamtcnschaft f,-cn (в едно
учреждение, в област, страна)
HiiiioBiiiiHCCKii-bürokratisch adj.
HiiiioBiiiPiecTBO-Bcamtcnschafl f,-cn
4inioBiii!4Ka-Bcamtin f,-ncn
чинопочитание-Rangvcrehrung f, Achtung
vor dem Rang
чинчи.ча-Chinchilla f,-s
чиня-passen intr. h. (in etw A, zu e-m) (er paßt
nicht in diese Stellung той не подхожда
за тази работа ; grün und blau ~ schlecht
zueinander зелено и синьо не си
подхождат; das paßt nicht hierher на това
мястото не му е тука ; die beiden - nicht
zueinander двамата не си подхождат; der
Preis paßt mir nicht цената е висока за
мене ; wenn es ihm paßt ако му е удобно
; die Schuhe - mir nicht обувките не ми
стават ; die passende Farbe wählen
избирам подходящ цвят), taugen intr. h.
(das taugt nicht това нищо не струва ; zu
etw. ~ годен за нещо)
чипоиос-stumpfnasig
чирак-Anlernling m, -s, -е, Backeijunge m (във
фурна) (der Backetjungc ist neu чиракът
във фурнаата е нов), Bub m,-n,
Handlungslehrling m, Knote m, -n, -n,
Lchrbursch(e) m, Lehrjunge m, Lehrling m,
-s, -e, Stift m, -es, -e , Weberknecht m (на
тъкач), Zauberlehrling m (при магьосник)

чиракуване
1352
чнракуваие-Lehre f, -n
чирачка-Lehrmädchen n
чирен-Messerheft n (на нож)
чнреп-Scherbe f, -n (от счупен съд) (etw. ist
in ~n gegangen нещо се разби на парчета
; das Glück liegt in ~n щастието е разбито
; da wird’s ~n geben ! ще има разправии
0
чирикам-tschilpen intr. h. (за врабче)
чириш-Kleisterm, -s, -
чироз-Grashecht m , Hering m, -s, -е (за слаб
човек), gedörrte gesalzene Makrele
4iicneii-numcrisch, zahlenmäßig, ziffernmäßig,
Zahlen- (zahlenmäßiges Übergewicht
числено превъзходство)
численост-Bevölkerungsmenge f (на
населението), Frequenz f,-en (на
посетители), Gesamtstärke f (обща)
(воен.), Höhe f, -n, Istbestand m
(налична), Stärke f, -n, Zahl f, -cn, Anzahl
f, -en, Stärke f (воен.)
числител-Dividend m,-en (на дроб) (мат.),
Zähler m, -s (на дроб) (мат.)
числителио-Einteilungszahl	f
(разпределително) (грам.), Kardinalzahl
f (бройно) (грам.), Ordinalzahl f (редно),
Ordnungszahl f (редно) (грам.), Numerale
n, -s, -lien (грам.), Zahlwort n, -es, ver
число-Datum n,-s, -ten, Durchschnittszahl f
(средно), Einwohnerzahl m (на жителите),
Gesamtzahl f (общо), Jahresmittel n
(средно годишно), Kopfzahl f (на хората),
Mehrzahl f (множествено), Numerus m, -
..meri (грам.), Oktanzahl f (октаново)
(техн.), Pi n, -s, -s (Лудолфовото), Plural
m, -s, -е (множествено) (грам.), Radikand
m, -en, -en (което се коренува), Reihenzahl
f (в поргресия), Säurezahl f (киселинно)
(хим.), Singular m, -s, -е (единствено)
(грам.), Singular m, -s, -е (единствено)
(грам.), Übersetzung f (техн.),
Verhältniszahl f (на предаването), Zahl f, -
en (на съществително, прилагателно,
глагол), Zeilenzahl f (на редовете в
телевизията), Ziffer f, -п (е-е Zahl mit 5
Ziffern петцифрено число), Bruchzahl f, -
en (дробно)
число-буква-Zahlbuchstube m
числя ce-gehörcn intr. h (das gehört nicht
heirher това не се числи тук) zählen zu D
числя-beizählen tr. (остар.), rechnen tr. (man
rechnet ihn zu unseren, unter unsere beste
Schriftsteller(n) причисляват го към
нашите най-добри писатели)
числящ ce-gchörig adj.
чист-bakteriendicht adj. (от бактерии) (мед.),
bar adj. (das ist barer Unsinn това е чиста
безсмислица), blank adj. (-er Unsinn
чиста безсмислица), blink adj., blitzsauber
adj. (блестящо), echt adj. (~es Gold чисто
злато), eitel adj., fein adj., fleckenlos adj.
, frisch adj. (ein -es Hemd anziehen
обличам чиста риза), gediegen adj.
(минер.), keimfrei (от микроорганизми),
keusch, klamm (метал), klar (klares Wasser
чиста вода), koscher (у евреите),
kristallklar (кристално), lauter, lötig (от
проба), pieksauber (много), platt (-e
Wahrheit самата истина ; das —e
Gegenteil тъкмо обратното ; ein -er
Widerspruch очевидно противоречие ;
eine Bitte ~ abschlagen отхвърлям молба
наплаво, без колебание ; vor dem Winde
вятърът точно в гърба), pur (in purem
Gold от чисто злато), rein (~ singen пея
чисто ; die Wohnung - halten държа
жилището чисто ; ein Kleid rein(e)
machen почиствам дреха ; sich D das
Gesicht ~ waschen измивам се лицето ;
die Straße ~ fegen измитем улицата ; ein
-es Blatt Papier чист лист хартия; mit -en
Händen c чисти ръце ; aller Sünden ~ бе
звсякакви грехове ; ~e Tiere жертвени
животни ; etw. ins -e schreiben
преписвам нещо на чисто ; e-m die
Wahrheit sagen казвма на някого смата
истина ; die Luft ist ~ няма опасност,
naokolo е чисто ; е-е ~е Weste haben
нямам корливи ризи ; ~en Mund halten
държа си езика, пазя тайна), reinlich,
sauber (ein Zimmer - machen почиствам
стая ; sie ist sehr - тя е голяма чистница

1353
чифликчия
;	- arbeiten таботя чисто ; etw. ~
abschreiben преписвам нешо на чисто ;
sich - halten нося се чисто ; ein -er
Charakter чист характер ; etw. ~ anfassen
захващам нещо грижливо ; alles geht -
всичко върви както трябва), schier (-es
Fleisch крехко месо ; in -er Butter braten
пържа в краве масло), schlackenfrei (от
шлака) (метал.)
чистач-Aufräumer m, -s, - (на пътища),
Bachstcker m (на канали), Kriecher m, -s
(инструмент на оръдие), Putzer m, -s,
Schuhputzer m (на обувки), Schundfeger
m (на клозети)
чистачка-Aufwäscherin f, -nen , Fege f,-n
(диал.), Mop in, -s, -s, Putzfrau f ,
Raumpflegerin f , Rcin(e)machefrau f,
Scheibenwischer m (автом.), Scheuerfrau
f, Zugeherin f, -nen (приходяща),
Zugehfrau f (приходяща)
чистене-Fcge f, Hausputz m (генерално, на
къщата), Rein(e)machen n (домашно),
Rcinmachcrci f, - (постоянно), Säuberung
f,-
чистец-Mäuscpfeffer m, Rattenpfeffer m
(горски) (бот.), Ziest m, -cs, -e
4iicTiwinine-Fcg(c)fcucr n (църк.), Purgation
f, -cn
чистисърдечеи-treuherzig
чистичко-säuberlich (cs war fein ~ eingepackt
беше грижливо опаковано ; etw. fein -
anfassen хващам нещо много
внимателно)
чистичък-adrett adj. (разг.), sauber (ein
Zimmer - machen почиствам стая ; sie ist
sehr - тя е голяма чистница ; - arbeiten
таботя чисто ; etw. - abschreiben
преписвам нещо на чисто ; sich - halten
нося се чисто ; ein -er Charakter чист
характер; etw. - anfassen захващам нещо
грижливо ; alles gehl - всичко върви
както трябва)
4iicTKa-Rcin(c)machen п , Säuberung f, -,
Säuberungsaktion f, Reinigung f
чистокръвен-rasserein
чисгокръвиост-Rasscreinheit f, -
чистоплътен-reinlich, sauber (човек)
чистоплътност-Reinlichkeit f, -, Sauberkeit f,
- (за човек)
чистопробност-Lötigkeit f (на сребро)
чистосърдечеи-ofTenhcrzig (sie ist - много
се разгалва, носи рокли с много дълбоко
деколте)
чистосърдечност-Aufrichtigkeit f, -еп ,
Kindlichkeit f, Offenherzigkeit f, -
чистота-Echlhcil f,-cn, Fleckenlosigkeit f ,
Gediegenheit f (минер.), Keuschheit f, -,
Klarheit f. Lauterkeit f, Reinheit f, -,
Reinlichkeit f, -, Sprachreinheit f (езикова),
Sprachrichtigkeit f (на езика)
чистя ce-abwerfcn* tr. (от карти),
wegwerfen* tr. (от нещо непотребно)
чистя-abfädeln tr. (от влакна), ablcsen* tr.
(ръсеници, камъни), absprilzcn tr. ,
baggern tr. (c багер), bimsen tr., drücken
tr. (карт.), entrümpeln tr. (от дреболии,
вехтории) (den Boden - чистя тавана от
вехтории), entzundern tr. (метал.), fegen
tr. (den Schmutz aus der Stube -
изчиствам сметта от стаята си), kernen
tr. (костилки), klauben tr. (леща, боб, грах)
, lesen tr. refl., moppen tr. (прах), putzen tr.
(прозорци, дрехи, коли, мебели,
зеленчук), rienigen tr., schüfen intr. h. (от
тръстика), schubben tr. refl., schubbcrn
tr. refl., schuppen tr. refl. (от люспи),
verlesen tr.
читав-heil, unversehrt, gesund
читалище-Lesehalle f, -n, Volksbücherei f, -
en
читалия-Bücherhalle f, Lesehalle f, Lesesaal
m, -s, -re
читанка-Lcsebuch n, -es, -i-cr
читател-Leser m, -s
чифлпк-Farm f,-en , Fronhof m (феодален, c
крепостни) (ист„), Gut n,-(e)s, Güter
(голям), Gulshof m , Meierei f, -en,
Mcierhof m, Ökonomie f, -n, Pachthof in
(нает), Pachtung f, -en (под наем),
Landgut n
чифликчия-Farmer m,-s, Gutbesitzer m ,
Gutsherr m

чифт
1354
чифт-Gewende n,-s (остар.), Joch n, -es, -e
(волове), Paar n, -s, -e (ein - guter
Handschuhe един чифт хубави ръкавици
; gerade Zahl чифт число)
чифтосвам ce-begalten refl. tr.
чифтосвам-раагеп tr. refl. ( Geist ind Bosheit
~ съчетавам в себе си дух и злоба), rollen
tr. refl. (за вълци) (лов.)
чифтосване-Begattung f,-en (на животни)
чичек-Klette Г, -п (бот.)
чичко-Onkel ш, -s (er läuft über den ~ шантав
e)
чичо-Öhm m, -s, -c, Oheim m, -es, -c, Ohm m, -
es, -e, Onkel m, -s (er läuft über den ~
шантав c), Valersbruder m
чичовски-onkelhaft
член-1. Artikel m, -s, - (грам.), Geschlechtswort
n (грам.), Teilungsartikel m (частичен, във
френския език) (грам.) 2. Aufsichtsrat m
(на управителния съвет), Bergrat ш (на
съвета на мините), Börisianer m,-s (на
борсата), Chargicrtc(r) m,-n (от управата
на студентска корпорация) ,
Ehrenmitglied п (почетен),
Familienangehörige(r) m (на семейството),
Gewerkschafter m,-s (профсъюзен),
Heilsarmeesoldal m (на спасителната
армия), Juror m, -s, -oren (на жури),
Kommissionsrat m (на комисия),
Komsomolze m, -n, -n (на Комсомола),
Konsorte m, -n, -n (на консорциум),
Korpsbruder m (на студентска
корпорация), Korpsbursche m (на
студентска корпорация), Korpsstudent m
(на студентска корпорация), Kreuzritter
m (на тевтонския рицарски орден) (ист.),
Kustos m, -s, -öden (на колегия при
съборна църква), Ligist m, -en, -еп (на
лига), Mitglied n, -es, -er (на партия),
Ordensbruder m (на орден),
Ordensgestlich(r) m (на орден),
Ordensritter m (на орден), Parteigänger m
(на партия), Parteimitglied n (на партия),
Pimpf m, -es, -е (на детска организация),
Ratsherr m (на градки съвет),
Schützerbruder m (на стрелково
дружество), Sinfoniker m, -s (на
синфоничен оркестър), Sinfoniker m, -s
(на синфоничен оркестър), Philister m, -
s (на студентска коепорация), Sodale m,
-n, -n (на братство), Zunftgenosse m (на
еснафско сдружение) 3. Mittelglied n
(междинен, среден) 4. Penis m, -, -se
(мъжки, полов), Phallus m, -, -..llen
(мъжки полов), Piephahn m (мъжки
полов) 5. Term m, -s, -е (на математическа
формула (мат.), Vorderglied п (преден)
(мат.)
членест-gegliedret part. adj. (зоол.), gelenk
adj.
членест-Schollenbrecher m
членка-Hallulijamädchen n (на религиозната
организация “Heilsarmee”) (шег.),
Schwester f, -n (на сестринска задруга)
членове-Hausgemeinschaft f (на семейство)
членство-Mitgliedschaft f, -
членувам-Mitglied sein
членуващ-parteilich (в партия)
члън-Asch in, -es, -en (лодка)
човек-Aprilnarrm (когото излъгват на първи
април), Astheniker m, -s, - (слаботелесен)
(мед.), Bartling m,-s,-e (брадат), Ball ш,-
s,Bälle (безволев) (прен.), Banause т,-п,-
п (ограничен), Bauer m,-n(s),-n
(недодялан), Bratendreher т (който върти
шиш), Brillenträger m (с очила),
Dutzendmensch m (посредствен),
Ehrenmann m (на честта), Erdenbürger m
(на земята), Erdenkloß m (прен.),
Freidenker m (свободомислещ),
Gewaltmensch m (брутален), Haut f, * (e-
e alte Haut стар човек), Heft n, -es, -e (du
bist ein verrücktes Heft ти си побуркан
човек) (шег.), Herdenmensch m (със
станна психика), Kerl m, -s, -е (ein rechter
Kerl истински човек), Kopf m, -s, * (es
macht 10 Mark auf Kopf падат се 10 марки
на човек), Landplage f (натрапчив), Mann
m, -es, -frer, Maske f,-n. (маскиран) ,
Mensch m, -en, -en, Menschenkind n,
Mikrokephale(r) m (c малък череп),
Mikrozephale(r) m (c малък череп), Mops

1355
m, -cs, -гс (навъсен), Motte f, -n
(лекомислен). Mückenseiger ш (дребнав),
Muff m, -cs, 4-e (сърдит), Muffel m, -s
(намръщен), Murks m, -es, -е (несръчен),
Nachtrabe m (мургав), Naturbursche m
(естествен), Naturmensch m
(първобитен), Nesthocker m
(несамостоятелен млад), Nörderfrilze m
(лридирчив), Notabilität f, -cn (бележит),
Obcrflächling m, -s, -е (лекомислен),
Paragraphenreiter m (на параграфите),
Patron m, -s, -e (er ist mir ja ein sauberer-
и той ми е една стока ! ; ein schlauer -
хитрец; lustiger - веселяк), Pausback m. -
s, -е (със закръглени бузи), Person f, -cn
(c-e große , starke - едра, дебела жена ;
das Schiff faßt 1000 -cn корабът побира
1000 души ; jede - zahlt c-e Mark всеко
плаща по 1 марка; meine geringe - моята
скромна личност ; rl hält viel auf seine ~
топ държи много на ссбс си ; ich für
meine - що се отнася до моята личност ;
er ist in - da гои е лично тук ; ich kenne
ihn von — познавам го лично ; die - des
Fürsten княжеска особа ; die Güte in ~
sein въплъщение на доброто съм ; sich
in der - irren припознавам cc ; die drei
göttlichen ~en трите лица на бога ;
juristische - юридическа личност),
Pflegevater m (който се грижи за
питомец), Pfundskerl m (знаменит),
Philister m, -s (дребнав), Pithekanthropus
m (подобен на маймуна), Pomuchelskopp
m (недодялан, терсене), Rauhbart m (c
четинеста брада), Reichc(r) m, -n, -n
(много богат), Schläfer m, -s (спящ),
Schnauzbart m (c големи мустаци,
мустакат), Schneemann m, pl. -männer
(снежен), Schwarte f, -n (прен.), Seele f, -
n (es gab nicht e-e - нямаше нито човек),
Sonntagskind n (щастливец), Stelzbein n
(c дървен крак), Steppke m, -s, -c (педя),
Tatmensch m (делови), Tricbmansch m (на
страстите, инстинктите), Troglodyt m, -
en, -en (пещерен), Verbalist m, -en, -en
(многословен), Vertraute(r) m, -n, -n
чокой
(доверен)
човек-змия-Schngenmensch m (акробат в
цирк)
човек-машина-Roboter m, -s
ЧРвекоден-Arbeitstag in (в ТКЗС)
човеколюбец-Menschenfrcund m,
Phlanthrop m
човеколюбив-human,
humanitärmenschenfrcundlich,
philanthropisch
човеколюбие-Menschenfrcundlichkait f,
Philanthropie f, -, Menschenliebe f
човекомразец-Mcnschcnfcind m
човеконенавистннк-Menschcnhasser m, -s,
човеконепавистинчески-mcnschcnfcindlich
човеконенавнстннчество-Menschenhaß in
човекоомразец-Misunthrcp m, -cn, -cn
човеко подобен-mcnschenglcich,
mcnschcnnähnlich
човекоядец-Anlhropophage m, -n, -n,
Kannibale m, -n, -n, Oger in, -s
човекоядство-Kannibalismus m
MOBenel-Mcnschenskind!
човече-Männchcn n, -s, Matz m, -es, -fc,
Molch m, -s. -е (забавно), Murks m, -cs, -
e
човечен-human, Mensch.., mensch..,
menschlich, human
човечеството-Erdenvolk n , Menschheit f, -
човечец-Bicdermann m, Teufel m, -s
човечност-Humanilat f, -, Menschlichkeit f
човешки-Mensch-, mensch-, menschlich,
Menschen-
човещина-Humanität f, -, Menschlichkeit f
човка-Entcnschnabel m (на патица), Schnabel
m, -s, -r
човъркам-basteln tr.intr.h, bohren intr. h,
dahinwursteln intr. h, knaupeln intr. h. ,
knorzen intr. h., polkcn intr. h., püsseln tr.
, purren intr. h., pusseln tr.
човъркаие-Baselei f,-en
чокалчета-Stäbchcn n (в детските игри)
чокан-Armstumpf m
чоканче-Beinstumpf m (костно)
чокой-Großgrundbesitzer m, -s, -

