Повреди и поправки в телевизионните приемници - Серафимов М.Б.

Author: Серафимов М.Б.
Tags: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника телевизионно оборудване
Year: 1975
Similar
Повреди в телевизионните приемници и тяхното отстраняване
Характерни повреди в телевизионните приемници за черно-бяло изображение
Откриване и отстраняване на повреди в новите телевизионни приемници
Откриване и отстраняване на повреди в телевизионните приемници за цветно изображение
Text
                    
Июк. М. Б.Серафимов
ПОВРЕДИ
И ПОПРАВКИ
НА
ТЕЛЕВИЗИОННИ
ПРИЕМНИЦИ
Съхранена и сканирана от Пресиян Борисов, обработка: LZ2WSG
6 април 2008 год., KN34PC
СОФИЯ — 1975
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА»
УДК 621. 397.62
В книгата са проследени повредите в отделимте
елементи на всички стъпала на най-разпростране-
ните в нашата страна черно-бели телевизионни
приемници. Разгледано е влиянието, което различ-
имте повреди оказват върху качеството на приеманото
телевизионно изображение, и са дадени указания
за преценката му посредством ТИТ.
Обширният фактически материал е умело под-
реден и оригинално систематизиран. Приетата
двойна номерация прави изданието ценно справоч-
но пособие за откриване на различните повреди,
конто след сравнително прости контролни измер-
вания съвсем лесно се локализират и отстраняват.
Краткого теоретично проследяване на принци-
пите на работа на основните стъпала и най-често
използуваните схемни решения в телевизионните
приемници прави книгата подходяща не само за
работещите в ремонтните предприятия > сервизни
служби, но и за курсистите от професионалните кур-
сове, за учащите се в техникумите и професионално-
техническите училища, радиолюбителите и др.
621.3
ПРЕДГОВОР
Добре подготвеният телевизионен техник трябва да познава устройството и принципа
на действие на отделяйте стъпала на най-разпространените телевизионни приемници у нас,
тяхната пълна настройка и месторазположението на основните им блокове, възли и елементи
в кутията, върху шасито или върху съответните печатни платки и консТруктивни възли.
Освен това той трябва да може да оценява качеството на телевизионното приемане по-
средством телевизионна изпитателна таблица, да познава принципно типичните повреди
във всеки отделен блок от системата на телевизионния приемник и как влияят те върху
качеството на телевизионното приемане, да познава характерните повреди на най-разпростра-
нените у нас модели телевизионни приемници, предназначението на всеки елемент от схе-
мите на тези телевизори и как влияят повредите на всеки елемент от схемата върху качеството
на телевизионното приемане.
В издадената през 1971 г. от Издателство „Техника4* книга „Телевизионни приемници —
схемни описания, настройки, данни“ бе направен опит да се разгледа първата трупа от тези
въпроси.
Разглеждането на втората трупа въпроси е предмет на настоящий труд. Поради големия
обем на материала и разнообразието от повреди в телевизионните приемници са възможни
редица пропуски и неточности. Всякакви забележки откосно тях и информация, свързана
с телевизионните ремонт и, както и с обмяна на опит в тази облает , ще приемем с удоволствие
на адрес София Ц, пощенска кутия 909.
А в т о р ъ т
ГЛАВА ПЬРВА
ОЦЕНЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ТЕЛЕВИЗИОННОЮ ИЗОБРАЖЕНИЕ С ПО-
МОЩТА НА ТЕЛЕВИЗИОННИ ИЗПИТАТЕЛНИ ТАБЛИЦИ (ТИТ) И ВЛИЯ-
НИЕ НА НЕИЗПРАВНОСТИТЕ В ОТДЕЛНИТЕ БЛОКОВЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ
ПРИЕМНИК ВЪРХУ НЕГО
1.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предназначението на телевизионния прием-
ник е да преобразува приетия от телевизион-
ната антена високочестотен сигнал в нор-
мал но телевизионно изображение и звуков
съпровод.
Нормалната работа на изправния телеви-
зионен приемник завися само от качеството
на приетия телевизионен сигнал. При това
твърдение, както и при всички следващи
определения, се предполага, че захранващо-
то напрежение на мрежата се изменя в гра-
ниците от —10% до +5% или от 198 до 231 V
(според стандарта).
Качеството на приетия високочестотен те-
левизионен сигнал се определи от редица
фактори, свързани със сложния път, който
изминава телевизионният сигнал от телеви-
зионного студио до телевизионния приемник.
Пътят на сигнала е показана нафиг. 1. 1.
С помощта на телевизионните предавател-
ни камери в телевизионного студио изобра-
жение™ на предаваната сцена се преобразу-
ва в комплектен видеосигнал, а с помощта на
микрофони звуковият съпровод се преобра
зува в напрежение с ниска (звукова) честота.
За получаването на телевизионния видео-
сигнал предаваната сцена се проектира от
специална оптична система върху мишената
на предавателната телевизионна тръба. Кон-
струкцията на тази мишена се определи от
типа на предавателната тръба. В зависимост
от осветеността на дадена част от изображе-
ние™ съответното й място върху мишената
се зарежда с пропорционален на падащата
светлина потенциал. По този начин изобра-
жение™ на предаваната сцена се преобразу-
ва от мишената в потенциален релеф. Потен-
циалите на отделните точки от повърхност-
та на мишената се намират между две гра-
ничив стойкости на потенциала, отговарящи
на белия и на черния тон от изображение™.
Различните градации на сивото се получават
с междинни потенциални стойкости.
Превръщането на потенциалния релеф на
изображение™ в комплектен видеосигнал ста-
ва чрез описването на всички точки на изобра-
жение™ от електронния лъч на предавател-
ната телевизионна камера, като за всяка
Фиг. 1.1. Схема на телевизионната връзка
тит
8
точка токът на лъча отговаря на потенциала
й. За целта електронният лъч се движи по
строго определен закон, който се определя
от съответния телевизионен стандарт. На
практика това се осыцествява посредством
генераторите за хоризонтално и вертикал но
отклонение на лъча. Както ще видим в гла-
ва 9, в приемната телевизионна тръба (кине-
скоп) напрежението на комплектния телеви-
зионен сигнал модулира силата на тока на
лъча на кинескопа, който се движи по същия
закон както и лъчът в предавателната каме-
ра, и ,по обратен път се получава необходимо-
го осветяване на всяка точка от екрана на
кинескопа.
Съгласно приетия у нас телевизионен стан-
дарт 01RT телевизионното изображение в
предавателната тръба се разлага в комплектен
телевизионен сигнал посредством движе-
нието на лъча едновременно отляво надясно
и отгоре надолу (като се гледа срещу мишена-
та откъм страната на изображението). По
този начин електронният лъч описва 625 хо-
ризонтални реда, след което започва движе-
нието си върху изображението отново. В
действителност за намаляване ширината на
излъчваната честотна лента през четните по-
лукадри се описват четните редове от изобра-
жението (312,5 реда), а нечетните редове се
описват по време на нечетните полукадри.
Така един пълен кадър се предава за V25 от
секундата, а един полукадър — за V5() от
секундата. Следователно честотата на хори-
зонталното отклонение е 15 62.5 Hz, а честота-
та на вертикалното — 50 Hz. Както ще ви-
дим по-нататък, честотата на вертикалното
отклонение е избрана 50 Hz, за да бъде равна
на честотата на захранващата мрежа, дори
вертикалното отклонение в телевизионния
предавател се сфазира с честотата на захран-
ващата мрежа в страната.. По този начин
редица смущения в телевизионното изобра-
жение, конто се проявяват в телевизионния
приемник в резултат на проникване на мре-
жов брум в различните му стъпала, се наблю-
дават на екрана на телевизора като непод-
вижни затъмнения, ленти и т. н. Това дразни
зрителите в много по-малка степей, отколко-
то ако тези затъмнения се движеха (ефектът
се наблюдава при приемане на Интервизия,
когато генераторът за вертркално отклонение
в предавател я есфазир and друга захранваща
мрежа, а не с тази, която захранва телевизора).
При описването на редовете генераторът
за хоризонтално отклонение изработва нап-
режение, което при електростатично управ-
ление на лъча в предавателната камера има
линейно изменяща се форма. След завършва-
нето на реда напрежението бързо се изменя
до достигане на стойността си в началото на
реда.Това е периодът на обратния ход. За не-
го се излъчва подходящ сигнал, който запуш-
ва кинескопа на телевизора (съответно за-
пушва и предавателната тръба). Аналогично
явление се наблюдава и при вертикалното
отклонение — сравнително бавно описване
на правия ход (от горе до долу) и бързо връ-
щане на лъча от крайно доДно в крайно горно
положение (обратен ход).'
За да стане възможно синхронного и син-
фазно движение на лъчите в предавателната
камера и в кинескопите на телевизионните
.приемници към видеосигнала, излъчван от
Фиг. 1.2. Честотна лента на телевизионния сигнал
телевизионния предавател, наслагват се и
синхронизиращите импулси за редове и кад-
ри, а така също и импулсите за гасене на
обратния ход на редовете и кадрите. По този
начин се получава комплектният телеви-
зионей сигнал.
Според приетия у нас стандарт 01RT ком-
плектният телевизионен сигнал се излъчва
посредством амплитудна модулация на носе-
щата честота. Като се вземе пред вид, че всеки
ред се разлага на определен брой точки (око-
ло 800) при брой на предаваните редове 15 625
в секунда, и се направят съответните начис-
ления, става ясно, че лентата на телевизион-
ния сигнал заема честотите от 0 до 6,25
MHz. Тя е показана на фиг. 1. 2. Според тео-
рията за амплитудната модулация за преда-
ването на едно променливотоково напреже-
ние с достатъчна за практиката точност е не-
обходимо носещата честота да бъде поне 8
пъти по-висока от максималната честота на
това променливотоково напрежение. Следо-
вателно за излъчването на телевизионния
сигнал посредством амплитудномодулирано
високочестотно напрежение последното тряб-
ва да има честота, не по-малка от 48 MHz,
т. е. за предаване на телевизионни изображе-
ния са подходящи ултракъсите вълни.
При амплитудна модулация от двете стра-
ни на носещата честота се получават две иден-
тични странични честотни ленти (фиг. 1. 3).
Този начин е неприемлив за телевизията, за-
щото се увеличава двойно честотната лента
9
ТИТ
Фиг. 1.3. Честотна характеристика при излъчване
на две странички ленти
на телевизионния канал (става по-широка
от 12 MHz). За тази цел в съвременните теле-
визионни предаватели с помощта на високо-
честотен филтър се потиска почти цялата
долна странична лента на предавателите и
излъчваната честотна лента има вида, пока-
зан на фиг. 1. 4. Дясната странична лента се
частично потис-
ната долна странам- горна
на лента	странична лента
Фиг. 1.4. Честотна характеристика при излъчване
на телевизионен предавател с потискане на долната
странична лента
/,МНх
излъчва изцяло и тя е основен носител на
информацията за телевизионното изображе-
ние. От лявата (долната) странична лента се
излъчват само честотите от 0 до 1,25 MHz,
като спадането на честотната характеристика
до нулата започва от честота 0,75 MHz.
Звуковият съпровод на предаваната сцена
се излъчва посредством честотна модулация
на честота, по-голяма от носещата честота
на изображението с 6,5 MHz (това също се
определя от стандарта). Излъчването на че-
стотномодулирания високочестотен сигнал
на звуковия съпровод може да стане с отдел-
ка телевизионна предавателна антена. но
почти при всички съвременни телевизионни
предаватели за тази цел се използува антена-
та на телевизионния предавател за изображе-
нието.
И така широчината на честотната лента за
един телевизионен Канал е около 8 MHz. В
нея влизат както честотната лента на сиг-
налите за изображението, така и честотната
лента на сигналите за звуковия съпровод.
На фиг. 1.5 е показано разпределението на
телевизионните канали от I, II и III телеви-
зионен обхват. Можем да направим следните
уточнения. Между I и II телевизионен обхват
се намира честотната лента, използувана за
УКВ—ЧМ радиоразпръскване при стандар-
та OIRT. При III телевизионен обхват се
вижда, че отстоянието на носещите честоти
на изображението е 8 MHz. Същото се наблю-
дава и за носещите честоти на Зи4 и4и5
телевизионни канали от II телевизионен об-
хват. Честотната разлика между носещите че-
стоти на изображението на 1-ви и 2-ри канал е
9,5 MHz, между 2-ри и 3-ти канал — 18 MHz, а
между 5-ти и 6-ти канал — 82 MHz. В честот-
ната лента между 5-ти и 6-ти телевизионен ка-
нал е разположен и обхватът за УКВ—ЧМ
радиоразпръскване по стандарта CCIR. .
Описаните разлики между носещите Че-
стоти на телевизионните канали са от голямо
значение за защитеността на телевизионния
приемник от смущаващи сигнали.
И така телевизионното излъчване за стан-
дарта 01RT се провежда на следните телеви-
зионни обхвати
I телевизионен обхват — от 48,5 до 66,0
MHz;
II телевизионен обхват — от 76,0 до 100
MHz;
III	телевизионен обхват — от 174 до 230
MHz;
IV	телевизионен обхват — от 470 до 582
MHz;
V	телевизионен обхват — от 852 до 958
MHz.
Засега редовното телевизионно излъчване
у нас се води предимно на III телевизионен
Фиг. 1.5. Разпределение на телевизионните канали от1, II и III телевизионен обхват за стандарта OIRT
2 Повреди и поправки на телевизионни приемници
тит
10
обхват (в никои градове ретранслаторите ра-
ботят и на канали от I и II обхват), а в близко
бъдеще се очаква и усвояването на IV и V
обхват.
Енергията на ултракъсите радиовълни се
преобразува от приемната телевизионна анте-
на в токове с висока честота, конто се подават
към входа на телевизионния приемник с по-
мощта на фидерна линия. В телевизионния
приемник се извършва преобразуването на
този високочестотен сигнал в изображение
и звуков съпровод.
По своя път телевизионният сигнал пре-
търпява редица промени, характерни за всяко
устройство или възел, през който той преми-
нава. Всяка неизправност в телевизионната
камера, микрофона, апаратурата в студиото
и предавателя се наблюдава като съответен
дефект на изображението или звука. Поня-
кога е много трудно да се прецени точно дали
наблюдаваният ефект се дължи на повреда
в телевизора или на причина, която се нами^
ра извън него. В подобен случай е необходи-
мо включването на още един изправен кон-
тролен телевизор.
По своя път високочестотният сигнал силно
затихва. Освен това към него се добавят и
излъчванията на редица високочестотни сму-
щаващи източници. Това са предимно из-
лъчванията, причинени от атмосферни смуще-
ния; полетата на промишлени, медицински
битови и други електро- и радиоапаратури;
смущения, причинени от запалителната сис-
тема на двигателите с вътрешно горене, и др.
Всички те изменят характера на изображе-
нието и често пъти водят до смущения в син-
хронизациите и в звуковия съпровод. Сла-
бият сигнал в мястото на монтираната прием-
ка телевизионна антена е причина почти ви-
наги за получаването на незадоволително
изображение дори и при напълно изправен
телевизионен приемник. От голямо значение
са и качеството на приемната телевизионна
антена, нейната височина, избирането на
подходящо място за монтирането й, а така
също и съгласуването й с фидерната ли-
ния.
От входните букси на антената по-нататък
качеството на телевизионното приемане за-
виси изцяло от изправността на телевизион-
ния приемник. Процесите, конто се извърш-
ват в него, предназначението на отделните му
стъпала, техните характерни повреди и от-
страняването им са разгледани последовател-
но в следващите глави.
1.2.ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАЧЕСТВОТО
НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРИЕМАНЕ
Този въпрос е свързан пряко с ремонта на
телевизионните приемници. За да сме убеде-
ни, че телевизионният приемник е в пълна
изправност, изображението и звукът трябва
да отговарят на редица изисквания, конто ще
разгледаме тук. Но трябва винаги да сме
сигурни, че неспазването на някои от тези
изисквания се дължи на повреда в самия те-
левизионен приемник, а не на външна при-
чина. Защото редица изменения на качеството
на телевизионното изображение и звуковия
съпровод се дължат понякога или на повре-
да в телевизионния предавател, или на силни
смущаващи сигнали, приети от антената.
Яркост на изображението. Яркостта на
изображението е един от най-важните му ка-
чествени показатели. Тя определи способ-
ността на екрана на кинескопа да излъчва
светлина, т. е. колкото по-силна светлина мо-
же да се излъчи от даден кинескоп, толкова
по-голяма е яркостта на получаваното изоб-
ражение. При това трябва винаги да се има
пред вид, че яркостта зависи и от положение-
то на регулатора за яркост. От друга страна,
нормалната яркост на изображението позво-
лява неговото наблюдаване и в силно осветени
помещения, докато при недостатъчна яркост
това е невъзможно. Важна роля при това иг-
рае и следващият качествен показател на
изображението — неговият контраст. Ето
защо яркостта и контрастът обикновено се раз-
глеждат свързани един с друг.
Яркостта на изображението зависи главно
от качеството и състоянието на кинескопа,
от неговия режим и понякога от чистотата
на екрана на кинескопа и предпазното стък-
ло.
Контраст на изображението. Това е същ-
един от най-важните качествени показатели
за изображението. Определи се като разли-
ка в осветеността на най-светлите и най-
тъмните части от изображението, като при то-
ва е в пряка връзка и с яркостта на изображе-
нието. Например, ако имаме един телевизио-
нен приемник с достатъчна яркост на екрана,
можем да проверим неговия контраст по след-
ния начин. Нагласяваме регулаторите за
яркостта и контраста в положения, отгова-
рящи на максимална яркост и максимален
контраст. След това намаляваме яркостта до
получаване на нормален черен цвят в неосве-
тените части от изображението. При това то-
и
тит
зи черен цвят трябва да избелява, когато
яркостта се даде на максимум. Ако черният
цвят се получава при силно намалена яркост,
контр астьт на изображението е недостать -
чен. Ако при силно увеличена яркост (на
максимум) черният цвят не избледнява, от то-
ва следва, че контрастът е прекалено голям.
Най-точно яркоЬтта и контрастът на изобра-
жението се проверяват и нагласяват посред-
ством телевизионните изпитвателни табли-
ци. Тук трябва да отбележим и това, че при
много слаб контраст телевизионното изобра-
жение е сиво и неприятно за наблюдение. То
може да се наблюдава само при силно нама-
лена яркост.
Контрастът на изображението зависи от
нивото на високочестотния сигнал в мястото
на приемната телевизионна антена, от нейна-
та конструкция и ориентиране, от дължината
на фидерната линия и съгласуването й с вхо-
да на телевизора и с антсната, от усилването
на самия телевизионен приемник и от състоя-
нието и качеството на неговия кинескоп. По-
следното трябва винаги да се има пред вид,
особено при по-старите модели телевизионни
приемници, кинескопите на конто са работали
продължително време, което е довело до вло-
шаване на тяхната модулационна характери-
стика и оттам — на контраста на изображе-
нието.
Детайлност на изображението. Това е спо-
собността йа телевизионния приемник да
възпроизвежда и най-малките по геометрич-
ни размери елементи от изображението. Раз-
личаваме детайлност в хоризонтално направ-
ление и детайлност във вертикално направ-
ление. Детайлността в хоризонтално направ-
ление зависи главно от настройката на теле-
визионния приемник, по-точно от ширината
на пропусканата честотна лента. Тя се движи
в границите от 450 до 500 линии за целия
екран. Детайлността във вертикална посока се
определи от броя на линиите, на конто се раз-
лага изображението във вертикална посока.
Този брой зависи само от приетия телевизио-
нен стандарт и за OIRT той е около 570 линии
(останалите до 625 се „губят" през времетрае-
нето на обратния ход по кадри).
Детайлността на телевизора във вертикал-
но направление зависи от качеството на през-
редовата развивка. Детайлността и в двете
посоки е силно зависима от фокусировката —
тя намалява при влошаване на фокусировка-
та. А от своя страна фокусировката зависи
както от качеството, така и от състоянието
на кинескопа, следователно влошена де-
тайлност може да има и поради некачествен
или остарял кинескоп.
Фокусировка на изображението. Този ка-
чествен показател се отразява главно върху
детайлността на изображението. Добра фо-
кусировка на изображението имаме, когато
хор изонтал ните линии на растъра са кол кото
може по-тънки. Обикновено фокусировката
се проверява в центъра на екрана, но за по-
лучаване на качествено изображение тя тряб-
ва да бъде добра за по-голяма част от екрана
на кинескопа. При влошена фокусировка се
намалява детайлността в хоризонтална и във
вертикална посока; изображението се раз-
мазва, а при силно влошаване на фокусиров-
ката става невъзможно за наблюдаване.
Фокусировката зависи от качеството и
състоянието на кинескопа, от неговата кон-
струкция, от режима му, т. е. от стойността
на подаваното към втория му анод високо
напрежение, и от напрежението на фокусира-
щия електрод, от правилното положение на
магнита на йонния уловител (при кинескопи-
те, конто имат йонен уловител).
Нелинейни изкривявания. За тяхното обя-
сняване ще .разглеждаме случая, когато
телевизионният предавател предава изобра-
жение, представляващо например няколко
отвесни ивици с линейно изменяща се яркост
(както ще видим, такива градационни ивици
има във всички телевизионни изпитателни
таблици), т. е. телевизионният предавател
излъчва няколко градации на сивото, при
което разликата в яркостта между всеки две
съседни ивици е еднаква. Ако нелинейните
сизкривявания на телевизионния приемник
са малки, на екрана му ще се възпроизведат
същите отвесни ивииц с линейно изменяща
се яркост. Когато телевизионният приемник
притежава нелинейни изкривявания, ще се
наблюдава силна разлика между някои от
съседните ивици и съответно много малка
разлика в яркостта на другите. Например
близо до бялата ивица ще се наблюдава също
бяла ивица, а последните ивици в близост
до черната ще бъдат също черни. Следовател-
но при отсъствие на нелинейни изкривява-
ния се наблюдава най-правилно възпроизвеж-
дане на тоналностите на яркостта за отдел-
ните части на телевизионното изображение.
Нелинейните изкривявания зависят от ре-
жима на лампите, конто усилват общия теле-
визионен сигнал и видеосигнала, т. е. от по-
следната лампа на междинночестотния усил-
вател за изображението и от видеоусилвател-
ната лампа. За получаване на минимални
нелинейни изкривявания тези лампи тряб-
ва да работят в ’линейната част на характе-
ристиката си; в противен случай се влошава
линейността и по-силните сигнали (отгава-
рящи на нивото на черного) се усилват с из-
кривявания (поради изкривяването на анод-
12
норешетъчната характеристика на лампите
в горната й част), което от своя страна води
до увеличаване на нелинейните изкривява-
ния. Нелинейните изкривявания зависят съ-
що и от състоянието на кинескопа, по-точно
от линейността на неговата модулационна
характеристика.
Преходна характеристика на общия канал.
От преходната характеристика на общия ка-
нал зависи нормалното възпроизвеждане на
детайлите от изображението, който имат го-
лем игеометрични размери. Преходната ха-
рактеристика е задоволителна, когато фазо-
вите изкривявания на общия канал са мал-
ки. При влошаване напреходната характери-
стика вдясно от кр у пните тъмни детайли на
изображениетосе наблюдават светли опашки.
Размери на изображението. Те са важно
условие за нормалното възприемане на пре-
даваната сцена. Зависят главно от правилно-
то регулиране на стъпалата за хоризонтално
и вертикално отклонение и от тяхната изправ-
ност, а така също и от големината на захран-
ващите напрежения. При увеличен вертика-
лен размер фигурите на екрана на телевизо-
ра са издължени във вертикална посока, цен-
тралният кръг от таблицата има формата на
елипса, разположена във вертикална посока.
При увеличен хоризонтален размер фигурите
са сплеснати, централният кръг на таблицата
има формата на хоризонтално разположена
елипса. Двата вида размери са свързани един
с друг така, че при свиване на единия
ефектът е като при увеличаване на другия.
Те зависят и от положението на регулато-
рите за линейност.
Линейност на изображението. Зависи глав-
но от изправността и правилната регулиров-
ка на крайните стъпала за хоризонтално и
вертикално изображение. При влошаване
на линейността централният кръг на телеви-
зионната таблица има формата на яйце, обър-
нато с острия си край нагоре или надолу(при
нелинейност във вертикална посока) или
наляво или надясно (при нелинейност е хо-
ризонтална посока).
Геометрични изкривявания. Те се отразя-
ват само върху правилното възпроизвеждане
на отвесните и хоризонталните успоредни
линии от елементите на изображението. При
наличност на геометрични изкривявания тези
линии не са успоредни помежду си, а се до-
ближават или отдалечават една от друга. Ха-
рактерни са изкривяванията от типа „бъчва“
или „възглавница“. Възникват главно пора-
ди механични неизправности в отклонител-
ната система или в коригиращите магнити.
Стаб илност на изображението. От нея за-
висят неподвижността на картината във вер-
тикална посока и стабилността на редовете.
Стабилността е добра при пълна изправност
на синхронизациите на редовете и на кадри-
те.
Нормален звуков съпровод. Определи се
от висококачественото възпроизвеждане на
звуковия съпровод на предаваната сцена. За
тази цел звуковият съпровод трябва да при-
тежава достатъчна ширина на честотната
лента (от 304-50 Hz до 1200-4-1500 Hz), да
има малки нелинейни изкривявания и до-
статъчна мощност. Качеството на звуковия
съпровод зависи главно от параметрите на
телевизионния приемник, но може да се вло-
ши при използуването на телевизионна анте-
на с неподходящи размери, а също така и при
неправилна настройка на телевизионния при-
емник.
В заключение може да се добави, че при
конструирането и производството на телеви-
зионните приемници са взети всички мерки
за осигуряване изпълнението на горните изис-
квания за качеството на изображението и
звука. Това е защитено от съответните дър-
жавни стандарта.* Влошаването на парамет-
рите е недопустимо при изправните телеви-
зионни приемници и се дължи преди всичко
на неизправности в техните стъпала, разби-
ра се, когато причините не са външни. От-
криването и отстраняването' на тези неиз-
правности са разгледани в тази книга.
1.3. ТЕЛЕВИЗИОННИ ИЗПИТАТЕЛНИ ТАБЛИЦИ
(ТИТ)
За качеството на телевизионното приемане
можем да съдим по възпроизвежданата.от те-
левизионния приемник телевизионна изпи-
тателна таблица. Тя е съставена от различии
елементи, подбрани така, че да може да се
направи преценка за изпълнението на всич-
ки описани в предния раздел изисквания към
телевизионното изображение и звук.
В нашата страна се излъчват два вида теле-
визионни изпитателни таблици: ТИТ на на-
ционалния предавател на НРБ и електронна
изпитателна таблица. Освен тях за настрой-
ката на телевизионните приемници в Слабо-
токовия завод се използува съветската теле-
визионна изпитателна таблица. Поради ог-
раничено™ й използуване последната няма
да се разглежда подробно. Двете използува-
ни у нас телевизионни изпитателни таблици
се различават както по формата и разположе-
нието на съставните геометрични елементи,
така и по принципа на получаване на съот-
ветния видеосигнал.
1.З.Т. Телевизионна изпитателна таблица
на националния предавател на НРБ. Пока-
зана е на фиг. 1.6. Отговарящият на нея ви-
13
тит
Фиг. 1.6. Телевизионна изпитателна таблица на
деосигнал се получава от специална преда-
вателна тръба, наречена моноскоп. Тя е раз-
новидност на иконоскопа, като вместо мо-
заичен катод се използува мишена, израбо-
тена от материал с много голям коефициент
на вторична електронна емисия. Изображе-
нието на таблицата е напечатано върху тази
мишена с графит или специална метална боя,
т. е. с вещества, конто имат силно различаващ
се коефициент на вторична електронна еми-
сия от този на мишената. Електронният лъч
на моноскопа описва ред по ред това изобра-
жение по същия начин, по който би описал
всяко друго оптично изображение. По този
начин се имитират напълно условията за
получаването на телевизионния видеосигнал
при обикновените телевизионни предавания,
като се избягват напълно оптическият пре-
образувател и изкривяванията, конто се
внасят от него. Тази таблица се излъчва за-
дължително четвърт час преди започването
на редовните телевизионни предавания. За
качеството на телевизионното изображение
съдим по следните белези.
Националния предавател на НРБ
За нормалния контраст на изображението
съдим по възпроизвеждането на градацион-
ната ивица 4, разположена в центъра на таб-
лицата. Тази ивица е съставена от пет обла-
сти с различна светлинна тоналност, като
най-горната отговаря на осветеността на бе-
лите части от изображението, а най-долна-
та — на черните. С регулаторите за яркост
и контраст нагласяваме необходимите яр-
кост и контраст на изображението така, че
всички градационни области да се различа-
ват по своята осветеност, като най-тъмната
бъде черна, а най-светлата — бяла.
За добрата фокусировка съдим по хоризон-
талните линии на растъра. Те трябва да бъдат
съвсем тънки за възможно по-Толяма част от
екрана на кинескопа. Обикновено се стремим
да получим добра фокусировка за централна-
та част от изображението.
Малко по-сложно е поставен въпросът за
размерите на изображението. По начало и
двете телевизионни изпитателни таблици са
предвидени за кинескопи с отношение на стра-
ните 3:4. Кадър с такова отношение на стра-
тит
14
ните се излъчва от телевизионния предавател.
Това отношение на страните е възприето от
киното и е спазено при всички кинескопи с
ъгъл на отклонение до 90° включително.
При тези кинескопи за размерите на изобра-
жението съдим по рамката от малки черни
правоъгълници, разположени в края на табл.
2. От конструктивна гледна точка телевизион-
ните кинескопи с ъгъл на отклонение 110°
се изработват с отношение на страните 4:5,
поради което за нагласяване на размерите се
използуват само горната и долната част от
рамката на таблицата, защото при тях се
губи част от изображението. За нормалния
хоризонтален размер съдим от формата на
двете концентрични окръжности в централ-
ната.част на табл. 3.
За преходната характеристика съдим по
възпроизвеждането на черния правоъгълник
в горната част на табл. 5. При влошена пре-
ходна характеристика за областта на ниските
видеочестоти вдясно от правоъгълника се
наблюдава сива „опашка44.
При малки геометрични изкривявания ъг-
лите на всички квадрати, от конто е съставе-
на таблицата, са прави, т. е. хоризонталните
и вертикалните линии са строго прави и ус-
поредни помежду си, а така също и перпен-
дикулярни едни на други. Геометричните из-
кривявания се наблюдават обикновено за
периферните линии на таблицата.
За детайлността на изображението в хо-
ризонтална посока съдим по двата вертикал-
ни правоъгълника^,конто се намират вляво и
вдясно от градационния правоъгълник вцен-
търа на екрана 4. При добра детайлност в
хоризонтална посока на екрана на кинескопа
се възпроизвеждат и най-близко разположе-
ните една до друга отвесни линии.
Презредовата развивка определи заедно с
добрата фокусировка и детайлността във
вертикално направление. За нея съдим по
правилното възпроизвеждане на наклонен ите
ивици 7> разположени по диагонал в краища-
та на екрана. При влошена презредова раз-
вивка тези наклонени линии са назъбени стъ-
паловидно.
За рязкостта на изображението съдим по
правилното възпроизвеждане на черната 8 и
бялата 9 отвесна линия от телевизионната
изпитателна таблица. При влошена рязкост
се наблюдава сива окантовка на двете линии.
За повторяйте изображения съдим по въз-
произвеждането на двете вертикални линии
8 и 9. При наличието на повторяй изображе-
ния вдясно от тях се наблюдават по още ня-
колко отвесни линии с намаляваща интен-
зивност. Повторяйте изображения могат да
се дължат не само на неправилно ориентира-
не на антената и разсъгласуване на фидера,
но и на вътрешни причини — разстроен те-
левизор.
За качеството на звуковия съпровод съдим
по предавания заедно с телевизионната таб-
лица звук.
1.3.2. Електронна изпитателна таблица.
Тя е показана на фиг. 1.7. Характерно за нея
е това, че съответният видеосигнал се полу-
чава по електронен път — специални устрой-
ства изработват необходимите импулси, смес-
ват ги и полученият видеосигнал създава на
екрана на телевизионния приемник покаэ-а-
ното на фигурата изображение. Електронна-
та . изпитателна таблица се излъчва почти
през цялото предвидено за телевизионни ре-
монта време. От нея също можем да съдим за
най-важните показатели на телевизионния
приемник, както следва.
За контраста и яркостта на изображението
съдим по правилното възпроизвеждане на
хоризонтално разположения градационен
правоъгълник 1, съдържащ десетте градации
на яркостта. Най-лявата от тях отговаря на
осветеността на черните области от предава-
ната сцена, а най-дясната — на белите.
За размерите на изображението съдим по
възпроизвеждането на цялата таблица в рам-
ките на екрана (при кинескопи с ъгълна от-
клонение 70 или 90°). При това трябва да се
има пред вид, че централният правоъгълник
не е разположен точно в центъра на екра-
на — над него се намират четири ивици с
квадрати, а под него — три. Вляво и вдясно
се намират по четири ленти с квадрати. При
телевизионни приемници с ъгъл на отклоне-
ние 110° хоризонталният размер се нагласява
с помощта на квадратчетата от таблицата —
страните им трябва да бъдат равни.
За линейността на изображението съдим
също по геометричните размери на квадрат-
четата. При добра линейност големината на
всички квадратчета е една и съща, а при вло-
шена — някои от тях имат по-голяма дъл-
жина или ширина от останалите.
Преходната характеристика се контролира
посредством ивиците 2 и 3 в горната и в дол-
ната част на правоъгълника от таблицата,
а също така и от хоризонталната ивица с ре-
дуващи се черни и бели правоъгълници 4.
При влошена преходна характеристика вдяс-
но от черните правоъгълници се наблюдава
сиво продължение („опашка44).
За геометричните изкривявания съдим от
ъглите на разположените в краищата на таб-
лицата правоъгълници — при малки гео-
метрични изкривявания всичките ъгли са
прави.
За детайлността в хоризонтална посока съ-
15
ТИТ
Фиг. 1.7. Електронна изпитателна таблица
дим по ивицата 5, съставена от шест групи,
различии по ширина и брой щрихи. При доб-
ра детайлност се възпроизвеждат и най-близ-
ко разположените една до друга щрихи —
тогава детайлността е равна на 600 линии.
За повторните изображения съдим по бе-
лите линии, конто разделят полето на елек-
тронната изпитателна таблица на малки квад-
рати. При наличност на повторни изображе-
ния вдясно от отвесните линии се забелязват
по още няколко бели линии с намаляваща ин-
тензивност.
1.4. ОБОБЩЕНА БЛОКОВА СХЕМА НА ТЕЛЕ-
ВИЗИОННИЯ ПРИЕМ-НИК И ВЛИЯНИЕТО НА
отделяйте блокове върху качеството на
ИЗОБРАЖЕНИЕТО И ЗВУКА
Обобщената блокова схема на едноканален
телевизионен приемник е показана на фиг. 1.
8. Тя се състои от седем блока, всеки от
конто влияе върху определена трупа ка-
чествени показатели на телевизионното прие-
мане. Доброто познаване на този въпросего-
лямо улеснение при търсенето на телевизи-
онните повреди, поради което тук ще бъдат
разгледани по-подробно отделяйте блокове,
тяхното предназначение и влиянието им вър-
ху качеството на телевизионното приемане.
Общ канал. Предназначението му е да
приема, усилва и преобразува индуктирания
в телевизионната антена високочестотен сиг-
нал във видеосигнал, необходим за модули-
ране яркостта на кинескопа. От друга стра-
на, в резултат на смесването на междинните
честоти на изображението и звука след видео-
детектора се отдели втората междинна че-
стота на звука. Следователно повредите в
общия канал се отразяват главно върху ка-
чеството на изображението и звука — те влия-
ят върху качествените показатели контраст,
детайлност, преходна характеристика^ изоб-
ражението) и върху качеството на звука.
Някои повреди в общия канал се отразяват
и върху синхронизациите на изображението..
а други могат да доведат и до запушването
на кинескопа (тъмен екран) поради силното
увеличаване напрежението на неговия катод.
Канал на звука. Той усилва втората' йеж-
динна честота на звука, демодулира я, усил-
тит
Фиг. 1.8. Обобщена схема на телевизионния приемник
ва получената ниска честота по напрежение
и мощност и я подава към високогцворителя
за получаването на нормален звуков съпро-
вод. Повредите в канала за звука се отразя-
ват главно върху качеството на звука, но
понякога влияят и върху останалите блокове
на схемата. Това влияние се дължи на увели-
чена консумация от канала за звука при пов-
реда на крайната лампа за звука, на паразит-
ки връзки през захранването, причинени от
изсъхването на електролитен филтърен кон-
дензатор или от паразитни излъчвания при
самовъзбуждане на междинночестотния усил-
вател за звука.
Трупа за отделяне и формиране на син-
хроимпулсите. Служи за отделяне на син-
хроимпулсите от видеосигнала и формиране-
то им в синхроимпулси за редове и синхро-
ймпулси за кадри. Неизправностите й се
отразяват предимно върху стабилността на
изображението.
Трупа за хоризонтално отклонение. Създа-
ва ток, необходим за хоризонталното отклоне-
ние на лъча на кинескопа и високото напреже-
ние за захранването на втория му анод. Освен
това изработва и т. нар. повишено или бо-
стерно напрежение, което се използуваза
захранването на редица възли от схемата на
телевизионния приемник — веригите на ки-
нескопа, задаващия генератор за вертикал-
но отклонение, схемата за защита на общия
канал, предусилвателното стъпало за звука
и др. Повредите в групата за хоризонтално
отклонение са свързани преди всичко с от-
съствието на растър на екрана на телевизора.
Някои повреди могат да доведат до влошава-
не работата на общия канал и на групата за
фазово сравняване, към конто се подават
импулсите на обратния ход по редове.
Трупа за вертикално отклонение. Създава
вертикалната развивка на лъча на кинескопа.
Повредите в тази трупа са свързани главно
с отсъствието на вертикално отклонение на
лъча, с изменението на вертикалния размер
и с влошаването на вертикалната линейност.
Отделяй повреди могат да влияят и върху
стабилността на картината във вертикална
посока.
17
ТИТ
r^220V
--------Е|
хетеродин
(гл аба 4)
I	“=*1
---I АДЧХ ,
1^ (глаЬабП
сходно |А
У'ВОцВЧУ
(глаВа 2)
Е
смесител
(глаВаЗ)
група за [£
отделяне а
Фор/лцране
наСИ (гл.10)
СИР
МЧУИ
(глаВаБ)
1Ж.
АРУ
(глаба 8)
Ф С
(главаЦ
~т_
гпоко -
захран Ва-
не(гла6а1$
СИК
ВД ц ВУ
(глава?)
♦
ьЕ
МЧУЗиЧА
(глаВа15)
ОТ
НЧУ
(глаВа17)
1 1 Гприемник[>0
I LJ за )
и-~УКВ -ЧМ i
(глаВа15)|
ОС с
копа
“уП
ЗГ ХО
(гла6а12)
/ + 15kV
група |
на I
кинескопа
(глаВаЭ^
UL
к схо
(гла6а13)
В Г ВО
LZ
К С ВО
група за'ВО (глаВа14)
Фиг. 1.9. Блокова схема на телевизионен приемник
Кинескоп, вериги на кинескопа, отклони-
телна система, коригиращи магнити и маг-
нит на йонния уловител. Този блок осигуря-
ва нормален режим на кинескопа и правил-
ното отклонение на лъча. Повредите в него
се отразяват главно върху светенето на теле-
визионния екран, а така също и върху фо-
кусировката, геометричните изкривявания
и др.
Токозахранване. Това е общ блок, пряко
свързан с работата на останалите блокове на
телевизора. Повредите в него водят до вло-
шаване на работата на всеки един от тях и
не рядко са причина за получаването на пара-
зитни връзки, водещи до трудни за открива-
не повреди.
1.5. ПЪЛНА БЛОКОВА СХЕМА НА ТЕЛЕВИЗИ-
ОННИЯ ПРИЕМНИК И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА
НА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПОВРЕДИТЕ В ОТДЕЛ-
НИТЕ БЛОКОВЕ
Показаната на фиг. 1.8 обобщена блокова
схема не дава пълна представа за отделните
блокове, от конто се състои телевизионният
приемник. За изясняването на този въпрос
ще разгледаме пълната блокова схема на ед-
ноканален телевизионен приемник, пока-
зана на фиг. 1.9. От нея се изяснява и редът
на разглеждането на повредите в отделните
блокове на телевизионния приемник, като в
долния десен ъгъл на всеки блок е отбеляза-
на главата от тази книга, в която се разглеж-
дат повредите на елементите от съответния
блок. Освен това в края на всяка глава от
книгата е даден справочен отдел, в който са
разгледани възможните повреди в типовите
елементи от схемата на телевизионния при-
емник. За определяне на принадлежността на
всеки елемент към дадено стъпало към него е
прикрепена начална буква, различна за
всяко стъпало, която е нанесена в горния
десен ъгъл на блока.
Общият канал на телевизионния прием-
ник се състои от входно устройство, високо-
честотен усилвател, смесител, хетеродин,
устройство за автоматично донастройване
честотата на хетеродина, междинночестотен
усилвател за изображението, видеодетек-
тор, видеоусилвател и група за автоматично
3 Повреди и поправки на телевизионни приемници
тит
18
регулиране на усилването. Тези блокове (с
изключение на групата за автоматично дона-
стройване на честотата на хетеродина) са за-
стъпени във всички разглеждани телевизион-
ни приемници. Приетият от телевизионната
антена високочестотен сигнал се подава към
телевизионния приемник посредством фидер-
на линия с определено вълново съпротивле-
ние. Тя се съгласува с входното съпротивле-
ние на високочестотнияусилвател на телеви-
зора посредством входното устройство. Висо-
кочестотният усилвател усилва приетия ви-
сокочестотен сигнал по напрежение около 20
пъти и го подава към управляващата решетка
на смесителната лампа. Към същата точка
се подава и изработваното от хетеродина ви-
сокочестотно напрежение, честотата на което
за всеки канал е различна и подбрана така,
че да се различава от носещата честота на
изображението нададения канал с една точно
определена честота, която се нарича междин-
на честота на изображението. В резултат на
смесването на двете честоти (подаваната от
хетеродина и високата честота на изображе-
нието от високочестотния усилвател) се полу-
чава тяхната разлика — междинната често-
та на изображението, която се отделя със
специален лентов филтър и се подава към
междинночестотния усилвател на изображе-
нието. Едновременно с това се преобразува
и носещата честота на звуковия съпровод,
която е по-висока с 6,5 MHz (за стандарт
01RT) от носещата честота на изображението
за всеки канал. Получава се първата междин-
на честота на звуковия съпровод, която също
се подава към междинночестотния усилвател
за изображението.
Междинночестотният усилвател за изобра-
жението усилва междинната честота за изоб-
ражението и първата междинна честота за
звука не по-малко от 1000 пъти, като при това
честотната му характеристика определи из-
бирателността на телевизионния приемник
и качеството на телевизионного изображение
и звук. Усилените междинночестотен сигнал
на изображението и първи междинночестотен
сигнал на звука се подават към видеодетек-
тора. Последният демодулира междинната
честота на изображението амплитудно, в ре-
зултат на което се получава комплектен те-
левизионен сигнал, който се нарича още ком-
плектен видеосигнал. Получения? видео-
сигнал се усилва от видеоусилвателя някол-
ко десетки пъти и се подава към катода на
кинескопа за модулиране силата на лъча му.
В резултат на това се измени и яркостта на
съответните точки на екрана на кинескопа и
по този начин се получава необходимата осве-
теност на отделяйте части от изображението.
При демодулирането на междинната че-
стота на изображението във видеодетектора
се извършва и смесването й с първата меж-
динна честота на звука. За това спомага не-
линейността в началната част на характери-
стиката на видеодетектора; В резултат на
смесването се отделя разликата от двете меж-
динни честоти, която за стандарта OIRT е
6,5 MHz и се нарича втора междинна честота
на звука. Тя се подава за по-нататъшно усил-
ване и преобразуване към канала за звука.
. За осигуряване на нормална работа на
телевизионния приемник при значителни из-
менения в нивото на входния високочестотен
сигнал служи групата за автоматично регу-
лиране на усилването. Тя изработва регули-
ращо напрежение, пропорционално на ампли-
тудата на входния високочестотен сигнал, ка-
то намалява усилването на високочестотния
усилвател и на междинночестотния усилвател
на изображението при увеличаването на ни-
вото на входния сигнал. По този начин по-
стъпващият към видеодетектора междинно-
честотен сигнал се изменя незначително по
амплитуда при значителни изменения в ни-
вото на входния сигнал, с което се постига
необходимият режим на работа на общия
канал и се предпазва видеодетекторът от
претоварване.
При някои усъвършенствувани модели
телевизионни приемници („УНТ 47/59“,
„УЛППТ 47/59“, „УЛПТ 61“, „Стадион“, „Ста-
дион 2/4“ и др.) са използувани устройства
за автоматично поддържане на честотата на
хетеродина. Те изработват регулиращо на-
прежение в зависимост от посоката и степен-
та на отклонение на честотата на хетеродина,
като за целта се използува отклонението на
междинната честота на изображението от
използуваната в дадения модел. Това регу-
лиращо напрежение изменя честотата на хе-
теродина дотогава,докато междинната честота
на изображението стане равна на приетата.
Каналът за звука се състои от междинно-
честотен усилвател за звука, честотен детек-
тор и нискочестотен усилвател с акустичен
агрегат. Поради тясната им функционална
връзка междинночестотният усилвател за
звука се разглежда заедно с честотния детек-
тор (в общия канал това е направено за ви-
деодетектора и видеоусилвателя). При някои
модели („Рубин 102“) към канала за звука е
добавена и приставка за приемане на радио-
станции от обхвата на УКВ/ЧМ.
Междинночестотният усилвател за звука
усилва и ограничава получената (в резултат
на биенето при детектирането на междинно-
честотния сигнал на изображението и пър-
вата междинна честота на звука) втора меж-
19
ТИТ
динна честота на звука, която, както казах-
ме, за стандарта OIRT има стойност 6,5 MHz.
След това тя се подлага на честотно демоду-
лИране от честотния детектор, в резултат на
което се получава нискочестотен сигнал. Той
се усилва по напрежение и мощност от ниско-
честотния усилвател и се превръща в звуков
съпровод с помощта на вградената в телеви-
зионния приемник акустична система.
Групата за отделяне и формиране на син-
хроимпулсите е отбелязана като отделен
блок и в подробната блокова схема на теле-
визионния приемник. Тя се състои отампли-
туден отделител, който отделя синхроим-
пулсите от комплектния телевизионен сиг-
нал, стъпало за усилване и ограничаване на
синхроимпулсите и стъпала за формиране,
усилване и ограничаване на съответните син-
хроимпулси (за редове и кадри). Получените
синхроимпулси за редове се подават за син-
хронизиране на задаващия генератор за хо-
ризонтално отклонение, а получените син-
хроимпулси за кадрите — за синхронизира-
не на задаващия генератор за вертикално
отклонение.
Групата за хоризонтално отклонение се
състои от фазосравняващо устройство, зада-
ващ генератор за хоризонтално отклонение
и крайно стъпало за хоризонтално отклоне-
ние. Посредством фазосравняващото уст-
ройство се сфазира и синхронизира работата
на задаващия генератор за хоризонтално от-
клонение, като за целта се сравнява фазата
на синхроимпулсите за редовете с фазата на
импулсите на обратния ход на редовете, коя-
то се получава от крайното стъпало за хори-
зонтално отклонение. Фазосравняващото уст-
ройство обикновено изработва управляващо
напрежение, което изменя честотата на за-
даващия генератор за хоризонтално откло-
нение, и по този начин се осъществява него-
вата инерционна синхронизация. Изработе-
ното от задаващия генератор за хоризонтал-
но отклонение възбудително напрежение се
подава към крайната лампа за хоризонтално
отклонение. Тя работа в ключов режим. Въз-
будителното напрежение я отпушва и запуш-
ва периодично, като по този начин се получа-
ва линейно изменящ се отклонителен ток
през последователно свързания в анодната
й верига трансформатор за хоризонтално от-
клонение. Този линейно изменящ се ток се
подава към бобините за хоризонтално откло-
нение и-осигурява хоризонталното отклоне?
ние на лъча на кинескопа. В крайното стъпа-
ло за хоризонтално отклонение посредством
изправянето на импулсите на обратния ход
на редовете се получава и необходимого ви-
соко напрежение за захранване на втория
анод на кинескопа.
Групата за вертикално отклонение се със-
тои от задаващ генератор за вертикално от-
клонение и крайно стъпало за вертикално
отклонение. Задаващият генератор за верти-
кално отклонение изработва линейно изменя-
що се възбудително напрежение. Той се син-
хронизира директно от постъпващите към
него синхроимпулси за кадрите. Изработено-
то линейно изменящо се възбудително нап-
режение се подава към управляващата ре-
шетка на крайната лампа за вертикално от-
клонение, изменя се с помощта на верига за
честотнозависима отрицателна обратна връзка
в напрежение с параболично нарастваща фор-
ма, което, приложено към вертикалните
отклонителни бобини, осигурява протичането
на линейно нарастващ отклонителен ток. С
това се осигурява вертикалното отклонение
на лъча. Поради тясната им функционална
връзка задаващият генератор и крайното
стъпало за вертикално отклонение се раз-
глеждат заедно в една глава.
Токозахранването и в подробната блокова
схема се състои също от един блок.
ГЛАВА ВТОРА
ПОВРЕДИ ВЪВ ВХОДНОЮ УСТРОЙСТВО И ВИСОКОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ
2.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Поради тясната им функционална връзка
удобно е входното устройство и високочестот-
ният усилвател да се разглеждат заедно.
2.1.1.	Предназначение. Предназначението
на входното устройство е да приеме с мини-
Фиг. 2.0. Честотна характеристика на високочестот-
ния усилвател
мални загуби получения от антената високо-
честотен сигнал на приемания телевизионен
канал, а предназначението на високочестот-
ния усилвател е да усили около 5 4-10 пъти
честотите от лентата на този високочестотен
сигнал и да ги подаде към смесителното стъ-
пало. За намаляване до минимум на честот-
ните и фазовите изкривявания честотната
характеристика на входното устройство и на
високочестотния усилвател трябва да има
вида, показан на фиг. 2.0. За честотите от
лентата, лежаща между носещата честота на
изображението и носещата честота на звука
на приемания канал, усилването на ВЧУ
трябва да бъде почти еднакво. Стойностите
на носещите честоти зависят от номера на
приемания канал и са дадени на фиг. 1.5.
2.1.2.	Блокова схема на входното устройст-
во и на ВЧУ. Показана е на фиг. 2.1. Прие-
тият от телевизионната приемна антена сиг-
нал се подава посредством антенната фидерна
линия към входното устройство. Последното
отделя сигналите от честотната лента на прие-
мания канал и ги подава за усилване към
каскодния високочестотен усилвател. Той
се състои от две стъпала: усилвател със за-
земен катод и усилвател със заземена решет-
ка, конто са свързани последователно както
по усилване, така и по постояннотоково за-
хранване. След усилването на сигнала по-
следният се прехвърля към смесителното
стъпало с помощта на лентов филтър, настро-
ен също на честотната лента на приемния ка-
нал. Към управляващата решетка на лампата
телебиэиснна
антена
от групата на АРУ
Фиг. 2.1. Блокова схема на входното устройство и високочестотния усилвател
21
ВЧУ
със заземен катод се ‘ подава отрицателно
напрежение, изработено от групата за авто-
матично регулиране на усилването. Послед-
ното намалява усилването на високочестот-
ния усилвател, когато нивото на входния сиг-
нал надвиши нивото на задръжка на систе-
мата за АРУ, с което се предпазва общият
канал от претоварване.
2.1.3.	Основни изисквания към входного
устройство и ВЧУ, от какво зависи изпъл-
нението им и дефекти в изображението
и звука при тяхното неспазване. Към вход-
ного устройство се поставят следните изиск-
вания:
— Да бъде съгласувано с фидерната ли-
ния. Това ще рече входного му съпротивле-
ние да бъде равно на вълновото съпротивле-
ние на фидерната линия, което е необходимого
условие за максимално предаване на мощност
от генератор (в случая фидерната линия) към
консуматор (в случая входа на телевизора).
Големината на входного съпротивление на
телевизора зависи от вида и настройката на
входного му устройство. При неспазване на
условието за равенство на двете съпротивле-
ния част от входния сигнал се отразява от
входного устройство на телевизора, връща се
по фидерната линия и се наслагва с приема-
ния от телевизионната антена високочесто-
тен сигнал. Получават се стоящи вълни —
в местата от фидера, за конто приеманият и
отразеният сигнал са във фаза, напрежението
е максимално, а в местата, където тези два
сигнала са в противофаза — минимално.
Отношение™ на амплитудата на максималния
сигнал към амплитудата на минималния сиг-
нал се нарича коефициент на стояща вълна.
На практика по-често се използува реципроч-
ната стойност на това отношение — тя се
нарича коефициент на бягаща вълна и харак-
теризира степента на съгласуване на входного
устройство с фидерната линия. Колкото кое-
фициентът на бягаща вълна е по-близък до
единица, толкова съгласуването е по-добро
и прехвърлената мощност е по-близка до
максимално възможната такав'й. При разсъг-
ласуване изображението е бледо, със „снего-
валеж“. При достатъчно дълъг фидер (над
12 ш) се наблюдават повторяй изображения
на екрана. Ако при обхващането на фидер-
ната линия с ръка и плъзгането й по нейната ,
дължина се наблюдава периодична промяна
в контраста на изображението, това есигурен
показател, че във фидерната линия съществу-
ват значителни по големина стоящи вълни. В
този случай при слаб входен сигнал приема-
нето може да се подобри, като обвием фидера
със станиолова лента, широка десетина сан-
тиметра, и я предвижим в положението, от-
говарящо на най-добро приемане.
— Входното устройство трябва да бъде
симетрирано спрямо фидерната линия —
изпълнението на условието зависи само от
това, дали е използуван фидер, предназначен
за съответния вход на телевизионния приемник
(симетричен или несиметричен). При неспаз-
ването му (при свързването на симетричен
фидер към несиметричен вход или на несиме-
тричен фидер към симетричен вход) част от
входния сигнал се излъчва в околното прост-
ранство, в резултат на което контрастът на
изображението намалява, а фидерната ли-
ния добива свойството да приема като ан-
тена околните смущаващи високочестотни
напрежения, с което се влошава отношението
сигнал/шум на входа на телевизора и се на-
блюдава „снеговалеж“ в изображението.
— Входното устройство трябва да бъде
настроено за честотната линия на приемания
канал. По този начин се осигурява необхо-
димата избирателност на телевизионния при-
емник. При разстройка контрастът на изобра-
жението е недостатъчен и се наблюдава „сне-
говалеж“.
Към високочестотния усилвател се пред-
явяват следните изисквания:
— Да има достатъчен коефициент на
усилване — зависи предимно от изправността
на схемата и радиолампите, а така също и от
правилната му настройка. При недостатъчно
усилване се наблюдава намаляване на конт-
раста на изображението и „снеговалеж“.
— Усилването на ВЧУ трябва да бъде
стабилно — това зависи главно от добрата
неутрализация на схемата — при склонност
към самовъзбуждане се увеличава собстве-
ният шум на стъпалото, а при самовъзбужда-
не се наблюдават ситни мрежи върху изоб-
ражението и свистене в звука.	'
— ВЧУ трябва да има малък собствен
шум — това зависи от качеството на радио-
лампата и от правилната настройка на схема-
та за неутрализация. При неспазване на по-
соченото условие върху изображението се
появява „снеговалеж“, т. е. много големият
собствен шум се наслагва като малки черни
точки върху изображението.
— Усилването на ВЧУ трябва по възмож-
ност да се регулира от групата за АРУ със
задръжка — така се подобрява отношение-
то сигнал/шум на приемника за слаби сиг-
нали.
— Лентовият филтър за връзка със сме-
сителя трябва да бъде настроен за честотна-
та лента на приемная канал — в противен
случай контрастът е недостатъчен, а при не-
ВЧУ
22
Фиг. 2.2. Високочестотен усилвател със симетрично
достатьчна ширина на честотната лента зву-
ковият съпровод не съвпада с най-доброто
качество на изображението.
2.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Според вида на използуваното входно уст-
ройство високочестотните усилватели се де-
лят на три големи групи.
2.2.1.	ВЧУ със симетрично трансформа-
торно входно устройство. Типичната му схе-
ма е показана на фиг. 2.2. Входното устрой-
ство се състои от настроен входен кръг (вход-
ната бобина L2 и паразитните капацитети на
схемата), който е свързан трансформатор но
със симетричната входна бобина L±. Симет-
рията се постига посредством заземен среден
извод на същата. Сигналът се подава от антен-
ния вход към входната бобина посредством
разделителните кондензатори Сг и С2. Съгла-
суването на входното устройство с фидерна-
та линия се извършва чрез подбирането на
преводното отношение на входния трансфор-
матор. След него високочестотният сигнал
се подава към високочестотния усилвател.
Високочестотните усилватели на почти
всички съвременни лампови телевизионни
приемници са изпълнени по показаната на
фигурата каскодна схема. Тя представлява
последователно свързани стъпало със заземен
катод Лг и стъпало със заземена решетка
Л2 и притежава положителните качества и
на двете схеми. Използуването на усилвател-
но стъпало със заземен катод увеличава вход-
ното съпротивление на схемата. Това дава
входно устройство и трансформаторы© съгласуване
възможност за получаването на по-голяма
избирателност на входа на ВЧУ. Използува-
нето на стъпалото със заземена решетка поз-
волява получаването на добро усилване при
намалена опасност от самовъзбуждане на
каскодната схема. Впрочем такава опасност
съществува за стъпалото със заземен катод,
поради което в схемата му е приложена трупа
за неутрализация, състояща се от конден-
заторите С4 и С3. Вторият от тях е полупро-
менлив и с иегова помощ се изравняват отно-
шенията на капацитетите от схемата така, че
да образуват заедно с паразитните между-
електродни капацитети на Л± уравновесен
капацитивен мост, в-двата диагонала на кой-
то са включени входът и изходът на усилва-
теля (вж. фиг. 2.16). Така се прехвърля ми-
нимален сигнал от изхода към входа на схе-
мата и опасността от самовъзбуждане се на-
малява. Разгледаната каскодна схема при-
тежава коефициента на усилване на пентоден
високочестотен усилвател при два пъти по-
нисък собствен шум.
Преднапрежението на каскодната схема
се получава от групата за преднапрежение в
катода на С5), а при силен входен сиг-
нал — и от групата за автоматично регули-
ране,на усилването, която подава изработ-
ваното от нея допълнително отрицателно
напрежение към каскодната схема посредст-
вом разделителния резистор 7^.
Второто стъпало (по схемата със заземена
решетка) е изпълнено с лампата Л2. Поне-
же входното му съпротивление е много малко
(около 200-4-300Q), коефициентът на усилва-
не на първото стъпало (усилвателя със зазе-
23
ВЧУ
мен катод) е също много малък и се прибли-
жава до единица (около 1,2 до 1,5 пъти). Но
това усилване силно спада с увеличаване на
честотата, затова връзката между двете стъ-
пала на каскодната схема се осъществява
посредством бобината L3. Заедно с'паразит-
ните капацитети на схемата тя е настроена
в резонанс за честота около 210 MHz (за
10-и канал) и служи за подобряване на усил-
ването при високите честоти от трети теле-
визионен обхват.
Решетката на второто стъпало е заЗемена
по променлив ток с помощта на кондензато-
ра Сб. Понеже при последователното посто-
яннотоково захр анване на двете лампй от
каскодната схема анодното напрежение се
разпределя по равно между двете системи
(вътрешните съпротивления на двата триода
Л± и Л2 са равни), катодът на Л2 се оказва
с повдигнат потенциал. За получаване на
необходимого преднапрежение за лампата
Л2 към решетката й се подава необходимого
положително напрежение (с около 2V по-
ниско от това на катода), получено от дели-
теля, изпълнен с резисторите R3 и Т?4.
Връзката между стъпалото със заземената
решетка и смесителя се осъществява посред-
ством настроения лентов филтър. Той се със--
той от анодния трептящ кръг, образуван от
анодната бобина L4, полупроменливия кон-
дензатор за настройка С7 и от решетъчната
бобина L5 заедно с полупроменливия кон-
дензатор С8. Посредством тримерите С7 и С8
се изравняват при производството паразит-
ните монтажни капацитети на каналния пре-
включвател, поради което те не трябва да се
въртят без нужда. Настройката на лентовия
филтър се извършва само с ядрата на боби-
ните.
Предимства. Симетричното трансформа-
торно входно устройство има проста конст-
рукция, поради което е намерило широко
приложение.
Като недостаток може да се посочи мал-
кият коефициент на бягаща вълна (около
0,2).
Приложение. Симетрично входно устройст-
во с трансформаторна връзка е използувано
при телевизионните приемници „Опера 3“,
„Опера 1“, „Опера 2“, „Кристал44, първите
серии „Пирин44 и при „53 Т 81644.
2.2.2.	ВЧУ с несиметрично трансформатор-
но входно устройство. Схемата му е показана
на фиг. 2.3. Различава се само по конструк-
цията на входната бобина Lr — тя е без сре-
ден извод, като единият й край е заземен.
По този начин се получава несиметричен
вход. Връзката между двете бобини е подбра-
на така, че входното съпротивление да бъде
равно на 75 Q. Често пъти последователно
във веригата на се свързва режекторен
кръг (L4, Ci), който се настройва на междин-
Фиг. 2.3. Високочестотен усилвател с несиметрично
входно устройство и трансформаторно съгласуване
ната честота на изображението и спира всич-
ки паразитни високочестотни сигнали с тази
честота.
Останалите елементи от схемата имат също-
то предназначение, както при симетричното
трансформаторно входно устройство.
Приложение. Несиметрично трансформа-
торно входно устройство е използувано при
всички съветски телевизионни приемници:
„Рубин 102“, „Темп 6/7“, „Темп 6М/7М44, „УНТ
47/59“, „УЛППТ 47/59“, „УЛПТ 61“ и др.
2.2.3.	ВЧУ със симетрично входно устрой-
ство, изпълнено посредством вграден фери-
тен симетриращ трансформатор и капацити-
вен делителза съгласуване. Входният сиг-
нал (фиг. 2.4) се прехвърля посредством си-
метриращия феритен трансформатор Трг
към входния трептящ кръг. Той е съставен от
бобината L4 и последователно свързаните с
нея кондензатори Сц, С9 и входния капаци-
тет на лампата Л4. Капацитетът на С9 е под-
бран така, че да се получи максимално съгла-
суване на входа на телевизора с антената.
В схемата участвуват двата режекторни тре-
птящи кръга Llt С10 и L2, С12, настроени
на междинната честота на изображението. В
схемата за неутрализация участвуват кон-
дензаторите С4 и С3. Предназначението на
останалите елементи е същото, както и при
ВЧУ със симетрично трансформаторно вход-
но устройство.
Предимства. Най-важното предимство на
входното устройство с капацитивен делител
ВЧУ
24
Фиг. 2.4. Високочестотен
устройство, изпълнено с
усилвател с входно
феритен трансформатор
2.2.5.	Начини за установяване на изправ-
ността на ВЧУ. Най-пълна представа за из-
правността на ВЧУ можем да имаме при из-
ползуването на вобулоскоп. Вобулоскопът
се свързва, както при настройката на ВЧУ
(това е показано в раздел 2.5).При отсъствие-
то на вобулоскоп можем да използуваме сиг-
нала от телевизионната антена, който пода-
ваме през разделителен кондензатор с капа-
цитет 100 pF най-напред към анода на вто-
рата лампа, след това към нейния катод и
накрая към управляващата решетка на лам-
пата със заземен катод. И в трите случая
трябва да се' наблюдава макар и много бледо
телевизионно изображение и звуков съпро-
вод. По този начин можем да проверим до-
къде е изправна схемата на ВЧУ.
за съгласуване е високият коефициент на
бягаща вълна (над 0,4), който осигурява
по-добро съгласуване на входа с фидерната
линия, а оттам и добър контраст на изображе-
нието особено при слаб сигнал.
Недостатъци. Към тях можем да отнесем
само по-голямата сложност и по-голямата
стойносг на това схемно решение.
Приложение. Използувано е при модерни-
те съвременни телевизионни приемници „Пи-
рин“ и неговите модификации, а така също и
при „Стадион44, „Стадион 2/4“, „АТ 55044 и
„Топаз44.
2.2.4.	Характерни напрежения при изправ-
ност на високочестотния усилвател.За изправ-
ността на високочестотния усилвател можем
да съдим косвено по наличието на посочените
в схемата му постоянни напрежения. Към тях
спадат анодното напрежение на лампите със
заземен катод и заземена решетка, напреже-
нието на „заземената44 решетка и напреже-
нието, получено върху катодното съпротив-
ление на лампата със заземен катод (ако има
такова). При това напрежението на „заземена-
та44 решетка трябва да се измерва с високо-
омен волтметър, защото в противен случай
се получава много по-ниско от действителна-
та му стойност. То трябва да бъде с около
2V по-ниско от катодното напрежение на
същата лампа.
При някои схеми („Рубин 102“, „Темп 6/7“)
катодът на лампата в схемата със заземен
катод е даден направо към земя, а преднап-
режението й се получава от делител на нап-
режението на допълнителния изправител за
преднапрежение. При тези схеми се измерва
отрицателно напрежение от около —2 V
между управляващата решетка на първата
лампа и земя.
2.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ВХОДНИ
УСТРОЙСТВА И ВИСОКОЧЕСТОТНИ УСИЛВА-
ТЕЛИ И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
Схемите на съответните модели телевизори
са подредени последователно според вида на
използуваното входно устройство.
2.3.1.	„Опера 3й и „Опера 4“ (фиг. 2.5)-
Тази схема се различава от разгледаната в
раздел 2.2.1 по включването към нея на вхо-
ден делител, съставен от резисторите
и 7?3. С иегова помощ се получава затихване
на входния сигнал при свързване на антен-
ния кабел към гнездото „силен сигнал44 около
10 пъти или 20 dB. За разширяване на честот-
ната лента на входното устройство към бо-
бините Ьрвчу, отговарящи за каналите от
първи телевизионен обхват, се свързват пара-
лелно резистори със съпротивление 10 или
20 kQ. Паралелно на кондензатора за наст-
ройване на капацитивния мост за неутрали-
зация С5 е свързан кондензатор с постоянен
капацитет С4. Анодното захранване на кас-
кодната схема се получава посредством фил-
търната трупа, съставена от Л14, С2Х, Т?8 и
01 з-
Характерни повреди. При „Опера 3“ и
„Опера 4“ най-често се среща счупване на
пластина от малката контактна реглета. В
зависимост от това, коя пластина е счупена,
може или да няма изображение и звук, или
да се приема изображение с много слаб кон-
траст. При погрешно свързване на антенния
кабел към буксите „силен сигнал44 и ако ни-
вото на входния сигнал е слабо, се наблюдава
или много слабо контрастно изображение,
или отсъствие на изображението, съпроводе-
но с тих звук. Среща се прекъсване на R1
(няма образ и звук) или на /?6, а така също и
счупване на контактна пружина от голямата
25
ВЧУ
Фиг. 2.5, Високочестотен усилвател на „Опера 3“
реглета в каналния превключвател, контак-
туваща към бобините от лентовия филтър за
връзка със смесителя. Често пробиват конден-
заторите С21, С13 или Сп — ив трите случая
няма изображение и звуков съпровод.
2.3.2.	„Опера 1“ и „Опера 2й (фиг. 2.6).
Схемата е почти същата, както при „Опера
3“. Различава се по използуваната радиолам-
па за трансформаторно захранване ЕСС84
и по допълнителния филтър за захранване
Фиг. 2.6. Изменения при високочестотния усилвател на „Опера 1“ и „Опера 2“
4 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ВЧУ
26
Фиг. 2.7. Високочестотен усилвател
на „Кристал” и’„Дунав“
анода на каскодната схема Т?9, С14. Конден-
заторът за неутрализация С6 е свързан към
допълнителен извод от катода на Л1а, с което
се повишава входното съпротивление на пър-
вото стъпало.
Характерните повреди са същите, както
и при „Опера 3й.
2.3.3.	„Кристал" (фиг. 2.7). Схемата му е
напълно еднаква с тази на „Опера 3“. Също-
то се отнася и до характерните повреди.
2.3.4.	„53 Т 816“ (фиг. 2.8). И тази схема
не се отличава по нищо от схемата на „Опе-
ра 3й.
Характерни повреди. Към тях спада само
лошият контакт между контактните пласти-
ки и контактните пъпки от плочките с боби-
ните, което се дължи на окисляване повърх-
ността на контактните пружини. Понякога
е достатъчно неколкокр атното завъртане на
барабана на каналния превключвател за въз-
становяване на нормалното телевнзионно
приемане (конструкцията на пъпките и пла-
стините е такава, че те се самозачистват при
въртене).
2.3.5.	„Рубин 102“ (фиг, 2.9а). Това е ти-
пична схема на несиметрично входно уст-
ройство с трансформаторна връзка. Разли-
чава се от разгледаната в раздел 2.2.2 само
по делителя за входния сигнал (изпълнен с
резисторите /?52, Т?50 и /?79)и по свързването
на кондензатора за неутрализация Сг—х към
втория извод на катода на Л6а с цел да се
увеличи входното съпротивление на каскод-
ната схема.
Характерни повреди. Най-често се наблю-
дава лош контакт в цокъла на радиолампата
Л6. При това изображението и звукът или
изчезват, или се приемат много лошо. Често
пъти лошият контакт е в отоплителните кра-
чета на лампата — при това тя не се отоп-
лява, няма изображение и звук, а анодното
напрежение на Л6б е много високо, докато
катодното е нула и ефектът е същият, както
при запушване на лампата. Често се окисля-
ват и контактните пружини на реглетите.
Когато лампата Л6 се изтощи, получава се
„снеговалеж" в изображението. Наблюдава се
и неправилно свързване на симетриращото
устройство (обърнато на 180°) —по този начин
входното напрежение се подава към входа
„силен сигнал" и контрастът на изображение-
то е много слаб поради подаването на малък
входен сигнал.
Симетриращо устройство. Схемата му е
показана на фиг. 2.96. Използува се при съ-
ветските телевизионни приемници с неси-
метричен вход 75Q. С иегова помощ става
възможно свързването на антената със си-
метричен кабел 300Q. Оформено е в метална
кутия с изводи, конто се включват към ан-
тенния вход на телевизора.
Симетриращото устройство се състои от
две двойки бифилярно навити бобини
Ь2 и L3, L±. Свързването им, както е показа-
но на схемата, осигурява входно съпротивле-
ние 300Q и изходно съпротивление 75Q.
27
ВЧУ
АРУ със
заЗръЖка
Фиг. 2.8. Високочестотен усилвател на „53 Т 816“
При „Рубин 102“, „Темп 6/7“ и „Темп 6М/
7М“ входното устройство е едно и също и е
монтирано в,металическа кутияс два куплун-
га за несиметричен вход, конто се включват
към двата входа на телевизора. При „УНТ
47/59“ и „УЛППТ 47/59“ симетриращото уст-
ройство е монтирано в пластмасова или в ме-
тална кутия, като изводите му са много сла-
би и лесно се прекъсват. В последната серия
на „УЛППТ 47/59“ и при „УЛПТ 61“ симет-
Фиг. 2.9/7. Високочестотен усилвател на „Рубин 102‘
ВЧУ
28
Фиг. 2.96. Свързване на бобините на външното
симетриращо устройство
риращото устройство е вградено в самия те-
левизор и той се отличава с това, че има два
входа — симетричен ч и несиметричен.
Характерни повреди. Често прекъсват из-
водите на симетриращото устройство — изоб-
ражението и звукът или отсъствуват, или
се приемат много лошо. При обратното по-
ставяне на входното устройство (това е въз-
можно само при „Рубин 102й, „Темп 6/7“ и
„Темп 6М/7М“) изображението е много бледо.
2.3.6.	„Темп 6/7“ (фиг. 2.10). Схемата му не
се различава по нищо от тази на „Рубин 102“.
Същото се отнася и за характерните му по-
вреди. Една малка особеност на схемата е от-
съствието на катодна трупа за преднапреже-
ние (това се отнася и до схемата на „Рубин
102“), като необходимого преднапрежение се
получава от делителя във веригата на допъл-
нителния изправител. По този начин при от-
съствие на телевизионно приемане между
управляващата решетка на лампата със за-
земен катод и шаси при „Рубин 102“ и „Темп
6/7“ трябва да измерим напрежение—2V.
2.3.7.	„Темп 6М/7М“ (фиг. 2.11). Различа-
ва се от схемата на „Темп 6/7“ и Рубин 102“
само по наличието на катодна трупа за пред-
напрежение 1-7? 13 и 1-СЗ. Характерните
повреди са същите.
2.3.8.	„УНТ 47/59“ (фиг. 2.12). Схемата му
е аналогична на тази при „Темп 6М/7М“. Към
характерните повреди можем да отнесем само
прекъсване на извод от бобина на симетрира-
щото устройство. Същата схема е използува-
на при телевизионните приемници „УЛППТ
47/59“ и „УЛПТ 61“.
2.3.9.	„Пирин“ (фиг. 2.13). Това е типич-
на схема на входно устройство с вграден фе-
ритен трансформатор и капацитивен-делител
за съгласуване. Предназначението на отдел-
яйте елементи е описано в раздел 2.2.3. По-
особеното в нея е делителят за входното нап-
режение, изпълнен, както при „Опера 3“, с
резисторите 7?113, Т?114 и Т?115.
Характерни повреди. При „Пирин“ се сре-
ща прекъсване на изводите на симетриращия
трансформатор Tp1Q1, което силно влошава
приемането, счупват се контактните пружи-
ни на реглетата. Най-често се самовъзбужда
високочестотният усилвател, при което върху
изображението се наблюдава Ситна мрежа.
За премахването му е необходимо да се из-
вършат следните операции: да се презапоят
изводите на симетриращия трансформатор
Тр101; да се доближи кондензаторът С105 кол-
Фиг. 2.10. Високочестотен усилвател на „Темп 6/7*
29
ВЧУ
АРУ
Фиг. 2.11. Високочестотен усилвател на „Темп 6М/7М“
Фиг. 2.12. Високочестотен усилвател
на „УНТ 47/59“ и подобните модели
кото може по-близо до шасито; да се провер и
здравината на изводите на кондензатора от
катодната група за преднапрежение С109 —
често този извод е отпоен и се държи само от
боята.
Същата схема на високочестотен усилвател
се използува при всички последни модели на
българските телевизори.
2.3.10.	„Стадион" (фиг. 2.14). Това е една
сравнително опростена схема на входно уст-
ройство и ВЧУ с капацитивен делител за
съгласуване. При нея липсва последовател-
ният режекторен трептящ кръг, а също така
и кондензаторите от групата за неутрализа-
ция.
Характерна повреди. При „Стадион" се
ВЧУ
30
Фиг. 2.13. Високочестотен усилвател на „Пирин“
Фиг.2.14. Високочестотен усилвател на „Стадион'
стопяват реглетите при продължителното им
загряване от поялник (когато. се налага из-
вършването на друга поправка), получава
се лош контакт в цокъла на лампата (изобра-
жението прекъсва при почукване) и пробива-
не на проходния кондензатор С310 (няма изоб-
ражение и звук), отлепване на извод на кон-
дензатора C30i (няма изображение и звук
или има мноро бледо изображение и тих
звук).
и „Стадион 2/4“
Същата схема е използувана и при „Ста-
дион* 2/4“.
2.3.11.	,,’АТ 550 (фиг. 2.15). Тази схема е
характерна с особеното включване на входни-
те бобини. Те се комутират към останалата
част от схемата с три контактни пружини.
Единия-т край на входните бобини за различ-
ните телевизионни канали е свързан винаги
към едната контактна пружина, а другият —
31
ВЧУ
Фиг. 2.15. Високочестотен усилвател на „АТ 550“
Фиг. 2.16. Високочестотен усилвател на „Топаз"
ВЧУ
32
в зависимост от това, в кой телевизионен обх-
ват е приеманият канал — към едната кон-
тактна пружина (при приемане на канал от
III обхват) или чрез мостче между двете пъп-
ки — към двете контактни пружини (при
преминаване на канал от I и II обхват). При
първия случай връзката с бобината се осъще-
ствява само с кондензатора С843, а при вто-
рия случай паралелно на него се свързва
кондензаторът С819 и лентата се разширява с
паралелното свързване на резистора /?818.
По този начин при приемане на програма от
I телевизионен обхват се увеличава връзката
с входните бобини.
Друга особеност на схемата е получаване-
то на преднапрежение за заземената решетка
от анода на лампата (вж. свързването на
7?805 и Т?804). Предвидена е възможност и за
свързване приставка за СВЧ (IV и V обхват),
като при включването й се изключва анодното
захранване на каскодната схема с превключ-
вателя
Характерни повреди. Рядко се наблюдава
окисляване на контактните пружини и по-
вреда на радиолампата. При неправилно на-
тискане на клавиша за приемане на програма
от обхвата за СВЧ няма изображение и звук
поради изключване захранването на Л801-
2.3.12.	„Топаз“ (фиг. 2.16). Тази схема е
подобна на използуваната при „Пирин“. За
капацитивен делител на сигнала се използу-
ва кондензаторът от режекторния кръг С10,
а кондензаторът от групата за неутрализация
С13 е свързан към катода на лампата Л1а.
Характерни повреди. Това са счупването на
кондензатора С19 и лошият контакт в контакт-
ните пружини на реглетите.
2.4.	РАЗСТРОЙВАНЕ НА ВХОДНОТО УСТРОЙ-
СТВО И ВИСОКОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ И
ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НАТЕЛЕ-
ВИЗИОННОТО ПРИЕМАНЕ
Както бе споменато в раздел 2. 1.1, че-
стотната характеристика на входното уст-
ройство и високочестотния усилвател тряб-
ва да има вида, показан на фиг. 2.0. При
неспазване на това условие се влошават както
общата чувствителност на телевизионния
приемник, така и до известна степей избира-
телността му. Но понеже избирателността
на телевизора се определи главно от честот-
ната характеристика на междинночестотния
усилвател на изображението, ще разгледаме
влиянието на разстройването върху чувстви-
телността.
Разстройването на входното устройство и
ВЧУ се характеризира като изместване на
приеманата честотна лента (в този случай но-
сещите честоти на изображението и звука не
съвпадат с гърбиците на честотната характе-
ристика, а с честоти от съседните телеви-
зионни канали) или като разширяване на
честотната лента (носещите честоти на изоб-
ражението и звука лежат в честотната лента
на входното устройство и ВЧУ, но тя е по-
широка от 7 4-8 MHz и заема честотите от
съседните канали), или като стесняване на
честотната лента (при това носещите честоти
на изображението и звука могат да лежат и
двете извън горната сравнително линейна
част на характеристиката или едната от тях
лежи вътре в честотната характеристика, а
другата — извън нея).
В първия случай при изместване на приема-
ната честотна лента се наблюдава влошаване
на качеството на изображението (намален кон-
траст, когато носещата честота на изображе-
нието лежи извън честотната лента на входно-
то устройство и ВЧУИ) или затихване на
звука (когато носещата честота на звука лежи
извън честотната лента на входното устрой-
ство и ВЧУ).
При разширяване на честотната лента (вто-
рил случай) качеството на звуковия съпро-
вод е добро (той може да бъде малко по-тих),
но се намалява контрастът от намаляване
на усилването на ВЧУ за носещата честота
на изображението. Телевизионният приемник
е по-чувствителен спрямо атмосферните сму-
щения поради разширената честотна лента
на ВЧУ.
При стесняване на честотната лента ефек-
тът е подобен на този при изместването й.
Ако при това стесняване носещата честота на
изображението лежи в честотната лента, а
извън нея лежи носещата честота на звука,
затихва звуковият съпровод и се понижава
детайлността на телевизионното изображе-
ние от по-малкото усилване на високите ви-
деочестоти. Ако носещата честота на изобра-
жението лежи извън лентата на входното
устройство и ВЧУ, наблюдава се понижава-
не на контраста на изображението и нестабил-
ност на синхронизациите. В случай че и две-
те носещи честоти лежат извън честотната
лента на характеристиката на входното уст-
ройство и ВЧУ, пониженият контраст и вло-
шената синхронизация на изображението са
съпроводени със затихване на звуковия съп-
ровод.
За настройването на входното устройство и
високочестотния усилвател трябва да се из-
ползува вобулоскоп. Начинът за настройка
е описан подробно в [10J. Той се различава
с някои подробности за отделяйте модели
телевизионни приемници и завися както от
вида, така и от схемата на входното им уст-
ройство и ВЧУ.
33
Al—А6
2.5.	ЕЛЕМЕНТИ НА ВХОДНОТО УСТРОЙСТВО И
ВИСОКОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ И ТЕХНИТЕ
ПОВРЕДИ
А1* — радиолампа на усилвателя със за-
земен катод от каскодната схема на ВЧУ и
нейния цокъл. При изтощена лампа изобра-
жението е бледо и със „снеговалеж44 . При
късо съединение между електродите или при
прекъснали изводи на електродите няма изоб-
ражение и звук. При влошено изолационно
съпротивление между управляващата решет-
ка и отоплителната жичка на лампата стръм-
ността й се изменя в такт с напрежението на
мрежата (50 Hz честота), което на екрана
на телевизора се наблюдава като една много
тъмна и една светла широка хоризонтална
ивица с плавни преходи върху изображение-
то, наблюдаващи се само при наличност на
телевизионно приемане (при поставяне на
каналния превключвател на друг канал, къде-
то в момента няма предаване, лентите не се
наблюдават). Друг характерен белег за това,
че лентите се дължат на брум извън видео-
усилвателя, е, че при обръщане щепсела на
телевизора в контакта характерът на лентите
се запазва (не сменят местата си). Когато
този брум се дължи на утечка във видеоусил-
вателната лампа, при обръщане на щепсела
лентите сменят местата си поради галванич-
ната връзка на видеоусилвателя с катода на
кинескопа. При влошаване на контакта в цо-
къла на лампата се наблюдава изчезване на
изображението и звука или избледняване на
изображението, като при разместване на лам-
пата в гнездото нормалното изображение и
звукът се възстановяват.
А2 — радиолампа на усилвателя със зазе-
мена решетка от каскодната схема на ВЧУ
и нейния цокъл. Повредите в тази лампа и
лошият контакт в нейния цокъл водят до
същите дефекти в изображението и звука,
конто се наблюдават при радиолампата със
заземен катод А1.
АЗ — антенен вход „слаб ‘сигнал44. Към
него се включва фидерът на телевизионната
антена при нормални условия за телевизион-
но приемане (когато напрегнатостта на поле-
то на телевизионния предавател не е много
гол яма). При лошо контактуване между ще-
керите на фидерната линия и буксите на ан-
тенния вход се наблюдава рязко влошаване
на контраста на изображението — последне-
го е много бледо и със „снеговалеж“. Поня-
кога тези изменения се наблюдават и в такт
* Във фигурите елементите са означени в кръгче,
като цифрата е написана под буквата.
със звука (звуковите вълни изменят контакт-
ного съпротивление между щекерите и б\к-
сата). При изваждането на единия щекер се
наблюдава много бледо изображение със си-
лен „снеговалеж44.
А4 — антенен вход „силен сигнал44. Към
него се включва фидерната линия на приемна-
та телевизионна антена, когато последната се
намира в непосредствена близост до телеви-
зионния предавател и поради голямото ниво
на входния сигнал собствената схема за авто-
матично регулиране на усилването (АРУ) не
може да се справи напълно. На практика
този вход почти не се използува. При непра-
вилно включване на телевизионната антена
към буксите „силен сигнал44 вместо към бук-
сите „слаб сигнал", когато условията за теле-
визионно приемане са нормални (сравнител-
но отдалечен предавател), се наблюдава сил-
ното понижаване на контраста на изображе-
нието, придружено със „снеговалеж44. При
много слаб сигнал това погрешно включване
може да доведе до пълно изчезване на изобра-
жението.
А5 — резистор и от вградения входен де-
лител за гнездото „силен сигнал44. Те осигу-
ряват необходимого затих,ване на входния
сигнал (около 10 пъти или 20dB) при включ-
ване на антената към буксите „силен сигнал44.
При прекъеване на някой от крайните рези-
стори приемането се влошава само в случай
че антената е евързана към буксите „силен
сигнал44. Прекъсването на средния резистор
води до увеличаване на контраста.
А6 — входни разделителни кондензатори
с високо пробивно напрежение. При телеви-
зионните приемници с безтрансформаторно
захранване единият край на мрежата винаги
е даден към шаси. В зависимост от положе-
нието на мрежовия контакт в щепсела към
шасито на телевизора може да се окаже евър-
зана фазата на мрежата или нулата. Понеже
средният извод на входната бобина А8 е зазе-
мен, може да се случи при недостатъчни изо-
лационни свойства на тези разделителни
кондензатори фазата на мрежата да попадне
във фидерната линия и оттам в телевизион-
ната антена, което застрашава живота на ра-
ботещите с тях хора. При прекъсването на
единия от двата кондензатора или при от-
появането на извода му, а така също и при
отпояване на единия извод на симетричния
фидер от антенната плочка до каналния пре-
включвател се наблюдава рязко понижаване
на контраста на изображението, придружено
със „снеговалеж44 (както при изваждане на
единия щекер на антената), а при прекъеване
5 Повреди и поправки на телевизионни приемници
А7—А16
34
на двата кондензатора — пълно отсъствие
на изображение и звук или много бледо изоб-
ражение.
А7 — контактни пружини на реглетите с
бобините на високочестотния усилвател. Мон-
тирани са на малката реглета. Могат да се
счупят или огънат особено при обратного
въртене на барабана с бобините на каналния
превключвател. Подобна повреда е неизбеж-
на при телевизорите, конто имат празно мя-
сто в барабана (например при първите серии
„Опера 3“ плочката с бобините за 4 канал от-
съствува и в образувания отвор при обратно
въртене на барабана попадат контактните
пружини, обръщат се и се счупват). При счуп-
ване на едната пластина се намалява конт-
растът на изображението, придружено със
силен „снеговалеж“. При две счупени пружи-
ни няма изображение и звук. Влошаването
на контактного съпротивление поради окис-
ление или отслабване на пружините води до
избледняване на образа и „снеговалеж44, кон-
то се премахват при превъртане на барабана
или почукване върху оста му. Не трябва да
се зачистват с остър предмет за запазване на
контактния сребърен слой.
А8 — симетрична входна бобина при теле-
визионния приемник с трансформаторно вход-
но устройство. Прехвърля индуктивно вход-
ния сигнал към решетъчна бобина на ВЧУ.
Почти не се наблюдават повреди. При прекъс-
ване на извода се понижава контрастът на
изображението до пълното му изчезване. При
разстройване се наблюдава слабо понижава-
не на контраста.
А9 — решетъчна бобина на ВЧУ с транс;
форматорна връзка. При прекъсване.на из-
вод няма изображение и звук. При разстрой-
ка се намалява контрастът на изображение-
то и може да се получи слабо затихване на
звука. При късо съединение между А9 и А8
се заземява преднапрежението на каскодна-
та лампа за ВЧУ, АРУ действува недоста-
тъчно (нестабилна синхронизация), влоше-
на е неутрализацията.
А10 — резистор, свързан паралелно на
решетъчната бобина А9 при входно устройст-
во с трансформаторна връзка. Служи за раз-
ширяване лентата на пропускане на входно-
то устройство. При прекъсване не се наблю-
дават забележими изменения в качеството на
изображението и звука, но се затруднява
настройката поради стесняване на лентата на
пропускане на входното устройство.
АП — разделителен резистор за подаване
на управляващо напрежение от групата за
АРУ към високочестотния усилвател. При
прекъсване телевизионният приемник рабо-
та без забележими изменения само при слаб
входен сигнал. При силен сигнал се наблюда-
ва влошаване на работата на АРУ (изкривя-
ване на вертикалните линии в горния край,
нестабилна синхронизация и др.), катодного
напрежение на лампата със заземен катод
А1 е завишено.
А12 — резистор от групата за преднапре-
жение на каскодната схема. При прекъсване
няма изображение и звук, а при силен вхо-
ден сигнал се наблюдава изображение със
силен „снеговалеж44.
А13 — кондензатор от групата за пред-
напрежение на каскодната схема. При пре-
късване се наблюдава „снеговалеж44 и пони-
жен контраст на изображението. При пробив
и слаб входен сигнал изображението и звукът
са без забележими изменения, но при силен
сигнал се наблюдават нелинейни изкривява-
ния в изображението поради недостатъчното
преднапрежение на каскодната схема.
А14 — кондензатор за аноднорешетъчна
неутрализация. Образува заедно с конденза-
торите А15 и междуелектродните капаците-
ти на лампата А1 уравновесен капацитивен
мост. При пробив няма изображение и звук.
Към управляващата решетка на А1 се пода-
ва високо положително напрежение, което
я отпушва, а това от своя страна може да до-
веде до повреда на лампата. При прекъсване
се наблюдава увеличаване на шума в изобра-
жението (сняг). Може да се стигне до само-
възбуждане на ВЧУ, при което върху
изображението се наблюдава ситна мрежа.
А15 — кондензатори от мостовата схема
за неутрализиране на А1. При пробив се за-
земява веригата на АРУ. Това води до вло-
шаване на работата на приемника при силен
входен сигнал (изкривяване на отвесните
линии на изображението в горния му край и
др.), защото лампата А1 работа само със соб-
ственото си преднапрежение. При прекъсва-
не се увеличава собственият шум на В НУ и
може да се стигне до самовъзбуждането му
(ситна мрежа върху изображението).
А16 — бобина за връзка между усилва-
теля със заземен катод и усилвателя със за-
земена решетка. Образува заедно с паразит-
ните капацитети на монтажа и лампите лен-
тов филтър, настроен на средната честота на
III телевизионен обхват, като по този начин
компенсира затихването на сигнала за тези
честоти, причинено от паразитните и мон-
тажните капацитети на схемата. При прекъс-
35
А17—АЗО
ване се наблюдава изчезване на изображе-
нието и звука.
А17 — кондензатор за „заземяване44 ре-
шетката на усилватели със заземена решетка
по променлив ток. При пробив лампата А2
се запушва, при което изображението и зву-
кът отсъствуват или изображението е със
„снеговалеж“ (при силен сигнал), катодното
напрежение на А2 е 5-ИО V вместо 90 V.
При прекъсване се наблюдава намаляване на
контраста или самовъзбуждане на ВЧУ (сит-
на мрежа върху изображението).
А18 — резистор от делителя за преднапре-
жение на „заземената44 решетка на А2. При
прекъсване няма изображение и звук или
изображението е със „снеговалеж44 (при си-
лен сигнал), катодното напрежение на А2 е
5-г-10 V вместо 90 V, защото лампата А2 се
запушва (напрежението на катода й става
много по-положително от напрежението на
решетката).
А19 — резистор от делителя за предна-
прежение на „заземената“ решетка към земя.
При прекъсване лампата А2 се отпушва; за-
щото напрежението на управляващата ре-
шетка става много по-положително от напре-
жението на катода. Това не се отразява сил-
но върху качеството на изображението и зву-
ка при слаб входен сигнал, но при силен сиг-
нал се наблюдава недостатъчно действие на
схемата за АРУ (изкривяване на изображе-
нието и др.). Често пъти лампата на ВЧУ се
поврежда.
А20 — кондензатор от развързващия фил-
тър за общото захранване на ВЧУ. При про-
бив прегарят резисторите А21, изображението
и звукът изчезват, анодното захранване е
нула. При прекъсване се наблюдава незабе-
лежимо влошаване на контраста на изобра-
жението, но може да се самовъзбуди ВЧУ
(ситна мрежа върху изображението).
А21 — резистор от развързващия филтьр
за общото захранване на ВЧУ. При прекъсва-
не няма изображение и звук, ВЧУ остава без
захранване. При силен сигнал изображение-
то е бледо и със „снеговалеж44,
А22 — анодна бобина от лентовия филтър
за връзка със смесителя. При прекъсване
няма изображение и звук, а при разстройка
се понижава контрастът на изображението,
звукът не съвпада с изображението.
А23 — полупроменлив кондензатор за из-
равняване капацитета на анодния кръг от лен-
уУвия филтър за връзка със смесителя. При
пробив няма изображение и звук, прегарят
резисторите А27. При прекъсване се влошава
контрастът на изображението. Същият де-
фект се наблюдава и при разстройката на
А23, като с изображението не съвпада звукът.
А24 — резистор от развързващия филтър
за анодно захранване на високочестотния
усилвател. При прекъсване няма изображе-
ние и звук,анодното захранване на каскодна-
та схема отсъствува.
А25 — кондензатор от развързващия фил-
тър за анодно захранване на ВЧУ. При пре-
късване контрастът се намалява, при пробив
няма изображение и звук, прегарят резисто-
рите А24 или А21,
А26— резистор от входния делител. Включ-
ва се допълнително в буксата „слаб сигнал44,
когато телевизионната антена се свързва
към буксата „силен сигнал44. Този начин за
свързване на антената се използува много
рядко главно при непосредствена близост на
приемната телевизионна антена до предава-
теля, т. е. когато нивото на входния сигнал
е много голямо. При прекъсване на А26 се
намалява затихването, причинено от входния
делител.
А27 — несиметрична входна бобина при
трансформаторна връзка на входното уст-
ройство. При прекъсване няма изображение
и звук или изображението е много бледо,
А28 — външно симетриращо устройство
(вж. фиг. 2. 96). При обратното му включен-
ие (към буксата „силен сигнал44 вместо към
буксата „слаб сигнал44, което е възможно при
телевизионнйте приемници от типа „Рубин
10244, „Темп 6/7“ и „Темп 6М/7М44) се наблюда-
ва рязко понижаване на контраста на изоб-
ражението, придружено със „снеговалеж44.
Същото се наблюдава и при прекъснати из-
води на бифилярно навитите бобини на уст-
ройството (това се среща особено често при
симетриращите устройства на телевизори-
те „УНТ 47/59“, „УЛППТ 47/59“). Напълно
отсъствува телевизионно приемане при пре-
късването на двата входни или на изходния
извод.
А29 — бобина от входния паралелен ре-
жекторен кръг. При прекъсване се наблюда-
ва незабележимо понижаване на контраста.
При разстройка се понижава устойчивостта
на телевизионния приемник спрямо смущава-
щи високочестотни сигнали, лежащи в че-
стотната лента на МЧУИ.
АЗО — кондензатор от входния паралелен
режекторен кръг. При прекъсване се наблю-
дава силно намаляване на контраста на изо-
А31—А45
36
бражението, защото в този случай А29 обра-
зува заедно с А27 индуктивен делител на
входното ВЧ напрежение. При пробив изоб-
ражението и звукът са без изменения, като
се намалява устойчивостта на телевизионния
приемник спрямо смущаващи входни сиг-
нали, лежащи в честотната лента на МЧУИ.
А31 — вграден феритен симетриращ транс-
форматор. При прекъеване на един извод се
понижава контрастът на изображението, кое-
то е бледо и със „снеговалеж“. При прекъева-
не на два извода може да се наблюдава пъл-
но отсъствие на изображение и звук.
А32 — кондензатор от входния лентов
филтър. При прекъеване се разстройва вход-
ният кръг, намалява се контрастът на изоб-
ражението (бледо, със „снеговалеж"). При
пробив няма изображение и звук.
АЗЗ — бобина от входния последователен
режекторен кръг. При прекъеване изображе-
нието и звукът са без забележими изменения,
но се потискат по-слабо смущаващите сиг-
нали от лентата на МЧУЗ.
А34 — кондензатор от входния последо-
вателен режекторен кръг. При прекъеване
изображението и звукът са без промени, те-
левизорът е по-чувствителен към ВЧ смуща-
ващи сигнал и от лентата на МЧУЗ. При про-
бив — намален контраст (бледо изображе-
ние и „снеговалеж").
А35 — разделителен кондензатор за връз-
ка. При прекъеване няма изображение и звук
или има много бледо изображение. При про-
бив се заземява веригата на управляващата
решетка на А1 по постоянен ток, лампата А1
остава без преднапрежение и групата за АРУ
не влияе върху ВЧУ — незадоволителна ра-
бота на телевизора в условията на силен вхо-
ден сигнал (веене отгоре и др.).
А36 — филтриращ елемент във веригата
на АРУ. Представлява комбинация между
ВЧ дросел и проходен кондензатор. При пре-
къеване на ВЧ дросел лампата А1 остава без
преднапрежение — изображението и звукът
са без изменения само при слаб входен сиг-
нал, групата за АРУ не действува нормално.
При пробив работата на телевизора при сил-
ни сигнали се влошава.
А38 — филтриращ елемент в захранването
на ВЧУ. Представлява комбинация между
високочестотен дросел и проходен конден-
затор. При прекъеване на ВЧ дросел няма
изображение и звук, анодното захранване
на А2 е нула. При пробив на проходния ,кон-
дензатор също няма изображение и звук, като
горят пр ед пазите лите във веригата ща анод-
ното захранване.
А39 — резистор, евързан паралелно на
А22. Служи за разширяване на лентата на
пропускане. При прекъеване изображението
и звукът са без забележими изменения. По-
някога се наблюдава несъвпадане на звука
с изображението.
А40 — допълнителен кондензатор за връз-
ка с входната бобина за телевизионните ка-
нали от I обхват. Засилва степента на връз-
ката при телевизионните канали от I обхват.
При пробив се заземява веригата на управля-
ващата решетка на лампата А1 само при
приемането на телевизионни канали от I об-
хват, като при слаб сигнал изображението и
звукът са без промяна, а при силен сигнал
е недостатъчно действието на схемата за АРУ
(вее отгоре, изкривява вертикалните линии
и др.). При приемане на телевизионна прог-
рама по каналите от III обхват приемникът
работа нормално.
А41 — допълнителна контактна пластина
за евързване на А40 към входната бобина.
При счупване на пластиката, изкривяване
или окисление се намалява контрастът(вло-
шава се коефициентът на връзка) (за канали-
те от I телевизионен обхват при приемане на
програма по каналите от III обхват изображе-
нието и звукът са без промяна).
А42 — дросел за подаване на общото за-
хранване наВЧУ. При прекъеване няма изоб-
ражение и звук, анодното напрежение на
ВЧУ е нула.
А43 — резистор против искрене в ключа за
избиране на обхватите при преминаването
от един обхват (I и III) на друг (IV и V).
А44 — превключвател за захранващото на-
прежение при смяна на телевизионните об-
хвати. При повреда може да не се подава
анодно напрежение към ВЧУ — при това
няма 'изображение и звук. Понякога се за-
бравя превключвателят, включен в положе-
ние, отговарящо на IV и V обхват, при което
не може да се приема програма, излъчвана
на I или III обхват.
А45 — кондензатор от лентовия филтър
за връзка между двете стъпала на каскодния
УВЧ, При пробив няма изображение и звук;
37
А46
при прекъсване изображението и звукът са
без особени промени.
А46 — контролна точка в анодната вери-
га на ВЧУ. При „Топаз“ тя служи за измер-
ване на анодното напрежение на каскодната
схема. Често се случва металната пластина,
в която е оформена конструктивно тази конт-
ролна точка, да допре до капака на каналния
превключвател. При това няма изображение
и звук и прегаря резисторът А24, отсъствува
анодното захранване на ВЧУ.
ГЛАВА ТРЕТА
ПОВРЕДИ В СМЕСИТЕЛЯ
3.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Един от основните процеси, конто се из-
вършват в телевизионния приемник, е преоб-
разуването на входния високочестотен сиг-
нал в сигнал с междинна честота (междинно-
честотен сигнал). Тази роля се изпълнява от
преобразувателя на телевизионния прием-
ник, който се състои от смесител и хетеродин,
монтирани заедно с входното устройство и
високочестотния усилвател в общ блок —
т. нар. канален превключвател. За разгра-
ничаване на функциите и повредите им
смесителят и хетеродинът са разгледани
в отделяй глави (в трета и в четвърта
глава).
При преобразуването на входния високо-
честотен сигнал в междинночестотен трябва
винаги да се има пред вид, че в същност се
преобразуват едновременно два високочес-
тотни сигнала (носещата честота на изображе-
нието и носещата честота на звука) в два меж-
динночестотни сигнала. Или, казано още по-
точно, не може да се говори само за преобра-
зуване на носещите честоти, а за преобразу-
ване на честотната лента на приемания теле-
визионен канал, включваща в себе си лентата
на високочестотния сигнал на изображението
и лентата на звука, в лента на междинноче-
стотния сигнал.
При това преобразуване на честотните лен-
та на различните телевизионни канали от I,
II и III телевизионен обхват се получава
междинночестотен сигнал, заемащ една и
съща честотна лента за всички канали. Той
се усилва по-нататък от междинночестотния
усилвател на изображението. По този начин
се облекчава изключително много настройка-
та на телевизионния приемник за приемане
на даден канал — измени се само честотата
на хетеродина и на лентовите филтри от висо-
кочестотния усилвател и входното устройст-
во, докато настройката на междинночестот-
ния усилвател на изображението, който оси-
гурява основного усилване на сигнала в теле-
визора, остава постоянна. По този начин се
получава и голямата избирателност, необхо-
дима за предпазване на телевизионния прием-
ник от смущения. Честотните лента на теле-
визионните канали от I, II и III обхват са
дадени на фиг. 1.5 (гл. 1). При преобразува-
нето на който и да е от тях в междинночесто-
тен сигнал (поради редица съображения че-
стотата на хетеродина е по-висока от носещи-
те честоти на съответния канал), при тяхното
събирателно смесване се получават чейот-
ните разлики между носещата честота на
изображението и честотата на хетеродина
(междинна честота на изображението) и но-
сещата честота на звука и честотата на хетеро-
дина (първа междинна честота на звука). По
този начин местата на междинните честоти
на изображението и на звука се разменят —
междинната честота на звука е по-ниска от
междинната честота на изображението. Това
е показано на фиг. 3.0. За различните модели
телевизори междинните честоти могат да се
разделят на три големи групи. При всички
съвременни модерни телевизори междинната
честота на изображението е 38 MHz, а първа-
та междинна честота на звука — 31,5 MHz.
За „Опера 3й и „53 Т 816“ междинната често-
та на изображението има стойност 38,9 MHz,
първата междинна честота на звука — 32,4
MHz (т. е. те са по-високи от предните с 0,9
MHz), а при някои съветски модели от по-
старо производство („Рубин 102“, „Темп 6/7“)
междинната честота на изображението има
стойност. 34,25 MHz, а първата междинна
честота на звука — 27,75 MHz.
39
Смесител
Всички модерни
38,0 ~*теле6изори
38,9 -*„ОПЕРАЗ"и„53Т81б"
34,25 -*мРУБИН102"н/ТЕМП 6/7”
Фиг. 3.0. Лента на междинночестотния сигнал
3.1.1.	Предназначение. Предназначението
на смесителя е да смесва честотната лента на
входния ВЧ сигнал на приемания телевизио-
нен предавател с честотата на собствения хе-
теродин, в резултат на което на изхода му се
отдели тяхната разлика — лентата на меж-
динночестотния сигнал на изображението и
звука. Последната се подава за усилване към
междинночестотния усилвател за изображе-
нието и звука (МЧУИ).
3.1.2.	Блокова схема на смесителя. Пока-
зана е на фиг. 3.1. Състои се от три блока:
зависимост от схемата на телевизора и с тях
не могат да се правят самоволии промени,
то шумовете на смесителното стъпало зави-
сят изцяло от изправността на смесителната
лампа. Например при изтощаването й стръм
ността рязко намалява, което води до увели"
чаване на собствените шумове, а това се на-
блюдава като понижаване контраста на изоб-
ражението и увеличаване на шумовете („сне-
говалеж“).
— Да има достатъчна стръмност на смес-
ване. Смесителната лампа не само смесва, но
и усилва до известна степей входния сигнал.
Самият принцип на еднорешетъчното смесване
се състои в следното. Към управляващата
решетка на пентодната лампа с квадратична
решетъчно-анодна характеристика се пода-
ват двете напрежения — напрежението на
входния високочестотен сигнал и напреже-
нието на собствения хетеродин. За нормално-
то им смесване е необходимо едното от тях
да има сравнително голяма амплитуда, която
да изменя в такт със самото напрежение стръм-
ността на анодно-решетъчната характеристи-
ка, а другото напрежение да има сравнител-
Фиг. 3.1. Блокова схема на смесителя
лентов филтър за връзка с усилвателя за ви-
сока честота (показан е и в блоковата схема
на ВЧУ — фиг. 2.1), еднорешетъчен пенто-
ден смесител и филтър за отделяне на меж-
динната честота на изображението и звука.
Към еднорешетъчния смесител заедно с вход-
ния сигнал се подава и напрежението с опре-
делена честота, изработвано от хетеродина.
3.1.3.	Основни изисквания към смесителя,
от какво зависи изпълнението им и дефекти
в изображението и звука при неспазването
им.
Към смесителя се поставят четири главки
изисквания:
— Да има малък собствен шум. Пос л ед н и ят
зависи изключително от типа на лампата,
нейната изправност и избрания режим. От
теорията е известно, че шумовете на смеси-
телното стъпало са право пропорционални
на анодния ток през лампата и обратно про-
порционални на нейната стръмност. Докол-
кото типът на лампата и нейният режим са в
но малка амплитуда, така че за него квадра-
тичната анодно-решетъчна характеристика
на лампата да бъде сравнително линейна. В
телевизионните приемници сигналът с малка
амплитуда е входният високочестотен сиг-
нал на приемания телевизионен предавател
(амплитудата му е от порядъка на стотици
микроволта), а напрежението, изменящо
стръмността на лампата, е изработваното от
хетеродина. За получаване на максимална
стръмност на смесване, от която зависи и
усилването на входния сигнал,е необходимо
изработваното от хетеродина напрежение да
има по-голяма от определена за даден вид
лампа амплитуда. Например за PCF-82 хе-
теродинното напрежение трябва да има ефек-
тивна стойност, по-голяма от 3 V. Само в този
случай стръмността на смесване ще бъде мак-
симална и контрастът на приеманото изоб-
ражение — задоволителен.
Трябва да се отбележи още и това, че по*
дарането на високо хетеродинно напрежение
Смесител
40
в решетъчната верига на смесителната лампа
е причина за протичането на решетъчен ток,
който зарежда кондензатора за връзка с хе-
теродина отрицателно спрямо управляваща-
та решетка на лампата. По този начин пред-
напрежението на смесителната лампа се оп-
редели автоматично от нивото на хетеродин-
ното напрежение и по-високата стойност на
последното не е критична в сравнително ши-
роки граници. Следователно отрицателният
потенциал на управляващата решетка на сме-
сителната лампа от порядъка на няколко вол-
та е гаранция за нормалната работа на сме-
сителя и хетеродина (отнесено за входната
верига на смесителя).
— Да има минимални излъчвания. В анод-
ната верига -на смесителната лампа се из-
вършва отделянето на междинната честота
на изображението и звука. Всички останали
в резултат на смесването честоти и техните
хармонични се отвеждат към земя с помощта
на специални филтри. Необходимо условие
за нормалната работа на собствения телеви-
зионен приемник и на работещите в непо-
средствена близост такива е възможно мак-
сималното потискане на тези паразитни из-
лъчвания. Особено силно е нивото на пара-
зитного хетеродинно напрежение, което, по-
паднало във веригата на собствения телеви-
зионен приемник, може да доведе до смуще-
ния от типа „рибена кост“ на екрана на теле-
визора, а така също и да смущава съседните
телевизоры и радиоапарати. Минимално из-
лъчване се получава при доброго екраниране
на смесителното устройство, при неговата
изправност и точна настройка. Излъчването
зависи в голяма степей и от избраната схема
на филтъра за отделяне на междинната често-
та на изображението и звука.
— Смесителят трябва да бъде добре на-
строен. За пълното отделяне на междинната
честота на изображението и звука е необхо-
димо филтърът в анодната верига на смеси-
теля да бъде добре настроен. Както ще видим
по-долу, в каналния превключвател е мон-
тирана само част от елементите на лентовия
филтър за връзка с МЧУИ. Останалите еле-
менти са монтирани на платката на МЧУИ.
Следователно ще разглеждаме настройката
на смесителя само когато разглеждаме и на-
стройката на МЧУИ, защото тя определя
и съответната честотна характеристика на
МЧУИ, докато в тази глава ще разглеждаме
само елементите от смесителя, монтирани в
каналния превключвател,с техните повреди.
Въпреки това ще споменем, че неточната на-
стройка на смесителя може да доведе до раз-
мазване на изображението, намаляване на
контраста, повторни изображения, затихва-
не на звука и др.
3.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Според вида на лентовия филтър, използу-
ван за връзка на смесителя с междинночестот-
ния усилвател на изображението, различа-
ваме четири основни схемни решения.
3.2.1.	Смесител, използуващ лентов фил-
тър с безтрансформаторна връзка с МЧУИ
(,,П-филтър“). Схемата му е показана на
фиг. 3.2. Най-напред ще бъде разгледана
решетъчната верига на смесителната лампа,
защото тя е една и съща при всичките разно-
Фиг. 3.2. Смесител, използуващ лентов филтър с безтрансформаторна връзка с междинночестотния
усилвател за изображението
41
Смесител
видности на схемните решения на смесители-
те. Усиления? високочестотен сигнал се пре-
хвърля индуктивно от анодния трептящ кръг
на каскодната схема Lx, Сх към решетъчния
трептящ кръг на смесителната лампа Л2,
С2, С3. Към управляващата решетка на лам-
пата Л± се подава и напрежението от хетеро-
дина през кондензатора с малък капацитет
С4, което се среща най-често, или по индук-
тивен път (вж. раздел 3.3.6). Протичащите
през лампата решетъчни токове зареждат
кондензатора отрицателно спрямо решетката
(както е показано на фигурата). Този потен-
циал зарежда и кондензаторите С2 и С3. Ка-
то се разреждат през утечния резистор (7?'х+
R"]), изброените кондензатори определят ра-
ботната точка на смесителното стъпало. При
изправна работа на хетеродина и решетъчна-
та верига на смесителната лампа в средната
точка на утечните резистори КТ1 се измерва
отрицателно напрежение спрямо земя от—1
до —5V.
Анодната верига на смесителната лампа
съдържа лентов филтър за определяне на
междинната честота на изображението и зву-
ка, съставен от бобините L3 и L4 и конден-
заторите С5, CQ и С8. Първата бобина е мон-
тирана в каналния превключвател, а втората
заедно с кондензатора С8 — на входа на
МЧУ И. Връзката между двете е осъществена
от коаксиален кабел. Едновременно с това
кондензаторът С6 е и разделителен. По този
начин се'използуват и паразитните капаци-
тети на схемата за получаване на необходима-
та честотна лента на пропускане.
Непосредствено към анода на смесителната
лампа Лг е свързан филтърът за отвеждане
към земя на останалите след смесвднето ви-
сокочестотни съставни на сигнала — рези-
стора R2 и кондензатора С5. При някои мо-
дели резисторът Т?2 е заменен с бобината
L6, дори понякога тя се настройва със сър-
цевина и също участвува в настройката на
лентовия филтър. Товар на смесителната
лампа е резисторът А?3, който при някои мо-
дели е заменен с високочестотния дросел Дрг.
Настройката на смесителя ще се разглежда
при МЧУИ. Тук в схемата са показани двата
от най-често срещаните начини за свързване
на режекторни кръгове (L7, С1Х и L5, С10).
Втората решетка на смесителната лампа
се захранва през гасящия резистор Т?4 и се
шунтира към земя за променлив ток с кон-
дензатора С7.
Предимство на описаната схема е просто-
тата на конструкцията й. Подобна схема е
приложена при телевизорите „Опера 3й,
„Кристал", „Пирин", „53Т816", „АТ550,"
„Топаз", „Стадион" (последни серии) и др.
Фиг. 3.3. Анодна верига на смесител, използуващ
лентов филтър с трансформаторна връзка с междинно-
честотния усилвател на изображението
3.2.2.	Смесител, използуващ лентов фил-
тър с трансформаторна връзка с МЧУИ. Две-
те най-често срещани схеми са показани на
фиг. 3.3(решетъчната верига на смесителната
лампа е аналогична на показаната на фиг.
3.2). На фиг. 3.3а е даден по-съвременен
вариант на трансформаторна връзка, изпол-
зуващ трите настроени кръга с бобините
Lx, L2, L3 и кондензаторите С4 и С5. Първите
две бобини са монтирани в каналния пре-
включвател, а третата— внеговия екраниран
куплунг. По този начин също се премахва
влиянието на дългия коаксиален кабел за
връзка на смесителя с МЧУИ.
При втората схема (фиг. 3.36), която е из-
ползувана при по-старите модели съветски
телевизори, връзката между двата настроени
кръга (бобините L4 и L6) се осъществява с би-
филярно навитата върху L4 бобина за връз-
ка L5. Тази схема има по-лоша честотна ха-
рактеристика и по-нисък коефициент на пре-
даване на междинночестотния сигнал.
Предимство на трансформаторните схеми
е малкото ниво на излъчваните паразитни
сигнали, а като недостатък може да се посо-
чи по-сложната им конструкция. Схемата с
три настроени кръга се използува при теле-
визорите „Темп 6М/7М", „УНТ 47/59" и други
последни серии съветски телевизори, докато
схемата с два настроени кръга и бифилярна
бобина за връзка е използувана в „Рубин
102", „Темп 6/7" и други модели от по-ран-
ното производство.
3.2.3.	Смесител, използуващ лентов фил-
тър с автотрансформаторна връзка с МЧУИ.
Той се явява разновидност на схемата с транс-
форматорна връзка Показан е на фиг. 3.4.
6 Повреди и поправки на телевизионните приемници
Смеси т ел
42
Фиг. 3.4. Анодна верига на смесител, използуващ
лентов филтър с автотрансформаторна връзка с
междинночестотния усилвател на изображението
Товар на смесителната лампа Lr е трептящият
кръг, образуван от бобината Lx и собствения
й капацитет.От извода на бобината се извежда
междинночестотният сигнал на изображение-
то и звука чрез делител, съставен от разде-
лителния кондензатор С4 и кондензатора Съ.
Схемата се характерзира с по-голяма просто-
та при запазване на добри качествени показа-
тели. Употребена е в последните модели съ-
ветски телевизор и („УЛ ПТ 61“ и др.).
3.2.4.	Смесител с комбинирана трансфор-
маторно-капацитивна връзка с МЧУИ. Тази
схема като най-сложна се употребява рядко
(при първите серии на телевизионните при-
емници „Стадион" — вж. фиг. 3.17). Връзка-
та между бобините L306a и L305a е индуктивна
и капацитивна през С323. В настройката на
трептящия кръг на втората бобина участву-
ва и капацитетът на кондензатора С325.
3.2.5.	Характерни напрежения при изправ-
ност на смесителя. За изправността на ре-
шетъчната верига на смесителя и нормалната
работа на хетеродина може да се съди по от-
рицателното напрежение (от —1 до —5V)
на управляващата решетка на смесителната
лампа (измерва се с разделителен резистор
10-?20кй и високоомен волтметър) или меж-
ду контролната точка и земя. Ако това от-
рицателно напрежение е по-ниско от —IV,
това е указание или за изтощаването на смеси-
телната лампа, или за изтощаването на лам-
пата на хетеродина (когато последният из-
работва по-ниско напрежение). Други важни
напрежения са анодното напрежение на сме-
сителната лампа и напрежението на втората
решетка. Те са дадени в схемите на съответ-
ните модели телевизори и не трябва да се
различават чувствително от посочените.
3.2.6.	Начин за установяване на изправ-
ността на смесителното стъпало. Най-ефек-
тивният начин за установяване изправност-
та на смесителното стъпало е подаването към
неговия вход (контролната точка в решетъч-
ната верига на смесителя) на високочестотен
сигнал от сигналгенератор или генератор за
телевизионни сигнали. Добри резултати се
получават и с използуването на вобулоскоп,
изходът на който се свързва към веригата на
управляващата решетка, а входът — след
видеодетектора. Често пъти е достатъчно по-
даването на високочестотен сигнал направо
от телевизионната антена през кондензатор
със стойност 100 pF към управляващата ре-
шетка на смесителя. Ако при това на екрана
на телевизионния приемник се появи изобра-
жение, макар и с недостатъчен контраст, то-
ва е указание, че смесителното стъпало е из-
правно. От този начин не може да се съди са-
мо за стръмността на смесване на стъпалото.
3.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА СМЕСИТЕЛНИ
СТЪПАЛА И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
Схемите на смесителните стъпала на раз-
личните модели телевизионни приемници са
подредени според вида на използуваното
схемно решение.
3.3.1.	„Опера 3“ (фиг. 3.5). Това е типична
схема на смесител, използуващ лентов фил-
тър с безтрансформаторна връзка с МЧУИ.
Действието й е описано подробно -в раздел
3.2.1.
Характерни повреди. Най-често прекъсва
резисторът /?15, захранващ втората решетка
на смесителната лампа. Той е монтиран в
шлаух, което води не само до лошото му ох-
лаждане, но и до отделянето от шлауха на хи-
мични вещества, конто спомагат за по-бързото
разрушаванеповърхностния слой на резисто-
ра и до неговото прекъсване. При това или
няма изображение и звуков съпровод (при
слаб входен сигнал), или контрастът на изоб-
ражението и силата на звука са недостатъчни
(при силен входен сигнал). Често пробива
филтърният кондензатор С21, което води до
прегаряне на резистора Z?14 и до изчезване
на изображението и звука. При пробиване
на кондензатора С23 неминуемо прекъсва
резисторът и се влошава или изчезва те-
левизионного приемане. Понякога поради
небрежност при монтажа се случва дроселът
в отоплението на лампата Л2 в каналния пре-
включвател да допре до кондензатора С23,
което води до внасяне на брум с мрежова че-
стота в изображението — последното се по-
лучава неравномерно осветено, веене на част
от редовете, влошават се синхронизациите
и др. Често се счупват и контактните пласти-
ци на реглетата,
43
Смесител
jm хетеродина
Фиг. 3.5. Смесител на „Опера 3“
3.3.2.	„Кристал" (фиг. 3.6). Схемата на
„Кристал" не се отличава по нищо от схемата
на „Опера 3“. Същото може да се каже и за
характерните повреди — при „Кристал" те
са прекъеване на 7?1в, пробиване на конден-
затора Са1, счупване на контактни пластики
на реглетите и др.
3.3.3.	„Пирин“ (фиг. 3.7). Схемата на сме-
сителя при „Пирин" се отличава от тази на
от хетероЗина
Фиг. 3.6. Смесител на „Кристал"
от хетеродина
Фиг. 3,7. Смесител на „Пирин"
Смесител
44
Фиг. 3.8. Смесител на „53 Т 816“
„Опера 3“ по използуването на дросела Др102
за товар на смесителната лампа и по разши-
ряване лентата на пропускане на решетъч-
ния трептящ кръг посредством шунтирането
му с резистора 7?106.
Характерна повреди. Прекъсването на
Т?109 води до изчезване или влошаване на те-
левизионното приемане. До същия ефект се
стига и след пробив на С117. Чупят се кон-
тактните пружини на реглетите, при което
изображението изчезва или се влошава.
3.3.4.	„53 Т 816й (фиг. 3.8). Характерно за
този модел е отсъствието на RС-групата за
филтриране на останалите след смесването
високочестотни сигнали и на техните хармо-
нични. Тази група тук се свързва непосредст-
вено след анода на смесителната лампа. Дру-
га особеност е свързването на товарния ре-
зистор Т?14 преди първата бобина L8 от лен-
товия филтър за връзка с МЧУИ и индуктив-
ного свързване на режекторния трептящ
кръг L9, С19 към бобината L8.
Характерна повреда са изтощаването на
лампата на смесителя и прекъсването на ре-
зистора 7?13.
3.3.5.	„АТ 550й (фиг. 3.9). Характерно за
тази схема е получаването на симетрична
точка в решетъчния трептящ кръг от ленто-
вия филтър за връзка с ВЧУ посредством
последователно свързаните кондензатори с
еднакви капацитети С813 и С814, в която се
подава полученото от приставката за IV и
V телевизионен обхват напрежение с меж-
динна честота. Резисторът в анодната верига
за филтриране на ВЧ остатъци след смесва-
нето е заменен с настройващата се бобина
Фиг. 3.9. Смесител на „АТ 550'
45
Смесител
Фиг. 3.10. Смесител на „Топаз"
L808, която участвува и в настройката на
лентовия филтър. Паралелно на бобината
L8n за разширяване лентата на пропускане е
свързан резисторът L812. За потискане на мно-
гобройните хармонични, внасяни при работа
на тунера за IV и V обхват, в анода на сме-
сителя е включен двузвенен „//“-филтър.
Характерни повреди. Към тях можем да
причислим прекъсването на резистора /?809,
което води до изчезване или влошаване на
приемането и пробиването на проходния
кондензатор С820, при което телевизионното
приемане се нарушава напълно.
3.3.6.	„Топаз" (фиг. 3.10). Смесителното
стъпало на „Топаз“ се характеризира преди
всичко с това, че връзката му с хетеродина
не се осъществява посредством кондензатор
с малък капацитет ((както е при всички оста-
нали разглеждани модели), а е индуктивна.
Причина за това са кръговите бобини на сме-
сителя и хетеродина, конто са изработени
по печатен способ, лежат в една равнина
и не могат да се разположат перпендикуляр-
но за намаляване до минимум на тази индук-
тивна връзка. Друга характерна особеност
е последователното свързване на високоче-
стотния дросел _10 с филтърния конденза-
тор за втора решетка на смесителя С25, с което
се предпазва схемата от самовъзбуждане. Ин-
тересно е свързан и утечният резистор /?21.
Характерни повреди. Често прекъсва ре-
зисторът /?22, при което се влошава или из-
чезва напълно изображението. При груба
манипулация, а понякога и самоволно се
счупва керамичният полупроменлив конден-
затор С24, за неподвижна плоча на който слу-
жи печатного фолио на платката, към която
този кондензатор е закрепен направо с по-
мощта на пластмасовата си ос, която често
пъти се освсбождава от гнездото си. Наблю-
дава се и лош контакт в реглетите, самовъз-
буждане и др.
3.3.7.	„Стадион" и „Стадион 2" (фиг. 3.11).
Характерно за схемата на смесителя при
„Стадион" е това, че анодният резистор за
филтриране на ВЧ сигнали, останали след
смесването, е заменен с високочестотния
дросел Дры2. Товар на смесителя е дроселът
Дрыю а захранването към анода и екранната
решетка се подава посредством филтърните
елементи Ф304 и Ф305, конто представляват
конструктивна комбинация от високочесто-
тен дросел и проходен кондензатор.
Характерни повреди. Често се счупват
контактните пружини на реглетите, а поня-
кога само се деформират и не правят добър
контакт. Също така наблюдава се прекъс-
ването на резистора /?27 за захранване на
втората решетка, което води до изчезване
или влошаване на изображението и звука.
При погрешно включване на клавиша /<803
в положение UNF не може да се приема те-
левизионна програма от I и III телевизионен
обхват. Понякога ключът /С803 не прави кон-
такт, при което няма образ.
3.3.8.	„Рубин 102" (фиг. 3.12). Показаната
схема е типична за смесител с лентов фил-
тър, трансформаторна връзка с МЧУИ и два
настроени кръга. Бобината L^^esa връзка
и е навита бифилярно върху бобината Lx__61.
Отрицателното напрежение във веригата на
управляващата решетка на смесителната лам-
па се измерва през разделителния резистор
R1—5-
Характерни повреди. Освен типичного за
смесителните схеми прекъеване на резистора
/?!_7 при „Рубин 102" се наблюдава често
Смесител
Фиг. 3.11. Смесител на „Стадион"
и окисляване на контактната повърхност на
пружините на реглетите, което се премахва
чрез изтриването им с потопен в бензин или
спирт вълнен плат.
3.3.9.	„Темп 6/7“ (фиг. 3.13). Схемата не
се различава по нищо от тази на „Рубин 102“.
Същото се отнася и до характерните повре-
ди — прекъсване на и окисляване на
контактните пружини на реглетите.
3.3.10.	„Темп 6М/7М“ (фиг. 3.14). Тази
схема се различава от разгледаните по-горе
схеми на „Рубин 102“ и „Темп 6/7“ по три-
кръговия лентов филтър с три настроени
кръга. За намаляване нивото на паразитните
иалъчвания захранващото напрежение е на-
малено от +250 на +150 V.
Характерна повреда е прекъсването на
резистора 1-/?7.
3.3.11.	„УНТ 47/59“ (фиг. 3.15). Схемата
и характерните повреди са напълно анадо-
гични на тези при „Темп 6М/7М“.
3.3.12.	„УЛПТ61" (фиг. 3.16). Характерно
за схемата е използуването на автотрансфор-
матор на връзка с МЧУИ посредством извод
от бобината Li_ee. Също така в решетъчния
трептящ кръг на смесителната л§мпа е изве-
дена средна симетрична точка чрез високо-
честотния дросел Дрг^, с помощта на която
се подава получената от тунера за СВЧ (IV
и V обхват) междинна честота. Това става
посредством веригата, образувана от боби-
ната Ат_вв> товарния резисторКП8_ и конден-
Фиг. 3.12. Смесител на „Рубин 102'
47
Смесител
от хетеродина
Фиг. 3.13. Смесител на „Темп 6/7“
от
от хетеродина
Фиг. 3.14. Смесител на „Темп J5M/7M“
Фиг. 3.15. Смесител на „УНТ 47/59'
Смесител
48
Фиг. 3J6. Смесител на „УЛПТ 6Г
заторите С1-31 и	последи ият от конго
е разделителен.
3.3.13.	„Стадион" — първите серии (фиг.
3.17)	. При първите серии на телевизорите
Фиг. 3.17. Изменения в първите серии на „Стадион"
„Стадион14 е употребен лентов филтър с ком-
бинирана трансформаторно-капацитивна връз-
ка с МЧУИ, осъществена с бобините L305a,
Л305б и кондензатора за връзка С323. Оста-
налата част от схемата и характерните по-
вреди са същите, както и при последните се-
рии на „Стадион44 (вж. раздел 3.3.7).
3.4.	РАЗСТРОЙКА НА СМЕСИТЕЛЯ И ВЛИЯНИЕТО
Й ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО
НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРИЕМАНЕ
В главата за смесителя елементите от лен-
товия филтър за връзка с МЧУИ се разглеж-
дат по отношение на своите повреди заедно
със смесителя. Що се отнася до настройката
им, която е пряко свързана с настройката на
междинночестотния усилвател на изображе-
нието и звука, тези елементи се разглеждат
заедно в раздела за МЧУИ (раздел 5.4).
3.5.	ЕЛЕМЕНТИ НА СМЕСИТЕЛЯ И ТЕХНИТЕ
ПОВРЕДИ
Б1 — радиолампа на смесителя и нейния
цокъл. При изтощена радиолампа се наблюда-
ва понижен контраст (бледо изображение),
напрежението на контролната точка в управ-
ляващата решетка на лампата е по-ниско от
—IV. Причината за това е понижената стръм-
ност на смесване на лампата. При прекъева-
не на изводи на електроди или при късо съе-
динение между електроди няма изображение
и звук. При влошаване съпротивлението на
изолацията между управляващата решетка
на смесителната лампа и отоплителната жич-
ка се наблюдава попадането на мрежов фон
в лампата, който измени режима на смесва-
нето, като модулира входния сигнал и на ек-
рана на телевизионния приемник върху изоб-
ражението се наблюдават една черна и една
бяла лента с плавни преходи. Те не сменят
местата си при обръщане на мрежовия щеп-
сел на телевизора в контакта. При лош кон-
такт в цокъла на лампата се наблюдава из-
чезване или избледняване на изображението,
изчезване на звука или прекъеване, микро-
фонен ефект и др., конто при почукване или
разклащане на лампата се възстановяват.
Б2 — решетъчна бобина на смесителя. При
прекъеване няма изображение и звук. При
разстройка — бледо изображение; при по-
голяма разстройка няма изображение и звук.
49
БЗ—Б14
БЗ — контактни пружини за решетъчна
бобина на смесителя. При счупване на пру-
жина няма изображение и звук; при лош кон-
такт, окисление или отслабени пружини —
самоволно прекъсване на изображението и
звука, което се наблюдава и при почукване
по оста на каналния превключвател,
Б4 — полупроменлив кондензатор в реше-
тъчната верига на смесителя. При разстрой-
ка се намалява контрастът на приемното изоб-
ражение, дори може да се стигне до пълното
изчезване на изображението. При прекъсва-
не ефектът е същият, защото това води до
разстройване на решетъчния кръг. При про-
бив няма изображение и звук — заземява
се веригата на управляващата решетка на
смесителя,
Б5 — кондензатор от решетъчната верига
на смесителя. От една страна, този конденза-
тор е разделителен за преднапрежението на
смесителната лампа, което се получава за
сметка на протичащите решетъчни токове,
предизвикани от хетеродинното напрежение.
От друга страна, този кондензатор участвува
и в настройката на трептящия кръг в реше-
тъчната верига на смесителната лампа. При
прекъсването му няма изображение и звук
или има много бледо изображение.При пробив
няма изображение и звук, защото смесител-
ната лампа остава без преднапрежение и не
може да функционира нормално,
Б6 — утечен резистор на смесителната лам-
па. Обикновено е изпълнен от два последова-
тели© свързани резистора, като общата им
точка е изведена за контролна точка на сме-
сителя. Това дава възможност да се измери
отрицателното напрежение в решетъчната
верига на смесителната лампа, без да се из-
меня режимът й от ниското вътрешно съпро-
тивление на измерителния уред. При прекъс-
ване на утечен резистор няма изображение
и звук, лампата на смесителя се запушва.
Ако е прекъснал долният резистор (който е
свързан с единия си край към земя), при из-
мерване на отрицателното напрежение в кон-
тролната точка на смесителя приемането се
възстановява, защото вътрешното съпротив-
ление на измерителния уред поема ролята на
утечен резистор,
Б7 — кондензатор между втора решетка
на смесителната лампа и земя. При прекъс-
ване няма изображение и звук, получава се
самовъзбуждане на приемника или изобра-
жението е много бледо. При пробив няма
изображение и звук, обикновено прекъсва и
резисторът Б8,
7. Повреди и поправки на телевизионни приемници
Б8 — резистор за захранване на втората
решетка на смесителната лампа. При прекъс-
ване няма изображение и звук. Повредата е
много честа и се наблюдава при всички при-
емници, където този резистор е поставен в
шлаух. Това води до влошаване охлаждане-
то му и от друга страна, затопленият от ре-
зистора шлаух изпуска химични вещества,
конто бързо разрушават повърхностния слой
на резистора. Препоръчва се в такива слу-
чаи монтирането на резистора без шлаух,
като се внимава да не се получи късо съеди-
нение между изводите му и останалите еле-
менти от монтажа на телевизора.
Б9 — кондензатор от развързващия фил-
тър за общото захранване на смесителната
лампа. При прекъсване се получава слабо
понижение на контраста,съществува опасност
от самовъзбуждане, при което върху изоб-
ражението се наблюдава ситна мрежа. При
пробив няма изображение и звук, прегаря
резисторът Б10, анодното и екранното на-
прежение на смесителната лампа са равни на
нула.
Б10 — резистор от развързващия филтър
за общото захранване на смесителната лампа.
При прекъсване няма изображение и звук,
анодното и екранното напрежение на смесител-
ната лампа са нули.
Б11—товарен (разделителен) резистор в
анодната верига на смесителната лампа. При
прекъсване няма изображение и звук, анод-
ното напрежение на смесителната лампа е
нула.
Б12 — бобина от лентовия филтър за без-
трансформаторна връзка с междинночестот-
ния усилвател за изображението. При раз-
стройка се наблюдава понижаване на кон-
траста на изображението, пластичност, мно-
гоконтурност, дори може напълно да изчезне
изображението. При прекъсване няма изоб-
ражение и звук или изображението е много
бледо с големи изкривявания.
Б13 — резистор от филтърната трупа за
остатъците от високочестотния сигнал. При
прекъсване няма изображение и звук, анод-
ното напрежение на смесителната лампа е
нула.
Б14 — кондензатор от филтърната трупа
за остатъците от ВЧ сигнал след смесването.
При прекъсване се наблюдава понякога сит-
на мрежа върху изображението (самовъз-
буждане по висока честота). При пробив няма
изображение й звук, прегаря Б11 или Б10
в зависимост от това, кой отдвата резистора
е по-високоомен.
Б15—Б24
50
Б15 — разделителен кондензатор при без-
трансформаторна и автотрансформаторна
връзка с МЧУИ. При прекъсване няма изоб-
ражение и звук. При пробив — същото, осо-
бено когато се прехвърля положително на-
прежение към първата лампа на МЧУИ. Това
напрежение не само че отпушва лампата, но
може да я повреди, след коетс този голям
плюс се прехвърля по веригата на АРУ към
следващата управляема лампа от МЧУИ и
поврежда и нея.
Б16 — резистор, свързан паралелно на
решетъчната бобина на смесителната лампа.
Служи за разширяване лентата на пропуска-
не. При прекъсване изображението и звукът
са без забележими изменения, мал ко се сте-
снява лентата и това може да доведе до незна-
чително затихване на звуковия съпровод.
Б17 — разделителен дросел в анодното
захранване на смесителната лампа» Служи за
товар на последната. Използуването на дро-
сел води до по-голямо усилване от смесител-
ната лампа, защото за разлика от товарния
резистор падението на постоянното напре-
жение при дросела е много по-малко, откол-
кото при резистора, В същото време дросе-
лът оказва много голямо съпротивление за
ВЧ напрежение. При прекъсване на Б17 няма
изображение и звук, анодното напрежение на
смесителната лампа е нула,
Ы8 — бобина от режекторен кръг, свър-
зана индуктивно с бобината от лентовия
филтър Б12 и монтирана в каналния пре-
включвател. При разстройка честотата на ре-
жекция се измества и ако попадне в лентата
на междинната честота, наблюдава се рязко
влошаване на качеството на изображение-
то — последното избледнява или става много
черно, с шум, двойни образи, затихване на
звука и др. При прекъсване режекторният
кръг престава да действува. Ако той служи
за оформяне на звуковото прагче, наблю-
дават се смущения в звука (бръмчене, при-
чинено от видеосигнала). Ако режекторният
кръг служи за потискане на паразитните
сигнал и на съседните телевизионни канали,
в този случай телевизорът става по-малко
устойчив спрямо високочестотните смущения
от подобен характер.
Б19 — кондензатор от режекторния треп-
тящ кръг, свързан индуктивно към бобината
на лентовия филтър за връзка с МЧУИ Б12
и монтиран в каналния превключвател. При
прекъсване режекторният кръг не действу-
ва —дефектите в изображението и звука са
същите, както при прекъсването на Б18. При
пробив режекторният кръг поглъща голяма
част от междинночестотния сигнал, изобра-
жението е много бледо и размазано, зв.уко-
вият съпровод е тих. При много силна връз-
ка между бобините Б12 и Б18 може да няма
изображение и звук.
Б20 — втора бобина от лентовия филтър
за безтрансформаторна връзка с МЧУИ. При
разстройка се наблюдава понижаване на
контраста на изображението, затихване на
звука и др. При прекъсване, ако тази бобина
не е шунтирана с резистора Б21, се наблюда-
ва пълно загубване на изображението и зву-
ка» Ако бобината е шунтирана с резистора
Б21, наблюдава се много бледо и размазано
изображение.
Б21 — резистор, свързан паралелно на
Б20. Служи за разширяване на лентата на
пропускане. При прекъсване изображението
е без забележими изменения. При силно сте-
сняване на честотната лента може леко да
затихне звуковият съпровод. Понякога влия-
нието на този резистор е по-голямо и при
прекъсването му се наблюдава размазване
на изображението.
Б22 — кондензатори за получаване на из-
куствена средна точка в решетъчна верига
на смесителната лампа, към която се подава
междинночестотният сигнал на изображе-
нието, получен от изхода на тунера за СВЧ
(за IV и V телевизионен обхват). Едновре-
менно с това тези кондензатори участвуват
и в настройката на решетъчния трептящ кръг
на смесителя заедно с кондензатора Б5. При
прекъсване на единия кондензатор се наблю-
дава слабо разстройване на решетъчния кръг,
водещо’до незабележимо понижаване на кон-
траста. При пробив се наблюдава същото.
И при двата случая телевизорът не може да
приема програма от IV и V обхват.
Б23 — дросел, свързан последователно на
кондензатора във втора решетка на смесител-
ната лампа Б7. Поставя се за получаване нап-
режение за отрицателна обратна връзка за
увеличаване на входното съпротивление на
смесителя и на Q-фактора на смесителния
кръг, с което се подобрява работата на сме-
сителя за каналите от III телевизионен об-
хват — по-ефективно се настройва лентрвият
филтЁр на входа. При прекъсване няма изоб-
ражение и звук или има много бледо изоб-
ражение.
Б24 — филтърен елемент за захранване
на втората решетка на смесителната лампа.
Представлява комбинация от високочестотен
дросел и проходен кондензатор. При прекъс-
ване на високочестотния дросел няма изоб-
51
Б25— Б38
ражение и звук, анодното напрежение на
смесителната лампа е нула. При пробив на
проходния кондензатор също няма изобра-
жение и звук, на екрана на кинескопа се на-
блюдава хоризонтална черта, товари се ста-
билизаторната лампа PC 82.
Б25 — филтърен елемент' за анодно за-
хранване на смесителната лампа. Конструк-
цията му е като на Б24. При прекъеване на
ВЧ дросел няма изображение и звук, анод-
ното напрежение е нула. Сыцото ое наблю-
дава и при пробив на проходния кондензатор,
като в този случай прегаря и предпазителят
във веригата на анодното захранване.
Б26 — превключвател за избиране на те-
левизионните обхвати. Има две положения —
при едното приемникът работа на I и III те-
левизионен обхват, а при другото — на IV
и V обхват. Посредством него се комутира из-
ходният МЧ сигнал от каналния превключ-
вател от тунера за СВЧ към входа на МЧУИ.
При повреда в превключвателя или при не-
правилно положение, ако не може да се осъ-
ществи тази комутация, няма изображение
и звук и на изхода на коаксиалния кабел,
подаващ сигнала към междинночестотния
усилвател на изображението, няма напреже-
ние 4-210 V. Сыцото се наблюдава и за I и
III обхват и в случай че превключвателят е
поставен неправилно в положение, отго-
варящо на приемане от IV и V обхват.
Б27 — разделителен резистор за измерване
преднапрежението на смесителната лампа.
Не взема никакво участие в схемата на теле-
визионния приемник. При измерване пред-
напрежението на смесителната лампа този
резистор раздела веригата на управляваща-
та решетка и предпазва лампата от промяна на
режима й, което би могло да настъпи след
шунтирането на таз!; верига с ниското входно
съпротивление на измерителния уред. При
прекъеване телевизионният приемник ра-
бота без изменения, но не може да се измерва
отрицателно напрежение в контролната точ-
ка на смесителя, въпреки че такова същест-
вува.
Б28 — бобина от анодния трептящ кръг
на смесителя. Заедно с бифилярно навитата
Б29 осигурява трансформаторната връзка
с МЧУИ. При разстройка изображението е
бледо, пластично. При прекъеване няма изоб-
ражение и звук.
Б29 — бобина за трансформаторна връз-
ка, бифилярно навита върху Б28. При пре-
къеване няма изображение и звук.
БЗО — бобина от лентовия филтър при
трансформаторна връзка със смесителя. При
разстройване се получава бледо изображе-
ние, а при прекъеване няма изображение и
звук.
Б31 — куплунг на каналния превключва-
тел. При лош контакт между крачетата няма
изображение и звук или има много бледо
изображение.
Б32 — резистор, свързан паралелно на бо-
бината Б 28. Служи за разширяване лентата
на пропускане. При прекъеване се наблю-
дава слабо размазване на изображението
(влошаване честотната характеристика в об-
ластта на високите честота). Може да се по-
лучи и слабо затихване на звука.
БЗЗ — кондензатор от развързващия фил-
тър за анодно захранване на смесителната
лампа. При прекъеване — леко влошаване
на контраста, възможност за самовъзбужда-
не (ситна мрежа върху изображението). При
пробив няма изображение и звук, прегаря
резисторът Б34.
Б34 — резистор от развързващия филтър
за анодно захранване на смесителя. При пре-
къеване няма изображение и звук, анодно-
то напрежение на смесителната лампа е
нула.
Б35 — бобина от анодния трептящ кръг за
трансформаторна връзка със смесителя. При
разстройка се намалява контрастът на изоб-
ражението. При прекъеване няма изображе-
ние и звук.
Б36 — бобина от вторичния трептящ кръг
на трансформатора за връзка на смесителя
с МЧУИ.- При разстройка — по-слаб кон-
траст; при прекъеване няма изображение и
звук.
Б37 — кондензатор от вторичния трептящ
кръг при трансформаторна връзка на сме-
сителя с МЧУИ. При прекъеване се наблю-
дава силно разстройване на вторичния
кръг — намаляване контраста на изобра-
жението, понижаване силата на звука и др.
При пробив няма изображение и звук.
Б38— разделителен кондензатор. Участвува
с капацитета си в настройката на вторичния
трептящ кръг на Б36. При прекъеване няма
изображение и звук или изображението е
много бледо. При пробив първата лампа
на МЧУИ остава без преднапрежение —
телевизорът работи добре при слаб сигнал,
но при силен сигнал се влошава работата
Б38—Б45
52
му поради недостатъчното действие на схе-
мата за АРУ.
Б39—бобина с извод за автотрансформатор-
на връзка на смесителя с МЧУИ. При раз-
стройка се влошава контрастът на изображе-
нието. При прекъсване няма изображение
и звук или изображението е много бледо.
Б40 — дросел със среден извод за подаване
МЧ напрежение от тунера за СВЧ към сме-
сителната лампа. При прекъсване изображе-
нието и звукът са без промяна за I и III
обхват, но не може да се приема програма
по IV и V обхват.
Б41 — разделителен кондензатор за пода-
ване на междинночестотния сигнал от ту-
нера за СВЧ. При прекъсване телевизорът
не работа добре при приемане на IV и V
обхват, контрастът е слаб, има „снеговалеж",
за 1 и III обхват работа нормално. При про-
бив се получава бледо изображение и при
приемане на I или III обхват, защото сме-
сителната лампа остава почта без предна
прежение (веригата на управляващата решет-
ка се шунтира от нискоомния резистор
Б43). Не приема програма от IV и V обхват.
Б42 — бобина от лентовия филтър за пода-
ване на междинночестотно напрежение от
СВЧ тунер към смесителната лампа. При
разстройка се влошава приемането за IV
и V обхват, докато приемането за 1 и III
обхват е нормално. При прекъсване не се
приема програма по IV и V обхват, приема-
нето на I и III обхват е нормално.
Б43 — резистор отгрупата за подаване МЧ
напрежение от тунера за СВЧ към смесител-
ната лампа. При прекъсване телевизорът не
приема добре за IV и V обхват, но работа
нормално за I и III обхват.
Б44 — кондензатор от лентовия филтър за
подаване на междинночестотното напрежение
от тунера за СВЧ към смесителя. При прекъс-
ване се разстройва лентовият филтър от
тунера за СВЧ към смесителя, изображе-
нието за IV и V обхват е слабо контрастно,
докато приемането на программ от I и III
обхват е без изменение. При пробив няма
изображение и звук за IV и V обхват, а за
I и III обхват приемането е нормално.
Б45 — кондензатор за допълнителна капа-
цитивна връзка. При прекъсване се наблю-
дава влошаване на контраста на изображе-
нието. При пробив няма изображение и
звук, анодното напрежение на смесителната
лампа е нула, прегарят предпазителите във
веригата на анодното захранване, може да
прегори и някоя от бобините Б36, Б35 или
високочестотните дросели Б17 и Б25.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ПОВРЕДИ В ХЕТЕРОДИНА
4.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Хетеродинът е най-важната част на пре-
образувателя на телевизионния приемник.
Докато изискванията към смесителя са по-
леки, то към хетеродина се поставят редина
условия, конто ще разгледаме по-долу.
4.1.1.	Предназначение. Предназначението на
хетеродина е да изработва напрежение с
определена честота и амплитуда, което се
подава към смесителната лампа за смесването
му с ВЧ сигнал на приемания телевизионен
предавател. В резултат на това смесване
се извършва преобразуването на честотната
лента на приемания канал в лента на меж-
динната честота.
4.1.2.	Блокова схема на хетеродина, Пока-
зана е на фиг.4.1. Основната част на хетеро-
дина е осцилаторът, изпълнен по капацитив-
на триточкова схема на Колпитц. Честотата
му се регулира чрез устройството за регули-
ране на честотата на хетеродина, което при
приемниците с автоматична донастройка на
честотата на хетеродина е свързано към стъ-
палото, предназначено за тази цел. Получе-
ното от хетеродина синусоидално напреже-
ние се подава към смесителната лампа по-
средством елемента за връзка, който обикно-
вено е кондензатор, но може да се подаде и
индуктивно чрез подходящо разположените
осцилаторна и входна бобина на смесител-
ното устройство.
4.1,3,	Основни изисквания към хетеродина,
от какво зависи изпълнението им и дефекта
в изображението и звука при тяхното неспаз-
ване, Към хетеродина се поставят четири
основни изисквания:
— Да изработва напрежение о необхо-
димата амплитуда. Както бе отбелязано в
раздел 3.1.3, за получаването на максимал-
на стръмност на смесване (от която зависи
амплитудата на получения междинночесто-
тен сигнал) към управляващата решетка на
смесителя трябва да се подаде напрежение
с амплитуда, по-висока от определената мини-
мална амплитуда за дадения тип смесителна
лампа. Например за лампата PCF-82 мини-
малиста напрежение на хетеродина е 3VeH.
Амплитудата на подаваното от хетеродина
напрежение зависи от изправността на схе-
мата му, от изправността на осцилаторната
лампа (когато тя е изтощена, амплитудата
силно намалява) и от големината на захран-
ващото напрежение. Когато амплитудата йа
подаваното от хетеродина към смесителя
напрежение е по-ниска, наблюдава се недо-
статъчно усилване на входния сигнал от сме-
сителната лампа, което се проявява на «кра-
на на телевизионния приемник като намаля-
ване на контраста, много бледо изображение
и др.
—	Изработваното от хетеродина напре-
жение трябва да има строго определена
честота, която зависи от носещите честоти
упраЬляВаш.о
напрежение
от схемата
за абтоматично
домастройЬане
на хетеродина
устройство
за регулиране на
честотата
на хетеродина
осцилатор по
капацитибна
триточкоба
схема
бръэка
със
смесителя
към смесителя -
Фиг. 4.1. Обобщена блокова схема на хетероднн
Хетеродин
54
на приемания телевизионен канал и от прие-
тите за дадения модел телевизор междинни
честоти. Честотата на хетеродина се опре-
дели от неговата настройка. При малки от-
клонения на честотата изображението може
да бъде размазано, звуковият съпровод —
тих или да отсъствува, върху изображението
да се появяват тъмни хоризонтални ленти
в такт със звука и т. н. При по-голямо откло-
нение на честотата на хетеродина от необхо-
димата се наблюдава пълно отсъствие на
изображение и звук или приемане само на
звуков съпровод.
— Честотата на хетеродина трябва да
бъде стабилна. Това зависи само от способ-
ности на участвуващите в хетеродинния
трептящ кръг елементи да запазват пара-
метрите си при промяна на условията на
работа (температура, влажност, захранващо
напрежение). Осцилаторната бобина изменя не-
значително индуктивности си при промяна
на темпер ату рата. По-чувствително върху
промяната на честотата на хетеродина влияят
промените на капацитета на участвуващите
в кръга кондензатори. Трябва да се има
пред вид, че ролята на свързаните в схемата
керамични кондензатори не е голяма, защото
в трептящия кръг на хетеродина участвуват
и паразитните капацитети на лампата Cag,
Сак и CgK, конто са съизмерими с керамични-
те и силно се влияят от температурата на
лампата. Стабилизирането на честотата на
хетеродина става след постигането на пълно
температурно равновесие по отношение на
лампата на хетеродина, а то настъпва след
продължителната работа на телевизора (след
около 10 min). За намаляване на тази неста-
билност често пъти в схемата на хетеродина
се свързват керамични кондензатори с отри-
цателен температурен коефициент на измене-
ние на капацитета, като по този начин се
компенсира до известна степей нестабилност-
та на честотата, причинена от затоплянето на
елементите на схемата.
При хетеродини, конто механично се на-
стройват с променлив кондензатор, важен
фактор за стабилността на честотата е стабил-
ността на кондензатора. Когато конструк-
цията му е такава, че дава възможност за
самоволно изместване на неговите елементи
(при разхлабени болтове, откачена плочка
от шасито и др.), често се наблюдава рязко
изменение на честотата на хетеродина при
почукване по оста на каналния превключва-
тел, при по-силен звук и др.
Електронната настройка на честотата на
хетеродините се извършва чрез подаване на
различно по амплитуда положително запуш-
ващо напрежение със стойност, не по-голяма
от 4-10 4-12V, към варикапа. Това напреже-
ние обикновено се взема от анодния изпра-
вител на телевизионния приемник и от него-
вата стойност зависи честотата на хетеро-
дина. Ако анодното напрежение не е стабили-
зирано (например то се използува при
„Пирин“, „Кристал" и други български теле-
визори с електронна настройка), неговата
промяна поради понижение на мрежовото
напрежение или други причини води до
изменение на честотата на хетеродина.
При нестабилност на честотата на хетеро-
дина след продължителна работа на телеви-
зора се наблюдава влошаване на изображе-
нието (размазване, черни ленти в такт със
звука), затихване на звуковия съпровод и др.
— Излъчваното от хетеродина паразитно
напрежение да бъде минимално. Това зависи
от схемата на хетеродина, от неговата меха-
нична конструкция, от доброто му екрани-
ране и от захранващото напрежение. При
по-високо захранващо напрежение излъчва-
него е по-голямо, поради което последните
модели телевизионни приемници съдържат
хетеродини с понижено захранващо напре-
жение (не по-голямо от 4-160V), Когато
паразитного излъчване е голямо, наблюдава
се смущаване на изображението и звука на
работещите в непосредствена близост теле-
визионни приемници и смущаване работата
на радиоапаратите (свистене за определени
точки от скалата). При по-голямо ниво на
паразитного излъчване последното може
да попадне на входа на телевизора с голяма
амплитуда или на входа на МЧУИ, да се
получи паразитна кръстосана модулация,
която се проявява като ситна мрежа върху
изображението, самовъзбуждане и др.
4.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
В зависимост от начина за донастройване
честотата на хетеродина различаваме две
основни схемни решения.
4.2.1.	Хетеродин с донастройка на често-
тата посредством променлив кондензатор.
Типичната му схема е показана на фиг.4.2а.
Основна част за хетеродините от двата типа
е осцилаторът, изпълнен по капацитивната
триточкова схема на Колпитц. За по-голяма
нагледност схемата му е дадена отделно на
фиг.4.2б, като са спазени същите означения
на елементите. Приемаме, че за високите чес-
тоти, при конто работи хетеродинът, разде-
лителният кондензатор С4 представлява късо
съединение. В такъв случай положителната
обратна връзка, необходима за генерира-
нето на схемата, се получава от напрежение-
55
Хетеродин
кЪм смесителя
Фиг. 4.2. Хетеродин с донастройване на честотата
посредством променлив кондензатор
то, подавано към управляващата решетка на
осцилаторната лампа от паралелно свър-
заните кондензатори С5, паразитния капа-
цитет на лампата и монтажния капацитет
в решетъчната верига CMg, конто образуват
капацитивен делител на изходното напре-
жение заедно с паралелно свързаните кон-
дензатор за фина настройка С3, паразитния
капацитет на лампата Сак и монтажния капа-
цитет в анодната верига на Лх — Сма.
Амплитудата на изработваното от хетеро-
дина напрежение се определи главно от него-
вата работна точка. Тя се фиксира автома-
тично за сметка на 'протичащите решетъчни
токове, конто зареждат разделителния кон-
дензатор С4 отрицателно спрямо управля-
ващата решетка на лампата Лх (както е по-
казано на фиг.4.2б). Като се разрежда през
утечния резистор този кондензатор изра-
ботва в краищата му отрицателно напреже-
ние с амплитуда около — 2V, което служи
за преднапрежение на лампата. Ако по ня-
каква причина се увеличи амплитудата на
генерираните трептения, увеличава се и
стойността на решетъчния ток, а оттам и
изработваното отрицателно преднапрежение,
което води до автоматичното намаляване на
амплитудата и поддържането й на постоянно
ниво. В известии граници амплитудата на
изработваното от хетеродина напрежение за-
виси и от дълбочината на положителната
обратна връзка, която се регулира с изме-
нение™ на капацитета на тримерния конден-
затор С5, като по този начин'се уеднаквяват
решетъчните капацитети и параметрите на
хетеродините на произвежданите телевизион-
ни приемници.
Честотата на хетеродина се определя от
участвуващите в неговия трептящ кръг еле-
менти: осцилаторната бобина L19 конден-
заторите С4, С5, С3 заедно с междуелектрод-
ните капацитети на лампата Лг и монтажните
капацитети в анодната и решетъчната верига
(вж. фиг.4.2б). Посредством променливия
кондензатор С3 се изменя фино честотата на
хетеродина. Обикновено този кондензатор се
прави с неподвижни електроди и подвижен
диелектрик, като по този начин се избягват
контактните връзки. Капацитетът му се
изменя в границите от 1 до 5 pF, а това води
до промяна в честотата на осцилатора от
1 MHz (за каналите от I телевизионен об-
хват) до 3 MHz (за каналите от III телеви-
зионен обхват).
Редица фактори (от конто решаващи са
паразитните и монтажните капацитети) водят
до намаляване амплитудата на изработва-
ното напрежение при повишаване на често-
тата му. За намаляване на тяхното влияние
последователно в анодната верига на осци-
латорната лампа се свързва бобината Ь2.
Тя разделя монтажния капацитет на анод-
ната верига от паразитния капацитет Сак+Cag
на лампата и образува с тях лентов филтър,
който се настройва на честотата на каналите
от III телевизионен обхват, като по този
начин се увеличава амплитудата за тези ка-
нали.
Анодното захранване на хетеродина се
подава чрез разделителния резистор R2 и
Хетеродин
56
филтъра, съставен от гасящия резистор 7?3
и блокиращия кондензатор С6. Предназна-
чението на този филтър се състои главно в
намаляване вредното излъчване на хетеро-
дина през веригата на захранването. По
същата причина отоплителното напрежение
се подава към лампата Лг чрез сложна
група от високочестотни дросели и проходни
кондензатори (не е показана на фиг.4.2).
Връзката на хетеродина със смесителя
се осъществява обикновено от кондензатор
за връзка с малък капацитет (до 2 pF—С2).
Стойността му е избрана малка, за да се на-
мали влиянието на входната верига на сме-
сителната лампа върху стабилността на чес-
тотата на хетеродина. За избягване на пара-
зитната индуктивна връзка осцилаторната
бобина на хетеродина се монтира перпенди-
кулярно на входната бобина на смесителя.
За телевизионните приемници, при конто
бобините в барабана на каналния превключ-
вател са изпълнени по печатен способ, поради
което лежат в една равнина, връзката между
хетеродина и смесителя е индуктивна (вж.
„Топаз" — фиг.4.10). Когато в схемата е
предвиден кондензатор за връзка, но боби-
ните не са перпендикулярни една на друга,
тогава връзката е комбинирана (например
при „Рубин 102" и др.).
Предимства. Схемата на хетеродин, изпол-
зуващ променлив кондензатор за донастрой-
ка на честотата, се характеризира с по-голя-
мата си простота и с по-малката зависимост
на честотата от промените на захранващото
напрежение.
Недостатъците на тази схема са два:
тя не може да се използува в телевизионни
приемници с амтоматично донастройване чес-
тотата на хетеродина и при нея винаги канал-
ният превключвател се монтира на най-
достъпното място (тъй като С3 е нер аздел на
част от него), за да може да се регулира
честотата на хетеродина.
Разновидности на схемното решение. При
някои схеми кондензаторът за връзка със
смесителя може да се свърже направо към
анода на Лх или след бобината L2. При други
схеми отсъствува бобината L2 („Рубин 102",
„Топаз"), кондензаторът за фина настройка
С3 може да се свърже вместо към земя към
веригата на управляващата решетка на Лх
(„53Т816"). Паралелно на бобината за ком-
пенсиране понижението на напрежението с
увеличаване на честотата може да се свърже
кондензатор („АТ550").
Характерна напрежения при изправност
на стъпалото. Като се има пред вид, как се
получава преднапрежението за хетеродин-
ната лампа, става ясно, че когато осцилато-
рът функционира, на управляващата решет-
ка на Лг мерим отрицателно напрежение
спрямо земя —2V през разделителен резис-
тор 10~20kQ. При това анодното напрежение
на лампата не трябва да бъде нито много
голямо, нито много малко, а да бъде равно
на посоченото в схемата. Много голямо анод-
но напрежение означава, че осцилаторната
лампа е запушена (например при прекъсване
на утечния резистор или при работа в
режим на прекъсваща генерация). В този слу-
чай, като мерим на управляващата решетка,
уредът показва нормално напрежение (—2V)
и за времето на измерване телевизорът може
да работа нормално, ако входният капацитет
на кабела към измерителния уред не го раз-
строи (защото вътрешното съпротивление
на измерителния уред изпълнява ролята на
утечен резистор). Много ниското анодно
напрежение на осцилаторната лампа озна-
чава, че последната не генерира трептения
и е отпушена (например поради прекъсване
на С4, пробив на С5 и др.),
Начини за установяване на изправността.
Най-напред трябва да се убедим в това,
че осцилаторът работа нормално. За целта
измерваме отрицателното напрежение на
управляващата решетка на лампата на хете-
родина през разделителен резистор 10 -?20кЙ-
то не трябва да бъде по-ниско от—2V.Трябва
да се внимава, защото входният капацитет
на кабелите към измерителния уред може
да наруши режима на осцилатора и да ни
заблуди в измерването, особено когато е
прекъснал утечният резистор По-правил-
но е установяването на изправността на осци-
латора да става по следния начин. Свързваме
измерителния уред към анода на осцилатор-
ната лампа — той трябва да показва положи-
телно напрежение, близко по стойност или
равно на посоченото в схемата на телеви-
зора. След това с една неизолирана отвертка
заземяваме управляващата решетка на лам-
пата на хетеродина — анодното напрежение
на последната трябва да стане по-ниско. При-
чината за това е спирането на осцилациите
и оставането на хетеродинната лампа без
преднапрежение, поради което тя се отпушва.
По този начин можем да установим само
дали работа хетеродинът. Това можем да
направим и косвено, като измерим отрица-
телното напрежение в контролната точка
във веригата на утечните резистори на сме-
сителната лампа — при повреден смесител
това напрежение отсъствува.
Честотата на хетеродина можем да устано-
вим косвено, като използуваме вобулоскоп.
Изхода му свързваме към входните букси
на телевизора, а входа — след смесителя
57
Хетеродин
или дори след видеодетектора (към управля-
ващата решетка на видеоусилвателната лам-
па). При това трябва да получим съответната
крива, характерните точки на която да съв-
падат с носещите честоти на изображението
и звука на съответния телевизионен канал.
Приложение. Хетеродини с донастройване
на честотата с променлив кондензатор са
използувани при телевизорите „Опера 3й,
„Рубин 102“, „Темп 6/7“, „53Т816“, „АТ550“
и др.
4.2.2.	Хетеродин с електронна донастройка
на честотата. Схемата му е дадена на фиг.4.3,
Фиг. 4.3.^Хетеродин с електронно донастройване
на честотата
Тя се отличава от разгледаната в раздел
4.2.1 по това, че променливият кондензатор
за донастройка на честотата е заменен с
кондензатор с постоянен капацитет Сх, като
донастройката се извършва посредством
варикапа Дг по *следния начин.
Когато към един полупроводников диод
се подаде обратно напрежение (което го за-
пушва), неговият собствен капацитет се из-
меня така, че намалява стойността си с на-
растване на запушващото напрежение. Такъв
е диодът Дг на схемата от фиг.4.3. Към него
се подава запушващо напрежение с регули-
руема амплитуда от делителя на анодното
напрежение, изпълнен с резисторите Д4 и
7?б. Посредством разделителния кондензатор
С3 капацитетът на диода се свързва към
трептящия кръг на хетеродина. Промяната на
запушващото напрежение води до изменение
на собствената честота на хетеродина, ето
защо Т?5 е регулатор за фина настройка на
честотата на хетеродина. За намаляване на
паразитните излъчвания през управляваща-
та верига запушващото напрежение се по-
дава към диода през високочестотния дросел
Др19 като кондензаторът Св шунтира към
земя проникналите високочестотни трепте-
ния. Предиазначението на електролитния
кондензатор С7 е да стабилнзира за късо
време подаваното към диода Д± постоянно
запушващо напрежение. В противен случай
хетеродинът ще се разстройва при кратко-
временните изменения на мрежовото напре-
жение (например при включване на мощни
консуматори към мрежата — хладилници,
електрически печки, бойлери и др.).
Предимства. Схемата с електронна до-
настройка на хетеродина е много удобна при
телевизорите с автоматично донастройване
честотата на хетеродина. При нея се полу-
чават по-опростена механична конструкция
на каналния превключвател и по-малки
паразитни излъчванйя. Регулаторът за фина
настройка на хетеродина може да се раз-
положи на най-удобното място и да е отда-
лечен от каналния превключвател.
Недостатъци. Към тях причисляваме по-
сложната електрическа схема» по-голямата
температурка нестабилност на честотата по-
ради промяна параметрите на диода за на-
стройка и по-голямата зависимост на
честотата на хетеродина от захранващото
напрежение (особено когато последното не е
стабилизирано).
Разновидности на схемното решение. На
фиг.4.3 е показан най-разпространеният на-
чин с несиметрично свързване на диода за
настройка. Съществува още един начин за
свързване — симетрично, но той се изпол-
зува само при последните модели съветски
телевизионни приемници и ще бъде разгле-
дан заедно със схемата на „УНТ 47/59“
(вж. фиг. 4.14).
Характерни напрежения при изправност
на хетеродина с електронна настройка. Що
се отнася до изправността на осцилаторната
част, характерните напрежения са същите,
както и при хетеродина с механична дона-
стройка на честотата (вж. раздел 4.2.1).
За хетеродин с електронна донастройка дру-
го характерно напрежение е запушващото,
което се подава към диода Дх. То трябва да
се изменя в границите, посочени в схемата
или в описанието на съответния модел.
Например при „Пирин“ това напрежение се
мени от +2,5 до +5,2 V. Отсъствието на
такова напрежение е указание или за повреда
(прекъсване) във веригата на делителя до
диода, или за пробив на диода.
Начини за установяване на изправността.
Начините за установяване изправността на
осцилатора са разгледани в съответната
част на раздел 4.2.1. Изправността на диода
за настройка се установява посредством
8 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Хетеродин
58
визуалната промяна на настройката на теле-
визионния приемник при въртене на потен-
циометъра за фина настройка. Границите
на изменение на честотата и точната настрой-
ка на хетеродина се проверяват с вобуло-
скоп по метода, описан при хетеродина с
механична донастройка (раздел 4.2.1).
Приложение, Хетеродин с електронна до-
настройка и несиметрично свързване на дио-
да е употребен при моделите „Пирин", „Крис-
тал41 — новите серии български телевизион-
ни приемници, и в телевизорите „Стадион"
и „Стадион 2/4", докато симетрично свързва-
не на диода има само в хетеродина на „УНТ
47/59" и в последните серии съветски теле-
визионни приемници»
4.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ХЕТЕРОДИНИ
И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
Схемите, използувани в съответните теле-
визионни приемници, са подредени в зави-
симост от начина за донастройване често-
тата на хетеродина»
4.3.1.	„Опера 3“ (фиг.4.4). Показана е
типична схема на хетеродин с донастройване
Фиг. 4.4. Хетеродин на „Опера 3“
на честотата посредством променлив конден-
затор. Действието й е описано подробно в
раздел 4.2.1.
Характерни повреди. Най-често се наблю-
дава счупване на контактните пластини на
реглетите, особенопри въртенето на барабана
на каналния превключвател в обратна по-
сока. Често пробива кондензаторът С25, след
което изгаря и /?17. При тези две повреди
изчезват изображението и звукът. При лош
контакт в реглетите това изчезване е перио-
дично и се явява при почукване по оста на
каналния превключвател. Поради остаряване
често прекъсва Т?9 — няма изображение и
звук. Понякога /?9 увеличава стойността си
до 20-?30 kQ, което води до намаляване
контраста на изображението. Ако е изпол-
зуван за свръзка със смесителя керамичен
кондензатор С17 от типа, който се използува
при телевизионните приемници „Стадион",
често се среща самоволното отпояване на
единия или двата извода на кондензатора от
керамичния диелектрик. При това изобра-
жението и звукът изчезват при почукване
по оста на каналния превключвател. При
упражняването на минимално усилие върху
изводите на този кондензатор последните се
отделят, защото се придържат само от боята.
4.3.2.	„Рубин 102“ (фиг.4.5). Схемата му
е подобна на използуваната при „Опера 3".
Фиг. 4.5. Хетеродин на „Рубин 102“
Различава се от нея с отсъствието на бобина
в анодната верига на лампата за компенси-
ране понижението на амплитудата на генери-
раните трептения за високите честоти, при-
чинено от паразитните капацитети на схе-
мата и лампата. Сигналът за смесителя се
взема непосредствено от анода на Л7б, а
кондензаторът в решетъчната верига Сх_12
е с постоянен капацитет.
Характерна повреда е прекъсването на
резистора Z?i_i0, който е мбнтиран в шлаух,
поради което бързо прегрява. Понякога се
среща и замърсяване на контактите на регле-
тите, поради което изображението изблед-
нява’от време на време. Влошава се и кон-
тактът на лампата в керамичния цокъл —
изображението прекъсва и се възстановява
при разместването на Л1 в цокъла й. Понеже
демонтирането на цокъла и ремонтът му са
трудни, препоръчва се удебеляване краче-
тата на^лампата посредством покриването им
със стопен тенол (в краен случай) или сте-
сняване на отворите в перата на цокъла.
59
Хетеродин
4.3.3.	„Темп 6/7“ (фиг.4.6). Схемата му
е идентична с разгледаната в раздел 4.3.1
схема на „Опера 3“. Разликата е само в
използуването на неутрализация на конден-
затора с постоянен капацитет Ci„n вместо
тример.
Характерна повреда са пробиването на
1С-20, след което изгаря 14? 10, а така също
и прегарянето на монтирания в шлаух резис-
тор 14?11. В някои модели са употребени
керамични цокли, при който се наблюдава
влошаване на контакта с лампата.
Към смесителя
Фиг 4.6.	н на „Темп 6/7“
4.3.5. „53 Т 816“ (фиг.4.8). Характерно за
тази схема е свързването на втория извод
на кондензатора за фина настройка на чес-
Фиг. 4.8. Хетеродин на „53 Т 816“
Характерна повреди са пробиването на
кондензатора Ci _20 и полученото в резу'лтат
на това прегаряне на резистора _10. Също
така прегаря вследствие на монтира-
нето му в шлаух, което влошава охлаждане-
то му.
4.3.4.	'„Темп 6М/7М“ (фиг.4.7). Отличава
се от схемата на „Темп 6/7“ (фиг.4.6) по
пониженото анодно захранване на хетеро-
към смесителе
Фиг. 4.7. Хетеродин на „Темп 6М/7М“
дина (от +240 на 4*150 V), което е направено
за намаляване нивото на паразитното из-
лъчване.
тотата на хетеродина С15 към управляващата
решетка на осцилаторната лампа. С използу-
ването на диференциален кондензатор се
избягва употребата на кондензатор за из-
равняване капацитета в решетъчната верига,
който образува капацитивен делител за на-
прежението на обратната връзка (С5 от
фиг.4.2), а това води до опростяване на схе-
мата.
Характерна повреди са дефектиране на
лампата Лца, влошаване контактите в цо-
къла на лампата, окисляване на реглетите
и др.
4.3.6.	„АТ 550“ (фиг.4.9). При тази схема
подобно на схемата на „53 Т 816“ се изпол-
зува свързването на променливия конден-
затор за настройка Со между анодната и
Фиг. 4.9. Хетеродин на „АТ 550“
Хетеродин
60
решетъчната верига на лампата» Намалява-
нето на амплитудата на генерирания сигнал
с повишаване на честотата се компенсира
чрез свързването на настроения трептящ
кръг L809, C83Q в анодната верига на хетеро-
дина» Друга особеност е изключване на анод-
ното захранване на хетеродина при приема-
нето на телевизионни програми от IV и
V обхват.
Характерни повреди. Най-често дефекти-
ра лампа Л802б. При неволното включване
на телевизора в режим за приемане на IV
Фиг. 4.10. Хетеродин на „Топаз"
и V обхват или при повреда в ключа за пре-
включване на обхватите К напрежението
към хетеродина се изключва и това може да
заблуди техника.
4.3.7.	„Топаз" (фиг.4.10). Характерна осо-
беност при „Топаз" е индуктивната връзка
на хетеродина със смесителя. Това се е нало-
жило от конструкцията на бобините в ка-
налния превключвател — те са изпълнени
по печатен способ върху платка, поради кое-
то лежат в една^равнина, и това не дава въз-
можност да се избегне индуктивната им
връзка. Този метод на изпълнение на бо-
бините не позволява лесното им пренастрой-
ване в домашни условия (в завода това се
прави с удължаване или скъсяване на хете-
родинната бобина посредством премахване
или поставяне на мостчета), поради което
са взети редица мерки за запазване честотата
на хетеродина в необходимите граници. На-
пример увеличени са границите, в конто се
изменя собствената честота на хетеродина
посредством използуването на променлив
кондензатор с по-голямо изменение на капа-
цитета, а за намаляване опасността от раз-
стройка на хетеродина в решетъчната му
верига към земя са свързани тримерният
кондензатор С22 и паралелно на него —
кондензаторът със сравнително голям ка-
пацитет С28*
Характерни повреди, Често се счупва
пластмасовата ос на тримерния кондензатор
С22. Влошава се контактът между бобините
и контактните пластини на реглетите.
4.3.8.	„Кристал" (фиг. 4.11). Показаната
схема е типична за хетеродин с електронна
настройка и несиметрична връзка на варикапа
кбм смесителя
Фиг. 4.11. Хетеродин на „Кристтал*
61
Хетеродин
към смесители
Фиг, 4.12. Хетеродин на „Пирин*'
към бобината. Предназначенного на елементи-
те и действието на схемата подробно е раз-
гледано в раздел 4.2.2.
Характерни повреди. Често прекъсва кон-
дензаторът С16, при което сил но се измества
настройката на хетеродина. Изображението
става размазано, звуковият съпровод затих-
ва. Пробива диодът за настройка Дх, при
което хетеродинът не се настройва с въртене
на потенциометъра /?93. Среща се и пробив
на кондензатора С18, при което пробива дио-
дът Дх и прегарят резисторите /?1Х и 7?хо.
Счупват се контактните пластики на регле-
тите.
4.3.9.	„Пирин“ (фиг. 4.12). Схемата на „Пи-
рин“ се различава от тази на „Кристал" само
по свързването на електролитния конденза-
тор за филтриране и стабилизиране на за-
хранващото напрежение между плъзгача на
потенциометъра за фина настройка Р603 и
земя. Както и при „Кристал", напрежението
за регулиране честотата на хетеродина се
взема от общия аноден изправител, който не е
стабилизиран.
Характерни повреди са пробиването на
диода Дхох, при което хетеродинът не се на-
стройва; пробиването на СХ2Х, вследствие на
което пробива и диодът Д101; счупване на
реглети и др.
4.3.10.	„Стадион" и „Стадион 2/4“ (фиг. 4.13).
При тази схема напрежението за запушване на
диода за настройка се взема от стабилизира-
ното анодно напрежение +160V. За варикап е
у потребен специален диод ОА741, изпълнен
конструктивно със златни контакта между
съединителните проводници и електродите.
При +2V капацитетът му е 4 pF, при +4V—
2 pF, а при +10V—0,5 pF. При повреда дио-
дът трябва да се замени само с оригинален.
По този начин при ръчна настройка честотата
на хетеродина се изменя с до 2,5 MHz за I
телевизионен обхват и до 3-?4 MHz за кана-
лите от III телевизионен обхват,
В телевизора е въведено устройство за ав-
томатична донастройка на хетеродина, което
се включва към веригата на диода с помощта
на превключвателя К, определящ вида на
настройката (ръчна или автоматична, вж.
раздел 6.2.1). Конструктивно този превключ-
вател е изпълнен като ключ на потенциоме-
търа 2?89. При издърпване на оста му теле-
визорът се включва в режим на ръчна наст-
ройка. Друга особеност е употребата на ти-
пичните за „Стадион" филтърни елементи
Ф302 и Фзоз, представляващи комбинация от
високочестотни дросели и проходни конден-
затори.
Характерни повреди. Най-често при „Ста-
дион" се среща отлепването на изводите на
дисковите кондензатори СЗХ6, С32Х, С317 и
СЗХ8. При това се наблюдава влошаване или
Фиг. 4.13. Хетеродин на „Стадион"
Хетеродин
62
пълно изчезване на изображението и звуко-
вия съпровод, който се появяват отново след
почукване по оста на каналния превключва-
тел или изместването на самата ос. Отлепе-
ните изводи се задържат само от боята. За
провер яването им е достатъчно леко да се
предърпват изводите с пинцета и отлепените
от тях се отделят напълно от керамичната
плочка на дефектния кондензатор. Повреда
от този род води и до „микрофонен“ ефект —
трепкане на изображението в такт със звука.
Често се наблюдава счупване и окисляване
на реглети, утечка в проходния кондензатор
на ФЗОЗ, при което се влошава работата на
схемата за АРУ, и влошаване контактите в
цокъла на лампата, прекъсване в ключа на
/?89 и др.
4.3.11.	„УНТ 47/59“, „УЛППТ 47/59“,
„УЛПТ 61“ (фиг. 4.14). Показаната на фиг.
4.14 схема на хетеродина е използувана при
томатична настройка и при преходните про-
неси при превключване на каналите, Цене-
ровият диод Д302 пробива преди варикапа
при което потенциометърът за фина
настройка не действува. Също така често
пробива и електролитният кондензатор Cgog.
Понеже Д302 е монтиран извън каналния
превключвател (на платката на МЧУИ), ре-
монтът в този случай е по-лесен, отколкото
при пробив на Д^^. В последните серии те-
левизори от изброените типове Ценеровият
диод се използува за предпазител на —
само при работа в режим на автоматична на-
стройка. При преминаване в режим на „ръч-
на настройка44 той се свързва като стабилиза-
тор на напрежението за запушване на Д1_1;
това е показано на фиг. 6.4. Напрежението
за ръчно регулиране на честотата се взема от
съпротивителен делител, съставен от потен-
циометъра за фина настройка /?523, тример-
ния потенциометър за определяне режима на
към смесителя
Фиг. 4.14. Хетеродин на „УНТ 47/59“
всичките съвременни модели съветски унифи-
цирани телевизори от II клас. Схемата се ха-
рактеризира със симетричното свързване на
варикапа Дг л към трептящия кръг на хете-
родина с помощта на разделите л ните кон-
дензатори и C1jU. Запушващото на-
прежение се подава през разделителните ре-
зистор и и а проходните конден-
затори С\_23 и С\ _24 са филтърни. На входа
на регулиращата схема е свързан Ценеровият
диод Д302, чието предназначение е да предпаз-
ва от пробив варикапа Д1_1, като ограничава
подаденото напрежение до 12,6 V. При само-
волие увел ичаване на запушващото напреже-
ние, което понякога се случва в режим на ав-
автоматичната настройка R352 и последовател-
но евързаните с тях резистор /?3б4 и варистор
за стабилизиране работата на схемата за ав-
томатична донастройка /?363.
Характерны повреди са пробиването на
диода Д302, което обикновено се съпътству-
ва и от пробив на електролитния кондензатор
за стабилизиране на регулиращото напреже-
ние С309. При това не се регулира честотата
на хетеродина, а напрежението между КТ14 и
КТ15 е равно на нула (вместо 3V в режим на
автоматична настройка без смяна, както е при
изправена схема с показания на схемата поля-
ритет). Пробива или прекъева и диодът A_i,
при което хетеродинът не се донастройва.
63
Хетеродин
4.4.	РАЗСТРОЙКА НА ХЕТЕРОДИНА И ВЛИЯНИЕ-
ТО Й ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ТЕЛЕВИЗИОН-
НОТО РПРИСМАНЕ
Разстройката на хетеродина оказва пряко
въздействие върху качеството на- изображе-
нието и звука.
При силно разстройване на хетеродина на-
пълно отсъствуват изображението и звуко-
вият съпровод или има само изображение,
което е размазано, без звуков съпровод, или
има звуков съпровод без изображение (поня-
кога се виждат хоризонтални тъмни ивици в
такт със звука).
При незначително разстройване на хетеро-
дина навлиза звук в картината (тъмни ленти
върху изображението, разположени в хори-
зонтална посока и движещи се в такт със зву-
ковия съпровод) или затихва звуковият съп-
ровод, при което детайлността на изображе-
нието е влошена. При температурка неста-
билност на честотата на хетеродина тези яв-
ления се наблюдават, след като телевизион-
ният приемник работа известно време. В
телевизорите, хетеродините на конто се на-
стройват посредством варикап, ако подава-
.ното към него напрежение не е стабилизира-
но, също може да се наблюдава такава раз-
стройка на хетеродина.
Настройването на хетеродина се извършва
обикновено по сигналите на телевизионния
предавател. Изображението трябва да изчез-
ва за крайно ляво положение на регулато-
ра за честота на хетеродина, а в крайно
дясно положение да се влошава звуковият
съпровод. При силна разстройка на хетеро-
дина, когато няма изображение и звук, е це-
лесъобразно използуването на вобулоскоп
за настройването му.
4.5.	ЕЛЕМЕНТИ НА ХЕТЕРОДИНА И ТЕХНИТЕ
ПОВРЕДИ
В1 — радиолампа на хетеродина и нейният
цокъл. При изтощена лампа се наблюдава
понижаване на контраста на изображението,
придружено със „снеговалеж". Това се дължи
на намаляване на стръмността на смесване по-
ради подаване на по-ниско променливо нап-
режение от хетеродина към управляващата
решетка на смесителната лампа. По тази при-
чина измерваното отрицателно напрежение
на управляващата решетка на смесителната
лампа спрямо земя е по-ниско от нормалното
и дор и спада под —0,5V. При силно изтоще-
на лампа хетеродинът не осцилира, отрица-
телните напрежения на управляващата ре-
шетка на лампите на хетеродина и смесителя
отсъствуват, няма изображение и звук, а са-
мо се вижда шум, причинен от входното уст-
ройство на приемника. Този шум може да
заблуди, защото малко се различава от шу-
ма при изправен приемник. При прекъеване
на електроди или късо съединение между тях
няма изображение и звук, липсват отрицател
ните напрежения, а положителното напреже-
ние на анода на хетеродина е със силно изме •
йена стойност. Понякога хетеродинната лам
па е причина за наблюдаването на т. нар.
„микрофонен" ефект, при който се появяват
хоризонтални тъмни и светли ивици върху
изображението в такт със звука. При отклю-
чен високоговорител тези ивици не се наблю-
дават. Същите се виждат много ясно при по-
чукване върху осцилаторната лампа в канал-
ния превключвател. Дължат се на отслабване
механичните връзки на управляващата ре-
шетка на хетеродинната лампа с поддържащите
я елементи от конструкцията. Поради това
решетката се движи в такт със звука и про-
меня междуелектродните капацитети на лам-
пата, което се проявява като периодично из-
менение честотата на хетеродина и води до
появяването на описаните по-горе лента.
Понякога В1 е причина за самоволно раз-
стройване на хетеродина.
В2 — осцилаторна бобина. При слаба раз-
стройка може да се наблюдава влошаване на
изображението — посредством регулатора за
фина настройка на хетеродина не може да се
получи най-добро изображение при подхо-
дяще качество на звуковия съпровод,— или
изображението се получава в дясното крайно
положение на регулатора, или при въртене
на регулатора между двете крайни положе-
ния има изображение, но не може да се по-
лучи качествен звуков съпровод. За най-пра-
вилна настройка на осцилаторната бобина се
смята това положение на ядрото й, при което
в крайно ляво положение на регулатора за
фина настройка на хетеродина изображение-
то се загубва (като преди това върху него се
наблюдават тъмни ивици в такт със звука),
при средно положение на регулатора има нор-
мално изображение и качествен звук, а при
крайно дясно положение изображението е
слабо размазано и звуковият съпровод за-
тихва (при „УНТ 47/59" и подобните му мо-
дели правилната настройка на хетеродина
се получава при напрежение от 6V между
КТ 14 и КТ 15 от потенциометъра за ръчна
настройка). Тези две крайни положения мо-
же да бъдат стеснени в рамките на промяна-
та на регулатора за фина настройка, но тряб-
ва да се наблюдават при въртенето му. При
силна разстройка няма изображение и звук.
В този случай трудно може да се намери оп-
ВЗ—В8
64
тималното положение на ядрото, особено ако
разстройката е съпроводена и с разлепване
навивките на осцилаторната бобина. При
някои модели („Опера 3", „Кристал", „Пи-
рин“ и др.) често е невъзможно да се върти
ядрото на осцилаторната бобина — то се вър-
ти заедно с тялото на бобината, при което сил-
но се изменя положението на навивките й.
В този случай се препоръчва сваляне капака
на каналния превключвател, изваждане плоч-
ките с бобините за останалите канали и про-
меняне разстоянието между навивките на
В2 с помощта на отвертка от изолационен ма-
териал до получаване нормално изображение
и звук на екрана на телевизора. При по-особе-
ни случаи настройката на осцилаторната
бобина не може да се направи. Тогава за на-
стройване на хетеродина се използува полу-
променливият кондензатор В8 във веригата
на управляващата решетка на хетеродина,
Този начин е много удобен, защото донастрой-
ката се извършва без демонтиране на канал-
ния превключвател и бобините от барабана
му — оста на В8 е изведена непосредствено
на горния край на превключвателя, но за
съжаление може да се използува само при
приемане на един телевизионен канал. Ако
телевизионният приемник приема програми
по повече канали, настройването на хетеро-
дина за единия от тях посредством В8 води
до разстройването му за останалите канали.
При прекъсване на осцилаторната бобина ня-
ма изображение и звук, отсъствуват отрица-
телните напрежения и анодното напрежение
на В1. При отлепени намотки и лошо фиксира-
но ядро се наблюдава самоволна промяна на
честотата на хетеродина, особено при почук-
ване върху каналния превключвател, „микро-
фонен“ефект и др.
ВЗ — променлив кондензатор за фина на-
настройка на хетеродина. Обикновено се състои
от един неподвижен изолир ан метален диск,
свързан с анодната верига на хетеродинната
лампа, и от една метална пластина, свързана
със земята, между конто се движи т. нар.
„флагче" от диелектрик (обикновено гетинакс)
с характерна форма. С промяна на вида на
диелектрика на образувания от двете плас-
тики кондензатор (от въздушен до гетинакс)
се променя и неговият капацитет в необходи-
мее граници, а оттам и честотата на хетеро-
дина. Електрически повреди в този конден-
затор не се наблюдават. Най-често се среща
разнитване на диелектрика от неговата ос,
поради което не може да се извършва наст-
ройката му. Тази повреда се отстранява с
демонтирането на оста с флагчето и занитва-
нето й към него. Друга повреда е отлепването
на изблатора, върху който е монтиран метал-
ният диск, свързан с осцилаторната бобина
от шасито на каналния превключвател. При
тази повреда се наблюдава самоволна про-
мяна на честотата на хетеродина. Залепване-
то на изолатора върху шасито става чрез раз-
топяване на пластмасовите пъпки с поялник.
В4 — контактни пружини на осцилаторна-
та бобина. При счупването им няма изобра-
жение и звук, хетеродинът не осцилира, анод-
ното напрежение на лампата му е нула, от-
съствуват отрицателните напрежения. При
лош контакт се наблюдава прекъсване на
изображението и звука, а при отхлабени пру-
жини — самоволна промяна на честотата на
хетеродина.
В5 — бобина в анодната верига на хетеро-
дина. Разделя монтажните паразитни капа-
цитети на схемата от паразитния междуелек-
троден капацитет Сак на лампата, като по
този начин повишава амплитудата на изработ-
ваното напрежение с увеличаване на честота-
та. При прекъсване няма изобр ажение и звук,
анодното напрежение на В1 е нула,
В6 — разделителен кондензатор. Участ-
вува с капацитета си и в хетеродйнния треп-
тящ кръг. Зарежда се с минус спрямо решет-
ката на В1 от протичащите решетъчни токо-
ве и като се разрежда през утечния резистор
В7, определи преднапрежението на лампата.
При прекъсване няма изображение и звук,
няма минус на управляващата решетка на
В1, анодното й напрежение е силно пониже-
но. При пробив също няма изображение и
звук, анодното напрежение на В1 е много
ниско (лампата е отпущена и може да се по-
вреди). При периодично прекъсване, което е
характерно за дисковите кондензатори на
„Стадион", се наблюдава и периодично пре-
късване на изображението и звука или раз-
стройване на хетеродина.
В7 — утечен резистор на хетеродина. При
прекъсване лампата на хетеродина се запуш-
ва от образувания голям минус и няма изоб-
ражение и звук, Анодното напрежение е рав-
но на захранващото. В момента на измерва-
не на минуса между управляващата решетка
и земя се наблюдава изображение и звук.
В8 — полупроменлив кондензатор за из-
равняване капацитета между управляващата
решетка на хетеродина и земя. От него зави-
си до определена степей амплитудата на из-
работваното от хетеродина напрежение и
стръмността на смесването. Влияе на наст-
ройката на хетеродина. При прекъсване се
разстройва хетеродинът — в зависимост от
65
Б9—Б19
разстройката може да няма изображение и
звук (при силна разстройка) или да не се по-
лучава с регулатора за фина настройка ка-
чествено изображение и звук,
В9 — кондензатор, свързан паралелно на
осцилаторната бобина В2. Участвува с ка-
пацитета си в настройката на хетеродина. При
прекъсване хетеродинът се разстройва — ня-
ма изображение и звук или звукът е тих и
некачествен, а изображението — размазано,
или се наблюдават тъмни ленти в такт със
звука, като изображение се приема в край-
не ляво положение на регулатора за фина
настройка на хетеродина.
В10 — кондензатор, прехвърлящ изработ-
ваното високочестотно напрежение от хетеро-
дина към смесителя. Протичащите в режим
на смесване решетъчни токове зареждат В10
отрицателно спрямо управляващата решетка
на смесителната лампа, като по този начин
се получава нейното автоматично предна-
прежение. При прекъсване няма изображение
и звук, не се измерва минус на управляваща-
та решетка на смесителната лампа, а се из-
мерва само на управляващата решетка на
хетеродинната лампа. При пробив няма изоб-
ражение и звук, смесителната лампа е отпу-
шена и може да се повреди. При периодично
прекъсване на изводите (характерно за „Ста-
дион“) се наблюдава изчезване на изображе-
нието и звука, особено при почукване по оста
на каналния превключвател.
В11 — разделителен резистор за подаване
анодното захранване на хетеродина. Пред-
пазва ВЧ сигнал от шунтиране през електро-
литните и филтърни кондензатори във вери-
гите на захранването. При прекъсване няма
изображение и звук, хетеродинът не осцили-
ра, анодното напрежение на В1 е нула.
В12 — кондензатор от развързващия фил-
тър за захранване анода на хетеродина. При
прекъсване се увеличават излъчваните пара-
зитки ВЧ трептения от хетеродина навън през
веригите на захранването. При пробив няма
изображение и звук, прегаря В13,
В13 — резистор от развързващия филтър
за анодно захранване на хетеродина. При пре-
късване или прегаряне няма изображение
и звук, анодното напрежение на В1 е нула.
В14 — кондензатор, свързан паралелно на
бобината В5 в анодната верига на хетероди-
на. Образува заедно с нея трептящ кръг, на-
строен в резонанс за високочестотната част
от III телевизионен обхват, като компенсира
затихването на ВЧ напрежение, изработвано
от хетеродина при приемане на канали от III
обхват, причинено от паразитните и монтаж-
ни капацитети на схемата и лампата. При
прекъсване изображението и звукът са без
особени промени, при пробив — също. По-
някога може да се понижи контрастът при
приемане програми от III обхват.
В15 — превключвател за телевизионните
обхвати. В случая изключва анодното за-
хранване на хетеродина при приемане на те-
левизионната програма от IV и V обхват.
При повреда или погрешно включване в по-
ложение IV—V обхват няма телевизионно
приемане на I и III обхват.
В16 — резистор, свързан паралелно на ос-
цилаторната бобина. Поставя се само за ос-
цилаторната бобина на I канал с цел да се
намали качественият фактор на кръга. При
прекъсване изображението и звукът са без
особени промени.
В17 — кондензатори за донастройване на
осцилаторния трептящ кръг. Използуват се
при „Топаз“, където осцилаторните бобини
са изработени по печатен способ върху гети-
наксова платка и не са предвидени сърцеви-
ни за донастройка. В този случай е необходи-
мо изменението на честотата на хетеродина с
помощта на регулатора за фина настройка
ВЗ да става в по-шир оки граници и да се пред-
види полупроменлив кондензатор за дона-
стройка, какъвто е В17. При прекъсване се
разстройва хетеродинът, но в малка степей,
защото капацитетът на В17 е сравнително
по-малък от паралелно евързания към него
кондензатор с постоянен капацитет. При пре-
късването на кондензатора с постоянен ка-
пацитет В17 се наблюдава силно разстройва-
не на хетеродина — може дори да се стигне
до отсъствие на изображение и звук.-При
пробив също няма изображение и звук, от-
рицателните напрежения отсъствуват.
В18 — полупроводников диод за електрон-
на донастройка на хетеродина (варикап). При
прекъсване не може да се настройва хетеро-
динът. При пробив се наблюдава същото.
В19 — кондензатор за връзка на варикапа
В18 с осцилаторната бобина. При прекъсване
се наблюдава малка разстройка на хетеро-
дина — последният не се донастройва по-
средством В18 въпреки изправността му и
това, че изменението на запушващото напре-
жение, приложено към него, е в необходими-
те граници. При пробив хетеродинът не ра-
бота, пробива В18, прегаря В12 или В13.
Ако при пробива на В19 варикапът не про-
9 Повреди и попривки на телевизионни приемници
Б20—Б31
66
бие, а само прекъсне, тогава прегаря и по-
тенциометърът В22.
В20 — спиращ високочестотен дросел за
подаване на запушващо напрежение към дио-
да за настройка В18. Спира ВЧ напрежение,
изработвано от хетеродина, няма изображе-
ние в краищата на варикапа, напрежението
на плъзгача на В22 варира в необходимите
граници. При прекъеване не се регулира
фината настройка на хетеродина.
В21 — развързващ кондензатор във вери-
гата за подаване на напрежението за фина
настройка на хетеродина. Спира проникнало-
то паразитно напрежение от хетеродина и не
позволява излъчването му през веригата за
фина настройка. При прекъеване нивото на
излъчваното паразитно напрежение се уве-
личава. При пробив не се регулира фината
настройка на хетеродина, напрежението на
плъзгача на потенциометъра за фина настрой-
ка В22 е нула.
В22 — потенциометър за фина настройка
на хетеродина. Образува делител на анодното
напрежение, част от което се подава към
диода за настройка В18. При прекъеване на
долния му извод към варикапа се подава мно-
го високо напрежение и той пробива. При
прекъеване на средния извод не се регулира
фината настройка и не се подава напрежение
към варикапа. При прекъеване на горния
извод се получава същото.
В23 — филтърен кондензатор във верига-
та за фина настройка на хетеродина. Стаби-
лизира резките промени на анодното напре-
жение, конто могат да доведатдо моментно
разстройване на хетеродина. При прекъеване
не се забелязват особени промени в изображе-
нието и звука. При пробив не се регулира
фината настройка на хетеродина.
В24 — гасящ резистор от делителя за по-
лучаване напрежение за фина настройка на
хетеродина. При прекъеване не се регулира
фината настройка, няма напрежение в краи-
щата на В22.
В25 — куплунг за евързване на потенцио-
метъра за фина настройка от командния блок
към останалата част от схемата. При прекъе-
ване или лош контакт не се регулира фина-
та настройка или се регулира за момент, след
което хетеродйнът самоволно се разстройва.
В26— кондензатор, участвуващ с настрой-
ката на осцилаторния кръг. За температурно
стабилизиране на честотата на хетеродина
има отрицателен температурен коефициент,
поради което трябва винаги да се сменява с
оригинален. При прекъеване се разстройва
хетеродйнът — може да се стигне до отсъст-
вие на изображение и звук. При пробив няма
изображение и звук, хетеродйнът не дейст-
вува, прегаря резисторът В11 или В13. При
периодично прекъеване се наблюдава изчез-
ване или влошаване на изображението при
почукване по оста на каналния превключва-
тел или разстройване на хетеродина след
15 4-30 min работа към посоката, при която
се вкарва звук в картината. Характерна по-
вреда е при „Стадион11.
В27 — филтърен кондензатор. Предназначе-
ние™ и характерните му повреди са същите,
както и при В23.
В28 — резистор от делителя за получаване
на необходимого напрежение за варикапа.
Определи долната стойност на напрежение-
то. При прекъеване към варикапа се подава
високо положително напрежение и той про-
бива. При това не се регулира фината на-
стройка.
В29 — превключвател за вида на настрой^
ката (ръчна или автоматична). Такъв има
само при телевизионните приемници с авто-
матична настройка на хетеродина. Превключ-
ва управляващото запушващо напрежение
от потенциометъра за ръчна настройка или
от схемата за автоматична настройка към ва-
рикапа. При повреда хетеродйнът не може да
се настройва ръчно или автоматично (при
„Стадион4* често се саморазхлабва копчето),
възможни са и други прояви. Автоматичната
настройка не действува и в случай на пов-
реда в схемата за автоматична донастройка.
ВЗО — филтърен елемент за подаване на
управляващото напрежение към варикапа.
Потиска хармоничните честоти на хетероди-
на и не допуска проникването им във видео-
канала. Представлява комбинация от фил-
търен високочестотен дросел и проходен кон-
дензатор. При прекъеване на дросела не се
регулира честотата на хетеродина с потенцио-
метъра за фина настройка, не действува и ав-
томатиката за фина настройка. При пробив
на проходния кондензатор се наблюдава съ-
щият ефект, не се измерва управляващото
напрежение върху проходния кондензатор.
В31 — филтърен елемент за подаване анод-
ното захранване на хетеродина. Представля-
ва комбинация от високочестотен дросел и
проходен кондейзатор. При прекъеване на
дросела няма изображение и звук, лампата
на хетеродина е без анодно напрежение. При
пробив на проходния кондензатор също няма
избражение и звук, гори предпазителят във
67
Б32—Б37
веригата на анодното захранване на хетеро-
дина.
В32 — кондензатори за симетрична връзка
на осцилаторната бобина с варикапа. При
прекъсване на единия от тях не се регулира
настройката на хетеродина както ръчно, така
и автоматично .При пробив на горния кон-
дензатор се нарушава работата на хетероди-
на — няма изображение и звук. Същото се
наблюдава и при пробив на долния конден-
затор.
ВЗЗ — разделителни резистори за симет-
рично подаване на запушващото напрежение
към варикапа. При прекъсване на единия от
тях не се регулира фината настройка на хе-
теродина както ръчно, така и автоматично.
В34 — развързващи кондензатори за за-
пушващото напрежение на варикапа. Шун-
тират към земя ВЧ паразитно напрежение
на хетеродина и не позволяват излъчването
му навън. При прекъсване на единия или на
двата от тях се увеличава нивото на излъчва-
ното паразитно напрежение. При пробив на
горния кондензатор диодът В35 пробива по-
ради силния ток в права посока. Същото се
наблюдава при пробив на долния конденза-
тор, като причината в случая е високото об-
ратно напрежение, което се прилага в краи-
щата на В35. В последните два случая не се
регулира фината настройка както ръчно, та-
ка и автоматично.
В35 — Ценеров диод за предпазване на
варикапа от пробив и стабилизиране напре-
жението при ръчна настройка. Пробива от
приложеното обратно напрежение при по-
ниско ниво от варикапа В18, с което го пред-
пазва от пробив. Монтиран е на платката на
МЧУИ, с което се облегчава ремонтът (вари-
капът В18 е монтиран в каналния превключ-
вател). При прекъсване не се наблюдават про-
мени в изображението и звука, малко се раз-
стройва хетеродинът. При пробив не се ре-
гулира фината настройка на хетеродина, не
се измерва напрежение между контролните
точки КТ14 и КТ15 при „УНТ47/59". Обик-
новено заедно с Ценеровия диод В35 пробива
и електролитният кондензатор В36.
В36 — електролитен филтърен конденза-
тор във веригата на управляващото напреже-
ние към варикапа. Предназначението му е,
както на филтърните кондензатори В23 и
В27. При пробив не се регулира фината
настройка на хетеродина както ръчно, така
и автоматично.
В37 — превключвател за вида на настрой-
ката (ръчна или автоматична). Предназначе-
нието и повредите му са, както на В29.
ГЛАВА ПЕТА
ПОВРЕДИ В МЕЖДИННОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
(МЧУИ)
5.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Качеството на телевизионното изображе-
ние и звук зависи до голяма степей от из-
правността на междинночестотния усилва-
тел на изображението и звука. Повре-
дите на елементите на тази част от схе-
мата на междинночестотния усилвател на
изображението, конто са монтирани в канал-
ния превключвател на телевизора, са раз-
гледани за удобство към елементите на сме-
сителя (в глава 3), В тази глава те ще се раз-
глеждат само като елементи, влияещи върху
настройката на междинночестотния усилва-
тел на изображението (МЧУИ).
5.1.1.	Предназначение. Предназначението
на междинночестотния усилвател на изобра-
жението е да усили сигналите с междинната
честота на изображението и първата междин-
на честота на звука, конто се получават в
резултат на смесването, и да ги подаде към
видеодетектора. По този начин междинно-
честотният усилвател на изображението играе
основна роля в усилването на сигналите от
телевизионния приемник. От друга страна,
честотната характеристика на междинноче-
стотния усилвател определя до голяма сте-
пей честотната характеристика на общия ка-
нал, което оказва пряко влияние върху из-
бирателността на телевизора и детайлността
на изображението му, а така също влияе вър-
ху качеството на звуковия съпровод и устой-
чивостта на телевизора спрямо смущения,
дължащи се на излъчваните телевизионни
програми по съседните канали.
5.1.2.	Блокова схема. Поради няколкото
типа схемни решения, конто ще бъдат раз-
гледани подробно в раздел 5.2, блоковата
схема на междинночестотния усилвател на
изображението е показана на фиг, 5.1 сравни-
телно схематично. Посочени са основните еле-
менти на всичките видове междинночестотни
усилватели — като се започне от най-про-
стите (двустъпални) и се свърши с четири-
стъпалните междинночестотни усилватели.
При това различните видове схемни решения
се различават само по вида на използуваните
бобини за връзка между отделните междинно-
честотни усилвателни стъпала, а така също
и по вида на бобините за връзка на междин-
ночестотния усилвател със смесителя и с ви-
деодетектора. Поради различного място на
свързване на режекторните кръгове, опреде-
ляйся честотите на режекция в честотната
характеристика на МЧУИ, схематично са
показани типичните честоти на режекция,
по-точно върху коя част на характеристиката
на междинночестотния усилвател те влияят.
Посочено е и мястото за свързване на регу-
латора за детайлността посредством измене-
ние на формата на честотната характеристи-
ка на МЧУИ (такъв има само при някои мо-
дели телевизори — „Рубин 102“, „Темп 6/7“,
„Темп 6М/7М“). При някои модели между
последното междинночестотно усилвателно
стъпало и кръга на видеодетектора са монти-
рани бобините на лентовия филтър за отделя-
не на втората междинна честота на звука или
за отделяне на междинночестотния сигнал
на изображението, който се подава към гру-
пата за автоматично донастройване на че-
стотата на хетеродина. Показани са и стъпа-
лата на междинночестотния усилвател на
изображението, конто получават управлява-
що напрежение от групата за автоматично
регулиране на усилването. Това напрежение
се подава най-малко към едно стъпало от
МЧУИ (винаги към първото) и най-много
към три усилвателни стъпала (първите три
от МЧУИ),
69
МЧУИ
Е
5.1.3.	Основни изисквания към междинно-
честотния усилвател на изображението и зву-
ка, от какво зависи изпълнението им и де-
фекти в изображението и звука при тяхното
неспазване. Към междинночестотния усилва-
тел на изображението се поставят пет основни
изисквания: да притежава достатъчно усил-
ване, да има необходимата честотна характе-
ристика, малки фазови изкривявания за лен-
тата на пропускане, линейна амплитудна ха-
рактеристика, усилването да се регулира в
определени граници.
Коефициент на усилване, От него за-
виси до голяма степей общото усилване и
чувствителността на телевизионния прием-
ник, т. е. минималното напрежение на вход-
ния високочестотен сигнал, при което на ек-
рана на телевизора се наблюдава все още ка-
чествен© изображение. Коефициентът на усил-
ване се определи от: броя на стъпалата на
междинночестотния усилвател, използувани-
те електронни лампи (от тяхната стръмност),
използуваната схема и големината на зах-
ранващите напрежения, изправността на схе-
мата на МЧУИ и големината на подаваното
напрежение от групата за автоматично регу-
лиране на усилването. При намален кое-
фициент на усилване на МЧУИ изображение-
то е бледо, контрастът му е недостатъчен, дор и
може да се наблюдава пълно отсъствие на
изображение и звук (при много голямо нама-
ляване на коефициента на усилване).
Честотна характеристика. За получаване
на качествен© телевизионно изображение при
задоволителен звуков съпровод съгласно прие-
тия телевизионен стандарт 01RT честотната
характеристика на МЧУИ на всеки телеви-
зионен приемник трябва да има формата,
показана на фиг. 5.2. Тази форма се определи
от начина на излъчването на високочестотен
телевизионен сигнал от предавателя само по
едната странична лента, с което се икономис-
ва „място“ от частотния диапазон наултра-
късите вълнииседава възможност за разпола-
гане на повече телевизионни канали (вж. фиг.
1.4). Върху формата на характеристиката
оказват влияние също използуваният начин
за получаване на втората междинна честота
на звука посредством отделянето й след ви-
деодетектора (там тя се получава в резултат
на смесването на усилваните от МЧУИ меж-
динна честота на изображението и първа меж-
динна честота на звука ) и условието теле-
визионният приемник да притежава доста-
точна избирателност, поради което той тряб-
ва да бъде нечувствителен към известии че-
стоти от съседните канали (междинната че-
стота на изображението от по-високочестот-
ния съседен канал и междинната честота на
МЧУИ
70
fMHCK fM3	fMH f/MCK
Фиг. 5.2. Честотна характеристика на междинночестотния усилвател на изображението
звука на по-нискочестотния съседен канал).
Влиянието на всичките тези фактори върху
формата на честотната характеристика ще
разгледаме последователно.
Излъчването на една странична лента от
предавателя, при което за намаляване на
фазовите изкривявания се излъчва и част от
другата странична лента, след детектирането
би довело до ненормално увеличаване на енер-
гията на ниските честоти от видеосигнала.
За избягване на това е необходимо честотна-
та характеристика в областта на междинната
честота на изображението да бъде линейна и
с подходящ наклон така, че междинната че-
стота на изображение от (т. Е) да лежи на
ниво 0,5 спрямо горната хоризонтална част
на характеристиката (т. Г). За удобен се смята
този наклон на правата дё, при който тя
се пресича с оста на честотите в точката, съот-
ветствуваща на междинната честота на звука
на по-нискочестотния телевизионен канал
(т. Ж). По този начин режекторният кръг за
потискане на междинната честота на звука на
съседния канал ще спомага за линеаризира-
нето характеристиката в тази част.
Ако междинната честота на изображението
(т. £) лежи на ниво, различно от 0,5, това
води до изкривявания в изображението (по-
лу чават се честотни изкривявания поради
нееднаквото усилване на ниските честоти от
видеосигнала спрямо останалите).
Например, ако междинната честота на изоб-
ражението лежи на ниво, по-високо от 0,5,
ниските честоти на видеосигнала се получават
след детектирането с по-голяма амлитуда, а
когато междинната честота на изображението
лежи на ниво, по-ниско от 0,5, ниските че-
стоти на видеосигнала се получават с по-мал-
ка амплитуда. Това изменя характера на пре-
даваното телевизионно изображение — в пър-
вия случай се получават „опушки" след го-
лемите елементи от изображението, а във
втория — детайлността е увеличена.
За запазване характера на телевизионното
изображение е необходимо всичките честоти
от видеосигнала да се усилват еднакво от
междинночестотния усилвател за изображе-
нието. За тази цел горната част от кривата
на честотната характеристика трябва да бъ-
де линейна в сравнително широк честотен
диапазон, който за ниво 0,7 (между точките
В и Д) да бъде от порядъка на 4,54-5,5 MHz.
Ширината на честотната лента зависи от кла-
са на телевизионния приемник. При телеви-
зионни приемници от по-висок клас линейна-
та част на честотната характеристика е не-
широка, което зависи главно от конструктив-
ного изпълнение на трептящите кръгове в
междинночестотния усилвател на изображе-
нието, от техния вид, количество и правилна
настройка. Неспазването на това условие
води до силно влошаване на качеството на
телевизионното изображение. Ако честотната
лента на пропускане е по-тясна, намалява
се енергията на високите честоти от видео-
сигнала, което се проявява като влошаване
на детайлността на изображението (най-мал-
ките детайл и от изображението се сливат).
Ако честотната характеристика не е линейна
в горната си част, различните честоти на ви-
71
МЧУИ
деосигнала се усилват различно и изменят
характера на телевизионното изображение.
Причина за това може да бъде преди всичко
разстройката на междинночестотния усил-
вател на изображението. Например, ако вслед-
ствие на некомпетентна намеса се разстрои
режекторен кръг и честотата му съвпадне с
честотата от лентата на пропускане на меж-
динночестотния усилвател на изображение-
то, в области на честотата на настройката на
режекторния кръг се наблюдава голямо про-
падане на честотната характеристика, а това
води до размазване на изображението, по-
явяване на странични повторяй изображения,
разстоянието между конто се мени при вър-
тене на регулатора за честота на хетероди-
на, изображението е едрозърнесто и т. н.
Друга характерна точка на честотната ха-
рактеристика на МЧУИ е тази, отговаряща на
първата междинна честота на звука (т. Б).
Тя трябва да лежи на ниво 0,054-0,1 спрямо
т. Г, като областта на разстояние 2004-500
kHz от двете й страни да бъде също линейна
(това е т. нар. звуково прагче). Само при това
ниво на първата междинна честота на звука
след смесването й с междинната честота на
изображението при детектирането се полу-
чава втората междинна .честота на звука
с минималка паразитна !амплитудна моду-
лация. Изпълнението наЦтова условие за-
виси от правилната настройка на режектор-
ния кръг за оформяне на звуковото прагче
от честотната характеристика на междин-
ночестотния усилвател. При увеличаване
нивото на първата междинна честота на зву-
ка се наблюдава увеличаване на паразитната
амплитудна модулация във втората междин-
на честота на звука и в звуковия съпровод
се чува бръмчене, смущения от кадровата че-
стота и видеосигнала и др. Когато нивото
на първата междинна честота на звука е по-
ниско, получава се по-ниска по амплитуда
втора междинна честота на звука, поради кое-
то звуковият съпровод е по-тих.
Други две характерни точки на честотната
характеристика на междинночестотния усил-
вател на изображението са тези, съвпадащи
с междинната честота на изображението и
звука на двата съседни канала. От тях точ-
ката А отговаря на междинната честота на
изображението на по-високочестотния съсе-
ден канал, а точката Ж — на междинната
честота на звука на по-нискочестотния съ-
седен канал. За двете честоти усилването на
междинночестотния усилвател на изображе-
нието трябва да бъде поне 100 пъти по-ниско,
отколкото усилването за основните честоти
от лентата. Това се пастига посредством ре-
же ктор ни кръгове от схемата на междинно-
честотния усилвател, настроени на тези че-
стоти. Ако условието не е спазено, работещи-
те на съседните телевизионни канали преда-
ватели смущават телевизионното изображе-
ние на приемания канал — върху него се
наблюдават тъмни хоризонтални ивици в
такт със звука, ситна мрежа, която се движи,
и др., т. е. избирателността на телевизионния
приемник е ниска.
И накрая да разгледаме стандартните меж-
динни честоти, конто се употребяват при
съвременните телевизионни приемници. Ед-
но от изискванията на междинните честоти
е те да не лежат в границите на телевизион-
ните канали. Затова междинните честоти се
избират в честотната лента от 25 до 40 MHz.
Според стандарта OIRT междинната честота
на изображението има стойност 38 MHz, а
първата междинна честота на звука — 31,5
MHz. На тези междинни честоти работят всич-
ки съвременни телевизионни приемници. Из-
ключение правят само конструираните преди
въвеждането на този стандарт телевизионни
приемници „Опера 3й и „53 Т 816“, работещи с
междинна честота за изображението 38,9
MHz и първа междинна честота на звука 32,4
MHz и съветските телевизионни приемници
„Рубин 102“ и „Темп 6/7“, работещи с меж-
динна честота на изображението 34,25 MHz
и първа междинна честота на звука 27,75
MHz. Характерните честоти от честотната
характеристика на трите описани стандарта
са показани на фиг. 5.2.
Фазови изкривявания. Ширината на лентата
на междинночестотния усилвател за изобра-
жението се определя от честотната лента на
видеосигнала и од отстоящата на 6,5 MHz
първа междинна честота на звука. Във всеки
момент от времето видеосигналът се състои
от редица синусоидални трептения с опреде-
лени честоти, фазовите разлики между конто
зависят от типа и характера на предаваното
изображение. За да се запази този характер
на изображението, е необходимо междинно-
честотният усилвател да не внася фазови из-
кривявания, т. е. фазовите разлики между
синусоидалните съставни трептения трябва
да бъдат на изхода на усилвателя същите,
каквито са и на неговия вход. Само в този
случай телевизионното изображение се прие-
ма нормално.
По принцип фазовите изкривявания се
внасят от участвуващите в схемата на меж-
динночестотния усилвател реактивни елемен-
ти (кондензатори и бобини). При това фазо-
вите изкривявания се наблюдават в местата,
където честотната характеристика на МЧУИ
загубва линейността си, т. е. в склоновете й
(по-точно казано, фазовите изкривявания са
МЧУИ
72
Фиг. 5.3. Фазова характеристика на междинно-
честотния усилвател на изображението
големи там, където в честотната характери-
стика на МЧУИ се забелязва рязко измене-
ние, т. е. при нейните склонове). На фиг. 5.3
е показана фазовата характеристика на меж-
динночестотния усилвател — в линейната й
част фазовите изкривявания отсъствуват,
а се проявяват в нелинейната й част. Вижда
се и влиянието на честотната характеристика
на МЧУИ върху фазовата. При влошена фа-
зова характеристика (т. е. при големи фазиви
изкривявания) се наблюдават и изменения в
изображението, характеризиращи се като
светли или тъмни окантовки вляво и вдясно
на детайлите от него. Следователно за полу-
чаване на минимални фазови изкривявания
е необходимо междинночестотният усилва-
тел на изображението да бъде настроен пра-
вилно.
Амплитудна характеристика. Под ампли-
тудна характеристика на междинночестот-
ния усилвател на изображението се разбира
зависимостта между изходното и входното
напрежение. В идеалния случай тази харак-
теристика трябва да бъде права линия, как-
то е показано на фиг. 5.4. Това означава, че
за еднакви нараствания на амплитудата на
водния сигнал отговарят еднакви нараства-
ния на амплитудата на усиления изходен
сигнал. По този начин се запазва напълно
Фиг. 5.4. Амплитудна характеристика на междинно-
честотния усилвател на изображението
яркостното съдържание на предавания обект,
т. е. съотношението между различната осве-
теност на неговите детайли.
Амплитудната характеристика зависи от
режима на усилвателните стъпала — от съот-
ветните работай характеристики на участ-
вуващите в тях активни елементи (лампи или
транзистори); от условието стъпалата да не
се претоварват със силен сигнал, т. е. от съв-
местната работа на групата за АРУ^ високо-
честотния усилвател и МЧУИ. В последний
амплитудните изкривявания се наблюдават
в стъпалата, при конто амплитудата на усил-
вания сигнал е максимална, т. е. в последно-
то усилвателно стъпало поради изместване на
работната точка в нелинейната част на харак-
теристиката. Амплитудните изкривявания са
големи и когато режимът на усилвателната
лампа не е спазен (променена стойност на
катоден разистор, намалено екранно или
анодно напрежение и др.). При амплитудни
изкривявания се изменя информацията за
яркостния състав на предаваното изображе-
ние — то е нетипично, с увеличен контраст,
вдясно от тъмните части на изображението
се наблюдават дълги бели ивици и т. н.
Регулиране на усилването. За да има мал-
ки амплитудни изкривявания, междинноче-
стотният усилвател на изображението трябва
да регулира усилването си в определени гра-
ници. За целта една или няколко от лампите
му са с променлива стръмност. По този на-
чин коефициентът на усилване на съответни-
те стъпала зависи главно от големината на
подаваното към управляващите им решетки
напрежение, изработвано от групата за АРУ
(вж. глава 8). Следователно в зависимост от
нивото на входния високочестотен сигнал
междинночестотният усилвател се поставя
да работа в режим, при който сигналът, по-
давай към последната му лампа, не превиша-
ва определено ниво и амплитудните изкри-
вявания са в допустимите граници. Ако това
условие не е спазено и МЧУИ не изменя усил-
ването си в нужните граници, изображението
е със значителни амплитудни изкривявания.
При това се наблюдава изрязване на сиг-
налите с максимална амплитуда поради ог-
раничителните свойства на лампите, работе-
щи в такъв ружим. В резултат се изрязват
синхроимпулсите и се нарушава общата син-
хронизация, изображението е много тъмно
или сиво.
Стабилност в работата. Това изискване
предполага отсъствието на условия за само-
възбуждане на междинночестотния усилва-
тел на -изображението, причинени от непра-
вилно изпълнена конструкция, т. е. дължа-
щи се на недоглеждания при конструирането
73
МЧУИ
имонтажа на приемника, или на паразитни
връзки през веригите на захранването и гру-
пата за регулиране на АРУ. Независимо от
това междинночестотният усилвател може да
се самовъзбуди. Тогава на екрана на телеви-
зора се наблюдават или наклонени мрежи
върху изображението, или няма изображе-
ние и звук, а напрежението след видеодетек-
тора е повишено, като вместо 5V се измерва
до 40—50 V отрицателно напрежение спрямо
земя. При „УНТ 47/59“ и подобните модели
самовъзбуждането на МЧУИ води до полу-
чаването на тъмен екран поради запушване
на кинескопа в резултат на повишаване на
напрежението на катода му. За откриване
и отстраняване на стъпалото, което е при-
чина за самовъзбуждането, се препоръчва
заземяването на управляващите решетки на
лампите от МЧУИ през кондензатор с капа-
цитет 10 000 pF. След това се отпояват после-
дователно тези кондензатори, като се започва
от последното стъпало и се измерва напреже-
нието на изхода на видеодетектора. Причина
за самовъзбуждането е стъпалото, след от-
появането на чиито кондензатор се повиша-
ва напрежението след видео детектор а. За да
се отстрани причината на самовъзбуждането,
се свързват паралелно на кондензаторите в
екранната решетка на лампата и в катода
други изправни кондензатори. С последова-
телното им отпояване се отркива прекъснали-
ят кондензатор. Този дефект е типичен за
„УНТ 47/59“, където често прекъсват изводи-
те от клиновидните кондензатори.
Допълнителни изисквания. Те се поставят
към някои МЧУИ и се състоят главно в това
да отделят посредством специални кръгове
втората междинна честота на звука (с помо-
щта на допълнителен детектор) и да отделят
междинната честота на изображението за
приставката на автоматично донастройване
на честотата на хетеродина.
5.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Междинночестотният усилвател на изобра-
жението може да се изпълни по четири основ-
ни схемни решения: с бифилярни кръгове,
с М-филтър, с Т-филтър и с филтър от типа
диференциален мост. Схемните решения се
разделят на типове според вида на използу-
вания начин за връзка между отделните стъ-
пала на междинночестотния усилвател на
изображението. Другите видове класифика-
ции (например по броя на стъпалата) не са
приемливи за този случай.
5.2.1.	МЧУИ с бифилярно навити кръго-
ве за връзка.
При това схемно решение връзката между
10 Повреди и поправки на телевизионни приемници
отделяйте стъпала на МЧУИ се осъществява
посредством т. нар. бифилярно навити кръго-
ве за връзка. Те представляват две бобини,
навити проводник до проводник върху едно
тяло. Посоките на навиване на двете боби-
ни съвпадат и навивките на едната са раз-
пол ожени непосредствено между и до навив-
ките на другата. Тялото е с една сърцевина,
която влияе едновременно и на двете бобини.
Между бобините съществува силна индук-
тивна и капацитивна врзка, което позво-
лява прехвърлянето на МЧ сигнал направо към
Хправляващата решетка4 на следващото стъ-
пало. При това се избягват внасянето на фа-
зовии зкривявания поради отсъствието на RC-
група в решетъчната верига на лампата. Чес-
тотната характеристика на бифилярно навитите
бобини е подобна’на честотната характеристи-
ка на единичен трептящ кръг — тя представ-
лява едногърба крива (показана е на фиг. 5.56)
От фигур ата се вижда, че ако не се свърже
паралелно резистор за намаляване на каче-
ствения фактор на кръга (резисторите и
Т?2 от фиг. 5.5), лентата на пропускане на
честотната характеристика е много тясна.
Добавянето на паралелен резистор позво-
лява покриването на лентата на МЧУИ да
се извърши от няколко бифилярно навити
бобини, настроени на различии честоти от
лентата. Поради тази причина междинноче-
стотният усилвател с бифилярни бобини е
най-малко тристъпален. Общата честотна
характеристика и получаването й от някол-
ко настроени на различии честота бифиляр-
но навити кръга е показана на фиг. 5-5 в.
На фиг. 5.5 а е показана типичната схема
на междинночестотен усилвател с бифилярно
навити бобини. За удобство не са дадени ве-
ригите на постояннотоковото захранване и
на АРУ. Връзките между отделните стъпала
са осъществени с бифилярно навитите бобини
L4, L5 и L7, L8, като за разширяване на че-
стотната лента филтърът за връзка с детек-
тора А10, £ц, С7 е лентов. При четири стъпал-
ни МЧУИ с бифилярни бобини филтърът за
връзка с видеодетектора също е бифилярен.
За осигуряване на необходимата избирател-
ност към схемата на МЧУИ по подходящ на-
чин са свързани режекторните кръгове С4,
L2 и L3, С3 посредством кондензаторите за
връзка Сг и С2. Другите два режекторни кръ-
га L6, С5 и L9, С6 са свързани индуктивно
към съответните бифилярно навити бобини.
Предимства. Междинночестотният усил -
вател с бифилярно навити бобини има проста
конструкция, лесен е за настройка, прнтежа-
ва минимални фазови изкривявания, поради
което е намерил широко приложение при
МЧУИ
74
6)	6)
Фиг. 5.5. Междинночестотен усилвател на изображението с бифилярно навити кръгове за връзка
по-старите модели телевизионни приемни-
ци»
Недостатъци. Към тях спада ниската из-
бирателност на МЧУИ с бифилярно навити
бобини, поради което в схемата участвуват
няколко режекторни кръга. Друг недоста-
тък е, че за получаване на необходимата че-
стотна лента схемата на такъв МЧУИ трябва
да съдържа минимум три усилвателни стъ-
пала.
Разновидности на схемното решение. В
зависимост от броя на усилвателните стъпа-
ла различаваметри- и четиристъпални МЧУИ
с бифилярно навити кръгове за връзка. Дру-
ги различия се наблюдават по отношение на
мястото и вида на свързаните режекторни
кръгове.
Характерни напрежения при изправност
на стъпалото са всичките посочени на схема-
та на телевизора постояннотокови напреже-
ния.
Начин на установяване на изправността.
Съществуват няколко начина за установява-
не на изправността на междинночестотните
усилватели на изображението въобще. В
частност тези методи са напълно приложими
и при МЧУИ с бифилярно навити кръгове за
връзка. Същите ще бъдат разгледани подроб-
но в раздел 5.2.5.
Приложение. Тристъпални МУЧИ с би-
филярно навити бобини за връзка са изпол-
зувани при телевизионните приемници „Опе-
ра 3“ и „53 Т 816й, а четиристъпални — при
„Темп 6/7“ и „Темп 6М/7М“>
Фиг. 5.6. Междинночестотен усилвател
на изображението с
М-филтър

