Tags: археология
Year: 1959
Text
Б Ъ Л Г А Р С К А АКАД Е М И Я Н A__H_A_LLSJJ
археологически институт и музей
АРХЕОЛОГИЯ
ГОД. 1
СОФИЯ
1959
ИЗДАНИЕ ИА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Чл.-кор. проф. ДИМИТЪР П. ДИМИТРОВ (главен редактор),
чл.-кор. проф. АЛЕКСАНДЕР К. БУРМОВ, НИКОЛАЙ С. ДЖ AM БАЗОВ,
ТЕОФИЛ К. ИВАНОВ (секретар), АТ АН АС МИЛЧЕВ,
СТАМЕН Д. МИХАЙЛОВ. СТАНЧО Р. СТАНЧЕВ (зам.-главек редактор)
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
Българският трудов народ навлиза в един от най-важните етапи на своето истори-
ческо развитие, етап, в конто ще се изгради напълно социалистическото общество в на-
шата страна.
При невиждан общ подем и растящо могъщество на народите от социалистическите
страни и на първо място на Съветския съюз нашата партия издигна боевия лозунг „Пети-
летката в 3—4 години". В началото на тази година тя постави на всенародно обсъждане
тезисите на доклада на първия секретар на ЦК на БКПдр. Тодор Живков „За ускоряване раз-
витие™ на народното стопанство, за подобряване материалното и културното положение на
народа и за преустройство на държавното и стопанското ръководство". Тезисите на доклада
на др. Т. Живков и приетият въз основа на тях и на тяхното всенародно обсъждане за-
кон от Третата редовна сесия на Народното събрание начертаха величествен път на ико-
номически и културен възход на българския народ в близките няколко години —от 1959
до 1962. Тезисите набелязаха пътищата и средствата за осъществяване на невиждан в
нашата история икономически скок.
В доклада на др. Т. Живков е отделено значително място за ролята на науката при
изграждането на социализма в настоящия етап на нашето развитие. Изтъквайки големите
постижения на българската наука през последните години, в доклада се посочват и не
малко слабости в отделните нейни клонове. Тези слабости трябва да се превъзмогнат, за
да може тя действително да съдействува на социалистическото строителство. „Сега е
жизнено необходимо, се казва в доклада на др. Тодор Живков, цялата наука, всички нейни
труженици да тръгнат в крак с политический и трудов подем на работниците, селяните-
кооператори, на целия народ. Повече от друг път сега трябва да се увеличават резулта-
тите от научноизследователската работа, да се обръща особено внимание на онези научни
задачи, от чието разрешение практиката е най-непосредствено заинтересувана, все повече
научноизследователската работа и нейните резултати да обслужват нашата социалисти-
ческа практика. Същевременно необходимо е да се полагат големи грижи за постоянно
усъвършенствуване на методологията и издигане на научно-теоретическото равнище на
самите науки.* В доклада на др. Тодор Живков се изтъква голямото значение на правил-
ното решаване на основните въпроси и проблематиката, организацията и материалната база
на отделните клонове на науката. Отдели се голямо внимание на въпроса за подбора и
подготовката на научните кадри, на въпроса за укрепване и разширяване на сътрудниче-
ството между нашата Академия на науките и научноизследователските институти със съот-
ветните академии и институти в Съветския съюз и другите социалистически страни и най-
после на въпроса за осигуряване на постоянно ръководство на развитието на науките в
България, за да бъде възможно те да бъдат насочени към разрешаването на ония задачи,
конто имат жизнено значение за подема на социалистическата икономика и култура в страната.
Докладът на др. Тодор Живков е документ с огромно историческо значение, наси-
тена с дълбоко съдържание програма, конто не само поставя жизнено важни и отговорни
на българската
4 а „0 същевремевно очертава --блески перспектив» за
a^ZZe"Zap™Ta за — »
станни. Те се почувствуваха осезателно оше н се създаде из цялата страна
антифашистке въстание на, 9^«втември . пр[) археологическите дру-
гъста мрежа от музеи, в конто старите f f лг„ПАГк.ите отдели на новосъздаде-
жества и училищата станаха основен фонд на ар^^ център на на-
вите държавни общи музеи. Скоро се създаде пр институт и музей. Положиха
шата археология в преустроения структурно Археологически институтг и
се грижи за създаването на млади научни кадри, като се изградг у Р „тв0
по археология и музейно дело. Създадоха се условия за идеологическо р У P
на старите кадри. Откриха се възможности за научните работници да влязат в ли
контакт със своите колеги както от СССР, така и от другите народнодемократични страни
да посешават Съветския съюз и другите страни на социалистическия лагер, за да обмена г
опит, да се запознаят отблизо с постиженията на науките у тях, да вземат участие в ме-
ждународни конференции и конгреси. Създаде се специален институт при Министер-
ството на просветата и културата за опазване на паметниците на нашето културно на-
следство. Издадоха се редица постановления и наредби, с конто грижата за опазването
на паметниците се постави на здрави основи. Устроиха се дискусии и сесии за състоя-
нието на археологическата наука. Ежегодно започнаха да се отпускат огромни средства,
за каквито по-рано не можете и да се помисли и с помогцта на конто започнаха архео-
логически изследвания на терена от такъв обхват, какъвто българската археологическа
наука по-рано не познаваше.
Всичко това създаде най-благоприятни условия за развитието на българската архео-
логия: 1) преди всичко да се открие многоброен нов материал от различии археологически
епохи, който да послужи за необходима основа при разработването на много проблеми от
историята на народите, населявали в древността нашите земи, както и от историята на
българския народ; 2) да се създадат в музеите на страната условия не само за разгъване
" LШИР°Ка Събирателна Дейност, но и за научноизследователска дейност; 3) да се издигнат
поз ани ВЪВ ВЭЖНИ ЦеНТР°Ве’ В °ГНИЩа Н3 ПР°СВеТа За внедРяване на научни исторически
познания, на материалистически мироглед, на патриотично чувство на чувство ня
ски интернационализъм сред най-шиооките елгД 5 °’ на чувство на пролетар-
«вес българската археологическа иа™ разпо “ra “Г™ °б№С™ност- С дрУги
такъв сраввителво звачнтелев по брой кадъо че мл ТаКаВа "атериална основа и с
провзтнчат от тезисвте и доклада на др. Тодор Живков". “н™"" 3аДаЧите’ които
На аеществените па’меХГсъздаХ кио"раулт'аГ НаУКа-Тя за задача ei>3 основа
ПОЛЗ)Вайки писмените извори, гдето е възможнп Трудовата дейност на човека, из-
циплини, да изследва развитието на докапиталистГ™ И редица дРуги дис-
в тли теоретически?? и конкр??но ис?ориче^ °бЩе™ В Мина™то като 0С-
«Х’в'Х ~ за™-р»— н"об“гразв™'идоприне"за
ствените ватки и И положения з доклада на др Толоп w гарската археология ще
«.науки и поеди вс„чк0 историята др' T<W Живков, които засягат обще-'
»а нашето социалистическо развитие са крайио к
-J шейте, вълво доверие и ““бходими
HPnni/n по^г,.— преданност ня
ветли теоретически?? и
В днешния етап
социалистическо сьзнание на
социализма тят.п™ на 1
се изпречват по Хтя Непоколебимост на г
тази насока общ?ственитеНа ИЗПЪЛНението на
~ ZZ7ZZ
V ята, политическата
високо
идемте на
тъкмо в
на идео-
икономия, педа-
гогйката, историята, правото, изкуството — се казва в доклада на др. Т. Живков — следва
още по-активно и на широк фронт да се заемат с разработването на проблемите на нашето
социалистическо строителство, да съдействуват за утвърждаването на социалистическите
идеали във всички сектори на обшествения живот и в съзнанието на хората, да водят
непримирима борба против всички прояви на съвременната буржоазна идеология и морал,
за комунистическо възпитание на новия гражданин в нашата страна, за изграждане на
комунистически мироглед и морал у него."
В буржоазната археология на запад продължават да господствуват старите теории на
циклисти, обективисти и др. В последните години с още по-голяма сила се проявява кос-
мополитизмът, възраждат се отново теориите на расизма. Фалшифицирайки историческия
процес, привържениците на тези теории се мъчат да оспорят основните положения
на историческия материализъм, като отричат закономерностите в развитието на обще-
ството, прогресивната смяна на обществено-икономическите формации, търсят да до-
кажат съществуването например на феодализъм и капитализъм в античното общество и др.
Те се мъчат всячески да хвърлят в заблуда широките непросветени обшествени слоеве,
поддържайки тезата, че историята е низ от случайни събития и явления и че тя се „твори“
от желанията и прищевките на отделни изтъкнати личности. Изправени често пред необо-
римите факти, с които археологическата наука ежедневно обогатява нашето познание за
докапиталистическите общества, крайните представители на буржоазната наука достигат
до положението да отричат изобщо качеството на археологический паметник като източ-
ник за познаването на обективната историческа действителност.
Българската археологическа наука, въоръжена с марксическата теория и методология,
разполагайки вече със значителен конкретно археологически материал, трябва в страниците
на своите списания и издания да разобличава тези теории. Трябва да се подлагат на
сериозна и задълбочена критика както излезлите у нас трудове по археология, така и
особено онази чуждестранна литература, която засяга въпросите на българската археоло-
гическа наука. Това е една от първите задачи, които произлизат от изискванията на доклада
на др. Т. Живков към историческата наука, а следователно и към археологическата наука.
Подлагайки новоизлязлата научна литература на критична преоценка от позициите на маркси-
ческата теория и методология, ще можем да огледаме развитието, до което е достиг-
нало нашето идеологическо преустройство, ще можем да повишим нашия идеологически
ръст, ще можем по-успешно да пристъпим към разрешаването на поставените ни проблеми
ще заострим нашата бдителност и ще пазим нашата наука от проникването в нея на нови,
буржоазно-идеалистически, враждебни на нашата идеология веяния.
Нашата наука разполага и с не малко възможности, за да допринесе за патриотич-
ного възпитание на подраствашото поколение, на трудовите хора у нас. В течение на
много векове българският народ е творил своя висока култура. Много паметници на тази
култура са загинали, но не малко нешо е останало в недрата на земята. Постепенно ло-
патата на археолога изважда от забвение паметниците на материалната култура и на
изкуството на българския народ. Слънцето отново огрява една след друга древните
български столици, от развалините на които българската археологическа наука възстано-
вява картината на някогашния техен блясък: Плиска с нейните мощни укрепления и дворци
на първите владетели, в които е въплътено могъществото на първата българска държава
в началния период на нейното съществуване; Преслав със своите богато изградени дворци
и църкви, със своите работилници за изящна декоративна керамика, в които е въплътен
златният век на българската култура и изкуство през X в.; Търново, героят град, който
отвори вратите си на Ивайло, предводителя на първото и най-голямо антифеодално селско
въстание в Средновековието, градът, който след геройска защита срещу османските на-
шественици рухна сред пожарищата, но името на който остана като светъл символ на
свободата на българския народ през време на петвековното му робство.
6
. пишете главно въз основа на
о Г^лгаоския народ, конто доскоро се обра3ни домашни ве-
позволяют да се очертаят ковтурите на д та материална и духовна ку ур .
българския народ през вековете в областта н „ съответн0 обяснени в подходяща
Всячкн тези паметницн, подреденн в музеите, издад обшестве„ОСт. Те не
популярна форма, трябва да станат достъпни
могат да не извикат чувството на патриотична
„а нашата широка обшественост. Те не
гордост, да не въздействуват за повита-
могат да нс ир™™. v---------- - Ето в това отношение има още мною
ването на патриотичного чувство на трудешит _ момент да Организираме така
да се направи. Ние сме длъжни тъкмо в научноизследователски задачи да раз-
нашите сили, че наред с изпълнението н нашата народна интелигенция и
гънем и широка научно-популяризаторска деин Надяваме, че нашето ново списа-
сред широките народни маси. В това отношение т0 ще’ популяризира голямото
ние Археология“ ще играе голяма роля. На своите стран ц
култ^рно наследство, пазево в кашите музеи, отделив движими или недвижими паметницн,
различии проблеми, свързани с тяхното изучаване или опазване.
България е класическа страна. Разположена непосредствено до страните на древния
средиземноморски свят, тя е органически свързана с неговата история и култура. Тук са
създадени образци на високохудожествено творчество, не по-малко ценни, отколкото в
другите страни на класическия свят. От стенописите на тракийската гробница при Казанлък,
от надгробната плоча на Анаксандър от Аполония, от прекрасного торсо на Диониса от
Балчик, от копието на Праксителевия Ерос от Никополис ад Иструм, от редицата пор-
третни глави от римската епоха лъха свежата струя на вечното в античного изкуство. Тези
и редица подобии други паметницн от нашите земи биха оказали не малко въздействие за
развитието на естетическо чувство у нашата публика, на чувство към хубавото, красивого
постиженията и на културните
ценности, създадени от другите народи. Култивирането на такива чувства е една непре-
проникването на оуржоазен национализъм и шовинизъм, на ксенофо-
израждането на здрави
и съвършеното, на чувство • на уважение и ценене на
на тези блага
С други думи тя разкрива онази главна
, --- НИ учи
на общество™, характера на обще-
познава-
помощта
на производител-
одолима преграда за 1
бия във възпитанието на новия гражданин, то спомага за
чувства на пролетарски интернационализъм - една от важните съставки на комунисти-
ческяя морал. Ето и в това отвошевве пред нашата наука се открива и се налага широка
деиност да популяризира с всички възможви форми наследството, оставено в нашите
земи от старите народи (траки, гърци, римляни и др.), които векове са об '
земите на българския народ, комуто са завешали висока култура Едва от чанач»™
сп. .Археология- е да служи на това голямо дело. У₽ ’ задачите на
Археологията е наука, която борави с вешестириытв
ръка. Тя борави в същност с материалните блага необходим"ЦИ’СЪЗДЗДеНИ °Т Човешката
общество, тя борави с оръдията на труда, необхо^ими за произвежГанет? Ч°ВеШК°Т°
ТЯ разкрива способа за добиването на тези блага - с —- роизве™ето
сила в системата на условията на материалния живот нт
историческият материализъм, определя физиономията на об ТВ°Т°’ К°ЯТ°’ КаКТ0
ствения строй, развитието на обществото от един строй къ
техно значение имат паметииците из първобитиото и на ра" пил Д₽УГ' У“ °С°б<™
на тях може кав-нагледио да се илюстпноа Ра»«окласовото общество. С
хх::=х,ва= - „б ..................................
ва "ъ₽вобитимо х:тххуо"3±г=
Разкривайки материалната основа на човешкия живот, разкривайки закономерностите
на исторического развитие, археологията се явява важна идеологически дисциплина, конто
има съответно място в борбата срещу буржоазните теории за вечността на устоите на
капиталистический строй. Тя може да съдействува най-дейно за внедряването на здрав
материалистически мироглед у трудешите се, да укрепи повече вярата у тях в крайната
победа на социализма и комунизма. В това отношение голяма роля се пада на нашите
музеи, на Централния археологически музей при БАН и на музеите в страната, особено на
техните археологически отдели.
Българската археологическа наука в последните петнадесет години отбеляза значителни
постижения. И все пак пред нея стоят толкова много проблеми за разрешаване, толкова
основни въпроси и задачи, конто не са засегнати и без конто не може да се направи нито
крачка напред в изследването на историята на племената и народите, населявали нашите
земи в древността. Тук ние не можем да изброяваме тези задачи. Те са набелязани в нашия
общ перспективен план, приет на Първата научна сесия на АИМ през 1950 г. Естествено
е, че ние не можем да помислим за едновременното и скорошно разработване даже и на
една по-малка част от тези многобройни проблеми и задачи. За това ние не разполагаме
нито с достатъчно научни сили, нито с толкова неограничени материални средства. Налага
се да се съсредоточат силите за разрешаване на някои задачи, които не търпят отлагане,
защото забавянето на тяхното изпълнение или разрешаване спъва бързото по-нататъшно
развитие на нашата археологическа наука. На първо място стой въпросът за най-ранната
славянска култура, културата на българските славяни от първите два века след тяхното
заселване на Балканский полуостров. В областта на палеолита стоят също така още много
и много празнини. И тук има цели периоди, за които ние не разполагаме със сигурни
материали. За неолита и енеолита, тези два извънредно важни периода, не е разработена
все още една сигурна хронология. Още по-лошо е положението и при бронзовата и най-
ранната желязна епоха. От тези периоди ние не сме открили досега някакво селище
(с изключение на ранните бронзови слоеве от могилните селища), но ние не познаваме нито
един некропол от това време. А знае се, че най-старата история на траките и проблемата
за техния произход и поява на полуострова без познаването на бронзовата и ранножеляз-
ната епоха, без уяснена и строго установена относителна и абсолютна хронология на
неолита и енеолита е немислимо и невъзможно въобще да се разработват. Разбира се, това
не значи, че ние не ще разработваме и онези дялове от археологията, върху които вече
доста е работено. Въпросът се свежда до градиране на задачите и проблемите по тяхната
важност за дадения етап в развитието на нашата наука.
Нашата археологическа наука се нуждае от заменянето на някои стари методи на
работа с нови. Развитието на техниката, на естествените науки, на физиката и химията създаде
възможности старите методи в археологията да се подобоят, а също така да серазработят и
съвсем нови. Все по-необходимо е да се използува авиацията за откриване на нови архео-
логически обекти. Този метод взема все по-широки размери в другите страни, и то не вече
само за откриване на обекти в пустинни и пясъчни области, но и на всякакъв терен.
Големи успехи напоследък отбелязва и подводната археология. Условия за такива из-
следвания има у нас по черноморского крайбрежие, особено във връзка с изследването на
старогръцките колонии, на техните пристанища и др. Крайне време е вече да се пристъпи
към организиране на една централна лаборатория, която да е в състояние да извършва
структурен анализ на металите, рентгенови анализи на икони и други предмети, а също
така и за прилагане на въглеродния метод с помошта на С“ за определяю на хронологията на
паметниците на първобнтното общество. Прилагането на новнте методн и в нашата научно-
изследователска работа би открило големи възможности за но-нататъшното и бързо раз-
витие на нашата наука, като се разрешат много от иоставеннте по-горе въпроси.
Археологический институт и музеи
имаме вече доста
пи нови методи и във връзка с
Крайне необходимо е бързо да се /от засилването на темпото на со-
*Р я гпасителни археологически разкопки. съкращаване сроковете на
..
:= - „е случаи
натрупан опит за извършването на танина разкопки обп ™ аните Д У^.
метода не са станади широко л°™яние и тона се нал-Да се «апра щ за
гятп ни поедстоят много задачи от този род. Сп. „Археология щ д н
танина статин, в конто се разглеждат въпросите на методиката на разкопките “₽3«“ят
на разкопките и изобшо практиката на археологическото изследване. То ще съобщава и
сбита форма важните открития и резултатите от изследванията на терена, отделни находки,
открити по време на строителството, изкопи и мелиоративни работи. Нашата общеегвеност,
дейците на културата и преди всичко читалищни деятели, учители по история, музейни и
научни работници ще узнават от неговите страници новостите в областта на археологическата
наука и практика у нас. Любителите на родната старина ще намерят в него полезно четиво,
което те разшири техния кръгозор на граждани, патриота и културни строители на социализма.
Изпълнението на поставените задачи пред българската археологическа наука би могло
поне в началния етап да се осъществи даже и при сегашния брой на научните сили, но
при условие да се постигне здрава организация на тези сили, разпръенати навсякъде из
страната. За това е нужно не само вътрешна спойка между работниците на археологический
фронт в името на разрешаването на общите проолеми на нашата наука, но също така и инициа-
тива и разположение на ръководствата по места и в центъра и строго спазване на Инструкцията
за произвеждане на археологически сондажи и разкопки от всички археологически работници
Археологическият ппститут п музей при БАН е оказвал и оказва всестранно содей-
ствие на Министерството на просветата и културата в областта иа опазването на паметнн-
пите на културата, в областта на организирането ва музеите, на техните експозиции за пови-
шаване на квалифнкацията на музейните кадри с участието в геминяои а ’
Археологическият институт и музей при БАН има право да очаква и е уверение шГн ” Д₽'
Х"оТсаИзаГ3е₽В"а "°М0Щ "а “УЗеИТе 0Т Страватаза наполнение на отговориите
оизо са задачи преди всичко на нашата наука.
Организираните напоследък редовни годишниотчетни ™ а
логический институт и музей при БАН станаха члпявп пб. У онференции на Архео-
работници-археолози в цялата страна. Между многото aovT™™™ Между наУчните
орган на Археологический ин^тут и ^й Х БАН " ”АР’
така да играе ролята на обединително звено меж™ Р Ще ИМа задачата също
Фронт. С общи усилия то ще трябва да се превэ рне^лГ Раб°ТНИЦи на аР*еологическия
българската археологическа наука, който щпоставя на * В еДИН °6^ орган на
:=.-=х=.- т£5:“"-"Х=~
.^a=S==^== ;;= ........
момент, и голямата / ’ ИСОкага оценка> която тя дава на ней Развитието на на-
- ~ з-:~. - “ н!~
Д И М и тъ В П п .л
Р Димитров
задачи,
С Т А Т И И
ДВА ПОЕТИЧЕСКИ ФРАГМЕНТА У ЙОАН ЕКЗАРХ КАТО
ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ
КР. МИЯТЕВ
Великолепната някога столица Велики Преслав днес не е нищо друго освен един
мъртъв град, който е бил окончателно разрушен през време на турското робство. Осво-
бождението на България е заварило да стърчат надземно само незначителни части от
вътрешната крепостна стена. Ето защо българската археологическа наука си постави още
преди половин век като национален дълг задачата да разкрие и проучи останките на
стария град, за да възстанови, доколкото е възможно, историческия живот, бита и кул-
турата на българската столица през X в. Чрез систематични разкопки и проучвания бе
установено, че градът е имал една външна и една вътрешна крепост. Открити бяха части
от останките на дворцовите сгради, а на територията на вътрешния и външния град, както
и в близката му околност бяха изровени из земята основите на множество църкви, на жи-
лищни сгради и на помещения, конто са служели за занаятчийски работилници и търговски
магазини. Все при разкопки или случайно бяха намерени части от водопроводи, строителни
материали, архитектурни късове с пластична украса, рисувана декоративна керамика, гли-
нени съдове за домашни нужди, монети, земеделски и занаятчийски оръдия, оръжия, на-
кити и разновидни други битови предмети.
Повечето от тези археологически находки обаче са в единични екземпляри, повече
или по-малко фрагментирани или силно повредени, та затова направените въз основа на
тях проучвания и изводи са все още непълни, а в някои случаи даже и несигурни. Коли-
чествено и качествено този материал съвсем не е достатъчен, за да разкрие миналото на
Преслав до най-малки подробности. Цялостното планиране и застрояване на градската те-
ритория, на уличната мрежа, на водоснабдяването, видът и архитектурата на военните,
представителните, обществените, култовите, жилищните и търговско-занаятчийските по-
стройки са все още недостатъчно изяснени. Общественият и домашният живот на обитате-
лите на Преслав е все оше непроучен.
Наистина разкопаването на древния Преслав ще продължава още много години, но
съмнително е дали бъдещите разкопки ще дадат материал, много по-пълноценен от този,
който е открит досега. Защото покрай положителните резултати, конто получихме от
досегашните разкопки, ние имаме и печалния извод, че бляскавият някога град е бил ця-
лостно унищожен до основи заради каменния му материал (варовик и мрамор).
Понятно е, че при това състояние на археологическия материал единствено само на
него не може да се разчита при опита да се възкреси мъртвият град. В случая възмож-
ностите на археологията са твърде ограничени и тя се нуждае от помощта на историчес-
ките извори Но за съжаление малко са и писмените сведения, конто се отнасят до стария
Поеслю особен© за времето, когато градът като столица на България се е намирал в
своя пълен разцвет. Византийские сведения са обнкновено кратки, неясни и неточни, а в
1 Ппити всички са във връзка с военни събития и споменават града
някои случаи и неверии. Почти всички са к
CJ1>4dl гпипат нарочно на неговите градоустройствени и архитектурни
само мимоходом, без да се спират наричп
2 Археология, кн. 1—2, 1959
10
п Така например византийският пи-
^,,а бит в него. »dna г q79 г кат0 описва
«обе»»™, а оше яо-малко жбиткатга за^'““„„а, която имала зъ-
—> „„ гя отбранявали град те се оттеглили в
стена парси двор, в които се Скилица. От тези известия става
,авни намираме и у друг византийски писател а, кояго е ограждала целия
дании нам р а „мал две «репостни стени - еД» ^ разкопки потвържДават
едва вътрешна (около нарекая двор)- Лр. които са уве„чавали
Намерен» са даже и калан „орта вътрешния град бе
ена, а в една от К>'ЛИТ аст от .съкровището на българите".
табличка, конто навярно _______„„сделайте дни на българската
-л за нея освен за двете й крепости, които
на военните действия за завладяването на
значение като политически и културен
сател Лъв Диакон, конто е
тази битка, казва,
бери, и след като
обиколения с яка
направе-
печената
ясно, че Преслав е
град, и
напълно това известие,
външната крепостна стена,
птк'пига и една златна —
Известията на Лъв Диакон и Скилица датират от
столица и не съдържат никакви други сведения
са споменати бегло само във връзка с развоя 1-
града. Но и след като Преслав загубил СВ°еТ° неговото име продължава да се
център на българите, неговата минала ела н угаснала^нег ° ^Та
мяпка в истоцическата и пътеписната литера.ура
“ Яков Бонгарсиус, Хаджи Калфа, Петър Богдан, Карстен Нибур, Марсили, Каниц и други
са оставили кратки бележки за Преслав, но за сьжаление всички тези автор» пишат за
него, когато той е бил вече в развалини. Почти всички подчертават, че някога Преслав е
бил голям и забележителен град, заемаш пространство, по-голямо, отколкото Цариград, и
че стените му били съградени от бели четвъртити камъни. Само византийският историк
Никита Акоминат (начало XIII в.) съобщава, че Преслав е бил много стар град, направен
изцяло от печени тухли. Археологическите изеледвания потвърждават почти всички тези
сведения: и обширната територия на града, и строежа на крепостните стени и дворцовите
сгради от големи варовикови блокове. Само известието на Никита Акоминат за печените
тухли като строителен материал стой засега изолирано и непотвърдено, защото
ните досега разкопки са открили постройки със стени предимно от камък, гдето
тухла играе съвършено незначителна роля.
Срещу тази чужда историческа и пътеписна литература, която ни дава само оскъдни
сведения за втората столица на България от по-късно време и много малко данни за вре-
мето, когато Преслав е бил политическо средище на българите и културно огнище което
е пръекало просвета и изкуство и в съседните славянски държави, стой един домашен
исторически извор, който има много по-голяма стойност от всички чужди извори защото
пронзхожда от начало™ на X в. „ е писав от един съвременник на цар Симеон АвтоТ
е живял в столицата или близо до нея и Р Р еон> ЯВТОРЪТ
ценен извор е известното съчинение „Шестоднев” на^Йоан ^кзал* 6 ПИСаЛ’ Т°ЗИ
Симеон. Шестодневът не е историческо съчинр^р Екзарх, съставено лично за
и описва средата, в която те живеят Такива книгиРсЗКЭЗВа За живота «а българите
До вас. Шестодневът е богословско^фил^сТфско" ~"И--°Т--^ЪЛГаРСКИ " Са
творение на света, което било «извършено в шест лНИ« ---------™ °
зарх се състои от шест глави (’слова) Но" ^5'3аТ0Ва И СЪЧИНение™
’РУЛ и« изрази „ пасажи, Г'У ___________- »
а»ГЬ1"0СТ'‘ Особ",° ваюи "° “°™ пълнота и XT Т0Гаваш"ата българска „
заседаТУдХнХТТото0 “ СиМеМОМ" croZXX’T СЪДЪ₽жа“"е
изписан на една от дворцовите
1 Ю. Т р и ф 0 и о в. Сведения
19, 1926, 1—26. '-«едения из
достигнали
Т?Л_К.УВа”е Н3 Разказаното в Библията съ-
въпреки отвлечения характео н'я t ““ Й°а" ЕК‘
рактер на темата в този
i дей-
"3 царя и болярите и иай-сетнХТ"" “"Г °Т тъРжес™но
стеки. Този богат и наиълио ”°РТ₽'Т "а Симеон,
достоверен източник е пре-
CTaP»6w арския хтт , Шесгодниа на
Екзарха. СпБАН, XXXV
ii
веждан многократно в историческата и археологическата книжнина,1 но и досега той няма
точен превод, коню да го направи широко достъпен и за изследвачи, които не се ползуват
свободно от старобългарски език. Ето защо ние ще се опитаме да предложим тук такъв превод,
след като направим кратък коментар и уточним някои неясни изрази и термини в текста.
Шестодневът на Иоан Екзарх не е запазен в оригинал. Съществуват обаче четири
преписа от по-късно време, които се пазят в Москва (№ 54, 55, 57 и 58). Най-старият от
тях (№54) е направен в 1263 г. от Теодор Граматик в сръбска редакция. Следващият по
време препис (№ 55) е в среднобългарска редакция и датира от XV в. Останалите два преписа
са на руски правопис и произхождат от XVI, респ. XVII в.
Преводите, които са обнародвани у нас, са по преписа на Теодор Граматик (№54),
който е издаден от О. М. Бодянский и А. Попов.2 Преписите от 1263 г. (№ 54) йот XV в.
(№ 55) се допълват взаимно, а с това се изяснява почти напълно и контекстът на интере-
суващите ни пасажи.
Тук използуваме като основен текста по сръбския правопис на Теодор Граматик (№54)
понеже той е най-стар. Синтактичните и речниковите варианти по среднобългарския препис
(№ 55) отбелязваме под черта.3
Описание на Преслав и на облеклото на княза и болярите
в началото на VI слово (л. 195)
НХкоже смръдъ1 н ннщь члвкъ н стрлнень прншедъ нзьдллече2 къ пртворлмъ к'нежю3,
двор8 н вндткд к4 днвнт(ее. Н прнетоупнвъ къ врлтомъ чюднтъ се въпрлшмл. Н ктрь5
въшедъ внд1т пл опт стрлнт урлмы етокцче оукрлшены клмегйкмь н дртвомд6 нспьслны.
поллты высоки н црквн нздоврены7 везгодл8 * кл-
же мрлмором10 н мт дню,11 сревром' н зллтомъ
13
ВНДТЛЪ НЛ СКОКН ЗШЛН ТОГО
18 лцк се
грнвноу цетлвоу22
по|дсомд вълъръмнтомъ25 not-лслнл Н МЬЧЬ26 ДЛЛТЪ
27 етдеще въ зллтлХъ грнвнлуъ н погхстуъ н
29 30
свою землю что К|дътлмо, (кчетъ
33 34 35
достоннт чюднтн се крлсотъ.
Н прочек въ дворьць
вгшедъ н оЧ’дртв'ь
9
меннемт» н дртвомъ н шлромъ, ндо'ртрн
прнложнтн н)Съ не вв во нестъ
th15 iako н16 погоув!въ он оумъ чкднтъ ее нмт> тоу17. Нъ
29 внд'втн етдешл въ ерлцт внсромь покыдлнт,21
нл роукоу,24 по|деомт> вълдгьмнтомъ25 погхелнл
. полы кго вол-кры
лц1е кго кто въпрлшлктъ възврлцчьшл се пл
31 того. Свон въ32 внсте очн очтитлт
тлче не втды чесомь12
уызы еллмиы оувогъ14
1 9
прнлоучнтд кмоу н кнезл
23
пл вын носещл н човроучн
при кедрт внеещь н овл
^Броучьуъ Н28
не втдт клко въеповтдхтн
1 Посочваме само по-новите преводи и гьлкувания у нас: Ю. Трифонов. Йоан Екзарх и неговото опи-
сание на човешкото тяло, БългП, I, 1929, кн. 2, 181 бел.; В. Киселков. Българската книжнина през Симео-
новия век. Сб. България 1000 години, София, 1930, 132, и отделната му книга под сыцото заглавие, София,
1943 59; К р. М и я т е в. Българското изкуство през IX и X в. Сб. България 1000 години. 174; М. Г е н о в, Цар
Симеоновият век в литературата. БИБ, I, 1928, кн. 4, 107; Ив. Дуйчев. Стара българска книжнина, I, 2 изд.,
1946 86 • Н Мавродинов. Описанието на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх. ИПр., XI, 1955, кн. 3, 66 сл.
’а Шестоднев, составленный [оаном Экзархом Болгарским. Москва, 1874.
» Ново издание на Шестоднева готви българският учен Ив. Г'ълъбов, който има добрината да ми услужи
с препис на отнасяшите се до Преслав пасажи по ръкописа от XV в. (№55).
В ръкописа от XV в. (№ 55): 1- посел-внннь; 2. нзьдллече стой след дкор8 ; 3. кнажьском8 ; 4. из-
пуснато; 5. къндгръ; 6. след думата дръвомъ следва съюзът н) 7. оудоврены ; 8. бс3ъ годл ; 9. н3ь лтръ;
10. мрлморюмь ; И. след м-вдню стой съюзът и; 12. чьсом8 ; 13. изпуснато ; 14. уыжнцА еллмтны н оу
во|[|. 15 н. w липсва; 18 погом; 19. приключить; 20. цлрт; 21. посыплнт н; 22. зллтж; 23. овржчь-;
24. н;’25. кдермнговомь ; 26. мечь; 27. келмкж*; 28. тн; 29. въ; 30. рекь; 31. нсповъдлти; 32. вы;
33. оумкллт; 34. достойно', 35. са гон-
12
юдъм кне> сг элкткмн
тьГнтамь п-вп.^ н п.
, (ТЪНК ВНД-ВКН 8ЪПЬ<М1Ь к
ДИМКИ 11»игкл-1!К1|К и («коуше
кто к чюдмъ.
изрази с неясно значение, което
HHUIbMH
плещьмл
КХКС ТЪ
код'мх « БНШ«
ТО К\'В|’.\ЗЪ СПИД
откъслека се срещат няколко М временен български език. Техният
н»-’—Ь’----- пингвистичен анализ, но в никои случаи се на-
обаче може да бъде разкрит чрез лин дните редове ние ще се опи-
помоги и от дум1Х ~ “ "ричинили
I тълкуване на онези неясни изрази ду
досегашните български чревом на том извор.
със селянин, селяк. Това значение на думала се
И точного им превеждане на
„сведения за портретна
Описание -“><* <9)
Ш.. к «,-АМ а1—* —;
«чмаъ ,»к«дмк н мьчь н.«ч.к за-'тъ. А
,WUMI *А' • 'ТК(
о, «и ЫУА’ТЪ hctos'h KfM« нм
В горните два
затрхднява разбирането
СМИСЪЛ <---
лага да се погьрси
таме да дадем
различията в
1. См^тьдъ. Превежда се от всички
изяснява и с варианта посслънннь в ръкописа от XV в.
2 СтДнъУМ. Генов - щютяциален. у Ив. Дуйчев - чужд тек, у Мавроди-
„ов и Трифонов - странник, у Киселков и Миятев - странен. Смисълът _на думала в
текста е чужд. нетукашен. Срв. Дьяченко.Полный церковнославянский словар, И.,
1899, 670.
3. К’нежы двоить и дко^ьцд. У Киселков — княжески двор, у Мавродинов — кня-
жески двор (столица), у М. Генов — царски двор, у Дуйчев царски дворец, у Три-
фонов — външен двор.
Двоить. У Киселков и Дуйчев — дворец, Трифонов — същински дворец, Миятев и
Мавродинов — дворец (вътрешен град).
Употребата в текста на Йоан Екзарх на две форми на една и съща дума — дко|)ъ,
и умалителното дворце — не е случайна. На двоить се противопоставя дворщь като нещо
по-голямо на друго нещо, което е по-малко. Чужденецът влиза в княжеския двор през
порти (врати) и върви по улица, от двете страни на която стоят постройки (къщи). Като
влезе в овореца, той вижда веднага високи палати и църкви. Това тълкуване на контекста
се по.върждава и от археологическите данни: обширното пространство на града е било
оградено с крепостна стена, а в центъра на града се намира също оградено с яки ка-
менни стени по-малко пространство, в което са открити развалините на голяма постройка
със стени от едри четвъртити блокове. При разкопаването на тази постройка са намерени
колони и разни други архитектурни материали, които показват, че тя е била солидно из
«даТ0 УКРаСеНа‘ МеСТН0Т° ПРеДЭНИе НЗрИЧа Р—-те на постройката предй
овсе те ла бъдат раз крили, .сарай ери-, коего значи място на дворецаЛ Няма съмвеиие че
„:1“Г А“Р’ което пъРвоначално е означавало комплекс от представителни
~ :Га?;„ам ° ~от йоаи
sxrx “ г."'--'-’' * ’-• -
, У "°В - пРаератни кули.
Р""«- Паметннцн „ ашта п 6 |ою
испарин 1UUU години, 193
13
у Трифонов висок строеж, привратни кули (върху спонци), у Дуйчев — кули, по-
ставки на спонци, у Мавродинов — степи. От всички преводачи само Ю. Трифонов
се опита да обясни това понятие, като го свърза етимологически със староруската дума
вор, която той намерил в Словаря на Г. Дьяченко (стр. 94), обяснена като „ограда от ко-
лове . У И. И. Срезневский1 думата вор, корд, е разтълкувана като ограда, преграда с
корен вор, вар (срв. литовски suverti = затварям), който се намира и в думата злврътн
(= запирам), зхворнтн (=запирам), злтворнтн, зхткор. Същият корен според Ст. Младенов2
се намира в българските думи обор (вм. обвор), отвор и пр.
Не може да има никакво съмнение, че думата nptgopx или пртжори в Шестоднева съ-
държа същия корен вор. Тя е съставена от предлога пръ- и корк — едно съчетание,
което е съвсем обикновено в българския и другите славянски езици. Предлогът пръ-
пред прилагателно или съществително придава на думата превишено значение. Примерите
за това са безбройни: прьвллжогь, пртлнкъ, прълуклвъ, пр'ЬподоБЬНЪ, прсвдтъ, пръслхвьнъ,
пръчнстъ, премудрость, прелесть, прееллвъ и пр. Следователно и тук предлогът пре- при-
дава превишено значение на ворд. Той е употребен, за да се изрази едно понятие, което
по съдържание е по-голямо от обикновената ворл. Употребявайки думата превори, Йоан
Екзарх е имал пред вид не каква да е обикновена преграда или ограда, а нещо много
по-голямо и величествен©, което се изправя още отдалеч пред очите на странника и го
учудва. Обстоятелството, че думата е дадена в множествено число, показва също, че се
касае до нещо, което прави впечатление и със своето множество. Но коя може да бъде
тази преграда или ограца, която се вижда още отдалеч, преди странникът да влезе в
града? Безсъмнено това е външната крепостна стена на Преслав със своите зъбери и бойни кули.
Думата nf-ввортд със значение на крепостна стена има на старобългарски един сино-
ним, който е образуван също с предлога пре-. Това е думата пръзндь в апокрифното склдл-
Н|'с HCKic пророкк кысо вьзнссспь бысть хггеломь до 3-го невесы.3 Това Сказание е писано
през XI в. от неизвестен българин и съдържа летописни бележки из нашата история докъм сре-
дата на XI в. Тези бележки нямат почти никакво значение като исторически извор,4 но все пак за
нас е важен един пасаж, в който се говори, че Аспарух сьздх грлдн велнкк : н пл доуцлкь др’с-
терь пждь, опь сьздх н велнк пръзндь отъ доумлвл до море, онь сьздх н плюекк грлд. В този пасаж
авторът на Сказанието е употребил израза велнк пръзндь, за да означи един от трите вала, които
се простират в Добруджа от Дунав до Черно море между Черна вода и Кюстенджа. Касае се
сигурно
защото северният му фронт е облицован със зид от големи каменни блокове, широк по-
вече от 2 м и висок до 3 м.6 Сега този вал е почти разрушен, но през XI в. той ще да
е
не е
за „каменния“ вал, наречен така за разлика от другите два, които са землени,
2 м и висок до 3 м.6 Сега този вал е почти разрушен, но през XI в. той ще да
бил в много по-добро състояние и е правел все още импозантно впечатление. За нас
важно дали авторът на Сказанието е прав, като твърди, че този вал е бил построен
1 Материалы для словаря древнерусского языка. СПб., 1893.
2 Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, 1941.
з Издадено най-напред от Л. С т о я н о в и ч в Споменик Срп. крал, акад., III, 1890. Ново издание направи
Йордан Иванов. Богомилски книги и легенди. София, 1925, 273-287.
Р ”с П Мутафчиев. Съдбините на средновековния Дръстър. Сб. Силистра и Добруджа, 116 сл.;
срв. . у ипънпжалов. Валовете в Добруджа и Бесарабия и прабългарската теория.
И. Иванов. Ц. с., 2/ч , д. г D
София, 1943, 78—80. Dje Anastasius - Mauer bei Constantinopel und die Dobrudscha Walle. Jahrb. d.
5 C. Schui ar . Съшият. Die sogenannten TrajanswMle in der Dobrudscha. Adhandl.
Deutsch. Archaeol. Inst., Xvi, iyui.no n P 14 сл
d. Preuss. Akad. d. Wiss., Berlin, 1918, 28 сл.; К p ъ н д ж а л о в. Ц. с., 14 сл.
14
важно, че през XI в. това монументално укрепително съоръжение,
български П|’кдндъ- 1 ази дума се състои от ос-
за да се придаде превишено зна-
понятие, авторът на Сказанието
от Аспарух, за нас е по-
дълго около 12 км. се е нарича.ю на
нова зндъ, ououw каменна стена,1 2 и предлог П[К-,
некие на
е нарекъл презида още и
Следователно през X и
съоръжения две думи: и првзндъ-
нюансировка на i____ _____
че и преславските
ка.менните, за
на
гори, а малко
Наистина ние
което значи каменна стена.
понятието зндь. За да се засили още повече това
велик.
XI в. българите са имали за монументалните укрепителни
Зад тези думи крие ли се обаче някаква
- -т понятието ? Ние имаме основание да поставим този въпрос, понеже както
видяхме по-горе, думата ксух на староруски означава дървена преграда. Значи ли това,
укрепления са били дървени и са се наричали п^'ёво^'ы за разлика от
конто се е употребявала думата прзндъ, кслнкъ пр'крндъ ? Дървени огради
селища са били нещо обикновено в древността, особено в страни. гдето е имало много
камък. С побити дървени среди е бил укрепен и аулът на Крум в Плиска.2
заключаваме от сведенията на Лъв Диакон и Иоан Скилица, че градските
стени на Преслав са били каменни. Археологическите изследвания потвърждават това за-
ключение. Но известията на византийските автори са от последните години на Преслав
като столица, а Шестодневът на Иоан Екзарх е писан в началото на X в., когато може
би Преслав ще да е имал още дървени крепостни стени, конто по-късно са били заме-
нени с каменни, както е станало това в Плиска. Може би съобщението в споменатото по-
горе Сказание на пророк Исай, че Симеон млнкы г^дь Пръслхвь сьздл. . . и Прслхк
г^лдн н сьзыдх- кн. лъть, отразява именно такива укрепителни строежи, конто са про-
дължили 28 години.
При липса на нови исторически и археологически данни ние не можем засега да
отговорим на въпроса, дали в началото на X в. Преслав е имал дървени стени, конто
Йоан Екзарх е нарекъл със специалното им название П|гквор’ы, или пък първоначалното
значение на тази дума е добило по-общ смисъл и се е употребявало и за означаване на
монументална крепостна ограда от камък, тухла и друг материал.
5. У Миятев — здания, у Киселков — издигнапш сгради, у М. Генов и Дуй-
чев — големи сгради, у Мавродинов — постройки. На старобългарски думата означава
въобще солидна постройка, здание, къща или църква. Понеже за култови постройки
Иоан Екзарх употребява специалния термин цр>кви, от думата следва да се разбира
в смисъл на солидна или голяма жилищна сграда. На големите преславски къщи Екзарх
противопоставя сламените хижи в селата.
— оцветени.
6. Оук|>кш€ны — причастие от глагол о^к^гчснтн със значение украсявам. У Миятев,
Киселков, Генов и Дуйчев — украсени, у Мавродинов
7. Дръвомъ нспьскны. У Миятев — изшарени с дърво, у Киселков — нашарено дърво,
“ пул~" • изпъстрени с дърво, у Мавродинов — украсени с дърво. Всички
тълкувания са неппапыпич ------
нито украсявам. Неговото точно значение
в Боянската църква - ньпнсх са, в Погановския
с. Калотина — нзпнсх са, и др.). Смисълът на този
______________________________________________J_________J ж inv rvu UOJJDU,
у Генов и Дуйчев — изпъстрени с дърво, у Мавродинов — украсени с дърво. Всички
^К'вания са неправилни, защото глаголът нспьсхтн не значи нито шаря, нито изпъстрям,
е изписвам, изрисувам с краски (срв. надписите
манастир — пепнсх се, в църквата при
израз се изяснява от преписа от XV в.
ченко, стр. 201, каменная стена.
1 Miklosich. Lexicon, зндъ = murus, теГ/о?; Дьяченко, стр. 201, каменная стена.
2 Ив. Дуйчев. Нови житийни данни за похода на Никифора! в България през 811 г. СпБАН, L1V,
1936, 147—188; К р. Миятев. Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска. ИАИ, XIV,
1940-1942, 117.
15
(№55), гдето се чете: ovkoxiiichri m......
камък и дърво н изписани (с краски), т " Твен ' утеГ'"""’ “°"0
били изписани и с краски (с боядисани фасади?). ' Ка"ък
8. Н гаечек = по-нататък. С
ната : Н прочей въ дво^ць въшед =
9. Издоены (препис от XV
ков и Дуйчев —
значи украсени
и дърво, къшите
с
са
с нея започва след-
тази дума не завършва фразата, а
И по-нататък в двореца, като влезе. . .
В‘ ’У-Хов^пы). У Миятев и Генов —украсени, у Кисел-
украсени (отвън), у Мавродинов - разхубавени. Основа на думата е
прилагателното до^ын. У Срезневский (Материалы для словаря, 1056) изтълкувано украсявам
Ю. &3годь (преписот XV в. к^годь). у Миятев и Дуйчев _ непреведено> у
невский (Материалы У М,аВр°ДИН0В ~ много, у Трифонов — отвън. У Срез-
) преведено безмерно. Вм. безмерно може да се каже и прекомерно.
1. хуъ. у Миятев, Генов, Мавродинов — бои, у Киселков— багри, у Дуйчев —
шаРК11, стинското значение на думата е краска, боя, но в случая може да се разбира и
цветна мозаика или рисувана облицовъчна керамика. Следователно с краски са били укра-
сени отвън не само къщите в града, но и палатите и църквите във вътрешния град
(двореца).
12. По1дст> вълъ^ъмнт'ь (в преписа от XV в. печдеь вл^мнтовъ). Тълкуването на Трифо-
нов като пояс кадифен е приемливо.1
13. С|>хкь. Общото значение е риза, но тук трябва да се преведе с думата далма-
тика, която е дълга до под коленете дреха с ръкави.
14. Грнвцх цет\вх. Огърлица от верижка или металически обръч, на който са зака-
чени монети (цдтх) или кръгли пластинки.2
15. Оумълъ (в преписа от XV в. оумъьлъ) от глагола оумътн = зная, разбирам
умея, мога.
След горните разяснения на трудноразбираемите изрази и думи преводът на двата
откъелека получава следната редакция:
Откъс от VI слово (л. 195)
Ако [някой] селянин, човек беден и странен [не тукашен], като дойде отдален към
крепостните стени на княжеския двор [княжеската столица = външния град] и като ги
види, се удивлява. И като пристъпи към вратите, той се чуди и разпитва. А като влезе
вътре [в града], вижда от двете си страни [големи] сгради [къщи], украсени с камък и
дърво и изписани [боядисани]. И като влезе по-нататък в двореца [вътрешния град] и види
високите палати [или високия палат] и църквите, прекомерно украсени с камък, дърво и
краски [пъстра керамична облицовка?], а отвътре с мрамор и мед [бронз] и със сребро
и злато не знае на какво да ги оприличи, защото в своята земя [у дома си, на село] не
е виждал това [друго] освен хижи, сламени и бедни, та им се чуди там, като да си е
изгубил ума Но (ръкопис № 55 - след това) ако му се случи и княза да види, седящ
[облечен] в обсипана с бисер далматика, носещ на шията. си
си гривни, препасан с велурен [кадифен] пояс > ..
двете му страни седнали боляри със
пита, когато се върне в своята земя
че не знае как да го разкаже. Само
подобава, на тази красота.
- ' • и с висещ на бедрото златен меч, а от
златни огърлици, пояси и гривни и ако някой го по-
[у дома си, на село] какво е видял там, той ще каже,
със своите очи вие бихте могли да се чудите, както
a ^.\L\VeVHoX"o старобългарско съкровише. ИДИ, VIII, 1934, 249 ел.
^1
16
Откъс от 1 слово (л. 19)
Защото ако външни [не тукашни] селски люд J пгъолиц
в извезана със златни нишки Далматика, , видеЛи
препасан и златен меч носеш, те < удивлявали, като
сен със сыцо такива накити, то колко м дейстВителност ще
рекат [като си представят] как той [княз |
този негов образ е толкова чуден.
• > са виждали княза [облечен]
огърлица на шията, с велурен пояс
изписан на стената с краски и укра-
си помислят и си
бъде красив, щом
богато наситени с
Горните два откъсаi в 111естод^вградоустройствен план на
историческо съдържание. В . гпадските порти и за улиците, конто
Преслав, за «репостните стени на външни».град, • Р * бояд„сани отвън. Тук
ст частпоени от двете страни с къщи, украсени с к, г
се намеква и за вътрешния град, в който има високи княжески палати и прекомерно укра-
сени църкви отвън с камък, дърво и керамична облицовка, а отвътре с мрамор и
украси от мед (бронз), сребро и злато. Йоан Екзарх е и тънък наблюдател: той различава
камъка (вероятно варовик), употребен за външна украса на постройките, от мрамора, който
украсява вътрешността на църквите. По-нататък авторът противопоставя на великолепните
столични постройки бедните сламени колиби на селския народ. Точно и образно описва
той облеклото и накитите на княз Симеон и болярите му в момент на тържествено засе-
дание. Най-после ние имаме и едно прекрасно указание за съществуването на портретна
живопис по стените на двореца или в църквите в Преслав още в началото на X в.
Такова богатство от пълноценни данни за културата на Велики Преслав е изненад-
ващо явление в старобългарската книжнина. Много от тези данни са потвърдени вече от
археологическите разкопки, но много от тях трябва да легнат в плана за бъдещите изслед-
вания като ориентировъчни показатели.
Но двата откъса в Шестоднева имат не само стойност на първокласен исторически
извор. Те са същевременно и два прекрасна поетически фрагмента, каквито рядко се
срешат в нашата стара литература. Йоан Екзарх не описва сухо и дидактично забележи-
телностите на Снмеоновата столица. Той не само лично поэнава това, за което пише но
не може в да скряе чувството на гордост, което го вълнува при вида на столичного’ ве-
лвколепие._Ето защо той не смогва да се освободи напълво и от апологичиия стил който
е бил свойствен на неговото време, избрал е обаче начин „а образно изложение което
оказва много по-внушително въздействие върху читателя отколкото епнп п™ ’ х
ване на фактнте. Пнсателят представ» нецата не как той сам Р ° Р<””
„„ н пещам не как той сам ги вижда а как тр прйотпу
ват на прости» селянин, който посешава столицата, който св У’
славските красоти и който не е
казва на своите съселяни:
на красотата.“
е „изгубил ума“ от пре-
Идете “ ЮРа’И “0ИТе Си™ «печатления, а
Идете вяжте сами със собствените си очи и се удивлявайте
.СЛЗИпт Фра™е"та ° Шестоднев йоан Екзарх е оставил лоето,
. на с оставил достоен паметник
на Велики Преслав.
ЕДИН МНИМ НАДПИС ОТ КРЕПОСТТА „БАБА ВИДА"
ВЪВ ВИДИН
СТ. МИХАЙЛОВ
На 25 октомври 1948 г. на научно заседание в Археологический институт Ив. Велков
направи съобщение за новооткрит български надпис, взидан в една от кулите на крепостта
„Баба Вида" във Видин. По-късно това съобщение беше отпечатано в Известията на
института.1 В своята публикация авторът дава снимка и рисунка на надписа, който той
чете 111 и ш м а н.
През 1954 г., а след това и през 1956 г. имах възможност да посети крепостта и да
разгледам отблизо въпросния надпис. Така на място можах напълно да се убедя, че
в същност не се касае до надпис, а до обикновена тухлена украса, типична както за среднове-
ковната българска архитектура, така и за турската архитектура по нашите земи. Впрочем
това е съвсем очевидно дори и от рисунката, която е дадена в публикацията. Тази рисунка
не е съвсем точна: авторът е добавил някои черти, конто не съответствуват на разполо-
жението на тухлите в оригинала, но въпреки това личи ясно декоративният характер на
рисунката. Още от пръв поглед се хвърля в очи фактът, че тухлите са наредени по опре-
делен начин — два различии украсителни мотива се редуват ритмично един след друг
(обр. 1). Първият мотив е образуван от три тухли — двете поставени ребром върху една
от късите си страни и успоредно една на дру-
га, а третата в хоризонтално положение над
тях. При това последната е половинка. Така
получената украса има форма на буквата П.
Вторият украсителен мотив има същото начер-
тание, но за разлика от първия той е по-
ставен обратно — хоризонталната половинка
от тухла вместо отгоре се намира отдолу.
Двата мотива редовно се сменят през един.
Тази правилна и ритмична повторяемост на
мотивите може да се види дори в рисунката,
обнародвана от Ив. Велков.2 В публикация-
та на последния е посочено, че надписът
е от XIV в. „В промеждутъка именно на
1290—1311 г., пише авторът, трябва да се
владетел като средновековен феодал е i
ГШШПШ ШЕГПТй) УШШЛ mm 111, J
n
П
aCZZZZZD CZZZ2ZD C2ZZZZZZZZ2) vmnirm
[гтсп7тп(ш^и7)пптгггаУ1П]1 rrrm
Обр. 1, Тухлена украса от; Баба .Вида въвЗВиднн
предполага, че Шишман като независим
владетел като среднивсп.^.. наградил или само възобновил цитаделата на
Видинската крепост, като наредил да се вгради неговото име. Така с тухления надпис
върху кулата ние се сдобиваме с една дата, когато може би крепостта получава последната
си съществена поправка, като " ------ ---------- -----
кулите след 1689 г. по време
1 И в. Велков. Един тухлей
2 И в. Велков. 11. с., обр 69.
оставим настрана поправките и добавките, направени около
на австрийската окупация. За епохата на вграждането на
надпис от Бабини Видини кули. ИАИ, XVII, 1950, 116—120.
3 Археология, кн. 1—2, 1959
18
може да послужи като пример от пашите^
-..МХ^ГиИсРто пята »'а паметника. Но
пеизд^аии. СраВ
Рилския манастир, никак не
посочва кога е вграден над-
Бабини Видини кули
изобщо не се касае до надпис. И действително в
както някои от характерните
начертаване на някои букви,
който е направен надписът.2
в разчитането на нито една
пнса* -------
— "XX Рилския
ZZZ.X — много важни •
за съжаление те не ХрельОвата кула в
Х^аоНалпиеът от Рилски.7„Тнега в'същиост Хрельовият надпис в
иадпис „не виждаме
палеографски особенос™ на епохата, така и по-особеното
като А Д М и ДРУ™> което се дължи на материала, от
. Буквнте в Рилския манастир са толкова ясно изразеии не
от тях не може да има никакво съмнение. Напротив, в .над-
надпис или с кой да е друг средновековен български надпис. Н Д Р
кула показва, че българите през XIV в. са били
Обр. 2. Тухлена украса от североизточната кула
на крепостта Баба Вида във Видин
много опитни в поставянето на тухлени надписи
в строежите. Като се има пред вид този факт,
мъчно може да се допусне, че един царски над-
пис — надписът на Шишман — ще бъде така
безпомощно и дори неграмотно изразен.
Но какво представлява тогава това свое-
образно нареждане на тухли в една от сте-
ните на Бабини Видини кули ? По-горе ние
вече посочихме, че това е украса. Към по-
добно заключение ни насочва и керамоплас-
тичната украса в българската архитектура от
XII—XIV в. Освен специалните рисувани плоч-
ки и по-късните глазирани панички за украса
на стените са били употребявани и обикновени
тухли, които са били нареждани така, че да
се получи от тях възможният най-голям декоративен ефект. Най-характерни в това отношение
са украсите на търновските и на месемврийските църкви. Отделяй елементи от тая керамо-
пластична украса преминават по-късно и в турската архитектура по нашите земи. Но в
архитектурата на завоевателя има и една традиция, която липсва в нашата средновековна
архитектура — ---------- "
със специфичните украсителни мотиви, имащи най-често
имитиране на куфическото писмо, ' което само по себе
истински орнамент. У нас та^и стара източна традиция се изявява
1ака в турската архитектура н^^кана и по-специално
тектурни паметници, по стениъ
традицията да се разнообразява монотонната плоскост на стените освен
геометричен характер, още и с
си представлява, както се знае,
1 понякога в нова форма.
