Author: Николов В.  

Tags: история   археология  

ISBN: 0324-1203

Year: 2011

Text
                    Ичк.и |>п ..iiiksiu сипни neiaioiiieiilix га архсолт ичсскп памсншцп от разкопки в Ьъл
I. |.,1Я 1ЧО II нр.п'ч мпп сипни вобласпа пн праисториям. антнчпага и срс инонековпа архе-
I. iiwni шашка. сфрш пешка, репснтии ia археологически пзложби. музспнп скснозиции.
......... , ш м..... а сын» информация за паучнп cpeniil. Материалите се пубзпкуваг на бь пар-
ез п с и к с ре ломе на ли tihickii.
Указания къ.ч авт орите
Ръкиниснте нс бива да натвиик1в<1т 36000 знака вкл. интервалитс. като в тош обсм се включва
и иаччният апарат. Паучният апарат се пре |ставя по т. пар. харвартска система: в скоби в текста
се и шисва фами тното нме на автора, бет запетая с.тсдва годппата на публикуванс,а след залста-
Я1л - страницата (страпините) иди илюстраппята (ил!острацннтс).напр. (Бонсв 1998. 74: 1\лпо\а
1чч“. 5-7; Игнатов 2000. обр. 4. Hiller 1993. Abb. 8-10). След текста на стат пята се прилага списък
на шпираната литература. в която първо сс представят шг.давията на кири ища. след гова на
итинпца и накрая - с ipyia азбука (напр. гръцка). Допуска се транслитерация па гатиница на
игдавнята с редки азбуки Пубдиканиите във всяка трупа се подреждат по азбучпия ред на фа-
мплннте имена. Ако цитирлнитс публикации на е шн автор носят различии годпни на издавало,
те сс потрежда! по възходяща градация - от най-раниага към иай-къспаы. Kora го един автор с
нре.тетавен в определен шрифте повече от една публикация за определена iедина. към годпнада
на и 1аване б» i интервал се прибавят малки киритеки пли съшветпо латински букви - а. 6. в и
г и. или а. Ь. с и т. н. Нанмснованията на перподичнптс издания нс сс съкрлшаваг Ако моногра-
фиятае публикуваиа в породнил. след загдависю в скоби се изписват иаименованисто на порс-
дицата и съответния! том. Ако се цитира стадия в тематичен сборник иди в том от определена
поредица. предо шглависто му се поставя:В" пли сымветно - 1п*\ а пт штсляг сс оботначава
стет tai дависто.
При мери:
Бонов 1988: А Бонсв. Тракия и Егейския свят през втората,. половина па II хилядоледпе
пр н. с. (Разкопки и проучванпя. 20). София, 1988
Вс л ков 1956а: В Ветков. По някоп пробтеми иа късноашичното село. - Нет орпчески
прет де i 1956. 5. 94-107.
Волков 19566: В. Ветков. Градъд в Тракия и Дакия прет късната античност (IV-VI в ).
Прс учвання и материал и. София. 1956.
Ве тков 1958: В. Ветков. Към въпроса за сзика и бита на тракитс проз IV в. от н. с. - В:
II.. (сдвания в чест на акад. Д. Дечев. София. 1958. 731-741
Георгиев, Ангелов 1952: Г. II. Георгиев, Н. Ангс юв. Разкопки па седпшната могила то
Русл през 1948-1949 г - Известия иа Археояогичсския институт. 18. 1952. 119-194.
И жхграцпите да бъдат в разумно количество - качествсии !рафичнп изображения пли чер-
но-е-с in снимки. номерирани на гърба с арабски нифрп. Тсксговетс към илюсграциитс да бъдат
максимд-тно ясни и информатпвни. И.тюстрашште сс обозначават като обр. (включителио при
шмпваваие в текста): стрелка иа търба сочи юрната страна на изображеписто. Жедателно с да
им линеен машаб Графичиите итюстраиип да не бъдат по-големи от формат А4 и ла из тържат
на м и-ни) л -нимките - не по-големи от 13 х 18 см. Изображенияiа от растсрен тип. прсдавани
н С D hjh DVD. ja бълат в стетншс формат: Joint Photographic Experts Group (JPEG. JPG) nan
In d Image File Formal (TIFF TIF) с резолюция не по-нискаот 300 dpi за снимки и 600 dpi за
п "Н,г r*™'3P®*e«"« 07 векюреи uni (Adobe Illustrator (Al). Encapsulated PostScript (EPS), Corel
Dt , (< DR). Window . Meta File (WMF)	1
I c mc i о на егагиите и съоошснияга забь tc максима.1но информаз ивно. а като оосм
м Пре и'ав шва ОКОЮ I > иг lescia им
I .гоХ" L.1 ,,РСи,аВ,П "и CD,,'JI" DVD “ R,ch Тсм Fom’‘« <MS Word c paiuiiipeiiuc rtD.
i	g “r 12 P‘-P^ Margins 3.5. Space line I 5 3a> .ani.e.o и имею
ipaBiieiiH и lai авиезо с получерно (Bold) Обяенпгезии oe ilami ее оооша
'w- «а и >™ ,,,,|,’СВЛ7 ,|О'1ЛИ,,,1Я вкурсив Пшсква се езна рашечаша на текста и
....г """«я.'при	1 rer"'to llcl,l,‘,J,,l“re ,lla,“l 14 быаг iiaitecciiii вьрху pamc4aiK.ua и
"•при., амо наиыию комилекитаии рькоинси.

Ьългарска академия на науките Национален археологически институт и музей АРХЕОЛОГИЯ год. LII 2011 кн. 1
t ............ С1.НИИ I! СЪобН!СНПЯ М dpXCOJOI ИЧССКП 1MMC111I1I1II от разкопкн в Бъл I d) ,(|Я > (МО и пр ...о 1..МШ1 VI.НИИ в облай m па праистория и. антична га и сре иновековпл архе- , iiwiii ташка, сфра1 нсгпка. репей шп ia археологически пзложби. музсйнп сксиозииии. I, .., |И мни Ji. а съшо информация за научим срсшп. Матсрналитс се иублпкуват иа б в irap- сь с ик с ре ломе на аш .тпйскм. Указании към авторнте Ръкиписите нс бнва да натвитават 36000 знака вкл. иитервалитс. като в тот обсм се включва и иахчният апарат Паучният лпарат се нрс тставя по т. нар. харварзска система: в скоби в текста се и зиисва фами того нме на автора, без запетая свсдва гоянната на публикуванс,а след залета- Я1д - странзщата (стран мните) или илюстраппята (нлюстрацпитс).напр. (Бонов 1998. 74: 1\лпо\а |чч“. 5-7; Игнатов 2000. обр. 4; Hiller 1993. Abb. 8-10). След текста на стаi пята се лрилага списък на шпираната литература. в която първо ее прстставят загдавията на кирилипа. след гова на idTiiHiiua п накрая - с ipyia азбука (напр. гръцка) Допуска се транслитерация иа штпнииа на загяавпята с резки азбуки Публикаините във всяка трупа се подреждат по азбучпня рет на фа- мплните имена, Ако цитирлните публикации иа е тин автор носят различии годи и и на издаваие. те се позрежда! по възчодяща градация - от нан-ранпага към пай-къснацз. Когаго един автор с пре тетавен в опре «слеп шрифте повече от една публикация за опрсдетена iедина. към готниата на и (аванс без интервал се прибавят малки кнрптскн пли съшвстно латински букви - а. б. в и г н. или а. Ь. с и т. н. Нанмснованията на перподичнитс издания нс сс съкрлшаваг Ако моногра- фкятае публнкуваиа в порезпца. след заглавною в скоби се изписват наименован пето на порс- дпцата и съответния! том. Ако се цптпра стадия в тематичен сборник паи в том от определена породила. прели заглавнето му се поставя:В ' пли съответно - 1п’\ а из татсляг сс обозначава стет tai тависто. При мери: Бонов 1988: А Бонсв. Тракия и Егенския свят през вторатд половина па И хилядолезпе пр и. с. (Разкопкн и проучванпя. 20). София, 1988 В ci ков 1956а: В Встков. По някоп пробтеми иа късноашичното село. - Псюрнчсскп прег де 1 1956. 5. 94-! 07. Белков 19566: В Ве т ков. Грады в Тракия и Дакия през късната античност (IV-V1 в.). Прз дчваиня и магериали. София. 1956. Волков 1958: В. Венков. Към въпроса за сзика и бита на тракитс през IV в. от н. с. - В: II . кдванмя в чест на акад. Д. Дечев. София. 1958. 731-741 Георгиев, Ангелов 1952: Г. II. Георгиев, Н. Анте юв. Разкопкн па сезпнзната могила то Ру през 1948-1949 г - Известия иа Археодогичсския институт. 18. 1952. 119-194. II ноеграцпите да бъдат в разумно ко шчссзво - качествспи 1рафичнп изображения или чер- но-е- in снимки. номерирани на гърба с арабски нифри. Тсксговете към илюсграциите да бътат Максим.т.тно ясни и информатпвни. Прюстрацпнте сс обозначават като обр. (вкдючително при .....ваване в текста); етрежа иа 1ърба сочи юрната страна на изображеписто. Же тате .тио с да нм линеен мащаб Графичиите итюстрании та не бъдат по-големи от формат А4 и ла из тържат На г п НИ< Л -нимкитс " не по-големи от 13 х 18 см Изображения ia от растерсн тип предавай!! Т С J 1“' DX ?' ja бъ1ат ® сзе1н,,ге формат Joim Plioiographic Experts Group (JPEG. JPG) или la d linage Pile Formal (TIFF. TIF) с резолюция ис по-нискаот 30(1 dpi заеиимкп и 600 dpi - за ™ "н1из',,Р“е‘1|,я 01 векюрем тп (Adobe Illustrator (Al). Encapsulated PosiScript (EPS). Corel Di . (f UR). Window .Mcu File (WMF) Ре мезона.гатиитеисъобшенияга заоыс макеима_1но информ пивно ахатоооем ав 1яваОХОЮ I 3 or lexcia им. .mXTZ' uPCR,‘”WT sDVD “ RlCh TCM (MS Word Р-иширенне rtll. « ? явГи птЛП 'U аГ 12 P1' Pdee MargH"15 Sl1aet ,lnt 15 За, .ав!.е,о » имею в rci ' ‘1В"е"и и ,в1лав|ч:1О е получерно (Bold). Обяенптелии бе il-ami ее ооота- оат ии» курени Ишсква ее е та ра.печ.пка на гехс.,! „ ' 1 - "-я Или сР|,а;| нсниалниге тани да oxiai иаиееенп ньрху paiiie Mix.ua и " "Р"................. напълно комнлехтванн ръкоинен.
Еуьлгарска академия на науките Национален археологически институт и музей АРХЕОЛОГИЯ год. LH 2011 кн. 1
ISSN 0324-1203 . огичлгкн инепплт и му зеп - БАН A. крез 1959г. Излиза в две книжки годштю. -хг “игтор: Взсид Николов ' _ _. КС. егня: Сергей Торбатов (зам.-главен редактор), г. м Бьчваров (секретар). Иван Панайотов. Анелия Божкова, вгсиия Генчева, Методи Даскалов, Валери Григоров, Константин Дочев 1итератгрен редактор: Мария Узунова Превод на английски език: Бисерка Гайдарска Редактор на английски език: Маргарит Дамянов Arheologia (Sofia) Journal of the National Institute of Archaeology and Museum - BAS This Journal has been published since 1959. It goes out twice a year. Editor-tn-Chief: Vassil Nikolov Editorial Board: Sergey Torbatov (Vice-Editor-in-Chief), Krum Bacvarov (Secretary), Ivan Panayotov, Anelia Bozkova, Evgenia Gencheva, Metodi Daskalov, Valeri Grigorov, Konstantin Dochev Typesei Editor: Mana Usunova Summanes translated by: Bisserka Gaydarska Summanes editor: Margant Damyanov Адрес на редакция™: Address Национален археологически институт и музей Съборна 2, София 1000 факс: 988 24 05, e-mail: naimtrcnaim.bg National Institute of Archaeology and Museum 2 Saboma St.. BG-1000 Sofia fax: +395 2 988 24 05; e-mail: naimfctnaiin.bg На корицата: " К<иПР ф1аантри- °mKpUm K гр,Л "m 10 On the cpver: Made m hun“' H> in thc Tsarevs-ts lorn ess. Veliko Tarnovo Photo Zdravko Nikolov ' Национален археологически иисгигут и музей, 2011
РЯЛЭ СЪДЪРЖАНИЕ W СТАТИН Васил Николов. Неолигни ямни светилища............................. 7 Малгожата Гребска-Келова. Илия Куюв, Лор Саланова, Жулиен Виеге. Лшз Гомар. Раннонеолитно селище Илинденци, община Струмяни. Проучвания през 2004-2009 г..........................................25 Костадин Рабаджиев. Гробниците в Тракия: мавзолеи, Храмове, хероони? Част I. ........... 44 Венцислав Динчев. Към характеристиката на градоустройството на Serdica ... . 61 Сергей Торбатов. Печатите CORTISIBRA и CIB от кастела Тримамиум. 78 ОБОБЩЕНИЯ Николай Овчаров. Срсбърна икона с образа на св. Василий от области ия центьр под Перперикон ............................... 99 Константин Тотев. Ивайло Кунсе Два сребърни енколпиона от България. 106 Дочка А ладжова Похл у паче, ата за териак от България 114 РЕЦЕН ШИ Валентин Плетныт. К. Тогев, Е. Дерменджисв. П. Караилиев. Д. Косева. Археологически проучвания па срелновековния град Траиезица. Сектор Север. I Велико Гьриово, 2011. 282 стр., 53 цветни таблица и 185 фотографии 121 ПР1 1.11Д Янко Димитров. Андрей А гаджов. Международна конференция „Раниосрелно BCKoBiiaia култура нреч VII XI в. в чемччгс на днсшна Ьчонария а С ювакия" в I Ini ра, Словакия, .3-5 иосмврн 2010 ।.. |3|
It -Jans v- Пиожбл „Сснки ототвъдното: древнпят .. x а Нл.ч'бьр" ..... 134 .'тк Juuumpoe, Георги Иванов Научни публикации на археолочите егНМ1М-БХН през 2010 г ................................... .136 Защитени днсерташш .................................. 149 I\ MEMORUM Професор д-р Василка Герасимова-Томова (1940 -2011)... .... Дочка Владимирова-Аладжова Жулиен Виете Луиз Гомар Венцислав Динчев Илия Ку юв Малгожата Гребска-Кулова Иван ю Кунев Васнл Николов Ни» лай Овчаров Кослааии Рабаджиев Лор< алаиова б -рг. и Торбатов Кт «.тантин Тогев dochka al&.dir.bg Julien.vieugue.(o>niae.u-parislO lr louise.gomartfa.yahoo fr vdintchevfa.abv.bg diakulovfayahoo com malgorzata kulowafajgmailxom ivo archeology 64fa,abv bg vassil.njkolovfaabv.bg aia ira&.abvbg rabadjievfagmail com laure salanovafarmaeu-parislo fr torbaiovfa^abv bg konsiantm lotcWwdbv.bg
CONTENTS ARTICLES Vassil Nikolov. Neolithic pit sanctuaries..................................... 7 \Lalgot zata Grfbska-Kitlova. Iliya Kulov, Lattre Salanova, Julien Viettgue, Louise Goniart The Early Neolithic settlement of Ihndentsi Strumyani Municipality. Excavations 2004-2009 . 25 Kostadin Rabadjiev. Thracian tombs mausoleums, temples, heroons? Part I .. 44 Ventsislav Dinchev. To the urban planning of Serdica........................ 61 Sergey Torbatov. The CORTISIBRA and C1B stamps from castellum Trimammium.......78 REPORTS Nikolov Ovcharov A ninth-century silver icon with the image of St Basil from the complex at Perperikon...... . .... ....................... 99 Konstantin Totev Ivaylo Konev Two silver encolpions from Bulgaria.......... .106 Dochka Vladintirova-Aladzhova. On the theriac lids from Bulgaria ... 114 RF.V IEWS lalentin Pletuvov К. Тогев, F. Дер.менджнев, II. Караилисв. Д. Косева. Археологически ироучванпя па средновековнпя град Трапе ища. Ссккор Север. I. Велико Гьриово, 2011,2X2 стр.. 53 цветни габлицп и 185 фото1рафни 121 NEWS Yanko Dimitrov, tndrei Uadzhov. Intel national conference „Fairly medieval culture in lhe seventh-eleventh centuries AD in Ihc aieas of modem Bulgaria and Slovakia held in Nitra, Slovakia, .3-5 November 2010 ... Margarit Damvanov. I lie Exhibition "Shadows from Beyond I he ancient cemetery ol Neseb.tr" .. ........ 134
Publications of the staff of the National Institute Bulgarian Academy of Sciences in 2010 ..... Pt tar Dtmttnn Gcorgi Iranov. of Archaeology and Museum - . 136 Defended dissertations 149 |\ MEMORIW Professor Dr. Vassilka Gerasimova-Toniova(1940 - 2011)..................... 153 Dochka Vladimirova-Aladzhoya Senisislav Dinchev Louise Gomart I'ay Io Kanev Iliya Kulov Макетам Gr^bska-Kulova Va« .11 Nikoloy ►> ikola . Ovcharov Kostadm Rabadjiev I лаге Sa lane . a Kon.iantm Toles 5 T rba< Jiii Vi.ngue dochka alCudir.bg vdinicheyruabv.bg louise.gomart (uyahoo.lr ivo archeology 64ru.abv.bg lliakulovru yahoo com malgor/aia kulowa(u>gmai l.com vassil mkolovru.abv.bg aid irata/dbv.bg rabadjieviugmail.com laure salanovarumac u pans 10 Ir konsiantm totevru abv bg lorbatovta abv.bg juhenvieugue/umaeu-parisfO.lr
С тит и и Неолигни ямни светилища Васи.1 Николов Само допрели няколко го лини не знаехме нищо за обредната дейносг извън селишаза иа неолитнптс земедс л пи в ли. бълГарски геми. Исключение правеше къснонеолпгният дял от прапсторическия иекропоч Дуран кулак, До- бричко. Разплитансто на пишката залом на с разпознаването на къснонсолитното ямво све- ти тите Дана бу нар 2 край Любимец през 2006 г., продължи през след ващите годины с оше ня- колко къснонсолигны светилища, особено тезы при Хаджидимитрово, Ямбозско. и Сърнево. Старозагорско. Прее 2010 г. предложим и „свс- тилпшна" реингерпретацня на прансторпчески обекги. проучсни през последннтс няколко дс- естилетпя1. В резултаг на наблюдения, натру пани при ра <копки в Тракия и Причерноморието през периода 2006-2010 г., за кратко врсме е обосо- бена голям а трупа от къснонеолнтни ямни све- т ил ища. Изслелвания п публикации са в ход и ще дадаг обидна информация за пзвънселищни обредни дейности, за конто доскоро нямаше никаквн индикации. Нюшчисто на откритше големы обредни комплексы оз късния неолит в у касания регион предпопша еъщеезвуването н на други гакива, включи гелио и в съеедните регионы. Уыановените в раннонсолшсн сели- щен конгексз единичны обредни ями (Nikolo\ 2006: Николов 200<Ч) подкрепят предположе- нного за въеникване на ямнизе свегиппша още в начало to на неолита. Разпознаването на вкопаны обредни сгрук- iypii от бронзоватй и жслязшпа сноха о г «авна не преди свиква диекусия в българската архе- ология. Това вече се о шлея и са от цел ни, не- оспоримо обре<ни ями, проучены в неолигни селища. Все оше обаче оегава проблемы са ннтерпрс1иране1О на осiанализе ями. открыва- ли в прайс 1 прически сслищсн ксниексз, конто се проучва! обикновено бес особено внимание зарази презумпция ia, че са бок .ivmhii. А какви {oki, . )на .л 16-ntt иии.,-1 </п • ,ии чч Гм- та чечцичция нч ii/wiit чнт п \ч •• .-'W ЪНЧ са доказатслствата за гова и исобшо какво е „боклучна яма" ’ Този непреодолян синдром се проявява донякъде и в ингерпретацията на но- вооткритите през последните няколко години извънселищии комплексы от вкопани структу- ры. Скептицы смъг на отделил изеледвачи може би е необходим, зада предизвика по-внимател- но изеледвапе в бъдеще на вкопаните струк- туры от неолита и халколита, за събиране на достатъчно сигурни зоказатслства от теренни наблюдения и лаборатории изеледвания. Ос- новният аргумент иа скелтиците е, че запълни- телят на вкопаннте структуры съдържа съшите слемснти на материалыата култура. каквито и ямата, априори интерпретирана като „бок- лучна’' Това би било обаче съвсем нормално като се има предвид, че за разлика от съвре- менностга. в късната праистория „профанно" и „сакрално" са неделимо евързани: всичкн ден- ное ги. конто сега бихме определили като чис- то производствен и. утилитарни по характер, в късната праистория са и малы сакрална нишка. г.е. религиозно-митологично осмисляне. И по- неже обрецната дейност е бича насочена към „подпомш дне" на прои зводствените дейнос- ги. и и гол званы ie обредни аксесоари са част от „профанната" материална култура. Неразбира- нето на принципа на неделимост на „профан- но" и „сакрално" в мне jchcio и представите на древнизе семе лез цы презисвика през посзсд- ниге няколко цееетилешя погрешна интерпре- тация на почолеми праисторически вкопани орукгури казо „землянки", а иа обрсднитс комплексы като селища: още един непрео голян синдром в бзэлгарската прайс горня. В камното намирам основание да аиалы- зирам О1 нова исходна позиция някои отдавна проучены и публикувани нсолитни обекзн. как- то и други, кото са още в пронес на проз чванс. Пре< послсдното icccin югие се провеждаз apxeojioi нчески раскопки на раннонсолпз'сн обекз в месшосзла B«Lioia 10 О\о ten Врачан ско. ра<ио1ожен вьр\\ с iaoo пак юнена на и<
и жнвозииски кости, както и обособсн п>цьк cioii вылепи и дробин иарчсгл мазилка. Най- горнпят. п>мнокпфяв и гаст с изпъстреи с кре- мъчни аргсфактп. фрагмента от керампчни ск- лоне. масивии изпечсни мазилки. животниски кости, въглсип II си то опалсии дрсбпи камъ- ин. Освсн юна в ямата са намерен)! фра1 мепти от няко.1ко обре ти керампчни предмета: от 1вс аитрономорфин фнгури и крачега от три култови маспчкн. както и керамнчиа тежест за стан Архсоботаннческнят анализ установява овъглснн семена от култивнраи Пимен. трах, лета. диви птодове. Много важно в случая е наличного на семена ог бчян - растение с пси- хотропио-xanioiiiHioi енно юпствис, което е пзползвано в обрелпнтс практики. Идснгифи- Я ин .чиишт - опина -'ipediia cmp\k r<ip« iumf > Ган uJuuvf 1’l • • >.•. dug-out ritual ft jture - I F.-:. f.innitx. w 2(/wv> i ok тсраса в меандър на p. Скьт. Ръковотшс чят на проучванияга I. Гансиовски интерпретнра сгрукгурите. pei истриранн при продължава- щите още разкопкн. като останки от сепице (Ганеповски 200К; Ганеповски 2009; Гапе- невски 2009а Ганеповски 2010). Анализы на пубшкуваните даини ме иавежда към зактю- чеииего. че там не е нмало селите, а мястото е било само обредно, т е. през раниня неолит край Оходсн е сыпествувало светилише с вко- пали структур»*- Струкгура I Включва гол яма овална. вко- пана в стерилната основа яма с ширина около 530 м. дъ.гжнна над 6 м и дыбочииа до 70 см oi древния герен. ориент Ирана в посока из- гок-запал. и ио-илитко нейно продължение иа запад, коего е само частично проучено до дължииа оки.ю Х.50 м (обр. I). Постепенного дьзбочаване на ипочиня дял на структурам към сре iBia й прсминава през едно стъпало. как» в гъното ва гака оформсната по-дъ гоо- ка чагг са изкопаии ошс някозко шпики ями с овална и ш неправнлна кры ia форма. В за- пълиигетя на структурой са устаиовени три пласта В лай- юзния жълто-беаешикав n iaci са открити малобронии парчета от излечена ма лика i тени на постройка, фрагментн от керамнчни ьдоьч. и кремъчии артефактн В средних, сиво кафяв niacr. са констагирани мною въгтеии. фра!менти от ксрамичии съ- .!• ве • • яи изпечеии мазилки от постройка Оир 2 Ог-„1еч FluHoteemtuuiiic. t -опана »п iu 2 < I и 2 Гант неолит (пи Гаш’ца* FiK 2 Ohodcn Pit \aiufuun <lug-f*ut ritual feature uili gruu-ч M.x land 2 Farh Veohtlm (a(h t F анецта к» 2(Ht9f
Оор 3. Оходен. Ямно светилище: гробове 1 и 2 в обредна структура 2 Ранен неолит (по Ганецивски 2009) Fig i Ohoden. Pit sanctuary : graves Vos. I and 2 from ritual feature Vo 2. Early Neolithic (after Ганеповски 2009( цнрани са фрагмент» от овъглеиа дървссииа, както 11 кости от i свело, овца, коза, свиня, гпи- 1ан и слеп. Има и някопко нсдовършени косге- ни орьдия, праве»и за краткотранно използва- не. явно за конкретни обрели. Голям а част о г керами мните фрагмент» показват сиабо изпи- чане. което подсказва, че конкретнее съдовс са предназначен» само за обрс <нп цел», а не за практичсско пзползванс. По западната. север- ната и пзточната периферия на структурата са установсни пупки oi дървени стъчбове. конго са поддържали покривна конструкция; запад- иа га подпорна линия е два пъти по-дълга о г из- точната. каю по този начни струю урата е била отворена към югоизток н защитенас лека кон- струкция от сгуденигс встрове и валежи от се- вере зана I. Запьинителят на ямата и находимте не подкрепят интсрпрстаиията на структурата като жилите; въз основа на наблюденията пр» проучвансто на къснонсолит ните светилнща в Тракия, стрчктура I край Оходен можеда бъде сигурно дефи нирана като обредна. Определена трупа хора, може би една фамилия, са извърш- вали обреди. като на място са приготвяли храиа чрез използване иа огън; след обшата трапеза в ямата и край нея остатьците са насипвани въ- тре. Покривната конструкция, вероятно с леки прегради отстрани, е трябвало да пази ямата от при родни въздействия и да оситурява иейното периодично обредно използване. Структура 2. Тя е плитко вкопана на 25-30 см в древния терсн и има силно удължеиа не- правилна форма - коридор с ширина 1,5-2 м и дължина около 14.5 м. с едко разширеиие с чупка в средата (обр. 2). Ориентирана е в по- сока ссвер-юг В северния край структурата е силно разширена на запад, а в двете стран» пред южния й стссняваш се край са изкопаии овални ями. Към съоръжението принадлежат оше 7 крыли ями, вкопан» по-дълбоко от дъ- ното му. Цялата структура с плош около 20 кв. м е запълнена с тъмиокафява пръет. която съ- държа фрагмент» от лошо изпечени керампчни съдове, изпечени мазилки от стеки на жилише. въглени, каменни и кремъчни артефакти. жи- вотински кости, овъглепи зърна от лимец и ечемик. Намерены са и фрагменты от обредни предмет»: крачета от зооморфни фигуры и час- ти от култови масички. В централната част на структурата. в разширението с чупка е открит гроб (№ I) във вкопана в дъното овална яма. дълбока около 70 см. Запълнителят на гробната яма има характера на описания пласт в струк- турата, ио съдържа и жпвотпнеки кости, подла- гани на термично въздействие. както и такива със следи от удар» потях. В ямата е погребана жена на възраст 25-30 г. Тялото е свито наляво с глава на изток в необичайна позиция - крака- та са силно сгъиати (вероятно вързани). тялото е изпънато нагоре. главата е извита назад, ръ- цете са в свободна позиция пред тялото (обр. 3 /). Посоката на тялото е перпендикулярна на оста на рова. В източната от двете ями пред южния край на рова е проучен скелет в подоб- на на описаната вече поза, но надясно, с глава на запад (гроб № 2) (обр. 3 2). Принадлежи на детс на възраст около 5 г. Силно е нарушен от живогински дупки. Дълбочината на ipoonara яма с само 25 см от древния терсн. Запь-тните- лят. подобно иа първия гроб, съдържа въглени и обгорели живот ински кости До краката на погребаното лете е намерено оръдие от внос ния за района халцедон. Спореi разколвача структура 2 с имала обредни фхнкции. коего с напълно прием лива интерпретация. Ьнх доба- вит. че формат на сьоръженисго притича на О
(Ыр 4 Oxtnien Ямт inviMuwiift’ вкопала гюре&на i.mp\k- тга4 Ранен н i пит (по Гат цитъи 200Я/ f'$ 4 OhutL-n Pit 'ancillary dug-tnit ritual fcaturi Sn 4 Ea* । •» • ,tthu \afh I Щецине ки детсродния тракт на жената, в случая па боги- пята Майка, и погрсбвансто там явно е молба заскорошно прераждаие на жената и на детето. Структура 4 е слабо измсстсна на запад спрямо опиеаната и е раз1 изложена като про- дължение на предходното сьоръженпс. т.с. пак е ориентирана в посока ссвер-юг (обр. 4). Вко- пана е в стеритиата основа, дътжината й е над 15 м, а ширината варира от 2 до 4 м. Северната половина на структурата е явно основната й част - тя е no-широка (около 4 м) и по-тьлбо- ка (до 90 см), с удължена овална форма. вко- пана стьпаловндно докато южнага половина е нейио продолжение с вид на коридор, широк около 2 м и дълбок около 30 см. На прехода между двете части се намираг няколко кръг- !н ями. разположеии по линия изток-запад. В запълнитсля на всички елсментн на сгрук- rvpara са наличии археологически материал»! (включително в малк»пе ями), ио максимална- та им концентрация е в овалната севсрна яма фрагмснти от керамични еъловс, животински кости кремьчин и каменни артефакти, късове изпечени стснни мазилки. В запълнитсля на егжероизточнала зона иа ямата е юкализирано •паяно нстио й концентрация на вьглени, пе- 10 пел, изпечени мазилки и овылени животине кос hl Около него са устаиовени iio-сдри и н дробин натрошени варовикови камъни, всички съе стези от опалванс. но също н м hoi оброни и фрагмента от керамични съдове. Явно на гова място чрез огьн е нзвършвано жертвонрино шение и е ириготвяна обредна храна. В цен- тралната зона на ямата. близо до гова петно с проучено ошс едно. с много фрагмента от керамични съдове и слабо изпечени мазилки, жпво। и иски кости. В югозападната част на структурата с установсно трсто струп ване иа животински кости. изпечени мазилки, фраг- мепти от керамични съдове. кремъчни люспн и каменни ссчнва. Четвърто подобно струпване иа археологически материал!! с констатпрано в севсрозападната част на яма га. Вьв всички тезн плитки заобленп ями има концентрация на находки от типа иа прсдс1авснитс по-горе, но в едка от тяч. наред с другого, са намере- ни бучки червена охра (приема се като символ на огы! и живот). „Коридорът" иа юг е по-бс- дсп па археологически матерначи. Описанисто на сгруктурата и нейния запълннтсл не оста- вя еъмнснис. че става дума за обрсдио място съе следи от пореяпца от ритуални действия, евързаип с при! отвянс п коисумиранс на храна. Формата на структура 4 още по-ясно подсказва потърссна връзка с детсродння тракт на жена- та, в случая на 6oi пията Майка, като обреднн- те действия са били концентрнрапи в северна-
id ни-льлоока овална част, която може да бъде оприличсна с утробата и. С 1сд анализа на формата и запълните 1я на пос гедните две структури може да се предпо- ложи, че такава форма, по-скоро като структу- ра 4. щс има и структура I след цялостното й проучване, като дължината й можс би ше дос- тигие 20 м. Структура 5 сс намира в близост до предход- ната; пма овална форма с размер» 4,20 х 3,20 м, дълбочпна до 80 см (обр. 5). В дъното й са врязани три овални ями със сравнитсяно голе- ми размеры: най-голямата се намира в центъра на съоръжението. В запълнителя са устаиовени обычайните археологически материалы (въгле- нн, фрагмент» от керамични съдове. изпече- ни мазилки, животински кости), включитслно голямо пстно с въглени и опалени камъни по псриферията. Споменава се за останки от пещ и подиум, вероятно преотложени там. Въпреки предложен ат а от разкопвача интерпретация на ямата каго къща. съоръжението изобщо няма такива белезн и се вписва добре в контекста на труты ге ритуал»» структури в обекта. На изток от преяставеинте структури са проучен» няколко самостоятелни ями със срав- нително голем» размер» и дълбочпна до един метър. В една oi тях. интерпретирана от проуч- ватетя на обекта като ритуал на, са открыты два керамични съда, разтрошенн на място, и глава иа керамична статуетка. Между ямите. на око- ло 4 м пзточио от гроб I (в структура 2) и на 8 м североизточно от гроб 2 е открыт следваш гроб (К® 3) - на 13-14 голишно момиче. Тялото с положено в овална плитка яма по >ръб с глава на север; краката са свити и наведен» наляво (обр. 6). Структура 7 лежи непосредствсно на изток от гроб 3. Размерите й са 2.70 х 2,30 м. дъл- бочнна - до 65 см от нивото на древния терен. Запълнителят й съдържа всички елсменти на материалната култура, характерны за другите структур»: фрагмент» от керамични съдове. въглени, изпечени мазилки, животински кости, кремъчни артефакти. Г роб № 4 се намира на 6 м южно от сьоръ- женисю на гроб I. Скелеты е на около 35-го- дпшен мъж. ориентиран с ишва на север, в по- лусвита поза иаляво. В гробнага яма е посшвен гробе» иивентар. 01 криз те досега чстири раннониолигни ipooa са конце»ipupa»» в тесен район, три от тях лежат почти в линия. А нал изи рах по-подробно проученыie досе- ia в Сходен структури, за да покажа. че няма Обр. 6. Оходен. Ямно светипаце: гроб 3 и обредна яма I ? Ранен неолит Спо Ганецовски 2009а) Fig. 6. Ohoden. Pit sanctuary: grave No. 3 and ritual pit Vo 12. EarK Veolithic (after Гзнецовски 2009a) никакви основания да се определят като се- лишни. Наличната досега информация е доста- тъчна, за да се обособи един нов вид археологи- чески обект през ранния неолит и съответно да се отвори нова страница в знанието за първата половина на VI хил. пр. Хр. По иаклонеиата иа изток към р. С кът тераса през този период са изкопавани различии по вид и големина ями. използвани за обредни цели. Към първата тру- па се отнасят вкопани структури 1,2 и 4. конто имат силно удължена форма: еднага половина е no-ши рока и по-дълбока, другата с оформена като по-плитък „коридор”; следите от обредни- те действия са оставени предимно в по-тьлбо- ката част. Другите структхри (5 и 7) са овални. понякога в тях са вкопани оше няколко по-мал- ки ями. Третата трупа са еднничните обредни ями с по-малки размеры. Появата на ямно све- ти тише през ранния неолит слсдваше да ее оч- аква след pci истрирането на този вид обредно място в археоло! ическия зандшафт на късния неолит в Тракия. Беню въпрос на време да 6i. ie открыто такова свети inute или като такова (а бъде реинтерпрегиран проччей нт и прохчван 11
20m (Л>г ' ГолямоД-нсм Вкопани оиреднистрматри под cciuuitiamu иогила. Ранен-късен неотт (по Todvrowt I98-) Fit ' Golvamo Detchcvo Dug-out ritual features under the fell site Earlv to Late Neolithic (after Todonova 1982) може да бъдс предложена след завързиване на разкопките, но н ссга е очевидно типологиче- ского му сходство с ямното свстнлшис до Схо- ден. Под халколи гния пласт насслншна moi ила Голямо Делчсво, Варпснско. са ироучсни по- плзгтки или по-дълбоки вкопани в стерилната основа структур»! (обр. 7), отнесено към вто- рата половина на ранния неолит, конто са ин- терпретиранн като землянки и полуземлянки, т.с. като останки от селище (информацията за обскта от: Тодорова 1975, 14-20). Тс са разко- паваии с тази презумпция, което личи ясно от начина на поднасяие на публику канат а инфор- мация. Липсват ланпи за характера на профи лите вьв вкопанитс обскти и за струкзурага иа запълнитсля в гях. Вес пак крае ките публику- ванн сведения, включи зелно за изкиючизелио „начупения рслеф на евентуалните полове на вкопани го жилища, какго и констатация га, че в никой от вкопаниie обскти няма останки от сз>- орьжснис или предмет, конто да са на мясзок» си, дават сериозни основания да се мисли. че като в случая, обскт. Изненадваша е появата на гробове в или между обреднитс структур», коего е много важно в контекста на типсата на неолитни некрополи на Бал каните. вклю- чително в дн български земи. С тази реингер- претация се от варя нова тема в проучвансто на ранноземеделската обрстност, включително на погребалнага. Всыцност по този начни Охотен става пьрвото място в дн. български земи, къ- дето са уставовени гробове извън границите на ранионеолитното село. При спасителни разкопки на археологиче- ски обект до Крум, близо до Димитровград (в Тракия) заиочиа проучването на вкопана пра- историчсска обредна структура с чиамегър около 5 м и дьлбочина до 60-70 см (разкопки на Б Борисов през 2010 г., вж ЛОР през 2010 г. 517) Дъиото и е конкавно, с десетина малки ями в него В някои от тези ями са установе- ни скезети в свита позиция - зассга общо пет, но броят им вероятно ше се увегзичи. Сьорь- жението най-вероятно се отпася към началото на късния неолит Датировка и интерпретация Г.
интерпрстацията им като жилищки сгруктури не иамира основания. Освен това анализы на малобройната публикувана керамика показва принадлсжност към края на ранния и трите ета- па на късния неолиг (Николов 1998. 209-210), г.с. вкопаните обскти нс са съшествували одно- временно, има хронологи ческа раз пика между тях, което също нс подкрепя предложената от X. Тодорова реконструкция. Прстполагам, че удобното излигнато място на брега на р. Луда Камчия. на нос между две дсрета е изпотзвано в края на ранния и през нслия късен неолит (втората половина на VI хил. пр. Хр.) за обредна дейност. Сиоред пуб- ликувания топографски план, както и от дадс- нитс описания, наличии са две големи обред- ни структури 3 и 4. възникнали като по-малки ями, но постепенно разширяванн чрез други кръгли или овални ями. Вероятно заради това е забел язаната от разкопвача разлика в цвета на запълнитсля на различимте части на вкопаните обекти - от смолисточерен до сиво-кафяв. Пло- шта на двете структури с съогветно около 55 и 50 кв. м. Третата гол яма структура (1) пред- ставь ява комплекс от дълга овал на яма с дъл- бочина около I м, ширина около 2 м и дължи- на 10,90 м, която продължава чрез дъговидно извит „коридор” с дължина 14 м и ширина 2 м; „коридоры” постепенно губи дълбочината си по посока от ямата към изхода. Ако изклю- чим дъговидната извивка на целия комплекс, по същссгво гой има тииологическо сходство с трите големи структури в Оходеи. Край този комплекс са устаиовени още няколко отдел но лежащи двойки ями. В запълнитсля на по- добежите вкопани структури (достигаши до 2,10 м) са се выж- дали Пластове от пепел, дребни фра! менти от ксрампчки съдовс. късовс излечена глинсна мазилка, дребни камыш. което нее характерно за плиткигс ями. На дъното иа ел|на от дълбо- китс съставни ями иа структура 3 е отбелязан пепелен слой с дебслина 30 см. над конто са сс намирали лебеди наиластявания от опале- ны глинсни мазилки с ошечатыш от плет, а в други ями от структура га са установсни час» и or oi нища или пещи, както и опалени мазилки. В най-дълбокаы яма от структура 4 е коноа- гиран плаегш пепел и едпнични опалени гли- нени мазилки нал нею. в друга по-плигка яма запьлнизелж има сыция характер. Дъното на яма! а в ci рук гура I е локри i о с черен пласт. В пл in ка га част на шуделнага яма 2 с размери 4.90 х 3 м и дълбочипа съо!встно 40 и 65 см с усзаноисно oihhihv, покрик» с оиалеии мазил- ки. долей и горен хромелен камък три кера- мични съда и костена лъжичка. Вероятно във всички вкопани структури са намерен и огладе- ни и грубо очукани оръдия на труда, кремъчни артефакти. Макар и откъелечни. публикувани- тс данни могат да бъдат успешно вписали в ха- рактеристиките на археотогически засвидетел- стваните останки от неолигни ямин светилища вдн. български земи. Ямно светилище Халка бунар до Георги Бе- лево, Чирпанско. късен неолит - I етап (5500- 5400 г. пр. Хр., период Караново HI), разкопки на М. Тонкова и А. Сидерис през 2010 г. Бли- зо до силен извор е установен единичен засега вкопай обреден комплекс. Сетишсто от съшия период се иамира в близост. но засега лоне изглежда, че обредната структура лежи извън него. През периода 2006-2010 г. при спасителни археологически разкопки са проучвани голе- ми площи от къснонеолитни археологически обекти в Тракия, в конто за първи път в бъл- гареките земи са разпознати неолигни ямни светилища. Всъшност първото разпознаваие и интсрпрстиране като обредно място. а не като селище на такъв обект стана възможно при разкопките край Любимец през 2006 г. Всич- ки тези обредни комплекси, конто иакратко ще бъдат представени тук, се намират извън се- лища. обикновено до река или извор. Датират се към втория и третия етап иа късния неотит в Тракия и Причерноморието (към периодите Караново 111-1V и Караново IV). Я мио свегилищс Любимец-Дана бунар 2. късен неолит - И и III етап (5400-5000 г пр. Хр.), разкопки на В. Николов и В. Петрова през 2000, 2006-2007, 2010 г. (Николов 2007; Nikolov 2009). Археологи чес ките проучва- ния през 2006-2007 г. на площ около 2000 кв м в местността Дана бунар 2 край Любимец, Хасковско разкрнха два културни пласта от втория и третия период на късния неолит в Тракия. Кулгурните напластявания на това място са резултаг от няколковековно функцио- ниране на първого разпознато ямно свегилищс в Ююизточна Европа. В централната му зона се намира । нар Цетрална яма с крыла форма, шаметър око- ло 4,60 м и дълбочина около 50 см. в центъра на коя го е ус1ановена плитка дуика с диамегьр 30 см. Заиълншелят прелставлява гъмна пръет с пепел и вы лени. Настен с с фра« менти от ксрамични съдовс и животински кости. Откри- ю с също юлямо ко.1ичсс1во кремъчни арт, факт. к у нова маенчка. косгсно шило, камеи 13
т ши 1пп'<и.шц- 1<"1Ь II Until П\ПП\/Н1 и ill hubinit h Dana Птиц al/nt . <, ' Ktiraitova lll-ll I \ ччтнг, нлтп свичтшц- 1нхшмщ- [ипа I- « ;• ,иач\ш4 (tiHihiiiih' пи Кмипра I , В Никт» 1 11 «11 \ uhmu l\-Dann Винаг I (п .,,r) Karano\a 1П-Ц па пукалка п <|>pai мсти oi |ва хромслни к змъ- kj. Ямам с би id пснтрллното място за извърщ- нэпе па обре ш с огъи и жертвсна храна в ку »та към бопшята Майка, т.с. в култа към и ю юро- дисто. Във всички посоки or иея са устаповени и проучени около 110 по-малки приблизитслпо питиитрични обредни ями с шамсчър от 0,70- 1.60 м. Дьлбочпнла им варира от 0.60-1.40 м (обр. 8-10). Стелите и дъпото на 27 от гсзп ями са об- мазали с б ял а. жълга и ш жълто-зелена глина с дебслипа до 3-4 см. диамстърьг им иай-чссто е от 75 до 95 см. Обикновеио иялвта или i оляма- та част oi ямата с врязапа в стерилната основа, по в иякон счучан гя с вкопана в натру пал ня се вече културсн и тает. Върху тыюю на ямата почти вина! и има пласз ог пепел с дебслипа 3-4 см. обидно принесен с вы лени, в някоп случаи в долната часз на стенте има ясии слези от огъп. В запъппптеля на ямата пагорс слсдват няколко пласта, место с различен цвяг, но с пс- пслива структура. Нопякша пластовстс са раз- делепп с гънка плынл глпнеиа прослойка. Вес- ки пласт от запълнптсля ио правило съдържа керамични фрагмент пли разчупепи на мясго керамични съдове (в отделим случаи са оста- пали почт цели), какю и живо тиски кос in Другите съсгавки па запъчнтсля варира (, но каго пяло включват необработенн или речпи камъни, хромелин камыш, кварнитни юлки, каменни, кремъчнп, кистени и рогови сечпва. ipeoiiji предмет oi i шиа и кост. включигслно ’ '-'Am. ,1 . . . . ’ kurano.t антропоморфны фигура, кулговн масичкп. че рупки ОТ МИ 1Н и т.н. (кчаиалитс 83 обре <нп ями в евстилишето имат обикновеио по-голям дпиметър и не но- сят следи от обмазванс, макар че някоп oi тях сыцо са частично вкопани в с герплиага основа. С грукгурага иа запълнителя им с сходна с вече пре тставената за обмазалиге ями. Картинам па съзтаваисю на гош археоло- гически обект итглежла вече в шачтелна сте- лен изяснсиа. В резултат ог няколковековното използванс иа ямното светилшцс. възнпкнало на наклонена към юг тераса, елраничена от две лере га, в едното от конто юче во чата о г на- мираы сс наблизо силен извор, се е натру пал бял пепелив пласт с исбслина от I ,(Ю до 1.50 м. Извън ямите, в постепенно натрупвашия сс културсн плас г. в конго постоянно са вкопава- ни нови ями, са иамсрсни огромно количество фрагменти ог обредно разтрошени керамични съдове. фраз мсити от ангропоморфни и зо- оморфни фш-ури. косгени и каменни орьдия и изключигетно много кремт.чни артефакти.
Пр< .носи ритуално място с вертикално по- cTcu_ :i черен, объриат иа юг. към иротичашата на около един километьр река Марина. Вероятно всяко семейство от околните равно «четелеки селища е имало жертвена яма. край която на определен лен от година- та. най-вероятно през есента. е налево огъи и е и шършвало жертвоприношение с растителна и животинска храна. Керамичните съдове. в конто е била храната. са чупени на място край огъня и 1и са хвърляни в ямата. По всяка веро- ятиост при обредите само част от остан ките от жертвопри ношен пето са насипвани в ямата или пък ямите са чпстсни периодично, а изва- тените останки са насипвани наоколо. Дока го обредната яма има женска символика - пред- ставя угробата на богинята Майка, огьнят с извисявашитс се нагорс птамъци симвотизира мъжкото начало, фалоса. Затова бялата пепел от изгоренитс в огъня дървета. която представя мъжкото оплождащо семе, е пасипвана в яма- га-утроба заедно с остан ките па керамичните съдове и обредната храна. а п он я кота и други ритуални предмет»!. Така семейството симво- лично оеъшествява сексуален акт »а зачеване на нова га гемсдслска рекой га, за плодородие в дома. Сре t нап-характернпзе черти на кера- мика! а от в горня етап на късния неолит са па- пините с прсгънато устис, канн с вертикали»! дръжки с плоски израстьци п голямото коли- чество крсмъчни артефакти. Характерна черы иа керамичиия комплекс от (резня етап на къс- ния неолит е бо!атата и инкрус! ирана с бяло украса, какю и украсата с бяла боя. Открпти са аитропоморфни и юоморфни ф»и ури. много рядко костени и каменни оръдия. Крсмьчните артефакти са в изключително голямо количе- ство. Ямно свети 1ише Сърнево, къссн неолит - II егап (5400-5200 г. пр. Хр.), разкопки на К. Бъчваров пре» 2008-2010 г. (Бъчваров 2010). На площ около 5200 кв. м са проучени над 70 вкопани в стерилната основа обредни структу- ри. Han-многобройни са голсмитс ями с непра- вилна овална. четирисзравна и крыла форма с максимален размер от 3 до 6 м и дълбочпна до I м. Малкитс ями са по-малоброини, имат формата на голем ите, но с по-малки размер»!. Голсмитс струкзури, конто са около 10, имат нсправилна овална форма и максимален раз- мер около 20 м и гьлбочина до 1,50 м. Някон от 1ях са резултат на последователи о вкопавани обредни ями около една централна. при коею сс оформя специфичен обреден комплекс. За- пътншеля i на обреднпте комплекс»! включва фрагмент»! от хромели, рога от i оведо, тур и еден, фрагментирани и рядко пели керамични съдове. животински кости и задължително са затрупани с купчини късове от изпечени до червено стени на постройки. Ямно светили ше Събрано. Новозагорско, късен неолит - II етап (5400-5200 г. пр. Хр.), разкопки на А. Божкова през 2009 г. (Божкова 2010). Проучени са около 30 крыли или елип- совидни ями. конто в три случая са групирани в комплекси. Размерите на едииичните ями не иадминават 3 м, а дълбочината им достига 1.60 м. Ямно свети лише Езеро. Новозагорско. къ- сен неолит - III етап (5200-5000 г. пр. Хр.). разкопки иа И. Сотиров и Т. Стефанова през 2009-2010 г. (Сотиров 2010). В проучената му севсрна част са устаиовени над 30 единични плитки обредни ями в пространство, оградено с птитък ров с дпаметър около 60 м, ширина до 2 м и дълбочина до 80 см. На северната страна в рова е ост аве в вход В ограденото свешено пространство е разкопан и един по-голям обре- ден комплекс, какъвто е установеи и непосред- етвено извън рова. Ямно свети тише Быково, Новозагорско, късен неолит - И етап (5400-5200 г. пр. Хр.), разкопк»! на К. Белков и Т. Кънчева през 2009 г. (Белков 2010). Проучени са няколко големи вкопани структури с овална форма и макси- мална дължина около 8 м и дълбочина до 1.20 м. Запъчиигелят включва всички характерис- тики на късноиеолитните обредни комплекс»! в Тракия. В една по-малка яма е открит черев на би к с рога. Ямно светилище Чокоба, Сливенско, късен неолит - III стал (5200-5000 г. пр. Хр.), разкоп- ки на Л. Лешаков през 2010 г. (вж. АОР през 2010 г.. 126). \ становсни са няколко единични обредни ями и една голяма вкопана структура (комплекс). Ямно светилище Хаджидимитрово. Ям- болско, къссн неолит - 111 егап (5200-5000 г. пр. Хр ), разкопки на В. Петрова през 2008-2010 г (Петрова 2010). На площ около 12500 кв. м са устаповени над 200 вкопани в сгеридната ос- нова обредни структури, класифицирани в ня- колко групи. Обрсдните ями от първата rpvna са почти цилиндрлчни. в някоп случаи са об- мазани със зсдсникава глина. Дпаметър - око- ло I м. дълбочина - до 40-50 см. Запълнителят е в няколко пласта от пепел, фрагментирани и цеди керамични съдове. хромслни камъни. животински кости. Обредниге ями от втората група имат нсправилна овална форма с полега- 15
(апьлнени. ями Заиышигелят включи пепел и вишни, фрагмсншрани керампчни съдове. „зисчена стенна мазилка, живогински косш. сечнва от кремък кост, както и нреотложени части от куиолиа нош. Събраната през послслппте юдинн ooiara информация от проучвансто на кьснонеоли гни обредни обеюи в Тракия и Прнчсрноморнето пошолява рсинтсрпретання и на друш късно- нсолитни вкопали структур!! в дн българеки ICMH Ямносветилищс Ka.iyiерово. кьсеп неолит III стал (5200-5000 г. пр. Хр ) разкопкн на Н Тимова прет 1976-1978 и 1981 г ..[тормацп ята за обскта от: Гиздова. Кънчсв 2000 14-89) Разположсно е върху склон, наклонен към юг, в блнзост до силен пзвор и до р. Тополница. На плош около 12 дка са лроученн 18 предпм- ио голем» и много голем» вкопан» структури, мнтерпретирани като жилища - землянки и по- луземлянки. Имат дьлбочина от 0.30 до 1,20 м в стер! «лиата основа (до това нпво с унищо- жен културният пласт - може би структурите са били по-дълбоки). Запълшпслят им е черен или сиво-чсрен и съдържа голямо количество пепел и въглеии, голямо количество фра« мен- тнрана керамика, както и цели (разтрошени на място) съдовс. изпечени стенни мазилки (по- малко), живогински кости, камспни и кера- мични артсфакти, включително и много голям брой хромели» камъни (по изключеиие цели), антропоморфна и зооморфиа пластика, култо- ви масички, кремъчни артсфакти, гривни о г чс- рупки на средиземноморски миди. Формата па вкопаните структури е псправилна (по-малки- тс са приблизително овални). 1 (лопгга нм вари- ра от 16 до 520 кв. м, но по тозп при знак лссно се подразделят в три групи - от 16 до 42 кв. м, ОТ 48 до 96 кв. м и от 255 до 520 кв. м. Раз- положенн са „хаотично**, съе сравишслио го- леми разстояния между гях. Дупки от дървени колове практически нс са фикенранп Дьната на вкопаните структури са исравни по порадн iHiica на публикувана документация не Moiai да дат анализнранн, коего с особою важно кта«. с0Г^еД ВЪ!,|икка|!ето на юлемпте cipyKiypn азкоп 1>U 1Ца™ Се За загРУ||ан» С пепел и вы цепи ..огнища на дъною на пяколко ями но ипфор ацията с оскьзна В nail-iwiuMaia структу- огн" Ю"1 52О,КВ м са усгаповеии две такнва мноо'Уж КраВ едното 01 конто са памерепи о... Фра1мсн1и от антропоморфна пластика, в “f1 с ll®luoro количество сьбраип ж_„.. . 1СГ0 ’ЧХ’мслни камыш - 7 пели и 282 а. всички във фата на кранио итнос- <.r I 40 |О 6 М. и степи Максимален ратмер с Дьлбочина .о 1 «- Шкшит.» ит£ маш !ки, фра.мент.! or —Х-™-” ,аХслемитс ями е иатрупан в резултат на многократно нзноттванс на обрс шата струк- пра Трстата трупа оорстнп структур ня т 7 големн комплекса с нтош от 50 до 400 кв м Съставени са от посте .оваюлно правели „ запълванп по-големи и no-малки прссичаши ее обредни ями. Запълнптелят па оорсднитс комптекси включва пепси, разтрошени и пели керампчни а.тове. живогински черспн II рога, хромеши камъни. сгеиии мазилки, антропо морфии И зооморфни фигур!!. ЯмносвстилишсДекспшк, Карнобатско, къ- сен неотиг - III етап (5200 5000 г. пр. Хр ), раз- копки на Д. Aipe прет 2009-2010 г. (А.ре 2010). Бтизо то два извора са открити три приблнзн- телио овални вкопали структур!! с чаксимална лыжина до 6 м и дьлбочина до 90 см. Запьл- нитслят им е иг тьмна пръет с голямо количе- ство къснонесмитни фрагмент» от керампчни съдовс. съшо сигни выясни и разтрошени из- лечены мазияки, живогински кости, костей» шила и т.н. Наоколо са установени и няколко приблизително иилиндрични ями с подобен за- пълнитс!, да«ираш oi съшою време Ямво светилище Черноморец. Буршско, къ- сен неолит - II и 111 етап (5400-5000 |. пр. Хр.). разкопкн на П. Чещаков и М. Класваков през 2009 г. (Лешаков, Класиаков 2010). Проучен с голям обреден комплекс с плош около 80 кв. м представлява сложна система от голям брой малки ями. достигаши дьлбочина 130 м. В за- пълнителя му е установен значите «сн брой архе- ологически материал»!, обичайни за оорсднитс структури от това време. както и пепел. Проуче- ни са и около 40 обредни ями с иеиравилна или еяипсовидна форма, сравннтелно малки разме- ри и дьлбочина до 1 м Занълнителят в част от ямите се състои от няко тко и иста, в конто се грешат фрагмента от керампчни съдове живо тиискн кости, сечива от различии матернани антропоморфна и зооморфна и встика Ямио светилише 6у4ж«к«-Св1„„„., п - неолит - III етап (5200-5000 г i п V,. i „ кн на II leuidKOB проз 2007-2010 г₽( 1ещ1к“в Самичкова 2010). Установени са десетки об резни ями. част от конто са проучснГ Об^к ™ имат крмла фсрна СътарЖаг о6“*’^ комн .ексес™ о“ю 3Р0™Р’" с‘с^" В-в-Хщо ..........
Обр И. Усае-Аепарухово. План иа ралкопаната част иа яино светимаце. Късен неолит (по Тодорова. Вайсов 1993) Tig. II. U.we-Asparuhovo. Plan of the excavated part of the pit sanctuary. Late Veohthic (after Тодорова. Вайсов 1993) ване. Само в „жилище № 6” с плош 442 кв. м са събраии 174 фрагмента. каю част от гя.ч са запълвалп вкопана в дъното голяма яма (заод- но с кьеове излечена мазилка, фрагмент от керамични съдове. живо шнеки кости и пепел). Глиничнн малки ями явно са ижлючсннс - в одна ыкана, ин юрнретпрана каго боклучна, са намерен и голям брой хромел ни камъни. ка- менни чукадки. фрагмент от антропоморфна пластика, камеи иа гладилка и др. Във вкопа- ниre струк1ури са усгановенн мною кости, ио ИЗКЛЮЧ111СЛ11О OI lOMdUJHH ЖИВО!ни - общо 01 11 свине, 17 овце и кози, и от 67 говеда. Всички резюмирани по-горе нубликувани данни. както и дакните за значителиия брой деклани говеда на това място дават възможност къснонеолит- ното „селище” край Калугерово да бъде реин- терпретирано като ямио свети чище. Ям но светили ще Симеонов град, късен нео- лит - II и III етап (5400-5000 г. пр. Хр.), разкоп- кн на А. Радунчева през 1978-1982 и на Я. Боя- джиев през 2005 г. (информанията за обектаот: Radunceva 2002; Радуичева 2003, 111: Бояджи- ев 2008). Съобщава се за много обредни ями (нал 100). проучени близо до десния бряг на р. Марина. конто прорязват напластяваиията на раиноисолитио селище на това място Никои от тези кръгли ями съе сигуриост принадлежат на втория и третия стал иа късния неолит. Част от тях имат обмазани с бяла i лииа степи. Поие в три са депонираии от 3 до 7 керамични съда хромелни камъни. дребни предмета и живо- тински кости. На дъното на други е установен пласт пепел. В част от ямите са констатирани Пластове от гл ин ей и замазки. Най-вероятио става дума за неразпознато ям но светилище от късния неолит, което заради липсата на публи- кация не може да бъде анализирано. Ям но светилище У сое до Аспарухово. Дъл- гополско, късен неолит - II и III етап (5400- 5000 г. пр. Хр.). разкопкн иа X. Тодорова през 1972-1976 г. (ииформацията за обекта от: То- дорова 1973; Тодорова 1973а). Заема плош около 50 дка върху слабо издигащо се между два плитки дола заоблено ребро с наклон от се- вер на юг. Проучеиите 71 вкопани структури, интерпретираии от разкопвача като ..землянки и полуземлянки”, са „хаотично” разпръеиа- ти в лента с дължина (север-юг) около 450 м и ширина (запад-изюк) до 100 м - по-ранните са в южната. а по-късните са в северната част на обекта (обр. 11). Сгрукгурите са изкопани в червеникаво-жълтата стерилна глина и имат неправилна форма: голсмите достигат размори 21 х 8 м и дьлбочина 1.20-1.90 м. а сродните размеры на малкитс са 8 ч 5 м и дьлбочина 0,30-0,50 м. Запълнителят им е смолисточе- рен. Публикуванага информация за теренните наблюдения по време на разкопките е повечс от оскъдна. Запълнителят на вкопаните стрхк- тури съдържа пепел, вы лени, живот ински кос- ти. значителен брой фршменти от керамични съдове, цели съдове. кремъчни. каменни и кос- !снн артефакт, антропоморфна и зооморфна пластика, култови масички. керамични люч- ки с вря тана орнамешация. хроме ши камъни. Дъното на юлемите структури е неравно, на
Ой)' 1JypuuKi ык-Нивата Яино еветилище: две вко- пани О' "» чи структура (тъюште правоъгыници мар- киуат местата на сарматски и антична <ро6ове) (по Тодорова. Вайсов 1993) Fig 12. Durankulak-Nivata. Pit sanctuary: two dug-out ritual futures 'dark rectangles mark the places of Sarmatian and Ht ilenisit grave*) (after Тодорова Вайсов 1993) места изпежда като съставено от овални вко- пани ..гнезда”. На дъното на някои структури е регистрирано „отнише". покриго с Пласто- ве пепел и въглени: в тези случаи около това място се забелязва концентрация на фрагмен- тирани н цели предмети от вече пзредените ви- дове. Разкрити са и ями, за конго разкопвачът смята, че са култови - например в стенала на голям вкопан обект са монгирани череп на бик и череп на човек. Керамичните съдове и антро- поморфната пластика са слабо изпечсни. Фраг- ментираните или почти цели антропоморфни изображения (общо 228 броя). както и други неутилитарни предмети са пръенати из всичкн вкопани обекти. В едиа яма е намерено и парче медиа руда (често явление в тракинскитс къс- нонеолитни светилища). Животииските кости (конто са зиачително количество) са предимно - спорет броя на иидиви- дите 48 /о от тях са говела, 22 % свин и 19 % кози и овце. Дори представената дотук ограни- чена информация показва, че нео итният^бект ое не може да оъде интерпретиран като се лише, а носи установените веч Зе геги на ямно евститище при това елно от най-големите пе тистрирани доссга ™ите, ре- ^мио светилище Дуранку.гак-Нивятя и чзичко, късен неолит- III етап (5200-5000 Лр Хр ). разкопки на X Тодоооиа и т и Р •™-!984 г (ииформагХХбе™ “Т мов 1982) На г габо издиг нато място^лизо^дд ипадния бряг на Дуранкулашкого сзеро. а про- учсни два юлсмн вкопани обскг г с нснравплна форма и силно неравно дъпо (обр. 12); иублпку- ваната информация с в ограничен обсм. F шип- ят вкопан обект представлява нспртвилна овал- на яма с плот около 40 кв. м и дълбочина около 1м. Взорият има неправилна форм i е начуцсии граннци, плош около 110 кв. м и дълбочина до 1,20-1.40 м; състои сс от две по-големи и ня- колко по-малкп ями, коню частично се ирс- сичат. Структурите са imicpiipenipтнп от раз- копвачнтс като жплишнн землянки. По своята конфигурация и характер на дъното тс са мно- го близки до юлсмиге обредни комплекс» от Тракия (напр. от Хаджидимтпрово и Сърнево). Съобшава сс за изпечсни глпнепи мазилки в за- пълнитсля, за фрагменти от керамични съдовс, кремъчни артефакти, малобройнн сечива от ка- мък, кост и рог. Наличната информация е много ограничена, но вес пак е достатьчна за обоснов- ка на становишето ми, че става дума за обред- ни, а не за жилнщнп структури. Ако се съди по публикуваната документация, архсологичсски- ят обект е само частично проучен. Ямно светилише Подгорица, Търговишко, късен неолит - III етап (5200-5000 г. пр. Хр.), разкопки на И. Ангелова през 1981 г. (инфор- мация™ за обекта от: Ангелова 2005). Проуче- ният на плот около 6000 кв. м праисторичсс- ки обект включва няколко купчинп изпечени стеннн мазилки и една купчина животински кости върху стсрилната основа, както и 74 вко- пани в стерилната основа структури с различна форма и раз.мерн (обр. 13), ja конто с публи- кувана обаче минималка информация. Обсктът е интерпрстиран като селище със землянки, в което влизат оше ями за глина (?), боклучнн, зърнохраннлишнн и култови ями. Вкопани- те структури са запълнени с Пластове черна пръет червени изпечсни мазилки и бяла пе- пел; животински кости, както и многобройпи находки - антропоморфни ксрамични фшури, хромелни камъни, каменни тесл и и брадви, костени оръдия и кремъчни артефакти, юлямо количество цели и фра1 мент ирани ксрамични съдовс са съегавна част о. всички пласювс. вотинскитс кисти принадлежа! на I овсдо. “Г И КУЧС-СЯСН’ ,аск- Г>Р-6” «*>• г .41. ни счИГ 'Ка- В ями са „амере съдове' ИИ C'Чивa^ Фрагмент» or ксрамични ните" ямХР°МСЯНИ КаМЬ,,И' Л-рнохраиилш,. тяхобик^ С'аратс,но «Гмашни огвыре, в съдове н аСН° Нима Фря'мснги оз ксрамични ксрамични лъ“1ГУЧ‘,И 'РС “ "aMl;pl:lll( лъжишг 1) „куц твите" ями са усга
е ф1 Одр. 13. Подгорица. Я \то светилище: план (по Тодорова Ваисов 1993) Big. 13. Podgoritsa Pit sanctuary. plan (after Тодорова. Ваисов 1993) новсни изпечени мазилки, понякога украеепи or едназа страна с врязана орнаментация, как- ю и култови предмет. Крап оiвора наедна от тези ями е имало гдпнобиша площадка с пер- ваз, украссн с врязана украса. Проучсни са и няколко комплекса с пеправилна форма, иъсто- ящи ее oi i руна ями. конто се намират плътно една до друга пли са евързани помежду сп (срв. Сърпено и Хаджидимптроно). Пшсрпрет ирани са каю „жнлпщни зем 1ЯПК1Г lem комплекс»! имат дьлбочина в различите си сьсивни час- ти oi 0.60 до 1,50 м. а макенмалиите нм ратме- рп дос ini «11 8 м В с uia oi малки те ями, пълиа с кьеове oi изменены тлииени cieiuni мазилки, е от криз и фрагмент с врязан геометричен орнамент, а сыцо торсо на голяма керамична фигура в адо- рация. В отделим ями са намерени и насечени човешки кости. На дъното на една яма лежат човешки кости от долните крайници и счупен на място ксрамичен съд. Но срещуположните страни на друга (овална) яма са открити дуп- ки от колове - предимно по ссверозападната и северната, и само няколко на южната (обр- 14), вероятно става дума за следи от леко покритие, което да пази ямата от най-разрушителните клнматични възденствия (срв. Оходен) В контекста на новите проучвания обек- тьт може да бъде сигурно интерпрстиран като ямно светилише. Включва както отделни ями. така и обредни комплекса. Въпрски че само малка част от наблюдения- та на разпознатите светилища са публикувани. а за неразпознатите е нал и ч на само откъелечна информация, би могло вече да се твърди. че в последимте годин и с очертано ново изеледо- вателско поле в праисторията на българските земи. Всички варианта на обредна лей ноет, доколкото могат да бъдат възстановенн въз основа на теренните наблюдения и интердис- ципиинни изеледвания, ще бъдат предмет на работата на съответните скипи. Но е очевидно, че ямните светилища дават значится на много- вариантност на конкретните обредни действия, макар смисълът им да е бнл насочен в една и сына посока. В сравнение с Любимец, а също с ня кои от новооткритите обредни полета като Обр 14 Подгорица Ямно а-.чпи мн<« чан.. • чп/пкнпра (на Тод> ул >•*(/. Ваи. м 199 Big 14 Podgui irai. Ри wnttuan dug (after ludopnea. Bauit.ro 1993)
,30-1 а теми, в оег.иза.зззте новооткрз (Сърнево. Хатжзппмззтрово. Черззомо пси Цеветак зз Созопол-Бутжака) са проучен» ^ом.п^и.еъст.звевззотмз.о.обрззйниямн „равен,, езиа до дрм а и дори чесю гзресичаши се конто оформят комплекс». Пос зезнотонаи- вероятно се отнася съшо за Голямо Делчево, Кагзсгсрово. Дураикулак Нзизата и По згорнгз.- с 1\чая1 с fcjepo jacci а еединствен - установок е ров. конго отражая обредното пространство - теменоса Докоткото има |яини. свегнлнше- то от Снмеоновград може би принадлежи на първата обособена тук i-pyna - от единични ями Всъщност. както посочих. едва ли има съ- шествена разлпка в характера на обрсдността; особеноетнтс в археологически регнетрнрана- та ситуация вероятно са продукт на различия в социалната организация на обитателнте на едно сетише или на различия в opi анизацнята на обредните действия в едно ямно светилшпе (напр евентуална традиция па едно семейство или род по някаква причина да пзвършва сб- редите си само на едно място, което да води до регнстриранс ссга па обредни комплексн с по-малка или по-голяма плош). В к-рая иа това изложение ше се върна към критерии!е за профанна и in сакрална интерпре- тация на итвънссл ищите вкопана структура и техните депозит (или депонати). Възможност- та за извличане на критерии е евързано задъл- жително с комплекенп героини наблюдения, каквнто за част от иредставенитс по-горе струк- тури не са направенн или пенс не са публикува- ни 11редзожеиаза реингерпретация се основана върху теренните иабгюденгзя при ръководени от мен или от колепг разкопки и Тракня и При черноморието през пос зедните годин», както и върху обширната западиоевропейска. лредимио немскоезична книжника - теоретична, обзорна и публикации на вкопани обекги и ком.злскси •>007rSJCrn4UIS* Beilke-Voig, -007 с циг. там обхватна виз. - 330 375) Необ ходимо е оързото иззражданс на пълин крнзе- ри» за дефинираис на обредин структури и ком нлекси което ше ззозволи достатьчио адекназно кори, ираие на згшолзваиапз героина методика както и ше отвори път към друг съшеетвеи „с "ект от реконструкцнята на рашзото комптекс’ но оошество в дн български геми Тук няма и лискугирам подробно конте риите за дефиииране на праисзоричегк„Р пани обредни структури. „о все пак "з” ча някои възможни „осоки на разсъж кния'н 20 ,,сливания, коню могат да сгаиат база за зго-пагатъшно обсъждаис и те поставя въпро- си конто вече с задължизслно да си зала дем. Прели повсчс от 40 годин» Берта Щпйрнквист предлага три критерия за дефииираис на жерт- вена структура, конто нарича ..квалифицирани обстоятслства" (Sycniquist 1970, 79). В послед- но времс те са доразвнти и доиьлнени оз Инсе Байлке-Фойтт в нейния хабнлнтационеп труд (Bcilkc-Voigi 2007. 30-34). Съобразсни с из- вънселишннте археолопзческите структури и комплекса, конто разгледах по-горе. критери- ите мо.аз ла бъдат съответно доразработсни и конкрстизнраи» 1. Местоположение на комилексите и вид на вкопазизте структури. Този аспект на из- следванс с много важен. Именно заради осо- бености в меезоположениего си дори след много десетилетия актнвни праисторически проучвания зозн вид археологически компле- ксн оставаха нерез исгрззрани или ззеразпозна тзз. Доколкото ссга кзоже да сс обобщи, тс сс намззрат на ниекзз места. на слабо наклонен» към река или поток терени. обнкззовено до силсзз зззвор, край ззли сред обработваемззте •земеделекзз земи. сравззззтслззо далече от если- 313С1О ззлзз селзззцата. Дори местоположспззето им правн профанната („боктучна:а") интер- претация иай-малкото нслогззчзза - зашо древ- нззте земеделцзз бззха зззззолзванзз далечзззз зз с добър ззрззродсн мзглсд места за боклучтзза'.’ Места, конто явно са много ио-подходящи за земсделско изззолзванс. II ако наиезззна с така, зазцо освен прснасянсто на значителен обем ..боклук на голямо ра«стояние зз то във време- зо преди появата на колелото и каруиата, гой зрябва да бъдс депониран в безкрайна плсте- нззца ог малки ями, чисто изкопаваие изисква значително количество груд, а не просто наси- нан на повърхиоспа? И зазззо тези „боклучзти” ями обикновеио имат ма.-зък обсм. правззлиа ци.зизздрична форма, а и често са обмазангз с по-светла глина отвътре > Зазззо сс оформят ле- йкоза вкоззанзз комплекс» на няколко дессткн метра един от друг, между конго няма ями - мег Отдел|1ите ссмсйства са си обособявали и Хе а За лс,юниР“не на „боклука"? 11с са ли мание”» "г>>’калс1ю много груд, времс и вни- иаистин-, ЮНИра,1с’0 11а ..отиадъцитс”? Ако низе r:i4'CT'Ka’ К<1К ГО,ава вынззкват култур- особено*сГОВС ”а 1|ра,|С1оРнчсскизе сслииза. се изнас» ИГС UIl)M -боктзукт.т" ГпХ1СЧСИ,ВЪН,,Рвдслв'С"м.' Денона,, в?1 ** Це,,ССЬ1’СРа>но.о наличие иа ’ вко,,а»ага структура. Ако цел I <1
на аслпнирашите с била депонатьт да бъде об- ратим извлечен, г.е. по някаква причина е бил поставен за временно съхраненис. нсювата роля нс < гже ла бъде определяна като култова, а само като профанна. В случая с разгледанн- тс по-горе комплекс»! от структури, разкопани през послслнитс няколко години. пелта явно е била депонатьт да остане на мястото, където е възникнал - документираните профили и на- блюдения не даваг данни за вторично „ровене” в депоната за извличане на предмети. въпрски чс самите комплекс» обикновеио са възниква- ли като дъиа поредица от вкопаване на ями, коню пресичат депоната на по-стари напълно запълнени ями. 3. Вид и състав на депоната. Ишерпрета- цията на вкопани обскти трябва да се основа- ва освен това на вида на запълнитсля (напр. наличие или отсъствне на пепел) и на оценка на елементите му - човешки останки, животин- ски останки, нзработсни от човска предмети и естествен и предмети. По-нататък трябва да бъде изеледвано съотношението, съотв. ком- бинацнитс между елементите на заиълнителя с оглед установяване на трайното отсъствне на някоп елементи. конто могат та бъдат приети за преднамерено нзключени от него; трябва да бъдат потърсени и съотпошения вътре в групи- те сле.мснтп. Следваши наблюдения трябва да се отнасят до състоянието на намерените пред- мети - напр. свенгуални деформации, вторично изпичанс, следи от употреби и износване. полу- фабриката, степей на изпичане на керамичните съдове и т.н. Важно е наличието или отсъетвн- ето на предмети с престижен характер. 4. Структура и топография на депоната. Структурата на депоната може да дадс данни ja еднократнос! или многократност на възник- ването му; във в горня случай отдел ните етап и в него бнха могли да бъдат разделен»! чрез гьн- ки глиненп Пластове или по труг начин Топо- графпята на предмегнте, както и начинът на пола! ане може да издава съшо прсднамсреност с определена цел. Възможннгс наблюдения, очерганн в т. 3 и 4, както и ошс други, непосочени тук, биха имали необходимата доказателствена сила предимно при установяване на повторяемост. Но трябва да се има предвид, че върху характе- ристиките на депоната, както и да бъде интер- претиран той. се отразяват персоналии, фамил- ии или родови, както и имуществени раззичия. Освен това със сигурност раззичия седъ.зжат и на разликите в повода за възникването на един депонат, в годишното време и т.н. Смисълът и причините за възникване на структура от обсъждания вид са завинаги загу- бени в техния пълен обем. но това не изключва исобходимостта от комплексен анализ на архе- ологичсската субстанция, както и от гьреене на изобразителни и пнемени аналогии от Предна Азия и Неточного Средиземноморне, на етно- графски и фолклорни паралели от този или по- широк регион с оглед използването им в интер- претацията. Традинията в археологическата книжнина на Балканите и конкретно в българската за ин- герпрстнранс на запълнени вкопани структури, предимно в сел и щен контекст като боклучни ямн е дълга и явно е резултат на налагане на мисленето на човека от последнею столе- тие в интерпретацнята на древните структури по аналогия със съшествуваши в модерн ото време. Тук няма да развивам тази тема, която може да бъде обстоятелствеио представена. Но традинионната интерпретация на вкопани- ге структури като боклучни не е основание за продължавашо безкритнчно прсповтаряне. В този смисъл и зарадн появяващото сс противо- речие с обредната им интерпретация е необхо- димо мно! о бързо да бъдат потърсени критерии н за това. то е прлисторичсска боклучна яма в сел и щен н извънселнщсн контекст. Има ли нз- общо боклучни ями и ако има. дали са целе- во ичкопапи или просто с „боклук” е запълнен наиравен с друта цел изкои? Макар и поставен накрая, проблемы е актуален и обсъждането му трябва да върви успоредно с изеле.званого на проблематиката за обредните ями и ямнитс свет и пища в късната праистория. Цш Ирана литерапра: Ai ре 2010: Д. Aipe и др Спасшелно архсологиче- ико проучвапс на обскт К" 27, ЛО1 4 по i расою на AM .Тракня". км 311 150 311+500. с. Девстак. общ. Kapiiopai, оба. Ьургас - В: Архсолст нчсскп ш- иришя н р.нкопки през 2009. София. 2010. 167-169. Aiiie.iima 2005: II. Ангелова Нсолншого селище „Подгорица” - предвармтелни резутгати. - Ишссгия на Исторически музей Търювмще. I. 2005. 14-22 Божкова 2010: X Божкова и др. Спаситслни архе- ологически проучиания на обект 12. .тот 3 на 'ХМ "Тракня”. км 231 -*>50 до км 232 И0. в «емтитсъ на е. Сьбрано. община Иова Заюра - В: Археологи-
чески открития и разкы..pea W София.20.0. Я Ьояджиев в чр. ..рзвиорическо : ь u“ „п.™ чешма Снмсоиовграл. - В. В. Н„'"Шов ГX— «’ 1‘*™Ю ,РСДC"aC“' = п.^и.фхеозо.ическиразки.кв.кирасегонажсле. X „та зииия Пловдив Св.о.ев.рад пре. 2005 Бъч^р» 2010: К Бъчмров и др Спасителни раз- । „ж», из ритуазип комилекси от късноиеоштшта. рзнножезязната. -ожелязнатз и рилата е.^ха . „ГНС Сърнево. Ралисвско (ооект 5, ЛОТ 2. AM 1ра в„яя ”6 600 км226-850)-В. Археологически пжрнтня и разкопкн през 2009 г. София. 2010.47-51. ' Bcikob 2010: К. Белков и др- Архсотогичсски про- учмнмя но обект Я" 11. лот 3 на AM ..Тракия”. км. i 2^5*250 до км 259+200. с. Биково. обшнна Слнвен. - В Археологически открития и разкопкн през 2009 София, 2010. 161-164 Ганеповски 2008: Г Ганеповски Археологически разкопкн на раннонеолитно се тише в м. Налога (До- зните лъки) кран село Охотен, обшнна Враца. - В. Археологически открития и разкопкн през 2007 г. София, 200Х, 30-35. Ганеповски 2009: Г. I анецовски. Оходен. Селище от раниия неолит. Рачкопии 2002-2006 г. София. 2009. Ганеповски 2009а: Г. Ганеповски. Археологически разкопкн иа раннонеолитно селище в м. Балога (До- зките лъки) край село Оходен, община Враца. - В: Археологически открития н разкопкн през 2008 i София, 2009,44-49. Ганеповски 20tO: Г. Ганеиовски. Спасителни архе- ологически раисопки на обект раиионеолигио сели- те в м Балога (Долннтс лъки). село Оходен. общи- на Враца - В Археологически открития и разкопкн пре* 2009 г. София, 2010,35-38. Гигюва. Къпчсв 2000: Н Гиздова. К. Кънчсв. Ка- тугерово - къснонсолитното селище и тракийският могилен некропол. Пазарджик, 2000. Димов 1982: Т. Димов. Землянка от нео.тнтното селише при с. Дуранкулак. Толбухински окръг Археология. 1982. 1. 33-48. Лешаков Самичкова 2010:11 Лешаков. Г Самич- кова. Спасителю археологически ра|копкн на къс- нонеозитно селище Б Жака. Созоиол. - В Архсо- ^«“ч^ки открития 11 ™и през 2009 г. София. Ушаков. Кзасваков 2010: П Лешаков М Клас иаков Спасителни археолог „чески разкопкн на „ра исторически обект в м. Аклади чеири Черноморец сХ' 2О1;И,58.к61<'ГКРИ,ИЯ И ~И 2009 Николов 2007: В Николов и др Археолог„чсско проучваие на кьенонеоннво ям„0 светнлнще ™ бимец-Даиа бунар 2 • В Археологически открн. ия и ра ... шкн пргг 2006 г С офия. 2007.44-47 Николов 2008; В Николов Обредни струкгури 22 oner неолита вбългарските геми. - In: Ph< .ph rion Srnd.a m honore.n Marine C.c.kova София, 2008 28- 34. n.Miuma 2010: В. Петрова Археологически про- учванпя иа къснонсолвтсн обект № 21. ЛОТ 3. AM Тпакия (км 275+250 276+100) при е. Хаджидими- грово обшвиа Ямбо.к В Археологически откри- тия и разкопкн през 2009 г София. 2010, 54-56 Радувчева 2003: А Ралунчева Късноенеолитного общество в бы. игреки те жми. Разкопкн и чроучва- пия, 32. София. 2003. Сотиров 2010: И. Сотпров и др. Спасителни архео- логически проучвания край с Ьгеро. Новозагорско, обект 3. км 244'900 - 245'300. ЛОТ 3 по траесто на AM Тракия. - В: Археологически открития и раз- копки през 2009 г. София, 2010, 52-54. Тодорова 1973: X. Тодорова. Новая культура сред- него неолита в Северо-Восточной Болгарии. - Со- ветская археология, 1973.4. 16-31. Подорова 1973а: X. Тодорова. Ново находите от преходя между неолита и снеслита в Севсроизточна България. - Археология, 1973, 1, 59-64 Тоторова 1975: X. Тодорова и др Сслищната моги- ла при Голямо Дслчево. Разкопкн и проучвания, 5. София. 1975. Петрова 1978: X. Тодорова. Проучвания на неоли- та и сисолита в Лонгоза (иачалото на VI - края на V хилядолетие пр. н. е.). - Известия на Народпия музей - Варна, 14, 1978, 1-9. Тогорова, Вайсов |993: X. Тодорова, И. Вайсов. Новокамснната споха в България (краяз на седмо - шесто хилядолетие пред» новага ера). София, 1993. Bcilkc-Voigt 2007: J. Bcilke-Voigt. Das Opfer” im archaologischen Behind. Studicn zu den sog. Bauopfem. kultischen Niederlcgungen und Bcstattnngcn in nr- und friihgeschichilichen Siedlungcn Norddeulschlands und Danemarks Berliner Archiiologische Forschungcn, 4. Rahden Wcxlf., 2007. \ikolov 2006: V. Nikolov. Ncgaiivc Features in Neoli- ihic Houses. - In: Des trous... Structures en creux pre- ct protohistoriques (sous la direction de M.-C. Frcre Sautot). Montagnac, 2006, V-X. Nikolov 2009. V Nikolov. Neuc Forschungsihemcn in der spaicn Vorgcschichic: Ljubimec und Provadija (Osibulgaricn). - in: Zetten, Kulturen. Systemc. Gedenksehnft fur Jan Lichardus. 1 angenweissbach. Zeiien, Kulturen, Systcnic. 2009. 141-149 Radunco a 2002: Radunceva. Einc ncolithische „ - In: M. U. V Nikolov (Hrsg). Q .. - A. I\«>U»1V4,V<|. IL1IIU ncuilin Siedlungam UferdcrMaricabci Simeonovgrad. li bchardus-iiten, j. Lichardus г •/ — ,. RnbarC fc ^п£51с’П7С‘11’сЬеп Forschungcn in 74 Bonn Ве“йе' ™ Alicnumskunde. ,q) Bonn, 2002 225-^43 UmeZh ‘,%3: B S*’Cm4uisl P-hm.naren zu e.ner Xton b .7" °pf“n Begnltsbesnmnwng X н „ t"t Meddek^n fran Lunds Un. ers,tc,sHls'°rska Museum. 1962-1963. 5 64.