75
МЧУИ
5.2.2.	МЧУИ с М-филтър. Принципната
му схема в най-общ вид е показана на фиг.
5.6. По своето устройство представлява меж-
динночестотен усилвател на изображението,
между две стъпала на който е свързан т. нар.
М-филтър. Връзката между оста'налите стъ-
пала се осъществява с бифилярно навити
бобини за връзка или с помощта на лентови
фи л три.
Л4-филтърът представлява устройство от
четири бобини, два кондензатора и един ре-
зистор (L3, L4, L5, L6, C4, C5 и свързани
по такъв начин, че образуват филтър с из-
бирателни свойства, конто се дължат на това,
че две от бобините образуват с два от кон-
дензаторите режекторни кръгове (Л5, С4 и
L6, С5). Другите две бобини заедно с пара-
зитните капацитети на схемата се настройват
на средната честота на лентата на пропуска-
не (L3 и Л4). Двата режекторни кръга форми-
рат склоновете на честотната характеристика,
като се настройват — единият на честотата,
отговаряща на междинната честота на зву-
ка, а другият — на междинната честота на
звука на съседния по-нискочестотен канал.
По този начин се получава честотната харак-
теристика на Л4-филтъра, показана на фиг.
5.6. б. За намаляване на гърбицата в средната
част на кривата схемата се шунтира с резисто-
ра 7?х.[При необходимост лентатана пропуска-
не може да се разшири чрез шунтиране на
бобините на режекторните кръгове с резис-
тори. Въпреки това само наличието на М-
филтър не е достатъчно за получаването на
задоволителна честотна характеристика, по-
ради което в схемата на МЧУИ участвуват
и други настроени кръгове (бифилярно на-
вити или лентови филтри). При необходимост
от по-добра избирателност към схемата на
усилвателя се свързват по подходящ начин
и други режекторни филтри. По този начин
се получава необходимата честотна характе-
ристика на МЧУИ.
Предимства. Предимствата на МЧУИ с
Л4-филтър са широката и равномерна честот-
на характеристика при по-голям коефициент
на усилване в сравнение с останалите видо-
ве МЧУИ, гоямата избирателност, линейна-
та фазова характеристика. Потискането на
смущаващите сигнали е от порядъка на 500
пъти, докато при обикновените режекторни
кръгове се постига потискане не повече от
200 пъти.
Недостатъци са по-сложната конструкция
и по-трудната настройка.
Характерни напрежения при изпраеност
на стъпалото са посочените на съответната
схема напрежения, определящи постоянно-
токовия режим на МЧУИ.
Начините за определяне на изправността
са разгледани общо за МЧУИ в раздел 5.2.5.
Приложение.' Поради изброените достойн-
ства междинночестотните усилватели на изоб-
ражението с М-филтър се употребяват при
повечето модер ни телевизионни приемници,
като например „Кристал44, „Пирин44, „Топаз44,
„Стадион44 и др.
5.2.3.	МЧУИ с Г-филтър. При това схемно
решение връзката между две от стъпалата
на МЧУИ се осъществява с Т-филтър. На
фиг. 5.7бг той е свързан между второто и трето-
то стъпало на МЧУИ .По своята същност Т-
филтърът представлява комбинация от два
режекторни кръга. Единият от тях (L3, С6)
е свързан към схемата с кондензатора за връз-
ка С5 и потиска ниските честоти от лентата
на МЧУИ. Настроен е на първата междинна
честота на звука. Неговата честотна харак-
теристика има вида, показан на фиг. 5.76.
Другият режекторен филтър (Л2 и последо-
вателно евързаните кондензатори С3 и С4)
потиска междинната честота на звука на съ-
седния нискочестотен канал. Хар актер исти-
ката му е показана на фиг. 5.7в. Така общата
честотна характеристика на Т-филтъра има
вида, показан на фиг. 5.7. Вдлъбнатината в
средната част на кривата се избягва с вклю-
чването на единичния трептящ кръг, съста-
вен от и паразитните капацитети в схема-
та на МЧУИ. За дооформяне на честотната
характеристика служат двете бифилярно на-
вити бобини за връзка между третото и чет-
въртото стъпало и между четвъртото стъпало
и видеодетектора. Избирателността е пови-
шена с режекторните кръгове във веригата
на видеодетектора L8, С8 и Л9, С9. За избяг-
ване на паразитната взаимна връзка между
двата кръга на Т-филтъра единият от тях се
евързва мостово към другия в средната точ-
ка на кондензаторите С3 и С4, конто по тази
причина са с еднакъв капацитет.
Предимства. Схемата на МЧУИ с Т-фир-
тър има по-добра избирателност от тази с
бифилярни кръгове. Просто се настройва,
защото настройката на единия режекторен
кръг от Т-филтъра не влияе върху настройка-
та на другия.
Недостатъци са големите фазови изкри-
вявания, конто се компенсират с въвеждане-
то на други режекторни кръгове или шунти-
ране на бобините с резистори и малкото усил-
ване в сравнение с 7И-филтъра. Поради тези
причини това схемно решение е намерило
много слабо приложение. При съвременните
телевизионни приемници не се използува.
Характерните напрежения са отбелязани
на съответните схеми — това са постоянно-
МЧУИ
111
Al
1-8	l9
Фиг. 5.7. Междинночестотен усилвател на изображението с „Т“-филтър
77
МЧУИ
Фиг 5.8. Междинночестотен усилвател на изображението с филтър от типа „диференциален мост“
токовите напрежения на активните еле-
менти.
Начините за установяване на изправност-
та са разгледани подробно в раздел 5.2.5.
Приложение. Междинночестотен усилва-
тел на изображението с Т-филтър е изпол-
зуван при телевизионните приемници „Ру-
гин 102й,
5.2.4.	МЧУИ с филтър от типа диферен-
циален мост (при „УНТ 47/59“).
Във всички внасяни у нас последни модели
съветски телевизионни приемници и в някои
от изработваните в другите страни напоследък
намира широко разпространение междинноче-
стотният усилвател на изображението, изпол-
зуващ филтър от типа „диференциален мост.“
Този филтър се използува за връзка между
две от усилвателните стъпала на МЧУИ, като
връзката между останалите стъпала и видео-
детектора е осъществена посредством бифи-
лярно навити бобини. Схемата на МЧУИ с
филтър от типа референциален мост“ е пока-
зана на фиг. 5.8. Бобината Л2 прехвърля
индуктивно междинночестотният сигнал към
бобината L3. Двете й половини образуват
мостова схема, която подава по половината
от напрежението към веригите, съставени
съответно от режекторния кръг С3 и ак-
тивного съпротивление на променливия ре-
зистор 7?х. Лентовият филтър се настройва
посредством бобината Lr на средната честота
от лентата на пропускане на МЧУИ, а ре-
жекторният кръг L4,C3 — на междинната
честота на звука на съседния по-нискочесто-
тен телевизионен канал, която внася най-го-
леми смущения при работата на телевизора,
защото се намира на разстояние 1,5 MHz от
междинната честота на изображението. Съп-
ротивлението на променливия резистор
се нагласява равно на съпротивлението на
режекторния кръг L4, С3 при резонанс. По
този начин от бобината L3 към управляваща-
та решетка на Л2 се подават еднакви напре-
жения с честата, равна на резонансната често-
та на L4, С8, но с противни фази, Тези две
напрежения взаимно се уравновесяват и във
веригата на управляващата решетка напреже-
нието с честотата на настройката на режек-
торния кръг Л4, С3 е нула. Избирателността
на телевизионния приемник се получава
много добра. Всички останали честоти от
лентата на МЧУИ се подават през горната
половина на бобината L3 и резистора R19 за-
щото за тях съпротивлението на режекторния
кръг Л4, С3 е много голямо. За оформяне на
звуковото прагче от честотната характеристи-
ка служи режекторният кръг L5, СБ, свързан
към схемата на филтъра с кондензатора за
връзка С4.
Честотната характеристика на филтъра от
типа „диференциален мост“ не е напълно ли-
нейна. Тя има вдлъбнатина в средната си
част, която се компенсира със съответната
настройка на другите участвуващи бобини
за свръзка между стъпалата на МЧУИ.
Предимства. Междинночестотният усил-
вател на изображението, използуващ филтър
от типа „диференциален мост“ за връзка, се
характеризира с линейна фазова характери-
стика в областта на междинната честота на
изображението и с добро потискане на меж-
динните честоти на съседните канали, пора-
ди което изобразителността на МЧУИ е за-
доволителна.
Недостатък е по-трудната настройка на
диференциалния мост и по-сложната конст-
рукция на участвуващите в него бобини,
Характерна напрежения са всички постоян-
нотокови напрежения, свързани с нормал-
ния режим на активните елементи на МЧУИ.
Проверката на изправността на МЧУИ с
диференциален мост е разгледана общо за
всички схемни решения в раздел 5.2.5.
Приложение. Междинночестотни усилва-
тели с диференциален мост притежават теле-
визионните приемници „АТ 550“, „УНТ 47/59“
и всички последни модели унифицирани съ-
ветски телевизионни приемници, внасяни у
нас (без „Темп 6М/7М“),
МЧУИ
78
5.2.5.	Начини за установяване на изправ-
ността на междинночестотните усилватели
на изображението
Съществуват няколко способа за установя-
ване на изправността на междинночестотни-
те усилватели на изображението. От тях най-
издържан в техническо отношение е провер-
ката на МЧУИ с вобулоскоп. Уредът се свър-
зва към междинночестотния усилвател по
същия начин, както при неговата настройка.
По съществуването и формата на честотната
характеристика на екрана му съдим за из-
правността на МЧУИ. Ако няма проходимост
на сигнала, проверяваме МЧУИ стъпало
след стъпало, докато намерим неизправното.
МЧУИ може да се провери и чрез подава-
не на високочестотно напрежение от генера-
тор към управляващите решетки на лампите
или към базите на транзисторите. При това
подаваното напрежение трябва да бъде с че-
стота, лежаща в лентата на пропускане на
МЧУИ. На екрана се наблюдават ленти, иви-
ци и др. в зависимост от типа на използува-
ния генератор.
При отсъствието на подходяща апаратура
МЧУИ може да се провери практически по
един от следните няколко начина:
— При първия от тях към управляващите ре-
шетки на лампите се подава през разделителен
кондензатор високочестотен сигнал оттелеви-
зионната антена. Всяко допиране до решетка
на лампа се съпровожда от смущаващи им-
пулси върху екрана на телевизора (виждат
се черни хоризонтални чертички). При това
трбява да се вземат сигурни мерки за пред-
пазване на техника от токов удър при работа
с телевизионни приемници с безтрансфор-
маторно захранване, защото обикновено те-
левизионната антена е заземена през вибра-
тора.
— Същият ефект се постига и при допи-
ране на решетъчните вериги на лампите от
МЧУИ с неизолирана отвертка, но смущения-
та са забележими само при допиране на реше-
тките на първите лампи от МЧУИ. При до-
пиране решетките на останалите лампи сму-
щенията са незабележими. В тези случаи мо-
же да се препоръча краткотрайно заземяване
на анодните вериги на лампите, при което се
получават силни токови импулси, конто во-
дят до получаване на забележими смущения
на екрана на телевизора (чуват се и като пука-
не в звуковия съпровод). Също така подобен
ефект може да се получи при изваждане на
лампите от гнездата им и разклащането им
в тях, като по този начин се нарушава за
кратко време анодната им верига.
— Друг метод за бърза проверка на МЧУИ
е измерване на катодните напрежения на
лампите. За съжаление при повреди в някои
свързващи елементи и бобини този метод не
е достатъчен.
Посредством вобулоскоп можем да съдим
и за приблизителното усилване на междин-
ночестотния усилвател на изображението.
Достатъчно е да забележим при определени
полсжения на регулаторите за нивото на из-
ходния сигнал и за усилването на вобуло-
скопа каква е височината на получената че-
стотна характеристика при изправените те-
левизионни приемници. Ако за проверявания
телевизор при тези положения на регулато-
рите се получи много по-ниска честотна ха-
рактеристика, това означава, че усилването
му е недостатъчно.
5.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА МЕЖДИННО-
ЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
5.3.1.	„Опера 3“ (фиг. 5.9). Използуван е
тристъпален междинночестотен усилвател с
бифилярно навити кръгове за връзка и
лентов филтър за връзка с видеодетектора,
изпълнен с елементите Ln, L12, С53. Режек-
торните кръгове имат следното предназна-
чение: L10, С17 оформя звуковото прагче на
честотната характеристика на МЧУИ, двата
кръга L6,C32 и Л8,С37 потискат ^междинната
честота на звука на съседния по-нискочесто-
тен канал, а режекторният кръг L5, С31
потиска междинната честота на изображение-
то на по-високочестотния телевизионен канал.
Регулира се усилването на първите две
стъпала чрез подаване на управляващо на-
прежение от групата за АРУ.
Характерни повреди няма. Рядко се на-
блюдава повреда на лампа от МЧУИ, пре-
късване на изводи на бобина и разстройка
на междинночестотния усилвател (обикнове-
но се дължи на некомпетентна намеса).
5.3.2.	„53 Т 816“ (фиг.5.10). Схемата на
междинночестотния му усилвател се разли-
чава малко от тази на „Опера 3“, и то главно
по мястото и вида на свързаните режекторни
кръгове. Първият от тях — L9, С19, потиска
съседния канал и при някои модели е мон-
тиран в каналния превключвател (когато е
с индуктивна връзка, както е показано на
фигурата). При други модели този режекто-
рен кръг е свързан последователно във
веригата на управляващата решетка на
първата лампа на МЧУИ. Двата кръга
L13, С27 и L16, С31 потискат междинната чес-
тота на звука на съседния канал, а режектор-
ният кръг L10, С25 оформя звуковото прагче
в честотната характеристика на МЧУИ. При
79
МЧУИ
този модел също се регулира усилването
на първите две стъпала на МЧУИ.
Характерни повреди няма.
5.3.3.	„Темп 6/7“ (фиг.5.11). Този междин-
ночестотен усилвател на изображението с
бифилярно навити кръгове за връзка е
четиристъпален. Между второто и третото
стъпало посредством кондензаторите за
връзка C2-ioi и С2-104 са свързани двата
режекторни кръга L2_102, С2-юо за потискане
на междинната честота на звука на съсед-
ния канал и L2-io3, С2-105 за оформяне на
звуковото прагче в честотната характерис-
тика на МЧУИ. Другите режекторни кръ-
гове служат, както следва: L2_72, С2__76 и
L2_108, С2-110 потискат също междинната че-
стота на звука на съседния канал, аЛ2_174,
С2-175 потиска междинната честота на изо-
бражението на съседния канал.
Между второто и третото стъпало за усил-
ване на междинната честота е свързан регу-
латор за детайлността, който действува по
следния начин. От плъзгача на потенцио-
метъра за регулиране на детайлността Т?2_66
се подава различно по големина положител-
но или отрицателно напрежение към диода
Д2-85 през филтърната разделителна трупа,
съставена от С2_84 и Т?2_82. В зависимост от
полярността и големината на това напре-
жение диодът Д2__85 се отпушва в различна
степей, като при това заземява кондензато-
ра С2_8з- По такъв начин този кондензатор
се явява в различна степей свързан паралел-
но на бобината L2_75, с което изменя влия-
нието й върху общата честотна характерис-
тика на МЧУИ и по-точно изменя положе-
нието на междинната честота на изображе-
нието върху десния склон на честотната
характеристика и стеснява или разширява
лентата на лропускане на същата. Така се
изменя нивото на високите честоти във
видеосигнала спрямо ниските, а това во-
ди до изменение на детайлността.
Други особености в схемата на този МЧУИ
не се наблюдават. Регулира се усилването
само на първото стъпало.
Характерни повреди са прегарянето на
отоплителната жичка-лампа, при което няма
изображение и звук; пробиването на диода
Д2_85, след което не се регулира детайлност-
та, и др.
5.3.4.	„Темп 6М/7М“ (фиг.5.12). Схемата
му се различава от тази на „Темп 6/7“, раз-
гледана в предния раздел, само по измене-
Фиг. 5.9. Междинночестотен усилвател на изобра-
жението при „Опера 3“
МЧУИ
80
Фиг. 5.10. Междинночестотен усилвател на изобра-
жението при „53 Т 816“
ната честота на настройване на бобините
от филтрите и режекторните кръгове поради
използуването на новия стандарт за междин-
ните честоти (31,5 MHz за звука и 38 MHz
за изображението). Предназначението и
действието на всички елементи и кръгове от
схемата са същите.
Характерна повреди са прекъсването на
отоплителната жичка на лампа, при което
няма изображение и звук, и пробиването
на диода 2—Д3, при което не се регулира
детайлността.
5.3.5.	„Кристал" (фиг.5.13). Използувана
е типична схема на МЧУИ с М-филтър за
връзка между първото и второто стъпало.
Режекторните кръгове от Л4-филтъра служат
за: L12,C6o потиска междинната честота на
изображението на съседния канал, a Л14,С61
потиска междинната честота на звука на
другия съседен канал. Във веригата на упра-
вляващата решетка на първата лампа към
земя е свързан режекторният кръг L10,C55
за оформяне на звуковото прагче от честот-
ната характеристика на МЧУИ, кондензато-
рът С34 е за връзка. Товар на първото стъпало
е дроселът Др±. Връзката между второто и
третото стъпало се осъществява с бифилярно
навитите кръгове L15a,L16, със сърцевината
на конто се изменя степента на връзката,
а оттам и ширината на пропускаъата лента,
а посредством L15 се настройва в определени
граници целият филтър. Връзката между
третото стъпало на МЧУИ и видеодетектора
се осъществява с лентовия филтър, съста-
вен от елементите L17a, L18 и С71.
Характерна повреди са дефектирането на
лампа и прекъсването на извод на бобина,
а така също и разстройката на МЧУИ.
5.3.6.	„Пирин" (фиг.5.14). Схемата на
„Пирин“се различава малко от разгледаната
в предния раздел схема на „Кристал14. Преди
всичко в решетъчната верига на първата
лампа режекторният кръг С202Л202 е после-
дователен и също така служи за оформяне
на звуковото прагче в честотната характе-
ристика на МЧУИ. Режекторните кръгове
от М-филтъра служат също за потискане на
междинната честота на звука на съседния
телевизионен канал (£204,С210) и за потискане
на междинната честота на изображението на
другия съседен канал (L206,C21i)- Бифилярно
навитите бобини за връзка са по-усложнени
от тези на „Кристал", като се донастройват
с последователно свързани участъци (съот-
ветно L2O7,L2o8, ^209 и L211). Със сърцеви-
ните на бифилярно навитите бобини (Ь209а»
81
МЧУИ
L209 и L212a» Ь212) се изменя степента на връз-
ка и се влияе повече на ширината на честот-
ната характеристика, отколкото на нейната
средна честота на настройка.
Групата за АРУ регулира усилването на
първите две стъпала на междинночестот-
ния усилвател на изображението.
Фиг. 5.11. Междинночестотен усилвател на изобра-
жението при „Темп 6/7“
Характерна повреди са разстройката на
МЧУИ и дефектна лампа.
5.3.7.	„Топаз" (фиг.5.15). Междинночес-
тотният усилвател на „Топаз" е сходен с
разгледаните в предните два раздела МЧУИ
на „Кристал" и „Пирин". Режекторните кръ-
11 Повреди и поправки на телевизионни приемници
МЧУИ
82
гове от Л4-филтъра служат, както следва:
£4,6*54 потиска междинната честота на изобра-
жението на единия съседен канал, а
£6,С55,С1О6 потиска междинната честота на
звука на другия съседен канал. Режектор-
ният кръг в решетъчната верига на първата
усилвателна лампа £2,С53, свързан към вери-
гата посредством кондензатора С52, оформя
Фиг. 5.12. Междинночестотен усилвател на изоб-
ражението при „Темп 6М/7М“
звуковото прагче в честотната характерис-
тика на МЧУИ. За потискане на междин-
ната честота на звука на съседния канал
служи и свързаният по оригинален начин
режекторен кръг £8,С57, който пропуска през
себе си трептенията с резонансната му често-
та, поради което те не протичат през боби-
ната £9 и не се прехвърлят индуктивно от
нея към бифилярно навитата бобина £10.
Регулира се също усилването на първите
две стъпала.
Характерни повреди са само дефектира-
нето на лампа.
83
МЧУИ
5.3.8.	„Стадион" (фиг.5.16). Междинночес-
тотният усилвател на „Стадион" се разли-
чава от разглежданите досега МЧУИ с
М-филтър главно по включването на още
един допълнителен филтър между послед-
ната лампа за усилване на МЧУИ и лентовия
филтър за връзка с видеодетектора. Чрез
този допълнителен филтър се отделя, от
една страна, междинночестотен сигнал, кой-
то от долната половина на бобината Л405Д
се подава към допълнителния детектор за
отделяне на втората междинна честота на
звука Д401, а чрез' бобината L405 се отделя
междинната честота на изображението, която
се подава към приставката за автоматична
донастройка на хетеродина. Интересно за
схемата на „Стадион" е това, че връзката
между този допълнителен филтър и филтъра
за връзка с видеодетектора е изпълнена по
оригинален начин, доближаващ се до т. нар.
„диференциален мост" (вж раздел 5.2.4).
Схемата действува по следния начин. От
двете симетрични половини на бобината
L405r и Ь405д се подават към бобината за връз-
ка с видеодетектора Л407а сигналите с междин-
на честота. За честотата 31,5 MHz, на която
е настроен режекторният кръг L4076, С438,
съпротивленйето на кръга е чисто активно
и равно на съпротивленйето на резистора
Т?431. Поради това към бобината за връзка
с видеодетектора се подават две противофаз-
ни напрежения на междинната честота на
звука с еднаква амплитуда, конто взаимно
се компенсират и първата междинна честота
на звука се потиска напълно, като не достига
до видеодетектора. За всички останали често-
ти от лентата на пропускане на междинно-
нестотния усилвател режекторният кръг
£407б, С438 има много голямо съпротивление
и те се прехвърлят през резистора Т?431.
Останалите режекторни кръгове — F2^4i2
потиска междинната честота на изображе-
нието на съседния канал, F3, С413 потиска
междинната честота на звука на другия
съседен канал. За оформяне на звуковото
прагче в честотната характеристика на МЧУИ
служи режекторният кръг в решетъчната
верига на първата лампа Fly С402, свързан
към схемата с кондензатора С403. Схемата
за АРУ управлява усилването на първите
две стъпала. Посредством С422 МЧУИ се
предпазва от самовъзбуждане.
Характерни повреди. От всичките разгле-
дани в тази глава междинночестотни усил-
ватели на изображението за характерна
повреда можем да говорим само при МЧУИ
на „Стадион" — това е прегарянето на мало-
мощния резистор Т?425, свързан в захран-
ващата верига на втората решетка на послед-
ната лампа на МЧУИ. Причина за прега-
рянето му е главно утечката в поеледната
лампа, която увеличава решетъчния ток на
втората решетка на лампата и резисторът
прегаря. При това няма изображение и звук.
Подмяната му с по-мощен резистор дава
възможност телевизорът да работа още про-
дължително време нормално. Друга харак-
терна повреда е късото съединение в лам-
пата ЕЕ184(няма изображение и звук) и
микрофонният ефект на същата лампа (при
почукването й върху изображението се по-
явяват тъмни хоризонтални ленти).
5.3.9.	„Рубин 102" (фиг.5.17). От разгледа-
ните схеми на МЧУИ само тази на „Рубин 102"
използува Т-филтър за връзка. Междинно-
честотният усилвател е четиристъпален, като
Т-филтърът е свързан между второто и тре-
тото стъпало. Товар на първото стъпало е
единичният трептящ кръг Л8, Спар, чрез
който се изравнява пропадането на средната
част от характеристиката на Т-филтъра.
Нейното окончателно формиране се осъщест-
вява посредством бифилярно навитите кръго-
ве за връзка между третото и четвъртото
стъпало и между четвъртото стъпало и
видеодетектора. За намаляване на фазовите
изкривявания на Т-филтъра и за по-добро
формиране на склоновете на честотната ха-
рактеристика последователно с видеодетек-
тора са свързани двата режекторни кръга:
Л15, С76, потискащ честотите близо до меж-
динната честота на изображението на съсед-
ния канал, и L16, С78, потискащ междин-
ната честота' на звука на другия съседен
канал. Кръгът от Т-филтъра £9,Сб0,С61 офор-
мя дясната част на честотната характерис-
тика, а кръгът L10,C63 — лявата част и зву-
ковото прагче. От анода на последното стъ-
пало за усилване на междинната честота
посредством кондензатора С74 се отделя
междинночестотен сигнал, койтсг се подава
към допълнителния детектор за отделяне
на втората междинна честота на звука Д4.
Паралелно на бобината от Т-филтъра L9
е свързан кондензаторът С64. С подаването
на различно по големина положително напре-
жение към диода Д3 (това напрежение се
взема от плъзгача на потенциометъра Т?64)
j 37,2~|	| 31,9 |
\_________.JMB-3
4pL207
L208
31,7
+205V
R222
Л201
EF163
A102o
PCF82
смесител
A 203	[
EF80 ,_______.
OKT204 +200V
Л202
EF183
_ QKT203
37,4 |
ТМВЧ _ Д201
SFD104b<
Т20
L204
47k
C220 2,2n
C210C211
Фиг. 5.14 Междинночестотен усилвател на изображе-
нието при „Пирин“
С219
2.2п
R209
5.6 k
R212
91
ГМВ-2
R207 27к
Г\R110
10	L104
L210
L211
R1Q9
R203
91
C205
2,2n
АРУ
С221 2.2n
МЧУИ
85
МЧУИ
Фиг. 5.15. Междинночестотен усилвател на изо-
бражението при „Топаз"
се изменя вътрешното съпротивление на дио-
да (той се запушва и отпушва в различна
степей), което води до различна стелен на
свързване на кондензатора С64 към бобината
L9. По този начин се изменя настройката на
тази бобина, а кръгът, в който участвува,
определи положението на десния склон на
честотната характеристика на МЧУИ и по-
точно нивото на междинната честота на из-
ображението, с което се изменя детайлността
на телевизора в сравнително широки грани-
ци. Кондензаторът С65 е филтърен,а резисто-
рът /?б8 — развързващ.
Групата за АРУ регулира усилването на
първите три стъпала на междинночестотния
усилвател на изображението.
Характерни повреди са прекъсването
отоплението на лампа, при което няма изобра-
жение и звук. Прекъсването или пробивът
на диода води до това, че детайлността
не се регулира.
МЧУИ
86
5.3.10.	„УНТ 47/59“ (фиг.5.18). Междинно-
честотният усилвател на изображението при
„УНТ 47/59“ е тристъпален. Диференциал-
ният мост е свързан между първото и вто-
рото стъпало?. Той е аналогичен по устрой-
ство и действие на разгледания в раздел
5.2.4.
Интересна особеност се наблюдава в боби-
ните за връзка на второто стъпало с третото.
Междинночестотният сигнал се прехвърля
индуктивно от бифилярно навитите бобини
L306,La08 през бобината Л309 към управля-
ващата решетка на лампата Л^. Непосред-
ствено след бобината Л308 към земя е свър-
87
МЧУИ
Фиг. 5.16. б. Междинночестотен усилвател на изображението при „Стадион" (II част)
зан режекторният филтър С319,£310, потискащ
междинната честота на изображението на
съседния канал. Независимо от това към
управляващата решетка на Л303 се подава
макар и малка част от амплитудата на сму-
щаващите сигнали с тази честота. За пълното
й потискане посредством бобината L311, би-
филярно свързана с бобината на режектор-
ния кръг А310, към управляващата решетка
на лампата А303 се подава част от сигналите
с междинна честота на изображението на
съседния канал, дефазирани на 180°, с което
се постига пълното унищожаване на сигна-
лите на тази смущаваща честота.
Групата за АРУ регулира усилването на
първото стъпало.
Характерни повреди. Наблюдава се де-
фектиране на лампа от МЧУИ (прекъсване
на отоплението), при което няма изображе-
ние и звук, прекъсване на клиновидните
кондензатори (самовъзбуждане на МЧУИ,
намалено усилване). Регулира се чрез дубли-
ране — паралелно свързване на изправни
кондензатори.
5.3.11.	„УЛПТ 61“ (фиг.5.19). Схемата на
междинночестотния усилвател на „УЛПТ 61“
се различава от тази на „УНТ 47/59“ (раздел
5.3.10) само по използуването на транзисто-
рен каскоден усилвател в замяна на втората
лампа, изпълнен с транзисторите Т302 и
Т301. Първият от тях работи по схема с общ
емитер, а вторият — по схема с обща база.
По този начин се получава голямо входно
съпротивление при малки собствени шумове
и висок коефициент на усилване. Това позво-
лява пълното заменяне на лампата 6Ж1П
с два транзистора. Предназначението на оста-
налите елементи от схемата е същото.
Характерни повреди. При този модел се
наблюдава дефектиране на транзисторите от
второто стъпало, при което няма изображе-
ние и звук.
5.3.12.	„АТ 550“ (фиг.5.20). .Междинно-
честотният усилвател на изображението при
„АТ 550“ се характеризира с добри качестве-
ни показатели и голяма простота — той е
единственият двустъпален МЧУИ от раз-
гледаните. Характерно за пего е, че филтърът
от типа „диференциален мост“ е свързан меж-
ду смесителя и първото стъпало на МЧУИ.
Характеризира се с две специфични особе-
ности — разменен вход и изход (симетрич-
ната бобина със среден извод е свързана
на изхода на филтър а) и в едното му рамо
са свързани последователно два режектор-
ни кръга —£102, С102,за потискане на меж-
динната честота на звука на съседния канал
и L101, С103 за потискане на междинната
МЧУИ
R64
0.22
Детайлност
180
+130V|
Л9
6Ж1П
Л8
6Ж1П
16
♦140V
43k
2i7
+160V
R1-12
R5o
3k
R59
2k
R63
3k
59
6.8n
R61
3k
_ R651k
^15р
K2-1 w
С58 Vr
3n Qi
*250V
Фиг. 5.17. Междинночестотен усилвател на изображението при „Рубин 102“ (I част)
R68
to
C53 180
Л7а
6Ф1П
смесител
CI-17 ,
6.8п къмВЧУ
24
R66
Зк Ш
I	j-1,8V(6es сигнал)
**т оф схемата за
C70 автоматично
Юп И*Улиране
на усилването
МЧУИ
89
към междинночестотния
усилвател за звука
Фиг. 5.175. Междинночестотен усилвател на изображението при ,,Рубин 102“ (II част)
към СХЕМАТА
ЗА АВТОМАТИЧНА
Фиг. 5.18. Междинночестотен усилвател на изображението при „УНТ 47/59“
12 Повреди и поправки на телевизионни приемници
МЧУИ
90
Фиг. 5.19. Междинночестотен усилвател на изображението при „УЛПТ 61“
честота на изображението на другия съседен
канал. С потенциометъра 7?10i се балансира
мостът, при което се постига максималното
потискане на тези две честоти. От бобината
със среден заземен извод А1оза посредством
бифилярната връзка с А103б междинночестот-
ният сигнал се прехвърля към първото стъпа-
ло за усилване на МЧИ, изпълнено с лампата
Л101. Връзката й с второто стъпало се осъ-
ществява с бифилярно навитите бобини
Л104б, Ь104в. Индуктивно с тях е свързан
режекторният кръг L105, С108 за оформяне на
звуковото прагче в честотната характерис-
тика на МЧУИ. За получаването на необхо-
димого ниво на междинната честота на звука
паралелно на този режекторен кръг е свър-
зан резисторът А?П5, с което се намалява
качественият фактор на кръга. Връзката с
91
МЧУИ
Фиг. 5.20. Междинночестотен усилвател на изобра-
жението при „АТ 550“
видеодетектора се осъществява също с бифи-
лярно навити кръгове. Групата за АРУ
регулира усилването на първото стъпало
(Л101) •
Характерни повреди няма.
5.4.	РАЗСТРОЙКА НА МЕЖДИННОЧЕСТОТНИЯ
УСИЛВАТЕЛ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО И ВЛИЯНИЕ-
ТО Й ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ТЕЛЕВИЗИОН-
НОТО ПРИЕМАНЕ
За получаване на качествено телевизионно
изображение и качествен звуков съпровод
от голямо значение е правилната настройка
на междинночестотния усилвател на из-
ображението. Само при спазването на това
условие се получава телевизионно изобра-
жение с максимална детайлност, добра пре-
ходна характеристика и добра линейност на
амплитудната характеристика.
При разстройване на междинночестотния
усилвател на изображението се наблюдава
понижаване на детайлността (обикновено
поради стесняване на честотната лента),
силна зърнестост на изображението от вло-
шаване на преходната характеристика и
неравномерно усилване на всички честоти
от лентата на междинночестотния сигнал.
В центъра на екрана се получава светла от-
весна ивица от острия максимум в честот-
ната характеристика, наблюдават се двойни
и многократни изображения, разстоянията
между конто се изменят при настройване
на хетеродина, звуковият съпровод е тих,
с изкривявания (свистене), бръмчене и т. н.
За настройването на МЧУИ на телеви-
зионните приемници не може да се даде
еднотипна методика поради различия в схем-
ните им решения. Посредством вобулоскопа
можем да се уверим в това, дали междинно-
честотните им усилвател и са правил но на-
строени или не. При втория случай трябва
да се настрои междинночестотният усилвател
съобразно указанията, дадени в съответната
литер ату р а [ Л. 10 ].
5.5.	ЕЛЕМЕНТИ НА МЕЖДИННОЧЕСТОТНИЯ
УСИЛВАТЕЛ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО И ТЕХНИТЕ
ПОВРЕДИ
Г1 — управлявана лампа на МЧУИ и
нейния цокъл. При дефектиране на лампата
(прекъснали изводи на електроди или късо
съединение между тях), както и при лош
контакт в цокъла, се наблюдава отсъствие
на изображение и звуков съпровод; екранът
на телевизора свети (при някои модели се
затъмнява и екранът на телевизора, напр.
при „Стадион11, но при максимално увелича-
ване на яркостта растърът се наблюдава —
Г2—Гб
92
причина за затъмняването е използуването
на група за възстановяване на нивото на
черно в катода на кинескопа). При изтощена
лампа контрастът на изображението е недо-
статъчен. При повреда в групата за авто-
матично регулиране на усилването, която
управлява лампата Г1, изработваното отри-
цателно напрежение може да бъде по-голямо
от необходимого, лампата Г1 се запушва —
през нея не протича ток, поради което анод-
ното и екранното й напрежение са равни на
захранващото; между катода и земя няма
потенциална разлика; няма изображение
и звуков съпровод. При утечка (влошаване
на изолацията) между катода и отоплител-
ната жичка на лампата се наблюдава внася7
него на характерен брум в изображението;
отоплителното напрежение, което при теле-
визорите с безтрансформаторно захранване
може да има сравнително висока стойност
спрямо земя, измени в такт (50 Hz) усилва-
нето на управляемата лампа Г1, поради
което лампата пропуска неизкривен, но с
променяща се амплитуда видеосигнал само
за малка част от редовете на един кадър на
телевизора; на екрана се наблюдава изобра-
жение с постепенно изменят се контраст,
като в определено място синхронизацията
се нарушава и половината от изображението
е много светло, а другата половина — черно.
При някои модели телевизори след повреда
на лампата Г1 (прекъснало отопление) меж-
динночестотният сигнал се прехвърля капа-
цитивно и се наблюдава много бледо изобра-
жение и тих звуков съпровод.
Г2 — неуправлявана от АРУ лампа на меж-
динночестотния усилвател на изображението
и нейния цокъл. Повредите в лампата и
нейния цокъл се проявяват, както при
управляемата лампа Г1.
ГЗ — резистор от групата за преднапре-
жение, свързан в катодната верига на Г1 и
Г2 паралелно с кондензатора Г4. При пре-
късване съответната лампа не усилва, анод-
ното и екранното напрежение са равни на
захранващото, катодного напрежение е мно-
го високо, няма изображение и звук. Ако след
прекъсване на резистора ГЗ поради високото
катодно напрежение пробие кондензаторът
Г4, изображението и звукът са без заблле-
жими изменения.
Г4 — кондензатор от групата за пред-
напрежение. При прекъсване върху резис-
тора ГЗ се получава променливо напреже-
ние на отрицателната обратна връзка, което
води до намаляване на усилването на съот-
ветната лампа, а оттам — до понижаване
на контраста на изображението.
Г5 — резистор за отрицателна обратна
връзка в катода на управляваната от гру-.
пата на АРУ лампа Г1 на МЧУИ. Служи
за стабилизиране на динамичния входен
капацитет на лампата Г1, който участвува
в настройката на кръг от общата честотна
характеристика на междинночестотния усил-
вател на изображението и се изменя в зави-
симост от големината на подаваното отри-
цателно напрежение от групата за АРУ към
управляващата решетка на лампата Г1. При
прекъсване на резистора Г5 няма изобра-
жение и звук, съответната лампа Г1 не усйл-
ва, анодното и екранното й напрежение са
равни на захранващите, между катода и
земя се мери високо положително напре-
жение.
Гб — разделителен резистор за подаване
на напрежението от групата за АРУ към
управляваната лампа Г1 на МЧУИ. Въпреки
че този резистор участвува пряко в работата
на групата за АРУ, поради това, че прекъсва-
нето му се отразява главно върху нормалната
работа на междинночестотния усилвател,
повредата му се разглежда в тази глава.
При прекъсване, ако МЧУИ притежава само
една управляема лампа Г1,се наблюдава силно
увеличаване на контраста на изображението
и нарушаване на синхронизациите поради
недостатъчното действие на групата за АРУ
върху общия канал. При две управляеми
лампи на МЧУИ прекъсването на раздели-
телния резистор Гб, водещ към управлява-
щата решетка на едната от тях, предизвиква
преразпределение на отрицателното напре-
жение, което се подава към тези две лампи.
В резултат на това лампата с прекъснал
резистор Гб не получава отрицателно пред-
напрежение; анодното й напрежение спада,
а катодного се увеличава поради отпушва-
нето й. В същото време към другата лампа
Г1 се подава цялото отрицателно напреже-
ние, изработвано от групата за АРУ, тя се
запушва в по-голяма степей, анодното й
напрежение нараства забележимо, силно се
намалява катодного й напрежение. В резул-
тата на това предразпределение лампата с
прекъснал резистор Гб има по-голямо усил-
ване от нормалното, а лампата със здрав
резистор Гб — по-малко, но в обща сметка
измененията в двете усилвания се компенси-
рат едно с друго и усилването на общия
канал остава почти същото, поради което
не се наблюдава изменение в качеството на
изображението и звука. В някои случаи пре-
късването на резистора Гб, водещ до втората
лампа от МЧУИ, предизвиква изрязване
на максималните амплитуди от МЧ сигнал,
93
Г7—Г16
което води до влошаване на синхрониза-
циите.
Г7 — развързващ високочестотен конден-
затор във веригата, подаваща управляващото
напрежение од групата за АРУ към управля-
ваната лампа Г1 на междинночестотния
усилвател на изображението. При прекъсва-
нето му има опасност от самовъзбуждане на
междинночестотния усилвател на изображе-
нието — наблюдава се ситна мрежа (растър)
върху изображението. При пробив действие-
то на групата за автоматично регулиране
на усилването се нарушава, междинночестот-
ният сигнал се ограничава, контрастът на
изображението става много голям, наруша-
ват се синхронизациите.
Г8 — развързващ резистор във. веригата
на АРУ. При прекъсването му ефектът е,
както при прекъсване на резистора Гб, ако
развързващият резистор захранва само една
лампа от МЧУИ. Когато развързващият
резистор Г8 захранва повече от една лампа
на МЧУИ, прекъсването му води до силно
нарушаване работата на групата за АРУ,
усилването на МЧУИ се регулира недоста-
тъчно, междинночестотният сигнал се огра-
ничава, контрастът на изображението е сил-
но увеличен, а синхронизациите — нестабил-
ни или нарушени.
Г9 — развързващ кондензатор между вто-
ра решетка и земя на лампа от междинно-
честотния усилвател на изображението, кога-
то анодното захранване на същата се взема
направо от точката, подаваща напрежение
към втората решетка на лампата. При пре-
късване усилването на съответната лампа
от МЧУИ намалява поради появяването на
отрицателна обратна връзка спрямо втора
решетка, контрастът на изображението се
понижава. При пробив няма изображение
и звук, анодното и екранното напрежение
на съответната лампа стават нула. Същото се
отнася и спрямо катодното напрежение,
прегаря резисторът ПО. При някои модели
може да се наблюдава капацитивно прехвър-
ляне на междинночестотния сигнал, поради
което се наблюдава много бледо изображе-
ние и тих звуков съпровод.
ПО — развързващ резистор, подаващ
анодното захранващо напрежение към вто-
рата решетка и анода на лампа от МЧУИ.
При прекъсване няма изображение и звук,
анодното, екранното и катодното напрежение
на съответната лампа от МЧУИ са нула. При
някои модели се наблюдава много бледо
изображение и тих звуков съпровод поради
капацитивното прехвърляне на междинно-
честотния сигнал.
Г11—развързващ кондензатор в общото
захранване на стъпало от междинночестот-
ния усилвател на изображението. При пре-
късване обикновено не се наблюдава вло-
шаване на изображението и звука, защото
напрежението се филтрира от електролит-
ния кондензатор в захранването. Но поради
неговата собствена индуктивност може да се
получи самовъзбуждане на МЧУИ, при кое-
то на екрана на телевизора се наблюдава сит-
на мрежа върху изображението (растър). При
пробив няма изображение и звук, прегаря
анодният или мрежовият предпазител на
телевизора.
Г12 — бобина от настроения аноден кръг,
бифилярно свързана с решетъчната бобина
за прехвърляне на междинночестотното на-
прежение към следващото усилвателно стъ-
пало. При разстройка качеството на изобра-
жението се влошава (разстройва се МЧУИ).
При прекъсване няма изображение и звук,
анодното напрежение на съответната лампа
от МЧУИ е нула, напрежението на втората
решетка и катодното напрежение са по-ниски
от посочените в схемата на телевизора.
Г13 — бифилярно навита решетъчна боби-
на за връзка. При прекъсване няма изобра-
жение и звук или се наблюдава много бледо
изображение с тих звуков съпровод.
Г14 — бобина от анодния трептящ кръг
на лентов филтър. При разстройка се вло-
шава качеството на изображението поради
изменение на формата на общата честотна
характеристика на МЧУИ. При прекъсване
няма изображение и звук, анодното напре-
жение на съответната лампа от МЧУИ е
равно на нула, напрежението на втора
решетка и катода на същата лампа е по-
ниско от нормалното.
Г15 — бобина от вторичния трептящ кръг
на лентов двукръгов филтър за връзка между
стъпалата на МЧУИ. При разстройка се вло-
шава качеството на изображението поради
изменение на честотната характеристика на
МЧУИ. При прекъсване няма изображение
и звук.
Г16 — кондензатор от вторичния настроен
трептящ кръг на двукръгов лентов филтър
за връзка между стъпалата на МЧУИ. При
прекъсване се разстройва междинночестот-
ният усилвател на изображението, което
води до влошаване качеството на телевизион-
ното изображение (а понякога и на звуковия
Г17—Г24
94
съпровод). При пробив няма изображение
и звук.
Г17 — кондензатор за връзка с режекто-
рен кръг. При прекъеване съответният ре-
жекторен кръг не функционира. Това води
до влошаване или на качеството на звука
(когато режекторният кръг определи мястото
на звуковото прагче в амплитудно-честотната
характеристика на междинночестотния усил-
вател), или до влошаване на избирател-
ността на телевизионния приемник (ако
режекторният кръг служи за потискане на
сигналите от междинните честоти на изобра-
жението и звука на съседните телевизионни
канали). При пробив се наблюдава силно вло-
шаване на качеството на изображението и
звука поради увеличаването на паразитния
капацитет на схемата.
Г18 — бобина от режекторен кръг, настро-
ен на първата междинна честота на звука
(служи за оформяне на звуковото прагче
в честотната характеристика на МЧУИ). При
разстройка звуковият съпровод е придру-
жен с бръмчене, дължащо се на паразитна
амплитудна модулация. Ако при това често-
тата на режекторния кръг съвпадне с често-
тата от лентата на пропускане на МЧУИ,
силно се влешава качеството на телевизион-
ното изображение. При прекъеване се наблю-
дава аналогично влошаване на качеството
на звуковия съпровод, леко се изменя кон-
трастът на изображението.
Г19 — кондензатор от режекторен кръг,
настроен на първата междинна честота на
звука (оформя звуковото прагче в честот-
ната характеристика). При прекъеване ре-
жекторният кръг се разстройва; звуковият
съпровод е придружен с бръмчене, дължащо
се на паразитна амплитудна модулация. Ако
при това собствената честота на бобината на
режекторния трептящ кръг и нейният пара-
зитен капацитет съвпадне с честота от лен-
тата на пропускане на МЧУИ, силно се вло-
шава качеството на изображението. При
пробив на кондензатора Г19 се наблюдават
същите изменения в звуковия съпровод;
измененията в качеството на изображението
зависят от мястото и начина на евързване
на режекторния кръг.
Г20 — бобина от режекторен кръг, на-
строен на междинната честота на изобра-
жението на горния съседен канал. При раз-
стройка, ако честотата на режекторния кръг
съвпадне с честота от лентата на про-
пускане на междинночестотния усилвател на
изображението, силно се влошава качество-
то на изображението, а ако разстройката
измества честотата на режекция в противна
посока — понижава се избирателността на
телевизионния приемник. При прекъеване
на бобината Г20 в зависимост от мястото и
начина на евързване на режекторния кръг
се наблюдава или влошаване на качеството
на изображението, или понижаване на изби-
рателността.
Г21 — кондензатор от режекторен кръг,
настроен на междинната честота на изобра-
жението на горния съседен канал. При пре-
къеване режекторният кръг се разстройва
и ако резонансната му честота лежи в лен-
тата на пропускане на междинночестотния
усилвател на изображението, наблюдава се
силно влошаване на качеството на телеви-
зионното изображение. Ако резонансната
честота е по-висока от междинната честота
на звука на другия съседен канал (долния),
наблюдава се само влошаване на избира-
телността на МЧУИ. При пробив в зависи-
мост от вида, мястото и начина на евързване
на този режекторен кръг се влошава избира-
телността на МЧУИ или се влошава качест-
вото на изображението.
Г22 — бобина от режекторен кръг, настро-
ен на междинната честота на звука на дол-
ния съседен канал. При разстройка, ако
честотата на кръга съвпадне с честота от лен-
тата на пропускане на МЧУИ,силно се вло-
шава качеството на изображението. Ако раз-
стройката води до увеличаване на честотата
на режекция, влошава се само избирател-
ността на телевизора. При прекъеване в
зависимост от мястото и начина на евързване
на този режекторен кръг се наблюдава
влошаване на качеството на изображението
или понижаване на избирателността, или
и двете.
Г23 — кондензатор от режекторен кръг
за потискане на междинната честота на зву-
ка на долния съседен канал. При прекъе-
ване честотата на режекция става много
голяма, поради което се влошава избира-
телността на телевизионния приемник. При
пробив освен влошаване на избирателност-
та може да се наблюдава и влошаване на
качеството на изображението, но това зависи
от мястото и начина на евързване на този
режекторен кръг.
Г24 — резистор, свързан паралелно на
вторичната бобина на трептящ кръг. Служи
за разширяване на лентата на пропускане
и се евързва главно при бифилярно нави-
тите бобини. При прекъеване се разстрой-
95
Г25—Г36
ва междинночестотният усилвател на из-
ображение™ и това води до влошаване на
качеството на изображението или звука.
Г25 — бобина от настроен решетъчен треп-
тящ кръг, бифилярно свързана с-анодната
бобина. При разстройка се влошава качество-
то на изображението поради разстройване
на МЧУИ. При прекъсване няма изображе-
ние и звук.
Г26 — кондензатор от схемата за регули-
ране на детайлността. При прекъсване де-
тайлността не се регулира, понеже се пре-
установява влиянието на този кондензатор
върху настройката на МЧУИ. При пробив
или няма изображение, или изображението
е с големи изкривявания при влошена син-
хронизация, или изображението е нормално.
(Това зависи от подаваното към диода Г27
напрежение от потенциометъра за регули-
ране на детайлността ГЗО — при отпущен
диод няма изображение и звук; при различно
запушен диод ефектът е различен, т. е.
описаните по-горе изменения в качеството
на изображението и звука зависят от поло-
жение™ на плъзгача на потенциометъра
за регулиране на детайлността ГЗО.)
Г27 — полупроводников диод за регули-
ране на детайлността. При прекъсване де-
тайлността не се регулира, при пробив —
също, но във втория случай детайлността
е понижена.
Г28 — разделителен резистор за подаване
на регулиращото напрежение към диода за
регулиране на детайлността. При прекъсва-
не детайлността на изображението не се
регулира; напрежението на диода Г27 спрямо
земя не се изменя при въртене на регулатора
за детайлността.
Г29 — филтърен кондензатор във вери-
гата за регулиране на детайлността. При
прекъсване не се наблюдава забележимо
изменение на качеството на изображението.
При пробив не се регулира детайлността;
напрежението на плъзгача на потенциоме-
търа ГЗО е нула независимо от положение-
то му.
ГЗО — потенциометър за регулиране на
детайлността. При прекъсване на извод
детайлността или не се регулира (при пре-
късване на извода от плъзгача), или се регу-
лира недостатъчно (при прекъсване на краен
извод).
Г31 — резистор от делителя за запушва-
щото напрежение. При прекъсване към диода
за регулиране на детайлността не се подава
запушващо напрежение, поради което не
може да се получи максимално увеличаване
на детайлността; в десния край на потенцио-
метъра за регулиране на детайлността ГЗО
се измерва спрямо земя положително напре-
жение вместо отрицателно; детайлността
почти не се изменя.
Г32 — първи резистор от делителя за
получаване на отпушващо напрежение за
регулиране на детайлността. При прекъсване
диодът за регулиране на детайлността не
може да се отпушва, поради което детайлност-
та не се намалява; между левия извод на
потенциометъра за регулиране на детайл-
ността ГЗО и земя се измерва отрицателно
напрежение вместо положително; детайлност-
та се регулира в малки граници.
ГЗЗ — втори резистор от делителя за полу-
чаване на отпушващо положително напре-
жение за регулиране на детайлността. При
прекъсване диодът за регулиране на детайл-
ността е постоянно отпущен или пробива,
детайлността не се регулира и е минимална
(в рамките па установените норми за регули-
рането й).
Г34 — резистор за подаване на отрицател-
но преднапрежение към първата регулируема
лампа на междинночестотния усилвател на
изображението и лампата на високочестот-
ния усилвател в ПТК (към нея това пред-
напрежение се подава през резистора Ж16
и веригата на групата за АРУ). При пре-
късване преднапрежение™ на тези лампи
се намалява; наблюдава се влошаване на
качеството на изображението и на синхро-
низациите поради ограничаване на сигнала.
Г35 — кондензатор, заземяващ втора решет-
ка на лампа от МЧУИ по променлив ток,
свързан към катода на съответната лампа
за осъществяване на неутрализация. При
п рекъсване се понижава усилването на
лампата поради появяването на напрежение
на отрицателната обратна връзка спрямо
втората решетка на лампата. При пробив
няма изображение и звук, прегаря резисто-
рът ПО, анодното, екранното и катодното
напрежение на лампата са нула.
Г36 — кондензатор от настроения аноден
(колекторен) трептящ кръг от филтър за
връзка между стъпалата на МЧУИ (бифиля-
рен или лентов). При прекъсване се влошава
качеството на изображението поради раз-
стройване на междинночестотния усилвател
на изображението. При пробив няма изобра-
жение и звук или се наблюдава съвсем слабо
изображение и много тих звуков съпровод.
Г37—Г51
96
Г37 — бобина от режекторен кръг за по-
добряване на избирателността на телевизора,
настроен близо до междинната честота на
звука на долния съседен канал. При раз-
стройка в зависимост от посоката й се наблю-
дава или влошаване на качеството на изобра-
жението (когато честотата на режекция се
понижи и съвпадне с честота от лентата на
пропускане на МЧУИ), или влошаване на
избирателността по съседен канал (когато
честотата на режекция се увеличи). При
прекъсване само се влошава избирателност-
та на телевизора.
Г38 — кондензатор от режекторен кръг,
настроен близо до междинната честота на
звука на долния съседен канал за подобря-
ване на избирателността. При прекъсване
или пробив се влошава избирателността на
телевизора. Във втория случай може да се
наблюдава и влошаване на качеството на
изображението.
Г39 — бобина от режекторен кръг за по-
добряване на избирателността на телевизора.
При прекъсване ефектът е, както. при пре-
късване на бобината Г37.
Г40 — кондензатор от режекторен кръг за
подобряване на избирателността на телеви-
зора. При прекъсване или пробив ефектът е,
както при прекъсване или пробив на кон-
дензатора Г38.
Г41 — резистор от развързващия филтър
за анодно захранване на лампа от МЧУИ.
При прекъсване няма изображение и звук,
анодното напрежение на съответната лампа
е нула.
Г42 — кондензатор от развързващия фил-
тър за анодно захранване на последната
лампа от МЧУИ. При прекъсване се наблю-
дава понижаване на контраста на изображе-
нието. При пробив няма изображение и звук,
защото или прегаря резисторът Г41, или пре-
гаря катодният резистор на видеоусилвател-
ната лампа, или се запушва видеодетектор-
ният диод Е4.
Г43 — разделителен кондензатор при
трансформатор на връзка между смесител-
ната лампа и първото стъпало на МЧУИ.
При прекъсване няма изображение и звук
или се наблюдава много бледо изображение
при тих звуков съпровод. При пробив управ-
ляващата решетка на първата лампа на
МЧУИ се заземява през бобините Б29 и
БЗО, поради което усилването й не се регули-
ра от групата за АРУ. В резултат на това
контрастът на изображението е много голям,
а синхронизациите — нарушени или неста-
билни.
Г44 — резистор от развързващия филтър
за захранване на втората решетка на лампа
от МЧУИ. При прекъсване или няма изо-
бражение и звук, или се наблюдава много
бледо изображение при тих звуков съпровод;
екранното напрежение на съответната лампа
е нула.
Г45 — бобина от режекторен кръг, който
се монтира само при телевизорите, настроени
на стандарт, различен от 01RT. Не е монти-
рана при внасяните у нас телевизори.
Г46 — кондензатор от режекторен кръг,
който се монтира само при телевизорите,
настроени на стандарт, различен от 01RT.
Не се монтира при внасяните у нас телеви-
зори.
Г47 — товарен дросел на първата лампа
на междинночестотния усилвател на изобра-
жението. При прекъсване усилването на
лампата спада, защото товар става паралел-
но свързаният резистор Г24. Изображението
е бледо, анодното и катодното напрежение
на лампата са ниски.
Г48 — разделителен кондензатор, прехвър-
лящ междинната честота на изображението
към следващото стъпало на МЧУИ. При
прекъсване няма изображение и звук. При
пробив се наблюдава една от най-тежките
по своите последици повреди (при ,,Пирин“)—
положителното напрежение се прехвърля от
анода на първата лампа към веригата на
управляващата решетка на втората лампа
на МЧУИ. Последната се поврежда, прегаря
анодният й резистор Г41. След това положи-
телното напрежение се подава по веригата
на групата за АРУ към управляващата ре-
шетка на първата лампа на МЧУИ. Тя също
се поврежда, прегаря и нейният аноден фил-
търен резистор Г41 и накрая пробива елек-
тролитният кондензатор във веригата за
автоматично регулиране на усилването Ж9.
Потъмняват или прегарят резисторите Гб.
Г49 — първата бобина от ТИ-филтъра. При
разстройка или прекъсване се влошава
качеството на изображението поради раз-
стройване на междинночестотния усилвател.
Г50 — втора бобина от 714-филтъра. При
разстройка или прекъсване се влошава качест-
вото на изображението поради разстройване
на МЧУИ.
Г51 — резистор, свързващ двете бобини на
Л4-филтъра. При прекъсване се наблюдава
влошаване на изображението.
97
Г52—Г64
Г52 — допълнителна настройвана бобина
от анодния кръг на лентовия филтър. Участ-
вува в настройката на определена честота,
като ширината на лентата на пропускане
на филтъра се определи отстепента на връзка-
та между бифилярно навитите бобини за
връзка. При разстройване се влошава честот-
ната характеристика на МЧУИ и качеството
на изображението. При прекъеване няма изо-
бражение и звук, анодното напрежение на
съответната лампа от МЧУИ е нула, а катод-
ного е много ниско.
Г53 — бобина за бифилярна връзка на
анодния трептящ кръг с решетъчния. При
разстройка се изменя степента на връзка меж-
ду двата кръга и се стеснява лентата на про-
пускане на МЧУИ| което води до намаляване
на детайлността на изображението и до за-
тихване на звука. При прекъеване няма из-
ображение и звук, анодното напрежение на
съответната лампа от МЧУИ е нула, катод-
ного — много ниско.
Г54 — бобина за бифилярна връзка на
решетъчния трептящ кръг с анодния. При
прекъеване няма изображение и звук.
Г55 — настройвана бобина от решетъчния
трептящ кръг, евързана последователно на
бифилярно навитата бобина за връзка Г54.
При прекъеване няма изображение и звук.
При разстройка се влошава качеството на
изображението поради разстройване на
МЧУИ.
Г56 — кондензатор от развързващия фил-
тър за анодно захранване на лампи от меж-
динночестотния усилвател на изображението.
При прекъеване се наблюдава понижаване на
контраста и има опасност от самовъзбуждане
на МЧУИ, (поява на ситна мрежа върху
изображението). При пробив няма изображе-
ние и звук, защото прегаря резисторът Г41;
анодното напрежение на съответната лампа
е нула,
Г57 — кондензатор от развързващия фил-
тър за захранване на втората решетка на
лампа от МЧУИ. При прекъеване контрас-
тът на изображението се намалява поради
появяването на напрежение на отрицателна
обратна връзка върху втората решетка на
съответната лампа. При пробив изображе-
нието е много бледо, напрежението на втората
решетка на съответната лампа е ниско, пре-
гаря или се товари резисторът за захранване
на втората решетка Г44.
Г58 — резистор за разширяване на лен-
тата на пропускане на трептящ кръг. При
прекъеване детайлността на изображението
се намалява.
Г59 — разделителен кондензатор за пре-
хвърляне на междинночестотния сигнал от
М-филтъра, Т-филтъра или от товарния
дросел към следващото стъпало на МЧУИ.
При прекъеване няма изображение и звук.
При пробив следващата лампа на МЧУИ се
отпушва и поврежда, анодният й резистор
ПО или Г41 прегаря, няма изображение и
звук, положителното напрежение може да
се подаде по веригата на АРУ към управля-
ващите решетки на останалите управлявани
лампи от МЧУИ, да ги повреди, да прегорят
анодните им резистори и накрая да пробие
електрйлитният филтърен кондензатор във
веригата на АРУ — Ж9.
Г60 — бобина от режекторния кръг за
потискане на междинната честота на звука
на по-долния съседен канал. При прекъе-
ване се влошава избирателността на телеви-
зора и може да се измести положението на
междинната честота на изображението вър-
ху десния склон на амплитудно-честотната
характеристика на МЧУИ, поради което се
наблюдава изменение на детайлността на
изображението. При разстройка се влошава
избирателността на телевизора и също се
изменя детайлността; може да се стигнедо
силно влошаване на качеството на телевизион-
ното изображение.
Г61 — кондензатор от режекторния кръг
за потискане на междинната честота на зву-
ка на по-долния съседен канал. При прекъе-
ване се нарушава детайлността на изобра-
жението и се влошава избирателността на
телевизора. При пробив бобината на режек-
торния кръг Г60 се евързва паралелно на
бифилярно навитата анодна бобина за връз-
ка Г53, поради което се прехвърля по-слаб
междинночестотен сигнал и контрастът на
изображението се понижава.
Г62 — резистор от 7?С-групата във вери-
гата на управляващата решетка на третата
лампа на МЧУИ при „Стадион". При пре-
къеване се намалява контрастът на изобра-
жението.
Г63 — кондензатор от 7?С-групата във ве-
ригата на управляващата решетка на третата
лампа на МЧУИ при „Стадион". При прекъе-
ване се понижава силно контрастът на из-
ображението. При пробив не се наблюдава
влошаване на качеството на изображението.
Г64 — полупроменлив кондензатор за до-
пълнителна капацитивна връзка. При пре-
13 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Г65—Г80
98
късване се разстройва слабо МЧУИ, което
води до незабележимо изменение на качест-
вото на изображението. При пробив или късо
съединение следващата лампа на МЧУИ се
поврежда, прегаря анодният й резистор
Г41, няма изображение и звук, анодното
напрежение е нула.
Г65 — анодна бобина за отделяне на меж-
динната честота на изображението, която
се подава към схемата за автоматично дона-
стройване на честотата на хетеродина. При
прекъсване няма изображение и звук, анод-
ното напрежение на лампата е нула, катод-
ного — ниско. При разстройка схемата за
АДХЧ не работи стабилно.
Г66 — анодна (първична) бобина за пре-
хвърляне на междинночестотния сигнал към
мостовия лентов филтър. При разстройка
се влошава качеството на телевизионното
изображение. При прекъсване няма изобра-
жение и звук, анодното напрежение на съот-
ветната лампа от междинночестотния усилва-
тел е нула, катодного — ниско.
Г67 — вторична симетрична бобина за по-
даване на междинночестотния сигнал към
мостовия лентов филтър. При прекъсване
симетрията на моста се нарушава и се вло-
шава избирателността или качеството на
звуковия съпровод; може да се влоши и
качеството на изображението.
Г68 — бобина от режекторния кръг, участ-
вуващ в раменете на мостовия филтър. При
разстройка ефектът зависи от избраната чес-
тота на режекция — ако този режекторен
кръг потиска междинната честота на изобра-
жението или междинната честота на звука
на съседния телевизионен канал, понижава се
избирателността на телевизора, а ако оформя
звуковото прагче в честотната характерис-
тика — влошава се качеството на звуковия
съпровод (той е придружен с брум поради
паразитна амплитудна модулация). При пре-
късване се наблюдават същите ефекти.
Г69 — кондензатор от режекторния фил-
тър, участвуващ в мостовия лентов филтър.
При прекъсване или пробив ефектитеса,
както при разстройка или прекъсване на
бобината Г68 от този режекторен трептящ
кръг.
Г70 — резистор от другого рамо на дифе-
ренциалния мост. При прекъсване се наблю-
дава понижаване на контраста на изображе-
нието.
Г71 — разделителен кондензатор от рамо-
то на мостовия филтър. При прекъсване се
наблюдава същото, както при прекъсване
на резистора Г70.
Г72 — бобина за връзка с настройвания
трептящ кръг на видеодетектора. При раз-
стройване се влошава качеството на изобра-
жението поради разстройването на МЧУИ.
При прекъсване няма изображение и звук.
Г73 — товарен резистор на стъпалото от
МЧУИ, разположено преди Т-филтъра. При
прекъсване няма изображение и звук, анод-
ното напрежение на лампата е нула, катод-
ного — ниско.
Г74 — бобина от Т-филтьра, определяща
положението на десния склон на честотната
характеристика на МЧУИ. При разстройване
или прекъсване се влошава качеството на
изображението и звука поради разстройване-
то на МЧУИ.
Г75 — кондензатори от Т-филтъра, опре-
делящи заедно с бобината Г74 положението
на десния склон на честотната характеристи-
ка на МЧУИ. При прекъсване или пробив
на единия от тях се разстройва МЧУИ, вло-
шава се качеството на изображението и звука.
Г76 — диод за регулиране на детайлност-
та при „Рубин 102“. При прекъсване или про-
бив детайлността не се изменя при въртене
на плъзгача на потенциометъра за регули-
ране на детайлността Г80, като при прекъс-
ване детайлността е максимална, а при про-
бив — минималка.
Г77 — кондензатор от схемата за регули-
ране на деФайлността. При прекъсване де-
тайлността Же се регулира и е максимална.
При пробив се наблюдава влошаване на ка-
чеството на изображението поради включва-
нето на диода Г76 паралелно на бобината
от Т-филтъра Г74, което води до силно раз-
стройване на МЧУИ.
Г78 — разделителен резистор за подаване
напрежението от плъзгача на потенцио-
метъра за регулиране на детайлността Г80
към диода за регулиране на детайлността
Г76. При прекъсване детайлността не се
регулира и е максимална.
Г79 — филтърен кондензатор във веригата
за регулиране на детайлността. При прекъс-
ване не се наблюдава влошаване на работата
на телевизионния приемник. При пробив
детайлността не се регулира и е максимална.
Г80 — потенциометър за регулиране на
детайлността при „Рубин 102“. При прекъс-
ване на извод детайлността не се регулира
99
Г81—Г95
или се регулира слабо, като се намира в
едно от двете крайни положения (максимал-
на детайлност при прекъсване на горния
извод или на извода от плъзгача на потенцио-
метъра и минимална детайлност при прекъс-
ване на долния извод).
Г81 — симетрична бобина със среден извод
от диференциално-мостовия филтър. Изпъл-
нява същата роля, както и бобината Г67.
При разстройка или прекъсване се влошава
избирателността на телевизора за съседния
канал, на който е настроен режекторният
кръг от мостовия филтър.
Г82 — сервизен потенциометър за настрой-
ване на диференциалния мост, при което се
получава максимално затихване за честотата
на настройка на режекторния кръг на мосто-
вия филтър. При разстройване или прекъс-
ване се влошава избирателността. В случай
че към този потенциометър не е свързан пара-
лелно резисторът Г83, влошава се и качество-
то на изображението (когато се прекъсне ве-
ригата на този клон на моста).
Г83 — резистор, свързан паралелно на
потенциометъра за настройване на дифе-
ренциалния мост Г82. При прекъсване симет-
рията на моста се нарушава, поради което
се влошава избирателността на телевизион-
ния приемник.
. Г84 — бббина от решетъчния кръг, обра-
зуваща заедно с входния капацитет на след-
ващата лампа лентов филтър, който участву-
ва в настройката на междинночестотния
усилвател на изображението. При разстрой-
ка се влошава качеството на изображението
поради разстройването на МЧУИ. При пре-
късване се наблюдава същото, като сигналът
на междинната честота се подава към упра-
вляващата решетка на следващата лампа
посредством паралелно свързания резистор
за разширяване на лентата на пропускане
Г24.
Г85 — бобина за връзка, бифилярно на-
вита с анодната бобина. При прекъсване
няма изображение и звук. При разстройка
качеството на изображението се влошава.
Г86 — настройвана бобина от решетъчния
кръг на МЧУИ. При разстройване се вло-
шава качеството на изображението. При пре-
късване няма изображение и звук или изо-
бражението е много бледо с тих звуков съпро-
вод.
Г87 — бобина от режекторния кръг за
потискане на междинната честота на изобра-
жението на по-горния съседен канал. При
прекъсване или разстройка избирателността
на телевизора се влошава. Във втория слу-
чай може да се влоши и качеството на теле-
визионното изображение, ако честотата на
настройка на кръга съвпадне с честота от
лентата на пропускане на междинночестот-
ния усилвател на изображението.
Г88 — кондензатор от режекторния кръг
за потискане на междинната честота на изо-
бражението на по-горния телевизионен ка-
нал. При прекъсване избирателността на
телевизора се понижава. При пробив —
също, като може да се наблюдава и понижа-
ване на контраста на изображението.
Г89 — компенсираща бобина за подобря-
ване на затихването на честотата, на която
е настроен режекторният трептящ кръг Г87,
Г88. При прекъсване се влошава избирател-
ността на телевизора за междинната честота
на изображението на по-горния телевизионен
канал.
Г90 — резистор, свързан последователно
на бобината Г89 — определи степента на
компенсация. При прекъсване се понижава
малко избирателността на телевизора.
Г91 — бобина от режекторния кръг за
потискане на междинната честота на звука
на долния съседен канал. При разстройване
или прекъсване се влошава избирателността
на телевизора. В първия случай може да се
влоши и качеството на изображението, ако
честотата на настройката на кръга съвпадне
с честота от лентата на пропускане на МЧУИ.
Г92 — кондензатор от режекторния кръг
за потискане на междинната честота на звука
на долния съседен канал. При прекъсване
или пробив се влошава избирателността на
телевизора. Във втория случай се влошава
и качеството на изображението.
Г93 — резистор, свързан паралелно на
режекторния кръг Г91, Г92. При прекъсване
се наблюдава незначително изменение на
честотната характеристика на МЧУИ.
Г94 — транзистор, свързан по схема със
заземен емитер (от каскодната схема). При
повреда няма изображение и звук; постоян-
ните напрежения на изводите на двата тран-
зистора от каскодната схема са силно изме-
нени. При силен сигнал има изображение
с много малък контраст.
Г95 — транзистор, свързан по схема със
заземена база (от каскодната схема). При
повреда няма изображение и звук, постоян-
ните напрежения на изводите на двата тран-
Г 96— Г105
100
зистора от каскодната схема са силно изме-
нена При силен сигнал се наблюдава бледо
изображение.
Г96 — кондензатор, заземяващ базата на
транзистора Г95 по променлив ток. При пре-
къеване се намалява контрастът на изобра-
жението. При пробив няма изображение и
звук; постоянните напрежения на електро-
дите на двата транзистора от каскодната
схема са силно изменени.
Г97 — кондензатор, заземяващ емитера на
Г94 по променлив ток. При прекъеване кон-
трастът на изображението се понижава. При
пробив няма изображение и звук поради
запушването на първия транзистор; запуш-
ва се и вторият транзистор от каскодната
схема.
Г98 — резистор за температурна стабили-
зация на работната точка на каскодно евърза-
ните транзистори. При прекъеване няма изо-
бражение и звук;напрежението на колекто-
рите на двата транзистора са високи.
Г99 — резистор от делителя за захранване
на базите на транзисторите от каскодната
схема. При прекъеване няма изображение и
звук; транзисторите от каскодната схема са
отпушени; напреженията на електродите им
са силно изменени.
Г100 — резистор от делителя за захранва-
не на базите на транзисторите от каскодната
схема. При прекъеване няма изображение и
звук, транзисторът Г94 е запушен.
Г101 — резистор от делителя за захран-
ване на базите на транзисторите от каскод-
ната схема. При прекъеване няма изображе-
ние и звук поради запушването на транзисто-
рите от каскодната схема.
Г102 — кондензатор от капацитивния де-
лител за входния междинночестотен сигнал,
който се подава към каскодната схема. При
прекъеване няма изображение и звук. При
пробив — също, защото се изменя режимът
на транзисторите от каскодната схема (отпуш-
ват се).
ПОЗ — кондензатор от капацитивния де-
лител за входния междинночестотен сигнал,
който се подава към каскодната схема. При
прекъеване не се забелязва влошаване на
качеството на изображението. При пробив
няма изображение и звук; паралелно със
заземяването на входния сигнал се наблю-
дава и отпушване на транзисторите от кас-
кодната схема.
Г104 — гасящ резистор за захранване на
каскодното транзисторно стъпало на меж-
динночестотния усилвател. При прекъеване
няма изображение и звук; на електродите на
транзисторите от каскодната схема не се мери
никакво напрежение спрямо земя.
Г105 — развързващ кондензатрр от гру-
пата за захранване на транзисторния каско-
ден усилвател. При прекъеване не се наблю-
дават промени в качеството на изображение-
то. При пробив няма изображение и звук,
прегаря резисторът Г104, няма напрежение
на електродите на транзисторите от каскод-
ната схема.
ГЛАВА ШЕСТА
ПОВРЕДИ В ГРУПАТА ЗА АВТОМАТИЧНО ДОН АСТРОЙ ВАНЕ
НА ЧЕСТОТАТА НА ХЕТЕРОДИНА
6.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Качествената работа на телевизионния
приемник зависи до голяма стелен от точната
настройка на честотата на хетеродина, за
което в конструкцията на телевизора е пред-
виден специален регулатор. Стабилността на
тази честота зависи от редица фактор и: тем-
пература, влажност, стабилност на захран-
ващото напрежение, механична стабилност
на елементите от монтажа и др. Тези факто-
ри могат да причинят разстройката на
хетеродина, което влошава качеството на
изображението и зука. Възстановяването
му в подобии случаи се извършва с ръчното
донастройване на честотата на хетеродина.
За избягване на тази донастройка и облек-
чаване на обслужването на телевизионния
приемник при някои модели („Стадион44,
„Стадион 2/4“, унифицираните модели съвет-
ски телевизори II и I клас и др.) е предвидена
група за автоматично донастройване на чес-
тотата на хетеродина (група за АДЧХ).
6.1.1.	Предназначение на групата за АДЧХ.
Предназначението на групата за АДЧХ е
да изработи такова управляващо напрежение
при промяна на честотата на хетеродина, кое-
то, подадено към настройващия елемент на
хетеродина, да измени честотата му до полу-
чаване на такава, отговаряща на точната
настройка. Това предвижда за донастрой-
ващ елемент да се използува капацитетът
на полупроводников диод (варикап), който
се изменя при промяна на подаваното към
него запушващо напрежение. Поради ви-
соката честота на хетеродина и това, че тази
честота е различна за различните канали,
удобно е групата за автоматична донастройка
на хетеродина да реагира не на измененията
в честотата на хетеродина, а на съответ-
ствуващите им изменения на междинната
честота на изображението (обикновено
38 MHz). Напрежението с тази честота се
взема от анодната верига на последната лам-
па за усилване на МЧИ.
6.1.2.	Блокова схема на групата за АДЧХ.
Показана е на фиг. 6.1. Състои се от група за
отделяне на напрежението с междинна чес-
тота на изображението 38MHz (настроен
трептящ кръг или разделителен кондензатор);
усилвателно стъпало; честотен детектор, на-
строен на 38 MHz. Поради късата си анодно-
решетъчна характеристика лампата за усил-
ване на МЧИ действува и като амплитуден
ограничител. Честотният детектор изработва
към диода за
настройбане
на хетеродина
напрежение
от схемата
За ръчната
настройка
Фиг. 6.1. Блокова схема на автоматичного донастройване на честотата на хетеродина
АДЧХ
102
на изхода си постояннотоково напрежение,
пропорционално на отклонение™ от често-
тата 38 MHz, знакът на което зависи от по-
соката на разстройката (от това, дали често-
тата е по-голяма или по-малка от 38 MHz),
Това напрежение се усилва от посгоянното-
ков усилвател и се получава управляващото
напрежение, което се подава към диода за
донастройване на хетеродина. В същата
верига се подава и напрежението от потенцио-
метъра за ръчно донастройване на хетеро-
дина. Режимът на работа (ръчно или авто-
матично) се определи с превключвател за
вида на настройката. За опростяване на схе-
мата при унифицираните съветски телеви-
зионни приемници една и съща лампа из-
пълнява ролята на усилвател на МЧИ и
на постояннотоков усилвател.
6.1.3.	Основни изисквания към групата за
автоматична донастройка на честотата на
хетеродина, от какво зависи изпълнението
им и дефекти в изображението и звука при
неспазването им
Чувствителността на групата трябва
да бъде голяма, т. е. праволинейният участък
на нейната честотна характеристика трябва
да бъде стръмен. Това облекчава действието
на цялата сист' ма и зависи от конструкцията
на честотния детектор.
Системата като цяло трябва да има необ-
ходимая обхват на задържане. Това й дава
възможност да работи при значителни изме-
нения на честотата на хетеродина. В противен
случай се наблюдава скокообразно разстрой-
ване на хетеродина, след като приемникът
работи известно време, което се характери-
зира с изчезване или влошаване на изобра-
жението или звука.
Изходното напрежение трябва да бъде
пропорционално на честотата на входния
сигнал. Това също улеснява донастройката.
Изходното напрежение трябва да се изменя
незначително при големи изменения в ампли-
тудата на входния сигнал. Това се постига
посредством ограничителните свойства на
усилвателната схема и на честотния детек-
тор. В противен случай настройката на
хетеродина ще зависи от силата на входния
сигнал.
Настроените кръгове от честотния детек-
то трябва да имат голяма честотна ста-
билност, защото от нея зависи определеното
положение за точната настройка на хетероди-
на. В противен случай ще се налага периодич-
ного настройване на приставката за дона-
стройване честотата на хетеродина.
6.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
6.2.1.	Трупа за АДЧХ с отделяй усилва-
тели за междинната честота на изображе-
нието и за постоянная ток. Това схемно
решение е използувано при „Стадион", „Ста-
дион 2/4“ и „Рекорд". Схемата му е показана
на фиг. 6.2. Междинночестотният сигнал на
изображението се отделя от индуктивно
свързаните бобини L408a и £408б в анодната
верига на последната лампа на МЧУИ
Лыз. Бобината Li036 образува заедно с кон-
дензатора Сзв8 трептящ кръг, настроен на
37 MHz. От него междинночестотният сигнал
се прехвърля към управляващата решетка
на лампата за усилване и ограничаване на
междинната честота на изображението Л381а
посредством филтъра, образуван от бобината
L382 и кондензатора Сзв4. Той е настроен на
39,5 MHz, за да не влияе на амплитудата на
напрежението с междинна честота в грани-
ците от 37 до 39,5 MHz. Кондензаторът
Сзв7 е разделителен, а резисторът /?зв2 е
утечен за Л381а. Ограничителният режим на
тази лампа се определи от решетъчните то-
кове, конто зареждат Сзв7 отрицателно спря-
мо управляващата решетка на лампата и
от пониженото й екранно напрежение
(+18V), което се получава чрез гасящия
резистор /?зв1. Кондензаторът С388 е фил-
търен, а Сзвв шунтира екранната решетка
по променлив ток.
Товар на стъпалото за усилване и ограни-
чаване е настроеният на 38 MHz трептящ
кръг в анода L38ia, Сзв2. Напрежението с меж-
динната честота на изображението се пре-
хвърля индуктивно към бобината Ь351б и
капацитивно към средната й точка чрез кон-
дензатора С361, а оттам — към диодите на
честотния дискриминатор с капацитивно-
индуктивна връзка, образуван от двете по-
ловини на бобината £351б, диодите Д381, Д382,
товарните им резистори Д388, Взь» и филтър-
ния кондензатор С388. Кондензаторът Сзв0
участвува заедно с L3816 в трептящия кръг,
настроен на 38 MHz.
Принципът на действие на честотния дис-
криминатор е разгледан подробно в раздел
15.2.2.а, поради което няма да се спираме
подробно. Полученото постояннотоково на-
прежение, амплитудата и посоката на което
зависят от степента и посоката на честотното
отклонение, се подава към управляващата
решетка на лампата на постояннотоковия
усилвател Л351б посредством филтър ната тру-
па, съставена от резисторите Д381, Д388, и
кондензаторите С388, С382 и С383. Постоянно-
токовият усилвател работи в режим на като-
ден повторител, поради което анодът на лам-
103
АДЧХ
s
е
пата е заземен по променлив ток с конден-
затора С369. Товар на стъпалото са резисто-
рите 7?354 и Т?353; вторият от тях е сервизен
регулатор за автоматичната настройка. По-
средством него към управляващата решетка
на лампата Л351б се подава определено поло-
жително напрежение (+4V), като по този
начин се определи необходимата работна точ-
ка на лампата.
От общата точка на Т?354 и Т?353 управлява-
щото напрежение се подава към диода за
донастройка на хетеродина Д301 посредством
превключвателя за вида на работа Д303.
При моделите „Стадион" той е комбиниран с
АДЧХ
104
ктю
Л305
6Ж5П
^зоз|
420I
I 38.0
Г wuttit-
О'—.
+U0V
R502
R343
12k
ЛЗОЗ
6Ж5П
ШМЧУИ
R352
0.1
JC349
= 1nl
С34
22
1.45V
22
IC347
ЗЗР
|Д304Г^
С328 16Р
R347
180
в
ръчна
на стр.
i-^:4 2
гь 11
R353
СН1-2-50
Ту ЗУ
±Лбез сигнал
КТ15
50V
ТС309
J+5,0
R523
ЗБк/в'
<36,
КТ14. г
33
R16 47k
КТ15
КТ14
Фиг. 6.3.
Представка за автоматично донастройване
R354
27k
41
4902
V С17 75р
1\С1675р
КАНАЛЕН ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ
на честотата на хетеродина при „УНТ 47/59“
потенциометъра за фина настройка на хетеро-
дина R39 и изключва автоматичната настрой-
ка при издърпването на оста на потенциоме-
търа. Тогава се преминава към режим на
ръчна настройка на хетеродина. За стабилна
работа схемата се захранва със стабилизи-
рано напрежение + 160V.
Предимство на разгледаната схема е ста-
билната й работа. Като недостатък може да
се посочи усложнената схема поради изпол-
зуването на отделни лампи за усилване на
междинночестотния сигнал и на управлява-
щото напрежение.
Изправността на схемата се установява по
следния начин. Включва се телевизорът за
приемане на програмата. Към точката МРС
се свързва постояннотоков волтметър. Върти
се сърцевината на хетеродинната бобина,
при което за определен интервал трябва да
се наблюдава нормално изображение и звук,
сл'Д което рязко да се разстройва хетеро-
динът. При това напрежението, измервано с
волтметър, трябва да измени стойността си.
Ако телевизорът работа добре на ръчна
настройка, а при преминаване на автоматич-
на приемането се влошава, причината трябва
да се търси или в разстройката на групата
за АДЧХ, или в нейната неизправност.
6.2.2.	Група за автоматично донастрой-
ване на хетеродина с общ усилвател за МЧИ
и за постоянен ток. Такава е групата за
АДЧХ на съветските унифицирани телевизори
от II клас, Ще разгледаме схемата, употре-
бена при „Електрон" („УНТ 47/59“), пока-
зана на фиг.6.3.
Междинната честота на изображението се
отделя от анода на последната лампа за усил-
ване на междинната честота Л393 посредством
разделителния кондензатор с малък капаци-
тет С328 и ограничителния резистор Р340 и се
подава към управляващата решетка на лам-
пата за усилване на междинната честота и
постоянния ток Л305. Товар на тази лампа по
променлив ток е бобината L316, която обра-
зува заедно с бобината L317, диодите Д303,
Д304 и товарните им резистори #348 и /?349
честотен дискриминатор. Неговият трептящ
кръг L317, С345 е настроен на 38 MHz. Конден-
заторът Cw е поставен за капацитивна
връзка.
Изработеното от дискриминатора постоян-
но напрежение се подава чрез филтърната
група R3ii, С358 и разделителния резистор
/?343 отново към управляващата решетка на
Л308, изпълняваща вече ролята на усилвател
на постоянен ток. Това напрежение изменя
режима на лампата и нейното вътрешно
съпротивление, поради което се изменя както
анодното й напрежение, така и напрежението
на екранната й решетка. Последното служи
за управляващо напрежение на варикапа
105
АДЧХ
за донастройване честотата на хетеродина и
се подава към него посредством превключва-
теля за вида на настройката К502. Конден-
заторът С346 е филтриращ. В групата за авто-
матична настройка участвуват още.потенцио-
метърът за ръчна настройка Т?523, регулато-
рът за режима на групата Т?352, резисторът
от делителя на анодното напрежениеR354
и варисторът за стабилизация на групата за
настройка /?353. Тези елементи участвуват
също и при ръчно настройване на хетеродина.
Регулиращото напрежение действува между
контролните точки КТ 14 и КТ 15. Паралелно
към тях е свързан електролитният конденза-
тор С309 и ценеровият диод за предпазване
на варикапа — Д302. Предназначението му
е да пробие, в случай че управляващото
напрежение надвиши определена стойност,
като по този начин предпазва от пробив дио-
да за настройка Д902. При някои модели
ценеровият диод се използува за стабилизи-
ране на напрежението в режим на ръчна на-
стройка, което е показано на фиг. 6.4, а вре-
Фиг. 6.4. Използуване на ценеров диод за стабилизи-
ране на напрежението при ръчна настройка на „УНТ
47/59“
жим на автоматична настройка запазва функ-
циите си на предпазител.
Изправността на схемата се проверява по
същия начин, както и на схемата от раздел
6.2.1. И за двете схеми е валидно изискването
показаните напрежения да са в допустимите
граници.
Предимство на описаната схема е нейната
простота. Като недостатък трябва да се отбе-
лежи по-малката облает на задържане.
6.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ГРУПАТА ЗА
АВТОМАТИЧНО ДОНАСТРОЙВАНЕ НА ЧЕСТО-
ТАТА НА ХЕТЕРОДИНА И ТЕХНИТЕ
ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
От разгледаните модели телевизионни при-
емници само два притежават трупа за авто-
матично донастройване на честотата на хете-
родина. Особеностите на съответните схеми
бяха разгледани в разделите 6.2.1. и 6.2.2,
поради което ще се спрем само на характер-
ните им повреди.
6.3.1.	„Стадион" и „Стадион 2/4" (вж.
фиг.6.2). Тази схема е много стабилна в
работата си. Почти не се наблюдават харак-
терни повреди. Среща се изтощена радио-
лампа, при което схемата действува незадово-
лително (при включване в режим на автома-
тична настройка телевизорът се разстройва)
и лош контакт в плъзгача на Т?353, което
води до самоволии изменения на насройката
в режим на автоматична настройка.
6.3.2.	„УНТ 47/59", „УЛППТ 47/59" и
„УЛПТ 61" (вж. фиг.6.3). Стабилността на
настройката на хетеродина при тази схема
зависи силно от постоянството на съпро-
тивлението на веригата, съставена от резисто-
рите Т?352, Т?354 и /?353. При нестабилна стой-
ност на варистора Т?353 хетеродинът се раз-
стройва самоволно, след като телевизорът
работа известно време на автоматична на-
стройка. При прекъсване не работа; същото
се наблюдава и при прекъсване на С349
(и двата кондензатора са клиновидно запоени
направо към фолиото на платката и прекъс-
ват в мястото на спойката). Автоматиката не
работа при пробив или прекъсване на диод
от честотния дискриминатор (Д303 или Д304).
6.4.	РАЗСТРОЙВАНЕ НА ГРУПАТА ЗА АДЧХ
И ВЛИЯНИЕТО Й ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА
ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРИЕМАНЕ
Разстройките на групата за АДЧХ водят
до влошаване на качеството на изображе-
нието и звука подобно на разстройката на
хетеродина. При малка разстройка звуковият
съпровод става по-тих, изображението вло-
шава детайлността си или върху него се
наблюдават отвесни тъмни ленти в такт със
звуковия съпровод. При по-голяма разстрой-
ка звукът и изображението могат да изчез-
нат напълно или да се наблюдава само звук
или само изображение. Ако при преминаване
от автоматична на ръчна настройка е възмож-
но да се получи добро изображение и звук,
причината трябва да се търси най-напред в
разстройка на групата за АДЧХ, а след това
в евентуална повреда.
6.5.	НАСТРОЙВАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА ГРУ-
ПАТА ЗА АВТОМАТИЧНО ДОНАСТРОЙВАНЕ
НА ЧЕСТОТАТА НА ХЕТЕРОДИНА НА „СТ АД ИО Н“
При настройване на групата за АДЧХ е
необходимо спазването на определена после-
дователност в действията.
14 Повреди и поправки на телевизионни приемници
АДЧХ
106
Нагласява се първоначалното регулиращо
напрежение. За тази цел каналният пре-
включвател се поставя на такъв канал, на
който в момента няма телевизионно преда-
ване. С помощта на сервизния регулатор
Т?353 (вж. фиг.6.2) се нагласява напрежението
на изхода (контролна точка МРС), равно на
+4V. По този начин работната точка на
Л351б се поставя в средата на линейната част
на характеристиката, като изработваното
от честотния дискриминатор напрежение
увеличава или намалява това напрежение
на лампата в зависимост от посоката и голе-
мината на разстройката на хетеродина.
За схемата от фиг.6.3 първоначалното
регулиращо напрежение се нагласява с ре-
зистора Т?352. При отсъствие на телевизионно
предаване между контролните точка КТ14
и КТ15 трябва да се измерва напрежение
3V с положителния полюс към КТ14.
След това се настройва честотната характе-
ристика на дискриминатора. За тази цел
изходът на вобулоскопа се свързва към
входа на междинночестотния усилвател, като
се предполага, че той е настроен предвари-
телно. Входът на вобулоскопа се свързва
към контролната точка МРВ от фиг.6.2
или КТ10 (от фиг.6.3). На екрана на вобуло-
скопа трябва да се наблюдава кривата, пока-
зана на фиг.6.5. Посредством ядрата на боби-
ните £351б, съответно L317, се нагласява кри-
вата така, че средата на линейната й част
да съвпада с междинната честота на изобра-
жението 38 MHz, а посредством ядрото на
бобината L3Sla (A3ie от фиг.6.3) кривата се
Фиг. 6.5. Честотна характеристика на ' честотния
дискриминатор на групата за автоматично донастройва-
не на честотата на хетеродина
прави симетрична спрямо абсцисната ос.
При схемата на „Стадион11 (вж. фиг.6.2)
върху тази симетрия влияе и честотната
характеристика на лентовия филтър, съста-
вен от бобините L105a и L352, поради което
често се налага настройването му така, че
да пропуска честотна лента от 36,5 до 40
MHz.
6.6.	ЕЛЕМЕНТИ НА ГРУПАТА ЗА АВТОМАТИЧ-
НО ДОНАСТРОЙВАНЕ НА ЧЕСТОТАТА
НА ХЕТЕРОДИНА И ТЕХНИТЕ ПОВРЕДИ
Д1 — радиолампа за усилване и огранича-
ване на междинната честота на изображение-
то. При изтощена лампа автоматичната нас-
тройка действува лошо при слаб сигнал. При
дефектна лампа или лош контакт в цокъла
автоматичната настройка не работи.
Д2 — радиолампа за усилване на постоян-
ното напрежение, получено от честотния
дискриминатор. При изтощена лампа авто-
матичната настройка не действува; сыцото
се наблюдава и при дефектна лампа или пре-
къеване в цокъла.
ДЗ — бобина за връзка с последното стъпа-
ло за усилване на междинната честота на
изображението, навита бифилярно върху боби-
ната от анодния кръг Г65. При прекъеване
не действува автоматичната настройка. При
разстройка областта на задържане на авто-
матиката не е симетрична спрямо междин-
ната честота на изображението 38 MHz.
Д4 — кондензатор, свързан паралелно на
бобината за връзка ДЗ. При прекъеване се
измества обхватът на задържане на схемата
за автоматична настройка. При пробив авто-
матичната настройка не работи, а при утечка
работата й се влошава (при слаб сигнал).
Д5 — бобина от лентовия филтър за отде-
ляне на междинната честота на изображение-
то. При прекъеване автоматичната настройка
не работи. При разстройка се измества
областта на захващане.
Д6 — кондензатор от лентовия филтър за
отделяне на междинната честота на изобра-
жението. При повреда ефектите са, както
при Д4.
Д7 — разделителен кондензатор, служи и
за автоматично определяне режима на лампа-
та Д1 за усилване и ограничаване на МЧИ.
При прекъеване автоматичната настройка
не работи; при пробив или утечка работата й
се влошава при силен сигнал, защото лам-
пата остава без преднапрежение.
Д8 — утечен резистор на лампата Д1.
При прекъеване лампата се запушва и авто-
матичната настройка не работи.
107
Д9-Д28
Д9 — кондензатор за шунтиране на втора-
та решетка по променлив ток. При прекъсва-
не автоматичната настройка не работи или
работи много лошо; сыцото се наблюдава и
при пробив.
ДЮ — резистор за захранване на втората
решетка на Д1; При прекъсване автоматична-
та настройка не работи при слаб сигнал.
Д11 —филтърен кондензатор във веригата
на общото захранване. При пробив не работи
автоматичната настройка. При прекъсване
или утечка не се наблюдават изменения в
качеството на телевизионното приемане.
Д12 — резистор от развързващата трупа
за захранване на анодната верига на Д1.
При прекъсване автоматичната настройка
не работи.
Д13 — развързващ кондензатор от вери-
гата за анодно захранване на Д1. При пре-
късване се влошава работата на автоматич-
ната настройка особено при слаб сигнал.
При пробив автоматичната настройка не
работи, прегаря и резисторът Д12.
Д14 — бобина от анодния трептящ кръг
на Д1. При прекъсване автоматичната на-
стройка не работи, няма анодно напрежение
на Д1. При разстройка „s“-Kpивата на честот-
ния дискриминатор не е симетрична спрямо
междинната честота на изображението;
областта на' захващане на автоматиката е
изместена.
Д15 — кондензатор, свързан паралелно на
Д14. Образува заедно с нея трептящ кръг,
настроен на 38 MHz. При прекъсване кръгът
се разстройва и областта на захващане на
автоматиката се измества. При пробив авто-
матичната настройка не работи.
Д16 — кондензатор за капацитивна връз-
ка с честотния дискриминатор. При прекъсва-
не или пробив автоматичната настройка не
работи. Във втория случай пробиват диодите
Д19 (обикновено единият от тях, на който
веригата спрямо земя има по-малко съпро-
тивление).
Д17 — бобина на трептящия кръг на честот-
ния дискриминатор. При прекъсване авто-
матичната настройка не работи; при раз-
стройка се разстройва хетеродинът. Ефектът
е или" влошаване на качеството на изображе-
нието и звука, появяване на тъмни ленти в
такт със звуковия съпровод, или напълно
отсъствува звукът и изображението.
Д18 — кондензатор от трептящия кръг на
честотния дискриминатор. При пробив авто-
матичната настройка не работи. При пре-
късване се разстройва хетеродинът. Изобра-
жението и звуковият съпровод или се вло-
шават, или отсъствуват.
Д19 — диоди на честотния дискриминатор.
При пробив или прекъсване на автоматич-
ната настройка не работи.
Д20 — товар ни резистор и на диодите от
честотния дискриминатор. При прекъсване
автоматичната настройка не работи.
Д21 — филтърен кондензатор за пропуска-
не на остатъците от междинната честота
след детектирането към земя. При прекъсва-
не или пробив се нарушава работата на авто-
матичната настройка.
Д22 — филтърен резистор за изработва-
ното от честотния дискриминатор управля-
вящо напрежение. При прекъсване авто-
матичната настройка не работи.
Д23 — филтьрни кондензатори за изработ-
ваното от честотния дискриминатор управля-
ващо напрежение. Обикновено се свързват
паралелно няколко кондензатора с различен
капацитет, за да се избегне паразитната
индуктивност. При прекъсване не се наблю-
дава значително влошаване работата на
автоматиката. При пробив не работи авто-
матичната настройка.
Д24 — разделителен резистор, подаващ
управляващото напрежение към постоянно-
токовия усилвател Д2. При прекъсване
автоматичната настройка не работи.
Д25 — резистор от делителя в катода на
Д2. При прекъсване автоматичната настрой-
ка не работи.
Д26 — сервизен регулатор за режима на
групата за автоматична настройка. Определи
работната точка на Д2. При отсъствие на
входен сигнал тя трябва да лежи в средата
на праволинейната част на аноднорешетъч-
ната характеристика. При прекъсване не
работи автоматичната настройка.
Д27 — филтърен кондензатор за междин-
ночестотното напрежение. При пробив се
разстройва режимът на групата за АДЧХ.
При прекъсване се влошава работата на ав-
томатиката.
Д28 — р адиолампа за усилване на междин-
ната честота на изображението и постоянно-
го напрежение, изработено от честотния дис-
криминатор.. При изтощаване или повреди в
лампата и в цокъла се наблюдават ефекти,
подобии както при повреди на Д1 и Д2.
Д29-Д37
108
Д29 — кондензатор за отделяне на меж-
динната честота на изображението. При пре-
късване автоматичната настройка не работи.
При пробив — също, като силно се намалява
контрастът на изображението (шунтира се
анодният кръг на последняя МЧУИ).
ДЗО — разделителен резистор. При пре-
късване не работи автоматичната настрой-
ка.
Д31 — резистор от групата за преднапре-
жение на Д28. При прекъсване не работи
автоматичната настройка.
Д32 — кондензатор от групата за преднап-
режение на Д28. При прекъсвате се влошава
работата на автоматичната настройка, особе-
но при слаб сигнал. При пробив работата на
автоматичната настройка се влошава неза-
бе л еж имо.
ДЗЗ — филтьрен резистор за общо зах-
ранване на Д28, участвува и в уравновесения
мост на групата за АДЧХ. При прекъсване
не работи автоматичната настройка.
Д34 — филтърен кондензатор за общото
захранване на Д28. При прекъсване работата
на автоматиката се влошава. При пробив ав-
томатичната настройка не функционира, пре-
гаря резисторът ДЗЗ.
Д35 — сервизен регулато^ за режима на
групатаза АДЧХ. Разстройва уравновесения
мост в нужната посока. Прй прекъсване не
работи автоматичната настройка, ръчната—
също.
Д36 — резистор от делителя за захранване
на варикапа. При прекъсване не работи как-
то автоматичната настройка, така и ръчната.
Д37 — варистор за стабилизиране; работа-
та на групата за АДЧХ при промяна на за-
хранващото напрежение. При дефектиране
автоматичната настройка не работи;при пре-
късване не работи и ръчната настройка.
ГЛАВА СЕДМА
ПОВРЕДИ ВЪВ ВИДЕОДЕТЕКТОРА И ВИДЕОУСИЛВАТЕЛЯ
7.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Поради тясната им функционална връзка
удобно е видеодетекторът и видеоусилвате-
лят да бъдат разгледани заедно.
7.1.1.	Предназначение на видеодете.ктора
и видеоусилвателя. Приетият от телевизион-
ната антена високочестотен сигнал се усилва
и преобразува от смесителя в междинночесто-
тен сигнал на изображението и първи МЧ
сигнал на звука. Те се усилват от междин-
ночестотния усилвател за изображението,
след което се подават към видеодетектора.
Предназначението на видеодетектора е да
демодулира междинночестотния сигнал на
изображението, в резултат на което се полу-
чава комплектен телевизионен сигнал (КТС)
с амплитуда до няколко волта и да смеси този
сигнал с йървата междинна честота на звука за
получаването на втората междинна честота на
звука. Комплектният телевизионен сигнал
се усилва от видеоусилвателя и се подава
към катода на кинескопа за модулиране на
електронния му лъч. Поради това, че се из-
ползува амплитудна модулация за изобра-
жението, видеодетекторът е също амплитуден.
7.1.2.	Блокова схема на видеодетектора.
В най-общ вид типовата блокова схема е по-
казана на фиг. 7.1. Състои се от бобини за
връзка с междинночестотния усилвател на
изображението, конто прехвърлят междин-
ночестотния сигнал към диода на видеоде-
тектора, и от товарна трупа с елементи за
високочестотна корекция. Предназначението
на тази трупа е да пропусне към земя остатъ-
ците от високочестотния сигнал и техните
съставни, получени след детектирането, и да
6,5 MHZ кЪм УМЧЗ
от УМЧИ
Фиг. 7.1. Блокова схема на видеодетектора
ВД и ВУ
110
Към групата
за_регулиран«
на •яркостта
1._л
•Регулиране!
1наконтраС1
| та по а? I
г—•*
Видеосигнал
от бидеоде-
дектора
у
6,5MHz
кЬмУМЧЗ
4
6,5 MHz
към УМЧЗ
!ВъстаноГя-|
’.Ване на пос- ।
тоянната
•Чсъстаома »
ic прямо	।
• ВенелтоБия.
^цилиндър J
ill
ЮйГ«	-ЗД?! ted?;
лампа * |*$“№ Нляне За Н^^^Та б/м^Мпостоян. Цкопа от
I— ! £;:,	lWJ ;cma_J  ______!
l'»*-; С;
контрас- група
та ।
L.
-1--1--- UHtfi
WBC | к41.?.С Видеосигнал
;%лрц	с полфкителна
13аАГУ	полярност за
•Регулираи9 амплитудная
•HQjemaiiA } отделител
к
КЪМ 21
। гпата

