/
Author: Николов М.В. Шишманов П.В.
Tags: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника телевизионно оборудване
Year: 1964
Text
М. НИКОЛОВ
П. ШИШМАНОВ
ПОВРЕДИ В
ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ
ПРИЕМ НИЦИ
.м е д и ц и н л и фи к у л т > р л
инж. МАРИН В. НИКОЛОВ
инж. ПЕТКО В. ШИШМАНОВ
ПОВРЕДИ В
~ ТЕДЕВИЗИОННИТЕ
ПРИЕМНИЦИ
И ТЯХНОТО ОТСТРАНЯВАНЕ
/
ДИ „МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА
СОФ ИЯ * 1
В книгата са разгледани по-важните въпроси, с които се
сблъскеат радиолюбителите, започващи своята практика по
откриване и отстраняване на повреди в телевизорите.
Първоначално се излага правилната регулировка на теле-
визора по таблица или изображение. Подробно се разглеж-
дат случайте, когато ненормалната работа на приемника се
дължи не на повреда, а на неправилно инсталиране, регу-
лиране или на вычини смущения. Дават се кратки сведения
за начините за локализиране на повредите и проверка на не-
изправните стъпала, възли и детабли. След това се разглеж-
дат най-характерните случаи на повреди, групирани предимно
по вычините им признаци, както и начините за тяхното
отстраняване.
Книгата е предназначена за напреднали радиолюбители,
запознати с принципите на телевизионната техника, схе-
мите, устройството и особеностите на работата на телеви-
зионните приемници. Тя ложе да бъде използувана и от ра-
диотехници, нямащи необходимата практика в поддържане-
то и ремонтирането на телевизорите, а така също и от
всички, които се интересуват от телевизионна приемка
техника.
ПРЕДГОВОР
Бронт на телевизионните приемници у нас расте непрекъс-
кмто. Своевременного и качественото им поддържане все по-
всче палага необходимостта от доброте познаване както на дей-
ствието на отделяйте стъпала, така и на проявата, начина за
локализиране и отстраняване на по-често срещаните типични
повреди. Настоящата книга има за задача да запознае читате-
лите с по-характерните повреди в телевизорите и тяхното от-
страняване.
Често пъти хелевизорът работа лошо, но това не се дължи
па повреда, а само на неправилна регулировка на органите за
управление или пък на лошо изпълнена или ориентирана ан-
тенно-фидерна система.
Локализирането на повредата е една от най-трудните работа,
които трябва да се извършат преди отстраняването на дефекта.
Трудността произлиза преди всичко от факта, че за този,
който няма опит, е много мъчно по появилия се върху екрана
ефект да се ориентира към стъпалото или групата стъпала, в
конто е възможно наличието на повреда.
За разлика от повечето книги, третиращи същите въпроси,
повредите не са разгледани по стъпала. Напротив, изхождайки
от вънишия ефект върху екрана, се посочват стъпалата и тех-
нике слементи, които при повреда могат д^ го предизвикат.
I включение е направено само за повредите, свързани с токо-
.чнхранваието, поради специфичността им.
11ри този начин на изложение е трудно да се посочат всички
причини, които могат да породят даден ефект. Затова книгата
пппярпо има пропуски. Освен това в нея не са разгледани във
щичкн видове телевизори по-характерните повреди, което есте-
3'
ствено е невъзможно да бъде направено в обема на едва та-
кава книга. Описаните случаи дават насоки за правилно свърз-
ване на ефектите върху екрана с възможните повреди, конто
ги предизвикват. Доколко сме успели в това, ще кажат чита-
телите.
Изказваме благодарност на колегата Александър Манов от
телевизионната сервизна служба, конто с готовност сподели
своя богат практически опит,
Авторите
РЕГУЛИРОВКА И ПОКАЗАТЕЛИ НА ТЕЛЕВИЗИОННОЕ ПРИЕМНИЦИ
1. Регулировка по таблица или изображение
11ай-напред ще бъде разгледано регулирането на телевизора
с основните регулатори, при условие че спомагателните са пра-
пилно нагласени. Тази регулировка най-лесно и качествено може
да бъде извършена при приемане на телевизионната изпитва-
телпа таблица (ТИТ), дадена на фиг. I. Предварително всички
оснонни регулатори се поставят в изходно положение (крайно
ляно), а в процеса на регулирането се завъртват надясно, по
„осока на часовниковата стрелка.
(’лед включване и подгряване от 2 до 5 минути, редът на
правилното регулиране е следният:
1. Регулаторът на яркостта (потенциометър, с който
< с регулира преднапрежението на кинескопа, респективно токът
на електронния лъч) се завъртва надясно до положение, при
което екранът започва да свети слабо.
2. Регулаторът на контраста(потенциометър, с който
се измени усилването, респ. разликата между черноте и бялото
о плображението) се върти надясно, докато върху екрана се
получи някакво изображение, наклонени черно-бели ивици
(фиг. 2 б, в) или едно вертикално движещо се изображение
(фиг. 2 г, д).
3. С регулятора за честотата на редовете (пб-
гепциометър за фино регулиране) се изменя в малки граници
честотата на генератора за хоризонтално отклонение. Регула-
торт.т има определен обхват на синхронизация, извън който
плображението се „разглобява" на наклонени вляво или вдясно
черно-бели ивици (фиг. 2 б, в). Този обхват на синхронизация
пиши и трябва да се помествгпв средата на обхвата на регула-
гора. За телевизори с автоматична донастройка на фазата (АДФ)
най-устойчива синхронизация на редовете се получава, когато
регулаторът се постави в средата на обхвата на синхрониза-
ция™. При телевизорите с директно синхронизиране устойчива
5
синхронизация по редове се получава към единия от краищата
на обхвата на синхронизацията. Устойчивостта на синхрониза-
цията по редове може да се провери и подбере правилно, ко-
гато при силно намаляване на контраста, поява на силни сму-
щения или кратко прекъсване на приемането, изображението-
остава синхронизирано по редове.
4. Срегулатора за честотата на пол у кадрите
(потенциометър) се изменя в известии граници честотата на ге-
нератора за вертикално отклонение. Този регулатор има също
определен обхват на синхронизация, йзвън който изображението
започва да подскача нагоре или да се движи надолу с увели-
чаваща (^скорост (фиг. 2 г, д'). И тук е необходимо обхватът на
синхронизацията да се намира в средатд на обхвата на регуля-
тора. При лоши условия на приемане най-устойчива синхрони-
зация на полукадрите се получава в единия край на синхро-
обхвата на регулатора, където изображението започва да под-
скача нагоре. В такъв случай регулаторът се поставя в
посоченото положение и след това се връща обратно с около
1/4 от обхвата на синхронизацията, а проверката се извършва
както при регулиране честотата на редовете.
5. Връщаме се повторно към регулатора на яркостта.
Точного положение на този регулатор не може да се постигне
изведнъж, защото при регулиране на контраста се изменя и
основната яркост на изображението. Затова последователно ще
трябва да се регулират яркостта и контрастът, докато се получи
възможното най-добро изображение. С този регулатор ще трябва
да се поддържа постоянно нивото на черно в последний сек-
тор от четирите градационни ленти на ТИТ. Когато регулира-
нето на яркостта се извършва по някакво изображение, с този
регулатор ще се стремим да получим и поддържаме почти
незабележима структурата на редовете в най-тъмните места.
На фиг. 3 б. в е показана яркостта приблизително в началото
и края на обхвата при нормално положение на регулатора на
контраста. Правилното установяване на този регулатор зависи
още и от осветлението в помещението. Регулаторът за яркостта
трябва да има обхват, осигуряващ пълното затъмняване на
екрана, и известен запас от яркост при всяко положение на
регулатора за контраста.
6. Връщаме се повторно към регулатора на кон-
траста. Действието му е показано на фиг. 3 г, д. При регу-
лировка с помощта на ТИТ този регулатор трябва да се по-
стави в положение, при което се получава желаната яркост на
белите сектори от градационните ленти и максимален брой на
6
Фиг. 1. Телевизионна изпитвателна таблица (ТИТ)
5
ТЕЛЕВИЗИЯ
СОФИЯ
БЪШКЙ
дамиШ
БЮП*И>:4
TtflfBH j
<*' *'<r >.’ - * > -
ГФиг. 2. Синхронизиране на изображението
а — правилно и стабилно синхронизиране изображение; б — изображе-
нието е несиихронизирано но редове (/р < 15.625 лц); в — изображение-
то е несиихронизирано но редове (/р > 15,625 хц\, г — изображението е
несиихронизирано по полукадри </к < 50 хц)\ д — изображението е не-
синхронизирано по полукадри (/к > 50 хц)
Фиг. 3. Най-типични положения на регулаторите"„ яркост“
и „контраст" при приемане на ТИТ h
а — правилно подбрани яркост и контраст;* б — малка яркост; 'в'—
гол яма яркост; г — слаб контраст; д — силен контраст
Фиг. 4. Най-типични положения на
регулатора „фина настройка"
а — размазани вертикални линии; б — правил-
но възпроизведеио изображение при най-
резки вертикални линии; в — избледняване на
изображението и подчертаване на вертикал-
ните линии — ефект пластика“
p,i-пичимите градации на сивото. При регулировка по иЗобра-
ж< нис се подбират оптимална яркост в светлите му части и
праиилно възпроизвеждане на всички преходи и нюанси на си-
ното. Регулаторът за контраста трябва да осигурява изоб-
ражение с нормален контраст както при входящ сигнал,
съответствуващ на чувствителността на телевизора, така и при
приемане в непосредствена близост до предавателя.
7. Регулатор за фината настройка. С този
регулатор се изменя плавно честотата на собствения осцилатор
в граници + 0,5-?1,5 мгхц. Точното му нагласяване се определя
пай-добре по възпроизвеждането на вертикалните клийове и
линии в ТИТ или изображението. Само при едно положение
се получава правилното им възпроизвеждане и гс трябва да
сьвпада с качествено звуково възпроизвеждане (фиг. 4 б). При
отклонение в едната посока става изрязване на високите моду-
лационни честоти, което се проявява като замъгляване на вер-
тикалните линии, преминаващо в размиване на цялото изобра-
жение (фиг. 4 а). В другата посока се получава изрязване на
писките модулационни честоти, което причинява избледняване
па изображението и подчертаване на вертикалните преходи от
черно към бяло (ефект „пластика" или „окантовка" — фиг. 4 в).
В граничите между тези две положения изображението може
да се регулира по вкуса на зрителя в зависимост от различ-
ните видове предавания.
В някои телевизори има и. автоматичен регулатор
за фината настройка. Чрез него се поддържа точната
честота на собствения осцилатор, независимо от измененията
па мрежовото напрежение, температурата и другите фактори.
8. Регулаторът рязкост, поставен в някои телевизори,
изменя формата на амплитудно-честотната характеристика в
нидеоусилвателя или междинночестотния усилвател. Това изме-
нение се извършва или плавно с помоша на потенциометър,
или стъпално с клавиши.
По външен ефект действието на този регулатор се прибли-
жава към действието на регулатора за фината настройка. Чрез
него се изменя резкостта при възпроизвеждането на вертикал-
ните линии и преходи. _ __
9. Силата и тембърът на звука се реГулират както
при обикновените радиоприемни ци.
7
2. Действие и употреби на спомагателните регулатори
Използуването на известна част от тези регулатори се налага
при изменение емисията на никой радиолампи, изменяне стой-
ностите на никои R, L, G-елементи, промина в мрежовото на-
прежение, преместване на телевизора и други случаи. Регулира-
нето им трнбва да се извършва при приемането на ТИТ, друго
никакво изображение или пък пробна картина от генератор. При
известен опит регулирането на никои от спомагателните регула-
тори може да се извърши и без наличието на сигнал. В случая
е разгледан последователниит начин за регулиране, например
при смяна на кинескопа.
Йонен уловител. Използува се в модерните кинескопи и е
предназначен да не допуска попадането на отрицателни йони
върху екрана, конто с течение на времето биха прегорили луми-
нофорнин слой, вследствие на което се понвива така нарече-
ното „йонно петно“ (фиг. 5 а). От правилното местоположение
на йонния уловител зависят до голяма степей интензивността
и равномерността на яркостта по екрана, а така също и живо-
тът на кинескопа.
Йонният уловител се поставя върху шийката на кинескопа
на разстояние няколко милиметра от цокъла му и се ориентира
по начина, показан на фиг. 5 6. При това положение телевизо-
рът трябва да се включи при крайно ляво положение на- регу-
лятора за яркостта (минимална яркост), а след подгряването
му бавно да се увеличава яркостта до леко светване на екрана.
В противен случай голямо количество електрони ще попаднат
с голяма скорост върху никой от електродите и ще предиз-
викат газообразуване и влошаване на вакуума в кинескопа.
При по-голямо времетраене това може да доведе и до пълна
негодност на кинескопа.
Оптималното положение на йонния уловител се постига
чрез завъртването му около шийката на кинескопа и премест
ването му по направление на нейната ос и се определи по мак--
сималната и равномерна яркост на екрана. При по-голямо за-
въртване около шийката се получава затъмняване в левите
или десните ъгли и краища на растера (фиг. 5 в). При другото
движение (по оста) се получават два максимума на яркостта,
а в крайните положения — затъмняване на долните или горните
ъгли и части на растера (фиг. 5 г). Оптимално и правилно е
задното положение — към цокъла на кинескопа.
Електронният прожектор при новите кинескопи с отклонение
на лъча 110° притежава способността да не допуска отрица-
8
6 г
Фиг. 5. Регулатор „йонен уловител"
п - ионно петно; б — изходно положение на йонния уловител; в — затъмненн
леви ъгли на растера; г — затъмненн горни ъгли на растера
Фиг. 6. Действие и а регул атора
„фокусировка“
г?— нефокусирано изображение; б — добре
фокусирано изображение; в — неравномерно
фоку сира но изображение
к лип йони към екрана. Поради това на тези кинескопи не се
поставит йонни уловители.
Фокусировка. Този регулатор трябва да осигурява получа-
шпнто на рязко очертани растерови линии по целия екран при
пормална яркост и контраст на изображението. В съвременните
гслевизори се срещат два начина за фокусиране — магнитен и
еле ктростатичен. При първия начин фокусирането се извършва
чрез преместване на единия от двата пръстеновидни фокусиращи
магнита, намиращи се зад отклонителната система. При втория
начин кинескопът притежава сложна електроннооптическа си-
стема и при изменение потенциала на фокусиращия електрод
се получава необходим; та фокусировка.
Фокусировката се регулира по максимална рязкост (най-малка
дсбелина) на растеровите линии по целия екран (фиг. 6 6). При
изправен телевизор това трябва да става в някое средно по-
ложение на регулатора, като вляво и вдясно от него се полу-
чава дефокусировка. При регулиране по ТИТ фокусировката се
определи по едновременното получаване на най-правилна геоме-
трична форма на малките концентрични окръжности в центъра
н ъглите на екрана. Тя се контролира и пЭ’ хоризонталните
Климове за максимална разделителна способност, допиращи се
до тези окръжности. ,
Центровка. С този регулатор се постига едно отместване
па растера във всички възможни посоки. Такова регулиране' се
палата дори още при първото пускане на телевизора вслед-
ствие различните стойности и посоки на земното магнитно поле.
11ри кинескопите с магнитно фокусиране" центровката се постига
чрез изместването на един ферометален пръстен, изменящ на-
правлението на фокусиращото поле. При кинескопите с електро-
етатично фокусиране за целта се използува специален центри-
рат магнит, чието действие е показано на фиг. 7. Този магнит
। с поставя непосредствено до отклонителната система, над
цинката, така че полюсните му наставки да обгръщат послед-
вата. Гака се получава и минималното му влияние върху полето
на йонния уловител. При това положение с въртенето на маг-
нита около оста му ще се получи хоризонтално .магнитно поле
с различна интензивност и посока. По такъв начин се постига
необходимого отместване на растера във вертикално направле-
ние (фиг. 7 а, б).
За отместване на растера вляво и вдясно магнитът се за-
н-ьртва около оста на шийката така, че да се получи , вертика-
ле и компонент на отклоняващото поле, който да предизвика
желаното отместване (фиг. 7 в, г). Точнотр центриране на растера
9
се постига чрез предварително намаляване на размерите му, а
след това посредством последователното въртене на центри-
ращия магнит около оста му и около оста на шийката. Тъй
като~регулирането на центриращия магнит влияе върху дей-
ствието на йонния уловител, а оттам и върху фокусировката,
препоръчва се тяхната донастройка да се извършва в същия
ред неколкократно, докато се постигне максималн^ яркост при
добра фокусировка и точно центриране.
Хоризонтален размер. Някои телевизори притежават регу-
латор за степенчато, а други за плавно изменение амплитудата
на отклонителния ток, респ. хоризонталния размер на растера.
При приемане на ТИТ предварително свитият хоризонтален
размер се увели чава, докато двете двойки триъгълни стрелки
в краищата на растера опрат в екранната рамка. Този регула-
тор трябва да осигурява при нормално мрежово напрежение
изменение на хоризонталния размер с± 10% (фиг. 8 6, в).
Вертикален размер. Всеки телевизор притежава лесно-
достъпен регулатор (потенциометър), с който косвено се изменя
амплитудата на отклонителния ток, респ. вертикалният размер
на растера. При регулиране по ТИТ предварително намаленият
вертикален размер на растера се увеличава, докато двете три-
ъгълни стрелки в горния и долния край на таблицата опрат в-,
екранната рамка. Този регулатор също трябва да осигурява из-
менение на вертикалния размер с ±10% (фиг. 8 г, д).
Хоризонтална. линейност. Не всички телевизори прите-
жават този регулатор. С него се изменя формата на отклони-
телния ток, докато се получи правилно разпределение на изо-
бражението в хоризонтално направление. С това регулиране
трябва да се постигне правилна геометрична форма на окръж-
ностите от ТИТ (фиг. 9 я). Външният ефект на двете крайни
положения на този регулатор е показан на фиг. 9 6, в.
Вертпкална линейност. Този регулатор се състои от един
или два потенциометъра, с който косвено се изменя формата
на отклонителния ток, респективно равномерното разпределение
на редовете във вёртикално направление. Регулаторът трябва да
осигуряват правилна геометрична форма на всички окръжности
от ТИТ (фиг. 9 я). Външният^ефект на двете крайни положе-
ния е показан на фиг. 9 г, д.
Груб регулатор за честотата. на редовете. С този ре-
гулатор (потенциометър или сърцевина за груба настройка) се
изменя честотата на генератора за редовете в голям обхват.
Регулира се при средне положение на финия регулатор и при
много слаб контраст.
10
в
Фиг. 7. Действие на регулятора „центровка •
я — отместване кагоре; б — отместване надолу; в — отместване наляво;
г — отместване надясно
Фиг. 8. Регулиране размерите на изображението
« — нормални размери; б— намален хоризонтален размер; в — уве-
личен хоризонтален размер; г — намален вертикален размер; д — уве-
личен вертикален размер
Фиг. 9. Регулиране линейността на изображението
л — нормална хоризонтална и вертикална линейност; бив — наруше-
на хоризонтална линейност; г и д — нарушена вертнкална линейност
Фиг. 10. Собствени геометричли изкривявания
«-тип „паралелограм-; б -тип „трапец-; а-тип ,оъчва“; г-тип „вьзглавиица
3. Отчптане на някои качествени показатели по ТИТ
< )< in’ll като средство'за регулировка ТИТ служи и за отчитане
и.) пикон качествени показатели на телевизорите. По този на-
чни може да се контролира тяхното състояние и работа.
Почти всички показатели могат да бъдат качествено Или
«однчестнено оценени, когато телевизорът е оптимално настроен
по предаваната от предавателя таблица.
Разделителна способност. Характеризира способността на
геле визора да възпроизвежда най-дребните детайли от изобра-
жсппето. Отчита се количествено от няколко клина сходящи
чгрпи линии в центъра и ъглите на ТИТ. Отстрана на клино-
пне има цифри, конто означават броя на черните линии със
< i.oi ветка дебелина, конто се нанасят по дължината на един
рсд от растера. От мястото на сливането на черните линии
I с отчита условно приетата стойност на разделителната способ-
пост в брой редове.
Г’астеровата структура на изображението налага определя-
пгго на разделителната способност във вергикално и хоризон-
гллпо направление. И в двете направления разделителната спо-
। попоет основно зависи от фокусировката. Вследствие на по-
ннпата фокусировка в краищата на екрана се получава и по-
'loina разделителна способност.
Вертикалната разделителна способност се отчита по хори-
ипггалните клинове в центъра и ъглите на ТИТ. При’добра
фокусировка тя зависи от точната презредност на растера,.
г. е. от добрата синхронизация по полукадри. При пълно на-
Ьушапане на презредността вертикалната разделителна способ-
ное!' се намалява двойно.
Хоризонталната разделителна способност се отчита по вер-
тнкалните клинове в центъра и ъглите на ТИТ. Броят на раз-
ипчпмите вертикални линии в центъра на екрана при добра
фокусировка зависи от ширината на пропусканата от антената
и телевизора честотна лента. Следователно хоризонталната раз-
цглптелна способност ще зависи от качеството на антената,
нравилната настройка на всички стъпала от ВЧУ, МЧУ и ви-
дгоусилвателя (ВУ), а също и от правилната регулировка . на
гооетнения осцилатор. *
11ри оптимална фокусировка и достатъчно широколентна
пшена от вертикалния клин в центъра на ТИТ може да се
определи ширината на пропусканата от телевизора честотна
липа по приблизителната формула f=N/85, където N е броят
и.। различимите вертикални линии, /—честотната лента на видео-
11
сигнала в мгхц, пропускана от телевизора без изкривяване
(ниво — 3 дб).
Яркост на бялото. Измерва се с фотометър и при мак*
симална яркост на растера не трябва да бъде по-малка от
3 милистилба.
Контраст. Този показател представлява отношението между
яркостта на бялото и яркостта на черното в изображението.
Съвременните кинескопи дават възможност за получаване на
контраст около 50:1 при отсъствие на външна осветеност.
Контрасты на ТИТ е 30:1, която стойност е напълно доста-
тъчна за едно качествено изображение.
Брой на различимите градации на сивото. В центъра на
ТИТ има четири градационни ленти, върху конто пълният кон*
траст 30:1 е разделен на 10 стъпални степени с линейно нараст-
ваща оптическа плътност. В началото на главата беше раз-
гледано тяхното предназначение.
Геометрични изкривявания. Тези изкривявания са присъщи
в една или друга стелен на различните модели телевизори, а
също така и на отделните апарати от един и същ модел. Тех-
ните максимални стойкости са дадени в техническите данни от
предприятието производител и са в допустимые от държавния
стандарт граница. С течение на времето и при ремонта изкри-
вяванията от този тип мо-
гат да получат известно
увеличение. Ето затцо е
необходимо да се знаят
причините, конто ги по-
раждат, и начините за тях*
ноте измерване и частич-
но намаляване. Външните
ефекти на тези изкривява-
ния са показани на фиг. 10,
а начините за тяхното из?
Фиг. 11. Начини за измерване на различ-
ните типове собствени геометрични изкри-
вявания
— тип „паралелограм"; б — тип „бъчна"; в и г —
тип г трален"; д— тип „кьзглавница"
мерване — на фиг. 11.
Изкривяване тип
„п а р а л е л о гр ам“ (фиг.
10 о). Получава се, когато
двете отклонителни Магнит-
ки полета, респ. създава-
гците ги двойки бобини, не са строго взаимноперпендикулярни.
Това може да се случи например и след ремонта на откло-
нителната система. Количественото му оценяване се извършва
в проценти при свит до вписване в екранната рамка растер
12
(i|iin II) Чрез измерване на двата диагонали може да се
№4111 ли по формулата:
Л/парм. = 2^^100 («/о).
Ilnil-добро центриране на двойките бобини се получава,
ноги го в едната от тях се пропуске ток със звукова или мре-
ЖО1Н1 честота, а в другата се отчете с волтметър минимално
НННрсжепие.
Изкривяване тип „трапец“ (фиг. 106). Причинява се
01 нседнаквостта в броя на навивките или омическото съпро-
тинлснпе на бобините, образуващи една двойка. Отчита се при
i ыцото положение на растера (фиг. lie, г) и като се измерят
нгедпаквите срещуположни страни, може да се изчисли по
формулата:
Орален = 2^=^-100 (%).
Различието във вертикалния размер на растера се причинява
о г 11<тднаквост на бобините за вертикално отклонение. Изкри-
пинансго се отстранява чрез измерване и уеднаквяване на бо-
б|1111НЗ'
Изкривявания тип „бъчва“ и тип „възглавница"
(фиг. II) в, г). Степента на тези изкривявания зависи от хомо-
ггнпогтта на отклонителните полета, респ. конструктивного съ-
iti.piiK-iicTBO на отклонителната система. Количественото им оце-
нннапе се извършва също при свит до вписване растер (фиг.
I I б, <)) и се изчислява пр следните формули:
100 или ^100 (о/о).
ИВЬзгЛ. = г 100 или Г100 (%)-
' 11 *г
1 Li никои отклонителни системи отстрани са поставени един
или л па чифта феритни магнитчета, с чието постоянно магнитно
ноле могат да се компенсират в известна степей изкривяванията
ос голи сип. Полето на тези магнита, респ. тяхното положение,
се променя, докато се получи максимално възможното нама-
H'line на изкривяванията.
I !е линейна изкривявания (фиг. 9 6, в, г, д). Във всички мо-
церни кинескопи радиусът, с който е описан екранът, е значи-
гглно но-голям, отколкото дължината на отклонения електро-
нси 11.ч (фиг. 12). Ако приемем, че екранът е плосък, а откло-
ни гелният ток — строго линейно нарастващ, то разстоянието
13
между съседните редове кагоре и надолу от центъра на екрана
ще се увеличава пропорционално на тангенса от ъгъла на от-
клонение™ а. Това е така нареченото тангенсово изкривяване.
Затова в действителност на отклонителния ток се придава из-
вестна S-образна форма, за да се получи равномерно разпреде-
Фиг. 12. Форма на отклонителните токове
ление на растеровите линии по екрана. Същото се отнася и за
хоризонтално-отклонителния ток, респ. линейността на изобра-
жението в хоризонтална посока. Степента на S-образната форма
е пропорционална на максималния ъгъл на отклонението (70,
90 или 110°).
Когато формата на отклонителните токове не съвпада с по-
сочената, се получават нелинейни изкривявания. Те се измерват
при приемане на равномерни хоризонтални или вертикални ивици,
„шахова мостра" (фиг. 13) или ТИТ, и се изчисляват по фор-
мулите:
2 Вмак£. + вмин. 100 <°/о)- ^ор. = 2 хмакс +лнив 100 (%1
където Вмакс и Вмив са максималният и минималният вертикален
размер на хоризонталните ивици или на квадратите при опти-
мално нагласена вертикална линейност, а Амакс и Хтт — макси-
малният и минималният хоризонтален размер на вертикалните
ивици или на квадратите при оптимално нагласена хоризон-
тална линейност.