чоп
1356
чоп-Biber ш (остар.), Kuder ш, -s
чоплеие-Klauberei f, -en (в научен материал)
чопля-basteln tr.intr.h, bohren intr. h, polken
intr. h., stänkern intr. (фам.), krauben,
stochern
чорап-Kniestmmpf m (три четвърти), Socke
f, -n (къс, мъжки) (auf den ~n тихо ; sich
auf die ~n machen поемам, тръгвам ;
mach dich auf die ~n да те няма; er ist mir
den ~n той ме последва ; ovn den ~n sein
изненадан съм ; die ~n марширува, че
пушек се вдига), Stumpf m, -es, те
чорапче-l. Gasstrumpf m (газово),
Glühstrumpf m (газово) 2. Wadenstrumpf
m (късо, до средата на прасците)
чорба-Suppe f, -n, Brühe f, -n
чорбаджия-l. Herr m, -n, -en 2. reicher,
wohlhabender Mann (Kulake селски
чорбаджия)
чорлав-wuschelig (коса), zottelig, zuppig,
zerzaust
чорля-zerzausen
чорт-Tcufcl m, -s (der Teufel soll ihn holen
чорт да го вземе)
чревен-viszeral
чревоугодне-Völlerei f, -, Feinschmeckerei f,
Bauchdienerei f
чревоугодник-Bauchdiener m, Fresser m,-s,
Schlaraffe m, -n, -n (разг.), Feinschmecker
m, -s
чревца-Hühnerdarm m (врабчови), Vogelmiere
f (врабчови) (бот.)
чрез това-hierdurch
чрез-l. mittels G, mittelst 2. per (~ Jahr , ~
Monat на, за година ; на, за месец,
месечно ; ~ Adresse на адрес ; - Post по
пощата ; ~ Bahn по влака ; - Achse с
кола ; ~ Stück за, на парче ; - Kasse при
плащане в брой ; gesucht ~ sofort търси
се спешно ; ~ Fuß пеша ; Lieferung ~
sofort доставка веднага) 3. durch (А) 4.
mit Hilfe von D
чрезмерен-exorbitant adj., übermäßig, äußerst
чистота-Sauberkeit f, - (sehr auf ~ halten
много държа на чистотата)
чубрика-Bohnenkraut n
чубрнца-Wurstkraut п (градинска) (бот.)
чува ce-durchklingen* intr. h s trnb. (s-e
Stimme klingt trotz des Lärmes durch
въпреки шума гласът му се чува)
чува ce-fallen* intr. s (ein Schuß fallt чувасе
изстрел), verlautbaren intr. s. , verlauten
intr. s. (es verlautet, daß., чува се, говори
се, че..)
чуваемост-Hörbarkeit f
чувал-Bime f,-n (топка ири бокс) (спорт.),
Boxball m (за боксьори), Einkesselung f,-
еп (воен.), Kessel m, -s, Punchingbal! m
(за боксьори) (спорт.), Sack m, -es, -re
(drei ~ Weizen три торби жито ; etw. in
Säcke füllen пълня торби c нещо ; mit ~
und Pack c всичките си партакещи ; ein
alter ~ ветеран ; hinfallen wie ein ~
стоварвам се като чувал ; er schläft wie
ein - спи като заклан; dunkel wie in e-m ~
тъмно като в рог ; e-n in den ~ stecken
слагам някого в джоба си, измамвам
някого; voll wie ein - хафиркан; die Katze
im ~ kaufen купувам нещо слепешката ;
die Katze aus dem ~ lassen изплювам
камъчето ; in den - hauen вдигам си
чукалата ; Lachen und Weinen in e-m ~
haben дето му е смехът, там му е и
плачът), Schlafsack m (спален)
чувам-durchhören tr. trnb. (през стена) (man
kann hier alles durchhören говори тихо:
тук всичко може да се чуе през стената),
erhören tr., hören intr. h. (добре, зле) (nur
mit e-m Ohr hören чувам само c едното
ухо), hören tr. (шум, песен, славея,
часовника, проповед, драма, опера) (е-
е Nachricht hören чувам новина ; е-п
singen hören чувам някого да пее),
verhören refl. (погрешно) (ich habe mich
verhört криво, погрешно съм чул, счуло
ми сее), vernehmen* tr. (wie man vernimmt
както се чува, долавя ; sich ~ lassen
обаждам се, вземам думата), verstehen*
tr. refl. (könne mich die Hörer - ? могат ли
да ме чуят ? ; ich konnte vor Lärm kein
Wort - от шума не разбрах, не чух нито
дума)

1357
чуваие-Wiederhören п (повторно) (auf
Wiedergören до чуване)
чуващ-schwcrhörig (мъчно)
чувен-Löwenblatt n, -es, -5-er
чувства-Fü hlen pl., Sinn m, -es, -е (плътски),
Sinn m, -es, -е (плътски)
чувствам ce-befinden* refl. tr. (sich wohl
befinden чувствам ;e добре)
чувствам-durchschmcckcn tr. intr. h tmb. (no
вкуса), durchspüren tr. trnb. (нщ. през
друго), empfinden* tr., fühlen tr. intr. h refl.
(Freude - чувствам радост; sich wohl ~
рувствам се щастлив), haben* tr. (Angst
haben чувствам страх), missen tr. (липса),
mitempfinden tr. (същото), nachempfinden
* tr. ( чужди чувства) (das stimmt nicht
aus des Dichters eigenem Erleben, das ist
nachempfunden това не е изживяно от
самия пост, не дава израз на лични
чувства ), spüren tr. (жажда, умора, глад)
(Müdigkeit, Hunger ~ чувствам умора,
глад ; das Wetter in allen Knochen ~
ВСНЧКП стави ме болят - времето ще се
развали ; ich habe den Stock zu ~
bekommen почувствах тоягата по гърба
си), vermissen tr. (липса), verspüren tr.
(умора, глад, жажда)
чувствен-fleischlich adj. (-е Begierde
чувствено желание), sinnlich, sinnlich,
weltlich
чувствеиост-Fleischlichkeit f, Sinn m, -es, -c,
Sinn m, -es, -c, Sinnlichkeit f, Sinnlichkeit f
чувствителен-affizierebar adj. (псих.) (за
дразнене), besaitet part.adj., feinfühlend
adj. , fühlbar adj. (sich ~ machen чувства
се), fühlend adj. part. , fühlsam adj. ,
gemütvoll adj. , lichtempfindlich (към
светлина),	mimosenhaft,
orthochromatisch (към синьо, жълто и
зелено), panchromatisch (към всички
цветове), reizsam, sensibe, verletzlich,
weichherzig, zart (кожа, мелодия) (ein
zartes Gewissen	haben имам
чувствителна съвест), zartbesaitet,
zartfühlend
чувствитедно-zusehcnds
	чувствувам
чувствителносг-Feinfühligkeit f, Reizsamkeit
f, - (изострена), Sensibilität f, Torper m
(притъпена) (мед.), Verletzlichkeit f, -
чувство-Angstgefühl n (на страх),
Anstandsgefühl n (за приличие, такт),
Ausdruck m, -s, -re (etw. mit, ohne ~ singen,
spielen пея, свиря нщ. със, без чувство ;
mit - изразително), Drucksinn m (за
натиск) (псих.), Ehrgefühl п (за чест),
Emotion f,-en, Empfindung f,-en,
Feingefühl n (тънко), Feinsinn m (тънко),
Fingergefühl n (тънко), Frohgefühl n
(радостно) , Gefühl n,-(e)s,-e (das - der
Reue чувство на разкаяние),
Gemcingefühl n,-n (общо, органическо)
(псих.), Gemeinschaftssinn m (за
задружен живот, за съобщност),
Gemütsbewegung f (сложно) (псих.),
Gemütsregung f , Hochgefühl n
(възвишено), Lcbensgcfiihl n (жизнено),
Mißbehagen n, -s (неприятно),
Ordnungssinn m (за ред),
Orientierungssinn m (за ориентация) (c-n
guten ~ haben лесно се ориентирам),
Ortssinn m (за ориентация) (ich habe
keinen - не мога да се ориентирам),
Pflichtgefühl п (за дълг), Raumgefühl п (за
пространство), Rechtsgefühl п (за
справдливост), Ressentiment n, -s, -s
(затаено, на вражда), Richtungssinn m (за
посока), Schamgefühl п (на срам),
Selbstbewußtsein п (за собствено
достойнство), Selbstgefühl п (за
собствено достойнство), Sensibilität f, -
(тънко), Sentiment n, -s, -s, Sentiment n, -
s, -s, Sprachgefühl n (езиково), Taktgefühl
n (за ритъм, деликатност),
Verantwortlichkeit f, - (за отговорност),
Teilungsartikel m (частичен, във
френския	език)	(грам.),
Verantworumgsbewußsein п (за
отговорност), Verantworungsgefühl п (за
отговорност), Wonnegefühl п (блажено)
чувствувам-anmuten tr. (нщ. като) (etw.
mutet mich seltsam an нщ. ми се вижда
странно), haben* tr. (Durst haben

чугун
1358
чувствувам глад), vermissen 1г. (липса)
чугун-Flußeisen n , Flußeisen п (лято),
frischeisen п (рафиниран) (метал.),
Grauguß m (леярски) (метал.), Hartguß m
(отбслен, твърд), Massel f, -n, Roheisen
n, Schalenguß m (лсян в кокили) (метал.),
Temperguß ш (ковък), Wcichgußm (ковък)
чугуиеи-gußeisem adj.
чугуиотек-Eisenabstich m (метал.)
чудак-EigenbrÖtler m, Kauz m, -cs, -re, Krauter
m, -s, Querkopf m, Sonderling m, -s, -e (er
spielte gern den ~ той обича да
оригиналничи), Wundcrling m, -s, -e
чудат-absondcrlich adj., abstrus adj.,
eigentümlich adj., extravagent adj. , kurios,
kurios, phantastisch (e-e ~e
Gcschindigkeit нсвъображасма бързина
; ein -er Abend знаменита вечер),
schnurrig (ein -er Kerl забавен чудак),
schrullenhaft, schrullig, seltsam (човек),
toll, verschroben (човек), wunderlich
чудатост-Absonderlichkcit f, -en,
Eigenbrötelei f,-cn, Schnurrigkeil f, -en, Tic
m, -s, -s (e-n ~ haben чалнаг съм в главата
; s-n ~ ins Große haben обичам да се
големея), Tick m, -s, -s (e-n - haben чапнат
съм n главата ; s-n - ins Große haben
обичам да се големея), Verschorbcnheit
f, -en, Wunderlichkeit f, -en
чуден-komisch, merkwürdig, mirakuös,
pfundig (ein -er Kerl чудесен човек ; des
ist - ! знаменито !), witzig, wunderbar,
wunderlich (wie wunderlich sind d-e Werke
колко са чудни делата ти)
чудесен-admirabel adj. , edelknorke adj.
(разг.), fabelhaft adj. (das ist ja - това e
чудесно), famos adj. (-er Kerl чудесно
момче), fulminant adj. (прен.), göttisch
adj. , großartig adj. , herrlich, himmelisch,
kapital, klassisch, köstlichlieblich, patent
(ein -es Mädchen знаменито момиче ;
~e Köchin чудо- готвачка ; ein -er Kerl
човек и половина), pfundig (ein -er Kerl
чудесен човек ; des ist - ! знаменито !),
phänomental , schnafte, toll, trefflich,
wunderbar, wundersam, wundervoll
чудесия-Wundcr n, -s, -, Selsamkeit f, -en
чудесно-blendend part. adj., brav adj.,
edelknorke adj. (разг.), königlichschlau
(sich ganz ~ fühlen чувствам се чудесно,
добре) (разг.), vorzüglich
чудноват-abenteuerlich, abenteuerisch adj.,
barock adj. (barock gekleidet чудновато
облечен), besonder adj, bizarr adj., eigen
adj., grillenhaft adj. »originell (ein-er Kauz
рядък екземпляр), seltsam (човек),
werklich, wundersam
чудноватосг-AuffäIligkeit f, -cn, Besonderheit
f,-en, Kuriosität f, -en
чудо-Hexerei f, -en (das ist k-e Hexerei това не
е някакво голямо чудо ; das ist ganze
Hexerei туй е цяло чудо), Mirakel n, -s,
Phänomen n, -s, -e, Weltwunder n (на
света) (die sieben Weltwunder седемте
чудеса на света), Wunder n, -s (на
природата, техниката) (nicht an Wunder
glauben не вярвам на чудеса ; Zeichen
und Wunder знания и чудеса ; diese
Arznei wirkt Wunder това лекарство
прави чудеса), Wunderding n, Wundertat
f, Wunderwerk n (на техниката,
изкуството, природата)
чудовище-Krake m, -n, -n (морско), Kraken
m,	-s (морско), Molch m, -s, -e, Monstrum
n,	-s, -..nstren, Oger m, -s, Scheusal n, -s, -
e, Seeschlange (морско, митично) (мит.)
чудовищен-gräßlich adj., scheußlich
чудовищност-Monstrosität f, -cn
чудодеен-wundertäterisch, wunderwirkend
чудотворен-mirakuös, wundertätig (икона),
wunderwirkend
чудотворец-Wundermann m pl. -j-er,
Wundertäter m
чудо-човек-Pfundskerl m
чудя ce-anstaunen tr. (на нщ.), wundern refl.
(sich über etw., e-n) (lassen Sie sich nicht
wundern, wenn не се чудете, ако ; da wirst
du dich wundem ! има да се чудиш !)
чужбииа-Elend n,-(e)s (остар.), Fremde f
чужд-angenommen part. adj. (angenommener
Name псеводним ; angenommenes
Wesen неестествено държане), artfremd

1359
чукам
adj. (на вида), blutfremd adj., böhmisch
adj., fernlicgend adj., fremd adj. (~ gegen
c-n tun държа се като чужд с нкг.),
orlsfrend (в дадено селище), papieren (на
живота), volksfremd (на народа), welsch,
weltfremd (на действителността),
wesensfremd (на природата), wildfremd
(човек), zeitfremd (на съвременността)
чуждепец-Fremdling m,-s,-e, Frende(r) m,-n ,
Wale m, -n, -n (главно от романските
народи), Welsche(r) m (особено
французин и италианец)
чуждестраиеп-forcnsisch adj. , welsch
чуждица-Fremdwort n
чужлоезиков-fremdsprachlich adj.
чуждоезичен-fremdsprachig adj.
чуждоземен-fremd adj.
чуждоземец-Exot m,-en
чуждопо клоним к-cin Anbeter alles Fremden,
Ausländischen
чуждоноклонство-Frcmdsucht f
чуждостранен-frcmd adj., fremdländisch adj.
4yK-Ablrcibehammer m (мин.) (за къртене),
Aufhaucr m, -s, - (назъбен) (техн.), Bär m,-
cn.-en (машинен) (техн.), Bäuschel m,-s
(голям) (мин.), Bankhammer m
(железарски) (техн.), Bankhammer m
(шлосерски) (техн.), Bergberte f
(рударски) (мин.), Bergeisen n (рударски)
(мин.), Bohrhammer m (пневматичен,
сондажен за дълбане) (мин.), Breithacken
f (за разчупване на метали) (техн.),
Dampfhammer m (парен) (техн.),
Dengelhammer m (за клепане),
Drucklufthämmern» (компресорен) (техн.),
Durchschlaghammer m (пробивен),
Fallhammcr m (мепанически) (техн.),
Fauslhammcr m (ръчен, шлосерски) ,
Fußklobcn m (ковашки) (техн.), Hammer
m, s, * , Holzhammer m (дървен),
Keilfäustel n (голям), Keilhammer m
(клиновиден) (техн.), Klöpfcl m, -s
(дървен), Klöppel m, >s (дървен), Klüpfer
m, -s (дървен), Knüppel m, -s (дървен, на
скулптор, столар), Kröncl n, -s
(каменарски), Krönelciscn m
(каменарски), Krönelhammer m
(каменарски), Kupferhammer m (голям,
за изковаване на медни листове),
Luftdruckhammer m, Maker m, -s (боен),
Schlägel m, -s (миньорски), Schlage f, -n
(занаятчийски), Schlegel m, -s,
Schmiedhammer m (на ковач), Schröter m,
-s (дърводелски), Stempel m, -s (на хаван),
Vorschlaghammer m (ковашки),
Walkhammer m (тепавнчен),
Wasserhammer m (хидравличен),
Zackenmeißel m (за бучарда), Zygäne f, -
n (риба) (зоол.)
чука-pockern intr. h.
чука-Hügel m, -s, -, Felsen , -s, Bergspitze f, -
n
чукалка-Klöppel m, -s (за вършеене),
Mörserkeule f (на хаван), Pistill n, -s, -e
(на хаван), Pochwerk n
чукало-Klopfholz n, Quetschhammer m, Raufe
f (за лен), Türklopfcr m (на врата)
чукам ce-anprostcn tr. (c нкг.) (за
наздравица) (разг.)
чукам-abrifieln Ir. (лен, коноп)anpochen intr.
h. (на вратата) (обл.), aulklopfen intr. h.
(на нщ.), aufschroten tr. (на едро) (жито),
beklopfen tr., hämmern intr. h. (c чук, като
чук, силно), klempem intr. h., klopfen intr.
h. (es klopft an die Tür чука се на вратата
; an das Glas klopfen чукам по чашата),
knacken tr. (Läuse, Flöhe knacken чукам
въшки, бълхи), knicken tr. (въшки, бълхи),
pinken intr. h. , pochen intr. h. (an, gegen
etw.) (das Herz pocht mir vor Erregung
сърцето ми тупа от възбуда ; an die Tür ~
хлопам на вратата; es, man pocht хлопнат
на вратата), pochen tr. (e-n aus Schlaf -
събуждам някого c тропане), räufeln tr.
(лен), schlagen* tr. (e-m, e-n ins Gesicht ~
удрям някого в лицето ; e-m ein Loch in
den Kopf ~ разбивам главата на някого ;
Wunden - нанасям рани ; den krummen
Nagel gerade ~ изчувкам крив гвоздей ;
e-n Rekord ~ бия рекорд ; den Teig ~
хвърлям тесто), schlcgcln tr. intr. h. (c чук),
schlossern intr. h. (an etw. D) (нещо),

чукане
1360
ticken intr. h., Zusammenstößen* tr. (чаши
за наздравица)
чукане-Gehämmer n,-s (c чук), Gcpoche n,-s,
Pochcrei f, -en
чукар-Berghorn n
чуквам-knippsen tr. (топче със средния
пръст), knipsen tr. (със средния пръст
топче), tippen intr. h. rcfl. (c-m auf due
Schulter ~ тупвам някого по рамото ; sich
an die Stirne - удрям се по челото),
vorschlagen* intr. s. (преди друг)
чукваме ce-anklingen* intr. (и tr.) h. (s.) (за
наздравица) (mit den Gläsern ~ чук(в)аме
чашите)
чукване-Schnapp m, -es, -е (по носа), Taps
m, -es, -c (разг.)
чук-секач-Schrotmeißcl m (техн.)
чукупдур-Beißkohl m (бот.)
чукче-Anklopfer m, -s, - (на вратата), Hammer
m, -s, -r (на врата, пиано и др.), Klöppel
m, -s (на барабан, тимпанм ксилофон),
Klopfer m, -s (на врата), Molctte f, -п (на
хаван), Perkussionshammer m (за
перкурсия), Reibkcule f (на хаванче),
Schlegel m, -s, Stempel m, -s (на хаван),
Tiii klopfcr m (на врата)
чукчета-Hammcr m, -s, -f (всички на едно
пиано), Hammerhültc f (всички на едно
пиано), Hammerwerk п (всички на едно
пиана)
чул-Pferdedeeke f, Satteldecke f, Waltrappe f
чума-Beulenpcst f (бубонна) (мед.),
Löserdürre f (по животните), Pest f, -en
(e-n wie die ~ meoden бягам от някого
като от чума ; der ~ zum Orfer fallen
ставам жертва на чумата ; e-m die ~ an
den Hals wünschen чумосвам някого ;
des sinkt ja wie dich die ~ това смърди
отвратително; daß dich die ~ чумата дате
умори), Radeseuche f (кучешка),
Rinderpest f (по добитъка) (вет.), Staupe
f, -n (кучешка)
чумав-pcstilenzialisch, pestilenzisch
чу меря ce-mucken intr. h. (die Sache muckt,
es muckt mit der Sache работата е епек,
закучва се ; nicht gemuckt! млъкни !)
чунеие-Brechung f,-en, Faxe f, -n , Krachen
m,	-s
чунка-Haken m, -s (лов.), Knick m, -es, -c
(остра), Knie n, -s (на линия), Kniff m, -s,
-е (на плат), Kröpfung f, -en
чуплив-brechbar adj., brüchig adj., faul adj.,
fragil adj. , gebrechlich adj. , kaltbrüchig
(метал), spießig (метал, кожа), spröde
(-es Haar твърда коса), zerbrechlich
чупливост-Brüchtigkeit f,-en, Gebrechlichkeit
f , Glühbrüchigkeit f (при нагряване),
Kaltbrüchigkeit f (на метали),
Zerbrechlichkeit f
чупя орехи)
чупя cir-scharwenze(l)n intr. h. (гръбнака)
(разг.)
чуия-aufklopfen tr. (орехи), aufknacken tr.
(орехи) (c-m e-e harte Nuß aufzuknacken
geben давам нкм. да счупи костелив
орех) (разг.), aufschlagen* tr. (орехи,
яйца), brechen* tr. refl. (Brot ~ чупя хляб),
knacken tr. (орехи, лешници), krachen tr.
(орехи, бадеми), zusammenklappen intr.
s. (кръста си) (разг.)
чур-Schlichte f, -n (текст.)
чуросвам-schlichten tr. (текст.)
чуруликМшШ
чуруликам-flöten intr. h tr. (разг.), girren inre.
h, schilpen intr. h., tirillieren intr. h., trillern
intr. h. (трели), zwirnen intr. h., zwitschern
intr. h.
чуруликане-Gegirre n,-s (прен.), Gezwitscher
n,	-s
чуствителен-empfindlich adj.
чуствителност-Empfindlichkeit f
чутура-Hirnkasten m (за глава) (фам.),
Kohlrabi m (за глава) (разг.), Holzkübel m,
-s, -, Mörser m, -s, Dummkopf m, -s, -j-e,
Dickkopfm
чуфунотек-Roheisenabstich m
чучело-Phantom n, -s, -е (за упражнения при
фехтовка), Zielpuppe f (воен.)
чучул-Haube f (на птица), Federbüschel m, -
s, -
чучула-Vogelscheuche f, -n
чучулига-Ackerlerche f (зоол.) (Alaude