ima 1
.нес
_____от
1прогаря
|на
L
ВДтоматшна
•поадържане '
I на контраста
•от осоетле i
[_нието ।
'(-) ВС
»м групато
Фиг. 7.2. Блокова схема на видеоусилвател
подаде получения комплектен телевизионен
сигнал с минимални честотни изкривявания
(дължащи се на паразитните капацитети на
схемата) до видеоусилвателя. Ако в схемата
на амплитудния отделител с клапан на защи-
та се използува дефазатор на смущенията,
във веригата на видеодетектора се свързва
първичната намотка на лентовия филтър за
връзка с дефазатора на смущенията. От ви-
деодетектора се взема видеосигнал с отри-
цателна полярност, който се подава към една-
та управляваща решетка на лампата на ам-
плитудния отделител за осъществяване на
клапанната му защита. Обикновено след ви-
деодетектора се отделя получената в резул-
тат на биенето между междинните честоти
на изображението и звука втора междинна
честота на звука 6,5 MHz, която се подава
към междинночестотния усилвател за звука.
7.1.3.	Блокова схема на видеоусилвателя.
Като се отчетат възможните схемни решения,
блоковата схема на видеоусилвателя в най-
общ вид се получава сравнително сложна. Тя
е показана на фиг. 7.2 и изчерпва всичките
използувани варианта на схемни решения на
разглежданите модели телевизионни прием-
ници.
Основен блок на схемата е видеоусилвате-
ната лампа. Към управляващата й решетка
се подава видеосигнал от видеодетектора. При
някои схемни решения („Стадион", „Топаз"
и др.) контрастът се регулира с изменение на
преднапрежението на управляващата ре-
шетка, като се използува потенциометърът
за ръчно регулиране на контраста. В дейст-
вителност изменението на преднапрежението
води до промяна в постояннотоковия режим
на лампата за АРУ. Това изменя изработва-
ното от нея управляващо напрежение, а от-
там и контраста. Ако в схемата участвува
устройство за автоматично регулиране на
контраста в зависимост от силата на околно-
то осветление, то подава изработваното ре-
гулиращо напрежение също към управлява-
щата решетка на видеоусилвателната лампа.
При българските телевизионни приемници
контрастът се регулира с промяна на посто-
яннотоковия режим на лампата за автоматич-
но регулиране на усилването, което се прави
косвено чрез промяна на напрежението на
втората решетка на видеоусилвателната лам-
па. Поради значителната стойност на проти-
чащия ток във веригата на втората решетка
използуването на потенциометъра е нецеле-
съобразно и за целта се използува управлява-
ното вътрешно съпротивление на специална
лампа.
Катодната група на видеоусилвателната
лампа служи за изработване на автоматично
преднапрежение, но при някои модели („Ста-
дион", „Кристал", „Топаз") към нея се свърз-
ва група за стъпално или плавно регулиране
на детайлността посредством изменение на
честотната характеристика на видеоусилва-
теля. От катода на видеоусилвателя се взема
видеосигнал с отрицателна полярност и се
подава към групата за автоматично регулира-
не на усилването.
Най-сложна е анодната група на видеоусил-
вателната лампа. Тя се състои задължително
от товарен резистор и група за високочестот-
на корекция. От товарния резистор се отделя
Ill
ВД и ВУ
видеосигнал с положителна полярност, който
се подава към амплитудния отделител и към
групата за автоматично регулиране на усил-
ването (когато тя се нуждае от видеосигнал с
положителната полярност — например, ако
лампата й работи в режим на усилване със
заземен катод („УНТ 47/59“ и др.). При ня-
кои схеми от анода на видеоусилвателната
лампа се отделя втората междинна честота
на звука. Групата за ВЧ корекция намалява
шунтиращото въздействие на паразитните
капацитети на схемата върху високите честоти
на видеосигнала.
От анода на видеоусилвателната лампа ви-
деосигналът се подава към катода на кине-
скопа, като по пътя си може да срещне фил-
търа за отделяне на втората междинна често-
та на звука (,,Топаз“); трупа за регулиране на
контраста („УНТ 47/59“, „Хемус“); режекто-
рен филтър за спиране на втората междинна
честота на звука 6,5 MHz („Опера“, „Пирин“,
„Кристал“ и др.); трупа за защита на кинеско-
па от прегаряне („УНТ 47/59“), катодна тру-
па на кинескопа („Опера 3“) и др. При схем-
ните решения с капацитивна връзка между
анода на видеоусилвателя и катода на кине-
скопа се използува и трупа за възстановява-
не на постоянната съставна на видеосигнала.
В зависимост от използуваната схема посто-
янната съставна може да се възстанови или
с изменение напрежението на катода на ки-
нескопа („Стадион44), или с изменение напре-
жението на'Венелтовия му цилиндър („Темп
6/7“).
7.1.4.	Основни изисквания към видеоде-
тектора, от какво зависи изпълнението им
и дефекта в изображението и звука при тяхно-
то неспазванё
— Диодът на видеодетектора трябва да
бъде свързан така, че да осигури необходима-
та полярност на получения КТС, т. е. поляр-
ността на изводите му да съответствува на
полярността на модулирания видеосигнал.
Понеже по стандарта OMRT тази полярност
е негативна, диодът се свързва така, че да
пропуска отрицателните полупериоди на
междинночестотния сигнал. При обратного
свързване на този диод се наблюдава нега-
тивно изображение и влошаване на синхро-
низациите поради обръщане на полярността
на синхроимпулсите.
— Диодът на видеодетектора трябва да
има необходимото отношение на съпротив-
лението в обратна и в права посока (над 100
пъти)Ловз зависи от изправността му и от
неговото качество (при полупроводников ди-
од) и от степента на изтощаването му (при лам-
пов диод). Ако това отношение е малко, на-
блюдава се намаляване на контраста на изоб-
ражението.
— Видеодетекторът трябва да има рав-
номерна честотна характеристика за цялата
честотна лента на видеосигнала. Наличието
на паразитни капацитети в схемата на видео-
детектора води до намаляване на нивото на
високите честоти от спектъра на видеосиг-
нала. За избягването на това явление се из-
ползуват дросели за сложна последователно-
паралелна високочестотна корекция.
Ако посоченото условие не е спазено, високо-
честотните съставни на видеосигнала ще се
подават към видеоусилвателя с понижени
амплитуди, а това ще се отрази върху каче-
ството на изображението като намаляване
на детайлността (влошено възпроизвеждане
на най-малките елементи от изображението).
7.1.5.	Основни изисквания към видеоусил-
вателя, от какво зависи изпълнението им и
дефекти в изображението и звука при тяхно-
то неспазване
— Видеоусилвателят трябва да има до-
статъчно усилване (30—40 пъти). То зави-
си от изправността и режима на видеоусил-
вателната лампа. При изтощена лампа или
неправилен режим усилването спада, в ре-
зултат на което се намалява контрастът на
изображението — то е сиво и мътно. Поня-
кога тази повреда води и до влошаване на
синхронизациите.
— Видеоусилвателят трябва да има рав-
номерна честотна характеристика за целия
спектър на видеосигнала. Това зависи от из-
правността на групата за последователно-
паралелна високочестотна корекция, целта
на която е да компенсира спадането на усил-
ването за високите честоти от видеосигнала,
причинено от шунтиращото действие на па-
разитните и монтажните капацитети на схе-
мата. При стесняване на честотната лента ви-
соките честоти на видеосигнала се усилват
по-слабо и се влошава детайлността на изоб-
ражението.
— Аноднорешетъчната характеристика
на видеоусилвателя трябва да бъде линейна,
т. е. усилването му да бъде едно и също не-
зависимо от амплитудата на входния сигнал.
В противен случай се нарушава тоновата
градация на изображението.
— Спомагателните устройства на видеоу-
силвателя трябва да бъдат в изправност, за-
щото от тях зависи изпълнението на остана-
лите функции на видеоусилвателя. В зави-
димост от типа на схемата и използуваните
спомагателни устройства повредите в тях
могат да доведат до следните дефекти в изоб-
ражението и звука:
ВД и ВУ
112
— Контрастът не се регулира. Това се
наблюдава при повреда в групата за регули-
ране на контраста било чрез изменение на
напрежението на втората решетка на видеоу-
силвателната лампа, било чрез изменение на
преднапрежението или чрез регулиране в
анодната й верига.
— Екранът на телевизора е тъмен пора-
ди запушване на кинескопа в резултат на
увеличаване на отрицателния потенциал на
Венелтовия цилиндър спрямо катода. Това
може да се дължи на повреда в групата за
възстановяване на постоянната съставна(„Ста-
дион“) или на силно изменение на режима
на видеоусилвателната лампа, водещо до
увеличаване на потенциала на анода й.
— Детайлността не се регулира. Този де-
фект се наблюдава при повреда в групата за
регулиране на детайлността.
7.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Схемните решения на видеодетектора и
видеоусилвателя при различнпте модели те-
левизионни приемници са разнообразии. Те
ще бъдат разгледани подробно заедно със
съответната конкретна схема на телевизи-
онните приемници в раздел 7.3. Съществуват
обаче някои типични елементи на схемного
решение, конто не могат да бъдат пренебрег-
нати и участвуват в почти всички схемни ре-
шения. Те са показани на обобщената типич-
на схема на видеодетектор и видеоусилвател
(фиг. 7.3), която ще разгледаме подробно.
Връзката на видеодетектора с междинно-
честотния усилвател на изображението е ин-
дуктивната и се осъществява с бобините
и Л2, те образуват заедно с кондензаторите
С± и С2 трептящи кръгове, участвуващи с
настройката си в регулиране на честотната
характеристика на междинночестотния усил-
вател на изображението, последната лампа
на който е Лг. Междинночестотният сигнал
се подава към видеодетектора Дъ който може
да бъде лампов или полупроводников. Лампо-
вият видеодетектор се характеризира с по-
голямо отношение на обратного спрямо пра-
вого съпротивление, което води до по-добро
детектиране. От друга страна, той консуми-
ра по-голяма мощност в отоплителната жич-
ка. Освен това последната може да внесе
брум във видеосигнала. Използуването на
полупроводников диод намалява консума-
цията и стойността на видеодетектора, но се
явява опасност от повредата му (пробив) при
прекомерното увеличаване на амплитудата
на междинночестотния сигнал. За тази цел се
вземат редица мерки при конструирането на
телевизионните приемници, една от конто е
схемата за защита на общия канал от прето-
варване при пускането на телевизора.
След видеодетектора се получава видеосиг-
нал, който се отдел я в краищата на товар ния
резистор Останалите след детектирането
междинночестотни сигнали и техните със-
тавни се отделят към земя с кондензатора
С3.За спирането им служи и високочестотният
дросел Др . Дроселът Др± участвува и заед-
но с дроселите Др2 и Др3 в групдта за слож-
на последователно (Др1 и Др3)-паралелна
(Др2) високочестотна корекция, предназна-
чението на която е да компенсира спадането
на високите честоти на видеосигнала, при-
чинено от шунтиращото действие на паразит-
ните монтажни капацитети на схемата на ви-
деодетектора. За получаване на необходима-
та корекция дроселът Др3 е свързан паралел-
но с резистора Д2. Дроселът Др2 е свързан
Фиг. 7.3. Типична схема на видеодетектор и видеоусилвател
113
ВД и ВУ
последователно с товарния резистор на видео-
детектора и увеличава импенданса му за
високите честоти от видеосигнала. Дроселът
Дрз намалява влиянието на входния капаци-
тет на видеоусилвателната лампа върху то-
вара на видеодетектора. От общата точка на
трите дросела се отделя втората междинна
честота на звука 6,5 MHz и се подава към меж-
динночестотния усилвател за звука.
Втората междинна честота на звука се по-
лучава по следния начин. Към видеодетек-
тора се подават сигналите на меж'динната
честота на изображението и сигналите на
първата междинна честота на звука, честота-
та на конто е с 6,5 MHz по-ниска от междин-
ната честота на изображението. Сигналите
на първата междинна честота на звука имат
двадесетина пъти по-ниска амплитуда от
сигналите на междинната честота на изобра-
жението, пораДи което те попадат в нелиней-
ната част на х ар актер истиката на видеоде-
тектора. Това дава възможност да се смесят
двата междинночестотни сигнала (междин-
ната честота на изображението и първата
междинна честота на звука), в резултат на
което се получават редица комбинационни
честоти, от конто се отделя разликата на
междинната честота на изображението и меж-
динната честота на звука, която разлика
представлява втората междинна честота на
звука 6,5 MHz.
От управляващата решетка на видеоусил-
вателната лампа Л2 се отделя видеосигнал
с отрицателна полярност, който се подава
посредством разделителния резистор към
едната управляваща решетка на лампата на
амплитудния отделител за осъществяването
на клапанната защита на схемата.
Видеоусилвателната лампа Л2 е пентодна.
Катодната й трупа е съставёна от i?4, С4, оп-
ределящи преднапрежението на лампата, и от
7?б, С5, от конто се отделя видеосигнал с от-
рицателна полярност, който се подава към
катода на ключовата лампа за АРУ.
Най-важен елемент от анодната верига на
видеоусилвателната лампа е товарният ре-
зистор /?8. За осъществяване на високоче-
стотната корекция с цел да се компенсира
затихването на високите видеочестоти, при-
чинено от паразитните капацитети на схема-
та, се използуват дроселите Др4 и Др5, свър-
зани паралелно на резисторите 7?в и j?7. Дро-
селът Др4 намалява влиянието на изходния
капацитет на видеоусилвателната лампа вър-
ху товара й, а дроселът Дрб увеличава то-
варния импеданс на видеоусилвателя за ви-
соките честоти от видеосигнала. За същата
цел при повечето модели съвременни телеви-
зионни приемници резисторът/?8 се конструи-
15 Повреди и поправки на телевивионни приемници
ра като жичен с известна собствена индук-
тивност.
От товарния резистор се отделя видеосиг-
нал с положителна полярност, който се по-
дава посредством разделителния резистор
7?в към лампата на амплитудния отделител.
От същата точка <?е подава и видеосигнал към
ключевата лампа за АРУ, когато последната
работи в режим на усилвател със заземен ка-
тод („УНТ 47/59“).
След това от общата точка на двата дросе-
ла видеосигналът се подава към катода на
кинескопа. По пътя си той среща режектор-
ния кръг, спиращ втората междинна честота
на звука 6,5 MHz (съставен от бобината Ls и
кондензатора Св) и групата за преднапреже-
ние на кинескопа 7?1в, С7. Предназначението
на тази трупа е да предпазва кинескопа от
протичането на много силен ток през него.
И наистина при протичането на силен ток
се увеличава падението върху напрежението
на резистора j?10; това води до увеличаване на
положителния потенциал на катода на кине-
скопа и до запушването му. Кондензаторът
С7 пропуска видеосигнала.
7.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ВИДЕОДЕТЕК-
ТОРИ И ВИДЕОУСИЛВАТЕЛИ И ТЕХНИТЕ ХА-
РАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
7.3.1.	„Опера 3“ (фиг. 7.4). Използувано е
схемното решение, описано в раздел 7.2, Ръи-
ното регулиране на контраста се осъществя-
ва с промяна на напрежението на втората
решетка на видеоусилвателната лампа Л7,
което изменя коефициента на усилване на
лампата и води косвено до промяна на режи-
ма на лампата за АРУ. Поради голямата раз-
сейна мощност във веригата на втората ре-
шетка не е възможно управляването на на-
прежението й с потенциометър, защото послед-
ният трябва да бъде мощен и съответно не-
стандартен. За целта се използува радио-
лампата Л9ъ- Посредством потенциометъра
/?63 се изменя големината на подаваното към
управляващата й решетка отпушващо напре-
жение, а това изменя вътрешното съпротив-
ление на лампата Л9« и потенциала на втора-
та решетка на видеоусилвателната лампа
Л7. Електролитният кондензатор Св2 е фил-
триращ. За избягване на опасността от само-
възбуждане на видеоусилвателната лампа
поради паразитната индуктивност на този
кондензатор паралелно е свързан безиндук-
ционният керамичен кондензатор Св1.
При този начин на регулиране на контраста
анодното напрежение на видеоусилвателната
лампа зависи от положението на регулатора за
контраста. То се мени, а това води до про-
ВД и ВУ
114
Ар5
към МЧУЗ
М
PL83
R48 12к
2
9
АРУ
R47
3.3 к
Д20
AW43- 80
А95
*ij PCF82
С63 5О\
R49 6.8 к
R60
1,5
С66
О,1
R59
Ц27
R58 220к
R52
0,39
R55
0,12
R56
L14
3
R53
0,5
R51 0,56
Фиг. 7 А. Видео детектор и видео ус ил вате л при „Опера 3“
R46
200
С61 X
R50
С64
ПОТ
С65
12к
ТОп
конт-1 9
раст
R54
О,1
0,5
R57
от КС ВО
мяна на яркостта при регулиране на контрас-
та поради изменението на катодния потен-
циал на кинескопа, свързан галванично с
анода на видеоусилвателната лампа. По този
начин ръчното регулиране на контраста е
съпроводено с нежелано изменение на яр-
костта'(при увеличаване на контраста се уве-
личава и яркостта). За избягване на това
нежелано явление веригата за регулиране
на яркостта се захранва от положително нап-
режение, взето от такава точка на схемата,
която изменя потенциала си по същия закон,
по който се изменя потенциалът на катода
на кинескопа при регулиране на контраста.
Такава точка от схемата е анодът на лампата
за регулиране на контраста Л9б, в която па-
дението на напрежението върху резистора
Rb0 е пропорционално на изменението на ек-
ранния ток.
Характерни повреди. При прекъсване на
видео'диодат Дг няма изображение и звук;
при пробив — изображението отсъствува,
звуковият съпровод е много тих. При влоша-
ване на обратното съпротивление на диода
контрастът на изображението е недостатъ-
чен, звуковият съпровод — по-тих. При пре-
късване на дросела Др2 няма изображение
и звук; на Др3 — няма изображение, тих
звук, на Др4, Дрь и Др6 — детайлността на
изображението е силно намалена (размазано
изображение). Повредите на лампата Л9б
водят или до отсъствие на изображение при
прекъснали изводи на електроди, или до не-
възможност за ръчно регулиране на контраста
при късо съединение между електродите.
При прекъснали електроди групата за АРУ
изработва голямо отрицателно напрежение,
което запушва МЧУИ.
7.3.2.	„Опера 3“ с дефазатор на смущения-
та и лампов диод (фиг. 7.5). Използуването
на лампов диод за видеодетектор не води до
съществени изменения в схемата на телеви-
зора, като се изключи подаването на отопли-
телно напрежение към лампата. При включ-
ване на дефазатор за смущенията настрое-
ният кръг на дефазаторa L23, С170 се свързва
преди видеодетектора с разделителния ре-
зистор /?145, за да се отдели видеосигналът
от лентата, намираща се в близост до резо-
нансната честота на кръга — 33,5 MHz. От-
деленият сигнал се прехвърля към лампата
на дефазатора посредством бифилярно нави-
тата 0обина за връзка L24.
Характерните повреди са, както при „Опе-
ра 3й (раздел 7.3.1).
7.3.3.	„Кристал" (фиг. 7.6). Използувана
е схема на видеодетектор с полупроводников
диод и лентов филтър за връзка с дефазатора
на смущенията, подобна на разгледаната в
предните два раздела. Видеоусилвателят има
също редица общи черти с този на „Опера 3й.
115
ВД и ВУ
Фиг. 7.5. Видеодетектор и видеоусилвател при „Опера 3“ с лампови диоди и дефазатор на смущенията
Особеностите при „Кристал44 са в регулира-
нето на детайлността на изображението по-
средством изменението на честотната харак-
теристика на видеоусилвателя, реализирано
чрез включването и изключването на дросе-
лите в катодната верига на видеоусилвател-
ната лампа Л10а с помощта на клавишните
превключватели. При натискане на клавиша
„рязко44 се дава накъсо дроселът Др7, с което
сеповдига честотната характеристика (увели-
чава се усилването) на видеоусилвателя за
областта на високите видеочестоти, а при
натискането на клавиша „меко44 се включва
дроселът Др6, с което се намалява усилване-
то на видеоусилвателя за високите честоти
от видеосигнала.
Контрастът се регулира също с изменението
на напрежението на втората решетка на ви-
деоусилвателната лампа, с което се влияе
косвено върху режима на включената лампа
за АРУ. От анода й се взема напрежението
за групата за ръчно регулиране на яркост-
та. Лампата Л17а е за гасене на светлого пет-
но.
Характерните повреди са подобии на тези
при „Опера 3“. При прекъеване на диода Д2
няма изображение и звук. При прекъеване
на дросела Др3 няма изображение, звукът е
тих. Прекъсването на дроселите Др± и Др5
води до размазване на изображението поради
силното влошаване на детайлността. Повре-
дите в Л3б се съпровождат с отсъствието на
изображение или с невъзможност за ръчното
регулиране на контраста. При прекъеване
на товарния резистор Т?77 няма изображение,
яркостта е увеличена и не се регулира.
7.3.4.	„Пирин“ (фиг. 7.7). Схемата е ана-
логична на ' използуваната при „Кристал44,
като са отпаднали само дефазаторът за сму-
щенията и дроселите в катодната верига на
видеоусилвателната лампа. Контрастът се
регулира също чрез изменение на напреже-
нието на втората решетка на видеоусилва-
телната лампа.
Характерните повреди са същите, както
при „Кристал44. При пробив на диода Д201
няма изображение, звукът е тих. При пре-
къеване на дроселите Др202, Др2оз и Др204
няма изображение. При прекъеване на дро-
села Дрыь изображението е размазано, а
прекъсването на товарния резистор Т?230 води
до отсъствие на изображението, при което
яркостта е увеличена и не се регулира.
Характерно за „Пирин44 е, че подобно на
„Кристал44 товарният резистор на видеоусил-
вателната лампа Т?230 е навит на подходящ съп-
ВД и ВУ
116
ротивителен проводник. По този начин той
придобива функциите и на дросел за високо-
честотна корекция поради наличието на соб-
ствена индуктивност от около 150р,Н.
7.3.5.	„Темп 6/7“ (фиг. 7.8). Товар на ви-
деодетектора Да-па е резисторът Д2_123. Ви-
сокочестотната корекция на видеодетектора
е изпълнена с дроселите L2-i28 и Ь2_132. Ви-
деоусилвателят е изпълнен с радиолампата
Л8, от анода на която с кондензатора С2-13в
се отделя втората междинна честота на звука
6,5 MHz. Товар на видеоусилвателя са трите
паралелно свързани резистора 7?2-i42, Д2-171 и
/?2-из. Паралелната високочестотна корекция е
осыцествена с дросела £2-1зв, а режекторният
117
ВД и ВУ
КТ 206
0/2
Л204а
РС£84
R232
Q33
С234
15
R608
0.5
R405
ho
яркост
"С601
0,1
IMB.4 ““9Й“
.—ДЯТ------
а АО
платка на ви
R231
12к
205
jid-ww
Ар 204
L212
PCF82
АР!£
+230V
R
0J
С 330
0.1
лбателя
C4Q4 .
♦l5kV
КИНЕСКОП
47ДК2Б
77
н и ।
R233
12
од-
264
Забел еЖка: при i
^Сосрия 53*тази част!
от схемата липсбц
и долният край i
jejHaR601 е заземен |
+ 230V
R601
_0з5 _Т_
R44
Q27
R229 6.8k
Фиг. 7.7. Видео детектор
и видеоусилвател при „Пирин“
R206 39kT
АР
£ Укбм МЧУ9
С270
5И
• KT2I4
\ R230
ж
С 233
._3n
L216
+ 23OV
тг
.7.
Контрс|ст
Л 303а U
> ЕСС 83	(£
|7
/R349
16,0
Фиг. 7.8. Видеодетектор и видеоусилвател при „Темп 6/7“
кръг за спиране на втората междинна често-
та на звука е съставен от L2_i37 и G-138-
Особеност на схемата на видеоусилвателя е
капацитивната връзка между видеоусилва-
теля и катода на кинескопа, осыцествена с
кондензатора C2_i44. Това позволява регули-
рането на яркостта да се извършва с промяна
на потенциала на катода на кинескопа, но
налага и използуването на група за възстано-
вяване на постоянната съставна. Тя е изпъл-
нена сдиода Д2_148, филтьрната група T?2_i47,
С2_ 150 и делителя на напрежението /?2_146,
#2-i4i- Диодът Д2_ 148 е върхов детектор за
максималните амплитуди на видеосигнала,
ВД и ВУ
118
Фиг. 7.9. Видеодетектор и видеоусилвател при „Темп 6М/7М“
а такива :а амплитудите на сйнхроимпулси-
те, конто след детектирането определят по-
тенциала на Венелтовия цилиндър на кине-
скопа. Този потенциал се запазва един и същ
и не зависи от средната осветеност на кадъра,
с което се осъществява възстановяването на
постоянната съставна.
Характерни повреди. При прекъеване или
пробив на Д2_ 125 няма изображение; сыцото
се наблюдава и при прекъеване на L2-i29-
Прекъсването на дроселите L2-i32 и А2_139
води до силното размазване на изображение-
то — при втория случай след известно време
прегаря и резисторът 7? 2_140, след което изоб-
ражението изчезва. При прекъеване на Д2_148
яркостта на екрана на кинескопа е много
малка, кинескопът е запушен поради нулевия
потенциал на Венелтовия цилиндър. При
пробив на този диод ярокостта е голяма и се
регулира недостатъчно с Т?2_149.
7.3.6.	„Темп 6М/7М" (фиг. 7.9). Схемата
е подобна на използуваната при „Темп 6/7“,
описана в раздел 7.3.5. Различава се само по
използуването на четири паралелно евързани
товарни резистори на видеоусилвателната
лампа.
Характерни повреди са прекъсването или
пробивът на 2-Д4, при което изображението
отсъствува; прекъсването на 2-L20, водещо
също до изчезване на изображението; пре-
късването на 2-L21 и 2-L23, съпроводено с
размазване на изображението, прекъеване на
2-Д5, при което кинескопът е с много малка
яркост; пробивът на същия диод, съпрово-
ден с увеличена яркост на кинескопа, която
се регулира недостатъчно.
7.3.7.	„Стадион" (фиг. 7.10). В групата на
видеодетектора са използувани четири дро-
села за високочестотна корекция (Др401,
Дрын, Дрыя и Др5) и два кондензатора (С436
и С441). Товар на видеодетектора е резисто-
рът Л436.
Контрастът се регулира с подаването на
различно по големина положително напре-
жение към управляващата решетка на видео-
усилвателната лампа Л501а с помощта на по-
тенциометъра за ръчно регулиране на кон-
траста Т?89, което води до косвеното изменение
на режима на лампата за АРУ. В катода на
видеоусилвателната лампа е евързана гру-
пата за регулиране на детайлността, съставе-
на от потенциометъра Т?79, дросела Др4 и
кондензаторите Сзо, С32 и С31. Този начин на
евързване на елементите позволява повдига-
нето или понижаването на честотната харак-
теристика на видеоусилвателя за областта
на високите видеочестоти, а с това се увели-
чава или намалява детайлността на изобра-
жението. При средното положение плъзга-
чът на Т?79 се намира срещу средния му из-
вод, при което кондензаторите С31 и С32 са
евързани паралелно на Т?511. За това положе-
ние честотната характеристика на видеоусил-
вателя е линейна. При движението на плъз-
гача ша Т?79 надолу двата кондензатора се
евързват към Т?511 последователно с конден-
затора Сзо и частта от потенциометъра Т?79,
а това води до повдигане на честотната ха-
рактеристика за високите видеочестоти. При
движението на плъзгача нагоре двата кон-
дензатора се евързват към Т?511 последо-
вателно с дросела Др4 и шунтиращия
го резистор Т?80, при което се получава
119
ВД и ВУ
затихване за високите честоти от видеоси-
гнала.
Втората междинна честота при „Стадион44
не се отделя от групата на видеодетектора и
видеоусилвателя, а посредством смесването
на двете междинни честоти в специален диод,
свързан към анодната трупа на последната
лампа за усилване на междинната честота на
изображението (не е показан на схемата).
Товар на видеоусилвателната лампа е ре-
зисторът Т?505. Високочестотната корекция
е изпълнена с дроселите Др501 и Др^. Кръ-
гът L501, С503 е спиращ за втората междинна
честота на звука. Връзката с катода на кине-
скопа е капацитивна-и осыцествена с С504,
поради което се използува групата за въз-
становяване на постоянната съставна, в коя-
то участвуват диодът Д501 и резисторите
ВД и ВУ
120
Къоз и ^504- Тя действува по следния начин. С
резистора R50i се подава постоянно положи-
телно напрежение към катода На кинескопа.
Същото това напрежение поддържа диодът
Д501, запушен за видеосигнала, и се отпушва
само от синхроимпулсите. Протичащите то-
кове зареждат кондензатора С50< отрицателно
спрямо катода на кинескопа и поддържат
определен потенциал, пропорционален на
амплитудата на синхроимпулсите, т. е. на
нивото на черното.
Характерните повреди са: при прекъсване
на Д402 няма изображение, а има звук; при
пробив — няма изображение; при прекъсва-
не на Др^ъ ДРыз, Дрм няма изображение;
при прекъсване на Др5, Др501 или Др502
изображението е размазано; при прекъсване
на Д501 яркостта е недостатъчна (екранът е
121
ВД и ВУ
тъмен), а при пробив екранът също е тьмен,
гасне в точка.
7.3.8.	„Стадион 2/4“ (фиг. 7.11). Схемата
му се различава от тази на „Стадион14 (вж.
раздел 7.3.7) по начина на евързване на
потенциометъра за регулиране на контраста
7? 85 и по използуването на опростена трупа
за регулиране на детайлността, съставена от
потенциометъра /?79 и кондензаторите С30,
С31 и С32.
Характерните повреди са, както при „Ста-
дион"
7.3.9.	„Рубин 102“ (фиг. 7.12). Характерно
за схемата е свързването на режекторните
кръгове на междинночестотния усилвател за
изображението L15, С78 и Lie, С78 във верига-
та на видеодетектора Дъ. Високочестотната
корекция на видеодетектора е проста и е осъ-
ществена само с дросела Дрг. Товар на видео-
детектора е резисторът 7?п.
Видеоусилвателят е изпълнен с лампата
Л12. Контрастът се регулира ръчно с потен-
циометъра Т?87, изменящ дълбочината на
ООВ и режима на видеоусилвателната лампа,
а оттам — и режима на лампата за АРУ.
Товар на видеоусилвателя са паралелно
евързаните резистори Р'92 и /?"92. Високо-
честотната корекция е изпълнена с дросели-
те Др2 и Др3, а кръгът L19, С83 е режекторен
за втората междинна честота на звука. За оси-
гуряване независимостта на яркостта от регу-
лирането на контраста групата за регули-
ране на яркостта се захранва с напрежението,
получено след товарните резистори на
видеоусилвателя.
Характерни повреди. При пробив или
прекъеване на Д5 няма изображение; при
прекъеване на Дри Др2 или Др3 изображе-
нието е размазано.
7.3.10.	„Топаз" (фиг. 7.13). Схемата на
видеодетектора е с последователна високо-
честотна корекция, изпълнена с дросе-
лите Др1 и Др2. Товар на видеодетектора е
резисторът Д39.
Видеоусилвателят е изпълнен с лампата
Л8а. Посредством клавиша „филм“ паралелно
на катодния резистор /?121 се свързва конден-
заторът С408, с което се повдига усилването
за високите видеочестоти. Ръчното регули-
ране на контраста се осъществява с измене-
ние на преднапрежението на лампата на
видеоусилвателя с подаването на различно
по големина положително напрежение от
потенциометъра Т?401, а това води до косве-
ното изменение на режима на лампата за
автоматично регулиране на усилването. Из-
ползувана е и трупа за автоматично регули-
ране на контраста в зависимост от силата на
околното осветление, в която участвуват
фоторезисторът ФР и резисторите от дели-
теля за анодното напрежение /?439 и /?423.
При увеличаване на интензитета на околното
осветление съпротивлението на фоторезис-
тора се намалява, към управляващата ре-
шетка на видеоусилвателната лампа се по-
ддва по-голямо положително напрежение,
тя се отпушва, напрежението на катода й
се увеличава и се стига до запушване на лам-
пата за АРУ, в резултат на което се увели-
чава контрастът. В анодната верига на видео-
усилвателната лампа е свързан първичният
трептящ кръг (L17 и паразитните капацитети)
на лентовия филтър за отделяне на втората
междинна честота на звука. L17 е и дросел
Фиг. 7.12. Видеодетектор и видеоусилвател при „Рубин 102“
16 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ВД и ВУ
122
Фиг. 7.13. Видеодетектор и видеоусилвател
при „Топаз“
за последователна високочестотна корекция
заедно с дросела Дрюх- Режекторният кръг
L16, Сео спира втората междинна честота на
звука.
Характерна повреди. При прекъсване или
пробив на диода Д± изображението отсъствува.
До същото води и прекъсването на дросела
Др2. Прекъсването на дросел Дрх води до
размазване на изображението, а прекъсва-
нето на Дрю1 до отсъствието на 'изображение
и звук.
7.3.11.	„АТ 550“ (фиг.7.14). Използувана
е проста, но притежаваща необходимите
качества схема. Товар на видеодетектора е
резисторът 7?1П. Високочестотната корекция
е осъществена с дроселите L108, L1Q9 и L110.
В катода на видеоусилвателната лампа Л201а
за контраста
Фиг. 7.14. Видеодетектор и видеоусилвател при „АТ 550*
123
ВД и ВУ
Фиг. 7.15. Видео детектор и видеоусилвател при „53 Т 816“
посредством превключвател се свързва към
земя групата за стъпално регулиране на
детайлността L203, С204. Втората междинна
честота на звука се отделя от анода на лам-
пата с кондензатора С302. Товар на видео-
усилвателната лампа е резисторът Т?201. Дро-
селите L201 и L202 са за поел едовател но-пар а-
лелна високочестотна корекция. Кръгът
L204, С202 е режекторен за 6,5 MHz. C20i и
/?202 образуват катодната трупа на кинескопа.
Характерни повреди. При пробив или пре-
късване на Д101 няма изображение. Същото
се наблюдава при прекъсване на L109, L110
или L2oi- При прекъсване на L108 и L202
изображението се размазва.
7.3.12.	„53 Т 816“ (фиг. 7.15). Характерно
за схемата на видеоусилвателя е това, че
втората междинна честота на звука се отделя
с последователния трептящ кръг С40, L24,
свързан между анода на видеоусилвателната
лампа Луи и земя с разделителния резистор
Т?34. За високочестотна корекция се използу-
ват дроселите L21 и Л22. Товар на видеодетек-
тора е резисторът Т?29. За високочестотна
корекция се използуват дроселите L19 и £20.
Характерни повреди са пробивът или пре-
късването на Д19 при което изображението
отсъствува; прекъсването на L19,L21 и L22 —
същото и прекъсването на L20, което води
до размазване на изображението.
7.3.13.	„УНТ 47/59“ (фиг. 7.16). Товар
на видеодетектора е резисторът /?323. Дросе-
лите Дры1 и Дрып са за високочестотна корек-
ция. Втората междинна честота на звука се
отделя с последователния режекторен кръг
L318 и С335, свързан след видеодетектора.
Видеоусилвателят е изпълнен с радио-
лампата Л304а. За товар му служи резисторът
7?334. Дроселите Др303, Др304 и Др305 са за
високочестотна корекция. Контрастът се
регулира с потенциометъра /?529, свързан
като делител за изходното напрежение на
видеоусилвателното стъпало. Използуван е
този начин за регулиране на контраста,
защото при него амплитудата на видеосигна-
ла, който се подава към лампата на ампли-
тудния отделител, не се изменя с регулиране-
то на контраста (както е при използуваните
в предните модели телевизори схеми за
регулиране' на контраста). Следователно
при намаляване на контраста синхронизация-
та се запазва стабилна. Понеже този делител
за видеосигнала е честотнозависим, използу-
вана е коригираща трупа, съставена от еле-
ментите С31в, /?350) T?34i, /?зз2 и СЗБ1. Видео-
сигналът се подава към катода на кинескопа
през групата, съставена от Д306, 7?330, Т?345,
Т?351 и дросела за високочестотна корекция
Дрыъ. При протичане на по-силен ток през
кинескопа в краищата на последователно
евързаните резистори Т?345 и Т?351 се получава
по-голямо падение на напрежението, което
води до запушване на диода Д30б и до ограни-
чаване на тока на лъча. Кондензаторът
С353 служи за пропускане на видеосигнала.
За гасене на светлото петно, което се полу-
чава след изключването на телевизора от
мрежата, служи кондензаторът С511. Той се
зарежда до определен потенциал и след из-
ВД и ВУ
124
ключването на телевизора поддържа за из-
вестно време напрежението на катода на кине-
скопа. Последният се запушва поради бър-
зото намаляване на потенциала на Венелто-
вия му цилиндър, с което се гаси петното.
Падението на напрежението върху 7?316
компенсира частично постоянната съставна
на демодулацията.
125
ВД и ВУ
Характерна повреди. При съветските уни-
фицирани телевизори от втори клас най-
често се наблюдава пробив на видеодетектора
Дзох, при което няма изображение и звукът
е тих; прекъсване на товарния резистор
/?234, ПРИ което има бледо изображение (за
това служи Т?529). Прекъсването на Др301>
Дрзо2> Дрзм, Дрзоь и Жо2 води до изчезване
на изображението. При прекъсване на Др333
изображението се размазва.
От тези повреди най-трудно се рткрива
прекъсването на товарния резистор Т?234,
защото поради специфичния начин на свър-
зване на регулатора за контраста на анода
на видеоусилвателната лампа се измерва
положително напрежение и при прекъсване
на товарния й резистор. Тази повреда се
открива, след като се установи с допиране
на ръката, че резисторът Т?234 е студен (т. е.
през него не протича ток).
7.3.14.	„Хемус“ (фиг. 7.17). Схемата на
видеодетектора е без особености — Т?224 е
товарен резистор, а дроселите Др232, Дръоз
и Др204 са за високочестотна корекция.
Товар на видеоусилвателя е резисторът
Т?228. Последователно с него е свързан резис-
торът Т?229, от който се отделя видеосигнал
за амплитудния отделител. Необходимостта
от този допълнителен нискоомен резистор
се обуславя от ниското входно съпротивле-
ние на използувания транзисторен амплиту-
ден отделител.
При първите серии телевизори втората
междинна честота се отделите от анода на
видеоусилвателната лампа, както е показано
на схемата. При последните серии това става
с последователен режекторен кръг, както
е при „УНТ 47/59“ (вж. фиг. 7.16) .
Интересно е осъществено регулирането на
контраста. За да се запази амплитудата
на видеосигнала, подавай към амплитуд-
ния отделител, видеосигналът, който се пода-
ва към катода на кинескопа, се взема потен-
циометрично от плъзгача на потенциометъра
за регулиране на контраста Т?605. Левият му
извод е свързан с анода на видеоусилвател-
ната лампа — там амплитудата на видео-
сигнала е най-голяма. Най-малка (почти ну-
ла) е амплитудата на видеосигнала на десния
извод на потенциометъра, който е заземен
посредством кондензатора Св05. За честотна
корекция се използува кондензаторът Сб0з.
За да не се влияе яркостта от регулирането на
контраста, в напрежението в дсеия край на
потенциометъра Т?в05 е избрано равно на
анодното (посредством включването му в
диагонала на мостова схема). За целта служи
делителят 7?eo9»#ei2- От същата точка се взема
напрежение за регулиране на яркостта с
делителя /?6О6>^?6О7»^?6О8*
Характерна повреди. Това са прекъсва-
нето или пробивът на диода Д201, водещи
до отсъствие на изображението. Същото се
получава и при прекъсване на дроселите
ДРго2> ДРгоз и Др^. При прекъсване на
Дрыъ изображението е размазано.
7.4.	РАЗСТРОЙКИ ПРИ ВИДЕОДЕТЕКТОРА И
ВИДЕОУСИЛВАТЕЛЯ И ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ
КАЧЕСТВОТО НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРИЕМАНЕ
Общо взето, в групата на видеодетектора
и видеоусилвателя не се наблюдават сериозни
разстройки, оказващи силно влияние върху
качеството на телевизионното приемане. Като
се изключи внесена от човешка ръка повреда
(например из^върляне на дросел от групите
за високочестотна корекция или подмяната
му с неподходящ, което би довело до влоша-
ване на детайлността), в тази група не се
наблюдават разстройващи се елементи. Из-
ключение има при видеодетекторите на
„Опера“ и „Кристал44, където дефазаторът на
смущението е разстроен на определена често-
та и при разстройването му може да се полу-
чат определени изменения в качеството на
телевизионното приемане (вж. гл. 10, раз-
дел 10.3.2). Регулируем е само дроселът за
високочестотна корекция Lllo при видео-
усилвателя на телевизионния приемник
„АТ 550“ (вж. фиг. 7.14), но разстройването
му влошава или увеличава детайлността
в малки граници.
При видеоусилвателите на повечето моде-
ли единственият настройван детайл е боби-
ната на режекторния кръг за спиране на
втората междинна честота на звука.При раз-
стройването й се наблюдават смущения в
изображението, причинени от звуковия съп-
ровод. Също така при „Топаз44 в анодната
верига на видеоусилвателната лампа е свър-
зан последователно първичният трептящ
кръг за отделяне на втората междинна често-
та на звука (L17 и паразитните капацитети).
Разстройването на L17 води до затихване на
звуковия съпровод.
7.5.	ЕЛЕМЕНТИ НА ВИДЕО ДЕТЕКТОРА И ВИДЕО-
УСИЛВАТЕЛЯ И ТЕХНИТЕ ПОВРЕДИ
Е1 — видеоусилвателна електронна лам-
па и нейният цокъл. При изтощена лампа се
наблюдава силно понижаване на контраста
на изображенето — то е бледо, синхрониза-
циите са нестабилни. При прекъсване на
изводи на електроди напълно отсъствува
изображението; звуковият съпровод е норма-
ВД и ВУ
126
лен, ако се отделя преди видеоусилвател-
ната лампа (след видеодетектора или от
допълнителен детектор за звука). В случайте,
когато звуковият съпровод се отделя след
анода на видеоусилвателната лампа, при
тази повреда той отсъствува. При някои
модели тази повреда се съпровожда с понижа-
ване на яркостта на екрана на кинескопа и
дор и с тьмен екран.При късо съединение меж-
ду електродите също няма изображение и
евентуално се наблюдава изчезване на звуко-
вия съпровод, когато той се отделя след
анода на видеоусилвателната лампа. При дру-
ги модели се увеличава яркостта на екрана.
127
Е2—Е14
При лош контакт в цокъла на лампата из-
ображението изчезва периодично, особено при
разклащане на видеоусилвателната лампа
в нейния цокъл. При влошена изолация
между отоплението и катода се внася брум
в изображението — тъмна хоризонтална лен-
та върху изображението, която сменя място-
то си при обръщане щепсела на телевизора
в мрежовия контакт.
Е2 — радиолампа за ръчно регулиране
на контраста на изображението, подаваща
положително напрежение към екранната
решетка на видеоусилвателната лампа и
нейния цокъл. При изтощена лампа не може
да се получи максимален контраст на из-
ображението;потенциалът на втората решетка
на видеоусилвателната лампа не достига до
максималната си стойност. При прекъснали
изводи на електроди или лош контакт в
цокъла на лампата изображението отсъствува
или е много бледо (МЧУ се запушва от гру-
пата за АРУ). При късо съединение между
електродите контрастът на изображението
е максимален и не се регулира ръчно с по-
тенциометъра Е24.
ЕЗ — радиолампа на видеодетектора и
нейния цокъл. При изтощена лампа контрас-
тът на изображението е недостатъчен — то
е бледо. При прекъснали изводи на електро-
ди или лош контакт в цокъла няма изображе-
ние и звук'(звуковият съпровод е нормален
само когато се отделя от специален детектор
за звука, монтиран преди видеодетектора).
При късо съединение между електродите се
наблюдава същият ефект, както при пре-
къснали изводи на електроди.
Е4 — полупроводников диод за видеоде-
тектиране. При прекъсване няма изображе-
ние и звуков съпровод (ако последният се
отделя преди видеодетектора, той е норма-
лен). При пробив изображението отсъствува,
звуковият съпровод е тих поради смесване
в нелинейната част на характеристиката
на първото стъпало на МЧУИ. При влоша-
ване качеството на диода (намалено съпро-
тивление в обратна посока) контрастът на
изображението е недостатъчен. При голям
собствен проходен капацитет детайлността
на изображението се влошава.
Е5 — кондензатор за филтриране на оста-
тъците от междинночестотния сигнал и тех-
ните хармонични, получени след видеоде-
текцията. При прекъсване се наблюдават
смущения в изображението под формата на
ситна мрежа. При пробив няма изображение и
звук (звуковият съпровод е нормален само ако
се отделя преди видеодетектора от специален
диод на звука). При утечка контрастът на
изображението се понижава.
Е6 — товарен резистор на видеодетектора.
При прекъсване няма изображение.
Е7 — дросел за високочестотна паралелна
корекция, свързан последователно с товар-
ния резистор на видеодетектора. При прекъс-
ване няма изображение.
Е8 — първи дросел за последователна ви-
сокочестотна корекция, свързан преди ве-
ригата на товарния резистор на видеодетек-
тора. При прекъсване няма изображение и
звук (звуковият съпровод е нормален само
когато се отделя от специален диод преди
видеодетектора.
Е9 — втори дросел за последователна ви-
сокочестотна корекция с паралелен резистор
ЕЮ, съпротивленйето на който е малко. При
прекъсване се влошава високочестотната ко-
рекция, като се намалява детайлността.
Видеосигналът се прехвърля посредством
паралелно свързания резистор ЕЮ. Изобра-
жението е силно размазано (с понижена
детайлност), звуковият съпровод е нормален.
ЕЮ — резистор с малко съпротивление,
свързан паралелно на втория дросел за
високочестотна корекция Е9. При прекъсване
не се наблюдават забележими изменения в
качеството на изображението.
El 1 — първи резистор за преднапрежение
и корекция в катода на видеоусилвателната
радиолампа. При прекъсване няма изобра-
жение, в звуковия съпровод се получава
брум (групата за АРУ не действува). При
някои модели се понижава яркостта на рас-
търа.
Е12 — кондензатор, свързан паралелно на
резистора в катода на видеоусилвателната
лампа ЕН. При прекъсване се влошава
детайлността на изображението. При пробив
се наблюдава силно увеличаване на кон-
траста на изображението.
Е13 — втори резистор от катодната трупа
на видеоусилвателната лампа. При прекъс-
ване няма изображение; звуковият съпровод
е със силни изкривявания (когато се взема
преди видеоусилвателя) поради запушването
на лампите от общия канал вследствие изра-
ботваното по-високо отрицателно напрежение
от групата за АРУ. Когато звуковият съпро-
вод се взема от анода на видеоусилвателната
лампа, след тази повреда звукът изчезва.
Е14 — кондензатор, свързан паралелно на
втория резистор в катодната верига на видео-
El 5—E26
128
усилвателната лампа Е13. При прекъеване
се наблюдава влошаване на стабилността на
синхронизацията. При пробив няма изобра-
жение; звукът отсъствува или е тих; общият
канал се запушва от групата за АРУ,
Е15 — товарен резистор на видеоусилва-
телната лампа (може да бъде жичен със соб-
ствена индуктивност, а също да е съставен
от два, три или четири паралелно евързани
резистора, с което се увеличава тяхната
разсейвана мощност). При прекъеване няма
изображение; звуковият съпровод е норма-
лен, ако се взема преди видеоусилвателната
лампа, а ако се взема след нея — отсъствува,
яркостта е силна и не се регулира; вижда се
обратният ход на кадрите. При „УНТ 47/59“
се наблюдава изключение от това правило —
при прекъснал товарен резистор функциите
му се поемат от регулатора за контраста и
се наблюдава бледо и нестабилно изобра-
жение в определено положение на регулатора
за фина настройка на честотата на хетеро-
дина; групата за АРУ не работи.
Е16 — дросел за паралелна високочестотна
корекция в анодната верига на видеоусилва-
телната лампа, свързан последователно с
товарния резистор Е15, съпротивлението на
който е по-малко от 50k £2. При прекъеване
изображението е размазано; товари се ре-
зисторът Е17, ако прегори — няма изобра-
жение; яркостта е увеличена и не се регули-
ра (при моделите с трупа за възстановяване
нивото на черното ефектът е^по-различен —
обикновено тъмен екран).
Е17 — резистор, върху който е навит дро-
селът Е16. Съпротивлението му е по-малко
от 50к£2. При прекъеване не се наблюдава
изменение на качеството на телевизионното
изображение.
Е18 — дросел за последователна високо-
честотна корекция в анодната верига на
видеоусилвателя. Свързан е между анода на
лампата и товарния резистор, когато този
дросел е навит върху резистор със съпро-
тивление, по-малко от 50к£2. При прекъеване
се наблюдава размазване на изображението
(силно понижена детайлност), увеличена яр-
кост и слаб контраст; товари се резисторът
Е19.
Е19 — резистор със съпротивление под
50к£2, върху който е навит дроселът Е18.
При прекъеване не се наблюдават изменения
в качеството на телевизионното изображение
и звука.
Е20 — бобина от режекторния кръг за
спиране на втората междинна честота на
звука, свързан между анода на видеоусилва-
телната лампа и катода на кинескопа. При
разстройване се наблюдават смущения на
изображението от звука. При прекъеване ня-
ма изображение; яркостта е увеличена и
не се регулира (както при прекъснат катоден
извод на кинескопа); при „Темп 6/7“ и
„Темп 6М/7М“ яркостта на растъра е нама-
лена (същото се наблюдава и при „Стадион").
Е21 — кондензатор от режекторния кръг
за спиране на втората междинна честота на
звука, свързан между анода на видеоусилва-
телната лампа и катода на кинескопа. При
прекъеване се наблюдава слабо смущаване
на изображението от звука; при пробив не се
наблюдава влошаване на качеството на теле-
визионното изображение.
Е22 — резистор от катодната трупа на
кинескопа. При прекъеване се наблюдава
силно увеличаване на яркостта — последната
не се регулира; вижда се обратният ход на
кадрите; изображението е много бледо, често
пъти негативно.
Е23 — кондензатор от катодната трупа на
кинескопа. При прекъеване се наблюдава
силно размазване на изображението поради
понижаване на детайлността; контрастът е
намален. При пробив изображението е без
промяна, но има опасност от повреда на
кинескопа при нарушаване на режима му,
водещо до увеличаване на протичащия през
него катоден ток.
Е24 — потенциометър за ръчно регулиране
на контраста на изображението посредством
радиолампа Е2. При прекъеване на горния
извод или на извода от плъзгача няма изобра-
жение и звук; напрежението на втората
решетка на видеоусилвателната лампа е
нула; общият канал е запушен от изработва-
ното от групата за АРУ отрицателно напре-
жение. При прекъеване на долния извод кон-
трастът на изображението е максимален и
се регулира незабележимо.
Е25 — първи резистор от делителя за
ръчно регулиране на контраста. При пре-
къеване няма изображение и звук; напре-
жението на втора решетка на видеоусилвател-
ната лампа е ниско; общият канал е запушен
от изработваното с увеличена стойност отри-
цателно напрежение от групата за АРУ.
Е26 — втори резистор от делителя за ръч-
но регулиране на контраста. При прекъеване
се наблюдава максимален контраст на из-
ображението, който не се регулира с потен-
циометъра Е28 или се изменя незабележимо.
129
Е27—Е38
Напрежението между втора решетка на
видеоусилвателната лампа и земя е максимал-
но и се изменя в много малки граници.
Е27 — резистор за подаване на анодно
напрежение към лампата от групата за ръчно
регулиране на контраста на изображението.
При прекъсване няма изображение и звук;
екранът на телевизора е тъмен; напрежението
на втора решетка на видеоусилвателната
лампа е ниско; общият канал е запушен от
изработваното от групата за АРУ отрицател-
но напрежение с висока стойност; напреже-
нието на венелтовия цилиндър на кинескопа
е нула.
Е28 — разделителен резистор, подаващ
напрежението от плъзгача на потенциоме-
търа за ръчно регулиране на контраста на
изображението Е24 към управляващата ре-
шетка на-лампата за ръчно регулиране на
контраста Е2. При прекъсване няма изобра-
жение и звук; напрежението между втората
решетка на видеоусилвателната лампа и
земя е минимално; общият канал е запушен
от изработваното от групата за АРУ отри-
цателно напрежение с голяма стойност.
Е29 — електролитен кондензатор от фил-
търната група, служещ за филтриране на
напрежението, което се подава от катода
на лампата за ръчно регулиране на контраста
към втора решетка на видеоусилвателната
лампа. При прекъсване се наблюдава слабо
понижаване на контраста на изображението.
При пробив няма изображение; претоварва
се лампата за ръчно регулиране на контраста
Е2 и обикновено се поврежда; напрежението
между втора решетка на видеоусилвателната
лампа и земя е нула; товари се и резисторът
Е27.
ЕЗО — безиндукционен керамичен конден-
затор, свързан паралелно на електролитния
кондензатор Е29. При прекъсване не се на-
блюдава влошаване на работата на видео-
усилвателя. При пробив ефектът е, както
при пробив на електролитния кондензатор
Е29 (няма изображение и звук, общият канал
е запушен от групата за АРУ, товари се
резисторът Е27, претоварва се и лампата Е2).
Е31 — дросел в катода на видеоусилвател-
ната лампа. Участвува в групата за стъпално
регулиране на детайлността посредством
клавишния превключвател „рязко“. При пре-
късване, ако клавишът „рязко“ не е натиснат,
няма изображение и звук (нарушава се
катодната верига на видеоусилвателната лам-
па, запушва се и общият канал от изработва-
ното по-високо отрицателно напрежение от
групата за АРУ); яркостта на екрана е пони-
жена. При натиснат клавиш „рязко“ изобра-
жението, звуковият съпровод и яркостта са
нормални.
Е32 — клавишей превключвател за стъпал-
но регулиране на детайлността „рязко“.
При неизправен клавиш, който не прави
добър контакт, промяната на положението
на клавиша (включено или изключено) не се
отразява върху детайлността на изображе-
нието.
ЕЗЗ — дросел в катода на видеоусилва-
телната лампа за стъпално регулиране на
детайлността при натискане на клавиша
„меко“. При прекъсването му и ненатиснат
клавиш „меко“ изображението и звукът са
нормални. След натискане на клавиша „меко“
изображението и звукът изчезват (общият
канал се запушва от изработваното от гру-
пата за АРУ напрежение с повишена стой-
ност); яркостта на растъра се понижава.
Е34 — клавишей превключвател за стъпал-
но регулиране на детайлността „меко“. При
повреда детайлността на изображението не се
изменя след изменението на положението
на този клавишей превключвател (т. е. след
натискането или изключването му).
Е35 — куплунг за свързване на потенцио-
метъра за ръчно регулиране на контраста
към останалата част от схемата. При лош
контакт се наблюдава изчезване на изобра-
жението и звука, съпроводено с понижаване
на напрежението на втора решетка на видео-
усилвателната лампа. Общият канал е за-
пушен от групата за АРУ.
Е36 — куплунг за свързване на плъзгача
на потенциометъра за ръчно регулиране на
контраста към останалата част от схемата.
При лош контакт няма изображение и звук.
Е37 — допълнителен кондензатор за фил-
триране на остатьците от междинночестот-
ния сигнал, получени след детектирането.
При прекъсване се наблюдава слабо увели-
чаване на детайлността на изображението.
При пробив няма изображение и звук, а
при утечка се влошава контрастът на изобра-
жението.
Е38 — втори дросел за последователна
високочестотна корекция в анодната верига
на видеусилвателната лампа, свързан след
товарния резистор на видеодетектора. При
прекъсване няма изображение, когато дро-
селът е навит върху изолационно тяло, или
изображението е със силно понижена детайл-
ност, когато е навит върху резистор.
17 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Е39—Е63
130
Е39 — разделителен кондензатор, прехвър-
лящ видеосигнала от анода на видеоусилва-
телната лампа към катода на кинескопа при
„Темп 6/7“ и „Темп 6М/7М44. При прекъсване
няма изображение, звуковият съпровод е
нормален. При пробив се наблюдава понижа-
ване на яркостта на изображението, потен-
циометърът за регулиране на яркостта И64
не действува. При утечка яркостта на екрана
е недостатъчна и се регулира в малки гра-
•ници.
Е40 — дросел за последователна високо-
честотна корекция, свързан след разделител-
ния кондензатор Е39. При прекъсване ефек-
тът е, както при прекъснал извод от катода
на кинескопа — силно увеличена яркост,
която не се регулира; изображението от-
съствува; вижда се обратният ход на лъча
по кадри.
Е49 — потенциометър за ръчно регулиране
на контраста при „Стадион44. При прекъсване
на горния му край или на извода от плъзгача
му няма изображение (или контрастът на
изображението е много слаб), звукът е тих
или отсъствува, общият канал е запушен от
групата за АРУ. При прекъсване на долния
извод на потенциометъра контрастът на
изображението е максимален и се регулира
в много малки граници (потенциометърът
Е49 изпълнява ролята на променлив резис-
тор, образуващ заедно с резистора Е50
делител на напрежението).
Е50 — резистор, свързан между плъзгача
на потенциометъра за ръчно регулиране на
контраста Е49 и земя. При прекъсване и
лош контакт между плъзгача и графитния
слой на потенциометъра Е49 при регулиране
на контраста се наблюдават смущения върху
изображението под формата на къси хоризон-
тални чертици.
Е51 — резистор за подаване на положител-
но напрежение към потенциометъра за ръчно
регулиране на контраста. При прекъсване
няма изображение и звук; общият канал е
запушен от групата за АРУ.
Е52 — разделителен резистор за подаване
на напрежение- към видеоусилвателя^ При
прекъсване видеоусилвателната лампа оста-
ва без утечен резистор, поради което няма
изображение,
Е53 — филтърен кондензатор. При пре-
късването му не се наблюдават промени в
работата на видеодетектора и видеоусилвате-
ля. При пробив няма изображение и звук,
яркостта на екрана на телевизора е намалена,
общият канал е запушен от изработваното от
групата за АРУ напрежение с голяма отри-
цателна стойност.
Е54 — допълнителен дросел. При прекъс-
ване детайлността на изображението се регу-
лира в много малки граници.
Е55 — филтърен кондензатор. При пре-
късване се изменя в малки граници детайл-
ността на изображението. При пробив няма
изображение и звук, общият канал е запушен
по АРУ.
Е56 — разделителен кондензатор.‘При пре-
късване се намалява нивото на ниските често-
ти от видеосигнала, изображението е с под-
чертана рязкост (увеличена детайлност). При
пробив няма изображение и звук или кон-
трастът на изображението е недостатъчен и
не се регулира с потенциометъра Е59.
Е57 — регулатор за детайлността при
„Стадион44. При повреда не се регулира
детайлността или се регулира в началното
или в крайното положение на потенциоме-
търа.
Е58 — електролитен кондензатор от гру-
пата за регулиране на детайлността. При пре-
късване се наблюдава силно понижаване на
детайлността, която се регулира в много мал-
ки граници. При пробив детайлността на
изображението се регулира в малки граници.
Е59 — безиндукционен кондензатор, свър-
зан паралелно на електролитния конденза-
тор Е58. При прекъсване се наблюдава пони-
жаване на детайлността поради наличието
на паразитната индуктивност на електролит-
ния кондензатор Е58. При пробив детайлност-
та се регулира в малки граници.
Е60 — кондензатор от групата за регули-
ране на детайлността. При прекъсване
детайлността се регулира едностранно —
само се понижава в двете крайни положе-
ния на плъзгача на потенциометъра Е57.
Е61 — дросел за регулиране на детайлност-
та. При прекъсване детайлността се регули-
ра в малки граници.
Е62 — резистор, свързан паралелно на
Е61. При прекъсване не се наблюдава изме-
нение в регулирането на детайлността.
Е63 — развързващ безиндукционен кон-
дензатор във веригата на общото захранване
на видеоусилвателя при „Стадион44. При пре-
късване има опасност от самовъзбуждане
на видеоусилвателя. При пробив няма из-
131
Е64—Е80
обряжение и звук, прегаря предпазителят
във веригата на анодното захранване.
Е64 — разделителен кондензатор, пре-
хвърлящ видеосигнала от анодната верига
на видеоусилвателната лампа към катода на
кинескопа. При прекъеване няма изображе-
ние и звук, екранът на телевизора е тьмен
(силно намалена яркост). При пробив изоб-
ражението е нормално, като екранът не по-
тъмнява при отсъствие на телевизионно пре-
даване.
Е65 — диод за възстановяване на постоян-
ната съставна при „Стадион44, свързан във
веригата на катода на кинескопа. При пре-
къеване постоянната съставна не се възстано-
вява, .яркостта на изображението е недоста-
тъчна и се налага честото й регулиране с
потенциометъра за регулиране на яркостта.
При пробив се наблюдава сыцото, дори може
да се получи тъмен екран (запушен кине-
скоп поради високото положително напре-
жение, което се подава към катода му).
При пробив и прекъеване понякога кинеско-
път гасне в точка.
Е66 — разделителен резистор. При пре-
къеване изображението е с понижена яркост
или екранът е тъмен.
Е67 — разряден резистор. При прекъеване
кинескопът гасне в точка.
Е68 — променлив резистор за ръчно регу-
лиране на контраста при „Стадион 2/4“.
При прекъеване на извод се наблюдава из-
ображение с максимален контраст, който не
се регулира.
Е69 — регулатор за детайлността при
„Стадион 2/4“. При прекъеване на извод
регулирането на детайлността е ограничено.
При прекъеване на извод от плъзгача на по-
тенциометъра детайлността е силно влошена
и не се регулира.
Е70 — кондензатор от схемата за регули-
ране на детайлността при „Стадион 2/4“. При
прекъеване в горно положение на потенцио-
метъра за регулиране на детайлността Е69
не се увеличава детайлността, а се понижава.
При пробив в двете крайни положения на
плъзгача Е70 се наблюдала максимална
детайлност, която се намалява при средното
положение на плъзгача.
Е71 — резистор, свързан паралелно на
Е38. При прекъеване не се наблюдава влоша-
ване на качеството на изображението.
Е72 — потенциометър за ръчно регули-
ране на контраста при „Рубин 10244. Едновре-
менно с това е и катоден резистор на видео-
усилвателната лампа. При прекъеване на
краен извод няма изображение. При пре-
къеване на извода на плъзгача не се регулира
контрастът на изображението, което е бледо.
Е73 — кондензатор, свързан между плъз-
гача на потенциометъра за ръчно регулиране
на контраста Е72 и земя. При прекъеване
се понижава нивото на високите честоти
от видеосигнала и детайлността се намалява.
При пробив има изображение и звук, но
при движение на плъзгача на потенцио-
метъра надясно изображението избледнява
и изчезва — общият канал се запушва от
групата за АРУ.
Е74 — резистор от групата за регулиране
на контраста. При прекъеване регулаторът
за контраста Е72 действува като регулатор
за детайлността.
Е75 — кондензатор за честотна корекция,
свързан паралелно към резистора Е74. При
прекъеване се влошава незначително детайл-
ността. При пробив не се наблюдават промени
в работата на видеоусилвателя»
Е76 — утечен резистор. При прекъеване
не се наблюдава влошаване на работата на
видеоусилвателя. Ако има влошаване на
контакта между плъзгача и графитната плоч-
ка на потенциометъра за регулиране на кон-
траста Е72, при регулирането на контраста
се наблюдават характерни смущения в из-
ображението поради искренето.
Е77 — дросел за паралелна високочестот-
на корекция, свързан последователно с
товарния резистор на видеоусилвателя при
„Топаз44. При прекъеване няма изображение
и звук.
Е78 — резистор, върху който е навит дро-
селът Е77. При прекъеване не се наблюдава
влошаване на изображението или звука.
Е79 — потенциометър за ръчно регулиране
на контраста при „Топаз44. При прекъозане
на горния извод или на извода от плъзгача
се наблюдава изображение и звук само кога-
то телевизорът работи в силно осветено поме-
щение. Обикновено при тази повреда яркост-
та е много малка и не се регулира. При пре-
къеване на долния извод не се регулира
контрастът, който е максимален.
Е80 — разделителен резистор за ръчно
регулиране на контраста. При прекъеване
изображение и звук има само когато телеви-
зорът работи в силно осветено помещение
(напрежението се подава през фоторезистора).
Е81-Е97
132
Е81 — фоторезистор за автоматично регу-
лиране на контраста в зависимост от силата
на околното осветление. При прекъсване
контрастът на изображението не се изменя
с изменението на околното осветление.
Е82 — първи резистор от делителя за
захранване на фоторезистора. При прекъсва-
не контрастът на изображен ието не се изменя
с изменението на околното осветление.
Е83 — втори резистор от делителя за за-
хранване на фоторезистора. При прекъсване
контрастът на изображението се изменя
чувствително при промяна на околното освет-
ление. Ръчната регулировка на контраста
е недостатьчна.
Е84 — резистор от групата за честотно-
зависима отрицателна обратна връзка. При
прекъсване регулаторът за контраста Е72
действува като регулатор за детайлността.
Е85 — кондензатор, свързан. паралелно на
резистора Е84. При прекъсване се изменя
детайлността на изображението. При пробив
не се наблюдават промени в работата на
видеоусилвателя.
Е86 — кондензатор за стъпално регули-
ране на детайлността при „Топаз“, който се
включва при натискане на клавиша „филм“.
При прекъсване детайлността не се увели-
чава с натискане на клавиша „филм“. При
пробив натискането на клавиша „филм“
води до силно увеличаване на контраста на
изображението, при което може да се наблю-
дава и влошаване на синхронизацията.
Е87 — клавиш за стъпално регулиране на
детайлността при „Топаз“ с надпис „филм“.
При повреда включването и изключването
на този клавиш не води съответно до пови-
шаване и намаляване на детайлността на
изображението.
Е88 — бобина за прехвърляне на сигнала
към усилвателя за втората междинна често-
та на звука. Едновременно с това служи и
като дросел за последователна високочестот-
на корекция. При разстройване се намалява
силата на звуковия съпровод. При прекъсва-
не няма изображение и звук; прегаря резис-
торът Е19.
Е89 — дросел от групата за стъпално
регулиране на детайлността при „АТ 550“.
При прекъсването му след включването на
клавиша Е91 не се наблюдава изменение
на детайлността.
Е90 — кондензатор от групата за стъпално
регулиране на детайлността при „АТ 550“.
При прекъсване включването на клавиша
Е91 не води до промяна на детайлността. При
пробив, когато клавишът Е91 не е натиснат,
изображението е нормално. След натиска-
нето на клавиша Е91 изображението и зву-
вът изчезват, защото общият канал се за-
пушва от групата за АРУ (групата за регу-
лиране на детайлността заземява катода на
видеоусилвателната лампа по постоянен
ток; от това се променя и режимът на лам-
пата за АРУ).
Е91 — клавиш за стъпално регулиране на
детайлността. При повреда след включването
му не се наблюдава изменение на детайл-
ността.
Е92 — втори дросел за последователна
високочестотна корекция, свързан след то-
варния резистор, навит на изолационно
тяло (при „53Т816). При прекъсване няма из-
ображение и звук, яркостта на екрана е силно
увеличена и не се регулира, виждат се
линиите на обратния ход на кинескопа
(ефектът е подобен, както при прекъснал из-
вод от катода на кинескопа).
Е93 — развързващ резистор за захранване
на втората решетка на видеоусилвателната
лампа. При. прекъсване няма изображение
и звук, общият канал се запушва от изра-
ботваното от групата за АРУ напрежение
(отсъствието на напрежението на втора ре-
шетка на видеоусилвателната лампа води до
понижаване на потенциала на катода, а от-
там — до отпушване на лампата за клю-
чево АРУ).
Е94 — развързващ резистор за общото
захранване на видеоусилвателната лампа
при „УНТ 47/59“. При прекъсване няма
изображение (ефектът е, както при прекъсва-
не на товарния резистор на видеоусилвател-
ната лампа).
Е95 — развързващ електролитен конден-
затор за общото захранване на видеоусилва-
теля. При прекъсване има опасност от само-
възбуждане на видеоусилвателя. При пробив
няма изображение и звук, прегаря анодният
предпазител.
Е96 — резистор от делителя за подаване
на видеосигнала към групата за АРУ. При
прекъсване лампата за АРУ не изработва
регулиращо напрежение, изменя се и режи-
мът на видеоусилвателната лампа.
Е97 — потенциометър за определяне режи-
ма на лампата за АРУ. При разстройване се
изменя режимът на лампата на АРУ, което
133
Е98—Е112
води до слаб контраст на изображението,
до отсъствие на изображение и звук, до силно
увеличен контраст и нестабилна синхрониза-
ция или до прекратяване на действието на
групата за АРУ. При прекъсване на извод
ефектите са същите, но се изменя'и режимът
на видеоусилвателната лампа Е1.
Е98 — резистор от делителя за подаване
на видеосигнал към АРУ. При прекъсване
лампата за АРУ се отпушва, няма изобра-
жение'и звук поради запушването на общия
канал от групата за АРУ.
Е99 — Резистор за преднапрежение на
видеоусилвателната лампа. При прекъсване
се наблюдава понижаване на яркостта на
изображението.
Е100 — електролитен кондензатор от гру-
пата за преднапрежение на видеоусилвател-
ната лампа. При прекъсване няма изображе-
ние, на екрана се вижда растър със силно
разкъсване на редовете в хоризонтална по-
сока, съпроводено с характерно пищене на
трансформатора за хоризонтално отклоне-
ние, нарушава се и работата на задаващия
мултивибратор за хоризонтално отклонение.
При пробив не се наблюдават изменения в
работата на видеоусилвателя или групата за
АРУ.
Е101 —^безиндукционен керамичен кон-
дензатор, свързан паралелно на електролит-
ния Е100. При прекъсване и пробив не се
наблюдават изменения в работата на телеви-
зионния приемник.
Е102 — потенциометър за ръчно регул и
ране на контраста при .„УНТ. 47/59.“ При
прекъсване на горния извод контрастът е
малко по-слаб, но се регулира. При прекъс-
ване на долния извод регулаторът за кон-
траста Е102 действува като регулатор за де-
тайлността (изображението се размазва при
крайно ляво положение на плъзгача). При
прекъсване на извод от плъзгача контрастът
е максимален и не се регулира.
Е103 — кондензатор за високочестотна
корекция. При прекъсване с понижаването на
контраста се влошава и детайлността на изоб-
ражението. При пробив регулаторът за кон-
траста изменя детайлността на изображение-
то (положението на минимален контраст от-
говаря на минималка детайлност на изобра-
жението, то е размазано).
Е104 — кондензатор, „заземяващ“ по про-
менлив ток долния край на потенциометъра
за регулиране на контраста. Едновременно
с това е и филтърен за веригата на захранва-
нето + 150V. При прекъсване не се наблюда-
ва промяна в регулирането на контраста и в
детайлността на изображението, защото функ-
циите на този кондензатор се поемат от елек-
тролитния кондензатор във веригата на за-
хранването. При пробив няма изображение и
звук, горят анодните предпазители на теле-
визора.
Е105 — кондензатор от групата за корек-
ция при регулирането на контраста. При
прекъсване не се наблюдава изменение в ра-
ботата на телевизора, защото функциите му
се поемат от електролитния кондензатор Е104.
При пробив прегаря Е106; изображението е
силно назъбено във вертикална посока (от-
весните линии са назъбени).
Е106 — резистор от групата за честотна
корекция на регулатора за контраста. При
прекъсване регулаторът за контраста дейст-
вува като регулатор за детайлността (в край-
но ляво положение детайлността на изобра-
жението е минимална и се получава размаз-
ване).
Е107 — резистор, подаващ видеосигнал
към потенциометъра за ръчно регулиране на
контраста Е102. При прекъсване контрастът
на изображението се намалява, влошава се
и детайлността, макар и незначително.
Е108 — резистор от групата за честотна
корекция на регулатора за контраста Е102.
При прекъсване регулаторът за контраста
действува като регулатор за яркостта.
Е109 — кондензатор от групата за честот-
на корекция на регулатора за контраста
Е102. При прекъсване се влошава незначи-
телно детайлността. При пробив не се наблю-
дават забележими изменения в качеството на
изображението.
Е110 — резистор от групата за честотна
корекция на регулатора за контраста Е102.
При прекъсване детайлността се влошава
незначително.
Е111 —диод за предпазване на кинескопа
от прогаряне. Участвува и в групата за гасе-
не на светлото петно. При прекъсване не се
наблюдава влошаване на работата на видео-
усилвателя. При пробив яркостта се намаля-
ва незначително, но се регулира в нужните
граници.
Е112 — прехвърлящ кондензатор. При пре-
късване изображението преминава в нещо по-
добно на негатив — белите му части стават
Е113—Е124
134
сиви при увеличаване на яркостта; при мак-
симална яркост изображението изчезва по-
добно, както при дефектен кинескоп. При про-
бив не се наблюдава влошаване на работата
на видеоусилвателя.
Е113 — резистор за галванична връзка на
катода на кинескопа със земя. При прекъева-
не яркостта на изображението намалява сил-
но — екранът е почти тъмен.
Е114— първи резистор от групата за га-
сене на светлата точка. При прекъеване яр-
костта е силно понижена, екранът е почти
тъмен, понякога гасне в точка.
Е115 — втори резистор от групата за гас-
нене на светлата точка. При прекъеване не
се наблюдава влошаване на работата на теле-
визионния приемник. При някои модели та-
зи повреда се съпровожда с гаснене на екра-
на в точка.
Е116 — електролитен кондензатор за га-
сене на светлото петно. При прекъеване или
пробив обикновено не се наблюдава измене-
ние или влошаване на работата на телевизион-
ния приемник. При някои модели тази по-
вреда се съпровожда с гаснене в точка.
Е117 — втори дросел за последователна
високочестотна корекция на видеоусилвателя,
навит върху резистор с малко съпротивле-
ние. При прекъеване изображението е раз-
мазано — детайлността е силно понижена.
Е118 — резистор с ниско съпротивление,
върху който е навит дроселът Е117. При пре-
къеване не се забелязват изменения в каче-
ството на телевизионното изображение.
Е119 — потенциометър за ръчно регулира-
не на контраста при „Хемус“. При прекъева-
не на левия извод няма изображение или изоб-
ражението е бледо; регулаторът за контраста
не действува. При прекъеване на извод от
плъзгача се наблюдава силно увеличена яр-
кост, която не се регулира; виждат се линии-
те на обратния ход (ефектъте, както при пре-
къснал извод на катода на кинескопа). При
прекъеване на десния извод 'контрастът на
изображението е максимален; регулаторът за
контраста влияе в малки граници само върху
детайлността на изображението.
Е120 — кондензатор, заземяващ видеосиг-
нала по променлив ток. При прекъеване ре-
гулаторът за контраста действува в много
малки граници, като влияе и върху детайл-
ността. При пробив прегаря резисторът Е121;
товари се резисторът Е103, като последният
може също да прегори. Яркостта на кинеско-
па е или силно увеличена, при което не се
регулира, или екранът е тъмен.
Е121 — първи резистор от делителя за по-
лучаване на необходимого напрежение в точ-
ка А. При прекъеване с регулатора за кон-
траста се изменя и яркостта (при намаляване
на контраста яркостта се увеличава).
Е122 — втори резистор от делителя за по-
лучаване на необходимого напрежение в точ-
ка А. При прекъеване с регулирането на
контраста се изменя и яркостта на изобра-
жението (с намаляването на контраста се на-
малява и яркостта на изображението).
Е123 — резистор за отделяне на напреже-
нието, което се подава към амплитудния де-
лител. При прекъеване няма изображение;
прегаря резисторът Е119.
Е124 — кондензатор, свързан паралелно
на резистора Е123. При прекъеване синхро-
низациите са нестабилни и са чувствителни
спрямо импулени смущения във входния ви-
сокочестотен сигнал. При пробив общата син-
хронизация отсъствува.
ГЛАВА ОСМА
ПОВРЕДИ В ГРУПАТА ЗА АВТОМАТИЧНО РЕГУЛИРАНЕ НА УСИЛВАНЕТО
8.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
За получаването на телевизионно изобра-
жение с нормален контраст е необходимо към
катода на кинескопа да се подаде видеосигнал
с определена амплитуда (около 40 — 60 V), от
постоянството ria която зависи запазването на
контраста през време на експлоатиране на
телевизора.
Амплитудата на видеосигнала зависи от
нивото на входния високочестотен сигнал и от
коефициента на усилване на общия канал
(високочестотния усилвател, смесителя, меж-
динночестотния усилвател за изображението
и видеоусилвателя). Първата от тези две ве-
личини зависи от напрегнатостта на електро-
магнитното поле на приемания предавател в
мястото на монтирането на приемната теле-
визионна антена, от нейния коефициент на
усилване и от степента на съгласуване на фи-
дерната линия с антената и с входа на теле-
визора. По тази причина нивото на входния
високочестотен сигнал за различните телеви-
зионни приемници е различно; то не е постоян-
но във времето дори за един телевизионен при-
емник,защото зависи от редица други фактори:
от проходимостта на ултракъсите вълни, от
промените в конфигурацията на електромаг-
нитното поле (в големите градове причина за
това са и движещите се моторни превозни
средства — трамваи, тролейбуси, самолети,
влакове) и др. Тези промени в нивото на вход-
ния високочестотен сигнал се наблюдават ка-
то непрекъснато изменение на контраста. То-
ва води до необходимостта от постоянното му
регулиране и създава допълнителни неудоб-
ства за телевизионния зрител, поради което
се налага включването на група за автома-
тично регулиране на усилването (АРУ) в
схемата на телевизионния приемник. В ли-
тературата е прието и наименованието авто-
матично регулиране на контраста (АРК).
Посредством тази група се изменя общото
усилване на общия канал (по-точно регули-
ра се усилването на ВЧУ и на някои стъпала
от МЧУИ) така, че да се компенсира измене-
нието на нивото на входния високочестотен
сигнал. Така амплитудата на видеосигнала,
който се подава към катода на кинескопа, се
изменя незначително.
8.1.1. Предназначение. Предназначението
на групата за АРУ е да изработи регулиращо
напрежение, пропорционално на нивото на
входния високочестотен сигнал, което, по-
дадено към регулируемите лампи от ВЧУ и
МЧУИ, изменя усилването им. При лампо-
вите телевизионни приемници регулиращото
напрежение е отрицателно, докато при тран-
зистор ните полярността му зависи както от
типа проводимост на използуваните транзи-
стори (р-п-р или n-p-ri), така и от начина за
регулиране на усилването им.
При старите модели телевизионни прием-
ници регулиращото напрежение се взема
след видеодетектора. То е пропорционално
на средната съставна на видеосигнала и кон-
трастът на изображението се влияе от сред-
ната осветеност на предаваната сцена. Пора-
ди тази причина при всички съвременни мо-
дели телевизори групата за АРУ изработва
напрежение, пропорционално на амплитуда-
та на синхроимпулсите от видеосигнала. Та-
зи амплитуда не зависи от средната освете-
ност на кадъра и се излъчва с постоянно ниво
от предавателя. Затова от нея можем да съ-
дим за нивото на входния високочестотен сиг-
нал.
8.1.2. Блокова схема на групата за АРУ.
Показана е на фиг. 8.1. Състои се от лампа за
ключово АРУ, към която се подава видеосиг-
АРУ
136
Чрупа заре-"1
1гулиране на|
I контраста!
тосредстоом
£38%
към УМЧИ1
Регулиращо напрежение Регулиращо напрежение със задръжко
към усилВателя на бисокачестото
Видиосигнол ombugeo-
Лам по
за
кючеЬо
АРУ
TH)
филтърна
група на
схемата
за АРУ
ЗадръЖка
на
АРУ
ПолоЖителни импулси
но обратная ход по
редоЬе опт ту о
1 Отрицатели©
1напрежение от
•груната за
•защита на
I общи я канал
г “ П
•Група за
• защита •
со 220У , но общая М- —
 "ово' :
1	I. — — — —/
+UBQO
Фиг. 8.1. Блокова схема на трупа за автоматично
нал от видеоусилвателя и импулсите на об-
ратния ход на редовете от допълнителната
намотка на трансформатора за хоризонтално
отклонение. Полученото регулиращо напре-
жение се филтрира от специална група, след
което се подава към МЧУИ. От филтърната
група посредством групата за задръжка на
АРУ задържаното регулиращо напрежение
се подава към ВЧУ. Ако в схемата на теле-
визора е предвидена група за защита на об-
щия канал, изработваното от нея напрежение
се подава към регулируемите лампи чрез
филтърната група. В случай че ръчното ре-
гулиране на контраста се осъществява с про-
мяна в режима на лампата за ключово АРУ,
съответната група е свързана към веригите на
тази лампа. По-подробно действието на схе-
мата е разгледано в раздел 8.2., а специфич-
ните схеми — в раздел 8.3.
8.1.3. Основни изисквания към групата за
АРУ, от какво зависи изпълнението им и де-
фекти в изображението и звука при тяхното
неспазване. Към групата за АРУ се предявя-
ват следните изисквания:
— Изработваното регулиращо напрежение
трябва да бъде пропорционално на нивото на
входния високочестотен сигнал и да не зависи
от средната осветеност на предаваната сце-
на. Това се определи от схемата на групата
за АРУ и е изпълнено при ключовото АРУ.
регулиране на усилването
В противен случай контрастът е зависим от
средната осветеност.
— Усилването на регулируемите лампи
трябва да се изменя пропорционално с измене-
нието на регулиращото напрежение. За тази
цел анодно-решетъчната характеристика на
лампите трябва да има нелинейна начална
част, т. е. лампите да бъдат с променлива
стръмност. В противен случай групата за АРУ
действува неудовлетворително, поради което
контрастът става много силен и се нарушават
синхронизациите на изображението
— Границите на действието на групата
за АРУ трябва да бъдат достатъчно широки
спрямо нивото на входния ВЧ сигнал. В про-
тивен случай се наблюдава претоварване на
общия канал и изкривявания в изображение-
то и звука (при недостатъчното действие на
групата за АРУ гор ните отвесни линии на
изображението се изкривяват,синхронизации-
те по редове и кадри са нестабилни, звуко-
вият съпровод е с бръмчене, а контрастът на
изображението е много силен).
— Регулиращото напрежение трябва да
се подава към лампата на ВЧУ, след като
входният сигнал надвиши определено ниво,
наречено още праг на задръжката на АРУ.
По този начин се запазва отношението сиг-
нал/шум. при слаб входен сигнал. В про-
тивен случай при слаби сигнали върху изобра-
жението се наблюдава т. нар. „снеговалеж4*.
137
АРУ
Фиг. 8.2. Принципна схема на трупа за ключово
автоматично регулиране на усилването
8.2	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
При всички модели съвременни телевизион-
ни приемници е употребена схемата на клю-
чово АРУ, показана на фиг. 8.2. Тя действу-
ва по следния начин. Към анода на лампата
за ключово АРУ Л1, наречена още „ключова
лампа“, се подават импулси на обратния ход
на редовете с положителна полярност. Те
изпълняват ролята на анодно напрежение
на лампата. Към катода й се подава комплек-
тен видеосигнал, в който амплитудата, отго-
варяща на синхроимпулсите на редовете, има
най-ниска положителна стойност. По този
начин лампата Лх се оказва с положително
напрежение на анода (от импулсите на обрат-
ния ход) само в тези интервали от време, в
конто на катода й се подават синхроимпулси-
те от видеосигнала. Колкото амплитудата на
синхроимпулсите е по-голяма, толкова лам-
пата ще бъде по-отпушена (поради негатив-
ната полярност на видеосигнала на катода на
Лг и Л2. През Лг ще протече ток, пропорцио-
нален на амплитудата на синхроимпулсите
(т. е. пропорционален на нивото на входния
ВЧ сигнал). Този ток ще зареди разделител-
ния кондензатор Cj с показания на фигурата
поляритет. Разреждайки се за интервала от
време между два синхроимпулса за редове
през последователно свързаните резистори
и Т?2, кондензаторът Сг създава регулира-
щото отрицателно напрежение. Част от него
се взема от общата точка на и /?2 и посред-
ством разделителните резистори Ra и R-, се
подава към управляващате лампи от МЧУИ.
Кондензаторите С2 и Са са филтърни за вери-
гата на АРУ; вторият от тях служи за шунти-
ране на паразитната индуктивност на елект-
ролитния кондензатор С2.
Диодът Дг служи за задръжка на АРУ.
Към него се подава малко положително на-
прежение чрез гасящия резистор което го
отпушва и по този начин заземява шината
на АРУ, водеща към високочестотния усил-
вател. Когато подаваното чрез Rs и Rt отри-
цателно напрежение надвиши стойността на
отпушващото, Д1 се запушва и регулиращо-
то напрежение се подава към лампата на ви-
сокочестотния усилвател чрез филтърната
трупа С4, Re. Посредством Rt се нагласява
прагът на запушване на диода Д1г който се
нарича още праг на задръжката на АРУ.
В схемите на отделяйте модели телевизори
съществуват редица характерни възли, кон-
то ще бъдат разгледани подробно в раздела
8.3. При някои модели регулиращото напре-
жение се подава без задръжка към високоче-
стотния усилвател („Рубин 102“, „Темп 6/7“),
при други в групата за АРУ е включена и
схема за защита на общия канал от претовар-
ване („АТ 550“, „УНТ 47/59“).
Характерни напрежения при изправност на
стъпалото. Измерват се с високоомен или с
електронен волтметър поради високоомните
вериги на групата за АРУ. Основно е на-
прежението между анода на ключовата лампа
и земя. То има отрицателна стойност от
няколко волта до —15V, зависеща от схема-
та на телевизора и от нивото на входния сиг-
нал. Тази стойност е показана в съответните
принципни схеми. При изваждане на теле-
визионната. антена или при преминаване на
канал, по който няма телевизионно предава-
не, напрежението на анода на Лг трябва да
спадне до нула (изключение има само при
телевизорите, при конто чрез веригите на
групата за АРУ се подава преднапрежение
за управляваните лампи от допълнителния
изправител за отрицателно напрежение —
вж. схемата на „Темп 6/7“).
Друго характерно напрежение се измерва
между анода на диода за задръжка на АРУ
и земя. То също има отрицателна стойност,
но се измерва само след включването на анте-
ната, и то при силен входен сигнал. Ако до-
ближим щекерите на антената до входа на
телевизора на такова разстояние, при което
се наблюдава изображение със „снеговалеж"
(т. е. подаваме много слаб сигнал), това на-
прежение трябва да бъде равно на нула, защо-
то диодът е отпушен. По-точно, измерва се
18 Повреди и поправки на телевизионни приемници
АРУ
138
много малко положително напрежение (ня-
колко десети от волта). След включването на
антената мерим отрицателно напрежение с
големина от няколко десети от волта до око-
ло —2V.
Изправността на групата за АРУ се про-
верява по следния начин. При редица по-
вреди групата изработва по-голямо отрица-
телно напрежение, което запушва управляе-
мите лампи. В резултат на това изчезват
изображението и звукът. В този случай е до-
статъчно заземяването на анода на лампата
за АРУ, след което се чува звуков съпровод
се наблюдава мнсго контрастно изображе-
ние с влошена синхронизация.
Ако групата за АРУ не изработва регули-
ращо напрежение, изображението е или със
силно увеличен контраст, придружен с не-
стабилна синхронизация, или е сиво и не се
наблюдава добре. В този случай, ако при из-
важдане на антената и доближаването й до
входните букси на много малко разстояние
се получава нормално изображение, повре-
дата е в групата за АРУ.
Групата за АРУ не работи:
а)	когато към анода на ключовата лампа
не се подават импулси на обр атния ход от
допълнителната намотка на трансформатора
за хоризонтално отклонение (измерват се с
променливотоков волтметър — на анода на
лампата трябва да се измери променливо на-
прежение);
б)	когато тези импулси не са с положителна,
а с отрицателна полярност (получава се при
погрешно свързване на изводите на допъл-
нителната намотка на товарната бобина на
ТХО — това се установява посредством по-
стояннотоков волтметър, отрицателният извод
на който се свързва към шаси, а положител-
ният се доближава близо към извода от до-
пълнителната намотка на товарната бобина
на ТХО, подаващ импулсите на обратния
ход към анода на ключовата лампа; при това
прескачат искри само за положителните им-
пулси на обратния ход на редовете, конто са
с много по-голяма амплитуда от импулсите на
правия ход, и измерителният уред се откло-
нява, както при измерване на положително-
то напрежение);
в)	когато връзката на катода на лампата
за ключово АРУ (при някои схеми — на уп-
равляващата й решетка) с катода на видео-
усилвателната лампа е прекъсната; в този
случай схемата се проверява посредствОхМ
заземяване на катода на лампата за АРУ —
при прекъсване на анода й се получава висо-
ко отрицателно напрежение с амплитуда око-
ло —30V;
г)	когато лампата за ключево АРУ е дефектна.
8.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ГРУПАТА ЗА АРУ
И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
Въпреки общия използуван принцип (клю-
зово АРУ) групите за АРУ при различните
дели телевизионни приемници се характере-
ваират с редица особености.
&3.1. „Опера 3“ (фиг. 8.3). Това е типич-
на схема на ключово АРУ. Една от особено-
стите се крие в използуването на пентодна
ключова лампа Л86, към втората решетка на
която се подава положително напрежение
+65V от делителя, изпълнен с резисторите
Язв и Групата управлява усилването на
лампата за ВЧУ и на първите две лампи от
МЧУИ. В първите серии са използувани
лампови диоди. При тях Ла изпълнява ро-
лята на диод за задръжка на АРУ. В по-
следните серии за такъв диод се използува
пространството трета решетка — катод на
втората лампа за усилване и ограничаване
на междинната честота на звука 6, 5 MHz —
Л17.
Друга особеност на схемата се състои в по-
даването на импулсите на обратния ход на
редовете към анода на ключовата лампа по-
средством капацитивния делител, образуван
от кондензаторите С55 и С5б.
Характерна повреди. Най-често изсъхва
електролитният кондензатор Q2. При това
синхронизацията е нестабилна, изображе-
нието трепти (подскача) във ветрикална по-
сока, защото при силни смущаващи импулси
групата за АРУ изменя регулиращото на-
прежение, след което се изрязват (огранича-
ват) синхроимпулсите от видеосигнала.
Друга повреда е прекъсването на Т?34, при
което изображението избледнява (контрастът
намалява) и се наблюдава „снеговал еж“ дор и
при приемане на силен сигнал. Причината се
състои в следното. Задръжката на АРУ дей-
ствува косвено и върху общото регулиращо
напрежение. Когато диодът за задръжка Лва
е отпушен, паралелно на /?32, /?29 са свързани
и резисторите /?158, Т?35, а това намалява об-
щото отрицателно регулиращо напрежение.
Прекъсването на /?34 води до запушването
на Лва, а оттам и до увеличаване на отрица-
телното регулиращо напрежение.
Наблюдава се и прекъсване на /?38, при
което групата за АРУ не изработва регули-
ращо напрежение — изображението е мно-
го силно контрастно, синхронизациите отсъст-
вуват или са влошени, при изваждане на еди-
ния край на антената или при доближаване
на щекерите й до антенните букси има поло-
жение, при което се наблюдава нормално
изображение.
139
АРУ
Фиг. 8.3. Трупа заАРУ при „Опера 3“
8.3.2.	„Кристал" (фиг. 8.4). Използува-
ната схема е подобна на тази при последните
серии „Опера 3“, като ключовата лампа е
триод. За диод за задръжка се изгголзува съ-
що пространството трета решетка — катод
на втората лампа за усилване и ограничаване
на междинната честота на звука Л4.
Характерни повреди са изсъхналият елек-
тролитен кондензатор Сб5 (нестабилна син-
хронизация, изображението трепка във вер-
тикална посока) и прекъсналият резистор
Д58 (намален контраст и „снеговалеж" дор и
при приемане на силен сигнал).
8.3.3.	„Пирин" (фиг. 8.5). Схемата е подоб-
на на използуваната при последните серии
„Опера 3" и при „Кристал".
Характерни повреди са изсъхналият или
прекъсналият извод на електролитния кон-
дензатор С2оэ (нестабилни синхронизации,
изображението трепка във вертикална посо-
ка) и прекъсналият резистор R218 (намален
контраст).
8.3.4.	„Рубин 102" (фиг. 8.6). При схемата
на „Рубин 102" управляващото напрежение
се подава без задръжка към лампата на ви-
сокочестотния усилвател Лва. Регулират се
още и първите три лампи от МЧУИ (Л8,
Л9 и Л10). В схемата е използувана и трупа
за защита на общия канал от претоварване,
в която участвува и диодът Д10. Когато теле-
визионният приемник работи, към този диод
се подава положително напрежение от +#воо
през последователно свързаните резистори
#95, #86 и #78. Диодът Д10 е отпушен и нап-
режението от допълнителния изправител за
—9,5V, което се подава през полупроменли-
вия резистор Д74, е заземено. При включване
на телевизора към мрежата лампите на край-
него стъпало за хоризонтално отклонение
(6П13С и 6Ц10П) се загряват последни и до
появяването на бостерното напрежение дио-
дът Д10 е запушен, като напрежението —9,5V
се подава към управляващите лампи и ги
запушва до задействуването на крайното стъ-
АРУ
140
Фиг. 8.5. Група за АРУ при „Пирин1
141
АРУ
Фиг. 8.6. Група за АРУ при „Рубин 102“
пало за хоризонтално отклонение, т. е. до
задействуване на групата за АРУ. По този
начин се предпазва общият канал от прето-
варване, а видеодетекторният диод от пробив
и се избягва прослушването на звуков съп-
ровод с изкривявания.
Друга особеност на схемата е, че контрас-
тът се регулира с промяна в режима на лам-
пата за АРУ. Посредством регулатора за
контраста R81 се изменя преднапрежението
на видеоусилвателната лампа Л12. Нейното
вътрешно съпротивление се изменя в различ-
на степей, поради което се мени и потенциалът
на катода й в границите от +7V (запушена
лампа) до +20V (отпушена лампа). В съот-
ветните граници се изменя и потенциалът на
катода на ключовата лампа, а това води до
промяна в работната й точка и следователно
до изменение на запушващото напрежение.
Изработваното от групите за АРУ регулира-
що напрежение може да се изменя в известии
граници със сервизния полупроменлив кон-
дензатор С81.
Характерна повреди. Често се наблюдава
прекъсване на полупроменливия кондензатор
С81, при което групата за АРУ не изработва
отрицателно напрежение. Синхронизацията
се влошава и вертикалните линии на изобра-
жението са изкривени. При прекъсване на
7?ge няма изображение и звук, лампите са
запушени. При пробив на Д10 след включване-
то на телевизора звуковият съпровод е с го-
леми нелинейни изкривявания и се чува бръм-
ченето на кадровата честота.
8.3.5.	„Темп 6/7“ (фиг. 8.7). При този те-
левизор се упражнява усилването на ВЧУ без
задръжка на АРУ и на първото стъпало за
МЧУИ (Л4). Понеже управляемите лампи
са без катодни резистори, преднапрежение-
то им се подава от допълнителния изправи-
тел за — 2,2V чрез разделителния резистор
/?2_68- Контрастът се регулира с изменение-
то на режима на ключовата лампа Л1йа. За
тази цел към управляващата решетка на
лампата се подава различно по големина за-
пушващо напрежение от регулатора за кон-
траста Т?2-153- Потенциометърът Т?2_165 е сер-
визен регулатор за минималния контраст.
Характерна повреди. При прекъсването на
Т?2_в8 действието на групата за АРУ е недоста-
тъчно, контрастът е много голям, а синхро-
низациите — нестабилни.
8.3.6.	„Темп 6М/7М“ (фиг. 8.8). Различа-
ва се от схемата на „Темп 6/7“ по някои харак-
терни особености. Въведена е задръжка на
АУР за управляване лампата на високоче-
стотния усилвател — диода 4-Д2. За отпуш-
ването му се подава положително напреже-
ние посредством 2-R71.
Преднапрежението се подава към Л1ва
(ВЧУ) чрез резистора 2-/?72, а към Л4
(МЧУИ) — посредством 2-7?28 от допълнител-
ния изправител за —2,2V. Регулирането на
контраста се извършва също с промяна на
режима на лампата за АРУ Л12а, но в схема-
та са въведени два сервизни регулатора —
посредством 6-/?8 се регулира минималният
АРУ
142
Фиг. 8.7. Група за АРУ при „Темп 6/7“
Фиг. 8.8. Група за АРУ при „Темп 6М/7М‘
143
АРУ
контраст, а чрез 2-7?29 — максималният. Ръч-
ното регулиране на контраста се осъществя-
ва с 2-/?26.
Положителните импулси (съвпадащи по
време със синхроимпулсите във видеосигна-
ла), конто се подават към анода на ключовата
лампа, се взематотверигата на управляващата
решетка на крайната лампа за хоризонтал-
но отклонение. Това са импулсите на обратния
ход на задаващия блокинг-трансформатор за
хоризонтално отклонение.
Характерни повреди. При прекъеване на
2-7?71 контрастът е намален. При прекъева-
не на 2-7?72 или 2-7?28 действието на групата
за АРУ е недостатъчно. Същото се наблюдава
и при пробив на 4--Д2 (нестабилна синхрони-
зация, много контрастно изображение).
8.3.7.	„Стадион" (фиг. 8.9). При „Стадион"
се регулира лампата на ВЧУ Л301, като за
задръжка се използува диодът Л502б- От
МЧУИ се регулират първите две стъпала
(Л401 и Л402)- Ключовата лампа Л501б изработ-
ва сравнително високо напрежение (—15V).
Режимът й се определи от подаваното към
управляващата решетка положително на-
прежение +2,5V от делителя Дб14, Т?515.
Характерни повреди. При прекъеване на
/?515 изработваното отрицателно напрежение
става по-високо от —25V. Това води до за-
пушване на регулираните лампи, няма изоб-
ражение и звук. При прекъеване на J?522 кон-
трастът е недостатъчен. При изсъхване на
електролитния кондензатор С618 синхрони-
зацията е влошена, изображението трепка
във вертикална посока. При прекъеване на
Т?514 действието на групата за АРУ е недоста-
тъчно, картината е много контрастна и с на-
рушена синхронизация.
8.3.8.	„53 Т 816“ (фиг. 8.10). При този мо-
дел контрастът също се регулира с изменение
режима на ключовата лампа за АРУ. За тази
цел към управляващата й решетка се подава
различно по стойност положително напреже-
ние от резистора за регулиране на контраста
Д43. Последователно с него е свързан рези-
сторът Д42 за дистанционно регулиране на
контраста.
За задръжка на АРУ служи диодът на
лампата Jhu- Филтърната трупа към лампа-
та на високочестотния усилвател е не-
нужно усложнена.
Характерни повреди. При прекъеване на
Дб2 контрастът се намалява, при изсъхване
на С36 синхронизациите са нестабилни, изоб-
ражението трепка във вертикална посока.
8.3.9.	„Топаз" (фиг. 8,11). Схемата малко
се различава от тази на „53 Т 816“. Контра-
стът се регулира също чрез изменение режи-
ма на лампата за АРУ. Друга характерна осо-
беност е, че ключовите импулси за анода на
ключовата лампа Л6б се вземат от втората
решетка на крайната лампа за хоризонтално
отклонение Л14.
Характерни повреди. При прекъеване на
Д104 контрастът е намален. При изсъхването
на С13б се наблюдава влошаване на синхро-
Фиг. 8.9. Трупа за АРУ при „Стадион44
АРУ
144
Фиг. 8.10. Група за АРУ при „53 Т 816“
R105
22к
Л4
EF80
ЛЗ
EF80
R123 2.2
2(2п
С16
З.Зп
R108
Ь) 2.2к
ко +190 V
С403
ЗЗп
R51
47к
Ufa?
Лбб
3PCL84
R407
120к
контраст
грубо
к ЛЮ	С114
I РСС88	’.О
С115
2,0 /2. Л7
/ EBF80
guog
за
R104
4,7
Ua2
Л14
PL36
ТХО
С410,
560
р230У | (jo
Фиг. 8.11. Група за АРУ при „Топаз"
145
АРУ
E\
^L202120^iH
R201
WOn
V
A 201a
PCL84
C214i
R2O7
33 k
R20b
330
R202
r\470k
кЪм kamoga
но кинескопа
L203
A801a
PCC189
Л101
EE183
|+4,ву[
. Л2016
3	Л2018
• » PCL84
2
R209 4 70:
EBF89
P1
1,0
контраст
фино
+ 203V
7 90
UBoo
TXO
Фиг. 8.12. Група за АРУ при „АТ 550“
L803
C805
1n
C303
PY88 PL500 R4Q2 220k
C20:
10П/
R204
1,0

R205 220ft
R20
25k
контраст
грубо
низациите (особено хоризонталната е много
нестабилна), изображението трепка във вер-
тикална посока.
8.3.10.	„АТ550“ (фиг. 8.12). Регулиращото
напрежение се подава към лампата за ВЧУ
със задръжка, за която служи десният диод
на лампата Л301. В същата точка от схемата
се подава и отрицателното напрежение, по-
лучено от групата за защита на общия канал
от претоварване. Тя действува по следния
начин. Към левия диод на JI3Q1 се подава през
разделителния кондензатор С303 променливо
напрежение 130 V, което се взема от подхо-
дяща точка на отоплителната верига на лам-
пите (в случая отоплителните жички на лам-
пите играят ролята на делител на променли-
вото напрежение 220 V). Това променливо
напрежение се изправя от левия диод на Л301,
в резултат на което кондензаторът С303 се
зарежда с показаната на схемата полярност.
Полученото отрицателно напрежение се по-
дава чрез резисторите Т?302 и Т?211 към вери-
гата на АРУ и запушва регулираните лампи.
След заработването на крайното стъпало за
хоризонтално отклонение част от бостерното
напрежение се подава с резисторите /?402, /?303
и/?302 към левия диод на Л301, отпушва го и
по този начин се преустановява изправител-
ното му действие. Сега Т?211 изпълнява роля-
та на резистор за отпушване на диода за за-
дръжка.
Ръчното регулиране на контраста се осъ-
ществява с изменение режима на лампата за
АРУ с потенциометъра Рг. /?201 е сервизен
регулатор за контраста. За стабилизиране ра-
ботата на схемата катодът на кинескопа е
свързан към плъзгача на Рг с разделителния
резистор 7?2о4-
Характерна повреди. При прекъсване на
/?211 контрастът е намален; при включването
на телевизора към мрежата откачало звуко-
вият съпровод се приема с големи изкривя-
вания. При прекъсване на 7?303 лампите се
запушват от схемата за предпазване, няма
изображение и звук. При прекъсване на Т?302
не работи схемата за защита на общия канал
(след включването на телевизора към мре-
жата се чува звуков съпровод с големи из-
кривявания).
19 Повреди и поправки на телевизионни приемници
АРУ
Фиг. 8.13. Група за АРУ при „УНТ 47/59“
147
АРУ
8.3.11.	„УНТ 47/59“ (фиг. 8.13). При
всички разгледани досега схеми на групп
за АРУ ключовата лампа работи в режим
на заземена решетка, като видеосигналът се
подава към катода й. Единствено при съвет-
ските унифицирани телевизоры от- II клас
(„УНТ 47/59“ и др.) ключовата лампа работи
по схема със заземен катод.
Видеосигналът се подава към управлява-
щата решетка на ключовата лампа от
плъзгача на сервизния регулатор за режима
на АРУ 7?331, свързан в делител на напреже-
нието с резисторите Т?329 и Т?337. За получаване
на необходимата работна точка на лампата
поради повдигнатия потенциал на управ-
ляващата решетка (+85V) се налага катодно-
то й/напрежение да бъде + 110V, а това се
постига с делителя Т?338, 7?33б. Кондензато-
рът С336 заземява катода по променлив ток.
Ключовите импулси се подават към анода
на лампата посредством зарядния конденза-
тор С341. Утечни резистори за получаването
на управляващо напрежение са Т?342 и /?339,
защото при нормалната работа на телевизора
диодът Д511 е отпущен. Цялото управляващо
напрежение се подава през разделителния
резистор R325 към лампата на високочестот-
ния усилвател За задръжка на АРУ се
използува диодът Д305, като прагът на задър-
жанё се определи от сервизния регулатор
Т?327. Резисторът Т?328 е разделителен.
Частта от управляващото напрежение,
която се получава между изводите на Т?339,
се подава към първата лампа на междинно-
честотния усилвател Л301 през разделител-
ния резистор Я301. Електролитните конден-
затори от групата за АРУ С338 и С337 са евър-
зани с положителния си полюс към напреже-
нието 4-l,6V, което се получава като паде-
ние върху jR316. По този начин се предпазват
от повреда, защото при слаби сигналй, кога-
то диодът Д30б е отпущен, върху него и върху
последователно евързания Д511 се получава
положително падение на напрежението с го-
лемина от +0,8 до +0,9V. То се подава с об-
ратна на кондензаторите полярност и те мо-
гат да се повредят.
В схемата е предвидена и трупа за защита
на общия канал от претоварване след включ-
ването на телевизора. Посредством конден-
затора С332 към диода Д511 се подава промен-
ливо напрежение 6,3 V (при последните мо-
дели това напрежение е 70 V). То се изправя
от Деи и полученото отрицателно напреже-
ние запушва регулираните от АРУ лампи до
момента, в който крайното стъпало за хори-
зонтално отклонение започне да работи. След
този момент полученото бостерно напрежение
се подава към диода Д511 през резисторите
/?516, Т?512, диодът се отпушва и схемата за за-
щита преустановява работата си. За по-точно
фиксиране момента на отпушване (т. е. за
настъпването му, след като бостерното на-
прежение надвиши един определен висок по-
тенциал) е поставен варисторът Т?51б.
8.4.	РАЗРЕГУЛИРАНЕ НА ГРУПАТА ЗА АРУ И
ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ТЕ-
ЛЕВИЗИОННОТО ПРИЕМАНЕ
Разрегулирането на групата за АРУ се от
разява главно върху контраста на приеманото
изображение. Ако в резултат на това раз-
регулиране групата за АРУ изработва отри-
цателно напрежение с по-голяма стойност от
необходимата, контрастът на изображението
намалява и дори може да се стигне до пълно
отсъствие на изображение и звук. Ако
ёфектът от разрегулирането е обратен, т. е.
ако групата за АРУ изработва по-ниско от
необходимото регулиращо отрицателно на-
прежение, тогава се наблюдава ограничаване
на върховете на междинночестотния сигнал
на изображението и силно увеличение на
контраста. Тези върхове носят информация
за синхронизиращите импулси, поради кое-
то синхронизациите са нестабилни или нару-
шены, вертикалните линии в горната част на
изображението са изкривени, в някои слу-
чаи изображението трепка във вертикална
посока.
8.5.	РЕГУЛИРАНЕ НА ГРУПАТА ЗА АРУ
Регулирането на групата за АРУ се свеж-
да главно до регулиране режима на лампата
за ключово АРУ (отнася се до схемните ре-
шения, в конто е предвиден такъв регулатор)
и до регулиране прага на задръжката на АРУ.
Обикновено тези регулировки се правят опыт-
но, „на око“^ защото за правилното им из-
вършване е необходима апаратура, с която
не винаги може да се разполага. Тази апара-
тура, както и редът за настройването на АРУ
с нея са описани в специалните сервизни
описания.
При любителското настройване на група-
та за АРУ се постъпва по следния ред. Пър-
воначално се регулира режимът на лампата
за АРУ. При това потенциометърът за ръчно
регулиране на контраста се поставя в крайно
дясно положение, отговарящо на максимален
контраст. След това със сервизния регулатор
на контраста се изменя режимът на лампата
за АРУ до получаване на изображение с до-
бър контраст. За максимален контраст на
изображението при дадените условия на прие-
мане се приема този, при който звуковият съп-
ровод все още е чист от бръмченето, характер-
АРУ
148
но за прекалено големия контраст. След
това се регулира прагът на задръжката на
АРУ, като се обръща внимание на достатъч-
ния за случая контраст на изображението.
При телевизионните приемници „Темп 6М/
7М“ най-напред поставяме потенциометъра
за ръчно регулиране на контраста 2-7?26 в
крайно дясно положение и със сервизния
регулатор 2-7?29 нагласяваме максималния
контраст, при който звуковият съпровод е
все още свободен от бръмчене. След това да-
ваме потенциометъра 2-7?26 в крайно ляво
положение и със сервизния регулатор 6-/?8
нагласяваме минималния желан контраст.
8.6.	ЕЛЁМЕНТИ НА ГРУПАТА ЗА АВТОМАТИЧНО
РЕГУЛИРАНЕ НА УСИЛВАНЕТО И ТЕХНИТЕ
ПОВРЕДИ
Ж1 — ключова лампа за АРУ и нейния
цокъл. При дефектиране на лампата е въз-
можно групата за АРУ да изработва много
голямо регулиращо напрежение, което за-
пушва регулираните лампи — няма изображе-
ние и звук. При изработване на по-високо
регулиращо напрежение, което обаче не е
достатъчно за запушването на лампите, конт-
растът на изображението е намален.
При прекъсване в лампата или в нейния
цокъл групата за АРУ не изработва управля-
ващо напрежение; изображението е много
контрастно или не се вижда изображение, а
само тъмносив екран с наклонени ивици;
синхронизациите са нарушени; звуковият
съпровод е силен и с бръмчене, причинено от
синхронизиращите импулси на вертикалното
отклонение. В този случай (когато групата
за АРУ не действува) при изваждане на ан-
тената и доближаването й на определено раз-
стояние от входните клеми се наблюдава
нормално изображение.
При недостатъчно управляващо напреже-
ние се влошава синхронизацията на изобра-
жението, контрастът е много голям, изобра-
жението трепти във вертикална посока.
Ж2 — лампов диод за задръжка на АРУ.
При прекъсване контрастът на изображение-
то е намален; при пробив, ако входният сиг-
нал е силен, групата за АРУ не се справя
добре с функциите си, в резултат на което
изображението е силно контрастно и с вло-
шена синхронизация.
ЖЗ — кондензатор за прехвърляне на им-
пулсите на обратния ход на редовете към
анода на лампата за ключово АРУ. При пре-
късване или пробив групата за АРУ не из-
работва управляващо напрежение, изобра-
жението е много тъмно или сиво, няма обща
синхронизация.
Ж4 — кондензатор, образуващ заедно с
ЖЗ капацитивен делител на импулсите на
обратния ход на редовете, конто се подават
към ключовата лампа за АРУ. При прекъс-
ване изработваното от групата за АРУ нап-
режение е по-високо от необходимого и кон-
трастът на изображението е намален. При
пробив групата за АРУ не изработва управ-
ляващо напрежение, в резултат на което се
получава тъмно, несинхронизирано изобра-
жение.
Ж5 — първи резистор от делителя за зах-
ранване на втората решетка на пентодната
ключова лампа за АРУ. При прекъсване гру-
пата за АРУ не изработва регулиращо нап-
режение.
Ж6 — втори резистор от делителя за зах-
ранване на втората решетка на пентодната
лампа за ключово АРУ. При прекъсване гру-
пата за АРУ изработва много високо регули-
ращо напрежение, управляваните лампи се
запушват, няма изображение и звук.
Ж7 — първи резистор от делителя за ре-
гулиращото напрежение на АРУ. При пре-
късване се увеличава контрастът на изображе-
нието. При силен сигнал АРУ не се справя
с функциите си. Получава се силно контраст-
но изображение и влошена синхронизация.
Ж8 — втори резистор от делителя за регу-
лиращото напрежение на АРУ. При прекъсва-
не контрастът на изображението се намалява
малко.
Ж9 — филтърен кондензатор с голям капа-
цитет за напрежението, изработвано от гру-
пата за АРУ, което се подава към МЧУИ.
При изсъхнал или прекъснал кондензатор
изработваното от групата за АРУ напреже-
ние е недостатъчно, поради което синхроим-
пулсите се ограничават от МЧУИ, синхро-
низациите са нестабилни и изображението
трепка във вертикална посока. Повреда от
този вид се открива лесно — ако се докосне
с неизолирана пинсета' незаземеният извод
на кондензатора Ж9, върху изображението
се наблюдава брум; брум се чува и в звуковия
съпровод. При пробив изображението е кон-
трастно, защото изработваното от групата
за АРУ напрежение е недостатъчно.
ЖЮ — резистор, подаващ напрежението
за АРУ към диода за задръжка. При прекъс-
ване, ако сигналът е слаб, изображението
е без промяна. При силен сигнал действието
на групата за АРУ е недостатъчно и изобра-
жението е контрастно.
149
Ж11-Ж24
ЖН — променлив резистор за регулиране
на нивото на задръжката на АРУ. При пре-
късване, ако сигналът е слаб, изображение-
то е без промяна. При силен сигнал недоста-
тьчно действува групата за АРУ — изобра-
жението е контрастно. При разрегулиране
изображението е с намален контраст или
със силно увеличен контраст, съпроводен с
нестабилна синхронизация и с бръмчене в
звуковия съпровод.
Ж12 — високоомен резистор, подаващ по-
ложително напрежение за отпушване на дио-
да за задръжка на АРУ. При прекъсване кон-
трастът на изображението се намалява. Про-
верява се с отпояване на края му, който не
е запоен към токоизточника — при изправен
резистор между този край и земя се мери
малко положително напрежение, когато вът-
решното съпротивление на измерителния
уред е от порядъка на 10 ч-20 kQ/V.
Ж13 — кондензатор с голям капацитет за
филтриране на напрежението за АРУ, по-
давано към високочестотния усилвател. При
прекъсване се наблюдава нестабилна сихро-
низация и трептене на изображението във
вертикална посока. При пробив, ако сигна-
лът е слаб, изображението е без изменения;
при силен сигнал се наблюдава недостатъчно
действие на групата за АРУ (силен контраст
на изображението и нестабилна синхрони-
зация).
Ж14 — кондензатор с малък капацитет за
филтриране на в. ч. напрежение, което про-
никва от веригата на АРУ към веригата на
управляващата решетка на ВЧУ. При пре-
късване има опасност от самовъзбуждане,
при което се наблюдава ситна мрежа върху
изображението. При пробив, ако сигналът е
слаб, изображението е без изменения, а ако
е силен — групата за АРУ не се справя до-
статъчно добре с действието си.
Ж15 — общ филтърен кондензатор за на-
прежението за АРУ. При прекъсване синхро-
низацията е нестабилна, изображението треп-
ка във вертикална посока, контрастът е уве-
личен. При пробив се заземява изработвано-
то от групата за АРУ напрежение — изобра-
жението е тъмно, почти сиво; няма обща син-
хронизация.
Ж16 — разделителен резистор за общото
напрежение за АРУ. При прекъсване ефек-
тът е, както при неработеща група за АРУ.
Ж17 — филтърен резистор за напреже-
нието на АРУ. При прекъсване ефектът е,
както при недействуваща група за АРУ.
Ж18 — полупроводников диод за защита
на общия канал. При прекъсване общият
канал е запушен — няма изображение и
звук. При пробив след пускането на теле-
визора се чува звуков съпровод с изкривява-
ния, има опасност за пробив на диода на ви-
деодетектора.
Ж19 — полупроводников диод за задръжка
на АРУ. При пробив се заземява или цялото
изработвано от групата напрежение („Темп
6М/7М“), или част от него („УНТ 47/59“).
В първия случай ефектът е, както при не-
действуваща група за АРУ, а във втория —
действието на групата за АРУ е недостатъч-
но (силно увеличен контраст, нестабилна
синхронизация, бръмчене в звука).
Ж20 — променлив резистор за подаване
на напрежението от допълнителния изправи-
тел към групата за защита на общия канал»
При прекъсване групата за защита на общия
канал не действува. След включването на
телевизора се чува звуков съпровод с големи
изкривявания. При разрегулиране контра-
стът е намален или няма изображение и звук
(при запушени лампи).
Ж20а—разделителен резистор към дио-
да за защита на общия канал R78. При пре-
късване регулираните лампи се запушват от
отрицателното напрежение —9,5V — няма
изображение и звук.
Ж21 — разделителен резистор за подаване
на напрежението за АРУ към лампите от
междинночестотния усилвател за изображе-
нието. При прекъсване действието на група-
та за АРУ е недостатъчно, изображението е
контрастно, синхронизацията — нестабил-
на, в звуковия съпровод се чува бръмчене.
Ж22 — резистор за подаване на допълни-
телното отрицателно напрежение към вери-
гите на групата за АРУ. Определи предна-
прежението на високочестотния усилвател.
При прекъсване приемането се влошава за
много силен входен сигнал (нарушава се
синхр ониз ацията).
Ж23 — допълнителен филтърен конденза-
тор. При прекъсване може да се наблюдава
нестабилна синхронизация. При пробив лам-
пата на високочестотния усилвател е без
преднапрежение, работи лошо при силен сиг-
нал.
Ж24 — разделителен резистор. При пре-
късване лампата на високочестотния усилва-
тел е без утечен резистор, контрастът на изоб-
ражението се увеличава.
Ж25—Ж40
150
Ж25 — първи резистор от делителя за оп-
ределяне режима на лампата за АРУ. При
прекъеване лампата се запушва и групата за
АРУ не изработва регулиращо напрежение—
изображението е тъмно, почти сиво, синхро-
низацията — нарушена.
Ж26 — трети резистор от делителя за оп-
ределяне режима на ключовата лампа за
АРУ. При прекъеване групата за АРУ из-
работва много голямо отрицателно напреже-
ние, управляваните лампи се запушват, ня-
ма изображение и звук.
Ж27 — потенциометър, определящ режи-
ма на лампата за АРУ, посредством който се
регулира контрастът. При прекъснал горен
извод групата за АРУ не изработва регули-
ращо напрежение; при прекъснал долей из-
вод групата за АРУ изработва много голямо
отрицателно напрежение — няма изображе-
ние и звук; при прекъснал извод от плъзга-
ча групата за АРУ не изработва регулиращо
напрежение.
Ж28 — филтърен кондензатор между уп-
равляващата решетка на ключовата лампа
за АРУ и земя. При прекъеване не се наблю-
дават промени в изображението и звука; при
пробив групата за АРУ не изработва регу-
лиращо напрежение.
Ж29 — кондензатор, прехвърлящ промен-
ливо напрежение към диода на допълнител-
ния изправител за предпазване на общия
канал от претоварване. При прекъеване гру-
пата за защита на общия канал не действу-
ва. След включването на телевизора към мре-
жата се прослушва звуковият съпровод с го-
леми изкривявания и бръмчене. При пробив
в зависимост от схемата се наблюдава или
прегаряне на левия диод на лампата Л301
(при ,,АТ550“), или пробиване на диода Дб11
(при „УНТ 47/59“); товари се мрежовият
трансформатор (по-точно отоплителната му
намотка, от която се взема променливото
напрежение за допълнителния изправител).
жзо — диод на допълнителния изправи-
тел от схемата за защита на общия канал от
претоварване. При прекъеване не работи
групата за защита на общия канал. При про-
бив или късо съединение — същото.
Ж31 — разделителен резистор, подаващ
отрицателното напрежение от групата за за-
щита на общия канал към веригите на група-
та за АРУ. При прекъеване не действува
групата за защита на общия канал. След
включването на телевизора звуковият съпро-
вод се прослушва с големи изкривявания и
бръмчене.
Ж32 — разделителен резистор за положи-
телното напрежение, което се подава към дио-
да за задръжка. При прекъеване управлява-
ните лампи остават запушени — няма изоб-
ражение и звук.
ЖЗЗ — разделителен резистор. При пре-
къеване не действува групата за защита на
общия канал, не функционира и задръжката
на АРУ, поради което контрастът на изоб-
ражението се намалява.
Ж34 — променлив резистор от делителя
за грубо регулиране на контраста. При пре-
къеване на извод се увеличава изработваното
от групата за АРУ напрежение, контрастът
на изображението се намалява или няма изоб-
ражение и звук. Същите ефекти се наблюдават
при разрегулиране, като към тях се прибави
и силно увеличен контраст, придружен с не-
стабилна синхронизация.
Ж35 — разделителен резистор, осъществя-
ващ автоматичното поддържане на яркостта
в зависимост от контраста. При прекъеване
изображението е без забележими промени.
Ж36 — първи резистор от делителя за ка-
тодного напрежение на лампата за ключово
АРУ при „УНТ 47/59“. При прекъеване потен-
циалът на катода става нисък, лампата за АРУ
изработва много голямо отрицателно напре-
жение, управляваните лампи се запушват, ня-
ма изображение и звук.
Ж37 — втори резистор от делителя за ка-
тодного напрежение на лампата за АРУ. При
прекъеване лампата се отпушва, не се изра-
ботва отрицателно напрежение, групата за
АРУ не действува.
Ж38 — филтърен кондензатор. При пре-
къеване групата за АРУ изработва недоста-
тъчно напрежение — контрастът е силен,
синхронизацията е влошена. При пробив
групата за АРУ изработва много високо от-
рицателно напрежение — лампите са запу-
шени, няма изображение и звук.
Ж39 — потенциометър за определяне ни-
вото на задръжката. При прекъеване не
рабо'ти задръжката на АРУ. При слаби сиг-
нал и шумът в изображението е по-голям
(„снеговал еж“).
Ж40 — варистор за стабилизиране поло-
жителното напрежение, което се подава към
Ж39. При прекъеване задръжката на АРУ
не работи — ефектът е, както при прекъева-
не на Ж39.
151
Ж41—Ж45
Ж41 — сервизен регулатор за контраста.
При прекъсване схемата за АРУ не изработ-
ва регулиращо напрежение или изработва
недостатъчно за нормалната работа напре-
жение. При разстройка се наблюдава изме-
нение на контраста, дори пълно отсъствие на
изображение и звук.
Ж42 — сервизен регулатор за минималния
контраст. При прекъсване не може да се ре-
гулира сервизно минималният контраст на
изображението.
Ж43 — сервизен регулатор за максимал-
ния контраст. При прекъсване в зависимост
от положението на Ж42 или контрастът е
недостатъчен, или няма изображение и
звук.
Ж44 — резистор от делителя за напреже-
нието, необходимо за Ж43. При прекъсване
контрастът е много голям, дори може да се
случи групата за АРУ да не изработва регу-
лиращо напрежение.
Ж45 — първи резистор от делителя за по-
ложително напрежение към Ж43. При пре-
късване контрастът е недостатъчен, регули-
ра се в малки граници, може да се наблюдава
отсъствие на изображението и звука.
ГЛАВА ДЕБЕТА
ПОВРЕДИ В ГРУПАТА НА КИНЕСКОПА
9.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Групата на кинескопа се състои от кине-
скоп, неговите вериги, коригиращи магнита,
центриращите магнита, магнита на йонния
уловител (ако има такъв) и отклонителната
система, разглеждана като механична кон-
струкция. Поради тесните функционални
връзки между тези елементи целесъобразно
е разглеждането им да се извърши в отдел-
ка глава.
9.1.1.	Предназначение. Предназначението
на групата на кинескопа е да преобразува по
електронен път видеосигнала в телевизион-
но изображение чрез синхронно и синфазно
отклоняване на лъча на кинескопа.
9.1.2.	Блокова схема на групата на кине-
скопа. Показана е на фиг. 9.1. Централен
елемент от блоковата схема е кинескопът,
който централизира функциите на останали-
те блокове и елементи. На шийката на кине-
скопа са надянати отклонителната система
с коригиращите и центриращите магнита, а
така също и магнитът на йонния уловител
(ако има такъв). Веригите на кинескопа мо-
гат да се разделят на 5 групи. От тях са по-
казани групата за захранване на Венелтовия
цилиндър, свързана функционал но с групата
за гасене на светлото петно при изключване
на телевизора (ако последното се гаси чрез
Венелтовия цилиндър) и с групата за гасене
на обратния ход. Ускоряващият електрод
се захранва от отделна група, която при ня-
кои модели получава необходимого напре-
жение от група за предпазване на кине-
скопа от ярката хоризонтална черта при
излизане от строя на стъпалото за вертикал-
но отклонение. Фокусиращият електрод се
захранва също от отделна група, която обик-
новено получава необходимого напрежение
от бостерния кондензатор.
На схемата не са показани групите за въз-
становяване на постоянната съставна спрямо
катода на кинескопа или спрямо Венелтовия
му цилиндър, защото подобии схемни решения
се срещат по-рядко в съвременните телеви-
зионни приемници и ще бъдат разгледани при
описанието на конкретните схеми.
9.1.3.	Основни изисквания към групата на
кинескопа, от какво зависи изпълнението
и дефекти в изображенето при неисказване-
то им. Като се има пред вид, че предназначе-
нието на групата на кинескопа е да създава
телевизионното изображение, изискванията
към нея ще бъдат свързани само с качеството
на това изображение, а именно:
— Изображението да бъде достатъчно
контрастно, Това зависи не само от усло-
вието на общия канал, но и от състоянието
на кинескопа, по-точно — от неговата моду-
лационна характеристика. При недостатъчен
контраст изображението е сиво и неприят-
но за гледане, особено при по-силно осветено
помещение.
— Изображението да има достатъчна
яркост, Тя зависи главно от състоянието на
кинескопа и неговия режим. При недостатъч-
на яркост изображението не може да се на-
блюдава в осветено помещение. При силно
намалена яркост екранът е тъмен и изобра-
жението не се наблюдава. Трябва да се има
пред вид, че подобно явление се наблюдава и
при неправилно поставен йонен уловител,
а така също и при изтощена лампа на висо-
коволтовия изправител.
Изискванията към отклонителната стена
и допълнителните елементи са:
—	Екранът на телевизора да бъде равно-
мерно осветен, Това зависи както от чисто-
153
Кинескоп
+ U от bugeo-
усалЬатела
или от анодная
изпраЬител
I----------------1
I	I
। група за race - ।
। не на сЬетло - |
от ТХО от ТВО
група за захран-
Ьаие на фокуси-
ращия електрод
група за закрой-
Ьане на ускоря-
Ьащия електрод
I L_
।----1-------1
I група за пред- j
। пазЬане на ка- .
। нескопа о'т яр- ।
I ката хориздн -।
I тална черта .
. Д------------
I
I
+ UBoo
от КСВО
Фиг. 9.1. Блокова схема на групата на кинескопа
тата на екрана на кинескопа и предпазните
стъкла, така също от точното положение на
йонния уловител и отклонителната система
и от изправността на схемата за гасене на об-
ратния ход на редовете (при кинескопи с ъгъл
на отклонение 110°). При неправилно по-
ставен йонен уловител единият край на изоб-
ражението е по-тъмен, а при неплътно доле-
пена към предната част на шийката на кине-
скопа отклонителна система се наблюдава
затъмняване на четирите ъгъла от екрана на
кинескопа.
— Формата на растъра да бъде право-
ъгълна. Това зависи както от механичната
цялост, така и от електрическата изправност
на отклонителната система. При размества-
не или отлепване на магнитопроводите фор-
мата на растъра може да стане различна от
правоъгълната (трапец, паралелепипед). При
късо съединение между намотките на една
отклонителна намотка се наблюдава трапеце-
виден растър.
—	Геометричните изкривявания на растъ-
ра да бъдат минимални. Те зависят от ъгъла
на отклонение на лъча и се коригират с по-
мощта на коригиращи магнита.
—	Изображението да бъде разположено
симетрично спрямо центъра на екрана. Това
зависи само от правилното разположение
на центроващия магнит.
Изисквания към групите за гасене:
— На екрана на кинескопа не трябва да
се наблюдават линиите на обратния ход. Това
зависи както от изправността на групата за
гасене на обратния ход, така и от състояние-
то на кинескопа — при изтощен кинескоп га-
сенето на обратния ход се затруднява.
— Кинескопът не трябва да гасне в точка.
Гасенето в точка се наблюдава при неиз-
правност на групата за гасене на светлото
петно след изключване на кинескопа от мре-
жата и при изтощен кинескоп.
— Изображението да бъде добре фокуси-
рано за цялата площ на екрана на кинескопа.
Това зависи от диаметъра на електронния
лъч в момента на сблъскването му с лумино-
фора, нанесен върху екрана на кинескопа,
който се изменя с промяна на потенциала на
фокусиращия електрод (при старите типове
кинескопи фокусировката е магнитна и се
извършва посредством специална фокусира-
ща бобина, надяната на шийката на кинеско-
па).
20 Повреди и поправки на телевизорни приемници
Кинескоп
154
Фиг. 9.2. Устройство на електронния прожектор на кинескопа
9.2.	КИНЕСКОП
Кинескопът е най-скъпата част на телеви-
зионния приемник. От него зависи пълно-
ценното възприемане на предаваната сцена.
Даването на окончателна преценка относно
изправността на кинескопа е отговорен мо-
мент за техника. Затова е необходимо основно-
го познаване на устройството и принципа на
действие на кинескопа, на правилата за не-
говата експлоатация и на начините за уста-
новяване на изправността и състоянието му.
9.2.1.	Предназначение на кинескопа. Пред-
назначението на кинескопа е да преобразува
напрежението на видеосигнала в съответна-
та яркост за всеки елемент от изображение-
то. Съчетано с дейността на отклонителната
система, това води до получаване на телеви-
Йионно изображение на екрана на кинескопа.
9.2.2.	Устройство на кинескопа. Кинеско-
път има конусообразна форма. Предната му
част е почти плоска и се нарича екран, а за-
дната се стеснява и преминава в цилиндри-
чна шийка. Въздухът в тръбата е изтеглен
до получаването на необходимия вакуум (на-
лягането се движи в границите от 1.10~6до
1.10-7 mm ж. ст.).
В шийката на кинескопа е монтиран елек-
тронният прожектор. Предназначението му
е да създаде електронен лъч, чиито електрони
се ускоряват до определена скорост и се фо-
кусират, като попадат в една точка от вът-
решната страна на екрана на кинескопа, коя-
то е покрита със специално вещество, наре-
чено луминофор.При сблъскването на електро-
ните с луминофора част от тяхната кинетич-
на енергия се превръща в светлина, интензив-
ността на която зависи както от скоростта на
електроните, така и от силата на тока на
лъча (от броя на електроните за единица
време).
Като се изменя силата на този ток, променя
се и яркостта на съответната точка от екрана
(в зависимост от амплитудата на видеосиг-
нала, съответствуваща за тази точка). Всич-
ко това, съчетано с дейността на отклони-
телната система и синхронизиращите уст-
ройства, води до получаването на телеви-
зионно изображение.
На фиг. 9.2 е показано устройството на
електронния прожектор. Той се състои от
отоплителна жичка, която загрява катода
на кинескопа до необходимата температура.
В резултат на термоелектронната емисия
от катода се отделят свободни електрони,
конто се ускоряват от положителния потен-
циал между катода, ускоряващия електрод
и втория анод на кинескопа. Специален елект-
род фокусира електронния лъч. Силата на
155
Кинескоп
тока му зависи от потенциалната разлика меж-
ду катода и модулатора на кинескопа, нари-
чан още Венелтов цилиндър. Ускоряващото
напрежение на втория анод е много високо
(от +14 до +18 kV). То се подава към спе-
циално гнездо на конусообразиата му част
и посредством токопроводещо покритие, на-
несено на вътрешната повърхност на тръба-
та, и специални контактни пружини се пре-
хвърля към втория анод от електронния про-
жектор.
Дотук беше разгледано устройството на
стъклените кинескопи, конто се употребяват
масово в съвременните телевизионни прием-
ници. Доскоро се произвеждаха и телевизо-
ри с т. нар. метало-стъклени кинескопи, кон-
то се отличават от описаните само по това,
че конусообразната им част е мета л на. Това
ги прави по-леки и взривобезопасни, но е
свързано с редица други неудобства, едно
от конто е доброто им изолиране от шасито
на телевизора, понеже високото напрежение
се подава направо към металната им част.
При старите типове кинескопи, чийто лу-
минофор не е метализиранза предпазване от
тежките йони, електронният прожектор е
малко изменен. При тях електронният поток
се насочва към определена посока, след кое-
то посредством постоянния магнит на йонния
уловител се отклонява към екрана на кине-
скопа. Тежките йони се отклоняват много
по-слабо и попадат върху ускорителния елек-
трод, като по този начин не достигат до екра-
на. Ако това стане, екранът на телевизора
пожълтява в средата. Получава се т. нар.
йонно петно, причинено от разрушението на
луминофора поради бомбардирането му с
тежките йони.
За правилното функциониране на кинеско-
па е необходимо напрежението между съот-
ветните му електроди и катода да има пока-
заните на фиг. 9.2 стойности. Като се има
пред вид, че потенциалът на катода при поч-
ти всички телевизиори е повдигнат (спрямо
земя е около +150V), повдигнати са с толко-
ва и потенциалите на останалите електроди
(спрямо земя Венелтовият цилиндър има
напрежение около +100V, ускоряващият
електрод — около +400 V и фокусира-
щият — от 0 до +400 V).
На електрическата схема на кинескопа
(фиг. 9.3) е показано съответното означение
на елементите от кинескопа.
9.2.3.	Основни изисквания към кинескопа.
Свързани са с неговото задоволително функ-
циониране. На първо място трябва да се раз-
глежда състоянието на вакуума в тръбата,
защото от него зависят останалите качестве-
Огпоплитвдна
жичка
Втори
анод .
Модулатор
(Венолтоб цилиндър)
Катод
Ус коря 6а щ
електрод
Екран на
кинескопа
(Анафор)
'Рокусиращ
•локтрод
Фиг. 9.3. Електрическа схема на кинескопа с
наименование на електродите му
ни показатели на кинескопа. На второ място
е състоянието на катода — от него зависи
силата на електронния лъч, а оттам — мак-
сималната яркост и редица други показате-
ли. По-подробно това ще бъде разгледано в
следващата глава, която показва начините
за установяване състоянието на кинескопа.
9.3.	ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА КИНЕ-
СКОПИТЕ
Състоянието на кинескопите се определя с
редица измервания, от конто съдим за тех-
ните основни показатели.
9.3.1.	Измерване на емисионната способ-
ност на катода. Измерва се по схемата, пока-
зана на фиг. 9.4. Резултатът от измерването
Фиг. 9.4. Схема за измерване на пълния емисионен
ток на катода на кинескопа
показва емисионната способност на цялата
повърхност на катода — /к тах. При кинескопи
с Диагонал на екрана до 53 см включително
стойностите на /к тах са в границите от 3 до
15 mA, а при кинескопи с диагонал 59 см и
повече — от 5 до 20 mA. За получаването на
точни резултати е необходимо отоплително-
то напрежение да бъде точно 6,3 V, а между
Венелтовия цилиндър и земя да бъде при-
ложено напрежение +20 V.
От големината на общия емисионен ток
не може да се съди за изправността на кине-
скопа, защото за нормалната му работа е
важна термоелектронната емисия от тази
част на катода, която е разположена точно
Кинескоп
156
срещу отвора на Венелтовия цилиндър. Тя
създава работния ток на катода на кинеско-
па (I к,раб ) •
9.3.2.	Измерване наработния ток на катода
на кинескопа. Използува се схемата с триод-
но евързване, показана на фиг. 9.5. Напре-
Фиг. 9.5. Схема за измерване на работния катоден
ток на кинескопа
жението на ускоряващия електрод се подби-
ра според типа на кинескопа. За кинескопи
с диагонал на екрана от 35 до 43 см то е око-
ло 450 V, като изключение се прави само за
47ЛК9Б, напрежението при който е +400 V.
Сыцото напрежение се прилага и при кине-
скопи с диагонал 47 и 53 см, а за такива с
диагонал 59 см това напрежение е +430 V.
Работният ток на новите кинескопи тряб-
ва да бъде около 1000 ч-1100 рА. Кинескопи-
те запазват работоспособността си и когато
този ток спадне до 180 ч-200 рА, след което
работят нормално над една година. Кдаеско-
пите се смятат за негодни, когато работ-
ният катоден ток спадне под 80 рА.
От големината на работния ток също не
може да се съди напълно за годността на ки-
нескопа, защото този ток зависи силно от
запушващото напрежение. Затова се изчи-
слява коефициентът на годност на катода и
модулационната характеристика.
9.3.3.	Коефициент на годност на като-
да. Показва зависимостта между работния
ток и запушващото напрежение. Изчислява
се по формулата
q=T-^, pA/V.
V^san
Запушващото напрежение се измерва
по схемата от фиг. 9.6. На ускоряващия
електрод на кинескопа се подава напрежение
около +300 V (по-правилно е подаването на
напрежение, използувано за определяне на
работния катоден ток — раздел 9.3.2). Отри-
цателното напрежение на Венелтовия ци-
линдър се увеличава от 0 до стойността, при
която катодният ток стане равен на 1 рА.
Фиг. 9.6. Схема за измерване на запушващото на-
прежение на кинескопа
Това отрицателно напрежение е Uaan и се из-
мерва с постояннотоков волтмер.
Катодът изпълнява добре функцията си при
коефициент на годност от 2,5 до 3,5 pA/V.
При 7<1 катодът на кинескопа е негоден.
9.3.4.	Модулационна характеристика на
кинескопа. Показва изменението на катод-
ния ток на кинескопа във функция от изме-
нението на модулационното напрежение. Из-
Фиг. 9.7. Измерване на модулационната характе-
ристика на кинескопа
мерва се по схемата, показана на фиг. 9.7.
Изчислява се по формулата