_ _ а_, У нас се срещат и такива архи-
сеяероззГн™ ’X „ГХГ™ ™
в«ре в квадрата в вписана «война ок X °ХсотТ °Т "у-п.
" В едва тясна и висока плоска ниша ₽01 ЮГои8то™та cZ"’ УЖИ УК₽аСа Виж««
Ив. Белков. Ц. с., 120. ЗЗМЪКа’ КЪДеТ0 Тухлите,
2 ₽и
на българските земи. ГНМ за 1921 г., 252.
2
3
19
Обр. 3. Тухлена украса от църквата „Св. Богородица
Левишка" в Прищина
наредени в хоризонтални пояси, са поставени едни отвесно, а други във формата на рибена
кост. Последният мотив се срета твърде место като украса в българската религиозна
архитектура през XIV в. В североизточната стена на замъка е образуван кръг от радиално
поставени тухли. Най-сетне и правоъгълникът с мнимия надпис не е изолиран. Той е
включен в една по-сложна украсителна система (обр. 2), към която се отнасят още и
следните мотиви: 1) вдясно от правоъгълника и малко по-ниско, на около 1,30 м от него,
се вижда мотив с форма на слънце, състоящ се от две вписани една в друга окръжности,
между които са поставени други тухли, които образуват окръжност с форма на зъбчато
колело; 2) непосредствено под горния десен ъгъл на правоъгълната украса се вижда
мотив от радиално разположени тухли, очер-
таващи форма на неправилна елипса; 3) най-
сетне вляво от горната хоризонтална линия
на правоъгълната украса лежи един про-
дълговат каменей блок, в който са изрязани
с острие четири окръжности, крайните две от
които са с по-малки радиуси. Това струпване
на едно място на няколко украсителни мо-
тива не оставя никакво съмнение и в сми-
съла на заключения в правоъгълната рамка
ритмично повтарящ се мотив с форма на буквата П. Той е служел за украса на стената.
Подобии украсителни мотиви, използувани в същата ритмична комбинация, ние срещаме в
църквите „Големите порти** (МеуаАш Ilvkai)1 в Тесалия, „Св. Богородица Левишка** в Косово
(обр. З),2 „Св. Василий**3 и „Св. Богородица**4 в Арта, „Св. Апостоли** в Солун,5 „Св. Ана** в
Мистра6 и много други. Тези примери достатъчно ясно показват, че украсителният мотив с
форма на буквата П е бил познат на балканското строително изкуство още преди завла-
дяването на страната ни от турците. От друга страна, фактът, че повечето паметници,
върху които този мотив се среща, са от XIV в., е до известна стелен указание за това,
че и кулата от Видин, която носи тази украса, е от същото време. Това е българска или
по-точно балканска украса, която няма нищо общо с украсата на типично турската архи-
тектура. Доколкото в последната ние откриваме подобии елементи, те се дължат на заемки
от местната строителна традиция, която в общи линии е била една и съща за целия Бал-
кански полуостров.
От казаното дотук следва да се заключи, че посоченото по-горе тълкуване на Белков
е погрешно. То не може да бъде подкрепено с нито един що-годе състоятелен довод.
Единственото доказателство, което авторът привежда в подкрепа на своята теза — Хре-
льовият надпис от Рилския манастир, говори в същност против тази теза.
В заключение може съвсем определено да се каже, че мнимият Шишманов надпис от
крепостта „Баба Вида** във Видин представлява в действителност централен мотив от
обикновена меандровидна украса, която няма нищо общо с тухлените надписи от XIV в.,
нито с името на Шишман.
1 G. L a m р a k i s. Memoires stir les antiquites chretiennes de la Grece. Athfenes, 1902, обр. 89.
2 S. Nenadovid. Keramoplastika bogorodice Ljeviske. Glasnik museja Kosova i Metohije. Knj., 1,
Pristina, 1956, обр. 3.
3 L a m p a к i s. Ц. с., обр. 92.
4 Пак там, обр. 59.
5 J. Ebersolt. Monuments d’architecture byzantine. Paris, 1934, табл. XVIII.
6 G. Millet. Monuments byzantins de Mistra. Paris, 1910, табл. 14, 3.
СЛДВЯНСКИЯТ НЕКРОПОЛ В СЕЛО БУКЬОВЦИ. ВРАЧАНСКО
ж. ВЪЖАРОВА
О Ънав в района на гр. Оряхово в село Букьовци — местност и „Оря.хов-
На 8км от река Дунав вр I ски „ опол. Той е известен в научната
Хбнаролвана статин на Кръстю Минтев,-За глиневите
•”'ТеР"! кеХ “ сноменава и Басил Миков в статута си .Старите славян» на юг от
Л^Гмияте» в кннгата с„ -Славянска керамика- отново се спира накратко на опн-
саннето на урните и на начина на погребението и определи времето, през което този н
кпопол е съществувал - VIII в. След тези кратки сведения в литературата некропол ь <
остава дълги години неизследван. През 1958 г. авторката на тази
местността „Оряховски дол‘
събрани всички данни за паметника
“ и направи сондажи на мястото на некрополя. По-долу следват
се обнародват за пълнота и известните от по-ран о
материали, съхранявани в музея на гр. Оряхово.
През 1940 г. при снемане на терена в по-
сочената местност са били намерени две глинени
урни (гърнета), пълни с горели човешки кости.
В една от урните е имало бронзова обеца и няколко
мъниста. Бил е намерен скелет и 45 мъниста около
него. Глинените урни са били открити на дълбочина
от 50 см — 2 м от съвременната повърхност. Броят
им е бил по-голям от този на скелетите, които са
били намирани малко настрана близо до сегашния
коларски път.4
Запазените находки са следните:
Гърне (№ 1) от добре опечена глина с чер-
вей цвят и венче, извито навън. Орнаменты от вря-
зани линии покрива почти цялата му повърхност.
По рамото на съда са нанесени три реда неправилни
вълнисти снопове, а под тях са разположени недъл-
боки хоризонтални прави линии. Той има височина
22 см, с диаметър на устието 18,5 см, диаметър на
дъното 9,5 см, дебелина на стената 10 мм (обр 4).
опечена глина с червен цвят, със силно извито
съда и се състои от ямички, по-долу гъсти
2 В мнИЯТеВгЕДИН СТаР°сла“и некропол при с. Букьовци.
В. Миков. Старите славяни на юг от Дунава ИП кн 9 ш г *
3 К. Ми яте в. Славянска керамика R Rx ДУ И ’ 2’ ’ СоФия, 1946—1947 61
София, 1948, 37. Г’РМ " з. е»а,гесМ1а а'ркмогия
• т Патв Кит я втаю
Обр. 4. Глинена урна от Букьовни
и
Гърне (№ 2) също от добре
Орнаменты покрива цялото тяло на
венче-
вълни,
на Бал
21
под които са нанесени с гребен от 4—5 зъбеца гъсти хоризонтални линии без промеж-
дутък: височина 17 см, диаметър на устието 12 см, диаметър на дъното 8 см, дебелина
на стената 8—10 мм (обр. 5).
Двете запазени урни са пълни с начупени горели човешки кости, между които има
и челюст на млад индивид.
Между предметите от некропола са и няколко бронзови обеци, които имат под-
вижна висулка — гроздообразна или нирамидална (обр. 6).1
Обр. 5. Глинена урна от Букьовци
Обр. 6. Обеци от Букьовци
Голям е броят на намерените мъниста. Те са от след ните типове : а) направени от
стъклена тръбичка, няколко пъти леко прищипнати, посребрени или позлатени; б) със
същата техника, стъклени, син цвят; в) същата техника, конусовидни по-форма, направени
от стъклена паста; по повърхността им са нанесени напречни жълти линии; г) същата
техника, стъклени, с напречни бразди, зелено-синкав цвят; д) същата техника, крушовидни
по форма, от стъклена паста, тъмносив цвят, орнамент от жълти линии, образуващи ос-
морки; е) същата техника, кръгли по форма, от стъклена паста, по цвят жълти, зелени и
сини; ж) същата техника, кръгли по форма, от стъклена паста, тъмносив цвят, с орнамент —
точка, заградена от кръг; з) същата техника, 14-стенни, стъклени, син цвят; и) мънисто от
стъклена паста с морскосин цвят; орнаментът се състои от два жълти кръга, между тях зиг-
загообразна зелена линия; к) друго мънисто, направено от тръбичка, с дълбоки бразди, стък-
лено, с небесно-син цвят; л) мънисто от кехлибар — 14-стенно (обр. 7).
Мънистата от некропола в с. Букьовци имат аналогии с тези, намерени в некрополи
в Чехия,2 Югославия,3 Русия,4 Румъния5 и България.6
1 За подобии обеци срв. И. И. Л я п у ш к и и. Городище Новотроицкое. М.—Л., 1958,61, рис 40, № 3;
А. М. Покровский. Верхне-Салтовский могильник. Труды XII AC, I, Москва, 1905, 471, табл. XXI, 24, 25;
Е. Н. Мельник. Дневник раскопок в земле Лучан. Труды XI AC, I, 1901, табл. VI, № 10; Мар] а на
Тт о р о в и h-Лэу б и н к о в и h. Метални накит белобрдског типа. Старинар, II, Београд, 1951, 40 сл„ обр. 3,5,6, 8,
12 ; L. N i е d е г 1 е. RucovSt Slovanske Archeologie. V Praze, 1931, 103, обр. 89; J. E i s п e г. К. DSjinam Naseho
Hradistniho sperku. Casopis Narodniho Musea, Praha, 1947,146 сл., обр. 14; J. Poulik. Staroslovanska Morava.
Praha, 1948, табл. XLIX — 1—9, табл. LXII1 — 17—22 табл. LXVII — 3, 4, 10, 11, 13, 14, 15; LXVIII — 1—8;
LXX — 11-14.
2 Poulik. Ц. с., табл. XXXVII — 1, 2; табл. XXXVI11 ; табл. XXXIX; табл. XLI — 15.
3 J. К о в а ч е в и h. Средньвековна ношньа балканских словена. Београд, 1953, 144, обр. 6.
1 А. М. Покровский. Дневник раскопок. Труды XII AC, I, 1905, 474 сл.
5 Според устното съобщение на румънския учен проф. В. Mitrea подобии мъниста са намерени в некро-
пола в Султана, Румъния.
6 Такива мъниста са намерени в с. Мишевско, Кърджалийско. Археологически музей, София, Ранно-
средновековен отдел, инв. № 3231.
представлявэ два хълма, прорязани от
Ппяховски дол“ в u UJ"" vVJ,TVnH и жилища. Северният е дълбоко
Местността .Ор • земеделски ку Д’ някогашния Терен на северния
път. Хълмовете сазаети от Р ола.
прекопан. Там е било мястото на н <
хълм е намалена с 2—3 м. Р
посредствена близост до i---
открнти фрагменти от гърнета, по
вътрешността на стените им личаха
22
в с. Букьовци
Обр. 8. Урна от Букьовци
Обр. 9.
Обеца от
Букьовци
жилища. Северният е дълбоко
Височината на някогащния терен на северния
‘ пявен сондаж с размери 6 на 2 м в не-
j ‘ б« намерена „огребалната урна № 2. Бяха
мястото, където е пазеннте в музея на гр. Оряхово. По
ТИ" СХ°Дпбгооепи човешки кости. Около тези късове
"е въменн, а «цо и две иовешки челюсти
, ’мз На ДРУГ° “ЯСТ° "а СЪЩИЯ
” кълето ’осега “ са бИЛИ откриюни никак-
вн" „огребалнк урна или човешки скелета и първо-
„ачалното равнише на терена е запазено, бе на-
правев сондаж с размери 8 на - м. На 20 см дьл-
бочина от съвременната повърхност бе открито
гърне - погребална урна. По вътрешността на
стените на гърнето бяха прилепнали обгорели на-
чупени човешки кости. То беше с начупени стени
и принадлежи към типа на гърнетата, намирани
по-рано в некропола. Направено е на грънчарско
колело и е в червен цвят. Глината му има слаб
примес от дребни песъчинки, а в разрез стени-
те му са тъмночерни. Венчето му е извито навън.
Орнаментът, нанесен по търбуха, се състои от врязани хоризонтални линии, а над тях е
врязана единична вълниста линия: височина 9 см, диаметър на гърлото 7,8 см, диаметър
на дъното 6 см, дебелина на стената 6—8 мм (обр. 8). На дълбочина 40 см от повърх-
ността до гърнето бе открито малко огнище от опечена глина с размери 20 на 30 см, със
запазена дебелина на стената 2 см и височина 3 см. Подовата замазка на огнището има
дебелина 4 см. Пред отвора му личи пласт от въглени и пепел в петно с размери 40 на
50 см. В източна посока от огнището на разстояние 1,20 м на същата дълбочина се очерта
и второ петно само от въглени, а сред тях обгорели начупени човешки кости и стени от
гърне, направено на грънчарско колело. Гърнето е подобно на вече известим-
те от този некропол. Сред керамичните фрагменти и въглените бе открита
ронзова обеца (обр. 9). Тя е подобна на по-рано намерените обеци, пазени
музея на гр. Оряхово.
и обеците явнТсвипр ^₽НИ ГЪрНета’ пълни с горели човешки кости, мънистата
обеците явно свидетелствуват, че в с. Букьовци, местността Опяховски дол “
е имало некропол. Погребалните урни типични ,я m ..^ряховски дол
тура, и за славянски некрополи,. „отвСждмат .градищиа" кул-
погребани славяии. Формата па гърнетата и „ ’ * “ Т03“ некРОПОЛ Са
уточни времето, през което са извършвани - техният орнамент помагат да се
грънчарско колело, се среща и в други славяТ^ еНИЯТа’ ^еРамика, която е правена на
България не по-рано от средата на VIII в3 /НСКИ обекти на територията на Румъния и
в па вреието, през което е съществувал този Д’’”™3 "а "“"«ската принадлежиост
некропол, служат бронзовите обеци с гроз-
’ Niederle. Ц. с., обр. 118.
Ком ша. Некоторые ^оричетеи^вшо. ClmitlrU' de‘ncinerare din com Sat
горни PHP. Dacia. 1, 1957 311 сл “ B СВЯЗИ c не«олькими археологически’^011' Studii| в M. К и ш в а с и-
3 К и ш в а с и-К о .м ш а цс 311 памятниками V1--X11 в. на терри-
наиягниках славян и праболгар на нижнем д ‘ М„ И' Артамонов к
шна, Снлистренско. София, 1955 6. У ’ “*• Ж- в ь ж а р 0 в а ВОПРОСУ об археологических
вяно-българското селище край с. По-
в
Обр. 7. Мъниста от Букьовци
Г"
23
довидни и пирамидални висулки. В досегашната научна литература те се датират от
VII IX в.1 Явно е, че и бронзовите обеци от некропола в с. Букьовци датират не по-рано
01 с редат а на VIII в. Че този некропол има явно изразен славянски характер, свидетел-
ствуват мънистата, намерени в него. Такива мъниста са известии от некрополи на терито-
рията на Чехословакия, Югославия, Румъния и другаде. Те се датират не по-рано от
средата на VIII в.2 Следователно некрополът от с. Букьовци и въз основа на мънистата
може да бъде датиран не по-рано от средата на VIII в. Изобщо целият погребален
инвентар от некропола ни дава основание да го поставим във втората половина на VIII в.
Начинът на погребението е бил двуобреден. Никои от мъртвите са били изгаряни
и костите им поставяни в гърнета — яогребални урни. В гърнета са били слагани укра-
шения — обеци или мъниста. Други са погребвани чрез трупополагане. В историческите
източници неведнаж се съобщава, че до приемането на християнството славяните са из-
гаряли своите мъртви.3 Изследването на некропола в с. Букьовци, макар и твърде
ограничено, допълва данните на писмените източници относно погребалния обред на южните
славяни чрез изгарине на мъртвите. С разкопките на този некропол се изяснява, че южните
славяни дълго време са запазили своите стари обичаи и наред с погребенията чрез трупо-
полагане прилагат и погребения чрез изгаряне.
Много са откритите по археологически път погребения у източните,4 * западните6
славяни и тези, живели някога на територията на Румъния,8 в конто основен обред на
погребаване до приемане на християнството е било изгарянето на мъртвите.
Голямата прилика на целия погребален инвентар от некропола в с. Букьовци —
керамика, мъниста, обеци — с този от некрополи на западните славяни ни дава основание
да приемем, че той е оставен от славянско население, което е било в родствени връзки
със западните славяни.
1 Poulik. Ц. с„ 42, 43, 46, 50; Eisner. Ц. с., 146.
а р о u 1 i к Ц. с., 56 сл.
з L Niederle. RukovSt slovanskych starozitnosti. Praha, 1953, 215 ел.
4 П. П. Ефименко и П. H. Третья ков. Древнерусские поселения на Дону.
1949; П. Н. Третьяков. Восточнославянские племена. Москва, 1953, 240 сл.
t>j Eisner. Devinska Nova ves., Bratislava, 1952, 361.
6 К и ш в а с и-К о м ш а. Ц. с., 310 сл.
МИАК №8, М.—Л.,
ПРИНОС КЪМ АНТИЧНАТА ГЕОГРАФИЯ НА МИЗИЯ
(NIGRINIANIS-CANDIDIANA)
В. БЕЛКОВ
„отпо ппигтянише Малък Преславец, Силистренски
Непосоедствено югозападно от гарата-пристанищ и
окръг, се издига висок, не навсякъде еднакво стръмен хълм, сравнително до ре залесен
Това е известното в българската археологическа наука Кадъкьоиско градище (оор. ).
Оше в началото на нашия век, изследвайки археологическите паметницн и селища в Севе-
роизточна България и Добруджа, Ф. Успенски и К. Шкорпил изказаха предположение, непод-
крепено от никакви археологически проучвания и разкопки, че Кадъкьойското градище е
идентично със споменатия в известния Чаталарски надпис „преславен Омуртагов дворец"
на Дунав. В своите бележки Шкорпил прави
също разграничение между т. нар. „Долно гра-
дище" и „Горно градище" (на платото на хъл-
ма), първото от които той датира в римската
епоха за разлика от „Горното градище", което
според него е по-късно.
Това мнение бе възприето безкритично
от следващите изследователи и едва през 1948 г.
Археологическият институт предприе по-сериоз-
ни сондажни проучвания на този обект.1 Бяха
проучени няколко обекта, между които и една
подковообразна кула, т. нар. кула Т в обект S
намираща се в североизточната част на гради-
щето. Според намерения материал и според
градежа кулата с основание бе датирана III—
VI в. и бе правилно обяснена като пункт от
късноримската отбранителна система в тази
тези развалини да са останки
Обр. 10. Кадъкьойското градище, гледано от
пристанището (от изток)
част на лнмеса,- Същевременно бе отхвърлена възможността
от средновековна българска крепост или дворец.
През есента на 1957 г. при прокаованетп на
Дунав за с. Долно Ряхово, бе разбита част от л ’ В°ДеЩ покрай пристанището, покрай
стени, високи до 2 м, открита бе горната част °ЛН°Г° градище“ ’• Разрушени бяха каменни
по-дребни находки. Благодарение на отпуснатитГ КЬСВОантична надгробна плоча и други
съвместно с Виолета Димова, уредник в музе кРъжния музей в Русе средства
които хвърлят нова светлина върху историята на^сщ^гра НаПРавим някои проучвания,
1 Подробен преглед и критика на досегашните г»
учвания на Кадъкьойското градище. ИДИ XVIII одч ащания е направен отКр. Миятев П™
2 М и я т е в. Ц. с 252-253 С Г ’ Предварителни про-
дъкьой. ИДИ, XV111, 1952, 272-273 ’ ' 6 ° Р Г и е “ а- Иконки на обект S н г
д “ »1оРно градище» при с. Ка-
25
Проследяването на разбитата при прокарването на пътя крепостна стена по самия
хълм ни доведе почти до разкритата през 1948 г. кула. Нещо повече, на около 35 м по-
надолу от нея бе открита друга кула със същата форма и почти със същите размери
(обр. 11). Непосредствено над старото легло на Дунав бе открита част от кръгла кула и
едно помещение (А). Помещението е било унищожено от стихиен пожар и под начупе-
ните керемиди се намериха над 120 най-разнообразни железни предмети: пирони, куки,
мотика, ножчета, някакъв уред с железни шипове, какъвто не ни е известен от други
места; бяха открити начупени глинени съдове, старохристиянски лампи, една от които
имаше вместо дръжка сръчно изра-
ботена човешка глава, фрагменти от
стъклени съдове, от бронзови съдове,
костени предмети и др. Следователно
първият съществен резултат от на-
шите сондажи бе установяването, че
„Долното градище" и разкопаната
по-рано кула Т са в същност част
от един кастел, чиято западна стена
е проследена от старото легло на
Дунав до върха. Същевременно да-
тата на загиването на кулата Т —
краят на VI в. — е в действителност
дата на загиването и на целия кастел,
по-конкретно и на помещението А.
Навсякъде всичко беше намирано в
сравнително добро състояние, защо-
то върху тази част от кастела ня-
маше никакви по-късни поселения.
Дошлите славяни са се заселили
настрана от старото градище, което
беше открито от Ст. Станчев.1
Сондажните разкопки обаче
дадоха и някои епиграфски находки,
които представляват по-особен инте-
к.
V
с. М. ПРЕСЛАВЕЦ
А Помещение
рес за разкриване историята на се-
лището.2 Така в стъпката на източ-
ната стена на помещение А бе от-
крита вградена долната част от офи-
циален латински надпис от времето на имп,
ната засега не бе намерена) се прочете, че
Долна Мизия (името му се среща тук
(anorum) [Antoniniana] е издигнал някаква
бените глаголи consecravit dedicavitque.
документа (надписи и военни дипломи).
това селище е продължил и при Северите,
Обр. 11. План на разкопаните части от кастела при Малък
Преславец, т. нар. .Долно градище*
Каракала (212—217). В запазената долна част (гор-
Антигон, императорски наместник на провинция
за пръв път), с приходите на Cohors I Lusit-
сграда, вероятно храм, ако се съди по употре-
Тази кохорта досега бе известна в четири
Нашият надпис изтъква, че нейният престой в
Надписи с имена на нейни ветерани са намерени
1 Ст Станчев Разкопки на обект N в Кадъкьойското градище. ПАИ, XVIII, 1952, 285 сл.
2 В настоящата статия отбелязваме накратко само най-важните находки, които повдигат някои проблеми
с оглед на историята на селището.
4 Арехология, кн. 1—2, 1959
Циус)1 в кастела на Кадъкьойското
в Адамклисе (ант. Тропеум Траяни) и ^Гсе намериха ’ фрагменти с отделни думи и
градище е имало и други надписи, от конто ИзвРСтен е и друг заПазен
Р BONA, scil. Fortuna, открити като деСетилетия.2 На III в. принадлежи
нас „о време на разкопките. Наи-после ще
голямото съкровище от 2638 билонови
— С. Георгиева през 1948 г.3
части от кастела, чиито стени са градени
букви, напр.
изцяло посветителен
и една глава на ;
споменем с.
римски монета за времето от 238 до
..... надпис, открит тук преди
жена от варовик, намерена от
различимте битов» пре^мети^^ „
Намерените находки, както и разкопаните 'открита и смесена зидария
ТХо' селите ОТ II до VI и. По времето на Севе-
Т селището преживява значителен
селища в Северна Бьлгария и Доб-
някаква катастрофа. Времето може
с едри дялани камъни, споени с бял
с пет реда тухли), разкриват живота Кяпакала
пяте както се вижда от намерения надпис от Каракала
материален разцвет, какъвто впрочем достигат всички с
руджа през тия годиии.< Към края на 111 в. то 3 ото споменато съкровище.
П» е"Рб^а^енаОи”та, за конто става дума в надписа. Самият надпис,
както - храпите квадри. е който е бил изграден този храм (?), са оили преупотребени
при поправката на кастела. Интересно е да се отбележи, че надписът бе в отлично
състояние като червената боя, с която са били покривани всички официални надписи от
римската епоха, бе добре запазена и много свежа. Това сочи, че той е стоял сравнително
не много време изложен - според нашите предположения около 60 години.
Всички тези обстоятелства и факти водят до естественото заключение, че имаме
работа с два етапа от живота на едно погранично селище: римски и късноримски. То
пострадало при първите готски нашествия от средата и последната четвърт на III в. По-
добре ни е позната неговата късноантична материална култура, когато то проживява още
250 години като важен пункт от лимеса в Добруджа.
Кое е името на това селище? Според едни (Вулпе) то е Кандидиана, според други,
(Шкорпил) — Нигриниана. Ние разполагаме с няколко сигурни документа от римската
епоха за тази част на Тракия, конто ни дават добра възможност да локализираме всички
поселения по лимеса. Касае се за Певтингеровата карта (Tabula Peutingeriana), Пътево-
дителя на император Антонин (Itinerarium Antonini), Списъка на служебните рангове (Notitia
Dignitatum) и известного съчинение на Прокопий „За постройките“ (De aedificiis). Известно
е, че архетипът на Певтингеровата карта се поставя към II в. или първата половина на III в.
(в съшност тя възхожда към картата на Агрипа), а окончателната й редакция е станала в
Диоклетианово време? За Itinerarium Antonini се предполага, че е от времето на Каракала,
обаче най-добрите ръкописи са също от времето на Диоклетиан, защото тук са отразени
всички промени в имената, станали по негово нареждане. Съставянето на Notitia Dignitatum
се отнася правилно към първата половина на V в., а съчинението на Прокопий За по-
строиките*1 дава състоянието в Тракия през първата половина на VI в.6 Следователей ние
получаваме няколко опорни точки от II до VI в. Едно сравнително съпоставяне на сели-
шага в тази част ка Тракия (в Пътеводителите са дадени и разстоякията) ни дава след
ната картина: к ни дава след.
1 W. W a g n е г. |Die Dislocation der romischen Auxiliarformationen in den Provinzen Noricum, Pannonien,
Moesien und Dakien von Augustus bis Gallienus. Berlin, 1928, 163—164; Ив. Венедиков. ИВАД,
IX, 1953, 64.
2 Gr. Tocilescu. Fouilles et recherches archeologiques en Roumanie. Bukarest, 1900, 202, n. 25=
OIL, Ill, 14433.
’ T. Г ер а с и м о в. ИАИ, XVII, 1950, 224 ; С. Георгиева. ИЛИ, XVIII, 1952,281.
4 Б. Г еров. Романизмът между Дунава и Балкана. II, ГСУИФФ, 47, 1950—1952, 21 сл.
5 За Tabula Peutingeriana срв. Kubitschek. RE, X, col. 2115 сл ; S c h a n z - H о s i u is. Geschichte
der rOmischen Literatur. II, 1935, 3310 сл.
•Литература за Пътеводителите и за Notitia Dignitatum вж. в: Латински извори за историята на
Болгария. 1, София, 1958, 10, 225. 1
27
Tab. Peut. VII Itin. Ant. 222, 2 sq. Not. Dign. Or. 40, 20
Trimamio XII Tritnammio VII Trimammio
Pristis IX Sexantapristis XII Sexagintaprista
Tegris XIV Tigra VIIII Tegra
Appiaris XIII Appiaria XIII Appiaria
Trasmarisca XII Transmariscam XVI Transmariscae
Nigrinianis XII Candidiana XIII Candidiana
Tegulitio XI Teclicio XII Teglicio
Durostero XVIII Dorostoro XII Durostoro
У Прокопий, у когото имаме известно разбъркване на селищата, Кандидиана също
е поставена след Трансмариска, като помежду е вмъкнат един кастел Алтенон, който,
както е известно, се е намирал след Дуросторум.1 Прокопий пише:2 uezd де Tgaojuagioxa^
eQvf.nl те то Актгрсог, пси олед xaAovoi Kavdididva, ya&uo^fievov лдд$ avx6>v noXefiicov ло/Aqj лобтеоог,
enifieXeia? itflwoe хата l.oyov nfc xgeias. Споменавайки тия селища, Прокопий обръща внимание,
че много по-рано Кандидиана била разрушена.
Прави впечатление, че в споменатите извори редът на селищата е абсолютно
еднакъв. Приблизително еднакви са и разстоянията. Известна разлика има само за сели-
щето, респ. станцията след Трансмариска, дн. Тутракан. В ТР (най-ранния извор) е посо-
чено Nigrinianis, а във всички други — Candidiana. При това в ТР разстоянието е 12
мили, а в IA—13 мили. Разликата от една миля обаче не може да бъде особена пречка
защото всеки, който е работил по-задълбочено с Пътеводителите, знае, че при различимте
преписи в ръкописите най-обикновено явление е тук-там да изпада или да се прибавя по
една чертица (I), с която се обозначават според римските цифри съответните разстояния.
На това в същност се дължат и различните разстояния до едни и съши станции, за чието
днешно локализиране няма никакво съмнение.
Редът на тия селища е бил съвсем естествено забелязан от всички, конто са се
опитали да ги локализират. Така К. Шкорпил постави Нигриниана на Кадъкьойското гра-
дище („Долното градище"), а Кандидиана той локализира в с. Полина, Силистренско,
въпреки че това е абсурдно, защото от Трансмариска, дн. Тутракан, до с. Полина разстоя-
нието не може да бъде 13 мили, което е разстояние до Кадъкьойското градище. Него
обаче Шкорпил свързва с Нигриниана. Сам Шкорпил вижда това и пише:3 4 „Кандидиана
находилась в 12 м от Tegulicium и в 13 м от Transmarisca, следовательно лежалаво сточнее
станции Candidiana. Мы предполагаем, что эта станция соответствует нынешнему „Гра-
дището" у с. Попина, хотя расстояния между ним и соседними станциями
ине сходны с расстояниями от станции Candidiana" (разредката моя, В.).
Виждайки това си противоречие, той на едно място съвсем мимоходом изказва предполо-
жение, че двете имена могат да бъдат имена на една станция, без обаче да направи
някакъв опит да обясни защо е възможно това: „Nigrinianis или Candidiana была римская
станция, находившаяся между нынешними городами Тутраканом и Силистрией.
В своята известна книга за Добруджа Р. Вулпе направо свързва Кадъкьой с Кан-
дидиана като на едно място и той мимоходом свързва двете имена, обаче не взема никакво
отношение към противоречивите сведения в споменатите извори.5 Локализирането на Кан-
1 За Алтенон вж. Not. Dign. Or. 40, 28.
2 Proc. De aedif. IV, 7, 9 (ed. Haury, 132, 8—10).
3 К. Шкорпил. ИРАИК, X, 1905, 458.
4 К. Шкорпил. ИРАИК, X, 1905,262. , _ „„„
5 R. vul pe. Histoire ancienne de la Dobroudja. Bukarest, 1938, 225, 245, 303.
28
и е невярно. Тук е
на сигурни данни
К. Пач не почива
с Ряхово от Ф. Каниц и
на последните археологически
-а се поставя в малко P. казвало селището преди
-г— - v ,,„дня. Nierinianis се е калва^м к
селишето отговарят я двете имена.възстановяване. В този случай
Диоклетиан, Candidiana е било наречено Името иа първото е производно
изестно значение е имало и едно Wr0 име е производно от неговото нротиво-
от niger _ черен, страшен, лош ^™ ц1иче« случай имаме и при името иа антич-
ноложно понятие Candidas - бял, чнст_ я qt №|us _ лош. докато
НОТО селище на мястото на дн. Видин, д ИЧВОпи) се споменава вече като Bononia
01 Диоклетиан нататкк (в IA и вкв всички _ Съшия случай
от bonus — добър, т. е. същ и СЛУчаи ТР отразява състоянието
„маме и сьс селите в Полна Панония- Във в ™ ™ с₽м селищни имена
преди Диоклетиан, а другите извори - след него.подоон р
са много характера за Диоклетиановата епоха е . нееднокраТно по Дунав, взема
войсковите части, разположени по лимеса. Сам той } ___ ____ _____________
мерки за укрепване отбранителните възможности на
средства — материални и морални — да повдигне
войски, пострадали доста при последните нашествия и опустошения от различии варварски
племена от средата на III в.3 Едно от тия средства е било и преименуването на селища
или други географски понятия с неприятии имена, и то с апотропеична цел.
Тук ще прибавим и едно друго обстоятелство, важно при определянето на имената
на селища, където са били разположени военни части: тухлите с печат. От Нигриниана
досега не са ни известии никакви подобии екземпляри. Обаче тухли с печат LEG XI CFCAND
са известии: по една-две в Ряхово, в Попина и няколко на Кадъкьойското градище. При
последните разкопки открихме още няколко тухли със същия печат: Leg(io) XI C(laudia)
f(idelis) Cand(idianae), което увеличава общия брой на намерените тухли с такъв печат и
поставя Кадъкьойското градище на първо място по тия находки.4 В случая става дума за
едно поделение от XI Клавдиев легион, което, както е известно,
Кандидиана.5
дидиана
лежала Апиария?
В светлината
име на Кадъкьойското градище
развитието на
сведения
обаче въпросът с античното
светлина. На двата етапа от
са в духа на неговото отношение към
лимеса, като търси чрез наи-различни
самочувствието на разположените тук
е било на лагер в
Кота е станало реставрирането на кастела или поправката на разрушените части ?
---------------------------------------------------------------------) е, че при
_ „ и се предполага, че сам
императорът се е явил в Добруджа, за да ги разбие. Част от разбитите карпи са били
заселеви малко североизточко от наши, кастел при дн. Хърсово, където шестдесет годики
v. п ' к г, МИРНО селско население, живеешо в своего
V1CUS Сагрогшп. Въпреки ликвидирането на токката опасност отделки групп са
на реката околности. Сам Диоклетиан и fa-
в. лично са заставали начело на войските си
нападения е бил унищожен градът Тропеум
Последните монети от намереното съкровище доститат до 275 г. Известно
имп. Аврелиан (270—275) карпи нападат тази част на лимеса
по-късно Амиан Марцелин ги описва като
село -
минавали Дунав и са грабели из близките
лерий през последното десетилетие на III
против тия завоеватели. При едно от тия
1 Pats ch. RE, III 1899 col 1479 и
“ У Geos,. Rav., IV, 7 (ed. ScHneu, ' 49). pdte oXaT """" ‘ RE' Oc,“ » TP
”“4>" „арате аътевеяатеа» , ,a „крае“ тр“°ГаТ “ Ce Изм™
"•1^а?^е^я"ж^^Т^Х^?,м«|"’»тр«яя.ИАи,ха И г И К.
Paris. 1937, HiSt R””' IV- remain dTLvBnemenl “dV™""
J К- Шкорпаз. ИРАНЕ. X, 1905. 262 w
•вГвГ.Г1ет;иисР“9М“51,а'НО'- D'8"- °'-
тя се споменава
никакви изводи, защото Rav.
29
Траяни, възстановен 15 години по-късно.1 Спирането на тия нападения при Диоклетиан
принудило императора сам да предприеме няколко пътувания по Дунавския лимес, за да
вземе мерки по неговото укрепване и потягане.2 Едно от най-важните пътувания е станало
през 294 г. През есента на тази година той потеглил от Сингидунум (8 септември) и
спирайки се почти във всяко населено място, стигнал едва на 5 ноември в Константинопол,
като се движел по дунавския и крайморския път. На 18 октомври го намираме в Транс-
мариска, а на 21 и 22 същия месец е вече в Дуросторум. Следователно на 19—20 о к-
т о м в р и 294 г. Диоклетиан е преминал през античното селище на
д н. Кадъкьойско градище.3 Риторът Евмений в държаната през есента на 297 г-
реч похвалва изрично императора за „възстановяване лагери на али и кохорти по лимеса
на Истър, Рейн и Евфрат".4 5 Два строителни надписа от Трансмариска и Дуросторум с
почти еднакво съдържание добре илюстрират укрепителната дейност по тия места. Над-
писът на Трансмариска се датира след 1 март 293 г., а надписът от Дуросторум—малко
след 302 г.6 През тия години е възстановена и една от портите на Томи, както се вижда
от един надпис.6 Ние сме убедени, че кастелът при Малък Преславец е бил поправен
именно през тези години. Той заема важно стратегическо място в системата на Добру-
джанския лимес и това място не е могло да остане за по-дълго време неукрепено. По това
време ще да е станало и неговото преименуване и в първия официален документ, публи-
куван през тия години, в който вече са нанесени новите имена на редица селища —
в Пътеводителя на имп. Антонин той вече е носел новото си име Кандидиана.
1 с. Patsch. Beitrage zur Vdlkerkunde von Siidosteuropa. III/l, SB Acad. Wien, Phil.-Hist. KI., 208,
1928, 7—13.
2 За пътуванията на Диоклетиан срв. подробни литературни указания у В. Белков. Изследвания в
мест на акад. Д. Дечев, 1958, 738, бел. 4.
з Срв. EnBlin. RE, VII, А, 1948, col. 2439—2440.
1 Ра neg. Latini. IV, 18 (ed. Baehrens).
5 CIL, III 6151 et p. 1349; I. I- Russu. Inscriptii latine din Durostorum. Anuarul Inst, de st. clas., 11,
1933/35, 210—212.
6 CIL, III, 14450.
РИЗНИЦИ НА ТРАКИ ОТ V-Ш В. ПР. Н. Е
Л. ОГНЕНОВА
Сред богатия гробен инвентар на могилите место се сретат и ризниците на norpg.
"п uqr в много лошо състояние дори когато в по-
|3работени от неорганическа материя — метал. Разядени и раз,
г____ затруднения при проучванията. Затова при
публикуването на материалите някои части от ризници са останали неразбрани или пък
непубликувани, а и типът на самите ризници е останал неопределен. Новите наблюдения
конто успях да направя върху публикуваните ризници, както и върху
-------- _ I Българската академия
се сглобят някои части от вече публикувани ризници и да се възстановят
за проучването на ризниците, застъпени в Тракия.
баните воини. Те обаче место достигат до нас в
голямата си част са били и;.
рушени от разни окислявания, те създават
1.
непубликувани, а и типът на самите ризници
1
се съхраняват в Археологическая музей при
възможност да <_ ________
самите те. Това допринесе и
техните части, конто
на науките, дадоха
Ризниците, откри-
ти в погребенията от V в.
пр. н. е. край селата Тата-
рево (Първомайско),1 Тър-
ничене (Казанлъшко),2 Све-
тлен (Поповско),3 са напра-
вени почти изцяло от бронз
и са подобии на архаич-
ните ризници, изобразени
върху чернофигурните вази
от края на VI в. пр. н. е.
Върху една такава ваза
подобии ризници носят си-
нът на Ахил Неоптолем и
Менелай (обр. 12).4 Ризни-
цата е къса до пояса и за
да не набива тялото, се
извива навън и се разши-
рява като камбана под та-
лията. При шията ризница-
та се извива във висока
яка, за да предпази едно
и Приам (по Pfuhl, фото Р. Станева)
Обр. 12. Изображение от чернофигурна ваза от края на VI в. пр. н. е.
Неоптолем убива Астианакс и Поиам fnn J------------ ----
от най-уязвимите места — гърлото. Тези ризници са направени от две части — пред*13 и
задна, — конто се закачат една към друга на раменете и под мишниците на воина. ЕДН
1 Ив. Велков. Нови могилни находки. ИАИ, V, 1928, 56сл.,обр. 44 (не са обнародвани всички части)-
2 Д. П. Димитров. Тракийската гробна находка от с. Дълбоки, Старозагорско. РП, IV, 1949, 11
обр. 30—31.
з Ив. Велков. Ц. с., 52, обр. 78 (не са обнародвани всички части).
< Е. Pfuhl. Malerei und Zeichnung der Griechen. Munchen, 1923, III, 61, обр. 241
31
редица от i воздейчета минава по ръбовете на ризницата. Те прикрепвали подплатата, конто
предпазвала тялото от търкането на метала и заздравявала по-добре самата ризница.
В 1 ракия в погребенията от края на V в. пр. н. е. се намират и друг вид бронзови
ризници. Ризницата от могилния гроб при с. Руец (Търговищко)1 на пръв поглед прилича
на предишните. Обаче за разлика от тях вместо с висока яка, която да предпазва гърлото,
тя е дълбоко изрязана и оставя открити не само шията, но и гърдите. При това тя е
снабдена с подвижна плочка, конто се прикрепяла към талията и като престилка защи-
щавала коремната част. Като се има пред вид моделът на ризниците от V в. с високи яки,
както и уязвимостта на мястото, което остава открито при ризницата от Руец, не можем
да не се запитаме на какво се дължи тази нелогичност и зато е било необходимо да
бъде дълбоко изрязана на гърдите. При това ризницата от Руец не е случайно явление.
Подобна на нея, но с дълбоко изрязана предна част е и ризницата, намерена в гробницата
при с. Дълбоки (Старозагорско),2 както и ризницата от т. нар. Башова могила при с. Ду-
ванлий.3 Появата на три ризници говори за един разпространен тип, създаден поради се-
риозни съображения.
Действително като си представим носенето на металните ризници, конто присти-
гали целия гръден кош, включително и шията, не можем да допуснем, че те са били много
удобни за носене. Това налагало цялата горна част на тялото да бъде изправена като
вдървена. Воинът би могъл да се наведе напред дотолкова, доколкото е позволявала ши-
рината на извивката на високата яка. Старата камбановидна ризница явно е спъвала подвиж-
ността на мъжете в боя и затова някои са се отказвали от носенето на ризница и пред-
почитали да се бият защитени само от шлем, щит и наколенници. Явно ризницата от типа
на тази от Руец и Дълбоки —- дълбоко изрязана отпред и около мишниците — е давала
пълна свобода на движенията. Но като си помислим, че при ризницата от Руец е било
нзмислено приспособление, което да защити коремната част, недопустимо е, че тъкмо за
гърдите и гърлото не са били взети предпазни мерки. Един запазен текст от съчиненията
на Ксенофонт, живял точно по времето, когато са били погребани воините в могилите при
Руец и Дълбоки — края на V и началото на IV в. пр. н. е., — може да ни осветли. В пре-
поръките си, как трябва да бъде въоръжен един конник, Ксенофонт описва изработването
на удобна ризница и частите, от конто тя трябва да бъде съставена. Той отбелязва, че
едно от най-изложените места на човешкото тяло (на „смъртна опасност*) е гърлото и
затова е необходимо да се прикачи към ризницата защитно приспособление за шията.
Това приспособление би трябвало да бъде подвижно и така изработено, че да служи и
като украшение.4 *
Като имаме пред вид ризниците от Руец, Дълбоки и Дуванлий, ние не можем да
не отбележим, че и двете се нуждаят тъкмо от една подобна защитна част, каквато описва
Ксенофонт. Действително едната ризница е била намерена със златен нагръдник, което
отговаря на едно от изискванията, изтъкнати от Ксенофонт, и може да служи за украса
на ризницата, но така, както е направен от тънка пластинка, не може да предпази носи-
теля от ударите на неприятеля.
В досега направените проучвания не е могъл да се идентифицира предметът, който
да отговаря на споменатото описание на античния автор.6 Само върху една бронзова ста-
туйка от Агригент (Сицилия)6 от първата половина на V в. пр. н. е., която представлява
5; МАИ, VI, 1930—1931, 44—55; К. Шкорпил. Могили-
раскопки близь Эски-загры. СПб., 1880.
1 Велков. Ц. с., обр. 53.
! Димитров. Ц. с., 211 сл., обр. 4 и
Пловдив, 1898, 130 сл.; В. Прохоров. Болгария .
Дуванлий, София, 1934, 72, обр. 91 (погрешно са сглобени частите на ризницата).
Е. S a g 1 i о. Lorica ; D а г е m b е г g—S a g 1 i о, DA, 1309.
Xenophontis scripta que supersunt. Parisiis, 1878, 724—725 ; Equit., XII, .
Fr. Cumont. Statuette de bronze d’Agrigente. RA, 1897, 328, табл. XVII и XVIII.
3
4
5
6
воин с ризница, ЯСНо
виждаме луновиден На.
гръдник с висока ЯКа
Този нагръдник с висока
яка не може да не ни на-
помни веднага прочутия
нагръдник от Мезек
(Свиленградско).1
Нагръдникът от
Мезек (обр. 13 а, б\ на-
мерен в най-голямата и
най-внушителната гроб-
ница, открита досега в
Тракия, се свързва обик-
новено с погребалните
обичаи на траките и се
приема за украшение
специално за умрели.’
Обаче ако разгледаме
внимателно неговото ус-
тройство, бихме се усъм-
нили в това твърде-
ние. Той има луновидна
форма и висока яка. По-
върхността му е покрита
с тънка сребърна позла-
тена пластинка с богата
украса. Сребърната по-
златена пластинка не е
по-дебела от златната от
Дълбоки, обаче за раз-
лика от нея тя е здраво
укрепена от масивна же-
лязна плочка, която за-
здравява не само луно-
видната част на нагръД-
ника, но и високата яка.
Желязната подложка от
своя страна е била поД'
платена с кожа илИ
плъст, както се виЖДа
от запазената материя в
двете страни шарнири за
б
Обр. 13. Нагръдник от гробницата при Мезек (Свиленградско)
(фото П. Хлебаров)
а-гледан отпрел ; б - гледан отстрани
ръжлата на обратная страна на нагръдника, Яката и„а
прикачване на нагръдника. На еднатя а .. ... —г ,
Р на се е въртяла эадната част на наг-ръднйка’
‘ Паа*™”,’, 1937, й с, о6р
върху Сронята, са бала едва от ная-хаоакта ВВД инсигнии’ «оито, аосе11„ п ' П' Д и м и т р ° В’ т0 их»
признак за нааа.нааосо .««асТу^Г ГГГ"”’»
Ди""тР°«- U. с., 23S.
прикачване на нагръдника. На едната
от
33
а на другата се е закопчавал (обр. 13£). Солидната направа на нагръдника, както
и начинът, по който е пригоден за удобно носене, показват, че той е бил направен
за практически цели. Със своята богата украса и форма, от една страна, и със своята
масивност, от друга, той напълно отговаря на описанието, което дава Ксенофонт за
защитната част на гърлото. А като се има пред вид изрезката на гърдите на ризни-
ците от Руец, Дълбоки и Дуванлий, не остава никакво съмнение, че нагръдникът от
Мезек представлява именно тази част от ризница, която описва Ксенофонт и която виж-
даме върху бронзовата статуйка от V в. пр. н. е. Явно нагръдникът от Мезек е бил носен
или по-точно е допълвал една ризница от типа
В сравнение с другите ризници с високи яки
тези с подвижната яка имат явно преиму-
щество и представляват усъвършенствуване на
по-стария тип. Те защищават гърдите и гър-
лото не по-зле от първите, а имат и преимуще-
ството, че не пречат на движенията на тези,
които ги носят.
Намирането на нагръдника от Мезек
обаче не представлява изолирано явление в
Тракия. В случайно разкопаната могила през
1885 г. при с. Върбица (Преславско) сред бога-
тия гробен инвентар са били събрани дребни
парченца от сребърна позлатена пластинка с
разни орнамента.1 Обаче поради фрагментарного
състояние на пластинките не могло да се уста-
нови към какъв предмет те са принадлежали.
При първата публикация на пластинките се от-
белязва, че заедно с тях са били намерени и
малки гвоздейчета. Понеже разкопките не били
проведени от специалисти, споменато е, че на-
мервачите извадили от гробницата и разни брон-
зови отломъци и ръждясало желязо.2
Ако разгледаме по-внимателно запазени-
те пластинки от могилата при Върбица, забеляз-
ваме един твърде известен мотив — мотива,
който познаваме като главен декоративен еле-
мент в нагръдника от Мезек. Виждаме главич-
ката, която израства сред разклоняващи се на
две страни акантови листа, виещи се спирали
на тази от Руец или Дълбоки (обр. 14).
Обр. 14. Ризница с подвижна яка-нагръдник
(художник А. Аргирова)
а — нагрьлник-яка ст типа на Мезек ; б — ризница
от типа на Руец и Дълбоки
и пр. Дъгите, които обрамчват декоративните мо-
тиви от пластинките от Върбица, описват полу-
кръг Розетите на един от мотивите към краишата на дъгата, която описват, издребняват така,
както издребняват и палметите, които минават непосредствено до яката при нагръдника от
Мезек и пр Ако поставим спиралите от пластинките от Върбица върху тези от Мезек, те
напълно съвпадат по размер и форма, като че л» са били изконаии върху една
и съп.а матрица. Като разглеждаме запазеннте части и си помагаме с нагръдника от
Мезек, ше успеем да възстановим в общи линии разпадналия се нагръдник от Върбица
Така може да се установи, че и воинът, погребав при Върбица през IV в. пр. н. е. (оор. 15)»,
1 Шкорпил. Ц. с., 181 сл.
2 Пак там, 133. . .
з Реконструкцията на нагръдника извърших с номощта на художничката А. Аргирова.
5 Археология, кн. 1—2, 1959
34
Обр. 15. Възстановка на нагръдника от Върбица (Преславско) (художник А. Аргирова)
е имал същия нагръдник и същото въоръжение, каквото е имал и неговият изтъкнат съ-
временник, погребай във внушителната гробница при Мезек. Ризниците и на двамата трябва
да са били по форма подобии на тези от Руец и Дълбоки, но дали са били направени от
метал или кожа, това не може да се установи — гробницата при Мезек е била огребена
в античността и в нея не е била намерена ризница, а гробницата от Ьърбипа е била разкопана
случайно от неспециалиста и неугледните предмети, намерени в нея, не са станали достояние
на науката. Може да се предположи също, че към ризницата от Дълбоки е имало здрав
кожей нагръдник, върху който е бил поставен златният. Нещо подобно може да се Д°'
пусне и за ризницата от Руец и Дуванлий.
Предположение за наличие на ризница предизвикват
кации, намерени в Голямата могила при Дуванлий 1 Техните
както и начинът, по който са били подредени в гробницата
предметът, върху който са били прикачени, са указания за
се разколебава от тънкостта на сребърните г___
апликациите, както и от отсъствието на части от
били прикрепени. Затова се смята, г-
специална дреха, направена за погребенйетпТ д7 » ---- - -
трябвало дрехата да изгори върху клапятя / ° деиствително е било така, тогава
—114, V!,,. . 2 ,а7"° С -а «ртвеца, което, както
2 Дуванлий, 115. ’ ' ’ 1—6; Димитров. Ц. С>1 23()
"03ЛаТеНИсЮ«е*
е изтл^
впечатле^
напра0ей
2 с<*
, П.МЛ1М
че сребърните позлатени апликациии са УКР бн
ебението.2 Ако п₽йгтп..----
и сребърните
размери, декоративни
на мястото, където
това. Но първото U-
позлатени пластинки, от конто са -- • са
--- ризницата, върху конто апликапиите _
се
35
случай’апл^юшиитр°Ри1<г " ЧИЯТ° ПСПеЛ е биЛЗ положена в сРедата на гробницата. В такъв
бъпкани и лог "е ИХа Се намерили в такъв ред в единия край на гробницата, а раз-
те са vnnt ' РаЗТ°ПеНИ °Т °ГЪНЯ СреД ИЗГ°реЛИТе кос™ ” пепел. «-о е, че в случая
иягты лт Лг»Я^ЛИ. Която е била поставена в гробницата наред с шлема, направен от-
кожа. Край едната страна на гробницата са намерени железни
части от бронз и отчасти от
пластинки, прикрепени една в
друга и впоследствие при
ръждясването слепили се в
едно цяло с ширина 18 см и
дължина 64 см. Първият из-
дател на тази находка пред-
полага, че се касае за част от
колан, на който задната част
е била от кожа. При наличие-
то на две указания, конто се
свързват с ризници— аплика-
ции, конто обикновено се сре-
щат по ризниците, изобразени
върху вазите, и пояс от же-
лезни пластинки, широк 18 см,
който обгръща почти целия
гръден кош, — не можем да
Обр. 16. Изображение от червенофигурна ваза от втората половина на
V в. пр. н. е. (по Pfuhl) (фото Р. Станева)
не си спомним отново описа-
нието на Ксенофонт. Раменна-
та част на ризницата трябва да бъде от по-тънка материя и по-свободна, понеже не пред-
ставлява защитна част, каквато е частта, която обгръща гръдния кош, а свръзка. Освен това
като имаме пред вид, че е имало не само метални ризници, но в много случаи кожени
и дори от лен и плъст, не можем да не допуснем, че и ризницата от Голямата могила
може да е била направена подобно на шлема от същата гробница от два вида материя. По-
твърждение на това предположение се намира и в изображението на вазите от втората
половина на V в. пр. н. е. Много подробно и много ясно са изобразени ризниците на
воините и на амазонките върху една ваза, украсена с амазономахия (обр. 16).1 Тук виж-
даме блестяща ризница, изкована изцяло от бронз, а наред с нея и други ризници, съста-
вени от много части и украсени с разни апликации. При тези ризници гръдният кош е
защитен с пояс от пластинки, който закрива тялото от талията до мишниците. Този пояс
честоне достига до предната част, където се застъпват двете поли на ризницата и об-
разуват пластрон. Горната част явно е направена от кожа и именно върху нея са прикре-
пени разни апликации — розети, глави на лъвове, образи на горгона и пр. (обр. 17). Всички
тези особености на ризниците от вазите от V в. пр. н. е., както и сведенията на Ксено-
фонт не могат да не потвърдят предположение™, че в Голямата могила са намерени части
от подобна ризница. Апликациите с горгониона, лъвските глави и пластинките с Нике в
колесница (заздравени със смолиста материя)’ са украсявали кожената раменна част на
ризницата, а железните пластинки укрепявали гръдния кош на същата ризница - ризни-
цата на Скитодок, ако се съди по надписа върху пръстена, намерен в гробницата/
1 Pfuhl. Ц. с., 187 сл.
2 Дуванлий, 105.
3 Под апликациите при
намирането им били забелязани черни петна от разложена материя.
Вж. Ду-
ванлий, 114.
36
могилите край -
--- поставено в гробницата
киеца Терес, живял към края на IV в. пр. н. е,
от железни плочки или по-точно от ленти, скачени
и ризницата, чиито ръждясали
тпябва да се прИЧ" ' oan\ Ако се съди по надписите
Към ТОЗИ тип ризиии» могмите край с. Бра""4 е принадлежала на тр^
част» са намерени в ен0 „ гробиипата, от рй3ница се СЪСТОДт
надраскани върху съдчет0’_ UQ 1V в. пр. н. е. Нам р огъваема желязна плоскост.
еана кь вида _ едните
Намерените части сап
пт по-дебели и по-широки пластинки
РЯОИ, 01 11V
широки 2,5 см), украсени с железни кръг.
„ста а друга” °т по-тънки " п°-ДР^ни
плас’тннки (широки около 1 см), Заодно с
железните части е намерена и една апли-
Обр. 17. Възстановка на ризницата на Скитодок от
лямата могила при Дуванлий (художник А. Аргирова)
кация във вид на пълзяща змия. Данните,
конто имаме от запазените части на риз-
ницата от могилата край с. Браничево,
съвпадат напълно с особеностите на риз-
ницата на воина, сражаващ се с кентавър,
нарисуван върху една ваза от 480 г. пр.
н. е.2 И тази ризница е от типа на ризни-
цата от Голямата могила — плочки с
кръгчета защищават гръдния кош от
кръста до мишниците, а върху кожената
раменна част от двете страни пълзи по
една змия. По-дребните и по-тънките же-
лезни пластинки на същата ризница,
както се вижда от изображенията на
вазите — например върху вазата с Ахил
и Патрокъл' — са укрепвали втория
пояс на ризницата, който започва от миш-
ниците нагоре и се закрива отчасти от
Го-
раменната свързваща част.
Подобна на ризницата на Скитодок
от Дуванлий и на Терес от Браничево е била
и ризницата на един от мъжете, погребани в една от разкопаните могили при с. Янково,
датирана през втората половина на IV в. пр. н. е. Може би и загубената желязна ризница
от богатото погребение от IV в. пр. н. е. при с. Розово (Рахманлий, Пловдивско),6 докол-
кото може да се разбере от старите сведения, е била от типа на последните три ризници.
От прегледа, който направихме, може да се установи, че в Тракия през периода
от V до началото на III в. пр. н. е.6 са застъпени три вида ризници: камбановидни 1фе3
V в.,1 с подвижна яка-нагръдник към края на V в. и ризници, съставени от кожа и же-
лезни части през IV и началото на III в. пр. н. е. С изключение на ризниците с подвижна
яка-нагръдник ризниците, намерени в Тракия, са присъщи на гръцкия свят. Но и те,
глежда, са били познати на народите от източния средиземноморски басейн щом като за
тях говори Ксенофонт и щом като и в Сипипма и и иассин, щ
яка нагпълник цилия се срещат изображения на воини с подоо
7ii\ci“ndi рьдник.
София, 1958, 447-449, обр. 3 и ^дгробни могили при с. Браничево. Изследвания в чест на акад. Димитър ДечеВ’
3 Pfuhl’. Ц. с’1, Ш, №p°4i’8R- Hamann- Geschichte der Kunst. Berlin, 1955, 569.
XfZ Ц3.0сВ,а125НаДГРОбНИ М0ГИЛИ C- ИАИ, XIX, 1955, 75, обр. 19.
6 За този период вж. И в В р н ₽ »
ИП. XI. 1935. ™. 3. 80 о,. КВДТО «ашеотие „ вацш1е е.