1361
шалче
arvensis), Galander m,-s (качулата) (зоол.),
Haubenlerche f (качулата) (зоол.),
Heidcilerche f (горска) (зоол.), Lerche f, -
n, Schncelerche f (алпийска) (зоол.)
чучулигар-Sperber m, -s (зоол.)
чучур-Wasserhahn m, -s, -j-e
чучурче-Schnabel ш, -s, -f (на съд)
чушка-Hülse f, -п (на боб, леща), Kartoffel f,
-n (за дебел нос) (разг.), Lötkolben m,
Paprika m, -s, -s, Paprikaschote f, -n, Rüssel
m, -s (за нос), Schnorchel m, -s (за нос)
(разг.), Zacke f, -n (за нос), Zinke f, -n (за
голям червен нос), Zinken m, -s (за голям
червен нос)
чушкам-bulstem tr. (ссл.-ст.), schlauben (г.
Ш
iiiaöep-Dreikantschaber m (при ръбест) (техн.),
Krätzer m, -s, Kräzter m, -s, Kratzer m, -s,
Räumer m, -s, Schabeisen n (техн.),
Schaber m, -s (техн.), Scharreisen n (техн.),
Scharrer m, -s
шаберувам-tuschicren tr. (техн.)
шаблон-1. Druckform f (печатарски) 2. Lehr
n, -s, Lehre f, -n. Mall n, -s, -e,
Meislerschablone f (контролен), Muster
n, -s (nach e-m - arbeiten работя по
образец ; sich ein — an e-m nehmen
вземам някого за образец ; ein -echter
Freundschaft пример за истинско
приятелство ; das - von e-m Schüler
примерен ученик ; neue - entwerfen
създавам нови модели ; das - с-г Tapete
шарката на тапет ; —ohne Wert мостра
без стойност ; - zusammenstellen правя
колекция от мостри), Schema n, -s, -s (es
deht alles nach - всичко върви по калъп),
Trott m, -es, -e (es geht alles den alten
-всичко върви по стария път) 3. Patrone
f, -п (техн.), Schablone f, -n (nach der -
arbeiten работя по шаблон ; das ist alles
nur - ! всичко това е само имитация !)
(техн.)
шаблонен-fabrikmäßig adj. (-е Herstellung
шалонно производство), schablonenhaft,
schablonenmäßig, abgedroschen
uia6aonii3iipaM-schabloniercn tr. ,
schabionisieren tr.
шаблошгост-Schematismus m
шабрувам-tuschicren tr. (техн.)
шабър-Scharreiscn n (техн.)
шавам-bewegen refl. tr., hampeln intr. h.
(много c ръце и крака като палячо),
mucken intr. h. (die Sache muckt, es muckt
mit der Sache работата е спск, закучва се
; nicht gemuckt! млъкни !), rühren rcl'l.
шаване-Gczappcl n,-s
шавар-Binsc f,-n (бог.)
шаварак-Binsicht n,-(e)s,-c, Gcröhr n,-s
uiarpeiiiipaM-chagrinicrcn tr.
шагренирам-körncn tr. (кожа)
шагрениран-genarbt adj. (техн.), narbig
(кожа)
uiarpeimpaite-Körnung f (на кожа)
шадраванн-Wasserkunst f
шайба-1. Antreiber m, -s (профилна) (техн.),
Dichtungsscheibbe f (уплътнителна)
(техн.), Federscheibe f (пружинна) (техн.),
Riemenscheibe f (ремъчна) (техн.),
Schmirgelstein m (шмиргелова),
Seilscheibe f (въжена, кабелна) (техн.),
Triebscheibe f (работна) (техн.) 2. Lehrring
m (контролна), Lehrscheibe f (контрол на),
Milnehmerscheibe f (водеща) 3. Puck m, -
s (за хокей на лед) 4. Scheibe f, -n (die - e¬
s Töpfers грънчаско колело)
шайка-Bande f,-n, Rotte f, -n (die - Korah
банда; e-e - Halbstarker шайка хулигани),
Schwefelbande f (фам.), Schwcinsvolk n
шал-Schal m, -s, -c (e-n - um die Schultern
nehmen намятам шал на раменете),
Shawl m, -s, -s
шалмаи-SchaImei f, -en (муз.)
шалупа-Schaluppe f, -n (мор.)
шалче-Cachencz n,-s, Hälschen n, -s (за шия),
Halstuch n (за шия), Kragenschoner m (за

шал-яка
1362
врат), Schoner m, -s, Schultertuch n,
zipfeltuch n
шал-яка-Schal kragen m
шаман-Schamane m, -n, -n
шамандура-l. Boje t',-n, Bolle f,-n, Schwimmer
m,	-s, Tonne f, -n, Verholboje f, -n 2.
Wassertonne f (мор.)
шамаидуропоставяч-Bojer m,-s (мор.)
шамар-Backpfeife f, Bremse f,-n, Dachtel f,-n,
Maulschelle f, Maultasche f, Ohrfeige f, -n
(e-e ~ einstecken преглътвам си шамара
; das war e-e moralische ~ für ihn това
беше плесница за него), Ohrwatsche f, -
n,	Patsch m, -es, -e, Schwalbe f, -n
шамоа-gemsfarben adj.
шамоа-Gemsleder n (техн.), Sämischleder n,
Schamotte f, -n (глина) (техн.)
шампапско-Brausewein m, Champagner m,-
s, Schampus m, Schaumwein , Sekt m, -es,
-e
uiaiviHaii-champagner adj.
шамиион-As n, Asses, Asse (спорт.)т
Champion m,-sm Europameister m
(европейски)т Kanone f, -n (спорт.)т
Meister in, -sm Titelverteidiger m (борещ
се за запазване на титла)т Weltmeister т
(световен) (спорт.)
шамшюнат-Championat n,-sm Meisterschaft
f, -enm Weltmeisterschaft f (световен)
шамннонство-Meisterschaft f, -en
шампоан-Schampun n, -s, -m Shampoo n (за
коса)т
щампун-Schampun n, -s, -
шанжан-l. changeant adj. (цвят) 2. schillernd
шанжан-l. Changeant m,-s (плат) 2.
Schillertaft m (тафта) (текст.)
шанс-Chance f,-n (~n haben имам шанс; gibt
mir e-e - дайте ми шанс), Schanze f, -n,
Trumpf m, -es, -re (was ist ~ ? кая карта е
коз ? ; er spielte alle Trümpfe изигра
всичките си козове), Zufall m, -s, -re,
Aussicht f, -en
uiaiicoiieTa-Chansonette f,-n
шансоиетка-Chansonette f,-n
шантав-verklapst (фам.)
шантаж-Erspressung f, -en, Chantage f, -n,
Schwindel m, -s
шантажист-Erspresser m, -s, -
шантан-Animierkneipe Г(фам.), Animierlokal
n (фам.), Tingeltangel m, -s
шаитуиг-Schantungseide f (коприна) (текст.)
uiaima-Anlaufbahn f (начало на ~) (при ски)
(спорт.), Schanze f, -n (спорт.),
Sprunghügel m (за скокове със ски),
Sprungschanze f (за скокове със ски)
шап-1. Hornfäule f (вет.), Klauenseuche f,
Krümme f, -n (по овцете), Krümpe f (no
овцете) 2. Schappe f, -n (коприна от
дефектни пашкули), Schappseide f
(коприна от дефектни пашкули)
шапирограф-Vervielfältiger m, -s, -
шапиче-Sinau m, -s, -е (бот.), Sinau m, -s, -e
(бог.), Trauermantel m (бот.)
шанка-l. Badekappe f (гумена за къпане),
Bademütze f (за баня) 2. Bischofhut m
(плоска, на католишки епископ) (църк.)
3. Butterblume f (сламена), Dreispitz т,-
es,-e (триъгълна), Filz m,-es,-e (плъстена,
касторена), Hut m, -es, -re (den Hut lüften,
ziehen поздравявам c шапка ; den Hut
abnehmen свалям шапка ; vor der
Leistung Hut ab свалям шапка пред това
постижение ; den Hut aufs rechte Ohr
setzen накривявам шапката си надясно),
Joch n, -es, -e, Kalabreser m, -s
(широкопола плъстена, филцова),
Kapotte f, -n (женска, c панделки),
Kapotthut m (женска, c панделки), Kappe
f, -n (палячовска, шутовска),
Kardinalshut m (кардиналска), Kastorhut
m (филцова), Kiepe f, -n (женска сламена,
c голяма периферия), Kiepenhut m
(женска сламена, c голяма периферия),
Kopfbedeckung f , Kreissäge f (кръгла,
твърда сламена), Narrenkappe f, -n (на
шут) (die ~ aufsetzen правя се на шут),
Pilgerhut m (на някогашни пилиграми за
Рим), Riegelhaube f (вид жанска, от
баварска носия), Riese f, -п (старонемска
женска), Schapel m, -s (старинна),
Schappel m (старинна), Schellenkappe f
(на шут, със звънчета), Schirmmütze f (c

1363
шарм
козирка), Schlapphut m (мека, с широка
периферия), Teppichmuster п (на килим),
Tropenhelm m (бяла планторска), Tschako
m, -s, -s (униформена полицейска),
Turmheim m (на кула, особено в барока),
Wester m, -s (вид моряшка), Wünschelhut
m (вълшебна), Zweispitz m (двувърха,
офицерска) (мор.)
шанка-невндимка-Тагпкарре	f,
Wünschelhut m
шапкар-Filzer m,-s (остар.), Hutmacher m,
Modist m, -en, -en
шапкарка-Modislin f, -nen, Putzmacherin f
iiiaimima-Eule f,-n (за пеленачета)
шапче-Haubc Г, -n (кожено, за дресиране на
соколи), Käppi n, -s, -s (малко)
шапчица-Bcutclstand m (шутовска) (остар.),
Flinderhaubc f(старинна дамска), Kalotte
f, -п (домашна), Kappe f, -n (кръгла),
Nachthaube f (нощна), Nachtmütze f, -n
(нощна), Rotkäppchen n (Червената),
Schalfmützc f (нощна), Tulifäntchen n, -s
(детска), Zipfelmütze f (c ухо, за спане,
чкобннека)
шарада-Scharade f, -n (lebende - гатанка,
зададена чрез пантомима, жива
картина), Silbenrätsel n, Silbenrätsel п,
Worträtsel п
uiapaii-Karpfen in, -s, -n, Satzkarpfen m (за
зарибяване), Setzkarpfen m (в рибник за
разплод), Setzkarpfen m (в рибник за
разплод)
шарен-bunt adj. (-е Welt шарен свят),
buntscheckig adj., farbenfroh adj. ,
gelbbunt adj., gescheckt adj., kunterbund,
polychrom, scheckig (sich - lachen
припадам от смях ; sich ~ ärgern
позеленявам от яд ; er ist bekannt wie ein
-er Hund и кучетата го познават)
шарения-Buntschcckigkcit f
шарж-Charge f,-n
шаржирам-chargiercn tr. (театр.), karikieren
tr., übertreiben* tr.
шаржиране-Klauenfett n (в сценична игра
за ефект)
шариф-Scherif m, -s, -en
шарка-1. Dessin n,-s, Farbe f,-n , Farbmuster
m (текст.), Kuhpocken pl. (по кравите) 2.
Kinderblattem pl. (дребна) (мед.), Maser
f, -n (дребна), Schwarzblattem pl. (едра)
3. Muster n, -s (nach e-m - arbeiten работя
по образец ; sich ein - an e-m nehmen
вземам някого за образец ; ein -echter
Freundschaft пример за истинско
приятелство ; das - von e-m Schüler
примерен ученик ; neue - entwerfen
създавамнови модели ; das - e-r Tapete
шарката на тапет ; -ohne Wert мостра
без стойност ; - zusammenstellen правя
колекция от мостри), Musterung f, -en,
Tupfen m, -s (точновидна), Zeichnung f, -
en, Äderung f, - (жилковидни)
шарлантания-Flauscnimchcrci f,-cn
шарлатании-Münchhauscniadc f, -n,
Spiegelfechterei f, -cn
uiapnaTaiiini-Baldower m, Bauerfänger m,
Betrüger m,-s, Erzbclrüger m , Heckenarzt
m (врач), Kurpfuscher m, -s, Marktschreier
m, Medikaster m, -s, Quacksalber m, Schalk
m,	-es, -re (ein arger - голям дявол),
Scharlatan m, -s, -e, Schaumschläger m,
Schwindelmeier m (фам.), Spiegelfechter
m
шарлатания-Baucrfang m, Betrügerei f,-en,
Marktschreierei f, Mumpitz m, -es, -, Partitc
f, -n, Pfiff m, -s, -e (er kennt den - знае му
чалъма ; Kniffe und -е хитрини ,
шмекерии, шашми ; den - heraushacbn
зная му цаката ; modischer - осминка от
литър), Schwindel m, -s, Windmacherei f, -
en, Zauber m, -s
шарлатански-betrügerisch	adj.,
marktschreierisch, schwindelhaft,
schwindlerhaft
шарлатаиствам-mogeln intr. h., schwindeln
intr. h. (sich durchs Leben - преживявам
c измама)
шарлатанство-Scharlatanerie f, -n, Schwindcrl
n,	-s, Gaukelei f, -en
шарлатанствувам-schwindeln tr., betrügen tr.
шарлах-Scharlach m, -s, -е (багрило)
шарм-Charme m,-s

шармьоз
1364
шармьоз-Charmeuse Г( текст.)
шарнир-Gelenk n,-s,-e (техн.), Gelenkband п
(техн.), Scharnier n, -s, -е (техн.), Schere f,
-п (ножичен) (техн.), Zapfenlager п (техн.)
шариир-вилка-Gabelgelenk п (техн.)
шарф-Schärpe f, -n, Shawl m, -s, -s, Schleier
m,	-s, Halstuch n, -s, -rer
шаря ce-masern intr.
шаря-l. tippeln tr. (на точки), bunt machen 2.
herumtreiben* refl. (мед.)
iiiacii-Chassis n (автом.), Geräteträger m
(самоходно), Gestell n,-(e)s,-e (техн.
автом.), Wagengcstell n (на кола),
Fahrgestell n, -s, -e
шасла-Gutedel m,-s
шатирам-schatticren tr. rerl.
шатираие-Schattierung f, -en
uiarKaB-kipp(c)lig
шатра-Gezelt n,-(e)s,-e (поет.), Jurte f, -n
(номадска), Laubhütte f (у евреите), Zelt
n,	-es, -e
iiiaxyii-1. Kolbenstange f (техн.), Kurbelstange
Г(техн.), Triebstange f (техн.) 2. Pleuel m,-
s (на парна машина), Pleuelslrange f (на
парна машина)
шатьр-Zell п, -es, -е (das Zelt des Himmels
небесният шатър)
шафер-Brautlührer m
шаферка-Brautjungfcr f, Kräzeljungfer f,
Kranzjungfer f
шафран-Brennwurz f (пролетен) (бот.),
Krokus m, -(se) (бот.), Safran m, -s, - (бот.)
шафраиика-Safflor m, -s, -e, Saflor m, -s, -e
шафраповожълт-safrangelb
шах-l. Abschach m, -(e)2. Schach n, -es, - (~
spielen играя шах ; e-m - bieten, geben
давам шах ; im - stehen намирам се в
шах ; ~ und natt! шах и мат!; das - decken
запазвам царя ; aus dem - ziehen местя
застрашен цар), Schachspiel п (игра) 3.
Schah m, -s, -s (титла)
шахмат-Schach n, -es, - (~ spielen играя шах
; e-m - bieten, geben давам шах ; im ~
stehen намирам се в шах ; - und natt!
шах и мат! ; das - decken запазвам царя
; aus dem ~ ziehen местя застрашен цар)
шахматен-schachbrcttartig
шахматмст-Schächer m, -s, Schachspieler т
шахт-Gcsenk n,-(e)s,-e (вътрешен) (мин.)
шахта-1. Brunnen m,-s (на мина) (воен.) 2.
Flachschacht m (наклонена),
Förderschacht m (подемна) (мин.),
Gesprenge n,-s (сляпа) (мин.), Lotte f, -n
(ироветрителна), Luflrolle f, Richtschacht
m (вертикална) (мин.), Schacht m, -es, -re
(мин.), Seigerschacht m (отвестна), Senke
f, -n (подземна), Sinkkasten m
(канализационна, за дъждовна вода),
Sinkkasten m (канализационна, за
дъждовна вода), Trcibschacht m
(извозна), Wetterschacht m
(вентилационна) (мин.), Windschacht m
(вентилационна), Zeche f, -n,
Anfahrschacht m (за спускане и
изкачване на миньори) (мин.),
Abbauschaht m	(извозна,
експлоатационна), Abzucht f (диал.)
(проветрителна), Aufzugsschacht m (на
асансьор)
шашарма-Flausenmacherci f,-en
шашармаджия-Flausentnacher m
шашка-Sprengkörper m (взривна) (воен.)
шашкьиия-Dusselei f,-en (фам.)
шашма-Pfiff m, -s, -е (er kennt den - знае му
чалъма ; Kniffe und ~e хитрини ,
шмекерии, шашми ; den - heraushaebn
зная му цаката ; modischer ~ осминка ог
литър), Schwindel m, -s, Zauber m, -s
шашми-Zimt m, -s
шаяк-derber Wollstoff
шваб-Schwabe m, -n, -n
шваба-Boche m,-s (остар.)
швабски-schwäbisch
швайцарец-Helvetier m, -s
шварба-Schwabber m, -s (мор.)
Шварцвалд-Schwarzwald m
шведец-Schwede m, -n, -n
шведски-schwedisch
швейцарец-Schweitzer m, -s
швейцарски-schweizerisch
швелувам-schwelen intr. h.
швертбот-Schwertbool n (мор.)

1365
шегувам се
швръклнв-quirlig (за дете)
uiBpi>ioiHB-zapp(c)Iig
швръкльо-Zappelphilipp ш (фам.)
шев-1. Näherei f, -en, Nährbeit f, -en 2. Fuge
f,-n , Kappnaht f (похлупен, плосък,
двоен), Kettennaht f (синджирен),
Kreuznaht Г (кръсчен), Naht f, -fe (aus den
-rcn gehen , platzen пукат ми се шевовете
на дрехите от дебелина; е-ш auf die Nähte
rücken присискам някого на тясно ; auf
die - greifen пребърквам джобовете си
за пари ; е-ш auf die ~ fühlen подпитвам
дали някои има пари), Riegel m, -s (на
иглик), Schneiderei f, -n 3. Pfeilnaht f
(между две теменни кости), Winkelnaht f
(на теменните кости) (анат.) 4.
Schweißnacht f (заваръчен) (техн.) 5.
Stepperei f, -en (на фигури, с тегели),
Zierstich m (украсителен) 6. Steppnaht m
(машинен), Steppstich ni (машинен)
шевиот-Chcviot m,-s (текст.)
шевица-Slickerci f, -cn
шевро-l. Chevreau n,-s 2. Ziegenlcdcr n
(техн.)
uiera-1. Affenstreich m (глупава), Gassenwitz
in (просташка) 2. Aprilscherz in
(априлска), Drolligkeit f,*en,
Eulenspiegelei f.-en , Faxe f,-n , Fez m,-es,
Firlefanz m,-es,-e, Flachs m,-es,
Hanswursterei f, -en, Humor m, -s, Jokus
m, -ses, -se, Jux m, -es, -c, Pläsanterie f, -n,
raillerie f, -n (насмешка), Schäkerei f, -en,
Schabernack m, -es, -e (e-m e-n ~ spielen,
c-m etw. zum - tun погаждам на някого
шега, номер ; - treiben правя си шеги,
закачам се), Schelmerei f, -en,
Schclmstreich m (c която изигравам
някого), Scherz m, -es, -e (aus, im. zum ~
на шега ; ~ treiben шагувам се; - beiseite
! шегата настрана ! ; über etw. s-e ~e
machen правя си шеги c някого ; mach
keine -е ! не се шегувай !), Schimpg m, -
es, -e, Schnake f, -n, Schwank m, -cs, -re
(весела), Spaß m, -es, -i-c (zum ~ на шега;
~ beiseite ! остави шегата настрана ! ;
ohne ~ ! не се шегувам !; ich mache doch
bloß ~ ама аз само се шегувам ; mach k-
е ~е ! не се шегувай !; das ist Шг ihn nur
ein ~ това за него е дреболия, играчка),
Spiel n, -s, -е (sein ~ mit e-m treiben
шегувам се с някого; die Arbeit wird ihm
zum ~ работата за него се превръща в
игра ; er lernt alles wie im ~ той научава
всияко като на шега ; das ist für ihn ein ~
това за него е играчка), Spielerei f, -en
(diese Bergtour war für ihn е-е ~ тоя
планински излет беше за него дреболия),
Treppenwitz in (лоша) (разг.), Witz m, -cs,
-е (духовита) (Witze reißen разправям
духовити шеги ; das ist doch nur ein Witz
? това сигурно е шега ?)
шегаджия-Witzbold m (плитък), Spaßvogel
m, Spaßmacher m, -s
uieni-Gescherzc pl.
шегобиец-Facklcr m,-s, Hanswurst m, -s, -c,
Harlekin m, -s, -e (uier.), Haselant m, -cn, -
en, Schäker m, -s, Schalk m, -cs, -re (ihm
sitzt der ~ im Nacken той е голям
шегобиец ; dabei guckte ihm der - aus
den Augen при това очите му гледаха
дяволито), Schelm m, -cs, -е (der ~ guckt
ihm aus dem Auge по очите личи, че е
дявол ; den ~ im Nacken haben голям
шмекер съм), Spaßmacher m, Spaßvogel
m
шегобннство-Narrenlei f, -en
uieroBiiT-euIenspiegelhaft adj. , neckisch,
schabernackisch, scherzhaft (das war nur
~ gemeint казах го само на шега),
schnakig, schnakisch, spaßhaft,
spielerisch, witzig
шеговитост-Schalkaftigkeit f, -, Spaßhaftigkeit
f>-
шегувам ce-juxen inlr. h., kalauern intr. h. (c
каламбури), necken tr. refl. (e-n mit etw. ~
подигравам някого ; was sich liebt, das
neckt sich които се обичат, се дразнят
един друг), schäkern intr. h. (mit e-m) (c
някого), scherzen intr. h. (über etw. A, mit
e-m) (c нещо, някого), spaßen intr. h. (mit
e-m) (du mußt doch über alles ~ ! ти пък c
всичко се шегуваш ! ; mit diesen Dingen