Stjernquist 1970: В Stjemquisi. Germanischc Quell- opfet In II JankuhnlHrsg.). Vorgeschichtliche Hci- ligtiimer und Opfcrplatze in Mittcl- und Nordcuropa. Graingen. 1970. 78-99 H. Todorov a 1982: H Todor ova KupferzertlicheSied- lungcmnNordosibulganen MAVA. 13 Munchen, 1982. Neolithic pit sanctuaries (Abstract) Xassil Vikolov Until very recently, we knew nothing about the ritual activities of the Neolithic farmers in Bulgaria that took place beyond the settlements. The solving of this puzzle began in 2006, with the identification of the Late Neolithic pit sanctuary at Dana Bunar 2 near Lyubimets. The identification of negative ritual features from the Neolithic clashes with “the garbage- pits syndrome" and the erroneous interpretation of large prehistoric dug-out features as dug-out dwellings. Several criteria are offered here for the definition of lhe dug-out Neolithic features as ritual. The article presents a short review of some recently discovered pit sanctuaries, together with some long-known Neolithic sites that were rein- terpreted as pit sanctuaries. Archaeological excavations of an Early Neo- lithic site have been carried out in the last decade in Valoga locality near the village of Ohoden, Vratsa District. The director of the ongoing digs interprets the dug-out features (figs. 1-6) as the remains of a settlement. The analysis of the pub- lished information provides grounds to suggest that there was no settlement, but that the place was used for ritual practices. The appearance of graves in and between the ritual features is sur- prising and is of particular importance in the con- text of the absence of Neolithic cemeteries in the Balkans and in Bulgaria. A dug-out ritual feature from the beginning of the Late Neolithic was excavated in the course of rescue digs of a site at the village of Krum, near Dimitrovgrad (in Thrace). Its base is con- cave and ten smaller grave-pits were dug into it. rhe typological similarity with the pit sanctuary at Ohoden is obvious. Several shallow and deeper features, dug into the virgin soil (fig. 7), were excavated under the Chalcolithic layer of Tell Gohamo Dekhew; they were interpreted as sunken or scmi-sunken dwellings. After the analysis of the published information, arguments are put forward that the convenient high terrace over the shore of the river Luda Kamchia was used in the end of the Early Neolithic and throughout the Late Neolithic (sec- ond half of the 6th mill. BC) as a ritual place. Haiku Bunar pit sanctuary at the village of Georgi Belevo, Chirpan Municipality, first phase of the Late Neolithic (5500-5400 BC, Karanovo III period), excavations 2010. Until now, only one large ritual complex was found. Dana Bunar 2 pit sanctuary at Lyubimets, Haskovo district, second and third phases of the Late Neolithic (5400-5000 BC). excavations 2000, 2006-2007, 2010. Around 120 ritual pits (figs. 8-10) were excavated on 2000 sq. m. Sarnevo pit sanctuaiy, second phase of the Late Neolithic (5400-5200 BC), excavations 2008-2010. Over 70 features dug into the virgin soil were excavated on over 4000 sq. m. Sabrano pit sanctuary. Nova Zagora district, second phase of the Late Neolithic (5400-5200 BC), excavations 2009. Around 30 circular or oval pits were excavated, in three cases clustered in complexes. Ezero pit sanctuaiy'. Nova Zagora district, third phase of the Late Neolithic (5200-5000 BC), excavations 2009-2010. Over 30 shallow ritual pits were found in an area enclosed with a shallow ditch, 60 m in diameter Bikovo pit sanctuary. Nova Zagora district second phase of the Late (5400-5200 BC), exca- vations 2009. Several large dug-out features with oval shape were excavated. Chokoba pit sanctuary. Slivcn district, third phase of the Late (5200-5000 BC). excavations 2009-2010. Several single ritual pits and a large dug out feature (complex) were found. Hadzhidimitrovo pit sanctuary. Yambol di; tnct. third phase of the Late Neolithic (5200-5000 BC). excavations 2008-2010. Over 200 ritual tea- 23
mresdug into .he v irgin soil were found on an area of Г MX) sq m, including seven large complexes « uh an area between 50 sq m and 400 sq m Deveiak pit sanctuary. Kamobai district, third phase of the I ale Neolithic (5200-5000 BC), cx- cisations 2009-2010 Three almost oval dug-out failures were found Chernomorets pu sanciuary. Burgas district, second and third phase of the late Neolithic 15400-5000 BC). excavalions 2009. A large ritual complex (80 sq. m) was excavated. along with 40 ntualpns Budzhuku-Sntopol pit sanctuary, third phase of the Late Neolithic (5200-5000 BC), excava- tions 2007-21) 10 See oral dozens of ritual pits were identified, some of which were excavated. A ntual complex with an area ol 10 sq. m. was also discovered. rhe rich information ihat was accumulated in recent years as a result of the excavation of Late Neolithic ntual sites in Thrace and on the Black Sea coast prov ides grounds for the reinterpreta- tion of other Laie Neolithic dug-out features in Bulgana. Kalugerovo pit sanciuary third phase of the Laie Neolithic (5200-5000 BC), excava- tions 1976-1978 and 1981. On an area of 1.2 ha, mostlv large and very large dug-out features w ere cxcav ated that were interpreted as sunken or semi-sunken dwellings, flic published informa- tion suggests that ihe Late Neolithic settlement' could be reinterpreted as a pit sanctuary. Simconov grad pit sanciuary, second and third phases of ihe Laic Neolithic (5400-5000 BC). ex- cavations 1978-1982 and 2005 Over 100 ntual pits are reported, some of which belong to the Late Neolithic. Lsoe pit sanctuary near Asparuhovo. Dal- gopol Municipality, second and third phases of the Late Neolithic (5400-5000 BC). excavations 1972-1976 The area is around 5 ha. and the site is located between two shallow ravines. The ex- cavated 71 dug out features (fig. П) wcrc intcr_ preted as sunken or semi-sunken dwellings' The Neolithic site meets the established criteria for a pit sanctuary. Moreover, it is one of the largest sanctuaries identified so far. Durankulak-Nivala p.t sanctuary. Dobrich dwinci third phase of the Late Neolithic (5200- 5000 BC). excavations 1978-19X4. Two large dug-out features with irregular shape and very uneven base were excavated on the western shore of Durankulak Lake (fig- 12). The features were interpreted as sunken dwellings. These, however, are ritual rather than dwelling features. Podgoritsa pit sanctuary, Targovishte district, third phase of the Late Neolithic (.5200-5000 BC) excavations 19X1 The prehistoric site was excavated over 6000 sq. m and includes several piles of baked daub, a pile of animal bones on the virgin soil, and 74 features with different shape and dimensions, dug into the virgin soil (figs. 13 and 14). The site was interpreted as a settlement of sunken dwellings that also comprises clay pits (?), garbage-pits, storage pits, and ritual pits. Within the context of the new interpretation, the site can be considered as a pit sanctuary. It con- sists of individual pits and ritual complexes. Although only a small part of the observa- tions on the identified sanctuaries arc published, it is possible to argue that a new research field has recently emerged in Bulgarian prehistory It is obvious that the pit sanctuaries provide an im- portant variability of ritual activities, despite their similar meaning In comparison with Lytibimets and some newly discovered ritual fields, such as Sabrano and Bikovo, that contain single, al- though sometimes large ritual pits, the rest of the newly discovered sanctuaries (Samevo Hadzhi- dimitrovo. Chcmomorcts. Dcvetak, and Sozopol- Budzhaka) consist of complexes of many pits, dug next to each other and even often intcr-cut- ung The latter is most probably valid for Goly- amo Dclchcvo, Kalugerovo. Durankulak-Nivata. and Podgoritsa. So far, Ezcro is the only site, where a ditch was discovered that encloses the ntual space the temenos As far as the evidence suggests, the sanctuary at Sinieonovgrad perhaps belongs to the first group: the group of sanctuar- ies with single pits. However, there arc hardly any differences in the ritual practices; the specifics of th identified features arc most probably due to differences in the social organization or differ- ences in the organization of the ritual activities in a sanctuary (for example, a hypothetical tradition 0 a family or a clan to perform rituals at the same place that could lead to the present identification of ritual complexes of different size). 24
Раннонеолитно селище Илинденци, община Струмяни. Проучвания през 2004-2009 г. Малгожага Гребска-Кулова. Илия Кулов, Лор Салаиова,Жулиен Виеге, Луиз Го.мар1 Географско ротлюжти Праисторического селнше се иамира в за- палния край на село Илинденци, в м. Масо- вец, на запалимте склонове на Пирин. на около 4 км нзточно от река Струма Разположено е върху дясна тераса на р Шатка, десен приток на Струма Плошта му е около 30 дка, а над- морската височииа е 246-264 м (обр.1):. През севериата му периферия мннава асфадтов път, евързваш Илинденци и Струмяни. До края на 80-те голини на XX в теренът е бил обработ- ван. История на проучваннята Праисторического селище е регистрирано през 1991 г по врсме на теренни археологи- чески обхождения на експедишзя от Ютоза- падния университет «Неофит Ритскн», Благо- евград (Пенкова и др. 1992; Гребска-Кулова 2005). Системного проучване на сслишето започва през 2004 и продължава до 2009 г., с едногодишно прекъсванс през 2008 г.! Проз този период в централната част на се- лищего са направени два сон тажа на разстоя- ние 60 м един оз друг, всеки с размери 2 х 5 м. През 2006 г. еондаж 1 е разширен от изгочиата страна с изкоп с размери 5 х 5 м (квадрат А4). Автора ни "Раннонпимпна керамика от квадрат А4 " си .7. С«- тдновгт Ж. Buwe и Л. Гомар. a пстаналата наст на ститията е написана urn М /ребека Kvioea и И Kvwm Тонографхкато гаснемине е ишърилно от Петър Задарив в рам кипи на проч кт .Пеаштни и хагкатитнн сеаищи• нови архео.чет- ричии ин юдвания '. финанеиран ат Фонд.. Научны «л гедвания на Минт терс тво на образованиети хаадежта и аиската Орторхк- тифинирината аерафитоенимка v лнтта npei 2006 и гюб> но нред/нтаксна от Министерство на з« ксЛ исто и храните 'При периода 2004-2007 финаширанстоi <ни.-хреноот Ооиргна (.тргчяни а пре г 2009 • пипрткт нРила- 4 200V аНсаштишция- та в домишта на река Стреми Юмитадна Бмгария» с ръксл> дитсли Л/. 1 реоски-Кхлава и I Саганова в раиките на присрама Еж ид (Франция) - Рига (Бы -ария). 2009-2010 иа Минис терства на нкниенипи рабати нт фретка страна и Фонд «Нагчни ни >>-Зва- ния» в .Минисгпсрспиамю на ойраювангто xcutdt >ош а непката urn бнгеарс ка < трапа Обр. 1. Илинденци. Мисовец. Ситуационен план на обента Fig. I. Ihndentsi-Massovets. Contour тар showing rhe locution of the sondages В резултат на проучваннята става ясно, че на това място е ималоселище от ранния (Илин- денци I) и от средняя (Илинденци I!) неолит4. Двеге селища почти не сс припокриваг стра- тиграфски, гьй като в еондаж 1 и кв. А4 е рс- гистриран пласт предимно от ранния неолит и само няколко вкопани структури от средния неолит, докато в еондаж 2 е регнетриран само сре щонеолшен пласт. Стратиграфия Сондаж 1 и кв. А4 Дебелината на културния пласт в сондаж I н кв. А4 варира от 30-50 см, а вкопаните струк- iypH стигат до I м. В тази част на терасата. чумуеннят слой е с дебелнна 10-20 см и има силен наклон в западни посока. В сондаж 1 под него следва пласт (I) oi гьмнокафява, рочка пръет с дебелнна от 5 до 15 см. Към пласт I принадлежа г няколко ями и е (на траншея. По всчстоо( ями re oi този пласт ел тоста дълбоки ' Баги/HJitcu л на л imamumc -и и . . ыля puai чт примет , ччех ..п< %..,, т,'.»> . ... , . niptuh ти трчтЪиаиия на •• ниша г, ч.
1 2 Ш-1 Ш-2 ЁЗ’З В-4 :• ^-6 Ш‘7 Е3’8 IPS'S И'10 М’11 Оо/ 2 И шн1 снуй. Зондаж I и кв А4. / Хоричонтален план 2. Кь. А4 - шпаден профил Лсгсноа: l-орница. 2-съвре- и^нна вада l-niacm /. 4-пласт 2 Ч-подова настилка, fi-дупки от кол: 7-запъ.1ншпел на траншея; 8-материк: 9-ка.мък: 10 керамика II-мазилка Fiv 7 Ihndentsi Sondage I and sq. A4 I horizontal plan: 2 Square A4. western profile. Kcvl plough zone: 2 present n ’ 1 -V1 14 ^ver - sfl°or covering: 6 a post-hole. 7 Irene h filler. 8 bedrock; 9 stone: K> pottery: ll daub (стигат jo l м дълбочина) и са добре оформе- ни, с диаметьр от 0.60 до 1.20 м. Тс са запъл- неии с рохка пръст. мал ко фрагмент керамика и матитки. Траншеята с орнентмрана СИ/ЮЗ и е с ширина 50 см и дълбочина 40 см. В нея са раткрити две »упкн от колове с диаметьр 30 см. Траншеята и една от ямите са унишожилн ыаст on конкреции, ра4крит в ссвсрната час г на соидажа. Керамика га, намерена в ruiaci I, принадлежи към средния псолт. В кв А4 неиосредс i вено под opimuaia след- ва пласт 2 от сива ебша пръст, с юлямо коли- чество средне голсми чакълесш камыш, пар- чега бяла г липа, мал ко керамика и кос г и. почти бет изпечени машлки. В доплата чаш сивияг пласт им«1 жъл1сникав оттснък. В гош вид е 26
стван пол пласт I в южната час е на сондаж; Сивият пласт с с дебелина 20-30 см и лежи върхз матери ковата скала. Материалы мт този пласт принадлежи към ранния неолит. Към плас । 2 принадлежи голямото вкопа- ванс у. ювно определено като траншея и ня- колко ями (обр. 2). Траншеята минава през кв. А4 и сондаж I. и продължава в дветс посоки. извън разкопаната площ. Тя е ориентирана изток-запнд с отклонение на ЮИ в източната половина на кв. Л4 и с вкопана 60 см в мате- ри ковата скала. Ширина га й е от 2.20 м в за- падната до I м в източната част. Тя се стсснява до 1.70 м към дъното в западната част, докато в източната остава с нспроменена ширина. Дъ- ното е равно, с лек наклон в запади а посока. Южната стена е много добре оформсна. почти вертикал на. докато ссвсрната с значително по- полегата. В западната част тя с покрнта с пласт бяла глина. Пълнежът й не с еднородсн, като в западната част пръетта е значително по-твърда и има добре изразсии четири пласта от жълте- никава глина с дебелина 2-4 см. разделени от Пластове сива, твърда пръст с дебелина до 6 см. Сивият пласт съдържа старате iho подреде- ни чакълссти камъни и фрагменти керамика. В източната част пръетта е значително по-рохка и съдържа дребни въгленчс!а и късове мазил- ки, а напластяванията нс са ясны, с изключе- ние на двата пласта о г сива и жълзеникава. сил но трамбована глина. Те сс намират почти на дъното па траншеяiа и в източната част са унищожени oi юляма яма. По цялата дължина на траншеята, от южната страна има ивица от големи камъни, подредсни в поч1И права ли- ния. До тях. от северна!а страна допира пласт чакълссгн камъни и фрагменти керамика, ши- рок 0.60-1,00 м В западната част камъните са сил но обгорели, пръетта меж (у тях е черна, а по някоп от камъните има полспнала излечена глина. 11а 1,80 м от занадния профил. на дълбо- чина 30 см, жълтият пласт рязко приключал и се оформя ивица компактна сива пръст с посо- ка С-К) и ширина около 30 см. Под тази прьег oiдолу сс разкри ивица от камъни и чакъл със Cbiuaia посока. До южната с юна на граншея- ia с оста вено пространство с ширина 30-40 см. запълнено само с рохка пръст. В тази ивнна в сондаж I и в и почти а час! на кв. А4 caoiKpn- !и няколко лупки oi колове, докато в запална- ia част такива нс са установсни. IlracioBcic в западни id час1 на траншеята имат наклон към цент ъра и са прекъешин ог камъни с различии размери и кафява, рохка иръс1 между 1я\ Това е сьвремснна иа ia. коню частично с разрушила ()цП. < HlUHih чцч И Сь ! Сччано ^л ! . I. llhuknti» fa... • ..
Обр 4 Ишнденци Фрагменту от керамични съдове с бяло pucyttana \ краса Fig. 4 Ihndeni^i Fragments of white painted ware пл асто веге. В североизточната част траншеята е частично унишожена от голяма яма с овална форма Ямата е с днаметър 1,20 м н дьлбочи- на 0 ВО м. Запълнеиа е със сива рохка пръст. фрагмента керамика и мазилки, а по северната й периферия има големн камъни Освен нея, в южната част на кв. А4 е разкрита оше една плитка яма запълнена със сива пръст. В яма- та беше намерена вертикално габита камеина тесличка В южната, по-висока част иа кв. А4 са намереки няколко дупки от колове, каго едка част от 1ях с лежи около южната граница на траншеята. В 1ОИ ьгьл са рсгисгрирани две пернендн- кулярни траншеи, ориентирами ио иосоки гс на света и пласт бели конкреции между гях. Гран- шея И-3 с с ширина 35 см В нея са рагкрши две дупки от колове с диамеп.р 20 см, като еднага or гях е обмазана с бяла глина. Вторам траншея С-Ю е с ширина 50 см и е заньлненд с гьмна пръст. В разкригага й чисг не бяха намс- реии дупки от колове, а само около северната
if периферия Архитектура В пласт 2 са разкритн частично три по- стройки Не са намерсни всички съоръжсния. характерен та къщиге и поряди тази причина сс вьздържамс от термина «кыца». Постройка 1. Южната част на тази построй- ка сс намира в СЗ ъгьл на квадрат А4 и в се- верната част на сондаж 1. Към нея принадлежи пласты oj бели конкреции, а под него - четирн пласта от жълта трамбована глина, разделени с Пластове от сива пръст с чакълести камъни и керамика. Постройката е ориентнрана по по- соките на света. Нс може да се дадат гочните размсри. защото с разкрита само югоизточната й част. Към нея принадлежи редица от дупки на колове в посока изток-запад. pci нстрирани във вкопана га част в сондаж I, както и най- вероятно дупки гс от колове върху наюмната част в кв. А4. Те определят южната стена на постройката, докато източната е маркирана от ивицата твърда пръст с камъни в основата. Тсзн наблюдения насочват към техника pise с глинобит на стена широка около 30 см, поста- вена върху фундамент от камъни. За тази тех- ника свндетелстват и остатъшгге от излечена глина, запалена между камъните в линията И-3. В южната част постройката е нзградена върху вкопав ан сто, като не посредствен о до южната му периферия има ивица рохка пръст и дупки от колове в нея. На дъното на вкопавансто са намсрени фрагмент» от голям гърневидсн съд, счупеи на място. Той свидетеле гва. че вкопана- га част с била куха. Южната стена вероятно е била преместеиа от вкопаната час г към назем- ната при престроявансто на постройката. Във вкопаната част са разкрнти пег подови замазки със средня дсбелижг 2 см - чегирп от жълта глина и нан-късиата от бяла глина. Жъл- гиге подове са разделени с прослойки or сива сбита пръст с дебелина около 6 см. В южната им периферия има старателно подрсдеии ча- кълес1и камъни и фрагмент керамика. В една о| прослойки к* камыш к* пмаг сипни следи от обгаряния Никои Пластове съдържаг голямо количество требни въглени (сле ги о г пьрвс- на иох(ьржа1ца конструкция?)- Слсмеши ог льрвена конструкция (скара) е намерена и по i пърнняг под от бел» конкреции. 1я нредсга- влява две успорелни ивнци oi пснслива нрьст с ширина около 20 см. ориентирами в посока Прик'иочва! ючно прел линияia на iipc'inojiaiасма стена с посока С К). Следи ог дьрвена конструкция са намерсни и в сон гаж I нод стация под oi белн конкреции, вьн вид на успоредно разположени крыли петна с диаме- тър около 25 см Постройка 2 Следи от втора постройка еа засвидетелствани на изток от първага и до го- ляма степей повтарят начина на построяване и ориентация на гореопнеаната, само че тук юж- ната стена на вкопаването нс е толкова стара- телно оформсна и има слабо отклонение в ЮИ посока Вътрешната стена е много по-добре из- разена чрез 6 дупкн от колове с диаметър 10-12 см. Има и следи от стена с посока С-Ю. Тя е успорелна на предишната и е изградена по схо- ден начин, чрез фундамент от камъни и ивица от много сбита глина върху тях (техника pise} Почти на дъното във вкопаната част са наме- рен» два пласта от силно трамбована глнна. Горният пласт е енв, а долннят жълтеннкав. По южната периферия на сивия пласт също има старателно подредени камъни н керамика. За разлика от постройка I, пръетта. запълваша Се- верна га част на вкопаното пространство, е рох- ка и съдържа въглени и фрагмента керамика. Възможно е да е имало два етапа от съ- ществувансто на постройки I и 2, с по-късно преместванс на южната стена извън вкопаната част. Постройка 3. Следи от нея са разкрита в ЮИ ъгьл на квадрат А4. Там са открити две иерпсндикулярни траншеи с ширина съответно 40 см и 50 см и тает от бяла тайна (подова за- мазка) между тях. Постройката с ориентнрана по посокнге на света. Представените постройки по начина на нз- граждансто си намират най-близки аналогии в раннонеолитното селище при Ковачево и по- енсшгално в по-късните стали Ковачево 1с и Id. В Ковачево многократно е засвидетелства- но изграждането на подсвете върху вкопани структур», междиннн Пластове със Старагел- но подреденн чакълеегн камъни н керамика, използване на леки дървени скарн, както и техника pise (Lichardus ct al. 2002, 108-114). В Българчево L в къша I от края на ранния нео- лит също е рсгистрирана куха част пол под» ваш настилка, само че там подът е направен но друг начин - чрез скара от дървени грсди. покриги опоре с дебел (13 см) стой г пинена ммлка (Perniccxa el al. 2000). 11 mo ввлисто на (ървена скара аа основа на no i с pci не тиране и в ошс няколко раинонеолигни сивища на ге- рц горията на Быиария: Добрнннще (Нико юв, Радена 1002, I-)). (. шина (Николов 1ОО2 : 44),какгои в Димк i ин (I icluer 100) Tai. с‘ 1 крипте (Lichiei 100) Л al'. 63) на три орияга на Скрипя.
Of. Ftt г®п. 14 ' /•” ФР° tbuo Fra^enn of uhin pamtvdware pm типа \ краса 30
Ч ;•...иннт го на камснна основа за технн- i ’ рякгерна особеиост за архигекту- р .инденци, loceia несрешаиа в Юго it i.i Бь пария, а само в раннонсолитното 1ИШ- Ябьлково в Горнотракийската низина (L«htal;in etal. 2007, 194). Раннонео штна керамика от квадрат 44 Рсзултатшс от изслсдвания та на керами ка- та oi раннонсолитното сслишс при Ковачсво дадоха ттасък за провеждане на сравнителен анализ, използваш същите метод и върху кера- мични комплексы от други обекти в региона. Керамичнияг комплекс от Илинденци е подложен на много изчерпателно проучване. Направсни са нодробни изелетвания отпоено изходните суровини, украсата върху керамика- та (Л. Саланова), техникигс на произволството (Л. Гомар), формнте н функцията на съдовстс (Ж. Внегс). Рсгистрацията на данни ге е извър- шспа според мстодте. приложени върху ксра- мичния материал от Ковачево (Саланова, Вис- те, Гомар 2010). В квадрат А4 в Илинденци са намерсни 1654 фрагменты керамика. Те не са равномерно рашрсдс 1Снп, като траншея га съдържа почти две трети от керам и ката и само 10°о произхож- да от пласта. Всички фрагмент съдържаг минерални примеси, наи-вероятно естествен и съставки на f лината, използвана за изработката на съдо- ве. Органичен опостпнтет е добавен в 60% от съдовстс. Тази добавка ирисъства във всички ксрамични типове фина и зруба керамика, с украса или без. Наблюден пята с просто око по- казвал, чс примесите са с доста големи разме- ри: 50° о от фрагмен f нтс съдържал непяасшчни елементи, по-големи от 2 мм и само 11° и имаг примеси ио-малки от 0,5 мм наи-вероятно ре- зултат от старателното пречистване на глина- та. Независимо от размерите, плътността на добавките нс е много гол яма. съставят не повс- че от 15% от глинената маса. Светлите Цветове на външната повърхност (бежов, виненочервен, оранжев и червен) пре- обладават. Повърхността е старателно обрабо- тена, като две трети от съдовсте са излъеканн Най-често те (14 от тази трупа) имат ангоба, положена върху външната и вътрешната по- върхност. Прилагането на барботина се наблю- дава върху 14,5°о от съдовете, като са разгра- ничсни няколко вида. В И жнденци често се среща аркадна барботина или чрез провлач- ване с пръети. В някои случаи организираната барботина може да сс възпрнеме и като украса (обр. 3 4). Украса е регистрирана върху 9,5% от фраг- ментите или върху 63 съда. Рсгистриранн са пет техники на украса, от конто рисувана- та слабо доминира, сл едва на от набодената н птастичната. Пластична га украса присъства под формата на пластична лента с ямички. разположена върху тялото на дебелостей ните съдове (обр. 3 /, 2) Има и един фрагмент със спирала, направена от пластична лента и заг- ладсна с пръетн. Набодената украса най-често е нанесена върху устията (11 съда) под форма на широки н дълбоки вдълбавания (обр. 3 3). Един фрагмент е украсен със свободно нане- ссни отпечатъци от нокът, а друг с подредени в линия набождания под устието. Върху три съда има отпечатъци от пръети, нанесени вър- ху дебел слой барботина. Тезн отпечатъци мо- Обр- 6. Ишнденци. Haiuiu къ/ли KtpawwwM (II черни ( л Вш Fig 6. //„„A,,,,,. Cu-ledru»^ I black. 2h-,gell>h,„..J heagncl
О, " ИпшОснци Нрофш па чшрксч ill почти кръ- •* -'•edumutaui сс • п w м сЛю точка (2) почти е типсови- <> - . лмващ 11 ",ч . цц. опека тощ с прачепяща сс ,-ш 1'чщия. Си .1 I тар г . ' '• ... Ph те о/ । nl-huih vessel: I sub-circular. • «чш at г. • .nar points 2 suh ellipsoid, connecting at bht/ue altt mating points (photo L Gomart) (обр. 5 П, защриховани триъгьлиици (обр и конкснгрични полукръюве (обр. 4 2). Подустийиата украса е место отделена с хоризоитална шния (обр. 4 / ?: 5 /_</. /3) от орнамеиталнат-а композиция върху тялото па V ьда. - Украса върху тялото (основна компози- цня): тя е въегановима върху незначителен бром съдове и е прегставсиа от лентовидни мо- тив»! съчетаии с мрсжести гриъгълници (обр. 5 3, 5./3). впнеани полуслипси, прпдружени от вертикали» или наклонени плътни ленти (обр 4 /. 2. 7: 5 //) или плътни спирали разположе- ни по вътрешната страна па папишпе (обр. 4 3.6). - Украса върху дъна: тя с листа однообразна и сс състои от успорсдни хоризонталнн ленти (обр. 5 15) или вертикялни коси черти (обр. 5 16. /7). Украсата с много сходна с пзвестната от края на ранния неолит от други селища в ре- гиона като Ковачево 1с. Id (Lichardus-Ittcn et al. 2000, Abb. 3 I, 4. 5, 7; 4 1-5; Lichardus-Ittcn et al. 2002, PI. 12 1-5, 14. 15: 14 II, 13, 15). Вак- сево (Чохад/кнсв 2001, рис. 30 5; 36 2, 3; 40 I). Добринишс (Николов, Радева 1992, обр. 8е), Елсшница (Тао 2000. fig. 2 15, 26, 32, 34, 35: Николов 2002, таб. 26 5-7; 27 9,10; 29 17) и Ра- китове (Николов 2002, таб. 45 42; 52 69; 55 77; 75 2; Радунчева и др. 2002. обр. 34, 43. 44). От- дсчянето на нодустнйната украса от основиата композиция с ограничитслиа линия е много ха- рактерен белег за кул|урага Караново 1 (Нико- лов 1983, 33). Украсата от точки под усгието и издъджсии гриъгълници. запълнени с мрежа с пък типична за трупа Гълъбник (М. Чохаджиев 1990, обр. 2 3,5.6,8-10) В Илнндсицп украсата от големп впнеани ъ!.1и по тялото и вертпкални линии по стол- четага е домннираща и само украсата от лъчи, изпълнени в барботинна техника, с доста нео- бнчайна. гат да бъдат евърыии със самого поставяне на барботината но лоне в единия случай с напра- вен опит за създаване на у краса под формата на 1ъчи (обр. 3 4). Врязаната украса има само вър- ху три фрагмента от съдове. като върху сдиния фрагмент врязванияia са по усгието. а върху другите два породи мал ките им размсри моти- виге не Moral да бъдат възегаковени. Рисуваната украса винаги е върху ангоба (обр. 4 5). Рнсунката с сравнително добре запа- сена Бятата боя с използваиа почти във всич- кн фра1ментн. но при 8 «ази фина бяла глина покрива новърхноегга на съ ювете. Рисуваната украса е нанесена главно по въишната страна на съдове! И сползваиа е само широколиней- на тскни» а на рисунката. тънкитс тниии напъ 1- но отсъсгват. С амо върху 9 фра! межа украсата с нанесена и от вътрешната страна. Тя е лото запазена. но в два с тучая личи спирала (обр 4 3 б. От външнат сграна на съдовете украсата с разпреа. . иа по сие шия начин: - По шина украса мрежа (обр 4 4; 5 /, • | нт |.жени черти (обр. 5 7. 12. 14). точки Тииологнята и функпията на керамиката от И шнтении е аналитирана чрез ipn критерия: форма, размерн и следи ог използванс. При ложени са две нива на анализ: първото засят а съдовете с половин запазеи профил и два въз- становими диамсгъра, а второго ниво включва останалитс фрагмент и. В типологическият анализ са изнолзванн фрагмент и от съдове с вьзетановими два диа- метьра. дръжкн и дъна. Приложенитс Kpniepun са: симетрня. иропорпионалност, стелен на 01- вореност на усгието, профил на сьда, тип на лръжкнте и дъната.
пла^т I пласт 2 Ойр X ИзинЛемци 1ънп па керамичем съ<). модели рано чрс нас са. tumc ни д,*е п ик ки парчста. зима. Си .7 Тамар Fig л HindeШм Bast о/ vessel that was modeled hx over lax ing two flat disks of < lav (photn L Goniarti Функцпоналният анализ на керамика га е на- правен върху същия ксрамичсн комплекс, като са добавени и фрагменти. по конто има налепи. При изследвансто на слетите от у потреба са из- полтвани следнитс критерии: характер, размс- ри и мест о положение, както и лрофнл на сле- тите. Взети са проби от налепи за анализ. за да се характсризира съцържаниего на съдовете Морфологи чески гс и функционал ните нз- следвания на ксрамиката сс базнрат върху 7 почти цели съда, 10 фра!мента ог стени. 64 тръжки и и зрастъци и 109 дъна. Обособени са 4 типа: Тип I е прелставен от купа, слабо за1ворсна и заоблена. Характери- шра се с криволинеен профил (обр. 5 /-3. 5. 8. 10). Тин 2 към него принадлежи заобтсна паппца (обр. 4 3-5). Тип 3 принадлежи на ни- ска папина с обърнаю пресечена конусовидна форма (обр. 4 /. 2.6, 7). Тип 4 се харам сризира с квадратно тяло. като иропорцнитс и профила са нсоиределепп. Най-чссто сс срешат въжести дръжки (64”о) слсдвани от езичести пзрасгъпи (14°о), пълко- видии израегыш (14°о) и ленгесш дръжки (8%). Hart-попу л ярни са плоски iv. профил ираии отстрани п»на (52%) и цилиндричиию сюлче- га (29%). Никои от съдовете са сиабдени с пло- ско нспрофи трано гъно (10”<>). ниско пръею- новидно (2%) или конично сюлче (7%). В Нлиндепци не са намерсии цели съдове. Норади lain причина няма информация за iex- шис ратмсри и обем. Макспмалният цгамстьр варира меж iy 20-32 см и показва разлики в обемд, коею прсдиолаы различно пре [назна- чение иа съдовеic -iitcLimi.nl «-< твъ/нина “ । нтю/мигта .с Цент- • « ты up, тш.ацигени U • нт. м Фрчнцч" V 1\ ч, ( Xtu/xicxi I Ч /.•<»„/ Iwi Обр V Интдекии .Тъно на керамичем съд моделирано чрез една пшена точка съе дойре изразени cvo-кпмцен тричма подрежоане на час тици и kvxuhu Ch j! I омар Fig. 9 llmdentsi Base oj ve • <el made from a single disk of clay. suh-circulur orientation of grains and por, si ties in radial plan (photo L Gomart J Повсчето от съдовете носят следи от из- ползванс (81%). Те са под формата на налепн (1%) или износвания (80%). Органичните налепи са два вида: единични налепи или плътно покритие с импрегнираша материя. Налепите се разделят на два типа- чер- ни с неравна повърхносг. слабо прони кваши във вътрешността на стените на съдовете или бежо- ви със загладена повърхност. по-добре проннк- ващн във вътрешността на стените (обр. 6). Следите от изиосване се локализират най- чесю върху дръжките и по дъната. Най-ярко изразеио и нан-чеето срешано е износването по външната страна на дъната (81%), където с «едите се характеризират със сравнително го- пеми размери. По вътрешната страна на дъна- та, съшо се намираг ясно изразени следи от из- ползванс. но те са сравнително по-редки (3°о). По 1ръжкп гс се повтарят елни и съши следи от изиолзване. повлиянн от тяхната изпъкналост и перфорация (21°о). Оир IU IhtiHchHitii 1ъш> ни ксрамнчсн съл • транс ношпца на ширлюнидпо оформсни тос •и...................• ыаркх ч ». Прин пен под пран ъ.ъ-ча пр Сн7 1Ьмир I- f. 1(1. Hindentsi Bas ......Id....... ••• i. . . . Г like flat disk al clax 9nd a > <.. at • r tlunsltlcin htlsc -Mui' • h*1/11 I <',m11
3 , Оформят дышта на керамични ъЛове /1) чр( • спирамаидно оформит ппкко парче тиа и ' ; .... ".к^^д^о-.теча «ь, кпд «.'«№»•. С! чрг. «О ,..<(»• 1,.,Ш и „ииркхч пр., рр-хрМ Лъпи-ипепа ..................пктч. , .Л.» ..нарыч- е за.епе,, при преходи дьио-ппопи l3l чре, ,кп,ы,..шип пик», пирчз гшм и ... „«три ’тркгчи •изгедии ч«рм„-г >^икрс«« «I преходи Лыи, <пииче 141 чрх з пик ки парчх ш<ю „ ,и___________________. и„ ™пМ. маркеча» » Лапмннтем, <.иарк\ч„ е прикрепеп на пр, ик)а dbuv-iпипче и още е<)ин на пре\otta f, чар . , ' / spiral-like fiat disk oi cla\ and a < ad at the transition base-wall in the Ю,1*. а г-» J. sial. _ Ai fiat dtd >11 ta\ and a, ,ul al the transition bast -wall in the shape al a pedestal, w Idle another i oil is nr... - u. n. tint i ' . • ped aid; 31 ordinary fiat disk ofcluv and owrltning three ioil- while another cod is attached utth, . wunltu ped.-ла!. -1 In fiat diskofelai andm criming <>! three ends, with additional coil atlrn lied at the transition wsial. and anothei iod ulluihtd at the transitionpeiL dal-wall (photo L. (jotnari) Courty 2007). Анализы на сьдовстс със запазен профил гава възможност да сс възегаиовят тсхниките. използвапи при оформянс па тялото на съла. В нрофилите виши и остана! макрослети. ха- рактерни га модслираисто чрег т.пар. техника “маркуч”. При lain техника, оргаиизаннят иа мнкроскопичнп частици и гранавини в 1лина- тае почти копиейгрична и сс наблютанаi кучи пространства, конто свите юл с гва! за иосчс- доватс Hiocria на поставят' на маркуч. Опрс- делсии са три начина га пост а ня нс го му. При пьрвмят, койго ирсобла тава количсс!непо (14 примера), в пролома се наблюлава-црисъс!ние на няколко маркуча с почт крыло папречно сечение, коню се съединява! иомежду си само в една точка (обр. 7 /). В icni случаи, марку- чы и само слабо геформирац при iioci<mBiiei<> Анализы на гехникитс на моклиране сс базира върху "? въетановимн формн. 24 фраг- мента от стени и 1(Я дъна. Той сс състои от tea стана Първнят включва наб потения на макро- снеди по външнага и вътрешната повърхност, оставсни по време на гяхпото моделиранс. Този анашз обрыла внимание на чаракюрис- гикага на новърхнслята раликиге в дебели- ната тскстурата и ориентаиията на липните на счупванс Втория г стан нретставлява ана.шз на дребнше частики и кухини в глината. Tow по ахи i не 1и та с _ вънданови поспело- в & । е:и*. г га на прока а на мо юлираие на сыо- вс - суровината до кранния продукт, като дава въ^мпжност ia сс рагграничаг рамичии производители или труни производи ЮПИ н отчитаг специг} зчнгпс им предпочигания lam ’ I I. mom I l<W4i Roux, м
Grip P Ячинденци Дъмо на е.рашченсы ифорчено чре» нас ш. tidifc на три ч.1т.ки парче та, ита Си. 7 Го.\шр Fit, 12 llindcntsi Base of vessel that »»w> (otmetl h\ osxi hieing three flat disk* ofclat (photo L. Gomurti му. Вторият начин на моделираис (9 случая) сс харакюризира с маркучи, нмаши почти слипсовндии напрсчни сечения, съсдиняващн сс посредством наклонено плош с нроменя- ша сс ориентация (обр. 7 2). Третият начин на моделираис сс карактсризира с наличисто на маркучи с неравномерно оформсн профил (8 екземпляра). При тях нс се наблюдаваг иредпо- читания в ориентация!а (наклона) на слемсн- ifffc В керами ката. подбрапа за анализ, не се набпюдават изявени прецючикшия към някой oi тригс методи за тази техника. Анализы ин Tbiiaia даде въ «южност да сс идсигифицнрат 6 различии техники, използва- ни за моделираис иа 81 гьна. Ойр I < I/тнекнци Ь>но ни мрамичеи с ы>. ифорисно чре е нас тагнинс на dur н юс кн парче та ниш и « шцна ч». <><l>op\iniif npi yada duiio-t тени ( ч ll <пшр lig 13 ИиикпЫ Лиг •' n >.v ibal <>v.W<n,nx Ци1 d,„. Щ l,n ami a call i/iupim: Ila tfcHtMitcm -null (photo I. (tumult) Chip 14 Ишнйенци. Дъно на керамичеи сы) офориени чрез наслагеане па три точки и « иарк\ ч» оформящ пре- со ю дъна-стена. Си I Гомар Fat 14. llindentsi Base nJ vessel that was formed 11 rial mg three plate and a t oil shaping the transition bas wall (photo I Gomart) Първа техника e ндентифицирана върху 16 съда. Тя е лесна за определяне, зашото в лома вннаги наблюдаваме два пласта глина, поставе- ни един върху друг (обр. 8). При всички екзем- п зяри се набтюдава концентрично подреждане на малки частики и кухинн. коего подсказва спиралевидно модстиране с маркуч. Втора техника е рсгистрирана върху 2 ек- земпляра. Подобно на първата, в тома се на- блюдава концентрично подреждане на малки частики и кухинн (обр. 9). Тези наблюдения свитетелстват за спиралевидно модели ране на дъното с маркуч, но oi един пласт глина. Трста техника е установена върху 32 дъна В прел ома тя сс харакгеризира чрез слаба кон- ценгричност на частикнте и кухиниге. коего потсказва моделнране с помощта на маркуч Освен гова, наблюдаваме прнсъетвие на мар- куч при прелома между дъното и тялото, по- ставяи под прав ъгьл (обр. 10) млн стъпаловнд- но (обр. 11). При този начин на моделиране са разграничен»! осем варианта. Четвърти начин за моделиране е регистри- ран върху един екземктяр. при конто три плоч- ки са моделирани спиралевидно с маркуч и са положен!! е ша върху дру> а (обр. 12). Пета техника сс наблюлава върху 28 фраг- мента. В прелома се ра<граннчават 2 точки oi глина положени една върхх ipvia. Маркуч е ириленен на ирслома между дъното и тятоте, и да оформи с гол че (обр. 13». Шеста техника е pci iicipnpaiia върхг 2 фрагмента и се характер!! nip* с noci аванс на » п ючкн елна върхх tpxra. II тук маркхч е при- лспен. им kk.icio дъного преминава втяло ia се оформи еюнче (обр. 14) Пре ютвення! керамнчен комп ickcc мною етноро leu по oi ношение на всички пока > И
О' 15 Ни ‘ 1U ( ..^t-мс ? и'остр\кция i Г lhn-1, с-. п.1.1С. 2 suhstruciuri 1и Тош факт иамира обяснсние в стра штраф- ами ie наблюдения, че се спнася га однослойно _едише. с един хоричонт на обит аванс. Украсеиага керамика е осиовно рисувапа бяло върху черве но. Най-често срешаната ри- сунка по тядото се състои oi leu (Овидии моти- ви придружсии or мрсжссти гриъгълннци. Независимо ог наличною на общи харак- теристики. иякодко ккорагивии елсмсша раз- тичават Пдиндении от другнтс ранионеоли гни обекти по долина! а иа Струма- - стъ.тчетата най-често са украсен» с вергн- кални черти. - спирали ге ио тя н по са нридружени oi мрежестн гриыълиици 1 ряб -. j сьию ia су о «бе тежи. че някои мо i и- ви с- решаг и първи иы в региона, каю на- пример 1ъчи нанравени с пръети в барботина гехниг । F 1норошостia но отношение насти- ла на орнамента! !ията кош рапира с техниче- скмто разнообразие, коею е ио-скоро регул гаг на ин ивидувлннтс предпочтения. а не на xpoi । тич' скиге раиики Гвърде е възмож- r ' >npoi* .но шгеш. с различии умения и Гулкими • 1ПЛМ ,1 (СГВ01О на сьлове, га са )6 работник по одно п също врсмс. Сондаж:2 (обр. 15) Той сс иамира на около 60 м на изюк от сондаж 1. Дебелнна! а на кул! уршш пласт с около 80 см. а при вкопани гс структур!! сги- ia ю 1.40 м. Кушурният плас! е с торочен и се със гои от гъмиа рохкава ирьев. паси гена с кьеове ишечсни мази ikh. Pci исгрирани са но- голямо количество вкопани структури (лунки от коловс, ями. траншея), откол кото в сондаж I и в кв. А4. Дунките oi ко лове са uo-i олимп. с днаметър между 40 и 50 см. Някои от тях се подреждат в ирани линии, но не сс ог криват оч- ертания на кыии. Pei исгрпрана с една граншея с посока СП ЮЗ и ширина 30 см. Най-дьлбока е ямата в 103 ы ьл иа сонлажа Зя с с днаме тър над 1 м, дыбочипа 1,40 м и с заидшисна с камыш, голямо количество коеги изпечсни машлки н фра! мен 1 и керамика (в юиа число няколко фра! мента с бя ла рисунка). Haii-iiiiiepeciia с вконашпа структура, раз крига до запа шия профил па дьлбочнна 90 см от иовърхнос! ia. Гона е едпо вкоиаване, кос ю в ияочнага периферия слита ш ьпалови ню в д|. 1бочн1М. Opnciiiiip.!no е в носика С МОП

F i , Ihndt iu i Sundagc 1 und sq A4 Earh \eulilhic fimh вкопано e 0.50 м в материка и с широко 1.50 i м. Дъ.лжината му не с известна, лъй като про- ( тължава в СЗ посоха. Пълнежът се състои от Пластове светла глина, разделам с по-дсбсли Пластове тьмна прьст. Формата на ямата, за- пълнителя какло и стъпаловидного оформяне на една от стеките мало тобяват съоръженияла, изповвани за стопански дейносги. регистри- раии в Българчево 11, в среднонсолитния п тает (Gnjbska-Kulova 2006,77-7Х), както и в релина селища иа Балканский полуостров (Lichardus- Inen 2006) и по-специално в кръга на култура Старчево (Minichreiter 2001. Fig. 16. 17). По- късно. проз късния неолит, подобии структури. но с култови функции, са ласвидетелстваии и в Тракия (Петрова 2009 55). Керамиката от соидажд е от сре шия неолит Фината керамика е с черна и сива ишъекана повърхност. Г пинала е мною лобрс пречистс- на 6ej примеси Ломът и вътрешната иовърх- иост са вииши сиви Върху един ог фра1мсн- (h>p Г Пилении На^киотюпдаж 1 ика 44 Ранен неолит пае (обр. 16 6), под yet исто пма сива ивина (grey-lopped), което с прототип на по-къснала техника Ыаск-topped. Гочи специфичен ефект е регистрирап и в други срсдпонеолптпи сели- ща от долииата на Срсдиа С грума (Pemichcva 1995, 114). Присъстват сравни юл ио прости едноделни и двудслии форми: копични пли заоблени панини (обр. 16 2.7), цилиидрично- конични купи (обр 16 3. 12. 14. 15. 17). кякои с две вертикалпи дръжки в i ориата час г. бико- ничнн купи, биконични купи с коикавна юр- на часг и удсбелен или нс срсдси ръб (обр- IV Н), купи със слабо изразеиа шия (обр- 16 1- К), заоблени купи с две дръжки от усгието (обр. 16 9. 20), приела (обр. 16 5. 6). Дънага са плоски, профилираии или нискп ciojincia: срещат се и ниски крачпа (обр. 16 21-23) За финала керамика е характерна у краса от зигза- говиднн или хориюнтални канелюри (обр 16 ), набождания гпн Долиа Рнбнпци. иочре- Дс,|и в реда над пролома (обр. 16 14). плас-
1МЧНИ пъпки по прелома (обр. 16 16) и битум на pin ;i (обр. 16 4. 5). Върху обикновената и лснклсннита керамика место се среща вря- злнатя краса (обр. 16 2 19 22. 23). За точи комплекс са характерни хоризонталните или вертнказнн лентссти. въжести и псевдо въжес- ти дръжки (обр. 16 18) Тази керамика иамира най-близки аналогии в срсднонеолитните се- лища в долината на Средна Струма: Ковачево II (Demoule, Lichardus 1994, fig. 9). Българчево Il (Pemrchexa 1995, 112-113), Долиа Рибница (Гергова, Перничева 2001). Сходна керамика с регистрираиа в няколко селища в долината на Горна Струма: Сапарсва баня (Georgiev et al. 1986, 129-133; Вандова 2000. обр. 3 4. 5: 5 16-18). Ваксево IV (Чохаджиев 2001, 63- 68), Невестино (Генадиева 1991) и Версии (Вандова 2010). В тези селиша липсват обаче иякои диагностнчни елементи. характерни за културна група Българчево 11 Долма Рибница, като набождания над прелома, купи с малки вертикални дръжки н зигзаговидии врязани линии пот дръжките. Находки Находимте. намерени в сондаж 1 и в кв. А4 са малобройни - претим но инструмента. иа- правени от ксрамични фрагмента - гладилки и кръгли плочки. конто понякога могат да бъдат и пробити. Намерени са пет камеини сечива. тве керамични фигурки, фрагмент от антропо- морфен съд. костеио шило и мънисто от зелен камък(обр. 17). Една фигурка има дъл!а цилиндрична шия. 1авършваща с два рогови израегька в горната част (обр. 17 7). По предната част има плитки хоризонталнн врязвания. а в доплата две на- клоисни резки, вероятно имитираши ръце. Ан- трон оморф ните фигурки с гълга ци шндрична шия са характерни за най-ранните Пластове в Ковачево (Lichardus-It Jen et al. 2002, 125, pl. 22. 1-8), само чс там имат добре претставено лине, прическа във вид на кок и тва триъгьлнп нз- растъка, имитираши ръце. Типологически нлй- близки са две фигурки, намерени в иещерата Фраихти в среднонсолитння пласт, синхрони- шран с култура Ссекло (Hansen 2007, Taf 83 7, 8). Много близка е и фигуркага от Тумба в Породни в Пелагонпя (Спмоска, Санев 1976, ел. 80). Приникала е в оформянсто на горна га част на глава га и в ио за i а на ръцеге, само че в Поротин всички елементи са много inac- 1ИЧНО предо гавени, а прическа ia се състои от три кока. Обскгьт в Македония се огнася към сре гния неолит по локалната псриодишция и oi говоря на втора!а половина на ранния нео- лит в българските земи Доста сходни са фи- гурките от група 2 от Бъзгарчево (Периичева 2008. 83-84). Те се характеризираг с удължени цизиндрични или сплеснато-цилиндрични гла- ви, преминаваши в шин. Всички те имат добре представен нос и очи, а отпрсд по врата - най- често кръгли или елипсовидни вдълбаваиия. Някои от тях. включително и от група 1 (Пер- инчева 2008, обр 2 1, 11?. имат начеики иа ро- говидии израстъци в горната част на главата В Българчево тс присъстват в пласта Бъзгарчево 1В, отнесен към самия край на раиния неолит и към Българчево II срсдси неолит. Фигур- ка с дълга цилиндрична шия и прическа от два кока, наподобяващи рогчета, е намерена и в Гълъбник 111 (Hansen 2007, Taf. 162 9). Този крагьк преглед показва, чс статуетките с дълга цилиндрична шия ее появяват в иачазо- то на раниия неолит и най-често имат прическа от кок в задната част на главата. Те продължа- ват да се срещат проз втората половина на раи- ния неолит и през средняя неолит, но засега са засвидстелстваии само в по долината иа Стру- ма. Вар дар и в Гърция. През този период при- ческата им се променя. като вече се появяват два или даже гри кока върху главата Част от тях имат един и същ жест на ръцете. събрани върху корема или в подкоремиата облает. Втората намерена фигурка е двуделиа. с гобре изразена стсатопигия. без украса (обр 21 6). Този тип е често срещан в Югозападна България. Появява се през ранния неолит и съшествува до късния неолит. Не може да се определи дали тази фигурка е от средио- или раннонеолитния пласт. Намерен с фрагмент от антропоморфен съд (обр. 21 5) с пластично изразен нос и резки, имитираши очи и уста. Този гип е доста ха- рактерен за региона н се среща през ранния и средняя неолит. Принадлежи към rpvna на антропоморфни съдове с неудебелена устийна част Датиране и културна принадлежност Итндении 1. Ранно нсолитиото се тише при- надлежи към кулзурназа група, развивала се в дол ина га на Средна Струма между Крее йен- ского и Рупелското дефиле през втората поло- вина на раиния неолит е най-вероятен неитър в Ковачево. Тя е определена като Югозападси вариант на кутпура Караково 1 (Николов 1996). Освсн безспорнн прилики по oiношение на керамичння материал с други селиша от тот ареал като Добринище. Елсшница и Ракитове. Пииндении I показва най-близки сходства с фаште 1с и Id в Ковачево. Приликите в архи- 39
u-кпраь. сс „,ра,яв.н чрез иw пика на шграж-шне иа час шиши» структури. ,а Илин- изграж.ъте на стените. KHUII е И аю нванс.о на камснна основа стрхнанята на пените „,11К1|Я- 1 върле с вмможно ееаишсто да е выннкна К. в ре» .та, н., нряка миграция на население о, Ковачево. „майки предай, и,к ночигслно сходство на керачичния маюрнал и нрелста- венитс особенос, и в архитектурата. Тряова ла се отослежи. че прет тон, период селишето в Ковачево. фа,н 1с и Id е „чало голем,, ратмери, ,.е „маю с чхвствнтетно увеличение иа попу- инията В Ипшдснни са рлистрирани няколко (|>pai мента (с ючкова подустимна украса, вана с назъбено у true), много харам ерни и група 1 ыъбннк и наиълно отсвет ваши в Ковачево. Те hi еяементн показват, че селишето с имдло контакт и с тернюрмята на север от Креснси- ското дефи ic Нс е (включено през гозн пери- од да е имало и иридвижванс на хора от Г ориа Струма в южиа и югошточна посока, евързаио с появата на елсменти на ку и ура Старчево в до шната на Г орна Струма. Ксрампката и п iac- тиката от 11 ншденци 1 сочат към финала на ранния неолит. Ншнденци II принадлежи към културна група Българчево П-Долна Рибница, разви- вала се в долината на Сродна Струма през средния неолиг. Се штата от този период са основами върху ранноиеолнтните (Ковачево, Плоски. Българчево) гели върху незасслени по-рано територии (Дота Рибница. Голешо- во). но със сыцата гопографска характсрис- 1нка (предпганински региони. отдалечсии от копитото на С,рума). Зассга нс и усгановено еднотначио да™ между лват., „ерио ыцест- BVBa хронило, „чески хиатус или се ра >виват н'епосредствено ели, слеч друг Имаики прел- вид фииалната фата на ранния неолит, втората хинотста инлежта по-всроятна. В селишето присъстваг всички диагностичнп елеме,пн. характерна за ipynaia Българчево П-Долна Рибнина: черна ишъекаиа керамика със сива вътрешиа повърхност и лом. gray-lopped ке- рамика. наболена украса тип Долин Рибница. „мстпчни малки „зраезъни цилнндричпи купи с плоски верти кал НН дръжки над прело- ма и врязани зшзаг овидии линии под дръж- кпте при дсбслостешшге съдове Специфич- но в Плиндснпи с присыл внето на керамика с би гумма украса. Този вид украса с широко разпростраисна в чолипата на Срочна Струма през късиня исолиг, но пзползването й започва презсредния неолит. И знол зването на битум е регистрирано н в Когзачево II (Грсбска-Куло- ва 2003). През този период рнсунката е мно- го проста и се състон от голсми прос гранства, покрыт и с битум и тънки праволипейгзи прос- транства без това покрпгие, т.е. получен е не- гативен орнамент. Проучваиията в Плиндснпи имаг важен при- нос при изеледването на културного развитие в южната част иа Средни Струма през втора- та половина на ранния и през средния неолит, както и за контактпте със съеедните регионы. Тс дават възможност за прецизии наблюдения отпоено архитектурата, характера на магери- алиата култура в до известна стспсн механи- зма на мнграционните пронеси по долината на Струма, конто са осъщсс1вяваии в две посокп, от юг на север и от север на юг. Ци г прана .пи ера ту ра: Ван ива 2000: В Ва„ ,ова Керамичвият комп ,еке „а 4 строителен xuphtohtbiicobbthoto селище Кремепик край Сапарева баня. Известия па Исторически мутей К «стенди Приложение 1. 2000 36-so Ваитова 2010: В В.идова Археоло.мческн ,1р0. kZT н”вТт “1ИЩС в v Бсрс,,н кюслен , ,в Археолш „чески открнтпя и пат- копки прел 2009 София 2010 39-41 Р Гена .йена 199b в Геиадиека Археологически дан „и та пс.елище,, живот в местное, га <М<>Ще,Х край Невестино. Кюстсндилско и U Петорнч. ки мутей Кккяентил 3 1991 s’it™" ...............*“20вБД Гер,ова Л Перинчева 40 Сопдажии ирручвания в лемлипкго нас. Донна Рпб- ница.обскт2 мсстностгаОрсшкнте. В: Ра,копки и „роучвания, 27 2001 22-25 Гребска-Ку.юва 2003: М Грсбска Кулова. К,.с,ю- исолнташа керамика с битумш украса ог 1<>го,а- пат„а Бъ лгария - И .все,„я „а Исторически ятей Кюстснтл. S. 2003.5-10 „колов 1983 В Николов. Ор„аме1пац„я иа рач- .. I^Oil,Tlidra рисуваиа керамика, систематимиия „ ракгерисгнка - Археология, 19X3, 1-2.29-43. шеотс11 ,WZ В Николов Раннонсолт„о жили- 1992 'а1И,,а (СоФ"«) Ражопки и „роучнання. 25.
Нимглов 1996: В Николов. Юквападеи вриаш на к р 1 ipaiiuoo I. Археология. 1996 2 3. 1-8. Нико |»в 2002: В Николов. Раиноисолитиа рисувана керами ь л С офия, 2002. Николов. Раяева 1992: В. Николов. М. Ралева Сон- дажни прозвания на раннонсолитното селшие в До- бриншие. Разложко - Археология. 1992. 1. 1 14. Ленкова и др. 1992: Е. Ленкова. А. Божкова. С Вишалов. Теренин обхождания в Креснснската котловина - В: Археологически открнтия и разкопки през 1991 г. София. 1992. 140-141. Лсрничева 2008: Л Псрннчсва. Антропоморфна пластика от ираисторическо селище Българчево. Бла- гоевградско. - В. М. Гюрова (ред). Праисторнчески проучвания в България: нови прели шикатслства. София. 2008,81-91 Петрова 2009: В. Петрова. Археологически проуч- вания на късионеолитеи обект № 21, лот 3, AM Тра- кия (км 275+250-276+100J при с. Хаджидимитрово. Обшина Ямбол. - В: Археологически открнтия и разкопки през 2008 1. София, 2009. 54-56. Радхнчсва и др. 2002: А. Радунчева, В. Мацаиова. И Гацов. Г. Ковачсв. Г. Георгиев, Е. Чакалова. Е. Бо- жилова. Нсолитио сстише до град Ракитово. Разкоп- ки и проучвания, 29. София. 2002. Саламова. Висте, Гомар 2010: Л. Саланова, Ж. Ви епс, Л. Гомар. Методика на изеледваие иа голсми ке- рамични комплексы: нео.читна керамика от Ковачево. Сан кзнско. - Археоло! ня. 2010, 3-4, 7-23. Симоска, Санов 1976: Д. Симоска, В. Санев. Пранс- ropuja во Цент рал на Пелагошуа. Битола, 1976. М. Чочаджиев 1990: М. Чочаджиев. Ранннят неолит в Запад на България: иоява, развитие, контакта. Из- вестия на Исторически музей Кюстенднл, 2 1990 5-22. Чихаджнсв 2001: Ст. Чочаджиев. Вакссво. Прансто- рически селища. Велико Търново. 2001 Demoule, Lichardus-ltten 1994: J. Р Demoule. М. Lichardus-Ittcn. Fouillcs franco-bulgares du siie neolithiquc ancien de Koxacevo (Bulgaric du sud-ouest). - Bulletin de Correspondence Hcllenique. ИХ, 1994. 561-618 Georgia et al. 1986: G. I. Georgiev. V. Nikolov. V. Nikolova. S. Cohadhcv. Die neolithische Sicdlung Kremcnik bei Sapareva Banja. Bezirk Kjusiendil. Studia Praehislorica, 8. 1986, 108-151 (osvvlain 2002: O. Gossclain. Potcries du Cameroun meridional. Styles, techniques ct rapports a I’identite. Pans. 2002. Grfhska-Kulma 2U06: M. Grebska-Kulova. Structures си creux du Ncohlhiquc de la moyenne vallec de la Struma (Bulgaric) In: M. Ch. Frere-Sauiol fed.). Des Iruus... Structures en creux pre- et protohistoriques. Mon lag пае. 2006. 75-82. Hansen 2007: S. Hansen. Bilder vom Menschcn der Sieinzcit. Unlersuchungcn zur amhropoinorphen Plasiik dci Jungsieiiweii und Kupferzeil in Siidosleuropa. Mainz. 2007 Latour, Lemonnier 1994; В Latour. P. Lemonmer De la prehistoire aux missiles bahsliques L'intelligence socialc des techniques Paris. 1994 I eshtakov ct al. 2007: K. Leshtakov. N. Todorova, X Petrova. R Zlaieva-Lzunova. O. Ozbek T Popova, N. Spassov. N Ihcv. Preliminary report on the salvage archaeological excavations al the Early Neolithic Site of Yabalkovo m the Manisa Valley. 2000-2005 field seasons. - Anatolica. 33,2007, 184-234 1 ichardus-ltten 2006 : M. Lichardus-ltten. «Habita- tions en fosses». Mythe ou realite au Neohthique ancien balkano-carpaiique? - In: M. Ch. Frere-Sautot (ed ). Des trous. Structures en creux pre- et protohisionques. Moniagnac. 2006.202-211 Lichardus-ltten et al. 2000: M. Lichardus-ltten J P Demoule. L. Pemiceva. M. Grebska-Kulova. 1. Kulov. Zur bemalten Keramik aus der fruhneolithischen Siedlung von KovaCevo (SW-Bulgarien). - In: S. Hiller. V. Nikolov (Hrgs.). Karanovo Hl. Beitrage zum Neolithikum in Siidosleuropa Wien. 2000,27-50. Lichardus-hten et al. 2002: M. Lichardus-ltten, J - P. Demoule, L. Pemiceva. VI. Grebska-Kulova. 1. Kulov. The site of Kovacevo and the beginnings of the Neoliihic period in Southwestern Bulgaria. The French- Bulgarian excavations 1986-2000. - In: M. Lichardus Itten. J. Lichardus, V. Nikolov (Hrsg.). Beitrage zu Jung sleinzeitlichcn Forschungen in Bulgarien. Bonn. 2002. 99-158. Lichter 1993: C- Lichier Lniersuchungen zu den Bauten des siidosteuropaischen Neolithikums und Chalkohthi- kums. Intemaiionale Archaologie. 18. Bonn. 1993. Minichreiter 2001: K. Miniehrciter. The architecture of Early and Middle Neolithic settlements of the Starcevo culture in Northern Croatia. - Documenta Praehisionca, 28. 2001, 199-214. Pernicheva 1995: L Pemicheva. Prehistoric Cultures in the Middle Struma Valiev: Neolithic and Eneolithic - In: D. Bailey. 1. Panayotov (eds.). Prehistoric Bulgaria. Monographs in World Archaeology. 22. Madison - Wisconsin. 1995. 99-147. Pemiceva ct al. 2000: L. PcmiCeva 1 Kulov, M. Grebska-Kulova. Early Neoliihic house from Balgarcevw. Blagoevgrad region (SW Bulgaria» -Vcheologia Bulgarica. 2000, 3. 1-10. Roux, Courtv 2007: V Roux, M.-A. Court} Analvse lechno-petrographiquc ceramique el inierpretanon fonctionnelle des sites: un exeinple d’application dans le Levant Sud ehalcolithique. - In Bain. J. Chabot. M. Moussette (eds.) La mesure du pas’.e: contributions a la recherche en archeomeirie (2000-2006). Bniish Archaeological Reports. International Senes 1700 Oxford. 2007. Гао 2000 M Tao. The Early Neolithic Pottcn from Delnicue near EkSnica. - In: S Hiller V NikoL (Hrgs.) Karanovo 111. Beitrage zum Neotnhikum in Siidosleuropa. W ien. 2000 51 5? 41
.• । x. .niithic settlement of llindentsi, XSi 21,М-М09 (Abs,raal Mulgorzut* Gr^-Kutovn. Iliya Kui*». — Sahnova. Julien У iiuguc l-ouise Goniarl The prehistoric settlement of Ilmdcntsi-Maso- vets is located on the western slopes of Риш Mountain, in the valley of Struma between the villaecs Strumyani and llindentsi (fig. 1). The site was investigated from 2004 until 2009. with two trenches 2 x 5 m in its central part, and in the area of Square Л4. measuring 5x5 in. It was estab- lished that there was a settlement from (he Early Neolithic (llindentsi 1) and the Middle Neolithic (llindentsi 11). The cultural layer is up to 0 50 m thick in Trench No. I and Sq. A4 (fig 2) Two layers were identified: Laver 1 brown with daub and Layer 2 - grey and compact. A large dug-out structure, provisionally named a ‘trench’, was discovered It was from 1 to 2.20 m wide and 0.60 m deep. The fill of rhe trench’ consists of alternating lay- ers of yellow ish clay, gray soil and large stones. The stratigraphic observations provide grounds for the identification of three buildings in the area of Trench No. 1 and Sq A4 All of them follow the cardinal directions and two arc built above the dug-out structure. Their closest parallels are the buildings from the late stages of the Earlv Neo- lithic site at Kovacevo. A particular architectural feature at llindentsi is the stone foundation of the walls that were made in pise technique, together with a wooden floor construction. The pottery assemblage from llindentsi is very homogenous in terms of raw material, decoration production techniques, shapes and functions of he vessels. There are five decoration techniques (channeling, in relief, incised punctate 4 . ed) and the painted decoration dominatcs^Th" paint is only white on red wi i red <>r о T and the ornamental composition (figs 4 ”n8ei,1P often under the rim (net <>hl 1 8 4-5) is most angles The feet ar^most often'ft5 Heal lines This decoration has C i°'atCd Wlth v«- -n—evo 1c and Id. andt Vaksevo, Dobribin ishtc. Eleshnitsa. and Rakitovo. The decoration of dots under the rim and elongated triangles filled with net-like motif is typical for the Galabmk Group. Among the shapes that could be restored, four types were identified. Most common are the vertically perforated lugs, flat bases with profiled sides and cylindrical feet. High technolog- ical variability could be observed in the modeling of the vessels Three manners of coil-building arc distinguished, together with six different ways of modeling of (he bases. The diversity of technol- ogy of manufacture is due to individual choices, rather than chronological difference. It is possible that several potters with different skills and tradi- tions in pottery production were working at the same time. Trench No. 2 (fig. 15) is located at 60 m to the east of Trench No. 1. The cultural layer is some 0.80 m thick, up to 1.40 m in the dug-out struc- tures. It is homogenous and consists of dark, crumbly soil, heavily mixed with pieces of daub. A lan»e number of negative structures were reg- istered (post-holes, pits, a trench). The shape, the size, the fill and the step-like appearance of the eastern wall of one of the pits are reminiscent of the household structures in Balgarchevo 11, as well as of many other Balkan settlements, especially those from the Starcevo Group. Fine black and grey burnished ware was found in the trench. The shapes arc fairly simple open and carinated. The fine ware features channeled decoration (fig. 16 । 3) punctate of the Dolna 1 nitsa type, with lines in two rows over the cari- relief knobs over the carination 8 16 16), and bitumen painting (fig. 16 4 5). ucised decoration is frequently met on the coarse and thick walled ware (fig. 16 2, 19 22, 23). This ware finds its closest analogues in the Middle Neo- "h,c settlements along the Middle Struma valley: ovaCcyo 11, Balgarchevo II, Dolna Ribnitsa, etc. t . ,^eC,a? arc rare, consisting mainly of rinpS П1а e ot shards. stone and bone tools, figu- s, an d pendant made of greenstone (fig. 17).