Презредност на растера. Точного вместване на двата по-
лурастера един в друг се проверява по диагоналните линии
в централната окръжност на ТИТ. Ако презредността е нару-
шена, тези линии получават известно назъбване (фиг. 14). При
пълно съвпадане на двата полурастера назъбеността изчезва,
обаче разстоянията между линиите стават по-широки. За влоше-
.14
Фиг. 13. Пробни изображения за из-
мерване на нелинейните изкривявания
фиг. 14. Нарушена презрелност
на растера
niii it'in лппспаша презредност може да се съди и по силно
<111111(11111,1 разделителна способност във вертикално направле-
на Idiiii <•<• пзразява в едно ветрилообразно разширяване на
pipinKiuTiMiiiiiTC клинове в тесния (централния) им край, наре-
|*цп »муар“ (фиг. 14)
< ч(и тесни тумове. Върху екрана при липса на сигнал се
1||П'11<1Л11п.1г собствените шумове на телевизора във вид на
iiHtiicriiiii се малки сиви точки — ефект „снеговалеж“. При
Ipiii'Miiiic на сигнал усилването на телевизора се намалява от
|Н< irM.ii.i за АРК, вследствие на което се намалява и посоче-
lltiii ефект. Колкото е по-високо нивото на ^-собствените шу-
Kiiii- и колкото е по-слаб входящият сигнал, толкова по-ясно
к шПелязва ефектът на собствените шумове, изразен в лошото
и шроизвеждане на белите места от изображението и намале-
IIIirt разделителна способност на телевизора.
Пиво на смущенията. Всички външни и собствени смуще-
ihi ( плдават допълнителна яркостна модулация на лъча на
hiiiiri Koiia. Ако тези яркостей изменения са под 10%" спрямо
рын тното ниво на полето, върху което се наслагват, тогава
iiiriiiiero почти не се забелязва и не се взема под внимание’
II. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕИЗПРАВНОТО СТЪПАЛО
< Нпонната труднсст при отстраняването на дефекта с не-
|Гц1Ч(1Йнн причини е локализирането на повредата в определена
руин гтънала или конкретно стъпало.
in да се улесни насочването към определени стъпала или
। впило, ггнзможните повреди са групирани съобразно харак-
рл па в’ыппните им ефекти (фиг. 15).
, L Растерът и звуковият съпровод липсаат. При този де-
ты гелевизорът не работа. Естествено повредата трябва да
। c i,реи в общата токозахранваща трупа, конто има две ве-
иги отоплителна за лампите и кинескопа и верига на изпра-
iiinro иапрежение. Ако лампите или част от тях не се греят,
ппо с, че има дефект в отоплителната верига. Когато всички
iiImiiii се греят, дефектът е вероятно липсата на изправно на-
р( жеппс пробит електролит, повреден токоизправителен еле-
ен. или двете заедно. При такива повреди липсва фон във
inn 1>|(игонорителя и почти винаги прегарят предпазителите.
Подобен ефект е възможен и при повреда във видеоусил-
ителя, от чийто изход се подава постояннотоков сигнал към
кинескопа и честотата на биене 6,5 мгхц към МЧУ за звука.
15
2. Растерът е неправилен, или изобщо липе ва без вход:
сигнал. Звуковйят съпровод е нормален. При всеки тёлёвйг
незавиеймо от неговйя принцип на работа наличието и прав!
ността на растера се определят основно от блоковете, загр
дени с линия 2 (фиг. 15). Същевременно те зависят и от пр.
^Фиг. 15. Блокова схема на суперхетеродинен телевизор с общ канал
за изображението и звука
вилния режим на видеоусилвателя, ако същият е изпълнен rt
често срещаната схема на постояннотоков усилвател. Логичн;
наличието на растера не зависи от проходящи сигнали. обач
понякога прекалено силният сигнал може да доведе до пъл
ното запушване на видеоусилвателя от този тип, вследствие к
което ше изчезне и растерът. Затова проверката трябва да с
извършва при откачена антена .и намален контраст. Наличием
на звуков сигнал и фон показва изправността на токозахран
ващата трупа.
Хоризонталният размер и правилното разпределение на ра
стера в тази посока зависят от нормалната работа на генератор;
и крайното стъпало за хоризонтално отклонение. Вертикалния:
размер и правилното разпределение на растера в това направле-
ние зависят от нормалната работа на генератора и крайното
стъпало за вертикално отклонение. Ако тези стъпала работят
нормално, повредата ще трябва да се търси във високовол-
16
ищи । 1ип(>.1нител, кинескопа, йонния уловител или във веригата
ин |>i i \ л.пора за яркостта.
.7 / / юоражснието е слабоконтрастно, звуковият сигнал
। ( (а<> и ш изоёщо липсват?~~Растерът е нормален. Този
е||нч< г ге дължи на "повреда в блоковете, които усилват едно-
|»(Н’МСН11<> и двата сигнала (на схемата на фиг. 15 са заградени с
iifliini Лко междинната честота на звука 6,5 мгхц се взема
01 и.тхода на видеодетектора, то би трябвало да се изключи
нцдсоу< плнателят от схемата (заградена с линия 3), защото
гпгшлалпата му повреда ще доведе до изчезване само на изо-
Лвп)1«’1П1ст<>. При телевизори с отделни капали за изображе-
на го и тука тези блокове се свеждат до ВЧУ, преобразува-
i«.iin и стъпалата на МЧУ, през които преминават и двата
• in пила.
/. / / юбражението е слабоконтрастно или липсва. Звукът
( нории 1сн. При този ефект вследствие намаления контраст на
нкоОр.1>кението може да липсва синхронизацията на редовете
пли кадрите или пък и двете заедно. Дефектното стъпало в
t лучин се намира между кинескопа и точката, от която се от-
дгли междинната честота 6,5 мгхц за звуковия канал. В схе-
ма и и.। фиг. 15 възможно е повредата да бъде във видео-
И.И11.1 геля при условие, че отделянето па звуковия сигнал
( Гил.) п пзхода на видеодетектора.
Подобен ефект е възможен и при повреда в едно от стъ-
пилпга на общия МЧУ за изображението и звука.
• > / /< / // нхронизирано изображение при нормален контраст.
1(1 р, < >ииип. сигнал ё'"нормален? Т?ази повреда може да се прояви
м три варианта, а именно:
,11 и и с на синхронизация к акт о по редове, така
и по и <> л у кадр и. Логично е да се търси повредата в ам-
ii’iiny/iiiiiH и честотния отделител, понеже през тях минава
hiiMii'K ксипят синхронизиращ сигнал.
Лингва синхронизация по редове. Ако при вър-
reiii’ на < ъответния регулатор не се получава в нито една точка
„11,110011141110** на изображението, повредата ще се търси в ге-
iiepiiiop.i ,щ хоризонтално отклонение. При положение обаче,
Ч к получи „сглобяване" на изображението в едно положе-
ние и.। регулятора, повредата ще се търси в честотния отде-
ли i ел. \< плвателя на синхроимпулсите по редове или в систе-
мны и АДФ.
Iiiik на синхронизация по полукадри. Ако при
iri.pieiie на еъответния регулатор не се получава в нито едно
положение спиране на вертикалното движение, повредата ще
к ц..»|..
.icitirujoHHH're ириемницп
17
се търси в генератора за вертикално отклонение. Ако се по-!
луч ава нестабилно спиране само в една точка, повредата ще
се т ърси в честотния отделител (интегриращите вериги) или в
усилвателя на синхроимпулсите по полукадри.
6. Звуковият сигнал е слаб, изкривен или изобщо липсва.
Изо бражениепго е нормално. В този случай повредата трябва
да се търси в стъпалата от самоетоятелния звуков канал (след
отделянето на междинната честота 6,5 мгхц), който на фиг. 15
е ограден с линия 6. Подобен ефект е възможен и когато сиг--
налът с тази честота се взема от изхода на видеоусилвателя,.
д същият поради дефект я отрязва.
Фиг. 16. Принципна схема^на стъпалото
от МЧУ
III. ПРОВЕРКА И РЕМОНТИРАНЕ НА НЕМЗПРАВНОТО СТЪПАЛО
Външен оглед на монтажа. При изключен от мрежата
телевизор се оглежда монтажът му — дали няма изгорели или
претоварени съпротивления, конто се познават по почерняването/
или олющването на боята им. Същевременно се преглежда и
дали няма изтичане на,
пълнеж от изводните ме- )
ста на електролитните и?
обикновените кондензато- -
ри. Внимава се също да
няма взаимни доцирания
на голи тоководещи части
от различии вериги. След
това с пинцет се проверя-
ва - внимателно целостта
на изводните краища на
детайлите .и стабилността
на спойките. Ако има на-
трупани прах и нечистотии,.
същите да се изчистят,..
защото могат да създадат
проводими пътища за утеч-
ка между различните токо-
ви вериги. Проверяват се
лампите, дали контактуват механически добре в своите гнезда.
След всичко това телевизорът се включва към мрежата и
се наблюдава внимателно как се греят набелязаните лампи и
дали анодите им не се зачервяват. С леко докосване се про-
верява да не би никой от кондензаторите да се загрява. Ако ;
18
и н|"ч>< । in..то стьпало няма съпротивление, трансформатор
H ili Ирм к гайл, който да се нагрява повече от нормално, може
L/i.t I* ирш । hint към по-нататъшна проверка.
/Ipoeepiai на режима. Правилно проведеното измерване на
ши foMiiiiorohotiHH режим и логичните изводи, направени от него,
Mnini да доне дат до откриване на почти всички дефекта в
UiiMiiiiie, гьпротивленията, кондензаторите и другите детайли.
|| №'почспията са много малко, като например кондензатор с
KtHi.rii.iT извод, разстроени трептящи кръгове и някои други.
|1|н/|ц да се започне измерването, трябва да се провери до-
Во чао м|х жовото напрежение е нормално и дали включването
Ни цам( рпателния уред няма да наруши нормалния режим на
111.11.1Л0 го. (>снен това ще бъде необходимо да се знаят от
М'мптп пли описанието на телевизора нормалните стойности на
BitMepiiaiiirit папрежения, токове и условията, при който трябва
/1* ten tMcpiia r (положенията на регулаторите, входящ сигнал и пр.).
I ,Чя r'liiii стьпало, имащо схема, най-често срещана в МЧ
yi ii.iiiiiiii ли (фиг. 16), може да се използува и таблицата, дадена
Ни । ip '*().
Проверка на лампите. Голяма част от повредите в телеви-
it- дьлжат на дефекта в лампите. Съвсем неправилно е
ttOii'ie д । । < започне с безразборно сменяване на лампите с цел
in it on pm дефектът. Често пъти лампата е дефектирала
пглг/ii ник иовреда в елементите на схемата и нейното при-
ГИ.|Цццо 1амсняване ще доведе до повреда и на новата. Затова
iniMiiiiiit.i може да се извърши едва след като се установи и
ин ipiinii повредата или след като се уточни, че дефектът е
lilMo и лампата. При наличието на лампомер е възможно да се
1ымг|ип • •ьмпптелните лампи. При проверката на еднакви лампи
ли ш < < сменят безразборно техните места, тъй като някои
MPMCIIIII <>| схемата са настроени с индивидуалните лампови
в инищ и in. Това е особено важно за лампите от ВЧУ, пре-
пПрпаув in ля и МЧУ. Външните признаци на някои често сре-
liiiiiiiii 1< дефекта в лампите са следните:
Лим ня та не се отопляв а. При стъклените лампи това
I» 1пГк hiiii.i всднага, а при металните трябва да се провери
ini.'iii re I,п ряна балонът на лампата. Понякога дефектът може
пл се i.pnc ш,в влошена спойка на някое краче от цокъла на
lilMiiniii или в лошото й контактуване в гнездото.
I и ч । р и я в а н е на анода. При металните лампи се про-
ПННН1 1..ПО прекомерно загряване на балона. Поражда се от
n aiiii\i шмо голяма стойност на анодния ток. Причината за
пня мо ю да бъде: влошаване на вакуума, прекъсване на пър-
19
1
Показания на уреда ~ fe. • Вероятна причина
Анодното и екранното иапрежение ЛИПСВ31 «4. прекъеване на /?ф ; пробив в Сф, С.-, или С6; пробив между £3 и Z4 или между La и i6 Последните два случая почти винаг^ се съпровождат от първия »
Анодното и екранното напрежение са по-ниски от нормалните 1 увеличено 7?ф.вследствие стареене ; утечка в Сф, С5 или Cfi; пробив в Ск ; утечка между и Li или мeждJ i-s и ^-5; липса на отринателно регуланионно напрежение или наличие на положи- телно такова; влошен вакуум или друг дефект | лампата ’
Анодното и екранното напрежение са по-високи от нормалните увеличено или прекъснато 'оляма стойност на регулационнот< напрежение от системата за АРК; j намалена емисия' или друг дефект лампата
Линева напрежение върху катодного съпротивление. пробит кондензатор Ск : късо съединение между отоплениет и катода на лампата
Напрежението върху катода Ак е много високо прекъснато съпротивление R,.; —
Напрежението върху катода Ек е много ниско голяма стойност на регуляционное напрежение от систекГата за АРК ; намалена емисия или прекъснат еле г трод в радиолампата I
Напрежението на първата решетка е 0 или положително системата за АРК не работи правили^ утечка в кондензатора С±
вата решетка, късо съединение между първата решетка и кг тода, попадане на положително напрежение върху първата pt шетка и пр.
20
II i, i pi шпостта на лампата или шийката на ки-
||» । i< < и а свети синьовиолетово. Полякова с такова
ми и in к съпровожда и нормалната работа на някои лампи
и кнпгскопи. При тях светенето се поражда от попадането на
(7Н п грипп върху стъкления балон и затова свети само вътреш-
iiiiiii iioni рхпост на балона. При влошен вакуум свети цялат'а
мигргпшоет па лампата с виолетов цвят. Точного определяне на
йл<||||г||пя вакуум става чрез измерване на режима или чрез из-
мсриииг па имата лампа с лампомер. Обикновено вакуумът
нлчП1||П11 все повече с течение на времето.
11 о м ь т п я в а н е и побеля'ване на гетерното
ре inn Черного гетерно петно върху вътрешната стена на
rtii'ioiiii Новикова потъмнява или побелява в различии степени.
liiBii ci да,лжи на силно влошен вакуум. Често пъти това се
г кнроножда и с прегаряне на отоплението на лампата. Появява
и педнава при спукване балона на лампата.
)и черняване на втората решетка. Появява се
в< |г,истине прекъсване извода на анода и поемане на целия ток
in hi арата решетка. Може да се причини и от прекъсване на
ниодпыя товар, а също и от лошо контактуване на лампата в
ПК 1/1,ОТО й.
Но я на на шумове и пука.ния в звука и на раз-
't и чип хоризонтални ивици върху изображе-
ние! о. Всички тези ефекти се възпроизвеждат при леко по-
чукиане па лампата. Възможните причини са: лошо контакту-
пипе па лампата в внездото, лош контакт на някой електрод
ши ре в лампата, допиране между някои електроди, механическа
in । Г.1ОПЛНОСТ на някои електроди и пр. Вътрешните дефекта от
го in род моват да се открият чрез изпробване на лампата с
чпмпомср или чрез пробного й заменяне.
Намалена емисия. Изразява се в отслабване на кон-
ip ui .i, влошаване или отпадане на синхронизацията, увелича-
iiiiiu । еометричните изкривявания на растера и др. Най-лесно се
oiiqiiini чрез измерване на статичния или динамичния режим.
Много лесно моват да бъдат пресметнати по закона на'Ом
1НОЛ.ППЯТ, катодният и екранният ток, като се измерят напре-
Ш'Л1пи1 । (падовете) върху онези съпротивления, през конто
протнчат съответните- токове.
Нротрка на кинескопа. Електронният прожектор на кине-
< hoini н|н дставлява лампова система с характерна електронно-
О11111чпа конструкция. Затова при кинескопите са възможни
। i.niri- дефекта, както и при лампите. Когато съмнението пада
н|.|>ху кинескопа, ще трябва да се извърши измерване на нево-
21
вия режим. Правилното му измерване е възможно с високоомен
волтмер (над 10 ком на волт). Всички измервания се правят
спрямо катода на кинескопа. След като всички напрежения на
електродите са нормални или се нормализират в съответствие
с данните от справочника, следва да се измери катодният ток
на кинескопа. За целта се прекъсва катодният проводник и към
него се включва микроамперметър. При изменение на регулятора
„яркост" катодният ток трябва да се изменя от 0 до 200 мка.
Съществено е да се измери дали запушващото напрежение се
намира в нормалните граници. Това е отрицателното напрежение
на управляващия електрод (решетката), при което катодният
ток става нула.
Проверка и дефекта на детайлите. Съпротивления.
Никои съпротивления в процес на стареене увеличават своята
стойност. Това може лесно да се забележи при измерване на
статичния режим. Съмнителните съпротивления се измерват с
оммер, като за целта единият им край трябва да се откачи от
схемата. Има случаи на съпротивления с прекъснат съпротиви-
телен слой, без да има някакъв външен белег за това.
Потенциометри. При тях много често се получават
дефекти вследствие на постоянното им въртене. Някои от де-
фектите са: изтриване или прекъсване на съпротивителния слой,
нарушение на подвижния контакт вследствие на замърсяване или
отслабване на налягането на плъзгача върху съпротивителния
слой. Въртенето на дефектния потенциометър или не дава ни-
какво регулиране, или пък се съпровожда от ивици и точки
върху изображението, пукане в звука, нарушаване на контраста,
на линейността, яркостта и др.
Кондензатори. Във всеки телевизор има най-различни
по видове и стойности кондензатори. Пробиването им или по-
нижението на изолационното им съпротивление почти винаги
може да се открие при проверка на статичния режим и ло-
гичного търсене на дефекта. Прекъсването на кондензатор се
установява трудно и особено при малките стойности. Големите
стойности се проверяват на зареждане с оммер или с искра.
Пай-добре е да се постави пробно един изправен кондензатор.
Електролитните кондензатори дават~ най-често дефекти. При
изсъхване или прекъсване се появява фон в звука или в изо- ;
бражението или пък и на двете места. Пониженото изолационно
съпротивление (утечка) довежда до допълнително натоварване
на изправителя, вследствие на което се получава понижено из-
правено напрежение и загряване на кондензатора. Пробивът на
електролитен кондензатор довежда до прегаряне на предпази-
22
1ги>| или съпротивлението във филтъра и повреда на токоиз-
ир.пннчлния елемент. Състоянието на електролитните конден-
ънорц лесно се проверява на зареждане с оммер или с искра.
I > о б и н и. В бобините на трептящите кръгове, дроселите и
гран» форматорите се получават обикновено следните дефекти:
прск i,сване, късо соединение между навивките или различните
иимотки или пък към други елементи от схемата и пр. Пре-
къснаиията и късите съединения се откриват лесно при измер-
Нйне на режима или с помощта на оммер. Трудно се открива
късо с ьединение между навивките в бобините с малко омическо
гъпрот пиление.
Пил упр обо дникови ди од и. Възможните дефекти при
тих са: пробив, прекъсване и влошаване на обратното съпро-
ГИилсине. Измерват се при откачване на единия край от схемата
и измерване с оммер в двете посоки. В едната посока трябва
ди пока.зват стотици омове, а в другата — стотици килоомове.
IV. ПОВРЕДИ В ТОКОЗАХРАНВАНЕТО
11еизправната работа на телевизора много Често се дължи
ин повреди в токоз'ахранването. Те могат да бъдат извънредно
много, най-разнообразни и да предизвикват най-различни ефекти,
1ятоца те бъдат разгледани по-характерните случаи. л
Jin мните „не светят" (липсва отоплително напрежение),
В гакъв случай трябва да се проверят мрежовите предпазителй,
мргжоиият шнур, щепсел и изобщо цялата верига от мрежовия
щгпггл до отопленията на лампите. Ако и новопоставените мре-
HHitin предпазители прегарят, трябва да се потърси причината
ли топа, а не да се заменят с по-мощни.
11ри телевизорите с безтрансформаторно захранване отопли-
iBJliune жички на лампите са свързани серийно. Тогава прега-
рипгто на отоплението само на една лампа е достатъчно да
причини прекъсване на отоплителната верига и всички лампи
истина! без отопление. Дефектната лампа трябва да се открие
। Цпмоипа на оммер.
‘/at т от лампите „светят", а другата част — не._ Този
lit ipriii се греша най-често в телевизори с безтрансформаторно
тихрипнлие. В случай че в някоя лампа се получи късо съеди-
|шпиг катод - отопление, то отоплителното напрежение се дава
ий пик и и тази точка и отоплителните жички на следващите
1ИМПИ ci тестнено няма да светят (фиг. 17). Лампите, чиито ото-
плпгелии жички светят, обикновено правят впечатление с яр-
23
Костта на светенето си, конто е над нормалната. Причината е
ясна и когато се търси повредата, трябва да се внимава да не
изгори отоплителната жичка на някоя от светещите лампи.
Мрежовите предпазители прегарят. Много често се случва
вследствие някакво увеличение на консумацията в телевизора
да почнат да прегарят мрежовите предпазители. В приемници,
Фиг. 17. Късо съединение между катода и отоплението в приемник
с безтрансформаторно захранване на .отоплителната верига
ч
в конто няма предпазител във веригата на изправеното напре-
жение или има такъв, но той е включен в захранването само/
на някои стъпала, трябва да определим първоначално дали уве-
личениетсЛна консумацията се дължи на повреда в постоянно-'
токовите вериги и изправителя или на променливотоковите ве-;
риги. За целта най-просто е да извадим от цокъла изправител-
ната лампа. Ако прегарянето продължава, трябва да се провер!
мрежовият трансформатор за късо съединение в намотките, а,
също и веригите, свързани с него — захранващите трансформа-!
тора, към отопленията на лампите, към изправителя, към из
правителя за преднапрежение. Възможен е пробив на блокира-
щите кондензатори, включени паралелно на първичната намотка.
Ако след изваждането на изправителната лампа прегарянето
на мрежовите предпазители се преустанови, повредата трябва
да се търси в изправителя и свързаните с него елементи и ве-
риги, както е показано в следващата точка.
В много приемници вместо изправителна лампа се използу-
ват селенови или германиеви изправители. В такъв случай, за
да локализираме повредата, трябва да прекъснем някой про-
водник с помощта на поялника. Това трябва да направим не
на изхода ца изправителя, а на входа му, т. е. проводника, по
даващ на изправителя променливото напрежение. В противен
случай може да се заблудим, тъй като някои дефекта в изпра*
24
>»h шик' елементи се проявяват само при наличие на товар,
и при консумация.
Я « -|.|ц<>1 <> важи и при приемници с безтрансформаторно за-
)рнпгшне, и конто отопленията на лампите са свързани серийно.
I такъв случай не може да се" извади изправителната лампа,
lolleiKr се прекъсва отоплителната верига, а това може да за-
Ыни установяването на мястото на повредата.
I ] 1[ич)па иипелят във веригата на изправеното напрежение
WjH'.'iijiy/Tma е една често срещаща се повреда, която може
9Ю и дължи на много и разнообразии причини. Преди всичко
wphl и • да локализираме повредата. За целта прекъсваме вери-
|i Mi кьм „товара". Ако с това предпазителят престане да пре-
J. ,1|ш, тряова да се търси повредата след изглаждащия филтър.
1 ирно.. 1чално трябва да се убедим дали няма някъде късо
li‘‘дппсвие на проводниците от „плюса" с шасито. След това
j|iH*in.i да ее провери дали няма пробив във филтриращите
Жни irn.ia гори.
в llnii место обаче при откачане на „товара" предпазителят
,|Н)Л1.лжава да прегаря. Тогава трябва да се прекъсне връзката
Между нзправителните елементи и изглаждащия филтър. Ако с
tiiHfl ппрмалното положение се възстановява, под съмнение
in । инн самият филтър. Трябва да се проверят електролитните
iiiiil/ieii.'iaTnpH, дали няма в тях пробив или силно увеличена
егечьа, а също и дроселите — за късо съединение между на-
пипкигг и сьрцевината.
11м.i случаи, когато дефектът се състои в късо съединение
mi жду катода и отоплението на изправителната лампа в прием-
hiliui < осзтрансформаторно захранване, но той се проявява
•дмп когато към лампата се свърже изглаждащият филтър.
liiMd поди естествено до заблуждението, че повредата е в из-
। ,пп)Кц.1111пя филтър, но щом всичко се провери и се окаже в
ч iiipiiniioi т, съмнението остава в нея. При това на лампомер
ьЪ1"1п ьсдипение не може да се констатира. Само .замяната с
iiiiyn, и iiipaiina лампа, при което дефектът изчезва, ни убеждава,
ч» причината е била в изправителката.
II ....о съвременни телевизори за изправителни елементи
• I Н111оллунат германиеви диоди, конто също така могат да
Hi/irtr пролив, което трябва да се провери с помощта на оммер.
Ilpoiiiiii може да се получи и във все по-широко използу-
iiiiiiiiri папослсдък селенови изправителни елементи. Понякога
прпПпн и се дължи на окъсяване на електродите вследствие
P'lnKHiiinaiie на сплавта от калай и кадмий, представляваща ка-
и» (т.т на клетката. Чрез съответно почистване на изтеклия
МИГАЛ кл! гката би могла да се използува отново.
Стойността на изправеното напрежение е значително
по-ниска от нормалната. С понижение на изправеното напре-
жение се намаляват размерите на растера в хоризонтално, вер.
тикално или и в двете направления едновременно, яркостта на
светене на екрана също намалява, а фокусировката се влошава.
Фиг. 18. Схемп на токоизправмтели с удвояване
• на напрежението
В някои случаи може да имаме такова голямо понижение hi
изправеното напрежение, че последното да не е достатъчно з<
нормалната работа на стъпалата за хоризонталното и вертикал
ното отклонение, вследствие на което растерът изобщо д<
липсва, а звукът да е нормален.
Най-често вследствие продължителната работа емисията н?
изправителната лампа намалява, вътрешното й съпротивление
се увеличава и изправеното напрежение спада. Лампата трябвз
да се измери с лампомер или да се замени с нова. Същияг
ефект и причина се получават при стареенето на селеновите
клетки или при повредени един или няколко диода.
Ако изправеното напрежение остава ниско, трябва да се
проверят елементите на изглаждащия филтър. Причина може
да бъде увеличеният ток на утечката в електролитните кон
дензатори или намаленият капацитет на първия кондензато^
26
bin имщп на филтьра. В телевизори с безтрансформаторно за-
bpiiiituiiir место се използуват схеми на изправители с удвоя-
и.। напрежението (фиг. 18 а, б). При неизправност на кон-
KhHiiiopa С, (фиг. 18 о), Сг и С2 (фиг. 18 б) изправеното на-
llpr io пиг може да има много ниска стойност или изобщо да
liiiiriiii
Ако непчко в изправителната трупа е в изправност, пони-
«1111.1111<» на изправеното напрежение може да се получава
нлет nine на увеличена консумация в приемника. Причина за
пип може да бъде пробив във филтриращ кондензатор от
1имньр.1на1Ц филтър, кондензатор във веригата на екранна pe-
lt» г hi, мсждуелектродни къси съединения в мощни лампи, от-
L |нне на преднапрежение и т. н.
Чрез прекъсване захранването па отделни стъпала може да
I локалнзира стъпалото, в което консумацията е увеличена, а
ли! тона да се намери и самият дефектен елемент.
Попнкога понижаване на изправеното напрежение се полу-
нищ вследствие ниско променливо напрежение във вторичната
нмогкп на мрежовия трансформатор, вследствие късо съеди-
iitHin между навивките, което трябва да се провери.
( шойпостта на изправеното напрежение на изправителя
д| ।отрицателно преднапрежение не е нормална. В много
i.iii'T( ки телевизори за преднапрежение на крайната лампа за
ьорнюнгално отклонение и-на лампите във видеоусилвателя и
. IPIV ia звука се използува отрицателно преднапрежение, no-
il Hi по от специален отделен изправител със селенов или гер-
.iiiiin и направителем елемент. Схемата на такъв източник е
i.iiiti tana па фиг. 19. Това „външно" отрицателно преднапреже-
нп може да липсва или пък да бъде с по-ниска или с по-
чн iiiui стойност от нормалната, когато се получава по полу-
LiiiHiM.iiiiHiinH способ, използуван също така доста често.