1366
шегуване
ist nicht zu ~ c тия неща шега не бива)
шегуване-Geschäker n,-s, Gescherze n,-s,
Gespaße n,-s, Getändel n,-s , Juxerei f, -en
шедьовър-Meisterarbeit f, Meisterwerk n,
Meisterstück n, -s, -e
шезлонг-Chaiselongue f,-en, Faulbett n
(остар.), Liegesofa n, Ottomane f, -n,
Ruhbett n
шейна-1. Bobsleigh m,-s,-s (спорт.),
Segelschlitten m (c платна) (спорт.),
Skeleton n, -s, -s (ниска) (спорт.),
Tretschlitten m (спортна) (спорт.), Renner
m, -s (спортна) 2. Jagdschlitten m (за
надбягване), Rodel m, -s ; f, -n (детска,
спортна), Schlitten m, -s (~ fahren возя се
на шейна ; hinter den - kommen geraten
пропадам, попадам в тежко положение
; mit e-m ~ fahren извозвам някого) 3.
Schleife f, -п (за свличане на дървета)
uieüiia-HJiaTiioxoAKa-Eisjacht f (спорт.)
шейинло-Küfcr f, -п (на шейна, на
безмоторен самолет), Kuchen m, -s
шейх-Scheich m, -s, -е (главатар на бедуини)
(so, ein ~ ! чешит такъв!)
шекерче-Kicher f, -n (бот.), Kicherling m, -s, -
е (бот.), Platterbse f (жълто) (бот.)
шеллак-l. Plattlack m (разтопен) (техн.) 2.
Schellack m, Tafellack m
шелмашнна-Schälmaschine f (за фурнир)
(лесов.)
шелф-Schelf m, -s, -e (reorp.)
шемет-Dusel m,-s, Schwindel m, -s (den ~
haben свят ми се вие ; den ~ bekommen
завива ми се свят), Schwindelgefühl п,
Taumel m, -s (ein ~ befiel ihn главата му се
замая ; im ~ sein замаян съм), Torkel m, -
s
шеметен-1. schwind(e)lich (височина),
schwind(e)Iig (височина) 2.
schwindelhaft, wirbelhaft, wirbelig
uiena-GrifTm,-(e)s,-e, Handvoll f (като мярка),
Hohlhand n, hohle Hand
шепна-anlispeln tr., einblasen* tr., flüstern tr.
intr. h , lispeln, pispeln intr. h., pispern intr.
h., pisseln intr. h., raunen tr. intr. h. (e-m
etw. ins Ohr ~ шепна на някого нещо в
ухото), wispeln intr. h., wispern intr. h.
шепне-murmeln intr. h. (за поточе) (das
Murmeln der Volksmenge мърморенето
на народа)
шепйене-Flüstern n,-s, Geflüster n,-s,
Gewisper n,-s
uieiiiieuiicoM-flüstemd, leise, im Flüsterton
шенот-FIüstern n,-s, Flüsterton m , Geflüster
n,-s, Gelispel n,-s, Gewisper n,-s, Lispeln
n, -s, Raunen n, -s, - (на поток)
шепсел-Klinke f, -n (съединителен)
шептя-flüstern tr. intr. h , lispeln, raunen tr.
intr. h. (e-m etw. ins Ohr ~ пошепвам на
някого нещо в ухото), säuseln intr. h.
(вятър) (mit säuselnder Stimme c нежен,
ласкав глас), wispeln intr. h., wispern intr.
h.
uiepii-Sherry m, -s, -s
шериф-Sheriff m, -s, -e
шерча ce-spreizen refl.
шест-sechs
uiecTBiie-Aufzug m, -s, -re (тържествено),
Blumenkorso n (на украсени c цветя
коли), Fackelzug m (факелно), Fahrt f,-en
(остар., Feierzug m (тържествено),
Festaufzug m (празнично), Festzug m
(тържествено, празнично), Jagdzug m (от
ловци), Kondukt m, -s, -е (траурно), Korso
m, -s, -s (тържествено, c украсени c цветя
коли), Kreuzgang m (литийно),
Leichenzug m , Maskenredoute f
(каравално), Siegeszug m (триумфално),
Siegeszug m (триумфално), Trauerzug m
(погребално), Zug m, -s, -t-e (ein langer
Zug von Lidtragenden дълго шествие от
опечалени)
шествувам-schreiten* intr. s.
шестгодишен-sechsjährig
шестдесет-Sechzig f, -en
шестдесети-sechzigst
шестдесетиика-Scchzigstel n, -s
шести-der Sechste
шестил-Lehne f
шестица-Sechs f, -en
шестмесечен-sechsmonatlich
шестмесечие-Halbjahr n, -es, -e

1367
шикалкатворна
шестнадесет-sechzehn
шестнадессти-sech zehnt
mecTiiaaeceTinia-Sedez n, -s, - (формат)
uiecTira/ieceniHKa-Sechzehntel n, -s
шестократен-sechsmalig
шесторка-Sechs f, -en
шестостепеи-hcxaedrisch
шестостъпен-hexametrisch (стих)
шестоъгълен-sechseckig
uiecnrbi^niiHic-Sechseck n (мат.)
шетам-l. bedienen , pflegen (die Kranken
bedienen шетам на болните 2, arbeiten (в
къщи), wirtschaften
шеф-Boß m,-sses,-sse, Bürochef m,
Delegationsleiter m (на делегация),
Geschäftsinhaber m (на фирма, магазин),
Handelsherr m (на фирма), Haupt n, -es,
■rer (das Haupt der Partei шефът на
партията), Leiter ш, Parteiführer m (на
партия), Pate m, -n, -n, Patron m, -s, -е (на
предприятие), Vorsteher m,-s, Werdeleiter
in (на рекламата, пропагандата), Chef m,
-s, -s, Schcf m, -s, -s, Vorgcselze m, -n, -n
шефка-Chcfin f,-nen
шефство-Ehrenpatenschaft f (почетно),
Patenschaft f, - (die ~ übernehmen поемам
шефство), Betreuung f, -en
шибалка-Geißelrute f, Gerte f,-n, Reitgerte f
шибам-abklatschen tr. (c мокра кърпа),
aufpeitschen tr. (кон да станс),
karbatschen tr. (c камшик), knuten tr. ,
peitschen intr. h. (Wind, Pegen peitscht
ans Fenster вятърът, дъждът шиба по
прозорците), peitschen tr. (e-n zu Tode
пребивам някого до смърт), schmitzen
tr. (c камшик, пръчка) (разп), schwippen
tr. (c тънка пръчица), stäupen tr.
(публично, c пръчка)
шибвам-аиГЬгеппеп* tr. (e-m eine Kugel ~
парвам нкг. c купшум ; e-m eine Strafe ~
наказвам нкг.) (фам.), aufknallen tr. (нкм.
камшик), knallen tr. (c-m etw.) (e-m ein paar
Kugeln auf den Palz knallen шибвам на
някого няколко куршума)
шнбване-Rutcnstreich m (с пръчка)
шибон-GoldIack m (жълт) (бот.), Lack m, -(e)s,
-е (жълт) (бот.), Levkoie f, Levkoje f
шибър-Register n, -s, Schieber m, -s, Schleuse
f, -n (die ~n öffnen отприщвам бента ;
der Himmel öffnete alle ~n небето се
продъни)
шивалня-Nähstube f
шивач-Frauenschneider m (дамски),
Hausschneider m (работещ по домовете
на клиентите), Herrenschneider m (на
мъжки дрехи), Kleidcrmacher in (на
дрехи), Schneider m, -s (frieren wie ein ~
треперя като циганин ; ~ sein, werden не
съм взел нито една бройка при игра на
карти), Schneidermeister ш (майстор),
Tailleur m, s-, -е
шивачество-Schneiderei f, -n
шивачка-l. Modistin f, -nen, Näherin f, -nen,
Schneiderin f, -nen 2. Schncidcrvogcl m
(птица) (зоол.)
шивачпнца-Schneidcrei f, -n
шиене-Näharbcit f, -en, Näherei f, -en,
Schneiderei f, -n
шийка-1. Aufsteckrohr n (на ръчна мортира)
(воен.) 2. Fingerling m,-s,-e (на весло)
(мор.) 3. Geigenhals m (на цигулка) (муз.),
Hals in, -es, -те (на струнен инструмент,
винт, кокъл, кратуна, нота) 4. Hälschen п,
-S 5. Zapfen m, -s (на часовникови
стрелки)
шик-Eleganz f, Schick m, -s, - (sie hat - тя се
обличе шик), Schneid m, -es, -e
шик-fesch adj. (разг.), flott adj. , nobel,
piekfein, schick , schmuck (рокля) (sich ~
machen контя се, пременям се), schneidig
(ein -er Offizier стегнат офицер ; ein -er
Marsch бояк марш), schnieke, schnittig
(das Auto ist - gebaut колата има
елегантна форма), todschick (много)
шикалка-1. Bohne f,-n (войн.) 2. Gallapfel m,
Klunker f, -n, Knopper f, -n (öoT.)Laubapfel
m, Rosenapfel m (по рози),
Rosenschwamm m (причинена от
шикалкотворната)
шикалкаваиия-Winkelzüge pl.
шикалкатворна-RosengaIlwespc f
(шипкова) (зоол.)

шикалкотворки
1368
шикалкотворки-Gallwespen pl. (зоол.)
шиканн-Schikane f, -n
шиканирам-kuranzen tr. , schikanieren tr.,
schurigeln Ir. (разг.)
uiiiKaiiiipaiie-Schurigclei f, -en
шиканиращ-sekkant
шикозен-elegant adj., fein, fesch
шилеровскн-Schillerisch
шнлинг-Schilling m, -s, -e
шило-Ahle f, -n, Bergbohrer m (каменарско),
Bergeisen n	(рударско) (мин.),
Bestechahle f (обущарско), Dom m,-s,-en/
Dörner, Durchnähahlc f, Nähort m
(обущарско), Pflockahle f (обущарско, за
клечки), Pfriem m, -s, -e (Meister ~, Hans
~ обущар, кундураджия), Pfrieme f, -n
(Meister ~,	Hans - обущар,
кундураджия), Pfriemen m, -s (Meister —,
Hans - обущар, кундураджия)
шилобод-Hauhechel f (бог.), Stachelkraut n
(бот.)
шнме-Eigennamc m (собствено)
шими-Shimmy m, -s, -s (танц), Shimmy m, -s,
-s (танц)
шимпанзе-Schirnpanse m, -n, -n (зоол.)
шина-]. Armschiene f (за счупена ръка)
(мед.), Beinschiene f (за счупен крак) 2.
Beinschiene f (предпазна, бедрена)
(спорт.) 3. Gummireifen m (гумена)
(автом.) 4. Reifeisen n, Reifen m, -s,
Schiene f, -n, Schläger m, -s (биеща) (техн.)
шинда-Schindel f, -n (стр.)
шиндел-Spindel f, -n
шинел-1. Kaput m, -s, -е (войнишки), Mantel
m, -s, -f, Soldatenmantel m
шиник-Scheffel m, -s, -e
шип-1. Daumen m,-s (техн.), Drehzapfen m (на
панта) (техн.) 2. Dorn m,-s,-en/ Dörner (на
тока), Dübel m,-s, Eisnagel m (на конска
подкова), Pfeilkraut n (воден), Sporn m, -s
(на петел) (зоол.), Sproß m, -sses, -sse
(краен, на еленови рога), Sprosse m, -n, -
n (краен, на еленови рога), Stift m, -es, -e
(sich e-n ~ einziehen забива ми се треска),
Tatze f, -п , Walzdom m , Zacke f, -n (на
рог), Zahndorn m (зъбовиден
пробивачен), Zapfen m, -s (на
часовникови стрелки)
luitnii-fauchen intr. h
uiiiiiKa-Dornrose f, Hagebutte f (плод),
Hagerose f (бот.), Hahnepot f (плод),
Heckenrose f , Heidenröschen n,
Hundsrose f (бот.), Riechdorn m
(виненоцветна) (бот.), Rosenapfel m
(плод), Weinrose f (виненоцветна,
червеникава) (бот.)
Zaunröse f (обикновена) (бот.)
iiiiinicii-Feldrose f (бот.)
шииове-Steigeisen n (на обувки), Überbein
n (мед.)
uiiiiiomi-Grundel pl. (зоол.)
uinp-Gefilde n,-s (поет.), Plan m, -s, -те (водна,
небесна) (ein weiter, grüner ~ обширна,
зелена поляна), Weite f, -n (weit und breit
на длъж и на шир)
шнра-Beermost m (първа), Federweiße m
(ферментирала), Maisch m, -es, -e,
Maische f, -n, Most m, -es, -e (der - gärt
ширата кипи ; wissen, wo Barthel den -
holt зная, къде зимуват раците),
Traubenmost m, Weinmost m (винена)
ширииа-Bahnachse f (на жп. линия),
Bahnachse f (на трамвайна линия), Breite
f,-n (техн.), Gewebebreite f, Lichlweite f, -
n (на отвор), Mächtigkeit f, Spannweite f
(на самолет, на свод), Spurweite f (на ж.п
линия), Weite f, -n
ширнт-Borte f,-n, Kapitalband n (покриващ
горе и долу гърба на подвързия), Tresse
f, -n, Zackenlitze f (зигзагообразен)
ширитче-Neste! f, -n (c копче или кука)
широк-breit adj. (ein -es Echo широк отзвук
; ~e Stirn широко чело ; е-е Hand ~ една
педя широк ; die -е Öffentlichkeit
широката общественост), geräumig adj.,
getragen part. adj., mächtig, pludrig, raum
(море), torweit , vollkommen (за дреха),
weit (панталон, ръкавици, сърце, душа,
смисъл) (im weitesten Sinne des Wortes в
най-широкия смисъл на думата ; weite
Kreise der Öffentlichkeit широки кръгове
на обществеността ; das Fenster stand

1369
шкаф
weit offen прозорецът бе оставай широко
отворен ; die Bewgung zog weite Kreise
движението взе широки размери),
weitgehend, weitläufig, weitreichend,
zollbreit (един цол)
шнроко-Schirokko m, -s, -s (reorp.)
niiipoKoioiioiiii-Breitschnäbeier pl. (зоол.)
iiiiipoKOAiiiiceii-brcitspurig adj,, weitspurig
(ж.п)
широколпстеп-Laub-, breilblättrig
uiiipoKoiuiemecT-brcitschultrig adj.
широкопол-breitkrempig adj.
шнрокосеялка-Brcitsämaschine f (сел.-ст.)
широта-Brcitc f,-n, Latitüde f, -n, Weile f, -n
(Weile des Herzens широта на сърцето)
luiipOMiina-Brcite f,-n, Weite f, -n (на дреха)
(die lichte Weite c-s Rohrs вътрешната
широчина на тръба)
ширя ce-breilmachen rell. , verbreiten (refl.),
ausbreiten (refl.)
niiicT-Schiefer m, -s
шиста-Schicfcr m, -s, Zementbahn f
(циментна)
ш и сто в-sch i cf(c) ri g
uniCT03eii-schicf(e)rig
шистозпост-Schicferung f, -cn (геол.)
шит-Schale f, -n (на костенурка)
шифер-Schiefer m, -s
шифон-Chiffon m,-s (теект.)
шифровам-chiffrieren tr, schlüsseln tr.
шнфър-Chiffre f, Geheimschrift f ,
Standnummer f (библиотечен), Ziffer f, -n
(in Ziggem schreiben пиша c шифър),
Zifferschrift f
шихел-Griffcl m,-s (изк.), Stichel m, -s (за
гравиране)
шихта-Gicht f,-en (метал.)
шихтоване-Gichten n,-s (метал.)
шихтувам-gattieren tr. (метал.), schichten tr.
(техн.), Gattierung f (метал.)
шихтуване-Schichtung f, -en (метал.)
шихтувач-Schichter m, -s (метал.)
iiiiiui-Bratcr m,-s, Bratspieß m , Nadel f, -n ,
Spieß m, -es, -e (den Braten am ~ drehen
въртя шиша), Wender m, -s (за печене)
шишалка-Eichapfel m (на дъб), Eichenrose f
(дъбова) (бот.)
шишарка-Fichtenapfel m (бот.),
Fichtenzapfen m (бот.), Kienapfel m
(борова) (бот.), Tannapfel m,
Tannenzarfen m (елова), Zapfen m, -s
(борова)
шише-Bocksbeutel m (тумбесто), Buddel f,-
n (разг.), Buttel f,-n, Flasche f,-n , Karline
f, -n (ракиено), Kruke f, -n (пръстено),
Mönch m, -s, -гс (продълговато), Mönch
m, -s, -гс (c топла вода), Phiole f, -n (c дълга,
тясна шийка), Pille f, -n, Schnapsflasche f
(ракиено), Sprilzflasche f (c
пулверизатор), Tintenflasche f (за, c
мастило)
шишенце-Fläschchen n,-s , Flakon n, m,-s ,
Riechfläschchen n (c змоияк),
Tropgfläschcn n (за капки)
шншкав-nudcldick, dick, wohlbeleibt
шмшкавост-Dickc f,-n
шишко-ßomnc f,-n, Dickbauch m (разг),
Feistling m,-s,-c, Fettwanst m (разг.),
Nudel f, -n, Pfropfen m, -s, Plumpsack m,
dicker Mann, Dickwanst m, -es, -e-c
шишман-турист-SchIappineier m (разг,)
unia-beslcchen*tr., ketteln tr. (синджирсн
бод), nähen tr. (ich lasse mir ein Kleid
nähen поръчвам си рокля ; Knöpfe an
das Hemd ~ зашивам копчета на ризата ;
sich die Finger wund - избождам си
пръстите от шиене), nadeln tr., schneidern
inlr. h. tr., steppen tr. (на фигури), taillieren
tr., weißnähen tr. (бельо, долни дрехи)
шия-l. Hals m, -es, -re (dem Huhn, c-m Tier
den Hals um drehen извъртам шията на
кокошка, животно ; e-n langen Hals
machen протягам си любопитно шията),
Kehle f, -n, Quesc f, -n 2. Schwanenhals m
(лебедова, снежнобяла, стройна),
Hirschhals m (еленова, на кон)
шкала-Ahming f, -s, Ahmung f, -s, Ahm n, -s,
-е (мор.) (за газене на кораби)
шкарт-Abgang m, -(e)s, -fe
шкаф-Böcherschrank m (библиотечен),
Eckschrank m (ъглов), Kabinett n, -es, -e
(за експонати), Klcidcrschrank m (за

