Tags: история археология
Year: 1985
Text
Л l.*o ЛВ'
Л l.*o ЛВ'
□«^„пнята на „Археология" приема за обсъждаие материалите
Р ,1'Lh на български език в 2 екз. (текст и научен апарат)
лредставчп аот 30 реда по 66 удара) с качествен!! за
отпечатваие образа, рписък на образите (2 екз.) и резюме (3 екз.).
материал», от чужд на български език и преписване
паР машина редакцията не извършва.
1 я redaction б'Археология accepte les materiaux pour Mre exa-
mine» nre^entes en langue bulgare en 2 ex. (lexle et appareil
" V/Lr) dactylographies (page de 30 lignes—66 frappes), accom-
pagnes de figures propres a etre imprimees, lisle des figures (2 ex.)
Явите (3 ex.). La traduction en bulgare et les textes dactylo-
graphies doivent etre assures par I’auteur.
На кори цата
Оловен печат (опако) на цар Симеон
(893—927) от Преслав. Национален архео-
логически музей. София
Снимка Р. Станева
Surla couverture
Sceau do plomb (reverse du tsaj Simian
(893—027) de Preslav. Musee archeologique na-
tional, Sofia
Photo R. Staneua
© Апологически институт и музей при БАН
с/о Juiautor, Sofia
АРХЕОЛОГИЯ
II А АРХЕОЛОГНЧЕСкиа
,,ЛГЛРСКЛТЛ лклае„ ”/J»r
ISSN МИ-1203
год. XXVII
4
1985
Нумизматиката в България (1974____1984)
ПОДДАНО ЮРУКОВА, ВЛАДИМИР ПЕНЧВВ
тието на бългврската нумизматика за перио-
да 1944—1974 г.1 Топа до голима степей
облекчава а вторите на вастоящата статна1,
чиято цел е да представят състояннето на ну-
мизматиката в България през следоащото де-
сетилетие (1974—1984). За разлика от пред-
ходните две статин обаче, където иэразеняте
констатации са иодкрепенн от цитнране на
всичкн нумизматични публикации, т. е. на-
лице е пълна библиографии, сета в изготвя-
нето на библнографскня апарат е приложен
друг принцип — избирателният. Той е на-
ложен от голимого нарастване на брои на
пхблнкаиннте с нумизматична тематика през
изминалото десетилетие.
Дори и от чисто фактологична гле.дна точ-
ка този значителен брой публикации е из-
раз на необичяйно по своя обем и темпове
развитие на бълтаро.ата иумнзматична нау-
ка. Докато за полувекоаен период (след обна-
родваната през 1924 г. книга на Н. Муш-
мов „Монетите и печзтнте на българскнте
царе") бе отпечатана само една монография
. на бълирскп специалист, през изминалото
. ««да бро.т »
“р“"
сиазъм и амбиции ра | монетосечене.
античного и «я тях
гбелязването на десетилетинта
от победита на социалпстичес-
ка та революция в Българии чрез
обзорни статин върху състоя-
нието и успехите на различимте
дялове на археологнческата
и .вързаните с нея нумизматика
1>,|фика е вече традиция за сп. „Ар-
N г За трети път на неювите стра-
,е появяват материали, конто ана-
। । ij> представят проблематиката на про-
. ц,|(с изеледвания. Написани от нзяне-
. пеииалисти, конто критично привеждат
, ...,пьат богат библиографски апарат,
, о', юрпи статин постепенно създават но-
? оемнелена историография на българ-
фхеология и сродните й исторически
пни. От десетилетие в десетилетие в
, огкроява спецнфичната за ъсеки дял
। , матка. По този начни широкият чи-
ни кръг от спениалисти у нас и в чуж-
, мм конто сп. „Археология" е адреси-
юбива реална представа както за по-
лите завоевания, така и за никои до-
и слабости или неосъщественн все още Д<
и и танове и перспектив!'-. Ч
Г'каю част от обпародваните досегэ о
। магериали третират определен кръг
•1'1. мп. евързани с нроучването на ан1нч-
' и и • редновековни памстницн и обекти, пу -
' г.гните в областга на нумизматиката д
'ii'ii по хронология и пи обхвата на с
; 1.Л1ИЯ в тях материал са логично про-
• пне една на друга- в тЯХ 1,0 е, ят
\ема — тематично — се ИР01-;1!;1
1 пне тенденции и постижения р
Археология. 4. 1986
ми гика проблем»'. N- .|зСЛедВания о по-
предмет на *ал’’л ц , Т1|Х fa |ч.ве,1сн в
аилнот ге.етнле' „епчЛлнкх ван
иа>мно.б|-.-икииеfcX, си на
длета матери*'• чМ, и1вор обогати
f/rv-V в - ОГ31АК or динамична и все
ош. недобре поэиати епоха, с монетного об-
ршеш-е врез Ю81-1261 г.. . монегоеече-
нията на българскнте владетели и т.н.
Методичного разработоане на тази нова
проблематика сообразно най-новнте итнск-
вання па съвременната нумизматична наука
довсде до нзрастването на значителен кры
от пзследвачн м.с солидна практическа и те-
оретична подготовка. Това позволява ла по-
крием е ирофилирани спеииалнсти основните
дялосе на ангпчната и средновековпата ну-
мизматика и свързаната с тях сфрагистика.
Едннствепото, коего хвърля известна сян-
ка иьрху тази оптимистична равносметка. е.
че все оше трупа от монети и монетки съкро-
виша е вин от сферата на паучните дирения.
Това са натолките от османотурски и запад-
ноевропейски монети, конто засега стоят .->а-
твореии в катите на ну мнзматичните фондове.
Задача на бъдещетс е срочно да се подготвят
спеииалнсти по османска и запалиоевропей-
ска нумизматика, конто да се заемат с тези
проучвания.
Иэмииалото десетнлетие е евързано с важ
на придобивка за българската нумизматика.
През 1975 ». чрез прерас.'ване на бюлетина
„Нумизматика" в едноименно списание — ор-
ган на Комитета за култура, бе създадено
първото спениализирано периодично изда-
ние у нас. Неговият облик на научно списа-
ние, в което бързо се нзлават най-новнте от-
крития и постижения в обласпа на нумиз-
матиката и сфрагистиката, му осигури попу-
лярное! както сред спениалисгите у нас и в
чужбина, така и сред любителите колекпио-
нери.
тиД°и^1ТеЛК0 въздейггВ1»^ върху разви-
тието на бьнарскага нумизматика оказа съз-
лаван.-гона нов ну мизматичен фонд - на На-
,|0»вл'П'я исторически музеГк По характер
както"а 'ъАЬр*аш'те в нею материал»»,
както и по начина на тяхната систематизация
II инвептарнзирзне. юн се оформи каю втори
национален иентър на монетннге богатства в
нажата страна.
1-1 цай-сетие. хпърляики послед назад към
измнпзлито десетнлетие, не можем да не от-
бетежим друг Успех на българската нумиз-
матика. осыис-ствен на странипите на еп.
Археология". Оненявайки значението на нз-
давания от Н. Мушмов и Т. Герасимов бю-
itTHii на монегните находки, и края на 1976 г.
редакцнонната колегия на си. „Археология"
реши да поднови на странипите на спнсаннето
тази полезна традиция1. Прецлаганият нов
бюлетии следва своите предшественниц, пуб-
пикуваии в НАД и ЧАИ. В неговата форма
и съдържанне обаче бяха паправени про-
мени, це.лящп да дадат по-точна класифика-
нии на състава па монетните съкровища. Ано-
таииите на пай интересните от тях са при
дружен»» от комептар, в конто накратко се
иитерпретират тяхното съдържанне, както и
обстоятелствага на укриванего нм. Така, на-
рушавайкн конвеннноналните схем»», бюле-
тнньт прпдобнва самоегоятелна научна стой-
ност, коего го прав»» нзползуваем от широк
кръг спеииалнсти.
Антична нумизматика
Изследванията в тозн дял па нумпзма-
тиката са пзвънредно богат»» и разнообразии.
Те са облагоприятствуванн от откриването
и публикуването на серия интерес»»»» съкро-
вища и единпчнн екземплярн, както и от об-
народването на иумизматичии комплекс»» от
археологически разкоики. Такъв е случаят
с най-рапнага засега монетовидна находка —
намерения? преди няколко годин»» край с.
Черково, Бургаски окръг, критски меден сли-
тье6. Датиран във втората половина на II
хнлядолегие пр. и. е., гой засвидетслствува
употребата на рядка домонетна форма в
Тракия.
Проучването на няколко съкровища от те-
риториите на днешен Египет, Сирия, Йорда-
ння, Иран и др. позволи да се направи пре-
оценка па осъжданите донеотдавна като съв-
ременни фалшнфикати монеги на тракпйски-
те племена. Това даде нова предсгава за ха-
рактера н развнтнето на тозн нан-малко ноз-
нат дял на тракийската нумизматика. Важна
стъпка в неговото проучване са наблюдени-
ята върху хронологияза и локализация га на
центровсте на тракийското племенно монего-
сечене®.
непознато тракийско
ос* „Тв"щата 01 г°риото течение Иа v г
р<*. Ч конто сребърнитв w ’7"w «• Х-Л-
Л1'Н И нимфа** (обо 1) СЯ нпап тН11л ,ЛМ- !
"• ’•i—iSS;
•*ти«ч^’тп*И* п•****» *>•
sssVft “ t₽ “.7 "’’“it
"MU«« и r««p,»a штатного «чеке на
а«ЙХ' '""f””* чрЛ«Р«а ™»
амннграфнн «отет„ < иагЛража»»™, с„.
лен и нимфа'
Онределянето на тези интересин парички
JHauii, итдавани донеотдавна на Тзсос или
на ни какао непознато тракийско племе в Пан- ।
геи, е сериозен принос, йадхвърлящ тясно-
профилнраннте граниин на -домашната" тра-
кииска нумизматика. От др\га страна, това
игнорирано досега сребърно монетосечене е
нов материален израз на икономнко-полиги-
ческите възможиостн нанесите в край на V —
първите десетилетия на IV в. пр. н. е. —
период, на конто принадлежат редина питии
археологически находки, намерени в обита-
ваните от тях области.
Никои ррагиналин изображения, харак-
тернзираши най-ранните тракийскн монет-
ни емненн, на свой ред прнвлякоха вннманн-
ето на нзеледвачите (обр. 2). Те сьързаха
место срещания върху монетите образ на Хер-
мес, трстиран с различии нконографски бе-
лези, с известного сведение на Херодот за
голямата популярност на гръцкиябог на гьр-
ювнята сред тракийските племеиии вождове
дииасти. По този начин бе обяснено едно от
най-загадъчниге изображения в тракииската
чонггна „к»»огрМ«« «Кф. 3).
маш,- г, дьчиолк» колар от ггграиагерате
м Kpn»H.«, M.Sw „рач^а • »">» »“'»
"рафия ..бра» »а Хер«« » качест№« «> »»
дач на Kim* Ь ааД>Р'*™*
||.(.М»шго »а «»«’»« ""Х“", «•
„,,емрн. и »«>»«««’ м “ "ре.
ШШЛ прччерн "“““J"°- дата» ™'
чавга, «mato ”",..а •«
лове,
видна самосдоятелност и риг
ск-обен вид ^Х;°итее Хия, но и са-
не само J-*;” аърх) «Ж™*46-
::го°ТагрХ^ -лися НО тракниския
• < тапир но непознато тр^ии^
,- l ig I. States d'uiu tribu thrav 'псоппие.
• 1 г ’ TempncmainepHa dcpoHumc (l ^)-
' Teiruslattre d« nr"ones< < Xn).^ Гаг-
• I. mpminum.-p Ha dfP°''u .tlJpe). aoers брЯГ .
' . i Telraslatere des Derrona (И У" >
знч.да» ™""*r“llUw"""l|,"0,e'
.Мч *««"?"„ .'"“’'i ,лр„ .
₽Sij-SSSr<*
вени и*кои "l" ' ‘ fla ннтерпретаоня. При
друг».a пол’ЧИЛ-i нов’г чвва11Сго »» ">'
посей момент t •' рв )Т*||еТП на тряКИЙскою
колко периодэ . Рзв „а исторнчес-
нокетосечене, ‘ 1йското общество.
кото развитие i. Р ..йско1-о моистосечсне
Лпоблемнте на - -.-колко
or IV в. пр- н /• iafi ' |(11 в тях се прел-
статин и "В;'1''1' скземплярн". предлягат
s=SSS&!
Рошлскн те принадлежат на тракнйския вла
петел Севт I - твърденне, което не е обосно-
вано сьс сериозни аргумент-. Изображепие-
ТО на копникя в галоп, представеио върху
часг от тези монет-, гн свъртва с бронзовите
монет» на Котае I. вьрху конто е възпроиз-
веден подобен образ. Тази иконографска и
стнлова връзка поставя в хронологична за-
висимост двата типа монет и.
Образът на владетеля-конннк е нан-ха-
рактерпнят тип в тракийското монетосечене
от IV —нървите десетилетня на 111 в. пр.
н. е. При монетите на Севт III (обр. 4) и на
Скосток изображението на конника се пре-
хвърля от лииевата на обратната страна на
монетите и следва да се обясни като самосю-
ятелно развитие на тракннските монета и ти-
повеи. Подобен конник победител е пресъз-
дадеи ьърху многобройни тетрадрахм» на
пеонския владетел Патрай. Върху лииевата
страна на част от тях е изобразен индивидуа-
лнзнран образ на владетеля, характеризиран
понякога с отличителната регалия на нар-
ската власт — днадемата. Тези нитересни
емнсии показват, че няколко десетилетня
прели Диадохите в периферна Тракия мест-
ните дииасти въвеждат портрета на истори-
ческата личност в монетиата иконография11.
Важна стьпка в разкриване на характера
и -знайте на имитационного монетосечене е
-ублик)ването на няколко иеизвестни досега
• Обр. 7. Бронзова монета на Севт ///, опако.
Fig i Monnaie de bronze de Scuthes III, revers
• Обр. 5. Варваризирано подражание на тетра-
драхма на Патрай. лице. Fig. 5. Imitation barbarisie
d'un lelradrachme de Patrai, avers
типове — подражания на тетрадрахмите на
Па грай (обр. 5), и конто се проследяват сти-
лови особености, характерни за произведе-
нията на местната тракийска торевтика16.
Въз основа на редина белези т. нар. Ско-
сток 1 от бронзовите монети с изображение
на владетеля-конннк и т. пар. Скосток II,
чпето име е гравирано вьрху тетрадрахми-
те — подражания на тези на Лизнмах, се сли-
ват в една историческа личност — тракийски
дннаст от края на IV — нървите десетилетня
на 111 в. пр. и. е.“* С него допълиително бе
евързана трупа бронзовн монети, конто по-
ради погрешно разчнтане на надписа върху
сдннствения донеотдавна зле запазен екзем-
пляр бе погрешно отдавай:’ на Сройос17. Се-
га тона име отпада от листата на тракийските
дииасти, евързаии с дннамичната Лнзпмахо-
ва епоха.
• ih,р. 6 Бронзова монета на Севт III, лице.
I , < Monnaie de bronze de Scullies III, avers
»' <7’ 7. Тетрадрахма на Маронея. II период.
Fig. 7. Tetradrachme de Moronte /!• pffiode,
fevers
Около Скосток, Спартак н Адей се водят
.и; дпскусии, отразени във внушителен
'i -н публикации. Така наскоро Скосток бе
। пниран в Кабиле. Изказа се предполо-
io. че гой е от келтски пронзход. ката
<• допуска, че са същеетвувалн два-
। । iHDiiMt'Hini владетели1*. В сила влеэе ед-
ра чипотеза, конто датира Аден и не-
оне госечене в края на IV в. пр.
1 порея никои изеледвачи неговнте вла-
' | | ч локализират в Македония'-", а спо-
или тс се простнрат около Кнпсела. ко-
। използувана като иегова монетар-
Подобен е и случаят с началото на
' "оковото монетосечене, за коего съшо се
t :i различии датировки1*.
! ’като тези постановки се нуждаятот по-
"dMdid разработка и аргументация, на-
много сыцествено постижение в раз-
.та-*"
"'тресните моим’, ° А , ' и
>'»’» чдгт „ ион,о , ’р.а‘“' е' ",Й ГМ"-
|'аме,1№1п ни Сев, III (и. ' "ч*'° " >»•
,ов" монети юбр. 1
т»«" и,пеВ!иъи;
“’ири, и може яа Д " "ро”“""я- чи„о
"«««» рачки „а ек"а„аХ"'"Л 1РИ“™"-
емиеии антични монети г! йре
’"Р«е»Дентнфии1,оа„ете.„г,'“'"',с “
пета кар», ’ <ето ма Спаптокоовта мо-
s?=s=
ft пл. . ЛПСеГа ПИ1|*НИ И<вори.
в последимте няколко пинии монетаеече
" X„™а ,а““'»чен» нзеледва-
™». 1ърговските връака на Аво.тения. на-
мерили отражение в монетннте система к по-
минали. бяха успешно иэползувани в разра-
оогването на нова хронологии на сребърното
вполонийско монетосечене от V—IV в. пр.
и. е - Предложена бе и нова интерпретация
на монетннте образи, възлроиэвеждащн про-
чутия колос на Каламис26.
Обкародването на две големи еъкровнша с
месамбрийски тетрадрахмп даде въэможност
да се проучат раэвнтието, функцннте н opia-
ниэаиията на месамбрийекото монетно про-
изводство, евързано с това на Одесос, Кабиле,
Дионнсопол и Калатнс2*. В по-шнрок аспект
разрешаването на тези вытроен е важен при-
нос в цялостното разкриване на механизмнте
в елияистнчеекото монетно производство.
Няколко статин са посветени на монетосе-
ченето на Кабиле”, чието начало се постави
твърде рано — още във времето на Алексан-
дър 111. Монетите на Спартак, тези на Ско-
сток, етапите и хронологпятз на бронзовото
Кабнленско монетосечене през 111 в. пр. н.,
нконографскнят анализ на никои изображе-
ния. намерените при разкопки монети и
Пр _ такава е серията публикации, евърза-
ни с монетосеченето на този вътрешнотракии-
ски град”.
Правилкою определяне на монетите от
типа глава на Аполон триножник. част от
конто е контрамаркирана в Кабиле, э друга
е препечатэна в монетарнпцата на Лизима
TZ”“">rc
ТрВаХМПоставеии във връзка с известното
и сьбнтня. Масовото укриване на съкровища
през вторато половина на IV н. пр. и. е_
траспра ньтищата па македонската инназня
в Тракия. показа огнища га на Мемноновпя
бунт и тяхното нотушаване от Антнпатер34.
От др' га страна, обиародването на монетните
ськровища обогати представите ни за харак-
тера на циркулационния поток в Тракия в
периода IV—I в. пр. и. еЛ Хронологията
на гасоскнте и мароненскнте тетрадрахмы
(обр. 7) и бронзови монепг1", както и тетря-
драхмите с имею на квестора Езилас47 на
спой рел привлякоха вниманието па изелед-
вачите.
Важно постижение на антнчната нумизма-
тика в България е проучването на монетите
на скитските царе в Добру джа. Анализът на
ськровнщето от с. Бъ.тгарево, Толбухинскц
окръг, съставеио от статери — подражания
на Лтнмаховите, н от бронзови монети па
; , РЛНН Лполонийскн
' сведение я. Пат«Я И ; Д пргъ тзва за
Т.ККТ. теза инни .„„„рна в <Ра
^KOHO.MHKO iK>T,r",,f‘^'‘ чеГН1,|.1 на И* 8
! м,и около ' .bhiww ня «ко-
' *р. ... Норнят •-''>Л^(Р1ен1.« иамира от-
,и>мнчесм1те врмк N п монетнатаДШР
„.желне л ‘к”,сП**пЧ',^дЯва нс само в Каби-
Плавня Том се яраЖдебни метро-
лё н и Алодония. но « " де1ел ||0Л1|С11 Бизан-
епнте към енриискня I «Д Цаправените на-
ги». Кэлхедон » бизанте^ к qpej рсД(|.
блюлення Mora’n-}d.|LPlTp"pf"“" съживяване
щ. други нримерн. 'Л1«тр.р Й1К|1Те
"• - "•K,pj.
по-1*'" 1 на нав-акгивния период п
'“’т’0’' ™ м*”*МРИН,“
жйжхтт. 4о‘о о-у, । Пр „ с "Таш вне-
ж -...............-....-—•—
Тпм глежла като случайна инициатива на
добно възстановяване или съживяване на
нетиата проле мнив се наЛполава и в ня кои
лрп. градове като Одесос” Лионисопол
Калатнс и пр. Бъдешнте проучвания. между
конго от особен интерес са тези. евързани с
Кабиле, ше допъ.тнят или конкретнзират та-
зп представа с нови факты. Засега трябва да
отбележпм само, че и обнародваннте изелед-
вання е приложена методология, конто га-
рантира достоверноспа на направеннте из-
води. Анализът на монетните находки е съ-
поставен с венчки достыши разнородны исто-
рически паметници, при надлежащи на същата
епоха.
Таэи връзка между нумизматиката и срод-
ните и помощнн исторически дисциплины е
двустрапна. Монетните изображения и поми-
нали на свой ред успешно се нзполэу ват в да-
тираието както на епиграфскн паметници, та-
ка и на известии произведения на антнчната
торевтика. Такъв е случаят с надписи на Са-
дзла, поставен най-късно в третата четвърт
на IV в. пр. и. е.м, както и с амфората от
Панагюрското съкровище, конто въз основа
на метрологични данни и на миниатюрного
изображение на детето Херакъл с две змии в
ръие. представено на дъното й, бе евързана
със златното монетосечене на Лампсак от пър-
вата половина на IV в. пр. и. е.”
Обнародването на няколко интересны мо-
нетнн съкровища даде важна информация за
развоя на малко познати политически факти
то на скитските паре в нови хронологически
рамки - края на II — началото па I в. пр.
н. е. По юзи начин .монетите на скитските
владетели се свързват с Митридат VI и съюзе-
ннте с него западнопонтийски градове Оде-
сос, Днонисопол, Томи и Калатис, в «пито
монстарннии те са били отсечены™ Неотдав-
на чрез издаваието на нов епиграфскн паяет-
ник от Калиакра нмето на скитский нар Са-
рин. известно от монетите му, бе допьлнено
в Сариакос”.
Обнародвани бяха и три съкровища с рим
скн републикански денары, конто разкриват
вы шпата на проныковпето на тези монети в
Тракия и Мизня'".
Масовото укриване на съкровища по вре-
мето па Марк Аврелий и блнзо век по-къс-
но — при Филип баща и Траян Децпй. бе
нзползувано като извор за опусюшителните
нашествия на костобоките и на ютите в рим-
ските провинции на юг от Думав41. С гот-
ските нашествия е евързама серия от инте-
ресны монетнн находки, конто станаха пред-
мет на пяколко публикации'3.
Особено значителни са успехите на антич-
ната нумизматика в България в проучването
на монетите на градските управи в Тракия
и Дол и а Мнзия от епохата на римского вла-
дычество (обр. 8). Наред със статиите, свьр-
зани с интерпретацията на нови или малко
познати монетнн типове':1, публикуаано бе
цялостного мопографично изеледване на моие-
тосеченето на Бизия". Пост звените и решены
в него въпросп дават възможност да се въз-
станови икопомико-политическата и култур-
• Обр. 8. Бронзова монета на Августа Траяна с
, .пш' на крепостните съоръжения (III в.),
Fig. 8. Monnaie de bronze de Augusta Trajana
..nt des equipements de /ortensse (llle s.).
• 06/i 9 Византийска екзагия от VI о. — столон
: : :би. Fig. 9. Bxagium byzanlin du Vie s.—
pour solid!
H i история на старата тракийска столица,
< юбие представа за нейните архитектур-
1 । "ръжения, за поминъка и рслигиозните
l!i ‘ния на градското население. Набеляза-
,!i! ха и никои основни механрзми в орга-
• Hiiiria на градското мснетосечсне в Тра-
торазвити в защитения като докторска
труд, разглеждащ цялостно тези
; ими'•».
пръв път в нашага историографии ня-
1 тематично евързани изеледвания са
4 " ни на проблема за монетарниците и
°Р[анизацията на монетного дело в източ-
,,ата половина к
"етиспо обръщение im? lla w>.
“ лргоккн.
Значителни J „ *реоъРНИ монети1*.
I в ‘° Псбч първи1е Две лесетилетня на
о, 24 умнТ «иушителиата трупа
01 24 екзагнн от Долна Мизня на свой пел
и Фч1к11иЕт₽< 'ЯВ1,Те "" За 1,а’"1’очрднечисто
Р тите па тазн категория монетовидни
Паметннпи (оор. 9). Иэпо.тзуванн като етало-
ии за златнит» монети, те дават пении Дании
IV—^I^b'w 3,1атото в 11ашите земи в периода
Нов момент в развитието на нашага нуми-
зматика през изминалото десетилетие е вин-
маннето, посветено на научного наследство
и приноси на учени нумизмат и — Д. Таке-
ла, Н. Мушмов и Т. Герасимов, евързали
своего дело с нумнзматичннте колекнин и
проблеми. Посочено бе мястото и приносът
в българската нумизматика и на редина други
учени, като В. Добруски, В. Златарски, Й.
Иванов, К. Иречек51. Придружени от богат
библногра<|>ски апарат, публикацните про-
следпват развитието на българеката нуми-
зматика с нейните проблеми, колебания и ус-
пехи.
Важна егьпка в развитието на антнчната
нумизматика в България е обнародването на
монети от разкопки, чрез което Влизат в на-
учен оборот редина интересни и редки монет-
нн типове и варианти02. Трябва обаче вед-
нага да признаем, че иавърШеното в тази па-
сока не е достатьчно. Единстнено намерените
при разкопкнте на Пернишката крепост ан-
тнчни монети бяха цялостно и навреме изда-
денн. В останалнте случаи или нумизматич-
ният комплекс се публикува след десетиле-
тия от откриването, или пък предмет на нз-
следване става само незначителна част от на-
тру пани я материал.
лрсетилетие. За разлнка от ня-
Ливия в ирслишннте обзории ста-
пш едва эагатпащи за изслсдователскн ннте-
към гош вид паметннци сега е налит-
' -пиеък на няколко десетки публикации. Гой
.мз на интен «явного Проу чване на он «ан-
’ „„Анте печати в нашага страна. Без съмне-
u - гош нараснал интерес е облагоприятству-
паи or огромния брой моливдовулн (около
400) открити при разкопките на сграда в
Поес)«(>• Предмет на редина нзследваннн,
Юзи печати дяват нении лакни за администра-
,ионого устройство на новозавоюваните бъл-
ирски «емн. «а .юкалнзиранего на някон
градски селите и техните имена, каго съще-
временно са приносен материал и към визан-
тийската прозопография02.
Значнтелно постижение в развитие™ на
внзантийската сфрагистика в България е ця-
лостното издаване на лечатите от разкопките
на Пернншката крепоет. Имената, гравирани
върху никои от тези ннтересни паметннци,
се идентнфинират с личности, засвидетелству-
вани в писмените извори — Константин Ум-
берто. нротонобелиснм Георги Палеолог, се-
васг Мануил Вотаниат и др. Други разкрнват
съшествуването на нови политически дейцн
(печатьт на логотета на дрома Михаил Арнс-
тенос), а понякога и на нови длъжности. По-
казателен в това отношение е печатьт на
Леон, митор в школата за проповедници03.
Наред с тези значителни изследвання бя-
ха обнародвани и съобщения за редица еди-
нички екземпляри or музейните колекцни в
страната или пък за такива, намерен» по
време на разкопкн"’.
g Сфрагистика
’ иг.леткс необикнове-
I Пре. ЮМИИ**’» "ом
? но богат» серия от П)вл и , а1()|И.
’ представл та ^*^«ковната българ-
| «ските |рзияии на Р * ючмГ дет ел-
' ска ‘4Т«пк-«ик>п Ь* ПЛЯ1.пш1чис име
поетрэино гРав''Р®"£таг*’, новнят молив-
тип оловев печат на Борис-Миха-
S ™ Р”“
н’ ' ол|0 Сиигон е характеризираи с ар-
хоятска титла4”. В изданнето на най-значи-
тстната част от ичм-стната колехння на Г.
бяха включени и няколко ннтересни
с#агяетачии паметника. свърмни с раина-
та палятическа история на средновековната
българска лържява. Такива са печатите на
кесаря Терпел, на патриция и архонта ма-
вър. на патриция Телериг-Гсофилакт и ни
патриция и стратега Баян10. Точно определе-
ни и опнсани. геэк печати станаха достъпни
за нови, по-задълбоченн изследвання’ .
Тазн поредииа от публикации на нови вла-
детелски печати лава възможност да се про-
следят някон характернн особености в разви-
тпето на средновековната българска сфраги-
стика. Проучването на нареките печати по-
казва осмислена адаптация на чуждите ви-
зантийски корми към нови, различии по ха-
рактер нзнсквапия, определенн от политичес-
кого положение и интереси на бьлгарския
владетел и неговата канцелария. Така средио-
вековната българска сфрагистика излиза от
рамките па внзантийската и изявява самосто-
ятелност и оригинална самобитност. Тя се
нзразява в редица иконографски особености в
образите на българските владетели, както и г.
тези на техните светци-покровители, в нсспе-
иифнчната за Византия употреби на сребър-
ии печати (Петрович аргиробул от Перник),
конто засега предшествува с блнзо три века
появата на първнте сребърни византийски
печати, н наи-вече в структурата и характера
на и титлГ’ СЪДЪржащ" в-1аДетелските име-
сС*етика.На СреДНОВековната българска
Не по-малко значителни са приносите В1.В
«.л”™
Средновековна българска
нумизматика
През последимте десет години проучва-
нията в областта на българската средиове-
ковиа нумизматика отбелязаха нов, значите-
лен напредък. На първо място между пости*
женията втози най-важен раздел на нумизма-
тичната наука у нас трябва да се постави
окончателното разрешаване на приниипния
въпрос за броя на съществуващите номинали
в сребърни ге монетосечения на българските
царе от XIII—XIV в. Господствуващата де-
сетилетия наред теза за наличието на два но-
минала „грошове" и „полу Громове" беше обо-
рена. Въз основа на стриктни метрологичес-
ки изследвання се доказа, че всички българ-
ски средновековни сребърни монети са от
Ю Олмен мчат ни Константин Асе»
s ..и. </. plomb de Contlaniin Аием
• лишал, чнйто тегловен стандарт е бил
" < течение на времето". Извърше'-
„лчвания върху системата на геглов-
, „ на бронния стандарт при ребърните
и монетосечения от XIII—XIV в
ннтересни резултати”. Установенс
, , те са произвежданн с тегловни стан-
• базирани на основната тегловна ели-
, . ,:iipa. конто е лежала приблязително
Каю броен стандарт е бил използг-
•ч 1.ОВОДНИЯТ „сребърен" псрпер. съста-
| 12 сребърни монети. С течение на вре-
| едка литра сребро са се изработввлн
| олям брон „сребърни" перпери от по
! in. което довеждало до постепенно
• с лне на тегловния стандарт на ере-
loin тосечення.
। ’• овчатслно беше установено, че най-ран-
онет с името на български владетел
। иге скифатн на брата на пар Асен 1 —
и Петър). Особено голям» значение има
•о разчитане на надииса, изписан от
орани на владетелския образ върху
на страна на тези монети'". В него
няното име Теодор е било включено и
•< :ун. Следователно Белгун е било
л . носено както от Асен I, гака и от
I еодор (Петър).
Ионите проучвания върху златното и мел-
юиеюсечене на Иван Асен 11 доказа-
| о са били осъщественн в моиетарни-
1 ’олун след голямата победа па бъл-
| 1 нар над Теодор Комнин в биткага
•отница през 1230 г."" Тези монети
11 специално огсечени и предназначен!»
"'присъединените след 1230 г. към Бъл-
' ми. Ето зато те се открнват главно
-пня и надписите им са на кирнлица.
4. 1985
Чрез тях са бнли попул»рнсир«ии сред мест
н<пг. бъ.иарсио име.теияе i.iiwia и аелмм.
H°i'a Uap "ВаН ” неГ0®о,° управле-
Иэследването на голями количество ново-
открит нумнаматичен материал, прон.зхождащ
главно «о археолотичс«.ките р« копкн мъв Ве-
лико Търново, доведе до открнването на неиз-
вестен тип медни монета на Константин
Асей”. Ивградена бе целостна хронологнчес-
* клагиФикаиня на кички тхнати жмтга
МСАНИ тннове на този български владетел”.
Моиепхеченчо на съперника на Констан-
тин Асм — самопровытласилия се за бъл-
гарсКи пар болярнн Мийо — стана сыцо
обект на обстойно проучване. Установено бе,
че неговнте екземпляри се открнват най-чес-
то в района на Преслав, където вероятно са
били сече ни71 В качеством си на <таропре-
г.толен град Прсслав и през XIII в. с- бил
важен политически център. Поряди тазн при-
чина Мино го е избрал за своя резиденция.
Сеченнте в твърде ограничен!» количества
меднн скифатн на деспот Яков Светослав по-
лучнха нова, по-детанлна класифнкапня -.
Дватз типа се различават по начина на пред-
ставяне на образа на свети Димитър върху
лииевата страна.
Прохченн н снстематнзнрапн бяха вснч-
кн извести»! засега екземпляри от редките
сребърни мпнетн на ГеоргиТертер 1- пР«е!ь‘*
се. че са отсечен* около I2M—12&> г., пред
българскнят пар да попадне в зависимое! о_
могьшня воеиачалник па Златпата орда
’а,ИРХ.«3а''»я«» »•
ните находки от еребврп»! български монети
от XIV в., съхранявани в пашите музенни
сбиркн, даде възможност ла се награди няло-
егна датировка и класифнкацня на тези сре-
бърни монетосечения. Най-голямата засега
находка от сребърни монети на Тодор Свето-
слав, намерена кран с. Дъбсие, Пловдивскн
окръг, показа, че сребърното монетосечене е
продължило през сравннтелно голям период
от времс. Монетите бяха разграничен!» в три
хронологически групп въз основа па раз-
личия в стила, в качеството на нзработката
и в гегловните стандарт!»74.
Особено ннтересни са резултатнте от из-
следваннята на сребърни »е монетосечения на
Михаил III Шншман. Аналнзът на част от
голямата и извънредно важна колектнвна на-
ходка от с. Тншевица, Врачанскн окръг, ко-
нто за съжаление е в значнгелна степей раз-
пръената, ноказва, че прнписваните десети-
1ИГТ.. наАюлем" «.кровища със Срацимиро-
ги свхраняванн в българскнте музеи
в" 'Дунавии. Впдпнскп окръг. и <> Ру-
i i ie въэможност да се направи под
............ в*’". УчанОКРО "е. «,
„,чик. ». пры™»"» » ™рски« оСр.,
............... mohpiii нока-ш». голямо сход-
, „ . р.няяге ерЛЧ>»« грошове на ушар-
ня крал .1юдвик I Анжупски. Оспсн това
вероятно и системата на отбелязвяне на от-
лепит- вариант» със спеннални знаци, ха-
n.jhiepiniipauia Срацнмировото сребърпо мо-
„етосечене, е била въведена под влияние на
пиарскою монетно производство"".
' Особено толям напредък отбелязаха т-
следваиията върху монетосеченпята на владе-
телите на Добр) джаиското деспотство. Уста-
новено беше. че’ог деспот Добротина са били
издаванн два типа медиа монети, а от пего-
вия сип Тертер, управлявал прев 70-те—80-те
юднни на XIV в. в Дръстър — един тип сре-
бърни и един тип медни монети"1. Първият
тип мелки монети на Добротина са сечени и
Дръстър. Доскоро те бяха погрешно прииис-
вани па деспот Иванко. Изключителио ред-
кият сребърен монетен тип на сипа на Доб-
ротина — Тертер, е бил издадеи с пропа-
Гайдна дел. Това е било извършено в моне-
u..... in in....».-.» (or тяня ..па- тарнината на Дръстър при обявяването на
Tcptep за управител на града и околната му
облает. Мединге монети на този сип на Доб-
ротина в продолжение на десетилетия бяха
отдавани па нар Георги Тертер I. Едва в по-
следиите годннн въз основа на проучването
на новооткрити материал и от разкопки те бя-
ха аргументирано преотнесени към извест-
ная от писмените извори сии на Добротина,
носещ също името Тертер. Успешно бяха ин-
терпретирани и интересните допълнителни
изображения — полумесен и звезда и мъжкн
бюст с дълга плитка, — конто в комбинация
или поотделно са представени върху значи-
телна част от медните Тертерови монети82.
Бяха открити няколко нови типа средно-
вековни български монети от XIV в. Между
тях са един тип медни монети на Михаил III
Шишман и два типа медни монети на Иван
Александър’3. Принос към проучването на
моиетосечеието на Иван Александър е и евър-
зването па известните анонимки медни еми-
син с неговото управление81. Голям интерес
представя обнародването на новия сребърен
монетен тип на Иван Шишман, който с осно-
е обявеи за ••коронационно*' издание,
„г ............... ... _г__д с коронанията
. 11Я цар Михаил
AoTwo e получил. Д 0,„змену-
cwZ. " г Мн<Л1" а бъTiapo-BH'aii'i'f'1 ка
М.та края мя беше • единствен»»
.юй«« Публику» ,Х" находка, съетаве-
ПО.И.» >«'• * * Н.(|.^ъсния сребърен мо-
иаотекземлляоно н Ш1)шмац, при кои-
нетен тип на " K011Hllh’«.