7 A. Hagemanп. Orleeblache Panaerung. Lelpag R ₽
37
Разгледаните ризници са били несъмнено носени от траки. Това се установява не
само от обстоятелството, че те произлизат от Трякия, от могили, насипани в памет на тра-
кийски племенни вождове, а и от имената на някои от тези, в чиито погребения са наме-
рени. Напълно естествено е тези траки, представители на тракийската военно-земеделска
аристокрация, да носят ризници, изработени под влиянието на гръцки модели. Търговските,
икономическите, политическите и културните връзки между Тракия и нейните съседи са
многократно засвидетелствувани. Видовете ризници от Тракия съответствуват напълно на
картината, която ни представят и стенописите от Казанлъшката гробница.1 И в двата
случая виждаме облеклата и въоръжението на епохата и на народите от целия източен
средиземноморски басейн, въпреки че в паметниците от Тракия понякога се забелязват из-
вестии архаизиращи черти.
С определяне формата и типовете на ризниците от Тракия не само се попълват
празнините, конто съществуват по отношение на облеклото и въоръжението на траките,
но се изяснява до известна степей и характерът на тяхната материална култура.
1 В. Миков. Античната гробница при
Казанлък. София, 1954, табл. 111 и сл.
ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ ХОТНИЦА
Н. АНГЕЛОВ
50 м. Досега тя
Североизточно от с. Хотница, Търновско, вдясно от шосето за с. Ресен се издига не-
висока селищна могила (обр. 18). В днешното сисъстояние тя е висока 6 м с диаметър
при основата 110 м. Горната й повърхност е неправилен кръг с диаметър ™ _
не беше проучвана и не беше известна в историческата наука.
През 1956 и 1957 г.
Окръжният на-
Обр. 18. Общ изгледна селищната могила
при Хотница
роден музей в Търново извърши тук археоло-
гически разкопки с цел да се проучи послед-
ният жилищен хоризонт на това селище и да
се определи стратиграфията на културните
наслоявания. Откриха се шест опожарени жи-
лища в централния сектор на могилата.
В тях се намериха много предмети, свързани
с бита и поминъка на населението: глинени
съдове, тежести за тъкачен стан, култови
предмети, човешки и животински фигурки,
различии оръдия на труда от камък, кремък
и кост, няколко оръдия от мед, украшения от
глина, кост и мрамор и предмети от злато.
ният жилищен хопичонт^е ИЩеТ° е било обитавано през каменно-медната епоха. Послед-
Поради продължителното о^работване^ на"1 мщилГт! М С^ременната повърхност.
— „„ пласт са раз„ресеи„а“ разувания над каменн°-
Особен интерес представлява разкрнтата п„ез 1957 г
нея златни и глинени предмети. Сградата с Р 5 1уэ/ г. сграда №4 и намерените в
е изцяло опожарен. Под хумусния слой Т °ТКРИ В последния жилищен хоризонт, който
произхождаща от опожарени жилища Намериха кУпиШа от горяла глинена мазилка,
почти прави линии с посока изток-г-’ У ШЗТа
половина на селището (табл. I). По дупките
четириъгълната й форма. Сградата , -
точна — 4,80 м, южна — 440 м и
южната страна. Полът на ’сградата, Z
тънък слои глинена мазилка. Дебелината
нали на пода на сградата, достига
стена с посока изток-запад е
по-голямо. При входа между
Пръстта тук е силно набита и
горели стени и покрив бяха в
телни разравяния след пожара
. са близко едно до друго, нар^
почти прави линии с посока изток-запад. Сграда № 4 се намира в средата на ясН0
.г на нейните изгорели колове се очерта
4 80 м, и3
има следните размери: северна страна — на
'""'"/..a — 5 м. Входът, широк 1,30 м, се намира
наклонен слабо на север, е трамбован и изм
.а на горелите мазилки от стените и покрива,
в северната част 0,60 м, а в южната — 0,45 м.
разделяла сградата на две помещения. От тях Севернот^
тази сграда и жилище № 3 се намира малка
без находки. Разрушенията на тази сграда, падналите
снова положение, в което ги е оставил пожарът. Д°пъЛ и
или по-късно с цел да се търсят изоставени преДмеТ
39
Табл. I. План на разкритите жилища през 1956 и 1957 г.
сечива не се установиха. Липсват следи и от изравняване на терена за строеж на нова
сграда върху изгорялата. При разчистване на сградата не се откриха останки от пещ, ог-
нище, хромел, нито голям брой глинени съдове както в останалите жилища на това се-
лище.’ По горялата мазилка на стеките се забелязваха слаби следи от боядисване с чер-
вена боя. Всичко това показва, че постройката не е била използувана за жилищни н^жди
и е неправилно да я наричаме жилище.
Предметите и от тази сграда, включително и златното съкровище, бяха намерени в
северното помещение. Златното съкровище лежеше непосредствено край вътрешната страна
на северната стена, гдето стената прави малка чупка навън. Предметите от злато се наме.
риха на пространство от около 1 кв. м по пода на сградата и в горелите разрушени ма-
зилки на височина до 0,30 м от пода (обр. 19). Те бяха струпани на куп, какъвто е случаят
с 15 халкички от най-малкия размер, поединично или скачени по две и четири халки заедно.
40
Върху никои от предметите имаше
Все в северного помещение близо до
и три цели и два фрагментирани глинени съда
шенията пак в северната част на сградата се
гурка. Входът между двете помещения е бил
Обр. 19. Златните предмети при откриването им
гопяла мазилка и варовикови образува„„я
полепнала гор елителната стена се откРИХа
северната с P в най.горните слоеве на РазРу.
намери и една плоска костена човешка фи.
В „зточната част на разделителната стена.
Златното съкровище се състои от 44
ппедмета и тежи общо 312 г. Химические
анализ на златото, извършен в химическата
лаборатория на Народния археологически
музей при Българската академия на науките,
даде следните резултати злато - 92,ЗОо/о,
сребро — 7,50%, желязо — много малко.
мед и олово — следи.
Заключение: обикновен съедав на
златото в речните пясъци.
По форма, предназначение и изработ-
ка златните предмети от това съкровище се
разделят на две групи. Към първата трупа
се отнасят четири златни пластинки с форма
на човешко лице, конто ще наречем идоли. Втората трупа съдържа 40 златни халки с
различен диаметър и различна дебелина на златния тел, от който са правени.
Четири златни идола (обр. 20). Направени са от тънки конвексни златни пла-
стинки с по една голяма кръгла дупка в средата и две малки в хоризонтална линия, по-
ставени над голямата дупка. Но и всяка има по нещо, което я отличава от другите.
Златна кръгла конвексна пластинка (обр. 20,3). В горния край завършва с
издадена навън пластинка, под която се намират две малки дупчици в хоризонтална линия.
Те имат диаметър 1,5 мм и са раздалечени една от друга на 4 мм. Малко по-горе от сре-
дата на кръга симетрично под горните две дупчици се намира кръгла дупка с диаметър,
8 мм. Ръбовете и на трите дупки са добре загладени. Външната изпъкнала страна на пла-
стинката е гладка и излъекана, а вътрешната матова: височина 3,05 см, ширина 2,8 см
дебелина 0,5 мм. Тежи 4 г.
Златна кръгла конвексна пла-
стинка (обр. 20, 2). В горния край има три дуп-
чици в хоризонтална линия. Двете й крайни дуп-
чици са със загладени ръбове. Средната дуп-
чица е пробивана отвън навътре и ръбовете й не
са загладени. По всяка вероятност е пробивана
допълнително. Диаметърът и на трите дупчици не
надминава 1,5 мм. От двете крайни дупчици за-
почват встрани и косо надолу две вдлъбнати
линии, конто достигат до външния ръб на пластин-
ката. В средата симетрично под малките дупчици
има кръгла дупка с диаметър 9 мм. Външната
изпъкнала страна на пластинката е добре загладе-
на и излъекана, а вътрешната матова: диаметър
2,5 см, дебелина 0,5 мм. Тежи 4 г.
1 Анализът е направен от химика при Археологиче-
ским институт и музей при Бт»л1арската академия на науките
Драган Чавдаров, на когото изказвам моята благодарност
Обр. 20. Четирите златни идола
41
Златна кръгла конвексна пластинка (обр. 20, 1). Вгорния край има две
дупчици в хоризонтална линия с диаметър 1,5 мм, раздалечени една от друга на 4 мм-
В средата на пластинката и симетрично под горните две дупчици има кръгла дупка с диа-
метър 1,1 см. Ръбовете и на трите дупки са добре загладени. Между двете малки дупчици
има следи от две резки, направени с остър предмет. Външната изпъкнала страна на пла-
стинката е добре загладена и излъекана, а вътрешната е матова: диаметър 2,9 см, дебе-
лина 0,6 мм. Тежи 4,5 г.
Златна кръгла конвексна пластинка (обр. 20, 4). В горния край пластин-
ката е заострена. Двете хоризонтални дупчици, конто се намират под заострения край, са
раздалечени една от друга на 6 мм. В средата на пластинката и симетрично под горните
две дупчици се намира кръгла дупка с диаметър 1,4 см. Ръбовете на трите дупки са за-
гладени. От двете малки дупчици започват встрани и косо надолу две вдлъбнати линии,
конто достигат до външния ръб на пластинката. Външната изпъкнала страна на пластин-
ката е добре загладена и излъекана, а вътрешната е матова: диаметър 3,4 см, дебелина
0,5 мм. Тежи 6,5 г.
Еднаквата дебелина на четирите пластинки-идоли показва, че те са изрязани от
една предварително изчукана пластинка. По вътрешната страна се забелязват следи от
удари на инструмента, с който са изуукани пластинките, за да станат конвексни. По всяка
вероятност е употребен каменен или костен чук от еленов рог, каквито се намират в из-
обилие във всяка селищна могила от каменно-медната епоха. Пробиването на малките дуп-
чици е станало с шило от кост или кремъчно острие. Големите средни дупки са били из-
рязани по всяка вероятност с кремъчен нож. Получените неравни ръбове на големите и
малките дупки са изгладени с каменни гладилки от ситни пясъчници.
Към втората трупа златни предмети принадлежат 40 броя златни халки. Според
дебелината на златния тел, от който са направени, те се разделят на четири по-малки групи.
Златна халка. Със свободни краища, завита на спирала два и половина пъти
(обр. 21). Двата края са изтънени и заострени. Няма правилен кръг. По по-
Обр. 21. Златна халка
Обр. 22. Петнадесет малки златни халки
при изковаването. Неправилният кръг на тази халка
по всяка вероятност на затрупването им от падна-
стени и покрив и на развитата голяма температура през време на
— 4,5 см. Дебелината на тела е 3,5 мм. Тежи 44 г.
върхността й има пукнатина, получена
и на всички останали халки се дължи
лите върху тях разрушени (------
пожара. Тази халка има най-голям диаметър
Най-малките по размери и направени от
°Всйчки халкички имат неправилна кръгла форма със среден диа-
халкички не е еднаква, тъй като дължината на злат-
ит най-тънък златен тел халкички са 15 броя
. члзтния тел е 1,5 мм. Краищата на халкичките са свободни и се
(обр. 22). Дебелината на златния 1ел . . ------ —
застъпват средне с 1 см. -------
метър 2,5 см. 1 ежината на отделимте
6 Археология, кн. 1^2, 1959
тел 2 мм (обр. 23). Краищата
" Вд-> 2 ...............
халки имат дебелина 3 Имат Неправилна кръгла
- • на отделните халки не е едваква,
ка ;Сна 1—• Е-а хада с₽едн0 тежи г’ ри 01
17 халки (обр. 24). Те имат
се застъпват с 1,5 до 3,5 см.
ния тел,
бяха намерени на куп. От тях чстЕ.. -г.
Седем броя златни халки имат дебелина на златния
им са свободни, слабо заострени и се застъпват с )
форма. Средният диаметър i
тъй като са правени от тел с
са скачени две по две.
Последната трупа се състои от
тел 2,3 мм. Краищата им са слабо заострени и
тъй
тях
дебелина на златния
Имат непра-
Обр. 23. Седем златни халки
Обр. 24. Седемнадесет златни халки
вилна кръгла форма. Средният диаметър на кръга е 3,7 см. По тегло те са различии, тъй
като са направени от тел с нееднаква дебелина. Четири броя от тях са скачени във верига.
Една халка тежи средно 10 г.
Както се вижда от описанието, халките са изработени от тел с различна дебе-
лина. Освен това при нарязването на златния тел е допусната различна дължина
на отделните парчета. На това се дължи и нееднаквата им тежест. Върху повърхността
им се забелязват следи от изчукване. Най-голямата халка има надлъжна пукнатина на по-
излъскана повърхност.
самородно злато, което
върхността, получена при коването на златния тел. Халките са с
Както халките, така и пластинките-идоли са направени от кюлчета
е било изковано на тънки листове или на тел с различна дебелина.
Глинени предмет и. Заедно със златното съкровище в сграда
крити и пет глинени съда, от конто три напълно запазени. Освен това тук
една плоска костена човешка фигурка.
Глинена паница. С надебелен и слабо завит навътре ръб на
възстановена (обр. 25). Гладко полирана светлокафява повърхност.
„„ „„ — .. устието са покрити с геометрични графитни орнаменти. Малка част
за възстановяване поради силно изгаряне и деформиране. При укра-
вложени твърде голямо изкуство, точност и съразмерност: височина
устието 55,5 см и диаметър на дъното 10,5 см. Въпреки големите раз*
re mv са сгивиотот,,. —- q у
устието е само надебелен. Повърхността
е гладко полирана. Цент светлокафяв, на места опушен. Вътрешността на съда и ръбът
на устието са били покрити с графитни орнаменти, конто са твърде много повоедени 01-
пожара. Поради силно нзгаряне и деформиране част от съда е превърната в аморФ»»
«аса: височина 15 см, диаметър на устието 44,5 см и диаметър на дъното 10 см Сте-
ните на съда са дебели 0,6 см. н А и 1 и L
на съда и ръбът на
от съда бе негодна
сата на този съд са
17 см, диаметър на
мери на съда стените му са сравнително тънки —
Подобна глинена паница. Ръбът на
ыите на съда са дебели 0,6 см.
№ 4 бяха от-
бе намерена и
устието, сета
Вътрешността
43
Глинен съд. Долу конусови-
ден, с издут търбух и с висока ци-
линдрична шийка (обр. 26). Гладко
полирана светлокафява повърхност. Сред-
ната и шийната част на съда са покрити
с графитни орнаменти: височина 20 см,
диаметър на средната част 19,3 см, диа-
метър на устието 8 см, диаметър на дъното
5,5 см и дебелина на стените 0,5 см.
Две глинени съдчета. Имат
двойноконусовидна форма със слабо
извит навън ръб на устието. Малка
част от ръба на устието липсва и при
двете. Размерите им са еднакви. Разли-
чават се само в диаметъра на средния
ръб: височина 5,3 см, диаметър на сред-
ния ръб 11,4 и 10 см, диаметър на устие-
то 7 см, диаметър на дъното 3,5 см.
При изработването на глинените
съдове е използувана глина, в която има
примес от дребни варовикови бучки. По-
следните при пожара са разпукали повърх-
ността на съдовете и отчасти са повреди-
Обр. 25. Глинена паница с графитна украса
ли орнаментите.
Отделно от изброените дотук пред-
мета стой плоската костена човешка фи-
гурка. Десният й крак е отчупен от
реброто надолу. Повърхността е загладена.
В областта на ушите има по две трапчинки.
В лявата ушна част горната трапчинка е пробита. Очите са предадени с две трапчинки, а
устата — с хоризонтална рязка. Половият триъгълник е врязан. Стъпалната част на крака е
добре изрязана. Върху задната част на фигурката в поясната облает има хоризонтална
врязана линия, от която започва друга отвесна надолу: височина 5,8 см, ширина 2 см и
Обр. 26. Графитна украса върху глинен съд
44
тази
лявата ушна част показва, че
В такова коли-
са и
1я.
на селищната могила в селото.
... -—I на селищната могила до Русе бе наме
която тя е открита, е същата както в Хотница
златна пластинка със завити навътре ръбове
тънка
пластинка са намерени в Румъния.3 I я е с
златна
.. « Съшествуването само на една дупка в
пебепина 0,4 см. съш j
ф„ урка е била посева на панна. ЗЛат„о съкр0ВИШе от досега,„„„те рад.
Ф Близки паралели на открита»Х пма не са известии. В такова
копки и проучвания на сели™, от каменн„т тази епоха. Известии
честно к с такава форма не са откр,«ан „ България, румъния „ j ървд
са обнародваня само едини®, н код» д№ „алк„ листовид„и пластинки, от-
От с. Габарево,1 Старозагорско, р _1П1ЦЯТЯ МОГила в селото.
-—° от 3“..“ " «-1
^ZX^a"oS”^Tpn6Ba да се отбележи обаче, че и тя е „зкова„а
от самородно злато.
Една златна халка и корубеста
четнриъгьлно сечение н със свободнв кранща, които се срещат. В този си вид тази златна
халка значително се различава по форма и украса от хотнишките пластинки.
Четирите златни пластинки, които описахме по-горе и нарекохме идоли, имат някои
общи белези с познатите глинени човешки фигурки, намирани в селищата от каменно-мед-
ната епоха. Те имат кръгла или почти кръгла форма и са корубести. В горния си край
имат по две дупчици в хоризонталиа линия. Само при една от пластинките тези дупчици са
три. Различного изглаждане на ръбовете на дупчиците показва, че средната дупка е на-
правена допълнително. Пластинките имат и по една по-голяма кръгла дупка
поставена симетрично под двете малки дупчици. По този примитивен начин са загатнати
и подчертани някои основни елементи на човешкото лице: изпъкналост, очи и уста. Преда-
ването на устата с кръгла дупка, а не с хоризонталиа рязка, както е при плоските костени
идоли, се среща твърде често при женските глинени човешки фигурки-идоли. Такива глинени
и др.
устата
в средата,
човешки фигурки познаваме от с. Невски (Султан), Коларовградско, Русе4
Тази прилика е особено подчертана в глинените идоли от Русе, при които очите и
са предадени по същия начин както при златните идоли от Хотница.
С форма, подобна на златните идоли от Хотница, е и златният предмет от
И той е с конвексна форма, кръгьл и има две дупиици в хоризонталиа линия в
край. При него липсва средната дупка.
от глина Те съшо^^с°Ткривани п°Д°бни конвексни предмети, направени
по изпъкналата страна. Тези НйК°И °Т ™X “ И УКрЭСа
висулки, в същност имат по-друго предназначение. Подобно
и те са представлявали най-примитивно човешко лице и са
• с»*“-
XVIII, 1952, 167, обр. 154. ’ Р копки на селищната могила
3 VI. Dimitrescu. Decouverts г
Fouilles de Gumelnitza. Dacia, II, 99, 75 Qumelmtza. Dacia, I, 341
4 В. Миков. Идолната пластика
5 Г. Георгиев и Н. Ангелов рНОВОкаменната епоха. ИАИ, VIII,
XXI, 1957, 98, обр. 58. ‘ Иконки на селищната могила
6 Пак там, 97, обр. 57.
Непубликувани материали в Окпкм/.
V. Rosettl. Sipit„,]le de ,а VMra в° « W.malarto!eilmP
1У34, табл. П14.
Русе.5
горния
разглеждани досега като медальончета или
на хотнишките златни пластинки
имали култово предназначение.
до Русе през 1948—1949. ПАИ,
обР- Ю, 8; VI. Du mitre scu.
1934, 192, обр.
до Русе през
126 и 195, обр. 129.
1950—1953. ИАИ,
38, М,—Л., 1943,
>ецкая. МИА. № 38, М.—Л-> 1943,
-ten ТТКВ, 12, 1948, обр. 15, 5 и 7 ’
45
нанич ™инените медальончета и висулки, така и златните идоли от Хотница са носени на
юзи начин са носени и плоските костени човешки фигурки, което личи от ко-
човешка фигурка, намерена заедно със златното съкровище от Хотница.
осега зла гни идоли са известии само от България. Единият е намерен в Русе а
другият - в с. Кошарица (Кашлъдере), Бургаско.
Златният идол от Русе* 1 е в музея на Букурещ. Той е бил намерен около 1928 г.
при изкопаването на яма за ледница. Ямата съществува и сега 25 м южно от селищната
могила до Русе. Според разказа на бившия собственик на тази ледница при изкопните ра-
оти са намерени и човешки кости, както и части от глинени съдове. На същото място
южно от могилата има тънък културен пласт от каменно-медната епоха. Златният идол е
изрязан о г тънка пластинка. Подробностите на човешкото тяло са предадени с дупчици,
грапчинки и резки. Стилно и технически той по нищо не се различава от плоските костени чо-
вешки идоли от Русенската селищна могила. Няма допирни точки със златните идоли от Хотница.
Златният идол от Кошарица2 се намира в Археологический музей в София.
И този идол, както и русенският, е направен под влияние на плоските костени човешки идоли.
Намерените в Хотница четири златни идола се различават както по стил, така и по
начин на наработка от споменатите по-горе два златни идола от Русе и Кашлъдере. Тре-
тирането на човешкото лице е много примитивно.
Най-близки аналогии на златните идоли от Хотница както по форма, така и по из-
пълнение са двете златни пластинки, открити при археологически разкопки във Видра
(Румъния).3 Те са нар^чени висулки и според нас неправилно се смятат за внесени от
другаде. И двете имат паралели в намерените в Хотница идоли. Едната висулка е подобна
на първата описана наша пластинка. Различава се само по това, че горната й част е по-
висока и по-тясна и двете хоризонтални дупчици са пробити върху нея, а не в кръглата
част, както е при хотнишкия идол. Втората висулка от Видра по нищо не се различава от
третата описана наша златна пластинка. Липсата на химически анализ на златото, от което
са направени висулките от Румъния, както и на подробно описание не ни позволява да на-
правим по-задълбочено сравнение и изводи по отношение на златото и начина на наработка.
Златните идоли от Хотница имат паралели и в Тесалия.4 В югозападната част на акро-
поле в Сескло е намерена златна висулка в среда, отнасяща се към епохата на рисув.шата
керамика. Висулката има кръгла форма и дупчици за окачване. За съжаление повече под-
робности за нея не намерихме в цитиранага литература. Също така липсва рисунка или
фотоснимка, за да се направи по-пълно сравнение.
Както златните идоли от България (Хотница и Русе), така и златните „висулки
от Румъния и Гърция са открити в културни слоеве с рисувана керамика или с други мате-
риали от същата епоха. Това обстоятелство също така допринася твърде много за правилното
датиране и отнасяне на тези златни предмети към предметите, свързани с развитието на
култовете през каменно-медната епоха. Идолната пластика от глина, кост, мрамор и злато
се развива най-много в Балкано-Дунавската облает, гдето рисуваната керамика през тази
епоха достига до най-голямо развитие.
От казаното дотук става ясно, че най-близки аналогии на златното съкровище от
Хотница са златните „висулки" от Румъния. Долината на Долния Дунав през каменно-
медната епоха представлява облает с една и съща материална култура. Произходът на
златото от което са правени златните предмети от тази облает, засега остава неизвестен.
ГБ. V. Rose tti. Steinkupferzeitliche Plastik aus einem Wohnhfigel bei Bukarest. 1PEK, 12, 1938, 44.
i Vidra. Bueu,es«. 1934 23. «6р. 37 29. табл. Ш. 3.
. W.c” and M. Thompson. Prehistoric Thessaly. Cambridge. 1912. 74.
на Долния Дунав. Поради липса на хиМщ
” Болгария и Румъния още не може Да Се
златото. Само подробният химически анализ
произхождащи от Балкано-ДуНав_
46
„„те вводи» в същата облает ~
чески анализ на останали става на
направи сравнително проучван ата епоха,
„а всички златни предмет,, от каменно-медн за пронзхода на самородното
ската облает, ,пе ни даде възможност да pa I може да се говори „ за
злато, от което са направени предметите „редмети по форма, начин на „3.
гдето са били изработвани. Разнообразием засега об|Ц център на
работване и естетически вкус не ни позвол приеме, че всички предмети От
водство. Освен това по същите причини не' ‘ Дк0 СЪПОСтавим златните идОли
злато са изработвани в една 0ГРа™чена русе и Кошарица, става веднага ясно, че те
от Хотница и Видра със златните ид . ИЗПълнение. Хотнишките идоли имат
се различават твърде много по сти България. Като се вземе под внимание
най-близки паралели между н^он « И Д g с глинените идоли, трябва да отнесем по
примитивната им наработка и тяхната р • ппРЛц появата на пплп
h пнотил г-ктгплвише от Хотница преди пияна1а на плос-
време хотнишките идоли и цялото златно съкро
ките костени и мраморни идоли.
В началото отбелязахме, че сградата, в която беше намерено златното съкровище,
се отличава от останалите жилища в същия жилищен хоризонт по своето местоположение
(намира се почти в средата на селището), по размерите и формата (почти квадратна
и твърде малка), по инвентаря, вътрешното разпределение и украса. Макар и малка,
тя е била разделена на две помещения. Освен това липсата на пет, огнище и
хромел показва, че сградата не е била предназначена за жилищни нужди. От зна-
чение е също така обстоятелството, че всички предмети от нея се откриха във вът-
решното помещение. В същото помещение чрез изместване навън на три кола от северната
стена се е образувала една ниша, в която бяха открити златните предмети. Отвън сгра-
дата е била боядисана с червена боя, чиито слаби следи също се откриха. При разкопава-
нето на русенската селищна могила се намериха няколко къса от стенна мазилка,1 укра-
сени с геометрични орнаменти, изпълнени с бяла, червена и жълта боя. Тези късове от
хкрасена стенна мазилка тогава евързахме със съществуването на култова сграда в сели-
щето. И в русенската селищна могила следите от култова сграда се откриха почти в цен-
търа на селището. Трябва да се има пред вид също така, че част от източния сектор на
могилата в най-горните Пластове е разрушен от дълго обработване. В действителност из-
от сграда X. 4 е имало също толкова жилища, колкото и западно. От казаното
пп Л СТаВ1 ЯСН°’ Че ТаЗИ СГрада се е отличавала както по своето местоположение, така и
по своята форма и украса от останалите жилища на селището. Като се вземат под вни-
и намерените в нея предмети кактп и вземат под вни
е „мала култово предназначен. вътРешн°™ и Устройство, трябва да примем,
Както споменахме и в начало™
разкрити през 1956—1957 г., намеоихме ИНИТ6 ТЭЗИ Сграда’ а също и остана'
което са заели пп непокътнати. Предметите в жилищата бяха
Обстоятелството, че златните предмети се ра3рушаването и опожаряването на селището.
до северната стена на сградата, показва че°Ткриха аРъснати на малко пространство близо
мирали на някаква подставка. а или Окач^ни на стената или са се на-
много от малките глинени ж
вешки „доли са „осени на наннз. Глиненнт/)!. Фигурки’ а също и плоските костени но-
на златните „доли от Хотница, също са били „„Т0"4™’ К0ИТ0 “"О™ прилив
изостаналите в развитием си’народн’го “стТ ” П°ДКре,,я ” 0Т «нографските
‘ ГА.геа«в. ИАН, хх,. и островите "а Великин океан „ Африка.
ПО (
мание
че тя
лите,
в това положение,
РАЗКОПКИ В ПЕЩЕРАТА САМУИЛИЦА II
Н. ДЖАМБАЗОВ
През 1957 — 1958 г. Археологическият институт и музей при Българската академия
на науките продължиха разкопките в пещерата Самуилица II до Кунино, Врачанско.
I лавната задача на тези разкопки беше да се открият нови находки, конто заедно
с материалите от Темната дупка при Карлуково1 * и пещерата Пещ до Старо село, Врачан-
ско,- да ни позволят да обогатим нашите знания за живота на палеолитния човек по до-
лината на р. Искър (обр. 27). Материалите, конто открихме, ни помагат същевременно да
установим една по-точна хронология на късния палеолит у нас, а също и връзката на тая
култура с палеолита на съседните на Вългария страни.
Досегашните оскъдни
данни, конто имаме, не поз-
волиха да се направи опит за
разрешаването на тези въпро-
си. Всички материали, добити
от пещерите и откритите на-
ходища, с изключение на дол-
ните Пластове от пещерата
Бачо Киро до Дряновския ма-
настир,3 се отнасяха към
ориняшката епоха. Но тази
датировка беше производна.
Онези, конто я поддържаха,
не държаха сметка за тех-
никата на обработката и за
геологическата възраст на
Обр. 27. Карта на палеолитните находища по Искърското дефиле
1 — Пет до Старо село ; 2 и 3 — Самуилица 1 и II ; 4 — Темната дупка до Карлуково
находките.
Пещерата Самуилица II
от селото (обр. 28). Засега тя е
се намира в най-горната
най-богатата с културни
част на Малкия дол северно
останки пещера по долината
на р. Искър. В нея бяха открити материали, конто показват, че къснопалеолитната кул-
тура в тая пещера има много общи черти с културата на много други къснопалеолитни
находища от Югоизточна Европа. Между находките има и такива, конто сочат и за изве-
стно своеобразие на тази култура, факт, който идва да потвърди непригодната вече система
на Г. Мортиле (G. Mortillet) за хронологичната класификация на палеолита.
Културните останки, главно оръдия за производство и животински кости, се раз-
пределят в три лежащи един над друг Пластове (обр. 29).
1 Р. Попов. Пещерата Темна дупка. София, 1931.
, н. Дж1„6а,о„ лД<7» SC„, о, рте.
, о. G.rrod Excavauon, m Ш С « Ba h« К,
historic Research, Bulletin 15, 1939, 46-84, пак там, к. г Р
Kiro, 85—126.
Обр. 28. Общ изглед на пещерите Самуилица
I и II до Кунино, Врачанско
Пъовият или долей пласт, дебел 0,60 ч
‘ „ от светложълтеникава глина, конто
се пствено лежи върху стерилни по-тъмни
Грос ОЙКИ, разкопани на дълбочина до 6 м.
Р Кпемъчният материал от този пласт
съдържа голямо количество твърде груби по
форма късове, пластинки и други със сив цвят
мбп 31) Сравнително по-малко на брои са
готовите оръдия. От намерените нуклеуси
иного са с неправилни геометрични очерта-
„„я. Те са доста удължени и със значителни
РаЗМеСтъргалките, около 30 на брой, са на-
позвени от удебелени кремъчни късове. Рабо-
тещото острие е дъговидно изпъкнало или
право, ретуширино откъм едната страна на пла-
тези оръдия засега е трудно да се направи, за-
стинката. Една по-пълна характеристика на
щото те почти не притежават типични черти. Изобщо трябва да се подчертае, че находките,
конто са проучени досега, показват запазен мустерски облик. Изясняването на този, както
и на много други въпроси ще бъде направено при бъдещите разкопки, когато се открият
нови находки. Това е доказателство, че селетската култура, застъпена у нас и в други
пещери от Югоизточна Европа, както е отбе-
лязано в редица публикации,1 започва с една
начална твърде ранна фаза, когато производи-
телните сили на обществото се изграждат
върху основата на мустерската техника.
В Самуилица 11 палеолитната кул-
тура се намира направо върху пласт от
стерилна глина. Обилната влага, която се
просмуква през тавана и централната зала, осо-
бено във вътрешността на пещерата, е разло-
жила напълно почти всичкия костен материал.
Костени оръдия, каквито са ни познати от
Дзерава скала, а също така от Темната дупка>
Моровица, Васил Левеки, Деветашката и други
пещери, тук небяхаоткрити.В горниякултурен
пласт се намери костена игла със счупен до-
лен край (обр. 32ж). От различна дълбочина
в трите пласта произхождат разчупени кости
от следните животни: див кон (Equus caballus),
говедо (Bos sp.),^H (Cervus elaphus), коза
(Capra sp.), бобър (Castor fiber), заек (Lepus
sp.) пещерна мечка (Ursus spelaeus), пещерна
хиена (Hyaena spelaea) и др.
В долния пласт се намериха две пар-
чета от ходилна кост, служила за наковалня
която в горната си част е силно насечена.
Наковалнята е използувана за ретуширане на
1 F- PfoSek. Szeletien па Slovenscu. Sloven-
ska archeologia, 1, 1953, 133-164.
Обр. 29. Профил на пластовете в nemepaia
Самуилица 11
/ горем пласт ; // — среден пласт ; III дол611
палеолитен пласт
4SF
кремъчни оръдия. Това е
рена наковалня. В основния°Р°Т°' Нах0Дище след пе[йерата Бачо Киро, където е нг
двете страни с два каменни ПппЛ°И ДОЛНИЯ пласт е открито огнище. То е закътано
лени и пепел достига до П ем « * КРЪ™ Ф°РМа С
Аис1ига ДО 13 см дебелина. Вылените от
в различимте хоризонти на останалите Пластове
яо гм тИ“ЧИТеЛН° ИНТересни за нас са находките
80 см. 1ои състои от червеникава глина. В него при
да открием две двустранно очукани кремъчни острие-
та, конто дадоха повод разкопките да бъдат продъл-
жени през следващата година. В резултат на новите
проучвания бяха открити осем двустранно обработени
кремъчни оръдия, две от конто даваме на обр. 31 а, е.
Един от тях са къси, със закръглена основа и
наподобяват малък юмручен клин. Други имат формата
на удължени листовидни остриета, доста дебели и
। рубо очукани. Трети са листовидни и закръглени или
та,
сгеснени в долния си край. Последните, както изглежда,
дръжка (обр. 31).
наме-
-J от
диаметър 90 см. Пластът от вы-
горели дървета са разпръснати и
от втория културен пласт, дебел
разкопките през 1957 г. успяхме
Обр. 30. Наковалня от кост
са пригодени за прикрепване към
Морфологичного различие между тези оръдия се дължи по-скоро на качеството на
кремъка, отколкото на техниката на обработката.
От различии дълоочини на средния пласт заедно с бифациални листовидни остриета
се срещат и доста неправилни нуклеуси с клиновидна и призматична форма, а също така
и по-големи кремъчни късове или ядра. Пластинките, както и отломките, отцепени от ну-
клеусите, имат твърде неправилни очертания. До голяма степей техните размери се опре-
делят от първоначалната големина на пластинката. Обикновено те са доста дебели и ши-
роки, а дължината им надминава 10 см. Сред оръдията за производство преобладават
кремъчните остриета с триъгълна форма. Ретуширани са най-често единият или двата на-
длъжни ръба на пластинката.
По-разнообразни по форма са стъргалките. Направени са от сравнително по-де-
бели кремъчни късове с доста неправилна форма. Надлъжният ръб е ретуширан от ед-
ната или от двете плоски страни. Има и такива пластинки и остриета, конто вследствие на
неравномерния двустранен ретуш са силно назъбени, а на места нащърбени от употреба.
Много по-старателно са направени стъргалките от горния слой. Те както по форма,
така и по техника се приближават твърде много до стъргалките от Темната дупка.
За ножовете, ножовидните остриета и други резци са използувани по-тънките и
удължени кремъчни пластинки, ретуширани по дъговидно изпъкналия страничен
ръб особено в горния край на пластинката. Срещат се и резци с притъпен гръб, върху
който се поставил палецът при работа с оръдието. Размерите на тези резци са от b до
10 см дължина и от 3 до 4 см ширина с дебелина средне 1 см.
По цялата дължина на разкопавания сектор се намират речни валутъци, донесени
tvk от пеката Най-често късата им страна е силно нащърбена от продължителна употреба.
Такива почни чакъли са излолзуваки за разцелваяе на пластинки от кремъчните конкреции.
1акива речни чакъл 7 отПаднали при обработката на кремъка, са със запазена
Значително количество ^7;jXCTaB ' силиРкатна „ли варовита в зависимост от хо-
първоначална обвивка-К°ра’ 0 пр0ИЗХ0ждат кремъчните ядра.
ризонта на скалния масив, о Самуилица II имат най-близки паралели със селетската
Всички кремъчни оръди пещерата Селета (Szeleta) в Унгария? добива
култура. Тази култура, получи. на Средна и Югоизточна Европа. У нас тя е от-
различни оттенъци в различните
1 j. L. Cervenka. Pravek zone ceskych. Brno, 1927.
7 Археология, кн. 1—2, 1959
Обр. 31. Оръдия от кремък от средния културен пласт в Самуилица II. Разкопки 1958 г.
а и ' ~ очукани листовидни остриета ; в - ножовидно острие ; в - стъргалка ; г - дискивидна стъргалка ;
д — клиновиден нуклеус
Крита за пръв път в пешерата Самуилица, надето се среща във всички хоризонти на
долния и средния културен пласт. Тук обаче тпабпо по ™
- иоаче тряова да подчертаем, че независимо от усъ
вършенствуването на техниката на ооъпиятя » и
доста грижливо направени оръдия Подобии нахи™ съши слоеве се срещат гру
Бала (Balia, в Унгария,. Дзерава П03На™ °ще “ от ПеШеРУ
и други в Чехия,’ а по на север от Луна» Skala), Ивановне (Ivanovze), Банка (Banka),
и другаде в Румъния’ а също така и от ПеЩерата На»ДРУ (Nandru), Йосашел (Iosa$el)
ъшо така и от Пешерата Басил Левеки до гр. Ловеч, ДеветаШ-
находища в България.
и другаде в Румъния;
ката пещера4 и други къснопалеолитни
.tei.iv,is38St“li1' Pa,“'1,ik"" S1“""ska
2 F. ProSek. Ц. c., i ' .
8 C. S. Nicolaescu Pl
dkarpatskej Rusi. Spisy historick^ho album Matice S'°vetl
табл. 11—VI, V и VII.
des dernieres recherches. Dacia I lOiT^r ? Paleolithique dans la Reouhlin,^ n . i,1tnifere
“ ,T. a,e pa"“
51
Третият или горният
едри скални блокове, се състои'о ПЛаст’ който лежи под варовитата сталагмитна кора и
стът постепенно преминава в г/Т Л°КаЖ и светложълтеникава глина. В долната си част пла-
дебел 0,80-0,90 м, от който °’ДребнИ камъни> примесени с жълта глина. Този пласт,
към вюрм III или бореално времТИкеЖаВаМС гю'малък бР0Й кремъчни оръдия, принадлежи
От оръдията, разкрити tvk УЛ1УРните останки се отнасят към края на палеолита.
Главният материал, ’or XT' п<м<аРа™Р»><« ™нове.
мъкът. Той има сив светлоси лравени оръдията на труда и оръжията, е бил кре-
мериха и множество пластинки30^™ устроен цвят- В ГОРНИЯ слой на този пласт се на-
който те се отличават от нахоп™™ ПОЛупрозрачен кРемък с восъчен или черен цвят, по
произхождат повече от сто необил^ П°'Долулежащите Пластове. От различна дълбочина
пия л зя няппяпя-го в необработени кремъчни къса, използувани като суров мате-
ппи пазпалането Н3 °РЪДИЯ’ Подобни кремъчни конкреции или части от тях, получени
при разпадането на сенонските варовици, в които е оформена и самата пещера, изобил-
ствуват в олизката околност. Това обстоятелство, както и много други данни показват, че
Пр^ дния период, когато пещерата е била обитавана от човека, кремъчният материал
е ил под иран и донасян тук от далечни места. Оръдията от този пласт показват
много общи черти с оръдията от други къснопалеолитни находища у нас, като Табашката
пещера при Ловеч, Деветашката пещера1 и др. Там, а също и в съседните на България
страни тези оръдия са хронологичен белег за края на палеолита.
На 0,30 м дълбочина в горния пласт се откри един амулет от зъб (dentes canini)
на вълк (обр. 32, е). Задният край е с пробита дупка за окачване. В същност това е пър-
вият амулет от тази епоха, намерен досега у нас.
От същия пласт произхожда един пробивач, направен от кремък със светловосъчен
цвят (обр. 32, г). Този предмет е засега единствената по рода си у нас находка от това
време. Останалите пробивачи са с незначителни размери, айв повечето случаи силно
фрагментирани.
Заслужават внимание и микролитите от тип гравет. Направени от тесни, тънки и
удължени кремъчни пластинки, ретуширани по надлъжния ръб. Размерите им се движат
от 2,5—4 см дължина и ширина от 0,3 до 0,5 см (обр. 32, д).
Подобни находки, познати от пещерата Пещ, Побитите камъни (Дикилиташ), Варнен-
ско,2 придобиват особено научно значение.
Останалите кремъчни оръдия са доста груби, а повечето от тях представляват кре-
мъчни отломъци или пластинки без ретуш, използувани при различии случаи. Очевидно на-
стъпила е известна промяна в икономиката на тогавашното общество, която е дала отра-
жение върху целия комплекс. „„„„о,.
Следователи тая култура вместо мадленска по-правилко ще бъде да се нарнча гравет-
оосоацир няпоследък намира много привърженици сред изследвачите/
ска култура, което наименование напоследьк и________ Д тл________„„„„„„ ^мирИП
Еднаквите физикогеографски
са дали отпечатък върху развитието
дупка и Пещ много от 1 .
от Самуилица II. От това
дава Р. Попов, не е убедително. В под^р qt
зано от Д. Гарод (D. Garrod) за нах
Темната дупка не съответствуват на нито
и изкуство, 1957, 18 сл> , erntii otevrena sidliste aurignacke па
2 J. Pet r bo k a J. bent i .
sku. Sbornik Narodnihi musea v Praze, , . Redigee par Jiri NeustUpny. Миаёе National de Prague,
з Chronologie prehistonque de la Tobe
Departement de Prchistoire, Prague,
и социални условия по Искърския пролом безсъмнено
на къснопалеолитната култура. В пещерите Темната
кцемъчните оръдия сочат най-близки паралели с кремъчните оръдия
Р може да се заключи, че датирането на материалите, което ни
нашето определение е и мнението, изка-
Темната дупка: „Културните останки от
от ориняшките нива на пещерата Бачо
страна. Археологически открития в България. Наука
„Pobitich Kamenech" u Varny v Bulgar-
52
от Самуилица
11. Разкопки
1957—1958 г.
Обр. 32. Оръдия от кремък и кост
а ~~ стъРгалка » г — пробивая : д — миипппчт *
(а-лс и а—к - от горния палеолитен пласт)" з^Тож-6 ~ амулет ’ ж ~ костена игла ; и—к — ножове
л — стъргалки от средняя палеолитен пласт
53
Киро при Дряновския манастип “1 i/,,-
имят яя ия,,о™ рФеМ'ьчните оръдия на тая култура по долината на
р Искьр има! за начало не възншгиа
пикването на ламеларната „индустрия* от ориняка, а една
ранное у ура, която продължава традициите на мустерската техника.
В нашата стлана
г ската култура, която има свои специфични природни и со-
циални основи на своего вьзникване, е преминала не през установените за късния палеолит
епохи (ориняк, солютре и мадлен), а през селетски периоди, в края на конто се утвърждава
I раве 1 скага култура. Какво културно влияние е оказала мадленската техника, засега трудно
може да се каже с положителност. Този въпрос, както и въпросът за разграничаването
на О1делните степени от развитието на селетската култура у нас, ще бъде предмет на
бъдегци проучвания, когато се направят по-пълни и цялостни разкопки и се съберат допъл-
нителни данни, въз основа на конто да се установи относителна хронология и периодизация
на к ьснопалеолитната култура в българските земи.
i D. Gar rod. U- c- CTP- 75’
ДУБЛИ КА ЦИИ
НОВИ ДАННИ ЗА КРЕПОСТТА НА ФИЛИПОПОЛ
Л. БОГУШАРОВА
Останките от «репостните съоръжения на Филипопол, известии с името „първата"
или „вырешната" крепостна стена, заемат склоновете и високите места на трихълмието
ебеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе.1 2 През 1957 г. във връзка със закрепването и запаз-
Обр. 33. Крепостна стена. Сектор ул. „Витоша*
ването на по-значителните сектори от крепостта се извършиха частични разкопки около
крепостния зид.- Бяха проучени следните сектори: 1) на ул. „Витоша" (обр. 33) и 2) при
църквата „Св. Константин и Елена" (обр. 34).
Сектор на ул. „Витоша"
Разкопките се проведоха между точки А—А1 с цел да се разкрие ширината на сте-
ната и нейното вътрешно лице (обр. 35). Разкопа се площ от 10 на 5 м. Когато се разкри-
ваше вътрешното лице на крепостта, се попадна на два каменни зида — зид № 1
и зид № 2, разположени перпендикулярно един към друг, и част от тухлена зидария
(обр. 35 а, б). Зид № 1, който вървн непосредствено до крепостта, е широк 0,80 м и има
банкет, широк 0,10 м (обр. 35 а). Последният започва на височина от 0,50—0,50 м (обр. 35 а, С).
Граден е от домен камък и от отломъци от по-стар градеж от тухли, вторично използу-
1 Археологическите проучвания, извършени във връзка с благоустрояването на Пловдив, установяват,
че в периметъра на трихълмието се издигала и втора крепостна стена, чиито следи остават дълбоко под терена.’
Срв. Д. Цончев. Принос към старата история на Пловдив. София, 1938, 57 сл.
2 Разкопките се извършиха от 6 юли до 12 август 1957 г. със съдействието на Вера Коларова, архитект
при Окръжния музей в гр. Пловдив.
> ~ взето. е много ронлив.
вани. Хоросанът съдържа едър ПЯСЪК ИМа ^“Тсе^различава от зид № I. Двата зида
х: № TxZ
нито помежду си, нито с т^хления град , гилно чепвен и много наситен с едри
еа»°вв»т ’ XT фуги" 'и покрива почти цялата дебелина на тух-
^те <обР 35 П За да се извека стратиграфията на каменната и тухлената зидария, на-
„₽'сон«ж (размере 2,7на ,,60 м), чрез който зид № , бе пресечен през и^рината.
От получения профил се видя, че зидът стъпва върху пласт от пръел, деб , , ,
лишен* от културни останки (обр. 36). Под пръетта се разкри настилка от тухли, нивото
клято е с 1 М по-високо от основата на крепостта. Размерите на тухлите от настилка га
са: 0,31 на 0,31 м, 0,30 на 0,30 м, 0,32 на 0,32 м,
0,295 на 0,30 м при дебелина
0,04 — 0,042 м. Очевидно пред-
назначението на каменната и
тухлената зидария не е било
в зависимост от крепостта. Сек-
торът от крепостта трябва да е
бил изграден много
комплекса, разкрит
ствено до него.
Крепостният
Обр. 34. Крепостна стена. Сектор „Св. Константин и Елена”
по-рано ОТ
непосред-
зид, раз-
крит между точка А—А1, е де-
бел 2,30 м (обр. 35). На външ-
ното лице от каменни блокове,
наподобяващи квадрова обра-
ботка, отговаря вътрешно лъце,
изградено от сиенитни туфели,
конто ояха разкрити напълно чрез един допълнителен сондаж. Туфелите са в шест реда и
имат следните размери (от горе на долу): първи ред — 0,23 на 0,12 м; втори ред — 0,14 на
0,Юна 0,80 м; 0,27 на 0,24 на 0,23 на 0,18 м;0,25на0,21 на 0,24 на 0,21 м ; трети ред —0,10 на
0,08 м, 0,39 на 0,37 на 0,12 м,0,24на 0,23 на 0,11 на 0,09 м ; 0,19 на0,18 на0,12 м; четвърти ред —
0,36 на 0,16 на 0,12 м; 0,32 на 0,20 на 0,15 м ; пети ред - 0,33 на 0,30 м; 0,33 на 0,14 на 0,09 м ; 0,24
- а
Обр.
„Витоша”. Разкопки
а
35. Крепостна стена на ул.
1957 г.
на0,16 на 0,14 м;шести ред - 0,18 м; 0,18 на
стият ред стъпва върху скалист терен, нивото
0,16 на 0,12 м; 0,19 на 0,14 Q;
. ------ '-к'-", пипою на който е ичпямиаил „ “ '
дялан камък (0,92 на 0,54 м), поставен на дебел хоросанов naZ ы ЗИДЭРИЯ 1
трешното лице от туфели е по правилата на редовата зидаоия кя Р’ Изграждането
И тук хоросанът е бледорозов, смесен с tvyjipm „ > а го Фу i ите са замазани
на 0,1(5 м. Ше-
। от грубо
. j на въ-
И тук хоросанът е бледорозов, смесен с тухлен прах иГс^аб^нГсит^ 3аМаЗЭНИ с Х0Р°сан.
с малки парченца тухли.
57
се състои отРломенеМГеКТ°НЪГ) МеЖДу вънШното и вътрешното лице на крепостния зид
хоросана, употребен ппиТ Х°Р°СаН°В РаЗТВ°Р> П°СЛедният -щата фактура както
показаха че емплР Р - 1урирането на редовете от туфели. Сондажните проучвания
използунян ктонът стьпва върху скалист терен и за изравняване на основата са
зползувани и по-големи ломени камъни. Хоросанът с тухлен прах запазва фактурата си
снова!а до 3 м височина, където започва да става по-белезникав и наситен с по-едри
гухлени късчета. Линията, която разграничава двата вида хоросан, минава на 0,60 м по-
високо от нивото на облицовката от големите каменни блокове. В съшност тя минава
през горните части на запазения крепостей зид, откъдето започва смесената зидария, и то
точно под първия тухлен пояс от четири реда тухли (срв. обр. 36). Запазен е един пояс1
1ухли с размери 0,35 на 0,35 на 0,045 м и 0,36 на 0,048 м. Каменната зидария под пояса
от тухли е висока 0,70 м (а фугата при тухлите има ширина 0,025 — 0,035 м), т. е. тя е
по-тясна от дебелината на тухлите.
Очевидно в този сектор на крепостната
времето известии преправки и заздравявания.
стена са били извършени с течение на
тяхното хронологично изясняване и но-
За
специално за уточняване времето на първо-
началния градеж на крепостта особено важно
е да се определи градежът от долната част
на крепостния зид под смесената зидария.
Във връзка с това извън гореизтъкнатите
подробности за градежа на крепостната стена
твърде интересни са и наблюденията, конто
непосредствено могат да се получат от външ-
ното лице на стената по продължение на
целия сектор при ул. „Витоша".
Външното лице на крепостта, изгра-
дено от големи каменни блокове от сиенит и
риолит, започва непосредствено от скалистия
терен и се издига на височина 2,30 — 2,60 м.
Влоковете са в три хоризонтално наредени
един до друг реда, конто нямат навсякъде
еднаква височина. По място и ред те не по-
казват определена система.
Те са различии по размери <—
1 -глпп I тухлеи пред крепе
и форма. Наред с това |
част от облицовъчните ка-
мъни носят явно белези на
вторично използуван материал.
ват
вата плоскост
жило нареждането им да стане в
Така например блокът с
за колебанието на строи
сигурно доказателство, че
блокове. Към тезп н<-----
на лице-
по лице-
е нало-
зависимост от възможностите за тяхното приспособяване.
Обр. 36. Профил на крепостната стена. Ул. „Витоша"
каквито са блоковете, на конто правоъгьлната форма
га част е нарушена от едно изрязване в I'-образно сечение илипъкс издълбани дупки
(обр. 35). Повторного използуване на блоковете в крепостния зид
' ' , _______ _ 'ГН ППиГПП
вдлъбната хоризонтална хаста от горния ред (обр. 33) посочва,
теля да го пререже на две части и едновременно представлява
са търсени различии възможности при нареждането на каменните
яблюдения трябва да се отбележи и една твърде интересна подробност.
по™- .Ьоома наподобяваща квадровата обработка, за хоризон-
| |р„ блокове с "аРал“° ;леэн„ с’коби в П-образна форма (обр. 37), докато ври дру-
тална връзка са упогреоег белезите На повторно използуван материал,
гиге облицовъчни камъни, коню фактът че „хоризонталните редове, не са
железните скоби не се срещат. гло .а ж
и носи белези на преправки, извършени в зависимост от строежа
! Вторнят пояс от тухли е повреден
на къшите, построен» върху крепостта.
8 Археология, кн. 1-2, 1959
58
„ ппяяилни U1 което е смуща-
еднакво високи и правилни,
вало предишните изследвачи, е белег
„реправка, „звършена сравнително по-късно в
крепостния зид.
Подробностите, които се установиха от
разкопките относно начина на градеж и упо-
требения строителен материал, не ни дават
възможност да идентифицираме нито първона-
чалния градеж на стената, нито неговата пре-
правка с псевдоизодомния начин на строеж и
по ред съображения не можем да го отнесем
към времето на македонското владичество в
Тракия. Напротив, тук имаме основание да гър-
сим паралели преди всичко от римското строи-
телство, тъй като елементите, които охаракте-
ризират и изясняват градежа под смесената
зидария, потвърждават мнението, че са изпол-
Обр. 37. Желязна скоба. Детайл зувани римски принципи при изгражданею на
крепостния зид. Няма съмнение, че крепост-
ната стена на ул. „Витоша- може да се свърже най-рано с ранната римска епоха в Тракия.
За едно по-голямо уточняване обаче твърде много ще допринесат и резултатите от раз-
копките, които биха се направили при сектора на ул. .Д-р Стоилов-.2
Сектор при църквата „Св. Константин и Елена"
Проучванията тук се направиха с цел да се разкрият основите на крепостната стена
по цялото продължение на сектора (обр. 34). Копа се по дължината на стената, като
сондажът започна на 2 м от останките на Крылата кула и стигна до оградния зид на
църквата. Основите на крепостната стена стъпват на скала и се откриват на дълбочина
0,90 м в продължение на 6 м в посока към Кръглата кула, след което те стигат до 5,50 м
дълбочина от сегашния терен.
Наблюденията, направени при разкопките на сектора, показаха, че крепостният зид е
бил иззидан в основите и в надземната си част по едно и също време, тъй като не се от-
криха следи от никакви преправки по дължината на целия сектор. Отличителните белези на над-
земната част на стената, градена със смесена зидария, са следните: хоросанът е червен и силно
наситен с едри късчета тухли. Фугите в поясите от тухли са по-широки от дебелината на тухлата.
Дебелината на тухлата е 0,048 — 0,05 м. Поясите се състоят от по пет реда тухли. Секторът при
църквата „Св. Константин и Елена“ трябва да се отнесе към ранновизантийските строежи (VI в )
Резултатите от проучванията на „вътрешната" крепостна стена, както и резултатите
от проучванията на античния Филипопол през последните години относно неговата топография
и развитие3 поставят и настоятелно изискват разрешаването на следните въпроси- връзката
на акрополния град с града, който се е развивал в низината, и ролята и значението на кое
постните съоръжения за топографското „развитие“ на Филипопол. Очевидно Филипопол
през римската епоха не е бил военно-стратегически център4 и неговото разрастване е въпвялл
успоредно с разрастването на неговото значение като център на важни съобщителни аптепии
" кат° административен и културен център на една обширна градска територия ₽
1 Д. Ц о и ч е в. Ц. с.
' I радежът на стената на ул. „Д-р Стоилов" по вьншни наблюдения
3 Т. (ерасимов. Монета
шла на ул. Витоша". Долната част от зида сголеми облицовъчни'ка7ь7и °Т Градежа на сте‘
у ш а р о в а. Нови данни за Филипопол през римската епоха. ГМПлО II 1956 111' ’ 1949, 189 ’ Б °'
ГСУИФФ, Л/^40. 11Р0УЧВаНИЙ ВЪРХУ П0“е ~ ° нашите земи през римско време (1_Щ
НОВИ ДАННИ ЗА МИНАЛОТО НА СТАРА ЗАТОРА
Д. НИКОЛОВ
Днешният град Стара Загора лежи върху развалините на античната Августа Траяна
( ерое) и средновековния Воруй. Паметницн от неговата стара култура се съхраняват в
тарозагорския, Пловдивския и Софийския музей. По улиците и дворовете на града и до-
сега се белеят части от колони, капители, корнизи, фризове и др. При изкопи често се
попада на антични постройки и улици.
През 1955 г. Старозагорският музей бе уведомен, че като копали яма за вар на
ул. „Столетов1' № 55, открили дебела антична стена. На мястото веднага бяха пред-
приети разкопки, които продължиха две години. Разкопките дадоха възможност да се
проследят за пръв път културните наслоения под сегашния град и да се осветли в общи
линии многовековната му история.
Разкопаната площ възлиза на около 120 кв. м. Средната дебелина на културния
пласт е 3 м. Разграничиха се четири епохи: римска, ранносредновековна, византийска и
турска. Предримски материали не се откриха. Римският пласт започва от девствена почва
или от скала. Изглежда, че целият терен, на който е построена Августа Траяна, е бил
скалист, покрит на места с пръст, образувана от изветряла скала. Това се потвърди от
наблюденията при още няколко изкопа в южната част на античния град. Нашите разкопки
се извършиха почти в центъра му.
В римския пласт беше разкрита част от сграда и улица. Улицата има посока из-
ток — запад. Планът на античния град е бил ориентиран точно по четирите посоки на света.
Улицата е широка 6,20 м. Постлана е с големи и твърде дебели неправилни плочи. Дебелината им
достига до 30—40 см и е била нужна, за
да се залазят разположените под платното
водопроводи и канали. Улицата е ограничена
от двете страни с бордюри. Тротоари няма.
Уличното платно към средата се повишава,
което дава възможност на дъждовните води
да се оттичат в образуваните от бордюрите
канавки. Каналът минава по оста на улица!а
(обр. 38). Иззидан е от камъни, споени с хо-
росан. Постлан е също с каменни плочи.
Дълбок е 0,90 и широк 0,55 м. От двете му
страни непосредствено под уличната настил-
ка се откриха няколко водопровода от гли-
нени тръби с дължина около 0,50 м и вътре-
шен диаметър 0,10 м. Тръбите имат муфи и
Обр. 38. Каналы, гледан от юг
са влизали една в друга. Споени са с хоро-
РЯН богато наситен със счукани тухли.