Измерването се извършва по следния начин.
Измерва се отрицателното напрежение на
Венелтовия цилиндър, при което работният
катоден ток достига определена максимална
стойност /м. Тя е различна заразличните ти-
пове кинескопи. Обикновено се избира за
ток 7м със сила 100 рА, като само за 47ЛКЗБ
тази стойност се увеличава до 180 рА, а за
59ЛК2Б — до 350 рА. Съответното напреже-
ние отбелязваме с {/„. След това се измерва
запушващото напрежение на кинескопа 1/зап,
при което работният катоден ток става ра-
157
Кинескоп
вен на 1 цА. Модулационната характеристика
се изчислява по формулата
SMOfl=77^-. |»A/V.
с/м—с/зап ‘
Изправните кинескопи имат мрдулацион-
на характеристика в границите от 3,3 до 6
pA/V и повече. Напрежението на ускорява-
щия електрод се избира според типа на кине-
скопа, както при измерването на работния
ток на катода (вж. раздел 9.3.2).
При добрите кинескопи (7М не трябва да
надвишава определена стойност, която зави-
си от типа на кинескопа. За кинескопи с Диа-
гонал от 35 до 43 см тя е —32 V, за кине-
скоп и с диагонал 47cm е —41 V и за кинескопи
с диагонал 59 см е —55V.
9.3.5.	Измерване на вакуума в кинескопа.
Един от основните показатели за годността на
кинескопа е налягането на остатъчните газо-
ве. Когато това налягане стане по-голямо от
1.10~5 мм ж. ст., работата на кинескопа
силно се влошава. При налягане, по-голямо
от 1.10~4 mm ж. ст., кинескопът спира да
свети. В областта на шийката му се наблю-
дава виолетово сияние, причинено от йони-
зацията на остатъчните газове.
Измерването на вакуума се извършва кос-
вено — чрез измерване на йонния ток на ки-
нескопа. Този ток при напрежение на вто-
рия анод +25 V е от порядъка на 0,001 рА
и се измерва с много чувствителен уред, свър-
зан последователно в тази верига. Схемата
за измерване на вакуума е показана на фиг.
9.8. Редът е следният. Към ускоряващия
Фиг. 9.8. Схема за измерване на вакуума в кине-
скопа
електрод на кинескопа с потенциометъра /?2
се подава напрежение +300 V. След това с
потенциометъра 2?! се нагласява такова за-
пушващо напрежение на Венелтовия цилин-
дър, при което катодниятток да стане равен на
250 рА, Ако кинескопът е изтощен и не може
да се получи катоден ток с тази сила, увели-
чава се напрежението на ускоряващия елек-
трод до необходимото (от +300 до +700V).
Измерва се токът във веригата на втория
анод — това е токът на йонизацията /ЙОн«
Изчислява се налягането по формулата
P = k. /йон (mm ж. ст.).
В тази формула k е коефициент, зависещ от
геометричните размери на електроннолъче-
вата тръба, и има следните стойкости:
за кинескопи сдиагонал 43	ст	&=2,5.10~4
„	„	47	ст	£=4,0.10~4
„	„	53	ст£=4,3.10-4
„	„	59	ст	й=5,1.10’"4
Изключение правят кинескопите 43ЛКЗБ
с£=5.10~4и 47ЛК1Б заедно с 59ЛК1 (2)Б.
Ако последните два типа кинескопи са про-
изведени от завода в Лвов, за тях &=8.10~4,
а ако са произведени в Москва — А=5.10“4.
Например, ако сме измерили /йон =0,002
рА за кинескоп 43ЛК2Б, налягането му ще
бъде равно на
Р = ^./Йон=2,5.10“4 0,002 = 5 . 10~7 mm ж. ст.
Върху точността на измерването на ва-
куума влияе влошеното изолационно съпро-
тивление между електродите. Например, ако
има утечка между втория анод на кинескопа
и останалите електроди токът, в неговата
верига ще бъде равен на сумата от йонния
ток и утечния ток, т. е.
/= /йон + /ут«
За предпазване от грешка се препоръчва
извършването на две измервания: едното
при отключен катод и другото при свързан
катод. Разликата между токовете на двете
измервания е равна на йоннияток (/йон)- По-
точно, йонният ток се измерва, когато токът
в катода на кинескопа е по-голям (например
двойно — 500 рА), защото втози случай влия-
нието на утечния ток е по-малко. При из-
мерване на налягането с катоден ток 500 рА
е необходимо коефициентът k да се раздели
на две.
9.3.6.	Измерване на утечния ток между
отоплението и катода на кинескопа. Извърш-
ва се по схемата от фиг. 9.9. Нормалният уте-
чен ток се движи в границите от 15 до 50 рА.
Кинескопите се смят ат за нередовни, когато
утечният им ток стане по-голям от 50 рА.
Кинескоп
158
Фиг. 9.9. Измерване на утечния ток между отопле-
нието и катода на кинескопа
9.4.	ПОВРЕДИ НА КИНЕСКОПА, TflXHOTO ОТКРИ-
ВАНЕ И ОТСТР АНЯ ВАНЕ
9.4.1.	Нормален режим на кинескопа. За
нормален режим на кинескопа се приема
този, при който качеството на телевизион-
ното изображение отговаря на изискванията
и е осигурен максимален живот на катода.
Режимът на кинескопа се определи от напре-
женията между електродите му. Те зависят
от типа на кинескопа и са посочени на схе-
мата на телевизора. В раздел 9.2.2 са дадени
усреднените им стойкости.
Нормалният режим на кинескопа зависи
и от големината на отоплителното напреже-
ние. Прието е да се смята, че то трябва да
бъде равно на 6,3 V. Практическите изслед-
вания са показали, че катодът на кинескопа
има най-дълъг живот, когато работи в
продължение на 1500 часа с отоплително
напрежение 5,7 V, след което последното се
увеличава на 6,3 V. Надвишаването на тази
стойност е много опасно. Например при ото-
плително напрежение 6,8 V животът на като-
да се съкращава с около 40%, а при отопли-
телно напрежение от 7 до 7,5V кинескопът
се поврежда още през първата година. На
фиг. 9.10 е показано влиянието на отопли-
Фиг. 9. 10. Влияние на стойността на отоплително-
то напрежение върху дълготрайността на катода
на кинескопа
телното напрежение върху дълготрайност-
та на катода на кинескопа.
Нормалният режим на кинескопа се устано-
^ява посредством измерването на напреже-
нията на електродите му с помощта на високо-
омен измерителен уред. Това е задължително
условие за получаването на верни резултати,
защото всичките вериги на кинескопа без
отоплителната са високоомни. Трябва да се
има пред вид и това, че при повечето модели
телевизионни приемници напрежението на
Венелтовия цилиндър зависи от положението
на плъзгача на потенциометъра за регули-
ране на яркостта. В редки случаи (при
„Темп 6/7“ и „Темп 6М/7М“) яркостта се ре-
гулира с промяна на напрежението на като-
да на кинескопа и неговият потенциал зави-
си от положението на регулатора за яркост.
Също така при „Стадион11 и „Стадион 2/4“
напрежението на катода се получава след
възстановяване на постоянната съставна на
видеосигнала и е нормално само при приема-
нето на телевизионната програма (при от-
съствието на предаване напрежението на
катода на кинескопа се увеличава и екра-
нът е тъмен). При моделите „Темп 6/7“ и
„Темп 6М/7М“ потенциалът на Венелтовия
цилиндър зависи по същите причини от на-
личността на видеосигнал (на телевизионно
предаване).
При нарушаване на нормалния постоянно-
токов режим на кинескопа се наблюдават
следните изменения в качеството на теле-
визионното изображение:
— увеличаването на положителния по-
тенциал на катода води до запушването на
кинескопа и до намаляване на яркостта.
Същото явление се наблюдава и при намаля-
ване на положителния потенциал на Венел-
товия цилиндър. Припо-голяма потенциална
разлика се стига до пълното угасване на екра-
на. При намаляване на положителния по-
тенциал на катода или при увеличаване на
положителния потенциал на Венелтовия ци-
линдър се наблюдава отпушване на кине-
скопа;
— намаляването на положителния по-
тенциал на ускоряващия електрод води до
намаляване на яркостта или до пълното
угасване на екрана (кинескопът се запушва
по ускоряващия електрод). При увелича-
ване на потенциала на ускоряващия електрод
се увеличава работният катоден ток, а от-
там — и неговата яркост.
За нормалната работа на кинескопа от
най-малко значение е потенциалът на фоку-
сиращия електрод. При добре конструирани
и правилно монтирани електронни прожек-
тори фокусировката на лъча е добра и слабо
159
Кинескоп
се влияе от напрежението на фокусиращия
електрод.
Потенциалът на втория анод (т. нар.
„високо напрежение14) е от голямо значение
за нормалната работа и дълготрайността
на катода на кинескопа. Ако това напре-
жение е ниско, за получаването на необ-
ходимата яркост е нужен електронен лъч с
много по-голяма сила на тока. Например,
ако високото напрежение спадне от 15 на
9kV, за получаването на нормално изображе-
ние е необходимо катодният ток да се увели-
чи почти десет пъти (от около 50 на 500|хА).
Този форсиран режим на работа изтощава
бързо катода на кинескопа. От друга страна,
високото напрежение влияе и върху разме-
рите на изображението — при по-ниско на-
прежение размерите на изображението се
увеличават поради по-голямото отклоняване
на електронния лъч. Намаляването на висо-
кото напрежение води и до влошаване на
фокусировката на лъча.
Понеже дълготрайността на катода зави-
си от силата на катодния ток, предпочитат
се кинескопите с алуминизиран екран, за-
щото при тях нормалната яркост се полу-
чава при по-слаб катоден ток. Например
между 43ЛК9Б и 43ЛК2Б трябва да се пред-
почита първият, защото е с алуминизиран
екран.
9.4.2.	Удължаване на срока на служба
на кинескопи с изтощен катод. Най-често при-
чината за излизане на кинескопа от строя
е изтощаването на неговия катод. Това се
наблюдава в близо 90 % от подменените кине-
скопи. Получава се вследствие на продължи-
телната употреба на кинескопите, но в отдел-
яй случаи изтощаването се дължи на изме-
нения режим (на увеличен катоден ток по-
ради повишено отоплително напрежение или
поради намалено напрежение на втория
анод). Физическата същност на изтощения
катод се крие в промяната на свойствата на
работната му повърхност (в нейното окси-
диране), което пречи за отделянето на елек-
трони при загряването на катода.
При кинескопите с изтощен катод изобра-
жението е много бледо и може да се наблю-
дава само в силно затъмнено помещение.
Появява се след по-продължително време,
като след работа от около 2 часа яркостта на
екрана се увеличава.
Работоспособността на катода на кинеско-
па се измерва при проверен нормален режим
по методите, описани в разделите 9.3.1 и
9.3.2. На практика най-лесно това се прави,
като се отпои изводът от катода на кинеско-
па и се измери протичащият катоден ток с
микроампермер. При максимална яркост този
ток трябва да бъде около 100 рА за кинеско-
пи с диагонал на екрана 35 и 43 ст, 150рА
при кинескопи с диагонал 47 ст и 200-т-250рА
при кинескопи с диагонал 53,59 ст и повече.
При изтощен катод тези стойкости са некол-
кократно понижени.
Съществуват два принципно различии на-
чина за удължаване на живота на кинеско-
пите с изтощен катод. При единия от тях се
разрушава оксидиралата повърхност на ра-
ботната облает на катода, а при другия се
увеличава количеството на излъчваните
електрони посредством увеличаването на
температурата на катода. Това води до
удължаване на експлоатационния период
на кинескопа от няколко месеца до 2 години,
което, отнесено спрямо средняя експлоата-
ционен период на кинескопа (от 5 до 8 годи-
ни), говори за целесъобразността от възста-
новяването на кинескопите.
Разрушаването на изтощен повърхностен
слой на работната облает на катода се из-
вършва по единия от описаните по-долу
начини. При първия от тях се използува
високото променливо напрежение на анода
на крайната лампа за хоризонтално откло-
нение. Най-напред се загрява катодът на
кинескопа чрез включването на телевизора
към мрежата за около 10 min. След това
бързо се изважда цокълът на кинескопа и
с щипка от типа „крокодил" към катодния
извод на кинескопа се подава единият край
на вторичната намотка на евързания към
мрежата трансформатор. Полученото от нея
напрежение с големина 300, 600 или 1200 V
се подава с друг изолиран проводник за
части от секундата към Венелтовия цилин-
дър на кинескопа. При това трябва да се
наблюдава искрене и отделянето на малки
светещи частици от катода на кинескопа —
това са частици от оксидиралата работна
повърхност. Трябва да се действува бързо,
преди катодът на кинескопа да е изстинал.
Започва се с напрежение 300 V и ако не се
наблюдават искрици, преминава се посте-
пенно към 600 или в краен случай към 1200 V,
като не трябва да се затваря веригата повече
от три пъти за всяко напрежение. Преди
повтарянето на операцията е необходимо
съответното загряване на катода. От голямо
значение е краткотрайността на подаването
на напрежението, защото при продължител-
но прилагане на последното може да се стиг-
не до пробив между електродите на кине-
скопа.
При втория начин за разрушаване на не-
годния повърхностен слой на катода се из-
ползува високото напрежение, съществува-
Кинескоп
160
що на анода на крайната лампа за хоризон-
тално отклонение. За тази цел кинескопът
трябва да се захранва посредством трансфор-
матор. Ако телевизорът е с безтрансформа-
торно захранване, необходимо е свързването
на външен трансформатор, като изводите
за отоплението му се свържат през жичен
резистор със съпротивление около 20 Q
за затваряне отоплителната верига на оста-
налите лампи от телевизора. След това като-
дът на кинескопа се заземява. Към извода
на Венелтивия цилиндър се запоява провод-
ник с добра изолация. Свободният му край
се допира за части от секундата към анода
на крайната лампа за ХО. При това трябва
да се наблюдава отделянето от катода на
малки светещи частици. Манипулацията не
бива да се извършва повече от три пъти.
Повишаването на температурата на катода
води до увеличаване на енергията на свобод-
ните електрони. По този начин те преодоля-
ват по-лесно спиращия ги повърхностен
слой на катода, а това води до нарастване си-
лата на катодния ток.За целта е необходимо
подаването на по-високо отоплително на-’
прежение в границите от 7 до 10V, което се
получава от отделен отоплителен трансфор-
матор. При телевизорите с безтрансформа-
торно захранване е необходимо затварянето
на отоплителната верига на лампите да
става с жичен резистор със съпротивление
20Q. При някои кинескопи е достатъчно
подаването на повишено напрежение в про-
дължение на 5ч-10 min, след което те въз-
становяват емисията си. Но при повечето
кинескопи това не води до добри резултати,
поради което се препоръчва постоянната им
работа с увеличено отоплително напрежение.
За тази цел отоплителният трансформатор
се вгражда в кутията на телевизора.
При телевизионните приемници „Рубин
102“ е възможно получаването на високо
отоплително напрежение посредством пос-
ледователното свързване на отделната на-
мотка за отопление на кинескопа към намот-
ката на допълнителния изправител. При
това се получава напрежение 12,6 V. Ако се
използува за отопление само допълнителната
намотка, големината на напрежението е 10 V.
9.4.3.	Кинескопи с късо съединение между
електродите. Късото съединение между елек-
тродите се наблюдава по-рядко при кинеско-
пите от старите модели (с ъгъл на отклонение
до 90° включително), защото при тях шийката
на кинескопа е с по-голям диаметър, елемен-
тите на електронния прожектор са по-голе-
ми и поради това разстоянието между елек-
тродите е увеличено.
а, Късо съединение между катода и ото-
плителната жичка. Това е най-често среща-
щата се повреда след изтощаването на ка-
тода. Наблюдава се предимно при телеви-
зионните приемници с безтрансформаторно
захранване, защото при тях обикновено
кинескопът е свързан последен или пред-
последен в отоплителната верига на радио-
лампите, поради което потенциалът на ото-
плителната му жичка е нулев. При телеви-
зорите с трансформаторно захранване кине-
скопът се отоплява от отделна намотка на
мрежовия трансформатор, която не е зазе-
мена, и това го предпазва от пробив. Дори
при някои модели с високоомён резистор
катодът с свързва с отоплението за изравня-
ване на потенциалите им.
Често пъти причина за късото съедине-
ние между катода и опоплителната жичка е
рязкото изменение на отоплителното напре-
жение. Понякога това води и до късо съеди-
нение между катода и Венелтовия цилиндър.
При късо съединение катод — отоплителна
жичка се наблюдават следните промени в
изображението:
—При телевизори с безтрансформаторно
захранване изображението изчезва, яркост-
та на екрана се увеличава силно и не се
влияе от положението на регулатора за
яркост, виждат се линиите на обратния ход
по кадри. Причината за увеличената яркост
е в отпушването на кинескопа поради нуле-
вия потенциал на катода му.
При телевизори с трансформаторно захран-
ване се получава или силно размазано
изображение (когато отоплителната намотка
на кинескопа е заземена през кондензатор
с голям капацитет, напр. 10 000 pF при
„УНТ 47/59-1“), или се получава слабо
влошаване на детайлността поради внасянето
на допълнителен капацитет от отоплител-
ната намотка на кинескопа в анодната верига
на видеоусилвателната лампа. И в двата слу-
чая яркостта се регулира нормално.
При късо съединение между катода и ото-
плението напрежението на катода е нула
при телевизорите с безтрансформаторно за-
хранване и е нормално при телевизорите с
трансформаторно захранване. Това късо съе-
динение се проявява обикновено, след като
телевизорът поработи известно време, за-
това откриването му с оммер е трудно. Това
може да стане чрез измерването на напреже-
нията на електродите. При телевизори с
безтрансформаторно захранване отсъствието
на положително напрежение на катода на
кинескопа и появяването му веднага след
изваждането на цокъла му е гаранция за
късо съединение с отоплителната жичка.
161
Кинескоп
При телевизоры с трансформаторно захран-
ване гаранция за късо съединение катод —
отопление е наличността на положително
напрежение с големината на катодното напре-
жение между отоплителната намотка на кине-
скопа и земя.
В редица случаи късото съединение между
катода и отоплителната жичка на кинескопа
може да се отстрани. Първоначално се прави
опит за отстраняването му чрез понижаване
температурата на катода. За тази цел се
понижава отоплителното напрежение на
кинескопа с жичен потенциометър със съпро-
тивление от 100 до 200 Q, свързан паралелно
на отоплителната жичка на кинескопа. По
този начин се намалява отоплителното на-
прежение. Ако късото съединение се проявя-
ва поради разширение на елементите на ка-
тода и отоплението след загряване, може да
се намали температурата на катода до от-
страняването му. При този начин се намалява
емисионната способност на катода поради
по-ниската му температура, в резултат на
което може да се влоши яркостта на изобра-
жението.
Друг метод е прогарянето на проводещата
част между катода и отоплителната жичка
с електрически ток. Това се прави или чрез
разреждане на зареден електролитен кон-
дензатор с капацитет 100 fxF към напрежение
300 V при предварително загрят катод,
или чрез подаването на мрежово напре-
жение през кондензатор 3 p.F между отопле-
нието и катода на телевизора, също при за-
грят катод, Добри резултати могат да се
получат и като се подаде напрежение +400 V
от ускоряващия електрод към катода на
кинескопа при замасена отоплителна жичка
и предварително загрят катод.
Ако късото съединение между катода и
отоплението на кинескопа не може да се
отстрани, възможно е по-нататъшното из-
ползуване на кинескопа чрез внасяне на
известна промяна в схемата на телевизора.
При телевизоры с трансформаторно захран-
ване е достаточно само премахването на кон-
дензатора между отоплителната намотка на
кинескопа и земя. При телевизоры с без-
трансформаторно захранване отоплението на
телевизора се взема от отделен трансформа-
тор, както е показано на фиг. 9.11. За полу-
чаването на добра честотна характеристика
на видеоусилвателя в този случай е необхо-
димо вторичната намотка на отоплителния
трансформатор да има малък капацитет спря-
мо земя. При това отоплителната верига на
останалите лампи се затваря с жичен резис-
тор със съпротивление от 20 Q, свързан на
мястото на отоплението на кинескопа. По
Фиг.9.11. Схема за свързване на кинескопи с късо
съединение между катода и отоплителната жичка
този начин кинескопите с късо съединение
между катода и отоплението работят без
забележимо влошаване на изображението.
Детайлността може да се подобри чрез
свързването на два ВЧ-дросела във веригата
на отоплението на кинескопа.
б. Късо съединение между катода и Венел-
товия цилиндър. Среща се често поради
малкото разстояние между тези два електро-
да (от 0,2 до 0,5 mm). Понякога причина за
получаването му е късото съединение между
катода и отоплението.
При тази повреда се наблюдава силно
увеличаване на яркостта, която не се регу-
лира или се регулира незначително. Виждат
се линиите на обратния ход. Понякога се
наблюдават и по-томни хоризонтални иви-
ци, изчезващи при изваждане на антената
или при намаляване на контраста. Яркостта
е увеличена и не се регулира, защото кине-
скопът е отпушен по Венелтов цилиндър —
потенциалът между него и катода е нула.
Късото съединение катод — Венелтов ци-
линдър се открива чрез измерване на потен-
циалите на катода и Венелтовия цилиндър
спрямо земя. Ако те са равни помежду си и
регулаторът за яркост ги изменя едновре-
менно, повредата е късо съединение катод —
Венелтов цилиндър. При изваждане на цо-
къла на кинескопа напреженията на гнезда-
та на двата електрода се нормализират.
Обикновено късото съединение катод —
Венелтов цилиндър се проявява, след като
телевизорът работи нормално известно време.
Тази повреда, както и всички останали
случаи на късо съединение или прекъснали
електроди, може да се отстрани временно
чрез почукване по шийката на кинескопа,
след което може да се появи нормално из-
ображение за неопределено време.
Друг начин за отстраняването й е намалява-
не температурата на катода, което е описано
в подточка а. Възможно е и прогарянето на
проводещата част с електрически ток, също
описано в подточка а.
Кинескопите с късо съединение между ка-
тода и Венелтовия цилиндър могат да се
21 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Кинескоп
162
използуват, като се промени схемата—евърз-
ват се като тетродни лампи вместо като
пентодни. Този начин на евързване има два
варианта. При първия от тях се отпоява про-
водникът, водещ към ускоряващия електрод,
и към неговото краче се запоява проводникът,
водещ към Венелтовия цилиндър. Венелто-
вият цилиндър се свързва накъсо към катода.
Проводникът, подаващ положително на-
прежение към ускоряващия електрод, оста-
ва свободен, както е показано на фиг. 9.12.
Фиг. 9.12. Първи начин за евързване на кинескопи
с късо съединение между катода и модулатора
(Венелтовия цилиндър)
При втория начин на евързване се вло-
шава малко фокусировката на електронния
лъч. И в двата случая за получаването на
добри резултати е необходимо катодът да има
достатъчна емисия. Изображението се полу-
чава малко по-бледо от нормалното, но при
съответното намаляване на яркостта може
да се възприема задоволително.
в. Късо съединение между катода и ускоря-
ващия електрод. Наблюдава се рядко. При
него екранът е тъмен, напрежението на като-
да е повишено (4-240 V) и е равно на напре-
жението на ускоряващия електрод (поради
късото съединение се претоварва високоомна-
та верига, захр.анваща ускоряващия елек-
трод от бостерното напрежение, поради уве-
личената консумация в тази верига спада
напрежението не само на ускоряващия,
но и на фокусиращия електрод). Това е
причина за запушване на кинескопа по
ускоряващ електрод. При някои кинескопи
се наблюдава много бледо изображение само
при максимално положение на регулатора
за яркост.
Късото съединение се открива чрез измер-
ване потенциалите на катода и ускоряващия
електрод спрямо земя — ако те са равни
и след изваждането на цокъла на кинескопа
добиват нормалните си стойкости, късото
съединение е налице.
Фиг. 9.13. Втори начин за евързване на кинескопи
с късо съединение между катода и модулатора
(Венелтовия цилиндър)
Фиг. 9.14. Схема за евързване на кинескопи с
късо съединение между катода и ускоряващия
електрод
Вторият начин е показан на фиг. 9.13.
При него Венелтовият цилиндър се свързва
накъсо към катода и се изместват проводни-
ците, водещи към цокъла на кинескопа, с
един електрод напред. Така ускоряващият
електрод започва да играе ролята на Венелтов
цилиндър (както при първия начин на евърз-
ване), а фокусиращият електрод става уско-
ряващ, като проводникът, водещ към него,
остава свободен.
Късото съединение между катода и уско-
ряващия електрод може да се премахне
с прогаряне на проводещия участък с елек-
трически ток по един от начините, описани
в подточка а. Ако не се постигне резултат,
кинескопът може да се използува, като се
евърже по схемата от фиг. 9.14 (ускоряващият
електрод се свързва към катода през резис-
тор със съпротивление 500 kQ, а фокусира-
щият електрод се използува като ускоряващ;
163
Кинескоп
проводникът, водещ към него, остава сво-
боден).
г. Късо съединение между катода и фоку-
сиращия електрод. Наблюдава се рядко.
Яркостта на изображението при него зависи
от потенциала на фокусиращия електрод —
изображението или е размазано, или липсва.
Напрежението на катода е равно на напре-
жението на фокусиращия електрод и обикно-
вено се различава от нормалното. Може да
се направи опит за прогарянето на прово-
дещия слой с електрически ток по един от
начините, описани в подточка а. Ако късото
съединение се запази, кинескопът може да се
използува, като фокусиращият електрод се
свърже към катода през резистор със съпро-
тивление 500 kQ, а водещият към него про-
Фиг. 9.15. Схема за свързване на кинескопи с късо
съединение меЖду катода и фокусиращия електрод
водник остане свободен. Това е показано на
фиг. 9.15.
д. Късо съединение между ускоряващия и
фокусиращия електрод. Наблюдава се много
рядко. Характерно за него е получаването
на колебания в яркостта и фокусировката на
изображението. Обикновено след включване-
то на телевизора изображението е нормално,
после образът изцяло изчезва, но светли-
ната остава. Потенциалът на ускоряващия
електрод спрямо земя е равен на потенциала
на фокусиращия електрод.
Може да се направи опит за премахване на
късото съединение с прогарянето на прово-
дещия участък с електрически ток, както е
описано в подточка а. Ако не се получи жела-
ният резултат, кинескопът може да се из-
ползува, като се свърже по схемата, пока-
зана на фиг. 9.16. При това двата електрода
се захранват през делителя на напрежението,
съставен от резисторите и със съпро-
тивление от по 2 MQ.
е. Късо съединение между отоплението и
Венелтовия цилиндър. Наблюдава се много
рядко и се дължи предимно на късо съеди-
Фиг. 9.16. Схема за свързване на кинескопи с късо
съединение между ускоряващия и фокусиращия
електроди
нение между изводите в цокъла на кинескопа.
При него изображението е или тъмно (при
телевизори с безтрансформаторно захран-
ване), като потенциалът на Венелтовия ци-
линдър е нула, или детайлността е силно
влошена (при телевизори с безтрансфор-
маторно захранване). Може да се наблюдава
и мрежовият фон. Премахва се чрез отпоява-
не на цокъла и премахване на късото съеди-
нение между двата извода. Това е възможно
при кинескопите с ъгъл на отклонение до
90° включително, конто се произвеждат с
цокъл.
ж. Късо съединение между втория анод
и фокусиращия електрод или между втория
анод и ускоряващия електрод. Наблюдава се
много рядко, и то главно като периодично
прескачане на искри от високото напрежение
между електродите на прожектора главно
при максимална яркост, съпроводено с пра-
щене в звуковия съпровод. Трудно се пре-
махва. Кинескопът понякога може да се из-
ползува при понижена яркост.
з. Електрически пробив между електро-
дите. Ефектът е, както при късо съединение
между втори анод — ускоряващ електрод
или между втори анод — фокусиращ елек-
трод, Дължи се на замърсяване на повърх-
ностите на междуелектродните изолатори.
Често причина за появяването му е късо
съединение в отклонителната система, в
резултат на което бобините й се затоплят
значително, загряват електродите на кине-
скопа и влошават изолационното съпро-
тивление между тях. Трудно се премахва
чрез прогаряне; кинескопът може да се
използува при намалена яркост.
Възможни са и други къси съединения
между електродите на кинескопа, но те са
почти изключени поради конструкцията на
електронния прожектор и могат да се полу-
чат само в цокъла. Такива например са късо-
то съединение между ускоряващия електрод
и отоплението (екранът е тьмен), между
Кинескоп
164
ускоряващия електрод и Венелтовия цилин-
дър (силно увеличена яркост не се регулира)
и др.
9.4.4. Кинескопи с прекъснали изводи на
електродите. Повреди от подобен характер
се срещат сравнително рядко.След получава-
нето на такава повреда кинескопът обикно-
вено излиза от строя, въпреки че съществува
малка вероятност за възстановяването му.
Един от начините за временно възстановя-
ване на работоспособността му е механичното
възстановяване на връзката чрез лекото
почукване с ръка или с друг лек предмет
(за предпочитане пластмасов, например с
Гребенче) по шийката на кинескопа. Поняко-
га този метод може да даде добри резултати —
кинескопът може да „закачи“ и да работи
нормално в продължение на години.
Друг начин за отстраняване на прекъсва-
нията е подаването на постоянно напрежение
+300 V от зареден електролитен кондензатор
с капацитет 100 p,F. Този метод е приложим
понякога при кинескопи с прекъснат извод
на отоплителната жичка. При него се обра-
зува волтова дъга, която може да завари
прекъснатия извод.
Причина за прекъсването на електроди-
те е некачествената точкова заварка на изво-
дите им. Прекъеване може да се получи и
в резултат на механични сътресения при
транспорта. При старите типови кинескопи
често се наблюдават лоши спойки между из-
водите и крачетата на цокъла, особено в
отоплителната верига.
а.	Прекъснал извод на отоплителната
жичка. При телевизори с трансформаторно
захранване не свети само кинескопът; при
телевизори с безтрансформаторно захран-
ване не светят и останалите лампи. Екра-
нът е тъмен.
б.	Прекъснал катоден извод. Наблюдава
се силно намаляване на яркостта на изобра-
жението, регулаторът за яркост действува
незабележимо, изображението е бледо, върху
него при телевизори с трансформаторно
захранване се наблюдава тъмна ивица, ши-
рока половин кадър. Такъв кинескоп може
да се използува, като се евърже катодът с
единия край на отоплителната жичка. При
това е необходимо използуването на отделен
трансформатор за отопляване на кинескопа
(при телевизори с безтрансформаторно за-
хранване) или премахване на кондензатора
между отоплителната намотка на кинескопа
и земя (при телевизори с трансформаторно
захранване). Получава се изображение с
понижена яркост спрямо това при изправен
кинескоп.
в.	Прекъснал извод на Венелтовия цилин-
дър. Яркостта на изображението е много
голяма и не се регулира. Вижда се обратният
ход на лъча.Напрежението на катода е повише-
но (+230 V). На извода на Венелтовия цилин-
дър напрежението е нормално и се регулира
в нужните граници. Кинескоп с такава по-
вреда може да се използува при регулиране
яркостта с промяна на напрежението на
ускоряващия електрод, като на фокусиращия
електрод се подава напрежение +400 V.
г.	Прекъснал извод на ускоряващия елек-
трод. Кинескопът не свети, запушен е по
ускоряващ електрод. Когато напрежението
на фокусиращия електрод е високо (+400 V),
наблюдава се за късо време много тъмно
изображение.
д.	Прекъснал извод на фокусиращия елек-
трод. При тази повреда фокусировката се
влошава. Понякога кинескопът може да се
използува без промяна в схемата.
е.	Лот контакт между контактните пру-
жини на втория анод и вътрешното про-
водещо покритие на кинескопа. Понеже висо-
кото напрежение се подава през специално
гнездо, намиращо се на конусообразната част
на кинескопа и вътрешното метално прово-
дещо покритие към втория^анод от прожекто-
ра, а връзката между тази проводеща част
и втория анод се осъществява^ посредством
контактни пружини, влошеният контакт води
до появяването на искри във веригата на
високото напрежение. Те са причина за по-
лучаването на високочестотни смущения,
конто се наблюдават на екрана на телевизора
като къси светли чертички, съпроводени с
пукане на звука. Обикновено тези смущения
се получават при увеличаване на яркостта,
а изчезват при понижена яркост. Кинескоп
с такава повреда може да се използува само
при понижена яркост на екрана.
9.4.5.	Кинескопи с негативно изображение.
Най-често причина за това явление е изто-
щеният катод или (в редки случаи при кине-
скопите с ъгъл на отклонение до 90° вклю-
чително) намалената емисионна способност
на катода поради ниската му работна тем-
пература, дължаща се на лоша спойка в
извода на отоплителните жички в неговия
цокъ'л. При тази повреда, когато яркостта
е минимална, изображението е нормално за
гледане. При увеличаването на яркостта
настъпва един момент, в който светлите час-
ти на изображението силно избеляват, след
което преминават в черни — изображението
преминава в негативно. Ако причината е
лошият контакт в отоплението, трябва да
се изпилят изводите на кинескопа, отговаря-
165
Кинескоп
щи на отоплителнатажичка,и проводниците,
излизащи от кинескопа, да се презапоят към
щифтовете от неговия цокъл. Когато при-
чината за негативно изображение е в изто-
щения катод, трябва или да се направи опит
за възстановяването му посредствомг описа-
ните в раздел 9.4.2 методи, или да се измени
схемата на свързване на кинескопа. Тази
промяна е доказана на фиг. 9.17. При нея
Фиг. 9.17. Схема за свързване на кинескопи с
негативно изображение
е възможно използуването на такъв кинескоп,
тъй като модулиращото напрежение се пода-
ва вместо към катода към Венелтовия му
цилиндър. Така изображението при намалена
яркост е негативно, а при увеличаване на
яркостта преминава в позитив.
9.4.6.	Кинескопи с влошен вакуу^. ТЬ спадат
към кинескопите с невъзстанарйми повреди.
Когато вакуумът е намален незначително,
наблюдава се виолето^р светене в областта
на шийката на кщ^фкопа, причинено от ос-
татъчните газой^дН тръбата — по-точно от
тяхната йонизация. Кинескопът може да се
използува, но фокусировката му се влошава
с увеличаване на яркостта. При намалена
яркост фокусировката е нормална. При сил-
но намаляване на вакуума екранът е тъмен;
от вътрешната страна на шийката на кинеско-
па се наблюдава бял пласт.
При влошения вакуум отделените газове
нарушават нормалния режим на катода, оки-
сляват го, като се свързват химически ^ак-
тивная му слой, в резултат на което силно
се понижава емисията му. Главна причина
за влошаване на вакуума е неправилно под-
бранцят режим на кинескопа. До това водят
новищаването нд анодното напрежение, уве-
лич^ната фазсейнй^мощност и др.
9.4.7.	Други повреди на кинескопа
а.	Намагншпен метален конус. Тази по-
вреда е характерна само за метало-стъклените
кинескопи и се наблюдава след известна ра-
бота на последните. При това намагнитване
на металния конус се получава магнитно
поле, което влияе паразитно върху електрон-
ния лъч вътре в кинескопа. В резултат на
нееднородното паразитно магнитно поле се
наблюдават геометрични изкривявания (хо-
ризонталните линии от изображението в краи-
щата на екрана са вълнообразни, изкривени
или с Друга форма; при по-внимателно оглеж-
дане се забелязва, че са изкривени по същия
начин и хоризонталните линии от растъра).
б.	Наелектризиране на стекления конус
на кинескопа. Наблюдава се при стъклените
кинескопи. При тях тази повреда води до
получаването на геометрични изкривявания
на растъра веднага след включването на те-
левизора към мрежата. След като последният
поработи известно време, изкривяванията
изчезват и екранът постепенно сеизпълва.
в.	Замърсена външна част на екрана. ТбвД
не е повреда на кинескопа, защото^дбстйтъч-
но е да се забърше екранът муой^зображе-
нието, което преди това е^ило'"н$равномерно
осветено и с ореол пр^д<6светенит^ сичасти,
се нормализира, ка^ссилно се увеличава и
контрастът. Дабйюдава се при/телевизорите
от старите МОдёлЦ, при конто са^уп'отребени
необезопасенйГ кинескопи и преДпазни стък-
ла пред тях. Необходим^ е демонтирането на
Динес-копа и почистването нй поизърхността
му и" на вътрешната повърхност на прёдлаз-
ното стъкдр, което обикновено е трудоемка"
операция.? Кинескопът трябва да се демон^
тира йнимателно, защото може да се счупи.
9.4.8.	влияние на режима на кинескопа
върху дълготрайността му. При повишавайе
на' отоплнтелното напрежение се намалява
.дълготрайността на катода и отоплителната
жичка.. Увеличава се количеството на отделе-
ните йони, което води до потъмняване на лу-,
минофора и дб образуването нй-иодно пстцо'
при неметализираните кинескопи. При нгДо-
статъчно отоплително напрежение се уве^ича-
ва плътността на тока и се наблюдава прегря-
ванет-О/йа отдедни участъци от оксидного по-
крит’йе на кй^ода^ Температурата на. тези
участъци се повишавау-Това води до нараст-
ван$ на сцецйфйчния^емисионен ток на съ-
щите',хрттук и^до още по-голямото увеличат
ване на темпефатурата. В резултат ца тозй
нарастващпроцескатодътсе пренагрява иеК-
сидното гГокритие се изпарява, което води до
намаляване на емисията му.
Кинескоп
166
Увеличеното напрежение на ускоряващия
електрод води до бързото изтощаване на ка-
тода поради намаляването на площта на ра-
ботната му повърхност, а оттам — до уве-
личаване на специфичната му емисия и спе*
цифичната плътност на бомбардирането на
повърхността на катода с положителните
йони на остатъчните газове и до разрушава-
нето на луминофора (получава се йонно пет-
но). Това се наблюдава при неметализираните
кинескопи.
Пониженото напрежение на ускоряващия
електрод намалява дълготрайността на лу-
минофора, защото се намалява яркостта по-
ради по-малката скорост на електроните от
лъча. Това намаляване на яркостта се ком-
пенсира с увеличаването на тока на лъча,
което води до намаляване дълбочината на
проникване на електроните в луминофорния
слой и до по-бързото изтощаване на катода.
При силно повишаване на напреженията
на електродите се стига до паразитна емисия,
която води до паразитното светене на екрана
и до пробив между електродите на кинескопа.
9.5. ОТКЛОНИТЕЛНА СИСТЕМА С КОРИГИРАЩИ
И ЦЕНТРИРАЩИ МАГНИТИ
9.5. L Общи положения. Отклонителната
система представлява самостоятелен меха-
ничнообособен възел на телевизионния при-
емник, предназначен за директно въздейст-
вие върху електронния лъч на кинескопа.
Тази е причината да бъде разгледан в тази
глава.
Отклонителната система създава магнитно
поле с такова изменящо се направление и
с такъв интензитет, конто да осигурят от-
клонение на електронния лъч в хоризонтал-
на и във вертикална посока за получаването
на необходимата развивка на изображението
(т. нар. растър).
Отклоненията на електронния лъч е право
пропорционално на интензитета на магнит-
ното отклонително поле и обратно пропорцио-
нално на скоростта на електроните. .Следова-
телно то е право пропорционално на проти-
чащия ток в отклонителните бобини и об-
ратно пропорционално на високото напреже-
ние на кинескопа (от което зависи скоростта
на електроните).
Конструктивно отклонителната система се
състои от феритни сърцевини, около конто
са монтирани вертикалните и хоризонтални-
те отклонителни бобини.
В разглежданите модели съвременни теле-
визионни приемници се наблюдават главно
два типа отклонителни системи.
При телевизорите, използуващи кинескопи
с ъгъл на отклонение до 90° включително,
отклонителната система е капсулована в
алуминиев екран (фиг. 9. 18а).
Отклонителната система при кинескопите
с ъгъл на отклонение 110° е показана на фиг.
Фиг. 9.18. Отклонителна система при кинескопи
с ъгъл на отклонение до 90° включително (а) и центри-
ращ магнит (б)
9.19. Поради големия ъгъл на отклонение и
сравнително плоския екран в [краищата на
екрана линейното отклонение на лъча е по-
голямо от линейното му отклонение в централ-
Фиг. 9.19.Отклонителна система при кинескопи
с ъгъл на отклонение 110°
ната част на екрана при еднаквоъглово откло-
нение. Това води до геометрични изкривява-
ния на растъра под формата на възглавница.
Тези изкривявания се коригират посредст-
вом коригиращите постоянни магнити 3.
167
Кинескоп
Центрирането на изображението се извършва
с два плоски дискообразни магнита 2, мон-
тирани* непосредствено към отклонителната
система чрез завъртане около оста им.
За стабилизиране на вертикалния размер
на изображението, който се намалява след
загряване на телевизора поради увеличаване
на съпротивлецието на вертикалната отклони-
телна бобина, последователно на тях се свърз-
ва терморезистор, монтиран близо до верти-
калните отклонителни бобини в самата от-
клонителна система.
Центровката на растъра спрямо екрана на
кинескопа се извършва при кинескопите с
ъгъл на отклонение до 90° с отделен центриращ
магнит, монтиран на стойка, който се поста-
вя на шийката на кинескопа непосредствено
след отклонителната система. Устройството
му е показано на фиг. 9.186.
При извършване на манипулации, евърза-
ни със свалянето на отклонителната система,
трябва да се внимава много, защото може да
се повреди механически кинескопът. Също
така трябва да се знае, че при пускане на те-
левизора в действие при извадена отклони-
телна система се получава прегаряне на лу-
минофора в центъра на екрана от получена-
та светла точка поради протичащия' силен
електронен ток. При някои додели телевизо-
ри („Електрон“, „Електрон 2“, „Електрон
205“) е предвидено специално мостче в куп-
лунга на отклонителната система, което по-
дава захранващото напрежение към крайне-
го стъпало за хоризонтално отклонение само
при включена в гнездото си отклонителна
система, и по този начин се предпазва луми-
нофорът на кинескопа. При някои модели
телевизори („Опера 3“, „Кристал“, „Пирин“
и др.) контактът на куплунга на отклонител-
ната система е слаб и се изважда при сътре-
сение.
9.5.2.	Промени в изображението при не-
правилно монтирана отклонителна система
а.	Изображението не е водоравно, а е нак-
лонено в едната страна. Причина за това е
неправилното положение на отклонителната
система. За отстраняването на това явление
е достатъчно да се завърти отклонителната
система около шийката на кинескопа до по-
луча^ането на хоризонтално изображение.
За трчното нагласяване е необходимо да се
намали в^ртикалният размер и се изравни
долна^та част на изображението така, че да
бъде успоредна на долната част на екрана
на кинескопа.
6.	Краищата на ъглите на изображението
са затъмнени, като че ли са описани вНйна
тъмна окръжност. Причина, за тбва е йзмес-
тената назад отклонителна система, при кое-
то електронният лъч среща по пътя си стеки-
те на шийката на кинескопа и се отразява
от тях и по този начин не попада в краищата
на екрана. За премахването на затъмнените
ъгли е необходимо поставянето на отклони-
телната система колкото може по-близко до
конусообразната част на кинескойа.
в.	Изображението еобърнато в хоризонтал-
на посока. Тази повреда се открива само по
това, че надписите се четат наопаки, като през
огледало. Причина за тази повреда са об-
ратно евързаните изводи от хоризонталните
отклонителни бобини, което се получава след
ремонт в куплунга на отклонителната систе-
ма, в гнездото на куплунга или в изводите
от трансформатора за 'Хоризонтално отклоне-
ние, водещи към хоризонталните отклонител-
ни бобини. Отстранява се чрез разменяне на
краищата на отклонителните бобини в куп-
лунга на отклонителната система или в ней-
ния цокъл.
г.	Хоризонталният размер е недостатъ-
чен, наблюдават се силни геометрични изкри-
вявания. Този дефект е характерен за „Опе-
ра 3“. Получава се при разкъеване на алу-
миниевата лента, която задържа двете ферит-
ни сърцевини на отклонителната система.
За отстраняването на повредата е необходимо
свързването на сърцевините с найлонов канап
или друг материал.
д.	Растърът е под формата на тясна хо-
ризонтална ивица с ширина няколко санти-
метра, свита в средата. Причина за това е
неправилното евързване изводите на едната
бобина за вертикално отклонение, поради
което магнитните полета на двете бобини се
изваждат и лъчът се отклонява по описания
закон. Премахва се чрез разменяне изводите
на едната от двете отклонителни бобини.
9.5.3.	Повреди в отклонителната система
и отстраняването им
а.	Късо съединение в кабелния сноп, водещ
от куплунга до бобините на отклонителната
система. Обикновено се получава между ка-
белите, водещи към бобините за хоризонтал-
но отклонение и ширмовката им поради ви-
сокото напрежение. Проявява се или като
искрене във високото напрежение, съпрово-
дено със смущения в изображението и звука
(къси светли чертички й праще не), или като
отсъствие на растър (тъмен екран поради
липса на високо напрежение), при което обик-
новено се зачервява демпферцият диод. От-
странява5се Посредством подмяна’вд провод-
•йицйте, а когато късото съединение е в бли-
зост до куплунга на отклонителната система,
може да се скъсят проводниците за отстраня-
Кинескоп
168
ване на обгорялата част. Понякога се наблю-
дава и късо съединение между проводника,
водещ към бобините за хоризонтално отклоне-
ние, и проводниците, водещи към бобините
за вертикално отклонение, защото единият
край'на вторичната намотка на трансформа-
тора за вертикално отклонение е заземен.
Ефектът на екрана на телевизора е същият,
както и при късо съединение спрямо шир-
мовката.
б.	Късо съединение между бобините за
хоризонтално отклонение и бобините за вер-
тикално отклонение, Получава се при вло-
шена изолация и близко разположени намот-
ки на бобините. Причина е високото промен-
ливо напрежение, съществуващо между бо-
бините за хоризонтално отклонение и заземе-
ния край на бобините за вертикално откло-
нение. Ефектът е подобен на този при късо
съединение в кабелния сноп. Мястото на къ-
сото съединение може да се открие визуално.
Понякога е достатьчно само размачкването
на намотките на хоризонталните отклонителни
бобини и поставянето на изолационен мате-
риал между тях и вертикалните отклонител-
ни бобини за премахване на късото съедине-
ние.
в.	Намотки, накъсо свързани в отклонител-
ните бобини, Обикновено се получават в ед-
ната от четирите отклонителни бобини (две
за хоризонтално и две за вертикално откло-
нение). При това формата на растъра от пра-
воъгълна става трапецовидна. За отстраня-
ване на тази повреда често пъти е достатъчно
размачкването на отклонителната бобина с
свързаните накъсо намотки така, че да се
отлепят отделяйте й намотки, като се внимава
да се запази общата форма на отклонител-
ната бобина. За тази цел е необходимо демон-
тирането на отклонителната система и на ней-
ните бобини.
г,	Искрене между съседните навивки на от-
клонителните бобини, Съпроводено е със
смущения в изображението и звука(къси хо-
ризонтални светли чертички в изображение-
то и праще не в звука). Когато искре нето е
във вертикалните отклонителни бобини, то е
съпроводено с краткотрайно намаляване на
вертикалния размер, а когато е в хоризонтал-
ните отклонителни бобини — с краткотрай-
но изменение на хоризонталния размер. Мя-
стото на искренето може да се открие визуал-
но чрез наблюдаване на свързаната към схе-
мата на телевизора разглобена отклонител-
на система. За да не прегори луминофорът
на кинескопа, необходимо е свалянето на ка-
бела за подаване на високото напрежение
от гнездото на конусообразната част на ки-
нескопа. Искренето се отстранява чрез раз-
далечаване на проводниците и поставяне на
изолация между тях.
д,	Прекъснали отклонителни бобини. При
прекъсване на хоризонталните отклонителни
бобини, конто са свързани последователно,
се наблюдава отвесна тънка черта вместо ра-
стър. Същата повреда се наблюдава и при пре-'
къснал кабел от изводите на трансформатора
за хоризонтално отклонение до отклонител-
ната система. При паралелно свързани от-
клонителни бобини и прекъсването на една-
та се наблюдава силно деформиран трапец.
При прекъсване на вертикалните отклони-
телни бобини се наблюдава хоризонтална чер-
та или трапец. Обикновено прекъсването се
получава в изводите от отклонителните бо-
бини, което лесно се открива и отстранява.
9.5.4.	Повреди в коригиращите и центри-
ращите магнити. Наблюдава се предимно из-
тощаване на магнитите.При това те действуват
незначително върху отклонението на лъча.
Загубването на магнитните свойства се дъл-
жи или на продължителна употреба, или на
силно сътресение, получено в резултат на
падане и др. При отслабване на центриращите
магнити изображението не може да се цен-
трира достатъчно спрямо екрана на кинеско-
па. При някои кинескопи причината за това
не е само в отслабналия центриращ магнит,
но може да се дължи и на провиснал елект-
ронен прожектор поради продължителна упо-
треба или сътресение. В такъв случай се пре-
поръчва демонтирането на кинескопа и по-
вторного му монтиране, като се завърти на
180° спрямо оста си. За тази цел е необходи-
мо удължаването на кабела за високото на-
прежение, защото при това завъртане изводът
на втория анод се премества на противопо-
ложната страна на конусообразната част на
кинескопа. Понякога се налага поставянето
на още един центриращ магнит за центрира-
не на изображението.
При изтощаването на коригиращите маг-
нити не могат да се коригират геометрични-
те изкривявания от типа „бъчва“ или „въз-
главница“.
Възможно е възстановяването на кориги-
ращите и центриращите магнити посредст-
вом намагнитването им със специални апа-
рати, което в любителски условия е трудно-
осъществимо.
9.6.	ЙОНЕН УЛОВИТЕЛ
Независимо от сравнително високия ва-
куум в колбата на кинескопа се намира из-
вестно количество остатъчни газове. Под въз-
действието на електрическото поле тези га-
169
Кинескоп
зове се йонизират. Получените тежки йони
също се ускоряват от високото напрежение
на кинескопа, но се отклоняват много по-сла-
бо, поради което попадат в централната об-
лает от екрана на телевизора. Енергията на
тези тежки йони е голяма и след известно вре-
ме луминофорът в централната облает на ки-
нескопа потъмнява, като се образува т. нар.
„йонно петно“.
9.6.1.	Предназначение на йонния улови-
тел. Метализирането на луминофора на кине-
скопите се практикува сравнително от неот-
давна. Голямото предимство на тези кине-
скопи е това, че луминофорът става устойчив
спрямо въздействието на тежките йони и не
се нуждае от йонен уловител. Произведените
преди това кинескопи поради неметализира-
ния луминофор са снабдени със специално
устройство, наречено йонен уловител. Пред-
назначението му еда попречи на преминаване-
то на тежките отрицателни йони на остатъч-
ните газове в кинескопа, конто, попадайки
върху неметализирания луминофор, водят до
бързото му излизане от строя поради получа-
ването на т. нар. „йонно петно“ (затъмняване
на луминофора в централната част на екра-
на). В съответствие с найменованието си йон-
ният уловител „захваща“ тежките йони.
Принципът на действие на йонния улови-
тел се състои в това, че излъченият общ поток
от катода се,отклонява на определен ъгъл
спрямо оста на кинескопа чрез магнитното
поле на постоянен магнит. След това откло-
неният по този начин електронен лъч се на-
сочва към екрана на кинескопа. Отрицател-
ните йони като по-тежки се отклоняват много
по-слабо от електроните и попадат върху по-
ложителните йонозадържащи диафрагми на
йонния уловител.
9.6.2.	Устройство на йонния уловител.
Устройството на най-разпространените видове
йонен уловител е показано на фиг. 9. 20. При
първия от тях (фиг. 9.20d) катодът и управля-
ващият електрод са разположени под ъгъл
спрямо оста на кинескопа. По този начин по-
стоянният магнит отклонява достатъчно само
електронния лъч, а йонният поток се „улавя“
от първия анод. При втория тип йонен улови-
тел (фиг. 9.206) между управляващия елек-
трод и катода, от една страна, и първия анод —
от друга, е поставен ускоряващ електрод,
който заедно с постоянния магнит на йон-
ния уловител дава възможност за безпрепят-
ствено преминаване само на електронния по-
ток. В^ретиятип йонен уловител (фиг. 19.20в)
катодът на кинескопа е разположен неси-
метрично спрямо управляващия електрод и
Фиг. 9.20. Устройство на йонен уловител
по този начин също се пропуска само елек-
тронният лъч.
Понеже фокусировката на кинескопите е
електростатична, положението на постоянния
магнит на йонния уловител влияе върху каче-
ството й и е свързан с положението на центри-
ращия магнит. Затова точното положение на
постоянния магнит на йонния уловител се
намира по определена последователност, коя-
то е описана по-долу.
9.6.3.	Регулиране положението на посто-
янния магнит на йонния уловител. Постоян-
ният магнит на йонния уловител обикновено
има формата на надлъжно намагнитен чугу-
нен пръетен. При някои кинескопи той се
състои от два плоски феритни магнита, евър-
зани по подходящ начин с магнитопроводещи
ленти, конто обхващат шийката на кинеско-
па. На постоянния магнит при всички уло-
вители е нанесена стрелка, която при поста-
вянето му трябва да сочи към екрана на ки-
нескопа. За да се избегне бомбардирането на
диафрагмите на йонния уловител от силния
електронен ток, в случайте, когато постоян-
ният магнит на йонния уловител не е поставен
на необходимото място, а тази бомбардиров-
ка би довела до отделянето на газове от елек-
тродите и до влошаване на вакуума в кине-
скопа, при започването на регулировката се
намалява яркостта. Поради същите съобра-
жения регулирането на положението на по-
стоянния магнит трябва да се извършва кол-
кото може по-бързо.
22 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Кинескоп
170
Магнитът на йонния уловител се поставя
съвсем близко до цокъла на кинескопа. За-
върта се бавно около оста си и след описва-
нето на пълен кръг се премества малко на-
пред към екрана на кинескопа. Това спира-
ловидно движение се извършва, докато се
получи растър на екрана на кинескопа с
максимална яркост и еднаква осветеност
при добра фокусировка. Изображението се
центрира посредством центриращия магнит
и отново се коригира положението на магни-
та на йонния уловител до получаването на
равномерно осветен екран с добра фокуси-
ровка. След това яркостта се намалява и от-
ново се повтарят операциите до получаване
на равномерно осветен екран.
При кинескопи с изтощен катод яркостта
на екрана е незначителна, поради което се
затруднява нагласяването на магнита на
йонния уловител. Затова тази регулировка
трябва да се прави в силно затъмнено поме-
щение. За препоръчване е да се прекъсне ра-
ботата на крайното стъпало за вертикално
отклонение чрез спиране на задаващия гене-
ратор за вертикално отклонение, изваждане
на крайната лампа за вертикално отклоне-
ние или по друг начин, след което да се тър-
си това положение на магнита на йонния
уловител, при което на екрана на телевизо-
ра се наблюдава сравнително ярка хоризон-
тална черта. След това работата на крайното
стъпало за вертикално отклонение се възста-
новява и операциите за намиране положение-
то на магнита са, както описаните по-горе.
Понякога е възможно да се наблюдава све-
тене на екрана на кинескопа при две положе-
ния на постоянния магнит на йонния улови-
тел. От тях правилно е това положение на
магнита, което се намира по-близко до цо-
къла на кинескопа.
9.6.4.	Повреди на йонния уловител. Те са
свързани предимно с постоянния му магнит.
При неправилното положение на последний
кинескопът ;или не свети, или екранът е не-
равномерно обветен — фокусировката е вло-
. шена. При отслабване на магнита на йонния
уловител регулирането на положението му
е затруднено. По тази причина новите кине-
скопи се продават комплектувани с нов по-
стоянен магнит на йонния уловител.
9.7.	ВЕРИГИ НА КИНЕСКОПА
Към тях се причисляват онези елементи от
схемата на телевизора, конто осигуряват не-
обходимите напрежения на електродите на
кинескопа. Много от тези елементи участву-
ват ,и в осхавдлите.блокове от схемата, зато-
ва разделение™ им е условно. Например ве-
ригата от анода на видеоусилвателната лам-
па се разглежда в главата за видеодетектора
и видеоусилвателя. Тя се разглежда към ве-
ригите на кинескопа само в случайте, кога-
то има група за възстановяване на постоянна-
та съставна спрямо напрежението на катода
или на Венелтовия цилиндър на кинескопа.
Това е направено при разглеждането на кон-
кретните схеми на телевизионните приемни-
ци.
9.7.1.	Гасене на обратния ход. Както е
известно, след описването на един полука-
дър електронният лъч се връща от долната
част на екрана на телевизора в горния му
край и започва да описва следващия полу-
кадър. Това връщане на лъча се извършва
за времетраенето на определен брой редове
от изображението и се наблюдава като ня-
колко наклонени бели черти върху растъра.
Нарича се обратен ход на кадрите. За отстра-
няването му е необходимо кинескопът да
бъде запушен през времетраенето на обратния
ход на кадрите. За целта предавателят из-
лъчва кадрови гасящи импулси, конто обаче
не са в състояние да запушат достатъчно ки-
нескопа и при по-голяма яркост на лъча му
се наблюдава обратният ход. Необходимо е
допълнително гасене на обратния ход на
кадрите. За тази цел от специа'лна верига се
формират по подходящ начин отрицателните
импулси на обратния ход на кадрите и се
подават към Венелтовия цилиндър на кине-
скопа. Този начин за гасене на обратния
ход на кадрите е еднакъв при кинескопите с
ъгъл на отклонение на лъча до 90 и 110°.
По-различно е поставен въпросът за гасе-
нето на обратния ход на редовете. От теле-
визионния предавател се излъчват импулси
за гасене на обратния ход по редове, но те
са в състояние да гасят лъча само при кине-
скопи с ъгъл на отклонение до 90° включи-
те л но.
По аналогия с киното отношение™ на стра-
ните на изображението при първите модели
телевизори е прието 3:4. Този стандарт се е
запазил и за отношение™ на страните на из-
лъчваната от телевизионния предавател сце-
на. По тази причина при кинескопите с от-
ношение на страните 3:4 за гасене обратния
ход на редовете са достатъчни гасящите им-
пулси на видеосигнала.
При въвеждането на кинескопите с ъгъл
на отклонение 110° са възникнада редица
технически трудности, конто са направили
ненриемливо запазването на това отношение
между страните на .кинескопа. Поради голя-
мата повърхнина механичните сил и, прило-
171
Кинескоп
жени върху колбите на кинескопите в резул-
тат на атмосферното налягане, са огромни и
за увеличаване издръжливостта на кинеско-
па е прието отношението на страните му да
бъде 4:5. Така при кинескопите с ъгъл на
отклонение 110° се губи част от изображение-
то (отвесни ивици от лявата и дясната част
на екрана). Поради това е необходимо до-
пълнителното гасене и на тези части от пра-
вил ход, конто попадат извън рамките на ки-
нескопите с отношение на страните 4:5. По
тази причина веригите за гасене на обратния
ход за различните видове кинескопи ще бъдат
разгледани поотделно.
а. Гасене на обратния ход при кинескопи
с ъгъл на отклонение до 90° включително.
Схемата за гаёёне на обратния ход при тези
кинескопи е елементарна. Показана е на
фиг. 9.21. При тях се Гаей самб* обратният
Фиг. 9.21. Схема за гасене на’Гобратния ход на
кадрите при кинескопи с ъгъл на'отклонение до 90°
включително
ход на кадрите. За тази цел обикновено се
заземява единият- край на вторичната намот-
ка на изходящия трансформатор за кадрите
(ТИК) така, че импулсите на обратния ход
на кадрите да се получават от другия извод
с отрицателна полярност спрямо земя. Те се
подават към Венелтовия цилиндър през раз-
делителния кондензатор Сх и запушват ки-
нескопа през времётраенето на обратния ход.
Кондензаторът С2 пропуска към земя индук-
тираното в бобините за вертикално отклоне-
ние напрежение с честотата на редовете от
бобините за хоризонтално отклонение в от-
клонителната система.
Тази схема за гасене се използува при по-
вечето модели телевизионни приемници („Опе-
ра 3“, „53 Т816“).
При някои модели телевизори („Рубин
102“, „Темп 6/7“, „Темп 6М/7М“) за гасене на
обратния ход се използуват импулсите, кон-
то се отделят от задаващия блокинг-генера-
тор за вертикално отклонение по времетрае-
не на обратния му ход (при отпушването на
блокинг-лампата) и се формират със специ-
ална верига. Действието й ще бъде описано
при разглеждане на конкретната схема.
Изпробването на веригата на гасене обрат-
ния ход на кадрите се извършва по следния
начин. Отпоява се десният извод на конден-
затора Сх. Между него и земя трябва да се
измери променливо напрежение. След това
се поставя превключвателят на измерител-
ния уред за измерване на постоянно напре-
жение в обхвата 100V. Заземява се единият
проводник на уреда, а другият се доближава
до отпоения десен извод на Сх така, че да се
получи прескачането на малки искри. При
това уредът трябва да показва наличност на
положително напрежение (отрицателните им-
пулси на'обратния ход, като преминават през
кондензатора С19 гозареждат така, че десният
му край да има положителен потенциал спря-
мо земя). Това е гаранция, че импулсите,
подавани към кинескопа, са с отрицателна
полярност.
б. Гасене на обратния ход при кинескопи
с ъгъл на отклонение 110°. Както бе отбеля-
зано по-горе, поради отпадането на част от
изображението е необходимо' гасенето на
съответните части от правия ход на лъча.
Това става възможно с формирането на под-
ходящи импулси на обратния ход по редове
с отрицателна полярност. За линеаризира-
нето им е необходимо изразяването на поло-
жителните импулси на правия ход, което се
прави с полупроводниковия диод Дх. Най-
разпространената схема е показана на фиг.
9.22.
Групата за формиране импулсите за га-
сене5 на обратния ход на кадрите е подобна
на показателната на фиг. 9.21. Допълнител-
но е включен резисторът R3 за намаляване
на паразитния резонансен процес, протичащ
през времетраенето на обратния ход на кад-
рите. Импулсите за гасене на обратния ход
по редове се формират от интегриращата гру-
Фиг. 9.22. Схема за гасене на обратная ход на
редовете и кадрите при кинескопи с ъгъл на откло-
нение 110°
Кинескоп
172
па, съставена от С3 и /?2. Те се вземат с отри-
цателна полярност от допълнителната на-
мотка на товарната бобина на ТХО. Диодът
Дг е линеаризиращ — той пропуска към
«земя положителните импулси на правия ход
по редове. Кондензаторът Сг е разделителен.
При телевизионните приемници „Средец“
и останалите нови модели български телеви-
зори веригите за гасене на обратния ход са
разделени (вж. фиг. 9.45). Обратният ход на
кадрите се гаси чрез подаване на импулсите
към Венелтовия цилиндър на кинескопа, а
обратният ход по редове — чрез подаване
на импулсите към ускоряващия електрод.
Останалите схемни изключения са разгледа-
ни при съответните схеми на телевизорите.
9.7.2.	Гасене на светлото петно, което се
получава на екрана на телевизора след из-
ключването му от мрежата. След изключва-
нето на телевизора от мрежата анодното на-
прежение бързо спада, в резултат на което
стъпалата за отклонение на лъча преустано-
вяват работата си. Катодът на кинескопа при-
тежава известна инертност и продължава да
излъчва електрони за известно време. Тези
електрони се ускоряват от високото напре-
жение, което поради големия капацитет на
филтърната му верига (капацитета между
вътрешното покритие на кинескопа и заземе-
ния външен графитен слой, към който се до-
бавя и капацитетът на допълнително свърза-
ните филтърни кондензатори във веригата
на високото напрежение) се запазва също за
продължително време. Тази е причината
електронният лъч да попада върху незначи-
телна площ от центъра на екрана, което се
наблюдава като светло петно с много голя-
ма яркост. Това явление е много вредно за
луминофора от тази облает и с течение на
времето той потъмнява или прегаря. За пред-
пазването му служи групата за гасене на
светлото петно. Тя не допуска попадането
на електроните върху екрана на кинескопа
след изключването му от мрежата, като из-
ползува един от следните четири метода:
а. Гасене на светлото петно посредством
забавеното понижаване потенциала на уско-
ряващия електрод, Този метод намира най-
широко приложение. При него ускоряващият
електрод се захранва по подходящ начин, в
резултат на което положителният му потен-
циал се понижава много по-бавно след из-
ключването на телевизора. По такъв начин
ускоряващият електрод изпълнява ролята
на анод, като излъчените от катода електро-
ни затварят веригата си през него и не попа-
дат на екрана на кинескопа.
Забавеното понижаване на потенциала на
ускоряващия електрод се извършва чрез за-
хранването му с 7?С-група с голяма време-
константа (С\ и Rx от фиг. 9.23). Съпротив-
лението на е от 3 до 10 MQ, а капацитетът
Фиг. 9.23. Гасене на светлото петно посредством
забавяне на понижаването на потенциала на уско-
ряващия електрод
на Сх — от 0,1 до 1 или дори до 10 gF. След
изключването на телевизора Сг започва да
се разрежда бавно през R13 поради което по-
тенциалът на ускоряващия електрод се по-
нижава по-бавно. За предпазването на Сг
от пробив при някои модели заземеният му
край се свързва към положителния полюс на
електролитен кондензатор от анодното за-
хранване. Този начин за гасене се използува
при „Опера 3“, „53Т816“, „АТ5£0“, „Темп
6/7“, „Темп 6М/7М“ и др.
Работоспособността на схемата се прове-
рява с лампов волтметър, свързан между ка-
тода и ускоряващия електрод на телевизора.
При изправна схема след изключването на
телевизора положителното напрежение на
ускоряващия електрод спада сравнително
бавно (за десетина секунди).
б, Гасене на светлото петно посредством
запушване на кинескопа с подаване на отри-
Фиг. 9.24. Тдсене на’сретлото петно посредством
запушване н^кинескоиас;подаване на отрицателно
напрез£енйие кз>м ускоряващия електрод
173
Кинескоп
цателно напрежение към ускоряващия елек-
трод. Схемата е показана на фиг. 9.24. Уско-
ряващият електрод се захранва с половината
бостерно напрежение от делителя, изпълнен
с двата нелинейни резистора (варистора) 7?х
и Т?2. Кондензаторът Сг се зарежда до потен-
циалната разлика на двата извода на Rlf при
което отрицателният му полюс се получава
към ускоряващия електрод на кинескопа.
След изключването на телевизора от мрежата
бостерното напрежение намалява, съпроти-
влението на варисторите и Т?2 сйлно на-
раства, С\ започва да се разрежда бавно през
R3 и двата варистора. В резултат на това се
създава отрицателно напрежение, което се
подава към ускоряващия електрод на кине-
скопа и го запушва. Излъчсните от катода
електрони не могат да достигнат до екрана.
Тази схема се използува при телевизорите
„София 53“ и „Хемус“. Изправността се про-
верява с лампов волтметър, който се свързва
между ускоряващия електрод и земя. След
изключването на телевизора от мрежата по-
лярността на постоянното напрежение на
ускоряващия електрод трябва да се смени и
от положителна да стане отрицателна.
в. Гасене на светлото петно посредством
повишаване или забавено понижаване на по-
тенциала на Венелтовия цилиндър. При този
начин за гасене се използуват предимно две
схемни решения: гасене с електронна лампа
и гасене ,с варистор.
Схемата с електронна лампа е показана на
фиг. 9.25. По време на работа на телевизора
Фиг. 9.25. Схема с електронна лампа за гасене на
светлото петно посредством повишаване на потен-
циала на Венелтовия цилиндър
лампата Л± е отпущена от положителното на-
прежение,което се подава към управляваща
та й решетка през резисторите и Т?2. При
това кондензаторът С± се зарежда с отрица-
телния си полюс към управляващата решетка
на Лг. След изключването на телевизора
анодното напрежение спада и отрицателното
напрежение на Сг се подава към управлява-
щата решетка на Л19 като я запушва, а анод-
ното напрежение на лампата се повишава и
се подава към Венелтовия цилиндър на ки-
нескопа. Потенциалът на Венелтовия цилин-
дър става положителен спрямо катода и той
започва да изпълнява ролята на анод. Излъ-
чените електрони затварят веригата си през
него.
Тази схема се използува при телевизорите
„Пирин“, „София44 и др. Работоспособността
й се проверява с волтметър, вътрешнотосъп-
ротивление на който е над 20 kQ/V. Той се
свързва между катода и Венелтовия цилин-
дър на кинескопа. След изключването на
телевизора от мрежата потенциалът на Ве-
нелтовия цилиндър спрямо катода на кине-
скопа трябва да се смени от отрицателен в
положителен и да се задържи известно време.
Схемата с варистор е показана на фиг. 9.26.
Варисторът 7?! е свързан последователно с
Фиг. 9.26. Схема с варистор за гасене на светлото
петно посредством повишаване на потенциала на
Венелтовия цилиндър
потенциометъра за регулиране на яркостта.
При включен телевизор анодното напреже-
ние е високо и съпротивлението на варисто-
ра е ниско.След изключването на телевизора
от мрежата анодното напрежение спада,силно
се увеличава съпротивлението на варистора,
в резултат на което Венелтовият цилиндър
получава положителен спрямо катода потен-
циал. Тази схема се използува при последните
модели български телевизионни приемници.
Проверяването на изправността й се прави
по същия начин, както при схемата с лампа.
Съществува и друг начин за гасене на свет-
Кинескоп
174
лото петно посредством заб&веното понижа-
ване на потенциала на Венелтовия цилиндър.
При „Стадион11 (фиг. 9.27) това става с помощ-
Фиг. 9.27. Схема за гасене на светлото петно чрез
забавеното понижаване на потенциала на Венелтовия
цилиндър с електролитен кондензатор в групата
за регулиране на яркостта
та на електролитния кондензатор Сх, свър-
зан във веригата за регулиране на яркостта.
Проверката на изправността е същата.
При „Топаз11 (фиг. 9.28) гасенето на свет-
лото петно се извършва посредством подава-
Фиг. 9.28. Гасене на светлото петно посредством
увеличаване на потенциала на Венелтовия цилиндър
с превключвател
пето на положително напрежение към Венел-
товия цилиндър с ключа /С, който затваря
контактите си при изключването на телеви-
зора от мрежата. Така Венелтовият цилиндър
изпълнява ролята на анод и излъчените елек-
трони затварят веригата си през него. По
тази причина телевизорът „Топаз“ трябва да
се изключва само с мрежовия си ключ; в про-
тивен случай не се гаси светлото петно.
г. Гасене на светлото петно посредством
запушване на кинескопа чрез забавеното пони-
жаване на потенциала на катода му. Изпол-
зува се при унифицираните съветски телеви-
зори от II клас („УНТ 47/59“, „УЛППТ 47/59“
Фиг. 9.29. Гасене на светлото петно посредством
запушванена кинескопа чрез забавеното понижаване
на потенциала на катода му
и „УЛПТ 61“). Схемата е показана на фиг. 9.
29. След изключване на телевизионния прием-
ник електролитният кондензатор С± се раз-
режда през резистора и полученото поло-
жително напрежение се подава към катода
на кинескопа. Потенциалът на Венелтовия
цилиндър спада много по-бързо, в резултат
на което се запушва кинескопът. Проверката
на работоспособността на схемата се извърш-
ва по същия начин, както при проверяване на
схемата за гасене с повишаване на потенциала
на Венелтовия цилиндър, като след изключ-
ването на телевизора трябва да се получи
отрицателно напрежение между Венелтовия
цилиндър и катода на кинескопа. Диодът Дг
не позволява разреждането на С± през видео-
усилвателната лампа.
9.7.3.	Регулиране на яркостта. Една от
функциите на веригите на кинескопа е ре-
гулирането на яркостта на изображението.
Това се постига по два начина:
а. Посредством изменение на напрежението
на Венелтовия цилиндър. Този начин е най-
често срещан и се използува при повечето
телевизионни приемници. За целта се изпол-
зува потенциометър, свързан към анодното
захранване на телевизора. Изправността на
схема а се проверява, като се измери по-
ложителното напрежение между Венелтовия
цилиндър и земя, което трябва да се изменя
в съответните за дадения модел граници.
б. Посредством изменение на напрежение-
то на катода. Прилага се много рядко (при
„Темп 6/7“ и „Темп 6М/7М“) и се използува
главно поради капацитивната връзка между
анода на видеоусилвателя и катода на кине-
скопа, поради което потенциалът на Венел-
товия цилиндър се получава от групата за
възстановяване на постоянната съставна на
видеосигнала. Изправността на групата за
175
Кинескоп
регулиране на яркостта се проверява чрез
измерване на граничите на промяна на ка-
тодного напрежение на кинескопа спрямо
земя.
9.7.4.	Захранване на ускоряващия елект-
род. Обикновено захранването на ускорява-
щия електрод се осъществява от бостерното
напрежение посредством /?С-група, изпъл-
няваща често пъти и ролята на група за га-
сене на светлото петно (виж раздел 9.7.2а).
Само при телевизионните приемници „УНТ
47/59“, „УЛППТ 47/59“ и „УЛПТ 61“ уско-
ряващият електрод се захранва от допълни-
телен изправител за обратния ход на кадрите
с цел да се предпази екранът на кинескопа
от прегаряне поради получилата се хоризон-
тална черта при повреда на групата за вер-
тикално отклонение.
9.7.5.	Захранване на фокусиращия елек-
трод. Обикновено захранването на фокусира-
щия електрод се осъществява плавно с помощ-
та на сервизен потенциометър, свързан в
делителя на бостерното напрежение за зах-
ранване на ускоряващия електрод. При ня-
кои модели телевизори (например при съвет-
ските унифицирани телевизори II клас и
„Топаз“) потенциалът на фокусиращия елек-
трод се изменя стъпално, като се взема или
от специален делител на бостерното напре-
жение, или от определени точки на схемата.
9.8.	ДЕФЕКТИ В ИЗОБРАЖЕНИЕТО, ПРИЧИНЕНИ
ОТ РАЗРЕГУЛИРАНЕ В ГРУПАТА НА КИНЕСКОПА
В зависимост от разрегулирания елемент.
се наблюдават следните изменения в изобра-
жението:
—	екранът на телевизора е тьмен при лошо
поставен постоянен магнит на йонния улови-
тел;
—	нееднакво е осветен екранът — част от
него е по-тъмна от останалата с плавен пре-
ход — неправилно поставен постоянен маг-
нит на йонния уловител;
—	изображението не е разположено в цен-
търа на екрана — неправилно поставени цен-
триращи магнити;
—	геометричните изкривявания от типа
„бъчва“ или „възглавница“ са значителни —
неправилно поставени коригиращи магнити;
—	фокусировката е влошена — неправил-
но подбрано фокусиращо напрежение;
—	максималната яркост е много голяма —
неправилно регулиран потенциометър за гру-
бо регулиране на яркостта (съпротивлението
му е много малко);
—	минималната яркост е много малка —
неправилно регулиран потенциометър за гру-
бо регулиране на яркостта — съпротивие-
нието му е много голямо;
—	завъртяно изображение (не е водорав-
но) — наклонена отклонителна система;
—	затъмнени ъгли на изображението —
изтеглена назад или деформирана отклони-
телна система.
9.9.	РЕГУЛИРАНЕ НА ГРУПАТА НА КИНЕСКОПА
9.9.1.	Регулиране положението на магнита
на йонния уловител. От тази регулировка
зависи до голяма степей нормалната работа
на кинескопите от старите типове (с немета-
лизиран екран) и тяхната дълготрайност.
Описана е подробно в раздел 9.6.3.
9.9.2.	Регулиране положението на откло-
нителната система. Посредством завъртане-
то на отклонителната система около оста й
се хоризонтира изображението, т. е. растърът
се вписва в рамката на екрана. Най-добре е
да се намали малко вертикалният размер и
долната страна на растъра да се направи
успоредна на долната рамка на екрана на
телевизора.
9.9.3.	Регулиране на центриращите магни-
ти. С тяхна помощ се центрова изображение-
то спрямо рамката на екрана на кинескопа.
Най-добре е за целта да се използува голя-
мата окръжност от телевизионната изпита-
телна таблица.
9.9.4.	Регулиране на изкривяванията тип
„бъчва“ или „възглавница“. Това се извърш-
ва с коригиращите магнити. Най-удобно е да
се прави при приемането на телевизионната
изпитателна таблица, като се нагласяват хо-
ризонталните и вертикалните линии от таб-
лицата да са успоредни на рамката на екра-
на на телевизора.
9.9.5.	Регулиране на фокусировката. Под-
бира се такова напрежение на фокусиращия
електрод, при което фокусировката в центъ-
ра на екрана е максимална. Трябва да се има
пред вид, че добрата фокусировка се нагла-
сява по хоризонталните линии на растъра —
те трябва да са кол кото може по-тьнки. За
нагласяване на фокусировката не е необхо-
димо наличността на телевизионно предава-
не. Добрата фокусировка се влияе и от по-
ложението на магнита на йонния уловител,
поради което той се регулира най-напред.
Напрежението на фокусиращия електрод се
нагласява или чрез специален сервизен по-
тенциометър, или чрез подбиране стъпално
на необходимого напрежение отточки от схе-
мата на телевизора с различен потенциал (от
О до 4-600V).
Кинескоп
176
9.9.6.	Регулиране на потенциометъра за
грубо регулиране на яркостта. Нагласява се
на такова положение, при което токът на лъча
в катода на кинескопа да не надхвърля опре-
делената за дадения тип кинескопи стойност
(200 jiA за 47ЛК2Б, 300 цА за 59ЛК2Б и
150 рА за AVV53—88). Този ток се измерва
при максимален контраст и положение на
финия регулатор за яркост, отговарящо на
максимална яркост посредством измерителен
уред, свързан последователно в катодната
верига на кинескопа на обхват 1 mA.
9.10.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ГРУПАТА НА КИ-
НЕСКОПА И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
9.10.1.	„Опера 3“ (фиг. 9.30). Групата за
гасене на обратния ход е типична за кине-
скопи с ъгъл на отклонение до 90° включи-
телно. Характерно за схемата е, че напреже-
нието, което се подава към групата за регули-
ране на яркостта, се взема от анода на лам-
пата за регулиране на контраста По този
начин се запазва независимости на яркостта
от положението на регулатора за контраста
Rb3-
Характерни повреди. Най-често прекъсва
резисторът Т?62, при което екранът е тъмен
(запушен кинескоп по ускоряващ електрод).
При утечка в изолацията на кондензатора
С65 изображението потъмнява, след като те-
левизорът поработи известно време. При
прекъеване на /?6о не се регулира яркостта и
екранът се затьмнява. Яркостта на изобра-
жението спада и при утечка в С6б.
9.10.2.	„Кристал" (фиг. 9.31.) Това е ти-
пична схема за гасене на обратния ход при
кинескоп с ъгъл на отклонение 110°. Диодът
Д7 е линеаризиращ. Светлото петно се гаси
с радиолампата както е описано в раз-
дел 9.7.2в.
Характерни повреди. При прекъеване на
/?83 екранът е тъмен. При пробив на Д7 се
вижда обратният ход на кадрите, а при пре-
къеване на Д1 екранът не е равномерно осве-
тен и понякога в лявата му част се наблюда-
ват няколко отвесни ивици, т. нар. „завсси".
При прекъеване на /?8о не се регулира яр-
костта, екранът е тъмен. При утечка в С151
(след като поработи известно време) екранът
се затъмнява, а при утечка в С13б гасне в
точка. Ако прекъсне 7?133, екранът не гасне
в точка, защото се получава компенсиране
със съпротивлението на изолацията на кон-
дензатора С13б. При прекъснал /?134 не се ре-
гулира яркостта, екранът гасне в точка, а
при пробил С83 се получава намалена яркост.
9.10.3.	„Пирин" (фиг. 9.32). Схемата е
подобна на тази при „Кристал" (фиг. 9.31).
Особеностите и характерните й повреди са
същите. Описани са в раздел 9.10.2.
9.10.4.	„София 53" (фиг. 9.33). Гасенето
на светлото петно е осъществено с варисто-
рите Т?351 и /?349. Освободената триодна част
на лампата — Л3о3а се използува като линеа-
ризиращ диод.
Характерни повреди. При утечка в С33о
екранът гасне в точка след изключването на
телевизора. Сыцото се наблюдава и при пре-
късването на Т?35о. При прекъеване на Т?4о4
екранът е тъмен. Яркостта се намалява при
пробив на С4об.
Фиг. 9.30. Трупа на кинескопа при „Опера 3‘
177
Кинескоп
Фиг. 9.31. Група на кинескопа при „Кристал"
Фиг. 9.32. Група на кинескопа при „Пирин"
9.10.5.	„Средец “ (фиг. 9.34). Гасенето на
светлото петно се извършва с варистора Т?44о.
Обратният ход на кадрите се гаси чрез пода-
ване на импулсите към Венелтовия цилиндър,
а обратният ход на редовете — чрез подава-
не на съответните импулси към ускоряващия
електрод.
Характерни повреди. Варисторът /?44о не
винаги изпълнява ролята си добре, поради
което често се наблюдава екранът да гасне
в точка. Най-добре е схемата да се прерабо-
ти за гасене на светлото петно по един от
останалите начини. При прекъсване на /?4о4
екранът е тъмен. При утечка в кондензатора
С4о6 яркостта намалява, след като телевизо-
рът работи известно време.
23 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Кинескоп
178
Фиг. 9.33. Група на кинескопа при „София 53“
Фиг. 9.34. Група на кинескопа при „Средец“
9.10.6.	„Хемус“ (фиг. 9.35). Напрежение-
то за групата за регулиране на яркостта се
взема след Т?6о9, като по този начин регули-
рането на яркостта става независимо от регу-
лирането на контраста. Светлото петно се
гаси с два варистора — както при „София
53“. Освободената триодна система Л3о2б слу-
жи за линеаризиращ диод, а другата част от
лампата (Л3о2а) о усилвател на импулсите на
обратния ход на кадрите, конто поради из-
пълнението на стъпалото за вертикално от-
клонение с транзистори имат недостатъчна
за гасненето на обратния ход амплитуда.
Характерна повреди. При прекъсване на
резистора /?4о2 не се регулира яркостта, изоб-
ражението е тъмно. При прекъснал /?345 ек-
ранът гасне в точка. Същото се наблюдава и
при утечка в С333.
9.10.7.	„Рубин 102“ (фиг. 9.36). Схемата
е сравнително проста. За предпазване на ки-
нескопа от повреда (пробив между катод и
179
Кинескоп
Фиг. 9.35. Група на кинескопа при „Хемус“
Фиг. 9.36. Група на кинескопа при „Рубин 102*
Кинескоп
180
отопление) потенциалът на отоплителната
жичка се изравнява с потенциала на катода
посредством резистора Т?1о2.
Характерни повреди. При прекъеване на
/?95 екранът е тъмен, не работи и стъпалото
за вертикално отклонение. По този начин се
предпазва кинескопът от прогаряне.
9.10.8.	„АТ 550“ (фиг. 9.37). Характерно
за схемата е подаването на импулсите за га-
Фиг. 9.37. Трупа на кинескопа при „АТ 550“
сене на обратния ход на кадрите през линеа-
ризиращия диод Д5о1 (той пропуска само им-
пулси с отрицателна полярност).
Характерни повреди. При прекъеване на
/?51в екранът на телевизора е тъмен, кинеско-
път се запушва по ускоряващ електрод.
9.10.9.	„53 Т 816“ (фиг. 9.38). Интересно
при тази схема е подаването на импулсите
за гасене на обратния ход не направо към
Венелтовия цилиндър, а към горния извод
на потенциометъра за регулиране на яркост-
та /?122. Също така импулсите за гасене об-
ратния ход на кадрите се вземат от последо-
вателно евързаните вторична (У316) и до-
пълнителна (У31в) намотка на трансформа-
тора на вертикално отклонение.
9.10.10.	„Топаз" (фиг. 9.39). Интересно е
гасенето на светлата точка — прави се с по-
даването на положително напрежение към
Венелтовия цилиндър на кинескопа след из-
ключване на телевизора — с ключа К. Ре-
зисторът 7?428 е гасящ. Поради това, ако те-
левизорът „Топаз" не се из гаси с мрежовия
си ключ, екранът гасне в точка.
Характерна повреда е лошият контакт в
перата на ключа К, при което телевизорът
гасне в точка. Същото се наблюдава и при
прекъеване на резистора Ri2s-
9.10.11.	„УНТ 47/59“ (фиг. 9.40). Харак-
терно за схемата е гасенето на светлото петно
чрез забавеното понижаване на потенциала
на катода на кинескопа. За тази цел към схе-
мата е свързан електролитният кондензатор
С511. В схемата за гасене на обратния ход се
използуват два линеаризиращи диода (Л404а
и Л4о4б)- Първият от тях е общ, а вторият
пропуска само гасящите импулси на редове-
те. За добрата работа на схемата към аноди-
те на двата диода е подаден положителен по-
тенциал спрямо земя-|-15У от катода на край-
ната лампа за вертикално отклонение Л40i6
през вторичната намотка на изходния транс-
форматор за кадрите ТрВо3. Друга особе-
ност е захранването на ускоряващия елект-
род с напрежение, което се получава от из-
правителя за импулсите на обратния ход на
кадрите, реализиран с диода Д4о1 и елемен-
тите С438, 7?488, СВ14, ЯВ2о. По този начин при
повреда в групата за вертикално отклоне-
ние няма напрежение за ускоряващия елект-
род, кинескопът се запушва и се предпазва
от прегаряне. Напрежението за фокусиращия
електрод се подбира стьпално от точките с
различен потенциал на схемата.
Характерни повреди. Най-често се наблюда-
ва прекъеване на веригата за отопляване на
Л4о4. Това прекъеване става в нита, с който
цокълът на лампата е занитен към печатната
платка на телевизора — там се появявапук-
натина, която не заземява съответното краче
на отоплението. При това Л4о4 не се отоплява
(не свети), а екранът на телевизора е нерав-
номерно осветен. Друга повреда е прекъсва-
нето на Д4о1, при която екранът е тъмен.
9.10.12.	„Темп 6/7“ (фиг. 9.41). Особеност
на схемата е възстановяването на постоян-
ната съставна на видеосигнала чрез групата,
съставена от диода Да_148> резисторите ^2_147,
/?2_14в и	и филтър ния кондензатор
С2„1В0. Това се налага от използуването на
прехвърлящия кондензатор С2_144 за връзка
между анода на видеоусилвателя и катода
на кинескопа. Яркостта се регулира с про-
мяна на потенциала на катода на кинескопа.
Импулсите за гасене на обратния ход на кад-
рите се вземат от задаващия блокинг-гене-
181
Кинескоп
Л XVII
Фиг. 9.38. Група на кинескопа при „53 Т 816“
Фиг. 9.39. Група на кинескопа при „Топаз“
Кинескоп
182
С438
С 525
R455
0,15
Л4016
6ф5П
Д401
5ГЕ40Ф
+1000V
R525
+140V |18к
+22OV
ТИК
тГ
ТХО
R51
0,11
R416
СН
U
С 511
3Q0
R41010k
R5H
.59ЛК2Б СНН-
□V
+ 15V
R423
390
50217
95
1VR34
68k
1U
1.5
С353
2251
ЗОь 226Б
под бирс R351
седзпитно
О?
<520
1,5
R515
0,22
Л 504
I I И «47ЛК2Б
2? 6
R455
Тр503
С 53’
0,82
R522
0,25
С420
0,1
ВО
ВОБ
АРУ, ФС
Фиг. 9.40. Група на кинескопа при „УНТ 47/59“
r533^+26OVI
яркост i яркост
фино о грубо
Л404о
/6Х2ПТр01
5Х2П
куплунг наОС
®------
.___. -J+260V
?1Э Пр501\-.^------
0,5А (§)
Фиг. 9.41. Група на кинескопа при „Темп 6/7“
183
Кинескоп
ратор за кадрите. Обратният ход на редовете
не се гаси.
Характерни повреди. При пробив на С4_29
екранът на телевизора на кинескопа е тъмен,
същото се наблюдава и при пробив на С3_п.
9.10.13.	„Темп 6М/7М" (фиг. 9.42). Схема-
та е аналогична на използуваната при „Темп
същото се отнася и до характерните по-
вреди.
9.10.14.	„Стадион" (фиг. 9.43). При „Ста-
дион" постоянната съставна на видеосигнала
се възстановява спрямо катода на кинескопа
с групата 7?бо3> Д5о1, Т?5о4. Импулсите за га-
сене на обратния ход на редовете се подават
чрез диференциращата група /?681, С15. Схе-
мата съдържа и груб регулатор за яркостта
/?69. Дтб е усилвател на импулсите за гасе-
не на обратния ход на редовете и кадрите.
Характерна повреда. е прекъсването на
Фиг. 9.42. Група на кинескопа при „Темп 6М/7М“
ТРЗ
R503
10
47п
R504 БййЛ
1,0 /и\ Ьщ
А6715 |Ir682
PCC85[j3,3k
А 801
|ГТГ
I
+540 V
R63
470k
J+-S60VI
10
Д501
0А 705
9
ТХО
+210V
R34T 2
R 681
47 k
A 702
PL 84
8
45
Фиг.9.43. Група на кинескопа при „Стадион1
CDCjAP^
C154,7n
зз
ТИК
С36 0Д7
BOB
С38
С162,0
+225 V
R 61
270 k
R70
220 k
R64
R54
1.0
R69
50k
яркост
грубо
R62
220k
яркост фино
и
В оо
R53
68k
R57
220
R59
18
хориэонтален
размер
Кинескоп
184
Фиг. 9.44. Трупа на кинескопа при „Стадион 2/4“
грубил регулатор за яркостта J?69, при което
екранът на телевизора е тъмен.
9.10.15.	„Стадион 2/4“ (фиг. 9.44). Разли-
чава се от схемата на „Стадион" по наличност-
та на диод за линеаризиране импулсите на
обратния ход на редовете (Д2). Останалите
елементи от схемата и характерните повреди
са аналогични.
9.11.	ЕЛЕМЕНТИ НА ГРУПАТА НА КИНЕСКОПА
И ТЕХНИТЕ ПОВРЕДИ
И1 — кинескоп. Устройството и действието
му са описани в раздел 9.2. В раздел 9.3
са посочени начините за определяне на със-
тоянието му, а в раздел 9.4 са дадени повре-
дите на кинескопа, тяхното евентуално от-
страняване и възможностите за използуване-
то на кинескопи с определени повреди чрез
промяна на схемата. Разгледани са и начини-
те за възстановяване на кинескопи.
И2 — радиолампа от схемата за гасене
на светлото петно. Предназначението й е
описано в раздел 9.7.2в. При изтощена лам-
па яркостта не се регулира в нужните гра-
ници (екранът не може да се затьмни доста-
точно). При прекъснал извод на анода или
катода яркостта не се регулира. При прекъс-
нал извод на управляващата решетка екра-
нът гасне в точка. В тези случаи лампата
може да се изключи от схемата, като анодът й
се заземи, а гасенето на светлото петно се
поеме от групата с голяма времеконстанта
за захранване на ускоряващия електрод.
ИЗ — лампов диод за линеаризиране на
гасящите импулси на обратния ход. Про-
пуска към земя положителните импулси на
правия ход. Понякога за по-добра линейност
към него се подава малко отпушващо напре-
жение („УНТ 47/59" и др.). При повреда
(прегоряла отоплителна жичка, прекъснала
верига на отоплението, прекъснал извод на
анода или на катода) екранът на телевизора
е неравномерно осветен; понякога в дясната
му част се виждат няколко отвесни по-тъмни
ленти (т. нар. „завеса").
И4 — усилвател-ограничител за импулси-
те на обратния ход на кадрите. Употребен е
при „Хемус", защото стъпалото за вертикал-
но отклонение е изпълнено с транзистори и
напрежението на обратния ход на кадрите
е недостатъчно за гасене на обратния ход.
И5 — лампов диод за пропускане на им-
пулсите на обратния ход на редовете. Съще-
временно спира импулсите на правия ход
поради положителния им потенциал. За
подобряване на действието към анода му се
подава малко отпушващо напрежение. При
повреда не се гаси обратният ход на редовете
(лявата и дясната част от изображението
са леко просветлени).
185
И6—И21
И6 — усилвател за импулсите на обратния
ход на редовете и кадрите. Приложен е при
„Стадион" за подобряване гасенето на обрат-
ния ход. При повреда се вижда обратният
ход на кадрите и редовете.
И7 — разделителен резистор за подаване
напрежението от потенциометъра за регули-
ране на яркостта към Венелтовия цилиндър.
При прекъсването му не се регулира яркост-
та; екранът е или тъмен, при което гасне
в точка, или яркостта е силно намалена.
И8 — филтърен кондензатор във веригата
за регулиране на яркостта. При прекъсване
изображението е без забележими изменения.
При пробив екранът е тъмен и гасне в точка,
кинескопът се запушва по Венелтов цилин-
дър (потенциалът му става нула). При утечка
яркостта се регулира, но е недостатъчна;
изображението е тъмно. Ефектът се появява,
след като телевизорът работи известно вре-
ме.
И9 — потенциометър за фино регулиране
на яркостта чрез изменение на потенциала
на Венелтовия цилиндър на кинескопа. Ко-
гато графитният слой е с нарушена повърх-
ност или е замърсен, при регулиране на
яркостта се наблюдават смущения върху
изображението под формата на хоризонтални
чертички, причинени от искри. При прекъс-
ване на иэвода към плъзгача изображението
е тъмно и яркостта не се регулира. При пре-
късване на горния извод екранът е тъмен
(запушен кинескоп по Венелтов цилиндър),
а при прекъсването на долния извод се на-
блюдава много голяма яркост, която се регу-
лира незабележимо.
ИЮ — резистор, подаващ положително на-
прежение към потенциометъра за регулиране
на яркостта. При прекъсване екранът е
тъмен, кинескопът се запушва по Венелтовия
цилиндър и гасне в точка.
И11—резистор, свързан между долния
извод на ИИ и земя. При прекъсване яркост-
та е много голяма и се регулира незначи-
телно.
И12 — резистор за дистанционно управ-
ление на яркостта. При прекъсване се на-
рушава само дистанционното регулиране на
яркостта.
И13 — разделителен кондензатор, пре-
хвърлящ импулсите за гасене на обратния
ход към Венелтовия цилиндър на кинескопа.
При прекъсване се вижда обратният ход на
кадрите. При пробив екранът на телевизора
е тъмен; кинескопът гасне в точка, защото е
запушен по Венелтов цилиндър. При влошено
съпротивление на изолацията откачало теле-
визорът работи известно време нормално,
след което яркостта започва постепенно да
намалява и изображението става много тъм-
но. Типична повреда е за „Опера 3".
И14 — Гасящ резистор за захранване на
ускоряващия електрод на кинескопа. При
прекъсване екранът на телевизора е тъмен,
гасне в точка, кинескопът е запушен по уско-
ряващ електрод.
И15 — филтърен кондензатор във веригата
за захранване на ускоряващия електрод на
кинескопа. При прекъсване изображението
е без забележими изменения. При пробив
яркостта е недостатъчна, когато другият му
извод е свързан към веригата на анодното
захранване за намаляване на работното му
напрежение или екранът е тъмен и гасне в
точка, когато този извод на И15 е заземен.
При утечка изображението е с понижена
яркост в зависимост от степента на влошава-
нето на изолационното съпротивление.
И16 — потенциометър за регулиране на
фокусировката. При прекъсване на някой
извод се изменя напрежението на фокусира-
щия електрод, което води до влошаване на
фокусировката.
И17 — ограничителен резистор във вери-
гата на управляващата решетка на И2. При
прекъсване екранът гасне в точка.
И18 — заряден кондензатор в решетъчна-
та верига на И2. При прекъсване, утечка
или пробив екранът гасне в точка.
И19 — разряден резистор в решетьчната
верига на И2. При прекъсване яркостта на
изображението се регулира слабо, ако изола-
ционното съпротивление на кондензатора
И18 е добро. Ако И18 е с влошено изолацион-
но съпротивление, не се наблюдават промени
в качеството на изображението (утечката
компенсира прекъсването на И19).
И20 — общ линеаризиращ полупровод-
ников диод. При пробив се вижда обратният
ход на кадрите. При прекъсване екранът на
кинескопа се затъмнява неравномерно, в
лявата му част се наблюдават отвесни иви-
ци („завеси"). При обратно свързване се
вижда обратният ход на кадрите.
И21 — разделителен резистор за подава-
не импулсите на обратния ход на кадрите.
При прекъсване се наблюдава обратният
ход на кадрите.
24 Повреди и поправки на телевизионни приемници
И22—И40
186
И22 — разделителен резистор за. подава-
не импулсите на обратния ход на редовете.
При прекъсване не се гаси обратният ход на
редовете (краищата на изображението отляво
и отдясно са осветени).
И23 — разделителен диференциращ кон-
дензатор за подаване импулсите на обрат-
ния ход на редовете към групата за гасене
на обратния ход* При прекъсване не се гаси
обратният ход на редовете. При пробив се
наблюдава оыцият ефект, като загрява ре-
зисторът И22 и се товари трансформаторът
за хоризонтално отклонение.
И24 — първи варистор от групата за гасе-
не на светлата точка. При прекъсване екра-
нът е тъмен и гасне в точка, кинескопът е
запушен по ускоряващ електрод. Ако И26
има утечка, наблюдава се понижена яркост
на изображението.
И25 — втори варистор от групата за га-
сене на светлата точка. При прекъсване
потенциалът на ускоряващия електрод се
повишава, което е много опасно, защото
намалява дълготрайността на катода на ки-
нескопа.
И26 — заряден кондензатор от групата за
гасене на светлата точка. При прекъсване,
пробив или утечка екранът гасне в точка.
И27 — разряден резистор от групата за
гасене на светлата точка. При прекъсване
екранът гасне в точка.
И28 — резистор за подаване напрежение
към потенциометъра за фокусировка. При
прекъсване фокусировката се влошава.
И29 — филтърен кондензатор във верига-
та на фокусиращия електрод. При прекъсва-
не не се забелязват промени в работата на
телевизора. При пробив или утечка се влоша-
ва фокусировката.
ИЗО — варистор за гасене на светлата
точка. При прекъсване яркостта е много го-
ляма и се регулира незначително. При вло-
шено качество екранът гасне в точка.
И31 — Кондензатор от групата за форми-
ране импулсите на обратния ход на кадрите.
При прекъсване се вижда обратният ход на
кадрите. При пробив или утечка не се наблю-
дават особени изменения.
И32 — резистор от групата за формиране
импулсите на обратния ход на кадрите. Об-
разува заедно с И32 честотнозависим дели-
тел за отделяне импулсите на обратния ход
на кадрите, който са със сравнително ниска
честота. При прекъсване не се наблюдават
особени изменения в работата на телевизора-
ИЗЗ — разделителен кондензатор за пода-
ване импулсите на обратния ход на редовете
към ускоряващия електрод. При прекъсване
не се гаси обратният ход на редовете. При
пробив цялото бостерно напрежение се подава
към ускоряващия електрод и се скъсява жи-
вотът на кинескопа. При утечка режимът се
нарушава частично.
И34 — товарен резистор на лампата за
усилване на импулсите на обратния ход на
кадрите. При прекъсване лампата остава без
товар и анодно напрежение, вижда се обрат-
ният ход на кадрите.
И35 — разделителен кондензатор за пре-
хвърляне импулсите на обратния ход на кад-
рите. При прекъсване се вижда обратният
ход на кадрите. При пробив ефектът е същият
(анодът на И4 се заземява през ИЗ и И4 оста-
* ва без товарен резистор). При утечка се наб-
людава междинно положение (намалява се
съпротивленйето на товарния резистор на И4
и се влошава гасенето на обратния ход).
И36 — катоден резистор за преднапреже-
ние и отрицателна обратна връзка на И4.
Заедно с И37 образува делител на анодното
напрежение за определяне на ограничител-
ния режим на И4. При прекъсване се вижда
обратният ход на кадрите, защото лампата
И4 не усилва.
И37 — резистор за подаване на допълни-
телно положително напрежение към катода
на И4 (вж. описанието за И36). При прекъс-
ване И4 ограничава недостатъчно, изображе-
нието е без забележими изменения.
И38 — резистор от интегриращата група
за импулсите на обратния ход на кадрите.
При прекъсване се вижда обратният ход на
кадрите.
И39 — кондензатор от интегриращата гру-
па за импулсите на обратния ход на кадрите.
При прекъсване не се наблюдават особени
промени в изображението. При пробив се
вижда .обратният ход на кадрите. При утеч-
ка се влошава гасенето на обратния ход на
кадрите.
И40 — резистор за повдигане потенциала
на отоплителната жичка на кинескопа. Пред-
пазва кинескопа от пробив катод—отопле-
ние. При прекъсване изображението е без
забележими изменения; има опасност за про-
бив катод—отопление на кинескопа.
187
И41—И63
И41 — отоплителна жичка на кинескопа.
При прегаряне екранът на телевизора е тъ-
мен, кинескопът не свети. При телевизори с
безтрансформаторно захранване не светят и
останалите лампи.
И42 — ограничителен резистор във вери-
гата на Венелтовия цилиндър. При прекъе-
ване екранът е тъмен или изображението е
много тъмно, яркостта му не се регулира.
И43 — полупроводников диод за пропуска-
не на импулсите на обратния ход на кадрите.
При прекъеване се влошава гасенето на об-
ратния под на кадрите. При пробив се вло-
шава гасенето на обратния ход на редовете
(импулсите от ТХО се заземяват през И43 и
кондензатора УЗЗ).
И44 — резистор, свързан паралелно на
И43. Служи за формиране на импулсите на
обратния ход на кадрите и за предпазване
на И43 от пробив. При прекъеване съществу-
ва опасност от пробив на И43.
И45 — резистор от диференциращата тру-
па за импулсите на обратния ход на кадрите.
При прекъеване не се гаси обратният ход на
кадрите.
И46 — кондензатор от диференциращата
трупа за импулсите на обратния ход на кад-
рите. При прекъеване се вижда обратният
ход на кадрите. При пробив екранът на теле-
визора е тъмен или изображението е много
тъмно, като не се регулира яркостта (кинеско-
път е запушен по Венелтов цилиндър). При
утечка изображението е тъмно.
И47 — резистор, подаващ напрежението
към фокусиращия електрод. При прекъеване
се влошава фокусировката.
И48 — резистор за гасене на светлата точ-
ка. При прекъеване екранът гасне в точка.
И49 — контакт от мрежовия ключ, който
затваря веригата на И48 при изключване на
телевизора от мрежата. По този начин се
гаси светлата точка.При повреда екранът гас-
не в точка.
И50 — резистор от делителя за захранва-
не на фокусиращия електрод. При прекъева-
не се влошава фокусировката.
И51 — разделителен кондензатор за по-
даване импулсите на обратния ход на кадрите
към допълнителния изправител за захранване
на ускоряващия електрод на кинескопа. При
прекъеване екранът на телевизора е тъмен,
кинескопът гасне в точка, защото е запушен
на ускоряващия електрод. При пробив ек-
ранът е тъмен или изображението е много
тъмно. При утечка яркостта е намалена.
И52 — товарен резистор. При прекъеване
екранът е тъмен или е със силно намалена
яркост.
И53 — селенов изправител за импулсите на
обратния ход на кадрите. При пробив екра-
нът е тъмен, при прекъеване — също.
И54 — филтърен кондензатор. При про-
бив екранът е тъмен. При прекъеване част
от изображението във вертикална посока е
по-светло от останалата част*
И55 — разреден резистор. При прекъеване
се повишава потенциалът на ускоряващия
електрод, има опасност за бързото изтощаване
на катода на кинескопа.
И56 — кондензатор за гасене на светлата
точка. При прекъеване при някои телевизо-
ри се наблюдава гасене в точка, при други—
няма промени. При пробив — силно увели-
чена яркост, леко влошена детайлност на
изображението.
И57 — груб регулатор за яркостта. При
прекъеване екранът е тъмен, защото кинеско-
път е запушен по Венелтов цилиндър (напре-
жението му е нула).
И58 — диод за възстановяване на постоян-
ната съставна при „Темп 6/7“ и „Темп 6М/7М“.
При пробив изображението е тъмно, яр-
костта се регулира недостатъчно. При пре-
къеване екранът е тъмен, напрежението на
Венелтовия цилиндър е нула.
И59 — разделителен резистор. При пре-
къеване екранът е тъмен, напрежението на
Венелтовия.. цилиндър е нула.
И60 — филтърен заряден кондензатор.
При прекъеване се наблюдава неравномерно
осветляване на изображението. При пробив
екранът е тъмен, кинескопът е запушен по
Венелтов цилиндър. При утечка изображе-
нието е затъмнено.
И61 — разделителен разряден резистор.
При прекъеване екранът е тъмен, кинескопът
е запушен по Венелтов • цилиндър.
И62 — разряден резистор. При прекъеване
се наблюдава увеличена яркост, която се регу-
лира недостатъчно.
И63 — разделителен резистор за подаване
на положителното напрежение от регулато-
ра за яркост към катода на кинескопа. При
прекъеване се наблюдава силно увеличена
яркост, която не се регулира.
И64—И76
188
И64 — регулатор за яркост посредством
изменение потенциала на катода на кинеско-
па. При прекъсване на извода от плъзгача се
наблюдава силно увеличена яркост, която
не се регулира. При прекъсване на горния
извод яркостта е увеличена, като се регули-
ра незабележимо. При прекъсване на долния
извод екранът е тъмен или се наблюдава мно-
го тъмно изображение; яркостта се регули-
ра слабо.
И65 — резистор за подаване на положи-
телно напрежение към И64. При прекъсване
яркостта е силно увеличена и се регулира
незначително.
И66 — разделителен заряден кондензатор.
При прекъсване екранът е тъмен. При мак-
симална яркост кинескопът свети слабо, ня-
ма изображение, звукът е нормален. При
пробив изображението е с влошена детайл-
ност.
И67 — диод за възстановяване на посто-
янната съставна чрез изменение потенциала
на катода. При прекъсване изображението е
тъмно, яркостта се регулира незначително.
При пробив екранът е тъмен или има много
тъмно изображение с влошена детайлност.
И68 — разделителен резистор. При пре-
късване изображението е тъмно, яркостта
се регулира незначително.
И69 — разряден резистор. При прекъсва-
не се наблюдава много голяма яркост, която
се регулира недостатъчно.
И70 — товарен резистор на лампата за
усилване импулсите на обратния ход на ре-
довете и кадрите. При прекъсване се вижда
обратният ход на редовете и кадрите.
И71 — разделителен кондензатор за пре-
хвърляне импулсите на обратния ход по ре-
дове и кадри. При прекъсване се вижда об-
ратният ход на редовете и кадрите. При про-
бив яркостта е голяма и се регулира незна-
чително. При утечка се влошава регулира-
нето на яркостта.
И72 — филтърен резистор. При прекъсване
не се регулира яркостта.
И73 — формиращ диод за импулсите на
обратния ход на редовете. При прекъсване
не се гаси обратният ход на редовете. При
пробив се влошава гасенето на обратния ход,
на редовете и кадрите.
И74 — формиращ товарен резистор за им-
пулсите на обратния ход на редовете. При
прекъсване изображението е без особени из-
менения или с незабележими такива; влоша-
ва се гасенето на обратния ход.
И75 — резистор за подаване запушващо
напрежение към И73« При прекъсване се
вижда обратният ход на кадрите'.
И76 — резистор за дистанционно управля-
ване на яркостта. При прекъсване се наруша-
ва дистанционното регулиране на яркостта.
ГЛАВА ДЕСЕТА
ПОВРЕДИ В ГРУПАТА ЗА ОТДЕЛЯНЕ И ФОРМИРАНЕ
НА СИНХРОИМПУЛСИТЕ
10.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
В телевизионната предавател на камера изоб*
ражението се разлага на редове и кадри. Ед-
новременно с това то се преобразува във ви-
деосигнал, който модулира носещата висока
честота на изображението, излъчвана от пре-
давателя. Различната осветеност на всяка
част от изображението се описва от съответ-
ствуващото й ниво на видеосигнала. В теле-
визионния приемник носещат^ висока често-
та на изображението се усилва, преобразува
и детектира. В резултат на това се получава
видеосигнал, който, подаден към катода на
кинескопа, модулира силата на електронния
му лъч, а оттам и силата на светенето на лу-
минофора. За да се наблюдава предаваното
изображение, е необходимо лъчът на кине-
скопа да се движи по същия закон, по който
се движи и лъчът в телевизионната предава-
телна камера, т. е. и двата лъча трябва да се
намират за всеки момент от времето в една
и съща точка от екрана. За изпълнението на
това условие е необходимо генераторите за
вертикално и хоризонтално отклонение да
бъдат синхронизирани и сфазирани във всеки
момент от времето. Това се постига посредст-
вом синхронизиращи импулси (СИ) за редо-
вете (СИР) и за кадрите (СИК), конто син-
хронизират в приемника групата за хоризон-
тално отклонение и групата за вертикално
отклонение. Те се излъчват заедно с видеосиг-
нала.
10.1.1.	Предназначение. Групата за отде-
ляне и формиране на синхроимпулсите от-
деля от пълния телевизионен сигнал и фор-
мира синхроимпулсите за редовете и синхро-
импулсите за кадрите и ги подава към съот-
ветните групи за отклонение на лъча.
10.1.2.	Блокова схема. Показана е на фиг.
10.1. В най-общ вид групата за огделяне
и формиране на синхроимпулсите се състои
отамплитуден отделител (АО), към който се
подава комплектният телевизионен сигнал
с положителна полярност и от който се от-
делят синхроимпулсите. Този сигнал се взе-
ма от анодната верига на видеоусилвателната
лампа. При „Стадион" той минава през огра-
ничится на смущенията, който отразява сму-
щаващите импулси с голяма амплитуда.
Ако амплитудният отделител е изпълнен
по схема с клапанна защита, към другата му
управляваща решетка се подава комплектен
телевизионен сигнал с отрицателна поляр-
ност. Той се взема след видеодетектора и слу-
жи за запушване лампата на амплитудния
отделител при наличност на смущаващи им-
пулси с голяма амплитуда. За същата цел
при някои модели това запушващо напреже-
ние се формира от специално стъпало, на-
речено дефазатор на смущенията.
От амплитудния отделител синхроимпул-
сите се усилват и ограничават със специално
стъпало, след което по подходящ начин се
отделят и формират синхроимпулсите за ре-
довете и за кадрите и се подават към съответ-
ните групи за отклонение на лъча в хоризон-
тална и във вертикална посока.
10.1.3.	Основни изисквания към групата
за отделяне и формиране на синхроимпул-
сите, от какво зависи изпълнението им и де-
фекти в изображението и звука при неспаз-
ването им
— Амплитудата на получените синхроим-
пулси трябва да има определена стойност. Тя
зависи от състоянието и режима на участву-
ващите в схемата активни елементи (лампи
или транзистори), а така също и от изправ-
СИ
190
ВиЭеосигнал от
биЭеоЭетектора
। Дефазатор на [
I смущенията ।
I	I
ВиЭеосигнал с отрицател- група за от-
I на полярност от биЗео- Зеляненасин-
I Эетектора или от Зефа- хрбимпилси-
I затора на смущения г> те по реЗобе
ВиЭеосигнал с
положителна
полярност от
ВиЗеоусилба-
теля
I на полярност от биЗео-
I °
I затора 'на смущения
I
I
। ограничител| /
1 на смуще- 1_» Эен отЭе-
нията лител
Дмплиту-
[УсилбатеД—
ограничи- |
тел на син-|
I хроимпцл- .
сите
група за I
формиране на]
синхроимпил^
сите по кабри ;
към блока за
хоризонтал-
но отклоне-
ние
към блока за
ч>5ертикално
отклонение
J
Фиг. 10.1. Блокова схема на групата за отделяне
ността на формнращнте вериги (това се от-
нася предимно за синхроимпулсите за кад-
рите). При недостатъчна амплитуда на син-
хроимпулсите по редове хоризонталната син-
хронизация е нестабилна, което се вижда
като периодично появяване на наклонени
линии на екрана на телевизора (т. нар. „чер-
га“), а при недостатъчна амплитуда на кад-
ровите СИ се наблюдава трептене на изобра-
жението във вертикална посока.
— Отделенные синхроимпулси трябва да
имат определена форма, Тя не е критична за
синхроимпулсите за редове, но е от решава-
що значение за синхроимпулсите за кадрите.
Формата на синхроимпулсите зависи главно
от изправността на формиращите вериги. При
отклонение от нормалната форма се наблю-
дава нарушение на презредовата развивка
(редовете се сдвояват, като два по два съсед-
ните от тях се доближават). Понякога из-
менената форма на синхроимпулсите води
и до влошаване на вертикалната синхрони-
зация.
— Заедно със синхроимпулсите не -трябва
да се отделят други, паразитни сигнала, за-
щото те биха довели до невярно запускане
на задаващия генератор. Като такива се смя-
тат остатъците от видеосигнала или смуща-
ващите импулси. Отсъствието на първите
зависи само от изправността и нормалния
режим на амплитудния отделител и ограни-
чителното стъпало, докато борбата с импул-
сните смущения е по-сложна и не винаги ус-
пешна. При наличността на други паразитни
и формиране на синхроимпулсите
сигнали синхронизациите са нестабилни, осо-
бено директната кадрова синхронизация; изоб-
ражението подскача във вертикална посока.
10.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Поради голямото разнообразие от схемни
решения на групата за отделяне и формцра-
не на синхроимпулсите повечето от тях ще
бъдат разгледани заедно със схемата на съот-
ветния телевизор в раздел 10.3. Тук ще се
обърне внимание само на най-разпростране-
ните схеми на амплитудни отделители с кла-
панна защита и на пентоден амплитуден от-
делител.
10.2.1.	Амплитуден отделител с клапанна
защита. Схемата му е показана на фиг. 10.2а.
За амплитуден отделител с клапанна защи-
та се използува хептодната част на комбини-
рана електронна лампа хептод-триод, като
триодната част служи за усилване и огранича-
ване на синхроимпулсите. Лампата на ам-
плитудния отделител е отбелязана с Лг на
фигурата. Използува се хептодна лампа по-
ради необходимостта от две управляващи ре-
шетки за осъществяване на клапанната за-
щита.Обикновено се използуват лампите ЕСН
81 или ЕСН 84.
Синхроимпулсите се отделят от подавания
към едната управляваща решетка (обикнове-
но към третата) комплектен телевизионен
сигнал с положителна полярност, който се
взема от-анодната верига на видеоусилвател-
ната лампа посредством разделителния ре-
191
Фиг. 10.2.Л. Амплитуден отделител с клапанна защита
Фиг. 10.26. Автоматично
получаване на предна-
прежението на лампата
на амплитудния отдели-
тел от протичащия реше-
тъчен ток
зистор По този начин се намалява шун-
тирането на анодната верига на видеоусил-
вателната лампа от големия входен капаци-
тет на схемата на амплитудния отделител.
Ако поради невнимание на мястото на се
постави резистор с по-малко съпротивление,
изображението се размазва от влошаването
на честотната характеристика на видеоусил-
вателя.
Кондензаторът С± изпълнява едновременно
три функции: на разделителен кондензатор;
на кондензатор от групата за автоматично
преднапрежение на лампата на амплитудния
отделител Лъ с което тя се поставя да работи
в най-подходящ отделителен режим и се явя-
ва първи кондензатор от групата за предпаз-
ване на амплитудния отделител от импулс-
ни смущения.
Като разделителен кондензатор Q пропус-
ка комплектния телевизионен сигнал към
управляващата решетка на лампата на ам-
плитудния отделител и спира положително-
СИ
192
то напрежение от анодната верига на видео-
усилвателната лампа, което би изменило по-
стоянно! оковия режим на амплитудния от-
делител.
За да работи лампата на амплитудния от-
делител JIq в ограничителен режим, какъвто
в същност е режимът на отделяне на синхро-
импулсите, е необходимо тя да има къси анод-
но-решетъчни характеристики. За тази цел
анодното и екранно напрежение на лампата
са понижени чрез делителите, изпълнени с
резисторите Т?4, Т?5и/?8Т?9. Получената анод-
норешетъчна характеристика на лампата
е показана на фиг. 10.26.
За правилното отделяне на синхроимпул-
сите важна роля играе преднапрежението
на лампата на амплитудния отделител Лг.
То се получава автоматично от групата, със-
тавена от кондензатор С6 и утечния резистор
R3 по следния начин. При включването на
телевизионния приемник към мрежата не-
говите лампи постепенно загряват. Първо-
начално лампата на амплитудния отделител
е без преднапрежение, защото катодът й е
заземен директно (в неговата верига няма
свързана 7?С-група за преднапрежение), а
управляващата решетка на Л± (третата) е за-
земена посредством утечния резистор В
даден момент към управляващата решетка
на Лг се подава комплектен видеосигнал чрез
кондензатора Сх. Поради нулевия потенциал
на управляващата решетка на Лх в първона-
чалния момент протича силен решетъчен ток
във веригата на третата решетка на лампата,
който зарежда кондензатора Сг с показаната
на фиг. 10.26 полярност. При това зарежда-
не на кондензатора Сх решетъчният ток из-
вършва работа, пропорционална на защри-
хованата част от видеосигнала, отбелязана
с fx на фиг. 10.26.
При постъпването на следващия (втори)
синхроимпулс поради все още недостатъчно-
то преднапрежение на лампата Лг във вери-
га на третата й решетка протича решетъчният
ток f2. Той дозарежда кондензатора Сх и
увеличава отрицателното му напрежение, кое-
то се явява и преднапрежение за лампата Лг.-
Същият процес на дозареждане се наблюдава,
макар и в по-малка степей, и при следващия
(трети) синхроимпулс — протичащият ток е
г8. От четвъртия синхроимпулс нататък може
да се каже, че пред напрежението на лампа-
та Л-l —Ugtcp, сестабилизира ие сравнително
постоянно за следващите синхроимпулси (чет-
върти, пети и шести), като разрядът на кон-
дензатора Сх през утечния резистор 7?3 за
времето между два синхроимпулса се ком-
пенсира от зареждането му, което се полу-
чава от протичащия решетъчен ток за върхо-
вите стойкости на синхроимпулсите (съответ-
но t4, f5 и /6.). Изменението на преднапреже-
нието на лампата Лг спрямо третата й решет-
ка е показано на фиг. 10.26 с прекъснатата
пунктирана линия.
Ако поради някаква причина се намали ни-
вото на комплектния телевизионен сигнал
(на фиг. 10.26 това е показано след шестия
синхрону пуле), амплитудата на следващия
синхроимпулс (седми) ще бъде малка и ще
лежи в областта на отрицателната част от
аноднорешетъчната характеристика на лам-
пата Лх. Вследствие на това при седмия син-
хроимпулс през веригата на третата решетка
на лампата няма да протече решетъчен ток,
кондензаторът Сх ще продължи да се разреж-
да през утечния резистор 7?3, докато пред-
напрежението на лампата — Ug2cp, стане та-
кова, при което отново протича решетъчен
ток за върховите стойкости на синхроимпул-
сите (на фигурата е отбелязан като f8, f9 и
Но)-
От фигурата се вижда, че в анодната вери-
га на лампата на амплитудния отделител Л±
до установяването на необходимого пред-
напрежение не се отделят първите три син-
хроимпулса, след което останалите са срав-
нително еднакви по форма и амплитуда и не
зависят от изменението в широки граници
на амплитудата на комплектния видеосигнал.
Тук е мястото да се направят две забеле-
жки, а именно, че в действителност режимът
на лампата на амплитудния отделител Лх се
определи за много по-голям брой синхроим-
пулси (в нашия пример от фиг. 10.26 за оп-
ростяване приехме, че това става за време-
траенето само на три синхроимпулса) и че
описаният начин за получаване на преднап-
режението на лампата на амплитудния отде-
лител се използува при всички схемни реше-
ния на амплитудни лампови отделители.
Кондензаторът С± участвува с капацитета
си и в групата против краткотрайни смуще-
ния. В нея влизат още (вж. фиг. 10.2а) рези-
сторите и R 2 и кондензаторът Сх. Дейст-
вието на схемата е следното. Времеконстанта-
та на последователно евързаните и Сх е
много по-голяма от времеконстантата на С2,
R2. Поради тази причина при наличност на
краткотраен смущаващ импулс във видео-
сигнала (с времетраене, по-малко от време-
траенето на синхроимпулсите за редове) кон-
дензаторът С2 се зарежда с показаната на
схемата полярност и по-този начин запушва
лампата на амплитудния отделител за вре-
метраенето на смущавашия импулс. През
същото време работната точка на лампата
Лг не се изменя поради голямата времеконстан-
та на групата Rt, Сх, която не позволява за-
193
СИ
реждането на кондензатора С± за краткото
времетраене на смущаващия импулс. След
това кондензаторът С2 се разрежда бързо
през резистора Л2 и лампата на амплитуд-
ния отделител Лг се отпушва за следващия
синхроимпулс.
Групата против смущения предпазва от
краткотрайни смущаващи импулси. За пред-
пазване от смущаващи импулси с по-голяма
продължителност служи клапанната защита
на амплитудния отделител.
За осъществяването на клапанна защита,
към другата управляваща решетка на Л±
(първата) се подава видеосигнал с отрицател-
на полярност, който се взема след видеоде-
тектора с разделителния резистор 7?6. Към
същата решетка се подава малко положител-
но напрежение с резистора Т?7, което държи
лампата Лх отпушена за видеосигнала. При
наличност на смущаващи импулси с амплиту-
да, по-голяма от амплитудата на комплект-
ния телевизонен сигнал, лампата Л± се за-
пушва по първа решетка и с това се намаля-
ва влиянието на тези импулси върху стабил-
ността на синхронизациите.
От анода на Л± отделените синхроимпулси
се подават към следващото стъпало за усил-
ване, ограничаване, разделяне и формиране.
За усилване служи триодната част на лампа-
та Л2. За ограничаване на синхроимпулсите
„отгоре44 към управляващата решетка на лам-
пата се подава положително напрежение чрез
резистора Т?14, който едновременно е и утечен
резистор. Преднапрежението се получава и
автоматично, като разделителният конден-
затор С3 се зарежда от протичащите при ог-
раничаването решетъчни токове с посочения
на схемата поляритет.
Товарът на Л2 е разделен. Синхроимпул-
сите за редовете се отделят посредством фа-
зосравняващия трансформатор Tplf първич-
ната намотка на който заедно с кондензато-
ра С4 образува трептящ кръг, настроен в ре-
зонанс за честота, близка до честотата на
редовете (15 625 Hz). Товар за синхроимпул-
сите за кадрите е резисторът 7?10. Те се от-
делят от него с разделителния кондензатор
С5 и се формират с двойната интегрираща
група /?12, ^13, С7, С7, след което се подават
към следващото стъпало за усилване и огра-
ничаване на синхроимпулсите за кадрите (не
е показано на схемата) или към задаващия
генератор за вертикално отклонение.
Предимствата на тази схема са преди всич-
ко в устойчивостта й към импулсни. смуще-
ния. Като недостатък може да се отбележи
нейната по-голяма сложност по отношение на
амплитудните отделители с петодни или с
триодни лампи.
Характерни напрежения при изправност
на стъпалото. Необходима е анодните и ек-
ранните напрежения да имат стойностите,
показани на схемата. Характерно е и отри-
цателното напрежение, което се измерва
между управляващата решетка на Лг (трета-
та) и земя с големина до около —10V-15V
(според схемата ни нивото на постъпващия
сигнал). Между първата управляваща ре-
шетка и земя се измерва отрицателно на-
прежение около—0,1V. Малко отрицателно
напрежение се измерва и между управлява-
щата решетка на Л2 и земя,
Начини за установяване на изправността.
Ако режимът на лампите е нормален, т. е.
ако измерените напрежения съвпадат по стой-
ност и посока с показаните на съответната
схема, но има съмнение в изправността га
групата за отделяне и формиране на синхро-
импулсите, прибягва се до прослушването
им по следния начин. Отпоява се проводни-
кът, който води към активния край на пп’ген-
циометъра за регулиране силата на са,
и към този извод се запоява разделителен
кондензатор с капацитет около 10 nF. Към
свободния край на кондензатора се запоява
изолиран проводник с дължина около 80 cm,
другият край на който ще изпълнява ролята
на пробник, Допираме проводника до
управляващата решетка на Лг (третата) —
трябва да се чуе видеосигналът като харак-
терно бръмчене. След това проверяваме дали
този звук не е причинен от друг източник,
като извадим антената или за по-ефикасно
превключим телевизора на празен канал.
При това звукът трябва да изчезне или да се
намали до минимум, Отново връщаме бара-
бана на каналния превключвател в първо-
началното положение, при което се чува до-
бър звуков съпровод, и допираме проводника
до анода на амплитудния отделител. При то-
ва трябва да се чуят отделените синхроимпул-
си (по-ясно различими за кадровите) като
характерно по-отчетливо бръмчене. По този
начин проследяваме синхроимпулсите по
целия им път. При това на анода на лампите
те трябва да се чуват по-силно, отколкото на
управляващите решетки поради усилването
им. По същия начин проверяваме и веригите
за формиране на синхроимпулсите по кадри.
Разгледаната схема е приложена при
„Опера 3“, „Пирин“, „Кристал,,, последните
модели български телевизори и „Топаз44.
Подобна е и схемата на „53 Т 81644, като видео-
сигналът с положителна полярност се пода-
ва към първата решетка на лампата, а трета-
та е заземена (схемата е без ключева защи-
та).
25 Повреди и поправки на телевизионни приемници
СИ
19 4
Фиг. 10.3. Пентоден амплитуден отделител
10.2.2,	Пентоден амплитуден отделител.
Схемата му е показана на фиг. 10.3. Пентод-
ният амплитуден отделител е схемно решение,
което се използува широко в съветските те-
левизионни приемници. По принцип не се
различава значително от хептодния, но не е
предвидена клапанна защита. Видеосигна-
лът с положителна полярност се подава към
управляващата решетка на лампата, Група-
та С2, е за защита от импулсни смущения.
Сг е разделителен кондензатор, а резисторът
R3 е утечен.Анодното и екранното напрежение
са ниски и се получават от съответния дели-
тел на напрежението. С3 също е разделите-
лен, а С20 шунтира втората решетка по про-
менлив ток. Отделените синхроимпулси се
подават към следващите стъпала за усилва-
не, ограничаване и формиране*
Предамствата на схемата са в нейната
простота, но по устойчивост спрямо импулс-
ни смущения тя отстъпва на схемата с хепто-
ден отделител и клапанна защита.
Характерна напрежения. Методите за уста-
новяване изправността на стъпалото са съ-
щите, както и при амплитудния отделител с
хептодна лампа*
10.2.3.	Други схемни решения. Както спо-
менахме по-горе, те ще бъдат разгледани заед-
но със схемата на съответния модел телеви
зори. Такива са
а)	дефазатор на смущенията — разгледан
е в раздел 10.3.2,
б)	усилвател-дефазатор за синхроимпулси-
те на редовете — разгледан е в раздел 10.3.10,
в)	О1раничител на смущенията-эи триоден
амплитуден отдел ител — раеглдани са в
раздел 10.3.13*
10.3. ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ГРУПАТА ЗА
ОТДЕЛЯНЕ И ФОРМИРАНЕ НАСИНХРОИМПУЛ-
СИТЕ И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
Схемите при различните модели се разли-
чават по използувания амплитуден отделител
и по схемного решение на групите за отделя-
не и формиране на синхроимпулсите.
10.3.1.	„Опера 3“ (фиг. 10.4). Използувана
е типична схема на амплитуден отделител
с клапанна защита и усилвател-ограничител
на синхроимпулсите, разгледана подробно в
раздел 10.2.1. Отделните синхроимпулси за
кадрите се усилват и ограничават от Л8а,
след което се прехвърлят с кондензатора С71
към анода на задаващия блокинггенератор
за вертикално отклонение, изпълнен с Л10а,
за да го синхронизират. За да работи лампа-
та Л8а в ограничителен режим, анодното й
напрежение трябва да е ниско и затова се по-
лучава от делителя /?67, /?66. Едновременно с
това към катода й се подава малко положи-
телно напрежение от делителя в катодната
верига на крайната лампа за вертикално от-
клонение Л10б, изпълнен с резисторите Т?78
и /?79. Съществува и вариант на амплитуден
отделител с лампата ЕСН84, подобен на този
при „Кристал14 (вж. фиг. 10.6).
Характерна повреди. При влошаване на
изолацията на кондензатора С81 се изменя
режимът на амплитудния отделител (пре-
хвърля се положителното напрежение към
третата му решетка), в резултат на което
синхроимпулсите се ограничават недостатъч-
но и заедно с тях към следващата лампа се
подават смущаващи импулси от видеосигна-
ла. Хоризонталната синхронизация се полу-
чава нестабилна, като редовете се изместват
* -дефазатор на
. смущенията
Ф иг. 10.4. Група за отделяне и формиране на синхроимпулсите при „Опера 3*
СИ
196
(веят) в хоризонтална посока. Това се наблю-
дава най-вече в горната част на изображение-
то. При прекъеване на утечния резистор /?82
лампата Л11а е запушена по трета решетка,
няма обща синхронизация. При прекъеване
на тази лампа се запушва по първа ре-
шетка, няма обща синхронизация. При утеч-
ка в С84 се.отпушва ЛИб; общата синхрони-
зация, особено вертикалната, се влошава,
като изображението трепка или превърта;
анодното напрежение на Л11а е много ниско
или нула (заземява се през участъка упра-
вляващата решетка китод на ЛПб). При пре-
къеване на се запушва ЛПб, няма обща
синхронизация. При утечка в С68 се наруша-
ва режимът на Л8а, вертикалната синхрони-
зация е нестабилна или отсъствува. При
утечка или пробив в С71 вертикалната син-
хронизация е стабилна при намален верти-
кален размер, а при нормален или по-голям
вертикален размер няма вертикална синхро-
низация.
10.3.2.	„Опера 3“ с дефазатор на смуще-
нията (фиг. 10.5). При разгледаната в раз-
дел 10.2.1 схема на амплитуден отделител
с клапанна защита запушващите импулси,
конто се подават към управляващата (пър-
ва) решетка, се вземат направо от видеосиг-
нала, получен след видеодетектора. При пър-
вите серии на „Опера“ 3“ тези импулси се
вземат от специално устройство, наречено
дефазатор на смущенията. Действието му е
основано на следния принцип.
По своята същност видеосигналът представ-
лява периодично трептение с много сложна
форма, която се мени в зависимост от преда-
ваното изображение. Като всяка периодич-
на функция той се състои от сумата на мно-
жество хармонични на честотите 50 Hz и
15 625 Hz. С нарастването на номера на хар-
моничната силно намалява амплитудата й,
като за честотите над 3 MHz тя става много
малка. Високочестотните смущаващи им-
пулси, независимо че са единични и неперио-
дични, също се състоят от множество състав-
ни синусоидални трептения. При тях обаче
поради характера на произхода им амплиту-
дите на хармоничните се запазват големи за
много широк честотен диапазон. По този на-
чин, докато за ниските честоти на видеосиг-
нала (под 3 MHz) амплитудите на съставните
му са съизмерими с амплитудите на състав-
ните на смущаващите импулси, при високите
честоти на видеосигнала (над 3 MHz) силно
преобладават амплитудите на съставните на
смущаващите импулси. За да се отделят само
смущаващите импулси, необходим е трептящ
кръг, настроен на 3 MHz; след това те се
детектират амплитудно, усилват се и се по-
дават към първата решетка на амплитудния
отделител с клапанна защита. По този начин
запушването на амплитудния отделител е по-
сигурно.
За дефазатор на смущенията се използува
пентодната лампа Л21. Посредством трептя-
щия кръг L23, Спо» настроен на честота’
3,5 MHz и бифилярно навитата бобина за
връзка L24 от групата на видеодетектора, се
отделя видеосигнал в честотната лента на
3,5 MHz и се подава към управляващата ре-
Фиг. 10.5. Дефазатор на смущенията при „Опера 3'
197
СИ
шетка на Л21. След като се детектира анод-
но и усили (резисторът Т?14б е товарен за Л21),
сигналът се формира от групата С148, Т?148 и се
прехвърля от разделителния кондензатор С1б0
към първата решетка на амплитудния
отделител с клапанна защита (точного място
на включване е показано на фиг. 10.4 с пунк-
тирана линия). Групата /?147, С149 е за пред-
напрежение на Л21.
За намаляване на амплитудата на запуш-
ващите импулси при понижаване на контра-
ста втората решетка на лампата за дефазира-
не на смущенията Л21 се захранва от група-
та за ръчно регулиране на контраста и по-
тенциалът й се мени по същия начин, както
се мени потенциалът на втората решетка на
видеоусилвателната лампа Л7.
Характерны повреди. При изсъхване или
прекъсване на електролитния кондензатор
С149 се наблюдава влошена синхронизация
и самовъзбуждане. При утечка на С15о кла-
панната защита не действува, синхрониза-
цята се влошава (особено по вертикалната)
и се получава трепкане или превъртане на
изображението.
10.3.3.	„Кристал" (фиг. 10.6). Схемата е по-
добна на използуваната при „Опера 3“ с дефа-
затор на смущенията (вж. разделите 10.3.1
и 10.3.2). Различава се само по наличност-
та на керамичния кондензатор С76 в катодна-
та група на Ли, който служи за избягване
на пардзитната индуктивност на електро-
литния кондензатор С7б в катода, на лампата
Лц. Друга промяна е подаването на положи-
телно напрежение към катода на лампата за
усилване и ограничаване на синхроимпулси-
те за кадрите посредством делителя Т?244,
^243*
Характерните повреди са, както при „Опе-
ра 3“. При утечка в С92 редовете се измёстени
в хоризонтална посока, изображението се
разкривява (вее), отвесните линии в горната
част са наклонени надясно или веят. При
утечка в С94 синхронизациите са нарушени
(няма обща синхронизация или са нестабилни
отделните синхронизации). При утечка на
С137 вертикалната синхронизация отсъству-
ва или е нестабилна. При прекъсване на Т?99
няма обща синхронизация; при прекъсване
на 7?100 и /?1о5 — също; при прекъсване на
Т?142 няма вертикална синхронизация*
10.3.4.	„Пирин“ (фиг. 10.7). Схемата е по-
добна на „Опера 3“, разгледана в раздел
10.3.1. Различава се само по това, че утеч-
ният резистор на лампата за усилване и
ограничаване на синхроимпулсите Л3о1б е
свързан към анода на амплитудния отдели-
тел Л301а вместо към анодното захранване.
Фиксираноть гштрежение на катода на усил-
вателя—ограничител за синхроимпулсите на
кадрите се получава от делителя #335,
Характерни повреди са, както при „Опе-
ра 3“. При утечка на С3о1 изображението е
разкривено (вее) в хоризонтална посока, от-
весните линии са извити в горната част на-
дясно или веят. При утечка в С3о3 няма обща
синхронизация или тя е нестабилна; при
утечка в С318 е нестабилна кадровата синхро-
низация. При прекъсване на 7?3о1, 7?3о3 и /?зо4
няма обща синхронизация, а при прекъсване
на 7?331 няма вертикална синхронизация.
10.3.5.	„Средец" (фиг. 10.8) и последните
модификации на приемника „Пирин“ („Буз-
луджа“, „Китен“, „Вихрен14, „Родина44, „Тра-
кия44, „Шипка44). При телевизионните прием-
ници „Средец44, както и при всичките последни
модели български телевизионни приемници
без „Хемус44, вертикалното отклонение е
изпълнено по схема на задаващ мултивибра-
тор, който се синхронизира само с подаването
на синхроимпулсите към управляващата ре-
шетка на лампата Лзо4а. Поради тази причина
отпада лампата за усилване и ограничаване
на синхроимпулсите за кадрите и нейния
утечен резистор. Формиращата верига до-
бива вида, показан на фиг. 10.8. Тя се със-
тои от товарния резистор за синхроимпулсите
за кадрите Т?4о7, кондензатора за заземяване
на проникналите синхроимпулси за редове
C3i8, двойната интегрираща група 7?331, С319,
Т?332, Сз^ и разделителния кондензатор С321.
Характерните повреди са: утечка в С318,
което прави нестабилна вертикалната синхро-
низация, и утечка в С321, при което се изменя
честотата на задаващия мултивибратор за
вертикално отклонение (картината се движи
бавно надолу).
10.3.6.	„53Т16" (фиг. 10.9). Схемата му се
различава от тази на „Опера 3“ само по това,
че амплитудният отделител не е с клапанна
защита. Необходимият за отделянето на син-
хроимпулсите видеосигнал с положителна
полярност се подава към управляващата ре-
шетка на Лхи, а другата управляваща решет-
ка (третата) е заземена.
Характерни повреди. При утечка на С78
се наблюдава отсъствие или нарушение на
общата синхронизация. При прекъсване на
Т?72 и Т?77 общата синхронизация отсъствува.
10.3.7.	„Топаз" (фиг. 10.10). Схемата е по-
добна на използуваната при „Опера 3“. Сиг-
налът за клапанната защита се подава към
първата решатка на лампата през раздели-
телния кондензатор С13з. Утечният резистор
на лампата за усилване и ограничаване на
АЮа4
PCL84
Тр2
С74 So
от ВД
R77
3»2к
А12«
ЕСН84
К
37
Л126
ЕСН64
към ерупаитш
за Фаэобо
срабнябаие
А176Х
------
С73
R75 39к
R102 22K
*tOOV
<-2 5V
+ 165 V
4,0
С75
4.9
от друпата дд ръчно регулиране
\___на контраста
Фиг. 10.6. Трупа за отделяне
CQ2
r235V
R9715K
С93 ЮО
СЯ4 47л
22п
R99
ли
EF80
ТМВ-5
R98Q22
08 Г
Юп±

R 244 0,16
и формиране на синхроимпулсите при „Кристал"
199
СИ
Фиг. 10.7. Трупа за отделяне и формиране на синхроимпулсите при „Пирин“
А304а
PCL85
на
Фиг. 10.8. Изменение във веригата на синхроимпулсите за кадрите при задаващ мултивибратор за
вертикално отклонение при „Средец“ и другите модели лампови телевизори след него
синхроимпулсите Л10б е свързан към анода
на амплитудния отделител Л1оа. За пропус-
кане към земя на проникналите синхроим-
пулси за редовете служи кондензаторът С2о4.
Синхронизацията на задаващия мултивибра-
тор за вертикално отклонение е, както при
„Средец“ — синхроимпулсите за кадрите се
подават към управляващата решетка.
Характерни повреди. При утечка в С201
и С2о3 се влошава или изчезва общата син-
хронизация. При утечка в С207 се увеличава
честотата на кадрите (изображението се дви-
жи надолу). При прекъеване на /?201, Т?242
и #2о3 общата синхронизация отсъствува.
10.3.8.	„АТ 550“ (фиг. 10.11). Различава
се от схематаща „Опера 3“ по отсъствието на
клапанна защита и дефазиращ трансформа-
тор. Лампата на амплитудния отделител
Л2о2а е постоянно отпушена по първа решет-
ка чрез подаването на положително напреже-
ние от разделителния резистор Т?218. Свърз-
ването на утечния резистор на лампата за
усилване и ограничаване на синхроимпул-
сите Л2о2бе, както при „Кристал14 — към ано-
да на амплитудния отделител Л2о2а. Синхро-
импулсите по редове се отделят посредством
кондензатора с малък капацитет С5о4, а син-
хроимпулсите за кадрите — с двойната ин-
тегрираща трупа #410, С4о7, Я4о9, С4о7. Кон-
дензаторът С4о3 е разделителен.
Характерни повреди. При утечка в Сш
общата синхронизация е нестабилна или от-
съствува, а при прекъеване на Т?219 няма об-
ща синхронизация.
10.3.9.	„Рубин 102“ (фиг. 10.12). Изпол-
зуван е пентоден амплитуден отделител, из-
Фиг. 10.9. Група за отделяне и формиране на синхроимпулсите при „53 Т 816“
201
СИ
пълнен с лампата Л13б. За усилване и огра-
ничаване на синхроимпулсите се използува
Л14а, резисторът Т?125 е товарен. От анода на
Л14а синхроимпулсите за редовете се отделят
посредством кондензатора с малък капаци-
тет С135, а синхроимпулсите за кадрите —
с двойната интегрираща групаТ?12б, С122, /?129,
С123 и се подават от разделителния конден-
затор С125 към задаващия блокинг-генератор
за вертикално отклонение.
Характерни повреди са утечката в С8б,
водеща до изкривяване на изображението в
хоризонтална посока (изместване на редове-
те) или до отсъствие на обща синхронизация,
и утечката в С121 — със същите прояви. При
прекъеване на /?98, /?101 и /?123 няма обща
синхронизация. При намалена стойност и
утечка на С125 се влошава вертикалната син-
хронизация.
10.3.10.	„УНТ 47/59“ (фиг. 10.13). Ампли-
тудният отделител е пентоден. Следващото
26 Повреди и поправки на телевизионни приемници
СИ
202
Фиг. 10.13. Група за отделяне и формиране
на синхроимпулсите при „УНТ 47/59“
Фиг. 10.12. Група за отделяне и формиране на
синхроимпулсите при „Рубин 102“
стъпало (Л4о2б) служи за усилване на синхро-
импулсите за кадрите и за усилване и дефази-
ране на синхроимпулсите за редовете, поради
което лампата е с резделен товар в анода и в
катода. Товарни резистори за синхроимпулси-
те за редове са Т?432 и #437. От тях усилените
и дефазирани на 180° синхроимпулси за ре-
довете се прехвърлят към схемата за фазово
сравняване чрез разделителния кондензатор
С423 и С42б-. Товар за синхроимпулсите за кад-
рите е резисторът Т?433. От анода на Л4о2б те
се отделят с помощта на двойната интегрираща
203
СИ
група Т?427, С417, /?419, С4о4 и се подават за
синхронизиране на задаващия блокинггене-
ратор за вертикално отклонение с раздели-
телния кондензатор С4оз.
За да се отстрани зависимостта на ампли-
тудата на синхроимпулсите за редовете от то-
варния резистор /?433, синхроимпулсите се
пропускат от паралелно свързания към него
кондензатор С43б.
Катодният резистор със сравнително го-
лямо съпротивление (Т?437) дава възможност
за директното свързване на анода на Л4о2а с
управляващата решетка на Л4о2б.
Характерни повреди са утечката в С418,
която води до нарушаване или отсъствие на
общата синхронизация ,и прекъсването на
Т?424, при което общата синхронизация отсъст-
вува.
10.3.11.	„Темп 6М/7М“ (фиг. 10.14). Ам-
плитудният отделител е изпълнен с пентод-
ната лампа Л9а. От анода й синхроимпулси-
те се разделят. Синхроимпулсите за редовете
се подават чрез разделителния кондензатор
3-С4 към лампата за усилване и ограничава-
не Л9б. Ограничителният й режим се опре-
дели от решетъчния ток, който зарежда 3-С4
с показания на схемата поляритет и посредст-
вом свързването на утечния резистор 3-7? 7
към положителното анодно напрежене. То-
вар на лампата е фазосравняващият транс-
форматор З-Tpi, от вторичната намотка на
който синхроимпулсите за редовете се пода-
ват към схемата за фазово сравняване.
Синхроимпулсите за кадрите се отделят
с интегриращата група 3-Т?14, 3-С12, усилват
се от Л1оа и се формират посредством свърза-
ната в анодната й верига двойна интегрира-
ща група 3-Т?18, 3-С16, 3-/?21, 3-С17. Резисто-
рът 3-Т?23 и кондензаторът 3-С19 са разделител-
ни.
Особеност на схемата е използуването на
преходните блокове П-100-2,	П-102-3 и
П-99-1. Те представляват комбинация от
кондензатори и резистори, изпълнени върху
една обща керамична подложка с шест номе-
рирани извода.
Характерни повреди, Често се наблюдава
прекъсването на изводи на елементите от пре-
ходните блокове. Например при прекъсване
на 3-С2, 3-С\ и 3-7?3 общата синхронизация
отсъствува. Прекъсването на 3-7?2, 3-С12,
3-С1б и 3-С17 води до влошаване на вертикал-
ната синхронизация, а прекъсването на 3-7? 14,
3-С\3, 3-Rjg, 3-Т?18, 3-Т?21 или 3-Т?23 води до
отсъствието на вертикална синхронизация.
Ремонтът се извършва със запояването на
изправен елемент (кондензатор или резистор)
със същата стойност външно към изводите
на прекъсналия такъв.
10.3.21. Темп 6/7“ (фиг. 10.15). Схемата
е напълно еднаква с тази на „Темп 6М/7М“,
разгледана в предния раздел (10.3.11). Съ-
щото се отнася и до характерните й повреди.
10.3.13. „Стадион" (фиг. 10.16). Използу-
вана е схема на триоден амплитуден отделител
(Дзоза) с ограничител на смущенията (Л5о2а)
и стъпало за усилване и ограничаване на
синхроимпулсите (Л5о3б).
Ограничителят на смущенията работи
по следния начин. През кондензатора С5о9
към ламповия диод Лбо2а се подава комплек-
тен телевизионен видеосигнал с положителна
полярност. Протичащият през диода ток за-
режда този кондензатор с показаната на схе-
мата полярност, поради което диодът се за-
пушва (подава се обратно напрежение). Кон-
дензаторът С5о9 се разрежда към земя през
Т?529, като по този начин диодът се отпушва
само за върховете на синхроимпулсите. Ако
заедно с видеосигнала постъпи и смущаващ
импулс с голяма амплитуда, лампата се от-
пушва и го пропуска към земя. При това дио-
дът се запушва за определено време, през кое-
то не ограничава импулсните смущения, т. е.
схемата на ограничителя на смущенията не
е ефикасна срещу поредица от смущаващи
импулси. Резисторите Т?526, Т?527 и конденза-
торът С510 са разделителни.
Триодният амплитуден отделител дейст-
вува подобно на останалите отделители. Нис-
кото му анодно напрежение се получава от
използуването на товарен резистор Т?бз5 с го-
лямо съпротивление. Групата С511, Т?528 е
против смущения, а 7?б30 е утечен резистор.
За ограничаване режима на следващото
стъпало, изпълнено с лампата Л5о3б, към
управляващата й решетка се подава по-
ложително напрежение с утечния резистор
Т?533. Товар на лампата е резисторът Т?65. От
анода й синхроимпулсите за кадрите се фор-
мират с интегриращата верига Т?53б, С7о4 и
посредством разделителния резистор Т?7о4 и
кондензатора С7о3 се подават към задаващия
блокинг генератор за вертикално отклоне-
ние.
Синхроимпулсите за редовете се подават
посредством раздел ителните кондензатори
С653, G357 към групата за честотно сравнява-
не, а през разделителния кондензатор С671 —
към лампата за усилване и дефазиране Лб71а.
От анода и катода на лампата синхроимпул-
сите за редовете се подават с разделителните
кондензатори С672 и С673 към групата за фа-
зово сравняване. Посредством Т?677 се израв-
2-R54
А8
6П15П
|4200У|
+290V
-15V
2-R5510k Л
4-290V
4-150V
3R26
220k
3R27
91k
3-R25
330k
към групата
за фаэдоо
сраонябане
in
+290V
Л9о
бф1П
Фиг. 10.14. Група за отделяне и формиране на синхроимпулсите при „Темп 6М/7М
13-R14
680к ,
। КП*
L-Jn.
2-L23
3-R12
75k
i 10
• Э-С1
3-R6
62k

3-R4
150k
, X3R15
к\430к
“ИГ
* A10a
'бН1П

3-Tpl
3-C5
300
3-R9
9,1k
ЛПа
бфЗП
ЗБГВО
5 П-99-1
____|3-С17\ ; >ci9
4,7п
честота
на кадрите
Фиг. 10.15. Трупа за отделяне и формиране на синхроимпулсите при „Темп 6/7“
®Sp501 ;др50ф < (TMJR501	LjlJI > МгИп С503 IW । > И^У5 82 [ L	J (К) /кЛ (?) ( х~ ~ла^~6- - -Г - - -	у7 WR527 \ I.140V Г| *** '«.210VgR505 Я5сД7к«	II Л 501а |~ 2Z|i I U 3,3к	С509 t~i^ сяо »С1М g Гё ~№ I	(о,1 ' *р\_ 4,7к AA'rLi <r>t 415?	1	-J2 (K)R53'0 ®71&Д 5n7“ESovl w I] <• < (g ®	л. а ф / ЛБОЗа4^ ® EAA91	(Я)	Tp701 честота Г»яиии1И“	 на кадрите / 105VJ6 95VJ6 (J) 1_|-^-{...		 34v66 34v66	хА zA AЛр^Ахх^Г (a?—-=А»у) z~~\ z"\ Л503а	ШШиЦу	йзоТ] osctoiT1 Ап х 1Т) тмлип Ессвг	vbAAx	юок И ’ ЖД R/w 1/XvA	। ХЕАА? U25V | (Т) _ ргго? //R536 ЮОк	J-CT/AZ^ ill, * к?" * ”а 1 Юк200 dOt25V С512\о,1 ^Л^Ы-475У| zjZ w C?f3 hC704i 33kAoVl е ' АА/А '~*h 'A .-A , i7i—'°nT4®*1 TWfa ШЙ^в J Мэ> ,/ОданеУ	1 f}j47(lk / \\Л' Пй535А 'Т/ UR65 L4k*	I U© / \ U lA70k(D 8 Г Y 15к	С657^ . <аАА 1®(Г) 55V66 55V66	4,7k (м) гетЛт.	кГ*"€672 4ПП тит zrnC\ 2,5п към групата Т '	Г-§)за ф“зоЬо ° Т f 1Л671а срабнябане R67211 к aJPCC 85 А № flR673>M\2>5n и<уУ з-зк а nR677 HI 2,5k Ь /к\
Фиг.
10.16. Трупа за
отделяне и формиране на синхроимпулсите при
,Стадион'
ьэ
207
СИ
Фиг. 10.17. Група за формиране на кадровия
синхроимпулс при „Стадион 2/4“
няват амплитудите на синхроимпулсите от
анодната и катодната верига на
Характерни повреди. При прекъсване на
/?529 лампата на ограничителя на смущения-
та <#5023 £ запушена постоянно и не пропуска
към земя импулсните смущения. Синхрони-
зацията на приемника, особено вертикална-
та, е чувствителна към смущенията (изобра-
жението Ъодскача във вертикална посока).
При утечка в С512 общата синхронизация е
нестабилна или отсъствува. При утечка в
С704 и С7о3 вертикалната синхронизация е
нестабилна.
10.3.14. Изменения при „Стадион 2/4“
(фиг. 10.17). Те са предимно в анодната
верига на лампата за усилване и огранича-
ване на синхроимпулсите Л5о3б. Товар за
синхроимпулсите за кадрите е Т?65, а за
синхроимпулсите за редовете — индуктив-
ността Л671. От анода на Л5о3б синхроимпул-
сите за кадрите се отделят с групата /?536,
С7о3, Д701 и се подават към задаващия
блокинг генератор за вертикално отклоне-
ние. Синхроимпулсите за редове се отделят
с разделителния кондензатор С672 и се пода-
ват към групата за фазово сравняване.
Характерна повреда е утечката в С703,
което води до нестабилност на вертикалната
синхронизация.
10.2.15. „Хемус“ (фиг. 10.18). Групата
за отделяне и формиране на синхроимпул-
сите при „Хемус“ е изпълнена с транзистори.
За амплитуден отделител служи транзис-
торът Т201. Към базата му се подава с резис-
тора /?231 запушващо напрежение—5V. Тран-
зисторът се отпушва само за синхроимпул-
сите от комплектния телевизионен сигнал.
Резисторът /?232 и кондензаторът С231 са
разделителни, а групата ^233^232 е против
импулсни смущения. Поради ниското вход-
но съпротивление на транзисторния ампли-
туден отделител комплектният телевизионен
сигнал за него се взема от резистора /?23о,
свързан в анодната верига на видеоусилва-
телната лампа.
Товар на T2oi е резисторът 7?3о1. От него
синхроимпулсите за кадрите се отделят и
формират посредством двойната интегрираща
група 7?318,С317,7?319,С318 и с разделителния
кондензатор С319 се подават към базата на
Фиг. 10.18. Група за отделяне и формиране на
синхроимпулсите при „Хемус“
К1-К6
208
транзистора за усилване и ограничаване на
синхроимпулсите за кадрите Тзо2. Той рабо-
ти в режим на емитерен повторител. Резис-
торът /?322 е товарен. От него синхроимпул-
сите за кадрите се подават посредством С320
към групата за вертикално отклонение.
Синхроимпулсите за редовете се прехвър-
лят с разделителния кондензатор С301 към
групата за фазово сравняване.
Характерна повреда е утечката в С271,
при което се нарушава общата синхрони-
зация.
10.4. РЕГУЛИРОВКИ ПРИ ГРУПАТА ЗА ОТДЕ-
ЛЯНЕ И ФОРМИРАНЕ НА СИНХРОИМПУЛСИТЕ
В групата за отделяне и формиране на
синхроимпулсите почти не се наблюдават
настройки и регулировки. Изключение има
само при схемата на дефазатора на смущения-
та (вж. фиг.' 10.5 и 10.6), точната на-
стройка на който за честота 3 MHz не е кри-
тична за работата на групата. При схемата
на „Стадион" (вж. фиг. 10.16) със сервизния
потенциометър /?677 се изравняват амплитуди-
те на дефазиранитена 180° синхроимпулси за
редовете, конто се получават от анода и като-
да на лампата и в схемата на „Стадион 2/4“
(вж. фиг. 10.7), където се настройва бобината
Ь671, която е товар на синхроимпулсите за
редовете. Настройката й се разглежда в раз-
дела за настройка на групите за фазово
сравняване.
10.5. ЕЛЕМЕНТИ НА ГРУПАТА ЗА ОТДЕЛЯНЕ И
ФОРМИРАНЕ НА СИНХРОИМПУЛСИТЕ И ТЕХНИ-
ТЕ ПОВРЕДИ
К1 — радиолампа на амплитудния отде-
лител и нейния цокъл. В зависимост от
схемата се използува хептодна, пентодна или
триодна електронна лампа. Тя работи в бла-
гоприятен режим поради ниските захранващи
напрежения. Необходимите за отделянето
на синхроимпулсите къси анодно-решетъчни
характеристики дават възможност лампата
да изпълнява функциите си и когато е силно
изтощена. Отсъствието на обща синхрониза-
ция се наблюдава при прекъсване на елек-
троди или при късо съединение между тях.
При искрене между електродите или при
лош контакт в цокъла на лампата временно
се нарушава общата синхронизация или има
смущения в синхронизацията. Те оказват
по-силно влияние върху стабилността на
вертикалната синхронизация.
К2 — радиолампа за усилване и ограни-
чаване на синхроимпулсите и нейния цокъл.
Обикновено за тази цел се използува триод-
ната част на комбинирана лампа, другата
система на която изпълнява функцията на
амплитуден отделител. При изтощена лампа
може да се наблюдава влошаване на синхро-
низацията, най-вече на кадровата. При пре-
къснали изводи на електродите или късо
съединение между тях общата синхрониза-
ция отсъствува, същата се нарушава перио-
дично при искрене между електродите и
при лош контакт в цокъла.
КЗ — радиолампа за увеличаване и огра-
ничаване на синхроимпулсите за кадрите
и нейния цокъл. Повредите в нея се отра-
зяват предимно върху кадровата синхрони-
зация. При изтощена лампа вертикалната
синхронизация е нестабилна (изображението
подскачаот време на време). При прекъснали
изводи на електродите или при късо съеди-
нение между тях се наблюдава отсъствието
на вертикална синхронизация. При искрене
между електродите или в цокъла периодич-
но се нарушава вертикалната синхронизация.
К4 — радиолампа на дефазатора на сму-
щенията и нейния цокъл. Повредите й
не влияят върху качеството на синхрониза-
цията, защото тя е достатъчно стабилна и
без дефазиране на смущенията. При опре-
делен вид повреди може да се наблюдава
намаляване на контраста (при повреди, воде-
щи до отпушване на лампата К4), защото
ще се намали потенциалът на втората решет-
ка на К4, а тя е свързана към втората решет-
ка на видеоусилвателната лампа и по този
начин намалява и нейния потенциал.
К5 — радиолампа за усилване и дефази-
ране на синхроимпулсите на редовете и ней-
ния цокъл. Използувана е при съветските
унифицирани телевизионни приемници от
II клас (вж. фиг. 10.13). При прекъснали
изводи на електроди или при късо съедине-
ние между тях отсъствува общата синхрони-
зация. При искрене между електродите или
в цокъла при лош контакт общата синхро-
низация се нарушава; при изтощаване .на
лампата общата синхронизация е неста-
билна.
Кб — радиолампа за усилване и ограни-
чаване на синхроимпулсите за редове и
нейния цокъл. При прекъсване на извод на
електроди или късо съединение между тях
хоризонталната синхронизация отсъствува.
При искрене между електродите или лош
контакт в цокъла на лампата се наблюдава
периодично нарушаване на хоризонталната
209
К7-К20
синхронизация; при изтощена лампа хори-
зонталната синхронизация е нестабилна.
К7 — радиолампа за ограничаване на сму-
щенията и нейния цокъл. При късо съеди-
нение между анода и катода се заземяват
синхроимпулсите и общата синхронизация
отсъствува. При късо съединение между
анода и отоплението или при влошаване на
съпротивлението между тях общата синхрони-
зация се нарушава поради вкарването на
брум в управляващата решетка на -ампли-
тудния отделител. При прекъсване на изводи
синхронизацията става неустайчива спрямо
смущения.
К8 — разделителен резистор за подаване
на видеосигнал към амплитудния отделител.
При прекъсването му общата синхронизация
отсъствува.
К9 — разделителен кондензатор за пода-
ване на видеосигнал от анода на видеоусил-
вателната лампа към амплитудния отдели-
тел. При прекъсване общата синхронизация
отсъствува; при пробив — също (лампата
К1 се отпушва и не ограничава). При утечка
изображението е изкривено в хоризонтална
посока, защото се изменя режимът на ампли-
тудния отделител в резултат на изместване
работната точка на лампата К1 посредством
подаване на положително напрежение към
управляващата й решетка.
КЮ — утечен (разряден) резистор на ам-
плитудния отделител. При прекъсване обща-
та синхронизация отсъствува, защото лам-
пата К1 се запушва от голямото отрицателно
напрежение на управляващата й решетка.
При измерването на това напрежение с
нискоомен волтметър (до 20 kQ/V) синхрони-
зацията се възстановява за времето на измер-
ването, защото вътрешното съпротивление
на уреда замени утечния резистор КЮ.
КП — резистор от групата против смуще-
ния. При прекъсване общата синхронизация
отсъствува; лампата е без утечка и сезапушва.
К12 — кондензатор от групата против
смущения. При прекъсване се наблюдава
слабо влошаване на общата синхронизация.
При пробив се намалява устойчивостта й
спрямо импулсни смущения, изображението
подскача във вертикална посока.
К13 — разделителен резистор за клапан-
на защита на К1. При прекъсването му не се
наблюдава забележимо влошаване на син-
хронизацията, но тя става по-неустойчива
спрямо импулсни смущения. Понякога се
наблюдава подскачане на изображението при
наличността на импулсни смущения във
високочестотния сигнал.
К14 — резистор за подаване на отпушващо
положително напрежение към решетката за
клапанна защита. При прекъсването му
лампата на амплитудния отделител остава
запушена за целия видеосигнал по решетката
за клапанна защита, синхроимпулсите не се
отделят и общата синхронизация отсъствува.
К15 — товарен резистор на амплитудния
отделител или първи резистор от делителя
за анодно захранване на лампата на ампли-
тудния отделител К1. При прекъсване обща-
та синхронизация отсъствува.
К16 — втори резистор от делителя за
анодно захранване на амплитудния отделител
К1. При прекъсване се увеличава анодното
напрежение на К1, а това води до влошаване
на ограничителния й режим. Изображението
трепка във вертикална посока; общата син-
хронизация също е нестабилна.
К17 — първи резистор от делителя за
захранване на екранните решетки на лам-
пата на амплитудния отделител К1. При пре-
късване общата синхронизация отсъствува.
К18 — втори резистор от делителя за
захранване на екранните решетки на лам-
пата на амплитудния отделител К1. При пре-
късване вертикалната синхронизация е не-
стабилна, напрежението на втората решетка
на К1 е високо, увеличава се и преднапре-
жението на третата (отделящата) решетка
на К1.
К19 — разделителен кондензатор, пр$-
хвърлящ синхроимпулсите от амплитудния
отделител към следващото стъпало за усилва-
не и ограничаване на синхроимпулсите. При
прекъсване общата синхронизация отсъству-
ва; при пробив — също, като напрежението
на анода на лампата на амплитудния отде-
лител К1 е много ниско (заземява се през
този кондензатор и пространството управля-
ваща решетка — катод на отпушената лам-
па за усилване и ограничаване на синхро-
импулсите К2. При утечка изображението
се изкривява в хоризонтална посока, синхро-
низациите са нестабилни.
К20 — резистор, подаващ положително на-
прежение към управляващата решетка на
лампата за усилване и ограничаване на
синхроимпулсите. При прекъсване лампата
се запушва от полученото отрицателно на-
прежение, общата синхронизация отсъствува.
27 Повреди и попракив на телевизионни приемници
К21—К38
210
К21 —фазосравняващ трансформатор.
При прекъсването на първичната му намот-
ка К2\а общата синхронизация отсъствува,
лампата К2 няма анодно напрежение. Общата
синхронизация отсъствува и при прекъсване
на вторичната му намотка К216, и при късо
съединение между намотките. При искрене
между намотките се нарушава синхрониза-
цията.
К22 — кондензатор, свързан паралелно на
първичната намотка на фазосравняващия
трансформатор К21я (по този начин се обра-
зува трептящ кръг, настроен на честотата
на редовете 15625 Hz). При прекъсване се
намалява амплитудата на синхроимпулсите
за редовете и хоризонталната синхрониза-
ция става по~нестабилна. При пробив хо-,
ризонталната синхронизация отсъствува;
при утечка тя е нестабилна.
К23 — товарен резистор на лампата за
усилване и ограничаване на синхроимпул-
сите К2. При прекъсване общата синхрони-
зация отсъствува.
К23я — товарна бобина за отделяне на
синхроимпулсите за редовете (за „Стадион
2/4“).При прекъсване хоризонталната син-
хронизация отсъствува. При разстройка или
късо съединение между намотките тя е
нестабилна или отсъствува.
К24 — разделителен кондензатор, пода-
ващ синхроимпулсите за кадрите към стъпа-
лото за усилване и ограничаване на синхро-
импулсите за кадрите КЗ. При прекъсване
и пробив вертикалната синхронизация отсъст-
вува. При утечка тя е нестабилна (изображе-
нието трепти във вертикална посока).
К25 — утечен резистор на лампата за усил-
ване и ограничаване на синхроимпулсите на
кадрите КЗ. При прекъсването му лампата
се запушва и вертикалната синхронизация
отсъствува.
К26— първи резистор от двойната интегри-
раща група. При прекъсването му няма вер-
тикална синхронизация.
К27 — първи кондензатор от двойната ин-
тегрираща група. При прекъсването му вер-
тикалната синхронизация отсъствува или е
нестабилна, като се наблюдава трепкане на
изображението главно в горната му част. При
пробив няма вертикална синхронизация. При
утечка вертикалната синхронизация е неста-
билна и се влошава презредовата развивка»
К28 — втори резистор от двойната интегри-
раща група. При прекъсване вертикалната
синхронизация отсъствува,
К29 — втори кондензатор от двоцната ин-
тегрираща група. При прекъсване вертикал-
ната синхронизация или е без забележими
промени, или се влошава незначително глав-
но презредовата развивка. При пробив вер-
тикалната синхронизация отсъствува, при
утечка се влошава (изображението трепка
във вертикална посока), влошава се и през-
редова развивка.
КЗО — резистор за захранване на анода на
лампата за усилване и ограничаване на син-
хроимпулсите за кадрите КЗ или първи ре-
зистор от делителя за захранване на анода
на същата лампа. При прекъсване вертикал-
ната синхронизация отсъствува.
К31 — втори резистор от делителя за за-
хранване на анода на лампата за усилване и
ограничаване на синхроимпулсите за кадри-
те КЗ. При прекъсването му вертикалната
синхронизация става нестабилна или се на-
рушава напълно. Понякока се наблюдава
‘забележимо влошаване на вертикалната син-
хронизация.
К32 — бабина от първичния кръг на де-
фазатора за смущенията. При прекъсването
й не се наблюдава забележимо влошаване на
синхронизацията. При разстроен кръг, кога-
то честотата му е по-ниска от 3 MHz, с върте-
не регулатора за фино настройване честотата
на хетеродина се нарушава хоризонталната
синхронизация (изображението се къдри).
КЗЗ — Кондензатор от първичния кръг на
дефазатора за смущенията. При пробив, пре-
късване или утечка не се наблюдава забеле-
жимо влошаване на синхронизацията.
К34 — бобина от вторичния кръг на дефа-
затора за смущенията. При прекъсване не се
забелязват изменения в синхронизацията.
К35 — резистор за връзка на първичния
кръг на дефазатора на смущенията с видеоде-
тектора. При прекъсване не се наблюдава
забележимо влошаване на синхронизацията.
К36 — товарен резистор на лампата за де-
фазиране на смущенията К4. При прекъсва-
нето му не се наблюдават забележими изме-
нения в, синхронизацията.
К37 — филтърен резистор за високоче-
стотното напрежение, участвува заедно с
К38 в диференцираща група. При прекъсване
не се наблюдават изменения в синхронизация-
та.
К38 — разделителен кондензатор. При
утечка, прекъсване или пробив не се наблю-
211
К39—К55
дават забележими изменения на синхрониза-
цията.
К39 — филтърен кондензатор за високо-
чсстотните напрежения. При прекъсване не
се наблюдават изменения в синхронизация-
те, може да се наблюдава ситна мрежа върху
изображението поради възбуждането на об-
щия канал. При пробив или утечка синхрони-
зацията е без промяна.
К40 — катоден резистор за преднапрежение
на лампата за дефазиране на смущенията К4.
При прекъсване се влошава синхронизация-
та и се наблюдава възбуждане с пулсации.
К41 — катоден електролитен кондензатор
на К4. При прекъсване, пробив или утечка
се получава възбуждане на дефазатора и
нагърчване на изображението.
К42 — безиндукционен керамичен конден-
затор в катодната верига на лампата за дефа-
зиране на смущенията К4. При прекъсване
или пробив синхронизациите са без измене-
ние.
К43 — резистор, свързан паралелно на
първичната намотка на фазосравняващия
трансформатор К21я. Предпазва тази намот-
ка от пробив. При прекъсване синхрониза-
цията е без изменения.
К44 — катоден резистор на лампата за
усилване и ограничаване на синхроимпулси-
те за кадрите КЗ. При прекъсване вертикал-
ната синхронизация отсъствува (ако не про-
бие К45), а ако пробие К45 — вертикалната
синхронизация е без забележими изменения,
понякога изображението трепка във верти-
кална посока.
К45 — катоден електролитен кондензатор
на лампата за усилване и отделяне на синхро-
импулсите за кадрите. При прекъсване или
изсъхване вертикалната синхронизация е не-
стабилна. При пробив изображението трепка
във вертикална посока предимно в горния
край на растъра.
К46 — резистор за подаване на фиксирано
преднапрежение към катода на лампата за
усилване и ограничаване на синхроимпулсите
за кадрите КЗ. При прекъсване обикновено
не се наблюдават изменения в синхронизация-
та на кадрите, но понякога изображението
трепти във вертикална посока в горния край
на растъра.
К47 — кондензатор за отвеждане на про-
никналите синхроимпулси за редовете към
земя. При пробив общата синхронизация
отсъствува, прегаря резисторът К23. При
прекъсване синхроимпулсите навлизат във
веригата на вертикалната синхронизация и
я смущават (изображението е нестабилно във
вертикална посока, влошава се презредовата
развивка).
К48 — филтърен кондензатор във веригата
за захранване на екранните решетки на лампа-
та на амплитудния отделител К1. При пре-
късване не се наблюдава влошаване на син-
хронизацията. При пробив общата синхрони-
зация отсъствува; при утечка синхронизации-
те са нестабилни.
К49 — резистор за захранване на екранни-
те решетки на лампата на амплитудния отде-
лител К1. При прекъсване общата синхрони-
зация отсъствува.
К50 — разделителен кондензатор за пода-
ване на импулсите към другата управляваща
решетка на К1 за клапанна защита. При пре-
късване не се наблюдава влошаване на обща-
та синхронизация; при пробив или утечка —
също.
К51 — резистор за предпазване на лампата
за усилване и ограничаване на синхроимпул-
сите К2 от самовъзбуждане. При прекъсване
общата синхронизация отсъствува.
К52 — аноден резистор на усилвателя с
разделен товар Кб. При прекъсване, ако
лампата усилва и синхроимпулсите за кад-
рите („УНТ 47/59“), отсъствува общата
синхронизация, а ако усилва само синхро-
импулсите за редовете (,,Стадион“), отсъст-
вува само хоризонталната синхронизация.
К53 — катоден резистор от разделителния
товар на Кб. При прекъсване, ако лампата
усилва и синхроимпулсите за кадрите, от-
съствува общата синхронизация, в противен
случай отсъствува само хоризонталната син-
хронизация.
К54 — товарен резистор за синхроимпул-
сите за кадрите, когато се усилват от лампа-
та за дефазиране на синхроимпулсите за ре-
довете Кб. При прекъсване общата синхро-
низация отсъствува.
Кбб — кондензатор, свързан паралелно на
К54. Служи за пропускане на синхроимпул-
сите за редовете, товар за конто в анрда на
Кб е само резисторът К 52, При прекъсване
се нарушава симетрията на синхроимпулси-
те за редове, конто се подават към схемата за
фазово сравняване. Прради това силно се1 из-
мени честотата на задаващия генератор за
хоризонтално отклонение. Това може да до-
К56—К72
212
веде при „УНТ 47/59“ и до тъмен екран пора-
ди запушване на първата лампа от задаващия
мултивибратор за хоризонтално отклонение.
При пробив синхроимпулсите за кадрите не
се усилват, вертикалната синхронизация от-
съствува.
К56 — разделителен кондензатор, подаващ
синхроимпулсите за редовете към лампата
за усилване и ограничаване на синхроим-
пулсите за редове Кб. При прекъсване хори-
зонталната синхронизация отсъствува; при
пробив няма обща синхронизация.
К57 — резистор за подаване на положител-
но преднапрежение към лампата за усилване
и ограничаване на синхроимпулсите за редо-
вете Кб. При прекъсването му лампата Кб се
запушва и хоризонталната синхронизация
отсъствува.
К58 — кондензатор, свързан паралелно на
К57, (образува заедно с К56 капацитивен де-
лител на напрежението на синхроимпулсите
за редове, конто се подават към Кб). При пре-
късване не се наблюдават особени изменения
или хоризонталната синхронизация става
нестабилна. При пробив хоризонталната син-
хронизация отсъствува; при утечка е неста-
билна.
К59 — филтърен кондензатор в анодното
захранване на лампата за усилване на син-
хроимпулсите за редове Кб. При прекъсване
хоризонталната синхронизация е нестабил-
на; при пробив отсъствува, като прегаря ре-
зисторът К60.
К60 — филтърен резистор за анодно зах-
ранване на лампата за усилване на синхро-
импулсите за редове Кб. При прекъсване хо-
ризонталната синхронизация отсъствува.
К61 — резистор от единичната интегри-
раща група за синхроимпулсите за кадрите.
При прекъсване няма вертикална синхрони-
зация.
К62 — кондензатор от единичната инте-
грираща група. При прекъсване или утечка
вер'тикалната синхронизация се влошава,
изображението трепка във вертикална посо-
ка. При пробив вертикалната синхронизация
отсъствува.
К63 — разделителен резистор за предпаз-
ване от самовъзбуждане на лампата за усил-
ване на синхроимпулсите за кадрите КЗ. При
прекъсване няма вертикална синхронизация.
К64 — преходни блокове. Представляват
керамични изолационни подложки, върху
конто по химически начин са нанесени съот-
ветните елементи (кондензатори и резистори).
Обикновено се наблюдава прекъсване на
изводите на елементите (ефектите са разгле-
дани при повредите на съответните елемен-
ти). Възстановяват се посредством външно-
то запояване на изправен елемент на място-
то на прекъсналия такъв.
К65 — разделителен резистор за подаване
на синхроимпулсите за кадрите към задава-
щия блокинг-генератор за вертикално откло-
нение. При прекъсване вертикалната синхро-
низация е със силно намален захват.
К66 — разделителен резистор, подаващ
комплектния телевизионен сигнал към лам-
пата за ограничаване на смущенията. При
прекъсване общата синхронизация отсъст-
вува.
К67 — заряден кондензатор за връзка с
ограничителя на смущенията К7. При пре-
късване ограничителят на смущенията не ра-
боти, синхронизацията е неустойчива при
силни смущаващи импулси (изображението
трепка във вертикална посока). При пробив
няма обща синхронизация, защото комплект-
ният телевизионен сигнал се заземява през
радиолампата К7. При утечка синхронизации-
те са неустойчиви.
К68 — разряден резистор за рграничава-
не на смущенията. През него се разрежда
кондензаторът С67. При прекъсване ограни-
чителят на смущенията не действува, защото
лампата К7 е запушена постоянно от полу-
ченото в краищата на кондензатора К67 от-
рицателно напрежение.
К69 — разделителен резистор, подаващ
комплектния телевизионен сигнал от видео-
усилвателната лампа към транзистора на
амплитудния отделител К74. При прецъева-
не общата синхронизация отсъствува.
К70 — разделителен кондензатор, подаващ
комплектния телевизионен сигнал към тран-
зистора на амплитудния отделител. Зареж-
да се от протичащия в базата му ток и опре-
дели работната точка на транзистора. При
прекъсването му общата синхронизация от-
съствува; при пробив или утечка — също,
защото прехвърленото положително напреже-
ние отпушва транзистора К74.
К71 — резистор от групата против смуще-
ния. При прекъсване общата синхронизация
отсъствува.
К72 — кондензатор от групата против сму-
щения. При пробив или утечка синхрониза-
цията е по-неустойчива спрямо импулени
смущения, при прекъсване — също.
213
К73-К84
К73 — резистор за подаване на запушва-
що отрицателно напрежение към базата на
транзистора К74, с което се определи работ-
ната му точка за работа в режим на ампли-
тудно ограничаване. При прекъсване тран-
зисторът К74 се отпушва и общата синхрони-
зация отсъствува.
К74 — транзистор на амплитудния отде-
лител. При пробив между електродите или
прекъсване на изводите им общата синхро-
низаци отсъствува.
К75 — товарен резистор на транзистора
на амплитудния отделител К74. При прекъс-
ване общата синхронизация отсъствува.
К76 — първи резистор от двойната инте-
грираща група. При прекъсване вертикал-
ната синхронизация отсъствува.
К77 — първи кондензатор от двойната ин-
тегрираща група. При прекъсване вертикал-
ната синхронизация е нестабилна, при про-
бив отсъствува, а при утечка е нестабил-
на.
К78 — втори резистор от двойната инте-
грираща група. При прекъсване вертикална-
та синхронизация отсъствува.
К79 — втори кондензатор от двойната ин-
тегрираща група. При прекъсване се наблю-
дава влошаване на вертикалната синхрони-
зация. При пробив няма вертикална синхро-
низация; при утечка е нестабилна, нарушава
се и презредовата развивка.
К80 — кондензатор за връзка с емитерния
повторится К91. При прекъсване вертикал-
ната синхронизация отсъствува; при пробив—
също, като се запушва транзисторът K9i.
К81 — утечен резистор на К82. При пре-
късване няма вертикална синхронизация.
К82 — емитерен повторится за синхроим-
пулсите за кадрите. При пробив или при пре-
късване на изводите на електродите му вер-
тикал ната синхронизация отсъствува.
К83-товарен резистор на К82. При прекъс-
ване вертикалната синхронизация отсъствува,
К84 — резистор за определяне на работна-
та точка на К82. При прекъсване вертикал-
ната синхронизация се нарушава.
РЛАВД ЕДИНАДЕСЕТА
ПОВРЕДИ В ГРУПАТА ЗА ФАЗОВО СРАВНЯВАНЕ
ПЛ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
В раздел 10.1 бе разгледана подробно не-
обходимостта от синхронност и синфазност
при движението на електронния лъч в теле-
визионната предавателна камера и в кинеско-
па. Това се осъществява чрез синхронизира-
нето на двата задаващи генератора — за хо-
ризонтално и за вертикално отклонение.
Съществуват два принципно различии мето-
да за синхронизация: директен и инерционен.
При директната синхронизация задаващи-
ят генератор работи с честотата, малко по-
ниска от необходимата. Всеки един синхро-
импулс задействува предварително задава-
щия генератор и по този начин осигурява не-
говата синхронност и синфазност. Този вид
синхронизация е силно зависима от смущава-
щите импулси, конто задействуват задава-
щия генератор по-рано от необходимия мо-
мент. Директната синхронизация се изпол-
зува в телевизионните приемници само за
синхронизация на задаващия генератор за
вертикално отклонение.
Инерционната синхронизация се различа-
ва по това, че честотата на задаващия гене-
ратор се управлява не от всеки отделен им-
пулс, а от едно постоянно напрежение, голе-
мината и полярността на което зависят от
големината и посоката на фазовата разлика
между съответните синхроимпулси и изра-
ботването от задаващия генератор напреже-
ние. Инерционната синхронизация взема под
внимание голям брой синхроимпулси, пора-
ди което зависи много по-слабо от импулсни-
те смущения. Използува се в групата за хо-
ризонтално отклонение на всички модерни
телевизионни приемници.
11.1.1	. Предназначение. Предназначение-
то на групата за фазово сравняване е да срав-
ни постъпващите от групата за отделяне и
формиране синхроимпулси за редовете с им-
пулсите на обратния ход на редовете и да из-
работи напрежение, големината и полярност-
та на което зависят от големината и посока-
та на фазовата им разлика. Това напрежение
се подава към задаващия генератор за хори-
зонтално отклонение за изменение на често-
тата му в нужната посока, с което се осъще-
ствява инерционната хоризонтална синхро-
низация.
11.1.2	. Блокова схема на групйта за фазо-
во сравняване. В най-общия си вид е пока-
зана на фиг. 11.1. Състои се от схема за фа-
зово сравняване, към която се подават син-
хроимпулсите за редове и импулсите на об-
ратния ход на редовете и от филтър за ниски-
те честоти, който филтрира изработваното
от схемата управляващо напрежение, което
се подава към задаващия генератор за хори-
зонтално отклонение. При „Стадион14 пара-
лелно на схемата за фазово сравняване е свър-
зана схема за честотно сравняване, която
изработва допълнително управляващо напре-
жение в зависимост от честотното отклонение
на синхроимпулсите за редовете. Това напре-
жение се подава също към входа на филтъра
за ниските честоти.
11.1.3	. Основни изисквания към групата
за фазово сравняване, от какво зависи из-
пълнението им и дефекти в телевизионното
прием'ане при неспазването им. Схемата за
фазово сравняване трябва да бъде напълно
симетрична. Това е необходимо за нормална-
та й работа. За тази цел полупроводниковите
диоди се подбират с еднакви съпротивления
в права и в обратна посока; също така съот-
ветните симетрично разположени резистори
трябва да имат еднакви стойности, а симет-
215
ФС
I----------1
। схема за ।
от ТХО
упраЬляЬащо
напрежение
към зада Ваш, и я
генератор за
хоризонтално
отклонение
Фиг. 11.1. Блокова схема на групата за фазово сравняване в най-общ вид
ричните кондензатори — еднакви капаци-
тети. От пълната симетрия на схемата зависи
условието тя да не изработва регулиращо
напрежение при съвпадане на фазите на син-
хроимпулсите за редовете и на импулсите от
обратния ход на редовете. В противен случай
при несиметрия в схемата се наблюдава ма-
лък диапазон на задържане на синхрониза-
цията.
Друго изискване е схемата да изработва
регулиращо напрежение с нужната поляр-
ност. Това, разбира се, е спазено при произ-
водството на телевизионния приемник, но
ако в резултат на некомпетентна намеса след
това се обърнат посоките на двата диода от
схемата, тя престава да изпълнява функции-
те си. Откриването на повреда от такъв ха-
рактер е много трудно и е възможно само като
се обърне внимание на посоките на свързва-
не на двата диода.
Като следващо изискване може да се спо-
мене необходимостта от достатъчна чувстви-
телност. Последната може да се намали само
в резултат от влошаване на съпротивлението
на изолацията на кондензаторите от филтър-
ната група, поради което се нарушава рабо-
тата на цялата схема и диапазонът на задър-
жане се стеснява. Това изискване е от най-
голяма важност. Схемата за фазово сравня-
ване трябва да има обхват на задържане и
обхват на захващане, по-големи или равни
на минималните, приети от стандарта, с което
се осигурява стабилността на синхрониза-
цията при силно изменение на честотата.
По обхват на задържане се разбира честот-
ният диапазон, в който схемата за фазово
сравняване може да поддържа честотата на
задаващия генератор при включване на те-
левизора (без да е изработвала дотогава регу-
лиращо напрежение). Обхватът на захваща-
не се характеризира с честотните граници, до
конто схемата за фазово сравняване поддър-
жа честотата на задаващия генератор, след
като е изработила някакво сравняващо нап-
режение. Обхватът на задържане е по-голям
от обхвата на захващане.
11.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Схемните решения на групата за фазово
сравняване могат да се разделят на две под-
групп: с дефазирани импулси и без дефази-
рани импулси.
Първата подгрупа се дели на две:
Фазово сравняване с дефазиране на синхроим-
пулсите за редове. Блоковата схема е показа-
на на фиг. 1 Г.2. Получените синхроимпулси
за редове от амплитудния отделител се дефа-
зират, след което се подават към схемата за
фазово сравняване. Импулсите на обратния
ход на редовете се формират по подходящ на-
чин и се подават също към схемата за фазо-
во сравняване. Според начина за дефазиране
на синхроимпулсите различаваме схемно ре-
шение с импулсен (фазосравняващ) трансфор-
матор и схемно решение, използуващо усил-
вател с разделен товар.
Фазово сравняване с дефазиране импулсите
на обратния ход на редовете. Блоковата му
схема е дадена на фиг. 11.3. При това схемно
решение се дефазират импулсите на обратния
ход, конто се подават към схемата за фазово
сравняване, докато синхроимпулсите за ре-
довете се подават направо от амплитудния
отделител.
Втората подгрупа се среща в две разно-
видности :
—	фазово сравняване със скрито дефази-
ране на импулсите на обратния ход на ре-
довете и
—	фазово сравняване, използуващо клю-
чова схема.
11.2.1.	Група за фазово сравняване с дефа-
зиране на синхроимпулсите за редовете по-
ФС
216
синхроимпулси
за pegobe от АО
към задабащия
генератор за
хоризонтално
отклонение
импулси на обратния
ход по pegobe от ТХО
Фиг. 11.2. Група за фазово сравняване с дефазиране на синхроимпулсите на редовете
СИНХРОН ИМПУЛ-—А.
СИ по РЕЛОВЕ
гру п а
за Фазово
СРАВНЯВАНЕ
група за Фор-
МИРАНЕ ИМПУЛСИТЕ
НА ОБРАТНИЯ ХОД
НА РЕДОВЕТ
ООИЛТЪР
ЗА НИСКИТЕ
ЧЕСТОТИ
ГРУПА ЗА
Формиране импул-
сите НА ОБРАТНИЯ
ХОД НА РЕДОВЕТЕ
КЪМ ЗАДАВАЩИЯ
ГЕНЕРАТОР ЗА
ХОРИЗОНТАЛНО
ОТКЛОНЕНИЕ
ДОПЪЛНИТЕЛНА
НАМОТКА НА ТХО
Фиг. 11.3. Група за фазово сравняване с дефазиране на импулсите на обратния ход на редовете
средством импулсен (фазосравняващ) транс-
форматор. В най-често срещащия се вид схе-
мата е показана на фиг. 11.4. От вторичната
намотка на фазосравняващия трансформатор
Трг, средната точка на която е заземена по
променлив ток с кондензатора С3, синхрони-
зиращите импулси за редовете се подават
чрез разделителните кондензатори С± и С2
към диодите за фазово сравняване Д± и Д2>
дефазирани на 180°. Към тези диоди през съ-
щите разделителни кондензатори се подават
и формираните импулси на обратния ход на
редовете. Те се получават обикновено от до-
пълнителната намотка на трансформатора
за хоризонтално отклонение Тр2, формират
се от интегриращата група Т?4, С3 и се подават
към средния извод на вторичната намотка
на Тр±. По този начин импулсите на обратния
ход се подават във фаза към двата диода.
Групата за диференциране С4, Т?5 служи
за определяне началото на импулсите на об-
ратния ход. Посредством нея е възможно де-
фазирането им, като по този начин тя служи
за симетрирането на изображението в хори-
зонтална посока спрямо растъра. При някои
модели (първите серии на „Пирин“ ) резисто-
рът Т?5 е променлив и с иегова помощ се цен-
трира изображението спрямо растъра.
Изработваното от групата управляващо
напрежение се филтрира от филтърната гру-
па за ниски честоти, съставена от конденза-
торите С5, С6 и резисторите и Т?7, след кое-
то се подава към задаващия генератор за хо-
ризонтално отклонение за изменение на че-
стотата му в нужната посока. Финото регу-
лиране на честотата на редовете се осъщес-
твява с подаването на определено положител-
но или отрицателно напрежение от потенцио-
метъра за фино регулиране на честотата на
редовете R3 към симетричната точка на схе-
мата ' за фазово сравняване, образувана от
свързвансто на резисторите с еднакво съпро-
тивление 7?г и R2. Когато това напрежение е
положително, то се подава към изхода на
схемата през Д± и филтъра за ниски че-
стоти, а когато е отрицателно — подава се
през R2; Д2 и същия'филтър.
Самият процес на изработване на управля-
217
ФС
Фиг. 11.4. Група за фазово сравняване с дефазиране на синхроимпулсите
на редовете посредством трансформатор
ващото напрежение в резултат на фазовото
сравняване на синхроимпулсите за редовете
и на импулсите на обратния ход на редовете
се извършва по следния начин.
Към двата диода едновременно се подават
дефазираните синхроимпулси на редовете с
формата на тънки правоъгълници и във фа-
за импулсите на обратния ход на редовете с
линейно изменйща се форма. Преди да до-
стигнат до диодите, напреженията на тези два
вида импулси се сумират. По този начин към
двата диода се подава определено импулсно
напрежение, формата на което се получава от
сумирането на двата вида импулси. Когато
фазовата разлика между импулсите на обрат-
ния ход на редовете и синхроимуплсите за
редовете е нула, последните пристигат във
време, съответствуващо на средната точка от
линейно изменящия се импулс на обратния
ход на редовете. Към двата диода се подават
импулсните напрежения, показани на фиг.
11.46. Диодът Дг пропуска само положител-
ните стойности на импулса, а диодът Д2 —
отрицателните (за двата диода са защрихо-
вани на схемата). Така през двата диода про-
точат еднакви токове, равни на площите на
защрихованата част, конто на изхода на схе-
мата се компенсират взаимно. В резултат на
това при нулева фазова разлика схемата за
фазово сравняване не изработва управлява-
що напрежение (разбира се, ако е спазено
условието за пълната й симетрия) и към за-
даващия генератор за хоризонтално откло-
нение се подава само напрежението от плъз-
гача на потенциометъра за фино регулиране
на честотата на редовете 7?3. В действител-
ност това не е съвсем така, защото обикно-
вено първоначално схемата за фазово срав"
няване се разбалансирва с потенциометъра
7?3, но тази подробност не е толкова важна за
нормалната работа на схемата.
В случай на фазова разлика между син-
хроимпулсите за редове и импулсите на об-
ратния ход на редовете схемата за фазово
сравняване изработва управляващо напре-
жение по следния начин. Да предположим, че
честотата на задаващия генератор за хори-
зонтално отклонение е по-голяма от необхо-
димата. В този случай синхроимпулсите
за редовете ще изостават спрямо импулсите
на обратния ход на редовете. Към двата дио-
да ще се подават импулсните напрежения,
показани на графиката от фиг. 11.4в. Става
ясно, че протичащият пред диода Д2 ток е по-
голям от протичащия през диода в ре-
зултат на което на изхода на схемата за фа-
зово сравняване се получава намаляване на
положителното напрежение или увеличаване
на отрицателцото (в зависимост от това, как-
во напрежение се подава от регулатора за
фино настройване на честотата на редовете
/?3). Това отрицателно напрежение намаля-
ва честотата на задаващия генератор за хо-
ризонтално отклонение до изравняването на
фазите на постъпващите към групата за фа-
зово сравняване импулси.
Предимствата на схемного решение с фа-
зосравняващ трансформатор се състоят в
стабилната работа на схемата и в нейната
простота. Като недостатък може да се отбе-
лежи по-голямата й стойност поради необхо-
димостта от фазосравняващ трансформатор.
Разновидностите на схемного решение се
състоят главно в полярността и мястото на
28 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ФС
218
вземане на напрежението за 7?3, а така също
и във вида на групата за формиране на им-
пулсите на обратния ход на редовете. Те ще
бъдат разгледани при разглеждането на съот-
ветните конкретни схеми.
Характерните напрежения при изправ-
ност на стъпалото са следните. Независимо
от това, дали изображението е синхронизи-
рано или не, променливите напрежения, кон-
то се измерват между отпоените десни изводи
на кондензаторите Сг и С2 при отпоени рези-
стори Т?4 и Rb трябва да бъдат равни (разбира
се, това напрежение се поражда от синхро-
импулсите за редове, поради което измерва-
нето трябва да се прави при приемане на те-
левизионна програма). При отсъствието на
телевизионен сигнал и възстановени връзки
на и Rb между отпоените десни изводи на
С± и С2 спрямо земя трябва да се мери едно
и също променливо напрежение.
При наличност на хоризонтална синхрони-
зация напрежението на изхода на схемата
трябва да се доближава до напрежението
между плъзгача на финия регулатор за че-
стотата на редовете 7?3 и земя и да има съща-
та полярност (разбира се, ако задаващият
генератор за хоризонтално отклонение е на-
строен правилно). В този случай при отпоя-
ването на кондензатора или на диода Дг на
изхода на схемата трябва да се получи отри-
цателно напрежение с определена стойност,
равно на положителното напрежение, което
ще се получи на изхода при запояването на
Сг или Дг и отпояването на С2 или Д2. По
този начин се установява изправността на
групата за фазово сравняване.
. Фазовото сравняване с импулесен транс-
форматор за дефазиране на синхроимпулсите
за редовете се използува при телевизионните
приемници „Опера 3й, „Опера Г, „Пирин“,
„53Т816“, „Темп 6/7“, „Темп 6М/7М“, „Кри-
стал“, „София 53“, „Топаз“.
11.2.2.	Група за фазово сравняване с де-
фазиране на синхроимпулсите за редовете
посредством усилвател с разделен товар. Схе-
мата му е показана на фиг. 11.5. Ролята на
фазосравняващия трансформатор от предно-
то схемно решение се изпълнява от радио-
лампата Лг. Синхроимпулсите за редовете се
подават към управляващата решетка на лам-
пата чрез разделителния кондензатор С\.
Резисторът е утечен. Товарът на лампата е
разделен. В анодната верига за товар служи
резисторът R2, а в катодната — резисторът
Rs. Съпротивленията на тези два резистора
са равни, равни са и протичащите през тях
токове. Като се знае, че усиленият сигнал
се дефазира в анода на лампата, докато фа-
зата му в катода не се изменя, става ясно, че
на двата изхода на лампата се получават уси-
лени синхроимпулси за редове с еднаква ам-
плитуда, но дефазирани на 180°. Те се подават
към двата диода за фазово сравняване Д± и
Д2 заедно с подаваните формирани импулси
на обратния ход на редовете от групата С8,
R8, С7. В резултат на протичащите през двата
диода токове след детекцията на изхода на
схемата се получава управляващо напреже-
ние. Резисторите Т?4 и У?5 са разделителни,
а групата С5,	С4, /?7, RQ е филтър за нис-
ките честоти.
Предимствата на тази схема са в нейната
простота. Лампата Л± се използува не само
за дефазиране, но и за усилване на синхро-
импулсите за редовете. При някои модели
ОБРАТНИЯ КОДе
Фиг. 11.5. Група за фазово сравняване с дефазиране на синхроимпулсите на редовете посредством усил-
вател с разделен товар
219
ФС
Фиг.
11.6. Група за фазово сравняване с дефазиране
на импулсите на обратния ход на
редовете
(„УНТ 47/59“ и др.) тя усилва и синхроим-
пулсите за кадрите. Отпадането на фазосрав-
няващия трансформатор позволява поевти-
няването на схемата.
Характерните напреженя са няколко. По
постоянен ток падението на напрежението в
краищата на резистора Т?2 трябва да бъде рав-
но на падението на напрежението в краищата
на резистора /?3. При приемането на теле-
визионна програма между отпоените десни
изводи на кондензаторите С2 и С3и земя тряб-
ва да се мерят променливите напрежения
на синхроимпулсите с еднаква амплитуда.
При наличност на хоризонтална синхрони-
зация напрежението между изхода на схема-
та и земя трябва да бъде нула.
Това схемно решение е използувано при
съветските 'унифицирани телевизори от II
клас („УНТ 47/59“, „УЛППТ 47/59“, „УЛПТ
6Г) и при „Стадион“, като при него е комби-
нирано и със схема за честотно сравняване.
11.2.3.	Група за фазово сравняване с де-
фазиране на импулсите на обратния ход.
Схемата е показана на фиг. 11.6. Характер-
но за нея е това, че синхроимпулсите за ре-
дове се подават направо към общата точка
на диодите за фазово сравняване Дг и Д2 с
разделителния кондензатор С3, а импулсите
на обратния ход на редовете се вземат от си-
метричната допълнителна намотка на товар-
ната бобина на трансформатора за хоризон-
тално отклонение Трг, дефазирани на 180°.
Те се формират с двете симетрични групи
С1? 7?!, С3 и С2, /?2, С4, след което се подават
към диодите за фазово сравняване. По този
начин приотсъствието на фазова разлика меж-
ду синхроимпулсите и импулсите на обрат-
ния ход на редовете групата за фазово срав-
няване не изработва напрежение, защото
протичащите през двата диода токове са ед-
накви и противоположни. Те зареждат кон-
дензаторите С3 и С4 с обратни по полярност
напрежения и напрежението на изхода на
схемата е нула. При фазова разлика на из-
хода на схемата се получава управляващо
напрежение. Резисторите 7?3 и Т?5 са раздели-
телни; Т?4 затваря веригата на токовете през
диодите, а С5, /?6, /?7, /?8, С6, С7 и пред-
ставляват филтърната група. Балансиране-
то на схемата се извършва посредством свър-
зания на изхода й променлив сервизен рези-
стор /?8 така, че при отсъствието на фазова
разлика изходното напрежение да бъде нула.
Този резистор се използува за фино регули-
ране честотата на редовете.
Друга особеност на схемата е необходимост-
та от диоди с много високо обратно съпро-
тивление. Ако това условие не е спазено,
кондензаторите С3 и С4 се разреждат бързо
през обратного съпротивление на диодите Дг
и Д2. Поради тази причина се използуват
силициеви диоди или селенови клетки, отго-
варящи на това условие. Замяната им с обик-
новени германиеви диоди води до силното
влошаване на работата на схемата й дори до
пълното отсъствие на фазово сравняване.
Предимствата на схемата са в нейната
простота — не е необходимо използуването
на импулсеш трансформатор или на усил-
вател с разделен товар. Като недостатък мо-
же да се посочи необходи^остта от симетрич-
на допълнителна намотка на товарната бо-
бина, но при повечето модели това не услож-
нява конструкцията на същата.
Характерните напрежения се измерват
на изхода на схемата — при наличност на
хоризонтална синхронизация изходното на-
прежение на схемата трябва да бъде нула,
а между десните изводи на отпоените кон-
дензатори С± и С2 и земя трябва да се измер-
ват еднакви променливи напрежения.
Фазового сравняване с дефазиране импул-
сите на обратния ход на редовете се използу-
ва при телевизионните приемници „Стадион
2/4“ и „Хемус“.
11.2.4.	Група за фазово сравняване без
дефазатор за импулси. Схемата е показана
ФС
220
Фиг. 11.7. Трупа за фазово сравняване без дефази-
ране
на фиг. 11.7. В действителност се наблюдава
скрито дефазиране на импулсите на обратния
ход на редовете от последователното евърз-
ване на диодите за фазово сравняване Дх и
Д.2. Те са евързани с обратни-полярности,
поради което импулсите на обратния ход на
редовете са дефазирани на +80°, а синхро-
импулсите се подават във фаза. Действието
на схемата е аналогично на останалите —
на изхода й се образува управляващо на-
прежение само когато фазовата разлика меж-
ду двата вида импулени напрежения е раз-
лична от нула. Импулсите на обратния ход на
редовете се формират от групата С2, С3, R3.
Синхроимпулсите за редове се прехвърлят
от разделителния кондензатор С1? а групата
С4, /?4, /?5, С5 е нискочестотен филтър. Едно-
временно с това кондензаторът С4 затваря
и веригата на синхроимпулсите за редове,
протичащи през горния диод Дг
Тази схема се отличава със своята просто-
та, но отстъпва на останалите по такива важ-
ни показатели, каквито са обхват на задър-
жане и обхват на захващане. Освен това тя
работи стабилно само със задаващ мултивиб-
ратор за хоризонтално отклонение. Изпол-
зувана е в телевизионните приемници „Ру-
бин 102“ и някои серии от телевизионния
приемник „Опера 3“.
11.2.5.	Ключева схема за фазово сравня-
ване. Използувана е само при телевизионни-
те приемници „АТ 550“ (вж. фиг. 11.25). Дей-
oijra го слсдния начин.
Към анода на лампата Л5оХа се подават
синхроимпулсите за редове, формата на кон-
то е правоъгълна. Те са с положителна по-
лярност и изпълняват ролята на анодно на-
прежение за лампата. Към управляващата
решетка на същата лампа се подават импул-
сите на обратния ход по редове, взети от
допълнителната намотка на трансформатора
за хоризонтално отклонение, като формата
им е изменена в линейно нарастваща. За тази
цел служи групата Т?5о1, С5о2. Правоъгълните
импулси на обратния ход зареждат конден-
затора С501 през резистора Т?501, като по този
начин формата им от правоъгълна се изменя
в линейно нарастваща. Резисторът Т?5ох е
разряден и определя времеконстантата на
групата. От кондензатора С5о2 формираните
импулси на обратния ход се подават с разде-
лителния кондензатор С503 към управлява-
щата решетка на Л5о1а. По този начин вътреш-
ното съпротивление на лампата зависи от фа-
зовата разлика между импулсите на обратния
ход на редовете, ширината на конто е срав-
нително голяма и от синхроимпулсите за ре-
дове. При изменението на тази фазова раз-
лика протичащите през лампата импулси на
тока, отговарящи на постъпващите на анода
синхроимпулси, ще бъдат с такава амплиту-
да, която зависи от фазовата разлика. В ре-
зултат на това кондензаторът С5о4 ще се за-
реди отрицателно спрямо анода на лампата
и големината на това напрежение ще зависи
от фазовата разлика. Посредством делителя
Я5Хо, Т?502 към управляваната схема се пода-
ва малко положително напрежение, стой-
ността на което се мени в зависимост от по-
лучаваното на анода на Л5оха отрицателно
напрежение поради зареждането- на С5о4 от
протичащия ток. Това управляващо напре-
жение се филтрира от групата С51х, Т?512, С5Х0
и се подава за управляване честотата на за-
даващия генератор за хоризонтално откло-
цение, изпълнен с Л50Хб. Резисторите /?б08 и
Т?51х са разделителни. Посредством Т?5о2 се
регулира началното напрежение на схемата
при правилно настроен синусов генератор.
С /?501 се нагласява режимът на Л5оха. Пред-
напрежението й се определя автоматично от
протичащите решетъчни токове, който за-
реждат кондензатора С503 отрицателно спря-
мо управляващата решетка. Резисторът Т?5о2
е утечен.
11.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ГРУПАТА ЗА
ФАЗОВО СРАВНЯВАНЕ И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕР-
НИ ПОВРЕДИ
Групирани са в зависимост от използува-
ното схемно решение. Най-напред са раз-
гледани схемите с дефазиране на синхроим-
пулсите за редове посредством фазосравня-
ващ трансформатор; след това — посредст-
вом усилвател с разделен товар, с дефазиране
на импулсите на обратния ход на редовете,
без дефазиране на импулсите и накрая схе-
мата с „ключово“ фазово сравняване.
221
ФС
11.3.1.	„Опера 3“ с ЕСН81 (фиг. 11.8). То-
ва е типична схема на фазово сравняване
посредством дефазиране на синхроимпулси-
те за редове с фазосравняващ трансформатор,
описана подробно в раздел 11.2.1. Честотата
на редовете се регулира с положително на-
прежение, което се взема от катода на лам-
пата Л13а чрез делителя, образуван от рези-
стора Д98 и регулатора за честотата на редо-
вете Д99.
Характерны повреди. При утечка в единия
от двата разделителю! кондензатора С86 или
С87 се наблюдава изменение на честотата на
редовете. След донастройването на синусо-
вата бобина хоризонталната синхронизация
е нестабилна и лесно се нарушава (на екрана
се наблюдават наклонени линии, т. нар. „чер-
ги“). При прекъсване или пробиване на един от
двата диода Д2 или Д3 се наблюдава силно из-
менение на честотата на задаващия генератор
за хоризонтално отклонение, което не може
да се отстрани и с донастройката на синусо-
вата бобина. Прй прекъсване на Д94 не се
регулира честотата на редовете и хоризон-
талната синхронизация се нарушава. При
прекъсване на Д95 се влошава хоризонтална-
та синхронизация. При утечка в С86 се на-
блюдава нестабилност на синхронизацията
(малък обхват на захващане, при утечка в
С9о — същото, като може да се наблюдава
и бавното люлеене на изображението в хори-
зонтална поеока. При утечка в С88 хоризон-
талната синхронизация е нестабилна.
Фиг. 11.8. Група за фазово сравняване при „Опера 3“
с полупроводникови диоди
11.3.2.	„Опера 1“ (фиг. 11.9). Характерно
за схемата е изменението на веригата за фор-
миране на импулсите на обратния ход на ре-
довете. Тя е съставена от диференцираща
група Са8, Д93 и Т?92. Импулсите на обратния
ход на редовете се вземат не от допълнителна
намотка на трансформатора за хоризонтално
отклонение, каквото.при „Опера 1“ няма, а
от основната намотка. За отбелязване е, че
тази схема е много нестабилна, поради което
приемникът често излиза от хоризонтална
синхронизация и се налага донастройването
му с потенциометъра за честота на редовете.
Препоръчва се замяната на трансформатора
на хоризонтално отклонение с такъв от по-
следните серии на „Опера 3“.
Характерните повреди и техните прояви
са, както при „Опера 3“.
Фиг. 11.9. Група за фазово сравняване при
„Опера Г‘ с лампови диоди
11.3.3	„53Т816“ (фиг. 11.10). Схемата има
много общи черти с тази на „Опера 3й. Гру-
пата за формиране на импулсите на обратния
ход е същата, както при „Опера Г‘, с тази
разлика, че те се вземат от допълнителна на-
мотка на трансформатора за^ хоризонтално
отклонение, каквато при „Опера 1“ няма.
Друга особеност има в шунтирането на вто-
ричните намотки на фазосравняващия транс-
форматор с резисторите Д8о и Д81, с което
се подобрява симетрията на схемата.
Характерните повреди са, както при „Опе-
ра 3“; същото се отнася и до техните прояви
(утечка в С77, С78, С80 и С81, прекъсване на
Rsb #85, Д2 и Д3, пробив на Д2 и Д3).
11.3.4.	„Пирин“ (фиг. 11.11). Схемата е
аналогична на използуваната при „Опера 3“.
Разликата е незначителна — в делителя за
напрежението, с което се осъществява фината
настройка на честотата на редовете, участ-
вува и резисторът Д610.
ФС
222
Фиг. 11.10. Група за фазово
сравняване при „53 Т 816“
Фиг. 11.11. Група за фазово сравняване при
„Пирин“ — с ЕСН 81
Характерните повреди са, както при „Опе-
ра 3“.
11.3.5.	„Темп 6/7“ с радиолампа 6Н1П
(фиг. 11.12). Схемата е подобна на използу-
ваната при „Опера 3“. Различава се по вида
на групата за формиране на импулсите на
обратния ход на редовете С4_4о,	19 и по
това, че необходимо™ напрежение за фино
регулиране честотата на редовете се взёма от
анодния изправител на теле’визора с дели-
теля
Характерна повреди. При* всички телеви-
зори типа „Темп11 („Темп 6/7“*, л,Темп 6М/7М“
и др.) се използуват преходнй блокове, пред-
ставляващи керамична плоч^а, върху която
са нанесени няколко резистора и конденза-
тора. Тези преходни блокове се характери-
зират с прекъсване на изводите от елементите.
При „Темп 6/7“ се наблюдава прекъсване
на извод на С3_21, С3_22, Т?3-24 или /?3_25,
при което се нарушава честотата на редовете.
Друга характерна повреда е прекъсването
или пробивът на някой от диодите за фазово
сравняване Д3_27 или Д3_28, при което че-
стотата на редовете силно се измества.
11.3.6.	„Темп 6М/7М“ (фиг. 11.13). Схе-
мата е аналогична на използуваната при
„Темп 6/7“, като разликата е само в обозна-
чаването на съответните елементи. Същото се
отнася и до характерните й повреди.
11.3.7.	„Изменение в схемата на „Темп
6М/7М“ (фиг. 11.14). При някои серии на
„Темп 6М/7М“ се наблюдават показаните на
схемата изменения: потенциометърът за фино
регулиране на честотата на редовете отпада
и функциите му се поемат от грубия регу-
лятор за. честотата на редовете 4-7?8, като
към схемата за фазово сравняване се подава
положитёлното напрежение от ка года на лам-
223
ФС
Фиг.11.12. Трупа за фазово
сравняване при „Темп 6/7“ — с 6Н1П
3-Тр1
3-С5
300
3-С10
22 п
З-Riol /
00к ’ИТ
П-82-1
3-С8
ТХО
4-Тр2
Фиг. 11.13. Трупа за фазово
честотата
на редовете
фцно
4-R23
1к
4-R7
15к
A12S
6Н1П
сравняване при „Темп 6М/7М — I тип
пата Л12б посредством филтърната трупа
4-/?з5, 4-С19. Характерните повреди са, както
при „Темп 6/7“.
11.3.8.	„Опера 3“ с лампови диоди (фиг.
11.15). При първите серии на телевизионните
приемници „Опера 3“ са използувани лам-
пови диоди. Те са по-сигурни в работата си
от полупроводниковите, защото при тях не
се наблюдават характерните повреди на по-
следните — пробив или прекъеване, но кон-
сумират определена отоллителна мощност и
се изтощават след време. Друга особеност
се състои в това, че финото регулиране на
честотата на редовете се извършва с отрица-
телно напрежение, което се взема от управля-
ващата решетка на лампата за усилване и
формиране на възбудителното напрежение
ФС
224
Фиг. 11.14. Група за
фазово сравняване при „Темп 6М/7М“ — II тип
Л12а
Фиг. 11.15. Група
за фазово сравняване при „Опера 3“ с лампови диоди и ЕСН 84
за крайната лампа за хоризонтално напреже-
ние — лампата Л13б. Това се прави с филтър-
ната група Т?105 (едновременно утечен за Л13б),
С202 и потенциометъра за фино регулиране
честотата на редовете Т?99, също участвуващ
като утечен резистор за лампата. Групата за
формиране на импулсите на обратния ход на
редовете е по-проста и съдържа само интегри-
ращата верига Т?93, С88.
Характерните повреди са, както при „Опе-
ра 3й, без тези на диодите.
Тази схема се използува и при последните
серии на „Опера 3“, където е използувана
лампата ЕСН84, защото при нея обикновено
катодът на лампата се заземява.
11.3.9	. „Кристал" (фиг. 11.16). Схемата
му е подобна на тази при „Опера 3“, като че-
225
ФС
Фиг. 11.16. Група за фазово сравняване при „Кристал"
стотата на редовете се регулира с отрицател-
но напрежение (използувана е радиолампа
ЕСН84), което се взема от управляващата
решетка на Л13б. Опростена ей групата-зафор-
миране на импулсите на обратния ход на ре-
довете, но при някои серии е като при „Опе-
ра 3й. Сыцествуват варианта и с ЕСН81.
Характерни повреди. Те са, както при
„Опера 3“. Може да се добави използуването
на куплунги за свързването на потенцио-
метъра за регулиране честотата на редовете
R84, лошият контакт в клемите на конто може
да доведе до прекратяване функциите на този
регулатор.
11.3.10	. „София 53“ (фиг. 11.17). Схемата
малко се различава от тази при „Опера 3“.
Характерните повреди са същите.
11.3.11	. „Топаз“ (фиг. 11.18). При тази
схема е интересно свързването на ламповите
диоди за фазово сравняване (използувани са
лампови, защото при този начин на свързва-
не за нормалната работа на фазовото срав-
няване е необходимо обратното съпротивле-
ние на използуваните диоди да бъде много
голямо, а на това условие най-добре отгова-
рят ламповите диоди). Схемата се балансира
на изхода с помощта на променливия рези-
стор R 226*
Характерните повреди са: утечка в С218
(нестабилна хоризонтална синхронизация),
утечка в С220 и С221(същият ефект, прекъсва-
не наТ?225 и Т?222, силно нарушаване на често-
тата на редовете).
11.3.12	. „УТН 47/59“ (фиг. 11.19). При
тази схема за фазово сравняване синхроим-
пулсите за редовете се дефазират посредст-
вом усилвателя с разделен товар, изпълнен
с лампата Л4о2б и товарните резистори Т?432
в анода и Т?437 в катода. Същата лампа се из-
ползува и за усилване на синхроимпулсите
за кадрите. Товар за тях е резисторът ^413.
За запазване еднаквостта на анодния товар
за синхроимпулсите за редове спрямо катод-
ния паралелно на #413 е свързан конденза-
торът С435, който представлява малко съпро-
тивление за синхроимпулсите за редовете по-
ради голямата им честота.
Интересно е галваничното свързване на
дефазаторната лампа с анода на предното
стъпало — амплитудния отделител. Това е
възможно поради ниското анодно напреже-
ние на Л4о2а и повдигнатия катоден потенциал
на Л4о2б, което е следствие от разделянето на
товара.
Характерни повреди. Една от най-интерес-
ните повреди е влошаване съпротивлението
на диелектрика на кондензатора С423 или
С426. В резултат на това към задаващия мул-
тивибратор за хоризонтално отклонение се
подава положителен потенциал, който от-
пушва лявата му лампа Л4оза; мултивибрато-
рът престава да генерира и екранът на теле-
визора угасва. Проверката се прави, като се
замаси управляващата решетка на лампата
или се отпои Т?442. Ако след това екранът на
телевизора светне, причината е в отпушване-
то на Л4о3а (разбира се, при това анодното
29 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ФС
226
Фиг. 11.17.Група за фазово сравняване
при „София 53“ — с ЕСН 84
Фиг. 11.18. Група за фазово сравняване при „Топаз“
227
ФС
Фиг. 11.19. Трупа за фазово сравняване при „УНТ 47/59“
напрежение на тази лампа трябвд да бъде
много ниско, а на другата — Л4о3б — трябва
да се доближава до захранващото напреже-
ние). Отпушването на лампата може да ста-
не и в резултат на прекъсването на единия
диод — по-точно на Д4о2. Тогава към задава-
щия генератор се подава също така положи-
телно отпушващо напрежение.
Преустановяване на работата на задаващия
мултивибратор се наблюдава и при запушва-
нето на Л4оза от отрицателно напрежение с
висока стойност, което се получава при пре-
късването на диода Д4о3.
11.3.13	. „Стадион" (фиг. 11.20). Схемата
на дефазатора на синхроимпулсите за редове
посредством радиолампа с разделен товар е
същата, както при „УНТ 47/59“. Предвиден
е сервизен регулатор за симетриране на полу-
чаваните на двата изхода синхроимпулси —
/?677. Интересного за тази схема е, че в обща-
та точка на диодите за фазово сравняване
Д671 и Д672 заедно с формираните импулси на
обратния ход на редовете се подава и едно
постоянно напрежение, което се изработва
от групата за честотно сравняване. Тя се със-
тои от другите два диода Дб51, Д652; товарните
им резистори #6б3, /?6б4; кондензатора за
заземяване на синхроимпулсите С65б и двата
трептящи кръга L651, С652, 1652, С*658. Пър-
вият от тях е настроен на честота, която е
с 15% по-ниска от честотата на редовете, т. е.
на 14 690 Hz, авторият — на честота, която
е с 15% по-висока от честотата на редовете,
т. е. на 16 570 Hz. Посредством разделителни-
ie кондензатори С653 и С657 към двата диода
се подават синхроимпулсите. По този начин,
ако генераторът за хоризонтално отклонение
в телевизионния предавател измени честота-
та си, това ще доведе до изработването на
съответното коригиращо напрежение, което
ще измени и честотата за задаващия синусов
генератор на телевизионния приемник. Така
се разширява обхватът на захващане на схема-
та. Но като се има пред вид, че задаващите
генератори в телевизионния предавател са
изключително стабилни, става ясно, че пре-
димствата, конто носи тази схема, не оправ-
дават вложените за нея разходи.
Характерни повреди са пробилите или
прекъснали' диоди Д671 и Д672, при което
хоризонталната синхронизация отсъствува.
Същото се наблюдава при пробил диод Дв51
или Д6б2, защото това води до заземяване на
синхроимпулсите през кондензаторите С653,
Сб57 и С656 и до утечка в С681 и Св82, изразява-
ща се като нестабилност на хоризонталната
синхронизация.
11.3.14	. „Стадион 2/4“ (фиг. 11.21). Това
е типична схема на фазово сравняване с де-
фазиране на импулсите на обратния ход
на редовете. Понеже предната лампа Лъ^
се използува и като усилвател за синхроим-
пулсите за кадрите, товар за синхроимпул-
сите за редовете е бобината Len. Посредст-
вом ядрото й се получават синхроимпулси с
необходимата амплитуда. Резисторът Т?в73 е
променлив и с иегова помощ се симетрира
схемата.
ФС
228
46VBB
R689
110VBB
9VBB
4651
0A 685,
4652
0A685
от амплитудни
г отделител
L<f C653
47
210V
C672
10VBB
Л672а
PCF82
С 673
R673\2.5n
3,3k ГМ
R675
100
R674
00k
Фиг. 11.20. Трупа за фазово
Л671а <к
РСС85
С671
ТОО
R672
47k
R677
2£k
100k
L651
C681
47n
45VBB^>0,47
20VBB
250V6B
сравняване при „Стадион"
Л 503В
ЕСС82
УСИЛВАТЕЛ- ОГРАНИЧИТЕЛ
НА СИНХРОИМПУЛСИТЕ
Фиг. 11.21. Група за фазово сравняване при „Стадион 2/4“
229
ФС
Фиг. 11.22. Група за фазово сравняване при „Хемус“
Характерна повреди са прекъсването на
диодите за фазово сравняване, при което
хоризонталната синхронизация отсъствува
или е много нестабилна (когато се възстано-
ви посредством ядрото на синусовата бобина).
При утечка в С679 се наблюдава нестабилност
на хоризонталната синхронизация.'Трябва да
сс отбележи, че диодите са силициеви и не мо-
гат да се заменят с германиеви поради необ-
ходимостта от високо обратно съпротивление
на същите. Могат да се използуват селенови
клетки.
11.3.15	. „Хемус“ (фиг. 11.22). Схемата е
подобна на използуваната при „Стадион 2/4“.
Големи различия има във входната й част.
Интересното при нея е това, че за осъществя-
ването на фазовото сравняване не се изпол-
зуват направо синхроимпулсите за редове,
а към средната точка на диодите Дзо2 и Д303
се подава специално формирано импулсно
напрежение. Принципът е следният.
Синхроимпулсите по редове се подават към
транзистора Тзо1. Режимът му е подбран та-
ка, че през цялото време този транзистор е
запушен и се отпушва само от постъпващите
към базата му синхроимпулси за редове. При
това в колекторната верига на Т3о1 протичат
сил ни то кови импулси, който се прехвърлят
индуктивно от бобината А3о1а към трептящия
кръг L3016, С303, настроен на честота около
100 kHz. В резултат на тези импулси треп-
тящият кръг се възбужда ударно, а избра-
ната честота позволява за времетраенето на
синхроимпулса да се получи един пълен пе-
риод на трептението. Този именно период,
по-точно неговата средна част, която може
да се приеме с известно приближение за ли-
нейно изменяща се, се подава към диодите за
фазово сравняване. По този начин налично-
стта на трептящ кръг води до стабилизиране
на схемата; тя става силно устойчива срещу
импулсни смущения, дори когато се наблю-
дава поредица от такива.
Резисторът 7?303 ограничава протичащия
ток през отпущения транзистор Т301. Дио-
дът Д3о1 го предпазва от пробив през време-
траенето на обратния ход (когато транзисто-
рът се запушва и енергията се прехвърля от
L30ia към А301б). Работната точка на транзис-
тора се определя от зареждането на конден-
затора Сзо1 от протичащите импулсни токове
в базовата му верига, а резисторът Т?302 е уте-
чен.
11.3.16	. „Рубин 102“ (фиг. 11.23). Това е
типична схема със скрито дефазиране на син-
хроимпулсите, описана в раздел 11,2.4. Ра-
боти сравнително стабилно, защото управля-
ва задаващ мултивибратор за хоризонтално
отклонение.
Характерна повреда е утечката в конден-
заторите С142, С145, С146, което води до неста-
билност на хоризонталната синхронизация.
11.3.17	. „Опера 3“ (фиг. 11.24) без фазо-
сравняващ трансформатор. Схемата, показа-
на на тази фигура, е използувана при малък
ФС
230
Фиг. 11.23. Група за фазово сранняване при „Рубин 102“
Фиг. 11.24. Група за фазово сравняване при
„Опера 3“ без дефазиране
брой телевизионни приемници „Опера 3“. Тя
е почти еднаква с използуваната при „Ру-
бин 102“ с тази разлика, че упр^влява зада-
ващ синусов генератор. Поради своята не-
стабилна работа тази схема не е намерила го-
лямо приложение въпреки простотата си и
ниската себестойност.
11.3.18	. „АТ 550“ (фиг. 11.25). Принци-
път на действие на тази схема е описан под-
робно в раздел 11.2.5.
С502
3
2
ТР601
ТХО
C501
470
R501
100k
C503
22 n
огпАО
С504
330
баланс
R501
100k
R502
1,0
+13V
Б2
S3
R511
470k
R508
22k г
R502
1,5 I
ЯЛ R507
4Ц 330k
/X L50f
честота
. редобете |
Фана/
\ ©
R506
>8Vk
\ Д6 A5016
Af PCF80
!
[+20V
!R505
f 3,3k