10 вер*’ е шобр» нПвеНОт<1 |ю!натоськ-
’ в ^новяата СИ част от
ровнше. 1ЪСТ8“ „„ иВан Александър от ти-
сребърни монеп на I |1ПП)Ьрл11 1|ПблЮДе-
пни п п щ-едшелвува ..Иван Алек-
„исто, че пин ТИП I ... й1в въпросното
ишър с МИ"" Снлииренски ок-
след обявяването на престолонаследника Мн-
хайл Асен за съвар е било заменено с иронз- >
болството на типа „Иван Александър с Ми- i
хайл Асен“”. *
Голямото количество сребърии монети от т
типа „Иван Александър с Михаил Леей" (обр. i
12), иамереии при археолшпческите разкоп- С
ни във Велико Търново (включително и про- i
изхождащнте оттам две колективии находки), т
даде възможност да се предложи прецизиа
класификация на различиите варианти на то- i
на нан-значително по обем сребьрно българ- т
ско моиетосечене”. Тази класификания е иа- I
правена въз основа на промените в теглов- )
ния стандарт, конто са съпроводени от нзме- х
нения в стала на изображенията и в надпи- з
I сите. с
Единственнят тип сребърии монети на I
Иван Сраиимнр, сечен дълго време и в зна- х
чителни количества, стана също предмет на Ьаппс с ииииен за „коронани*
проучване. Изследването и публнкацията на Иеговою отенчане се евързва
• ( II. Сребърна монета на Иван Александър
мирят сам", опако. Fig. И. Monnaie d'аг-
~лл ><• Ivan Alexandre du type „1с roi seul", revers
• /?. Сребърна монета от типа Иван Алек-
‘>,р I Михаил Асен, опако. Fig. 12. Monnaie
•. ч du type Ivan Alexandre avec Mihail Ass'ene,
ii Шишман през 1371 г. катосамостоя-
ьрповск» цар’5.
Н.шредък бете постигнат и в проучвани-
i-.ьрху имитацнонпнте монстосеченНя в
1 • ч>. кше земи в периода XI —XIV в. Ус-
! но бе, че през последните десетилетия
Ш и. и крайдунапеките селищ? са нирку-
и имитации' на медни византийски фо-
ню са били местно производство. Ко-
' "in бц.'|ц главно никои типове от аноним-
" а1пийски фол иен, сечен и след 1050 г.
1 : ' тях се срещат и имитации на фоли-
мената на император»ге Константин X
юкия (1059—1067), Роман IV (1067—
1 " Михаил VII (1071 -1078). Характе-
ре! за тези имитации е, че са били
ЛНМ,-ния |1а
ПРО. ЧВ,,,,',
'"'"«и» тчвовО’ Угочмв» ЛТ!
в Гп лгйИТ0 бИЛИ нзй'мас°во ра «пространен!!
ТО иЖ’н ГМ" ° К,’ай "а ХП - НаЧа'"о-
г?"а„Х|11 " Г"°Р«1 Динннте or находките
би'г/?1'"4' ими,а1,ио"н" монетосечення
Д а,,ачит*;лн|’ количества. Най-вероят-
ното пояснение на тозн факт е предназначе-
нието на монетните знаин за нужднте на го-
лемите армии, чрез конто Калоян е ировеж-
дал своята активна политика за освобожда-
ваие и обединение на всички български земи.
Установено бе, че през XIV в. в България
се нроизвеждали имитации на нан-популяр-
ните през това столетие търговски сребърии
монети — веиецианските матапани". Тяхио-
то нзработване е било съсредоточено в райо-
иите, в конто била добивана среброносна ру-
да и било получавано сребро. Това са Севе-
розападна България и Севернородопската об-
лает. В Северозападна България в предели-
те на Видинското деспогство били сечени и
имитации на грошовете на сръбския крал
Стефан Драгутин’".
Публикувани бяха и никои имитации на
български монети от XIV в., конто бяха обя-
вени за „фалшиви"*'. Неотдавна в обобщител-
на статия върху характера, типовете и раз-
пространението на имитационните монетосе-
чения в България през XIV в. и тези, опре-
делен» погрешно като „фалшиви български
монети от XVI в.“, получиха цялостна и вяр-
иа интерпретация9'-’. Тяхното производство е
било организирано от местннте администра-
тнвни власти в големите градски центрове
Силистра. Червен, Вндин и др.
Чрез изслсдване на нумнзматичен мате-
риал както ог редовни археологически раз-
копки. така и огслучайни находки бе наира-
вена характеристика на циркуладионната
среда в иякои от най-значителннте български
.. м Очеотанятя по този
средновековни ‘тЛ"‘“в..|Ч,|цТе пернолп в раз-
Обект на проучоаке д 1(,рМццц „вар-
„ „нсш-вите и "«’I-» ;.'„грперк”. Можс да
пенек и" и ,.«есемвР1 й це w|lPa f сметководнн ра
.....
царство.
Византийска нумизматика
Пре* изминало» жсетилетие и **"•"*•
Лизспа на аимнтейскатв ихмиаыатика
”Хр я бяха иэвънредно кнтензнвнн н
птХяорнн Нано от иай-.начителните пто
«имения е монографнчното изследване на
монетите к монетноюсврыиенне в бьиарени-
те «-ми * черном IMI—1Э>1 > Итдален Ле
и богатпят нумпзматичен комплекс от Нер-
нншката крепост". както и намерените при
равкопкнте на Севтополис средиовековни мо-
нети”. Наред с топа бяха публикувани и се-
рия монетнн съкровища, както и в никои
редки или нови монетнн типове.
Изследваннте монетнн съкровища са от пе-
риода VII—XIV в. Най-ранното между тях
е това от Несебър, сьдържащо солиди от
VII в.,н Този тип монети се открнват рнлко
в машите земи и затова проучването на гькро-
вището от Несебър е принос към изяснява-
нето на тяхнята циркуляция.
Две от находимте с бнлопови византийски
монета от XII в. илюстрнрат масовото раз-
пространекие на тези парички знаки в бъл-
тарските земи101. Твърде интересна е колек-
тнвната находка от археологнческнте разкоп-
ки на Царевен, чийто състав е смесей — 166
билонов» и 4 електронови византийски моне-
те от XII в.’01 Нейното укриване в първите
I один и на XIII в. показав, че тези парич-
ки знацц продължават да се употребяват в
Гърново по време на Калояновото управле-
ние. Издадени бяха 18 екземпляра (съхраня-
ванн в нумнзматичння фонд на АИМ) от нан-
голямого познаю досега съкровище от елек-
12
,„<>110011 византийски монети от XII в. —
' J ыырниа. Гърновски окръг. Неговото
..... .-<• евъозва с катастрофалпото пора-
S ' . " и‘“ 11 А"™
скин- проходи през 11У0 г.
Акали’ьт на голимого съкровище от с.
Полна Кабдя, Търговищкн окръг. илюстри-
иасоыта циркуляция о бългирските ими
зо-тс до 60-ге годнни ни XIII в. на т.
' 1 пинскп имитативни монети. както и на
меднпте скифа те на солунските и на ннкейс-
кнте императорн10 •
Псбликувана беше част от нан-интерес-
нзта колективна находка от златни монети на
Палеолознте от България. Това са 21 лер-
пери от съкровището от Поморие, съхранява-
ни R нсмизматимната сбирка на ОИМ, Бур-
гас. От тих 16 са на Андроник II с Андроник
III Палеолог, а останалите 5 са от извънред-
ио редкая тип с изображенията на Андроник
III, Йоан V Палеолог и Ана Савойска. Укри-
ваието на съкровището се евързва със съби-
пшта or 1366 г., когато Поморие е бил завла-
дян ОТ войските на граф Амеден Савойски1"4.
Проучването на циркулацията на визан-
тийские монети в българските земи постиг-
ла голям успех с цялостното издаване на ну-
мизматнчния материал от Пернишката кре-
пост. Детайлно аналнзирап, с приложен по-
дробен каталог, съобразен с най-иовата науч-
на литература, този материал даде богатп
оъзможности за лостигането до важни и ин-
тересна изводи не само от чисто нумизмати-
чен, ио и от исторически характер. Неговото
интерпретиране разкри много страна от про-
менлнвата икономическа и политически ис-
тория на средновековния Перннк и е ярка
илюетрация на периодите на възход и упа-
дък, преживени от това селище. Веред откри-
тите тук нумизматични паметници има нови
варианта на никои византийски монетнн ти-
пове. Твърде интересна е груиата монето-
видни находки от VI в. Това са пет екза-
|ии, изработени от стъкло и бронз. Проуч-
ването им е принос в изясняването на проб-
лемите за тяхното предназначение и датиров-
ка.
Въз основа на монетите от разкопки бе на-
правен кратък преглед на монетната цирку-
ляция през ранното средиовековие в района
на днешния град Балчик10’.
Изследваието на двадесетина позлатени
монети с ядра от мед или сребро, семени по
типовете на златннте солиди и номизми от
периода V1-XI в., установи, че това са офи-
........ иикчп.тари. лр„„э.
,„ „,|астк. Те о би.™ прел..,, .„„чА.,,
'•* i.iiiune п ‘лаю на контрибуции и дпо.
' .... g™""» «• Впаантич „'ар-
;|Ч1 1И
- , ,.(1 публикации бяха гюеветс-нп на
проблеми на византийского монет.
,,, края на X XI в. Направена бе
•""" на место намираНите у пас
.. византийски фолнсн* . Предложе-
, .,в.| класнфикация на никои от злат-
iu-iiiii типове, прндружена от анализ
„ви и пюбраженията. Показана бе-
рката между номиналите хистаменон
'ni.-l’K'l11’11'""- . г
II .мкрапето край Снлистра на много ип-
о.ювен отпечатък ог матрица за ми-
ни на Иоан 1 Цнмисхий показа, че
„.„в на средновековния Дръстър са били
. рребърни монети на този владетел"0.
' \ , |авало най-вероятно б подвижна мо-
||1Г1;ина, сьпровождаща византийскаia ар-
похода н в Североизточна България
‘>71 ।.
И ! пикуването на някои находки от ред-
... реши типове на Алексий I Комнин е
..|.рждекне за датировката на голямата
"’“₽»»» «т™» uwi.p,.
' >ехии nuoHiboTiite ih « w,.* r
pa Phi »»°ЧеНа генУезката колония в Пе-
на’ -и*м^нЧ: ST
б^^нскитё^емиИ’0"0"3”^'' Пр°ДукТИ от
'loccrактиноваНН бяха "иколко неизвестни
ХШ y V ®изантийс*» «един монети от
AII1-XIV в. Между тях има екземпляри от
-латинската имиташюнна серия от XIII в."’
монети на солунските и никейскнте импера*
тори . както и такива на Палеолозите11*.
Специално изследване бе посветено на tpa-
фитите, срещащн се върху никои византий-
ски златни монети'1'1. Дадено беше тълкуване
на някои от най-характерните знаии. като бе
установено, че съшествува система при тях-
ната употреба. Някои от графитите са били
вероятно лнчни знаии на сарафн и търговин.
1 (I. 10 р у к о в а. По-важни открытия и раз-
1л мнзматиката в България прет послсд-
л,ст годнни. — Археология, 1964, 3, с. 77—
si;..I ..рската нумизматика (1944—1974). — Архе-
1'1/1. 4, С. 65—73.
- Ilpi-глсдът на постиженията в антнчната ну-
, , аки и в сфрагистиката е направен от Й.
,0 . - : а в средновековната българска II внаан-
.а нумизматика — от Вл. Пенчев.
През 1973 г. в ГДР бе отпечатано монографич-
u.n-дване на монетосеченето на Деултум:
। г и к о v a. Die Munzpragung von Deultum.
Akademie Verlag. За периода 1974—1984 г.
публикувани пет монографични изследвання: I.
и и г о u к о v a. Coins of the Ancient Thracians.
Alccd. 1976 (=BAR Supplementary Studies. 4): Die
.. uni; von Bizye. 1, II. Berlin. Akademie
1981: Й. Юрукова. Нумнзматични u
uiи намегниии от разкопките на Перннш-
> чюст (867—1195/1203). — В: Перник. И. С.,
. юз-170,табл. I—ХШ;К. Д нм "тров,
< сП I- и ч с в. Антични н средиовековни моне-
В: Севтополис. II. С., 1984; Ив. Морда-
нети и монетио обръщенне в средновеков-
п.:рня 1081—1261. С., 1984.
1 Първият преглед бе отпечатан в кн. I, и*'
1 н., сп, „Археология”, отразяващ открнтите
1971 II 1972 г. находки. Последователи!) ояха
.......пне шест прегледа, в конто бяха обдавший
' '•Hiiiiia n;i монетните съкровища, открити в i а-
; на и периода до 1981 г.
И в. К а р а й о т о в. Критски меден слитък
от с. Черково, Бургаскн окръг. — Нумизматика,
1978. 1. с. 13-17.
* I. Youroukova. Nouvelles observations
sur le monnayagc tribal thrace. — In: Pulpudeva.
IV. S.. 1983, p. 27-39.
’ Й. Юрукова. Нови наблюдения върху
хронологнята н локалнзацията на центровете на
тракнйското племеино монетосечене. — В: Антична
нумизматика в България. С., 1984, с. 5—14.
’Ив. В е н е д и к о в. Хермсс и дероните. —
Нумизматика, 1979, 2. с. 3-7; Ив. Мариа в.
Царско знамение върху монетите на дероните. —
Проблеми на изкуството, 1978, 2, с. 9—16.
"(.Youroukova. Les monnaies grecoues
et la frappe de monnaies thraces pendant les V—ly s.
aV. n. e. — In: Actes du II Congrds International de
Thracologie. 11. Bucarest. 1980. p. 'ЗЭ-*64-. . .
10 I. Youroukova. Coins of the Ancient
Thracians, p. 1—129.
11 A. P о г а л с к и. Редки монети от частив
сбирки. - Нумизматика, 1976. 1-2, с.
ва бронзова монета на Амзток II. — ИНМВ, Л1Л,
1983, с. 83-84.
is л о п ч I s k i. Sur les monnaies aux le-
s,nd„ lEve* комма ч it'e* лргтяок. -
T hr ad a. IV. 1977. p. 259-269.
•* П Юрукова. Първивт моиетгм,тип см-
стпянение. — Изкуство, 1975, 3—4, с. > •
Р u [ youroukova. Ли'топ
traits de souverains thraces et pconiens sur les mo
13
fl»lrs.
' Г1",Л«1Й8!’ К а Р я йо г о в. Съкровище от тетра-
• иа месУамбР5.<йските тетрадрахми. - Ну-
. мшмятика. 1984, 4, С. . 'Клбиле и моиетосечсието
Д' ЛЛп 111 -Археология. 1982. 3-4, с.
на Александъ| • q На( д|ехапаег der Grosse
• • '<аМ'“ >*" '‘"'"’“К1И' «
1984, I. Р- '4 ' • в. Хронология на мопето-
Ктбилс - Нумизматика, 1981. 4. с. 9 —
сеченего и. ,К» ( r Проблсм11 отпоено хроиоло-
имонстосеченето па Кабиле. - Нумизматика,
там 9 с 3-8 .........конографията на бронзовите
к-тбнте ОТ т. пар. „статуареи гип. — Ну-
монетн на Кабиле q_f| - д. Драганов. Ж.
п"'Мп п'в ' Бронзового монетосечене на град Кабн-
П ° R Кайле I. С.. 1982, с. 18-39; Д. Д. Д р а-
„ on Монети и монета циркулация в Кабиле
V-III в. пр. и. е. - В: Антична нумизматика в
Бългярня,^С . !9®*'вса *4политичеСката обстановка
в Югоизточна Тракия около средата на Ill в пр.
и е по пумиэматичин данни. — Археология. 1982,
с 1-8- 1 Y о и г о и к о v a. La presence des
monnaies de bronze des premiers Seleucides en Thrace.
Leur importance historique. — In: Melanges ollerts a
Paul Nasler. Louvain, 1978, p. Ы-67.
-» и Карайогов. Цнт. съч.
si д р о г а л с к и. Златннте статерн на Оде-
сое - ПНМВ. XV, 1979, с. 1 — 16; Златин статери
па Одесос и Месамбрия. - Нумизматика, 1978, 4,
с. 3—14. , . .
S! I Y о и г о и к о v a. Les monnaies dans I in-
scription de Sadalas. — Rivista italiana di epigra-
lica, XLII, 1980, p. 13—24.
за H. jo p у к о в а. Амфората от Паиагюрско-
то съкровище и монетосеченето от първата половина
на IV в. пр. и. е. — Археология, 1980, 3, с. 19—26.
з’ I. Y о и г о u к о v a. Les invasions mac£do-
niennes en Thrace et les trouvailles monetaires. — in:
Actes du IX congres international de numismatique,
Berne 1979. Luxembourg, 1982, p. 214—226.
36 Д. Драганов. Две монетни съкровища
от V в. пр. и. е. от Ямболско. — ИМЮИБ, IV,
1981, с. 29—39; Б. Ц в е т к о в, В л. П е и ч е в.
Колективна находка от бронзови македонски моне-
та. - Нумизматика, 1978, 1. с. 27—29; Д. Вла-
димирова. Две колективни находки на аптич-
нн монети от Шуменски окръг. — Нумизматика,
1980, 2, с. 23—27; Б. Р у с е в а. Находка от тетра-
драхмн, подражания на Александровите. — Нумиз-
матика. 1984. 3, с. 5—23; Г. Г и н е в. Монетно
съкровище от с. Оснково. Търговищки окръг. — Ну-
мизматика. 1979, 3, с. 18—25.
30 И. Прокопов. Находка от бронзови мо-
нет на Маронея II —I в. пр. и. е. — Нумизматика,
1981. 4, с. 14—21; А. Р о г а л с к и. Нова тетра-
драхма на Маронея. — Нумизматика, 1979, 2, с. 7—
12; Неиздадеии подражания иа тасоски и мароней-
скн тетрадрахми от г. нар. II период. — Нумизма-
IOUI I I е ,!1. I! м j----------.... X..
mlsmnthpn’ Oira' ’ уеАКПп1 BdeVlleV-
„ Кабиле '• моиетосечсието
„ «. «и® &SSA&. »««
Ц'Лик д-w-i™
к-л=да да -
ИЕ"‘к S«"« >»• "
S pa Л нов, Към иояетасеченето ла тракийския '
мадетел Спартой от Кабиле. - Нумизматика, 1980,
2 с. 16-21)."по-късно обаче промеия становището -
см и поставя ыонетосеченего на СпаР’®к Л®в,’?лег,ц
смъртта ин Лизинах, т.е. между 281— я/'-ш г.
(ip. II. е. (Д. Драганов, Кабиле и монетосече- i
пето на Скосток, с. 46). Едва Спартокова монета от >
разкопките на Кабиле еиздалека в: Л. Г е т о в. Мо-
нета на тракийския лииаст Спартой от Кабиле. — г
Нумизматика, 1980, 4, с. 27-31, а други пет пак j
иг разкопките иа Кабиле в: Д. Д р а г а и о в. Но- I
ни монети на Севт 111 и иа Спартак от Кабиле. —
Нумизматика, 1982, 2, с. 31—33. Въз основа па един с
и същ изворов материал (монетите иа Спартак, Севт I
111 и все още ненздаденвят в иялост Севтоиолски 1
иадпнс) няколко статин третират проблема за поли- т
тическага структура на държавите на Севт 11) и на ц
Спартак и за устаиовепитс между тях контакта: К. i
Димитров. Държавата на Севт IH според нуми- I
зматнчии н епнграфски материали от Севтополис. — л
Векове. 1981, 1. с. 54-62; Д. Д р а г а н о в. Дър- в
жавата ла Спартак и политического развитие на с
Тракия в края па IV и иачалото на 111 в. пр. и. е. — в
ИМЮИБ, VI, 1983, с. 7—14; Политическите отно-
шения между държавите на Севт II) и Спартой. — ।
Векове. 1983, 3. с. 46—52. ।
"К. Димитров. Антични монета от Севто- г
полис, с. 7—136. ।
** А. С т е ф а и о в а. Монетите и търговията на с
ттгм**" * - ">'»”>•• «КЖи’is-аТГУ'ЙИТ.По'?..""л"и
лопни Понгнка V—IV в₽ ппАп,> 5rJC- <les monnaies сп bronze thasiennes. — In: Stu-
иумиэматнка а България. C., 1984, c. 15—I?''™'"'3 "" ” "
прсдставянЛС.?»аЛ0,'а' Ho?" '«^юдеиия за
представянето иа статуята па Аполон от Каламис
diain honorem Veselini Besi'vliev. S., 1978, p. 350—
356.
и Л. Русев, Сякъл ли e римският квестор
Еаилас тетрадрахми от тасоски тип. — Нумизмати-
14
•’ .„.„вето на сребърннгеРгегРадраД. 3e P«-
I ’' I'1НЛЙС “ '"гозапаДните c
,г.... «тиране. - Нумизматика Г|9ВД*И|3'М(И
В I Y о и г о u к о V Я. Nouveiu. «
I . рм »Ьи D^?.on^
| ми'.магичннтс ДяиииЕзПаИскн<^Хе°5пР*ДеНия
В Антична нумизматика п к,** рр " д'л-
>| -23. ИКа в Ьългария. С„
к.). Ill у л е к о в а. Находка от пи..
.... ки денарн от с. Кар.велово Л^.СК" ₽е’
Нумизматика, 1979. 2 с 14 'Д л,?ВЛ1|"еки
II Манисов а. Две Й- » Р у-
п.кански денарн от ВцдХкии'аОтрнм’
. III. 1979. с. 247-260 СКН ок1,ьг -
' " II. Gero V. Die Einfalle der Nr, г л. -i,
,, г ..,1 k.tnraum ini Lichte der Munich". k.er
I , .1 III Jahrhundert (101—284) —?^.,z,fu"de
I M.dercang der romischen Welt il fl. n?U s ,v«
. ......'7,-P- 1'0-181:1. YoU r ou ko vTP?,
des monnaies romaines en Bulgade I m
| .1 leur importance historique. — l,.. \\ 1 ~1"
< der Antike. I. Berlin. 1979, p 280 V
e В. Найденова. Монетно A.» ~M7’
! 1,1 ""’'ia Ж C‘ Кралеп Пернншкл °'
I ;Ь..,„,матика. 1975, 2-3, с. 30-52 н и „ ~
Ч. Ц о ч е в. Колектнвна находка <„ t 4 е‘
.... они монети пт , п... _ Я а Д’ КОЛОНН
м ...........\и*|смиина находка от колони-
бронзови монети от с. Пчелнще. Великотър-
„ окръг. - Археология. 1979, 1, с. 42-56;
,М а ш о в. Колектнвна монетна находка от го
ИМСЗБ. 111, 1979, с. 261-273. Д. Baa-
pi „ „ и р она. Находка от римски денэрн от с. Риш,
S . Шуменски. — ГМСБ, VI, 1981, с. 11—32.
"И. 10 р у к о в а, Митът на Орфей в монето-
, j на гракийските градове. — Нумизматика,
.1. с. 5—13; Херакъл и Диомед. — Нумизма-
'нз, 3, с. 3—9; Б. Божкова. Памстниии
, 1ик.1. изобразени върху Сердикинскнтс моне-
Нучнзматика, 1982. 3. с. 19—24; А. С т е-
..............па. Медалион от Фнлипопол с изображение.
г носин божества. — Нумизматика, 1982, 3,
। 18; И. П р окопов. Нова монета на Пау-
Нумизматика. 1983, 1, с. 9—12; Й. Ю р у-
и .1. Юлия Домна — градска богиня на Сер-
| , София, 1978, И, с. 6—9; Античного земеде-
пините изображения. — В: Развитие па зе-
по българските земн. С.. 1981, с. 118—
'......' I а ч е в а-Х и т о в а. За монетите на гра-
Долна Мизня и Тракия с изображения на
ьи божества (исторнческа интерпретация). —
ика. 1981. I, с. 3—14.
I.. -I н г u к о v a. Bizye. I, II.
I II. 10 р у к о в а. Монетосеченето на градо-
.1 ли,. Мизня и Тракия през 11—111 в. Хал-
। ' I ...I Автореферат на докт. дисерт. С., 1984.
1 Ь. Божкова, Към въпроса за монетвата
! 1 11НИЯ и пашите земн през IV в. — Нумнзма-
1 ' 1476, 3, с. 3—6; Монетарницата в Сердика
' -о'Г-на половина на 111 — началото на 1\ в. —
1 ика. 1977, 4, с. 3—9; Моиетарницнте в Тра-
IV и. Монетосечене и циркуляция. Авторе-
1 ' кандид. дисерт. С., 1978.
К. Dimitrov. Observations on a Hoard
irom Bulgaria. - Etudes balkaniques. 19/9.
и 108; Zwei Schatziunde des 4. Jahrhunderts
I । Bulgarien. — Chiron, IX. 1979 p. 607
circulation nionetaire 5 Novae au IV«sidcle.
s"»• »•»«»•
<, п ДОИПИ от разкопките на римсхя вила
<г. Перннк). - Нумнтматнм. НМ 4. сЦ_Т5
колектнвна находка от фолиси от с. Иван Вазово’.
- Нумизматика, 1978. 2, с 16-21, Аигичнн моие-
4 PK'K’HiKBie иа Паугалня. - Лртеояогяя. 1977.
;Lt.:.32~4b; Г> Ал«*'»клро» Златин моне
'И от Монтана - Нумизматика. 1980. 3. с. 22-27
•1. Ь о и е в а. Късноантична находка <л Деул’-
тум. — Нумизматика, 1983, 3. с. 23—28.
1. Y о и г о u к о v a. L'aclivite de I'atelier
" п ,tri? 4 au IV s. a la lumierc d'une trouvaille
en Bulgarie. — В; Коваже и ковнице антнчког и
среджовековног повив. Београд, 1976, с. 73—79.
“Б. Божкова. Два печата иа Август. —
Нумизматика. 1984 , 4. с. 15—19.
“ Д. Владимирова. Екзагии от Долив
Мизия. - Нумизматика. 1985, 1, с. 22—31.
м Й. Юру ков I. Никола Мушмов и бъл-
гарската нумизматика. — Нумизматика, 1975, 1, с. ,
9—26; Доменико Таксла и българската нумизмати-
ка. — Нумизматика, 1976. 1—2. с. 3—10; Професор
Тодор Герасимов — живот и дело. Научив приноси
в античната нумизматика. — Нумизматичиа инфор-
мация. 1983, с. 27—29; Нумизматичннте интереси на
Вацлав Добрускн. — Нумизматика. 1977, 1—2. с.
3—12; Българските средновековни монети и печати
в ироучваннята на В. Н. Златарски. — Нумизма-
тика, 1976. 4. с. 9-17. Я. Ян ев. Приносите на
академик Йордан Иванов в облаегта на българската
нумизматика и сфрагистика. - Нумизматика. 198.,
2, с. 37—41; Приносит на Константин Иречек за
развнтието на българската нумизматика. — Нуми-
зматика, 1980, I, с. 22—24.
“ К. Димитров. Антични и Р»нио»“’*''-
тийскн монети от Кабиле, базилика № I •
биле. 1. С., 1982. с. 158-165: Й. Ю ₽ у-к о г Ан
Г'™" и’\”кГ. йё№™
= ±..4“ «ГГ);
7 Щ-ПЯГГ; ё.
Нумизматика, 1983, 1. с. о о, . Town Ra-
Coins from the Exca.vatl°%° п'ХЛа 984. p. Ю4-
Uaria. - In Ratianeiuia. 2. Bologna. 19м. и
115.
и П. С л а в ч е в. И в. Й о р д а и о в. Злат-
ин медальони иа хан Омуртаг (814—831). — Архео-
логия. 1979, 2, с. 25—32.
м К. Попконстантинов. Нов печат на
цар Петър. — Нумизматика, 1979, 3, с. 19—21.
и Й. Ю р у к о в а. Сребърен печат на цар Пе-
тър (927—968). - Нумизматика, 1980, 3, с. 3-12.
“ Й. Ю р у к о в а. Оловен печат на Констан-
тин Асен (1257—1277). — В: Бьлгарско средновеко-
вие. Сборник, посветен на 70-годншннната на проф.
Ив. Дуйчев. С., 1980, с. 163-168.
и Й. ГО р у к о в я. Моливдовули на княз Бо-
рис 1 (852—889). — Нумизматика, 1981. 2. с. 3—9.
6’ М. Станков. Нов моливдовул на цар Си-
меон (893-927). - Нумизматика. 1982. 4. г. 12-15.
и G. Z а к о s, А. V е g 1 е г у. Byzantine Le-
ad Seals. Basel, 1972, 2672, 934, 3188 a, h. 594.
"° Й. Ю p у к о в а. Оловен печат на Тервел. —
Нумизматика, 1978, 2, с. 3—9; Мавър or писменнте
извори и от печатнте. — Векове, 1980, 5, с. 5—13.
„ п ю р у - • • «• 7?" U
.„«овна 6WrapH<- - В. You г " « k‘'/huloxre
ИНС 11 п.тнет "" Г Г сгра-
«Г’ мо КоЛбМГ»/с,7Р..'%Дм; Оловен лечат
J4- Всхо-е. 1^- ..„гвр'и логотет от Велики
Р?('1мсои ""’♦‘’‘"юят I . 16-18. Печати на
.................................*’
W1-’. '• ’ 23'иуШ1Эматичи,| И сфрлги-
в Й « Г-Пернншка.»
"ХНг.с 1'>-п-'70Ново.^р.т лечат ни сев.ст Ге-
•< К. Тоте в. Н"1"”’г»4" И1и1 1982, 4.
орт и Г«мпОТ|0,,ЛТо в7Н|4ов Ш-овен нечет на
Rop^HTUHin-^-H^M.iBKa^l^
К^игкоиат. 8« dr ^"Р|07РОЧеаи»С3*и‘т1еих ПО-
ritgi
1983 2. с. 16-41. 3. е- 27-43.
Нумизматика. • Колективна находка от ере-
У ’• ВЛ Пе"Ч‘„ Михаил Шишман. - Архсо-
бърии монети на <______щ
лоти». |"Н0,''Л в За никои въпроси на сребьр-
” Ст. А „оследните български владе-
него “’".•/"‘«матикв. 1976, 1-2. с. 60.
уели. - Н> п „ и Ч е в Колективна находка от ере-
” В л П с ' ‘ ,сго на Иван Ллексаидър. -
бърии «оттети |979 3. с. 22—32.
Нуии-матииа. । Н)|К„ЛК„ бележки върху ере-
К- Д на Иван Александър със сини
....... им. !. с. 3-П.
Н). Михаил леей среб,,р|1ОГО монетосечене на
шимил в сиетлината на колективните на-
,'п „ о и. Монетосечене на бы,-
.. м ( , , II к о в. Нови типове медни монети
»«- '»»„ ........................................................................................
»»Ыга ЬЙ?Г З в 92-97: Р. 6 е о г с i у Ли su- 1963^4 • fl ж , и 0 Ранни формк ив монет-
- - - -............................
ма,“”в л97П ей 4 eV Сребърнито монетосечене на
гарскм мокетоссчения през XIII—XIV в. нуми
нагана 1983. 1, с. 30—35.
"И вЙорданов. Оше веднъж за монети-
те иа Тсодор-Петър. - Нумизматика. 1982, 4. с
17—25; Вл. Пт и ч е в. бележки към никои бъл-
гарски’ средковевовни ноиегосечеиия. — Нумизма-
тика, 1984, 1. с. 12—13.
“Вл. П е и ч е в. Едно мнение за характера
на сквтбатиото монетосечене с имею на Иван Асен
II. - Нумизматика, 1977. 1-2, с. 29-45.
•• К. Дочев. Нов тип медни монета на нар
Константин Асей (1257-1277). - Нумизматика.
1981, 3, с. 3-7.
'° К. Дочев. Хроиоло1ия па моиетосеченего
на цар Константин Асен (1257-1277). — Нумизма-
тика. 1082, 2. с. 3-17.
” И п. Йорданов. Монетосечеието на Ми-
мо Асен (1256—1263) във Велики Преслав. — Нуми-
зматика, 1981, 4. с. 21-41.
’’ К. Дочев. Монетосечеието на деспот Яков
Свеюслап — Нумизматика. 1980, I, с, 3—8.
” Вл. П е я ч е в. Сребърното монетосечене
на цар Георги I Тертер, с. 30—35.
’ В л. П е и ч е в. Колективна находка от сре-
бърни монети на цар Тодор Светослав. - Нумизма-
тика, 1982, I, с. 3—18.
”8 л' Л е " 4 * »• Колективна моиетна наход-
ка (XIV в.) от с. Тишевииа, Врачански окръг. —
нар Иван Шншма|
1983^4. с. 13-16д
Нумитматика. 1 80Qc п Колективцв находка на
корубестн монета от с. Кореей. Новоэагорско.-
Археология. 1976. 3 с. 61-70; И. Пр о к о п о в.
Монетио съкровише от с- Т-ш.«ово «бостендилски
ОКРЪГ — Нумизматика, 1981. I. с. 27—33. К. До-
ч ев П Алексиев. Колективна находка от
билонови скифати от Велико Търново. — Нумизма-
тика, 1981. 2. с. Ю-23; Ив Б ъ ч в а р о в. Ко-
лективна находка от билонови скифати в района на
с. Драгаиово. Велнкотьриовски окръг. — Нумизма-
тика. 1983, 4, с. 3—13.
“К. Доче в. Й. Алексиев. Цит. съч.,
с. 20. "
“Ст. Аиле. Имитации на венециански ме-
танами от Бьлтария. — Нумизматика, 1982, 1, с.
19—26.
•° В л. П с и ч с и. Колекгнвин мопетиа наход-
ка (XIV в.) от с. Тишевииа, с. 36—37.
” С. Димитров а-Чуднлов а. Фалши-
вите български монети or XIV в. — Археология,
1977, 3, с. 29—41; Отново за фалшивнте монети от
Силистра. — Векове, 1981, 6, с. 87—89.
“г В л. П е н ч е в. Имнтационни монетосече-
иия в България през XIV в. — Нумизматика, 1984,
12, с. 14-30.
” Ив. Й о р д а и о в. Характер на монетната
циркуляция в среднопеконинтс български столинн
Преслав и Търново. — В: Средновскоиният българ-
ски 1рэд. С., 1980, с. 229—239; Български монети
от Преслав. - МПК. 1981, 3, с. 9—15; К. Д о ч е в.
Монети и моиетпо обръшеиие в Търново през XIII
в. — Векове, 1980, 6. с. 25—31; Д. А Л а д Ж о в а.
Принос към монегиата инркулация на Шумен през
XIII -XIV в. - Векове, 1983, 2. с. 62—65; Ив.
Б ъ ч в а р о и. Монетнн находки от крепостга Ря-
ховец (X1I1-XIV в.). - Нумизматика, 1982, 1,
ж таг**"
’’ с Г. Л в л е в. Сечепил
„ .м.чемврия през XIV в. -
. | .* г ". >1 д,ж и
и..рекою моиегосече,.-,;, и,“полИ „ .
- 7лЗ::.“г"г;а:-
1-256. Мо'^и и ио
II Ю р у к о в а. Лиги
..." с- 218-262; Hyu"' 1' f«4hOBH9ai,
...пипе нал Септополис*1.?1Тд 4J средНом
е. 137—160. ‘ В Севт0110ли7’“|,“-
. <И византийски билоиов,3,^dа "оСък-
. моков. - Нумизматика 1982 ^ " “ >’«г'ома
'•> I <> л м о п а-Л у к я и
। Ь".1ек111вна нпхолкз 10*Ска, К пЛ
'-мания склок на монет!? от
.<. с 50-56. Царевец. _ Археолоп"г
" В л. П е и и е в гл0
"..", «изантийски мо11етиГ,,отахп*иЛка or
1 1980, 4, с. 18—21 °Т Х “• — Ну.
duMoyc^Age^XH^Vn ,co,l«-‘ive
' Kabda, district de fJr.JvBi65 du villa^
' °. 1980, p J73__2|l 1 e ~ ByOn-
* a —IK ’" — Al B.I ..-"’**11
«. " "Jr “
^=::3=-к‘Вг";=;
PHua ia rnZt.0 P л а и о e_ ол
'«* (ЭбО^от^1”"* “•“•₽»«* нГгГ*""' °' «’
, " и.х~«»-"й5:: "я!Н‘1 “>«
|"м"-‘п|“.,Х7 ’*’•
ига :Ге‘"г,?’“™ ь™."" - !’
18—27 Лнд1’0Н"*аЛа*Т^!
и Gtaphitea. JnBv*Anhyi?'!ni^h,<io,,ln,S":
Р- 123—146. uyzanlinobulgarica, 5. 1978.
La nt,raism“"4Ue en Bulgarie (1974—1984)
1 'URUKOVA. VL pENCev
(Resume)
...
IK' (fix I pub*,&. Ils reiletent les recherches
.' (' • .f, ntueuses d’tine pki.de de jeunes nu-
S MnM,UI ,fi*,ent я'ес enthouslaime et
’I I eu₽rs ЧнТ d“ । топРаУаее sntiuue et
n< ,ipnrs |^,udes “nl mis en circulation
( - le lombreux materiaux non publics jusqu a
1. '„n leur qualite de source liistorique fon-
...' ' ennchi nos idees du developpemcnt
""• politique de la population dans пи terres
4. |9B5
le“ с«Гив«е pd,iod.cs historiques di-terminees. Tel est
hr.?Z £ mnnnl,r dM ,r,bu* *»<• ‘OOTTT.”