Г остоойката започва от бордюра на улицата. Разположена е край южната и страна.
р - о ₽ пячкпита само една зала (обр. 39) и части от заобикалящите я по-
От палата' "°”Р™ Ре запазена външ„ата, височкната на която достнга на места
“оШ1Д0 м ОсГанХ са разрушена почти до основа. Дебелината на външната стена е
60
0,95 м а на останалите 0,80 м. Използувана е смесена зидария с пет реда ту пояс.
Хоросанът е розов. Фугите са равни на дебелината на тухлите. В северозападния ъгъл на
залата е запазена и част от вътрешната мазилка. Тя е дебела около см. Състои с е от
розов хоросан и отвън е оцветена тъмночервено. Боята вероятно представлява само цокъл,
който на западната стена е бил от мраморни плочки, залепени върху дебел пласт хоросан.
Подът на разкритата зала с размери 9,40/9,65 м
е покрит с мозаика, отличаваща се с богатството
на своята украса. Мозайката е изпълнена по следния
начин: върху предварително заравнения и трамбуван
терен е нареден пласт ломен камък. Върху него е
положен пласт от хоросан, получен от вар, пясък и
едро чукани тухли. Този пласт е служел за изравня-
ване. Над него е положен пласт от хоросан, силно
наситен със смлени тухли. Това е хастарът, в който
са набучвани
многоцветна и
Цветове са бял,
и зелен. Наред
от нюансите им. Размерът на камъчетата е от 1,5
до 0,4 см. Преобладават кубчетата, но има и други
форми. Камъчетата са от мрамор, гранит, сиенит
травертин, керемида, а синьото и зеленото са смалт
(стъклена материя).
Композицията е симетрична по отношение на
четирите стени. Тя може да се разчлени на четири
мозаичните камъчета. Мозайката е
сложна по композиция. Основните
черен, сив, жълт, червен, син, кафяв
с тях е използувана и широка гама
Обр. 39. Северната стена на залата с бор-
дюра и част от улицата
последователни пояса и едно централно поле (ем-
блема). Първият пояс, който минава покрай стените,
се състои от три успоредни ивици: бяла, черна и
червена. Вторият пояс се състои от шестоъгълници,
разположени около квадрати. Третият пояс е съставен от допиращи се бели кръгове с
вписани червени квадрати, а четвъртият от бели осмоъгълници, обрамчени с шнур (обр. 40).
В тях са изобразени различии животни: глиган, заек, сърна, куче и др. Централното поле
е разделено с ивица от вълнообразен орнамент на две неравни части. Северната, по-тясна
“Р Ч" “ „»ЯС на
е изпълнена с виеща се лоза и хералдически
разположени фигури на сърни и патки (обр. 41).
По средата на фигурите е изобразена го-
ляма хидрия. Южната част, която е почти
л-вадратна, е заета от голям равнораменен
осмоъгълник, обрамчен с шнуровиден орна-
мент. Осмоъгълникът е постлан с обикнове-
ни тухли. Триъгълните полета, конто се об-
разуват около него, са изпълнени с фигури
на риби, рак и плуващи женски фигури-
нереиди.
На няколко места мозайката е се-
риозно пострадала от попаднали в нея по-
кьсни ями. Същото се отнася и до стените.
Непосредствено до
през залата минава канал в
западната стена
посока север—юг,
61
образуван от големи мраморни блокове-бордюри. Тяхната ширина е около 0,20 м. Шири-
ната на канала е 0,28 м и дълбочината 0,50 м. От вътрешните страни на бордюрите са
издълбани жлебове, дълбоки 0,03 м и широки 0,02 м. Каналът е бил покрит с тухли, фраг-
менти от конто се намериха вътре. Той т.;;;;;аг.а «
запазени и парчета от водопроводни тръби. През
беше разкрит и проследен под платното на
минава и под северната и южната стена. Там са
. < канала е минавал водопровод, който
улицата. Излизал е южно от разкритата зала
Обр. 41. Част от централното поле
на мозайката
Обр. 42. Част от централното поле на
мозайката с надпис
и оттам е бил отправен в югоизточна посока.
поле са запазени следи от гръцки надпис от
само една част, в която се чете EN ¥Г//\. Южно от това поле срещу централния вход е
имало друг надпис, от който е запазена думата А’АЛЛ/Д (обр. 42).
В залата се е влизало от юг през врата, широка 1,30 м. Друга врата със същата
ширина е свързвала залата с източното помещение. Подът на това помещение, както и на
западното е от хоросанена замазка. Южно от залата се откри черна пръст. В източното
помещение бе намерена разрушена пещ, а до нея хромелен камък. Това подсказва функ-
ционалното му предназначение. В западното помещение пък бяха разкрити два мраморни
крака от трон или от легло, оформени отпред с лъвска глава и лапа. На юг от залата
точно срещу входа се разкри пътека, постлана с тухли.
От всичко изложено дотук става ясно, че ние сме разкрили гостната зала (tabli-
num) на богат робовладелски дом. 7я е била разположена в южната част на вътрешен
двор Черната пръст и пътеката, постлана с тухли, показват, че в този двор е имало ра-
стителност. В средата на двора се е намирала чешма, а може би и басейн. Към тях води
водопроводната тръба, която слиза по улицата от север и пресича залата посредством
описания канал. Източното помещение е било кухня, а западното вероятно спалня. Оста-
налите части от дома, а вероятно и главният вход остават на юг. Върху подовете на
помещенията и главно върху мозайката бяха открити въглени от изгорялата дървена
Около тухления осмоъгълник в централното
мозаични камъчета. По-цялостно е запазена
62
. По своята полихромия и
Константин Велики, т. е.
от обстоятелството, че в
конструкция на покривите. Предмети на бита почти не се намериха. Изглежда, че те са
били разграбени преди опожаряването на постройката.
Изходна точка за датировката на сградата е мозайката
сложната си композиция тя може да се отнесе към времето на
към първата половина на IV в. Тази датировка се подкрепя и
мозайката са използувани стъклени кубчета. В нейна полза говори още един факт. Когато
постройката е строена, уличната настилка е била положена. Постройката е сложена върху
бордюрните камъни. А върху уличното платно * -------—
до Константин.
бяха намерени монети от Александър Север
Обр. 44. Същата землянка, гледана от североизток
Обр. 43. Ранносредновековна землянка, гледана
от северозапад
разрушена сградата. Най-вероятно това е ста-
нало
това
оше
По-трудно е да се отговори кога е
през V в., когато целият град е бил разрушен и опожарен. Сигурни доказателства за
няма. Всеки случай мозайката е употребявана дълги години. Някои места са изровени
в древността и старателно са запълнени с хоросан.
Вторият културен пласт е неизмеримо по-беден. В средата на залата върху самата
мозайка се откои по-късен
Обр. 45. Средновековен гроб
строеж от парчета тухли и камъни, споени с кал. Оформиха
се две помещения, долепени едно за друго и с размери
3 на 3 и 3 на 2 м. Отвори за врати липсват. Освен това сте-
ните имат лице само от вътрешната страна. Това показва, че
в тях се е влизало отгоре. За под е служила мозайката.
Ясно е, че имаме работа със землянки (обр. 43 и 44), който
са били облицовани отвътре с попадналите при изкопа
строителни материали от разрушената антична сграда.
В землянката и около нея не се намери нищо друго освен
фрагменти от керамика, която може да се отнесе между
VIII и X в.
Непосредствено над землянката започва третият кул-
турен пласт. От него се вижда, че между X и XII в. раз-
копаната част от града е била необитаема. В очертанията
на малкия изкоп от 120 кв. м бяха открити над 15 скелета,
ориентирани изток—запад и с ръце, скръстени на гърдите
(обр. 45). Това говори, че тук е било християнско гробите.
В гробовете не се намери никакъв инвентар. Само в едно
детско I робче се откриха две костени мъниста и три кору-
бести монети от Мануил Комнин, конто са били нанизани на
63
мерени гробове един - ИЗПОЛЗувано дълго вРеме- За това говори обстоятелството, че бяха на-
Наличието на това В^рху друг’ а в някои бяха прибрани кости от по-раншни погребения.
оачполп-л-Ри ч ГР° ИЩе В центъРа на античния град показва, че средновековният е бил
„„ , 3 много по малка площ. Незастроените части от античния град са се превър-
нали в гробища. r г
оследният културен пласт е от епохата на турското робство. Той изобилствува с
монети, керамика и други материали. Наблизо край изкопа се откри и един от резервоа-
рите на гурския водопровод. Турците са използували римските водоизточници и каналите,
конто довеждат водата до града. Нещо повече, те са използували и системата на водо-
снабдяването, като са построили същите водоразпределителни резервоари из града като
римляните. От тях по глинени тръби водата е отивала по домовете. Нашият изкоп пре-
ряза над десет турски „калема“.
Резултатите от разкопките ни позволяват да направим следните изводи:
Преди всичко те не доказват предположение™, че Августа Траяна е построена
върху по-старо тракийско селище. Тази възможност, разбира се, не е изключена, но в та-
къв случай по-старото селище не е достигало до разкопания участък. Второ. Августа
Траяна е строена по предварително разработен градоустройствен план, идеално ориентиран
по световните посоки. Тя е била типичен робовладелски град, населяван от крупни робо-
владелци и земевладелци. Вогатствата, конто са ограбвани от околното тракийско населе-
ние, са били използувани за неговото разхубавяване и благоустройство. Имало е също
голямо частно строителство. Това строителство не е било прекъснато чак до IV в., към
който датираме нашата постройка. За ширината на улиците, каналите и водопроводите са
спазени обичайните размери. Тъй като освен новооткритата мозайка на различии места из
града са констатирани още десетина, трябва да се приеме, че мозайките са били мода.
От това следва, че в града е имало значително число професионални мозаицисти, по всяка
вероятност местни хора. Не е изключено в такъв случай и материалът да е приготвян на място.
Трето. През V в. градът е бил разрушен. Новите поселници не са имали опита и
богатствата на по-старите му жители и не са могли да продължат блестящата строителна
традиция. С развитието на феодализма градовете все повече и повече западали. Занаятите
и търговията замрели. Зависимото население се занимавало със земеделие и живеело по
селата. Градовете-крепости станали убежище на феодалите и техните военни дружини.
Площта им се намалила. Незастроените части се превърнали в гробища. Такава е съдбата
и на Августа Траяна — Верея. Градът се е разраснал в старите си рамки едва по време
на втората българска държава, когато наново се развили занаятите и търговията благода-
рение на връзките със западните градове Дубровник и Венеция. Такъв са го сварили тур-
ците Такъв е останал и през цялото турско робство.
Четвърто В областта на водоснабдяването античната традиция е останала жива
през цялото средновековие. Тя е използувана и от турците.
ИЗТОЧНАТА
ГРАНИЦА НА СЕРДИКИИСКАТА ГРАДСКА
ТЕРИТОРИЯ ПРЕЗ III В. НА II. Е.
т. ИВАНОВ
--------------1 обширна градска територия, разделена на по-малки
елинипиТнарТчени области (regiones), както узнаваме за връв път от един
Български извор, Плевенски окръг, пос!авен от
известно името само на една такава ооласт
Към Сердика е принадлежала
административна с„ .
наскоро открит латински надпис от с.
г^ап Сеолика (civitas Serdicensium).’ Засега е
в Ха на Тетевенско, а именно Dyptensium или Dyptensis.’ Всяка облает (особено ера-
нична) била защитена от редица укрепления. В територията влизали малки селища, имената
на повечето от които не са известии от писмените извори и епиграфските паметницн. По
пътищата били разположени пътни станции. Въз основа на пътните колони и подставките
за статуи, издигнати от град Сердика, могат да се установят приблизителните граници на
Сердикийската градска територия (стратегия).3 Западната граница е минавала при античния
град Турес (Пирот), отгдето произхождат една пътна колона и две подставки за статуи от
ггьрвата половина на III в. на н. е. Същевременно тя е била граница между провинция
Тракия, към която е принадлежала Сердика, и провинция Горна Мизия. Южната граница
се е простирала на юг от Витоша до територията на град Пауталия и Германия (с. Сапа-
рева баня, Кюстендилски окръг). Северната граница е прехвърляла Хемус (Стара планина)
и е достигала до днешното с. Български извор, Плевенско, при завоя на река Калник в
местността „Припор*.1 2 * * * Като пункт на източната граница се приемаше проходът „Траянова
врата“ при с. Лещахан, Софийско. Най-източната сигурно установена точка на тази граница
доскоро беше с. Лесново, Софийско, което отстой доста на запад от прохода „Траянова
врата*. Оттам произхожда една подставка за статуя, издигната от град Сердика в чест на
Каракала (211—217 г.).5
Изкопните работи, предприети през 1942 г. за новото международно шосе София—
Пловдив Париград при с. Лещахан, Софииско, дадоха възможност да се открият нови
епиграфски паметницн, които потвърждават изказаното мнение, че проходът „Траянова
врата* е действително един от пунктовете на източната граница на Сердикийската стра-
тегия. Работниците попаднали на масивни каменни и тухлени стени на сгради от римската
епоха. Били намерени 25 сребърни монети от Септимий Север, Гета и Гордиан III всичките
управлявали през първата половина на III в. на н. е. Римски тухли с размери 0 32 на 0 32
на 0,04 м могат да се видят и сега в двора на Спиридон Ив. Тодоров, през нивата ’на
коготю минава новопостроеното шосе. Тухлите принадлежат към късноримския период
(IV—V в.). Археологические материали показват недвусмислено че ппи с n₽n,av Р
селите от римското владлчество. Там се локализира Egerica сл„„а„. ' ИМаЛ°
inoupa Hgenca, спомената от античните ити-
1 В. Бешевлиев. Епиграфски приноси. София, 1952, 35.
2 Пак там, 35.
Д. П. Димитров. За стратегиите и за някои градски теритооии в Риме г
Беше\“Х“' ИТзз™. ™Р"’ “’0Р"Я ” **"• |91». * V'’ ”*•
Дяии'ров. ц. с, 138; К al, nk a. Antlke Denkmler In Bulgarlen. Wien, 1906, Nr. 39.
3
137 сл.; Г.
4
5
65
нерарии. Обаче най-ценната засега находка оттам си остават трите гранитни подставки за
статуи, намерени при строежа на шосето. Две от тях имат посвещение на гръцки език, а
третата няма. Върху горната повърхност на трите подставки се виждат издълбаните дупки
за прикрепване на статуите. Те били поставени от град Сердика, както узнаваме от надписите.
I. Гранитна подставка за статуя с горен и долей придав, висока 1,77 м. Основата
на придавите е правоъгълна — 0,67 на 0,65 м. Върху горната повърхност на подставката
е и.здълбана дупка с квадратна форма — 0,05 на 0,05 м и дълбока също 0,05 м. В нея
се е пъхал железен щифт за прикрепване на статуята. На лицевата
страна е издълбан гръцки надпис в 13 реда. Буквите на 6-ия ред са
доста изтрити, обаче текстът може да се възстанови въз основа на
следващите редове. Височината на буквите е 0,03—0,04 м. Лигатура
в думата EEPAQN (10-и ред); Ф^Холаллоу — Фйолаллои (обр. 46).
Текстът гласи така:
’Ауадц TV^lb ’ Ale£avr)Qo —
Tov usyio- v ^eftaoxov ' H
rov xai Ofi- 10. SepdcDV лбллд
бтатог ail- Ел1 ovvaQxias
д. TOy.QO.TOQa ’ lovliov Фг)-
M. AvQTjXi- or EevfjQOT колалаллог.
Превод: „На добър час. На най-великия и най-божествен им-
ператор М. Аврелий Север Александър Август градът на сердите при
съуправлението на Юлий Филопап [издигна подставката].*1 2
Преди всичко надписът е точно датиран. Това е управлението
на император Север Александър (222 — 235 г.). От друга страна, над-
писът съдържа твърде интересни данни за управлението на Сердика3
и особено за кариерата на първия архонт на Сердика Юлий Фи-
лопап. Засега това име е познато от надписа върху една подставка
за статуя от Сердика, издигната в чест на един атлет, победил в Ист-
мийските игри в града, когато те били организирани за пръв път.4
Обр. 46. Гранитна
подставка за статуя,}
издигната в чест на
Север Александър.
Село Лещахан,
Софийско
Името на Юлий Филопап стой начело на листата на агонотетите, които устроили игрите.
Изглежда, че той е изпълнил това обществено задължение вече като висше длъжностно
лице, вероятно като пръв архонт. По такъв начин може да се датира споменатият надпис
върху подставката за статуя на атлет по времето на Север Александър.
2. Гранитна подставка със същата форма както предходната. Висока 1,68 м. Осно-
вата на придавите е квадратна, със страна 0,56 м. Върху горната повърхност на подстав-
ката има четири дупки за прикрепване на статуя. На лицевата страна е издълбан гръцки
надпис (обр. 47 и 48):
1 R a v е п п a s А п о п у m u s. Извори за българската история, П ; Латински извори за българската
история, I. София, 1958, 395; пак там, 20, заб. 17; В. МикОВ и Г. Георгиев. Историческа карта на
Балканский полуостров до IV в. на н. е. София, 1952.
2 Подставките с надпис са прибрани в Ихтиманския музей. Третата подставка се намира в с. Лещахан.
з За avvagx^ се споменава в един надпис от Сердика. Вж. Б е ш е в л и е в. Ц. с., 17, № 12. Там из-
рично е спомената длъжността на първия архонт с израза „а ao/ovxoc (gen. sing.).
«Канаров. Ц. с., 32 и 79, № 10; К а 1 i n к а. Ц. с., № 102.
9 А хеология, 1—2, 1959
66
Превод:
Обр. 47. Гранитна под-
ставка за статуя, издиг-
ната в чест на Марция
Отацилия. Село Леша-
хан, Софийско
На добър час. На Марция
Отацилия Севера Августа,
) съпруга на нашия господар
Филип, градът на сердите
(издигна подставката]. За
щастие/
о и пеп. — (1)Т в ДУмата ’wrotxtAi'av;
т’гаТурИ:4 и ред - ' 5-11 ₽<-*-
f/v Г'Н Формата ywexa отговаря на
'Aya&il
MaQuav ,^таУЛ' п. .
..nv y£V)iQar ^аог,Г
yvvixa tov
ov ^(bv
'H
Место се срешат
3-и ред - HP в ДУ«а«
QN в Чий’’; 6-и ред -
yweim. датиран — управление™ на Филип
И този паметник е тичт
баша (244—249 г.). статуя със същата форма както
3 Гоанитна подставка за ciaiy
Риспчина 150 м. Страна на квадратната основа на при-
предходната. п(датав|(ата има три четвъртити дупки за
закревване «а'статуя. Върху лнцевата страна няма надпис (обр. 49). »
Понеже местонахождение™ на трите подставки за статуи от-
стой само на няколко километра от прохода .Траянова врата-, не-
съмнено източната граница на Сердикийската стратегия в в. на
н.е. е минавала през този пункт. През късноримската епоха тук е била
границата между провинциите Тракия и Средиземноморска Дакия.1
Сингиду-
намерени
Лешахан.
Сердика се е числяла към Средиземноморски Дакия.
През античного селише при с. Лещахан е минавал главният римски път
нум—Сердика— Филипопол—Адрианопол—Константинопол. Останки от него бяха
преди няколко годиниТв 'Ихтиман, който отстой на 7 км северозападно от с.
АГА0Н ТУХН
MAPklANUAKl
AIANWANC6B
ГУЬЕКАТ 6KYPI
XH/AUAI^lAinnH
Н (:Рд IWIOAIC
ат\хшс
Обр. 48. Факсимиле на надписа върху
подставката за статуя, издигната в
чест на Марпия Отацилия
Обр. 49. Гранитна подставка
за статуя. Село Лещахан,
Софийско
При накопимте работ» за нова къща на ъгьла на ул. Ив. Вазов „ ул Братя Милади»о»"
в двора на Мария Георгиева Ботева оаботнипитр °Ратя
_____ раоотниците попаднали на каменната настилка на Р«м
1 Латински извори за историята на България, 1 41
67
ския път. Горната повърхност на пътя се намирала на 0,60—0,80 м дълбочина под сегаш-
ното ниво на герена. Пътят имал следното устройство. Най-отдолу бил нареден един пласт
и камьни, поставени в отвесно положение, дебел около 0,20 м. Следвал втори
междинен пласт, съставен от едър чакъл и пясък, дебел също около 0,20 м. Върху него
е лежал трети пласт от едри камъни, поставени с широката плоска страна надолу и по-
крити с пяськ. Дебелината на пласта е 0,10 м. Цялата дебелина на каменната настилка на
п ьтя е била 0,50 м. Пътят не бил напълно хоризонтален, а леко издут по средата. От-
страни той бил ограничен от каменни бордюри, високи 0,60, дълги 0,35 и дебели
0,30 м. Те допирали до здравата пръст. Ширината на пътя била 6 м. На около 1,50 м на-
страни от оордюрите били забелязани канавки, в конто били намерени животински кости
и фрагменти от римска керамика. Пътят продължава в югоизточна посока през местността
„Секията" (останки от антично селище в центъра на град Ихтиман), напуска Ихтиман,
преминава през местностите „Циганската махала11 и „Мехчийската механа“, продължава
през с. Лещахан, местността „Архатарла11 и се отправя за прохода „Траянова врата“ и от-
там за Пловдив. В северозападна посока римският път може да се проследи под сегашния
площад на град Ихтиман, напуска града и се отправя през местностите „Тепетарла“,
„Дъба“, „Средна гора11, „Морава могила11 и продължава към Вакарел и София.
В Ихтиман научен интерес за археолога представя кварталът „Секията11,2 разполо-
жен в югоизточната част на града. Тук се е простирало антично селище, което е обхва-
тало площ около 50 дка. При изкопи непрекъснато се откриват останки от антични сгради
от римската епоха, направени от камък и хоросан или от тухли, глинени долин, съдове, би-
тови предмети и монети от римската и ранновизантийската епоха. Селището е било защи-
тен© с каменна стена, останки от която видях през м. юни 1951 г. в двора на Петър Ми-
хайлов. Собственикът на мястото беше извадил около 20 кубически метра камък от кре-
постната стена. Стената продължава в съседните дворове. Ширината й е 2,60—2,80 м.
Стената е изградена от каменни и тухлени пояси. На място беше запазен един пояс от
четири реда тухли и леглата на пети ред. Тухлите имат размери 0,31 на 0,31 на 0,04 м. Хо-
росанът съдържа късчета от натрошени червени керемиди и тухли. Фугата между редо-
вете тухли е широка 0,07 м, т. е. тя е по-дебела от дебелината на самите тухли. Всички
тези особености са белег за късния произход на случайно открития фрагмент от крепост-
ната стена. Това е V—VI в. на н. е. Перпендикулярно на крепостната стена била открита
стена от помещение, широка 0,70 м. Помещението било долепено до крепостната стена.
Подобии случаи са известии от много други антични градове.
Интересните находки от Ихтиман и с. Лещахан налагат в бъдеще там да се про-
ведат системни разкопки, за да се хвърли светлина върху непроучени и неизвестни досега
селища в Сердикийската стратегия.
----- т ПТ.ЛЖЯ ня Геопги Попов, бивш асистент при Ихтиман-
. С.еяенияга уегропетвого ™ Р- » Т “L. »я.а Трясет.
“м м”яX«»— ». ~~г™- «9 -
КЪМ КУЛТА НА ТРАКИЙСКИЯ КОННИК В ДОЛИНАТА
НА СРЕДНА СТРУМА
АТ. МИЛЧЕБ
„„ ппп« и лпевността ' като е свързвала егей-
Долината на р. Струма е шрала ва Струма, наричана в древността Стримон,
ския свят с вътрешността на нашите . __ античният Пангей—са тясно свързани
и на изток от нея планината -”1Н',ца резос и дионис.2 Тракийският митически княз
с тракийските митове и сказания за , митове и култове, създадени в доли-
Резос е син на речния бог Стримон/ 5а тракиискше мши j
вата на Долна Струма, намираме много сведения у древните автори, а за земите на Средна
Стоума няма почти никакви писмени сведения.
Долината на Средна Струма представлява затворена облает между I Аалашевските
възвишения и Огражден планина от запад и Пирин от изток, а от юг се загражда от Бе-
ласица и Алиботуш. Земите между Долна и Средна Струма са свързани единс твено с
тесния Рупелски проход, по който е минавал важен път от юг на север и от с евер на юг.
Въпреки че този път не е отбелязан в античните итиненарии и пътни карти,4 той е съще-
ствувал, за което говорят недвусмислено археологическите находки.
В долината на Средна Струма досега не са предприемани археологически проучвания.
От тази облает са известии вече доста находки, но всички са случайно открити при обра-
ботка на земята или при изкопна строителна работа.6
В южната си част долината на Средна Струма се разширява и образува обширно поле-
На 2 км източно от с. Мулетарово (бившото село Шарбаново), Петричко, се намира седло-
винната местност Кожух. Удобното разположение на тази местност сред плодородната
равнинна облает, прорязвана от реките Струма и Струмешица, близостта на минералните из-
вори при Рупите и с. Марикостеново, близостта на Рупелския проход — всичко това е
давало възможност за възникване на голямо селище в древността. Запазените до днес
части от крепостни стени, разкритите архитектурни постройки, грамадни колони и богато
украсени капители, откритите водопроводни тръби и многобройни монети от III в пр. н. е.
до IV в. на н. е., иадгробните плочя.бнтовите предмети, оръдията на труда, оръжията, на-
катите и други ни дават основание да считаме, че тук се е намирад голям укрепен град.
Археологическите разкопки и проучвания през 1958 г. в местността Кожух" и
особено откритите интересни материали и архитектурни постройки напълно потвърдиха
D. Р. Dim it row. Les steles funeraires en forme de medaillnn Няпс in n,
I’epoque romaine. ГСУИФФ, t.XLI, 1944/45, София, 1946 6' G 1 К я ? я 6 I Va ee de la Strouma moyenne a
gottes in Bulgarien. Diss. Pann., Ser. II, fasc. 14,3 сл. ’ Г ° W' Dle Denkmaler des thrakischen Reiter-
2 D. P. D i m i t г о w. Ц. c., 3.
3 Д. П. Димитров. Исторически мотиви в драмата Резос” ИИ л
4 Д. П. Димитров. Медальоны като надгробен паметник'п Д’ Х’ С°ФИЯ’ 1931’ 4'
римската епоха. Сп. Македонски преглед, г. XII, кн. 3, София 1940 63 долината на Средна Струма през
5 Д. Д е ч е в. Култът на Артемида в областта на Спрпия Гт.
София, 1955, 95—109); Д. П. Димитров. Портреты въохе ян РУМ3' Т‘ (Сборник Г. И. Канаров-
Североизточна Македония. ИАИ, т. XIII, София, 1941, 12-17.34 исТ-ТЛ НаДГР°бнИ Плочи от римско време в
62-82 и сл.; G. I. К aza row. Die Denkmaler. . . обр 110 Л‘’ Медальон'ьт като надгробен паметник . . - ,
69
това. Въз основа на досега откритите находки в тази местност считаме, че този укрепен
град може да се отъждестви със засвидетелствувания от Тит Ливий град Петра.1
1 ова предположение бе изказано за пръв път от акад. Г. И. Кацаров.2 Въпросът за
местоположението на древния град Петра ще бъде разгледан от нас при публикуване на
резулгатите от археологическите разкопки и проучвания през 1958 г. в местността „Кожух**.
В следващите страници ние ще се спрем върху един новооткрит в този град па-
метник, който представлява фрагментирана глинена релефна гледжосана плочка с изобра-
жение на тракийски конник. Плочката е открита случайно при изкопна работа на дълбочина
1,30 м близо до мястото, където при археологическите разкопки през 1958 г. е било раз-
крито стълбище от 11 масивни стъпала.
Плочката е отчупена откъм главата и откъм предната част на конника (обр. 50 и 52).
Запазената част има следните размери: ширина в средната част 18,5 см, в най-долната част
15 см, а в най-горната част 9,5 см; височината в средата е 16,5 см, при опашката на
коня 10 см; дебелина 1,1 см; релефът е висок ],6 см и е обрамчен с 0,7 см широка
Обр. 50. Глинена плочка с релеф на тракийски конник
Ь" *
Обр. 51. Обратната страна на плочката
глина с малки примеси от песъчинки. Из-
издава звънлив тон. В отчупената част
____________________ червено-керемиден към обратната страна и лимонено-червен
i има навсякъде червено-керемиден цвят. Върху нея личат
,м прокарани с пръст (обр. 51) по протежение на рамката и на диагоналите. Въз
диагоналните бразди, на конто е запазена пресечната точка, можем да установим
а плочка. Тя е била квадратна, със страна 2b см и със
горната част на ездача (от кръста нагоре) и предната
рамка. Плочката е изработена от добре пречистена
пичането е много добро — при чукане плочката
се разграничават два цвята
към релефа. Обратната страна
бразди 1,2 см. 1
основа на
формата и точните размери на самата
заоблени ъгли. От релефа липсват i
ЧЗСТ На Конникът, препускащ надясно, е облечен с къс, вероятно препасан през кръста
пи ..игт чянъпшваш със зигзагоооразна линия, и с хла-
хитон, силно надиплен и в долната си част завършващ със з н _
мида, от която се вижда само разветвят назад долей край. Обут е с леки ооувки
iT Li vi. XL, 22,23; Г. И. Каца ров, Д. Дечев и др. Извори за старата история и гео-
графия на Тракия и Македония. София, 1949, 157.
а Г. И. Каца ров, Д. Дечев и др. И. с., 171, заб. 73.
70
„ mV служи едно наметало с дълбоки гънки vk-nn
сандали, привързани с каишки. За седло му . чапазено туловипга “ ^а‘
сено в предната и заднага част с малки кръгчета. От коня ловището със
задайте крака онънатн, а предните издигнати в момент на скок. Ясно е подчертан „ по.
ловият белег. Зад коня е нзобразена малка човешка фигура надясно в оързо движение с
протегната дясна ръка към дългата опашка. Главата е отчупена. а 1ъроа личи някакво
наметало, може би хламида, която открива отчасти шлого. Под коня има оягащо куче и
под него змия, от която е запазена само задната част на тялото с опашката. В долния ляв
ъгъл се вижда някакво растение, може би седмолистно маслинено клонче, върхът на което
Обр. 52. Рисунка на плочката
достига до малката човешка фигура и до опашката на коня. Най-долната част на плочката
е украсена с вълниста линия и малки розетки.
’ Релефното изображение на конника се отлнчава със своята много добра изработка.
движение/3 Т₽еТИ₽ЗНИ ““ ” 3KaT0“4"° Ю₽Н°- фИГурата "а кучето има голямо
Както е известно, оброчните плочки с изображение
най-разпространените и най-характерните тракийски паметншч/ 'ракииския бог-конник са
обикновено са малки по размери и са изработени от мрамоо / 3еМИ‘ ТбЗИ ПЛ°ЧКИ1
И тъкмо това последно обстоятелство придава особено • ’ Р°ВИК’ а п°-Р«Дко от глина,
релеф с изображение на тракийски конник. При това т “ 3Hd4eHHe на новооткрития глинен
този вид глинен релеф, който е покрит с глеч °И 6 единственият засега познат от
1 G. 1. К a z а г о w. Demtmaler. . . , 4.
71
Откритите през 1883 г. в Михайловград (Монтана) 10 глинени калъпа за изли-
ване на оброчни релефни плочки с образа на различии божества1 не могат да ни послужат
за аналогия с нашата релефна плочка, понеже те са калъпи за изливане на метални релефни
плочки, и то не на тракийския бог-конник, но на други божества. Тези глинени калъпи
имат много малки размери в сравнение с разглежданата релефна плочка. Художественият
с гил на 1 ези релефни глинени плочки-калъпи се различава от този на нашия тракийски
конник. От тях само една е с изображение на единичен конник, но и тя се различава твърде
много иконографски от нашата. Освен това те са дело на римското провинциално занаят-
чийско изкуство и в тях виждаме отразен религиозен синкретизъм. В тези плочки-калъпи
можем да видим влиянието на култа и иконографския образ на тракийския бог-конник при
развитието на религиозния синкретизъм. Така например откритите многобройни оброчни
плочки с образа на тракийския бог-конник в Мизия са послужили за модел при появата и
развитието на най-ранните релефи на дунавските конници.
I линени фигури на ездачи са открити и в беотийски гробове,2 обаче тези фигури
се различават твърде много от релефния образ на тракийския конник, изобразен на нашата
глинена плочка.
Най-близка аналогия до разглеждания от нас глинен релеф представляват три
фрагмента от глинени плочки с изображения на тракийския конник, изработени на калъп и
открити през 1911 г. в местността Чукуров връх (Средна гора) на около 5 км западно от
с. Виноградец (Карамусал), Пазарджишко.3 Трите фрагмента се различават от нашата
глинена релефна плочка по това, че не са покрити с глеч и са много по-малки по размери-
те са открити заедно с глинени съдове и бронзови римски монети от времето на Кон-
стантин Велики и Валентиниан, поради което се и отнасят към IV в. на н. е.
Известните релефи на тракийския бог-конник, открити в нашите земи, Г. И. Канаров
подразделя на три групи: 1) тракийския бог-конник като ездач, 2) като ездач-ловец, пре-
пускащ срещу дивеч, и 3) ездач-ловец, който се връща от лов.4
От всички паметницн на тракийския бог-конник почти 50% се отнасят към втората
група. Към нея трябва да отнесем и разглеждания гледжосан глинен релеф от местността
„ Кожух1*.
Ездачът-ловец преследва дивеча (глиган или сърна), придружен от едно или повече
кучета, а нерядко в иегова помощ се явява и лъвът. В иконографията на нашия релеф
освен установената схема (ловеца, кучето и вероятно дивеча и жертвеника) тук са за-
пазени и някои елементи, които се срещат по-рядко: придружаващата фигура е застанала зад
коня и особено змията.
Изобразената фигура на прислужник зад ездача, държащ опашката на коня, се
среша често в иконографията на тракийските конници и на трите групи релефи.6 Perdizet
дава приемливо обяснение на тази човешка фигура, намираща се зад конника.6
Изобразяването на змия под конника, напротив, се среща много рядко. Змията
пълзи по посока към жертвеника, който е отчупен. Досега са известии само два такива
релефа от нашите земи: на тракийски конник от с. Караисен, Свищовско/ и на тракийски
iss-
ue и сл.,
! Ив Белков. Принос към историята на религията на Мизия. ИАИ, т. XIV, 1940-1942, София, 1943,
189 обр 247-259; G. I. Kazarow. Ein neues Denkmal zum Kult der Donaulandischen Reiter. Pisciculi,
wfesVn‘=r. Fahren „nd Relten in AI.enrPp. «nd tai alien Orient 1939. 47; 0. Kazarow. RE.
v|, A, 479 исл. Кацаров. Антични паиетаицк ns България. НАД
НАД, т. II, София, 1912, 285.
-1 g. I. К a z а г о w. Die Denkmaler. . .. 5—У.
г. V, София, 1915, 12 и 13, обр. 8-а, б, в ;
6 Пак там, 6.
«Р. Perdizet. RA, 1904, 1, 23.
7 G. 1. Kazarow. Die Denkmaler..., г. II, обр. 262.
п
и в иконография™ и на друга божества в
конник от глава "рифите на Зевс f Паскмевец, Търновско"
™3ек о7с° Копийовци. Кюстендилско.» а съШ в неговия устрем към целта, стой
Наличието на змията, нридружав " а «» Асклепий. Поради това че глиненият
във връзка със смесването на тракиискняхер ,рупйте- в с. Марнкостеново,
р!,еф е открнт в близост с минералннте извори Р r Змията се явява „ релефа вд_
можем да предполагаме, че тя е Мют0 въ„лъШе»ие на душата на херонзира„„я
роятно като въплъшение на самая бо на умрелия според I- Канаров намира
мъртвец. Отъждествяването на змията с ду какт0 е ВЗВВСТно, е бил широко
„зраз у гьрците в no-сетнешния култ на х Р . змията „ „зразива „0 най-раз.
разпространен и в Траки»? Въплъщеннето на душа
личен начин.6 оЛоомяне облика на тракийския херос Д. Дечев
При разглеждане на въпроса ч станал0 в областта между долното
изтъква, че богът-ловец бива свързан с коня и т легенДите за Резос и Диомед?
течение на р. Струма и на р. Марина, къд и образа на митическия тракийски вла-
Между комиозицията на ₽еле*а Евр„пид, можем да открием голяма общност."
детел Резос, възпят от О р, подчертава хтоничния характер на тракийския
Свързването у траките на бога-ловец с коня под -р
б0Г’КОН Откриването на глинената релефна плочка с образа на тракийския конник-ловец в
долината на Средня Струма ндва да нотвърди широкото разпространение на култа на тра-
кийския бог-конник и в тези области. Изказаното мнение от Д. Дечев, че в долината на
Средна Струма е бил разпространен повече култът на Артемида, отколкото тоя на тракии-
ския херос, не е приемливо.9 Тази глинена плочка е била изработена на калъп, а това ни
навежда на мисълта, че такива плочки са били произвеждани масово като дело на худо-
жественото занятие у траките.
Тракийският бог-конник, както и Бендида под образа на Артемида се оформят като
ловни божества в едни и същи области между Струма и Марица. Обаче правилно се гюд-
чертава от Д. Дечев, че „докато в областта на Струма и Места (пък и в Тасос) ловната
богиня Артемида се изобразява винаги като пешеходка, в Мизия и Тракия под влияние на
силно разпространения там култ на херос-конник тя приема в редица оброчни плочки и
образа на ездачка*4.10
Долната част на глинената релефна
широко разпространена през римската
и върху глинените съдове, покрити с 1
1 G. I. К a z а г о w. Die Denkmaler . . ., т. 11, обр. 185.
2 НАД, т. 111, 42, обр. 35.
< О 7\и;,КаЦар0В- Светили,це на Зевса и Хера при Копиловци, Кюстендилско. I
обр. 8, табл. XVII, 4.
z 1 ГНМ, т. I, 170, обр. 139 и 217.
М-. И. Каца ров. Антични паметници из България. ИАД, т. V София 1415 ir
'-KOster. Die ScMange in to grind,. Kunst „nd Mgi0„ (Rc|igions *sci, ’toX
В. Кл_ин1ер. Животное в античной и современной суеверии. Киев 1911 55-’
растении и животных в древной Греции, 288. ’ ’ °’
; Д. Дечев. Тракийският херос като бог ловец СпБАН кн i yy г .
« Perdrizet. Cultes et mythes du Pangee, 1910, 1, 28 ' С°ФИ"' 945, 197~198-
’ Д. Дечев. Култът на Артемида в обла'стт-t й»
Канаров, ч. 11, София, 1955, 95. ' Средна Струма. ИДИ, т. XIX, Сборник Гаврил
10 Д. Дечев. Култът на Артемида. . ., 99
11 О. Fritsch. Romanische GefKsse aik т'ргго c- m .
табл. I и II; Ch. Simonett. Tessiner Graberlelder Basel'^194/ am Kaisf‘rstuhl. Karlsruhe, 1910,
leston. Romen pottery. London, 25, обр. 29-a, 28, обр. 39-’б ’ 15’ Обр' 11 2- 5- I0- ^1 R- J- Char-
плочка е орнаментирана с вълниста линия и
епоха, особено
глеч.
розетки. Розетката като орнамент е
в керамиката terra sigillata,11 а с'ыцо
И АД, т. IV, 105,
, XIII, 2), 62 и сл.;
Катаров. Култ фетишей
73
Мотивът на растение или клонче от маслина в долния ляв ъгъл на оброчната плочка
се среща често върху глинени съдове, особено върху terra sigillata от римската епоха.1
Този орнамент е характерен и за глинени съдове, покрити с тъмнозелена глеч и отнасящи
се към тази епоха.
Глинената оброчна релефна плочка е покрита със светла зелено-кафява глеч. За пръв
път се открива у нас оброчна релефна плочка на тракийски конник, покрита с глеч. Глечта
придава красота на релефа. В местността „Кожух" точно в тази част, където е била от-
крита глинената релефна плочка, са намерени досега много керамични произведения, покрити
също с тъмнозелена глеч.2 Заедно с тези фрагменти от керамика със зелена глеч са открити
и един хромел и няколко монети от III—IV в. на н. е. Зелената глеч в римската керамика се
появява за пръв път през III—IV в. на н. е. ,3 обаче в Близкия Изток, Мала Азия тя се появява
още през I в. пр. н. е.4
Досега са известии от нашите земи над 1400 паметника, свързани с култа на тра-
кийския херос. Всички тези релефи се отнасят към римската епоха (II—IV в.).6
Браздите, правени с пръсти, конто откриваме по тухлите от късноримската епоха
(III—IV в.), са подобии на тези от оброчната релефна глинена плочка по обратната й страна,
за конто вече се спомена по-горе. Браздите върху тухлите също могат да ни послужат
като датировъчен материал за оброчната релефна плочка. Тези бразди върху плочката под-
сказват, че релефът с образа на тракийския конник е бил прикрепван чрез хоросан или
друга спойка към стена. Въз основа на всички тези данни можем да отнесем и нашата
глинена плочка към III—IV в.
Оброчните глинени релефни плочки, както и мраморните са се произвеждали от
обикновени занаятчии, посредствени майстори, в специални работилници,6 намиращи се в
близост до светилищата, което е давало възможност на богомолеца през всяко време да
си доставя релефи с желаното от него изображение.” Трябва да се очаква, че в древния
град Петра (в местността „Кожух") е съществувала работилница за оброчни плочки и за
керамични произведения и в близост до този град се намирало и светилището на тракийския
конник, който е бил почитан като най-добрия и велик бог.
1 Е. Gose. Gefflsstypen der rdmisclien Keramik im Rheinland, 1950, табл. 1.
2 Материалите от местността „Кожух" са непубликувани.
з R, I. С h а г 1 е st о п. Ц. с., 31.
j [/ I. С 11 а г 1 е s t о п. Ц. с., 24, обр. към стр. 24.
s G 1 К a z а г о w. Die Denkmitler.... 4.
i ; G. J. К a z a г о w.- Die Denkmliler..., 4 ; рецензия от Д. П. Димитров, сп. Родина, кн.
г G. 1. К azarow. Die Denkmaler-..., 4.
IV, 1938/39, 190.
10 Археология, кн. 1—2, 1959
Местността „Аргатово
чин (Тича) и шосето Преслав —
вишение с наклон към реката,
включва в i----
реголва за лозя.
ПРОУЧВАНЕ В МЕСТНОСТТА „АРГАТОВО“, ПРЕСЛАВСКО
ЦВ. ДРЕМСИЗОВА
* лежи източно от гр. Преслав и се прост ира между р. Кам-
. Драгоево отвъд моста. Тя е част от едно естествено въз-
т Засадена е предимно с лозя. През 1952 г. тази площ се
землишето на ТКЗС в Преслав и оше същата година значителна част от нея се
-------------. При изкопните работи в бившата нива на Вълю Стоянов Бодуров брига-
дирите намират железни предмети, конто своевременно предават в Преславския музей.
Уведомена значително по-късно за тази находка, отидох да проверя мястото. По
прясно обработената земя се виждаха пръснати много фрагмента от римска керамика
(тухли, керемиди и голямо изобилие от съдове). В синура, който отделяше лозето от неора-
ната на юг нива, бяха струпани камъни. Върху тях личаха следи от бял хоросан, указа-
ние, че произхождат от разрушена зидове.
За обстоятелствата, при конто са намерени предметите, можах да получа следните
допълнителни сведения: работили на дълбочина от 0,40 — 0,50 м. Из пръстта излизали
късове от съдове, а на едно място били струпани на куп железни сечива. В съседство
личели следи от огнище, изпълнено с въглени и пепел. На места открили еди нични камъни
За съществуването на селище следователно имаше очевидни факти.
През август същата година направих три сондажа — един в лозето и два извън
него — с цел да се изяснят някои подробности около случайно откритата находка и вре-
метраенето на живота в селището.
Сон да ж I се направи в източната част на лозето с посока север—юг на дължина
10 м и ширина 2,50 м (обр. 53). За удобство при работата сондажът се раздели на четири
В
О6р.33.сов„ж№1 с « разрушма зем~
квадрата. На дълбочина 0,45 м между кв а- „ к. аа
конто се простирайте на дължина 3 и, а'ширийта hvkT “ СЛ°Й °Т Червена "Ръст (А)>
При разинетването се откриваха оиъглени X «пел ““ Р“ките "а “™ажа'
ясно личаха гнезда на изгнили прътн с диаметър около З^мТ ” МаЗИЛИ' В "«следиите
отпечатъци от слама.
75
В съседство се попадна на градеж от речни камъни (големи и малки, смесени с
късове от тухли и керамиди), конто оформят неправилна площадка със страни 0,85 на
0,70 м (Б). На места отгоре личеше обгоряла мазилка. Все тук се забелязаха останки от
огнище (В), изпълнено с дебел пласт пепел. В него се намериха фрагменти от гърне. От
насипа произхождат и други части от гърнета и кости от едър и дребен добитък.
Сондаж II се намира на 20 м южно от сондаж I в нива, която предстоеше
също да се реголва за лозя. Копа се на дълбочина до здрава пръст (0,55 м), без да се
намерят каквито и да е културни останки.
Сондаж III беше прокаран на 25 м западно от сондаж I в площта на новото
лозе. Имаше размери 8 на 2,50 м. От пръстта излезе само керамика, характерна за рим-
ската епоха: 15 фрагмента от тухли, 19 къса от керемиди, 4 дръжки от амфори, 8 части
от паници. Нивото на здравия пласт се появи на дълбочина 0,60 м.
Находките, намерени при реголването на лозето, както и тези при разкопките ше
разгледаме съобразно тяхното предназначение.
I. Сечива
1. Мотика във форма на равнобедрен трапец. Острието е притъпено (обр. 54,2).
Размери: ширина в основата 20 см, дължина 19 см. В горния край завършъкът е във вид
на паралелепипед с отвор в средата 3,5 см за поставяне на дървена дръжка. Сходни мо-
тики произхождат от Голямата пещера при с. Мадара, Коларовградско, и са датирани от
римско време.1
2. Л е м е ж. Има
вид на равнобедрен три-
ъгълник със страна 21см,
основа 17 см и височина
21 см (обр. 54,/). В сре-
дата е по-плътен и се
образува ръб, а към
краишата се изтънява
От основата излиза че-
тириръбеста дръжка,
дълга 17,5 см, която за-
кривява под прав ъгъл.
В нея е вмъкната гривна
(диаметри 5 и 4 см), из-
ползувана за притягане
на лемежа към ралото.
3. Л е м е ж, на-
„„„ Обр. 54. Лизгари и мотика
пълно сходен на пред- 1
ходния (обр. 54,3). Има
ширина 18 см дължина 26 см и страна 27 см. Върхът е отчунен. Дръжката е дълга 19 см,
а гривната с диаметри 5,5 на 7,5 см. Лемежи, подобна на гореопасаните, са известии от
с Вайлово, Софийски, и от с. Лютиброд, Врачанско.» определена като римски.
4 Сърп с дължина 47 см и ширина на острието 3,5-4 см (обр. 55,7). Има силно
извита дъговидна форма. Кухата конусовидна с отворена кранща втулка (дълга 15 см)
Материали от разкопките през 1931-1935. Сб. Мадара, II, 67 обр. 103 А и В.
Стари земеделски сечива. ГНМ, VI, 1932—1934, 426, обр. 270, 271, 427.
1 Р. Попо в.
2 Хр. Вакарелски.
76
„гтп„.т0 в основата на втулката е пробита дупка, в
стон почти перпендикулярно към остр • дръжка. Върхът е отчупен.
която се е поставил гвоздей за при р г 31 см дръжката 23,5 см (обр. 55,2),
5. Сърп, подобен "а "редх“" снабден с шип (10 см), който се е поставил
6. Сърп с дължина 29 см ( Р- . • изхабена и липсват части от острието.
в дървена дръжка. Вътрешната страна е много
сърпът е счупен ид две. (ogp Острието в долната
степенно се изтъ’кява, завнва под прав ъгъл и преминава
1 СИ част ПО-
шип, дълъг 10,5 см.
8. Сърп, по устрой-
в
Обр. 55. Сърпове и косер
ство аналогичен на гореописа-
ните (обр. 55,5). Запазена е дол-
ната част; дължина 19 см.
Сърпове от този вид
се срещат и другаде.1
9. Косер с дължина
34 см и ширина на острието
4 см (обр. 55,6). Върхът посте-
пенно изтънява и слабо зави-
ва навътре. В долния край
завършва с конусовидна от-
ворена от едната страна втул-
ка (9 см) за дървена дръжка.
В основата е запазено гвоз-
дейчето, посредством което
тя се е прикрепвала. Подоб-
ни сърпове са известии и от
други места. Тези, които произхождат от Мадара, са най-близки до нашите и се датират от
римско време.2
10. Инструмент (търнокоп), съставен от две части, различии по предназначение
(обр. 56,2). По-късата страна е плоска и отвесна и както изглежда, е служила за отсичане.
По-дългата част е плоска, разширена, слабо
извита и завършва с хоризонтално острие.
Обша дължина 32 см, ширина на острието
8 см, диаметър на дупката 5—4 см. Напъл-
но сходен инструмент е намерен при раз-
копките на римското селище до с. Сепарева
баня, Станкедимитровско.3
11. Инструмент (обр.56,3).Пред-
ставя четвъртита желязна пръчка с дъл-
жина 38 см и дебелина 1,5 см. Единият й
край се разширява в правоъгълна плочка с
размери 7 на 2 см, срещуположният има
форма на лъжичка — 6 на 3 см.
12. Две железни дръжки—кухи, ко-
нусовидни, втикнатиедна в друга (обр. 56 21
Обща дължина 33,5 см. ’ '
Р- 56. Инструмента за обработка на дърво
1 ИАД, IV, 265, обр. 242.
2 Р. Полов. И. с., 67 обо А и R и
• х apx_
77
II. Керамика
В изкопите и по повърхността се намери значително количество керамика, прина-
длежать към тракийската, римската и българската епоха.
1. Тракийска керамика. От нея притежаваме няколко дъна и стени от съдове,
работени на ръка от недоброкачествена глина с примес от пясък. Имат червен цвят. Сте-
ките са дебели до 1 см. Късовете произхождат от високи кошеровидни съдове с прав ръб
на отвора. Този вид керамика е известен от много находища у нас и се отнася към ла-
тенската епоха.1
2. Римска керамика. Всички фрагменти са изработени от доброкачествена пла-
стична глина със светлоохров или червен цвят. Някои са покрити с червен лъскав фирнис.
Преобладават паниците, които са твърде разнообразии по форма. Телата им са във вид на
конус, цилиндър, конус с цилиндър, полусфера с конус. Ръбът на устието е издаден на-
вън и профилиран сложно. Върху вътрешната страна на дъната има концентрични окръж-
ности. Гърнетата са също застъпени (обр. 57). Върху телата се срещат украси от групи по
три диагонално врязани линии, съчетания от хоризонтални черти и ямички, зигзази и др.
Не липсват и фрагменти от амфори. По характерните запазени части може да се възста-
нови формата им: къса цилиндрична шийка, която преминава в крушовидно тяло, което
завършва с пръстеновидно столче. По шийката минават широки хоризонтални линии. Ший-
ките имат плоски канелирани дръжки, които завиват под прав ъгъл.
Керамидите се явяват в две разновидности: правоъгълни, плоски, с бордюри от
двете дълги страни и полуцилиндрични. Тухлите са главно два вида: квадратни и право-
ъгълни. По тях се срещат диагонални линии, направени с пръсти.
3. Българска к е р а м и к а. Глината, от която са изработени съдовете, е червена,
примесена с пясък. Вътрешният пласт е черен, което показва недобро изпичане. Този вид
Обр. 57. Керамика от римската епоха
Обр. 58. Фрагменти от български гърнета
фрагмента от гърнета, които произхождат от сон-
керамика е представена само с няколко
даж I (обо 58) Те имат крушовидно тяло с къса шийка, която преминава в издаден навън
даж 1 (оор. оо). hj __□ лгнпиятя си. Поднята част
заоблен ръб
на тялото е
в съчетания
на устието Дъното е плоско, слабо надебелено в основата си. Долната част
гладка а горната украсена с врязани ивици, употребени самостоятелно или
от ямички (обикновено по плещите) или пресечени от снопчета диагонални линии.
г- м nnu.„. С тпакийска керамика в Преслав. Изследвания в чест на академик Д. Де-
т София, “
' Ст.
78
HI. Монети
гр пазят две монети, произхождащи също от
Във фонда на музея в Г р обработка на нивите.
Намерени сз слу>f Р„нв. № 2957.
монета от Крисп .(969-976 г.), инв. № 3128.
монета от Иоан Цимисхии
стността „Аргатово
1. Бронзова
2. Бронзова
на набтюденията и на материалите могат да се направят никои нзво,„
на наблюл благодарение на доброте си местоположение (есте.
голяма и пълноводна река, която, от една страна, е
-т, е служила като извор за препитание на насело,
била об'итавана в продължение на много векове.
тракийска керамика ни дават основание да смятаме, че пърВИТе
...югобройните гетски племена. По-късно през време на
гетско поселение се е разраснало в значително селище,
изхождат от
на селището
населението.
ката. Други
Въз основа
Сегашната местност „Аргатово
ственото възвишение, наличието на 1 —
била сериозно препятствие, а от друга,
нието) е (-- --------
фрагментите от
обитатели тук са били никои от мн
римското владичество малкото 1—.
което обхватало пространство над 25 дка. Останките от каменни зидове, хоросан, тухли и
керемиди говорят за солидни градежи. Керамиката, конто произхожда от началото на II до
края на IV в. показва, че разцветът на селището е около това време. Няколко фрагмента
от паници с лъскав червен фирнис са импортирани от известии керамични центрове от
Мала Азия или Италия.
По приведения по-горе аналогичен материал трябва да приемом, че сечивата про-
римската епоха. Те ни дават възможност да надникнем в стопанския. живот,
от тая епоха и да получим макар и бегла представа за основните занаяти на
По-голямата част от оръдията са земеделски — лизгарите, сърповете, моти-
са свързани с овощарството или с дървообработването.
Монетата от времето на римския император Крисп идва да потвърди датировката
на селището.
Проучванията и материалите, разкрити в сондаж I, позволяват да твърдим, че на
това място се създава селище и през времето на първата българска държава. Останките
от разрушената при реголването землянка, късовете от мазилка, огнището, овъглените по-
кривни греди сочат характерного жилище за тази епоха, познато от разкопките във външ-
ния град на Плиска,1 от градищата при селата Попина и Ц. Асен.2
' на съоражението, показва,
размери, както и някои по-
лошото състояние, в което
и тази е имала огнище и
Малката дълбочина (0,50 м), на която се откри подът
че в случая се касае за полуземлянка. За съжаление нейните
дробности около конструкцията й остават неизяснени поради
я открихме. Подобно на известните землянки от нашите земи
пещ, градена от камък.
Късовете от съдове, открнти в огнището, принадлежат
срещан в изобилие в средновековнитр th.»™.™
Както се вижда от материалите с₽/ ГраДИЩа: Плиска- Преслав, Мадара и ДР-
Преслав. Близостта му със столицата ни к И'ЦеТ° е съществувало едновременно с Велики
какво предградие. Не е ясно обаче ю»™ 3Pa,fa предполагаме> че може би се касае за ня-
е какви са били размерите му.
към познатия тип керамика,
’Ст. Михайлов. Археологически мято
““"-’«р»"iv8,139> °бр-78" is 4
Р с- Ц’Р Асен не са нубЛикува„и. С“»стренси. София, 1956, 13 а-
ПЕЩ ЗА КЕРАМИЧНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ НОВО СЕЛО, ВИДИНСКО
Д. МИТОВА-ДЖОНОВА
Ново село е разположено на дунавския бряг. На триста метра източно от селото
се намира местността „Под поста", която изобилствува с материали от праисторически,
римски и средновековни селища. Тук брегът на реката е висок, отвесно отрязан. Само на
(тотина метра от оградата на граничния пост в профила на речния бряг ясно се очертават
контурите на интересна пет. Червено изпечени стени ограничават правоъгълно простран-
ство, широко 1 м и високо 0,66 м. Долната страна (основата) е леко конкавно из-
вита навън. Горната страна е хоризонтална и дебела 0,21 м. Външните страни про-
дължават нагоре. Над двата края на горната страна, която не допира до отвесните външ-
ни страни, започват очертанията на две нови стени, успоредни на външните, конто заедно
с тях изразяват профилите на два комина, фуниеобразно разширени в горния край. Коми-
ните са високи 0,65 м и са излизали по-рано над повърхността на земята. Пръстта непо-
средствено до мазилката на външните стени, до комините и основата е силно излечена до
червено, постепенно потъмнява и на около 15—20 см се прелива в цвета на останалия
терен (обр. 59).
Разчистването на пръстта, изпълнила тези очертания, разкри пред нас малък от-
рязък от кръгла двуетажна пеш за керамични произведения. Дебелата горна стена е слу-
жила за преградна скара между двете помещания. Долното помещение е високо 0,45 см.