Фиг. 11.25. Трупа за фазово сравняване при
,АТ 550‘
231
Ml—ЛИЗ
Характерна повреда е утечката в конден-
затора С5о3, която води до нестабилност на
хоризонталната синхронизация. До същото
води и утечката в С510.
11.4.	РАЗСТРОЙКА НА ГРУПАТА ЗА ФАЗОВО
СРАВНЯВАНЕ И ВЛИЯНИЕТО Й ВЪРХУ КАЧЕ-
СТВОТО НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ
При групата за фазово сравняване не се из-
вършват типични настройки, като не се смя-
та действието на регулатора за честота на
редовете. Исключение правят само някои
схеми. Например при „Топаз44 схемата се ба-
лансира посредством потенциометъра на из-
хода 7?22б, ПРИ „Стадион44 — с помощта на
Т?677, при „Стадион 2/444 — с /?678 и при „Хе-
мус“—с Т?з48. По-особено е регулирането
при „АТ 550“, където с помощта на потенцио-
метъра Т?502 при заземени синхроимпулси и
лабилно изображение се нагласява напреже-
ние в краищата на С511 с големина H-14V.
По-подробно тези регулировки ще бъдат раз-
гледани в следващата глава 12 — „Повреди
в задаващите генератори за хоризонтално от-
клонение44.
11.5.	ЕЛЕМЕНТИ НА ГРУПАТА ЗА ФАЗОВО СРАВ-
НЯВАНЕ И ТЕХНИТЕ ПОВРЕДИ
Ml — лампови диоди за фазово сравнява-
не. При прекъеване на електроди или при
късо съединение между тях се изменя сил-
но честотата на задаващия генератор за хо-
ризонтално отклонение. При изтощена лам-
па се наблюдава нестабилна хоризонтална
синхронизация.
М2 — ключова лампа за фазово сравня-
ване. При прекъеване на електроди или при
късо съединение между тях се наблюдава
изменение на честотата на задаващия гене-
ратор за хоризонтално отклонение и отсъст-
вие на хоризонталната синхронизация. При
изтощена лампа хоризонталната синхрониза-
ция е нестабилна.
М3 — разделителен кондензатор, подаващ
дефазираните синхроимпулси за редовете
към диодите за фазово сравняване. При пре-
къеване или при късо съединение в единия
от тях хоризонталната синхронизация отсъст-
вува, честотата на задаващия генератор за
хоризонтално отклонение е силно изменена
(единият диод за фазово сравняване не из-
работва нужното напрежение). При утечка
честотата на задаващия генератор е леко из-
менена, а хоризонталната синхронизация —
нестабилна.
М4 — полупроводникови диоди за фазово
сравняване. При пробив или прекъеване се
наблюдава отсъствието на хоризонталната
синхронизация и силно изменение на често-
тата на редовете (дефектиралият диод не из-
работва необходимото напрежение).
М5 — резистор от интегриращата трупа за
импулсите на обратния ход на редовете. При
прекъеване няма фазово сравняване поради
отсъствието на върнат импулс от ТХО.
Мб — кондензатор от интегриращата тру-
па за импулсите на обратния ход на редовете.
При прекъеване няма хоризонтална синхро-
низация, подава се голямо променливо нап-
режение към диодите за фазово сравняване.
При пробив фазовото сравняване отсъствува.
М7 — кондензатор от допълнителната ди-
ференцираща трупа за импулсите на обрат-
ния ход на редовете. При прекъеване изобра-
жението се измества надясно спрямо растъ-
ра, получава се тъмна отвесна част в лявата
му страна. При пробив хоризонталната син-
хронизация отсъствува.
М8 — резистор от допълнителната дифе-
ренцираща трупа за импулсите на обратния
ход на редовете. При прекъеване изображе-
нието се измества вдясно, а в лявата част
на изображението се наблюдава тъмна отвес-
на ивица, широка 1—2 cm.
М9 — кондензатор с малък капацитет от
филтърната трупа на изхода на схемата за
фазово сравняване. При прекъеване изобра-
жението е нестабилно и се люлее в хоризон-
тална посока. При утечка изображението е
също нестабилно или синхронизацията от-
съствува.
М10 — резистор от филтърната трупа на
изхода на фазовото сравняване. При прекъе-
ване хоризонталната синхронизация отсъст-
вува.
МП — резистор, свързан последователно
на кондензатора с голям капацитет от фил-
търната трупа М12. При прекъеване няма
хоризонтална синхронизация или има, но е
много нестабилна.
Ml2 — кондензатор с голям капацитет от
филтъра на изхода на групата за фазово срав-
няване. При прекъеване хоризонталната
синхронизация отсъствува или е нестабилна.
При утечка и пробив — също.
М13 — резистори за получаването на из-
куствена средна точка, в която се подава на-
прежението за фино регулиране на честота-
М14—М32
232
та на редовете. При прекъсване не се регули-
ра честотата на редовете; нарушава се и си-
метрията на групата за фазово сравняване,
което води до нарушаване на хоризонтална-
та синхронизация.
М14 — първи резистор от делителя за по-
ложително напрежение, с което се регулира
фино честотата на редовете. При прекъсване
честотата на редовете не се регулира с потен-
циометъра Ml 5.
М15—потенциометър за фино регулира-
не на честотата на редовете. При прекъсване
на извод не се регулира честотата на редовете.
М16 — кондензатор от самостоятелната ди-
ференцираща група за импулсите на обрат-
ния ход на редовете. При прекъсване или
пробив хоризонталната синхронизация от-
съствува, при утечка тя е нестабилна.
М17 — добавъчен резистор от самостоятел-
ната диференцираща група за импулсите за
обратния ход на редовете. При прекъсване
отсъствува хоризонталната синхронизация.
М18 — резистор от самостоятелната ди-
ференцираща група за импулсите на обратния
ход на редовете. При прекъсване хоризонтал-
ната синхронизация отсъствува.
М19 — допълнителни симетриращи рези-
стори, свързани паралелно на вторичната
намотка на фазосравняващия трансформа-
тор. При прекъсване не се наблюдават забе-
лежими промени в хоризонталната синхро-
низация.
М20 — трети резистор от делителя за по-
ложителното напрежение, използувано за
фина настройка на честотата на редовете.
При прекъсване не се регулира честотата на
редовете с потенциометъра М15.
М21 — разделителен (филтърен) резистор
за подаване на положително напрежение от
катода на задаващия блокинг-генератор за
хоризонтално отклонение към групата за
фазово сравняване. При прекъсване се из-
меня честотата на редовете; хоризонталната
синхронизация е нестабилна.
М22 — филтърен кондензатор. При пре-
късване хоризонталната синхронизация от-
съствува. При пробив се изменя силно често-
тата на редовете.
М23 — филтърен, кондензатор между плъз-
гача на потенциометъра за регулиране на че-
стотата на редовете и земя. При прекъсване
се влошава хоризонталната синхронизация.
При пробив — също; не се регулира честота-
та на редовете.
М24 — разделителен (филтърен) резистор.
При прекъсване се изменя честотата на ре-
довете; хоризонталната синхронизация от-
съствува.
М25 — заряден (филтърен) кондензатор.
При прекъсване се нарушава хоризонтална-
та синхронизация. При пробив същата от-
съствува.
М26 — резистори от делителя за балан-
сиране на групата за фазово сравняване. При
прекъсване силно се изменя честотата на ре-
довете; хоризонталната синхронизация от-
съствува.
М27 — потенциометър за балансиране на
схемата. При прекъсване се изменя честотата
на редовете; хоризонталната синхронизация
отсъствува.
М28 — разделителен кондензатор, пре-
хвърлящ дефазираните синхроимпулси за
редовете към диодите за фазово сравняване
при „УНТ 47/59“. При прекъсване се изменя
силно честотата на редовете, дор и може да се
наруши работата на задаващия мултивибра-
тор за хоризонтално отклонение, а това да
доведе до тъмен екран поради липсата на
възбудително напрежение за крайната лампа
за хоризонтално отклонение (последната или
се запушва от изработеното отрицателно на-
прежение, или се отпушва от изработеното
положително напрежение при несиметрия
на схемата). При пробив екранът е тъмен,
защото първата лампа на задаващия мулти-
вибратор за хоризонтално отклонение се от-
пушва от положителното напрежение.
М29 — диоди за фазово сравняване. При
прекъсване или пробив се нарушава хори-
зонталната синхронизация и силно се изме-
ня честотата на редовете (при ,,Стадион“).
При „УНТ 47/59“ се нарушава режимът на
задаващия мултивибратор за хоризонтално от-
клонение и може да се наблюдава тъмен екран*
МЗО — кондензатор от интегриращата гру-
па за импулсите на обратния ход на редовете.
При пробив и прекъсване хоризонталната
синхронизация отсъствува.
М31 — резистор от интегриращата група
за импулсите на обратния ход на редовете.
При прекъсване хоризонталната синхрони-
зация отсъствува.
М32 — разделителен резистор. При пре-
късване хоризонталната синхронизация от-
съствува.
233
МЗЗ—М57
МЗЗ — кондензатор с малък капацитет от
филтъра на изхода на групата за фазово срав-
няване. При прекъеване хоризонталната син-
хронизация отсъствува или е нестабилна,
при пробив няма хоризонтална синхрониза-
ция.
М34 — кондензатор, свързан паралелно на
филтърния резистор М10. При прекъеване
хоризонталната синхронизация е нестабилна.
М35 — разделителен кондензатор, ,пода-
ващ дефазираните синхроимпулси към дио-
дите зафазово сравняване при „Стадион14. При
прекъеване хоризонталната синхронизация
отсъствува; при пробив — също.
М36 — разделителен кондензатор, пода-
ващ синхроимпулсите за редовете към група-
та за честотно сравняване. При прекъеване
на единия от тях се наблюдава изменение в
честотата на синусовия генератор.
М37 — диоди за честотно сравняване. Пре*
къеването или пробивът на единия от тях води
до изработването на напрежение от групата
за честотно сравняване и до изменение на
честотата на редовете.
М38 — товарен резистор, свързан паралел-
но на диодите за честотно сравняване М37.
При прекъеване се нарушава честотата на ре-
довете.
М39 — кондензатор, пропускащ синхроим-
пулсите за редове към земя. При прекъеване
не се наблюдава изменение в хоризонтална-
та синхронизация, въпреки че групата за
фазово сравняване не действува.
М40 — бобина от трептящия кръг за че-
стотно сравняване. При прекъеване или раз-
стройка се изменя честотата на редовете.
М41 — кондензатор от трептящия кръг за
честотно сравняване. При прекъеване или
пробив се изменя честотата на редовете.
М42 —’ бобина от третящия кръг за честот-
но сравняване. При прекъеване или раз-
стройка се изменя честотата на редовете.
М43 — кондензатор от горния трептящ
кръг за честотно сравняване. При прекъева-
не или пробив се изменя честотата на редо-
вете.
М44 — филтърен кондензатор от групата
за честотно сравняване. При прекъеване се
нарушава честотата на редовете. При пробив
не се наблюдават изменения в хоризонтална-
та синхронизация.
30 Повреди и поправки на телевизионни приемници
М45 — резистор, свързан паралелно на
кондензатора М44. При прекъсването му не
се наблюдава изменение в работата на теле-
визора.
М46 — разделителен резистор. При пре-
къеване хоризонталната синхронизация не се
променя.
М47 — разделителен кондензатор. При
прекъеване хоризонталната синхронизация
отсъствува. При пробив — също, силно се
изменя честотата на редовете, долният диод
М48 пробива.
М48 — диоди за фазово сравняване. При
прекъеване или пробив се изменя честотата
на редовете и хоризонталната синхронизация
отсъствува.
М49 — товарни резистори за диодите за
фазово сравняване М48. При прекъеване се
изменя честотата на редовете.
М50 — кондензатор от филтъра на групата
за фазово сравняване. При прекъеване или
пробив няма хоризонтална синхронизация.
М51 — кондензатор от филтъра на група-
та за фазово сравняване. При прекъеване
хоризонталната синхронизация е нестабил-
на; при пробив — отсъствува.
М52 — кондензатор, свързан паралелно на
допълнителната намотка на трансформатора
за хоризонтално отклонение. При прекъева-
не не се наблюдава силно влошаване на хо-
ризонталната синхронизация; при пробив
екранът е тъмен.
М53 — разделителен кондензатор, участ-
вуващ и в диференциращата трупа за им-
пулсите на обратния ход на редовете. При
прекъеване или пробив хоризонталната син-
хронизация отсъствува.
М54 — резистор от диференциращата тру-
па за импулсите на обратния ход на редовете.
При прекъеване хоризонталната синхрони-
зация отсъствува.
М55 — кондензатор от формиращата тру-
па за импулсите на обратния ход на редовете.
При пробив или прекъеване хоризонталната
синхронизация отсъствува.
М56 — първи резистор от делителя за им-
пулсите на обратния ход на редовете. При
прекъеване хоризонталната синхронизация
отсъствува.
М57 — втори резистор от делителя за им-
пулсите на обратния ход на редовете. При
М58—М82
234
прекъсване се влошава хоризонталната син-
хронизация,
М58 — кондензатор от формиращата гру-
па за импулсите на обратния ход на редове-
те. При прекъсване хоризонталната синхро-
низация е нестабилна, при пробив — отсъст-
вува.
М59 — разделителен кондензатор за им-
пулсите на обратния ход на редовете. При
прекъсване хоризонталната синхронизация
отсъствува; при пробив е нестабилна.
М60 — утечен резистор на лампата за фа-
зово сравняване М2. При прекъсване хори-
зонталната синхронизация отсъствува, лам-
пата М2 се запушва.
М61 — разделителен кондензатор. При пре-
късване и пробив хоризонталната синхрони-
зация отсъствува; при утечка синхрониза-
цията е нестабилна.
М62 — разделителен филтърен резистор.
При прекъсване хоризонталната синхрони-
зация отсъствува.
М63 — разделителен резистор. При пре-
късване хоризонталната синхронизация от-
съствува, силно се изменя честотата на ре-
довете.
М64 — гасящ резистор, първи от делителя
за балансиране на схемата. При прекъсване
силно се изменя честотата на редовете.
М65 — потенциометър за регулиране на
баланса. При прекъсване се изменя силно
честотата на редовете.
М66 — филтърен кондензатор . При пре-
късване се влошава хоризонталната синхро-
низация.
М67 — разделителен кондензатор. При пре-
късване или пробив се нарушава хоризон-
талната синхронизация, силно се изменя че-
стотата на редовете. При утечка хоризонтал-
ната синхронизация се влошава.
М68 — диоди за фазово сравняване с го-
лямо обратно съпротивление. При дефекти-
ране силно се изменя честотата на редовете,
хоризонталната синхронизация отсъствува.
М69 — зарядни кондензатори, участвува-
щи и в интегриращата група за импулсите на
обратния ход на редовете. При прекъсване
и пробив се нарушава хоризонталната син-
хронизация; при утечка тя е нестабилна.
М70 — резистори от формиращата група
за импулсите на обратния ход на редовете.
При прекъсване хоризонталната синхрони-
зация отсъствува, силно се изменя честотата
на редовете.
М71 —> променлив резистор от формира-
щата група за симетриране на схемата. При
прекъсване хоризонталната синхронизация
отсъствува, силно се изменя честотата на ре-
довете.
М72 — разделителен (диференциращ) кон-
дензатор. При прекъсване или пробив хори-
зонталната синхронизация отсъствува, сил-
но се изменя честотата на редовете. При утеч-
ка хоризонталната синхронизация се влошава.
М73 — товарен резистор. При прекъсване
хоризонталната синхронизация отсъствува.
М74 — разделителни резистори. При пре-
кт сване се изменя силно честотата на редо-
вете и хоризонталната синхронизация отсъст-
вува.
М75 — филтърен кондензатор. При пре-
късване или пробив хоризонталната синхро-
низация отсъствува; при утечка тя е неста-
билна.
М76 — резистор от делителя' за балансира-
не на схемата за фазово сравняване. При пре-
късване хоризонталната синхронизация от-
съствува, силно се изменя честотата на редо-
вете.
М77 — потенциометър за балансиране на
схемата за фазово сравняване. При прекъс-
ване силно се изменя честотата на редовете,
хоризонталната синхронизация отсъствува.
М78 — разделителен кондензатор. При
прекъсване или пробив хоризонталната син-
хронизация отсъствува.
М79 — утечен резистор. При прекъсванехо-
ризонталната синхронизация отсъствува,
транзисторът М80 се запушва.
М80 — транзистор от групата за ударно
възбуждане. При повреда хоризонталната
синхронизация отсъствува.
М81 — филтърен кондензатор. При пре-
късване хоризонталната синхронизация е
нестабилна; при пробив — отсъствува, горят
предпазителите в захранването.
М82 — бобина за връзка с кръга за удар-
но възбуждане. При прекъсване хоризонтал-
ната синхронизация отсъствува.
235
М83—М86
М83 — ограничителен резистор в колек-
торната верига на транзистора М80. При
прекъсване хоризонталната синхронизация
отсъствува.
М84 — диод за предпазване на транзисто-
ра М80 от пробив поради получаването на
импулсно напрежение с голяма амплитуда
при ударното възбуждане на кръга. При про-
бив има опасност да пробие колекторният
преход на транзистора М80, при прекъсване
хоризонталната синхронизация отсъствува.
М85 — бобина от трептящия кръг за удар-
но възбуждане, настроен на 100 kHz. При пре-
късване хоризонталната синхронизация от-
съствува. При разстройка изображението не
е центровано спрямо растъра на екрана на
телевизора.
М86 — кондензатор от трептящия кръг за
ударно възбуждане, настроен на 100 kHz.
При прекъсване и пробив - хоризонталната
синхронизация отсъствува; при утечка тя е
нестабилна.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ПОВРЕДИ В ЗАДАВАЩИЯ ГЕНЕРАТОР ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
12.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Групата за хоризонтално отклонение се
състои от задаващ генератор и крайне стъпа-
ло за хоризонтално отклонение.
12.1.1.	Предназначение на задаващия ге-
нератор за хоризонтално отклонение (ЗГХО).
ЗГХО изработва възбудително напрежение
с определена форма, амплитуда и честота,
което се подава към крайната лампа за хо-
ризонтално отклонение за управляването й.
За поддържане на необходимата честота и
фаза на това напрежение честотата на зада-
ващия генератор се управлява от изработва-
ното от групата за фазово сравняване управ-
ляващо напрежение.
12.1.2.	Блокова схема. В най-общ вид тя е
показана на фиг. 12.1. Състои се от задаващ
генератор за хоризонтално отклонение, кой-
то в някои случаи се управлява посредством
реактивна лампа, а в други съдържа стаби-
лизиращ кръг, и от формираща група. Пред-
назначението на задаващия генератор е да из-
работва необходимого напрежение, реактив-
ната лампа управлява честотата му, а ста-
билизиращият кръг я стабилизира, докато
необходимата за запушване и отпушване иа
крайната лампа за хоризонтално отклоне-
ние форма на импулсите се получава посред-
ством формирането на първоначално израбо-
теното напрежение от формиращата група.
12.1.3.	Основни изисквания към задава-
щия генератор за хоризонтално отклонение,
от какво зависи изпълнението им и дефекти
в изображението и звука при тяхното не-
спазване
— Възбудителното напрежение трябва да
има определена амплитуда, при която край-
ното стъпало за хоризонтално отклонение
работи в най-икономичен режим. При по-
ниска амплитуда може да се наблюдава на-
маляване на отклонителния ток и на хори-
зонталния размер. Амплитудата зависи от
захранващото напрежение и от изправност-
та на схемата и лампата.
— Възбудителното напрежение трябва да
има определена форма, която също е необхо-
дима за ефективната работа на крайното стъ-
пало за хоризонтално отклонение. Тази фор-
ма зависи от нормалната работа на форми-
упраЬлпВащо
•напрежение
от групата
за (разоЬо
срабняЬане
Фиг. 12.1. Блокова схема на задаващия генератор за хоризонтално отклонение
237
згхо
[[man (фцг.12-4)
Iman (фиг.12-3)
Фиг. 12.2. Блокова схема на задаващ синусов
ване на честотата посредством реактивна лампа
ращата трупа. Нарушаването й не се наблю-
дава като някакъв дефект в отклонението на
лъча, а води до промени в консумацията на
крайното стъпало.
— Възбудителното напрежение трябва да
бъде с необходимата честота и фаза. Това
зависи както от нормалната работа на гру-
пата за фазово сравняване, така и от изправ-
ността и правилната настройка на задаващия
генератор. При отклонения в честотата и фа-
зата се наблюдава отсъствие на хоризонтал-
ната синхронизация. Трябва да се има пред
вид, че причината за това може да бъде не
само в ЗГХО, но и в групата за фазово срав-
няване и в групата за отделяне и формиране
на СИ.
12.	2. СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Използуват се предимно четири типа зада-
ващи генератори за хоризонтално отклоне-
ние: задаващ синусов генератор с управля-
ване на честотата с реактивна лампа, задаващ
синусов генератор с директно управляване
на честотата, задаващ блокинг-генератор и
задаващ мултивибратор.
12.2.1.	Задаващ синусов генератор с уп-
равляване на честотата посредством реак-
тивна лампа. Блоковата му схема е показана
на фиг. 12.2. Състои се от реактивна лампа,
синусов генератор и формиращо стъпало.
Реактивната лампа в зависимост от схемата
на свързването си се разглежда като индук-
тивност или капацитет, големината на който
зависи от подаваното към управляващата й
решетка управляващо постоянно напреже-
ние. Свързана към трептящия кръг на сину-
совия генератор, реактивната лампа изменя
резонансната му честота и по този начин се
осъществява управляването й. Изработвано-
то от задаващия синусов генератор напреже-
ние има синусоидална форма, формираща се
от специална трупа, в резултат на което се
генератор за хоризонтално отклонение с управля”
получават импулси с необходимата форма за
запушване на крайната лампа.
В зависимост от това, с каква комбинира-
на лампа е изпълнена схемата, разглеждаме
задаващ синусов генератор с комбинирани
синусов генератор и реактивна лампа и зада-
ващ синусов генератор с отделно изпълнена
реактивна лампа.
а. Задаващ синусов генератор с комбинира-
ни синусов генератор и реактивна лампа.
Схемата му е показана на фиг. 12.3. Тяеедна
от най-често използуваните схеми на задаващ
генератор. Изпълнява се обикновено с комби-
нираните лампи ЕСН81 или ЕСН84.
Синусовият генератор е изпълнен от като-
да, първа решетка и за анод му служи втора
и четвърта решетка на хептодната част на
лампата. Кондензаторът С3 е разделителен,
а резисторът — утечен. Необходимата
положителна обратна връзка се осъществява
по триточкова схема с подаването на анодно-
то захранване през средняя извод на синусо-
вата бобина която заедно с кондензатора
С5 образува трептящия кръг на синусовия
генератор. Посредством сърцевината на бо-
бината L± този кръг се настройва на честота,
близка до честотата на редовете. /?4 е рези-
стор за ограничаване на протичащия през вто-
ра и четвърта решетка на лампата Лг ток,
а кондензаторът С4 пропуска променливото
напрежение.
Реактивната лампа е образувана от анода,
третата решетка и катода на хептодната част
на Лг. Тя е свързана към трептящия кръг на
синусовия генератор посредством раздели-
телния резистор който предпазва кръга
от шунтирането му към земя с кондензатора
С±. Ролята на последняя е много голяма —
чрез него променливото напрежение на ано-
да на реактивната лампа се дефазира на 90э
спрямо входното променливо напрежение и по
този начин реактивната лампа изпълнява
функцията на променлива индуктивност,голе-
мината на която зависи от амплитудата на уп-
згхо
238
Фиг. 12.3. Схемно решение с комбинирани синусов генератор и реактивна лампа
равляващото напрежение, подаващо се към
третата решетка на Променливото напре-
жение на входа на реактивната лампа се по-
дава вътрешно от общия електронен поток
на синусовия генератор и реактивната лам-
па. Резисторът и кондензаторът С2 са ка-
тодна група за преднапрежение само за реак-
тивната лампа (утечният резистор на сину-
совия генератор Т?2 е свързан към катода на
Л}). От изправността на С2 зависи нормално-
то действие на реактивната лампа.
Синусоидалното напрежение се взема от
анода на синусовия генератор и с раздели-
телния кондензатор С6 се подава към управ-
ляващата решетка на формиращата лампа
Л2 (триодната система на комбинираните лам-
пи). Резисторът 7?6 е утечен. Групата в анода,
съставена от Т?8, С7 и Т?7, е формираща. Ко-
гато лампата Л2 е запушена, кондензаторът
С7 се зарежда до анодното захранващо на-
прежение през зарядния резистор Т?8. При
отпушването на Л2 този кондензатор се раз-
режда през Т?7 и ниското вътрешно съпротив-
ление на лампата, в резултат на което вход-
ното синусоидално напрежение променя фор-
мата си в импулсно, удобно за отпушване и
запушване на крайната лампа за хоризон-
тално напрежение. То се подава към послед-
ната чрез разделителния кондензатор С8.
Предимствата на тази схема са в нейната
стабилност и простота, а така също и в ши-
роките граници на поддържане на честотата
на задаващия генератор за хоризонтално от-
клонение (схемата притежава голям обхват
на задържане).
Характерни напрежения при изправност
на стъпалото. За такива може да се приемат
всички захранващи напрежения: между земя
и анода на реактивната лампа, втора и чет-
върта решетка (анода на синусовия генера-
тор) и анода на лампата за формиране на им-
пулсите Л2. Други типични за изправната
схема са отрицателните напрежения между
управляващата решетка на синусовия гене-
ратор (първа решетка на Лт) и катода на Ль
а така също и между управляващата решет-
ка и катода на Л2.
Начини за установяване на изправността.
Изправността на синусовия генератор уста-
новяваме посредством измерване на промен-
ливото напрежение на изхода на схемата след
разделителния кондензатор С8 с променливо-
токов волтметър или осцилограф. При невъз-
можност да разполагаме с такива уреди из-
правността можем да установим и с постоян-
нотоков волтметър. За целта измерваме по-
ложителното напрежение между втора и
четвърта решетка на Лг и земя. При изправна
схема на синусовия генератор това напреже-
ние трябва да отговаря на посоченото в схе-
мата на телевизора. След това заземяваме
управляващата решетка на синусовия гене-
ратор. Измерваното напрежение, явяващо
се анодно за синусовия генератор, трябва
рязко да се намали поради отпушване на лам-
пата на синусовия генератор след спиране
на осцилациите й. Подобно намаляване се
наблюдава и за анодното напрежение на фор-
миращата лампа при заземяване на управ-
ляващата й решетка.
Изправността на реактивната лампа може
да се провери, като се заземи управляващата
решетка на амплитудния отделител и се на-
строи синусовата бобина за получаване на
лабилно изображение при средно положение
на регулатора за честота на редовете. След
това при даването на плъзгача на този регу-
латор в двете му крайни положения трябва
239
ЗГХО
Фиг. 12.4. Схемно решение с отделно изпълнена реактивна лампа
да се наблюдават наклонени ленти вместо
изображение, като наклонът е в различии
посоки за двете крайни положения на плъз-
гача.
б. Задаващ синусов генератор с отделно
изпълнена реактивна лампа. Тази схема се
употребява сравнително рядко. Дадена е на
фиг. 12.4, като обикновено се изпълнява с
комбинираната лампа PCF82. Реактивната
лампа е изпълнена с триодната част (Лх).
Резисторът Т?2 е разделителен, а синусоидал-
ното напрежение се подава от синусовия ге-
нератор към входа на реактивната лампа с
разделителния кондензатор Сх. Резисторът
7?! също е разделителен, а групата в катода
на Лъ съставена от 7?3 и.С2, определи пред-
напрежението на реактивната лампа.
Синусовият генератор е изпълнен от като-
да, управляващата решетка и втората решет-
ка на пентодната част на лампата Л2. За осъ-
ществяване на необходимата положителна
обратна връзка синусовата бобина е със
среден извод, а кондензаторът С4 е раздели-
телен. В трептящия кръг на синусовия гене-
ратор участвува кондензаторът С3. Резисто-
рът Л4 е утечен за синусовия генератор. Анод-
ното му захранване се подава посредством
филтърната група, съставена от резистора
и кондензатора Сб.
Формиращата група е съставена от анодна-
та верига на лампата Л2, като се използуват
зарядният кондензатор С7 и резисторът 7?6.
Кондензаторът С6 е разделителен и подава
възбудителното напрежение към крайната
лампа за хоризонтално отклонение.
Тази схема се използува при телевизион-
ните приемници „Стадион44, „Стадион 2/4“,
„Топаз44 и др.
Характерни напрежения при изправност
на стъпалото. Те са, както при схемата от
фиг. 12.3, като отрицателното напрежение
се измерва само между управляващата ре-
шетка на лампата Л2 (вж. фиг. 12.4) и земя.
Начините за установяване на изправността
са аналогични. Измерва се променливото на-
прежение на изхода на задаващия генератор
(след разделителния кондензатор С6) с про-
менливотоков волтметър или осцилограф.
При отсъствие на такива измерителни уреди
може да се измери отрицателното напреже-
ние мёжду управляващата решетка на Л2 и
земя с постояннотоков волтметър. Реактив-
ната лампа се проверява, като се изменя на-
прежението на входа й, в резултат на което
трябва да се изменя и честотата на задаващия
генератор за хоризонтално отклонение.
12.2.2.	Задаващ синусов генератор с не-
посредствен© управляване на честотата. Схе-
мата му е показана на фиг. 12.5. Това е най-
простата схема на задаващ генератор за хо-
ризонтално отклонение, защото съдържа ми-
нимален брой елементи, но поради лошите
качествени показатели (по-малък диапазон
на регулиране на честотата) не е намерила
широко приложение. Използува се само при
„АТ-55044 и при малък брой телевизионни при-
емници „Опера 3“, конто са с фазово сравня-
ване, изпълнено по схемата: от фиг. 11.7.
Схемата действува по следния начин (фиг.
12.5). Синусовият генератор е изпълнен от
катода, управляващата и втора решетка на
лампата Лх, като необходимата за генерира-
нето му положителна обратна връзка се оп-
редели от капацитивната триточка, съставе-
на от кондензаторите Сь С2 и С3. Първият от
тях е едновременно разделителен, а остана-
лите два участвуват с последователно свърза-
ните си капацитети в настройката на сину-
совия трептящ кръг заедно със синусовата
бобина Lx. Резисторът /?4 увеличава затихва-
нето на кръга и не е задължително поставя-
нето му. Резисторът R3 е разделителен.
згхо
240
анодното напрежение на лампата и в този
момент да се заземи управляващата й решет-
ка посредством неизолирана отвертка; при
това трябва да се наблюдава рязкото пони-
жаване на анодното напрежение поради от-
пушването на лампата след спирането на
осцилациите. Формата на напрежението мо-
же да се проследи и с осцилограф.
12.2.3.	Задаващ блокинг-генератор за хо-
ризонтално отклонение. Схемата му е пока-
зана на фиг. 12.6. Състои се от блокинг-ав-
тотрансформатора Lx, разделителния кон-
дензатор Сх, демпферния резистор /?4 и ста-
билизиращия кръг Л2, С4. Свързването на
катодната верига на лампата Л± към средния
извод за блокинг-автотрансформатора£х оси-
гурява необходимата положителна обратна
връзка за генерирането на блокинг-генера-
тора. Стабилизиращият кръг L2, С4 е настро-
ен на честота, близка до честотата на редове-
те, и по този начин поддържа стабилна често-
тата на задаващия блокинг-генератор. Тя се
Фиг. 12.5. Синусов генератор с управляване на
честотата посредством изменение режима на лампата
Лампата Лг изпълнява и функцията на
формираща лампа, за което в анода й е свър-
зана групата С4, 7?6. Тя действува, както
аналогичната група на Л2 (вж. фиг. 12.3).
При запушена лампа кондензаторът С4 се за-
режда до анодното напрежение през Т?7, а
при отпущена се разрежда през 7?6 и вътреш-
ното съпротивление на лампата Лг. Форми-
раните по този начин импулси се подават
чрез разделителния кондензатор С5 към уп-
равляващата решетка на крайната лампа за
хоризонтално отклонение.
Предимства на схемата са нейната простота
и малкият брой използувани елементи.
Недостатък е малката граница на изме-
нение на честотата на синусовия генератор
поради директното й управляване.
Характерни напрежения при изправност
на стъпалото са отрицателното напрежение
между управляващата решетка и земя,причи-
нено от зареждането на кондензатора Сх, от
протичащите през него решетъчни токове и
напреженията на анода, катода и екранната
решетка.
Начини за установяване на изправността.
При синусовите задаващи генератори с ди-
ректно управляване на честотата изправ-
ността се установява с измерването на про-
менливото напрежение, което се получава
след разделителния кондензатор С5. Понеже
е възможно веригата след него да е заземена
поради повредена крайна лампа или късо съе-
динение, друг начин за установяване изправ-
ността е измерването на отрицателното на-
прежение между управляващата решетка на
лампата и земя. Още по-добре е да се измери
Фиг. 12.6. Задаващ блокинг-генератор за хоризон-
тално отклонение
определи главно от капацитета на конденза-
тора Сх и от работната точка на лампата Лх,
поради което фината й настройка се осъщест-
вява с подаването на положително напре-
жение чрез групата, съставена от регулатора
за честота на редовете 7?х, гасящия рези-
стор Т?2 и разделителния резистор 7?3.
Товар на лампата е резисторът Т?5. Между
анода и земя е свързана формиращата група
С2, R6. Кондензаторът С3 е разделителен и
подава изработваното импулсно напрежение
към крайната лампа за хоризонтално откло-
нение.
Характерни напрежения при изправност
на стъпалото. Това е отрицателното напреже-
ние между управляващата решетка на лам-
241
ЗГХО
пата и земя, което се получава в резултат на
зареждането на кондензатора Сг от протича-
щите решетъчни токове при правия ход на
блокинг-процеса. Друго характерно напре-
жение е анодното.
Начин за установяване на изправността.
Най-лесно това става посредством измерване
на променливото напрежение на изхода на
схемата с осцилограф или променливотоков
волтметър. С постояннотоков волтметър може
да се измери отрицателното напрежение меж-
ду управляващата решетка на лампата Лг
и земя. Също така може да се измери и анод-
ното й напрежение, което при изправна схе-
ма трябва да спада силно след заземяването
на управляващата решетка на лампата.
Това схемно решение се използува само
при съветските телевизионни приемници от
типа „Темп 6/7“ и „Темп 6М/7М“. То е срав-
нително стабилно при работата си и се харак-
теризира с използуването на малък брой
елементи.
12.2.4.	Задаващ мултивибратор за хори-
зонтално отклонение. Схемата му е дадена
на фиг. 12.7. Тя се характеризира със стабил-
+-Ua
Фиг. 12.7. Задаващ мултивибратор за хоризонтално
отклонение
на работа при малък брой елементи и напо-
следък си пробива път, като е използувана
при последните модели съветски телевизион-
ни приемници от II клас („УНТ 47/59“ и
др.), а така също и при „Рубин 102“. Дейст-
вува по следния начин.
Лампите Лг и Л2 са двете триодни системи
на мултивибратор с катодна връзка, за коя-
то служи общият катоден резистор При
тази схема двете триодни системи образуват
друг стъпален усилвател, като част от из-
ходното напрежение се взема от втората лам-
па посредством нешунтирания й катоден ре-
зистор и се подава към първата лампа,
която работи като усилвател със заземен
катод чрез същия резистор. По този начин
се осъществява положителната обратна връз-
ка за генерирането на схемата, а управлява-
щата решетка на първата лампа Лг може да
бъде заземена по променлив -ток (и трябва).
В периода на запушване на първата лампа
Лг на анода й се получава положителен им-
пулс, който се прехвърля през кондензатора
Сг и прокарва силен решетъчен ток през лам-
пата Л2. Този ток зарежда кондензатора С±
отрицателно спрямо управляващата решетка
на втората лампа Л2. Тя се запушва до мо-
мента на разреждането на С± през последо-
вателните резистори 7?3 иТ?4. Щом отрицател-
ното напрежение между първата решетка,
на Л2 и земя спадне под определена стойност,
Л2 се отпушва. Това води до силното увели-
чаване на потенциала на катода й, а оттам —
до запушването на Л19 след което процесът
се повтаря. Следователно честотата на зада-
ващия мултивибратор се определя от капа-
цитета на кондензатора Сг и от съпротивление-
то на последователно свързаните резистори
R3 и /?4, единият от конто е груб регулатор
за честота на редовете, а другият — фин.
В анодната верига на първата лампа е свър-
зан стабилизиращият кръг Ь19 С2, Т?5, на-
строен на честота, близка до честотата на ре-
довете и служещ за стабилизиране работата
на задаващия мултивибратор за хоризонтал-
но отклонение. Изходното напрежение се взе-
ма от анода на Л2 (резисторът 7?6 е товарен)
с разделителния кондензатор С4 и се подават
към управляващата решетка на крайната
лампа за хоризонтално отклонение, след ка-
то предварително е формирано от зарядната
трупа Т?7, С3.
Характерни напрежения при изправност
на стъпалото са дадените в принципната
схема на телевизора.
Начини за установяване на изправността.
Както при всички задаващи генератори за
хоризонтално отклонение, най-лесно това
става посредством измерването на изходното
напрежение с осцилограф или с променливо-
токов волтметър.
12.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ЗАДАВАЩИ
ГЕНЕРАТОРИ ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕ-
НИЕ И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
Схемите на задаващите генератори за хо-
ризонтално отклонение на отделяйте модели
телевизионни приемници са подредени спо-
ред вида на използуваното схемно решение.
Спазен е същият порядък, приет при разглеж-
31 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ЗГХО
242
Фиг. 12.8. Задаващ синусов генератор за хоризонтално отклонение при „Опера 3“ с ЕСН 81
дането на видовете схемни решения в раздел
12.2.
12.3.1.	„Опера 3“ (а) (фиг. 12.8). Изпол-
зувана е типична схема на задаващ синусов
генератор за хоризонтално отклонение с уп-
равляване на честотата посредством реак-
тивна лампа, разгледана подробно в раздел
12.2.1а. Реактивната лампа и синусовият ге-
нератор са изпълнени с хептодната част на
лампата ЕСН81 (Л18а), а формиращата лам-
па е изпълнена с триодната част на същата
лампа (Л18б). От катода на Л1аа се взема по-
ложително напрежение с делителя /?98, /?99
за фино регулиране на честотата на редове-
те.
Характерни повреди. При прекъсване на
изводите или при изсъхване на електролитния
кондензатор С92 се намалява действието на
реактивната лампа, хоризонталната синхро-
низация е нестабилна и с малък обхват на
задържане. При пробив на С91 хоризонтал-
ната синхронизация отсъствува, не се регу-
лира фино честотата на редовете при въртене
на потенциометъра R99. При утечка на Сп
се намалява обхватът на задържане на хори-
зонталната синхронизация, последната се
нарушава, след като телевизорът работи из-
вестно време. При монтиранена кондензатор
с по-голям капацитет също се намалява об-
хватът на задържане на хоризонталната син-
хронизация. При прекъсване на резистора
за утечка на синусовата лампа /?101 екранът е
тъмен, лампата се запушва. При пробив на
С97 екранът е тъмен, прегаря /?ш.
12.3.2.	„Опера 3“ (б) (фиг. 12.9). Показана
е схемата на задаващ генератор за хоризон-
тално отклонение на „Опера 3“, изпълнен с
електронна лампа от типа ЕСН84. Различа-
ва се от разглежданата в предния раздел по
отсъствието на катодна група, защото като-
дите на ЕСН84 са заземени. Поради това фи-
ната настройка на честотата на редовете се
осъществява с подаването на отрицателно
напрежение към схемата за фазово сравня-
ване с потенциометъра Т?99, което се взема от
управляващата решетка на формиращата лам-
па Л13б.
Характерни повреди. При прекъсване на
7?i01 екранът е тъмен, защото лампата на си-
нусовия генератор се запушва. При пробив
на С91 няма хоризонтална синхронизация,
не се регулира честотата на редовете посред-
ством R99. При пробив на С97 екранът е тъ-
мен, прегаря Т?151.
12.3.3.	„Кристал“ (фиг. 12.10). Схемата е
аналогична на използуваната при „Опера 3“
с ЕСН84.
Характерните повреди са същите — при
прекъсване на /?114 екранът е тъмен. При про-
бив на С101 няма хоризонтална синхронниза-
ция и не се регулира фино честотата на ре-
довете. При пробив на С107 екранът е тъмен,
прегаря R119.
12.3.4.	„Пирин“ (фиг. 12.11). Схемата е
подобна на използуваната при „Опера 3“ с
лампа ЕСН81, описана подробно в раздел
12.3.1.
Характерни повреди. При изсъхване или
243
згхо
Фиг. 12.9. Задаващ синусов генератор за хоризонтално отклонение при „Опера 3“ с ЕСН 84
Фиг. 12.10. Задаващ синусов генератор за хоризонтално отклонение при „Кристал”
прекъсване на С311 действието на реактивна-
та лампа се влошава и е недостатъчно, хори-
зонталната синхронизация е нестабилна. При
прекъсване на 7?31б екранът е тъмен. При про-
бив на С310 няма хоризонтална синхрониза-
ция, не се регулира честотата на редовете
посредством Р602. При пробив на С316 екра-
нът е тъмен, прегаря /?321.
12.3.5.	„София 53“ (фиг. 12.12). Схемата
е подобна на използуваната при „Опера 3“ с
ЕСН84 (разгледана е в раздел 12.3.2) и на
„Кристал44 (раздел 12.3.3), като филтърният
кондензатор С60б е свързан между плъзгача
на потенциометъра за фино регулиране на
честотата на редовете Рв02 и земя.
Характерни повреди. При пробив на С31Ю
няма хоризонтална синхронизация, честотата
на редовете не се изменя при въртене на по-
тенциометъра за фина настройка Рв02- При
прекъсване на Т?315 екранът е тъмен, същото
згхо
244
Фиг. 12.11. Задаващ синусов генератор за хоризонтално отклонение при „Пирин“
Фиг. 12.12. Задаващ синусов генератор за хоризонтално отклонение при „София 53“
се наблюдава и при пробив на С316, като пре-
гаря резисторът /?321.
12.3.6.	„53 Т 816“ (фиг. 12.13). Схемата е
аналогична на използуваните при „Опера 3“.
Разликата се състои само в увеличаване на
преднапрежението на реактивната лампа по-
средством подаване на положително напре-
жение от катода й с резистора Т?98.
Характерни повреди. При прекъеване или
изсъхване на кондензатора С8б се наблюдава
влошаване на хоризонталната синхрониза-
ция, по-точно намаляване на нейния обхват
на задържане. При пробив на С87 хоризон-
талната синхронизация отсъствува и не се
регулира честотата на редовете посредством
Т?93. При прекъеване на Т?91 екранът е тъмен,
същото се наблюдава и при пробив на С88,
като прегаря и резисторът Т?97.
245
згхо
Фиг.
12.13. Задаващ синусов генератор за хоризонтално
отклонение при
„53 Т 816
Фиг. 12.14. Задаващ синусов генератор за хоризонтално отклонение при „Стадион"
12.3.7.	„Стадион" (фиг. 12.14). Използува-
на е схемата на задаващ синусов генератор с
отделно изпълнена реактивна лампа, разгле-
дана подробно в раздел 12.2.1.6. Реактивна-
та лампа е изпълнена с триодната част на
PCF82 (Л672а), а синусовият генератор и фор-
миращата лампа — с пентодната част на съ-
щата лампа (Л672б)-
Характерни повреди. Това са лошата слой-
ка при изводите на кондензаторя С687 и пе-
чатната платка, при което екранът гасне са-
моволие и дефектната лампа PCF82.
12.3.8.	„Стадион 2/4" (фиг. 12.15). Схемата
е аналогична на използуваната при „Ста-
дион“, като се различава само с електролит-
ния кондензатор С685 в катода на реактивна-
та лампа Л671а.
Характерни повреди. Заедно с лошата
спойка между изводите на кондензатора С681
и печатната платка, при което се наблюдава
гаснене на екрана, при „Стадион 2/4" се сре-
ща и изсъхване на електролитния конденза-
тор С685, съпроводено с нестабилна хоризон-
тална синхронизация. Същото се получава
и при прекъсването на изводите на този кон-
дензатор.
12.3.9.	„Топаз" (фиг. 12.16). Различава се
от схемата на „Стадион" и „Стадион 2/4" по
различного свързване на синусовия трептящ
кръг, съставен от синусовата бобина F9 и
последователно свързаните кондензатори С229
и С228, първият от конто е и разделителен за
анодното напрежение, което се подава към
синусовата бобина. Посредством конденза-
ЗГХО
246
Фиг. 12.15. Задаващ синусов генератор за хоризонтално отклонение
при „Стадион 2/4“
Фиг. 12.16. Задаващ синусов генератор за хоризонтално отклонение при „Топаз“
тора С222 се подава синусоидалното напреже-
ние към входа на реактивната лампа. Рези-
сторът /?235 е гасящ.
Характерни повреди. При изсъхване или
прекъсване на изводите на С225 се наблюдава
нестабилност на хоризонталната синхрони-
зация.
12.3.10.	„Хемус“ (фиг. 12.17). Схемата на
„Хемус“ се характеризира също с някои осо-
бености спрямо разгледаните в предните раз-
дели. Реактивната лампа'работи по схема на
усилвател със заземена решетка, поради кое-
то напрежението от синусовия генератор се
подава към катода й с кондензатора С312. В
трептящия кръг на синусовия генератор уча-
ствува кондензаторът С311. Предназначение-
то на останалите елементи е. както на описа-
ните от фиг. 12.4.
12.3.11.	„Опера 3“ (в) (фиг. 12.18). Раз-
гледана е подробно в раздел 12.2.2. Тази схе-
ма на синусов генератор с директно управле-
ние на честотата е използувана при малък
брой телевизионни приемници „Опера 3“
заедно с фазово сравняване от типа, описан
в раздел 11.2.4. В трептящия кръг участву-
ват синусовата бобина L15 и последователно
свързаните кондензатори С6 и С7, първият
от конто е разделителен. Резисторът 7?6 и кон-
дензаторът С5 също са разделителни, а конден-
заторът С8 участвува във формиращата група.
12.3.12.	„АТ 550“ (фиг. 12.19). Схемата е
аналогична на тази, използувана при „Опе-
ра 3й и разгледана в предния раздел. Разли-
чава се само по последователно свързания на
синусовата бобина резистор Т?506. При тази
схема се наблюдава интересно решение на
247
згхо
Фиг. 12.17. Задаващ синусов генератор за хоризонтално отклонение при „Хемус"
Фиг. 12.18. Задаващ синусов генератор за хоризон-
тално отклонение при „Опера" 3 с EF80
PL500
Фиг. 12.19. Задаващ синусов генератор за хоризон-
тално отклонение при „АТ 550“
регулаторите за честота на редовете. Финото
регулиране се осъществява посредством над-
лъжното преместване на сърцевината на си-
нусовата бобина L501 заедно с пластмасовия
си държател по тялото на синусовата бобина
при завъртането на държателя около оста
му. Това завъртане се ограничава на един
оборот със специални пластмасови ограничи-
тели. Грубото регулиране на честотата на
редовете се осъществява чрез първоначал-
ното подбиране на положението на сърцеви-
ната на синусовата бобина в носещия я пласт-
масов цилиндър с резба, като се съблюдава
средното положение на финия регулатор на
честотата на редовете.
Характерна повреда е счупването на сър-
цевината на синусовата бобина, което затруд-
нява грубата настройка на генератора.
12.3.13.	„Темп 6/7“ (фиг. 12.20). Показана
е схемата на задаващ блокинг-генератор за
хоризонтално отклонение, разгледан подроб-
но в раздел 12.2.3. Трансформаторът 7р4_0б
е блокинг-автотрансформатор, a L4_08 и
С4_ю образуват стабилизиращия^ кръг. За-
рядната трупа е съставена от последовател-
но свързаните кондензатор С4_16 и резистор
^4—55-
Характерни повреди. При тази схема се
влошава контактът между плъзгача и гра-
ЗГХО
248
Фиг. 12.20. Задаващ блокинг-генератор за хоризон-
тално отклонение при „Темп 6/7“ с 6Н1П
фитната плочка на потенциометъра за фино
регулиране на честотата на редовете R4_07,
при което се наблюдава тъмен екран или
смущения, проявяващи се като искрене вър-
ху изображението и разкъсване на редовете
в хоризонтална посока, особено при въртене
на плъзгача на потенциометъра /?4_07.
12.3.14.	„Темп 6/7“ с лампа 6НЗП (фиг.
12.21)	. Тази схема се различава от разгледа-
ната в предния раздел по използуването на
радиолампа от типа 6НЗП и по въвеждането
в схемата на втори регулатор за баланси-
ране на схемата за фазово сравняване /?4_12.
Характерни повреди. Заедно с влошаване-
то на контакта между плъзгача на потенцио-
метъра Т?4_07, водещо до тъмен екран или до
искрене върху изображението, наблюдава
се и влошаване на контакта между плъзгача
на потенциометъра за балансиране на схема-
та Т?4_12, което се съпровожда с рязко изме-
нение на честотата на редовете.
12.3.15.	„Темп 6М/7М (а) (фиг. 12.22).
Схемата е аналогична на използуваната при
„Темп 6/7“, разгледана в раздел 12.3.13, като
се наблюдава малка разлика в типа на за-
рядната група, изпълнена в този случай с па-
ралелно свързаните конзензатор 4-С4 и ре-
зистор 4-7?6.
Характерните повреди са същите.
12.3.16.	„Темп 6М/7М“ (б) (фиг. 12.23).
Тази схема се различава от разгледаната в
предната глава само по използуването на
втори потенциометър за балансиране на фа-
зовото сравняване — 4-Т?7.
Характерни повреди. Към лошия контакт
между плъзгача и графитната плочка на 4-7? 8,
водещ до тъмен екран или периодични сму-
щения в изображението, причинени от искре-
не, се добавя и влошаването на контакта меж-
ду плъзгача и графитния слой на потенцио-
метъра за баланса 4-Т?7, съпровождано с ряз-
ко изменение на честотата на задаващия бло-
кинг-генератор за редовете.
12.3.17.	„Рубин 102“ (фиг. 12.24). Това е
типична схема на задаващ мултивибратор за
хоризонтално отклонение, разгледана под-
робно в раздел 12.2.4. Зарядната група е
съставена от последователно свързаните С151
и Т?1б5, а честотата на редовете се определи
от капацитета на кондензатора С147 и съпро-
тивлението на последователно свързаните ре-
ЗИСТОрИ Т?159а И Т?159б.
64
R4-13
Фиг. 12.21. Задаващ блокинг-генератор за хоризонтално отклонение при „Темп 6/7“ с 6НЗП
249
згхо
Фиг. 12.22. Задаващ блокинг-генератор за хоризонтално отклонение при „Темп 6М/7М“ — I вариант
Фиг. 12.23. Задаващ блокинг-генератор за хоризонтално отклонение при „Темп 6М/7М“ — II вариант
Характерна повреди. Наблюдава се пре-
късване на извода от плъзгача на единия от
двата потенциометъра за регулиране на че-
стотата на редовете /?159а или /?159б, а така
също и влошаване на контакта му с графит-
ната плочка, което се наблюдава като рязко
изменение на честотата на редовете.
12.3.18.	„УНТ 47/59“ (фиг. 12.25).Тази
схема се различава от разгледаната в пред-
32 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ния раздел по зарядната група, съставена от
кондензатора С434, и по това, че за допълни-
телно стабилизиране на честотата на зада-
ващия мултивибратор за хоризонтално от-
клонение към десния триод се подава върна-
тият импулс на обратния ^од на редовете от
допълнителната намотка на трансформатора
за хоризонтално отклонение с помощта на
кондензатора с малък капацитет С408.
Характерни повреди са влошаването на
згхо
250
Фиг. 12.24. Задаващ мултивибратор за хоризонтално отклонение при „Рубин 102“
Фиг. 12.25. Задаващ мултивибратор за хоризон-
тално отклонение при „УНТ 47/59“
съпротивлението между плъзгача и графит-
ната плочка на потенциометрите за регули-
ране на честотата на редовете /?452 и Т?546,
което води до рязко изменение на честотата
на редовете.
12.4.	РАЗСТР ОЙ КИТ! РИ ЗАДАВАЩИЯ ГЕНЕРАТОР
ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
И ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО
НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРИЕМАНЕ
Стабилността на хоризонталната синхро-
низация зависи до голяма степей от правил-
ната настройка на задаващия генератор за
хоризонтално отклонение, която е в пряка
зависимост от настройката на групата за фа-
зово сравняване.
При малка разстройка точната честота на
редовете е изместена несиметрично спрямо
честотите, отговарящи на границите на об-
хвата на задържане на инерционната синхро-
низация. Поради тази причина може да се
наблюдава нарушаване на хоризонталната
синхронизация, след като телевизионният
приемник работи известно време.
При по-голяма разстройка честотата на ре-
довете лежи на границите или извън грани-
ците на обхвата на захващане и след включ-
ването на телевизионния приемник хоризон-
талната синхронизация отсъствува.
При много голяма разстройка се наруша-
ва не само честотата на редовете, но и рабо-
тата на крайното стъпало за хоризонтално
отклонение. Силното изменение на честотата
на възбудителното напрежение, което се из-
работва от задаващия генератор за хоризон-
тално отклонение, изменя режима на работа
на крайното стъпало за хоризонтално отклоне-
ние, бостерното напрежение се намалява и
екранът на телевизора е тъмен или с намален
хоризонтален размер без синхронизация.
При много ниска честота се чува характерно
свиреце на феритите на ТХО.
12.5.	РЕГУЛИРАНЕ ПРИ ЗАДАВАЩИЯ
ГЕНЕРАТОР ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
Задаващият генератор за хоризонтално от-
клонение. се настройва заедно с групата за
фазово сравняване. При това се цели често-
тата на задаващия генератор за хоризонтал-
251
Н1-Н8
но отклонение да бъде равна на честотата на
редовете при балансирано фазоср авняващо
устройство. Тази настройка е разгледана по-
дробно за всеки модел в посочената литера-
тура [10J, поради което тук няма да се спи-
раме подробно на нея. Ще разгледаме само
накратко някои основни положения.
Най-напред се балансира фазосравнява-
щото устройство посредством предвидените
за целта регулатори (ако има такива). Поста-
вя се потенциометърът за фино регулиране
на честотата на редовете в средно положение.
Спират се синхроимпулсите (посредством за-
земяване на управляващата решетка на лам-
пата на амплитудния отделител) и със завър-
тане на сърцевината на синусовата бобина
(при задаващите синусови генератори), с по-
даването на необходимого напрежение по-
средством потенциометрите за грубо регули-
ране на честотата на редовете (при задаващи-
те блокинг-генератори) или с изменение на
времеконстантата на зарядната 7?С-група
с потенциометъра за грубо регулиране на
честотата на редовете (при задаващите мул-
тивибратори) се настройва задаващият гене-
ратор за хоризонтално отклонение на често-
тата на редовете, при което на екрана на те-
левизора се получава лабилно изображение.
След това се настройва стабилизиращият
кръг (ако има такъв) също ло начините, опи-
сани в литературата [10]. При това потенцио-
метърът за фино регулиране на честотата на
редовете '(ако има такъв) се поставя в средно
положение.
12.6.	ЕЛЕМЕНТИ НА ЗАДАВАЩИЯ ГЕНЕРАТОР
ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ И ТЕХНИТЕ
ПОВРЕДИ
Н1 — реактивна лампа и синусов генера-
тор. Обикновено са изпълнени с хептодната
част на комбинирана лампа от типа на
ЕСН84 или ЕСН81. При прекъсване на елек-
троди, лош контакт в цокъла или късо съеди-
нение между електродите се наблюдава тъмен
екран (когато не работи синусовият генера-
тор) или отсъствие на хоризонтална синхро-
низация (при повреда на реактивната лампа)
на екрана на телевизора се наблюдават на-
клонени черни линии, наклонът на конто не
се изменя с въртене на потенциометъра за
фино регулиране на честотата на редовете
М15. При силно изтощена лампа екранът на
телевизора е тъмен, синусовият генератор не
работи. При по-слабо изтощаване на лампа-
та хоризонталната синхронизация е неста-
билна.
Н2 — формираща лампа и нейният цокъл.
При дефектна лампа (прекъснали електроди
или късо съединение между тях), както и при
лош контакт в цокъла се наблюдава тъмен
екран поради отеъствието на възбудително
напрежение за крайната лампа за хоризон-
тално отклонение. При изтощена лампа хо-
ризонталният размеру намален.
НЗ — реактивна лампа и нейният цокъл.
Изпълнена е с триодната част обикновено на
PCF82. При прекъсване на изводи от елек-
тродите или лош контакт в цокъла хоризон-
талната синхронизация отсъствува; при из-
тощена лампа тя е нестабилна. При късо
съединение между електродите може да се
наблюдава тъмен екран поради заземяване
на левия край на синусовата бобина Н13.
Н4 — лампа на синусовия генератор, фор-
мираща лампа и нейният цокъл. Изпълнява
се обикновено с пентодната част на PCF82.
При прекъсване на електродите късо съеди-
нение между тях или лош контакт в цокъла
се наблюдава тъмен екран поради отсъствие
на възбудително напрежение за крайната
лампа; последната грее (черви сеанодът). При
изтощена лампа хоризонталният размер мо-
же да бъде недостатъчен.
Н5 — лампа на синусовия генератор с ди-
ректно управляване на честотата, формира-
ща лампа и техният цокъл. Изпълнява се с
пентодна лампа. При повреда или лош кон-
такт в цокъла екранът е тъмен поради отсъст-
вието на възбудително напрежение за край-
ната лампа. При изтощена лампа хоризон-
талният размер е недостатъчен.
Н6 — лампа на задаващия блокинг-гене-
ратор за хоризонтално отклонение и нейният
цокъл. При повреда в лампата или лош кон-
такт в цокъла екранът на телевизора е тъмен,
няма възбудително напрежение за крайнат
лампа. При изтощена лампа работата й е
нестабилна; може да се наблюдава намален
хор изонтален р азмер.
Н7 — първа лампа от задаващия мултиви-
братор за хоризонтално отклонение и нейният
цокъл. При прекъсване на изводи, късо съе-
динение между електродите или лош контакт
в цокъла екранът на телевизора е тъмен, ня-
ма възбудително напрежение за крайната
лампа за хоризонтално отклонение. При из-
тощена лампа се намалява честотата на за-
даващия мултивибратор за хоризонтално от-
клонение.
Н8 — втора лампа от задаващия мултиви-
братор за хориознтално отклонение и нейният
цокъл. При дефектна лампа или лош кон-
такт в цокъла екранът на телевизора е тъмен,
Н9— Н20
252
няма възбудително напрежение за крайната
лампа. При изтощена лампа хоризонталният
размер е намален.
Н9 — катоден резистор на Н1. При пре-
късване, ако не настъпи пробив на паралел-
но свързания електролитен кондензатор НЮ,
екранът на телевизора е тъмен, синусовият,
генератор не работи, няма възбудително
напрежение за крайната лампа, на катода на
Н1 се мери голям положителен потенциал
спрямо земя. Ако пробие НЮ, честотата на
редовете е изменена, след нагласяването й
посредством сърцевината на синусовата бо-
бина Н13 хоризонталната синхронизация е
нестабилна, потенциометърът за фино регу-
лиране на честотата на редовете Ml5 не дей-
ствува.
НЮ — катоден електролитен кондензатор
на Н1. При прекъсване на извод или изсъхнал
електролит хоризонталната синхронизация
е нестабилна поради недостаткиното дейст-
вие на реактивната лампа. С въртене на по-
тенциометъра за фино регулиране на често-
тата на редовете Ml5 при замасен вход на
амплитудния отделител наклонът на линии-
те на екрана на телевизора при излизане от
хоризонтална синхронизация се изменя много
слабо, следователно обхватът на задържане
на хоризонталната синхронизация е намален.
При пробив честотата на редовете е измене-
на; след нагласяването й със сърцевината на
синусовата бобина Н13 хоризонталната син-
хронизация е нестабилна.
НИ — кондензатор на реактивната лам-
па. При пробив честотата на редовете е из-
менена, анодното напрежение на реактивна-
та лампа е нула. След нагласяването на че-
стотата със сърцевината на синусовата бо-
бина хоризонталната синхронизация отсъству-
ва, товари се или прегаря резисторът Н12, не
действува регулаторът Ml5. При прекъсване
честотата на редовете е изменена, след на-
гласяването й със сърцевината на синусовата
бобина Н13 хоризонталната синхрониза-
ция отсъствува, не действува регулаторът
М15. При утечка хоризонталната синхрони-
зация се нарушава, след като телевизорът
поработи известно време.
Н12 — резистор на реактивната лампа.
При прекъсване се изменя честотата на редо-
вете, след нагласяването й със сърцевината на
синусовата бобина хоризонталната синхро-
низация отсъствува, финият регулатор за че-
стотата на редовете Ml5 не действува, анод-
ното напрежение на реактивната лампа е
нула.
Н13 — синусова бобина при управляване
на честотата с реактивна лампа. При раз-
стройка честотата на редовете е изменена.
При прекъсване или накъсо дадени намотки
синусовият генератор не работи, екранът на
телевизора е тъмен, няма възбудително нап-
режене за крайното стъпало за хоризонтал-
но отклонение.
Н14 —кондензатор за синусовия генератор.
При прекъсване или пробив синусовият ге-
нератор не работи, екранът на телевизора е
тъмен, няма възбудително напрежение за
крайната лампа.
Н15 — гасящ резистор, свързващ анода
на синусовия генератор със синусовата бо-
бина. При прекъсване синусовият генератор
не работи, екранът на телевизора е тъмен,
няма възбудително напрежение за крайната
лампа, анодното напрежение на синусовия
генератор е нула.
Н16 — шунтиращ кондензатор. При пре-
късване се влошава работата на синусовия
генератор, дор и може да се наблюдава тъ-
мен екран поради отсъствието на възбуди-
телно напрежение за крайната лампа.
Н17 — разделителен кондензатор. При пре-
късване синусовият генератор не* работи, ек-
ранът на телевизора е тъмен. При пробив се
наблюдава същото, може да се повреди лам-
пата на синусовия генератор.
Н18 — утечен резистор за синусовия ге-
нератор. При прекъсване синусовият генера-
тор не работи, лампата му е запушена, ек-
ранът на телевизора е тъмен. При измерване
на напрежението между управляващата ре-
шетка на синусовия генератор и земя екра-
нът светва, вътрешното съпротивление на
измерителния прибор изпълнява ролята на
утечен резистор.
Н19 — гасящ резистор за захранване на
синусовия генератор. При прекъсване сину-
совият генератор не- работи, екранът на те-
левизора е тъмен, възбудителното напреже-
ние за крайната лампа за хоризонтално от-
клонение отсъствува, анодното напрежение
на синусовия генератор е нула.
Н20 — разделителен кондензатор към фор-
миращата лампа. При прекъсване екранът на
телевизора е тъмен, няма възбудително на-
прежение за крайната лампа. При пробив се
наблюдава същото, отпушва се формираща-
та лампа и обикновено дефектира, анодното
й напрежение е много ниско.
253
Н21—Н34
Н21 — утечен резистор за формиращата
лампа. При прекъеване екранът на телевизо-
ра е тъмен, няма възбудително напрежение
за крайната лампа за хоризонтално откло-
нение поради запушването на формираща-
та лампа, анодното напрежение на формира-
щата лампа е високо и равно на захранващо-
то. При измерване на напрежението между
управляващата решетка на формиращата
лампа и земя екранът на телевизора светва,
защото вътрешното съпротивление на изме-
рителния прибор играе ролята на утечен
резистор.
Н22 — заряден резистор за формиращата
лампа. При прекъеване екранът на телеви-
зора е тъмен, няма възбудително напрежение
за крайната лампа за хоризонтално отклоне-
ние, анодното напрежение на формиращата
лампа е нула.
Н23 — заряден кондензатор за формира-
щата лампа. При прекъеване не се наблю-
дава забележимо влошаване на работата на
крайното стъпало. При пробив прегаря ре-
зисторът Н22, екранът на телевизора е тъ-
мен, няма възбудително напрежение за край-
ната лампа, анодното напрежение на форми-
ращата лампа е нула.
Н24 — разряден резистор за формиращата
лампа. При прекъеване екранът на телевизо-
ра е тъмен, възбудителното напрежение за
крайната лампа отсъствува, анодното напре-
жение на формиращата лампа е нула.
Н25 — филтърен кондензатор. При пре-
къеване се нарушава работата на групата за
фазово сравняване, хоризонталната синхро-
низация е нестабилна. При пробив се изменя
честотата на редовете; след нагласяването й
със сърцевината на синусовата бобина фи-
ният регулатор за честотата на редовете Н26
не действува.
Н26 — потенциометър за фино регулира-
не на честотата на редовете с използуване на
отрицателното напрежение от управляващата
решетка на формиращата лампа Н2. Едно-
временно с това е и част от утечното съпро-
тивление на формиращата лампа. При пре-
къеване на среден извод се изменя честотата
на редовете. При прекъеване на горен или
долей извод екранът е тъмен, няма възбуди-
телно напрежение за крайната лампа, защо-
то се запушва формиращата лампа, анодно-
то напрежение на Н2 е равно на захранващо-
то. При измерване на отрицателното напре-
жение между управляващата решетка на Н2
и земя екранът светва, защото вътрешното
съпротивление на измерителния прибор иг-
рае ролята на утечен резистор.
Н27 — куплунг за евързване на потенцио-
метъра за фино регулиране на честотата на
редовете Н26. При лош контакт екранът на
телевизора е тъмен, ефектът е, както при от-
съствие на утечно съпротивление за форми-
ращата лампа (вж. прекъеване на Н26 и Н21).
Н28 — трети резистор от делителя за от-
рицателното напрежение, едновременно с
това е утечен за формиращата лампа Н2. При
прекъеване ефектът е, както при прекъеване
на резистора Н21.
Н29 — резистор за подаване на допълни-
телно положително напрежение към катода
на реактивната лампа от Н1. При прекъеване
се изменя честотата на редовете, но след на-
гласяването й със сърцевината на синусова-
та бобина не се наблюдава влошаване на ра-
ботата на телевизионния приемник.
НЗО — резистор на реактивната лампа.
При прекъеване честотата на редовете е из-
менена, след нагласяването й със сърцеви-
ната на синусовата бобина хоризонталната
синхронизация отсъствува, анодното напре-
жение на реактивната лампа е нула.
Н31 — кондензатор за подаване на про-
менливо напрежение към управляващата
решетка на реактивната лампа. При прекъе-
ване честотата на редовете е изменена, след
нагласяването й със сърцевината на синусова-
та бобина хоризонталната синхронизация
отсъствува. При пробив ефектът е същият,
реактивната лампа се отпушва, анодното й
напрежение е ниско.
Н32 — катоден резистор само за реактив-
ната лампа. При прекъеване се изменя често-
тата на редовете, след нагласяването й със
сърцевината на синусовата бобина хоризон-
талната синхронизация отсъствува, анодно-
то напрежение на реактивната лампа е рав-
но на захранващото напрежение, между
катода и земя се мери голям положителен
потенциал.
НЗЗ — катоден кондензатор само за реак-
тивната лампа. При прекъеване или изсъхва-
не хоризонталната синхронизация е неста-
билна. При пробив се наблюдава същото,
като се намалява и анодното напрежение на
реактивната лампа.
Н34 — кондензатор от трептящия кръг на
синусовия генератор, в който е свързан по-
следователно с кондензатора Н36 към част-
та от синусовата бобина, заключена между
Н35—Н49
254
изводите и 1 и 2. При прекъсване на конденза-
тора Н34 синусовият генератор не работи,
екранът на телевизора е тъмен. При пробив
се наблюдава същото, като се товари Н19г
анодното напрежение на синусовия генера-
тор (в случая между втората решетка на Н4
и земя) е нула.
Н35 — разделителен резистор (не позволя-
ва заземяването на променливото напреже-
ние, което се подава към управляващата ре-
шетка на реактивната лампа, през конденза-
тора С18). При прекъсване реактивната лам-
па не работи, честотата на редовете е изме-
нена, след нагласяването й със сърцевината
на синусовата бобина хоризонталната син-
хронизация отсъствува.
Н36 — блокиращ кондензатор в захранва-
нето на синусовия генератор. При прекъсва-
не синусовият генератор работи нестабилно
или не работи, при което екранът на теле-
визора е тъмен. При пробив се наблюдава
същото, анодното напрежение на синусовия
генератор е нула (в случая за анод служи вто-
рата решетка на лампата Н4).
Н37 — разделителен резистор. При пре-
късване екранът на телевизора е тъмен, за-
щото няма възбудително напрежение за край-
ната лампа за хоризонтално отклонение,
анодното напрежение на формиращата лампа
е нула.
Н38 — резистор за катодна връзка на реа-
ктивната лампа със синусовия генератор. При
прекъсване екранът на телевизора е тъмен,
синусовият генератор не работи, между ка-
тодите на НЗ и Н4 и земя се мери високо по-
ложително напрежение.
Н39 — кондензатор за подаване на напре-
жението от синусовия генератор към катода
на реактивната лампа. При прекъсване се
изменя честотата на редовете, след наглася-
ването й със сърцевината на синусовата бо-
бина хоризонталната синхронизация отсъст-
вува. При пробив екранът на телевизора е
тъмен, прегаря резисторът Н38 или Н40,
синусовият генератор не работи.
Н40 — товарен резистор, от който се взе-
ма напрежението на синусовия генератор,
и с кондензатора Н39 се подава към катода
на реактивната лампа. При прекъсване сину-
совият генератор не работи, екранът на те-
левизора е тъмен, няма анодно напрежение
на лампата за синусовия генератор (в слу-
чая на втора решетка на Н4).
Н41 — разделителен резистор, подаващ на-
прежението на положителната обратна връз-
ка към управляващата решетка на лампата
на синусовия генератор. При прекъсване си-
нусовият генератор не работи, екранът на
телевизора е тъмен.
Н42 — разделителен и утечен резистор (не
позволява заземяването на променливото на-
прежение, което се подава към управлява-
щата решетка на лампата на синусовия гене-
ратор при филтриращия кондензатор М50).
При прекъсване екранът на телевизора е
тъмен, лампата на синусовия генератор е за-
пушена, анодното й напрежение е равно на
захранващото.
Н43 — кондензатор за положителна об-
ратна връзка на синусовия генератор с ди-
ректно управление на честотата. При прекъс-
ване или пробив синусовият генератор не
работи, екранът на телевизора е тъмен.
Н44 — кондензатор за положителна обрат-
на връзка, участвуващ и в настройката на
синусовия трептящ кръг. При прекъсване
или пробив синусовият генератор не работи,
екранът на телевизора е тъмен.
Н45 — кондензатор в катода на синусовия
генератор с директно управление на често-
тата. При прекъсване или пробив синусо-
вият генератор не работи, екранът на телеви-
зора е тъмен.
Н46 — синусова бобина при директно уп-
равление на честотата. При разстройка че-
стотата на редовете е силно изменена. При
прекъсване или късо съединение между на-
мотките екранът на телевизора е тъмен, си-
нусовият генератор не работи.
Н47 — катоден резистор при синусов ге-
нератор с директно управление на честотата.
При прекъсване синусовият генератор не ра-
боти, екранът на телевизора е тъмен, между
катода на Н5 и земя се измерва висок поло-
жителен потенциал.
Н48 — допълнителен утечен резистор. При
прегаряне екранът на телевизора е тъмен,
лампата на синусовия генератор се запушва
поради липса на утечен резистор. Понякога
се наблюдава изменение на честотата на ре-
довете, финото регулиране на честотата по-
средством Н49 е невъзможно (регулаторът
Н49 не действува).
Н49 — променлив утечен резистор за фи-
но регулиране на честотата на редовете. По-
дава компенсиращо положително напрёже-
ние към управляващата решетка на Н5. При
прекъсване екранът на телевизора е тъмен,
синусовият генератор не работи, защото лам-
255
Н50—Н66
пата Н5 се запушва поради отсъствието на
утечен резистор. Понякога се наблюдава са-
мо изменение на честотата на редовете, като
регулаторът Н49 не действува.
Н50 — допълнителен резистор, свързан по-
следователно на синусовата бобина Н46. При
прекъсване синусовият генератор не работи,
екранът на телевизора е тъмен.
Н51 — блокинг-автотрансформатор за
хоризонтално отклонение. При прекъсване-
то му или при късо съединение между намот-
ките екранът на телевизора е тъмен, възбу-
дителното напрежение отсъствува.
Н52 — разделителен кондензатор. При пре-
късване или пробив задаващият блокинг-ге-
нератор за хоризонтално отклонение не ра-
боти, екранът на телевизора е тъмен.
Н53 — резистор, свързан паралелно на на-
мотката 2—3 на блокинг-автотрансформато-
ра за хоризонтално отклонение. При пре-
късване се получава слабо „навълняване“ на
растъра от хармонични честоти, получени
при преходните процеси на генерацията.
Н54 — бобина от стабилизиращия кръг.
При разстройване хоризонталната синхро-
низация е нестабилна. При прекъсване ек-
ранът на телевизора е тъмен, не работи за-
даващият блокинг-генератор за хоризонтално
отклонение.
Н55 — кондензатор от стабилизиращия
кръг. При прекъсване екранът на телевизо-
ра е тъмен или се наблюдава много нестабил-
на хоризонтална синхронизация. При пробив
изображението е раздвоено поради нестабил-
на хоризонтална синхронизация (наблюдават
се две изображения, наложени едно върху
друго и разместени в хоризонтална посока
на около 1 cm едно от друго).
Н56 — разделителен и утечен резистор,
предпазващ управляващата решетка на Н6
от заземяване по променлив ток през фил-
търния кондензатор М9. При прекъсване ек-
ранът на телевизора е тъмен, блокинг-гене-
раторът е без утечен резистор»
Н57 — утечен резистор. При прекъсване
екранът на телевизора е тъмен, блокинг-ге-
нераторът е без утечен резистор. Понякога се
наблюдава само изменение на честотата на
редовете, като регулаторът Н58 не действува.
Н58 — променлив утечен резистор за регу-
лиране честотата на редовете — грубо. При
прекъсване на краен извод екранът на теле-
визора е тъмен, лампата Н6—запушена, няма
утечен резистор. Понякога се наблюдава са-
мо изменение на честотата на редовете. При
прекъсване на извод от плъзгача честотата на
редовете е изменена и не се регулира с Н58.
Н59 — зареден резистор в анода на Н6.
При прекъсване екранът на телевизора е тъ-
мен, няма възбудително напрежение за край-
ната лампа за хоризонтално отклонение, анод-
ното напрежение на Н6 е нула.
Н60 — разряден кондензатор. При пре-
късване се изменя режимът на крайната лам-
па за хоризонтално отклонение, но това не
се отразява забележимо върху хоризонтал-
ния размер. При пробив ефектът е същият,
като прегаря и резисторът Н61. Ако конден-
заторът Н60 е свързан директно към земя,
след пробив екранът е тъмен, няма възбуди-
телно напрежение за крайната лампа, пре-
гаря резисторът Н59.
Н61 — резистор, свързан последователно
с Н60. При прекъсване ефектът е като при
прекъсване на кондензатора Н60#
Н62 — променлив резистор за балансира-
не на схемата. При прекъсване на десния му
извод (вж. фиг. 12.21) екранът на телевизора
е тъмен, лампата Н6 е запушена. При пре-
късване на левия извод не се наблюдава изме-
нение в работата на телевизора. При пре-
късване на извод от плъзгача схемата не се
балансира с Н62 и се изменя честотата на
редовете.
Н63 — резистор, свързан паралелно на
Н60, участвува във формирането на възбу-
дителното напрежение за крайната лампа.
При прекъсване не се забелязват промени в
работата на крайното стъпало за хоризон-
тално отклонение.
Н64 — потенциометър за балансиране на
схемата. При прекъсване на горен извод ек-
ранът на телевизора е тъмен, лампата Н6 се
запушва. При прекъсване на долния извод се
наблюдава същият ефект, понякога екранът
е свит в хоризонтална посока, честотата на
редовете е силно изменена и финият регула-
тор Н58 не действува. При прекъсване на из-
вод от плъзгача честотата на редовете е из-
менена, регулира се с Н58, но хоризонтална-
та синхронизация отсъствува.
Н65 — аноден резистор на к7. При пре-
късване екранът на телевизора е тъмен, задава-
щият мултивибратор за хоризонтално отклоне-
ние не работи, анодното напрежение на Н7 е ну-
ла, а анодното напрежение на Н8—понижено.
Н66 — разделителен кондензатор. При пре-
късване задаващият мултивибратор за хори-
Н67—Н78
256
зонтално отклонение не работи, екранът на
телевизора е тъмен, анодното напрежение на
Н7 и Н8 е понижено. При пробив се наблю-
дава същото — силно е понижено анодното
напрежение на Н8, последната е отпущена и
може да се повреди.
Н67 — променлив резистор за грубо регу-
лиране на честотата на редовете. При пре-
къеване на горния извод екранът на телеви-
зора е тъмен, задаващият мултивибратор за
хоризонтално отклонение не работа, втората
лампа Н8 е запушена, напрежението на ано-
да й е високо и равно на захранващото. При
прекъеване на извод от плъзгача честотата
на редовете е изменена, не се регулира по-
средством Н67. При прекъеване на долей
извод работата на телевизора не се влошава.
Н68 — променлив резистор за фино регу-
лиране на честотата на редовете. При пре-
къеване на горния извод екранът на телеви-
зора е тъмен, задаващият мултивибратор за
хоризонтално отклонение не работи, втората
лампа Н8 е запушена, напрежението на анода
й е високо и равно на захранващото. При пре-
къеване на извод от плъзгача честотата на
редовете е изменена и не се регулира посред-
ством Н68. При прекъеване на долей извод
работата на телевизора не се влошава.
Н69 — катоден резистор за положителна
обратна връзка, необходима за самовъзбуж-
дането на мултивибратора на хоризонтално
отклонение. При прекъеване задаващият мул-
тивибратор не работи, екранът на телевизора
е тъмен.
Н70 — бобина на стабилизиращия кръг.
При прекъеване или накъсо дадени намотки
хоризонталната* синхронизация е нестабилна.
Н71 — кондензатор на стабилизиращия
кръг. При прекъеване или пробив хоризон-
талната синхронизация е нестабилна.
Н72 — резистор на стабилизиращия кръг.
При прекъеване не се наблюдава (влошаване
на работата на задаващия мултивибратор за
хоризонтално отклонение.
Н73 — товарен (заряден) резистор на вто-
рата лампа от задаващия мултивибратор за
хоризонтално отклонение Н8. При прекъе-
ване екранът на телевизора е тъмен, задава-
щият мултивибратор за хоризонтално откло-
нение не работи.
Н74 — разряден кондензатор. .При пре-
къеване се изменя в малка степей режимът
на крайната лампа, което се проявява като
незабележимо изменение на хоризонталния
размер. При пробив екранът на телевизора
е тъмен, няма възбудително напрежение за
крайната лампа, товари се резисторът Н73
и може да прегори.
Н75 — ограничителен резистор. При пре-
къеване се изменя в малка степей режимът
на крайната лампа, което се наблюдава като
незабележимо изменение на хоризонталния
размер.
Н76 — кондензатор, свързан паралелно на
Н69. При прекъеване не се влошава работата
на задаващия мултивибратор за хоризон-
тално отклонение. При пробив екранът на
телевизора е тъмен, не работ# задаващият
мултивибратор за хоризонтално отклонение.
Н77 — допълнителен резистор. При пре-
къеване ефектът е, както при прекъеване на
горния извод на потенциометъра Н67 или
Н68.
Н78 — кондензатор за стабилизиране ра-
ботата на задаващия мултивибратор за хо-
ризонтално отклонение. При прекъсването
му работата на задаващия мултивибратор за
хоризонтално отклонение е нестабилна. При
пробив екранът на телевизора е тъмен, не
работи задаващият мултивибратор за хори-
зонтално отклонение.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
ПОВРЕДИ В КРАЙНОТО СТЪПАЛО ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
13.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
От всичките блокове на телевизионния
приемник в най-тежък режим работи край-
ното стъпало за хоризонтално отклонение
поради голямата мощност, необходима за
отклоняването на лъча в хоризонтална по-
сока. В резултат на това голям процент от
повредите на телевизионните приемници са
съсредоточени в това стъпало.
13.1.1.	Предназначение. Крайното стъпа-
ло за хоризонтално отклонение служи за из-
работване на необходимата мощност за хо-
ризонталното отклонение на лъча, която се
проявява като линейно изменящ се ток, про-
тичащ през бобините за хоризонтално откло-
нение. Паралелно с това поради особености-
те на протичащите процеси, крайното стъпало
за хоризонтално отклонение се използува и
за получаване на необходимого високо напре-
жение за втория анод на кинескопа. Стъпа-
лото изпълнява и редица допълнителни функ-
ции, което ще видим от блоковата му схема.
13.1.2.	Блокова схема на крайното стъпа-
ло за хоризонтално отклонение. Показана е
на фиг. 13.1. Вижда се, че пълната блокова
схема на стъпалото е сравнително сложна
поради множеството функции и схемни ре-
шения, използувани при него. Основните
блокове са заградени с плътни правоъгълни-
ци, а тези, конто са употребени само при
някои модели — с пунктирани.
Основен елемент на крайното стъпало е
товарната бобина, намотките на която свърз-
ват останалите елементи от схемата. Тя е част
от трансформатора за хоризонтално отклоне-
ние, който обединява в себе си товарната бо-
бина, повишаващата бобина, конструкцията
на високоволтовия изправител и някои ос-
33 Повреди и поправки на телевизионни приемници
танали елементи от схемата на крайното стъ-
пало. Към основната намотка на товарната
бобина се подава захранващо напрежение в
първия момент през демпферния диод, а след
това необходимого напрежение се взема с
увеличена стойност от бостерния конденза-
тор Своо, свързан между захранващия из-
точник и извод от товарната бобина. При ня-
кои модели захранващото напрежение се по-
дава през стъпален регулатор, съставен от
серия последователно свързани резистори, с
което се изменя стъпално хоризонталният
размер.
Към извод на товарната бобина е свързан
и анодът на крайната лампа за хоризонтално
отклонение, която играе ролята на електро-
нен ключ. Предназначението й е да свързва
към земя товарната бобина, в резултат на
което през нея протича линейно изменящ се
ток. В същност процесите са по-сложни и ще
бъдат разгледани подробно в следващия раз-
дел. Към управляващата решетка на край-
ната лампа се подава възбудителното напре-
жение, изработвано от задаващия генератор
за хоризонтално отклонение. За .предпазва-
не на елементите на крайното стъпало от
повреда и за стабилизиране размерите на
изображението е въведена схема за автома-
тично поддържане на хоризонталния размер.
Към товарната бобина са свързани хори-
зонталните отклонителни бобини. Последо-
вателно с тях са свързани: тангенсовият
кондензатор (служи за премахване на танге-
нсовите изкривявания), регулаторът за хо-
ризонталната линейност и регулаторът за
хоризонтален размер. Посредством допълни-
телна намотка; обособена конструктивно в
т. нар. повищаваща бобина, се получава необ-
ходимого променливо напрежение, което след
изправянето му от високоволтовия изправи-
ксхо
258
към групата з>а
гасене на обратная
ход иа редобете
Фиг. 13.1. Блокова схема на крайното стъпало за
хоризонтално отклонение
тел и филтрирането му се подава към втория
анод на кинескопа. При някои модели в схе-
мата на крайното стъпало за хоризонтално
отклонение участвува и един допълнителен
изправител, изработващ напрежение за за-
хранване на задаващия генератор за верти-
кално отклонение. При някои модели това
напрежение се взема от бостерния конденза-
тор, като захранва и другите вериги на кине-
скопа, нуждаещи се от по-високо напреже-
ние.
И накрая в схемата участвува и допълни-
телната намотка на товарната бобина, която
подава импулсите на обратния ход с необ-
ходимата полярност към групата за автома-
тично регулиране на усилване, групата за
фазово сравняване, групата за гасене на об-
ратния ход и групата за предпазване на об-
щия канал от претоварване при включването
на телевизора към мрежата.
13.1.3.	Основни изисквания към крайното
стъпало за хоризонтално отклонение, от как-
во зависи изпълнението им и дефекти в изобра-
женето и звука при тяхното неспазване.
— Да осигури отклонителей ток с доста-
тъчна амплитуда за отклоняване на лъча в
хоризонтална посока, Това зависи отмощност-
та на крайното стъпало за хоризонтално
отклонение, по-точно от изправността на
крайната лампа за хоризонтално отклонение
и на демпферния диод, а така също и от нор-
малната работа на схемата за автоматично
поддържане на хоризонталния размер. При
неспазването на това условие хоризонтал-
ният размер е недостатъчен.
— Формата на отклонителния ток тряб-
ва да бъде линейно изменяща се за получаване
на изображение с добра линейност в хоризон-
тална посока, Както ще видим по-надолу, та-
зи форма нее строго линейна, а в нея се вмък-
ва синусоидална съставна за компенсиране
на тангенсовите изкривявания, конто зави-
сят главно от типа и от ъгъла на отклонение
на лъча в кинескопа. Получава се от линей-
но нарастващия отклонителен ток след преми-
наването му през т. нар. тангенсов конденза-
тор и бобината за регулиране на хоризон-
талната линейност. Ако формата на хоризон-
талния отклонителен ток е различна от не-
обходимата, изображението е нелинейно в
хоризонтална посока.
— Хоризонталният размер, а оттам и
високото и. бостерното напрежение трябва
да бъдат стабилизирани по възможност, То-
ва зависи от наличността и от изправността
на трупа за автоматично поддържане на хо-
ризонталния размер. В противен случай при
увеличаването на хоризонталния размер се
увеличава стойността на високото напреже-
ние, което води до пробив на повишаващата
259
ксхо
бобина. Промяната на бостерното напреже-
ние се отразява и върху стабилността на вер-
тикал ния размер.
— Подаваните импулси на обратния ход
на редовете от допълнителната намотка на
товарната бобина към другите групи на те-
левизора трябва да имат необходимата поля-
рност и амплитуда. Това зависи от правил-
ното свързване на изводите на допълнител-
ната намотка на товарната бобина. В проти-
вен случай може да не действува групата за
автоматично регулиране на усилването, да
не се гаси обратният ход на редовете, да от-
съствува хоризонталната синхронизация.
13.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Схемните решения на крайното стъпало за
хоризонтално отклонение се свеждат в общи
линии до показаното на фиг. 13.2. Съществу-
ващите различия ще бъдат упоменати и раз-
гледани в следващия раздел при разглеж-
дането на схемата на съответния модел теле-
визионен приемник.
Схемата на крайното стъпало за хоризон-
тално отклонение се състои от крайна лампа
за хоризонтално отклонене Лг, демпферен
диод Л2, трансформатор за хоризонтално от-
клонение Трг с основна намотка на товарна-
та бобина I, допълнителна намотка II, пови-
щаваща бобина III, високоволтов изправи-
тел Л3, намотка за отопляването му IV, хо-
ризонтални отклонителни бобини (ХОБ),
бобина за регулиране на хоризонталната ли-
нейност Lr и други спомагателни елементи,
предназначението на конто ще бъде споме-
нато при подробного разглеждане на схемата.
Как действува схемата на крайното стъпа-
ло за хоризонтално отклонение? При подроб-
ного й разглеждане трябва винаги да се има
пред вид, че линейно изменящият се откло-
нителен ток през основната намотка на то-
варната бобина се получава чрез включване-
то и изключването й към захранващото на-
прежение. При това ролята на електронен
ключ се изпълнява от крайната лампа за
хоризонтално отклонение като за избяг-
ване на паразитните резонансни явления и
за възвръщане на енергията на обратния ход
към схемата са добавени демпфер ният диод
Л2 и бостерният кондензатор С3.
И така електронният ключ заземява перио-
дично горния край (извод 1) на товарната
бобина на ТХО, другият край на която (извод
2 или извод 5) е свързан към захранващото
напрежение. „Отварянето“ и „затварянето“
на електронния ключ се определя от големи-
ната и знака на прилагането към управлява-
щата решетка на лампата възбудително на-
прежение, формата на което зависи от вида
на задаващия генератор за хоризонтално от-
клонение. На фиг. 13.2 б е показана формата
на едно от възможните възбудителни напре-
жения, получено от задаващ мултивибратор
за хоризонтално отклонение. Пунктираната
линия под абсцисната ос отговаря на нивото
на отрицателното напрежение (70тп, при което
става отпушването на лампата Лг. Следова-
телно за. момента лампата Лг се запушва,
след това при се отпушва, отново се запуш-
Фиг. 13.2. Обобщена схема на крайното стъпало за хоризонтално отклонение
ксхо
260
ва при tb и този процес се повтаря перио-
дично.
Да разгледаме подробно процеса на полу-
чаването на линейно изменящ се отклоните-
лей ток от крайното стъпало за хоризонтално
отклонение. При включването на телевизора
първоначално крайната лампа Лг получава
анодното си захранване през демпферния диод
Л2 и частта от товарната бобина на ТХО,
заключена между изводите 2 и /. През демп-
ферния диод, частта от товарната бобина
между изводите 2 и 1 и крайната лампа Лг
протича линейно нарастващ ток, линейност-
та на който се определи от индуктивността на
товарната бобина. В действителност формата
на тока не е напълно линейна, но тя се ком-
пенсираотнелинейността на протичащия през
демпферния диод ток. Линейно нарастващият
ток създава в пространство™ около товарна-
та бобина магнитно поле, в което се концен-
трира определена магнитна енергия.
Но в момента tr потенциалът на възбуди-
телното напрежение на управляващата ре-
шетка на лампата Лг добива стойност, при
която лампата се запушва. Рязко се увелича-
ва анодното й напрежение — преходният
процес води до получаването на импулси на
обратния ход на редовете с висок положи-
телен потенциал (фиг. 13.2г). Амплитудата
на импулсите достига до 5 kV. Магнитното
поле, концентрирано около товарната боби-
на, се „свива“, като зарежда паразитните
капацитети на товарната и повишаващата
бобина и свързаните към изводите на товар-
ната бобина кондензатори, в резултат на кое-
то възниква резонансен процес с честота, оп-
ределена от индуктивността и капацитета на
товарната бобина. Този трептящ процес по
принцип е затихващ и ако имаше възможност
за развитието му докрай, през товарната
бобина би протекъл синусоидално изменящ
се затихващ ток, показан с пунктираната
линия на фиг. 12.3а. Но веднага след про-
тичането на първия полупериод от резонанс-
ния процес напрежението между изводите
5 и 2 на товарната бобина добива полярност,
при който демпферният диод Л2 се отпушва
и през него протича токът, създаден от маг-
нитната енёргия на полето при „свиването“
му. Веригата на този ток се затваря от изво-
да 5 на товарната бобина през бостерния кон-
дензатор С3, демпферния диод Л2 до извода
2 на бобината. В случая частта от товарната
бобина, заключена между изводите 5 и 2, иг-
рае ролята на токоизточник. Протичащият
ток през демпферния диод 1л2 зарежда бо-
стерния кондензатор до определено напре-
жение (400—500 V) с показаната на схемата
полярност. Това напрежение се сумира с нап-
режението на анодния изправител на'телеви-
зора, в резултат на което крайната лампа за
хоризонтално отклонение се захранва с по-
стоянно напрежение от порядъка на +7004-
+ 1000V, което силно подобряваи линейност-
та на хоризонталното отклонение. По този
начин енергията на обратния ход на ТХО не
се губи, а се запасява в бостерния конденза-
тор, което от своя страна прави крайното
стъпало за хоризонтално отклонение много
икономично.
Малко преди да се запуши демпферният
диод, възбудителното напрежение на край-
ната лампа Лг добива стойност, при която
лампата се отпушва и през Л1 протича токът
1Л2 (фиг. 13.2г). Въпреки нелинейността в
края на /л2 и в началото на 1Л1 общият ток
през товарната бобина е равен на тяхната
сума, при което двете нелинейности взаим-
но се компенсират и през товарната бобина
протича линейно нарастващ ток.
Полученият линейно нарастващ ток, който
протича през товарната бобина, се подава
към хоризонталните отклонителни бобини. Те
са свързани автотрансформаторно или тран-
сформаторно към изводите 4 и 6 на товарна-
та бобина, с което се съгласува ниското им
съпротивление спрямо високото входно съ-
противление на лампата През тях протича
линейно нарастващ ток, който отклонява
лъча в хоризонтална посока. Но поради плос-
ката форма на екрана на кинескопа при ед-
накви ъгли на отклонение в краищата му
лъчът изминава по-големи разстояния и изоб-
ражението се получава разтеглено в левия
и в десния край на екрана и свито в средна-
та му част, това са т. нар. „тангенсови“ из-
кривявания. За да се избягнат, необходимо
е на отклонителния ток да се предаде опре-
делена нелинейност, т. е. нарастването на
тока в началото и в края на правия ход тряб-
ва да се забавя, при което формата на откло-
нителния ток става S-образна. Този ефект
се постига посредством последователното
свързване на кондензатора С7 във веригата на
хоризонталните отклонителни бобини. Този
кондензатор се нарича „тангенсов".
При кинескопи с ъгъл на отклонение 110°
тангенсовите изкривявания не се премахват
напълно от тангенсовия кондензатор, поради
което при тях в същата верига се свързва и
бобината за регулиране на хоризонталната
линейност Ъх. Тя е навита върху тяло с феро-
магнитна сърцевина, близо до което на спе-
циална подвижна стойка е монтиран постоя-
нен магнит, с доближаването и отдалечаване-
то . на който се изменя подмагнитването на
сърцевината й. Протичащият през бобината
отклонителен ток компенсира това подмаг-
261
ксхо
нитване само за определена стойност, отго-
варяща на определена вертикална ивица от
растъра. При това компенсиране за тази част
от растъра индуктивното съпротивление на
бобината Lx нараства с околоЮ-ь-15 пъти
спрямо индуктивното й съпротивление за
останалата част от растъра, а това се проявя-
ва като свиване на изображението. Посред-
ством правилното подбиране на разстоянието
на постоянния магнит до сърцевината на бо-
бината Lt се регулира хоризонталната линей-
ност. При някои модели телевизионнй при-
емници последователно на бобината за регу-
лиране[на хоризонталната линЛност се свърз-
зва още една бобина, със сърцевината на коя-
то се регулира хоризонталният размер.
За предпазването на крайното стъпало за
хоризонтално отклонение от възникването
на други паразитни резонансни явления през
времето на обратния ход между изводите 1
и 2 на товарната бобина е свързана демпфер-
ната трупа /?4, С2.
Високото напрежение за захранване на
втория анод на кинескопа се получава от
изправянето на импулсите на обратния ход
на редовете, конто възникват в намотката
на ТХО при запушването на крайната лампа
за хоризонтално отклонение Лх. Поради мал-
кото им за целта напрежение (около 5kV)
последователно на товарната бобина се свърз-
ва повишаващата бобина III с около 1000
навивки. Нд изхода й се получават импулси
на обратния ход на редовете с напрежение
около 14-=-16 kV, конто се изправят от лам-
пата на високоволтовия изправител Л3. По-
лученото високо напрежение се подава към
втория анод на кинескопа. Отоплението на
демпферния диод се извършва посредством
допълнителната намотка IV, която за лам-
пата DY 86 се състои само от една навивка с
високоволтов кабел, разположена около фе-
ритната сърцевина на ТХО. В този случай се
получава по-високо от необходимого отопли-
телно напрежение, поради което последовател-
но в отоплителната верига на Л3 е свързан
гасящият резистор 7?10. При високоволтов
изправител, изпълнен с лампата EY86, отоп-
лителното напрежение 6,3V се получава от
три навивки, поради което гасящ резистор
не е необходим.
Едно от изискванията към крайното стъпало
за хоризонтално отклонение е поддържането
на хоризонталния размер. Неговото увелича-
ване води до пробив на повишаващата боби-
на, а намаляването му — до изменение както
на хоризонталния, така и на вертикалния
размер. При повечето модели телевизори
хоризонталният размер се поддържа авто-
матично по следния начин. Кондензаторът
С4 прехвърля положителните импулси на
обратния ход на редовете към варистора Т?5;
те прокарват през него ток, който зарежда
прехвърлящия кондензатор С4 с показания
на фиг. 33.2а поляритет. Полученото отри-
цателно напрежение е право порпорционално
на амплитудата на обратния ход на редове-
те. То се подава към управляващата решетка
на крайната лампа за хоризонтално отклоне-
ние Лх чрез филтърната верига 7?3, С5 и раз-
делителния резистор /?2за определяне на ра-
ботната й точка. Ако по някаква причина
се увеличи хоризонталният размер, увели-
чава се и амплитудата на обратния ход на
редовате, а това води до протичането на по-
силен ток през варистора Т?5, който намалява
съпротивлението си. Кондензаторът С4 се за-
режда до по-висок отрицателен потенциал и
лампата Лг увеличава вътрешното си съпро-
тивление, което води до намаляването на хо-
ризонталния размер, т. е. до неговото стаби-
лизиране, или се изменя моментът на отпуш-
ване на крайната лампа за хоризонтално от-
клонение
За първоначалното нагласяване на хори-
зонталния размер към варистора Т?5 се подава
определено положително напрежение, което
се взема от плъзгача на регулатора за хори-
зонталния размер Т?7 и компенсира частично
изработеното отрицателно напрежение. Ре-
зисторът jR8 е разделителен, а 7?6 участвува
в делителя на бостерното напрежение.
И накрая ще споменем, че от допълнител-
ната намотка на ТХО II се вземат импулсите
на обратния ход на редовете с положителна
полярност и се подават към групата за АРУ
и схемата за фазово сравняване, а така също
и импулси на обратния ход на редовете с
отрицателна полярност, конто се подават
към групата. за гасене на обратния ход и
към схемата за фазово сравняване. Получе-
ното бостерно напрежение се използува и
за захранването на други вериги от схемата
на телевизора, конто изискват по-високо
напрежение от това на анодния изправител.
Такава верига е анодното захранване на
задаващия генератор за вертикално откло-
нение, ускоряващият електрод на кинескопа,
групата за защита на общия канал и др.
13.3.	ХАРАКТЕРНИ НАПРЕЖЕНИЯ И ТОКОВЕ
ПРИ ИЗПРАВНОСТ НА КРАЙНОТО СТЪПАЛО
ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
Характерни напрежения при изправност
на крайното стъпало за хоризонтално откло-
нение са високото напрежение, бостерното
напрежение и напрежението на втора решет-
ка на крайната лампа за хоризонтално от-
ксхо
262
клонение, а характерен ток е токът в катод-
ната верига на крайната лампа за хоризон-
тално отклонение
Високото напрежение се проверява по-
средством изваждане на кабела за високо
напрежение, водещ към ускоряващия анод
на кинескопа, иприближаването му до шаси.
При това трябва да прескочи електрическа
искра с дължина 10—15mm. Разбира се, този
начин за проверяване не е за препоръчване,
понеже може да доведе до повреда на край-
ното стъпало за хоризонтално отклонение
при продължителното прескачане на искра-
та. По-лесно може да се провери наличността
на високо напрежение с допиране на метал-
ната част на изолирана отвертка до извода
от повишаващата бобина, който води към
качулката на лампата на високоволтовия
изправител — поради високо променливо
напрежение близо до допирането на отверт-
ката се наблюдава виолетово сияние. При
това не може да се установи .точно дали е
изправен високоволтовият изправител. При
съмнение трябва да се постъпи, както бе
посочено по-горе — с изваждане на кабела
за високото напрежение и допирането му
до земя. Ако при изваждането на кабела
за високо напрежение около пръстите, с
конто сме го хванали, се наблюдава виолето-
во сияние, това значи, че кинескопът се
захранва с променливо напрежение поради
късо съединение или влошен вакуум в лам-
пата на високоволтовия изправитед и това
е причината екранът му да не свети.
Бостерното напрежение се измерва между
извода на бостерния кондензатор, свързан
към извода на товарната бобина, и земя.
То трябва да бъде равно на посоченото в
съответната принципна схема. По-ниското
бостерно напрежение говори за повреда в
крайното стъпало, а по-високото — за опас-
ност от пробив на трансформатора за хоризон-
тално напрежение.
Напрежението между втора решетка и
земя е също едно от условията за работата на
крайното стъпало за хоризонтално откло-
нение. При по-ниско напрежение (поради
поставянето на гасящ резистор с по-голямо
съпротивление) хоризонталният размер е
намален. Той трябва да има стойността,
посочеиа на принципната схема на телеви-
зора.
Катодният ток на крайната лампа за хори-
зонтално отклонение също зависи от из-
правността на крайното стъпало за ХО.
Той трябва да бъде в границите от 120 до
150 mA. По-слабият ток говори за изтощена
крайна или демпферна лампа, а увеличеният
ток — за повреда в крайното стъпало за
хоризонтално отклонение, която може да до-
веде до пробив в повишаващата бобина.
13.4.	НАЧИНИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗПРАВ-
НОСТТА НА КРАЙНОТО СТЪПАЛО ЗА ХОРИ-
ЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
Първоначално се проверява наличността
на високо напрежение по начините, посочени
в раздела 13.3.
След това се проверява възбудителното
напрежение между управляващата решетка
на крайната лампа за хоризонтално откло-
нение и земя посредством волтметър за про-
менлив ток, свързан чрез разделителен кон-
дензатор 0,1 pF. Възбудителното напреже-
ние трябва да бъде в границите от 50 до
571/еи (разликите в показанията се дължат на
ниското вътрешно съпротивление на изме-
рителните прибори). Наличността на въз-
будително напрежение говори за повреда в
крайното стъпало за хоризонтално откло-
нение, а отсъствието му — за повреда в~
задаващия генератор за хоризонтално от-
клонение или преди него (например във фазо-
вото сравняване при задаващ мултивибратор
за хоризонтално отклонение).
13.5.	РАЗСТРОЙКИ НА КРАЙНОТО СТЪПАЛО
ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ И
ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА
ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРИЕМАНЕ
При разстройването на крайното стъпало
за хоризонтално отклонение може да се
получи изменение на хоризонталния раз-
мер и влошаване на хоризонталната линей-
ност.
При намален хоризонтален размер поради
разстройване на регулатора за бостерното
напрежение няма опасност за работата на
телевизора, докато при увеличен хоризон-
тален размер поради разрегулиране на регу-
латора за бостерното напрежение има опас-
ност от пробиване на повишаващата и товар-
ната бобина в резултат на увеличаването
на високото напрежение.
Влошаването на хоризонталната линейност
от разрегулирането на регулатора за хоризон-
тална линейност в телевизорите, при конто
има 'такъв (с ъгъл на отклонение 110°),
не води до други по-тежки повреди.
13.6.	РЕГУЛИРОВКИ ПРИ КРАЙНОТО СТЪПАЛО
ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
В крайното стъпало за хоризонтално от-
клонение се налага регулирането на хоризон-
талния размер, бостерното напрежение и
263
ксхо
хоризонталната линейност (разбира се,
при моделите телевизионни приемници, къ-
дето са предвидени съответните регули-
ровки).
Първоначално се регулира бостерното на-
прежение с помощта на потенциометъра от
групата за автоматично поддържане на хори-
зонталния размер. То се нагласява на стой-
ността, посочена в електрическата схема на
съответния телевизионен приемник.
След регулиране на бостерното напрежение
се регулира хоризонталният размер.'Това
става или с изменение на индуктивного
съпротивление във веригата на хоризонтал-
ните отклонителни бобини, или с изменение
на връзката на тези бобини с товарната
бобина на ТХО, или с изменение на напреже-
нието за захранване на крайното стъпало
за хоризонтално отклонение. При повечето
модели телевизионни приемници регулйране-
то на хоризонталния размер се осъществява
посредством регулатора за бостерното на-
прежение, като при това се гледа изобра-
жението да изпълни екрана на телевизора
в хоризонтална посока така, че да се получи
правилен кръг при излъчването на теле-
визионната изпитателна таблица и да не се
надвишава бостерното напрежение.
Хоризонталната линейност се регулира
посредством приближаването, отдалечава-
нето или завъртането (в зависимост от кон-
струкцията) на постоянния магнит на регу-
латора за хоризонтална линейност.
13-7. ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА КРАЙНОТО
СТЪПАЛО ЗА ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
13.7.1.	„Опера 3“ (фиг. 13.3). Използувана
е типична схема на крайно стъпало за хори-
зонтално отклонение, подобна на разгледа-
ната от фиг. 13.2. Не е включена само боби-
ната за регулиране на хоризонталната линей-
ност. За увеличаване на собствения капаци-
тет на трансформатора за хоризонтално от-
клонение между изводите 7 и 8 е свързан
кондензаторът С102. Използувани са елек-
тронните лампи EL81,’ EY83,DY86.
Характерни повреди. При всички крайни
стъпал’а за хоризонтално отклонение най-
характерни повреди са дефектите в електрон-
ните лампи, но те са разгледани подробно в
раздел 13.8.
При „Опера 3й се наблюдава прекъсване
на предпазителя в катода на крайната лам-
па 77р3, при което екранът е тъмен поради
липса на високо напрежение, а между управ-
ляващата решетка на Л14 и земя се измерва
високо положително напрежение. При утечка
в прехвърлящия кондензатор С98 хоризон-
Фиг. 13.3. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Опера 3“
ксхо
264
Фиг. 13.4. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Опера 1“
талният размер е увеличен — не се регулира
с /?157, бостерното напрежение е високо,
увеличен е и катодният ток на крайната
лампа. Като последствие на тази повреда
пробива повишаващата бобина, след което
екранът на телевизора е тъмен. При прекъе-
ване на варистора от автоматиката У?154
хоризонталният размер се увеличава, обик-
новено пробива повишаващата бобина, след
което екранът на телевизора е тъмен. Наблю-
дава се безпричинно пробиване на повиша-
ващата бобина поради недостатъчната й
електрическа якост на изолацията, при което
екранът на телевизора е тъмен, високото на-
прежение отсъствува.
13.7.2.	„Опера 1“ (фиг. 13.4). Различава
се от схемата на „Опера 3“ (вж. фиг. 13.3)
по използуването на лампи с трансформатор-
но отопление EL81 и Е Y83, а така също и по
отсъствието на допълнителна намотка на
товарната бобина на ТХО. Схемата няма
група за автоматично поддържане на хори-
зонталния размер, последният се регулира
с диференциалния регулатор, съставен от
бобините L17 и L18 посредством изменение
на индуктивната им връзка. Бобината за
регулиране на хоризонталната линейност
е L16. Свързана е последователно с и
С104 и действува чрез коригиране на рабо-
тата на тангенсовия кондензатор С103. От
извода Г се вземат импулсите за схемата за
АРУ и за групата за фазово- сравняване.
При тази схема хоризонталната синхрони-
зация е нестабилна, поради което се препо-
ръчва подмяната на трансформатора за хори-
зонтално отклонение с този от „Опера 3“.
Характерни повреди са утечката в С98,
при което хоризонталният размер е увели-
чен, увеличава се и бостерното напрежение.
В резултат на това обикновено пробива и по-
вишаващата бобина, след което екранът на
телевизора е тъмен. Наблюдава се и механич-
на повреда на диференциалния регулатор
за хоризонталния размер.
13.7.3.	„Кристал" (фиг. 13.5). Схемата му
е подобна на използуваната при „Опера 3“.
Характерни повреди. При утечка в С108
хоризонталният размер е увеличен и не се
регулира с /?129. Бостерното напрежение е
високо. Пробива повишаващата бобина, след
което екранът е тъмен. При прекъеване на
/?127 хоризонталният размер е свит и не се
регулира с /?129. При прекъеване на варисто-
ра /?12б хоризонталният размер е увеличен
и не се регулира, пробива повишаващата
бобина, в резултат на което екранът е тъмен.
13.7.4.	„Пирин" (фиг. 13.6). Различава се
от схемата на „Кристал" по използуването
на стъпален регулатор за хоризонталния
265
ксхо
Фиг. 13.5. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Кристал"
Л401
PL500
<-900V
X0DU30H
С409
47п
Пр1
О.ЗА
емата
odoсраоняоане
329 Юк С4№
g1 на кинескопа
Л402
PY88
'nvflRSOI
& Lb?*
:5oi
100
С317 22п R3231

R409
2,7k
с 503
R328
032
куплунг на откло
‘ншпелната
ДЗО
SFD108
Фиг» 13.6. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Пирин"
34 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ксхо
266
кън схемата
за фазобо сраЬнебаме
Фиг. 13.7. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Рубин 102“
размер, изпълнен с бобината L401, която е
свързана последователно във веригата на
хоризонталните отклонителни бобини заедно
с тангенсовия кондензатор С411 и бобината за
регулиране на хоризонталната линейност £402.
За по-плавното нагласяване на хоризонтал-
ния размер паралелно на тази трупа е свързан
резисторът /?410. Кондензаторът С503 е за уве-
личаване на собствения капацитет на ТХО.
Характерни повреди. При прекъеване на
7?з25 бостерното напрежение е високо и екра-
нът гасне в точка. При утечка в С317 хоризон-
талният размер е увеличен, обикновено
пробива и повишаващата бобина, след което
екранът на телевизора е тъмен. При прекъе-
ване на Т?409 екранът е тъмен, няма високо
напрежение, бостерното напрежение е пони-
жено. При прекъеване на Т?327 и Т?328 хори-
зонталният размер е намален, бостерното
напрежение — също. При прекъеване на
Т?32б хоризонталният размер е увеличен, про-
бива повишаващата бобина (екранът е тъмен).
Понякога се чува свирене с честота, близка
до честотата на редовете, дължащо се на
разхлабената феритна честота на бобината
за регулиране на хоризонталната линей-
ност L402 (тази сърцевина изпада в механи-
чен резонанс), свиренето се премахва, като
се фиксира сърцевината с разтопен восък,
парафин или колофон.
13.7.5.	„Рубин 102“ (фиг. 13.7). При тази
схема също не е употребена трупа за авто-
матично поддържане на хоризонталния раз-
мер. Необходимого за крайната лампа пред-
напрежение се получава от допълнителния
изправител за —9,5 V. За намаляване на
паразитного излъчване на смущаващи високо-
честотни напрежения анодното захранване
се подава през дросела Др8, а за предпазване
на крайното стъпало от паразитни резонан-
сни трептения по време на обратния ход
служи дроселът Дръ. Положителните импул-
си на обратния ход на редовете се подават
към групата за АРУ от основната намотка
на трансформатора за хоризонтално откло-
нение през кондензаторите С81 и С82. Хори-
зонталният размер се регулира с диферен-
циалния регулатор Дрб, а хоризонталната
линейност — с Др7. Високото напрежение
се филтрира посредством групата С157,/?177.
Характерни повреди. При утечка на С152
хоризонталният размер е увеличен, обикно-
вено пробива повишаващата бобина, след
което екранът е тъмен. При пробив на С157
екранът е тъмен, няма високо напрежение.
Същото се наблюдава и при прекъеване на
/?172- При прекъеване на Др8 или Дръ екра-
нът е тъмен, няма високо напрежение. Също-
то се наблюдава и след пробив на С155. При
прекъеване на С155 екранът е тъмен, бостер-
ното напрежение се понижава на 300-4-400 V.
13.7.6.	„Темп 6/7“ (фиг. 13.8). Особеното
на тази схема се състои в избягването на
подмагнитването на феритната сърцевина на
267
ксхо
Фиг. 13.8 Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Темп 6/7“
ТХО от прстоянната съставна на протичащия
през крайната лампа ток чрез подаването на
тази постоянна съставна през високочестот-
ния дросел L4_30. Промен л ивотоковата със-
тавна на анодния ток на Л13 се прехвърля
с кондензатора С4_44. Друга особеност на
схемата е регулирането на хоризонталния
размер посредством стъпалното изменение
на захранващото напрежение, подавано към
крайното стъпало от превключвателя 7762.
Резисторите 7?4_624-7?4.б9 са гасящи, а кон-
дензаторът С4_61 ги блокира по променлив
ток.
Хоризонталната линейност се регулира с
бобините L4_33 и L4.38. Хоризонталните боби-
ни са свързани симетрично към товарната
бобина, с което се намалява тяхното паразит-
но излъчване. За високоволтов изправител
е употребена лампата ЗЦ18П. Преднапре-
жението на крайната лампа Л13 се получава
от групата в катода й /?4.5б, /?4.57 и С4.58
и чрез зареждане на С4.20 от протичащия
решетъчен ток. С4_3б е високоволтов конден-
затор за филтриране на високото напрежение.
Характерни повреди. Най-често се прекъс-
ва отоплителната намотка на високоволтовия
изправител Л15. Тя е запресована в пласт-
масовия държател на цокъла на лампата,
в който епремината феритната сърцевина на
ТХО. При тази повреда високото напреже-
ние отсъствува и екранът е тъмен. При пре-
късване или изсъхване на катодния конден-
затор С4.58 се наблюдава намаляване на
хоризонталния размер. При утечка в С4.2о
хоризонталният размер е увеличен, пробива
повишаващата бобина, след което екранът
е тъмен. Често пробива и високоволтовият
кондензатор С4_3б, екранът е тъмен, няма
високо напрежение. До същия ефект води и
прекъсването наТ?4_37. При искрене на /?4_31
върху изображението се наблюдават смуще-
ния под формата на къси хоризонтални
искрици. Често прекъсва извод на товарната
бобина на ТХО в мястото на запояването
му към клемите — екранът е тъмен, няма
високо напрежение.
13.7.7.	„Темп 6М/7М“ (фиг. 13.9). Схемата
е значително модернизирана спрямо тази
на „Темп 6/7“ (вж. фиг. 13.8). Въведена е
група за автоматично поддържане на хори-
зонталния размер с варистора 4R-11, като
необходимото напрежение на импулсите ла
обратния ход на редовете се взема от точ-
ката след тангенсовия кондензатор 4-С15
с разделителния кондензатор 4-С9. По
ксхо
268
Фиг. 13.9. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Темп 6М/7М“
тази причина отпада и групата за предна-
прежение на крайната лампа.За захранване
на задаващия блокинг-генератор за верти-
кално отклонение се използува допълнител-
ният изправител на импулсите на обратния
ход на редовете, изпълнен с диода 4-Д1
и филтърния кондензатор 4-С17. Бостер-
ното напрежение се филтрира с групата
4-7?21, 4-С12, след което се подава към
захранваните вериги. С потенциометъра
4-R18 се регулира хоризонталният размер.
Характерни повреди. При първите серии
се наблюдава прекъсване на отоплителната
намотка на Л15, при което екранът е тъмен.
При новите модели цокълът на Л15 е разгло-
бяем, този дефект се проявява по-рядко и
лесно се отстранява. При пробив на 4-С10
екранът е тъмен, няма високо напрежение.
При утечка на 4-С5 хоризонталният раз-
мер е увеличен, има опасност от пробив на
повишаващата бобина. При пробив на 4-С14
екранът е тъмен, няма високо напрежение.
Същото се наблюдава и при прекъсване на
4-7?2з.
13.7.8.	„УНТ 47/59“ (фиг. 13.10). Харак-
терно за схемата е, че подаването на захран-
ващото напрежение се извършва с предпази-
теля 77р501 и мостчето в куплунга на откло-
нителната система ПЫ, посредством което
се предпазва екранът на кинескопа от про-
гар янето му при погрешното изключване
на отклонителните бобини.
Характерни повреди. Често се наблюдава
пробив на Csoi, при което екранът на телеви-
зора е тъмен и няма високо напрежение.
При много близко монтиране на Т?503 до
извода на С504 прескачат искри, съпроводени
с характерни смущения върху изображението
и пращене на звука.
13.7.9.	„Стадион“ (фиг. 13.11). При тази
схема напрежението за захранване на вто-
рата решетка на крайната лампа се подава
през мостче в куплунга на отклонителната
система. Когато последната е изключена,
екранът на телевизора е тъмен, няма високо
напрежение. С това се предпазва кинескопът
от прогаряне. За намаляване на паразитните
резонансни процеси в катода на демпфер-
ния диод Л5 е свързан дроселът L608. За
същата цел е използувана и групата /?604,
Сб02- Хоризонталната линейност се регулира
посредством бобината L603, към която пара-
лелно са свързани резисторът Т?602 и конден-
заторът С604; кондензаторът С22 е тангенсов.
Характерни повреди. При прекъсване на
/?51 или /?52 хоризонталният размер е силно
свит или екранът на телевизора е тъмен
поради малката стойност на високото на-
прежение. При прекъсване на Т?б5 хоризон-
талният размер се увеличава, пробива пови-
269
ксхо
С688 „
22п С26
150,

Фиг. 13.10. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „УНТ 47/59“
Л; 63
5
Л4
PL 36
Л5
PY88
R42 1к
R47
АРУ
.гасене
схема
I 7
560V
на кинескопа
5V1300/,0
+240V
J23
хоризонтално
отклонителни
бобини
на обр. ход
за фазобо
срабнябане
100k = С24
Юп
L603
За
9
I 8
С 604
J5CL
R650 1,4л
С25 270
R54 1t0i
R53
680К
R55
DY86
юризонтална
линейност
Th
4£Л22
ГЦ22
old
1	7
Фиг. 13.11. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Стадион'
ксхо
270
Л/С684
\ 22п
С27 120
Л 4
PL36
R47
1,0
-60V
R42 1к
R44
1,0
U
R43
Зк
Л5
PY88
С18
47п
240V
R53
+ 980v
R54
R57_ ~
R60 3,3(”
2 Ок
Фиг. 13.12. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Стадион 2/4“

хоризонтална
линейност
Л601
ОУ 86
3
C2ff
ИБО
1а
Фаюбо
срабнябане
схема
за
R58 Юк
•С24
R59
180k
схема
схема
за
за
Фаз обо
гасене
Q2 на кинескопа
2
R53 ^26
68k
С 23 ।
1,0	°’1/
хоризонта-2
лен размеру
о----
срабнябане
на обр. ход
| ХОБ2
|'ХОБ1
ТрЗ
Фиг. 13.13. Свързване на хоризонталните откло-
нителни бобини при „Стадион 2/4“ с кинескоп с
диагонал 59 ст
шаващата бобина, след което екранът на
телевизора е тъмен. При прекъеване на
/?47 или Т?44, а също и при утечка на С688
автоматиката не действува, екранът гасне
понякога в точка, може да пробие повиша-
ващата бобина, след което екранът на теле-
визора е тъмен.
13.7.10.	„Стадион 2/4“ (фиг. 13.12). Схе-
мата се различава малко от тази на „Стадион44
(вж. фиг. 13.11), ито главно по начина на
евързване на регулатора за хоризонтална
линейност Lx и допълнително монтираните
кондензатори за увеличаване на собствения
капацитет на ТХО-С28 и С'28. Посредством
първия от тях се регулира в определени
граници високото напрежение. Между катода
на демпферния диод Лб и анода на крайната
лампа Л4 е поставена втора трупа против
паразитни резонансни трептения /?50, С27.
Характерните повреди са, както при „Ста-
дион44.
13.7.11.	„Стадион 2/4“ с 59 ст диагонал
на екрана (фиг. 13.13). Тази схема се разли-
чава от разгледаната на фиг. 13.12 по това,
че за увеличаване на хоризонталния раз-
мер е използувана бобината L604.
Характерните повреди са, както при
„Стадион44.
271
ксхо
Фиг. 13.14. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „53 Т 816“
13.7.12.	„53 Т 816“ (фиг. 13.14). При
тази схема също не е употребена група за
автоматично поддържане на хоризонталния
размер. Последният се регулира стъпално
посредством свързването на хоризонталните
отклонителни бобини към различен брой
навивки на товарната бобина с помощта на
превключвателя /766< Не е използуван и кон-
дензатор за компенсиране на тангенсовите
изкривявания, защото кинескопът въпреки
големия диагонал на екрана (53 ст) е с ъгъл
на отклонение 90°. За намаляване на пара-
зитните резонансни явления между катода
на демпферния диод и земя е свързан кон-
дензаторът С123. Захранващото напрежение
се подава през предпазителя В3 и мостчето
в куплунга на отклонителната система. За
високоволтов изправител е използувана лам-
пата EY86.
Характерни повреди. При утечка на С98
се увеличава хоризонталният размер, увели-
чава се и бостерното напрежение, след което
пробива повишаващата бобина и екранът е
тъмен. Често прекъсва /?115, при което екра-
нът е тъмен.
13.7.13.	„АТ 550“ (фиг. 13.15). Хоризон-
талният размер се регулира с 7?6О1 и посред-
ством изменение на индуктивността на боби-
ната L601. Против паразитни резонансни
явления са поставени дроселите £б02 и L603.
Захранването на крайното стъпало се подава
през мостче от куплунга на отклонителната
система.
Характерни повреди. При прекъсване на
Т?701 хоризонталният размер е увеличен,
бостерното напрежение — също. Пробива
повишаващата бобина, след което екранът
на телевизора е тъмен. Подобно явление се
наблюдава при утечка на кондензатора С509.
13.7.14.	„Топаз“ (фиг. 13.16). Характерно
за схемата на „Топаз44 е използуването на
лампа за автоматично поддържане на хори-
зонталния размер — Л19б. Схемата действува
по следния начин. Към анода на лампата се
подават импулсите на обратния ход на редо-
вете, конто се вземат от основната намотка
на ТХО с положителна полярност посред-
ством кондензатора С313. От капацитивния
делител на напрежение, съставен от конден-
заторите С311, С312 се подава част от напре-
жението към управляващата решетка на
лампата. Големината на това напрежение
зависи от положението на полупроменливия
кондензатор С312, с който се регулира чув-
ствителността на схемата. По този начин
вътрешното съпротивление на лампата нама-
лява пропорционално на амплитудата на
импулсите на обратния ход. При това през
лампата протича ток, пропорционален на
амплитудата на отклонителния ток, който
зарежда кондензатора С313 с показаната на
схемата полярност. Изработваното отрица-
телно напрежение се подава към управлява-
щата решетка на крайната лампа за хори-
зонтално отклонение Л14 и измества работна-
та й точка, като по този начин се осъществява
ксхо
272
Л601
PL500
С607
150^;
1^600$
Л6О2
PY88
L602
-62V
L604
АРУ,схема за фавобо сравнение
|-ь235У |
гасене на обр. ход.
хоризонта-
лен размер
R601
2,2
R501
1к
R602
1,5
E298ZZ101.
SV130Q/
10-9
R606
1,0
Фиг. 13.15. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „АТ 550“
^M|R607°
U 2,2к
гх LC604
Ту 150д
Y ХС 6 О 50"
Т^Т47 8
2;5Д
R7001,5л
хор.,
лнецност
nV°P-
Б7> размер
С606 220п
L603
R603,
3,3к ]
L603
'С603
150
R605
470к
R610 R609V
1,0 1,0 ИЙ