() purines has a rod-shaped head and two hom-№ in the upper end (fig. 17 7). It is very clo e typologically to two Middle Neolithic figu- rine from the Franchthi Cave, to figurines from Toumba Porodin in Pelagoma, to figurines from Group 1 and Group 2 from Balgarchevo I and II, and to a figurine from Galabnik III. They all date from the second half of the Early Neolithic The Early Neolithic settlement of llinden- tsi 1 belongs to the cultural group that inhabited the area between Kresna and Rupel gorges in the Middle Struma valley in the second half of the Early Neolithic, and Kovacevo was most probably its center It is very likely that the settlement was founded by migrants from Kovacevo. having in mind the extraordinary similarities in the pottery assemblage and the architectural features In this period (phases Ic Id), the settlement at KovaCevo was very large, i.e. there was a significant popula- tion increase. The settlement of llindentsi II belongs to the Balgarchevo II Dolna Ribnitsa cultural group, distributed in the Middle Struma valley in the Middle Neolithic. All diagnostic elements for this group were registered in the settlement: black bur- nished ware with grey inner surface and section, gray-topped ware, punctate decoration of Dolna Ribnitsa type, small plastic knobs, cylindrical bowls with flat vertical handles above the canna- tion and incised zigzag lines under the handles of the thick vessels. A particular feature in llindentsi II is the pottery with bitumen decoration 41
Гроб...иге» Тракия: мавюлси, ерамове, хсроопи? Чает I Кис га ин» I*'1"1’|Ж,|СВ II. моги mine ipwiiiiiui. мираж мни в 'Pd‘ осипшие нн> пре 1,1 ||||11'|1‘" „„.„«и и ....................KhiiBiina,ван-вече pi ношение н.> к 'ни. 1.1IUI1010 мши гюпрагие и I глвапсто му ело pci нон,шва специфика и iiuHiKKB.HieH.ipuix.Li.i.ofiyc 1011CH001 ciaiyra на Hoife. шия Mi.pif.eii. Дефииирапето па ясна НО1ШШЯ и ip.i ПН1НЯ1.1 11 Минине leiiHCHliiiii 11 rie'pti xiikHа практика c.i имя г към прочита на ;<uicipMpiHiiiv r архсоаотнческою нроучваис рц|\х1и. г ic I като монсменталпата украеа на 'Itкон 01 ГробнИТИПС И CICMCIlinre В КОМТТОШ- iniNi t танат основание та сс пре тиоила пето ноьече от гробтю сьоръжеттис <а осыпки гс на мьртвия. Вытрои.! всыцност с laaiia |ич. конто он дсфмиирал тю-ясно функцията иа стра ыта и км। iko осипните кто тя е опре те типа като т роб- пина mjbv теп. храм и ти тп»к чероон, коего с н ис тта на пре ыоження т>к текст Л гона те с и отправил точка в стремежл ми та от кроя ciieiui- фнкага на трактшекше пректави «а Отвьдиото. I. lumamu. 1 uni 01 грх иипс вытроен би бил oiihiti д <е тефиннра нлалстелската гробница Гм ..ливою вырс н vkpacaid отвьн не бича мотлп та иъ мт с шшпвен кршериП та функци- ям на страдата каю царева тробница. опук и иесполучлнвигс огни и дабъдат разпознати днес rcmhhic обтпалттпм на имситпи тракиИски вла- детели Зитова и иървого важно уточнение сс отпася то дазага иа традеттитс гтодмогплии гроб- ттнпи в тсмите иа гракитс, която та почти всички и «вес пит до лисе с нс но-рапиа от среда га на IV в. ир Хр.1 По-точно тс сс опгасят към времсго след 341 I. - тодштата на фазалиия га Одриска- га династия нохо т на Филип II в тракийскигс продели, татова и тробинии тс сс от крива? вьв вздрешиостта на Гракия, в иововъ итикиалитс в ранное нишептчсската сноха политически цен- троне Гона плбято зеине тик почва оииппс никои от 1ЮВОО1 крипт те тробнипи да сс нриписват на паре от О триската династия (тпитр гробница га в Чети нт,она мот ила край Сгароссл наречена иа Сттгалк)-’ , какю и прок тамираната каго ту рис- , ihinmtrtt ин •fiitiijuinunii кори, и/чпт нунции m iiililf'iu"' *• ................ ' • ... шт uut. itmaff л. '•.p.i. ?«/»» Кшччн lj В (. я nti ,, . If . r iu> •*• inipaim t«u muh „ ,, тин nipufHumiHfmma Kif4iuur4i. «« • < » л>шш 1 и «шптшр mi финпш таи ,<>итм/м 1-гн»/7Ъ,ж. »«/»•—- • , .iiKUHafl nnf, Yp .\pui 4UIN S-/ •, ,-nwl.H M‘ •»M> l »yui . u ./и I К(.11Ч,4 11НЯ I I i-inuiuinit на цяып.. ,-yutu Цттпны (>414-4111*1/««
r UL ы Г?т„шцата « au.-u.ia Iоляма I. , шла.. Ap гятемщргп план (no Китов 200Mi обр 101) '" tomb in (he Gulvama K^matku tumuli. near Ka.-.n'lul ArvbtU> fu, u! plan (alter Китов -0051 обр 101) гическа атракния .До тина на тракийските паре" в района на дн. Казанлък трудно би могла да бьде интерпрегиранп като одрпски царски нс- кропол, и основанията за това са нс само датите па откритиге гробипци, но и географската им стхацня в нерифсрията на Одриекою царство Раиична картина подскашат дозменизе в кио- и уточните предел» на Тракия. Сходни в план с гробниците. коего подсказва и традиция в ссха- гоюшята пине от Р'ЖЬ. те са в пространство го на регистрнранага през V в. държава на одрн- сиге, но вредно, iarar пронеси на консол иди ране далеч и ре ди юва. коею шчн в уеднаквяването на консервашвишс иогребалии обнчаи и в со- циалнага и<явн на арисюкрагпчен слит, за ка- квито зет надгробия свидеюлстваг. Това е първата трудное! пред дсфинирането па гробницата като владсзелска - проблемы с uapCKaia власт в ранное шнистическа Тракия, вьв времсго, когато Лизимах с отстоявал твърде успешно влаетта си над тракийските продели. Датировка га на траиийскшс гробницы поста- вя п друз проблем - те нротхождаг oj период. koi аю тракийската държава е разпокъсана и влас па песигурна. а погребения га - всъщиост най-предс гавителни и богатн [!)'. Дали тази си- туация, освсн като мода на ено хата. повлияна oi македоните, не е израз н на нестабнлиостга на елита - нуждата от демонстрация на богатство, за да легитимира своя!а позиция в обществото (Morris 16%. 25-28; Рабаджнсв 2005. 124-127)? Това с подсказано и с нзползвансю на стари мо- гилки насини, тълкувано по-вероягно катоезре- меж за вписване в традиция!а (Маратов 2005а, 80; 2005b, 94-96; Рабаджиев 2010), откопкою на насиити uontepunet -и факта, дез ыназиз на ю»м,-тр,киии и архшнскгперни форма нитона Затит- ноипт »яти-- предпоым (Коичг-н 20UAa ЛИ J! ♦ 1 Пая,.414 на tА. .г/num. .. р.• fp”™ • вот.'о.мна . »» никщнето (»>г*авата rJauapadiHu ‘рооницшпк от вторита па-окина на П-Hl в «•’-ж»» мачит*,— по-. оымрагход на .редствя w *•♦/ч-л-чь. следване па микенска практика за вкопаване на гробниците в склонове4. 2, .Храмовете на траките (?) Представи- телно оформената фасада на гробниците е поро- дила идеи за различна от погребалиата функция на crpaaaia. Но това е тьнката граница, която в някои от вариангите иа модерната интерпре- тация е прескочсна, рсдом със задължеиието да градим реконструкциите си въз основа иа известного и локазаното. Така „храмоподоб- на га" гробница („temple-like" tomb, за термина виж: Fcdak 1990. 19-21) етълкувана като храм, в конто са били изпълнявали ритуали, мистерии, прели та бые превърната в гробница. Всъщ- ност. от идеята за гробницата-мавзолей, в чи- fl то погребал на камера са били осыцествявани посзедователии погребения и изпълнявани ри- гуали (Китов 1977. 16; 1989,37), Г. Китов разви идеята за гробни цата-храм, която пьрво начал- но е била ритуал на еграда за практику ване на мистерии, а впоследствие в нея са погребвали и мъртвия втадетеч'. Основания за така рекои- сгруираназа картина са намерен» в осигурената достъпиост на пространството. в монументално у красе пата фасада и износсните от у потреба нрагове, във вратнгс. конто се заключвали отвъ- тре. и в ризуалното унищожаване затваряне на сградата (Китов 2005а, 90-99. 2005с. 20; 2006а, 82-113: Kito\ 2007. 308-314), а практику ван ите пред гробнипата и вътрс ритуали са „прочете- 4 И/ . Гют- mi . ник принидзеики на J Кито* спорен *лнХ>то вхо нижите в п * ранни ио •чт 'р^>“чиии а проел., на uw т winta тра Оииия в еппь ♦•-.•тони • гици-т<-•-a uKa«"i~ W6u Н IUV Ц >ьг- 1 uJ I Г*-/4' • - > w» • mf , jho ои мо. > да <м»А читкърдкнм при хгиядахетна раиика във времето и ‘тсъствис на •ч-да ято ин/рормацията да ч . *,1/чм.«г«>м4 ( J Г Китаи имиишлАЖ) «М лмрии габмыци* и "’.«в. '‘и ж.оинично и,и в ъчетини с .mu чравдино тъй лато танирамите и -радвни като Храмове чо л.мента ни мо ЧС,нч , ъаръ^л-ения впо, ..Ьствис i , jH, • • , м и 1уи»ч"||г’" тлл цере.ионии л niuwrw dAMC*^W4IM "VЧ-*"- ’« »' права и им*'., .ru A w-A— .’iVVi. A.'i 4*
(ЪГ ? Границами л Мъсмик 4рхитскт\-рен тан и надлъжсн разрез {пи Гстой 1988. обр. 3 и 4) / „ * Magltzh tomb Anklet turalplan and longitudinal cross-section {after I став 1988. обр. 3 and 41 и и" и върху стелите на амфората-ритон от Па- иагюрското съкровише (Китов 2006b, 66-69). Спорет него това е основаннего за разгчеж- зиданитс гробнпци от КЖЕ, за да се обоснове гоктрината на тракипския орфизъм (Димитрова 2000,44-59,2005а, 110-114; 2006, 114-128). Така храмът-свстнлищс е съчеган с moi плата в значе- нисто на иешера/утроба, с косто са обяснявани предполагайнтс иннцнационни рптуали за обез- смъртяване на погребаиите и прсвръщането нм в херои. функции, сходни с хсрооиитс в гръц- кия свят (фол 2004, 191-197; Fol 2005, 67-77). Същсврсменно гробиицата в Жаба могила при Стрелча странно е онриличена на храм от „мега- ронов тип" (Fol 2007, 78), след като в простран- ство™ вътре липсва отпишете, което с бслег на този ранен тип храмовс в гръцкия свят (Nilsson дане на клинсто въгрс като ритуално, во нс и погребално. а подиумнте като място за сяданс на участницпте в рнтуалнтс (Кигов 2003а, 19), конто за гробиицата в Алексам чрово са пред- положена каю „посвстителни орфически мис- терии ’ - от 5 до 10 туши, събрани в камерата, къдсто на зеглото е бил изпълняван определен ритуал (?). а отстрани тон с бил „наблюдаван, дплодиран или коментиран" (Китов 2009, 25- 26). Така възстаиовеиата картина съдържа след- инге ясно доловнми противоречия: затваряната огвътре врата към гробнаш камера е пояснена с жегаинето на участницпте да се усамотят и да изпълняват на спокойствие ©бредит е практики (Китов 2009, 25). а предположеното рагбнване огвътре на залостеиата отвън врата с тълкувано със затварянето на живи хора в гробиата камера - ,пратеинци' до Залмоксис, разбили я. за да сс нзмъкнат (Кигов 2009,26). Траднцията в използване на погмо1илна та страда като храм с изведена oiue от РЖГ в скално-изсечеинте гробннци, огнесени към Hi- ll хил. пр. Хр единствен© по идеями сообра- жения (Фол 2000, 40) и в опит да се преодолев „безпомошността на изследоватс шге пред без- мълвието на археологнческнте обекти“, те са интерпрегирани като „мистсриалии храмовс" (Фо! 2000 46-68) Сътаза и гея е прослсдсна в 46 Оар. 4 1 Снсщири. Исперихско. Гробиицата в Гонима «о < та Архитектурен план (па Чичикова 20(12. обр 1) Pig. 4.1 The tonih in the Gtni/ia inogila tunudu-> "ear Sveshtaii. Ispenh district. Architectural plan (afti г Чичикова 2002 unp I)
Обр. 4.2. Свещари. Исперихско Гробиицата в Гинина но- гти. Графични реконструкция на т. нар. панское в акси- оштричен изглед (по Чичикова 2002 обр. 9/ Fig. 4.2. The tomb in the Ginina mogila tumulus near Sieshtari. Isperih district. Graphic reconstruction of the so- called naiskos in axonometric projection (after Чичикова 2002. обр. 9} 1952, 704-710). Така пък гробиицата в могила- та Шушмапец е видяиа като реплика на Саба- зиевня храм, описан от Макробий (Фол 1999, 153; Фол 2000, 57-59). при положение, че един- ственото общо между двата би била кръглата форма на помещението, коего нито е отворено отгоре, за да прониква светлина, нито колоната може да се интерпретира като проиикнал слъи- чев лъч - необходимо е нещо повсче оз идейно подобие, за да градим хииотеза. А и как тогава би могла да бъде обяснена единичната колона в прсддверисто?0 И 1еяга за храм е проследена и в гробиицата в Чстиньова могила при Старо- сел, където е била изпъднявана „инициацнонна Гя е посочепа от В Фол като изработсна в .-рлсоват дорийски ' тилсгед ката е видно чакар и н.-кнсършсна чс сг доблиясава до йонийския ордер. а е пекюавена да креписв^а пойти нее налущи- щиоричев както се пигърди в текста (Фол 2000 57). или ноне цмо илштира такъв н.. вгъщно' •” екокюлеи. фалшив свод. конто, теки оферент. не т илдържса с „лвишиата си пшмссст и » е налоуссии вероятно да бъде поОпрян и с китча (сюр. V 3/ Сгпдна сштация се наблюдала и в ликиис ка i ката робница от III в пр Хр. при Ки- меи. Нс йната штийска фасада< транно офориена < една колона чежде двете анти, ж*мг йи и шради титестта на поставсния над фронтона саркофаг са си&твеники и чегокита съпр\. л ыкщо свидетелетватначениятнадти итр. 1И).ноивдмта< пчая сим че cxtHitto фткционалнарешите и мистериално-доктриналиа обредиосг”, но съ- щевременно и обожествяването на мъртвия вла- детел, потчертано във възкачването, различно от идеята за слизан с в подземного царство (Фот 2003. 225-233). Опит за просветление в интер- претапията е написаното от А Фол, според ко- гото е възможно сградата да е част от комплекс, включваш и отделно пространство за погребе- ние в цеитралната част на могилния насип, до- като разкритата сграда е светилището, в коего покойииягт цар се е превъплъщавал в „щастли- во-демонната си безсмъртност” (Фол 1994. 225- 227; 2002.217-219). В този случай гробницата-храм е замислена като пространство за поменални дейности, как- то я гълкува и Д. Гергова - свешена страда, в която с практикуваи обредът на обеземъртява- нето, състоящ се в ритуално разчленяване и из- насяне на мъртвите от гробната камера, обвър- зано с идеи от мига за Дионис-Загрей и Орфей (Gergova 1992, 290-291; Гергова 1996. 96-109). конто не биха могли да бъдат доказаии в архе- ологический контекст, нито пък при съответен анализ на митовете (Рабаджиев 2002, 97-108). Още повече, ако пространството е било необхо- димо ели нет вено за кратко време, то как бихме си обясннли многобройните гробннци. дери и в рам ките на един некропол? Идея, доведена до абсурд в написаното от А. Койчев за действия- та. евързани с обеземъртяваието - изпълнеиието на ,,кукерски” ритуал и в гробната камера, цел на конто било тайнството на възкресението (Кой- чев 2008b, 124). Подобна реконструкция звучи като пародиен прочит иа християнския миг. но според автора обяснявала и препогребването Обр. 5 Стретча. Гробиицата в Жа a милы 4р\итск- турен план (по Китов 20(18. обр. 2" | Fig 5. The tomb т the Zhaba mogila tumulus near *,tnelcha Anhitec rural plan (after Китов одр ~ 4
гЗ р ipmmrsmvp inmnnacbnpnxeHuemnlnnKu- Обо 6 2 Камн.пк ГроТяшцата « ножи Oimpvtua при Каююък. Графи-ma peKommpvK^un па преЛтма.шшя пьрии период па фтарпишраие (по Кит. Kraslem 1994- 1995. fte 51 Fig. 6.2. The tomb in I hi Oslrusba tumulus near Kuranlak Graphic reinnstruelinn nJ the presumed first period (after Kitov. Krastcru 1994 1995. Jig. 5) ГУ| •2l’’ ' ’Р 7j*l I' I Ь ,,. л I The lamb т Л- Очллйо <»«»'“ псчг КпттЫ Чп.,,, mralplmaldiesiructon tofter Китов -W. пор Ч) на тяготи иа Терес II в каменей саркофаг в м Червенаковеп, след като бил изнсссн от пестро еиата ы него гробница в Жаба могила (Копчев 2008а. 297У’ Не с по-различно и предложено™ от К. Бо- шиаков тьлкуванис на ентуацнята в гробинцн- гс, че потмогплната камера с била оонтаваиа прпжпве от владетеля, конто по примера иа Задмоксис слецтрпгонппсн престой вътре с по- стигал психо-соматично безсмъртис, за да се за- върие в гробнината след физическата си смърт (Бошнаков 2000.136-137). I (спрпемливата идея за тригодишна аскеза в непригодного за обнта- ваие вътре шно пространство (за възраженията: Рабаджиев 2002. 95) всъщност бе корнгирана с предложенэта от 11. Маразов интерпретация, че подмогилната страда бита строена за коронацп- ята на владетеля, за и звършваиите вътре ритуа- зи. в конто той периодично с обновявал своята власт, за да бъде положен отново вътре след земння си край (Маразов 2007,8). 3. Контрааргументи: 3.1. Дистъпното пространство е първото основание за тълкуваие на подмогнтната езрада като място за култовн ценности (Китов 2005а 91). Но дефпппрамс ян гробиииага каго различ- на от гроба Пробна яма. зитан гроб), ще уста- новим. че ако той е съобразяван с размерите на положеното в нею мъргво тяло, а елец погребе инето с запълван с пръст н става недостьпец то грооницата е съобразена първо с мерките на жи- вня човек и второ - оенгурена е въгможносг и многократно впизаис/излитаие. или тя може аа от-деонредетенасидсягазаоформенотопозмог- и дно Оостътш о.>итавинп/ритуато про< тран. <. тво Което не правн емтуацията с тракийскитс Пн 2002 . чтон^еы., памстиици уникалиа, за да търсим и уникалии отговори. Наличного на отворено преддверие или дромос очевидно завис!! от ситуирансто на гробннцата под могиднпя наспи, каю и в цва- та случая с оенгуряваи достьп до вътрешното пространство. Въпросы е дали това е резулгаг от конструк гивии позиания/умсиия, или носи и идеяга за ритуалии различия. Защото, ако из- дължеиият дромос енмволп шра дългия път към Отвъд (Маразов 1992, 415), то какво с търсено- то внушение за преддверисто, което в няколко от иодмогнлииге съоръжсиия е със зиачитслии размер» и въздейсгва наисшна монументал- но? 11 дали го може да бъде обяснсно с прак- тику ваиигс в пространство™ ригуали и броя на участниците в тях, което е прелые! на дис- кусияга по-долу. Документираиото удължаваис на дромоса в случайте на вторично използванс на помещение! о трябва да бъде обяснсно. Най- вероятио това сс е налагало заради дона груИва- не на моги ниш насин*, което би означивало, че иасиивансто на могилата като ритуална дсниост е елсмснт от погребал пня ритуал. Но осигуре- иият достьп с 1ва ли с бил необходим само за възможността да сс положат гленните останки вътре, гъй като натрупваието иа насипа сс е осъ- ществявало вероятно след noi ребсиието, кошто тялото ебичо вече вырс'1. Остава! вътможнитс две основания: и шолзнаис на вырсшиоспа за многократно повторение на погребенияiа или нък за изпълнение иа рнтуалн. > гпъп а (ъграждането ш. । imi u.-mfiaiuui пик т/>\ кцкя пынч. ратиЛа - т.нар шсвйи-гробници if\untuu 2002а. I4f> С порт tiil ксииапи, т / Кипюв иричинита ia пчмм i « рчt,Mt H,te то ни чогилния иисин (Кипим 2005», УЗ) чинар и п-мсчипи . п чМ • каюе м тачителио »<>ъ / нмнаие ни ftpnwua. нт тч илтючиа пмооно (иы( некие АРхе' •»4w,,lKanui 1ШП)ачиц » l .i.mua fan шипка нтЬ к.ина пита 'нм- Кипим 2006а 97 48
Обр. </ Старосел Пюндшакко Гробницата « поста Хоршопт. АрхитекПпрен план (по Dimitrova 20П7. fig 2) Fig 7.1. The tomb in the Horizont lit inulin near Starosel. Plovdiv district Architectural plan (after Dimitrova 2007 fig -I Обр. 7.2 С торосе t. Пювдшакко. Снимка на реставри- р она та ко юно да mtdfuia от юсошток (по Китов _(Ю8. обр. 289/ Fig. ” ’. The tomb in the Horizont tumulus near Starosel. Plovdiv district. Photo of the restored colonnade from the southeast (after Китов 2008. обр 789) Тракийскше гробници. с ограничено по pai- мерп i e си npoci panel во на камерата и е дине i ве- но клине ", не са npejuiai алн възможност га мно- гократны погребения. Вторично изпотванс на гробницата не с предвидено и в самня й градеж. Второ клин. юга - (н.о,лщати в Гининч «к», нт.; при G ,ищт нк> . ,„4 там ни дапкгнипи аш с ».<•*» 4 само д^гатитаине нринцшш шли - и,нота пространство което пън с наложит от ранюмане.»., ни нъркопн- kw със „титре н turner iHmad-Mux- 2(Ю2 OA-W7> Второе мн. . умЛ*МОле**ив уттицити при Мъ. »/ж • "<> «'п •* t тргкцня et ровною <. пила tun поот и И опав 19е •. !4) ит нъл часа гшкштнг открывали « интериори и па ->Р' “ анкХчици тъй като лиисват отредените за това простран- ства докупи, известии във фамилните гробници за последоватезни погребения (Fedak 1990. 93). Дори ня кои от документираните археологиче- ски ситуации подсказват по-скоро нспочтигел- но отношение към по-рано погребаните (иапр. в гробницата в Гннииа могила при Свешари. Fol el al. 1986. 26-28; Рабаджиев 2002, 97). И дока- то не се докаже рнтуалното препогребваие на останките от no-ранните погребения11, това би могло единствено да означава, че осигуреният достьп с за ритуалии практики, от което по-къс- ните обитатели са се възползвали, макар и не по предназначение. Погребенного във вътрешиоегта на (робва- та камера е нзвършвано чрез инхумация, като тялото е бито полагано върху клине12, обикио- вено каменно. тухлено. а в някои случаи и дър- вено. То обаче не е било заравяно в земята или в саркофаг, каквато е обичайната практика в македонските гробници за полагане на креми- раиитс останки в имитиращ клиие саркофаг. Но това поставя и слсдващия въггрос - за достьпа до гробната камера, което едва чи се е случва- ло, лоне за годините на изтляване на меките тъ- кани на трупа - в тракийска среда няма следи или сведения за практики на мумифи ниране, подобно на разказаного от Херолог за скитите (Hdt. 4: 71). Достъпна за ритуали би била пред- камерата, до времето. когато на пода й е бил no- лаг ан жертвеио умъртвяван кон/коне (?), конто понякога е би i поставян н пред самия вход на гробницата, но кости са откриванн и в камсрата. и в дромоса, без да сме сигурни в последствия га от по-късни вмешателства. Днскусията е за об- вързване на дсйствието със самого погребение ' Г Китов вы основа на открыт фрагмент от амфора принта, препогребваие на мъртвия от гробница в и лиата 1. -~<ьия f А . гагиъшката долина). слегло с были юкьршено в ;» 11 t • •. ката w tua Синел/ (Kilttt 1999. В). но оез неоохидимата информация и на- чина на погребение инх\ нация в анагпачичен порядък на костныни останки или кремация ла ди гг /ияиш времето на п/ • Т/» - ницата а щщопю изна< лнето на тялото ш 1 да има и • с мыслено едяе некие (Раиаджиси 2002. 9Л,. Тоьы г предп- •• и ia разкрипюто ногата погребение « flcimitm ...... «ыЬ* . От npenocptvan иъртвият от <.j* «'Чицата я Четит. » ч •- ч • н’двиики пр Птеанията и; орфически punn-ai 1 гКшъи» ЧЮ- 16/-163 Христов 2010 94 98). но с~™.. интри. *тца"<а •“1 о ютструкцшипа е нс-бедитс на Ъ/и ..т и . . еветпуилни проучвания под по ' •• *•» * ятемт на докечентираното от Б Фигов га -ро<тицати •> Мал-mem. при i/t , к. кьдсто под нтмчипк открити "-»-»»- «м» ил «Г мн, 1^ /8) Средизключенгытае • • чци*мгп)тЬ -.................. иманс .тав. , . н ка 5',. неооичайна си.ми пръ. ги ка*н. . . • » •,•••,. -.и, ...... !Вык‘св >9л< I 44г п,- ............................. - строки на к ... •• •.-.i '.-i 1 • ,к.. л тетя» кати xf ни {Фигов / • * 49
(Mt ,, cm • к Staroscl Опр 9 l Парк»- Грибмщчта я vo.-iaama Шушмшкц. Аритектррен план Дишияровд 2005 опр. 5) р,р 9 I ПеютЬт Ike Shu\hminelMumulut near Ka-anlak 4nhile< turn!plan (after licuMipoea 21105. обр. 5) Tpn<m.»mpi""M" f ,v I 1Ъе ютЬ и the Chetimwn Шти1ис near Г ...1 > Artrirt inhiuxturalphm Ovp £ - Стари- Плавдивскки Нидлъжен разрез на 'робната конструкция (по Китов 2008. ибр 194а) Fig 8 2 The lornh in the Chi tinvova tumulus near Slarosel. Piovdii district Longitudinal cross-section of the burial structure (after Китов 2008 oop. I94al итн със за i варя него на гробиицата - „запечат- ване на свешено го пространство" след послед- него погребение, както го тълкува Г. Китов с идеяга за многократно използване иа подмогил- ните помещения (Китов 1989, 37-38). Съмиснис за подобен сценарий обаче пораждат труповетс иа коне в могилии погребения, за конто не е из- градено доегьпно пространство. Това показва. че умъртвяваието на животного и посгавянето му при мъртвия с част от нредиисанията на ри- туала, извършваи одновременно с погребен исто или непосредствено след това (Георгиева 1999а, 198; 1999b. 226). Съобшеното та ежемсссчно принасянс на юн на Кнр Вс писи oi служители- те маги при иеговата гробница (вж. част 11 на статията в сл. брой) едва ли има проявление в Тракия, където траднцията, регистрираиа от РЖЕ. включва однократно у мъртвяваие на един дет. най-миоготрн коня1'. Поставен върху пода, в б.тизост до мъртвия. коняг НОСИ ВНУШСННСТО за неооходимня спътннк в Отвъдното14 - идея га ' в Истрия . ^юятнп д ". “г:~"™“ ““ *<М 'чъртвяынкто на коня - чг v . wmo на тращгш ia “rmpupOft чотнд ><а конс^! остан- пример от РЖ£ Обр. 9.2. Казалнък. Гробиицата в люгилата Шлшминец. Надлъжен разрез (по Китов 2008. обр. 163) Fig. 9.2. The tomb in the Shushmanels tumulus near Kazanlak Longitudinal cross-section /after Китие 2008. обр. 163) Обр 9.3 Казалнък Гробиицата в иск таща Ш\ испанец. 1рафична реконструкция на фасадата (по Китов 2003а. обр. 11) Fig. 9 3. Thciumh in the Shushmanets tumulus near Ku-ctidak. Graphic recom true turn of the facade (afiet Китов 20<Hu. обр 11) за конника, засвидегслствана в множество обра- 1и и сцсни. Това. в косто мога да съм сшурсн в ннтерпрстацията днес е, че nonai аиею па кон вътре в помещеннята илн о i прел прел вхо га бе- лежи края на досгъпа до г робницага п с ритуал, о вързап с всяко погребение - как иначе може fnui'Utea ,V<^a x.rfmo ПЪК поиска inti чс поставянето м» л ост По мърлшия i / <ht m < ц-тч « те/Гнтиешч атне^ ‘ 50
шппшгл. , „ в» 2------------------I____ Обр. 10 Отит. Подлюгилна еробница от IV в. пр. Хр. На- пречен разрез на иогизния насип и архитек/трен план (по Kurtz-Boardman /97/. fig. 40) Fig 10. Olynthus A tomb under tumulus from the 4th c. BC transverse cross-sition of the tumulus and architectural plan (after Kurtz-Boardman /97/ fig. 40) да се облени кои и кога е прсцснявал кое погре- бение да е поел ед ното? А това иосгавя дискусията в различна светли- на- В своя най-масов вариант гробиицата пред- ставлява триделно съчетание от гробна камера, предкамера и дромос/отворено преддверие (по Руссва 2000.49-64, табл. 1). Този план е твърде близък до проеграиствената структура на хра- ма в слинския свят: преддверието като пронаос, предкамерата като наос и погребалната камера като адютон. което подсказва сходство на и деи ге в и зграждане на свешеиото пространство, като е възможно те да очертават и ни во на достьпност във вътрешността. както е при храма, но едва ли бича били основание за тьреена идентичност. Така гробниците с допълнителии помещения и усложнен план бнха осигурили достъп до част от вътрешността дори и след полагането иа тя- лото на мъртвия в гробната камера и на кои в одно от по метен и яга (виж съоръжението в мо- гилата Оструша. където копят е положен в юго- западною помещение, вляво от предкамерата (Kitov, Krasieva 1994/95. 20), което предполага и по-сложен ритуал. При гробница га в Мал-те- пе при Мезек (Филов 1937. 1-28) в осева линия (анфиладен подход) са подредени дългият дро- мос, две последователи и предкамери и гробната камера (обр. I). Сходен е планы на гробиицата в Голяма Коематка при Казанлък (Китов 2005b. 67-92). кыето след дългия дромос следват две предкамери и гробна камера (обр. 2). С подобен план с гробница га при Мъглиж (Гетов 1988. 10- 18), състояща се от тясно отворено преддверие, фланкирано от две помещения н дълъг дромос. част о г който е преградена в о i дел но просгран- сз во. Сяедви! предкамерата и rpoonaia камера. О1лич«1В<иш1 се със своя различен градеж. Слож- ният план е резулзат и от вторично използване на пространство™, ви ню и в утъпжения дро- мос, прилепен на фуга към no-ранния градеж, както и прилспеното иа фуга отворено преддве- Обр. Ill Пасаргада. Грооницати на Кир Ветки Рисун- ка на реконструираната фасаба (по Fedak 1990. fig. 4с) Fig 11.1. The tomb of Cyrus the Great in Pasargadue Drawing of the reconstructed facade (after Fedak 1990 fig 4c I рис с помещенията при входа (обр. 3). Усложнениях план на подмогилното прос- транство е засвидетелстван особе но ясно в гробиицата в Гинина могила от некропола на ХелисСвсщари (Fol et al. 1986, 37-59). където има трето помещение, но разположено встрани па предкамерата (обр. 4), както и при съоръже- нието в Жаба могила до Стрелча, също така не- обичайно по форма и подредба. При последнего е оформено пространство пред фасадата и веро- ятно затворено с врата преддверие, което води към предкамера, встрани на която има вход към успоредно разположено помещение, което се стеснява в дъното (Китов 2006а. 84-86). Всич- ки входове са почти централно разположени, като и тук идеята е за верижно преминаване от едно в друго, но те не са разположени в осева линия и висчатленисто ми е за приспособление на възможното пространство в съществуващия могилен наенп, за да се осигурят необходимите за ритуала помещения (обр. 5). Най-мно! обройни са помещенията на съо- ръжениею в могилата Оструша при Казанлък (Kitov. Krasteva 1994/1995. 7-28)1'. Съставеиа е от: централно разположена предкамера с достъп към две странички помещения, тявото правоъ- Heuuiama ситуация Олп " • ащати , епятства ,инита интерпретация В iuhho наизюаети. п-пял du a -• ‘-пакът на саркофаъподобната камера изне.сн w, ..I т, -ши) к от чипаттното корито) което -о «Тьт опнаЛ о прян плъгпно ди Kuii,.', • • -ипп.г -to И. катия качая .4 поипавя тл) . нстрхкцията №. • струкцията иакар че сомит” tuih г . т . талнч t коби и tb ibi-iwm • • — . -а ' ,.пшч. ч • /анап’ни и аротк . demal uorntfii •••-. • рация '.1
tiv'. '-td'” П‘‘Саргада ГР°°тчш™ «а Юф Велики. План на гробницата. надпжеи и напречеп разрез (no Fcdak 1990 199:,. ng. 4dl °fC' ™ 'he Сп:а'Pax^adae pkm of the lomh longitudinal and transve, sc cross- section (after Fedak П' ,,к’л a с крьгъл план, а отпред - към саркофагоподобната гробна камера от цвете X” На КСЯТО Иыа Лве ™“ правоъгъъ ни помещения (обр. 6.1). 11р„нТТа рекои- W,- ь Pa'«rgud,№ струкция иа гробната камера върху тристъпален стереобат в първия период oi функциониране на съоръжението (обр. 6.2), с логично изграде- на, но интерпрегацията остава неенгуриа1'1 Това, което днес може да се предположи е. че усложненият план предпола! а и по-различен погребален ритуал, практику вайе на действия, представляваши нс само кул! към иогрсбаиия мъртвец (lomh cult), но са по-скоро рслииююи такъв (вж. част 11 на стаiмята в си. брой). Па- людава се сред паметиици от лревния свят, при коиго сс разграничава гробна!а камера (обикно- ве,,° подъемна) н помещен и я/отдел па страда м изпълнсиие на кулюви действия. 3.2. Представите.iiiunui фасада. С ходе i ве- то с елинския храм е лоловимо не само в плапо вата схема, но одна шачигслиа част 01 иодмо!- хиг к,,1ГПп снимайте покн мши е ntHKfni>v>s»UM. рчЧпим*,и w nu*o7ltn7HW,Maia,,k^^^ ............и,>Г',,а u /ai t ihi n\0 шлулаим 3 mpamu. pai/n ku mUi *4№nnnu.-m deniai' ,1‘tm> 1 unn а,<«м w apxcit.u/. ti'u-t taunn nptn «'* ’ „/Л/ >ПП<1 fu-t'KU '*num Ou ct тър/ н pa t iuvhii ннтлрнретччюз /Л к >iu <• n^f'1 кт,Ч>е»>чта tautumna t />ааа лъ* luuaniii < 11И11МШ1М
Оор. 12 I Лидия. <hi Маниса. Т нар. [радцица на Св Ха- раламби Общ по лед. рисунка (по Fedak 1990. fig. 44а) Fig. 12.1 Present-day Матча Lydia The so called tomb of St. Charalambos General \iew. a drawing (after Fedak 1990 fig. 44a) OGp 12.2 Лидия, du. Маниса. T нар Грибница на Ca. \a ратной План (no Fedak 199(1. fig. 44b) Fig 12 2 Pn « nt da\ Maiiisu. Lnlia Tin hi called ninth of St Huralumhin Plan (aftei Fedak 199(1. fig 44hl Обр. 13. Ликнйски гробница в некрополи на Ксантос В близък план гробницата-стълб па Кюбернис (по Jenkins 2OO6.fg 154) Fig 13 Lvcian tombs in the c emetery of Xantho' The lomb- pillar oj Kubernis tn the foreground (after Jenkins 2006. /ч 14) на гробниците в тракийските земи носи и дру- га характерна и открояваша ги в древния свят особсносз - всички те са изграденн на нивото на древния терен (Стоянов 1997, 137)'7. или над него в случайте, когато са вкопани в по-ранни могил ни насипи. Подобно ситу иране на гробиа- та камера в надземного пространство с подчер- гано в някои случаи и със стълби, възкачваши към входа ia гробница га. Пример за това е три- стьпалнияг постам снт/стереобат на подобната на саркофаг гробница в могилата Ocrpviira ю Казан тък (обр. 6.1). предположена като първи стал във функциейиранею на съоръжението. както и в трите стъпала пред простила на гроб ннцаза в могила га Хоризонт при С гаросет (обр 7.1, 7.2) (Dimitrova 2007. 135-130). Но най-ясно идеята с изразена в импозан гнете стълбищс към |робиицата в Чшиньова моипа при Ста- рисел (Киюв 2002b), съче1аио със с граничим подходи и просторно пре,иверие за с юж и и и плинте iробинии са c \ioiiy мешално оформеиа фаса ы, налолобявата сфуктурата и украсаза, ио и in. vieilciBiteio на храмоиаза фас«ъта. а юва с и и юл шлю от Г. Киюв каю основание за тьл- юю им функциониране (за примеря ic: Киюв 2005а, 91; 20(Юа, 102-104) По конструкцияia ttnm t>m njK.iru' tHiutmu и/”' II4.M *'>»/»« . ..... . ... .. . - . ни/на i ..................... ...
Dtp 14 I T нар Пометные на Ikpeudume в Ксантос. I рафичиа ремнет/пкция (no Fedak 199(1 fig 62) / 14 I The ю-coiled Ven id Monument in Kwntos (парки 4.i onmm turn lafttr Fedak 199(1 fig 62) 'ЖО.ОЛЮДНИ|,ер1;монин((йр1(1 Под^'бна e ичечт ?*> * тс еъзкачваието в обитаPavoRe'c 1,d богове- "" «Ространство е по ХВаН0Т° °Т ТЯХ «^ес .раж мн" Нмам основание . предполигам. че н в гракнпскигс прсдсгавн бзчоветс са засм’алн нозшшя във впеонозо - таки например в любо- пития ра|каз па Полиен за К( ши ас, вождапа .раките кебрсни и сикабоп. конто бил н жрец на Хера ('.’), събрал много езълби. за да се качи иа исбсзо я да се оплачс па Хера от граните, конто прсстапали да му се подчппяват. а пред страха това да се случи, казват. гс станали послущ. пп (Polyacn. 7. 22). Традициям на надземного погребвапс възхожда към РЖЕ. когато го е до- кумепгирано при мопшииге погребения, неза- висимо дали чрез кремация Пли инхумация иа група (Стоянов 1W7. 130). Па гова с противо- поставена пракшкага ia вкопаване на |робпата яма в земяга, в подземного царство иа Смъртта, документирано при плоскше гробовс, по и При никоя мошлни нозребепия (Китов 1994. 68). Именно по тот начни би могло да се разборе вкопавансго на ipooiiiiniiic, коего в дру|а кул- турна среда е полчертаио и сз.с сгълба, коя го во in иадолу към гробница камера (обр. 10) (вж. робинии в Македония|х). Различната идея за поставляв на гробнага камера в надземного пространство можем да проследим като неточна традиция, тъп като вс- роя1Ио нап-рапсп с примеры на nocrpoeiiaia за Кир Велики i робпица в Паеаргада след 529 г. пр. Хр., къдсто тялото на ..Царя на царств" е положено в изли1натпя над земяга |роб'гробиа камера(обр. 11.1- 11.3). вероятное внушенного за доминнращата позиция на ио1рсбания и стел земния му край, а в самата mhoi остъпална пи- рамида на noeiiiMCiiia се разпозпава „сгълбата кз>м нсбсто”, възнасяша погрсбання владетел в исбеснитс прос1рансзва на остовеге. идея, iipo- слсднма още отсгипеюкигс пирами hi и зикура- tiitc в Месопотамия, но видна и в дру| и намет- пици от имиерпята на Ахеменпди|С (Fedak 1990. 32-37). Проблемы с влияинето е по-еложен.тзл като идея и илаиова схема, сходна с гробнината в Четиньова моги га. ее огкрива в Анатолия, в скално изсечсни гробници с фрпгийско влияние и Допустима пре захсменидска лага. В едиа оз зях - т. нар. 1 робница на Св. Хараламбп. при Д|Г Маниса (Magnesia ad Sipyluni) в Лидия (Fedak Гробниците на макеЛннцте са икрсгмедаиц пт) пивчто на дре> ‘шя терец и покривите с чо.-иип наши: Kurts Boardman !9s t f'cdak 1990 109. примера на гробницы с Мрачен. и tmnnaM Ш ‘ п^ нивоти ни пирена при О шнт (Kurr Boardman /971. Iv /'X 40) приКашдон приЛраич при Сип п при 4ифшипы k/D 6. note )9) какою и ^ройиичата е иоситпШ UUn а° ^т,р0а в Трамш (Он Г\рыт1. с Оатс, с ,еЛ i'.O. пр V « терпрс тирана като nmpeth ние на tun ш мокедспн ни чфиЧ1Р- нгно к tltn оЛрискатц царева фешииы Терес. сини на '(Ш> I5).27i fiK 2)
Oop 15.2. Гробница хероон я Милнора в Ликия Рекон- cmpvupoii Ui tea на комплекса /по Fedak 1990 Jig 691 Fie 15.1. Heroon tomb in Linnra. Lvcia Reconstructed vie* of the complex {after Fedak 1990. fig. 691 тирана ок. 390-380 г., наподобяваща ионийски храм върху висок постамент, в конто е вградена и еамата гробна камера (обр. 14.1,14.2), докато в оградения с периптер наос над нея са посгавени две двойки клннета, може би евързаии с прак- тикуван култ към погребания. вероятно „херо- излран” мъртвеи (Fedak 1990. 66-68). Вероятно в този случаи с подсказана ндеята за почитаие. ты! като прос гранството по-скоро е било не- достъпно. Подобна е и гробницата-хероон в Лим юра в Лнкия, разположена на акрополното пространство високо над града с дата ок. 360 г. пр. Хр (обр. 15.1, 15.2). Фасадата П наподобява храм - амфипростил в йонийскн ордер с по че- тири кариатиди вместо колони, главният вход е от изток, а от запад (видимата фасада) към него Опр /5 / Гробмица-хероон и Милнора а h/кия. [рафична рекот тр\кция на janadmima фасаОа {по Fedak 1990. fig Fig. 15 I Heroon tomb in Limvra.Licia. Graphic reconstruction of the »»•< atm facade {after Fedak 1990 Jig. ~0l 1990. 52). грибного пространство с оформено от камера с предкамера и широко преддверие (5.70 м), към коего води егьлбпше със съща- та ширина loop. 12.1, 12.2). Това. разбира се, би мог по да обясии разиространението иа този идеи пред! imho в Ликия и Кария. в юго запада на малоазийските владения на Ачеменидите. къде- то вероятно и местната традиция имасходни из- мерения. Идеята е отчетливо изразена и в т.нар. гробници-стълбове (pillar-tombs) в некрополя на Ксантос19, съшо и в „издигиатню саркофази". огниво в Ксангос (обр. 13) . Посгавени вър- ху висок постамент сайт. нар. храмоподобни зробннцн ('temple-like’ tombs), едиа от конто е т. нар. Памстник на Перейдите в Ксантос, да- СреЛтях р^ча^л .u.^u-tv^Oamaor Ito цата на Ккмкрнш > ыртпипе1 вис»™ v м< Лаши. • ,w»o м рм.ницата с написания cmМ0 -м •-• •" « “ ‘ Иа ’ «t-А- /Лаки . 2006. 161 fig. /'/. «»» Mt I54 М-Ш fa ГЬ {раЛницатана Mep< <иоткраяна V*. и p-шцшм на Наява Oa- тирани <». J60 - (Jcnkus 20M I fU ' * fa (7 < ‘ •»•/*« h 1 v Опр 16 Гримтцата на \1аняХ1 в Хляикарна i* рп /по Fedak 1990. fig W Fig. 16. The tomb 0/ in ц. non (after Fedak 1990 hg
с иксчсгю моих мен i.uiio < гьлбише. коего е ис- фмгкии<н1а.1но. itii като е нелосгмпю. ио иьк импозантно вы.|СЙС1в.111|о (Fedak 1090. 68- ) 11 в гош v-iviaii гробната камера с рлзположепа в постамента а иаоеы вероятно само но гсказва идсята и ночигане на иофебання, тъЙ като от- цово с нсдос тыгси. 1 lo-pa зличен е е иш ipvr намет ник, проме- ти представите на древпите за присъствис еде а емъргга налфобисто на Мавюл и Ар- ем пеня в фачския ненгьр на Халикарпасос в Кария (обр. 16). Различно тук е положением на гробната камера, почти изцяло вкопана в древвия терен. както и и (сята за култово поме- щение храм иа нивото на йоиийския периптер (Fedak 1990. 71-73), ноотхвърлена каготехни- чески неосъществима (Jeppesen 2002, 55-57). Конструкция/а с импозантна, тук идея га та високо вътдигнатия храм с съчетана с много- стьпалната пирамида, пряко нродължсивс на ндеята в гробницата на Кир в Пасарга та. ви- дима и в значите тем брой наметилцц от мало- азийския ареал, като Лъвския памсгипк в Кии- дос от края иа IV - нач. на 111 в. (Fedak 1990, 76, lig. 85). гвьрде схочната гробница от Амфи- нолне на гракийското крайбрсжис, вероятно и със съша дата (Fedak. 1990. 78. fig. 91), или • (' t - Г... .цата в ifsu до Ефес Реком тру пран .и .огмгшшп Ь'. Fedak IW0. fig KHal । ГК. tomh ui R- ’<••» near Eplirvus Reconstructed rA« norflw»»» fri eJe (after Fedak IWlt.fig. 101а/ 5А МавюлеявЬа1ев11прпЕфсс(обр |. 17.2),c гробгы камера на нивою иа терсна вкопана в скалата, която с „оформсна" архшектурно със страда! а. Демонегрирапото от архитскгнтс сходство В комнозирането н выдеис гвисз о на храмоветс и гробпишпе една ли с основание та и игеиа- да - функцията и на дветс с възвечичавансто на боюве или нгявеии личности от смързните, и двсте са знаки в рсалния свят за озсъства|ци- гс боюве и мъртви, ирисъствисто на кои го с постижимо сдинсгвсио в ритуалиите действия в сградите. конто са зечки жилища в обнгава- ния OI човска свяг (Рабаджиев 2010). Затова звучи логично гьрееното въздейсгвие на атин- ския храм на Никс Аптерос, малкия ионийски амфппростнл, иддигнаг върху висок бастион вдясно от Проиилеите към Акроиола. датиран ок.430 г., видяно н в гробницата с „Нерспдигс” (Jenkins 2006, 186). Тук се налага да уточни, чс цитирани- гс пример» са от огради, свободно стоящи в пространство™, конто са въздействали с мо- нумеиталнага си фасада. В тракийска среда гробннците са подмогил ли конструкции и едииствено сградата в могилаia Оструша като тип е свободно стояща, затова вероя!но и е за- пметвана, а покривансто й с могила с резултат от градицията в погрсбалния ритуал. Друпггс гробници нямат зрадсио лице, освен фасадата на входа, което вероятно означава, че дори и храмовс. те са функционирали под могилен на- ем п. слсдоватслно интерпретация!а им трябва да бъде зърсена в единство21. 3.3. //рошришите прогоне, с пород 1 . Ки- гов. са явно свидсТслство за дълза употреби на помещенияIа. за използването им като хра- мове-зробници-мавзолеи (Китов 2005а, 93-95; 2006а, 105-106), или пък като обитавано прос- транство за тригодишиаза инициация на вла- детеля спорен К. Бошнаков (Бопшаков 2000, 30-36). Вече съм изложил доводите си против подобно тълкование - изтриване в резултат ог строителннте дейпостн, повторно изпол зваис и търсачи на съкровиша в древиоспл и в по-но- во време Сигурен съм само, че не са резултат от ломснални церемонии, зашито не бих могъл да сн прсдставя какво биха наблюдавалп гезн участиици в мистерии при мъртвото тяло иа Иолгкшш Светилната шаншш . поят». багинята и н ней*" •пптялие •рабншцати/пещера, xmpofiit и пътят къи там хтроба. кошпа t Ормнн-ът. < идея га понпюрппию pavcdaiu иа па.реаишы вътре. ни и< и пт утробапш ни ба.инята ia иен иъртеи Miwum (Ginibuiay /99/ 2А । W5). .wietiuima. тъ/купана и t идемта ui щената п.шична n тракишкин umtet ни свети v /995 <7/
Обр. i 7 2. Гробницата в Белеви, да Ефт Разрез (по Fedak 1990.fig. lOIbf Fig 17 2. The tomb al Beicxi near Ephesus Cross-section (after Fedak 1990. fig. 101b) своя цар за времс. чиято процължителност сс измерва с изтриване на каменния праг (?!) (Ра- баджиев 2002, 99, 109). Тук само бих добавил, чс е крайне времс да се авали тира породата на камъка от специалист-петролог, да се направи анализ на стеиснта и скорое гта на износване. зашото. дори наистина да става дума за храм или пространство за инициации/мистерии, през входа едва ли са премина вали върволица от посетители, та да изтрият каменните праю- ве, иьк дори и за век време. 3.4. Вратите. конто сс залоствали отвътре сыцо са използвани като довод при обяенсни- ето на тай ните ритуал и/ мистерии във вътреш- ността на подмогил ните сгради (Китов 2005а. 95; 2006а, 105; Маразов 2007. 8-9). макар анали- зы иа заключващите механизмы (по примера на юзи от fpo6nnuaia в Гол яма Косматка) да по- казва, чс е било възможно задвижванс на цвете резета отвъи и огвътрс. но по-вероятно отвън. тъй като от вътрешиага страна линсват дръжки за придърпване отваряне на крылата, а такива е и мал о само от въшпнага страна (Стоянова 2008, 96). Това вероятно носи символпката на входа; изхо 1, идея, заложена и в украсата на някоп от вратите - слънчевше символы. използвани за украса, носят внушеиието за слънчевия кръго- врат „слънчевите двери", през коню, според Омир, е ми навал пъгят към От вы (Фон 2005. 705-710)' Тук вратата олицетворяв» граннцата Иыцкки пиша аинжавам слептиченкъу »»»<>/-ч’л прочит. И'К ' Обр 18. Сказна гробница с йонийска фасада в Кианеа Ликин Снимка нафасадата ( http лиги- Ivcuinturkex сот. rock-cut-temple-tombs.htm (06.02.2010) Fig. 18. Rock cut tomb with Ionic facade in Cvaneae. Ltvta Photo of the facade (http:,’«w lycianiurkey com/rock-eut- lemple-tombs.htm. last accessed 06 02.20101 между простран ствата, затова тя може да бъде както функционална, така и имитатпвна - при- меры е с т.нар. наискос в Свещарската гроб- ница (Чичикова 2002. 152-160). конто тук бих определил по-скоро като ..затворен нанскос", тъй като наискос едикула обозначава идеята за храм с божесгвото вътре или пък хсроон с хе- роизиран смъртен (Вълева 1999, 205-208). а в раззлеждания пример има затворени врати. на конто липсва механизмы за отваряне (обр. 4.2). За разлика от храма, в конто, макар и недость- пен, при общуване с бога вратите се отварят, за да бъде видян не говн я образ/ заместител. тук врата та е затворена и нито мъртвият ще бъде видян. ни го той ще вижда близките си. подобно на казаното с бо. чка о г май ката на Резос за него- вата бъдна съдба на антроподемон в пещерата на Пангей (Eur. Rhes. 967-970). Затова и вратата иа гробницата, независимо от възможностите за отваряне затваряне. носи внушеннето за недос- тъпното въгрешно пространство. Защото рацио- иалното осмисляне на идейния свят не винаги помага зой да бъде разбран - пример е монх- менталното стълбище. изсечсно в скалата към гробница га на акропола на Ламюра. видимо и въздсйстващо. но нефункционално (обр. 15.2). 3.5. Ритучиното ра груш ина нс на страда- та, според Г Китов, също е свидете.тсгво за функционирансю й като храм (Китов 2005а, 93). Демонтирансю на югайяи от гробницата в Чстипьова мочила при Ст аросол, което той Vhp.ll Ц.кпмат» ч, Mrvh tirttll 1 .,1 ,4» I’ Л ниящ <»> » ‘ . я , . • ~ . nt пик -, ' . 1 •ин.тхич '
ЛМХ'В«|“^>К>ЖСР ’’ т1^ различна пел • Л- раиичаыг дае к с(»робиванс е>^;1снжоч1Н\^'Г”л,,р011пкВа11е. а дру- ГгпТзХХа простраиспюто с преград™ Хве. ирикриваиш .юстыш выре. а това при гробиипптс е обпчайпо действие, когато Рц. туалптс за прсхо.ш иа погребания мъртвец са приключили (вж. част II па статпята в сл. брой). Ситуаипята в Тракия ие е уникална - по схо- ден начин слс.ч погребение™ е ирепречсн дос- тьпьт към погребалпаза камера на зробница в Labraynda до Mylasa в Кария, чрез запечагване на входната врага и засипванс с пясък н пръст паотворенпя дромос (Fedak 1990. 75). Цтирапа литература: Бонго 2001: А. Бонов. Ранна Тракия Формнраис на трахнйската култура - края на второго-иачалото на оьрвото хилядолетие пр. Хр София. 200.1. Ьопшаков ’ООО: К Ьошнаков. Тракнйека чревност. исторически очерни София. 2000. Bl.ikob 1443: И. Be зков. Кунолната гробница при с Мазко Белове - Годишшж иа Народния Археологи- чески музей. 7.1441.37-44. Вь.1ева 1499: Ю. Вълсва. Архнтектурнага украса на Свещарскага гробница и строитслната традиция иа гръцката ойкумене -Thracia Anliqua 10(1996), Studia in Memoriam Magistri Prof. Georgi Mihailov. Sofia. 1999.205-226 feopiucBa 1999а: Р. Георгиева. Жертвоприношения на животин в погребалната практика (края на 11-1 хи- тядолетие пр.н.е.). - В: Етнология иа траките. София. 1999.184-215. Георгиева 1999b: Р. Георгиева. Погрсбснието (края на 11-1 хилядолетие пр.н.е). - В: Етнология на траки- те. София. 1999.216-232. Герюва 1996: Д. Гергова. Обрсяът на обеземъртява- нето в Древна Тракия. София. 1996. Гетов 1988: Л. Гетов. Мъглнжката гробница. София. Днмнтрива 21)110: Д. Димитров,. Религиознэта лок- зрнна в архитек-п/рни памеппшп от Балканитс и Мала Азия (VI-II в пр. Хр). - Старили. 2000. 1. 44- Димитровэ 21105: Д Димитрова Куполните Храмове в долината на тракийскитс владетели - В | Китов тр^исТ“ ’ ЗСМИТС "а Бъ'1,а1,,,я Лю'™ ’ракииската ктотура. 2. София. 2005 110-114 khZZ“ Я Д"ММТиВг «а тра- «неката архитектура в долината иа владаечите В гГ“” ”а 1“aH К^ра. I. ^«-бота- w Anliqua Balcanica. 3 1088. 78- Ки.0В1977:Г Китов Гракийека гроб,,ина-мавзо .ен край гр. Стрслча. - Векове, 1977, 1, 12-21 Kin ов 1989; Г Китов. Куполните гробннци при Равно! ор в Родолите - Археология 1989. 3, 28-40. Кигов 1994: Г. Китов. Тракийскитс moi инн в Бълга- рия. - Годишник на Департамент Археология - НБУ, 1. 1994,67-85. Киюв 2002а: 1 Китов. Култова архитектура. - В: Г. Китов - Д. Агре. Въведспис в Тракнйската археоло- гия. София. 2002. Киюв 2002b: Г. Китов. Тракийски култов комплекс в Старосел. Варна, 2002. Киюв 2003а: Г. Китов. Долииа1 а на тракийскитс владетели (1). - Археологов, 2003, 1, 13-28. Кшон 2003b: Г. Китов. Долшшта на гракинскитс владетели (11). - Археоло! ия. 2003, 2, 2842 Китов 2005а: Г. Китов. Мишина архитектура. - В: Г. Китов. Д. Димитрова (съст.). Зсмите на България - люлка иа тракнйската култура, 2. София. 2005,90-99. Китов 2005b: Г. Китов. Долина!а на гракийскнге владетели. Варна, 2005. Киюв 2005с: Г. Китов. Аристократична Тракия - по- грсбални обичаи и нвкуство. - Анали, 2005. 1, 15-46. Киюв 2006а: Г. Кигов. Тракийски moi илни храмове. - Проблсми и изс ю.твания на тракнйската култура, 1. 2006. Казанлък, 82-113. Киюи 2006b: Г. Китов. Панагюрското съкровише. Варна, 2006. Киюв 2008: Г. Китов. Могили, храмовс, гробннци. Записки на един могнлар. София, 2008. Киюв 2009: Г Китов. Алексеихровскага гробница. Варна, 2009 Койчсв 2008а: А. Койчсв. Тракийскиге храмове в Стрслча - възстаиовка, датировка и опит ia оирсчс- ляне на владетслскага принадлсжност. В: Д. Гер- гова (съег.) Phosphorion. Siudia in honorcin Mariae Cicikova, София. 2008,295-315. Кончсв 2(J08h: А Койчсв Тракийскитс о ириски цар- ски погребения, храмове и tробинии они г *а оп" рсделяне на владезелеката прннадлежносг (част II) рхеожн ически и исторически проучвания в Ново-
,3iqp. • > 2 21ИЖ 120-174 Ky зманов 2005: М Кузманов Конят в погребалния обрез у граките (по материалы от V-1 в. пр.Хр.). - Хе- nk. 4 200* 98-1 О'7 Мараюв 1992: И. Мараюв Мит. ритуал и изкуство у граките София, 1992 .Маратов 2005а: И. Маратов Heterotopia на Древиа Тракия. I Могила, гробница, погрсбалии дарове - МИФ 9: Тракия и околиият свят, 2005, 73-121. Мараюв 2005b: И Маратов. Могили. гробннци. епос. иконография - МИФ. 10: Ськровишето. 2005, 93-126. Мараюв 2007: И. Маратов. Между Медуза и Хелн- ос. София. 2007. Рабаджиев 2002: К. Рабаджиев. Ели иск и мистерии в Тракия (опит ia археологически прочит). София. 2002. Рабаджиев 2005: К. Рабаджиев. “Ськровишата’’ в по1*ребален контекст - В. МИФ. 10: Съкровишето. 2005. 142-147. Раба 1жнсв 2010: К. Рабаджиев. Имагинериото про- странство на граките: светьт на от въдното. - В: Сбор- ник в памет иа акад. проф. Д. П. Димитров (под ле- чат). Русека 1995: М. Руссва. За някои гермини използва- ии при публику ване на тракийскага ку нова архитек- тура. - Анали. 1995, 3-4. 129-134. Руссва 20i)0: М. Руссва. Тракнйска кутгова архитек- гура в Бин ария. Ямбол. 2000. Стоянов 1997: Т. Стоянов. Moi идеи некропоя от ран- иожс 1язн;па епоха. - В: Сборяново 1. София, 1997. Стоянова 2008: Д. Стоянова. За хроиологнята иа гробиицата в могила Голяма Косматка. - В: Пробле- мы и мзс.лс 1вания на тракнйската култура, 3, 2008. 92-107. Фи.юн 1937: Б. Филов. Куполните гробннци при Мс- зек. - Известия на Българския археологически инсти- тут, 11. 1937, 1-116 Фол 1994: А. Фол. Тракийският Дионис. Киша вто- ра: Сабазий. София, 1994. Фол 2002: А. Фол. Тракийският Дионис Книга гре- та: Назоваване и вяра. София. 2002. Фол 2000: В. Фол. Мегалит и и скално-изсечени па- метинки в Древна Тракия. София, 2000. Фол 2003: В. Фол. Една выможна хипотеза - В: Д. Димитрове (съст.) Пътят. Сборник иаучни статин, посветеи на живота и творчество™ на д-р Георги Ки- тов. София. 2003, 225-233. Фол 2004: В. Фол Херооии гробннци светилиша. В Академичны четеиия в чсст на 110 г ог рожденно- го на проф. Янко Тодоров. Годишник на департамент Средиземноморски и виточки виследвания - НБУ, 2. 2004. 191-197. Фол 2005: В Фол. Сльичевше двери - врата към О»въд. В К. Рабаджиев (съст.). Stephanos archaeologicos in honorem Prof L. Geiov (SAUS. Supl 4) София. 2005. 705-710 Христов 2008. И. Христов. Тракийският храм в м. Четиньова могила - история иа археологического проучваие. Крие (и танин наи-големият храм иа тра- ките? - В: И. Христов, Д. Анастасов, А Ангелов Тра- кнйският храм в Старосел История на проучвания- та, консервация и перспективи за археологическите проучвания в землишето на Старосел. София. 2008 5-12. Христов 2010: И. Христов. Храмът иа безсмъртните. Проучвания иа монумеиталии паметници в Северо- запад иата периферия иа Одриското царство. Края на V - срелата на IV век пр. Хр. София. 2010. Чичикова 2002: М Чичикова. Гробеи наискос от Свешари. - В: Академични четеиия в чест иа проф. Златозара Гочсва. Годишник на департамент Среди- земноморски и източни изеледвания - НБУ, 1, 2002, 152-160. Delemcn 2006: 1. Delemen. An Unplundered Chamber Tomb on Ganos Mountain in Southeastern Thrace. American Journal of Archaeology, 110. 2006, 2, 251- 273. Dimitrova 2007: D. Dimitrova. The Temple in Honzonl Tumulus m Central Bulgaria. - In: A. lakovidou (ed.). Thrace in the Graeco-Roman world. Proceedings of the X. International Congress of Thracology Komotini- Alexandroupoli 18-23 Ociober 2005. Athens. 2007, 135- 139. Fedak 1990: J. Fedak. Monumental Tombs of the Hellenistic Age: A Studv of Selected Tombs from the Pre-Classical to the Early Imperial Era. Phoenix Supplementary Volume 24. Toronto, 1990. Fol 2005: V. Fol. Heroons-Tombs-Sanctuanes. - Thracia. 16.2005.67-77. Fol 2007: V Fol. Thirty years later. - Thracia, 17. 2007. In honorem annorum LX Cirili Yordanov. 73-84. Fol et al. 1986: A. Fol. M. Chichikova, T. hanov, T. Teofilov. The Thracian Tomb near the village of Sveshtari. Sofia, 1986. Gergova 1992: D. Gergova. The Problem of the “Plundered” Thracian Tombs and it's Proposed Solution. A New Method Applied during Excavations - In: Heinrich Schliemann. Grundlagcn und Ergebnisse mvdemer Archaologie. 100 Jahre nach Schliemann's Tod. Berlin. 1992, Sofia. 283-292. Gimbutas 1991: M. Gimbutas. The Civilization of the Goddess: the world of Old Europe. San Francisco. 1991 Jenkins 2006: I. Jenkins Greek Architecture and its Sculpture in the British Museum. London. 2006. Jeppesen 2002: К Jeppesen. The Maussollcion At Halikamassos 5. flic Superstructure A comparative analysts of ihc Architectural. Sculptural, and Litcrarv Evidence. Report of the Danish Archaeological Expedition to Bodrum (Jutland Archaeology al Svietv 59
PuNnatuw XX' ':irh,b ] nia. Tombs and Ki- 1W: G K.m R ' RuIcrs. Wb m 1-20 Vchaeolog.aBulgama, . Tlinulk>r Tcinpfcs . КН.» 2002: G Klim Graeco-Roman •" v hkoudou le*)Л lnIanJli0nal Congress of -Alexandroupoli 18 23 Oc.ober Krasicva. Rnnal Customs London, 1971. Miller 1994 S. G. Miller The Tomb of Lyson and Kalhkles: A Painied Macedonian Tomb Mainz am Rhein. 1994 . Morns 1096: 1 Moms. Dcaih-Ritual and Social Simc- шге1П Classical Xniiqmiy. Cambridge -«И. „... inc?- M P Nilsson. Archaic Greek Temples wnb Fire-Places in their Interior - In M P Nilsson. Opusculaselecia. 2. Lund. 1952. 704-7.0 Stosanova 2007; D Stoyanova. Barrel-Wedged Vault in the Tomb Architecture of Thrace. Models and Vogue In Thrace in lhe Graeco-Roman world A. lakovidou (ed ) Proceedings of lhe X. International Congress of Thracology, Komotini-Alexandroupoli 18-23 October a005 Athens. 2007. 575-587. Stoyanov, Stoyanova 2010: T Stoyanov D Sioyanova. Early Tombs of Thrace Questions of the Chronology and lhe Cultural Context. - In: O. Henry, LI. Kelp (eds.). Tumulus as Serna: Space, politics, culture and religion in ihc first milletnum BC (in press). l heodussiev 1995: N. Theodossiev The Sacred Moun- tain of the Ancient Thracians. - In: Siudia in Honorem AL Fol (Thracia 11). Sofia, 1995. 371 384 Thracian Tombs: Mausoleums, temples, Heroons? Part 1 (Abstract) kostadin Rabadjiev This paper opens new discussion on Thracian tombs and their interpretation as a sacred space for bunal practices and sacrificial rituals. First, this is the problem about the royal tombs in Thrace. Their dates proved to be mainly after the mid- fourth century BC and in lhe first half of the third century BC, after the collapse of the Odrysian Kingdom Thus, they could hardly be related to Odrysian kings, as it has been attempted. We do find tombs near the new political centers in Hel- lenistic Thrace, and we need to set criteria for the identification of the royal ones. The next question concerns the influences in their use: they continue lhe traditions of planning of ritual space, attested m megalithic burial structures, the Early Iron Age dolmens, but differ m construction and decoration principles that belong to lhe Hellenistic fashion Therefore, this first part of the paper deals with lhe problem 01 modem interpretations of tombs and ideas about their religious functions. Some authors consider the cntrance/dromos to the burial cham- ber as an evidence for a multiple use, as ii is the case with mausoleums, and define the tombs as such. Later this was used to classify the Thracian tombs as temples, a place for religious ceremonies before and after the burial, or even as a place tor the king's initiation and enthronation ceremonies, and for his deification after his death. The grounds for such ideas are discussed and the analysis in- dicates that neither the tomb (the burial chamber) was accessible after the burial, nor the temple- like facade could be a good reason to inlerpret the tomb as a temple. The Thracian monuments, the archaeological study of rituals and burial prac- tices, the decoration inside them, and the written testimonies ol Greek observers all provide a varied picture of eschatological ideas that differed from those of the neighbors. The question about to what extent they differed and what were the differences will be discussed in the second pan of the paper. 60
Към характеристиката на градоустройството на Serdica Венцислав Динчев В стат и я, публику вана в предната книжка на списание „Археология”, анализирах налипните Дании за комплекса на централиия площад на Serdica и изложих изводи и предположения за вида, границите и era пите му па развитие, как- то и <а устройство™ и хронологнята на някои от осиовните му компонента (Дннчев 2010, 24- ДО). В хода на работата по тази статия се оч- ертаха възможности за изс.тедване и на други важна въпроси. евързани с планирането и улич- ната мрежа на Serdica. Цел на насте я шага ста- тня е реализацпята на тези възможности. Прсди това обаче ще представя в резюмиран вид ня- кои аспекта от характеристиката на самия пло- щадей комплекс, без конто поставсната тук цел е трудно изпълнима. Днес може да се потвърди, че установеното при проучванията през 50-гс годный па мина- лия век площадпо пространство (Иванов, Боб- чсв 1964, 10-13, 52-53), с част от ареата на цен- тралния площад на Serdica. Ней на га източиа граница с определена от прилежащите фасади на ci рада ,.1” н сграда „1Г, а южната й грани- ца - чрез трасето на декуманус „Ж” и от час- тично разкритата сграда „IV* (обр. I)1. Може да се приеме, чс северна граница на ареата дава предполагаем пят декуманус „И” За неговото «расе в зоната на площади ня комплекс има два варианта. Според първия. улпцата минава не- посредствен о на север от С1рада „1" и съседната на из!ок сграда „VIH”. Според втория, между улицата и спомснатите сградн има необичайно широк портик2. От 1вата варианта за трасето на ' Ъгювншне ечначения на едрадипсе и I ищите са дадеки по нървич- штш тхелнкалры -М про1 чванепм на пющадния комплекс. (Иваноп. Бойчее 1964) Ус совнопсо осначсние ..И ’ га menu девиате ное в соответ- ствие с отаченюипа в трвичкати пубтксщия Ош* нешаане аи- тори доте кат. чс севернее от раскритите останки о шточаия площадей сектор ими к ища t носока ихтпк-мпад която според тях. е миновала северна от един портик, принадлемтц на с рада .. VIII ’ (Иванов. Бойчее 1964. 5«» с ширина над 9 и ( '). Съществува оиачс и дрх -а выможшн т к »«««<*<нота ко.юнада да припади- л и на портик кы, трамсрсста с рада в северна посока а дскх мамх И" да иинава леамедл толе портик и с .верните фасады ни щ *в- декуманус „И” в зоната на плошадния комплекс стсдват две възможности за размера на ареата по линията север-юг: към 74 м или 250 римски стьпки; към 83 м или 280 римски стъпки (обр. 1). Засега западната граница не може да бъде си- гурно определена, но миснието на първите про- учватели, че ширииата (запад-нзток) на ареата е едва 26 м (Иванов, Бобчев 1964.10,44) може да се ревизира. То се базира на частично разкри- тите останки от сграда „VI”, за която се твърди. че е „разположена покрай западната страна на форума” (пак там, с. 44). Смятам, чс тази сграда не е била покрай, а върху ареата (обр. 1). Има достатъчно основания да се допусне, че ареата е с близка до квадрат форма и че Serdica е има- ла агора (agora) по гръцки образец, а не форум (Jorum) по италийски модел (Дннчев 2010. 28- 29). Факгът, че в изеледваната п.тощ на ареата, под нивото на настил ката й, са разкрити само останки от канал и водопровод (Иванов, Бобчев 1964, 10-13), предполага планирането н съоръ- жаването й тук да е още с появата на града през първата половина на II в. Към края на 111 - на- чалото на IV в. в южния край на ареата е издиг- пат масивен, може би двуетажен портик-аркада (Динчев 2010, 29-30; вж. тук обр. I). Целият площадей комплекс вероятно също с имал правоъгълни очертания и е бил ограни- чен от четири улици. Известната му източна граница с кардо „3" (обр. 1). Източният площа- дей сектор, конто може би с най-значителен по площ. е разделен на две почти равни части от декуманус „Е” Може да се допуске. че южна- та граница на аюрата е по косвено засвидетсл- С1вання декуманус „К”’. Отвън. югозападно от терпина и . 'рада VII! гДинчс» 1010, 26-2* виж i ' Отачснието .К е мое Предпаложенивтп чс сч следствие от ситуирането на • тип -i щадск , ктор и теги от т нар щ- Иванов. Бойчее 1964. таи . А виж тек ойр 1" « •; чем присьства на някои •»«< итлл тнитс • „». я .. < upi жа на л ( чр. 19<су. /5. <нср. ч вам mvKwp < съответните публикации 61
комплекса на aropara оси- ..„стройки „1IVM та в севсриа нзападиа посока нс са on рни.Съ- :.ии г. нар преторпум предположение, че швее гиият decum- --------- ностооикн maximlSt свъраваш източната и западиата decumaiitts maximum в границитс на II-VI в 62
граяски порти, e „у i и цата, конто е таигирала от север гра зския плошад” (Иванов 1972, 364). То обаче ми се струва малко вероятно, лори ако в него се има прсдвид северната граница иа ком- плекса на агората, а не на ареата Изглежда, че одна косвено засвидетелстваната двуетажна сграда (basilica civilis ?) е бита в центъра иа се- верния площадей сектор4. Местнпят булевтерион (boideuterion), конто е непосредствеио на изток от ареата, е един- ствената засега постройка от агората на Serdica със сигурно установепо предназначение (Ива- нов, Бобчев 1964, 17-27. 53; Бояджпев 2002, 135-139). В известиата му сграда (сграда „1”) могат да се разграничат два основни строител- ни периода, вторият от конто бележи появата в пся на масивна кавея (обр. 1). Първияг може да се отнесе към края на И в., а вторият - към края на 111 в. Може да се допуске още, че бу- лсвтериоиът на Serdica има още един, по-ранен период, евързан с останките, рсгистрирани под известната му сграда (Диичев 2010, 31-34). По- вечето от останалите частично разкритн сгради иа север, изток и юг оз булсвтериона се отна- сяг към края на 111 - първата половина иа IV в Интересно е, че с някои от тях се застрояв- ат улици в и по границитс на площадния ком- плекс (обр. 1). Към края иа IV - начатого на V в. върху останки на сграда „1Г в източиия сек- тор (южно от булевтерпона) е издигната сграда „111” - обществена баня, чието централно поме- щение (т. нар. ротонда) по-късно е прсустроено в запазенла до наши дни църква „Св. Георги”. Вес още не е сигурно дали тази сграда е евър- заиа с последния етап oi функционираието иа площадния комплекс, т.с. не е изключено 1я да е издигната след неговото нзоставяне. Във вески случай средата на V в., когато изглежда приключва автентичното използване на сграда „III”, е крайната възможна хроноло!ическа гра- нила за функционираието па агората на Serdica (Динчсв 2010. 34-37). Едва ли може да има съмнение. че при на- чалното регулярно планпране през първата по- ловина на II в., уличната мрежа н комплексы на агора га са били неразривно евързани и вза- имно обуславящи се. Общата им ориентация с 8 градуса отклонение от север към североизток (Иванов, Бобчев 1964,53), явно датира отсъщо- го време. Значимите събшия в градския живот през следващите десетилетия и столетия обаче ' Cmpwmine/пи на архитекнпрни thmaHiu fH-.'штрирано при < « керошпиднил на Он юпн 1 Шератон (Ипано*. 1964 43-49). есвшкчпиитно юошмх тада Clunwe2010.2# Ю f4 в.» ппкойр. I). са довели до промени не само във вита и оформ- лен пето на агората. но и в общи я градски план и в уличната мрежа Такова събитие е например изграждането на първата градска крспост, зас- ви дете л ствано е официал ни надписи от 176-180 г. (Стаичева 1972, 51-54; Станчева 1975. 30-36; Mihailov 1976. 21-24) Изясняването на принни- пите иа начал ното планиранс и у лично устрой- ство, както и на по-късните промени в тях, бе възпрепятствано досега по различии причини - поради озоваването на сердикийските останки в центъра на съвремеината ни столица и екс- тремните обе гоятелства на проучването им, но също така и поради липсата на публикации или непълните публикации за много от проучените останки. По-долу ще се опитам да пред ставя и интерпретирам актуалната информация по тези важны за градоустройството на Serdica въпро- си. Ще започна с главните улици. Каквн са мненията в историографията за главните улици на Serdica? По-лесен днес из- глежда въпросът за decumanus maximus. Запад- ната и нзточната порта на градската крепост са известии (обр. За, 36 и 5). Изследвани са и учас- тъци от евързващата ги улица. За ширината й се съобщава. че е „8.43 м”, без да се уточнява къде (Stanceva 1987. 66). и „7.50 м” (Станчева 1994. 64) или „7,60 м” (Шалганов, Кирова 2010.24. № 20) в участька при нзточната порта. Няма съм- ненне. че това е важна артерия. За разлика от повечето сердикннски улици. тя има тротоари и портици, с конто ширината й достига „около 11.80 м” (Бобчев. 1989.44}. Тези даини и обсто- ятелството, че евързва двете споменати порти, я доказват като decumanus maximus. Така е въз- приега тя и в научната литература Изключение е само мнението иа С. Бобчев, според което декуманус „И”, г.е. дскуманусът северно н в бчизост до булевтерпона „е бил главна улица през 11-IV в.” (Бобчев 1989, 48. 54-55. обр. 6 1. 2; виж тук обр. 2 1-2). Това мнение с несъсто- ятелно дори само поради факта, че трасето на декуманус „И” в зоната на агората е застрое- но още проз IV в. чрез сграда „VIГ* и други пристройки на изток от ареата (Иванов, Бобчев 1964, 49-50; Динчсв 2010. 34. 3\ виж tvk обр. 1 и 5). Представенияг по-горе decumanus maximus обаче е грасиран с изграждането на градската крепост в 70-те годин л на 11 в. и не е начал ния г decumanus maximus на Serdica. В сектора на изгочиага порта е усгановено. че „на около 10 \Г южно от твестния decumanus maximus крепостна।а стена егьпва вър\\ настилка и ка- нал на по-ранна у типа със същата ориентация 6’