Обр. 60. Пеш за керамични произведения
Обр 59 Профил на пеш в Дунавския бряг при Ново сел0> вИДИНСко
при Ново село, Видинско
Неговите стени са запазени само на м
Горното помещение е извито куполоо ‘ ия е j м Страничните комини, който из-
височина. Сегашната ширина и на двете помещения и отвеждат дима навън. Освен
лизат от периферията на пещта, св р на преградната стена. Те също са
комините за свръзка са служили и дват<. н м комините и отстоят на
разположени по периферията на пещта. па г и на долното поме.
0 27 м един от друг. Диаметрите им са 0,12 ,
80
от внсоката температура. Ясно е, не тук е .оря л огънят, а R
шение са "’"’^"Ja керамиката (обр сам0 малък отрязък от таз„
горното помешен» д0Стигнал, какт тпячъК От основата на долното поме-
За -ж-енпе Аоинасддоите ^“a„T „а пещта е , ,30
сАКи°0Хграл»ата стена, ше трябва да при _ r височините на двете ,]о_
РаХа се -ответно увеличение в та-в с У при спускащатата м
XX При куполообразного затоне« е „ периферията (това, което е
«доле основа на долното пометен съв-^ отколкото „
достигнало ДО вас) да се получи много естестве„ия наклон на речния бряг о из.
Строежът на петта е съвсем про. в дъното на тази яма над земята са
дълбана яма със злоблена основа и засвод измазани с глинена мазндкэ, Д(,
пробита два комнна. Стените на коминн еската й връзка с останалата пръст ясно
бела 3 см. Тънката глинена мазилка 1 * * 6|)Ла разделева п0 средата от
говорят за този начни на строек. 1ак I „зключителн0 от глина. Тя вероятно е имала
дебела преградил стена (скара), наир гоем„наването на температурата от дол-
опте много кръгли отвори, конто са с.. R нейната добра изработка свидетел-
„ото помещение в горното. Н’ли™ет°к()"йто е ставал0 изко11аването на пещта и изработ-
ствувлт, че страничннят тл Ь по-късно е бил оформен в два
X - “оле'н.ХХоХ е оснеждая” в долното помещение и през него е
ставало паленето на пещта, а горният — в горното помещение, като е служил за под-
реждане и изваждане на керамиката. Двата комина, поставени симетрично в периферията
на петта, вероятно са служили не само за отвеждане на дима навън, но и като регула-
тори на температурата. Такива комини може би е имало и в предната част на пещта.
Пещите за керамични произведения са отдавна познати и добре проучени.1 Те се
срещат в един много дълъг период и хронологичните различия в техния план и начин на
строеж не са много големи.2 Независимо от това пещта от Ново село стой най-близо до
пещите от римската епоха3 и затова и нея ще отнесем към това време (II—IV в. на н. е.).
1 К р. Миятев. Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска ИДИ XIV, 1940--1942,
1Ш-1И, И«. Вела.» HMW "ар™. ИАН. VII, 1932-1933, 405; Ал. рашен0,’ Маляр». И. |936'
A.UH.Sl'’". I,c'u м ™н'““ «•»»«» Пелогралчик. ИАИ, XVII, 1950, 249 сл.; Daremberg-
О d 1 I 1 О ^ГОГПал J.
* Б. Л. Рыбаков. Ремесло древней Руси. Москва-Ленинград, 1948 344 сл обп 92 94
’August Stieren. Rdmische Тлпго.ло,„ • i ... °’ 544 сл-> обР- У7— о-
Behrens. Beitrage iur rOmischen Keramik. Mainzer 7e t y Germania- xvl> 1932> 112, Ab ' /
ROmische Bildlampen. Bonn und Leipzig, 1922, 23 сл 6 1 о ° та ’ 92 СЛ’’ обР’ r e m e Г 5 °-ио
stfediska v Roce, 1948; Archeologickd rozhledy, 1949 хЛ л X? ’ D r Tl Reyman. Vyzkumy krakovske
vinzialmuseums in Bonn. BJB, Heft 122, 3, 343* сл Таб XI 1X?5’ 83~84 ’ Aus^abungsberichte des Pf0'
КОЛЕКТИВНА НАХОДКА НА МОНЕТИ ОТ I И II МАКЕДОНСКА ОБДАСТ
В. ДИМОВА
През 1958 г. в с. Новград, Русенско, при изкопна работа за основи на нова сграда
е намерен глинен съд със сребърни монети. Находката съдържа 110 екземпляра, от конто
109 оз I македонска и един от II македонска облает. Гърнето, в което са били съхраня-
вани моне1ите, е счупено и захвърлено след неговото откриване. По думите на намервача
наоколо не са огкрити други стари предмети или следи от културни останки.
След почистването на монетите тяхното отлично състояние даде възможност да
ги разпределим на няколко групи въз основа на магистратските имена. Поради краткого
време, през което са били в употреба, почти всички са с добре запазена повърхност. Тет-
радрахмите са сечени под надзора на следните магистрати, чиито имена са означени с мо-
нограми (обр. 61);
1рЕ ( IPE1 ЕР
ЕР ж ёиНёяч ЁРР
А(А)
q ТА 10 ™ „ Н\ Я?
КЕ(та,ТИЛ) КЕР N
7°E.,TvE.TyE,TvE,7>E)
Обр. 61. Монограмм върху монети от с. Новград
I. Лице: глава на
Образът много малък.
Опако: Л----
венец и допълнителен
Сребро, дм- 31
Всички варианта, конто даваме но-горе с различимте «онограми, са нознати в ла-
тературата? С „астоя.ната находка нрнбавяме само опте един нов вариант - №10.
По тип разтлежданнте монети нанълно приличат на тетрадрахмите на Филин V,
по папа р заменен с образа на Артемида,
като портретът на царя е заменен н
Тетрадрахми от I македонска облает
Артемида надясно върху македонски щит, отзад щит и тул.
------ jjpoTFS В средата кривак с дръжка наляво, наоколо дъбов
\/14 KR ЮЛ 4/Л 111 М1 Г .
' знак звезда, горе в полето моногра» № I.
ММ, тетло 16 г (обр. 62-63, № 1).
Miinzen 1 която ми оказа при обработка на
нз др* 1 ‘
г. Die antiken
благодарност
1 Вж. Н. G а е b 1 е
Дължа да изкажа
тази находка.
1 1 Археология, кн. 1—Д
2. Лице: същият образ, но no-голям. добре изработен .. запазен.
Опако: същият тип, горе в полета монограм №2. Допълнителен знак мъдния.
Сребро, дм, 32 мм, 17 г (обр. 62—63, 2).
Още I екземпляр от същата двойка монетни печати както № 2.
Дм. 28 мм, тегло 14,70 г. Малко употребяван.
3. Лице: същият образ, но от друг печат.
Опако: същият тип, горе в полето монограм .V 3.
Сребро, дм. 31 мм, тегло 17,23 г (обр. 62—63, № 3).
j монограм №3.
(обр. 62-63, №3).
Обр. 62. Тетрадрахми от с. Новград. Лице
Обр. 63. Тетрадрахми от с. Новград. Опако
два от същия печат за?лицевата страна. НаД"
Към този екземпляр се отнасят още два от същия печат за?лицевата страна. НаД
писите на всичките са изработени от един гравьор.
Дм. 30 мм, тегло 16,10 г; дм. 26 мм, тегло 11,24 г.
4. Лице: същият образ, но от друг печат.
Опако: същият тип, в полето монограмите № 4.
Сребро, дм. 28 мм, тегло 13,10 г (обр. 62—63, № 4).
Към № 4 принадлежат още три броя от един и същ печат за лицевата страна-
Дм. 29 мм, 14,35 г; дм. 31 мм, 14,90 г; дм. 30 мм, 16,85 г.
5. Лице: същият образ, но от друг печат, добре изработен.
Опако: същият тип, в полето монограмите №5.
83
Сребро, дм. 25 мм, 12,79 г (обр. 62—63, № 5).
Още два екземпляра от един и същ печат за лицевата страна.
Дм. 31 мм, 16,80 г; дм. 30 мм, 14,20 г.
Печатите за лицевата страна на тетрадрахмите, описани под № 4 и 5, са израбо-
тени от един гравьор. Печатите за опаката страна също са от един гравьор, а може би е
един и същ майсторът и за двете страни. Неговата работа е била добра и старателна.
6. Лице: същият образ, но от друг печат.
Опако: същият тип, в полето монограмите №6.
Сребро, дм. 30 мм, тегло 16,99 г.
Към юрния екземпляр се отнасят още шест, от които четири (два по два) са от
една двойка монетни печати, два от един печат само за лицевата страна, един от друга
двойка монетни печати.
Дм. 25 мм, 12,50 г; 26 мм, 11,70 г; 26 мм, 12,50 г; 26 мм, 11,70 г; 31 мм, 16,90 г;
32 мм, 7 г.
Всички печати за лицевата страна са изработени грижливо от един гоавьор. За опа-
ката страна — също от един майстор.
7. Лице: същият образ от същия монетен печат както №6.
Опако: същият тип, в полето монограмите №7.
Сребро, дм. 28 мм, 14,50 г (обр. 62—63, №7).
8. Лице: същият образ, но от друг печат.
Опако: същият тип, в полето горе монограм №8. Надписът лошо изработен.
Сребро, дм. 31 мм, 16,87 г (обр. 62—63, №8).
Към този екземпляр принадлежат още три монети, от които една от същия печат
за лицевата страна както описания по-горе.
Дм. 30 мм, 17,02 г; 30 мм, 16,91 г; 32 мм, 16,99 г.
Всички печати от лицевата страна са гравирани от един майстор.
9. Лице: същият образ, но от друг печат.
Опако: същият тип, в полето монограмите №9.
Сребро, дм. 33 мм, 17,40 г (обр. 62—63, №9).
Към №9 още две монети от същия печат за лицевата страна — дм- 31 мм,
15,12 г, 29 мм, 15,50 г — и един от друга двойка монетни печати — дм. 26 мм, 12 г.
Двойките монетни печати, от които са произлезли тетрадрахмите, са изработени лошо.
10. Лице: същият образ, но от друг печат.
Опако: същият тип, в полето монограмите № 10.
Сребро, дм. 33 мм, 16 г (обр. 62—63, № 10).
11. Лице: същият образ, но от друг печат.
Опако: същият тип, в полето монограмите №11.
Сребро, дм. 31 мм, 16,78 г.
Към горната монета се отнасят още 6, като една от същата двойка монетни пе-
’1 —? от един и същ
чати както № 11, две от същия печат за лицевата страна както №11, две от един
печат само за лицето и една от друга двойка монетни печати.
Дм. 30 мм, 14,48 г; 33 мм, 16,33 г; 29 мм, 14,95 г; 26 мм, 10,/I г;
12,72 г; 11,61 г.
12. Лице: същият образ, но от друг печат.
Опако: същият тип, в полето монограмите, №12.
Соебоо дм. 30 мм, 16,82 г (обр. 62—63, № 12).
Към гореописания екземпляр принадлежат най-много монети (70 о/о), между
към гореописап Г мпНртни печати или от едни и същи печати само
се срещат много от една и съща двойка монетни печати или и д
за лицевата или опаката страна. Теглото им варира между 12—17-2 г.
28 мм.
които
84
Голяма ценност в нашето
облает. Освен тази монета на 1.~
още една, намерена през 1939 г. в
—-Г македонски щит, отзад лък и Тул
Z в средата кривак с дръжка наляво, наоколо
_ аппяхми от II македонска облает
Тетрадрахми и,
r-ккповище представлява тетрадрахмата от II макед0Нска
Голяма ЦеннОСТ В нашето СЪ P саМ0 — намерена ппм Шэл
околностите на Горна Оряховица. сн0 Bbpxv
13. Лице: глава на Артемида надясно 1^
Опако: V.4/CE IOA/2A
ДЪб°В ХХТстраТ^д^работена от опакат! Образът на Аремида се отлв.
Лицевата страна поедаден много по-красиво в сравнение с
чава по-своята изразителност, като е предад с
ПРеДК°ДЯдрата, върху конто са отпечатано тетрадрахмите, са от сребро, с почти овална
форма. Направеният химически анализ показва, че те съдържат от 8/ до 5,8 /<, сребро,
злато от I 6 до 2,2 олово и желязо много малко, мед и цинк само следи,- Геглото на
отделните монети, отсечени от една и съша двойка монетни печати и магистрата, не е
еднакво. Тази разлика в теглото, от една страна, показва, че те са сечени al pezzo, т. е
от определено количество сребро са отсечени определен брой монети, без да се държи
сметка за съвсем точното им тегло, предвидено по монетната система, а от друга страна,
ни кара да ги смятаме за по-малък номинал. Само тази находка обаче е твърде недоста-
тъчна и не позволява да се разреши това предположение. В съкровището се съдържат
екземпляри и с по-малък диаметър, върху конто е отпечатана само средната част на пе-
чата, т. е. ядрата са много по-малки от диаметъра на монетния печат. И тежките, и леките
монети са сечени едновременно и в еднакво количество.
Горните монети са отпечатани с помощта на много монетни печати, гравирани от
различии гравьори, конто се различават в своята работа. Затова в стилово отношение могат
да се класифицират в няколко групп: с грижлива наработка на лицевата и опаката страна,
с лоша изработка на двете страни или само на едната. При изпълнението на един и същ
монограм се забелязват известии отклонения и опростявания (обр. 61).
Най-много тетрадрахми се срещат с имената на магистратите № 12. Наличието на
големия брой печати показва, че те са най-късни по време, понеже са заровени при тези
монетни магистрати.
При групирането на монетите по печатите, от конто са отсечени, се установиха
два случая, при конто е \ потребен един и същ печат за лицевата страна при различии ва-
риантн: например монетите с монограмите №4 и 5, което говори, че това е ста надо
И„ също ZeT1™' °Т ТеЗИ М0Н"И се в"жда' ,е в двата екземпляра
и също лице. Ако поставеното горе в попето име е на главния магистрат а долу
говпя помощник, то те са разменилн длъжмостите си в течение на времето
съща рък^Гма^фГ ToZZa °""™ № 4 н 5, и издана
е същият този, чието име се среща в монетите №4
да има свой помощник или да бъде такъв
Освен гореописания случай к няшот, ..
е употребен един и същ печат за л„ “т0 ZT 7 °1Це К0ИТ° СЪШ°
сменен с друг. И при двата случая Данциге гл Г °’ Ка™ главният магистрат е бил
точно хронологичната последователност т въРДе недостатъчни, за да се установи
Находката отразява паричното обпътрнРИеМС\деН0СТТа междУ тези магистрати.
с македонските области (най-вече с П-кпоо 6 В И ИЯ И невните икономически връзки
Ъ₽Ва облает) В епохата „реди римского
Ратория при Археологический музей в София от Др. Чавдаров.
в една
е едно
на не-
една и
възможност да се предполага, че магистратът
да има свой помощник или да бъде такъв ” 1 И 5’ Той е сякъл и сам монети, без
като главният магистрат е бил
ДОМОНЕТНИ ФОРМИ НА ПАРИ У ТРАКИЙСКОТО ПЛЕМЕ АСТИ
Т. ГЕРАСИМОВ
Преди изнамирането на монетата през края на VII в. пр. н. е., която представлява
кьс метал с определено тегло и чистота на сплавта, потвърдеиа от дадена власт посред-
ством образи и надписи върху нея, древните хора векове наред са търсили и употребявали
най-различни средства като еквивалент на дадени стопански блага, който да улесни оцен-
ката и размяната на стоките. Този продължителен процес на нагаждане различии форми
на платежни средства е преминал няколко стадия на развитие. Отначало за тая цел е
служил добитъкът, след това той е бил заменен от предмети от метал — брадви с едно
или две остриета, жегли, котли, триножници и пр. Накрая древните минали към практич-
ната форма на разменно и платежно средство — слитъците от мед, сребро или злато.1
С такива предмети-пари са си служили и траките. Данни за това имаме от намереното
случайно преди двадесетина години на полуострова Атия в Бургаския залив съкро-
вище с медни слитъци, наподобяващи върхове на стрели.2 Тия стрелоподобни пред-
мети били вложени в една голяма глинена делва,
така както са укривани монетите (обр. 64). Сега
съкровището се съхранява в музея в Бургас. Наблизо
до съкровището е била намерена и една глинена
плочка с правоъгълна форма, върху едната страна на
която имало няколко редици вдлъбнатини, наподо-
бяващи медните слитъци от съкровището. Тази гли-
нена плочка за съжаление била счупена и захвър-
лена след намирането й. Тя е твъде важен паметник,
тъй като от нея узнаваме, че въпросните предмети-
пари са изливани посредством два калъпа. Изработ-
ването на тия слитъци е ставало на същото място,
тъй като на полуостров Атия е имало разкрити от
дълбока древност залежи от медиа руда. За това
напомнят ямите и сгурията в подножието на издига-
щия се при полуострова Бакърбаир (Меден връх).3
През 1927 г. при землена работа в източната
половина на полуостров Атия били разкрити няколко
гроба, в конто при скелетите заедно с гробния инвентар
намерили и четири от същия вид медни стрелички,
конто се съхраняват сега в сбирката на музея в Б) ргас.
Обр. 64. Медни слитьци-монети
от п-ов Атия
т. Герасимов. Произхоя и значение »а монете каю изворн. Сборник През еековете. Софи,.
‘т. Герасимов. Свкровище от оронзонн сгрелн-моветв. ПАИ. XII, 1938. 424 сл.
з К. И речек. Пътувания по България. Пловдив. 1899, 768 сл.
86
„т медни слитъци, гробовете, за конто споменаХМе
„ със съкровишето от мед и От амфори, съдове и др
-> « остова Ше да е трактата AHd
зГкоято споменаваТнякои античаи авториЛ подобяите слитъци са с два притъ.
Както вече изтъкмзхме на друг» м симал„ „рактпческо пред.
пени края и заобленн странички ръбо= , ™ за стрел„. Те са дълти вредно 5 с„
назначение, не са могли да служатJ то и други «ста в хинтерланда „а
Споменатият вид иарични знац р „кастр0 произхождат две стрели-монети,
Бургаския залив. От P“M™T'r"P0B0 (Уруменикьой), Айтоско а трета - при с. Чер.
друга едва е намерена при с. Ьългарово г р че стрелоподоб„ите пари от мед са
ново, Поляновградско. Изброените надо« рът съшият вид парички знаци са цир.
разнасяни и навътре в страната. Все no Р за„адния „ северния бряг на Черно море,
кулирали на много но-далечни ра,с Церн0 море (в Северна Доб-
Така при разкопките през 19Ы г. в д| в „ай.стария културен пласт, датиран
руджа »а « ™ “7““ “’ря^фягурна керамика „другипредмети,между които и две напълно
в края на VI в. пр. н. е., от черноф . р н значителна находка е намерена на
— Z Исмаил (Бесарабия). Тя представлява
малко съкровище от 51 стрелоподобни слитъка със същата форма и оазмер .
Обр. 65. Находища на медни слитыш-
монети по западното Черно.морие
<
Същите парични знаци от мед са намерени
още по на север на територията на днешния Съветски
съюз. При разкопките в развалините на античната
милетска колония Олбия, разположена при устието на
р. Буг на Черно море, били изкопани през 1908 г. 15
стрелоподобни слитъка със същите форми и размери
в изкопите 6 и 7 в архаичния културен пласт заод-
но с късове от чернофигурни киликси, лекити и
йонийски амфори, датуващи от края на VI в. пр. н. е.4
Заедно със същите материали били намерени и
парични знаци на гр. Олбия от мед във вид на ри-
бата делфин.5 Това обстоятелство е важно, защото
позволява нашите стрелоподобни пари да се датуват
по същото време — VI в. пр. н. е. Скуднова, която
обнародва въпросната находка, пише, че намира-
нето на „стреличките-монети“ заедно с домашни па-
рични знаци на Олбия във вид на делфин повдига
интересния въпрос за ранни търговски връзки между
гр. Олбия на северното черноморско крайбрежие и
тракийски ге племена от западното черноморско край-
брежие, които през VI в. пр. н. е. са били вече до-
стигали до гакава степенна икономическо развитие,
1 Дечев — Канаров и др. Извори за
1949, 266. Пръв отъждестви Атия с
1946 (РП,
1957, 408.
з
старата история и география на Тракия и Македония. София,
античната Антия Ив. Венедиков. Разкопките в некропола на Агюлония през
И, 1948, 9); Ив. Гълъбов. ЕТЛСХО—ANCH1ALUS, \ТН&—ANTHEIA. ИИБЕ, V,
G. Stefan. Studii ?i cercetari de istorie veche, V, 1954, №1—2, 105, обр. 23.
G. Severeanu. Sur les monnaiesprimitives des Scythes (lingots-monnaies en
flfeche). Buleiinul soc. numism. romine, 1926, № 57—58, 5 сл.
1 В. Скуднова. Монеты-стрелки из Ольвии. Съобшения гос. Эрмитажа, X, 1956, 38
ь В. Pick. Die antiken Munzen von Dacien und Moesien, I, 1899, табл. Vlll5, e;
неты Ольвии ( = Античные монеты). M. — Л., 1951, 121 сл. и табл. XXX, 7—10.
forme de pointes de
сл.
A. 3 о г p а ф. Mo-
87
че се явила у тях нужда от парични знаци. Това са именно медните слитъци. И действи-
телно тия пари се намират, както видяхме от споменатите находки, на далечно разстояние
и при търговски селища (Антия, Истрия и Олбия), гдето са служили като разменно сред-
ство в обсега на западното и северното черноморско крайбрежие (обр. 65).
Намирането на един калъп (за едната страна) за изливане на стрелоподобните къ-
сове от мед при глинения съд с повече от хиляда слитъка ни кара да предполагаме, че
това са били готови, изработени за пускане в обръщение пари. Тая находка подсказва, че
в тракийското селище Антия, което ще да е играло през VI в. пр. н. е. роля на тържище,
се е намирала работилница за изливане на тия парични знаци, което е било улеснено и от
наличността на медни руди в лежащия непосредно Меден връх. Антия се е намирала в
областта, населена от тракийското племе асти.1
Освен с паричните знаци във вид на стрели от мед траките (или част от тях) са
си служили и с друг вид предмети като пари. Това са двойните брадвички. Засега те са
засвидетелствувани от едно малко съкровище от седем двойни бронзови брадвички, намерено
при с. Калугерово, Пазарджишко, в Южна България.2 Те, както се вижда от направата
и големината им (дължина 12,5 см, ширина 7 см и дебелина в средата 18 мм), не са
били предназначени за сечива, тъй като дупката по средата им е много тясна, за да се
пъхне в нея дръжка.
Бъдещите находки на стрелоподобни слитъци и двойни брадвички ще позволят да
се установят и други подробности за ролята им в търговията в Тракия през най-ранната,
епоха, преди въвеждането на изнамерената в Йония и Егина монета от електрон и сребро
най-удобното средство за плащане от древността насам.
...’ «. ..«». или. хх.
1955, 593 сл.
СРЕДНОВЕКОВНИ ПОГРЕБЕНИЯ ОТ КОЛАРОВГРАДСКО
В. АНТОНОВА
Напоследък в Коларовградско при изкопни работи и при сондажи, извършени от
нас, се откриха няколко славяно-български погребения, конто говорят за наличие!о на не-
крополи и поселения от средновековието.
Погребение от с. Сини вир, Новопазарско
През м. октомври в Окръжния народен музей в Коларовград бе донесено едно
глинено гърне с изгорели човешки кости и железен връх от копие. На място узнахме
следното: жителят на селото Райчо Неделчев копал пръст пред къщата си, която се на-
мира в източната част на селото, и на дълбочина 1,50 м попаднал на горната находка. На
около 3 м западно от нея се намерило и второ гърне, което било счупено и още тогава
парчетата се разпилели. Цялото гърне с изгорелите кости в него било похлупено с неголям
ломен камък и поставено върху железния връх от копие. Гърнето представлява урна без
дръжка. Гърлото се разширява нагоре и има заоблено венче, което не е издадено навън
(обр. 66). Най-издутата част са раменете, надолу се стеснява и получава яйцевидна форма.
Обр. 66. 1 ърне от погребението
в Сини вир
Работено е на грънчарско колело от
сочина 16,2 см, диаметър на устието
Между изгорелите човешки
млад индивид, късчета от теменни и
Обр. 67. I ърне с изгорели човешки кости
от Сини вир
™на със силен вримес от пясък и е с размери:
см, на дъного 7,5 см, а на най-издутата част 17 4
кости, намирати се в него, личат долна чел,ост
други кости на скелета (обр. 67).
ви-
си.
на
89
В ^Р'^'КТ ОТ КОПИе BTilTYV rzrrft
nunuQ гЬпп»ла г- ,л ’ р у конто е стояло гърнето при откриването му, има листо-
видна форма с размери 34 5 на 5 с со, г,
u-.n-ccuor, л , ’ \00Р- об). От двете страни по средата минава силно
изпъкнал ръо, КОНТО КЪМ ОСНОйятя ос „ ъ
„ о она га се разширява и минава в конусообразна куха дръжка,
дълга 13 см. В основата на листовидната
част на върха от двете страни е пробита
по една малка дупка с размери 0,3 см.
По повърхността на терена се на-
Обр. 68. Връх от копие, открит под гърнето
с кости от Сини вир
мериха само няколко късчета от гърнета
с вълнообразна украса по тях.
Погребения при с. Дибич, Коларовградско
В края на 1958 г. в Окръжния народен музей бе съобщено, че при изкопни работи
за канал работниците са открили човешки кости. На място узнахме следното: на 150 м
източно от селото в местността „Селската бахча11 при новите изкопи за канал на р. По-
ройна на дълбочина около 1 м работниците са попаднали на три погребения, разположени едно
от друго на 2—3 м. Скелетите са били поставени направо в земята, ориентирани северо-
изток—югозапад, с изопнати крайници и с ръце, прибрани до тялото. Встрани около тазо-
вите кости на едното погребение било намерено глинено гърне и късове от други съдове.
Скелетите били прорязани при прокопаването на канала, като в бреговете са останали
черепите и крайниците, конто впоследствие били изровени от работниците (обр. 69).
1. Запазеният цял съд има форма на гърне с къса шийка и заоблено венче, изда-
дено навън (обр. 70). Най-издутата част на тялото е към раменете. Дъното е плоско и
равно. На 3 см от него с тъпо острие са врязани седем успоредни хоризонтални линии.
Обр. 69. Разположение па скелетите при с. Дибич
Обр. 70. Гърне от погребенията
при с. Дибич
плбпе поечистена сива глина. Той е подобен на съдовете от
Съдът а изработен от тлъста. добр оглаждаяе. Работая а яа ръчно
Злокучен я Преслав.1 По = стдм „а устиего 12,5 см,
грънчарско колело и има след Q
на най-широката част 16 на ’Ъ"геента’ оформящв долна част на съд. наработан от
ният Този съд а с иного дебели стена, особено към дъ-
тъмносив ЦВЯТ. ЮЗИ
и Ст. Иванов. Некрополът до Нови пазар. София, 1958, 73, обр. 142; 76.
2. Открити са
едрозърнеста глина с
1 С т. С т а н ч е в
12 Археология, кн. 1—2. 1959
4 , Г пъка и наподобява пресечен конус. Дъното е
ното. Тази част (към дъното) е оформена с Р Запазев е едан фрагме„т от най.щи.
с диаметър 11,3 см и продължава формат а сплескана откъм ухото пръстено-
роката част, вероятно откъм раменете, снабден
Обр. 71. Дръжка от съд от погребения га
при с. Дибич
Обр. 72. Фрагменти от съд от погребенията
при с. Дибич
видна дръжка, чиято долна част се издължава малко към
не личи никаква украса (обр. 71).
3. Част от
тялото. По запазената му част
дъно на гърне, работено на
Обр. 73. Фрагменти от съдове от с. Дибич
ръчно грънчарско колело от тъмночервена глина
с примес на пясък. Дъното е отсечено и равно.
Съдът е бил подобен на целия от същото погре-
бение (обр. 72).
4. Фрагменти от дебелостенен сиво-чер
съд със силно издут търбух и широка шия, която
се отделя от тялото с вдлъбната линия (обр. 73).
5. Фрагменти от амфора от розова добре
изпечена глина. Горната повърхност е нагъната
от широки хоризонтални вдлъбнати ивици.
Сондажни проучвания при с. Църквица, Новопазарско
През 1955 г. експедицията на Археологический институт при Българската академия
на науките, която проучва славяно-българските селища между Плиска и Силистра, обходи
и землището на с. Църквица. Оше тогава бе отбелязана местността „Екичешме юстю“,
чието обработване за лозя беше започнало. По сведения на разпитани местни жители тук
в различии времена са намирали парчета от съдове и човешки кости. През пролетта на
1956 г. там извършихме частични сондажни проучвания.
Сондажът се направи в северната част на местността, където се намериха по по-
върхността няколко фрагмента и съдове. Той беше дълъг 4 и широк 2 м, с посока
запад—изток.
На дълбочина 1,20 м попаднахме на погребение чрез трупополагане на възрастен
индивид, ориентирано североизток — югозапад (обр. 74). Скелетът с опънати крайници бе
положен на гръб. Ръцете прегънати в лактите и кръстосани при стомаха. Под пръстите
на дясната ръка се откри бронзова токичка от колан с трапецевидна форма, дълга 4 см
широка 3 см. Токичката е добре запазена и покрита с доброкачествена патина. Па дяс-
ната страна върху таза на погребания се намери желязно ножче, счупено на две части, с
леко извит гръб. То е снабдено с шип за втикване на дръжка (обр. 75). Размери: дължина
91
10 см, ширина 1,5 см Токата
колан, с който е бил препасан ’погпнХ " НЭМерени на мястото’ където е стоял
пппи с токи нам/по ребаният. Подобии погребения от прабългарски некро-
поли С ТОКИ, НОЖОВе И ДРУГИ ппеп..»., г г г
и другаде1 У РеДмети на коланите се срещат в Нови пазар, Мадара
На 20 см от главата на погребания се откри глинено
гърне, изработено от тъмночервена глина, примесена с едро-
зърнест пясък, със сферична форма, с къса шийка с голям
отвор и слабо издаден навън заоблен ръб. Снабдено е с
две пръстеновидни дръжки с елипсовидно сечение.2 Съдът
е изпечен много неравномерно и лошо. Има размери: височина
20 см, диаметьр на най-широката част на тялото 25 см, на
отвора 18 см, а на дъното 11,5 см. Погребение, подобно на
горното, с поставяне на съдове до главата на погребания,
срещаме в славянските и прабългарските некрополи както
у нас, така и другаде.3
Тук се откри и дъно от гърне от едрозърнеста
глина със следи от изпъкнал знак по него и две пръсте-
новидни дръжки от други гърнета (обр. 76—77).
Всички горепосочени погребения са немогилни. Славян-
ски немогилни погребения у нас имаме и при с. Букьов-
ци.4 При нашите погребения, изглежда, е оказал влияние
начинът на погребване у християните, конто не са насипвали
могили и са погребавали мъртвите с посока запад—изток.
В нашия случай интерес представлява погребението
от Сини вир, извършено чрез изгаряне и с поставяне на
връх от копие под погребалната урна. Това сочи за погре-
бение на военно лице. И на други места се
Обр. 74. Погребение при
с. Църквица
среща оръжие, поставено в гроба на погреба-
ния.6 В случая имаме славянски обичай на не-
могилно погребение чрез изгаряне на тялото и
поставяне костите в урна. От друга страна,
съдът по своята форма се отнася кьм сьдо
Обр. 75. Предмети, открити при по-
гребението при с. Църквица
Обр. 76. Гърне от погребението при
с. Църквица
С Иванов Ц. с., И. погр. 26; В. Миков. Последни могилни находки.
Со. Мадара, I, София, 1934, 433, обр. 2911 ххп] ХХХц н Цлиска. ИДИ, XX, 25, обр. 20.
а С. Георгиева. Разкопки на V| 14.
з Ст. Стан че в и Ст. И в ан о в. Ц. ‘ • ’в^реден некр0110Л 11ри Букьовци (необнародвана статин);
4 Кр. Ми яте в. Един стар° Букь0Вци, Оряховско. Вж. тук, стр. 20 сл,
Ж. В ъ ж а р о в а. Славянският некроп • • археОлогических находках на Харковшине. КСИИМК, XLI,
ь Ю. В. К у х а р е н к о. О некр 1 и
1951, 106, обр. 36.
92
веге ог г. нар. саатово-маяака куааура, ввито носители у нас « "Р3""’“в-
ляващи вторият етнически елемент на българската народност в IX-X в. Погребенията,
гьрнетата и урните с хоризонталиа и вълнообразна украса по тях, както и съдовете от
сива глина от Дибич сочат, че погребенията принадлежат на славяно-българското на-
селение от езическия период. Бронзовата тока със своята форма и наработка, както и
железният нож от колана на погребания от Църквица потвърждават бьлгарския произ-
погребания от Църквица потвърждават бьлгарския произ-
Обр. 77. Фрагменти от съдове
от с. Църквица
Обр. 78. Съд от погребения
от с. Злокучен (Ивански)
ход на погребението. Сходни паралели на нашите материали и на погребенията срещаме
в некропола до Нови пазар, както и в погребението при с. Ивански (Злокучен) (обр. 78).
Нашите погребения показват, че наблизо трябва да се намират средновековни по-
селения от IX—X в. Откриването и проучването както на поселенията, така и на некро-
полите ще позволят да се възстанови картината на живота на населението в този край,
неговата материална и духовна култура, както и неговата гъстота в ранносредновеков-
ната епоха.
НЕОБНАРОДВАНИ ПАМЕТНИЦН ОТ НОВОЗАГОРСКО
Н. КОЙЧЕВ
рез последните години в селищните могили в Новозагорско при оране, при направа
на язовири и други изкопни работи са открити множество археологически материали, които
се съхраняват в Народния археологически музей в гр. Нова Загора. Между тях ще отбе-
лежим следните:
1. I линена паничка. Намерена е на дълбочина 0,90 м при сондажните разкопки,
проведени през 1939 г. в могилата „Паничка1*, която е разположена на 1 км южно от
с. Кортен. Паничката има ниско и кухо дъно. Отвън, както и отвътре е богато украсена с на-
рези и зигзази. Сега е реставрирана. Височина 0,043 м, диаметър на отвора 0,125 м и диа-
метър на дъното 0,035 м (обр. 79). Можем да я отнесем към началото на каменно-медната
епоха (Караново III).
06р. 79. Глинена паничка
2. Мра морен съд. Намерен е на
дълбочина 0,70 м при сондажните разкопки,
проведени през 1940 г. в Гюндюйската могила,
която е разположена на 1200 м североизточно
от Нова Загора. Съдът има форма на конус,
обърнат с основата нагоре. Вътрешната, както
и външната му повърхност са много добре
Обр. 80. Мраморен конусовиден съд
на
отвора 0,15 м и диаметър на дъното
изгладени. Височина 0,051 м, диаметър
0,037 м (обр. 80).
По своята форма този съд е сходен с
J иямрнно-медната епоха, какъвто е случаят с един глинен
селищните могили, обитавани през каменно м д
съд от Карановската могила (Караново IV).
„ .. пп Ням₽пен е на дълбочина 0,70 м при сондажните разкопки
3. Мпамооен идол. Намерен е па « >
* „ б глава и в Това състояние височината му до-
ппез 1940 г. в Гюндюиската могила. 1ои е
Р м(.прна в тазната облает, 0,048 м и максимална дебелина
стига 0,095 м, максимална ширина, мерена в идшмии. а , ,
глинените съдове, които се срещат често в
Обр. 81. Мраморен идол
. глявата е била съединена с трупа с къса тия. ра.
при седалишето 0,016 м. Изглежда,че страничи„ израстъци. Половият триъГЪл.
менете са наклонена. Ръцете са "Редставе какт0 отпред, така и отзад са разграН11.
ник следва непосредствено "»\РъцеД Д е „„едставено със слаба изпъкналост. Идолът
пени с но една плитка бразда. Седал»№ТО е р
е направен от дребнозъриест мрамор 1° идол от Новозагорско се съхранява „
^’“"ТдДьГможеи даСотФнесем към^амен’но-медната епоха (Ка.
РаН0В° ‘Л чинен печат. Намерен е на дълбочина 0,60 м „ри
сондажните разкопки, проведен» през 1942 г. в могилата Тилкиюг
(Лисича могила), конто е разположена на 2 км североизточно от
Съдиево. Печатът има форма на кръг с диаметър 0,045 м „
височина 0,033 м. Върху липето на печата, снабдено с цилиндр„чна
дръжка, са моделирани заловени две волути, навит» в обратна една
на друга посока (обр. 82).
’ Такива печати са намерени в много селищни могили у нас,
обитавани през неолита и особено през каменно-медната епоха.
5. Меден клин. Намерен е на дълбочина 0,75 м при сон-
дажните разкопки, проведени през 1940 г. в могилата Паничка. Кли-
нът, който има ръбове, е дълъг 0,14 м, широк при острието 0,032 м
и дебел 0,021 м (обр. 83).
Подобии клинове са били използувани през каменно-медната
епоха.
6. Медиа брадва. Намерена е на дълбочина 0,60 м при сондажните разкопки,
проведени през 1939 г. в могилата в местността „До реката“, която е разположена между
селата Черково, Старозагорско и Руманя, Новозагорско, но южно от тях на около РД км.
Брадвата е с отчупено наполовина ухо, дълга 0,20 м, широка при острието 0,039 м и де-
бела 0,034 м (обр. 84).
Обр. 82. Глинен печат
О5р. 83. Меден клин
Обр. 84. Медиа брадва
Такива брадви у нас досега са намерени само в селищната могила до с. Габарево,
азанлъшко, и в Драгоман. Можем да отнесем брадвата към каменно-медната епоха.
7. Глинен съд. През времена същите разкопки на същата дълбочина се намери
неХУчасти ХаТ' “ ВДЛъб~а, която дели съда на две
неравни части, са украсени с графит. Височина 0,085 м, диаметър на търбуха 0 12 —
0,125 м и диаметър на гърлото 0,044 м (обр. 85). Р Р У °’12
95
Можем да отнесем съля
8. Глинени съдове НаМ Каменно’медната епоха.
лозе през 1936 г., находища се на^Х™ На дълбочина 0,60 м при обръщане на нива в
а. Глинен съд с две дръжки ” ИЗТ°ЧН° °Т С' Ценин0‘
буха 0,161 м и диаметър на устието' О^Т^м Г^^Г ДРЪЖКИте м’ диаметъР на тър-
Обр. 85. Глинен съд с чучурче
Обр. 86. Глинен съд с високи дрьжки
о. Глинена чаша с една дръжка, висока заедно с дръжката 0,122 см, диаметър на
търбуха 0,1и5 м и диаметър на устието 0,075 м (обр. 87).
Съдовете представляват микенски тип и можем да ги отнесем между X и
VIII в. пр. н. е. (къснобронзова епоха).
9. Же лезен нож. Намерен при разкриването на могилен гроб през 1943 г. в
лозето на 11енчо Иванов от с. Богомилово, Старозагорско. Той е дълъг 0,312 м и широк
Обр. 87. Глинена чаша с висока дръжка
Обр. 88. Железен нож
Обр. 89. Железен нож
0.034 м. Единственият орнамент върху лнцевата част на ножа са две успоредни вдлъбнатн
линии (обр. 88). „ л
Подобии ножове се срещат най-често в тракииските могнлнн гробове от 111 в. пр. н. е.
10 Железен нож. Намерен при дълбане чашата на язовира, конто трудово-коопе-
В с Караново, Новозагорско, през 1957 г. започна да
ративното земеделско стопанство в с. мра > г _ __
п ..ano иа Ч км северно от селото. Ножът е дълъг 0,и0 м и
строи в леглото на р. Дермендере на о км севера
р и н ппъжката е запазена дупката, в която е ставало
широк 0 067 м. Върху железния шип на дрьлла
заковаването на дървената обвивка. По листа на ножа липсват каквято. и да са орнаменти
(обр. 89). Освен ножа са намерен,, останки от жилища и други материали.
ПРАИСТОРИЧЕСКОЮ НАКОЛНО СЕЛИЩЕ ill И С. ЕЗЕГ ОВО
ВАРНЕНСКО
Г< ТОНЧЕВА и А. МАРГОС
През втората половина на м. август 1958 г. започна прочистването на дъното на
Варненского езеро югозападно от с. Езерово, Варненско. Още в началото на изкопните ра-
боти се извадиха голям брой дървени колове, керамичен материал, оръдия на труда и
орьжня, кости от домашни и диви животни. Културните материали излизаха на една ивица,
широка'3 4 м, край самия езерен бряг на дълбочина от 6,5 до 7 м. Постепенно дълбач-
ката започна да подкопава брега. Под него на съшата дълбочина продължиха да излизат
културни материали още около 4 м, така че пространството на находките се оперта като
една ивица, широка 7—8 м и дълга от 35 до 40 м (обр. 90).
Обр. 90. Общ изглед на мястото на находките
При изкопите в езерното дъно можаха да се определят четири пласта. Най-горният
пласт се състоеше от съвременни образувания. Под него следваше пласт пясък, приме сен
с черупки от сладководна фауна (Unio tumidus, Anadonta sp.). Третият пласт, значително
по дебел, също се състоеше от пясък, но примесен с черупки от морска фауна (Mytilaster
ovata Phy"-’Cariium edule'Ostrea taurlca’HidrMa Mont-
Хият пласт бе «an ° B Т03И "ЛаСТ “ 0ТК₽ИХа аР«о™™,еските материали. Най-
материали (обр. 91), СИВ°'3еЛеН ЦВЯТ> В него не се намериха никакви културни
97
от находките на но-
Останки от наколно селище се пт
паването на канала между Варненскпт КрИха у нас за ПРЪВ път през 1921 г. при проко-
шимирово, Варненско.1 И тогава ° " эелославското (Гебедженското) езеро при с. Стра-
един цял съд, каменни и кремъчни пиГ^™ множество «олове, фрагменти от керамика,
лише не е било единствено във Вапне ТРУДа " оръжия- Явно бе> че наколвото се-
вото наколно селище при с. Езерово. ° П0ТВърди 0Т ваходките на но-
гу пненското ечрпл т Наколно селвще, така и второто се откриха в западната част на
а яе га Пбп °- е СИЛН° Стеснена и носи името „Боаза". На това място езерните
реГ° ЛИ С гъста тР'ьстика. От юг и от север се издигат височини, който пазят тази
1аСТ на езеРото ог североизточни ветрове. Близо до бреговете има изобилна изворна вода.
В езеро । о се въди разнообразна фауна. Всички тези благоприятни поселищни условия са
привлекли тук човека още в праисторически времена.
От находките, конто произхождат от наколното селище при с. Езерово, най-мно-
гоброен е керамичният материал. Най-голям интерес представляват каните от т. нар. „пред-
ноазиатски тип.2 Този тип кани имат меховидно тяло, къса цилиндрична шийка, разполо-
жена в предния край на тялото и повече или по-малко наклонена към него, и удължено в
предния край и косо отсечено устие. Дръжката е
малка, плоска и излиза над устието.
Обр. 91. Разрез на кулгурния пласт
Обр. 92. Кана .предноазиатски" тип
Тия кани имат плоски елипсонилни дъна (обр. 92). Друга наст от каните имат сферинко
1 ия кани имат плис съелиняваща тялото с устието. Устието е също
тяло, цилиндрична шия и плоска дръжка, съединяваща™ у
косо »~лД;";^"яМт С:;™;„ХК.Икоито₽сЪаГЛглавяо' три вила: с широки устня, с
Тее“" УСгГрнИетатаЛотЙ Z-
ворено устие. Дъната им са широки украсени в горната половина на тялото с
лени жито и ечемик.3 Гърнетата от елипС0видни, лунарни, кръгли и ромбоидни
геометрични орнаменти. триъгьлн , р
—— ------“ п грлише при с. Страшимирово. ИАИ, XVII, 1950, 215 218; К. Ш к о р-
1 В. Миков. Следи от наколно 25—26' В. Миков. Предисторически селища
п и л. Какво може да се види във Варненския музей. Варна, ,
и находки в България. София, 1933, ИО сл. Пазарджишко. ГНБМПл, 1937—1939, София, 1940, 74—75;
* в. М .... Селишаага «о™. ГМПяО. II. 1950. 107.
" Д"С‘oXT«"“»-T-p “ = ю
13 Археология, кн. 1—2, 1959
98
( представляват ред от къси надраскани
нн до метири РеД0’КОсо положение.
,огрНи в един д пРПТцкалн° ил силно излъскана
«слеловатеяноя„,,,тсфеР^»^
вид гърнета бяха намерени
черти, нанесени устия (° фрагменти от широко
-- —
външна й
в
УПотребя.
’ а също
дават възможност да определим
служили са за съхраняване На
ванн в наколното селище,
така и големият им брой ни
тяхното предназначение
течности.
Обр. 93. Кана с косо отсечено устие
Обр. 94. Гърне с украса
Обр. 95. Гърне без украса
Някои гърнета имат ;----- “
плоски странични дръжки или издатъци.
Чашите с една дръжка (обр. 96)
част от керамичния материал.
Съдовете от наколното селище при
Г ---
.. г---.
без грънчарско колело. Загладени са
пепеляви,
съдовете
зец и връв. Някои
улей за изливане при устието, а други са снабдени с малки
и паниците (обр. 97) представляват също
с мопг^и “г‘1 с' Езерово са изработени от глина, —
СЪДЪргаЩ нат₽о1и"и черупки и нумулити. Всички са изработени
С тъкан или малки костени гладилки. Те са сиво-
сиво черни до черни. Вдлъбнатите орнаменти върху
са нанесени с нокът, тъпо шило, сламка, острие, ре-
„ „„„ съдове са имали за украса малки пъпки
и странични издатъци.
Освен керамичния материал се извадиха и няколко
оръдия на труда от камък, рог, кост и дърво. Ка-
—И, един каменей чук без дупка, двете бойни
. ..лот рог на елен не се отличават от
намерени в селищните могили в България.
голяма
I, примесена
* «. Гърне с едм дрВДи
селище е изработва
Особен
на стените на i
ОрЪЖИЯ
меняйте чукалки,
топки и един чук-брадва'
подобните сечива,
^Ромелните камъни имат ппо ............... ™ ° —-г-
ло кремъчКнРеМЪЧНИ отломъци показвя В°ЪГЪЛНа форма- Големият брой
1 интерес пред И Сечива' ’ 46 населението от това наколно
Такива Г ТУР* ДъгообРазДното ИзработванеСтТоеНИимИНнРУМеНТа’ слУЖили за оглаждане
°т бпон РЪДИя са намерени R ИМ Острие се е изискв апРавени са от лява и дясна
306373 епоха при ДвиетаКЪКН°Не°ЛИТНОТо селищеЛ° °? СФеричната форма на съдовете.
Q А. Ср1 С’Н’Бибик°в. Ра ’ екенид°мб.2 Подобии При ^^'^рубдевецкая,1 селището
2МДНП° В‘ Побитная технИПОЛЬСКОе Посе-"ение л сечива се намират за пръв път У нас.
» -
Entwicklung der Bronzezeit. Leipzig’
99
Най-ценна находка сред Целия
на двустранно заострена кама * ДЪрвеното °Ръжие (обр. 98). То е във
кремъчно ножче. Оръжие от дъово CTPa™ НЭ °Ръжието има следи от издял-
Извадиха се и голям брой дървени ПРЪВ ПЪТ В БългаРия-
на някои от тях достига 0,90 м в ^°Л°.Ве С разлячна Дължина и диаметър. Дебе-
които бе запазена долната част, сё забелязмхТ"
изостряне с тъпо оръдие. Върху тези колове
езерното дъго, са били построени колибите нё
измазвани с дебел пласт глинена мазилка от
срещнаха многобройни фрагменти с отпечатай върху
тях на одялани дървени колове. Големият брой полуиз-
горели колове ни дават основание да предполагаме, че
това наколно селище е загинало от пожар.
Населението на наколното селище се е занима-
вало със земеделие, скотовъдство, лов, а вероятно и с
риболов, тъй като се откриха голям брой кости от диви
(тур, елен, дива котка, костенурка) и домашни животни
(кон, говедо, овца, коза, свиня и куче).1 Жителите на
форма
ване с
лината
на някои от тях достига 0 90 м D а
а и,уо м в обиколка и до 3
следи от
забити в
селището,
която се
м
дължина. На ония от тях, на
Обр. 97. Глинена паница
Обр. 98. Оръжие от дърво
селището са си служили с каменни, костени, от рог на елен, дървени, а вероятно и с
кремъчни и бронзови- оръжия и оръдия на труда.
Намирането на културните материали в пласта, съдържащ черупки от морски ме-
котели, показва, че селището е съществувало, когато езерото е представлявало дълбок
морски залив.
Културните материали и на първо място керамиката от наколното селище при
с. Езерово намират паралели в материалите, открити в селищните могили при Кирилове,3
Юнаците,4 Капитан Димитриево,6 Михалич,6 Веселиново,7 Маноле,8 които се датират от
бронзовата епоха. От друга страна, липсата на остродънни чаши с две дръжки, които се
намират в горните Пластове на селищните могили от бронзовата епоха, и наличието на
значителен брой съдове с меховидна форма, характерни за първата половина на бронзо-
вата епоха,9 ни дават основание да датираме наколното селище при с. Езерово от пър-
вата половина на бронзовата епоха.
Големият брой материали от това наколно селище дават нови данни за все още
недобре изеледваната бронзова култура в Българн». Освен това находкнте вредставляват
голям интерес и поради това че произхождат от наколно селище, вид, недостатънно про-
учен у нас.
1
2
з
4
5
6
7
8
9
_ .. _т Ветер.-мед. ф-т на Селскостопанската академия, София.
. я! de 1, Thrace. ВСН, XXX, 1906.339-432.
е t A. D е g г а п d. Ехр пазарджишко. ГНБМПл, 1937-1939, София, 1940, 00-85-
Кянята при Капитан Димитриево. ГМПлО, т. II, 1950, 1—25.
Селищната могила Банят Р ч> Свиленградско. РП, I, 1948, 1-23.
л. ...------ Се™ овата епоха до с. Веселиново. ИАИ, XIII, 1939, 195-22Ь.
j. Селищната могила иди> xvn> 1950, 171-188.
’ Хараетерни" черти - —те СЬД°ВС °Т бр°"3°ВаТа е"°Ха'
Определени от проф. Ст. Иванов от
Върху една каменна чукалка
G. S е и г е с..-
В. М и к о в. Селищната могила при с.
mVkVb. Предисторическото се™ д0 с. Веселиново. ИАИ, XIII, 1939,
Миков. ИАИ, XVII, 1950, 171-188.
Д е т е в.
Д е т е в.
п.
в.
в.
п.
п.
НЕОЛИТНО СЕЛИЩЕ ПРИ СЕЛО СЛАТИНА
(Предварително съобщение)
Н. ЛЕТКОВ
През 1928 г. при прокопаване на софийската околовръстна жп. линия южно
с. Слатина в местността „Градини“ от накопите са били изровени на протежение от Юо
много глиненн съдове, късове от глинени мазилки, каменни оръдия, животински кости
други предмети, конто заедно с изкопаната земя са били изхвърляни върху източната
ниска част на изкопите. Това находите става известно на Музея за история на СоЛи
1956 г. По-късно, през 1958 г., музеят организира наблюдение на обекта, застрашен
прокопаване на успоредния със същата жп. линия канал-колектор в югоизточната част
местността ,Росаляка“. В изкопите на канала са били открити на 3,50 м дълбочина
лишни хоризонти от голямо по пространство предисторическо селище.1
ОТ
м
и
по-
Я от
при
' на
жи-
1 Наблюденията в изкопите
това съобщение и на сътрудника при
канала от СУ „Инжсгрой" от 4. V до
на канала, както и тези от селищата г ,
гр. София. Дневник: т на разкопките се
уредничката М. Станчева.
От направените в продължение на два
месеца наблюдения на откритите в канала-
колектор жилищни хоризонти и намерените в тях
предмети се установи, че в югоизточната част
местността „Росаляка" южно от с. Слатина
рез третото хилядолетие пр. н. е. е възникнало
голямо селище от средния неолит, което от
изток към запад има приблизителна дължина
°коло 350 м и от север към юг повече от
100 м ширина (обр. 99).
Дълбоките до 7 м изкопи на канала
озволиха да се проследят в цялото им про-
тежение откритите в тях жилищни хоризонти
всички дълбочини. Бяха установени три
^Ултурни пласта, конто най-добре се наблюда-
м а межДУ двадесет и третия и шестдесетия
метър западно и на около 50 м източно от цен-
1ЭТа Шахта на канала. Върху слой °т
_______________ ’ пРимесен с жълто-зелена глина, се откри
пясък и глина, над
лежеше първият, най-долен културеН
Дебел до 2,10 м, в основата на който
на канала, възло
iTvi М’ ГавРил°ва, бяха^36” ЗЭ ИСТОРИЯ на гр. София на автора на
8 .ГралИИ °Т 22>,Х до >7. Х.ХР,"е"И През вРеме на прокопаването на
-- воденИ При Т0Пл°Центпаля Г ^сички предмети, открити в накопит
е от м. Гаврилова СлУ3 СЪХраниват в Музея за история «
Служебе« отговорник от страна на музея бе
чакъл, _____
около 1 м дебел пласт от
който
пласт,
101
жилища. Над първия най-долен
1,10 м, в основата г
дебел до 0,60 м, от червени изпечени г-
най-горнияг пласт, открит на няколко
0,70 м, в основата на който на няколко
Поради това че голяма част от i
I У / ' ' ; ' 4^.
имаше около Ю_ см _горяла прослойка ' а
червени изпечени глинени късове’с отпей *Д ПлъТна маСа> Дебела 0,60 м, от
1...... ~ — .-.-.я културен плаТт 7 К°Л0Ве й ПРЪТИ ~ °СТаНКИ 0Т РазРУшени
на който също така 6 °ТКРИ ВТОрият кУлтУРен пласт, дебел до
също така имаше останки от разрушени колиби - пласт,
—-I глинени късове с отпечатъци на колове. Третият,
места в изкопите на канала, имаше дебелина до
места се откриха останки от разрушени жилища.1
на откриването на селището в тях бяха^ечТ ШИр0КИ Д0 1,40 м’ в момента
принята не можаха пплпжитал изкопани, а някои от тях и заринати, наблю-
тоите култупни пп Н° ДЭ уСТановят както Формата, така и размерите на жили-
УР аста, а освен това разрушенията в откритите части от жилища
такова естество, че никъде не можаха да се открият запазени основи нито от едно
жилище, очти под^всеки пласт от глинените късове от мазилки имаше черен горял пласт,
предметите в него ояха опушени, а някои обгорели. Намерените на много места из него
карбонизирани зърна от фий (Vicia ervilia), пшеница (Triticum vulgare), двузърнест лимец
(Тriticum dicoccum) и брашно бяха разпръснати
щата от
бяха от
на големи пространства^ огнищата и мелниците
бяха напълно разрушени, а хромелите и хава-
ните се намериха обърнати и не на опреде-
лените им в жилищата места.
Най-долният пласт А, открит почти
във всички изкопи на канала на едно проте-
Обр. 101. Фрагмента от Слатина. Тъмновинен
орнамент върху червена и охрена основа
Обр. 100. Глинен съд от Слатина. Бял орнамент
върху винена основа
жение (от изток към запад) на повече от 300 м дължина, достигаше на дълбочина до
3,80 м от иовърхносттл. Върху пласт, дебел 0,60 м, от глинени мазилки от разрушени ос-
л тт'гхгглрп пляст дсосл от 1 до 1 .о0 м, в конто с с откриха
нови на жилища следваше културен план, дсисл , к
много фрагменти от два главки типа глинени съдове. Първиит от тях. застъиен в голямо
количество, са големи. грубо изработени дебелостекни съдове. направени от непрочистеиа
„ , „си ГлЖийския народен съвет фотоснимки на изкопите на канала и на от-
1 Направените от фотоотдела при Софийским нары *
н гт-упяняват в Музея за история на гр. София.
критите в изкопите културни Пластове се съхр* .
) 11 с В изкопи 1е у у? ,1Р.1(.ТРнтите при Агрономический факултет М. Палавеева и Д. Деков, на
2 Семената са определени от асистентите при л у чу
конто изказвам голяма благодарност.
102
п ирпвени, С плоски дъна, със средня издута част и пп
глина. Те са нацвятотсиводвсив с „коловръстиа релефна лента, нзпълнен?"
всички в горната си част отвънти„ глинени съдове са с
„рнстнснат с два °£’кос1.енни, голяма част от тях имат купообразна форМа „ ""
от прочястева глина, е дръжки. Имат малки кухи дъна, никои от конто са Ра,
скабдеви с но две КЛ!ОК"Т(„ЪГЛ,, крачета. От външната си страна този тип съдове
делени на три отделки полу Р , грижливо излъскани, като голима част са украс ’
червеви, охрени, бели и ряд „ си страна с геометричен орнамент от успоре„„„
отвън, а в явкой случаи волути> изг,ълнс.„„ с б и„и
хорнзонталнв или отвес чултурен пласт рисуваната с бои *
боя (обр. ши, 101, дебелостенна, като орнаментът е черен
върху червена или охрена основа или бял
иличервен върху черната основа на съда
(обр. 102). Докато оръдията на труда
се срещат рядко, хромелите, зърнораз-
тривачките и тежестите за стан (обр. ЮЗ)
се срещат по-често. Каменните оръдия
Обр. 102. Фрагменти от Слатина
.sags,«
Обр. 103. Предмети от Слатина
J глинен съд за боя ; 2—тежест за стан (Слатина,
основата на пласт А под 2,5 м дълбочина)
страна резец. Животинските кости
имат калъпеста форма с изпилен само с
изобилствуват. Най-много се спеша еДНаТа
саЭ застъп/6 Прешлени> ас?рагали и бедпени Л°‘Малко от говедо и най-малко от свиня.