LCldJa ..•d™'d»‘r««om urbaines de
I epoqui di la domination romaine dans nos tones
des tresors monetaires du JV-Ve s - £ho
cdoмL‘'P0X,eldyП*m‘Яl,Le, *ncorc non ’uH'Mmment
10Я? iofii L c,rcula,10n munetaire aU corns do
IUOI—IZOI des monnayages des souverains bul-
gares, etc. Tandis que certains de ces themes traitent
dans uni volume el une forme tiouveaux des proble-
nies traditionnels de la numismatique bulgare, d’au-
• f* .? .Pe*,,e oiaintenant furent pour la premiere
lots 1 objet d’eludes approfondies.
Le traitcmenl method!que de cca themes nouveaus
conlormement aux exigences les plus recentes de la
science numi«matiqu< contemporaine i contril.ue a la
crolssance d'un cercle important de chercheurs a la
preparation pratique et lheorique solide. Ceci
17
(.ranches lands-
ssses^s=s
les realisations l“.p|l" ijllographir' '“'Л vall‘ „Ji
la niiinismatlqiie etle 7,/spfcUllsies en Bui
1ЯЙЙ-«i
tolrc. Par le .*Lthode de leur systems
.„„и.
passee. nous ne P°“ bulgare. realise sur les pages
fed. пит1’П^0Л0П.Я' A partir <le 1976 ya ete
de I., revu*' |"Ap’u|,?ka'”<'" <lu bulletin traditlonnel
renouvelee a P nllrn|sinntique bulgare donnant de
* <u.n eoncernanl les iresors mondtilre* noil-
(fnlorniation con Bulgarie. Des changements
1!'™ S , . . "X «......... vl..n< J
ont ete'>p>r-> ua' lus precise de la compo-
d.°n"''r ,1,"''IrSor» monclaires. Les annotations des
s Uul flressanies d'entre eux sont accornpagnees d un
P'“’„intake interpret brievemerit leur contenu,
commentair |rpna.nces de eur eniouissement.
«"••'"«""""I.. «
Ain»i. d«W valtur sdentlflque qui le
Й“шЙк Г"«' » 1»S" """ d'
listes.
Структурният стил в декорацията
на тракийските гробници от класическата
и от елинистическата епоха
ЮЛИЯ ВЪЛЕВА
Сред откритите в машите земи гра-
кийски гробници от класическата
и от елинистическата епоха три-
надесет имат вътрешиа стенописна
украса*. Някои от тях, проучваии
в миналото, не са документираии изчерпател-
но (гробнииата при дн. с. Руен, Търговищ-
mi окръг8), други са разкригн в много ра з-
рушено сьстояиие (гробницата от могила № 1
при с. Янково, Шуменскн окръг3), ио за щас-
тие са намерени и напълно запазени комплск-
си (гробницнте при Каэаилък и с. Свещари,
Разградскн окръг4) или достатъчно количе-
ство фрагмент (от гробницнте при Мъглиж
и с. Кръп, Старозагорски окръг*), за да се
награди предстала за стенопнсната украса
на тези ногребални съоръження. Тя прочее
следва еволюцията на струкгуриия стил,
конго, >,ато продължава роде и а та оше пре <
минойския период традиция за живописно
оформяне на вырешимте степи, се изгражда
в основния си вид в класическо време и се
утвърждава в средиземноморскнте земи през
елинистическата епоха.
Едно малко терминологично уточияване в
началото не те бъде излишне, въпреки че
термины „структурен стил" отдании е заме-
стил включнтелно и в българската специали-
зирана литература термините „първи помпей-
ски стил" и „ннкрустационен стил", предло-
жена от А. Мау”, но дискутирани от миозина
учени, сред конто В. Дьорпфелд7, М. Бю-
лар“ и М. Ростовцев1'. Трябва впрочем да бъ-
де припомнено, че не толкова А. Мау е вино-
вен за безразборната употреба на термина
„първи помпейски стил", тъй като го въвежда
във връзка именно с номпейската живопис и
той по мнението на ня кон учена е подходящ
за анализа на камнано-италийската стено-
пис'". Неправомерного му прилагане на намет-
ннците от Източното Средиземноморце започ-
ва от статията на Ф. Вирт", в кон го терми-
ны „първи стил" е унотребен във връзка със
стенописни фрагмент!! от атинския Кераме-
18
Конфликты. както е известно, ||Два т.
. ,|С дълго преди понвата на ст..».!
......миге ...... п И„0чнотц
?р™ ", конкретно а КО,П||
I п........ “ «Корин"™.
„...... система, п>„„ праща грааеж" 1“
,.,,,1. ' ьЩ"«™«атам имитация епор"*
„.рмипа ,.струк1урен стил". конго и у.
,1С декоративна!а система отрава
,Ч,3 1.| на стената: нокъл. ортостати
„овна стена и корни.?.-. Тъй като ия-
ч „дователи смятат, че герминът е с
............. о6*ват " може да бъде употре-
.......... к-коративпи членения, различии от
„„.ю, използува се и термины „квадров
(вкл. и в българската литература")
( 1Н,, смисъл е свързан с градежа на ориги-
...нам стена.
I i,ji като елинистическата жилищна архи-
в 1ракийските земи е запазена в сди-
,н паметници 3 и в невисоки суиерструк-
, . к н> стенонисните останки’ са нсзна-
...... единствено гробницнте в качеството
„ I,., „домонс на мъртвите" показват в цяло-
, I ид прилагането на структурния стил в
р.п ,и а на жнлищния интериор. В тракнй-
। робинии се проследяват основните ета-
н ра титието на стила, разграничен)! от
Ж Шамонар19 и Д. Робинсън’7, чиито кла< и-
р Hinn се нзползуват и днес в научната
I HI КЗ.
Пгранят тип декорация, отбслязан и от
M i, се състон в цялостно покриване на
ищите степи с щукова едноцветна и по-
; jh.i мазилка — декоративен лохват, кой-
нч твено не може да защити понятнето
г Оцветяването е в един от основните цве-
• на класическата гръцка четирицветна
и>пнс най-често било или червено и
। • рядко жълто или черно”. Сред тра-
г le паметници образец на този тип де-
inn има във Ветренската гробница19, чн-
I. ни отвътре са измазани с бяла щукова
। пса, иримесена с мраморен прах. Въпро-
1али гробницата от moi ила № 1 при
I зово е била покрнта по същия начин из-
едноцветна бяла мазилка, остава от-
| .| ьй като паметникът е намерен в много
'I рмиено състояние. В отделение II на Мы-
на гробница стената също има моно-
и ту ково иокритие, което потвърждава
j на Ж. Шамонар. че такава декорация
। !жава да се практикува и тогава, кога-
1,1 'Iищите помещения га украсенн според
'.на схема на структурная стил"'. Къ-
। О. hi нт с декорация от описания първи
|и ip' и
на IV ।
*ога,,‘’Ралът би.TUdipyiiif.. * J, "Р "
Пример,,,’ ,К,"
,,dP. трябва да се отн₽...,т " ' Л ' Шамо-
•’"1-»» на Квартала п. »„ Т,а 'Р»”-
"" " ” ."ХХ:* "“‘"I «
живее активно. Гробнипятя В'
Датирана в края на V _
"Р- и. е.. « Миллжвата е“ ХХ
""“РР’ "« I» .
’^Г™.ьр»ДРа “иХЕ-ХХ
цвет,?.’ , * К1» същия еД|10.
цветна декорация спадат случайте, при кои-
и Л°Н010,,Н0етта «а едноцветния щук е ?>аз-
ииобра^на с леко нзпъкиал нокъл или с ре
лсфни и рнсуванн пояси на известна вмсочина
от земята. Един от примерите на Шамонар е
вестибюлът на Къщата на тризъбеца. където
Н3 пМ °Т подпвото ниво върви изпъкнал
пояс--. По подобен начин втракийската 1роб-
ница при кв. Филипово в Пловдив бялата
плоское) на стената в иреддвернето е разде-
лена от хоризонтална червена линия, раз-
положена па 1,28 м от пода. Гробницата
е датнрана в последните десетилетия на IV
в. пр. н. е.25 Но този тип украса, струва
ни се, не бнва да се прнчислява катеюрнч-
но към едноцветната декорация or първи тип.
Това е по-скоро една разновндност на т. нар.
стил на зоните, конто по мнението на някои
изеледовагели ведно със „стила на вряза-
ните линии" лежи в генезиса на сгруктур-
ната декоративна идея21. Някои учени обо-
собяват собствено структурния стил от сти-
ла на зоните. който го предхожда2". Karo
образин на стила на зоните А. Адрианн ни-
тира македонските гробници и ранннте алек-
сандрийски гробници — например Сиди Га-
бер21'. Но А. М. Литл предпочита да нарече
тези „стнлове" ..фази на структурния стил" и
при това ги определи като елинскн и ранно-
елинистически27. Както ще бъде пояснено по-
долу. тази хронологическа характеристика
не е вярна. Но терминелогичные му предло-
жения са рашюналнн. За Д. Робинсън .лти-
тът на зоните" и „стилът на врязаинте линии
също са ..фази на структурная стил"-. По-
следнего определение наистина е по-правил-
но тъй като посочените два начина на стенна
\краса, ппедхождашн собствено структурния
стил. също се развиват на основата на идея-
19
„ ср>
раз-
мсменти иа
нни стал.
В пилонам фазе (или с,“"' —
нага « разделена иа широки ^рчзо1Пвлни
пот и конто един по-обикиоаеи и нею
черкт л<.-ра«и ама <• Ч"1,
нал плинта и основиа стенд-' Григе пояса гл
пазгракичсни цаегогю. но има случаи. мн.по
1..1ННП.Т и зонам над него са и един пвяг и
раыелени г врязоиа линия (т.е. тук има пре-
п,штине с стаял на врязаиите линии). По-че-
сго обаче <е ipeiua схема or пет декора i и вин
пояса Паметиппиге от Олггиг”. Алексеи
лрия”, Македония" и Гърпня'-' показват. че
обхваты на двята началки етапа на струн-
турння стнл е мною обширен.
Гробнннага при Олинт. описана от Д. Ро-
бинс ьн, лредставя пегзонова декоративна си-
стема. Тя е датиранп сноред инвентари в края
на V — начало™ на IV и. пр. н е." В иен
над нэй-долния сии пояс (цокъл) следва бял
широк пояс с маркиранн пана чрез вертикал-
ни врязани линии, после - тесен пояс с ре-
дуваши се бели и имитираши мрамор пана,
широка чернена ллоскост. дзваша идея за ос-
иовиота стена, и била ивица, опасваща гор-
пата част на стеките (корниз). Вертикалното
разчленяване на белия пояс и обособяване-
то на белите и имитнращнге мрамор „квадри"
са много яснн беле зи на г. нар. декорация с
врязани линии (a rtfends). конто е предста-
вена така добре в кыциге иа Делос. При тона
Олиннкла гробница не е июлнраи с .и чай
Подобно петзояово деление с членения от вер-
тикалии врязани линии се вижда и Запад-
“’^.ЬШа в Колофон (Лидия), датираиа око-
Sii 2'11 nptJH «ииисти-
Tim Лок.',|'1е»тирането на този
тип декорация още в класвческата епоха
всъцност е смеем естествено явление, тъй
каю архитектурата е дала своите прототипо-
ве за стеиописния структурен стнл и, което
е не по-малко важно, подобна .зонова" (но
без вертикалннте членения — иървообрази
на ортостатнте) схема е засвидетелствувана в
едва значително по-ранна къша в Кносос, да-
тираща от средиомннойския период (2100—1
1600 г. пр. и. е.)м. В нея последователиосг-
та на полейте е следната: черен цокъл, бял
пояс, украсен с успореднн хоризонтални чер-
веин липин, двоен фриз, чиято долиа част
имитира дървена грела, а горната — камък с
черни жилки, и разгъваща се над него ос-
........ и. вмртаи.аг,
"-У’™""
1 .„'мне на иокк'а <” осиовната стена
„ Ц«еР.,« н» гр»»......... "Р“ ' к“-
", X
S ,, «>. иокь-'Р- « «Р”«. "
" Ана.101 ична ачаорац........
..„„.и., la.ia. о
поменгенията в киши -» • _ ' ...
им в кьиы В ст и ствнге в къши Амба.
Декоративнита система в камерата ни гроб-
d от КВ Филипово в Пловдив, .Ширана
в Хя на IV в.прлг.е ”. е ио-сложна. 7я
включая черен цокъл (вне. 0.5 м), минаващл
над нею зона в помпеанско червено и реле-
фен каменей корниз на 1.73 м от пода, над
който се открнва бялото онветяване на свода.
В стюменатата статин на Фр. Вирг е на-
казано мнение, че в развитнето на структур-
ния стнл сьшествуват фазн, означени като
.шнеарна. колоритна н пластична, и че пре-
мннаването от плоскнте фазн към пластпчната
става към средата на III в.пр.н.е.4" Тезата
на Фр. Вирт е останала в сила дълго време
и дорп матерналът от Олиит, публикуван от
Робинсън". като че лн я е потвърждавал. Но
точно когато публикапнята нзлнза. Д. Ро-
бннсън разконава Къщата с многого Цветове,
датираша от периода около 432—348 г.пр.
н е., в която структурната декорация е пла-
стична. Обаче този важен е отбелязан
едннствено в бележките към публикапнята
на материала1-' и остана незабелязан от по-
нечего учени. Едва в 1969 г. се появява ста-
тнята на В. Бруно, в която решнтелно се
опровергава тезата на Фр. Вирт и се обрыца
внимание на необходи.мостта от хронологн-
ческо уточнение на етапите в развитнето на
структурния стил1;'. Междувременно в бъл-
гарската литература е възприето мнението
на Фр. Вирт" и нзползувано при дагиране-
то иа тракнйските гробницц със стенолнена
| украса .
Според В. Бруно пластпчната фаза на
структурния стил се явява още в класичес-
ката епоха. 1 ой се аргументира с редина при-
мери, като на първо място посочва ар.читек-
турните съоръжеиия с пластично нзявени ча-
сти на стеиата — прототипове на стенопис-
ната декоративна система: рустицнрания (бо-
сажирания) изодомен градеж на стария Пар-
теион (490—480 г. пр, и. е.), пропнлеите на
Мнесикъл (437—432 г. пр. и. е.). Ерехте-
L иона (421— 406 г. пр. и. е.), голоса в Епида-
20
„„<0-10 360 г. пр. н. е.) н дори паметнии
- — меЖДУ ai’'i-чния и кльХ..
, период олтара при МиЛет (п" “
.......11 е 1 " ч> " н0
пажност във връэка е ратглеждСя
!...1 ,|Ме"но "амеппшите със стеноп .
„орания в пластичен структурен стид’
'"'С Ппи..тЪТ * МН0Г,П0 “ветове и
пы о г Олинт, Западна кыца в Коло-
1 , (Лидия) (около 4,!-К) г. пр. и. е\ а “ .
, „поток-вито Фратчентп
, д;.|иращи от нърнати половина на IV
II <•.. >1 хероонъ! па Самотраяя, ч„
"1’“ о, 32В г. пр. н. еХтук мо1ат
....." примерно, гр;..........
I рпГппшата при Сииишц,
.„.ыото на III в. пр. Н. е.“; има плас-
,и,| украса. но изпълнена п камък. Ней-
високорелефни колонн и антаблеман
. 1ав.тяват доведена до крайност нмита-
,, , на архитектура. Тази украса може да се
С 1И към структурния стил само услов-
। и като нее изпълнена вщуковатехника
I, , нн.п,шката гробница, датирана пай-об-
края на IV — началото на 111 в. пр.
, . засега е единствен мят паметннк, по-
.. |( н о! средата на I II в. пр. и. е., в който
ниложен пласпичният структурен стил в
ня чист вид. Ако към (робнйцнте от Ка-
,,1, и Свещари прибавим гробницата от
Филипово в Пловдив, в чиято камера има
|ей каменей корниз5"., получаваме трупа
пн паметника, която показвз, че пластнч-
, .1 декоративна система се прилага в тра-
। ине земн още от края на IV в. пр. н, е.
i.i появата н разпростра некие го на ре-
.1 щукова декорация роля изнграват
। . ii iiirie в естетпката на архитектурата в
на V в. пр. н. е., предизвикани от от-
...... него на перспектнвата в Атина5’. Осъз-
анею на живописного пространство про-
1радииионните принцип» на полихром-
з украса5’. Втората причина за утвърж-
н. io на пластичния структурен стил е
ни:пето на жилищната архитектура (съот-
н.| иеобходимостта от нейиото украся-
, в което по Mnsnr.v.v. -V- -------г —
"H.I да се гирей влпяннето иа македон-
1 владетели и на азиатскнте сатрапи51.
с обърнем към тракийския материал,
кичим, че гробниците също са концен-
• ни около нареките средища. II Казан-
ата, и малко по-късните Мъглижкз и
' pi.иска гробница се намират в близост до
। . шлица. Гробницата при Свеща-
вързва с разцвета на гетскотодържавно
шпенпе. Слсдователио подобно на наблю-
лапнилте пронеси в Мввм^
"•nCTlWHaid щукова ,"и" h1k’4TeOT'’ия
o.IJ',“ ♦»"«»» ОТ
“ Жфп» ш Г,„Д’. " ..........'•
то «"р’Т" " «отоптир »»»„.
изгрвжда inata ru 2оГр*ли (ТОй
с,жи*'<гяьши
...................... м,“ ",п
оа , присъшото му покровителе™
на художествена.а дейцост”. вители’,°
не » пп? КаЭа"° дотук има ,а цел М помог-
не за правнлиото датиране на тракийскнге I
пенописни паметниин от класнческата и от '
елннистнмеската епоха. За тяхното датиране,
както се вижда от направения преглед, тряб-
ва внимателно да се нэполтуват и хронологи-
ческите данни, конто ни предлага структур-
ният стил. Все пак основните дагнращн опор-
НН точки оставят археологическнят инвен-
тар, архнгектурният градеж и иконографско-
стиловият анализ при наличии фнгуралнн
изображения.
Пластнчният структурен стил, приложен в
тр^кийските гробниии при Казанлък и с.
Мъглиж и особено ясно в гробниците при
с. Крън и с. Свещари, нанстина оставя впе-
чатление за х'армонична и завършена в кон-
цеПиия1а сн декоративна система, ио това все
още не означава нейния край. Пластпчната
структурна декоративна система ее изпол-
зува в течение на векове с постепенно вндоиз-
меняне, което cJe нзразява в заместване на
пластичния ефект с живописна илюзорност.
получила по-натагъшно утвърждаване след
елинистическата епоха в врхитектурния илю-
зионизъзг на помпейската (рнмската) живо-
пис- Парадоксално спрямо първнте теории
структурната (архитектонична) декорация
върви от пластичен вид към нлюзорно живо-
ип. и. .-I-.- ТОКИО раялтеток иа яииага. Но и’*™’-
нтотонгта на Р Миртои ииго аииорап.ии» ирииииои ,,а ир>к,>р.то«
спи не погъват във времето. ихните отг.та
си достигат дори до къеноантичиата епоха,
особено в Източното Средиземноморце, къде-
то структурният стил се заражда и развива.
Можем да ги открием в отделяй паметнини,
„акои or конто ге намират к трааийскиж
ок -гроби»ш1.1 на Иа-гаакра. криитата на
биишкага и с. Шиорто1Лоаки, Варкикки
окрч". като ре.тефьт отпои» е паями и >
камък, и в щукатура-
.... п Тракииг,",' .ул
робнниа при
n> гроб""114 np" Г1961. • -J9. " nl < Кале»
||(’к. 111«1’Р""лп',.ка'«ог,1.тп.| rP,,6"^ ?e ) - MAU.
First Style. — AJA, 73, 1969, p. 308.
Г и f W I r t h. Wanddekorationen ersten Stils
in Alhen. - AM, 56 1931 p. 33• *44
is v. Bruno. Op. cit., p. 30b—308.
ui о D e u b n e r. Expolitio, Incrustation und
Wandmaierci. - RM, 54. 1939, p. 14 sqq.; V, В r u-
n o. Op. cit., p. 308.
“ Д. П. Д 11 и II т p о в. За датата на стено-
пасите от тракийската гробница при Каэанлък. —
Археология, 1966, 2, с. 6; Л. Ж и в к о в а. Цит.
съч., с. 28.
16 Д. П. Д и ы и т р о и. Градоустройство и ар-
хитектура на тракийскня град Севтополнс. — Архео-
логия. I960. I, с, 3—15. Стенописное фрагментн от
елииистичесхите домове в Несебър не са публнкува-
11И. Кратки сведения вж. у: L. О g п е п о v a. Les
fouilles de Mesambria. - BCH, LXXXIV, 1960, 1,
p. 228.
“ J. C h a m о n a r d. Le Quartier du Theatre.
Paris, 1924 (^Exploration Archdologique de Delos,
VIII, 2). p. 359 sqq.
17 D. Robinson. Excavations at Olynthus.
VIII, The Hellenistic House. Baltimore—Oxford-
London, 1938, p. 295 sqq.
; l,“Я'.₽; “°
« I ch»®”1 “L.mia с датирана въз основа
” ±^КособеГ.оети. на aroini-
"%1ии вязи (Г- 11 "° деко^атпвппта система:
" U с- 26>- каКТ0 «ато се изхожд» ог тези особе-
“ Слеловатслно. K»W е |1Ласт,1Ч||||Я стнл - бел.
Hoc'rii (г.е. елемеппгте > гробнииата при Мъг-
ю в.) в лекорацията , 2g0 г.пр.н,с„ т.е.
лиж не може ла се " пмёнтнте на пластнчния стил.
^ТбстоХ” во’о'-'
/г 971. . .1 Лп cit.. Р- Зои.
( и J. С h a m О п а г d. U| -& КоЛ8рова.
” Л- Б %У)Ч Ш295Р- датировкам е по конст-
Цчт. съч., с. 293-29о Д 1.^ fj(.|10Bi) 11а „11вЩ1.
е монет, из Филип
1№лрн;ей (323-316 г прлье ).
D. Robins0 n,La%&ropo с de Moustafa
drie. 1936, p. I2OT’5L io.
» sbi ?'t 1 ё? The Decoration of the Hel-
Soulh ...1У.-ЫЛ.37,
1M54p63»7’’ n-""n
ЙЧЙТ * uSS&
l92°»J Chamonard. Fouilles de Dpos.-
be,,M D_RMoH,nsomP The’Thi;d Campaign at
OlypUlX. - Л.1Л. Л. IMS p. 229
: j: wt:-.?n-.”EiSi.sa. .киш»"-.
Тракинска могнлна гроб-
р. 300.
” м. ч
пицц. с. 51.
Цит. съч., с. 295.
40 F. Wirt h. Op. Cit., p.35-36.
41 I). Robinson. Op. cit p. 291—301.
42 D Robinson. Excavations at Olynthus.
XU, Domestic and Public Architecture. Baltimore-
Oxford—London, 1946, p. 139, 194.
“V. Bruno. Op. cit., passim.
44 Д. П. Д и м и г p о в. За датата на стено-
писите, с. 6. Публикацията на В. Бруно е по-късна.
46 М. Чичикова. Цит. съч., с. 53; I. Ra-
il о в а. Л. Г е т о в. Цит. съч.. с. 27.
40 V. Bruno. Op. cit., р. 307—310.
47 Ibidem, р. 312.
22
С. 24-
1 Р°б""Ц«т« от СвещарВ|
Циг. съч.,1'1 ПЬЛ”с' 47; Д- П.
,, , к...... ' ''етпърг |1л |Н * W» гробив-
60 ie годкии. "Р-И-е.. повече
и» Л. Гх>т у иа ров я, в. к „
l||i; J.., , с. 285. Коврова.
К. М а г I । о. Stir 1'or io inc Но. «/
.... .Kuwait, Л,**»
meni gcec. Hommage i Charles Delyoye. Brunelles.
1082. p. 261.
“ Ibidem, n. 261.
“ Ibidem, p. 262.
м Д. П. Да м и т p о в. ГрадоустроЙство я
архитектура, с. 3—15.
“ь R. М а г t i n, Op. cit.. passim.
и J. V al ev a. Sur curlalnes particularity des
hypogees paldochrdtlens des terres thraccs etleurs ana-
logues en Aale Mineure. — Anatolica, Vll, 1979—1980,
p. 123.
Le style structural dans Ь *
t braces de l epoqUe c)a5siq
tombeaux
(Resume)
I. auteur indlque les monuments des terres Ihraccs
(|lll .„uhrment I opinion contemporaine au su;'2
bronologie du developpemenl du style structwal
,, .mt esdusivement des equipements luneraires “i,.<
•ructions sur terre etant completement detruitw
I tombe.iu pres du village Kalojanovo (deuxieme
,..,rl du IVе'..a»,n.ere) etlc tombeau dans |e quartier
,.ч .ло a Plovdiv (323-316 av.n.ere) temoignent
,|ue les premieres etapes du style structural etaient
' dl'!' , 11 ' 'braces avant lepoque
H.-nistique. Les systemes decoratils des tombes
। quartier Phllipovo a Plovdiv, prds de Karan
l<- tombeau nouvellement decouvert a SveUari
..nt des elements plastiques. refutent la these de
Fr. Wirth <]ui a fait longtemps autorite dans la scien-
ce, scion laquelle dans le style structural la phase
plastique remplace les phases de coloris et llneaire
au milieu du III' s. av.n.ere. Bien des monuments
d'Olynthe, d'Asic Mineure et d’Athenes, ainsi que
ceux indiquds des terres thraces montrent que le style
•structural qui s’est forme au temps dassique etait
connu preciscment comme systdme decoratif aux ele-
ments plastiques et est represents dans des monuments
de 1'epoque dassique et de la haute epoque helldnis-
tique. Ceci signilie que le milieu du 111' s. ay.n.ere
ne peut pas etre considers comme point d'appui chro-
nologique et dtre utilise pour la delation de monu-
ments comme il у etait procede jusqu'a present.
23
Материали
ii сообщения
Д||Д ВЛЛКЛИСКЛ
„мог»«е.«« р.'-»Р“’ » ”о '
<Гда!Ж
SSX““'«i-“ |М>"
ИИ».|К«<> -"Р'*"" !“KmoS-
„.. ||Яучниспоровевмипало'го1,111 инипа moi и
,аХ Хеша с новооткрыта .ракий-
X гробшшз ста мбележнтелната скулптур-
на украса от карнатндн и други мотивн .
Замами от с. Смшари в района на вод-
патл централа в зем.тищего на с Мальв Поро-
ки блнзо до Исперих се намнрат раэвалините
нл голямо антично укрепено селище, чиито
каменки стени се очертават ясно в релефа
на земната повърхност*. При изкопнн работа
по поддържането на помпеиата станция и
разшнряването на водоироводната мрежа в
югозападната част на селящего са намерени
амфорнн дръжки с печати, конто се пазят в
Градския исторически музей, Исперих.
Засега тази сбирка се състои от четирина-
десет екземпляра. Девет от печатите са та-
соскн (обр. 1—9), четирн произлизат от Си-
нопе (обр. 10—13). Скромна по численост, тя
н като факт, и по съдържанието сн има опре-
делена научна стойност. Това са първите на-
ходки от амфорни печати в този богат с ан-
тични археологически паметници район на
Лудогорието. Те допълват досегашиите све-
дения за разпрострапението на амфорпнте
печати във вътрешиостта на Североизточна
България както шо се отпася до тасоскнте —
едки от най-разпространеннте в страната, та-
ка и откосно сннопскнте, конто са рядкост в
хинтерланда jib западночериоморските елнн-
К1Тасоскнте печати от сбпрката принадле-
жат към типа, характерен за къення период
Г амфоропечвтането на този иентьр, който
настъйва в навечерието на елинистическата
епоха. налага се през ранняяi И период и е
u употреби до края и (трупа 56 по Ю Вино-
градов)1'. Промяната в типа става, както е из-
вестно, след 3-10 г. пр. II. е. Обяснёппето нн
това явление се търси в реорганизацията на
производство, търговня и износ поради на-
егьпи.тите про.менн в политического и иконо-
мическото положение на Тасос след завла-
дяването му or Филип II Македонски*. На-
последък е направен опит тасоскнте печати
от къення тип да бъдат разграничена в дне
големи групп от една палеографска особе-
ност - появата в шрифта през 300'290 г. пр.
н. е. на лунарна С, конто става присъща за
първата половина на III в. пр. и. e.s Само
един от намерените при Исперих печати
(обр. 8) спада именно към тази по-късна тру-
па. Останалнте, конто могат да ее четат
(обр. 1—7), спадат към по-ранните групп на
къення тип според разработената и предлага-
ната в последно време по-детайлна хроноло-
гия на тасоскнте печати". Следователи© та-
соските печати от (М.) Сборяново, доколкото
състоянието, в което са запазени, дава въз-
можност за наблюдения, датнрат от времето
след 340 г. пр. н. е. до около средата на
111 в. пр. н, е. Те са съвременнн иа тасос-
кнте печати от Севтополис; по-ранните — на
откритите в насините на иадгробните могили
от некрополи на града, а по-късните — на
тези от чертите на укрепения град и самите
24
• Л Тасоски амфорен печат с инета Дсйно-
секч шп трикийско селище в м. Сборяново
<. /чм Fig. 1. Timbre amphorique thasien
wm Deinopas a la main de la till' thrace an
•biiriumiuo pri's d'Isperih
• Тасоски амфорен печат с името Дейнопас
। от трикийско селище в Сборяново край
" > big. 2. Timbre amphorique thasien avec le
'nipas au vase de la cile I hr ace au lieu-dit Sbor-
d'Isperih
• •!. Тасоски амфорен печат с името Дейно-
от трикийско селище в .м. Сборяново
трих. Fig. 3. Timbre amphorique thasien
•”"i Deinopas a Vancre de lu cili thrace au lieu-
о pris d'Isperih
• ' / I. Тасоски амфорен печат с името Критис-
чръх на копие от трикийско селище в
''"'/о край Исперих. Fig. 4 Timbre ampho-
'•'па avec le nom Kratistonaks a lu pointe de
fi' la cite thrace au lieu-dit Sborjanovo pres d'is-
* ' 7' i. Тасоски амфорен печат с името Kpumuac
от тракийско селище в м Сборяново
черих. Fig. 5. Timbre amphorique thasien
' I. 1985
avec le nom Kritias ala tortue de la cite thrace au lieu-
dit Sborjanovo pris d'Isperih
• Обр. 6. Тасоски имфорен печат с името Критии:
с костенурка от трикийско селище л к. Сборяносп
край Исперих. Fig. 6. Timbre amphorique thasien
avec le nom Kritias a la tortue de la cite Ihrace uu lieu-
dir Sborjanovo pris d'Isperih
• Обр. 7. П.чва половина на тасоски амфорен пе-
чат с името Критиас с амфора от тракийско сели-
ще в м. Сборяново край Исперих. Fig 7. Mottle
gauche d un timbre amphoriqur thasien avec le nom Kri-
tias a I'amphore de la cile thrace au lieu-dit Sborja-
novo pris d'Isperih
• 06p. 8. Тасоски амфорен печат с името Хайреас
с кратер от тракийско селишг в м. Сборяново край
Исперих. Fig. 8. Timbre amphorique thasien avec le
nom Chereas au crattre de la cite thrace au lieu-dit
Sborjanovo pres d'Isperih
• Обр. 9. Горна .«Ява част от тасоски амфорен
печат (с името Хайреас с кратер?) от трикийско
селище в и. Сборяново край Исперих. Fie. 9. Parhe
eauche supirieure d'un timbre amphorique lhatien (avec
le num Chireos au crattre?} de lu citt Ihrace au lieu-
dit Sborjanovo pris d'Isperih
25
погребения" Трвкийското селше край •'««-
«.мм пении» и рсирадм ..< Ло1’*'"’*о *
съшествувяло по времето както на ранното
гракийско селище, предшестну пало Севтопо-
лпс, така и па иарската столица.
Амфорннте печати от Синопе в сОирката
cnaflai към типа на астниомпше печати — в
падписа е опомеиато имею на астииома заед-
но с името на собствеиика на керамичната
работилиииа (фабриканта)". Епиграфската
(формула, ) погребена при тях, е от двата иай-
раап|>псгрялени варианта: три са от първия
вариант — падппсът знночва с означаване на
магистрату рата, предхождаша името на ас-
птома (обр. 11 -13); един (обр. 10) е от вто-
рив вариант - отнвчението за магистрату-
рата раздели лаете собствен»! имена на астп-
нома и на фабриканта”. Длъжиостта астнном
в Синопе е имела по-спецнално значение, кое-
то е ззсвидетелств) ваио от епиграфскн нзточ-
ници. Астииомите били длъжиостии лица, ко-
нто улражнявали надзор върху износа вклю-
чително и върху свьрзаното с нею керамич-
ио произвол !во“. Въпреки че гаш длъж-
нгк т не ее отнаспла до държавння епоннм в
Синопе, лината, конто я заемали, били сме-
иявани всяка година. Службата имела основ-
ио значение за икопомиката на града, оттам
и за благоденствнего му. Въз основа на уста-
новената хронология на синопскнте астино-
ми и трите печата, при конто астииомното
име се чете, се числят към носледната от три-
те ранни хронологически групп — III. Това
Ще рече, че датират от периода от втората до
четвъртата четвърт на III в. пр. и. е. (270—
Г I. пр. и. е. по класнфикацията на Б
Г Ьр-"»и»!П'‘ СЪ >а
«яопгкитг „т ,.0,1рка„ ,л
че <амо „р„ "
""е„:ТС""1»' ”Х“
мм елна о, основните пожег-
ни групп, където се проявява снлното влия-
ние на Тасос (111 трупа — с изображения на
животин)1’. Печагьт носи името на астииома
Mixpio;, името на фабриканта не е запазено.
Б. Граков изтъква, че епиграфската форму-
ла с имею на този астнном е винаги по 11
вариант”.
При печата от м. Сборяново тя е в 1
вариант. Освен това обичайната емблема,
която съпровожла гова име, е фигура на кон.
В пашня случай емблемата е фигура на куче
в профил в ход надясно. Представената по-
рода ловджийски «учета е срещана место в
нзобразителното изкуство на елиннстнчес-
ката епоха".
Синопскнте печати допълват тасоскнте в
1|(И яванек. на нъ-фоуа « хронология .а на
„ак Некого селище. Ге . видегелствуваг, че
нродктжанл г. сЫВестеува и ла развива
икономнческите си връзкн и пре« втората по-
ЛОПТасоХ»те печати, открити тук, спадат към
най яктнвння период на тососкня внос в I ра-
йя - края на IV и първата половина на III
в' пр и с " Пре< втората половина на ве-
ка той намалява. а крайната граница на та-
соското амфоронечатяне, както е прнето, е
200 । пр. и. е.20 По гова време Родос отце
не е наложил своя внос по западния бриг на
Черно море и в Североизточна Тракия-1. Об-
i гоя ie.n iвата благоприя гствуват разпростра-
иеннего на сииопския внос--. Синопскнте пе-
чати от исперихската ебнрка попадат в пе-
риод. когато той бележи по тракнйския бряг
на Понта възходяща линия, водеща посте-
пенно до началото на стремителен възход, с
връхна точка в следвашия период — IV хро-
нологическа групп” (края на Ill — начало-
го на II в. пр и. е. по Б. Граков—И. Бра-
шинекн)*1.
Синопскнте астиномни печати от м. Сбо-
ряново сочат огце един, неизвестен досега
пункт в разпространенисто на амфорнте на
този център в тракийскнте предел»24. С та-
зи находка за пръв път Ill хронологическа
трупа е засвидетелствувана във вътрешност-
та на Тракия2’ така, както изобщо синоп-
скнте печати са засвидетелствуванн за пръв
път в Южна България, застъпенн в Севто-
полне с 1, И и IV хронологическа групп27.
Интересен е фактът, че синопскнте печати от
III трупа са представенн в търговски център
като Одесос. конто при това е обект на из-
।радена традиция в събирателската и проуч-
вателска дейност, само с 4 екземпляра. С 3
(евентуално 4) екземпляра той е представен
и тук, където още не са извършвани целена-
сочени проучвания, на неизеледван чрез ар-
хеологически разкопки терен.
Възниква и въпросът за разпределнтел-
ния център, откъдето са били отправяни но-
стъпилите в тракийското селище и м. Сборя-
ново стоки, внасянн в амфори. Що се отпася
дотасоския внос, няма съмнение, че главният
център за тракийскнте земи в Североизточна
България е бил Одессе2". В подкрепа на това
твърдение е и фактът, че печати от трите гру-
пп, намеренн в м. Сборяново. са познати от
Одесос (Сборяново: № 1—3 (I трупа), по-
спецнално № 3=М. Лазаров, 1974; № 24;-’
Ав 4 (П трупа) = М. Мирчев, № 24;* № 5—7
26
i,-
0 ,)$р. II). Синопски амфорен печат
„„ Гюрюс от тракийско селище в мГсборя-
, Исперих Fig. 10. Timbre amphorique de
I , . le nom de I astynome Borusdela citi thrace
‘ - ,S borja novo pris d' Isperih
e ; а. Синопски амфорен печат с името на
. . Микриа от тракийско селище в .и. Сборя-
, Исперих. Fig. 11. Timbre amphorique de
nom de Гastynome Micria de la cite thrace
a.1 * Sborjanovo pris d'Isperih
О IF Синопски амфорен печат с името на
Мнесиклес от тракийско селище в м. Сбо-
• Ч"‘« Исперих. Fig. 12. Timbre amphorique de
le nom de i'astynome Mnesiclis de hi cite.
| lieu-dit Sborjanovo pris d'Isperih.