Koia го отрицателното напрежение липсва, това може да се
liioiihii па пробив в изправителния елемент, изглаждащите кон-
|ц iitiiopii, прекъсване на филтражното съпротивление (фиг. 19).
И.111ППО дсфектът би се проявил като силен звук с изкривява-
ЙНн( । либо регулираща се яркост и увеличен хоризонтален раз-
р, и ППОД1.Т на крайната лампа за хоризонтално отклонение
|м 1р>к>пало да се зачервява.
koi .и о стойността на отрицателното преднапрежение е по-
iiliii.i hi нормалната, може да има пробив във филтриращ кон-
Ijeihiiirup пякъде по веригата, късо съединение между управля-
<||||П1 решетка и катод в някоя от лампите, получаващи външно
у|но||ыпрсжс11ие, или увеличена стойност на филтровото съпро-
11111’11 пис.
27
Възможно е стойността на отрицателното преднапрежение
да бъде по-голяма от нормалната. Това обикновено става npi
полуавтоматично получаване на преднапрежението (фиг. 18 а)
Ако поради някаква повреда в телевизора консумацията е на-
раснала, падението на
Фиг. 19. Получаване на преднапрежение
с отделен токоизправител
напрежението върху
дросела (съпроти-
влението), включен в
общия „минус" Hi
изправителя, ще с<
увеличи. Същото по-
ложение ще имаме,
ако стойността на въ
просното съпротивле
ние се е увеличила
Повишената стойност
бъде придружен и от изкривявания,
на отрицателното
преднапрежение водз
до отслабване на зву
ка, конто може д;
отслабване на яркости
и намаляване . на хоризонталния размер. .1
О Недостатъчна филтрация на изправеното напрежение
Признаци за влошаване филтрацията на изправеното напреже
ние са: появяване на широки, тъмни, хоризонтални ивици t
изображението; изкривяване краищата на растера и вертикал
ните линии в картината по синусов закон ; намаление на хори
зонталния размер; поява на фон в звука.
Честотата на пулсациите на изправеното напрежение мож :
да бъде 50 или 100 хц преди всичко в зависимост от това
дали имаме едно- или двуполупериодно изправяне. Трябва Д|
се подчертае, че и при двуполупериодните изправители мож<
да имаме пулсация с честота 50 хц. Тя може да настъпи, ак<
по някаква причина (лош или нарушен контакт на извода i
цокъла на единия от анодите, спадане на променливото напря-
жение в едното рамо вследствие късо съединение между на
вивките в мрежовия трансформатор, прегаряне на една от двет<
отоплителни жички в изправителната лампа) настъпи асиметрия
Пулсация с честота 100 хц (две тъмни хоризонтални ивиц!
на екрана) се получава при неизправност в елементите на из
глаждащия филтър. Причината може да бъде откачен, прекъс
нат, изсъхнал, т. ё. с намален капацитет, електролитен конден
затор, включително и този, филтриращ отрицателното напреже
28
Фиг. 20. Фон в канала на изображението
Фиг. 24. Нарушени геометрични размери на растера
а отпадане на вертикалното отклонение; б—отпадане на хоризонталното отклонение;
в — силно намален вертикален размер; г—силно начален хоризонтален размер
Hit., кончено но полуавтоматичен начин (фиг... 18 а), късо
। । к luim iiiie между навивките в дросела или пък насищане вслед-
, t инн па увеличена консумация. Насищането, както е известно,
Ноли Л'1 намаление на индуктивността.
I |пмалепието на капацитета на кондензатора в изхода на
iui поп цапшя филтър води до неравномерна яркост във верти-
I цйлн<> направление, а също и до неравномерно изменение на
iihot’TTi'i по целия екран при намаляването й с регулятора,
г НПМ11Л1ние на яркостта лявата и дясната част на екрана по-
йП )|р4и ее итьмняват от централната му част или пък лявата
ш ш1г<1) потъмнява по-бързо.
I (онадането на фон във видеоканала предизвиква появата
rihi iiiiipohii тъмни хоризонтални ивици (две при честота на пул-
|й11пнга 100 хц и една — при 50 хц), които са неподвижни или
нргмсстват бавно по екрана нагоре или надолу в зависимост
tit гопа, дали телевизионният предавател и телевизора се за-
IpiBinai or една и съща или от две различии мрежи, например
при прпемане на предаване от Интервизията (фиг. 20).
11ровикването на пулсиращото напрежение във веригите на
m рижалпото отклонение предизвиква изменение по синусов
aiituiii па (коростта на преместване на лъча във вертикално
Управление, вследствие на ^което възниква силно изразена не-
jhiiHIiioct в това направление, характеризирагца се с това, че
редовете в известии области са сгъстени, а в други—разре-
iuhii Гова пък води от своя страна и до неравномерна яркост
по окр.ша, като последната е по-голяма в местата на сгъстя,-
lilHH'IO.
(.пвхронизацията по картини също ее повлиява при наличие
Пн фон и става неустойчива.
Повадането на пулсиращо напрежение с честота 50 или
ри> \ц във веригите на хоризонталното отклонение изменя по
минусов закон амплитудата на трионообразното напрежение, пре-
лвпппш.нцо преместването на лъча по редовете. В резултат на
ины дължината на редовете вече не е еднаква, а се изменя по
синусов закон.
< ашхронизацията по редове също може да се влоши от на-
веяв-го на фон и правите вертикални линии добиват S-образна
форма (фиг. 45 в).
I(роппкването на фон в картината, а също и в звука може
и огане но съвсем други пътища независимо от това, че из-
пр.тевото напрежение е добре филтрирано. Тези случаи са
рзнлг/шни в глави XII и XIV.
29
V. ПОВРЕДИ, СВЪРЗАНИ С ЯРКОСТТА
Едни от най-често срещаните повреди са тези, свързани
яркостта. Да разгледаме някои типични случаи на ненормал!
, яркост.
Липса на яркост. Отсъствието на каквото и да е свете,
на екрана може да бъде причинено от много и най-разнообраз1
повреди. Те се отнасят до самия кинескоп и до веригите, ос
гуряващи захранващи напрежения на електродите му.
Прекъснато отопление на кинескопа. Този д
фект е твърде прост, за да се нуждае от някакви коментари
но трябва да се знае, че много често отоплителната жичка
цяла, а прекъсването се явява вследствие на оксидация и лот
спойки на изводите на отоплението в крачетата на цокъла. 3
да се отстрани това, трябва да се разпоят краищата на ci
ответните крачета и да се направят нови, сигурни спойки н
крачетата с изводите.
Силно^ влошен вакуум в кинескопа. Силно влош<
ният вакуум естествено не може да’ осигурй правилна работ
на кинескопа, както и при обикновените радиолампи. Той мож
да се познае често по млечния цвят на вътрешните огледалн
повърхности Или по появяващото се понякога синьовиолетов
светене.
Изтощ'ен катод. Той се получава естествено не извед
нъж, а с течение на експлоатацията, през време на която не
минуемо е трябвало да се проявят някои дефекти, като по
степенно изгубване възможността да се получи добра фокуси
ровна, удължение на времето, необходимо да се получи нормали;
яркост на екрана, а впоследствие и все по-малка максималн;
яркост на изображението. Те предхождат винаги окончател
ното изчезване на яркостта при изтощен катод. Едно внезапш
изчезване на яркостта, не предшествуващо се от описанит;
по-горе дефекти, е малко вероятно да се дължи на изтоще!
катод.
Л и п с в а'щ, неправилно поставен или изгубил
магнитните ей свойства йонен уловител (вид
гл. I т. 2).
Прекъснат извод на ускоряващия електро/
или анода. По отношение на прекъснат ускоряващ електрол
важи изложеното по-горе за прекъснато отопление. Прекъсва-
нето на анода обаче е обикновено невъзвратимо. То става най-
често при самия извод, където се нарушава връзката му £
пласта аквадаг.
30
< > । । i. < i и и с и а ускоряващо анодно напрежение.
Bln nt (hi пай често срещаната причина за липса на яркост е__________
/и ci iHiK io па нисокото ускоряващо напрежение. Тъй като
Hi iiiioHii 'iroiuiHT изправител се захранва от крайното стъпало
L iiupii,ionTa.niio отклонение, то повредата може да бъде не
Ь.ми и него, а и в генератора за хоризонтално отклонение или
hji ihnoTo стьпало. Ако се чува характерното пищене, изме-
«цп<| шк очипата на тона си с изменение на честотата на ре-
hiiiii и, и се вижда, че отоплението на високоволтовия диод
b au-iriHiiina, може да се насочим към проверка на елемен-
Мн и,! високоволтовия изправител.
(•biihiioneiio първата работа, която се прави, е да се про-
грп ипличпето на високо напрежение при извода на кинескопа.
|Мн1Ни често това се извършва, като се поднася отвертка с
iit'pi мзолирана дръжка. При наличието на високо напрежение
им in гристо на отвертката прескача искра.
<)ь ы твието на високо ускоряващо напрежение може да се
i.'iiiui и.। твърде много причини. Преди всичко трябва да се
Jp/iiiM, че отоплителната жичка на високоволтовия изправител
м «пчерпива. Това показва, че крайното стъпало за хоризон-
Бднп ntклопение работи и осигурява необходимата мощност
I» in пиление на високоволтовия изправител. Ако се установи,
Не h i к.иода липсва изправено високо напрежение, добре е да
> hi мен и лампата с изправна. Възможен е обаче и лош кон-
। и-1 ни катодния извод на диода. Ако високото напрежение
i.Hin гнуг.а на катода, а не достига до кинескопа, причината
litii-i на бъде в прекъсване филтърното съпротивление /?ф
||ц|| ?1), употребявано в някои съветски телевизори, или пък
|(» I-ьспаие на самия проводник или лош контакт с извода на
Miicrhoua. При липса на напрежение на катода трябва да се
ipiaiipiir и филтриращите кондензатори СФ1 и Сф2. Когато е
||ни>111 г',!,,, обикновено анодът на крайната лампа за хоризон-
hriiin отклонение е зачервен вследствие на претоварването.
i.iltuiii дефект се получава и когато високоволтовият диод
ini. .инн късо съединение.
Акп отоплението на високоволтовия изправител не се за-
|г|п4пн.1, трябва да се провери дали не е прекъсната или пък
ipuii.i иакьсо жичката — тогава ще се червенее анодът на
.p uiiini.i лампа за хоризонтално отклонение. Трябва да се про-
|i риг < 1.що проводниците към цокъла и контактуването на лам-
ы bi н пего. Следващата стъпка е да се провери правилното
I'viihiiiiiтиране на крайното стъпало за хоризонтално отклоне-
но 11|н ди всичко трябва да се уверим, че на управляващата
31
.решетка постъпват импулси от генератора за хоризонтално о i
клонение. Ако това е така, на решетката трябва да измерим, какт
е показано на фиг. 21, напрежение .15—25 в и също към —25
спрямо шаси. В противен случай или генераторът не работ!
или неговите импулси са дадени някъде накъсо, например пс
ради късо съединение между управляваща решетка и като,
+4M*i00i
Фиг. 21. Принципма схема на блок за хоризонтално отклонение
с високоволтов изправител
на крайната лампа за хоризонтално отклонение, което е честс
явление. Дали работи генераторът, може да се убедим чри
измерване на отрицателното напрежение на управляващата pq
шетка, което се появява само при осцилация вследствие проти
чащите решетъчни токове и трябва да бъде към —30 до —40
(фиг. 21).
При наличие на импулси на входа на крайната лампа за хс
ризонтално отклонение трябва да се проверят напреженията н
останалите електроди. Ако всичко е нормално, добре е да с
замени лампата с нова. Много често след известно време н
експлоатация крайните лампи като 6П13С с бакелитов цокъ
показват лош контакт на изводите на електродите с крачетат
на цокъла. Възможни са къси съединения вътре в лампите
Един от способите да се отстранят тези съединения е да с
пропуске през мястото на съединението кратковременно ток о
разреждане на някой електролитен кондензатор или просто о
подаденото мрежово напрежение. В повечето случаи лампат
отново става годна за употреба.
Демпфиращият диод, както и веригите му също трябва д
се проверят. Ако всички елементи, свързани с крайната ламп
и дем'пфиращия диод, са изправни, трябва да се провери изхол
32
inn । трансформатор. Може да има прекъснати или дадени на-
1ш'> навивки. Целостта на намотките лесно се проверяв^ с омг
м< р Установяването на късо съединение е по-трудно. Често
in.гн късото съединение между навивките предизвиква зачервя-
плие на анода на крайната лампа за хоризонтално отклонение
поради претоварване, но това не настъпва винаги. Един прост
ciKin>6 за откриване на късо съединение между навивките е
Следният: с навлажнени пръсти се съединяват краищата на
йдп.1 батерийка 4,5 в с изводите на повишаващата намотка на
трансформатора, при което, ако няма късо, при всяко включване
Триона да се чувствуват токови удари. В случай че късото
г I.единение възниква само при появата на високи непрежения,
Toni способ не дава резултат. Необходимо е да се провери и
Д;|лн„ никоя от намотките не показва късо съединение с шаси.
Че крайното стъпало за хоризонтално отклонение функцио»
пира напълно правилно, можем да се убедим само ако провес
рим осцилограмите в отделяйте точки. Ооде по-добре ще бъде,
11ко имаме възможност да подадем високо ускоряващо напрет
Жсние от друг, изправен телевизор. Тогава би трябвало да вж
дим на екрана растер. Ако характерного пищене не се чувф
па решетката на генератора за хоризонталното отклонение
липсва отрицателно напрежение, или ако с осцилоскоп устано.-
ним, че на крайната лампа за хоризонтално отклонение не се
полават съответните импулси, явно е, че генераторът за хори-
лпигално отклонение не работи. Причините за това могат да
in.дат много и най-разнообразни. Замяната на генераторната
лампа с нова ще ни позволи да разберем най-бързо дали н
лампата или в останалите елементи на схемата е повредата!
I bi-.характерни повреди, конто могат дабъдат причина за нару-
ш.и-.ане работата на генератора, са: прекъснати навивки, навивки
n.iKbco, навивки накъсо към шаси в трансформатора на блокингт
итератора, утечка или късо съединение на кондензатора в ре>
пн тъчната верига, прекъснато анодно филтражно съпротивле-
|шс или пробит филтражен кондензатор или разряден конден-
I.H <>р, дефектна реактивна лампа или елементи на схемата if
при синусов генератор и т. н. :
Характерно е това, че даже и да осцилира генераторът за
Хоризонтално отклоняване, високо ускоряващо напрежение може
д.| не се създаде, ако честотата, която се генерира, е твЪрде-
д.1леч от честотата на редовете. Това доста добре се прове*
I ина по височината на тона на пищенето. Причината за та-t
I. п а голяма разлика в честотата може да бъде промяна в стой-
in- гите на честотоопределящите елементи.
I Повреди в телевизионните приемници
33
Отсъствие на положителен потенциал на
ускоряващия електрод на кинескопите с е л ё к-
тростатична фокусировка или силно” пониже н
такъв. Потенциалът на ускоряващия електрод обикновено се’
получава от волтодобавъчния кондензатор в анода на демпфи-
ращия диод. Напрежението, получаващо се върху този конден-
затор, зависи преди всичко от нормалното функциониране на
крайното стъпало за хоризонтално отклонение, от качествата
на самия кондензатор (капацитет и изолационно съпротивле-
ние), а също и от нормалното функциониране на стъпалата,
които получават анодно напрежение от него — обикновено бло-
кинггенераторът за вертикално отклонение, но понякога и край-
ното стъпало за вертикално отклонение.
Трябва да се провери самият кондензатор, а след това и
действието на крайното стъпало за хоризонтално отклонение.
Тези проверки и измервания има смисъл да се правят само ако
.знаем, че ностъпва сигнал във входа на крайното стъпало за
хоризонтално отклонение, че високоволтовият изправител работи
и се получава, макар и намалено, високо ускоряващо напреже-
ние, че честотата на генератора за хоризонтално отклонение е
приблизително нормална (определена по височината на тона), че
демпфиращият диод е изправен.
При липса на положителен потенциал на ускоряващия елек-
трод на кинескопа или силно намален такъв трябва да се започне
ПОследователно откачване една по една на веригите, свързани
с волтодобавъчния кондензатор. По този начин ще разберем
коя верига причинява натоварването и спадането на напреже-
нието върху кондензатора.
Ако установим, че при включване на някоя от външните
вериги се получава натоварване и силно спадане на напреже-
нието, трябва да се изследва стъпалото, което тя захранва.
Необходимо е да се проверят лампата и нейният- режим, де-
тайлите и особено кондензаторите (за пробив). Кондензаторът,
чрез конто става подаване на запушващи кадрови импулси на
управляващия електрод на кинескопа, също трябва да се про-
вери за евенту^лен пробив.
Голям положителен потенциал на катода на
кинескопа спрямо управляващия електрод. Това
ё една от. често срещаните повреди. В случая се получава за-
пушване на лъча. Причин ата може да бъде повишаване потен-
циала на катода на кинескопа при повишаване потенциала на
анода на видеоусилвателя (при правотокова връзка между ви-
деоусилвателя и катода на кинескопа). Нормално потенциалната
34
। между катода и управляващия електрод трябва да
•>н« '(> 70 в. Повишение на потенциала на катода нормално
i 1и> |\ чава при намалял аноден ток на видеоусилвателната
liMii.i. което може да се дължи или на изтощен катод на лам-
|| । < увеличено отрицателно преднапрежение, или намалено
електрод на кинескопа
piiHio напрежение поради влошена изолация на блокиращия
Л/к пзатор, или пък увеличена стойност на гасящото съпро-
цн'к ние, чрез което се довежда изправеното напрежение до
|>.niiiara решетка. Същият ефект може да се получи и при
мл ътане положителния потенциал на управляващия електрод
...... при увелйчени стойности на съпротивления от
иппгля (фиг. 22).
/ к рпнът достига нормалната си яркост 5—30 минута
!<•<’) nmi тването на "телевизора! ефект се получава
и < пицен катод на кинескопа. За да се избегне напълно,
|«<|ц.| ца се смени кинескопът. Известно подобряване се по-
ч,1!к1 при използуването на повишаващ трансформатор (виж
1\|.
' //' тютта на екрана е малка (под нормалната). Ако
Кы । и на екрана постепенно с течение на времето е" нама-
Jt!iii'i', вероятно е намалявала също емисионната способност
И i n ода на кинескопа. Ако това е така, яркостта на екрана
bit гключване трябва бавно да расте и чак след известно
|п । да достигне максималната си стойност. Малката яркост
•IM ia бъде породена още от редица други причини. Така
liipiiMop при загубил магнитните си свойства, изместен или
35
неправилно поставен ионен уловител ще имаме именно описв
ния ефект. Яркостта може да намалее и при увеличаване i
потенциалната разлика между потенциалите на катода и упра,
ляващия електрод на кинескопа, причините за което вече п
сочихме.
Малката яркост може да се дължи на намален потенцй
на ускоряващия електрод, причините за което също разг;
дахме.
Друга причина за намалена яркост може да бъде пониж
ното високо ускоряващо напрежение на кинескопа. За да
уверим в това, трябва да си послужим с киловолтмер. Ако н
маме такъв, известна индикация за намалено ускоряващо н
прежение са увеличените размери на изображението. Причини
могат да бъдат много и разнообразии. По-важните от тях с
увеличена утечка във филтровите кондензатори СФ1 и С
(фиг 21); увеличено филтрово съпротивление увеличу
вътрешно съпротивление на високоволтовия диод, т. е. изт
щен катод; късо съединение между навивките в изходк
трансформатор за хоризонтално отклонение; намалено екраш
анодно или увеличено преднапрежение на крайната лампа ;
хоризонтално отклонение; дефектна крайна лампа или демпф
ращ диод; осцилация със съвсем друга честота на генерато]
за хоризонтално отклонение. Повредата трябва да се локал
зира, дефектният елемент да се открие и отстрани.
Яркостта не може да се регулира. Този ефект се по.:
чава при следните типични случаи:
прекъсвания във веригата на регулатора или самия per
латор „яркост“;
късо съединение между катода и управляващия електрод
кинескопа;
самовъзбуждане в канала на изображението.
Обикновено яркостта се регулира чрез изменение поте
циала на управляващия електрод, с което се изменя пред?
прежението на кинескопа. Това става с помощта на потенцй
метър, включен в подходящ делител (фиг. 22). При прекъсва
на геригата някъде от точка С към земя или в долния кр
на самия потенщТометър яркостта ще си остава постоян
тъй като потенциалът на управляващия електрод ще оста
неизменен.
Ако описваният делител и потенциометърът са в изправно*
а потенциалът на управляващия електрод не се изменя, j
роятно има късо съединение между катода и управляващ
електрод в кинескопа. За да се уверим в това, изваждаме гн
36
инн11 от цокъла на тръбата. Ако сега напрежението между
।Мн не гните крачета може да се променя с въртене на регу-
ilTop.i „яркост“, а при пэставено гнездо — не, явно имаме въ-
ргното късо съединение, Ако това положение се запазва и
II .и ’.I а, б. Използуване на кинескоп със съединени накъсо катод и управ-
Kiiiuiii електрод; а—старото свързване на електродите; б — новото свързване;
К прппципна-схема на свързване допълнмелните електроди при кинескопис
Lri.11ни-гатична фокусировка; 1 — управляващ електрод; 2— ускоряващ елек-
трод ; 3 — фокусиращ електрод
11|П1 < гудено състояние, бихме могли да го установим с по-
>>||н । на оммер.
I л.нн начин, конто заслужава да се изпробва и който поз-
liii hiii.i да се използува старият кинескоп, се състои в малко
IM ipyro свързване на електродите на кинескопа. Той е пока-
•»-1п и.। фиг. 23 6, а на фиг. 23 а е дадено старото положение.
I юйността, както и мястото на свързване на съпротивлението
II,I i/г.)м се подбират опитно. Без него яркостта не е равно-
Mipn.i. 11олучената картина е задоволителна. Не може да се
Lui, че този метод винаги ще даде желания резултат. Из-
||>. | i\ наната идея може да се приложи в един или друг вид.
I 1<-регулираща се яркост се получава понякога и пои само-
Ьмоуждане в канала на изображението. Причините и начинът
ла огкриването и отстраняването им са разгледани в гл. IX.
37
Самопроизволни изменения или, пропадания на яркости
Нерядко,особено след по-продължителна работа, настъпв
самопроизволни изменения на яркостта. Естествено причина
това могат да бъдат изменения в потенциалите на катода, уп{
вляващия електрод, ускоряващия електрод и анода на кш
скопа. Внимателното наблюдаване на явлението може да ни п
могне в съставянето на известии заключения относно стъпалс.
където може да възниква повредата.
Ако промените на яркостта не са свързани с промени
размерите на изображението, причината трябва да се тър
преди всичко във веригите на катода и управляващия електр<
на кинескопа. Изменят ли се и размерите, то най-вероятно
че се изменя високото ускоряващо напрежение, но може да
изменя и потенциалът на ускоряващия електрод. Съответни и
мервания. на потенциалите на електродите ще ни покажат
кои вериги трябва да се търси повредата. Последната мог
да се дължи както на дефектираща лампа, така и на изменяя
стойността си съпротивления или производно изменящи се утеч;
на кондензатори. Елементите, конто могат да предизвикат опи
вания ефект, са твърде много, за да може да се кажс неп
конкретно, но фактът, че ефектът се дължи на промени
правотоковия режим на кинескопа, говори, че с помощта
волтмер и оммер и търпеливо изеледване на веригата, в коя
стават промените, ще бъде открит дефектиращият елемег
Когато променйте в яркостта настъпват през дълги инте
вали от време, изеледването се затруднява. За да се скъс
тези интервали, целесъобразно е монтажът да се продухва
топъл въздух. В повечето случаи с това се ускорява достш
нето на условията, при конто дефектът настъпва. !•
VI. ВЛОШЕНА ФОКУСИРОВКА
Един от срещаните дефекти, влияещи върху качеството
изображението, е влошената фокусировка. Той се проявява
различии начини и може да се дължи на разнообразии причи!
Преди всичко трябва да си изясним кога имаме лоша фон
сировка. Размазаното изображение често пъти се бърка с из
бражение, в което липсва фокус. За да определим кой случ
имаме, трябва да получим на екрана само растер, т. е. peryj
торът на контраста трябва да бъде поставен на минимум
ако е необходимо — антената да се изключи от телевизора. Ai
редовете на растера, както и разстоянията между тях се ви;
38
л,11 отчетливо, то фокусировката е добра, в противен случай
in < нарушена по една или друга причина. Размити ли са ре-
допек', преди всичко трябва с регулатора „фокусировка1* да
к опитаме Да фокусираме лъча, и то по възможност равно?
мерно по целия екран. Ако това не ни се удава, трябва да
потьрсим причините, конто могат да бъдат както във веригите
ни регулатора, така и в самия кинескоп. Да разгледаме два
' ХПрактерни случая.
Плошена фокусировка по целия екран. Този ефект може
пи ее дължи на влошен вакуум в кинескопа. Много често ука-
пние за това е синьовиойетово светене в колбата. •
I [онякога влошената фокусировка е съпроводена с намалена
нркост. Ако яркостта при появяване на растера е съвсем малка
и расте бавно, като достига максималната си стойност (често
1П.ТИ значително под нормата) след 5—30 минути след включи
напето, фокусировката не би могла да се подобри, тъй ка-
ти това показва, че кинескопът е с намалена емисия (изтог
ini-п катод). И в двата случая кинескопът трябва да се заме-t
ПН С нов.
Лошата фокусировка, съпроводена с малка яркост, се дължи
па намаляло високо ускоряващо напрежение на кинескопа. При-
чините за това бяха разгледани в предишната глава. >
В някои случаи добрата фокусировка по целия екран се
пплучава само при съвсем намалена яркост. Щом започнем да
\ иеличаваме яркостта с цел тя да стане нормална, редовете
|.1ночват да се размазват. Обикновено това е съпроводено с
унеличаване размерите на растера (едновременно и двата илй
< ,1мо единия в зависимост от това, дали в приемника се из-г
ползуна някаква схема за автоматично поддържане на някой
о г размерите), а яркостта от известен момент нататък започва
h i намалява. Всичко това говори за силна зависимост между
яркостта и високото ускоряващо напрежение, захранващо анода
и.। кинескопа. В случая с увеличение на яркостта високото на-
нрежение намалява, при което лъчът не може да бъде вече
фокусиран в плоскостта на екрана. Дефектът трябва да се
।прей в елементите на високоволтовия изправител.
Твърде често влошената фокусировка се дължи на дефекти
ньв веригите на регулатора й. В зависимост от конструкцията
на кинескопа се използува магнитна или електростатична фо-
кусировка. Магнитната фокусировка се осъществява чрез cite)
пнална фокусираща бобина, през която се пропуска постоянен
к ж. При това тя може да бъде включейа серийно (обикновено
и общия минус на изправителя) или паралелно.
39
Напоследък вместо фокусираща бобина, конто съдържа
близо 0,5 кг скъпа мед, се използуват постоянни магнити с
кръгла форма, поставени върху гърлото на кинескопа (напри-
мер в телевизорите „Белведер"). В този случай лошата фоку-
сировка може да се дължи на неправилно положение на маг-
нита или отслабване на магнитните му свойства вследствие на
удар или стареене. В последняя случай фокусиращият магнит
трябва да се замени или при липса на нов да се намагнитизира
отново.
Извънредно широко приложение в целия свят днес наме-
риха кинескопите с електростатична фокусировка.