.. uc тя е начали"»! Претполаза it. 67-68; Станчсва 1989, изачт»' (Stameia 1 • обявяваззето па £==«=* •. ,.nieiThiB.n По-рапнага у шиа - лкума! у I- е побив» ю комплекса на Дорати " я'щоятносгга да го е затирала от север ..ъшо не с голяма. гьй като отстояппето и от ареата е значително (обр. 4 зз 5). Сыисствуват ли дру- ги выможности за припознавапе на началипя Дишшззю икийякя? Факгът. че ареата запазва чяетото си при мащабното строитезегво в зра- за прет 70-те голззни на II в., насочва към иде- ята за отъждестяяване иа началния decumanus maximus с някоя от достагащите ареата улиц» - декуманите ..И”, -Б" и„Ж (обр. 1 зз 4). Раннзгге строители!! останки от рпмеката епоха предполагат „една ширина от 11.22 м" за ранняя аскдмаззус „Е” (Иванов, Бобчев 1964, 15-16). Според проучвателите. „обаче такава ширина не е възможна... прелвид ширнната на j низа Ж (9.8 м). която е ио-важна улица" (пак там. 16). По-късно. когато ширнната на лекуманус ,.Е” паточно от арсаза е сведена до 3.22 м - чрез изграждането на известната стра- да зза бу зевтериозкз от север зз на страда Л" оз юг (обр. 1 и 5), вт.проенззят дскуманус ,Ж' деиствтелно става по-важна улица, но това не доказва. че значение™ зз съотношенисто им е бзтто същото н предп края на II в. Съобшението в друга публпказзия. че „паважът на антична» улица северззо от църквата „Св. Георги” (на де- куманус ,.Е'- бел. В.Д.).„ мииава под основнте на крылата кула на източния край на улиззата” (Бобчев 1989. 51), нотвърждава ранззата дата, теория стандарт зза устройство зз значителна- та зпрвоначална дължина на дскумаззус .£” Според конкретззззте оззнсаззия и обиародвани- те планове (Иванов, Бобчев 1964, 17, табл II 111), ширнната на декуманус „Ж" е с 0 30-040 м по-малка от посочената в горнззя шпат. Към края на 111 - нач на IV в врьзката на таззз улица с зогонзточнззя ъгьт 11а шзощадназа ареа е озЬ- ^пРохо-,1на арка (Иванов. Боб- . 14. 17, 53-54. Станчсва 1994, 63-64) Ширнната на дскуманус „И”. прн положение г^ страда ..yill • ще с била колкого таи. на текс мануе „Ж - около 9.40-9.50 м’. Ситунрането на п''Р’»чк „ел, , , ,,,, .. _ Ш т‘ *'• из. т./можно emt / ..... " ______ . „ «Ч»» -....- - ' lM/Имнсц Бобчев зекумаиитс 1Г, „Б” и ..Ж" енрямо площадпага аре;, тава позишзозшо иредимство на „Е" пред труизте два (обр 4) Това прслимство и по-го- лямата ширина (4.22 м)’, ме карат да мнеля. че именно „Е” с с назз-з олсми шансове за начален deaimanus maximus на Serdica. Предполаза се. чс другата злавна улица на Serdica - cardo maximus, първоначално с била с правелпнейно трасс по цялото си протежение (Бобчев 1989,44. 53-54, обр. 6; виж |ук обр. 2а), което имлежда резонно Реал паз а ни информа- ция за cardo maximus обаче е благодарение на установената ссвсрна градска порта. Мястото на портата в скоссння ссвсрозападсн сектор иа крспостта, особсносштс в ориентация га на сградтс в прилежащаза «радска зона (обр. 2 2, 3 /, 3 2 и 5) и една „разчистена част от римска улица”, орисн! прана към портата (Гагев 1970, 78; Бобчев 1989, 42; Шалгапов, Кирова 2010. 24-25), покажи, чс към и след края на II в. cardo maximus нс с с праволинейно трасс. След пор- та ia улицата сс с отправила на югоизток, като в неуточнен вес оше пункт в севернача градска зона с променяла с чуйка ipaccro си и с поема- ла на lol9. Нспзвсстносгга иа въпросния пункт, както и на мястого на южната градска порта, са причина за паличисто на две мнения отпоено локализапнята на cardo maximus в централ на- та и в южната градски юни. Според С Бобчев, трасето иа cardo maximus съвпада с оста на предполагайте от него „форум” и „преторпум” (Бобчев 1984.4; Бобчев 1989,44,54. обр. 6; виж гук обр. 26). Без оглед на иесъстоятелностга на тезата за „форума” (Динчев 2010, 26, 28-29) и на интерпретация га па „прсюрнума”. може да се уточни, че в случая като cardo maximus сс визира улица, съвнадата приблизится но с гра- сето на днешния бул. „Мария Луиза” (преди „Г. Димитров”), която гук означавам условно кар- до „М (обр. 4 и 5). Даннитс за нея се изчерпват със съобщеписто, че на няколко места са оз- крити „паважни пл очи” или „паважнн блоковс OI улична настилка на различии нива” (Бобчев 1964,117-118,табл. 1, IX). Според М. Станчсва. 1У64. 49) рапиката н трисстата на intuuuama <инна на с града И / « < тиобанш на no-рацним портик и/точно от не я и ч-нерна от/града t Ш . около О.5 ж (пак там. 76. тайл. XVIII). Въмюжно е в теш 11.22 м да са капали и някакви тротаари. т оспюнки не са /шипепи Гона нпроч/ м е допустимо и JU at .j.^1Urni вкионипилни ш началмитс дстчани Ж и И" ^па^иатата .частотри.пскауии{а (Гатев 1970 78). .гитни а ( обчен 1989, 42). предп/чагшш кати участья от cardo maximiu ЧИилганпэ. Китми/ 70И) та к. чжя . AUIU, 44-25). с ус танонеии пре/ 1968 Спи '°ПЮ,,а,1ГН ‘€,адо Баня байт ожачия ' т.е сраннктешо мииич ° ,'"рпшта с,,ж<пенчс инна друга ытародшиш инфор ’“*«“-"—.7,™»............... 64
Обр 2 1-2. Общи планове на С Бойче* ш римска и късноргсиска Serdia Fig. 2 I- ? General plans oj V. Bohchevfor the Roman and die Late Roman Serdica cardo maximus с улица, разположсиа на изток от горната» кояю минава покрап т.нар. преторпум и достш а от юг ..до югоизюнната част на фору- ма’*. В разкритпя с» учасгьк в южната градска зона in примата на тази улица е 4,80 м (Стан- чсва 1983, 24; Slanceva 1987, 64. 66. 68, fig. 4; Станчсва 1989. 13). Това мнение за cardo maxi- mus има повсче поддръжнпци (Гладичева и ip. 1976, 68; Шалганов, Кирова 2010, 25, 32, № 21, обр. 3). пякон от конто обаче съобшават, че ши- ри ната на ) iimaia е 6,50 м (Шайтанов, Кирова 2010, 25). Съгласно известимте общи планово с уличната мрежа на Serdica (напр.: Бобчев 1989, 54-55, обр. 6; Станчсва 1989, 15 обр. 4; виж тук обр. 2 2 и 3 2), продъ чженнего на трасето на тази улица съвиада с юва на улица „А", устано- вок» при отдавнашшпе проучвания в севсрнага градска зона (Бобчев 1964. 111-112, 114. табл. 1-111). Предпола! аемата му ширина там е 5,95 м (Бобчев 1964, 117). Родии е да се носочн. че и С. Бобчев споменава за „една нова главна улица от края на Ив., внзнрайкн сына га улица „А”, но, според него, гя не полбива значение! о на „първоиачалния cardo maximus' (Бобчев 1989. 44. 54-55. обр. 6; виж гук обр. 2 2). В северната !радска зона игсюяннето между грасетата на двете съседпи улпии. оиределяни каго cardo maximus* с приблизится но 53 м (Бобчев 1964, 117; виж тук обр. 2 2 и 3 2). Голкови би следва- ло да е то и в южната градска зона10. Новата, представена по-горе теза за кон- фи гурацията на ареага н на цел и я площаден комплекс (Динчев 2010, 28-31; вж. тук обр. 1) налага известна модификация на твете мнения за cardo maximus. Така с оглед на първото (на С. Бобчев). трасето на главната улица - в слу- чая кардо ,.М”, бн следвало да задава западната граница на агората. При този вариант главна- та утица ще прекьева в плошта на т.нар. пре- ториум. югозападно от агората (обр. 4 н 5). С оглед на второго мнение (на М. Станчева, Н. Кирова и К. Шалганов), трасето на cardo maxi- mus - в случая кардо „А**, би следвало да е в близост до оста на ареата по цинията север-юг. При този вариант главната улица ше прекъева в плоила на агората и ще тангира от изток т.нар. преторпум (обр. I. 4 и 5). Вторият вариант с по-прием 1ив, като съставсн елемент на една обща концепция за планиране. Катсгоричното му утвърждаване обаче, би бнто прнбързано. Прсдпазливият днес подход към опре.делянсто на cardo maximus се обуславя както от факта, че южната градска порта все еще не с разкрита, W. Cmanwi. ч< -Him i - -• . 1 - *»< (»гЦл» южната 'райски юна ими 40 w ч... >I «А* «« т? «« сю сира па конкретно и и.рлгыг.. • хне хгични т/ус •, а . •» • — • • и ачмл на С <<•<.. пот н^... »<п<» ни 40 -не -. 6S
:==H=S “В~х:=£ , тавна. със свскнияга иостапмитс икле.ава "" YaHHine и останаяиге теле «шип улти на Хп/ки с мио покивал вл» лоне подсказват. чс частот лях са траспрани по-късно от лру1 н в че началният градоустройстве11 план е прстьриял примени при развилисто на |рада прел римски- та. къснорнмската и ранновцзантийската сноха. Едина вена । а доехта хииотсза за прннци- пите на обшото планпране на Serdica и за ус- гройването на улнчиата й мрежа при над «ежи на С. Бобчев. Тя се башра на резултатнте от проччнанията през 50-тс годили па миналия ней в ссвероизточиэта зона на укрепеиия град. Тук са установени няколко улици - decumam и curdines, вкдючително спомепатитс „кандида- ти~ за cardo maximus (обр. 2 /, 2 2, 3 2. 4 и 5). Трасстата иа тези улици - взаимно успореднп пли перпендику Иярни. идентичного им устрой- ство с настилки от „павежнп блокове” и зпда- ни канали по надлъжтштс нм оси. и етпаквата им ширина - по 5,92/5.95 м. доказват общего им трасиранс по време па една нлаиировъчна кампания (Бобчев 1964, 109-124). Изключснис с v лица га покрав неточна! а крсиостна стена (иа sagularis), чнято ширина е 3.85 м (пак там. 1 ~ 1). а също н и твестния т, ирсдставения г по-го- ре decumanus maximus. Течи две улици са гра- сирани с изграждането на крепостта. С точно " -панчеяи 19* Вспоят • I .puman -^uarna -pa^u ицата. предпи-.. . Jnjo jfacnuii ‘‘ UUhtl 1Ц11Я 11 • *- iruu lipa lllai OKllfu, 2 ™ Стинчена 19лу, ft). t- HomumptLi \( Cmmiw „„ „„ „итао ’ ’ U IU яяяш /стя 'in ' ^яяяяияя _ --111 . - Г.О.Я ^.яряя.я.Щ - KW pan, "umeщ, . « ВД П । lb ,,lern() ми тти lutatUaKa м /Г я _WW^>M **T • •oewrtwe >Au вроя установени размер» са иисулите от рсдицата нспосрсдствсио на север от извесгиия decunia- nus maximus. I Io л и нията ссвср-ют те са слиаквц по 44.40 м (по около 150 римски стъпки). По лннията тапад-нлок размерите им се различа- ем: 29.50 м (100 римски стъпки) при инсулата до нзточната крепосша степа. 49.70 м (почти 170 римски стъпки) при слсдиащата на запад инсула между кардо ,.Г и кардо ..В’; 53,30 м (към 180 римски стъпки) при слсдващата инсу- ла между кардо ..В" и кардо „А”; вероятно 53,25 м при слсдващата инсула между кардо „А” и кардо „М” (Бобчев 1964. 114, 117, 122-123). От краткото съобщенис за усгановяването иа дс- куманус Л” втория! па север о г извсстния decumanus maximus (пак там, 119), и от общия план в еъответпата публикация (пак там, табл. I) може часе допусис, че двете иисули в източ- нпя край па вюрата на север редина запазват посочепите по-юрс размера. Втората на север инсула между кардо ,.В” и кардо „А” обаче с скъсспа и ограничена в ссвсрна посока „о г един твърдс масивен щд с посока косо на установе- иата” при ос1аналитс улици12. Използваиитс в тозп знд сполин „от II-III в.” свидстслстват за по-късната му дата (пак там, 115, 120; виж тук обр. 2 2, 3 2 и 5). Важен е факты, че „иаважните блокове” иа някон от установснитс декумани, „водещи към нзточната крепостна с юна, преминава! под” нея (Бобчев 1964. 123-124). В случая това е кре- постната стена в opus mixturn (пактам, 123-124. 128, табл. VII), т.е. къснорнмската крепостна стена, която обаче надстройка останки те па иървага крепостна стена на Serdica (иапр. Бо- яджисв 2000, 95). Следователно може да се до- пуске. чс грасмрансто па гези и на оеганалше улици с идентично устройство и ширина в тази зона е ставало още с първото планпране на гра- да в началото на II в. (обр. 4) Друг е ньпросът дали всички начални улици са запазеии при градоустройствсните промени в и след 70-те голи ни на И В. С. Бобчев приема, чс „в осповата па улична- га мрежа па първоничгыиого квартално распре- деление в централната i радска зона е инсула с размери 180 х 150 римски сгы1ки,т.е. прибл. 53 заиад-ииок) х 44 м Това распределение пас- ва до ре за неизелечванага плава западна част на иситралнага юца (Бобчев 1964. 122-123). -• чти em-fKpenr ' чя тд 4~> ' a ul,,at,HtOHa гршшпи па ma/и инн ш \ириш до тиа 1 г,п, « М f 1964 П5 nuifn I) Всронтнопю ittmniie на ч»Г>аче omaJl'2','!!tUtmn "U ‘,,д " ЮЖ1т "П1 ,иУО <пак п,аи 7 At «n.waw.(z ,П ‘u,,lu,rn P“iv, p „а шн v цинц um шпад e с S-Л • приучынето и 66
СЪС H11C1|.:l »i) ПЪК ,.ЧС ИЗ 18 М Пред (ВЪН ОТ) нпочнлл крепостна стена са открити “антич- ни 1ИД0ВС с посока север-юг” (пак там, 124), предполша първоначални стандартни разме- ры но линията запад-нзток и за стеснсните тук впоследствис (при изграждането на крепостта) иксу ш. Според автора, „южно от \iaprincipalis (от известния decumanus maximus бел. В. Д.) тази система изглсжда да с приложена само в един ред блокове (инсули - бел. В. Д.), защото още по на юг тя с нарушена още в самого на- чало на градского планпране около комплекса „Св. Геор1и” (пак там, 123). В случая се имат прсдвид различимте ширины на и по-малките разстояния (ссвср-юг) между дскумани „И”, „Е” и ..Ж’*, както и трасето на кардо „3”, което не съвпада с трасегата на известните cardines в ссвероизточната i радска зона (обр. 2 /, 2 2 и 5). В тома, отразяващ съответните проучва- ния, има дегайлни описания и богата графнчна док} мен гания, ио. за съжалсние, няма преииз- ни данни за ситунрането на инсулите от двете страны на известния decumanus maximus спрямо „комплекса Св. Георги", т е. спрямо комплекса на агората” В по-късна публикация С. Бобчев потвърж- дава изводите си. „с установяване на точната ширина на главнага улица и при наличного на ограничителен зид към (друга бел. В.Д.) ан- тична улица на 44,30 м южно... може е положи- телност да сс приеме, че южно от тази главна у ища рсдицата инсули са били съшо 6 на брой и са били със сътите размеры като гези северно от вся”. Размерът от по 53 м (запад-изток) за всяка о г тях „се погвърждава и от открититс в миналого и напоследък зпдове с посока ссвср- юг и с положенного на улици гс номежду нм (Бобчев 1989, 51-52). В съшата публикация е ладен и план с останки от инсулата южно от decumanus maximus, между кардо „А и кардо „М” (пак там. 51, обр 4). В този план обаче нс са разг раничсни от (слише строи гелни периоды В общин план кы< «кяии < mow там ш проечаанегпо на mi- Шы» на типичная ,радски площад . дадеар риктпянаето ие.жЛ кем ната строини-ша гиния на раоата на ЦУ М и Mumicmept кия сънет и северната строителна линия на сградата на * ’ • Балкан (..Шератон ) н Црегидеюттнтяо (Пеанов Бойчее №64 таил 1) но не е дидено например точното ричтояние Mixvh гстаноиено- то трше на юмшипи .риница на пип шли. ссперно от decumanus maximus и усташнгстгто пугал на сееерпите фыади на Сп кепи, риона и с града Г 111 В по-късно лашкш л спамснана чи .дм- •а tnu.HU. почти учюрсдиа на ккченото пар на ЦУМ и на 9 w от tn ,ю " (Во. «’в I9SV. 42. г>9) Вънртпата стена вероятно сю.жни филнга на -рада н шну w creeps от decumanus maxima И тм еъотцение обаче не е доститъчпо м прсцишрине на нличеното /wj« таяние което i «икни га чьи танокката пи плана на централ нагла риОска гона и поради това интерпретацията му не може да е сигурна. Обстоятелството, че в представената кон- цепция инсулите покрай западната крепост- на стена (за разлика от тезн покрай нзточната крепостна стена) са със стандартни размеры по линията запад-изток - по около 53 м (180 рим- ски стъпки), предполага приоритетно съобра- зяване на фортификационного строителство през 70-1 е годи ни на 11 в. със западната зона на първо начал но планираната градска плош. За да обосновс централното положение на т.нар. пре- ториум. С. Бобчев обаче допуска наличието на още две редици (север-юг) инсули и съответни ул и пи от началото на II в., конто, според него, са останали пред (вън от) западната крепостна стена в края на II в. (Бобчев 1964, 124, 133. табл. XIV; Бобчев 1989, 54. обр. 6; вж. тук обр. 2 7) При осъществените досега изобшо проучвания в терените непосре детве но на запад от крепост- та на Serdica са установени останки от отделки постройки, а също и гробни съоръжения (напр.. Бобчев 1943, 20, № 11; Рогева 1983; Станчева 1985. 116-117; Шалганов, Кирова 2010. 27-32, № 356. 47, 51, 64-67, обр. 2, 3), но няма дан- ни за включването на тези терсни в античната градска регулация и улична мрежа (вж. напр. Бояджыев 2002, 125-126)” От нседнократно споменаваните улици. пре- минаваши през и край нзточната част на агора- та, досега нс е разгледано само кардо ..3”. То ограничава от изток известния комплекс на агората (обр. 1). Ширината му е 5.00 м. Устано- вената му настилка е с големи, полуобработе- ни каменнп П'ючи с исправил на форма. Пред- полага се, че това е първона чал ната настилка на кардозо „от II в." и че уличного ниво с тази настилка се е залазило през следващите векове, въпрекн повдигането на ни ват а в прилежащнте геренн (Sianceva 1987, 67. fig. 5; Станчева 1994. 63). Обнародваните данни не дават възможност да се прецизира началната дата на това кардо. Правы обаче впечатление, че продължението на трасето му в северна посока не просто не съвпа- да с някос oi трасегата на съседните улици „В” н „Г”, а мннава по средата на инсулите между тях (Бобчев 1964. 111-112, 120. табл. 1-111, VI; Станчева, 1989, 15, обр. 4; Бобчев 1989, 54-55. обр. 6/1-3; Шалганов. Кирова 2010. 30. 32. обр ‘ Определено повечс ™ »<танок<ните dot • и - ь чсеннл от /нсмската етгха в те] <нип. я то\ от крспоетта на Scnliea като нягаги от течи Пмтроипт . . лоце«’"агрсята на । /ччната мрсма (вим напр '.'av • ,v .» W-W. Шалганов Ки} Д'' -М П •" <му ям-ч « нрс'нраткитс тали Няма • • > • • а норки 'анни к ла п алпо «к. лочвине античната . ' • Алания и • ч,».. -о, - 67
2.3: вж. тук обр. 2 1,2 2, 3 2 н 5). Подобно раз- минаване е нссъвместамо с правилното общо планиране. каквото по презумпция би следва- зо да е начал ноте планиране на рпмска Serdica Следоватедно може да се допусие, че кардо .3" е по-късно от повсчето представени по- тере cardines. включитечно от „В" и ..Г’ Това означава. че в хипотетнчната възстановка на първоначалния план на Serdica. източната гра- ница на комплекса на агората ще се определи от пролължението на кардо „В" в южна иосока. То минава в б.шзост до нзточната стена на из- вестна! а сграда на булсвтсриона. под която сс предпояага по-ранна сграда със същитс функ- ции (обр. 4 и 5). Някои изезедвани през втората половина на мнналня век антични и късноантични улнци на Serdica съшо бяха представснн в предходното изложение - ранннят декуманус .Л”, засечен за- сега само под източната крспостна стена (южно от източната порта), и разкритият в южната .радска зона участък от кардото, Предполагай ° М. Стаичева като cardo maximm (обр 4) Оше някотко улнци са установки и отчасти юнаеДВаНИ "° Т°Ва В₽еМе В “пм“»« Падска (пред» ТШН’ бУи ’•Т°'ЮР Ал~Р°в” тт Ни,„ч • т ° ЦаН°“ " а "°-Рели У Мишка ) е икледван участък от т кап d, сшпапи- \л,, , „,г, „ 1 ,1 наР-ае- - «V Дьлдина над 60 м*’(Stanccva 6» 1987. 66)’5. Това е най-зпачигелният разкриван досега уличен участък в Serdica изобщо. Този декуманус е първият на юг от известния decum- amis maximum като разстояннето помежду им е 43 м. Неговата настилка е частично запазена - предимно нал канала по надлъжпата му ос. Ши- рината му се определи па 6.36 м (Stanccva 1987. 66-67; вж. и Стаичева 1985. 58-60, обр. 19). В съобщение за последнего по времс ироучваие обачс се посочва. че ширината на улицата е 9 м, като „в късната античност” тя с намалепа на места поради застрояваис на уличного платно. В бчизост до агората улица га с и зияло бло- кирана чрез едиа „голяма сграда” (Григорова 1985, 110-111). Нова публикация пък съобта- ва за „разкрита дьлжина ок. 90 м” при шири- на 6,40 м в западния изслсдван учаегьк и 8.00 м в източния изслсдван участък па тази улнпа (Шалганов, Кирова 2010 25, № 236). Устано- вок е и слслващият декуманус иа юг от дску- манус J^aissus" Разстояиисю помежду им с 22 м За разлика от декуманус „Mh.vaw.v”, ipaccro на намиращия се иа юг от него декуманус е в ос с едиа от купите по западната крепостца сте- на (Stanceva 19X7, 66-67). Не са обнародвани Други ланни за тази улица. В западната зона на укренсната Serdica са изслсдвани участии! oi още две улнци, коиго, за разлика oi горшие, са с посока север-юг. F дната с западната via ча^а- Octuintinii\ , ,, * июш iiamnim па пртчаитинпи
lari* in цата покрай западната крепостна стена гановената й ширина варира, като макси мал но достига до 9 м Предполага се, че това е първоначалната ширина на западната via sagulans. която впоследствие е била редунира- на на различии места в различна степей поради застрояване на уличното платно (Standeva 1987. 66, 68, fig. 6; Стаичева 1989, 21, 34, бел 100; - decumanus JT ----decumanus “Б” —---decumanus "Л" ---decumanus 'И" ___decumanus 'LE” ” (decumanus maxiinus^} ---decumanus ’Ж" ---decumanus K" 0 50 100 L —1-----J—• 300 m - грасс на по-късната крепостна сгона иа Serdica • - buleutet юп Обр 4. Гипотетична възстановки на Fig. 4. HvpdtheiicatrvcOHSUuciiom.,.... ;ц на начатия .р«Л» < <"«" я,°" & rJ,<“ п'”оя""’' „I ihc,«ill'll urban pkiming nJ Serdica (the first hal/ nl the 'nd ID) 60
Шалганов. Киром 2<,|<’--;- '‘ ;‘д “7 " .,on 2 чеВа Фьркхм, 10-. 250. ’ 254. • "°Р 2' ; Станчева 1985.'" '81 Л. jpvrarovcrai-CBtna , ищасъе еъшата посока - г нар се посочы. че е първата па запад от v,n Kogula,и I Siantoa 1987.67), но няма данни я разстояни- сго междс тях. Ширнната на кардо ,.4/тиз" се опре «ля на 5,40 м (ibidem. 67). на 5,д0 м (Шай- танов. Кирова 2010. 25. Vj 236) или на 5.70 м (Григорова 1985. III). Изглежда към сыиото кардо принадлежат ио-рано устаповени уличил ечастьци в южната градска зона (Бобчев 1943. 28. табл. 1\. №№ 24.37: Бобчев 1989,42. № 5s>. Ч1ипо характеристики и хронология обаче не са нзясненн. Разкрнтото кръетовище на де- ку манус .Aw/.vamv” и кардо „Atoms'’ с единст ве- ною засега изслсдваио улнчно кръетовище в Serdica (Stanceva 1987, 67. 68; Григорова 1985, 110: Шалганов. Кирова 2010.25. № 236). Инте- ресен е фактът, че .декуманус 1(айсус е разкрит на протежение 50 м неточно от кръетовпщето с кардо Алмус” (Григорова 1985. 110) и че в този учаегьк не еустаиовено друго кардо. Пзследователката. с чието нме са евързаии предимно нроучванията по уличната мрежа на Serdica през втората половина на мипалия век - М. Станчева, изгьква, чесъответните резултати дават възможност за нов опит „de reconstnnre le reseau de rues ci quarters dans les parties coniines ou inconnues de la ville’, но гака и не предлага такъв Сыиевременно, тя критикува усития- та на С. Бобчев за реконструкция на улнчната мрежа и градския план като „transfer: mccaniquc de dimensions*’ (SianCex a 1987,67, not. 26). Няма обаче причина да се отхвърля идея та за регуляр- ного начално планнране на Serdica. Това, което не отчита М. Станчсва. е по-късната поява на част от установените улици. Същсствен мето- дически недостатки иа ненннтс публикации е и отсъствието на графичпа документация, вклю- чително за точного ситуиранс на изеледвашпе от нся антични }личин участъци върху кадас- тралния план на центьра иа днешна София. Разбираем е интерееът към дакните за дс- куманус Тази улица би следвало да ограничава от км редииата с инсули. разполо- жени южно от известия decumamis maximus. В случая разликата в съобщенията за огстояннето й от нзвестния deiumanus maximus - 43 м (спо- рсд М Станчева) н 44.30 м (Според С. Бобчев), е иренсбрижнмо малка и може да се обясни с по-късни стесняваиия иа отделим участъци иа '° Уч«’пе^ипе порлЗи ’"“’u ^т,‘^отау111Ц11 и ,1а (някос 01) две с уличил трассiа или пък с не- точности при нзмерванияти в съогнетиитс про- учвания. Важен с и въпросът ia сьогиасяието иа дскуманус ,Atan.vw.v с обсъждания по-горе дскуманус „И , конто тангира от север ареата на aiopaia (обр I) и би следвало да с елсмеит от началното градско планиране (обр. 4). За съ- жалсипе. обиародваната информация за иървия н актуалиата представа за вторня не иозволяват категорично становище относно ситуационно- го им съотнасянс17. Не с исключено декумапус „Xaissus" да с запатно продължение на дскума- иус „И”, ио е възможно също така и да е отдел- на улица с друго трасс от ио-къссп период (от края иа II в?) в развитие!о па града (обр. 5)**. Важен също с и въпросът ш съвпатанезо/нссъв- иазапето на трасстата иа декумаиуса южно от дскуманус JVaissus” в западната градска зона и декуманус „Е” в източната градска зона. По причини, идептичип с изтъкнатитс по-горе, обаче и този въпрос ис може да получи едноз- начен отговор. Любопытно е например, че кал- кулацията иа ширииитс иа ппсулитс севсрно и южно от началния (широк 11,22 м) декуманус ».Е” в източния площадей сектор насочва към стойностп. близки до установимте 22 м меж- ду дскуманус JVuissus" и декумануса южно от него в западната градска зона1’. Ако обаче дску- Т.нар decumanus Naissus с разкрит ..под елица .Нийчо Цапав . бинта .Нитка ’ (Starn era 1987. 66j. а в опщия план па пъркичната пыликация за площадная комплекс трисето на main , чипа (днсс Тпдар A ich лндров ') миплна нспосре<к пшено на север от сти itxmma кран < ’рада „ ГД/ ' и vcmcmoneuama < тепа (tanud-uimoKl на по-късната ^ерада . \'Н ' (Иванов. Бобчев 1964 таил. 1) Прн това mnny/ccime OeKssuunc ..Naiwus" ще t чипадио продммание на де- шмате И " а въпросът пък ta трасето ни пос lednun ще ее реши в пол > । на вторая »л вариант решсктинно - в полла на варианта га пющадна арса с pawep (севср^юг) къ.м 81 if (ннж тук обр Н Посочената информация обаче сепумсдае от п/н-цширане Неоихо- Оими га поприщр по-точии данни ча < или ирането н ориепттртта на iVMOHve N'umus 'спрямо спимсиатата съвречснна i лица кп"- weupdi Необходимо . t ъщо mi-точпо nnuie ызване на ас тикните от Serdica върху каоас тралния план на иеитъра иа дне ита София IlonnumeiHu ю това са расликитс \н ясну посочсния план (Иванов Ьо сев 1964 табс I) и общих план л дру а публикация в сыция там /Бойчее 1964 таил. I) относ носить ирането ни vi ..Нийчо Цинов от една с ntf/ина и р Линцта сондаяси пр ecu чащи й\ л ..Дундуксп. ' pujKpitnnune в тях антични останки и точно от тит улица, ат Jpy .XI страна Нж и по-мреб-t i ‘h 13 Нредвио фиксиранапю чри портите трап ни HJ"Ctm4tvi decumanus тахипил и с на тпочимто в текста отцпояиш от не-о пи Pet инн. Чииг»| по в.рсытни laci. a ui. u я“ t седнимт да . иичи »ища. lutiatnaduum < трасетмпа на па-рстни те у tirtfu в < сктора (обр 5f Отпра^ ta точка ‘а таш калкуюцин с снеоеииепю че сии ката конто е игринича»м.1и от север раииия дет матч ..Т. и кчмт" би седел г. ла < фасада на но расипис «л ссели рпст (Лиичея ’ ' на 1 м на север от кикнцти с троцпн сна UitUi пи илвестния и, м^рисщ (Иштон. Бой-ин 1964 151 Ищу кипи сетр’ о сип начисшт ое ,маньс Г " ыссча да е < ширина б:ачка до м при есспнис че трасето Шг сЛплматк И с иептрсдс таено да левЧииитс .тени ,м т^птип т юнпнршт /.Г.р I) нетто mfm
манус Wii.uib' е нова улица от по-късен пери- од (от кр »я на II в го същото би следвало да сс допуске и за установения лекуманус южно от него (обр. 5) Ако препположснието за начал на ширина от 9 м на западната via saguluris е осно- ватслно. то обяспепието за голямата разлика в сравнение с ширнната на източната via sagula- iis (3.85 м) би следвало да сс евърже с нзтъкна- тата ио-горе идея за приоритетно съобразяванс на фортификационного строителство през 70- те години на 11 в. със западната граница на пър- воначално планираната градска площ. Устано- вената ширина на карло - 5.40/5.70 м. е битка до тазн на улиците в ссвероизточната зона на гра ia (5.92 5,95 м) и може да се приеме, че е трасирана по сходен начин и заодно с тях. Факгьт. чс след кръетовнщето на кардо „Almus" с де кум а нус „Naissus", послетният с проел еден в протежение на 50 м и не е установено друго негово кръетовище с друго кардо, е аргумент в подкрепа на тезата, че и западната градска зона е плавкрана с инсули с размер (запад-изгок) по около 53 м или 180 римски стьпки (обр. 4 и 5). По-горе изтькнах, че тезата на С. Бобчев за реконструкцията на плана на Serdica н по- точно на зоната около известная decumanus maximus сс базира иа инсула с размер» i около 53 (запад-изток) ч 44 м или 180 х 150 римски стьпки. Тази улица обаче, също бе изтькнато, е трасирана с изграждането на крепостната степа в 70-те години на II в., а по-ранн ият дскуманус „Л” в сектора с „на около 10 м" южно от нея (обр. 5). Следоватслно може да се приеме, че отиачадо иксулите в редицата непосредствено на север ог по-ранния дскуманус са били с ква- дратна или близка до квадра» форма и размори към 53 х 53 м или 180 х 180 римски стьпки. Бн могло да се отидс и по-нататьк с предположе- ние™, чс този модул е в основала на обшото на- чали© планиране на римска Serdica. Информа- цията за цеhiралвата »радска зона обаче пала» а корекции в представн»е за началното планира- не. Тук инсули ге от споменатия модул са раз- членеии от междинии дскумаии (обр. 4). Освен това ширнната на деку маните гук. в частност на началния дскуманус „Е*\ г.с. на началния de ciimunus' maximus (11.22 м), и иа съеедните му лскумаии ,.1Г и „Ж” (по около 9.45 м). е шачн- течно ио-голяма о» стандартната уяична шири- на (5,92/5,95 м). На ирыз поглсд изложению факги и сообра- жения насочва» към xinioiciaia, че в началния гра юус I роист вен план на Serdica са вкдюченн шпн» thilnipa трнати фшхи>а на па ранния th щппериои (ины* HHt) U) Пршиыням. «ритм, « •uoui4‘»mUna орма uf ра им р ft стр нч I към 74 и. дваосновни модула инсули ка»о единият е зна- чнгелно по-гол ям от другия по линнята север- ян . Не бива ла се и жлючва обаче и хипотезата »а планиране с един основен модул - с по-мал- кия от двата, при конто дължината (запад-из- гок) на инсулите е съшата като при по-големия модул към 53 м. а ширнната (север-юг) варира от около 21 до към 24 м вследствие на различ- имте ширинн на дскуманиге20 Тази хипотеза предполага наличие и в описанитс по-горе нн- сули севсрно от известния decumanus maximus на начални междинии декумани, нзоставени при градоустронетвенитс промени в края на II в. (обр. 4). Тазн хипотеза има някои предимства с о» лсд на известною за началния градски план - например предполаганият при нея дскуманус между „И” и „П” е с по-добри позиции за север- на граница на комплекса на агората. Варнантьт, конто би примирил първата и втората хипотеза, визира преимуществен© използване на по-мал- кия модул н запазване на по-големия модул за крайните сектори в първоначалния градски ка- дастър на север и на юг21 Интересно е. че както първата. така и вто- рата хипотеза за общото начално планиране на- пасват добре ннсулите от двата модула в реди- цата до южната крепостна стена на града (обр. 4). Това предполага. че при фортификационно- го строителство през 70-те годин н на 11 в. е има- ло съобразяване не само със западната, но и с южнага граница на иървоначално планираната градска площ. Как ее вписва комплексы на агората в ран- ния план и в първата улична мрежа на града? Изкушавам се да допусна. чс агората е засмала геомегричння центьр на иървоначално плани- раната площ и че гова е водещата идея в гра- доус громе гвената концепцията на основатели- ге на Serdica. От запад н изток първоначални граннин на агора» бн следвало да са кар ю ,.М” и кардо „В”, от юг декуманус ..К”, а ог север (според вгората хипотеза за началния градски план) предпола» аемият дскуманус между ..I-Г р Ни ow.io ?.< 50 w (КЬ >< &П рмн КН С тъпки) ин еа.лн и. ..и и- ’ т нолучечм при f)e.WHUimu на е>)на аяма ч; i )артш ишро* f «инн f\ 92 5 95 ч tent мм 2(1 римски втыки). (нес ими линии XI IIтичвШН KU 1<1ч. и "• pajtHVHU u<xh ill ппи н<чки i-dUH oenittxdtHHie i/« »».мани f-•••«•-- Thraua Pluhppopti1 (напр lVV4 ‘ • ' ,Utt У Юн 162. I (upiMii Trutana Кш J‘ Puufuha it w»u.tu 19S9 l*-2' Кацарона 2i* ' ' Чл adhirum (Игшнпн llfUiHtx, l-РЧ I vu • •HtHcm. че meoi Пикни i oimui ят че чи начмните и ш Пи-лпснытс стали в । ^итиспю на почтнипи раПов. ^чис» 1 1 ' • “ -• «1-т,отвстнипи •н-йткации н» ,-л vwiiaM» пн *>»*•»»* цистите лп.чиишчл**» (вдм******** Г*«п»'»**‘** ммт»» wutfi iu /WMI г •** '* • М •• м************ * / ..плит пи tn ч, нп и<м1» , „••• • на римских l*Mi) hVuwi •• । ' 1 71
и „Г При на "Vol"''» .а * нла агората ике ж w с измесгсил на мазки инсх 111 Apeaia |1раиоъ|ълнитс •аиа.,. а н. е ненП’иР-^;;;;, fro411OK, кРи- очер.ання на сс нам1|ра .1 булевзс- “X^x:-rh,’,ja,,aj',,rroK,OT западного и крн ю («бр Д |1ЛИ 4 мллы1 ин. :===Z»^ -. |S 24-27). или баня от т.иар. императорски тип споре 1 TPVTII (наир. Бояажисв 2002. 13 14< Тангьров 2010.170-174)’’ От запад и пзток пенни .ранипн би следвало да са карто “.4ЙШИ и карю ..М". от север - чекумалус „К а от Ю1 (според втората хипотсза за началння град- ски план) - предполагаемият трети декуманус на север от южната via sagulam (обр 4). Тази сграда. чнято ннтернрегацнята тук няма да раз- исквам, вероятно е по-ранна от първата крспост на Serdica. Именно j крелявапсто иа града води то необходимости от ново планиране. вклкзчн- (слно до ново трасс за decumanus maximum и до нови размерн - предпмно но лнинята север-юг, ta ннсутитс от двете му страна. Комплексы на агората с не само в неразрпв- на връзка с уличиата мрежа, ио и вотещ ком- понент при обшого им планиране в пачалнпте дссетнлетия от сзлцествуването на Serdica с вероятно средпшно разположенне в правнл- но планираната птош в централка 1а и южната тона на града (обр 4) С оглед на укренената вече Serdica към и след края на 11 в . оправдан е интересы към значителната от шка в планпра- нето иа северната 1радска зона, израз на която е и различна™ ориентация на северная учас- тие на cardo maxima, (обр 2 2. 3 /, .3 2 и 5) В литератураза особеноститс в планирането на северна! а зона на укрспения град се обвързваг с предло га аемо предримско градоустройстве- ’'.ZT нас1,ежтво (»4ир.: Иванов, 198^10 И ' ИВаН°В 1972' 363; Ста,1ч<ва 19S9.10.16;Станчсва 19896.31-32)» нл„ с DaH норимско такова от 1 r с и У г» (с ' Р кива от 1 в.сл.Хр. (Бояджиев 2002, -JM 4I е ппгщроена Ыто (Х) чча читерпретация и xpoHG. nw wminpu ' i . на жипотпати ta тра- elan., Serdica He .. ’ ’ “ ИЬК * """Mu ,, „ Напас, y„j5 127) Коикрсзни данни в но (Креп на гези мне- иия обачс няма. Във вънросиа) i зона тосе.а не La установспп строители» останки от иредрим- ско врсмс. а разкрититс тук нэцяло или частич- но постройки и съорьження иа Serdica еа или по-кьенн or 1 в сл.Хр . или - с неуточнена на- чална дата. Сынсврсменио. та зи зона е най-ни- ското мясго на укрепсния град, харакгерпзира шо сс с високи подпочвенн води и неустойчив тсрен порази намнрашитс сс тук минералки „твори (Бобчев 1964 109-110. 132, табл. XIV Боя тжпев 2002,125-126) Ето зато съм склонен да приема, чс тя изобщо нс е била включена в гтьрвпя кадастралсн план иа римскня град от началото на II в Това нс озиачава отсъствие на постройки в нся. но нриобтавансто й към грал- скпя кадастър чрез съоръжаване на съответна (макар и с различна ориентация) уличка мрежа с сзанпло, според мен. с укрсиявансто на града в края „а II в. Мотпвът за юва е ясен включ- вйкето в защнтената гралска плош на минерал- ите пзворн Естественнее условия на (ерена, вкчючителпо близостга па старою корито на р. Владайска, обясняват н скосенага ссверозаиад- на стена на градската крспост (обр 5). Мащабиото форгификацнонпо и граждан- ско строитслство през послсдназа чегвърт на II в. е довело до ново трасираис на улнци и в останалата, правил но планираната пред и град- ски плот. Новияз decumanus maxim us вече не е евързан нрякос площади и я комплекс, а сзарият с стеснен над три пын и с рсдуциран до улица с локал но значение (обр. I и 5). С нови по-мал- ки размерн (предпмно по линия га ссвср-юг) се оказват и ннсулите в ценгралиага i-радска зона, от двете страна на новая decumanus mafimns. По това врсмс сс случват и първите по-сери- ознн нарушения на принцииитс, следванн при първоиачалною планиране и |раснране на улнчнага мрежа. Така например, с иоявата иа кардо „3” и слимннирансто (ноне огчаст) на предполагаем иге южни участъци на кардо „В и кардо „Г \ комплсксът на агора i а е разширсн в и полна посока. а между него и източната кре- постна cicna са оформепн нови инсули. Спо- мена нис три ул и ци обаче не ирсмипаваг вече »pei цялата ршулярно плапирана предп плоШ (обр. 5). При положение, чс два! а деку мана, 1В' следванн в ценгралната заиадна зона - декума- нус Jsaiwus и този на 22 м южио от hciо. не са части от първоначалпата улпчиа мрежа (обр. 5), то 1яхна!а поява също би следвало ча се oinecc към гова време В подобна ситуация южният oi тезн два дскумана няма да иродължи на ibtok о* aiopara (обр. 5), т с СЪ1ЦО |1Яма ла нреминава
премии i пр 1 цялата планирана площ В обнар' дваните досега публикации няма чобрс обоснован и изводи за по-съществени промсни в изана и уличната мрежа към края на 1П начал ого на IV в., когато Serdica ее ут- върждава кап столица на новоучредената про впнция Daaa mediterranea. Лаисираната преди времс xnnoTCid за т.нар. Константинов квартал в югоизточния сектор на укреиения град съдър- жа и твърдеиия като тези. че инсулите тук „не съвпадат изцяло с предществуващите ги” н че „ако при застрояването на града след изграж- дането на крспостната стена през 11 в. .. той е нмал в тази си част прави шо разположени ули- ки и кисули между тях. това вече не е лака проз Константиноваia епоха” (Станчева 1994. 63). В дейсгви! ел ноет доводите ta гези 1вър(ения сс свеждаг до едио свечение за локално и частич- но застрояванс на източната via sagidaris, и до изтъкванего на юлямата ширина на декуманус „’ЯС’ (иак там. 63-64). която обачс с... наслед- ство ci нредходната епоха. Не изключвам в иосоченото времс да с имало значими нромени в планирането и уличната мрежа иа посочения сек юр, но зассга няма доста гъчно данни за до- казваието им (обр. 5). Косвено свидетеле! во за значимы нромени в плана и уличиата мрежа на южната градска зона изобщо към края на III първата половина иа IV в. ирсдоставя ентуирането на нзвее гните архитектурпп останки от това времс в спомена- 1ия Ю1ОИЗТОЧСН сектор. в пентралпия южен и в югозападния сектор, респективно разликата в грасетата на декуманите в тези съседни сектори на укреиения град (обр. 2 2 и 3 2). В югозападния сектор и по-точно покрай за- ла дна га крепостна с гена са установени остан- ки от няколко осем според С Бобчев, юлеми, правоъгъ ши. сходни по размеры и ориентация (запад-из юк) постройки, почреденн в реди- на (север-юг). Тс са солидно градени, “трнко- рабно разпреде тешГ, е входове и порпши от изток (напр.: Бобчев 1943. 21, 29, №№ 19. 38. таб т. 1, 111, IV; Бобчев 1989. 38-40. 45. 47. 49, 54-55. №№ 2, 5. 17, 39, обр. 1, 2. 6). Отделени са едиа от друга чрез пасажи, огранимени меж- ду западната крепостна с гена и via sagidans, от одна страна, и одна улица, кояю би следвало да е тожно продълженис на кар то w4lmus . oi ipyia страна (обр. 2 2, 3 2 и 5). Пшернретаци- яга на гези частично разкрши при ново строи- теле изо и почти нем зеледвани постройки има пре лис горня, коя го тук няма да разглеждам Неотдавпа изложих и, смея да гвърдя. артумен- гирах гезата, чс ie са служили за складовс и нли казарми и че появата на големия военно- стопански комплекс най-вероятио е стаиала в края на II1 - първата половина на IV в. (Динчев 2005. 279-280, 292, обр. 2)^ Логичен извод от нся с, че и пасажите между сградите са със съ- шата датировка. Има обаче един факт, от който може да се допусне и друга възможност. Шири- ната на отдел ните, „трикорабно разпреде пен и” постройки, е по около 21.5-22 м (Бобчев 1943, табл. IV’), т.е. вписва се в модула на маяките инсули на началния план. Ако южната градска зона действително е планирана с тези инсули н късноримският военно-стопански комплекс в югозападния сектор е съобразсн с тях (обр. 5), то промените ио отношение на план и улична мрежа проз късноримската епоха ше са в цен- тралния южен и в югоизточния сектор на укре- пения град. Засега няма сигурни данни за други пла- номерни промсни в кадастралната основа и уличната мрежа на късноримска и ранновизан- тийска Serdica. Има обаче данни, свндетелст- ваши за постепенна деградация в подръжкага на улишпе, за нарушения и стеснения иа пър- воначалните им платна и дори за изоставяне. блоки ране на отдел ни гехни участъци. Част от тези данни бяха иредставени в предходното изложение, но шс ги припомня: застрояването (изцяло или частично ?) на декуманус „И” из- точно от площадиата ареа (обр. I); стесняване- го на различии места на декуманус JVaissus" и нсгового блокиране в близост до нзточния край на разкрития му участък. т.е. в близост до аго- рата; застрояванею и стесняването в различ- на степей на различии участъци от западната и източната via sagidans. Към тях могат да се добавят сведения га за блокиране на кардо „3" в участъка му при югоизточния ъгъл на пло- шадния комплекс (Иванов. Бобчев 1964. 42) н на дскумануса покрай южната фасада на т.нар. прсториум (Станчева 1997. 22-23. 32, обр. 2). За подобии явления св идете чстват и някои об- наро.чвани, ио непьяно коментиранн планово (Бобчев 1943. табл. IV. V, X. XV; Бобчев 1989. 45. 51. 53. обр. 1. 4. 5; вж. там напр. за блоки- рапето на отдел ни участъци от южната. север- ная и северозападната ма sagulaMS). както и някои съобщения за ..вместването на., строежи в градската плош. нарушаването на уличната ' Вж там fluHWK ?0f>5 aiv>i ta обсъжданшпе постройки както и по-p тите чн.-w за тяхната интерпр -пацчя Наи-,>~-рнати от т. ш -т тройки тш . . О 1/шн ч dpi •/функции £мчеб'/<*'’- •• '« - терпретира кат» t ле •. • - mtauiu* 4 * • •••* - nuHln ptHprui..to uh. i встроено от жити/н» « ртн, • • fCmaHHi i Фъркии IV ' avwim».-, • u i ?i 73
за съжалсние. хрономи ията на тли явле- ния нс е прстивирана. Все пак докати никои. застрояванетр надекумаи>с „И" и блокирането ..гоаяма промяна в... разною* 1qS9. ,алите и тяхната застройка (Стзнчс------------- decumanus Д рани ият Jet "И" decumanus "К ' it кар преториум cardo “3” decumanus \ai' it cardo (Imus 3 - ран ните thermae чиято сграда с с др\ гн ф\ нкции към и след начатого на IV в decumanus Е' (ранният dec. max ) decumanus *Ж“ cardo ‘Nf I - buleMtei ion 2 - аркаден площадей портик cardo В cardo "А” (cardo maximus >) ранннятш’с “Л —• ----decumanus "Б" decumanus maximus (в и след края на 11 в.) о 50 100 нзоставсно по-ранно т лично трасс запалено no-ранно т тично трасс ново \ лично трасс 300 m (при ииотвяисто иа п tana с и то ивана информация • • • • ' вероятны трасста .. «> - нссигт рни трасста от ни тираните публикации на С Бобчев. М Стаичсва н Ст Бояджнсв. както и реп .пати от прсдставснилс , v ----—_____ _ в статията ана ш ш) въъапаноыа на нлип ——" —-------------- ЧегЛШ11 <„^,^^,,.„11 «> 74 СК IW.I.cmefir,! ьац„г11,е 7/4. лл,
па кар например, може ла се допуске, че са осыцестьени в г ранний те на IV в., при функ- цнонираща все ошс агора (Динчсв 2010. 34-35. 37; виж тук обр. 5). го за иовечето подобии промени и нарушения по-всроятна изглежда по-къснага им датировка. С нюставянето на комплекса на агората. което се случва към края на IV - началото на V в. или най-късно в среда- та на V в. (Динчсв 2010. 36-37), приключва и римският. включително късиоримският пери- од в развитие™ на Serdica. Може та сс приеме също, че тенденциите към нарастващо „замъ- гляване” на по-ранните принцппи на планира- не и към прогрссивно занижаване на стандар- гитс на ноддръжка на уличната мрежа са сред отличителните характеристики на ранновизан- гипска Serdica2*. Его защо гвърдението, „че планът иа Ссрдпка... заложен в началото на 11 в. по итвестната регулярна система” не е про- менеи същсствено ,ло края на VIII в.” поради „нейните (на системата - бел. В. Д.) твърдо ус- тановени линии, недопускащн основни прсу- стройства” (Бобчев 1989, 54), е неприемливо. Това. чс главните улици на града от края на II в. запазват своето значение не само „до края на VIII в.”, но и през сзедващиге векове, се дъл- жи нс иа спомсните за регулярната система на Оостояпи и твото. че в оосегагините тчлмкации и съоощения за прокчваннята в Serdica няма « ведения за Улични нива от края на Г- Г7 ег с чакъл и/или само с трамбована -чина (пръст) хаквито установени в дрх ’м балкански центра-.. .%««.-• да обя. ы не с някаква м .тиа специфика. а с проз .снатата регистрация на тези нива Така например съмнителна ми ее cmpvva теърдг про- дължителната vnompeva на наипилката i кимешш пиши на нц(чЗо 3" при положение. четяс значителнопо-хин- »риот нивита на съссдните с ради от II началото ни I в ( ‘патл на I9T б ft.» Станчева 1994 63). т ако то el кардо пике отчасти е изн^лзванп j«) средита на Г‘я то би егыало да ина ноне ще «*«• «и 4 • атацнонпо (па-гпа. -лКо) нива планпране, а на факта, че местата на главните градски порти оставят непроменеии В предходното изложение предложил ня- кои нови идеи за планирането и вида иа узич- ната мрежа от първага половина на II в. и за по-важните промени в градоустройството на Serdica през следвашите десетилетия и столе- тия. В повечето случаи тези идеи са във вид на вариативни предположения Причина за това е недостигьт на информация, включитетно не особено задоволителното съетоянне иа налич- ната информация за вече извършени теренни проучвания. Очаквам, че резултатите от новите мащабни разкопкн в София, западно и южно от сградата на ЦУМ. т.е. в централната зона на ан- тичния град, ще допринесат за изясияването на част от обсъжданите тук въпроси26. Тали .татия tie завършена преди обнародвамето на първите г-н- обгиения га новите разкопки С лея tie запплнат пре варите - М Heat в ръх •. дшпел на проучването на tx'-wn ветростанция 8-11 . западни от ЦУМ Heetmomo съиощение поставя под въпрос кякои предположения в предходното изложение Не изключвам бъ дещо потвърж аванс на н. свите изводи но иих uvmxj п>рн внимание на някои неточны или неясна мамеити в тях. Например мнението че decumanus maximus и cardo maximus са трасирани още пре. ! в (Иванов 20! 1 1,7> не е коректно тъй като по това време с. шщето няма 'ра еки статут Конкретно иазата. конто е скплорен u,-,-umanus maximus към и си • края но U в то се конфронтира с факта че първоначалният градеж на единстве- ния етановен •. зичен канал е от . края на II - началото на 111 (пах там) Поспчсната из -лючитета гетойчишлет в танир - • i та на пр> <-• гните с уади от началото на I до края но И п. <пак там 316-зП<оибилийезпрецедентна. Струве ми се например че оовързването на стените 'кнови от речен камък на ^лин. ма "оика с откритите нам -9ки от ) в (ник там iiftl < npiv.. , тези степи .а «<»-» -сни Назичиетп на епна периферий рампа , к)а । сена ориентация А4 ' (пак там 3) 1 m '‘vunaea мце наличие ни синхронна планировка и i гичка иреж та «* <ри- емтация. ие секторът на тази i в първона .злния ••радски к.->К.х праи-н план Надявам се че ш лежките wu tu< 'чп \u\ta при иязнчателналш интерпретация нар^зх лтатите от са шпхите Цт прана .штерапра: Бобчев 1943: С. Бобчев Серпика. Материли’ за изучаване Tonoi рафията. устройството и архитекту para на града (Матсриали ia исгорията иа София. 12). София. 1943. Бобчен 1964: С Бобчев Apxeowi ически разкопки в цешъра на С офия лрез 1953-19S4 г. в ччасгъка иа Цепгралния универсален маизии и около нею (учлсп.к 111) В Т Герасимов (рсд ). С ердик.1 Ар- хсо.ииически м.периалн и проучвания. 1 София. 1'И>-1. 104-ВЗ Ьпбчев IW9: С Бобчев. llpei ie 1 на остаикиге ог С ерпика, от криги в течение на пепесст го шип - В В Нечков и IP (рел )С ерлика 2. София. В» Ч7-5К Биктлисв 2UU0- С. Бояджиев Балканский: крепо- сти на римската империя - В: Д Овчаров (рел.1 Крепостного строителство по българеките теми София. 2(Х)0. 51-112. Боя 1жисв 2002: С. Бояджиев Ссртика - В Р Ива нов (рсд ). Римски и раниовимигийски градовс в Бь парпя. I. София. 2002. I25-ISO Вс IKOB 1989: В Белков С ертика -1 мп пр и с VI в огне. (В свеп|пиатаиапиемениге твори) -В:П Дпнеков и тр. (рех) С офия прет век..... I 1рев пост, ере 1НОВСКОВПС. Выражлапс (офия. 1чК9. 14 2Ь Ганк 1970:11 1 атев \5 иапиопапна арх< . . ска конференция Архсокиия. 1« ’
,n .976 И 1 кинчева. А 11 ' аРнаX— мегрочанштя № 7 " Хв4 г Архаистически откритигя и разкопии р кЧриторова. Проучваттия в цен- гьра иа София - В Археологически откриги. разкопки врез 198‘ т. Be тико Търиово. 1986 М Динчев 2005: В Дннчев Късноантнчии обществе и„ складовс от Птгщто и Dacia. - В Т Стояновт др (рел.1. Stephanos Xrrhaeolog.cos in honoran Pro- fessoris Ludmih Berov (Siodia Archaeologica 1 inner- sitaiis Serdiccnsis. Supplementuni IV), София, -0( -. 277-295. liiiricn 20Ю: В. Динчев. Ангичшпс градски пло- щадки комплекс** и тяхната съдба пред късната ан- тичност: Serdica Археология, 2010. 3-4.24-40. Дннчев, Гнев ! 999: В. Дннчев, Й. Гатсв. Ра потки- те при архсоло! ичсския музеи в София. Археоло- гия. 1999,3-4.49-61 Иванов 1972: Т Иванов. Проблем*! на развитисто на матерналната култура и шкуството в рнмските |раловс в България (1-1V в) Пирам юнгрсс иа бъл- lapcKOTO историчееко дружество Т. I. София. 1972, 557-367. Иванов 20*1: М. Иванов. Обект “Метростаниия Х-1Г. гр. София, античен период. - В: Архсоло! иче- ски откритмя и разкопки през 2010 г. София. 2011. з| 6-319 Иванов. Бобчев 1964: Т. Иванов. С. Бобчев. Раз- копки върху плошта на хотел ..Балкан" в ценгьра на София през 1952-1953 г - В: Т. Герасимов (ред.). Сердика Археологически материали и ироучвания 1 София. 1964.9-76. Иванов. Иванов 1994: Т. Иванов. Р Иванов. Нико- полис ад IlcTpVM. 1. София. 1994. Ка !чев 1992: К. Калчсв Археолои1ческият резер- ват Августа Граяна - Бсрос”. Ироучвания и нробле- ми В Хр Буюклиев и др, (рел.) Сборник матери- али. тюсветени на 85-ггегишнината иа Нсгорттчсския музеи в Стара Затора С тара Затора, 1992, 49-69 Канарова 2005: В Канарова Пау талия и неинага тернюрня врез I VI век. ВеликоТъриово. 2005. Кесякова 1999: Е Кесякова Филиногюл т.рез рим- ската епоха. София 1999 У 1993: М Мэтссв ф11ли1юпо]1 1реышя1 I зовдив Архитектура и фадоустройсгво. Пловдив, копов 2005. X Попов Гракнйскн градове и римски Poiсв* 1983: К. Рогова. Мнгничеснв при за- „адиата стена на Сердика. - сп. София. 1983, № 5, 30 С юкоска 1989: Л-Слокоска Пауталня I Топогра- фия тралоуетройътно и укрепитслна си. тема. Со- фия. 1989. Станчева 1972: М. Станчева Палннсьт и иираж- дансто на крепоегга иа гр. Сердика Пскове, 1. 1972, № 1.51-55. Станчева 1975: М. Станчева. Игори надписза кре- постпэта стена на Сердика. - Археология, 1975. 3. 30-36 Станчева 1983: М Станчева. I лавнага улица от ки. - сп. София. 1983.4, 24. Станчева 1989: М. Станчева. Археологического наследство на София, Формираие, стллояште, про- блеми - В: В. Волков и др. (ред.) Сердика. 2. София, 1989.6-36 I тапчева 19896: М Станчева. Формиране на гра- гоустройствснпте традиции на Сердика В: П. Дн- неков и др. (ред) София прсг вековетс I Дрсвност, срелновековие, Вт.зражданс. София, 1989, 27-41 Станчева 1994 М. Стаичева. За Константнновия квартал в Сердика - В Т Иванов и др (pe l.) Ссрдн- ка - Срсдец - София. Т. 2. София, 1994, 53-79. Станчева 1997- М. Станчева. Към итучаването на атпичната страна пол площад „Света Педеля” - В: М. Станчева н др (ред) Сердика - Срсдец София. 3. София, 1997, 7-50. Станчева, Фърков 1977: М. Станчева. Ю Фърков. Новооткрнг езичсскн храм в Сердика - И гвсстия на българекого историчееко дружество. 30. 1977, 249- 279. Татпървв 2010: Й. Гантеров. Гапнсгвената сграда пот площад „Света Неделя" в София. - В: Л. Сго- ндона (ред.). Сердика - Срсдец - София. 5. София, 2010. 170-174. loHa.iii.roB 2008: II. Тоналнлои. Проблсми на урба- нистичното рагвтпие на Филипопол през 1 нача- лото на IV век - В: Р. Иванов (ред.). Римски и ран- нови таити веки селища в Бълтария. 3 София. 2008. 162 203 Шантанов, Кирова 2010: К. IЛант анов Н. Кирова. Археологического наследство на София проучва- ие, состояние, проблема и перспектива В Л. Сто- илова (ред ). Сердика - Срсдец - София. 5. София. 2010.20-45. Mihailov 1976: G. Mihailov. Une nouvelle inscnpiion de I’enccime de Serdica - Epigraphiea. 38, 1976, 21- sianfeva 1987 M StanCeva. Serdica au I' IV s. e n.cre a la lumicre des demicres rcclierches archeo- ogiqucs. I T. Ivanov el al (eds) Rccherslics sur la culiore en Mesic et en Thrace (Bulgarie), 1 - IV srecle “Lfc,ln de 1 l"'"lul d’ "chCologie, XXXVII). Sofm. *987,61-74. 6
To the urban planning of Serdica (Abstract) Xentsislav Dinchev Serdica had an agora following the Greek mod- el of urban planning (fig. I). The bouleuterion is immediately to the east of the area. The known building is most probably from the late 2nd c. AD. A massive cavea was built within the building in the late 3rd c AD It is possible that the bouleu- terion had an earlier phase lhat relates to the re- mains registered under the known building. The latest possible date for the functioning of lhe agora is the middle of the 5th c. AD. The street network and the complex of the agora were integrated and inter dependent at the time of the initial planning in the first half of the 2nd c. AD. Significant evenls in the urban devel- opment in the next decades and centuries resulted in changes in both lhe type and appearance of the agora and the entire urban planning and street net- work. The known decumanus maximus links the western and the eastern gates of Serdica (figs. 3 and 5). This street, however, was built together with the construction of the urban fortification in the 170s AD. Most probably, the initial decumanus maximus was decumanus “E” lhat was initially 11.22 m wide and bisects the area (fig. 4k The place of the north gate and lhe orientation of the buildings in the adjacent urban zone (figs. 2, 3, and 5) suggest that the cardo maximus did not follow a straight line after the end of the 2nd c. AD. There are two opinions for the place of the cardo maximus due to the uncertain location of the south gate (figs. 2 and 3). According to the first hypothe- sis, the layout of the main street in this case cardo “M” should follow the western boundaiy of the agora (figs. 4 and 5). The second opinion suggests that the layout of the main street in this case car- do "A” should be next to the axis of the area, fol- lowing the north-south line (figs. 1. 4. and 5). The latter variant is more acceptable as an clement of the common concept of urban planning, but further evidence is still needed for its confinnation. The data for other streets of Serdica suggest that some were traced later than others. For ex- ample, cardo “3” and the eastern via sagularis are later than the other known cardines (figs. 1 and 5). A later construction (about the end of lhe 2nd c AD) is also possible for the two decumani, traced in the central western zone, including the so-called decumanus Naissus (fig. 5). The available evidence suggest that the initial urban plan of Serdica included two main insular modules, the larger measuring around 53 by 53 m, i.e. 180 by 180 Roman feet. However, the hypoth- esis for a plan with only one main module should not be overlooked. In this case, this would have been the smaller module, with width (north-south) varying between 21 and 24 m, depending on lhe different widths of lhe decumani (fig. 4). Ii seems lhat the construction of the fortifica- tion m the 170s AD was conformed to the western and the southern boundaries of the initial urban planning (fig. 4). The specific characteristics of the terrain in the northern urban zone may account for the differ- ence in the planning (figs. 2, 3, and 5). It is also possible that the incorporation of the northern part in the cadastral base look place during lhe fortifi- cation of the city in the late 2nd c. AD. Indirect evidence for changes in the planning and lhe street network in the late 3rd or the first half of the 4th c. AD is the location of the known archi- tectural remains from this time that were found in the southern zone of the fortified city (figs 2 2 and 3 2). A large military-economic complex from the same time is found next to the southern sector of the western wall: the buildings (warehouses or and barracks) are divided bj passage-ways. It is pos- sible that some of these passage-ways duplicate the earlier decumani (fig. 5). At present, there is no reliable evidence for other changes in the cadastral base and the street network of the Laie Roman and the Early Byzan- tine Serdica. There is, however, some data tor the sieady decline of the road maintenance, for de- struction and narrow ing of the initial streets and for the abandonment of certain sectors.
Печатше CORTISIBRA и CIB от кастела Тримамиум СсрюйТорбаюв Наред с изричниге сведения на нисмените твори и на лапидарните епиграфски памет- ници. нрисъствието на подпечатана строи- тстна керамика традиционно сс приема като едно от сигу рвите сре дства та идентификация на военния гарнизон иа римските лагери през епохата на Принципата. В тази връзка обаче е необходимо да се направят попе две уточ- нения: - продукцията на гопемнте тухларнини представлява гьреена стока и. при наличис- те на подходящи условия за транспортиранс (почти изключително по воден пьт). гя поня- кога с предмет на твърде далечнн тьрговски трансакции; - масово разпространената практика за участие в по-мащабни строежи на работай векеплации от различии воен ни части (леги- они и auxilia). при което всяко от тях подпе- чатва изработената си на място продукция със собствени сигниращи инструмент, чссто води до появата в един и същ обект. по едно и също време. на го 1ямо разнообразие от щем- пезуваиа строите ша керамика. Его зашо онределянето на гарнтона иа римските воеиии обскти само въз основа на ироизхождащиге Оттам керамични клейма крне опредеденн рнскове. Отъждествявансго -|аЛеНа конкРетаа войскова единица (или иеиио подразделение) може да се ечнза ™ повече или по-малко сигурно единствено в ' -имтацха, * ад'“1ию '¥>«)- - - Rulr уез ановен и три компактни групп гухли и ке- реммдм оз рнмската споха с печати2. Едната, носсша клейма от различии гиповс и вариан- та на legio I Italica. вече е обнародвана (Тор- батов 20106.41-59). Тук ще бъдат разгледани другите две !рупи, сигнпрани съогветно с пе- чатите CORTISIBRA и CIB I. CORTISIBRA Групага се явява най-многочислена за обекта. Тя включва 2 цели тухли. 1 фрагмен- тирана, но почт напълно възстановена тсгу- ла и фрагменти от още 32 тухли, тегули и нм- бриии (обр. 1-3). Следвайки установення вече модел от прсдишна своя публикация (Торба- тов 20106, 42), пзходната информация за тях е претставсиа в таблица (таблица 1). Видът на изделието е определен сьобразно латинска терминология (/ - tegular /. с - later is cactus: i - imbrex}. Посочени са само пзцяло запазе- нитс размерм (дължина х широчина х dene tu- na). Когато нс става ду ма за дестратифициран материал, освен с работен план-квадрат, мес- тонамнрансто им е означено и с контекстна иринадлежност. Ви юве и тппове строители а керамика Тегу.ш. Тегулите са най-многобрО!<нпят (21 екз.) вид стронтелна керамика от разглежданата трупа. Доколкото може да се съди по запазени- те ФРагменти, всички керемидн от тази катего- рия са били с П-образен профил, с плоско тяло и перпендикулярно извити странични первазп. 3^^0ТеНИ Са °Т д°бре’ а в отделни случаи - и от фнно пречистена гтииа, в която допълнител- 159-169 Върбанов. Драгоев Русел. Дмитров 2009 426 430 102 ,18 В^ов.Драеоев Русев. Дибров 2010. ш-319 Върбанов 20Ю. ыожността да обработя материала ми беше предоставена р.ге. ителя на праучванията г-н Върбин Върбанов 6РИМ ' което .mi илкалвам горещата си бюгодарност
Кат. V ПГ ~Т Рашери (см) I'H.I Мссгонамнране iL к ч 2.2 ка 1 А (Яма 11 обр. 1 1 18 .906 ’х 4 х 2.2 2.35 кв. 1 А (Яма 1) обр 1 2 [2 60 2007 X ° X 1.8 2 4 еевероизточпо от кв. 1 3 —п 1 4 ?1 20 *х *х 2.1 2.3 кв 1 3 L 100 2007 ’ х ? х 2Л 2.6 кв. 1 2 (Яма 3) обр 15 Т I 1 ’ 1 ЭДП ?»’х 3’ 1.9 кв. 1 3 (С града В. централно помещение, рухнал покрив) обр 1 6 h 119 2007 ’ х ’ X 2.3 2.5 кв 1 3 1С град а В, централно помещение, рухнал покрнв) обр 1 7 Is 133 2007 * г. * х 2 2.3 кв 1 3 (Сграда В. централно помещение, рухнал покрив) обр. 1 8 9 НК 2008 ’ X X кв. 1 В (Сграда С i обр. 1 9 10 134 2008 ’ X ’ X кв 1 Б (рххнал покрив0) обр. 1 10 11 144 2008 ’ X ’ х 2.6 кв. 1 Б (рухнал покрнв?, обр. 1 11 1 12 219 2008 ’ X ' X 2.6 кв. 11 2 (Яма 5) обр. 2 12 13 240 2008 .’ х ’ х 2.5 кв. 11 2 обр 2 13 14 59 2009 1 х ’ х 2.6 кв 1 3 обр. 2 14 F“ 111 2009 ’х х22 кв 1 3 (Сграда В. централно помещение, рухнал покрнв) обр. 2 15 i'6 141 2009 ? у • х 2.7 кв. 11 3 (Сграда В. централно помещение, рух- Hd.1 покрнв) обр. 2 16 ;17 149 2009 ’ х ‘ х 3 кв. 1 3 (Сграда В. централно помещение, рухнал покрив) обр. 2 С 18 160 2009 1. С. ’ х ’ х 4.6 кв. 1 3 (Сграда В. ыштан вход) обр. 2 18 19 161 2009 ’ х • х 2.4 кв. I 3 (Сграда В. централно помещение, рухнал покрив) обр. 2 19 £ 168 2009 х ’ х 2.4 кв. 11 3 (Сграда В. централно помещение, рух- на.1 покрнв. обр- 2 20 ‘21 1 169 2009 •х ’\* кв. 113 iCrpaaa В, централно помещение, рух- нал покрнв) обр. 2 21 22 1 170 2009 .’ х ? х 2.4 кв. II 3 (Сграда В. централно помещение, pvx- нал покрнв) обр. 2 22 1” 171 2009 5?.5 х 46,5 х 2,4 кв. 11 3 (Сграда В. централно помещение, рух- иа.1 покрив) обр. 2 23 I24 172 2009 ? х х 2.3 кв. 11 3 (Сграда В. централно помещение, pjx- нал покрив) обр. 2 24 fc r 173 2009 * *. • х 2.6 кв. 11 3 (Сграда В. централно помещение, рух- нал покрив) обр. 3 25 1“ 174 2009 .’ X ’ х 2.3 кв. 11 3 (Сграда В. централно помещение, pvx- иал покрив) —, обр. 3 26 I27 175 2009 »х 7 х 2.4 кв. П 3 (Сграда В. централно помещение, рух- нал покрив) обр. 3 2 28 182 2009 1. С ? X ? X ? кв. II 3 (Сграда В. хилокахст) обр. 3 Г?9 211 2009 1. с. 22 х 22.5 х 6.6 1 кв 11 3 (Сграда В. юзидан вход) обр. 329 |зо 212 2009 17 х 17 ч 6.4 6.6 кв. II 3 (Сграда В. язилан вход) обр. 3 30 .31 213 2009 .’ х ’ х 6.9 кв II 3 (Сграда В. хипокауст) обр. 3 ?1 259 2009 кв. 1 1 - обр 3 3- 33 300 2009 1. с. °х?х6 кв II2 (Сграда В. запълнител на хнпокачста) обр. з 33 34 319 2009 О Y Q к ’ кв. II 2 (Сграда В. мльлннтп на хноокахста! обр.3 34 Гй— 17Д ЭПЛО кв. II 2 (Сграда В, запълиигсл нв хиоокауста) обр 3 ?г ' CORTISIBRA от касте™ TpuMaw Таблица I Основни параметра на cmpoumewama керамика

белииа 2.4 см и височина на страничните нерва- ми 6.6 см. Покрай псрвамтс при някои образцн са оформенп на i зьжни жлсбове. Имбрици. Извитите ксрсмиди следват по чнсленос! тез улите и са прсдставени с 8 ск- земпляра. За съжалснис, поряди фрагментар- ною им съсгояннс. оригинал ни те размори на изделия га от тозн ви д нс могат да бъдат усгановепи. Налицо са давни само за тяхна- та дсбелина, варираша от 1,7 до 2.6 см. Що се отнася до цялостния им облик, може да се заключи. чс имбриците са били с гюлукръгъл профил и косо отрязани надлъжни ръбове. Всички ге са изработени от фино пречисте- на глина с примес на опостнитсл, която след изпичането е придобила розов цвят. Върху лицсвата им страна е нанесен пласт ангоба с охров цвят. Пак тук е регнетрирана и украса от пръетни линии - надлъжни успоредни по билого (поне 4 на брой) и дыовидно нзвити (3) върху гор на га част на скатовсте. Тухли. Към разгзежданата трупа принадле- жат 6 екземпляра - два цели и четирн фрагмен- та. Изработени са от добре пречистена глина, с керсмиденочервсн ивят след изпичането. По повърхността нм личаг пръегни знаии във вид на пресичащи се в ценгъра тройни диаг онални линии, леко извита линия по единия диагонал и две успоредни. доста раздалеченн линии. Целигетухли са квадратны и се отнасят към два различии модула. Първияте със страна 17, а вторият - 22/22.5 см. при дсбелина съответно - 6.4/6,6 и 6,6/7 см. Нито единият. вито дру- гият, имат точно съотвегствие в описаните от Вн1рувий аитпчни ту члени стандарт. И два- та модула стоят сравнително близко до т. нар. bessales (с теоретичен размер на с граната римска егызка 19,71 см), по. доказо откло- нение™ надо.чу от стан гарта може да се обяс- ни с особенос пне на технологичния пронес или с някакни производствен и нетредиии (Bi- emacki 2003. 20). юна е неприложимо по от- ношение иеговою надвишлване с иовече оз 2 см. Сле.чва да се О1бележи, че при разкопките в Нове сыцо са о i криги ква ipainit гуччи със сзрана 21-22 см. конто, макар и само три на брой (до 1981 1.), са способени в oi .ie.'ina тру- па - Qiiadraiisclie Ziegel. Giuppe 11 (Sarnowski 1985, 20) Обикиовено керамичнше изделия or iinia bcxsulc\- се изполгват за ииражданею на колонкше, пох'гьржаши сусиензураза на Чнпокаус1ии1с съоръжеиия (Sarnowski 1985, 20; Иванов 2002, 32; Иванов 2006. 141). Един о! фразменмке (юн. № 28), сьс за- ма зени размеры 29 х 20,4 см, показна. чс про нзводствената листа, сиз нирана v печатите CORTISIBRA, е включвала и тухли от други модули. Класификации и датировка на печати ге Основаванки се на напълно идеи гич ио- то съдържание на текста върху известните досега печати CORTISIBRA от Тримамиум. всички тс слсдва да бъдат отнессни към един- едннствен тип3. Констатираните различия в оформлен ието на надпненото поле и в па- лсографските особености обаче налагат раз- граничаването на поне 4 варианта. Поради фрагментарния нм вид или лошото качество на отпечатъка, десет от образните не могат да бъдат класифицирани (обр. 4). Печатите са поместени в сил но издьлжена рамка с приблнзително правоъгълиа форма, но при повечето ъглитс. а в отдел ии случаи - и късите страны, са заоблени. Шнрочината на рамката варира в границите от 1,9 до 2,1 см, а при единствен ия в зияло запазен екземпляр (кат. № 23) дължнната и достига 13.2 см Вариант 1 обединява печати, чието над- писно поле е ограничено отгоре и отделу с по едва тьнка релефна линия. Буквите В и R са евързанп в средната си част с ннсък изда- тък от дъного на печата. Наклонената хаста на R и лявата хаста на А са съсдинени в до- лните си краища. Буквата А е без хоризон- гална хаста. Към вариант 2 спадат печати, при конто юрната релефна линия, ограннчаваща над- писною поле, се спуска в двата си края на- долу и се евързва с къси хоризонтални черти с двете крайни букви на надписа. Късн съе- дцнитечни хоризонтални черти, по една или две. има и между всички букви от С до В. Графичннте особености при последните три букви са както при вариан г 1 Вариант 3 е представен само с един екзем- пляр. Той е сходен с вариант 1. ио буквите В н R не са свьрзани, а А е с хори зонтална хаста. Последният вариант 4. озново заевндетет- стван с един екземпляр. съшо мною напи.то- бява вариант 1. Единствената консгагнрана разлика е в размера на буквата S. която е зна- чшелно но-дребна о г остаиалите. Смтистичсскияг анализ приложим само 1И, опюшенис на първизс зва варианта, нс покаим преференииашл jiioipe6.i на тадено клеймо спрямо конкретен вад керамична про. //.*< ...............