о 13. Дясна част от синопски астиномен
। 1 -л: тракийско селище в .и. Сборяново край
"/'л Fig. 13. Partie droited'un timbre d'asiynome
| , d,- la cite thrace au tieudit Sborjanovo pres
I ;iip,rih
I ' " 11. Анепиграфен амфорен печат от тра-
| . е.шще в м. Сборяново край Исперих. Fig. 14.
amphorique anipigraphique de la cile thrace
ai Sborjanovo pris d'Isperih
I j ipuia), по-специалнб № 7=M. Мярчев,
I
'ИНОПСКИЯ внос в областта между Д\-
' ?но море » Балкана като основни тър-
। < очертават западночерноморските
колонии Калатис и Истрия. където
1 uieiiJuoTO состояние на изследваннята
от всички астиномнн печати от
' жието и вътрешността на района".
1 " началния период (1 трупа) е по-ак-
| Истрия. Постепенно Калатис взема
‘1.0 (II, III трупа), за да надделее
rn\n^Mera ”a ’V rpy,,a' "Рез периода на V
rpjiia се изравнива с Истрия, а прет пистет-
мъх«Рй°Д <VI ГР‘"а) отново Ис’Ри" взема
връ.\ . Въпреки това изглежда, че и за си-
иопския внос на тернторията на Смеренной-
на Ьългария главният пазар е бил също
идесос. където според досегашннте данни са
намерена най-големият брой астиномнн пе-
чати у нас Те са представенн с най-голям про-
цент от VI трупа, следвана от IV, V и чак
то1ава от III трупа33. Актнвизнрането на си-
иопския внос през времето на трите по-къс-
ни хронологически групп е характерно яв-
ление изобщо за северната половина на За-
падного Черноморце".
Намерените досега в селишего тасоски и
синопски печати очертават периода, обхва-
тят третата четвърт на IV в. пр. н. е. — нача-
лото на последната четвърт на 111 в.пр.н.е., като
време на оживени въишнотьрговски връзки.
Напълно възможноелипсата всеоше на печати
от Родос, чийто внос завладява пазарите на
Тракия през II в. пр. н. е.3‘. въпреки че
прониква много по-рано, като се застъпва
с тасоския внос през ранната и напредналата
елиннстическа епоха3", да е случайна. Дали
ше се окаже случайност и лнпсата между те-
зи първи находки на амфорни печати от то-
ва място на синопски печати от най-ранните
хронологически групп (I и II) и от послед-
пите три (IV, V, VI)? Докато ранни синопски
и ранни родоски амфорни печати не бнхме
могли да очакваме от гледна точка на напра-
отнята i;i pailoiia статистика™, отговора па
т,проса <а вноса в инк/юрн от тези иеитроне
про 11 п. пр. и. е. ше получим с археоло-
rteiei кто ризкопки из тпзн обект.
Керамнчпите мятврналн, открнтн при об-
хожлшгето на раНона при подпита централа
и м. Сборяпоип, където се Памира тракипско-
то укрепенч селище, датнратот края на брон-
зопата снохи ло края на ангнчността. Те спи
летелсшх на г за Продължнтелеп живот на то-
ва мисто. Амфорннте печати от подножного
M..IM.1. НЪДеТО МОЖе Да ее преднола! а. че
се е нзднгал or подножиею на хълма, където
може ла се предполпга, че се е нзднгал акро-
полът на античного селище, разкрнват пове-
че от едко столетие нсторическо развитие.
HouooikpiiiHiv и < ърневннаи на Лудлгорне-
то паметниии на керамнчната спнграфика
свндеплствуват ча нкономнческите връзкн ।
межд) местните племена и гръикнте центре (
н навечеристо на елпннстическата епоха и i
проз ранпия и и иипреднал период. ,
Каталог
Тасоски печати
I. Трети четвърт на IV в. пр.
н. е. Печати с имею Aeivwna; (обр. I— 3)'".
Тоэи ТИП СЪС СЫЦИЯ шрифт, В СЫЦИЯ СТИЛ,
с различии емблеми е широко разпространен
на о. Тасос и по тьржищата, където стеките
му са намирали пласмент. Известен е по Се-
верного и по Западною Черноморце. От ан-
тичната крепост в м. Сборяново пронзлнзат
3 екз
Срв Воп 560-588”; Мирчев 14,15"1; Лаза-
ров, 1974 , 24".
I. Горният ляв и долинят десен ъгъл, как-
то и цялата горна дълга страна повреденн
(обр. I). Гориият ред на надписа, съдържащ
личною име, силно изтрнт, но напълно н си-
। урно възстаноннм. Крайната буква на име-
то, преиесена под горния ред до дясната
къса страна на полете горе, е разположепа
отвесно. Печатът е поставен върху дръжката
под лек наклон. Емблемата — ръка, протег-
ната надясно.
— Воп 573. Същня тип печат с емблема —
ръка, протегната иаляво, срв. Воп 574.
Aeivdina?
ръка-*
Oaatov
2. Горната част на печага с горния ред
|Са (името на лннето) метрита (обр.
Hi' г«б емага ваза с високи дръжки с
">л\ти усгнето иаляво. Печатът поставец
под наклон.
= Воп 586.
Acivwna?
ва ш с две дръжки
0ao(<ov
3 Снлио иприт печат (обр. 3), завезена
само емблемата - котва. иаляво с долната
част. Выстаиовеи по Лазаров. 1974, 24. ипв.
№ ]| 3565.
Срв. Bon 5G1.
Asivtona?
«-котва
0aaiwv
Kpanarfflva^4’. Тозн тин със
Печат с името
същня шрифт, в сыция стил, с различии ем-
блеми е познат от о. Тасос и Западного Чер-
номорце. От античната крепост в м. Сборя-
ново произлиза 1 екз.
Срв.: Вон 1014—1017, 1019—1029; 102—
103J1; В 12“
4. Лявата страна отчупена (обр. 4). Ет-
никонът на горния ред изтрнт. Fla долния
ред ясно се чете личного име, предадено в
съкратена форма, лнпсва първата буква. Ем-
блемата връх на копие, сочещо иаляво.
Находката дана възможност да коригираме
неправилно разчетения у Мирчев идентичен
печат от Варна.
Воп 1022; Мирчев 24, с корекцията:
вместо о го (А. Б.).
©riairov
<—връх на копие
Крнткттйуа^
III. Около 3 00 г. пр. и. е. Печа-
ти с името Kpiriag (обр. 5—7)46. Тозн тип,
често срещан на самия остров, е разпростра-
нен и по Западного Черноморце. В м. Сборя-
ново са намерени 3 екз. — два напълно ед-
наквн с емблема костенурка, един с амфора.
Срв.: Воп 1057—1072; В13, Т 7120, 7134;
106-108; Мирчев 25.
5. Отлично състояние (обр. 5). На гор-
ния ред етникоиът, на долния личного име.
В средата на полета емблема костенурка в
ход надясно.
Oaolwv
костенурка-*
Kpixiai;
6. Идентичен (обр. 6). Дясната страна
отчупена. одраскан и левия долей край и
леко изтрш. Надписът се чете. Изображени-
ето ясно.
©aaicov
костенурка-»
Kpirlai;
- ( 1.ЩИЯТ тип. Дясната половина отчс-
• 6р. 7). Надписътсилноповреден.лич-
п1" м,-не се чете. Емблема ясна
>£Гй1
ан.отпм. СъщГ,,,
Мирчев 25.
©tzoiwv
«-амфора
Kpiriaq
, и е. Печати с името Xaipfcaq4".
\ |5 цадписа уиотребена лунарна
1 ,s В надписа уиотребена лунарна С (обр
И1 „1.1Ы лапидарен. Емблема кратер, на-
, u тето. 1ози тип печати със същото
ц. и , 14ИПЯ шрифт, но с най-раэлични емб-
, , „жриваии както на о. Тасос, така
нюто Черноморце.
(„в.: Воп 1688—Л696, по-спеииално 1689
И?., К54.
0AC1QN
«—кратер
ХА1РЕАС t
9 (апазеиа само част — горният лав ъгъл
,i-,|i. 9), поради което невъзстановим. По
. р.пмери и дълбочина на релефа и най-
in формата и големицата на началната
!• i.iiii на етникона (изписана като малко
.,'ръгче V точка в средата)'напълно наподобя-
,, к,, IO горния — вероятно еднакъв с него.
Oaoicov
неясна емблема
Спнопски печати
I" Дясната трета отчупена (обр. 10), но
.11шн1,| лесно възстановнм; епнграфската
;л по пай-често срещания вариант. Мио-
pH п.-но астиномно име Вори;, смятано за
• I и |чно пафлагонско47, сб отпася към 111
"‘""им ическа трупа (270—220 г. пр. н. е.
1 [•л1-.|»и -Браш и иски)18. То се явява ви-
“it в род над., характерната съпровождаща
। ‘I" |ема о Хелий в профил надясно — изо-
г| "не, заимствувано от родоските моне-
Името на фабриканта е ’ApreplStopog,
> употребява в род. лад. и се числи
1 и "нага на производителите, свързани с
; 'роволотическа трупа"". Печати с име-
- |о<и астином, но с други фабрикантски
। иамерени досега в района на север-
Ли«р„«. my, eMS*2”'
Boptioq • « - 4.
Чатиуброи незапазена
11 п я^твщбйрои емблема
"нрита‘ (обГиУЁпнгГ^1'3' "качает
“‘о П6 един?! н'й ч. ' Г kKil1a ^рмУЛа
- 1. Чете се срещаните варианта
мата ла ро,. П1П , «бнкновено във фор-
«к Форши mL. «» »
ни г И<КХ1И„ . р*®’ or6-«“MHd, ADXOOK.,,0
чаваи,а ,, c „,нш„а18 e е®|ообР»7на. отли-
профил вадяво на к„н а
В случая ' "I’HH-H на заднн,е врача.
вз«м„ Ра“'н,",° “ нт.нчаиа с
а к™. » Т™’ “ "Р'«с’Н»л«ва фигура
на куче » проф„л „ хад „,„ж
Aotuvopou
Mixpla куче в ход-»
(< 1о!а,"пГОр1и1Я1 ред на чадииса повредеи
(оор. 12). Долннят десен край изтрит — не
личи емблемата. Епнграфската формула по 1
вариант. Името на астинома MvqaixXi)^. пре-
дадено в род. над., също се отпася към 111
хронологическа трупа. Тук е съпроводено от
имею на фабриканта ‘'AtraXog също в род.
над. Печатите с името на тозн астином заедно
с името на сыция фабрикант или с други
фабрикантски имена са широко разпростра-
нени по Северного Черноморце53 и се срешат
по Западного Черноморие.
Срв.: Лазаров, 1978, 11 (Каталог Б З)51.
’AoTvvdpou
Mvrptxiiov неясна
'АттйХоо емблема
13. Силно повреден (обр. 13). Формулата
по 1 вариант. Частично запазено окончани-
ето на означението за магистратурата. Име-
ната на астинома и фабриканта невъзстано-
вими.
’Aawv6pou
Неопределим печат
1,4. Анепнграфен (обр. 14), диам. 0,01 м—
вдлъбиата окръжност и вписан в нея силно
нзпъкнал кръг.
= Балканска, 1984, № 93.
29
Втора ГОДИН» -Гетк
Ut. r*’, 4. ‘ 3 * гв ш К о p " и л.
‘.^vmP-- - '*Л»; "rUnHuaraotCBemapH-
н'^ЦиГ. c- 11 СЛ‘‘
”ы табл. П. ]0B Керамические клен-
* Ю. Г. « ^"1РНУ^э’матикР. И апиграфика.
• •ЯТняИ.
*’ 1 Па/ там с Я o..||etluns *ur 1е» «J^bres
• М* Dr bi dour- i. 5. IP79. P
.mpboriqoe* tlwdrm. - '« ₽l Анф<1|,н и ум-
K" , , K..b„ "fl*
riuues Ihasiens - »• »“l ., 30n 311.
^^^^’^%K/ДprUrpeч«1K1^м..
it Пак там. с. 37 и сл.
Экономические
— В: Античный
......„ ч63 133; Д. Б. Шелов, герамп-
Х.Ь». ; 11и д°
|Я“.-.‘Л. и...
•’ Пак там. с. 133. с. 95.
« Пак там, с, 96.
I’ М. L а т а г о v. Op. сП.; А. Б а л к а и с
к а Цнт. съч., с. 145.
“ Пак там и цнт. лит.
•rintoiicKHre армии на Ро.
нП"л'- . ров. Синопе и запалнопомтнй-
-кия п«мр.
а» Пак там.
табл. 3.
а. Цнт. c
123-.»‘м. I. a / »r о v.
coc - nHMB.qX.₽l974.
“»M. Мирче»- I
кии nasap. табл. 4. c. -i
« Пак там.
а» Пак там.
, Амфорните печати от Оде-
Амфорни печати от Варнеи-
в. Синопе н западнопонтий-
Търговските връзки на Po-
ne а н с к a. Цнт. съч.
Синопе и западнопоитии-
дос. с. 1 и еА-
" 5? л'а“з:а ров. Синопе и западнопонтим-
1 * п* Ттпговските връзкн на Родос.
свив пааар: Търговсмиге
V *• мен^п А В on- Les timbres ampho-
d. TW- И"'» ,V- P"“'1,S7'
.. «™ or O«d-
i. n i d o u r Op. cit., p. 311.
«М. Debidour. Op. cit.. p. 311-
« Ibidem, p. 312. .,.
«’ M. Г P а к о в. Цит. съч.. с. 26. 131.
«11. Б. Б р а ш и н с к и в. Цит. съч., с. 133.
Д Б. Шелов. Цнт. съч., с. 135.
•• М. Г р а к о в. Цит. съч., с. 131, 132,
*• Пак гам. с. 134. к ч м0 9
41 М. Л а з а р о в. Цит. съч.. каталог Б 3 X. 2.
»’М. Граков. Цит. съч., с. 133.
43 Пак там, с. 133, 134.
44 М. Лазаров. Цит. съч.
Timbres amphoriques de la
Sborjanovo pres d’lsperih
cite fortifiee thrace au lieu-dit
(R i
Sent publies 14 timbres amphoriques trouv&
lortuitement sur le territoire de la cite fortifiee an-
tique, situee dans la region de la centrale hydro-elec-
trique au lleu-dit Sborjanovo pres d’lsperih, departe-
ment de Rargrad.
La collection se compose de 9 timbres de Thasos
(tic. I -9). de 4 timbres de Sinope (fig. 13) et
d'un timbre (fig. 14) d'origine inconnue. Les timbres
(hastens appartiennent au type recent et se rapporteur
au temps apres la premiere decennle de la seconde
moitie du IV» s. av.n.ere jusque vers le milieu du
ill» s. av.n.ere. Les timbres de Sinope sont du type
30
SSSSSgi ^®£‘5=S-3®te
.....-—-a« ijg=&l=§S«
Софийски окръг P Сливница,
ДИ ЛЯНА БОТЕВА
При спасителните разкопки иа све-
1М1|Щето иа Аск.1ел„,-,
<ра» Сливница, прОВеде„„ „р„
1982—1983 г., са намерен и 286
фрагменти от релефни и скулптур.
пи паметннци1, по никои от конто
, ic.'iii ог обгаряне. Единственл,. ц.„ц. ,.
м а на оброчна плочка от това свети-
,н : < щбликуваната от Ив. Белков пре г
"'>> ( - «последствие бяха възстановени и
о други иаметника, но порадн усн-
: ; ; имаиярска дейност много от фрагмен-
’агубени, у нищоженн или раз-
1 in околностите, което на практика
Min невъзможно пълното нм реставриране.
Плмерените паметннци се делят в завнсн-
। "I и юбразените на тях божества на две
пр..стойки групп:
I) < изображение на Тракийския бог-кон-
Н'Ор. I 14),
i изображение на здравеносните боже-
V клепий, Хигия.Телесфор (обр. 15—18).
Прави впечатление значителното преобла-
на паметницитеотпървата трупа. Ана-
11 с положението в светилището при
l ii калово в Перник3 за разлика от това
! । нора Глава Панега, Ловешкн окръг.
п.ючките с изображение на Асклепий
I ""е (дравевосни божества са значител-
|! 1 иешлцщето край Сливница намерените
1 1 н н ц и на X е р о с а сы и без
11 кие5 са два вида — оброчнп клочки и
в1|анаЙ^г,°б|’0ЧН"И ПЛ,’ЧКИ ,,Mai ^Paneuo-
гопнио^-3'пеК0 стеснени " засводенн в
™Рния кран. При повечето от тях рамката е
иЛеЛеНа ЯСНо от <1К1на' но има няколко слу-
чая, при конто фонът е конкавен, т е. премн-
нава почти направо в етраничния кант на
рамката. Този фон е съчетан с висок релеф
(някон детанли дори са ажурни), коею ин
дава основание да отнесем тези паметннци
към групата „Баткун—Глава Панега" и ней-
ното по-нататъшно развитие, датиранн от М.
Оперман към втората половина на II и нача-
лото на III в.'1
Обратната страна на плочките е грубо об-
работана и по нея личат ясно следи от длето.
Изключение правят само пет фрагмента, чнн-
то обратив страна са съвсем гладки7.
В иконографско отношение са застъпени и
трите типа, обособени от Г. Кацаров* — тип
А (обр. 1), тип В (обр. 2—6), тип С (обр. 7, 8).
Във всички паметннци конникът е предста-
вен яздещ надясно. Главата му е предадена
по два начина — във фас или в три четвърти
профил. Богъте облечен в хитон, достигай! до
бедрото (обр. 2. 3) или до коляното (обр. 7,
8), ирепасан в крыта с колан (обр. 6); раз-
вяващата се хламида в няколко случая е за-
копчана на дясного рамо с кръгла фибула и
завършва в долння кран с нискюл (обр. 4).
Обувкнте са високи до средата на прасиите
пли само до глезените. На два иаметника
(обр. 9) се забелязва някакво украшение,
втъкнато в косата до дясного слепоочие.
31
9 Обр. I. Оброчка плочка ни Тракийския конник,
шип А. от свети.шщеяю на Асклепий Лименос край
Слинкина. Fig. /. Plaque votive du Cavalier thrace, type
Я, du wutuairc d'Ascleplos Limenos pres de Slivnica
• Обр. 2. Оброчна планка на Тракийския конник,
тип В. от свети,иицгто на Асклепий Л имение край
Сливница. Fig 2. Plaque votive du Cavuher thrace.
KB, du sancluaire d'Asdtpios Limenos pris de
nica
• Обр. J. Фраементирина оброчна плочка на Тра-
кийския конник, тип В, от светилището на Аскле-
пий Лименос край Сливница. Fig. 3. Plaque votive
Iragmenlie du Cavalier thrace, type B, du sancluaire
d Aielepiot Limenos pres de Slivnica
• Обр. 4. Част от оброчна плочка на Тракийския
конник тип В. от счстииацето на Асклепий Лиме-
н< с край Сливница. Flg.4. Parlie «Типе plaque votive du
Кт пп,п 'аиТ^е В- ^‘“Oire d'Asclepios
Limenos pres de Slivnica
• '7' э. Полна част от оброчна плочка на Тра-
..ч конник от светилището на Асклепий Лиме-
•и Сливница. Fig.5.Partie inferieure d'uneplaque
Cavalier thrace du sancluaire d'Asdtpios
' pres de Slivnica
• Обр. 6 Част от статистка на Тракийския кон-
' "<ип В, от светилището на Асклепий Лименос
Сливница. Fig. 6. Partie d'une statuette du Cava-
:r,‘cc type B. du sancluaire d'Asdtpios Limenos
• ' Slivnica
* ' Фрогментирана статуетка на Тракий-
конник, тип С, от светилището на Асклепий
край Сливница. Fig. 7. Statuette fragmen-
” ( aualser thrace, type C. du sanctuaire d'Ascle-
. pres de Slivnica.
x. Фрогментирана статуетка на Тракий-
конник, тип С, от светилището на Асклепий
‘ ... *Р«й Сливница. Fig. 8. Statuette frogmen-
• Cavalier thrace, type C, du sanctuaire d'Ascii-
1 ‘"ienos pres de Slivnica
<.. 4. 1985
Често конники e въоръжен с щит (обр,
7), конто от началото на Ш в. получава ши-
роко распространение в иконографнята9. Ня-
къде по шита личат следи от цветна украса.
Характерен в това отношение е фрагменты
от статуетка, при конто върху лицевата стра-
на на щита е нарисувана жълта начупена
линия, а обратната е била бояднеана в чер-
вено. На три паметника конникът има шлем—
елемент, конто по принцип се среша много
рядко (обр. 4, 9)10.
Копят е изобразен в спокоен ход (обр. 1)
или галоппращ, понякога стъпил с предния
крак върху олтар (обр. 3, 5). Главата с мал-
ки изключення е изработена с голямо умение
и прецизност. Най-често перчемът на коня е
9
• 06р. 9. Фрагмент от статустка на Тракийския
конник от соетилището на Асклепий Лименос край
Сливница. Fig. 9. Fragment d'unr statuette du Cavalier
thrace du sancluaire dAsclepios Li me nos prts de Slio-
• 06р. /0. Част от фриза на оброчна плочка на
Тракийския конник от светилището на Асклепий
Лименос край Сливница. Fig. 10. Partie de la/rise d une
plague volive du Cavalier Ihrace du sancluaire d'Ascii-
pios Limenos pres de Sllvnica
• Обр II. Част от фриза на оброчна плочка на
Тракийския конник от светилището на Асклепий
Лименос край Сливница. Fig. 11. Purtie de la frlse d'unr
plaque votive du Cavalier thrace du sancluaire d'Ascii-
pios Limenos pres de Sllvnica
• ,г- Част от базата на статуетка на Тра-
кийския конник от светилището на Асклепий Лиме-
ное край Сливница. Fig. 12. Partie de lu bus.- d'unr
Uatuette du Cavalier thrace du sancluaire d'Asci,pios
Limenos pres de Sllvnica ₽
кръгъл, което ориентира датировката на тези
наметннии към първата половина на III в."
При два случая в основата на опашката на
коня има пръстеновидно украшение (обр. 4).
Тип А е представен с три плочки и една
статуетка, като едната от плочките (обр. 1)
отлично илюстрира иконографската схема:
дясната ръка на Хероса е протегната на-
прел и държи фиала. Конят е предаден в
едри закръглени форма, а гривата — леко
разчленена. В пропорииите. липните, трети-
рането на коня и конника паметникът има
точна паралели в релефи от Чнрпанско, Бат-
кун и с. Бяла Черква, Великотърновски ок-
ры1’. Тозн релеф спада към г. нар. трако-
долномизийска трупа, датнрана от М. Опер-
ман в последната четвърт на 11 и началото на
III в13.
От тип А интерес представлява и фраг-
мента от статуетка, където на врата на коня
личи релефно изображение, което е трудно
34
вВёеяа
”“-г'«^-!=«^йг=-
нещо се с рещ ".''.и^Щ^*"" *' чс поЛЛао
един само паметник публн38®"""' "р"
Канаров, 01 с. Дозен" ’ 2>бл|,кУ“а" ™ Г.
Вероятно поради иевъ-ш<п^.а<’К0ВСКн ОКРЪГ-
определено cu^h^dh^ Л?"’ ’° Да <*»
нал без комеитар >Р вторът го е отмм-
«тПеР'»ред";“Ди"в’е ТХ.В’ " Х'Р"-
га“““р*“" -X»™
а ' ващ сс»”'₽ «р 5).
» глпгаи, сичащ «адксно. сахас а„ аа в„'
ч ОТ куче („6р. 3) с „„,на,а1а а,
щи"1"кГм3а“а‘(Г ' " ”“,а ДЪ₽РЖ"
“ ъ?“ ™п В О'ИИДН» трябва да отнесем
И един фрагмент, конто не съдържа опреде-
лящи елементи, но чиито висок релеф и кон-
кавен фон го причисляват къч групата . Бат-
КУН Глава Панега", От статуеткнте е зала-
зено тяло на ловуващ конник (обр. 6), нами-
ращо точен паралел в една статуя от с. Ли-
ляче, Врачанскн окръг15.
При тип С убитият дивеч, обикновено сър-
на, е захапан за главата от лъв, а за предния
крак от едно или две кучета (обр. 7). Изклю-
чение прави една статуетка (обр. 8), където
дивечът е захапан не от лъв, а от три кучета
(две от едната страна и едно от другата). Това
ни дава основание да датираме този памет-
ник нан-късно в началото на III в. В иконо-
графската схема между лъва и кучето (куче-
тата) под крака на сърната е нзобразен пова-
лен съд (обр. 7, 8), от койю тече вода. При
две от намерените статуетка от тип С същест-
вува разновидност — дивечът не е сърна,
а вероятно заек и конникът го носи вдигнат
високо в дясната ръка. Този по принцип ряд-
ко срещан вариант се открмва преди всичко
при релефите, а при статуеткнте, доколкого
ни с известно, се среща само при един памет
ник от Баткун"1. Сред паметницнте от тип С
интерес представлява един релеф, конто може
35
лбпсобсна о*
U. ro и.w* г haii'T"1* ° J!a подробное
„„|,„ш> J ^HkS»"c“ Жши e«-
““;;Л' «»•” “ ss«“ "«•«"-
чта намнра почти пъ- „рджишки окры.
ннинте от с "гдыачсво до Нова -bro-
с. Баткун " от с. меда 11КОНография
ра“ Подобно на обшопР не дър.
и в разглежданите памет^^^ пред тя лото,
жн опашката на кот релеф, където
,Ь*лЮЧТ»Хат““он«"ляХта си ръка н
анолите hah1 н^ “ йт0 1|апомця по-
държн някакгв "PUMt • а Паралел
«чешит.огкаткото коиск 1ям ед1)(| фра1.
в юна 0,н7£"" "Ктно място на нами-
райе”. ДРУ‘ ДО"»- ” «„пптнн под пен.
"’“"”Л,рР“о II). кой» се ««»"
ill в’’ При един паметник (обр '*> к0?*
е фнгурата №
"'^Интерес представляват още два паметни-
ка: единнят (обр. 13) заради необичайното
изображение на льва, чнето движение е тро-
маво, а гдавата наведена надолу и това съо
дава впечатление, че животного е ранено;
вторият е характерен с врязаните линии в
релефното поле над главата на коня, което
не се среща досега в други паметннци и за-
това е трудно да се каже със сигурност ка-
къв е техният смнсьл.
Със сигурност може да се твърдн, че два от
паметииннте са дело на едва работилница, тъи
като стнлът на изработката е еднакъв неза-
висимо от обогатеиата композиция при еди-
ная от тях (обр. 14).
На базата иа направения нконографски
и стилов анализ и приведените паралелн мо-
же да се твърдн, че паметинците с изображе-
ние на Тракийскня бог-конник от светилн-
36
• и,у,. /Л. Пронлппа статуетка на Асклепий от
::.и(ето край Сливница. Fig. 16. Statuette de
Is./ер/os du sanctuaire pres dr Slivnica
e e 17. Фрагмент от статуетка на Асклепий
:, сфор от светилището на Асклепий Лименос
; Сливница. Fig. 17. Fragment d'une statuette d'
\. .,pios <1 Telesphore du sanctuaire d'Asdepios
m-s pres de Slivnica
• (>(ip. 18 Горна част на женска статуетка от
чмцето на Асклепий Лименос край Сливница.
18. Partie superieure d'une statuette de femme
r.ciuairr d' Asclipios Li me nos pres de Slivnica
n при Сливница най-общо се датират към
,>:ia половина на II и първата половина
। 111 и.
II и м е т н и ц н те с изображение н а
ин нос н ите божес гваса зна-
I • in no-малко. Намерена е само едиа
ni плочка, при това снлио повредена
In) Представени са Асклепии, Хигня
:> .1есфор. Между първите двама се вижда
ч| гонга, около която се увнва змия. От
i.iih’Ikiitc най-голям интерес представлява
"ни hi на Асклепий с размер»: вис.
1. пшр. 0,024 м, деб. 0,014 м (обр. 16).
। linen е с дълга брада и спускащи се
। до плещите коси с грижливо вчесанн
: ни Облечен е в хитон, преметнзт през
рамо така, че останалата част от тор-
и,ла. Хитоны покрнва иэцяло лявата
|. която е почти прибрана до тялото и
сгъната в лакътя. В лея Асклепий дър-
гояга, около която се увнва змия. Дяс-
1 ръка е снлио свита в лакътя и поста-
вена върху голямата п.нка на дрехата на вн-
сочината на пъпа. Дееиияг кран е изправеи
н върху него nuu ия.ит» тежил п« ти.хпо.
-n.fi като левият е лево огпуснат. Анатомн-
ческите белезн, особено на главата, са пре-
даденн много реалистично. Обърнато е вни-
мание и на гьнките на дрехата, с което г
постигнато раздвнжване на статуетката. Па-
метникът вероятно е реплика на поранно
елинпстическо произведение на изкуството.
Самага статуетка е н<работенз много доб-
ре. Известии шупли на метала има само под
лявата ръка, което вероятно се дължи на из-
лнването на бронза в предварптелно изгот-
вения калъп. Снгурно е. че отдолу тя е за-
вършва.та с подставка, която й е придавала
стабилност. Отдолу на ходилото на левия
кран лнчат следи от запояването й към под-
ст авката21.
Досега в светилища не са намиранн по-
добии бронювн статуеткн на Асклепий. Ве-
роятно с обаче да е имело, некто се съдн по
находимте от светилището при кв. Даска-
ЛОВО-’.
Запазена е тилна част от мъжка глава,
вероятно на Асклепий, която показва уднвн-
телно сходство в оформянето на прнчееката
с едка от статуйките, намерени в кв. Даска-
лево1’. Фрагменты дава основание да се
предполага, че и дрехата е била третирана
аналогично Но на разглежданата г.тавнчка
лицею е отчупено и това не дава възможност
да се твърдн със сигурност, че двете изделия
са от една и сыца работилннца, макар че то-
ва никак не е изключено.
При някон от статуеткнте Асклепий е при-
дружен от Телесфор (обр. 17). Малкият
спътник иа Асклепий е облечен в типичння
за него ямурлук с качулка на главата н с
триъгълна муска на гърдите.
Намерени са и фрагменти от статуеткн на
Хигня. Дъщерята на Асклепий е облечена в
дълъг хитон и преметнат през лявото рамо
химатион. Само в един случай (обр. 18) има
отклонение от тазн иконография — дрехата
е закопчана на дясного рамо с крыла фибу-
ла. При този паметннк има още една особе-
ност: косата е дълга и пада на вълнн покрай
ушите н врата, а не е вдигната нагоре, как-
вото е традиционного представяне на Хи-
гия. Поради това определяме с известен ре-
зерв това изображение като Хигня. още по-
вече. че не е заназен характерният за бо-
гннята елемент — увитата около дясната и
ръка змия, която храни от фиала.
37
. .. .. I H Паметници и култ на Тра-
с"
с. 4б6- п м л н Към хронологнята и ила-
и ,М. О " ' *’ ‘тнциНте на тракийския коннцк
<*гг“ядада. '"«•з- '2; д -
ОТ ТИЛ А. - ’₽* ц„ от българскнте земи. —
ч е о. АвтнчИИ „ № 7_ обр, 7; р. Т z о п-
ГП'?1Б,и M|Oe-SaMtualre thrace pres du village de
1 C V' c 1041 n. 64. No 38.
On e рм а и. Ипт. съч., с. 2.
,, Г kJII апо и. Тракийско светилище при
Г. М“ Г' 1925, с. 144. обр. 15, № 16,
с' Л^"н"е™ Ц"Т- СЬЧ- " 2°2> Обр-
!87.
>• D. Т z
fig. 247-248-
’ М. О п
• Тук са Р«,глел*"? "^^‘дишего лоХвреме (Га
иитепа^.нпии. измерив ог кп„то се
тпасигелняге ,, шгРмя.ат .ьв
1985. Шполауваме случая да су Кд Охрндски
para ПО археология при без конто обра-
за осигуреяите отличии Z «||Ла невъэможна, я ил
-
ННА, Г в: Траквйски паметници. II. С„ 1980.
с- „ в в v с к и. Светилище на Асклепий
* В. Д о п р > с к д07 с 20—86.
до Глава Пойета. АМН ' ' в предстояша
‘ Надписяте ше бмат Ца „редва-
публикаипя от М. Тачеаэ. е°са п^> « По ла.
рнтално съобшение, четеио на ' 1 * * *' i
o’"."; "г г«.JX'. ".
а»»”.»». •»“
И. В е н е л и К О в. Светилището при Лиляче. —
НЛ'^Х к'Ь'*го£ 2“е Denver der ТЬгвИ-
schen Reitergottes in Bulgerien. Budapest, 1938,
P' M. О n e p м а и. Цит. съч., с. 23.
'» Еднинят паметник (обр. 9) имя абсолютно то-
чен паралел — ыиа статуйка от Глава Панега: В.
Добрускн. Цит. съч., с. 109, обр. 88. Върху
релефи конникът е представен с шлем Само в ни-
кои ко случая — от с. Белене до Свнщов (Kaz.
Л» 109. fig. 44) И с неизвестно място на намирапе
(Каг. № 564, fig. 290).
fig. 160.
Паметници и култ, с. 72.
tapou. Пит. сьч., с. 134.
। а р о в. Светилище на Зевс и Хера
Пр„ Копиловин. Кюстендплско. - НАД. IV, 1914,
с‘ 1 io'g*к'а а а г о w. Op. cit., No 844, fig. 418,
. ..A'V.L hev. Op. cit., p. 49. No 20,
Цит. сьч., с. 526, No 876;
t., No 1046, fig. 506.
- m. и и e p ™ в ". Цит. сьч., с. 54.
23 Този елемент се среща рядко в оброчннте па-
метници; известии са ни още два примера — база
от статуя от с. Лозен (Г. К а и а р о в. Тракийско-
то светилище, с. 138, № 5, обр. 5) и релеф от с.
Труд, Пловдивски окръг (М. О п е р м а н. За об-
рочните плочки, с. 21, обр. 6). Според М. Оперман
(Цит. съч., с. 23) този мотив е зает от синхронната
пластика върху саркофазнте.
« Изказваме сърдечна благодарност на др. П.
Горбанов за голямата помош при обработване на
паметннка.
” В. Л ю б е я о в а. Цит. съч., с. 122, No 178,
179.
Пак там, No J4C, обр. 161.
Monuments votifs du sanctuaire d’Asclepios Limenos
pres de Slivnica, departement de Sofia
D, BOTEVA
L auteur publte certaines des plaques et statu-
ettes votives les plus caractiristiques, decouverles
lors des fouilles de sauvetage du sanctuaire d'Ascld-
pios Limenos pres de Slivnica. Elies sont dtudiees en
deux groupes: I) avec la representation du Cavalier
thrace du type A, В et C (fig. 1—14) et 2) avec la
reprdsentation des divinites de la santd Asclepios, Hy-
gie, Telesphorc (fig. 15 — 18). Une attention speciale
est reservee a la statuette de bronze d’Asclepios. Les
particularity iconographiques et les paralleles avan-
ces autorisent a dater les monuments etudids le plus
generalement dans la seconde moitie du IIе et Ilf's.
Les inscriptions ne sont pas analysees ici — elles sont
1 objet d'une prochaine publication de M. Taieva.
38
I раничен стълб
ВИОЛВТАБОЖИЛОВ
от 136 г., намерен в Нове
’ ЙЕ*“ К О л В „ д о
и публикуваните вече шест гпя
""ч™ етыва. гюетавии „„„
mlerMoesos et Thrace/
" '""l»»™ още ей». ОТРК„“
„!»’< поеледките годин,, в н’"‘
1„й предсзавлява случайна находка, нронз-
,,, маша от повърхността на античния i panL
,п11Сн ОТ ВСИЧКИ страви каменей стълб
,-р । «) с вис 0,24 м, шир 0,35 м, деб
п.|7 м. върху конто е изсечен надпис
От надписа са се залазили само два пени
, ,|,;1 силно поврелени реда (обр ] г,\- '
S 11 -М
\ п VS • RVFI
XVS-INTERM
ETTHR
Буквите, високи 0,043 м, нмат характера
capitalis rustica. Върху повърхността на
„змъка личат хоризонтални линии, улесня-
namii изписването на буквите.
Аналогиями текстове позволяв»! следната
I <Ш< 1|'\ кция на надписа:
(Ex auctorita-
te imp(eratoris) Caesa-
11~, divi Tra-
iani Parthi-
0 fili, divi
Nervae nepo-
tis, Traiani
Hadriani Aug(usti),
p(atris) p(atriae) pontifi-
10 ci' maximi,
(rilniniciae
poteslatis
XX co(n)]s[(ulis)I] II, M(arcus)
|A]ntius Rufi-
15 nus inter M-
|oesos] et Thr*
jaces fines
posuit.J
He може да се изключи редовете да са би-
1,1 ио-различно разделено, както и някои
"in да са били съкратени. Изхождайки от
''а възстановення текст, можем да пред-
по южим, че надписною поле е било внсоко
'голо 1,05 м, а целият стълб още по-висок.
Надписът от Нове, както и текстьт от гра-
ии'ишя стълб от с. Роман. Велнкогьриов-
стра, Antius^Vfinu, яега° На римския «ЯП,-
'“Я. Ыто е™«" „реноме,, Ч(вг.