от
щата
L15PY88
A14PL36
към анода на
ламлатаЬа АРУ
С230Юп
иа4
С411
1К
R318
ЮОк
R412
1к
R416
2^п
ст
|R321,n
470К
хоризонтално
отклонителни
бобини
хоризонталнс
линеиност
L401
[<-190V
U
сзюТ
1,5п £
31:
T1R319
Л196 Ц ’>5
ЕСС82
'с
R324
R320
00-100/1-0,18-0)5
към схе-
мата за фазооо
\ срабнябане2
КЗ'Куплунг на отклонителната
система
Фиг. 13.16. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение при „Топаз"
273
П1—пз
автоматичното поддържане на хоризонтал-
ния размер. Режимът на лампата Л19б се
определи с потенциометъра /?324. Катодният
потенциал на лампата е стабилизиран по-
средством групата, съставена от резистора
/?318 и варистора R32Q. По този начин схе-
мата реагира и на изменението на захранва-
щото напрежение (при увеличаването на
захранващото напрежение стабилизираният
катоден потенциал на лампата не се изменя,
докато положителният потенциал на управ-
ляващата решетка се увеличава, вътрешното
съпротивление на лампата се намалява и
изработва по-високо отрицателно управля-
ващо напрежение). Кондензаторът С3ю е
блокиращ за променливия ток. Резисторът
/?321 е разряден за С313.
Друга особеност на схемата е това, че
импулсите на обратния ход на редовете,
конто се подават към групата за автоматично
регулиране на усилването, се вземат от
втората решетка на крайната лампа за хори-
зонтално отклонение с кондензатора С409-
По тази причина шунтиращият кондезатор
към земя Z?410 има малък капацитет.
Характерни повреди. При утечка в С230
хоризонталният размер се увеличава и не се
регулира с /?324. Пробива повишаващата бо-
бина, след което екранът на телевизора е
тъмен* При положение на кондензатора C3i2,
отговарящо на максимален капацитет, хо-
ризонталният размер е максимален и не се
регулира посредством Т?324. Наблюдава се
самоволно пробиване на повишаващата бобина.
При късо съединение между пластинките на
тримерн ия кондензатор С312, което обикновено
се дължи на механичната му повреда (из-
кривяване на пластинките), се получава силно
увеличен хоризонтален размер, може дапро-
бие повишаващата бобина. Същото се наблю-
дава и при прекъсване на Т?322.
13.8. ЕЛЕМЕНТИ ОТ КРАЙНОТО СТЪПАЛО ЗА
ХОРИЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ И ТЕХНИТЕ
ПОВРЕДИ
П1 — крайна лампа за хоризонтално от-
клонение. Най-често прекъсва анодният
или катодният извод на лампата, при което
екранът на телевизора е тъмен поради от-
съствието на високо напрежение. Същото се
наблюдава и при прекъсване на изводите на
останалите електроди или при късо съеди-
нение между електроди. При нормално въз-
будително напрежение между управляващата
решетка на изправната лампа П1 и земя се
измерва отрицателно напрежение с посоче-
ната на схемата стойност, което се запазва
при прекъсване на аноден или екранен извод
35 Повреди и поправки на телевизионни приемници
на лампата Ш, но отсъствува при прекъсва-
нето на катоден извод,извод на управляващата
решетка или при късо съединение между
електродите. При нарушена вътрешна изола-
ция се наблюдава искрене между електро-
дите на лампата, съпроводено с виолетови
искри в балона на лампата Ш, с влошаване
на хоризонталната синхронизация или с
поява на тъмни и светли към хоризонтални
чертички върху изображението. При изто-
щена лампа хоризонталният размер е недо-
статъчен, бостерното напрежение е ниско,
при увеличаване на яркостта в средата на
екрана се появява тъмно петно и изображе-
нието (растърът) увеличава размерите си
при увеличаване на яркостта (този ефект
се нарича „дишане44 на изображението).
П2 — демпферен диод. Най-често се на-
блюдава прекъсване на катоден или аноден
извод, при което екранът е тъмен поради
отсъствието на високото напрежение; бостер-
ното напрежение е нула, по-точно има мал-
ка отрицателна стойност спрямо земя (части
от волта). При нарушена изолация между
електродите се наблюдава искрене вътре в
лампата, съпроводено с характерни смуще-
ния върху изображението. При изтощена лам-
па бостерното напрежение е ниско, хоризон-
талният размер — малък, с увеличаване на
яркостта в центъра на екрана се наблюдава
тъмно петно и увеличаване на размерите,
изображението „диша44.
ПЗ — високоволтов изправител. При пре-
късване на изводи чна електроди екранът е
тъмен, няма високо напрежение. При късо
съединение между електродите екранът е тъ-
мен, има високо напрежение, но то е про-
менливо — кинескопът го консумира, но не
свети. При променливо високо напрежение
след изваждане на високоволтовия кабел
от гнездото на кинескопа и доближаването
му с ръка около кабела в мястото на допира-
нето се наблюдава виолетово сияние — това
е начинът за установяване на променливо
високо напрежение. Когато високото на-
прежение е постоянно, т. е. изправено (при
изправна лампа ПЗ), такова виолетово сияние
не се наблюдава, защото то представлява
капацитивно прехвърлено високо напреже-
ние. При изтощена лампа ПЗ с увеличаване
на яркостта се увеличават и геометричните
раз. ери на изображението, в центъра му се
появява тъмно петно. При силно изтощена
лампа с увеличаване на яркостта екранът се
затъмнява напълно и изображението може
да се наблюдава само при намаляване на
яркостта.
П4—П12
274
П4 — лампа за автоматично поддържане
на хоризонталния размер. Използувана е
само при „Топаз44 (Л19б от фиг. 13.15). При
прекъсване на изводи на електродите хори-
зонталният размер не се регулира и е силно
увеличен, бостерното и високото напрежение
са увеличени, поради което съществува опас-
ност от пробив на повишаващата бобина.
При късо съединение между електродите
може да се наблюдава както увеличен, така
и намален хоризонтален размер, автомати-
ката за поддържането му не действува. При
изтощена лампа хоризонталният размер е
увеличен и не се регулира.
П5 — прехвърлящ кондензатор, подаващ
възбудителното напрежение към управлява-
щата решетка на крайната лампа за хоризон-
тално отклонение П1. При прекъсването му
екранът е тъмен, няма високо напрежение,
бостерното напрежение е равно на анод-
ното на П2, няма отрицателно напрежение
между управляващата решетка на крайната
лампа и земя, токът през нея е силно увели-
чив (до 300 mA), анодът на лампата П1 се
зачервява. При утечка се увеличава катод-
ният ток на лампата П1 до 200 4-250mA,
бостерното напрежение е по-завишено, авто-
матиката за поддържане на хоризонталния
размер не действува, обикновено пробива
повишаващата бобина. При пробив на кон-
дензатора екранът е тъмен, няма високо на-
прежение, крайната лампа за хоризонтално
отклонение се отпушва и грее (зачервен анод),
обикновено се поврежда, катодният й ток е
над 300 mA. Когато капацитетът на кон-
дензатора П5 е малък (например при „Опера 3“
той е 4,7nF) и крайната лампа се изтощи, при
намаляване на яркостта се наблюдава сви-
ване на растъра в левия и в десния му край
под формата на половин синусоида, което
свиване изчезва след увеличаването на яр-
костта. В този случай нежеланият ефект
може да се премахне не само чрез подмяна на
крайната лампа за хоризонтално откло-
нение, но и чрез увеличаване на капацитета
на кондензатора П5.
П6 — резистор против самовъзбуждане на
крайната лампа за хоризонтално откло-
нение, свързан последователно във веригата
на управляващата й решетка. При прекъс-
ване екранът на телевизора е тъмен поради
отсъствие на високо напрежение, бостер-
ното напрежение е равно на захранващото.
П7 — утечен (разделителен) резистор. При
прекъсването му хоризонталният размер се
увеличава и не се регулира, автоматиката
за поддържането му не действува, екранът
гасне в точка.
П8 — филтърен кондензатор във верига-
та за подаване на управляващото напреже-
ние от автоматиката за регулиране на хори-
зонталния размер към крайната лампа. При
прекъсване не се влошава забележимо рабо-
тата на крайното стъпало, защото варисто-
рът П20 притежава стабилизиращи свойства
и замени капацитета на този кондензатор.
При пробив хоризонталният размер е увели-
чен, не се поддържа автоматически и не се
регулира с потенциометъра П23. При утечка
регулирането и автоматичного поддържане на
хоризонталния размер са влошени.
П9 — предпазител в катодната верига на
крайната лампа за хоризонтално отклоне-
ние П1. При изгаряне екранът на телевизора
е тъмен, няма високо напрежение, между
катода на П1 и земя се мери положително
напрежение, такова се мери и между управ-
ляващата решетка на П1 и земя. Предпази-
телят П9 прегаря обикновено след утечка
или пробив на прехвърлящия кондензатор
П5 или при повреда в автоматиката (напри-
мер при прекъснал варистор П20, при утечка
или пробив в кондензатора П19). Този пред-
пазител не трябва да се подсилва, защото при
евентуална повреда в схемата може да про-
бие повишаващата бобина или да дефектира
лампата Ш.
П10 — резистор за захранване на втората
решетка на Ш. При прекъсване екранът
е тъмен, няма високо напрежение, бостер-
ното напрежение спада до стойността на
захранващото, през крайната лампа протича
много слаб ток (около 5 ~ 10mA).
П11 — шунтиращ кондензатор между вто-
рата решетка на Ш и земя. При прекъсване
се забелязва слабо намаляване на хори-
зонталния размер. При пробив екранът е
тъмен, няма високо напрежение, прегаря
резисторът П10 или двата резистора П46.
При утечка не се забелязва влошаване на
работата на крайната лампа за хоризонтално
отклонение.
П12 — феритна сърцевина на трансфор-
матора за хоризонтално отклонение и за-
крепващите я елементи. Състои се от два
ферита с 77-образна форма, конто са закре-
пени с челата си един към друг така, че обра-
зуват феритна сърцевина с 0-образна форма.
При сглобяването си двата ферита се поставят
в отворите на товарната и на повишаващата
бобина така, че за подменянето на тези
бобини се налага демонтирането на ферит-
275
П12а—П14
ните половины на сърцевината. При старите
модели телевизори („Опера 3“ с квадратна
сърцевина и др.) товарната бобина е навита
на едната феритна сърцевина и' при смяна
на товарната бобина с нова трябва да се сме-
ни и сърцевината, поради което товарната
бобина се продава в комплект със сър-
цевината.
Закрепващите елементи са една или две
шпилки или скоба от стоманен тел, който
придържат сърцевината към поставки от
гетинакс. За увеличаване на магнитното
съпротивление на сърцевината в мястото
на допирането на феритните половини се
поставя по една пластина от хостафан или
хартия, с което се премахва опасността от
самовъзбуждане на крайното стъпало за
хоризонтално отклонение и по-специално
на трансформатора за хоризонтално откло-
нение. При съветските телевизионни прием-
ници двете половини на феритната сърцевина
са залепени, с което се премахват редица
нежелателни явления при разхлабването им.
При демонтаж двете сърцевини се разлепват
със спирт, който се вкарва в мястото на
залепването посредством спринцовка с тън-
ка игла.
При разхлабване на сърцевините,отчупване
на част от тях в краищата или счупването им се
наблюдава понижаване на бостерното и висо-
кото напрежение, в резултат на което из-
ображениетр „диша“ (при увеличаване на
яркостта размерите на изображението се
увеличават), фокусировката се влошава, в
центъра на екрана се наблюдава тъмно пет-
но, което също се увеличава и може да доведе
до затъмняване на екрана при максимална
яркост. При разтягане на сърцевините също
се наблюдава появяването на нежелан звук
(бръмчене) с честота на редовете, което се
причинява от вибрирането на двете феритни
сърцевини.
Ако липсват изолационните шайби между
двете феритни сърцевини, при някои модели
телевизори („Опера 3“, „Пирин“ и др.) се
наблюдава самовъзбуждане на крайното стъ-
пало за хоризонтално отклонение. Това се
наблюдава на екрана на телевизора като
назъбване на изображението в хоризонтална
посока, което се получава, след като телеви-
зорът работи известно време. За отстранява-
нето на това нежелано явление е необходимо
да се поставят нови изолационни пластики
между феритите — било оригиналки или от
кондензаторна хартия.
ГН2а— основна намотка на товарната боби-
на на трансформатора за хоризонтално от-
клонение. Обикновено се наблюдава късо
съединение или искрене между намотките на
бобината, при което екранът на телевизора
е тъмен поради отсъствието на високо напре-
жение, При това бостерното напрежение е
ниско, крайната лампа се зачервява. При
късо съединение между П12а и П126 се
заземява захранващото напрежение, екра-
нът е тъмен, няма високо напрежение, ано-
дът на демпферния диод П2 се зачервява.
При прекъсване на извод (повреда, характер-
на за „Темп 6М/7М“ и „Темп 6/7“) екранът е
тъмен, няма високо напрежение. Открива се
при измерване на положителното напреже-
ние между всичките изводи на основната
намотка на товарната бобина и земя,
П126 — допълнителна намотка на товар-
ната бобина. Тя е навита с много тьнък
проводник, поради което е възможно пре-
късването й в резултат на механично усилие.
При това прекъсване на бобината или на
неин извод хоризонталната синхронизация
отсъствува, не работи групата за автоматично
регулиране на усилването, (когато напре-
жението на импулсите на обратния ход на
редовете за АРУ се взема от намотката на
товарната бобина с прекъснал извод).
П13 — бостерен кондензатор. При прекъс-
ване и пробив екранът е тъмен, няма високо
напрежение, между двата края на бостерния
кондензатор и земя се мери еднакво положи-
телно напрежение само при пробив на кон-
дензатора, при прекъсване се наблюдава
малко по-високо напрежение между дясния
извод на кондензатора и земя, защото роля-
та на бостерния кондензатор се изпълнява
от паразитния капацитет на трансформатора
за хоризонтално отклонение. При утечка хо-
ризонталният размер се намалява, бостерно-
то напрежение е ниско.
П14 — тангенсов кондензатор. При прекъс-
ването му се наблюдава ярка отвесна черта
вместо растър, като прегаря резисторът
П68, ако в схемата има такъв. При симетрич-
но свързване на хоризонталните откло-
нителни бобини („Темп 6/7“, „Темп 6М/7М“),
ако прекъсне тангенсовият кондензатор към
едната отклонителна бобина, се наблюдава
растър под формата на трапец, обърнат с
малката си основа към тази хоризонтална
отклонителна бобина, която е свързана във
веригата на прекъсналия тангенсов конден-
затор. При пробив на тангенсовия конден-
затор се наблюдават тангенсови изкривява-
ния — към краищата на екрана в хоризон-
тална посока размерите на изображението
се увеличават. При утечка тангенсовите из-
кривявания се наблюдават в по-слаба форма.
П15—П23
276
П15 — последователно свързани хоризон-
тални отклонителни бобини. При прекъсване
на бобина или извод от нея се наблюдава
ярка отвесна черта вместо растър, за някои
модели телевизори („Опера 3й) високото на-
прежение силно се намалява и може да се на-
блюдава тъмен екран. При късо съединение
между намотките екранът на телевизора е
тъмен или със силно намален хоризонтален
размер, бостерното напрежение е ниско, край-
ната лампа грее и токът през нея е силен.
При отлепването на феритните пръстени
или при скъсване на металната бандажна
лента, която ги скрепява (тази повреда е
характерна за „Опера 3"), се наблюдават
силно изразени геометрични изкривявания
на растъра.
П16 — резистор от групата против въз-
никването на паразитни резонансни трэ
тения в крайното стъпало за хоризонтално
отклонение. При прекъсването му се наблю-
дава намаляване на хоризонталния размер
и „завеси" в лявата част на растъра, образу-
вани отняколко отвесни тънки по-тьмни линии,
разположени на еднакво разстояние една от
друга, като интензивността им постепенно
се намалява отляво надясно.
П17 — кондензатор от групата против въз-
никването на паразитни резонансни трепте-
ния в крайното стъпало за хоризонтално от-
клонение. При прекъсването му се наблюда-
ва намаляване на хоризонталния размер и
възникването на „завеси“ в лявата част на
изображението (вж. прекъсването на П16).
При пробив се наблюдава същият ефект, ка-
то прегаря и резисторът П16.
П18 — кондензатор за увеличаване на соб-
ствения капацитет на трансформатора за хо-
ризонтално отклонение. При прекъсването
му се намалява хоризонталният размер пора-
ди увеличаването на високото напрежение.
При пробив екранът е тъмен, товари се край-
ната лампа П1.
П19 — кондензатор, прехвърлящ импул-
сите на обратния ход на редовете към вари-
стора за автоматично поддържане на хори-
зонталния размер П20. При прекъсване хо-
ризонталният размер се увеличава и се ре-
гулира слабо с П22, автоматиката не дейст-
вува, бостерното напрежение е увеличено.
При пробив се наблюдава същото, товари се
и варисторът П20, може да се наблюдава и
тъмен екран поради отпушването на крайна-
та лампа П1. И в двата случая има реал на
опасност за пробив на повишаващата бобина.
П20 — варистор за автоматичного под-
държане на хоризонталния размер. При пре-
късването му автоматиката не работи, хори-
зонталният размер е силно увеличен, има
опасност за пробив на повишаващата бобина.
При изменение на параметрите поради ста-
реене същият може да изработва по-високо
от необходимого отрицателно напрежение,
при което хоризонталният размер е намален
и не може да изпълни екрана, или по-ниско
от необходимого отрицателно напрежение,
при което хоризонталният размер е увели-
чен и има опасност от пробив на повишава-
щата бобина.
П21 — първи резистор от делителя за ре-
гулиране на хоризонталния размер. При
прекъсването му хоризонталният размер е
намален, потенциометърът П22 действува
обратно — увеличава незначително разме-
ра при долното положение на плъзгача, за-
щото заземява част от изработваното от П20
отрицателно напрежение, което се подава
към него през П23, бостерното напрежение
е ниско. При някои модели („Стадион") се
наблюдава тъмен екран поради малкото ви-
соко напрежение.
П22 -т- потенциометърът за регулиране на
хоризонталния размер с компенсиране на
изработваното от П20 отрицателно напреже-
ние с положително такова, взето от бостер-
ното напрежение.
При прекъсването на горен извод ефектът е,
както при прекъсването на П21 —хоризон-
талният размер е намален, потенциометърът
П22 действува обратно — увеличава слабо
размера при заземяването на плъзгача му
поради заземяването на част от изработвано-
то от автоматиката отрицателно напрежение
през резистора П23. При прекъсване на до-
лен извод хоризонталният размер е увели-
чен и се регулира в малки граници, бостер-
ното напрежение е високо, има опасност от
пробив на повишаващата бобина. При пре-
късването на извод от плъзгача не се регули-
ра хоризонталният размер, при някои мо-
дели може да се наблюдава тъмен екран
(„Стадион") поради запушването на крайна-
та лампа за хоризонтално отклонение от из-
работваното от автоматиката отрицателно
напрежение.
П23 — разделителен резистор. При пре-
късване ефектът е, както при прекъснал из-
вод от плъзгача на П22 — не се регулира
хоризонталният размер, който е недостатъ-
чен. При някои модели телевизори („Стади-
он") се наблюдава тъмен екран поради за-
пушване на крайната лампа за хоризонтал-
но отклонение от автоматиката.
П24 — повишаваща бобина. При прекъе-
ване екранът е тъмен, няма високо напреже-
ние. На извода на повишаващата бобина
откъм страната на високоволтовия изправи-
тел ПЗ към земя се наблюдава много слаба
искра. При късо съединение между намотки-
те високото напрежение се понижава, в цен-
търа на екрана се вижда тъмно петно, което
с увеличаването на яркостта нараства, като
се увеличават и размерите на изображението
(последното ,,диша“), може да се стигне до
получаването на тъмен екран, като изобра-
жението се наблюдава само при намалена
яркост. Често се среща и пробив на изолация-
та между повишаващата бобина и ферита на
трансформатора за хоризонтално отклоне-
ние, като веригата на пробилото високо на-
прежение се затваря през сърцевината на фе-
рита към допълнителната намотка на ТХО,
единият извод на която е заземен. При това
се случва да се повреди и товарната бобина
(по-точно нейната допълнителна намотка),
но не са редки случайте, когато въпреки про-
бива между повишаващата бобина и ферита
допълнителната намотка на ТХО не се по-
врежда. При пробив повишаващата бобина се
затопля.
П25 — отоплителна намотка на високо-
волтовата изправителна лампа ПЗ. При пре-
къеване няма високо напрежение, екранът е
тъмен, не свети отоплителната жичка на ви-
соковолтовата изправителна лампа ПЗ (да
се има пред вид, че при някои изправни лам-
пи, въпреки че се отопляват нормално, не
може да се види светенето на отоплителните
им жички, защото са обхванати конструктив-
но изцяло от анода на лампите). Тази повре-
да е характерна за „Темп 6/7“, при което отоп-
лителната намотка за ПЗ е запресована в
пластмасовия цокъл на лампата, монтиран
около феритната сърцевина на ТХО.
П26 — гасящ резистор в отоплителната
верига на високоволтовия изправител ПЗ.
При прекъеване екранът на телевизора е тъ-
мен, няма високо напрежение, отоплителна-
та жичка на ПЗ не свети (вж. забележката в
текста за П25).
П27а — първична намотка на диференци-
алния регулатор за хоризонталния размер.
При прекъеване хоризонталният размер се
увеличава и не се регулира.
П276 — вторична намотка на диференци-
алния регулатор за хоризонталния размер.
При прекъеване се наблюдава отвесна ярка
черта вместо растър на екрана на телеви-
зора.
П28 — допълнителен резистор във вери-
гата за регулиране на хоризонталната ли-
нейност на „Опера 1“. При прекъеване се
влошава хоризонталната линейност на изоб-
ражението и не може да се регулира в нужни-
те граници с П29.
П29 — бобина за регулиране на хоризон-
талната линейност при „Опера 1“. При пре-
къеване хоризонталната линейност е влоше-
на и не се регулира с П29. При пробив ефек-
тът е същият, като прегаря резисторът П28.
П31 — паралелно евързани хоризонтални
отклонителни бобини. При прекъеване на
едната бобина или на извод от нея се наблю-
дава растър под формата на трапец с хори-
зонтално разположени основи, по-малката
от конто сочи бобината с прекъсналия извод.
При прекъеване на двете бобини или на тех-
ните изводи се наблюдава отвесна ярка чер-
та вместо растър.
П32 — куплунг на отклонителната систе-
ма. При лош контакт в куплунга или при
изваден цокъл на отклонителната система,
ако не е предвидено предпазно мостче за по-
даване на захранващото напрежение към
крайното стъпало за хоризонтално отклоне-
ние или към втората решетка на крайната
лампа, се наблюдава ярка точка в центъра на
екрана (лъчът на кинескопа не се отклонява)
и луминофорът в тази облает прегаря за съв-
сем кратко време.
ПЗЗ — бобина за стъпално регулиране
на хоризонталния размер. При прекъеване
на изводи или при счупване на плъзгача на
превключвателя на стъпалния регулатор се
наблюдава ярка отвесна черта, като прегаря
и резисторът П36.
ПЗЗа — превключвател за стъпално регу-
лиране на хоризонталния размер. При не-
правилно положение на превключвателя хо-
ризонталният размер може да се различава
от нормалния (той е или по-голям, или по-
малък); при това регулирането му посредст-
вом потенциометъра П22 е невъзможно или
неправилно поради силното увеличаване на
бостерното напрежение, което от своя страна
е опасно за повишаващата бобина. При лош
контакт се наблюдава искрене в изображе-
нието. При нарушен контакт се наблюдава
отвесна ярка черта вместо растър, прегаря
резисторът П36.
П34 — бобина за регулиране на хоризон-
талната липейност. При прекъснат извод
на бобината вместо растър се наблюдава ярка
отвесна черта, прегаря резисторът П36.
П35—П48
278
П35 — постоянен магнит на бобината за
регулиране на хоризонталната линейност.
При изтощен, изпаднал или разрегулиран
постоянен магнит се влошава хоризонталната
линейност, като в първите два случая регу-
лирането й е слабо или невъзможно.
П36 — резистор от групата за регулиране
на хоризонталната линейност. При прекъс-
ването му хоризонталната линейност се ре-
гулира в много малки граници и не може да
се нагласи точно.
П37 — общ филтърен дросел. При прекъс-
ване екранът на телевизора е тъмен, няма
високо напрежение, бостерното напрежение
е нула.
П38 — резистор, свързан паралелно на
П37. При прекъсването му не се наблюдават
изменения в работата на крайното стъпало за
хоризонтално отклонение.
П39 — дросел против самовъзбуждането
на крайното стъпало, свързан в анодната ве-
рига на демпферния диод П2. При прекъс-
ване екранът на телевизора е тъмен, няма
високо напрежение, бостерното напрежение
е нула, прегаря резисторът П39а.
П39а— резистор, върху който е навит дро-
селът П38. При прекъсването му не се наблю-
дават изменения в работата на крайното стъ-
пало за хоризонтално отклонение.
П40 — диференциален регулатор за хори-
зонталния размер. При прекъсването на сред-
ний извод се наблюдава ярка отвесна черта
вместо растър. При прекъсването на краен
извод растърът е под формата на трапец с
хоризонтално разположени основи, по-мал-
ката от конто сочи към бобината, която се
захранва от прекъснатия извод на П40.
П41 — бобина от регулатора за хоризон-
тална линейност. При прекъсване на едната
се наблюдава трапецовиден растър с хори-
зонтални основи, по-малката от конто сочи
към бобината, която се захранва през пре-
късналата бобина П41.
П42 — кондензатор от филтъра за високото
напрежение. При прекъсване не се наблю-
дава изменение в работата на крайното стъ-
пало за хоризонтално отклонение, защото
високото напрежение се филтрира отсобстве-
ния капацитет между вътрешното покритие
на кинескопа (аквадага) и неговото външно
графитно покритие, което е заземено. При
пробив екранът е тъмен, няма високо напре-
жение, често се наблюдава искрене във ви-
соковолтовия изправител ПЗ, като тази лам-
па може да се повреди; бостерцотр напреже-
ние е по-ниско, консумацията на П1 е увели
чена.
П43 — резистор от филтъра за високо на-
прежение.При прекъсването му се наблюда-
ва прескачането на искри в мястото на пре-
късване, водещи до смущения върху изоб-
ражението под формата на къси светли хо-
ризонтални чертички, съпроводени с пращене
на звука. При пълно прекъсване екранът е
тъмен, няма високо напрежение на втория
анод на кинескопа.
П44 — паралелно свързани резистори в
катодната група на крайната лампа за хори-
зонтално отклонение П1. При прекъсването
на единия от тях се наблюдава намаляване
на хоризонталния размер поради увеличаване
на преднапрежението на крайната лампа. При
това другият резистор се товари и обикно-
вено прегаря, след което пробива електро-
литният кондензатор в катода П45 и хоризон-
талният размер е силно увеличен. Пробива
и повишаващата бобина. Ако след прегаря-
нето на другия резистор се стигне до прекъс-
ване на електролитния кондензатор в катода
П45, екранът на телевизора е тъмен и няма
високо напрежение.
П45 — кондензатор от катодната група за
преднапрежение на крайната лампа П1. При
изсъхване или прекъсване се наблюдава на-
маляване на хоризонталния размер; изобра-
жението „диша“ поради пониженото високо
напрежение. При пробив се наблюдава силно
увеличен хоризонтален размер; обикновено
настъпва пробив на повишаващата бобина.
П46 — паралелно свързани резистори за
захранване на втората решетка на крайната
лампа Ш. При прекъсване на единия от тях
се наблюдава намаляване на хоризонталния
размер, а другият обикновено се товари и
може да прекъсне,след което се наблюдава
тъмен екран и отсъствие на високо напреже-
ние.
П47 — дросел, осигуряващ анодното за-
хранване на П1 и спиращ променливия ток.
При прекъсване екранът е тъмен, няма висо-
ко напрежение, анодното напрежение на Ш
е нула.
П48 — кондензатор за променливотокова
връзка на крайната лампа за хоризонтално
отклонение с ТХО. При прекъсване екранът
е тъмен. При пробив е намален хоризонтал-
ният размер и дори може да се наблюдава
тъмен екран.
279
П49—П61
П49 — резистор, свързан паралелно на
бобината за регулиране на хоризонталната
линейност'П41. При прекъсване се наблю-
дава влошаване на хоризонталната линей-
ност.
П50 — симетрично свързани хоризонтални
отклонителни бобини. При изправност на
схемата в средний клон на веригата не про-
тича ток. При прекъсване на едната бобина
или при наличност на намотки,накъсо дадени,
схемата се разбалансирва и в средния клон
протича ток, в резултат на което резисторът
П55 прегаря (такъв е монтиран само в „Темп
6М/7М“. Симетричното включване се прави
с цел да се намалят паразитните излъчвания
от отклонителните бобини и ТХО. При пре-
късване на една от бобините се наблюдава
растър под формата на трапец, като по-мал-
ката му хоризонтална основа сочи прекъсна-
лата отклонителна бобина. При прекъсване
на двете бобини се наблюдава отвесна ярка
черта вместо растър.
П51 — резистор от групата за стъпално
регулиране на хоризонталния размер, по-
средством изменението на захранващото нап-
режение на крайното стъпало за хоризонтал-
но отклонение. При прекъсване на единия от
тях в по-левите положения на превключва-
теля растърът изчезва и екранът става тъмен.
Отсъствува захранващото напрежение за
крайното стъпало за хоризонталното откло-
нение.
П52 — стъпален регулатор за хоризонтал-
ния размер. При повреда хоризонталният
размер не се регулира или екранът е тъмен,
когато не може да се осигури подаването на
захранващо напрежение към крайното стъ-
пало.
П53 — блокиращ кондензатор. При пре-
късване има опасност от самовъзбуждане на
крайното стъпало. При пробив не се регули-
ра хоризонталният размер.
П54 -г- филтърен кондензатор. При пре-
късване не се влошава работата на автома-
тиката за поддържане на хоризонталния раз-
мер. При пробив хоризонталният размер е
свит, регулаторът П22 не действува.
П55 — резистор от средния клон на симет-
рично свързаните хоризонтални отклонител-
ни бобини. Прегаря при нарушаване симет-
рията на схемата, захранваща отклонителни-
те бобини — например при прекъсване или
накъсо дадени намотки при едната от тях.
При прекъсване и изправна схема не се на-
блюдават изменения в работата на крайното
стъпало и в отклонението на лъча.
П56 — предпазител във веригата за за-
хранване анода на крайната лампа за хори-
зонтално отклонение Ш. При прекъсване
екранът на телевизора е тъмен, няма високо
напрежение, крайното стъпало не работи по-
ради отсъствието на захранващо напрежение.
Преди да се смени предпазителят, трябва да
се потвърди и отстрани причината за прегаря-
нето му, да не се подсилва, защото това е
опасно —може да се повреди трансформаторът
за ХО.
П57 — мостче в куплунга на отклонител-
ната система, подаващо захранващото напре-
жение към крайното стъпало за хоризонтал-
но отклонение. При изваждането на куплунга
на отклонителната система се спира захранва-
щото напрежение към крайното стъпало, то
престава да работи и поради отсъствието на
високо напрежение екранът на телевизора
е тъмен. По този начин се предпазва екранът
от прогаряне при забравена изключена от-
клонителна система. При прекъсване на мост-
чето ефектът е същият.
П58 —високоволтов разрядник. В случай
на нужда той пропуска увеличеното високо
напрежение към земя, с което предпазва от
повреда кинескопа. При близко разположе-
ни електроди на разрядника се наблюдава
прескачане на искра от високото напрежение
към земя дори когато стойността му е нор-
мална, което често преминава в коронен раз-
ряд и дъга, съпроводена с характерно бръм-
чене на звука и с тъмен екран.
П59 — кондензатор от капацитивния де-
лител за възбудителното напрежение, което
се подава към крайната лампа. При прекъс-
ване не се наблюдава изменение в работата
на крайното стъпало за хоризонтално откло-
ниние.При пробив екранът е тъмен, бостер-
ното напрежение — ниско, товари се край-
ната лампа.
П60 — мост в куплунга на отклонителната
система за подаване на положително напре-
жение към втората решетка на крайната лам-
па. При изваждането на куплунга на откло-
нителната система се спира захранващото
напрежение към втората решетка на П1, в
резултат на което високото напрежение из-
чезва и екранът на телевизора е тъмен.
П61 — трети резистор от делителя за ре-
гулиране на хоризонталния размер. При пре-
късването му се наблюдава увеличаване на
хоризонталния размер, регулаторът П22 дейст-
вува слабо, има опасност от пробив на по-
вишаващата бобина.
П62—П73
280
П62 — кнодензатор от групата за регули-
ране на хоризонталната линейност. При пре-
късване не може да се получи идеал на хори-
зонтална линейност. При пробив хоризон-
талната линейност не се регулира с П34 и
П35.
П63 — кондензатор за настройване на
трансформатора на хоризонтално отклонение
в резонанс с третата хармонична на честотата
на редовете. Обикновено са два (вж. фиг.
13.12). С полупроменливия кондензатор се
регулира в малки граници хоризонталният
размер. При прекъсване на кондензатор хо-
ризонталният размер се намалява. При про-
бив се забелязва намален хоризонтален раз-
мер или тъмен екран поради претоварване на
крайното стъпало в резултат на късото съе-
динение между изводите За и 2 на ТХО през
веригата от елементите С22 и (П14 и П34).
П64 — бобина за разширяване на хоризон-
талния размер — използува се при телеви-
зорите „Стадион 4“ с диаметър на екрана 59
ст. При прекъсване се наблюдава намалява-
не на хоризонталния размер*
П65 — кондензатор за намаляване ампли-
тудата на импулсите на обратния-ход на ре-
довете. При прекъсване хоризонталният раз-
мер се намалява. При пробив екранът на те-
левизора е тъмен, няма високо напрежение,
демпферният диод Л2 се зачервява.
П66 — стъпален регулатор за хоризонтал-
ния размер при „53 Т 816“. Свързва различен
брой намотки от товарната бобина към откло-
нителните бобини. При отсъствие на контакт
се наблюдава отвесна ярка черта на екрана
на телевизора вместо растър. При прекъснал
извод се нарушава веригата на товарната
бобина и екранът на телевизора е тъмен, няма
високо напрежение.
П67 — бобина за регулиране на хоризон-
талния размер, свързана последователно във
веригата на отклонителните бобини. При
разстройка хоризонталният размер е по-го-
лям или по-малък от необходимого. При пре-
късване се наблюдава отвесна ярка черта
вместо растър, като прегаря резисторът П36.
П68 — резистор, свързан паралелно на
тангенсовия кондензатор П14. Служи за ко-
ригиране на дейността му. При прекъсване
се забелязва увеличаване на тангенсовите
изкривявания в краищата на екрана.
П69 — кондензатор за подаване на импул-
сите на обратния ход на редовете към авто-
матиката за редовете при „Топаз“. При пре-
късване автоматиката за хориознталния раз-
мер не действува, размерът е увеличен, ви-
сокото и бостерното напрежение са повише-
ни, има опасност за пробив на повишаваща-
та бобина. При пробив лампата за автома-
тично регулиране на хоризонталния размер
П4 се отпушва и може да се повреди, автома-
тиката не действува, хоризонталният размер
и бостерното напрежение са увеличени, има
опасност от пробив на повишаващата бобина.
П70 — разряцен резистор. При прекъсва-
не схемата за автоматично регулиране на хо-
ризонталние размер изработва отрицателно
напрежение с по-висока от необходимата стой-
ност, в резултат на което хоризонталният
размер е намален, бостерното и високото
напрежения са недостатъчни, може да се на-
блюдава и тъмен екран.
П71 — първи кондензатор от делителя за
импулсите на обратния ход на редовете, от
който се подава напрежение към управлява-
щата решетка на лампата за автоматично
поддържане на хоризонталния размер П4.
При прекъсване автоматиката не действува,
не се изработва отрицателно напрежение,
хоризонталният размер е увеличен. Същото
се отнася за бостерното и високото напреже-
ние, има опасност от пробив на повишаваща-
та бобина. При пробив на кондензатора П71
схемата за автоматично поддържане на хо-
ризонталния размер изработва по-високо от-
рицателно напрежение от необходимого, хо-
ризонталният размер е намален, понякога
се наблюдава тъмен екран.
П72 — втори кондензатор от делителя за
импулсите на обратния ход на редовете, кон-
то се подават към управляващата решетка на
лампата за автоматично поддържане на хо-
ризонталния размер П4 при „Топаз“. Той е
полупроменлив кондензатор. При разстрой-
ката му се изменя хоризонталният размер—
или е много голям, или е силно намален. При
положението, отговарящо на максималния
му капацитет, автоматиката не действува. В
този случай хоризонталният размер е увели-
чен и при въртене на плъзгача на потенцио-
метъра за регулирането му П74 не се изменя
размерът. Същият ефект се наблюдава и при
късо съединение между плочите на конден-
затор а.
П73 — първи резистор от делителя за за-
хранване на първата решетка на лампата за
автоматично поддържане на хоризонталния
размер П4. При прекъсване лампата П4 се
запушва, автоматиката за хоризонталния
размер не действува, хоризонталният размер
е увеличен, увеличени са бостерното и висо-
281
П74—П78
кото напрежение, има опасност от пробив на
повишаващата бобина.
П74 — потенциометър за определяне ре-
жима на лампата за автоматично регулиране
на хоризонталния размер П4. При прекъева-
не на горния извод или на извод от плъзгача
лампата П4 се запушва, хоризонталният раз-
мер е силно увеличен, бостерното и високото
напрежение — също. Има опасност от пробив
на повишаващата бобина. При прекъеване
на долния извод лампата П4 се отпушва, схе-
мата за автоматично регулиране на хоризон-
талния размер изработва силно увеличено
отрицателно напрежение, в резултат на кое-
то хоризонталният размер е намален или ек-
ранът на телевизора е тъмен.
П75 — варистор за стабилизиране на на-
прежението в катода на лампата за автоматич-
но поддържане на хоризонталния размер
П4. При прекъеване потенциалът на катода
се повишава до +190 V, лампата П4 се за-
пушва, хоризонталният размер не се регу-
лира и е увеличен. Има опасност от пробив
на повишаващата бобина.
П76 — блокиращ кондензатор в катода на
лампата за автоматично регулиране на хори-
зонталния размер П4 (при „Топаз14). При
прекъеване не се наблюдава влошаване на
работата на схемата за автоматично регули-
ране на хоризонталния размер, защото ва-
ристорътП75 притежава стабилизиращи свой-
ства. При пробив потенциалът на катода на
П4 става нула, лампата П4 се отпушва и из-
работва много голямо отрицателно напреже-
ние, в резултат на което хоризонталният раз-
мер е силно намален или екранът е тъмен.
П77 — гасящ резистор за получаване на
необходимия стабилизиран потенциал на ка-
тода на лампата за автоматично поддържане
на хоризонталния размер П4. При прекъева-
не потенциалът на катода на лампата П4 става
много нисък, лампата П4 се отпушва и из-
работва много голямо отрицателно напреже-
ние, хоризонталният размер е силно нама-
лен, може да се наблюдава и тъмен екран
поради отсъствието на високо напрежение.
П78 — кондензатор от втората решетка на
крайната лампа за хоризонтално отклонение
към земя при „Топаз44. Избира се с малка
стойност, защото при този мод ел импулсите
на обратния ход на редовете се вземат за клю-
чевата лампа за АРУ от втората решетка на
крайната лампа Ш с кондензатора ЖЗ (вж.
фиг. 13.15). При прекъеване на конден-
затора не се влошава работата на крайното
стъпало за хоризонтално отклонение, може
да се наблюдава само незначително намаля-
ване на хоризонталния размер. При пробив
екранът на телевизора е тъмен, няма високо
напрежение, резисторът П10 прегаря.
36 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
ПОВРЕДИ В ГРУПАТА ЗА ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
14.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Поради тясната функционална връзка меж-
ду задаващия генератор за вертикално откло-
нение и крайното стъпало за вертикално от-
клонение, целесъобразно е те да бъдат раз-
гледани заедно като трупа за вертикално от-
клонение (ВО).
14.1.1.	Предназначение на групата за вер-
тикално отклонение. Предназначението на
групата за вертикално отклонение е да про-
кара през бобините за вертикалноотклонение
променлив ток с необходимата амплитуда,
форма, честота и фаза за такова отклонение
на лъча, с което се цели получаването на изоб-
ражение с нормален вертикален размер и
добра кадрова синхронизация при осигуря-
ването на необходимата линейност.
За изясняването на този въпрос трябва
по-точно да се конкретизират функциите на
задаващия генератор и на крайното стъпало
за вертикално отклонение. Предназначение-
то на задаващия генератор за вертикално
отклонение е даизработи линейно-нараства-
що периодично напрежение с небходимата
амплитуда, честота и фаза, което се подава
към крайното стъпало за вертикално откло-
нение. Крайното стъпало за вертикално от-
клонение усилва това линейно нарастващо
напрежение, изменя формата му в парабр-
лично-нарастваща и по този начин осигуря-
ва протичането на линейно нарастващ ток
през вертикалните отклонителни бобини,
което е гаранция за добра линейност на изоб-
ражението във вертикална посока.
14.1.2.	Блокова схема на групата за вер-
тикално отклонение. В най-общ вид тя е по-
казана на фиг. 14.1. Състои се от задаващ
генератор за вертикално отклонение, заряден
кондензатор и крайно стъпало за вертикално
отклонение. Към задаващия генератор за
вертикално отклонение се подават синхро-
импулсите за кадрите. От крайното стъпало
се подават импулси към схемата за гасене на
обратния ход на кадрите. При някои модели
е предвидена и схема за защита на крайната
лампа за вертикално отклонение.
Поради различието в блоковите схеми на
задаващите генератори за вертикално откло-
нение (задаващ блокинг-генератор, задаващ
мултивибратор и задаващ релаксационен ге-
нератор), а така също и сравнително голяма-
та сложност на блоковата схема на крайното
стъпало за вертикално отклонение, техните
типични блокови схеми ще бъдат разгледани
заедно с разглеждането на съответното схем-
но решение.
14.1.3.	Основни изисквания към групата
за вертикално отклонение, от какво зависи
изпълнението им и дефекти в изображението
при тяхното неспазване.
— Да изработва отклонителен ток с необ-
ходимата амплитуда. Това зависи от изправ-
ността както на задаващия генератор за вер-
тикално отклонение, така и на крайното стъ-
пало за вертикално отклонение. В противен
случай при по-малка амплитуда вертикални-
ят размер е недостатъчен, а при по-голяма
амплитуда — увеличен.
— Отклонителният ток трябва да има
линейно нарастваща форма. Поради голяма-
та индуктивност на бобините за вертикално
отклонение за изпълнението на това условие
е необходимо към тях да се приложи напрежег
ние с параболично нарастваща форма. То се
получава благодарение на действието на спе-
циалната група за честотнозависима отрица-
телна обратна връзка, включена към схема-
та на крайното стъпало за вертикално откло-
нение. В нея участвуват и двата регулатора
283
ВО
+U боо
Фиг. 14.1. Блокова схема на групата за вертикално
за вертикалната линейност — обща линейност
и линейност горе. При неспазването на това
условие вертикалната линейност е нарушена.
Понякога причина за това са неправилните
положения на регулаторите за линейност или
ниското захранващо напрежение.
— Отклонителният ток трябва да има
необходимата честота и фаза, който да съв-
падат с честотата и фазата на синхроимпул-
сите за кадрите. Това зависи както от изправ-
ността на амплитудния отделител и на стъ-
палата за усилване и ограничаване на син-
хроимпулсите за кадрите, така и от изправ-
ността на задаващия генератор за вертикал-
но отклонение. В противен случай се наблю-
дава пълно нарушение на вертикалната син-
хронизация (картината се движи нагоре или
надолу, като не може да се спре) или частич-
но нарушаване на вертикалната синхрони-
зация, характеризиращо се като подскачане
на изображението във вертикална посока,
трептене и др.
— Амплитудата на отклонителния ток
трябва да бъде стабилна. Най-вече това е
свързано със загряването на намотките на
вертикалните отклонителни бобини от проти-
чащия през тях отклонителен ток, което води
до увеличаване на активного им съпротивле-
ние, след като телевизорът поработи извест-
но време, а от това се намалява силата на
протичащия отклонителен ток и се стеснява
вертикалният размер. За стабилизиране на
вертикалния размер се вземат редица мерки,
конто ще бъдат споменати при разглеждането
отклонение
на съответната схема на телевизора, а имен-
но от свързването на варистор във веригата
на вертикалните отклонителни бобини до
използуването на специална усилвателна
лампа във веригата на честотнозависимата
отрицателна обратна връзка на крайното стъ-
пало за вертикално отклонение.
14.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Първоначално ще бъдат разгледани схем-
ните решения на задаващия генератор за
вертикално отклонение с техните блокови
схеми, а след тях — обобщената блокова
схема на крайното стъпало за вертикално от-
клонение и неговите две типични схемни ре-
шения.
14.2.1.	Задаващ блокинг-генератор за вер-
тикално отклонение. Принципната му схема
е показана на фиг. 14.2. Състои се отблокинг-
трансформатора Тр1У електронната лампа
Лъ 7?С-групата за определяне на честотата
на кадрите 7?3, С2, групата за анодно за-
хранване jRe, Съ, Т?4, формиращия конден-
затор С4, разделителния кондензатор С3 и
разделителния кондензатор Сх.
Блокинг-генераторът функционира по след-
ния начин. Първоначално през анодната на-
мотка на блокинг-трансформатора и лампа-
та Лъ която е отпущена, протича силен ток.
Този ток индуктира в решетъчната намотка
на блокинг-трансформатора напрежение с
положителния полюс към управляващата
во
284
Фиг. 14.2. Задаващ блокинг-генератор
за вертикално отклонение
решетка на лампата Лг. Това напрежение
води до по-нататъшното лавинообразно на-
растване на анодния ток на Лъ в резултат
на което във веригата на управляващата й
решетка протича решетъчен ток, който за-
режда кондензатора С2 с показания на фигу-
рата поляритет, и лампата Лг се запушва.
След това кондензаторът С2 започва да се
разрежда през резистора /?3. Когато отрица-
телното му напрежение спадне под стойност-
та, при която лампата се запушва, Лг се от-
пушва,през нея и анодната нямотка на транс-
форматора TpL протича ток, който индук-
тира в решетъчната намотка на блокинг-
трансформатора напрежение с положителна
полярност към управляващата решетка на
Лх, анодният й ток нараства лавинообразно,
протича решетъчен ток, който зарежда от-
цово кондензатора С2 с показания поляритет,
лампата Л± се запушва и процесът продължа-
ва. По този начин на анода на лампата на
блокинг-генератора трябва да се получи пе-
риодично напрежение с правоъгълна форма
(при запушена лампа анодното напрежение е
равно на захранващото, а при отпущена —
е ниско), като периода на запушената лампа
трае много по-дълго време от периода на
отпушената лампа. Кол кото капацитетът на
кондензатора С2 е по-голям, толкова по-дъл-
го време лампата ще бъде запушена. Същото
се наблюдава и при увеличаване на съпро-
тивленисто на резистора R3 — при по-голя-
мо съпротивление лампата е запушена по-
дълго време. Следователно честотата на бло-
кинг-генератора става по-ниска. По този на-
чин с променливия резистор 7?3 се регули-
ра честота на редовете. Резикторът служи
за ограничаване на големината на протича-
щия решетъчен ток. Посредством резистора
се намалява опасността от получаването
на паразитни трептения в блокинг-трансфор-
матора при запушването на лампата Л± —
тогава магнитната енерг §, натрупана в
пространството около бобините на блокинг-
трансформатора, се затваря през резистора
Т?2.
Както казахме, на анода на лампата на
блокинг-генератора Л± би трябвало да се по-
лучи импулсно напрежение с правоъгълна
форма. В действителност това не е така, за-
щото в схемата е свързан зарядният конден-
затор С4. Когато лампата Л± се запуши, кон-
дензаторът С4 започва да се зарежда през
последователно свързаните резистори и
Т?4. След определено време лампата Л± се
отпушва поради започването на блокинг-
процеса и кондензаторът С4 се разрежда бър-
зо през нея. След запушването на Л± конден-
заторът С4 започва отново да се зарежда и
т. н. По този начин той превръща правоъгъл-
ното наирежение на блокинг-генератора в ли-
нейно нарастващо импулсно напрежение,
което е необходимо за възбуждането на край-
ното стъпало за вертикално отклонение. За
да бъде това напрежение линейно, е необхо-
димо зарядът на кондензатора С4 да се из-
вършва в линейната му част (както знаем
при включването на един кондензатор към
постоянно напрежение потенциалът в краи-
щата му откачало започва да нараства ли-
нейно, след което достига до едно положение
на насищане. За подобряване на линейност-
та се използува зареждането му от високото
бостерно напрежение. За същата цел другият
извод на кондензатора С4 се свързва вместо
към земя към малко положително напреже-
ние, каквото е напрежението на катода на
крайната лампа за вертикално отклонение.
От капацитета на кондензатора С4 зависи
пряко линейността на изработваното от бло-
кинг-генератора напрежение — при по-голям
капацитет линейността е по-голяма. Но това
не се използува, защото при по-голям капаци-
тет на кондензатора С4 зарядът му се извърш-
ва по-бавно, поради което амплитудата на
линейно нарастващото напрежение става по-
285
ВО
малка и се намалява вертикалният размер.
Скоростта на зареждане на кондензатора С4
зависи и от съпротивлението на последо-
вателно свързаните резистори Т?5 и /?4 —
колкото това съпротивление е по-голямо,
толкова по-бавно се извършва зарядът на
кондензатора и толкова вертикалният раз-
мер е по-малък. По този начин посредством
променливия резистор /?4 се регулира верти-
калният размер на изображението.
Синхронизацията на задаващия блокинг-
генератор се извършва с подаването на син-
хронизиращи импулси с отрицателна поляр-
ност към анода му (както е показано на фиг.
14.2, където за целта се използува раздели-
телният кондензатор С\) или с подаването на
положителни синхроимпулси към управля-
ващата решетка на лампата Лг (използува се
при някои модели). В същност мястото на по-
даване на синхроимпулсите се определи само
от тяхната полярност — при наличност на
усилвател-ограничител за синхроимпулсите
на кадрите полярността им се сменя поради
дефазирането на входния сигнал и обикно-
вено тогава те се подават към анода на лам-
пата (разбира се, че единственото условие за
това е тяхната полярност да бъде положи-
телна).
Предимствата на блокинг-генератора се
състоят в неговата стабилна работа, добра
намалява експлоатационната сигурност на
телевизора. Поради тези причини в послед-
ните модели телевизионни приемници не се
употребява задаващ блокинг-генератор за
вертикално отклонение.
Един от недостатъците на разгледаната
схема на блокинг-генератор се състои в това,
че при регулиране на вертикалния размер
се нарушава и честотата на кадрите. Това е
така, защото от регулирането на вертикал-
ния размер зависи напрежението, до което
се зарежда кондензаторът С4 (вж, фиг. 14.2),
а оттам — и момента на отпушване на лам-
пата Лг. За избягването на това взаимно влия-
ние се използува схемата на задаващ бло-
кинг-генератор за вертикално отклонение с
разрядна лампа, показана на фиг, 14.3. Тук
задаващият блокинг-генератор е изпълнен с
лампата Л±иостаналите принадлежащи йеле-
менти (блокинг-трансформатора TpY, ограни-
чителния резистор /?1, резистора против
паразитни резонансни трептения при запуш-
ване'на лампата /?2, групата за определяне
на честотата на кадрите /?3, С2). Анодното
захранване на блокинг-генератора се полу-
чава посредством филтърната група /?4, С3.
От схемата става ясно, че в този случай за-
даващият блокинг-генератор изработва пра-
воъгълно импулсно напрежение. То се взема
от управляващата решетка на лампата Лг
Фиг. 14.3. Задаващ блокинг-генера-
тор за вертикално отклонение с
отделна разрядна лампа
линейност на изработваното напрежение, си-
гурна синхронизация, икономичност (покон-
сумирана мощност).
Като недостатък може да се смята сравни-
телно скъпият и обемист блокинг-трансформа-
тор, който за получаване на по-малки раз-
мери обикновено се навива с много тънък
проводник; той често прекъсва и с това се
и се подава към управляващата решетка на
лампата Л2, която е разрядна лампа. Тя слу-
жи да раздели функцията на регулиране на
вертикалния размер, като за целта анодното
й напрежение се подава през потенциометъра
за регулиране на вертикалния размер 7?6 и
последователно свързания резистор Меж-
ду анода на разрядната лампа и катода на
во
286
крайната лампа за вертикално отклонение е
свързан зарядният кондензатор С5, посредст-
вом който правоъгълното напрежение, изра-
ботвано от задаващия блокинг-генератор,
променя формата си в линейно нарастваща.
По този начин регулирането на вертикал-
ния размер с потенциометъра Rb не се отра-
зява върху честотата на кадрите.
Характерни напрежения при изправност
на задаващия блокинг-генератор за верти-
кално отклонение. Задаващият блокинг-гене-
ратор за вертикално отклонение от фиг. 14.2
се характеризира с две характерни напреже-
ния — анодното напрежение на лампата,
което трябва да има определена положителна
стойност и да е по-ниско от захранващото
напрежение, и отрицателното напрежение,
което се измерва между управляващата ре-
шетка на лампата на блокинг-генератора
Л± и земя, което има гол ямина около —54-
—30 V. Наличността на тези две напрежения
е гаранция за изправността на блокинг-гене-
ратора. По-точно това може да се провери,
като се свърже измерителният уред за измер-
ване на анодното напрежение на лампата на
блокинг-генератора Лг и се заземи управлява-
щата й решетка — при това трябва да се на-
блюдава силно спадане на анодното й напре-
жение. Същите напрежения се измерват и при
изправност на лампата Лг от схемата с раз-
делителна разрядна лампа (фиг. 14.3). При
тази схема трябва да сё измерва и положи-
телно напрежение на анода на разрядната
лампа Л2. И при двете схемни решения на
задаващи блокинг-генератори за по-сигурно
може да се измери изходното променливо
напрежение, след като се отпои десният край
на разделителния кондензатор, подаващ въз-
будителното напрежение към крайното стъпа-
ло за вертикално отклонение (С3 от фиг. 14.2
и С4 от фиг. 14.3).
Изправността на задаващия блокинг-гене-
ратор се установява при измерването на посо-
чените по-горе характерни напрежения. Раз-
бира се, най-добре е да се използува осци-
лограф, с който може да се провери не само
големината, но и формата на различните на-
прежения от схемата на задаващия блокинг-
генератор, дадени заедно със схемата на те-
левизора.
Приложение. Задаващи блокинг-генерато-
ри за вертикално отклонение притркават
телевизионните приемници „Опера „Опе-
ра 2“, „Опера 3“, „Опера 4й, „Кристал44, „Пи-
рин44, „53 Т 816“, „АТ 55044, „Рубин 10244,
„Темп 6/744, „Темп 6М/7М44, „Стадион", „Ста-
дион 2/4".
14.2.2.	Задаващ мултивибратор за верти-
кално отклонение. Блоковата му схема е по-
казана на фиг. 14.4. От нея се вижда, че за-
даващият мултивибратор за вертикално от-
клонение е несиметричен и се състои нормал-
но от една комбинирана електродна лампа
(триод—краен пентод), пентодната част на
която служи за краен усилвател на мощност
в стьпалото за вертикално отклонение. Триод-
ната част на лампата образува заедно с пен-
тодната част задаващия мултивибратор. По
своята същност той представлява двустьпа-
лен усилвател, при който изходното напре-
жение се подава към входа в същата фаза; с
това се осъществява необходимата положи-
телна обратна връзка за генерирането му.
За целта се използува специална трупа за
положителна обратна връзка. Задаващият
мултивибратор изработва правоъгълно им-
пулсно напрежение, което се преобразува по
форма в линейно нарастващо посредством
заряден кондензатор (използува се същият
принцип, както и при задаващия блокинг-ге-
нератор).
Една от възможните принципни схеми на
задаващ мултивибратор за вертикално откло-
нение е показана на фиг. 14.5. Лг е триодна-
та част, а Л2 — крайната лампа за вертикал-
но отклонение. Положителната обратна връз-
ка се осъществява от последователно свърза-
ните кондензатор С2 и резистор R2. Заедно
с потенциометъра те определят честотата
на кадрите. е и регулатор за честотата на
кадрите. Синхроимпулсите за кадри се по-
дават към управляващата решетка на Лг чрез
синхроимпулси
за кадрите
към отклонителните
бобини
Фиг. 14.4. Задаващ мултивибратор за вертикално отклонение — блокова схема
287
ВО
Фиг. 14.5. Задаващ мултивибратор за вертикално отклонение
разделителния кондензатор Анодното за-
хранване на триодната част се получава през
последователно свързаните резистори 7?3 и
R± — първият от тях служи за регулиране
на вертикалния размер. Кондензаторът С4
е разделителен. За подобряване на линейност-
та другият му извод е свързан към катода
на крайната лампа за вертикално отклонение
Л2. Изработваното линейно нарастващо на-
прежение се подава към решетъчната верига
на крайната лампа за вертикално отклоне-
ние посредством разделителния конденза-
тор С3.
Предимство на задаващия мултивибратор
за вертикално отклонение е отсъствието на
скъпия и обемист блокинг-трансформатор.
Поради това тази схема намира голямо при-
ложение в последните модели лампови теле-
визионни приемници.
Характерни напрежения при, изправност
на задаващия мултивибратор за вертикално
отклонение са анодното напрежение на три-
одната част на лампата и отрицателното на-
прежение между управляващата й решетка и
земя. Анодното напрежение трябва да има
посочената на схемата стойност (около +100
V), а на първа решетка на триода спрямо
земя трябва да се мери отрицателно напре-
жение с големина от няколко десетки волтд
(около —40V). При изправност на стъпалото
на изхода му (отпоения десен извод на разде-
лителния кондензатор за връзка с крайното
стъпало за вертикално отклонение С3) се мери
променливо напрежение. За да се избегне
заблуждението, което може да се получи при
усилване на синхроимпулсите за кадрите от
триодната част, препоръчва се отпояването
на кондензатора Сг до завършване на това
измерване.
Начините за установяване на изправ-
ността се състоят в измерването на посоче-
ните по-горе напрежения. Това може да се
направи и с осцилограф,което е за препоръч-
ване, защото дава не само амплитудата, но и
формата на необходимите напрежения.
Приложение. Задаващият мултивибратор
за вертикално отклонение се използува при
последните серии на българските лампови
телевизионни приемници („Средец“ и др.), а
така също и при полския телевизионен при-
емник „Топаз“.
14.2.3.	Задаващ релаксационен генератор
за вертикално отклонение. Принципната му
схема е показана на фиг. 14.6. Състои се от
лампа със студен катод (тиратрон), която
има монтирани допълнително още два елек-
трода, служащи за осъществяване на синхро-
низацията и за стабилизиране на момента на
запалването' на тиратрона. Принципът на
действие на релаксационния генератор се
отличава със своята простота. Използува се
свойството, че лампата със студен катод се
запалва, когато приложеното й напрежение
достигне определена стойност (напрежение
на запалване), след което вътрешното й съп-
ротивление става много малко. Схемата дей-
ствува по следния начин.
Посредством резистора Т?7 към зарядния
кондензатор С4 се подава положително на-
прежение. То се получава от бостерното напре-
жение на телевизора с делителя, съставен
от резистора R$ и нелинейния резистор /?8,
служещ за стабилизирането му. Конденза-
торът С6 е филтърен. Зарядният конденза-
тор С4 започва да се зарежда, като при това
напрежението в краищата му нараства ли-
нейно. След достигането на определена стой-
во
288
Фиг. 14.6. Задаващ релакса-
ционен генератор за вертикал-
но отклонение
ноет тиратронът Лг се запалва и кондензато-
рът С4 се разрежда през него. Процесът се
повтаря. Синхронизацията на релаксацион-
ния генератор се осъществява чрез\ подава-
нето на синхроимпулсите на кадрите към
един от двата му допълнителни електрода.
По този начин той се запалва малко преди
нпрежението на кондензатора С4 да достиг-
не запалителната стойност. Към двата допъл-
нителни електрода посредством високоомни-
те резистори R2, R3 и Т?4 се подава необходи-
мого положително напрежение. Резисторът
7?! е разделителен, a Rb служи за огранича-
ване на времето на зареждане на конденза-
тора С4. Посредством разделителния конден-
затор С3 се подава изработеното линейно на-
растващо напрежение към крайната лампа
за вертикално отклонение.
Предимства на задаващия релаксационен
генератор за вертикално отклонение са не-
говата изключителна простота, сигурност на
работата и икономичност в захранването.
Като недостатък може да се отбележи
това, че честотата на генерирането му зависи
от големината на захранващото напрежение,
което изисква вземането на мерки за стаби-
лизирането му (не е показано на схемата), а
също така кадровата синхронизация не е
устойчива при слаб сигнал и при наличност
на смущения.
Разновидностите на схемното решение ще
бъдат разгледани заедно с разглеждането на
съответната типова схема. Само ще отбеле-
жим, че те се състоят във въвеждането на
регулатор за честотата на кадрите и в стаби-
лизиране на захранващото напрежение.
Характерни напрежения при изправност
на релаксационния генератор за ВО. Това
са напреженията на захранваните електроди
на тиратрона. Поради високоомнитезахран-
ващи вериги за измерването на тези напреже-
ния е необходим постоянотоков волтметър с
много високо входно съпротивление, което
не винаги е по силите на всеки любител. За-
това се препоръчва измерването на промен-
ливото напрежение на изхода на схемата
(между десния извод на разделителния кон-
дензатор С3 и земя).
Начин за установяване на изправността.
Изправността на задаващия релаксационен
генератор за ВО се установява най-вече ви-
зуално с наблюдаването на работата на тира-
трона. Принормална работа тиратронът све-
ти, като светлината му не е равномерна, а се
наблюдава определена честота на трептенето
му. Ако релаксационният генератор не ра-
боти, тиратронът или не свети, или свети с
равна светлина (т. е. той се е запалил и не
генерира импулено напрежение).
Приложение. Релаксационен задаващ ге-
нератор за ВО се използува при съветските
телевизионни приемници „УЛППТ 47/59“
и „УЛПТ 61“.
14.2.4.	Крайно стъпало за вертикално
отклонение. Блоковата схема на крайното
стъпало за вертикално отклонение е показа-
на в най-общ вид на фиг. 14.7. Тя е сравни-
телно сложна, защото изчерпва всичките въз-
можни схемни особености и решения.
Свързващо и основно звено на крайното
стъпало за ВО е крайната лампа, работеща
в режим на трансформаторен усилвател на
мощност. За товар й служи изходният транс-
форматор, който съгласува ниското съпро-
тивление на вертикалните отклонителни бо-
бини. с високото изходно съпротивление на
усилвателното стъпало замощността. Ванод-
ната намотка на изходния трансформатор е
свързан паралелно варистор за ограничаване
на импулсите на обратния ход на кадрите.
Тези импулси възникват но време на обрат-
ния ход, иматсравнително висока амплитуда
и могат да повредат крайната лампа или из-
ходния трансформатор. При отсъствието на
варистора се наблюдава искрене в цокъла на
крайната лампа за вертикално отклонение.
289
ВО
ТРУПА ЗА
ЧЕСТОТНО ЗАВИ-
СИМА ОТРИ1 —
НА ОБРАТНА _ _
КД____________
----- гдсйлвстгл--------1
IHA НАПРЕЖЕНИЕТО!
ПАТЕЛ*ЧНА ООВ ЗААВТОМА-М-
*ipLa |ТИЧНО ПОДДЪРЖА-,
1 |НЕ мвЕРт.гаамЕр]
ОТ ЗАДАВАЩИЯ
ГЕНЕРАТОР ЗА_
ВЕРТИКАЛНО
ОТКЛОНЕНИЕ
Трупа за
[регулиране [
|НА ВЕРТИКАЛНИЯ!"
[РАЗМЕР	J
УСИЛВАТЕЛ---
ттХ НА rzz
г -"^мощное т р —{
ИЗХОДЯЩ
ТРАНСФОРМА-
ТОР ЗА ВЕРТИ-
КАЛНО ОТКЛОН.
ОТ КЛОНИТЕЛ’
НИ БОБИНИ
ЗА КАДРИТЕ
- и
-и ОТ ДОПЬЛНИ-
ТЕЛНИЯ ИЗПРАВИТЕЛ!
[схема ЗА
[защита на край!
|НАТА ЛАМПА ЗА ।
[ВЕРТИК. ОТКЛОНЕН J
I___________У_________
11ИЗПРАВИ-
ПТЕЛ ЗА 3AXFAH-
i ID лиг- LiriznOCJDAj
ВАРИСТОР
ЗА ГАСЕНЕ НА
I	IIBAHE УСКОРЯВА. ИМПУЛСИТЕ НА
[	11ЩИЯ ЕЛЕКТРОД ОБРАТНИЯ ХОД
I	|^_™нЕска1Х][нд.кдлРи^
| ПОДДЪРЖАНЕ । I	I
L 'НА ВЕРТИКАЛ- Ц!	Г
|НИЯ РАЗМЕР I +U КЪМ 92
|ЧРЕЗ ВАРИСТОР] НА КИНЕСКОПА
+ U Воо
Фиг. 14.7. Блокова схема на крайното стъпало за вертикално отклонение
При по-старите модели за ограничаване на
импулсите на обратния ход се използува
трупа, съставена от последователно евързани
резистор и кондензатор.
Възбудителното линейно нарастващо на-
прежение, което се изработва от задаващия
генератор за ВО, се подава обикновено на-
право към решетъчната верига на крайната
лампа. При някои модели това става посредст-
вом групата за регулиране на вертикалния
размер. Към същата трупа се подава и отри-
цателното преднапрежение за крайната лам-
па, което се взема от допълнителния токоиз-
правител в случайте, когато в схемата не е
предвидена катодна трупа за преднапреже-
ние.
Важен елемент от схемата на крайното
стъпало за вертикално отклонение е групата
за честотнозависима отрицателна обратна
връзка. Тя подава част от изходното напре-
жение на крайната лампа отново към нейния
вход, като по този начин се преобразува фор-
мата на входното линейно нарастващо на-
прежение в напрежение с параболично на-
растваща форма, необходимо за прокарване
на линейно нарастващ отклонителен ток
през вертикалните отклонителни бобини. При
някои модели („Темп 6/7“, „Темп 6М/7М“)
последователно в тази верига е свързана лам-
па за усилване на напрежението на честотно-
зависимата отрицателна обратна връзка,
което води дозадоволителното стабилизиране
на вертикалния размер на изображението.
Това са основните и задължителни елемен-
ти от схемата на крайното стъпало за верти-
кално отклонение. Към някои модели са упо-
требени и следните допълнителни схеми: тру-
па за автоматично поддържане на вертикал-
ния размер посредством варистор, схема за
защита на крайната лампа за ВО и изправи-
тел за захранване на ускоряващия електрод
на кинескопа (при „УНТ 47/59“, „УЛППТ
47/59“ и „УЛПТ 61“).
Една от възможните схеми на крайно стъ-
пало за вертикално отклонение, която е и
най-често срещащата се, е показана на фиг.
14.8. Възбудителното напрежение, форми-
рано като импулено напрежение с линейно
нарастваща форма от зарядния кондензатор
С2, се подава през разделителния конденза-
тор към веригата на управляващата ре-
шетка на крайната лампа Л±. Последовател-
но евързаният резистор /?2 служи за пред-
пазванена крайното стъпало отсамовъзбужа-
не, а резисторът е утечен. Преднапреже-
нието на крайната лампа се получава в този
случай автоматично от групата в катода ъа
лампата /?3, Сб.
Товар на лампата Л6 е трансформаторът
за вертикално отклонение Трг. Анодната му
намотка е шунтирана от варистора за огра-
ничаване на импулсите на обратния ход на
кадрите R4. Посредством гасящия резистор
Т?5 се захранва втората решетка на лампата
JIV Тя не е шунтирана с кондензатор, което
е причина за създаване на малко напрежение
за отрицателна обратна връзка по втора ре-
шетка върху резистора 7?6, с което също се
предпазва схемата на крайното стъпало за ВО
от самовъзбуждане.
37 Повреди и поправки на телевизионни приемници
go
290
Фиг. 14.8. Типична схема на крайното стъпало за вертикално отклонение
Между анода и управляващата решетка
на крайната лампа е свързана групата за
честотнозависима отрицателна обратна връз-
ка,съставена от разделите л ните конденза-
тори С, С3, потенциометъра за общо регули-
ране на вертикалната линейност R^ и потен-
циометър за регулиране на линейността в
горната част на екрана на телевизора Т?5. По-
средством тази група се изменя формата на
изходното напрежение на крайното стъпало
в параболично нарастваща, каквато е необ-
ходима за получаването на линейно нарастващ
отклонителен ток през вертикалните откло-
нителни бобини. Последните са свързани към
вторичната намотка на изходния трансфор-
матор за ВО последователно с терморезисто-
ра /?7, чието предназначение е да стабилизи-
ра температурно вертикалния размер в опре-
делени граници. Както знаем, при включва-
нето на телевизионния приемник вертикални-
те отклонителни бобини са студени и съпро-
тивлението им е малко. Протичащият през тях
ток ги затопля, което води до увеличаване
на съпротивленйето им, а оттам и до намаля-
ване на силата на тока, което води до нама-
ляване на вептикалния размер на изобраке-
нието. За избягване на това се включва тер-
морезисторът R?. Той е монтиран в непосред-
ствена близост до вертикалните отклонител-
ни бобини. Първоначално при ниската тем-
пература на бобините съпротивленйето му е
по-голямо, отколкото след затоплянето им.
По този начин общото съпротивление на тер-
морезистора и на отклонителните бобини се
поддържа постоянно, с което се поддържа
постоянна и стойността на протичащия от-
клонителен ток. Независимо от това при тази
схема все пак се наблюдава известно измене-
ние на вертикалния размер на изображението,
след като телевизорът работи определено
време.
Резисторът R& служи за намаляване на
амплитудата на паразитните трептения, кон-
то възникват в изходния трансформатор за
вертикално отклонение по времетраенето на
обратния ход на кадрите, а кондензаторът
С6 шунтира към земя напрежение!о с често-
та на редовете, което се прехвърля индуктив-
но от хоризонталните отклонителни бобини
към вертикалните в отклонителната система
Схемата на крайно стъпало за ВО с под-
държане на вертикалния размер посредст-
вом усилвателно стъпало на веригата на че-
стотнозависимата отрицателна обратна връз-
ка, показана на фиг. 14.9 действува по след-
ния начин. Последователно на веригата на
вертикалните отклонителни бобини ВОБХ и
ВОВ2 е свързан резисторът /?9. Протичащият
през тази верига отклонителен ток за кадри-
те създава в краищта му определено падение
на напрежението, което има формата на про-
тичащия отклонителен ток и пропорционална
на него амплитуда .Това напрежение се усил-
ва от лампата Л2, чийто товар е резисторът
7?и, а преднапрежението й се получава от гру
пата в катода 7?10, С5. Усиленото напрежение
се подава към веригата на управляващата
решетка на крайната лампа за вертикално
отклонение Л± посредством веригата за чес-
тотнозависима отрицателна обратна връзка,
съставена от разделителния кондензатор Сб,
потенциометъра за регулиране на линейност-
та Т?12, кондензаторите С7, С8 и резистора
Z?5. По този начин, ако поради някаква при-
чина се увеличи протичащият през верти-
калните отклонителни бобини ток, ще се
увеличи и напрежението, което се получава
в краищата на резистора R$. Това води до
увеличаване на напрежението на чесютнсза-
висимата отрицателна обратна връзка, а това
на от своя страна стабилизира отклонител-
ния ток, а оттам и вертикалния размер на
изображението.
Друга особеност на тази схема е използу-
ваният начин за регулиране на вертикалния
размер. Това става чрез потенциометричното
291
Ь6
Uq
Фиг. 14.9. Крайно стъпало за вертикално отклонение с автоматично поддържане на вертикалния раз-
мер посредством лампа във веригата за отрицателна обратна връзка
подаване на възбудителното напрежение към
управляващата решетка на крайната лампа
за ВО с помощта на потенциометъра Той
служи и за подаване на отрицателно предна-
прежение за крайната лампа, което се полу-
чава от допълнителния изправител на теле-
визора. Пойеже по принцип използуваният
начин за потенциометрично деление на про-
менливо напрежение е честотнозависим, в
схемата е включена и група за честотна ком-
пенсация, съставена от кондензаторите С3, С4
и резисторите R2 и /?3.
Интересно е и свързването на зарядния
кондензатор С2 направо към земя, а така съ-
що и паралелното свързване на резисторите
/?7 и Т?8 към двете половини на вертикалната
отклонителна бобина, с което се премахва
опасността от възникването на паразитни
резонансни трептения през времетраенето
на обратния ход на кадрите.
Докато при схемата от фиг. 14.8 импулси-
те с отрицателна полярност, конто служат за
гасене на обратния ход на редовете, се взе-
мат от вторичната намотка на изходния транс-
форматор за вертикално отклонение, то при
схемата от фиг. 14.9 тези импулси се вземат
от зарядния кондензатор за вертикално от-
клонение С2.
14.2.5.	Транзисторно стъпало за вертикал-
но отклонение. От разгледаните в тази книга
телевизионни приемници транзисторно стъ-
пало за вертикално отклонение е използува-
но само при „Хемус“. Предназначението на
отделните елементи е разгледано в раздел
14.3.20 (фиг. 14.30).
14.3.	РАЗСТРОЙКИ ПРИ ГРУПАТА ЗА ВЕРТИ-
КАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ И ВЛИЯНИЕТО ИМ
ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО
ПРИЕМАНЕ
Разстройките в групата за вертикално от-
клонение се отразяват върху честотата на
кадрите, вертикалния размер и вертикална-
та линейност.
При слабо разстройване на потенциометъ-
ра за честотата на кадрите вертикалната син-
хронизация е неустойчива, картината „пре-
скача“, при подаването на силен смущаващ
импулс с по-голяма продължителност може
да се получи „трепкане" (леко подскачане) на
картината във вертикална посока. При по-
голямо разстройване на потенциометъра за
регулиране на честотата на кадрите верти-
калната синхронизация се нарушава напъл-
но и картината се движи нагоре или надолу
При по-силно разстройване на този потен-
циометър се наблюдават няколко кар^ини
една над друга или половината от картината
върху която е насложена другата половина.
При разстройване на потенциометъра за
регулиране на вертикалния размер изобра-
жението не съответствува на рамките на ки-
нескопа във вертикална посока — то е или
по-голямо, или по-малко, при което формите
во
292
на участвуващите в предаваната сцена пред-
мета и лица са свита или разширени във вер-
тикална посока, а кръгът на телевизионната
изпитателна таблица е под формата на отвес-
но или хоризонтално разположена елипса.
При увеличен вертикален размер се удължа-
ват фигурите и се губи част от изображение-
то, надписите в долната част на екрана не мо-
гат да се четат.При намален вертиакален раз-
мер изображението се скъсява и в долната и
в горната част се наблюдават тъмни хори-
зонтални лента — това е частта от екрана на
кинескопа, върху която не попада електрон-
ният лъч.
При разрегулиране на регулаторите за
вертикална линейност се нарушава пропор-
ционалността на частите от изображението
във вертикална посока окръжността от те-
левизиноната изпитателна таблица има фор-
мата на яйце с острата си част нагоре или
надолу (към посоката с по-голямо удължа-
ване на фигурите). При по-голямо разрегу-
лиране на потенциометрите за линейност може
да се получи и подгъване на изображение-
то в горния край. Разрегулирането на регула-
торите за вертикална линейност се отразява
иъърху ветикалния размер — той се увели-
чава или намалява едностранно.
14.4.	РЕГУЛИРОВКИ ПРИ ГРУПАТА
ЗА ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
При групата за вертикално отклонение се
регулира честотата на кадрите, вертикал-
ният размер и вертикалната линейост. При
„Топаз14 се регулира и режимът на варистора
за автоматично поддържане на вертикалния
размер.
Честотата на кадрите се регулира по след-
ния начин. Когато в схемата е предвиден и
потенциометър за грубо регулиране на
честотата на кадрите, а отвън е изведен по-
тенннометър за фино ргулиранс на честотата
на кадрите, последният се поставя в средно
положение, прекъева се веригата на синхро-
импулсите за кадрите и изображението се
спира с потенциометъра за грубо регулира-
не на честотата на кадрите. След това се въз-
становява веригата на синхроимпулсите за
кадрите.
При схемите с един потенциометър за че-
стота на кадрите най-устойчива вертикална
синхронизация се получава, когато този по-
тенциометър се завърти до положение, при
което картината започне да се движи бавно
надолу, след което плъзгачът му се върне
малко назад.
При някои модели (например „Пирин“)по-
следователно с регулатора за честотата на
кадрите Рзо2 (виж. фиг. 14.15) е евързн ре-
зисторът /?34о, който служи за точно на-
стройване на честотата на кадрите. Това се
прави, като се заземи резисторът (зазе-
мява се КТ 303) и при прекъсната верига на
синхроимпулсите за кадрите с плъзгача на
Рзо2 се получава устойчиво изображение,
след което веригата на синхроимпулсите за
кадрите се възстановява.
Вертикалният размер се нагласява след
регулиране на вертикалната линейност.
Вертикалната линейност се регулира по
следния начин. Най-напред се намалява мал-
ко вертикалният размер (така че да останат
тъмни ленти отгоре и отделу с широчина не
повече от 3 cm). С регулаторите за обща ли-
нейност и линейност горе се получава пра-
вилна окръжността от телевизионната изпи-
тателна таблица. След това изображението
се центрова посредством центроващия маг-
нит и се нагласява нормалният верткален раз-
мер, при който горнта и долната рамка с
правоъгълниците (от телевзионнната изпи-
тателна таблица) съвпадне с горния и с дол-
ния край на екрана на телевизора.
При „Топаз44 (вж. фиг. 14.26) предварител-
но се нагласява работната точка на варисто-
ра за автоматично поддържане на вертикал-
ния размер 7?зо5, като с потенциометъра Т?329
се подаде необходимого напрежение. Тази
настройка е много трудна, защото положение-
то на плъзгача на потенциометъра /?зо5 оказ-
ва влияние върху вертикалния размр и вър-
ху вертиалнта линейност едновременно.
Ето защо настройката на,, Топаз44 може да се-
извърши само от много добре поготвени спе-
циалиста, като се използуват едновременно-
две отвертки, и то само след предв^рително1о
отстраняване на другите повреди, конто влЬ-
шават вертикалната линейност, характерни за
този модел (намалено спротивление на изо-
лацията на книжните кондензатори от стъ-
палото за вертикално отклонений.
14.5.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ГРУПАТА ЗА
ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ И ТЕХНИТЕ
ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ
14.	5. 1.„Опера 3“ (фиг. 14.10). Използу-
ваиа е типична схема на задаващ блокинг-
генератор за вертикално отклонение (разгле-
дана' е подробно в раздел 14.2.1) и крайно
стъпало за вертикално отклонение (разгле-
дано в раздел 14.2.4). Малко различие се на-
блюдава в елементите от групата за честот-
нозависима отрицателна обратна връзка в
анодната верига на крайната лампа Л10б и в
начина на свързването им. Също така катод-
ният резистор на лампата JI1Q6 е разделен —
29 3
ВО
Фиг. 14.10. Група за вертикално отклонение при „Опера 3“
състои се от последователно свързаните ре-
зистори R78 и Т?79, от общата точка на конто
се подава малко положително напрежение
към катода на лампата за усилване и ограни-
чаване на синхроимпулсите за кадрите, като
по този начин се подобрява нейната работа
в ограничителен режим. Друга особеност на
схемата са, паралелно свързаните бобини за
вертикално отклонение.
Характерни повреди, Най-често се наблю-
дава изсъхване на електролитния конденза-
тор в катода на крайната лампа С79, при
което изображението е нелинейно във верти-
кална посока (свито е отделу с около 10 ст
и е разтеглено отгоре). Същото се получава
при утечка в кондензатора С74 или при дефект-
на крайна лампа Л10б. При утечка на заряд-
ки я кондензатор С75 се получава намален
вертикален размер, а понякога и подгъване
отдолу. При пробив на кондензатора С78
вертикалният размер се увеличава силно,
като изображението се свива в горния си
край; при пробив на С77 изображението е
свито в долната си част така, че се получава
светла ивица, и е разтеглено в горната си
част. При утечка на кондензатора С74 се из-
меня честотата на кадрите и същата не може
да се регулира в необходимите граници; при
прекъсване на анодната намотка наблокинг-
трансформатора се наблюдава хоризонтална
черта на екрана на телевизора (вертикално-
то отклонение не работи). При пробив на
С76 изображението е свито и нелинейно, не
се регулира честотата на кадрите. При утеч-
ка на същия кондензатор за определено поло-
жение на регулатра за веротикалния размер
честотата на кадрите е нормална и синхро-
низацията — добра, но при другите положе-
ния на регулатора за вертикален размер вер-
тикалната синхронизация отсъствува и теле-
визорът не може да се синхронизира във вер-
тикална посока. При пробив на С153 се на
блюдава хоризонтална черта вместо растър,
а при пробив на С78 се увеличава вертикал-
ният размер, защото престава да функциони-
ра отрицателната обратна връзка.
14.5.2.	„Опера 1“ (фиг.14.11). Изцолзувана
е типична схема на крайно стъпало за верти-
тикално отклонение с малки изменения във ве-
ригата на честотнозависимата отрицателна об-
ратна връзка. Задаващият блокинг-генера-
тор се характеризира с включването на за-
рядния кондензатор С72 към управляващата
решетка на лампата Лиа и с отсъствието на
ограничителен резистор във веригата на
тази управляваща решетка. Блокинг-генера-
торът получава анодното си напрежение не
от бостерния кондензатор, а от анодния из-
правител на телевизора, затова то е по-ниско
и вертикалната линейност не е много добра.
Тази схема на групата за вертикално откло-
нение се използува и при първите серии на
телевизионния приемник „Опера 3“. Друга
особеност на схемата е ограничаването на
импулсите на обратния ход на кадрите с по-
следователно свързаните резистор /?80 и кон-
дензатор С78. Посоченият начин на гасене
се характеризира с това, че използуванята
група е честотнозависима, което дава отра-
во
294
Фиг. 14.11. Група за верти-
кално отклонение при „Опера 1«
+750V
R162
0,56
Вертикален размер
R163
VDR
56
64
(ЦП
и
R165
01
PCL82
С71
330
ЛЮа
PCL82
у
85
47к
0.39
R70
vecmoma на
кадрите
U7R71
56к
25п
AUH.SO
Тр2
R74
Q27
R79
150
ЛЮб
PCL82
38
29
С 79
100,0
зо,
R75
68к
ликобща
R76
025
R78
5Ю
Фиг. 14.12. Група за вертикално отклонение при „Опера 4“
жение върху формата на отклонителния ток.
Поради тези причини в моделите “Опера 3„
гасенето на обратния ход на кадрите се из-
вършва посредством нелинеен резистор (ва-
ристор), както при всички модерни телеви-
зионни приемници.
Характерните повреди са, както при „Опе-
ра 3й. Изсъхването на С79 води до свиване не
изображението в долната му част. При про-
бив на С77 се наблюдава силно свито в дол-
ната си част изображението с получаването
на светла ивица иразтегляне на редовете от
горе. При утечка в кондензатора С75 верти-
калният размер се намалява и растърът се
подгъва отдолу. При утечка в С7б изображе-
нието се свива в долната си част, а при про-
бив или прекъсване на кондензатора С78 не
се ограничават импулсите на обратния ход
на кадрите и се получава искрене между пе-
тото и шестото краче (отопление-анод) в цо-
къла на лампата за вертикално отклонение
ECL82.
14.5.3.	„Опера 4“(фиг. 14.12.) Групата за
вертикално отклонение на Опера 4“ се раз-
личава от разглежданите досега по използу-
ването на варистор за стабилизирне на за-
хранващото напрежение за задаващия бло-
кинг-генератор— /?163. Малки промени се
наблюдават и във веригата на честотнозави-
295
ВО
Фиг. 14.13. Група за вертикално отклонение при
„Кристал“
симата отрицателна обратна връзка в край-
ното стъпало, при което тя получава най-
разпространения си вид, характеризиращ се
с добри качествени показатели. Също така
за стабилизиране на вертикалния размер
след затоплянето на отклонителните бобини
от протичащия през тях ток последователно
във веригата им е свързан терморезисторът
£1158-
Характерни повреди са: изсъхването на
С79 (свито в долната си част изображение);
пробивът на С77 (силно свито изображение
отдолу и разтеглено отгоре); утечката на
С75 (намален вертикален размер), пробивът
на С73 (хоризонтална черта) и др.
14.5.4.	„Кристал" (фиг. 14.13). Схемата
на „Кристал4* се отличава главно по използу-
ването на групата за честотна корекция
С159 в решетъчната верига на крайната лам-
па за вертикално отклонение и в употребата
на трите филтриращи кондензатора във вер-
гата за анодно захранване на задаващия
блокинг-генератор за вертикално отклоне-
ние. С тяхна помощ се поддържа за по-дълго
време анодното напрежение на задаващия
блокинг-генератор, в резултат на което след
изключването на телевизора растърът изгасва
в правилен квадрат. Освен това при „Кри-
стал“ регулаторите за вертикалния размер
и за честотата на кадрите са свързани към
останалата част от схемата на телевизора
посредством съотвстните куплунги на ко-
мандния блок, в който са монтирани.
Характерни повреди са изсъхването на
С119 (свито отдолу изображение), утечка в
С146 (намален вертикален размер); пробивът
на С148 (свито в долната си част изображе-
ние); утечката на С143 (свито в долната си
част изображение); лошият контакт в куп-
лунгите, водещи към командния блок (хори-
зонтална черта, която е неподвижна или
подскача с определен период); утечката във
филтърните кондензатори С144,С2о2 и С201
(намален вертикален размер), пробивът на
някои от изброените филтърни кондензато-
ри (хоризонтална черта) и др.
На фиг. 14.14 е показан вариант от схе-
мата на крайното стъпало за вертикално
отклонение — за подобряване на гасенето на
обратния ход на кадрите импулсите се взе-
мат от допълнително навита намотка на
изходния трансформатор за кадрите, -коя-
то е свързана последователно на вторичнада
му намотка и по този начин амплитудата на
гасящите импулси е по-голяма.
14.5.5.	„Пирин" (фиг. 14.15). Схемата на
крайното стъпало за вертикално отклонение
е аналогична на разгледаната в раздел
14.2.4. Задаващият блокинг-генератор се
захранва със стабилизирано напрежение, а
во
296
Фиг. 14.14. Изменения в край-
ното стъпало за вертикално от-
клонение при „Кристал"
сик
Фиг. 14.15. Трупа за вертикално отклонение при „Пирин"
последователно на потенциометъра за регу-
лиране на честотата на кадрите е свързан
резисторът /?34о, служещ за настройване на
честотата на кадрите (при заземена управля-
ваща решетка на амплитудния отделител и
заземена контрол на точка КТ303 с потен-
циометъра Рзо2 се нагласява неподвижно
изображение, след което двете заземявания
се премахват и вертикалната синхронизация
се получава максимално стабилна).
Характерни повреди са утечката или про-
бивът на С328 (частично или силно свито в
долната си част изображение), утечката на
С3ж (намален вертикален размер иподгънат
отдблу растър); изсъхналият Сз29 (свито в
долната си част изображение); утечката в
С325 (свито в долната си част изображе-
ние) и др.
14.5.6.	„53 Т 816“ (фиг. 14.16). Особеното
в схемата на задаващия блокинг-генератор
при този модел е в мястото на свързването
на зарядния кондензатор С89 и в използува-
нето на груб регулатор за честотата на
картините Р105а. В крайното стъпало за
вертикално отклонение е включена 7?С-
групата за гасене на импулсите на обратния
ход на кадрите С94,Т?109 и допълнителната
намотка на изходния трансформатор за вер-
тикално напрежение, от която се получава
необходимата амплитуда за гасене на обрат-
ния ход на кадрите.
Характерни повреди са изсъхването на
Си? (свито в долната си част изображение),
пробивът на С94 (искрене в цокъла на край-
ната, лампа за ВО) и др.
14.5.7.	„АТ 550“ (фиг. 14.17). Характерно
за схемата на задаващия блокинг-генератор
е свързването на демпферния резистор за
предпазване на блокинг-трансформатора от
възникването на паразитни резонансни явле-
ния през времетраенето на обратния ход
на кадрите (7?4о9) паралелно на анодната
297
ВО
сик
ЛХШа
PCL82
R1056
10k
R105a
50 k
R101 10k
фино
грубо
честота на
кадрите
ШР108
^1.0
С9
R100
150к
С89
5бп
Фиг. 14.16. Трупа за
Л401о
PCL85
Л XIII6
PCL82
£93 22п
Ж
+180V
R
С117
50.0
y\R112
557470
v H-180V
R107M L
500к L-Puneq
эии 1/носп^
С116
10п
R1
ЗЗк
39
+185V

ВОБ]
гасене на
обратния ход
5
6
53
В0Ь2
С95
47п
С96
22nRii4i
RH3
47k
към
Л) 92на
кинескопа
R102
820k
C90
b/OOV
U Boo
R119
330k
към схемата
за фокусировка
R103
’ Вертикален
размер
R104
2.2
вертикално отклонение при „53 Т 816“
Л4016
PCL85
R401
10
&
Тр401
С409 ЮОп
85
58
R403
250k
£40?
10
644v|
Э
R402
220k
R701
E29ODGUo
SV3OO/1O-13
R401
330k
18
R402
1.0
om AO
C403 In
330k
Фиг. 14.17. Трупа за
C408
10n
линеин
горе
C401
28n
38
24
R412
1.0
'9AR407 \
s22 1
bepmuka
размер
R404
250 k
R405
500k
R408
0.1
♦•790V
15
UBoo
вертикално отклонение
38 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ТЛ Гр701
Е2О2 ZZ/OO
I
R405
470
ПГ\С4Ю
4R 28n
3)R75O
KbMQlHO,
J кинескопа
R411	'
150k
линей-
ноет 6
21 V
C406
100,0
t
R707 150
при ,ДТ 550“
во
298
Фиг. 14.18. Група за вертикално отклонение при „Рубин 102’
намотка на блокинг-трансформатора Тр4о1.
Синхронизацията на задаващия блокинг-
генератор се извършва с подаването на сйн-
хроимпулсите за кадрите във веригата на
управляващата решетка на лампата Л4о1а.
Захранването на блокинг-генератора е ста-
билизирано. Формиращият кондензатор С4о1
е свързан направо към земя, а не към катода
на крайната лампа за ВО. Крайното стъпало
е изпълнено по типичната схема, като ограни-
чаването на импулсите на обратния ход на
кадрите е осъществено посредством RC-
групата Т?4о6,С4о5.
Характерни повреди са изсъхналият кон-
дензатор С4с6 (свито в долната си част изо-
бражение); лошият контакт в потенциомет-
рите за регулиране на вертикалната линей-
ност (нелинейно изображение); прекъснали-
ят варистор /?701, при което се увеличава
вертикалният размер, и др.
14.5.8.	„Рубин 102“ (фиг. 14.18). Групата
за вертикално отклонение при „Рубин 102“
се характеризира със свързването на заряд-
ния кондензатор С129 към земя последовател-
но с резистора Т?134, от незаземения извод
на който се вземат импулсите на обратния
ход на блокинг-генератора и се подават към
управляващата решетка на кинескопа за
гасене на обратния ход на кадрите посред-
ством специална верига. Вертикалният раз-
мер се регулира с потенциометричното
свързване на Т?135. За честотна корекция на
регулатора за вертикален размер служи
групата, съставена от кондензаторите С13х,
С133 и резистора 7?133. Друга особеност на
крайното стъпало е използуването само на
един регулатор за вертикалната линейност,
при което е отпаднал регулаторът за линей-
ността горе. Но трябва да се отбележи, че
крайното стъпало за ВО на „Рубин 102“
не се характеризира с добра линейност. За
гасене на импулсите на обратния ход на
кадрите се използува кондензаторът С139.
Характерни повреди са утечката в кон-
дензатора С12б, при което честотата на кад-
рите става много ниска и не се регулира в
необходимите граници от потенциометъра
7?i3i (изображението се движи бавно надолу),
прекъсването на резистора /?133 (хоризонтал-
на черта, напрежението на анода на зада-
ващия блокинг-генератор е нула); лошият
контакт между плъзгача и графитния слой
на потенциометъра за регулиране на често-
тата на кадрите )?131 (самоволно нарушаване
на вертикалната синхронизация); пробивът
на кондензатора С139 (хоризонтална черта);
утечката в кондензатора С127 (изображението
е свито в долната си част) и др.
14.5.9.	„УНТ 47/59“ (фиг. 14.19). Зада-
ващият блокинг-генератор за вертикално от-
клонение на този модел е изпълнен по типич-
ната схема с подаване на синхроимпулсите
във веригата на управляващата решетка и
с използуването на варистор за стабилизи-
ране на захранващото го напрежение. Заряд-
ният кондензатор С411 е свързан или директно
към катода на крайната лампа за вертикално
отклонение, или посредством резистора
299
ВО
Крайното стъпало се характеризира с
редица особености. Регулирането на вер-
тикалния размер се осъществява чрез изме-
нението на дълбочината на отрицателната
обратна връзка с потенциометъра Т?412. За
регулиране на линейността горе служи потен-
циометърът /?4о4, свързан по подходящ начин
във веригата на управляващата решетка на
крайната лампа заедно с кондензатора С4о7
и резистора Т?4оз.
Характерно за схемата на крайното стъпа-
ло е и използуването на схема за защита на
во
300
R28680k
45
8\ т₽2 10
R2715H
чер.
ВОЫ
Л701а
PCL85
Л7018
PCL85
отусилбател.
ограничителя
на синхроим-
пулсите (
лт Видео-
ус иль ател
Д2 В>3
0А705
R26£x0,1
22k kS7
C15
47n
CU
+220V
|R70310k
ноет
R719
R71
+235V
10,
470к
R38
70к
честота на
кадрите
СЗО
22п
г?34
SV 560/10
*eC19
= 47n
Юп 112
+ 215V
Фиг. 14.20. Трупа за вертикално отклонение при „Стадион 2/4“
линейност
горе
R712
--- ЮОк
С70947п
Д701
R701
)Ю0к
R30
100к
Верти-
кален
16
22n
R33
ВОБ2
R801
INK 22-10
UB.O L
R39 zb
70к (&
R37 220kR36220k
кинескопа на телевизора от прегаряне при
нарушаване на работата на групата за вер*
тикално отклонение. В този случай на екра-
на на кинескопа се наблюдава ярка черта,
която се получава от бомбардирането на
луминофора с мощен електронен поток, кое-
то може да доведе до прегарянето на лумино-
фора. За избягване на това импулсите на
обратния ход на кадрите се прехвърлят от
анода на крайната лампа за ВО Л4о1б към
допълнителния изправител, образуван от
селеновия стълб Д4о1, резисторите 7?455 и
/?б20 (вторият от тях е товар на изправителя)
и филтърния кондензатор С514. Полученото
напрежение +500 V се подава за захранване
на първия анод на кинескопа. По този начин
веднага след нарушаването на работата на
трупага за вертикално отклонение напре-
жението на първия анод на кинескопа става
равно на нула или много ниско, кинескопът
се запушва по първи анод и екранът му ста-
ва тъмен. Така излъчваните от катода му
електрони не достигат до луминофора.
Характерни повреди са прекъсването на
анодната намотка на задаващия блокинг-
трансформатор Тр4о1, при което вертикалното
отклонение не работи и екранът на телеви-
зора е тъмен, утечката в С4об (свито отдолу
изображение) и др.
14.5.10.	„Стадион 2/4“ (фиг. 14.20). Схема-
та се отличава с начина за подаване на син-
хроимпулсите за кадрите — те се прехвърлят
към веригата на управляващата решетка на
задаващия блокинг-генератор през диода
Д701, свързан така, че да пропуска само
положителните синхроимпулси. По този на-
чин се определя точно времето за започване
на блокинг-процеса и презредовата развив-
ка на телевизора е много добра. Друга особе-
ност се наблюдава в използуваната схема
за стабилизиране на вертикалния размер. За
тази цел импулсите на обратния ход на кад-
рите се ограничават посредством нелиней-
ния резистор /?34, към който се подават
с разделителния кондензатор С19. Те са с
положителна полярност и протичащият през
варистора ток зарежда кондензатора С19
с посочения на фигурата поляритет. Полу-
ченото отрицателно напрежение се подава
посредством разделителиите резистори /?37,
7?зб и филтърния кондензатор С2о към в?ри-
гата за захранване на анодната верига на
задаващия блокинг-генератор от делителя на
301
во
от ТХО
Ш
R701
50
Л701а
EQC82
Л7015
ЕСС82
Л6715
РСС85
+ 210V
„ф
Л702
C7J5 PL32
10п®С716
100^220 l+2iov
-160V
13k
47
1 R7025
1043
9
711
+220V
синхроимпулси
J
R30
ЮОк
R714 1
R71
R536
ЮОк
£701
\47п
С719
200.0
R32
500к
R31
47Qk
R718
TNK22-10
R704
33k
47к
С15
ВОБ
R711 \100
Фиг. 14.21. Трупа за лертнкэдно
отклонение при „Стадион"
С702
<Л0
R705
ЮОк
\С36
j0,47
Ккнескогк
4 Тр701
R712
ЮОк
С 709
0,1.-
линей HocmphRTl
С16
10п
С703
In
С704
10п
кадрите В-1
Фино
честота на
R706
ЗЗОК
ter»
©

бостерното напрежение, изпълнен с резисто-
рите 7?3957?3S,/?4o и регулатора за вертикал*
ния размер /?32. При увеличаване на верти-
кал ния размер се увеличава амплитудатана
импулсите на обратния ход на кадрите, изра-
ботва се отрицателно напрежение с по-голяма
стойност и то компенсира част от бостерното
напрежение, като по този начин се намалява
общото захранващо напрежение за блокинг-
генератора.
Характерни повреди са изсъхването на
електролитния кондензатор в катода на
крайната лампа С719, при което се наблюдава
свиване на изображението в долната си
част и разтягане в горната; пробивът на
диода Д701 (влошава се презредовата раз-
вивка) и др.
14.5.11.	„Стадион" (фиг. 14.21). В задава-
щия генератор е използувана схема с разряд-
па лампа (описана е подробно в раздел
14*2.1). Останалата част от схемата на гру-
пата за вертикално отклонение се разли-
чава малко от разгледаните досега, и то глав-
но по свързването на потенциометъра за
регулиране на вертикалната линейност /?715
към катода на крайната лампа за вертикално
отклонение, с което се подобрява вертикал-
ната линейност.
Характерни повреди са изсъхването на
кондензатора Сп9, при което изображението
е свито в долната си част; утечката в конден-
затора С71о (ефектът с същият), утечка в
кондензаторите С7оз и С704, при което се
влошава вертикалната синхронизация, и др.
14.5.12.	„Темп 6/7“ — I вариант (фиг.
14.22). Задаващият блокинг-генератор за
вертикално отклонение се характеризира с
последователното свързване па зарядния
кондензатор на блокинг-генератора С3_4с в
решегъчната намотка на блокинг-трансфор-
матора Тр3_^ и със свързването на формира-
щия кондензатор С3_50към земя. Крайното
стъпало за вертикално отклонение е изпъл-
нено по схема с използуването на електрон-
на лампа за усилване на напрежението на
честотнозависимата отрицателна обратна
връзка, с което се поддържа автоматично
вертикалният размер (тази схема е -разгле-
дана подробно в раздел 14.2.4). Също така
импулсите за гасене на обратния ход на кад-
рите се вземат от формиращия кондензатор
чрез С3_51. Преднапрежението на крайнаъ
лампа се получава от допълнителния изпра-
вител на телевизора през резистора /?3_37.
Импулсите на обратния ход на кадрите се
ограничават посредством групата ^з-ь^Сз-бз»
свързана паралелно на анодната намотка
на изходния трансформатор за вертикално
отклонение.
Тази схема работи стабилно. Характерни
co
о
Фиг. 14.22. Група за вертикално отклонение
при „Темп 6/7“ — I вариант
ьэ
303
во
Фиг. 14.2.
Трупа за вертикално отклонение при
„Темп 6/7“ — II вариант
повреди са лошият контакт в цокъла на лам-
пата ЛПб (който е керамичен); утечката в
кондензатора С3_35, която води до свиване
на изображението отдолу, и др.
14.5.13.	„Темп 6/7“ — II вариант (фиг.
14.23). Различава се от варианта, разгледан
в раздел 14.3.13 по подаването на пред-
напрежението към управляващата решетка на

4.7п
853-R19
270к
к
З&Уп\3-Td2
3-С20
10п
честота
на каЭрите
3-R25
ЗЗОк
67 р29
3-R2b
220к
3-С19 4.7п
СИК
3-F
91ь
3-R36
CM-1-1Q00
^на кинескопа
3-С21
3-R24
820к|
>65
3-С23
330
. 3
-С24
А115
>ФЗП| 3-R22
13-С18И2Й
1	™ лин.
(ЗГ) ?89лин.горе
-R31
-R34
бб 3-R32
4-С17
Э-С26
лоао
I-C22
47п
+270V
1п
3-R29
°'47 Л|
3-R30
820к/
73


0,25
оерти-\2.2
кален
3-R38 510 к
к»мОБ
-Д1
ДЮ09
3-R37
510к
3-R28
2.0
+720V
Фиг. 14.24. Трупа за вертикално отклонение при
|>270У|
З-ТрЗ
С25
3-R20
1Я
Л105
6Н2П
+ 0L4V
5-L2
5-L3
,Темп 6М/7М’
ВО
304
крайната лампа посредством променливия
резистор за регулиране на вертикалния
размер. Също така е опростена и схемата на
свързване на лампата от веригата за усилване
на напрежението на честотнозависимата отри-
цателна обратна връзка. Характерните по-
вреди са аналогични.
14.5.14.	„Темп 6М/7М“ (фиг. 14.24). Схе-
мата на крайното стъпало за вертикално
отклонение се различава от тези на разгле-
даните в предните два раздела модели по
начина на получаване на преднапрежение
за крайната лампа — при „Темп 6М/7М“
това става автоматично чрез групата в като-
да на лампата,съставена от резистора 3—Р35
и кондензатораЗ— C2G. Друга особеност се
наблюдава в схемата на задаващия генера-
тор за вертикално отклонение, за да се получи
по-голяма стабилност и по-добра линейност
на изображението във вертикална посока,
необходимото напрежение за захранване на
задаващия блокинг-генератор за вертикал-
но отклонение се получава от изправител на
импулсите на обратния ход на редовете, из-
пълнен с диода 4—кондензатора 4—С17
(който е филтърен) и товарната група, със-
тавена от резисторите 3—Р37, 3—Р38 и ста-
билизиращия варистор 3—Р36. Останалата
част от схемата е аналогична.
Характерните повреди са, както при
„Темп 6/7“. Към тях е необходимо да се до-
бави само изсъхването на електролитния
кондензатор 3—С26» при което се наблюдава
свиване на долната част на изображението.
14.5.5.	„Средец“ (фиг. 14.25). При „Сре-
дец“ и всички останали модели па лампови
телевизионни приемници, конто се произ-
веждаха напоследък у нас, вертикалното
отклонение е изпълнено по схема на задаващ
несиметричен мултивибратор и усилвател
на мощност, подобен на разгледаните досега.
Принципът'на действие на задаващия мулти-
вибратор за вертикално отклонение е раз-
гледан подробно в раздел 14.2.2, поради
което няма да се спираме подробно на него.
Вертикалният размер се регулира с потен-
циометъра Р303, захранването на лампата
Лзо4а е стабилизирано с варистора Р342.
В схемата на крайното стъпало за усилване
на мощността, изпълнено с пентодната част
на лампата PCL85 (Лзс4б), се наблюдава по-
особеното включване на елементите от чес-
тотнозависимата отрицателна обратна връз-
ка. Характерно е най-вече мястото на свър-
зване на сервизните регулатори за линейност
горе (Рзо6) и за обща линейност (Рзо4). Така
също за пропускане към земя на напрежение-
то, което е с честота на редовете и се пре-
Фиг. 14.25. Група за вертикално отклонение при
„Средец“
хвърля индуктивно от хоризонталните от-
клонителни бобини към вертикалните, пара-
лелно на вторичната намотка на изходния
трансформатор за вертикално отклонение
305
ВО
от интегри
Верига
С207Д8П
ЛП6
PCL85
честота
иа кадрите
47h
към^на A85
R135
1.0
50k
Фино
R413 ЗЗОк
VDR20I
DN 560-10-020-08
99
n ^9<R2P47k
J Вертикален
размер
• R21
i35
.0215
'47п C21Z
47п
UBoo
C210
^2n
С209
0.1
С211
47n v
обща
Л19а
ECC82
R303 1,0
bDZG7
=4301
C301
5.0
R307
8,2k
R310
33
работна точ-
ка на R305
R3
R301 120k
R302
68k
-15У*?0%
32
С302
0.47
Фиг. 14.26. Група за вертикално отклонение при „Топаз"
R217
1.0
Alia
PCL85
към на
ескопа
С414
47п
Ik
4-230V
JQ,
08
270k
R219
2.2 fV
C3Q3\47n
R305 Ax
КЗ-6
Вертикално
отклонителни
бобини
е свързан последователният режекторен
трептящ кръг, съставен от бобината L416 и кон-
дензатора С412, който е настроен на често-
тата на редовете (15625 Hz). За предпазване
на бобината от възникването на паразитни
резонансни процеси успоредно на нея е
свързан резисторът Т?343.
Характерна повреди са утечката в кон-
дензатора С32б и изсъхването на С329 (свито
отдолу изображение); утечката в С321 (изменя
се честотата на кадрите и не може да се
постигне необходимата й стойност); пробивът
на ^328 (силно свито в долната си част изо-
бражение, разтеглено отгоре); утечката в
С325 (свито отдолу изображение) и най-често
срещаната повреда — пробив на конденза-
тора от веригата на положителната обрат-
на връзка С322, при което на екрана на теле-
визора се наблюдава хоризонтална черта
(за този пробив спомагат импулсите на обрат-
ния ход на кадрите, който имат сравнително
голяма амплитуда).
14.5.16.	„Топаз" (фиг. 14.26). При „Топаз"
също се използува задаващ мултивибратор
за вертикално отклонение, схемата на който
е по-усложнена от тази на „Средец“: Усложне-
на е и веригата на положителната обратна
връзка — съставена е от кондензаторите
С,21з»С’212,С208 и резисторите Т?212 и #216.
Употребен е и сервизен регулатор за често-х
та на кадрите грубо — /?210.
Значително е усложнена и схемата на
крайното стъпало за усилване по мощност,
което е изпълнено с лампата Л11а. На първо
място трябва да отбележим необичайния вид
на групата за честотнозависйма отрицателна
обратна връзка и мястото на свързване на
сервизните регулатори за вертикалната ли-
нейност. Също така при тази схема е изпол-
зувано и автоматично поддържане на верти-
калния размер, което действува по следния
начин.
Импулсите на обратния ход на Кадрите се
потискат подобно на използувания начин при
„Стадион 2/4“ — те се подават с разделителнйя
кондензатор С3о3 към варистора /?3о5и затва-
рят веригата си към земя през кондензатора
С3о2 (фиг. 14.26). По този начин кондензаторът
С303 се зарежда с показания на схемата
поляритет; полученото отрицателно напре-
жение се подава с филтърната верига, съста-
вена от елементите 7?зо8>Сзо5 и разделител-
ния резистор Т?219 към управляващата ре-
шетка на крайната лампа, като* по този начин
влияе върху усилването й. Така, ако верти-
калният размер се увеличи по някаква при-
чина, схемата ще изработи по-високо отри-
цателно напрежение, което ще намали усил-
ването на крайната лампа, а това от своя
страна води до стабилизиране на вертикал-
ния размер.
За определяне на необходимата работна
точка на варистор а/?зо5 към него с разделител-
39 Повреди и поправки на телевизионни приемници
во
306
ния резистор 7?з09 се подава положително на-
прежение от делителя на бостерното напре-
жение, изпълнен с резисторите #310,#323 и
#3о6. Вторият от тях е променлив и с иегова
помощ се нагласява режимът на варистора.
Трябва да се има пред вид, че потенцио-
метърът /?з2з влияе не само върху работната
точка на варйстора #зо5, но изменя, както
вертикалния размер, така и вертикалната
линейност. Това е причината, която затрудня-
ва изключително много при „Топаз44 наглася-
ването на необходимата вертикална линей-
ност.
И накрая нека се спрем по-подробно върху
схемата за предпазване на крайната лампа
за вертикално отклонение от повреда. Както
се вижда от схемата, триодната част на мулти-
вибратора (лампата Л11б) получава анодното
си захранване от бостерното напрежение.
По тази причина мултивибраторът започва
да генерира възбудително напрежение, след
като се загрее крайната лампа за хоризон-
тално отклонение и се получи бостерното
напрежение. Но крайната лампа за верти-
кално отклонение загрява много по-рано и
понеже остава с малко преднапрежение,
през нея протича силен ток, който може да
я повреди. За тази цел лампата се пред-
пазва от специална група, която действува
по следния начин.
От делителя на мрежовото напрежение,
изпълнен с резисторите #301 и #зо2, се взема
известна част, изправя се от диода Д3о1 и
филтърния кондензатор С301, след което по-
лученото отрицателно напрежение се подава
за запушване на крайната лампа за вертикал-
но . отклонение посредством разделителния
резистор #3о4. Това напрежение се използува
и йа запушване на звуковия канал, като се
подава към лампа от нискочестотния усил-
вател посредством разделителния резистор
7^135*
В схемата за предпазване на крайната лам-
па за вертикално отклонение участвува и
свързаната като диод лампа Когато
заработи крайното стъпало за вертикално от-
клонение, полученото бостерно напрежение
се подава към анода на тази лампа през
разделителния резистор Т?307. Лампата Л19а
се отпушва и заземява изработваното от
диода Дзэ1 отрицателно напрежение, като
по този начин преустановява действието на
схемата. за защита на крайната лампа за
ВО. Кондензаторът Сзо4 е филтърен.
Трябва да отбележим, че изработваното от
схемата за защита отрицателно напрежение
при някои серии от телевизора „Топаз44 се
подава към лампите от общия канал за
защитата му от претоварване след включва-
нето на телевизора към мрежата.
Характерни повреди са прекъсването на
#зо7, при което няма изображение и звук
(когато е защитен и общият канал); утечките
в кондензаторите от крайното стъпало за
вертикално отклонение (те са при повечето
внесени у нас телевизори „Топаз44 много
некачествени и трябва да се проверяват под-
ред), което води до нар^шаване на верти-
калната линейност и на вертикалния раз-
мер и др.
14.5.17.	„УЛППТ 47/59“ (фиг. 14.27).
При този модел е използуван задаващ релак-
сационен генератор за вертикално откло-
нение, схемата на който е разгледана под-
робно в раздел 14.2.3. Схемата на крайнЬто
стъпало за ВО е, както при „УНТ 47/5944
(раздел 14.3.9),при което се наблюдава малка
разлика само в мястото на свързване на
потенциометъра за регулиране на верти-
калната линейност горе Т?4о4.
Характерни повреди за тази схема са преди
всичко нестабилната вертикална синхро-
низация, която се дължи не само на това,
че генерираната от схемата честота зависи
силно от големината на захранващото я
напрежение, но и на изменението на пара-
метрите на тиратрона и на съпротивленйето
на високоомните резистори от схемата. Зато-
ва при този модел се налага често подменяне
на тиратрона. В такива случаи се препоръчва
въвеждането на регулатор за честотата на
кадрите и стабилизиране на захранващото
напрежение по начин, аналогичен на изпол-
зувания при схемите от фиг. 14.28 и 14.29.
В крайното стъпало за вертикално отклоне-
ние не се наблюдават никакви по-характерни
повреди.
14.5.18.	Изменения в схемата на „УЛППТ
47/59“ (фиг. 14.28). За стабилизиране на
честотата на кадрите в последните серии на
телевизионните приемници „УЛППТ 47/59“
напрежението за захранване на релаксацион-
ния генератор се стабилизира не посредством
варистор (както беше в схемата от фиг.
14.27), а чрез газонапълнените стабилизатор-
ни лампи Л4ов и JIW. Те стабилизират не са-
мо цялото захранващо напрежение (чрез по-
ел едователното си свързване), но и напре-
жението, което се подава към допълнител-
ните електроди на газотрона (използува се
половината от стабилизираното напрежение,
което се получава върху лампата Л4о7).
Независимо от въведената стабилизация и
при това схемно решение се наблюдава нару-
щаване на честотата на кадрите, като й в
307
ВО
този случай се препоръчва въвеждането на
регулатор за честотата на кадрите по начин,
аналогичен на използувания в следващия
модел „УЛПТ 61“ (вж. фиг. 14.29).
Характерна повреди при разглежданото
схемно решение са повредата на тиратрона
и повредата на стабилизаторна лампа —
в първия случай или екранът е тъмен, или
вертикалната синхронизация е нестабилна,
във втория също.
14.5.19.	„УЛПТ 61“ (фит. 14.29). При
този модел също е използуван задаващ
релаксационен генератор за вертикално от-
во
308
С406
Фиг 14.28. Изменения във веригите на тираторна
при „УЛППТ 47/59“
R427
R419
47к
С417
1000 ,
ВОБ1
R543
220к
5ГЕ40Ф р~500у|
към но
кинескопа
С412 0,1
В0Б?
423
390
R520nQ25
1,0
0,047/ ?407 4,3п
jg) R435 2,2k
3 AZ01
6П43ПЕ
53
50
R413
ЗЗк
обид
R412AUH.
68 г.°Ре
R411
0,51
Вертикален
размер
R407
R544
С40Т
s6.8o
’ л4°5 /ич
ТХ4Б-1 ®СДОб
\«а33п
ор
+ 350 V
R405
ЗООк
А407
СГ206А
А406
СГ206А
510k R4
560
С525
6.2
R406
Фиг. 14.29. Трупа за вертикално отклонение при „УЛПТ 61“
6,8 регул
на честота-
та накадри-
те
R402
0.1
R511
270к
R401 47 к U
госене на обр.хсд
R414
ЗЗк
R417
2,2к

R524
клонение, като стгбилитроните Л4о6 и Л4о7
са свързани по Друг начин и в схемата е
въведен регулатор за честотата на кадрите
Т?543. Това прави, общо взето, работата на
задаващия генератор по-стабилна и позво-
лява използуването на тиратрона и след
като измени в опрсделени граници парамет-
рите си. Крайното стъпало за вертикално
отклонение се различава от това на „УЛППТ
47759“ само по използуването на по-модерната
лампа 6П43ПЕ.
Характерни повреди са дефектирането на
тиратрона (тъмен екран или нестабилна вер-
тикальна синхронизация); дефектирането на
стабилитрон (същият ефект) и др.
14.5.20.	„Хемус“ (фиг. 14.30). Групата
за вертикално отклонение при „Хемус“ е
изпълнена изцяло с транзистори. В нея са
употребени три транзистора — краен усил-
вател на мощност Т4о1, образуващият заедно
с него задаващ мултивибратор — маломощен
транзистор Тзоз, и буферният транзистор
Тзо4, работещ по схема на емитерен повто-
рител. Напрежението за захранване на тран-
зистора Т303 е стабилизирано и се получава
от показания в горната част на схемата
стабилизатор, като по този начин се стабили-
зира честотата на кадрите и амплитудата
на кадровата развивка. Необходимата поло-
жителна обратна връзка за самовъзбуждане-
309
ВО
R334
R333
-14V
<17!
R331
воы
R323
12k
C327
<200.0
T401
T25O
C328
2.0
Д305 I 270
4813 У
ftepm.
размер
R701
100,0
<159,
C323,
50,0
R328
12k
R338
-470
C329
C332
1.0
T304
SFT131
R337
270
линейност
горе Cj
T303
SFT131
J53/ ’
^R32527k
лин. V
долу
R332
820
R335 22
151
честота
на кадрите
<67/	R324
C324
R329 J
W 22?
Юк
R351
2.2k
C325
0,47
220
R350
100
R353
100
-1,5 V
R339
3.9
-24 V
560
Д404
Д7Б
ВОБ2
R354
*5k
„Хемус“
Фиг. 14.30. Трупа за вертикално отклонение при

то на задаващия мултивибратор за верти-
кално отклонение се получава след формира-
нето на изходното напрежение на крайното
стъпало посредством веригата, съставена
от кондензаторите С328,С326,С326,С324,С321 и
резисторите Я340,Я331,Я330 и Т?329. Не трябва
да се забравя, че част от изброените елементи
участвуват и при формирането на изходното
напрежение (заедно с Я3з9>#з5з. ^ззаАгз и
разделителния кондензатор С322). Вертикал-
ният размер се регулира с потенциометъра
Т?з51. Формиращият кондензатор се състои
от последователно свързаните електролитни
кондензатори С322 и С323, а посредством гру-
пата 7?з5о^зз2 и С332 се получава необходи-
мата S-образна форма на вертикалния от-
клонителен ток (това е трупа за премахване
на тангенсовите изкривявания във вертикал-
на посока, дължащи се на плоския екран
и на нееднаквото разположение в катода
на кинескопа от средата и краищата му,
поради което при еднакви ъгли на откло-
нение на лъча в краищата на екрана той изми-
нава по-голям път, отколкото в средата му
и изображението би се получило разтеглено
в краищата).
Транзисторът Т3о4 служи за буферно стъ-
пало, като усилва получения от T3Q3 възбу-
дителен ток до стойност, необходима за въз-
буждането на мощния краен транзистор Т4о1.
Посредством групата Т?354, Т?338 и С329 се из-
меня формата на възбудителния ток и по този
начин се регулира линейността в горната
част на екрана.
Крайното стъпало е изпълнено по транс-
форматорна схема. За предпазване на край-,
ния транзистор Т4о1 от импулсите на обрат-
ния ход на кадрите, напрежението на конто
надвишава неговото пробивно напрежение,
между извод от първичната намотка на из-
ходния трансформатор за кадрите Тр4о2 и
земя е свързана групата за потискането им,
съставена от диода Д4о4, кондензатора С418 и
паралелно свързания с него резистор Т?42о.
Диодът Д4о4 пропуска само имйулсите на
напрежението на обратния ход, конто са с
отрицателна полярност. Протичащият ток
зарежда кондензатора С418 до определен от-
рицателен спрямо земя потенциал, който
държи диода запушен за времетраенето на
правия ход на кадрового отклонение и го отг
пушва само за импулсите на обратния ход.
У1—У7
310
Характерна повреди са пробивът на тран-
зистор (най-често на крайний Т4о1), при кое-
то на екрана се наблюдава хоризонтална чер-
та.
14.6.	ЕЛЕМЕНТИ НА ГРУПАТА ЗА ВЕРТИКАЛНО
ОТКЛОНЕНИЕ И ТЕХНИТЕ ПОВРЕДИ
У1	— лампа на задаващия блокинг-гене-
ратор за ВО и нейния цокъл. При изтощена
лампа вертикалният размер е намален, по-
някога се изменя честотата на блокинг-гене-
ратора извън обхвата на регулирането. При
прекъсване на изводи на електроди, късо съе-
динение между тях или лош контакт, в цокъ-
ла на лампата се наблюдава ярка хоризонтал-
на черта (при „УНТ 47/59" и подобните му —
тъмен екран). При влошена изолация между
управляващата решетка и катода на лампата
след затоплянето й в резултат на по-продъл-
житёлна работа на телевизора се наблюдава
нарущаване на вертикалната синхронизация
(картината започва бавно да се движи надо-
лу; след спирането й с регулатора за честота
на кадрите работи известно време нормално,
след което отново започва да се движи надолу
и т. н., докато стане невъзможно синхрони-
зирането й с регулатора за честота на кад-
рите). При утечка между отоплението и пър-
ва решетка в изображенного се вкарва брум,
който се наблюдава катб ефект на „течаща
вода" върху изображението. Същото се на-
блюдава по-силно изразено при приемането
на приграми от Интервизия.
У2 — крайна лампа за ВО и нейния цо-
къл. При изтощена лампа вертикалният раз-
мер е малък и изображението е свито в дол-
ната си част. При повреда в лампата (късо
съединение между електродите, прекъсване
на извод от електродите) или при лош кон-
такт в цокъла вертикалното отклонение на
лъча отсъствува и на екрана на телевизора
се наблюдава хоризонтална черта (при „УНТ
47/59“ и подобните му екранът е тъмен). При
самовъзбуждане на лампата изображението
е нормално само при намален вертикален
размер, а при увеличен и нормален размер
в долната му част се наблюдава разреждане
на линиите на растъра (т. нар. „петолиние").
При утечка между първа решетка и отопли-
телната жичка в сигнала се вкарва брум и
се наблюдава ефект на „течаща вода“| върху
изображението отгоре надолу; по-силйо ефек-
тът се изразяЪа при приемане на програма
от Интервизията. При утечка между втора и
първа решетка лампата остава без преднапре-
жение или с по-ниско от необходимого пред-
напрежение. Нарушава се линейността на
отклонителния ток, което се проявява като
свиване на изображението в долната му част
и разтегляне отгоре. Този ефект се наблюда-
ва, след като телевизорът работи известно
време и се съпровожда с увеличаване на на-
прежението на катода на лампата.
УЗ — разрядна лампа и нейният цокъл.
При дефектиране на лампата (прекъсване на
извод от електрод или късо съединение между
изводи) и при лош контакт в цокъла верти-
калното отклонение не действува и на екра-
на на телевизора се наблюдава хоризонтал-
на черта. При изтощена лампа вертикалният
размер е малък. При утечка между първа
решетка и отоплителната жичка се вкарва
брум във възбудителното напрежение — ефект
на „течаща вода".
У4 — лампа за автоматично поддържане
на вертикалния размер, включена като усил-
вател във веригата на честотнозависимата
отрицателна обратна връзка, и нейният цо-
къл. При Изтощена лампа вертикалният раз-
мер е леко увеличен. При дефектна лампа
(късо съединение между електродите или
прекъсване на извод) и при лош контакт в
цокъла се наблюдава силно увеличаване на
вертикалния размер и нарушаване на вер-
тикалната линейност.
У5 — първа лампа от задаващия мулти-
вибратор за ВО и нейният цокъл. При дефект-
на лампа (късо съединение между електроди,
прекъсване на извод) или при лош контакт
в цокъла вертикалното отклонение не дей-
ствува, което се проявява като хоризонтална
черта вместо растър на екрана на телевизо-
ра. При изтощена лампа вертикалният раз-
мер е недостатъчен, честотата на кадрите е
изменена.
Уб — лампа (свързана като диод) от схема-
та за защита на крайната лампа за ВО и ней-
ният цокъл. При дефектна лампа (късо съе-
динение между електродите, прекъснал из-
вод) не се заземява изработваното от допъл-
нителния изправител отрицателно напреже-
ниу, което се наблюдава като леко свиване
на вертикалния размер и незначително за-
тихване на звука (подаваният положителен
потенциал компенсира част от изработваното
отрицателно напрежение). При изтощена
лампа се наблюдава същият ефект, но в по-
слаба степей.
У7 — тиратрон от задаващия релаксацио-
нен генератор за ВО. При повреда се наблю-
дава или отсъствие на вертикално отклонение
(тъмен екран при „УНТ 47/59“ и подобните
му), или нестабилност на вертикалната син-
хронизация (трептене на изображението от вре-
311
У8— У19
мена време), дор и и пълнонарушаване на вер-
тикалната синхронизация.
У8 — анодна намотка на блокинг-транс-
форматора за ВО. При прекъсване вертикал-
ното отклонение отсъствува, на екрана на
телевизора се наблюдава ярка хоризонтал-
на черта (при „УНТ 47/59“ екранът е тъмен),
на анода на У1 няма напрежение. При накъ-
со свързани намотки ефектът е същият, анод-
ното напрежение на У1 е ниско.
У8б — решетъчна намотка на блокинг-
трансформатора за ВО. При прекъсване вер-
тикалното отклонение отсъствува, на екрана
на телевизора се наблюдава хоризонтална
черта (при „УНТ 47/59“ екранът е тъмен),
анодното напрежение на У1 е ниско, между
управляващата решетка на У1 и земя няма
отрицателно напрежение.
У9 — Заряден кондензатор, който заедно
с последователно свързаните резистори У10,
У11 или др. определи честотата на кадрите.
При прекъсване се наблюдава тясна лента
вместо растър (при „УНТ 47/59“ екранът е
тъмен), анодното напрежение на У1 е ниско
(лампата е запушена). При пробив! вертикал-
ното отклонение не действува, на екрана на
телевизора се наблюдава хоризонтална черта
(при „УНТ 47/59“ екранът е тъмен), анодното
напрежение на У1 е ниско. При утечка изоб-
ражението, се движи надолу.
У10 — допълнителен резистор, свързан по-
следователно с потенциометъра за регулира-
не честотата на кадрите У11. При прекъсва-
не се наблюдава хоризонтална черта, която
периодически подскача (при „УНТ 47/59“
екранът е тъмен).
У11	— потенциометър за фино регулиране
на честотата на кадрите. При прекъсване се
наблюдава хоризонтална черта, която под-
кача с определен период от 1 до няколко
секунди, блокинг-процесът се осъществява
през утечното съпротивление на кондензатора
У9 (при „УНТ 47/59“ екранът на телевизора
е тъмен).
У12 — резистор за предпазване на бло-
кинг-трансформатора от възникването на
паразитни трептения през времетраенето на
обратния ход (когато лампата на блокинг-
генератора е запушена). При прекъсване не
се влошава работата на групата за вертикал-
но отклонение, но има опасност от повреда
на блокинг-трансформатора.
У13 — ограничителен резистор за про-
тичащия в решетъчната верига на лампата
на блокинг-генератора У1 ток през времетрае-
нето на блокинг-процеса.При прекъсването
му се наблюдава хоризонтална черта, но ако
в лампата има незначителна утечка между
управляващата решетка и отоплителната
жичка, се наблюдава растър със силно изра-
зена нелинейност във вертикална посока,
като кадърът е разделен с една черта, отстоя
ща на разстояние 10 ст от долния край.
У14 — кондензатор, прехвърлящ синхро-
импулсите за кадрите към анода на лампата
на задаващия блокинг-генератор за верти-
кално отклонение. При прекъсване се влоша-
ва синхронизацията на кадрите. При пробив
растърът е нелинеен в горната си част, а вер-
тикалният размер е увеличен и не се регу-
лира.
У15 — резистор от филтъра за анодно за-
хранване на задаващия блокинг-генератор
за ВО. При прекъсване се наблюдава хори-
зонтална черта вместо растър (при „УНТ
47/59“ екранът на телевизора е тъмен), анод-
ното напрежение на лампата У1 е нула.
У16 — филтърен кондензатор от групата
за анодно захранване на задаващия блокинг-
генератор за ВО. При прекъсване почти не
се наблюдава изменение в работата на група-
та за вертикално отклонение, но след из-
ключване на телевизора растърът се гаси в
хоризонтална черта. При малка утечка в
кондензатора след прекъсването му се уве-
личава незначително вертикалният размер.
При пробив се наблюдава хоризонтална чер-
та на екрана на телевизора (при „УНТ 47/59“
екранът е тъмен), анодното напрежение на
лампата У1 е нула.
У17 — резистор, свързан последователно
с потенциометъра за регулиране на верти-
калния размер. При прекъсване се наблюда-
ва хоризонтална черта (при „УНТ 47/59“
екранът е тъмен).
У18 — променлив резистор за регулиране
на вертикалния размер. При прекъсване на
горния извод се наблюдава хоризонтална
черта (при „УНТ 47/59“ екранът на телеви-
зора е тъмен), при прекъсване на извода от
плъзгача вертикалният размер е намален и
не се регулира. При прекъсване на долния
извод не се наблюдава изменение fe работата
на групата за вертикално отклонение.
У19 — заряден кондензатор. При прекъс-
ване се наблюдават разредени линии на ра-
стъра и силно увеличен вертикален размер
(при разстояние между линиите на растъра
около 5 mm). Понякога при тази повреда се
У20— УЗО
312
увеличава в по-малка степей вертикалният
размер, като това се съпровожда с изменение
на честотата на кадрите (последната се по-
лучава удвоена и не може да се регулира в
необходимите граници с потенциометъра за
регулиране на честотата на кадрите У11).
При утечка в кондензатора вертикалният
размер е намален и растърът е свит в долната
си част. При пробив се наблюдава хоризон-
тална черта (при „УНТ 47/59“ екранът е тъ-
мен).
У20 — разделителен кондензатор за връз-
ка на задаващия генератор с крайното стъ-
пало. за ВО. При прекъсване се наблюдава
ярка хоризонтална черта (при „УНТ 47/59“
екранът на телевизора е тъмен). При утечка
изображението е свито или подгънато в дол-
ната си част. При пробив се наблюдава изоб-
ражение, свито в долната си част на руло,
увеличава се катодното напрежение на край-
ната лампа за вертикално отклонение от +20
на +55 V, след което резисторът У29 в ка-
тода на лампата прегаря и се получава ярка
хоризонтална черта (при „УНТ 47/59“ и по-
добните му екранът на телевизора става тъ-
мен).
У21 — утечен резистор на крайната лампа
за ВО. При прекъсване изображението се
свива или подгъва в долната си част и е не-
линейно при нормален вертикален размер,
като линейността се възстановява при нама-
ляване на вертикалния ^размер, катодното
напрежение се повишава.
У22 — резистор против самовъзбуждане
в решетъчната верига на крайната лампа за
ВО. При прекъсване се наблюдава хоризон-
тална черта (при „УНТ 47/59“ и подобните
му екранът на телевизора е тъмен).
У23 — разделителен кондензатор от гру-
пата за честотнозависима ООВ. При прекъс-
ване вертикалният размер се увеличава и не
може да се намали достатъчно с резистора
У18, линейността се запазва. При пробив из-
ображението се свива незначително, влошава
се линейността.
У24 — променлив резистор за регулиране
на линейността в горната част на изображе-
нието,,жогато не участвува във веригата на
утечката на крайната лампа за ВО. При пре-
късванё на горния извод се увеличава вер-
тикалният размер на изображението, който
не може да се намали достатъчно с потенцио-
метъра за регулиране на вертикалния раз-
мер У18, линейността се запазва. При пре-
късване на извода от плъзгача не се регулира
линейността горе, изображението е силно
разтеглено в горната си част. При прекъсва-
не на долния извод не се наблюдава измене-
ние в работата на групата за вертикално от-
клонение.
У25 — променлив резистор за регулиране
на общата вертикална линейност, когато не
участвува във веригата за утечка на крайната
лампа за ВО. При прекъсване на горния из-
вод изображението е свито в долната си част
с около 10 ст, слабо се намалява и размерът
в горната част. При прекъсване на долния
извод не се наблюдава изменение в линейност-
та и размера. При прекъсване на извода
от плъзгача изображението е свито отдолу
и разтеглено отгоре, не се регулира линей-
ността.
У26 — разделителен кондензатор за свърз-
ване на анода на крайната лампа за ВО с
елементите от веригата за осъществяване на
честотнозависимата отрицателна обратна
връзка в случайте, когато те не са утечни за
крайната лампа У2. При прекъсване се уве-
личава вертикалният размер, изображението'
е разтеглено в горната си част. При пробив
се наблюдава силно свито в долната си част
изображение (до получаването на светла чер-
та), разтеглено отгоре. При утечка изображе-
нието е свито в долната си част и разтеглено в
горната.
У27 — интегриращ кондензатор от вери-
гата за честотнозависима ООВ в крайното
стъпало за вертикално отклонение. При пре-
късване изображението се свива в горния си
край. При пробив се наблюдава силно уве-
личен вертикален размер на изображението
при свит горен край, регулаторите за линей-
ност действуват много слабо и не по предна-
значението им.
У28 — интегриращ резистор от веригата
за честотнозависима ООВ в крайното стъпало
за вертикално отклонение. При прекъсване
изображението е силно разтеглено, но в по-
малка степей в горната си част.
У29 — катоден резистор на крайната лам-
па У2. При прекъсване се наблюдава хори-
зонтална черта (при УНТ 47/59“ и подобните
му — тъмен екран), катодното напрежение
на У2 е над +30V. Ако в резултат на това
пробие електролитният кондензатор в катод-
ната верига на същата лампа УЗО, наблюда-
ва се увеличен вертикален размер с нелиней-
ност в долната част на изображението. Изоб-
ражението трепти във вертикална посока.
УЗО — катоден кондензатор на крайната
лампа У2.. При прекъсване или изсъхване
313
У31а—УЗО
изображението се свива в долната си част с
около 10 ст без получаване на ярка лента,
изображението е разтеглено в горната му
част.
УЗ 1а—първична (анодна) намотка на транс-
форматора за вертикално отклонение. При
прекъеване се наблюдава хоризонтална чер-
та, анодното напрежение на крайната лампа
за вертикално отклонение У2 е нула (при
„УНТ 47/59“ и подобните му екранът на те-
левизора е тъмен). При късо съединение меж-
ду намотки изображението е подвито в дол-
ната и в горната му част, вертикалният раз-
мер е намален (понякога при силно намалява-
не на вертикалния размер с потенциометъра
У18 при тази повреда се възстановява ли-
нейността на изображението, като при уве-
личаването на изображението то сеподгъва
отгоре и отдолу). При искрене между намот-
ките се наблюдават смущения на екрана на
телевизора, съпроводени със сълно пращене
в звука. При късо съединение между първич-
ната и вторичната намотка се наблюдава хо-
ризонтална черта, товари се трансформато-
рът за вертикално отклонение и съответният
филтров резистор от захранващата трупа (при
„УНТ 47/59“ и подобните му екранът на те-
левизора е тъмен).
УЗ 16 — вторична намотка на изходния
трансформатор за вертикално отклонение.
При прекъеване, което се случва рядко, се
наблюдава хоризонтална .черта. При накъсо
евързани намотки изображението е подвито
в горната и в долната си част.
У31в — допълнителна намотка за гасене
на обратния ход на кадрите, обикновено се
свързва последователно с вторичната намотка
УЗ 16. При прекъеване не се гаси обратният
ход на кадрите, в горната част на изображе-
нието се наблюдават няколко светли наклоне -
ни линии, разположени една от друга на раз-
стояние около 1 ст.
У32 — варистор, свързан към анодната
намотка на трансформатора за вертикално
отклонение. Служи за предпазване на край-
ното стъпало за ВО (лампата У2, нейния цо-
къл и трансформатора за вертикално откло-
нение) от импулсите на обратния ход на кад-
рите, амплитудата на конто е много голяма'
в случайте, когато не се вземат мерки за по-
тискането им. При прекъеване се наблюдава
искрене в цокъла на крайната лампа за ВО и
прегарянето му, което се съпровожда със сму-
щения в изображението и пращене на звука.
При намаляване на вертикалния размер това
искрене може да изчезне.
УЗЗ — кондензатор, свързан паралелно на
вторичната намотка на трансформатора за
ВО (шунтира към земя напрежението с че-
стота на редовете, което се индуктира от хо-
ризонталните отклонителни бобини във вер-
тикалните). При прекъеване не се наблюдава
влошаване на работата на крайното стъпало
за ВО (в същност се получава неравномерна
осветеност на екрана на телевизора, която
при достатъчен контраст на изображението е
трудно забележима). При пробив се наблю-
дава хоризонтална черта или тясна хоризон-
тална лента (в зависимост от съпротивле-
нието на пробилия кондензатор)»
У34 — паралелно евързани вертикални от-
клонителни бобини. При прекъеване на об-
щия им извод се наблюдава хоризонтална
черта. При прекъеване на извода на едната
бобина растърът е под формата на вертикал-
но разположен трапец, като по-малката ос-
нова сочи към прекъсналата отклонителна
бобина.
У35 — термистор, свързан последователно
с вертикалните отклонителни бобини. Монти-
ран е в непосредствена близост до едната от
тях в отклонителната система и служи за ста-
билизиране на вертикалния размер при за-
топляне на бобините от протичащия през тях
отклонителен ток. При прекъеване на екрана
на телевизора се наблюдава хоризонтална
линия с формата на синусоида.
У36 — резистор от допълнителната инте-
грираща трупа във веригата на честотноза-
висимата ООВ. При прекъеване се увеличава
вертикалният размер при запазване на линёй-
ността.
У37 — кондензатор от интегриращата тру-
па във веригата на честотнозависимата ООВ.
При прекъеване се нарушава вертикалната
линейност (изображението се свива в горния
си край). При пробив вертикалният размер е
увеличен при долно положени на регулато-
ра за линейност горе, същият оказва влияние
не върху линейността, а върху размера.
У38 — резистор, свързан последователно
с потенциометъра за регулиране на верти-
калната линейност. При прекъеване изоб-
ражението се свива в долната си част до 10
ст, без да се получава ярка ивица. Изобра-
жението е нелинейно във вертикална посока,
потенциометърът за регулиране на вертикал-
ната линейност У25 на действува.
У39 — кондензатор от 7?С-групата за по-
тискане на импулсите на обратния ход на
кадрите. При прекъеване импулсите на об-
40 Повреди и поправки на телевизионни приемници
У 40—У54
314
ратния ход не се гасят и се наблюдава искре-
не в цокъла на крайната лампа за ВО. При
пробив ефектът е същият.
У40 — резистор от 7?С-групата за потис-
кане на импулсите на обратния ход на кад-
рите. При прекъсване импулсите на обратния
ход не се гасят и се наблюдава искрене в цо-
къла на крайната лампа за ВО при увелича-
ване на вертикалния размер, съпроводено с
характерни смущения в изображението и с
пращене в звуковия съпровод.
У41 — резистор, свързан последователно
с потенциометъра за регулиране на линей-
ността в горната част на екрана, когато ве-
ригата не е утечна за крайната лампа за ВО.
При прекъсване се наблюдава увеличаване
на вертикалния размер при запазване на вер-
тикалната линейност.
У42 — втори резистор от делителя за бо-
стерното напрежение, от който се захранва
задаващият генератор за ВО. При прекъс-
ване се увеличава вертикалният размер при
запазване на вертикалната линейност.
У43 — куплунг от веригата за захранване
на задаващия генератор за ВО. При лош кон-
такт в куплунга се наблюдава хоризонтална
черта.
У44 — куплунг във веригата на регула-
тора за честота на кадрите. При лош кон-
такт в куплунга се наблюдава хоризонтална
черта, която подскача периодически с период
от части от секуната до няколко секунди.
У45 — допълнителен резистор във верига-
та на честотнозависимата ООВ. При прекъс-
ване изображението е силно свито в долната
си част и разтеглено отгоре.
У46 — допълнителен кондензатор от гру-
пата за честотнозависима ООВ на крайното
стъпало за вертикално отклонение. При пре-
късване изображението се удължава отгоре,
като се разтегля и се подвива, не действува
регулаторът за линейност горе У47. При про-
бив изображението се разтегля силно във вер-
тикална посока, като се нарушава и линей-
ността (изображението се разтегля по-силно
в долната си част).
У47 — регулатор за линейността в гор-
ната част на растъра, когато участвува във
веригата за утечка на крайната лампа за ВО.
При прекъсване на горния извод изображе-
нието се свива малко в горната си част (с 10
ст) и се разтегля силно в долната си част. При
прекъсване на извод от плъзгача не се ре-
гулира линейността в горния край, като
изображението в тази част на екрана е раз-
теглено. При прекъсване на долей извод не
се наблюдават изменения в работата на край-
ното стъпало за ВО.
У48 — резистор, свързан последователно
с регулатора за линейност горе, когато уча-
ствува заедно с него в утечната верига на
крайната лампа за ВО. При прекъсване изоб-
ражението е свито в горната си третина, а
отдолу е силно разтеглено.
У49 — регулатор за обща линейност, ко-
гато участвува в утечната верига на крайна-
та лампа У2. При прекъсване на горен извод
изображението е свито отдолу и разтеглено
отгоре (както при изсъхнал електролитен кон-
дензатор УЗО.) При прекъсване на извод от
плъзгача не се регулира вертикалният раз-
мер, изображението е свито в долната си част.
При прекъсване на долей извод не се наблю-
дават промени в работата на крайното стъ-
пало за ВО.
У50 — резистор, свързан последователно
с регулатора за обща линейност, когато участ-
вува заедно с него в утечната верига на край-
ната лампа за ВО. При прекъсване се наблю-
дава свиване «на изображението отдолу и раз-
теглянето му отгоре.
У51 — разделителен кондензатор, подаващ
напрежението от анода на крайната лампа
У2 към веригата за честотнозависима ООВ,
когато елементите й участвуват в групата за
утечка на същата. При прекъсване се наблю-
дава силно разтеглено изображение, особено
в долната си част. При пробив на екрана на
телевизора се наблюдава хоризонтална свет-
ла черта, под която се вижда силно разтег-
лена малка част от растъра и обратно (зави-
то) изображение (отгоре се наблюдават силно
разтеглени линии на растъра).
У52 — резистор, свързан паралелно на
вторичната намотка на трансформатора за ВО
(служи за избягване на резонансните проне-
си, конто биха възникнали в него през вре-
метраенето на обратния ход). При прекъсва-
не обикновено не се наблюдават промени в
работата на крайното стъпало за ВО, поня-
кога осветяването на екрана е неравно-
мерно.
У53 — последователно свързани бобини за
вертикално отклонение. При прекъсване на
изводи от бобината се наблюдава ярка хори-
зонтална черта под формата на синусоида.
У54 — куплунг на отклонителната систе-
ма във веригата на бобините за вертикално
315
У55—У66
отклонение. При лош контакт в куплунга
се наблюдава хоризонтална черта или искрене
с кадровата честота, съпроводено с характерни
разкъсвания на редовете и с бръмчене в
звука.
У55 — резистор за захранване на втората
решетка на крайната лампа за ВО, когато
между нея и земя не е свързан блокиращ кон-
дензатор. При прекъсване се наблюдава хо-
ризонтална лента.
У56 — варистор за стабилизиране на анод-
ното захранване на задаващия генератор за
ВО. При прекъсване се увеличава вертикал-
ният размер. При българските варистори,
употребявани в някои серии „Пирин“, пора-
ди стареене и термично изменение на характе-
ристиките се наблюдава свиване на вертикал-
ния размер след време и гасене на екрана в
точка.
У57 — трети резистор от разрядната група,
служеща за регулиране на честотата на кад-
рите — същият се използува за правилното
регулиране на честотата на кадрите, като
горният му край се заземява и при заземена
управляваща решетка на лампата на ампли-
тудния отделител се нагласява неподвижно
изображение с потенциометъра за сервизно
регулиране на честотата на кадрите. По този
начин се намалява оптимално честотата на
задаващия генератор за ВО. При прекъсване
се наблюдава хоризонтална черта, която под-
скача периодично нагоре с период от 0,5 до
няколко секунди.
У58 — променлив резистор за грубо ре-
гулиране на честотата на кадрите при зада-
ващ блокинг-генератор за ВО. При прекъс-
ване на горния извод се наблюдава хоризон-
тална черта, която подскача нагоре с период
от части от секундата до няколко секунди.
При прекъсване на извод от плъзгача често-
тата на кадрите е изменена и не се регулира.
При прекъсване на долей извод не се наблю-
дава изменение в работата на задаващия ге-
нератор. .
У59 — потенциометър за регулиране на
вертикалния размер посредством изменение
на захранващото напрежение, което се по-
дава към задаващия блокинг-генератор за
ВО. При прекъсване на горен извод екранът
на телевизора е тъмен, защото от плъзгача
му се захранва и първият анод на кинескопа
(при „53Т816“). При прекъсване на извод от
плъзгача ефектът е същият. При прекъсване
на долей извод вертикалният размер е уве-
личен и се регулира недостатъчно, яркостта
увеличена.
У60 — кондензатор за подаване на синхро-
импулсите за кадрите към решетъчната вери-
га на задаващия генератор за ВО. При пре-
късване вертикалната синхронизация от-
съствува. При пробив в зависимост от това,
дали има положително напрежение в другия
край на кондензатора или не, се наблюдава
или хоризонтална черта (при „УНТ 47/59“
екранът е тъмен), или изменена честота на
кадрите.
У61 — резистор, свързан последователно
с формиращия кондензатор У19. При пре-
късване се наблюдава силно увеличаване на
вертикалния размер, линиите на растъра са
разредени значително.
У62—потенциометър за регулиране на вер-
тикалния размер, когато е в делител на въз-
будителното напрежение. При прекъсване
на горния извод се наблюдава светла хори-
зонтална ивица вместо растър с ширина око-
ло 1 cm, като над нея се виждат силно разре-
дени линии на растъра (разстоянието между
отделните линии е около 1 ст). При прекъс-
ване на извод от плъзгача се наблюдава сил-
но намаляване на вертикалния размер (до
2 ст широка хоризонтална ивица, а над нея
се виждат силно разредени линии на растъра
(разстоянието между линиите е около 1 ст).
При прекъсване на долей извод изображение-
то е подгънато в долния си край, вертикал-
ният размер се регулира в по-малка степей.
У63 — резистор във веригата на управля-
ващата решетка на крайната лампа за ВО
подава преднапрежение към същата и участ-
вува заедно с кондензатора У64 в групата
за честотна корекция на регулатора за вер-
тикален размер У62. При прекъсване изоб-
ражението е свито на руло в средата на екра-
на и е разтеглено в горната си част.
У64 — кондензатор, свързан паралелно на
резистора У 63, образува заедно с него група
за честотна корекция на регулатора за вер-
тикалния размер У62. При прекъсване изоб-
ражението се свива малко в горния си край.
При пробив се наблюдава силно увеличаване
на вертикалния размер (с около 50%), вер-
тикалната линейност се запазва.
У65 — кондензатор за честотна корекция.
При прекъсване незначително се намалява
вертикалният размер. При пробив в горна-
та третина на екрана линейността на изобра-
жението се запазва, а надолу се удължава.
У66 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ, свързан паралелно на кон-
дензатора У67. Този резистор не участвува
във веригата, осъществяваща подаването на
У67—У 83
316
преднапрежение за крайната лампа, нито в
утечната й трупа..При прекъеване не се на-
блюдава забележимо изменение на вертикал-
ния размер или нелинейност.
У67 — кондензатор от групата за честот-
нозависима ООВ. При прекъеване се наблю-
дава силно увеличаване на вертикалния раз-
мер при запазване на линейността.При про-
бив изображението се свива незначително по
вертикала, линейността се влошава.
У68 — блокиращ кондензатор между вто-
рата режетка на крайната лампа за ВО и
земя. При прекъеване се наблюдава намалява-
не на вертикалния размер, при пробив —
хоризонтална черта, товари се или прегаря
филтърният резистор У96, напрежението
между втора решетка на крайната лампа и
земя е нула.
У69 — филтърен резистор за захранване
на втората решетка на крайната лампа за
ВО. При прекъеване се наблюдава ярка хо-
ризонтална черта, напрежението между вто-
рата решетка и земя е нула.
У70 — филтърен резистор за общо захран-
ване на крайната лампа за ВО. При прекъе-
ване се наблюдава хоризонтална черта, анод-
ното и екранното напрежение на крайната
лампа са нули.
У71 — филтърен кондензатор за общо за-
хранване на крайната лампа за ВО. При пре-
къеване не се наблюдава забележимо влоша-
ване на работата на крайната лампа, понякога
може да се намали малко вертикалният раз-
мер. При пробив се наблюдава хоризонтална
черта, прегаря резисторът У70, анодното и
екранното напрежение на крайната лампа са
нули.
У72 — кондензатор за потискане на им-
пулсите на обратния ход на кадрите. При
прекъеване се наблюдава искрене в цокъла
на крайната лампа, което изчезва при на-
маляване на вертикалния размер. При про-
бив се наблюдава хоризонтална черта или тяс-
на лента вместо растър.
У73 — резистор, свързан паралелно на
двете последователно евързани бобини за
вертикално отклонение. Служи за предпаз-
йане на отклоните л ните бобини от възник-
ването на паразитни резонансни явления
през времетраенето на обратния ход на лъча.
При прекъеване не се наблюдава забележимо
влошаване в работата на крайното стъпало
за ВО.
У74 — регулатор за линейността в гор-
ната част на екрана. При прекъеване на ляв
извод изображението е разтеглено отгоре и
свито отдолу, регулаторът за линейност горе
не действува. При прекъеване на извод от
плъзгача изображението е свито отгоре, ре-,
гулаторът за линейност горе не действува.
При прекъеване на десен извод не се наблю-
дават изменения в работата на крайното стъ-
пало за ВО.
У75 — резистор, свързан последователно
с регулатора за линейност горе У74. При пре-
къеване изображението е разтеглено отгоре
и свито отдолу.
У76 — кондензатор за честотна компен-
сация. При прекъеване намалява вертикални-
ят размер с по около 10 cm, при утечка изоб-
ражението се подгъва отгоре. При пробив
се наблюдава силно увеличаване на верти-
калния размер, изображението е разтеглено
в горната си част.
У77 —диод за линеаризиране на синхроим-
пулсите на кадрите. При прекъеване няма
вертикална синхронизация, при пробив се
наблюдава леко влошаване на качеството на
презредовата развивка.
У78 — допълнителен заряден кондензатор
за задаващия блокинг-генератор за ВО. При
прекъеване се изменя честотата на кадрите,
която става по-висока от нормадната и не
може да се синхронизира, при пробив на ек-
рана на телевизора се наблюдава хоризон-
тална черта.
У79 — мостче в куплунга на отклонител-
ната система за захранване на втората решет-
ка на крайната лампа за вертикално откло-
нение. При прекъеване или лош контакт в
куплунга на екрана на телевизора се наблю-
дава хоризонтална черта вместо растър.
У80 — кондензатор от схемата за автома-
тично поддържане на вертикалния размер.
При пробив се наблюдава незабележимо из-
менение на вертикалния размер и известна
нестабилност, а при прекъеване — искрене в
цокъла на крайната лампа за вертикално
отклонение У2.
У81 — разделителни резистори. При пре-
къеване вертикалният размер е увеличен, не
действува групата за автоматичного му под-
държане. ->
У82 — допълнителен заряден кондензатор.
При прекъеване се увеличава вертикалният
размер. При пробив на екрана на телевизора
се наблюдава хоризонтална черта.
У83 — променлив резистор за регулиране
на вертикалния размер, образува заедно с
317
У 84—У 99
резистора У21 делител на възбудителното
напрежение, което се получава от задаващия
блокинг-генератор за ВО. При прекъсване
на извод от плъзгача вертикалният размер
е минимален и не се регулира. При прекъс-
ване на долния извод не се наблюдават изме-
нения в работата на крайното стъпало за ВО.
У84 — резистор от диференциращата група
за честотна корекция. При прекъсване изоб-
ражението се свива малко в горния си край.
У85 — кондензатор от диференциращата
група за честотна корекция. При прекъсване
изображението се свива малко в горния си
край. При пробив се наблюдава леко увели-
чаване на вертикалния размер, като линей-
ността на изображението във вертикална по-
сока се запазва.
У86 — резистор от групата за честотна
корекция. При прекъсване изображението
е навито на руло в средната си част на екра-
на, а отгоре е разтеглено.
У87 — резистор за токова обратна връзка,
свързан между катода на крайната лампа за
вертикално отклонение и земя. При прекъс-
ване се нарушава веригата на катодния ток
на крайната лампа, поради което на екрана
на телевизора се наблюдава хоризонтална
черта вместо растър, анодното и екранното
напрежение на крайната лампа са равни на
захранващото.
У88 — резистор за получаване на управ-
ляващо напрежение за лампата за автома-
тично поддържане на вертикалния размер
У4, свързан последователно на вертикалните
отклонителни бобини към земя. При прекъс-
ване се нарушава веригата на отклонителиия
ток, поради което на екрана на телевизора
се наблюдава ярка хоризонтална черта.
У89 — катоден резистор за отрицателна
обратна връзка на лампата за автоматично
поддържане на вертикалния размер У4. При
прекъсване силно се увеличава вертикалният
размер, изображението е подгънато отдолу,
като границата на подгъването стига досре-
дата на екрана на телевизора, растърът из-
пълва целия екран.
У90 — товарен резистор на лампата за
автоматично поддържане на вертикалния
размер У4. При прекъсване се наблюдава
силно разтегляне на вертикалния размер,
като изображението е разтеглено отгоре.
У91 — кондензатор за честотна корекция.
При прекъсване изображението се свива от-
долу с около 10 cm и се разтегля отгоре. При
пробив изображението се разтегля незначи-
телно в горната си част.
У92 — катоден резистор на лампата за
автоматично поддържане на вертикалния
размер У4. При прекъсване се наблюдава
силно увеличен вертикален размер, изобра-
жението е подгънато отдолу, като граница-
та на подгъването стига до средата на екрана,
растърът изпълва целия екран.
У93 — катоден кондензатор на лампата
за автоматично поддържане на вертикалния
размер У4. При прекъсване се наблюдава
слабо увеличаване на вертикалния размер.
При пробив вертикалният размер се увели-
чава с около 5 ст, слабо се нарушава верти-
калната линейност, изображението се раз-
тегля в долната си част.
У94 — изправител за захранване на зада-
ващия блокинг-генератор за ВО, свързан
към крайното стъпало за хоризонтално откло-
нение и изправящ импулсите на обратния
ход на редовете. При прекъсване се наблюда-
ва хоризонтална черта, при пробив верти-
калният размер е намален.
У95 —филтърен кондензатор. При пре-
късване се наблюдава намаляване на верти-
калния размер. При пробив екранът на теле-
визора е тъмен, обикновено пробива диодът
У94, товари се демпферният диод и се зачер-
вява анодът му.
У96 — разделителен кондензатор, участ-
вуващ в групата за отрицателна обратна
връзка. При прекъсване изображението е не-
линейно във вертикална посока, при пробив
не се наблюдават изменения в работата на
крайното стъпало за ВО.
У97 — променлив резистор за регулиране
на честотата на кадрите при задаващия мул-
тивибратор за ВО. При прекъсване на гор-
ния извод се наблюдава хоризонтална черта,
която подскача периодически. При прекъс-
ване на извод от плъзгача не се регулира че-
стотата на картините. При прекъсване на
долей извод не се наблюдават изменения в
работата на задаващия мултивибратор.
У98 — резистор, свързан последователно
на променливия резистор за регулиране че-
стотата на картините при задаващия мулти-
вибратор за вертикално отклонение У5. При
прекъсване се наблюдава хоризонтална черта
вместо растър, която подскача периодично.
У99 — разделителен кондензатор за пода-
ване на синхроимпулсите за кадрите към за-
даващия мултивибратор за ВО. При пробив
У100—У115
318
се наблюдава хоризонтална черта, при пре-
късване няма вертикална синхронизация,
при утечкачестотата на кадрите се изменя.
У100 — резистор от групата за положи-
телна обратна връзка, необходима за само-
възбуждането на задаващия мултивибратор.
При прекъсване изображението е силно сви-
то в долната си част, вертикалният размер
е намален.
У101 — разделителен кондензатор ст гру-
пата за положителна обратна връзка, необ-
ходима за самовъзбуждането на задаващия
мултивибратор за вертикално отклонение
У5. При прекъсване се наблюдава изображе-
ние, долната половина на което е силно под-
вита, вертикалният размер е намален напо-
ловина. При пробив се наблюдава хоризон-
тална черта.
У102 — резистор от групата за честотноза-
висима ООВ. При прекъсване изображението
е свито в долната си част и е разтеглено в
горната.
У103 — бобина от режекторния трептящ
кръг, настроен на честотата на редовете 15625
Hz, който заземява напрежението с такава че-
стота, индуктирано от хоризонталните откло-
нителни бобини във вертикалните. При пре-
късване не се наблюдават забележими изме-
нения в работата на телевизора; само при от-
съствие на изображение се изменя освете-
ността на растъра.
У104 — кондензатор от режекторния треп-
тящ кръг, настроен на честотата на редовете.
При прекъсване не се наблюдава влошаване
на работата на телевизора. При пробив вер-
тикалният размер е силно намален.
У105 — променлив резистор за грубо ре-
гулиране на честотата на кадрите. При пре-
късване на горния му извод се наблюдава
хоризонтална черта, която подскача перио-
дически. При прекъсване на извод от плъзгача
не се регулира честотата на кадрите. При
прекъсване на долей извод не се наблюдават
промени в работата на задаващия блокинг-
генератор за ВО.
У106 — резистор за положителна обратна
връзка. При прекъсване се изменя честотата
на кадрите, изображението е леко свито в
горната си част.
У107 — кондензатор за положителна об-
ратна връзка. При прекъсване се изменя че-
стотата на редовете. При пробив се наблюда-
ва хоризонтална черта.
У108 — два разделителни кондензатора за
положителна обратна връзка. При прекъс?
ване се получава силно свито и подгънато
изображение. При пробив не се наблюдават
изменения в работата на стъпалото за ВО.
У108а— при прекъсване се наблюдава сил-
но свито в долната си част изображение, кое-
то е разтеглено отгоре.
У109 — кондензатор от групата за честот-
на корекция. При прекъсване се наблюдава
разтегляне на изображението и подгъването
му в горната част на екрана. При пробив ее
наблюдава силно разтеглено изображение,
което е нелинейно (по-силно е разтеглено от-
горе).
У110 — филтърен кондензатор за напре-
жението за автоматично поддържане на раз-
мера. При прекъсване не се изменя работата
на телевизионния приемник. При пробив
групата за автоматично поддържане на вер-
тикалния размер не действува.
У111 — диод за допълнителния изправи-
тел, предпазващ крайната лампа за ВО и
звуковия канал. При прекъсване групата за
защита не действува. Това се познава, като
след включването на телевизора към мрежа-
та известно време звуковият съпровод е с
големи изкривявания. При пробив се наблю-
дава същото, като може да пробие и електро-
литният кондензатор У114.
У112 — резистор от делителя за променли-
вото напрежение, което се подава към диода
на допълнителния изправител УШ. При
прекъсване не действува групата за предпаз-
ване на крайното стъпало за ВО.
У113 — резистор от делителя за променли-
вото напрежение. При прекъсване се увели-
чава изработваното от групата за предпазва-
не отрицателно напрежение, поради което
звуковият съпровод отсъствува. Ако в резул-
тат на тази повреда пробие диодът У111 и
кондензаторат У114, групата за предпазване
не действува.
У114 — филтърен кондензатор за изработ-
ваното от диода УШ отрицателно напреже-
ние. При прекъсване групата за защита не
действува, вертикалният размер се увеличава
незначително. Същото се наблюдава и при
пробив.
У115 — първи резистор от делителя за по-
даване на отрицателно напрежение към пър-
вата решетка на крайната лампа У2. При
прекъсване не действува групата за предпаз-
319
у 116—У132
ване на крайното стъпало, вертикалният раз-
мер е леко увеличен.
У116 — втори резистор от делителя за по-
даване на отрицателното напрежение към
първата решетка на крайната лампа за ВО.
При прекъеване изображението се свива в
горния си край.
У117 — резистор за подаване на компенси-
ращо напрежение за определяне на работ-
ната точка на варистора У32. При прекъева-
не изображението се свива силно в горния
си край, а по-слабо в долния.
У118 — потенциометър за определяне на
работната точка на варистора У32. При пре-
къеване на горния извод изображението се
свива силно в горната си част, а по-слабо в
долната. При прекъеване на извод от плъз-
гача изображението се свива силно в горната
си част и по-малко в долната. При прекъева-
не на долния край изображението се свива
отгоре.
У119—разделителен резистор за подаване
на напрежението за определяне на работната
точка на варистора У32. При прекъеване
изображението е силно свито в горната си
част и в по-малка степей — в долната.
У120 — филтърен кондензатор. При пре-
къеване се наблюдава слабо разтегляне на
изображението във вертикална посока. При
пробив вертикалният размер е леко увели-
чен, групата за автоматичного му поддържа-
не не действува, не действува също и автома-
тичната защита на крайната лампа за ВО.
У121 — разделителен резистор за подава-
не на отрицателното напрежение от допълни-
телния изправител У111 към лампата Уб.
При прекъеване не се запушва звуковият
канал след включването на телевизора в
мрежата и в този период до загряването на
крайната лампа за хоризонтално отклонение
се чува силно изкривен звуков съпровод.
У122 — резистор за подаване на отрица-
телното напрежение от допълнителния из-
правител за защита на крайната лампа за
ВО към управляващата решетка на лампата
от нискочестотния предусилвател. При пре-
къеване звуковият канал не се запушва след
включването на телевизора към мрежата,
звукът е с изкривявания.
У123 — резистор за подаването на ком-
пенсиращо напрежение към групата за за-
щита на крайната лампа за ВО. При прекъе-
ване няма звуков съпровод.
У124 — филтърен кондензатор във вери-
гата за предпазване на крайната лампа за
ВО. При прекъеване не се наблюдава вло-
щаване на качеството на изображението. При
пробив не действува групата за предпазване
на звуковия канал — след включването на
телевизора звуковият съпровод се приема
известно време с големи изкривявания, а
след загряването на крайната лампа за хо-
ризонтално отклонение и появяването на
изображение звуковият съпровод става нор-
мален по качество.
У125 — разделителен кондензатор за по-
даване на синхроимпулсите за кадрите към
задаващия релаксационен генератор У7. При
прекъеване няма вертикална синхронизация,
при пробив честотата на-кадрите става много
ниска (синхронизира се на 25 Hz).
У126 — разделителен резистор. При пре-
къеване няма вертикална синхронизация,
изображението се движи бързо надолу.
У127 — гасящ резистор за захранване на
задаващия релаксационен генератор за ВО.
При прекъеване честотата на релаксацион-
ния генератор става двойно по-ниска.
У128 — гасящ резистор за захранване на
допълнителния електрод на тиратрона У7.
При прекъеване обикновено не се наблюдава
влошаване на работата на задаващия релак-
са ционен генератор за ВО, но при някои те-
левизори се нарушава презредовата развив-
ка.
У129 — гасящ резистор за захранване на
другия допълнителен електрод на тиратро-
на У7. При прекъеване честотата на релак-
сационния генератор става ниска (около 25
Hz), вертикалната синхронизация отсъст-
вува.
У130 — филтърен кондензатор. При пре-
къеване не се наблюдава влошаване на рабо-
тата на задаващия релаксационен генератор
за вертикално отклонение. При пробив вер-
тикалната развивка отсъствува, екранът на
телевизора е тъмен.
У131 — първа глимлампа за стабилизира-
не захранването на задаващия релаксацио-
нен генератор за вертикално отклонение. При
прекъеване изображението е разтеглено във
вертикална посока, движи се надолу и не
може да се синхронизира.
У132 — резистор, свързан последовател-
но с глим-лампата У131.При прекъеване изоб-
ражението е разтеглено във вертикална по-
У133—У151
320
сока и се движи надолу, като не може да се
синхронизира.
У133 — втора глимлампа за стабилизира-
не на захранването на задаващия релакса-
ционен генератор за ВО. При прекъсване се
удвоява честотата на кадрите, изображението
е със силно разтеглен растър и е прегънато
на две (долната половина на изображението
е застъпена върху горната, като при това
заема целия екран).
У134 — резистор, свързан последователно
на глимлампата У133. При прекъсване се
удвоява честотата на кадрите, изображението
е със силно разтеглен растър и е прегънато
на две (долната половина на изображението
е наложена върху горната, като заема целия
екран).
У135 — първи резистор от делителя за
захранване на допълнителните електроди на
тиратрона У7. При прекъсване честотата на
релаксационния генератор става по-ниска.
У136 — втори резистор — потенциометър
за регулиране на- честотата на кадрите. При
повреда се наблюдава или изменена честота
на кадрите, или тъмен екран (задаващият
релаксационен генератор ВО не работа).
У137 — трети резистор за захранване на
допълнителните електроди на тиратрона У7.
При прекъсване се наблюдава изменение на
честотата на кадрите.
У138 — резистор от групата за стабилизи-
ране захранването на тиратрона. При прекъс-
ване или не се наблюдава влошаване на ра-
ботата на задаващия генератор за вертикално
отклонение (ако глимлампите се запалят),
или се променя честотата на кадрите (когато
глимлампите не се запалят).
У139 — първи транзистор от задавсщия
мултивибратор за ВО. При пробив или пре-
късване на екрана на телевизора се наблю-
дава хоризонтална черта, напрежението меж-
ду електродите на транзистора и земя са сил-
но изменени.
У140 — краен транзистор за усилване на
мощността на групата за вертикално откло-
нение, едновременно с това е и втори от зада-
вашия мултивибратор за вертикално откло-
нение. При повреда (обикновено пробив, по-
рядко прекъсване на електроди) на екрана на
телевизора се наблюдава хоризонтална черта,
напреженията на схемата са силно изменени.
При пробив се товари захранващият изпра-
вител, грее изходния трансформатор за вер-
тикално отклонение, гори предпазителят,
У141 — буферен транзистор, усилващ въз-
будителния ток, който се подава към край-
няя транзистор за усилване по мощност У140.
При пробив се наблюдава тясна хоризонтална
лента вместо растър, при прекъсване на елек-
троди — хоризонтална черта.
У142 — кондензатор от групата за честот-
нозависима ООВ. При прекъсване изобра-
жението се свива малко в горния си край,
при пробив вертикалният размер е намылен,
товари се резисторът У143.
У143 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване изображе-
нието се свива малко в горната си част.
У144 — разделителен кондензатор от гру-
пата за честотнозависима ООВ. При прекъс-
ване на екрана на телевизора се наблюдава
хоризонталнй черта, при пробив— същото.
У145 —кондензатор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване или про-
бив не се наблюдават забележими изменения в
работата на групата за вертикално отклоне-
ние.
У146 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване не се наблю-
дава забележимо влошаване на работата на
групата за ВО.
У147 — резистор от групата за честотно-
зависима отрицателна обратна връзка. При
прекъсване на екрана на телевизора се на-
блюдава хоризонтална черта.
У148 — кондензатор от групата за честот-
нозависима ООВ. При прекъсване не се на-
блюдава влошаване на работата на телеви-
зионния приемник, при пробив на екрана
на телевизора растерът е заменен с ярка
хоризонтална черта.
У149 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване се нарушава
вертикалната синхронизация (изменя се че-
стотата на задаващия мултивибратор).
У150 — разделителен кондензатор от гру-
пата за честотнозависима отрицателна обрат-
на връзка. При прекъсване се наблюдава
хоризонтална черта; при пробив — същото,
като транзисторът У139 се отпушва и може
да се повреди; напрежението между колекто-
ра му и земя е ниско.
У151 — резистор за подаване на колектор-
но захранване към транзистора У139 и на
базово захранване към транзистора У14 Г.
При прекъсване на екрана на телевизора се
321
У1Й2—У167
наблюдава хоризонтална черта, колекторно-
лю напрежение на транзистора У139 е нула.
У152 — променлив резистор за регули-
ране на вертикалния размер. При прекъс-
ване на горния извод не се наблюдава вло-
шаване в работата на групата за ВО. При
прекъсване на извод от плъзгача вертикал--
ният размер е намален и не се регулира. При
прекъсване на долния извод на екрана на
телевизора се наблюдава хоризонтална черта,
У153 — резистор за определяне на работ-
пата точка на транзистора У139. При пре-
късване се нарушава вертикалната синхро-
низация и презредовата развивка.
У154 — променлив резистор за регулиране
на честотата на кадрите. При прекъсване на
горния извод не се наблюдава изменение в
работата на групата за ВО. При прекъсване*
на извод от плъзгача честотата на кадрите
е изменена и не се регулира. При прекъсване
на долния извод се наблюдава хоризонтална
черта.
У155 — резистор, свързан последователно
с променливия резистор за регулиране на
честотата на кадрите У154. При прекъсване
на екрана на телевизора се наблюдава хори-
зонтална черта.
У156 — прехвърлящ кондензатор за син-
хроимпулсите за кадрите. При' прекъсване
няма вертикална синхронизация, при про-
бив се наблюдава хоризонтална лента вместо
растър с широчина около 4 cm,
У157 — потенциометър за регулиране на
линейността в долната част на екрана.’При
прекъсване на горния извод се наблюдава
хоризонтална черта. При прекъсване на
извод от плъзгача — същото. При прекъс-
ване на долния извод се влошава вертикал-
ната линейност — растърът се събира в
средата на екрана, в краищата е без изме-
нение,
У158 — резистор, свързан последователно
с потенциометъра за регулиране на линей-
ността в долната част на екрана. При пре-
късване се наблюдава влошаване на верти-
калната линейност — изображението е свито
в средата на екрана, в краищата растърът
е без изменение.
У159—разделителен кондензатор, запаз-
ващ потенциала на базата на буферния
транзистор У141. При прекъсване верти-
калната линейност се влошава, като изобра-
жението е свито в средата на екрана, а в краи-
щата е без изменение. При пробив вертикал-
41 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ният размер се намалява, вертикалната ли-
нейност се влошава.
У1&0 — резистор за подаване на захран-.
ващото напрежение към буферния транзис-
тор У141. При прекъсване се намалява
силно вертикалният размер, товари се резне-
торът У165. Резисторът У160 се товари В
случай на отсъствие на захранващо напря-
жение за крайняя транзистор за усилване
на мощността У140, а също така и при прб-
бил краев транзистор У140.
У161 — резистор за емитерен товар на
буферния транзистор У141. При прекъсване
на екрана на телевизора се наблюдава хори-
зонтална лента вместо растър с ширина
около 5 cm, след известно време дефектира
крайният транзистор У140 и на екрана на
телевизора се вижда тясна хоризонтална
черта, товари се изходният трансформатор
за вертикално отклонение Tpio2.
У162 — промерлив резистор за регулиране
на линейността горе. При прекъсване на
горния извод изображението се свива отгоре.
При прекъсване на извод от плъзгача линей-’
ността' се влошава (разширява се отгоре).
При прекъсване на долния извод не се на-
блюдава влошаване на работата’ на групата
за ВО.
У163 — резистор, свързан. последователно
с потенциометъра за регулиране на линей-
ността горе У162. При прекъсване изобра-
жението се свива в горната си част.
У164 — разделителен кондензатор. При
прекъсване изображението се свива в гор-
ната си част. При пробив вертикалният
размер се намалява малко, влошава се линей-
ността горе’.
У165 — резистор за температурка ком-
пенсация, свързан в емитерната верига на
крайняя транзистор за усилване на мощност-
та У140. При прекъсване на екрана на теле-
визора се наблюдава хоризонтална черта.
У166 — променлив резистор за регулиране
на общата линейност. При прекъсване на -
левия извод вертикалният размер се нама-
лява, линейността е нарушена, потенцио-
метърът не действува. При. прекъсване на
извод от плъзгача вертикалната линейност
.е нарушена, потенциометърът У166 не дей-
ствува. При прекъсване на десния извод
не се наблюдават промени в работата на
крайното стъпало за ВО.
У167 — втори заряден кондензатор, свър-
зан последователно с кондензатора У168.
У168— У175
322
При прекъеване вертикалният размер е на-
мален и силно разтеглен отгоре (намален е,
защото този кондензатор шунтира емитерния
резистор на крайния транзистор У165).
При пробив се наблюдава увеличен вертика-
лен размер, линейността е нарушена.
У168 — разделителен кондензатор, първи
от зарядния капацитет, който се образува
от кондензаторите У168 и У167. При пре-
къеване се наблюдава хоризонтална черта
или много тясна хоризонтална лента.. При
пробив се наблюдава хоризонтална черта
вместо растър (този кондензатор при пробив
шунтира колекторното захранване на пър-
вия транзистор У139 от задаващия мулти-
вибратор за ВО).
У169 — диод за потискане на импулсите
на обратния ход на кадрите. При прекъеване
може. да се повреди крайният транзистор
(обикновено пробива), при пробив се полу-
чава трептящ кръг, образуван от трансфор-
матора за вертикално Ьтклонение У31 и
кондензатора У171, при което се наблюдават
силно разместени линии на растъра, съпро-
водени с характерен звук на гёнерацията.
У170 — резистор от 7?С-групата за полу-
чаване на необходимого напрежение за за-
пушване на диода за потискане на импул-
сите на обратния ход У169. При прекъеване
има опасност от повреда на крайния тран-
зистор У140, защото не се потиска обратният
ход на кадрите.
У171 — кондензатор от ^С-групата за
получаване на запушващо напрежение' за
диода за потискане на обратния ход на кад-
рите У169. При прекъеване вертикалният
размер се намалява незначително, има опас-
ност за пробив на крайняя транзистор за
усилване на мощността У140.
У172 — филтърен резистор от стабилиза-
тора за напрежение. При прекъеване се
наблюдава хоризонтална черта, колектор-
ното напрежение на транзистора У139 от-
съствува.
У173 — филтърен кондензатор. При прекъе-
ване не се влошава работата на групата за
вертикално отклонение. При пробив на
екрана на телевизора се получава хоризон-
тална черта, няма захранващо напрежение
за първия транзистор У139.
У174 — резистор от групата за стабили-
зиране на напрежението. При прекъеване на
екрана на телевизора се наблюдава хоризон-
тална черта, няма захранващо напрежение
за първия транзистор У139.
У175 — Ценеров диод за стабилизиране.
При прекъеване се увеличава вертикалният
размер, при пробив на екрана на телевизора
се наблюдава хоризонтална черта.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ПОВРЕДИ В МЕЖДИННОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ ЗА ЗВУКА
И В ЧЕСТОТНИЯ ДЕМОДУЛАТОР
15.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Поради тясната им функционална връзка
удобно е групата за усилване на междинната
честота на звука и честотния демодулатор
да се разглеждат заедно.
15.1.1.	Предназначение. Предназначение-
то на междинночестотния усилвател за звука
(МЧУЗ) е да отдели получената след видео-
детектора втора междинна честота на звука
(ПМЧЗ), да я усили, ограничи и подаде
към честотния демодулатор за звука.
Предназначението на честотния демоду-
латор (ЧД) е да демодулира приетия от
МЧУЗ честотномодулиран сигнал на ПМЧЗ,
да коригира честотната му характеристика,
в резултат на което се получава нискочестот-
ният сигнал на звуковия съпровод.
15.1.2.	Блокова схема на МЧУЗ и ЧД.
Показана е на фиг. 15.1. В най-общия си
вид тя се състои от четири блока и две RC-
групи. Първият блок служи за отделяне на
втората междинна честота на звука (6,5 MHz).
Тя се получава след видеодетектора в резул-
тат на смесването на първата междинна често-
та на звука и междинната честота на изобра-
жението. За отделянето й входът на блока
се свързва или след видеодетектора, или
след видеоусилвателя. Във втория случай
видеоусилвателят усилва и втората междин-
на честота на звука, поради'което се улеснява
работата на целия МЧУЗ.
След групата за отделяне на ПМЧЗ след-
ва стъпало за нейното усилване. Заедно със
следващото стъпало за усилване и ограни-
чаване то образува междинночестотния усил-
вател на звука. След него усиленият междин-
ночестотен сигнал на звука се подава към
честотния демодулатор. На изхода му се
получава нискочестотният сигнал на звуко-
вия съпровод. Групата, съставена от резис-
тора и кондензатора Clt филтрира остана-
лите след честотното детектиране високо-
честотни напрежения, а групата Т?а,С2 кори-
гира честотната характеристика на демоду-
латора, като понижава нивото на високите
звукови честоти. Това ниво се излъчва от
предавателя изкуствено повишено, което се
прави с цел да се подобри отношението
сигнал—шум за тези високи честоти.
Различията в отделните модели телевизион-
ни приемници се дължат преди всичко на
начина за отделяне на втората междинна
честота на звука, на използуваните активни
елементи в МЧУЗ (електронни лампи или
транзистори), на броя на стъпалата за меж-
динночестотно усилване (едно или две) и
на вида на използувания честотен демоду-
латор (честотен дискриминатор, симетричен
дробен детектор или несиметричен дробей
детектор).
г. 15.1. Блокова схема на междинночестотния усилвател на звука и честотния детектор
МЧУЗ и чд
324
15.1.3.	Основни изисквания към МЧУЗ
и ЧД, от какво зависи изпълнението им и
дефекта в изображението и звука при не-
спазването им. Към междинночестотния
силвател за звука се предявяват след-
ните основни изисквания:
Да има достатъчен коефициент на усил-
ване — в противен случай звукът е тих,
недостатъчно се потиска паразитната ампли-
тудна модулация поради влошеното функцио-
ниране на ограничителното стъпало и това
се ггроявява като брум, причинен от импул-
сите на групата за вертикално отклонение.
— Усилването да бъде стабилно — при
неспазването на това условие усилвателят
се самовъзбужда, излъчва паразитки високо-
честотни трептения, конто се проявяват като
смущения в изображението под формата на
ситна, движеща се мрежа и като смущения
в звука, проявяващи се като свистене, пище-
не и др.
— Да притежават амплитудно-честотна
характеристика с необходимата форма
(вж. фиг. 15.36). Основните параметри на
тази крива са нейната средна честота (тя
трябва да бъде равна на 6,5 MHz) и широчина
на лентата на пропускане (да бъде минимум
250—300 KHz). В противен случай с^ полу-
чава по-тих звуков съпровод със значителни
нелинейни изкривявания. От честотната ха-
рактеристика се вижла, че чсстотниятдетек-
тор трябва да осигурява изходно напрежение,
пропорционално на измененията на честот-
тата на, входния сигнал.
— Да ограничава междинночестотния сиг-
нал на звука — това води до намаляване
нивото на паразитната. амплитудна модула-
ция. При недостатъчно ограничаване може
да се получи силен брум в звука, причинен'
от паразитната амплитудна модулация на
ПМЧЗ с видеосигнала и гасящите и синхро-
импулсите на групата за вертикално от-
клонение. Доброто ограничаване е задължи-
телно при телевизионните приемници, в
конто за честотендемодулатор се използуват
честотни дискриминатори („Стадион41, „Топаз41
И др.). При използуването на дробен демо-
дулятор изискванията към ограничаването
ле са толкова строги.
Изискванията към честотния демодулатор
са:
— Да потиска паразитната амплитудна
модулация — в противен случай тя ще се
прослушва като брум в звука.
— Да има честотна характеристика с
показаната на фиг. 15. 2 форма. Характерис-
тиката трябва да има достатъчна по широ-
чина праволинейна част (минимум 200 kHz),
която да бъде симетрична спрямо междинната
честота на звука 6,5 MHz. Ако това условие
не е спазено, звуковият съпровод се получава
със значителни нелинейни изкривявания.
Фиг. 15.2. Амплитудно-честотна характеристика на
.честотния детектор
15.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
15.2.1.	Междинночестотен усилвател за
звука. Среща се в лампово и в транзисторно
изпълнение.
а, Лампово изпълнение. Схемата му в
най-общ вид е показана на фиг. 15.3а. Дадени
са двата най-често употребявани начина за
отделяне на напрежението с втората междин-
на честота — посредством кондензатора с
малък капацитет (около 2 pF)C2, свързан
непосредствено след видеодетектора Д3, и
посредством последователния режекторен
кръг, съставен от бобината и кондензатора
(в този случай мястото на евързване на
кондензатора С2 е показано с пунктираната
линия). Малкият капацитет на кондензатора
С2 предпазва изхода на видеодетектора от
шунтиране с големия входен капацитет на
МЧУЗ; в противен случай ще се влоши чес-
тотната характеристика на видеодетектора
за високите честоти, а това ще доведе до
намаляване на разрешаващата способност
на телевизионния приемник в хоризонтална
посока. При втория начин за отделяне из-
ползуваният последователен режекторен
кръг едновременно с отделянето на ПМЧЗ
предпазва и видеоусилвателя от прониква-
нето йу което би довело до смущения в изо-
бражението.
Първата лампа служи за усилване на
междинната честота на звука. Във веригата
на управляващата й решетка е свързан
още един настроен на 6,5 MHz кръг (бобина-
та £2и кондензаторът С3), с което се подобря-
ва отделянето на междинната честота на зву-
ка. За товар на се използува лентовият
филтър, съставен от анодния (L3,Ce) и реше-
325
МЧУЗ и ЧД
6J
Фиг. 15.3 а — лампов междинночестотен усилвател на
звука; б — амплитудно-честотна характеристика
тъчния (L4,C8) трептящ кръг. Опасността
от самовъзбуждане на първата лампа е
избягната с включването на аноднорешетъч-
ната група за неутрализация, в която участ-
вуват кондензаторите С5 и С4. Резисторът
е гасящ за захранване на анодната верига
на Лг Т?4 захранва втората й решетка, а
групата в катода R2.C1 служи за автоматично
преднапрежение на стъпалото.
Второто стъпало работи в режим на усил-
ване и ограничаване на втората междинна
честота на звука. За тази цел напрежението
на втората решетка на лампата Л2 е понижено
(около 50V), което се постига с помощта
на резисторния делител /?7,Т?6, и преднапре-
жението на лампата Л2 се получава автома-
тично за сметка на протичащите при ограни-
чаването решетъчни токове през лампата
Л2, конто зареждат кондензатора С9 с пока-
заната на фигурата полярност. Като се
разрежда през резистора кондензаторът
С9 определи отрицателното преднапрежение
на Л2. Този начин за получаване на предна-
прежението на Л2 се характеризира с това,
че се ограничават само върховете на междин-
ночестотното напрежение на звука—при
увеличаване амплитудата им (например при
увеличаване нивото на входния сигнал) авто-
матично се увеличава и напрежението на
кондензатора С9, а това значи, че винаги
към управляващата решетка на Л2 се подава
максималното входно напрежение. Така огра-
нич'ителната лампа работи винаги в оптима-
лен режим. 7?С-групата, съставена от Rb и
С9, обикновено се нарича гридлиг на ограни-
чителната лампа. Често пъти изработваното
от нея отрицателно напрежение се подава
посредством развързващ филтър и към йър-
вата лампа за усилване на междинната често-
та на звука като по този начин се осъщест-
вява автоматичното й регулиране.
За товар на второто стъпало се изпол-
зуват индуктивно свързаните трептящи кръ-
гове на честотния демодулатор £5С12 и
L6C13. Предназначението и настройката им
ще разгледаме заедно със схемите на честот-
ните демодулатори. Резисторът /?8 е за общо
захранване на ограничителното стъпало, а
кондензаторите Сп и С1о са подбрани с
необходимите стойкости за получаване на
анодно-екранна неутрализацйя, предпазваща
второто стъпало от самовъзбуждане.
При всички модели телевизори, използу-
ващи за МЧУЗ електронни лампи, са изпол-
зувани подобии двустъпални усилватели.
Изключение прави само приемникът „АТ 550“,
при който МЧУЗ е едностъпален — изпълнен
само с лампата Л2 (вж. фиг. 15.12).
Предимствсг. Ламповото решение на гру-
пата за усилване на втората междинна често-
та на звука се характеризира с по-голямо
усилване от транзисторного и с по-лесно
ограничаване на междинночестотния сигнал.
То работи добре и при силен входен сигнал
без опасност от повреда на активните еле-
менти.
МЧУЗ и ЧД
326
отВД
UAU0H
*имп. или идеи
Фиг. 15.4. Междинночестотен усилвател на звука в транзисторно изпълнение
Недостатъци: Заключават се в по-голя-
мата консумация на ламповото стъпало в
сравнение с транзисторного, в по-голямата
склонност към самовъзбуждане, в загрява-
нето на бобините и диодите на честотния
демодулатор от електронните лампи, което
води до изменения в настройката и пара-
метрите им.
Разновидности на схемното решение. Освен
по броя на използуваните радиолампи (обик-
новено две) междинночестотните усилватели
за звука се различават главно по наличност-
та на група за АРУ („УНТ 47/59“ и ,,Топаз“),
по използуването на някои други методи за
отделяне на втората междинна честота на
звука (с отделен диод при „Стадион14 и „Ру-
бин 102“ и с отделен лентов филтър при
„Топаз44) и по възможността да приемат звуко-
вия съпровод на два телевизионни стандарта
(OIRT и CCIR при „53 Т 816“). Тези схемни
решения ще бъдат разгледани подробно при
описване схемата на съответния телевизор
Характерни напрежения при изправност
на стъпалото. Различаваме два вида напре-
жения, конто са характерни за ламповите
МЧУЗ. Едните от тях съществуват незави-
симо от входния сигнал — това са анодните
и екранните напрежения на лампите Л± и
Л, а така също и напрежението в катода на
Л19 когато последното се получава от гру-
па за преднапрежение (/?2»С*7 на фиг. 15.3а).
При „Рубин 102“ това преднапрежение се
измерва между управляващата решетка на
Л3 и земя, защото се получава от допълни-
телния изправител.
Към втория вид напрежение се отнася то*
ва, което измерваме в двата края на грид-
лика на ограничителната лампа (R5,C9).
То е отрицателно спрямо земята и има голе-
мина между 1 и 30 V само при наличност на
входен сигнал. Без сигнал (когато телевизион-
ният предавател не излъчва програма) това
напрежение има нулева стойност.
Начини за установяване на изправността
на лампов МЧУЗ. Изправността на МЧУЗ
до решетьчната верига на втората лампа
Л2 (включително и бобината L4) установяваме
чрез измерване отрицателното напрежение
на гридлика /?Ь,СО. То трябва да бъде по-
голямо от —IV спрямо земя и да става
равно на нула при изваждане антената на
телевизора (или когато предавателят не
работи).
Друг начин е използуването на сигнал-
генератор, от който към входа на МЧУЗ
се подава честотномодулиран сигнал със
средна честота 6,5 MHz. При изправност на
честотния демодулатор и на нискочестотния
усилвател за звука във високоговорителя
трябва да се чуе звук.
Трети начин е наблюдаване честотната
характеристика на МЧУЗ с помощта на
вобулоскоп — той е описан подробно в раз-
дел 15.5.5.
Приложение. Лампови МЧУЗ притежават
всички модели разглеждани телевизори, с
изключение на „УЛППТ 47/59“, „УЛПТ 61“
и „Хемус44, в конто за активни елементи са
използувани транзисторы.
б. Транзисторно изпълнение. Схемата му
е дадена на фиг. 15.4. Поради това, че тран-
зисторните схеми още не са унифицирани,
а това се дължи на неотдавнашното им внед-
ряване в приемната телевизионна техника,
трудно е да се даде и разгледа някакво типич-
но решение. За това на транзисторната схема
за УМЧЗ ще се спрем накратко. Основного
при нея е, че поради малкото входно и изход-
но съпротивление на транзисторите като усил-
вателни елементи последните се свързват
към участвуващите трептящи кръгове частич-
но — било чрез капацитивни делители (С2.С3
и С5;С6) или чрез изводи от бобините. Друга
особеност е необходимости от полупроводни-
ков диод за ограничаване на междинночестот-
ното напрежение на звука — Д19 защото
транзисторните схеми могат да ограничават
сигнала само отгоре (т. е. те „режат44 само
големите амплитуди на последния поради
насищането на транзисторите). Обикновено
към диода за ограничаване се подава малко
запушващо напрежение за определяне Прага
на ограничаване.
За транзисторните МЧУЗ обикновено се
327
МЧУЗ и ЧД
Фиг. 15.5. Честотен дискриминатор
използуват същите групп за отделяне на
ПМЧЗ и същите схеми на честотни демоду-
латори, както и при ламповите схеми.
Предимства. Транзисторните МЧУЗ се
характеризират с по-малка опасност от са-
мовъзбуждане (поради по-малките входно и
изходно съпротивления), с по-малка консу-
мация на електроенергия, по-стабилна честот-
на Характеристика и са по-миниатюрни.
Недостатъци. Към тях можем да изброим
по-малкото усилване на транзисторното стъ-
пало, по-трудното осъществяване на добър
ограничителен режим (което води до необ-
ходимостта от използуването на полупро-
водникови диоди) и опасността от повреда
на транзистора при силен входен сигнал.
Разновидности на схемното решение. Пора-
ди по-рядкото им използуване не може да
се говори за някакви обособени схемни
решения. От разглежданите телевизори само
при три от тях са използувани транзисторни
МЧУЗ. И трите схеми са различии — общото
е, че са двустъпални.
Характерни напрежения при изправност
на стъпалото. За такива могат да се смятат
всичките постояннотокови напрежения, опре-
делящи режима на транзисторите и дадени в
съответната схема.
Начини за установяване на изправността
на транзисторен МЧУЗ. Най-лесно това
става посредством подаване на входа на
МЧУЗ на честотномодулиран сигнал със
средна честота 6,5 MHz. При изправност
на стъпалото във високоговорителя ще се
чуе сигнал (разбира се, ако честотният демо-
дулятор и нискочестотният усилвател са
в изправност). Може да се използува и
вобулоскоп — вж. раздел 15.5.5.
Приложение: транзисторни междинночес-
тотни усилватели на звука са използувани
в телевизорите „УЛППТ 47/59“, „УЛПТ 61“
и „Хемус“.
15.2.2.	Честотен демодулатор. Използуват
се главно три вида честотни демодулатори:
честотен дискриминатор, симетричен дробен
детектор и несиметричен дробен детектор.
а.	Честотен дискриминатор. Схемата му
е показана на фиг. 15.5а. Състои се от два
индуктивно евързани трептящи кръга ЬЪСГ
и Ь2,С2. Бобината Ь2 от втория трептящ кръг
е със среден извод. Спрямо него индуктира-
ното в L2 напрежение U2 се разделя на две
равни и противофазни напрежения U'2 и U"2i
конто се подават към двата амплитудни
детектора, изпълнени с диодите Д19Д2 и
товарните резистори и Р2. Кондензато-
рите С4 и С5 са филтриращи за остатъците
от МЧ напрежение след детектирането, а
дроселът Др± спира високочестотния сигнал.
Към средната точка на бобината Lz се
прехвърля посредством кондензатора С3 ця-
лото междинночестотно напрежение от пър-
МЧУЗ и чд
328
вичния трептящ кръг 1Д и се подава във
фаза към двата диода.
Принципът на действие на честотния ди-
скриминатор е следният. От теорията се
знае, че входното и изходното напрежение
при индуктивно свързаните кръгове са от-
мертени по фаза едно спрямо друго. Тази
фазова разлика зависи само от честотата
на сигнала. Когато честотата на входния
сигнал е равна на резонансната честота на
трептящите кръгове Ь19С1 и L2,C2 (в нашия
случай 6,5 MHz), напрежението 1/2, индукти-
рано във вторичния трептящ кръг, изостава
по фаза спрямо напрежението на 90°.
В този случай към двата диода се подават
по две напрежения: t/1,C/2r и t\,t/2", като
фазовата разлика между тях при честотата
6,5 MHz е 90°, а едно спрямо друго U2 и t/2"
са дефазирани на 180°. Това се вижда от
векторната диаграма на фиг. 15.56.
Следователно към двата диода при от-
съствие на честотна модулация (/бх=6,5 MHz)
се подават две еднакви резултантни напре-
жения Uдх и [7д2, показани на фигурата с
пунктирани линии, равни на геометричната
сума от горепосочените напрежения иъи2 и
През двата диода и съответните товар-
ни резистори 7?! и /?2 ще протекат еднакви
токове, конто ще създадат еднакви падения
на напрежението. Спрямо земята тези токове
ще протекат в обратна посока един на друг,
поради което напрежението между точката
А и земята ще бъде равно на нула (разбира се,
при пълна симетрия на схемата и точна на-
стройка на кръговете за „носещата14 честота
6,5 MHz).
При наличност на честотно модулиран вхо-
ден сигнал честотата му се изменя в такт с
модулиращия нискочестотен сигнал спрямо
средната честота 6,5 MHz. При това изме-
нение на входната честота се изменя и фазо-
вата разлика между и U2 — тя е по-
голяма или по-малка от 90° в зависимост от
посоката на отклонение на честотата на
входния сигнал спрямо честотата на настрой-
ка на кръговете 6,5 MHz. Понеже индуктира-
ните вторични напреженияU2 nU2' са винаги
равни и противофаз ни (това зависи само от
пълната симетрия на бобината L2 спрямо сред-
ния й извод), за определена честота, разли-
чаваща се от резонансната честота на кръго-
вете, ще се получи векторната диаграма,
показана на фиг. 15.5в. От нея се вижда, че
подаденото към единия диод Д2 напрежение
Uд2 е по-голямо от подаденото към другия
диод, поради което ще се получи разлика
в протичащите през тях токове, което ще се
прояви като известна потенциална разлика
на изхода на схемата. За този случайточката
А ще бъде положителна спрямо земя.
За полярността на изходното напрежение
можем да съдим от амплитудно-честотната
характеристика на честотния дискриминатор
(вж. фиг. 15.2). От нея е ясно, че за входни
честоти, по-ниски от 6,5 MHz, изходното на-
прежение е положително спрямо земя, а за
входни честоти, по-високи от 6,5 MHz — от-
рицателно.
Предимства. Честотният дискриминатор
се характеризира с по-добър коефициент на
предаване на напрежението от дробния детек-
тор поради два пъти по-голямото си изходно
напрежение (има около 10 пъти по-големи
товарни съпротивления), по-лесна настройка
и по-голяма температурка стабилност на
честотната характеристика.
Недостатъци. При увеличаване ампли-
тудата на входния сигнал напрежението на
изхода на честотния дискриминатор се уве-
личава — следователно той не потиска на-
пълно паразитната амплитудна модулация
на МЧЗ, поради което се нуждае задължи-
телно от включването преди него на ограни-
чители© стъпало. В противен случай звукът
е съпроводен с паразитен брум от импулсите
на вертикалното отклонение.
Разновидности на схемното решение. Схе-
мата на честотния дискриминатор може да се
опрости, като се заменят кондензаторите С4
и С5 с един общ, а функцията на дросела Дрг
се поеме от товарните резистори и R2.
Подобна схема е използувана прк „Стадион"
(вж.фиг. 15.16).Възможно е също така напре-
жението 1Д да се прехвърли не с един, а с
два кондензатора към двата диода, като за
тази цел се вземе от средната точка на боби-
ната (показано е на фиг. 15.17 и е изпол-
зувано при някои серии „Стадион44). Ориги-
нал но е решен и честотният дискриминатор
при „Топаз44 (вж.фиг. 15.18). Товарните ре-
зистори са свързани паралелно на диодите,
долният от тях Д3 е заземен, напрежението
(Д се прехвърля в симетричната точка, обра-
зувана от двата последователно свързани
кондензатора Сб5 и Сбб, конто едновременно
участвуват и в трептящия кръг на L23, а
нискочестотният сигнал се взема след гор-
ния диод Д2. С68 филтрира остатъците от
МЧ сигнал, а 7?в8,С12о понижават нивото на
високите звукови честоти.
Характерни напрежения при изправност
на честотния дискриминатор. При изпра-
вен честотен дискриминатор между изво-
дите на резистора R2 при наличност на теле-
визионен сигнал се измерва постоянно на-
прежение с отрицателна стойност спрямо
земя от порядъка на няколко волта до
329
МЧУЗ и ЧД
Юкл/v
Фиг. 15.6. Симетричен дробен детектор
204-30 V. При превключване на празен канал,
изваждане на антената или спиране на пре-
даването това напрежение става равно на
нула. При „Стадион" то се измерва между
изводите на резистора Т?112 и шаси (вж. фиг.
15.16), а при „Топаз" — между изводите на
резистора /?б7 (вж. фиг. 15.18).
Начини за устаноеяване изправността на
честотния дискриминатор. Най-лесно това
става с измерване напрежението в краищата
на единия товарен резистор (обикновено
в краищата на /?2—фиг. 15.5), единият от
конто е заземен. Това напрежение трябва
да съществува само при телевизионно пре-
даване. Измерва се с постояннотоков волт-
метър с вътрешно съпротивление, не по-малко
от 10 kQ/V.
Друг начин е подаването от сигнал-гене-
ратор на честотномодулиран сигнал към
управляващата решетка на последната лам-
па за усилване и ограничаване на втората
междинна честота на звука. При изправен
дискриминатор и нискочестотен усилвател във
високоговорителя трябва да се чуе звук.
Третият, най-сигурен начин е използува-
нето на вобулоскоп за наблюдаване честот-
ната крива на дискриминатора. Уредите се
свързват по същия начин и се използува
същият ред на работа, както при настройката
на честотния дискриминатор. Това е опи-
сано подробно в раздел 15.5.1.
б.	Симетричен дробен детектор. Схемата
му е показана на фиг. 15.6. Може да се раз-
глежда като честотен дискриминатор, на кой-
то диодите са свързани последователно.
Първичното напрежение, което при честот-
ния дискриминатор се прехвърля с конден-
затор (С3 от фиг. 15.5л), при дробния детек-
тор обикновено се прехвърля индуктивно
посредством допълнителна бобина за връзка
(L3 от фиг. 15.6), но може да се прехвърля
и с кондензатор, което се прилага по-рядко.
При тази схема на дробен детектор бобината
L3 играе едновременно и ролята на високо-
честотен дросел за спиране на МЧ остатъци
от напрежението.
Схемата действува по следния начин. През
двата диода протичат по два тока. Първият
от тях се дължи на приложеното МЧ напре-
жение, което се индуктира в двете половини
на бобината £2 ((/2' и (/2"). Пътят на тока
през диода е от средната точка на боби-
ната L2 (точка А1), през диода ZG,/?! и /?3
към земя, а оттам през С6, /?5 и L3 веригата
се затваря отново в точката М. Токът през
диода Д2 протича през другия клон на честот-
ния детектор (точка М, диода Д2,Т?2,/?4,
земя, С6, Z?5, L3 и отново точка М). Тези
два тока са еднакви по големина(при пълна
симетрия на схемата), имат противоположни
посоки и създават в краищата на товарните
резистори R3 и /?4 постоянни напрежения
с обратна полярност и равни амплитуди,
конто взаимно се компенсират и създадената
лотенциална разлика в краищата на кон-
дензатора С5 (меж!Гу точките Б и В) е равна
на нула.
Вторите токове, конто протичат през два-
42 Повреди и поправки на телевизионни приемници
МЧУЗ и ЧД
330
та диода, са причинени от потенциалната
разлика (/3, която се индуктира в бобината
L3 и се подава във фаза към двата диода.
Веригата на тока г през Д± е следната: точ-
ката Л4, горната половина на бобината Ь2,Д19
7?i, 7?3, земя, Св, Т?5, L3 — точка М. При
тази полярност на включване на диода Д1
потенциалната разлика в краищата на товар
ния му рёзистор 7?3 е положителна спрямо зе-
мя. През диода Д2протича ток по- пътя: L3,
точка М, долната половина на £2, ДгЛЛ»
земя,Св,7?5,£3. Потенциалната разлика на
товарния резистор #4 е с отрицателния си
полюс към точката В. Следователно вторите
токове, причинени от индуктираното в боби-
ната £3 напрежение U2, протичат в една по-
сока и точката Б от схемата се оказва поло-
жителна, а точката В — отрицателна. Свър-
зването на електролитния кондензатор с
подходящ капацитет С5 между тези точки
поддържа постоянна тази потенциална раз-
лика, а това е една от причините за добрите
ограничителни свойства на дробния детек-
тор. Напрежението в краищата на С5 е
запушващо за двата диода и те действуват
подобно на амплитудни ограничители. От
друга страна, диодите изменят вътрешното
си съпротивление в зависимост от ампли-
тудата на входния сигнал (поради нелиней-
ната им характеристика при по-силен сиг-
нал съпротивлението им намалява, а при
по-слаб — се увеличава). С това също се
поддържа постоянно нивото на прехвърля-
ния от бобината £х междинночестотен сигнал
от промяната на общото съпротивление, което
диодите внасят индуктивно в първичния
трептящ кръг L19CV
Дотук бе разгледан случаят при липса
на модулация, т. е. когато /вх=6,5 MHz.
При наличност на честотномодулиран сиг-
нал в дробния детектор протичат същите про-
цеси, конто се наблюдават и при честотния
дискриминатор. Промяната на честотата на
входния сигнал спрямо 6,5 MHz води до
промяната на фазите, а оттам и до промяна
в паденията на напреженията на резисто-
рите R3 и Т?4, но общата им сума (напрежение-
то между точките Б и В) остава постоянна.
Следователно при дробния детектор се из-
меня само отношението на двете напрежения
при промяна на честотата — оттук той е
получил името си — детектор на отношенията
или по-често дробен детектор.
Демодулираният нискочестотен сигнал се
взема между точките А и Г. Обикновено
точката А се заземява. Тогава НЧ се от-
деля от точката Г, но е възможен и обратният
случай. Кондензаторите С3 и С4 шунтират
високочесотните съставни. За същата цел
се използува и групата 7?ь,Сб, а посредством
Rq и С7 се намалява нивото на високите
звукови честоти. Последователно свързаните
резистори 7?! и R2 служат за изравняване на
правите съпротивления на диодите Дг и Д2,
а оттам — за симетриране на« схемата. По
този начин се потиска максимално паразит-
ната амплитудна модулация,-жато зацелта
единият резистор (в случая RJ сё прави про-
менлив. Тази регулировка е описана подроб-
но в раздел 15.5.4.
Предимства. Симетричният дробен детек-
тор потиска добре паразитната амплитудна
модулация, поради което не се нуждае задъл-
жително от ограничително стъпало в МЧУЗ,
а това често пъти води до опростяване на
схемата на телевизора. Надежден е в рабо-
тата си. Добре работи и при малко напре-
жение на решетката на предната лампа
(до 504-30 mV).
Недостатъци, Симетричният дробен де-
тектор има по-малък коефициент на преда-
ване на напрежението от фазовия дискрими-
натор,— неговото изходно напрежение е два
пъти по-малко от това на дискриминатора.
Товарного му съпротивление е около 10
пъти по-малко от товарного съпротивление
на дискриминатора. Настройката му е по-
сложна и по-критична.
Разновидности на схемното решение. Не-
интересна е схемата на симетричния дробен
детектор, използуван при телевизорите „Темп
6/7“ и „Темп 6М/7М“ (вж.фиг. 15.13 и фиг.
15.14). Симетричната средна точка се полу-
чава с помощта на кондензаторите С2-31 и
С2-32, единият резистор (7?2-28) е заземен,
другият — също, но посредством R3-20 и
електролитния кондензатор С2-33.
Характерни напрежения при изправност
на симетричния дробен детектор. При из-
правност в краищата на електролитния кон-
дензатор С6 (вж. фиг. 15.6) измерваме напре-
жение с показания поляритет и амплитуда
от няколко волта до 20—30 V само при прие-
мането на телевизионна програма. При
превключване на празен канал или при
изваждане на телевизионната антена това
напрежение става равно на нула.
Начини за установяване на изправността
на симетричния дробен детектор. Най-лесно
това, можем да направим посредством измер-
ване напрежението в краищата на конден-
затора С5 — такова трябва да съществува
само при наличност на телевизионна про-
грама. Други по-сигурни начини са използу-
ването на сигнал-генератор или на вобуло-
скоп — методиката е същата, както и при
проверката на честотния дискриминатор.
Приложение. Симетричният дробен детек-
331
МЧУЗ и ЧД
Фиг. 15.7. Несиметричен дробен детектор
тор се използува сравнително по-рядко от
несиметричния, но по-често от честотния
дискриминатор. Използува се в моделите
„Темп 6/7“, „Темп 6М/7М“, „УНТ 47/59“,
„УЛППТ 47/59“ и „УЛПТ 61“.
в. Несиметричен дробен детектор. Схемата
му е показана на фиг. 15.7. Получава се
от симетричния (вж.фиг. 15.6) чрез замяна
на кондензаторите С3 и С4 с един общ —
С4, и на резисторите R3 и /?4 с един общ това-
рен резистор R3 (от фиг. 15.7). Единияткрай
на товарния резистор R3 се заземява. Пред-
назначението на останалите елементи е също-
то — и С5 са филтър за остатъците от МЧ
сигнал, а групата R^C^ понижава нивото на
високите *честоти от звуковия съпровод.
Предимства, Несиметричният дробен де-
тектор съдържа по-малко елементи от си-
метричния. В краищата на електролитния
кондензатор С3 се получава двойно по-голямо
отрицателно напрежение (спрямо земя), което
при някои по-опростени модели се е изпол-
зувало за автоматично регулиране на усилва-
нето.
Недостатъци. Несиметричният дробен де-
тектор потиска недостатъчно паразитната
амплитудна модулация, поради което се
нуждае задължително от включването преди
него на стъпало за ограничаване на междин-
ната честота на звука. Обикновено то работи
в режим на непълно ограничаване. За на-
стройката на несиметричния дробен детек-
тор е необходима изкуствена средна точка.
Разновидности на схемното решение. Кон-
дензаторът С4 може да се свърже след ре-
зисторите 7?! и R2. При някои схеми и
Rz липсват. При други („АТ 550“ — фиг.
15.12) единият край на бобината L3 (£3о1)
е заземен, а другият е свързан посредством
симетриращите кондензатори С3о8 и С3о9 към
двата диода, като нискочестотният сигнал
се взема от долния извод на С3о9. При
„53 Т 816“ са използувани лампови диоди
(вж.фиг. 15.20), наблюдават се и други про-
мени.
Характерни напрежения при изправност
на несиметричния дробен детектор. Както
и при симетричния дробен детектор, харак-
терно е напрежението, което се измерва в
краищата на електролитния кондензатор С3
(фиг. 15.7) при приемането на телевизионна
програма. То трябва да има стойност от
няколко волта до20-?30У и да става равно
на нула при изваждане на телевизионната
антена (без сигнал).
Начини за установяване на изправността
на несиметричния дробен детектор — ана-
логични са с начйните за установяване из-
правността на симетричния дробен детектор.
Приложение. Несиметричен дробен детек-
тор използуват болшинството телевизионни
приемници: „Опера 3“, „Кристал44, „Пирин44,
„АТ 550“, „Рубин 102“, „53 Т 816“, „Хемус44.
15.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА МЕЖДИННО-
ЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ НА_ЗВУКА И ЧЕСТОТ-
НИЯ ДЕМОДУЛАТОР И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ
ПОВРЕДИ
Поради голямото разнообразие от схемни
решения както на МЧУЗ, така и на честот-
ния демодулатор не може да се направи
по-строго подреждане на отделните модели.
По тази причина те са разгледани последо-
вателно, като първоначално се разглеждат
схемите с електронни лампи, а след тях —
схемите с транзистори.
15.3.1.	„Опера 3“ с полупроводникови
диоди (фиг. 15.8). Втората междинна честота
на звука се отделя след видеодетектора с
помощта на кондензатора с малък капацитет
С57 и резонансния кръг в решетъчната верига
на лампата Л9а, образуван от бобината L13,
МЧУЗ и ЧД
332
задроЯска на АРУ
кондензатора С58 и резистора за разширяване
на лентата на пропускане /?43. МЧУЗ е
двустъпален — първото стъпало (Л9а) е усил-
вателно, а второто (Л17) усилва и ограни-
чава II МЧЗ, поради което напрежението
на втората решетка на лампата е понижено,
а преднапрежението се получава от решетъч-
ния ток и 7?С-групата 7?i2i,C119. Едновре-
менно с това третата решетка на Л17 и катода
се използуват като диод за задръжка на АРУ.
Използуван е несиметричен дробен де-
тектор с диодите Д4 и Дб. Групата Т?12в,С124
филтрира остатъците от МЧЗ след детектира-
нето, а /?127,С125 коригира честотната харак-
теристика в областта на високите звукови
честоти.
Характерни повреди: Най-често се среща
периодично прекъсване на стирофлексния
кондензатор С123, участвуващ в трептящия
кръг на дробния детектор. При тази повреда
се наблюдава периодично затихване на звука
и получаването на силни нелинейни изкри-
вявания. По-рядко се наблюдава пробив на
електролитния кондензатор от схемата на
ЧД—С129, при което звуковият съпровод
е много тих. Затихване на звука се наблюдава
и при влошено изолационно съпротивление
на същия кондензатор. Срещат се и повреди
на полупроводниковите диоди Д4 и Д5 -
при прекъсване на единия от тях,се наблюда-
ва дрезгав звук с големи нелинейни изкривява-
ния(поради нарушаване симетрията на дробния
детектор), а при пробив (което се среща по*
често) — няма звук или има много тих зву-
ков съпровод. Понякога се получава и пре-
късване на резистора /?123, което се характе-
ризира със затихване на звука.
Същата схема се използува и при теле*
визорите „Опера 4“.
15.3.2.	„Опера 3“ с лампови диоди (фиг.
15.9).Различава се от разгледаната по-горе
само по използуването на лампови диоди
Фиг. 15.9. Честотен детектор при „Опера 3“ с
лампови диоди
333
МЧУЗ и ЧД
в честотния детектор (двете диодни системи
на лампата Л18а).
Характерни повреди. Те са аналогични
на повредите при „Опера 3“ с полупроводни-
кови диоди, като се добави изтощаването
на лампите Л18а или Л18б. Това води до за-
тихването на звука. Често се среща и лош
контакт в цокъла (в зависимост от това,
при кои изводи се получава) или звуковият
съпровод отсъствува напълно или е с големи
изкривявания.
Същата схема се използува при телеви-
зионните приемници „Опера 1“ и „Опера 244.
15.3.3.	„Кристал“ (фиг. 15.10). Схемата
е подобна на използуваната при „Опера 3“
с полупроводникови диоди.
Характерни пдвреди. Към тях можем да
отнесем прекъсването на стирофлсксния кон-
дензатор С2оо (периодично затихване на
звука с изкривявания), пробпването на диод
от ЧД (Д3 или Д4) — звукът отсъствува или
е много 1ИХ.
Същата схема се използува при телевизора
„Дунав“.
15.3.4.	„Пирин“ (фиг. 15.11). Схемата му
се различава от разгледаните дотук с внесс-
ните подобрения. За подобряване на потис-
кането на паразитната амплитудна модулация-
последователно с диодите на дробния де-
тектор са евързани резисторите Д2Й2 и Д247.
Вторият от тях е променлив и с иегова помощ
се симетрира схемата на дробния детектор
до получаването на минимален брум. Освен
това при последните серии утечният резис-
тор на лампата Л2обб е премахнат от схемата,
а кондензаторът С23б е заменен с мостче от
проводник. По този начин лампата Л2о5б
получава преднапрежението си през боби-
ната за отделяне на ПМЧЗ — L217.
Характерни повреди. Най-често се наблю-
дава периодичното прекъеване на стирофлек-
сния кондензатор С221, при което звукът
затихва периодично и е с изкривявания,
вторичният трептящ кръг на дробния детек-
тор не може да се настройва добре. Среща се
и периодично пробиване на С25о или С251,
когато са стирофлексни — при това звуко-
вият съпровод също изчезва периодично. При
последните серии тези два кондензатора са
заменени с керамични и тази повреда се
среща много рядко. При нарушен контакт
между гривната на металния извод на Т?246
и тялото му звуковият съпровод е тих,
прекъсва или отсъствува.
Тази схема е използувана при всички
останали модели съвременпи български
телевизори, с изключение на „Хемус“ (при
„София 59“, „София 53“, „Средец“, „Средец 2“
„Варна14, „Плиска44, „Преслав44, „Родина44 и.
др-).
15.3.5.	„АТ 550“ (фиг. 15.12). Това е най-
опростената схема на МЧУЗ от разглежда-
ните в тази глава. Използувано е само едно
стъпало за усилване и ограничаване (пентод-
ната част на радиолампата EBF89 — Л3о1а).
Междинната честота на звука се отделя
от анода на видеоусилвателната лемпа по-
средством кондензатора с малък капацитет
С3о1. Гридлика 7?3о1, С3о2 е свързан между
долния край на бобината за отделяне на
II МЧЗ L3o4 и земя.
Оригинална е и схемата на евързване
бобините на несиметричния дробен детектор.
Единият край на бобината за свръзка L3o2
е заземен, а индуктираното в нея междинно-
честотно напрежение се подава във фаза
към двата диода посредством изкуствената
средна точка, образувана от двата конден-
затора с еднакъв капацитет С308 и Сго9.
Едновременно с това те са евързани последо-
вателно и образуват капацитета на трептящия
кръг на дробния детектор. От общата точка
на С3о9 и Д3о2 се отделя ниската честота на'
звука. 7?3ов и С3о6 са филтър за остатъците
от МЧЗ. За спирането им се използува и
бобината L305, която изпълнява функциите
на високочестотен дросел.
Характерни повреди. При „АТ 550“ се
наблюдава само дефектиране на радиолам-
пата Л3с1а (звукът е тих или няма звук),
а също така и прекъеване на единия от двата
стирофлексни кондензатора С3о3 или С3о9
(звукът е тих и с изкривявания).
15.3.6.	„Темп 6/7“ (фиг. 15.13). Втората
междинна честота на звука се • отделя от
анода на видеоусилвателната лампа с кон-
дензатсра С138. МЧУЗ * двустъпален и
малко се различава от разгледаните по-горе
(на „Опера 3“, „Кристал" и „Пирин"). По-
значителни изменения се наблюдават в неси-
метричния дробен детектор — по-точно в
наличността на симетриращите кондензатори
С2_32 и С2_31, като към общата им точка е
свързана чрез/?2_27 и бобината за свръзка
£2_20.Товарен резистор на честотния детек-
тор е Т?2_3о, а кондензаторът за запомняне
на напрежението и максимално потискане
на паразитната АМе електролитният С2—33.
Характерни повреди. Най-често се наблю-.
дават прекъевания в изводите на елементите
от преходния блок 77-64-1. При прекъе-
ване на извода на /?2_28 или Т?2_29 звукът е
силен, но с изкривявания. При прекъеване
извода па товарния резистор Т?2_3о силата
на звука се увеличава, понякога се появяват
изкривявания. Прекъснатият извод на /?2_27
Фиг. 15.10. Междинночестотен усилвател на звука и честотен детектор при „Кристал"
от ВД
Фиг. 15.11. Междинночестотен усилвател на звука и честотен детектор при „Пирин“
МЧУЗ и ЧД
МЧУЗ и ЧД
335
към н ЧУ
Фиг. 15.12. Междинночестотен усилвател на звука и честотен детектор при „АТ 550“
води до липса на звук, а при прекъсване на
С2_31 илиС2_32 се получава по-дрезгав звук.
Често се среща пробив б кондензатора С2_33,
при което звуковият съпровод липсва. Пре-
късването на Т?2_0& води до силно намаляване
на звука или до пълното му отсъствие. Честа
повреда е прекъсването на отоплителната
жичка на лампата 6Ж1П (Лх или Л2), при '
което звукът липсва. Среща се и пробив на
диодите — няма звук.
При прекъсване на елемент от преходния
блок не е задължителна-подмяната на същия.
Повредата може да ее отстрани и посред-
ством външното включване на изправен ре-
зистор или кондензатор със същата стой-
ност — за целта като изводи на преходните
блокове са изведени всички общи точки
на елементите от тяхната схема,
15.3.7.	„Темп6М/7М“ (фиг. 15.14).Схемата
му е аналогична на „Темп 6/7“, разгледана
в предния раздел. Същото се отнася и до
характерните повреди.
15.3.8.	„УНТ 47/59“ (фиг. 15.15). При
този модел, втората междинна честота на
звука се отделя посредством режекторния
последователен кръг L31$, С333, свързан непо-
средствен© след видеодетектора Д301. Пър-
вото стъпало (Л2о1, 6Ж1П) усилва, а второто
(Л2о2,6Ж1П) — усилва и ограничава втора-
та МЧЗ. Използувана е група за автоматично
регулиране усилването> на МЧУЗ, съставена
от разделителния резистор /?211 и филтърния
кондензатор С204. Посредством тази група
изработеното преднапрежение от ограни-
чителната лампа се подава'и към усилвател-
. ната лампа* Използуван е симетричен дробен
детектор с възможност за регулиране потис-
кането на паразитната амплитудна модулация.
Друга особеност е тази, че веригата на ниска-
та честота минава през две мостчета — едно-
то в куплунга за дистанционно управление,
а другото в куплунга на приставката за
приемане на звуков съпровод на два езика.
Мостчетата са запресовани. в две т. нар.
„заглушки14, конто се поставят в гнездата на
двата куплунга. При свалянето или загубва-
нето им липсва звук.
Характерни повреди'. Най-често се среща
прекъсване в клиновидните керамични кон-
дензатори. Те представляват керамични плоч-
ки, на конто от двете им страни е нанесен
сребърен пласт, служещ за двете плочи на
кондензатора, Този пласт се запоява непо-
средствен© към фолието на шасито, като за
целта кондензаторът се поставя в специален
прорез. Често сребърнйят пласт се разкъсва
или отлепва особено при висока температура
на поялника, при което е възможно и раз-
чупването на керамичното тяло. В зави-
симост от мястото на кондензатора разли-
чаваме следните повреди. При прекъснал
С203 звукът затйхва, защото се появява
отрицателна обратна връзка по ток в краи-
щата на катодния резистор Т?2о1. При пре-
късване на С2о9 звукът обикновено е без
изменение, но може да се получи и самовъз-
буждане на второто стъпало (ситна мрежа
върху изображението поради паразитното
излъчване от Ф2). При прекъсване на С204
звукът става тих, но без изкривявания,
защото към входа ъа’4>1 се подава ПМЧЗ
от решетъчната верига на Ф2, дефазирана
на 180°, което представлява отрицателна
обратна връзка за ПМЧЗ. Среща се и из-
тощена лампа Л201 — 6Ж1П, при което
звукът е тих и се лови в тесен диапазон на
регулатора за фина настройка на хетеро-
Фиг. 15.13. Междинночестотен усилвател на звука и честотен детектор при „Темп 6/7“
Фиг. 15.14. Междинночестотен усилвател на звука и честотен детектор при „Темп 6М/7М“
МЧУЗ и ЧД	336
43 Повреди и поправки на телевизионни приемници
L318 (?
вд
Л30'д20Ь Ар301
С 335
У
С 340
2,2п
ж
към ВУ
КТ1
Л 201
6Ж1П
Л202
6Ж1П
0,12
[7150 V I
С208
56
С204
4,7п
R208 100
С214
150/
Д2Ь
R217
1С2?ЗТГ 7-5к
R218
45к
A201^\R213 2,2k
^<Д2Б
♦С219
2 5,0
5 С206
IL202
1,5pi
'ФЛ 1
С201 2i7T$V
С216 22п
R532
R535
47к
56к
С527
2,2гъ
/Z С518
2,2п
къмУНЧ
R520
честотен детектор при „УНТ 47/59“
Фиг. 15.15. Междинночестотен усилвател на звука и
звука и честотен детектор при „Стадион"
МЧУЗ и ЧД
МЧУЗ и ЧД
338
дина. Прекъсва и отоплението на 6Ж1П
(c/72oi или Л2о2)»
15.3.9.	„Стадион" (фиг. 15.16). Схемата
му се различава от останалите главно по
начина за отделяне на втората междинна
честота на звука. Това става посредством
допълнителния детектор за звука Д401, който
отделя ПМЧЗ от едната част на бобината
за свръзка на третата лампа на междинно-
честотния усилвател за изображението с
бобините на видеодетектора (Л40бд)- Изпол-
зуването на отделен детектор за звука се
налага поради включването в схемата на
МЧУИ на режекторен филтър, свързан по
диференциална схема, който потиска 1МЧЗ
още преди попадането й във видеодетектора,
поради което след детектирането не се полу-
чава ПМЧЗ. Това е направено с цел да се
намалят смущенията, причинени от ПМЧЗ
в изображението (вж. схемата на МЧУИ при
„Стадион14 — фиг. 5.16). Товар надетектора
за отделяне на звука е резисторът #430, а
кондензаторът С433 шунтира към земя остана-
лите след детектирането МЧ сигнали. По-
средством последователно свързаните резис-
тори #86 и #429, конто образуват заедно с
товарния резистор #43о делител, част от
постоянного напрежениесе подава към диода
в права посока, като по този начин го поставя
в оптимален режим за отделяне на втората
МЧЗ. След групата за отделяне следва едно
стъпало за усилване Л1о1 и едно за усилване
и ограничаване на II МЧЗ Л1о2. Използуван
е честотен дискриминатор с диодите Д101 и
Д102*
Характерни повреди. Най-често пробива
или прекъсва диод от честотния дискримина-
тор Д1о1 или Д102. При това се получава
тих звук с изкривявания. Среща се и пре-
късване на резистора от гридлика #103,
при което лампата е запушена и звукът
пробива с големи изкривявания. Често пре-
късват и изводите на бобината Llo2a и други-
те бобини, при което звукът е много тих или
липсва съвсем.
Аналогична е схемата, която се използува
при „Стадион 2/4“.
15.3.10.	„Стадион" с изменение в схемата
на честотния дискриминатор (фиг. 15.17).
При тази схема е изменен начинът за пода-
ване на напрежението от първичния треп-
тящ кръг към двата диода — тук това става
посредством двата кондензатора С118 и С119
от средната точка на бобината Llo3a. Остана-
лата част от схемата и характерните повреди
не се различават от тези, разгледани в
раздел 15.3.9.
Фиг. 15.17. Честотен детектор при „Стадион"—
изменения в някои серии
15.3.11.	„Топаз" (фиг. 15.18). Тази схема
е интересна с начина за отделяне на втората
междинна честота на звука — това става
посредством лентовия филтър, образуван
от бобините L17,L18 и паразитните им капа-
цитети, единият трептящ кръг на който е
свързан последователно в анодната верига
на видеоусилвателната лампа. Двете бобини
и паразитните им капацитети са настроени
на честота 6,5 MHz. По този начин те из-
пълняват и функцията на режекторен кръг
за втората МЧЗ, като не я пропускат към
катода на кинескопа. Използувана е същата
схема за автоматично регулиране на усил-
ването на първата лампа Л7, както и при
„УНТ 47/59“ (раздел 15.3.8). -Интересна е
и схемата на честотния дискриминатор, а
така също и начинът за подаване напървично-
то напрежение посредством бобината L22,
единият край на която е заземен, и двата
кондензатора С65 и С66, участвуващи едно-
временно с капацитетите си в настройката
на трептящия кръг на честотния дискримина-
тор.
Характерни повреди. Често прекъсва #131
към втората решетка на Л8а, при което се
наблюдава много тих звук. По-рядко се на-
блюдава пробив или прекъсване на диодите
Д2 или Д3.
15.3.12.	„Рубин 102“ (фиг. 15.19). При този
модел отделянето на звука става също по-
средством специален диод Д4. Необходимата
междинна честота на изображението и пър-
вата междинна честота на звука се вземат
от анода на последната лампа за усилване
на МЧУИ посредством кондензатора с малък
капацитет С74 и резистора #75. Тези два
елемента образуват честотнозависим дели-
тел, като в краищата на резистора се полу-
чава с най-голяма амплитуда втората МЧЗ.
След това тя се прехвърля посредством ленто-
вия филтър L2,C9,L3,C13 към първата лампа
за усилване на МЧЗ. Първичният кръг на
този лентов филтър се явява и аноден за
339
МЧУЗ и ЧД
Фиг. 15.18. Междинночестотен усилвател на звука
и честотен детектор при „Топаз“
лампата на втория смесител, посредством
която става приемане на УКВ—ЧМ станции.
Преднапрежението на първата лампа Л3 се
получава от делителя на отрицателното на-
прежение на допълнителния изправител (Rlx
и Rlo). Друга особеност е и използуването
за аноден товар на Л3 на единичния трептящ
кръг L4,C16. Втората лампа Л4а усилва и
ограничава МЧЗ, след което я подава към
несиметричния дробен детектор. Особеното
при него е използуването на механически
сдвоени полупроводникови диоди и подава-
нето на малко положително напрежение с
резистора Т?21, което изменя режима на
детектирането така, че при слаб сигнал на
изхода на дробния детектор не се получава
звук — по този начин той се запушва при
липса на предаване и не се чуват силните
смущаващи напрежения.
Характерни повреди. Често се среща изто-
щена лампа Л4а, при което в звука се про-
слушва брум от кадровата честота. Пробиват
или прекъсват диодите на честотния детек-
тор, а също така и диодът за отделяне ПМЧЗ-
Д4 — при това няма звук. Прекъсва и ото-
плението на Л3.
15.3.13.	„53 Т 816“ (фиг. 15.20). Двете
характерни особености на тази схема са от-
делянето на втората междинна честота за
звука и възможността за приемане на звуко-
вия съпровод по двата стандарта (01RT и
CCIR).
Втората МЧЗ се отделя от анодната верига
на видеоусилвателната лампа посредством
разделителния резистор 7?3з и кондензатора
с малък капацитет С4о. Кондензаторът С45
е разделителен; той прехвърля ПМЧЗ по
двата стандарта (6,5 или 5,5 MHz) от извода
на бобината L24, настроена на средната често-
та 6 MHz, към първата лампа за усилване
или преобразуване на II МЧЗ-Л viia- При
приемане на телевизионна програма по стан-
дарта 01RT тази лампа изпълнява ролята
на усилвател за МЧЗ 6,5 MHz, а при приема-
не на програма по стандарта CCIR тя изпъл-
нява функциите на двурешетъчен смесител.
За тази цел към третата й решетка се подава
изработеното от триодната й част (Луцб) на-
прежение с честота 1 MHz, а към входа й —
втората междинна честота на стандарта CCIR
5,5 MHz. Двете честоти се смесват и на из-
хода се отделя тяхната сума 6,5 MHz, която
се усилва и ограничава от втората лампа
Лупь По този начин втората междинна често-
та от стандарта CCIR се преобразува във
втората МЧЗ от стандарта 01RT, за която
е настроен целият МЧЗ. Помощният осци-
латор на 1 MHz се състои от решетъчен треп-
Фиг. 15.19. Междинночестотен усилвател на звука и честотен детектор при „Рубин 102“
МЧУЗ и ЧД