Самото фокусиране се осъществява чрез създаване на елек-
тростатични лещи с помощт^ на специален фокусиращ елек-
трод, чийто потенциал може да се изменя, както и с помощта
на допълнителен ускоряващ електрод. Захранването на тези
електроди е показано на фиг. 23 в. За източник се използува
«апрежението, образуващо се на волтодобавъчния кондензатор
в анода на демпфиращия диод (фиг. 21). В никои телевизори
с цел да се намали себестойността им изобщо липсва потен-
щиометър за регулиране на фокусировката, а фокусиращият
електрод получава' необходимия потенциал чрез делител или
пък чрез серийно евързано съпротивление от ускоряващия
електрод.
Влошена фокусировка вследствие изменение потенциала на
фокусиращия електрод може да се получи както поради изме-
нения в стойностите на делителя, така и от изменение на напре- <
жението върху волтодобавъчния кондензатор. "Тъй като това
напрежение се използува за захранване анода на крайната лампа
за хоризонтално отклонение, а често и на генератора за верти-
кално отклонение, то намалението на стойността му се съпро-
вожда и с намаление размерите на изображението. Причините
за намаление стойността на напрежението са посочени в гл. V.
Същият ефект настъпва и при понижена стойност на из-
правеното напрежение.
Неравномерна фокусировка по екрана (виж фиг. 6 в). Много
често след регулиране добра фокусировка може да се получи
само в отделяй участъци на екрана. При опит да се добие до-
бър фокус в центъра редовете в краищата си се размиват.
Ако се фокусират краишата на редовете, в центъра се получава
размазване. Изобщо в този случай с регулатора „фокусировка11
се мени само мястото (областта) на добра фокусировка.
Този дефект се дължи обикновено на неправилно положе-
ние на фокусиращата система (бобина или постоянен магнит)
40
uni отклонителните бобини (недобро притискане към конуса
h i тръбата). В никои случаи причината се крие в лошото им
конструктивно изпълнение, както и в неправилна конструкция
и.। електродите на кинескопа, но обикновено от нормалното
। расстояние на гледане в този случай ефектът е слабо забележим.
Когато вакуумът в кинескопа е частично нарушен, също
може да се получи неравномерна фокусировка по екрана, за
избягване на което кинескопът трябва да се замени с нов.
Трябва да се има предвид, че никога не може да се по-
стигне идеален фокус по целия екран. Причината е тази, че
нътят на електронния лъч до центъра на екрана не е равен на
1П.ТЯ до краищата му, а е по-къс. Това се дължи на факта, че
екранът се прави почти плосък-и не следва кривината, в която
лгчът е фокусиран.
Недобра фокусировка може да се получи и при неправилно
положение на йонния уловител.
Понякога при приемане се забелязва, че най-светлите места
на изображението, независимо в коя част на екрана се намират,
са дефокусирани, докато всички по-тъмни от тях са с добра
фокусировка. Причината за това трябва да се търси във ви-
соковолтовия изправител, който при голяма яркост, т. е. при
голям ток на лъча, се претоварва и вследствие на увеличено
н ьтрешно съпротивление високото ускоряващо напрежение спада.
I фичините за увеличаване вътрешното съпротивление на ви-
соковолтовия изправител и отстраняването им са разгледани в
последната глава.
Подобен ефект може да се получи и при дефектен кинескоп.
Трябва да се има предвид, че и при напълно правилно функ-
циониране на високоволтовия изправител при голяма яркост
дебелината на редовете се увеличава вследствие на допълни- ,
гелни отражения й попадения на електрони и светлина, както
и па невъзможността добре да бъде фокусиран такъв елек-
гронен лъч, отличаващ се с голяма плътност, поради взаимного
огблъскване на електроните. Описаният дефект води до засил-
п.зпе на този ефект на дефокусиране.
На края ще споменем и за така наречената астигматична
фокусировка. Дефектът се състои в това, че с регулиране на
фокуса се постига фокусировка или само на хоризонталните,
пли само на вертикалните детайли, но не и едновременно (при
едно положение на регулатора). Това води до погрешната
представа за лоша честотна характеристика на канала на изо-
оражението, понеже обикновено фокусировката се извършва по
редовете на растера и в дадения случай вертикалните елементи
41
ще бъдат размазани вследствие на лошата фокусировка по ве{
тикално направление. Причината за този ефект е или в лошот
конструктивно изпълнение на фокусиращата система или отклс
нителни бобини, или пък на електродите на кинескопа, в резу;
тат на което напречното сечение на електронния лъч има ели1
тична, а не кръгла форма.
VII. ПОВРЕДИ, СВЪРЗАНИ С ГЕОМЕТРИЧНИТЕ РАЗМЕРИ
НА РАСТЕРА
’Ч
В настоящата глава ще бъдат разгледани само геометри1
ните изменения на растера, дължащи се на повреди в генер;
торите и крайните стъпала за отклонение. В първата глава бя>
разгледани собствените растерови изкривявания, присъщи н
всеки телевизор. Това ще даде възможност да се различава
геометричните дефекта на растера от допустимите собствен!
изкривявания и от тези, предизвикани от проходящий телеви
зионен сигнал (например дефекта в синхронизацията).
Следователно тези геометрични дефекта трябва да остава
същите, когато се откачи антената, а регулаторът за контраст:
се постави в минимално положение. При това положение щ.
трябва да се търси и отстранява тяхната причина, но все па
проходящият сигнал може да бъде полезен в някои момент
за по-точното наблюдаване на дефекта.
Съгласно принципа, използуван за описване на растера, всичк
геометрични
изменения
във вертикална
посока се дължат
повреди в генератора или крайнего стъпало за вертикално О'
клонение. Обратно, всички геометрични изменения в хоризо,
тална посока се обуславят от повреди в. генератора и крайнот
стъпало за хоризонтално отклонение.
Изместен нагоре, надолу, вляво или. вдясно «растер (ви;
фиг. 7). 7 • !
Такова отместване може да се получи при завъртване, обря
щане или при смяна на мястото на телевизора вследствие де(
ствието на земното магнитно поле. В такъв случай трябва Д
се извърши центриране на растера при установено положен!
на телевизора с помощта на центриращото устройство съглас!
указанията, дадени в гл. I.
Наклонен растер. Получава се при известно завъртване н
отклонителната система спрямо нормалното й положение. О'
стопорява се отклонителната система и се завъртва бавно, д(
като линиите на растера станат строго хоризонтални.
42
Отрязани ъгли или краища на растера (виж фиг. 5 в, г).
Възможните причини за трва са: изтеглена назад отклонителна
система или неправилно поставени йонен уловител и центриращо
устройство. За отстраняването отклонителната система трябва
да се прилепи плътно към конуса на тръбата, а йонният уло-
вител и центриращото
устройство да се нагласят
ст.гласно указанията в гл. 1.
Светеща хоризонтал-
на линия в средата на
екрана (фиг. 24 g). Преди-
да се предприеме каквото
и да е, трябва да се на-
мали яркостта до мини-
мум, защото в противен
случай може да прегори
луминофорът на кинескопа.
Гози дефект явно показва
нълната липса на верти-
кално отклонение. Причи-
пата за дефекта се намира
в генератора, крайното
стъпало или бобините за
Фиг. 25. Типова схема на генератор и
крайне, стъпало за вертикално отклонение
вертикално отклонение (фиг. 25). Пай-напред с оммер се про-
верява целостта на тези бобини в крачетата на куплунга. Често
иъти обаче дефектът се причинява от лошото контактуване
па куплунга. След това трябва да се провери крайното стъ-
пало. За целта към първата решетка на лампата чрез един?
кондензатор от 0,05 мкф се подава мрежово напрежение 6,3 в
от отоплението на лампите. Ако върху екрана се получи няка-
къв неправилен растер, това показва, че крайното стъпало е
пзправно, а дефектът се намира в генератора за вертикално
отклонение. Този генератор в почти всички телевизори е из-
пълнен като блокинггенератор съе зарядна 7?С-верига. С по-
мощта на осцилоскопа трябва да се проверят формите и ампли-
тудите на напреженията в контролните точки (анода и решет-
ката) и да се сравнят с нормалнйте им вели чини” от схемата
па телевизора. При липса на осцилоскоп с помощта на висо-
коомен волтмер трябва да се измери грижливо режимът на
генератора, като се обърне особено внимание на напрежението
решетка—катод. Ако това напрежение не е равно на 0, -а има
пякаква отрицателна стойност около —40 в, това е доказа-
телство, че блокинггенераторът работи. Наличието на трионо-
43
образно напрежение в коя и да е точка може да се установи
чрез високоомен постояннотоков волтмер, включен чрез кон-
дензатор 0,01 мкф.
Най-често срещаните причини за този дефект са:
повреда в развързйащия /?С-филтър, вследствие на което
една от двете лампи не получава постоянно анодно напрежение;
дефектирала лампа в генератора или крайното стъпало;
прекъсване или късо съединение в намотките на блокинг-
генератора и изходния трансформатор за вертикално отклонение;
пробит заряден кондензатор или този, който шунтира
първичната, респ. вторичната намотка на изходния трансфор-,
матор;
прекъснат кондензатор за връзка между генератора и край-
ното стъпало.
Светеща вертикално. линия в средата на екрана (фиг. 24 б).
Преди да се предприеме каквото и да е, трябва да се намали
яркостта до минимум.
Наличието на яркост показва изправността на крайното стъ-
пало за хоризонтално отклонение и високоволтовия изправител.
Причината тук. се крие в прекъсване на веригата на бобините
за хоризонтално отклонение, което най-често се случва в куп-
.лунга им.
Намален вертикален размер на растера (фиг. 24 в). Този
ефект се получава, когато амплитудата на тока в бобините за
вертикалнЪ отклонение е намаляла. Причината за това се' крие
в неправилния режим и работа на генератора или крайното
стъпало за вертикално отклонение. За откриването на дефекта
; ще трябва да се измери режимът на тези стъпала и евентуално
да се наблюдават осцилограмите в контролните точки (фиг. 25).
Най-често срещаните дефекти са следните:
намалена емисия на лампите;
намалено анодно напрежение на блокинггенератора вслед-
ствие на увеличено филтражно или товарно съпротивление или
вследствие утечка във филтражния, зарядния.или свързващия
кондензатор;
пробив менйу навивките или утечка в трансформатора на
блокинггенератора или в изходния трансформатор;
увеличение на катодното съпротивление на крайната лампа
или намаление капацитета на шунтиращия го електролитен
кондензатор;
намалено екранно напрежение на крайната лампа вследствие
на утечка във филтриращия електролитен кондензатор или
вследствие на увеличено съпротивление;
ф4
отрицателна обратна връзка при намалена стойност на кон-
дензатора във веригата на екранната решетка..
Височината на растера пулсира периодично. Това бавно
периодично изменение на височината се придружава и с пе-
риодично вълнообразно сгъстяване и разреждане на линиите.
11ричината за този дефект е наслагването на мрежово напреже-
ние върху трионообразното напрежение за вертикално откло-
нение. От тяхната малка честотна разлика се получава често-
тата на пулсирането (I—2 хц). Мрежовото напрежение може
да попадне чрез утечка или късо съединение между отопле-
нието и катода на крайната лампа за вертикално отклонение
или чрез силно намаляване стойността на електролитния кон-
дензатор в съответния филтър от изправителната трупа.
Намален хоризонтален размер на растера (фиг. 24 г).
Сфектът се дължи пряко на намалението на отклонителния ток
в бобините за хоризонтално отклонение и почти винаги се съ-
нровож^а с- влошаваце на линейността. Логично е причината
да се търси в генератора или крайното стъпало. Следователи©
търсенето на повредата трябва да започне с измерване режима
п снемане осцилограмите на тези две стъпала. Съшествува из-
вестно разнообразие в схемите на генератора (мултивибратор,
блокинггенератор, синусов генератор), показан на фиг. 26, вслед-
ствие на което не е възможно да се направи едко подробно
разглеждане на възможните повреди. Общо взето, могат да се
носочат следните повреди:
намалено по една или друга причина анодно напрежение;
намалена емисия на генераторната, демпферната или край-
пата лампа;
намалено екранно напрежение на крайната лампа вследствие
на увеличено филтриращо съпротивление или утечка във фил-
триращия кондензатор;
утечка в кондензатора за добавъчното напрежение Сдн;
късо съединение между навивките в изходния трансформа-
тор или в регулатора за хоризонталния размер; -
дефект в генератора за отклонително напрежение, вследствие
па който севполучава намалено изходно напрежение.
Хоризонтално или вертикално трапецовидно изкривяване
(фиг 27). Тези изкривявания са сигурен признак за пробив между*
навивките в една от четирите отклонителни бобини. Пробивът
и една от бобините за вертикално отклонение предизвиква вер-
тикално трапецевиден растер с различна височина в двата края
(фиг. 27 в, г). Пробивът в една от бобините за хоризонтално
отклонение ще доведе до хоризонтално трапецевиден растер с
45
различна ширина в горния и долния край (фиг. 27 а, б). И в
двата случая дефектната бобина се намира на страната, където
има максимално свиване на растера. Ако се намери мястото на
късото съединение, същото може да се премахне чрез намаз-
ване с изолационен лак. В противен случай се заменя дефект-
ната бобина или целият отклонителен блок.
Вертикална нелинейност на растера (фиг. 28 а, б). Смята
се, "че има такъв дефект, когато с помощта на регулаторите за
вертикален размер и линейност не може да се получи нормална
линейност при нормална височина на растера. Когато липсва
ТИТ, проверката може да се извърши и по равномерного от-
стояние между редовете на растера. Съществуват много раз-
личии схеми за вертикално отклонение, но всички те работят
на един и същ принцип. Чрез променлива RC или смесена отри-
цателна обратна връзка в крайното стъпало се придана на
входното му трионообразйо напрежение различна по степей па-
раболичност. Последната дава възможност да се получи линеен
отклонителен ток при индуктивното натоварване на крайната
лампа (фиг. 29 а). Оттам се вижда, че при една и съща пара-
боличност, установена от регулатора за линейността, всяко уве-
46
в
Фиг. 27. Различии случаи на силио трапецевидно и зкривяване
Фиг. 28. Нарушение на вертикалната
линейност на растера
а — разтягане на растера в горния край и
свиване в долния; б — разтягане на растера
в долния край и свиване в горния; в — иод,-
гъване на растера в долния край
'нгииие на трионообразното напрежение, командувано от регу-
1,1 гора за вертикалния размер, ще -довежда до разтягане на
р.п гера в долния край, и обратно. Затова всяко намаление на
пгртикалния размер, причинено от намалението на трионообраз-
'I’lir. 29. Измене^ията в амплитудата на отклонителния ток оказваг влияние
' върху вертикалната линейност
Ь растер с нормална вертикална линейност; б — при увеличаване на размера се полу-
Вигм сгъстяване на растера в горния край и разтягане в долния; в — намаляването на
размера предизвиква обратимте изменения
Пото напрежение, ще се съпровожда със сгъстяване на растера
п долния край. Същият ефект се получава и при намалението на
емисията или усилването на крайната лампа. Ето защо дефек-
гите, конто предизвикват сгъстяване в долния край на растера,
ще бъдат същите, конто в крайното стъпало предизвикват на-
маление на вертикалния размер. Следователно постепенного
намаление на емисията на крайната лампа може да бъде ком-
Иенсирано до известен момент чрез увеличаването на трионо-
образното напрежение, след което ще се получи намаление на
пгртикалния размер и свиване на растера в долния край (фиг.
29 в). В този случай за критерий може да служи амплитудата
па входящия сигнал към крайната лампа. Ако тя е по-малка от
нормалната, дефектът се крие в генератора, а ако е нормална
пли по-голяма, дефектът трябва да се търси в емисията или
усилването на крайната лампа.
Когато има ненормално свиване или разтягане на растера
и горния му край, дефектът трябва да се търси преди всичко
jii.b веригата на обратната връзка, респ. в нейните елементи.
\’величеното '•й действие довежда до свиване, а намаленото й
действие — до разтягане на растера в горния му край (фиг.
№а, б). Съществуват и по-сложни обратни връзки с двойно
действие, конто при разтягане в горния край свиват долния
<рай на растера, и обратно.
Най-често обратната връзка се взема от анода на крайната
лампа чрез един кондензатор. Същият е подложен на високо
п>рхово напрежение от обратния ход и често дефектира. Така
пшример при получаване на утечка в него става разтягане на
47
растера в горния край и свиване в долния (фиг. 28 П). Съхг(
такъв ефект има и отпадането на обратната връзка.
Вертикалната линейност се нарушава и от попадането н
фон във вертикалното отклонение вследствие влошеното фш
триране на анодното напрежение. При еднополупериоден и;
прйвител се получава една зона на разреждане и една зона н
сгъстяване на растеровите линии. При двуполупериоден изпр:
вител се забелязват две зони на разреждане и две зони н
сгъстяване.
Растерът се сние,а в долния край след 1—2 часа работа
Установено е, че този ефект се явява при телевизори, чййт
блокинггенератор за вертикално отклонение се захранва от н;
прежението, получавано върху волтодобавъчния кондензато
Последното намалява с течение на времето, вследствие на кое!
растерът се намалява в долния край с 2—3 см, а нагласенат
в началото линейност се влошава. Може да се избегне чре:
прехвърляне на захранването към общото изправено напрежени!
Преобрыцане (подгъване) на растера отдолу (фиг. 28 в
Забелязва се като бяла хоризонтална ивица в долиия кра/
върху конто става подгъване на изображението, съпроводено'
разтегляне в горния край. Вероятните причини са следните
влошен вакуум на крайната лампа, при което ефектът с
увеличава постепенно с течение на времето;
намалено или липсващо отрицателно преднапрежение на края
ната лампа, например при пробив в катодния кондензатор ил
при утечка "в свързващите кондензатори към решетката.
Хоризонтална нелинейност. Поражда се от нелинейно ш
растващ отклонителен ток в бобините за хоризонтално отклс
нение. Може да се наблюдава и оценява при приемане на из<
бражение, имащо еднакви хоризонтални деления, или на ТИ’
Причината за хоризонталната нелинейност може да бъде пр(
мяча на режима или стойностите на някои /?С-елементи в cxj
мата на генератора, демпфера, крайната лампа или повреди'
изходния трансформатор за- хоризонтално отклонение. Ако из
ходното напрежение на генератора е неправилно по форма
амплитуда, повредата трябва да се търси в това стъпал
В противен случай повредата е в крайното стъпало. Най-чест
нарушената линейност се причинява от повреди в регулаторнат
или в демпфиращата верига. Демпфиращият диод определ
анодното напрежение на крайната лампа, максималния й ток
края на правия ход и демпфането на обратния ход на собств<
ните осцилации. Почти винаги тези повреди се съпровождат :
неравномерна яркост в хоризонтално направление или образу
48
папе на вълновидна яркост във вертикално направление в на-
чалото на растера. По външни признаци повредите могат да
। се групират, както следва :
Хоризонтално свиване на растера в дясната част на
\ екрана (фиг. 30 а). Това свиване се дължи на намалената ско-
рост при нарастването на отклонителния ток в' края на правия
му ход. Може да бъде предизвикано от следните дефекти:
а) Намалена емисия на крайната лампа за хоризонтално от-
клонение.
б) Кондензатор с намален капацитет или прекъснат извод
пъв втората решетка на крайната лампа или в съответния мре-
Жов филтър.
в) Утечка в преходния кондензатор между генератора и
крайното стъпало за хоризонтално отклонение.
г) Намалена времеконстанта на формиращата /?С-верига в
।лхода на генератора за хоризонтално отклонение.
Хоризонтално свиване на растера в лявата част на
[екрана (фиг. 30 б). Причината за това свиване ё намалената
гкорост при нарастването на отклонителния ток в началото на
||1равия му ход. Най-често се дължи на намалена емисия на
рсмиферната лампа или на увеличена времеконстанта на фор-
к’иращата /?С-верига ц-изхода на генератора. Възможна причина
г п късото съ^тинение между навивките на индуктивните ре-
1улатори за хоризонталния размер и линейност.
Хоризонтално разтягане на растера в лявата част на
1гк/>ана (фиг. 30 в\ Това разтягане се дължи на увеличената
li корост при нарастването на отклонителния ток в началото на
Правия му ход. Най-вероятните причини за този дефект са пре-
къеване във веригата на регулятора за хоризонталната линей-
йо< т или утечка между отоплениего и катода на крайната
дампа за хоризонтално отклонение.
Преобръщане (подгъване) на растера в лявата част на
гкрана 7фиг. 31 а). Забелязва се във форма на бяла вертикална
гита в края на растера, като последният не достига екранната
рамка. Причината за това подгъване е увеличено™ времетраене
а обратния ход на отклонителния ток. Най-често се причинява
VI късо съединение между навивките на изходящия трансфор-
матор, в бобините л индуктивните регулатори за хоризонтално
уклонение.
! !зчезване на лявата част от растера (фиг. 31 б. Това
рчезване може да се яви в различна степей. Причинява се оТ-
|а.'1лнчна по степей утечка между чифтовете бобини аз хори
Ьппално и вертикално отклонение.
И Пощади в телевизионните приемники 49
дефект са механическите трептения на електроднат
на някои от лампите в генераторного «или крайни
за хоризонталното отклонение. Дефектцат.а лампа ।
чрез леко почукване или чрез замяна с изправна ламг
Изкривяване на вертикалните линии под форма на еди
нична или двойна S-крива (фиг. 31 в\ Забелязва се най-добг
при намален хоризонтален размер върху вертикалните контур
на растера. При изменение на честотата за полукадрите изобр
жението започва да се движи змиеобразно нагоре или надол
с изменяща се скорост. Дължи се на попадане фон с често'
50 или 100 хц в стъпалата за хоризонтално отклонение или
системата за АДФ. Възможните дефекти са: утечка отопление -
катод на някои от лампите, намалена стойност или нрекъсваь
на някой от филтражните електролитни кондензатори, магнить
влияния от трансформатора и др. Използуването на осцилоског
улеснява намирането на причината.
Ефект „набръчкване".. Понякога се забелязва едно рази
образно набръчкване на вертикалните линии, а централна<
окръжност на ТИТ заприличва на изсъхнала пита. Причина!
за този
система
стъпало
открива
Ефект „хаотичен растер" (фиг. 32 а, б). При тази повре.
растеровите линии се явяват с най-различни дължини и ра
положения в стоящо или движещо се съсдояние. Подобен ефе)
се получава и при наличието на силни шумове ®в телевизор
ударна синхронизация. Този ефект се дължи на нееднакво а
форма и времетраене напрежение, генерирано от генератора 3
хоризонтално отклонение. Причините за това могат да бъдах
дефектна лампа, силно изменена честота, дефект в система:
за АДФ и др. При приемане на изображение подобен ефе
може да бъде предизвикан от дефект в стъпалата и вериги
на отделителя и системата за АДФ. -
Магнитна изкривявания (фиг. 32 в). Имат най-разнообраз
ефекти на деформиране на растера, когато част от кинецко
попада във външно магнитно поле. Това може да се слу
при смяна или изместване на високоговорителя, поставяне
мрежов трансформатор или дросел в близост до кинеско:
Най-голямо деформиране се получава в страната, към конто
намира полето. Отстраняват се чрез отместване или екранир!
на магнитного поле.
50
Фиг. ЗО.Шарушена хоризонтална
линейност на растера
а — свиване на растера в десния край;
6 — свиване на растера в левия край;
а — разтягане на растера в левия край
Фиг. 31. Различии растерови
изкривявания
а — подгьване на растера в левия край;
б — изчезване на лявата част от расте-
ра; в—изкривяване на вертикалните
линии тип „S*
Фиг. 32. Различна дължина и разполо-
жение на растеровите линии
л и б — ефекти „хаотичен растер"; в — изкри-
вяване на растера вследствие паразитно мгг-
иитно поле
VIII. ПОВРЕДИ, СВЪРЗАНИС КОНТРАСТА НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
Контрастът на изображението е един от най-важните му
иараметри. Нека разгледаме най-характерните случаи на ненор-
мален контраст.
Растер без изображение. Причините за този ефект могат
i.a бъдат много и от най-разнообразен характер. Преди да пред-
| приемные каквото и да било в телевизора, трябва да проверим
.пггенния куплунг (щекери), входного антенне гнездо (букси) в
приемника, тяхното контактуване, връзката на кабела от анте-
। лта с куплуйга и кабела от входного (антенно) гнездо до
< лека за превключване на каналите. След като се убедим, че
псичко е в изправност, може да се премине към търсене повре-
цпта в самия приемник.
Когато липсва и звукът, имаме основание да се съмняваме
именно в общите стъпала. Има ли звук, то по-вероятно е по-
лредата да бъде в стъпало от видеоканала след точката на
отделянето на звука. Това обаче не винати е така; понякога е
fiocTariiHuo много малко усилване, за да се чува звукът, докато
ова не е достатъчно по отношение на изображението.
Да разгледаме случая, когато и звукът липсва при един съ-
I ременен телевизор с общ канал на изображението и звука,
при конто звукът се отдели след видеоусилвателя. В този слу-
чаи вероятността за повреда съществува за всяко стъпало от
канала на изображението, т. е. от общия канал. Ще се ръково-
дпм от принципа за последователно изключване на изправните
ст впала, който изисква проверката да се извършва отзад напред.
Преди да почнем да търсим повредата във всяко стъпало,
трябва да си изясним дали изображението и звукът липсват във
всички канали или само на определен канал, или пък само на
„високите" канали, което може да се случи по-често. Тази про-
верка може да се направи чрез приемане на телевизионна про-
|рама, ако имаме възможност да приемаме поне две програми,
и то на силТю различаващи се по чкетоти канали. Ако това не е
ос ьществимо, трябва да се използува. сигналгенератор, чрез
Конто, подавайки различии честоти на входа, да проверим рабо-
гата на телевизора на всички канали.
Когато дефектът се проявява само на определен канал, тряб-
1м да се проверят бобините за този канал в превключвателя на
каналите.
При липса на звук и изображение само на „високите" ка-
рали причината трябва да се търси в хетеродина, който пре-
< гава да генерира на по-високите честоти. Най-простият начин
51
да се убедим в това, дали имаме осцилация, е да допрем с'
отвертка трептящия кръг на хетеродина. Чуе ли се при това |
„пукане" във високоговорителя, значи има осцилация и обратно.
В съвременните приемници утечното съпротивление в управля-1
ващата решетка на смесителката е съставено обикновено от!
две съпротивления, като1
общата им точка е изве-J
дена като контролна точка
(фиг. 33). В тази точка при |
наличие на осцилации тряб-
ва да отчетем—1 до—2 в!
спрямо шасито. Причината
за прекратяване осцила-1
циите на „високите" кана-
ли най-често е намалената]
емисия, а оттам — и стръм-1
ността на смесителната!
лампа (осцилаторната си-1
стема), така че в повечетб!
случаи замяната й с нова!
отстранява дефекта. Ако]
със замяната не получим!
резултат, трябва да напра-1
вим щателна проверка на!
режима и детайлите.
- рогато липсват изобра-1
Фиг. 33. Принципна схема на осцилатор жение и звук на всички]
и смесител канали, а хетеродинът ос-1
цилира, вероятността за.
повреда съществува за-]
всяко едно от останалите стъпала на общия канал.
Най-добре е първоначално да определим дали повредата ,е
преди или след видеодетектора. За целта не са необходими!
даже някакви специални измерителни уреди. Достатъчно е да]
имаме един кондензатор 0,05—0,2 мкф. Единия му край съеди-J
няваме с активния край на отоплителната намотка, а с др угия!