намериха (Г чСиНЯК°ЛК0 СТрошени Р°га Гол К°П И от Bos Primigenius. Еленът и сърната
м ₽ечйа ми^
ишище в първия изкоп на изто*
нентралната шахта.
103
По формата на втория тип глине
тричния орнамент, изведен върху Искана™*,"°
винена или черна боя селището от няй
лектор до с. Слатина, следва да отнесем Т™ ПЛЭСТ А’ °ТКрит г __________
По купообразната форма на рису ” СреДНИЯ неолит — Караново I—А.
тричния орнамент във форма на мрежи вол”^ ° ГЛИНени съдове (обР- ЮО), по геоме-
и по кухите дъна (обр. 101 102) бояпиг ’ В°Лути’ отвесни и хоризонтални успоредни линии
с. Слатина (Софийско) е подобна на кеоам^тяКераМИКа от пласт А на неолитното селище при
Курило, МилковицаД Долни Лозен (СосЬийг °Т селищата ПРИ Кремиковци, Духово Реброво,
К питан Димитриево, Пещерско^Кара^ов^НовоаТ0"64' Ви₽'®^шко,*
Деветашката ней,ера, Баня.ЛевскиХ^ С~^
И эрият пласт В на това селище, ясно очертан в същите изкопи на канала, достига
на дълбочина до 1,80 м от повърхността със средна дебелина от 1 до 1,10 м, като в
основа га му се за елязва червена прослойка, дебела около 0,60 м, глинени мазилки от раз-
рушен» жилища. Този пласт, който следва непосредствено над долния пласт А, на много
места в изкопите прекъсва и не е така пространен както пласт А. Керамиката в него е
почти същата както в пласт А, но рисуваните с боя съдове липсват, като вместо тях се
срещат тънкостенни черни или сиви излъскани съдове с издута средна част и удължени
шии. Орнаментирани са с коси плитки ребра. Срещат се паницообразни съдове, тежести
за стан, хромели и хавани. Каменните оръдия са същите, а животинските кости са подобии
на тези от долния пласт А. Пласт В, открит в изкопите на едно протежение от около
300 м в южната част на селището „Градини“ (в селището при топлоцентралата), по формата
на съдовете си с кухи дъна, подобии на тези от пласт А, но неорнаментирани с боя,
плитко вдлъбнати коси ребра, следва да отнесем към края
по време на Караново I—В.
Третият, най-горният културен пласт С, открит на
пите на канала, най-добре се наблюдаваше в централната
По купообразната форма на
кухите им малки дъна и по геоме-
И^„^РВ.еНЗ ИЛИ охРена повърхност с бяла
. ' в изкопите на канала-ко-
а с
на средний неолит, отговарящ
няколко отделяй места в изко-
шахта на дълбочина 0,70 м от
повърхността. Под него липсваха следващите два пласта В и А. В основата му се очер-
таваше 0,30 м слой късове от глинени мазилки, над който следваше около 0,50 м кул-
турен пласт, наситен със здрави и строшени тънкостенни глинени съдове, работени на ко
лело. В по-голямата си част тези сиво-синкави съдове от прочистена от песъчинки глина
имат разлата паницообразна форма с извити навътре ръбове на устията им. ла дени са със
слабо конкавни дъна и малки плоски дръжки. Като изхождаме от формата ва съдовете,
намерзни в пласт С, от дръжките им и от начина на тяхната наработка, следва да отнесем
този най-горен културен пласт към латен.
Откритите жилишни хоризонти в изкопите на канала-колектор, прокаран в югоза-
- inpmic zn. км г ___ _ ue пъпвоначалният вил
падната част на
на местността е представлявал слабо възвишение jc
река и на запад
Рлсяляка“ зад с. Слатина, показват, че първоначалният вид
местността „Росаляка .... _ ;акл0„и Слатин£ката
топлоцентралата. По тези наклони в изкопите на канала беше открит
към
Предисторическа боядисана керамика от Софийската котловина. ГНБМПл., 1928-1929,
непубликуван оше. ГПлНМ, 1,1948, 159-160 (обр. 3-4).
Селищната могила до челопеч.
ПАИ, XVII, 210-2Н.
1 Н. П е т к о в.
185—198, обр. 12—19.
2 Материалът е
3 Н. П е т к о в.
4 Н. Пет ко в. 1 ч поп J
3 П. Де те в. ГПлНМ, II, 1950, стр. - . олатната епоха. ГСУИФФ, 1946-1947 ; Същият. Куль-
3 В. Миков. Българските земи в кРая еология> № 1, 1958, 47-48.
тура неолита, энеолита и бронзы в Болгарии.
7 в. М и к о в. ПАИ, VII, 1933, стр. 362, обр.
3 Материалите непубликувани оше. starcevaCka kultura. Ljubljana, 1954, 49, т. I, табл. XII—XVI.
v Dr. А г a n d j е 1 о v 1ё - Оа га 5а п.
„„бел около 1 м, с наклон от запад към „зток. в
С1мо един жилитея хоризонт £ река) в изкопите около топлоцеитралата „ в
лает (около 50 м запаяно от Ст ил£твуват парчета от снви полъскапи съдове без
Хата част на селншет, Градии £ вдлъ6ват с „окът орнамент. На този слой при.
орнамента и груби дебелостенн
06р. 104. Глинена животинска фигурка, глинени съдове и фрагмент от съд с релефна спирала от Слатина
западната
Обр. 105. Зооморфни съдове от Слатина
иэточната част на селило „од 2.5 м дълбочина ; 2-в
на селището на 3 м дълбочина
надлежат паницообразни съдове, глинени мяг
крустиран орнамент, глинени масички г- - ИЧ'<И ° 'JiaxMaTeH> триъгълен и пунктирам ин-
(обр. 104—105), тежести за стан и гопя VЗВВр0110Д0^ни кРака, глинени животински фигура
шахматен орнамент глинени масички' М °рои камен™ брадви и длета. По инкрустираните с
о керамиката му (обр. 105) този културен пласт,
105
открит само в източната и западната наклон.
към късния неолит, отговарящ по време на "Р^ляка“, следва да отнесем
Във връзка с разпространението на пп i
. Редисторическата култура в Софийската кот.
в Дставлява голям научен интерес, защото за
наД пласта от среден неолит след едно
котлДВа ПЛаСТ °Т каменно-меДната епоха с врязана
^ловина, при слатинското неолитно селище от
късен неолит, вето, което срещаее в сёлишатТ”А "₽е1<Ъ“а"е »“2»е културен пласт от
зен, Софийско,2 Челопеч, Пирдопско1 и при Ветле» п*”" "е°™Т "₽" Бухоао’1 До'1ни Ло‘
„р„ последователните по време наслоявания п„и L Т"™0’ ™а “а“т0 "а“"₽аме и
Цялостното публикуване на материала от г! Д"“"Тр"еао" "
терес във връзка с проиикването и разпростравеннето »? "реДСТаМява голям "ау,ен ин'
, „ •’пространението на неолитната култуоа не само в
Софииското поле, но и в цялата ни страна.
Във връзка с разпространенис--
ловима неолитното селище при с. Слатин
разлика от селището при Кремиковци,
продължително изоставяне на селището
керамика, характерна за Софийската г
среден неолит на няколко места над двата
------------ Лпяяисана керамика от Софийската котловина,
1 Н. 11 етков. Предисторическа бо"д 1932—1934, 419, обр. 267.
историческо изследване на Софийскою поле.
Материалы е непубликуван оше.
Н. Песков. ГПлНМ. I. 19Ж»*-•*
Н. Пет ков. ПАИ, XVII, 210
П. Де те в. Ц. с., 1-6. б ронзы в Болгарии, 47-55.
В. Миков. Культура неолита, энеоли
з
4
6
14 Археология, кн. 1 — 2, 1959
187 ; Сьш и я т. Пред-
МУЗЕЙНО ДЕЛ0
и КОНСЕРВАЦИИ
археологическим? музей „велики прислав-
г. джингов
През лятото на 1958 г. в базата на Археологический институт и музей при Бъл-
гарската академия на науките до гр. Преслав стана официалното откриване на новата екс-
позиция на музея „Велики Преслав".
Създаден преди 50 години по инициатива на членовете на местного археологическо
дружество, Преславският музей имаше до 1944 г. незавидната участ на повечето от нашите
музеи. I одини наред по липса на подходяща сграда събраните материали бяха разпокъ-
сани на зри места, в хижите при Кръглата църква и местността „Патлейна11 и в поруте-
ното здание на общинското управление в града.
С предаването на сградите около новата църква-манастир „Св. Кирил и Методи"
за нуждите на Археологическия институт през 1949 г. се уреди благоприятно и въпросът
за бъдещето на музея, който се превърна в база на института. Временно подредената изложба,
в която бяха включени материали от първобитно-общинния, робовладелческия и феодалния
строй, макар и да бележеше значителен напредък, не можеше да удовлетвори новите из-
исквания, конто се поставяха пред музея. От друга страна, натрупваше се в резултат на
ежегодните археологически разкопки нов материал, който трябваше да намери своето под-
ходяще място в една бъдеща експозиция, изградена съобразно със съвременните изисквания.
Поради ограничената изложбена площ и това, че се уреждаше музей при разкоп-
ките на един голям археологически обект с национално значение, реши се в експозицията
да бъде показан само един от най-значител-
ните периоди в живота на Велики Преслав
от края на IX и X в., т. е. времето, когато
е бил столица на българската държава. По
такъв начин, като се извадиха праисторичес-
ките и античните материали, освоооди се мяс
то, за да се отрази по-цялостно и убедит ел но
ръетът на материалната и духовната к} л 1' I а
на българския народ през споменатия период,
чийто деен и най-крупен творчески ценгьр е
бил именно Преслав.
Успешно бе решен и въпросът за
вътрешното обзавеждане на залиге. Стариге
витрини бяха подменени с нови, i орната част
на конто е изцяло от стъкло, така че изл0Ж^ 106). Особено сполучливо и оригинално са
ните материали се виждатот венчки СТ^икнОвените дървени и други подставки в лапи-
показани тежките архитектурни части. 1 полуколони, стени и пиластри, което дава въз-
дария са заменени с редуващи се колон приблизително в нейното естествено по-
можност всяка архитектурна част да с пазглежда по-добре и да възприема по-
ложение (обр. 107). Това улесяява посетвтеля Д
Обр. 106. Зала в музея „Велики Преслав“
108
лесно
ческо
Обр. 107. Изглед от лапидария на музея
«Велики Преслав"
Ойност на експоната, но и неговото конкретно, практи_
не само художествената ст архитектурния паметник.
предназначение в систе отразява само един кратък период от време
Поради характера на музея q бе и30Ставен. Материалите са разпределени
хронологичният принцип при подр посетителя върху отделим важни страни от облика и
така, че да насочат вниманием столица. Експозицията е осъществена предимно с
живота на средновековната спомагателНи материали, обединени от кратка и ясна
автентични и немногоброини нау текстова система. Всички тези материали са
подредени в три зали с обща изложбена
плот 170 кв. м.
В началото е показано на карта те-
риториалното разрастване на Първата бъл-
гарска държава от нейното създаване д0
падането й под византийска власт (VII—XI в.).
Въвеждащ текст запознава посетителя с вре-
мето, когато Преслав е бил столица (893—
972 г.), .и с обществено-икономическите осо-
бености на тази епоха. Планът на стария
град дава представа за топографията на ме-
стността, за защитната му система, състоя-
ща се от две концентрично разположени кре-
постям стени, за местоположението на раз-
критите досега чрез разкопки останки на по-
вече от 35 граждански и култови построй-
ки, работилници, крепостям съоръжения и др.
Изложените в съшата зала във витрина оръжия и конски снаряжения заедно с издълбаните
върху каменев блок военни сцени дават представа за военния бит и организация. За тях
говорят и първобългарските тюркоезични и гръцки надписи, издълбани върху гранитни и
мраморни колони.
На преславската архитектура е отредена втората зала-лапидария. Събраните в нея
архитектурни части произхождат изключително от столичния град и непосредната му окол-
ност извън крепостните стени. Графичното изображение на къс от крепостната стена се
допълва от оригиналните зъбери, конто са увенчавали стените. Увисналият торус, с който
те са украсени, е типичен елемент в преславската архитектура. Срещаме го и в изложените
по-нататък подпокривни корнизи, съчетан вече с други елементи.
Плановете в макетите на църкви заодно с произхождащите
жествено изработени капители, корнизи и архиволти, триизмерната
възстановките на части от мраморни полови настилки запознават
ството, външния вид и богато украсените интериори
HGTTTAUUP р г-ттлтл /О__ Г *
от тях колони, худо-
каменна скулптура и
посетителя с устрой-
ношение е Кръглата (Златната)' пъпкяя ” .......На цъРквите. Поразителна в това от-
една реконструкция, изработени цветно ’ Редставена *УИ със своя оригинален план и с
решна украса се отнасят изложените големи^пГИПС0ВИ га^ла- Към нейната външна и вът-
стпяМ°РНИ КОЛОНКИ’ ₽амки и други части с ЛП0Кривни К0Рнизи, изкусно орнаментираните
страта подова настилка и др. аС™ с Пилена и KepaMJ4Ba и„крус.гаии„, „ъ-
МакаР и не цялостно разкопя»
негГпроизхожлЧаСТ’ К°ЯТ° ВКЛ1очва Лроннт^Т К°МПЛекс е пРедставен с план на раз-
стилки, плочи Л?"*0 ТЭКа множество мрамоони ЛЭ “ ПОМещенията западно от нея. От
си образци. ПоказанаТГвъ- СКУЛПТура и ДРУги, който *апители> корнизи, подови на-
-становката на покрива и Рсдставени тук с най-хубавите
на водопроводни тръби от различии
109
големини. Накрая във вградена в стен
Пергел, мистрия и други, с конто са'п? ВИТрина се в”ЖДат hhctdvm™™
Нареденнте в третата зала мапХТ "Реслаи“« строители. ₽"°"'
|КНТЪр, в конто е „мало редица обосРИал" ™™ат Преслан и като голям производствен
домашната керамика - гърнета, сто "1ая™- В «ачалото са показана образца на
„ украса, който са били изработвави и '«„„Л „ ' ЧаШИ “ други съдои с Раз™"иа форма
жествени занаяти в Преслав е било произво^ НИ ЕдИН °Т най-хаРа><терните худо-
требявана за облицовка на стени, за копнТТ0 РИСуВЭНа керамика' Тя е била уп0'
стилки. Изложените предмети от инвента ’ 33 Инкрустация в мрамор и за подови на-
размиване на бои, както и ненапълно гото^ Керамична Работилница — везни и съдче за
процес и доказват нейната местна изоабптИТе 7’°Ч[<И илюстРиРа'г нагледно производственна
мозаични кубчета и икони. Това се виж™? Са бИЛИ изработвани още и съдове>
uvt ппелставител на тлчи Д JT експонатите в следващите две витрини. Про-
чут представител на тази художествена керамика и един
от редките паметници на българ-
е образът на св. 1одор, съставен от няколко ква-
с
полуфабрикати, крици и желязна
: сърпове, косери, ле-
I, както
и поставе-
на бита на
производ-
в художе-
ското изобразително изкуство от X в. < '
дратни плочки, намерени в Патлейнския манастир.
/Келезарският занаят е представен нагледно
сгур, както и с различните оръдия на труда, изработени от'желязо: ст
межи, котики, брадви, скоби, клещи, куфари, ножици и др. Тези сечива.
ното във витрината фотокопие от византийска миниатюра допълват картината
преславските жители, конто са се занимавали и със земеделие.
Следващите няколко витрини илюстрират чрез изложените материали
ството на стъкло и неговите продукти, обработката на кост и високо развития
ствено отношение златарски занаят.
В същата зала са изложени и документите, свидетелствуващи за високия подем
на духовната култура във Велики Преслав. Конкретни свидетелства за „златния“ век на
българската книжнина и литература, в което се състои и общославянското значение на
Преслав, са не само писмените известия на старите авгори, но и автентичните славянски
писмени паметници. Върху подставки са подредени отливка от надгробната плоча с над-
писа на чъргубиля Мостич, придружен от новобългарски превод, и незавършеният надпис
на Мартин върху паровиков блок, намерен в дворепа. Между тях във витрина са подре-
дени късове от керамични плочки с рисувани кирилски текстове, керемидеии късове с
надраскани по тях надписи и др. Всички те имат голяма стойност като исторически извори
за палеографията на славянского писмо от неговия начален
и наред с това дават представ,Ц, от визавтийска м„„„атюра от XIII в. вред-
период. Поставеното у у в„завтийците през 972 г. след героичвата отбрана
ставя падането на Преслав в ръцете
на града от българи и руси. „ българска държава (XII—XIV в.),
Последната витрина поставения надпис за неговото западане
когато Преслав не е вече столица, робство. С нея завършва експозиционният разказ.
и постепенно загиване в годините на тур []ята на научните сътрудници от ранносреднове-
Експозицията, изработена с Усила скулптора при Археологический музей в Со-
ковния отдел, на архитекта, худ0^ страна.
фия, се нарежда между наи ху погическите фондове на музея. Събраните в продъл-
Нека кажем нещо и за архео ени във фондохранилищата по терито-
жение на близо 50 годики материал» ^сев бряг на р. Тича (Камчия) и т. и., а всяка
риален белег — Вътрешен град, ънШ’ си е подредена по обекти.
една от тези големи групп вътре в се е отбелязано с шифър МЯСТОто му в
В инвентарните книги cpelUJ . ф.4 (V—а)2 означава, че предметът се намира в
складовете или експозицията. Наi Р полица яа“, втора кутия.
четвърто фондохранилище, пети
начален
110
„ПЯТО отделните картончета са подреде,,,,
„ „ пред«тна картотека » тствува1Цо на простата в музейната
Съставена е и "I о6основано и съ делени по рубрики, например;
„0 наименование’0 напредмета, * састъкТени, бронзови, сребърни и т. н.
работа терминология. или гривн ред. а „ рубриките П„ обекти
брадви - «’^Хбрнкпте нмсаполр«е“ри номер. мястото на намирането
Както трупите, така 1. наимевованието на пр
Всяко картонче СЪДЪР • „естопазене. дават представа за количе-
(обекта) и шифъра за отеКирани и описан обектите. Това улеснява намира-
~ ;зг- ~
ИЗЛОЖБА „2500 ГОДИНИ
ИЗКУСТВО в БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ“
Г. ГЕОРГИЕВ
Голямо е богатството и разнообразиет
метници, конто се срещат навред из нашата стоя™ археологическите и етнографските па-
лози и етнографи са разкопали, събрали и проучили’ „6^™ ВеЩИНа българските архе0‘
ната култура и изкуство, конто са красноречиви лежител™ паметници на материал-
ппптркъп в бългаоските ЧИВИ свидетели на богатия културен живот,
протекъл в българските земи през вековете, на творческия гений на българския народ
Славата на някои от тези паметници и художестве™ р народ
удожествени произведения отдавна е надхвърлила
пределите на България, а научният интерес към тях постоянно нараства.
За да се популяризира това голямо национално богатство и да бъде дадена въз-
можност на чужденците да се запознаят по-непосредствено с него, бе уредена изложбата
„2500 години изкуство в българските земи".
Инициатор за уреждането на изложбата бе известният швейцарски професор-етнограф
гр. Ньошател. Този музей под вещото ръ-
всяка година от 1954 г. насам организира
развитието на дадена страна, но главно на
Жан Габю, директор на Етнографския музей в
ководство на неговия деен директор редовно
временни изложби, конто отразяват цялостно
нейната култура и изкуство (обр. 108—109).
На два пъти, през 1956 и 1957 г., проф. Га-
бю посети България, за да се запознае с
нейните изтъкнати археологически и етнограф-
ски паметници. Тези негови посещения спомог-
наха извънредно много за правилно комплекту-
ване на изложбата.
Изложбата бе организирана от българ-
ска страна от Министерство™ на просветата и
културата и Комитета за приятелство икултур
ни връзки с чужбина при дейното участие
Археологический и Етнографския музей Р,
Българската академия на науките, а от^
Чарска страна — от
т •
Обр. 108. Фасадата на Етнографския музей в
гр. Ньошател с фрески от X. Ерни
Ньошател със слово от др. Ек. Аврамова,
______ . и ‘удтурни връзки с чужбина, в присъствието на
Комитета за приятелство и ел и кантона Ньошател, от Федералното
Обшинския съвет на гр. Берн начел0 с ПЪЛНОМОщния ми-
''ХбХана «а 1.П. 1959 т
обикновена изложба
— ________ _ • Етнографския музей на
гр. Ньошател. Тя бе открита тържествено на
28. VI. 1958 г. в малкия красив швейцар
председател на Комитета за приятелство _
официални лица от
швейцарско правителство и от Бълг л0Ж1)а1а ......... —-
иистър др П Григоров. Закриването и» , българскйте земв- не е обикновена изложба
Изложбата .2500 години изку е 6йЛа замислена и осъшествева като на-
изложоата „ 0 в България. обзорен вид развитието на изку-
на народното прилежно задача да пРедСТ ИЗкуството на българския народ
чионална българска изложба със зад^^ особено на изкуството
ството в българскйте земи през
цялачата на изложбата: „Според мен
112 рля ПО следния начин 0 През вековете. Целта на
проф. Ж»“ Габ\°Х П»ЛОСТНО бЪЛГаитение и вълиенне. . . Става дума за из-
«бата трябва да пред • иМПатия, възхин ждународна трибуна" (Ж. I а б ю.
:::гех Р0”и"^адп1'октомври 1956, № 1о/34)-
ложба на "Гродно ®кус’»°- С". Н „а „еля ее врввяима предп
Какво мисля за ва!
Обр. 109. Афишът на изложбата
всичко ОТ изтъкнати археологически и етнографски
художествени произведения, който дават представа
на изкуството на цяла епоха, на цял народ и имат
голяма научна, дидактична и възпитателна стойност.
Около тези централин експонати са подредени по-
второстепенни паметници, отделяй находки и битови
предмети.
Положителна страна на българската изложба
е и обстоятелството, че тя разполага с голям и раз-
нообразен фонд, който позволява да се направи най-
подходящ подбор на експонати. Освен това в нея
са показани голямо количество първокласни произ-
ведения на изкуството в оригинал.
Какво е основното съдържание на изложба-
та? Или какво може да види и научи чуждият по-
сетител от нея?
Посетителят се запознава със забележител-
ни художествени произведения на праисторическото,
на античното и на българското изкуство, конто са
не само национално притежание, но са станали до-
стояние и на общочовешката култура и изкуство. Чуждият зрител може да види интерес-
ни паметници от праисторическата епоха (неолит, енеолит, бронз и епоха на желязото),
времето на тракийската и гръко-римската древност, от епохата на българското
р д ковие и на българското Възраждане (обр. 110), да се наслаждава на красиви образци
Р изкуство, на ху дожествени произведения на изтъкнати български художници и т. н.
Централен експонат, поставен в началото на изложбата, който привлича вниманието
на посетителя, са копията на прочутото златно съкровище от с. Вълчитрън, Плевенски окръг,
от VIII в. пр. н. е. (края на бронзовата епоха). Оригиналът се съхранява в Народния археоло
гически музей в София.
Трак **
вокласни художествениРпроизведения ДРеВН°СТ Са пРе-ДСтавени с малко на брой, но пър-
изкуство и с някои други значителии На античната стенна живопис и на торевтистичното
на пьрв» «.to т;к: от™гизведения "а ИЗК~-
гробница, открита през 1944 г. Гпобнипят°ПИЯТа<°Т ФРеските на Казанлъшката тракийска
тектурна форма, колкото със стеннатя ? ™ ележителна не толкова със своята архи'
апхи НЭ В' ПР’ Н' е' ПРедстзвени са табля МОвументална живопис, която се датува от
ставянеТ"РНаТЭ Ф°рма на гробницата Би се пл ^реСките’ снимки на фреските и чертеж на
кв " -ам ™„К „а"° УЧИМ °Ще "Регледност при пред
виквал възхищението на ония ™ елинистическата
него, ако беше направен макет на7п Г ИМали ВЪЗм°жност
НЭ гР°б»ицата в естествена
винаги е из
в оригинал с
намален вид
живопис, който
да се запознаят
величина или в
из
като се означат точно местата на ст
гробници от подобен вид със забел П° такъв "ач“" "Казани например
куство, която бе открита в гр Цюрих "" ,Сте“описи » изложбата на мексиканского из-
к- същата епоха, IV-Ш в “° e"L *959 Г'
на античното изкуство в земите на дпе т Р' • се отнася и друг прочут паметник
Пловдивски окръг, намерено случай- РЗКИЯ ~ златното съкровище от Панагюрище,
но през 1949 г. Оригиналът се на-
мира в Археологическия музей в
гр. Пловдив. Съкровището представя
образцово произведение на елини-
стическото торевтистично изкуство
от края на IV и началото на III в.
пр. н. е. Със своите високо художе-
ствени качества този експонат с
пълно право предизвиква възхище-
нието на посетителите.
Интересна е и керамичната
театрална маска от дорийската ко-
лония Месемврия (сега Несебър) на
Черноморското крайбрежие ОТ елини- Обр. 110. Изглед от изложбата — археологически отдел
стическата епоха.
Както е известно, земите на древните траки през споменатата епоха са доста бо-
гати на художествени паметници. Затова можеше и някои други паметници да намерят
място в изложбата, представени по един или друг начин (напр. находки от тракийския град
Севтополис, съкровището от Луковит и т. н.), конто биха обогатили значително изложбата.
От многобройните паметници на римската култура и изкуство в българските земи
в изложбата са застъпени само няколко, напр. богато украсена шлем-маска от околностите
на гр. Силистра, бронзова глава-портрет на римския император Гордиан III (238—244 г.),
намерена в гр. Никополис ад Иструм (сега с. Никюп, Търновски окръг), моделирана с много
реализъм, глава на пан от мрамор от античната Августа Траяна (сега Стара Загора), брон-
зова статуетка на Зевс от гр. Нове (сега гр. Свищов) и други находки, показани чрез
1 със
по-забележителни експонати: образци от керамика, славянски надписи върху ке-
ке-
диапозитиви,
В изложбата се чувствуваше отсъствието на някои забележителни произведения на
изкуството, открити в нашите земи, като напр. стенописите на Силистренската гробница,
мозайката от Ескус (сега с. Гиген при устието на р. Искър) и др.
Епохата на Първата българска държава (VII—X в.) или времето на двете стари
български столици Плиска и Преслав, разположени в Североизточна България, в конто са
разкрити великолепии паметници на българската култура и изкуство, е илюстрирана
следните i---------------
рамика от X в., бижута от гарнитура на два колана от Мадара от VIII в., известната
памична икона на св. Тодор, съставена от малки рисувани керамични плочки, от Велики
Преслав, който през IX и X в. е бил най-важният военно-административен, политически, про-
мишлен и културен център на славяно-българската държава.
През епохата па Втората българска държава (XII—XIV в.) българската култура и
и опг. апга пл голяма висота. Забележителен паметник на българското из-
:ХоВпреДз°средно^вековието 'са прочутите стенописи на Боянската църква (1259 г.). Те бяха
куство през р д ти на изложбата. Изложени са копия на отделни образи и
едни от центра естествена величина, също цветни диапозитиви. Показани са обра-
сцени от стенопис съпругата му Десислава (първите портрети в средно-
зите на севастократор Калоян и на съпруи ?
15 Археология, кн. 1—2, 1959
114
гл-нН обо-зпте на тогг.вгшния български владетсл Константин
българска ипшо-ис), образ„ на Христос .Евергет- и „а Христос „
от най-хубавите образи на Христа във византий-
Благовещението, образи на светии (св. Стефан, дякон
н.
вековната
Асен и на съпругата му Ирина, п
храма между книжниците един
ската живопис. образът на Ангела от
ЛаВ^"1 "коД^ОХ"\СиХюрно българско изкуство от XIII и XIV в. е представеио
чрез няколко образем (в диапозитив») от Манасиевата хроника (XIV в.) и от Добрейшовото
По същия начин чрез диапозитив» са показани и няколко от поразителните по своята
полихромна украса средновековни църкви в гр. Несебър (Старата митрополия —
— XIII в. и др.).
от икони дава възможносх
с
в.
и
и
архитектура и
VI в., „Св. Иван Неосветени
Подбрана колекция
специалиста-изкуствовед да се запознаят непосредствено
гарска живопис от XV—XIX в., главно от XVII и XVIII
Изложените експонати от епохата на Първата
достатъчно показват величието на българската култура
димо е било да бъдат включени и някои други експонати, с каквито нашите музеи в стра-
на обикновения посетител и на
развитието на религиозната бъл-
Втората българска държава не-
изкуство през вековете. Необхо-
ната разполагат.
Във втория дял на изложбата посредством представителни оригинални експонати са
показани изумителните по своята форма и съдържание произведения на народното българ-
ско изкуство (обр. 111).
Централният експонат тук са красивите български празнични костюми от различии
краища на страната. Костюмите са монтирани върху манекени, конто са били специално из-
работени за тая цел в Етнографския
музей в гр. Ньошател. Манекените
са поставени „в движение'1. Пред-
метите на бита, конто са придадени
към костюмите — народни музикал-
ни инструменти, стомни, метални съ-
дове, кобилица за вода, овчарска
гега, обредни хлябове и други —
дават възможност на зрителя да
вникне по-добре в патриархалния
бит на трудещия се български на-
род, който е обличал тези костюми.
Произведенията на златар-
ския занаят, най-различни накити и
накитни предмети, конто са красели
костюмите на българката, като
колиета и други, са застъпени съшо
зали на
Обр. 111. Изглед от изложбата - етнографски отдел
пафти. нанизи, обеци, пръстени, брошки, гривни, игл и
много добре. В случая може да се каже че - ----
етнографските музеи в България, не може да В изложбените зали на
богатство и разнообразие по отношение на Ъп ° ТЭКава ясна пРеДстава за голямото
украшения и бижута както в разглежданата изложба °РНаментални мотиви на металните
Дълъг е списъкът на поекпасныта
конто нямаме намерение да изброяваме Ще споменем”1™ българското народно изкуство,
в изложбата „огат ла се видят „бр 3ц от п1М НЯКОИ Г₽>™ «
на дървената резба _ прекратите таван^ долапи и „ ('ЪДОВе) На «м»карството,
зарджик и другаде, уч>асени с автропоморф”/ ВВИКОНОС?™ ог.Самоков, Тетевен, Па-
гури, листа, цветя и др. РФ“И Ф>тури, със етил„з„Ра„„ геометричии фи-
ствие и приятна уютност. Стаята се
Пъстри килими с топли
ствата“
Една карта, на която са начеп 115
къша (планинска и „олска), фотоси арх„тектурн„ т„„ове м 6ълга„ската
от гр. Копривщица с принадлежащите Рекоиструираяата стая в средиогорс™ стал
"а бълг2РСКатаЯвъзпеЩе"ИЯ Мпоз"ават "УВД™ посетител с
Разглеждаше с гол» ЖДеНСКа къиа' °т която лъха спокой-
червени М ИНГерес от посе™телите на изложбата.
украсена керамика, образуй от орнаменталнпТ °Т Чипровци> Амоков и други, пищно
— - Ж. Габю) върху килими бРодеоииГаТСТВО на
различни други експонати, като бродипя’ни дантели> писани великденски яйца и
и т. н. и т. н. допълват картината на богатого”’ ПРеС™И’ възглавници, колани, „кенета“
родно "а₽од’което е ™-=₽о7„ “о7тХоива„к„:орит
жествената керамика, дърворезбата н лттТм ИЗТЪВИТ " "одеР"ата ™а“, худо-
дотлел Тоадииионни ичкустпя Р^ Н°Ве На съвРеменните приложни изкуства
(отдел „(радиционни изкуства и ивдустриалва цивилизация- - ж. Габю), конто чернят с
широка шепа своите мотиви от животвопнятя тп,,,, чеРия1 с
к животворната традиция на народното изкуство. Пости-
жения! а на съвременните български приложници са забележителни.
Малка колекция от художествени произведения на изтъкнати български художници
допълва сполучливо археолого-етнографската изложба на българското изкуство. Изло-
жени са картини от художниците Зл. Бояджиев, Вл. Димитров-Майстора, Ц. Лавренов-
Ив. Пенков и др.
телна
родна
стите бе осигурена от страна на
Изложбата „2500 години изкуство в българските земи“, показана за пръв път в
гр. Ньошател — Швейцария, има голям успех. Тя бе посетена не само от обикновени це-
нители на народното изкуство, но също така и от голям брой специалисти от различии
страни, конто имаха възможност да видят за пръв път в оригинал или в копия едни от най-
забележителните художествени произведения на изкуството в българските земи през вековете.
Българският художник Йордан Баров, който е бил аташиран към изложбата, и ху-
дожникът-декоратор Хюгеитоблер от Етнографския музей в гр. Ньошател и техните сътруд-
ници са положили големи грижи и са вложили голимо умение за доброго художествено
оформяване на изложбата.
За добпото поставяне на изложбата и за нейния голям успех от значение бе и
оа доорого зали на Етнографския музей в гр. Ньошател се оказаха
обстоятелството, че изло подобна художествена изложба. Освен широки излож-
много подходящи за урежда изнасяне на лекции, за прожектиране на филми и де-
бени площи в музея има кинозала връзКа с урежданите там изложби. Положи,
монстриране на музикални произведения^^^^^ „а „автоматичен водач“, придружен с па-
роля изиграва и инсталацията з за посетителите и особено за специали-
и съвременна музика. HaJ'4Baj]fapcKH сътруДник на изложбата.
и Популяризирана чрез афиши, радиобеседи, статии
Изложбата бе добре разгласен ият и добре офорМен в художествено отно-
СХИ художествени произведения, допринасяше също
илюстриран с изтъкнат )
популяризирана чрез афиши, радиобеседи, статии
художествени произведения, допринасяше също
книжарници в града, докато траеше изложбата,
език, в конто се разглеждат изтъкнати
паметници или произведения на бъл-
н.
в пресата, по телевизията и т.
шение каталог,
така много в това отношение.
Както в музея, така и
в големите
издадени на чужд
се продаваха български книги т и худОжествени
историко-археологически, P
гарското народно изкуство.
116
Многобройните отзиви, отиечатзви в пресатз, и личните впечатления „а посетителе
от изложбатз са най-ласкзви. Това обстоятелство говори красноречиво за големия успех на
българската изложба в гр. Ньошател.
Изложбата „2500 години изкуство в българските земи“ е ярка демонстрация На
най-хубавото и прогресивното в изкуството, сътворено в българските земи през вековете,
особено на изкуството на трудолюбивия и миролюбив български народ.
Инициаторите и уредниците на изложбата заслужават похвалата на цялата бъл-
гарска културна обшественост.
Изложбата ще бъде пренесена и в други страни, като Германия, 11талия и други,
за да имат възможност трудещите се на тези страни заедно със специалистите да се лю-
буват на прекрасните художествени произведения, конто са създадени на територията на
България от различии племена и народи през дългия низ на вековете и особено от худо,
жествено надарения български народ.
РУСКИ ОБЩЕСТВЕНИЦИ за създаването на археологически
ИНСТИТУТ В БЪЛГАРИЯ
АЛ. ДИМИТРОВА
културата на₽ нашия на^оп™ К'ЛТурна общественост към историческою минало, бита и
- Кят Р Се 6 зародил много преди нашею освобождение от турско
робство. Като страна на класическата древност България привличала внимание™ на много
руски и западноевропейски учени, археолози, етнографи и пътешественици. Още в 30-ю
години^на миналия век в разгара на Руско-турската война от 1828—1829 г. участникът
във воината Владимир Тепляков с паметните си доклади и „Письма из Болгарии”*запознал
руската общественост с културните паметници на нашите земи. В продължение на три
месеца Тепляков се занимавал с изучаване на археологическите паметници в окупираната
от руските войски почти цяла Източна България. В едно от писмата си той пише на своя
брат. „На вас е вече известно, че аз съм натоварен от началството на Новоросийския край
да огледам някои места, заети от нашите войски на дясната страна на Дунав, и че целта
на поръчението е да се запозная с разни паметници на древността, скрити между Мизия
и класическа Тракия.”2 Но главната цел на неговите проучвания били гр. Варна и неговите
околности. Всичко видено и събрано по време на неговата обиколка из различните селища
на страната Тепляков подробно описал в своите знаменити писма, конто в 1833 г. излезли
в отделна книга. Днес те са ценен извор за нашею историческо минало.
С богатото си културно наследство България става позната на външния свят чрез
трудовете на друг руски учен — Юрий Иванович Венелин. Още като ученик в Кишинев
Юрий Венелин имал възможност да се запознае с езика и обичаите на българите-пресел-
ници в Бесарабия. Близостта му с българското население оказала неотразимо влияние върху
развитието му. Цялата си по-нататъшна дейност Юрий Иванович Венелин посветил на
изучаването на историческою минало, фолклора и бита на българите. Със своя труд
„Древние и нынешние болгаре1*3 Юрий Венелин събудил интереса на руската общественост
към съдбата на българите. През 1830 г. при съдействието на проф. Михаил Петрович По-
годин Руската академия на науките го изпратила в България, за да продължи своите на-
учни изследвания. Тук Венелин извършил огромна плодотворна дейност. Прегледал голям
брой архиви, направил много преписи от ценни ръкописи, запознал се с археологическите
паметници, събрал фолклорни и етнографски материали и всичко това по-късно направил
достояние на научната общественост. Завръщайки се от България през 1832 г., изпълнен
с любов и със състрадание към поробения български народ, към иеговою историческо
минало Венелин се обърнал с едно пвсмо-изложение към генерал Ивзон, покровителя на
българските колонне™ в Бесарабия, с предложение за образуването на един специален ко-
митет в гр. Белград, който да се грнжи за опазването на историческите паметници на бъл-
По такъв начин — се казва в изложението — Вне бихте могли да поло-
гарския народ. „По такъв начин „я гтяна твъпле Пележит
н пплпаи л-кпгяпски музеи, конто с време може да стане твьрде оележит
ГдТа х“ ьчезарна светлина' върху нсторнята ни,- С многобройните си трудове Be-
Вл. Тепляков. Письма из Болгарии. Москва, 1833.
Вл. Тепляков. Ц. с., 3. ' болгаре. Москва, 1829.
Ю. И. Венелин. Древние „еговото значение за българското възраждане. София,
М. Г. Поп ру жен ко. Ю. И. венели
2
3
4
1903, 20—21.
118
нелин съдействувал за повлигане на националист» самосъзнание на българския народ.
Десет години по-късно (1844—1845) професорът от Новоросииския университет Виктор
Григорович посетил нашито земи. Повече от 11 месеца той прекарал из областнте на Ев-
ропейца Турция. Посетил много градове, като София, Пловдив, Габрово, Татар Пазарджик,
Търново и други, и събрал много ценни сведения за тях. „В тази малка страна - писал
той - ми се удаде възможност да събера сведения, полезни за науката; главният пред,
мет на моето наблюдение е да предам в сух разказ снова, което се съхранява още.«1
Резултатите от своите наблюдения и впечатления по време на пътуванията си
Виктор Григорович изложил в специална книга под заглавие „Путешествие по Европейской
Турции", излязла за пръв път през 1848 г.
В следващите години интересът на руската общественост към историческото ми-
нало на нашия народ се засилил още повече. По време на освободителната Руско-турска
война (1877—1878 г.), а и след нея бележити руски учени и общественици проявили изклю-
чителни грижи към паметниците на културата в нашите земи за опазването им от разру-
шенията на войната. Големият представител на руската прогресивна мисъл Владимир Ва-
силиевич Стасов се обърнал със специално писмо към офицерите на Дунавската армия, в
което ги приканвал да запазват и изучават всичко ценно: „Как, казах си аз — пише Ста-
сов в своето писмо, — за англичаните всичко това е интересно и важно, а за нас — не!..
А бива ли ние да не се интересуваме от художествения, т. е. от интелектуалния живот
на българите, когато между нас има толкова много общо по племе и по бит, и по вяра?
Ние ли не можем да оценим по-рано от всички други това, което у тях може да
оригинално, своеобразно, изящно или значително в творбите на различните изкуства,
то голямо, монументално, обществено или домашно, битовое2 По-нататък в същия
той пише: „Нека всеки, който действително умее да записва, да рисува това, което
дял, това, което става пред него там, където е бил, нека всеки, който е способен, да съ-
бира с чисти ръце, далеч от грабеж и насилия всичко, което е забележително, красиво и
важно... И тогава след вас в нашата история ще остане не само следа от великодушие,
а и заслугата на пазител на народното творчество и живот. . .“3 Стасов високо пенял бъл-
гарското изкуство. В писмата си до големия руски художник-баталист и участник в Осво-
бодителната война Василий Василевич Вересчагин му напомня, че той трябва да събира
попадналите му интересни ценности, да рисува къщи и архитектурни паметници, селяни
шевици и други.4
Освободителната руско-турска война от 1878—1879 г. донесла не само свободата
на българския народ, но изиграла и ролята на културна революция. По силата на Берлин-
ский договор на Русия се давало право да управлява девет месеца освободените български
земи. Временного руско управление извършило огромна дейност за уредбата на младата
българска държава. Наред със задачата за създаване на административни, съдебни и други
институту то положило изключителни грижи за развитието на просветата и културата.
При съдействието на княз Дондуков-Корсаков и на видния български учен проф. Марин
Дринов просветното дело в България било поставено на здрави основи. През 1878 г. в
офия била открита публична библиотека. В един от своите отчети от 18 ноември 1878 г.
Дондуков писал: „В София е положена основата на публична библиотека при която се
предполага да се уреди и музей за старини, гдето да се поставят откритите вече архео-
логически паметници, както и оиии, конто тепърва ще бъдат открити/присъдействието
2 R в сИГ0Р0ВмЧ; Путешествия 110 Европейской Турции. Москва, 1877, II изд 81
о. В. Стасов. Избранные сочинения. С.-Петербург 1894 I 457
3 В. В. С т а с о в. Ц. с., 458.
4 Переписка В. В. Стасова и В. В. Верещагина. Москва, 1950, I, писмо № 169
и» н. р. «Хзтата- - - р-
бъде
било
апел
е ви-
И. Москва, 1877, II изд., 81.
музей, който вмал за задача да „ грижи
НЯКОЛКО го-
учредяването
основи да се
аметници в нашата страна. Това се вижда от
”и консул^ Путята във Филипопол в 1883 г. и
инте-
Кон-
на първия софийски губернатор П И9
била обособена в 1879 г в Ь°?Р В1Гадик'иРович Алабин сбипкатя пп»
0/3 г- в самостоятелен юирката при библиотеката
издирването, съхраняването и опазванетп У ’ ИТ0 имал за -
Дини по-късно, през 1883 г. руски ученЛ ПаМеТНИЦИТе на културата. Само
на постоянен археологически институт г 00щественици правят опити за
заеме с проучването на археологическите к—*’ К°ЙТ° На ЗДРаВИ Научни
кореспонденцията на руския дипломатически
императорского руско археологическо дружество в гъ™ а г
рес на Путята към българските стаоини н п а ПетеРбург. Сведения за големия
стантин Иречек в своя дневник.1 С° КЪМ Бачковския манастир дава
Документ от 15 юли 1883 г., № зо?-
Кон-
многих других рукописей как греческих так и славянских, без всякого призора,
и забвении. У списка не хватает ни начала ни конца: формат 7\(5 вершков,
в два столбца, характер букв крайне схож с славянскими (особенность всех гре-
манускриптов начиная со II века) и почти тождественным с характером писмена
К № 2796
Копия с донесения Коллежского Ассесора Путяты Г. Поверенному в делах в
стантинополе от 15 июля 1883 г., № 30.
Несколько дней тому назад в окрестностях Филиппополя сделано замечательное
археологическое открытие.
Профессор Имп. С. Петербургского Университета В. В. Кочановский прибывший
сюда для собирания материалов к составляемому им болгаро-русскому словарю, отпра-
вился, для обозрения рукописей, в старинный Банковский монастырь, где и открыл грече-
ский список Евангелия, который по признакам, усмотрянным Г. Кочановским, восходит к
IV или к V столетию по Р. X. Этот кодекс, история коего совершенно неизвестна, лежал
в числе
в пыли
письмо
ческих
знаменитого Синайского кодекса (хранящегося в Имп. Публичной Библиотеке).
В том же монастыре Г. Кочановский открыл длинную и весьма старинную славян-
скую надпись писанную глаголицею, укрывавшеюся от взоров прежних посетителей мона-
стыря под серебрянною ризою той чудотворной иконы, на которой она начертана. Благо-
даря тому обстоятельству, что вместе с Г. Кочановским, по моей просьбе, отправился сам
Греческий Митрополит Григорий, без которого подозрительные греческие монахи ни за что
не открыли бы ему научных сокровищ своего монастыря, нашему прозорливому ученому
удалось убядить настоятеля дозволить приподнять ризу иконы и тем дать ему возмож-
ность списать надпись.
Другую надпись нашел Г. Кочановский на камне близь полуразрушившеися ныне
греческой церковки, в получасовом расстоянии от г. Станимаки, у подножья Родоских (Ро-
Р б М А Л) ГОР Церковь эта, весьма древняя ныне оставлена, но оывают дни в
допских - б. м., А. Д.) гор. ЦеР™вь ’ тей с0бИрается в ней, и греческий священ-
году, в которые' вышеупомянутая надпись гласить, что церковь эта прежде
ник совершает там богослуже • У Замечательно, что надпись эта носит следы
была славянскою и основана цар каким т0 тупым орудием, оказавшим однако бессиль-
весьма свежей, преднамеренной р начертанИя. Авторами этой проделки очевидно
ным скрыть от археолога важные д поруЧиться, что они не сделани по приказу
были Греки ив виду свежести цара ’ Р>филиппополяпроведавшего о намерении
какого либо лица из числа греческого духовенс
Г. Кочановского обозреть славянские древности
Ю7О 1RR4 т II Пловдив—София, 1932, 444.
’ 1 К. Иречек. Български дневник, 1879 Д СССР, ф. 733, он. 142, 1883 г., д. 834, л. 3,3 аб;
2 Оригиналы на документа се намир № ggi от ! д0 4 стр.
КОПИе от същия документ се намира в МБСД,
120
От този документ се вижда, че в своето донесение Путята съобщава на руското
дипломатическо консулство в Константинопол за интересните открития на видния руски
филолог-славист проф. Владимир Василевич Качановски,1 направени в Бачковския манастир
по време на неговото посещение. Откритите преписи на гръцки евангелия в Бачковския
манастир Качановски отнася към IV—V в. от н. е. За същите преписи вероятно говори и
Иван Гошев, но ги отнася към X—XI в.2 Освен това в документа се съобщава, че В. Ка-
чановски открил славянски надпис, писан на глаголица и изчукан върху двете сребърни
пластинки на иконата на Света Богородица. Тази икона се пази и до днес в манастирската
църква. Неправилно този надпис е изтълкуван като славянски, писан на глаголица. През
съветските учени Акакий Гаврилович Шанидзе, Николай Александрович Берзенищ.
Отар Исидорович Гигенейшвили установиха, че надписът е на грузински език и
точен превод, като коригираха досегашния.3
В края на документа се съобщава за открит славянски надпис в полуразрушената
църква, намираща се на разстояние половин час път от Асеновград (Станимака; в
подножието на Родопите. Според Качановски църквата била построена от Иван Асен П а
надписът според същия е бил издраскан вероятно
1949 г.
вили и
дадоха
гръцка
от гръцкото духовенство.
Сведенията на Качановски се
гютвърждават от изследванията на
Иван Гошев.4 По повод на интерес-
ните открития на Качановски Путята
прави ново донесение от 15 гони
1883 г. под № 31 с предложение за
откриването на постоянен руски ар-
хеологически институт в България,
„който да бъде нагледен образец на
строга научна дейност, на висше учи-
лище, т. е. такъв, какъвто няма на
целия Балкански полуостров, чието
отсъствие се чувствува така остро
в много прескръбни явления на ме-
стния живот“. Вероятно датата на
този документ е сгрешена. Считаме,
че трябва да се чете 15 юни 1883 г.
вместо 15 юли 1883 г., понеже и две-
те донесения са писани в един и
същ ден, което личи от тяхното сь-
държание и тяхната номерация —
30 и 31.
Копия донесения коллежско-
го Ассесора Путяты Действительно-
му Статскому Советнику Ону,5 от
15-го июня 1883 г., № 31.
Научная ценность описанных
в предшествующем донесении архео-
логических находок дает право вы-
Обр. 112. Копие от документ, издаден на И. XI. 1883 г.
в Петербург от Императорского руско археологическо
дружество
1 Большая сов. энциклопедия, т. 20, 412.
2 И. Гошев. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. Годишник на Соф-
университет, VI, Богослов, ф-т, София, 1931, 346.
9 Д. Цо н ч е в. Съветските грузински учени в България. Археологически вести. ГНМПл, II, София, 1950,237.
1 И. Гошев. Ц. с., 351—352.
5 Михаил Константинович Ону
руски дипломат, представител в Константинопол - 1879-1882.
121
CKa3a;tB“°BT™:BMb"° НаП₽а'™а'»'«‘<«» соображении по поводу дальнейших шагов
археологии в южнославянских землях.
Соб рающаяся, по слухам, отправиться в Болгарию русская ученая экспедиция не-
сомненно пренесет науке большую пользу, за что рукаются самые имена имеющих при-
нять в ней участие лиц. Но будет ли она полезна и для самой страны? Этот вопрос мо-
жет показа 1ься парадоксом лишь на первый взгляд и вряд ли можно ответить на него
абсолютно утвердительно, хотя бы уже потому что во всяком случае отбытие экспедиции
будет равносильно для страны известному минусу в ее нынешних археологических богат-
ствах, вместе с приходящим воспоминанием о нескольких мимолетных знакомствах, ова-
циях и речах.
Не будет ли последняя для страны и при том без ущерба для науки, если бы
весьма значительная ассигнуемая на расходы экспедиции (не се чете) была употреблена
на учреждение небольшого но постоянного археологического (или иного научного) инсти-
тута, с ограниченным но достаточным
лычным составом, ежегодно освежае-
мым командировкою молодых сла-
вистов и ученых, иных имеющих от-
ношение к стране специальностей,
которые совокупными усилиями с
местными дилетантами могли бы по-
степенно и неустанно, разрабатывать
или же находимые данные по отно-
шению как к прошлому страны, так
и к ее настоящему.
Кроме непосредственной поль-
зы, такой институт мог бы являться
малым, но наглядным образцом строго
научной, высшей школы, т. е. именно
тем, чего нет на всем Балканском
полуострове, и отсутствие чего так
горько дает себя чувствовать во
многих прискорбных явлениях ме-
стной жизни.
Я опускаю многие другие вы-
годы подобного расходования сумм
на учреждение постоянной вместо
временной экспедиции, как например
то, что учредив русский институт в
Болгарии мы крепче обоснуемся в
стране, утвердив новую точку нрав-
ственного с ним соприкосновения в
одинаково дорогих для нас националь-
Обр. 113. Копие от документ, издаден на 29. XI. 1883-г.
в Петербург от Министерството на народното
просвещение в Русия
но-научных интерессах.
Если бы эта мысль удостоилась
ботился бы представленным в оное почти
ного ] -—л
странах (например в
одобрения Императорского министерства, я оза-
1 в __________ окончательно выработанного мною плана подоб-
учреждения осуществимость коего, в виду примера аналогических институтов в иных
— з Египте) не может подлежать сомнению.
Предложение™ на Путята за сьзданането на Руски археологически институт в
България било посрещнато от Руското археологическо дружество с пълно одобрение.
16 Археология, кн. 1—2, 1959
122
имигтъоа на просвещение™ в Русия Иван Давидович
С писмо от 11 ноември 1883 г. до м институт. Документ от И ноември 1883 г
Делянов се настоява за създаването на
под № 224?
18275/429
15 ноября 1883
ИМПЕРАТОРСКОЕ
РУССКОЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКОЕ
ОБЩЕСТВО
Секретарь
11-го ноября 1883 г.
№ 224
Ваше Высокопревосходительство
Милостивый Государь,
Иван Давыдович
Управляющий Генералным Консульством в Филиппополе Коллеж-
ский Ассесор Путята сообщил в Министерство переданную в копии по
приказанию Вашему в Археологическое Общество бумагу об учреждении
в Болгарии небольшого, но постоянного Археологического института, с ог-
раниченным, но достаточным личным составом ежегодно освежаемым
командировкою в него молодых славистов и других ученых.
Признавая мысль Г. Путяты заслуживающую внимания и относясь
к ней сочувственно, Императорское Русское Археологическое Общество
осмеливается просить Ваше Высокопревосходительство, не признаете ли
вы удобным войти в сношение с Г. Путятой о присылке последним вы-
работанным им плана Археологического института в Болгарии.
С чувством отличного уважения и совершенную преданностью
имею честь быть
Его Высокопрев-у
И. Д. Д е л я н ову
Вашего Высокопревосходительства
покорным слугой
(п.) не се чете
От нею ясно се вижда правилното отношение на Руското археологическо друже-
ство към създаването на Археологически институт в България и към създаването на бъл-
гарската археологическа наука. От своя страна И. Делянов въз основа на направеното му
донесение предлага на Александър Егорович Влангали да бъде възприет предложеният
план от Путята за създаването на Археологически институт в България.
Вж. документа от 29 ноември 1883 г. под № 15514.2 (обр. ИЗ).
1 ЦГИАЛ, ф. 733, on. 142,
k ЦГИАЛ, ф. 733, он. 142,
1883 г., д. 834, л. 9 и 9 аб. Копие МБСД, № 863, л. 1 и 2
1883 г., д. 834, л. 10 и 10 аб. Копие МБСД, № 864, л. 1 и 2
929
123
МИНИСТР
НАРОДНОГО ПРОСВЕЩЕНИЯ
29 Ноября 1883 г,
№ 15514
Отпуск
10
При письме
странных дел, ко мне
Генеральным Консульством наш;.™ о
о высказанных Коллежским Ассесор
сительно учреждения Археологичес
Т •»
Милостивый Государь
Александр Егорович,
от 5-го июля сего года за № 2583, г. М-р Ино-
препроводив ко мне копию с донесения управляющего
----------1 нашим в Филиппополе просил отзыва моего
ром Путятого предположениях, отно-
, --------^ского института в Болгарии,
Находя необходимым при рассмотрении сего вопроса иметь в
виду выработанный Г. Путятою план Археологического института в Бол-
гарии, долгом считаю предварительно сообщение заключения моего по
означенному вопросу обратиться к Вам, Милостивый Государь, с покор-
нейшей просьбою, не изволите ли Вы признать возможным сделать за-
висящее распоряжение о доставлении означенного плана.
Примите уверение в совершенном почтении и преданности
Его Превосход-ву
А. Е. В л а н г а л и
(подпис) И. Делянов
От четирите документа става ясно, че предложението на Путята е срещнало под-
крепата на най-висшата инстанция по това време, ръководеща археологическата наука и
археологическите проучвания в Русия, в лицето на Императорското археологическо дру-
жество. Но тази идея не moi ла да се осъществи поради настъпилия по-късно обрат в по-
литическите отношения между България и Русия. Руската научна общественост не се от-
казала от създаването на такъв научен институт. През месец февруари 1895 г. в Цариград
бил основан Руски археологически институт. Негов директор бил в продължение на 20 го-
дини големият руски учен, византолог и приятел на българския народ Феодор Иванович
Успенски. Една от основните задачи на този институт била изучаването на бившата визан-
тийска империя и на нейните съседи. На пръв план в това отношение били поставени за
археологическо проучване българските земи. Благодарение на този институт започнали за
пръв път системни археологически разкопки и проучвания под научното ръководство на
Ф. И. Успенски в нашата първа столица Плиска. Бляскавите резултати от тези проучвания
били публикувани в „Известия Археологического института в Константинополе*, т. 10, 1905 г.
Идеята за създаването на Археологически институт в България от 1883 г. се осъ-
ществява едва в 1921 г.
Руската научна общественост, гледайки на нашата страна като на страна на класи-
ческата и славянската древност, богата с археологически паметници, допринася извънредно
много чрез Руския археологически институт в Цариград за поставяне на научни основи
тяхното разкриване, проучване и опазване.
ПРОУЧВАНИЯ и КОНСЕРВАЦИИ НА ДВОРЦОВИЯ КОМПЛЕКС
проучвания крЕП0СТТД цдрЕВЕЦ в ТЪРНОВО
АРХ. Б. ИГНАТОВ
Съобразно с
паметниците на >
в две насоки.