,,r ' ; ............. ...... «<<<«< к । r,, ин * . »hM.^ гл^,..,11,>.>х;1мв«.41ЫЫ,,1м Mu ism ” К11ИЯ С 1ПК учение на ио-иестанларпиэлформа иа . a \ bi лмриаиги 1 и 2 псчатите не пр . п няикви сыцеегвенн ...и1согрл|>- л< о(«».Ми В епи1рафсим,с fuMcni.imi »2 OI Нове иаиример A 6ei хори ют айна хае и ее иоявш t в надписи oi 164/165 и 212-222 I ;и. io и в гакьв. «.чнасящ сс най-обпю към ньрвага иоювина па HI в. (Mro/ uic/ 2010. 79) В I орна Митя обаче i 1 псчьни по июни
пример» II В надписи от I и началото на И в. (IkipoBuh 197е 109-110). При о -ч пзието на палеографски подат- кп, датировкага на псчатите следва да се об- легне изцяло на стратшрафски даннн фрл меню те оз стронтелна керамика с кат № 3-4. 9. 13-14 и 32 са намерелн в преотло- женп Пластове и не подлежа! на коментар. Осиналитс са от структур»! и коптскстн с изм- енена съпиюст и датировка в гранишпе на 111 в. - рухнала нокривна конструкция в кв. 1 Б, припадлежаща на все още неразкрита сграда; занъ гни тел па обредни ями № 1,3 и 5; рухиал искрив в централного помещение на сграда В; зазиждаие на южния вход в разделителния зид между централиото н ни очною помеще- ние на сгра ia В; хипокауст в из точною поме- щение на сграта В: запълншел на хипокауста в взточнозо помещение на сграда В (обр 5). Изброените структури и контекст са обегой- но ралледапи. с рсдица важни уточнения от функшюналпо п хропологнческо естество, в публикация га ми за строите щата керамика оз Тримампум с печати на I Италийски легион (Торба юв 20106, 49-55). Фактът. че от голя- ма част oi |ях произхождаз тухли и керемиди със смурно да!прайм печати на лимона от Иове, значително подпомага хроноло! ическа- та атрибуция и па псчатите CORTIS1BRA. Без отново да преиовгарям предложената по-рано аргумешацпя. ше си позволя да привела само Говорите, не по-късно от ггьрвите десети те гия на 111 в. (рухналата нокривна конструкция в централиото помещение принадлежи към първообраза иа сгра юза); по съшото време е бнла издигиата и все оше незокализираната сграда, част от чийто ручная покрив е разчистен в кв. I Б: - в непрецизиран засега момент през III в., вследствие иа иякакво преживяно бедствие, сграда В претьрнява серио зно преустройство, мзразяващо се в зазиждаие на един от вътреш- ннте входове. изграждаие на хипокауст в из- гочното помещение н чувствително повдигане на ходовою ниво; - най-късно през посюдната четвърт на III в. сграда В престава да функционира. след коего остан ките от хипокауста са запълнени със сби- та жълта пръет [terminus post quem 282-283 г.); - яма № I датира най-обшо от първата по- ловина на III в.4, ако не и от по ранен период: - ями № 3 и 5 се отнасят към последната чет- върт на III в. Сигиираната строитслна керамика от за- пълнителя на хипокауста в сграда В и на обредните ями няма реална хронологическа стой ноет, тън като там се срешат и матери ал и с по-ш прока датировка в рам ките на III в., а конкретно в ямите взетите наготово отнякъде натрошенн керемнди са използвани за тяхна запечатка. Що се отнася до останалите струк- тури и контекста. в тях е регистрирана едно- ОСНОВНИТе ИЗВОДИ И заключения: , ffp^, кснагпа първинпчаии. Латиро^ка втората п -.овина
Обр 4 Гримами) м Класификация на печатите CORTISIBRA Ftp 4 Tnmammiurn Classification of the CORTISIBRA Mumps временна употреба иа тухли н керемиди с пе- чати от вариант 1 и варнан г 2, коего сигурно токазва синхронного им производство Още по-съшествсно е. чс продукция с подобии клейма е ишолзвана както при изгражланего, Я4 «ака и при реконсгрукцията на сграда В. Това свидетелства нс само за устойчиво фуикцио- н и райе, в продължииис иа попе няколко десс- зилетия през III в. на пронзвеждаща1а ги ко- сила ту хларница, но и штрайно присъетвие в
Тримампум i ова времс на воен на га част, на която тя е принадлежала. Ин герпретания Развръзката па съкрашсннето в начало- го на надписа върху комснтираните печати нс прсдставлява грудное г: CORTISI = C(oh) ortis I- Очевидно става дума за кохорта с на- именование, срсщащо се и при други части ОГ тази категория, довело до въвеждането на нумерално означение, в случая -1 (рпта). По- проблема гично е разшифроването на текста, закоднран в последниге гри буквн - BRA. Във всички досегашни публикации по- мошната восниа част от печатите CORTISI- BRA от Три мам иум е отъждествсна с cohors 1 BracaraugHstaHonim. Това се дътжи на из- лишне прсдоверяване на авторите на J. Spaul, в чието съчинение всички даннн за военнн части с нумерално означение “Г и с имена, съдържащп в себе си етнонимнчната съсгавка “Вгас", са механично обедннени в една рубри- ка, отнесена към cohors I Bracaraiigustanorum (Spaul 2000, 88-90). Всъщност, става дума за две различии кохортн със сходни имена, а печагнте ог Трнмамиум могат да се евържат единствено с втората - cohors I Bracarorum civiuni Romanorum\ Пзясняването на този въ- прос налага включването на пространен екс- курс. посвегсн на някоп съществсни аспектн на воеината организация на провинция Долиа Мизия през 1-111 в. Още през 1900 i. С. Cichorius, първнят сис- тематизатор на информация га за помощиите войски на римскага армия, вы греки твърде малкою наличии тогава сведения, допуска, че в Долна Мизия и Долна Дакия по едно и също време може би са лагерувалн две раз- личии части с еднакви имена (Cichonus 1900. 256). Тона предположение за дълго време ос- тана без рсално потвърждение, порадн което в излезлнтс през следващите дссегилетия из- следвания на сходна тематика, позоваваши се в общи линии на същиге епнграфски изворн, сведенията продьлжават да се разглеждат като О1насящи се до само една войскова еди- ница - cohors / Bracaraugustanorum (Филов 1906, 67-69; Chccsman 1914, 156, 184; Chris- icscu 1937, 183; Wagner 1938, 97-99). Едва през 1959 г., иубликувайки новоот- крита воепна диплома за помошнитс войски на Долна Дакия ог 140 г., В Геров нзказва категорично мнение, че воеината част oi дол- номпзийската диплома oi 134 i (СП. XVI. l/a опръщам вннчииш п/ч^шинн тчишмцчи 4/. То/чшпюк JlHthi 78), фигурираша гам със съкращението “I BRAC AR”, е различна от cohors J Bracarau- gustanorum. която по това време е в Долна Дакия, и че името й би следвало да се възста- нови като cohors I Bracarum и ги Bracarorum (Gerov 1959, 204-205). Според него, именно тази кохорта е “I BRAC” от дипломата от 152-154(157?) г. (RMD I, 50). което показва, че тя е продъзжавала да съставлява част от провинциалнага армия на Долна Мизия и при Антонин Пни. С участието на vexillatio иа съ- щага част във воеината окупация на Северно- го Черноморце авторы евързва и иадгробиия паметник на Марк Мецнлнй от Херсонес в Таврика' (Gerov 1959, 205). Въз основа отчасти на новопрндобит мате- риал (Иванов 1962, 45-47) н на коментар на принципите на рекрутиране. съшността и раз- личията между cohors I Bracaraugusianorum и cohors I Bracarum/Bracarorum са убедите л но изяснени от J. Benes в специално посветена на проблема статия през 1970 г. (Benes 1970, 239-245). След тази публикация въпросът нз- глеждаше окоичателио разрешен и за около две десетилетия и половина не сс повдигаше повече в научната книжнина (Benes 1972,157; Zahariade 1976, 487: Zahariade 1977, 262-263: Ancescu 1977, 47, 57: Benes 1978. 18-20: Bako 1980, 631-635; Vladescu 1983, 33; Sarnow ski 1988, 180-181; Торбатов 1991. 24; Torbatov 1994, 162; Pctolescu 1995.241). Изнсналващо, от средага на 90-те години на XX в. сред част от изеледвачнте на проблематика га, евързаиа с помошните войски на рнмската армия, се очерта с нищо необоснована тенденция отцо- во за смесване на информацията относно две- те разглеждани кохортн (RMD П1. 165; Rox- ап 1997. 287-299; Roxan. Eck 1997, 193-203; WeiB 1999, 279-286; Spaul 2000. 88-90; Holder 2003. 104, 133; Pferdehirt 2004. 57-60). макар чс в други работи, излети от печат по сыцото време. се иаблюдава сгриктио разграничава- ие на свс генията (Malei-Popcscu 2001 -00. . 193-194. Зубарь 2001-2002. 64 65). а дори и отказ от допуснати но рано неправнчнн пред- положения (WeiB 2001. 261-266) Това. както и намирането междувременно на нови ва- жни епнграфски свидстетства. стана причина за появата иа статия на F. Marei-Рорсм-и п днекутирания въпрос. в която с неоспорима чокументална api умен гания се ПО’«ЬРЖ^' ва, паправенпте оше от В Gerov и I Вс заключения (Matei-Popescu 2005. 31 318У В публикаинше. нояви in сс сто i - чс т 91и
Провиниим ||НС|Н)П|Н1 PjllIMiM M.ttci-PopCMti20<>s, IB Moum.1 I’lcrdchin 2004 Nr 1 |4 ЮПИ 92 t Моема Inknor I’cloleseii. PopeseU 2004. 269-276 114 toHH ’ j 9? i Моема Inferior Weill 2005. 2П7-2ОЧ Nr 1 | 14 88150 991 Моема Inferior (IL. XVI 44 1 — 13 мам KH i Mikmj Inferior Prtrdehirt 2004. Nr 11 [25 ».criicMBpn’[ Illi Моема Inferior СИ . XVI. 5« ?’tCHTCMBpH 1 12 1 MiK-Md Inferior RMDII.KS 17 юли 1221 IXicia Inferior Plcrdchirt 2004. Nr. 20 12ч J Mr D.ichi Inferior RMD V. 176 В кюмври 140). Dacia hikrior RMD 1. W i‘> к» hi 1461 Ddtia Inferior RMD IV. 269 167 168 I Dae и Inferior l ek. MaeDoiMld, Pangcrl 2<KI 1 41-48 Nr.J | lutnuya ? /и< юкачим па < Ли / BracarnupiLtluiinniin iquilala npi j l-lla кванияти вече са преилилспи (Holder 2006, 155. 162: Pelolcscu, Popescu 2007. 150-151) Обобщени в >абличеи вид (таблица I), светеишпа от епшрафскше памежипи к во- енни диплом» га дислокация ia па гоЛш.с / Braiarauguvaiuirum cquilaia прет I II и към настоящий момет пилежъп по слсдипя на- чни (таблица 2): Or привсленитс Дании ее внжда, чс cohor.s I Bracaraugustuiuirum equitata е шсиидоел- сгваиа та последки пы и Долил Мпэпя на 27 септсмврн 112 г. а към 17 юли 122 i (я вече Tnmammium - сокдаж А (2006-2009) N ИП---------[,3 — / < 7г,я. «/л < 2(Ю6 20W Тптаттшт Plun,fth( „,г у**"” чьпюу > ™ « »>r ru natt d in 2tMl6-2O(lv x-6
Jan Ч ян\*»ри КУ llp'inniiitiiH In К[)Ипри 1(В КМ » N1.iurcl.inia ImgihHia <11 XVI. 159 P.pi Пим. 255 к ) ЮПИ 1 М«к»м Inlcnor HMD IV 215 2U .ни уч I'*'71 Моема Infcnur KMDIV 241 2 лнри । I 1 Мосмн Inferior < И XVI п (слеп 1 miy.ipiO 14s 1 Моем.» Inferior 1'clolc.cu Pi>p.Hll ’0117 149 151 Nr 2 7 «при 1 I44»« Molsi.i Inferior KMl> III 165 HMD V 199 165 1(1 дсксмири 14S 9 дс-кемири 1461 Моим.» Interior HMD IV 27(1 и? Р4<157’'' _ М<»<%1.» 1п|<Т|ог RMD I 50 пяца < /и< акации 1Ы . ohor- / Инн итгит < мит Rommttirum П(к i / // сьс1авлява час! of i ирнпюни на Долна Дакия Сшурио е ус1ановен<). че кохоркпа с упаи- вала в дакинскше войни па нмпсраюр Грняи (Slrnbel 19X4, 124) Напьлно нриемлнва е и xiinoiciaut. че вс inaia спел края им 1я е била пас । лиспа на носюянеи naiep в нрнсьешшени- ic към Долна Мишя член» oi бившею Дакии- ско царе i во. чиню ыналпа ipci ина с обособс- па в началок» на уиранлепнею на нмпсраюр Ха грили в иовоучредеиаы провинция Долна Дакия (Malei Popescu 2OOI-2(X)2. 193-194. Matci Popescu 2005, 314). (’шил се. че до и«- лнзанею й of cbciana па лолномишйскаы ар- мия. cohors / liracarait^ustanta am equitata се с памирала в оиераннпю по шипение на legio V Mat cdonu а (Филов 1906. 69; Sarnowski 19ХХ, 17|) Месюиребивананею и в «емше па км oi Дунав е още ненгвеешо, по ю еле гва ы се п.рси пякъде в HHiajniaia час! иа ировинкняш С ie f iipeXBi.pjiMiieio на кодорнпа на север oi pck*aia, може би още о» кьешмрляпово врсме, |я ipaiiuo ее усыповява в укреплении о край Вгс|еи, оп>ж'1ес1иянано с касюла Aiigusiia (Wagner 193Х, 9Х; /ahariadc 1977. 4X7; Benes 197Х, 19; Vladescii 19X3, 34; Pelolcscu 1995,241; Malei-Popescu 2001 2002. 194) О пук. каки» и oi раик»||ожс11О1о 1М|блнм» укреп iciinc крап Boro>ncuf Maic , са и «весinn isxnn и керемилн с неч.ни на Boeiinaia час», сьдкржащп ськри- iiieiinciu С( )11 1 BRAC (в нормален и оыедален обра«). иомесгсно в рамка с рл «личин ичеры- чия и и «писано с различии |рафичпи особено- С1и па още tunic пукни (S/ckely 1975. 144.1 ig. 7/1; VLulestu 19X3, 201, I ig. 6; И Ж Hi 4. 329. 31X; (hilled 1997. 63-64). Hail кьеною cli ypiio chii ivicjicibo «.i Koxopiaia, iiihcciho ы- Cc|a, Jliiuipaoi времен» па Марк Аврелии (I ck. ,u „lu^n, печати m ип^тми и <•-. *«««« "u> чти J iki /WM • •«*»""" "" IV JfUf .„I----- . * u U4U14 ut npuHiuiu * u<- mum tut m чатиян три • »>»/«»»<"' '«*< MacDonald. Pangerl 2001.43 -4X, Nr 5) 1 lOBooTKpni и IС ПОСИНИ 1ИПЛОМИ юсзагьч- но каюгоричио попп.рж taiiai «очною паи меновапие иа ipyiaia носина чаи г съе < юлсв счистим. сьсывияваша чаи oi (арииюна па Долна Мишя ньв времен), koiaio tohnr\ I Нгаса/иикихмпотт cquiiatu с вече граимо iiaciancna в предо вис на Долпа Дакия Това с collars / Brataifиш» сипа» Капшташп. Па лишние към момеша лаини «а исииага дисло- кация ире< 1 11 в. сыцо са предоlaitetin в 1абли Па Паплица 3): Точной» врсме на ирсмсешанс на lohait I Bracaronun ctwtim Вапштнат oi Манрша нпя ТишHiana в Долна Мишя нс с ишеспю. но шиЗ-верояпю с да е сдавало в самою па чало па управ ichhcio на император Хадр» ан. т.н врыка с прсдпрнснис гогава <»г пего адмн11Исчра1И1И!И и воеппи рсформи в 1<»л иодупавския peinon. 1вьрлс пикачагелия «л обсюя1слс1ва1а на lain предислокация с кон ciaiainiBia. че при u.iываисю иа провинция Дакня след вопшме на 1раян в i арин юна и нс е вклк»чсиа ни го едва иолсковл с шнипа пт 1О1ПЮМП iiiiicKaia армия, локан» при учреляпл пек» па Долна Дакия пре» 11X1 пептон i.ip шпон е KOMimeKivnan iiohiii тпяж» (само с цпе и >клк»чепня) oi бинта 1 а поиска па Долна Мишя (I ераепмона 1964 Х-9) Копиага на Лом / Иптиопип ччит R<1111<111<11 ит п<1 Долин Ду пан омс-ии то ipnoiia ia се ран и каю etna 01 KOMiicHcaiinnie испиши укреп........ Poeciiocoimociia на ю шомишиск in армия с OI ie i успешною ишь iiieiine на огр- icmiie и ыыни HpiiciaiBneioiiaKowpiai.hAoui.. Мп ши пре 1 И и. с pel ис ....и серии воен НИ 1ИП1ОМИ. пап Ki.cii.iia oi коню е 01 ир м 1Ы Марк Лире ши Пранп imc-ia. .спи. ч. в ПСЯ ОИЫ1С1111СЮ. mum R,<m<m<»um с описи
Оор 6 lopua Бешовица. Врачам ки. Надгройиа плача ат въира/па п-чоким ,щ Ш * (по Conrad 20(14. Taf 84 4i F ’ ' Л.-.и 4i VroKudistrict Tomhstont from the м 1 . AD (ah> •• ( nnrad 2004 Taf *4 41 jio от името на частта. а етноним ьт й с нреда- ден с краткою ськрашсние BRAC. коего не се среша в динл< ните с но-ранна да га Отнасяне- 1 м на кткортача към помощнитс части на legio КЯ \1 Claudia не почина пассриознп повопи Гръкоезпчният наишс върх> налгробната стем m Горна Бсшовнца. Врачаиско (IGBulg. V. 5180) (обр. 6). датнраи or ранивши rc in- счедвачи нан-обпю във втората половина или в края на III в. (Иванов 1962. 47; Conrad 2004. 264). сс тълкувв като сигурно свндстслство. че cohort / Bracarorum с прояьлжавала ла съста- влява част от гарнизона на Долна Ми шя и през Hi в. може би чак до рсформите по времсго на Диоклетиан (Иванов 1962. 45; Benes 1978, 20; Maiei-Popcscii 2001-2002. 195). Въз осно- ва па мсстонамиранего на стслата с изказапо и предположение, чс по това врсмс кохортата с лагеру вала някъде в околиостпте на Монта- на (Benes 1978, 20; Matci-Popcscu 2001-2002. 195). Вс шага грябва да се отбележи обаче. че коментираният паметник не предлага apt умсн- тация в подкрена на ни го едното от двете съж- тсния От текста на надпнеа’” може сдинствено да се заключи, че през 111 в. cohors I Bracarorum нс само още съшсствува, но н акшвно участва в бойни действия срещу неизвестен противник, а “загиналнят във война” исип войник Аврелий Валериан е със сигурсн гракпйски произход. Надписьт не прсдоставя никакви сведения за дислокацията на кохортага, както и за провин- циалка! а и принадлсжност по това време. От по-подробен коментар се нуждас и спо- менатата вече надгробие стела на войнпка Марк Мецнлий от Херсонес в Таврика (ILS. 111. 9160) (обр. 7). Предмет на оживена дискусия сс явя- ва както датировка! а на самия паметник, гака и името на военната час г. към която приживс е принадлежал почнналия, крисщо сс в надпи- са под съкращението С11О 1 BRA. По първня вънрос, пряко или индирекзно. са изказани твърдс противоречивы предположения, основа- вашн се главно на палеографскитс особенно и и формулировка на текста, но така съшо и на соображения от исторически характер: траяно- во врсмс (Matci-Popcscu 2005. 314); 129 г (Ива- нов 1962, 46); вреди 138 i. (Zahariadc. Gudea 1997. 47); средата на II в. (Wagner 1938, 99); И в. (BencS 1978, 20; Matci-Popcscu 2001-2002. 195); 11 - началото иа 111 в. (Соломоник 1983, 61), края на II нърва iретина на 111 в. (Зубарь 2001-2(8)2, 65); 11 111 в. (Samowski 1988. 196). Hpi. . „а / Н,.П1 /w7* ,Л/ * ~ ,UUttMna <<ht4cm»,,4i на и,. пюнамираш т, 1Ш тннншпа ihuuiiuu пт hpi >пш,1 Ht У' '(ipami „ И Л1р1.пш Уап....................... i m /,ижн ги и га и/иип • и mu fin irpuai' т мит am I ип «рти пи ,„„« п та, т.. .. . ........ , „ • и. ни дц.,, Ъг ЬП]п ,ита 4 и Р' Iifn^ .рМ-„,и „ ll( t hntll tl трап и иъпчшки fUautUM IW>2 44/
Ljhariade, Gudea 1997. 47; Malci-Pope <u 200 314; Gudea 2005, 469) nnr Bra. an,rum (Gerov I >59. 205: Иванов 1962.46; BeneS 197X. 20 Ma- tci-Popcscu 2001-2002, 195; Зубарь 2001-2002. 65). e обусловсна и от моментного състояние на информация га га двете части, но и от ,/гноше- нието на отделимте авторы към дискусията по този проблем, а следователно и от възприетата оз тях датировка на паметника. Част от посо- чсниге нзеледвачи, ясно разграничаващи двете кохорти, но евързващи надписа от Херсонес с прсбиваваието гам на подразделение пт cohort I Braearaugustanorum equitata (A. Aricescu. М Zahariade. N. Gudea, F. Malei-Popescu), нзрнчио пояс ня ват в публикации^ си, че това събитие следва да се отиесе към времето пред и ней ноте прехвързяне в Долна Дакия. И това е напълио естествсно, гьй като иай-късно от втората по- ловина на I в. рнмският военнен протекторат над гръцките колонии по северозападното и се- верного чериоморско кранбрежие се превръша в прерогатив на мнзийската, а след 86 г - иа лолномизийската армия. Оз представениге данни за дислокацнята на cohors I Bracaraugusianontm equiiaia убедител- но се налага извода, че 118 г. се явява сигурен terminus ante quem за евеитуалння престой иа нейно vexillaiio в Херсонес. Последимте про- учвания обаче отнасят началото на римскою военно присъсзвие в Херсонес едва към 20-те - 30-те години на II в., когато гук са иастанени га сравнително кратък период войинци от 1е- gio / Italica и cohors II Lucensium (Зубарь 2001 - 7002 э2) С това дискусията за името на воен- ната частот надписа на Марк Метший може и тоябва да се ечвта та приключена. ио вьпросы я времсго на появата по тети места на подраз- деление or cohois I Bracarorum осени огкрит. Повторного вьвеж ганс на римски поиски в Херсонес и на терпгорнята му става наи-късно Хлората половина на 40-тс години иа II в КИО юги пьт го вече пргиобива граен харак- /ч .Ять 7001-2002. 24). Сега се приема, че тер (Зугар .„„..тон е бил формиран от ,1Ървонач.ь.ния, jP" " .XL Мо-' СИ1 урност след прсхвърляне.о на I. । Х^вЛгкпяПоро— гук се насганявя смс |К,, начал- га на Долна Мгпия. н Р к^м края ывого па °Ф,,|1СР',11’1 ' „ачалния пери, г г на 11' "•'4J ‘ t, шспа’ор 1 егпимии С --вер уиравлепчего “ ; РВСЬС1ЯМ ги , -рнитгч - иаегыгва нова ирг ,а „ М)Н ' ТясстрагявавпоемансГ' OCtp 7 Херсот. lltitl.piifiiiti icio'iu чч >'iuilisa Мирс Mi 'И"Чч i,u> C„ni4,„IHK IVX.1. У" 13* /ii; 7 Clnrouicnis Itimbxauu '>/ (he ihlin filin'1 Hiiir fuller Coukwhuk JW3 '• G> Hpc iiio'ieicii.ira pa шшфрокка на е-гионимо на K°xopraia - Biacariiugiatanoruni (ILS 111 9100. Wagner I93K.99; Aricescii 1977.57; Кадеев 19X1, 27: I'ojiomoihik Hwy 60-61. Sp.iol 2000. xs-
и „»Г от Херсонес (I) " «ърх^ керамични клеимо ОС т/т шд. робеет., тою п ! i2(lly_2l)n2 ,,„ 54 и Щ7) „., .ю,,..»,той. ют,, ..Песо х Лсг Мме1П И« ,7йв from Cher^'K I) «ш/ ihe msucplum en тро ia иа.! територията на Херсонес от страна на подразделения на legio X! Claudia и негови придаденн помошни части. Това сьстояние се запазва до втората половина на 30-те или пър- вата половина на 40-те години иа III в. (Зубарь 2001-2002. 57-72). Изхождайки от презуминията за оператнв- ната подчиненост на cohors I Bracaroium на 1е~ gio \/ Claudia, В Зубарь отнася пребиваването на нейно \exillaiio в Херсонес към периода от края на II ди първата третина на III в. (Зубарь 2001-2002, 65, 122)“. Както вече изтъкнах по- горе обаче1', за наличието на подобна обвърза- ност липсват данни. Многочислсните находки на строителна керамика с печати на кохортата от Трнмамиум не оставят иикакво съмисние, че ио времсто на Северите. но и по-късно през III в., именно тук се с намирал базовнят и ла- гер. От това следва. че cohors I Bracarorum е била подчинена на legio I Ifcdica, чийто грани- чен секторпрез И-Ill в. сее простирал иървона- чално от усгието на р. Олт н кастсла Dimum до Tegra включително. а след изтеглянето на legio I Macedonia от Troesmis в 167-168 г. - и от Capidava до усгието на Дунав (Samowski 1988, 90). От изложените факты може да се заключи, че изпращансю в Херсонес на част от кохорта- та. включваща със сигурност поне сиоменатата в иадгробния паметник на Марк Мецилий цен- турия на Бикаи*’, е станало най-вероятно проз втората половина на 11 в., KOiaro наоаненото в Таврика vexillaiio exercilux Моемое inferioris се <«». <ьл1 .на а престанаюто Оа Гп,лр аклнм > Знамение ,Н ^nde^rduml^r. ’Mf къЛ. " noun ... г - J <„ ..,f,ort / Bracarauguxuinorum. и «• ta -fairs IВ 1нт Аътлж-пт ю Kc^mo c »o«a vp^ue fUtv l№ e I кпОАоЛ инфс-Мация .VMwab ^M4UU Ha Хо.г/Лч- ..... Лг| . / i7? .А_ЛЛ 90 e намирало под комаптвапсто на висшп офице- ра oi legio / Italica. Нс е без значение, по моя преценка, и твърде голямото сходство в палео- графските характеристики на падпнситс върху сиоменатата стела и върху керамичните клей- ма на сыцото vexillaiio от крепостта Charax в Таврика (обр. 8), дагираии от повечсто изслс- двачи не ио-рано от втората половина на II в. (Зубарь 2001-2002, 115-116). както и факта, чс тс са помесгсни в tabula ansata - явление, напьлно непозпато в надтробната пластика от Долна Мизия (Conrad 2004, Taf. 1-140). II на- крав, за ла приключа с този въпрос. искам да обърна внимание и иа друг интересен факт, конто също едва ли е просто съвпаденне - име- то на Koxoptaia е изписано върху надгробисто на Марк Меинлий със съкращеннсто BRA. iоч- но както върху печатите от Трнмамиум! Въз основа на представсната api ументация. надписът CORTISIBRA iрябва да бъде развър- зан по следния начин: C(oh)orlis 1 Bra(carorum). 2.CIB Hoccia иг Трнмамиум са известии само 6 печата от юзи вид. Всички тс са поставени върху тегули (обр. 9). Размерите на те»улите не могаг да бъдат усгановсни, но от запазе!in- те фрагменти с ясно, че те са били с П-обра- зен ирофнл. с плоско тяло и перпендикулярно нзвити странични нервази. Искрам первазитс. чиято височина лостн1а 5,7 см, са оформсни надльжни жлебове. Tci улите са изработсни от добре прение гена злина с добавка на шамот, която след изпичансю с придобила керсмиде- ночервеп цвят с тьмен оттенък. Върху лицева- та страна на един от екземпляригс има украса във вид на диагонално (?) разположена еди- нична пръетна линия. Тегулитс с лечаj и С1В
Обр У.Тримамихи Cmpoumewa керамика с печати ClB Fig V. Ttunanimium Building ceramics ittlh ClB stamps К а г. № 11нв.№ Ви i Рагмери (см) Мес-юнэмиране Изображение 41 2006 t • x ’ x 2.85 3.6 кв. 1 А (Яма 1) Обр 6 I , д 61 2006 t ? x »x 2.8 3.2 mi. 1 Л (Яма 1) обр. 6 2 3 146 20(18 I ' x ? X 2.9 кв. I Б (рухнал покрнв.1) обр. 6 3 4 147 2008 t ? x ? x 3.2 кв. 1 Б (рххна.1 покрнв?) обр. 6 4 S 150 2008 t > x ° x 3.8 кв. 1 Б (рухнал покрив?) обр. 6 5 6 180 2008 t ? x ? x 2,8 кв I Б (рухнал покрив *) обр. 6 6 | Таблица 4 Oi нпвни параметра на cmpoumeiuama керамика с печати ClB от кастам Тримамих w се отличават от всички останали със значнтел- ио по-голямата си дебелина, варираща от 2,8 до 3,6 см. Даниите за тях и за обстоят елствата на тяхпото намиране са представени в таблица (таблица 4): Всички печати С1В от Трнмамиум са на- пълно идентичны и принадлежат към един гнп, конто се оглпчава с редина особености (обр. Ю). На иърво място трябва да се огбележат не- обычайно голем нт е му размеры. При нап-добре запазення сюемпляр (кат. № 4) дължината на печати дос пи а 19,8 см, при макенмалиа шпро- тина 4 см Оформление!о на надписного поле е уни- кално Го с вьв вид на огпечагьк от подметка на войнншкн обувка (planta caligaris). в прст- ната част на която са релефно предо! авенн и нетто пръста на крака. Сходни изображения са ми известии единст вспо сред печатите от Нове и близкаia му окопное г. къдего са кла- с,1(1>,1к‘|ционпо обосибени в пиюве VI 159-164 11 XXV11I J (Samowski 1985, 38. 41-42) (обр *) Вариант и 150-164 на тип VI се синасят към продукиията на legio I Italica. но при тях има planta pedis от класически вид (обр. И 1-5). при това - със значително по-малкн раз- мерн (Samowski 1985. 38. 41). Употребага нм е засвидетелствана върху тухли и керемиди в сравнително кратък период от време - края на ||,иа-ылото на III в. (Samowski 1985. 42). Тип XXVIII I е регнетрнраи само върху едиа тухла (обр. 11 б) Формата на надписного поле в за- пазената му дясиа поиовнна енлно наполооява печатите CIB от Трнмамиум. Спада към клен- мата на части про...водители. д MV не е установсна (Samowski 198.Х 49-50). До- пуска сс. че формата на рамката на коментира- нпте печати е .аимствана от ооразии-на рим- скага (яга s.gtllaM (Samowski 1985.4 >. За разлив от печатите от Нове обаче. то н ог тети в р1апш /»& върхх римекага К,г« »D,,nitr0Va ^^ ошечатк п къ ieio по правило е предста ;^Lc^.o.bh^.=?7=- ===== 91
С I в Обр Ю Гримами?» Графични ocofwnocmu на печатите С1В Fiv 10 Тптаттшт. Graphic peculiarities of the CIB stamps лава основание да се заключи, чс става дума за обърнат по вертикалиата ос огледален образ. От значение за датировката иа печатите CIB е формата на прсдставената обувка. Устаиовс- но е. че класическата островърха caliga, въве- дена в римската армия вероятно към края на репуб.тнканския период, търпи известии про- мени още през първата четвърз на И в., а в за- пазеиите изображения от края на II в. насетне, наред с островърхите. се появяват и caligae с отъпен преден край (Bishop, Collision 1993, 62. 100, 119). Пзведеннят по такъв начин своеобразен ter- minus post quem напълно се съгласува със стра- тиграфскнте дапни от Трнмамиум. Фра1меи- тите от те!улн с печати С1В са памеренн във вече описан и контексти, заедно със строителна керамика на legio 1 halica и на cohors 1 Вгаса- готт - в обредната Яма № 1 и сред остан ките от рухналата покривна конструкция в кв. I Б. Както вече беше посочено, последната е при- надлежала на засека нслокализирана сграда. изднгната в периода на управление™ на дннас- тията на Севери ге. За разлнка о г вече коментираната трупа CORTISIBRA, разчитанею на печатите CIB представлява съществена труди ост и не може да бъде разрешено однозначно. От една стра- на. изображенного на caliga може да се гьл- кува като убеднтелно свндетелство за техния военен произход, но по-горе вече беше отбеля- зано, че подобно е регнетрнрано и върху клей- мо на частей производи тел от Нове. От друга страна, отъждествяването на печатите с втори тип сигнировка на строптелната керамика на cohors / Bracarorum е напълно ненрнемливо. поради доказаната синхронност на продукция- та от двата вида и техните съвършено различии техноло» ически параметр»!. Печати с надпис С1В доссга не са намирани по протеженнето иа Долнодупавския лимес и в неговия хинтерланд, но такива са известии 1 2 испй'; Ойшй 4 5 92
4 От настели Samum (по Gudea 199". Odp /? Печати^ надпы ( /В от Деппа Димы и Дакия Порптсентс-1 От кастет Sfaxeni (по Titdot 1965 358 и Hudescu 1983 201) Tig. /2. CIB slumps from Lower Dm w and Dacia Porolissenxtx. 1-4 Staxem (after Tudor 1965 358 and I ladewu 1983. 2011 Castellum Samum (after Gudea /99^ 52f. 5-6 Qnlellum oi jcmmtc на север от река га. Те пронзхождат от два гнърде отдалеченп един от друг обекта. разноложепи съотвстио в нровинцнитс Долна Дакия и Дакия Вородисснзис, а именно - кас- телигс кран Siaseni и Ca$ei. вторият от конто се отъжчесгвява с анзнчнпя Samum (обр. 12). Всички нзеледвачп единодушно гм приема? за военнн. но мненпята огноино идентификацня- га на военната час г шачително се разминават. Печатите oi Slaveni са нанесени върху тух- ли, употрсбенн при ремонта на шабната по- стройка и стросжа на лагерни ге герми, извър- шенм в рам ките на маенраната кампания по цяпостного преизграждане па кастела врез 205 г. (Vladescu 19X3. 82-85; Vladescu 1986. 30-34, Gudea 1997, 83-85). Надппсите са вдлъбнатн, без рамка, в нормалио и в оглсдално положе- ние (обр. 12 5-6) Палеографнята на отделимге букви с сходна с тазн от Трнмамиум. во саммте букви са много близко разноложени. Част ол изслсдвачнте допуска? в рыка на печатиге с со- hor.s I Bracaraugustanorunt ec/iiitata, но tiaii-чес- ТО с уговорказа, чс това с само еггна от възмож- Воетнгс (1 udor 1965, 359; Tudor 1968. 345-346; ZihaiMdc 1976,4X7; IDR 11 527; Benes 1978. 19. S:ii nowski I «8.Х 171) 11овече10 автора обачегн 01,,ася1 към iipyi а военна час!, точною уезано- вяваис на чнею пме е несшурно (Russli 1972, 68; Zalmriade 1977, 263 Bogdan Cdlaniciil 1981 60. nole 44 Vladescu 19X3. 34; Cronica 2007. 288). в одна oi публикации ie ie ca прнпнсапи кочкрепю na cohors I Uiguslu Xenia Paccnsis """опит nulliaria (Petolescu 1995. 244). ueiii Becun> мна |ОЧц0 след 116 i npeMecieiia or a * 'Чна UtiiuMnni ЦА i . / nufiwuu linih ’«"•<«*« HutiMUtt ? 11 n k,-^ uhiu{>ii i/auHttll \‘ч/)ър Дочна Мнзня в Долна Дакня. но за пръв път засвндетелствана на мястото на новото си на- значение във воеииа диплома or 129/130 г (RMD V. 376; Holder 2006. 155). Печатите от Samum са както негативна, така и нозитивни. и се Отнасят към ияколко твър- де различаващн се варианта (Gudea 1997. 52). Въпреки съвсем разлпчната рамка, при един от гях буквите са тненадвашо близки по палео- графска характсрнстика до тезн от Трнмамиум (обр. 12 1-4). Строителната керамика с печати CIB от Samum уверено се евъртва с cohors I Britannica milliai ia civium Romanorum eyuilata. за която e сигурио установено. че с лагерувала на юва място оше от II в. и чак до края на съ- ществуването на провиннията (Peiolescu 1995. 242; Gudea 1997, 52) За целия период - от управление™ на нм- nepai ор Хадрнан до реформите на Диоклетиан, в гарннюна на Дотна Мизня досега не е уста новено прнсъствнего на друга кохорта. освеи cohors I Bracaivruni. която би moi ia да ичпозз- ва съкрашениего С1В за сшниране на свояза керамична продукция. В чисто хипотетичеи план, печатите от Трнмамиум бнха могли да се от несаз към cohors I Augusta Уеп ю Parens, v Bnttonun, milliaria Трябва да се има предвид. че информация га за нся е изключигетнооскъд- на а местопребивавансзо н продьяжитеднос- , га на простоя й в Долна Дакия не са изяснеии. 4ко е вярно обаче отъждествяване.о на enter / F 4/ Bnttomtm Malwnsis от едиа енигафия о.
Глдючика (CIL. 111. I 57lM) 'ЧЧ. к. тя e пгч.тк *.1мла wФ"1'P"Pa R cb„cla"d "a провннпиалнпя гарни юн и upc«1П в. (Pelolescu 1005. 245) При такова положение. учасшею на n u//«i« in кохортата в етроежше в Трима- MI1VM. кякто юна с уетановеяо ia /<?:"> I (Торбатов 20106. 56>. с почти невероятно, тьн каго подобна практика на екснровннцнален об- мен е netкнната в Римската империя. Другага выможност ш интерпретация на печаппе CIB от Тримамиум е тс да принад- лежат на час ген upon шодитсл. Очевидно с, чс при наличназа места информация, то я» вънрос 1рябва та остане шкрит. Цитрина ли юра в ра: Върбанов 2009: В Вьрбанов. Три ями от III век от герыторыяи на рлмската крспост Тримамиум- - В. Геенны чезения Сборяново, 6. Варна, 2009,102-118. Вьрблнив 2010: В- Върбанов. Находка от антонини- знн от ограда с хипокауст в Тримамиум (проучвания през 20091.1 - Известия на Pciжшален исторически мутей - Русх, 14.2010 (под печать Върбанов, Драюсь, Русев 2007: В. Върбанов. Д Драгосв. Н. Русев. Аварийни apxco.ioi ичсскп раз- копкн lid тернторията на антнчната крепост Три- чамиум - В: Археологически открытия и разкопки през 20061 София, 2007,262-263. Върбанов. Драгосв. Русев 20(18 В. Върбанов. Д Драгосв. Н. Рхссв Аварийни архсоло!ически раз- молки на 1ериторията на антична!а крепост Три- мамиум - В- Археологически откритня и разкопки през 2007 I. София. 2008. 346-348. Върбанов, Драгосв, Русев, Дим и i ров 2009: В. Върбанов. Д. Драгосв. И. Русев, М. Димитров. Ава- рийны археологически разкопки на тернторията на антнчната крепост Тримамиум. - В: Археологи че- ски открытия н разкопки през 2008 г. София. 2009. 426-44) Върбанов, Драгосв, Русев. Димтрив 2010: В Върбанов. Д. Драгосв. Н. Русев, М. Димы i ров Ава- рийны археологически ражопки на тернторията на антнчната крспост Тримамиум. Община Иваново. В археологически oiкритик н разкопки проз 20091 София. 2(110. 317-319 Герасимова 1969: В Герасимова Рамсствапс на римскшс Помоной войскн през 11 в. в Мизия и Дания (по епнграфски паметаици). - Археология 1969.4 5 11 1убарь2Ш)|-2002: В.Зубарь Римское военное г,р„- V |'Х<>ЕИС В 1авр,'кс ’ STRATl'M plus. 4. 2001 2002. Иванов 1962: Т Иванов. Новоогкрит старохристи- янскн некропол при с. Горна Бешовипа. Врачанско - Археология. 1962.2. 38-48 Иванов 2002: Р Иванов Строите,„.а керамика от Ь .ни. Думав (Ескус - Нове - Дуросгорум). София. Иванов 2W6: Р Иванов. С.роите,на керамика от ' МНЯ Д .нав В Р Иванов (рел ). Архсолотя на българскитс земи, 2. София. 2006. 125-207. Кадеев 1981: В. Кадеев. Херсонес Таврический в первых веках нашей эры. Харьков, 1981. ricipOBiili 1975: П. ИетровиИ. Палеограф^ римских натпислу lopiboj Mcutjii. bcuipa.i, 1975. Соломокик 1983: Э. Соломоник. Латинские надпи- си Херсонеса Таврического. Москва, 1983. З орба гои 1991: С. Торбатов. Римска военна дипзо- ма от 145 г. от Нигринианис, Долна Ми зия. - Архео- •1ОП1Я, 1991. I.23-27. Торбаiob 2010а: С Торба гои. Л аптеки официален посветнтелсн налпис от римския кастсл Тримамиум (Долна Мизия). - Известия па Регионален историче- ски музеи - Русс. 14. 201» (пол печат). Торбатов 20100: С. Торбатов. Строитслна керамика с печати на 1 Италийски легион от кастсла Тримами- ум. - Археоло! ня. 2010, 3-4, 41 -59 Филов 1906: Б. Филов. Помоишите войскн на рим- ската провинция Ми зия - Известия на Исторнче- ското тружсс гво, 2, 1906,41 -90. kriccscu 1977: A. Ariccscu. Armaia in Dobrogea готапй. Bucure$ii, 1977. Bako 1981): G. Bako. Cohors 1 Bracaraugusianurum. - Sludii $i ccrccMTi de istoric veche. 1980. 4. 631-635. Benes 1970: J. Benes. Bracarcs (Bracari) im romischen I leer an dcr unicrcn Donau. - Listy Filologicke. 93, 1970,239-245. Benes 1972: J. Benes. Nekolik poznamek k dislokaci fiinskych auxilii v Dolnim Podunaji. Sbomik praci filosoficke fakulty Bntenske univcrzjty, rada archco- logicko-klasicka (F), 17, 1972, 154-158. HencS 1978: J. Benes. Aux ilia Romanci in Mocsia atqiie in Dacia. Praha, 1978. Bicrnacki 2003: A. Bicmaeki. The Ceramic Building Material of the 1st Italian Legion in Novac (Moesia In- ferior). The Relationship between Form and Funclion. - Archacologia Bulgarica. 2003, 3,9-21 Bishop, ( oulston 1993: M. Bishop, J. Collision. Ro- man Military Equipment from the Punic Wars tu the Fall of Rome. London. 1993 Bogdan CatSnichi 1981: I Bogdan CfitSniciU. Evolu- tion of the System of Defence works in Roman Dacia (BAR International Scries 116). Oxford. 1981. < luesman J9|4: g. Cheesinen. 1 he Auxilia of the Ro- 94
man imperial Am у ' 'Jord. 1914 Christescu 1937: V hnstcscu Istoria militara a Da- ciei romane. Bucurc 1937 Cichorius 1900: ( Cichorius. Cohors - Real-Eney- clopadie dor klaw-ftrhen Altcrtumsvvissenschaft. 7, 1900. 231-356. Conrad 2004: S. Conrad Die Grabstelen aus Moesia inferior. Untersuchungen zu Chronologic, Typologie und Ikonografic. Leipzig, 2004. Cronica 2007: Cronica cercetarilor arhcologice din Romania - Campania 2005. Bucure§ti, 2008. Dimitrova-MilCexa 2000: A. Dimitrova-Mildeva. Terra Sigillara und diinnwandige Keramik aus Moesia Inferior (Nordbulgarien). Sofia. 2000. Eek. MacDonald, Pangerl 2001:W. Eek, D. MacDon- ald. A. Pangerl. Neue Diplome fur Auxiliartruppen in den dakischen Provinzen. - Acia Musei Napocensis. 38, 2001, 1,27-48. Eck. Panged 2006: W. Eck, A. Pangerl. Neue Diplome tiir die Auxiliartruppen in den Mdsischen Provinzen von Vespasian bis Hadrian. - Dacia, N.S., 50, 2006,93- 108. Gen» 1959: B. Gerov. Zwei neugefundenc Miliiardip- lome aus Nordbulgarien. 196-216. Gudea 1997: V Gudea. Der Dakischc Limes. Mate rialen zu seiner Geschichle. - Jahrbuch des Romisch- Germanischen Zcntralniuscums Mainz, 44, 1997, 2, 1-113. Gudea 2005: N. Gudea. Der untermoesische Donau- limes und die Verteidigung der moesischen Nord- und Wcstkustc- des Schwarzen Mceres. Limes er litus Moe- siac Inferioris (86-275 n. Chr.). - Jahrbuch des Romisch- Gcrmanischen Zentralmuscutns, 52, 2005. 2,317-566. Holder 2003: P. Holder. Auxiliary Deployment in the Reign of Hadrian. - In: J. Wilkes (ed.). Documenting the Roman Army: Essays in Honour of Margarel Rox- an. London. 2003, 101-145. Holder 2006: P. Holder. Auxiliary Deployment in the Reign of Trajan. - Dacia. N.S.. 50. 2006. 141-174. IDR 11: G. Florcscu. C. Pelolescu. Inscrippile Daciei romane, 2. Oltcnia $i Mun tenia. Bucurc^ii. 1977. IDR Ii 1/4; | Russu. Inscripyilc Daciei romane. 3- Da- cia Superior. 4. Zona rasariteana. Bucure^ii, 1988. iGBulg. \ ; g Mihailov. Inscription's Ciraecac in Bul- garia repertae. 5. Inscripiiones Novae, addenda ei cor- rigenda. Serdicae, 1997. Matd-Popescu 2001-2002: F. Matci-Popcscu. Tni- pclc auxiliare romane din Moesia Inferior Studii §i cercetSri de istorie veche si arheologie. 2001-2002, 173-242. 'h’tci-Pupescu 2005: F. Matci-Popcscu. Dcsprc iden- •Haica cohortelor / Bracarnn^ii\iaHonini §i / Bratftrv- n,,n cilium Вотаногнт - In: Corona laurca. Siudii in JlJjj8 ^Uciei Icposu Marinescu, Bueure$ti. 2005. 'Iro,t“»icz 2010: L. Mrozcwicz. Palaeography of Lai- nstriplions Irtnn Novae (Lower Moesia). Poznan. 2010. (PXrX?aETinaP' D'P,Oma m'l,lare da Thamus.da Pe,°kSCU- aux, .are dm siarheol ’SlUd" lcercctar’^'stone veche §i arheologie. 1995. 3-4. 237-275 Petokscu, Popescu 2007: C. Petokscu. A -T. Popescu D°cia nTC<1iS™dlpl™L mi’'a,r “deD('br<>u<lja - Uaeia. N.S..51,2007 I47-|5| Pferdehirt 2004: B. Pferdehin. Romische Militard.p- me und Entlassungsurkunden in der Sammlung des omisch-GermanischeriZentralmuseums. 1-2 (RGZM К 37. 1-2). Mainz. 2004. RMD I: M. Roxan. Roman Military Diplomas 1954- 1977. London. 1978. RM Dll: M. Roxan. Roman Military Diplomas 1978 to 1984. London. 1985. RAID III: M. Roxan. Roman Military Diplomas 1985- 1993. London, 1994. RMD l\: M. Roxan. P. Holder. Roman Military Diplo- mas, 4. London. 2003. RMD V: P. Holder. Roman Military Diplomas. 5. Lon- don, London, 2006. Roxan 1997: M. Roxan. An Auxiliary/Fleet Diploma of Moesia Inferior: 127 August 20. - Zeiischrift fur Papirologie und Epigraphik, 118, 1997,287-299. Roxan, Eek 1997: M. Roxan. W. Eck. A Diploma of Moesia Inferior: 125 lun. 1. - Zeiischrift fur Papirologie und Epigraphik. 116. 1997, 193-203 Russu 1972: I. Russu. Avxilia provinciae Daciae. Studii $i ccrcetari de istorie veche. 1972, 1,63-77 Sarnow ski 1985: T. Samowski Die Ziegelsicmpel aus Novae. 1. Sysicmalik und Typologie. - Archeologia. 34. 1985. 17-61. Sarnowski 1988: T. Samowski. Wojsko rzymskic w Mezji Dolnej i na pohiocnym wybrzezu Morza Czamego (Novacnsia. 3). Warszawa. 1988. Saxer 1967: R. Saxer. Untersuchungen zu den Vexil- lationen des romischen Kaiserheeres von Augustus bis Diokletian Ep graphische Studien. 1). Koln - Graz. 1967 Spaul 2000: J Spaul. Cohors’. The evidence lor and short history of lhe aux liary infantry bits of the: Im- perial Roman Army (BAR International Senes 841). Oxford. 2000. . Strobel 1984: K. Strobel. Untersuchungen zu den Dak- enkneger Trajans. S’.udien zu Geschichte des mmleren und unteren Donaurauntes in der hohen Kaiseratl ^Xly91975: Z. Szekelv. \oi descopenn dm epoca 1994, 159-167. 9<
luriur 1965: D 1 Wor. I bmun.eJn .'Л'" , ,j. .„mevcchc 10. . I4r ' ludor 1Ч0К: l> ЮЛ» Ollcn,a ron’a" f,ULl"' " y.rtunov. llragov'. Kum-« 2«>«: V V^no> D. Dr. N К-. ^hac-lmcal Reward, m .he R юи Tnmanunium tprcl.m.narv report Cul u™ „ i, 1„ Dunin a de |o» < dara 13.200b. 15 V IMnru 1983: C v Ысл" Arnlala rom‘"’S 'П D‘“ Infer, r . Bih.ni e>n. 1983 MSdeseu 1980: C Vladchcu FortiHcaflllc roirune dm Da< Intenor. I ruma. 1986 Warner tQ3B: W Wagner. Die Dislokalion der romiM.hen Auxihariormationcn in den Provinzcn Nonctim, Pannonien, Мосмеп und Dakicn \<>n \ugu4tux in* Gallienns. Berlin. 1938, UeiB t999: P WciB. Lin Diplom des Antoninus Pius fur Мое -ia inferior ion De? I44» Dcz 146. Zum Trap- „cnlxsiand de, Prnvinz naeh der (ikkupaiion Dakiens Zcnschritt furPapiroloi’ie und Epigraphik. 124 1999. WciB ’001: I’ WciB. Djs KonsulnPaar wm лГ)п| 145 n *1 hr Noth cinmal /u den Auxilicn von Moesia mlenur und fhracia miter Antoninus Pius. - Zei.sehrifl |„r P.ipirologie und Epigraphik. 134. 2001. 261-266 WciB 2005: P 3Ateil3. Ncue Miliiardiploinc Domi tians fur Soldatcn Niedermosiens - Zeiischnft fur Papirokigie und Epigraphik. 153. 2005. 207-219 Zahariade 1976: M Zahariade Trupele de ongine hispanied in Dacia. Siudii 5i cerceiari de istoric veche si arheologie. 1976. 4.477-494 Zahariade 1977: M. Zahariade. Addenda et corrigen- da Siudii ,i ceiceiari de islorie veche yl arheologie. 1977. 2. 261-265. Zahariade, Gudes 1997: M Zahanade N. Gudea. The bonifications of Loner Moesia (AD 86-275). \msicrdain. 1997 The CORTISIBRA and CIB stamps from eastelhim Tnnianimium ( Abstract) Scrgev lorhatm The analysis of the building ceramics from lhe casiellum Trimammium has produced three consistent groups of Roman stamped bricks and roof files One group that bears the signs of dif- ferent tvpes and variant ol legio I Italica was al- ready published The other two groups, with the stamps CORTISIBRA and f IB. are presented here. The CORTISIBRA group is the most nu- merous from the site It includes two complete bricks, one fragmented but rcstorablc tegula, and 32 fragments of bricks, legulae. and imbrices. The identical content of the lev on the COR TISIBRA stamps, known so far from Tiintammi- um supports their identification as a single type. However, some differences in lhe shaping of the text field and some palacographic specifics allow for distinguishing at least four type . The lack of pala.ographie clues means that the dating ot the stamps should rely entirely on stratigraphic data. The fragments trom building ceramics Nos. 3-4 9. 13-14. and 32 are found in secondary lay ers uid cannot be further discussed. The rest are from structures and clear contexts, dated to lhe third entury M) a collapsed root construction in Su lb that belongs io a stdl umdemified build- ing; the fill of ritual pits Nos. 1, 3. and 5; a col- lapsed roof in the central room of Building B; the blocking of the southern entrance of the party- nail between the central and the easiem rooms ot Building B: a hypocaust in the eastern room of Building B; and the fill of the hypocaust in the eastern room of Building B. The fact that these structures contain both bricks and tiles securely dated by stamps of legio 1 Italica significantly helps the chronological attribution of the COR- TISIBRA stamps. I he construction of Building В is dated to the reign of the Scicran Dynasty, at latest in the first decades of the third century AD (the collapsed roof construction in the central room belongs to the initial building). The as ycl unidentified building, whose Collapsed roof was found in Sq. 1Б. was constructed at the same lime. Building В underwent a serious reorganization sometime iu the 3rd c. AD, after some kind of disaster The reconstruction included blocking of one of (he internal entrances, the construction of a hypo- eausi in the eastern room and a significant raise of the floor level. Building В ceased to function in the last quarter of Hie 3rd c. AD, at latest. Af- ter that, the remains of the hypocaust were filled
with compact yell .oil (terminus post quern \D 282-2831- PH • . I is generally dated to the first half(,f the 3rd c ,f not earl>er Pits Nos, 3 and 5 are datcd lo tllc Iasl q“artcr of the 3rd c. AD. The signed building ceramics from both the fill of the hypocaust in Building В and the fill of the ritual pits has no chronological value, since there arc materials of wide date within the 3rd c AD. Production with a CORTISIBRA stamps was used for both the construction and the recon- struction of Building B. This suggests a sustain- able production of a brick-workshop for at least several decades m the 3rd c. AD. pointing to a lasting presence in Tritnammium of the military unit to which the workshop was affiliated It is not difficult to decode the abbreviation in lhe beginning of the inscription on the stamps t: CORTIS1 C(oh)ortis 1. Obviously it means a named cohort that was common for other detach- ments of the same category, which has led to the introduction of a number in this case’ 1 (prima). More problematic is the deciphering of the text coded in the last three letters: BRA. In all publications so far. lhe auxiliary group with the CORTISIBRA stamps from Trimam- mium was identified as cohors I Bracaraugusta- norum In fact, it is a different cohort cohors I Bracarorum civium Romanorum A detailed discussion of the available data, the nature and the difference between the often wrongly equated cohors I Bracaraugustanorum and cohors I Bracarorum is offered in this paper. The numerous finds of building ceramics with stamps of cohors I Bracarorum in Trimammium undoubtedly suggest that, at the time of the Sev- eran Dynasty, but also later in the 3rd c. AD. there w as a base camp of that cohort Therefore, cohors I Bracarorum w as a sub-ordinate to legio I Italica. whose boundary in 2nd-3rd c AD was initially from the mouth of the Olt and castellum Dimum to Tcgra (included). The arguments put °™aid suggest that part of the cohort, mclud- ’ng at least the Bican centuria as suggested by •nc gravestone of Marcus Mecilius, was sent to hersonesos, most probably in the second part ° die 2nd c. AD Another interesting and hardly Sr^be^Vename°f,he^ Mecilius ha^ihp lu gravestone of Marcus on the stamps from Tnm'amm.um^ СХаС'‘У “ BRA*1 h es® 8rounds',lle inscription CORTISI- ^IB^ in‘be followmg manner Monjonis 1 Bra(carorum) т.итеПв0П11 gr°rUP / Stamps from Tn-nam mum CIB. ,s so far found on just s.x legulae The stamps arc identical and belong to a single Xh hta‘ <flfi *^eS SOrtle peculian,,es The shape of the text field is unique. It is in the shape of an impression of a soldier’s boot (planta caligans). the front part of which depicts in relief the five toes In terms of the chronology of the stamps the shape of the boot, whose front part is blunt is important The depictions of caligae of this type known so far date from the end of the 2nd c. AD onward. In contrast to the CORTISIBRA group de- coding of the CIB stamps from Trimammium is very difficult and cannot be solved without am- biguity CIB stamps have not been found so far along the Lower Danube limes and its hinterland, but such are known from areas to the north of the nver They come from two sites distant from each other, located in the provinces of Lower Dacia and Dacia 1’orolissensis - the castella near Slaveni and Cajei. the latter having been identi- fied as the ancient Samum. For the entire period, from the reign of Hadri- an to the reforms of Diocletian, lhe Lower Moe- sian garrison consisted, as it is presently known of only one cohort - cohors I Bracarorum that could have used the abbreviation CIB to mark its ceramic production. Hypothetically, the stamps from Trimammium could be linked to a short stay of a building vexillaiio of some of the co- horts that were camping to the north of Danube (cohors I Augusta Nervia Pacensis Bnttonum mtlliaria or cohors I F M Bryttonum Mabensis) This, however, is not very likely, since such in- ter-provincial exchange is noi known m lhe Ro- "hc mher interpretation possibility’ .is that the CIB stamps from Trimam mum are lhe product of a private manufacturer. Q7
L
Съобщения Сребърна икона с образа на св. Василий от областиия цеитър под Перперикон Николаи Овчаров Машабните археолотически проучвания на Перперикон продължават вече новече от де- сетилетие и предоставиха (включитетни на- ходки. За изследвансто на Срсдновековието особен» благодатен беше периода 2001-2004 г. Тогава в подножието на скалнпя град и в местное гм „Клисе башъ” бе разкрит великоле- пен архитектурой ансамбьл. Той включва две пъркви, обширен некроиол и редиии вериж- ни помещения. Спорсд намерсиите находки клмилексът се латира прет IX-XU в (Овчаров. Коджаманова 2006). За изясняването на ситуацията спомогна откриванею на близ» сготе византийски олов- н(( печати, конто станаха втората по толсмина колекиня, намерена от е тно място. след тази от стратегията Велики Преслав. Сред тях пма редица молквдовулк на познаит исторически личности, като пълководеца Василий Монах, основателят на управлявалата проз X1II-XV в. императорска династия ссваст Г сорт и Палсо- лог, бъдещият василевс Констан!пн Мономах и др. Миогобройнше печати на императорски тайни съвстници (асикрити). на служители в чашната съкровнщнииа иа василсвса. на не- гови „диверсии хора", лори на лнчпия му се- крстар, каниклпя. обаче возводи да се оформи важна идея. Вероятно през тозн период Перие- рикон представчява центьр на личен импера- торски домен, обхватал icpii тория га на Пзточ- HHie Родопп. Оттам са управлявши! собшвени земи иа василсвса и са коитролирапи близките мини за злли*. един от пан-голсмите във Вп- ,аит11йека|а империя Подобии длъжносги са известии в пзвори1С и носят иаименования- '•> насилии, кураюр или миматин (Ovcharov 3006, 2 IK-220) Заодно с печапие на светски лица, при ра,ко11ки1е бяха намерени и 14 моливдовуии ‘'Р'иереи. Час-i oi тях вече са пубчикувапи °"Р I Перперипм. Срейърна шапка с образа на св. Ва- t алий Вешки Fi^ /. Per ре г ikon Silver icon with the image о! St Basil the Great (Овчаров, Стоименов 2004. 307-321), а други излязоха на бяп свят след реставрационните тейности. предпристи през 20W г. Сред тях са спискониie Стефан и Гликерий от Ве зи кия. Теофан от Другу вития. Роман и Михаил, чии- то кагсдри нс са обозначени. Най-много са ар- хисрсите на епископияга Ахридос (Източните Родопп). чисто ссдалишс вече сполучлнво ло- кализирахме в разкри гия през 80-те годи ни ма- настир ,.Св, Йоан Продром’’ в Кърджали (Ов- чаров, Хаджиева 1992). Сега, към едннствения известен пре ш лечат на списков Константин оз Ахрпдос се прибавиха ошс 7 - на Тома. Ев- статик. Тео юр и още един на Константин. Явно освсн светски функции, в комплекса са би Bi съсреюючени и известии релшиозни ДСЙИОС1И, За тона сввтетсзкгва параклмсът. расположен северно от павнаы църква къ- iero бс огкрша кчкгнппа <а високопосгавенн духонницп. За емкого говоря! и юста «т на- оо
Обр 2. Графична рисгнка на изобрамсеншто Fig ’ Drawing of the image on the icon Обр. 3 Преианска икона orn 1Х-Х н. Fig 3 Jeon from leliki Prcslav. 9th -1 Dili c. -iD дсйност с писането на трудовс, заради конто е причислен към г.нар. отци на църквага. Това с особено важно, защото именно Ва- силии Велики, Григорий Нпсийски и I ригорий Назианзин създават скелета на християнската философия. Тс засмаг от модерпня неоплато- низъм много слсмснги, но тн раялежда! през призмата иа новата религия. В тази теория особено място се от деля на сстсгнката и на изграждането иа човешкпя образ. Според ран- нохристняпеките мцелители в него се сьсредо- точава душата и тя може да бъде изеледвана именно посредством него. Самиягсв. Василий пите, че изобразиването на Бота и свсшепнте персонажи е като своеобразна „книга”, по коя- то хората могат да проникнат в сыцината па християнсзвото (Овчаров 2007, 14-15). За да решат този втрое неоплат он num с и раниохристиянскигс тсорегици се обръщат към някои древни тенденции в изкусгвото (Он- чаров 1982а, 8-18). Сгава дума за източната традиция за пълно осветятзанс на прсдставе- наза във фас човешка фит ура, за уголемяване иа очите и целого върху линето, за съзиатслно тьреената диспропорция на прокалено елрата глава епрямо по-дребното тяло. Фокусът са очите, чрез конто надзърта самата душа. (Каж- дая 1978, 170 сл.) Този насоки в изобразитсл- ното изкусгво са особено силни в Мала Азия, Сирия и Палестина и загова Византия ги зас- ма оттам. Съвсем не е случайно, че от сытое места произхожлаг най-именитите ралнохрис ходките на църковиа утвар и свързани с култа предмети като бронзови реликварии-снколпи- они, стъклени и оловни ампули за съхраняване на свешеното миро и др. (Овчаров, Коджама- нова 2006, 67-68). В насгоящата статия ше се спра на още един памстник, отнасящ сс пряко към хрисгиянското богослужение (обр. 1) Става дума за кръгла срсбърна пластина с диаметьр 21 мм и дебелина 1 мм (обр. 2.). Вър- ху нея е изпълнено допоясно изображение на християнски светец с нимб. Макар и схема- тичен, образът енлно впечатлява с експресив- ността на голсмитс и вперени в зрителя очи, виеокото чело, съзнагелно уедрената епрямо тялото глава. Носата му е прибрана към геме- то, а брадата - заострена. Светецът благославя с дясната ръка, докато с лявата прнгиска към гърдите си богато украсена църковиа книга. Кръстосаният под шияга омофор, с пришиты на него кръетове, не оставя съмиение за еиис- копския сан на лицею. А трите букви край тла- вата ясно иоказват кой е изобразев върху сре- бърната пластина u(yiog) Bo(cnh:io^). Свети Василий Велики, или Канадокийски, е роден през 330 г. в Кесарея, център на мало- азийската провинция Кападокия. Неговият род открай време се слави като сгълб на християи- ството Оте баба му и дядо му са преследваии по времето на езнческия император Диоклеци- ан Двамата братя на Василий, Григорий Ни- сийски и Петьр Севастийски, както и сестрата Макрина ст>що са канонизирани ог църквата. Самият той получава блестяще образование в Константинопол и Атина, а после става мит- рополит иа Кападокия Но най-значимага му 100
тиянскн фило< фи (Овчаров 1983, 178-186). Византийского шкуство сс формира след- вайки посочспнте принципи през 1V-V1 в., но npe3 VII в. в Константинопол побеждават ико- ноборните. Изобразявансто на рслигиозните персонажи е отречено и това създава сериозни пречки за развитие! о на изкуството. Тъй като иконоборчество! о се ращространява оенов- но сред столнчната аристокрация, почитането на иконите са запазва преди всичко в средите на обикновепия народ. Старите традиции се съхраняват най-вече в по-отдалечсни провин- ппи, като Кападокия и Южпа Италия, в окол- ни стран», напр Грузия и Армения, както и в някоп оцелети манастири. Точно от тези оби- тели са запазенм няколко ръкописа от първа- та половина на IX в., в конто се вижда начина на представяне на човешките персонажи през периода. Както отбелязва В. Лазарев, това са ,.къси нескопосани фигуры, изобразени в резки и ъгловати движения, конгу риге са очертани с твърда линия и без никаква моделировка” (Ла- зарев 1986, 58). Първите признаци на промяната се усещат още след временного възвръщане на иконопо- читането през 787 г. От епиграмите на Теодор Студит се разбира. че още по това време започ- ват да се рисуват човешки образы. Последимте пмпсратори-иконоборци като Михаил 11 (820- 829 г.) вече са сс примирили и единствен© им условие е да не се шлагат иконн в столицата (Speck 1964. 333-344). Така се стяга до окон- чателнага победа на иконопочитането в 843 г., когато именно запазенмте от народа традиции формират нового визаитийско изкуство. Сходны явления се наблюдават и в съсед- нитестрани. В рсдица армснски памстници от IX-X в., като стенопценте от манастирнте Та- гев и Ахтамар или миниа пори гс в Евангелието на царица Млке и Ечмнадзинското евангелие, сс виждат прски заем к и от раннохристнянско- го изкуство (Дурново 1979.90-100). Интересна е ситуация га в България, която приема в 865 г- хрисгиянствозо. Бьлгарскитс художницы веднага се насочва! към сиро-палестинските Фадиццц в раииохрис I иянската живопис от VI в., съхранеин ками чрез оригиналите, гака и чрез реплики or V11-1X в Гака сс раж- Даг хснадминаш пром «ведения като иконыте в стила иа преславската риеуваиа керамика(обр 1 Гакива са и никои upon «ведения на малка- UJiacniKa ог Велики Прсслав (Овчаров 2007. както и минна порше в Асеманиевою “’Р^фскош евангелие (Джурова |981, 18- (обр. 4 5) -pc са peiyjnai от влияние го на сиро-палестинския кръг. а евъртващо звено са ръкописи от IX-X в., произхождаши f тавио oi Мала Азия и Южна Италия (Grabar 1972. ВО- 141. Иванова-Мавродинова 1976, с I О7 к Както в ранното християнство, иконнте на преславските зографи се обосиовават от съчи- ненията на фнлософите в двора на цар Симе- он. Иоан Екзарх нише тогава своя прочут труд „Шестоднсв”, в чиято основа лягат схвашания- та на самия св. Василий Ве.зики в еднонмен но- те му произведение. Иегова е кониепнията. че по съчстанието на чертите в човешкото лине се познава съсгоянието на душата (Йоаи Екзарх 1981. 252-253). Чрез тях се предана цяпото дълбоко и експресивно вътрешио напрежение. заложено в източнохрисгиянското изкуство (Лихачев 1970. 93-95). Презвитер Козма доггь- тва със способността на очите да насочат към небето .душевного зрение” (Презвитер Козма 1944, 52). Идеите му пряко кореспонлнрат с мисълта на неговия сьвременник. внзантнеца Симеон Метафрасг, че ..със свсттината в душа- та слепецът отново може да придобие светли- ната на телесните очи” (Памятники византий- ской литературы 1969, 89). Няма никакво съмненне. че образът на св. Василий, представси върху сребърната икон-
/ X 4/Г °/,И” °”hu' ,пт 14/'rc’to'' ка ог обчастння цснтьр в мсстноетт. .Клн- сс башъ” пол Перперикон. словаря кучно на теш тенденции във философиям и итк^ството. 11 щълнснпето с доста i pv6o и насочва към сно- мсиаппс по-горе пародии традиции след ико- ноборческий период. Спорен иконотрафскнтс особсности иа изображение!о то нс може да надхвърли хроноло! ичсски първите lecei пле- тня на X в. Ilaii-всроятно сребърила пластина да е била част от по-голяма сборка икона, каго засдпос други оораin на нърковни отци и свст- ци е била аиликиранв върху дървенага рамка (Овчаров 1999, 575-592). Датировката на икон ката изцяло се под- крепи от археологическагв ситуация. Главна- та църква на комплекса е oi т нар. преходен тли, характерен за периода от края на V111 до X в. (Овчаров 2001, 25-36). Най-раиннте. ог- крпти при разкопките средне веков ни монсти, ее огласят към уиравлениего на императорн- ге Константин V Копронпм сЛъв (757-775 г.) и Тсофил (829-842 г.). Ако тс са единично, от втората половина на IX в. вече се поя вя ват цели 6 екземпляра на Василий 1 Македонец (867-886 г.) и Лъв VI Философ (886-912 г.). Същото е положение! о и с камере ните олов- нп печати. Най-раииият моливдовул при- надлежи на иротосиа гария иа гема Макс ио- ния Тсофил, датиран в първата половина на IX в. От края на IX в. произхожда иечата на императоре кия спатарий и съдия Иосиф, а спагарокандидагы и кумеркиарий на Солун Константин с изпращал пнема в края на IX и начало го на X в. Явно, че през IX в. животы в меегноетга „Клисе башъ” с бил доста ингензивен и адмн- нистрацията вече е имала тук стабилно присъ- ствис. В тази насока е .много важно още едно огкритис в И-почните Родопп, косто внася допълнителна ясного в изучаването на истори- ята на района през това с гола ие. Предн 30 години аз иубликувах изключн- гелно интересна рисупка-iрафиг върху камеи- ноблокче, oixpiiio в средн о веко в ния манаыир .X в. Иоан Продром" в Кърджали (обр. 6.). Го беше В1радено каю сиолия в с гена i а ла като- л икона, посIроен в самою начало на XI в Това е пяла композиция, включваща светите I сор- ги и Стефан. както и редина хрисгиянски сим- воли. Чесговаду.ма за иреизпол зиане на блок- чего се вижда дори ог факта, чс персонажи ie са обърнази с < давите надолу. Иконографските особсноши насочва! към о общению в прсдишнитс редове раниохри- сгиянскн белези. Фшурше са кт,си и ы лона!и. И12
nianure - несьраз ..-рно елри. а очиге - юлеми н втрепчепи фроН1 i .но в зршеля. Мною ин- тересна е ор.нпн.1 нои на св. Георги, която сыпо свпдегс.чства а ранни черти в изобразя- ванею Съобратно гогавашниге ин познания ja ситуацияга около манасгнра в това врсме татарах рисункам в по-общия период X-XII в '(Овчаров 19826,43-50) Пяколко години по-късно се нояви статия на изкусгвоведа Кристофър Уолгьр, която съшо бе посвегена иа важиата композиция. Тон прие разсъждеиия г а ми относио раннохристиянските слемептп в изображенията, но от гледна точка на своята наука ги латира по чисто икоиограф- ски белсзи в VII в (Walter 1995. 20-24). Друге въпросът. че подобна датировка с невъзможна. предвид археологи чес ката ситуация, разкрита при проведените през вгората половииа на 80- те години от мнналия век разкопки. Каргината се нзясни в края на 90-гс години отсъшото столетие, когато католиконът бе ця- лостно възстановен. Тогава вече и мах възмож- иост да разкрия културния пласт, намиращ се под пода на главната църква от началото на XI в. И и шенадата не закъсня - оказа се, че отделу лежа! остаиките на друга култова ограда. Става дума за църква от същия преходен тип, пред- ставляващ междпнна форма между базиликата и кръетокуполния храм. Именно гя е изпълня- вала функция га на манасгирски католнкон през периода 1Х-Х в. (Овчаров 2001, 30-31). Макар остан ките о г сградата да са иезначи- телни личи ясно, че тя е била масивна иредста- вителна постройка. От изток храмът завършва с три полукръгли лисили. оформящн олтарнат чает. Дължинага е 12 м. а шнрочииата - 6,55 м. Църквата е зидана от дялан камък, обилие споен с бял хоросаи. Вероятно кагоре зидовеге сабнлп i-радсни в с 1 роит ел па га техника „опус микстум" с редовс тухли и камък. С подобии размер» ц в сытна ючника е носiроена църк- вата 01 облаетиия център в местное! га ..Клисе башъ”. Храмы, разиоложеи и подножие ю на Пер- ,1ерикоц е бил боьно украсен с мраморна де- кораццц и полови мо тайки в егила „опус сек- УИлс Един фратмеш ог цокьла в олгариата 4ас| "оказнд. чс toii с ири1ежлмл сюпоиисиа УкРаса. Пяк !tlM с UMaj|O мрлморпа иршрада иРофилирацц релефнп илочи. която опоре ^Ии,Р|ннс1ла с корппт oi рисувана керамика. »рпмЧЪР'Г"ата с“ °™ мизка по стал до преславската рисува- на керамика (Овчаров, Коджамавова 2006 65- 67). Тези слементи подсказват какво е предста- влявала изчезиалата монументалиа ра, ,я на ранния католнкон на манастира „Св. Йоан родром в Кърджали. А открнтата преди три десстилетия рисунка-графит изведнъж се оказ- ва с безпенна стойност. Очевидно, тя е направена в момента кога- то първата страда все оше съшествува Неиз- вестният рисувач е силио впечатлен от вели- колепнитс фрески на храма и е оставил своята опростена представа за тях.. Чрез компютърна обработка дори бяха възстановенн възможни- те изображения на светпите Георги и Стефан Те показват пълна близост с примери от 1Х-Х в. и явно са изпълнени в това време (Овчаров 2001, с. 35). Ето че отново мога да се върна към споме- натага в началото на статията сребъриа пласти- на с образа на св. Василий. Ако сгснописите в „Св. Йоан Продром” са били изпълнени в най- добрия стил на IX в., малката иконка е пример за народного нзкуство от това време. Безспор- но е обаче едно - в области Ахридос (Уточ- ните Родоп и) раннохристиянските традиции са възприети много добре след финала на ико- ноборческия период. Това се вижда отлично и в архитектурните иамстниин. и в запазеиите произведения на изобраштелного изкхство. От IX до ХП в. между областння център в меечностга „Юшсе башъ” и епнскопскня ча- настир Св. Иоан Продром ’ се води оживеиа кореспоц генпия. за кояго намерен» е оювни „ечпв се явяват казеюрично сввдегелгтво „иге на Ахри зос. В хр|1сГиянекия
Hiiinpaiia .tmepaivpa; Ьмрока IWt: \ Л-Ачтова ЮОО.ш.......«Ф® РЪЮЛ1КН1 Mini? София. I9S1 Ърниво 1979: 1. Дурново. Очерки июбраипс .мю- го II кее.-ina ерепиевековои Армении. Москва. llMHoBB-MaBpolHHOBB t976: В Иванова-Мавро- аииова. 'краса на ръкоииснтс - В: История на бьл- гарскош вебраштелно ibkvcibo. I. София, 1976. 99-12. Йоан F кзарх 19X1: Иоан Еыарх Шсстоднсв. Со- фия, 1981. Калиян 1978: \ КажМн. Византийская культура. Москва. 1978 .Ьзарев (986: В Лазарев. История внтаитннскон живописи. Москва. 1986. Лихачев 1970: Д. Лихачев. Человек в литературе Древней Руси. Москва. 1970. Овчаров t982a: Н Овчаров. Нлеалистичсска и реалистическа тенденции в срешовековиото евро- псйско изкуство. Някои проблемн в развитнето на европсЯйкото нзкуство. - Проблемн на нзкуетвото. 1982. 1.8-18. Овчаров 19826° Н Овчаров. Към иконографията на няков светил пре* X-X1V в. - Археолошя. 1982, 2, 43-50. Овчаров 1983: Н. Овчаров. Бслежкн върху произхо- да на cTiLia на преславекат a piicveaiia керамика. - В: Преслав. 3. София, 1983, 178-186. Овчаров 1999: Н. Овчаров. Две сборные иконы XII и XIV вв., найденные на территории Болгарии. (Byzanunoslavica. 60). Prague. 1999, 575-592. Овчаров 2001: Н Овчаров. Ранният католиком от 1Х-Х в в манастнра ..Св. Йоан Продром” в Къртжа- ли и нсговата монумент ална (скорация - Археоло- гия. 2001. 3-4, 25-37 Овчаров 2007. Н. Овчаров. Образът и подобного. Ест стика на образа в бьЛ!арското срслиовсковпо из- куство. София, 2007 Овчаров. Ко1жамапова 2006: Н. Овчаров. Д. Кот- жаманова. Псрпсрикон - свещсният скален град на тракитс. Варна, 2006. Овчаров, Сюимснов 2004: Н Овчаров, Д. Стои- мсиов. Новоогкрити византийски епископски мо- лнвловули от Псрпсрикон. - Civitas divine h umana in honorcm LX Gcorgii Bakalov. София, 2004. 307-321. Овчаров, Хгижиева 1992: H. Овчаров. Д. Хаджи- ева. Cpc шовсковният манаетнр в ip. Кърджали - ценгьр на спископнята Ахридос XI-XIV в. (Разкоп- кн и ироучвания. 34). София, 1992. Памяпшки BiuufiiHiicKoii .’iitrcpaiypi.i 1969: Па- мятники византийской литературы, 2. Москва, 1969. 89-93 Прсзвгпер Коша 1944: Презвитер Козма. Беседа против боюмилите. Пловдив, 1944. Grabar 1972: A. Grabar Les manuscripts grecs enlu- mincc de province ilaliennc (1X-XI s_). Paris, 1972. Ovcharov 2006: N. Ovcharov. Localilation of Byzan line. Bulgarian. Serbian, and Russian Scripioriums. Chancelleries and Archives of the 9'h-l4'h Century. (Bvzaniinoslavica, 64), Prague, 2006, 193-220. Speck 1964: P. Speck. Ein Heiligcnbildcrzykhis im Sludios-Klostcr im das Jahr 800. - In: Acies du XII cong. im. des eludes byz„ 3. Belgrade. 1964, 333-344. Walter 1995: C. Waller. An Apoiropaic Sequence <n Kardjali - Bulgaria (Zograf, 25), Belgrade, 1995, 20-24. A ninth-century silver icon with the image of St. Basil from the complex at Perperikon (Abstract) Nikolay Ovcharov The large-scale archaeological investigaiions of lhe rock-cut town of Perprr :on in the Eastern Rhodopes have been going on for more than a de- cade Of particular significance for lhe study of the Medieval Period was the discovery of a magnifi- cent architectural complex from the 9th-12th cen- turies AD on the low U slopes of Perperikon The comple x consists of two churchc a large cem et<rv and a senes of chain-like buildings The dis r of <lmo,t 100 Byzantine lead seals in the area helped to clarify the situation. The seals form the second largest collection of such finds from one site, second only to ihe collection from Veliki Preslav. The molybdobulls support ihe conclusion that wc arc investigaiing the centre of a By/aniine Imperial estate lhat was directly subordinated to < onstaniinople Along with the seals, many other precious items weic found in the course of the excavations. A round silver plate is discussed here that is 21
, in diameter and 1 m thick. On the plate, the "bOofSt. Basil is depicted, with his name marked . Greek a(yio$) Bui 'lAciog). Despite the sche- matic depiction, the image makes a strong impres чоП with the expressive large eyes that stare at the viewer, the high forehead and the deliberately en- larged head in relation to (he body. These specifics indicate strong Farly Christian influences. The execution is fairly rough and points to folk traditions in the Byzantine art that have emerged after the final victory of iconolatry over icono- clasm in AD 843. The monographic specifics in- dicate that the image could not be later than the first decades of the 10th c. AD. Most probably, the silver plate was a part of a larger collective icon, and along with other images of church fathers and saints was mounted on a wooden frame. The date of the icon is entirely supported by the archaeological context The main church in the complex is of the so-called transitional type that is typical for the period from the late 7th until the 10th c. AD. The earliest coins found in the course of the excavations date from the reign of Constan- tine V with Leo IV (AD 757-775) and Theophilos (AD 829-842). Despite the fact that these coins are isolated examples, there are six coins from the second half of the 10th c. AD, of the emper- ors Basil I the Macedonian (AD 867-886) and Leo VI the Wise (AD 886-912). The same is true for the lead seals. The earliest molybdobull belongs to Theophilos, protospatarios of Macedonia, and dates from the first half of the 9th c. AD The seal of the Emperor's spatarios and magistrate Joseph also dates from the late 9th c. AD. Constantine. spatanos-candidate andkommerkiarios of Thessa- loniki, sent letters in late 9th or early 1 Oth c. AD This find has an interesting relation to another discovery in the Eastern Rhodopes from 30 years ago. A graffiti-drawing depicting saints Stephen and George was found as a spolia in the katholikon of the medieval monastery St. John the Precursor in present-day Kurdzhali. Il has been argued that the spolia provides a general idea about the wall- painting style of the early monastery church from the 9th c. AD that was entirely dismantled in early 11th c AD to give way to a new temple. The iconographic specifics of these images also correspond to early Christian traits in the Byz- antine art. The figures are short and angular, the heads are disproportionally large and the eyes are big and staring at the viewer Of particular inter- est is the orant pose of St. George lhat also sug- gests early trends in representation. By means of computer processing, we managed to restore the images of the two saints lhat show a striking re- semblance to the examples of post-iconoclastic painting from the second half of 9lh - early 10th c. AD While the wall-paintings of the first church of the monastery St. John the Precursor were painted in the best traditions of the 9th and 10th c. AD. the small silver icon is an example of the folk art of that time. There can be no doubt lhat the early Christian traditions were readily received in the region of Achridos (the Eastern Rhodopes) after the end of the iconoclasm. This is clearly visible in both architectural monuments and works of art that have come to us. 10'
Два сребърни енколпиона от България Коне min ini Гоген, Инин.к» Кыкв Пчсвещава се на XXII Международен конгра ш итантийски ин /едвания, С^офия, 2011 С ре 1 множество™ зворби на византийската малка влачим и юве трио изкуезво. сс огкро- ява rpvna памезниии, с все още не доезагьчио мзчерзъце изо проучено пре зназиачеззис. по- роди което ион я ко) а са иаричазиз ио различен нвчин. Гова са нагръдпи iikoiiii и мелелкони, чиню корпусн са оформсни каю миниатюр- ны к> гни. Пай-често те са шрабогвани or ски- пи чезали и hi иозлагявани и поерсбрявани и ипкрасявани с други (схиики иа ирнложззото шкуство (смай к инею, вграждане иа скъзш камъни). Обикновено теги творбзз са с дву- ci ранни изображения. 1оляма част от гях са изнъзнени чрез изчуквапе на релефите върху гызки сребърни лист и. Върху iориашстраница е прнноявана масивна шариирна халка за ззосс- ие пред гърянте. В огделнн случаи гаш п.пка мстална кутия опзъгре е била уилъз ззяваззд оз зървена сърцевина. На зве шкива иазръ зни MNuiiii. собсзвеносз на честна колекция. щс спрем вниманиетоси внастоящата работа’. 11 з- работени са си сребро и прсцизвикваг интерес но отношение подбора на изобразеиите свети, и иай-вече Каради обращизс. нзиолзназзи при гяхното звпълненме (обр 1,2). Пьрвияг енколпион е с правоъгьлна фор- ма и следните размери: вззеочпзм 6ei халкага * 6.5 см и ширина - 5 см. Консгруиран с като кутия. чииго юлеми правоъгъани cichh са из- рабогени от сребърни пластпни. евързани чрез мстална(посрсбреиа) .юта с широчина 0 7 см В горнага част, върху тази лента е запоена хал- ка за провесванс пред ixp лите. а по всяка от в/н'лг сменят "л цлрии информация ’ 1 - ’ i/o Пч 1U причини не мята Ч. Асотагнкамнс.с Ияй|_ мяст.' 8па* «, .т., . тлю,»» Чре0. стран нци re - по две кухи гръбички от нави га гънка зелена жичка. проз коню е ззреминавал иани 1 от перли. От двете с граи и иа енколпиона са предстанени изображения иа свегци, изра- бозени във висок релеф чрез изчукванс върху магрши. Пилежда че кухипаза иа кутияia не е би за запьянела е дьрвена пластина, която да изпълиява опорно-конструктивна функция и да шпдзна обща и форма на енколпиона. или гя е отдавил изгнила. По зази причина релефът, особсио от едиага страна, с смачкаи и до голя- маегеиси обезличен (обр. 1.). Oi едиа।a cipaiM на енколпиона е пре icia вена допоясна фигура на светец, конто при държа долния край иа кипи с ляваза си рька. а дяснйтае ваш паза към горпята час г иа книга га Релефът па образа е смачкаи и до голями сте- пей обезличен. Лииеват означи гея ни надписи, а гориняг десен ыъл иа пластина i л е огчупен. Въпрекн зова в очертания га иа нимба се раз- личав» издължеио лице с брада и високо голо чело. Ясно се огкрояваг и шилите от дрехата сттците-войни Тсадор и Теории и Павел. Ш-.\П » f^ouhle-xid^i silver encolpioti with image» of lhe ПгоЛ,г,uuH,auj:,- am! Si Paul ihe ipo.lle I Uh-14th c 4D 106
, /вгстраксн ^.pt лър^ненколпион с изображения на ТеоОоркотик факоноборец и св. Йоан Предтеча 2 Double-sided stiver en^olpion nith images of St. r kir as horseman and draiym-slaver and of St John the gfptM I3lh-I4thc 4D на свсгсиа. Общага и ко нограф ската характе- ристика показва, че и юбразенпят би могъл да бъдесв. апостол Павел, или св. Иоан Богослов. Изображения га ид св. Иоан Богослов, особено върху паметницитс на византийского прилеж- но изкуство с малые формат, с а много близки < тези на апостол Павел. Единогвена сигурна идентификация се явяват означителнитс над- писи. конто в случая са заличени и нс могаг та бъдат разчетени. Според нас представсният тук светец е апостол Павел, гъй като при повс- Оор. 4 Манастир Ватоне, петците Георги и Димшпър върху сребърен ооюв на стеатитом икона от ХП1 в (по Treasures oj Mount Athc The- -uloniki. I997.) Fig. 4 Vatopedi Monastery. St George and St. Demetrius on a silver casing of a Jeanie icon. 13th c. AD. Athc . tetter Treasures of Mount Athos 199"’) изображения на св. Георги и св 1 собор Устранен енколпион от частно колекция Константин "™0₽"<. Х111-ХП«. („о Evendm Life in Bt-anlinm. Ed D F^'f'1" Bl'Crt:i Athens 21Ю21 OlJ . Athens. depit tions of St. George and St. Theodor e/Holpion from lhe private collection oj Вак,а,Щ,} Vo,arifx- 13th 14th c AD (after D Papanikola a*,rt-i :oo2i чего изображения, изпоззвани при сравнитет- ния анализ, фигурата на св. Йоан Богослов е по-приведена в рамената Спорен установения още през IV в ико- нографски тип апостол Павел е с тясно лице дълга брада и плешиво чело. Той е автор на четиринадесет послания, съдьржащи правила за вярата и живота на християните, конто об- разно сс представят от книгата. която държи в ръце. В тази посока иконографска га трактовка, съдържа композниионни схсми. добре познатн от ре 1сфите върху слоновата кост и сгеатит и I ворбитс на византийския клетъчен емайл след иконоборство го (Coidschmidr. Weitzmann 1934. Taf. LXXII. Abb. 222a.: The Glory of Byzantium 1997, cat. N. 31, 89-B; 90; 234; Kalavrezou- Maxeincr 1985. Pl. 22. no. 37; Pl. 50.51. nos 102 102-a). Жссгьт, с конто свезецътдържн книга- та пък, с типичен за редица негови изображе- ния върху различии наметши»! на притожното изкуезво ог средне и късиовизангинския пери- од. По такъв начин той е изобразен на сребърна ставротека с клегьчен смай i or мззея на каге- дралата в Монополи от края на \ XI в.; вьрхз дпших огслоиова мил. от кате гралата вШам- бер. дашран в края па ХП-началого на XIII в и др ТакаHaii-BecivcBerenbr еripc-дс.авянвъри 10'
(>! s И, же тир Пят ' «« ’Г" хг<™« 'И "" ,1те1 т.р, . »шо« "т W л <"-> Lc Wow Мик cl / Empu. hvzannn Pai 2009) f-n> 5 latopedi Monastery. depiction uf St Paul the Aposlfe i ft an incatpion lAlh c. AD 4tho> (after le Mont Athos et I Empire brantine 2009} Oiip 6 ЦоиЛпн. t nu-timmini икона с июбражемие на an. Пана \H ft Британски иней, fno FalavnezouMuxeiner} Fig Л London. Stcalih icon with an image oj St Paul the ipostle. I Uh < T/3 British Vusciim.fafter Kalawczuu- Maxcinerl сипя край с името - rrwpyioq. Вероятно поради ограничсната плоти иа изобразит ел но то поле, а може бн и за баланс и симетрия на цялата ком- позиция, св. Гсорт и държи в дясиата. отнусната оливин двери и по вратичките на триптиси и диптиси. както и при фрпзовп композиции с участието на апостотите. Заслужава внимание арковидното очер- тание около разгпежданата фигура Допояс- ии изображения на апостол Павел в еъщата диспозиция, разположени в правоъгълно или арковидно оформенн полета, са иознати от няколко паметника на стсатпговата пластика (Kalavrezou-Maxeiner 1985. Pl. 22, № 37; PI. 5(). 51. №. 102. 102-а). Изглежда че и молслът, ол конто е изработена магрииата за разгзеж цита- та икона, е бил подобен (обр. 5 - 7). От другата страна на енко питона в цял ръет са представени двойка свсгци-войни. Те са по- местени в правоъгълно ноле, което в горння и долиия кран завъртива и двойка зрънчеста рамка Със сыпала тиния са очертани нимбо- вете около главите на представени i е Диама- та светци са облечсии в кьси туники и дыни наметала, конто се спуска г зад п,рбовсте им. До лявата фнтура във вертикален рсд е разпо- южен означи гелен надпис на гръикн- о ауюс 0.л)йо.Рс. В дясната си ръка, сп.нага в лаю,та св Теодор държи втигнат «агоре меч, а в лява- га оиряи на гемята щиг. Между лвете фш ури на много малко пространство, е расположено начадото на огиачиъ- пшя надпис га името на вторня светец о 0/ . , .итг> ,dBbp„IBa в Л(_ 10Я Обр ‘hw.fi, Cmeamunnwa икона < икнгриуюныс на снИоан \ц в (nt, Kahnn m-Mauimr) EiK n Lomu 4eotih u<m u„ imuRt uf Sr j,the Mlh, I/) (aftcTKaknre^m-SiauuK,}
Обр. л Лъибъртъп Оукс. Медальон от сшыслена паста. Wit •чо The Glon. of Byzantium. New York. 1997.) Fiv 1. USA. Medallion of g/ci*spaste. 13ih c. AD. Dumbarton ()u^ Museum, (after The Glut v of Byzantium 199'’) надолу. ръка малък щит, а влявага - изправено нагоре копие. Такова прехвърляне на оръжие- тоотдяснага в лявата ръка наблюлаваме и при един двусгранен енколпион с см айлова украса и изображения на светите Георги и Теодор от XI-XI1 в., съхрапяван в музея на изкуствого в Кливлэнд, Охано (The Glory of Byzantium 1997, cat. №111). Стилнстчииге особеиоеги на представенн- ТС изображения, както и графикам на буквите чаразглеждания енколпион. насочват нсговага изработка около средата на XIV в. Най-близка стилово-иконографска връзка ра зглежданата ^позиция намира с изображения на ев. Ге- °рги и св. Теодор върху цвустраиен енколпион ° X111-XIV в., съхрапяван в часгна колскцня онстаитин Нотарос в Атина; със светците Ге- иР’и 11 Димиц.р върху сребърсн обков па стеа- •итова икона от маиисшра Влоиед (XIII в.) и с 4РУ' iRycipinieii срсбърен енколпион от мана- ’’N Вагоисд с изображение на сн. Димигьр мч/,СУС ^Pncioc от XIV в., както и с броиюва на еветиите-войнп I е- > от края на XI1I-X1V в. ieii вьв Варна (1 v cryday surcs 1997, cat- No. 9.7; 4, № 74; Il ieuibOH. Го- (обр. 3, 4). -нас изображения Гсочор иДимии.! «"‘сскпя му I ц Г; 5151 к" 705; Ггеа' А,|их 2009 17- ,lU2»<'2-2003 390-405) Обр 9. MviUi Бепаки. Медальон от стъклена паста Х1Ц в., (по Byzantine and Post Bvzantine Art. Athens 1986.) Fig 9 Medallion of glass paste. I3thc AD. Benaki Museum Athens (after Byzantine and Post-Bvzantine Art 1986} Трудно може да се обясни тематичного съ- четанис на изображеннята от двете страни на раззлеждания енколпион. Освен това, отсъст- вието на рамка около изображенного на апос- тол Павел н липсата на формална обшност меж- ду композициите от двете страни на иконата. навеждат на мисълта. чс сребърната пластинка с изображение на апостол Павел е възможно Jc ,utce.^mlll’^. Махаяеп ю. v'"-'7; ............. „/ Si /oh",lu l/.ш in* ’' 109
(Кр Il Пана чт от манас тира Потопе) от рог от но- ..... МИЛИ « Гн* Le Mont Athos * /Empire bvzanlin Ещ , , Галацлл made <»f rhinoceros horn I3th-I4thi Al) , сЛ Монт ten 4thus (alter Ie Mont Athos el I Empire b\za»tim 201Ю/ да с би ia вгралена вторично. Стилово-пконо- графката характеристика на изображенията и мсрасата отнасят датата на изработка на този енкотпион около ерсдага на XIV в. Вторият енколплон е с слипсовидна форма, височнна 5 см. заедно с ухото за нровссванс; дпам. по внеочина - 4,5 см и диаметър по ши- рочина - 4 см. Нсговата конструкция с подобна на предходння, конто вече разгледахме. Две гьнки срсбърни пластинки с изпъкнали ре- лефни изображения затварят малка кутийка с слипсовидна форма, скрепсна от широка лента. Към тентата са припоени три кухи тръбички от тьнка навита тел. Горната част завършва с ма- сивно ухо за провесване (обр. 2). От едната страна на медальона е представен св. Теодор конник, драконоборсц. Форматы, композицията н гръцкият надпис са напъз- но идентични с нзвестната трупа медальон и отлети от стъкло. конто са отдавна изеледва- ни (Wentzel 1957, 50-67). Авторы, X Венцел. включва в публиканията повече ог четиринале- сет различии екземпляра с това изображение. Те са венецианека изработка във византийски стич и са затирали в XIII в. (обр. х 9) Пи 1СЖ. да, за тпышеинего на релефа със св. Теодор вьрху сребърнша пластинка иа онколииона е използван брошов молен за отливине на таки- ва стъкленн мсдальони. Подобен бронзов мо- де! ia отливане на стъклспн медальон», само че с изображение на ев. Боюролнпа Рлеуса е открит в Българпя при Ромчево. Добрпчко (Тотев 1993. 53-56) От друпиа страна на мсца!ы>на е нтобра- зена профшша допоясна фшура на ев. Иоан Предтеча. Ре юфы на изображенията и надпи- ситс е мною смачкан. Свеюцът с представен вдпгнал ръце в мол итвеп жес I. гака какт о обик- новено се предо гавя в композицията Дейене. За разчпка от нрофнлнагта поза на тялото, главата му е обърната почти фроша то. По аналоги- чен начни Йоан Кръстшел е покатан върху малък стеатитов медальон от XII в., назен в Бснакп музей. Атнна (Kalavrezou-Maxeiner 1985. Pl. 46, cat. N 86) (обр. 10). Изглсжда че матрицата. върху която с нзчукап рслсфъг на разтлеждания енколпнон, е била също крыла. Вероятно впоследсгвис пласгинката е оформе- на като елипса. В попето отдясно на фигура га личи началото на означнтелния текст о uyijoc; Последимте тве букви са разиолежеии върху рамото. Надписът продължава върху полете пред лицето на пророка с час i от с ькращението на дума га лро(6роцо;). Разгледаните тук нагръдпи икони и мат нод- чертана стилова връзка както иомежду си, така и с творбите от нзвестната трупа ецколпиони от Ваюисдския маиастир, и не конкретно с теш. чнято изработка се отпася пан-обтцо към XIII и XIV в. Повечето от тези малки предмет» са попалнали в съкровищницата на Атонския манастир като подаръци, в израз па благоче- стие и почитание. Сътцсствуват обаче и такива. Otjp 12 ffastw ta икона на 1,(1 Христос Х1Ц XIV I еарс-и я tfimn с изоорансе- - --/|инишпп Г1 T/tZACZT» « <• ,р" Knncmaumunnhmu ХП1 \П Чч> Виашни, F'S И Siiulilr drpuium of Si I T hiTnimni oiiisu. non of Si Питчгич in n e«vw<x nub onilnnlmi anil Sr M f„ui / III, Hill , 4> I idlll f по
у i4 Стсашптова икона с допоясни изображения на „^звобкое. оформен като ератични на триптих XIП , от шишстира НатопеЛ г 14 Steatite icon и ith torsos uj saints in a casing shaped like the door* oj a Iriphcli. 13th c. AD Vatopedi Monastery. 4lhov тработенп по поръчка на византийски аристо- краты, доснимали по различии пътища и пово- □II В маиастира (Loverdou-Tsigarida 2009. 75- 81) Нстрябва да се пропуска и факта, чс никои от шатните граждани ставали моиаси и место завьршвалн своя темен пъг в манастпр. Такъв е прнмерът с деспота на Солун Ап троннк Палео- лог (1376-1379 г.), както и с друг прсдставигел на гати известна фамилия - Гавриил Палеолог (1425 г.). В ськровищницата на манастира Ватопед се съхраняват близи 20 сребърни енколпи- оиа. Групата на тети, отнасящи сс към пери- ода X111-XV в. имат до голяма степей близки стиловн и иконографскп белези (Oikonomaki- Papadopoulou. Pitarakis, Lovcrdou Tsigarida 2000 Le Mont Athos 2009 174 cat No. 74; 284, «« N 167; Treasures 1997. 328-329 cat. N 9.7). Hail общо това са двусгранни нагръдпи икони с крыла, слипсовидна и нравоъгьлиа форма, коисгруцрапи от две части, като малки кутин, скрспснп помежду си с гънка лента. Но про- Фчла на к\1ия|а върху (ази лента са запоенн Различии на брой кухи грьбпчкп, иай-чссго 'нрабогеии oi |ьнка мсталиа жпца. Прет тях премииавал iiainii от перлп или през всяка Рьбнчка е нремиианало п нко мсталио колче, р вага края п,| коего с папизпиа по е тип перла, ^'чрвата си час1 еиколпиоппге са енвбденп с -’СВ1'1”-0‘Ж шарнир и in с широко цилпн- Инс 1П0 14 пР'Ч’есваие. Ilair-чссю выреш- И, 1 *' "® е'чколнионнте е мпълнана с гьрнеиа ndl^,Hlld и чи-лияв.ина спорна функция и га- зына'11"1 "Gmaia форма и юнякьде релефа на рпсц,'^ Мсг‘,11ш степи. Със сытна характе- чап,(| 4 11 х111|ио ни плески парамечри ее гили- ‘НЦеседсм енколипопа, iiicci oi конто са Огр 15 c изображу £ш,. Xn ftg 15 Encolpioo wh depictions of Blessmg Chnst and Si Geo^. l3Ul.IMa w P™ ^ojrci,^5' открити в България. Два от тях са собствеиост на Варнеиския археологически мутей, един се намира в Нацноналния археологически музей, а останалите са собственост иа частей колек- циии. Прави впечатление, че при украсага на повечето ирисъства изображение™ на св. Ди- митър(обр. 12-16). В съкровишниците на Атонските манастирн Ватопед и Встиката лавра „Св. А|анасин’’ се пазят четири мошехранителнинп на св. Дими- гьр(Грабар 1982,132-153.; Loverdou-Tsigaridas 2004, fig. 7; McvT&a 1994,143). Въпреки извест- ного сходство помежду им това не означава, че ге непременно са местно производство. Три от тях са скъпи нагръдни реликварии, конто едва ли са били притежание на хора от монашески- те братства Възможно е да са били подареии от близки па техните собственини след смър- тта им и така да са се озовали в маиас.ирските съкровишници на Атон, или оше „риживе да с;1 гарсни на маиастиритс. като пзраз на почи- тание Например, епоред дарителей надпис ог един IPVI нагръдсн реликвиарии. открит реиХ на Велико Търново. става ясно, че съ- шият е бил изработен по поръка на иякои
меон на ОН ВИСИ! Мои ити от Симеон Агонсии (мпже зх-ховник или монах.’) (Тотсв - Сыиествува сведение иа визаитииския ав- ,оР Mam.ni Фи I. конто пдрича тети реликва- рии еиконтони-мошсхраиигешиин. Юн съ- оошава. чс един от тях с бил собстиеност на (олунския деспот Димнгьр Палеолот (1-46- 124Я г.), конто избрал ,а свой закрилник по- кровителя на града св. Димизт.р (I рабар 198— 153, бел. 69; Тыткова-Заимова 2006, 154). През \HI-XV в с Атоиските маиасгири и трал Со- пн са свъртанн имена га на релина представи- тели на илвесгната фамилия иа Палеолозиге. Трябва та припомним, чс един от лвата най- 1 олеми парак-шеа в католикона на манастира Ватопед. както и главинят скит на манастира имат за патрон св. Днмитър. Вероятно бли- зостта на Агон то големия култов центърСо- лун опредсля н сравнително многобройнитс енколпиони, посети изображенията на този светец, както и на стюдвижниците му Нес- тор и Луп Разгледаните гворби разширяват п допъл- ват прегставата та разнообразись, на дву- странннтс нагръдни икони or X111-XIV в., причислявани към т.н. Ватопелска трупа. Па- рен с част от натри гните реликвиарии и ттякои други художествен!! памстницн, те насочват към обобшизелни заключения за функциони- раисто па Солун. като център за и зработка на предмети на ткуствозо през Късновизантий- скпя период (Залесская 2001, 78-82; Lovcrdou- Tsigandas 2004-а, 241-254 ). Сынествеии изводи могат да се направят и при сыюставката на и юбражеинята ньрху разъедините творби. Както установихме, като модели па матринигс за изработкага им са из- ползвани добре известии от трут и техники и материал» икони и мсдальони, а някои сюже- ги и изображения са буква»но копирами. От друга страна гези два енколпиона разширяват предсгавата за характера и разнообразие! о на двустранните иагръдни икони през палсолого- вата сноха. Къдс точно са изработвани за ссга не може да се кажс. но с всроя гно това да е са- мпят Солун или някои от околните манас з при, включнгслио и тези зза Агой. Цитирана литература: Грабар 1982: А. I рабар. Няколко мошехраиителнн- цн на свети Дими тър и мартириума на светеца в Со- •ун Избрани съчинення 1 София. 1982, >32-153. Залесская 2001: В. Залесская. Фессалоникские иконьг-евлоптн н образки эпохи Латинской им- перии - Пилигримы. Государственный Эрмитаж. Санк-т Петербург. 2001, 78-82 Тотсв 1993: К Тогев Бронзов молсл за стъкленн камеи от с Рогачево - Археология. 1993. 2. 53-56. Гоген 2009: К Тогев РСлнквиарин св. Димитрия из региона В Тьрново Античная древность и срсшзые века Вып 39. Бкзтсринбурт. 2009. 3)4-326. И тетиков, Тогев 2002-2003: В. Плетньов. К. То- ,ен Бронзова матрица със евстцн-войии от Варпеи- ския Археологическн музей - Известия на Нароз- ния музеи Варна 38-39 (53-54). 2002-2003. Варна. Тьиыжа-Заимова 2006: ВТьнкова-Занмова И,- оораження па св Димнгьр Сшуистм и пнсмснага Димитрневска традиция - Годишник на СУ' Кли- мент Охридскн . Център за ставяно-витанг’ийски 2мГ(«И160ИВ ЛУЙЧе“ Т W "31 2004 СиФИЯ- p'er> I0021 Evcr>xby I Tic in Byzantium. Fd D Papanikola-Bakirtzi Alhens. 2002. Goldschmidt. WHtzmann. 1934: A Goldschmidl К 112 Wcilzmann. Die Byzaniinischen Elfenbeinskulpturcn desX-XIll Jahrhunderts. Berlin, 1934. Kalavrezou-Maxeiner 1985: I Kalavrezou-Maxcincr Byzantine Icons in Sieaiue. Wien. 1985. Loxerdou-fsigaridas 2004; K. Loxerdou-Tsigari- da. Line lipsanoiheque de marbre au Monasicrc de la Grande Lavra ei le cube de Saint Dcmcirc au Mont Athos. - Годишник на СУ „Си. Климент Охри,теки” ЦСВП „Ив Дуйчсв”. 94 (13) 2004. София. 2006, 197-202. Loierdou-Isigiiridas 2004-а; К. Loverdou-Tsigarid- as. Thessatoniquc, centre de production d'objcls dans au XIVc siecle Dumbarton Oaks Papers, 57. DORLC. Washingion. 2004. 241 -254 1 overdmi-Tsigarida 2009: K. Loxcrdou Tsigarida. Les arts mineurs. lemoms des liens de la societe By- zaminc avec le Moni Alitos. In: Le Mon! Athos cl 1 Empire byzaniin. Trcsors de la Saiiilc Montagne Рент Palais - Musee des Beaux Arts de Paris. Pans, 2009. 75-81 Le Mont Athos 2009: Le Moni Aihos el PEmpire by/antm Trcsors de la Sainle Montagne. Pein Palais Musee des Beaux Ans de la Paris Paris. 218)9 McvTcoc, \. t994; A. MivrQio To проактнцих ww fiov Aqpqrpujv ©«waZoviivq^ ora Uvcavriva ynovia AOqvai, 1994.