докосваме управляващата решетка на видеоусилвателя. Ако ви-1
деоусилвателят и веригите до катода на кинескопа са изправнил
на екрана трябва да видим една тъмна ивица, отговаряща на фон!
с честота 50 хц. Ако растерът остане чист, трябва да се проверяя
лампите, захранващите напрежения, коригиращите бобини, прев
хвърлящите кондензатори. За да се убедим, че кинескопът е
изправен, може да направим същата проверка, описана по-горе,1
52
При изправност на видеоусилвателя повредата трябва да се
гърси във всяко едно от стъпалата преди него. За бързото и
сигурно локализиране на повредата тук обезателно е необхо-
дим сигнал-генератор или вобелгенератор (свипгенератор).
С подаване на модулиран сигнал (с честота от лентата на про-
пускане на МЧУ) на управляващата решетка на смесителната
лампа може веднага да установим дали повредата е в МЧУ
или във ВЧУ. Ако при изправен хетеродин не получим изобра-
жение, то проверяваме целия МЧУ, като изследваме всяко стъ-
иало отзад напред. След локализиране на неизправното стъпало
трябва да се проверят лампата, захранващите напрежения, кон-
дензаторите, елементите на трептящия кръг, честотата на на-
стройка на кръга. Същото важи и за ВЧУ, когато с помощта на
сигналгенератора или вобелгенератора се установи, че дефек-
гът трябва да се търси там.
В някои случаи липсват изображение и звук поради лошо
контактуване на перата на каналния превключвател. В този
случай едно леко размърдване на ключа около положението,
съответствуващо на даден канал, трябва да предизвика пра-
щене във високоговорителя и поява на някакво, макар и раз-
късано- изображение. Контактите трябва да се почистят с чист
спирт или бензин, а притискането на перата към пъпките да
се регулира.
Изображението е придружено с много шум („сняг“).
Често се случва приеманото изображение да бъде покрито от
голям брой малки или по-големи точки, конто се движат хао-
тично и затрудняват гледането. Понякога този ефект създава
нлюзията за силен снеговалеж. Той се дължи на нарастване на
електронните шумове при влошено съотношение сигнал/шум.
I [ричината може да бъде както постъпване на слаб сигнал на
входа на приемника, така и намаляло усилване на ВЧУ.
Малък сигнал на входа на телевизора може да се получи
или от това, че предавателят е далеч, или пък е маломощен и
създава малка напрегнатост на полето в района на приемането.
Същият ефект може да се дължи на неподходяща (с малък
коефициент на усилване) или лошо ориентирана антена. Ако
ориентировката на антената не помага съществено, необходимо
е да се увеличи нейният коефициент на усилване чрез направа
повече елементи, преминаване кьм външна антена, ако до
този момент се е използувала стайна антена.
Ако приемникът е осигурявал нормално изображение, а с
течение на времето шумът („снегът") на екрана все повече се
е увеличавал, това говори за изтощена лампа във ВЧУ, която
53
трябва да се смени. Добре е да се провери и режимът на лам
пата, конто също може да бъде причина за пониженото у сил
ване. Подборът на лампата от ВЧУ, както и смесителната лампа,
също може да намали „снега". Понякога силният „снеговалеж"
се дължи на това, че закъснителният диод в системата за ав-
томатично регулиране на контраста (АРК) е престанал да дей-
ствува, при което даже и при слаб сигнал се намалява усил<
ването на ВЧУ. С това се влошава отношението сигнал/шум,
Ако всичко това не даде необходимия резултат, трябва с
помощта на сигналгенератор да се провери настройката на
трептящите .кръгове и ако е необходимо, да се извърши дона-
строй ка.
Бледо изображение — слаб контраст, (виж фиг. 3 г). Не-
достатъчно контрастного изображение се характеризира с това
че картината е „плоска", като черните тонове и полутонов)
малко се отличават от фона. В редица телевизори малкият кон
траст, т. е. недостатъчното усилване, причинява и критичносз
в синхронизацията, и намаление на силата на звука.
Причина за бледото изображение може да бъде дефект въЕ
всяко едно от стъпалата на канала на изображението, включи-
*телно видеодетектора, а също и ВЧУ, когато антената е добра
а и напрегнатостта на полето в района на приемането е нормална
Бледо изображение може да се получи и при много силен си-,
гнал. В този случай вследствие превъзбуждането във веригата
на управляващата решетка протичат решетъчни токове, които
намаляват усилването на видеосигнала при големи амплитуда
така, че се получава бледа картина. Така например, ако в лам-
пата на ВЧУ се получи късо съединение между управляващата
решетка и катода (лампата със заземена решетка в каскода);
смесителната лампа ще се превъзбуди и може да се получи
избледняване на изображението.
В никои случаи бледо изображение се получава при лошо’
контактуване на крачетата на лампите в цоклите,
МЧУ. За да установим дали имаме този случай, натискаме г
разклащаме еДна по една лампите. Ако с това се получават
резки и силни изменения в контраста, трябва да се почистят
крачетата на лампите и цоклите с чцст спирт или бензин. Акс
това не даде съществен резултат, трябва да се замени лошв
контактуващият цокъл. - 1
Проверката на лампите (режимите им), детайлите и в краен
случай настройката на трептящите кръгове ще ни доведат до
откриване причината за намаленото усилване в канала на изо-
бражението.
особено f
54
Силно контрастно изображение — липса на полутонове.
(5 никои случаи, даже и при пълното намаляване на контраста
< помощта на регулятора, изображението все пак остава много
контрастно, като полутоновете между бялото и черноте липсват.
Фиг. 34. Принципна схема на веригите от системата за АРК
Ч -»
Ако по-рано телевизорът е работил нормално, трябва да се
провери изправността на системата за автоматично регулиране
па контраста (фиг. 34) и преди всичко регулаторът за предва-
рително нагласяване на преднапрежението, който се среща в
никои приемници. „Следящата" лампа или германцев диод, бло-
киращите кондензатори в развързващите филтри, съпротивленията
п тях, прехвърлящият кондензатор от изходния трансформатор
за хоризонтално отклонение, намотката, с конто той е свързан,
трябва също да се проверят.
При влошаване на вакуума във видеоусилвателната лампа
е ыцо може да- се получи загубване на полутоновете.
55
Ако телевизорът сега се инсталира и се получава описания
ефект, значи, че напрегнатостта на полето в района на прием,
нето е твърде голима. Разрешението на. въпроса е поставянето в
входа на приемника на затихвател (атенюатор). В зависимост О'
това, дали входът на
приемника е симетричег
или не, се употребява'
затихватели от типа
или „б“,
фиг. 35. Закръглени'
стойкости
вленията
от входкото съпроти
вление на телевизора И
избрано затихване 10 пъ
ти са дадени в таблица Ч
изображение с нормали
положение на регулатор!
Таблица i
Я----
О-
«2
X7/ А
—Я
схеми на затихватели
Фиг. 35. Принципни
а — симетричен; б — несиметричен
R----
показани hi
на съпроти
в зависимое^
Затихването се подбира такова, че
контраст да се получава при средно
Входно съпротивление 60 75 240 300
Вид на входа несиметричен симетричен
Ri 75 91 300 „ 360
300 370 600 750
/?з 75 91 300 360 ;
избран:
по фор
>
„контраст". Стойностите на съпротивлението за други
от нас стойкости на затихването могат да се изчислят
мулите:
Я1
’ за тип „6“ и
Z д
о R К2—\ и .. п
^2=-д----за тип „а , където /<= •
х С'из
Контрастът на изображението не се регулира. Поняког
се случва контрастът на изображението да не се регулира. Сле,
56
i
пай-простата проверка с помощта на оммер за изправността на
самия регулатор (потенциометър), трябва да се убедим, че той
предизвиква необходимого изменение на някакво напрежение или
отрицателна обратна връзка, за да се получи регулиране на
контраста, т. е. на усилването. В съвременните телевизори обик-
новено с регулатора на контраста се влияе пряко или косвено
ньрху преднапрежението на така наречената „следяща" или
„ключова" лампа от системата за АРК, която от своя страна
нзработва ед но или друго отрицателно преднапрежение за регу-
лиране усилването на лампите от МНУ и ВЧУ. Именно това
действие трябва да се провери и ако се констатира липса на
изменение в регулирагцото напрежение, да се потърси дефект-
ният детайл и да се замени с изправен. Кои елементи трябва
да се проверят, беше посочено в предната точка.
Самопроизволно променящ се контраст на изображението.
Този тип повреди е един от най-трудните за откриване и от-
« траняване. Ако промените следват през къси интервали от
иреме, задачата е сравнително по-лесна, но ако интервалите
са големи, което се случва по-често, откриването на причи-
пата и мястото на повредата е много трудна задача, изиск-
иаща много време за търсене чрез измервания на дефекти-
ращия елемент.
Въпреки причините за една такава повреда да са толкова
много и разнообразии, че е трудно да се посочи нещо конкретно,
нее пак може да се набележат някои насоки на търсене на по-
вредата. х
Ако имаме само стрелкови универсален измервателен уред, и
то достатъчно високоомен, преди всичко добре е да се провери
дали не се променя отрицателното преднапрежение, създавано
от системата за АРК, което може да е резултат на дефект в
кой да е елемент от схемата й. Също така трябва да се про-
верят за производно изменение режимите на лампите в канала
па изображението. При наличие на изправни лампи последова-
тглна замяна също може да доведе до положителен резултат.
При наличие на сигналгенератор и осцилоскоп или лампов
волтмер задачата ни значително се облекчава. При подаване на
сигнал във входа на телевизора и наблюдаването му на изхода
на видеодётектора с осцилоскоп и същевременно на кинескопа
ще установим, че във високочестотната част или след видео-
детектора става самопроизволно изменение на усилването. Ако
дефектът е констатиран във високочестотната част, то с по-
цаване на сигнал от генератора на входа на всяко стъпало,
гръгвайки отзад напред и наблюдавайки сигнала на изхода на
57
видеодетектора, ще локализираме стъпалото^ в което се пс
явява дефектът.
Ако се установи, че повредата трябва да се търси сл<
видеодетектора, то сигнала от сигналгенератора подаваме :
входа на телевизора, а с осцилоскопа търсим точката от виде
детектора до кинескопа, в която се получава самопроизвол!
изменение на нивото.
След като локализираме стъпалото, трябва да изследва!
елементите му. Тук може да си послужим със стрелков инстр
мент, но по-бърз и сигурен начин е, ако имаме възможност ,
заменяме един по един елементите му. С това дефектният дета
ще бъде открит и повредата отстранена.
IX. ПОВРЕДИ, СВЪРЗАНИ С КАЧЕСТВОТО НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
Тук ще разгледаме някои повреди, различии по характер, п
раждани от най-разнородни причини, но водещи до един и съ
резултат — влошаване качеството на изображението.
Негативно изображение (фиг. 36). Този ефект се получи!
при превъзбуждане на видеоусилвателя или кинескопа или ш
при повреда в тях. За да разберем къде е повредата, увелич
ваме яркостта. Ако изображението премине в негатив, то почти с!
гурно повредата е в кинескопа, който трябва да бъде замене
Често поради лоши спойки в изводите на отоплението', еле
като телевизорът работи нормално, в даден момент изображ!
нието започва да избледнява и преминава в негатив. Това мои
да се отстрани с презапойване на изводите на отоплением
Негативно изображение се получава и при кинескопи с н;
малена емисия на катода. В този случай при увеличение н
яркостта и контраста фокусировката се нарушава и понякож
изображението преминава в негатив. Замяната на кинескопа
единственото разрешение.
Когато амплитудата на видеосигнала, подавай на кинескоп
е много голяма, той се „превъзбужда", в резултат на което с
получава описваният ефект.
Ако видеоусилвателят е двустъпален, то възможно е пр
повреда в едната лампа (напълно загубена емисия, прекъсна
извод на електрод) вследствие капацитивно прехвърляне да с
получи слабоконтрастно негативно изображение поради тов;
че едно дефазиране на 180° на видеосигнала не се осъществяв
При постъпване на много голям сигнал на входа на виде
усилвателя настъпва споменатото „ превъзбуждане “. Появявг
58
<( решетъчни токове, конто водят до ио-слабо усилване на
юлемите амплитуди в сравнение с по-малките, конто не пре-
1 дпзвикват решетъчни токове, Резултат на това е обръщане на
||<>лярността на сигнала и поява на негативно изображение.
Причината за големия видеосигнал на входа на видеоусил-
вателя трябва да се изследва и отстрани. Много често описва-
(к>го явление е резултат на лошо функциониране на системата
1а АРК — загубена емисия на лампата, повредени елементи или
просто необходимост от допълнителна регулировка на началного
преднапрежение на „следящата" лампа (виж фиг. 34). Когато
пнма система за АРК, наличието на голям сигнал-на входа на
телевизора не е непреодолима пречка. Поставянето на един за-
тихвател на входа на приемника осигурява нормална работа.
Сиързването на елементите на затихвателя е показано на фиг. 35,
я стойностите на елементите се подбират от таблицата.
Пластичност (релефност) на изображението (фиг. 37).
От фиг. 37 се вижда, че детайлите на изображението са пра-
пилно възпроизведени, но основните градации слабо се разли-
чанат от фона. .Освен това вдясно контурите имат тъмна или
светла окантовка, което води до илюзията за пластичност (ре-
кфност) на изображението. Ако не се касае до! неправилно на-
I гроен хетеродин на телевизора (което лесно може да се про-
III ри),. водещ до неравномерно усилване на ниските и високите
честоти от видеосигнала, дефектът трябва да се търси във
видеоусилвателя. Този дефект се среща по-рядко и' може да
• е дължи на намаляване стойността на анодния товар (съпро-
тпвление).
Размазване на изображението (виж фиг. 4 а). Както се
гпжда от снимката, десните контури на вертикалните линии не
• । рязко очертани, а размазани. Черните места не са равномерно
черни, а след тях се забелязват сиви продължения („опашки").
Гизи ефект също се дължи на нееднакво усилване на ниските
и високите честоти, но е обратен на току-шо разгледания. Не- “
гднакво усилване на различните честоти се получава при из-
м<пение на честотната характеристика, което може да е на-
। i nпило както във ВЧУ и МЧУ, така и във видеодетектора и
пидеоусилвателя. За да установим в коя част на "видеоканала е
повредата, изменяме честотата на хетеродина. Ако при това
,\.|рактерът на размазването се изменя, значи имаме изменение
па честотната характеристика на ВЧУ и МЧУ. Настройката на
трептящите кръгове до видеодетектора е различна за различните
тппове приемници, конто използуват най-разнообразни типове
крьгове, и затова не може да бъде разгледана в ограничения
59
обем на настоящата книга, чието предназначение е да запозндв
читателите преди всичко с повредите в телевизорите.
Ако характерът на размазването не се изменя с изменение
на честотата на хетеродина, то дефектът трябва да се търси
във видеодетектора или видеоусилвателя. Като се има предвид
че размазването се явява резултат на лошо усилване на ниски!
честоти, трябва да се проверят за изсъхване или прек^сван
електролитните кондензатори, шунтиращи катодните съпроти
ления, електролитните кондензатори в екранните решетки, пр
хвърлящите кондензатори за прекъсване — при наличие на схем
за възстановяване на средня!а съставна.
Загуба на детайлност (четливост). Този дефект се състс
в изчезване на дребните детайли в изображението вследстви-
лошо усилване на високите честоти или, с други думи, намЖ
ление на честотната лента на пропускане (отрязване на високит
честоти). И тук, както бе описано по-горе, дефектът може дз
бъде преди и след видеодетектора, което се определи по опт
сания начин. Когато ефектът не се изменя с настройка на че>
с^отата на хетеродина, дефектът трябва да се търси във ви1
деодетектора, видеоусилвателя или кинескопа. Най-вероятнО
е повредата да се дължи на прекъсване в кооигиращия
бобини.
Доста често при дълга работа на телевизора картинная
става все „по-замъглена“. Това е нещо междинно между ош
саното размазване и разглежданото загубване на детайлностт
Причината се крие в намалената емисия на катода на кинескоп!
С течение на времето вакуумът в тръбата се влошава вслед
ствие проникване на молекули въздух през ст ьклото или мета
ните части. Освен това в стъклото има газови молекули, коит
постепенно излизат от него. При самата работа на електронни
прожектор също се отделят газови молекули. При химическот
взаимодействие с бариевия окис на повърхността на катода т|
създават слой, който намалява емисионната способност. Той!
води до намаляване яркостта на екрана и замъгляване на изв
бражението. Този дефект може да се избегне, ако катодът
тръбата се загрее до температура,, по-висока от нормалнат
С това образуваният възпрепятствуващ слой се отдели и катод!
придобива отново част от загубената си емисионна способное!
Повишеното отоплително напрежение — обикновено 7,3 в,
взема от специален отоплителен трансформатор. Тайива трасф
матери се продавят в магазините в никои страни под название^)
„бустер-трансформатори". Направата на такъв трансформато;
естествено не представлива никаква трудност. Тъй като отопли»
•60
Фиг. 36. Негативно изображение
Фиг. 37. Влошена градация на сивото
Фиг. 38. Вяла окантовка
Фиг. 39. Многократна окантовка
Фиг. 40. Ефект при прекъснат ка-
тодсн извод на кинескопа
елните жички са изчислени така, че да издържат по-високо
огоплително напрежение от номиналното, увеличението му с
цел повишаване на яркостта и избягване на замъглеността е
целесъобразно, понеже продължава живота на вече негодния
кинескоп и ни спестява един голям разход.
Когато отоплението на кинескопа се захранва от отделен
трансформатор, загуба на детайлност може да се получи при
к ьсо съединение между катода и отоплението. Късото съеди-
псние може да се дължи на попаднали частици оксид между
катода и отоплителната жичка при влошена изолация на по-
гледната. В такъв случай възможно е чрез прилагане на напре-
Вкение между катода и отоплението мястото на късото съеди-
и'ние да се „прогори11 и дефектът да изчезне.
В други случаи дефект настъпва, след като телевизорът ра-
Гюти известно време нормално. Тогава късото съединение на-
.стьпва от провисване на катода или отоплителната жичка, ко-
гато изолацията й е повредена. Може да се опита да се завърти
кннескопът на 180°, като долният ръб на екрана стане горен и
обратно. В някои случаи с това дефектът се отстранява.
Загуба на детайлност се получава поради това, че анодният
говар на видеоусилвателя се шунтира от паразитния капацитет
и.) отоплителната намотка на трансформатора спрямо шаси. При
грижлива изработка на този трансформатор с оглед получаване
па минимален паразитен капацитет ефектът може да се сведе
цо минимум.
Лошо пропускане и усилване на високите видеочестоти може
на се получи при прекъсване на коригиращите бобини, нараст-
пане на анодния товар, което може да се получи или при уве-
личение стойността на товарного съпротивление, или при из-
еъхване или прекъсване на кондензатора в развързващия филтър
и анода, с което към анодното товарно съпротивление се при-
бавя и това на филтъра.
Бяла окантовка (фиг. 38). Този ефект е най-подчертан при
рязко изменение на сигнала от черно до бяло и обратно. Вдясно
след всеки черен вертикален ръб се забелязва бяла линия —
окантовка. Ако случаят не се касае до неточна настройка на
честотата на хетеродина (което се проверява лесно), то ефектът
<е дължи на ударно възбуждане на трептящи кръгове, обра-
зувани от коригиращите бобини и паразитните капацитети вслед-
ствие рязкото изменение на напрежението и недостатъчното
мтихване. Когато затихването е недостатъчно, в по-голяма сте-
пей може да се забележат няколко редуващп се бели и черни
линии (фиг. 39).
61
Слабата окант.овка в някои случаи е полезна, понеже води
до по-добра детайлност, но не бива да се забелязва от нор-
малното разстояние на гледане. В случайте, когато е недопу-
стимо голяма, е необходимо да се проверят паралелните на ко-
ригиращите бобини съпротивления за увеличение на стойностите]
им или прекъсване и да се заменят с изправни такива.
Многоконтурпост. Този ефект се наблюдава често и се]
състои в наличието обикновено вдясно на допълнителни пара-]
зитни контури на обектите в изображението. Причините за!
това могат да се крият както в антената и свързването й с!
приемника, така и в самия телевизор.
Както е описано в гл. II, след като се убедим, че с измене-]
ние честотата на хетеродина допълнителните контури в изобра-
жението се изменят, т. е. стават по-ясни (видими) или по-неясни|
или негативки, и изобщо не могат да изчезнат съвсем, то при-
чината трябва да се търси в телевизора.
Дефектът трябва да се търси във всички стъпала от ВЧУ
до видеоусилвателя включително. Допълнителните контури мо-'
гат да възникнат например при паразитна осцилация (самовъз-i
буждане) вследствие на дефектен елемент, лампа или неточна]
настройка на трептящия кръг в някое стъпало. Най-добре е да
се заменят лампите една ио една до отстраняване на дефекта!
Също така добре е да се провёри постояннотоковият режим!
на всяко едно стъпало, тъй като паразитните осцилации би
трябвало да променят режима в стъпалото, в което с а възник-1
нали. Ако и тази проверка не даде резултат, трябва да се про-J
верят честотите на настройка на трептящите кръгове, да се по-.
търсят причините, ако някои кръгове не влизат в настройка, да]
се изследват отделните елементи, особено развързващите филтри
в анодната верига и във веригата на системата за АРК. Трябва 1
да се има предвид, че и дефектен германиев диод във видео-]
детектора също може да създаде описвания ефект.
Една или две хоризонтални. тъмни ивици (фиг. 20). Нали-1
чието на та'къв ефект на екрана обикновено се дължи на npo-J
никване на фон с честота 50 или 100 хц в канала на изобра-
жението. Преди всичко трябва да се установи дали фонът се
дължи на постояннотоковото захранване или на някаква друга!
причина. При двуполупериоден изправител и две ивици на екрана
трябва да се проверят елементите на изглаждащия филтър, ]
което е разгледано в гл. V „Повреди в токозахранването". Ако J
имаме двуполупериодно изправяне, но една ивица, трябва да се
проверят изправителнцта лампа и повишаващата намотка на мре-1
жовия трансформатор, което също е описано в споменатата глава, |
62
След като с пробно включване на изправни кондензатори
г.ьв филтъра или още по-добре с осцилоскоп установим, че на
исхода на филтъра пулсация практически отсъствува, трябва да
гс насочим към самия канал на изображението. Много често
увеличена утечка или късо съединение „катод—отопление“ в
никоя от лампите е причина за споменатите ивици. За да опре-
делим дали дефектната лампа е във високочестотвата част или
в |.в видеоусилвателя или кинескопа, трябва да проверим дали
фонът (хоризонталната ивица) не се появява само при наличие
на сигнал на входа на телевизора. Ако това е така, дефектната
лампа е във високочестотната част и обратно. Определянето
точно коя лампа е дефектна е по-трудна работа.
Когато имаме фон без- необходимо наличие на сигнал, може
да се пробва изваждането на лампи до изчезване"’на ивицата,
но това в повечето съвременни телевизори е трудно. Съмне-
нието пада върху видеодетектора (ако е лампов), видеоусилва-
теля и кинескопа. Видеодетекторната лампа може да се извади,
при което, ако изчезне ивицата, лампата трябва да се замени
< нова.
Ако видеоусилвателят е двустъпален, първата лампа също
може да се извади, но втората — не, понеже потенциалът на
катода на кинескопа ще се повиши значително — до стойността
на захранващото напрежение, при което кинескопът ще се за-
пуши и ние няма да видим ефекта от изваждането й. Замя-
ната й с нова, изправна и проверена лампа е най-сигурната
проверка.
В кинескопа също може да се получи, увеличение на утеч-
ката или късо съединение, като ефектът е същият. Това може
л. а се провери с волтмер чрез измерване на потенциалната раз-
лика катод—отопление. В повечето случаи даже само при уве-
личена утечка може да се отчете настъпилата промяна.
Когато на екрана се вижда само една хоризонтална широка
и вица, а горната и долната част са затъмнени или обратно,
чркостта е малка и почти не се регулира, катодният извод е
прекъснат (фиг. 40). В първия случай, когато имаме увеличена
утечка или късо съединение катод—отопление, трябва да се
откачи отоплението на кинескопа от общата отоплителна ве-
рига и да се свърже към отоплителната намотка на специален
отделен трансформатор. Схемата на свързването е показана на
фиг. 41. Във втория случай, когато имаме прекъсване на извода
на катода, до момента на снабдяването с нов кинескоп може
да се съедини при цокъла изводът на катода с единия про-
нодник на отоплението (когато другият не е заземен или пък
63
когато се използува отделен трансформатор), като при tobi
изображението ще обхваща
жена детайлност.
целия екран, но
ще бъде
с пони-
Останалите лампи, в конто
бихме
се
съмнявали,
могат
проверят по същия начин
чрез
измерване
напрёжението
да се
между
катода и отоплението, но
резултат ще имаме само при наличи
на късо
съединение.
При
Фиг. 41. Принципна схема на
захранване отоплението на
кинескопа от отделен транс-
форматор при наличие на късо
съединение между катода и
отоплението
лампа тази потенциална разлйка
да бъде само няколко волта, а
и по-малко и
е'трудно да
Често се
ивица, т. е.
изправна
може
може
при увеличена утечка
се установи промяна,
случва
фонът
хоризонталната
да
се появява
само при наличието на високочесто-
тен сигнал на входа на телевизора.
Вследствие нелинейност в използува-
ните работай участъци на ламповите
характеристики се получава модула-
ция на високочестотния сигнал от
проникналия в катода или управлява-
щата решетка фон с честота 50 хц.
В този случай трябва да се установи
коя от лампите във високбчестот-
ната част на канала на изображението, респективно общия ка-
нал, е дефектна. Тук не може да се приложи вадене на лам-
пите, понеже при всяко изваждане се прекратява и високоче-
стотният сигнал и естествено фонът ще изчезва. При наличие
на осцилоскоп установяването на фон на катода на дефектната
лампа е лесно, но когато не разполагаме с такъв, най-добре е
да заменяме лампите една по една с изправни лампи до откри-
ването на дефектната лампа.
Може да се получи така, че въпреки замяната и проверката
на всички лампи във високочестотната част фонът |да не из-
чезне. Тогава трябва да се провери лампата от системата за
АРК, конто, ако е дефектна, ще предизвиква появата на фон
във веригата за АРК, а оттук и на управляващите решетки на
лампите. Трябва да се провери и диодът (ако е лампов), съз-
даващ необходимого закъснение в действието на регулиращото
напрежение за ВЧУ. И тук източникът и мястото на възник-
ване на фона най-добре могат да се установят с помощта на
осцилоскоп. <
Хоризонтални бели ивици в изображението. Една бяла
хоризонтална ивица може да бъде породена отг същите при-
64
чини, описани по-горе. Редица бели хоризонтални ивици могат
на бъдат резултат на най-разнородни причини. Така например
късо съединение в кондензатора за- обратна връзка в крайното
стъпало за вертикално отклонение предизвиква различно широки
светли ивици в долната част на изображението вследствие по-
падането на високото върхово анодно напрежение на управля-
нащата решетка на крайната лампа за вертикално отклонение.
Наклонена светли линии, вълнистост, разнообразны, ре-
шетки. Те са резултат на самовъзбуждане в някое стъпало на
канала на изображението (когато липсват външни смущений6).
Когато паразитните осцилации са особено интензивни, карти-
ната изобщо изчезва, екранът остава светъл и яркостта на
екрана почти не може да се регулира.
Общо може да се каже, че описаните явления са резултат
па паразитни връзки между управляващата решетка и анода в
никое стъпало или между отделяй стъпала чрез веригите на за-
хранването, монтажа или дефектни детайли.