даед гран’“'’"“т'»»
Значение,о на нтД <« 136
„„Рея™ „реди кйи^ "™"б
намерен. То
на водещия се до днес . поп L н-ясняване
както Ja положений и Р 01нос"° въпроса
inter Moesos et Thraces граннчната линия
тази голяма опевапия — " за иелиге на
тествено трябвэ^а се .ълЛп°Карванета и’ Ес'
ствувалата възможнос?^а.,ЯВаМг със СЪ1це’
ставляващи по съшни? г" стълбопе> пРеа-
издялани блокове дТса би™ Старателио
тоебенк То,, да С 0,|ЛН вторично vno-
нота „а 1В ” 6шат „™«-
а^тачт,,, ' «им „реа
нтнчноетта, гака н а ло-късно време При
™е“г,™Л“'“И'яе и „„„рав,ш
реглед на сгьлбовете с мястото на намира-
нето им.
1 • Граничният стълб, открнт в Нове (обр.
предмет на настоящата публикация.
2. Стьлбът. конто в XVI11 в. се е нами-
рал в Свищов и бнл използуван по това вре-
ме като иадгробен камък, както е известно
от ръкописите на виенския нумизмат Й.
Екел (1737—1798):!. Надписът е бнл препп-
сан от английския консул. Според друга ин-
формация същият надпис бнл вндян на юж-
ная бряг на Дунав и преписан през 1811 г.
по време на Руско-турската война отнякакъв
болярин4.
По време на Руско-турската война през
1828'29 г. паметникът заедно с други над-
писи от Нове бил отнесен в Букуреш от ге-
нерал Николай Маврое5. По-късно сбирката
на този известен колекинонер била предаде-
на в музея в Букурещ (обр. 3). Текстьт бил
публикуван за пръв път в 1825 г. с много
rpeiUKH6, а след това многократно поправян7.
Първата вярна публикация на текста е на-
правена от Е. Дежарден".
3. Граничният стълб, намерен .между с.
Роман н с. Старо село. Врачанскн окръг, в
долината на р. Искър* (обр. 4). Надписът
вместо обичайната формула inter Moesos et
Thraces съдържа формулата inter Thraces
et Moesos.
39
с. Бутово'*
Понастоя-
на надпнса от с. Полскн Сеновеи стана ясно,
че граиичната линия inter Moesos et Thraces
върви or запад на изток, т е. от долината на
р. Искър чак до р. Янтра. Това е, както
доказа по убедителен начин Ь. Герои”, гра-
ничиата линия между провинциите Долна
Мизия и Тракия.
По какъв начин тогава да се обясни нами-
рането на граннчните стълбове в Свищов и в
Нове — места, отдалечени значително от гра-
штата между провинциите Мизия и Тракия?
Ако беше известен само надписът от Свищов,
бнхме могли да смятаме1", че е бил лренесен
от юг до този важен крайдунавски град като
строителен материал през ередновековието2п.
в, nw.w ..„......... Но след откриването на надпнса от Нове, та-
Според Е. Дежарден зн интерпретация трябва да бъде отхвърле-
............ ’--..а на. Сега става по-приемливо предиоложение-
4. С.тълбът, открнт км
(лит. emporium Piretens
тем се намира о иъркват.т .a-i>. -
Хвил" в с. педан, Велнкотьрноискп окръг-
S. Сплбът от землншето ил с. Мясларо-
во (б. Янлжнк), Велнкотьрновскн окръг, на-
мерен на изток от селото'.
6. Гранпчнпят стълб, открнт през 1979 г.
па 2 км южно от с. Полскн Сеновеи, Велико-
гьрновскн окръг, и пебликт'ван от К. Банев
и Р. Лазов в 1981 г.й
7. Гранпчнпят стьлб от с. Хотннпа", Be-
лнкотьриовски окръг, иубликувап от Е. Де-
жарден през 1868 г. Надписът е поместен н
в C1L, III, но не под отделен номер, а заедно
с надпнса от Свншов, което попякога за-
блуждам читателя Q-r._ г
стъ.1бът е намерен в с. Хотннпа на десння
-------- П ....„.гпп,.
на. Сега става по-приемливо предположение-
то двата паметника — от Свищов и от Но-
ве да са се намирал» на дунавския бряг
още в античността по времето, Когато уста-
повената в 136 г. граница е загубила вече
своето значение. Това е могло да стане при
Септимий Север, когато границата между Мн-
зия и Тракия била преместена толкова на юг,
че гериторията на Никополис ад Иструм и
на Марцианопол се намерила в границите на
Мизия21. Възможно е обаче да е имало и
други причини, поради конто установената
в 136 г. граница inter Moesos et Thraces да e
загубила своето значение.
Като вземем предвид тълкуването на Б.
•• ‘ TI----- И..
СТМОЪТ е намгрч< .•>.-
бриг на малката р. Росина на 7 км погоре
«I миыиет и р Янтра ((.повел CIL.
III - на един час път източно от Никополис
я два часа северио от Търново.) Оттам е бил
пренесен до манастнра „Св. Троица" при Ве-
лико Търново. където се пази и до днес.
Изхожданки от сведение™ за с. Хотннпа,
вснчкн изследователи допуекат, че гранич-
ннят стьлб е бил намерен в това място, из-
вестно в античността със своите каменни ка-
риерн. Но тази локализация на надпнса, т. е.
южно от Никополис, не се съгласува с оста-
налнте давни. В информацията на Е. Дежар-
ден е допусната грешка в имената на реките. ....-----------..----
С. Хотнииа се намира на брега на рекичката Геров22, нзразът inter Moesos et Thraces би
Боруш, приток на р. Роснца. Знаем също, че грябвало да означава същото, което и изразът
гранпчнпят стьлб се е намирал северио от inter provinciam Moesiam Inferiorem et pro-
Търново и източно от Никополис. Вероятно vinciam Thraciain. Въпросните гранични стъл-
Хотнина като местонахождение на надпнса е бове вероятно са служили за граница на те-
дадено логрешно. Ясно е, че граничният риториите на диете провинции. Тази теза ни
стьлб се е намирал па изток от Никополис *--------- ------------—
ад Иструм.
Интерпретацията на надписите, нпформи-
се струпа твърде убедителна и няма основа-
ние за друго тълкуване. Все пак бнхме иска-
ли да обърием внимание и на възможността
ращи за прокарването на границата между
мнзн и траки, се е изменяла с всяко ново от-
крнване на такъв паметник (обр. 2)”. Изсле-
дователнте. конто са знаели само за четирите
надпнса — от Свищов (2), от с. Масларево
(5), от с. Бутово (4) и от с. Хотннпа (7), са
смятали, че границата е минавала от север
на юг. Един от тях поддържат становнщето,
че това е била граница на митническия ок-
ръг Ripa Thraciae”, други виждат в вея гра-
штата между провинциите Мизия и Тра-
кня”, която според никои стари схващания
стигала до Дунав чак до времето на Комод.
След откриването на граннчния стълб от с.
Роман и особено след публнкуваието на текста
да се даде още едно обяснение освен това,
според което граннчните стълбове с надпис
inter Moesos et Thraces са разделяли Долна
Мизия от Тракия. В офицналния текст, напи-
сан по эаповед на пратеника на Рим, който
извършвал разграпичаването на двете про-
винции, би грябвало да фигурнрат имената
им. Ако се ограничим само с анализа на тек-
ста на надписите и се абстрахирахме от мяс-
тото, където те са били намерени, би трябва-
* la' Г‘* граничен стълб от 136 г., пос главен
от Марк Акций Руфин, от Нове. Fip. 1 а, б) borne
de lan 136,potfe par Marcus Anlius Ru/inus. tie Novae
41
• Обр. 2. Меетата на намиране на граничните
стълбове. поставени inter Moesoset Thraces:I) Нове.
2) Свищов. 3) с. Роман. 4) с. Бутово 5) с. Мас-
ларево, 6) с. Полски Сеновец, 7) с. Хотница (?) •
Fip. 2. Les endroits de la decouverte des homes. posies
inter Moesoset Thraces: I) X'ovae, 2) SvIStov, 3) vil-
lage de Roman. 4) village de Butovo, 5) village de Mas-
larevo, 6) village de Polski Senovec, villagede Hotnica(?)
ло да допуснем, както отбелязва това през
1907 г. Ж’ Сьор23, че в случая се отнася до
разграничаването на две племена — мизй п
траки. Употребата на народностните имена
(Moesos et Thraces) вместо тези на провин-
цните (provinciam Moesiam Inferiorem et
Thraciam) изглежда означава, че се касае
най-вече за отделяне на две съседни племена.
М. Ростовцев31 също бе възприел подобно
тълкуване. Това противоречие обаче, както
ни се струва, е само външно и би могло да
бъде обяснено, като се приеме, че през 136 г.
се е приступило към прокарване на граница
между двете провинции. И тьй като грани-
пата между тях е мииавала през територня,
обитавана от едно племе, с тази операция на
практика се извършвало разграничаването
му на две племена. Племената, конто обита-
вали провинция Тракия, били наречени тра-
ки, а тези в Долна Мизия — мизи. Така име-
то, което отначало носели само племената,
конто населявали източната част на терито-
рнята, започнало по-късно да се употребява
и за означаване на обитаващите провинция
Горна Мизия, разположена на запад от р. Ци-
бряца25.
Прокарването на границата между Долна
Мизия и Тракия па практика наложило да се
определят земите, населявани от съответ-
ните племена, конто с административно реше-
ние се намирали на територията на една от
двете провинции. Границата разделяла по
принцип хомогенна от етническа гледна точка
територня, населявана от тракийско насе-
ление. Поради това именно станало необхо-
димо в надписа да се подчертае, че се опре-
дели границата inter Moesos et Thraces. Вся-
ко нарушение на границата между тези две
провинции предизвиквало най-различни кон-
фликта между съседните народи, конто по
съвсем изкуствен начин се намирали от двете
страни на границата. При това положение
граничните конфликта, дори незначителни,
42
ca можелн ла нмат
«уйТ ЫД,"bi
t. Ьутово са служили д, °T Масларево
”1”» граница на ™ «-
наиежм, ||а «ятп пр.,.
'-Л«Р« него ,«Р,“С,НЯ"°"“» ал Истр„.
’Старин. Тря6,а“Х°
че знаем дали „рез 136 г М’ че НИе
на града, основан около чп? Р"ата гРа«ица
ва- е отговаряла точно ?я°, Д‘",и преди 10‘
"Р0»»,ш.,„,е Траки, и м„5.РяаНВПИа
ла през 136°гЛ никои пт КЛЮЧИ и ВК1можнм,.
покрав сеиеои", , ". ,е“"те' Р™«.и«еип
S“У“" лтрп’орип. ипосадтаие «ъриати
иа племсто трикаетини след осиоааването иа
лонвята Араузиум. Подобен случай, и то
ДОС га сложен, знаем и за територията на ко-
лонията Цирта в Африка-’8. Част от земите,
конто принадлежали на този град (ager puh-
licus Cirtensium), били разделени между две
племена: Nicibes et Suburbes Rc^iani. Сле-
дователно възможно е да се е стигнало до
същото положение и със земите на Никополис
ад Иструм, където, както свндетелствуват
епиграфскнте данни, тракийският елемент е
бил доста силен. Като имаме предвид тези
доводи, ние можем да прнемем, че граничните
стълбове inter Moesos et Thraces са разграни-
чивали провинциите Долна Мизия и Тракия,
а едновременно и определяли териториите
на племената. Тези стълбове са били по-
• 3. Граничен стълб, поставен от Акций
'/'от Нове, ине. Nt 67 в Археологическая му-
1>>/курещ. Fig. Borne, posee par Antius Ru/i-
<1, Novae, No d'inv. 67 au Musee arMologique,
ставени за граница между провинциите, но
същевременно техните надписи ни осведомя-
ват и за границите на териториите на пле-
мената, обитавали източната част на Бал-
канский полуостров.
В полза на представената тук интерпрета-
ция на надписа от Нове говори и анализы
на четирите надписа от околностите на Вар-
на (Одесос), на конто от едната страна четем
F. TERR. THRAC.. а от другата—F.
TERR. ODESS2*. Тези надписи бн трябвало
да се разбират по следнпя начин: f(ines) ter-
г(ае) (или terr(itorii)) Thrac(um) и t(ines)
43
. -in OfH'(ilenorl"T,)' ч’|
. u-rrdloni)) o,'l * *q че това e«
*Vrr,llT .. ceH<W дя ,0KXw "« 'т1,да
К°Л'Лп- РЯ»ГР>И,,ЧаВЯЛитПО11Я I'11 ГРаК,1Те
rsss^-*..........................7"
unft РуФ"1* %₽^T.".wE' ”!’»
HHuata. йога’ <j . да бъде легат Hd
положения. Гои не ° 1|Л|| Тракия’1, поне-
.......ши Л^ и,чио сини,nine "* управ,1те‘
^Ттезн .............""• „Тм,"”^Ч * *п’ 136 г.
S,. Аннин Р>5"1;;Х"ХиХенсена.
в,можно е той л» ; ми ията да про.
схн магистрат. нап BdPe .1ТаН0Вявзие на
аедеоперанията сньрана дфрн
границата *жд) а (1СеМ сенатора.
к« с. ни нзвепнн имена та п.р11Ш.
— с™^'^^Sa' междВуаРМ'’зияРОн
ТракняГ Имаме редина пример» на Уста"ов"’
ване на границ» между различии тернторт и
от военное;тужа ши. главно центурион» При-
емайкн това становище, най-лесно бнхме мо-
гли да си обясннм зато Линий Руфин нс отбе-
лязва в надписите длъжиостга и титлата си.
Може би е имал нэвънредии пълномощия и
фактическата му власт при прокарване на гра-
ннцата е прекрачвала тази, произтичаша от
титлата. коятб е нритежавал, и порадн това
не е сноменал в надписите своята функция и
титла. Върху лнчността на Линий Руфин
съвсем нова светлина хвърлят нзеледванията
на Л. Петерсен за аристокранията на Маке-
дония и Тракия'1’. Те обрыцат внимание, че
1 Б. Герое. Северизта граница из провин-
ция Тракия. - ИЛИ. XVII, 1450, с. 11-33, осове-
ло с. 20 и сл.; В. Gero v. Die Grenzen dor romi-
schen Provinz Thracia bis zur Grfindung des Aureli-
ani schen Dakien, in Aufstieg und Niedergang der
romischen Welt. II, 7. Berlin—New York, 1979, p.
KJ. * и™«.
national, Sofia.
фамилия Antii играв много важна ро.тгi в об-
щеетвення живот на тези
членовете й има дори сенаторп. Л. Петерсен
смяк., че Аннин Руфин, конто прокарал гра-
ница га inter Moesos et Thraces, нроизхожда
от Тракия1’. Така че той добре познавал хо-
рата и праната. в конто трябва.ю да работи.
( умирании казаното. трябва огне веднъж
да подчертаем, че граннчните стълбове, евър-
запи иепосредствено с прокарването на гра-
инната между Мизия и Тракия, са много
ценен извор за историята на тракиге.
212—240, особено р. 222 sqq.; J. К ° 1 е n d °. Те-
moignage» ^pigraphiques de deux operations de t>or-
nage de territoires en Mesic Infcrieure et en thrace.
Archcologia, XXVI, 1975 (1976). p. 83-94; Miasta
i terytoria plemienne w prowineji Mezji Dolnej w
okresie wczesnego Cesarstwa. - In; Prowincje rzym-
44
i« БДя c. 37.
"’"I; ”«Lc.'Vffi'
"» „AIXT ' к-»..
ififs. fa
-- p. - ,.„p„•.X",?,
” Вж. бел. I.
I i, дне». P. Лазов, Циг. съч., с. 39 —
..............'« Л"п«а преномеиът М(аг-
io Anlius Rufinus п този надпис
, ) । . "I. 749. р. 992 ad No 749; G G To
. „ Monumcntele epigralicc si scultura’li я1₽
.......
I.., tinae selcctae. li. i. Berolini', 18.
, , ] । , III. 749 - според J. Eckhel: ,,zu Zei-
,... tov) von dent engiischeii Gesandten gelun-
. inein Stein der als Grabmal heute dienef
Р- Нката дейиост на И. Екел ви;.: С I L.
1,о. No XIV.
! е n d о. Etudes sur les inscriptions de
\,.h<ologla. XVI, 1965 (1966). p. |38. n.
, .„.cription tnconnue de Sexaginta Prlsta et
nation du Bas-Danube sous la Tdlrarchie. —
V. 1966. p. 142; Decouverles d'inscriplions
,.... pendant la guerre russo-lurque 1828—1829. —
L,1,!;,. XV1I1. 1967 (1968), p. SI.
i; i i liograttceskie listy. 1825, No39,
П. И. Келлен А1атериалы для npo-
пч „ России. II. C-Пб., 1819-1827. с. 575;
,, \| о п! in s е п— В: С I L, 111, 749 — като гре-
; „Корреи in comm, ad hist. Russlcam
<) vnl. 2 (1826) 575 (. . .) Bibliographi ieskie
<>-. No 29 (quam non vidi)“ — текст. прели-
uope.i Bibliograliceskie listy в: Bulletin des
| ii toriques, Antiquites, Philologie (Bulletin
т.н I. 1828. p. 377.
I О s a n n. Griechische und romische In-
Allgemeine Schulzeitung, 1828, col. 969—
, \ I. C. Or el li us. Inscriptionum Lati-
..In tarurn amplissima collectio. II. Turici, ,. |»v,p«,a u p.'.u,,,,,-
P<, ; I'-’”. No 4984; G. Boissiere, Rapport sko doba (Tribali, Autrljati, Dtirdanci. Skordiski i
, , ;niion archeologique et cpigraphique en Moi- юко „ ooo_»в 4К4_4вя- A
• I Valachie. — Archives des Missions scien-
iitteraires, 1867, p. 184.
। . Desjardins, Sur quelques inscrip-
hies de Valachie et de Bulgarie (Provinces de
W sie et de Scythie). Lcttre a M. Henzen.—
л I! Institute di corrispondenza archeologica,
;>o.s. u. 14.
Фллол, Новооткритн старннн. — НАД,
DI с. 271; В. Г- i 1 о v. Die Teilung des Аиге-
I.. i. Dakiens. — Klio, XII, 1912, p. 236, n. 1;
г о v. Op. cit., tab. I.
\. и K. Ill к о p n и л. Старовремски надин-
и ни краища на България. — СбНУ, VII.
. К. S к о г р i I. Antike Inschrilten aus
ЛЕМ. XV. 1892, р. 209, No 79; С I L.
। i.г К. ban ев, P. Лазов. Цит. съ«.,
' 1 обр. 4.
I . 7 awadzH. Emporium Piretensium.
и ti'ioii a la geographic historique des provinces
। < t de Mesie Inlcrieurc. — BCH, LXXXV1I1,
531-.'38. C f. B. G er о v. Zur Lesung
iHinc einiger Lateinischer Inschriften aus but-
1СУ ФЗФ, LXIII. 2. 1969, 17-22.
1 li.lll, 14422, 1; В. Добрусин. Ma-
ярхеологияга на България. —
. и>|, < 71.3, обр. 8; G. Seur e. Nt cop o’
hi. I lude historique et^plgraphique. -
. op'i, 1907, II, p. 269.
ник Гв&В^ГиДб ;и,"и,ц' ^"'“ОВ. Юбилеем ебо™
"ИК. 1В66- 19ЬЬ. Свищов. 195И, с. 337 -365; A. k I-
С в. Приноси към пирата истории на свехювсков-
"... д„.„„ д,,,; „ пК™ н».
1OR?’ Св"щ°® н Никопол. - ИНМВ. Hi (XVIII).
1УО(, С. 44—51.
’’ В, G е г о V. Op. сП., р. 224.
“• Герое. Цит. «я., с. 20 и сл.
“ О. Se u г е. Op. cit, р. 2bfe.
. М. R о s I о v I i е fl. The Social and Eco-
nomic History of the Roman Empire. Oxford, 1957,
p. 647, n. 90.
35 D. Detaches. Die thraklschen Spraehre-
slc. Wien, 1957, p. 306-310; A. Mocsy. Gesell-
schaft und Romanisation in der romischen Provinz
Moesia Superior. Budapest, 1970. p. 26—28; F. P a-
p as oglu. Srednjobalkanska plemena u predrim-
MeziГ.' Sarajevo. ” 1969’.' ‘p.“299-332 7' 454—463;' A.
Фол, T. С п h p и д о h о в. Исторнческа геогра-
фия на тракийските племена до III в. пр. и. е. С.,
1983. с. 43 и сл.
Б. Г е р о в. Цит. съч., с, 20, бел. 4.
а7А. Piganiol. Les documents cadastraux
de la colonie romaine d'Orange. Paris, 1962, p. 54 sqq.
« J. К о 1 e n d o. Le colonat en Afrique sous
le Haut-Empire. Paris. 1976, p. 30 sqq., 96 sqq.
39 Анализ на тези надписи в: .1. К о 1 е n d о.
Temoignages, р. 89—94. .
“ В. Gerov. Marcianopolis im Lichte der
historischen Angaben und der archaologischen, epigra-
phischen und numismatischen Matcriden und For,
schungen —Studia Balcamca. X, 1975, p 4.
(=Beitr6ge lur Gcschichte der jomischen IP'ovinzen
Moesien und Thrakien. Gesammelte Aufsatzc. Amster
d,"»15E,0GP,
E Thomasson. Laterculi praes dum. Moesia,
°4-prг-f:• V«
K‘ Vj" k’o|Pe nd*®- °1',И,Т- £₽- *S; i Hn-
,. f p (I I u m. Locals imperiaux a in
1242.
45
4
Л n n ее с P l g r a P h I ч tie, 1976, p. 167 ” 1- e e t c r s c n. Bemerhungon ги Anti.-.
544’1.,IJ?,5,93- ,n: Studia in honoretn Veselini BeSevliev s Ю,Т
« С I L, 111, Х8ЙЗ (Coriiiium), 9973 (Corlnlhus). p. 224 -229. ' Ъ-
12794 (Narona): C I L, Vlll, 23910. « L. P e I er s c n. Op. cil., p. 227.
Borne de I ‘an 136 IrouvGe a Novae
cn haul et en bas n'a conserve oue deni H™.4- Zelt surlout de dlstinguer deux non и '"dlQUer
t-ХЛХХ'Л'Еы,’
.’'X . • . ,.-. - > -
qui serelrouveaussi sur la borne du villacede^^ a? Province Thrace Jtaient anoe ^ri.4 hab'laient
Pennef .пСп?ая0" d‘‘ CL'S bnrnes <‘ig 2) de Га п ,36 w “ M^'e ‘"’erieure Th",ccs- et cellj
........"'"'™ ;ji“~'”' """* '“ gftaaa?
46
КрШпика и рецензии
N Б и S Т и Р N . DEM00RAF1E
I^AVEKVCH POHREBlSl. Praha, |983.
Чехослояашкият праистории Важен HevcTvn
, „осветил най-новото си монографично имлед-
.... „Демография па праисторическите некрополи"
дическите проблеми. евързани с дешифрира-
'с10 и интерпретацията на богатата палеодеыограф-
KJ „„формация, закоднраиа за науката в този вид
1б(Ьти. Той не е първооткривател в тази облает на
Ч,.о ,югическите изеледвания. Много археолози нре-
.„ „его еа разработвали на различно равнише от-
'....... еграни от въпросната проблематика. Сред тях
•бва да сноменем имената на В. М. Массон, А
у.шзлер. 3. Чилннска, И. Хохол, М. Стлоукал II
П.,,,й. X. Тодорова и др.
В своята монография Е. Неуступний си поставя
(адача да запознае читателя с математико-сгатис-
щчсската база, на която следва да бъдат нровежданн
„ одемографските изеледвания, и да локаже голе-
ч.пе възможности за палеодемографскн реконструк-
„„„, скрити в този подход към изворовня материал.
Днорът поднася в достьпна за археолозите форма
1 ина математически модели, формули и равенства,
.ино.иувани от съвременната демографска наука, и
показва степента на тяхната приложнмост спрямо
• |. именгарння археологически материал.
С номощта на предложеннте методики могат да
( | решавани три групп въпроси:
а) ередната смъртност на проучваните човешки
.ни (популации) и ередната продължвтелност на
либо i а.
б) естественият прираст и брой на членовете на
< |1ниата. оставила изеледвания некропол,
в) движението и контактите на човешкнте колек-
ii.il включително и миграциите.
Поради тясната връзка помежду им трите групи
•и проси не се решават откъснато един от други.
Антропологическото определяне на пола и въз-
р.ктта на погребаните е изходната точка на всяко
|.;.н одемографско изследване. При това не бива да
набравя, че при редина култури археологическите
1-П1ПИ за пола на погребаните са много по-точнн и
I турни от антропологическите, например в кул-
vpira на шнуровата керамика в Средне Европа,
iy.ii урата Варна по Западного Черноморце и др.
Гона се дължи на обективните неточности на самня
•hi ропологически материал, а не на неудачи в автро-
• i n ическото изследване.
Едва след като разполага с горната информа-
1111 археологи може да пристъпи към математи-
। i.ine процедури на палеодемографското изелед-
И
Последнитеса предмет на подробно разглеждаие
1 । I -ь на рецензираната монография. Прнведени
1 ичколко основни изиеквапия за получаване пи
мни статистически резултати. като затвореиост на
"чпулацията, комплектност на некрополе, и др.,
верност могат да бъпат п°ДИ а степ« на досто
никои от
малки деци, липсващи погребении’0 "огрсб|;и«я “а
ДР. Едва след нзвършването „а Х"’ ВЪзраст«" «
операции може да бъде за?п»пл1 ^тематически
комплектной. А задоволеио изнскването за
само ередната смъртнос? на насел ИЗЧВСЛе"а «е
"вта продължитХ^ на жи^и""0- Н° и с₽«’
«еговата възрастова структур® * Населе"ве’° «
о»™".",0. ™
сгвуват реални възмо»:носп, ?.’по“ЗВг’ че СШе'
броя на членовете на общината е възможно, ако се
приеме, че разглежданата популация е затворена и
устойчива. Авторы е обяснил подробно математи-
ческата процедура, която води до тьреените резул-
тати. в провеса на нзчисленнето се получава и сред-
ният числен състав на отделното семейство. Пет де-
ца средно на семейство са доказан и убедително ста-
тистически, от коего следва изводът, че теориите за
г. нар. големи семейства невинаги могат да наме-
рят статнстическо потвърждение.
Математическнят модел на Вайс дава от своя
Страна възможност да бъде начислена долиата въз-
растова граница за жената при встъпване в брак, от
което завися решенного на въпроса за броя на едно-
временно съществуващите домакннства и честотата
на смяната на поколенията.
По-нататъшната разработка на горните основни
математически модели дава възможност на Е. Не-
уступний да ни покаже методи за начисление и на
ередната смъртност в рамките на дадеио поколение
и вероятностите за овдовяване и осиротяване.
Особей интерес представлява критическият ана-
лиз на автора на реалните графики на смъртността
н на т. нар. псевдографики. Той стига до извода,
че последните се получават в случайте, когато есте-
ственият прираст на населението не е бил равен на
нуле. Показана е методика за нзвличаие на кон-
кретна демографска информация и от такива гра-
фики.
Върху сериозна статистическа основа авторы е
построил демографски модел на прансторическн не-
кропол, в който се разглеждат статистического вза-
имоотношение между отделннте полово-въэрастови
групн, възрастовата структура на населението и
възможностите за нзчисляване на ръета на броя на
членовете на популацията.
47
SgSS&yS»
S'^s^s?
s;=K;:~s“p“^;::-
При товя co "1“>Х'т/ Пипслрно керамика се yc-
Напрнмер эл кулуР’' ЖС|,и в зряла въэрлет при
мноанв. ‘“^„я живота между 23 и 27
средня "ГЛ”,?**,1' лИЛИ огносителио голем н-
га4ИН"' 4 ’ле. a nwoanuoia от депата оби-
средио "о около 4 чл |й.Голишии вырвет. Ми-
„е са осгмвли снрачетадо 1^™W) до 50 rMHnu.
ивмвл.иеОроиг иакора „околение се
г-хх.’Д
=s='r-S:r
на Быгария про \ хилядолеп <• Р
Синеем ра-личш’ ‘ културата с шну-
Н. ............. „летние. Макар средната про-
рони керамика от “ да е „„чти същата. как-
£мжитслнос1 иа живо: У ннкв. „аблюдава се
w при култураг8 с-»» ₽' вырвет. Селншето. оста
недоспи иа м..... " ’Р " 6bj|J досга нестабилно в
В„ло иекропо.$ тьй „аго се е съегояло са-
демогра.рско <ии O'J 1 • рп1||1 u 4-5 семейства.
МО О' 14-18*“ .“езадополителни са се оказали
' '...1’'Т анал па на ланинте о. латенскит.-
резултагите пг ан«л"э >|е оЛЯ |1рн Минулчиие.
некрополи в !<•'И" „агледко и трудностИте,
Тппрегул а ииок ол|)гъ, 0 г,„у1|амге> кога.
пред конго е и "I « Д.,„в в колпчесгвено и каче-
сТ?в2ноРаоткошениеД°тереш.а или янтропологичеекв
информация. монография отразила високото
Реиенэира г. га современна та археология и
методическо рав'ЖЩе п'аЛеодемографски рекон-
огроМНИТе ВЫМОЖН пред ,|аучното дирене
струкцин. конгО С I “ 0 Н1, статистико-матема-
11 ре,уЛ,а1,Хмодели Със своята книга Е. Не-
тическн мегодм и мод ценен, достъпно
усгуггиий np="V, -Р.^Го днес грудно ыоже
даЛП2ине он»? който има амбиииятд да навлезе в
егапа на археологический синтез.
ХЕНРИЕТА ТОДОРОВА
V. И. BAUMANN. FERMA ROMANA DIN
UOBROQEA. Tulcca, 1983. 231 p.. 4" lig-
Кпвгата на Виктор Бауман е издадена през
1983 г. nt музея в Тулча. Авторы и иеговою изелел-
ванс са представсни в предговор от директора на
музея Гаврила Симиои и кратко въведенис от самня
автор. Останалият материал е разпределен в 4 гла-
ди. Към тях са пркбавени и досга обширии резюмета
иа френски и иемски език.
Първата глава с посветена на помятиего вила
рустика според яитичните авторп и според определе-
нията иа съвремении уцени въз основа на проучва-
иията па различии вили из територията на Римската
империя. Приемайкн, както и повечето историци на
древиостта, че вилите са явление, типично само за
римляннге, В. Бауман оше във въведението на та-
ти глава гвърдн, че „те свидетеле гвувзт за римскою
население и за ннтенчитета на романиэаинята в раз-
лнчните части на нмперията ..." В тазн глава той
предлага клаенфикация на вилите но икономически
признак в три категории: I) Малка селска соб-
ственост (вила рустика) от 10—80 югера, която се
управлява и експлоатира от самия собственнк. 2)
Сродно стопанство от 80-100 югера и 3) Вила ур-
бана (пли псевдоурбана) с повече от 500 югера. която
се управлява от посредник (актор). Архитектурните
комплекси яъв вилите Бауман раэпределя съшо в
три категории: I) Самостоятелиа постройка бет вы-
решен двор. 2) Постройка с вырешен двор, което
предсгавлявало приспособяванего на градската къ-
ща с атриум и 3) Вила с ограда, в която ''°«Р°й*ит«
са пръенати. По архитектурой стнл гн дели пак на
>Р!< категории: П Средиземноморски тип и построй-
кн разположени около вырешен двор, -) гли-
нистически пт постройка, снабдена с портик към
една от страничните си фасадн и 3) Кел теко-римски
тип с коридор, талерия или ограда, което нредстав-
лявало смесица от северни и римски елементи.
Икономическата класификация на вилите в доо-
руджа е свьрына с разбираието на автора (не само
неговото). че малкиге вили (до 80 югера) са прите-
жанис на месгни ееляни, конто ги обработват със си-
лите на собсгвените си семейства, а по-големите са
притежание на преселницн, оземлени в този район.
С това е евързано и твърдението на автора, че в
Добруджа не е провеждана центурнация, за което
прнвеждв ынението на М. И. Ростовцев. Явно във
връзка с това е употребен и нэразът „внла-резиден-
ция" в смнсъл иа вила, в която собственикът живее
постоянно, и отделно „ферма" като селскостопаиско
имение изобщо. Като припомня предписанията на
рнмските аграрии автори за набора на мястО за
вила, авторы си представя, че оземлените в Доб-
руджа чуждении са имали право на набор къде да
устроят вилите си (край извор, край оживен път,
под хълм и пр.). В газн глава авторы се спира и на
характера на рабогната ръка във вилите, като при-
ема. че тя се състон от роби и освобождении, а в
никои сезонн и от иасминцн от околните села. Що
се касае до икономическата активпост на вилите
той ечнта, че основного направление е било сел-
ското стопанство (полевъдство и скоговъдство), но
4»
... ;,Х‘ ‘зныгм’ийсА"^оа^:теии
никое от тях с иземало връх наа пА. Хтс'
„„.питеся се спеинализирали из го S
J*'преглед »а Добруджа
......п.горът отдава голимо значение, тъй като сан
,.кмо норади полнтнческите и админиАп
„ромени са въведени „новите социализм
,.КИ структура принадлежащн на ри«Х
„„ Бауман раздели този период на
Първият (I в. пр. „. е.) се хзрактеризир^
„мн, на пътрешиото равновесие на Добруджа м
;то и в Скрата иа римского влияние.
,1 ........ с "1’'"Р’адаието на земите по ДоленДу"»
провинции. Третаят (краят на I - краэт м
,j представлявал организация и разпространеиие
к. рнмскип начни на живот. Четвъртмт (краяг
II <редата иа III в., г. е. епохата на Северн-
тзрактеризирал с иитеи.ивиа романизация и,
по Долей Дунав. Петият (средата на III —
......•' 111 в.:)„е вРеме "а 'ечерална криза в им-
:.ляи и нрай иа Принципата. Шестият (IV в по
I | .) е Константинова епоха.
1П<> се касае до административна органнза
Добруджа авторы счита. че старата племсн-
> >; литания е била нарушена през втората поло-
, па 1 в. и при Траян завършва с нова. При-
,ики се към устаиовеното вече схващане за
,,ят.1 на военните лагери и кастели, той счита
1 ляма част от земите на гетите бнли отнети за
.ждите на легноните и помощннте войскн. Си нз-
пък големи части от земите на Добруджа при-
слали на гръцките колонии. Между тях оста-
. тясна ивица — собственост на местните об-
и. конто били управлявани от гетски вождове,
д рнмска опека. Тъкмо тези общини бнли запа-
и незасегната гетската култура чаи до 111 в.
I! пенно обаче и в тази територня били настэна-
колонисти, а местните селянн обезземлявани и
। ,>м.<1|>вирани.
Най-ценната глава в книгата е третата, където
и pi.i е изложил свонге наблюдения върху вилите
। Либруджа. Тук са събранн всякакви свидетелства
и гихното съществуване — епиграфски паметницн,
.< 1нкуванн резултатн от по-раншни проучвання,
и г., и резултати от изеледваннята на самня ав-
। . • -- разкопки, обхождаие на терена, самолетни
।мблюления. Материалы е разпределен на парагра-
фе означени с латински букви. Първнят е посветен
। кографските и пр и роди и забележителностинаДоб-
> > и нкономическите й возможности. Вторият се от-
юсегашните изследвання на вили в този район,
1 1 к иго по дум ите на Баумане проявяван иезначн-
: н интерес. В следващня параграф са преразгле-
и < пиграфските паметницн от Добруджа, въз ос-
। на конто авторы е констатирал наличнето на
' |.1и, „от конто 33 без сянка на съмненне и II
uk.'ihh". Четвъртият засяга археологическнте
। звания в Добруджа до днес, петият — едко се-
Н1.тус) кран Никулицел, шестият - една наход-
. > лскостопански сечивв, намерени край Кала-
В седмия авторы разглежда резултатите от соб-
ните си изследвання на терена. в осмия — об-
ия със самолет. В деветия са съобщени резул-
"г сопдажн в „занаятчинскн цептър” в доля-
. I слица, в десстия — вила „със смесеня ико-
н долината на Капаклия, в единадесетня —
"Р< ка" вила край Ннкулицел. в дванадссетия —
рустика при Танца (Хория). Последният пара-
КОКТО спор*. и.,7 ““
к*Р че тозв 6poUe“12„•*««>» «<хег.
н4Чнв. то* ; „X.* *“мн во 1И;’
ни на схвашането ja1?*’’нуши"‘1'" * против
BPr’ ” СГ<Л
“• Бауман об.свива * T?,,,'"^ * М»кя
(-«верна Добрухк. “ Ч>°* на вида .
•« "Ранний и го От о”*"»"*-’
«•ении пуиктове по "чей-то ,W° с >“«««
кнте градове по Черномоояетп п ^“ав и с гръв-
’вьрде Гелино зиаееме и. ,0,ia ’ofc
на Добруджа като фактор u пладоР°зкмо
ножаването на вилк,„ X” р"эцьФгЯВането и уч.
BOse
iXinS П? г„ЛС0ВО Р°‘"»"'’нРа« на Добруджа с
“** ' " от гРЬико-ориекталски пронзход, веге-
ранн иля цивилни римски граждани или перегри-
нн . da това особен* роля играел фанты, че на гръц-
ките градове 6lM" но»" свободи. 3) Времего
на Севервте. характерно с основавшего на нови
Ферми и разширяване иа старите. Това според авто-
ра е период на просперятет и едновремеино „пропсе
на прогресивна интеграция на селените общини в
ноавтеструктури, прнсъщи на римского общество.