Oikonomaki-Papadopoulou, G. and all, 21ИЮ c Oikonomaki-P , ' ipoulou. H Pnarakis. K. Loverdou- Tsigarida if f , iXi] Movq BoroncSiov, ЕукоЪпа Mount A the.. 2lH“l The Glory of Byzantium. 1997- The Glory of Byz- antium. Art and Culture of the Middle Byzantine Era A.D. 843 1261 Ed H. Evans and V/ Wixom New York, 1997 Treasures of Moun*Alhos rhessa- £mH?Th' l.957: H Wen,ZeL Das Mcda'"™ ™ im Bvza Und d'e venczlan,schen Glaspasten m Byzanlinischen St,I. -Festschnft fur Ench Meyer Hamburg. 1957, 50-67 1 Two silver encolpions from Bulgaria (Abstract) Konstantin lotcv, Ivaylo Kanev The article discusses two rare Byzantine works of art that are privately owned and whose prove- nance is unclear. They are made of silver and what makes them interesting is the choice of saints and the models used for their depiction The first encolpion is with rectangular shape, h is constructed as a box, with two rectangular sides that are made of silver plate, linked by a siher-plated metal band that lines them. Images of saints are presented on both sides of the cn- colpion, on the rectangular silver plates. They are made in high relief by hammering on a matrix. Most probably the hollow of the box was filled with a piece of wood that has served as a construc- tional support in order to keep the overall shape of the encolpion. On the encolpion, the upper body of a saint is depicted, supporting the lower side of a book with his left hand, while his right hand is raised to the upper end of the book. The relief of the image is flattened and damaged to a great ex- tent. There are no inscriptions and the upper right end of the plate is missing. The iconography sug- gests that the saint depicted is either St. Paul the Apostle or St. John the Apostle. We identify the figure as St. Paul, as on most representations that we used for the conipaiatixe analyse the figure of St. John the Apostle is more bent at the shoulders. The warrioi-saints Theodor and George arc depicted on the other side of the encolpion in full height. They are placed in a i octangular field that ends at the upper and the lower edges w ith a double frame. Both saints are dressed in short tunics and long cloaks, aimed with a spear and a sword. Greek inscriptions о ауюд GeoSwpoc and о аую<; Геюруюс run vertically on both sides of the figures. The stylistic specifics of lhe figures and the palaeography of the letters of the inscrip- tions point to a date of the encolpion in late 13th or 14th c. AD. In terms of iconographic style, lhe closest parallels are the images of St. George and St. Theodor on a double-sided encolpion from lhe 13th-14th c. AD from the private collection of Konstantin Notaros in Athens. The second encolpion has a similar construc- tion, but is oval in shape. On one of the sides, St. Theodor is depicted as a horseman and drag- on-slayer. The format, the composition and the Greek inscription are completely identical to those of the well-known group of Venetian glass medallions made in a Byzantine style and dated to the 13th c. AD. It seems that the relief image of St. Theodor on the silver plate was made with a similar bronze mould, used for casting of such glass medallions. The other side of the encolpion depicts the torso of St. John the Baptist in profile. The relief and the inscriptions are badly dam- aged. The pose of the saint is with hands raised in a praying gesture, as he is usually depicted in ihe composition Deisis. The breast icons share close stylistic similari- ties and are close to the famous Vatopedi group of encolpia. manufactured in the 13th -14th c. AD The exact place of manufacture remains unknown, but most probably this was either Thessaloniki. or one of the adjacent monasienes. including those on Athos. IP
Похлупачетата за териак от България Дочка Влалимирова-Ала^жова Повод за написване на настояшата статияе похлупаче открытого ПР“ разкопки през -О О г. в манастира „Свет Богородица Пантанаса в Мелник'.То е затваряло малко съдче или кап- суда, в което се е съхранявало прочутото през вековете лекарство териак. Похлупачето е пз- работено от олово и е с размери: 33 /35 мм и ширина на страиичната лента - 5 мм. Капачето е лско деформирано и в момента е с неправилна кръгла. или по-скоро елипсовидна форма. Вър- ху него, по ръба на линевата му повьрхност, ее чете правилно изписан надпис: THER1ACA FINA ALL DUE MORI VEN. В ограденото от него пространство е представена емблемата на аптеката производится - два бюста на маври, застанали един срешу друг. Изображенията им са реалистични и старателно гравирани - къд- рава коса, широко отворени очи, плътни усни и дълга обицн. Надписът и емблемата свпде- телстват, че това похлупаче с затваряло съдче с чист териак. произведен във Венеция, в ап- текста при .Диамата маври" (Due топ) (обр. 1). Описаното капаче има характеристиките на подобно, открыто преди врсме в България2, с по-малък диаметър и надпис: THER1AC FINA ALA DUE MORI VEN. което в превод озна- чава: Чист териак от (аптеката) при .Двамата маври* (във Венеция (Герасимов 1963 279- 280)(обр. 2) Териакът е сыдаден през II в. пр. Хр по времето на Митридат VI, като универсална противоотрова, която трябвало да бъде вти- мана ежедневно профилактично, за да създа- д имунитет на ползващия го н представля- “ пРа₽одител на хомеопатията (Gnffin 1995,1-6). Стериакеелекували нсраз- положения и отравяния. той бит лек та всич- ко. панацея* и благодарение на въздействнето му върху opi аннзма. става популярен в целия древен свят. Употребята му при децата обаче не била желателна. докато при вырастимте имал благоприятно въздействие. Раюростра- нявал се във вид на зърна, 1ечиост, мехлем, конто били съхранявани в порцеланови съд- чета (капсули). През 11 в. Гален, лекарят иа император Марк Аврелий изеледва качествата на микстура- та, отстранява някои съставки, включва нови (напр.: части от усойница) и по гази причина, иродуктът се среща и под имего Galene (спо- койствие). Като резултат от изслсдванияга на Гален върху лекарството се появява и неговия трактат ..De theriaca ad pisone "(Griffin 2004, 317). Широкият епектър от болести, конто лс- Цекарството се еппченава още и кати Milhridulium I Л/ П«,„„Ч£. ,„„„.р„як hg Г Bhlnik 4 W 114
Обр 2 София. Пол. л паче за териак Fig ?. Sofia. A lid of a thenac vc^ i кувая териака го направили много известен, така че през средните векове неговата у потреба вл я зла в нарьчнините за опазването на човеш- кото здраве (Arano 1976. XL1). През 1746 годи- на териакът като лекарство бил регистрпран в Лондон с 61 съставки4 и станал известен в Ан- глия, каю венециански петмез (меласа) (Griffin 2004,324). В средне веко вната българска история е из- вестен епизод, когато се споменава за лечеб- ната сила на териака. Сведение™ принадлежи на Иоан Кантаку зин. конто говори за похода на византинцнге срещу цар Михаил Шишман. след тяхнага неуспешна обеала иа Фнчипо- иол5 (ГИБП, X, 225-226). Гогава вн зантнйеки- ят император заповядва на деспота па мизше Вонсил та се върнс в зените си и да пригогви вопската и себе си за сражение, но точно тога- ва му съобщаваг, че Войсил с умрял. .Лоиеже нс му се огдава да накаже неприя шлите, гой (импераюрьт - б.м.) сс върнал в Адрпвпопол 1ежко зассгиат. След осей дни императоры п°лучавц писмо, че Войсил е жив. „Понеже яч п.би ез.рдечише мускули били паралпзмрлни И в иродължение на |ри дни бил обхванат от ‘с’жка лс1ар|ця и силиа бе щупе i венос i, гака. и нилеждлло да е умрял. След юна близкиie МУ сц послужили с териак и и 1яка наречешпе °г лекарше противоядия и еднам и> върнали КяМ ЖИНО1.” и mt / И .ti. - • л. Обр з Публично пр(пчвосктво на териак ino Du. Distillier Buch Straibowg 153!) 3 Public production oj thenac (after Da* \.uwe Distdlier Buch, Strasbourg 153 II В производството на териака са си съпер- ничили редина градове - Венеция. Флоренция. Падуа, Ми 1ано, Болоня. Генуа, Константино- пол (Нстаниул) и Кайро. чието място на тьр- говски центреве улсснявало снабдяването с необходимые съставки за производството му (Charles 1927, 214). Haii-прочут между всички и най-търсен по цяла Европа бил териакът от Венеция. Той съдържал шестдесет съставки от растителен и животински произход, нов ос новата му бил опиума. В случай, че лечение- го не водепо до наделение. се считало, че това се дъ.зжи на иеговата исправил на доработка, лото качество на използваните съставки иди неправлено съхраненне след употрсба. За да се отстранят причини ie заевентуален терапев- гичен неуспех, произвозството на декарство- го се подлегало на виимагелна проверка, като трябвало да бъде публично приготвяно с много бляськ и церемонии (Mann 1984. 123) (обр. )- Така се с I игнало до провеж. ине във Венеция на Теагьр на териака”. ор.аиизиран на 24 август - ..рази 1ка на Св. Бартоломей То ава всички съсгавк . били излагай., публично и аптекари- гс .апочвали приюговоечисто иа микспрата. коя го след това рябкгто .а от .ежи дьаватее. .пни .а ла сс получи качествен пр. к. Широкогорашросгранениеивисок» . М прш.у I» lOlipi’IHBO III с U A , с! обе,...ИЯ. косо С.анак-факт q вМонпелис Органи.апия>авклк .
(fop 4 Садом notivnaw ш пиринк (по Мшен Николов) Fig 4 Sadava 4 lulof a iheriac „че! fafar Munn Ннкп- Нлв Ofip 5 Cctaueeo Hot иначе ад терпок (no Надежде Во- пи во / Fig 5. Stvfa vo Л Мoj a theriuc mw?/ (after Надежда Бо- тева) конкуренти в производство ю на лекарство го. като това се присмало за ссриозна мярка срешу фадшификашштс (Davidson 1952. 316). Представеного по-горс нохлупаче оз Мел- ник е сред малкото екземпляри. откриги при археологически разкопки (К)рукона 1977, 24- 28; Писарев 1985.41-44; Койчсва 1988. 38-40; Птетньов 2002, 27-31; Плетньов 2003. 49-51), фаю. конто зава известна сшурносг в негова- та историческа интерпретация. Проучванпя1а на манастира „Света Богородица Пантанаса” в Мелник еа запомнили още през 2005 i и про- дътжават до сета. Данните сочат, че живогь г в него гаиочва в начало!о па XIII в. и ириключ- ва към края на Х1Хв (Напева, Комигова. Ми- панова 2009. 715). Очергават се два строител- ни периода - ог началото на XIII в. и от края на XVI до начало го на XVII в. От по-късно време. от XIX в., еа фраг метите от иорпечанови съ- дове, турски монета, юрманскн жетоии и др., свидетслстваши га обитаване и по това време (Нешева. Комиюва, Миланова. Попов. Корку- това. Гошев. Георгиев 2008. 721). Манастирът ,.Свега Богородица Пантанаса" в Мс шик е из- вестен и с болницата. която се с намнрала в него, къдсто се юкували жигешпе на Мелник. Голямото значение на лечебною заведение е огбелязано в грймотата на Константин Дра- гаш от 1393 г., с коя го манастиры се посгавя под попечителе гвото на Ватопсдсказа общ ел ........... Начета пщ Търноц ‘ < сел..• ки«<• uaiupa на сьобир кото tmefAfet^.. «о/, Н9-М/ от А ЮН! ..И гака отладок гози и мог, за да слу- жи доходы от гози манастнр за уиравлението на болницата на тамошниге болни” (Нешева, Комигова, Милаиова. Попов, Коркутова, Го- шев. Георгиев 2007, 545). Няма Дании докога е същесгвувала болницата. но манасгпрът е отбелязан в аве1рииска носина карта oi 1832 г. В тази връзка описаного ио-юре капаче ог съдчс па лекарството териак с голяма всрояг- ност може да се евърже с денноеi ia на мана- стирската болнииа. разиоложеиа в рамки ге на проучвания ceia герен. Освен това. то с дока- зателство, че лечебното заведение е функцио- пирало през XVII-XV111 в. Доколко гези пред- положения са верни те покажат данните на герена. но засаа това е репер за разсъждения в та!и иосока. От България има данни за оз Крит и над 22 капачста за териак (1 срасимов 1963, 279-280; Юрукова 1977. 24-28; Владимирова-Ачаджова 1983^; Писарев 1985. 41-44; Койчсва 1988. 38- 40; Тонев 1999, 48-49; Жскова 2000-2001, 159- 16 Г; Плетньов 2002, 27-31; Плетньов 2003, 49- 51; Николов, под печат1"; Ботева, под печаг11). Спорсд надииси1е върху 1ях, стаиа дума за аи- /9<3 ни нациошииа » нференцин във Ветка Чърпочо ипч * <п < ъоощ. яимпо Канача ,и mvpmit и» щ ля я Uh ш и ктпи> n/uoi а ц, „ fttapHunt air коифе/к uifUKitia койпи така и не ». отпечатан На itseAiMK mt Жщн )ki кту и щ A (fjx U(н ,1П1 отклики <a тщ 4Utlll.tem[l uln ota тя oiitmi т’ошка Б и .вьрни ,u шф^ицинта t , 3(мх«( jfu |U1( ltttl J(JJ naxiuu тефапкки a HamtpIULWni. wi Ч'ч на Hadi жОа Вопив,t « .м» . , . . .lfnu wi 116
теките във Бенеш я еЛг> ImpeHale" (Импс раторскпя ке 1ър1- 1 бр. (Юрукова 1977,24-28). VDue Mori" (Двамла маври) - 2 бр. (Гераси- мов 1963. 279-280 и описано™ ио-горе): . Tes- to d Ого " (Златпата 1лава) 3 бр (Герасимов (963. 278. Писарев 1985. 41; Николов, под ле- чат) (Обр.4): и 2 бр без споменато име иа апте- ката (Писарев 1985. 41-44). Есч име на аптека, но с посочсн |рад - Триест са оше 2 капачста (Жскова 2000-2001. 159; Николов, под печаг). Най-голя.ма трупа - 11 броя, представляват капачегата. използвани за загваряне па капсу- 1итс с фалтипво лекарство. Като шработка те са труби, надписи ге им са с много трешки или дмитират различии букви, а изображенията са схематичпи и небрежно гравирани. Всичките 11 екземтпяра нмнтираг емблемага и надпи- са иа апгек.па ..Tesla d'Oro" и годииага 1603 (Герасимов 1963. 279-280: Койчсва 1988. 38- 40; Тонев 1999. 48-49; Жекова 2000-2001. 158- 161; Плетньов 2003. 49 51; Ботева, под печат) (обр. 5). Тези фалшиви каначета. съставляваши почовинага от всички известии досега от бъл- тарските теми, имитират една и съита аптека - „Злашага глава” и гочината - 1603. Интересно- го е. че ортиналттге и ими тапните носят една и сына т одиил, от косто може да се предполо- жи, че териакьт от апгеката „Златната глава" от посочсиата година е бил най-широко рат- ирос гранен тук. На тот стал на проучванията. точно обяснение иа си гуацияга трудно може да се дадс. Смитам. че ключът към нея може да се крис в епоменатата по-горе 1606 г., котато е обявепо елружението на аптеките. ироизвеж- р 11 О/дово. Пох.1упаче за териак (по Мшен Николов) 1Л, 4 lid а) и therm hW/after Мшен Нико- дали териак. (. това соединение те гарантира- ли качество™ иа лекарството и зашитата му от не добросъвестни производители. Ако след това събитие насстне, са предприети санкции срещу некоректните производители, то лекар- ството от 1603 г. не може да бъде считано за нарушение на установените по-късно правила Това е само работна хипотеза. която логично се нуждае от оше доказателства. Когато става дума за имитации бих искала да ооърна внимание на вече споменатите ка- пачета от Триест, определени като фалшиви (Жекова 2000-2001. 159). Те обаче се разли- чават от торе описаните груби екземпляри с добрата си изработка, правилен надпис н ре- алистични изображения Според мен. точно тези им качества, не дават основание памет- нипите да се отнесат към имитаииите В тазн връзка. сведението за аптека в Триест, която пускала недоброкачествено лекарство (Юру- кова 1977, 25), не би могла да се евърже с открнтите материали. Аптекиге, конто произ- веждали териак поддържази клонове в редица градове (Watson 1966), какьвто е случаят и с Триест, разположен неладен от Венеция, на пътя към Балканите. Вероятно голямото тър- сене става причина тази аптека да пронзвежда лекарство’2, чието производство било доста разпространено (обр. 6, 7). Относно произхола на фалшивия териак. засега са изказани мнения, че е внасян от Ис- танбул (Юрукова 1977, 25), или вероятно е Д/ Нчко.юв сыцо <к счшпа ди оригикалч (Никс хж •“'д печат) ()бр 1 Ароанаси fig 7. nn Ж '•яЖ ' Пахшим 4 lid •'! •« ,llty liK 1' ком!
n Minna гена мясю. къдсго нроичвсжлап вьв ' тооз. 51) Пьр- ST-'."-* вида на .нкригите материал!! в Бъл.ария и съеешите п страци И бликуваин- » чета к риак от Румыния еа от вененнан екн.е ашеьн "Тегш doro" (птвеача и упас) Stru -o d'oro": -Cedro Impend (известна и унаи; iquila К, а". като от последната там са намерит и фалшиви похлупачста (Gu. turei 008415-418) Каначета от ражопкитс в Коринт са от аптските ,/)нс МогГи d oro" каю от първата има и имитация (Da- vidson 1952. PI 134. 2833-2835) Двата при- мера поыавват че на определен!! icpmopnn сс пмтират ирответсния на нотати. раз- просгранени там оригинал!! на ашски. 3aceia няма регисгриран случай за открнта имитация на калаче. без ia с познагтам истинскня про- дую- Обяснинието може да ее търси в посо- ка приют вянс на фалшиво лекарство на мяс- то. Обпюто га всички екземпляри на фалшив териак е грубата изработка, нечстлив надпис (имитация), а предо гавспага ембч. ма е тело „а нсошисн гравьор. Друга подробное г под- мцнавапа досега без да й сс отзеля нсобхо- 1ИМ0ТО внимание е, че при тсхнигс надписи се среша буквата Р(ига) с която се означава чистота на териак . като тя обикновеио сс тълкува като неправизно пре (адсна ffma) (Герасимов 1963, обр I и обр. 3). Не трябва да се включва и обясиеиието. чс производптс- лнтс па фалшив териак правят рамика между РСиге/ - / Ста) (чист). В подкрспа на това мое рагсъждснис сс явяваг падписитс върху ори- 1Ш1.ШИНТС noXJiyna'ieia (Герасимов 1963. 280: Юрукова 1988. 27; Писарев 1985, 41; Gusturea 2008,416). Зассг а това еа само идеи, конто но- вооткрититс магериали мог ат да подкрят или отхпърлят. Почти ми голо! ично го лечебно действие, пршшевано иа гериака. го прави гьрссн и же- лая продукт, важен артикул в търговпяга о г дрсвпостта почти до края на XIX век, когато съставкитс му били забравенн от стантартиата фармаколог ия. В lljnnnMw таитма uiwmemo на (пквагпа Р като исправима пр&ткна ! (та} (Пктшмв 2003 Ч) ЦтИрана лтература: Ботева, пол печаг: Н. Бигсва. Капаче за териак от музея в Ссвлисво. (пол нечат). Вачев 1993: X. Вачев. За лекари гс. аптекари те и някои пекаревенн средства през XV1-XV11 век. - В Со. Международна здравна фонтания „Св. Паи- та_1спмо1|". Велико Търново. 1993, 66-75. Владимирова-Ала.зжова 1983: Д. В тднмирова Ададжова Моне ювиден намет ник. Шуменска заря, бр. 117. 1983. (ерасимов t963: Т, Герасимов. Оловни похлуначс- та та оиакоака на венециански териак. - Известия на археологичсския институт. 26. 1963, 277-280 Грънки нзвори за бь.п арскат истории 1980: Гръцки извори за булгаруката история. (loan Каи- такузин История София. 10,218-396 Аскова 2ОПО-2ОО1: Ж Жекова. Оловни капачста га опаковка на венециански гернак от региона на Велике Търново. - Известия на Регионаяния исто- рии! и музеи - Велико Т ьриово, 15-16.2000-2001 158-161 Кинчев: 1988: К Койчева. О говно капаче ,а ,ери- <1К - Нумизматика 1988. 3. 38-40 Пенив ЪКОМИЮВ! Мв ганова ...«в. Корку ,<>. ва Гошев, Ге..р. „ев 2007: В. Неиква Ца. Комито- ва О Мичанова ( Попов. 3 Коркугова. Г. Гошев II» Кр. Георг пев. Манас i ир Св. Богородица Пантанаса в град Мелник В‘ Археологически открнтия и разкопки прет 2006 i. София. 2007, 543-545. Нсшевл, Коми юна, Миланина, Понов, Корку то- ва, Гошев. Георгиев 2008: В Исшсва, Ц. Комито- ва, О. Миланова, С. Попов. 3. Коркутовл, Г. Гошев, К. Георгиев. Манастпр Св. Богородица Пашанаса в град Мелник. - В: Археолоз нческм открнтия и разкопки през 2007 г. София, 2008, 718-721. Пешева, Ком июня, Миланова 2(1119: В HeuicRa, Ц. Комптова, О. Мн.Панова Мелник. Разкопки на манастира „Св. Богородица Пантанаса". - В Архе- ологически открнтия и разкопки проз 2008 г. Со- фия, 2009.713-715 Пешева, коми юна. Корку юва 2010: В Нешсва, Ц. Комиюва, 3. Коркугова. Манаспзр Св. Боюро- тина Пантанаса в град Мелник. Тсренно архео- логичсско проучванс 2009 г. - В: Археолог ическп 584Р,ПИЯ И Ра,К°ПК“ Прсз 2009 1 София, 201U, 581- Нико юв, нт иечаз: М. Николоа. Оловни капачс- ia на ампули за териак от землище го на с. Садово, община Сунгурларе (под печаз). Писарев 1985: Ат. Писарев. Оловни похлупачста за гериак и злаген жетон-аму.чег от Велико Зърно-
во. - |одишннк V ;Сиге в Северна България. 2, 1985.41-44. Плети нов 2002 Нлетньов Калач era за ампул и ,а гериак от Вс, • i - Известия на военноморския музей - Варна 2< 2 2 27-31 Плсгньов 2003 В Нлетньов. Капачета за ампули за териак oi Варна - Археология. 2003. 1,49-51. Тонев 1999: А Тонев Още едно капаче за териак. - Hv-мизматични изследвания, 1999, 1-2.48-49. Юр) коса 1977: Й Юрукова. Рящък монстовиден памегник - словно похлупаче за териак. Нумиз- матика. 1977.4. 24-28. \rano 1976: L. С Агапо. The Mcdiexal Health Hand- book Tacuinum Sanitaiis. G. Braziller. New York. 1976. Daudson 1952: G. Davidson. The Minor Objects. Conni. 12, Princeton New Jei <y, 1952. Gusturea 2008: G. Gusturea Capsule de tenac desc perne in Dobrogea - Ponlica. 2008,41,415-418 Griffin 1995: J. P. Griffin. Famous names in toxilogy - Mnhridatus of Pontus, the first expenmental toxicolo- gist. Adverse Reactions Toxicol Rev 1995, 14; 1-6 Griffin 2004: J. P Gnffin. Venetian treacle and the foundation of medicines regulation. - British Journal of Clinical Pharmacology, 2004. Volume 58, Issue 3 317-325. Mann 1984: R. D. Mann. Modem DrugUsage. An En- qiry on Historical Principles Lancaster M T.P.Press, 1984 Watson 1966: G. Watson. Thenac and Mithridatum A Study in Therapeutics. London: The Wellcome His- torical Library. 1966. On the theriac lids from Bulgaria (Abstract) Dochka Vladimirova-AIadzhova This article was provoked by the discovery of a lid in the course of the excavations of the Holy Virgin Pantanassa monastery in Melnik in 2010. It uas meant to cover a small vessel or a capsule that was probablv made of fine clay and contained the famous medicine theriac The lid is made of lead, with dimensions 33 mm by 35 mm and with side band that is 5 mm wide. II is slightly deformed and at present its shape ts not an ideal circle but rather an ellipsoid. On the edge of the upper surface runs tile following inscription: T1IERIACA FINA ALL DUE MORI VEN. The emblem of lhe pharmacy- producer is represented in lhe area surrounded by the inscription two busts of Moors facing each other They have curly hair, wide open eyes, fat lips and long earrings. The inscription is correctly written, the images are realistic and carefully en- graved and they suggest that we arc dealing with Pure theriac that was produced in the pharmacy The Two Moors (Due ntori) in Venice This is the second lid with the initials of this pharmacy that is found in Bulgaria Theriac was invented in the 2nd c. BC. in the hnie oi Mithridates VI, as a universal antidote to c taken daily as a prophylactic in order to cre- ute immunity Thus, it could be considered an an- ^Cs'or oi homeopathy Various indispositions and ° ,j"n'n®s were treated w ith theriac, that was as remedy and panacea for everything and Due io its effect on the organism, it became very popular in the ancient world. However, it was not recommended for children, but only for adults. It was distributed in the shape of grains, liquids and ointments that were kept in porcelain vessels (cap- sules) The wide distribution and the high price of theriac led to malpractice in its production and to forgery. This forced the manufacturers of the med- icine to unite, which became a fact in AD 1606 in Montpelier The organization included all com- petitors that were manufacturing the medicine and was considered to be an effective counicnneasure against falsifications The lid from Melnik is among the few that were found in the course of archaeological exca- vations. a fact that gives some credibility to its historic interpretation The ongoing investiga- tions of the Holy Virgin Pantanassa monastery in Melnik stalled in 2005. The ev idence suggests that it was founded in early 13th c. AD and exist- ed until the end of the 19th c. AD There are two building periods - from early 13th c. AD and from the late 16th - early 17tlt c AD The monasters was known for the hospital that it hosted and that was used by the inhabitants of Melnik The sig nificaiiee of this medical institution is highlighted in the charter of Konsiantin Dragash from 119’ in w hieh the ntonasterv is put under the guardian
ship of Vatopcd Monastery in Athos. „I granted this property; so that the income of this monastery to be used for the management of the hospital and its patients”. There is no ev idence lor the termina- tion of the activities of the hospital, but the mon- astery is marked on an Austrian military map of IX32 In this context, the lid for the theriac pot could be related to the activity of the monastery hospital that was located in the currently inves- tigated area. Moreover, it serves as evidence for the functioning of the medical institution in IXth - 19th c. AD. There arc data for more than 22 lids for theriac pots found in Bulgaria Their inscriptions indicate they come from the following pharmacies in Ven- ice. Cedro Impcnale (Imperial Cedar) - I; Due Mori (The Two Moors) - 2, Testa d’Oro (Golden Head) - 3; and two without a name. Two lids have just the name of ihe town. Trieste, but no phar- macy name. The largest group (11 specimens) contains the lids that were covering capsules containing fake medicine They arc roughly made, their inscrip- tions have many mistakes or imitate different let- ters. and (he images are schematic and carelessly engraved. All 11 examples imitate the emblem and the inscription of the same pharmacy. Testa d’Oro. and bear the same year, to AD 1603. As far as imitations arc concerned, attention should be paid to the above-mentioned lids from Trieste, presently regarded as fake However, they differ from the coarser examples described above and they arc of high quality, with correct inscrip- tions and realistic images. It is exactly these char- acteristics that give me grounds to suggest that these are not imitations As far as the origin of the fake theriac is concerned, opinions have been voiced that it was imported from Istanbul, or man- ufactured locally in Varna, where it was distrib- uted. The first hypothesis, suggesting almost ‘cen- tralised’ supply of the imitation from a pharmacy in Istanbul, has been countered by the finds from Bulgaria and the neighbouring countries The pub- lished lids for theriac vessels from Romania arc from the Venetian pharmacies Testa d’Oro (known also in Bulgaria); Struzzo d’Oro; Cedro Impcrialc (known also in Bulgaria), and Aquila Nora. Fake lids from the Litter were also found. The lids from the excavations in Corinth are from the pharma- cies Due Mori and Struzzo d’Oro. and some imita- tions arc known from the former. These two exam- ples demonstrate that, in certain areas, imitations were distributed of the product of already known pharmacies. There is no instance an imitation lid to have been discovered in a region, where the origi- nal product was not distributed. An explanation could be sought in terms of a local manufacture of the medicine. 120
Рецетии К. Тотев» F- Дормен гжиев, П. Кара ил лев. Д. Коссва. \pvcojior ически проливании на средно- всковпия ipai Транезииа. Сектор Север, I. вС- 1ико Гьрново, 2011. 282 стр., 53 цветни таблини н 185 фо io. рафии Най-иовите археологически проучвания иа кре- иостга Трапе мша се провеждат вече пета година в шест юлемн обекта (секторы). ръ ко воде и и от архе- олози от филиала на НАИМ при БАН във Велико Търиово. Нс закъсняха и първите резултати, публи- кувани в археологически отчети. съобщеиия, ста- тин, ступни и дори монографии в спеииализираиата лшерагура1. Я вен е стрсмсжът на проучвателите на обекта по-бързо та огласят архсологичсските струк- тур» и находки. Големпят брон непубликуванм ръ- кописи от предпишите проучвания на Трапезица. и особсно тези от Царевец за поредицата Царевград- Търнов, тълго времс предизвикват оправдан» очак- вания. Излезлият от печат първн том от поредицата “Археологически проучвания на Средновековния град Трапезица. Сектор Север" поставя успешно начало на нов координиран замисъл. евързан с про- учванията и поетаиного издаванс в отдетни томове на археологическиге резултагн и материалы в раз- криз нте секторы на крепостта. Правы впечатление, че редколегията е съетавена от самите участницы в проучвателския скип на сектор „Север" - археоло- зи, реставратор» и други ннтердиспипдинарни спе- циалисги. Така ясно сс откроява от» оворността им за разкриване. обрабо»ка и консервация, както н за интерпретация на обскта и находките. Натознсгап от разкопките в севсрния сектор на обета се очак- ва да изляза» още три тома. Втория» е посветен на некрополя на църква № 19. в гретыя ще се включат проучванията на новооткритите Дворцов» сгради, а в чегвършя - църква № 2 и нскрополът около нея. Предвари гелио |рябва ла обърна внимание, че според обема на отдел ноте части, написаны от раз- личнпте авюри, каго колею ив oi проучватели. по сьщсство те са огделнн сгудии и дори монографии, ^ьорани в едно тяло под общо заглавие. „ Излезлият първн гом се състои от гри части, с общо въведение и заключение, в конто са публи- кув«щц самостоя гелио няколко големн и и зияю Р*крнты обекта, рашоложини в нан-ссверния кран - *|РС,,0С11<1: снсРна куда. Воснна страда, Църква J 9 Народ с 1яч са нключеии и някои apxeo'io- б*»СЧКИ СГРУК!УРИ- рашоложенн в неиосре ютвена ’’ к<По: Неверна нор га. участъци о» ЗаиаДна- 11 *згочнага крепостям степи. Жетезарска рабо- н!^““'Она Тошен Ч)()9. 142-136. 4n*ue<r ДО® :t»)y J7 200» Ш’ Карайте-2009 60-76 7-яя»*л W Wl pal-tlMOI,llte 2010 101-/22 и художник песта състои от трима археоюзи ви ЧИ,°Р Добр° пра- музен а B,CЛ,0Чe",, “ '"и от различии п₽опуски са Въведеннето. написано or Константин Тотев представлява преглед иа архсологичсските проуч- вания иа крепостта (с. 7-16). Тексты с придан от сот план на разкритата архитектура (с |4?и 17 иветни образа с 51 цветии фотографии, конто илюс- трират тсрена предн разкопките в обозначение участъци на обскта. Едновременно сс она. зедяват отделяйте етапи от разкривансто, локументнране- то, обработката и полевата консервация на подем- ния материал в различии фази от разкопките. Така става ясно, какво е открыто при новите проучвания в тази най-северна част на крепостта Формулиранн са целите и зададите на новите разкопки на Трапе- знца-, подчинены на цялостно нзясняване на градо- устройството на средновковния град, включващо: проучване на връзките между крепостната система, жилищного застрояване. комуннкацнонната мрежа и църковното строителство (с. 8. бел. 14). Откроя- ва се и нредварителният план на археологических екип в сектор „Север" (с. 9), конто е съобразен и с предпишите разкопки. Те са ивършенн в сектора прели 130 годиим, като от първите сведения за Се- верната кула всъщност не става ясно дали тя е била проучена чрез археологически разкопки. От стари- те разкопки в тази част на обскта застужала вни- мание църква № 2 “определена като такава. порадн откриването при разкопките на запазени на места стенописи и един каменей релеф с изображение на ангел" (с. 9). Пролмчава и отговорната позиция иа разкопвача К. Тотев към извьршваните консерва- цнонно-реставрационни работа наразкрнтнтеархи- гекгурнн структури на обекта (с. 11). Мого уместен е апелът за спасяване на проучената. ио рхшаща- се Северна кула. чиято консервация е прекьената Апел. отправен към Министерството на културата, което рсалио осигурява финансируете на ооекга и провежданчтс им рестанраииониите работу Първа глава е озаглавена ..Северна куча и U вепна порта" Тя е написана от д-р Е. Дерменджисв с '• , ,, । 7... 75-74) " образин с чер- м.1гери.ъ'П1те (мбл I 7. с - чд-цгп и ио-бели илюетрашш (Оор И' „ J , черно бе...... с11г , 108-1IM. Освен това. към нся при , 4fMW7 ЯД ’ -т/.
НИ 11 шстовс. съпю дашранн с монет.» Данните ог предхолните части архитектура и стартш'рафня са обобщен»» н ляпа ..Периодизация” (с 30-321- Въз основа на гях е ияра хека ошосител- на и абсолютна период»» гания на строителе гвот о и преустройствата на Севсрната Кула Разграничен., са 1ва основни периода според ви ia на изпол звания евързващ материал - бял хоросан и кал и начина на стросж. конто от своя с 1 рана определят конструк- тивнее и архитектур.!.. особености и обема на кре- постною съоръжснис Два! а строители»! стала на Първия период са евързани само с вътрешни пре- устройства на етажте. без ла с променян външния вид на Севернла ку ia. Пърният стан на Първи пе- риод е датнран през първнте години на XIII в. Вто- рил i стаи е евързан основно с реконструкции в по- мещение 1 (запълване на севсрната му част, направа на ново стълбище. оформянс на малки помещения, нзгражданс на въгрешна рампа). Да .Иран с от сре- »ата иа XIII до начатого иа XIV в. Вiорлят период се харак ic-ри зира с пьяно нреиз- граж гаис на Ссвериага кула и отчасти на прилежа- щая и сек гор от Неточна га крепостна стена в края на XIV в. Помещение 2 е частично гапълнено и в него е изгра юно стьлбище. В помещения I и 3 са направени oi ниша, боклучна яма н е вкопан гроб. Функцноннрансто на Северна га кула сбило прекра- тено в последимте години на XIV в. ичи в самого начало на XV в., когато тя с била съборсна. Особою важии са изводите на Е. Дсрменджисв отпоено причини ге. довели до първото разрушаванс на Севсрната кула и на част от 11 ггочната крепос гна стена на хълма в края на XIV в. (с. 31-32). Посочсио е. чс лнпсват данни за зсметрессннс и доказагелетва за събарянсто им. вследствие иа военни действия. Нзключсна с и всроятностга те »а са били възстано- всии след 1393 i.. koi.ito в 1ърноа.рад с настанем османски гарнизон. Според автора с выможно тези военни съорьжсиия да са псленасочсио разрушен.» в ...резултат на посмането от българска страна на някаквн договорил задължения спрями Осмлнската тьржава. ’ (с 32). Тази хипотеза. макар и отчасти нодкрепсна с данни за по юбно възстановяванс с калова спойка и в дру! и сект ори от крепос гга (бел. 27). зассга нс е потвърдсиа от писмсни източници. Въпреки гова тя се явява интересна интерпретация на резултагитс от археологическиге разкопки. Ве- роятно показва важен с. ап от фортификация'» я на столицага. нетрадиционен прииом в крепостного строите ICTBO в Тт.рнов и нов момент от развигисго на ъ царо-османскиге о» ношения в края на XIV в. Шестият дял -Реконе.рукция" (с 32-40) вкдючва тскстови н графични к|.зстановкп иа выпп- ия вит и обема на Северна га кула, Севсрната nopia аиречната крспосгна стена. Освен конкрстнигс ^„ИЧНИ ДЯ,,,,И’ Чридобшн при лрхсило! ичсски- u на,,Раве,,,,гс наблюдения и изводи, и п'икч?иНТС ,1о'1Мт,и введения, са изпол таим за иа- съош * НЯКиИ °Т най'1о6Рс заиазеише креиостни насп»\и,,,Я В юнс 11 крепости от юрпюрията новсковив Бклтрия - Блин, Червей. Колене, цветни изюстряииш^вкяючени в заключение™ на IIIK. „бем и илю- .да»«ТЛХГХХ пик- на археоаздичеемпе ироучпания и е предота вен екнпът. работал иа течи тва ооекта Игори Д „Сведения и архео готически ирохчвания (с. Х -Ш предегавя всички известии no-ранни танин СС верната яхта и Ссвериага порта, от някои нзелед- вания. направят от В Верой. К. Шкорпил и В. Дн- чов Посочсио с. че до настоящая момент обсклитс нс са бит.. нро¥чвани чрез разкопки. а известимте танин и планово “ коренпо се различават един ог друг по очертанията. броя л разположенисто на помешенията " (с. 19). Огбслязана с и скромиата информация за Напрсчшиа крепостна стена при сс- верния край на крепос! ia на хълма Трапезииа.^ В трстия дяа. озаггавен ..Архитектура" (с 20-27» L. Дсрменджисв описва .тстайлно всички разкрити степи и помещения на Севсрната кула, посочсни са оскъднитс данни за Севсрната пор- та. Отбелязапи са и рсзултатитс от разкопкнте на хчаегька от Напречната крепостна стена, разкрит на деенпя бряг на Янтра. Севсрната кула в крепост- та на хълма Трапезниа е наи-готямата по размори и пчош бойиа куча, открнвана н градовете и кре- поститс по бъчгарските земи от врсмсто на Второ- го българско царство (с. 20-26). Тя има издължен Т-образен план, с максимална дължина 41.30 м. наи-голяма ширина 26.50 м н обща «строена плот 583 м’. Стеките й са широки от 2 м то 3.80-4.20 м и са запазени иа височина до 4,20 м. Изградена с от ломсни камъни, бял хоросан и има сантрачна система, като на места са откриги и надзиж тания с калова спойка. Установена с интересна строителиа особеиосг, при която на различии места по стоните са оставяни високи вер шкал ни фуги, ирскъснати иа различии разстояния над пода на помещеиията В Севсрната кула са ошриш общо три големн по- мещения (съовстно с плот 75 м\ 55 м и 42 м') Сдно от тях представлява вссгнбюл към малка по- терна за излизане извън крспостта. Кулата с нмала и I швеи вход, разположен на източпата стена на помещение 3 Установит са няколко иренравки по стеиитс и в 11 ,ана на помешенията В помещение част от коего е ои1о юпълнително разделено на три по-малки помещения, са открити две различии по време каменни стълбиша. водещи втория егаж иа кулата. За «.жаление Северната „орта с онта изгоню унншоженн при изкопни работ,, за „а- правата на траесто на съврсмснния иът (с. 27). В с ,е шащия дял ..Страти,рафня'' (с. 78-29) си иредставени Дании за нашистяваиията в очертаин ята на Северната кула и в непосредетвепа близост около нея Подробно са прослсдеии пчастоветс в насините, като са посоченн типа и броя на елкой тите монети и находки в помешенията на кулаг, С зава ясно, че сздиствеио от юг на кулата на малка 1U0W са „роунени „ в „о-.оияма тал бон и на к X 122
vfeiiW'". Миек’ B' Ри™™ манастир „ Jp Предложена га реконструкция на Севсрната кула в Mjeriocrra на х1 зма Трапезииа е направена спо- & устаиовенигс ^гроителни периоды и стали (с. 34-37). Устшювено с. че к) шта с имала приземно пОмешение и най-малко 3 егажа и бойна площадка наз него. В тависимост от терсна, на е издигната. височина™ й е варирала от 18 то 25 м. Мсждуетаж- ниге позови и таванни конструкции са били дърве- ни (гредорсл). На вески стаж е имало по три големи помещения с височина 3,50-4.50 м. Самостоятелно егыбиишо помещение в северния кран на кулата с евързвало всички стажн. Покривът й с покрит с ксремилн- Пряк достъп до инвото иа третий етаж на кулата се е осыпествявал ио бойната пътека на Западиага крепостна стена, а на нивото на първия етаж - от бойната пътека на Източната крепостна стена. Според изчислената височина на Северната куда е пресметната и внеочината на крспостннте стени: Зала лиата -8м със зъбсрите и Източната - 9 м със зъберите. Сле i пьяного прей {граждане на Северната кула в края на XIV в. тя вече с имала 2 стажа и ио-различно вътрешно разпределение. От значение са и данните за изработването на костсни изделия, осъшествявано в самата кула. Това выцност е втората косторсзна работичница. открита на гериторията на столичкия Търнов. Ин- тересно е н предиоложениею. че в Севсрната кула е бича разположена камснометна машина. Независимо от оскьдиите Дании, с конто разпо- лага. Е. Дсрмснджисв предлага реконструкция и на Северната порта (с. 37-39). която се явява главната порта на крепостта Трапезииа. Портата е имала от- вор с ширина 2,50 м в Западиата крепостна стена и няма иадвратна кула. Защнтавана с от Северната кула. която се издига непосрелствсно до нея. Опи- сано е и трасето на нътя. водеш към портата. Уста- новено е. чс Северната порта е била зазидана в края на XIV в. За Напречната крепостна стена съшо е предло- жен вариант за възстановка (С. 39-40). Проследеное трасето й, мястото на възможиата връзка между нся и ( еверната кула. Опрсделени са размерите й - яьл- жнна 115 м, ширина 2.10-3.70 м и височина до 15 м- Стонага стынью видно се с спускала но източиия склон на хълма. ja >ia (оспине брега на Яшра. В равния учаегьк при рската с погърсено мясгото на nopia, во кща към jioju радист и. която с била защи- Тавана от бойна кула. Добре разрабшено и зашнтс- И°с “рсчположснисю иа 1;. Дсрмснджисв за иалн- ч”с,° на втора кула и сыцссчвувансто на вьншии •'PCIIIK’IHH сгълбп, ВО 1СЩН към бойниIC кули. раздела ..Находки'* (с. 40-59) са раиледани ^кРи,ите в С еверна!а кула и около нея apxeo.ioiи- (с 46 £,<,гсР1,али (с 40-46), при фужени от каталог Hci 1егг1ВС,|н са общо 50 предмета - гър- 0 *’ \1ОМ,К1’ кУНи; фрл|мен1и от ci рафию купи с Моц >МС1,1,,; Фра| мсти oi ci рафию съдове с буква хон°Г^а',И* ,1ал,,,,си 11 рисунки; бойио я ipo: вьр- н<| п Hd c,Pej,,l; иожчсы; коичсга. npbcicii, олов- п,Ка‘ медиа закончалка: кос iсии .ш шкаиня и ^'и^^и^Х^ЪЖКИ/ Включен • к керамика, костени -зато» °И1ОВа " “ие,ижа ксремиди. жепстии звезде^ И„ОТпалЬии покривим явУРе Ювият иадпис Преди,виква - Северната купа. paXt каГ^ “Т’ В'Ра;,е“ на Лукавив" (с 47, к иар Мии ‘ брат пазени и са ™ БуКвиге еа зощо'за- графит има пп» Г0Лемииа Въпреки това. малкото надписи, открити Хн.^ Хс™ сеподчииа Иа Г” 6Ъ1ГаРСКИ на Хо е п “ Т° ”ДР° ’а ““иоиетна маши- на, коего е първото от този вид боеприпас откпит приразк.ткивТърновград, крит В посзедната част „Предназначение" е разгзе- даи един на прьв послед изясиен втрое за пред- ставянизефортификаинонни съорьжения (с. 59-64) Северната куда е имала за основиа задача да охра- нява Северната порта на Трапезииа. да контролира и зашит ааа пътя, водеш от подиожието на хълма към нся. От кулата се е оеъществявало и наблю- дението по протежението на пролома на Янтра Връзкага и с Напречната крепостна стена показва и важната роля, която Северната кула с имала по отношение на отбраната на подградието в източно- то подножие на хълма. В кулата е била разположе- на н част от крепостния гарнизон, като е допусиата възможностга в нея да е имало и адмнннсгративни помещения. По-подробно е разг сдано предназначснието на Напречната крепостна стена (с. 61-62). която е част от системата от напречни крспостни стени. с конто са били защнтени някои от столичните подградия на Търнов. Като много точен паралел за такава от- бранителна конфигурация е посочен големия ду- навски град Николаи. Това позволява на Е Дсрмсн- джпев да потърси пряка връзка между крепостного строителство в двата града от края на XIV в. и да предложи вариант за цялостна реконструкция ва фортмфнкацията в подножията на лвете столичнн крепости. Ярема се. че по протежението на двата бряга на Яшра. в очертаншгга на подграднята. са издигната сгабнлни .зървени палнеапн. застигали до купите на нанречните крспостни стени Лака се оформя елинна мощна укрспсна тпния. прости па ее и кранречнага иянца. която позво.зява пря- ХнмаХтние между зашитнниипз на озлелнн- те vKnciieHH части иаТърновград (с- УЦзгражтансго на фортификапионния , пмптекс (Се"^"па. Северна порта. Нзаречна крепос™ с ,унаУ огбраняващ ислия еевсрен еек P Р»^ £ ...... е запомнило в началните > «зннн на Хрн...... 1^..-. Военнау'Р^..^^^,,,.,,!;.^". ИОЗНОЧЯВ.П на авир.^ 1Г,,А „. к. " че та оформяз анеамоъ.. ьр Лщ , »оеннота|мнк...к>йкрт лг . рт Данциге заоцфнтатапр рт м„.. гя монета еа нр^такени в . км
pa,мерите и гяхиого месгонамираж. (<-. < 7 > плинте та инфирмз«и« « стГат,"т“* „„^„е (с га ива при южеиага патетика иа Р те ТО) в „блиии са посо-ени пи и. спохага.Ьроя гктбочинага и мястето на отринанс на' ™ ФР31МС-Н1И >1 на някои от прометите, конто инвснтнраин в полевпа киша „,гпеп- Иттострапиитс са пре ктавени в края на свел л ваието в тва отаелнн рат тела тс. 84 11 Г.) В първия еа включени черно бели снимки, графични плано- во и чертежи, номерираин с римски пифри от I ТО LV конто покатват архитектура га и посочсиите аналогии. Лопълнение към тях се явяват и 17-те цветни фотографии (обр. I VII.межтус Всичмг снимки са с добро качество Тук с мястою тл посоча и отлично наиравенитс графични рекон- струкции. планово и разреги. чийто автор с Е. Дср- менджиев (обр. XXXVI-XI. 11) Във втория раздел обратимте, включени в каталога. са номсрирани с арабски цифр» от 1 до 55 (с. 108-116). В изезедването на Северна кула и Северна нор га. F Дсрмеиджиев представя точно и ясно всички архнтектурни данни за крепостиитс съоръженля. без нзпадзие в и {лишни подробности и дьлги оп- исания. Нс пропуска сгратиграфската карi ина на обекта. подкрепеиа с монет]нп с находки и статис- тиката на керлмиката и ма!срналите. Пре щожената строитслна периодизация е логична н съотвстства на откригите факт и цоказателства от разкопките. Все пак. тук искам да изложи и някои свои бе- лежки и препоръкн относно представя нето иа кон- кретния материал Например, правя впечатление отсъетвието на Напречната креност на стена в за! ла- вието на Глава 1. независимо, че тя доста подробно е разгдедана в изложението. при което са паправс- ни и няколко 1рафи<1пи възстановкн. Липсват стра- тшрафски профили на терснигс нзвън Ссверната куда, гьй-катое очевидно, чс в нсниата вътрсшност е ималосамо насипи от разрушенитс й степи. Добре би било да ее включат и компюгьрнн реконструк- ции. конто ошс по-(станлно да оиаиюдят идемте на автора Бмха moi ли да се представят паралели на разглежданнте креност ни съоръжсния и нзвън те- рн горнята на средновсковна България. въпрски, чс натрупвансто на голям брой ирнмсри от по-широк ареал не винаги води до точнн и прави ши изводи. Съшествен пропуск при пречставянсто на матери- ала се явява отсъетвието на рисунки на откригите находки, конто обаче отчасти се комисисира от ка- чсствеинте фотографии. I пава 2. иаглавена ..Военна с,р.ца. Западпа кре- nocr..a стена Аелезарека рабогилнипа", е иаппХа от П Карантиса. Икпедванетоес обем обем от 73 страиицн (с 117-190). с ..ршюжен каталог „а „а ХО1дНп (.с 1331441- габлицн с монет, опрете юнн от А Пенков (табл 1-V111. с 151 156). табдаци lbc ^";7““Н\КеРамикатаим^еРиал„те(та6л.1.9с ХХМХ е Т те!С ,,СРни-6с ™ >' 'ше.ра,|и„ (ofip I XXXIX, с 166-181) н 48 черио-бели шлостпшн « "» ««"« (обр. 148; с 1М-190) Към зато, " 124 ппин.1 нежат и 6 чиетни плюс грации включени “ ию.ю--е.и.с-о..акиигага(обр V-2 VIII-1X. Х-1. между с. 272 и с 273) По своего сьдьржанис. обем и илюстративен материал, тати част представ,ляпа студия, съетояща сс от 10 тяла В иърнитс гва са ратглечани етаиитс на архсологическите проучвания. иредставсн е скипы, работал по различно времс па обсктите. описано с и състоянпсто на черепа прети началото на разкопките. в грстия дял. о mi давен „Архитектура” (с. 118-123) П. Караилисв подробно сс спира на новоразкригите фундамент н и су перетру кипя на Воеината сграда. ссвсрния участък на Запаяна крепосгна стена. Жепсзарската работилннид и малък сектор от уличиа настилка. Воеината сграда с из! радона от ломени камъни. споен» с кал. Има издъ.тжен вернжен план с общо 7 помещения и е долепсна към Западната крепостца стена. Трите ссвсрни помещения са нан-голсми, но са частично paipyuicim от трасето на съврсмснния път. Трстото помещение с с вход от юг п настилка о г жълта пръст Останалите са много по-малки. като само чегвъртото и пстото ими г самостоятслни входове. Помещение 6 с прсградено на две части. В него са laiiaiciiii каменни ненки, а иод пода са откритн бъркала за бял и ртов хоросан. 2 детски гроба и oiiiHwc Някои ог помещенияia са с квменна настилка, а при (руги подовстс са от трамбована пръст. при прссгъргвансто на конто са открити колсктивнн монстни находки. От Западната крепосгна стена са разкрити 45 м. Тя с нззидана с ломени камъни и бял хоросан. ширнната й е 2-2,60 м. а заназеката височина - около 1 м. Жслсзарската работилница с с размер»: 4 м ч 8,20 м х 5 м х 3.50 м, строена с с камъни и калова спойка. Има нашилка от каменни плочи. Край северната и стена са огкрити огнище и боклучиа яма. В следвапшя дял - ..Странгграфия” (с 123-125) са отразени набл годен пята о i поено наплас 1яваннята в проученитс терени. Вътрешността на Воеината сграда е била затрунана с камъни и пръст от разрушенията на сгсннтс. В тези насипн са открити многоброини фрагменти керамика и монет и. сред коиго и 3 колсктивнн монсгни находки. По-раннн от страдата се окагват хоросановите бъркала, гробовеге и опшщсто. под коиго също сс попади на пласт, сьдържащсрс шовсковна керймика. Подобна е сигуацняга и при желошрекага рабогилница и край Западната крспостна с гена. В дял „Периодизация” е направеиа отиосителна и а олютпа хронолог ия па нериоднте на сгроигся- на разкриппс сгради и ст.оръжсния (с 125- - ). становено с. че Западната крепосгна стена е ш а построена в първиге години на XIII в. и пред» гея не са сыцестувдли фортификационни съоръже- мпгУТ Г,О'Р*Ш,,И е1|охи. Сравнение!о с крепостною мз ,,<l ipy,ard с «Олимпа крепост (на хъл- ге рси':ц1 показва, чс нодновяване го на нейни- рашпеани сгени и кули сьвпада по времс с
^аждансто на укрс юиияга на Трапсзицд. Като ПНЧИ»* за това е ,,згькнат0 РазРаствансто ” ,.в те- пиотриално отношение на ^толичния Търнов, пора- и което сс появила необходимое от разширяаане ^укрспенататеритория на града., “(с. 126). * В изгражданен» на Воснана сграда са от ледени два сгроите ши периода, свьрзани с промяната на външния й вид и обем През Първня период (първи- тс години на Х1П в ) сградата включва трите големи северян помещения нес ръзмсри. 13.90 м х 6,40 м. ^последствие Воеината сграда е разширсна в южна посока с 4 малки помещения, а яължнната й дос- уга 3L80 м- Тона е вторият й строителен период, датиран в края на XIII или началото на XIV в., като сама га сграда е разрушена в края на XIV в Железарскага работникица с построена през първата половина иа XIII в. и е функционирала най- кьенодо началните дссетилстия на XIV в., без да са устаповени данни за преправки или реконструкции. Посочени са примерн и за другн железарски рабо- гилници, проучени на тсриторията на столичния Търнов, Перник. Шумен. Червей В шеегня дял, оза!давен „Реконструкция”, са предложен и вымож нести за онагледяване на външ- ния вид на представяните сгради и съоръжения, според наличните данни н наблюдения (с. 128-130). Воеината сграда е имала два етажа. изцяло постро- ен» ог камък, с обща височина около 5 м. Трнте го- тсчи помещения са ималн отделен вход, а в едно от тях и вътрешнл стьлба за горняя стаж. Прнстросни- ят нов корпус от юг също е бил двуетажен. но прел него с бит направен открит дървси чардак с външно стълбищс. Две от помещен пята са били със самое- тоятелни входове, а в другнте две се е слизало от горния етаж. Сградата с имала трискатен керемиден покрив. Западната крепосгна стена е имала стъпаловн- Ден сияуег, порадп деннвелацнята на терена. за- вьршвсыа с със бой на пътека и гьбсри. като обща- га й височииа с гяч е достигала 8 м. Железарската работилншщ е имала само едно голямо помещение. ксремидеи покрив и вход на изючната стена. С <сдв,|щияг дял е посвеаен на нахолките и е 'фидружен от каталог с 48 казаложни номера с 1 0-144: обр. 1-48). Открититс количества шлака крици в Железарската работплннца, до Воеината ч/аДа ,lpu СвсР»«иа порта на креноспа иоказвш, На *,ея е била разгонявши) или обогатявана жсляз- ца Рула.(обр. 46) Освен за cipoHiciiiii и етопанеки го г* n°Pb4KI,lv на ковачи ic в столица га на Вгоро- и 11<1РСКО царство прели нсичко са свьрзани с та в °ТКаг<| ,,а Различии видове оръжия за войска- ве г Г°,Н VA,,ICbJ1 °*криппс при разкопкигс ножо- с lei^*ld Ш,,ОРИ’ сгреме и др moi ас да се евържа! гС{1| ’,IOcird Иа рабопыиицата. Според Караилиев. сгвена141МС *11 ” как 1 ° 11 ДРVl 11 с ,е 1,1 от ,во 1" *елсз ДС,,,,ОС1’ са показагечни за значенлего на на B(j,^CKdra Pa^OT,,J,HHUa в живота на обипиелите н«ис1 ИСН,,,1Я комплекс, евързан с отбраиага, охра- на 1Рс .Г1^О,,^СКпа,е',иия режим на С енерназа порта ,,OHeK°Hiiaiu крснос! на чълма Трансита. (с 130). Пр" Pa’X^XeXZTV^'- °,КРИТ та) изцял., домин"™™~ <7348 фрагмен- (М> броя) В ка.Х "а ВХ‘Г'ИТЗ №раМим сълове, някои от по-хапая-r. еИ" |’о”,а,теиизе обикновената и художеств ч’ните Фрагмеиги от Фито кХ™а Г;,’ « с-рз нас все ” НЭД"ИСН копните „а хтХа цХ НЗ“СДгана ^ега от раз ихвоо Чарсвец и Великата лавра Св 40 Иван а"1*' га РС' нстР1|Ра"и чочограмите на царетт Георгий“РкМИХаШ' АсеН- Июн Р ертср Кьм тях някои изеледовагелн от насят и буквата ‘ М- със илн 6ез " че това е моиотрама на цар Михаил III Шишман а други приемат. че през годините на Второю бы- гарско царство изписваието на буквата “М" върху съдовете се свьрчва с обредння календар (празни- кът Младенци). Съшествуват и прнмсри, пр< кои- то с изобразена само буквата “0" с титла, размете- на като нмето „Теодора” - съирутата на цар Иван Александър. При разкопките на помещенията от Воеината сграда са на мерен и и 11 подглазурнн монограма н два кадписа. Два от тях са на цар Иван Шишман (кат. 18. 19), а други два са фрагментирани н не moot да се определят (кат. № 20,27.). Един е с бук- вата "М” (кат, № 17), а останалите шест са с буква- та “со” (кат № 21, - 26), която досега не е срещана при тази група подгяазурни монограмм от Търново Изцяло запазено е блюдото с буквата “со” и титла над нся. открито в североизточния ъгъл на поме- щение № 1 (кат. № 21). За него П. Караилиев сочи като аналог сграфито купа от Коринт със сыцата буква, нанесена в ценгьра. Според автора осно- вен проблем се явява правилното интерпретиране на единичните подглазурни букви. Откритите три единични буквени знака - “со”, “0” и “М% насочват пзелеловате 1Я към връзка с поменалннте практики (дсня на смъртта. девстия и чстиритссетия тсн от смъртта), Концсшрапията на един н съшн моногра МН о, криз н на определенп обей и в столицам Тър- новград. сплава също допълнптслно затруднение при интерПрегаи..ята в тази или ДРУга посоли какао П. Караилиев отбелязва. липсват ^гпьчио аргумент!! за изложенитс хнпотези В сзедващия дял „Предназначение . 1 р. • нивъзможние.^ановя^=1 ХГХи- на спзади. Р“"°" ж"ме !.!ИК. "СР""1' "^ХХ-нне.-и ' . и ле са има»! в-х-нно -Ра'" ^ каыпми Лоео1к’чю10 сыш”» Г 1мЖ1Я1и*