Характерна особеност, по която може да се установи само--
п ьзбуждането, е напрежението на изхода на видеодетектора.
Цокато при липса на самовъзбуждане то е 1—3 в, то при на-
личие на паразитни осцилации, даже и да отсъствува ВЧ сиг-
нал, то може да достига 10—50 в.
Стъпало, в което е възникнала генерация, обикновено се ха-
рактеризира с изменен постояннотоков режим, тъй като обик-
повено в такива случаи във веригата на управляващата решетка
нротича решетъчен ток. Това може да послужи като признак
за локализиране на повредата, но не винаги, тъй като при
усилване от следващите стъпала на паразитните осцилации,
конто често са с извънредно големи амплитуди, също могат да
пастъпят промени в постояннотоковите режими. Най-сигурният
начин за локализиране на самовъзбуждането е да се щунтират
пходовете на всички стъпала до видеодетектора с кондензатори
1000—2000 пф към маса. При това естествено самовъзбужда-
пето ще бъде избягнато. След това с откачването на тези кон-
дензатори последователно отзад нацред един по един ще до-
стигнем до стъпалото, чийто откачен кондензатор ще предиз-
пнка рязко увеличение на напрежението на изхода на видео-
детектора.
Сега трябва да се установи самата причина за самовъзбуж-
даието. То може да се появи вследствие на намалено отрица-
К'лно преднапрежение поради увеличена утечка на прехвърля-
1ИПЯ кондензатор в управляващата решетка, прекъсване на кон-
дензатор (намаление на стойността му) в аноден развързващ
65,
Повреди в телевизионните приемници
филтър, във филтър в отоплителната верига на ВЧУ и сме
сителната лампа, във филтър в управляващата решетка — въ1
веригата за’ АРК, паразитна връзка между трептящите кръгов<
в анода и управляващата решетка на дадено стъпало и на
строени на една и съща честота. Определянето на неизправнш
кондензатор става най-лесно с помощта на изправен конденза-
тор, слюден или керамичен, с капацитет 1000—5000 пф, и па-
ралелно свързан на него друг — с капацитет 0,01—0,1 мкф.
Такава комбинация се избира, за да може да блокира високитв
честоти в която и да е верига. Кондензаторът 1000—5000 пф
се поставя за най-високите честоти, тъй като този от 0,01 —
-0,1 мкф, обикновено книжен, има значителна индуктивност и
няма да може да осигури добро блокиране. И така въпросната
комбинация с колкото се може по-къси краища се включва па-
ралелно на блокиращите кондензатори, докато се стигне мо-
мент, когато самовъзбуждането изчезва, с което дефектния!
кондензатор е открит.
В някои случаи едно разместване на проводници или по'
често замяната на детайли с други с по-големи размери, изиск
ващи друго разположение, води до самовъзбуждане.. Ако малю
промени в монтажа не доведат до положителен резултат
като последна мярка остава намалението на анодното и екран
ноте напрежение в самовъзбуждащото се стъпало. Един при
мер за тора, как изглежда екранът при самовъзбуждане, е по
казан на фиг. 42. *
X. ПОВР2ДИ, СВЪРЗАНИ СЪС СИНХРОНИЗАЦИЯТА
НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
При нарушение на синхронизацията става изменение на пра-
вилната геометрична структура и форма на растера, достигащо
до частично или пълно пропадане на изображението. Това из-
менение обаче става при деформиране на комплексния те лени-
зионен сигнал, синхроимпулсите или изменение честотните об
хвати на генераторите за отклонение. Разбира се, че причинит!
за влошаване или пропадане на синхронизацията могат да бъда-
външните и собствените смущения, както това е разгледано
съответните глави. Различните степени на влошаване и отпд
дане на синхронизацията могат да бъдат групирани по технт
външни признаци.
Изображението се движи нагоре,. Възможно е получаване*
удвоено или утроено изображение едно над друго (фиг. 43 а,<6
66
Фиг. 42. Един от възможните ефекти
при самовъзбуждане в канала на изо-
бражението
Фиг. 43. Неправилна полукадрова синхронизация
o'— изображението се движи нагоре или надолу; б — изображението е удвоено във
вертикално направление; в — изображението се състои от насложени една върху друга
части във вертикално направление
Фиг. 44. Неправилна синхронизация на
редовете
а. — изображението е удвоено в хоризонтално
направление; б — разделянс и разместване на
нестабилното изображение; с — разместване и
нагьване на вертикалните линии
в изображението
Фиг. 45. Ефекти от повреди в синхЬ
низацията
а — отместване на част от горните редо
б — отместване на редовете в зависимое?
картнфюто съдържанне; в — частично отмё
ване на линиите, което понякога се дви
и довежда до периодическо превъртване !
изображението
1ози ефект показва, че генераторът за вертикално отклонение
има изменен честотен обхват, чиято най-висока честота е по-ниска
<>т най-ниската честота на обхвата на синхронизацията. Появата
на удвоено или утроено изображение показва, че честотата на
1енератора се е намалила на 25, респ. 16,6 хц. Възможните
причини за това са:
Накалено ано дно напрежение на блокингге-
нератора, вследствие на което се намалява и запушващото
напрежение на лампата. Това се случва обикновено при утечка
във филтражния, зарядния или свързващия капацитет или при
увеличение на филтражното или зарядното съпротивление. Тези
дефекти се. съпровождат обикновено с намаление на вертикал-
ння размер на растера.
Увеличена стойности на RCелементите, обра-
зу в а щи решетъчната верига на блокинггенера-
тора, вследствие на което се е увеличила времекрнстантата
на тази верига, а сё'е намалила честотата й. Тези дефекти
обикновено причиняват увеличение на вертикалния размер на
растера.
Изображението се движи надолу. Възможно е по луча-
щие на изображение от 2—3 части, нас лагани една върху
друга (фиг. 43 а, в). Характерът на -ефекта показва, че генера-
горът за вертикално отклонение има изменен честотен обхват,
като най-ниската му честота е по-висока от най-високата честота
на обхвата на синхронизацията. Разделянето на изображението
па две или три хоризонтални части, наслагани една върху
друга, показва, че честотата на генератора е 100 или 150 хц.
I фичините за това увеличение на честотата могат да бъдат:
Повишено ано дно напрежение на блокингге-
и ер ат ор а. Това може «да се случи при намалена стойност
на филтражното или зарядното съпротивление, или при някакво
общо увеличение на общото анодно напрежение.
Намалени стойности или прекъсване на ня-
кои RC - еле мент и, образуващи решетъчната верига на
блокинггенерато’ра, ' вследствие на което се е намалила време-
константата на тази верига, а се е увеличила честотата й. Тези
дефекти обикновено предизвикват намаление на вертикалния
размер на растера.
Н а м а л е н а__е м ис ия или друг дефект в лампата
и а генерато р а.
В разгледаните два случая самият ефект показва в каква на-
сока е изменена честотата на генератора за вертикално откло-
нение. При измерването с осцилосуоп тази честота може да
67
бъде сравнена с мрежовата (50 хц). В някои телевизори им
допълнителен потенциометър за грубо изменение на честотат!
Понякога чрез неговото регулиране е възможно да се коригир
изместването на честотния обхват. При това регулиране финия
регулатор се поставя в средно положение, за да се получ
известен обхват на синхронизация, включен в обхвата на perj
лиране. За останалите телевизори ще трябва да се измеря
стойностите на посочените елементи и при наличието на oi
клонение да се заменят с нови. Удобно е да се използува пс
тенциометър, съпротивлението на който, като се изменя, да с
получи симетрично вместване на обхвата на синхронизация
обхвата на въртене, след което потенциометърът да се измерь
и замени със същото по стойност съпротивление.
Изображението се движи нагоре или надолу при въртен
на съопгветния регулатор, като се спира, без обаче да с
сцнхронизира (фиг. 43 а). Липсата на всякаква синхронизацц
по полукадри се причинява от силното намаление на амплиту
дата на съответния синхроимпулс. От наличието на стабилн
синхронизация по редове се заключава, че повредата трябва д
се търси от точката, в която става разделянето на двата вид
синхроимпулси, до генератора за вертикално отклонение. Въа
можността за движение на изображението нагоре и надолу с
обу славя от изправността на генератора. Причините, конто пре
дизвикват този дефект, са;-
прекъснато съпротивление или пробит кондензатор в инте
гриращата верига;
прекъснат кондензатор, чрез който става прехвърляне н
полукадровите синхроимпулси;
дефектна лампа или друг елемент от усилвателя на полу
кадровите синхроимпулси (ако има такъв).
Изображението често излиза от синхронизация и започва
да Тедвижи. ~Рег улаторът за честотата на полукадрит
има намален обхват на синхронизация. Честото налагане д
се използува този регулатор и намаленият му обхват на сиг
хронизация са сигурен признак за намаление на амплйтудат
на полукадровите синхроимпулси. Честото пропадане на сиг
хронизацията се дължи на излизането на генераторната честот
извън намаления обхват на синхронизацията. Намалението н
амплитудата на полукадровите синхроимпулси освен в интегри
ращата верига и съответния усилвател на тези импулси мож
да се получи и при ограничение във видеоусилвателя или
амплитудния отделител, като при това се намалява също и а
плитудата на редовите синхроимпулси. Но почти винаги то)
68
общо отслабване на комплексна синхросигнал има за резултат
влошаване само на синхронизацията за полукадрите поради
широкий обхват на синхронизация на системата за АДФ в съ-
нременните телевизори. Възможните причини за този дефект са:
увеличена стойност на съпротивление или утечка в някой
кондензатор от интегриращата верига;
намалено усилване на усилвателя на синхроимпулсите за по-
лукадри, дължащо се на намалена емисия на лампата или де-
фектен елемент от схемата му;
частично отрязване на синхроимпулсите от видеоусилвателя
вследствие на дефектна лампа или друг елемент от схемата
или пък повреда в системата за АРК;
увеличено утечно съпротивление или пробит свързващ кон-
цензатор в управляващата решетка на отделителното стъпало.;
намалено усилване на отделителното стъпало вследствие
намалена емисия на лампа или дефектен детайл от схемата.
Изображението трептд вертикално. Причината за това
грептене е попадането на остатъци от интегрираните редови
синхроимпулси (предимно изравнителните) в генератора за вер-
тикално отклонение. По този начин става предварително пус-
кане на посочения генератор. Най-често причината се крие в
утечка или прекъсване на кондензатор от интегриращата верига.
Нарушена презредност на растера. Нарушената през-
редност се забелязва по увеличеното разстояние между редо-
вете и по влошената разделителнМспособност във вертикална
посока, а при голяма яркост — и по сближаването на линийте
на цвата вертикални обратни хода. Причините за това могат да
бъдат следните: неправилно поставяне на регулатора за често-
тата на полукадрите, увеличена амплитуда на синхроимпулсите,
попадане на редовите синхроимпулси в генератора за верти-
кално отклонение при непълно интегриране или при паразитна
връзка между двата генератора, и др.
Периодично превъртване на изображението _(фиг. 45 в)..
Това превъртване става под влияние на фона, който се наслагва
върху полукадровите синхроимпулси. Затова честотата на пре-
въртването е равна на разликата от честотите на мрежата и
синхроимпулсите. Напрежението на фона (мрежата) може да
попадне в усилвателя или генератора на синхроимпулси при
дефектен филтражен елемент или утечка между отопление и
катод на лампите в посочените стъпала и стъпалата на ВЧУ,
смесителя, МЧУ и ВУ.
Ляво наклонена ивици (виж фиг. 2 б), на конто наклонъпг
се намалява при въртене на регулатора за честотата на
69
редовете и е възможно получаването на двои но .изобрахсе-
«ие (фиг. 44~а£
Появата на този ефект се дължи на понижен честотен об-,
хват на генератора за хоризонтално отклонение, така че да из-j
лиза вън от честотния обхват на синхронизация. Появата на
двойно изображение показва, че в честотния обхват на генера-i
тора се намира и честотата 15,625:2 = 7,812 хц. Обикновено-
дефектът се съпровожда с намаление на яркостта и увеличе-
ние на хоризонталния размер. Тъй като генераторите за хори-
зонтално отклонение имат най-различно схемно разрешение
(блокинггенератор, мултивибратор, синусов осцилатор и др.), и
поради ограничения обем на1 книгата, невъзможно е да се на-
прави изчерпателно разглеждане на възможните повреди. Най-
типични са:
намалено анодно напрежение на генератора за хоризонтално
отклонение;
увеличена стойност на някои от елементите, определящи
честотата на генератора (при блокинггенератора и мултивибра-
тора А’С-елементите в решетъчните вериги, а при синусовия
осцилатор ZC-елементите на трептящия кръг);
системата за АДФ вследствие на дефект или получаване на
неправилни- импулси работа неправилно и изработва обратно
по знак регулационно напрежение.
Дясно наклонЕни ивици (фиг. 2 в\ на конто наклонът се
намалява при въртене на регулатора за честотата ~на~ре-
довете и е възможно получаването на разполовено изобра-
жение, като половините~са~ една върху друга. случая eg
касае за повишен честотен обхват на генератора за хоризон-
тално отклонение така, че той се намира извън обхвата на син-
хронизацията. Ако изображението се получи на- две равни части)
наложени една върху друга, честотата на генератора е достиг-
нала до 2X15,625 = 31,250 хц. Ефектът се съпровожда обик-
новено с намаление на яркостта и хоризонталния размер на
растера. Най-вероятните причини за дефекта са:
намалена емисия или други дефекти в лампата на генератора';
намалена стойност или прекъсване на Д'С-елемент в реше-
тъчната верига на блокинггенератора "“или мултивибратора или;
пък намалени ZC-елементи в трептящия кръг на синусовия
осцилатор;
неправилно действие на системата за АДФ, която изработва
обратно по знак и голямо по стойност регулационно напрежени
В разгледаните последни два случая за ляво и. дясно наклс
нени ивици честотният обхват на генератора за хоризонталн
70
отклонение в най-благоприятния случай може да бъде кориги-
ран чрез грубия регулатор. Ако липсва такъв или пък с него
не може да се получи коригиране, ще трябва да се замени
дефектният елемент_или пък да се добави нов за нормализи-
рането на честотния обхват. Най-точно честотата може да се
определи с помощта на осцилоскоп и тонгенератор по фигурите
на Лисажу.
Изображението се „сглобява" само в една точка от об-
хвата на синхронизация, но не сёЧшнхронизира (фиг? ТщТГд).
Моментното получаване на „сглобено" изображение показва
правилна работа на генератора за хоризонтално отклонение.
Пълното пропадане на синхронизацията по редове се дължи на
отсъствието на редовите синхроимпулси. Причините за това
най-често биват:
дефектна лампа или детайл в стъпалата, усилващи и огра-
ничаващи редовите синхроимпулси;
дефект в системата за АДФ, при който липсва регулационно
напрежение (наличността и полярността на регулационното на-
прежение се установяват чрез въртене на регулатора за честота
на редовете);
липса на импулса от обратния ход за фазовото сравняване
в системата на АДФ (например прекъсната намотка или /?С-
елемент);
Силно намален обхват на синхронизация на генератора
за хоризонтално отклонение^ Чеспю изображението излиза
от синхронизация, размества се и се плъзга (фиг. 44 б, в).
Намаляване обхвата на генератора за хоризонтално отклонение
почти винаги се причинява от отслабването на съответния син-
хроимпулс или импулса от обратния ход за фазовото сравня-
ване при системите за АДФ. Вероятните причини за този де-
фект са:
намалена емисия на лампа от усилвателя или ограничителя
на редовите синхроимпулси или пък намалено усилване на съ-
щите стъпала вследствие на дефектен елемент в схемата;
намалена ефективност на схемата за АДФ вследствие на
дефектни диоди или други елементи от схемата;
малка амплитуда на импулса от обратния ход на редовете
ча фазово сравняване.
Този дефект е труден за откриване и изисква осцилоскоп.
Хоризонтално отместване на линиите в горная край
(фиг. 45 а). Най-вероятната причина за този дефект е попадането
на полукадрови синхроимпулси в генератора за хоризонтално
отклонение или в системата за АДФ, вследствие на което се
74
получава фазово отмествапе на началните реДове. Това е въ:
можно да се случи при дефектен А'С-елемент от диференцир!
щата верига или при намаляването и изкривяването на ред<
вите синхроимпулси в отделителя. Подобен ефект може да с
получи и при общото намаление на комплексния синхросга
нал, което е съпроводено от стесняване на обхватите на двет
синхронизации. Понякога причината за това е и неправилнот1
установяване на регулатора за честотата на редовете.
Хоризонтално отместване, което е пропориионално н
съдържанието на изображението (фиг. 45 <"). Това отместван
е особено неприятно, понеже се изменя в зависимост от съдър
жанието на изображението. Дължи се на попадането на видес
сигнал (сигнал на изображението) в отделителното стъпало
вследствие пониженото ниво на отрязване. Вероятните прцчини
за това могат да бъдат: ограничаване на синхроимпулсите от
претоварване във видеоусилвателя, дефектни Д'С-елементи в
решетъчната верига на първото стъпало от амплитудния отдё-
лител или неправилен режим на последния.
Частично отместване на част от редовете на растере
което понякога се ~движи бавно надолу или нагоре (фиг. 45 Д
Това движещо се отместване е причинено от наслагването и
фон (мрежово напрежение) върху редовите синхроимпулси, което
може да се получи при дефектен филтриращ елемент или утечкг
между отоплението и катода на лампите, в конто се усилва!
или ограничават редовите синхроимпулси. Наличието на фон се
открива най-лесно с помощта на осцилоскоп.
Изображението се движи нагоре, надолу и се плъзга на-
страна. А она е ефект на пълно отпадане на синхронизацията
вследствие липса или силно- отслабване на комплексния синхрон
сигнал. Причините за това най-често биват:
изрязване на синхроимпулсите в комплексния телевизионен
сигнал От видеоусилвателя вследствие на дефект или прето-
варване на същия или пък на дефект в системата на АРК (ре-
гулационното напрежение е много ниско или въобще липсва);
силно намален комплексен телевизионен сигнал вследствие
на дефект във ВЧУ, смесителя, МЧУ или видеоусилвателя
(в този случай контрастът на изображението е много слаб)';
дефектна лампа или друг елемент от схемата в отделител-
ното или усилвателното стъпало, през конто преминава ком-
плексниятсинхросигнал.
Хоризонтално отместване на част от 'линиите, движещц
се нагоре или надолу. ТТр1Г7)дстигане края на екрана изобра-
жениато се превъртва (фиг. 45 в). И този особено неприятен
72
ефект се дължи на попаднал фон върху комплексния синхро-
сигнал. Движение™ и превъртването имат честота, равна на
разликата от честотата на мрежата и честотата на полукадрите.
Попадането на фон върху синхросигнала може да стане поради
дефектен филтражен елемент или вследствие на утечка между
отоплението и катода на някоя лампа в стъпалата, през конто
преминава комплексният телевизионен сигнал. Това са ВЧУ,
смесителят, МЧУ и видеоусилвателят. Самото място на проник-
ването на фона се открива най-лесно с помощта на осцилоскоп
XL ПОВРЕДИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗВУКА
Наред с повредите, влошаващи качествата на изображението,
гвърде често възникват повреди в звуковия тракт на телеви-
зора. Причините могат да бъдат много и твърде разнообразии,
а характерът на повредите в повечето случаи е сходен с харак-
тера на повредите в приемниците за ЧМ сигнали. Тук ще
бъдат разгледани само някои по-важни повреди, групирани по
симптоми.
Липсва звук (картината е нормална). Тъй като картината
е нормална, повредата трябва да се търси в звуковия тракт,
състоящ се обикновено от междинночестотен усилвател, огра-
ничител, честотен детектор, нискочестотен усилвател и високо-
говорител.
И тук както при обикновените радиоприемници при липса
на звук ще трябва да проверим преди всичко дали саизправни НЧ
усилвателят и високоговорителят. Обикновено в съвременните
приемници входът на усилвателя е изведен, за да може да се
включва грамофон или магнетофон. Най-просто ще проверим
тали работи НЧ усилвател, като докоснем с пръст или с от-
вертка, на която докосваме металическата част, активуия (не-
заземения) извод на въпросния вход, при което трябва да се
чуе характерно бучене във високоговорителя, ако усилвателят
е изправен. Проверката може да се направи и с подаване на
сигнал от грамофон, магнетофон или тонгенератор. Ако пробата
не даде резултат, ще трябва да приложим докосване до управ-
ляващата решетка на крайното стъпало. Вместо с ръка можем
да докоснем управляващата решетка с кондензатор 0,01—0,1 мкф,
чийто втори извод е съединен с активния край на/отоплител-
ната намотка. Ако отново не получим резултат, трябва да про-
верим режима на стъпалото, лампата и веригите до самата
шпулка на високоговорителя.
73
При изправно краино стъпало проверяваме по същия начин
усилвателя на напрежение. С помощта на стрелкови универсален
измерителен инструмент и, ако е необходимо, изправни лампиI
елементи, откриването на дефектния елемент не представляв!
трудност.
При изправен НЧУ и липса на звук трябва да провери»
изправността на честотния детектор. Правилното му функций
ниране може да се провери само при -подаване на сигнал на.
Фиг. 46. Схеми за включване на сигналгенератор и волтмер
при настройка на честотни детектори
а — при дискриминатор; б — при дробен детектор
входа му от сигналгенератор, но тъй като в разглеждания слу
чай звукът изобщо отсъствува, добре е първоначално да с
-убедим в изправността на елементите му. С помощта на вол:
мер-оммер проверяваме анодната верига на ограничителя, ле1
товия филтър (целостта на бобините и изправността на koi
74
дензаторите), диодите, товарните съпротивления и паралелните
на тях кондензатори, прехвърлящия към НЧУ кондензатор.
Ако всичко е в изправност, вероятна е силна разстройка на
лентовия филтър. За да проверим това, трябва да си послужим
със сигналгенератор и лампов волтмер или някакъв друг ви-
сокоомен волтмер. Естествено най-добре е даГсе използува
свипгенератор и осцилоскоп или направо вобулоскоп, но тези
уреди радиолюбителят трудно ще намери.
Включването на волтмера е различно в зависимост от това,
дали честотният детектор е дискриминатор или дробен детектор.
Принципнитё ехеми заедно с местата на включване на волт-
мера са показани на фиг. 46 а, б.
От сигналгенератора през кондензатор от 100—1000 пф
нодаваме на входа на ограничителя сигнал с честота, равна на
междинната честота на звука. При съвременните телевизори се
използува обикновено общ канал за изображението и звука,
така че тази честота е 6,5 мгхц. Волтмерът се включва в
.очка 1, показана на схемите. Показанията на волтмера в случая
трябва да бъдат минимални, което отговаря на точно настроен
вторичен трептящ кръг на филтъра, но също и на напълно
разстрйен. такъв. За да проверим кой случай имаме, изменяме
честотата на сигналгенератора симетрично в двете страни, при
коете^ ако вторичният кръг е настроен, показанията на волтмера
с бтдалечаването от междинната честота трябва да се увели-
чават, като в единия случай ще са положителни, а в другия —
отрицателни. Ако показанията на волтмера не се изменят или
се изменят слабо при изменения в честотата и въртене на на-
стройващите елементи както на първичния, така и на вторичния
кръг, очевидно лентовият филтър не влиза в настройка, което
е възможно, щом като липсва звук. _Най-вероятно е, че кръго-
вите кондензатори или свързващият двата кръга кондензатор
са дефектни или със силно изменени стойности. Замяната им с
изправни най-бързо ще изясни въпроса. Ако лентовият филтър
е изправен, при подаване на честота 6,5 мгхц немодулцран
сигнал и включен волтмер с обхват 0—3 в, в точка 1 получа-
ваме или постигаме с настройка на вторичния кръг минимално
показание. След това включваме волтмера в точка 2, както е
показано на схемите, и с настройка на първичния кръг пости-
гаме максимални показания.
В случай че звукът -продължава да отсъствува, трябва да
проверим работата на ограничителя.
За да сме сигурни, че сигналът ще достигне управляващата
решетка на ограничителя, за да може да се говори за ограни-
7&
чаване, предварително ще трябва да проверим режима на
междинночестотния усилвател, както и неговите елементи. Сле^
като се убедим, че всичко е в изправност, подаваме сигнал от
сигналгенератора с честота 6,5 мгхц на управляващата решетю
на междинночестотната лампа, а волтмера включваме паралелн!
на утечното съпротивление на ограничителя (фиг. 46 а). Аю
сигналът преминава през усилвателя на междинната честотг
показанията на волтмера говорят за наличието на отрицателно
напрежение спрямо шаси, получено вследствие възникващите
при сигнал решетъчни токове. Ако такива показания липсват^
то или лентовият филтър в анода на междинночестотния усилц
вател е силно разстроен при изправни елементи, или най-вероятно
някой от кондензаторите е дефектен. След като се убедим, че
елементите на филтъра са изправни, постигаме с настройка на
кръговете максимални показания на уреда. Сега вече можем да
проверим действието на ограничителя. С последователно пре-
включване на волтмера от въпросната точка в точка 2 (фиг. 46'
и увеличение амплитудата на сигнала трябва да се убедим пр!
изправно работещ ограничител, че напрежението в точка 2 пре
става да расте при достигане на 2—3 в върху утечното съпрс
тивление на ограничителя.
Ако въпреки всички проверки и настройки не получавам
звук при подаване на сигнал от сигналгенератора в точка, намирг
ща се преди точката на отделянето на звука от видеосигнала, пс
вредата остава да бъде единствено в режекторния кръг и връг
ките му с общия канал и управляващата решетка на междинноче
стотния усилвател на звука. Щателната проверка на елементит,
му, както и настройката му ще доведат до желания резултат
’'Звукът е слаб. Изображението е с нормален контраст,
Преди да локализираме точно повредата, трябва да си изясний
във високочестотната или нискочестотната чйст ли следва да я
търсим. За целта най-простото, което можем да направим, е да
подадем на входа на НЧ усилвател сигнал от тонгенератор^
грамофон или магнетофон. Ако чувствителността на НЧ вход
или силата на прослушания запис е нормална, повредата трябва
да се търси във високочестотната част, и обратно.
Намалено усилване в НЧ усилвател може да бъде резултат
преди всичко на изтощени лампи, което трябва да проверну
веднага. Освен това изменения в режимите на стъпалата npi
дефектирали детайли или изменения в самите захранващи на
прежения могат да предизвикат същия резултат. Причината з1
тези Изменения трябва да се намери и отстрани.
76
Ако се констатира, че намаленото усилване се получава във
високочестотната част, също трябва да се проверят лампите,
режимите им, елементите. Трябва да се има предвид, че при
намаление емисията на диодите в честотния детектор (когато
Фиг. 47. Честотни характеристики на честотен детектор
а — нормална; б — емисията и на двата диода е намаляла; в — емиснята на еднния от дио-
дите е намаляла; г — недостатъчпо дълъг праволинеен участък на характеристиката;
г) — вторичният треитящ кръг на лентовия филтър е разстроен до по-ниска честота от меж-
динната; е — вторичният трептящ кръг на лентовня филтър е разстроен до по-висока че-
стота от междинната
са лампови) амплитудата на нискочестотния сигнал, постъпващ
на входа на нискочестотния усилвател, намалява.
След като се убедим, че лампите не са изтощени, както и
че режимите им са нормални, може да се пристъпи към на-
стройка на трептящите кръгове, която се извършва както бе
описано в предната точка.