да установи
наслоения и
да <
, изискванията на съвременната наука за изучаване и за опазване на
-- м'атериалната култура грижата за архитектурното наследство се изразява
,""на първо място стой архитектурно-археологическото изследване, което цели
състоянието на паметниците, техните форми, конструкции и украса, евентуални
допълнителни преустройства, като ремонти, реставрации и пр., и най-после
създаде пълна фиксация чрез архитектурно заснемане, графическо представяне, фото-
доку ментиране и описание за всеки конкретен случай. Едва след приключването на тези
изследвания, попълнени с допълнителни технически, технологически и други проучвания за
качеството на материалите, за атмосферните и други влияния, и след установяването на
пълна и вярна диагноза следва консервационно-възстановителната дейност, която от своя
страна има за цел да спре разрушителния процес и да доведе до дълготрайно консоли-
диране на останалото още здраво от паметниците, едновременно с което да създаде и въз-
можното естетическо оформяване на старините и на средата около тях.
На тези основни начала и съобразно с местните условия и възможности са про-
ведени на практика укрепителните работи на дворцовия комплекс на крепостта Царевец в
Търново през 1957 г.
За разлика от паметниците, който в досегашната си практика сме проучвали, за-
снемали и консервирали, дворецът на Царевец представлява във всяко отношение много
no-тежка и деликатна за разрешаване задача. На първо място тук не се касае до една
единна сграда, а до сложен архитектурен комплекс, наситен от постройки с различно
разположение и устройство, предназначени за нуждите и сигурността на средновековния
владетел. Разположен в средата на хълма на сравнително най-удобната висока площадка,
дворецът композиционно е доста повлияй от специфичния характер на терена. Преди всичко
стръмните склонове от изток и запад и рязкото възвишение на юг ограничават една площ,
недостатъчна за свободното разполагане на постройките. Липсата на терен е принудила
строителите да прибягнат до сгъстяване на сградите, дори до долепването им една до
друга, така че на места те са образували непрекъсната и свързана верига. По тоя начин
макар и в тесни рамки е осъществена една доста обемиста строителна програма. Палице
сажании за съществуването на дебели крепостни стени, конто са ограждали ансамбъла,
отбраняван едновременно от ъглови и междинни кули и свързан с добре
и второстепенни входове. Във вътрешността високо стърчат останки от
конто по своя план ясно се очертават обширни зали, дворцова църква
тения за владетеля и приближените му, казарми за охраната, складове за
паси, вода, бойни материали и пр., стопански постройки, като пещи за хляб поеса за ПРИ-
Г ТВЯМ “а ВВН° " "Р- ° ДРУГИ ДУ“" всичк°- не°бкодимо за един среднов’ековен замъкЛ
ш сграм1е. т и
защитен» главни
градежи, между
жилищни поме-
хранителни при-
г
125
е имала нартика. Доказателство за това е самият
на църквата до полукръглата апсида на залата.
била разрушена и когато цялото западно простран-
е издигната нартиката. И в този случай даденото
място, където ясно личи как част от разрушената
апсида е застъпена
Значителни
страна, където под
вероятно пак куда,
църквата и главная
Сложната и
Освен тази наситеност от
и надосновни зидове ня етроителни етапа. Така няпгш»™ ~ р
диве на три застъпващи се ' 1ака напРимер откритите основни
тралното вътрешно пространство, свидетел дрУга сгради’ разположени в цен-
една от конто е строена и е използувана в Dач?Т СЪЩествУване™ ”а три зали, всяка
лява втората зала, която, явявайки се над пъп ВРеМе’ Характерен слУчай представ-
композицията на чийто план е включена час ’ "" °Ф°РМеНа като тР™орабна сграда, в
външният северен зид и на двете сто„. ? °Т площта на първата зала, и то така, че
Подновена е била също така и лвппе ‘ ”ЪРХУ еДНИ И СЪЩИ основи-
със съществуването на втооата чяля рцовата и^рква, която първоначално и едновременно
updid зала не е имала няптик-я п™»,»..--------------------------------------
начин, по конто е станало долепването
След време обаче, когато и апсидата е
ство пред църквата е било освободено,
обяснение се потвърждава от данни на
от новопостроения притвор.
промени е претърпял дворецът и откъм северната и северозападната
откритата четириъгълна ъглова куда лежат останките на кръгла сграда,
Най-интересни обаче са преустройствата, извършени в участъка между
вход, за конто по-подробно ще говорим по-надолу.
деликатна проблема, която представляват останките на двореца като
обект за архитектурно-археологическо проучване и консервация, значително се затруднява
и от наслояванията, станали през турското робство. Покрай крепостните стени, върху тях,
във вътрешността на ансамбъла, навсякъде се оказаха повече или по-малко части от
строежи, зидани на калов разтвор и с камък, взет от по-ранните сгради. Разположени и
устроени на места в комбинация със стари зидове, те доста много затрудняват както
изясняването и заснемането на плана, така и фиксирането му на място. Едновременно с
това зловредно въздействие върху състоянието на старините са оказали атмосферните
влияния, растителността и особено хората, конто безпрепятствено са рушили, за да пре-
употребят материала за други цели, като например за построяването на джамията, издигната
пред двореца наскоро след превземането на Царевец от турците.
От направените през 1957 г. проучвания се установи, че при изграждането на тази
постройка са употребени обработени каменни квадри от сгради на двореца. По лицевите
страни на тези блокове ясно личат дълбоко издълбани кръстове.
И така дворецът на Царевец представлява доста комплицирана форма на средно-
вековен замък. Претърпял неколкократни преустройства през периода на Втората българска
държава и обезличен през турското робство, той е достигнал до нас в положение на
руина в много лошо състояние. Откриването обаче на този значителен архитектурен ком-
плекс тясно свързан с проучването на изминал период от историята на нашия народ, на-
лага неговото най-щателно i-----
Направеният през 1948 г.
волителен. На първо място ливсва^ отразен начинът, по който са свързани отделните
мястото и показаното в плана. Не беш отраз ,
зидове, т. е. не беШе ясно даЛИ Те СЭ Рбяха показани заедно с хоросанените като
допрени. Зидовете, градени на Р6еще обърнато и на установените няколко различии
един градеж. Недостатъчно вътрешн0 пространство, където сгради от различии пе-
строителни периода в централното вътрешно р
риоди бяха показани като единен гр д не можеше да се използува за на.
С други думи заснетият п основа за консерВационно въз-
учноизследователски цели и още
------- ,.q изминал период от историята на нашия народ, на-
изследване и архитектурно-археологическо фиксиране.
•. план на откритата дотогава част от двореца бе незадо-
съответствие между действителното положение на
становителни мероприятия. Опрян на него, изследователят, който няма преки впечатления
от място, те направи погрешни изводи, а консерваторът, консолидирайки зидовете, те
обезличи'оригиналната композиция, както това в действителност е станало при първите
укрепителни работи около северната куда, цистерната за вода, източните помещения до
крепостната стена и главния елипсовиден вход.
Всичко това идва да подскаже, че архитектурно-археологическата фиксация като
част от тоталния метод за откриване, проучване и опазване на паметниците на материал-
ната култура има първостепенно значение при разрешаването на научноизследователските
и консервационно-възстановителните проблеми. Пзвършването й следователно не е и не
може да бъде механична техническа работа, а въпрос на знание, опит и отношение, което
архитектът-специалист трябва да притежава.
Поради тази причина и пред вид на ежегодного откриване на нови участъци от
дворцовия комплекс, конто трябва да бъдат проучвани, заснемани и свързвани в единен
план, се предприе тотално презаснемане на целия ансамбъл и се създаде нов план, който
обхвата плот над 4000 кв. м, в това число и останките от двореца, открити до 1957 г.
(обр. 114). Трябва да отбележим обаче, че въпреки вярното заснемане и правилното отразя-
ване на архитектурно-археологическото състояние все пак този план не е окончателен. При
всяко проучване, предшествуващо консервациите, той постоянно се попълва с нови под-
робности, изясняващи редица проблеми от композиционен, конструктивен и друг характер.
Обр. 114. Общ изглед на част от дворцовия комплекс на крепостта Царевец в Т ьрново
Заздравителната дейност през 1957 г. започна със закрепването на крепостната
стена между северозападната и западната кула. При прочистването на стената се установи
че тя е съставена от два зида, долепени един до друг: към първоначалния външен зид'
конто е по-дебел и е фундиран дълбоко върху здрава почва, е долепен от вътрешната
страна друг зид, по-тесен, фундиран плитко върху насип от разрушени материали — ка-
мъни, тухли, керемиди, хоросан и пр. (обр. 115, горе). Това, което прави впечатление и трябва
да се отбележи, е, че откъм южния си край до западната кула двата зида на определена
височина са свързани помежду си, така че фугата е напълно обезличена и се добива
127
впечатление за една единна
стена. В посока на север оба-
че вътрешният зид продъл-
жава да е отделен чрез фуга
чак до края на външния зид.
1\ои са причините, конто са
наложили появата на вътреш-
ния зид, очевидно изграден
по-късно, е въпрос, на който
няма да се спираме. Във всеки
случай според нас той е бил
изграден в момент, когато
известна част от крепостната
стена, именно участъкът до
западната кула, е била събо-
рена почти до основите си.
Тогава в тази част стената
е заложена с по-голяма де-
белина, а в посока на север,
гдето първоначалната стена
не е била напълно съборена,
долепеният до нея зид е пред-
назначен да я подсили. Това
тълкуване може да се под-
крепи и с факта, че от тази
страна крепостният зид е
сравнително най-тънък.
Тази характерна осо-
беност на крепостната стена
бе взета пред вид и при ре-
ставрационно-защитните ра-
бота, конто бяха извършени
по следния начин:
Най-напред зидовете
бяха почистени от всички
разпаднали се камъни и от
ронешия се хоросан. След
това съобразно с разрушение-
то, което не е еднакво нався-
къде, и с оглед на едно по-
дълготрайно укрепване и съз-
даване на хармонична връз-
ка с околната среда зидовете
бяха надстроени — външният
пл 115 Част от западната крепостна стена, включена между западната
°т ххх—<« "р'*“п ””
до 1 м височина, а вътреш-
ният до 0,50 м. По този на-
чин картината е запазена и
„ up на ниво по-високо от завареното
К0"С0Л”ДХ“тё е направено с камънн от събореквя крепостей
(обр 115, долу). Надстрояването на 3 Д мдзиждането, което стана с
эид^ споени на Лрелата (блокаж), се яолунн Д^ока уяама.
лицева зидария от двете
128
Обр. 116. Запазени участъци от спойчния хоросан на
облицовката в третата зала
в която посредством пласт чукана баластра, до 10 см дебел, бяха оформени конкавно
горните повърхности на зидовете. Върху тези повърхности, на конто е даден наклон към
север съобразно с терена за бързо оттичане на водата, е излян бетонов пласт, 10—12 см
дебел, ограничен от лицевата зидария и свързващ едновременно лицевите камъни и пъл-
нежната баластра. Положената по този начин бетонова пломба с конкавно сечение в срав-
нение с конвексното има преимуществото, че оетоновата плоскост е почти два пъти по-
мадка, което допринася чувствително за намаляването на пукнатиниге. Съставът на бетона
е 0,18 куб. м едрозърнест пясък и 0,06 куб. м чукана баластра за 50 кг цимент, което се
равнява на 250 кг цимент за
1 куб. м излят бетон. Балас-
трата е чукана от бял варовик
с размери до 3 см в диаметър.
Нейното предназначение в слу-
чая е преди всичко да отслаби
характерния сив цвят на цимен-
та. Ето защо няколко часа след
изливането на пломбата горните
повърхности се поливат с вода
и измиват с метла, в резултат
на което излишният останал на
повърхността цимент се отмива
и стават видими белите ръбести
камъчета. Този начин на офор-
мяване и изолиране на горните
повърхности е приложен и при
закрепването на зидовете от
дворцовия комплекс, но с различ-
ии варианти по отношение на ма-
скировката на циментовия цвят.
При консервирането на крепостната стена на този участък и при останките от
градежа на третата зала, разположена в централното вътрешно пространство, бе устано-
вено, че в долната част на зидовете до определена височина употребеният при градежа
хоросан излиза извън фугите безформено с различна изпъкналост, явление, което е харак-
терно при зидария от домен камък, градена в изкопите за основи. Непосредствено над
този вид следва пояс от дървена скара (сантрач), над който от вътрешната страна на по-
мещение™ се наблюдава тъкмо обратното. Хоросанът между фугите не излиза извън тях,
вместо което по лицевите страни на камъните се виждат плоски участъци от хоросан с
шуплива структура, но с гладка повърхност, изпъкнала пред лицето на камъните (обр. 116).
Ако тези участъци бяха съединени, щеше да се добие представа за някакъв вид мазилка.
Като имаме пред вид обаче, че това са отделни хоросанови плоскости, запазени с ориги-
налните си форми и с шуплеста, а не плътна структура, както е характерно за мазилките,
и, от друга страна, като познаваме специфичната картина, която се открива след демон-
тирането на плочите от един облицован зид, може да допуснем, че и тук сге’ните са били
облицовани.
Вторият обект, определен за консервация през 1957 г., бе участъкът, включващ
източната половина от крепостната стена и долепените до нея помещения.
Разрешаването на консервационните проблеми в случая се оказа доста трудно
главно поради недостатъчно изяснения план на градежите, конто в тази част са много
сложно преплетени. Ето защо и тук преди предприемането на укрепителни мероприятия
129
се наложиха щателни
(о«р. 117, |равИи в резултат м коет0 « установ„и
....... .. ЗИД АД гааВЩ, иод от
- -- - долепен до ирга
- Двете си страни с
— J е опрян
и на двата зида
се касаеше до два
1 т° и челото
е с лиДева зидария
е сега.
Щателни проучвания, в
-а плана).
връзка със зид Б, а е
лото на г ~ '
който е оформен и от
лицева зидария, след което до него
зид Ь. Изграждането обаче
е одновременно. Ако с~
градежа, различии по време,
на зид Б щеше да
а не с
източната му страна, не е в конструктивна
останалия на място изгладен хоросан по че-
заключи, че най-напред е бил изграден зид А>
Обр. 117. План на участъка, включваш главния входен вес-
тибюл, част от източната крепостна стена и помещенията
до нея. Горе — архитектурного заснемане на разкопките,
извършени от Тьрновския народен музей през 1946, 1947
и 1948 г. Долу — план след архитектурно-археологическите
проучвания и заснемане от автора през 1957 г.
ЦИСТЕРНА
зид В,
ток,
блокаж, както
2. Установи се, че външният дебел
ограждащ помещенията откъм из-
е в конструктивна връзка със зид А
което значи, че те са градени едновремен-
но, още повече че в основата си двата
зида са свързани с общ дървен пояс (сан-
трач). Затвореното така пространство от
изток и север, ограничено от запад с де-
белия зид Б, оформя първоначалния гра-
деж на помещенията в този участък. Те са
имали вероятно по-друго вътрешно раз-
пределение, за което свидетелствуват ос-
таналите на място субструкции (Г).
По-късно след разрушаване на по-
мещенията вероятно от пожар, за какъвто
има данни, те били построени отново на
същото място, но с известии промени. Вън-
шният зид Д е бил издигнат върху първоначалния зид В, но вече малко по-тънък. Едновре-
менно с него е бил изграден и нов вътрешен надлъжен зид Е, долепен до дебелия зид Б, и са
направени други разпределителни стени (Ж), между конто е и стената 3, долепена до
зид А. Така в първоначалното вътрешно пространство на помещенията са вмъкнати нови
зидове, конто, подсилвайки старите околовръстни стени, оформят новия план.
В подкрепа на предположението за вторичното преизгражане на
могат да се посочат доста доказателства. I’ °—)
щения
зид Б е опушено и камъкът обгорен, подсказва,
който
детелствуват употребените материали и начинът,
При разчистването например на зид Е, конто от
средата с блокаж, се установи, че т° и с наЧуПени керемиди, тухли, бигор, късове
рени стени, но вътрешността м. материали свидетелствуват, че зид Е е изграден
от стенопис и доста овъглен , ти не се намират. Неговата конструктивна връзка
зид Б, в конто истени стъпват върху първоначалния външен
със стените Ж и 3 и начинът, п ния над нег0 зид д са СЪщо така доказателство
зид В, за да се свържат с НОВ° ане на тези помещения.
за вторичното изграждане и пре\ ване на този участък бе констатирано от ръководи-
3. При археологическото РаЗКРнепосредствено д0 зид Б по цялото му протежение
теля на разкопките акад. Ми
17 Археология, кн. 1 2,1959
е обхванал разположените тук помещения.
----- ------------- -1 източните поме-
Най-напред фактът, че източното лице на
че от тази страна е станал голям пожар,
За тяхното повторно преизграждане сви-
по който са изградени зидовете Е, Ж и 3-
двете си страни е с лицева зидария, а в
граден с камъни, взети от старите обго-
по-късно от
130
откъм двора е доделена една
ивица от блокаж И, ограни-
чена от запад от хубав деко-
ративен зйд К (обр. 117, долу,
обр. 119, горе). След направе-
ното разчистване и проучване
във връзка с архитектурното
заснемане и предстоящите
консервационни работи се
установи, че се касае за ня-
какво пространство, вероятно
коридор към сградите в този
участък, запълнено неизвест-
но кога и защо. Доказател-
ство за това предположение
е самият начин, по който е
оформен коридорът от вън-
шната и вътрешната страна.
На 1,10 м от зид Б върху
цокъл, висок 1,20 м, изпълнен
със сравнително по-правилни
камъни, са изградени редува-
щи се стълбове К, 1,25 м ши-
роки, а между тях — отвори
с приблизително същата ши-
рина, конто са били зазидани.
От всички страни, включи-
телно и страните към отво-
рите, стълбовете са изградени
от обработени квадри, раз-
делени с пояси от два реда
тухли, а вътрешността им е
изпълнена с блокаж от дребни
камъни, залети с бял хоро-
сан (обр. 119). При зазиждане-
то на отворите, макар и да е
наподобен същият начин на
работа, квадрите са по-гру-
бо обработени, на места по-
ниски, вместо два реда се
Обр. 118. Изглед откъм главния вход, преди и след консерва- явяват три реда тухли, И
цията на зидовете А, Б, Е и 3, насипа в коридора И и де- то не в една линия с тухли-
коративната стена К те на стълбовете. Освен това
в блокажа, употребен тук,
изобилствуват парчета от керемиди, тухли, остатъци от счупени съдове и особено много
бигор. Съвсем същият характер има и блокажът в коридора. На височина 3 м (само в
горната и долната си част) той е свързан с хоросан, а по средата (около 2 м) представ-
лява несвързан насип. Едновременно с коридора бяха проучени основата под декоратив-
ната стена и зид Б. На равнище непосредствено под първия ред на цокъла на декоративния
131
зид е положен дебел пласт от бло-
каж, наситен с хоросан и свързан
с единна дървена поясна систе-
ма. Върху тази обща основа са
стъпили зид Б, коридорът и де-
коративната стена, конто, издигай-
ки се над общата основа, имат
вече свои независими дървени поя-
си (вж. обр. 118 и 119 горе).
Тези наблюдения показ-
ват, че зид Б заедно с декора-
тивната стена и оформения между
тях коридор са от едно и също
време. Първоначално отворите не
са били зазидани, а завършвайки
отгоре вероятно с арки, са освет-
лявали коридора. От начина, по
който са изградени стълбовете,
сравнен със зазиждането на от-
ворите, и от блокажния материал
в тях и в коридора може да се
заключи, че изпълването на отво-
рите и на коридора е станало едно-
временно в един по-късен период
при някакво преустрояване на тази
част от двореца.
4. Друг обект за проучва-
не и консервация през 1957 г. бе
вратата при главния вход и пред-
дверието към него (обр. 117, долу).
И тук с първоначално извършено-
то възстановяване на зидовете и
положените общи бетонови плом-
би върху тях бяха обезличени
някои елементи от оригиналната
композиция. Така например из-
следването показа, че от север-
ната страна входният вестибюл
е бил затварян чрез двукрила
врата, монтирана от вътрешната
му страна пред специално оставе-
ни от зида издатъци (зъби), кон-
то не са били взети пред вид при
първоначалната реставрационна ра-
бота (обр. 117, горе). От намерените
Обр. 119. Изглед на част от декоративння зид със стълба К
и зазидания до него отвор М
пред зъбците оригинални подлож-
ни камъни с дупки, гладко полирани,
посредством вертикални оси, загнездени в долния и горния им край. На равнище,
ниско от подложните камъни, вестибюлът е i
। може да се заключи, че крилата са се завъртвали
.. глпмия им коай. На равнище, по-
подложните камъни, вестибюлът е покрит с калдъръм, върху който вероятно
132
Обр. 120. Изглед преди и след консервацията на източната половина
на входа към елипсовидния вестибюл
133
6 ИМЗЛО НЯКЗКВЗ НЗСТИЛИЯ a uo
чатление прави останалата на м ИЯ ВХ°Д е П0Л0ЖеН праг за 0П0Ра на вратата. Впе-
източния зъбец. Ако 0 не е Z™ " " '^°Ha’ С™а "а прага пред ™ на
архитектурно оформление на входа о^" СЛуЧЗИН°СТ’ М0Же да се ^пУсне, че се касае до
_ кормление на входа от външната страна (обр. 120).
За гарантиране сигур-
нос г га на вратата и на главния
вход е създадено преддверие,
оградено от север с дебел зид
Л, който, минавайки почти под
прав ъгъл в южна посока, под-
пира от външната страна из-
точния зид на входния вести-
бюл. Тъй като двата зида не
са в конструктивна връзка,
много вероятно е, че оформя-
ването на преддверието е ста-
нало след изграждането на
главния вход. С първоначално
излятата бетонова шапка, об-
хващаща всички зидове, бе за-
личена и тази характерна осо-
беност при градежите около
входа.
Съобразно със състоя-
нието на зидовете и с оглед
Обр. 121. Състояние на зидовете след консервацията в участъка при
главния вход, преддверието и помещенията от източната страна
на тяхното най-дълготрайно
укрепване и запазване извър-
шиха се и частични възстановявания за всеки отделен случай. Едновременно с това чрез
различного подравняване на стените във височина се получи на място ясна четливост
на плана и на сложного съчетание на зидовете (обр. 118 и 121).
Така например оформяването на зид А по-високо от зид Л дава възможност да се
види, че не са в конструктивна връзка.
Едновременно с това бяха оформени горните повърхности с наклон за бързото от-
тичане на водата към определеното място. От зид Б например чрез отточна тръба водата
пада върху горната повърхност на зид Е, откъдето минавайки през зид А, се спуска
на зид Л и оттам се изтича (обр. 121).
Извършването на защитната зидария и изолирането на горните повърхности на всички
зидове в този участък стана по същия начин както при западната крепостна стена. При
възстановяването на стълбовете на декоративния зид наи-напред ояха рекомпозирани по
местата си всички паднали оригиналки квадри, след което на мястото на липсващите са
поставени нови блокове, от конто най-долният носи сигнатура 1957. Тухлените пояси по
западните лицеви страни са изпълнени съобразно със запазилите се на място части откъм
коридора с тухли стар формат. И в този случай изпълнението стана на варово-циментова
спойка с дълбока фуга и бетонова изоляция на горните повърхности.
Така декоративният зид с дължина до цистерната, който бе силно пострадал, по-
лучи приемливо оформление (обр. 122).
134
Обр. 122. Изглед преди и след консервацията на зид Б и декоративната стена пред него
И така с направените допълнителни архитектурно-археологически проучвания в
посочените участъци се изясни преди всичко планът, а също и редица въпроси от строи-
телен, конструктивен и хронологичен характер. Така бе поставена на здрави основи и ре-
ставрационно-защитната работа на дворцовия комплекс в Търново.
Л_£КЦИИ И КОНСУЛ Т А ц и и
СРЕДНОВЕКОВНА БИТОВА КЕРАМИКА ОТ БЪЛГАРИЯ (VIII—XI В.)
Й. ЧАНГОВА
Нуждата от съдове за задоволяване всекидневните нужди на човека е една от
причините за широкото разпространение на керамичното производство във всички племена
и народи от епохата на неолита до наши дни. От всички глинени изделия най-широк плас-
мент са имали съдовете за домашна потреба. У нас те са се произвеждали масово и през
времето на Първата българска държава. За това говорят и петите за глинени съдове,
огк-рити в Преслав,1 Варна и другаде, както и керамичната работилница в Плиска.2
Да се разгледа старобългарското керамично производство, в което са отразени
различии традиции, е трудно в една кратка статия. Ето защо аз ще се спра само на бито-
вата керамика — кухненските съдове от Първото българско царство (VIII—XI в.).3
От всички произведения на грънчарството на първо място трябва да поставим гър-
нетата. Те са най-разпространените и най-употребяваните домашни съдове през среднове-
ковието. Основното им предназначение е било да служат за варене на храната на огън.
Засега различаваме два типа гърнета. Едните имат формата и украсата на славянската
урна (обр. 123]). Те са широко отворени и без дръжки. Източени са от глина, в която е
примесено голямо количество ситен пясък или по-едър кварцов пясък. Срещат се гърнета
и от по-чиста глина. Те са червени, оранжево-чецвени, с розов или кремав цвят с различии
оттенъци в зависимост от глината, която се намира на дадено място. Всички са добре опа-
лени, но на голяма част от тях стените са залазили отвътре сивия цвят на недопечената още
глина. Почти всички гърнета от този тип имат силно подчертани рамене, къса шийка,
широко отворено разлато устие, което завършва със заоблено косо отрязано или профи-
лувано венче, а в долната част приличат на пресечен конус. Най-често гърнетата са укра-
сени с врязани хоризонтални и вълнообразни линии или пасма от такива линии, правени с гре-
бен. Врязаните линии са най-типичният и най разпространен орнамент за славянската керамика.
Чрез съчетаването на тези линии с редове от ямички, релефни ленти с коси нарези и вдлъбна-
тинки се е получавала малко по-богата и по-разнообразна украса. Срещат се и гърнета с не-
украсени стени, а също и такива, на конто стените са покрити с глазура. Към X—XI в. някои
гърнета имат похлупаци. Към същото време се срещат и гърнета с дръжки (обр. 1233).
Место срещани през VIII—IX в. са сиво-черните гърнета (обр. 1233). По форма те са
близки към гърнетата без дръжки с тази разлика, че при тях не са така ясно подчертани
раменете. Тези гърнета имат заоблено тяло, а някои почти сферично. Тяхната шийка е
къса, устието по-прибрано, по-стегнато. Същественото, което ги отличава от славянските
гърнета, е техниката на изработката и украсата. Теса източени от добре пречистена глина.
Стените им са дебели и което е характерно, загладени и излъскани отвън с тъпо острие
или гладило. Едни от тях имат сиво-черен цвят, други червено-кафяв. Сиво-черният цвят
на керамичното производство в Преслав.
РП, III. София, 1949, 207, обр. 32 и 208.
1 И в. А к р а б о в а - Ж а и д о в а. Принос към нроучването
ПАИ, XXII, 1959.
а Ст. М и х а й л о в. Разкопки в Плиска през 1945 1947 I.
з В тази статии се обнародват за пръв път следните съдове: обр. 1231(5>7; обр. 1.45>7, обр. 12о1>8.
136
Обр. 123. Глинени съдове
11 2 — 1ърнета от Првслав от X—XI в. ; 3 — гърне от Нови лазар от VIII в. ; 4—V — отомни от Преслав от X—XI в.
137
се обуславя от ниската степей на изпичането на съда, при което вследствие на изкустве-
ното натрупване на въглерода става възстановяване на метала в глината.1 Червено-кафявият
цвят се получава, когато съдът се пече при висока температура. Тези гърнета са украсени
обикновено с един широк пояс от врязани линии около търбуха. Над пояса стените са
украсени с лъскави отвесни линии или с мрежа от ромбове, докато долната част е изцяло
излъекана. Срещат се гърнета и с изцяло излъекана повърхност. Някои имат малки дръжки,
разположени в горната им част.
I ърнетата от този тип заедно с каните с една дръжка и трилистно устие (обр. 1243)
и ниските паници (обр. 126а), конто имат абсолютно същата техника на наработка, се свър-
зват с керамиката от степните области на Северното Причерноморие — салтово-маяцкия
тип керамика.2
У нас най-много такава керамика е намерена в некропола до Нови пазар, който е
от VIII в.,3 и в Могила ХХХШ в Плиска от VIII—IX в.4 Тази керамика съществува до късно,
но вече се среща по-рядко.5 Намерените у нас съдове салтово-маяцки тип се приписват на
прабългарите.6
Освен гърнетата средновековните грънчари са изработвали и стомни. По брой те
са на второ място след гърнетата. В стомните с по-големи размери са се съхранявали
течности, докато по-малките вероятно са били използувани на трапезата за разливане на
течности. Стомните са по-разнообразни по форма и техника на изработка, отколкото
гърнетата.
Най-многобройни и често срещани в селищата от X—XI в. са стомните, конто имат
стройно издължено тяло и плоска дръжка (обр. 1234). Тяхното дъно е плоско, сравнително
дебело, а гърлото им тясно и завършва с фуниевидно устие.
Глината, от която са направени, е примесена със ситен пясък. Обикновено тези
стомни са покрити с разноцветна глазура: тъмнозелена, светложълто-зелена и различии от-
тенъци на кафява, зелена и жълта. Има и неглазирани стомни. Украсата на стомните е
бедна и еднообразна. Врязаните хоризонтални и вълнообразни линии и пасма са единстве-
ните орнаменти, конто красят стените им.
Формата на издължените стомни с плоски дръжки не е била постоянна. Тя се е
изменяла.7 Едни стомни имат по смъкнати плещи, други по издут търбух (обр. 1235,8) и пр.
Трудно е обаче да се проследи хронологичното изменение на формата, тъй като всички
стомни намираме заедно.
Чести находки в нашите средновековни селища от X—XI в. са и амфоровидните
стомни, конто се различават от обикновените само по това, че имат две дръжки (обр. 1237).
Освен в България стомни от този тип срещаме масово в Южна Русия — на Крим-
ския и Таманския полуостров, т. е. в тези области, конто до късно запазват старата антична
култура. Дори една амфоровидна стомна от кремава глина, намерена в Преслав, е покрита
отгоре с червена ангоба — една напълно антична традиция, която в X—XI в. е вече пре-
живелица.
старинен
1957, 259.
племенах.
1 М. И. Артамонов. Средневековые поселения на нижнем Дону. Ленинград, 1935, 55.
С. Р. С т а н ч е в. Новый памятник ранней болгарской культуры. СА, XXVII, 1957, 124; Ст. Стан-
чев и Ст. Иванов. Некрополът до Нови пазар. София, 1958, 93.
3 Пак там, 124; Ст. Михайлов датира некропола в IV—V в. Вж. от същия. Елин
некропол при Нови пазар. ИАИ, XX, 1955, 325 сл.
1 С. Георгиева. Разкопки на могили XXXIII и XXXII в Плиска. ИАИ, XX, 1955, 27.
5 Й. Ч а н г о в а. Тьрговски помещения край южната крепостна стена на Преслав. ИАИ, XXI,
в С. Р. Станчев. Ц. с., 124; Н. Я. Мерперт. К вопросу о древнейших болгарских
Казан, 1957, 34.
7 А. Л. Якобсон. Средневековые амфоры северного Причерноморья. СА, XV, 1951, 337.
18 Археология, кн. 1—2, 1969
138
В биконическата форма на една друга стомна от X—XI в. от Преслав (обр. 123 Д
конто има дебели неукрасени стени и малка дръжка, виждаме също антична традиция.
Много близки и свързани по техника и украса със средновековните славянски гър-
нета са малките бутилкообразни стомни (обр. 123э). Те имат високо цилиндрично устие, завит
навън ръб на устието, плоска дръжка и украса като на славянските гърнета. Такива стомнички
са намерени в Преслав от X—XI в.1 и в славянски гробове в Чехия от IX—X в.2
Заслужава да се спрем и на две стомни с крушообразна форма, макар че са еди-
нични екземпляри. Те се отделят от другите не само с формата, но и с украсата си. Ед-
ната (обр. 124J има слабо набраздена повърхност; покрита е със зелена глазура, а плещите
й са украсени от два врязани мотива, подобии на схематизирани ботуши. Другата (обр. 1242)
е покрита с тънка зелена глазура върху ангоба. Целият й търбух е украсен от две гео-
метризирани фигури, неясна стилизация на грубо предаден октопод или на някакъв расти-
телен мотив. Мотивите са предадени чрез врязани линии и редици от малки вдълбани
точици. Това изпълнение на украса е известно от една стомна от с. Михалич, Свилен-
градско, която се отнася в V—VI в.
В по-малко количество, отколкото гърнета и стомни средновековните грънчари са
изготвяли трапезни съдове (кани, чаши и паници) и затова и по-рядко ги намираме.
Освен сиво-черните кани, за конто вече споменахме при разглеждане на салтово-
.маяцкия тип керамика (обр. 1243), спират внимание две кани. Едната (обр. 1254) е от едро-
зърнеста глина във форма на камбана. Интересното при нея е това, че в долната част
(към дъното) стените й се чупят и тъкмо тук са орязани с нож. Другата (обр. 1256) има
форма, наподобяваща кратунка. За съжаление част от устието й липсва и не може да се
каже как точно е завършвало то.
По-разнообразни по форма са чашките. Едни имат форма на малко гърне (обр. 126б),
други на сферично тяло с плоска дръжка, прикрепена на най-издутата им част, а отгоре
са покрити със зелено-жълтеникава глеч. Съществували са и ниски широки чаши със свити
под ъгъл стени (обр. 1267), както и чаши във форма на нисък цилиндър (обр. 1266) или
пресечен конус, който лежи върху малката си основа. Те са украсени с врязани вълно-
образни линии.
Обр. 124. Глинени съдове
К 2 — стомни от Преслав от X—XI в.; 3 — кана от Нови пазар от VIII в
1 Й. Ч а н г о в а. Ц. с., 256.
2 R. Т и г е с. Slavnikova Libice. Praha, 1946, Х3, XI5.
139
Обр. 125. Глинени съдове
4, 5 — кани от Преслав от X—XI в. ; 6, 8 — амфори от Преслав от X—XI в. ; 7 — амфора от Созопол
от IX—X в. ; 9 — амфора от с. Полина, Силистренско, от IX—X в.
Подобии на чашите във форма на пресечен конус са и често срещаните в средно-
вековните селища паници (обр. 1263). Тяхното дъно е надебелено и се издава навън, като
наподобява столче. Стените на някои от тях в горната част са издути (обр. 1264).
Всички съдове, който разгледахме, са работени на грънчарско колело. На голяма
част от тях дъната са посипани отделу с пясък, което говори, че те са били източвани
на леко грънчарско колело. За леко грънчарско колело говорят и релефните знаци, конто
често намираме както по дъната на гърнетата, така и по дъната на останалите видове
съдове (обр. 127 1,2,4,5,6,10—12,14,18,19)- Знаци срещаме и по плещите на някои съдове, само че
те са врязани или изписани с тъп предмет (кост, пръчица и тясна дъска) преди изпичането
на съда (обр. 127 3,7,8,9,13,15 и)-
Като разглеждаме битовата керамика, не можем да не се спрем и на амфорите,
конто имат стопанско значение и често се срещат в средновековните селища.
През средните векове амфорите имат различно предназначение. Те се използуват не
само като амбалаж и като складови съдове, в конто се съхраняват течности — вино, масло
140
Обр. 126. Глинени съдове
1 — амфора от Свитов от IX—X в.; 2 — паника от Нови пазар от VIII в. ; 3, 4—паники от
Преслав от X—XI в. ; 5, 6, 7 — чаши от Преслав от X—XI в.
или нефт, както е в Южна
Русия, — но се употребя-
ват и в архитектурата. Ам-
форите са били използува-
ни в градежа на стените
на някои църкви за по-
добра акустика, както и в
куполите за облекчаване
тежестта на свода.
По форма средно-
вековните амфори се отли-
чават от античните. Сред-
новековните амфори имат
по-късо гърло, по-къси
дръжки и заоблено дъно.
Те нямат краче на дъното,
както обикновено имат ан-
тичните амфори. В самата
повърхност също така има
разлика. Обикновено антич-
ните амфори са с гладко
тяло, докато средновеков-
ните (от V до XIV в.) са
покрити с по-тесни или с
по-широки бразди.
Най-разпростране-
ни и характерни за IX—X в.
са амфорите със скъсе-
но тяло, широка горна част
и заоблено дъно (обр. 125э,
126х). Те са покрити по
плещите с широки бразди,
а по дъното с още по-ши-
роки и заоблени.В устието
тези амфори показват раз-
личия. Едни от тях (обр. 125э) имат по-високо устие и дръжки, конто са извити леко дъго-
видно и започват малко по-долу от устието. Други (обр. 126г) са със съвсем ниско гърло
и с дебели масивни дръжки, конто се издигат над него. Тази форма е била господству-
ваща през IX—X в. във Византия.1
Едновременно с тези къси и набити амфори са съществували и издължени амфори
с леко крушообразно тяло, с тясно гърло и с две плоски дръжки, конто почти перпенди-
кулярно се долепват до гърлото (обр. 1257). В течение на X в. долната част на тези амфори
постепенно се стеснява и в края на X в. амфорите добиват напълно крушообразна форма
(обр. 1258). Крушообразните амфори с дебели дръжки, издигнати високо над устието, са
най-разпространената форма през XI в.
През X—XI в. са съществували и друг тип амфори — със заострено дъно (обр. 125в),
конто са по-късно развитие на ранносредновековните остродънни амфори от V__________VI в. с
тази разлика, че те са загубили крачето, което имат ранните амфори, както и пръстена
1 А. Л. Якобсон. Ц. с., 335.
141
по дъна — 1, 2, 4,
Обр. 127. Знаци по съдове от Преслав:
5, 6, 10—12, 14, 18, 19; по стени - 3, 7, 8, 9, 13, 15—17
около устието, а дръжките им са станали по-плоски и по-широки. Подобно на античните
дръжките на тези амфори се долепват до гърлото перпендикулярно.
Някои от амфорите от IX—XI в. имат по плещите или дръжката печати или гра-
фити (надраскани знаци след изпичане на съда). Печатите представляват занаятчийска марка,
докато в графитите виждаме по-скоро знак на собственост, отколкото занаятчийска марка-
През следващите векове формата на амфорите претърпява още изменения, а след
XIV в. амфори почти не се срещат.1
1 Срв. Й. Чангов а. Средновековни амфори от България. ПАИ, XXII, 1959.
J£P И ТИКА И РЕЦЕНЗИИ
ТРУДЫ ВОЛГО-ДОНСКОЙ АРХЕОЛОГИЧЕСКОЙ ЕКСПЕДИЦИИ. Т. I.
МАТЕРИАЛЫ И ИССЛЕДОВАНИЯ ПО АРХЕОЛОГИИ СССР, № 62,
МОСКВА—ЛЕНИНГРАД, 1958
С тази книга започва пълната публикация на ре-
зултатите от тригодишната работа на Волго—Донската
експедиция. Вторият и третият том те съдържат от-
чета за разкопките на левобрежното цимлянско гра-
дище (Саркел—Бела Вежа), четвъртият том ще бъдс
посветен на некропола на Саркел, а петият ше съдържа
отделни изследвания и невлезли в предните томове ма-
териали.
Разглежданият първи том започва с обширна статия
на ръководителя на експедицията М. И. Артамонов
върху главния й обект — Саркел. Той разглежда по-
следователно и най-общо следните въпроси : 1) где се
е намирала хазарската крепост Саркел, 2) тухлената
крепост, 3) загадъчните съоръжения, 4) строителната
техника, 5) населението на Саркел, 6) прочетените над-
писи, 7) против кого е била построена крепостта, 8) из-
точния поход на Светослав, 9) съкровище от скъпи
вещи и сребърни монети, погинали по време на обса-
дата на града, 10) руския град Бела Вежа, И) стопан-
ството на Беловежците, 12) градското гробище, 13) Бела
Вежа и куманите.
Като се има пред вид, че пълното и подробного
обнародване на резултатите от разкопките ще се за-
бави, уводната статия на Артамонов е много полезна
дори в този си вид. Тя повтаря до известна степей съ-
държанието на няколко статии от същия автор, излезли
досега в различии периодични издания, но се отличава
както с по-големия си обем, така и с по-голямата пъл-
нота на разглежданите въпроси. По своето съдържание
тя представя фактически една сбита история на Сар-
кел—Бела Вежа, извлечена от археологический мате-
риал. В това се състои в същност и голямото значение
на тази обзорна статия.
Като разглежда отделните страни в живота на Сар-
кел—Бела Вежа, авторът не омаловажава работите на
своите сътрудници по съшите въпроси в следващите
томове на Труды ВДЭ, а, напротив, навсякъде препраща
към тях. Така е с тухлената крепост, разгледана по-
дробно от П. А. Рапопорт, с жилищата, разгледани от
В. Д. Белецкий, с керамиката, разработена от С. А. Плет-
нева, с проблемите на салтовската култура, разгле-
дани по-нататък в същия том от И. И. Ляпушкин, и др.
Голямачастот тома е заета с работите на И. И. Ля-
пушкин : „Паметници на салтово-маяцката култура в
басейиа на р. Дон", „Археологическите паметници в
зоната на Цимлянского водохранилище*, „Карнаухов-
ското поселение", „Могилният некропол при Карнау-
ховското поселение", „Средновековно поселение при
ст. Суворовска", „Славянско поселение на територията
на хут. Ближная мельница." Работите на Ляпушкин
дават широка картина на археологическата обстановка
в поречието предимно на Долния Дон, обстановка, за-
обикаляща главния център на изследванията през
1949—1951 г. — Саркел.
Първата от изброените тук работи е основна по
тази проблема. Още през 1941 г. И. И. Ляпушкин по-
ставя на здрави основи изследването и главно гьлку-
ването на т. нар. салтово-маяцки паметници в статията
си „ Славяно-руските поселения от IX—XII в. на Дон и
в Таман според археологическите паметници*, МИА
СССР, №6, 1941. Новите изследвания допълниха и обо-
гатиха представата за тая култура и потвърдиха ос-
новната теза на автора: паметниците на тая култура
нямат славянски произход.
Ще хвърлим бегъл поглед върху съдържанието на
тази обемиста статия.
След обширен увод, в който авторът се спира на
историята на изследванията в тази облает, той дава ха-
рактеристика на паметниците: поселения (градища и
селища), некрополи (катакомбни и я.мни), отделни веши
и комплекси. Укрепените селища (градищата) са от два
типа : със стени от камък или от кирпич или със зем-
лени укрепления. Броят на първия тип преобладава.
Характерного поселение за салтово-маяцката култура е
неукрепеното селище със значителни размери, обхва-
щащи площ от по няколко десетки и дори стотици декари.
Основен вид жилище в поселенията е полуземлянката —
правоъгълна или кръгловата по план. Правоъгълните
приличат твърде много на съвре.менните им славянски
жилища. Авторът смята, че отличителният белег между
едните и другите е сводестата пеш в славянските и
откритото огнище в салтовските землянки. Кръглите
полуземлянки са ново явление в изследването на сал-
товската култура. Може да се предполага, че този тип
жилище е евързано с юртата. Ново явление са и сто-
панските сгради, открити в Карнауховското поселение.
Наземни каменни сгради са съшо известии. Открити са
и керамични пещи с огнище и отделна камера за про-
дукцията.
Даден е кратък преглед на некрополите на салтово-
маяцката култура и подробна характеристика на бито-
вата керамика предимно от поселенията. Бележките на
автора по този най-масов материал са особено важни
за нас, като се има пред вид разпространението на
същите типове керамика в България. Той казва
(стр. 108): „По общия си облик съдовете с форма на
гьрне напомнят древноруските гърнета от X—Х1П в.
от т. нар. курганен тип. Но това сходство е само при-
видно. Изследването показва, че в подробности (профил
на венчето, разположение на орнамента и др.) съдовете
се отличават значително помежду си, а най-главното
салтово-маяцките съдове от този тип предшествуват
хронологично древноруските. *
Авторът разпределя керамиката на три големи
групп : кухненски, складови и трапезни съдове. Напра-
вен е опит да се обяснят формите и особено предна-
значението им. Изнасят се интересни наблюдения над
разпространението на отделните групп. Много важен
144
е повдигнатият от автора въпрос за техниката на из-
готвянето на сиво-черните съдове, при много от
въпреки съвършените форми и обработка ли"с®а^
от работа на грънчарски кръг. Авторът избя1ва да
даде отговор на тоя въпрос. ,,я
Специално внимание е отделено на орьдията
труда и на оръжието, намирано в различии комплекса
Ооъдията са предимно земеделски и риболовни, но има
и оръдия и други следи от обработка на метал, дърво,
кост. Разгледани са накратко монетните находки, конто
поставят находищата на салтовската култура в тая 00-
ласт между VIII и X в. .
След като е разгледал паметниците на бита, авто-
рът се спира на някои общи въпроси на стопанския,
общественна и културния живот на населението. Тук
ще се спрем само на отделив факти, конто имат пряка
връзка с нашата страна. Интересно е твърдението на
автора, че грънчарството се съсредоточавало само в
определени удобни за производство™ центрове. При
това съществуват данни, конто позволяват да се твьрди,
че е имало тясна специализация в този занаят. При-
мерът с производството на крушовидните амфори по-
казва това.
Досегашните данни говорят определено само за же-
лезообработване, а не за железодобив в района на сал-
товската култура. Данните за обработката на цветни
метали са недостатъчни според автора. С право той
смята, че е неприемливо твърдението на някои по-
стари изследвачи, според конто всичко изящно идвало
отвън (от Изтока или Византия), а всички обикновени
предмета се приготвяли на място. Тази мисъл има зна-
чение и при разглеждането и тълкуването на много
находки от нашите ранносредновековни центрове, се-
лища и некрополи.
Особено важни са данните за обработка на камък,
тъй като те обясняват някои особености на строител-
ното дело в Североизточна България през Първото
българско царство.
Преминавайки към последната и най-интересна част
на своего изследване, И. И. Ляпушкин се спира на
въпроса за характера на обществените отношения на
салтовското население. Той приема като работна хипо-
теза мисълта на М. И. Артамонов, че в VIII—IX в.
това население се на.мира в процес на феодализиране,
но отхвърля твърдението за неговата номадска хазаро-
българска основа. Тази своя теза той развива и до-
пълня в следващите страници, посветени на етническия
облик на салтовците.
Като изхожда от най-новите изследвания на т. нар.
салтово-маяцка култура, авторът прави обстойна кри-
тика на всеобщо разпространеното схващане, според
което тая култура е единна от Кавказ до лесостепната
облает на средното и горното поречие на Дон и Донец.
Подкрепяйки становището си с разнообразии доводи и
преци всичко с археологически и антропологични, той
смята, че развитието на тая култура, която се корени
в късносарматска среда, прекъева в периода на
V—VII в. в степната облает, а продължава непрекъс-
натото си развитие в Северен Кавказ. Това прекъеване
се дължи на нахлуването на номадските народи, ид-
ващи от вътрешна Азия, и преди всичко на продъл-
жителното пребиваване в тоя район на хуно-българ-
ските племена. Едва след изтеглянето на аварите и
особено на българите салтово-маяцки поселения се
появяват там към VIII в., за да изчезнат окончателно
към края на X в. Най-сериозният археологически до-
вод, който подкрепи тази мисъл на И. И. Ляпушкин, е
новоустановеният от автора факт, че на огромната те-
ритория, която заема, салтово-маяцката култура не е
единна. В некрополите се различават два типа погре-
бения-катакомби като в зливкинския. В катакомбните
погребения преобладава дългоглавият антропологичен
тип, а в ямните — късоглавият и дори монголоидният
С катакомбните некрополи се евързват поселения с
ппавоъгълни по план полуземлянки, а с ямните - по.
селения с кръгли полуземлянки, явно изхождащи от
надземните номадски юрти. Всичко това дава основание
ёа аГтопа да смята, че стенните паметници от злив-
ё™ тип са оставени от тюркоезичните прабългар.
ски племена, конто в периода на V VII в. преминават
ёъм отседнал живот и същевременно възприемат мате-
пиалната култура на местното сармато-аланско населе-
Е Авторът се позовава и на някои находки в Ду.
навска България. В Плиска са намерени Казани с въ-
тпешни уши-типичен белег на неизживени номадски
чести в бита на населението на българската столица, а
наблизо е открит некрополът до Нови пазар с чертите
на зливкинската трупа паметници.
Тезата на автора е основана на внимателна пре-
опенка на всички известии досега материали, засягащи
салтово-маяцката култура. Тя е убедително и логично
изградена и има голяма вероятност да се наложи в по-
нататъшните изследвания по този въпрос. Има обаче
някои факти, конто все още не могат да се обяснят.
Те са във връзка с нашите паметници в Североизточна
България и по този повод тук ще изложим само някои
съображения.
Казаните с вътрешни уши в Плиска според нас са
по-късно явление (след XI в.) и не могат да служат
като довод, че в бита на прабългарите те са номадска
преживелица. Освен това никъде в Бъл1 ария не са от-
крити досега останки от кръгли землянки, конто да се
евържат с новопазарско-зливкинския тип погребение.
Обратно, жилищата, конто се евързват с новопазарския
некропол, са (в Плиска) правоъгълни. Паметниците на
салтово-маяцката (у нас прабългарската) култура по-
казват значително разнообразие на юг от Дунав както
по отношение на селищата (укрепени с камък, със
землени валове, с дървени палисади, неукрепени), така
и по отношение на некрополите (в ями с трупополагане,
в урни и гробни камери или направо в земята с трупо-
изгаряне). Всичко това показва, че е още рано да се
вземе определено становище по точните пътища на
формирането на прабългарската култура, тъй като раз-
копките могат да ни дадат много нови факти.
Важно е едно, че именно в т. нар. салтово-маяцка
култура и особено в нейните центрове по черномор-
ского крайбрежие и в Крим могат да се обяснат ней-
ните по-ранни форми. Заслугата на И. И. Ляпушкин в
това отношение се състои в ясно поставените въпроси
и в убедителните му изводи. Неговото изследване бе-
лежи важен етап в проучването на тая култура, в
която ние с всички основания можем да търсим източ-
ниците на ранната българска култура на юг от Дунав.
Статията на С. А. Плетнева „Печенегите, тюрките
и куманите в южноруските степи" представлява съкра-
тено изложение на нейната кандидатска дисертация.
Това е обобщаваща работа, в която се сумират всички
сведения за късните кочевници между IX и XIII в.
Най-голямото достойнство на работата е, че в нея по
убедителен начин са класифицирани и използувани
като надежден източник всички археологически памет-
ници от тая епоха, принадлежащи на номадските на-
роди от късното преселение в стелите на Черноморието
и Поволжието.
първия дял от работата се дава поотделно и
пълно и прегледно характеристика на 332
ня прт г °Т мо™ни п°гребения, конто се разпределят
чеоти РппИ’ л РуПИТе са оставени според обшите
гичнитр брПрГребаЛНИЯ обРед’ инвентаря и антрополо-
жението ппппё На погРебаните- За яснотата на изло-
инвентап "аСЯТ типологичните таблици на гробния
рактепни’ КарТИ| схеми на погребения и отделни ха-
гогребалниРкомплИ " възстановки. Първите две групи
IX до XII в лекси са приписани на печенегите от
(или огузо <’пр РеТЭТа ~ на представители на торско
татя X )'печенежкия съюз от XI—XIII в четвър-
тата~на куманите от XII до XIV в* а петата трупа -
145
плРХ1ПИпаН°Т° MeCTH° саРмато'аланско население от
XI до XIII в., което оцеляло в района на старите си
поселения по Северския Донец. Р и
За нашите прабългарски комплекси в Североизточна
България (Плиска, Нови пазар и др.), който имат ясни
салтово-маяцки черти, последната трупа е особено
важна, тъй като тя показва как се е развивало на
място населението, носител на т. нар. салтовска кул-
тура, след като от него са се отделили големи части
увлечени от общата вълна на великото преселение
около средата на първото хилядолетие на н. е. __ към
Средна Европа, към Поволжието и към Долнодунав-
ския басейн.
Вторит дял засяга стопанството на кочевниците. За
неговата характеристика се привеждат данни от разли-
чен характер, предимно от исторически извори. В този
дял е използуван умело и т. нар. Codex Cumanicus.
Основа на стопанството е било скотовъдството, но съ-
щевременно добре застъпена е била и обработката на
суровините. Въпреки липсата на преки данни авторката
смята, че в резултат на икономическото разслоение се
обособяват занаятчии предимно в средата на засядащи
на постоянни зимовища бедняци. Войната и грабежът
по правило са били един от главните източници на бо-
гатства предимно за върхушката на това родоплеменно
общество.
Независимо от номадския характер на стопанството
си кочевниците са имали и постоянни градища-зимо-
вища, най-често в развалините на завладени градове.
Това обстоятелство е особено важно в светлината на
някои находки и останки в българските укрепени гра-
дове и особено в столиците (Плиска и Преслав) в Се-
вероизточна България, гдето кочевниците са хазяйни-
чели в продължение почти на един век и половина
след падането на Източна България под византийска
власт. Под своя власт господарите на стелите са дър-
жали и много търговски градове предимно по край-
брежието на Черно и Азовско море. Търговията не
само не била спъвана, но била насърчавана като из-
точник на доходи за хановете и за техните подчинени
във военно-племенната йерархия.
В дела „Административно делене, обществен строй,
право и военно дело на кочевниците" се използуват
също предимно исторически източници. Изобщо разви-
тие™ на кочевническото общество върви от разпадане
на патриархално-родовия строй към класово феодално
общество, което у куманите в XII в. достига до създа-
ване на силна централна власт.
Интересен е четвъртият дял от работата, посветен
на бита, религията и културата на късните номади.
Както в предходния дял, така и тук са използувани
изображения в миниатюри от руски летописи, комен-
тирани и обяснени убедително. Голяма част от тоя дял
е посветен на изкуството на кочевниците. Тук са съ-
брани, класифицирани и обяснени голямо количество
неиздадени досега култови статуи, т. нар. „каменни
баби“. Сводните таблици на реалиите по тях са удобен
справочник за изучаващите материалната култура. Раз-
борът на този вид паметници показва още веднаж
колко необосновано са приписвани на прабългарите
известните две каменни баби от Царевброд (Ендже) до
Плиска.
Последният (пети) дял на работата дава на 12 стра-
ници сбито изложение на политическата история на
кочевниците с особен оглед на отношенията им с Ру-
сия. Този дял разглежда, така да се каже, външната
страна на живота на степните кочевнически съюзи и
може да бъде също така полезен до известна степей
и за тези, конто изучават съдбата на долнодунавските
земи след падането на Първото българско царство.
Статията на С. А. Плетнева, макар и да не е в
пряка връзка с работата на Волго-Донската експеднция,
е ценен обобщаващ принос към историята на стелите
в епохата на съществуването на Саркел—Бела Вежа.
Очевидно тя ще служи за основа при интерпретаиията
на много факти, установени по пътя на разкопките на
тоя хазарски и руски укрепен пост в долното течение
на р. Дон.
Като ръководител на разузнавателния отред на
Волго-Донската експедиция И. И. Ляпушкин отчита в
статията „Археологическите паметници в зоната на
цимлянского водохранилище" резултатите от работата
на отреда. Обнародвани са данни за паметници от
бронзовата епоха и от средновековието (салтовски, сла-
вянски, късносредновековни). Слет общия преглед е
ладен каталог на находищата, съдържащ сбито описа-
ние на 58 паметника или на групп паметници.
Следващите статии на И. И. Дяпушкин засягат ре-
зултатите от разузнавателните разкопки на четири
обекта в зоната на цимлянского водохранилище : Кар-
науховското поселение, могилния некропол при него,
средновековното поселение при ст. Суворовска и сла-
вянского поселение на територията на хут. Ближная
Мельница.
Резултатите от тези изследвания са използувани в
обобщавашата му работа върху салтово-маяцката кул-
тура, която ние разгледахме подробно по-горе и за-
ради това не ще се спираме на тях. Ще отбележим
само извънредно важните открития на назе.мни жилищни
сгради и полуземлянки-обори. Подобии постройки са
открити и на деснобрежното цимлянско градише и
продължават да се откриват там (разк. С. А. Плетнева).
Некрополът при Карнауховското поселение се отнася
към по-ранно (скитско-сарматско) време. Към същата
епоха се отнася Могилният некропол при хут. Попов
(А. Д. Столяр. Разкопки на могилите при хут. По-
пов). гдето са открити и погребения от бронзовата
епоха. От гледище на методиката на разкопките инте-
рес представлява начинът на сваляне на могилния на-
сип със скрепери. Както е известно, по този въпрос
подробно говори А. Д. Столяр в статията си „Опыт
применения землеройно-транспортных машин при по-
левых работах Волго-Донской экспедиции ИИМК АН
СССР в 1950—1951", КСИИМК, 1953, 156. То.мът за-
вършва с кратката статия на Л. Г. Вуич върху ангро-
пологичния тип на черепите от могилните погребения
от бронзовата и сарматската епоха.
Голямото значение, което резултатите от работата
на Волго-Донската експ едиция имат за нашата ранно-
средновековна археология, ше расте все повече с изли-
зането на следващите томове. Именно това ни дава
основание да разгледаме така подробно първия том.
Той може да се схваща като основа на следващите
публикации.
Ст. Станчев
*
И. И. Л я п у ш к и и. Городище Новотроицкое.
О культуре восточных славян в период сложения Киев-
ского государства. Материалы и исследования по ар-
хеологии СССР, № 74, М.—Л., 1958.