шкаф
1370
дрехи), Repositorium n, -s, -ien (за книги),
Rolladenschrank m (c ролетка), Schaff n, -
s, -e, Schrank m, -cs, -5-e, Schrein m, -s, -e,
Spind m, Tonmöbel n (за радиограмофон),
Zunftlade f (цехов)
шкаф-витрина-Glasschrank m
шкафче-Nachttisch m (нощно),
Verbandkasten m (c превързочен
материал)
шкембе-Kaldauncn pl., Kuttel f, -n (говеждо),
Ranzen m, -s, Schmerbauch m (тлъсто)
шкембелия-Dickbauch m (разг.), Dickwanst
m (фам.)
шкембенце-Krummerspcck m
шкембьо-Schmcrbauch m
школа-Dichterschule f (литературна),
Geigcnschule f (за цигулари),
Gcsangschule f (по пеене), Klavierschule
f (за пиано), Kunstschule f, Parteischule f
(партийна), Reitschule f (за езда), Schule
f, -n (mittlere ~n средни школа; in, auf der
- sein съм, уча в школа ; in dei , zur ~
gehen ходя на школа; er will später zur ~
той след това иска да стане учител ; ~
halten преподавам ; die ~ aus училището
свърши ; heute fällt die ~ aus днес няма
да учим ; neben die - gehen, laufen бягам
от училище), Schulung f, -en, Tanzschule
f (танцова), Tattersall m, -s, -s (за езда)
школовка-Schulc f, -n , Schulung f
школски-schulisch
школувам-schulen tr. re fl. (ein geschultes
Auge набито око), lehren, unterrichten,
lernen, in die Lehre gehen
школуваие-Schukung f, -en
шконтирам-diskontieren tr. (търг.), skontieren
tr. (търг.), abziehen*
uiKoiiTO-Skonto m, -s, -s
uiKOT-Schot m, -s, -е (въже) (мор.), Schote f, -
n (въже) (мор.)
шкоти-Hals m, -es, -re (на ветрило)
шкурка-Glaspapier n, Schmirgelpapier n
шлагер-Gassenhauer m (банален,
просташки), Hit m, -s, -s, Knüller m, -s,
Reißer m, -s, Schlager m, -s (песенм танц,
пиеса) (das ist ein ~ това е знаменита
идея), Zugartikel m (на пазара)
uuiaüMaiimiia-Schleifmaschine Дтехн.)
шл айфер-Schlei fer m, -s (техн.)
шлайфовам-abschleifen* tr. refl.
шлаифовачка-Schleifmaschine f (техн.)
шлайфпила-Schmirgelfeile f
шлак-Kippe f, -n, Kipphalde f (мин.),
Kupferhammerschlag m (меден, отпадък
в металургията), Leck n, m, -es, -s, Sinter
m, -s, Sinter m, -s, Wolf m, -s, fe
(съдържащ руда)
шлака-Abstrich m, -(e)s, -e, Frischschlacke f
(окислителна), Garschaum m (метал.),
Rückstand m (сива, при пържене на руда)
(техн.), Schlacke f, -п (метал.)
шлакотек-Schlackenabstich m (метал.)
шлакувам ce-sintem intr. s. (техн.)
шлакувам-verschlacken tr.
шлакуване-Verschlackung f
шлам-Schlamm m, -es, -е (мин.)
шламоуловител-Schlammfanger m (техн.)
шлапг-Wasserschlauch m
шлейф-Schlamp m, -es, -е (на рокля), Schleife
f, -n, Schleppe f, -n (на дреха), Schwanz m,
-es, -t-e (на рокля), Schweif m, -es, -e,
Schleppe f, -n
шлем-l. Eisenhut m (ист.), Haube f, -n
(средновековен), Himkappe f (рицарски)
2. Helm m, -es, -e, Himhaube f, Kappe f, -n,
Pickelhaube f (c остър метален връх),
Schlemm m, -s, -e
шлемувам-schlämmen tr. (глина) (техн.)
шлемуване-Schlämmung f (на глина)
шлемче-Kappenblume f (бот.)
шлеп-l. Schleppkahn m 2. Zille f, -n
(рибарски) (мор.), Zülle f, -n (рибарски)
(мор.)
шликер-Schlicker m, -s (при флитация на
руди) (метал.)
шлиф-Schliff ш (техн.)
шлифер-Schlüpfer m, -s (мъжки),
Regenmantel т
шлифовам (ce)-abschleifen* tr. refl.
шлифовам-bimsen tr. (c пемза), einschleifen*
tr., feilen tr., hobeln tr., polieren tr. (младеж),
schleifen* tr., schmirgeln tr., verschlüsseln

1371
шпека
tr.
шлифован-behauen part. perf. adj., mugelig
(заоблено)	"
шлифоване-Versclilüsselung f
шлифованост-Abgeschliffenheit f,
Geschliffenheit f
шлнфовач-Schleifer m, -s, Schmirgeler m, -s
шлифовка-Drill m,-s (военна), Markise f, -n,
Pli m, -s, -s (er hat so e-n ~ има нещо фино
у него), Politur f, -en, Schliff m (die Sache
kriegt ~ това нещо добива приятна
форма; er hat k-n ~ липсва му шлифовка)
шлиц-Schlitz m, -es, -c
uuiocep-Kleinschmied m, Schlosser m, -s
шлосерство-Schlosserei f, -en
шлосерство-Schlosserhandwerk n
шлюз-Abflußschluese f (изпускателен),
Ablaufschleuse f, Schleuse f, -n
шлгоза-Sicl m, -s, -е (в бент)
шлюзуване-Schlcusung f, -
шлюпка-Hülsc f, -л (на боб, леща, грах)
шляене-Bummel m,-s, Bummelei f,-cn,
Geschlender n,-s
шляк-Gekrätz n,-cn
iiuiniil-quatsch, tatsch!
шляпам-anpatschcln intr. s. (из калта) (разг.),
anpatscheln tr. (по нщ.) (разг.), anpatschen
intr. s. (из калта) (angepatscht kommen
идвам шляпайки) (разг.), paddeln intr. h,
(из кал), schlampen intr. h. (c чехли)
(фам.), schlappen intr. h. (за пантоф,
обувка)
шляпвам-knallen tr. (e-m etw.) (e-m e-e knallen
шляпвам на някого една), patschein intr.
h. (auf etw.) (в калта), plätschern intr. h. (in
etw. D) (im Planschbecken ~ шляпвам в
бассйнчето)
шлппване-Kopfnuß f (по главата)
шляпвям-dachteln tr.
шляя ce-bummeln intr. h (- gehen излизам да
се шляя), dämeln intr. h, dröseln tr.,
cinherschlendern intr. s, flanieren intr. s
(рядко), hcrumtreiben* refl. , hudeln intr.
h., krengeln refl., leiem intr., lottern intr.,
mären tr., plempern intr. h., schieben* tr.
refl. (die Menge schob sich durch die
Türen тълпата се буташе през вратите),
trudeln intr. s. tr.
шманзер-Maschinenpistole f, -n
шмалта-Schmalte f, -n (техн.), Smalte f, -n
(техн.)
шмаухувам-schmauchen intr. h. tr.
(керамични изделия) (техн.)
шмекер-Gauner m,-s (гальовно), Aas n, -es,
•rer, Daumendreher m, Fickfacker m,-s
(диал.), Filou m,-s, Lauer m, -s, Pfiffikus m,
-ses, -se, Racker m, -s, Sackerlöter m, -s,
Sackerloter m, -s, Sackermenter m, -s,
Schelm m, -es, -e (der ~ guckt ihm aus dem
Auge по очите личи, че е дявол ; den -
im Nacken haben голям шмекер съм),
Schlaukopf m (разг.), Schlaumeier in (разг.),
Schwindelmcicr m (фам.)
шмекер-l. dufte adj.2. Schlaukopf m, -s, -rc,
Gauner m, -s, -
шмекерия-Partite f, -n, Pfiff m, -s, -e (er kennt
den ~ знае му чалъма ; Kniffe und ~c
хитрини , шмекерии, шашми ; den ~
heraushaben зная му цаката ; modischer
- осминка от литър), Quinte f, -n,
Schlauheit f, -en (разг.), Schmu m, -s, - (~
machen шмекерувам ; etw, ~ haben
изшмекерувам нещо) (разг.), Schwindel
m, -s, Schwindelei f, -en, Windbeutelei f, -
en (разг.)
шмекерувам-fickfacken intr. h (диал.),
schwindeln intr. h. (sich durchs Leben ~
преживявам c измама), Windbeuteln intr.
h. (разг.), betrügen
шмекеруване-Schaubcrgerei f, -en (разг.)
шмелерия-Windmacherei f, -en
шмиргел-Schärfmaschine f (техн.), Schmirgel
m, -s (минерал), Schmirgelstein m
иширгиловам-abschmirgcln tr. (техн.)
muimeji-Schnitzel m, -s, -
uiiiyp-Schnur f, ve
шмугвам ce-einschlüpfen tr. (разг.), wischen
intr. s. (zur Tür hinaus wischen шмугвам
се през вратата навън)
шмуцтитул-Schmutztitel m (печ.)
шнека-Schneck m, -s, -en (гехн.), Schnecke f,
-п(техн.)

шпепер
1372
luiienep-Schnäpper m, -s (мед.), Schnepper m,
-s (мед.)
шнилка-Haarspange f
шиицел-SchnilzeI n, -s
шнола-Haarspange f (за коса)
шиорхел-Schnorchel m, -s (дихателна гърба)
шнур-Angel leine f (на въдица), Angelschnur
f (на въдица), Fangschnur f (на
униформа, свързващ шапката с дрехата)
(воен.), Hutschnur f (на шапка), Kantillc f
(телен), Klingelzeug m (с копче за звънче),
Kordel f, -n, Kordon m, -s, -s, Litze f, -n,
Litze f, -n (като проводник), Raupe f, -n
(кадифен), Schnürband n (на корсет, на
елече), Schnur f, ч-е (Perlen an e-r ~
aufreihen наннзвам перли на връв ; nach
der - по права линия ; bei der ~ bleiben
спазвам мярката ; es am Schnürchen
haben зная си урока на пръсти ; das geht
alles wie am Spürchen всичко върви като
по вода ; über die ~ hauen карам през
просото ; von der - leben ям готови
пари), Schnur f, -re (на униформа) (воен.),
Zug m, -s, ч-е (за теглене, опъване,
затягане, Zugband п (за теглене),
Zwimband п (памучен)
шнурбоден-Schnürboden m (театр.)
шнурове-Affenschaukel f (адютантски)
шовинизъм-Chauvinismus m
шовинист-Chauvinist m,-en
uiOBiniiicnmeii-chauvinistisch adj.
шок-Schock m, -s, -e / -s
шокирам-anstoßen* intr. h. (bei e-m mit etw.
~) (нкг. c нщ.) (прен.), schockieren tr.,
skandalisieren tr. refl. (sich über etw. ~
шокирам се от нещо)
uiOKiipaiie-Ärgernis n, -ses, -se (öffentliches
~ скандал ; ~ erregen будя общо
негодувание, недоволство ; ein — an etw.
D nehmen скандализирам се от нщ.),
Anstoß m, -es, -re (an etw. D ~ nehmen
шокирам се от нщ.) (вие.)
шокнраш-skandaiös
шокиращ-anstößig adj. (държане, дума),
schockant
шоколад-Raspel m, -s (настърган), Riegel m,
-s (блокче), Schokolade f, -n (in der - sitzen
загазнл съм)
шокораи-schockant
шомиъл-Ladestock m (остар., воен.)
uion-Kaffer m, -s
iiioiiap-1. Bark m,-(e)s,-e (кастриран), Borch
m,-es,-e (кастриран) (сел.-ст.), Borg m,-s
(скопен) (сел.-ст.) 2. Eber m,-s
шосе-Chaussee f,-n, Dammstraße f, Fahrstraße
f, Femstraße f (за далечни съобщения),
Kunststraße f, Landstraße f
шосирам-schottern
шосиране-Beschottcrung f,-en
шотиш-Hopser m, -s
шотландец-Schotte m, -n, -n (geizig wie ein ~
стиснат като габровец)
Шотландия-Schottland n
шотландка-Schottin f, nen
шотландски-schottisch (der Schottische
шотиш)
шофирам-chauffieren intr. h
шофьор-Fahrer m,-s, Chauffeur m,-s,-e,
Fernfahrer m (на камион за далечни
пътувания), Führer m,-s, Kraftfahrer m ,
Lenker m, -s, Raser m, -s (бясно каращ),
Schiför m, -s, -e, Taxiführer m (на такси),
Wagenführer m
шофьор-лгобител-Selbstfahrer m
uiiiara-Ballendegen m (воен.), Degen m,-s
(спорт.), Kavaliersdegen m, Klinge f, -n,
Schläger m, -s (спорт.)
шпалир-Spalier n, -s, -е (за отглеждане на
плодни дървета)
шпалта-Abzugsbogen m, Fahnenabzug m ,
Kolumne f, -n, Spalte f, -n
шпанвайба-Spannscheibe f
umaiira-Haarspange f
шпаигуот-Spant n, -s, -en
шпаньол-Spaniel m, -s, -s (куче), Spaniol m, -
s, -е (евреин)
шпаргел-Spiek m, -s, -e, Spieke f, -n
шпарз-Sperrhaken m
шпат-Flins m,-es,-e (ситнозърнест, железен)
(минер.), Spat m, -s, -е (минер.)
шпател-Krätzer m, -s, Kratzer m, -s, Räumer
m, -s

1373
шпатула-Spachtel m, -s, Spatel m, -s ; f, -n
(мед.)
шиахтловам-spachleln inlr. h.
шиацнрам-spcrrcn tr., versperren tr.
шпация-Spatium n, -s, -ien (за разреждане.
за изпълване на междините)
шиека-Fördcrspiral f (техн.)
шиерз-Ludc f, -п
шперплат-SpciTholz п (техн.)
шперц-Dicbschlüsscl ш, Dietrich m,-s,-e,
Hakensclilüssel m, Lude ш, -n, -n,
Nachschlüssel m, Peterchen n -s,
Sperrzeug n , Dietrich m, -s, -c
шннгат-Spcigatt n (водосточна тръба) (мор.)
шпил-Gangspill n,-s (котвен) (мор.), Spill n, -
s, -s (на кораб)
uniiuiica-Gcwindeslifl m (техн.), Stiftschraube
f
шнииел-spincll m, -s, -c
liiniioiiaw-Spionagc f
шнионин-Achtgroschenjunge m , Agent m, -
en, -cn , Aufseher m, -s, ~ (über ctw. A) ,
Krimi m, -s, -s (полицейски), Kundschafter
m, -s, Späher m, -s, Spion m, -s, -e
luiinoiiitpaM-bclauern tr., beschlcichen*tr.,
bespitzeln tr., nachspähen intr. h. (e-m, e-r
Sache) (den Geheimnissen der Natur ~
w	_
стремя се да проникна в тайните на
природата), schnüffeln intr. h. (du hast
wohl wieder geschnüffclt хем ти пак си
подслушвал)
uiiiiioiiiipaiie-Aufpaserei f, -en (постоянно),
Späherci f, -en (постоянно)
шпиопка-Guckloch n, Keil m, -s, -е (техн.)
uiiiitp-Sprelt n, -s, -е (за опъване на платна),
Sprict n, -s, -е (за опъване на платна)
шнора-Sporn in, -s (dem Pferd die Sporen
geben, in die Weichen stoßen
пришпорвам коня ; sich D die Sporen
verlieren имам първия успех ; sich beim
Turnier die Sporen verdienen заслужавам
рицарски шпори)
шиори-Anschnallsporen pl. (за завързване)
niiipim-Gespritztc(r) m,-n
ццфицовам-aufspritzcn intr. s. (лакове, бои)
(техн.), spritzen tr. (c-n mit Kot -
	шум
опръсквам някого c кал ; Wein ~ наливам
сода във виното ; ein Achtel Gespritzten
една осминка шприц), übersprenkeln tr.
(на точици)
широт-Sprott m, -es, -е, Sprotte f, -n
шпул-SpuIe f, -n (vier ~n Garn четири масура
прежда)
шпула-Kötzer m, -s
rupaii хмус-Reißmaß n (техн.)
шрапнел-Fernstreugcschoß n (воен.),
Schrapnell n, -s, -e
шрати-Schratten m, -s (reorp.)
шрифт-Antiqua f (антиква ~) (печ.),
Blockschrift f (само c главни букви),
Brotschrift f (обикновен) (печ.), Druck m,-
s,-e, Druckschrift f (печ.), Glühschrift f
(светещ), Kryptographie f, -n (таен), Mittel
n, -s, Mönchsschrifl f (готически),
Plakarschrift f (плакатен), Schönschrift f
(калиграфен), Schreibschrift f (курсивен)
(печ.), Schrift f, -en (die gothische,
slawische - готическото, славянското
писмо), Setzschrifl n, Setzschrift n,
Titelschrift f (за заглавия)
mpim-Pommcr m, -n, -n (куче)
шрокав-schlaksig
шрот-Kemschrott m (железен, получен при
леене на кухи предмети), Schrotte f, -е
(железен)
шуба-Schaube f, -п
шублер-Kluppe f, -п (за мерене на дървета),
Meßkluppe f, Schieblchre f (техн.),
Schublehre f (за измерване на дебелини)
шубрак-Gcbüsch n,-es,-e, Knakcs m, -es, -c
шубракн-Domicht n,-(e)s,-e (трънливи)
шуга-Kräzte f, -n, Räude f, -n
шугав-grindig adj., krätzig, räudig (ein -es
Schlaf steckt die ganze Herde an една
шугава овца цялото стадо ошугавя)
шугавост-Räudigkeit f, -
шулец-Schnabcl m, -s, -5- (на съд), Schnauze f,
-п (на съд), Schneppe f, -n (на кана), Tülle
f, -n (на кана, чайник), Zotte f, -n (на
стомна) (обл.)
шум-Aufsehen m, -s, - (голям) (около нщ.) (~
erregen, verursachen правя сензация,

шума
1374
шум ; е-е - erregende Geschichte
сензационна истирия), Eklat m,-s,
Geräusch n,-(e)s,-c (~ machen шумя),
Gescharre n,-s (от влачещи се крака),
Hallo n, -s, -s (разг.), Heidenlärm m
(неистов), Heidenspektakel m (адски)
(разг.), Jubelgelön n (радостен), Klamauk
m,	-s (mach doch nicht so viel Klamauck
не вдигай такъв шум за нищо), Klappern
n,	-s, Klimbim m, -s, Lärm m, -s, Mordslärm
m (ужасен), Qualm m, -es (Qualm machen
вдигам шум), Rumor m, -s, -, Skandal m, -
s, -е (голям), Spektakel m, -s, Teufelslärm
m (адски), Trara n, -s, - (разг.)
шума-Belaubung f, Bohnenstroh n (бобова),
Eichenlaub n (дъбова), Kraut n, -s, -rer,
Laub n, -s, Weinlaub n (лозова)
шумак-Blattwerk n
шумат-belaubt adj., laubicht, laubig
шумеи-anreißerisch adj. (разг.), eklatant adj.,
geräuschvoll adj. , lärmend, lärmerisch,
lärmvoll, laut (улица), polsterig, rausend
(музика), tumulluarisch, überlaut (много)
шуми-donnern imp. inlr. h
шумка-Blatt n,-(e)s,Blätter
шумкавиче-Flohkraut n (бот.)
iiiyMjiiiB-geräuschvoll adj. , lärmend,
lärmerisch
шумнат-belaubt adj., buschig adj., laubicht,
laubig
шумно-hoch (im Gasthaus ging’s hoher в
пивницата беше много шумно)
myMOBe-H.erzgeräusche pl. (в сърцето) (анат.)
шумозаглушаване-Schalldämpfung f
шумол-Geplätscher n,-s, Rauschen n
шумолене-Geknister n,-s, Geraschel n,-s,
Geriesel n,-s, Gesäusel n,-s, Raunen n, -s, -
(на гара), Rauschen n, Waldrauschen n
(на гората)
шумоля-flüstern tr. intr. h , knistern intr. h. ,
rascheln intr. h. (хартия, сухи листа),
rauschen intr. h. (коприна), ruschein intr.
h., säuseln intr. h. (mit säuselnder Stimme
c нежен, ласкав глас)
шумолящ-knisterig, knistrig, rauschend
шумотевица-Gelärtne n,-s
шумя-brausen intr. h (das Wasser ~ водата
шуми), lärmen intr., rauschen intr. h. (вода,
река)
шумящ-rausend
шунка-Belag m,-(e)s (на филия хляб),
Brotbelag m (на сандвич), Modelschinken
m (пресована във форма), Schinken m, -s
(gekochter ~ жамбон ; bei e-m e-n - im
Salz haben имам да уреждам сметки с
някого ; mit der Wurst nach dem - werfen
гледам да постигна нещо с малко труд ;
den - nach der Wurst werfen давам
многото за малко)
шупвам-aufgchen*, gären, fermentieren tr.
шупла-Auge n, -s, -n (в хляб, сирене, дъска),
Blase f,-n (техн.), Galle f,-n (газова) (техн.),
Polef, -n
шуилер-Schieblehre f (техн.), Schublehre f (за
измерване на дебелини)
шуплест-blasig adj., löcherig, lückig, luckig,
schwammig, blasig adj.
шуплив-porös, porig, löcherig
шуплнвост-Schwammigkeit f, -
шуинал-gärig adj.
шурей-Schwager m, -s (wir sind Schwäger
шурей и зет сме)
шуртене-Gesprudel n,-s, Gestrudel n,-s
шурти-murmeln intr. h. (за поточе) (das
Murmeln der Volksmenge мърморенето
на народа), plätschern intr. h. (за река,
поток) (gegen das Ufer - плиска o брега
; die Quelle plätscherte leise изворът
шуртеше тихо ; die Unterhaltung
plätscherte leicht dahin разговорът си
течеше плавно)
шуртя-blubbern intr. h, rauschen intr. h. ,
strömen, rauschen, rieseln
шут-Faxenmacher m , Geck m,-en (обл.),
Hansbunk m, Hansnarr in, Hanswurst m, -
s, -e, Haselant m, -en, -en, Hofnarr m
(придворен), Narr m, -en, -en (kleiner ~!
глупчо!; sei kein -! не бъди глупав !; ein
ausgemachter - набит дурак ; e-n -en an
etw. D, e-m gefressen haben загубил съм
си ума по някого ; e-n zum -en halten
подигравам се снякого, баламосвам