Дрезгав изопачен звук, Изображението е нормално.,
В звука често възникват изкривявания. Преди всичко трябва
хетеродинът да бъде така настроен, че да се получи звук без
изкривявания. Ако изкривяванията не могат да се избягнат с
настройка, трябва да се направй проверка по стъпала. *•
77
Първоначално проверяваме НЧ усилвател. Най-лесно и си-
гурно това може да стане, като подадем на входа му сигнал
от грамофон или магнетофон. Ако се получават изкривяваниф
причината трябва да се търси по стъпала, като се проверя,
лампите, режимите, детайлите, захранващите напрежения. Ви
сокоговорителят при разцентроване също може да бъде при
чина за изкривяванията, което трябва да се провери.
При изправен НЧ усилвател проверката трябва да продълж^
във високочестотната част. Тук трябва да се подчертае, ч(
качеството на звука в голяма степей зависи от правилната
работа на честотния детектор, а тя от своя страна се определи
от честотната характеристика на детектора, представляваща
зависимостта между напрежението на изхода на детектора и
девиацията на честотата (фиг. 47). Правилната работа се опре-'
деля от: а) съвпадането на средата на праволивейния участък
с междинната честота на звука; б) достатъчно голям и симе-
трично разположен спрямо нулевата (междинната) честота пра-
волинеен участък; в) достатъчна стръмност на праволинейнйя
участък. В противен случай няма да съществува права пропори
ционалност между изходното напрежение и девиацията на че-
стотата, както е в предавателя, вследствие на което ще въз-
никват нелинейни изкривявания.
Да разгледаме няколко случая на ненормална честотна ха-
рактеристика, причиняваща смущения в звука. На фиг. 47 б
е дадена честотната характеристика, когато емисията на двата
диода е намаляла. В такъв случай звукът ще бъде слаб и
придружен със смущения (шумове). На фиг. 47 в е дадена
честотната характеристика за случая на намалера емисия само
на единия от диодите. При такава характеристика слабите
сигнали се приемат с шумове, а силните се изопачават вслед-
ствие различната стръмност на двата склона на характеристиката.
Когато праволинейната част на характеристиката.не е до-,
статъчно дълга, както е показано на фиг. 47 г, звукът става
дрезгав, неразбцраем, придружен със свистове и съсканияЛ
Това положение може да се избегне чрез настройка на пър- :
_вичния кръг на лентовия филтър, както бе описано в точка
лърва на настоящата глава.
Звукът е придружен от характерно бръмчене с нисък*
тон, засилващо се при наличие на яркобели места в нор^
малното изображение. Такова бръмчене се явява най-вече
в случай на влошаване свойството на честотния детектор да
.потиска амплитудномодулираните сигнали вследствие разстройка.)
На фиг. 47 д и е са дадени два случая на честотна характе-
78
ристика, получена при разстройка на вторичния кръг на ленто-
вия филтър в първия случай на по-ниска, а във втория — на
по-висока честота от междинната.
’ Това бръмчене е особено неприятно при приемниците с общ
канал на изображението и звука, каквито са всички съвременни
лриемници. Тук, както е известно, междинната честота на звука
е 6,5 мгхц и не зависи от честотата на хетеродина, така че
разстройките на вторичния кръг на лентовия филтър не могат
да се компенсират чрез изменение на междинната честота при
изменение честотата на хетеродина, както в приемниците с от-
делки канали.
Настройката на лентовия филтър трябва да се извършва' с
измерителни уреди, както е описано в точка първа на настоя-
щата глава. В някои случаи, когато набавянето на такива уреди
е практически невъзможно, може да се пробва настройката да
се извърши на „слух“. За целта, след като е установено кой
от двата кръга е вторичният и с кой елемент ще се настройва,
постига се нормален контраст на изображението и се изчаква
момент на пауза в звуковия съпровод. Тогава се завъртва
бавно въпросният променлив елемент до постигане на мини-
мално бръмчене.'
Трябва да се отбележи, че и при добре настроен честотен
^детектор и изцяло приемник с общ канал се получава бръмчене
в звука при някои положения на честотата на хетеродина, което
бръмчене при настройване на най-добра картина и най-чист звук
трябва да изчезне. Бръмченето се явява вследствие на това,
че с изменение честотата на хетеродина се изменят междинните
честоти на изображението и звука. Поради факта че честотната
характеристика на общия канал остава една и съща, то на
входа на видеодетектора се изменя съотношението между ам-
плитудите на междинните честоти. Вследствие на това нараства
паразитната амплитудна модулация на честотата 6,5 мгхц със
съдържанието на картината и ограничителя и честотния детек-
тор не може напълно да я потисне.
Често се случва, че с регулиране честотата на хетеродина
не може да се постигне пълно изчезване на бръмченето. Това
може да се получи,- когато граничите на изменение честотата
на хетеродина са се изместили. При наличие на измерителни
инструмента осцилаторната честота трябва да се провери и
ако разстройка съществува на всички канали, да се направи
донастройка с общия полупроменлив кондензатор (виж фиг. 33),
а ако е само на този канал — със сърцевината на осцилатор-
ната бобина. При липса на измерителни инструменти може да
79
се пробва да се извърши избягване на бръмченето чрез дона-
стройка на „„слух" на осцилаторната бобина. Добре е да се
запомни положението на сърцевината и ако не се получи по-
ложителен резултат, да се върне в старото положение. Тази
настройка трябва да се прави само след като сме убедени, че
лентовият филтър в честотния детектор е правилно настроен
Бръмчене възниква и вследствие на кръстосана модуляция
получаваща се в канала на изображението, вследствие използу-
ването на линейни участъци на анодно-решетъчните лампови
характеристики при силни сигнали или при изменение режима
на някое стъпало. Подборът на лампи в стъпалата, а също. уве^
лишение на преднапрежението във ВЧУ може да доведе до
желания резултат.
В някои случаи бръмченето намалява или дори изчезва с
намаляване яркостта на екрана до пълно затъмняване. Причи-
ната е паразитна капацитивна връзка между входа на НЧ усил-
вател и проводника, водещ до анодния извод на кинескопа.
Тъй като токът на лъча протича през високоомния високово/ь
тов изправител, ускоряващото напрежение зависи силно от съ-
държанието на картината. Особено силно се’изменя високото
ускоряващо напрежение през време на кадровите бланкиращи
импулси, следващи с честота 50 хц. Паразитната капацитивна
връзка между високоволтовите вериги и входните вериги на
НЧ усилвател от няколко пикофарада само е достаточна да
се получи силен фон с честота 50 хц. Дали причината за бръм-
ченето е тази, се проверява лесно чрез снемане на провод-
ника от анодния извод на кинескопа, при което бръмченето би
трябвало да изчезне, ако се дължи на въпросната паразитна
връзка.
Звукът е придружен с фон. Тук става дума за фона, по-
знат от нискочестотните усилватели и радиоприемници, който-
не бива да се смесва с описаното по-горе бръмчене. Преди
всичко .брябва да се локализира фщ^ьт, т. е. да се установи
дали той се явява в НЧ или ВЧ част на тракта. Когато фонът
остава, след като с потенциометъра сме намалили усилването
до минимум, източник са стъпалата на НЧ усилвател. Причини,
за възникването на фона могат да бъдат: влошена филтрация
на изправеното напрежение (в такъв случай фон трябва да се
Забелязва и в картината); влошена изолация или късо съеди-
нение катод—отопление в някоя от лампите на усилвателя.-
Когато фонът изчезва при намаляване усилването с потен-
циометъра, източникът трябва да се търси във ВЧ част. Ко-
гато честотният детектор е лампов, "възможно е късо съедине-
80
ние или влошена изоляция катод—отопление в лампата да
причинява фона. Сигурен признак за това, че фонът възниква
във ВЧ част, е фактът, че в този случай наличие на фон се
забелязва само при прием,ане, т. е. когато на входа на телеви-
зора постъпва високочестотен сигнал. С прекратяване на излъч-
ването от телевизионния предавател фонът изчезва. Ако фонът
се появява само в звука, дефектът трябва да се търси в меж-
динночестотния усилвател на звука, а ако го има и в картината,
източникът е стъпало от общия канал. Причината обикновено
се състои в късо съединение или влошена изолация катод—
отопление на някоя лампа. Появилият се фон модулира високо-
честотния сигнал поради използуването на нелинейни участъци
от ламповата характеристика.
С помощта на волтмер може да се провери потенциалната
разлика между катода и активная край на отоплителната на-
мотка в лампите, чийто катод не е свързан директно с шасито.
Ако не установим потенциална разлика, имаме късо съедине-
ние. По този начин не може да се установи само влошаване
на изолацията. За целта е необходим осцилоскоп. При липса
на такъв може да се използува замяна на лампите с изправни
такива до откриване на дефектната лампа. При липса на нови,
изправни лампи може да се използува разменяне на местата
им до откриване на повредата. Лампите, чиято размяна не до-
вежда до отстраняване на фона, трябва да се връщат на ста-
рите им места.
XII. РАЗЛИЧИИ ПОВРЕДИ СЪС ЗАБЛУЖДАВАЩИ ПРИЗНАЦИ
В някои редки случаи логичного насочване към дефектного
стъпало не довежда до откриване на повредата, т. е. въпреки
цялостната проверка „набеденото1* стъпало се оказва в пълна
изправност. Естествено е, че при това затруднено положение
дефектът ще трябва да се търси в някои други стъпала, имащи
известна връзка с набелязаното. В краен случай ще се наложи
цялостната проверка на дефектния телевизор. Тук ще бъдат
разгледани някои срещани в практиката случаи.
Пропадане на яркостта и изображението породи дефек-
тен кондензатор в режекторния кръг „съседен звук" (фиг. 48).
При приемане на програма екранът на телевизора напълно по-
тъмнява, а звукът е слаб и изкривен. Проверката на високото
ускоряващо напрежение и всички напрежения на електродите
на кинескопа показва нормални стойности. Само напрежението
6 Повреди в телевизионните приемници
81
на катода на кинескопа е по-високо и почти равно на общото
изправено напрежение. Директната връзка на този катод с
анода на видеоусилвателя насочва търсенето към последний.
И наистина лампата PL-83 е запушена с отрицателно предна-
Фиг. 48. Непзправно стьпало от общоканалния МЧУ, предизвикващо изчезван<
на изображението и растера и изкривявания в звука
прежение —10 в. Обаче всички елементи от нейната схема се
оказват в изправност. Следователно причината може да бъде
някакво високочестотно напрежение с голяма амплитуда. И на-
истина с помощта на осцилоскопа се установява такова напре-
жение във веригата на видеодетектора. Сега може да се пред-
полага, че има възбуждане в МЧУ или дефект в АРК. Провер-
ката обаче показва, че те са изправни. Случайного изключване
на носещата на звука от изпробващия генератор довежда до
появяване на изображението. С помощта на осцилоскопа,
свързан към катода на кинескопа, се забелязва остър смущаващ
импулс непосредствено преди синхронизиращия импулс. Също
такива импулси, обаче с много по-малка амплитуда, се наблю-
дават често, понеже се дължат на излъчвания. от трансформа-
тора за.хоризонтално отклонение. За проверка всички МЧ кръ-
гове се разстройват песледователно чрез приближаване на от-
вертката.
Установява се, че при допиране до кондензатора от 10 пф
(от режекторния кръг на съседния звук) смущаващите импулси
се намаляват до тяхната нормална амплитуда. Със замяната на
този кондензатор повредата в телевизора е отстранена. Причи-
ната на дефекта се обяснява с това, че при изменение стойността
на кондензатора в елементите на МЧУ пвпада смущаващ им-
пулс от изходния трансформатор за редовете.
82
%
Слаба яркоспгппилшрма.лма, емисия и редовно захранване
ча кинескопа. Дефектът се проявява като много слаба яркост,
при конто едва се забелязва някакво изображение. Измерването
на напреженията на електродите, включително и високото уско-
ряващо напрежение, показва, че същите са напълно нормални.
Измерва се също катодният ток на кинескопа, който достига
при напълно отворен регулатор за яркостта нормалната си'
стойност около 200 мка. Не
полагаме, .че електронйият
лъч се губи някъде н| ки-
нескопа, който е без йонен
уловител. Предполага се
някаква механически де-
формация на електронния
прожектор, вследствие на
конто лъчът попада не на
екрана, а върху някой елек-
грод. Прави се опйт чрез
поставяне на йонен улови-
тел да се коригира посо-
ката на лъча. И наистина
при движението на улови-
теля върху шийката на ки-
нескопа в едно положение
ее получава нормалната
яркост. По този начин ки-
нескопът е спасен от бра-
куване.
Изображението треп-
ти във вертикална посока (фиг. 49). Характерът на това
остава нищо друго освен да пред-
*
Закым.
АРК
Намолена
бтф Ртойиост
. Диов за .
гскъси АОК
йидео Лампа
усилба/пел м урк
1 oz>_______
По. .укайроб
иоомален
АРК,
трепти
Фиг. 49. Неизправна система за
вследствие на което изображението
във вертикално направление
синхроимпуле
нозьбеи
треп-
тене показва, че генераторът за вертикално отклонение се - за-
действува преди идването на синхроимпулса. При увеличаване
на контраста трептенето намалява. Най-напред съмнението
нада върху интегриращата верига. Проверката обаче показва
нормални стоиности за всички /?С-елементи. С помощта на ос-
цилоскопа се забелязва известно назъбване на интегрирания
вертикален синхроимпулс, но явно причината не е в интегрира-
щата верига, защото при прекъсването й изображението се
получава без синхронизация, но и без трептене. Посредством
пшрмован кабел комплексният синхросигнал се подава на ре-
л.овен телевизор от същия тип. Дефектът се проявява и тук.
Следователно повредата ще трябва да се търси във видеоусил-
г.ателя или стъпалата преди него. От цялостната проверка на
83
ЛбСдбр.жд
лампа
Неизправен диод от системата
причиняващ светла хоризон-
тална ивина
Видео
Сигнал
Фиг. 50.
за' АРК,
режима и елементйте на видеоусилвателя всичко се оказва
нормално. Осцилограмите на комплексния сигнал върху анода
на тази лампа показват известно назъбване около синхроим-
пулсите. Директната връзка, конто съществува между видео-
усилвателя и лампата за АРК,
работеща по „ключова" схе-
ма, насочва вниманието нл
към последната. Тази ламп,
получава анодно напреженй^
чрез един кондензатор) саме
през време на обратния ход
на редовете. През този интер
вал анодният v й ток, койтс
зарежда същия кондензатор
до известна стойност, се опре-
деля от нивото на черно на
видеосигнала. Следователнс!
върху анода на същата лампа
ще се получи отрицателнО
пулсиращо напрежение съ{
стойност, пропорционална на видеосигнала. Това напрежение
филтрирано от електролитния кондензатор 8 мкф, чрез дели
теля /?8 и се подава на лампите от МЧУ за автоматик
ното им регулиране. Именно тук се открива дефектът. Фил
триращият кондензатор е със силно намален капацитет и не
може да филтрира добре импулсите на обратния ход. Съ-
щите попадат през регулационната верига в първите решетки
на лампите от МЧУ и по този начин става паразитно моду-
лиране на междинночестотния сигнал. Именно тази паразитна
модулация не може да се -филтрира добре от интегриращата
верига и предизвиква предварително пускане на генератора за
вертикално отклонение. Смяната на дефектния кондензатор нор-
ма-лизира синхронизацията на телевизора.
Светла ивица върху изображението. Върху екрана на те-
левизора се забелязва една светла хоризонтална ивица, конто се
движи кагоре и надолу. При доближаването на ивицата дс
края на екрана изображението се превъртва. Всичко това го-
вори за наслагването на някакъв фон върху видеосигнала. Про-
веряват се цялостно филтражните елементи на видеоусилватеЛ-
ната лампа, но дефектът не се открива. От проверката с осци-
лоскопа се установява мрежово напрежение в проводника зй
закъснителното регулационно напрежение, с което се регулирг
усилването на ВЧУ (фиг. 50). За закъснителен диод се изпол
84
//мчу
w -AJL
ОРп. ход
видео
сигнал
Фиг. 51. Неизправна система" за АРК, при-
чиияваща частично отпадане на синхрони-
зацията на редовете
зува един от свободните диоди на лампата ЕАВС-80, който
именно показва късо съединение между отоплението и катода.
По този начин във ВЧУ попада мрежово напрежение, което
модулира високочестотния сигнал. След замяна на дефектната
лампа телевизррът започва
да работа нормално.
Частично опгпаЛане на
синхронизацията на редо- .
вете. В тясна хоризонтална
ивица, заемаща около 25%
от височината на екрана, се
появява люлеене на изобра-
жението. Тази ивица се
мести произволно при дви-
жение на регулатора за чес-
тотата на редовете.
При изследването се
установява, че комплекс-
ният сигнал показва „раз-
миване“ в областта на син-
хроимпулсите още при ви-
деодетектора. Самият де-
тектор обаче е в изправ-
ност. Проверяват се захранващите напрежения на каналния
превключвател и МЧУ за евентуални наслагвания, обаче без
резултат. При проверката на' регулационното на'прежение за
МЧ лампи се установява с осцилоскопа, че там е налице оста-
тък от импулса в анода на регулационната лампа (фиг. 51).
Причината за това е прекъсване на филтражния кондензатор
във веригата на регулационното напрежение. Този остатък мо-
дулира междинночестотното напрежение и по този начин се
получава изкривяване формата на синхроимпулсите, което пък
довежда до частично, а в някои случаи може би и до пълно
отпадане на синхронизацията. Поставянето на нов кондензатор
премахва дефекта.
Удвоено изображение при повреда във видеодетектора.
Върху екрана на телевизора се получава удвоено изображение.
Завъртването на антената и грижливото съгласуване на фидера
с антената и входа на приемника не премахват дефекта.
С помощта на свипгенератор се проверява честотната лента на
пропускане на телевизора. Кривата МЧУ не показва особени
изменения по отношение на нормалната. Обаче при наблюда- .
ване на кривата общо за целия приемник се установява, че при
нормална стойност на входящото напрежение има известно
85
--------------------------------------------------------
4
ограничение в най-високата й част. Това дава повод да се на?-
блюдават честотните криви на всяко едно стъпало от МЧУ
поотделно. В последното стъпало се забелязва едно разширя-
ване на честотната лента с около 1 мгхц спрямо нормалнатд.
Тук вече съмнението пада върху детектора, който шунтирй ,
последняя МЧ филтър. За целта се измерва съпротивлениетоА
на германиевия диод в двете посоки. В обратната посока то ё ‘
-само 70 ком вместо минималното 500 ком.. След замяната на|
. диода се получава безупречно изображение.
Изображението не тоже да се синхронизира по
кадри (фиг. 52). При завъртване на регулатора на честотата!
на полукадрите се забелязва една моментна синхронизация, al
след това изображението започва отново да се движи нагоре
или надолу.
Измерването на напрежението и проверката на елементитеЯ
около лампите за синхронизация и вертикалното отклонение не. ]
_ водят до никакъв резултат. Изследването с осцилоскоп на им- .
пулсите показва, че същите не са деформирани до блокингге-1
нератора. „Осцилограмата на импулсите на блокинггенераторЛ
показва, че синхронизиращите импулси не ‘ се получават в единЯ
и същ момент. Случайно с пробника на осцилоскопа се допирЯ
в точка А на общото изправено напрежение и се установявД
наличие на полукадров синхроимпулс с известна амплитудйМ
Следователно дефектът трябва да се дължи на нередовен елею-и
тролитен кондензатор С=100 мкф. В този случай филтражнотЛ
съпротивление ( = 400 ом) се явява като общо товарно съпро-И
тивление на видеоусилвателя и импулсния усилвател. По този на-*
чин се получава силна отрицателна обратна връзка, конто намй- (
лява и отмества полукадровия синхроимпулс. В крайна сметка сев
получава почти пропадане на полукадровата синхронизацияЯ
Смяната на изсъхналия или прекъснат електролитен кондензатор Z
отстранява дефекта. Интересно е да се отбележи, че при този 1
случай не се е получило нарушение на редовата синхронизация.Я
I
86
XIII. ПОВРЕДИ С КОМБИНИРАНИ ПРИЗНАЦИ
Много често телевизорът проявява няколко признака на
повреда едновременно. Също така може да се установят
ефекти на връзки между отделяйте регулировки или пък на
несъществуващи до този момент ефекти при регулиране. Та-
кива ' връзки 'могат да се отнасят до изображението и звука,
яркостта или контраста и качеството на изображението, яркост-
та или контрастта и геометричните размери, звука и геоме-
тричните размери и.т. н. Разнообразието е твърде голямо, за
да бъдат описани дори само най-характерните случаи, и то в
една глава. Ще разгледаме някои по-характерни случаи, с което
ще се добие известна представа за търсенето и локализирането
на повредата в по-сложна обстановка.
Появяване на кратковременно. изкривявания в звука, съ-
пр'оводени с намаляване на хоризонталния размер. В един
телевизор от време на време се появяват силни изкривявания
в звука, съпроводени с намаляване хоризонталния размер на
изображението. Тази връзка между двата ефекта ни навежда
на мисълта да потърсим някакъв общ елемент между НЧУ, в
който вероятно настъпват изкривяванията, и крайното стъпало
за хоризонтално отклонение или генератора, от функционира-
нето на който зависи хоризонталният размер. От схемата се
установява, че анодното напрежение па крайното стъпало на
НЧУ и демпфиращият диод се вземат от една и съща точка
на изглаждащия филтър.
При проверка на режима на крайната лампа от НЧУ се
забелязва, че при поява на изкривявания анодното напрежение
силно се намалява. Причината за това може да бъде рязкото на-
маляване на отрицателното преднапрежение. Последнего се по-
лучава автоматично чрез съпротивление в катода, шунтирано с
кондензатор. Предположение™, че катодният кондензатор пе-
риодически пробива, не се оправдава, тъй като при поява
на изкривявания, т. е. на намаляване анодното Напрежение,
потенциалът на катода не се изравнява с потенциала на ша-
сито, а, напротив, нараства спрямо нормалната си стойност.
Остава да се предположи, че намалението на анодното напре-
жение вследствие протичане на силен аноден ток се дължи на
попадане на положително напрежение върху управляващата
решетка на лампата при периодически пробиви в прехвърлящия
кондензатор. Замяиата на кондензатора с нов веднага потвър-
ждава предположението. Намалението на хоризонталния’ размер
се дължи на факта, че при пробивите анодният ток става толкова
87
<
силен, че натоварвд и изправителя, а потенциалът на общата
точка от филтъра, откъдето получава анодно напрежение и
демпфиращият диод, също намалява, което води до прежде-
временно завършване зарежданет-о на волтодобавъчния крнден-
затор. Полученото по-ниско анодно напрежение на крайната '
лампа за хоризонтално отклонение" не може да осигури пре- Ч
дишната стойност на отклонителния ток. ' »
' Тъмни хоризонтални ивици, менящи ширината си, в из- 1
вестна степен и броя си, в такт със звука (фиг. 53). Този /
ефект се среща твърде често и може да се дължи на микро- I
фонен ефект, възникващ в канала на изображението, измене-
ния в напреженията на общите захранващи източници (за 1
анодно напрежение и за преднапрежение), ставащи в такт I
със звука, неправилна настройка на режекторните кръгове или
осдилатора.
За да установим дали повредата трябва да се търси в на-
стройката на режекторните кръгове или пък остават другите I
две възможности, намаляваме усилването чрез регулатора „сила J
на звука" докрай. Ако дефектът не- се отстранява, трябва да ]
се рриентираме към режекторните кръгове, потискащи меж- 1
динната честота на звука на канала, на който се приема. Же- j
лателно ё настройката да се извърши с помощта на сигнал-
генератор и волтмер или вобелгенератор, но при липса на 1
такива може да се пробва и по изображението — до изчезва- 1
нето на ивиците. Старото положение на настройващите елементи Я
трябва да се запомни и ако няма резултат, да се възстанови. J
Ако при даване накъсо на вторичната, намотка на Изходния 1
трансформатор в НЧУ ивиците изчезват, трябва да се потърси
детайлът, който е склонен да реагира на звуковите вълни,
достигащи до него. Преди всичко. трябва да се проверят лам-
пите в канала на изображението. Ако с почукване не може да
се открие дефектиращата лампа, трябва да се премине към. '
последователна замяна до откриването й. Не бива да се за- |
бравя, че мйкрофонният ефект може да възниква и в остана-
лите детайди на схемата, което трябва да се провери чрез
почукване по елементите. Дори нестабилно прокарани провод-
ници при трептене вследствие на звуковите вълни могат да пре- ।
-дизвикат ивиците на екрана. Така например в един телевизора
проводникът към управляващата решетка на смесителната
лампа не е бил твърдо укрепен и е трептял под въздейсувие 1
на звуковите вълни. Поради това че се е намирал в съседСтво I
с отоплителния проводник и че лампата работа в нелинеен
участък на ламПовата характеристика, се е получила модула- * I
88
Фиг. 52. Неизправеи електролитен кондензатор, причиняващ
нронадане на полукадроната синхронизация
Фиг. 53. Ефект при проникването на
звука в изображението
ция на видеосигнала в такт със звука. Само отдалечаванетр
на въпросния проводник от отоплителния е ликвидйрало ефекта.
При увеличено вътрешно съпротивление на изправителя,
изсъхнали (намалили капацитета си) филтражни или блокиращи
копдензатори, намалено преднапрежение на лампи в НЧУ три
общй точки, от конто получават захранващи напрежения
видеостъпалата и стъпалата от звуковия тракт, сё получават
изменения на захранващите напрежения в такт със звука, което
естествено влияе върху видеосигнала. Мястото на повредата
и д^фектиралият елемент могат да се установят с помощта на
стрелков измерителен уред.
Тъмни хоризонтални ивици, менящи ширината и броя си в
такт със звука, се появяват и при леко разцентрована шпулка на
високоговорителя, която при своето трептене опира в магнит-
ната система. В мястото на допирането се е получило изтриване
на изолационния слой, което причинява слабо искрене.
Подобии ивици се появяват също така и при лош контакт
в някоя от качулките на лампите в блока за хоризонтално от-
клонение или на кинескопа. Същият ефект се получава и при
разхлабване анодния извод на кинескопа.
Смущения в звука, менящи се и зависеща от съдържа-
нието на картината. Тук имаме предвид неприятного бръм-
чене с нисък тон, което се появява само при наличие на ня-
каква картинами което може да съществува през' време на
цялото приемане или пък само на отделни места, когато кар-
тината съдържа яркобели участъци. Този дефект е разгледан
В глзвата, засягаща повредите, свързани със звука.
_(очната настройка на честотата на хетеродина, съ-
ответствуваща на най-добър звук, не съвпада с настройкйта
за най-добро изображение. Този ефект настъпва при по-про-
дължителна експлоатация и обикновено се дължи на изтощена
осцилаторна система на смесителната лампа, при замяната на
която дефектът се отстранява, но може да бъде и резултат
на разстройка на трептящите кръгове в общия МЧУ или МЧУ
на звука.
С увеличаване яркостта размерите на изображението
нарастват. В течение на експлоатацията този ефект се явява
твърде’ често. Трябва да объ^нек}, внимание на факта, че и при
съвършено нов, изправен телевизор при голямо увеличение на
яркостта се получава увеличаване размерите на изображението,
което не може да се избегне. В случая става дума за ясно
изразена зависимост между всяко положение на регулятора
„яркост” от известна минимална яркост нагоре и размерите на
89
изображението. Ефектът се дължи на засилена зависимости
между високото ускоряващо анодно напрежение, подавано на
кинескопа, и яркостта на екрана. С увеличение яркостта токЪТ
на лъча расте. С това високоволтовият изправител се нато->
варва повече, при което стойността на изправеното напреже-
ние се намалява. Както е известно, стойността на високотЛ
ускоряващо анодно напрежение влияе обратно пропорционалнЛ
на чувствителността на кинескопа, така че с намаление на това
напрежение размерите на изображението ще нарастват. . I
В някои случаи на извънредно силна зависимост от известий
степей нататък размерите продължават да се увеличават, а1
яркостта, вместо да продължава да -расте, започва да намалява^
като фокусировката се влошава значително. Това се дължи на
силното намаление на високото ускоряващо напрежение.