Четвъртият период обхваща втората четвърт на IV в.,
като се характеризира със създаването на селски
ферми от нов тип. „С нарушаването на равновесието
по Долей Лукав, пяше той, се раэрастват правата на
селските общими, конто по време на Северите били
задушена (потненати)/ Големи домен и по това време
се обособяват според автора около градовете. но те
се обработват от колонн, Благодарение на селските
общини местного население е могло да эапази за
дълго своите нрави и обичаи. Между градовете и
селските общини обаче се установява културна сим-
биоза, която е причина „за насаждането на рома-
низма по Долей Дунав завииаги".
Книгата на Бауман представлява значителе г
принос към проблема за организацнята на селскою
стопанство в Тракия и Долив Мизия, към конто
Добруджа принадлежи по времето на Диоклециан.
След него тя е обособена като отделна провинция
Малка Скития в рамкнте на диоцеза Тракия. т. е.
продължава да е тясно евърэана с балканските про-
винции. Разбира се, иай-важна е частта, отиасяща
се до конкретинте проучванкя на автора както иа
повърхността на тереиа. ткка особено из Газк°“*
ните вили. Броит н характеры на вилите в доо-
руджа действително представляв»: голям интерес м
нсторнците на Римската империя като цяло и на дол-
нодунавските провинции ппчпеи"“‘!?' и
Но Бауман се с опиты М обкеий характера
ппетнеоността на концепциите вы основа на
як™» <
49
Архсология, 4. 1986
гн по Ду-
...;;
до ЦЯЛОСТИ.Т« ИС1О
но в Л^Уля'“"1"тю' ,
S₽’. ...;
; п ел « ” ||,,л плботиагй P™" с
' ГОЮ'ПО сгопаиегво. '' „.'„„яилчсиа п0'11" !!??.«
(КД. Л продукциям I прел „ и утвърЖД ««•
",„„pi. Поряди том той лви»|11|ч,рп). припадле-
чг НМД II мялки Ф‘'р“ . ни, обработавши СЛМИ
' „II „ „„ древни ,nvnn ‘ И ..Рнмска-
«мо к си- F"- ••то е - /JJ.C е неверно и
«в
„слъзможио. Огкрля I * оло «илнигето сн о
....... < ">"‘Т™ им. И иуж“ О’ -рхиг-к^Р’'"
(аМН,е геля. Тс « « ««f „го иивиге им са били
КОМПЛМСИ n инвите с". конто са живеели.
ерлппигглпо близко Д принадлежали не град-
» ,х“‘
в"“"РПогЛ« ww «fcmuiiuim- к»
ели и ja себе си жилища. в конто са нремрвали
ЛвТсмл°ммг ал леубсдителпо класпфицнрвнсто
оплате „о големпиа. Гова особеип вежи за вето
р,ПИКИН', «пито участмн! били npe.liiapi'TCJiiio опр
•К'лсин ив 200 клера. Дълбоко сме УДел*
СП.ИИИ- па другнге вили п Добруджа са били пред
мритслиоопределсии. Зпигого те "РМ1,я0Л,'и” ''”у‘
пихтвеният ценз на своптс собственник - обик! опсно
булевти. уметали В аакоподаллннте органн ил
градовсге.’ Убсдеви сме съшо така, че понятней)
приицык, коего се среща в нлдписите от Добруджа,
с равно на булсвт (декуриои). Всъшност тук не е
толкова важно колко голяма е внлата. Важно е да
се раэграпичв дребиото гслско стопанство, коего не
експло.ттира чужд труд, от едрото, коего не може
да съществува без експлоагацня на чужд труд. Съ-
шествуването на дребнн селскн стопанства в Доб-
руджа се докатва or факта, че е имело много села,
чин го имена се срсщат по надписнте.
3. Решится ио не можем да прнемем. че иилите
в Добруджа са били организирапн иреднмио от пре-
i-елннцн. Ний-очсвишгнят довод срещу това са над-
тробпнтс могили край тях. Отдавив е известно, че
иитрунването на надгробпнте могил и е тракийски
обилий. Но могилпте, както бе нзпснепо напоследък,
не са само надгробия на сслеко население, в ка-
КТ.ВТО случай бн трябвало да бъдат далеч по-миого-
бройнн или пък да бъдат коицентрпрани само около
граинбските села. А както отбелязва и самияг Бау-
ман. теса групнраии в некрополи н се намнрат обнк-
новепо около аплите. Ясно е, че принадлежат на
ipaKiiflcK.) лоземлена ариетокрацнн, която живее в
градовете, ио погребав свонте представители в име-
пиита си. От друга страна, край иилите в Михай-
ловградски и Врочаиски окръг у нас бяха открити
некрополи бм могилнн насини. Явно е. че те са
принадлежали на ииостранцн. Чрез такива факти
бнхв могли да бъдат разграннчеии етннчески и он-
чигета си публикувани твърде
.„тс < Лобрул-я 1овруд*а. конто при
С",„о могилнн нотреосн" iiiOMtMCI,o именно
това длгнрат °' J,, . ||Я тракийскага арисгокр.цип
зя активного участи ' „ к, о|цс от I—II в.
в оргапизира iW " “ 1 nt>pfltll„ero. че собствени-
4. Це е y«XTe^"°'"„„„а римските кастели
"" “‘'"дгиамум Нг.вподуиум и Др-). кантон
(Канндаиа. Арзму» Черномориего. Настелите,
на гръикиге I a I б м|, бг) 1ражланско
какг" иавсг . радове-прнсгапища имат
.„ .жомич'-ска база и по/....
„ъасем дру'а ' са ималн селскн терн горни
сгратнвен стату, „„йннци. Обединенн са в
11 Т,Х ЯдмишгстратиВ11а .........га (пентапо-
‘ "М?С10,1е е ГЯс??Уват в кппэнавгоиомната общност
Л1К) „ не учпствува (а Мпа1|И Два са гря.
ГРЯЛЙ’Лобву жа конто or Траян до Диоклециан
довете в Добруджа. _ Тропеум Траяни и
има) мунпцнпнал! рп||Ложена Към Din istoria
Грезмис <в*в*ap^*\i• иГбв). Техни жители трябвэ
°°в; и ИР . .жа'кгнге из вили в Добруджа.
'Ito тпъ гк те колонии по Черномориего имаха сел-
Л Гпитопни нс е обясннмо гащо населението в
,к"„ ‘‘Г, Лорин не се елииизира. а ее ромапизнра.
Папин ' че след Диоклеии.н прндобнват град-
екн пиава и някои други селища, но те просто раз-
лелят^тсриториите на по-ранните i радове, за Да съз-
ян ПН сз се превърналн в градове.
5 Неубедително <а нас е твърдеинето. че вили-
Те били нзникнали пос тепе..... в различии времена
ГОсобено ПО времето па Севернге). Добре проучеинте
вили какго в Добруджа, гака и в Гракия и Мизня
са знпочнали сыцествуваието сн от края на I и нача-
лото па И в- Д₽>'г ' вьпросьг че са вродължили
да съществув.1т чак до края па IV в. и в тях са из-
въргиввнн нови строителства, ремонти и пр. Не бива
ла се забравя, че след Хадриан ветераните вече не
са оземляванн, а им е давано иарично оъзиагражде-
„ие А тъкмо внлните парцели представляват ггму-
щественият ценз на гражданите в муииципните. При
гова тези парцели са били неделями между наслед-
ннцнте. Иначе те биха нэчезиалн само за две поко-
ЛСН"б,’ Съмннтелио е твърдеинето на Бауман, че ни-
кои вили са се спецмалнэирали в никое эанаятчийско
(градско според Бауман) производство, Според нас
всеми собствеинк се е стремил да иэвлече макснмал-
на полза от нменнето си. И няма основание да се
мисли, че ако то му е предлагало никое по-нзгодно
производство (керамика, каменнн детайлп и др.) той
се е отказвал от траднционннте производства на
полевъдството и жнвотновъдството.
7, Не можем да се съгласим и с приетята от
Бауман периодизация на исторнята на антична Доб-
руджа. Не внждаме причини от социално-икономи-
чески порядък, конто да дават основание за перноди-
зациятэ на времето между Траян и Диоклецнан.
Няма локазателства, че тъкмо през периода на Се-
вервте иасгъпва „ннтензивна романизация на зе-
мите по Долей Дунав". Също втората половина на
III в. не представлява стопанска криза. Напротив,
след нзп-1 лянето на готнте от долнодунавските про-
винции настъпва периодът на голяма стопанска ак-
тивност. Това показват възстановеннге пили и стро-
ежите в градовегс, монетного обръщенне и археоло-
гнческиге находки. Стопанската криза настъпва ед-
ва в края на IV в., когато, както и Бауман посочва.
внлнте престават да същсствуввт. И това не се дъл-
дат" “ .
%. Бауман се придържа към остаряла вече схе
, огношеиието град-село, като счита «Жи»
градовете и на селата имат различна имно
к.| база и се сношават само чрез „азам
В^и.нн 1 1 Р',дът и смото « античността са едно Е»’
, совете са носители на икономическат» и L ’
.......... ”ласт* ГраДСКИте управн отговарят и ". Л’
, К11Ито нямат право на самоуправление. Преуве’
,, . < и сгопанската дейност на легионите У т.
; „порно са имали ........ поземлени собстаенос
( т.И.г. ливади), но само ,а непосредствен™ уж-
И,,.,.,.- гяхното снабдяване е било централад^.
„шо. Войската е кепроизподително население което
да се самозадоволява от своя собствма те
...... II работа ръка. 1ака че геэата на Бауман
1 фронта - запален (римски кастели) и на-
, „ нръики градове). не може да се защити
Накрая бнхме възразили и на схващането за
, , , на селската община, която според Бауман е
' , етиическия си характер през целого време
«"»«. ."ir,-“4
било тракийско. но тук се е за^РУв** СП0РеХ Нас
въпросът етиичесмя С«т„ на'10Л0НИ- Т,м че
Добруджа през късната ант»!пЛ "*«*Я1»ето на
*еи. откол/ото сГ^^прХ^ГвЧГуХ."^0-
ДИМИТЪР НИКОЛОВ
! Z Л Z О F F. DIE ANTIKEN GEMMEN. Hand-
luicli ,kr Archaologic. Munchen, Verlag С. H Beck
116 |>., £2 fig.. 132 tab. (1500 fig.).
В поредицата „Handbuch de Achaologie" Мюн-
.. и. кого издателство Бек нздаде първия по своя
,ккр наръчник върху антнчните геми. Този ка-
ниален труд е дело на Петер Цацов. От дълги годн-
юй е |1рофесор по археология в Университета в
\.,чбург. С многобройннте си монографии, студии и
п .и върху антнчната глиптика П. Цацов се на-
[..А.та между най-изтъкнатите и задълбочени изсле-
: н.,:,.1и в тази облает. Негово дело е органнзира-
о и нздаването на Корпуса на античннте геми от
, инскитс музеи (1968—1975). Тази му дейност го
изяви като всестранно нодготвен и високо ерудиран
• диалист в тази облает.
Обскт на изследване в новата книга на П. Ца-
1 и |равираннте камъни във всичките им аспекти.
Гемите. т.е. гравираните с дълбока резба ка-
мыш. конто често имат изображения, разположени
1 върху и и кол ко милиметра площ, се появявзт
। Диуречието и Египет. Но истинската им слава на
тнедения на нзкуството се евързва с миионска-
култура. Те са произвеждани в класическа Гър-
Фнннкия. Етрурия, старня Рим. Тяхното раз-
|'И1не е в неразривна връзка с постиженнята на из-
’ июто проз отделннте епохн. Първоначално гемите
> и пюлзуват като печати, а по-късно като амулети
' украшения.
Гравираните камъни (intaglios) принадлежат към
" -IKOIO произведения на античного изкуство. конто
н » чват през следващнте епохн. Нешо повече.
•шаг обект на страстно колекцнониране още пр
II... През средиовековието гемите широ
иползуват за нуждите на религиозная ку
украсата на иърковни утвари, а през Реиесанса ка-
то владетелски инсигнии.
Обзор и и я т груд на П. Цацов обхвата антич-
ната глиптика и евързаните с нейното изследване
проблеми. В 16 главы са разгледани главните етапи
от нейното развитие: 1. Минойскн и мнкеиски печа-
ти, 2. Гръцко-геометрнчна глиптика, 3. Кипърска
глиптика, 4. .Островин* геми. Гръцките геми през
VII—VI в. пр. и. е., 5. Финикийски и фииикийско-
гръцки скарабеи otVI в.пр.н.е., 6. Гръцко-архаичиа
глиптика в VI в.пр.н.е,, 7. Гръцко-класическа глип-
тика от V—IV в.пр.н.е.. 8. Гръцко-персийски геми.
9. Елинистическн геми, 10. Етруски скарабеи и ге-
ми. 11. Италийски и римско-републикански геми,
12. Геми от римската нмператорска епоха, 13. ..Гно-
стически- геми (магически амулети), 14. Сасаиид-
ски печати. 15. Християнски геми от късната антич-
ност и средиовековието, 16. Съвременна глиптика.
Както сам авторът посочва в предговора, подго-
товкам на такова обемно и всеобхватно съчнненне
не би била възможна без отпечатването на Корпус
на мнпойскнте и микеиските печати и поредицата от
нови каталози на колекциите от геми на Аквилея.
Генуя, Виена, Ленинград, Букуреш. Хага, Оксфорд.
Луни София, Флоренция, Неапол, Кембридж и др..
без мопографиите на М. Л. Фолеивзйдер. Бордман.
П Цацоп. М. Хенниг и пр.
Всяка от главите съдържа обширен коментар на
истовията на изеледваиията, подкрепеи с изчерпа-
дел и и или трупа от гравирани камъивв
ческа и стилова последователност. виды на «под
зуваните камъни. сюжети, изображения, литератур
... по..,.,..
51
. .... <• , T.lUIIII
.iHnilllH .1 n ГабЛПЦЛ!"' •“ -1X
g?ss=W
>»f“- JSE'S “=
"in ripe* Р'’-1И,,,и*,"ХнМ' « <»pHi инллността
„0)0 ям Йдоифмир»"* " 1“РХ“«’
на ге«'п'. , ,лЖС;?вгння СТИЛ и художестве
ИНГС ниятапии, ’Удо¥' , ... ,пр|М само на един от
1.и»ите. например тми , „ре я зложенато каив
ще ВИДИМ “ ..Т’ХЛъГё постигнаг И "Р"*™’
5бМ»жи..л.и идприм времето на
ката „ методпкт > от ,ова ДНес се
Фуртвенглер «асам. Като I , И1|Ическата епо-
>0 на TBKIIB.I ошменитиГонтагл. При датира-
липтяка. каявато г Мж« (Ки6гн0 аначгние при-
SS “
а=
«кяда». -..................
к- койтос ратглежда" вы* вснчкк осковии трудове
io тХ>7. с то?и та гравюрските •>««’•
майстори. Голсмият вапредък в и.слсдвавията на-
правн известии нови имена па травьори. На Оазата
на стнловия анализ и техниката на изпълненис мо-
ж’аха да се открият раэпнлеин в рвзличинтс- музеи
на Европа н Америка произведении на ррочути май-
сгори, Диес със снгурпост се зиле, че травьори, за
конто се сыяташе, че са творили през елииистичес-
ката епоха, са работали през раината императорска.
В изложеиието за изследваната епоха не е про-
пусках въпросът за формата на гравираните камънн,
характеризпраш художествено обособенн геми, конто
се превръшат в специфична за определепи страви и
време, В края на IV в. па запад господствуват ет-
руските скарабеи, направени от карнеол и гравира-
пи камыш за нръстенн от сардоникс. На изток гос-
подствуват гръикнте и персийсклте скарабсоиди от
сивосин халцедон и яакити от скъпоценнн камъни и
злато. След походите на Александър Македонски в
-дау !»да«.г.«Х'й
ПзпОЛзуваИкп ” .ц.рвсНО-п1ЮлетопИ1е яа”"1'-
м., or Iineron. и,, гр в' , «лепите емпрагди. небес-
........ И жълтите топази, гравворнтс
I,„синит, аквамя шт' * > 0J „.1й.с„11Ършените
рьшзт глнпгикатп и «в (| гв„ нв ряшошп.
низ. те... .\Р;П’ „..формация НН нредлагн .-дна о.
Не "" W посветена пн глиптикати
слелвлиштс гл-ви ( ; и||Терсс към ней се за-
„г Рнмскага епом. на це ген11„, „ камеитс от
........... °’ ”
ЭИ епоха. слгтовиа война ризкопните в ев-
(-,c4 В'О| ' С,’С,О^'',ВЧ„СЛ(1, „ в Съветския
рож-йските страт и м.,щабн в земите. влиэялн
, ГР""""".' ",,™“ е“ S.PP" А*'""
сирин и ОТ Чер о и То|1.) обстонтелство из-
".5“ и.» ."» пробя'-
“-г: »»» -
в това отговорно издание са намерили мисто в паи-
юлим.) пьлнотл пзследввиията на бългврскнте ав-
?орн и авторнгегио признание техните науч ни по-
стижения. Сред избраните паметпици в таблнии
№ | Ю/4 и 1114. « са представенн геми от България.
Тематнката на императорската глиптика, както
никога преди това. е свързана тясно с политичес-
ки г.- и религиозннте фактори. С голяма популярност
се ползуват сюжетнте, свързани с Троянския леген-
Ч.шен цпкъл. Венера Победителка се радва на не-
увяхваща популярност от ранната императорска
епоха до късната античност. За войнйцнте Херакъл
си остйвасимвол на подвига, както Александър Маке-
донски - образец На владетел. Гръцкото нзкуство
от класическата и елнннстическата епоха е непро-
ст,хваш нзвор па теми и сюжети.
В таблиците са нлюстрирани от оригинал над
1100 геми и печати. Гипсови отливки са изполэуванн
само в случайте, когато оригиналы е в много лошо
ст.стояине’ Великолепно ноправената и научно и тех-
инческо отношение книга на П. Цацов е незаменим
справочник за всеки. който се занимана с глиптика
и антично изкуство.
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА-МИЛЧЕВА
52
|()pAL. ГНЕ SOUTHERN CEMETERY лп
1 “ 'ШМВДПЛ
I1981. IU& р.
К штата съдържа изчсрпателен анализ н. ппп
.....-| " •'ВЮркаги южеи некропол „„ гр ’ 7°-
, м.ирица. рлаположен на дупвяския пи
.. ЧК..ИХкум и Интерциза (Пшюння), ТехстуалнвТя
. , „.„.ржа кратко въпедсиие, каталог па р.тзкри-
,,...боие. характеристика на погребалните обк-
.................. .робиия иннентар, както н опит за раз°°"
............. етническите компонент,, в иекропола
, „г»., е добре подбрана библиография по ,а
,ч, „ изложенного вы,роси. Илккгратввиата
,о,< от 10 таблиц,, със снимки на „зияло
„редметн от гробики инвентар. както и от
„.таблиц,, с цилостиия материал о,
„редставен ПО комплексн.
ц кратко в,.ведение (с. 7-9) авторИП1я освсдо.
............. находки (саркофаги, накити) ог-
рели започваието на разкопките. конто' мо-
, е свържат с южния некропол на Матрнцн
ина място за пръв път през 1963—1964 г. Е
। ;ц ,• попаднала на следи от палнслдата на рдп-
рнмски лагер, както и на няколко ио-къеии
.............. пойти поставят още тогава вънроса за съще-
..„nieio па втори некропол на Матрица освен
. пня дотогава, рлзположен на север от ка-
касте.1,. В резултат на проведение от автор.
.„тиригодишин разкопки (1971-1974) си раз-
it общо 213 гроба, като най-малко още 800—1000
са били разрушени от извършваии по-рано в
in зе.млсни работи.
Каталогът (с. 13—68) се състои от изчерпателио
„ни, ail,,,' па всички проучен!! Гробове. Го,
и;, за начина на погребвапе, за вида и особе-
пп на гробната яма, за местоположеиието и
< чиието на останките от погребения индивид и
робния ннвентар. Тук са включен,, и всички
। находки, конто не могат да се свържат с
, ,ено погребение.
Н с.зедващата глава (с. 75—83) е направена ха-
I. ристикп на погребалните обичан, намерили от-
, пне в иекропола. По-голямата част от погре-
.извършени чрез трупоизгпряне в пякол-
Ря (Новидности. Преобладаем кремациите, на-
пи in грани от гробното съоръжение. В завнси-
• : неговия вид авторката разграничивал типа
ппия: а) в предварнтелно обгорена. измазана
пип и вторично опалена яма, б) в предварнтелно
'P( ii:i непзмазана яма, в) в необгорена и необма-
| |л има. г) урнови погребения. Само в отдел,,!,
t in са открити трупоиэгаряния на място С ОС-
СИ ", иогребалната клада. Обърнато е спеииалио
। пне на първоначплното обгаряне на ямиге—
ню действие, евързано с предствввта за пре-
.1., сила на огъня. Вторичного опалване на
обяснява като практична мярка, заменяща
। ппе каменки или тухлени гробик копструк-
iiiii Отражение на погребалните обичан авторката
। । in и посгавянето на съзиателно начупенн пред-
। или забивансто на острие в гроба, както в в из-
ш ю Н.з ст.оръженне за „хранене" ня погре-
' ред по,ребенияга. извършени чрез трупопо-
,<• разграничат? също 4 типа: ») o6„k„obi-
' и със скелет в изпънято положение, б) о ик-
||| ямн със скелет в свито положение, в) камеи
"'>"ие и г) тухлени гробове. По привило т₽ съдър-
•| 1 |.песм скромен иипеитар — предимно прелме .
rm , 2» п»” д’ 84 ',7’ * човетеиа »а х:
яка ма потреб.лняя иинеитлр, 1|цп'
П-иала „т Мй изработ.^'я'е
«онетмте иостяни nn^n^^nn са
•пената в керамич-
истрирана само в
_—, жьлта к,.„а
Т»ра сигила га - иаВ-сл
ния «оиплекс подгруп,
13% от гробовете. А„а
към процентно нараств.
От п °',,:₽,аит ''^"Рясеннте блюда
тип 37 VriLn Дра""л"рф и рел.фн.,т.- купи от
в Матпип, В3 СС' 40 ”"Осъ’ ”а 1еря
в Матрица трае до средата н.п Ш в.
края на кремациите в иекропола. Нар<
созиа керамика, внмяиа от централи,
точиогалски цеитроае. иекропола .
какой форми (ищи купи) произхожд
вена от отделяй форми. имитираши във втор,зга поло-
вина на 11 в. образин па тера сигялата. Преоблада-
ват Обаче съдове, тнпичян за местного панопско про-
изводство (чаши, стомни, блюда и др.), хярактерни
за II — средата на III в. Към подгрупата на гру-
бага сива керамика спадат гърнета, никои от конто
кмнтнрат т. нар. белгийска керамика, подлупят,,
широко отворени канн, купи, плитки блюда и гы,
костенни чаши. Всички те дават предегзва за друга
част от папопското керамично производство през
II—III в., познато от тайная зиачителии пентрове
като Аквннкум и Бригецио. Авторката допуска, че
никои от прсдставените формя вероятно са били про-
извежданн а в самата Матрица. Лампите са пред-
,введения. Преобладават лампите с марки от тип
X но Льошке. Незначителен процент съставят лам-
пите с тъпоъгълен волутеи светилник (тип I С по
Льошке) и с къс закръглен фитилник (гни VIII по
Льошке). Всички те се нмегтват в интервала между
края на I и края на III в
Сред стъклените произведения преобладават съ-
дове. хярактерни за II о - балсамарни. '««'' •
рии тоалегии шяшета и купи. Авторката пр, дп лата
че по-голямата част от тях проиэхождат о, Аквнлея.
В грета rpvna са итделепп иг.——..........
малко на брой оръжия, четнри типа фибул,, от I—
II в., осуканв гривни, характерен за същня лерн д
за Западне Паноиия. и др.
В „оследната трупа са раэтледани От
та пои подобии некрополи от ззплдиите и срД
.53
.... некоопола в няколко парцела,
11ЯЛЛТа -1^*"! ^ЛИ постепенно знпьлванн с гробо-
коиго по-кмно били По ... „огребе-
““"i”"............. "*’ ‘
Усните- далеч or него (Biio „е1(ропол„ е
Усганоняв. се 'С н МпркОМанскнте войнн
нзполпнан В П^н Д ства 311аченнето нл укрепле-
" В Ivkhbckiih лнмес. Погребениятз постепенно
?Ук м варяга половина на III в., а през
11ПМалявпт кт.м вгорпт првкъсва||е само част
^рн?;ДвО::«^.%оДполаaeU итползуипна за
1'Огребени" в^,\*>Р,У"с?,ужава и илюстр .тнвнага част
nB",\ 1ИЙ вече гряфнчните таблиц.!, пзрпботенц
на труда и и .и в Р I , ,IS|ICKBailHH за
°’ "Х^и»С Я^внДа^,еРа1огнческ..п..метниЦ.,.
rm "н^ряв. обективната основа на напр.вените
"йбЛкКта нНВаю’,’топ,ад<^редлага образцов апа-
,п вХо пепретепциозен памятник, от който
Г ппгопкптз е успялп да нзвлсче макснмалпа нн-
обаче авторкат. У ц надежден археологи-
^"““„''Дор РС Ргова тя права определен принос в
нэунавЯнё™ на погребалните обнчаи в Панония през
римсклта епохп.
В последняя г’*и свл.. «л потребляйте ° 11
. «ИМССМГ» прииадл»»"'*'"А" ,7 .мн, прочие-
» гтиичсск» ,B»pJB» гроонитг „.селение
kpono.no. Авторквта с грвсъсгВието ня оЛц.
^’‘илиройЗ.^проииоД.^ "сХ’шз о н«°“
„печяствлне се счнтат г .«.„гкн обичай, раэпро
г„ге с пчие^г"0 „не се лрипнсват по-
грсбеииятп със и раниоимператорската
странеян в »V"H" ^Тетиря надгробии плечи с
елохя. в “граииченн сведения за етнн-
ииоиси Л»»” «»**£ ” логребанн.е Тс СВВДетел
s;:?s™-" ............... »• "»••
его се правят никои н„огребе-
некрополе и । ач"IHB о Р „владенията на
S^iSSSSs-^^S-.X
ГЕОРГИ КУЗМАНОВ
Преглед
вХСл„НааеЦнИ0НаЛНа археол°гическа
конференция
Or 13 до 17 май 1985 г. Архео-
„„ическият институт и музей при
Г, All. ДО „Културно-историчес-
м> наследство" при Комитета за
кулгура. Окръжниятсъветза кул-
n p.i н Окръжпата дирекция „Кул-
। v р и о- истор и чес ко и ас л едство",
( чинен, организираха XXX юби-
л.йна археологическа конферен-
ция Бяха огчетени резултатите
археологнческите разкопкн и
; . ччвания през 1984 г.1
XXX националиа конференция
б,- открита от проф. В. Белков,
и', -директор на Лрхеологичёс*-
кия институт и музей, конто про-
чесе и приветствието- към учает-
пиците от акад. Д. Ангелов, ди-
ректор на АИМ. възпрепятству-
H.IH да присъствува поради коман-
дировка вън от страната. Бе под-
, ,,110 приветствие от името на
ОК на БКП и ИК иа ОНС, Сли-
1ИИ. .
По традиция пърното заседание
б,- носветеио на археологически-
проучвания, консервационни-
ге работи и музейното дело в ок-
ръг.а-до;мякин. Г. Кюпчуков (Сли-
неи) говори за археологнческите
проучвания на Сливенскн окръг.
I1 Кагинчароа (София) и М. Кън-
'Mi (Нова Загора) докладваха за
'.Алежителните научни резул-
ат от прансторическите проуч-
иаиия на територията на окръга,
конто са с международно значе-
1 о разкопките па Каранов-
па селищиа могила, на селищ-
""а могила при с, Езеро и др.
!1р (Дерева (София) изнесе док-
1 за пърните резултати от за-
хвалите през 1982 г. разкопки
1 ' Хнсарлъка п Слнвен. Надпис,
'"крит тогава. поднесе и името на
1ИГИЧН0Т0 селище, съществувало
" ' гериторията на Слнвен през
11 111 ,п. — Тунда. Арх. Ем. Бо-
(София) разгледа състояип-
"о на консервационно-реставра-
"иоините работи на обекти в Сли-
‘""'ки окръг, Ст. Чолаков (Сли-
nv'n) и Ил. Попов (София)
янипо и проблемите на
гария Ь Николов (ВраиЯ1 _ 0-
и Т я * Тодорова (София)
и Т Димов (Толбухин) доклад,.’
»а ха ражопките на обекта Ду.
ряивулак. Толбухински окръг П
Бънов (Сливен) съобщи зв откри-
ти от него пеизвестин скалии па.
метпици в района на Котел, свър-
зани с тракийски кулгопе. Ив.
Иванов (Варна) говори за раз-
копките на Варненския халколн-
тен некропол и за интересните
резултати от подводннте проучва-
ния на наколки селища в м. Ар-
сенала във Варненского езеро. Ве-
роятно тук ще се е памнрало сели-
щето, на което е принадлежал не-
крополът. А), Аврамова (София)
обобщи резултатите от проучва-
ннята на обекти от халколнтиага
епоха. Д-р Л. Нинов (София) на-
правн научно еьобщение за ре-
зултати от проучвания на палео-
остеологичеи материал or никои
селищнн могили.
Следобедното заседание на 14
май разгледа откритията в облает-
га на тракийската археология. За
резултатите от българо-съветскнгс
итследпакия па селищиага могила
„Юнпинте" в Пазарджишки окръг
докладваха Р. Катничаров (Со-
фия) и В. Мацанова (Пазарджих).
Г. Китов (София) съобщи резул-
татите от проучванията на над-
гробии могили с погребения от
елнннстическата епоха на терито-
рията на Ловешкн окръг. Откри-
чи са забслсжителнн паметннци
ня тракийската торевтика и из-
кустпо. Ст. Дамянов (София) и
П. Балабанов (Бургас) изиесоха
много ннтересни резултати от про-
?кХ:а^-дТту>
Лешаков ((&,,) 1Л“псеи «Р-
’«ги«отряХ’кк^<!иХ
«РОизоватя и раииож^з^Х
? • •Хи гсХ
М» °’ °*'
г от вторят, половина на | ...
лядолетие пр, я.е.
Предобедното жегдяиве к. |4
Маи обсъди проблемнте на антич-
вата археология. Голям интерес
предизвика доклады за археоло-
гическнте открития в Пловдив на
Л. Ьотушарова, 3. Каров, Ел.
Кесякова. При спасителен раз-
копки са открити останки or моиу-
меитални общественн сгради със
стотини квадратик метра много-
цветна фигурална мозайка. Раз-
крива се и северната част на фо-
рума от II—111 в. със запазенп
останки от общественн сгради.Уча-
стницнте я конференцията с тре-
вога констатираха, че сыцеству-
ва опасност да не се съхранят пра-
вилно откригите старяни и в го-
зи смисьл единодушно гласуваха
пнемо до Комитета за култура,
БАН и ръководството на Пловднв-
скй окръг зз взеыане на всичкп
възможни мерки за запазване на
тези огкрнгия. Ив. Бъчваров (Си-
листра) докладов за открити при
спясигелни paiKon.H добре яапл-
Зенн останки от римски термп в
Дуросторум. И тук са възннкнали
|«риО1Ик проблемм по коисерм-
цинга и съхраияването на тези
останки. Значителен интерес пред-
ставляв. откритата и проучвана от
В. Божилова (София) голи, об-
ществен, страд* в Косгикброд
Предполага се, че може да се кз-
сае за резиденция, иэдигиатп от
Константин Велики. К. Койчева
(Габрово) доклада за разкрнтите
от пея Кыноянтична крепост и
55
, „вследпите 20 J“?Hfi„'xa"n®aPo6"°
; „ копфереНШ'ЯТ» в”с1)е1, (Ьсли-
,П11ОЗН.1ТН от И. т с;1 3,1(1411-
"° Гъ,’',пш2огтер«ториятаиас'о-
........7,т второго българско цяр-
„овиването на Оъг > n ряз-
жавя. Обобшител.и л°”беКТ11
жопвн«те я П₽"У «' ,гярскоиар-
времето на Второ^б«Г/(Софня)
сёво износе К. Мелимы '^|Я1Я
Заседаниям НО КО«Ф®Р прН-
„о отделяйте "^'ХХтелнт.
ключвани. ^общение на
създаде выможностн за '"‘"Р1
„ ожиаеня дискусня. В XXX н
пабоХни от Археологический ин-
?ттт н музей Института по тра-
колопт. катедрите "о apxewioni
Археологически музеи. В тереинп
работа през 1984 г. са участвуй"-
ли към 190 археолози. работено е
„а повече от 200 обекта.
В заключнтелно слово про<р.
В Белков иэтъкнп годемия при-
нос набългпрските археолози през
гпвянии". Габропски
рдаЗ?“г "л"₽,',",
•\л. М'"""'!,!Ж «доние.<а1г>
11 а МЫ'*'’"®’® ’ ,, л „гк гг
мая б»>.. л®м»Д» .п^иовек»"""
от (ыжопкнте '(Софпл) u II
обгктЯ. Ст. Да««' говори»"
Балабан®. «БУРГХ1
страда- Г’ше«ву^-”и ₽ма1Я
о. Огари»' са 11 ®* „„ дс.
„я митяичесы чинов
т: s?
•”°4"' „пято е била раэположе-
”н,пж м граияиат* мсжлУ В";
,ти. и Битгарин. В т«зи район
"Хнтио^боловнилемвг
. „ломан ОТ вторят.., половина
J II Ажамбов (Хнсар) рвэк®"’
кИ на писовоплянинсвия Ф**,д"
замък. рааположен на Лиев-
ёкото кале Обобщение ил прот-
«X разно""" и проучвания на
S от Първото българско цар-
ство направи Ж- Аладжоа (Со-
фия). Особено впечатление пра-
вят откритпте от банекя построй-
ки в Преслав. я. имколова (Ве-
лико ТърновО) докладов за риул- |
гатите or разкопкиге на църквага
Св. Димитър" B1.B Велико Търно- i
во. Църквлта вече е ИЗВИЛО реста-
врираиа. С резултотите от раэ-
копките на хълмп Цлревец проз
, 1',я4 । Работено е на
!°ажни А значим» обекти. Нал",,е
А Хдеиция към окрупняпапе па
колективите ИО големите археоло-
гнчески обекти. нанравенн са го-
Хи открития в проучването на
Реттерата и изкуството па бъл-
гарскитс темп през исичКН епохн.
ipih Белков обърна внимание н
"якои проблеми. стоящи
пвед българската археология. Все
оше публнкаипонната дейност и.зо-
етава от колнчеството на разко-
„рваните обекти Н Правеннте ог-
адития тренога були изоставп-
„его на коисервацнята на реднца
апгпчпи и срелновековни прхнтек-
TVPHH паметници.
Конференинята бе эвкрита от
„ с р Катипчаров. lenepa-
лен директор на ДО „Културно-
исторнческо наследство при Ко-
мнтега за културп и зам.-дпрек-
гоп на Археологический институт
и музей Той обърна особено вни-
мание върху ролята на муаейпите
работниии в археологическнте про-
зчвания и във връзка с между-
н.зродния деН на музеИте 18 май
говори за предстоящите задачи и
облаегта на музейното дело.
' Публнкувпна е брошура с ре-
помета на доклади за резултатите
от разкопаваните археологически
обекти Археологии е с к и
открития И разкопкн през 1984 г.
XXX наинопална конференция
по археология. Сливен. 1985. 314 с.
II международна конференция по римския
портрет, състояла се в Рим
От 26 до 30 септември 1984 г.
в Рим бе проведена II междуна-
родна конференция, посветенп на
римския портрет, организкрана от
Наиионалния център за научни
изеледвания а Рим и Археологн-
ческия институт към Университе-
та в Палермо. Оргаиическнге
връзкн на нталианската столица с
лроблематиката на това голямо
международно мероприятие сами
по себе си предопределят изклю-
чителния интерес към него. Имен-
но аитичният Рим създава и ут-
върждава портрета като скулпту-
рен жанр, тук се раждат нпй-эна-
чнмите художестпени постижения
в тази облает. А богатите скулн-
турни колекцнн, конто притежа-
ва Рим, са известии всекнму.
На конференцията присъствува-
ха над 80 учени от слединге стра-
на: Австрия, Англия. Белгия.
България, ГДР. Гърция. Дания.
Испания. Норвегия. Полша, Ру-
мъння, САЩ. Тунис. Унгария.
Франция, ФРГ. Холандия, Чехо-
словакия, Швейцария и, рпзбира
се. много представители на стрп-
ната-домакин. От България има-
ше трима участници — дпама от
Института за изкуствознание и
един от Археологический инсти-
тут и музей.
Обединени от основната тема
„Официален портрет и частей пор-
трет", изнесеннте около 60 док-
лада застъпиха широк обхват от
проблеми, евързани с особености-
те на офиниалния и частния пор-
трет в различии етапи от неговото
развитие, с императорскпта про-
56
И .,11.1. 11 с РОЛЯта на iinoiiiiH.
„„в формнрането ка местей
<о.,ж<чтвси стил Докйлдиани
и но»11 открнтия И др.