341
МЧУЗ и ЧД
тящ кръг Л25, С48, бобина за положителна
обратна връзка с анода L24, разделителен
кондензатор С49, прехвърлящ кондензатор
С47, утечен резистор за осцилатора Т?4б, раз-
делителен резистор за анодно захранване на
осцилатора Т?48 и филтър в захранването на
анода Т?49,С5о. Осцилаторът за 1 MHz се
включва и изключва посредством анодното
захранване чрез ключа който е мон-
тиран на оста на каналния превключвател
МЧУЗи ЧД
342
и е конструиран така, че включва анодното
захранване на осцилатора за три съседни
канала. По този начин, ако се преместят
плочките от барабана на каналния пре-
включвател на този един (два или три) кана-
ла, на конто се приема програма по стандар-
та CCIR, автоматично с включването на
тези канали се подава и захранването на
осцилатора за 1 MHz. Детектирането се
извършва чрез нссиметричен дробен детек-
тор с лампови диоди.
Характерни повреди, Към тях можем да
причислим прекъсването или изтощаването
на диод от честотния детектор (отсъствие
на звук или тих звук). Среща се и прекъс-
ване на електролитния кондензатор С64, при
което звукът затихва.
15.3.14.	„УЛППТ 47/59“ (фиг. 15.21).
Отделянето на втората междинна честота
става по същия начин, както при „УНТ 47/59“
(фиг. 15.15). След това сигналът се подава
към двустъпален транзисторен усилвател.
Първото стъпало е изпълнено с транзистора
а второто с ПП2^. За намаляване
опасността от самовъзбуждане е приложена
схема за капацитивна неутрализация, която
се настройва с помощта на полупроменливи-
те кондензатори С2оз и С210. За осъществя-
ване на двустранно ограничаване освен свой-
ство™ на транзистора /7/72о2 да се насища
при силен сигнал и с това да ограничава
сигнала „отгоре" е свързан и полупровод-
никовият диод Д2о1, който ограничава сигна-
ла „отдолу". За определяне Прага на ограни-
чаване към долния му извод се подава малко
положително напрежение от делителя Т?2о9,
Т?206. Поради ниското изходно съпротивление
и двата транзистора са свързани към част
от колекторните трептящи кръгове (с под-
ходящ извод на бобините). Др^бният детек-
тор е аналогичен на този при „УНТ 47/59“.
Характерни повреди. Най-често се наблю-
дава дефектиране на транзисторите (обикно-
вено прекъсване на емитера или пробив в
областта колектор — емитер). При това няма
звук. Друга често срещана повреда е пре-
късване изводите на клиновидните конден-
затори — при прекъсване на С206 звукът е
без особени промени; при прекъсване на
С205 звуковият съпровод отсъствува — чува се
слаб брум; при прекъсване на С212 няма звук,
а при прекъсване на С213 звукът е тих с бръм-
чене и изкривявания.
15.3.15.	„УЛПТ 61“ (фиг. 15.22). При
тази схема са използувани по-модерни си-
Фиг. 15.21. Междинночестотен усилвател на звука
и честотен детектор при „УЛППТ 47/59“
343
МЧУЗи ЧД
лициеви транзистори. Отделянето на втората
МЧЗ е по същия начин, както при „УНТ 47/59
и „УЛППТ 47/59“. МЧУЗ също е двустъпа-
лен, като първото стъпало е изпълнено по
каскодна схема с транзисторите T^oi (по
схема с общ емитер) и Т2о2 (по схема с обща
база). По този начин се осигурява високо
входно и изходно съпротивление, избирател-
ността на входа се подобрява, повишава се и
усилването, става възможно свързването на
изхода към цялата част от бобината на треп-
тящия кръг £2оз- Второто стъпало е изпъл-
МЧУЗ и ЧД
344
Фиг. 15.23. Междинночестотен усилвател на звука
и честотен детектор при „Хемус“
нено с транзистора Т203, който работи в
режим на усилване и ограничаване „отгоре44.
За' ограничаване „отдолу44 служи диодът
Д2о1, като прагът на ограничаването му
се определи от положителния потенциал към
долния му извод, който се взема от резистора
Т?207 в схемата на първото стъпало. Изходът
на Т203 е свързан частично към бобината
L205, откъдето II МЧЗ се прехвърля индуктив-
но към честотния детектор. Той е подобен
на използуваните при „УНТ 47/59“ и
„УЛППТ 47/5944. Звукът се регулира дистан-
ционно чрез промяна режима на Т2о3 с
увеличаване на съпротивлението в емитер-
ната верига (Т2о3 работи по схема със зазе-
мена база).
Характерни повреди. Най-често се сре-
ща прекъсване на транзистора Т2о1 от кас-
кодната схема, при което няма звук, а режи-
мът на каскодната схема силно е изменен.
15.3.16.	„Хемус“ (фиг. 15.23). Характери-
зира се с минимален брой детайли и добри
качествени показатели. Втората МЧЗ се
отделя посредством режекторния последо-
вателен кръг след видеодетектора подобно
на отделянето при „УНТ 47/59“, „УЛППТ
47/59“ и „УЛПТ 6Г4. След това се подава към
двустъпален транзисторен усилвател. Първо-
то стъпало използува транзистора Т2о2, като
в колекторната му верига е поставен диодът
за ограничаване Д2о2, а второто — усилва
и ограничава (използуван е транзисторът
T2q з). Честотният демодулатор е несиметри-
чен дробен детектор с резистор за регулира-
не максималното потискане на паразитната
AM.
15.4.	ДЕФЕКТИ В ЗВУКА, ПРИЧИНЕНИ ОТ
РАЗСТРОЙКАТА И РАЗРЕГУЛИРАНЕТО НА
МЕЖДИННОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ НА ЗВУ-
КА И ЧЕСТОТНИЯ МОДУЛ ATOP
Разстройката на междинночестотния усил-
вател на звука и честотния детектор влияе
само върху качеството на звуковия съпровод.
Обикновено разстройката на МЧУЗ води
до понижаване амплитудата на междинно-
честотния сигнал, който се подава към
амплитудния ограничител и честотния де-
тектор., Това влошава ограничителните свой-
ства на стъпалото, поради което паразитната
амплитудна модулация се детектира и се
проявява като брум, причинен от импулсите
на крайното стъпало за ВО. При използува-
нето на дробен детектор разстройката на
МЧУЗ води до затихване на звука.
Разстройката на честотния детектор се
наблюдава като изкривявания в звука под
345
МЧУЗ и ЧД
формата на треперене, свистене, съскане
и др.
Разрегулирането на честотния детектор
влошава потискането на паразитната ампли-
тудна модулация, което също се проявява
като брум, причинен от импулсите за верти-
кално отклонение.
15.5.	НАСТРОЙКА И РЕГУЛИРАНЕ НА МЕЖДИН-
НОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ НА ЗВУКА И
ЧЕСТОТНИЯ ДЕМОДУЛАТОР
За препоръчване е първоначално да се
настрои честотният детектор, а след това
междинночестотният усилвател за звука.
Преди започването на настройката теле-
визионният приемник се оставя да работи
поне 10 min, за което време той добива своята
нормална работна температура. От нея зави-
си до голяма степей положението на честот-
ната характеристика на МЧУЗ и най-вече
на ЧД.
15.5.1.	Настройка на честотния детектор
с вобулоскоп
а. Настройка на честотния дискримина-
тор. Свързването на вобулоскопа е показано
на фиг. 15.5. От изхода на вобулоскопа
посредством разделителен кондензатор с ка-
пацитет 0,1/1 F се подава честотномодулиран
сигнал с максимална амплитуда към упра-
вляващата решетка на последната лампа за
усилване на' междинната честота на звука
(Л1 от фиг. 15.5). Нискочестотният вход на
вобулоскопа се свързва посредством разде-
лителен резистор със съпротивление 47kQ
към изхода на честотния дискриминатор
(незаземения край на С6 от фиг. 15.5). На
екрана на вобулоскопа трябва да се наблю-
дава крива, подобна на показаната на фиг.
15.2. Чрез въртене на ядрото на бобината
L2 се постига съвпадане на средната точка
от праволинейния участък на характеристи-
ката с честотната отметка за 6,5 MHz, а
чрез въртене ядрото на бобината се полу-
чава симетрия на върховете на кривата
спрямо оста на развивката и нейния макси-
мален размах. При това ширината на линей-
ната част трябва да бъде най-малко 250-4-300
kHz. Ако тази ширина е по-малка, увеличава
се капацитетът на кондензатора за връзка С3.
б. Настройка на симетричния дробен
детектор. Схемата за евързване на вобуло-
скопа е показана на фиг. 15.6. Входът и
изходът му се евързват по същия начин,
както при настройката на честотния дискри-
минатор. Разликата се състои само в това,
че при настройка на симетричния дробен
детектор с вобулоскоп трябва да се отпои
единият край на електролитния кондензатор
С3. Необходимата честотна характеристика
се получава по аналогичен начин ,както при
честотния дискриминатор. Тя може да се
наблюдава дефазирана на 180° — това зави-
си само от посоките на свързването на диодите
на дробния детектор. Ако ширината на
праволинейната част на кривата е по-малка
от 200 kHz, тя се разширява чрез увелича-
ване връзката между бобините Lr и L3. За
целта е необходимо доближаването на боби-
ната L3 до бобината или увеличаване броя
на навивките й (когато е навита върху LJ.
в. Настройка на несиметричния дробен
детектор. Свързването на вобулоскопа е
показано на фиг. 15.7. То не се различава
по нищо от свързването при настройката на
симетричен дробен детектор. Същото се от-
нася и до реда на настройката. Кондензато-
рът С3 трябва да бъде отпоен, докато трае
настройката.
15.5.2.	Настройка на честотния детектор
със сигнал-генератор и постояннотоков волт-
метър. Този метод се прилага, когато е необ-
ходимо бързото настройване на честотния
детектор в условията на телевизионния сер-
виз. Необходими са следните уреди: сигнал-
генератор с плавна настройка, в обхвата на
който да влиза междинната честота на звука
6,5 MHz с възможност за честотна модула-
ция на последната, и постояннотоков волт-
метър с вътрешно съпротивление, не по-
малко от 10 kQ/V.
а. Настройка на честотния дискримина"
тор. Изходът на сигнал -генератора се свър-
зва през разделителен кондензатор с капаци-
тет 0,1/1F към управляващата решетка на
последната лампа от МЧУЗ (към същата точ-
ка, в която е свързан изходът на вобуло-
скопа от фиг. 15.5). Волтметърът се свързва
паралелно на резистора /?2. С въртене ядро-
то на бобината получаваме максимал-
но показание на волтметъра. След това
евързваме измерителния уред към изхода
на честотния дискриминатор (паралелно на
кондензатора С6) и въртим ядрото на боби-
ната Ь2 до получаване на нулево показание
на скалата.
б. Настройка на симетричния дробен
детектор. Честотномодулираният сигнал с
честота 6,5 MHz се подава посредством раз-
делителен кондензатор към управляващата
решетка на последната лампа за усилване
междинната честота на звука. Свързва се
волтметърът между точката Б и земя (фиг.
15.6) и се настройва бобината до получа-
ване на максимално показание. След това
се свързва волтметърът към изхода надроб-
44 Повреди и поправки на телевизионни приемници
МЧУЗ и ЧД
346
ния детектор (паралелно на кондензатора
Сб) и се завърта ядрото на бобината L2 ДО
получаването на нулево показание на уреда.
в. Настройка на несиметричния дробен
детектор. Изходът на сигнал-генератора се
свързва по същия начин, както при настрой-
ване на симетричния дробен детектор. Подава
се честотномодулиран сигнал с честота 6,5
MHz. Свързва се постояннотоковият волт-
метър паралелно на кондензатора С3 (фиг.
15.7) и ядрото на бобината се завърта до
получаването на максимално показание на
уреда. След това се извежда изкуствена
средна точка с помощта на два резистора
7?д0П и /?доп , който се запояват към изводите
на кондензатора С3. При това съпротивления-
та на тези два резистора не трябва да се раз-
личават с повече от 14-2%, защото само в
този случай настройката ще бъде точна.
Свързваме волтметъра между изкуствената
средна точка (общата точка на двата допълни-
телни резистора) и изхода на несиметричния
дробен детектор (незаземения край на кон-
дензатора С5) и настройваме бобината L2
до получаването на нулево показание на
уреда.
15.5.3.	Практична настройка на дробния
детектор в дома на клиента. Този начин
за настройка е много удобен, защото за него
не са необходими специални измерителни
уреди, а е достатъчен само един постоянно-
токов волтметър с вътрешно съпротивление,
по-голямо от 10kQ /V. Различава се от на-
стройката със сигнал-генератор само по
това, че вместо честотномодулиран сигнал,
получен от сигнал-генератор, се използува
междинната честота на звука на приемания
телевизионен предавател.
Например за настройката на несиметрич-
ния дробен детектор е необходимо включва-
нето на телевизионния приемник за приема-
нето на телевизионна програма. След като
се настрои хетеродинът на телевизора така,
че да се получи добро изображение, постоян-
нотоковият волтметър се включва към двата
извода на кондензатора С3 (фиг. 17.7) и
с ядрото на бобината L± се получава макси-
мално отклонение на стрел ката на уреда.
След това волтметърът се свързва между из-
куствената средна точка и изхода на дроб-
ния детектор. Върти се ядрото на бобината
L2 до получаването на нулево показание.
За настройването на останалите два вида
честотни детектори се използува описаният
по-горе метод за настройка със сигнал-гене-
ратор, като по същия начин последният
отпада и вместо него се използуват сигналите
на телевизионния предавател.
15.5.4.	Регулиране потискането на пара-
зитната амплитудна модулация. Такава регу-
лировка е възможна при тези дробни детек-
тори, в чиито схеми е предвиден променлив
резистор за изравняване съпротивленията
на диодите (7?х от фиг. 15.6 и 7? г от фиг. 15.7).
Редът за извършването й е следният:
Към входа на междинночестотния усил-
вател за звука (контролната точка, която
се намира непосредствено след видеодетек-
тора — КТ1 от фиг. 15.3) се подава ампли-
тудномодулиран сигнал с честота 6,5 MHz,
с ниво 20mV и дълбочина на модулация
30%. На изхода на честотния детектор (пара-
лелно на С6 при симетричен детектор —
фиг. 15.6, или между изкуствената средна
точка и горния незаземен извод на С5 от
фиг. 17.7 при несиметричен детектор) свър-
зваме постояннотоков волтметър с вътрешно
съпротивление, не по-малко от 10kQ/V. Из-
меняме съпротивленйето на променливия
резистор до получаването на минимално
отклонение на стрелката на измерителния
прибор.
15.5.5.	Настройка на междинночестотния
усилвател за звука с вобулоскоп. Използува-
нето на вобулоскоп за настройка на МЧУЗ
дава възможност за точното наблюдение на
честотната му характеристика, а оттам и на
нейните основни показатели: биметричност
спрямо честотата 6,5 MHz, линейност на сред-
ната част и лента на пропускане на линейната
част. Първоначално ще бъде разгледана
настройката на лампов МЧУЗ.
Свързването на вобулоскопа е показано на
фиг. 15.3. Честотномодулиран сигнал със
средна честота 6,5 MHz се подава от изхода
на вобулоскопа посредством разделителен
кондензатор с капацитет IjllF към контрол-
ната точка след видеодетектора (KT1)S Обик-
новено такава точка е изведена при всички
телевизори. Входът на вобулоскопа се свър-
зва посредством разделителен резистор със
съпротивление 300 kQ към /?С-групата в
решетъчната верига на последната лампа за
усилване и ограничаване на междинната
честота на звука (Л2 от фиг. 15.3). Не е необ-
ходимо използуването на детекторна глава,
защото режимът на ограничаване при това
стъпало се характеризира с определяне работ-
ната точка на Л2 от протичащите в резултат
на пешетъчното детектиране токове. Това
прави възможно наблюдението на честот-
ната крива — резисторът Т?5 е товарен при
това детектиране.
На екрана на вобулоскопа трябва да се
наблюдава крива, подобна на показаната
на фиг. 15.36. Посредством завъртане ядрата
347
Ф1—Ф2
на бобините LP,L1,L2 и постигаме симет-
ричност на кривата спрямо честотната отмет-
ка 6,5 MHz и необходимата лента на про-
пускане 250-7-300 kHz за ниво 0,7.
При транзисторните междинночестотни
усилватели тази настройка се извършва
съгласно указанията, дадени в сервизното
им описание. Ако не може да се използува
такова, препоръчва се настройката да се
извършва по начина, описан в следващия
раздел.
15.5.6.	Проверяване и донастройка на
общата честотна характеристика на меж-
динночестотния усилвател за звука и честот-
ния детектор. Този метод се практикува за
бърза проверка на целия междинночестотен
канал на звука. Препоръчва се при настрой-
ката на транзисторните МЧУЗ. Редът за
провеждането му е следният.
Изходът на вобулоскопа е свързан така,
както е показано на фиг. 15.3, а входът му
се свързва посредством разделителен резис-
тор със съпротивление 47kQ към изхода на
честотния детектор (за дадения вид е пока-
зано на фиг. 15.5, 15.6 и 15.7). На екрана на
4вобулоскопа трябва да се наблюдава прива-
та, показана на фиг. 15.2. С вторичната боби-
на на честотния детектор получаваме симет-
рия на линейната й част спрямо честотната
отметка 6,5 MHz, а с помощта на бобините
на МЧУЗ — максимална амплитуда на два-
та върха и Тяхната симетричност спрямо
хоризонталната ос на развивка на вобуло-
скопа.
При транзисторните МЧУЗ обикновено се
налага само донастройката на честотния
детектор. При тях изходът на вобулоскопа се
свързва по подобен начин към входа на меж-
динночестотния усилвател (честотномоду-
лираният сигнал се подава посредством раз-
делителен кондензатор с капацитет IjxF в
точката след видеодетектора, а входът му се
свързва с разделителен резистор 47 kQ към
изхода на честотния детектор). Редът за
настройката е същият.
15.5.7.	Настройване на междинночестот-
ния усилвател за звука с помощта на сигна-
лите на телевизионния предавател и посто-
яннотоков волтметър. Това е сравнително
лесен и бърз метод за настройка на МЧУЗ,
който не изисква специална апаратура, но
за съжаление може да се прилага само за
ламповите междинночестотни усилватели,
при конто последното стъпало е и ограничи-
телно. Следователно методът е приложим за
всички съвременни лампови телевизори, с
изключение на конструираните по хибридна
схема („УЛППТ 47/59“, „УЛПТ 61“ и „Хе-
мус“), при конто МЧУИ е изпълнен с тран-
зистори. При тази настройка не можем да
направим точна преценка само за ширината
на пропусканата честотна лента, но можем
да настроим всичките бобини на МЧУЗ точ-
но на честотата 6,5 MHz. За много практи-
чески случаи това е достатъчно.
Използува се свойството на ограничител-
ното стъпало да изменя автоматично отри-
цателното си преднапрежение при промяна на
амплитудата на входния сигнал. Това пред-
напрежение се получава от протичащите
решетъчни токове през Л2 (фиг. 15.3), който
зареждат кондензатора Сэ с показания на
фигурата поляритет. Заедно с резистора
Л?5 този кондензатор образува 7?С-група,
която определи преднапрежението на Л2.Кол-
кото входното междинночестотно напреже-
ние е по-голямо, толкова отрицателното
напрежение на контролната точка КТ2 има
по-голяма стойност. Ако то се измерва с
постояннотоков волтметър, от големината му
може да се съди относително за промяната
на амплитудата на входния сигнал. Тази
амплитуда зависи от точната настройка на
бобините на МЧУ и е максимална за настрой-
ката им на честотата 6,5 MHz.
Редът на настройката е следният. Свър-
зваме постояннотоков волтметър с вътрешно
съпротивление, не по-малко от 10kQ /V, пара-
лелно на кондензатора С9. Завъртаме ядрата
на бобините от МЧУ (Lt, L2, от фиг.
15.3), докато получим максимално показание
на волтметъра. Обикновено това показание
е по-голямо от —2V.
Описаният начин за настройка на МЧУЗ
е особено подходящ за настройване на прием-
ници в дома на клиента. Но прецизна и
издържана в техническо отношение настрой-
ка е немислима без използуването на вобуло-
скоп.
15.6.	ЕЛЕМЕНТИ НА МЕЖДИННОЧЕСТОТНИЯ
УСИЛВАТЕЛ ЗА ЗВУКА И ЧЕСТОТНИЯ ДЕМО-
ДУЛАТОР И ТЕХНИТЕ ПОВРЕДИ
Ф1 — първа лампа за усилване междин-
ната честота на звука и нейния цокъл. Повре-
дите й се отразяват върху наличността на
звуков съпровод и неговата сила. При пре-
къснати изводи на електроди или при късо
съединение между тях звуковият съпровод
може да липсва, да бъде тих или да прекъс-
ва. Същото се наблюдава при прекъсване
в цокъла. При изтощена лампа звукът е
слаб.
Ф2 — втора лампа за усилване и ограни-
чаване на междинната честота на звука.
ФЗ—Ф13
348
Повредите в нея и в цокъла й се отразяват
върху качеството на звука, както повредите
на Ф1, но в много по-голяма степей. Докато
някои прекъсвания при Ф1 могат да дове-
дат до тих звук (поради капацитивното пре-
хвърляне на ПМЧЗ), същите прекъсвания
при Ф2 водят до пълно отсъствие на звук.
Когато лампата Ф2 се използува и като
диод за задръжка на АРУ (пространството
трета решетка — катод при „Опера 3“,
„Кристал“, „Пирин“ и др.), при определени
.повреди (например късо съединение между
втора и трета решетка или между анод и
трета решетка, а така също и влошено изо-
лационно съпротивление между тях) се нару-
шава работата на схемата за АРУ поради
подаването към веригите й на положително
напрежение. Късото съединение между тре-
та решетка и катод се отразява много по-
слабо върху работата на АРУ —не се подава
отрицателно напрежение само към лампата
за усилване на високата честота в каналния
превключвател и това може да влоши рабо-
тата на приемника само при много силен
сигнал.
ФЗ — лампови диоди на несиметричния
дробен детектор. При прекъеване на единия
диод се получава силен звук с изкривявания,
дробният детектор се разбалансира. При късо
съединение между електродите няма звук
или е много тих. При изтощена лампа зву-
кът ,е много тих, а когато единият диод е
изтощен в по-голяма степей от другия, зву-
кът е тих и с изкривявания. При лош кон-
такт в^ цокъла звукът е дрезгав и с изкри-
вявания.
Ф4 — кондензатор с малък капацитет за
отделяне на втората междинна честота на
звука. Ако се замени погрешно с кондензатор
с по-голям капацитет, влошава се честот-
ната характеристика на видеодетектора или
на видеоусилвателя в областта на високите
видеочестоти и изображението е размазано
(силно се увеличава внесеният капацитет). При
прекъеване се наблюдава леко затихване на
звука (при силен входен сигнал) или затих-
ването му (при слаб входен сигнал), но не и
пълното му изчезване, защото втората МЧЗ
се прехвърля от паразитния капацитет на
схемата. При пробив, ако отделянето на
звука е след видеодетектора, се наблюдава
нормален звук и много бледо изображение
със силен „снеговалеж^, може да се стигне
и до пълното' отсъствие на изображението.
Ако ПМЧЗ се отделя от анода на видео-
усилвателната лампа и след Ф4 няма свър-
зан друг разделителен кондензатор, при про-
бив ще се подаде голямо положително на-
прежение на управляващата решетка на
първата лампа за усилване на ПМЧЗ,- тя
ще се отпуши, звуковият съпровод ще от-
съствува, екранът ще свети силно, няма да
има и изображение.
Ф5 — бобина от входния трептящ кръг
за отделяне на ПМЧЗ. При разстройка зву-
кът затихва. При прекъеване, когато вход-
ният сигнал е силен, звуковият съпровод
е почти без промяна, когато е тих — затихва.
Ф6 — кондензатор от входния трептящ
кръг за отделяне на ПМЧЗ. При прекъеване
звукът леко затихва; при пробив няма звук;
при влошено изолационно съпротивление
звукът е тих.
Ф7 — резистор за разширяване на лента-
та на пропускане на трептящия кръг за
отделяне на ПМЧЗ. При прекъеване обик-
новено звукът не се изменя или се чува
силно за малък обхват на регулатора за
фина настройка на хетеродина, но може да
се получи самовъзбуждане на МЧУЗ, при
което звукът е съпроводен със свистене,
а върху изображението се наблюдава ситна
мрежа.
Ф8 — разделителен кондензатор за първа-
та лампа Ф1. При прекъеване и силен вхо-
ден сигнал звукът малко се изменя (затихва
незабележимо, защото се прехвърля от пара-
зитните капацитети), а при слаб сигнал
звукът е много тих или няма звук. При про-
бил кондензатор звукът е с намалена сила
поради разстройването на входния кръг
от внесения входен капацитет на лампата.
Ф9 — утечен резистор на Ф1. При прекъе-
ване звукът затихва незначително.
Ф10 — катоден резистор от групата за
преднапрежение на Ф1. При прекъеване няма
звук, катодното, анодното и напрежението
на втората решетка на Ф1 са равни на за-
хранващото.
ФП—катоден кондензатор от групата
за преднапрежение на Ф1. При прекъеване
звукът затихва поради отрицателната обрат-
на връзка върху Ф10. При пробив се наблю-
дава същото, понижава се анодното и екран-
ното напрежение на лампата Ф1.
Ф12 — бобина от лентовия филтър за
връзка между Ф1 и Ф2. При разстройка
звукът е тих, при прекъеване няма звук или
е много тих, анодното напрежение на Ф1
е нула.
Ф13 — кондензатор от анодния трептящ
кръг на лентовия филтър за връзка между
349
Ф14—Ф31
Ф1 и Ф2. При прекъсване звукът е тих пора-
ди разстройване на кръга. При пробив няма
звук, а при влошено съпротивление на изо-
лацията звукът е много тих.
Ф14 — развързващ резистор за подаване
на анодното захранване на Ф1. При прекъс-
ване, ако входният сигнал е силен, се полу-
чава тих звуков съпровод (прехвърля се
капацитивно). При слаб сигнал звуковият
съпровод отсъствува.
Ф15 — гасящ резистор за захранване на
втората решетка на Ф15. При прекъсване зву-
кът е тих, няма напрежение на втората ре-
шетка на Ф1.
Ф16 — кондензатор за шунтиране на вто-
рата решетка на Ф1 към земя. При прекъсва-
не звукът леко затихва (поради намаляване
на усилването на Ф1). При пробив звукът
е тих, прегаря или силно се загрява резис-
торът Ф15, при влошено съпротивление на
изолацията звукът е тих.
Ф17 — кондензатор за аноднорешетъчна
неутрализация на първата лампа Ф1. При
прекъсване звукът е без промяна или се само-
възбужда по висока честота (мрежа върху
изображението). При пробив звукът е много
по-силен (увеличава се екранното напре-
жение на Ф1).
Ф18 — бобина от решетъчния трептящ
кръг на лентовия филтър за връзка на Ф1
с Ф2. При прекъсване няма звук, а при раз-
стройка звукът е тих.
Ф19 — кондензатор от решетъчния треп-
тящ кръг на Ф2. При прекъсване звукът е
тих поради разстройване на кръга, а при
пробив няма звук или има съвсем тих звук.
При влошаване на съпротивленйето на йзо-
лацията звукът затихва.
Ф20 — резистор от гридлика на ограни-
чителната лампа Ф2. При прекъсване лампата
Ф2 се запушва, чуват се само отдел ни срички
или части от букви, гъгнене и пращене. При
измерване с волтметър с вътрешно съпро-
тивление 10-?20kQ /V се появява норма-
лен звук (Ф2 се отпушва). Анодното напреже-
ние на Ф2 става равно на захранващото.
Ф21 — кондензатор от гридлика на ограни-
чителната лампа Ф2. При прекъсване зву-
кът е почти без промени (може леко да
затихне), при пробив също, само че не се
измерва отрицателното напрежение спрямо
земя при наличност на телевизионно пре-
даване.
Ф22 — контролна точка в решетъчната
верига на Ф2. На нея мерим отрицателно на-
прежение при нормална работа на предното
стъпало за усилване ПМЧЗ от няколко
волта до 20-?30 V. Това напрежение трябва
да става нула при изваждане на антената, ако
това не е така, значи, че Ф1 се самовъзбужда.
При късо съединение между Ф22 и зёмя се
наблюдава същият ефект, както и при пробив
на Ф21.
Ф23 — бобина от анодния трептящ кръг
на Ф2. При разстройка звукът е тих, а при
прекъсване липсва звук и анодно напрежение
на Ф2.
Ф24 —кондензатор от анодния трептящ
кръг на Ф2. При прекъсване се получава тих
звук поради разстройка на кръга, а при
пробив — звуковият съпровод липсва. При
влошено съпротивление на изолацията зву-
кът е тих.
Ф25 — филтърен резистор за подаване об-
щото захранване на Ф2. При прекъсване няма
звук, анодното и екранното напрежение
на Ф2 са нули.
Ф26 — първи резистор от делителя за
захранване втората решетка на Ф2. При
прекъсване звукът е тих, екранното напре-
жение на Ф2 е нула.
Ф27 — втори резистор от делителя за за-
хранване втората решетка на Ф2. При пре-
късване звукът става по-силен, но може да
се появи брум от паразитната амплитудна
модулация (лампата вече не ограничава,
защото екранното й напрежение става го-
лямо).
Ф28 — шунтиращ кондензатор за МЧЗ
между втора решетка на Ф2 и шаси. При пре-
късване звукът затихва, при пробив — също,
като екранното напрежение на Ф2 е нула.
Ф29 — кондензатор за анодна неутрали-
зация на Ф2. При прекъсване силата на
звука намалява незначително. При пробив
звукът се засилва, появява се лек брум
(екранното напрежение на Ф2 се повишава),
а при утечка — слабо увеличаване на звука.
ФЗО — бобина от трептящия кръг на чес-
тотния детектор. При разстройка звуковият
съпровод има значителни нелинейни изкри-
вявания (гъгне, съска и др.). При прекъсване
няма звук или звукът е с изкривявания и
не може да се настройва.
Ф31 — кондензатор от трептящия кръг
на честотния детектор. При прекъсване зву-
Ф32—Ф51
350
кът затихва и е с изкривявания. При про-
бив няма звук, при влошена изолация —
тих звук.
Ф32 — полупроводникови диоди на честот-
ния детектор. При пробив няма звуков съпро-
вод, а при прекъеване — силен дрезгав звук
с големи изкривявания.
ФЗЗ — товарен резистор на несиметрич-
ния дробен детектор. При прекъеване се
чува по-силен звук (за товар служи вътреш-
ното съпротивление на електролитния кон-
дензатор Ф34).
Ф34 — електролитен кондензатор на дроб-
ния детектор. При прекъеване звукът е почти
без промяна (чува се само лек брум), а при
пробив—тих звук, без изкривявания. При
влошено съпротивление на изолацията —
затихване на звука.
Ф35 — керамичен кондензатор с малък
капацитет, свързан паралелно на Ф34. Той
е безиндукционен и пропуска останалата
след детектирането МЧЗ. При прекъеване
може да се получи паразитно излъчване на
тези високи честоти, което се наблюдава
като ситна мрежа върху изображението.
При пробив звукът е много тих или отсъст-
вува.
Ф36 — бобина за подаване напрежението
от първичния трептящ кръг на дробния
детектор. При прекъеване няма звук.
Ф37 — резистор от ВЧ филтър за останали-
те след детектирането сигнал и на МЧЗ.
При прекъеване няма звуков съпровод.
Ф38 — кондензатор от ВЧ филтър за оста-
налите след детектирането сигнали на МЧЗ.
При прекъеване се излъчват ВЧ напре-
жения и това се наблюдава като ситна мрежа
върху изображението, а при пробив няма
звук. При влошено съпротивление на изо-
лацията звукът е тих.
Ф39 — резистор от групата за коригиране
честотната характеристика по ниска честота.
При прекъеване няма звук.
Ф40 — кондензатор от групата за кори-
гиране честотната характеристика по ниска
честота. При прекъеване звукът е с повдиг-
нати високи честоти, при пробив няма звук,
при влошаване на изолацията звукът е
тих.
Ф41 — контрол на точка в незаземения
край на товарния резистор ФЗЗ. При приема-
не на телевизионна програма между нея и
шаси се мери отрицателно напрежение от няко-
лко волта до 20 4-30 V с отрицателна полярност.
При отсъствие на телевизионно приемане това
напрежение трябва да става равно на нула.
Ф42 — гнездо за дистанционно регули-
ране силата на звука. За тази цел от него
към земя се свързва променлив резистор
със съпротивление около 20kQ. При късо
съединение в кабела до гнездото към шаси
звукът е много тих.
Ф43 — кондензатор между втората решет-
ка на Ф1 и катода. Заземява МЧЗ. При пре-
къеване звукът е тих, при пробив също,като
обикновено прегаря /?233 и напрежението на
втора решетка става равно на нула. Ако
този резистор не прегори, тогава няма звук
(лампата е запушена от повдигнатия потен-
циал на катода поради пробива на Ф43).
Ф44 — резистор за изравняване съпротив-
лението на диодите в права посока. При пре-
къеване се наблюдава силен дрезгав звук
с големи изкривявания.
Ф45 — резистор за регулиране максимал-
ното потискане на паразитната амплитудна
модулация посредством балансиране схемата
на дробния детектор. При прекъеване се
наблюдава дрезгав звук с изкривявания,
при разрегулиране — брум в звука.
Ф46 — контролна точка на изхода на дроб-
ния детектор. Използува се при настройката
му (вж. раздел 15.5).
Ф47 — филтърен кондензатор в общото
анодно и екранно захранване на Ф2. При
пробив няма звук — изгаря Ф25, напре-
женията на анода и втората решетка на Ф2
са равни на нула. При прекъеване — слабо
намаляване на звука, при утечка също.
Ф48 — гасящ резистор за захранване вто-
рата решетка на Ф2. При прекъеване — мно-
го тих звук, екранното напрежение на Ф2
е нула.
Ф49 — бобина за прехвърляне на първич-
ното напрежение към диодите на дробния
детектор. При прекъеване няма звук.
Ф50 — кондензатор за симетрично пода-
ване на първичното напрежение към дио-
дите на дробния детектор. Участвуват и в
настройката на трептящия му кръг. При
прекъеване на единия от тях кръгът се раз-
стройва силно, получава се звук с изкри-
вявания. При пробив — по-тих звук, също
с изкривявания.
Ф51 — разделителен кондензатор. При
прекъеване няма звук, при пробив ефектът
351
Ф52—Ф69
зависи от характера на схемата след него.
Ако е нискоомна (например при транзисто-
рен предусилвател за НЧ), звукът затихва.
Ф52 — високочестотен дросел за спиране
остатъците от МЧЗ след детектирането и
за понижаване нивото на високите звукови
честоти. При прекъсване звуковият съпровод
отсъствува.
Ф53 — резистор за общо захранване на
01. При прекъсване и силен сигнал се полу-
чава почти нормален звук, а при слаб сигнал
—много тих звук. Въпреки че лампата не
усилва, ПМЧЗ се прехвърля посредством
паразитните капацитети на схемата.
Ф54 — филтърен резистор за анодно за-
хранване на Ф2. При прекъсване звуковият
съпровод отсъствува, анодното напрежение
на Ф2 е нула.
Ф55 — филтърен кондензатор за анодно
захранване на Ф2. При прекъсване звукът
е без изменения, при пробив няма звук и
анодното напрежение на Ф2 е нула, като
Ф54 прегаря.
Ф56 — резистор, свързан паралелно на
Ф23, служи за разширяване лентата на
пропускане на филтъра. При прекъсване
звукът е почти без изменения.
Ф57 — допълнителни резистори за из-
равняване съпротивленията на диодите от
честотния демодулатор в права посока. При
прекъсване се наблюдава звук с големи
изкривявания.
Ф58 — кондензатор за частично симетри-
ране изхода на схемата на дробния детектор.
При пробив няма звук, а при прекъсване
звукът е почти без промени (малко се увели-
чава нивото на високите звукови честоти).
Ф59 — гнездо за дистанционно регули-
ране силата на звука с промяна режима на
ограничителната лампа Ф2 чрез изменение
на екранното й напрежение. Между тази
контролна точка и земя се свързва промен-
лив резистор със съпротивление около 300
kQ. С намаляване стойността му намалява
и екранното напрежение на Ф2, анодно-
решетъчните й характеристики стават по-
къси и усилването й намалява (поради сте-
сняване границите на ограничаване), а това
води до намаляване силата на звука.
Ф60 — бобина от последователния режек-
торен кръг за отделяне на втората междинна
честота на звука. 'При разстройка звукът
е тих и може да прониква в изображението.
При прекъсване няма звуков съпровод или
има много тих звук, проникващ в изобра-
жението.
Ф61 — кондензатор от последователния
режекторен кръг за отделяне на втората
междинна честота на звука. При прекъсване
звуковият съпровод е малко по-тих, а при
пробив няма звук.
Ф62 — разделителен (филтърен) резистор
за подаване напрежението за автоматично
регулиране на усилването на първото стъ-
пало на МЧУЗ. Използува се отрицателното
напрежение, което се получава в резултат
на протичащите решетъчни токове през ог-
раничителната лампа. При прекъсване на
този резистор звукът е почти без промени,
но може да затихне и незначително.
Ф63 — филтърен кондензатор във вери-
гата за подаване напрежението за автома-
тично регулиране усилването на първото
стъпало за МЧУЗ. При прекъсване звукът
е тих, но без изкривявания (получава се
ООВ), а при пробив звуковият съпровод е
без изменение.
Ф64 — кондензатори за филтриране на
високочестотните остатъци след честотния
детектор, който образуват изкуствена средна
точка. При прекъсване звукът е с незна-
чителни изкривявания, може да се наблю-
дава ситна мрежа върху изображението. При
пробив на единия от тях звуковият съпро-
вод е с големи изкривявания.
Ф65 — товарни резистори на симетричния
дробен детектор. При прекъсване звуковият
съпровод е по-тих и с изкривявания.
Ф66 — преходен мост в заглушката на
куплунга за звуков съпровод на два езика
или в заглушката на куплунга за дистан-
ционно управление на силата на звука.
При свалена заглушка, прекъснал мост или
лош контакт в куплунга няма звуков съпро-
вод.
Ф67 — допълнителен детектор за отделяне
втората междинна честота на звука. При пре-
късване на диода няма звуков съпровод, при
пробив звукът е тих и със силно бръмчене.
Ф68 — товарен резистор на допълнителния
детектор за отделяне на ПМЧЗ. При прекъс-
ване звукът е тих и със силно бръмчене.
Ф69 — кондензатор за филтриране на
високочестотните остатъци след детектира-
нето. При прекъсване се наблюдава бръмчене
в звуковия съпровод, причинено от наличност
Ф70—Ф85
352
на видеосигнал, а при пробив в звука нама-
лява леко нивото на високите честоти.
Ф70 — резистор, подаващ малко положи-
телно напрежение към диодите на честотния
детектор. По този начин те са запушени за
слаби сигнали и в паузите, когато няма теле-
визионно предаване, не се чуват смущаващи
шумове. При прекъсване тези шумове се
чуват.
Ф71 — разделителен кондензатор с малък
капацитет. При прекъсване няма звук или
звукът е много тих (когато се прехвърля
посредством паразитните капацитети на мон-
тажа), а при пробив — тих звук поради от-
пушване на първата лампа от положителното
напрежение, подавано към диода за отде-
ляне ПМЧЗ от резистора Ф70.
Ф72 — спиращ дросел за високочестот-
ните остатъци от сигнала след отделянето
на II МЧЗ. При прекъсване няма звук или
звукът е тих (когато се прехвърля от пара-
зитните капацитети).
Ф73 — кондензатор за подаване на пър-
вичното напрежение към двата диода на
честотния дискриминатор. При прекъсване
звуковият съпровод отсъствува. При пробив
няма звук, а долният диод на честотния
дискриминатор пробива от положителното
напрежение, което се подава през конденза-
тора към средната точка на бобината.
Ф74 — товарни резистори на честотния
дискриминатор. При прекъсването им зву-
ковият съпровод е тих и дрезгав (с големи
нелинейни изкривявания).
Ф75 — симетриращи кондензатори за по-
даване на първичното напрежение към двата
диода на честотния дискриминатор. При
прекъсване на единия звуковият съпровод е
с големи изкривявания, при пробив — също,
като при това се подава високо положително
напрежение, от което долният диод на чес-
тотния дискриминатор пробива.
Ф76 — бобина за трансформаторно отде-
ляне на втората междинна честота на звука.
Образува заедно с Е88 лентов филтър, на-
строен на втората междинна честота на
звука. При разстройка се получава тих
звуков съпровод, при прекъсване — също
(прехвърля се капацитивно) от паразитните
капацитети на монтажа).
Ф77 — резистор, свързан паралелно на
анодната бобина от лентовия филтър за
връзка между първото и второто стъпало на
МЧУЗ. Служи за разширяване лентата на
пропускане. При прекъсване звуковият съ-
провод е почти без промяна.
Ф78 — бобина, навита бифилярно върху
Ф18 — осъществява връзката между анод-
ната бобина Ф12 и решетъчната Ф18. При
прекъсване няма звуков съпровод или е
много тих, докато първата лампа за УМЧЗ
има анодно напрежение (получава го през
резистора Ф77).
Ф79 — товарни резистори на несиметрич-
ния честотен дискриминатор при „Топаз“
(схемата е използувана само при този мо-
дел). При прекъсването на единия от тях се
получава по-тих звуков съпровод с нелиней-
ни изкривявания.
Ф80 — кондензатор за връзка на допъл-
нителния диод за отделяне на звука при
„Рубин 102й с анода- на третата лампа за
МЧУИ. При прекъсване звукът липсва или
е много тих, при пробив — пробива и дио-
дът Ф67, звукът е тих и с бръмчене.
Ф81 — резистор, образуващ заедно с кон-
дензатора за връзка Ф80 честотнозависим
делител. В краищата му се получава с на ft-
голяма амплитуда напрежението на първата
междинна честота на звука. При прекъсване
в звука се появява силно бръмчене, при-
чинено от проникването на видеосигнал.
Ф82 — разделителен кондензатор за връз-
ка на допълнителния детектор за звука с
анодния кръг на лентовия филтър /С-6-4
(при „Рубин 102й). При прекъсване няма
звук или е много тих. При пробив няма
звук, защото през него се подава положи-
телно напрежение, което запушва допълни-
телния диод за отделяне на втората междинна
честота на звука Ф67, дори последният
може да пробие.
Ф83 — бобина от анодния трептящ кръг
на лентовия филтър, свързващ втория сме-
сител за приемане на УКВ-ЧМ с МЧУЗ.
Когато е разстроена, звукът е по-тих, при
прекъсването й няма звуков съпровод или
има, но е много тих, отсъствува и анодно
напрежение на втория смесител за УКВ-ЧМ.
Ф84 — кондензатор от анодния трептящ
кръг на лентовия филтър, свързващ втория
смесител за приемане на УКВ-ЧМ с МЧУЗ.
При прекъсване звукът е тих, защото кръ-
гът се разстройва, а при пробив звуковият
съпровод отсъствува.
Ф85 — филтърен кондензатор, едновре
менно с това отвежда и II МЧЗ към земя.
При прекъсване звукът намалява незначи-
353
Ф86—Ф99
телно (резисторът Х26 се свързва последо-
вателно в анодната верига по променлив
ток). При пробив се чува нормален звук при
приемане на телевизионна програма, но
телевизорът не работи на УКВ-ЧМ и фил-
търният резистор Х26 прегаря. Поради това
няма анодно напрежение на втория смесител
за УКВ-ЧМ.
Ф86 — бобина от решетъчния трептящ кръг
за връзка с втория смесител за УКВ-ЧМ,
осъществява и връзката с отделния детектор
за втората МЧЗ. При разстройка звукът е
тих, а при прекъеване няма звуков съпровод.
Ф87 — кондензатор от решетъчния треп-
тящ кръг за връзка с втория смесител за
УКВ-ЧМ и с допълнителния детектор за
звука. При прекъеване звукът е тих поради
разстройването на кръга, а при пробив
няма звук.
Ф88 — блокиращ кондензатор за общото
анодно захранване на Ф1. При прекъеване
звукът е по-тих, а при пробив няма звуков
съпровод, прегаря резисторът Ф53, няма
анодно и екранно напрежение на лампата
Ф1.
Ф89 — първи резистор от делителя за от-
рицателното напрежение, което се подава
за преднапрежение на Ф1. При прекъеване
звукът е без промяна, но Ф1 остава без пред-
напрежение, ограничаването може да се
влоши и да се появи брум в звуковия съ-
провод.
Ф90 — втори резистор от делителя за
отрицателното напрежение, което се подава
за преднапрежение на Ф1. При прекъеване
Ф1 се запушва и няма звуков съпровод.
Ф91 — филтърен кондензатор във вери-
гата за подаване на преднапрежение на
Ф1 при „Рубин 102“. При прекъсването му
звукът затихва поради последователното евър-
зване към решетъчния трептящ кръг на
Ф86, Ф87 и на резистора Ф90, а при пробив
звукът затихва слабо поради липса на пред-
напрежение за Ф1.
Ф92 — разделителен кондензатор към уп-
равляващата решетка на Ф2. Протичащите
решетъчни токове при ограничаването на
сигнала го зареждат отрицателно спрямо
управляващата решетка на Ф2, поради което
заедно с резистора Ф93 определя предна-
прежението на Ф2. При прекъеване звуко-
вият съпровод отсъствува или е много тих
(прехвърля се от паразитния капацитет на
монтажа). При пробив няма звук, защото
прехвърленото положително напрежение от-
пушва лампата Ф2. Същият ефект се наблю-
дава и при утечка на Ф92.
Ф93 — утечен (разряден) резистор на Ф2
при „Рубин 102“. Заедно с кондензатора
Ф92 изпълнява ролята на гридлиг. При пре-
късването му няма звук или звукът затихва
периодично, защото втората лампа (Ф2) се
запушва (отрицателното напрежение между
изводите на Ф92 става много голямо), при
измерване на напрежението на управлява-
щата решетка на Ф2 спрямо земя лампата
се отпушва и звукът се появява, докато трае
измерването, защото вътрешното съпротив-
ление на уреда изпълнява ролята на раз-
ряден резистор.
Ф94 — резистор към куплунга на при-
ставката за дистанционно управление. По-
следователно с него се свързва променлив
резистор — промяната на съпротивлението
му влияе в известии граници и върху си-
лата на звука. При прекъеване звукът е без
промяна, но ако има свързана приставка за
дистанционно управление, не може да се
регулира дистанционно силата на звука.
Ф95 — резистор, подаващ положително на-
прежение към диодите на честотния детек-
тор. По този начин те са запушени за слаби
входни сигнали и във високоговорителя не се
чува неприятният шум при отсъствието на
телевизионно предаване. При прекъсването
на резистора този шум се чува.
Ф96 — резистор от групата за честотна
корекция на нискочестотния сигнал. При
прекъсването му няма звуков съпровод.
Ф97 — разделителен резистор — предпаз-
ва анодната верига на видеоусилвателната
лампа от шунтиране с малкото входно съ-
противление на режекторния кръг за от-
деляне на втората междинна честота на
звука.При прекъеване няма звуков съпровод.
Ф98 — филтърен кондензатор от анодното
захранване на Ф1 към земя. При прекъе-
ване звукът почти не се променя. При про-
бив няма звук или звуковият съпровод е
много тих, прегаря филтърният резистор
Ф14 и няма анодно напрежение на първата
лампа Ф1.
Ф99 — променлив резистор за регулиране
на тона, по-точно с него се регулира нивото
на високите звукови честоти. Свързан е във
веригата за коригиране на честотната харак-
теристика на нискочестотния сигнал. При
прекъеване не се регулира тонът.
45 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Ф100—ф 114
354
Ф100 — лампа на допълнителния осцила-
тор за приемане на звуковия съпровод по
стандарта CCIR. При повреда в нея или в
нейния цокъл не се приема звук за стан-
дарта CCIR. Характерно при изправност
на допълнителния осцилатор е наличността
на отрицателно напрежение между управля-
ващата решетка на Ф100 и земя при включен
канален превключвател за приемане на
канал по стандарта CCIR.
Ф101 — бобина от настроения решетъчен
трептящ кръг на допълнителния осцилатор
за приемане звука по стандарта CCIR —
настроена е на 1 MHz. При разстройка звукът
по стандарта CCIR не се приема или не съв-
пада с изображението (при по-слаба раз-
стройка). При прекъсване няма звук по
CCIR, отсъствува отрицателното напреже-
ние между управляващата решетка на Ф100
и земя.
Ф102 — кондензатор от решетъчния тре-
птящ кръг на допълнителния "осцилатор за
приемане звука по CCIR. При прекъсване
не се приема звук по CCIR поради разстрой-
ване на кръга. При пробив — също, но на
управляващата решетка на Ф100 няма ми-
нус към земя. При влошено съпротивление
на изолацията — тих звук по CCIR,
Ф103 — бобина за положителна обратна
връзка,необходима за осцилИране на схемата.
Прехвърля променливото напрежение от ано-
да на Ф100 към Ф101 индуктивно. При пре-
късване не се приема звук по стандарта
CCIR, няма минус между управляващата ре-
шетка на Ф100 и земя (не осцилира схемата).
Ф104 — разделителен кондензатор — свър-
зва анода на Ф100 с бобината Ф103. При
прекъсване няма осцилации и не се приема
звук по стандарта CCIR, схемата не осци-
лира. При пробив — също, като няма анод-
но напрежение на Ф100 и резисторът Ф107
грее.
Ф105 — разделителен кондензатор за връз-
ка с управляващата решетка на Ф100. При
прекъсване схемата не осцилира, не се при-
ема звук по стандарта CCIR. При пробив
също няма осцилации (лампата е без пред-
напрежение) и не се приема звук по CCIR.
Ф106 — утечен резистор на допълнител-
ния осцилатор за приемане на звуковия съ-
провод по CCIR. При прекъсване лампата
се запушва и не се приема звук по CCIR,
между първа решетка и земя мерим по-голя-
мо отрицателно напрежение, като в момента
на измерването лампата Ф100 се отпушва и
се приема звуков съпровод по CCIR.
Ф107 —товарен (разделителен) резистор
на допълнителния осцилатор. При прекъс-
ване осцилаторът не работи, не се приема
звук по стандарта CCIR, липсва анодно
напрежение на Ф100. '
Ф108 — филтърен кондензатор в анодното
захранване. При прекъсване изработваното
напрежение с честота 1 MHz се излъчва
посредством веригите на захранването, сму-
щава работещите наблизо радиоапарати, мо-
же да се появи и в изображението като от-
весни ивици, разположени близо една до
друга (на около 5 шт). При пробив не се
приема звук по стандарта CCIR, защото
няма анодно захранване на лампата Ф100,
прегаря филтърният резистор Ф109.
Ф109 — филтърен резистор в анодното
захранване на Ф100. При прекъсване не се
приема звук по стандарта CCIR, анодното
захранване на Ф100 е нула.
ФИО — ключ за подаване анодно захран-
ване към лампата на допълнителния осцила-
тор за приемане звуковия съпровод по стан-
дарта CCIR. Включва се автоматично от
превключвателя за каналите. При повреда
не се подава анодно напрежение, към Ф100 и
не се приема звукът по стандарта CCIR.
ФП1—първи транзистор за усилване
междинната честота на звука. При пробив
или прекъсване на електродите му няма
звуков съпровод, силно се променя режимът
му (вж. напреженията по схемата).
Ф112 — резистор за захранване на първия
транзистор на МЧУЗ. В зависимост от вида
на транзистора и полярността на захранва-
щото напрежение последното може да се по-
дава както към емитера, така и към колекто-
ра му. При прекъсване няма звук, не се из-
мерват напреженията на електродите на
Ф112 към земя.
Ф113—филтърен кондензатор във вери-
гата за захранване на транзистор. При пре-
късване звукът е тих и бръмчи. При пробив
няма звук, отсъствуват захранващите на-
прежения между електродите на транзис-
тора п земя.
Ф114 — резистор за захранване емитер-
ната верига на транзистор. Служи за тем-
пературна компенсация на схемата. При
прекъсване няма звуков съпровод, силно се
изменят напреженията на транзистора,
355
Ф115—Ф131
Ф115 — филтърен кондензатор между еми-
тера на транзистор и земя. При прекъсване
поради силната ООВ няма звук или има, но
е много тих с бръмчене. При пробив, ако
транзисторът се захранва посредством еми-
терната верига, няма звук, чува се тихо
бръмчене, а ако се захранва през колектор-
ната верига, звуковият съпровод е без про-
мяна.
Ф116 — първи резистор от делителя за
захранване на базата на транзистор. - При
прекъсване няма звук, транзисторът се за-
пушва.
Ф117 — втори резистор от делителя за
захранване базата на транзистор. При пре-
късване няма звуков съпровод, транзисторът
се отпушва.
Ф118 — разделителен кондензатор, първи
от делителя за втората МЧЗ, участвува и в
настройката на трептящия кръг, в който
е свързана и бобината Ф5. При прекъсване
няма звук, при пробив — също, транзисто-
рът Ф111 е запушен.
Ф119 — втори кондензатор от капацитив-
ния делител за подаване променливото на-
прежение на ПМЧЗ към транзистора Ф111.
Участвува заедно с кондензатора Ф118 и
бобината Ф5 в трептящия кръг за отделяне
втората МЧЗ. При прекъсване — по-тих звук
поради разстройката на кръга. При пробив
няма звук, изменен е режимът на транзис-
тора Ф111.
Ф120 — тример за неутрализация на тран-
зистор. При прекъсване или няма особени
промени в звука, или МЧУЗ се самовъзбуж-
да (свистене в звука, смущения от типа на
ситна мрежа върху изображението). При
късо съединение (пробив) няма звук поради
запушване на транзистора Ф111.
Ф121 — резистор за ограничаване ефекта
на неутрализация. При прекъсването му
ефектът е същият, както и при прекъсване на
Ф120.
Ф122 — втори транзистор за усилване и
ограничаване на ПМЧЗ. При прекъсване
или пробив между електродите няма зву-
ков съпровод и напреженията между елек-
тродите му и земя се изменят силно.
Ф123 — бобина от трептящия кръг за
връзка на базата на Ф122 с колекторния
трептящ кръг на Ф111. При прекъсване
няма звук.
Ф124 — разделителен кондензатор, първи
от делителя за подаване МЧ напрежение към
базата на Ф122; участвува и в настройката
на трептящия кръг, в който се включват още
Ф125 и Ф123. При прекъсване няма звуков
съпровод. При пробив — също, запушва се
транзисторът Ф122, защото напрежението
на базата му става нула.
Ф125 — втори кондензатор от делителя за
подаване сигнал към Ф122. Участвува в
настройката на същия трептящ кръг (заедно
с Ф124 и Ф123). При прекъсване звукът
намалява (разстройва се кръгът), а при про-
бив — няма звук (освен че заземява МЧ сиг-
нал на звука, но запушва и транзистора
Ф122 — напрежението на базата му става
равно на нула).
Ф125а — първи резистор от делителя за
получаване на запушващо напрежение за
ограничителния диод Ф137. При прекъсване
звукът е без особени промени, но може да се
чува тих брум поради лошо ограничаване
на сигнала.
Ф1256 — втори резистор от делителя за
получаване запушващо напрежение за дио-
да — ограничител на ПМЧЗ Ф137. При пре-
късване звукът е без особени промени или с
лек брум — диодът се запушва и не ограни-
чава сигнала.
Ф126 — транзистор по схема със заземен
емитер от каскодната схема за усилване вто-
рата междинна честота на звука. При пре-
късване или пробиване между електродите
няма звук, изменени са напреженията.
Ф127 — транзистор по схема със заземена
база от каскодната схема за усилване на
втората междинна честота на звука. При пре-
късване или късо съединение между елек-
тродите няма звук, силно изменени са напре-
женията.
Ф128 — първи резистор от делителя за
захранване базите на транзисторите от кас-
кодната схема. При прекъсване няма звук
поради запушване на транзисторите.
Ф129 — филтърен кондензатор между ба-
зата на Ф127 и шаси. При прекъсване —
тих звук или няма звук, при пробив няма
звук.
Ф130 — втори резистор от делителя за
захранване базата на транзисторите от кас-
кодната схема. При прекъсване няма звук.
Ф131—трети резистор от делителя за
захранване базите на транзисторите от кас-
кодната схема за МЧУЗ. При прекъсване
няма звуков съпровод.
Ф132—Ф148
356
Ф132 — първи резистор от веригата на
емитера за температурив компенсация и за-
пушващо напрежение за диода Ф137. При
прекъеване нямазвук, не се затваря колектор-
ната верига на каскодната схема.
Ф133 — втори резистор от веригата на
емитера за получаване на запушващо на-
прежение за диода Ф136. При прекъеване
няма звук, не се затваря колекторната ве-
рига на транзисторите.
Ф134 — филтърен кондензатор между еми-
тера на Ф126 и земя. При прекъеване няма
звук, чува се тихо бръмчене. При пробив
също няма звук, защото транзисторът Ф126
е запушен.
Ф135 — филтърен кондензатор в делителя
за подаване положително запушващо напре-
жение към диода за ограничаване на Ф137.
Не играе някаква особена роля в схемата.
При прекъеване звукът е без промяна, при
пробив — също, може да се яви лек брум.
Ф136 - допълнителен резистор в колектор-
ната верига на каскодната схема. Изравня-
ва нейното общо съпротивление, а оттам
поддържа постоянен режима на транзисто-
рите. При прекъеване няма звук.
Ф137 — диод за ограничаване. При пре-
къеване звукът е без особени промени. При
пробив няма звук (междинната честота на
звука се отвежда към земя през конденза-
тора Ф135).
Ф138 — разделителен резистор от еми-
терната верига на Ф122. При прекъеване
няма звуков съпровод.
Ф139 — филтърен кондензатор в емитер-
ната верига на Ф122, когато е свързан по
схема с обща база. Играе роля главно при
дистанционно регулиране силата на звука.
При прекъеване звукът е без промяна,
при пробив леко затихва и не се регулира
дистанционно.
Ф140 — разделителен резистор от еми-
терната верига на Ф122, когато е свързан по
схема с обща база към куплунга за дистан-
ционно регулиране силата на звука. При
прекъеване няма звук.
Ф141 — куплунг за дистанционно регу-
лиране на силата на звука с мостче в за-
глушката. При извадена заглушка или
прекъснато мостче няма звук.
Ф142 — ограничителен резистор в еми-
терната верига на Ф122, свързан по схема с
обща база. Служи за получаване напреже-
ние на ООВ. При прекъеване няма звуков
съпровод.
Ф143 — кондензатор за заземяване на ба-
зата на Ф112 по променлив ток, когато е
свързан по схема с обща база. При прекъева-
не няма звук или има, но е много тих. При
пробив няма звук (транзисторът е запушен).
Ф144 — първи кондензатор от капаци-
тивния делител за евързване на режектор-
ния кръг за отделяне на втората междинна
честота на звука. При прекъеване няма звук
или звукът е тих, при пробив се наблюдава
силен звук, но изображението е размазано
(влошена е честотната характеристика на
видеоусилвателя или видеодетектора за об-
ластта на високите видеочестоти).
Ф145 — втори кондензатор qt капацитив-
ния делител за евързване на режекторния
кръг за отделяне на ПМЧЗ. При прекъеване
се получава по-силен звук. При пробив
няма звук или има, но е много тих.
Ф146 — бобина ’за отделяне на втората
междинна честота на звука. При разстройка
звукът е по-тих. При прекъеване няма звук
или е много тих.
Ф147 — разделителен кондензатор. При
прекъеване няма звук или е много тих.
При пробив ефектът е същият, защото се за-
пушва транзисторът Ф122 — напрежението
на базата му става нула.
Ф148 — диод за ограничаване на втората
междинна честота на звука при „Хемус“.
При прекъеване звукът е без изменение,
при пробив няма звуков съпровод.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
ПОВРЕДИ В ПРИЕМНИКА ЗА УКВ-ЧМ
16.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
При редица от по-старите модели телеви-
зионни приемници е предвидена възможност
за приемане програмата на радиостанции,
излъчващи в обхвата на ултракъсите вълни
с честотна мудулация (УКВ-ЧМ). По този
начин се е целело максималното задоволя-
ване на нуждите на клиента и пълноценното
използуване на телевизора, особено през пър-
вите години на внедряването на телевизията,
когато времето, през което се е излъчвала
телевизионна програма, е било много по-
малко. За тази цел ние ще разгледаме по-
дробно приемника за УКВ-ЧМ и неговите
повреди при разпространения у нас телеви-
зионен приемник „Рубин 102“.
16.1.1.	Предназначение. Приемникът за
УКВ-ЧМ служи да приеме и отдели сигналите
на радиостанциите, работещи в обхвата на
УКВ-ЧМ от стандарта OIRT (от 64,5 до
73 MHz), да преобразува честотата им така,
че да стане равна на междинната честота
на звука 6,5 MHz, и да подаде последната
към междинночестотния усилвател за звука
на телевизора. След усилването на II МЧЗ
честотното й демодулиране и усилване на
получената ниска честота по напрежение и
мощност високоговорителите на телевизора
излъчват програмата на дадената станция с
високо качество. Това качество се определи от
особеностите на приемане в обхвата на УКВ-
ЧМ, от качествата на нискочестотния усил-
вател и акустичната система на телевизора.
16.1.2.	Блокова схема на приемника за
УКВ-ЧМ. Дадена е на фиг. 16.1. Приетата
от отделната приемка антена за УКВ-ЧМ ви-
сока честота се подава към входа на стан-
дартна приставка за УКВ-ЧМ, която се
използува в редица модели съветски радио-
апарати. Тази приставка се състои от ви-
сокочестотен усилвател, който усилва ви-
соката честота и я прехвърля към второто
стъпало от приставката — самоосцилиращия
смесител за УКВ-ЧМ. На изхода на пристав-
ката се получава стандартната за радиоприем-
ниците за ЧМ междинна честота 8,4 MHz по
ГОСТ, която, за да се подаде към МЧУЗ на
телевизора, трябва да се преобразува в не-
говата втора междинна честота на звука
6,5 MHz. Това става посредством втори
смесител за УКВ-ЧМ, към който се подава
сигналът с честота 8,4 MHz от изхода на
приставката и изработваното от втория хе-
Фиг. 16.1. Блокова схема
приемника за УКВ-ЧМ
ПРИСТАВКАза УКВ -ЧМ
УКВ—чм
358
теродин за УКВ-ЧМ напрежение с честота
14,9 MHz. На изхода на смесителя се отделя
разликата на двете честоти — 6,5 MHz,
и се подава към стъпалото за усилване на
втората междинна честота на звука.
Много важен блок, който не взема пряко
участие в схемата, е устройството за включ-
ване захранването към лампите от пристав-
ката за УКВ-ЧМ и втория преобразувател
за УКВ-ЧМ и изключване захранването на
лампите, конто не участвуват при приемане-
то на УКВ-ЧМ (това са всички лампи от
синхронизацията, вертикалното и хоризон-
талното отклонение, общия канал и кинес-
копа). По този начин при приемане на
УКВ-ЧМ в телевизора работят само необ-
ходимите лампи.
16.1.3.	Основни изисквания към прием-
ника за УКВ-ЧМ, от какво зависи изпъл-
нението им и дефекти в звука при неспаз-
ването им.
Към приемника за УКВ-ЧМ се пред-
явяват следните основни изисквания:
— Да притежава добра чувствителност —
тя зависи преди всичко от коефициента на
усилване на първото стъпало и от доброто
съгласуване на фидера с антената и входа на
приемника. При влошена чувствителност
радиостанциите се приемат тихо и с изкри-
вявания.
— Да притежава добра избирателност —
тя зависи преди всичко от качествения фак-
тор и настройката на входните бобини. По-
ради по-широката честотна лента, заемана
от един канал за радиостанция при УКВ-ЧМ
(около 250 kHz), входният кръг трябва да
пропуска необходимата лента, като склоно-
вете на честотната характеристика са кол-
кото се може по-стръмни. При високите че-
стоти на УКВ-обхвата това се постига труд-
но и обикновено се приема компромисното
решение — съседните по географско место-
положение предаватели да предават на от-
далечени в честотно отношение канали.
Посредством двойното преобразувание на
честотата се подобрява значително избирател-
ността.
— Да има стабилна честота както при
самоосцилиращия смесител, така и при вто-
рия хетеродин за приемане на УКВ-ЧМ.
Тава условие зависи от качеството на изпол-
зуваните в трептящите кръгове на тези два
хетеродина елементи, най-вече на конден-
заторите, и от това, дали са взети мерки за
температурна компенсация на изменението
на честотата. За целта се използуват кон-
дензатори, който имат обратни един спрямо
друг температурки коефициента на капаци-
тета (ако единият кондензатор увеличава
капацитета с увеличаване на температурата,
поставя се още един, който намалява капа-
цитета си с увеличаването на температу-
рата), а така също и схеми, чиято зависимост
на честотата от температурата е минимална.
В противен случай станцията ще „бяга“ и
ще има нужда от много често донастройване
на приемника за нормалното й приемане.
— Да има минимални паразитни из-
лъчвания. Двата осцилатора след преобра-
зуването отделят значително количество па-
разитни високочестотни сигнали, конто, ако
се излъчат в пространството, ще смущават
работещите наблизо радиоапарати и телеви-
зори. Минималните паразитни излъчвания
се гарантират от пълната изправност на схе-
мата, най-вече от изправността на филтър-
ните елементи в захранващите вериги.
6.2. СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Ще бъде разгледана само схемата на прием-
ника за УКВ-ЧМ, която се използува пр.и
телевизионния приемник „Рубин 102“, ка-
то най-разпространена.
Входът на приставката за УКВ-ЧМ е
симетричен, използува се входна бобина
със заземен среден извод L201. От нея ВЧ
сигнал се прехвърля индуктивно към ре-
шетъчната бобина на УВЧ Д202. Заедно с
кондензатора С2о1 тя образува входния треп-
тящ кръг, който се настройва одновремен-
но с анодния кръг и с кръга на самоосци-
лиращия смесител посредством синхронно
задвижвани алуминиеви сърца. От вход-
ната бобина Л202 високочестотният сигнал
се подава директно към веригата на управля-
ващата решетка на лампата за усилване на
високата честота Л1а. Преднапрежението й
се получава автоматично за сметка на гру-
пата в катода /?201, С202, а опасността от
самовъзбуждане и шумовото напрежение
се намаляват с подаването на противофаз-
но напрежение чрез показаното на фигу-
рата включване на катодната група към земя
посредством допълнителен отвод на реше-
тъчната бобина.
Товар на лампата за усилване на високата
честота е анодният трептящ кръг, съставен
от анодната бобина Л203 и последователно
свързаните кондензатори С203 и С204. По-
добно на решетъчния анодният трептящ
кръг също се настройва на честотата на
приеманата станция, като по този начин оси-
гурява избирателността по съседен канал.
От анода на Л1а усиленият високочестотен
сигнал се подава към управляващата ре-
шетка на самоосцилиращия смесител —
Фиг. 16.2. Схема на приставката за УКВ-ЧМ и на втория преобразувател за УКВ-ЧМ при „Рубин 102“
УКВ-ЧМ
УКВ-ЧМ
360
лампата Л^. Бобината Л205 и кондензаторът
С207 образуват трептящия кръг на самоосци-
лиращия смесител. За намаляване на чес-
тотната нестабилност анодът на самоосцили-
ращия смесител е свързан към трептящия кръг
посредством част от навивките на бобината с
разделителния кондензатор С2о6. За получа-
ване на положителна обратна връзка към
управляващата решетка на Л& се подава
във фаза напрежение, индуктирано в боби-
ната Л204. Резисторът Т?204 е утечен и опре-
дели преднапрежението, което се получава
за сметка на протичащите през смесителя
решетъчни токове, зареждащи конденза-
тора С205 отрицателно спрямо решетката на
Л^б*
При настройване на определена станция
се изменя честотата на самоосцилиращия
смесител така, че да се получи разлика меж-
ду нея и честотата на приеманата станция,
равна на 8,4 MHz. Тази междинна честота
се отделя от вторичния трептящ кръг
L207, С2о9, свързан индуктивно с анодната
бобина за връзка Л206. Кондензаторът С208 е
филтърен; същото се отнася и за резистора
Яг
Отделеният сигнал с честота 8,4 MHz се
подава към първата решетка на двуреше-
тъчния смесител, изпълнен с лампата Л2а
посредством разделителния кондензатор С4.
Към третата решетка на същата лампа се
подава напрежението от втория хетеродин
за приемане на УКВ-ЧМ с честота 14,9
MHz. Полученото в резултат на смесването
напрежение с честота 6,5 MHz се прехвърля
чрез лентовия филтър, съставен от трептя-
щите кръгове L2, С9 и L3, С13 към първата
лампа за усилване на втората междинна
честота на звука 6,5 MHz — Л3. Резисторът
R3 захранва екранните решетки на втората
смесителна лампа, а кондензаторът С2 ги
шунтира по променлив ток.
Вторият хетеродин е изпълнен по схемата
на капацитивна триточка, при която се из-
ползува и паразитният капацитет между
управляващата решетка и анода на лампата
Л2б- Трептящият кръг, образуван от боби-
ната Лг и кондензатора определи често-
тата на генерация 14,9 MHz. Кондензато-
рът С5 е разделителен и свързва кръга с пър-
вата решетка на лампата, резисторът 7?6 е
утечен, а Т?5 — разделителен за анодно за-
хранване на Л2б.
Характерни напрежения при изправност
на приемника за УКВ-ЧМ. Към тях спадат,
от една страна, всички положителни анодни
и екранни напрежения на лампите, а от
друга — отрицателните напрежения, конто
се измерват на управляващите решетки на
смесителните и осцилаторните лампи от схе-
мата. Такова отрицателно напрежение от
около 1,3 ч- 1,5 V се измерва между упра-
вляващата решетка на Л^ и земя. Налич-
ността му е гаранция за осцилирането на
самоосцилиращия смесител. Отрицателното
напрежение между управляващата решетка
на Л2б и земя (—2 V) е гаранция за осцилира-
нето на втория хетеродин, а измерването на
—1,7 V между първата решетка на смесител-
ната лампа Л2а и земя при високочестотен
входен сигнал означава, че схемата до сме-
сителя работи нормално. Тези напрежения
се измерват с разделителен резистор 10-4-20
kQ, за да се избегне внасянето на паразитни
капацитети от пробника, с което би се нару-
шил режимът на хетеродина.
По-точно за нормалната работа на хете-
родина можем да съдим, като измерим анод-
ното напрежение на Л2б и без да откачаме
измерителната сонда от анода, замасим уп-
равляващата решетка на същата лампа.
Ако при това анодното й напрежение се
намали, това значи, че лампата осцилира
(при осцилиране отрицателното напрежение,
приложено между управляващата решетка и
шаси, запушва лампата до известна степей,
след заземяването на решетката лампата се
отпушва, като анодното й напрежение пада).
При този начин за проверка се застраховаме
от често срещаната повреда — прекъсване
на утечния резистор 7?6. При нея, като из-
мерваме напрежението между управляващата
решетка и шаси, се получава минус, защото
вътрешното съпротивление на уреда служи
за утечка на лампата и това може да ни за-
блуди, че всичко в схемата й е нормално»
Начини за установяване на изправност*
та нз приемника за УКВ-ЧМ. Не саразрабо-
тени прости методи за установяване изправ-
ността на приемника за УКВ-ЧМ. При лю-
бителски условия единствен си остава
методът на измерване на посочените в горна-
та подточка напрежения. При лаборатории
условия изправността на приемника се про-
верява най-добре чрез сигнал-генератор за
УКВ-ЧМ или вобулоскоп. С успех за на-
стройката могат да се използуват и сигна-
лите на предавателите от обхвата за УКВ-ЧМ.
16.3.	НАСТРОЙКА НА ПРИЕМНИКА ЗА УКВ-ЧМ
Преди започването на настройката на при-
емника за УКВ-ЧМ независимо от използу-
вания метод трябва да се убедим, че усилва-
телят за междинната честота на звука на
телевизионния приемник е настроен пра-
вилно. Редът на проверката е даден в раз-
361
Х1-Х2
дел 15.5. След това преминаваме към на-
стройката на приемника за УКВ-ЧМ.
16.3.1.	Настройка със сигнал-генератор за
УКВ-ЧМ. Изходът на сигнал-генератора се
свързва посредством кондензатор с капаци-
тет 0,1 jmF към пъръата решетка на втората
смесителна лампа Л2а. Генераторът се на-
стройва на честота 8,4 MHz, която се моду-
лира със звуков сигнал. Чрез завъртане
ядрото на бобината Ц постигаме прослуш-
ването на модулиращата ниска честота във
високоговорителите на телевизора. След това
свързваме един променливотоков волтме-
тър между изхода на честотния демодулатор
на приемника и земя, като по този начин
измерваме нивото на ниската честота, а то
е пропорционално на усилването на целия
канал. След това се настройват бобините от
лентовия филтър L2o6 и Г2о7 ДО получаването
на максимален сигнал (още по-точно тази
настройка може да се направи, като се из-
мерва отрицателното напрежение между кон-
тролната точка на гридлика в управляваща-
та рдшетка на ограничителната лампа от
МЧУЗ — при „Рубин 102“ такава е първа-
та решетка на Л4а от фиг. 15.19).
По-нататък се свързва изходът на сигнал-
генератора към антенните букси на прием-
ника. Нагласява се на средната честота на
обхвата (около 69 MHz) и се преместват
алуминиевцте ядра, докато стрел ката на
скалата съвпадне с тази честота (69 MHz).
Завърта се леко винтът, посредством който
се изменя дължината на конеца, свързващ
ядрото на бобината Г205 с общата ос за на-
стройка, докато се чуе звук. След това се
въртят аналогичните винтови за двете ядра,
настройващи L202 и Г203 до получаването на
максимален изходен звук (съответно до мак-
симално отклонение на измерителния уред).
16.3.2.	Проверяване работата на приемни-
ка за УКВ-ЧМ и дон астрой ването му с вобу-
лоскоп. Изходът на вобулоскопа се свързва
към входа на приемника за УКВ-ЧМ по-
средством, делител 1:100 и се подава слаб
изходен сигнал, за да не се претовари вхо-
дът на приемника. Входът на вобулоскопа
се свързва по същия начин, както при на-
стройката на несиметричния дробен детек-
тор (вж. раздел 15.5 и фиг. 15.7). След
подаването на честотномодулирано напреже-
ние в обхвата от 50 до 90 MHz на екрана се
наблюдава ,,S“-Kpивата на честотния де-
тектор. Тя заема определено положение меж-
ду честотите 64,5 и 73 MHz. Настройваме
приемника в единия край на обхвата — при
това ,,S“-Kpивата трябва да съвпадне със
съответната честотна марка. Ако е отместена
спрямо нея, настройваме с винта, изменящ
положението на алуминиевото ядро за на-
стройване бобината на самоосцилиращия
смесител Г205 до преместването на „5“-кри-
вата на определеното място. След това на-
стройваме приемника на другия край на об-
хвата и наблюдаваме изместването на ,,S“-
кривата. Ако искаме да настроим всичките
бобини, след тази проверка свързваме входа
на вобулоскопа към управляващата решетка
на ограничителната лампа, при което на-
блюдаваме честотната характеристика на
лентата на пропускане. С въртене ядрата на
бобините Г207, Г2, L3 и промяна местата на
алуминиевите ядра на Г202 и Г203 получаваме
максимална амплитуда на кривата при лента
на пропускане минимум 250 kHz.
16.3.3.	Настройване на приемника за
УКВ-ЧМ по сигналите на приеманите ра-
диостанции. Ако приемникът лови, макар и
слабо, поне една радиостанция от обхвата
УКВ-ЧМ (което се среща най-често), можем
да го настроим на слух или с постояннотоков
волтметър по следния начин. Свързваме
волтметъра така, че да измерваме отрицател-
ното напрежение между управляващата ре-
шетка на ограничителната лампа от МЧУЗ
Л4а (вж. фиг. 15.19) и шаси. След това на-
стройваме бобините Л206, Л207, А2о2 и Г203
до получаването на максимално напрежение
(съответно на максимален звук). Ако знаем
честотата на приеманата станция, завъртаме
ядрото на бобината Г2о5 до съвпадане на
положението на показалеца на скалата с
необходимата честота. След като сме настро-
или предварително бобините Г2 и по
сигналите от телевизионен предавател, мо-
жем да коригираме положението на показа-
леца на скалата и посредством бобината
(в много малки граници). Обикновено на-
стройваме леко до получаване на макси-
мален звук, но това се удава трудно без
сигнал-генератор.
16.4.	ЕЛЕМЕНТИ НА ПРИЕМНИКА ЗА УКВ-ЧМ
И ТЕХНИТЕ ПОВРЕДИ
XI — радиолампа за усилване на високата
честота при приемане на УКВ-ЧМ и ней-
ния цокъл. При прекъеване или късо съеди-
нение между електродите и цокъла не се
приемат станции от обхвата на УКВ-ЧМ.
При изтощена лампа приемането е слабо
и придружено със силен шум.
Х2 — лампа на самоосцилиращия смеси-
тел за УКВ-ЧМ. При повреда в нея или в
46 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ХЗ—Х23
362
цокъла няма приемане или приемането е
много тихо и с шум. При особени повреди
приемникът губи настройката си (нестабилна
честота на осцилатора).
ХЗ — лампа на втория хетеродин за
УКВ-ЧМ и нейния цокъл. Повредите при
нея също се отразяват само до наличността и
силата на приемане в този обхват. При из-
тощена лампа приемането е много слабо.
При прекъсване или късо съединение между
електродите и цокъла приемането отсъст-
вува напълно.
Х4 — лампа на втория смесител за
УКВ-ЧМ и нейния цокъл. Тя смесва и усил-
ва честотата 8,4 MHz с 14,9 MHz. Когато
лампата е изтощена, приемането е слабо, а
при късо съединение или прекъсване на
електроди приемането на УКВ-ЧМ отсъ-
ствува.
Х5 — антенна бобина. При разстройка
приемането е слабо; при прекъсване на единия
извод — силно намалява.
Х6 — решетъчна бобина на XI. При раз-
стройка приемането е слабо, а при прекъс-
ване — отсъствува,
Х7 — кондензатор от решетъчния трептящ
кръг на XI. При прекъсване приемането на
УКВ-ЧМ е слабо поради разстройката на
решетъчния кръг. При късо съединение няма
приемане, а при влошена изолация станциите
се приемат тихо.
Х8 — катоден резистор на XI. При пре-
късване няма приемане за станции от об-
хвата на УКВ-ЧМ.
Х9 — катоден кондензатор на XI. При
прекъсване силата на приемането намалява,
а при пробив не се изменя чувствително.
ХЮ — анодна бобина на XI. При раз-
стройка приемането е слабо, а при прекъс-
ване отсъствува, като при това анодното
напрежение на XI става равно на нула.
XII — кондензатор от анодния трептящ
кръг на XI. При прекъсване приемането
отсъствува, при късо съединение — също,
като се отпушва Х2.
Х12 — втори кондензатор от анодния тре-
птящ кръг на XI. При прекъсване няма прие-
мане; при късо съединение — също, защото
се отпушва лампата Х2 (към управляващата
й решетка се подава положително напреже-
ние). При това вероятността да дефектира
Х2 е голяма.
Х13 — решетъчна бобина за положителна
обратна връзка на самоосцилиращия смеси-
тел. При прекъсване приемникът за УКВ-ЧМ
не работи, а лампата Х2 е отпущена.
Х14 — бобина от трептящия кръг на само-
осцилиращия смесител. При разстройка се
измества положението на станциите върху
скалата и силата на приемането намалява;
при прекъсване няма приемане.
XI5 — кондензатор от трептящия кръг на
самоосцилиращия смесител. При прекъс-
ване няма приемане поради силното измест-
ване на честотата на самоосцилиращия сме-
сител; при пробив също няма приемане по-
ради прекратяването на осцилациите.
Х16 — разделителен кондензатор за връз-
ка с анода на Х2. При прекъсване няма ос-
цилации и приемането отсъствува: при късо
съединение няма приемане, прегаря.
Х17 — разделителен кондензатор към уп-
равляващата решетка на самоосцилиращия
смесител. При прекъсване няма приемане на
УКВ-ЧМ или приемането е много слабо, а
при късо съединение приемането е силно вло-
шено или отсъствува поради промяна в ре-
жима на смесителната лампа Х4.
Х18 — утечен резистор на Х4; Подава на-
прежение за преднапрежение на лампата
от делителя J?]o. При прекъсване прие-
мането е с пулсации поради изместване на
честотата с период на пулсациите 2 ч-3s.
Х19 — резистор за захранване на втората
решетка на Х4. При прекъсване приемникът
за УКВ-ЧМ не работи поради запушване на
смесителната лампа Х4. Може да приема
много силни местни станции.
Х20 —развързващ кондензатор между вто-
рата решетка на смесителната лампа Х4 и
земя. При прекъсване приемането се вло-
шава от получаването на отрицателна обрат-
на връзка чрез Х19. При късо съединение
приемането отсъствува или се приемат само
мощните местни станции (няма напрежение
между втора решетка на Х4 и земя).
Х21 — резистор за анодно захранване на
втория хетеродин ХЗ. При прекъсване няма
приемане на УКВ-ЧМ и няма анодно напре-
жение на ХЗ.
Х22 — бобина за втория хетеродин. При
разстройка или прекъсване няма приемане
на УКВ-ЧМ.
Х23 — кондензатор от трептящия кръг на
втория хетеродин. При прекъсване или късо
363
Х24—Х27
съединение няма приемане на УКВ-ЧМ (в
първия случай кръгът силно се разстройва,
а във втория — се шунтира от късото съе-
динение).
Х24 — прехвърлящ кондензатор. При пре-
късване няма приемане, защото хетеродинът
не осцилира (отпушва се и анодното му на-
прежение е ниско). При късо съединение
или утечка също няма приемане поради от-
пушване на ХЗ от високия положителен по-
тенциал на управляващата решетка,, който
може да доведе до повреда на лампата ХЗ.
Х25 — утечен резистор за втория хетеро-
дин ХЗ. При прекъсване лампата се запуш-
ва и анодното й напрежение е много голямо
(равно е на захранващото). При измерване
с постояннотоков волтметър на напреже-
нието между управляващата решетка и земя
приемникът работи през времетраенето на
измерването, И след отсъединяването на сон-
дата спира, защото вътрешното съпротивле-
ние на измерителния уред изпълнява роля-
та ца утечен резистор.
Х26 — утечен резистор от филтъра за
анодно захранване. При прекъсване прием-
никът не' работи, няма анодно захранване
за Х4.
Х27 — филтърен кондензатор. При късо
съединение няма приемане, прегаря Х16.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
ПОВРЕДИ В НИСКОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ
17.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
17.1.1.	Предназначение. Предназначение-
то на нискочестотния усилвател (НЧУ) е да
усили по напрежение и мощност приетия от
честотния демодулатор нискочестотен сигнал
и да го подаде към акустичната система за
получаването на нормален звуков съпровод.
17.1.2.	Блокова схема на нискочестотния
усилвател. Показана е на фиг. 17.1. В най-
<У-6о за из- 1
|Ключбане на ।
|захранбането!
inpu работа с i
। ерамофон »
от честотния
ЭемоЭулатор
Фиг. 17.1. Блокова схема на нискочестотния усил-
вател
общия си вид тя се състои от три основни
блока и един спомагателен. Приетият от
честотния демодулатор нискочестотен сиг-
нал на звуковия съпровод се усилва по на-
прежение от предусилвателя за ниска чес-
тота. Той може да бъде изпълнен с лампи
или с транзистори, а ’ също така да бъде
едностъпален (най-често срещаното схемно
решение), двустъпален или тристъпален.
Усиленото напрежение на ниската честота се
подава към крайния усилвател на мощност.
В почти всички телевизионни приемници то е
изпълнено с мощна пентрдна лампа и само
при „Хемус“ решението е транзисторно.
Това стъпало усилва по мощност сигнала
така, че да осигури нормалната работа на
високоговорителите, монтирани в акустич-
ната система на телевизора. Тяхната роля е
решаваща при получаването на нормален и
качествен звуков съпровод. От качеството на
възпроизвеждането на звука от високогово-
рителите, от техния брой, вид, схема на
свързване и начин на монтиране в кутията на
телевизора се определи качеството на зву-
ковия съпровод.
Спомагателният блок се среща главно при
някои стари модели телевизори — от тях е
разгледана само схемата на „Темп 6/7“. С
иегова помощ се изключват захранващите
напрежения към всички електронни лампи
от схемата на телевизора, с изключение на
лампите от нискочестотния усилвател, и по
този начин телевизионният приемник може
да се използува като усилвател за електри-
чески грамофон. Това превключване на за-
хранващите напрежения се осъществява по-
средством специален клавиш „грамофон“,
разположен на командния блок на телеви-
зора.
17.1.3.	Основни изисквания към ниско-
честотния усилвател и акустичната система,
от какво зависи изпълнението им и дефекти
в изображението и звука при тяхното не-
спазване. Нискочестотният усилвател тряб-
ва да отговаря на следните изисквания:
— Да осигурява необходимото усилване
на сигнала; в противен случай звуковият
съпровод е тих. Усилването зависи главно
от използуваната схема, от нейната изправ-
ност и от нормалното напрежение на захран-
ването.
— Да има равномерна честотна характе-
ристика за широка лента от честоти. От
нейната ширина се определи качеството на
звуковия съпровод. Тя трябва да заема
честотите между 30 4- 80 Hz до 12 000 -ь
365
НЧУ
ч-15 000 Hz в (зависимост от класа на теле-
визора). Равномерността на честотната ха-
рактеристика и ширината на лентата зависи
от изправността на схемата, нейните качест-
вени показатели и най-вече от конструктив-
ните изпълнения на крайното стъпало за
усилване по мощност на ниската честота. За
ширината на честотната лента решаващо
значение има собственият капацитет на из-
ходния трансформатор за звука, затова в
последните модели телевизионни приемници
се използуват главно безтрансформаторни
усилватели на мощност. При по-тясна лента
на усилване качеството на звуковия съпровод
е недостатъчно, не се възпроизвеждат добре
ниските и много високите честоти, а това
лишава звука от много характерни окраски
в тембъра.
— Да има линейна амплитудна характе-
ристика. Това ще рече изходният сигнал да
бъде пропорционален на входния, като кое-
фициентът на пропорционалност (който се
нарича още* коефициент на усилване) за-
пазва големината си за различните нива на
вХбДния сигнал. От линейната амплитудна
характеристика зависи точното запазване
на формата на входния сигнал. В противен
случай се получават т. нар. нелинейни из-
кривявания в звука, конто водят до силна
промяна във формата на изходния сигнал
и звуковият съпровод е лошокачествен (го-
ворът е церазбираем, съска, гъгне и др.).
Линейността на амплитудната характерис-
тика зависи само от правилния режим на
усилвателните елементи, от тяхната изправ-
ност и от силата на звука (при крайно по-
ложение на регулатора за сила на звука
усилвателят работи обикновено в нелиней-
ната част на амплитудната си характеристи-
ка поради високото ниво на входния сигнал
и звуковият съпровод се получава с големи
изкривявания).
Към акустичната система се предявява
изискването да осигурява качествен звуков
съпровод с достатъчна мощност.
17.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
Според вида на използуваните усилвател-
ни елементи можем да разделим нискочес-
тотните усилватели на три големи групи:
лампови, хибридни и транзисторни.
17.2.1.	Лампов нискочестотен усилвател’
Типичната му схема е показана на фиг. 17.2’
Обикновено се състои от едно предусилва"
телно стъпало Лг и от крайно стъпало за
усилване по мощност Л2, конто се изпълня-
ват с една комбинирана електронна лампа
PCL82, PCL86 или 6ФЗП. Полученият след
честотното демодулиране сигнал на звука се
подава към потенциометъра за регулиране
силата на звука Rr. Обикновено последният
се конструира с още един извод, между който
и земя се свързва честотнозависимата група,
съставена от кондензатора и резистора 7?3.
Тази група отвежда към земя високите и
средните честоти за частта от потенциоме-
търа Rlb която се намира между допълнител-
ния извод и долния му край. По този начин
при положение на плъзгача на потенциоме-
търа, по-ниско от допълнителния извод (при
тих звук), се понижава нивото на средните и
високите честоти и се подчертават, басите.
За повишаване нивото на високите честоти
при тих звук последните се прехвърлят с
кондензатора С2 към плъзгача на R±. По
този начин при положение на потенциоме-
търа, отговарящо на тих звуков съпровод,
се подчертават високите звукови честоти, с
което се компенсира една особеност на чо-
вешкото ухо да възприема по-трудно висо-
ките и ниските честоти, когато са по-тихи, и
качеството на звуковия съпровод се подо-
брява чувствително. Долният край на потен-
циометъра за регулиране силата на звука
при някои модели е заземен чрез резисто-
ра Т?2, към който се подава напрежението
за честотнозависимата отрицателна обратна
връзка.
След 7?! нискочестотният сигнал се подава
чрез разделителния кондензатор С3 към
първата решетка на лампата за усилване по
напрежение Лг. Преднапрежението й се по-
лучава обикновено за сметка на протичащите
решетъчни токове (за тази цел съпротивление-
то на утечния й резистору емного голямо—
около 10 MQ) или за сметка на катодния
резистор Т?5. При повечето модели Т?5 не е
шунтиран с кондензатор или е шунтиран с
малък капацитет, защото към него се подава
напрежението за честотнозависимата отри-
цателна обратна връзка, както е показано
на схемата (с плътна линия).
Товар на предусилвателната лампа е ре-
зисторът 7?6. От него усиленият нискочесто-
тен сигнал се прехвърля към усилвателната
лампа за мощност Л2 с помощта на раздели-
телния кондензатор С4. Утечен резистор на
Л2 е Т?7, а резисторът R8 се поставя против*
самовъзбуждане на крайното стъпало. Той
намалява проводимостта на решетъчната ве-
рига и с това не позволява да протекат ре-
шетъчни токове през лампата Л2.
Крайното стъпало за усилване по мощност
обикновено се строи по показаната трансфор-
маторна схема. Товар на лампата е високо-
говорителя Вг1, чието малко вътрешно съпро-
НЧУ
366
Фиг. 17.2. Типична схема на лампов нискочестотен усилвател
тивление се съгласува с високото вътрешно
съпротивление на лампата посредством из-
ходния трансформатор за звука Тр±. Пак за
предпазване на крайното стъпало от само-
възбуждане първичната намотка на транс-
форматора е шунтирана с кондензатора С6.
Той пропуска високите честоти от звуковия
сигнал, защото опасността от самовъзбуж-
дане на стъпалото е най-голяма при тях.
Посредством резистора 7?10 се захранва вто-
рата решетка на Л2. Между нея и земя в
някои схеми не се свързва кондензатор, като
по този начин /?10 служи за получаване на
отрицателна обратна връзка.
Преднапрежението на крайната лампа Л2
се определя автоматично от групата в като-
да й 7?р, С5.
Единият край на вторичната намотка на
Трг е заземен, а от другия посредством чес-
тотнозависимата трупа 7?п, С7 към катода
на Лг (или към резистора Т?2) се подава на-
прежение за отрицателна обратна връзка. С
иегова помощ се повишава лентата на про-
пускане и се подобрява линейността на
амплитудната характеристика на целия усил-
вател, а оттам и качеството на звука. Това
напрежение трябва да се подаде в противофа-
за, в противен случай н. ч. усилвател се
самовъзбужда поради превръщането на отри-
цателната обратна връзка в положителна и
във високоговорителя се чува силно пищене.
Предимства. Ламповият нискочестотен
усилвател се характеризира с добро усилване
при използуването на малко схемни елементи
и само една лампа, издръжлив е на претовар-
ване, дава възможност за сравнително лесно-
го получаване на звуков сигнал с голяма
мощност, удобен е за използуване при теле-
визори с безтрансформаторно захранване.
Недостатъци. Към тях можем да отнесем
голямата му консумация и неикономичност-
та му поради преобразуването на голяма
част от консумираната енергия в топлина
за отопление на лампите.
Разновидности на схемното решение. Най-
често се използува схемата на нискочесто-
тен усилвател с едно предусилвателно стъ-
пало, защото дава възможност целият НЧУ
да се конструира с една комбинирана лампа.
Подобии НЧУ са използувани при телеви-
зионните приемници „Опера 3“, „Пирин44,
„53 Т 816“, „АТ 55044, „Рубин 102“, „Темп6/7“,
„Темп 6М/7М44, „Топаз44 и „УНТ 47/59“. По-
рядко се срещат телевизори с двустъпален
предусилвател („Кристал44 и „Стадион 2/4“)
и само при „Стадион44 предусилвателят е
тристъпален.
Характерни напрежения при изправност
на ламповите НЧУ. Това са всичките за-
хранващи напрежения (анодните при пред-
усилвателните лампи и анодното и екранното
при крайната лампа) и напреженията на
катодните резистори на предусилвателните
лампи и крайната лампа. Техните нормални
стойности са посочени в съответните схеми и
наличността им до голяма степей дава уве-
реност, че схемата на НЧУ е изправна.
Тези напрежения не се влияят от входния
сигнал.
Начин за установяване изправността на
ламповите НЧУ. За общата проверка на
целия нискочестотен усилвател на звука по-
някога е достатъчно само завъртанего ре-
гулатора за сила на звука от минимално до
максимално положение. Ако във високогово-
рителя се чува тихо бучене или шум, силата
на който се увеличава, НЧУ е изправен.
При липса на звуков съпровод и когато тази
проба не даде резултат, необходимо е после-
дователно допиране с неизолирани пинцети
на управляващите решетки на крайната
лампа за мощност и предусилвателните лам-
пи. При това се внася изкуствено във вери-
гите на управляващите решетки мрежов
брум, който при изправно стъпало води до
прослушването на бучене във високогово-
рителя. За съжаление при тази проверка
можем да съдим само за усилването на НЧУ,
367
НЧУ
Фиг. 17.3. Типична схема на хибриден нискочестотен усилвател
но не и за неговите честотни и нелинейни
изкривявания.
Най-сигурният метод за проверяване на
НЧУ е последователното подаване към управ-
ляващите решетки на лампите му на високо-
качествен нискочестотен сигнал, който може
да се вземе от магнетофон или от електричес-
ки грамофон. За разделяне на веригите по
постоянен ток този сигнал се подава посред-
ством разделителен кондензатор 100 jllF. При
изправен НЧУ във високоговорителите ще се
получи неизкривен и достатъчно мощен
звук.
Приложение. Лампови нискочестотни усил-
ватели са използувани при всички по-старн
модели телевизори. Само при последните
разработки („УЛППТ 47/59“, „УЛПТ 61“ и
„Хемус“) се прилагат хибридни и транзис-
торни схемни решения. Тенденцията при
последните разработки е изцяло да се пре-
мипе към транзисторни НЧУ.
17.2.2.	Нискочестотни усилватели по хи-
бридна схема. При тях предусилвателното
стъпало за ниската честота е изпълнено с
транзистор, а крайното стъпало за усилване
на мощност — с лампа. Типичного му схем-
но решение е показано на фиг. 17.3.
Отделеният след честотния демодулатор нис-
кочестотен сигнал се подава от плъзгача
на потенциометъра за регулиране силата на
звука чрез разделителния кондензатор С2
към базата на транзистора за предусилване
на ниската честота Т\. При п-р-п-транзис-
тори захранването се получава направо от
анодния изправител с помощта на товарния
резистор Rq. Работната точка на Т\ се опре-
дели с делителя за захранване на базата,
съставен от и Rb. Температурната стабил-
ност на транзистора се осигурява с емитер-
ния резистор R8 и последователно свързания
с него резистор за отрицателна обратна
връзка Т?7. Кондензаторът С3 замасява об-
щата точка на R7 и по променлив ток, като
с това се изключва емитерният резистор R8
от групата за ООВ. При използуването на
транзистори с права проводимост (р-п-р)
колекторният товарен резистор и R& се за-
земяват, а положителното захранване се по-
дава към емитерния резистор R8 и долния
край на резистора от делителя за захранване
на базата R$.
От колектора на 7\ усиленият нискочес-
тотен сигнал се подава към лампового стъ-
пало за усилване по мощност Лг. Схемата
му не се различава по нищо от разгледаната в
предния раздел. Последователно с конден-
затора против самовъзбуждане към изво-
дите на първичната намотка на изходния
трансформатор за звука е свързан и рези-
сторът Л12, с което се подобрява усилването
за областта на високите звукови честоти.
Останалите елементи от схемата изпълняват
същото предназначение, както и при схе-
мата от фиг. 17.2. Напрежението на отри-
цателната честотнозависима обратна връзка
се подава към емитера на транзистора 7\.
Предимства. Основного предимство на
хибридната схема е нейната ниска себестой-
ност, затова тя се прилага масово при пове-
чето телевизионни приемници с ниски ка-
чествени показатели. При нея са съчетани
миниатюрността и сигурността на транзис-
тор ния предусилвател с достатъчната мощ-
ност на крайната лампа. Хибридните НЧУ
са удобни за използуване при телевизори с
трансформаторно захранване.
Недостатъци. Схемата не е подходяща за
използуване при телевизори с безтрансфор-
маторно захранване.
НЧУ
368
Разновидности на схемното решение. По-
ради малкото телевизори с хибриден НЧУ
не може да се говори за някакви разновид-
ности в схемното решение. Докато при
„УЛППТ 47/59“ за предусилвател е използу-
ван транзистор с прави преходи, при „УЛПТ
61“ за същата цел е използуван по-модерен си-
лициев транзистор с обратни преходи, но
принципно схемите не се различават една от
друга.
Характерни напрежения при изправ-
ност на хибридния НЧУ. Това са всичките
напрежения, посочени на съответната прин-
ципна схема. Докато при крайната лампа за
усилване по мощност те могат да варират в
сравнително големи граници, при транзис-
тора е много важно напрежението на базата и
на емитера да не се различават много (по-
правилно е тяхната разлика да не надви-
шава 0,14-0,7 V. Например транзисторният
предусилвател от р-и-р-тип работи нормално
само когато базата е по-отрицателна от еми-
тера с около 0,14-0,5 V. При по-голяма
разлика транзисторът се отпушва и или не
усилва, или усилва с големи нелинейни из-
кривявания, а при положение, че емитерът
стане по-отрицателен от базата — транзи-
сторът се запушва и не усилва НЧ сигнал.
При транзистор ните предусилватели от
п-р-и-тип на транзисторите тези напрежения
са с обратна полярност — базата трябва да
бъде по-положителна от емитера с 0,1 н-0,7 V.
Начини за установяване на изправността
на хибридния НЧУ. Използуват се същите
начини, с конто се установява изправността и
на ламповите НЧУ. При хибридните трябва
да отбележим най-вече това, че внасянето на
брум с неизолирани пинцети не е много
ефективно поради ниското входно съпро-
тивление на транзисторния предусилвател.
За тази цел най-добре е подаването на ниско-
честотен сигнал от източник с ниско изходно
съпротивление (динамична грамофонна мем-
брана от извода за втори високоговорител
на магнетофона), като се увеличи и капаци-
тетът на разделителния кондензатор.
Приложение. От разгледаните модели те-
левизионни приемници хибридни НЧУ са
използувани при „УЛППТ47/59“ и „УЛПТ61“
17.2.3.	Транзисторен високочестотен усил-
вател. Това е едно перспективно схемно ре-
шение, което се прилага при последните
разработки на телевизионни приемници. За
тази цел ще се разг л еда схемата на нискочес-
тотния усилвател, използувана при телеви-
зора „Хемус“ (фиг. 17.20).
Предусилвателят е двустъпален, изпъл-
нен с транзисторите 7*204 и 7\о5- Връзката
между тях е галванична, което става въз-
можно с повдигане потенциала на емитера на
втория транзистор 7*205. Работната точка на
Т204 се определя от делителя за захранване
на базата 7?25i, #254, а за товар му служи
резисторът 7?25б- Температурната стабилност
на първия транзистор се осигурява от резис-
тора в емитерната верига 7?255- Блокиращият
емитерен кондензатор С257 е свързан не към
земя, а към общата точка на /?254 и ^251,
като по този начин напрежението на честот-
нозависимата отрицателна обратна връзка се
подава едновременно към базата и емитера
на първия транзистор. Резисторът Т?252 е
разделителен. Филтърната трупа, съставена
от ^258 и С258, подава захранването на 7*204-
Вторият транзистор дефазира нискочес-
тотния сигнал. За товар му служи драйвер-
ният трансформатор Tp2Q1. Първичната му
намотка е свързана в колекторната верига на
7*2о5> а вторичните намотки подават ниско-
честотния сигнал в противофаза към двата
крайни транзистора за усилване по мощност
7*20б и 7*207- Токът през крайните транзистор-
ри и температурната им стабилност зависят
от емитерните резистори Т?264 и ^2бз> на
конто се получава и малко напрежение за
ООВ, а работайте им точки се определят от
делителя за захранване на базите им, съ-
ставен от резисторите Т?262, #2ei, ^2в0 и /?259-
За точното симетриране на схёмата общата
точка на 7?25i и ^2в0 се свързва към колектора
на Т?207-'
От изхода на безтрансформаторния НЧУ
(колектора на T2q7) се подава посредством
честотнозависимата трупа 7?25з, С2ьв напре-
жение за отрицателна обратна връзка към
входа на схемата. Регулирането на тона се
извършва с пропускане към шаси на висо-
ките честоти от звука, конто се отделят от
общия сигнал на входа на НЧУ с раздели-
телния кондензатор С6о1. Променливият ре-
зистор /?6о1 служи за регулиране на тона.
Предимства. Транзисторните НЧУ се ха-
рактеризират със своята миниатюрност на
изпълнение, високо качество на звуковия
съпровод поради използуваната безтранс-
форматорна схема, малка консумация на
енергия, икономичност. Удобни са за теле-
визори с трансформаторно или комбинирано
захранване.
Недостатъци. Към тях можем да отнесем
по-трудното получаване на голяма мощност
и лошата работа на транзисторите при пови-
шаване на околната температура. Затова
трябва да се вземат мерки за охлаждането на
крайните транзистори; в противен случай
те могат да се повредят (да пробият пре-
ходите).
369
НЧУ
Характерните напрежения на транзис-
торните НЧУ са посочени в схемата.
Начините за установяване на изправност-
та са същите, както и посочените в раздел
17.2.2.
От разгледаните модели телевизори тран-
зисторен НЧУ е използуван само при „Хе-
мус“.
17.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА НИСКОЧЕСТОТ-
НИ УСИЛВАТЕЛИ И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ
ПОВРЕДИ
При разглеждането на схемите на ниско-
честотните усилватели отделните модели те-
левизори са подредени по нарастване на тях-
ната сложност, като най-напред са разгледани
ламповите НИУ, след тях хибридните и на-
края — транзисторните изпълнения.
17.3.1.	„Опера 3“ (фиг. 17.4) Използу-
вана е типична схема на лампов нискочес-
тотен усилвател с едно предусилвателно стъ-
пало Л19а и крайно стъпало за усилване на
мощността Л19б- Използувана е интересна
схема Ga регулиране на тембъра. Плъзга-
чът на потенциометъра за регулиране на
тембъра 7?129 е заземен; единият му край е
свързан посредством кондензатора С128 към
входа на нискочестотния усилвател, а дру-
гият му край — към същата точка посред-
ством резистора 7?13о. При крайно ляво по-
ложение "на потенциометъра Т?129 през кон-
дензатора С128 се пропускат към шаси ви-
соките честоти от сигнала, а при крайно
дясно положение — те се подават изцяло
към входа на НЧУ и дори се усилват от ди-
ректнотским прехвърляне към плъзгача на
потенциометъра за регулиране силата на
звука 7?131 с помощта на кондензатора С13о.
По този начин лявото крайно положение на
/?129 отговаря на максимално подчертаване
на басите, средното — на нормално възпро-
извеждане на цялата честотна лента на зву-
ка, а дясното — на максимално подчертава-
не на високите честоти от звуковия съпровод.
Недостатък на разглежданата схема е това,
че с регулиране на тона се изменя и силата на
звука.
Целият нискочестотен усилвател е обхва-
нат от веригата на честотнонезависима отри-
цателна обратна връзка. За тази цел еди-
ният край на вторичната намотка на 7рб е
заземен, а от другия се подава противо-
фазно напрежение през разделителния ре-
зистор (който определи дълбочината на
отрицателната обратна връзка (към катода
на Л19а. Втората верига на отрицателна
обратна връзка се получава за сметка на
свързването на долния извод на потенцио-
метъра за регулиране силата на звука 7?131
към общата точка на последователно свърза-
ните резистори в катода на Л19а /?134 и Т?135.
В първите серии са използувани два па-
ралелно свързани високоговорителя, за-
щото в този период не е имало производ-
ство на високоговорители с магнитен екран
(конто не излъчват в пространството около
себе си магнитното поле на собствения по-
стоянен магнит). Използуването на един
високоговорител без магнитен екран би до-
вело до паразитно отклонение на електрон-
ния лъч в кинескопа и до наблюдаването на
трудно отстраними геометрични изкривя-
вания в изображението. Монтирането на
още един високоговорител симетрично спрямо
шийката на кинескопа води до взаимното
Фиг. 17.4. Нискочестотен усилвател при „Опера 3“
47 Повреди и поправки на телевивионни приемници
НЧУ
370
неутрализиране на двете Магнитки полета.
След разработването на високоговорители с
магнитен екран стана възможно използува-
нето само на един високоговорител.
Характерни повреди. Често се наблюдава
дефектиране на лампата за звука PCL82.
Нейното изтощаване води до намаляване
силата на звука (съответно до намаляване
катодното напрежение на крайната лампа);
прекъсването на електродите — до изчез-
ване на звука, а късото съединение между
тях — до отсъствие на звук. Най-често се
наблюдава влошено изолационно съпротив-
ление между втората и първата решетка на
лампата, което води до подаването на поло-
жително напрежение към управляващата ре-
шетка, а то от своя страна — до отпушване
на лампата, промяна на режима й, премина-
ване в нелинейната част на характеристиката
и сил ни изкривявания на звука (гъгнене),
конто се наблюдават обикновено след като
телевизорът работи известно време. При
това се повишава катодното напрежение на
Л 19б ДО 25 4-30 V»
Друга често срещана повреда е прекъснат
утечен резистор на предусилвателната лам-
па — Т?132. Причината се крие в неговото
високо съпротивление (20 MQ). При тази
повреда звукът е нормален при малка сила
и се запушва при усилване докрай. Изсъ-
хването или прекъсването на катодния елек-
тролитен кондензатор С134 също намалява
силата на звука. Среща се още пробиване на
С136 (съвсем тих звук или няма звук), влоша-
ването на изолационното съпротивление на
С133 (гъгнене на звука, високо катодно на-
прежение на Л19б), прекъсване на първич-
ната намотка на изходния трансформатор за
звука (няма звук). Понеже тази намотка е от
две секции, при прекъсване на едната из-
водите й могат да се дадат накъсо и да се
използува другата секция, при което се по-
лучава почти нормален звуков съпровод
(леко затихване). При пробив на конденза-
тора С132а няма звук. Сравнително често се
наблюдава и прегаряне на контактите в
ключа на потенциометъра за регулиране си-
лата на звука, който се използува за включ-
ване на телевизора в мрежата — няма за-
хранване на телевизора.
Тази схема е използувана още при теле-
визорите „Опера 4“.
17.3.2.	Изменения в „Опера Г4 (фиг.
17.5). Тези изменения се състоят само в за-
хранването на втората решетка на крайната
и анода на предусилвателната лампа. За
тази цел са използувани три отделки фил-
търни групи: групата за общо захранване
(Т?144, С146), филтърната група за захранване
втората решетка на Л19б (Т?14з> С133) и фил-
търната група за анодно захранване на
Л19а (Я139, С132). Останалата част на схемата
не се различава от тази на „Опера 3“, като е
използувана лампата ECL82, а характерните
повреди са същите.
Фиг. 17.5. Изменение в схемата на захранването
на нискочестотния усилвател при „Опера Г‘
17.3.3.	„Пирин“ (фиг. 17.6). Схемата
му се. различава от тази на „Опера 3м по
начина за регулиране на тона (чрез отвеж-
дане към земя на високите честоти от звука
посредством кондензатора С255 и променли-
вия резистор за регулиране на тона Т?в05),
по захранването на предусилвателната лампа
от делителя за бостарното напрежение Т?413,
Я342, по използуването на честотнозависима
отрицателна обратна връзка и на акустична
система с по-добри качествени показатели.
Захранването на предусилвателната лампа
от делителя за бостерното напрежение^има
за цел да премахне получаването на непри-
ятния брум във високоговорителя след вклю-
чването на телевизора. Понеже най-напред
загряват лампите на общия канал, а схемата
за АРУ започва да функционира нормално
след получаване импулси на обратния ход
по редове от трансформатора за хоризон-
тално отклонение (това става след загряване
на крайната лампа за ХО), общият канал
се претоварва и звукът се приема с много
големи изкривявания. Подаването на анод-
но напрежение от бостерното води до усилва-
не на нискочестотния сигнал след загряване
на крайното стъпало за ХО, т. е. след започ-
ване работата и на схемата за АРУ. Честотно-
зависимата обратна връзка, съставена от
елементите Е257, С258, /?2б6, С257, подобрява
значително качеството на звуковия съпровод.
За същата цел са използувани и един ши-
371
НЧУ
Фиг. 17.6. Нискочестотен усилвател при „Пирин“
роколентов високоговорител за средните и
ниските честоти Вгъ към който е свързан
паралелно през разделителния кондензатор
С4оз високоговорителят за високите честоти
Вг2. Капацитетът на С4о3 е подбран така, че
да пропуска само високите честоти. За из-
бягване на изкривяванията е използуван
безполярен електролитен кондензатор.
Характерни повреди. Често дефектира
PCL86 — ефектите са същите, както при
повредата на PCL82 при „Опера 3й. Влошава
се изолационното съпротивление на С254 —
звукът започва да гъгне, а катодното напре-
жение на се повишава; при последните
серии се намалява вертикалният размер
поради понижаването на общото анодно за-
хранващо напрежение. Прегаря или се по-
врежда механически ключът на потенцио-
метъра Р608 и телевизорът не може да се
включи към мрежата. Среща се и прекъсване
на първичната намотка на изходния транс-
форматор Тр402, при което няма звук и анод-
но напрежение на Л207б. Често дефектира и
високоговорителят Вг1 — отлепват се нав,ив-
ките от шпулата му и започват да трият в
магнита,-при което се наблюдава силно дрън-
чене на звука, особено при усилването му.
Разгледаната схема се използува при всиь
ки последни модели български телевизионни
приемници, с изключение на „Хемус“.
17.3.4.	Изменение в схемата на „Пи-
рин“ (фиг. 17.7). Посочената на фигурата схе-
ма е използувана при първите серии на теле-
визионния приемник „Пирин“. Характери-
зира се с това, че анодното захранване на
предусилвателната лампа се получава от
веригата на захранване на втората решетка на
крайната лампа (подобно на „Опера 3й). При
този начин на анодно захранване на' Л207
Фиг. 17.7. Изменение в схемата на захранването
на нискочестотния усилвател при „Пирин“
нискочестотният усилвател не се запушва до
заработването на групата за АРУ и след
включването на телевизора към мрежата
във високоговорителя се чува силен неприя-
тен звук до загряване на крайната лампа за
ХО. Характерните повреди са същите.
17.3.5.	„53 Т 816“ (фиг. 17.8). Тази схема
е подобна на използуваната при „Опера 3“.
Тембърът се регулира още на входа с гру-
пата /?б7, С60, а отрицателната обратна връз-
ка е честотнозависима, защото е съставена и
от реактивни елементи (С68). Използувани са
два високоговорителя Вг± и Вг2 без магни-
НЧУ
372
от ЧД
Фиг. 17.8. Нискочестотен усилвател при „53 Т 816“
тен екран, конто са сварзани паралелно и
прекъсването на единия от тях не води до
пълното изчезване на звуковия съпровод, а
само до незначителното му намаляване. При
свързването им важно условие е високогово-
рителите да са сфазирани, т. е. във всеки момент
мембраните им да се движат в една и съща по-
сока — или отвътре навън, или обратното;
само в този случай излъчваната звукова мощ-
ност е максимална. Ако високоговорителите
са дефазирани, създаваните от тях акустични
вълни се изваждат в пространството и зву-
ковият съпровод е значително по-тих. Сфазир-
ването на високоговорителите може да се из-
върши по следния начин. Между двата им
извода (когато са евързани и двата високого-
ворителя) се подава с помощта на галваничен
елемент (батерия 1,5V) напрежение с опре-
делена полярност и се следи дали мембра-
ните им се придвижват в една и съща посока.
Ако това не е така, достатъчно е да се разме-
нят изводите на единия от двата високого-
ворителя. Изходният трансформатор е също
със секционирана първична намотка.
Характерни повреди. Най-често дефек-
тира радиолампата PL82. Също така се
влошава съпротивлението на изолацията на
кондензатора С11б, при което звукът е с из-
кривявания (гъгне), а катодното напреже-
ние на ЛХ е много голямо.
17.3.6.	„АТ 550“ (фиг. 17.9). Тази е най-
опростената схема на лампов нискочестотен
усилвател от разглежданите, но въпреки то-
ва качествените й показатели са задоволи-
телни. Регулирането на тона е стъпално и
плавно. При стъпалното регулиране посред-
ством натискането на клавиша „говори noejje-
дователно във веригата на нискочестотния
сигнал се включва кондензаторът С? с капа-
Фиг. 17.9. Нискочестотен усилвател при „АТ 550“
373
НЧУ
Фиг. 17.10. Нискочестотен усилвател при „Рубин 102“
цитст 1пР, като по този начин се намалява
нивото на ниските звукови честоти и гово-
рът ё по-разбираем. С променливия резистор
7?3 и последователно свързания към него
кондензатор'С4 се отвеждат към шаси висо-
ките честоти, като по-този начин се осъще-
ствява плавното регулиране на тембъра.
Потенциометърът за регулиране силата на
звука е с два допълнителни извода, към конто
са свързани двете групи за честотна корек-
ция, състоящи се от С± и Т?2, С2. Плъз-
гачът на потенциометъра е свързан направо
към управляващата решетка на предусил-
вателната лампа Л3о2а, което в същност е
недостатък на схемата, защото при замърся-
ване на графита на потенциометъра се вло-
шава контактът между плъзгача му и гра-
фита. За определени участъци от повърх-
ността на графита лампата остава без пред-
напрежение и най-малкото замърсяване на
последний се чувствува много по-изразено
като пращане при регулиране силата на
звука. Ако плъзгачът на потенциометъра е
отделен с разделителен кондензатор от пър-
вата решетка на лампата за предусилване и е
поставен утечен резистор на последната, вло-
шаването на контакта между плъзгача и гра-
фитния слой ще се отразява само върху
пром шливотоковия нискочестотен сигнал,
който частично се прехвърля от големия ка-
пацитет между плъзгача и графита и това се
отразява много по-слабо върху качеството на
звука.
Предусилвателната лампа и крайната лам-
па за усилване на мощността са свързани по
най-простия начин — само чрез разделител-
ния кондензатор С313. Катодният резистор
на крайната лампа Т?312 не е шунтиран с
катоден електролитен кондензатор, като по
този начин върху него се получава напреже-
ние за отрицателна обратна връзка по ток.
От вторичната намотка на изходния транс-
форматор за звука се подава посредством
резистора R12 напрежение за честотнонезави-
сима отрицателна обратна връзка към ка-
тода на предусилвателната лампа. Изпол-
зуван е един високоговорител, който при
някои модели е елиптичен.
Характерни повреди. При „АТ 550“ най-
често се среща дефектиране на лампата за
звука PCL86 и влошено съпротивление на
изолацията на прехвърлящия кондензатор
С313, при което звукът е с изкривявания
(гъгне), а катодното напрежение на край-
ната лампа е по-високо от 10V.
17.3.7.	„Рубин 102й (фиг. 17.10). Тази
схема се отличава с редица оригиналки схем-
ни решения. Паралелно на потенциоме-
търа за регулиране силата на звука 7?3о
е свързано гнездото за включване изводи на
грамофон. При натискане на клавиша „гра-
НЧУ
374
мофон“ се изключва отоплението на всич-
ки лампи на телевизора, с изключение на
тези от нискочестотния усилвател, и по-
следният се използува като грамофонен
усилвател. Това обаче рядко се практикува
от притежателите на телевизори. Много
често контактите за подаване отоплително
напрежение към останалите лампи прегарят,
отслабват им пружините, замърсяват се и
това води до отсъствието на отоплително на-
прежение за голяма част от лампите на теле-
визора „Рубин 102й. Това Трябва да се има
пред вид при ремонта му.
Посредством кондензатора С41 се предпазва
крайното стъпало за усилване на мощност от
самовъзбуждане. Той осигурява за високите
честоти напрежение за отрицателна обратна
връзка. Кондензаторът Сз9 е разделителен.
Акустичната система е съставена от два по-
следователно евързани високоговорителя.
При прекъсването на единия от тях звуковият
съпровод изчезва—достатъчно е да се даде
накъсо, за да се получи макар и по-слаб зву-
ков съпровод от другия високоговорител.
Използувана е сложна верига за честотно-
зависима ООВ, към която е свързан и стъ-
палният регулатор за тона. В нея участвуват
кондензаторите С38, Сз7, Сзб, Сз4, резисто-
рите /?41, Т?39, Т?38, R3i, R3b и катодният
резистор на Л4б—R33. При натискането на
клавиша „смекчен звук44 към катодния резис-
тор се подават високите звукови честоти
(през кондензатора Сз8 и резистора /?41 и
паралелната верига от Сз7, /?з8, Z?39). Гру-
пата /?37, Сзб действува постоянно за често-
тите от нискочестотния сигнал. По този на-
чин отрицателната обратна връзка е макси-
мална за високите честоти на звука, с което се
получава смекчаването му. Натискането на
клавиша „концерт44 подава към катода на
предусилвателната лампа най-вече средните
звукови честоти (през С37, R38 и #39) и ни-
вото на високите и ниските звукови честоти
се повдига, което е най-благоприятният
случай за пълноценно възприемане на ка-
чеството на звуковия съпровод. Натискането
на клавиша „говор44 подава към катода на
Л4б главно ниските звукови честоти (ця-
лата честотна лента на звуковия съпровод се
подава през резисторите Т?з8 и R39 към ка-
тода, но между общата им точка и земя се
свързва групата за отвеждане на високите
честоти на звука #35, СзЯ и до катода на
предусилвателната лампа достигат само нис-
ките честоти, защото Т?37 и Сзй отвеждат
към земята средните честоти).
Характерни повреди. Най-често се среща
дефектиране на лампата 6П14П (влошено
съпротивление на изолацията между втора
и първа решетка — гъгнене на звука, ви-
соко катодно напрежение; изтощена лампа —
слаб звук, утечка между първа решетка и
катод — намалена сила на звука; прекъс-
нали електроди — няма звук и др.), про-
бива кондензаторът С43, включен паралелно
на първичната намотка на изходния транс-
форматор за звука; при тази повреда няма
звук, а в изображението се появяват сму-
щения под формата на ситна мрежа поради
самовъзбуждане на крайното стъпало за
звука на много високи честоти (това не се
наблюдава при другите модели).
17.3.8.	„Темп 6/744 (фиг. 17.11). Схемата
му е подобна на използуваната при „Рубин
10244. Веригата за стъпално регулиране на
тембъра е усложнена с въвеждането на още
един ред контакти, посредством конто става
възможно изключването на вътрешните ви-
сокоговорители (за тази цел не трябва да
бъде натиснат нито един клавиш за стъ-
пално регулиране на тембъра). В този слу-
чай прослушването на звуковия съпровод се
извършва с помощта на външни слушалки,
конто са комплект към телевизора. Начинът
на евързване на групата за стъпално регу-
лиране на тона във веригата на ООВ пред-
пазва крайното стъпало от повреда при пре-
къеване или изключване на високоговори-
телите. Използуват се два паралелно евър-
зани високоговорителя. Посредством кла-
виша „баси44 отрицателната обратна връзка е
максимална за високите звукови честоти,
при натиснат клавиш „концерт44 — за сред-
ните, а при натиснат клавиш „говор44 — за
ниските звукови честоти.
Характерни повреди. При „Темп 6/7“ най-
често се наблюдава дефектиране на лампата
6ФЗП и влошаване съпротивлението на изо-
лацията на разделителния кондензатор С2_4з,
при което звукът е с изкривявания (гъгне).
Резисторът R2_ 151 е против самовъзбуждане.
17.3.9.	„Топаз44 (фиг. 17.12). Това е
също схема на нискочестотен усилвател със
стъпално регулиране на тона. Характери-
зира се с подаване на запушващо отрицател-
но напрежение посредством утечния резистор
7?13б към управляващата решетка на преду-
силвателната лампа. Това напрежение се
изработва от групата за защита на общия
канал и се подава до момента, в който за-
работва схемата за АРУ. По този начин
нискочестотният усилвател е запушен след
пускане на телевизора и се премахва въз-
произвеждането на неприятния шум до за-
работването на стъпалото за АРУ. Друга
характерна особеност е свързването на кон-
дензатора С407 от анода на усилвателя за
375
НЧУ
Фиг 17.11. Нискочестотен усилвател при „Темп 6/7“
фиг. 17.12. Нискочестотен усилвател
при „Топаз1*
НЧУ
376
мощност към земя — предназначението на
този кондензатор е да предпази крайното
стъпало за звука от самовъзбуждане. Акус-
тичната система е от два високоговорителя —
широколентов Вг1 и високочестотен Вг2.
Последният е свързан към вторичната на-
мотка на изходния трансформатор с помощта
на електролитния кондензатор С4о8 — по
този начин към него се подават само високите
звукови честоти. За предпазването на елек-
тролитния кондензатор от повреди поради
нарушаване на формирания в завода окисен
слой другият край на високоговорителя за
високите честоти Вг2 е свързан към положи-
телното напрежение на катода на крайната
лампа за звука Л9.
Групата за честотнозависима отрицателна
обратна връзка се използува и за стъпално
регулиране на тона. Тя се състои от два
клавиша — „музика“и„говор“. При натис-
кане на първия ООВ е максимална за сред-
ните звукови честоти, като високите и нис-
ките се подчертават, а при натискане на
клавиша „говор“ ООВ е максимална за нис-
ките звукови честоти. Съществува възмож-
ност, при която не е натиснат нито един от
двата клавиша — при нея ООВ е постоянна
за целия честотен обхват.
Характерна повреда при „Топаз“ е дефэк-
тирането на крайната лампа за усилване на
мощността Л9. Също така при повреда в
групата за предпазване на общия канал се
подава постоянно отрицателно напрежение
към предусилвателната лампа и след зара-
ботването на групата за АРУ — по този
начин НЧУ е запушен. Това се проверява
най-лесно посредством заземяване на дол-
ния край на резистора /?1з5.
17.3.10.	„Темп 6М/7М“ (фиг. 17.13). От-
личава се от схемата на „Темп 6/7“ по от-
съствието на резистор против самовъзбуж-
дане на крайното стъпало за звука, по из-
ползуването на потенциометри за плавно
регулиране на тона и наличието на отделен
ключ за изключването на собствените висо-
коговорители, конто за разлика от „Темп 6/7“
са свързани последователно. При изключва-
нето им към вторичната намотка на изход-
ния трансформатор за звука се свързва за
товар резисторът RQ8, като по този начин се
предпазва от повреда крайното стъпало за
звука.
Във веригата на честотнозависима ООВ са
свързани двата променливи резистора за
плавно регулиране на тона 2-R22 и 2-7?23.
Посредством първия от тях към катода на
предусилвателната лампа се подават в раз-
лична степей високите звукови честоти — за
тях ООВ е максимална и те се потискат. По-
средством втория променлив резистор 2-7?23,
резистора 2-7?21 и кондензатора 2-С21 се
отвеждат към земя в различна степей висо-
ките звукови честоти и ООВ за тях е ми-
нималка. По този начин с първия променлив
резистор (и разбира се, останалите елементи
за групата за честотнозависимата ООВ) се
регулира нивото на високите звукови чес-
тоти, а посредством втория — на ниските
звукови честоти.
Характерна повреда на „Темп 6М/7М“ е
дефектирането на лампата за звука 6ФЗП.
17.3.11.	„УНТ 47/59“ (фиг. 17.14). Тази
377
нчу
Фиг. 17.14. Нискочестотен усилвател при „УНТ
47/59“
схема се характеризира с някои особености.Ед-
на от тях еповдигнатият потенциал на отопли-
телната жичка на предусилвателната лампа.
Товаенаправено с цел да се намалибрумът,
който отоплителната жичка вкарва към упра-
вляващата решетка. Потенциалът на отопли-
телната жичка се повдига на +42V, като се
използува отделна намотка на трансформа-
тора за отопление на лампата за звука
6Ф5П, а необходимое положително напре-
жение се взема от делител, който е изпълнен
с резисторите Т?22о и R^. По този начин ото-
плителната жичка става по-положителна от
управляващата решетка на предусилвател-
ната лампа и отделените от нея електрони,
.конто биха причинили брум, се задържат на
повърхността й.
Друга особеност е последователното свър-
зване във веригата на кондензатора за пред -
пазване крайното стъпало от самовъзбуждане
С22о на резистора T?21S. По този начин гру-
пата действува за най-високите звукови
честоти и високите честоти се предпазват от
шунтиране. Втората решетка на лампата за
усилване на мощност е захранена с по-ниско
напрежение, което се получава от делителя
Т?21б, /?215. По този начин лампата се поставя
да работи в най-изгоден режим.
Интересна е схемата на групата за чес-
тотнозависима ООВ, посредством която се
осъществява и плавното регулиране на тона.
Кондензаторът С524 и паралелно свързаният
към него резистор Т?540 подават към катода на
Л2оза целия спектър на нискочестотния сиг-
нал, като леко са подчертани високите чес-
тоти. Посредством потенциометъра Т?5з8 към
катода на Л2оза се подават в различна сте-
пей високите звукови честоти и по този на-
чин се регулира тонът в областта на високите
честоти. Аналогично посредством потенцио-
метъра Т?5з7 се отвеждат към земя или се по-
дават към катода на предусилвателната
лампа в различна степей ниските звукови
честоти и се извършва регулирането им.
Акустичната система е съставена от два
последователно свързани високоговорителя,
като е предвиден ключ за изключването им,
разположен на една ос с потенциометъра за
регулиране на ниските честоти.
Характерна повреди. Често се наблюдава
дефектиране на лампата за звука 6Ф5П, пре-
късване на единия от двата последователно
свързани високоговорителя (няма звук), пре-
късване на катодния блок на крайната лам-
па за усилване по мощност С226 (при което
звукът е по-тих, но по-качествен), влошаване
съпротивлението на изолацията на раздели-
телния кондензатор С222 (звуковият съпровод
е с изкривявания — гъгне).
17.3.12.	„Кристал", „Дунав" (фиг. 17.15).
Схемата се различава от разгледаните дотук
по това, че са използувани две предусилва-
48 Повреди и поправки на телевиаиони приемници
НЧУ
378
Фиг. 17.15. Нискочестотен усилвател при „Кристал11
тел ни стъпала Л& и Л&, осъществени с две-
те триодни системи на радиолампата ЕСС83.
На входа на предусилвателя с два клавиш-
ни превключвателя се осигурява стъпалното
регулиране на тона. С единия от тях се
включва кондензаторът С83, при което се
отвеждат към земя високите звукови честоти
(клавиш „високи*1), а посредством другия
се дава накъсо прехвърлящият кондензатор
с капацитет 2nF-C91 и по този начин се по-
вдига нивото на ниските честоти (клавиш
,,ниски“). Интересно е и свързването на кон-
дензатора за повдигане на високите честоти
при долно положение на плъзгача на потен-
циометъра за регулиране силата на звука —
С87, който е свързан не към плъзгача на по-
тенциометъра /?91, а към допълнителния из-
вод за честотнокоригиращата трупа.
Първото предусилвателно стъпало се ха-
рактеризира със схемата за честотнозависима
отрицателна обратна връзка, изпълнена с
кондензаторите С45, С44 и резисторите 7?31 и
/?з2. Стъпалото е обхванато и от още една
ООВ посредством катодния резистор Т?з4,
който не е шунтиран с кондензатор. Второто
предусилвателно стъпало е изпълнено по
типична схема и заедно с крайния усилвател
за мощност е обхванато от веригата на чес-
тотнонезависима ООВ, в която участвуват
двата резистора /?42 и R31.
Характерни повреди. При „Кристал** чес-
то се влошава изолационното съпротивление
на двата кондензатора за ООВ в първото
стъпало — С45 и С44. При влошаване изо-
лационното съпротивление на първия от
тях (С45) през резистора /?31 протича ток и в
нискочестотния усилвател се чува шум дори
при минимално положение на потенциоме-
търа Т?91. Други повреди са дефектирането
на крайната лампа за звука PL82, влошава-
нето на съпротивлението на изолацията на
С48, при което звуковият съпровод е с го-
леми нелинейни изкривявания и катодното
напрежение се повишава.
17.3.13.	„Стадион 2/4“ (фиг. 17.16).
Нискочестотният усилвател на „Стадион 2/4“
е също с двустъпален предусилвател. Ин-
тересна е групата за регулиране на тона, с
която се прехвърля нискочестотният сиг-
нал от първото към второто предусилвателно
стъпало. Тя е съставена от кондензаторите
С5о1, с41, С42 и С43 и резисторите /?95, Rw
R3i и R93. С потенциометъра /?9, се ргулира
тонът. В горното положение към второто
предусилвателно стъпало се прехвърля ниско-
честотен сигнал с максимално подчертани
високи звукови честоти, при средне — с нор-
мал на честотна характеристика, а при дол
но — с максимално подчертани ниски чес-
тоти. Групата С41. С42 и Т?94 отвежда към земя
средните звукови честоти. Второто стъпало
е обхванато заедно с крайния усилвател на
мощност от отрицателна обратна връзка,
като катодната трупа за преднапрежение
/?219, С209 е заземена през допълнителната
намотка на изходния трансформатор за зву-
ка. Акустичната трупа съдържа два високо-
говорителя — единия за средни и ниски
честоти, а другия — за високи честоти.
Характерни повреди. Влошава се съпро-
тивлението на изолацията на кондензатора
379
НЧУ
о
R202
10k
C501
Л203
PL84
C45
lOn
отЧД
R98
100k
сила
на збука
R2O3
♦195V
R230
♦ 1,5 V
C209
50,0
R209
220
R94
4,7k
iiov
♦225V
онблеида
R97
IM
27к£2,2п c^8
Фиг. 17.16. Нискочестотен усилвател при „Стадион 2/4“
©
rt
R201
22k
+	C202
Л20/а
EQC83
.С203 47n
• R95
R208
470k
C41
22n
qsy Л2016
^44^083 (
180 <2
C215
47n
46/
R228
1k
22n
С218
R211
1,0
R219
1,5k
С215, при което звукът е с големи нелинейни
изкривявания, а през крайната лампа про-
тича по-силен ток от нормалния. Същото се
наблюдава и при повреда на крайната лампа
за звука PL84.
17.3.14.	„Стадион" (фиг. 17.17). При тази
схема е приложен оригинален начин за ре-
гулиране на силата на звука. Това става
посредством променливия резистор Raa, кой-
то образува заедно с резистора 7?116 делител
на входното звуково напрежение. Регули-
рането на тона се извършва по сыция начин,
както и при „Стадион 2/4“. Друга особеност
е, че предусилвателят за ниска честота е
тристъпален. Между второто и третото стъ-
пало е свързана групата за връзка, която е
честотнозависима и е съставена от конденза-
торите С2о9, С26о и резистора R^. По този
начин С2С9 и R2oi образуват честотнозависим
делител на напрежението, като в краищата
на /?204 с най-голяма амплитуда се получа-
ват високите звукови честоти. За частичното
им подтискане след третото предусилвателно
стъпало от анода на лампата към земя е
свързана групата /?221, С216. Крайното стъ-
пало за мощност е изпълнено по типична
схема. От допълнителна намотка на изход-
ния трансформатор за звука се подава напре-
жение за честотнонезависима ООВ през
резистора Т?219 към катода на третото пред-
усилвателно стъпало. Акустичната система
е, както при „Стадион 2/4“.
Характерните повреди са същите, както
и при „Стадион 2/4“. Може да се добави
прекъсването на резистора Т?22з — аноден
товар на третата предусилвателна лампа.
17.3.15.	„УЛППТ 47/59“ (фиг. 17.18).
Това е типична хибридна схема, при която
предусилвателното стъпало е изпълнено с
транзистора ПП203 (МП40А), а крайният
усилвател на мощност — с радиолампата
Л»с1 (6П14П). Поради това, че е използуван
транзистор с права проводимост, положи-
телното захранващо напрежение се подава
в емитерната му верига с помощта нагася-
щия резостор /?22з и филтърния конденза-
тор С519в. Товар за стъпалото е резисторът в
колекторната верига към земя 7?219. В емитер-
ната верига са свързани двата резистора
/?322 и /?221- Общата им точка е свьрзана с
отоплителната намотка от мрежовия транс-
форматор за крайната лампа на звука, като
по този начин потенциалът й се повдига с
цел да се намали брумът, причинен от ото-
плителната жичка на Л201. Крайното стъ-
пало за усилване на мощността, групата за
регулиране на тона и отрицателната обратна
връзка (напрежението за нея се подава в
емитера на /7772оз) са същите, както при
„УНТ 47/59“. Използувани са два последо-
вателно свързани високоговорителя, като е
предвиден и ключ за изключването им от
схемата (комбиниран е с потенциометъра за
регулиране на високите звукови честоти).
Против самовъзбуждане на крайното стъ-
пало за усилване на мощността е използу-
вана 7?С-групата RM7, С225, свързана па-
ралелно на първичната намотка на изходния
трансформатор за звука.
Характерни повреди. Често се наблюдава
прекъсване на електродите на пгелусилвател-
ния транзистор ПП^а, при което няма зву-
ков съпровод. Дефектира и крайната лампа
НЧУ
380
сч
о
за звука. Влошаването на съпротивлението
на изолацията на прехвърлящия конден-
затор С22з не е толкова фатално за работата
на крайното стъпало за усилване на мощност-
та поради по-ниското положително напреже-
ние в предния му край (при транзисторния
предусилвател това напрежение има стой-
ност -|-21 V).
17.3.16.	„УЛПТ 61“ (фиг. 17.19). Изпол-
зувана е също хибридна схема, която е зна-
чително по-опростена от схемата на УЛППТ
47/59“. Регулирането на тона за ниските
честоти се извършва с потенциометъра /?бз7,
който дава накъсо в различна степей кон-
дензатора Сб2о, като по този начин изменя
пропускането на ниските и високите звукови
честоти (при минимално съпротивление на
Т?537 се пропускат най-добре ниските зву-
кови честоти, а при максимално се подчер-
тават високите звукови честоти). Високите
звукови честоти се регулират с потенцио-
метъра Т?5з8, с помощта на който те се отвеж-
дат през кондензатора С521 в различна сте-
пей към земя. Отрицателната обратна връз-
ка е честотнозависима, осигурява се посред-
ством групата С*22д, /?2з2> ^2зо’ ^225» ^234 и
/?227. Използувани са два паралелно свър-
зани високоговорителя с възможност за
изключването им.
Характерни повреди. Често се, наблюдава
прекъсване на транзистора Т2о4. Друга ха-
рактерна повреда е лошият контакт в двата
куплунга — единият е троен куплунг за
свързване на схемата с потенциометъра за
регулиране на силата на звука Т?53о, а ДР У'
гият е двоен и включва веригата на високо-
говорителите. При всичките повреди зву-
ковият съпровод отсъствува.
17.3.17.	„Хемус“ (фиг. 17.20). Единстве-
ният телевизор от разгледаните модели, при
който нискочестотният усилвател е изцяпо
транзисторен, е „Хемус“. Схемата му е съ-
ставена от три основни стъпала. Първото е
предусилвателно и е изпълнено с транзисто-
ра Т204. Колекторът му е свързан директно
с базата на втория транзистор Т20ь- За то-
вар му служи драйверният трансформатор
Tp2qi> чието предназначение е да дефазира
нискочестотното възбудително напрежение,
което - се подава към двата крайни транзи-
стора Т206 и Т207. Крайният усилвател на
мощност е изпълнен по безтрансформаторна
схема. Възбудителното напрежение се подава
в такава фаза към крайните транзистори, че
Фиг. 17.17. Нискочестотен усилвател при „Стадион"
381
ш
от ЧД
Л 201
6П14П
R219
56к
С223
ПП203
МПАОА
R530
С225
ниски
R225
1к
R226
35 2V
С226
50.0
R227
4.7к
Тр502
o’-
R536
560
-------------
раче на Л 201
(отопление)
22к
R221
220
200V
57 V
Фиг. 17.18. Нискочестотен усилвател при „УЛПТ47/59“
С222
20.0
50п
R223
47к
ГС524
430
С523 Т
си° 22п±
R537
Юк
R541
560
27к
R538
R540
слушалки'
С520 0,5 О
мВт
R539 бисоки
ВТ501
1ГД18
ВГ502
1ГД18
К5ОЗ
Фиг. 17а19. Нискочестотен усилвател при „УЛПТ-61“
ако в даден момент единият е запушен, в
същия момент другият се отпушва. В сред-
ната им точка се получава усиленото ниско-
честотно напрежение, което се прехвърля към
високоговорителя посредством разделител-
ния електролитен кондензатор с голям ка-
пацитет С2б0. Понеже безтрансформатор-
ните усилватели отделят по-голяма мощност
при високоговорители със съпротивление
около 8Q, а използуваният при „Хемус“
е със съпротивление 4Q, включването му се
извършва с помощта на съгласуващия авто-
трансформатор Тр4о1.
17.4.	ЕЛЕМЕНТИ НА НИСКОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВА-
ТЕЛ И ТЕХНИТЕ ПОВРЕДИ
Ц1 — първа предусилвателна лампа на
НЧУ. При прекъеване на електрод или
късо съединение между електродите звуко-
вият съпровод отсъствува, като при това
напреженията между електродите и земя
Ц2-Ц5
382
6
T206
SFT131
T204
SFT308
C253
°»1
тонрегу-
Ааторвч
252
56k
44
JC256 51|
R253 >X
56k (g)
30
Фиг. 17.20. Нискочестотен
усилвател при „Хемус“
сила на звука 0,12
C255
68n
R251
15k
Тр401
силно се променят. При изтощена лампа зву-
кът е слаб и с шум. При някои вътрешни
промени може да се появи силен брум в
звука — затова обикновено първата пред-
усилвателна лампа се подбира от няколко
лампи по минимален шум. Когато се изпол-
зува комбинирана лампа (както е при по-
вечето модели — PCL82 или PCL86), обик-
новено крайната лампа за усилване на мощ-
ността (пентодната част) се изтощава много
по-бързо от триодната част.
Ц2 — втора предусилвателна лампа на
НЧУ. Повредите при нея са същите, както и
при първата (Ц1).
ЦЗ — трета предусилвателна лампа на
НЧУ. Повредите при нея са същите, както и
при първата (Ц1).
Ц4 — крайна лампа — усилвател на мощ-
носттана НЧУ. При прекъсване или късо
съединение между електродите звуковият
съпровод отсъствува. По-често се наблюдава
влошаване на изолационното съпротивление
между втора решетка и първа решетка —
това води до подаване на положително на-
прежение към първата й решетка, което
компенсира част от отрицателното предна-
прежение, изменя работната точка на край-
ната лампа и звуковият съпровод се полу-
чава с големи изкривявания. При това лам-
пата се отпушва и напрежението на нейния
катод става почти двойно по-високо. Тази
повреда се проявява, след като телевизион-
ният приемник работи определено време.
При повечето случаи лампата може да се
използува, като се измени съпротивлението
на утечния резистор от 470 кйна 100 кй
или дори до 10 кй— по-този начин се полу-
чава делител на прехвърляното към управля-
ващата решетка положително напрежение
от вътрешното съпротивление на участъка
първа решетка — втора решетка- и утечния
резистор. При това кол кото съпротивлението
на утечния резистор е по-малко, толкова
по-малко положително напрежение ще се
прехвърля от втората решетка на лампата
към първата. Това намаляване на утечния
резистор има като отрицателна последица
затихването на звука и промяната на честот-
ната характеристика на НЧУ. При послед-
ните серии на „Пирин“ утечката между пър-
ва и втора решетка на крайната лампа за
звука води до намаляване на вертикалния
размер поради понижаването на общото
анодно захранващо напрежение.
Ц5 — кондензатор от веригата за регули-
ране на тона при „Опера 3й. Подава висо-
ките звукови честоти към единия край на
потенциометъра за регулиране на тона. При
прекъсването му тонрегулаторът действува
не върху тембъра на звука, а върху неговата
сила (Той образува заедно с резистора Ф39
от МЧУЗ делител на напрежението на звуко-
вата честота, като частта, която се пада на
тонблендата и последователно свързания с
нея резистор Ц6, се подава към потенциоме-
търа за регулиране на силата на звука Ц8).
При пробив на Ц5 регулирането на тона
също променя силата на звука, като в еди-
ния край на потенциометъра звуковият съ-
383
Ц6—Ц41
провод изчезва, по средата на потенциоме-
търа е максимален, а в другия край — за-
тихва.
Ц6 — резистор от групата за регулиране
на тона при „Опера 3“. При прекъсването му
тонрегулаторът влияе върху високите зву-
кови честоти.
Ц7 — потенциометър за регулиране на
тона. При влошен контакт между плъз-
гача на потенциометъра и графичния му
слой регулирането на тона е съпроводено с
пращане. При прекъсване на извода за
плъзгача тонът не се регулира. При прекъс-
ване на левия му край (вж. фиг. 17.4) той
действува не като тонрегулатор, а като
регулатор за силата на звука, а при прекъс-
ване на десния край се регулира само ни-
вото на високите звукови честоти.
Ц8 — потенциометър за регулиране си-
лата на звука, когато не е утечен за първата
предусилвателна лампа. При замърсяване
на графитната повърхност регулирането на
силата на звука се съпровожда с пращене.
Препоръчва се разглобяване на потенциоме-
търа, почистването му с бензин и намазва-
нето с тънко масло или технически вазелин
на графичната плочка и оста на плъзгача.
Обтягат се конта ктните пружини на плъз-
гача и се сглобява. При по-екстрени случаи
добър резултат (макар и за кратко време)
може да се постигне, като се вкара в потен-
циометъра тънко масло, разредено с бензин,
през отворите за изводите му или през специ-
ално йробит за целта малък отвор (около
3 mm). Когато е комбиниран с мрежовия
ключ, често се наблюдава прегаряне или
счупване на ключа — телевизорът не мбже
да се включи към мрежата. В такива слу-
чаи се препоръчва даването накъсо на из-
водите от ключа, а включването на телеви-
зора към мрежата да се извършва с помощта
на допълнително монтирано ключе направо
към шнура за мрежово захранване на теле-
визора. При прекъсване на горния извод
на Ц8 няма звук, а ако между него и плъз-
гача е свързан кондензаторът ЦП, възпро-
извеждат. се само високите звукови честоти
(много дрезгав звук). Прекъсването на извода
от плъзгача води до същия ефект с тази раз-
ли!*а, че докато при предния случай въртене-
то иа потенциометъра предизвиква затихване
наЛвука, при втория не се отразява на си-
лата му. Прекъсването на долния край на
Ц8 се отразява върху ефекта от регулирането
на звука — не се регулира силата му, а
тонът, и то в много малки граници. Често се
наблюдава късо съединение между допълни-
телния извод и екрана — при това звукът
бързо затихва до средното положение на по-
тенциометъра Ц8 и по-нататъшното му вър-
тене е като че ли на „празен ход“.
Ц9 — кондензатор от групата за честотна
компенсация. Заедно с резистора Ц10 от-
вежда към земя високите звукови честоти
при положение на Ц8, отговарящо на тих
звуков съпровод. При прекъсването му при
тих звуков съпровод високите честоти са по*
подчертани, а при пробив звукът затихва
при завъртане на плъзгача на потенциоме-
търа на V2 от възможния ъгъл.
Ц10 — резистор от групата за честотна
компенсация. При прекъсването му нивото
на високите честоти на звука при тих звук е
повишено.
ЦП —кондензатор за повдигане на ни-
вото на високите звукови честоти при нама-
ляване на силата на звука с Ц8. Прекъсва-
нето му понижава това ниво при тих звук.
Ц12—разделителен кондензатор към пър—
вата предусилвателна лампа. При прекъс-
ване звуковият съпровод отсъствува или е
много тих, а при пробив се появяват изкри-
вявания поради отсъствието на преднапре-
жение за предусилвателната лампа (когато
се получава за сметка на решетъчния ток).
При вградена екранировка на Ц12 се полу-
чава пробив или утечка между екраниров-
ката и една от плочите на кондензатора, при
което звуковият съпровод отсъствува или е
тих.
Ц13 — утечен високоомен резистор за пред-
усилвателната лампа. Служи за получаване
на преднапрежение за сметка на решетъч-
ните токове. При прекъсването му звуковият
съпровод е с изкривявания при положение
на потенциометъра за регулиране на силата
на звука, отговарящо на максимален звук.
Също така внасянето на силен смущаващ им-
пулс (например посредством докосване на
плъзгача на Ц8 с неизолирана отвертка или
с пинцети) води до краткотрайното изчез-
ване на звука поради запушването на пред-
усилвателната лампа.
Ц14 — катоден резистор на предусилва-
телната лампа за получаване на преднапре-
жение или за подаване на напрежението на
ООВ. При прекъсването му звуковият съ-
провод отсъствува, а анодното напрежение
на предусилвателнатя лампа става равно на
захранващото. Ако веригата за ООВ е свър-
зана към катода на предусилвателната лам-
па и не съдържа разделителен кондензатор,
при прекъсването на Ц14 звуковият съпровод
е много тих.
Ц15—Ц26
384
Ц15. — резистор, свързан последователно
с Ц 14. Служи също за преднапрежение на
Ц1 или за подаване напрежението за ООВ.
При прекъсването му няма звук или има, но
е много тих.
Ц16 — товарен резистор на предусилвател-
ната лампа. При прекъеване няма звук и
анодното напрежение на предусилвателната
лампа е равно на нула.
Ц17 — филтърен резистор за захранване
анода на предусилвателната лампа. При пре-
къеване или прегаряне няма звук, анодното
напрежение на Ц1 отсъствува.
Ц18 — филтърен кондензатор във вери-
гата за захранване анода на предусилвател-
ната лампа. При прекъеване усилвателят
може да се възбуди (това зависи от схемата
му), при което се чува силно пищене. При
пробив прегаря филтърният резистор Ц17
(ако е със съпротивление до 10 kQ) или грее,
звуковият съпровод отсъствува.
Ц19 — разделителен кондензатор, пре-
хвърлящ ниската честота от анода на по-
следната предусилвателна лампа към управ-
ляващата решетка на крайния усилвател по
мощност. При прекъеване няма звук. При
влошено съпротивление на изолацията зву-
кът е с изкривявания поради промяна на
преднапрежението на крайната лампа, а при
пробив също няма звук — крайната лампа се
отпушва от високото положително напре-
жение, което се подава към управляващата
й решетка.
Ц20 — утечен резистор на крайния усил-
вател за звука. При прекъеване лампата се
запушва и звуковият съпровод е с големи
изкривявания — запушва се при силен звук,
катодното напрежение е ниско.
Ц21 — резистор против самовъзбуждане.
Не позволява протичането на силен решетъ-
чен ток, който е характерен при самовъз-
буждането на стъпалото. При прекъеване
няма звуков съпровод, катодното напреже-
ние на лампата Ц4 е по-голямо, защото лам-
пата е без преднапрежение и се отпушва.
Ц22 — катоден резистор на крайната лам-
па за звука. При прекъеване, ако не пробие
катодният електролитен кондензатор Ц23,
има звук с постоянни вибрации и преоблада-
ващи високи тонове, катодното напреже-
ние е над +40V, а ако пробие Ц23, звукът е
с големи изкривявания. Съпротивлението на
Ц22 определя големината на полученото
преднапрежение за крайната лампа. При
поставянето на резистор с по-малко съпро-
тивление звуковият съпровод е с изкривя-
вания при максимално усилване.
Ц23 — катоден кондензатор за крайната
лампа за звука. При прекъеване звуковият
съпровод е по-тих, но по-качествен, защото се
получава отрицателна обратна връзка по
ток за сметка на нешунтирания катоден ре-
зистор Ц22, а при пробив звукът е сизкрш
вявания, защото Ц4 е без преднапрежение^
Поради протичането на по-силен ток от
допустимия лампата може да дефектира,
анодът й се зачервява, катодното напрежение
става равно на нула, може да се намали и
вертикалният размер (ако вертикалното от
клонение се захранва от същия електролит
поради намаляване на анодното напрежение
в резултат на увеличения товар).
Ц24 — резистор за захранване на втората
решетка на Ц4. Когато между нея и земя има
филтърен кондензатор, Ц24 изпълнява роля-
та на филтърен резистор,а когато няма, на не-
го се получава напрежение за ООВ. При пре-
къеване звукът е тих и при максимална мощ-
ност е с големи изкривявания: напреже-
нието между втората решетка на крайната
лампа и земя е нула. Ако захрайването на
предусилвателната лампа се взема след Ц24,
няма звук.
Ц25а— първична намотка' на изходния
трансформатор за звука. При прекъеване
няма звук, анодното напрежение на Ц4 е
нула. Обикновено се състои от две секции —
при прекъеване на едната може да се даде
накъсо другата и звуковият съпровод се
възстановява малко по-тих. Ако има накъсо
евързани намотки, звукът е тих и с изкри-
вявания. При искрене между намотките зву-
кът е със силни смущения (пукане) при мак-
сималната му сила.
Ц256 — вторична намотка на изходния
трансформатор за звука. При прекъеване
(което е изключено, по-често се случва лоша
спойка в изводите) няма звук.
Ц25в — допълнителна намотка на изход-
ния трансформатор за звука, предназначена
за създаване напрежение за ООВ. При пре-
къеване и звукът е или тих, когато катодната
верига на предусилвателната лампа не се
затваря по постоянен ток към земя през
допълнителната намотка, или звукът от-
съствува, когато се затваря през нея (вж.
схемата на „Стадион 2/4 — фиг. 17.16).
Ц26 — кондензатор, свързан паралелно на
първичната намотка на изходния трансфор-
матор за звука. При прекъеване звукът е с
385
Ц27—Ц38
подчертани высоки честоти, може да се само-
възбуди, при което НЧУ или пищи (ако само-
възбуждането е по звукови честоти), или
няма звук и в изображението се наблюдават
смущения от типа на рибена кост или ситна
мрежа (когато самовъзбуждането е в об-
ластта на високите честоти) — тази повреда
е типична за телевизора „Рубин 102й. При
нея самото докосване с изводите на измери-
телния уред до някоя точка от схемата води
до появяването на звуков съпровод. При
пробив на Ц26 няма звуков съпровод или е
много тих, а анодното захранване е равно
на анодното напрежение на крайната лампа
за звука.
Ц27 — високоговорител. При прекъсване
няма звук, съществува опасност за изход-
ния трансформатор за звука поради високото
импулсно напрежение, което се получава.
При отлепване на намотки от шпулата на
високоговорителя те се трият в магнитопро-
водите и звуковият съпровод е с дрънчене,
особено при максимален звук. При изваж-
дане на гумената част, която при някои мо-
дели („Пирин“ и др.) задържа изводите на
високоговорителя, те опират в металния му
корпус, окъсяват веригата и звукът затихва
произволно.
Ц28 — резистор, подаващ напрежението за
ООВ, когато тонрегулаторът не е във вери-
гата за ООВ. При прекъсването му се уве-
личава сила*га на звука, но качеството му
се влошава.
Ц29 — филтърен кондензатор за захран-
ването на втората решетка на Ц4. При пре-
късване звуковият съпровод затихва, при
пробив — също, само че в по-голяма сте-
пей, прегаря филтърният резистор и напре-
жението на втората решетка е нула.
ЦЗО — кондензатор от групата за регу-
лиране на тона. Прехвърля високите зву-
кови честоти към тонрегулатора Ц31. При
прекъсване не се регулира тонът, а при
пробив тонрегулаторът действува като по-
тенциометър за регулиране силата на звука.
Ц31 — променлив резистор за регулиране
на тона. При прекъсване на изводи тонът не
се регулира, с изключение на прекъсването
на долния извод, при който продължава да
функционира нормално. Това дава възмож-
ност при прекъсване на горния край на
Ц31 кондензаторът ЦЗО да се свърже към
долния край и регулирането на тона се
възстановява. Ако при регулиране на тона
се чува пращене, трябва да се почисти по-
тенциометърът по начините, посочени за Ц8.
Ц32 — кондензатор между втората ре-
шетка на крайната лампа за звука и земя
отвежда променливия ток към земя. При
прекъсване звуковият съпровод е по-тих
поради ООВ, получаваща се върху неблоки-
рания резистор за постояннотоково захранва-
не на втората решетка Ц24. При пробив зву-
кът е много тих и с изкривявания за макси-
малната мощност резисторът Ц24 прегаря,
няма напрежение между втората решетка и
земя. При влошено съпротивление на изола-
цията това напрежение е по-ниско, звукът е
незначително по-тих, а резисторът Ц24 се
загрява, дори боята му потъмнява.
ЦЗЗ — високоговорител за ниски и средни
честоти (широколентов). При прекъсване зву-
кът е много дрезгав и тих — тогава работи
само високочестотният говорител Ц34. При
отлепване на навивки ефектът е същият,
както и при единичен високоговорител Ц22-
дрънчене в звука, което се появява обикно-
вено при максимална мощност.
Ц34 — високоговорител за високи честоти.
При прекъсване звукът е по-тъп и няма обем-
но звучене, защото работи само ЦЗЗ.
Ц35 — безполюсен електролитен конден-
затор за отделяне на високите честоти. Съ-
стои се от два последователно свързани елек-
ролитни кондензатора с обратна полярност
в един корпус, като по този начин се намаля-
ва опасността от разрушаване на формира-
ния слой от алуминиев окис. Отделя висо-
ките звукови честоти и ги подава към високо-
честотния говорител Ц34. При прекъсване
звукът е по-тъп и няма обемност на звученето,
а при пробив по-слабо се подчертават висо-
ките честоти.
Ц36 — кондензатор от групата за чес-
тотнозависима ООВ, прехвърлящ целия НЧ
сигнал. При прекъсване звуковият съпровод
е по-силен, но по-некачествен (не действува
ООВ), а при пробив намалява нивото на нис-
ките звукови честоти — и за тях вече дей-
ствува ООВ.
Ц37 — кондензатор от групата за ООВ.
Отвежда към земя високите честоти от сиг-
нала, като по този начин ООВ остава да
действува само за средните (Ц36 не пропуска
ниските честоти). При прекъсване намалява
нивото на високите звукови честоти (ООВ
действува и за тях), а при пробив звукът е
по-силен, но по-некачествен (ООВ не дей-
ствува).
Ц38 — резистор от групата за ООВ, свър-
зан последователно с потенциометъра за ре-
49 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Ц39-Ц48
386
гулиране силата на звука Ц8. При прекъс-
ване регулаторът за сила на звука действува
много слабо, а звукът е по-тих (увеличава се
действието на групата за ООВ).
Ц39 — резистор, свързан последователно
с Ц8, като паралелно към него не е свързан
кондензатор Ц37. Служи за подаване напре-
жението за ООВ към входа на НЧУ. При
прекъсване се увеличава действието на ООВ
и звукът е по-тих. Регулаторът за сила на
звука действува само в случай че схемата на
НЧУ позволява заземяването на долния му
край през останалите елементи от групата за
ООВ (вж. фиг. 17-8).
Ц40 — два паралелно свързани високого-
ворителя. Това се среща предимно в теле-
визорите от първите модели, при конто не са
употребени високоговорители с магнитен
екран. В случая, за да се избегне влиянието
на магнитното поле на високоговорителя
върху лъча на кинескопа, а оттам и върху
линейностите и изкривяванията (геометрич-
ните) на картината, поставят се симетрично
два високоговорителя, като магнитните им
полета взаимно се компенсират. Прекъсва-
нето на единия ВГ не води до изчезване на
звука — остава да действува другият. При
това не се препоръчва подмяната на прекъсна-
лия високоговорител с друг, освен ако се
намери такъв от същия тип без магнитен
екран, защото ще се наруши магнитната неу-
тралност на системата.
Ц41 — кондензатор за стъпално регули-
ране на тона. Поради малкия си капацитет
не пропуска добре ниските звукови честоти —
по този начин говорът е по-разбран. Изключ-
ва се от схемата, като се дава накъсо при на-
тискане на клавиша „музика“, а в положе-
ние™ на същия клавиш „говор44 (ненатиснат)
е включен. При прекъсване има звуков съ-
провод само в положение на клавиша „му-
зика“, а в положение „говор14 няма. При
пробив звукът е с подчертани ниски честоти;
независимо от положение™ на превключва-
теля „говор14—„музика44 последният не дей-
ствува.
Ц42 — превключвател за стъпално регу-
лиране на тона. При повреда натискането
му не променя тёмбъра на звуковия съпровод.
Ц43 — кондензатор за честотна корекция,
подава високите звукови честоти към до-
пълнителния извод за свързване на честотно-
компенсираща група. При прекъсване зву-
ковите честоти са бедни на високи тонове
при намаляване силата на звука. При про-
бив в началния обхват на потенциометъра
Ц44 (или Ц8) силата на звука не се регулира,
а се променя само тембърът, като се увели-
чават постепенно високите честоти. След
определено положение, при което плъзга-
чът на потенциометъра достига точката на
включване на Ц43, силата на звука започва
да се регулира до минимум нормално.
Ц44 — потенциометър за регулиране си-
лата на звука, едновременно служи и за
утечен резистор на предусилвателната лам-
па Ц1. По този начин се спестява един раз-
делителен кондензатор (Ц12) и един утечен
резистор (ЩЗ), но опасността от пращене в
звука при регулиране на силата му е много
по-голяма, защото и най-малката нееднород-
ност или замърсяване на контактната повър-
хност на потенциометъра Ц44 води до получа-
ването на силни смущаващи импулси. При
този случай за намаляване смущенията се
препоръчва свързването на разделителен
кондензатор и утечен резистор.
Ц45 — гнездо за свързване на грамофон.
Предвидено е само при някои модели („Ру-
бин 10244 и др.). Значително усложнява схе-
мата, защото използуването на телевизион-
ния приемник като нискочестотен усилва-
тел води до необходимостта от сложна си-
стема от контакти за изключване на отопле-
нието на всички останали лампи от телеви-
зионния приемник.
Ц46 — кондензатор за честотнозависима
ООВ. Предпазва крайното стъпало от само-
възбуждане за високите честоти. При пре-
късване се увеличава нивото на високите
звукови честоти, при пробив няма звук, за-
щото анодът на предусилвателната лампа се
свързва накъсо към анода на крайната лампа
за звука. В този случай анодното напреже-
ние на Ц1 е много по-високо от нормалното.
При влошено изолационно съпротивление
ефектът е затихване на звуковия съпровод.
Ц47 — два последователно свързани ви-
сокоговорителя. В този случай прекъсване-
то на единия високоговорител води до от-
съствието на звуков съпровод. При липса на
такъв високоговорител достатъчно е да се
даде накъсо прекъснатият високоговорител —
звуковият съпровод се възстановява за сметка
на другия изправен високоговорител.
Ц48 — превключвател за стъпално ре-
гулиране на тона „говор44. При натискането
му се свързва към земя RC-група, която
пропуска високите и средните звукови че-
стоти, като ООВ остава да действува само
за ниските честоти и нивото им се намалява.
387
Ц49—-Ц61
При повреда натискането на превключвателя
не се отразява върху тембъра на звука.
Ц49 — кондензатор от групата за стъпал-
но регулиране на тона. Действува само при
натискане на клавиша „говор44. При прекъе-
ване след натискането на този клавиш тем-
бърът на звука не се променя, а при пробив
натискането на клавиша „говор14 води до
общо увеличаване на силата на звука, без
да се промени тембърът (намалява се дей-
ствието на ООВ за цялата честотна лента
на НЧУ).
Ц50 — резистор от групата за стъпално
регулиране на тона. При прекъсването му
след натискането на клавиша „говор44 тем-
бърът на звука не се променя.
Ц51 — превключвател за стъпално ре-
рулиране на тона „смекчен звук". При на-
тискането му се изключва мостът, евързващ
накъсо кондензатора Ц56 и се включва към
веригата за ООВ групата, съставена от кон-
дензатора Ц52 и резистора Ц53. По този на-
чин ООВ става много по-голяма за високите
звукови честоти и нивото им на изхода на
НЧУ намалява — звукът е смекчен. При по-
вреда натисканеio на превключвателя не се
отразява върху тембъра на звука.
Ц52 — кондензатор от групата за стъпално
регулиране на тона. Участвува в схемата
само при натискане на клавиша „смекчен звук".
При прекъеване натискането на този клавиш
води до слабо намаляване нивото на високите
звукови честоти (поради изключване на моста,
паралелно включен на кондензатора Ц56), а
при пробив натискането на клавиша „смек-
чен звук" води до общо увеличаване на си-
лата на звука, без да се променя тембърът —
ООВ става честотнонезависима. Ефектът е
същияг, както при натискане на клавиша
„концерт".
Ц53 — резистор от групата за стъпално
регулиране на тона. Действува само при на-
тискане клавиша „смекчен звук". При пре-
късването му натискането на този клавиш
води до малко намаляване нивото на висо-
ките звукови честоти само поради изключва-
нето на моста паралелно на кондензатора Ц56.
Ефектът е същият, както при натискане на
клавиша „концерт".
Ц54 — превключвател за стъпално регули-
ране на тона „концерг". При натискането му
се премахва мостът, свързан паралелно на
кондензаюра Ц56. По този начин се нама-
лява нивото на средните звукови честоти.
При повреда натискането на този клавиш не
води до промяна в тембъра на звука или в
неговата сила.
Ц55 — резистор от групата за стъпално ре-
гулиране на тона. При прекъеване звукът
е по-рязък при натискане на клавиша „смек-
чен звук", отколкото при изправен резистор,
а натискането на клавиша „концерт" не
променя тембъра или силата на звука.
Ц56 — кондензатор от групата за че-
стотнозависима ООВ. При прекъеване на-
тискането на клавиша „концерт44 увеличава
силата на звука, без да се променя тембърът.
При пробив7 натискането на този клавиш не
води до никаква промяна на тембъра или
силата на звука, звуковият съпровод е по-
силен от нормалното.
Ц57 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъеване не действу-
ва натискането на клавиша „говор44, а на-
тискането на клавиша „концерт44 се отразява
като много слабо увеличаване нивото на
високите звукови честоти. Звукът е по-силен
и по-некачествен, като при натискане на
клавиша „смекчен звук44 силата му рязко
намалява и високите честоти се потискат.
Ц58 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. Образува заедно с конден-
затора Ц59 трупа, постоянно свързана към
земя, която отвежда средните звукови чес-
тоти. При прекъсването му ООВ действува
по-силно за средните звукови честоти, зву-
кът е по-неприятен за слушане (не се под-
чертават високите и ниските честоти).
Ц59 — кондензатор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсването му ефек-
тът е, както при прекъеване на Ц58, а при
късо съединение (пробив) се намалява общото
ниво на звуковия съпровод, като също така
не се подчертават достатъчно високите и
ниските звукови честоти и звуковият съ-
провод е по-неприятен за слушане.
Ц60 — кондензатор, паралелно свързан на
катодния резистор на предусилвателната
лампа. Премахва получаването на напре-
жение за ООВ. При прекъсването му зву-
ковият съпровод е по-тих, но по-качествен, а
при пробив може да се получат изкривя-
вания в звука поради оставянето на пред-
усилвателната лампа без преднапрежение.
Ц61 — първи контакт от превключвателя
за стъпално регулиране на тона „говор44.
Служи за затваряне веригата на слушал-
ките към земя, когато високоговорителите
са изключени, тъй като не е натиснат нито
един клавиш от стъпалния регулатор за тона.
Ц62—Ц76
388
При повреда не може да се прослушва зву-
ковият съпровод със слушалки.
Ц62 — втори контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „говор14. При
повредата му няма звуков съпровод,защото слу-
жи за затваряне веригата на високоговори-
тел ите към земя. В този случай звуковият
съпровод отсъствува само при натиснат
клавиш „говор44 (или когато не е натиснат
нито един клавиш) и се възстановява при
натискането на останалите клавиши („кон-
церт44 и „баси44).
Ц63 — първи контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „концерт44.
Предназначението му е същото, както на
Ц61. При повреда не може да се прослушва
звуковият съпровод със слушалки,
Ц64 — втори контакт от превключвателя
за стъпално регулиране на тона „концерт44.
Предназначението му е същото, както на
Ц62. При повреда звуковият съпровод съ-
ществува само при натиснат клавиш „говор44
или „баси44, а при натискането на клавиша
„концерт44 изчезва.
Ц65 — трети контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „концерт44.
При натискането на този клавиш се премахва
мостът към земя от определена точка на
групата за честотнозависимата ООВ и по то-
зи начин се повишава нивото на високите и
ниските звукови честоти за сметка на пони-
жаване нивото на средните.
Ц66 — кондензатор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсването му с на-
тискане на клавиша „баси44 не се изменя
чувствително нивото на високите звукови
честоти, а едва забележимо. При пробив с
натискането на клавиша „баси44 се пони-
жава силата на звука, без да се оказва зна-
чително влияние върху изменението на тем-
бъра.
Ц67 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване ефектът е
същият, както при прекъсване на конденза-
тора Ц66.
Ц67а — кондензатор от групата за чес‘
тотнозависима ООВ. Постоянно е свързан
към земя. Намалява в известна степей ООВ
за високите честоти. При прекъсване ви-
соките честоти в звука са изразени по-слабо,
а при пробив се намалява общата сила на
звука.
Ц68 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване с натиска-
нето на клавиша „концерт44 се увеличава
само нивото на високите звукови честоти.
Ц69 — кондензатор от групата за чес-
тотно зависима ООВ. При- прекъсване на-
тискането на клавиша „концерт44 увеличава
силата на звука и слабо изменя тембъра, а
при пробив натискането на този клавиш
води само до силното увеличаване силата на
звука.
Ц70 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване натискане-
то на клавиша „концерт44 само увеличава ни-
вото на високите звукови честоти, звуковият
съпровод е по-силен от обикновеното и чув-
ствително намалява при натискането на кла-
виша „баси44.
Ц71 — кондензатор от групата за честотно-
зависима ООВ. Служи за общо потискане ни-
вото на високите звукови честоти. При пре-
късването му високите честоти са подчер-
тани, а при пробив силата на звука силно
намалява и нито един клавиш не се отра-
зява върху тембъра на звука.
Ц72 — първи контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „баси44. Пред-
назначението му е същото, както на Ц61.
При повреда звуковият съпровод не може
да се проелуша със слушалки. -
Ц73 — втори контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „баси44. Пред-
назначението му е същото, както на Ц62.
При повреда не се чува звук само при на-
тиснат клавиш „баси44.
Ц74 — трети контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „баси44. При
натискането на клавиша „баси44 подава висо-
ките честоти към катода на Ц1 през групата
Ц66, Ц67, като по този начин ООВ за висо-
ките честоти е най-дълбока и нивото им се
понижава значително.
Ц75 — електролитен кондензатор за от-
деляне на високите звукови честоти и пода-
ването им към високочестотния говорител.
За да се запази формираният алуминиев
окис, към положителния полюс на този кон-
дензатор се подава положително напрежение,
като 'за тази цел единият край на високочес-
тотния говорител е свързан към катода на
крайната лампа за звук (вж. схемата на
„Топаз44 — фиг. 17-12). При прекъсване и
повреда ефектът е, както при Ц35.
Ц76 — първи контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „музика44.
При натискането му се дава накъсо конденза-
389
Ц77—Ц94
торът Ц77. При повреда след натискане на
контакта „музика“ се понижава нивото на
високите звукови честоти.
Ц77 — кондензатор от групата за стъ-
пално регулиране на тона. При прекъеване
нивото на високите звукови честоти е по-
голямо, а при пробив е намалено и нивото на
ниските звукови честоти.
Ц78 — втори контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „музика44.
Свързва кондензатор Ц79 към групата за
ООВ. При повреда след натискане на кла-
виша „музика“ се променя по-слабо нивото
на високите звукови честоти.
Ц79 — кондензатор от групата за стъ-
пално регулиране на тона. Изключва се от
групата за ООВ при натискане на клавиша
.,музика“. При прекъеване нивото на висо-
ките звукови честоти е повдигнато незави-
симо от натиснатия клавиш, а при пробив —
натискането на клавиша „музика“ води до
общо намаляване силата на звука.
Ц80 — резистор от групата за стъпално
регулиране на тона. При прекъсването му
силата на звука е по-голяма при натискане-
то на клавиша „музика“, а при отпускането
на този клавиш рязко се понижава нивото
на високите звукови честоти.
Ц81 — трети контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „музика“.
При натискането му се изключва от схемата
групата Ц82, Ц83 и се повдига нивото на
ниските звукови честоти.
Ц82 — резистор от групата за стъпално
регулиране на тона. При прекъсването му
след натискането на клавиша „говор14 не се
понижава нивото на ниските звукови чес-
тоти.
Ц83 — кондензатор от групата за чес-
тотнозависима ООВ. Отвежда средните и ви-
соките честоти към земя. При прекъеване
с натискане на клавиша „говор44 не се пони-
жава нивото на ниските звукови честоти, а
при пробив с натискането на този клавиш се
намалява силата на звука.
Ц84 — резистор от групата за стъпално
регулиране на тона. При прекъеване ефек-
тът е същият, какъвто е при прекъеване на
Ц83.
Ц85 — първи контакт от превключвателя
за стъпално регулиране на тона „говор44.
При натискане. на последния контактът се
затваря и високите и средните звукови чес-
тоти се дават към земя, както ООВ действува
само за ниските честоти.
Ц86 — втори контакт на превключвателя
за стъпално регулиране на тона „говор44.
При натискане контактът се затваря и се
понижава нивото на високите звукови честоти.
Ц87 — кондензатор от групата за стъ-
пално регулиране на тона. При прекъеване
с натискането на клавиша „говор44 не се
намалява нивото на високите звукови чес-
тоти, а при пробив с натискането на този
клавиш се намалява освен нивото на ниски-
те честоти и общата сила на звука.
Ц88 — кондензатор за предпазване край-
ното стъпало на звука от самовъзбуждане.
При прекъеване има опасност от такова, а
при пробив силно се товари изправителят
(през първичната намотка на изходния транс-
форматор за звука се заземява анодното на-
прежение). Обикновено прегаря анодният
изправител на телевизора.
Ц89 — букси за включване на слушалки.
Ц90 — променлив резистор за регулиране
тембъра на звука в областта на високите
честоти. Изменя дълбочината на ООВ за
високите честоти. При прекъеване не се регу-
лират високите честоти.
Ц91 — кондензатор от групата за плавно
регулиране на високите звукови честоти.
При прекъеване не действува регулаторът за
тембъра Ц90, а при пробив този регулатор
действува само върху силата на звука.
Ц92 — резистор от групата за регулиране
на тона в областта на високите звукови чес-
тоти. При прекъеване въртенето на Ц90 не
се отразява върху тембъра и силата на звука.
Ц93 — кондензатор от групата за честотно-
зависима ООВ. Свързан е постоянно във
веригата на ООВ, като по този начин служи
за постоянно потискане на високите и сред-
ните звукови честоти. При прекъеване ни-
вото им се увеличава, а при пробив се намаля-
ва общо силата на звука, като и двата регу-
латора за тембъра („високи44 и „ниски44) не
действуват.
Ц94— променлив резистор за регулиране
тембъра на звука в областта на ниските зву-
кови честоти. Дава накъсо кондензатора
Ц95 и по този начин изменя дълбочината на
ООВ за ниските честоти. При прекъсването
му не се регулира тембърът за ниските чес-
тоти.
Ц95—Ц114
390
Ц95 — кондензатор, свързан паралелно на
Ц94. Участвува при регуйиране тембъра в
областта на ниските честоти. При прекъсване
регулаторът Ц94 действува много по-слабо,
и то предимно за нивото на високите честоти,
а при пробив не действува.
Ц96 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване не се регу-
лира нивото на ниските звукови честоти с
Ц94.
Ц97 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсването му регу-
латорът за ниските честоти действува само
върху нивото на високите честоти.
Ц98 — кондензатор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсването му Ц94
изменя главно нивото на високите честоти, а
при пробив — действува върху тембъра и
силата на звука едновременно.
Ц99 — изключвател на вградените високо-
говорители. При повреда няма звуков съ-
провод, същото се наблюдава и когато е из-
ключен неволно.
Ц100 — резистор, изпълняващ ролята на
товарен, когато са изключени вградените
високоговорители. При прекъсване има опас-
ност от повреда на изходния трансформатор
за звука, когато се изключват високоговори-
телите поради получаването на високо им-
пулсно напрежение.
Ц101 — първи резистор от делителя за
повдигане потенциала на отоплителната жич-
ка лампата за звука за намаляване на брума.
При прекъсване напрежението между ото-
плителната жичка и земя е нула и се поя-
вява слаб брум.
Ц102 — II резистор от делителя за пов-
дигане потенциала на отоплителната жич-
ка на лампата за звука против брум. При
прекъсване потенциалът на отоплителната
жичка става много голям и може да се по-
вреди лампата за звука (да пробие отопле-
нието към катод).
Ц103 — втори резистор от делителя за
захранване втората решетка на крайната
лампа за звука, При прекъсване звукът е
малко по-силен, напрежението на втората
решетка е по-високо.
Ц104 — кондензатор от 7?С-групата за
предпазване на крайното стъпало от само-
възбуждане. При прекъсване се повишава
нивото на високите звукови честоти, а при
пробив прегаря Ц105 и нивото на високите
честоти също се увеличава.
Ц105 — резистор от 7?С-групата против
самовъзбуждане. При прекъсване високите
звукови честоти са подчертани.
Ц106 — потенциометър от делителя за ре-
гулиране тембъра на ниските честоти. В за-
висимост от положението на плъзгача се
изменя дълбочината на ООВ за ниските
честоти, а това води до изменение нивото им
на изхода на усилвателя. При прекъсване на
извод това ниво не се регулира или се регу-
лира в малки граници.
Ц107 — първи резистор от делителя за
регулиране на тона (за ниски честоти). При
прекъсването му горното положение на Ц106
отговаря на най-слаб звук, а с въртенето на
потенциометъра Ц106 силата на звука по-
степенно намалява.
Ц108 — трети резистор от делителя за
регулиране на тембъра в областга на ниските
честоти. При прекъсването му звуковият
съпровод е значително по-слаб, като потен-
циометърът Ц106 действува предимно върху
силата на звука — при горно положение на
плъзгача се намалява силата на звука, а при
дол но се увеличава.
Ц109 — кондензатор от групата за регу-
лиране тембъра на ниските честоти. При
прекъсването му Ц106 действува предимно
върху силата на звука и нивото на високите
честоти.
цно — кондензатор от групата за регу-
лиране на тембъра на ниските честоти. При
прекъсването му Ц106 действува предимно
върху нивото на високите честоти, а при
пробив се увеличава силата на звука и
действува много слабо.
Ц111 — резистор от групата за регулира-
не на ниските честоти. При прекъсването му
регулаторът Ц106 не действува.
Ц112 — потенциометър за регулиране тем-
бъра на високите честоти. При прекъсването
му високите честоти не се регулират или се
регулират слабо.
цпз — първи кондензатор от делителя за
регулиране на тембъра на високите честоти.
При прекъсването му с Ц112 се регулира
самото ниво на ниските звукови честоти, а
при пробив Ц112 действува върху силата на
звука.
Ц114 — втори кондензатор от делителя за
регулиране тембъра на високите звукови
391
Ц115—Ц131
честоти. При прекъсването му Ц112 действу-
ва силно върху нивото на високите честоти,
а при пробив върху силата на звука — за
долно положение на плъзгача на Ц112 си-
лата на звука е максимална.
Ц115 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване се увелича-
ва слабо силата на звука и се потискат ви-
соките честоти.
Ц116 — кондензатор от групата за - чес-
тотнозависима ООВ. При прекъсване се
повишава нивото на високите звукови чес-
тоти, а при пробив значително намалява
силата на звука.
Ц117 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсването му не
действуват и двата регулатора за тембъра
Ц106 и Ц112.
Ц118 — кондензатор за стъпално регули-
ране нивото на високите звукови честоти.
При прекъсването му с натискането на кла-
виша „високи“ тембърът не се променя, а при
пробив с натискането на този клавиш зву-
ковият съпровод изчезва.
Ц119 — кондензатор за стъпално регули-
ране на ниските честоти. При прекъсване
няма звуков съпровод при ненатиснат кла-
виш „ниски“,/а при натиснат клавиш прие-
мането на звука се възстановява. При пробив
ниските честоти не се изменят от положе-
нието на превключвателя „ниски“.
Ц120 — превключвател за стъпално ре-
гулиране тембъра на ниските честоти —
при повреда не действува. Предназначението
му е аналогично на Ц42.
Ц121 — кондензатор за честотнозависима
ООВ. При прекъсване се увеличава силата
на звука за сметка на качеството. При пробив
или влошено съпротивление на изолацията
се чува силен шум в звука даже и при мини-
мално положение на потенциометъра за ре-
гулиране силата на звука Ц8, защото проти-
чащият през резистора Ц122 ток създава в
краищата му шумово напрежение, което се
усилва от НЧУ.
Ц122 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсването му се на-
малява общото ниво на звука.
Ц123 — разделителен кондензатор от гру-
пата за честотнозависима ООВ. При прекъс-
ването му звукът е силен, но с по-лошо ка-
чество, а при пробив се намалява само ни-
вото на високите звукови честоти.
Ц124 — гнезда на куплунга за свързване
на потенциометъра за регулиране силата на
звука и групата за стъпално регулиране
на тембъра към схемата на НЧУ. При лош
контакт в куплунгите може да се получат
липса на звуков съпровод, прекъсване на
звука, пукане и др.
Ц125 — разделителен кондензатор към вто-
рото предусилвателно стъпало. При пробив
няма звук поради отпушване на Ц2, а при
прекъсване — също, но режимът на Ц2 в
този случай е нормален.
Ц126 — филтърен резистор за захранване
на целия нискочестотен усилвател. При пре-
късването му няма звук и отсъствуват всич-
ките анодни и екранни напрежения на лам-
пите от схемата на НЧУ.
Ц127 — филтърен кондензатор за захран-
ване на НЧУ. При прекъсване или изсъх-
ване може да се получи самовъзбуждане на
усилвателя поради положителната обратна
връзка през захранването, а също така да
се наблюдават изменения в картината в
такт със звука (промени в яркостта или
размерите,появяването на тъмни ленти и др.).
При пробив прегаря резисторът Ц126, анод-
ните и екранни напрежения на лампите от
схемата са нула.
Ц128 — първи разделителен кондензатор
към втората лампа за предусилване на звука.
Използуван е само при моделите на „Ста-
дион“ и „Стадион 2/4“, като участвува във
веригата за връзка между първото и второто
предусилвателно стъпало, с която се регу-
лира и тонът. При прекъсване няма звук.
При пробив звукът е малко по-тих, защото
паралелно на първата предусилвателна лам-
па се свързва резисторът и анодното на-
прежение на Ц1 намалява.
Ц129 — втори разделителен кондензатор.
При прекъсване няма звук, а при пробив
звукът е без промяна, ако изолационното
съпротивление на Ц128 е добро. При влошено
изолационно съпротивление се отпушва вто-
рата лампа за предусилване и звукът е с
изкривявания или отсъствува съвсем.
Ц130 — потенциометър за регулиране на
тона. При горно положение на плъзгача
са подчертани високите звукови честоти,
а при долно — ниските. При повреди не се
регулира тембърът.
Ц131 — първи кондензатор за регулиране
на тона. При прекъсването му тонрегулато-
рът Ц130 влияе само върху нивото на висо-
ките честоти. При пробив — също,
Ц132—Ц152
392
Ц132 — втори кондензатор от групата за
регулиране на тона. При прекъеване тон-
блендата действува само за високите често-
тоти, а при пробив влияе и върху силата на
звука.
Ц133 — резистор от групата за регу-
лиране на тона. При прекъсването му тон-
блендата влияе само върху нивото на ви-
соките честоти.
Ц134 — резистор от групата за регу-
лиране на тона. При прекъеване ефектът е
същият, както и при прекъеване на Ц133.
Ц135 — кондензатори от групата за ре-
гулиране на тона. При прекъеване се пов-
дига нивото на средните честоти, а при про-
бив се намалява незначително силата на
звука.
Ц136 — резистор от групата за регулира-
не на тона. При прекъеване нивото на сред-
ните честоти се повишава.
Ц137 — резистор от групата за регули-
ране на тона. При прекъеване се увеличава
нивото на средните честоти и общата сила на
звука.
Ц138 — кондензатор, паралелно свър-
зан на Ц135. Повредите са същите, както
при Ц135.
Ц139 — променлив резистор за регули-
ране силата на звука. Образува заедно с
резистора Ф39 делител на напрежението,
което се подава към входа на НЧУ. При
прекъеване на който и да е от изводите му
звукът е с максимална сила и не се регу-
лира.
Ц140 — резистор от групата за регули-
ране на тона. При прекъеване не се наблю-
дават значителни изменения.
Ц141 — резистор за повдигане високите
честоти. Образува заедно с намиращия се
пред него разделителен кодензатор честот-
нозависим делител за ниската честота на
звука, като високите честоти са с най-го-
ляма амплитуда (за тях съпротивлението на
кондензатора Ц128 е най-малко).
Ц142 •— резистор за честотна корекция,
пропуска през кондензатора Ц143 средните
честоти към земя. При прекъеване средните
звукови честоти се повдигат.
Ц143 — кондензатор за честотна корекция.
При прекъсването му се повишава нивото на
средните честоти,а при пробив се намалява си-
лата на звука.
Ц144 — транзистор за предусилване на
ниската честота. При повреда (късо съеди-
нение между електродите или прекъеване
на извод) няма звук, а напреженията в схе-
мата са изменени силно.
Ц145 — разделителен кондензатор към ба-
зата на първия транзистор за предусилва-
не на звука. При прекъеване няма звук, а
при пробив базата се заземява и звуковият
съпровод изчезва поради отпушването на
транзистора.
Ц146 — първи резистор от делителя за
захранване базата на Ц144 с положително
напрежение, с което се определя работната
й точка. При прекъеване потенциалът на
базата става много по-малко отрицателен
от потенциала на емитера и транзисторът се
отпушва, при което няма звук.
Ц147 — втори резистор от делителя за
захранване базата на Ц144. При прекъеване
потенциалът на базата става по-положителен
от потенциала на емитера и транзисторът
Ц144 се запушва, звуковият съпровод от-
съствува.
Ц148 — филтърен резистор за общото за-
хранване на Ц144. При прекъеване няма
звук и липсват захранващи напрежения на
транзистора.
Ц149 — филтърен кондензатор. При пре-
къеване НЧУ може да се самовъзбуди, а
при пробив, няма звук поради липса на за-
хранващи напрежения за Ц144.
Ц150 — гасящ резистор за захранване еми-
терната верига на Ц144. В общата му точка
с резистора Ц152 се получава необходимое
положително напрежение за повдигане по-
тенциала на отоплителната жичка на край-
ната лампа за звука с цел да се премахне
брумът, причинен от нея. При прекъеване
няма звук, защото не се подава захранващо
напрежение към Ц144.
Ц151 ~ филтърен кондензатор в емитер-
ната верига. При прекъеване в звука се по-
явява брум от отоплителната намотка за
крайната лампа на звука, а при пробив
няма звук поради прекъеване на захранва-
нето към транзистора Ц144.
Ц152 — разделителен резистор към еми-
тера на Ц144 за подаване на напрежението
за ООВ и температурка стабилизация на
Ц144. При прзкъеването му няма звук —
прекъсва се захранващата верига на транзи-
стора.
393
153—Ц171
Ц153—товарен резистор на транзистора
Ц144. При прекъсването му няма звук или
е много тих.
Ц154 — разделителен кондензатор за по-
даване напрежението за ООВ към емитер-
ната верига на транзистора Ц144. При пре-
късването му силата на звука се увеличава
рязко и регулаторите за тембъра не дейст-
вуват. При пробив положителното напреже-
ние на емитера на Ц144 става много ниско и
транзисторът се запушва — няма звук.
Ц155 — кондензатор от групата за честот-
нозависима ООВ. При прекъсването му се
увеличава нивото на високите звукови че-
стоти. При пробив се намалява общата сила
на звука и потенциометрите за регулиране
на тембъра не действуват, защото този кон-
дензатор дава накъсо цялата група за регу-
лиране на тона.
Ц156 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсването му се уве-
личава малко нивото на високите честоти.
Ц157 —гнездо на куплунга в долния край
на потенциометъра за регулиране силата на
звука. При лош контакт или прекъсване не
се регулира силата на звука, а въртенето на
потенциометъра Ц8 се отразява незначител-
но върху тембъра на звука.
Ц158 — гнездо за свързване на магнетофон.
При късо съединение в него няма звуков съп-
ровод. Същото се получава, ако към гнез-
дото^ е свързан магнетофон, чиято входна
клема е заземена, когато последният е в ре-
жим „възпроизвеждане“.
Ц159 — променлив резистор за регули-
ране тембъра на ниските звукови честоти.
Свързан е паралелно на кондензатора Ц160,
който не пропуска ниските звукови честоти
поради сравнително малкия си капацитет.
При минимално съпротивление на Ц159
ниските звукови честоти се пропускат напъл-
но, а при максимално съпротивление се отряз-
ват. При повреда в някой от изводите (без
най-десния от фиг. 17-19) не се регулира
тембърът за ниските честоти.
Ц160 — кондензатор за регулиране тем-
бъра на ниските честоти. Принципът е обяс-
нен при описанието на Ц159. При прекъс-
ване регулаторът за тембъра се отразява
върху силата на звука, а при пробив не дей-
ствува като регулатор въобще.
Ц161 — първи резистор от делителя за
захранване базата на Ц144. Предназначе-
нието и повредите са същите, както при
Ц146.
Ц162 — втори резистор от делителя за за-
хранване базата на Ц144. Предназначение-
то и повредите са същите, както при Ц147.
Ц163 — товарен резистор на Ц144. При
прекъсване няма звук транзисторът е от-
пущен.
Ц164 — първи резистор от делителя в
емитерната верига на Ц144. При прекъс-
ване няма звук.
Ц165—втори резистор от делителя в еми-
терната верига. При прекъсването му зву-
ковият съпровод е тих, защото емитерната
верига се затваря през веригата за ООВ,
дълбочината на която е по-голяма.
Ц165а — филтърен кондензатор в емитер-
ната верига на Ц144. При прекъсване няма
звук или е много тих, при пробив — също,
защото транзисторът Ц144 е отпущен.
Ц166 — кондензатор от групата за честот-
нозависимата ООВ. При прекъсване се уве-
личава нивото на средните и високите че-
стоти, а при пробив се намалява общото усил-
ване и честотната характеристика на усил-
вател я се изравнява.
Ц167 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсването му се уве-
личава дълбочината на ООВ за средните и
високите честоти и се увеличава общото усил-
ване на усилвателя. Звукът е по-силен и по-
смекчен.
Ц168 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. При прекъсване ООВ става
честотнонезависима и дълбочината й на-
малява, звукът е по-силен, но по-некачест-
вен.
Ц169 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. Предназначението и повре-
дите му са, както на Ц168, като при прекъс-
ването му се наблюдава слабо повишаване
на нивото на високите звукови честоти.
Ц170 — кондензатор от групата за честот-
нозависима ООВ. Отвежда към земя високи-
те звукови честоти и намалява ООВ за тях.
При прекъсването му високите честоти се
потискат от УНЧ, а при пробив се увеличава
силата на звука и преобладават високите
честоти.
Ц171 — резистор от групата за честотно-
зависима ООВ. Определи степента на потис-
кане на среднитечестоти. При прекъсването
му се повдигат нивото на средните честоти
и общото усилване.
50 Повреди и поправки на телевизи онни приемници
Ц172—Ц189
394
Ц172 — куплунг във веригата на високо-
говорителя. При прекъсване или лоша спой-
ка няма звук или звуковият съпровод пре-
късва периодично.
Ц173 — мостче в куплунга за ДУ, свър-
зано последователно във веригата на високо-
говорителите. При прекъснало мостче или
паднала заглушка на куплунга за ДУ няма
звуков съпровод.
Ц174 —втори драйверен транзистор от НЧУ.
Предназначението му е с помощта на драй-
вер ния трансформатор да подаде към ба-
зите на двата крайни транзистора Ц187 и
Ц188 в противофаза нискочестотното напре-
жение. При повреда няма звук.
Ц175 — резистор за получаване яапре-
жението за определяне режима на транзи-
стор Ц144 по постоянен ток. При поекъс-
ване промените в този режим отпушват
транзистора Ц144.
Ц176 — филтърен кондензатор за напре-
жениетс, захранващо базовата верига на
Ц144, и едновременно с това разделителен
за напрежението на ООВ, подавано към еми-
терната му верига. При прекъсване силата
на звука се увеличава от прекратяване дей-
ствието на ООВ спрямо емйтера на Ц144.
При пробив няма звук поради липсата на
преднапрежение за Ц144 или звукът е тих
и с изкривявания.
Ц177 — резистор за температурка ста-
билизация в емитерната верига на Ц144.
При прекъсване няма звук.
Ц178 — филтърен резистор за захранва-
не на Ц144. При прекъсване няма звук, не
се захранва първият предусилвателен тран-
зистор.
Ц179 — филтърен кондензатор. При пре-
късване НЧУ може да се самовъзбуди (пи-
щене в звука), при пробив — няма звук,
прегаря резисторът Ц178.
Ц180 — емитерен резистор за драйверния
транзистор Ц174. При прекъсване няма
звук, транзисторът е запушен.
Ц181 — филтърен кондензатор в емитер-
ната верига на Ц174. При прекъсване зву-
кът затихва поради нолучаването на ООВ
върху Ц180. При пробив няма звук — тран-
зисторът Ц180 се отпушва.
Ц182а — първична намотка на дефазиара-
щия трансформатор. При прекъсване няма
звук, колекторното напрежение на Ц174 е
различно.
Ц1826 — първа вторична намотка на де-
фазиращия трансформатор. Подава промен-
ливото напрежение към Ц187. При прекъс-
ване няма звук (Ц187 се запушва поради
липса на базово преднапрежение).
Ц182в — втора вторична намотка на де-
фазиращия трансформатор. Подава напре-
жението на звуковата честота към Ц188.
При прекъсване няма звук, Ц188 се запушва
поради липса на базово преднапрежение.
Ц183 — първи резистор от делителя за
определяне работните точки на Ц187 и
Ц188. При прекъсване двата крайни тран-
зистора се запушват поради липса на ба-
зови напрежения и няма звук.
Ц184 — втори резистор от делителя за
определяне работните точки на Ц187 и
Ц188. При прекъсване двата транзистора
се отпушват поради повишаване на базовите
им напрежения (при Ц187 това става директ-
но през Ц1826, а при Ц188 от веригата
Ц185, Ц182в).Има опасност от повредата на
транзисторите, ако предпазителят в захранва-
щото напрежение е подсилен.
Ц185 — трети резистор от делителя за
определяне работните точки на Ц187 и
Щ88. При прекъсването му Ц187 се отпуш-
ва поради повдигане на базового му напре-
жение, но Ц188 е запушен, защото липсва
такова — няма звук.
Ц186 — четвърти резистор от делителя
за определяне работната точка на Ц187
и Ц188. При прекъсването му се отпушват
и двата транзистора поради увеличаване на
базового им напрежение, има опасност за
повреда на транзисторите, а звукът отсъст-
вува.
Ц187 — първи краен транзистор. При пов-
реда няма звук. Свързан е по безтрансфор-
маторна схема с втория краен транзистор за
звука, поради което повредата на единия от
тях оказва влияние върху цялото крайно
стъпало за усилване на звука по мощност.
Ц188 — втори краен транзистор. Повре-
дите му също водят до изчезване на звуковия
съпровод и по правило до значителни про-
мени на нормалните схемни напрежения.
Ц189 — емитерен резистор на Ц187. Слу-
жи за температурка стабилизация на ре-
жима на първия краен транзистор, едновре-
менно с това участвува и във веригата на
общото захранване на двата транзистора.
При прекъсване няма звук, напрежението
на колектора на втория транзистор е нула.
395
Ц190—Ц194
Ц190 — емитерен резистор на Ц188. Слу-
жи за температурка стабилизация на ре-
жима на втория транзистор. При прекъева-
не няма звук, а емитерното напрежение на
Ц188 е равно на захранващото.
Ц191 — разделителен кондензатор. Пре-
хвърля усилената нискочестотна звукова
мощност към високоговорителя. При пре-
къеване няма звук, а при пробив — също
поради силното изменение в режимите на
двата крайни транзистора.
Ц192 — изходен автотрансформатор. Слу-
жи за изравняване съпротивлението на ви-
сокоговорителя с изходното съпротивление
на безтрансформаторния краен усилвател
за звука. При прекъеване на намотка или
лоша спойка няма звук или има, но е по-
тих (например при прекъеване на долния
извод).
Ц193 — резистор за получаване напреже-
нието за ООВ. Не е наложителна употреба-
та му в тази схема. При прекъеване звукът
е без изменение.
Ц194 — кондензатор за ООВ. При про-
биване няма звук — отпушва се първият
транзистор. При прекъеване нивото на ви-
соките честоти е по-голямо.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ПОВРЕДИ В ТОКОЗАХРАНВАНЕТО
18.1.	ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Токозахранващата група е свързана с
всички останали възли на телевизионния
приемник. По тази причина неизправностите
в нея се отразяват пряко върху работата на
стъпалата на телевизионния приемник.
18.1.1.	Предназначение. Предназначение-
то на токозахранващата група е да осигури
постоянните и променливите напрежения, не-
обходими за функционирането на телеви-
зионния приемник. Към постоянните нап-
режения спадат положителните напреже-
ния за захранване на анодните и екранните
вериги на електронните лампи, отрицател-
ното преднапрежение на част от лампите,
положителното и отрицателното напрежение
за захранване на транзисторите. Промен-
ливо напрежение се използува предимно за
отопление на лампите и в някои модели за
групата за защита на общия канал от пре-
товарване след включването на телевизора
към мрежата.
18.1.2.	Блокова схема. Според използува-
ния начин за отопление на лампите телеви-
зионните приемници се делят на такива с
безстрансформаторно захранване и с транс-
форматорно захранване. Разбира се, същест-
вува и междинен тип захранване, при което
част от лампите се отопляват посредством
малък трансформатор, но този тип захран-
ване ще бъде разгледан заедно с безтрансфор-
маторното. Към същата група захранване
причисляваме и захранването на телевизо-
рите, изпълнени по хибридна схема (с йам^
пи и транзистори), ако отоплението на лам-
пите е осъществено по безтрансформаторна
схема. Към телевизорите с трансформаторно
захранване причисляваме тези, при конто
отоплението на всичките лампи ее осигурява
чрез отоплителна намотка на мрежовия
трансформатор*
Блоковата схема на телевизионен прием-
ник с безтрансформаторно захранване е по-
казана на фиг. 18-1. Общата част се състои от
мрежов ключ и общи входни мрежови пред-
пазители, след конто се отделя веригата за
отопление на лампите, която се състои от
последователно свързаните отоплителни жич-
ки на всичките лампи или на част от тях,
гасящ резистор и терморезистор за намаля-
ване на първоначалния токов удар в отопли-
телната верига на лампите след включва-
нето на телевизора към мрежата. В тази ве-
рига участвуват и редица филтърни елемен-
ти (високочестотни дросели и развързващи
кондензатори). Понякога отоплението на част
*usta6.
Фиг. 18-1. Блокова схема на без-
трансформаторно токозахранване
397
Токозахранване
от лампите и на кинескопа („Стадион",
„Стадион 2/4") се осъществява посредством
монтиран малък мрежов автотрансформатор.
Групата за анодно изправяне се състои
от еднопътен изправител, филтърен дро-
сел и редица гасящи резистори и филтърни
кондензатори, осигуряващи необходимите на-
прежения. При някои модели („Стадион",
„Стадион 2/4") в схемата на анодния изпра-
вител участвува и електронен стабилизатор за
напрежение +160 V, от който се захранват
най-отговорните вериги на телевизора' (хете-
родинът, задаващият блокинг-генератор за
вертикално отклонение и др.).
Блоковата схема на трансформаторното
захранване е показана на фиг. 18-2. При нея
Фиг. 18-2. Блокова схема на трансформаторно токо-
захранване
входната част и мрежовият трансформатор
образуват едно цяло. От отоплителната на-
мотка на трансформатора се подава необхо-
димого отоплително напрежение за лампите.
Други намотки подават променливо напре-
жение към изправителя за анодно напреже-
ние, за захранване на транзисторите и
към допълнителния изправител за осигуря-
ване на йреднапрежение на част от лампите,
ако в схемата на телевизора има такъв.
18.1.3.	Основни изисквания към токо-
захранването, от какво зависи изпълнение-
то им и дефекти в изображението и звука
при тяхното неспазване. Към токозахран-
ването се поставят две основни изисквания —
да осигурява необходимите напрежения за
захранване на отделяйте вериги на телеви-
зора и изправените напрежения да бъдат
добре филтрирани. Изпълнението на пър-
вото условие зависи от изправността на
токоизправителния елемент (електронна лам-
па, селенов стълб или полупроводников
диод), на мрежовия трансформатор, на га-
сящите резистори и предпазители във вери-
гите на изправеното напрежение и на пър-
вите електролитни кондензатори. Нормал-
ното отопление на лампите зависи от изправ-
ността на отоплителната намотка на мрежо-
вия трансформатор и на отоплителната ве-
рига.
При неспазването на това условие рабо-
тата на телевизора силно се влошава. От-
съствието на отоплително напрежение при
безтрансформаторното захранване води до
пълно спиране на работата на телевизора
(няма изображение и звук, екранът е тъмен),
защото при тази схема то се отразява като
отсъствие на отоплително напрежение за
всички електронни лампи. При телевизори-
те с трансформаторно захранване може да се
наблюдава неотопляване на единични лампи
или на гр у пи от лампи, при което отсъствуват
изображението и звукът, няма звуков съп-
ровод или има звуков съпровод, но екранът
на телевизора е тъмен, няма синхрониза-
ция и др. Това може да се случи и при лош
контакт в отоплителната верига от цокъла
на лампата. При телевизорите с безтрансфор-
маторно отопление също е възможно да не
се отоплява част от лампите, но това винаги
се дължи на късо съединение между опре-
делени точки от отоплителната верига и
земя. Този режим на работа представлява
сериозна опасност за отопляваните лампи
поради увеличаването на подаваното към
тях отоплително напрежение. В такъв слу-
чай е необходимо незабавното изключване
на телевизора от мрежата, като откриването
и отстраняването на късото съединение се
извършва задължително при изключен теле-
визор. Понякога това късо съединение се
дължи на пробив между катода и отоплител-
ната жичка на лампите (използуваната схе-
ма е без катоден резистор), в проходните кон-
дензатори за отоплителните проводници в
каналния превключвател, пробив на филтърен
кондензатор в отоплителната верига на лам-
пите и т. н.
При отсъствие на изправено напреже-
ние също могат да се наблюдават различии
неизправности, като тъмен екран, отсъствие
на изображение и звук, само на изображение
и само на звук, на вертикално отклонение,
на обща синхронизация, на вертикална син-
хронизация и др. При отсъствие на предна-
прежение изображението е силно контрасти-
но, като вертикалната линейност в долната
част на екрана е нарушена (когато крайната
лампа за вертикално отклонение получава
преднапрежението си от допълнителния из-
правител). При понижено изправено напре-
жение, което при изправен телевизор може
да се дължи и на ниско напрежение в мрежата
(а в противен случай причината за това се
крие в дефектен изправителен елемент —
Токозахранване
398
кенотрон, селенов стълб, полупроводников
диод, или във филтърен гасящ резистор с по-
голямо от необходимого съпротивление), се
наблюдава бледо изображение „снеговалеж“,
понижен контраст, свит хоризонтален и
вертикален размер, влошена вертикална ли-
нейност (изображението е свито в долната
си част и разтеглено в горната), тих звуков
съпровод и др. При изсъхнал първи електро-
лит или неправилно свързан филтров дро-
сел с повече от два извода общото напреже-
ние е ниско. Същото се наблюдава и при схе-
мите, съдържащи два последователно свър-
зани изправителя („УНТ 47/59“), при пре-
гаряне на предпазителя към единия от тях.
При схеми с удвояване на напрежението
изсъхването наелектролитния кондензатор за
удвояване също води до силно понижаване на
анодното напрежение. При някои модели
телевизори („УЛППТ 47/59“, „УЛПТ 6Г)
намаляването на анодното напрежение по-
ради прегаряне на предпазителя към ед-
ната изправителна схема води до спиране на
работата на задаващия релаксационен гене-
ратор за вертикално отклонение, а това се
проявява като хоризонтална черта на екра-
на на телевизора.
Добрата филтрация на изправеното напре-
жение зависи главно от изправността на
електролитните кондензатори на филтърни-
те групи, от правилното свързване на фил-
търния дросел, когато той е с повече от два
извода (например при филтърен дросел със
среден извод или филтърен дросел с две
намотки). Филтрацията се влошава и при
увеличена консумация, дължаща се на
повреда в елементите, захранвани от дадения
клон на анодния изправител. При влоше-
на филтрация на анодното напрежение се
наблюдават редица трудни за откриване де-
фекти, поради конто техникът трябва вина-
ги да помни правил ото: когато изпадне в
безизходно положение при ремонта на
някой телевизор, да изпробва електролит-
ните кондензатори. Най-лесно това изпроб-
ване се извършва чрез присъединяване на
изправен електролитен кондензатор към про-
верявания такъв — ако при това се наблюда-
ва нормализиране на работата на телеви-
зора, това значи, че съответният елек-
тролит е прекъснал или изсъхнал. При ня-
кои случаи не е достатъчно само външ-
ното свързване на изправен електролитен
кондензатор за проверка, а се налага и
отпояването на оригиналните кондензато-
ри (например при утечка между двата вгра-
дени в един корпус електролитни конденза-
тора и др.). Лошо филтрираното изправено
напрежение води до следните дефекти в
изображението и звука: брум в изображе-
нието (наблюдава се затъмняване на гор-
ната или долната част от изображението),
изкривявания в растъра (растърът е свит
в хоризонтална посока под формата на си-
нусоида), смущения в синхронизациите (няма
обща синхронизация или има, но е нестабил-
на, отсъствие на вертикална синхрониза-
ция или има нестабилна вертикална син-
хронизация, S-образно изместване на ре-
довете спрямо растъра), звуковият съпровод
е придружен със силен брум и т. н.
18.2.	СХЕМНИ РЕШЕНИЯ
18.2.1.	Безтрансформаторно токозахран-
ване. Като пример ще разгледаме типичната
схема на телевизор с безтрансформаторно
захранване, употребена при „Опера 3“
(фиг. 18-3). Входната част се състои от мре-
жавия ключ обединен с потенциометъра
за регулиране на силата на звука. Непос-
редствено след него следват двата мрежови
предпазителя Прх и Пр2 — през втория от
тях единият край на мрежата (нула или фа-
за — както се случи) се заземява. ОтДфу-
гия край на мрежата се захранват двете
вериги: отоплителната, съставена от термо-
резистора /?149, гасящия резистор 7?i50+#i46
(вторият от тях отсъствува при телевизори-
те от типа „Опера 3“, конто са с лампови
диоди), и последователно свързаните отоп-
лителни жички на лампите ваедно с филтър-
ните високочестотни дросели Др8 и Др9,
предпазващи високочестотните стъпала на
телевизора от самовъзбуждане. За същата
цел между отоплителните жички на част от
лампите и земя са свързани показаните на
схемата развързващи кондензатори.
Предназначението на терморезистора Т?149
е следното. След включването на телевизора
към мрежата отоплителните жички на лам-
пите са все още студени, поради което съп-
ротивлението им е ниско, Това води до про-'
тичането на силен ток до момента на загря-
ване на жичките, което може да повреди
някои от тях (от опит знаем, че електричес-
ките крушки прегарят най-често в момента
на включването им — причината е същата).
За тази цел последователно в отоплител-
ната* верига на лампите е свързан терморе-
зистерът R 149. Той е изработен от полупро-
водников материал, притежаващ обратен тем-
пературен коефициент, от което следва, че
съпротивленйето му в студено състояние
е много високо. И наистина при включване
на телевизора към мрежата съпротивле-
нието на терморезистора #149 е много ви-
соко (над 10 kQ). В този момент токът във
399
Токозахранване
Ар7
С106
1OOJD^^
R116 360
Е250С350
R11436(
С109
ЕСН81
R115160
*J + 220V
-----w|*220v|
C112
50,0
-----L]*225V ]
---- 1
C108~2S
loo/) ГГ
£-|+210V
Clio
S-I+210V
C111
Л5
EF80
С8
С8а
2п
AU
PL36
Л8 In
PCF82
!Z/A10 4?
PCL82
!2/A7
PL8
EF80
6
Л15
PY88
Л20	Л13
AW43-80 ECH81
Л19
PCL82
A3 WA4
EF80
EF80
Фиг. 18-3. Токозахранване при „Опера 3“
~220V
50Hz
R149N
R150
42
R11380
R146
50
С137
2n
C138 -RC139
Др8
Л17 4Z7 ди
Л8
PCF82
веригата се определи главно от него. След
това се наблюдава постепенного затопляне
на резистора от протичащия през веригата
ток, неговото съпротивление плавно спада
до няколко -ома, но през това време отопли-
телните жички на лампите са се загрели
тяхното съпротивление се е увеличило и те
вече определят тока във веригата.
Допълнителните гасящи резистори Т?15о
и /?146 поемат върху себе си падението на
напрежението, което се получава, като из-
вадим от мрежовото напрежение сумата от
отоплителните напрежения на всичките по-
следователно свързани лампи.
Веригата на анодния изправител се състои
от селеновия стълб Д6, изпълняващ в случая
ролята на еднопътен изправител, и от оста-
налите елементи на схемата. От тях голямо
значение имат филтърният дросел Др7 и
електролитните кондензатори С1о6 и С1о8.
Те осигуряват основного филтриране на
изправеното напрежение. В момента на
включването на телевизора двата електро-
литни кондензатора са разредени. За за-
реждането им в първия момент протича зна-
чителен по големина ток, който може да
повреди селеновия изправител Д6. За пред-
пазването му от това последователно във
веригата е свързан гасящият резистор Т?115.
Останалите вериги на телевизора се захран-
ват от съответните филтърно-гасящи гру-
пп, съставени от резисторите и конденза-
торите 7?цб, С112; /?ц5, С1П; ^?ц4,СХХо;7?113,
С)09-
Предимства. Схемата на безтрансформа-
торното захранване се характеризира с това,
че е евтина (в нея не участвува скъпият
мрежов трансформатор), проста за изпълне-
ние, избягва се паразитного поле на мрежо-
вия трансформатор, което нарушава линей-
ността на развивките и фокусировката на
лъча, теглото на телевизора се намалява и др.
Недостатъци. Към тях можем да отне-
сем: по-тежкия режим на отоплението на
лампите, нееднаквото преразпределение на
отоплителното напрежение според изисква-
нето на съответната лампа, опасността от
повреда на останалите лампи при късо съе-
динение между катода и отоплението на ни-
коя от тях, непрактичност при хибридно
изпълнение на схемата на телевизора, опас-
ност от проникване на брум през отоплител-
ната жичка на лампата поради високото отоп-
лително напрежение спрямо земя при свърз-
заните в началото на отоплителната верига
лампи (обикновено за тази цел лампите,
при конто проникването на брум се отразя-
ва силно върху качеството на телевизион-
ното изображение, се свързват на послед-
ните места от веригата на отоплението, като
поел еден е кинескопът), шасито се намира
под напрежение и това е опасно за работе-
Токозахранване
400
щите с телевизора хора, необходимите анод-
ни напрежения се получават трудно, и то
само чрез анодни гасящи резистори, поради
което се увеличава загубната мощност на
телевизора, филтрирането се осъществява по-
трудно поради използуването на еднопътен
изправител, телевизорите работят трудно
при различии напрежения на мрежата (обик-
новено се правят за 220 и 110 V, като във
вторият случай се осъществяват две пара-
лелни отоплителни вериги).
Характерни напрежения на безтрансфор-
маторното захранване са всичките, показа-
ни на принципната му схема. Измерването им
става посредством измерителен прибор с
вътрешно съпротивление над 20 kQ. При
напрежения, който не се различават силно
от показаните в схемата, можем да считаме,
че токозахранването е изправно при усло-
вие, че филтрирането на постоянните напре-
жения е добро.
Безтрансформаторното захранване се из-
ползува при повечето от вносните телевизион-
ни приемници, с изключение на съветските, и
при почти всички модели български телеви-
зори (без „Опера Г и „Опера 2“).
18.2.2.	Трансформаторно токозахранване.
Особеното при него е, че необходимите нап-
режения за захранване на веригите на теле-
визора и отоплението на лампите се вземат
от вторичните намотки на мрежовия трансфор-
матор.
Предимства. Схемата на трансформатор-
ного токозахранване осигурява по-добър ре-
жим на отопление на радиолампите, дава
възможност за включването на телевизора
към мрежи с различии напрежения, при нея
лесно се получават необходимите напреже-
ния за отделяйте вериги на телевизора, което
води до намаляване на консумираната мощ-
ност на телевизионния приемник и улесня-
ва конструкторите, особено при хибридните
схеми и при транзистор ните телевизори.
Улеснена е и филтрацията на изправеното
напрежение поради използуването на дву-
пътни токоизправители.
Недостатъци. Трансформаторного токо-
захранване е по-скъпо, притежава паразит-
но магнитно поле, което трудно се екранира
и оказва влияние върху работата на телеви-
зора, като влошава фокусировката и внася
геометрични изкривявания в растъра. Са-
мият трансформатор притежава значителна
маса, с което се увеличава масата на прием-
ника.
Прилагат се две разновидности на транс-
форматорного токозахранване — едните из-
ползуват аноден изправител с удвояване на
напрежението, а другите — без удвояване.
Разбира се, съществуват и други разновид-
ности — с последователно евързани два анод-
ни изправителя, с отделки изправители и
т. н., но те ще бъдат разгледани при разглеж-
дането на конкретните схемни решения.
Трансформаторного токозахранване се упо-
требява главно при съветските телевизион-
ни приемници.
Характерни напрежения са всичките, по-
сочени на схемата на токозахранването на-
прежения. Ако при измерването им те са в
необходимите граници, това е гаранция за
изправността на токозахранването, разбира
се, ако филтрацията на съответните изправени
напрежения е добра.
18.3.	ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА ТОКОЗА-
ХРАНВАНЕТО И ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРНИ ПО-
ВРЕДИ
Схемите на токозахранването са разгледа-
ни в следния ред: телевизионни приемници
с безтрансформаторно захранване, с комби-
нирано захранване и с трансформаторно з£х-
хранване, най-напред от конто са разгледа-
ни тези с удвояване на анодното напреже-
ние и накрая тези с обикновено двупътно
изправяне без удвояване.
18.3.1.	„Опера 3й (фиг. 18.3) с полупро-
водникови диоди. Използувана е типична
схема на безтрансформаторно захранване,
която беше разгледана подробно в раздел
18.2.1. За намаляване на първоначалния
токов удар, причинен от зареждането на
електролитните кондензатори, изправеното
напрежение се подава към кондензаторите
С1ов и С1о8 през третия извод на филтърния
дросел (извода 2). С това се подобрява и
филтрирането, защото пулсиращите токове
в двете половини на дросела създават про-
тивоположив магнитни полета, конто взаим-
но се унищожават.
Характерни повреди. Най-често се наблю-
дава дефектиране на мрежовия ключ Ki.
който е комбиниран с потенциометъра за ре-
гулиране на силата на звука. При тази пов-
реда ключът не затваря веригата на промен-
ливото мрежово напрежение и телевизорът
не работи (лампите не се отопляват, няма из-
правено напрежение). В почти всички слу-
чаи след повредата на мрежовия ключ по-
тенциометърът’ за регулиране на силата на
звука и комбинираният с него потенциометър
за регулиране на тона са залазили напълно
работоспособността си, поради което не се
препоръчва подмяната им за запазване на
оригиналния монтаж на телевизора. Добре
401
Токоэахраяване
верига при „Опера
3“ с лампови диоди
Фиг. 18.4. Отоплителна
е да се дадат накъсо съответните изводи на
мрежовия ключ, с което да се възстанови
веригата на захранващото напрежение, след
което телевизорът да се изгася посредством
изваждане на мрежовия щепсел от контакта
или с монтиране върху мрежовия шнур на
телевизора на подходяще ключе от настол-
на лампа.
При остаряване на селеновия изправи-
тел се увеличава съпротивленйето му в пра-
ва посока, което води до значително намаля-
ване на големината на изправеното анодно
напрежение (вместо нормалната му стой-
ност -{-225 V може да се получи дори под
+18РУ). Това води до силно намаляване на
контраста и чувствителността на телевизора,
дори до спиране на осцилациите на хетеро-
дина, при което няма изображение и звук.
Наблюдава .се също намаляване на разме-
рите на изображението и влошаване на вер-
тикалната линейност (изображението е свито
в долната си част и разтеглено в горната).
Подобии явления се получават и при изсъх-
ване или прекъсване на първия електролитен
кондензатор Clw и в по-малка степей при
изсъхване или прекъсване на втория (С1о8).
И в двата случая това води до понижаване
на анодното напрежение, като поради вло-
шаване на филтрацията на анодното напре-
жение може да се наблюдават и допълни-
телни странични явления (вж. раздел 18.1.3).
Често се среща и прегаряне на мрежовите
предпазителя, при което като правило тряб-
ва да се подменят с нови такива за същия
ток, защото подсилването им може да доведе
до тежки повреди (прегаряне на лампи и др.).
18.3.2.	„Опера 3“ с лампови диоди (фиг.18-
4). Различава се от разгледаната в раздел
18.3.1. по използуването на филтърен дро-
сел с два извода (Др7) и по включването на
отоплителните жички на ламповите диоди
Лв, Д12и Д1в в отоплителната верига на лам-
пите, поради което единият гасящ резистор
(Т?14в от фиг. 18-3) отпада.
Характерните повреди са, както при
„Опера 3“ с полупроводникови диоди (вж. раз-
дел 18.3.1).
18.3.3.	, „Кристал" и „Дунав" (фиг. 18.5).
Схемата на токозахранването му е подобна
на използуваната при „Опера 3“(вж. фиг. 18.Ь),
като филтърният дросел Др10 е с два извода.
Характерни повреди. При повреда в мрежо-
вия ключ (при „Дунав" е комбиниран с по-
тенциометъра за регулиране на яркостта)
телевизорът не се включва към мрежата.
Препоръчва се даването накъсо на съответ-
ните изводи на ключа и монтирането на под-
ходящ ключ на захранващия шнур на теле-
визора. При изсъхването на първия електро-
лит или при остаряването на селена се по-
нижава анодното напрежение, поради което
контрастът на изображението е недостатъчен,
размерите са намалени, вертикалната лйней-
ност е нарушена (изображението е свито в
долната си част). При прегаряне да предпа-
зител в мрежата или влошен контакт в мре-
жовия куплунг на командния блок напълно
се прекратява работата на телевизора.
18.3.4.	„Пирин" (фиг. 18.6). Схемата е
подобна на „Опера 3“ (вж. фиг. 18.3.). При
51 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Токозахранване
402
вкл.иэк
<-220
R136
NTC
Л15
PY88
С120
А14 Л18
PL36 PCL85
4K.R39 430 zfc
—AZZ3-	- H±235v
_________________@
Л8 Л9 ЛЮ ЛИ ЛЗ
EF80 (n) EF80 PCL84 EF80• PCF82
С132 2 _
50,0 ^Yg)
R140 330 ® ,________
-ГЛ7~1—
R137 5
6
C129
C125
C127
1,5А
R236
42
ДрЮ
Д8
E250C400	C124 C131
R141 360
Ла
Л20
AW 59-80
(AW 53-88)
Л13
ЕСН84
Лб Л12	Л17
Л5
ЕСС83
Al
ш\РСС88<иГ\ PL82 ECH84 ECC83 EF80
Л2
!VAp8
С123
С126
С122
С128
2п
i7jPCF82f1ij
1VAP9
С121
2n
Фиг. 18.5. Токозахранване при „Кристал"
A302
кинескоп ECH81
(О 220V
50Hz
R416
R415 91
ЯР* 1,25 А
Л402
PY88
Л304
PCL85
Л401
PL500
С259
Я2п
С260
3n
4 5
C601
Л206 Л205
EF80 PCF82^PCL84
Л201 Й\ A202
EFl81z^y ЕР183ГШ
Л207
PCL86
Л301 лзоз
6И1П ECC83
Л203
EF80
8 4
5
5 4
4 9 4,5 5
l-^*210V	_
•“ *“ АРУ сЪс задръжка
4
'С262
ЛЮ1 /пт
fCCtoQa
за фина настройка
Ии) ЛЮ2 /ПЬ
Ф101
----- R401
куплунг на ПТК
1 I
4 I
I I
2.
Пр2 ПрЗПр!
•ОПП-
или Пр 4
Эабележка: b по-нобите
телебизори бместо ПрЗ
е постаЬен Пр4
Vn
поглед от към
ицисртобете
плочка с предпазителите
Фиг. 18.6. Токозахранване при „Пирин"
403
Токозахранване.
Фиг. 18.7 токозахранване при „АТ 550“
последните серии- български телевизионни
приемници' от този тип мрежовият предпа-
зител Пр3 е отпаднал и на неговото място
е монтиран предпазителят във веригата на
анодното захранване Пр±.
Характерни повреди са прегарянето на
предпазител, влошаването на изправител-
ните свойства на селена, изсъхването на
първия електролит, повредата на мрежовия
ключ и др.
18.3.5.	„АТ 550“ (фиг. 18.7). Различава
се от схемата на „Опера 3“ по използуването
на филтърен дросел Тр2 с две намотки. По
този начин постоянната съставна на консуми-
рания от мрежата ток протича през едната
намотка на дросела от извод 1 към извод 4, а
изправеният аноден ток протича през дру-
гата намотка от извод 5 към извод 6. По
този начин създаваните постоянни Магнитки
полета от двете намотки са с обратни посоки,
взаимно се компенсират и се избягва постоян-
нотоковото подмагнитване на филтьрния дро-
сел, а това води до значителното подобрява-
не на филтрацията на анодното напрежение.
За предпазване на телевизора от паразит-
ни смущения в отоплителната верига на лам-
пите е свързан високочестотният дросел с
феритна сърцевина £7о7. В телевизора е
предвидена и възможност за вграждане на
тунер. за СВЧ, посредством който да се
приема телевизионна програма от IV и. V те-
левизионен обхват. За тази цел от отопли-
телната верига на лампите се изключва
гасящият резистор и на негово място се
включват последователно свързаните отоп-
лителни жички на лампите от СВЧ-тунера.
За изправителен елемент е използуван си-
лициевият диод Д7о1. След отоялителната
жичка на крайната лампа за хоризонтално
отклонение PL500 се взема променливо на-
прежение, което се подава към допълнител-
ния изправител за защита на общия канал
от претоварване.
Характерни повреди. Прегарят мрежо-
вите предпазители, при което телевизорът
не работи. При изсъхване на първия електро-
литен кондензатор анодното напрежение е
ниско, контрастът на изображението — не-
достатъчен (размерите са намалени), верти-
калната линейност — влошена. Наблюдава
се счупване на терморезистора /?8оо, дъл-
жащо се често пъти на прегряването му от
протичащия по-силен ток в отоплителната
верига след късо съединение между отопле-
ние и катод на никоя от лампите.
Токозахранване
404
Фиг. 18.8. Токозахранване при „Топаз"
18.3.6.	„Топаз" (фиг. 18-8). При „Топаз"
също е използуван филтърен дросел с две
намотки (Др4о1), но тук подобряването на
филтрацията се извършва посредством въвеж-
дането на променливо магнитно поле от на-
мотката 2—/, свързана последователно с
отоплителната верига на лампите. Това по-
ле е в противофаза с променливата състав-
на на изправеното анодно напрежение, по-
ради * което създадените магнитни полета
взаимно се компенсират. За токоизправител
също е използуван полупроводников силици-
ев диод. Гасщцият резистор Т?42о за пред-
пазване на диода и филтърните гасящи ре-
зистори Т?421 и Т?4а2 са променливи и позво-
ляват точного нагласяване на необходимите
напрежения. За избягване на високоче-
стотните смущения, проникващи през ве-
ригата на захранването, служат конденза-
торите (?446, С423 и С417. Във веригата на из-
правеното напрежение t/a4 е монтиран пред-
пазителят Лр2, през който се захранва най-
често дефектиращото крайно стъпало за хо-
ризонтално отклонение.
Характерни повреди. При прегаряне на
предпазителя Пр1 телевизорът изцяло не
работи. При прегаряне на Пр2 не работи
крайното стъпало за хоризонтално откло-
нение. Често се среща повреда в мрежовия
ключ, който е изпълнен като елемент от кла-
вишния блок, монтиран в дясната страна на
кутията. При прекъсването му телевизорът не
работи. Не се препоръчват даването на из-
водите му накъсо и свързването на външен
ключ към шнура на телевизора, защото при
„Топаз“ гасенето на светлата точка се из-
вършва с втори контакт от рейката на мре-
жовия ключ, който при изключването на
телевизора подава положително напреже-
ние през един разделителен резистор към
Венелтовия цилиндър на кинескопа. След
демонтирането на клавишния превключва-
тел е възможно поправянето на перата на
мрежовия ключ. Други повреди са счупване
на терморезистора /?424, при което лампите
не се отопляват, пробиване на керамичен
развързващ кондензатор от отоплителната
верига на лампите и др.
15.3.7. „53 Т 816“ (фиг. 18-9). Това е
единственият модел, внасян у нас, при който
за аноден изправител са използувани елек-
тронни лампи. Поради сравнително голя-
мата консумация на анодната верига изпол-
зувани са две паралелно свързани лампи от
типа РУ82.Токовете през тях се изравняват
405
Токозахранване
ВИЗА
15
R125
j7£|Z300mA
^>ЕСН.уЦр136
-220 ;
•J/ B2
PY83
л7
ECH81 £.C1?3
. I \ 10°
41
41
PCL82
PY82
41
PY82
AXVIll
PY82
С104
С102
R126
68 ЛХ1Х
'pY82PL82 PCL82\EF80
Ml/
L40 \EF80
497
\ L41
411
EF80
41
L39
'50,0+50,0
Vi
L42 \EF80
|С1Ю
[сне
Зп
41
ст
Зп
Nj----7
R128330
HT< C108j
5(y)
I+190V
*<41757
J4J
-4+190V
J4
(17) MIK (jz)
:CH8t\PABC80\ PCF82\PCC88 \AW53-80
iC113
' ЗпГ
Зп
С109
C114 ' vS-
!T)3n
Фиг.
18.9. Токозахранване при „53 Т 816*
с променливця резистор в анодната им верига
/?12в• Останалата част от схемата не се разли-
чава от тази на разглежданите дотук модели.
Характерни повреди, Най-често се среща
повреда на една от радиолампитеРУ82 поради
несиметрия на схемата или повреда и на
двете лампи, като обикновено се наблюдава
прекъсване на аноден или катоден извод на
лампата, съпроводено с искрене в нейния
балон. Препоръчва се паралелното свързване
към лампите на селенов стълб. Лампите
PY82 остават включени с отоплителните си
5йички към отоплителната верига,, за да не се
измени протичащият ток (в противен случай
се налага свързването на допълнителен гасящ
резистор). При замяна на лампите със сили-
циев изправителен диод е необходимо после-
дователното свързване в анодната верига
на гасящ резистор със съпротивление около
60 Q, защото телевизорът „53 Т 816“ работи
със сравнително ниско анодно напрежение
(+200V), докато силициевият изправител без
гасящ резистор дава +260V и това води до
повреда на телевизора, изразяваща се най-
често в пробиване' на повишаващата бобина и
в увеличаване на хоризонталния размер.
При прегаряне на мрежовите предпазители
телевизорът не работи.
18.3.8	. „Стадион" (фиг. 18-10). Схемата
на „Стадион41 се отличава главно с използува-
нето на отделен автотрансформатор Трх за
отопляване на кинескопа и част от лампите
(лампата на стабилизатора на напрежение
Лг и лампата на предусилвателя за ниска
честота Л201) и с използуването на стабили-
затор за напрежение, изпълнен с лампата Л±.
Захранването на кинескопа от отделен авто-
трансформатор удължава живота му поради
поставянето на отоплителната му, жичка в
по-благоприятен режим, отоплението на лам-
пата на стабилизатора на напрежение води
до по-голямата стабилност на работата му,
а отоплението на предусилвателната лампа
за звука намалява силно брума, причинен от
отоплителното напрежение в звуковия съпро-
вод. Автотрансформаторът се захранва от
променливото напрежение на мрежата, през
предпазителя Пръ, Необходимостта от допъл-
нителен автотрансформатор се дължи и на
изчерпаната възможност на отоплителната
верига да захранва големия брой използувани
радиолампи; мрежовото напрежение не дости-
га за някои от тях (както се вижда от схемата,
в отоплителната верига на лампите няма свър-
зан гасящ резистор, с изключение на #2,
който отпада при използуването на пристав-
ка за СВЧ).
С радиолампата PCL82 (Лх) е изпълнен
стабилизатор на напрежение, с което се
захранват отговорните вериги на телевизора
Токозахранване
406
«А
220V
Д1 Е250С400
^So|<-2iov|50mA
>0
^сз
1Пр4
Др1
•^>|*240У 1155m А
>|»235V |50тА
R19
-^орбО V [12,5тА
8
R20 331
। С1
; 50п
IR21
220k
А671
РСС85
Л202 Л672
РС96 PCF82
Л502 Л503
ЕАА91 ЕСС82
Aid
PCL82
КП
O+160V
С2
50п
R1
1,0
р|*225У |13тА
11р5
0.1А
С4
Л
(и)
।	\40,
R22
£50к
100k
Д1КСЛ
<П/1ООС
R12 33k
ВЧ.
5
Ю|
Л20
Л701
PCL84
5 4М9/4
4 3
С370
IZ7 Си 305
R3
TNA15/3OC
C2
005
A40t
EF80
PCF82 4Z
efi
Л702
PL&4 ECC82
d C453
3n
03
EF184
C452 3r
C451 3n
Л402
EF80
5 4
,C448,
C449
Фиг. 18.10. Токозахранване при^„ Стадион"
Л 203
PL84
Л101
EF80
Л102
EF80
Эп
Д4
PL36
Л5
PY88
R2
20
Л801 PC
AW53-88
VNF
К 802
4-160 v
“ЛСВ4)
4-16OV
Л301 Л302
РСС88 146JPCF82^