1375
щампа
някого ; er ist der - für alle всички се
подиграват c него), Schalksnarr m
шут-hornlos, gestutzt, verstümmelt
шутирам-schlenzen intr. s. (спорт.), zentern
tr. (в цен гъра, при футбол)
inynipaiie-Kerze f, -n (на топката) (спорт.)
шутовски-gcckcnhaft adj. , narrenhaft
шутовства-Harlekinadc f
шутовство-Hanswurstiade f, -cn
шутовщина-Nanenlum n, -, -, Narretei f, -en
uiyuiaii-Kerbel m, -s (бот.)
шушкащ-knisterig, knistrig
шушна-nüstern tr. intr. h , raunen tr. intr. h. (e¬
m etw. ins Ohr - иошепвам на някого
нещо в ухото), Zischen intr. h. (за
незавряла вода)
uiyiuoii-Gummischuh m, Schneeschuh m
шушукам-munkeln intr. h. (mit e-m, über e-n)
(man munkelt слух се носи ; in Dumkeln
ist gut ~ хубаво се шушука на тъмно),
raunen tr. intr. h. (e-m etw. ins Ohr ~
пошепвам на някого нещо в ухото),
tuscheln intr. h. (си с някого) (фам.),
zischeln intr. h. (злословя)
шушукаие-Gellüster n,-s, Gemunkel n,-s,
Getuschel n,-s, Gewisper n,-s, Munkelei f,
-en, Zischelei f, -en
шушулка-Hülsc f, -n (на боб, грах, леща),
Schlaube f, -n, Schote f, -n (бот.)
шушу-мушу-Technelmcchtcl n, -s (er hat mit
ihr ein - той има c нея “ нещо “) (фам.)
шхуна-Dau f,-en (мор.), Gaffelschoner m
(гафелна) (мор.), Schnoner m, -s (мор.)
uiiul-pisch! (при съскане)
umrrl-sch!
шътам-rühren tr., schaffen tr. intr. h. (er hat
viel zu - тон има много работа ; ich habe
heute viel geschafft мног работа свърших
днес; sie machte sich im Zimmer zu ~ тя си
намираше работа в стаята; e-r, etw. macht
mir viel zu - някой, нещо ми отвори
работа ; mit e-m, etw. zu ~ haben имам
работа c някой, нещо ; was hast du damit
zu ~ ? какво общо имаш c това ? ; das
schafft ! това спори ! ; schafft euch !
позапретнете се !)
Щ
ща-wünschen, wollen
щаб-Admiralsstab m (на флота) ,
Armeeoberkommando n, Generalkomando
n,-s (на корпус) (воен.), Generalstab m
(генерален), Kommando n, -s, -s
(команден), Kommandobehörde f (воен.),
Srab m, -s, те (на дружина, армия) (beim
- sein служа в щаба ; ein - von
Sachverständigen щаб ог експерти),
Tros: m, -osses, -ossc (от прислужници)
щабсофицер-StabsofTizcr in (воен.)
щава-l .Beize f,-n (техн,), Gcrbcrlohe f (техн.)
2. Schwitze f, -n (като средство за щавене)
щавач-Gerbcr m,-s
щавел-Gartenampfer m (градински) (бот.)
щавеи-1. ganzgar adj. (техн.) 2. gar adj.
щавене-l. Beize f,-n (техн.), Gare f (техн.),
Schwitze f, -n (техн.) 2.Gcrberei f,-en,
Versalz m, -es, те (на кожи, наредени на
пластове в дуба) (техн.)
щавя-1. beizen tr. (техн.) 2. gerben tr., schitzen
tr. (кожи чрез запарване)
щаг-Jäckstag m (мор.), Jackstag m (мор.), Stag
m, -s, -е (въже) (über den - gehen
обръщам)
щадеие-Schonung f, -en
щадя-mcnagieren tr., schonen tr. refl. (дрехите,
здравето си) (e-n, jds ~ щадя някого ; s-e
Augen - щадя очите си ; der Kranke mus:
sich ~ болният трябва да се пази), sparen
tr (сили, живот) (spart mir den Anblick !
пощадете ме c тая гледка ! ; spare d-e
Worte ! нямам нужда от думите ти)
щадящ-schonsam
щайга-Steige f, -п (за птици), Stiege f, -en,
Tros: m, -osses, -osse
щайнер-Obersteigcr m (старши)
щампа-l. Blatt n,-(e)s,Blätter, 2. Druckstoff m
(текст.) 3. Gesenk n,-(e)s,-e (техн.), Kattun
m, -s, -e, Kupferdruck m (медна) 5.
Schablone f, -n (nach der - arbeiten

щампосвам
1376
работя по шаблон ; das ist alles nur ~ !
всичко това е само имитация !) (техн.),
U:berdruck m
щампосвам-1. aufdrucken tr. (техн.),
bedrucken tr., klotzen tr. (плат)
щамиосваие-l. Aufdruck m, -(e)s,_c (техн.)
2. Eindruck m,-s, Eindrücke 3. Zeugdruck
m (текст.)
щамносвач-Drucker m,-s
щанга-Kurbclstange f (локомотивна) (ж.п)
щангист-Gewichtheber m (спорт.)
щанд-Blumenstand m (c цветя на улицата),
Box f,-en (отделен, в изложба),
Bücherstand m (книжарски), Budel f,-n
(разг.), Fischbank f (рибарски), Koje f, -n
(изложбен), Kram m, -s, Ladentisch m
(търг.), Verkaufsstand m (търг),
Zeitungsstand m (вестникарски)
щандарт-Fcldzeichen n (воен.)
щандорт-Standort m
щанца-Stanze f, -n
щанцувам-stanzen tr. (ламарина, гьон)
(техн.)
щанам-trampscn intr. h.
щапирограф-Vervielfältigungsapparat m
щастие- Beglückheit f,-en, Diebglück n
(незаслужено), Schildblume f (семейно)
(бот.), Schwein n, -s, -e (der hat aber ~ !
ама че щастие ма, ама че му върви !),
Seligkeit f, -еп (върховно), Treffer m, -s (e¬
n - in der Lotterie machen изтеглям
печалба от лотария)
щастлив-beseligt adj., freudvoll adj., lichtvoll,
selig (~e Tage блажени, щастливи дни ;
e-n ~ preisen облажвам някого ; in m-m
Staat kann jeder nach s-r Fasson ~ werden
в моята страна всеки може да постигне
блаженство, щастие по собствен път)
щастливец-Sonntagskind п
щат-Etat m,-s, Staat m, -es, -en (die Vereinigten
~en	von	Nordamerika
Северноамериканските съединени
щати), Stellenplan m
щателен-gründlich adj. (das Haus ~ säubern
почиствам къщата щателно)
щателност-Gründlichkeit f
щатен-etatmäßig adj.
щафета-1. Stafette f, -n (спорт.) 2. Sternfahrt f
(звездообразна, c автомобили)
щевеи-Steven m, -s
щега-Steg m, -s, -е (печ.)
щедрост-Freigebigkeit f, Generosität f,-en ,
Liberalität f, Noblesse f, -
щедър-freigebig adj. , gebefreudig adj. ,
generös adj. , liberal, nobel (подаръци),
pieknobel (много), spendabel, weitherzig
щейгер-Bergsteiger m (мин.)
щека-Eisen n,-s (за голф) (спорт.), Masse f, -
n (за билярд), Queue f, -s (за билярд),
Stecken m, -s (за билярд)
щекер-Stecker m, -s, Vielfachstecker m
(много щифтов)
щеколнв-kniffelig
щекотлив-brenzlig adj. (разг.), delikat adj.,
diffizil adj. (das ist e-e ~e Frage това e
щекотлив въпрос), haaricht, haarig, heikel,
kitz(e)lig, knifflig, verfänglich (въпрос)
щекотливост-Kitzligkeit f, Kniffeligkeit f,
Kniffligkeit f, Verfänglichkeit f, -en
щембоген-Stemmbogen m (спорт.)
щемпел-Pfaffe m, -n, -n (на механичен чук),
Punze f, -n (за проба на сплав), Punzen m,
-s (за проба на сплав)
щемпелувам-punzen tr. (за пробно
съдържание), punzieren tr. (за пробно
съдържание)
щемрел-Pfaff т, -еп, -еп (на механичен чук)
щепсел-Dreifachstecker т (триполюсен)
(ел.), Stecker m, -s
щерна-Zisterne f, -n
щерня-Wassergrube f (вкопана)
щета-Abbruch m, -es, -5-e, Abtrag m, -(e)s, -i-e
, Brandschaden m (от пожар), Eintrag m,-
es, Einträge, Frostschaden m (от
измръзване), Leid n, -(e)s,	-e,
Materialschaden m, Nachteil m, -s, -e (e-m
gegenüber im ~ sein в по-лошо
положение съм спрямо друг ),
Raupenfras: п (от гъсеници), Reifschaden
m (от осланяване), Schaden m, -s, -г (mehr
~ als Nutzen повече вреда, отколкото
полза ; ~ anrichten причинявам вреда ;

1377
щом
das ist kein - für ihn няма да е загуба за
него; е-m ~ bringen нося вреда на някого
; ~ nehmen повреждам се ; - an s-e Seele
nehmen пострадвам душевно ; e-m, е-г
Sache zu - във вреда съм на някого, нещо
; weg mit - ! счупеното настрана !; als er
sich den ~ besah., когато помисли какво
беше станало.. ; durch ~ wird man klug
парен каша духа)
щетн-Bombenschaden m (от бомбени
нападения), Bruchschaden m (от
счупване на стока), Feuerschaden m (от
пожар), Sachschaden m (материални),
Wasserschaden pl. (нанесени от
наводнение)
щеш-нещеш-nolens volcns
щнглец-Distelfink m (зоол.), Goldfink m
(зоол.), Stieglitz m, -es, -е (зоол.)
щик-Seitengewehr m (boch.)
щнло-Orl n, -es, -rer (обущарско)
щим-Baßstimmc f (басов), Part m, -s, -e, Parte
f, -n, Singstimme f (вокален), Singstimme f
(вокален)
щипалка-Ohrcnkriechcr m (зоол.), Ohrwurm
m (зоол.), Zangenkäfer m (зоол.)
щнпване-Zwick m, -s, -e
imine-aufstos:en* intr. h./s. (на езика), kribbeln
intr. h.
щииещ-spritzig
щипка-l. Agraffe f, -n (мед.) 2.Bürok!ammerf
3.Klammer f, -n (за пране), Klemme f, -n (и
за коса), Klipp m, -s, -s 4. Kluppe f, -n (за
скопяване) S. Knipser m, -s (за завеси),
Zwinge f, -n (техн.)
щипки-l. Kneipe f, -n 2. Schere f, -n (на рак,
скорпион) (e-n in der ~ haben притискам
някого до стената ; den Feind in die ~
nehmen затварям неприятсла в клещи)
щнпок-Beitzker m,-s (зоол.), Schammbeisier
m (риба) (зоол.), Steinbeisier m (зоол.)
щипщ!-1. Federzange f (техн.) 2. Krensschere
f (на рак) (зоол.) 3. Zange f, -n,
Zuckerzange f (за захар)
щипя-kneifen* tr., kratzen intr. h. (schlechter
Tabak kratzt im Halse лошият тютюн щипе
на гърлото), zwacken tr., zwicken tr.
щир-l. Bingelkraut n (бот.), Fuchsschwanz m
(бот.) 2. Tausendschon n, -s, -e
щит-i. Armschild m (воен.) 2. Fischbein n (на
сепия) (зоол.) 3. Lafettenschild m (на
оръжие), Mittelschild m (среден, на
оръжие) (воен.), Panzerschutz m (бронев
на оръжие), Schild m, -es, -е (e-n auf den
~ erheben провъзгласям някого за вожд ;
mit blankem - aus etw. hervorgehen
излизам от нещо неопетнен ; etw. gegen
e-n im ~e fuhren кроя нещо на някого),
Schirm m, -es, -e, Schutzschild m
(предпазен), Tartschc f, -n
(средновековен)
щнфт-Dorn m,-s,-en/ Dörncr (на панта),
Kerbstifl m (затегателен) (техн.), Kern m, -
s, -е (на винт) (техн.), Klemme f, -n (за
скачване на апарат), Kloben m, -s (на
врата), Pinne f, -n (иа компас), Stift m, -es,
-e (sich e-n ~ einziehen забива ми cc
треска), Stiftschraube f (нарязан)
щихел-l. Grabmeiss;el m (техн.) 2. Grabstichel
m (изк.)
mnfliil-schlapp!
щмугвам ce-schlüpfen intr. s. (in ein Loch ~
шмугвам се в дупка ; ins Zimmer ~
вмъквам се в стаята ; in die Handschuhe
~ пъхвам ръцете в ръкавици ; aus dem
Haus - измъквам се от къщата)
щок-Bcstand m (търг.)
щолия-Fördcrstrecke f (извозна) (мин.)
щом-1. nu (von ~ an отсега нататък ; -erst
едва сега; - und nimmer! никога!; - aber
Schlus:! но сега вече край! ; - langt mir*s
aber! до гуша ми дойде !es ist - mal nicht
anders така си е ; du hast A gesagt, -
mus.t	du	B	sagen	започнал	се,
следователно трябва да завършиш ; ~?
е? ; - so sprich doch ! говори де ! - das so
ist щом е така)
щом-nun (von - an отсега нататък ; -erst
едва сега; - und nimmer! никога!; ~ aber
Schlus:! но сега вече край! ; - langt mir’s
aber! до гуша ми дойде !es ist ~ mal nicht
anders така си е ; du hast А gesagt, -
mus.t	du	B	sagen	започнал	cc,

щом
1378
следователно трябва да завършиш ; ~?
е? ; ~ so sprich doch ! говори де ! - das so
ist щом е така)
щом-sobald (ich verreise, - es möglich ist ще
отпътувам, щом мие е възможно)
щом-sowie (~ du etwas davon erfahren hast,
teile es mir mit щом научиш нещо за това,
кажи ми го) 2. wie (за време) (wie das
geschah щом стана това)
щоиоря-ablrudeln intr. s (авиац.)
щора-Fcnstcrroulcau m
mpaKl-schnapp!, schnopp!, knack
щрака-pockcrn intr. h.
щракам-knackcn intr. h. , schippen tr. intr. h.
(c пръсти), schnackein intr. h. (c пръсти и
език), schnalzen intr. h. (c език, пръсти),
schnappen intr. h. (die Tür schnappt ins
Sch los: вратата щраква в ключалката ;
mit den Fingern ~ щракам c пръсти ; in
die Höhe ~ отскачам)
щракане-l. Fips m,-es,-e (c пръсти) 2. Tackem
n, -s (на картечница) (разг.)
щраква-knippsen tr. (за сл. копче), knipsen
tr. (за ел. копче)
щраквам-einschnappen intr. s h , klappen intr.
h. (die Tür klappte вратата щракна),
knacken intr. h., knappen intr. h., knippsen
tr. , knipsen tr. , schnippen intr. h. s. (c
пръсти) (mit dem Schwanz ~ пляскам c
опашката си) (разг.)
щракване-l. Knacks m, -es, -e, Schnapper m,
-s 2. Schnelle f, -n (c пръстите), Schneller
m, -s (c пръсти), Schnippchen n (c пръсти)
(e-m ein ~ schlagen погаждам на някого
номер)
щрапам-trottcn intr. h. s.
щрапукам-trotteln intr. h. s.
щраус-VogelStraus: m (зоол.)
щраф-Рбп f, -en, Pönale n, -, -
щрек-Hut f, -
щрипка-Sprungriemen m (на панталон), Steg
m, -s, -е (за изопване на панталон)
щрих-1. Bogenstrich m (муз.) 2. Pinselstrich
m (c четката) 3. Zug m, -s, -fe
щрихи-Scgraffen pl. (на щриховка)
щриховам-schraffen tr., schraffieren tr.,
schummern tr.
щриховка-Schraffierung f, -en, Schraffung f,
-cn, Schrafur f, -en
щрудел-Apfelstrudel m (c ябълки) (готв.)
щръбка-Scharte f, -n (e-e ~ auswetzen
възстановявам честта си след неуспех),
Zahnlücke f
щръклнца-Dassel f,-n (зоол.), Schafbremse f
(овча) (зоол.)
щръкнал-abstehend, plusterig (за коса)
щука-Grashecht m (дребна) (зоол.), Hecht m,
-es, -e, Schnäpper m, -s (малка) (зоол.),
Schnepper m, -s (малка) (зоол.)
щукатура-Gipsarbeit f (стр.)
щукатурчик-Gipser m,-s
щур-gehirnlos adj. (прен.), hirnverbrannt,
irrsinnig, ochsig, rapp(c)lig, rappelköpfig,
rappelköpfig, vernagelt
щурак-Rappel köpf m
щурвал-Steuerrad n
щурец-Grille f,-n (зоол.), Heimchen n, -s
(зоол.), Heime f, -n (зоол.), Zikade f, -n
(зоол.), Zirpe f, -n (зоол.)
щурм-l. Anlauf m, -(e)s, -re 2. Attacke f, -n
(воен.)
щурман-Steuennann m pl. -rnönner, -leute
щурмувам-l. anstürmen intr. s. (нкг.)
(angestürmt kommen пристигам като
хала), berennen* tr. (ист.) 2. bestürmen tr.
(воен.), einstürmen intr. s h, vorstürmen
intr. s. (воен.)
щурмуване-Ansturm m, -s, -5-e
щуробаджанакизъм-Klüngel m, -s, Klüngelei
f
щуротии-Firlcfanzerei f,-en, Zicke f, -n (Zicken
machne правя щуротии)
щуротия-Blödelei f,-en, Dämelei f, Dußigkeit
f,-en, Faden m,-s, Fäden (er hat e-n -
някаква щуротия му е дошла на ума; es
hat е-п ~ тук нещо не е на ред), Firlefanz
m,	-es,-e, Fratze f,-n, Irrsinn m, Kapriole f, -
n,	Klimbim m, -s, Schildbürgerstreich m,
Schwabenstreich m, Tollheit f, -en, Torheit
f, -en, Verrücktheit f, -en (като постъпка)
щурц-Türstock m (стр.)
щурчо-Narr m, -en, -en (kleiner ~! глупчо! ;

1379
ъгълник
sei kein ~ ! не бъди глупав ! ; ein
ausgemachter ~ набит дурак ; e-n ~en an
etw. D, e-m gefressen haben загубил съм
си ума по някого ; e-n zum ~еп halten
подигравам се енякого, баламосвам
някого ; er ist der ~ für alle всички се
подиграват с него)
щърб-1. schartig (ein Messer ~ machen
нащърбя вам нож ; allzu scharf macht ~
хитрата сврака с двата крака в капана,
прекадена строгост не е полезна, с
пръчка дете не се оправя) 2. zahnlückig
щърбавииа-Schartc f, -п (е-е ~ auswclzcn
възстановявам честта сн след неуспех)
щърбел-Scharte f, -п (на нож, ножица) (е-е ~
auswetzen възстановявам честта си след
неуспех)
щъркел-Klapperstorch m (който носи
бебета)
щъркчо-Adcbar m (за щърк в приказките)
Ъ
ъглест-eckig adj., kantig, verwinkelt, winklig
ъгли-Gcgenwinkel pl. (съответни) (мат.),
Scheitelwinkel pl. (връхни) (мат.),
Wechselwinkcl pl. (кръстни) (мат.)
ъглов-wicklig, eckig
ъгловат-eckig adj., kantig, verwinkelt,
winkelig
ъгловидеп-winkelförmig
ъгломер-Gradbogen m (мат.), Kipprcgel f,
Meßwinkel m, Richtmaß n, Richtzirkel m
(мат.), Schmiege f, -n, Stellwinkcl m (техн.),
Winkelmesser m, -s, -
ъглополовяща-Winkelhalbierende f
ъгодпичество-Lobbhudelci f, -en
ъгьл-Abdrängungswinkel m (на изместване)
(авиац.), Ablenkungswinkel m (на
отклонение), Abschrägungswinkel m (на
скосяване), Abtrift m, -s, -е (на
отклонение), Anprallwinkel m (на
падането) (физ.), Anstellwinkel m (на
наклонението) (на обработваемия обект
към ножа) (техн.), Anstellwinkel m (на
нападението) (воен.), Berührungswinkel
m (съседен, прилежащ) (мат.), Blickwinkel
m (зрителен), Böschungswinkel m (на
наклона), Brechung f,-en (на
пречупването) (физ.), Brechungswinkel
m (на пречупването) (физ.), Eck n,-(e)s,-
e,	Ecke f,-n (sich an der ~ stoßen удрям се
o ъгъла; ich wohne um die - живея зад
ъгъла; um die - biegen завивам зад ъгъла;
es brennt an allen ~n къщата гори
отвсякъде), Einfallswinkel m (на падането)
(физ.), Erhöhungsgrad m (на
възвишението) (воен.), Eselsohr n
(подгънат на книга), Fallwinkc! m (на
падането) (техн.), Fliichcnwinkcl m
(двустранен) (мат.), Gesichtswinkel m (на
лицето, за антропологически
измервания), Haken m, -s (лов.), Heißen, -
es, -е (горен, на предно платно), Hocke f,
-п (в дъската на дама) , Innenwinkel m
(вътрешен), Kchrichlwinkcl m (за боклук),
Komplementwinkel m (дипълнителен, до
90 градуса), Kontigcnzwinkel m (съседен)
(мат.), Nebenwinkel m (съседен),
Neigungswinkel m (на наклонението),
rechter Winkel (прав) (мат.),
Reflexionswinkel m (на отражението),
Richlerhöhe f (на възвишението) (техн.),
Richtungswinkel m (на посока),
Ruhewinkel m (на триене) (техн.),
Schothom п (шкотов, на платно) (мор.),
Schwebestütz m (в опора) (спорт.),
Seewinkel m (зрителен), Torsionswinkel m
(на усукването) (техн.), Tränenwinkel m
(вътрешен, на окото), Winkel m, -s (остър,
прав, тъп) (мат.), Zentriwinkel m
(централен) (мат.)
brbJiiniK-Gchr(ungs)masß п (техн.), Schmiege
f,	-n