Тригодишните разкопки на Новотроицкого градише
(1952—1954) са в много отношения образец. Прели
всичко сполучливо избраният паметннк е бил изцяло
разкопан. Това е един от редките случаи, когато едно
градише е проучване в цялата му плош. На второ
място добитият ' материал е разгледан комплексно във
взаимната връзка на отделяйте предмети. Въз основа
на цялостния разбор на материала са възстановени
много страни от бита на обитателите на градишето,
уяснени са главните моменти в историята му.
Първата половина от работата е посветена на опи-
сание™ на разкопките и материалите, а втората поло-
вина сумира резултатите и прави изводи.
Новотроицкого градише е представител на раино-
славянската т. нар. ромено-боршсвска култура в лявото
19 Археология, кн. 1—2, 1959
146
поречие на р. Днепър. Като се изключат големите
древноруски градски центрове (Киев, Чернигов, Новго-
род, Стара Ладога и др.), гдето изследванията засягат
широки плоти от територията им, малко са паметни-
ците, особено на ромено-боршевската култура, конто са
разкопани така, че да позволяват поне относителна пъл-
нота и обоснованост на изводите (Голямото Боршевско
градище, Березняковското, Райковенкото). Затова ре-
зултатите, добити на Новотроицкого градище, са из-
вънредно важни преди всичко по своята обоснованост
и значимост изобщо за раннославянската култура не
само в Поднепровието, айв целия славянски свят.
За разлика от разкопки на други поселения в Ново-
троицкого градище са изследвани както всички жи-
лищни и стопански сгради, така и незастроената площ
на селището. Това е позволило да се хвърли поглед
върху селището като цяло, върху някои страни от жи-
вота, който е протичал вън от жилищата, „на улицата”.
В изложенного (гл. II) е разгледана първо площта,
която се простира между жилищата, заедно с всички
находки, пръснати между землянките. По-нататък се
обнародват резултатите от проучването на всяка зем-
лянка-жилище или стопанско съоръжение заедно с це-
лия инвентар, намерен при разкопките. Това е най-
обемистата част от работата, което е напълно есте-
ствено, като се има пред вид, че в градището са от-
крити 50 жилища, стотина стопански и производствени
съоръжения, пещи, открити огнища и няколко гроба.
Третата глава поставя Новотроицкого градище във
връзка с известните вече поселения от ромено-боршев-
ския тип. Тук авторът разглежда господствувашото
схващане, според което славянските полуземлянки били
свързани помежду си с ходове. Той убедително от-
хвърля това мнение и го отхвърля не само въз основа
на резултатите от разкопките на Новотроицкого гра-
дище, а и въз основа на подробна критика на резул-
татите от разкопките в Голямото Боршевско градище.
Както е известно, тъкмо неправилното тълкуване на
данните от Боршевското градище и свързването им с
известного сведение на Псевдо-Маврикий за антските
. Историческите доводи, конто се привеждат, пра-
тезата на автора убедителна.
и шестата глава са посветени на рекон-
” о* едната се дава реконструкция на жилището
т е нэ материалната обстановка, в която
животът на обитателите му, а в другата —
на неговия бит и обществен строй,
паметник е превърнат в пълноценен
исторически извор. В тези глави, както и в предход-
и и голямото умение на автора да извлича
глед незначителни археоло-
или111Я утвърди за дълго време в науката невярната
жили та J тв P лишаТа на славяните от проучваните
"Ряпища са свързани помежду си. Работата на И. И. Ля-
градиша са св р това забЛуЖдение.
ПуиЙеНдващата IV глава е посветена на датировка на
следваш основа на анализа на находките, на
типяИн“а жилишето и на аналогиите с датирани па мет-
ниии 'авторът смята, че поселението е съществувало
ници ав р век — от Кра(] иа VIII и началото
на"1ХИв3 докъм края на IX и началото на X в., че е
погинало през лятото от пожар, причинен от печене-
гите
вят
Петата и
струкции. ~
и селището, т. е.
е протичал
реконструкция 1
Археологическият
1 . ..........
ните две личи
убедителни изводи от на
гически данни.
Заключението е кратко и в него се дават само най-
общите изводи от цялата работа. След подробната ар-
гументация в предишните глави изводите се приемат
без особени възражения.
На края следват 93 таблици с рисунки на всички
открити в градището съоръжения — жилищни, сто-
пански и погребални.
Въпреки че в книгата се чувствува липсата на данни
за некропола, което и сам авторът сочи като недоста-
тък, трудът на И. И. Ляпушкин ще остави трайни следи
в славянската археология. Той показва как цялостно и
уверено е проучен един археологически паметник и
как умело е тълкуван материалът.
Тази книга и като монографично изеледване на едно
градище ще бъде образец за тези, конто проучват сла-
вянската древност.
Ст. Станчев
П Р Е Г Л Е Д
СЕМИНАР ПО СЛАВЯНСКА АРХЕОЛОГИЯ
През м. декември 1958 г. в Москва се състоя вто-
рата сесия на международния семинар по славянска
археология. Основан през м. май 1957 г. в Краков,
гдето се състоя неговата първа сесия, той има задача
да съгласува проучванията в областта на славянската
археология във всички исторически славянски територии
от Елба до Волга и от Балтийско до Адриатическо,
Егейско и Черно море. Създаден е организационен
комитет, в който влизат представители на академиите
на науките в Берлин, Прага, Варшава, Будапеща, Лю-
бляна, Букурещ, София и Москва. Българският предста-
вител в тоя комитет е акад. Кр. Миятев. Председател
на комитета е акад. Б. А. Рибаков, организационният
център е Москва, Институтът за история на материал-
ната култура при АН СССР.
Московската сесия имаше като основна тема „Сла-
вянските племенни съюзи през първото хилядолетие
на н. е.“
Изнесени бяха следните доклади : М. Ю. Б р a fi-
ne в с к и (Киев) — Антите и югозападната трупа на
източнославянските племена ; И. И. Ляпушкин (Ле-
нинград) —оКъм въпроса за културното единство на
славяните ; Й. П о у л и к (Бърно) — Предпоставки за
образуването на Великоморавската държава (VII—VIII в.);
А. Т о ч и к (Нитра) — Към въпроса за племенния съ-
став на територията на Словакия в VII—XX в.; В. X е н-
з е л (Варшава) — Най-древните държавни организма
на полска територия ; Л. Лецеевич (Варшава) — Сла-
вянските племена от Западнобалтийското поморие;
А. Ш о ш (Будапеща) — Нови работа в областта на сла-
вянската археология на унгарска територия ; С т. С т а н-
ч е в (София) — Проучването на раннославян-
ската култура в България; М. Петреску-Дъм-
б о в и ц а (Яш) — Източнославянските племена на те-
риторията на западна Молдова; Г. Г. Феодоров
(Москва) — Тиверците; И. П. Русанова (Москва)—
Древляните; Д. Б. Березовец (Киев) — Северя-
ните ; Д. В. Седов (Москва) — Кривичите ; Б. А. Ри-
баков — Съдбите на източнославянските племенни
съюзи в епохата на феодализма.
Повечето от докладите изнасяха нови данни, обоб-
щаваха постиженията по съответните теми или се опит-
ваха да дадат ново осветление на въпросите, конто за-
сягаха. Оживените разисквания, разгърналите се спо-
рове, особено по докладите на съветските докладчици
(напр. по докладите на Брайчевски, Ляпушкин, Березо-
вец, Рибаков), създадоха делова атмосфера, която до-
принесе за успешната работа на семинара. Обсъдени
бяха и организационни въпроси във връзка с по-ната-
тъшните сесии на семинара.
Решено бе следната сесия да има за основна тема
„Възникването на славянския град".
Съществуването и по-нататъшната работа на Меж-
дународния семинар по славянска археология ще има
все по-голямо значение за проучването на славянската
древност в България — най-младия клон на българ-
ската археология — особено поради малкия брой науч-
ни работнипи, конто работят в това направление у нас.
В семинара ще се отчитат резултатите от нашите
проучвания, ще се обсъждат техните методи и най-
главното постигнатите резултати ще се съгласуват с
резултатите от работата на археолозите-славяноведи от
съседните и по-далечните държави. Участието на Бъл-
гария в този международен орган трябва да има за
резултат засилването на теренните изследвания и раз-
копките на славянски обекти в нашата страна.
Ст. Станчев
СЕДМИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС
ПО КЛАСИЧЕСКА АРХЕОЛОГИЯ
През септември 1958 г. в Рим и Неапол бе свикан
VII международен конгрес по класическа археология
под председателството на видния италиански учен
Амедео Майури и с участието на около 720 учени от
цял свят.
На този конгрес България бе удостоена с избирането
в Почетния комитет на председателя на Българската
академия на науките Тодор Павлов, както и с избира-
нето на български представител (проф. Хр. М. Данов)
за председател на едно от първите заседания. От Бъл-
гария взеха участие в конгреса проф. Д. П. Димитров,
проф. Хр. М. Данов и Л. Огненова.
Конгресът бе открит на 6 септември с тържество
на Капитолиума и с откриването на две изложби —
изложба за реставрация (уредена от Централния инсти-
тут за реставрация) и изложба за самолетна фотография.
Заседанията на конгреса се състояха последователно
в Рим, Неапол и Помпей и се проведоха в секции и
подсекции. Бяха изнесени около 136 доклада, от конто
21 в пленарни заседания на секциите, а останалите в
подсекциите.
В първата секция бяха разгледани технически въ-
проси — нови методи за археологически проучвания и
начини на консервация и реставрация на антични пред-
мета и паметници. Основни доклади изнесоха:
Дж. Брадфорд (Оксфорд) — Открития, направени от
въздуха (резултати, методи и въпроси, свързани с тях);
К. М. Леричи (Милано) — Геофизического изслед-
ване и археологическите проучвания ; Ф. Бенуа (Мар-
силия) — Нов етап в археологията: подводните проуч-
вания (методи и резултати); П. Р о м а н е л и (Рим) —
Запазването на археологическите зони ; А. Орландос
(Атина) — Последните работа по възстановяването на
класическите паметници в Гърция.
Във втората секция бяха разгледани открития и
проблеми на археологията в Гърция и Гръцкия Изток.
Основни доклади изнесоха: Сп. Маринатос
(Атина) — Проблеми на предгръцката цивилизация;
Д. Леви (Атина) — Разкопките при Фестос и миной-
ската хронология; Ф. Матц (Марбург) — Катастро-
фата на микенската култура под светлината на новите
проучвания ; П. Д е р м а н (Париж) — Нова реставра-
ция на паметника на Нереидите при Ксантос според
разкопките от 1950—1957 г.; А. М а н с е л (Истамбул)—
Открития и проблеми на класическата археология в
Мала Азия и др. В подсекциите бяха изнесени доклади
за минойската и прагръцката цивилизация, изкуството на
архаична и класическа Гърция, изкуството на елинизма
и елинистическо-римското изкуство.
В третата секция, посветена на откритията и архео-
логическите проблеми в предримска Италия (Сицилия,
Магна Греция, Етрурия и италийска цивилизация), ос-
новни доклади изнесоха: А. Майури (Неапол) —
Разкопки и открития в Магна Греция ;М. Палотино
(Рим) — Гърция и Етрурия специално с оглед на от-
критията при Спина и Пюрги.
В четвъртата секция се разгледаха открития и про-
блеми на римската и късноантичната археология. Ос-
новни доклади изнесоха. Е. Боети} с (Рим) — Про-
блеми, свързани с архитектурата на римската репуб-
лика • Е. Д и г в е (Копенхаген) — Един късноантичен
дворец, наново търсен в областта на Адриатика. В под-
секциите бяха разгледани въпроси, свързани с разкопки
градоустройство, архитектура и изкуство.
Петата секция бе посветена на разпространението
на класическата цивилизация: периферии и провин-
циална археология и следи от гръцка и римска цивили-
зация отвъд границите на класическия свят. Основни
доклади: В. Д. Блаватский (Москва) — Периодът
на протоелинизма на Кимерийския Босфор ; Д. Шлюм-
берже (Кабул) — Партско, гръцко-будическо и гръц-
ко-римско изкуство; В. Ким иг (Тюбинген) — Кул-
турни връзки между областите отвъд Алпите и среди-
земноморская свят около VI—IV в. пр. н. е.; Е. Г а р-
сиа Белидо (Мадрид) — Провинциалното гръцко
изкуство в Испания. В тази секция бяха изнесени и
докладите на българските участнипи: Д. П. Дими-
тров — Произход на тракийския град; Л. Огне-
нова — Бележки върху златните пластинки и нагръд-
ници от Тракия и Македония.
На заключителното пленарно заседание се гласува
следващият VIII международен конгрес по класическа
археология да се свика след пет години в Париж.
Във връзка с докладите за новите разкопки и от-
крития в Италия бяха организирани колективни посе-
щения до Помпей, Херкуланум, Флегрейските полета
(Кума, Байа, Поцуоли) и Пестум. Към доклада на
проф. Майури за Магна Греция бяха показани новите
разкопки в Помпей в квартала около амфитеатъра и
портата за Ночера, както и богатият керамичен архи-
тектоничен материл от VI и V в. пр. н. е., открит при
гръцкия храм на Триъгълния форум и храма на Апо-
лон. От особено значение са откритията, направени в
Пестум. В музея на Пестум (открит през 1952 г.) по много
сполучлив начин са изложени метопите на архаичната
съкровищница и херайона на река Селе, чийто брой
е увеличен през 1957 г. с още шест. Новооткритият
материал при прочутите три храма на Пестум дава ос-
нование да се изменят много от досега възприетите
предположения. Така се установява, че двойният храм
или т. нар. Базилика е бил посветен на Зевс и Хера.
Новооткритата полихромна глинена статуя на Зевс по-
казва, че и прочутият храм на Посейдон е бил в съш-
ност посветен на Зевс, а многобройните статуйки на
Атина, както и графити, намерени при храма, който се
е считал посветен на Деметра, показват, че и той е
бил посветен на друго божество — Атина.
След приключването на конгреса (13 септември) бяха
организирани четири големи екскурзии — до Етрурия,
до Централна и Северна Италия, до Сицилия и Д°
Кампания и Пулия.
Л. О г н е н о в а
ОТЧЕТНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ ИНСТИТУТ И
МУЗЕИ ПРИ БАН ЗА 1958 Г.
От 7 до 9 май т. г. се състоя редовната годишна
отчетна конференция на Археологический инстит и
музей (АИМ) при БАН, посветена на резултатитеУ от
археологическите изследвания в страната през 1958 г
В работатаi на конференцията взеха участие сътрудни-
ците на АИМ при БАН, членовете на Катедрата по
археология при Соф. държ. у-т, представители на почти
всички музеи от страната, сътрудници на отдел „Му-
зеи и на Института за опазване паметниците на кул-
турата при Министерството на просветата и културата
и научни работници от Музея за история на София.
В уводното слово, произнесено при откриване на
конференцията, акад. Кр. Миятев, директор на АИМ
при БАН, изтъкна, че главната задача на сесията е да
обсъди задълбочено и критично методите и резултатите
от археологическите разкопки, проведени през 1958 г.
както от страна на АИМ, така и от музеите в Плов-
див, Варна, Търново, Коларовград, Русе, Хасково,
Стара Загора и от Музея за история на София. Освен
това отчетната конференция трябва да прецени съобра-
зена ли е научноизследователската дейност на българ-
ските археолози с общий перспективен план на българ-
ската археология и с голем ите обществени задачи,
конто стоят пред нашата съвременност.
След това думата бе дадена на Ив. Венедиков,
мл. научен сътрудник на АИМ и главен ръководител
на разкопките в Несебър. През 1958 г.
проучванията тук са били съсредоточени главно около
два обекта — при църквата „Св. Георги Стари” и при
Заставата. Изкопът при църквата обхваща северната
половина на църквата и двора пред нея. Тук са били от-
крити голям брой погребения от XVIII—XIX в. и няколко
керемидени гроба от римската и раннохристянската
епоха. Особено важна е откритата част от елинистиче-
ска постройка — вътрешен двор, перистил и две крила
с помещения. Докато на източното крило помеще-
нията са се издигали направо от земята, на северного
са били построени над зимници. В насипа, изпълващ
зимничните помещения, са намерени множество отло-
мъци от мазилка с цветна украса, фрагмента от гръцка
керамика, теракоти, монети и др. На обекта при Заста-
вата са били открити две пещи, много фрагмента от
антична керамика и едно златно съкровище от Х\ I в.,
състоящо се от 2 огърлици, 2 медальона, гривни и
пръстени.
За проучванията на раннославянското се-
лище край с. Поп и на, Силистренско, изнесе до-
клад Живка Въжарова, кандидат на историческите науки.
При разкопките през 1958 г. са били разкрити ня-
колко землянки, запазени много добре, с богат инвен-
тао от гърнета, тавички, подници за хляо, железни
предмета и прешлени за вретено. В севеР0И3™4^
ъгъл на всяка землянка е разчистена пещ, градена
от камък. Наред със землянките са били открити пещи
за хляб, направени от глина. Една интересна находка
представят костените части от кънки, конто досега с.
засвидетелствувани само етнографски.
Следващият доклад — Р а з к о п к и в Р' '
през 1958 г., бе изнесен от Вера Мавродинова,
ст. научен сътрудник на АИМ и главен ръководител
на разкопките. През отчетната година в Преслав е про-
дължило проучването на Вътрешния град. Разкопано е
било едно пространство от около 1100 кв. м, обхваща-
що площта северно от Южната порта. Намерени са
били останки от значителна сграда, разположена край
вътрешното лице на крепостната стена, и обилен мате-
риал от керамика, части от стьклени съдове, гривни
и др. Многобройните турски пещи, открити на това място,
са разрушили през XIX в. голяма част от градежния'
материал на Преслав. В Патлейна е продължило проуч-
ването на пещите за рисувана керамика и изграж-
дането на укрепителна стена западно и северно от
църквата.
За резултатите от разкопките на двореца
в Царевец (Търново) докладва акад. Кр. Мия-
тев, главен ръководител на разкопките. През 1958 г.
са били разкрити важни части от дворцовия комплекс.
Разчистени са били Южната порта, която в същност
представя четвъртита кула, конструктивно свързана с
югоизточната част на крепостната стена, няколко при-
лежащи към нея помещения и една просторна сграда
със стопанско предназначение. Намереното огромно ко-
личество късове от кухненска и трапезна глазирана
керамика още веднаж показва каква широка употреба
е добил през XIII—XIV в. този вид керамика в дворцо-
вите среди. Няколко фрагмента от славянска керамика
свидетелствуват, че Царевец е бил обитаван ог славя-
ните още през втората половина на първото хилядоле-
тие. Методиката на разкопките е била същата, както и
в предишните кампании. Дворцовият комплекс се раз-
крива по предварително определени участъци, като не
се допуска разпръскване на работата на широк фронт.
Архитект Б. Игнатов направи съобщение за консер-
вационните работи на дворцовия комплекс. В изказва-
нията си по доклада арх. С. Бобчев и арх. Р. Рачев
изтъкнаха, че консерванионната дейност в Търново се
провежда успешно. Целият пронес на работата се до-
кументира с фотоснимки и планове и архитекгьт ак-
тивно се е намесил в изясняване на историята на ар-
хитектурния паметник.
През отчетната година са направени предварителни
проучвания чрез сондажи на крепостта „Баба
Вида* във Ви дин със средства на Видинския му-
зей и под ръководството на Стамен Михайлов, ст. на-
учен сътрудник на АИМ при БАН. Проучванията на
крепостта са започнали още в 1956 г., когато е бил
изследван ровът и е бил установен неговият късен произ-
ход от XVII—XVIII в. За да се осветли историята
на крепостта и се уточнят нейните строителни периоди,
през 1958 г. са направени редица сондажи край кре-
постните стени и при някои от кулите, както и във
вътрешния двор на крепостта.
Докладът на Николай Джамбазов, мл. научен сътруд-
ник на АИМ, засегна проучванията на палео-
л и т н а т а к у л т у р а у нас. През 1958 г. са били
обходени някои от терасите на р. Осъм, за да се от-
крият нови палеолитни находища. Освен това са про-
дължили разкопките в пещерата Самуилица II, гдето са
150
открити двустранно ретуширани кРемъ^"и °Р^елетската
позволяват целият комплекс да се отнес». > роби-
култура. Направени са били проучвания и при 1 loo
тите камъни, Варненско, за да се изясни характ ер
къснопалеолитната култура в този райо . Р на
материали сочат, че тук е имало живот в течен
няколко последователни периода на палеолита.
К. Янакиев, ст. асистент в политехниката, изнес
кратък съдоклад за геологическата основа на палео-
литната култура в Самуилица 11. п„пнл..в
Изследванията на Археологический музей в 11ловдив
са били съсредоточени на един праисторически обект
селищната могила Ясътепе и на средновековното гра
дише при гр. Пещера. Спасителни разкопки са били
произведени и на един могилен трако-римски некропол.
За разкопките на Ясътепе докладва 11е-
тър Детев, мл. научен сътрудник в музея в Пловдив.
Проучванията на този обект са дали обилен материал
от къснонеолитни каменни и костни оръдия, глинени
съдове, идоли и др. Особен интерес представя откри-
ването на женски скелет в свито положение и на осно-
вите на къснонеолитно жилище, ориентирано с дъл-
гата си страна север—юг и разделено на две помеще-
ния от един напречен зид. Повечето от изказалите се
по доклада смятат, че в същност тук не се касае до
едно жилище с две помещения, а до две отделни жи-
лища, конто имат и отделни входове. Посочи се също,
че керамиката, която Детев отнася към два културни
пласта, според находките от Караново принадлежи на
един пласт.
Димитър Цончев, мл. научен сътрудник на Архео-
логический музей в Пловдив, направи кратко съобще-
ние за проучването на югоизточния тра-
ко-римски некропол на Фил и пополи с, от
който са били разкопани две могили. В първата е от-
крито погребение на мъж, извършено чрез изгаряне в
предварително изкопан двустъпален трап. Гробният ин-
вентар се състои от глинени съдове, един железен нож
и др. Във втората могила недоизгорелите кости на по-
гребания са поставени в гробница, иззидана от тухли
и пръст до самого огнище.
Хр. Джамбов, директор на Археологический музей
в Пловдив, бс представил доклад за резултатите от про-
учванинта насредновековната крепост при
гр. Пещера. В същност разкопките тук са започ-
нали още в 1952 г., но поради липса на средства са
били прекъснати и едва в 1958 г. са били отново
възобновени. Разкрит е бил отчасти един квартал и
улица, която води към южния вход на крепостта. От
двете страни на улицата са разположени постройки
или по-скоро отделни стаи с неголеми размери. Във
всяка от тях се е намирало огнище и фрагменти от
съдове. В изказванията по доклада с право се изтъкна,
че Пловдивският музей е избрал за проучване много
интересен обект, който по време се свързва с кре-
постта при Садовец и който ще ни даде ценни сведе-
ния за вътрешното устройство на едно ранносредно-
вековно градище.
През отчетната година в градището при
с. Кривина, Свищовско, започна разкопки
една немска археологическа експедиция на Института
за гръко-римски древности при Германската академия
на науките в Берлин. Кратък отчет за резултатите от
проучванията бе изпратен от проф. И. Ирмшер, дирек-
тор на института. След Втората световна война ГДР бе
изолирана от класическите страни и броят на кадрите от
специалисти по антична археология и опитни разкоп-
вачи на антични обекти е сравнително намалял. Бъл-
гария като страна с богата антична култура единствена
би могла да помогне на немск'ата археологическа наука
Ето защо на Института за гръко-римска древност бе
предоставен за провеждане на разкопки с учебна цел
един кастел на Дунавския лимес. Разкопките са извър-
шени под ръководството на проф. Хайденрайх от уни-
верситета в Иена. Като представител на БАН в разк
ките участвуваше Т. Иванов, а от страна на Сви.ц^’
ския музей -Д. Митова-Джонова. Откритите матери^
се отнасят към три епохи: римска, ранновизантийскаи
средновековна. Към римско време принадлежи кастелът
от който са разкопани една голяма сграда, две кули Л
части от крепостната стена. От ранновизантийско врем1
произхожда една трикорабна базилика с нартекс и 110-
лукръгла абсида на средний кораб. Към средновеков-
ния пласт принадлежат останки от жилища и много
керамика. Проф. Ирмшер подчертава изключително До.
брите резултати от разкопките, конто са постигнали
както учебната, така и научната си цел. Проучванията
в Кривина, конто ще продължат през 1960 г., 1Це
дадат ценни данни за устройството на един кастел от
Дунавския лимес.
‘За археологи чески те проучвания На
Окръжния музей в Коларовград докладва
Цв. Дремсизова, директор на музея. През 1958 г. съ-
трудниците на музея са обходили в експедиция на
АИМ при БАН значителна територия с цел да издирят
и проучат нови обекти, за да се попълни археологиче-
ската карта на този край, както и да придобият нови
паметници за експозицията на музея. Открити са били
няколко антични и средновековни селища и некрополи,
между конто особено важни са некрополите при с. Сини
вир и с. Дибич, конто могат да се датират от времето
на Първата българска държава. Изследвани са били и
скалните манастири.
През 1958 г. са продължили и разкопките и
Мала р а. Във вила № 1 е бил разчистен източният
ограден зид и няколко стопански постройки. Източно
от вила № 1 е разкрита друга голяма сграда, от която
са разчистени 9 помещения с хипокауст и с канализа-
ционна и водопровощц мрежа, което дава основание
сградата да се тълкува като баня.
С голям интерес се посрещна докладът на Вера
Антонова, уредник в Коларовградския музей, за про-
учването наукреплението при с. Цар Крум
(Ч а т а л а р).
Проучени са били сектори от външното землено
укрепление, което има четвъртита форма и се огражда
от дълбок ров и вал от вътрешната му страна. От
вътрешното каменно укрепление е разкрита Източната
порта и част от източния зид. В пространството между
земленото и каменного укрепление, както и във вътреш-
ността на каменната крепост са направени сондажи,
конто са разкрили основите на няколко сгради и оби-
лен археологически материал. Многобройните фраг-
менти от славянска керамика свидетелствуват, че проуч-
ваният обект представя значителен укрепен средно-
вековен център от IX в. В североизточния край на
вьншното му укрепление, както и извън него са от-
крити следи от римско селище.
Акад. Миятев изтъкна голямата прилика, която съ-
ществува между Плиска и този обект. И тук имаме
външен град, укрепен с вал, и вътрешен, укрепен с
каменни стени. Ето защо обстойното проучване на
това укрепление, което ще допринесе за разрешаване
на важни въпроси от ранната българска история и кул-
музей?РЯбВа ДЭ СТЭНе Пьрва задача на Коларовградския
През 1958 г. Окръжният музей в Русе е произ-
вел спасителни р а з к о п к и на К а д ъ к ь о й с к о т о
urn дище- За резултатите докладваха Велизар Вел-
Х’пи»; ”ЛУЧеН сътРУдник на АИМ, и Виолета Димова,
бил ппппа-гаМу3еИ В РУсе- При прокарвзне на път е
планами Hl” МаСТНп ЗИД в Д°лно градище (според
сделен п<^п°РПИЛ^ При Разко”ките зидът е бил про-
свъпзва с кт,гнС0Ка НЭ хълма и е установено. че се
в обект Б?н°а™ата куда, разкопана през 1948 г'
откпита ошеепиРН° гРадище> близо до която е била
Това дава ппяип Э КоЛа СЪС същата форма и размери.
P на Велков и Димова да смятат, че т. нар.
151
Дол но градище и обект S пт Глпил
същ римски и късноримски иягтрп градище са един И
ДО VI в. Разкрити"?богат яп"п ’ същес™Увал от II
ски материал ще даде 110ви Рданн^ГИ3Чаес^ епигРаФ'
пункт на римския Дунавски лимес. Укрепен
За разкопките на Музея зя u п
на София докладва Магдалина Станин Р " Я
при музея. През 1958 г non mu анчева’ уредник
ство, извършено навред из' стол и цата,°музе°ят° сеТоЛа'
ничил съзнателно само със спасителни разкопки на за’
страшени обекти. По-продължителни разкопки са били’
направени на п лоща д .9 септемврпри сни
жаване и изравняване на терена му. Тук са били от-
крити голям брой погребения от античная и Хно-
вековния некропол Погребенията са бедни, обикновено
без инвентар. Повечето са християнски от III-1V в о?
н. е Погребаните са положени направо в земята като
гробът е покрит с двустрех покрив от тегули. На
същото място са открити материали и фрагменти от
керамика от енеолитната епоха, което сочи че тук е
имало енеолитно селище. То е било разположено на
високата тераса, заемана от сградата на Етнографския
музей и Националната галерия, по югоизточния и за-
падния й склон.
Станчева направи кратко съобщение и за неолитното
селище, открито случайно на територията на София,
източно от Студентския квартал. При изкопите
за канал-колектор сътрудниците на музея са осигурили
постоянно наблюдение и добра документация, вслед-
ствие на което са събрани ценни данни за разположението
на селището и богат материал. Установено е, че в най-
високата част на селището културният пласт достига
до 4,5 м, а в периферията до 1 м. Най-долните Пластове
на селището могат да се отнесат към Караново I—А.
Широка дейност на терена е разгънал през 1958 г.
и Окръжният музей в Търново Според предварително
изработен план, съгласуван с АИМ при БАН и Инсти-
тута за опазване паметниците на културата, музеят в
Търново е сложил началото па археологически раз-
копки и проучвания на крепостните стени на
Царевен. Проучен е бил един участък, дълъг 20 м,
разположен северно от Малката порта. Тук е била
разкрита средновековната българска крепостна стена,
като са установени дебелината й, посоката и начинът на
строеж. Разграничени са били кьсните турски поправки
и преправки на стената и портата.
На дълбочина от 1,10 до 2,65 ме разкрит културен
пласт, който съдържа строителни материали, зидове,
монети и керамика от ранновизантийската епоха — без-
спорно доказателство, че средновековната крепостна
стена е построена върху по-стара, разрушена крепо-
стна система, която по време може да се свърже с
Момина крепост.
През 1958 г. Търновският музей е продължил
разкопките ’на селищната могила при Хот-
н и ц а. Подробен доклад за резултатите изнесе Н. Ан-
гелов, уредник при музея. Проучени са били 5 жи-
лища, открити в последний жили щен хоризонт, с богат
инвентар от керамика и други предмети. Жилищата,
конто имат четириъгълна форма, обикновено са ориен-
тирани север—юг. Важно откритие представя работил-
ницата за плоски костени идоли, намерена в жилище
№ 8. Тук са били открити голям брой костени идоли
в различна фаза на изработването им, суров костен ма-
териал и каменни и кремъчни сечива, с помощта на
конто са били изработвани. Изглежда, че селището е
загинало при враждебни действия, като е било подпа-
лено от всички страни. Недовършените идоли, глинени
съдове, брадви, както и намерените скелети на изгорели
деца и възрастни показват, че животът на селището
прекъснал внезапно. За да се установят КУЛТУР“И5
наслоявания, в южния сектор на могилата е .
правей стратиграфски изкоп, който е позволил н
гелов да разграничи 3 културни пласта: Хотниц ,
вия ХпУВаЩчНа КаРаново И! и на Боян II в Румъ-
ния , Хотница II, който представя преход към
медната епоха, и Хотница III с преобладаване
фитна керамика.
каменно-
на гра-
Докладът на Ангелов даде повод за оживени раз-
исквания по един принципен въпрос: необходимо ли е
да се разграничават отделни периоди при Хотница ко-
гато би могло да се установи единна хронология въз
основа на Караново. На това гледище с основание бе
противопоставено мнението, че за сегашния момент ко-
гато липсват по-напреднали проучвания, е по-добр’е да
приемем една условна периодизация, да не би уеднак-
вяването да доведе до по-големи грешки, а впослед-
ствие лесно ще може да се изгради единна периоди-
зация.
Следващият доклад за археологически те
проучвания на Дискодуратера — римско
търговско селище край с. Гостглица, изнесе Б. Султов,
уредник в музея в Търново. Направените тук сон-
дажни изследвения стоят във връзка със задачата на
Търновския музей да се проучи античнага история на
земите, разположени в северного подножие на Бал-
кана. Открити са били зидове и няколко бази, част от
улица и разнообразен материал, от който може да се
установи, че това място е било заселено още преди
идването на римляните, конто по-късно го превръщат
в градски център под формата на укрепено тържище.
Животът тук е продължил до V—VI в., когато се
забелязва голям разцвет и усилено крепостно строи-
телство. След това животът прекъсва и отново се под-
новява през XII—XIV в.
От Окръжния музей в гр. Варна бяха представени
два отчета: Горана Тончева, мл. научен сътрудник, до-
кладва за проучванията в Марцианополис,
гдето са били открити части от крепостната стена, 2
кули и 12 еднакви помещения, разположени радиално,
конто вероятно представят останки от театър.
Д. Димитров, мл. научен сътрудник, запозна конфе-
ренцията с проучванията на открития при спасителни
разкопки ранносредновековен некропол
при тара Разделка. Разкопана е била плош от
800 кв. м и са проучени общо 82 гроба. Погребенията
са извършени чрез изгаряне, след което костите са
били поставянн в урни, в малки тухлени или каменни
гробници или в ями. Сред керамичния материал, който
е извънредно изобилен, се срещат два типа керамика:
славянска и прабългарска. При урните преобладава
славянският тип съдове. В гробовете се намират често
и ножчета, обеци, токи и др. Некрополът, при който е
засвидетелствуван ясно славянски езически обряд на
погребение, може да се датира от VIII—IX в.
Докладът предизвика оживени разисквания. Всички
изтъкнаха огромного значение на некропола при тара
Разделна, който се явява един от най-важните обекти
от тази епоха. Д. Димитров е проявил голяма прециз-
ност както при разкопките, така и при предварителната
обработка на материалите.
Архитект Рачо Рачев от Института за опазване
паметниците на културата докладва за консерва-
цията на античната сграда в Абритус.
За да се отстрани просмукването на влага и задържа-
нето на снят, върху зидовете е направено покритие от
кухи тухли, чиято устойчивост е удвоена посредством
напояването им с рядък циментов разтвор. Колоните в
перистила са били изправени. Направен е опит и за
частичка реставрация на отделни архитектурни еле-
менти.
В изказванията се изтъкна, че принципите, по конто
се извършва закрепването в Абритус, са правилни.
Арх. Д. Джидров препоръча вместо тухли да се упо-
требяват каменни плочи, конто ще се свържат по-добре
-по цвят и материал със старината.
Д Николов, директор на музея в Стара Загора, на-
прави съобщение за новооткрити пенни
152
оиите 22 доклада, макар и съставени повече
че изнесе”^ителни съобшения, са представили добре
като предварит- та дейност на българските ап-
нзучноизсл ез°1958Л гКаТИ през тази година в основа?а
хеолози през > изследвания е лежала важна и
на археология т е цест0 българските арХеОло3и
актуална тема1„ • своите план0Ви задачи, за да
“ бИпие°]ат спасителни разкопки' за проучване На
предприемат . и паметници, конто се откриват
пенни археоли големи социалиСтически строежи.
ПОЧТИ при всич цИте археолози са имали сериоз-
НаВреД към своите задачи и са работили с ви-
но отношение аучна и обшествена отговорност.
соко съзнание * научни работници са се про-
кадри, ко»™ са отказа”.»
ЮбОт,еСтн“е конференции на ЛИМ при БАН. конто
° ппрппъшат в постоянен метод за колективно
ВеЧ поСмагане и насочване по верни пътища на археоло-
"Л. научна и практическа работа, в метод за
гическата нау , археолозите от цялата страна,
"ХХ?7еХ"лн^ за по-нататъшното раз-
ТнШето археологическо дело. Необходимо е
2 бъдеХе конференции да се поставят вече
и теми конто третират големи историко-теоретически
Проблеми и показват стремеж към по-широки обоб-
щения.
находки, постъпили в Старозагорския музей: едно
тракийско златно фиале, пет статуи, намерени в насипа
на надгробна могила, една бронзова тоалетна кутийка-
огледалце с образа на Нерон, произхождаща от гроб,
и др. Николов съобщи също, че Народният съд в Стара
Загора е произнесъл първата присъда в България срещу
нарушители на Постановление™ за опазване паметни-
цнте на културата: един зъболекар, който е стопил едно от
златните тракийски съдчета, и селянинът, който му го
е предал, са били осъдени на строг тъмничен затвор.
През 1958 г. е произвел първите си разкопки и
един от най-младите музеи в страната — О к р ъ ж-
н и я т музей в Хасков о. Уредникът в музея
Димчо Аладжов изнесе кратък доклад за резултатите.
През отчетната година е започнало проучването на
един могилен некропол при с. Меричлери,
който е бил заплашен от унищожаване. Разкопани са
били 4 могили с неголеми размери, в конто общо са
открити 30 погребения — 10 чрез изгаряне и 20 чрез
трупозаравяне. Въз основа на погребалните дарове —
керамика, бронзови съдове, монети и др. — може да се
установи, че некрополът е съществувал от края на 1
до IV в. от , н. е. Музеят е направил и сондажи на
крепостта „Хисаря" до Хасково, гдето са разкрити
части от крепостните сени, една кула и обилен кера-
мичен материал, който свидетелствува, че на това място
е имало живот от късноантичната епоха до идването на
турните.
Преценявайки резултатите от конференцията, в за-
ключителното си слово акад. Кр. Миятев изтъкна,
М. Чичикова
TABLE DES ILLUSTRATIONS
Fig. 1. Ornementation de briques de
Fig. 2. Ornementation de briques de
Fig. 3. Ornementation de briques de
Fig. 4. Urne en argile de Bukovci.
Fig. 5. Urne en argile de Bukovci.
Fig. 6. Boucles d’oreilles de Bukovci.
Fig. 7. Perles de Bukovci.
Fig. 8. Urne de Bukovci.
la forteresse Baba Vida a Vidin.
la tour nord-est de la forteresse Baba
I’dglise Notre-Dame LeviSka a PriStina.
Vida a Vidin.
Fig. 9. Boucles d’oreilles de Bukovci.
Fig. 10. La cite de Kadi-Keui vue du port (cdte est).
Fig. 11. Plan des fouilles du castel pres de „Malak Preslavec" denomme .Dolno GradiSte*.
Fig. 12. Vase de la fin du VIе siecle avant notre ёге a figures noires. Neoptolfeme tue
Astyanax et Priam (d’apres Pfuhl. Photographic R. Staneva).
Fig. 13. Pectoral de la tombe pres de Mezek (arrondissement de Svilengrad (photographies
P. Hlebarov): a) vu de face; b) vu de cote.
Fig. 14. Cuirasse avec pectoral mobile (peinture A. Arguirova): a) pectoral du type Mezek;
b) cuirasse du type Ruec et Dalboki.
Fig. 15. Reconstitution de la plaque pectorale de Varbica (arrondissement de Preslav) (pein-
ture A. Arguirova).
Fig. 16. Vase a figures de la deuxieme moitie du Vе siecle avant notre ere (d’aprfes
Pfuhl — photographie R. Staneva).
Fig. 17. Reconstitution de la cuirasse de Skitodok du grand tumulus pr£s de Duvanlij
(peintre A. Arguirova).
Fig. 18. Vue generale du tell pres de Hotnica.
P lane he I. Plan des habitations mises au jour en 1956 et 1957.
Fig. 19. Objets en or tels qu’ils se presentaient a leur decouvrete.
Fig. 20. Les quatre idoles en or.
Fig. 21. Anneau en or.
Fig. 22. Quinze petits anneaux en or.
Fig. 23. Sept petits anneaux en or.
Fig. 24. Dix-sept anneaux en or.
Fig. 25. Plat en argile avec ornementation de graffiti.
Fig. 26. Ornementation de graffiti stir tin vase en argile.
Fig. 27. Carte topographique des stations paleolithiques du defile de I’Isker.
Fig. 28. Vue gёnёrale des grottes de Samuilica I et II pres de Kunino (arrondissement
de Vratza).
Fig. 29. Profit de couches de la grotte Samuilica 11: 1 — couche superieure ; II — couche
moyenne; III — couche pal6olithique inferieure.
Fig. 30. Encl time en os.
Fig. 31. Outils en silex provenant de la couche culturelle moyenne de Samuilica 11. Fouil-
les de 1958: a et e) pointes a double tranchant en forme de feuille; 6) pointe
en lame de couteau; в) grattoir; r) grattoir en forme de disque; д) nucleus en
Fig-
Fig.
forme de coin.
32. Outils en silex et en os de Samuilica 11. Fouilles de 1957—1958: a) grattoir;
r) burin ; д) microlite type „Graveth"; e) amulettc; ж) epingle en os ; u et к) cou-
teaux ; а—ж et — k) provenant de la couche paleolithique superieure ; з) couteau ;
л—m) grattoirs de la couche paleolithique mediane.
33. Mur d’enceinte — secteur til. .Vitocha".
20 Археология, кн. 1—2, 1959
154
Fig.
Fig.
Fig-
Fig-
Fig.
Fig-
Fig-
Fig.
Fig.
Fig-
Fig-
Fig.
Fig.
Fig.
F.ig.
Fig-
Fig-
Fig-
Fig.
Fig.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
44.
45.
46.
47.
48.
ct Constantin et Elena .
Mur d’enceinte - secteu f Vitocha«.
Mur d’enceinte — sectei • . а„
Profil du mur d’enceinte u . .
Crampon en ter. Detail.
• la bordure et une partie de la rue.
bordure de la mosaique.
de la mosaique.
de la mosaique avec 1’inscnption.
Age vue du nord-ouest.
du nord-est.
Le canal vu du sud.
Mur nord de la salle avec
Partic de la quatrieme I
Partie du champ central
Partie du champ central
Cabane du haut Moyen
Cette meme cabane vue
Tombe du Moyen Age.
Socle de statue en granit elevee en 1 honne
stahan, arrondissement de Sofia.
Socle de statue en granit elevee en 1’honneur
stahan, arrondissement de Sofia.
Facsimile de 1’inscription apposde stir un socle
de Severe
de Marcia
de statue
Alexandre, village Le-
Otacilia — village Le-
elevee en 1’honneur de
49.
50.
51.
52.
53.
Marcia Otacilia.
Socle de statue en granit, village
Plaque d’argile avec un relief de
Le revers de cette meme plaque.
Le dessin de la plaque.
Sondage No 1 avec des vestiges
de Lestahan, arrondissement de Sofia,
cavalier thrace.
d’une cabane detruite.
Fig. 54. Beches et pioches.
Fig. 55. Faux, faucille et serpette.
Fig. 56. Instruments pour le travail du bois.
Fig. 57. Ceramique de I’epoque romaine.
Fig. 58. Fragments de vases.
Fig. 59. Profil de four de la rive du Danube pres de Novo Selo, arrondissement de Vidin.
Fig. 60. Four a ceramique pres de Novo Selo, arrondissement de Vidin.
Fig. 61. Monogrammes sur des monnaies de Novgrad.
Fig. 62. Tetradrachmes de Novgrad — avers.
Fig. 63. Tetragrammes de Novgrad — revers.
Fig. 64. Lingots de cuivre — monnaies de la peninsule d’Atya.
Fig. 65. Trouvailles de lingots de cuivre, monnaies du littoral occidental de la Mer Noire.
Fig. 66. Vase de sepulture.
Fig. 67. Vase avec ossements humains calcines du village de Sini Vir.
Fig. 68. Pointe de lance, decouverte sous le vase a ossements de Sini Vir.
Fig. 69. Disposition des squelettes pres du village de Dibic.
Fig. 70. Vase de sepulture pres du village de Dibi£.
Fig. 71. Anse de vase de sepuluture, pres du village de Dibic.
Fig. 72. Fragments de vase d’une sepulture pres du village de Dibic.
Fig. 73. Fragments de vases du village de Dibic.
Fig. 74. Sepulture du village de Carkvica.
Fig. 75. Objets ddcouverts pres d’une sepulture aux environs du villaae de Carkvica
Fig. 76. Vase d’une sepulture pres du village de Carkvica. " Carlmca
Fig. 77. Fragments de vases du village de Carkvica.
Fig. 78. Vase d’une sepulture du village de ZlokuCen.
Fig. 79. Plat en argile.
Fig. 80. Vase en marbre en forme de cone.
Fig. 81. Idole en marbre.
Fig. 82. Sceau en argile.
Fig. 83. Coin de cuivre.
Fig. 84. Hache de cuivre.
Fig. 85. Vase de cuivre a bee.
Fig. 86. Vase de cuivre a anses hautes.
Fig. 87. Coupe en argile avec une anse haute.
Fig. 88. Couteau en fer.
Fig. 89. Couteau en fer.
155
Fig. 90. Vue generale de 1’emplacement des trouvailles.
1 ig. 91. Coupe de la couche culturelle
Fig. 92. Cruche de type
Fig. 93. Cruche a orifice en biais.
Fig. 94. Vase decore.
Fig. 95. Vase non decore.
Fig. 96. Vase a une anse.
Fig. 97. Plat.
Fig. 98. Arme en bois.
Fig. 99. Situation du site pres du village de Slatina.
Fig. 100. Vase en argile de Slatina. Decor blanc sur fond lie-de-vin.
Fig. 101. Fragments de vases de Slatina. Decor lie-de-vin fonce sur fond rouge ocre.
Fig. 102. Fragments de Slatina: 1) decor lie-de-vin sur fond rouge; 2) decor lie-de-vin sur
fond ocre; 3) Зёсог noir sur fond gris; 4) decor noir sur fond gris ; 5—6) decor
lie-de-vin entoure de demi cercles blancs sur fond rouge; 7) decor noir sur
fond brique.
Fig. 103. 1) vase a peinture en argile; 2) poids a metier de Slatina des fondations de'la
couche A a 2,5 m de profondeur.
Fig. 104. Slatina. Figurine d’animal en argile, vases en argile et fragments de vases avec
des spirales en relief.
Fig. 105. Slatina. Vases zoomorphes: 1° de la partie orientale du site a 2,5 m de profon-
deur ; 2° — de la partie occidentale du site a 3 m de profondeur.
Fig. 106. Salle du Мнзёе „Veliki Preslav".
Fig. 107. Facade du Musee ethnographique de Neuchatel avec des fresques de H. Erni.
Fig. 109. L’affiche de 1’exposition.
Fig. 110. Vue de 1’exposition — section d’archeologie.
Fig. 111. Vue de 1’exposition — section d’ethnographie.
Fig. 112. Copie d’un document du 11 novembre 1883 de Petersbourg de la Societe Imperiale
Archeologique russe.
Fig. 113. Copie d’un document du 29 Novembre 1883 de Petersbourg du Ministere de
1’Instruction Publique de Russie.
Fig. 114. Vue generale d’une partie des batiments du Palais de la forteresse de Carevec
a Tarnovo.
Fig-
Fig.
Fig-
Fig.
Fig.
Fig.
Fig-
Fig.
Fig.
Fig-
Fig-
Fig-
Fig-
115.
116.
117.
118.
119.
120.
121.
122.
123.
124.
125.
126.
127.
Partie du mur d’enceinte compris entre la tour d’angle ouest et nord-ouest. (Vue
prise avant et apres les travaux de conservation).
Parties conservees du mortier de revetement des murs de la troisieme salle.
Plan du secteur qui englobe le vestibule principal d’entree, une partie du mur
d’enceinte est et les pifeces adjacentes. En haut — releve architectural des fouilles
entreprises par le Миэёе National de Tarnovo en 1946, 1947 et 1948. En bas — le
plan apres les recherches archeologiques et les releves effectues par 1’auteur en 1957.
Vue de I’entree principale, avant et apres les travaux de conservation de murs A,
Б, E et 3, le talus du corridor И et le mur decoratif K.
Vue d’une partie du mur decoratif avec 1’escalier К et 1’ouverture шигёе M.
Vue avant et apres les travaux de conservation du secteur pres de I’entree princi-
pale, vers le vestibule ellipsoidal.
Etat actuel des murs apres les travaux de conservation dans le secteur pr£s de
I’entree principale, le porche et les pieces de la partie est.
Vue avant et apres les travaux de conservation du mur В et le mur decoratif.
Vases en argile: 1—2) vases de Preslavdu X—XI* siecle; 3) vase de Novi Pazar
du VIIIе siecle; 4—9) cruches de Preslav du X - Xе siecle.
Vases en argile: 1—2) cruches de Preslav du X—XIе siecle; 3) broc de Novi
Pazar du VIIIе sifecle.
Vases en argile : 4-5) brocs de Preslav du X-XIe siecle ; b-8) amphores de
Preslav du X—XIе sifecle; 7) amphore de Sozopol du IX—Xе siecle; 9) amphore
du village de Popino (arrondissement de Silistrie) du lX-Xe siecle.
Vases en argile: 1) amphore de Svistov du IX-Xe stole; 2) plat de Novi Pazar
du VIIIе siecle; 3-4) plats de Preslav du X-Xl siecle ; 5-7) coupes de Preslav
du X—XIе siecle. , i о л a in 19
Marques de potier sur des vases de Preslav sur le fond - 1-2, 4-6, 12,
14, 18, 19; sur les parois — 3, 7—9, 13, 15, 1/.
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
БИБ Българска историческа библиотека.
БългП — Български преглед.
ГМПлО — Годишник на музеите в Пловдивски окръг.
ГНБМПл, ГПлНБМ — Годишник на Пловдивската народна библиотека и музе .
ГНМПл, ГПлНМ — Годишник на Народния археологически музей в ловдив.
ГНМ — Годишник на Народния музей в София.
ГСУИФФ — Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет.
ИАИ — Известия на Археологический институт.
ИАД — Известия на Българското археологическо дружество.
ИВАД — Известия на Варненского археологическо дружество.
ИИБЕ — Известия на Института за български език.
ИИД — Известия на Исторического дружество в София.
ИП — Исторически преглед.
ИРАИК — Известия Русского археологического института в Константинополе.
КСИИМК — Краткие сообщения о докладах и полевых исследованиях Института истории
материальной культуры.
МБСД — Музей на българо-съветската дружба.
МИ А — Материалы и исследования по археологии СССР.
РП — Разкопки и проучвания. Народен археологически музей в София.
СпБАН
ЦГИАЛ
ВСН —
Belleten
BJB — Bonner Jahrbiicher.
CIL — Corpus inscriptionum latinarum.
Daremberg Saglio DA — Daremberg-Saglio — Dictionnaire des antiquites grecques et
romaines.
IDiss Pann — Dissertationes pannonicae.
РЕК — Jahrbuch fur prahistorische und ethnologische Kunst.
RA — Revue archeoloedque.
QR Pauly-Wissowa. Realenzyklopadie der klassischen Altertumswissenschaft
SB Akad. Wien — Sitzungsberichte der Wiener Akademie.
— Списание на Българската академия на науките.
— Центральний государственный исторический архив в Ленинграде.
Bulletin de Correspondance Hellenique.
TTK — Belleten Turk Tarih Kurumu, Ankara.
TABLE DES M ATI Ё RES
D. P. Dimitrov
LES TACHES DE NOTRE ARCHEOLOGIE 3
ETUDES
К r. M i j a t e v - Deux fragments poetiques de Jean 1’Exarque comme sources hi-
storiques..........................................
St. Mihailov — Une inscription fallacieuse de la forteresse Baba Vida a Vidin 17
J. V a j a r 0 v a — La ndcropole slave du village de Bucovci (arrondissement de
Vraca).............................................................. 20
V. Velkov — Contribution a la geographie antique de la Mesie (Nigrinianis—
Candidiana).................................................................... 24
L. Ognenova — Cuirasses de Thraces au V—Hie siecle avant notre ere ... 30
N. Anguelov — Le tresor en or de Hotnica....................................... 38
N. Djambazov — Les fouilles de la grotte Samuilica II.......................... 47
NOTES
L. Botucharova— De nouvelles donnees sur la forteresse de Philippopoli . . 55
D. N i к о 1 0 v — De nouvelles donnees sur le passe de Stara Zagora........... 59
T. 1 v a n 0 v - Les limites orientates du territoire de la ville de Serdica au life siecle
avant notre ete....................................................... 64
At. M i 11 c h e v — Le culte du cavalier thrace dans la vallee de la Strouma ... 68
Tz. Dremsizova — Etude sur la localite d’Argatovo, arrondissement de Preslav . 74
D. Mitova - D j on ova — Four a cdramique de Novo Selo, arrondissement de
Vidin................................................................. 79
V. Dimova — Trouvaille collective de monnaies de la I-re et Il-eme macedo-
nienne......................................................................... 81
T. Gerassimov — La monnaie avant I’etablissement des formes monetaires chez
les Thraces de la tribu des Asti............................................... 85
V. Antonova — Necropoles du Moyen Age de 1’arrondissement de Kolarovgrad . 88
N. Koitchev — Monuments inedits de Nova Zagora................................. 93
G. T 0 n t c h e v a et A. M a r g 0 s — La cite lacustre prehistorique pres du vil-
lage d’Ezerovo arrondissement de Varna .....................................
N. P e t к о v — Une station neolithique pres de Slatina...................... 100
MUSEOLOG1E ET TRAVAUX DE CONSERVATION
G Djingov — Le Musee archeologique „Veliki Preslav"...........................
g’ Georgiev - L'exposition „2500 ans d’Art en Bulgarie*.......................
AL Dimitrova - Certains documents de diplomates et de savants russes sur
la creation de 1’Institut Archeologique de Bulgarie................... • • • •
В. I gnatov - Etude et conservation des bailments du Palais de la forteresse
Carevec a Tarnovo.................................................
COURS ET CONSULTATIONS
J. Can go va - La ceramique domestique du Moyen Age en Bulgarie au VIII
XIе siecle...............................................
158
CRITIQUE ET OUVRAGES RECENCES
„ D„______Плигкой археологической экспедиции. T. I. Ma-
О. Stantchev — Труды о аохе0логия СССР, № 62, Москва—Ленинград,
териалы и исследования по арх
1958 ...........................................................
143
REVUE CHRONIQUE
St. Stantchev — Seminaire d’arcl^ologie slave................................................ 147
L. Ognenova — Le septi£me Congres international d archcologie classique . . . 148
M. Cidikova — La session savante sur 1’activite de 1 Institut ct du Musee ar-
cheologique de I’Acadeinie des Sciences de Bulgarie en 1958 .......................... 149
СЪДЪРЖАНИЕ
Л -Димитров Нашите задачи (уводна статия)
СТАТИИ
К р. М„яте в — Два поетически фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори 9
t. Михайлов - Един мним надпис от крепостта Баба Вида във Видин ... 17
Ж. Въжарова — Славянският некропол в село Букьовци, Врачанско........... 20
В. Белков — Принос към античната география на Мизия (Nigrinianis—Candidiana) 24
Л. Огненова — Ризници на траки от V—Ш в. пр. н. е........ 30
Н. Ангелов Златното съкровише от Хотница............. 38
Н. Джам базов — Разкопки в пещерата Самуилица II.......................... 47
ПУБЛИКАЦИИ
Л. Ботушарова — Нови данни за крепостта на Филипопол...................... 55
Д. Николов — Нови данни за миналото на Стара Загора....................... 59
Т. Иванов — Източната граница на Сердикийската градска територия през
III в. на н. е................................................... 64
Ат. Милчев — Към култа на тракийския конник в долината на Средна Струма 68
Цв. Дрем Сизова — Проучване в местността „Аргатово", Преславско .... 74
Д. М итова-Джонова - Пещ за керамични произведения от Ново село, Ви-
динско .................•........................................ 79
В. Димова — Колективна находка на монети от I и II македонска облает ... 81
Т. Герасимов — Домонетни форми на пари у тракийското племе асти .... 85
В. Антонова — Средновековни погребения от Коларовградско.................. 88
Н. Койчев — Необнародвани паметници от Новозагорско................. . . 93
Г. Тончева и А. Маргос — Праисторического наколно селище при с. Езерово,
Варненско........................................................ 96
Н. Петков — Неолитно селище при село Слатина............................. 100
МУЗЕЙНО ДЕЛО И КОНСЕРВАЦИЯ
Г. Дж ингов — Археологическият музей „Велики Преслав".................... 107
Г. Георгиев — Изложба „2500 години изкуство в българските земи"......... 111
Ал. Димитрова — Руски общественной за създаването на Археологически ин-
ститут в България..............................................
Б Игнатов — Проучвания и консервация на дворцовия комплекс на крепостта
Царевец в Търново.......................................................
ЛЕКЦИИ И КОНСУЛТАЦИИ
Й. Ч а н г о в а - Средновековна битова керамика от България (VIII—XI)... 135
КРИТИКА И РЕЦЕНЗИИ
Ст Станчев - Труды Волго-Донской археологической экспедиции. Т. I. Ма-
Грааль, « ,™ЮЮ» по арле.логпи СССР. Ж 62. Моокпа-Л—раа. 1958
143
ПРЕГЛЕД
Гт Стянчев — Семинар по славянска археология...................................
Ст. Станчев F „„„..-.ц конгоес по класическа археология . .
и музей при БАН за 1958 г. .
Археологическия институт
147
148
149
Технически редактор : Б л. Т а ш е в
Коректор - А. Унджиева
Дадена за набор на 13. VI. 1959 г. Подписана за
Печатни коли 20
Формат на хартията : 59/84'8 Тираж : 600
Набрана и отпечатана в печатницата на Българската
София, ул. Иван Базов 13
Поръчка № 57
печат на 23. VIII. 1959 г_
Издателски коли : 16.6Q
Цена 12 лв.
академия на науките