„. 1» както и открттс в нея находки (оръжне и ,„.,.Ва че тя е ишолзваиа за xaiapxia снаряжение», пока™а. и- imv на воипппи. охранявший ( сверната порта. 1 Ы1О.1 тазики И .водите от проучването на С евер ната. «II Каран шев права стно пайс тина и - терссно презло«тление Спорет него във Военат стала е опта ра.квар.ирувана пои.цеиеко-охранн- тстна част, която е .ю аьржа-.а рода в крепостта, хакто н режима за цреминаванс през Ссвсрната пор- та н охрана.а И проз ношта. Доколкото ми е и .лест- но тося а няма публпкуванп Дании паи ннгерпрста- цин на рс<}лтатите от разкопките на лру1И обекти в България. според коню да с предлагав вариант та уетшюпяване на точннтс задължения на оирстс «сна военна част в рамки ге иа града - т с. тя да с изнъ.шя- вала функции!с на градска стража. Макар и с мелко 1оказа1елс1ва тази идея има своего място при раз- решавзнето на проблсмитс. евързани с вътрешната организация на живота на насслснисто в гра ювеге от времсто на Второго българско царство Авторът смята, чс Военнага сграда сс явява част от фортификапионния комплекс, отбраняващ сс- верния сектор на Трансита. коею пряко я евърз ва с прсзставенше в предхотната глава на кнпгата крепости» съоръжсния (Северна га кула и Северна- ге пор га 1, като освсн това той носочва. че сграда- та може да има н ” .определен и представители и ф>нкции. евързани с военного управление на кре- постта npci X11I-X1V в." (с. 148). Подробната информация за монетите, открнтм в помещенията на Военна! а страда. Железарската ра- ботнлнина. уличната настилка и Зана «ната крепост- ца стена е показана в 8 самостоятслно оформсни таблиц», от конто се добива ясна и нълна прслстава ы бром. типа, датировката. ратмернгс к местоиа- мнрапе (с. 151-156). Допълннтелна информация ia стратиграфия™ на обекта дава приложената статис- тика на матсриалите (с. 157-162). И нострацни ге са представсни в края на нгеле.т- вансто. в два раздела (с. 166-190). В първия са вклю- чены черио-бсли снимки, графични нланове и чер- тежи. номерирани с римскн цифр» or 1 до XXXIX конто показват архитск!урата на Восннага сграда. Железарската работы липца, уличната настилка и Западната крепостна стена, както н посочениге па- ралели (с. 166-181). Своеобраию приложение кз.м тях са 6-те цветни фотографии (обр V-*) VIII-IX Х-1. между С 272 и с 273) „ 14 цветни ейнмки па находкнте (оор XHI XVI. между с 272 н 273) Във втория раздет са обратите, включепи в коп1щ„,.„ номсрираии с арабски цифри от 1 до48 (с. 182 140) Изслетване.о на Военна сграда. Запаши кре- постиа стена, Желсзарска работилннца е тобре струкдурнрано в отделив части, конто отра,“ат ра'ясно ГпТон ПОСТаВе'“' И И,пьлн™« «• авто- ра ясно и (аконичиа са разкрнтн итвестнтт- яп хитектурни данни и крепоетнитс съоръжсния Не С пропусната сгратта-рафската картина па обск та -атае^тет^ХвХ^ЛГХ 126 вегства на открптагс факта и кткпзитс на от рал- ксшкитс. Прави впечатление отсьствието на отделим планово на звата строитсяни периода на Военна- га орала. както и на жсисгарекНта работ илнниа. Липсват и страгиграфски профили на проучсните герсни. Грябва да огбеяежа и факи, чс никъде ис са представени тапните та по-ранната Железарска рабогитница-отсъетват чертежи, снимки, находки. Нейното по-подробно описание би разширило въз- можносгитс за устаноняваис на различии гс стали от развитисто на военно-отбарнителни комплекс при Главная вчол на Грапешца. Гре га глава с посветсиа на Църква № 19 и Цен- тралния плошал и с значится на по обсм (с 191 -270) 1 я съяържа 14 черно-белн «люстрации в текста, 53 черно-бе in фотографии на нахолките от каталога. XX цветни образин с 63 цветни фотографии, две таблиц» с и ынове на изслсдванитс обскти. 7 1аблн- ш! със статистика на открпгптс материал» (с. 253- 254) и 3 таблипи с монетн (с. 249-252). онрелелени от А. Венков. Структура!а и с сходна с разглежда- нитс доссга гяави, но авт орите са двама К. Тотев и Д. Косева със самостоятслпи части в н тслсдвансто, общо включение и резюме на am л. език. Всъщ- ност. става въпрос та две обширии студии та архи- тсктурата и находкнте от църква № 19 и Цситрал- иня плошад и нзеледванс иа разкритите фрагмент от живописна! а украса на същата църква. В първня дял К. Тотев прсдставя накратко об- стоятелствата на откриванс, етапитс ип проучвани- ята н раиюложението на църква № 19 и централиня площад, разкопки те на площади. на некрополя и на Пзючиата крепостна сiсна (с 191 195). Църква №19 с едннствената засс! а новоразкрита на Граисзина след проучванияга на Ж. Сьор през 1900 1 Нскрополът към иея включва 93 гроба. Тя е била изднгназа в срсдата на Централния площад на крепостта, а пред западната и фасада с прсми- навала главна га улица, идваща oi Ссвернаш пор- та. Особено важни са иабчнщенията на К. Тотев за локализиранс грани пи ге иа Централния площад. извършени при строежа на арчсолот ическата ба- ш-музей (с. 192-193). ToiaBa сс установява, чс ". на юг от иърквата се простира равна, скалка тсраса с много гънък плас г почва, оформят голямо прос- транство (с. 192). Подобна с каршната и от север на храма Централнияг площад с новооткригага в сРсД,пта църква № 19 oi север и юг завършва с църк- ва ° _ и църква № IX, а от запад, според Тотев. ее очаква да бьдс откриг друг нов храм. Па гот етап от ироучванията централнияi площад на крепостта се ока зва фланки ран ог две или дори зри църкви, но църква « 19 $асма особено мясю, тьй като е раз- К°Т>ЖС,,а В цс,ПъРа ,ld площада. г.е. както допуска мошёпеМЗ)” С П,,,мож"" да са «'ьхрапявани свет 1пп™,₽“ЯГ ДЯП с apxHreKiyp.ua на н i m Га И е СЪС1авеи ог ||СГ Кратки раздела. „План сгронтат,на техника", „Паое и ир„1вор’-. „Камер.. Р ” Ре№ччрук1Ч|я- „ „Датировка" (с. 195
.. Стениге на ,,с "^кригата църква, граденн с । ' ова слойка са фун пц ши в пласт с кафява пръст, ка' #а|Ца само срс ишвековни материал»! и монс- началото на XIII. ю края на XIV в ). Основигс ™ тчастн стьпват върху скалата, без да има спсии- ” но пзгрален нок1 < (с 196). На отделни места по 31 ните на наоса са «апазени части от стенописна- « декорация Строит, ктвото на църкви на калова спойка в градовстс на Второго българско царство С . е нсобичайна практика и К. Тогев посочва още родство аналоги от Търиово, I Оряховица. Шу- Ссвлисво. Варна. Мелник, Караново и Дядово. Новозагорско (с. 196). към конто може да се добави и новоргикригата църква в крепостта ..Кастриии”, резиденция „Евксиноград Варна1. р плана на църквата предпзвнкват внимание ед- наквите пропорции на наоса и прит вора и особено рашоложсннсто на двата входа от юг, разграничс- ни от рамслителна стена между тях. за която засе- га няма какимго и да е прскн аналогии. Липсата на вход на представитсяната западна фасада, според К Тогев. нс с рядкост в средновековната българ- ска църковна архитектура, за което посочва някои пример»!: пърквнтс“Св. Архангели’’ и “Св Теодор’ в Несебър. “Св. Пегьр и Павел” в Никопол, “Св. Никола” в Калотино. църква № 7 и 10 в Червем, църква № 2 в Ловеч и църква № 21 на Царсвец във ВТъриово.(с. 197) Обясненисто. което той лава се гьреи в градоустройсгвения план на крепостта в този сектор, или по точно в главцата улица. ид- вагца от Северната порта, която се влива в ценрал- ния площад, в средата на конто с нздигната църква № 19. Цялостното проучванс на площада ше даде окончателен отговор на този въпрос. Разкритата рсликварийна камера от църква № 19 прсдизвиква оправдан интерес. Изградена е от по- сгавени на ребро плочести камъни. в дебелината на източната с гена на абсидата. в която са посзавени линяло заиазена егьклена чаша от литур1ичен съд и желязна дръжка от кръет - реликви. вграде- ,,и в абсидата, при строителството на църквата” (с. 197). Това с нървняг случай or iодините на Второ- го българско царе гво, koi ат о в ст ените на олтара се игкрнва спецмално съзта юно съоръженис и рслик- 811 Присъствпсто на мощи и реликви в църковнше храмове на средновековна Европа определи сакрал- ,,ата 1О1,о1рафия на стоянии it? на христянскию яьржави и ги прави лрптегателни поктонничсски вцН1.^0Ве ФУ* л страна, нренасянето на ролик* но°Г ^ Всг,,гс к'ми се акзивизнра до юляма степей Ш|сТСМс На кРъсго,,оснпгс похо 1и и гова “движе- г ,,а Снепюии предмеin способегва »а разпрос- свл(л Н<|РСД с обикновенше иоклонннчсски (а'ШУЛИ* Крылове, икони) и нл по-значими 1,0 коГ*1 ,,0Ре'1 X. Готе» не може да ее каже исто '1ьРкъ '1,0 Ш н’Радеииге реликви в абсида«а «а Ланц*1 ,,а Грапезица, освсн чс стъклсиам * J,,nypi имен съд. сь гржал елей о г кадичнниа, К(^ииаК/ И Ла tape"*» ll tlei* Ipu1*1'-' ",ки Hi Un''" ,nn'v Ьичнрццц ... iuiti чция ww»-r<«> В" "Г>* < "фая УНи « Si; „Г,р I вероягно I прялав гроба на иякой прочуг светец-мъ- ченик. юкато жстятната дръжка е от голям проце сиси кръет По време на разкопките несапостьпили други Дании та гези реликви. те те оставят аионим- ни, както место се оказва в такива случаи Получените при археологическите разкоп- ки данни за плана на църква № 19 позволяем да се предложат два варианта за рекоиструиране на вьншння й вид и обем. Тънкнте стени. лнпсата на вътрешни пиластри и каловата спойка според К Тотев, подсказват, че храмы не е нмал купол н камбаиария. Така най-логично изглежда предполо- женного, че църквата е бияа покрита с полуцилнн- дрнчен свод и двускатен покрив над наоса и при- твора. Авторы допуска и възможностга “...своды да е бил допълнително укрепен с арки стъпваши иа конзолн, зазиданн по-високо на надлъжннте сте- ни”, но не нзключва храмы да е нмал обнкновен двускатен покрнв и плосък дъечен таван, към кое- то нвеочваг и откритите прн разкопките множество различии по вид и големина железни гвоздей. По този начни е представена обемната peKOHCTpvKUHS на църква № 19 на арх. Пл. Цанев (обр. XXII). По- крнтнето нзглежда е било с керемяди. фрагмента OI конто са от крити при разкопките Запазените на ниска внеочниа стенн не позволяват да се каже каква е бнла формата на абсидата - тристенна или полушинндрнчна. По съшата причина не е ясна и фвеадната декорация - нмало пн е цокьл с ниши над него или стенте са бити нзото гладки Сигурно е обаче че фасадиге не са бичи декорнранн с тухленп Хве хХоеанова футрояка и кер-—на свобОда> ,rf,P i^‘*Lro 6люьк план ло църквн със „бнкеэно.бсини. то311 иа църква N- „ св01. са открити в с притвор н пгау“ ' J т времсго на Второго много быгарски ния1 матерная и българско царство Н>««^ че „^ва страт играфските н . иача.дао на ХЧ1 в Тя Кв 19 е построена иан ра щ х!х , нзоставена и постепенно сс - Ра’_ след кое 1 в v пушава-та |с. 261) tKHOI1iicure на Ш4*ва^- ЦНС1Н11 обра! свьринн сьс 1 В,,МО»НОС1 tJ „„ратм^ ^.врнта.а MSonH. н1, >п.астовс на ФГс -
]ммга и цоитешп "'"О1,,тс 01 «”»|,ЧЛ,ВЧНЯ" материал и сграппрафекиге наб-зкиеиия жители^» ..а *..№та на храма пре. годшште Второго 61.11 арсю царство (с 20I--III). Прет., з «.Юнне анализа «а стонопис.пе, Д Мкева се с.шра на негояям оран мозасч.... кубис- та. Открмти при ричистванс на ътеиописите в '.роз транството нрс-л абси ига на църъвата (обр. Х1Л-ч). Доилка. чс tv нан-вероятно са и «падали от пор- тативна мопсчна икона, съхранявана в «пара (с. 201-202). Лвторката е категорична, че открититс в аосидата три пласта стенописи при всички случаи 1ВК.ТЮЧ1ШТ наличного на стсина мозаечпа декора- ция в църква Л? 19 (с. 202). В специален раздел за стенописи, ра«крнти при разкопки в Търново. Д. Косева спимснава само ня- колко случая, при конго археологически!с скипи използват в пручванията. художни к-рсставратори. когато попал нат иа фра! менти от живописна у кра- са. Примеры за добросъвсст но от ношение и коорди- нация между археолози н рсставратори се носочват при разкопкитс на някои обсктн на Царевен и Всзи- кага лавра "Св. 40 мъченици" (с. 202). Стенописният материал от църква№ 19. незави- симо от нзвестната си фра1 мен гарност. разшнрява съшествено наблюдения™ за новоразкритата църк- ва. Нсговото разкрнвапе. обработка и документация дава възможност за съвмсч.тнн изводи н заключения на рсставратори. археологи и и жуствовсдн по отно- шение историята на тази църква. разкрита на кре- постта Трапезииа (oop.Vll-XXl). Консервационно-реставраш юнната работа по стснопнсите е прослсдена в три раздела: етаии на понева обработка, разкрнвапе, селект пране и иден- тификация (с. 203-205). Обстоятелството, че цялата вътрешностл на наоса с била тапълнена със стсио- инсни къиове. нападали един върху друг, налага спешна реставраторска намеса, та да се зала«и ма- териала и завършат разкопкитс. В пролълженис на месец под ръководството на Д. Косева се разкриват и вдигат от терена близо 5000 стсионисип фри мен- та (обр VII) Повърхиостта иа по-големптс е почис гена и укрспена. а с .ел гова са събранн близмие по колорит и сходни по июбражшшя. като сс ноа- ботва схема на тяхното о.криване (обр (X). Напел с разкрнване на фрагмеитите върху пода с открита и запазена на място живите върхе части от север пата, южната и източната стен., на наоса. Тя с в тпи плас га. коего спорсл нзслсдоватслката особено за трудпява работала със стенописная материал още ..овечье, че между с юевете „ипсва изо ,ира.ц гру„д ва ПТТ” °6раб0т,<а ,и Фреските о. църк- ва JV 19 се оказва. че те "от елка страна еа и. ключително благо ыген. а от арум страна труден обект ia архсо.тогнческо разкрнвапе п консервация и частично рскоХХнс ' с“ писната украса обаче ,ава въ.можиосто период ШИ и датировка на гози поч.и ишяпо\ ₽ Х(-.М Тобр IX) ПотагипричииаД кХа^Г" та информация за еге„„111к„1 кагоТе ~ 1» С тяхного разкрнвапе. локумсп тиране, ге а кон- сервация. групнрапе. и.следмне >< они г .а рекой- струкиия (с. 203). Най-обпшрен и богаю нлюстриран е pa i шчът, о.аггмвс.1 .Анализ и перио.инаиия (с ’05-209). Описана и пдентиф.шпрана с живописна™ окраса върху фрагмента от цокълката декорация на наоса. Пзползваг сс стилово иконо|рафски паралсли от Вал каните, за да се датират отдел ните живописни слоеве (обр. VIII). При стенописное остатъин от i орпи ге регистри д Косева установява сынотрп живописям слоя. От първия спсцпалио внимание заслужава част от липе на архангел и ръка с приевнги пръета (обр XI н XII). какго и фриз от флорален пов ickob орнамент, украсявал архитектурой слемснг от ингериора на храма (обр. XIII). Гаш най-раина живопис автор- ката клира в края на XII - началото на XIII в. От второго сгенописванс на църквата са огделени ня- колко групп фра1 менти. конто даваг извесгна нред- става за рашични изображения. Открояваг сс часш ог нриролни пейзажи, композиция с пронесия. при която са носеии свещи, рншици оз изображения на светии-вонни. златосърмеии канговс от трехи, де- коративен повлеков орнамент, части от лице и др. Лвторката е подкрепила идентификация!а на сгс- нописнитс фрагменты със сходни, добре «апазени образи и компоишип (обр. XIV-XVIII) Вюрият живописен с чой с датиран около среда га и втората половина иа XIII в. О г последний, трети слой, си съ- брани няколко групн фрагмеити. върху конто личат типли от дрсхи, час г от фигурата на светец, при- роды и пейзажи и пр. (обр. XIX и XX). Според нея тон е полами към срсдаг»! или вгората половина на XIV в. Д. Косева обобшава стилов.1та характерис- тика на живописта от църква № 19. като отбелязва. чс "най-раннияг живописен слой се огличавд с ли- нсарно очиртаванс на форми и декорация." Вторият слой се харакгери шра с . .пастелла Цветова гама и меки преходи между светлина и сянка. съчсгани с ярка орнаментация’*, а живописта от трегия слой сс виисва в характера на Палеологовия стил”. Пред- ложсиите датировки Д. Косева и «гражда въз осно- ва наблюдения!а си върху технолотнята и стила на живописта. С тсдващияг дял от третага част, с автор К. То- 1СВ с посвезсн иа paiKpmiiic материал!! о! пърк- ва ' и Цсптрнлиия площад. Те са разгледдни в две части творби на хрисiиянския култ и друш предмети, конто освен вепчко са включеии в поч- р<> сн каталог (с 210-237). Авторитстът и умеиието ia проучватсля се о|крояват особено при работа с памстнитпе на приложното изкуство, гъи като сь- п «,1ЯГ г-01 малко™Пвърдсии специалист в гаш об- npiit. Пс11.‘,ал,ю мясго с отделено на зашланиге в пен *ваР,п,к‘11а камера на абсидаia пре цмеги (стьк- С пем VI Ир 11 1рЬЖКа ОГ КрЬСТ- обр. IV-3 ). евъряши пам("ти^аВаИСТО ,ld църквага’ както и иа дру1а трупа noev 'ц11..Иа хрис1,,янского шкусгво (лнтур| ИЧ1И1 кр1сг<т*аСТИ О1 ,,роцсс|,,,,,и и п<«гръчнн кръеговс. •'PbtroBe-снкоапиоии, фимкзернн и др. (обр. 1-К)
и тях и* «ключ» in и различии находки от ке- °Сшка и метал, кош се опзасят към живота на р3тянте и свсшенос зуя пелите или към стронтед- М ото обзавеждаисто и ремонта на храма. Към тези СТ® мали К. Тотев комеигира и малка групанаход- 'м сред коИТ0 11Ма ре1КИ памстиинн на светского н ^’ ковно изкуство (коланни иакнги. токи, еррафито и,рМикас редки изображения, мраморен пиластров ^мтсл с канелюри и др. (обр. 39. 40, 26-38. 41). шстьпили при разкопки ге на Централния площад, пели строитслството на архсологичсската база- музей Заслужен интерес прслизвиква и масивиият ^слезен ключ, най-вероятно от нърквата, открит до северната й фасада (кат. № 9). Останалнге находки, произхождашн от църквата. освен монетния матери- ал. са евързани пре ли всичко със всекидневния бит и въз основа на материала от конто са изработени се разделят на железни и керамичн (кат. № 9-35). Петият дял от чаегта за църква № 19 и Централ- вня площад изеледва градоустройството и пред- назиачснието на сградитс. Храмът е издигнат в средата на Централния площад на крепоегта (обр. 1-1). Пдощадът е разположен на най-равната и об- ширна по плош част на хълма Трапезнца. Той има пряка връзка с главната улица, която започва от главния вход, а на север достиг а до новоразкрива- ните Дворнови страды. В центъра и при южната му къса страна се издигат две малки църквн. докато от запад, както вече стана дума, може да се очаква го- ляма представители» страда или още една църква. за коего насочва и откризмят пиластров капнтел (кат. № 41). Площта, избраното място и архите- ктурната рамка, според К. Тотев, определят пло- шала като централен за цялата крепост. т.е. същияг „е нмал широки представителни функции, евърза- ни с дворнови церемониалы. църковни празннни. шествия, процссии. военни парадн к народны тър- жества. явявяйки сс център на градския обществен и религиозен живот по време на цялото съществу- ване на сюличната крепост на хълма Трапезииа *’ (с. 238). Централпият площад. църква № 19, която е нс- лмнма част от планировка га му. и главна га улица, идващд от Северната порта, сс оказват основни стс- менти на 1ралоустройствозо в северната и централ- ^част на крепос гга на хълма Трапезииа. Заодно със ^Свсрната купа и прилежащиге и крспостни стени. ^оенна га страда и железарската работилница, теда- ' ,,a4dJioTo на укреиявансго. архшектурното за- ЦИИ°ЯВа1,е И ПР°КаРВЛИСТО ,,м основниic комуника- в»щ В Крепос,'га Тук няма хаотично с троите яство, к» ^larej,l,° е обмислсно разположениею на всич- koht'J4411’ с,,оРсД иредна значение io и функнише, Тотев 1ВПЬЛ|,ява1- Съществен с изводът на К. рС|1а ’ "J? ’’Сь°бразяв«1нсто с конфиi урания i а на те- ;,,1псйт3 l,P‘H,ero Hd иодходящите за егросж мест, 4итс J 414 ,ОЛсми иреуетройства и промсни в шра- ЦЯлоСГ|СЬоР1,/Кеннм,а. показват е цзнен замисъл при |,а*<ре1иУ ГО 1,яан|,Ра,ю и ш.рноиачално заезрояване ,,сИнип °С1 Га< косто може би е злпочначо именно ог ,1Я ^«чк-исекюр.-. la гози стал от проучванияга иредиазначеиието иацьрквата тгяеждадобре изясиено. СпоредК То- тов първоначалио храмът е построен. за да се офор- ми централиата част иа плошала, като същевермен- но е нмал и гробничеи характер, Към подобен извод навежда големият притвор, особеиото разпложение на входовете, ориентирами на юг, към Централния площад, и разкритите 17 гроба в притвора и наоса (обр. П-1, 2). Тош факт показва, чс пърква № 19 може да се определи като фамилен храм, в конто са погребвани ктитори, фннаисирали строежа в сте- нописванията Представителиото разположение иа храма н скъпите предмета иа христианских ритуал, открити при разкопкиге подсказват, че независимо от скромния обем църквата е имала по-специално предназначение или както допуска проучвателят. е съхранявала свети мощи. С появага на градских ие- кропол (93 гроба), след средата на XIII и през целия XIV в., църквата се прсвръша в кварталеи храм В края на изследването (с. 243-244). К. Тотев и Д. Косева обобшават основните изводи от анализа на архитектурам, живописта и наблюденията за мясгото на храма в градоустронствената среда на средновековнкя град. Текста на този дял е послед- ван от таблнци на монета. статистика на археологи- ческий материал, планове и разрези н цветни фо- тографин. изпълнени с добро качество. Липсата на самостоя-гелна част за некропола на църквата може па се счгпа за сериозен пропуск, ако не оешс пред- видено публикуването му в сзедвашия. втори. том — «гяархеолоп^ „И обекта в,Се^“ “и,£гаа че нубликзваниге Трапезииа (с 271-27- Г в кнпгата обекти н нн П11сменн нзво- от известите „ чрез архсожки- ри.” че“• « ““Хнакраткосапрехтааенн чески разкопки- ( .прсдаатачението.аати- сграппрафск.ипснгу ^Р^ Северната kv за. .№• “ГХ •г‘“-- LccK1opCeecP»^„ll (| зе-аилникн.-^ •» Tpjne»’'ia <
форма и затова са донякъдс сходно сгр\ггуриранн и илкнтрнрани. Новоразкритигс крепости степи, фортификаииоини съорьжсння. църкви. С1рали, Vишн н ппощади, включени в научен оборот, ^од- но с над триста публикуванн находки, представля- ют ссриозна база за изстсдванс на топография! а. фортификанията и |радоустройството на столично Търново и културата н изкуството на Второго бъл- гарско царство. Народ със спсниализираиата ауди- тория к студснтите, нссъмпено. иовата книга за Трапезица те привлече и по-шнрок кръг читатели. Освен задълбочсннтс вняли ш и изволите, напра- вени въз основа на архсолси ическите проучвания. в нся е изразена загрижеността на авт орите за със- тоянието на разкритата архитектура и забавените к мъчмтелни стьпки при извършване на егронтел- но-конссрваиионните работи. С интерес се очакват ловите томовс от порсдицата, както и публикации за разкритнте обсктн в другите сектор и на крс- постта. Ц|цпрана литература: Алексиев 2008: II. Алексиев. Трапсзица в градоус- тройствсната структура на столичния Търиов. - В: Приноси към бъягареката археология, 6. София, 2009. 107-118. Дермеиджиев 2009: Е. Дермеиджиев. Севсрната к} та на средновсковиата крспост на хълма Трапе- знца във Велико Търново. - Археология, 3-4. 2009, 48-67 Долмова-.Ъ каковска 2008: М. Долмова-Луканов- ска Трапсзица в свстлината на археологи ческите разкопки. Велико Търново, 2008. Караилиев 2009: П Караилиев. Военна сграда до севсрната порта на крсиостта Трапезица във Велико Търново. - Археология. 3-4.2009, 68-76. Плетньов. X. Кхзов, И. Лазаренко, II. Леев 2009: В Плетньов, X. Кузов, И. Лазаренко, Я. Пеев. Ар- хеологически разкопки на крспостта „Кастрици” резиденция „Евксиноград", Варна. - В: Археологи- чески открнтия и разкопки през 2009., София, 2010, 532. обр 1 Рабовяиов 2010: Д. Рабовянов. Южнага тсраса на хълма Трапсзица. Проблсми на страт и граф ията. пе- риодизацията и хронологията. - Археология, 3-4, 2010. 103-122. Робов 2010: М. Робов. Нова група подглазурни мо- нограмм от проучванията на хълма Трапсзица. - В: Всликотърновският университет „Св ев. Кирнл и Мстодий" и българската археология. 1. Велико Тър- ново, 2010, 615-621 Тогев 2009а: К. Тотев. М. Долмова-Лукановска. Трапезнца в светиината на археологическите раз- копки., изд. Фабер, Велико Търново, 2008 - Архео- логия. 3-4, 2009, 132-136 (рецензия). Ттев 20096: К. Тотев. Новооткрита църква № 19 от средновековния град Трапезица - Археология, 3-4 2009, 77-91. Валентин Плетньов 130
Преглеб Международна конференция „Ранно- срелиовековната култура ирм VII-XI в. в зсмюе на лиешиа България и Слова- вня” в Ни гра, Словакия, 3-5 поември 2010 ь От 3 до 5 носмври 2010 I. в Нигра, Словакия сс проведе среша на бьлгарски и словашкн архсо- ЮЗИ И международна конференция на тема „Рап- нисреановековната култура през VH-XI в. в земите на днешна България и Словакия". Форумы бе ор- ганизиран о г Археологический институт при Сло- вашката академия на науките в Нитра. Самата проява представлява фннализираие на иницииран през 2008 г. тригодишен проект за съвместна научно-изследователска дейност между АН при САН и НАИМ при БАН. Основна цел на проекта бе възстановянане на прекратените (по- рад» полнтичсските и икономически промени в двете държави през последимте 20-тина години) контакт между двете сродни институции н набе- лязване възможности за бъдещо сътрудннчсство. Предпоставка за организпрането на конференция- та се оказа активната проучвателска дейност в две- те държави и събраният значителен по обем нов археологически материал оз ранното средновеко- вис, конто предполага взаимен изследователски интерес в различии тематични направления: мате- риал ни следи от културата на славяни, авари и бъл- гари; конкрегни прояви на впзантийско влияние в занаятчийските производства в целия им възможен спсктър. дирекзеи и индиректен обмен на проду- кта; проблемнее на периодизация!а и хронологи- ята; общи черти, евързаии с отражеиието на чрис- таянизацияга върху архсологическпте паметници. О съогве1С1вне с набслязанше научно-изеле- 4°ва1елски цели, в програмага на конференция га ЯХа В|<лк»чсн11, в приблизится но еднакво съогно- Шс,ше, доклади иа словашкн и български изеледо- ®а1елц, разпрсдслени в чезири тматнчнм групп: lace лени мест; 2. Некрополи; 3. Керамика; 4. аК|,1и и оръжия. бяха общо 16 доклада (от коиго 6 оз ,лрскастрана), с иосчери бяча пре юзавенп oiuc вклада. см11^О11<^е^сн,и,я,а бе официално озкрига на 3 но- 10| Г”Д~Р Mai ей Рут кай (Директор на \рчсо- ,,аукиКСК,,Я и,,сг"’у| при Словашкша академия иа Нечко^ ироф дни. Людмила Доичсва бел, u,ld 11 Д*Р Heicp П1алковски (ръково инечи на ° сло1иц1)К)|я црОеК1) | |рцс'>>с1Ш1\а прели«!• Интиесе» „ унивеРситета в Нитра с ^анските славянн (по-късио Велика Моравия) ния с™ "РСЗ ‘Х В' гаКТ° ";И “ ПИ(« стреме* към хрззстняннзация Посочваг се ви- тантинските и старомавяискнгс писменн итвори ко.п о предоставят данни за аслого на методиевите ученнин в Болгария, продължило след смъртта на Методии и югонването нм от Великоморавия Първата сесия - „Населсни места”, с председа- тел д-р Александър Руткай, включваше три докла- да. Доклады на д-р Петер Шалковски бе на тема „Ранносредновсковните градмша в Сювакия**. След като изложи внждането си за състоянието на проучванията, авторы оперта основните проблемп в изучаването на раннославяпеките граднща (VIII- X в.) на гериториятл насъвременнаСловакия Чрез избранага тема той поставн акцент и върх) редиив въпросн, евързаии с тяхната хронология, типоло- гия на укретеиията, въгрешна струпу ра и интер- претация в по-широк регионален и исторически контекст. В доклада на д-р Янко Димитров .Дървеното строителство в Плиска през 8 - 9 в. предизвика- телсзва на иовнте арчеологнчсски реалии от про- учванията през последните 10 години" бе направен детайлеи преглсд на съвремснното сьстояние на проучванията по темата Обобшени бяхз резуяга- И|те от раткопкн през последните десетннагмнни. конто внасят нови факта за технологичната специ i ; и х^нологнята на „ървенага фортафикання държава. Носите ланта блемп. Елна чае i о , аН1. чрез разкопки. но за ре ч()И икхдаазия на OOXO.IIIM3I сравннгелнн оазя и прнз<и'энсп) на ин’ широка информативна 1час1Ие1., на езыи .............РенПОХ11 ............. ;^'WH3 .3'^3 ЗОВТКИЯ-Р' ег ........ a-nneiiiK'iv нл н
Шклокигг won .отчески .««<« -ЛХ^сГар^о.ическиГеМ..иии L7-n замшею «сывансна зеритория... и ^.^ГГп^дхаргаиска Украина. Ун.ария. > - ’ 1 ^пмнасъе сслишата и ihiij . гтоГ.юматмката свързана сы. . №. н погрсбаяиият обрязп ..«рморак»™ к великоморавския nepnoi. как. читангто иа чужан этнически групп (авар» • XpZ^Z:iZ.1Ba..eB,eM1..eira ...с...а " "в’Хзс--" Некрополи. ншерчисцшиинар ни изслелваиия. с иредселател нроф Д.и.и. Лкими । Дончева-Пэткова. включваше чэтири доклада. Д-р Методи Даскалов изнесс доклад на гема Лакити от колективеи ранносрсдновсковсн гро » <Л 1 «едачево. Старозагорско" В него гои пре гста- вн резултагите от нзетедваието на колею ивеп ран- носрсдновековен гроб, открыт през 2005 I. при раз- копки на обект от късножетязната епоха в бнншето Гтсдачево. Старозагорско. Съобрашо тапните от конкрстната ситуация, авторът предложи и рекон- струкция на юланиите украсн. Спорен нею. апа- титы нм предоставя достатъчио данни. за да се на- прави извода, че комплсксът от Глсдачсво. заодно със сходни находки от Балканский полуостров, об- разува кръг от сравнитслно тясно обособсни тсри- торнално и хронологически памелпши от дохрис- тианских (этически) период на Яършпа българска държава Нанасянето на иаходките върху карга на археологи чес ките обекти от периода VII-IX в., еднозначно евързвани с Първата българска държа- ва, лава достатьчно основания за евързването им с (пра-)българи Географското разп рею граней не в рамките на Балкаиския полуостров насочват към извод за два възможни производствен и ценгъра - еднният в източпитс. другият в заполните на по- луострова Уве шчаващият сс брой находки от тс- риторнята иа днешна България дава основание да се предположи местно производство, насочено към задоволяваие потребности от сравнитслно скъпи н луксознн изделия на определен социален кры. В доклада на д-р Даница Сташикова-Щуковска „Нишови гробове в Южна н Средна Европа" бе разгледан въпроса за произхода, гиповете и раз- пространеннето на иншовитс гробове иа Балка- иите и в Средна Европа. Проследява сс приноса в изучаването на нишови ic гробове за изясияването на разпространсинсто на степните и внзантийски- те влияния върху кулзурата иа запддните славянн. Спеииално внимание бе отделено на значението иа този културен феномен в изучаването на кон- тачите между тернторията на България и ранно- средновековната култура в земите на съврсменна I ловакня Докладьт иа д-р Милан Хану .як бе на тема •Некрополи™ от 9-10 в състоянне па ..роучвани ята и значението на погребалння обрел за не шко- 132 ........ ' Акцеи.1.ра..о ма факта. „6,1.1.111 шилсЛ П'1«> мио-кеств..,., .^собени „екрои-и. иреле..и.и иымож1и.с. . кар Иране на ,с ..... начини II.. lioipefmaile Дании . подо- бен xip-iKicp I»»»1’ ||,м ав,ира Ла ""ертае Р;П „„.„ею на ,ипребал1И1я ри.уа-i във вешкоморав- ..„„о общеепи> и ла иа»Р •••• г ,а освстляването на .iMyiiiee.Reiii.ie >. сониални врык-и. както и на „ЯКО1ШПНИ1С peiiiiiiKiiHH и мсждустнчеекн в.ан- моогношения. [пу| ЮКЛИД, прели шикал интереса на ауди- ториятл. бе тош на д-р Габриел Фусек, озаглавен За някои проблемн на културага „Бело Бърдо“ В изложение то си той представ., резултатите от нз- с .сдванего си върху относителнага хронология на бслобърлската кунгура в областта на Нитра. въз ос- нова на данни от два нскропола в Нитра. к. Шни- лодка Демострирани бяха выможностите на мул- тиварнантния статистически аналит на находки от иекроиолитс за ралграничаванс нв хорнзонтитс на погребванс Динамиката в развилисто на некро- поли™ в Шиндолка бе най-Подробно илюстрира- на чрез разграничавансто на шест полхоризонта, отразивший сиецификата на локалното развитие в хронологнческитс рамки на бслобърдската култу- ра Гретата сесия - Керамика, с предсслател д-р Да- рина Бялскова, включваше четири доклада. Докладът на проф. д.и.и. Людмила Дончева- Петкова бе на тема „Жълтата керамика от Карплт- скэта котловина и жълтата керамика от България" Наиравен бс опнт за обобщение на данните за една висококачествена керам и чиа категория съдове. конто, за разлика от масова! а керамична продукция в ранносредновековна Бья! ария, имат жълз ивят на добре обработсната глина и са форму ван и на крач- но кололо. Според авторката. т. нар. жълти съдове са открнти в пай-ран ните биритуал и и некрополи, но основная а част от нахо.чкитс пропзхождот от разкопки в Плиска. къдсто повечето фрагмент са от канн и амфоровн ши стомнн с пластично издъл- женн дръжки. но има също и от делвн н 1ърне1а и. което е особено важно, от т. пар. чайнипи. Теш находки сс евързва! с луксозните съдове. открити в опожарения през 811 г. заодно с г. нар Крумов тво- рец таен ходник. Посочсно бе, чс резултатите от съвремсннигс тсхнологнчнн изелсдвапня доказват по неоспорим начин, чс еъдовсте от разглежданага висококачествена категория съдове са произвеж- дани в Плиска. Тяхноти датиране в края па VIII - началото на IX в., допуснаю oi Р Рашев, сс опре- ло 1я ио пожара от 811 г., обхванал тайния холник евързан с Крумовия дворец. Част от тази луксозпи рои введения - канн и чаиипии, имаг сходство с г. И nnTvi’u Ксрамика- разпрос! ранена в края на VII напг» \ В В Аварския xaianai В заключение бе « вена констатацията, чс приликити и рашики-
ге мсж'ЛУ ранносреднивсковииге ..жълти” съдове да Срсдсн и Д‘Ч'СН л "ав с" «аслужава отново да бъчаг комснгирани д-р Румяна Колева нзнесе доклад „За някои сходства и различия на ранносредновековиага керамика от тернторията на днешна България и Словакия" С този текст се обръща внимание на определен!! технологична и типологични сходства межту битовата керамика от Долей и Среден Ду- нае през ранного срелновековие. Според авгорка- та наблюдаваните сходни тенденции в развитисто на керамнчною производство на двете територии поставят редина въпроси. евързани с неговото раз- витие и влиянията, конто го търпн в един иродъл- жигслен период от време. Доклады на д-р Ивона Вълколинска ироследява резултангге ог анализа на градището на Победим. От него произхожда колекция от приблизително 12 ООО керамичнл фрагменты. конто са събрани от 19 обекта. както от ссктори. така и от Пластове. Це- лите и възстановени съдове са малко, повечето от фрагмент и ie са от стени на съдове. Във връзка с това бе посечена нсобходимостта от разработка на примерна методика на описване на обширния кера- ми чен материал. Доклады на т-р Андрей Аладжов бе на тема ..Каменна площадка във Вътрсшния град на Пър- вата бълтарска столица Плиска”. Изложението му предизвика особен интерес, тъп като представи изцяло проучен нов паметник - каменна площад- ка. коя го сс намнра в близост до двориовня цен- тьр във Вътрсшния град на Плиска. Заема плош от 900 квадрат!in метра. Има правоъгьлна форма със заоблени ы ли. 11зградсна е от добре обработе- нн голе.ми плочести камъни (варовини и мергели), подрс тени в широки редкий и вкопаны до срслата в корсината скала - свстложълг льос. Отвсякъде по периферията каменната настилка е оградена с траншея за дьрвспа ограда. Обектът се дшира в перко та от края на IX до ерсдата на X век. Тексты на Л. Аладжов се посрещка с голямо внимание и предизвика оживени днскусии. ндЙ-всче по отно- шение на възможнаш функционална атрибуция на съоръжепиею. Четвър1аи сесия - Намни. въоръжение, с пред- полагал д-р Me годи Даскалов. включваше пет до- клада. Доклады на д-р Валерн Григоров ..Пакти в пария и Всликоморавия от 9-10 век (внзанши- С|си кул гурии влияния” ммаше за цел изясияване на някои проблемн на култургю-исгоричсското раз- В||,Ис на дпете с рани. Общин* пронеси на хрис- г,шнизац|1я iiociauNi Выпарим и Всликоморавия в еФерагд ла пепосрсдсизено влияние иа Византия, коя ю оказва силно въздейс!вие както в духовным живот, гака и в Maiepnajinaia кузнура. В резулта! Юва н сре |ам на IX в. в taeic държави широко "'б НаКЮИ Предложены- лителио 11<жа,ва1ц .яснгга^’ аТрШпивно " У6' литических контекст и m 1оврь,ка MeW по- производство в р ,8итието на ювелирного но внимание ог‘ХХ"' В своего / в “ов^хите колеги -Находкизе - виздатийскотГХ™ ” (™п1’м'тРа™нието „а г ахузпурана зериториятанаБадгапия разгледГв спа" ₽ Сташи|икова-Шуковска Рззгледа в сравнителен план състоянието на про- учванияга върху нахолки на духано и бижутер^ НО гькло от Словакия и България. както ип^ките Доказэтелства за пронзводството му. Въз основа на археологических контекст на отделив тепове дреб- нн оижута и гяхнага технология на наработка бе направен опит да се осветлят по-детайлно някои въпросн евързани с разпространението иа визан- тииската култура на гериторията на Словакия и България. Докладът на д-р Александър Руткай ..Конского снаряжение във Великоморавскня период” очерта нарастващата роля на конни цата в структурата на велнкоморавската войска, подлагайки на критичен анализ някои текстове от византийски изворн от IX-X в., конто следват данннте на по-ранни авто- ри за славянская войска. Предпмно въз основа на археологически материалы. подложены на изелед- ване с прилагането на нови функционал»! и типо- логически критерии, бс предложена осъвременена представ<1 за конского снаряжение снаряжението на конника. По-детайлно бяча разгчеданн иякон от проблемите на т. нар. тежка конница Д-р Ивона Вълколинска нзнесе доклад, раз- глеждаш спеиификите на накитите от Ннтра-Лупка и Южна Европа. В него въз основа на откройте типове обиии, конто първоначално са намеренн предпмно в ранносрсдновековиия обект в м. Луп- ка. Нитра. както и в други обекти в Словакия и Мо- равия. се проучват възможните взаимни влияния между тернторията иа Велика Моравия и Южна Европа. Докладът на л-р Бланка Каванова (АН Ььрно) предсгави мылите накити от ветикоморавско кре- ме от Микулчние. Авторката еъооши резутгати 03 нови проучвания. конто («спорно Докалит, че разотежданият некропол. развнваш се около £«- гиянски храм е оставен от представители на вели коморавсказа арнстокрапия. която е «мала своиге аСзХитеошм ч™->г работета на конфереи пняХ.рове.еназа вкктеия по и-и.натите в локлжипе преломи и иИсьамес!^^н=отХфа1Га ИИ мнение бс. Словакия и —-
в много отношения в мимо юисгвияга межиу двете геритории н cxivuune но сынносз и времс истори- чески пронеси са отрагеш! в аналогичны кучтурнв про лкти Тяхното no-м Пкгбочено н гследванс те може да <л»ле полпомо! наго от бъдешого засилсно еьтрудничество на археолозитс от лвете страни. Първага успешна етьика в таш пасока е подгитвя- нето на спорап мсние га пубяикуванего на сборник с MaiepnajiH то ироведенли в Ниц ’’Нферснция. Веники заседания, офиниални и неофициални срешн прогскоха в академична и (ружсска атмос- фера. което бе тобелязано от учаезниците Българ. ските учаспиши се запознаха с два знакови обекта за срсднавсковпага история иа С юнакия - градц. тете и замъка при Нова Вес и замъка Нитрански храд. Янко Димитров. Андреи Алагжов Иможба „Семки от они. шого: фсвннят нскронол на Нссебър” поре- Последи™ години ояха бсяязакя от дана важин археологически открнтия. евързан,, С ант....-ТС градовс ио бкиарското черномор- ски крайбрежие. Сред тях сс нарокдл храхп-т на Понтийеката майка на боговете в Дионисополнс (Балчик) и локализирансто на тсмсноса на Апо тония Поитика на о-в Св. Кирнк (Созопол). Нан машабни обаче бяха прсучваннята на некрополи на Месамбрия в периода 2007-2010 г., довели до разкриването на над 1300 гробни съоръжсния, сред конто няколкостотин от кчаснческия и ели- нистическия период. Преди гова от гръцкня не- кропол на Месамбрия бяха известии по-малко от сто гроба, изключпгелно стилистически (края на IV - Н в. пр. Хр.). проучени (или просто регистри- рани при стронтечни работ) на различии места в рамките на иелия XX в. Липсваха ражопки на по- значителна площ, конто да позволят наблюдения върху органигацията и развшнето на некропола. Тези бедежкн нмат за цел ла подчертаят голямата важност на новигс проучвания га археология га на елинската античное г по днешното българеко край- брежис като обшо и в частност за изг-раждаието на една по-ця юстна представа за гръцка Месамбрня. Значимосгта на тези откри гия поадига вьнро- са н за тяхното обнародване н популяризиране нзвън ограничения обем на ежегодните отмс- ти и преди нзчерпателната публикация, коя го със сигурност ше отнеме време. Едно твърде подхо- дящ© решение беше неиосрсдствеио сдсд при- ключването на ражопкше резултатнтс да бъдат представени в рамки ге на изложбата „Ссики от отвъдното тревннят нскронол на Нссебър’. про- аяжив от 14 октомврн 2010 i то 30 март 2011 г в Нациоиа.|ния археологически музей в София Икзожбата беше съпътстваиа с иубликувансто иа 134 нсголям каталог със съставитсли основните про- учватели - дон. Q-p Лнслия Божкова от НАИМ при БАН. Петя Кияшкина и Тодор Марваков от Му- тен „Старинен Нссебър*’ и Деиислава Василева. Макар и в сравнително скромен обем, излож- бата прсдстави адекватно нрндобитите нови по- знания относно древнепо минало на Месамбрия. В няколко витрини бяха игложени най-вече находки от последимгс проучвания, заодно с някои друнт прсдстави гелии материали от фоидовсте на Музей „С гариней Нссебър'', произхождаши съшо от по- грсбални контекс in. Изложбата беше организирана в централната зала на Националния археологиче- ски музей, в непосредетвсно съссдство с постоян- ната експозииия от пре тмсти от чсрноморскитс гръцки градове - удачно решение, поставят© но- внгс находки в ио-широк контекст и акцентирашо върху тяхната присмствслост с други материали от Месамбрия в музея. Пример за това е клаеически- ят надгробен памстник на Каликрига. оперит край Равда. конто намори естественото сн място в ив- ложба. посветсна на ногрсбалните практики на ан- тични гс мссамбрнйци. При все това може би наи- лобрата илюстрацня за ириемствеността между стари и нови проучвания е новооткрптата бронзова хилрия с релефна апликация, откриваша изложба- га „Сенки от огвъдиото". Намерена с през 20 П> । в малка циста от варовикови плочи, с положен на пле- тите й погребален лавров венец с бронзовп листа и керамични плолчега. Релефна!а апликация нодвср- тнкалната дръжка изобрагява две фшури - младеж и асвойка, обрамчсни от разперени криле. Прсдва- рителпата интерпретация насочва към миза за I р«с и Психея Единсгвсио тот сюжет огличана ст»да о’ един скспонат, конто вече един век с час г от пост©- янпата експозицпя на Националния архсоло! ичс- ски музей извсстпага бронюва хилрия с Бореи н рития. оз Крита сьщо в Нссебър, при зова в иден- тично гробпо съоръжеиис, през далечнпга 1^11 •- Ишссепа каю осковсв акиент, бронзова14 <•*
Я С Ерос 11 Психея <т етората половина на IV 1Р'пр Хр ) лонякъ панаше обшата идея иа ° ложбага- проследив фонологического раз. "игие на некрополя на Me. .чбрия от наи раннитс 'асвпдегслствани гробове , средага на V в. пр. Хр) прея къснокласнч кия период, времсто на Езинизма. римската епоха н Късната Аигичиост. Всеки хронологически отрязък беше нлюстрнран с отаелни представитслни комплекси - подходящ подход прсдвПЛ ограничения обем на скспозиция- Та, конто позволп да се акиеитира върху особено- стите иа съогветння период, без в същото време да огкъсва отделннте предмети от гехння контекст. Проучвапсто на сравнително голяма група Гро- мове от класичсския период е от особено значение, тъй каго най-ранните са с хата едва няколко дссе- гн петая след основавансто на Месамбрия в края на VI в. пр. Хр., г.е. може би става дума за второго или най-кьено за трепло поколение колониста. Освен това в тези най-ранин гробове са налице погре- бални практики, конто ще останат неизменны през слсдвапште почти !1ва века. В рам ките иа излож- багатази консервативност беше изявена най-добре в поредицата теракотени ретефи с прогомета на женн. поставяни каго хробни дарове от средата на V до края иа IV или начатого на III в. пр. Хр. Изо- бразяваз женски фигуры със сложим прически илн воалн. с приевигн пред гьрдиге ръце и накити по косата. шнята и ушите. Верояжо са представени божества, като на един пример от IV в. пр. Хр. от двеге страни на женскою протоме са изобразенн мпниатюрни фигурки на музнкантка и танньорка. Подобии терако1Снн протомета не са известии от jpyiH елински некрополи по българското чер- номорско крайбрежие и по не за момента нзглежда. чеса местна особеноса за Месамбрия-любопиген детайл ог погребали»те практики на полиса, конто илюстрира иеговою самобытно културно развитие Уникллна и много интересна находка не само за Месамбрия. но ц за Запади ия Понт като пяло нред- отавтява тсракогеннят релеф с изображение на пе- реплата Тс гида, която носи лоспсхнте на своя сип Ахия. Гой принадлежи към груната на т.нар. мело- СКи релефп, израбо1ванп на егсйския остров око- До среда|а и през вгората половина на V в. пр. Хр- Към (робшпе дарове в класичсския (и елинис- •ическп) нскронол иа Месамбрия принадлежат и Други вилове геракотени сгагуетки. като отно- Во прсобла шва г женскитс персонажи в различии 1,0*и и композиции. В изложбагн бяха нредсгаве- ’11 и фшурки и почни жни кранншш. коиго обик- “оиено сс iinicpnpciiipai като leicKH hi рачки. Освсп това и класически ie гробове са били по- Ставяни ц 11П1ИЧН111С за елинскн ю погребалии об- керамични съдове. най-вече импорт ни - кои- е,,нсрц la Macj|a (( благовония (агичсски черно и ^рвенцфн)\рни jcKiiiit). рямичпи видове чаши и изложба ..А11Х1и7г'|адгийскГ™°'1ИИа Г"’'РаНО месамК " сРамиката - още една особеност на истина" НеКр0П™- Ма“Р - « ™™Ха ёХптр Хети “Такм ' сиена (съхранХ а “ ч^ n°™XP0MHa Р'ЛефНа тове> ' от °Ригиналните цве- оораива, оше един популярен сюжет от мигологията - Амазономахия. в ина група с подобии нахо m от одесм ния и свидететства за разпростраиението на един и същи модни тенденции по цялото западнопои- тииско краибрежне около средата на IV в. пр. Хр Както отбелязват проучвателите къснокласиче- ският период е белязан с развитие в погребалните практики на жителнте на Месамбрия. като ходът на промените беше проследен хронологически в няколко внтрини. В гробовете залочват да се по- лагат ювелирни предмета - първоначално сребьр- ни и бронзовн накитн, конто през елинистическия период отстьпват място на златни украшения Бяха показанн няколко по-скромни комплекта накити като кулминацията на поредицата - а може бн и на цялата нзложба - прсдставляваше богатата на- ходка от златнн ювелнрни изделия, конфисю/вана от полйцията и предадена в Музей „Старинен Не- себър" през 2009 г. Като брой н разнообразие на Предметите комплексы е наистина изключителен и няма паралел в античните гръцки некрополи по Западния Поит. Накитите дават информация как- то за мансторството на античните златари. така н за порасналнте възможности на богатите месам- брийни през 111 в. пр. Хр., когато полисы навли- за в своя разинет и се начата като водеш център в района на Бургаския залив и неговия хинтерланд. Сред цен ните артефакти от елинистическия период се нарежда и един бронзов сиринкс - му- зикален инструмент от бронзови тръбички. Под ни нахотки са върде редки, не само в нешните българскн .сми. и затова предсгавляват особен интерес. Уместно е да се припомни, че сред мате- рналите от Апо.зония. предо авени в Националния археаюгически музеи година по-рано нмаше един кос ген авлос («война флейта), също открита в гроо. PHMCK.ua епоха беше представена в иззожоа ^\р-ХенаП>-явнопо^ Х».емър.видрхга^«проГ.--^‘га 201 °5 ТСР“™Р' с"Ср.ввш« ёристиянско П’ >0. НК’ \НТИЧНОС1 |ук сс ) „,взнсипре.'С|х ».и- ге векове. Пмож.а и с кнснти , 1IOBHOt Р^-;^ '\Т ,111ТИ.нски.т ,.о.р< облекаете, iokoi мп 1
*юрсд не чкиюля.. тинлзнянею ..а Н^ожбага „Сеню, - о.юиното. цкннияг „екрч.юл на l*«<W выможноет иа № рокюа нубийка ,а отп-рнс с та не юлам потната страница от античного uacaeicfao на бынар- ските теми обикиовено осипши» в еянката на но-бтяскавнте тракийеки еъкровита Посститс- 1ят-неспециалист едва ли е успял ta протр полрслениге ВЪВ ни грили те прсдмсти oip та работа, евършена в рамките на четири юна or археолоти в реставратора. Правн ч на евина, че толкова скоро след лриключваие то иа гереннага работа успя ла представи тезн поглсд в огвълния свят на гревпа Мссамбрия. Mapi арит Даминов Haviiiii публикации па сисниалнстигс oi Нанноналипя apYco.ioiичсскп ипои- т vi и му 1сй-Б АН нреч 20(19 - 2010 г. A. Madzhov. The Byzantine Empire and the Establi- shment of (he Farly Medieval City in Bulgaria - In: F Daim. J Drauschkc (Hrsg). Byzanz - Das Romerreich im Mntelallcr. fail 3. Schauplatze. Monographicn des Romisch-Germamschcn Zentralmuseums 84. Mainz. 2010.210-273. S. Mexandrov. Forth - second millennium BC barrow graves in North Bulgaria, - В: Рекам и врсмсто. Тут- ракан. 2010, 27-40, S. Alexandrov. Prehistoric barrow graves with extended inhumations between Danube and Balkan range. - Studia Praehislorica, 13. 2010. 277-292. E. knast assova. Geometric Microliths from the Lyuhimets Laie Neolithic Pit Sanctuary. - В: Сборник в памет на професор Вели rap Вел ков. София, 2009, 23-25. К. Вас varov, V. Becker. Book Review: D.W. Bailey Prehistoric Figurines - Studia Praehislorica. 13. 2010 351-360. K. Bacvarov. \. Bo/hilov, E. Anastasova. The prehistoric site al Harmanli. southeast Bulgaria - Studia Praehislorica 13. 2010. 135-168 K. Baev arov. Ncue Erwagungen zu Malak Preslavcc Div huhneolithischen Bestaltungen. - In: V. Becker. M. Thomas & A. WolT-Schulcr (Ilrsg ). Zeiten - Kulturen - Systeme. Gedenkschrift far Jan Lichardus. (Schriften desZentrums far Archaologie und KullurgeschiclHe des Schuarzmeerraumes. 17). LangenweiBbach; Beyer & Beran. 2009. 39-45 C. Bonsall. M. Gurova. C. Hayward. (. \aclicv. NJG Pearce. Characterization of Balkan flint’ artefacts from Bulgaria and the Iron Gates using LA If P-MS and FPMA - Иитердисниплншрни изелед- вання 22-23. 2010. 9-18 J. Bou/ek, 4. Gol/ev. 1 Doniarad/ka, D. Katin- 136 carova, G. I d/ov, J. Musil. Laneva, Z. Archibald. The waler management System of Pisliros. - In: J.Bouzek, L Domarad/kd., Z Archibald (eds). Pisliros. Excavalions and Studies, 4 Prague. 21)10, 17-23. Y. Boyadzhiev. Early Neolithic Cultures on the Terri- tory of Bulgaria, - In: 1. Galsov, Y. Boyadzhiev (eds). The first Neolithic sites in Central South East- European Transect, I. Farly Neolithic sites on the territory of Bulgaria. BAR International Scries 2048, 2009, 7-44 Boyadzhiev. Matrimonial Relations in lhe Chalko- lithic Based on Data from Cemeteries from Northeastern Bulgaria. - In: F. Dra^ovcan, D L. Ciobolaru, M. Maddison (eds.). Ten years after: the Neolithic of lhe Balkans, as uncovered by lhe last Decade of Research. Biblioiheka Hislorica el Archaeologies Banatica 49, Timisoara. 2009. 311 -322. \. Bo/kova. D. Vassileva. Un complexe de ceramique monochrome des environs de Simeonovgrad dans la vallee du I Icbros. - Ponlica 42. Supplemental 1 Pontic Grey Wares. Constanp, 223-244 A. Bo/kova. La ceramique a vemis noir d’epoque elassique dans les colonics ouesl pontiques el I’hintcrland indigene (temioirc de la Brigade). - In: H Trczini (ed). Grecs ci indigenes de la Catalogue a la mcr Noire. Aclcs des rencontres du programme europcen Ramses 2 (2006-2(108) ( Bibliolheque d’archeologie mediterraneenne ct afrtcainc 3), Paris, 21)10. 487-492. A. Bozkova. Le commerce des biles indigenes cnlre Odessos et ie Danube aux I lie et He s. av. J.-C. selon les timbres amphonques In: D, Kassab Tezgor. N. Inashvili (eds ). PATABS 1. Production and Trade ol Amphorae in lhe Black Sea. Aclcs de la Table Rondc Internationale de Batoumi ct Trabzon. 27-29 Avril 2006 I Vana Anatolica XXI). Pans, 2010, 103-106 LI). Cholakov, k. Chukalov: Archaeology in Bulgaria, -. 07 2009. American Journal of Archaeology, 114. 2010.715-741 M. bamyanov. Gieeks and natives in the region ol
Odessos In: H (ed.l. Grets et indigenes de la Catalogue Noire. Actes des rencontres du programme ven Ramse,2 (Biblioiheque d’archeologie Mddiiawaneene et Afncaine 3). Editions Errance Centre Camille Jullian. Pans. 2010.265-276 I. Gatsov, P. Nedelcheva. Lithic production оГ the Earliest Neolithic in the present dav Bulganan land - In: I. Gatsov. Y Bo> idzhiev (Eds.). The first Neolithic Sites in Central South - East-European Transect. I. Farly Neolithic sites on lhe territory of Bulgaria. BAR International senes 2048, 2009, 45-55. I Gatsov. Systems о Г Raw Material Procurement and Supply in the Neolithic of Northern Thrace During the Seventh to Fifth Millennia BC In M. Brewer- La Porta, A. Burke, D. Field (eds.) Ancient Mines and Quarries. A Trans-Atlaniic Perspective, Oxbow Books. 2010. 33-37 F. Gencheva. Miasta rzymskie i poznoantyezne z lerytorii Pohvyspu Balkan skiego. - Novaensia. 20. 2010. 241-273. P. Georgiev. About the Charakter of the Medieval Monastery in the Tcke Karaach Area near Vama. In Summaries: Reflections of Faith: Christian Architecture and Arts 4th-15th Century. Vama. 2010. 30-33. D. Gergova. Orphic Thrace and Achaemenid Persia. - In- J. Nieling. E. Rehm (eds.). Achaemenid Impact in lhe Black sea. Communication of Powers. BSS. Aarhus University Press. 11,2010. 67-86. D. Gergova. Preface. - In: В Borisov. The Santuary of the Thracian Horseman and the Early Byzantine fortress. Dy ado vo. 2. Sofia. 2010, 3-4 D. Gergova. Preventive archaeology in Bulgaria. - In. M. Campos de Souza (cd ). Arqueologia Preventiva. Gestao e Media^ao de Conflilos. Esiudos Comparativos. Iphan SP, Brasil. 2010. 193-208. D. Gergova. Studies (Sboryanovo). - In World Heritage in Bulgaria. Bulgarian Encyclopedia Scientific Information Centre Prof. M. Drinov Academic Publishing House, 2010, 57-61. D. Gergova. The Aurolithic Civilization. In H. Sniolenov. H Michailov. The Lost Aurolithic Civilization? Codes from a Black Sea Atlantis MAGOAR Г 2010. 10-15 D. Gergova. The Kazanlak Tomb. In World Heritage in Bulgaria. Bulgarian Encyclopedia Scientific Information Centre. Prof. M.Drinov Academic Publishing House. 2010. 22-34 rV Gotzev, Thracian Cult Places in West Rhodopa Mountain I st. Millenium B.C. In: 1- Candea (ed ). The thracians and their Neghbours in Antiquity. Studia n Honorem Valeria Sirbu. Braila. 2010, 227-256. Grigorov, lhe Byzantine Fortress "Krascn near Panagyurishtc (Bulgaria). In. F. Daim. J. Drauschke (Hrsg.). Byzanz - Das Romerreich im Mittelalter. Toil 2.2, Schauplatze. Monograph ien des Roniisch Germanise hen Zentralmuseums. 84. Mainz. 2010. M. Gurova. Chipped-stone assemblage from the prehistoric site at Harmanli 2010,169-195. - Studia Praehislorica 13 *В1С11О|ОП1У OT convergence of prehistoric ^cultural flmt tools (libulum) Case 4udies from Israel and Bulgaria Albnght News 15 2010 Jerusalem: AI AR, 9 M. Gurova. Connotations fonctionnelles dev grandcs lames chalcolithiques: Exemple de la Bulgane Archaeologia Bulgarica. 2010, 2. 1-10 «V Herman К Panayotova, X. Baralis, M. Da- myanov, Л. Riapov. Apollonia du Pont (Sozopoh La necropole de Kalfata (Ve - life av. J.-C.). Fotiilles franco-bulgares (2002-2004) (Bibliotheque d archcologie Mediteiraneene et Afncaine 5). Editions Errance - Centre Camille Jullian. Pans, 2010,429 pp. Г. Hristova, S, \ endinova. A bronze objects hoard from lhe fund of the Shumen Regional Museum of History. - Studia Praehislorica. 13.2010. 339-350 T. Hristova. Tei 1-111 vessels south of the Danube and their distribution outside the cultural areal. - In: Реката и времето. Тутракан.. 2010. 41-46. Р llieva. Alexander the Great and the Opening of lhe World Catalogs for the Ehxibiiions in Mannheim, Leoben. Madrid. P llieva. \LEXANDER DER GROSSE (Catalogs for exhibition in Mannheim - Germany. Leoben - Austria. Madrid Spain (exhibits tram NAIM BAS). 265-270 P llieva. Funeral golden mask and hand with a ring from The necropolis of Trebeniste. - In Arheo Ssiences 33.2009. M. Ivanov Attic Influences upon Thasos Grave Reliefs of the Roman Period - В: Сборник в гамет на проф. Вел и за р Вел ков. София, 2009, 311 316. G- Kabakchieva. Bibliographic der RCRF fur 2009 (far Bulgarian). G. Kabakchieva. The Big Mound of lhe family Necropolis of the ancient villa Armira. - In: D.Triantapliilos. D. Terzopoulou (ed.). Horses and Wagons in (he ancient World Orestiada. 2010. 279 296. I Kuleff, T. Stovanov, M. Tonkova. («old Thracian appliques: atthentic or fake’ ArcheoSc ences 13 2010.365-374. P Leshtakov. Two prehistoric sites on the southern Bulgarian Black Sea coast. - In: I. Ch^k°V Chukalcv Archaeology in Bulgaria. -00 . American Journal of Archaeology. 114.2010 M Manov. In Search of Tyle (Tvlts). Problems Localization. - In: In Search of Celtic Tyh< m TTnace (111 c BC) Proccedmes of the lnterd.sc.pl.narv Colloquium Arranged by "I Archael<^ Institute and Museum a. Soha and The Ш Department. Aberystwyth University. Held at the National Archaelog.cal Insl.tute and Museum. Soha. May 2010. Sofia. 2010. ls> ln Bxranz Bundevrepubl.kDeu.sehl wd Bonn.