Ззс данията се провеждяха в
ц .„нопалния център ап научни
„ шапия, който предлагай^
' „бра условия за работа. Конфе-
.......а бе открита от проф. я.„
Краус, директор на Гермине-
К11Я археологически институт 0
1-и.м „ президент на Corpus Si»no-
Imperii Romani.
il.,i председателството на В
|||нп.1Л‘Р (ГДР) следобедното засс-
(апочна с пленлрння док-
, Б. Ботмер (СЛЩ) „Еги-
к-ки корени в римский репуб-
шктпки перизъм". ф. Бремер
(Франция) говори на тема „Офн-
пиал....частей портрет. Опит за
к,|асификация‘. Г. Лаузен (ФРГ)
I, доклада си „Праобразът като
официален и частен паметник" ос-
„,1.111 въпроса за ролята на при-
„(фаза в римскою изкуство и по-
сочи. Че той може да нзпълннпа
истннската си функция само като
официален паметник. В. Скрина-
ри (Италия) представи хипотези-
ге сн отпоено трупа републнкан-
скн портрети. Б. Контичело (Ита-
лия) повдигна проблема за т.нар.
1.,ва па Сципион.
През вторня ден от работата на
конференцнята главна тема на
ризискванията беше портреты от
К)лио- Клавдневата епоха. Особен
интерес преднзвикаха основинят
доклад на Ж- БалтИ (Белгня)
..< гатуарни групп — император-
ши и частни” и ловите аргумент»
м.м Октавнановия портрет от тип
I, привлечениотБ. Андреа (ФРГ).
М- Бонано АравВнтину (Италия)
I тлела няколко Юлио-Клавди-
ши портрета от Митнлене, А.
‘Крова (Италия) докладва „Рим-
ски портретна пластика от Лунн".
Виз основа на точен анализ и съ-
iwtsbkh У. Хаусман (ФРГ) ко-
ригира досегашното си мнение за
императорската глава от Анкона
("нв. № 62) и я определи като
портрет на император Тиберий.
Една от широко дискутираните
|'чи бе евързана с портретною
"‘куство от източните провинции.
О'новавайки се на дългогодиш-
"1" си изеледвания в тази об-
iaci. Е. А. Розенбаум (САЩ) из-
обстоен доклад, акценты в
коиго ладна върху регионалните
|' Н |ичия в ппметниците (Гърцня.
Азия. Киренабка). Д. Пан-
: : 'i:| ihc (Гърцня) се елря на част-
""" портрет в Македония и но-
' " инално на този от надгробния
I"юф. Прпчисляването на една
лспска глава към статуя от Фла- 6
'*’ Страна, р. Л” °? “етрий
терпретацияга „а ТЛ р ,,с‘ Ин-
засигащ На.1ка ие’,’“,Д0«УМент.
"°РТретн. доказва г(1уПа
него на гръцКнте ‘‘ "°₽ Р',уна
яга на офицналяцте и*
портретик гоупи « часп,ите
комплекс. ₽i Рхитектурния
спох»-. на м Катер, (ГДи’Га
и«ноПХ" си от-
п*В?„сфер8Та Н8 «"«•« На нм.
ператорските портрети в римски
те провинции В доклада си д!
2е“ м"и" ибр0"3°Висс18тун *>’""
ве М. Чичикова (България) ра3-
гледа два нови изключително ин-
ш‘нНИЦП пМН'"'а 01 на
111 в, в. Попова (България) го-
вори за офнииялния и частния
портрет от 111—IV в. в Мнзня я
Тракия.
А. Садурска (Полшл) предста-
ен изеледваннята сн върху офици-
ален» римски портрет и неговото
проннкване в надгробния релеф
от източните провинции. И. Ску-
пннска-Ловзет (Норвегия) просле-
ди развитието на частния портрет
в римска Палестина.
Никои от докладчнците се спря-
ха на отделяй паметници, като
лредлагаха нови интерпретации
или ги въвеждаха за пръв път а
научно обращение. С добре аргу-
ментнран иконографски и сгнлов
анализ на т.нар. глава на импе-
ратор Галиен от музея в Лайден
Р. де Кинд (Холандия) оспори
офицналния характер на творбя-
т'а. А. Ю. Задокс (Холанди!) за-
позна ауднторията с разЬъжденн-
ята си върху бронзовня Троян.
Р. Мнлчева (България) предстя-
вн великолепен женски портрет
от Одесос от края на II в. Г.Хюб-
нер (ФРГ) докладва „Едн® иор-
третна глина от Пергамон". Б.
трета в глиптнката от епохата из
Антонините и Ссвернт^. пл у.
Панутн (Италия) — ..Римсхият
портрет в глиптикяга".
На заключнтелиога зпеедапне
бяха размеиевн мнения и прело-
ръки между участниците във Вто-
рат,ч международна конференция
по райская портрет. □ Оринам
ццонният комитет ладе висока
оценка за работата на този един-
ствен по рода сп каучен форум
на който специалист» от цял свят
имат възможност да конгактуаат
и до се запомнят с изй аажмяте
научни постижении в тази облает.
‘ Програмага на конферевция-
та оключваше н я«ЯШ«яие иашт-
6 Археологая, 4, 1985
“Г
ишянсэ» ....
оолзува or втя. рпОотлтя ня
Ппследният /"” ' с ря»-
s*="".S' ’S-“:
х":‘х-3гда".Ж:
'Зп доиакнй на • - „ „о
> ;zz“"
; SrJSSsi’F5
1 p u nnnroor от Тракия и Мизня,
ri, < псе още на пиною or пуб-
КОНГ”1 нее ,„„..1111
Ст. н. с.
,5 ,»И.Р-
па К”. от окопа < много топло-
М.р1^«жстзигино.. Чичиков.
.< Чичикова е наивен» и реи
нагни
—... „пхгологи. В продолжение
и 35 годипн тя заемп авторитетно
място в Археологический ИНСТИ-
ТУТ п музеи ил БАН. зпиимлппПки
се активно с нзследвпнето чп гр
кяйскзта археология от прелрим-
ската н римсквт. епоха в (Нар-
еките земи. Ръководи Секция по
тракийска археология, член е на
редколегвята на со. .Археология
и поредипата .Раг.опм и проул-
ваиия”. съдействува за подгоюв-
ката на млади спеииалнсти. Оше
първпте й разкопки на тракийс-
кия град Севтополис до Казанлък
се оказват решаващи за по-иата-
тъшната й научна дейност и опре-
делят трайните й интереси към
тракийкката материална култура
и пзкуртво. В продължеиие на се-
дей Юдин и (1948—1954) тя р.160-
ти неуморио и с любое като пръв
помощник па главная научен ръ-
ководнтел проф. Днмитър П. Ди-
митров. Благодарение на ентуси-
азма и всеотдайностга на целик
археологически екип стана въз-
можно цялостното разкопаваие на
Севтополис — неизвестната дото-
гава столица на Севт III. В ня-
колко эадълбочеин иаучии труда
в наши и чуждн издания М. Чи-
чикова разглежда архнтектурата
и изобилии» археологически .мате-
риал от разкопките, като изясия-
ва редина сыцествени страви от
характера на материалната култу-
ра и нэкуството, архнтектурата и
градоустройството, както и на яко-
номнката но тракийския град
Мария Чичикова на 60 години
-’Рон- Аи’"’"а JgjTlVlll
ТаВи1върш»а археологически про-
учвпния₽и на няколко Ч'!,к,'Лск"
нос в нзследвпнето на тракийска
тл гробнична архитектура и по-
гребвлии обичан (Трнк кк хо
гилна гробница от с. Кплояново,
Слнвенски окръг (I V « нр и.е )- -
ИАН. XXXI. 1969. е. 45-90).
Особено важна е заслугам и в
научного изеледване на уникална-
та царска гробница при с. Све-
щарн, Разградскн окръг, с бога-
та живопис. пластична и архитек-
гуриа украса (Гробннцата от с.
Свешари, Разградскн окръг. ~
Иэкуство. 1983. 4. с. 18-25- De-
couverte d'une tombe royale ttira-
ce. — Archeologia, 1984, 190, p.
17-23).
Много години от своята научна
дейност Мария Чичикова посве-
щпва па изеледването пи старата
желязна епоха в бългпрските те-
ми, На нея принадлежи установи-
ваието на точната хронология и
характеристика на старожелязна-
та епоха в българскнте земи. Тя
правя съществена корекция, като
поставя началото й в края на XII
в.пр.н.е.. а не. както се смяташе,
в края на VIII в.пр.н.е. (Керами-
ка от старата желязна епоха в
Тракия — Археология, 1968, 4,
с. 15-27).
М. Чичикова е организатор на
първите системнн терении проуч-
вания на селище от ранножеляз-
иата епоха в България, проведеии
при с. Пшеничево, Старозагорски
окръг (Тракия, Анатолия, Кавказ
и Северного Черноморне през ста-
пожелязната епоха. - В: Бълга
or древнос^а ДО наш..
ДНИ I. с., 1979. с. 115- 21).
Научимте интереси на Чичико-
ва Се отличават с широта, деиност-
, , й . многострани» и р.ззкрнвл
солидна спениалнл подготовка и
с.пеже* къи з.тдълбочено изслсд-
ване на съшността на проблемнте.
Ог I960 г., първоначплно като
им -ръководител. а по-късно каю
главен ръководител, тя с иачело
пл бълглро-полската археологи-
чески експеднция в Нове до Сеп-
тов — важен военностратегич.-
ски център наримската долподу-
навска граница и голям град през
спохата на късната античност с
нзключнтелно значение за нзелед-
ването на укрепигелната система,
гражданската архитектура и цър-
ковното строителство, бита и за-
наятиг!- or това време (Укрепител-
ната система и градоустройство
на Нове според последннте архео-
логически разкопки. — Векове.
1975. 2. с. 36—44; Forschungen ш
Novae (Moesia Inferior). — Klio.
62, 1980, 1. p- 55—66).
M, Чичикова e ревностен пропаган-
датор на археологическите богат-
ства и най-нови открития у пас. С
многобройните си публикации в
България и в чужбина, с участисто
сн в международни и наши паучий
форуми — конгреси, конференци,
симпозиуму тя активно популярнзи-
ра пред нашата и чуждата общест-
веност нсторията, културата и изку-
ството в бмгарските земи.
Всички, конто са ималн въз-
можност да работят с Мария Чи-
чикова, са се възхищавалн от цен-
ного жизнелюбие, чувство за ху-
мор н доброжелателност, на уме-
нисто да бъде навсякъде, незави-
симо дали се касае за служебпа,
или общес'гвена работа.
58
iieiiiiHM голим принос и из.
'.„„-то ни Кязпнлъшкия край
1 ’’.„ciainro сЬЛейстВИеЯЯ Град.
'' "" «>зеЙ ЛЬ Чичикова бе обя-
1 , /почетна гражданка на Кя-
г , Ci.inoTO признание тя по-
"общипскня народен сын
нроучиа-
'""В,,,"-ТО на быцЖдп
УЧЗа ^Д"М,А
М ,,Чич^кХаИТнЛ11прия’^и'--
-'•''---петлив;^-^-
"«Раин. Чг ' ‘•►«'«ог н м «
"баягелня, '"м"Р»ме JJL
" проект» j/evV *"*₽’•» нд™
"Зслг-дваимя. Я 1и “Р^Малии
4Л Л1ИВТРОТЛ.Я„МЕВД
Професия — призвание
На 6 ссптември 1984 г. Магда.
Михайлова Станчева иавър-
60 години, от конто 36 е отда-
на нэучаването на родння сн
,1 София и на мнналото на на-
п, .и страна. Интервенте й се оп-
ределят още в младежките й годи-
.... с набора на специалност — за-
„ьршна през 1948 г. класическа
филология с втора специалност ис-
тория в Софийский университет.
В.днага започва работа като хо-
„„руваи сътрудник в Археологи-
„«кия институт при БАН и Уни-
.„рсатетската библиотека. От 1952
! аостъпва в Музея за истории
ни град София, където след 32
Н..11111И се пенсионира като стар-
IHII научен сътрудник И ст. Сто-
лпил га и ненната история стават
.’,16а за М. Станчева. Сега, кога-
ю погледнем етапа от живота и,
НН1Я.Т0 отдален на науката. внж
। че че основната част от нейните
трудовеса евързани с наследни-
цею, запазването и популяризи-
р,пню на археологического нас-
.3,1:11)0 на София. Показагелно е,
г <>г първата й публикация в сп.
Археология" „Ранносредновеков-
керамика в София" (1959) до
юбилитацнонния труд „Среднове-
ховна София по археологически
данни" в сборника „Сердика—Сре-
дец—София" (1976) софийската те-
матика неотклонно приЕъствува в
I’.vi жите й'статин и студии в раз-
личии издания, доклади на кон-
и и конференции. Тези загла-
вия с а резултат и завършек на
кнтересни археологически изелед-
ыния, конто тя сама или със сът-
!i'co'|l'H не||Рек'ьсиат0 извършва
Ирактнческата й дейност като
'Гхеолог започва още през 1948 г.
Г зкопки при строежа на Пар-
'я дом. а от 1954 г. тя поема
’"нодството на всички разкоп-
К11 и София.
Същесгвена черта в ггейивта m
»И". ««.ю М0««« „
, “ вс и ч ко И зля зло под пером й
е настоичивата и, упорита бопба
сам0 ,я "1">учването на арх₽ео
логическите обекти, само по себе
СН особено трудна задача в уело-
внята на съвременното градско
строителство, но н за продължава-
пето на техния живот. Тя воюва
за запазването на разкопаните
старики и за тяхното включение
в съвременнлта градсха среда. До-
статично е да посочим като при-
мер подлеза пред Партнйния дом,
който със запазените в него и уме-
ло експониранн части от източ-
ната крепостнп стена в порта на
Сердика стана образец в свето-
веи мащаб за умело съжителство
на мнналото t настоящего. Но то-
ва не е единственият запазен пэ-
метннк, който сголиНата ни дъл-
жи до голяма степей на нейните
усилия. Тази непрекъсната борба
за опазването на археологическо-
го наследство на града й позволи
да събере богат опит и да създаде
и приложи подходяща методика
на разкопки в условията на стро-
нтелство при многослойно град-
ско наследство. Нейното кредо е.
че старината трябва не само да се
изеледва, но и да се запази — ар-
хеологът е задължен да я изучи,
но и да я защити. Тази защита тя
вижда както в чисто физического
консервнране, така и в опазване-
то всъзнанието на хората. във въз-
питаването у общество го на пре-
клонение към културно-истори-
ческото наследство. Его защо го-
ляма част от нейните усилия са
посветени на популяризацията на
гова наследство в стотнци лек-
ции, статин в пресета, иэказвания
по радиото и телевнзията — нався-
къде. където има обществена три-
буна. Същата идея — че уваже-
нием» към историям и паметни-
«^=-:
чудеенвтя и. написана с много по
°°в И знание книга . Азбука на
мялкия археолог (1984), У
Опита и знак нита си на архео-
чева спо,!?" ’’вбог"и* М. Стаи-
ква сподадя „ каю университет-
скн преподавател. Тя чете спец,
курсове по матерный» култура в
българските теми, култура на
средновековна България и музее-
® Ист0Ри*«*НВ факултет
на СУ „Климент Охрндскн" и ре-
»°,в,',.и..л,:кпн" п0 «У’еезнание във
ВНИИ „Н. Павлович”,
НаМ. Станчева дължим и откри-
ваието на средновековна София —
Средец. Тя насочва внимание™ си
към откриване и нзтръгвзне ат
земннте Пластове на ыалкото оце-
лели от разрушениях» на следва-
щите епохи вещеЕтвенн докумен-
ти за Средец. за който дотогава
имаше главно пнеменн сведения.
Многометровнят културен слой,
върху който днес се йзднга София,
сам поставя нови проблечн М.
Станчева е един от члеиовете на
българската археологнческа коле-
гия, конто рагунат за проучване-
то на паметницнте и о» по-късните
исторически епохи и за разшнря-
ване на грпннците на археологи-
ческого дирене до късНото средно-
вековне. Това я води и до из-
следването на различии магериз-
ли на градскня бит — водоснабдя-
ването на София през османската
епоха. ювелирного и керамичиото
производство, вносните фаянси от
Изток и Запад, венецианского
СП.КЛ0 и др.
Характерно за научннте инте-
реси на М- Станчева е, че я въл-
нуваг остри, нешаблонни. днеку-
сионнн проблеми. каквнто са пре-
ходи и те периоди от къснатп ан-
тичност към средиовековиего. от
Първого към Второю българско
59
„..пЦ-ГО 11“ 1P“'1U’
la culture ml3 ". J pnlarobul-
Жв<Ьгср«-
4nCPYXV 1967. * “P >-
J-»»’-
“ ^ГР‘ГН
потрХог.и.6“лк;"«^^^.‘
иск» »Р,Г" / '„ЦНН v НЯС II “
ЭХ №••’•" ""
„ <>1 мсжДУ"1’*’0?’
С II лруг« сгр.41.1 (isnecT-
num Й "”’П“ Л“пл 1р.'1ЛСК“г“ ""
II" "т,"жас,'неад окрятш' "*"?:
археология. HeW1' комитет"
стяонтел ия Аедство. Рсд,"‘''
... спмоииото ““елел" _, ДЛ,д.
ш1оН.п"""“;'-’;|0чбсГ1аитСо1я-тег
ЖКТ ИИ иейния л' . ик. С ТП311
като учен " еа"п кингите Bui -
сХ'-"^'“юнеско»Г и
fn‘n\T"'’n*^b“1’
c e и НЯКОЛКО 4|;...uuv.
IpjAiio м.,КПп и u нан-общн
да CO nM‘C ||Я „ MiiorocrpiHlliti
„общественн дейностни М.
"“У ' к„. . мнение има много
SB®»»
пето II популярнэирянето иа егя-
Р"пожм«ваме и здрвве, за дп ви-
ли „зияло осъщественн рязнОоб-
р ази и ге с« гиорческй ЯДен.
В. НЛПДЕНОВЛ
Книгопис
Общи сочинения
Я .fweuwdpw. Георги Ар геоло-
гически проучим*" “
ГРМ"ИЖ ЙПЧ'№%
Ъ« Дизнер- Стефан Ка-
мее, Борис Чолпаноа- Ьългярска
военнп история От античността
до втората чезвърт на XX “• L-
БАН. 1983. 340 с-с ил.. 22 л. ил.
Ангелов, Димитър. История и
археология. - Археология, 19».
№ 1-2, 1-12.
Взаимоотношения между исто-
рии и археология.
Ангелова. Ст.. Любка Стефино-
оо Бобчеиа (1927-1983). (Некро-
лог). — Археология, 1983, Х° I —
2, 118-119.
Археологически открилшя и раз-
копки през 1982 г. Резюмета [на
доклади, цзнесени пред XXVIII
илциоиллна конференция по ар-
хеология). Плевен. 1983. 152 с.
Венков, Вол. Резултати от елек-
тросонднраие на 'археологически
обект край село Дуранкулак. —
Иза. Нац, пстор. музей, 4, 1983,
196-198.
Вълев, П. Геодезични и геофи-
зичии методи в иодготовката на
археологического проучвпне. —
Иза. Нан. пстор. музей, 4, 1983,
173-177.
Bi.iee, П., Еал. Георгиев. Опро-
стенн фотограметрични методи за
докумеитирапе на археологичес-
ки обекти - lb"- Н“Ц. пстор. му-
чей 4, 1983, 141 — 148.
Георгиев, Н. Но. Раев. Към
въиооса за съставяне на дендро-
жронологични СИМИ «а «РН’°Р"*'
,! Болгария. - "«*
тор. музеи. 4. *983. -47— „‘Ifm
Георгиева. Соня. Академик Кри-
стю Миятев - "зм^о“птелнпп
древиия Пресляв. — В: Прислав.
Т. 3. Варна. 1983. 7-9.
Гешев. Е-. С. Куприянов-Спей"-
фико на прилагането на фнзнчнн-
тс методи при осигуряваие на екс-
педицноиии археологически из-
следвання. — Изо Нац. пстор.
музеи, 4, 1983. 163—167.
Гьорсдорф, Й. Магнитки изслед-
вання на археологически обекти. —
Изв. Hau. истор. музей. 4, 1983.
XXVIII националы археологическа
конференция в Плевен. — Археоло-
гия, 1983, № 1-2. 112-113.
Дончев, П., II. Ненов. Търсене
на археологически обекти в Купол-
ка могила по геолого-геофнзичен
път. —Изв. Нац. истор. музей, 4.
1983, 191-195.
Енциклопедия на изобразится-
нота изкуство в България. Т. 1:
А—Л. Ред. А. Обретенов. А.
Стойкой. Т. Труфешев. С., БАН,
1980. 508 с. с ил.
Rex.: Friedbert Ficker. — Siid-
osllorschuneen, 1983, N 42, 440—
443.
Етнография на Болгария. [Mo-
иогр.| T. 2: Матернална култура.
С., БАН, 1983. 330 с. сил. и черт
Обхвата материалната култура
01 прпнсторическата епоха до днес.
Жобленски. Н-. Е. Жабленски.
Фотографирапе на археологичес-
ки обекти от въздуха с камера, на-
питана с балок. — Изв. Нац. не-
Л,™ < 1'»3. I3T — I4O
H.iKoe. И., М. Маринов. По пъ-
проса за термолуминнсцентното
датиране на млади археологичес-
ки керамики. - Изо. Нац. истор.
музей, 4. 1983. 233-236.
' Каков. Н.. М. Маринов. Уст-
ройство за термолуминисцентно
датирапе на археологически кера-
мичин обекти. - Год. ВУЗ. Техн,
физ . 19, 1983, № I. 193—198.
Камбуров, Хр. Някон нови на-
сокн в радновъглеродното датнра-
не [на археологически и геологи-
чески обеКтн]. — Изв. Нац. истор.
музей. -I. 1983. 215-219.
Касабова. Н.. Я. Атанасов. Ст.
Факиров. Електронно микроскоп-
ско изеледване на археологически
паметннци на култураТа. — Изв.
Нац. истор. музей, 4, 1983, 2о/—
2G2.
Катевски, И.. В. Днев, Д- Ди-
кова. Особености на геофизичпнге
изследвання при търсене и нзелед-
ванс на археологически обекти. —
Изв. Нац. истор. музей, 4, 1983,
178-183.
60
AHU. 3» историлтв.11.)
Г i 'Alia 11 България. — Пред.
. 1983. № 4. 29-30.
Al- Датировка чрез
методи. Археомагннгнн
....шя и Бъ.иапия. — Изв.
;...
\.„ч„н. Б. Ролята на естестве.
„JVKII О нзучаоансто па исто-
„а ,(репного производство.—
II III- ,1С1°Р- мУ»ей> 4- 1983,
I ''кмтьк исторически спраиич-
В I Веска Инколои,п, Ми-
|Ммаиов. България. С.. Нар.
1983. 430 с. с ил.
|.чип за селища и памегни-
^..дковековнето.
‘;"л„лр»я"0«. с- Използува/Й на
I „ „И пюини методи иа откриване
„О.Ц1ОДПИ археологически Обек-
нэп. Нан. истор. музей, 4,
н ,
Д ...яное, С.. I.. Jiixupucea.
^^В аизионен метод за дендрохро-
.'„'.югп'К'Н анализ [на археОлоги-
, и обекти). — Изв. Нац. истор.
4. 1983, 242-246.
\:,^енэи, Джорджина М., Аде-
11,/аи П- Ърби. Пътувания из сла-
1,,'1М,ьите провинции на Европей-
|урция. С., ОФ. 1983. 148 с.
I чедсния за исторически обекти.
.il„x<i«.toe, .W. Електронномнк-
? .миски микроструктурой ann-
ul, |на археологически обекти и
дР I - Нзв. Нац. iicjrop. музей,
; 1983 253-256. "*
нова, Върбинка. XXVIII
н,,ииопална археологическа кон-
, р, ними [в Плевен]. — Векове,
m №• 4. 94-95.
'.'.•г.'к.ч. Времен. Боговете на
I . са. Критнчни бележки за ми-
В а.ч1,. вярванията и мистиката
Ina Инока С., Нар. култура, 1983.
268 с.. 12 цв. ил. 3
1/искалев, 3. Определяне въз-
i.nria на археологически обекти
, помощта на радиовъглероден ме-
1 — Изв. Нац. истор. музей, 4.
220-225. " " .-',В|
I Петракиев, А. Приложение на
I -.идите на оптичната и рентгено-
I . пектроскопия при открива-
1 и изеледване на паметницн иа
.’. i'.,:.a. — Изв. Нац. истор. му-
с 1. 1983. 99—111. ' (
Петрова, Стоянка. Библиогра-
1'Ч.| на трудовете на акад. Кристю
" ч - В: Прислав. Т. 3. Вир-
• 1983. 10—16.
I’ Теодосий Смядовски, [Нек-
Археология, 1983, №
с. 120.
' иамчевп, Мпгдалина. ,.Пр|х)>е-
|Р-|Дски археолог*. — София,
‘'<№9,29-31.
h° ™ » ua
„ '"'"нов /Л?р*ата. "‘Учиа1.
-“g r i:
r..„„
„ '«'ft /Л, 0
I ’ЮЛ0ГНЯ, lqH1 С',е*РвЛог
900
"""•Иц «о v "’ 'яо-
w*. J Г> ' 8,1 6) Bf,'n'
?T»lch Л''' -"1«т und к
’Г?1»•S'ffi’S:
раяг'”“>“
»"S.fe*y-w
«»,,) 1 “ r 'Hl'loli., ₽X
чк<> 2..1Ц7?W
?•.<?»« г" й-%
WUK, ‘
Op,Qfb.u6V’'*P«.rr
de МгЛ1“'Ги <-е
" бронюв
1 'i"n
'"pa м*.
Боев, Петър. Нели Кондова.
Смвчо Чо,Юков. Произход и раз-
витие на меди тер .пн к.и а раса —
Бълг.етнография. 1983, № 3,43—
Бонев, Александър Г. Никои
проблема на златного съкровище
от Вълчнтръи. — Археология,
1983, № 1—2, 44—50.
Гацов, Ив., Ст. Иванова, И.
С и раков. Св. Сороково. Типология
на каменните оръдня от ранния и
средняя палеолит. — Археология,
1983. № 1-2, 13-29.
Кънчев. Кънчо, Петър Стансе.
Кремъчни върховс за стрели от
Велпкотърновско и употребата им
като оръжне през халколита. —
Военноистор. сб., 1982, № 6,
146-151.
Кънчев, Кънчо, Богдан Ни колов-
Оръдня на труда и стопанския
живот в селища от халколитяата
епоха във Врачанско. — Изв. му-
зеитс Северозап. България, 8.
1983. 9—35.
Николов. Bacu.i. Орнаментация
на раннонеолитната рисувана ке-
рамика: систематизация и харак-
теристика. — Археология, 1983,
№ 1-2, 29-43.
Перничева. Лм-мио Неолитио се-
лище кран Елешница. — Отечест-
во, 1983, № 15. с. 22
111,три-Микен <ен Гемне. Вер-
нер Шнайдер. Изследвання вьрху
произхода на суровнннте за ия-
,„„ c «<•?'?“' Ann- ,00n Mil-
A‘Ww d;- P'-’t* de I, mono.
MtlS.rd, [udrtul | ,„ Prebhn,,
ЖвДк.1*11 -°»»1» ls-
Grwgiw. G I Das Artist*.
'Hum der FrOhenrnknt (12 _ q
Jli. v. ii. Z.) in Sudosi- und Nord-
ostbulgarien -In. AktendesSvm-
poMOnivon Siill-Zweltl (NO). Okl
1ЭД0 Wien llnj 259-270 (С>.
terr Akad. d Win. Philos -ht»tor
KI., 418).
Grorgiei'. G. 1. Erlnnchung de>
Neolithikums in der thrakiscben
Tielebenr — In: Knarnik und
Gold. Bulgarische JOngstelnzeil im
6. und 5. Jahrtausend. Katalog t.
Ausstellung. Frankfurt am Main,
1983. 15-19.
Jovanovil. В l.'eiploitation it
la metallurgic de cuivredans I’eco-
nomie de I'eneolithique ancien au
ventre des Balkans. — Godisnjak.
Centir U brikanoloiki ispitivanja.
19. 1983. 15-19.
Kroll. Helmut J Kelan.v-. Au--
grabungen in einem Siedlungshii-
gel der Bronze- und Eisenzeit Ma-
ktdoniens 1975—1979. I 2 Die
Pllanzeniundr Berlin. VtH-X 4 ol-
ker Spins. 1983 176 p. ill 6 B<i
lagen (Prilii’torirche Arc biologic
Sudosteuropa. Bd. 2).
Muleeua. С. .V.. I kwn.sru. Re-
pmcnlation id Pr'<Mt>‘> on Cer-
tain Neolithic Clay Figurines 0П
loner and Middle Danube. - Da-
cia. 1982. N 27, 47-a8.
Todorow. H. Dm Aneolithikutn
ajiem. - In Keramik und
BulgariKneJikt
6. und 5. Jahrtausend Ketals r
61
r^v»Knden-ArcMol^-
м" nchen. 19Я2 p’^olHMkum *"
M^.k'u. ". _ In: Ker.'iink
NordrelbyKwi'' hl, jOngro-
und Gold- Bii'H"।-diriaust-nd Kb-
d.. «-e
.. „,| Gold Dull."'- ,
»mik un" u, ,in(j 5. Jalir-
pteintt*1, , Ausstellung-
"ld Л.т 'kin |QA’ 2O-?2
kfurt "HI M""- . , Arrhneolo-
Sprawordani.i wchwivk
1983. P. 2W- . pjf friihen
K?pkrmd.>ltuii;b
",nalC iffilI zit • 1983. N •'
®8р7,мрждИ паметинии и от бъл-
pa„sXс качеикн ня писме-
от епохата па халколита
Амксандрав- Георги. Антична
вяла № I край Михайловграг -
Ши музеите Северозлпад. Бълга
n« 8 1983. 37-81.
Ансли». Анастас Гребни иа-
ходки от южвия некропол на Мар
пнвночол- - Из». Нар. музей -
Варна. 19. 1983. М-М. ? л-
Ан.-rwe. Анастас. Иван В Пеа-
но, Слънчев часовнях от Марциа-
полол. - Интерлисп, изсл.. IV,
1983, П1—П5.
Балабанов. Пстър Михаилов.
Тракийския! хинтерланд на Апо-
лония и Месамбрня - VI1-1 0.
пр. н. е Автореферат на Дне. -
„Книд, иаистор и." С,. 1983.30с
Бариева. Г. С. Химический со-
став изделий античного импорта,
найденных о Среднем Поднепро-
вье (поданным спектрального ана-
лиза). — Сов. археология, 1983.
№ 4, 70—82
Устаиовява се, чесуровините за
бронзовитс изделия произхождат
от Балкпио-Кнрпатскня регион.
Бессонова. Светлана С Религи-
озные представления скифов Ки-
ев. Наумова думка, 1983, 134 с.
с ил.
Аналогии от българските земи.
Бобчева. Любка. Тракийско се-
лище от римската епоха в м Ко-
Толбу-
:кИо°,'Р’1'Г|9"|983. ”3-
- ВарН% L. МО'"’'
Минчев. ’ ''’MU o o Oaecw
'"‘"vh’b) - ”3B Hap-«y’eft -
.о 1483. 5-18. 3 л табл.
B"P." 7 Города в римской
л„/-1кни"^"о’" "0ЭД%П. a"TXV?‘
фр'в1 in- Concilium Eirene XVI.
сги. - In |he 16th Internal.
'lecK.i И Д 101P колонии по Чер-
иоморскЛ «ра"5бИе‘ ' BCK0’
[К•S.jm-. ь-w-.
61 р9Лп'ом Георги- Нови давни за
Ь-инотХ яптнчния град Кабиле.
L Изв музеите Югоизт. Бълга-
Р "p'otep' 9Ети3е«-4Всекндневният
жнвот в Помпей. (Изследване|.
Пр^в от фр. Слава Михайлова.
С . Бълг. художник, 1983. 313 с-
‘ Реи.: Велизар Волков. Кахво
знаем за Помпей. — АБВ. Л. 41,
"т^еТвасилево. Нел». Оброч-
„и плочкн на тракийския конник
or Ямболски окръг. — ИЗО. мхз_
ите Югоизт. България. 6, 1983,
Маргарита-
Към историческата теография на
древка Тракия. - Векове, 1983,
'' фт Александър. Тошо Спири-
донов. Историческа география на
;’Гтс"?"Г““влн.\»:Ж
С. с к . НО с. с к.
Rex : Margarita Kiskinova. Em
neuer Beitrag zur histonschen Geo-
graphic der 'hr«K'SC^C ? 13?
Etud. balk., 1983. N 4. 128-132
фо, А.г. Тезаурус на тракии-
скин език или енциклопедня на
тракийскиге реалии. — Векове,
1983, № 6, 77-81.
Шелов, Д- Б. Римские бронзо-
вые кувшины И амфоры в Вос юг
“Гйропе. - Con. Лр Wiornn,
1983, № 4, 57—69.
Паралели от българските земи.
4tao»d.«™, Л- D ,To,,l!’'sJJ“
chevaux et pieces du harnais dans
la necropole gete de Zimmcea.
Dacia, 1983, N 27, 67-78.
Atcxandrescu. Pelre. *-c groupc
de trcsors thraces <1ип1М°г,<1Д‘а R‘
kans. - Dacia. 1983. N 27, 45-
Bicrnacka-Luhunska. Malgortala
The Roman and Early Byzantine
l-ortifications of Lower Moesta and
Northern Thrace. Transl. by l.
r₽rf‘,^Я|1эв0, Нар-м> ' В*"”
Ед 19. 1983. 88-93- |)р„ пр0.
Йзп. Hau- "crop. •’>
ft* ли.., е п
Стлврев, И- •,I°3Crn*niapiio KOMi •
Денов. по л-лгар-
налното с'1’°'1^"“гичносг|а. -
ските земи поез аОТ
Мед. раб- 1983. М Алекса"
иионалиия bP’^Jj0'|58 с с ил
В ОфИЯ С 130“ _ gjjg.
Rer: Zlatoxara Goceva g5_97
histor- rev-- I»0-’- КелтИ и
Tp-S'* им"™. |МЗ' * '
37Дрсчсиэова-Hr34UHoeU' 1.
so'в»'
логия. 1983. № I Проучвяиия
.№
CKII град Никополис ад ИЧТУ
въз основа на въздушин chitмкт
Интерлисп. изсл.. 10. 1983, »»
"лссякови. Елена. Акведуктнте и
водоснабдяоането на Фнлипопол.
_ Археология. 1983. W '-*•
63.7^бенгин. "ва. Регионални осо-
беностн на надгробната скулптура
в района на Южните Родотс -
Бълг. фолклор. 1983. At I. 31 —
37Маджаров. Митко Неиублику-
ванн оброчин релефи в Хисар-
ския музей. - Изв. музеите Юж
България. 9. 1983, Ы—68.
Морозов, Иван. Трако-хетскн
паралели в ритуала. — Проол.
изкуството, 1983. № 3, 43—51.
Матов. Спас. Антични паметни-
ци от Врачаиски окръг. — Изв.
музеите Северозап. България, 8.
1983, 83-101.
Милчев. А. Культурные взаи-
моотношения восточной части Бал-
канского полуострова между ап-
тичним миром и „варварскими"
племенами в эпоху поздней антич-
ности. — In: Concilium Eirene
XVI. Proceedings to the 16th In-
ternal. Eirene Conference. Prague
1982. Vol. 1. Prague. 1983,96—100.
62
,,.к. Wroclaw etc.. O»oli-
1 1982. 286 p. ill. (Bibllothe-
c'//i!tooa,' Л4. Lampes antiflues
al lsecteurest. - In:Con-
Eirene XVI Proe.eJi„c,
1 .h< 16th Internal. Eirene Con-
p . 1982. vol. 2
1983. 138-142.
"n.milrova-MiReva. A. Enlwick-
, und Stilbesonderheiten der
ihrknnst in Thrakien und M5-
,,,, I. - 3. Jh. - In: Conci-
" Eirene XVI. Proceedings lo
!. internet. Eirene Conference.
1982. Vol. 2. Prague. 1983,
"n^niaradiki, Л1. Dolina brodko-
strumy i gornej Mesty w dru-
„olowie I tysiaclecie p. n. e. —
\ t г Univ. Wratislaviensis, 1983.
\nl. 10, 161-166.
Dremtiiova-Neliinova. Си. Les
II,r romaines en Bulgarie. — In:
.„„cilium Eirene XVI. Procee-
to the 16th Internal. Eire-
Conference. Prague 1982. Vol. 2.
, ISS3 160—I6S.
(„^uvu-Domaradika, D. Wczes-
n okres rozwoju kultury Trackiej
л ,lol ini e srodkowej Strumy i gor-
,,ei Mesty. — Acta Univ. Wratisia-
j’.lbis, 1983. N 598, Ant. 10.
1,7. 160.
Coceva, Zlutozara. Eimge Grund-
clcincnle in der Ikonographie des
Hn.iki'.chen Reiters. — In: Conci-
lium Eirene XVI. Proceedings to
the 16th Internal. Eirene Confe-
r.n.v, Prague 1982. Vol. 2. Pra-
1983. 51-56.
Haimovici, Sergiu. Caract*ris-
tique.' des chevaux des getes decou-
,i:! d ms la necropole de Zimni-
Dacia. 1983, N 27. 79—107.
Hnddinott, R. F. The Thracians,
London. Thames and Hudson, 1981.
192 p. ill
Рец : Цвете Лазова. — Векове
74 № 1. 92—93.
Kalojanov. Stanimir. La Thrace
Ptolemees au IIIе siecle av. n.
> - Etud. balk., 1983, N 1, 73—86.
Khtitchalrian, A . Origine et typo-
It'iliedes baptisteres paleochretiens.
Mulhouse. 1982. 130 p.
Pen.: Иван Джамбов. — Архео-
•lonin. 1983, № 1—2, 106—107.