(хетеродинът и задаващият генератор за вер-
тикално отклонение и приставката за авто-
матично донастройване на хетеродина). Пен-
тодната част на лампата (Л1а) работи като
триод и служи като управляемо съпроти-
вление — през нея се подава анодното на-
прежение към стабилизираната верига. По-
средством триодната част (Лхб) се извършва
регулирането на вътрешното съпротивление на
пентодната част на лампата по следния начин.
Катодният потенциал на триодната чаете ста -
билизиран с помощта на варистора/?24, който
запазва този потенциал постоянен. Към управ-
ляващата решетка на Л-& се подава част от из-
ходното напрежение с потенциометъра R22,
свързан в делител с резисторите R21 и /?23.
Ако по някаква причина изходното напре-
жение, което трябва да бъде точно +160 V,
сё понижй, ще се понижи и напрежението на
управляващата решетка на Лгв> Поради това,
че катодното напрежение на тази лампа
остава постоянно, понижаването на поло-
жителното напреженние на управляващата
решетка води до запушването на лампата
Л1б — нейното анодно напрежение се пови-
шава.Това води до увеличаване на положител-
ното напрежение на управляващата решетка
на пентодната част (Л1а) — последната се
отпушва в по-голяма степей, вътрешното й
съпротивление намалява и изходното напре-
жение се увеличава, т. е. остава пак равно
на +160 V. Посредством ключа за избиране
на обхватите /<802 стабилизираното напреже-
ние се подава към хетеродина от каналния
превключвател или към тунера за СВЧ
(за IV и V обхват).
На входа на мрежовото захранване е
монтирана глимлампата Гл8о1, която е ука-
зател за това, че телевизионният приемник
е включен към мрежата. Резисторът е
гасящ и служи за ограничаване на тока през
глимлампата.
Анодното напрежение се подава към вери-
гата 1 през предпазителя /7р3, а към остана-
лите вериги — през Пр2.
Характерни повреди. При влошаване на
работата на селеновия изправител Дг се
понижава анодното напрежение, което води
до понижаване на чувствителността на при-
емника, намаляватсе контрастът и размерите
на изображението, влошава се вертикалната
линейност. Разбира се, това става в много
по-малка степей, отколкото при останалите
телевизори, при конто не е вграден електро-
нен стабилизатор. При прегарянето на вход-
ните предпазители телевизорът не се включва
към мрежата, при прегарянето на Прь не се
отоплява кинескопът и лампите Л± и Л2о1.
407
Токозахранване
C104
5n
J8J C453
3n
50.0
R9 270
Л4
С6
Л101
ЕСС83
Др10К"
Ф305
.mA
Л351
IZ7PCF82
Л203
PL84
452
3n
KJ PCF8Z 46
CH
n ) 100,0
R10 470
19JEF8O
Л4
EF184
EF80
Фиг. 18.11. Токозахранване при „Стадион 2/4“
Л5
PY88
2iov 180mA
СЮ5
Л102
EF80
Л402
„ Л801
653G1
Л401
гЭгЕ
l4few® Sr
—r'eccm i'4. ‘7
Л701
PCL85
Л501
PCL84
R21
220k
R20
33k
R22
500k
R24
.37,
У/И SV82/10-13
Л503
-Л502 ECC82
EAA91
Л301
PCC88
C12
IV 50.0
—0<з|-ибОУ|12.5тА
VNF ®
Л671
PCF82
K802
UNF
<CB4)
♦160V
A 302
Прегарянето на останалите предпазители
лишава от анодно напрежение съответната
част от схемата на телевизора (през Пр3 —
междинночестотния усилвател на звука). При
прекъсването на Пр3 няма само звук, при
прекъсването на /7р4 екранът е тъмен, няма
звук.
Често се наблюдава повреда на мрежовия
ключ, изпълнен като бутон на предната стена
на телевизора. При това, ако е невъзможно
ремонтирането му, монтира се допълнителен
ключ на шнура на телевизора.
При повреда в лампата на стабилизатора
7^! или в нейния цокъл стабилизираното
напрежение отсъствува или е изменено (много
ниско или много високо). Това се отразява
върху работата на хетеродина, неговата
настройка, на автоматиката за поддържа-
не честотата на хетеродина и на вертикалния
размер (увеличен или намален вертикален
размер). Често пъти при такива повреди
стабилизираното напрежение не се регулира
посредством /?22. При разрегулирането му
ефектите са същите (намалено или увеличено
напрежение на изхода на стабилизатора).
18.3.9	. „Стадион 2/4“ (фиг. 18.11). Схе-
мата му се различава от тази на „Стадион",
-разгледана в предния раздел, само по отопли-
телната верига на лампите (при „Стадион
2/4" има някои схемни изменения, изпълнени
с лампи от друг тип). Това е наложило и
свързването на гасящия резистор Т?2. Остана-
лите елементи от схемата, тяхното действие
и характерни повреди са, както при „Ста-
дион".	. ,
18.3.10	. „Хемус“ (фиг. 18.12). Телеви-
зионният приемник „Хемус" има интересна
комбинация от безтрансформаторно и транс-
форматорно захранване. Поради изпол-
зуването на хибридна схема част от сть-
палата на телевизора са изпълнени с
транзистори. Затова с вторичните намотки
на трансформатора Тр4оз са изпълнени две
изправителни схеми за напрежение —24 и
—28 V, а за изправителни елементи са из-
ползувани селеновите пакети Д402 и Д4оз.
Използуването на транзистори в схемата
води до намаляване броя на електронните
лампи. Ето защо захранването им е осъщест-
вено посредством последователното евързва-
не на отоплителните им жички между-земя
и извода 2' на първичната намотка на транс-
форматора Тр4оз, който Цграе ролята на
автотрансформатор спрямо отоплителната ве-
рига на лампите.
Анодният изправител е изпълнен по ти-
пичната за безтрансформаторните телевизори
схема на еднопътно изправяне с двата пара-
Т окоэахранване
408
Фиг. 18.12. Токозахранване при „Хемус"
лелно свързани селенови пакета Д4о1 и
Д4о1а. Останалата част от схемата е позната.
Характерни повреди. Наблюдават се пре-
късване на мрежовия ключ, прегаряне на
предпазителя ПрИ при което телевизорът
не работи. Прегарянето на Пр2 се характери-
зира с отсъствие на звук, изображение и
растър. При прегаряне на Пр4 се наблюдава
ярка хоризонтална черта вместо растър,
а при прегарянето на Пр3 няма звук.
18.3.11	. „Опера 1“ и „Опера 2“ (фиг.
18.13)	. Телевизионните приемници „Опера 1“
и „Опера 2“ са първите български телевизори.
Поради съществуващите в това време тен-
денции, те са конструирани селектронни лампи
от £-серия, за конто е необходимо осигурява-
нето на отоплително напрежение с транс-
форматор. При това схемата на трансфор-
маторного токозахранване на „Опера 1“
и „Опера 2“ се отличава със своята простота.
Входното напрежение се подава от мрежа-
та през мрежовия ключ, комбиниран с по-
тенциометъра за регулиране на силата на
звука. В зависимост от напрежението на
Фиг. 18.13. Токо-
захранване при
„Опера 1“
409
Токозахранване
мрежата (220 или 150 V) предпазителят Пр1
се поставя в съответните гнезда, с което
мрежовото напрежение се подава към цялата
първична намотка на мрежовия трансформа-
тор Тр5 или към част от нея.
Вторичните намотки на трансформатора са
две. Едната от тях осигурява променливо
напрежение 6,3 V за отопляване на лампите
на телевизора, а другата подава необходи-
мое променливо напрежение за анодния из-
правител, изпълнен със селеновия стълб със
среден извод (Дба и Д6б) по схема на изправи-
тел с удвояване на напрежението. За тази
цел електролитните кондензатори С106
и С1о7 са свързани последователно и в общата
им точка е подаден единият край на вторич-
ната намотка. Останалата част от схемата
на изправителя е, както при телевизионните
приемници от разгледаните дотук модели —
с гасящи резистори и филтърни кондензатори
се получават необходимите напрежения за
захранването на отделните вериги на теле-
визора. Съществува модификация, при която
изправителят е еднопътен (както при „Опера
3й), а отоплителното напрежение на лампите
се осигурява от мрежов трансформатор.
Характерни повреди. Наблюдава се по-
вреда на мрежовия ключ — препоръчва се
свързването накъсо на съответните му изводи
и монтирането на външен ключ към шнура
на телевизора. Не е желателно включването
и изключването на телевизора да се извършва
посредством щепсела му, защото наличността
на мрежов трансформатор води до появата на
свръхнапрежения при включването и из-
ключването, поради ксето прегаря мрежо-
вият предпазцтел 77рх. Предпазителят е
различен за различните напрежения на мре-
жата (при 220 V е 1,5 А, а при 150 V — 2А).
Нормалното анодно напрежение зависи до
голяма степей от изправността на електро-
литния кондензатор С1о6 и при изсъхването
му анодното напрежение намалява. До съща-
та повреда води и изсъхването на С1о7. Полу-
чава се влошаване на изправителните свой-
ства на едната половина от селена (например
на Дба), при което анодното напрежение
също е понижено, а съответната половина
от селеновия стълб се затопля повече от
нормалното. В такъв случай е възможно
паралелно на повредената половина от се-
лена да се свърже в необходимата посока
друг изправителен елемент (например сили-
циев диод или два последователно свързани
диода от типа Д7Ж и др.).
18.3.12	. „Рубин 102й (фиг. 18.14). С този
модел започва разглеждането на трансфор-
маторните захранвания на съветските теле-
визионни приемници, внасяни у нас.
Мрежовото напрежение се подава към
трансформатора Тр2 посредством волтажен
разпределител, с който се прави необходи-
мата за съответното мрежово напрежение
комбинация от двете първични намотки на
трансформатора и техните изводи. Това поз-
волява телевизорът да работи при мрежи с
напрежение ПО, 127, 220 и 237 V. На входа
на трансформатора са монтирани двата мре-
жови предпазителя Пр1 и Пр2 и ключът,
който конструктивно е изпълнен като двой-
ка пера, затварящи веригата на мрежата
при натискане на един от четирите , клавиша
на телевизора (УКВ/ЧМ, „Говор14, „Концерт44
и „Смекчен звук44). При натискане на кла-
виша „Изключено44 натиснатият преди това
клавиш се отпуска и изключва веригата на
захранването.
Мрежовият трансформатор съдържа три
вторични намотки. Най-долната от тях пода-
ва от средняя си извод променливо напре-
жение 6,3V към част от лампите. Напрежение-
то от цялата намотка се изправя от допълни-
телния изправител, осъществен с диода Д9
и филтърната група С10б, Дц7,С1о7. Получава
се отрицателно напрежение —9,5V, конто
се използува за преднапрежение на някои
лампи от телевизора (лампите от каналния
превключвател, от междинночестотния усил-
вател за изображението и звука, към конто
се подава чрез веригите на групата за АРУ
и крайните лампи за хоризонтално и вер-
тикално напрежение).
Другата вторична намотка на трансфор-
матора (между изводите му 9 и 12) е незазе-
мена и подава отоплително напрежение към
кинескопа.
Анодният изправител работи по схема с
удвояване на напрежението, за което са из-
ползувани германиевите диоди Дв, Д7 и
Д8 и последователно свързаните електро-
литни кондензатори С1о3 и С1о6. Поради
честия пробив на тези диоди в последните
серии те се удвояват, като паралелно на
тях са свързани резистори със съпротивление
47 kQ, предпазващи ги от пробив чрез
изравняване на обратните им съпротивления
(за тази цел в показаната схема са свързани
’резисторите Д113 и Д114). Кондензаторът
С1о8 е блокиращ за високата честота. Резис-
торът е гасящ и предпазва диодите от
първоначалния токов удар, дължащ се на
зареждането на електролитните кондензато-
ри. Към схемата на анодния изправител са
свързани още двата филтърни дросела Дфх
Дф2 и предпазителиТе Пр3 и /7р4.
52 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Токозахранване
410
127V
____\|СТО8 4,7п
11347kHR11447n
5
/Д9
’C107
_ С103
Д7Е 150,0
АВС-1-75 “С106
Фиг. 18.14. Токозахранване при „Рубин 102м
разпредели-
тел на мре-
жоЬото
напрежение
C102 4.7n
Д7Е
>3	R1115Й
V1A ЛС1О5
ИП 150.0
150.0
R117
4.7k
С110
J"40,0
СЮ9
Г 20,0
___________
към блока
на разбибките
© JESE3 KDM кинескопа
къмЛ1,Л2
6JV, къмЛ6.Л7Л8Л&ЛЮМЛ12
0 AI3.MAfeA16Af7Ai8
а къмЛЗ.Л4Л5
УКЕ/ЧМ
! ТЕЛЕВИЗИЯ

9

Характерно за „Рубин 102“ е възможността
му да бъде използуван за приемане на про-
грама от УК^В/ЧМ. За тази цел посред-
ством натискане на клавиша „УКВ/ЧМ“ се
изключва токът към отоплението на лам-
пите, конто не участвуват в приемането на
УКВ/ЧМ,исе включва анодно напрежение
към приставката за УКВ/ЧМ.
Характерни повреди. Често пробиват дио-
дите на анодния изправител, затова се пре-
поръчва последователно на всеки един от
тях да се свърже по още един диод, паралел-
но на който да се запои резистор със съпро-
тивление 47 kQ. Също така се наблюдава
прекъсване в отоплителната верига на лам-
пите поради лош контакт в клавишния пре-
включвател. Подобна повреда в контакт -
ните пера на мрежовото захранване прави
невъзможно включването на телевизора към
мрежата. При изсъхване на електролитния*
кондензатор С1о3 се понижава анодното на-
прежение. При прегаряне на предпазителя
/7р3 отсъствува общото анодно напрежение,
а при прегаряне на предпазителя 77р4 — само
анодното напрежение в захранваните от него
вериги — нискочестотния усилвател, поради
което няма звук. При повреда на диода на
допълнителния изправител Д9 част от лам-
пите остават без преднапрежение, поради
което се наблюдава подгъване на изображе-
нието в долната част на екрана.
18.3.13	. „Темп 6/7“ (фиг. 18.15). Токо-
захранването на „Темп 6/7“ има много общи
черти с токозахранването на „Рубин 102“,
разгледано в предния раздел. За намаляване
нивото на излъчваното паразитно магнитно
поле мрежовият трансформатор е навит
върху П-образна желязна сърцевина, при
което вторичните и първичните намотки са
навити по възможност симетрично върху
две макари, разположени на двете части
от магнитопровода. Това усложнява чув-
ствително схемата на мрежовия трансфор-
матор и комутацията във волтажния раз-
предедител. Вторичната намотка, подаваща
променливо напрежение към анодния изпра-
вител, работещ също по схема с удвояване на
напрежението, е съставена от две отделни
намотки. Отоплението на лампите на теле-
визора се осъществява от четири намотки,
последната от конто отоплява само кинескопа.
Навити са по две на всяка макара. Поради
предвидената възможност за използуване на
411
Токозахранване
телевизора при прослушване на грамофонни
плочи чрез външно грамофонно шаси (това
не може да се смята за голямо преимущество
на конструкцията) се налага изключването
на всички стъпала на телевизора, с изклю-
чение на нискочестотния усилвател, за което
в схемата на токозахранването са поставени
съответните превключватели, Единият от
тях при това превключване намалява анод-
ното напрежение при положение „грамофон“.
Включването на телевизора към мрежата се
осъществява с натискане на клавиша „теле-
визор" от клавишния превключвател, раз-
положен в долната предна част от кутията
на телевизора.
Характерни повреди. Поради усилването
на електрическата якост на изправителя
чрезразточителното евързване на 13 полупро-
Токозахранване
412
Фиг. 18.16. Токозахранване
при първите серии „Темп 6М/7М“
водникови диода не се наблюдават повреди,
евързани с пробив на диоди, с изключение
на много редки случаи, при конто мрежо-
вите и анодните предпазители са подсилени
и във веригата на анодния изправител има
късо съединение. Често се наблюдава вло-
шаване на контакта в мрежовия ключ, при
което телевизорът се включва трудно към
мрежата. Изсъхването на електролитния кон-
дензатор от схемата за удвояване С7_17 води
до силно намаляване на изправеното на-
прежение — контрастът на телевизора се
намалява, изображението е подвито в долната
си част и др. До подобна повреда, но в по-
слаба степей води и изсъхването на електро-
литния кондензатор С7_18. Пробивацето или
прекъсването на полупроводниковия диод
от допълнителния изправител Д7_о6 лишава
част от лампите от преднапрежение, влошава
се работата на схемата за АРУ, не се регу-
лира контрастът, изображението е подвито
в долната си част поради отсъствие на пред-
напрежение за крайната лампа за ХО.
18.3.14	. „Темп 6М/7М“ с удвояване на
напрежението (фиг. 18.16). Схемата на токо-
захранването му не се различава от тази
на „Темп 6/7“, разгледана в предния раздел.
Опростена е с отпадането на превключвателя
за използуване на телевизора като гра-
мофонен усилвател. Мрежовият ключ е ком-
биниран с потенциометъра за регулиране на
силата на звука. В схемата на анодния
изправител е въведен още един предпази-
тел — /7р6. За изправителни диоди са изпол-
зувани силициеви такива, оформени като
плочки, закрепени към шасито за по-добро
охлаждане.
Характерните повреди не се различават мно-
го от тези на „Темп 6/7“. При изсъхване на
електролитните кондензатори 6—Сб и 6—С6
се намалява анодното напрежение. Прекъс-
ването на мрежовия предпазител Пр± води
до отсъствие на анодно напрежение. При
прегаряне на Пр3 анодното напрежение е
много по-ниско. Прекъсването на /7р6 лиша-
ва каналния превключвател, междинночес-
тотния усилвател за изображението и меж-
динночестотния усилвател за звука от анодно
напрежение, поради което изображението и
звуковият съпровод отсъствуват. Повредата
в допълнителния изправител за отрицателно
напрежение лишава само лампите от канал-
ния превключвател и междинночестотния
усилвател за изображението от преднапре-
413
Токозахранване
Фиг. 18.17. Токозахранване при „Темп 6М/7М“
жение. Нарушават се и регулирането на
контраста и и, детайлността.
18.3.15	. „Темп 6М/7М“ без удвояване на
напрежението (фиг. 18.17). Схемата му се
различава от разгледаната в предния раздел
по използуването на рбикновена мостова
схема за анодно изправяне, съставена от
диодите 6—Л» 6—Л» 6—Д3 и 6—Л» конто
са силициеви и са оформени в подходящи
плочки, закрепени към шасито на телевизора.
От средната част на вторичната намотка се
взема през предпазителя Пр3 напрежение
4=450V за част от схемата на телевизора.
6—/?14 и 6—/?15 предпазват диодите от токов
удар.
Характерни повреди. При изсъхване на
електролитния кондензатор 6—Сб анодното
напрежение е ниско. Прекъсването на пред-
пазителите 77рв или /7р4 води до отсъствие
на анодно напрежение на изходите на анод-
ния изправител, с изключение на напреже-
нието 4-150V. Прекъсването на Пр3 води до
отсъствието само на напрежението 4-150V,
при което няма изображение и звук.
18.3.16	. „Темп 6МК/7МК" (фиг. 18.18).
Показани са само измененията в схемата
на „Темп 6МК/7МК“ спрямо тази на „Темп
6М/7М“ от фиг. 18.17, конто се състоят главно
в отпадането на филтърните дросели от вери-
гата на захранването и замяната им с гасящи-
те резистори 6—Т?4 и 6—7?б. Характерните
повреди са същйте, както и при „Темп 6М/7М“,
без удвояване на напрежението (вж. пред-
ния раздел).
18.3.17	. „УНТ 47/59“ (фиг. 18.19). Мрежо-
вият трансформатор на този модел също е
навит върху П-образна сърцевина, поради
което всичките йамотки са дублирани. Анод-
ното захранване се получава от два последо-
вателно свързани мостови токоизправите-
ля — първият от тях се състои от диодите
Лои Л02» Лоз и Л04» като на изхода му се
получава напрежение 4-150V, което се по-
дава през едната намотка на филтърния дро-
сел ДРб01 към съответните точки от схемата.
Последователно с това напрежение се подава
и напрежението от другия изправител, из-
ползуващ диодите Ло5, Дб0б» Ло? и Лов»
като сумата от двете напрежения с големина
4-225V се подава към другите захранвани
вериги на телевизора.
Характерни повреди. Наблюдава се пробив
на диоди, при което прегаря съответният
предпазител. При пробив в диоди от горния
изправител при прекъсване на /7рб03 вери-
гите, захранвани от сумата на двете напре-
Токозахранване
414
Фиг. 18.18. Токозахранване при
„Темп 6МК/7МК"
\Пр504 ЗА
-220V
12
47П J
ОТОПЛЕНИЕ
g.10] -6 3V
Тр504^
/9'.
-„.ОТОПЛЕНИЕ НА
1о^Л205/бф5Г)^ЗД
г Л226
р502 1АД50
R550 5.U
503
Л0&
Пр503 1А-Д509
С537
R ,и ОТОПЛЕНИЕ НА
КИНЕСКОПА
'ХС337
^10п
Фиг. 18.19. Токозахранване при „УНТ 47/59“
R514 1К
KI 16а
K50U6
A)+225V]
С528
100,0
Г)»250У|
Б 1+235V
R5341.5K С5Т9а
“40,0
А508
Ар 501
R549 1К
-W534
150,0
С534
150,0
C53JO

жения, получават само напрежението на дол-
ния изправител +150V, което се отразява
на работата на телевизора — силно намален
контраст, силно намалени размери на из-
ображението или тъмен екран, а при последни-
те модели („УЛППТ 47/59“ и „УЛПТ 61“) се
нарушава напълно работата на задаващия
релаксационен генератор за вертикално от-
клонение и на екрана на телевизора се наблю-
дава хоризонтална черта вместо растър. Често
се наблюдава пробив на кондензатора С536,
при което прегарят мрежовите предпазители.
18.4.	РАЗСТРОЙКИ ПРИ ТОКОЗАХРАНВАНЕТО
И ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА
ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРИЕМАНЕ
По принцип в токозахранването не се
включват регулировки. Наблюдава се регу-
лирането на изходното стабилизирано напре-
жение при токо ахранването на „Стадион44
и „Стадион 2/4“, където с потенциометъра
’7?22 се нагласява напрежението в стабили-
зираната верига да бъде равно на +160 V.
Друга регулировка е предвидена при
415
Ш1—Ш5
токозахранването на „53 Т 816“ (вж. фиг.
18.9). Посредством потенциометъра в анод-
ните вериги на изправителните лампи се
изравняват протичащите през тях токове
чрез сравняване на паденията на променли-
вото напрежение между средния и край-
ните изводи на резистора Т?12б.
При „Топаз“ с потенциометричните гасящи
резистори /?42о, и ^422 се нагласяват
необходимите изходни напрежения в съответ-
ните вериги на анодния изправител.
18.5.	ЕЛЕМЕНТИ НА ТОКОЗАХРАНВАНЕТО
И ТЕХНИТЕ ПОВРЕДИ
Ш1 — паралелно евързани кенотрони на
анодния изправител и техните цокли. Из-
ползуването на електронни лампи за анодно
изправяне на телевизора е непрактично от
гледна точка на сигурността на телевизион-
ния приемник, поради което се прилага
много рядко (от масово внасяните у нас
телевизори такова изправяне е осъществено
само при „53 Т 816“). Поради голямата кон-
сумация в анодните вериги на телевизора
е необходимо паралелното евързване на
два кенотрона. Вътрешните им съпротивления
в права посока, а оттук и протичащите през
тях токове се изравняват посредством анод-
ния потенциометър Ш29. Често се наблюдава
прегаряне на извод от анода или катода на
един от кенотроните, при което се поврежда
и потенциометърът Ш29. Препоръчва се
подмяната им със селенов стълб от друг
телевизионен приемник (например от „Ста-
дион“) поради сравнително голямото му
съпротивление в права посока. Ако кенотро-
ните се подменят с полупроводников /Из-
правител, на лага се последователното евър-
зване на гасящ резистор със съпротивление
около 60 Q, защото телевизорът „53 Т 816“
работи със сравнително ниско анодно на-
прежение (4-200V), докато включването на
полупроводников изправителен елемент без
гасящ резистор повдига анодното напреже-
ние до 4-270 V, а това може да доведе до про-
биване на повишаващата бобина и до други
повреди в схемата на телевизора. При за-
мяната на кенотроните със селенов стълб
или полупроводников диод при положение,
че отоплителните им жички са здрави, лам-
пите се оставят в гнездата си — в противен
случай е необходимо свързването на допъл-
нителен гасящ резистор, който да замени
отоплителните жички на лампите в отопли-
телната верига на телевизора.
Ш2 — лампа с управлявано вътрешно съп-
ротивление от стабилизатора за напрежение
и нейния цокъл. При силно изтощена лампа
напрежението на изхода на стабилизатора
е по-ниско от 4-160V, регулира се, но не
може да достигне необходимата стойност.
Вертикалният размер е намален, автомати-
ката за донастройката на хетеродина е
разстроена. При прекъснал извод на електрод
или лош контакт в цокъла напрежението на
изхода или отсъствува (хоризонтална ярка
черта на екрана на телевизора вместо рас-
тър), или напрежението на изхода е по-високо
от необходимого (силно увеличен вертикален
размер, разстроен хетеродин и др.).
ШЗ — регулираща лампа на стабилиза-
тора за напрежение и нейния цокъл. Служи
за управляване на вътрешното съпротивле-
ние на лампата за усилване на мощността
Ш2. При изтощена лампа регулирането е
влошено, изходното напрежение на стабили-
затора е различно от 4-160V. При прекъе-
ване на изводи на електроди, лош контакт
в цокъла или късо съединение между елек-
тродите на лампата се наблюдава или увели-
чаване на стабилизираното напрежение (уве-
личен вертикален размер, разстроен хетеро-
дин и др.), или понижено стабилизирано
напрежение (намален вертикален размер,
разстроен хетеродин и др.). Ив двата случая
потенциометърът за регулиране на изходно-
то стабилизирано напрежение Ш41 не дей-
ствува.
Ш4—щепсел за мрежовото захранване на
телевизора.Често пъти се наблюдава отвива-
нето на винта за стягане на проводника от
мрежовия шнур към гнездото на щекера,
разхлабването на проводника или изважда-
нето му от гнездото. При това или напълно
спира работата на телевизионния приемник
поради отсъствието на мрежово захранване,
или се наблюдават смущения в изображение-
то и звука, дължащи се на лошия контакт
и искренето влцекера на щепсела на телеви-
зора.
Ш5 — предпазители за мрежовото напре-
жение. При прегарянето на един от тях или
на двата телевизионният приемник спира
да работи напълно. В повечето случаи пред-
пазителите прегарят вследствие на моментно
увеличаване на напрежението на мрежата
или поради самата им конструкция, издър-
жаща на по-слаб ток от необходимия. Поня-
кога прегарянето се дължи на повреда в
телевизора (късо съединение в отоплител-
ната верига на лампите към земя, водещо
до нарастване ,на отоплителния ток, пови-
шена консумация във веригата на анодния
изправител при повреда в някоя от захранва-
Ш6—Ш12
416
ните вериги или при утечка или късо съеди-
нение в електролитен кондензатор от фил-
търа към земя). По тези причини не се пре-
поръчва подсилването на мрежовите пред-
пазители, защото това може да доведе до по-
сериозни повреди в телевизора (например
до изгарянето на мрежовия трансформатор,
ако има такъв).
Ш6 — мрежов ключ. Обикновено той е
комбиниран с потенциометъра за регулиране
на силата на звука („Опера 1“, „Опера 2й,
„Опера 3“ и др.), с потенциометъра за регу-
лиране на яркостта („Дунав“, „Пирин“ и др.)
или е обособен като отделен клавиш или кла-
виш от комбиниран клавишей превключва-
тел. При повреди в ключа телевизорът не
се включва към мрежата или се самоизключ-
ва. За да се избегне нарушаването на ориги-
налния монтаж, не се препоръчва подмяната
на комбинирания с него потенциометър —
в такъв случай се подменя или само ключът,
или се дават накъсо съответните - изводи на
мрежовия ключ и на шнура за захранва-
нето на телевизора се монтира малък пре-
включвател. Това не бива да се прави само
при „Топаз“, защото при него светлото пет-
но се гаси с помощта на специален контакт,
монтиран на мрежовия ключ, който подава
през подходящ резистор положително на-
прежение към Венелтовия цилиндър на
кинескопа при изключването на телеви-
зора.
Ш7 — блокиращ кондензатор за мрежово-
то напрежение. При прекъсване не се наблю-
дава изменение в работата на телевизион-
ния приемник, но се улеснява проникване-
то на високочестотни смущаващи сигнали
през мрежата и се увеличава нивото на из-
лъчваните от телевизора високочестотни на-
прежения, което води до смущаване на рабо-
тата на съседните телевизори и радиоапа-
рати. При пробив прегарят мрежовите предпа-
зители, ако кондензаторът е свързан след тях,
или прегарят мрежовите предпазители на
жилището, ако кондензаторът е свързан
преди мрежовите предпазители на телеви-
зора. В този случай протичащият силен ток
води до повреда на мрежовия ключ (контак-
туващите пластики се заваряват).
Ш8 — ограничителен резистор в общата
верига на анодния изправител. Предпазва
анодния изправител от пробив поради токо-
вия удар, причинен от зареждането на елек-
тролитните кондензатори при включването
на телевизора. При прекъсване анодното на-
прежение отсъствува, телевизорът не рабо-
ти, но лампите му се отопляват. Не се пре-
поръчва при прекъсване да се даде накъсо
този резистор.
Ш9 — селенов еднопътен изправител. Чес-
то се наблюдава влошаване на изправител-
ните свойства на селеновия стълб, характе-
ризира щи се с увеличаване на съпротивле-
нието му в права посока, което води до сил-
но понижение на анодното напрежение и
се познава по нетипичного загряване на
селеновия стълб. При това намаляване на
анодното напрежение контрастът на изобра-
жението е понижен, вертикалната линей-
ност е нарушена (изображението е свито в
долния си край). При замяна на селеновия
стълб с полупроводников изправител е необ-
ходимо последователното свързване на гасящ
резистор със съпротивление 30—40Q, в
противен случай анодното напрежение се
получава много голямо и може да се повреди
някое стъпало на телевизора (например да
пробие повишаваща бобина и др.
Ш10 — дросел с среден край в общата
верига на анодния изправител. При накъсо
дадени намотки филтрацията силно се вло-
шава, което води до влошаване работата на
всички стъпала на телевизора. При прекъс-
ване на извод към филтърните групи (вж.
извод I от фиг. 18.3) телевизорът не работи
поради отсъствие на анодно напрежение,
като лампите му се отопляват. Същото се
наблюдава и при прекъсване на средния
извод, към който се подава изправеното на-
прежение. При прекъсване на извода, водещ
към първия електролитен кондензатор ШИ,
се понижава анодното напрежение (в иякои
случаи до 60-4-80 V), контрастът на изобра-
жението е влошен или изображението от-
съствува, вертикалната линейност се вло-
шава (изображението е свито отдолу).
Ш11 — първи електролитен кондензатор
на общото анодно захранване. При прекъсва-
нето му се понижава анодното напрежение
(в някои случаи до 60 V), а това се отразява
на работата на всички вериги на телеви-
зора— намалява се контрастът на изобра-
жението, вертикалният размер е недостатъ-
чен, вертикалната линейност е влошена
(изображението е свито в долната си част
и разтеглено отгоре), дори може да отсъствува
изображението. При пробив прегарят мрежо-
вите предпазители, телевизорът не работи.
III12 — втори електролитен кондензатор
на общото анодно захранване. При прекъс-
ване се наблюдава слабо понижаване на
изправеното анодно напрежение. При про-
бив или изгарят предпазителите в анодната
417
Ш13—HI 22
верига, или се товари филтърния? дросел,
като няма изображение, звук и растър,
лампите се отопляват.
Ш13 — гасящи филтърни резистори към
отделяйте вериги за анодно захранване. При
прекъеване съответната верига не получава
анодно захранване. В зависимое? от това,
кои части на схемата се захранват през пре-
късналия гасящ резистор, се наблюдава или
отсъствие на изображение и звук, или тъмен
екран, или отсъствие на вертикална раз-
вивка (хоризонтална черта вместо растър).
Може да отсъствува и общата синхрониза-
ция и т. н. При увеличена консумация във
веригата гасящият резистор може да пре-
гори или да потъмнее от претоварване. Чес-
то се наблюдава потъмняване на боята на
резистора и при нормална консумация във
веригата — такъв резистор не е необходимо
да се подменя.
Ш14 — филтърни кондензатори от отдел-
яйте вериги за анодно захранване. При пре-
къеване се влошава филтрацията на изпра-
веното анодно напрежение от съответната
верига, което в зависимост от захранва-
ните блокове на схемата на телевизора се
проявява различно: като брум в изображе-
нието (затъмняване на част от изображение-
то); изкривявания на растъра (растърът е
свит в хоризонтална посока под формата на
синусоида)/ смущения в синхронизациите
(няма обща синхронизация или синхрониза-
цията е нестабилна, отсъствие на вертикал-
на синхронизация или има, но е нестабилна,
S-образно разместване на редовете), звуко-
вият съпровод е придружен със силен брум
и т. н.
Ш15 — терморезистор за предпазване от
началния токов удар, свързан последовател
но на отоплителната верига на радиолам-
пите. Наблюдава се счупване на термистора
поради прсгряване в резултат на протича-
ъето на по-силен отоплителен ток вследствие
на късо съединение между катода и ото пл е-
нието в някоя от лампите. При това отопли-
телната верига се нарушава, лампите не се
отопляват и телевизорът не работи. При
„Стадион44 при тази повреда се отопляват ки-
нескопът и още две лампи, захранвани от
отделен автотрансформатор.
Ш16 — гасящи резистори, евързани по-
слёдователно в отоплителната верига на
радиолампите. Служат да посмат напре-
жителния пад, който остава като разлика
между напрежението на мрежата и сумата
от отоплителните напрежения на последо-
вателно евързаните електронни лампи. При
прекъеване (обикновено се наблюдава пре-
гаряне в резултат на късо съединение меж-
ду катода и отоплението на някоя лампа
или пробив на развързващ кондензатор в
отоплителната верига) лампите на телеви-
зора не се отопляват и той не работи. При
някои модели гасящ резистор липсва. Дори
при ..Стадион44 напрежението на мрежата не
е достатъчно за захранване на всичките лам-
пи, поради което се използува и един допъл-
нителен автотрансформатор за част от тях.
Ш17 — отоплнтелни жички на електрон-
ните лампи. евързани последователно в ото-
плителната верига при безтрансформаторно
захранване. При прегаряне на една от тях
или при късо съединение между катода и
отоплителната жичка на лампа с директно
заземен катод отоплителната верига се нару-
шава изцяло или частично, лампите на теле-
визора или част от тях не се отопляват,
телевизионният приемник или негови стъпа-
ла не работят.
Ш18 — развързващи кондензатори в ото-
плителната верига на лампите. Предпазват
високочестотните стъпала на телевизионния
приемник от самовъзбуждане през отоплител-
ната верига на лампите. При прекъеване
опасността от самовъзбуждане се увеличава.
При пробив се отоплява само част от лам-
пите до пробилия кондензатор; протичащияг
отоплителен ток през тези лампи е по-силен
от нормалния и те могат да се повредят.
Телевизорът не работи.
Ш19 — развързващи високочестотни дро-
сели в отоплителната верига на лампите.
Предпазват високочестотните стъпала на те-
левизора от самовъзбуждане през веригите
на отоплението. При прекъеване се нару-
шава отоплителната верига, телевизионният
приемник не работи.
Ш20 — куплунг за мрежовото захранване.
При лош контакт в куплунга телевизион-
ният приемник не работи поради отсъствието
на мрежово напрежение.
Ш21 — дросел с два извода в общото
анодно захранване. При прекъеване наеди-
ния извод анодното напрежение за схемата
на телевизора, която се захранва след дро-
села, отсъствува; телевизорът не работи.
При накъсо дадени намотки филтрацията на
изправеното напрежение се влошава и сфек-
гът е, както при прекъснал електролитен
кондензатор Ш14.
Ш22 — предпазител в общата верига на
анодното захранване. При прегаряне анод-
53 Повреди и поправки на телевизионни приемници
Ш23—Ш34
41&
ното захранване отсъствува и телевизоры
не работи.
Ш23 — куплунг на каналния превключва-
тел. През него се подава и отоплителното
напрежение към лампите на каналния пре-
включватсл. При изваден куплунг или лош
контакт в клемите, осигуряващи подаването
на отоплителното напрежение към и от канал-
ния превключвател, отоплителната верига
на лампите се нарушава, поради което теле-
еизионният приемник не работи.
Ш24а— намотка за филтриране на анод’
ното напрежение при дросел с две намотки-
При прекъсване на извод веригата на анод-
ното напрежение се прекъсва, поради което
телевизорът не работи; лампите обаче се
отопляват.
Ш246—компенсираща намотка за общото про-
менливо захранващо напрежение при дросел с
две намотки. При прекъсване се нарушава ве-
ригата на мрежовото напрежение, .поради кое-
то телевизорът не работи (лампите не сс ото-
пляват, анодното напрежение отсъствува).
Ш24в — намотка за подаване на промен-
ливо напрежение към отоплителната верига
на електронните лампи, компенсираща при
дросел с две намотки. При прекъсване на из-
вод се нарушава отоплителната верига на
лампите на телевизора, поради което послед-
ният не работи, но има анодно напрежение.
Ш25 — развързващ високочестотен кон-
дгнзатор, свързан след гасящия резистор
Ш8 към земя. При прекъсване не се забе-
лязва влошаване на работата на тслевизион-
ния приемник. При пробив прегарят мрежо-
вите предпазители или анодните такива преди
него; телевизорът не работи.
Ш26 — блокиращ високочестотен конден-
затор, свързан между входа на изправител-
ния елсмент и изхода на анодния изправител.
При прекъсване не се наблюдава влошаване на
работата на телевизионния приемник. При
пробив входното променливо напрежение сс
затваря към земя през втория електролитен
кондензатор, той грее, горят мрежовите
предпазители.
Ш27 — блокиращ високочестотен конден-
затор в отоплителната верига, свързан към
земя преди отоплителната жичка на първата
лампа. При прекъсване не се влошава рабо-
тата па телевизионния приемник, при пробив
прегарят мрежовите предпазители, може да
се повреди термисторът Ш15 (пропуква сс).
Ш28 — предпазител в някоя от веригите
на анодното захранване. При прегарянето
му отсъствува анодното захранване за тази
верига, поради което захранваните блокове
на телевизора не работят.
Ш29 — симетриращ потенциометър в анод-
ната верига на изправителните лампи. При
прекъсване на красн извод целият аноден
ток протича през другата изправителна лам-
па, която се поврежда, като преди това може
да прегори и дрегата половина на потен-
циометъра, след което телевизоры не работи.
Същото се наблюдава при лош контакт в
плъзгача или прекъсване на проводника
(този потенциометър е оформен като жичен
резистор с контактуваща подвижна метална
гривна в средата).
ШЗО — глимлампа, сл/жеща за индика-
ция на включването на телевизионния при
емник към мрежата. При повреда лампата
не свети, въпреки че телевизорът се вктючва
към мрежата и работи нормално.
Ш31 — гасящ резистор, свързан последо-
вателно с глимлампата ШЗО. Необходим е,
защото след запалване на глимлампата вът-
решното й съпротивление става много ниско,
през нея протича силен ток и може да я
повреди. За тази цел резисторът Ш31 служи
за ограничаване на протичащия през глим-
лампата ток. При прекъсването му лампата
не свети, въпреки че телевизорът се включва
към мрежата и работи нормално.
Ш32 — автотрансформатор за отопляване
на част от лампите и кинескопа. Използуван
е при „Стадион14 и „Стадион 2/4“, защото при
тези модели сумата от отоплителните напре-
жения на лампите е по-голяма от мрежовото
напрежение и то не е достатъчно за захранва-
нето на всичките лампи. При накъсо свързани
намотки или късо съединение в отоплител-
ната верига на някоя лампа прегаря пред-
пазителят Ш34. При прекъсване на извод
не се отопляват някоя или всичките захран-
вани от автотрансформатора лампи и кине-
скопът.
шзз — отоплителни жички на радиолам-
пите, конто се отопляват от автотрансфор-
матора Ш32 или от мрежовия трансформатор
при телевизорите с трансформаторно захран-
ване. При прекъсване на отоплителна жичка
на една от тези лампи последната не се ото-
плява, докато останалите лампи се загряват.
Ш34 — предпазител за подаване на мрежо-
вото напрежение към автотрансформатора за
захранване на част от лампите Ш32. При пре-
гаряне не се отопляват лампите, конто се
захранват от Ш32.
419
HI 35—Ш48
Ш35 — отоплителна верига на радиолам-
пите от приставката за IV и V телевизионен
обхват (СВЧ): свързва се на мястото на
единия от гасящите резистори в отоплител-
ната верига Ш16. При прекъсване не работи
приставката за СВЧ и се нарушава отопли-
тилната верига на останалите лампи (ако
в телевизора е евързана такава приставка).
Това е много остаряло схемно решение и в
съвременните телевизионни приемници не
се използуват лампови тунери за СВЧ, а
само транзисторни такива.
Ш36 — гасящ резистор от делителя за
получаване на стабилизиране напрежение на
катода на ШЗ. При прекъсване потенциалът
на катода се намалява, лампата от стабили-
затора ШЗ се отпушва, анодното й напреже-
ние спада, запушва се лампата от стабили-
затора Ш2, на изхода на схемата се получава
напрежение, по-ниско от + 160V, което не е
стабилизирано. Вертикалният размер е на-
мален, вертикалната линейност нарушена,
хетеродинът — разстроен.
Ш37 — варистор за стабилизиране напре-
жението на катода на ШЗ. При прекъсване
лампата ШЗ се запушва, в резултат на което
се отпушва лампата Ш2. Напрежението на
изхода на стабилизатора е високо' (над
+200 V) и не се регулира. Вертикалният
размер е увеличен, хетеродинът в режим на
автоматична настройка е разстроен.
Ш38 — резистор за подаване на анодното
напрежение на ШЗ към управляващата ре-
шетка на Ш2. При прекъсване потенциалът
на управляващата решетка остава плаващ,
поради което изходното стабилизирано на-
прежение е много непостоянно.
Ш39 — товарен резистор на лампата ШЗ.
При прекъсване напрежението на анода на
ШЗ става равно на нула, поради което лам-
пата Ш2 се запушва и на изхода на стабили-
затора няма напрежение или е много ниско;
^вместо растър на екрана на телевизора се
наблюдава хоризонтална ярка черта.
Ш40 — първи резистор от делителя за по-
даване напрежението към първа решетка на
ШЗ. При прекъсване потенциалът на решет-
ката на ШЗ става нула, лампата се запушва,
в резултат на което се отпушва лампата Ш2
и напрежението на изхода на стабилизатора
е много високо (над +200V), вертикалният
размер е увеличен, хетеродинът — разстроен.
Ш41 — потенциометър за регулиране голе-
мината на стабилизираното напрежение. При
прекъсване на извод стабилизираното напре-
жение става или много високо (прекъснал
горен извод или извод от плъзгача), или мно-
го ниско (при прекъснал долей извод). В
първия случай вертикалният размер е уве-
личен, във втория —силно свит'или се на-
блюдава хоризонтална черта вместо растър;
и в двата случая хетеродинът е разстроен.
Ш42 — трети резистор от делителя за пода-
ване напрежението към първата решетка на
стабилизаторната лампа ШЗ. При прекъс-
ване лампата ШЗ се отпушва, което води до
запушване на Ш2 и оттам — до силно пони-
жаване на изходното напрежение на стабили-
затора.
Ш43 — дросел за филтриране на анодното
напрежение, което се подава към част от
захранваните вериги. При прекъсване на
извод захранваните от него вериги не рабо-
тят, което се проявява според вида на теле-
визора различно. При накъсо свързани на-
мотки силно се влошава филтрацията на
захранващото напрежение, сфектите са, как-
то при прекъсване на електролитния кон-
дензатор Ш14.
Ш44 — превключвател на диапазоните. По-
средством него се подава анодното напре-
жение към хетеродина в каналния превключ-
вател (при работа в диапазони I и III) и
към тунера за СВЧ (при работа на IV и V
диапазон). При повреда в ключа или погреш-
ното му включване на IV —V обхват хетеро-
динът не получава анодно напрежение и
телевизорът не работи.
Ш45 — резистор за изравняване потен-
циалите на двете пластики на превключва-
теля Ш44. При прекъсване превключването
на обхватите е съпроводено с прескачането
на искри, конто се проявяват като смущения
за околните работещи телевизионни- и радио-
приемници.
Ш46 — филтърни елементи в отоплител-
ната верига; изпълняват едновременно функ-
циите на проходен кондензатор и на високо-
честотен дросел. При прекъсване лампите
не се отопляват и телевизорът не работа.
При късо съединение към земя сс отопляват
само лампите, конто са между мястото на
късото съединение и мрежата. При това има
голяма опасност от повреждане на някоя
лампа поради увеличения отоплителен ток.
Ш47 — два паралелно свързани селенови
пакета за аноден изправител. При пробив
на единия към земя телевизорът не работи,
прегаря веднага мрежовият предпазител Ш5.
Ш48а — първична намотка на трансфор-
матора за допълнителния изправител. При
Ш48—Ш58
420
накъсо евързани намотки прегаря мрежовият
предпазител Ш5. При прекъеване не се ото-
пляват лампите, на изхода на допълнител-
ните изправители за захранване на транзис-
торите от схемата няма напрежение.
Ш486 — вторична намотка на трансфор-
матора за допълнителния изправител при
„Хемус“ — подава необходимото променливо
напрежение към селеновия пакет Ш49. При
прекъеване не се подава напрежение към
транзисторите от нискочестотния усилвател,
поради което телевизорът няма звук.
Ш48в — вторична намотка на трансфор-
матора за допълнителния изправител при
„Хемус“, подаващ необходимото променливо
напрежение към селеновия изправителен па-
кет Ш52. При прекъеване не се подава за-
хранващо напрежение към транзисторите от
групата за вертикално отклонение и на екра-
на се наблюдава хоризонтална черта вместо
растър.
Ш49 — селенов пакет за допълнителния
изправител, захранващ транзисторите от
нискочестотния усилвател. При пробив се
товари мрежовият трансформатор, прегаря
мрежовият предпазител и телевизорът не
работи.
Ш50 — филтърен кондензатор от допълни-
телния изправител за захранване на транзис-
торите от нискочестотния усилвател. При
прекъеване напрежението намалява, звуко-
вият съпровод е придружен със силен брум.
При пробив сетовари мрежовияттрансфор-
матор, гори мрежовият предпазител, след
което телевизорът не работи.
Ш51 — предпазител във веригата за из-
правеното напрежение, което захранва ниско-
честотния усилвател. При прегаряне зву-
ковият съпровод отсъствува.
Ш52 — селенов пакет за допълнителния
изправител за —28V, който захранва гру-
пата за вертикално отклонение, транзистора
за АРУ и транзистора за фазово сравняване
(от схемата с ударно възбуждане). При пробив
прегаря мрежовият предпазител и телевизо-
рът не работи.
Ш53 — гасящ резистор за допълнителния
изправител, изпълнен с Ш52. При прекъе-
ване вертикалното отклонение не работи,
на екрана на телевизора се наблюдава хори-
зонтална черта вместо растър.
Ш54 —филтърен кондензатор във вери-
гата на допълнителния изправител, изпъл-
нен със селеновия пакет Ш52. При прекъе-
ване се наблюдава силен брум във вертикал-
ното отклонение, напрежението на изхода на
изправителя е по ниско от —28V.
Ш55 — предпазител от веригата на допъл-
нителния изправител за —28V. При прегаря-
нето му не се подава захранващо напрежение
към транзисторната трупа за вертикално
отклонение, на екрана на телевизора се
наблюдава хоризонтална черта вместо растър.
Ш56 — гасящ резистор във веригата за
—12V, от която се захранва транзисторният
амплитуден отделител и транзисторът от
кръга с ударно възбуждане. При прекъеване
общата синхронизация отсъствува.
Ш57а— едната половина от селенов стълб^
с извод в средата, който се използува при
изправител с удвояване на напрежението.
При влошаване на съпротивлението в права
посока изходното напрежение на анодния
изправител е по-ниско от необходимото —
тази половина на селеновия стълб се затопля
забележимо. При прекъеване анодният из-
правител не изработва необходимото напре-
жение и телевизорът не работи.
Ш576 — втората половина от селеновия
стълб с извод в средата, използуван при
аноден изправител с удвояване на напре-
жението. При увеличаване съпротивлението
му в права посока се наблюдава силно по-
нижаване на изправеното напрежение, кон-
трастът на изображението е недостатъчен,
размерите са намалени. Селеновият изправи-
тел (по-точно повредената му половина) се
затопля силно. При прекъеване телевизорът
не работи поради липса на анодно напрежение.
Ш58а— първичната намотка на мрежов
трансформатор. При прекъеване телевизион-
ният приемник не работи, лампите не се ото-
пляват. При накъсо евързани намотки транс-
форматорът се товари, прегарят мрежовите
предпазители, телевизорът не работи.
Ш58б — вторична намотка на мрежовия
трансформатор за анодния изправител. При
накъсо евързани намотки трансформаторът
се товари, прегаря мрежовият предпазител,
телевизорът не работи. При прекъеване на
намотката анодният изправител, към който
тя подава променливото напрежение, не
работи и телевизионният приемник или част
от схемата му не работи, лампите се отопля-
ват.
Ш58в — вторична намотка на мрежовия
трансформатор за отопление на лампите.
При прекъеване, което е малко вероятно,
лампите на телевизора, конто се захранват
421
Ш59—U.I69
от тази намотка, не се отопляват. Същого се
получава при отпоен извод от мрежовия
трансформатор към тази намотка.Ако намот-
ките са няколко, не се отопляват само лам-
пите от стъпалата, захранвани от веригата
на дефектиралата намотка.
Ш59 — гнездо на мрежовия предпазител.
При лош контакт на предпазители в гнездото
телевизорът може да не работи поради от-
съствце на мрежово напрежение или да се
смущава от искрене в гнездото, което се
проявява като характерни смущения върху
изображението, съпроводени с пращене в
звука.
Ш60 — първи електролитен кондензатор
от схемата за удвояване на напрежението.
При изсъхване или прекъсване анодното
напрежение, изработвано от схемата за удво-
яване на напрежението, е ниско; контрастът
на изображението — недостатъчен; наблюда-
ват се и други смущения в работата на теле-
визора. При пробив изходното напрежение
е много ниско и се нарушава напълно рабе-
тата на телевизора.
Ш61 — втори електролитен кондензатор от
схемата на анодния изправител с удвояване
на напрежението. При прекъсване анодното
напрежение е много ниско, телевизорът рабо-
ти лошо или не работи напълно. При пробив
анодното напрежение е силно понижено,
ефектите са; както при прекъсване на кон-
дензатора Ш61.
Ш62 — гнездо на волтажния разпредели-
тел. При лош контакт на волтажния разпре-
делител с гнездото се наблюдава или пълно
спиране на работата на телевизора поради
отсъствието на мрежово напрежение, или
искрене в цокъла, съпровождано от харак-
терни смущения в изображението и пращене
в звуковия съпровод.
Ш63 — волтажеи разпределител. При не-
правилното му поставяне в гнездото, ако
мрежовото напрежение е по-високо от това,
за което той е поставен, прегарят мрежовите
предпазители. Подсилването им в този слу-
чай може да доведе сигурно до по-тежки
повреди на телевизора — пробив на изпра-
вителните диоди и филтърни кондензатори,
прегаряне на отоплителните жички на радио-
лампите, прегаряне на мрежовия трансфор-
матор и др. При изваден волтажен разпре-
делител телевизорът не работи поради от-
съствие на мрежово напрежение, лампите
не се отопляват, няма и анодно напрежение
Ш64 — последователно свързани диоди или
двойки диоди от заземения клон на анодния
изправител с удвояване на напрежението.
При прекъсване на диод, когато няма друг
паралелно свързан на него диод, на изхода
на изправителя няма анодно напрежение,
телевизорът не работи. При пробив на всички
диоди във веригата на изхода анодното на-
прежение на удвоителя е много по-ниско от
нормалното, телевизорът не работи или рабо-
ти много лошо, контрастът е намален, раз-
мерите на изображението са недостатъчни.
Ш65 — резистори за изравняване на об-
ратното съпротивление на последователно
свързаните диоди, с което се изравнява и
падението на напрежението върху тях, кога-
то то е приложено в обратна посока. По
този начин се предпазват от пробив диодите.
При прекъсване на резистор има опасност
от пробив на диода, към който е свързан
прекъсналият резистор.
Ш66 — блокиращ кондензатор за високо-
честотните смущаващи напрежения. При пре-
късване не се наблюдава влошаване на рабо-
тата на телевизора. При пробив ефектът е,
както при пробили диоди Ш64 — изходното
напрежение на анодния изправител е ниско,
телевизорът не работи или работи лошо (сил-
но намален контраст, размерите на изобра-
жението са недостатъчни).
Ш67 — изправителен диод или група от
паралелно или последователно свързани
диоди от другия клон на изправителя с
удвояване на напрежението. При прекъс-
ване има анодно напрежение само в една
от веригите на удвоителя на напрежението
(филтърният електролитен кондензатор на
която е заземен); напрежението отсъствува,
поради което част от схемата на телевизора
не се захранва с анодно напрежение и съот-
ветните блокове на телевизора не работят.
При пробив на диодите и двете вериги на
анодния изправител с удвояване се захран-
ват с едно и също напрежение, по-ниско от
удвоеното, телевизорът работи лошо (кон-
трастът е намален, размерите — също).
Ш68 —предпазител във веригата към обща-
та точка на електролитните кондензатори
за удвояване на напрежението Ш60 и Ш61.
При прегарянето му анодното напрежение
на изхода на удвоителя е ниско, телевизорът
не работи.
Ш69 — ограничителен резистор във вери-
гата към общата точка на електролитния
кондензатор за удвояване на напрежението.
При прекъсване анодното напрежение, което
се подава към схемата на телевизора, е ниско,
телевизорът не работи.
Ш70—Ш78
422
Ш70 — втори електролитен кондензатор
за част от анодното захранване. При прекъс-
ване се наблюдава лоша филтрация на анод-
ното напрежение в дадената верига, което се
проявява различно в зависимост от захран-
ваните блокове. При пробив телевизорът не
работи, прегаря съответният предпазител
във веригата на токоизправителя.
Ш71а— превключвател за вида на рабо-
тата на анодното напрежение, с две поло-
жения — „УКВ/ЧМ“ и „Телевизия“. Подава
анодно напрежение към блока за развив-
ките на телевизора в положение „Телевизия“.
При повреда, ако превключвателят не може
да осигури необходимия контакт, телевизо-
рът не работи в положение „Телевизия“,
а работи нормално в положение „УКВ/ЧМ“.
Когато повредата се състои в постоянен кон-
такт (заварени пластики на превключвателя),
екранът на телевизора свети и в положение
„УКВ/ЧМ“ на превключвателя.
Ш716 — превключвател за вида на рабо-
тата в отоплителната верига на кинескопа
с две положения — „УКВ/ЧМ и „Телеви-
зия“. Подава променливо отоплително на-
прежение към кинескопа при положение
„Телевизия“.При повреда, ако превключва-
тел ят не може да осигури необходимата
верига, телевизорът не работи в положение
„Телевизия" — има говор, но екранът не
свети, кинескопът не се отоплява. Когато
повредата се състои в постоянен контакт,
кинескопът се отоплява и при приемане на
„УКВ/ЧМ“.
Ш71в— превключвател за вида на рабо-
тата в отоплителната верига на лампите с
две положения —.,УКВ/ЧМ“ и „Телевизия“.
В положение „УКВ/ЧМ“ подава отоплител-
ното напрежение към лампите от пристав-
ката за УКВ/ЧМ и изключва отоплителното
напрежение^ към лампите от схемата на теле-
визора, конто не участвуват при приемане на
УКВ/ЧМ. В положение „Телевизия“ изключ-
ва отоплителното напрежение на лампите
от приставката за УКВ/ЧМ и включва ото-
плителното напрежение на останалите лам-
пи, който работат само при приемане на
телевизионна програма. При повреда се
отопляват или само лампите за УКВ/ЧМ,
като приемникът не работи в положение
„Телевизия“, или се отопляват само лампите
на телевизора и приемникът работи в поло-
жение „УКВ/ЧМ“. Съществува и повреда,
при която не се отопляват лампите и от двете
вериги — тогава приемникът не работи нито
в положение „УКВ/ЧМ“, нито в положение
„Телевизия“.
Ш72 — вторична намотка, подаваща про-
менливо напрежение към допълнителния из-
правител. При прекъсване допълнителният
изправител не изработва отрицателно на-
прежение. Лампите, който получават пред-
напрежението си от него, работят в нели-
нейната част на характеристиката си; изоб-
ражението е влошено; долният край на рас-
търа е свит и др.
Ш73 — диод на допълнителния изправи-
тсл за отрицателно преднапрежение. При
прекъсване допълнителният изправител не
работи; лампите на телевизора, получаващи
преднапрежение от него, работят в непод-
ходящ режим; изображението е влошено;
долният край на изображението е подгънат
и др. При пробив променливото напрежение-
затваря веригата си през електролитния
кондензатор Ш74. В резултат на това на-
стъпва пробив на този кондензатор, мрежо-
вият трансформатор се товари и ако не пре-
гори кондензаторът Ш74, прегаря мрежовият
предпазител, телевизорът не работи или рабо-
ти лошо при прегаряне на Ш74 (както при
прекъсване ща Ш72).
Ш74 — първи електролитен кондензатор
на допълнителния изправител. При прекъс-
ване изправеното напрежение е по-ниско;
във веригите на управляващите решетки на
лампите, получаващи преднапрежението си
от него, се вкарва брум, който се наблюдава
във видеосигнала и в крайното стъпало за
ВО. При пробил Ш74 пробива и диодът
Ш73, товари се мрежовият трансформатор,
ако не прегори Ш74; прегаря мрежовият
предпазител. Телевизорът не работи.
Ш75 — филтърен резистор на допълнител-
ния изправител. При прекъсване част от
лампите оставит без преднапрежение, качест-
вото на изображението е влошено, изображе-
нието е подвито в долния си край.
Ш76 — втори електролитен кондензатор
на допълнителния изправител. При прекъс-
ване се наблюдава навлизането на брум в
изображението и във вертикалната развивка.
При пробив част от лампите остават без пред-
напрежение, изображението е влошено, вер-
тикалната линейност — нарушена (подгъване
в долния край).
Ш77 — предпазител в единия клон на
диодите при изправител с удвояване на на-
прежението. При прегаряне анодното на-
прежение на изхода на удвоителя на напре-
жението е нула, телевизорът не работи.
Ш78 — предпазител във втория клон на
диодите при изправител с удвояване на на-
423
Ш79—Ш88
прежението. При прегаряне има анодно напре-
жение само в едната от веригите на удвоителя
на напрежението телевизорът не работи.
Ш79 — паралелно евързани филтърни ре-
зистори в клон от анодното захранване.
При прекъеване на единия от тях напрежение-
то на изхода на филтърната трупа е по-
ниско, другият резистор се товари и може
да прегори, след което захранваната от този
клон част от схемата на телевизора не работи.
Ш80 — контакт от превключвателя „телев.“
за вида на работа във веригата за удвояване
на напрежението. Подава по-голямо промен-
ливо напрежение към диодите на изправителя
при натиснат клавиш „телев.“. При лош
контакт няма напрежение на изхода на анод-
ния изправител и телевизорът не работи.
Ш80 — контакта от превключвателя „те-
лсв.“ за вида на работа в отоплителната
верига на телевизора. При прекъеване на
единия от тях се товари другата отоплител-
на намотка. При прекъеване на двата не се
отопляват лампите на телевизора. При за-
варяване на контактите лампите на телеви-
зора се отопляват и при положението „гра-
мофон“ на превключвателя.
Ш80в — контакт от превключвателя ,.те-
лев.“ за вида на работата при натиснат кла-
виш „телев.“ подава анодно напрежение към
останалите лампи от схемата на телевизора,
докато при натиснат клавиш„грамофон“ това
напрежение се изключва и остава подаденото
захранване към нискочестотния усилвател.
При прекъеване на веригата телевизорът не
работи при натиснат клавиш „телев.“.
Ш81а —контакт от превключвателя за вида
на работа „грамофон“, който подава анодно
напрежение на междинночестотния усил-
вател на изображението, втората решетка
на видеоусилвателната лампа, и междинно-
честотния усилвател на звука само когато
е натиснат клавишът „телев“. При натискане
на клавиша „грамофон“ контактът сс нару-
шава. При повреда телевизорът не работа,
защото при положение „телев.“не се ^подава
анодно захранване към горсизброените бло-^
кове от схемата му.
Ш816 — контакт от превключвателя за
вида на работата „грамофон“, изключващ
отоплтелното напрежение на кинескопа при
натискане на клавиша „грамофон“. При по-
вреда кинескопът не свети при натиснат
клавиш „телев.“, има говор, но екранът е
тъмен.
Ш82 — потенциометър за нагласяване на
напрежение —14V на изход „а“ от схемата
на изправителя. При повреда това напреже-
ние отсъствува или е с изменена стойност.
То се подава към управляващата решетка
на крайната лампа за ВО и определя пред-
напрежението, а оттам и режима й. При от-
съствие на това напрежение изображението
е подгънато в долната си част, при завишена
стойност вертикалният размер е недоста-
тъчен.
Ш83 — втори резистор от делителя за по-
лучаване на напрежението —14V, което се
подава за преднапрежение на крайната лам-
па за ВО. При прекъеване към крайната
лампа за ВО се подава много голямо пред-
напрежение (—24V), лампата се запушва,
вертикалният размер е силно намален.
Ш84 — потенциометър за регулиране на
напрежението —2,2V, което се подава към
ключовата лампа за АРУ за определяне режи-
ма й. При повреда това напрежение или от-
съствува (лампата за АРУ се отпушва, изра-
ботва високо отрицателно напрежение и
общият канал на телевизора се запушва
по АРУ, Поради което няма изображение
и звук), или е по-високо (групата за АРУ
не работи, изображението е с големи из-
кривявания — силно увеличен контраст или
отсъствува, звукът е придружен от харак-
терно бръмчене).
Ш85 — резистор, образуващ заедно с по-
тенциометъра Ш84 делител за напрежението
—2,2V, което се подава от точка ,.д“ на из-
правителя през филтърната трупа за АРУ
към управляваните лампи за преднапреже-
ние. При прекъеване към управляваните лам-
пи се подава силно увеличено отрицателно
напрежение, те се запушват, изображението
и звукът отсъствуват.
Ш86 — монтажна плочка на изводите на
мрежовия трансформатор. Може да се полу-
чи отпояване или лоша спойка на някой
извод, а така също и късо съединение между
изводи, което води до нарушаване работата
на съответната част от схемата на изправи-
теля.
Ш87 — първи резистор от делителя за
—15,5V, което напрежение се подава в някои
серии за преднапрежение на крайната лампа
за ВО. При прекъеване преднапрежението
на лампата е нула — това се проявява като
силно свиване на изображението в долната
част.
Ш88 — втори резистор от делителя за
преднапрежение на крайната лампа за ВО
Ш89—Ш101
424
(само при някои серии). При прекъсване
преднапрежението става —24V,‘поради което
вертикалният размер се намалява и е нели-
неен в горната част.
Ш89 — полупроводникови диоди от мре-
жов изправител, свързани по схема „Грец“.
При прекъсване на един от тях напрежението
на изхода на схемата силно спада и има
опасност от пробив на останалите диоди. При
пробив обикновено пробиват два диода,
телевизорът не работи, ако схемата му съдър-
жа само един мостов изправител. При тези
с два последователно свързани изправителя
ефектът е по-друг — вж. повредите в Ш99
и Ш102.
Ш90 — ограничителни резистори към схе-
мата „Грсц“. Служат за смекчаване на пър-
воначалния токов удар, причинен отзарежда-
нето на електролитните кондензатори след
включването на телевизора, като по този
начин иредпазват от пробив диодите от схе-
мата. При прекъсване на изхода на анодния
изправител няма напрежение, телевизорът
не работи. Обикновено прегарят след про-
бив в диоди от мостовата схема.
Ш91 — предпазители към диодите от мос-
товия изправител. При прегаряне телевизо-
рът не работи, защото анодното му напреже-
ние е нула.
Ш92 — Кондензатори за намаляване на
излъчваните от телевизора паразитни високо-
честотни сигнали, свързан паралелно на вто-
ричната намотка на мрежовия трансформа-
тор, подаваща променливо напрежение към
мостовата схема за изправяне. При прекъс-
ване не се наблюдава влошаване на работата
на телевизора. При пробив се товари мрежо-
вият трансформатор и прегарят мрежовите
предпазители, след което телевизорът не
работи.
Ш93 — предпазител в средната верига на
вторичната намотка, подаваща променливо
напрежение към диодите от мостовата схема.
От него се получава изправено напрежение
4-150V за захранване на част от схемата.
При прегаряне не се подава анодно напре-
жение към каналния превключвател, меж-
динночестотния усилвател за изображението,
втората решетка на видеоусилвателната лам-
па и междинночестотния усилвател за звука,
поради което няма изображение и звук.
Ш94 — първи електролитен кондензатор
от веригата за 4-150V. При прекъсване се
наблюдава понижаване на напрежението и
влошаване на филтрацията, внася се брум в
изображението. При пробив гори предпази-
телят Пр3, няма напрежение за захранва-
ните вериги, телевизорът не работи (няма
изображение и звук, екранът свети).
Ш95 — първи електролитен кондензатор
след мостовия изправител „Грец“. При пре-
късване напрежението на изхода е по-ниско,
филтрацията е нарушена и се внася брум в
захранваните вериги на телевизора. При
пробив прегарят предпазитслите Ш91, теле-
визорът не работи.
Ш96 — потенциометър за регулиране на
напрежението на допълнителния изправител.
При повреда напрежението на изхода му от-
съствува или е с изменена стойност, нарушава
се режимът на лампите от общия канал,
конто получават преднапрежението си от точ-
ката ,.Д“ на схемата.
Ш97 — втори резистор от делителя
за—2,2 V. При прекъсване към лампите от
каналния превключвател и общия канал се
подава високо отрицателно напрежение —23V
и те се запушват, няма изображение и звук,
екранът свети.
Ш98 — ограничителен резистор, предпаз-
ващ от първоначалния токов удар (причинен
от зареждането на електролитните конден-
затори при включването на телевизора),
диодите от двата последователно свързани
мостови изправителя. При прекъсване на-
прежението на изходите на двете мостови
схеми е нула, телевизорът не работи.
Ш99 — диоди от първата мостова изправи-
телна група, изработваща анодно напреже-
ние -4-150 V. При прекъсване на един от тях
обикновено останалите пробиват. Тогава ня-
ма напрежение на изхода на изправителя
„В“, а напрежението на изхода „Д“ е 4-110 V
вместо 4-260 V, понижени са и останалите
напрежения, телевизорът не работи, пред-
пазителят Ш100 прегаря.
Ш100 — предпазител във веригата на мос-
товата схема Ш99. При прегаряне схемата
не изработва напрежение, тя само заземява
изработваното от другата мостова схема на-
прежение 4-110V. На извод „В“ вместо
4-150V има нулево напрежение. На остана-
лите изводи напрежението е силно понижено
(например на извод „Д“ вместо 4-260 V се
измерва 4-НО V), телевизорът не работи.
Ш101 — блокиращ кондензатор във вто-
ричната намотка на трансформатора за за-
хранване на мостовата схема „Грец“. Служи
за намаляване на паразитните високочестотни
смущаващи излъчвания от телевизора. При
425
Ш102—Ш107
прекъсване не се наблюдава влошаване на
работата на телевизора. При пробив се то-
вари мрежовият трансформатор, прегаря
мрежовият предпазител Ш5, след което теле-
визорът не работи.
Ш102 — диоди от втората изправителна
група, свързана последователно с изпра-
вителната група, образувана от диодите
Ш99. При прекъсване на диод обикновено
пробиват останалите диоди, тогава на изхода
на втората изправителна схема вместо на-
прежение +260 V се измерва напрежението
на първата мостова схема +160 V, телеви-
зорът не работи или работи много лошо
(силно намалени геометрични размери, по-
нижен контраст, при моделите със задаващ
релаксационен генератор за ВО последният
преустановява генерациите си поради нис-
кото напрежение и се наблюдава хоризон-
тална черта вместо растър).
Ш103 — предпазител във веригата на вто-
рата мостова изправителна схема на диодите
Ш102. При прегаряне ефектът е, както при
пробив на диодите Ш102.
Ш104 —намотка от дросел с две намотки.
При прекъсване на изхода на схемата няма
напрежение 4-150 V, екранът на телевизора
свети, но няма изображение и звук.
Ш105 — втора намотка на филтърния дро-
сел. При прекъсване няма напрежение на
изхода на намотката, телевизорът не работи,
екранът е тъмен.
Ш106 — блокиращ кондензатор в отопли-
телната верига на кинескопа, при прекъс-
ване или пробив не се наблюдава наруша-
ване на работата на телевизора.
Ш107 — мостче в розетката на мрежовия
разпределител. При прекъсване телевизорът
не работи поради отсъствие на мрежово на-
прежение. При лош контакт в мостчето теле-
визорът се самоизключва.
.54 Повреди и поправки на телевизионни приемници
ЛИТЕРАТУРА
1.	К у з и н е ц, Л. М. и Е. В. Мату за л ем,
Е. А. Р ы м а н о в. Приемная телевизионная
техника. „Связь", Москва, 1968.
2.	М а н н, Г. и Г. Фишер. Телевизионные
приемники и приемные телевизионные антены.
„Энергия". Москва, 1964.
3.	Ф е л ь д м а н, Л. Д. Телевизионный прием.
„Энергия", Москва, 1971 г.
4.	Л у к е с, Ю. X. Схемы на полупроводниковых
диодах. „Энергия", Москва, 1972 г.
5.	С т о в е р, У. А. Проектирование транзис-
торных радиовещательных и телевизионных
приемников. „Энергия", Москва, 1971.
6.	Константиновский, А. Г. Устрой-
ство и техническое обслуживание современных
телевизоров. „Техника", Киев, 1969.
7.	Ш е н д е р о в и ч, А. М. Усилители сигналов
звукового сопровождения в телевизионном
приемнике. „Связь", Москва, 1965.
8.	В а г и н, Ю. В. и А. Г. Ляшенко.
Частотный дискриминатор радиоприемных
устройств. „Связь", Москва, 1971 г.
9.	Бриллиантов, Д. П. Портативные
транзисторные телевизоры. „Связь",Москва, 1969.
10.	С е р а ф и м о в, М. Б. Телевизионни прием-
ници. „Техника", София, 1972.
11.	Е л ь я ш к е в и ч, С. А. Практика визуаль-
ной настройки телевизоров. „Связь", Москва,
1966.
12.	Апостолов, А. Телевизионни приемници
„Опера" и „Кристал". „Техника/* София, 1966 г.
13.	С а м о й л о в, Г. П. и В. А. Скотин.
Искажения изображения и звука в телевизоре
и способы их устранения. „Связь", Москва,
1968.
14.	Н и к о л о в, М. и П. Ш и'ш м а н о в.
Повреди в телевизионните приемници. „Тех-
ника", София, 1965.
15.	М и ш е в, Д. и В. М е т а н и е в. 100
отговора на въпроси от любителите на теле-
визията. „Медицина и физкултура", София,
1964.
16.	К у з и н е ц, Л. М. Неисправности в телеви-
зорах. „Энергия", Москва, 1967.
17.	Д у б и н с к и й, Л. М. Блоки питания теле-
визионных приемников. „Связь", Москва, 1966 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор .................................. 5
Глава 1. Оценяване на качеството на теле-
визионното изображение с помощта на
телевизионни изпитателни таблици и
влияние на неизправностите в отдел-
ните блокове на телевизионния прием-
ник върху него.............................. 7
1.1.	Общи положения........................ 7
1.2.	Основни изисквания към качеството на
телевизионното приемане .............. 10
1.3.	Телевизионни изпитателни таблици .	12
1.4.	Обобщена блокова схема на телевизион-
ния приемник и влиянието на отделяйте
блокове върху качеството на изобра-
жението и звука....................... 15
1.5.	Пълна блокова схема на телевизионния
приемник и последователност на раз-
глеждане на повредите в отделните
блокове................................. 17
Глава 2. Повреди във входното устройство
и високочестотния усилвател.......... 20
2.1.	Общи положения................... 20
2.2.	Схемни решения................... 22
2.3.	Практически схеми на входни устройства
и високочестотни усилватели и техните
характерни повреди.....................24
2.4.	Разстройване на входното устройство	и
високочестотния усилвател и влиянието
му върху качеството на телевизионното
приемане.............................. 32
2.5.	Елементи на входното устройство и
високочестотния усилвател и техните
повреди ................................... 33
Глава 3. Повреди в смесителя............... 38
'3.1.	Общи положения....................... 38
3.2.	Схемни решения ...................... 40
3 3. Практически схеми на смесителни стъ-
пала и техните характерни повреди . .	42
3.4. Разстройка на смесителя и влиянието й
върху качеството на телевизионното
приемане ............................ 48
3.5. Елементи на смесителя и техните по-
вреди ............................... 48
Глава 4. Повреди в хетеродина............. 53
4.1.	Общи положения....................... 53
4.2.	Схемни решения ...................... 54
4.3.	Практически схеми на хетеродини и
техните характерни повреди ............... 58
4.4.	Разстройка на хетеродина и влиянието й
върху качеството на телевизионното
приемане ................................. 63
4.5.	Елементи на хетеродина и техните
повреди .................................. 63
Глава 5. Повреди в междинночестотния
усилвател на изображението....... 68
5.1.	Общи положения........... 68
5.2.	Схемни решения	.......... 73
5.3.	Практически схеми	на междинночестот-
ни усилватели на изображението и
техните характерни	повреди ...... 78
5.4.	Разстройка на	междинночестотния
усилвател на изображението и влия-
нието й върху качеството на телевизион-
ното приемане........................ 91
5.5.	Елементи на междинночестотния усил-
вател на изображението и техните
повреди .................................. 91
Глава 6. Повреди в групата за автоматично
донастройване на честотата на хете-
родина ..............................101
6.1.	Общи положения.......................101
6.2.	Схемни решения ......................102
6.3.	Практически схеми на групата за авто
матично донастройване на честотата на
428
хетеродина и техните характерни
повреди ..............................105
6.4.	Разстройване на групага за АДЧХ и
влиянието й върху качеството на теле-
визионното приемане........................105
6.5.	Настройване и регулиране на групата
за автоматично донастройване на често-
тата на хетеродина на „Стадион” ... 105
6.6.	Елементи на групата за автоматично
донастройване на честотата на хетеро-
дина и гехните повреди ................... 106
Глава 7. Повреди във видеодетектора и
видеоусилвателя ..................... 109
7.1.	Общи положения........................109
7.2.	Схемни решения .......................112
7.3.	Практически схеми	на видеодетектор и
и видеоусилватели и техните характер-
ни повреди...........................113
7.4. Разстройки при видеодетектора и видео-
усилвателя и влиянието им върху
качеството на телевизионното приемане 125
7.5. Елементи на видеодетектора и видео-
усилвателя и техните повреди .... 125
Глава 8. Повреди в групата за автоматич-
но регулиране на усилването .... 135
8.1.	Общи положения.................-	. . 135
8.2.	Схемни решения ......................137
8.3.	Практически схеми на групата за АРУ
и техните характерни повреди .... 138
8.4.	Разрегулиране на групата за АРУ и
влиянието му върху качеството на
телевизионното приемане ................. 147
8.5.	Регулиране на групата за АРУ .... 147
8.6.	Елементи на групата за АРУ и техните
повреди ..................................148
Глава 9. Повреди в групата на кинескопа 152
9.1.	Общи положения...................... 152
9.2.	Кинескоп ........................... 154
9.3.	Определяне на състоянието на кине-
скопите ..................................155
9.4.	Повреди на кинескопа, тяхното от-
криване и отстраняване...............153
9.5.	Отклонителна система с коригиращи
и центриращи магнити.................166
9.6.	Йонен уловител...................168
9.7.	Вериги на кинескопа..............170
9.8.	Дефекти в изображението,	причинены
от разрегулиране в групата на кине-
скопа .............................175
9.9.	Регулиране на групата на	кинескопа	175
9.10.	Практически схеми на групата на кине-
скопа и техните характерни повреди .	.	176
9.11.	Елементи от групата на кинескопа	и
техните повреди . .................184
Глава 10. Повреди в групата за отделяне
и формиране на синхроимпулсите ... 189
10.1.	Общи положения.....................189
10.2.	Схемни решения ....................190
10.3.	Практически схеми на групата за от-
деляне и формиране на синхроимпулсите
и техните характерни повреди .... 194
10.4.	Регулировки при групата за отделяне и
формиране на синхроимпулсите . . . 208
10.5.	Елементи на групата за отделяне и
формиране на синхроимпулсите и тех-
ните повреди..............................208
Глава 11. Повреди в групата за фазово
сравняване..........................214
11.1.	Общи положения....................214~
11.2.	Схемни решения .....................215
11.3.	Практически схеми на групата за фа-
зово сравняване и техните характерни
повреди ..................................220
11.4.	Разстройка на групата за фазово —
сравняване и влиянието й върху качест-
вото на телевизионното изображение . 231
11.5.	Елементи от групата за фазово сравня-
ване и техните повреди .................. 231
Глава 12. Повреди в задаващия генератор
за хоризонтално отклонение...............236
12.1.	Общи положения. ...... . х. . . 236
12.2.	Схемни решения.....................237
12.3.	Практически схеми на задаващи генера-
тори за хоризонтално отклонение и
техните характерни повреди .............. 241
12.4.	Разстройки при задаващия генератор
за хоризонтално отклонение и влияние-
то им върху качеството на телевизион-
ното приемане ...........................250
12.5.	Регулиране при задаващия генератор
за хоризонтално отклонение ............. 250
12.6.	Елементи на задаващия генератор за
хоризонтално отклонение и техните
повреди .................................251
Глава 13. Повреди в крайното стъпало за
хоризонтално отклонение ........... 257
13.1.	Общи положения.....................257
13.2.	Схемни решения ....................259
13.3.	Характерни напрежения и токове при
изправност на крайното стъпало за
хоризонтално отклонение ................ 261
13.4.	Начини за установяване на изправ-
ността на крайното стъпало за хоризон-
тално отклонение.........................262
13.5.	Разстройки на крайното стъпало за
хоризонтално отклонение и влиянието
им върху качеството на телевизионното
приемане ................................262
ПОВРЕДИ И ПОПРАВКИ НА ТЕЛЕВИЗИОННИ
ПРИЕМНИЦИ
Автор инж. Маргарит Бориславов Серафимов
Рецензенти: инж. Константин Борисов Бойнов
Манол Цветанов Кацаров
Първо издание Литературна група Ш-2
Тематичен № 857/74 Издателски № 8614
Научен редактор инж. В а с и л к а Петрова
Художник Мая Банова
Художествен редактор Гаврил Гаврилов
Технически редактор Павел Гюров
Коректор Ц. Ковачева
Дадена за набор на 13. V. 1974 г.
Подписана за печат на 5. XII. 1974 г.
Излязла от печат на 30. VII. 1975 г.
Формат 60X84/8
Печатни коли 54 Издателски коли 45,90
Тираж 35000+89 Цена 4,62 лв.
Държавно издателство „Техника" — София
Държавна печатница „Г. Димитров" — София
429
13.6.	Регулировки при крайното стъпало за
хоризонтално отклонение ................ 262
13.7.	Практически схеми на крайното стъпало
за хоризонтално отклонение и техните
характерни повреди ..................... 263
13.8.	Елементи от крайното стъпало за хори-
зонтално отклонение и техните повреди 273
Глава 14. Повреди в групата за вертикално
отклонение..........................282
14.1.	Общи положения.....................282
14.2.	Схемни решения .................-.	283
14.3.	Разстройки при групата за вертикално
отклонение и влиянието им върху
качеството на телевизионното приемане 291
14.4.	Регулировки при групата за верти-
кално отклонение.......................  292
14.5.	Практически схеми на групата за верти-
кално отклонение и техните характерни
повреди .................................292
14.6.	Елементи на групата за вертикално
отклонение и техните повреди .... 310
Глава 15. Повреди в междинночестотния
усилвател на звука и в честотния демо-
дулатор.............................323
15.1.	Общи положения.....................323
15.2.	Схемни решения.....................324
15.3.	Практически схеми на междинночестот-
ния усилвател на звука и честотния
демодулатор и техните характерни
повреди .................................331
15.4.	Дефектй в звука, причинени от раз-
стройката и разрегулирането на междин-
ночестотния усилвател на звука и чес-
тотния демодулатор.......................344
15.5.	Настройка и регулиране на междинно-
честотния усилвател на звука и честот-
ния демодулатор .........................345
15.6.	Елементи на междинночестотния усил-
вател на звука и честотния демодулатор
и техните повреди........................347
Глава 16. Повреди в приемника за УКВ-ЧМ 357
16.1.	Общи положения.....................357
16.2.	Схемни решения ....................358
16.3.	Застройка на приемника за УКВ-ЧМ 360
16.4.	Елементи на приемника за УКВ-ЧМ и
техните	повреди....................361
Глава 17. Повреди в нискочестотния усил-
вател ...................................364
17.1.	Общи положения.....................364
17.2.	Схемни	решения ....................365
17.3. Практически схеми на нискочестотни
усилватели и техните характерни повреди 369
17.4. Елементи на нискочестотния усилвател
и техните повреди .................. 371
Глава 18. Повреди в токозахранването . 396
18.1.	Общи положения......................396
18.2.	Схемни решения .....................398
18.3.	Практически схеми на токозахранва-
нето и техните характерни повреди . . 400
18.4.	Разстройки при токозахранването и
влиянието им върху качеството на
телевизионното	приемане .............414
18.5.	Елементи на токозахранването и техните
повреди ...................................415
Литература ...............................326