юбилеен
1380
ю
юбилеен-Jubiläums- (Jubiläumsmarke
юбилейна марка)
гобилей-Jubelfeier f, Jubelfest n, Jubiläum n,
-s, -läen
юбиляр-Jubelgreis m, Jubilar m, -es
Югославия-Jugaslawien n
югославски-jugoslawisch
югославянии-JugosIawe ni, -n, -n
Юда-Judas m
maeü-Jude m, -n, -n, Judäer m, -s
юденски-judäiscK
юдински-dreckig adj.
южен-meridional, mittäglich, sündlich, Süd-
южияк-i. Südländer m, -s 2. Südwind m, -es,
-е (вятър)
гозаис-Handclsbrauch m (търговски)
юзанси-Wechselgebräuche	pl.
(менителнични) (търг.)
юзда-Dam m m,-es, Dämme, Zügel m, -s, -, Zaum
m,	-es, -re, Halfter f, -n (лека), Kopfgeschirr
n,	Martingal m, -s (помощна), Trense f, -n
(лека), Zaum m, -es, -j-e (e-m Pferd den Zaum
anlegen слагам юзда након ; etw. im Zaum
halten държа нещо за юздите), Zaumzeug
n, Zügel m, -s (die Zügel halten държа
юздите ; die Zügel in die Hand nehmen
поемам юздите ; dem Pferd in den Zügel
fallen дрпвам силно юздите на коня)
io3inia-Kraftanlage f, Kraftwerk n
Kwiap-Kappzaum m (за вироглавен кон)
юли-Juli m, -s
юлиански-julianisch (календар)
юлски-Juli- (Julihitze юлка жега)
юмрук-l. Antreiber m, -s (техн.) 2. Faust f,
Fäuste (mit geballten Fäusten със свити
юмруци; (прен.) ; auf eigene ~ на своя
глава; das geht ihm von der ~ иде му
отръки)
юмруче-Fäustchen n (прен.) ; sich D ins ~
lachen потривам си ръцете, злорадствам)
юиак-Blitzkerl m, Degen m,-s (остар.), Held
m, -cn, -en, Kerl m, -s, -e, Recke m, -n, -n
юначага-Hauptkerl m, Held m, -en, -cn,
Kapitaljunge m, Kerl m, -s, -e, Mordskerl m
юпаче-Kerlchen n, -s
юначен-reckenhafl, schneidig
юнашки-heldenhaft, reckenhaft, kühn, tapfer,
Helden- (Heldentod юнашка смърт)
юнга-Schiffsjunge m (мор.)
юнец-junger Bulle
loiiH-Juni m, -s
ioitima-Färse f,-n, Jungkuh f, Kalbe f, -n
юикер-Junker m, -s, Seekadett m (морски)
(воен.), Kadett m, -en, -en, angehöriger der
Kriegsschule, Großbesitzer m, -s (в
Германия)
юикерскн-feudal adj.
ton керски-j u nkerhaft, j u n kerlich
юнкерство-Junkcrtum n, -s
ioiiKepimina-Junkertum n, -s,
Kunkerherrschaft f
юност-Jugend f, Jugendzeit f
lOiiouia-Jüngling m, Jugendliche(r) m
(Jugendlichen Eintritt verboten вход
забранен за юноши), Junge m, -n, -n,
Knabe m, -n, -n
юношески-jugendlich, Jugend-
ioiioiuecTBO-1. Jugend f, junge Leute 2.
Jugendzeit f
iopa-Jura m, -s
юрвам ce-stürzen refl., dahineilen tr. Rennen*
intr. s.
ioprau-Bettdecke f, Kolter m, -s (c тегел),
Steppdecke f
юрганджийиица-Stepperei f, -n
юрдек-Enterich m, -s, -e
юрдечка-Ente f,-n
юридически-juridisch, juristisch, rechlich
(~es Erkenntnis съдебно решение),
Rechts-
юрисдикция-Bann m,-(e)s,-e, Gerichtsbarkeit
f (юр.), Jurisdiktion f, -en
юрисконсулт-Justitiar m, -s, -e, Syndikus m, -
es, -se
юриспруденция-Jurisprudenz	f,
Rechtswissenschaft f
юриспуденция-Rechtslehre f

1381
явен
юрист-Auditor m, -s, ...oren (военен) (остар.
воен.), Jurist m, -en, -en
юрски-jurassisch
юрта-Jurte f, -n
юрги ще-Jurte f, -n
юстирам-justieren tr.
iocTHpaiie-Justierung f
юстрирам-tarieren tr.
юта-Jute f, -n (бот.), Jutepflanze f, -п (бот.)
ютия-Bügelciscn n , Eisen n,-s, Plättciscn n
(за гладене)
nmiaiiflcKH-jülisch, jütländisch
юфка-Bandnudel pl. (на ленти) (готв.),
Eierteigwaren pl., Nudel f, -n
юфт-Fahlcdcr n , Juchtenieder n, Juchten m,
-s
гофтеи-juchten
юхкер-Ostelbicr m, -s
Я
n!-so (за учудване) (na so was я гледай ти ;
so! nun ist genug ! е, достатъчно !), je (за
почуда) (je! das ist doch der Wilhelm! я,
виж, това бил Бипхелм!), mal, na (na, komm
schon! че ела де! ; na, wird es bald? е, ве
го бъде ли скоро? ; na, so höre doch
endlich damit auf! ex, че престани най-
после c това! na ja, gil! е, добре, добре! ;
na, so schlimm wird’s nicht gewesen sein!
хайде, не може да е толкова лошо ! ; па!
па! хм! хм! ; na, schon, wenn du wiilst.. е,
добре, щом искаш...; na, wer das glaubt?
кон ли ще го повярва това ? ; па пи? Как
така? ; па, so was! я виж ти! ; па, denn
nicht! ех, тогава няма! ; па, ich danke!
благодаря, няма нужда! ; па, siehst du?
виждаш ли сега? ; па, also! е, видя ли? ;
па, was willst du? е, та такво искаш? ; па,
bist du fertig? готов ли си? ; па, warte !
чакай! ; па, die werden stauen! ех, има да
се чудят! ; na, und ob! и още как!)
Haa!-so (за учудване) (na so was я гледай ти
; so! nun ist genug ! е, достатъчно !), hoi
(за удивление, учудване)
ябълка-1. Apfel m, -s, -r (дървото) (разг.),
Apfelbaum m (дървото) 2. Apfel m, -s, -r
(плодът) (~ im Schlafrock ябълка, печена
в тесто ; der - der Zwietracht ябълката на
раздора; der - fallt nicht weit vom Stamm
крушата не пада далече от дървото),
Backapfel m (печена), Bratapfel m
(печена), Hagapfel m (дива) (бог.),
Holzapfel m (дива), Kanlapfcl m (калвнла),
Königsapfel m (сорт “златна рента"),
Kochapfel m (второкачсствена, за
компот), Lagerapfel m (трайна, годна за
лагеруване), Mchlapfcl m (хлебна),
Ostenluzci f (вълча) (бот.), Paradiesapfel
m (райска) (бот.), Pfindapfel m (едра),
Rippenapfel m (ръбеста), Roscnapfel m
(порода) (бот.), Säuerling m, -s, -c
(киселица), Spätapfcl m (късна),
Tabak(s)pfeifenslrauch m (вълча) (бот.),
Weinapfel m (кисела, за вино), Würgapfel
m (силно тръпчива) 3. Augapfel m (очна)
(анат.), Kehlkopf m (адамова) (анат.),
Kugel f, -n (на кост) (анат.) 4. Zapfenlager
n (техн.)
ябълка-калвила-Kantapfel m
ябълката-Zankapfel m (на раздора) (прен.)
ябълки-Rötling m, -s, -е (червени)
ябълков-Apfel-
яванец-Javaner m, -s
яванскн-javanisch
яве-l. klar, offen 2. im wachen, in Wirklichkeit
яведо-Verdrießlichkeit f, -en
явен-aufgelegt part. adj. (das ist ein
aufgelegter Schwindel това е явна
измама) (пейор.), augenscheinlich adj. ,
bar adj. (bar und offen съвсем явно), blank
adj., deutlich adj. , einleuchtend adj.,
eklatant adj., entschieden part. adj. (ein -er
Narr явен глупак) , ersichtlich adj. (der
Vorteil ist - изгодата е явна), evident adj.,
flagrant adj., greifbar adj., manifest, offen
(врата, прозорец, магазин), offenbar (etw.

явление
1382
~ machen разкривам нещо), offenkundig
(clw. wird ~ излиза наяве), ofTensichllicht,
ostensibel, palpabel, platt (~e Wahrheit
самата истина ; das ~e Gegenteil тъкмо
обратното ; ein ~er Widerspruch
очевидно противоречие ; eine Bitte ~
abschlagen отхвърлям молба наплаво,
без колебание ; vor dem Winde вятърът
точно в гърба), publik, sichtbar (er war ~
erfreut очевидно той беше зарадван),
sichlbarlich , sichtlich, sprechend (ein -er
Beweis безспорно доказателство ; ein ~
ähnliches Portrüt портрет c поразителна
прилика)
явление-1. Lufterscheinung f (атмосферно)
2. Erscheinen n,-s, Schreckbild п (всяващо
ужас), Singularität f, -en (единично),
Vcrfall(s)crschcinunf f (уиадъчно),
Nachkriegerscheinung f (следвоенно),
Erscheinung f,-cn , Begleiterscheinung f
(съпътстващо) 3. Auftritt m, -(e)s, -е (като
част от действие на пиеса) (театр.)
явно-zusehends (es geht ihm zusehends
besser той явно е по-добре)
явор-Ahom m, -s, -е (бот.), Bergahron m (бот.),
Buchcsche f (бот.), Butterahom m (бот.),
Lehne f(млечен)
яворов-ahornen adj.
явява ce-anfallen* intr. (покрай другото) (die
bei diesem Verfahren anfallenden
Nebenprodukte получените при този
метод странични продукти ; die
anfallenden Fragen, Arbeiten явяващите
се, инцидентните въпроси, работи),
aufifahren* intr. s. (обрив) (Blattern fahren
auf явява се обрив от шарка) (мед.),
erheben* refl., geben* refl. (wenn sich
Gelegenheit gibt когато се яви случай),
überschießen* intr. s. (в излишък),
Zuwachsen* intr. s. (e-m wächst etw. zu)
(daraus wächst ihm Vorteil, Nutzen,
Schaden zu от това се явява за него
облага, загуба, вреда)
явявам-benachrichtigen rtr. (съобщавам),
mitteilen tr., zeigen tr. (показвам), anzeigen
tr., melden tr.
явявам ce-1. aufspringen* intr. s.
(неочаквано) (блясък, вятър, слух)
2.auftretcn* intr. h./s. (на сцена, на
трибуна) (als Hamlet - играя ролята на
Хамлет ; zum ersten Mal ~ дебютирам ;
er tritt nicht gern öffetlich auf не обича да
говори публично ; gegen etw. -
оиълчвам се срещу нщ.) (и театр.),
einfinden* reff, einspringen* intr. s (като
заместник), einstellen reff, erscheinen*
intr. s (als Zeuge vor Gericht - явявам се
като свидетел пред съда), melden reff,
stellen refl. (sich dem Gericht zur
Untersuchung - явявам се на следствие)
явяване-Auftreten n, -s, - (на сцена,
трибуна, събрание), Auftritt m, -(e)s, -е
(на артист на сцена, на оратор на
трибуна), Erscheinen n,-s,
Gcistererscheinungf (на духове),
Meldcprlicht f (задължително), Spukerei
f, -en (на духове), Wiederauftreten n
(повторно, на артист), Zeugenschaft f (в
качеството на свидетел)
явявагг ce-spuken intr. h. (духове) (ein Fremder
spukt seit einiger Zeit im Städtchen един
чужденец се мярка от известно време в
градчето ; in diesem Schlosse spukt es в
тоя замък бродят духове)
ягода-Erdbeere f,-n (бот.), Gartenerdbeere f
(питомна), Kellerhals m (вълча) (бот.),
Knack(el)beere f (планинска дива) (бот.),
Knackel(s)bcere f (планинска дива) (бот.),
Rachbeere f, -п (вълча) (бог.), Seidelbast
m (вълча), Zeiland m, -es, -е (вълча) (бот.)
ягорида-Herling m, -s, -е
яд-Ärger m, -s (über etw. A) (aus - от яд; e-m
zum ~ etw. tun правя нщ. на пук нкм., за
ад ядосвам нкг.; seinen ~ an e-m auslassen
изливам си яда на нкг.; viel ~ haben имам
много ядове ; etw. macht mir viel ~ нщ.
ми създава много ядове), Bosheit f,-en,
Grimm m,-(c)s, Groll m,-(e)s, Pick m, -s, -e
(затаен) (e-n - auf e-n haben имам яд на
някого), Pik m, -s, -, Pike f, -n, Verdruß m, -
sses, -üsse , Zorn m, -es, - (etw. aus, im,
vor Zorn tun правя нещо в яда си ; vor

1383
язва
Zorn platzen пукам се от яд)
ядач-Esser m,-s (er ist ein guter ~ той си
похапва добре)
яден-1. ärgerlich aclj. (über e-n, etw.) (~ werden
разсърдвам се; e-n ~ machen разсърдвам
нкг.), zornig, böse 2. traurig
ядене-Esscn n,-s (der Appeti kommt beim —
апетитът идва c яденето), Fastenspeise f
(постно), Fressen n,-s, Genuß m, ...nusses,
...nüssc, Gericht n,-s,-e, Halt m, -es, -е (на
открито, на къра), Henkersmahl n
(последно на осъден на смърт),
Henkersmahlzeit f (последно на осъден
на смърт), Hundefraß m (отвратително),
Hundefraß in (отвратително) , Leibcssen
п (любимо), Leibgericht n (любимо),
Linsengericht n (c леща), Mahl n, -s, -s,
Mahlzeit f, -en, Nascherei f, -en (на сладки
работи), Sättigung f (до насита от нещо),
Schüssel f, -п (като част от меню), Speise
f, -n, Speisung f, Stapelung f(на собствено
провизии в гостилница), Tafel f, -n, Tisch
m, -es, -e (sich an den - setzen сядам на
масата ; der ~ des Herrn олтар ; zu ~ !
заповядайте на масата ! ; Gäste zu ~
haben имам гости за обяд, вечеря ; е-п
unter den ~ trinken излизам по-голям
пияч от него), Totenmahl п (след
погребение), Zehrung f
HÄeul-Scheibe!
ядец-Gabelbcin n
ядивен-cßbar
ядивност-Esßbarkeit f
ядиво-Nahrung f, etwas zum Essen
ядимост-Eßbarkeit f
ядка-l. Flocke f,-n , Innere n, -es, -, Kern m, -
s, -e, Kernstück n, Nest n, -es, -er, Zelle f, -
n 2., Kernmannschaft f (на отбор) (спорт.)
3.Wesenheit f (прен.) 4. das Wesentliche,
der Kern der Sache
ядки-HaferfIocken pl. (овесени), Kopra f, -
(изсушени, кокосови), Vielliebchen n, -s
(две сраснали на бадем, орех)
ядлив-esßbar adj. , gcniesßbar adj.
ядливост-Eßbarkeit f, Genicsßbarkeit f
ядове-Ärgcrnis n, -ses, -sc , Vexation f, -en,
Widerwärtigkeit f, Zores m (фам.)
ядовит-ärgerlich, zornig, boshaft, giftig
ядосай-ärgerlich adj. (über e-n, etw.) (~ werden
разсърдвам се; e-n - machen разсърдвам
нкг.), böse adj. (e-m auf.über e-n ~ sein
ядосан съм нкм.), brummig adj., erzünt
pari. adj., geharnisch, krötig
ядосва ce-gnmmen tr. imp.
ядосвам ce-ärgem tr. refl. (über A) (sich zu
Tode ~, sich halb tot - умирам от яд),
herumschlagen* tr. refl. (sich mit e-m, etw.)
(c някого, нещо), krallen refl., kreppen refl.
, mopsen tr. refl. (sich über etw. A),
tolärgern refl. (до смърт)
ядосвам-ärgern tr. (e-n durch, mit etw. ~) (ihn
ärgert die Fliege an der Wand и най-
малкото нщ. го ядосва, дразни ; sich D
die Schwindsucht an den Hals ~
разболявам се от ядове), erhitzen tr. ,
erzürnen tr. , fuchsen tr. , giften tr. refl. ,
irritieren tr., kränken tr. refl. (sie kränkt sich
über alles тя се ядосва от всичко), kratzen
tr., krauen tr., kribbeln tr., mopsen tr. refl.
(e-m etw.), schrauben tr. refl. (e-n) (някого),
sekkieren tr., verärgern tr. (das hat ihn
verärgert това го ядоса), verdrießen* tr.
(das hat ihn sehr verdrossen това му
развали настроението, от това той се
ядоса), vergrämen tr., vexieren tr., Schur f,
Verärgerung f
ядосваме-Vexiererei f, -en
ядрен-nuklear (Kernphysik ядрена физика)
ядро-l. Atomkern m, -es, -е (атомно) (физ.),
Kcm m, -s, -e (der Kem des Atoms ядрото
на атома) (физ.) 2. Hauptarmcc f (на
армия) (воен.) 3. Innere n, -es, -, Kernstück
n, Nukleus m, ..klei (на клетка) (биол.),
Ruhekem n (майчино) (биол.), Vorkem m
(на яйце), Zelle f, -n, Zellkern m (клетъчно)
ядърце-Keimflcck m (на яйцеклетка)
яз-Buschbett n (техн.), Damm m,-es, Dämm c,
Deich m,-s,-e, Fangdamm m, Krippendamm
m , Riegcldamm m (дървен) (техн.),
Schutzwhcr f, Wehr n, -s, -e, Wchrdamm m
язва-l. Geschwür n,-(e)s,-c	(мед.),
Krebsschaden m, Magengeschwür n, -cs,