Kulov, I. Dolina srodkowej Stru-
' gornej Mesty w Picrwzszei
r|1 tysiaclecia n. e. — Acta
wratislaviensis. 1983, N 598.
-hi 10. 167—175.
iL'ic/iro, Alexander. Roman me-
' 'n Marcianopolis. — In: Con-
' тепе XVI. Proceedings lo
’Hi Internal. Eirene Confercn-
|“2- ™- 2- ’’'“gue.
СР«ДНоВ|
.Irene (xnfer(.nc7
109-128. ’ l9N, N 27.
ynjdenmia, V. Contriu
religion en Thrace IЧ1!0" a b
rene Conference. Prague 1982 и I’
2- Prague. 1983 . 82-87 2' Vo1
Parnicki-Pudelko. Stefan. The -
Novaer,S',an .ЕР“С0Ра1 Basilica in
21-И. Г9«3А'ЙЙ%" P'>1’"--
P'lliriger. Renaie. Das Grabmal
m°ennCdSenf0'u ,Bu‘^;,rien) im Rah-
weelli^b Chris,enlums der
westlichin Schwarzmeerkiiste Wi-
en, Verl d.OAW. 1983. 197-215 p.
Reho-Bumbalova. Maria. Unvaso
’nedl °ud n pittore di Theseus. -
Romsauer. Peter. Mcdzinarodnei
seminar о historii a kulture Trakov
ti Pin'ooIVK.' ~ s'ov- archeologia.
31. 1983, N 2, 450—451.
В рамките на „Филнпополски
седин ци за траки иска история и
кулгура” от 8—10 окт. 1982 г.
Schumacher Reinhard. Zur Rolle
und Bedeutung der Stadte in den
Ostromischen Provinzen Thrakien
und Niedermosien vom 4. bis 6.
J ahrhundert. (Автореферат на дне.,
Берлин 1981). — Ethnogr. —
Archaol. Zfl., 1983, N 4,713—720.
Susini, G. Ratiaria capitate. —
Rivista di studi bizantini e slavi.
2. 1982, 235-239.
Tutscheva-Hitova. M. The Saba-
zios Bronze Hand from Gradnitsa
(Thracia). — In: Concilium Eirene
XVI. Proceedings to the 16th In-
ternal. Eirene Conference. Prague
1982. Vol. 2. Prague, 1983. 62-65.
Vasilev. Vasil P Bemerkungen
zum Transport von Bronzegefassen
in der Antike. — Acta Archaeolo-
gica Acad. Sc. Hung., 1983, N 1—2.
179-185.
Velkov, I'. Der Untergang der ro-
mischen Stnntes auf dem Balkan.—
In: Actcs du VIIе congres de le
F.l.E.C. Vol. 2. Budapest. 1983,
97-104.
•ЗД*-
'урки or Хултоам ,u.
?’ Пресллв. Т я цПлиска. —
276-282. “аР"а. 1983,
-Творцопя,., цъ «ЬЗД«л* пр»
П„.
*
1«в. 3
Oi вторпта половина на XIII
иачалотонп XIV в. 1 ~
Антоново, Вера. Цовооткрвта
Плитка °’ пе"Ламски «’'нв^прн
" М9К83.-2ВД1П2₽^аВ Г З В^
Аспарухоч. Мимо. Пстър Въ-
-и.в. Проучввния на църкватп „Св.
етър н Павел- в Никопол. _
И^нтердисц. изсл., 10. 1983 , 21-
Балабанои, Тодор. За немалого
на стъклообрпботването и стъкло-
пронзводството в средновековна
Пляска. _ В: Преслав. Т. 3. Вар-
на. 1983 , 228-241.
Ба.юбанов. Тодор Занаятчий-
ското производство в Плиска (VIII
— х! в.) Автореферат на дне. ..
„канд. на истор. и ". С.. 1983. 27 с.
Балкански, Иван. Средновеков-
но селище и некропол при с. Та-
тул, Кьрджалийско. — Изв. музе-
ите Юж. България, 9. 1983, 87—
97.
Баран, В. Л. Сложение славян-
’ ской рзпнесредневековой культу-
ры и проблема расселения сла-
вян. — В: Славяне на Днестре и
; Дунас. Киев. 1983. 5-48.
Боев, Петър. Нели Кондова.
Слови Чолаков. Средновековннят
некропол |в Перних|. Антропо-
логичнм Данни — В: Перинк. Т.
2 С.. 1983. 185-212.
Божи.юв. Иван. Цар Симеон Ве-
лики (893-927): Златннят век на
Средновековна Быгария. С ОФ.
1983. 224 с. с нл.. 8 л «л.
II за духовнлта н магернална
култура на Първто българско
царство.
63
„ Обработка на
„ „ропзподсгап nil к“т !,.
I; ср.ДЧ<,"' К,’|'"П *’!'
.'.ТЛЧ1|Л-| »•' Авт??№
С , 19ЯЗ '20
Бонг*. Сет
пгтб" вър») 1
:,....о г unvri-
b"Xjism” и9-;59
„якнтя И кръстове- ко-
фолклорна култур рт цЛ11.
►опниге рисунки графи ,
екп н Мадярп. - ьмг. ।
1983. № I. 0„|0ВП ,н>
нива. — В: Преслав. i. v. .
1983. 91—103.
България 1300: Институции и
държлвн.т традиция. Т. 2. Ред.
кол. Ё. Бужашкн и др. С,. 1982.
654 с.
Rez.: Alnria Mnlakicva. — Bulp.
Iiislor. rev., 19ЯЗ. N 4. 128-129.
Бъчваров. Иван. Средиовеков-
iinra крепост Рялооец при град
Горна Оряхотшп. — Векове,
1983. № 5. 59-63.
Впклинов, Станчо. Станислав
Стана.юв. Кладенцн. Рлнпосред-
иолековпо българско селище. Вар-
на. Г. Бакллов. 1981. 86 с. с пл.
Rez.: Alnrin Dimitrov, Nouvelles
inlorm.itions conccrnant la vie des
<е1отгти1|0ш en Dobroudja (VII
— XI s.). — Старобългарнстика,
1983, W 4, 126-J 28.
Виси,tea. Васил Боженншки Ур-
внч. - Векове. 1983. № 6. 43—50.
Василев, Родос лао. Лов на елся—
гоофитна рисунка от Плнска. -
269П§75’вВ' Т 3‘ ВаР“Я' 1983,
Василева. Дафина. Реконструк-
ция па черкните [в Перник]. _
В: Перник. Т. 2, С., 1983, 89-
Венедиков. Ивин .Медною гумно
на прабългарите Изследване. С...
Наука н изхуство, 1983. 272 с.,
8 л. ил.
Витлянчо, Стоян. Към въпроса
за визпнтнйскатн белотлннена не-
Еамика от Плнска и Преслав. —
: Преслвв. Т. 3. Варна, 1983.
160-175.
Вълов. Въло. Из исторнята па
Севсрозападна Българня през ран-
ного средповековие. — Изв. му-
чеите Северозап, Бългврия. 8.
1983. 119-142.
Гадло, А В. Прабългарскн на-
метници от VIII —X пек в Цен-
тр алното Предкавказне. — В:
ппннп "'|Л983. 336—350 _ ка
ст". С.. Ю83. J Мо11аСтнрск-|
Георгиев. И"т’ преслав.
Ланя а Преслпв 8|_1о|.
т. 3. Вирча. 1983. »! ,М1ГКов-
lunlomi, Недялка- I п.пи-
Людмила.
пзв- 10
1983. 69-78- портрет!' 1Ш
XVIII век. CKOIIJI. 1 ”||асЛед.
ГИЯ (Ky-ITVpilOHCTOpl'IK'
Д оп Т'Р М.1КСДО11И111. 701
българско иарс’®0 9 Грыярски.
Даткеоич. И• '0' „оморских
5ЯГйЖЖ.Аи. lair-
“’Дхочбоо. /Мн. Нови данни за
ередноп1'копн1па крепост р
Ж s. 1мз.'
при хнеар. - 1Ьн.Бълг. истор.
д.яо. 35. 1983. 5-26.
Димитров. Димитър Нл Ар-
леологнческп лроучвания във Вар-
ucllCKO за периода VI-л в -
Нэп. Нар. Музеи — Варна, 19,
1983. 35-51.
Дончева-Пешкова,
Кръстове-енколпнонн във Вар-
ненский музей —Изв. Нар. му-
зей — Варна. 19, 1983. 113—124.
3 с. л. табл.
Дуйчев. Иван. Проучвания вър-
ху средновековната българска ис-
тория и култура. (Сб. статии). С.,
Наука и нзкуство. 1981.
Rez.: Zdravko Pljakov. - Elud.
balk., 1983. N I. 148-149.
Змеев. Рано. Извори за истори-
ям на риболова по българските
земи. — Риб. стоп.. 1983, № 6.
29- 30.
Сведения на Евлня Челеби от
1656 г-
Илиев. Борис. Текето Демнр бо-
ба, старо тракийско светнлнще в
Лудогорието. — Векове, 1983.
№ 6. 66-72.
Средновековна гробница и хрн-
стияпски маиастнр.
Пончеи, Васил. Олеа Иончеаи.
Древен и съвременен български
шрифт. (Моногр.]. С., Бълг. ху-
дожник. 1982.
Рец.: Владислав Паскалей. —
Полиграфия. 1983, № 2, 34—38.
Йорданов, Йордан Ал. Антропо-
логично изследване иа погребани-
„паевопшю некропол при
re и среД"01'1 ь р^сенскн окръг. —
ара Г||Л'\ 0. 1983. 47—
и/.терднса- »’₽л -
58. . ..пнАъо. Две сслски
W3"',,.,.. neulll ОТ XVII —XVIII
19. '^'Й33дтиошс.1И»гом.,
бъл “яр«'|ТСминиапор нети от XIV
6 ; към К0НСТЛНТ11Н0П0ЛСК0ТО 113-
«тво - в: България 1300 Ста-
Z и ни-лсзи-шия па
скнте бьлгпристи. С.. 1983. 35»-
36.Инн.ин. Екатерина. Саксонски
порцелан в Н-копол. --Интер-
дней, нзел., 10, 1983. /3 83.
ЛМнооо. Екатерина. Фаянс н
порцелан or Саксония в Никопол.
— МПК. 1983, № 4. 36—38.
От ряэкопките па Калето в Ни-
копол.
Маргос. Ара. Мними средновс-
ковни надгробии плочи от Плнска.
_ Изя. Нар. музей — Варна. 19,
1983, 135—136.
Маргос. Ара. Средноисковпи
скалки манастнри по Суха ре-
ь,1. _ Изв. Нар. музеи — Варна,
19. 1983, 125—129. 10 л. табл.
Маринов. Васил. Към харакге-
ристиката на българската земе-
делска техника през XVII—
XIX в. — В: Иэследвпния в чест
па професор Христо Гаидев (по
случай 70-годишнината от рожде-
нието му). С.. 1983 . 245- 260.
Зе.меделската техника и от Пър-
вото български царство въз осно-
ва на археологически Дании,
Милчсв, Атанас. Разкопки юж-
но от гроба на Карел Шкорпнл
във Вътрешния град на Плнска
през 1968 г — В: Преслав. Т. 3.
Варна, 1983, 211—227.
Михайлов, Стамен. За някои
характерни черти на българския
средновековен град. — В: Пре-
слав. Т. 3. Варна, 1983, 188—197.
По даням от разкопки.
Михайлов. Стамен, Георги
Джинсов, Въло Вълов, В полета
Димова. Ранносредновсковното се-
лище при с. Стърмен [Русенскн
окръг|. С., БАН, 1982. 143 с. с ил.
Рец.: Чавдар Бонев. — Векове,
1983, Л1? 5. 71—76.
Михайлова, Тонка. Калъпи за
отлпване на наккти от Велики
Преслав. — В: Преслав. Т. 3.
Варна. 1983, 170—178.
Минее. Михаил. Топонимия,
предания и монограмм па цар Иван
Шишман във Врачанско. — Веко-
ве, 1983, № 5, 21-31.
Ненов, //., А. Шарснков. Из-
следване на гехниката иа старо-
българската живопис с номощт.т
на оптичнн методн. — Изв. Нан.
64
музей. 4. 1^83, 339—345.
'Хр,,,,. Димитър. Български
... овекоини рисунки-,рафити.
'".„„.мари. 1982. 368 С е ил.
1 , , Ariani Stoinev- Ein Buch
lien Charakk'rs. - Старо;
".рнстикл, 1983, № 4, 120-
1'X/P»e. За смист.ла
, Н.пжаннето на един грифит
" ' В: Преслав. Т. 3.
• ‘ , ЮМ. 204-210
, Николаи, Петър Въ-
.. ' |,, к>жки за крепост Урвнч
п кокаляне и опит за уточня-
името иа църквита й. — 1(ц-
............ ’J 7-20.
рое. Николай. Бележки вър-
п|11,ходэ па стиля ни Преслаи-
, рисуванп керамика (според
изображения). - В:
И,,,., Г. 3. Варна, 1983. 178-
| Ч//— Преслав. Щроучвапня
„ । нернали. Т. 1. С., БАН. 1979.
1983, 59-72
262.
’ Варна. 1983, 251)_
‘чгови, Йордикка. i
нано W-
"-1ПС1НКЛ or IX- ХР пио10-
плав. г. з Варна, рад. |ад Цр»
От ра-жопките в Перинк.
Пиков, Димитър. Оетапки
ср- .тновековна сп.клар»’" "rtfe
тилница в Стапа З.Л Р,Г°‘
S < . . у у. .......
«"Г .V "‘р
н.«—
м I. |Д,г Ъ”.™-.I»
Ланеа, Коне,
'р,/ F. Ficker. — Siidostfor-
I, „ij.-n, 42. 1983. p. 438.
//уп<.«, Лтанас. Средновековна-
,. .о пта Търново в титулатура-
: патриарси и царе. — В:
Н,.1.10. Т. 3. Варна, 1983, 283—
//км.. Василий. Этюды об Ост-
....рог,ом зван гели и. — В: Пре-
. Н. I. 3. Варна, 1983, S7-—71.
Иконография на миниатюрите.
Ih/цко, Василий. Преславската
|.цца н въпросътза иконограф-
, мне образци в изкуството на
Шевнин Киев. — Археология,
ртм. № 1. 2. 86—97.
Рашев, Райю. Късни номади в
11 .ч, хчиското поле. — В; Пре-
ct.hi. Т. 3. Варна, 1983, 252—262.
i'.miw. Валентин В. Происхож-
ни' н ранняя история славян.
М.. Наука, 1979. 154 с. с ил.
Реп.: Чавдар Бонен. — Архео-
ЮП1Ч. 1983. № 1—2, 107—110.
1983 43-47 °™-ария. 6.
Kretzenbacher. Leopold. Ha.
ГЛ».. д»
т „Г А .””vri>cn-iegenda-
геп Text Grundlage hlf ,.in,. bu|.
Ч.-irische Ikone des 18. Jahrhun-
N ®, 51SJS'°r,"h“nS“- «»
Икоиата на св. Димитър от ед-
ионменната църква при Бобошево.
Готой, Evlim. Ikonen. Holz-
schnittc und Melallstlclie. Obers,
und deutsche Bearb. Hans-Joa-
chim Hartel. Ranurding. Fer"-
haus. 1982. 153 p. ill.. 20 pl.
Rez.: Friedbert Ficker.— Sudosi-
iorschungen. 1983, 42, 443—444.
" Няколко
З'гт.рното Me(lt.
Лл,'*сандър см.
мэтнкг/ 19ЬЗ,’№ 2 з Г.
Л""” aw.
ш
«ийи";<Юп“”т
ТониХЯн;>» Ствярц
К^Ги» ' * **J КО|1П1М|»ока на
я,э“_п ....................
Нордам. ИкЯн.ЦеНздад«И1|ви.
мн»»«гки оловни nt.„,иотС
[1| ихв. Нар. му«Г_
Варма, -
табл.
Йорданов, Пиан. Нови давни аа
Преслав в крня на X в. _ в
Преслад, Т. 3. Варил. 1983, 104-
Колев. Камен. Родопа илапива
изобразеня вьрху антнчки монети
от Филипопол---Родопн. 1983.
1983. 97-110, 3 л.
Стани.юв, Станислав. За връз-
। на между символнката на чис-
lai.i през ранното средповековие
и вбългарската народна култура.
- В: Преслав. Т. 3. Варна, 1983,
124-134.
1 "итилов, Станислав, Георги
I . ксаидров. Ранносредповсковеп
""'pieio.i при град Вълчедръм. —
1983, № 5, 56—54
- тинчева, Магдалина. Археоло-
'"""киит нзточник за душевност-
‘1 болгарина. — В: Изследва-
|<и.। в чест на професор Христо
1 |еп (по случай 70-годишиина-
111 рожден пето му). С., 1983,
.1 мачева, М. М. Технология
"‘"'топления железных изделий в
Нумизматика
Авдее, Стоян. Към въпроса за
инфлацията във Византия и Бъл-
гария през XII —XIV в. — Нуми-
зматика. 1983, № 4, 40—46.
Вожилов, Карил. Българкатп и
нейните изображения върху бъл-
гарските банкнотн. — Родолюбие.
1983, № 3, 13—15.
Бонева, Нлияна. Къспоантична
монетна находка от Деултум. —
Нумизматика, 1983, № 3, 23—28.
Боспачиева. Мина. Имитации
на византийски монети от VI
пек. — Родопн. 1983. № 5. с. 22.
Бъчваров. Иван. Жемскнят об-
раз в средновековнитс пи монети.
— Жената днес. 1983. № II, с. 19-
Дерменджиев, Христо. Изкуст-
вото и иеговою отражение в моне-
тосеченето от античността до наши
дни. — Нумизматика, 1983, № I.
37__42.
Продьлжсннс or № 4, 1982
Дерменджиев. Христо П. ( им-
волите па българската дър*8вл
Ракова. Снежана. Нлходки иа
средиовековнн венециански моке-
||| от Българня. — Нумизматика.
1983, № 3, 31-39.
Рогалски, Адолф. Нова бронзо-
ва монета на Лмадок 11. — Изв.
Нар. музей — Варна, 19. 1983,
43—84.
Рогалски, Адолф, Нова тетра-
драхма на тракийския аладетел
Мостис. — Изв. Нар. музей —
Варна, 19. 1983, 81—82. 1 л. табл
Харитонов, Христо Монетите
'Юрукова. 11- Монетвите пят-
ки. отхритп в Бммрии преэ 1981
г. — Археология. 1983. № 1—2.
113-117.
/Орукнви. НорМнка. Нумигма-
тични н сфрагиегичии памегяяии
lor Перник) (86/-Н95 1203г -
В: Перник. Г. 2. С.. I9W. <<И-
'|'\еологця, 4, 1985
Епнгр8ф"кв
''7,“г„;сгяон...Мпхзй-
торичс кого ' _ постижения
•п01’г|’«'1Ск. . РМПК. 1983. № 4.
и проблем". —
18—21 . и Дотов Из-
/', '"''же 7; Зееманов итомнояб-
, .< • 1 S м 11!1 п-' ... ппи
бМ13Р<-«» • fc
»'-р ~ '' “iH-ii!
ВТ°' «««•'"’ Отражение
в Чаталарскня "аз""Д, i „> 05
Т 3 Варна. 1983. XI--
r-n’’ RrretllH СтарОКРНС-
“>’еЛ Г//ГИ 7»ннтг.р Римски
*ги?ет Бь-Лрня Парилели.
Надгробнпт.1 плоча на Елия от
„Ж.
____ Ахрнд. 3. 1983. 83—0/
Зовиат. Йордан Ноо старовм-
гарскн паметннк - БЪЛГ. ез
1083. № 4. 290-2’5
Глннгиа плоча с двуезичен иад-
пнс. открити през IW3 ' край ГР-
Първомай.
Иванов, Рул/ен. Печати на ле-
гиони върху строители/! керамика
с означение на гарнизона но дол-
кодунввскня лимес. — Векове,
1983, № 5, 66—69
Ковачев, Нинами Едно старин-
но име вьрху пръстеп-печат от
Търиовград — Бълг. сз.. 1983.
№4.319-321.
Ковичеви. Теодора, Восилка I е-
расимова-Томова, Епиграфски па-
мегниии от Стортозия. - Изв. му-
зеите Североэап. България, 8.
1983. 103-118.
Попконстшипинов, Казимир.
Епиграфски паметннци |от Пер-
ннк] В: Перни К Т. 2. С...
1983, 171-176.
Попмнстантинов. К азимир.
Теодос и и Смядевски. За почнтане-
то на Климент, папа Римски в
средновековна България. (По епн-
к0„0 _ Изв. м>31" |90
„ом д7н„>, ld ггроигмствР'0 н
.... ...........уп""
на Рилсиия манастнр. - ™1Д.
ЮЯЗ № 4. 39-—44.
С оглед консерваииято и опаэ-
ваието но иаметника.
Бисев. Т. Археология и город-
ская сред... - Декор, искусство
СССР. 1983, № 3. 17-25.
За България.
Владикова. Елена 125 годики
музей но дело в Шумеиския кран.
_ Векове. 1983, № 6. с. 94.
Ганчев, Христо Животът на
миналото — Родолюбие. 1983,
№ I. 24-29.
Реставраторската дейност на
Hau институт за наметииците на
културата.
Горанов, Камен. Проблем» на
консервпцията на прансторически
произведения иа изкуството. —
Изи Нац истор. музей, 4. 1983,
22-25.
Иванова. Неэабравка. Бу дно тво-
рческо въображенне — Пром, ес-
тетика. Декор, изкуство. 1983.
№ 3. 10—14
Художестнено-пространствсно-
то оформление на ОИМ „Людми-
ла Живкова", Шумен.
Кими. И , Р. Джинеова. При-
ложение на неугронноактиваии-
оииия анализ в нзучаването па ар-
находки " пр°извс-
•"’•’О"',':'сн'обрпзптел!юто и.ку-
ihn Н»11 ||СГ°Р- м>3,й'
'. ооп 295.
Г1" । - . ' и .поли ване на
Л''"'17.хпикатз при фогогря-
........"”Л ” !»»3
" ’,’f .........
"''7 oiKPimane, пзслелпано й
........„‘.(плметнппп-накулту-
,П;.’ 2 Пвтердпси. изсл., Ю.
"Тпам^ииин Н“ *УП‘
"" Изв. Hau истор. му-
''Г'з 1983. 303—307.
/-Х'''иеХ,,Иде^ги!|>ика1Г1!я на пиг-
меи ₽ги в стенописи чрез мегодиге
, .мнсиониня спектрален анализ.
' ц1В. Hau истор. музей. 4,
‘О,‘7«2Л Ц Семеном.
, 1 (/./nos Приложение ив рснгге-
.ня Микроанализ при изслед-
ване на микрообекги ог паметннци
културата [стенопнс«I- “ ”3^
Нац. истор. музей. 4. 1983, 270-
27радоноо. Здравко. Музейного де-
10 и KV-ттурната политика па оъл-
нървите петпадесет години С ™
о.-вобождението 1878— ioj.i.
В България 1300: Институцииi
държавнп традиция. Д°*л- "а.Я
конгр. на Бълг истор Д-во. 1981
г. Т. 3. С . 1983, 69—79.
Реставрация и консервация на
хидожествени ценности, со. с ду-
клади от IV Нан. конференция
Постиженията в коисервапията
и ресгаврацията на художсственн-
Те паметницн в България . Бла-
геевди». 1S79 г. С . 1982 271 J.
Рец.: Поля Цанова. — МИК.
1983. № 4. с. 54.
Юрикова. Й(оока). Използува-
>1И фйзични методи при разкрива-
не, изследване и разслояванс на
„ко,,.,. „С.. !“••
Нац. истор. музей, 4. 198J. ооо
386. ’ ...
Slanlevu. М. Les problcmes de
l inteeration des monuments ar-
cheologiques dans le cadre contein-
porain de Sofia. — In: Actey
du colloque internal. „Arclicolo-
gie urbaine". Tour 1980. Paris,
>982. 75-78
66
с ъ Д 'Ь Р ж A 1-1 и Е
,1.1 i ' '‘ IOPijKoea, Владимир Пенчп,
I '' '"к;|,а " Българни (I974-'|oX~ НуМ|13
„<-гРУктурш1Я1'л,Я4> . .
I на грзкнйските >робинии I, Ае«орац„
I и от елинисгнческатл еПохаКлаг""₽екЯ
,, I РИЛЛИ И СЪОБЩЕНИЯ ' '
I., поиска — Лмфорнн псчпт.. „
,-ьт! укреисно селище в м г'Л °г тРэкий
II. п.рих . . . СбОРЯНОПо
Ьогпеаа — Оброчки пй.Л. ' ‘ ’
ПОИ. (О на Асклепий ЛимепХ °г спет/
И. Софийски окръг . ме"ос *Р-1й Слнвви-
)< Ьожилоаа.Йежи Кп^..'а'
' :''6 136 намерен и НоВ(Г Г,’а|"",еи
КРИТИКА II РЕЦЕНЗИИ
' Г'"’""'. Тодорова — Е . No,
Ti'-r.ilie pravekych p'ohtebiit’ р
>.р Николов — \/ и r ' praha, 19Я.3
Т"Й“ n°b'°™ДДЬТ*
' - Р г
К Ч.1МПНОВ - J RT о п Й V т'|(1500 fig-)
. г.' Of Mafrica (Szn,h. iJ 1>cSou,hprn Се-
rcd). Budapest. 198)
"'ll J
;У'=г”а'™-«-~.| .....................
’ и • "U’BU - II Л|ежп,..’.п' ' • • -
. ,,1'им.кия портрел^^иа коифере11Ц11я
1 • • '"‘'"Рова-Милчева - г™ n СiР"м • 1
.икона на 60 години L,-H.c. Мария Чи-
" '"‘’'кова — Професия ' п’„ '
.опие Р феС <Я'~П₽ИаВаЙН’Ё4
31
• 39
48
51
56
60
। ''ar<tanl,a j
' ..2-;
1 U^C,ёr,i',' Llmtt"IU'n"n'’ .«lil И
"7г,.Т".г'<'“~- г.
"""an . dln oTu ' »' Ва Л'”'1- ‘Stt
,42’« , Ьг^'"т«1Ц7%зп2чЛ^
.....
Bibhograpluf Pro,e'*,0n-xoc«ion
67
ПНЕ 1935
s О М М А 1 R Е
DE L'ANNEE
МАТЕРИАЛ!! II ОБОБЩЕНИЯ
...
KvnJj Лип*- Оврочня плметници ОТ сне-
5~шет на Аскл/пнй Лименос край Он-
винил, Софийски окръг ..................
Буюклим. Христо - Тракийски вьрхове на кф
пня от ранножилязввта епоха В оьлгарските
земи ......................................
Горлан. Пион - Нового в изеледвания in па
тасоскнте амфорни печати . ...............1 ,3Z
Дончева-Пгткми, Людмила - Древнорускн
кръетопе-енколпионн от България . . . 1 ча
Кеинш',. Лидия - Стеатитов» икона на Бого-
роднца с Млпденеца От Търновград . . . 2 4о
Ковачем. Мери. Душин Вельович — Археомпг-
иитно изследване на праисторически обекти
от НРБ и СФРЮ .........2 21
Л'юбеН'М, Венеция — Античен производствен
и търюаски иентьр край Радомир (прсдаа-
риплно съобшепие) ........................3 26
МидРсаров, Мишки — РимСКВта станция Виа-
мата на пътя Фнлнпоцол—Ескус . . . . 2 36
Михайлы. Стимен — Надписът на латински
език върху меча от Псрнишката крепоет 3 46
Пи си роки. Вссгла — Среднои ювни тривни от
Окръжння исторически музей в Кюстенднл 3 48
рое. . р?ё‘5 rAcadeini.
'„.h.olotfiUH*а Veliko TArnovo •
arch-"'loK^H'i ‘ f., 'C|'. nnstituf archeologiqui
. s.....-
BeievltfV. Baiun Le Bas-u-uu... ---
lo^rapliie inscription Iionorifiquc de
noluiaenua..1-4 jc Pbi 11 ppopoHs . - 1 13
ip,m7rt-, Vosi/ n . .,n[maux .auvn-
""n I t'l-rM* № rl1 l'rc ,l,‘ ' l,b«r .
.d.i tuinuli • t"rrarRorUte - I I
kralc' <>. drl'j'r slfUctiiral dans la dA-
..............................-I«
sique et h^leniss'r4 |n qu^iion de la fnbi'ica-
'’t-T-le -''-В-е graffito a 1 arnOygrad *
(XIH'- XB0 Dimit'sr" 5 V«-
Mkolovu Janka — 1- s. .......1 24
С"1’"™" 3 IS
materiacx et communications
„ ,, _ Timbres amphoriques dun
в*'й: Йим u««" ” sb“i,"°v°, 2,
-<««»- Boinc Ю.
d’Asclepios Limenos pres de Slivnica. ae
I Age du fer ancien trouvecs dans I» Hires
CoHnVruon - i’u nouveau .ur les timbres urn-
- C-ois entoipion,
NuSi'^-iSnJ'iS'bil.dohVleruei
I'Enfant de Tarnovgrad - • • • • • •
Kovaceva. Meri, DnJun Veljouit - Etude aroheo-
inacm'lique de quelques sit» prehistoriques
de Bulgarie et de Yougoslavie . .
I iubenovu. Veneciiu - r<nUe de production cl
commercial antique pres de Radomir (cOminu
nlcation pnialablc) • • • • • • •. :
Madiarov, Miiko - La poste romaine (mans o)
Vinniala sur la voie Phihppopolis-Oescus 2 3b
Mihajluv. Stamen - L'inscription en langue; la-
tine sur le glaive de la Lorteresse de Pernlk 3 lb
Pisarova. Vesela — Bracelets medieyaux du Mu-
see historique departemental a Kjustendil . d »
2 27
I 32
2 45
68
Станислао — Старобългарският аму.
„ Г.олгр.»....................... ’ 84г
" Богдан] — Ркмска военна диплома от
' ' н; юво? Вслнкотърновски окръг (Долин
ц.пия) ................................ 3 38
, И РЕЦЕНЗИИ
Чпвдар — D Teodor. Romanitatca
1" ,, dnnareana $i Bizanful tn vcacurile
• "x| <• n. Ia?i. 1981. 141 p„ 26 tab . |
,,„<«« Стоян — M. В e г а п о v a. Zemi-
। .... starych slovanfi. Praha. Akademla
p ’sS l.b «П» ,
. Соня — N. Constan tinescu,
de Agre? (1200-1400). Asupra incepu-
1 Tarii Romanc^i. Institute de
„heologie Biblioteca de arheologie, XLIV,
I l 1984. 180 p., Ill.................. .
,... Златозара — Севто полис. I.
. ,ул,уР». С.. БАИ. НМ 227 с. ,
. „ „,рояа-Милчева. Александра — Р. Z ,т -
,11 Die antiken Gemmen. Handbuch der
'',aologie. Munchen. Verlag С. H. Beck.
446 p . 82 fig., 132 tab. (1500 fig.). .
„ Anu, Мечислав— С e в т о п о л и с. I
„ култура. С.. БАН. 1984. 228 с.. 176
„6|, . XXV табл. Д
........ Георги — J . Т о р а 1. The Southern
• erv of Malrica (Szazhalomatta Duna
i,irid) Budapest, 1981. 105 p............
. юв, Стамен — И в. С о т и p о в. Чип-
.„ ,„ската златарска школа. С., 1984. 146 с.
;,к 1 115 цв. и ч.-б. ил................I
Димитър — V. Н. Baumann
l-.-rtna romana din Dobrogea. Tulcea, 1983.
si p.. 47 fig...........................J
,„п Райю — Маяцкое городище. Труды
советско-болгаро-венгерской экспедиции.
Ora. ред. С. А. Плетнева. М., Наука. 1984
270 с., рез. англ, ез................ . .
। 'он. Станислав — Ст. В а к л и н о в.
М. В а к л и и о в а. Съкровището от Над
,,нт Миклош. С., ДИ ,.Септември“, 1983.
"i. 42 ил............................. . .
/ ; Хенриета - Е. N eus t u р ny. Dc-
I.<yrafie pravfkych poh rebist. Praha. 1983..
1 Хенриета — M. Korfmann. Пе-
, iicihiiyuk. 1. Mainz, 1983..............
I 62
1 60
3 56
'• «Ы. '*»!
I 64
Akadr
rCXF;'
Mtflea d- «£?**•••
I•U'urfl.r ItaHA'upr. Ir.7
BihllotKi d? „,k *
Bucuresti 1984. 18n n ii w1oku- 41 IV
T-0/.-vu, ZMZoZor<l__*20eP 161
-
, <46 p . X2 (tg и] ,f ” Br'> 1*3
А uimanov. Giorgi — J . T n о a I ’ Th.’ 2 ’*
Mihailov, Slamen - Ц в. Соти ров Чип
pOBCKaj j Mirapcu школа C . 1934 t
вкл. 115 цв. и ч.-б. ил 1 бч
Mkolov. Dirmtar - V. H В au m'a'n n. Per- '
ma romana din Dobrogea Тикав 1983
231 p.. 47 fig.....................' , 4K
Rosev. Raio - Маяцкое городище Труды
сопетско-болгаро-венгерской экспедиции.
Отв. ред. С А. Плетнева. М., Наука, 1984.
270 с.,рез. англ, сз.................. | ьп
Slanilov, Stanislao — Ст. Ваклннов. М
В а к л и и о в а. Съкровището <п Над сечт
Миклош. С.. ДИ ..Селтември*. 1983. 88 с..
42 ил. I 'I
Tudorooo. Henntta — Е. Neuitupoy OncfrafK
pravekych pohfebiit. Praha. 1983 4 47
Todorova. Henrieta — M. Korfmann. De-
inircihflyflk. I. Mainz. 1983............... 3 56
: i.11.1
Маргарита — В памет на Алиса
В. шмировиа Банк (1906—1984) ... I 69
<. KpaniMupa — Арх. Cana Н. Бобчев (1892—
В/М) ...........................1 71
. Нетко — Изложбата „Художествен
от римската епохп" в Нациоиалния
. Апологически музей при БАН • • 1 w>
Роса Милчева, Ал. — Ст.и.с. Мария
I 'П'.кова на 60 годнни ............... 4 &е
- j. Мери, Илиан Катевски — I южно-
1 । i 1 leiicKa конференция по археометрия _ оо
К^нчо - III международен семинар по
I археология в Пловдив ..... °'
1'ичяни — II международна «оифе-
-пня по римский портрет, състояла се п
Рим .....................’ 00
• . ' 0. Върбинка — Професня — призм-
. . . . ..................... 4 59
REVUE
I uXihow Murgarila-tn memoir* d Alb»Via-
dimirovna Bank (1906—1984) .
l udmi. Kruumao - I 4rcM4«ct» Sav* N. Bob-
iev (1892-19841 -- • • • 1
h. or gin. Pet Ko 1 «position .Oeu^u
bronze de I’e'poque romaln£ (table er
archtologi <(U< national pffe I Ac»d«ri Bu
• ,r. d«s -Hence» . 4.
[>imilwu-Mil^. At - J*"*»' O3ko'»-
ch«ge* <k rtcherchefc * <0 an> .
Km.Hna. .Me« !‘‘an /£*^7 I
Аин'.'ЛК- ЦИйХа«П
de petroarcheologie * Plovdiv
Milbva. Rumjana — I
Vii/df/iood.
Ми.пнл Чоявджи''“в К7
т totmoa XW'™ - М"х .......................2 57
ГпЖ-ариолог.м- - 4 55
> 1Д MU»®***"* 1
ЦК* > Сл"*/" _ Моимкнп и"104**1 2 5в
' ven . I trouvailles nioniteires
/,«*»• BuLarie au sours de l"*2 ’ s*
d^couvcrles on «« в
Blbliog'iP'ii'
Petrova. Stojanka
Petrova
Petrova. s,lolonhb
Petrova. Slo/anha
РЕДАКЦИОН НА КОЛЕГИЯ
Акад. ДИМИТЪР АНГЕЛОВ (г таен редактор),
ст. н. с. АЛЕКСАНДРА МИЛЧЕВА (секретер).
ЧАРОВ. ст. н. с ИВАН МАРАЗОВ. ст. к. с.
ст. н. <• / ст. ХЕНРИЕТА ТОДОРОВА, ст. н.
ЮРУКОВА
проф. ВЕЛ ИЗА Р ВЕЛ КОВ (зам.гл. редактор)
еоц ЛЮДМИЛ ГЕТОВ.-т. к. . РУМЕН КАТИН
ДИМИТЪР ОВЧАРОВ, проф ПЕТЪР ПЕТРОВ,
с. МАРИЯ ЧИЧИКОВА, ст. н. с. ИОРДАНКА
нарк из |><илшия1а
Археологически инегшут н музей при БАН. 1000 София, бул. „Сгамболийски" 2. Тел. 88-24-05 и 8В--4-
Адрес иа администраииита
Издателство на БАН, 1113 София, ул. „Акад. Г Бойчее". Тел. 71-31
Корснгор И- К°* ‘ *
л Цтдагелса» «ол“
ГоДНШеН абоиамсн! МО *•
....«ДакторД. Костой»
.....зСо'' 1,1 Х.ТэЙТ Подписана за печат и» 24. II. ?936 г. Пвитиа «~и
”|>'ниг., 60x81/8 Над. индекс 10370 Тираж 1550 Перг.........И 014........... 1.W <«•
Печатница на Издэтелстпото на Бы1гар.ката акадснин на >м>мче