К Melamed. Kone m« der Darstellung des. Hl. 1 header Kat N 250. S. 256 R. Miltxchexa. Ein Frauenkopt aus Apollonia \rehaeoloeiea Bulgarica 201 3. C. Aehrizov. Tabu a Imperii Romani. Sheet К Ы Philippopohs - In: R hanox (cd). Tendril Publishing House. Sofia , . V Nesheva. Sacred Water Source ol Melnik Medieval Monasteries (13th- 14th centuries). - In: C olleetion of works from International Symposium “Water. Lite an Pleasure” m 2008 Stnimica (Makedonia). 2000 (2010). 207-214 Xikolov. Early Bronze Age sanctuary at Icll kazanlak. - Studia Prachistorica. 13.2010. 303-321. V. Xikolov Neue Forschungsthcmcn tn der spaten Vorgeschichie: Ljubimec und Provadija (Ostbulgarien). - In- V Becker. M. Thomas, A. Wolf-Schuler (HrsgA Zeitcn. Kulturcn. Systcme. Gedcnkschrift fur Jan Licliardus Langenweissbach. 2009, 141-149. Xikolov. Penodisierung und Kuhurdifferenzierung derpostfruhneolithischcn Schichtungen in neolithischen Siedlungen tn Thrakien. - Studia Praehistorica, 13, 2010. 97-133 V. Xikolov. Salt and Gold: Provadia-Solnitsata and the Varna Chalcolithic cementcry. - In: Los yaciinientos de Villafafila (Zamora) en el marco de las explotaciones sahneras de la prehistoria europea. [Valladolid.] 2010. 37-48. V. Xikolov. Tell Provadia-Solmtsata. - In. 1. Cholakuv. K. Chukalov. Archaeology in Bulgaria, 2007-2009. .American Journal of Archaeology. 114, 2010. 731-733. I. Xinov. The fauna of the Thracian town Helis (preliminary data). - Ишерднсциплннарни изелсдва- ния, 22-23.2010. 193-200. К. Panayotova. A. Baralis, М. Damvanov, Л. Herniary. A. Riapov. A Rich и г. Descriptions des sepultures, des depots et des loyers. - In: A. Bermary, К Panayotova. A Baralis, M. Damyanov. A. Riapov Apollonia du Pont (Sozopol). La necropole de Kai fata (Ve -1 lie s. Av. J.-C.) Fouilles franco - bulgares (2002- 2004). Bibliotheque d’/\rclieologie Meditcrraneenne et Afncaine. 5. 2010, 83-138. K. Panayotova, \. Herniary, Figurines et objets divers en terres cuites. vase plasliquc. - In: A. Hennary, К Panayotova. A. Baralis, M. Damyanov. A Riapov Apollonia du Pont (Sozopol). La necropole de Kalfata (Ve -1 lie s. Av. J.-C.). Fouilles franco - bulgares (2002 - 2004) Bibliotheque d’Archeologie Mediterranccnne et Afncaine. 5 2010.247-253. K. Panayotova. A. Herman. Introduction. - In- A Hen-nary. К Panayotova, A. Baralis. M. Damyanov A Riapov Apollonia du Pont (Sozopol). La necropole de Kalfata (Ve llle s. Av. J.-C ) Fouilles franco - bulgares (2002 - 2004). Bibl.otheque d’Archeology Mediterraneenne et AFricaine, 5, 2010. 7-8. K. Pana otova A. Hermary. Objets divers. In: A. Herniary. K. Panayotova, A. Bartlis. M. Damyanov A Riapov. Apollonia du Pont (Sozopol). La rAcropole dc Kalfata (Ve - Шс s Av. J.-L ) Failles fran bu cares (2002 2004). Bibliotheque d’Arche чс Mediterranccnne et Africainc, 5, 2010. 262-265 K. Panayotova. A. Herniary. Objets en met I - In A Hermary' K. Panayotova, A. Baralis. M Damyanov, A Riapov. Apollonia du Pont (Sozopol). La necropole de Kalfata (Ve - llle s. Av. J.-C.). Fouilles franco bulgares (2002 - 2004). Bibliotheque d’Archeologie Mediterranccnne et Africatne. 5. 2010, 254-262 K. Panayotova, Herniary. Tuilcs timbrees. - In' A. Hennary. K. Panayotova. A. Baralis, M. Damyanov. A. Riapov. Apollonia du Pont (Sozopol) La necropole de Kalfata (Vc - lllc s. Av. J.-C.) Fouilles franco - bulgares (2002-2004). Bibliotheque d’Archeologie Mediterranccnne et Africainc. 5. 2010. 253-254. K. Panayotova. Historic de la recherche archcologiquc a Apollonia. - In: A. Hermary. K. Panayotova, A Baralis. M. Damyanov. A. Riapov. Apollonia du Pont (Sozopol). La necropolede Kalfata (Vc- Hies. Av. J.-C.) Fouilles franco - bulgares (2002-2004). Bibliotheque d’Archeologie Mediterraneenne et Africainc, 5, 2010, 19-22. K. Panay otov a. Kalfata dans Г ensemble des necropoles d’Apollonia. - In: A. Hermary, K. Panayotova. A. Baralis. M. Damyanov, A. Riapov. Apollonia du Pont (Sozopol). La necropole de Kaltata( Ve - lllc s. Av. J.-C.) Fouilles franco - bulgares (2002 - 2004). Bibliotheque d’Archeologie Mediterraneenne et Africainc, 5, 2010, 39-48. K. Panayotova. Tne Necropolis of Apollonia Ponuca in Kalfata Budjaka Locality. - In: R. Docter. K. Panayotova, J. de Boer. L Donncllan. W. van de Put. B. Bechtold. ApoIonia 2007. (Second edition). Gent. 2010, 5-28. S. Petrova. Ceremonial depuration - according the data from basilica №5 in Parthikopolis (Sandanski).- Aqua vita et voluptas. Сборник на Тру.юви. Завод и My tcj. Струмииа. 2009, 159-166. Г. Popova. Plant environment of man between 6000- and 2000 В. C. in Bulgaria. - BAR. International Scries 2064.2010, 107 p. I. Popova. Application ol the contextual and taphonomic analysis in the study of bio remains. - Hh- терлиенплинарни игслечвания. 22-23. 2010 201- 206. II. Preshlenov. Coastal Instability and Urban Changes the Case of the Ncssebar Peninsula. Geologica Balcanica, 39, 2010, 1-2, 325. H. Preshlenov. Friihchristliche Archaologic an der Bul- ganschen Schwarzmeerktiste (1878-2008). - Rrimische Quanal Schrift Гйг Chnstlichc Altcrtumskundc und Kirchcngcschichte, 105, 2011). 1-2, 78-105 N. Sirakov, J.-L. Guadelli, A. Guadelli, S. lalleva. alaeohthic cave s les Kozarnika, Redaka II and Golemi Pech (NW Bulgaria). - In: 1 Cholakuv, к Chukalov. 138
Archaeology in Bui 2007-2009 American Journal ofArchaeology 114,' HO 717-718. p,. sirakov, J.-L. Guadelli, S. Ivanova, S. Sirakova. M. Boudadi-Malignc, 1. Dimitrova, Ph. Fernandez^ c. Ferrier, Л. Guadelli, D. Inrdanova, N. lordanova^ VI, Kovatcheva, I. Krumov, J.-CI. Leblanc, v' Mitera, v- Popov, R. Spassov. S. Faneva,T Isa nova 2(110. An ancient continuous human presence in the Balkans and the beginnings of human settlement in western Eurasia: A Lower Pleistocene example of the Lower Palaeolithic levels in Kozamika cave (North- western Bulgaria). - Quaternary International, 223-224. 2010, 94-106. N. Sirakov. Kozamika Les Industries lithiques. Introduction. In: J. L. Guadelli. N. Sirakov (eds). Rapport annuel 2010 du Projet de recherche conjoint soumis au MAE et Univ. Bordeaux I. 2010, 39- 41. Л. Sobotkova, S. Ross, G. Nehrizov, B. Weissova. Tundzha Regional Archaeological Project Kazanluk Survey: Preliminary Report. Spring 2009 and 20Ю. - In: J. Bouzck (cd.). Studia Hercynia XIV. Charles University Press, 2010. 56-66. M. Топком». P, Penkova. Les parures en or de la necropole thrace de Duvanli du Ve s. av. J.-C.: le cas de Kukova tumulus. - In : ArcheoSeiences 33. 2010. M. Tonkova. On human sacrifice in Thrace (on archaeological evidence). - In: I. Candea (ed.). Tracii §i vecinn lor in antichitate (The Thracians and their Neighbourgs in Antiquity. Studia in honorem Valerii Sirbu. Braila, 2010, 503-514. K. Fotev. Golden Signet - Rings from the Time of the Second Bulgarian Kingdom 1185-1396. Veliko Tamovo. 2010. T. Tsonev. Ideology of social change in the Eneolithic Bronze Age parietal art in the Magura cave, North- west Bulgaria. - In: E. Anati (ed ). Papers of the proceedings of the XXIII Valcamoniea Symposium. 2010, 349-356. D. Vanakiev a. M. Venkova.Z. Vergilov. E.Spiridonov, P. Penkova, M. Malcev. X-Ray Diffraction Analysis of Gold and Silver - New Possibilities for Archaeology. - In: ArcheoSeiences 33, 2010. I. Vordanov. Byzantine Lead Seals from the Village ol Melnitsa (district of Likhov o, Bulgaria), part II. Studies in Byzantine Sigillography. 10, 2010.33-61. L Vordanov. Corpus of the Byzantine Seals from Bulgaria (1979-2009) - conception and results hi: Oi pci HOH.vmoio към iiaunona’JHOio Юбилеев сборник В мест 1MCI.H.C. д-р Хрисю Харпюнов. Велико Тър- иово, 2010, I, 284-290. I- Vordanov. Nish XI-XII с.. According Byzantine Sigillography. - Nisand Byzantium. Eighth Symposium. Nis, 3 5 June 2(104. Nts. 2010, 173-188. v- Zaykov, D. Gcrgova, R. Khvorov, P. Ronev. Arclideonietric studies of Ihracian Gold objects from (he National Archaeological Museum in Sofia. - Uiiicp- '<|i,ciiHiii|ji(i;ipiiii и клевания, 22-23, 2010, 75 80 .... Епйситевно археолш ическо про- учване на обект № 27 ЛОТ 4. по грасето на AM Тракня КМ 311+150-311+500. с Деветак, общ рчо ат. Оба. Бургас. - В: Археологически откри- ИЯ и разкопки през 2009 г. София. 2010. 167-170 Агре, Д. Дичев. Археологически разкопки иа надгроона могила в м. "Лъкиге” край с. Бродилово, о щи на Царево. - В. Археологически открития и разкопки през 2009 г. София. 2010,254-255 Д- Агре, Д. Дичев. Археологически разкпоки на укрепен дом в м. “Голата нива” край с. Сииеморец. бщина Царево. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София. 20Ю. 214-217 Д. Агре. Археологи чес ко проучваие на две могили в землището на с. Боя ново. Елховско. - В. Архео- логически открития и разкопки през 2009 i София, 2010,251-254. Д. Агре. Гробница от късната римска епоха край Малко Търново. - В: Сборник в памет на професор Велизар Везков. София, 2009, 366-374 А. Аладжов, Е. Иванов. Археологически разкопки на средновековна иърква в м. „Кулага-Градот” при гр. Ракитово. - В: Археологически открития и раз- копки през 2009 г. София. 2010. 456-461. А. Аладжов. Византийският град и българите VD- IX век (по археологически данни). София, 2010, 2 Ис. Ж. Аладжов. Археологическо проучване на обект „Пресяавска пагриаршия - юг”, сектор „Улица”. - В Ар,хеологически открития и разкопки през 2009 г София. 2010,468-470 Ж. Ала гжов. За крепости Блесна (Блисмос) извори и факти - Известия на исторически музей Кюстен- дил. 15.2010.67-172. С. Александров, Т. Христова. Спасителни разкоп- ки на надгробна „Куртова” могила в района иа ЕК „Марииа-Изток”. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София 2010,260-262. А. Божкова и ip. Сенки от итвъдното Древният некропол иа Несебър Катало! на изложба, София. 2010. А Божкова. А. Петрова. Сшсигашо проучваие на обект лот 4, по трасего на AM Траки» край с. Маленов'о. обшииа Стралджа. - В: Археологически о.крития И разкопки пре< 2009 г. София. 2010. 156- А Божкова, Ж. JJJHOB С паептеяни археолм иче- ски проучвания на обект 12. юг 2 на AM Трам,я. км +31+950 до км 232+15О.В землището на с. Събраио Хж'кова. К. Ников. Археологе™, про^е „, комп .еке от ями в ...к.о на е Малке Тръ„ во.общинаЧирпан-ююипалснсект р. ,оч11яЬы..ария..рс.1Мхн1щтоК.ис«Р Ар Варив ;°10Ьожк«ва II. Кияшкнна, Г. Мариано»
...... “sres-r’” X" or Н««Ч> I». <« - "CB0MMT“.' X бри.) В Сборник в памст «• |'Р<>Ф«°Р Вс,,Пар Пенсов София. 2(Ю9. 143-147 Божкова. Чернофир-н— керамика от клаенче- ..„а епоха . Ьългарня актуален прочит па про- агсмл Археология. 2010. )-2. 18-28. Ь Ьожкоия. Киты па (.арапке в Сердика по ну ми.матшшн инки. Пумигмашка. сфрапнтита и эпиграфика. 5.2009 (2010), 85-93. I,. Божком. Римски монет от иумшматичпага ко- 1СЫ1ИЯ на Националния археологически институт с музеи при ЬАП. - Списание на Быиарската амде- мия на иву ките. 1.201(1.29-33. С. Бомен, Ст. Дончсва. Ciapo6wi«apcki« ироимюл- ствсн център w металопластика при с Новосел. Шуменско - В; Археологически озкритя и ра«коп- ки през 20091. София. 2010,573-576. С. Бонов. Амулет ‘’печенежки” тип га първи пьт в Престав. - В: Приноси към бълтарскага археология. 5. София. 2009. 178-182. С. Бонси. Преславската ре «ба върху каст (стари творби и нови находьи) - В Со. Пванка Акрабова- Жандова. In memoriam. София, 2010. 143-154. С. Бонов. Разкопки в юго западната част на Дворцо- вня иентьр в Престав. - В: Археолотчсски откры- тия и разкопки през 2009 г. София, 2010.471-474. К. Бочваров. Неолитические захоронения в сосу- их из юго-восточном Европы: возникновение об- ряда Краткие сообщения института apxeonoi ин 224.2010. II5-135. Я. Боя гАиев, Д. 1 акорова, К. Бон гжиев. Халко- 1ИТНО селище ..Върхари”. община Момчичград. В Археологически открнтия и разкопки през 2009 г София. 2010. 93-95. Я. Биялжиев, И. Делание. С lepmncKa-Ц,пато- ва. В. Мацапова. Сслищна могила Юнаците В Археологически открнтия н разкопки през 2009 г < офня. 2010 95-97. К. Боятжиев. Обредни ями от къснага тачешю- мслиа епоха жертвоприношение или . в В Николов (рет). Слита е шато. Пранеторичсски 2о“Г U",n₽ . София. К- Кьчваров. м Гонкова. II Лгшакон II к, чей. II. Карав ,„ев. Ц. ||blluBa м ' •* Зи .аров, К Макпиин, М Яиеиа. C.BcZ “J ' конки на pm калии комилекси от т..,.. Р раляожелязната. късиожетятнJa и иимста^^""' при г СТ^иево, Радневсю (обект 5 ЛОТ 2^ М Т “ кия км 226 600 км .. . Д АМ Т₽а- ХГт™ИРа........“--^.сХя'Х 140 К. Бьчнлрон. М. Гонкона, Кунов, • ickch <п кьенонео. нзгната. късножеля «ната > ( ла спе- ха при Сърнсво, Ралнсвско. - В: J , I 1ррв (рсд ). Быпарска археология 2009 Катаж ‘««.южба, 2010, 17-18.20 К. Бьчварпв. Сол и Грамши лрос>ранството в Провал ия-Co тшшата. - В. В. Нико юв (рсд.) Солта с злато. Праисторически солодобивсн иентьр Про- валия. Солнината София. 2010, 64-68 М. Вактииопа, И. Щерсва, С. Горинова, II. Ди. мш рои. М. Манолова-Войкова. Впадегелската пърква - АР..Вешки Преслав” - В: Apxeonoiичс- ски откригия и разкопки през 2009 j София, 2010, 458-461. С. Вене шнова. М. Гюровя. Археологически раз- копки на селишнага moi ила при с И гы но во. Шумен- ско. - В: Археологически огкришя и ра «копки през 2009 г. София. 2010. 68-7). Д. Владимировя-Ала слова. За монстната цирку- ляция в Урлопим. - В: Всликотърновският универ- ситет “Св. св. Кирил и Мстодий” и българската ар- хеология, I. Велико Търново. 2010, 679-682. Д. Вла tiiMifрова-Ала слова. Златни монети на им- ператор Лья Н. - Нумизматка, сфрагистика и спиг- рафика, 5, 2009, 133-138. Д. Вла (имирова-Ала слона. Монет отразкопките в Юней. В: Пилотсн проект Кнгсн (EU)- Пконо- мичсска оценка на непазарнитс ползи ог кулгурното наследство. София, 2008 (2010), 29-32 Д. Владимирова- Ала слова. Нспубликувани сред- новсковни тсжссти - ciajioiiH (екзагии) oi България. Известия на исторически музей Кюстсндил, 15. 2010, 159-166. Д. Вла (имирова-Ала глова. Парички»! номинал есмис през V век - В: Сборник в памет на лрофесор Вслизар Венков. София. 2009, 457-461. II. Гагеп. Apxeonoiичсски лроучпания на обект К*’ 12. ЛОТ 3 на АМ ..Тракия” в землшцето на с. Бико- во В: Apxeonoi ичсски озкритя и разкопки през 2009 I. София. 2010. I Генов, А. Гоцев. Спаснтелни apxeonoi ичс- ски проучвания на обект № 20. от км. 241+400 до 241 <«Ю по трасето цл АМ „Граиия”, ЛОТ 2, и тем- лнщети на с. Стоил войвода. община Нова Загори. В Археологически откринм и ра «копки през 2009 г С офия, 2010, 152-153. t • I сичена. Нове. Сектор X - скамнум трибунорум В. Археологически откри гия и разкопки през 2009 г София. 2010, 312 313. ! • I сичена.Сон шжни проучвания на нътньяа към военния лагер Нове. - В: Apxeonoi ичсски открнтия и ра«копки пре«2009 София, 2010. 317. ciipi пев, р. Василев. Ранно (дървено) укрепле- ние във Вьтреншия град иа Плиска. - В: Apxeonoi и- 43^436*КРИ1ПЯ ” Ражопки nPtf320091 София, 2010, Г1оР|ИСВ ( едем |(лсмс11 j ’ (Hepta ценен*) - са-
Мона*ваи1,с И,|И ' ’л'Ративсн иентьр'’ - гсу Център за к.лавя1 аптнйски проучвания. 95 (>4). 20ll6(2009j. II. Геор|иев.Оо1г < . i sclavi през Първого бьл- гарско царство В Милев (съст). Гоппе, 3. Со- фия. 2010. 134-147 П. Георг пев. Владом гският дарствен пръетен от Цтнска. - В: Нуми м .гика, сфрагистика и епигра- фика. 5, 2009 (2010). 333-342. П. Георгиев. Глаголическият азъ За прототипа на Константии-Кириловите сакрални букви. - В: Пре- славска книжовна школа. 11.2010. 9-23 П. Teopi иев. За характера иа "обект № 31” в Пляс- ка. - В: Пванка Акрабова-Жанлова. In memoriam. София. 2009. 69-85 П. Гсоршев. Малкият землей вал в Добруджа - сыпност и датировка - В Везикотърновският уни- верешет „Св. св. Кирил и Методик” и българската археология, 1. Велико Търново, 2010, 413-422. 11.I'eopi иев. Моливлвовулите на бълrapeките прес- толонаследии ци от X в. - Архсоло1ия. 2009, 3-4. 114-125. П. (eopi иев. Новооткрит готски център в Предбал- кана (старогерманска руника и букви от азбуката иа Ул физа при е. Богомолско. община Антоново). -Списание на БАН. I, 2010, 19-28. П. Геор1 иев. Следи от готско писмо в Прсдбалкана. - В: Р. Милев (съст ). Готите, 3 София. 2010. 175- 183. II. Георгиев. Тронната палата в Плиска: нерешс- ните археологически пробтсми. - В: LAUREA. In honorem Margarita с Vaklinova. 2. София. 2009. 127- 144. П. Teopi иев. Тугхон - кампусы - "град” на река Ахелой,- В: Сборник в памет на проф. Велизар Бел- ков. София. 2009. 495-507. Д. Герюва, А. Салкин. Д. Байраков. Светидишс на Дионис на връх Острен. Велинград. - В: Архео- логически откри гия и разкопки през 2009 г. София. 2010, 185-188. Д. Гергова. И. Кагевскн, М. Кузманон, К. Кон- стантинов, П. С гои нов. Проучвания на елинисги- ческия нскронол на гегския култов и политически Център в резерваia „Сборяново”. - Археологически открнтия и разкопки през 2009 г. София. 2010. 212 214. Д- Гергова, Я. Иванов. Проучвания в Ахюпол Vnij-V53 по плана на града. - Археологически от- кригия и разкопки през 2009 г. София. 2010. 270- 271. Д 1срюва, Я. Иваной, >1 Дормен гжиев, Г. Ра- Дославова, В. (анкона, I’. Хрисюва. Снаситсчни Разкопки на об. 36 АМ Тракия. ДО 14, при с Дра- га,,Ци. община Кариобаг В: Археологически от- крмгия и разкопки през 2009 г София. 2010. 119-123. Д- Гсрюва, Вони данни за култура!а на бесите Нзследвания в района на Доспаг. - В: Цспина. Че- неко. Велинград - хидядотетната история на < 4™ло‘1оТСз5ХИ- Коиф~ 2324" 2008 " P“pOTO на AjaMa в орфического обез- Кнйг. е Богоизбраните българи. Изборник Книга ггърва. Бу ira Медия. 2010.6 2 70 Д- Гергова. (. ъкровището от Вычитрън Един чит. ирерагкамн взлато. НАИМ-БАН. 2010 с. Горинова. Църквата „Св. Теодор" в с. Добрина, ['роидииско - митове, хипотези. реалноеги - В LAUKEA In honorem Margantae Vaklinova 2 Со- фия. 2009. 345-354 А. Гоцсв. Емпорион Пистирос.Археологически проучвания в кв Б 23 и кв Б 24 - В: Археологиче- ски открнтия и разкопки през 2009 г София "’010 202-203 А. Гоцев. Преходьт къснооронзоваранножелязна епоха в Югоитточна България. - В: Югоизточна Бъ.и ария през броизовата и желязната епохи Кар- нобат, 2010. Г. Гошев. Раннохристиянски некропол и Гробиипа- Мавзолей от Партикополис АРХ-APT. 1-2, 2010 В. 1 риторов, Г. Абдулов, Л. Тодорова. Крспостта Койчово кале при Панагюрище. - В: Археологиче- ски откригия и разкопки през 2009 г. София. 2010. 381-383. В. Григоров. Т. Борисова. М. ]аисва. Крспостта Боровец при Правей. - В. Археологически открнтия и разкопки прет 2009 г. София. 2010. 334-336. В. Григоров. Раинохрисгиянскн амулет от късноан- гичн.тга крепост Боровец до Правей. - Археология. 2010.1-2, 118-120. А. Гуаделн, Н. Сираков. Ж.-Л. Гуадели. Ф. Фер- нандез. Бьл| аро-френскп проучвания иа палеолита в Бсюградчишко: Сондажи в пещера Редака II. - В: 3 Димитров (ред). Българска археология 2009. Ка- талог към изложба. София. 2010.6-7 А. Гуадели. Н. Сираков, Ж.-Л. Гуаделн, Ф. Фер- нандез. Сондажно проучване в пещера Редака II. Белоградчишко: среден и късен палеолит - В: Архе- олог ически открнтия и разкопки през 2009 г София. 2010,26-29 Ж.-.1. Гуателн, Н. Сираков, С. Сиракова. С. Ива нова, Ф. Фернан tea, С. Таисва, И. Димитрова. Българо-френски проучвания на палеолита в Бе- лоградчишко: пешера Козарника. - В: 3 Димитров (ред). Българска археология 2009. Каталог към из- ложба. София. 2010.2-5. Ж.-Л. Гладе ш. Н. Сираков. С. Сиракова. С. Ива нова, Ф Фернандез, С. Ганова. И. Димитрова 2010 - Пешера Козарника. - В. 3. Димитров ред Българска археология 2009 Каззжм към изложпа м jMKa't^V Ионов. К. Зреитафи.юва, П. Ге- „р,иев. Спасите гно археологически проучванс иа Хк. 33 КМ 318 300 3|SUv0..h>r4.AM..Tpa- К11Я-В кмлишеп. нас. Же гешнк.оошииа UPHO « 141
в АГМ. кяич^киоткртия »|« "ГС 2(11,9 , I офия. 20И). Н7 149 М Джк» .«к. X- 11<>и««- < "*"те .н« архи>-тч ^„роуяиажиаоЛ.К.П. Ют 4 ирис обшит. Карт».». .... .расою иа \М ..Гракия_ 3 Димитров (род) Ьы.арока археою. ия 2004 Ка- яло. към ичожоа < офия. 2010.22-23 М. Jmkmob. Ре.у..тати от архео-ю. ..ноского про- счыне па сретиовековння .рал Авхиапо през 2009 г В Археологически oiкрития и paikoiimi пре? 2OU9 , София. 20Ш. 544-547. Я. 1ими1р»в,< . Иванов. Археологически ироуч- нания в Дворцовия център на Пляска - Цитачелата. В Чрхеоло! ически olкрития и разкопки пре«2009 I I офия, 2010.43” 440. Я. Димитров. С. Иванов. Теренин обчождания в Плисковсмуго поле. В Археологически открития и разкопки през 2009г.. София. 2010.041-643. Я. (ими трон. \. Стоянова. ПИАР .,11 лиска”. Ка- менка нос! роим в кмозапалния сектор на Вътрсш- ния град. - В: Археологически открития и ра «копки през 20091. София.. 2010.451 -452. Я Димитров. X. Стоянова. Повит крити ранносрсд- новековно се нише и сзичссни искроим oi VIII-IX в. в с Белино. Шумепско (предвари гелио съобшение). - В Приноси към българскага apxcujioi ия. 5. София, 2009.94 114. Я. Димитров. \. Стоянова. Разкопки в Пинска на обект ’'Югоизточна периферия на Вътрсшнпя град”. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София. 2010.449 450. J. Димитров. Всртикалнн подпори с канелнрана украеаот римската колония Ул пня Бскус. - В: Нвап- ка Акраоова-Жан юна. In memonam. София. 2009, 47-64. 3. Димитров. Дорийскпяз ордер в архитекгурен комплекс от римската и късноангичггага споха в Па- уталия - обект .Дом на миньора” - Известия на 11с- торическия Музей Кюстендил, 15.2010.63-97. 3. Димитров. Ill-та Пационална археолог пческа ит- толба ..Българска археология 2009”. - Наука 'ЧП о 2.34-45 ’ 3. Димитров. Общ not дел върху ра шише го на ка- менело ictbo го и камснодобнва в Горна и Долна Мизня през ранноримската сноха (1-Ц в.сл.Хр.). - В: Сборник в пчмет на проф Велшар Венков („Лия 2009.299 311 1 ' Я. Димитров 11акити-сполии" в шърлицн от стък- тени мьииста ot гробове (XI в.) в 1 Отека - В Вел». «’Пфновсня I университет Св. св. Кир.,л и Метод,,,! ар«»та археология. I Велико Търнов,,. 2010, Я. Димитров. Рисуига-графитна“орянта"от Поис- ка - В (о ИванкаАкрабова Жантова. In memonam София 2009 Х7-97. Я. Дим» г ров. Три „ловки иечата о, теренни обхож- Дания през 2006 г във В,.гравии» .раз на Пинска В Нумизматика сфрасгистикя и епигр 5 2009(2010). 251 262. L. (ими тропа. Н. Сираков М- Марков. си- телни разкопки на Кигова мшила в землип па с. Крушарс. обшина Сливсн - В: Арх..-т.. •ски открития и разкопки през 2009 г. С офия. 2010 255- 258. Д. Димитрова. П Сираков. М. Марков. Оохожда- кия на MOI или в обшина Сливсн. - В Археологиче- ски открития и разкопки през 2009 г. София. 2010. 653. Д. Димитрова, Н. Сираков. М. Марков. Спаси- телю! ра«копки на две могили в с. Рсчина, община Сливсн. - В: Археологичсски открития и разкопки през 2009 « С <»фия, 2010. 229-231 Д. Димигрива, Н Сираков, М. Марков. Спаси- тели и разкопки на Попова moi ила п землището на с. Трапоклово. обшина Сливсн. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010. 258- 260 Д. Димитрова. boiarH тракииски гробове от рим- ската споха в Сливенско. - В: 3. Димитров (съст.). Българска археолог ия 2009 Каталог към изложба, София, 2010, 76-79. Д.Димн1р»на. Долииаы на гракинскитс царе - сре- да на туристически маршрут между София н Варна - В: Кулгурнияг гурип.м - бьдегцего па Ьълтария. Черноморски туристически форум Варна 2010. Ва- рна, 4(1-48. Д. Димитрова. Кигова могила край с. Крушарс. об- щина ( швеи. - Пауки, 2010, 2.42-46. Д. Димитрова. Сребърен ритон от Далакова моги- ла-елсмснт на парското угощение. - В: Югоизточна България през 11-1 хил. пр. Хр. Варна. 2010. 221-227. Д. Димитрова. Тайните на Ионова могила. - Буди- гел, 2010. 1,35-41. В- Диичсп и др. Бълг аро-британски разкопки на Градишего при с Дичин, Ветикотърновска облает. 1996-2003 (резултатитс от лроучванпята на българ- ския скип). (Разкопки и проучвания, 39). София. 2009. 336. В. Диичсп. Археолог ического наблюдение по тра- ссто на реконструирашата се жеясзопътна линия Пловдив - Свиленград (общими Първоман и Дими- тровгра г). - В: Археологически открития и разкоп- ки през 2009 г. София, 2010. 657-658. В. Диичегз. Нови археологически проучвания при римската пына станция Scrctisca край гр. Костин- брод. - В: Apxconoi ически огкришя и разкопки през 2009 г. София, 2010. 359-361 В. Ди имев. Спаси гелии разкопки на археологиче- ския обект в м. „Под ямачл” в землище го на с. Он- гарци, община Радиево. - В: Археолог ичсски откры- тия и разкопки през 2009 г. София. 2010, 403-405. • иичсв. Гсреини обхождания в землишето на с. «лица, обшина Долин Чифлик. В: Археолог иче- еки откригия и разкопки през 2009 г.. София. 2010, 142
644-646 В. Диячев. \»Ti «и градски площадни компле- ксы и гяхната ci . късиата античност: Oescus. - Археология. 200“ 2 4, 28-37 в. Динчсв. Нови! кьсноримски центрове на Scythia и Mot .. secunda. В: Д. Аладжова и др. (род.) Сборник в намет на професор Be ивар Вен- ков. София. 2009. 414-448. \1. Долмова-Лукаповекя. Apxeo.ioi ически раз- копки в сретновековна крепост Трапезииа. Сектор Югоизток. - В: Археологически открития н разкоп- ки през 2009 г София. 2010. М. Долмова-. Гу каковска. Дворсцът в Търново - функции и репрезентативное!. - В; Ветикотьр- новския! университет “Св. св. Кирил и Методий" и българската археология. Велико Търново, 2010. 599-608. М. Долмова-Лукапивска. Нови данни за жилищна- та архитектора в средновековна крепост Трапезииа - В: От рсгнонвлното към нациоиалното. 2. Велико Търново. 2010, 265-275. М. Денкова. Архптектурни памстннии. представе- нн върху монетите на Топир. - Нумизматика, сфра- гистика и спи графика. 5. 2009 (2010), 85-94. М. Доткова. Находка от римски републиканекн ле- кари. - В: Ш Нашюнална научна конференция „От регионалното към напионалното. - Нумизматика, сфрагистика, епиграфпка и музейно дело’* Сборник в мест на 65-годишнината на ст.н.с. д-р X. Харито- нов. Велико Търново. ЗОЮ, 63-70. К. Дочев. Началото на бъшареката средновековна нумизматика и крепостта .Трапезииа" във Велико Гърново. - Списание БАН. 2010, I. 34- 37. Е. Евшмовя Средновековно селище и некропол в землмшего на с. Крум. Димнтровградско. -Архео- логически открития и разкопки през 2009 г София. 2010.622-624. Е. Ешимова. Занаятчийски изделия от Велики Нрсслав (X-X1V в.). - В: Со. Яванка Акрабова-Жан- дава. In memoriam София. 2009, 199-213. Е. Евшмова. Към въпроса за преславската погре- бална пракгика. - В: Приноси към бъ.парсказаархе- ология, 5,2009, 183-196. Е. Евтимова. Спасигелно сондажно проучваие на обекг b в землището на с. Омарчево, обшина Нова Затора от км 251+300 до км 252+100 на AM ..Тра- кия". - В: Археологически открития и разкопки крез 2009 I. София 2010. 621 622. В. Желев, К. Янкова, 3. Имев, Г. Нехризов. Ге- оюп “I лухше камъни”. Хасковска облает - Годиш- ник на Ml У “Св. Иван Рилски”. 53. св. 1. Геология и «еофизика, 59-64. В. Зайков, Д. Герюва, П. В. \воров, П. Боисв, М. Н. Анкушев. Состав золотых изделий Трсбенишсн- скою клада из Национального археологическою музея в Софии (Болтария). - Уральский минерало- ’“ческий сборник. 17.2010. 148 152. С. Иванов. Г. 1 ихов. Ранноерсдиовсковна сграда в ' Д 0X0 при Кабнюк. - В Археологи- 454Л'бК₽И™Я"ра1К0,"'и"рез2009г 2010, С. Иванов. Археологически проучвания на Дворцо- вия плошал в Плиска - В: Археологически откри- тия и разкопки през 2009 г София 2010.444-146 С. Иванова. VI. Гюрова, Ц. Майков. Н. Спасов. Сондажно археологическо проучваие в скалния пе- щерой комплекс Арката Иэточни Родопи В Архе- ологически открития и разкопки през 2009 г София 2010.29-32. С Иванова Теренни обхождания в И почните Ро- допи: Издирване на ранни праисторически обек- ти (палеолит, неолит, енеолит - скални структури) (Бенковски. Орешари. Маджарово). - В: Археоло- гически открития и разкопки през 2009 г София. 2010.659-662. И. Плиев. Ч. Кирилов, Т. Стефанова. VI. Поро- ва. Спасително археологическо проучваие на Обект №1. КМ 276 >950 - 277+150, ЛОТ 4 по трасето на AM ..Тракия ’ в землището на с. Хаджидимитрово. община Тунджа. облает Ямбол. - В Археологиче- ски открития и разкопки през 2009 г. София. 2010. 101-103. V. Иокснхьофс-з, X. Попов. Археологическо про- учване на злагодобивеи рудник от късиата бронзова и ранната желязна споха в района на Ада тепе, об- щина Крумовзрад. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010. 133-135. И. Йорданов. И. Кючукова. Византийскитс тъ- кани и българският владетелем, двор (X век} Ле- чат на епарха, химатин и екзопрат Фнлотей. наме- рен в Преслав. - LAUREA In lionorcm Margantae Vaklinova. 2. София. 2009. 155-167. II. Йорданов. Н. Атаиасова-Тимева. Я. Дими- тров. Аитропологично изеледване на два скелета с трепанации от искропола пред източната порта на Плиска (края иа X - XI в.). - В: ..От регионал- ного към наиионалното". Юбилеев сборник в чест на ст.н.с. д-р Христо Харитонов. Велико Търново. 2010. част II И. Йорданов. Византийски печати от землишето на с. Ишорово. Хасковско - В Вс шкотьрновският университет ..Св. св Кирил и Методий ' и бкиар- скага археология. Велико Търново. 2010. Универ- ситетско изда|слство "Св. св Кирил и Методик . 697-702. И. Пор tanoB. Повооткрит печат на Стефан митро- по он на Йоанопол ( 70-те години на X в.). - В: Со. Нванка Акрабова-Жандова In menionani. София. 2009. 195-199. I Кабакчисва. Антична Монтана. В; 3. Димшров (съст). Бъл. арена археоло.ия 2009 Катало, на из- чожба. София. 2010. 64-6’. Г Кабакчисва. Археозо, ически призвания на ле- , „июни, тазер и римски град-колоиия Бекзе Ар- 141
xcxvioi ичсски открития н рз «копки за 2009 i. С офия. *010. 301-Ю4 Г Кабакчисяя. Най-новите археологи чески проз- вания в Еекзс Ле« нонен затер и римски град. - - Димитров (състЛ. Ьклгэрсм археолшИЯ Ж Ката JOT на изложба София. 2010. 84-85 Г. Кабакчиева. Ра «копки на раинохристиянскага балийка в Монтана - В Археолш ичсски открит ня и разкопки за 2009i София. ЗОЮ. 330-332. К. Каралимитровя. Аз пнсач. Българска кирилска еииграфика. Катают към изложба. София. 2010. К. Каралимитрива. Изложба "Аз писах. Българска кирилска епиграфика" в Нанионалния археологиче- ски музеи. Археолш ия. ЗОЮ. 1-2, 117 Н9 К. Карадимнтрова. Нови данни за зсмсдслисто в Раниария - Нумизматика, сфра! метика и спи графи- кх 5. 2009, 294-300. В. Канарова, Д. Громаков. Архсоло! ичееки про- ечвания на обект Църква” в м. Глухнте камъни. обшина Любимец. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010,427-429. В. Канарова. Сиасителни археологически разкопки на Обект 15 А AM "Тракия". ЛОТ 3 (от км 267+750 до км 267+850). с. Скобелева. Сливенско. В: Архе- ологически открития и разкопки през 2009 г. София. ЗОЮ г. 412-414 В. Канарова. Структурни елементи на сезишната мрежа в градската територия на Пауталия през ан тичиата епоха. - В Известия на исторически музей Кюстендил. 15, Велико Търново, ЗОЮ. 9-26. М. К-i ас и а ков, Г. Самим ко в а, М. Гюрова. Сон- дажнн разкопки на сслищна могила Бургас. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 I София. ЗОЮ. 61-64 М. Кръсгева. Надгробна могила в м. Манилова махала, с. Негованпи. общииа Радомир. - В: Архео- логически открития и разкопки през 2009 г София 2010.267. М. Кръсгева. Сиасителни разкопки на обект I8A. AM Тракия. ЛОТ 2. км.237-060 - 237+360. м. Юрта, с. Загории, общииа Нова Загора. - В: Археологиче- ски открития и разкопки през 2009 г София 2010 171 172 * П Тещаков. I. Сами ч ков а. Спасители» археоло- гически разкопки на къснонеолитно сстише Ьуджа- ка, Созопол - В: Археологически огкрития и раз- копки през 2009 г. София, 2010. 56-58. П. Лешаков, М. Кааспаков. Праисторически обект Ак.,ааи чеири. Черноморец. - В: I Димщров (ре, ) ^.O₽I4°I6H" 2009 ~ п. Лешаков, М. Класнаков. Спасите .ни археоло- гически разкопки иа праис.орически обект вм А •ади ченри. Черноморец. - В Археолш и чески ог- крития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 58-61 П. Лешаков. Археометалургичии свидегелства « ек влоатацията на медните иахадища ог Медни ри , 144 пре, V хичя юле।пс пр Хр. В Р Иаков » Ге- онауки ЗОН) Сборник разширени рс ломе фия. ЗОЮ. 175-176. II.. |сшякон. Живо и» г през късната каменно ie ша сноха: нови прсдизвнкат слова (4500-4200 пр Хр.). - В В. Николов (pet.) Солта е злато. Иранедоричес- ки соло юбнвен иентьр Провалил. С олницата Со- фия. 2010. 54-60. П. Лешаков. Загадка га ог ран ната каменно-медна епоха (5000-4650 пр Хр.). - В В. Николов (ред.). Солта с злато. Прайс горически соло юбивен центьр Прова зия Солнипата. София. 2010. 40-43 П. Лешаков. Керямичният комплекс на раннохал- колигио жилище oi обект Капица. В. Търново В Б. Борисов (pet.). Великоп.рновският университет "Св. св. Кирил и Мстодий" и бьтарсказа археоло- гия, I. Велико Търново. 2010, 41-54. М. Манов. Белана - емпории на прассннге (опит за локализация). - Нумизмагика, сфрат метика и епш- рафика 5.2009. 281 -291. М. Манов. Взаимоотношения между някои скитски царе в Добруджа н ня кон от владетслите на голсми- те елинистически монархии (според сгпи рафски и нумизматнчни цапни) - В: Сборник в памег на про- фссор Велизар Венков. София, 2009 (2010), 236-241. Г. Марков, В. Николов. Р. Попов. Р. Богданова. М. Каймакамова, В. Боткиной, К. Бъчваров, Е. Гро- ева-Грнг орова, С. Недев. България Псторичсска памег и национална идентичност. Институт за исто- рически изелсдвания при БАН. София. 20 Ю. К. Меламед. Аз писах. Бъл1арска кирилска епиг'ра- фика. Наука. 4. 2010, 17-20. К. Меламе г. Късноантичсн некропол в Банско, м. Карагонско. - В: Археолшичсски откригия и раз- копки през 2009 г София. 2010, 566 568. К. Мсламез. Предвари) ел ни археологически про- учвания в двора на НХА, София. - В: Архсолотче- ски открития и разкопки през 2009 г. София. 2010. 613-614 К. Меламе г. Проучвания на Обект 18 нотрасего на тгьтя Джсбел - Маказа, с. Сед таре. Обшина Момчил- град В: Археологически ткрития и разкопки през 2009 г София. 2010, 614-616. К*. Меламед. Раннохристиянска базилика, срсдно- вековно село н църква в Банско. м. HhnioitKo. В Археологически открития и разкопки през 2009 i София, 2010, 587-589 Г. Искри зов, В. Же леи, К. Никова и J. Илисв. I е- 010,1 ..Глухитс камъни’’, Хасковска облает. - Годиш- ник на МГУ Сн Иван Рплски”. 53, св I. Геология и геофизика. 2010, 59-64. С Нсхриюв, В. Кацарппа. Скален комплекс „Глу- хиге камъни Българска археолш ия 2009 Кдгалог к-ьм и гложба. София. 2010. 30-31 ^ЬРВИ,,« Над|робна moi ила със Каза1Г1ь,Р° RllUa 1 Д°л,|° Извороно. общииа ।льк Археолш ичсски откригия и ра «копки
през2009 i C. d им. 2010. 232-234 Г. Нехризов, Ю. Цветкова. Гондажни проучвания на обект при гр. Кд <ан зък - В Археологически от- кригия и разкопки през 2009 г. София, 2010. 144- 146. Г. Нехризов, Ю. Цветкова. Спасителни археологи- чески разкопки на moi плен некропол при с. Стамбо- лово, община Хасково В Археологически откри- тия и разкопки проз 2009 г. София, 2010. 221-224. Г. Нехризов. Зидана гробница при с. Долно Изворо- во. обш. Казанлък - В: 3. Димитров (ред.). Българ- ска археология 2009. Каталог към изложба. София, 2010, 66-67 Г. Нехризов. Източнородопските долмени. Мегали- тни гробни съоръжения във водосборния район на Бяла река - В: Сб K)i оизточна България Н-1 хилядо- летие пр. Хр. Варна. 2010. 85-95 Г. Нехризов. Скален комплекс ..Глухите камъни". - В: Археологически открития н разкопки през 2009 г. София. 2010. 188-191. Г. Нехризов. Сласнтечни разкопки на надгробна могила на вр. Коджадаа при Момчилград. - В; Ар- хеологически открития и разкопки през 2009 г., Со- фия. 2010. 220-221 Г. Нехризов. Спасителни разкопки на селище от ранната бронзова епоха при с. Седларе. мах. Гра- динка, община Момчилград (Обект №19Б потрасе- то на лът 1-5. участък Подкова - разклои за Джебел). - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010. 115-117. Г. Нехризов. Терснни обхождания в Казанлъшката котловина. - В Археологически открития и разкоп- ки през 2009 г. София. 2010. 649-651. В. Нешева. Ц. Коммтова, 3. Коркутова. Манастир “Св. Боюродица Пантанаса" в гр. Мелник. Теренно археологическо проучване 2009 г. - В: Археологиче- ски огкрития и разкопки през 2009 г. София. 2010, 581-584 В. Нешева, Ц. Комптона, 1. Коркунова. Църква “Св. Никола Панде ж" в ip. Мелник (допълнителни проучвания). - В: Археоло»ичсски озкритня и раз- копки през 2009 г. София. 2010. 585-587 В. Нешева, Ц. Комиюва, О. Мнланова. Църква- 1а “Св. св. Петър и Павел" в Мелник. - Памстннин, реезаврация. музеи, 2010. 1-2, 25-32. В. Нешева. Манастир ..Св. Богородица Пан га нас а в 1рад Мелник. - В: 3. Дихннров (ред.). Българска археолш ия 2009. Кагало! към изложба. София. 2010. 112-115. К. Ников. V. С гонцов, В Йорг ока. Спасителни археолш ически проучвания иа обект № 14. ЛОТ 3. АМТ. в землището на ip. Ксрмен. обшина Сливин НАИМ - ЬАН. В: 3. Днмизров (ред ). Бъ.иарска археолш ия 2009. Катаки към изложба. София. 2010 И. Ников, А.Сшипов Р. Йорюва. Спасигелно ар- хсоло! ическо проучване на обект № 14, ЛО1 3 по AM Тракия км 265-500 -266+000, в землищею иа гр. Кермен. общ Слнвеи - В Архео югически сп крития и разкопки през 2009 г София. 2010 131- К. Ников, П. Караилиев, А. С гонцов. Архес гоги- ческо проучване на обект № 3, ЛОТ 2 по ДМ Тракия км. 218+750-219+100 в землището иа с. Боздутаио- во. общ. Радиево В Археологически открития и разкопки през 2009 г София. 2010, 160-161 К. Ников, Р. Георгиева. Ранни трако-езински кон- такта (по археологически дании от Карнобатско). В. Югоизточна България през 11-1 хилилядолетие пр. Хр. Варна. 2010, 142-157. К. Ников. Спасително археологическо проучване на надгробна могила в м. Ямача, Енергиеи комплекс Марица-Изток. - В: Археологически открития и раз- копки през 2009 г. София. 2010.224-225 В. Николов, В. Петрова, Е. Анастасова, М. Люн- чева Археолог ически проучвания на тел Караново, Новозагорско. - В. Археологически открития и раз- копки през 2009 г. София, 2010, 97-99. В. Николов, В. Петрова. К. Бъчваров. П. Леша- ков. Е. Анастасова. VI. Люнчева, К. Бояджиев. Каталог. - В В Ннколов (ред.). Солта е злато Пра- исторнчески солодобивен иентьр Провадия. Со.тни- цата. София. 2010, 87-155. В. Николов, В. Петрова. К. Бъчваров. ГТ. Леша- ков, Н. Христов, Е. Анастас о в а. VI. Люнчева. С. Трифонов. Д. Такорова, К. Бояджиев. М. Дотко- ва. Археологически проучвания на тел Провадия- Солницата - В: Археологически открития н разкоп- ки през 2009 г. София. 2010.65-68. В. Николов, Д. Андреева, М. Люнчева. Археоло- гически проучвания на тел Крън. Казанлъшко - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г София, 2010. 99-101. В. Николов. Без злато може. но без сол ие - В. В Николов (ред.). Солта е злато. Праисторически со- лодобнвен иентьр Провадия-Солиицата София. 2010. 7-18. В. Николов. Колективиа находка от къснонеолитни сърпове в тел Лровадия-Солнината. - В: Сборник в памет на професор Велизар Велков. София. 2009. 15-22. В. Николов. Праисторическо производство на сои в Провадия-Солиицата: богатство зад камении сте ни. - В: В Николов (ред ). Солта е злато. Праисто- ричсскн солодобивен центьр Провадия-Солнииата София. 2(110.69-8б. В. Николов. Сол и злаго: Проватня-Сопзицага и Варнеиският халколиген нскропо. Археология. 2010. 1-2. 7-17. .1. Ни нов. Животински останки oi античнм oGe* -.и - В: Археолш ически огкрития и разкопки през кз9 г. София. 2010. 431- 432 I. Иннов. Ос-ганки oi фахната в обекти с*т броню вата и же мила снохи В Архсе югически откри 14-
.. । (ЧчЬня. 2010. 271'273 1ия и разгонки пр». < ~(HF* 1-Д»Ф т Нннов.<ктсо101|.чч..намчкиотср<:11|о«-»»"и и некрошглн. - В Археоло- Хкие.крип.яира»...». пре, 2009 ... София. "’010 226-221 1 Иннов. Останки or фауиата в ирмкторически «will, в Археоло! ичсски огкрития и разкопки през 2004 г. София. 2010. 105-107 н Овчаров. Л Кгажамаиова. |.Днми|ров Архе- ологически проз.пиния на скален .рал Перперикон В: Археологически открития и разкопки през 20 г. София. 2009.622-626. Н. Овчаров. Д. Коджамапона. ЗДимтроп. Ар хеологически разкопки на Перперикон. - В: Архео- логически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010.519-523 Н. Овчаров. Е. Василева. Нскрополът на късно срсдновеговного ссзише Галина край с. Нисово. Рчсенско. Варна. 2010.76. Н Овчаров. \. Вачон. Археоло» ически ироучва- ння край новооткритата църква „Св. Иван Радеки" в Асеиовня квартал на Велико Търново. - В Архео- югически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009. Н. Овчаров. \. Вачев. Богатствата на манастира „Св. св Пстър и Павел" във Велико Търново. - Бу- дител. 2010,4.6-22. Н. Овчаров. Един археолог пътешеезва по света. София. 2010. Н. Овчаров. З.чатоград - врата към Е» сиско морс София 2010. Н. Овчаров, Перперикон - приказката продължава - Бадитеч. 2010. 3, 18-24. Н. Овчаров. Цар Иван Шншман - предател или све- тец. София. 2010. К. Пананотова, М. Даскалов, Р. Псичева, К. Грсн- тафи лова. Спасителям археологически проучвания на геригорията на о-в Св. Кирик - Созопол. В. 3. Димитров (съст.). Българска археология 2009. Ката- лог към нзложба. София. 2010. 39-41 К. Нанайотова. М. Даскалов. Р. Псичева. К. Греи- дафи зова. Спасителии археологически проучвания иа о. Св. Кирик - В: Археологически открития и разкопки през 20091 София, 2010. 295-298. К. Иананогова, Р. Пенчева. Античен некропо.ч на А полония В местността Калфа»а,Буджака - Созо- пол - В Археологически открития и разкопки през 2009 г София. 2010,299-301. К. Панайотова. Аполомия Нонтийска - наи-старият 2010I Vp* зтП° бъЛГарското ЧсРНОморие. - Наука, К Паиаиотов». Хполоиии Пшиииска. Столяне археологически проучвания Археология 2009 3-4, 141-143. В. Летков, (. Псгрова. Археологически разкопки иа грооница-мавзолей па < л. Горно Броди № Ч m андаиски В Археологически огкригия и рагкоп- кн и 2009 г. София 2010. 376-377. В Пенсов. С. Петрова. Археоло! ичсски рл шки па Еиископската бати шка в гр. Саилански Ар. хсоло1ически открития и рагкопки м 2009 i ( Сия. 2010. 375-376 В Пенсов. С. Псгрова. I. Ioiiicb. Раииохрисгпян ски нскропо 1 и гробшии-мниолей от Паргнкопо- лис (гр. С'андансмо В Намстиии. реставрация, мезеи. 2010, 2. В. Поров»- Археологически проучвания на къс- нонсоаиген обект №21, ЛОТ 3. AM Тракия (км 275+250 276400) при с. Хаджнднмитрово, обши- на Ямбол. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София. 2010. 54-56. В. Петрова. Къснонеолитен обект Хатжидимитро- во. Ямболско. - В: Българска apxcojioi пя 2009. Ката- лог към нзложба. София, 2010. 8-9. В. Пирова. Разивст на еелишето пре» средната ка- менмо-медна споха (4650-4500 пр. Хр.) - В: В. Ни- колов (pot.). Сол га е злато. Праисторпческн соло- добивен центьр Провадия-Солницага. София, 2010, 44-53. С. Петрова. Л. Гор» иевска. Хсраклеа Линкестис. Патот ннз врсме го на Hcraclea Linccstis. Би гола, 2007.260 стр. (The Path of Hcraclea Linccstis Through Time. Bitola 2007. 260 p.) Рецензия на двуезично из- дание. с резюме на англ.език. - В: Паметници. рес- таврация, музеи, 2010, 2, 12-27. С. Петрова. За приложенного на дорийскня рсд в Тракия. - В. Сборник в чсст на проф. Велизар Вол- ков. София. 2009. 283-298. С. Псгрова. Tpajne Напев. Дошюантичкият »рад Баргала. Шгип, 2008, 256 с - Археология 2010. 1-2. 115 116. Ь. Петру нова, Е. Василева, Я. Димитрова. Архе- ологически проучвания в НАР Калиакра. - В: Архе- оло» ически открития и разкопки през 2009 г. София 2010.535- 537. Б. Пегруиопа, И. Плиев. Обект №14 по трасето на AM Тракия. между селата Зимиица и Чарда. община Стралтжа. - В: Археоло» ически открития и разкоп- ки през 2009 I. София. 2010. 616-617 Б. Петрунина. Ц. Комиюва. Антична и средновс- ковна крепост в гемлите го нас. Зелен дол, Обшина Блаюсшрад - В: Археоло»ичсски открития и раз- копки пре» 20(19 г. София 2010, 554-557 X. Попов, II. I соришь. Спаси гелии археоло» ичс- ски проучвания на обект 15, км. 267 ь85()-268+300. ЮТ 3, AM Гракия при с. Скобелеве), Слнвспска об- ласт. - В. Археоло»ически <пкрития и разкопки през 2009». София. 2010, 410-412. X. Попов. Жилища о» ранносредновековпого ссли- ше при Капитан Андреево Приноси към б».Л1арска- га археоло» ия, 5. 2009 (2010), София. 39-5 V - онов. Нови сведения за раиножеля »на»а споха и района па с. Каснаково. Хасковско. В Ююгиючпа Ьънария|1рез1ЫХ1ы 1(р Хр. Варна 2010,79-84 146
Ц. Полоня, р оганични и ангракологични из- следвания от Градишето (Северозаладен сектор) В Бъл« аро-бри гански разкопки на Градишсто при с. Дичин, Велико i ьрновска облает, 1996-2(И13. (Раз- копки и проучвания. 2010. 39. 309-324). X. Преиыенов. \pxcojioi ичсски проучвания на обект "Обществена сграда” в НАР Дсултум-Дебеят. обшила Средсц. В Археологически открития и разкопки през 2009 г София, 2010, 293-295 X. Прешлснов. Сохраненные раннехристианские пространства веры в Несебре. Археолоз ическая и историческая топография. - В: Труды Государ- ственною Эрмитажа LIII. Архитектура Византии и Древней Руси IX-XII веков. Материалы междуна- родного семинара 17-21 ноября 2009 года Санкт- Петербург. 2010, 300-309. X. Прешлснов. Социалки потребности и полити- чески сайг в Imperium Romanum: honor и munus publicum в i-радовете по Българското Чсрноморие. - В: Д. Аладжова, А. Божкова, П. Дедев, В. Николов, X. Прешлснов (съст ). Сборник в памет на професор Вслизар Белков. София, 2009, 276-282. Д. Рабовянов, Ж. Гголова. Археологически разкоп- ки на обект „Средновековсн град Трапезииа - сектор Южсн”. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010. 499-504. Д. Рабовянов. С. Димитров. Средновековно за- щитно въоръжение от Царския дворец в Търнов- град. - Археология, 2010, 1-2, 77-89. Д. Рабовянов. За уиогребата на арбалета в средно- вековна Бъшария. - В: Великотърновският универ- ситет "Св. св. Кирич и Методий” и българската ар- хеология", |. Велико Търново. 2010. 561-570. Д. Рабовянов. Средновековни боздугани от фонда на Pei ионален исторически музей - В. Търново - Известия на Регионален исторически Велико Тър- ново. 24 25, 2009-2010. 187-200. М. Робов, Нова трупа подыазурнн монографии от проучвания га на хълма Трапезииа. - В: Вегикотър- новският университе! „Св. св. Кирил и Методий и българската археология. I. Велико Търново. 2010. 615-621. Б. Русева. Сребърни и бронзови монет ни съкровм- |ца ог ямните полета в (ровна Тракия ib свстлмната иа разно знаваема свешена обредност). Нумизма- тика, ефраг мешка и шип рафика. 5,2009. 1-34. Н. Сираков, Ж.-.!. Гуа или, С (и ракова, С Ива- нова, В. Ионов, Ф. Фернатез, К. Ферме, Ж-К. Леблан, С. Ганова, И. Дмитрова. Проучвания на палеолите!о нахо пине в пещера Козарника, Бело- 1радчи|пко проз 2009 1. - В. Apxeo.ioi ически откри- шя и разкопки приз 2009 i София. 2010. 23-26. И. Сираков. Ж.-. I. Гуаи ли, С. Сиракшза. < . Ива- нина, В. Понов, Ф. Фернандез. К. Ферме, Ж. л. 1еблан, С. Ганема, И. Димшрова. \pxcoioiмче- екн проучвания в пещера Козарника. Ьсло!радчиш ко равен и средсн иалеолш. В: Археоло! ичсски шкрития и разкопки през 2009 г София. 2010 23-26 И. Согиров. Т. Стефанова. 1|. Гагев, М. Гюрова. Сиасителии проучвания край с. Езеро Новозагор- СКО. Обект 3 КМ 244-900 - 245 -300. ЛОТ 3 по тра- сето на AM ..Тракия" - В: Археологически открития и разкопки проз 2009 з. София, 2010, 52-54 Р. Теофилов. Всекидневиият живот в Тракия (l-l V в.сл.Хр.). - Националем музей иа българската поли- графия. София. 2010 Б. Томова. Късносредновековсн иакит от Кюстен- дил - Нумизматика сфратстика и епигпафика. 5, 2009.417-422 Б. Томова. Платове и тъкани в изворите от IX-XVH1 в. употребявани в днегцните български земи (тех- ноло! ия, производство, обработка, термини и тър- говия). - Иитсрдисииолинарии изеледвания. 22-23 2010, 103-176. М. Тонкова, А. Сидер не. Съвместни българо-гръц- ки проучвания на обект от I хнл. пр Хр. и неолит- ната епоха прн извора Халка Бу нар, с. Горно Беле- во, обшнна Братя Даскалови. Старозагорска облает през 2009 г. - В: Археологически открития и разкоп- ки през 2009 г София, 2010.195-198. М. Тонкова. Дипляна и брошура на гема: Резутгатя от Договор № BG 0047 „Археологическо проучва- не на трако-римски династичен център в района на Чирпанските възвишеиия V в.пр.Хр. - IV в. ” с бене- фнцнент обшина Братя Даскалови. М. Тонкова. Резултати от проучванията на източ- ння сектор на тракийско ямно светилише от V-нача- лото на Ш в.пр. Хр. в м. Козлука, с. Малко Тръново. обш.Чирпан (Обект 11, ЛОТ1 по ОВОС на Автома- гистрала Тракня). - В: Югоизточна Ьългария през 11-1 Хнлядо.четие пр Хр.. Варна. 2010, 198-220. С. Горба гов. Неизвестии паметниии от I хилядо- летис пр. Хр. в Южна Добруджа. - В: Б. Борисов (ред ). Вс шкотърновскнят университет Св. св. Ки- ри । и Методий" и бълырската археология. I. Вели- ко Търново, 2010. 149-160. К. Тогев. Ампули-кутрувии с изображения на св. Димитър и св. Богородица от Бъшария. - Годишннк иа СУ "Климент Охридски”. Център за славяно-ви- зантийски проучвания Ив. Дунчев", 95 (14). 2010, 205-216. К. Гозев. Археологически разкопки на обект “Срсд- новековен град Трапе ища - сектор Север - В: Ар- хеологически открития и разкопки през 2009 г Со- фия, 2010. 495-499 К. То । ев. Археоло! ически разкопки на обект "Църк ва и баня", южио от манастира ( в. 4U мъчснини във В. Търново - В: Археологически открития и раз» кн проз 2009 г. София. 2010. 507-<09. К. Ioicb. Брон зова икона с Богородица Одигитрия с апосюлитс Псгър и Навет. В: От Че<.гния пояс к Боюролица го коланчего за рожоа. Нзслетваиия по изкуз.1 во знание и к\ «приз антропология в чсс1 иа нроф. I Бикелом София. 2010. 1?1)-|54 14«|
К Го.еп, Бропюы ‘ Бв‘ ^)lla3,имение Великотьриовекият еннверентч .. Мстолий" и българеката археология. Велико Търно во. 2010.604-614 К Тогев. Златки прьетени-иечати от времето Второго българско царство 1185'3% Велико Гър- К. Тотев. Стефан Ьои тжнсв. Българската архитек- тора през VII-XIV в. I Дохристиански архитектура С . 2008.405 страници, 422 черно-бсли фотографии играфичии и люстрации и цветне приложение 22 листа - Нтвсстия на Регионален исторически мутей - Велико Търново, 24-25.2009-2010. Велико Тарно- ве. 2010.347-350. К. Хапкнев. ..Аз Писах Българска кирилска спиг- рафика”. Каталог към изложба. София. 2010. К. Хаджиев. За надписа на граматик Андрея от Ос- марски Боаз. Шумснско. - Нумизматика, сфрагисти- ка и спиграфика. 5, 2009.363-376. К. Ха 1жнев. Надгробии и възпоменателни надписи от средновековния град Чсрвен. - В: Филология, ис- тория, изкуствознанис. Сборник изслсдвания в чсст на проф. С. Смядовски. София. 2010. 150-171. 11 Христова, Г. Иванов. Спасителни археологиче- ски проучвания в змлишето на с. Биково. обшина Стивен. - В: 3. Димитров (ред.). Българска археоло- гия 2009. Каталог към изложба, София. 2010.24-26. Т. Христова, Г. Иванов. Спасителни археологиче- ски проучвания на обект 10 (км 257г200- 257+400). ЛОТ 3. no AM Тракия, в землището на с. Бнково, община Сливсн - В: Археологически открития н разкопки през 2009 г. София. 2010.123-126. Г. Христова, Ил. И.шеи. Apxconoi: и проучва- ния на надгробна могила в м. Бсжан гр. ДЪ;|1Х). пол. В Археологически открития и разкопки проз 2009 г. София. 2010, 264-266. Т. Христова. Археологически проучи .ния на над- гробие могила в м. Бсжаназа. гр. Дългопол. В: 3. Димитров (ред.). Бъл1арска археология 2009 Ката- лог към изложба. София, 2010, 49-51. Т. XpiicioRd. Брадва с втулка от срсдната бронзова епоха. - Археология. 2010. 1-2. 101-105 Т. Хрисювя. Брадва с лупка от бром ювата епоха от с. Темни. Плсвенско. - В: Всликотърновският уни- верситет „Св. св. Кирил и Мстодин” и българската apxconoi ия. Велико Търново. 2010. 127-129 Г. Хрип опа. Гробни комилскси от ерсдиата брон- зова епоха от Югоизточна България в кои текста на културного развитие в Долнодунавския басен н. - В: Югоизточна Бъ.нария през II-I хилядолстие пр. Хр. Варна. 2010, 16-21. Ц. Цонсв. Информационнее технологии и архе- ологическою наследство на България кии 1001, 2006-2008 г. - Интердисциплинарни изслсдвания, 22-23, 2010, 206-210. Д. Чернаков, М. Гюрова. Археологически разкоп- ки на сслишна могила и некропол до с. Котар на, Русснско. В: Археологически откри гия и разкопки през 2009 г. София. 2010, 73-75. И. Чолаков, Н. Пеева. Проучване на обект № 17, AM “Тракия”, ЛОТ4. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 408 410 И.Чолаков. Римски и ранновизантийски мстални инструменты от тернторията на България (I - нача- лото на VII век). София, 2010. Със! ави ie.ni: Пегьр Димитров, Гсорш Иванов 148
Дисергаиия. Национален археологически мпстигут и муки - БАН. Havien ръковош- те.1 - проф. д-и.и. Басил Николов. Зашитсиа на 4.02.20И. Въоръжеиие през халколита в бьлгарските к-ми Дисерзаоионнияз труд се състои от въвсдсние. чстнри |лави. заключение, каталог на обектите, в конто са открити оръжия, каталог на находките. 44 образа и шест карти. Основните цели са да се изя- сни кои видове предмети от халколита (V хилядоте- гие пр. Хр.) могат та бъдат действително разглежда- ни като спспиализиранн оръжия и да се отговори на въпроса за наличието или отсьствието на специали- зирано бойно въоръжеиие Предмет на дисертаци- ята реално са само нападателни оръжия. гъй като липсват запазепи следи от предпазно въоръжеиие. Изследвани са над 1200 предмета, повечето от конто непубликувани. Във въведението наред с изяснява- нс на хронологическите и териториални рамки на темата са уточнени и някои терминологии ни въпро- си и с предложена обща класификация на въоръже- нието, на която сс основава по-нататъшната струк- тура иа дисертацията. В груиата на нападателното въоръжсннс са разгран имени два класа: “оръжия за близък бой” и “оръжия за далечен бой”. Вески клас е подразделен на видове оръжия. обединенн въз ос- нова на сходна форма и съответно функция и начин на действие. В първата глава е направен преглед на нстори- ографията по темата. Отбелязана е липсата както на цялостни обобшаваши изслсдвания, така и на конкретни а нал из н върху функцията на повечето от разыежданите предмети. Във втора глава последователи© са разводами потенциалнитс оръжия за близък бон: каменни боз- дугани. каменни. медни и роговн брадви-чукове. каменни, медни н роговн двойни брадви, каменни двойни чуковс. Характерна обща черта на всички тях е начины на закрепвансто им към дръжкача чрез пробит в тялото огвор. В повечето случаи с следвана еднаква схема на пре |ставянею км. с цел по-лесною сравняване между гяч. Тя включва изя- Сняване на основниге морфоюгични характеристи- ки иа предмститс. npcinei на изворовата база, кла- рификация, нросдсдяване на хронологического им развитие и гершориално разпрострянение (както каго цяло, гака и на отделимте шпоне. полтипове и вариаити), анали» на даиннте. ог значение за изя- сняване на функция!а на артефакт гс морфо-мс- !рични специфики, следи от употреби, контексг на откриванс. За медлите брадви-чукове с имкмивана вече павлязлаы в лиюраората класификационна схема, разработена ш X. Тодорова и донълиена от К. Димитров (с извести нромени). за ос!аналнте са разработеии нови класификации. Основно мяс то в тази глава е отделено иа проблема за фуикци ята на отдетиите видове предмети. с акцент вър> . иай-многобройните и спории сред тях - брадвите- чукове от камък, мед и рог. Детайлно са разгтедани различимте мнения по въпроса - дали става въпрос за сечива. нзползвани в дървообработката, земеде- лието, рудодобива и най-раниата металургия и др. за оръжия или за симво.ти на социален статус На- правен ият анализ показва, че разглеждаиите видове предмети действител но могат да бъдат интерпрети- рани като оръжия. Освен това малкият им обсег иа действие предлолага специализирано бойно пред- назначение. Съшевременно откриването на брадви с дупка в богати погребения, изящната обработка и липсата на следи от употреба на иякои от тях пред- полагат, че те постепенно придобиват и представи- гелно значение като символи на сила и власт В края на главата обобшавашо са разгледани развитието и разпространенисто на различимте видове ударни оръжия за близък бой. Нан-ранните засвидетелства- ни сред тях, оше от неолита, са камеи ните бозду- гани. Възможно е те да представляват прототип на каменните брадви-чукове и двойни чукове. конто се появяват през ранния халколит. Усъвършеистван ва- риант на каменните и роговн брадви-чукове са мед- ните брадви-чукове. разпространичи се през късния халколит. Като цяло късният халколит бележи пик в развитието и разпространенисто на всички видове оръжия за близък бой. През този период иай-отчет- ливо се наблюдават и определени гериториалии и културни специфики в употребата на различим ви- дове (например каменните и роговите брадви-чуко- ве). гнпове, полтипове и варианти. Трета глава е иосветена на потенциал ните оръ- жия за далечеи бой: тежести за прашка от глина и камък. костени и крсмъчни върхове за стречи. кре- мъчни, костенн и медни върхове за копия. Специ- ално внимание е отделено на проблема за разграни- чаването между кремъчните върхове за стрели и за копня. Предложено™ решение (въз основа иа дъл- жинага на върховеге. съчстана и с теглото им) се основава на цялостния мстричен анализ на извест- имте находки, съчечан и със спсцнфичния контекст на откриванс на някои от предмегиге. За |*ранична стойност е приета дължина от S см и тег ю от 10 i Отделимте видове предмети. включени в тази г зава, са предетнвеин последователно. като са рам чедаии основниге им морфологмчни и мстрични харакк риешки. състоянисто на изворовата база класифи- кацията. хроно.Ю! ичсското и тсригориалното им разпространенис. конюкегъг на откриванс Както и във в гора । зава, водешо значение има въпросът за функция!а на артсфактше. Пчясняването и се <х новава на анализ на морфо-мечричничс мм чар» риешки. кончекста на oiкриване на някои н . . както н на исторически и еч иографски нар ш 149
Чналтвът показва. че хпотрсбата каю орьжия на някои от предмет ите. ингерпрсзирани в лнгсрату- рата като такива. е малко вероятна Това включва т. нар. гзинени тежести за кратка и голяма част от К.1МСННИГС такива (конто по-скоро прслставляват чукажи). косгсниге "върховс за копия” и часг от т. нар костсни върховс за стран (конкретно предме- ш със шиазена епифпза. конто вероятно са използ- вани като шила). Като орьжия явно са итползвани кремъчнитс върховс за стрсзн и копия, двустранно ззос гремите костсни върховс за стрслп и медниге върхове за копия. В края иа главата с предложен обобшаващ анализ на разиространнето на различ- имте вндовс върхове за стрслп и копия (от крсмък. вост и мед) и тсхиитс тмповс и варианта. Ясно личи усъвършенствансто и нзраствашото значение на тези орьжия през късния халколит. Съшсврсмснно разнообразие го в излолзваните материали. форма и размеры предпола1*а извест на специализация и въз- можни различия в тяхната конкретна функция - за зов на различии видовс днвеч или за сражения. За момента липсват сигурни нрекн доказателегва за това. ио някои косвени сведения и етиографски л исторически пример» подкрепят подобна хипотеза С най-голяма всроятност като бойни орьжия могат да бъдат опредслсни тежките медни върхове за ко- пия. конто изглежда са използвани само на близко разстояние (като пикн). В последиата. чствърта глава, разпространен пе- то на оръжията е разгледапо в контекста на други данни за въоръжени конфликта през халколита в българските земи - стремеж към отбрана на селиша- та чрез изграждане на фортификации или измества- не на естесгвено защитени места, скслетни останки със следи от насилие, концентрации на опожарепи сслиша в опрслсдени ранони и псриоди. демограф- ската картина в по-цялостно проучените некрополи при Дуранкулак и Варна. Акцентът е поставен вър- ху Севером яочиа България и Черномор» къ гсто сс кониентрират повечею изцяло разкопаии i елиш. ни мопгш от халколита, проучваните н рополи н орьжията със стрктшрафски лапни. Паб тюдават се определены закономерности и взаимонръзки в хро- нологическою и тсригориално ран «рос гранение на различимте свидстелства за въоръжени сблъсъци. Обобшеният анализ на даннизс говори за сыпей ву- ването на въоръжени конфликта през средния и на- чалото на късния халколит, както и към края на къс- ння халколит. Информанията за останалите ранони е по-оскъдна. но сс паблюдават сходни общи тен- денции. Смитам, че иаправеният анализ дава въз- можностза хнпотегична възстановка на опредслсни соииални и етпо-културни процеси през халколита в бьлгареките земи. айв някои съссдни ранони. Внимание с отделено и на проблема за края на халколнтните култури в българските земи. За мо- мента едва ли може да бъде предложена сигурна реконструкция на причините и събитията, довели до този край, но очевидно той с съпроводсн с въ- оръжени сблъсъци. В зак.'поченнето са обобщенн основните изводи откосно функцията на разглежданите предмети и съшествувансто на специализирани бойни орьжия през халколита в българските земи и на Балканнтс, тяхната поява. развитие и разпросзранение и роля- та им за очертаване на опредслсни рсални процеси проз тази бсзписмена епоха. Принос на настоящият труд е цялостният анализ на видове предмети. конто досега не са били пред- мет на специализирано изеледване, особено с от лсд на функцията им. В резултат е доказано наличието на спецнализнрани бойни орьжия през халколита, установено е зернториалното и хронологического им разпространение и чрез сыюставянего им с дру- ги данни та въоръжени конфликты са проелсдени опредслсни стно-културни процеси прст халколита. Камен Боя тжисв Дисер тання. Национален археологически институт и музей - БАН. Нах чей консулташ - проф. 1.И.И. Йортанка Юрхкопа. Затцигеиа иа 11.04.2011. Архи тектхрии памезимни. нредс гавени върхх монетите иа градскитс хправи в Тракия и До. и га Мизия I-III в. сл. Хр. Представеният дисертационен трут сс състои от въведение, шест глави. заключение, каталог, прило- жения - "бню 311 страницы 150 Изслсдвансто с иосветсно на изображения! а на архитектурии памет ни ни върху монетите на градскитс управи, конто заемат съшссгвсна част оз венчки видоне изображения, предо «шянп върху градскитс емисни. Във въвсдеииего е изложена ос- иовната цел на ичслсдвансто - цялисгното сисзсма- гнзиране и з иподогизираис на то и» тип памет ниш*, за да сс проследят опредслсни закономерное т и и настъпващигс хронологични примени. Гериюри- ално труды обхвата монегарниците в провинция Тракия, каю са включени и двете голем и монстар- ннцн на север аг Хсмуе - Иннополис ал Иструм и
Дпсертаиия. Национален археологически niicTirryi и музей - Б\Н. Научен ръководи- 1СЛ - проф. Д.И.11. Басил Николов. JainiireBa на 4.02.2011. Въоръжение през халколита в българските земи Дисертапиоиният груд се състои от въведсние, чстири главк, заключение, каталог на обекгнтс. в конто са откри гм орьжия. каталог на находките, 44 образа и шест карги Основните цели са да сс изя- сни кои видове предмети от халколита (V хилядоле- гие пр. Хр.) могат да бъдат действително разгзежда- ни каго специализирани оръжня и да се отговори на въпроса за н ал и ч него или отсъетвието на специали- зирано бойно въоръженнс. Предмет на дисертаци- ята реално са само нападателнн орьжия. тъй като липсват запазени следи от предпазно въоръжение Изслсдвани са над 1200 предмета, повечето от конто непубликувани. Във въведението наред с изяс ня ва- не на хронологичсските и гернториалнн рамки на тсмата са уточнени и някои терминология нн въпро- си и е предложена обща класификацня на въоръже- нието. на която ее основава по-натагъшната струк- гура на дисертацията. В групата на нападателното въоръжение са разграничен»! два класа: “оръжия за близък бой” и “оръжня за далечен бой”. Вески клас с подразделен на видове оръжия, обединени въз ос- нова на сходна форма и съответно функция и начин на действие. В първата глава е направси преглсд иа истори- ографията по гсмата. Отбелязана е липсата както на цялостни обобщаваши изеледвания. така и на конкретны анализи върху функцията на повечето от разглежданите предмети. Във втора глава последоватслно са раз1 ледени потенциал ните оръжия за близък бой: каменни воз- душны, каменнн. медни и рогови брадви-чукове, каменни. медни и рогови цвонни брадви. каменни двойни чукове. Характерна обща черта на всички тях е начпнът на закрепването им към дръжкага чрез пробит в тялото отвор. В повечето случаи с следвана с тнаква схема на представяне го им. с цел по-лссною сравняване между тях. Тя включва итя- сняване на основните морфологични характеристи- ки на предмет иге, прадед на изворовага база, кла- сификания, проиледяване на хронологического им развишс и териториално разпространеиие (както каш пяло, гака и на отделиите тмповс. попипове и вариант и), аналнт на даннмте. от значение за изя- сняване на функцията иа артефакгитс морфо-ме- грични специфики, слизи ит ynoipcoa. контекст на «ткрннанс. За медниie брадви-чукове с имюлзвана вече наклязлаы в лшерагурла клаенфикационна схема, разработена от X. Тодорова и допълнена ог К. Димитров (с известии промени), за останалите са разработки нови к газификации Основио мяс то в тази глава е отде тено иа проблема за фуикни- ята на отде тите вндове предмети, с акцент върх, най-многоброините и спорны сред тях - брадвите- чукове от камък. мед и рог. Детайтно са разгтедаии различните мнения по въпроса - дали става въпрос за сечива. използвани в дървообработката. земезс лието, рудодооива и най-ранната металургия и др., за оръжия изи за символи на социален статус На- правеният анализ показва, че разпежданите видове предмети действително могат да бъдат иитерпрети- рани като оръжия. Освен това малкият им обсег на действие предполага специализнрано бойно пред- назначение. Същевременно огкриването на брадви с дупка в богаты погребения, изяшната обработка и липсата на следи от употреба на иякои от тях пред- полагав че те постепенно придобиват и представи- телно значение като символи на сила и власт. В края иа главата обобщаващо са разгледаии развитието и разпространението на различните видове ударни оръжня за близък бой. Най-ранните засвидетелства- ии сред тях, още от неолита, са камениите бозду- гани. Възможно е те да прсдставляват прототип на камениите брадви-чукове и двойни чукове, конто се поя вя ват през ранния халколит. Усъвършенстван ва- риант на камениите и рогови брадви-чукове са мед- ните брадви-чукове, разп рос гран или се през късния халколит. Като пято късният халколит бележн пик в развитието и разпространението на всички видове оръжия за близък бой. През този период най-отчет- ливо се наблюдават и определены територнални и културнн специфики в употребата на различии ви- довс (например камениите и роговите брадви-чуко- ве). типове, подтипове и варианты. Трета глава е посвегена на потен циалиите оръ- жия за далечен бон: тежести за прашка от пиша н камък. костени и кремъчни върхове за стрети. кре- мъчни. костени н медни върхове за копия. Спеии- ално внимание с отделено на проблема за разграни- чаването между кремъчните върхове за стрези и за копня. Прелюженото решение (въз основа иа дъл- жината на върховете. съчетана и с теплого им) се основава на цялостння метричен анализ на извест- нее находки, съчетан и със специфичный контекст на откриване на някои ог предметите. За гранична стойиост с прпета дължина ог 5 см и тело от 10 г Отделимте видове предмети. включени в тазн глава, са представени последоватслно. каго са ратглелани основшпе нм морфологични и метрнчии харам, рис гики, състояние го на изворовага база, класифн- каиията, хронологического и териториалиого им разпространение, контексты на огкрнваис Както и във втора । зава, водешо шаченне има въпросът за функцията на аргефакптге Изясняваисто й се ос ковала на анализ на морфо-мстричните им характе рпегики. контекста на открнванс на някои на' ли как го н на исторически и ст иографски пара юти I4O
Чиалипл покатва. че хпофсбам каю оръжия ла някои от прсдмстите. ннтсрпреглраии в штерату- рата каю такива. е малко вероятна Юва включва 1 нар гтинсни тежести за прашка и го.зяма част от каменниге гакива (конто по-скоро представая ват ч)кадки), коелепите “върхове и копия’ и част от т. нар костени върхове за стрсти (конкретно предме- ти със запазена епифиза. конто вероятно са изиолз- ванн като шила) Като оръжия явно са използвани кремъчните върхове за стрели и копия, двустранно заосгревнте костени върхове за стрели и медни ге върхове за копия. В края на главата е предложен обобшаваш анализ на разпространнсто на различ- имте видове върхове за стрели и копия (от крсмък, кост и мед) и гехните тнпове и варианта. Ясно личи чсъвършенствансто и нарастващото значение на гези оръжия през късния халколит. Съшсвре.менно разнообразного в използвани гс материал и, форма и размерн предполага известна специализация и въз- можни различия в тяхната конкретна функция - за тов на различии видове дивеч или за сражения. За момента типсват енгурни прски доказателства за това. но някои косвснн сведения и стнографски и исторически при мери подкрепят подобна хипотеза. С най-голяма вероятност като бойни оръжия могат да бъдат определен и гежкыте медни върхове за ко- пия. конто нзгтежда са използвани само на близко разстоянне (като пики). В последната, четвърта глава, разпространен ис- то иа оръжията е разпедано в контекста на други данни за въоръженн конфликта през халколита в бьлгарските земи - стремеж към отбрана на селища- та чрез изграждане на фортификации или измества- не на еетествеио защитсни места, скелетни останки със следи от насилие, концентрации на опожарени селнша в определени район» и периоди. демограф- ската картина в no-ця юстно проучените некрополи при Дуранку 13к и Варна. Акценты е поставен вър- ху Севером згочна Бълырия и Черноморието къде.о сс концентрира! повечето изцяло разки лани еелищ- ни могили от халколита, проучваниге искропили н оръжията със страппрафски данни. I 1«бл>о j.1наг ее определени закономерности и взаимоврыки в хро- нологического и тернториално разпространенне на различимте свидетелства за въоръжени сблъсъцн. Обобщениях анализ на данннтс говори за сыцеству- вансто на въоръжени конфликта през срсдния и на- чалото на кьения халколит, както и към края на къс- ния халколит. Ннформацията за остановите районы с no-оскъдна. но се наблюдаваг сходни общи тен- денции. Смитам. че направеният анализ дива въз- можностза xHiioieni4Hu нъзстановка на определени социалки и етно-културин процееи през халколита в българскитс земн, айв някои съссдни район и. Внимание е отделено и на проблема за края на халколитннге култури в българскитс земи. За мо- мента едва ли мож*е да бъдс предложена сшурна реконструкция на причините и събитията, довели до този край, но очевидно той е съпроводсн с въ- оръжени сблъсыш. В заключенного еа обобщены основнитс изводи относно функцията на разглежданите предмети и съшествуването на сиециализнрани бойни оръжия през халколита в българскитс земи и на Балканитс, тяхната поява. развитие и разпространение и роля- та им за очергаванс на определены реалии пронеси през тази безписмена епоха. Принос на настояшият труд с цялостният анализ на видове предмета, конто доссга не са били пред- мет на специализирано изеледване, особено с оглед на функцията им. В резултат с доказано наличного на спсциализиранн бойни оръжия проз халколита, установено е тернториалното и хронологичсското им разпространсние и чрез сыюставянето им с дру- ги данни за въоръжени конфликты са прослслснн определени етно-културни процееи през халколита. Камен Бон гжиев Дисергация. Национален архсоло! ически иистипт и музеи ЬАН. Научен консул гант Иа|ХоИ.И,,Р’а,,КаЮР’КОВа- ' Хрхигектурпи памезнипи, пре,Пивени вьрх, Ми^НИ , а'”"'>,,₽аВИ “ Т₽аКИЯ “ Прс/кгавсния . зиссртационен труд сс състон от «ведение, шее. тзави, заключение. кагалот. ц™ жения- общо 311 страници. 150 Изслсдването е носвстсно на изображения .а На архитектурам иамстиици върху моиелпе па традските унрааи, конго засма. сз.ществена част от всички видове изображения. представят! върху далеки,е смисин. Н,.„ въвсдението е изложена ос- ната цел на изследвапсто - цялостнозо система- тизиране и типоло, нзираце на гот „амстцици. ла се проследят определени .акиномерност и и ал^ЬтпеШИТС/РО,,ОЛО,И'",и Гернгори- Тпакк.РУ№Т °бх“а"1а “оиетарнипиге в провинция вини K,'1U Са "КЛЮ'1С,|И н листе голем и моиетар- И“и ССНСР Хемуе Никополис «д Ис.рум и
Мариианонол, коиш । времсго на Септимий Се- вер премниэвэт в административно отношение към провинция Долна Ми зня. Най-чссто изобразяванигс от всички видове ар- хнтсктурни ламетници, срещашм се върху монетите на градскше управи, са храмовете и светнлищата. разгледани в първа глава. Тя прсдетавлява оснопна част от диссртапионния труд н като обем. и като ак- цент на работа га В ноя са разгледани и класифи- цнранн изображенията на различимте Храмове не само като архитектурни типове. но и в зависимост от това на кое божество са посветени. В градовете в провинпиитс Тракия и Долна Мизия почти няма монстарница. в чиято иконография да присъстваг ламетници, евързани с архитектурата, без изобра- жения на храмови постройки. Най-ранннте изобра- жения на кулгови сгради сс появяват по времето на Антониниге - върху монети на Антонин Пий, сече- ни в Пауталия. Толир и Аполония Понтика. Доми- нирането на лрсдставянс на Храмове със статуи на богове върху реверса на монет ите показва. че рели- гиозните култове са били ключов елсмент от град- ската идентичност. Втора глава лроследява укрепителните съоръ- жения. конто са вторите по честота архитектурни ламетници след храмовете, чиито изображения се срсщат върху монетите на лровинциалиите гра- довс. Представят се основните части на отбрани- телната система - градски порти, кулн. крепостни степи. Доминиращо място сред тях заема изобра- жението на крепост ните порти, конто са най-ва- жната и представителна част на всички градски укрепления. Поради това тс се представят със значигелни размерп. заемаши по-гояямата част от лолето на монстата. Изображенията на укрепи- телни съоръженпя се появяват върху автономнитс монети при отделите градовс по различно време. Най-ранното ирсдставяне на градска порта се сре- ща върху монети на Бизия от времето на Хадриан (И 7-138). Крепостна га порта на града е и най-ран- ният архитектурой паметник. изобразен вьрху мо- нети в Тракия и Долна Ми шя. Крепостни съоръже- ния сс срещаJ върху монет ше на Августа Траяна. Апхиало, Хачрнанопол, Никополис ад Ис» рум, Млрпнаполол. В антпчпоспа няма друг архитек- туреп inn. койго шка ясно да изразява идечпич- постта и общноегга на един ipaj, както неювнте крепости съоръженпя. което намирл отражение и в MHoixiGpoiiHiiie им предеi даяния върху монетите на градски ге управи. В сыц.па глава са пзслсдвани и изображенията на 1риум(|>алнн арки - римско новъвеченне в пред одни юлила архитектура, одни ог пенни।с пан ог шчнюлни пдмешици. Тс са издшани oi cenaia или ог самию импераюри на нажни места в градовете ио повод на воспой триумф, юбилей, смър». осио навале на градовс или други исторически сьоигия. Июбраженияга на арки „ Тракия и Дмиа Ми.ия « РИ' само върху монета на П.тотаиопоп и Мар- цианоиол н В трета пава са разгледани паиорамиият изглед на цели» град и различии топографски изображе- ния Ге не са место срещаии. като в Тракия и Долна Мизия изглед на целил град се среща в монетосече- нето само иа две градски управи - върху монети на Марцианопол от времето на Гордиаи III (238-244) И на Бизия при Филип I (244-249). Освен панора- мен изглед на иелия град, върху монетите на някои градове се представят изгледи на Храмове и све- тилиша в тяхната заобикаляща ги среда. Този тип изображения съшо не са место срешаии и в Тракия се засвидетелстваии само при монетните емисии на Филилопол и Пауталия от времето на различии им- ператора Хронологически те са no-ранни от пано- рамния нзглед на цели градове. тъй като се появяват върху монети от времето на Антонииите. При този иконографски тип гравьорите наблягат на предста- вянето на топографията на градовете чрез нзобра- женията на хълмове. пешери. реки или други при- родни елементи като част от композицията. Четвърта глава представя изображенията на градски чешмн и фонтани. конто се срешат върху монетите на някои от градовете в Тракия - Деултум. Сердика. Хадрианопол, Августа Траяна. Традските чешмн п фонтани са част от архитектурния облик на всеки град през римската епоха. независимо от факта, че не венчки градове са ги представали върху монетите си. Характерна особеност при представя- ието на тозн вид архитектурни ламетници е. че тех- ните изображения сс срешат само върху моиети от малък номинал. В лета глава са разгледани рядко срешаните из- ображения на представители и огради с обществен характер. Тс се появяват върху монетите на градски- те управи в Тракия и Долна Мизия по времето на Ссверите. За първн път се срсщат върху монета иа Септимий Север от Ннкополис ад Иструм и Хадри- анопол Изображенията на тези постройки върхх монети. народ с храмове. посветени на рахтични божества, показва. че в римската архитектура значе- ние™ на общественнтс сграли е равностойно иа зна- чението на култовитс. При пректавянего им не сс cpeuiai обобщени и схематизнрани типове. каквито има при изображенията на храмове и укрепнтелии съоръженпя. Това огразява голямого значение, кос им е било отдавано н което с намерило отражение и при тяхното претставянс върху автономнитс монета Шеста глава с посвсгена на представянею иа < гари и колонн върх\ провинциалните моиети в Тра кия и Долна Мизия 1счн»пс изображения в лвстд. провинции сс появяват по времсго на Аитонииитс. обикновено вьрху монет от малък номинал Разлитию вн iorc архитектурни ламе мили < един oi най-забе южигслиите изображения, пр 151
«.гавени върчу ршккшс нровиннныни монели. <начим<кгта им сс оирс >еля or факта. че върху тях к повечетос гучаи ia июбразени обекта. игчешали, бег да оставят ipvia с icia га своего сыцесгвува- ис Моиетнтс могат ta бъдат едиисгвсното онсля- 1о макриалио докагателство. че делена иостройка няко1 а е сыпей гвувала Всяко от градскитс монето- сечения. пре клавиши наметании на архитектурата нс девнс ими от някои обши и повгаряши сс тнпове. има свой собствен иконографски облик, коиго се формираотонре зелен брой уиикални архигектурии 1И1ЮВС Примерите де гова са миогоброинн - паио- рамннят нзгле.1 на града при Бишя и Марииапопол. нимфеумы на Хазрианоно I. фонтаны на Деултум, обшсствеките орали в Никонолис ал Иструм. прсл- с1.1вяието иа опрелелени части <п топографията на Фи 1И!кчюл и Пауталия Сынссгвува ясно игразена xpoHOJioi ичс-ска ынисимост при изобра гяжгнето на пнн вид иаметнини и разки г него на градского мо- нетпсеченс в провинпиитс Тракия и Долна Мигия Важна особснос j п юш пронес с увсличавансто на броя на градовые, и сын или монета, а иттам и на броя на предстаняннie архигектурии памечниии. Пай голям бром градом секат автономии монета пред управление™ на Севергпс. Но гони време с и исгинския! бум на пре [славянего на иамстннциге на архитектурата в градского монетоссчснс на II и първата грета на III в Основного колич ог рая гел.таните намстниии се датира от този риол Предимството на монета ге като източни информация с нс само факта, чс сс и иават в м гобройин екземн.гяри. лозволяваши съпостзви им. ио н това, чс сс отсичат но времс. когато архи ктурнитс паметнили са съшсствували. т. е. тс са те хни съвремснници Тсхният анализ допълва кар.н- ната на по шгико-икоиомическата. ре.тигиознат-, и културна илснтичност на градовегс в провин пиите Тракия и Долна Ми гия. Извършсната характеристика на архитскгурните памстнилн и мясгото им в монетната иконография на бронзового градско монетоссчене в Тракия и Долна Ми тя с първото обобшаващо изслсдване на таги проблема!ика в naiuaia историография. Принос на настояща1а зиссртапия с. че в нся са ан<ишзирани рагличпнте монетни тигюве ламетии- цп на архигектурата, като гяхнага сие гема [изация е б.11ир.1на на функциите и архитскгурните им особен- ности. Ипкииван е интерлнегшнлинарен метод на и геле шанс, каго нумизматаннше лаини и евързани- те с гях наблюдения са ногкрсненн от разнороднн изворопм сведения, с [анни от сродни исторически циспиилини. I52 Мирос- laiui Дожов-а
/ V Vf[:VfORi.4M Професор Д-р Васи 1ка Красикова-Тпчова (1940-2011) На 4-ти април 2011 ел пролктжиге що бо 1едувапс напусна този свят явинаги иашата козега вроф- Василка Герасимова-Томова - дыбоко ува- жавана и обичана от колегите си и в странага. н в чужбина. ролсиа е през 1940 г. в и ibccthoto интелсктуал- ско семейство на проф. Тодор Герасимов и Бисера Веиедикова. Тя израства и получава познания воб- ластга на антична га и срсдновсковна история, въз- прнемайки примера и опита на световноизвестния нумизмат и изкуствовед. както и на своята майка, която е учи телка по история. Трайнмтс интерес» в областта на антнчната и срсдновсковна история, получен» в подходяща семейна среда, нзиграват свояза роля н неслучай- но Василка Герасимова се иасочва към Софийский университет’Климент Охри теки", където през 1963 г. завършва Класичеека филология. През 1964 г. за- почва работа в катедрата каго асистент. След това обаче спечепна конкурс за аспирантура (докторан- гура)в ЛИМ-БАН. където написва лисертаиията си “Римските помощи» войски в провинпиите Горна и Долна Мизия през МП век”. През 1972 г. тя я загцн- гава успешно и с назначена каго спениалист-архсо- зог към Секцията Ио нумизматика » епиграфика в АПМ(ссга НАИМ)-БАН През 1973 г. груз твърде известен български учен - филолог, историк и спиграф - Веселии Беше- влнев - ней» пряк учится в областта на спиграфи- ката. с удостоен с Хсрдсрова награда и той избира мтадата и упорита иегова аспирантка за Хертеров стипендиат във Виеиа. Между 1976 г. и 1982 г. Василка Герасимова последователи о е научен еътрудник II и I степей (-асистент и главен асистент) в АНМ-БАН. Нейии- те творчески успехи я извеждат бързо то званието старщц научен еътрудник II степей” ( доцент) чрез 1983 г От 1976 до 1993 г. е секретар на Секцията по с,|>1графнка и нумизматика в АИМ-БАН, а от 1993 ю 2005 г. е и завеждащ тази секция. През 199| г. е избрана за шректор на Архео ю- “’ческия му зей Чрез периода 1975 - 2003 г. с и урезник на фон- -’d Антични каменни памсишци” на НАИМ-БАН. ила е член на Научния съвет на ИАПМ; на науч ,,И °Рга,«и в Нов Бьлзарски Университет: на научна ptyna към Софийския исторически музей. Избра- рЗ С 11 sa ЧЯен на международник Кураториум 1 го С11гп*а към Австрийская Академия на науките. Проф. Васька Гершимова в кабинета т в Н4ИУ Pro), • •• г lavalka Get • umma in her Научно-изследовате.кката й дейиост вина™ e вървяла успоредно с акгнвиата й мгкйиа деЯ110ст й в периода о, 1993 до 2008 . - и с прело ,аватеъ сказа и работа Всъшнскг тя е един от доайеннте- организатори и преподаватели в Нов Български Университет, където с активного й сьдеиствне през 1993 । се създава и развива на високо научно ниво Департамент "Археология'*, с базово. бакалавърско и ма> нстьреко обучение. а маяно по-късно - и с ток- торантска программ. От 1993 г. В. Герасимова е ди- ректор на прозрама Археология” в НБУ във всич- ките н степени до пенсковирането си през 2008 г Член е и на Съвета на Департамент "Земята и хо- рата” на НБУ. От 2005 г. до пенсиониранего си през 2008 । е нрофесор в Нов Български Университет Десетки са дин.томантнге. много са и докторан- гите. разработвали тези те си и успешно защитили ги под ненното научно рьководство. Василка Герасимова бе срез водещите изс /ело- вптети в обласпа на античната и средновековваш епиграфика в България. Съвместно с проф- Валзср от Берн (Швейцария) тя изпттвн корпус на ми шар- инте колонн. конто но неизвссгнм причини все оше не е публику ван. Пре тала е за печаг един том с га- 1ински надписи (от геригорията между Гимок к Ци- брица - fiwcriptiones М<ч>тае Чирегммт- i- .lix.vra их-. огнечатани около 160 сганти и спдин в 6<. нареки ч чуждеетранни издания. Освеи това прижшзе гяпсд гогняию -’Kopiivc на obiiapcMirc надписи Г к»
19 век” (в три тома), конто зароди нсинзта прежде- временна кончина нс бс довършен. Васмлка Герасимова бе учен с разностранни ин- тсреси. обхвашаши твърде голям хронологически н тематичен диапазон - от римската сноха, преданно II - III в., до късното Средновековне и Възраждаието (\1.\ в ). Артефакт иге. конто бяка обект на нейни- 1с изс зедвания, са много разнообразии каменнп епнграфевн памстниии, предмета от метал, керами- ка .монети н о лов и и пломби, печати, мозаики, гъ- канн. накити от различии места из «яла Ьългария. Но проф. В. Герасимова не сс ограиичаваше само с разчитането ва надписите и графитите, а вннаги ги И1перлрезираше в по-шнрок исторически план и тьрееше най-подходяшото им място. основавайкн сс на историческите и архсологпчсските данни. На българската научна о&цественост са известии ней- ните прииски в изследвансто на праисторического изкуство в бьлгарските земи; античната топонимия - главно в района на долината на Средна Струма; античната военна и гражданска ад грация в провиипиите Долна Мизия и Тракте нията на гракнтс и хрисгиянския култ; тракиис 1 облекло търговските нръзки в римскитс про» ин Долна Мизия и Тракия. както и в България i । Средно- вековисто. Василка Герасимова бе известна и с шните си ползотворни творчески контакт»» с реди а колеги от България и с учсни от много стран»!. През 1993 г. тя получи най-високоз • междуна- родно признание за успешната си научна работа ог фондацията “Алфред Тьопфер Ф В С.” от Хамбург. Германия, която й връчи Хердерова награда във Ви- ена, Австрия. Всички - н колотите от НАИМ, оз странага и чужбина, как-то и ней ните студенти от НБУ - Щс я запомнят като един искрен човек, вина» и готов да помогне във всяко едно отношение, проявяваща не- подражаемого си младежко чувство за хумор дори в трулни житейски момент и. Поклон пред паметга й! Метоли Манов 154
This journal is pnblls I pls papcts and reports about archaeological site , search concerned with c । sell as papers of debate on problem-, of more g , concern in lhe field of p- md medics a! archaeology, numismatic phraj , . ,, epigraphy II also offers v. n tbout important new finds and acquisition f Bulgai i museums, book review ,porary or permanent archaeological i.xhtbllioi. j» #( , life and news. Papers are pu .wan. with a summary in English Vores for contributors Papers should not exceed 36000 characlers, including notes and bibliography. Citation to be made according to (he Harvard referencing (m-lext parenthetical citation). References include author sur- name. space, year of publication, comma, pagc(s) and or illustration(s): (eg. Бонев 199- 14 Ivanovo 1997. 5-14; Игнатов 2000. обр. 4; Hiller 1993, Abb. 8-10). Bibliography is placed at lhe end .f the It begins with titles in Cyrillic alphabet, followed by those in Roman alphabet. Titles m other alpha close the list. Transliteration is allowed of titles tn rare alphabets into Roman. The publications of each group are listed in ascending alphanumeric order. In case of more than one publication ol particulat author in particular year and alphabet, small Cyrillic or Roman letters (а. б. в etc. or a. b c etc > arc attached without space to the year of publication Titles of periodicals should not be abbreviated If a monograph has been published in a series, the name and volume of the series are given in parenthe . immediately after its title. If a paper referred to has appeared tn a collection of studies or in a volume which is a part of particular series, the title of the latter is preceded by B:” or In ". and followed b- the other necessary information, e.g.: Childc 1929: V. G. Childe. The Danube in Prehistory. Oxford. 1929 Georgies 1965: G. 1 Georgiev. The Azmak Mound tn Southern Bulgaria. - Antiqmtv 39. 157 1965.6-8. \ elkov 1952: 1. Vclkov. Der Fels im Kultus der Thraker In: G. Moro (Hrsg ). Bettragc zur alteren citropaischcn Kulturgcschichte 1. Festschrift Rudolf Egger Klagenfurt, 1952.28-36 Texts and illustrations are delivered on CD or DVD. Illustrations (line drawings or black-andw hitc photos of good quality) should be in judicious numbers. Everywhere in the text they arc labeled a- ,.Figures" (Figs.). All of them arc to be numbered with Arabian numbers on the backside An arro on lhe same side points to the top. Captions should be simple and informative. Л linear scale is desirable Graphic illustrations should not exceed Л4 format and should be susceptible to reduction The maxi- mum size of photographs is 13 by 18 cm. Screen illustrations are accepted in Joint Photographic Expert - Group (JPEG. JPG) or Tagged Image File Format (TIFF. T1F). at a resolution no less than 300 dpt for photographs and 600 dpt for vector illustrations (lhe latter arc accepted tn Adobe Illustrator (Al). Encap- sulated Post Script (EPS). Corel Draw (CDR) or Windows Metafile (WMF) format). Summaries of papers and reports should be most informative and should amount to about one eighth of the original text. Texts are accepted tn any MSWord version (File type rtf. font Times New Roman 12 pt- page mat gins 3.5. space line 1.5. Tide and author's name arc given in Bold. Left Alignment Explanatory I, and remarks are given as footnotes, in Italic. A printout of the text and copies ol the tllustran required. Special characters and symbols, if anv. arc to be inserted in the printout and highlight , in color Only complete manuscripts arc accepted.