язвителен
1384
-е 2. Sterzwurm m (на опашката на говедо)
3. Zwölffingerdarmgeschür п (на
дванадесетопръстното черво) 4. Plage f,
Obel n, -s
язвителен-anzüglich adj. (anzügliche Reden
язвителни подмятания; - werden
подмятам), beisßend part. adj., boshaft
adj., gehässig adj. , hämisch, höhnisch,
malisiös, scharf (-e Säfte im Körper люта
кръв ; e-n ~ machen насъсквам някого,
въздуждам някого ; auf etw. A sein,
-hinter etw. her sein жаден съм за нещо ;
e-n - haben имам зъб на някого)
язвителност-Boshaftigkeit f,-en, Bosheit f,-
en
язда-Reiten n, -s
яздач-Reiter, -s
яздене-Durchritt m,-(e)s,-e (през нщ.),
Querfeldeinritt m (направо през полята)
яздешката-rittlings (er setzte sich ~ auf den
Stuhl той яхна стола)
яздешком-rittlings (er setzte sich - auf den
Stuhl той яхна стола), reitend, zu Pferd
яздещ-reitend
яздитен-rittig (ein Pferd - machen обяздвам
кон)
яздя-l. anreiten* tr. (към препятствие)
(спорт.), herumreiten* intr. s. (наоколо),
kantem intr. s. (кратък галоп), reiten* intr.
h. tr. (auf e-m Pferd, Esel, e-n Pferd, e-n
Esel - яздя на кон, магаре, яхам кон
магаре ; auf e-m ~ яхнал съм някого ; е-п
Weg, s-г Straße ~ яздя по есин път, по
пътя си ; geritten kommen идвам ядзейки
; ich bin nach Hause geritten върнах се в
къщи на кон ; im Turnier ~ яздя на
състезание ; ein Pferd müde ~ изморявам
кон от яздене ; ewig auf etw. D herum -
въртя се около едно и също нещо ; sein
Steckenpferd - отдал съм се на любимото
си занимание ; ein Prinzip ~ едно си зная
; die Elle - продавам се басмата; auf dem
Apostelpferde - отивам с хаджипешовата
кола; ein Pferd aus dem Stalle - изкарвам
кон от конюшнята ; e-n, etw. zu Boden -
повалям с коня някого, нещо на земята ;
e-n in die Tinte - вкарвам някого в беля ;
der Vater läßt das Kind auf s-n Schultern -
бащата носи детето “ на конче *‘ ; der
Teufel reitet ihn дяволът е влязъл в няго ;
dich reitet wohl der Teufel ? ум имаш ли ?
; ich will ihn schon - ще му хвана юздите
; der Professoer reitet sein Heft
професорът повтаря, знае си само
тетрадката ; das Schiff reitet корабът се
люшка в бурно море) 2. traben intr. h. (в
тръс), voranreiten* intr. s. (отпред),
vorreiten* intr. s. (напред)
язовец-Dachs m,-es (зоол.), Grimbart m,-(e)s
язовир-Stauwerk n, Talsperre f, Staudamm m,
-s, -re
язък-nabblich
яй-Feder f, -n (на кола, файтон)
яйца-l. Brut f (на риби), Laich m, -es, -е (на
риби) 2. Fallei n (по панагюрски) (готв.),
Hoppelpoppel n, -s (бъркани, c шунка и
картофи), Ochsenauge n (на очи), Rührei
n (бъркани), Trockenei n (на прах)
яйцата-Gelege n,-s (за едно пилило)
яйце-Bruchei п (пукнато), Brutei п (за
мътене), Ei n,-(e)s,-er, Gänseei n (гъше),
Hahnenei n (малко, безплодно), Knickei
n (пукнато), Ostenei n (великденско),
Setzei n (на очи), Setzei n (на очи), Solei n
(твърдо, варено в солена вода), Spiegelei
п (на очи), Taubenei п (гълъбово), Tee-Ei
п (метално, за попарване на яйце),
Teufelsdreck m (без жълтък), Windei п
(без варовита черупка, голо)
яйцевиден-eirund adj., oval
янцеобразен-eiförmig
яйценолагало-Legeröhre f (зоол.)
яйцепровод-Eileiter ш (анат.), Muttertormpete
f, Tuba f, -ben (анат.)
яйчар-Eicrmann m, Eierhändler m, -s, -
яйчарка-Eierfrau f
яйчник-l. Eierstock m (анат.) 2. Fruchtknoten
m (бот.)
як-baumig adj., baumstark adj., beinhart adj.,
derb adj., eisenfest adj., eisern adj.,
felsenhatt adj. (като скала), fest adj. ,
gedrungen part. adj. , kernfest, kräftig,

1385
яма
nervig, reißfest, robust, stark (ein -er Herr
могъщ господар ; ~e Nerven здрави-
нерви ; in ~en Tagemärchen в усилени
преходи ; das ist s-e ~e Seite това му е
силата), vierschrötig, weidlich
nK-Grunzochs(e) m,-en (зоол.), Boje f,-n, Jak
m, -s, -s (зоол.), Yak m, -s, -s (зоол.),
Eckenkragen m (c подгънати ъгли), Fräse
f,-n (плисирана), Halskrause f (бяла
плисирана, на стара носия), Koller m, -s
(старинна широка женска), Krage m, -s
(steifer Kragen колосана яка), Krause f
(накъдрсна), Krulle f, -n (широка,
колосана), Papierkragen m (от картонена
материя) (ihm platzt der - избухва), Pelz
m, -cs, -е (кожена), Ringkragen m (на
ризница), Rollkragen m (поло),
Schillerkragen m (отворена, на риза),
Stehkragen m (колосана), Überschlag m ,
Vatermörder m (висока, твърда мъжка)
яке-Joppe f, -n, Pelz m, -es, -e, Spenser m, -s
(късо мъжко), Spenzer m, -s (късо мъжко),
Überjackc f, Wolljacke f (вълнено), Kragen
m, -s, -
нкнчка-Bubikragen m (кръгла)
якобипец-Jakobiner m, -s
якобински-jakobinisch
якост-Biegefestigkeit f (на извличане) (техн.),
Bruchfestigkeit f, Dauer f, Dauerhaftigkeit
f,-en, Derbheit f, Durchschlag(s)festkeit f,
Festigkeit f, Kraßheit f, Reißfestigkeit f (на
скъсване), Schlagfestigkeit f (на удар)
(техн.), Torsionsfestigkeit f (на усукване)
(техн.), Verdrehungsfestigkeit f (на , при
усукване), Wechselfestigkeit f (трайна)
(стр.), Zereißfesigkeit f (на скъсване)
(техн.), Stärke f, Kraft f
якут-Jakuttc m, -n, -n
якутски-jakutisch
ялеш-Ziest m, -es, -c
ялов-faul adj., unfruchtbar, gelt (за животно)
(Geltkuh ялова крава ; Platzpatrone ялов
патрон), fruchtlos adj., taub (орех, клас)
(~ blühen цъфти, без да върже плод; -es
Ei неоплодено яйце ; -es Metall метал
без блясък)
яловина-Geltvieh п (сел.7ст.)
яловица-Güst f,-en (диал.)
яловост-Sterilität f, -
Ялта-Jalta п
ям ce-wurmen tr. refl. (вътрешно) (разг.)
ям-ätzen intr. h. refl. (за дивеч), aasen intr. h
(мърша), abkriegen tr. (бой, плесница),
atzen intr. h. refl. (за дивеч), beißen* intr. h
, essen* tr. (zu Mitteg ~ обядвам; zu
Abend - вечерям; die Schüssel leer ~
омитам чинията), fressen* refl. (ich
werde dich nicht - нява да те изям; der
Nied frisßl ihn зависта го яде), fressen* tr.
(die Krippe leer- изяждам всичката храна
от яслите), futtern intr. h , genießen* tr. ,
herunterbringen* tr. (разг.),
hinterschlingen* tr. (бързо, лакомо,
жадно), kauen tr. (hoch kauen ям насила),
knabbern intr. h. (nichts zu knabbern
haben нямам какво да ям), muffeln intr.
h. (е издути бузи), muffen intr. h. (c издути
бузи), nachessen tr. intr. h, (след другите),
naschen intr. h. tr. (an etw. D , von ctw.)
(am Kuchen - чопля от кейка отгук-оттам
; das Mädchen nascht слугинята
мншкува; an / in / e-m Buche - чета книга
отгук-оттам), sättigen refl. (sich an D ctw.
mit, von etw.) (до насита от нещо),
schmecken tr. (нещо), spachteln intr. h. tr.,
speisen intr. h. (zu Mitteg, Abend -
обядвам, вечерям ; wünsche, wohl zu ~ !
желая ви добър апатит !), speisen tr. (was
werden wir - какво ще ядем), stapeln intr.
h. (собствени провизии в гостилница),
zehren intr. h. (an e-m, ewt.) (някого, нещо),
zehren intr. h. (von etw.) (нещо) (von den
alten Vorräten zehren ям от старите
запаси), zubeißen* (здравата) (разг.),
zuhauen* tr. (здравата) (разг.)
яма-Ablaß m, ...lasses, ...lasse (шахна), Ablauf
m, -(e)s, -re (шахтна), Abtrittsgrube f
(нужнияна яма), Aschengrube f (за
пепел, боклук), Bombenkrater m (от
въздушна бомба) (воен.), Bombentrichter
m (от бомба) (воен.), Dunggrube f (за
тор), Fallgrube f (вълча) (воен.),

Ямайка
1386
Fuchsgrube f (за хващане на лисици),
Grube f,-n , Höhle f, -n, Jauchegrube f (за
течен тор), Kohle nbunker n (за въглища
в кораб), Komgrube f (за жито),Kotgrube
f (за изпражнения), Kuhle f, -n, Lakune f,
-n (водна), Lehmgrube f (за глина),
Lohgrube f, -n (за дъбене), Minentrichter
m (от минен взрив), Müllgrube f (за смет),
Rapuse f, - (in die - geben прежалвам
нещо ; etw, geht in die - нещо влиза в
чужди ръце ; er geht in die - загубва се),
Schacht m, -es, те, Schachtsumpf m
(водосборна) (мин.), Schundgrube f
(помийна), Schwindgrube f (клозетна),
Senkgrube f (помийна клозетна),
Silagengrube f (силажна), Silagengrube f
(силажна), Sprengtrichter m (взривна)
(воен.), Trichter m, -s (взривна),
Wolfsgrube f (вълча) (лов.)
Ямайка-Jamaika n
яма-калън-Damm m,-es, Dämme (за камбана)
ямб-Jambus m, -, -ben
ямбичеп-jambisch
ямбически-jambisch
ямичка-Bunker m,-s (на игрище за голф)
(остар.), Grübchen n,-s, Herzgrube f
(подсърдечна) (анат.), Loch n, -s, тег,
Pflaster n, -s, - (на обувка, дреха),
Vertieufung f, -en
ямички-FollikeI m,-s (обикновено pl.) (анат.)
ямка-Achselhöhle f (подмишнична),
Kniekehle f (подколянна) (анат.),
Kochenpfanne f (ставна) (анат.), Pfanne f,
-n (на става)
ямокопател-Grubenausheber m
яница-Sterke f, -n
яннчар-Janitschar m, -en, -en
янкевщина-Yankeetum n, -s
янки-Yankee m, -s, -е (подигравателно за
североамериканец от Щатите),
Yankeetum n, -s, -
янтар-Bernstein m
януари-Januar m, -s, Schneemonat m (Голям
Сечко)
японец-Japaner m, -s, Japs m, -es, -е (шег.)
Япония-Japan n
японски-japanisch
ярд-Yard n, -s (мярка)
яре-Kitz n, -es, -e, Kitze f, -n, Zicklein n, -s,
Geißlein n, -s, -
яребнца-Gabelhuhn n (млада) (лов.),
Rebhuhn n, Schneehuhn n (бяла северна)
(зоол.)
яребици-Huhn n, -es, тег (лов.)
ярем-Gcspann n,-(e)s,-e, Joch n, -es, -e
ярене-Balz f,-n (на тетреви,фазани)
ярина-l. Lammwolle f 2. Wolle der zweiten
Schnur
ярка-junge Henne f, -n
яркозелен-giftgrün adj.
яркост-Grelle f, Leuchtdichte f (физ.), Schärfe
f, -n, Kraßheit f
яркочервен-glührot adj. , glutrot adj. ,
hochrot, karmesinrot, knallrot,
Scharlachfarben, scharlachfarbig
яркочервено-Scharlach m, -s, -е (цвят)
ярма-Anmengsel n, -s (от слама и сено) (сел.-
ст.), Futter n,-s
ярмомелка-Abschrotmühle f, -n
яровизация-Jarowisation f
ярост-Berserkerwut f, Bosheit f,-en, Furor m,-
s, Grimm m,-(e)s, Rage f, - (in - kommen
разгневявам се; e-n in - bringen накарвам
някого да побеснее; in ~ sein настръхнал
съм), Wut f, -
яростен-grimmig adj. , rabiat, rasend (e-n -
machen вбесявам някого ; -er Schmerz
нетърпима болка ; ~e Eifersucht луда
ревнивост ; -е Schnelligkeit бясна
скорост ; - verliebt sein влюбен лудо),
wütend, wütig
ярък-brennend pari., farbig adj. (прен.), grell
adj., hell (рокля, краска, стая), kraß, loh,
lohe, scharf (ein -er Pfiff пронизително
изсвирване; man kann da k-e -en Grenzen
ziehen не може да се постави рязка
граница ; sich - abheben нещо се
очертава рязко ; etw. ist - begrenzt нещо
има ясни очертания ; etw. ist -
ausgeprägt нещо изпъква ясно ; -е Züge
остри черти ; die Aufnahme ist nicht -
снимката не е ясна; etw. - umreißen ясно

1387
ястреб
очертавам ; etw. ~ herausarbeiten
изработвам нещо така, че да изпъкне ;
ein ~ gebautes Schiff кораб със стегната,
елегантна постройка ; ~е Prägung е-г
Münze ясно изпъкващ релеф на монета)
яря ce-balzen inlr. h (за фазани,тетревн) (лов.)
яря-карреп tr. (кокошки)
яееп-aisdrücklich adj. (ausdrücklicher Befehl
изрична заповед), begreiflich adj. (einem
clw. begreiflich machen обяснявам'hkm.
нщ,). bündig adj., demonstrativ adj.,
deutlich adj. (ein ~cr Wink ясен намек),
eindeutig adj., einfach adj., einleuchtend
part. adj., evident adj. , förmlich adj. ,
handgreiflich, heiter (ден, време, небе)
(das kommt wie ein Blitz aus heitenn Himmel
това идва като гръм от ясно небе), hell
(ден. време, бъдеще) (ein heller Blick ясен
поглед ; das ist doch hell wie die Sonne
ясно като бял ден), klärlich, klar (поглед,
виждане, понятия) (ein klarer Blick ясен
поглед ; klare Stimme ясен глас ; das ist
klar wie Kloßbrühe, wie dicke Tinte това e
ясно като мътна вода, като в мъгла),
konkret, kristallklar (кристално), licht,
lichtvoll, luzid, nett (отговор) (e-m - s-e
Meinung sagen казвам на някого
мнението си право в очите), plan,
plauscbel, rein (ich verlange ~e Sprache
искам да си кажа открито ; -en Tisch
machen разчиствам си сметките ; ins -е
bringen внасям ред в нещо; ins — kommen
наясно съм), rund (е-е ~е Antwort geben
давам ясен и категоричен отговор ; ein
-es Nein sagen едно категорично “не”
казвам ; etw. ~ heraussagen казвам нещо
направо ; mit ~en Worten с
недвусмислени думи), scharf (ein -er
Pfiff пронизнтелно изсвирване ; man
kann da k-c ~cn Grenzen ziehen не може
да се постави рязка граница ; sich ~
abheben нещо се очертава рязко ; etw.
ist ~ begrenzt нещо има ясни очертания
; etw. ist - ausgeprägt нещо изпъква ясно
; ~е Züge остри черти ; die Aufnahme ist
nicht — снимката не с ясна ; etw. ~
umreißen ясно очертавам ; etw. —
herausarbeiten изработвам нещо така, че
да изпъкне ; ein - gebautes Schiff кораб
със стегната, елегантна постройка ; ~е
Prägung c-r Münze ясно изпъкващ релеф
на монета), sichtig (време), sichtig
(време), sinnfällig, sinnfällig, sonnenhell,
sprechend (ein -er Beweis безспорно
доказателство ; ein - ähnliches Porträt
портрет е поразителна прилика),
vernehmlich (глас)
ясен-l. Weltesche f (мировият, в
германската митология) 2. Esche f,-n
(бот.)
ясла-1. Barren m,-s (обл.австр.), Krippe f, -n
(Futter in c-c Krippe schütten насипвам
фураж в яслите), Raufe f 2.
Betriebskinderkrippe f (заводки) 3.
Kinderkrippe f (детски), Krippe f, -n (за
малки деца) (das Kind aus der Krippe
abholen вземам детето от яслите) 4.
Säuglingsheim n 5. Weihnachtskrippe f
(коледни, в католическа църква) (църк.)
ясмин-Jasmin m, -s, -е (бот.)
ясно-explizenlc adv., klar (na klar разбира cc,
ясно), licht.., Licht..
ясновидец-Geislcrsehcr m , Hellseher m,
Seher m, -s, Visionär m
ясновидски-visionär
ясновидство-Hellschen n, Psychometrie f
яснозелеп-hellgrün
ясност-Klarheit f
яснота-Achromasie f, -n (на периферията),
Bestimmtheit f,-en, Bündigkeit f,-cn,
Deutlichkeit f,-en, Helle f, -, Helligkeit f,
Kläre f, -n (поет.), Klarheit f (Klarheit in e-
e Sache bringen внасям яснота в нещо),
Luzidität f, Planheit f, -, Scharfe f, -n
яспис-Höllenstein m, Jaspis m, -scs, -se
ястелнв-esßlustig adj.
ястелит-esßlustig adj.
ястие-Einlopf m ,-es, Eintöpfe (от месо и
зеленчуци), Fischspeise f (от риба), Gang
m,-(e)s, Gänge, Gericht n,-s,-e, Speise f, -n
ястия-Eierspeise f (от яйца), Küche f, -n
ястреб-Finkenfalk m (зоол.), Geierfalke m

ястреб-врабчар
1388
(южноамерикански) (зоол.), Hühnerdieb
m (кокошкар), Hühnerfresser ш
(кокошкар), Hühnergeier tn (кокошкар,
Hühnerhabücht ш (кокошкар), Krimmer ш,
-S Sprenz m, -es, -е (зоол.), Sprenze f, -n
(зоол.)
ястреб-врабчар-Sperber m, -s (зоол.)
ястреб-кокошкар-Habicht m, -s, -е (зоол.)
ятаган-tüRkensäbel m
ятак-Hehler m, -s, Verbindungsmann m, -es,
*e, Helfer m, -s (на партизани)
ято-l. Fliegerstaffel f (самолети) (авиац.) 2.
Flucht f,-en / Flüchte, Flug m,-(e)s, Flüge
(лов.), Kette f, -n , Schar f, -en (птици),
Schule f, -n (китове, делфини), Schwarm
m,	-s, -re (ein - Bienen рой пчели), Staffel
f, -n , Volk n, -es, -i-er (яребици, гълъби),
Zug m, -s, *e
яхам-reiten* intr. h. tr. (auf e-m Pferd, Esel, e¬
n Pferd, e-n Esel ~ яздя на кон, магаре,
яхам кон магаре ; auf e-m - яхнал съм
някого; e-n Weg, s-r Straße ~ яздя по есин
път, по пътя си ; geritten kommen идвам
ядзейки ; ich bin nach Hause geritten
върнах се в къщи на кон ; im Turnier ~
яздя на състезание ; ein Pferd müde ~
изморявам кон от яздене ; ewig auf etw.
D herum ~ въртя се около едно и също
нещо ; sein Steckenpferd ~ отдал съм се
на любимото си занимание ; ein Prinzip
~ едно си зная ; die Elle ~ продавам се
басмата; auf dem Apostelpferde ~ отивам
с хаджипешовата кола; ein Pferd aus dem
Stalle ~ изкарвам кон от конюшнята ; е-
n,	etw. zu Boden ~ повалям с коня някого,
нещо на земята ; e-n in die Tinte ~
вкарвам някого в беля ; der Vater läßt das
Kind auf s-n Schultern - бащата носи
детето “ на конче “ ; der Teufel reitet ihn
дяволът е влязъл в няго; dich reitet wohl
der Teufel ? ум имаш ли ? ; ich will ihn
schon ~ ще му хвана юздите ; der
Professoer reitet sein Heft професорът
повтаря, знае си само тетрадката ; das
Schiff reitet корабът се люшка в бурно
море)
яхащ-reitend
яхвам-abtraben intr. s (в тръс), aufsitzen*
яхта-Jacht f, -en, Ketsch f, -en, Kielboot n
(килова) (спорт.), Schwertboot n (c
подвижен кил) (мор.), Yacht f, -en
яхудия-Mauschel m, -s
яхър-Jacht f, -en
яшеи-geniesßbar adj. , esßlustig adj. ,
verfressen

1389
БЕЛЕЖКИ

БЕЛЕЖКИ
1390

1391
БЕЛЕЖКИ

1392
гл. ас. Е. СТОЙЧЕВА, ас. Д. ГЕНОВА, Р. ПЛАТНИКОВА,
ас. Ц. АНДОНОВА
БЪЛГАРО - НЕМСКИ
РЕЧНИК
в два тома
първо издание
Оформление на корицата: ALAN GROUP
дадено за печат: октомври 2000 г.
излязло от печат: ноември 2000 г.
формат 100x70 1/16
полиграфия “Офсетграфик”
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА
^еси
http://go.to/vesi
email: 5mgroiip@metbg
2000 г.

Предговор
Липсата на обширен Българо-
немски речник на пазара е една от
основните причини за създаването
на настоящия. Словесното му бо¬
гатство (над 120 000 думи) ще бъде
полезно за българи, изучаващи немски
език, студенти, учители и превода-
чи.Тук ще намерите не само основ¬
ният словесен и фразеологичен фонд
на българския и немски език, но също
така и редица редки и специализи¬
рани термини.
Фразеологията е неделима част
от настоящия речник. Тя се явява
допълнение, необходимо за по-задъ-
лбоченото вникване в значението
на заглавните думи, а на отделни ме¬
ста онагледява и тяхното свързва¬
не с други думи и изрази.
Значението на отделната дума
е подчертано с илюстрация в под¬
ходящи примери и характерни изра¬
зи от фолклорното ни богатство.
Речниковото съдържание е
съобразено с измененията и състо¬
янието на немския език, като е от¬
разен новият немски правопис. В
речника са включени новообразува¬
ни думи и изрази, създадени под на¬
тиска на настъпващите в българс¬
кия и немски език промени.
Ето защо считаме, че настоя¬
щият речник ще бъде полезен не
само за всички, които изучават не¬
мски език, но и за тези, които искат
да усетят и уловят духа и красо¬
тата на съвременната немска реч.
От издателите
Цена на комплекта: 35 лева