Причината, Конто обуславя описаното явление, е увеличе«Л
нието на вътрешното съпротивление на високоволтовия изпра-т
вител. То може да бъде резултат както на намаляла емисия
на високоволтовия диод, което се случва най-често, така и на'
увеличено филтражно съпротивление (фиг. 21).
С намаляване яркостта вертикалният размер намаляаф
и накрая генераторът за вертикално отклонение излиза
синхронизъм. В редица телевизори величината на вертйкалниЛ
размер се регулира чрез изменение на анодното напрежение
на блокинггенератора. Ако в нашия случай това е така, тЛ
трябва да се предположи, че по някаква причина с регулиранЛ
на яркостта се изменя анодното напрежение на блокинггеде-Ж
ратора за вертикално отклонение. При наблюдаване на схематЛ
(фиг. 22) установяваме, че единственият общ елемент между®
двете вериги е кондензаторът С, чрез който на управляващиЛ
електрод на кинескопа постъпват през време на обратния ходА
импулси, имащи за задача да запушат лъча за това времеЯ
При измерване анодното напрежение на блокинггенераторЛ
се установява, че то е по-ниско от нормалното за случая яг
действително варира с изменение на яркостта. Едно сравнение®
с потенциала на управляващия електрод на кинескопа показва,;
че във всяко положение на регулатора „яркост“ потенциалът1
на управляващия електрод и стойността на анодното напреже-Т
ние на генератора за вертикалноотклонение са равни^ което
ни убеждава окончателно, че кондензаторът С е пробит. Замяу.^
ната на въпросния кондензатор с нов ликвидирва ефекта. ' 1
Заслужава внимание фактът, че при пробив на кондензаД
тора С, точката А, конто дотогава е имала значително по-висо&)
потенциал о г точка В, приема потенциала на точка В, а нё
90
обратно. Това непонятно на пръв поглед явление .става лесно
обяснимо, като се вземе предвид, че потенциалът на точка А
се получава от високоомния източник—волтодобавъчния кон-
дензатор в анода на демпфиращия диод, който източник се
натоварва при пробив в С от съпротивленията Ат, Аг и Аз и
ниското вътрешно съпротивление на изправителя. Токът, който
протича през тях и Ал и Аг» понижава дотолкова потенциала
на точката А, че той започва да се определя изключително
от потенциометъра Аз и потенциала на точката В.
XIV. ХАРАКТЕРНА ПОВРЕДИ В НЯКОИ ТЕЛЕВИЗОРИ
Във всеки един тип телевизори има радиолампи и радио-
части, конто най-често дават дефекти. Причините за това при
радиолампите е най-вече форсираният режим, при конденза-
торите — напрежението близко до пробивното, при съпротивле-
нията — разсейването на мощност близка до допустимата, при
трансформаторите — наличието на слаби места в изолацията и пр.
В приложенията са дадени принципните схеми на някои от
най-разпростанените у нас телевизори. Всички радиолампи, съ-
противления, кондензатори, трансформатори и др. имат съот-
ветната номерация. Тук накратко са описани ефектите и при-
чините на тези най-често срещани повреди.
Блок „Превключвател на телевизионните канали*1
(ПТК) —фиг. 54
Този високочестотен блок се намира във всички 12-канални
съветски телевизори. Най-често срещаните в него повреди са:
1. Приемането става при влошено съотношение сигнал/шум —
лампата 6Н14П е с намалена емисия.
2. Изображението и звукът са слаби или липсват — съпро-
тивлението At—а или At—з безпричинно е увеличило стойността
си или е прекъснато.
3. Утечка или пробив в кондензатора Ct_7 — явява се като
причина за повредата, описана в т. 2.
4. Изображението и звукът липсват — съпротивлението At—4
е прекъснато без външна причина.
5. Утечка или пробив в кондензатора С^в — причинява де-
фекта по т. 4.
6. Няма изображение и звук — съпротивлението Ai -7 или
Ai-jo безпричинно е прекъснато.
91
7. Телевизоры работа само на първите пет телевизионни
канали — лампата бФШ-има намалена емисия.-
8. Всеки телевизионен канал се приема с намален контраст
при превключване на съседния по-долен канал — кондензаторът
б'1-13 безпричинно си е намалил капацитета.
Фиг. 54. Схема на НТК
9. Изображението и звукът са много слаби или липсват —•
съпротивлението Rt-12 безпричинно е увеличило стойността си
или е прекъснато.
10. Утечка или пробив в кондензатора Cj—j6 — получава се
। дефектът, описан в т. 9.
11. Изображението и звукът са много слаби или изобщо
, липсват — утечка или пробив в кондензатора Ct_17.
Телевизионен приемник „Рубин-102“ — приложение 4
1. Телевизоры не работи на УКВ-ЧМ приемане — безпри-
чинно увеличение стойността или прекъсване на съпротивле-
нието /?Г| или Rf).
2. Утечка или пробив в кондензатора С6 — предизвиква де-
фекта по т. 1.
92
3. Звукът е слаб или липсва — безпричинно увеличение
стойността или прекъсване на съпротивлението /?13.
4. Утечка-или пробив в кондензатора С1Б или С17 — причи-
нява дефекта, описан в т. 3.
5. Звукът е слаб или липсва — безпричинно увеличение
стойността или прекъсване на съпротивлението А*17 или /?18._
’ 6. Звукът е слаб или липсва. Съпротивлението /?19 без при-
чина си е увеличило стойността или е прекъснато.
7. Утечка или пробив в кондензатора Са1 — причинява де-
фекта по т. 6.
8. Изкривено звуково възпроизвеждане — получено е по-
голямо от 30% различие в обратното съпротивление на герма-
ниевите диоди Дх и Д2.
9. Изкривено звуково възпроизвеждане — утечка в конден-
затора С39.
10. Изображението и звукът са слаби или липсват — без-
причинно увеличение или прекъсване на някое от съпротивле-
нията /?69, /?б.2, R^, Rta.
11. Утечка или пробив в някои от конде нзаторите: С55, CS7,
СБ9, Qe> Q4, G,s— предизвиква съответния дефект по т. 10.
12. Изображението е слабоконтрастно или липсва — дефект
в германиевия диод на видеодетектора Дб.
13. Изображението и звукът са слаби или липсват — нама-
лена емисия или друг дефект в лампата Л1г (6Ж5П).
14. Изображението е слабоконтрастно или изобщо липсва —
намалена емисия или друг дефект в лампата Л12 (6П15П).
15. Контрастът на изображението е слаб и не се регу-
лира — дефектен е потенциометърът /?87.
16. Изображението и звукът са слаби или липсват — лам-
пите на МЧУ са запушени от системата за АРК; прекъснат е
кондензаторът С70.
17. Звукът е нормален, изображението е слабоконтрастно
или липсва — съпротивлението /?78 без причина се е увеличило
или прекъснало.
18. Изображението е прекалено контрастно — пробив в кон-
дензатора С70.
19. Липсват изображението и звукът — лампите на МЧУ са
запушени от системата за АРК; прекъснато е съпротивлението
R-n или R86.
20. Пропадане на синхронизацията по редове и полукадри —
намалена емисия или друг дефект в пентодната система на
лампата Л18 (6Ф1Г1).
21. Екранът не свети и липсва звук — съпротивлението /?ЙБ
е прекъснато. -
93
22. Утечка или пробив в кондензатора С9Ъ — предизвиква I
дефекта по т. *21.
23. Екранът не свети — намалена стойност на съпротивле- - ।
нието /?106.
24. Изображението е слабоконтрастно или негативно — на- J
малена емисия или друг дефект в кинескопа (43ЛК2Б).
25. Затъмняване на екрана в горния край — утечка в кон- 1
дензатора С90.
26. Пропадане на цялата синхронизация — прекъснато е 1
съпротивлението /?<)8 или /?128.
27. Върху екрана се появява само хоризонтална светеща 1
линия — безпричинно прекъсване на съпротивлението 7?133.
, 28. Изображението е с намален вертикален размер — утечка ’]
в кондензатора С129.
29. Свиване на растера в долния му край — утечка в кон-Л
дензатора С127 или С137.
30. Екранът не свети или върху него има наклонени черно- |
бели ивици — прекъсване на съпротивителния слой или плъз- 1
гача на един от потенциометрите /?1Б9 или R15q*.
31. Екранът не свети, анодът на лампата 6П13С се зачер- 1
вява — утечка или пробив в някой от кондензаторите С147, С1Б1, 3
Qes- Л
32. Екранът не свети — прекъсване отоплението на 1
(6ГПЗС).
33. Хоризонтално свиване на растера в десния му край —Я
намалена емисия на лампата Л17 (6П13С).
34. Екранът не свети, анодът на JIW (6Ц10П) се зачервява— Ч
късо съединение или утечка между отоплението и катода на .1
съгцата лампа.
35. Екранът не свети — късо съединение между товарната •:
и допълнителната намотка на трансформатора за хоризонтално '
отклонение (ТХО), или късо съединени навивки в регулятора I
за хоризонталния размер Др6.
36. При увеличаване на яркостта изображението се раздуваЛ
и яркостта започва да намалява - намалена емисия на лампата я
Л19 (1Ц11П).
37. Екранът не свети — утечка или пробив в конденза- Л
тора С1Б7. •—
, 38. Екранът не свети — прекъсване на съпротивлението /?172. 1
94
Телевизионен приемник „Темп-3“ — приложение 3
I. Липсва звук—съпротивлението /?5 е прегоряло.
2. Звукът е слаб или липсва — утечка или пробив в кон-
депзатора Сб или С20, което предизвиква и повредата от т. 1.
3. Изкривено звуково възпроизвеждане — по-голямо от 30%
различие в обратните съпротивления на германиевите диоди
Д1 и Д\&
4. Звукът е слаб или липсва — безпричинно увеличение или
прекъсване на съпротивлението или 7?19.
5. Звукът е слаб или липсва — намалена емисия или друг
дефект в лампата Л3 (6Н2П).
6. Изкривено звуково възпроизвеждане — утечка в конден-
затора С27.
7. Липсва звук — безпричинно прегаряне на съпротивле-
нията /?26 и /?28,
8. Изкривено звуково възпроизвеждане — влошен вакуум на
лампата Л4 (6П14П), което предизвиква и дефекта от т. 7.
9. Рязкостта не се регулира — прекъсване или пробив в
диода Д3.
10. Изображението и звукът са слаби или липсват—нама-
лена емисия или друг дефект в лампата Л8 (6ЖЗП).
11. Изображението и звукът са слаби или липсват — пре-
късване или пробив в германиевия диод на видеодетектора Д4.
12. Звукът е слаб, изображението липсва — безпричинно пре-
гаряне на съпротивленията и Т?Б8.
13. Яркостта е голяма и не се регулира — дефектен е по-
тенциометърът /%.
14. Изображението е слабоконтрастно или негативно при
малка или голяма яркост — повреда в кинескопа (43ЛК2Б).
15. Изображението и звукът са слаби или липсват — утечка
или пробив в електролитния кондензатор С65.
16. Прекъсване или пробив в никой от диодите Д&, Дч и Да,
което довежда до дефекта от т. 15; възможен е и обратният
случай.
17. Върху екрана се появява само светеща хоризонтална
черта — безпричинно прекъсване на съпротивлението Z?90.
18. Увеличен вертикален размер на растера със свиване от-
горе и разтягане отдолу — прекъсване на някое от съпротивле-
нията 7?^, /?93 и /?58.
19. Вертикална нелинейност и подгъване на растера в дол-
щия му край — прекъсване или утечка в кондензатора С78.
20. Силно подгъване на растера отдолу — безпричинно пре-
късване на съпротивлението 7?v6 или /?97.
95
21. Увеличен вертикален размер и подгъване на растера от-
горе — намален капацитет или прекъсване на кондензатора С8В.
22. Екранът не свети — прекъсване или пробив на конден-
затора Cgg.
23. Екранът не свети, анодът на 6ГПЗС се зачервява— пре-
късване или утечка в кондензатора С96.
24. Силно свиване на растера в лявата му част -— прекъсване 1
или намален капацитет на кондензатора С97.
25. Екранът не свети — прекъснато съпротивление /?121 I
или /?122.
26. Утечка или пробив в кондензатора С101 или С102, което!
довежда до повредата от т. 25.
За дефектите, възникващи в лампите 6П13С, 6Ц10П, 1Ц1Ш,
в изходния трансформатор и в регулатора за размера на хори-J
зонталното отклонение да се прегледат съответните повреди в
теле визора „ Рубин-102“.
Телевизионен приемник „Орион-53Т816“ — приложение 5
1. Изображението е слабоконтрастно при влошено съотно-
шение сигнал/шум — съпротивлението /?7 е увеличено или пре-Я
къснато без причина.
2. Изображението е слабоконтрастно или липсва — съпро-,
тивлението R8 безпричинно се е увеличило или прекъснало.
3. Утечка или пробив в кондензатора СЮ, което причинява '
повредата от т. 2.
4. Липсва изображение и звук — съпротивлението /?1 i е
прегоряло.
5. Липсва изображение и звук — някое от съпротивленията
/?22, /?26, /?31 и 7?15 е прегоряло.
6. Утечка или пробив в някой от кондензаторите С20, С26,
СЗО и С38, което причинява дефекта от т. 5.
7. Късо съединение екран—трета решетка в някоя от лам-
пите Л3, и Лъ, което предизвиква дефекта от т. 5.
8. Липсва изображение и звук — прегоряло е съпротивле- <|
нието /?27.
9. Утечка или пробив в кондензатора СП или С17, което,В
поражда повредата от т. 8.
10. Контрастът на изображението е голям и не се jiery-
лира — прекъсване на едно от съпротивленията /?39, А)42, I
/?43 и /?44.
я
96
11. Неправилно действие на регулатора за контраста — кон-
дензаторът С43 има изменен капацитет, който трябва да се
подбере опитно.
12. Липсва звук — съпротивлението /?53 е прекъснато без
причина.
13. Утечка или пробив в кондензатора С55, което поражда
дефекта от т. 12.
14 Общата синхронизация е влошена или пропаднала —
увеличено или прекъснато някое от съпротивленията /?72, /?76
и /?79.
15. Влошаване или пропадане на общата синхронизация —
утечка или прекъсване на кондензатора С71.
16. Влошаване или пропадане на редовата синхронизация —
получава се при утечка или пробив на кондензатора С79, при
което е възможно и прегаряне на съпротивлението /?82. >
17. Екранът не свети, анодът на лампата PL36 се зачервява —
утечка или пробив в кондензатора С87, което довежда до пре-
гаряне на съпротивлението /?90
18. Екранът не свети, анодът на лампата PL36 се зачервява.
Утечка или пробив в кондензатора С88 или С98.
19. Увеличен вертикален размер, който не може да се нор-
мализира — прекъсване в потенциометъра Z?103 или съпротивле-
нието /?104.
20. Вертикална нелинейност в долния край на растера —
повреда в плъзгача или съпротивителния слой на потенцио-
метъра Д'! 06.
21. Вертикална нелинейност в горния край на растера —
утечка в кондензатора С116, повреда в потенциометъра /?107
или и двете заедно.
22. Екранът не свети — безпричинно прегаряне на съпро-
тивлението /?115.
23. Утечка или пробив в кондензатора С99, което поражда
дефекта от т. 22.
24. Лампите не се нагряват — прекъснато отопление или
късо съединение между отопление и катод в лампите PL36
или PY83.
Телевизионен приемник „Фаворит"—приложение 2
1. Брум върху изображението, синхранизацията и звука - -
утечка между двете половини на двойния кондензатор С309
и С321.
7 Повреди в телевизионните приемники
97
2. Приемането става при влоше-но соотношение сигнал/шум
безпричинно прекъсване на съпротивлението Ж9.
3. Слабоконтрастно и нестабилно изображение — прекъсване
на кондензатора С4.
4. Намален и неправилно регулируем контраст — дефектен
терманиев диод на видеодетектора СгЗ.
5. Изображението е размазано, звукът е влошен — прекъс-
.ване на дросела Z)rl3.
6. Слаб звук — утечка в кондензатора С58.
7. Силното звуково възпроизвеждане влияе върху хоризон-
талната синхронизация и размера — прекъсване на конденза-
тора С57.
8. Светла вертикална ивица в левия край на екрана — де-
фект в кондензатора С35.
9. Брум върху изображението — прекъсване на конденза-
тора С78.
10. Нестабилна полукадрова синхронизация — дефектен е
кондензаторът С85.
11. Нарушаване на редовата синхронизация — прекъснато е
съпротивлението IF90.
12. Нестабилна редова синхронизация — прекъснато е съ-
противлението U792.
13. Хоризонтално разместване на изображението и неста-
билна синхронизация — дефект в кондензатора С91 или С9‘2.
14. Периодично вариране на контраста—прекъсване на съ-
противлението U7100.
15. Липса на полукадрова синхронизация — прекъснато е
съпротивление 1F103.
16. Вертикална нелинейност — дефект в кондензатора С105.
- 17. Изменение на яркостта в левия край на растера —де-
фектен е диодът Gr6.
18. Нестабилна честота на редовете — съпротивлението EZ128
прекъсва. '
19. Изменена честота на редовете — дефектен е конденза-
торът СИ2.
20. Големи изменения на редовата честота поради лошо съ-
единяване на потенциометъра IF132 към маса (шаси).
21. Екранът не свети, анодът на EL36 се зачервява — де-
фектен е кондензаторът СИ 4.
22. Нестабилна редова честота— съпротивлението IF130 пре-
късва.
23. Нестабилна редова синхронизация — прекъсва конденза-
торът СИ 6.
24. Накъсване на вертикалните линии — дефектен е конден-
заторът СП 7 или С118.
>25. Изображението и звукът са слаби или липсват — увели-
чено е или е прекъснато съпротивлението IF145. Същото се
предизвиква от дефект в С129.
26. Екранът не свети —• утечка или пробив в кондензатора
С123 или С124.
Телевизионен приемник „Рекорд-2“— приложение 1
1. Слабоконтрастно изображение при влошено съотношение
сигнал/шум — увеличено е или прекъснато съпротивлението 'W310.
2. Брум в изображението и звука — дефектен е конден-
заторът С322.
3. Не работа автоматичната фина настройка — дефектен е
кондензаторът С312.
4. Изображението и звукът са слаби или липсват — безпри-
чинно увеличение или прекъсване на никое от съпротивленията
IF109, 1ГП0, U7126, IF127, U7134, 1С628.
5. Утечка или пробив в никой от кондензаторите СПО, СП 1,
С123, С126, С137, С130, С626, което предизвиква дефекта от т. 4,
6. Приемането-става при влошено съотношение сигнал/шум —
увеличено е или прекъснато съпротивлението IF108.
7. Вълнообразно изкривяване на изображението — дефектен
е кондензаторът С125.
8. Слабоконтрастно изображение — прекъснато е съпротив-
лението IF122.
9. Контрастът е намален и нестабилен — дефектен е дио-
дът Gr 101.
10. Регулаторът на детайлността не работа нормално — пре-
къснат е дроселът Dr 106.
11. Нерегулируема яркост — утечка или пробив в конден-
затора С149.
12. Намален звук — утечка или пробив в кондензатора С222.
13. Нестабилен звук — прекъсване на кондензатора С223.
14. Телевизорът не работа — кондензаторът СЗ е дефектен.
15. Нестабилна синхронизация — дефектен е германиевият
диод Or401.
16. Липсва вертикално отклонение — прекъснат е конден-
заторът С507,.
17. Разтягане в горния край на растера — прекъснато е съ-
противлението U7516.
99
18. Свиване на растера отдолу — прекъснат е конденза-
торът С511.
'19 . Понижена честота на редовете — прекъснат е конден-
заторът С601..
20. Силно изместен обхват на редовата синхронизация — де-
фектен е германиевият диод Gr601 или Gr602.
21. Липса на редова синхронизация поради голямо измене-
ние в честотата на редовете — дефектен е кондензаторът C6I0
или С611.
22. Екранът не свети — дефектен е кондензаторът С614
или С618. ч
23. Контрастът не се регулира — дефект в кондензатора
С620 (при пробив прегаря съпротивлението IF623).
24. Намалена яркост — увеличено е съпротивлението U/627.
25. Автоматиката на хорйзонталния размер не работа — пре-
къснато е съпротивлението 1F635 или IF637.
26. Влошена хоризонтална линейност — дефектен е конден-
заторът С622. ,
Телевизионен приемник „Опера-3“ — приложение 6
1. (Изображението и звукът са слаби или липсват—-безпри-
чинно увеличаване стойността или прекъсване на съпротивле-
нието /?6 ИЛИ /?7-
2. Изображението и звукът липсват — прекъснато е съпро-
тивлението
3. Изображението и звукът са слаби или липсват — увели-
чена стойност или прекъсване на някое от съпротивленията
^?14> Кт
4. Утечка или пробив в никой от кондензаторите' С21, С22, С2§,
което предизвиква повредата от т. 3.
5. Изображението и звукът са слаби или липсват поради
запушване на лампите в МЧУ от регулационното напрежение
на системата за АРК. Прекъснат е кондензаторът С42.
6. Контрастът е много голям и не се регулира в необходи-
мите граници. Кондензаторът С42 е пробит.
7. Прекалено силен или слаб контраст — потенциометърът
/?8ба е разрегулиран или повреден.
8. Звукът е нормален, а изображението липсва — повреда в
потенциометъра или в триодната система на лампата «77а
(PCF82).
9. Брум в изображението, синхронизацията и звука — утечка
между отопление и катод на лампата Л«, (PCF82)
100
10. Изображението и звукът са слаби или липсват — увели-
чена стойност или прекъсване на никое от съпротивленията
Я31, f^41-
11. Утечка или пробив в никой от кондензаторите С34, С44,
Съо, което предизвиква дефекта от т. 10.
12. Късо съединение между анода и екрана в никои от лам-
пите Л3, Л4, Л3 (EF80), което довежда до повредата от т. 10.
13. Липсва вертикално отклонение^ — повреден е потенцио-
метърът /?е8.
14. Влошена вертикална линейност, конто не може да се
нормализира чрез регулаторите — утечка или пробив в конден-
затора С76, прекъсване на съпротивлението /?75.
15. Влошена вертикална линейност в горнии край на ра-
стера — повреден е потенциометърът /?74.
16. Влошена вертикална линейност в долнии край на ра-
стера — повреден е потенциометърът /?73.
17. Пропадане на общата синхронизации — безпричинно уве-
личение стойността или прекъсване на съпротивлението /?8а
ИЛИ /?91.
18. Нарушаване хоризонталния размер и линейност на ра-
стера — прекъсване на кондензатора С92.
19. Синхронизацията на редовете е нестабилна или пропада —
дефект в лампата Л12 (ЕАА91) или в кондензаторите С86, Ст.
20. Екранът не свети, анодът на PL36 се зачервява — прекъс-
ване на съпротивлението /?101 или R106.
21. Екранът не свети, анодът на PL36 се зачервява — утечка
или пробив в кондензатора С91 или С98.
22. Силно изменена честота на редовете — изменена стой-
ност на капацитета на кондензатора С96.
23/Предпазителите прегарят — утечка или късо съединение
между отопление и катод в лампата Л14 (PL36) или Л1Б (PY88).
24. Екранът не свети — прекъсване на съпротивлението /?108.
25- Звукът е слаб или липсва — безпричинно увеличение стой-
ността или прекъсване на съпротивлението /?11Ч или А?120.
26. Утечка или пробив в кондензатора С11Б— причинява де-
фекта от т. 26.
27. Звукът е слаб и изкривен — Изменена стойност на ка-
пацитета на никой от кондензаторите С117, С118, С1а1, С123.
28. Звукът липсва — прекъсване на съпротивлението Т?143.
29. Пукане и лошо регулиране на звука—повреден потен-
циометър
30. Телевизорът не може да се включва или да се изключва —
повреден е ключът на потенциометъра
101
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА -
1. С. А. Ельяшкевич— Устранение неизправностей в телевизоре, Гос-
энергоиздат, 1957.
2. С. А. Ельяшкевич — Справочник по телевизионным приемникам, Гос-
энергоиздат, 1959. ,
3. Г. П. Самойло-в—.Устранение неизправностей в телевизорах, Связь-
издат, 1958.
4. Г. П. Самой л 11 — Развертывающие устройства в телевизорах и их не-
исправности, Г. сэнергсиздат, 1958.
5. Н. И. Б а-б к и н — Ремонт телевизоров КВН-49, Связьиздат, 1957.
6. К. Т. Кирков — Осгови на телевизията. Техника, 1960.
7. Б. X. Воровски — Телевизионни приемники, Медицина и физкул
тура, 1959.
8. С. П. Попов и М. Николов — Инсталиране и ползуване на телеви-
зора, Медицина и физкултура, 1960. _
9. Correcting Television Picture Faults, 1956.
10, Professional TV Repair secrets, 1959.
11, Списание .Радио” 1957—1960.
12. , .Funkschau", 1958—1960. -• >
10Я
-« *
СЪДЪРЖАНИЕ
>
Предговор.........................................................
I. Регулировка и показатели на телевизионните приемники...........
1. Регулировка по таблица или изображение . ..........
2. Действие и употреба на спомагателните регулатори ........
3. Отчитане на някои качествени показатели по ТИТ..............
II. Определите: на неизправното стъпало......................:
III. Проверка и ремонтиране на неизправното стъпало.............
IV. Повреди в токозахранването . ... : ........................
V. Повреди, свързани с яркостта................................
VI. Влошена фокусировка.........................................
VII. Повреди, свързани с геометричните размери на растера.........
VIIE Повреди, свързани с контраста на изображението...............
IX. Повреди, свързани с качеството на' -изображението....... .
X. Повреди, свързани със синхронизацията на изображението ....
XI. Повреди, свързани със звука................................
XII. Различии повреди със заблуждаващи признаки...................
XIII. Повреди с комбинирани признаки.......................... .
XIV. Характерни повреди в някои телевизори.................... .
Използувана литература ................................... .
Приложения; " t
Приложение 1 — Принципна схема на „ Рекорд “ 2 (4, 5) тип 60002А
Приложение 2 — Припципна схема на „Фаворит" FE60000.
Приложение 3 — Принципна схема на „ Темп-3 “.
Приложение 4 — Принципна схема на „Рубин-102“
Приложение 5 —Принципна схема на „Орион-53Т816“.
Приложение 6 — Принципна схема на „Опера-3 “.
оослспс*
ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ
И ТЯХНОТО ОТСТРАНЯВАНЕ
s I * * *
Редактор : Ив. Г а в е в
Художник на корицата : Аведис Асланян
Художествен редактор : Е в г. Б о с я ц к и^ (
Технически редактор : М. Бедова
Коректор : Н. Тепелиев
я* * е
Дадена за набор на 20. VIIL 1964 г. Подписана за лечат на 17. X. 1964 г.
Печатни коли : 9,33 Издателски коли : "8,06
Формат : 59 X «4/16. Тираж : 10,077
Темат. № 249 Издат. № 26'85. Лит. трупа Ш-2
“• Цена 0,54 лв.
Държавно издателство „М едицина и физкул тур а, пл. Славейков И
Държавна печатница „Димитър Б ла toe в“ — Пловдив