/
Author: Сокачев А.И.
Tags: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника телевизионно оборудване
Year: 1964
Similar
Text
АНГЕЛ СОКАЧЕВ
ОТКРИВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ
НА ПОВРЕДИ
ВТЕАЕВИЗИОННИТЕ
ПРИЕМНИИИ
ЗА LLBETHO ИЗОБРАЖЕНИЕ
ТЕХНИКА
БИБЛИОТЕКА ПО РАДИОЕЛЕКТРОНИКА
Инж. АНГЕЛ ИВ. СОКАЧЕВ
ОТКРИВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ
НА ПОВРЕДИ
ВТЕАЕВИЗИОННИТЕ
ПРИЕМНИНИ
ЗА UBETHO ИЗОБРАЖЕНИЕ
Сканиране: Пресиян Борисов, обработка: LZ2WSG
21 юли 2008 година, KN34PC
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА"
СОФИЯ, 1984
УДК. 621.397.62
В книгата са разгледани повредите в телевизионните
приемници за цветно изображение и начините за отстраня-
ването им.
Посочени са необходимите измервателни уреди и при-
способления за ремонт на телевизионни приемници за цвет-
но изображение. Дадени са упътвания за наработка на про-
сти измервателни уреди и приспособления.
Разгледани са различните методи за откриване на по-
вреди в телевизионните приемници за цветно изображение.
Подробно се разглеждат повредите и регулировките в.
съветските унифициранй телевизионни приемници с блоко-
ва и модулна конструкция, внасяни у нас до 1 април
1983 г.
Книгата е предназначена за радиолюбители, телевизиои-
ии техници, ученици в техникумите и професионално-тех-
иическите училища и др.
О Ангел Иванов Сокачсв, 1984
с/о Jusautor, Sofia
621.3
ПРЕДГОВОР
БурнотО развитие на полупроводниковата техника и на ло-
гическите елементи на изчислителната техника през последните
десет години доведе и до големи промени в устройството на те-
левизионните приемници за цветно изображение. Към това тряб-
ва да се прибави и внедряването на нови видове цветни кине-
скопи.
Ламповите телевизионни приемници бяха изместени от хиб-
ридните приемници с лампи и транзистори, след което бързо се
наложиха телевизионните приемници за цветно изображение са-
мо с полупроводници. Освен това дискретните елементи посте-
пенно биват измествани от интегралните схеми с различна струк-
тура.
Конструктивно телевизионните приемници също така претър-
пяха големи промени. Старото общо шаси беше заменено с някол-
ко отделни функционални блока, на конто постепенно „израстват"
различии отделни функционални модули в щепселна конструк-
ция. Модулната конструкция облекчава извънредно много ре-
монта на телевизионните приемници.
В съвременните телевизионни приемници за цветно изобра-
жение се прилагат най-новите постижения на съвременната елек-
троника: печатайте схеми, полупроводниците (диоди и транзи-
стори), интегралните схеми, функционалните блокове и модул-
ната техника. Това важи, разбира се, и за телевизионните прием-
ници за черно-бяло изображение.
Книгата има практически характер.
В първата глава са посочени уредите и приспособленията за
ремонт на телевизионните приемници за цветно изображение.
Дадени са практически указания за наработка на някои прости
измервателни уреди и приспособления.
Във втората глава се разглеждат системно различните мето-
ди за откриване на повреди в телевизионните приемници за цвет-
но изображение.
В третата глава се поясняват елементите на условного озна-
чение на съветските унифицирани телевизионни приемници за
цветно изображение. Дава се и подробна таблица за унифицира-
ните блокове на всички модели съветски телевизионни приемни-
ци, внасяни в големи количества у нас.
5
В четвъртата глава се разглеждат подробно повредите в съ-
ветските унифицирани хибридни телевизионни приемници„УЛПЦТ“
И „УЛПЦТИ“ — блокова конструкция. Във втория от тях се при-
лагат интегрални схеми.
В петата глава се разглежда регулирането на телевизионнн-
те приемници „УЛПЦТ* и „УЛПЦТИ“.
Всички посочени в книгата повреди в телевизионните прием-
ници за цветно изображение са случаи от практиката.
Глава 1
УРЕДИ ЗА РЕМОНТ НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ
ЗА ЦВЕТНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
За бързия и качествен ремонт на телевизионните приемници
за цветно изображение има две изисквания: добра теоретическа
и практическа подготовка на телевизионните техници и наличие
на необходимите за ремонта качествени измервателнн уреди и
приспособления.
В книгата „Откриване и отстраняване на повреди в телеви-
зионните приемници за черно-бяло изображение11 бяха разгледа-
ни подробно необходимите измервателнн уреди и приспособле-
ния за ремонта на телевизионните приемници за черно-бяло изо-
бражение. По принцип такива уреди са необходими и за ремонта
на телевизионните приемници за цветно изображение, поради
което тук само ще ги изброим. По-подробно ще бъдат разгледа-
ни само уредите и приспособленията, необходими специално за
ремента на телевизионните приемници за цветно изображение.
1.1. ФАБРИЧНИ ИЗМЕРВАТЕЛНН УРЕДИ
За ремонта на телевизионните приемници за черно-бяло^и
цветно изображение са необходими следните фабрични измерва-
телни уреди:
1. Комбиниран измервателен уред (авометър, мултицет) с
вътрешно съпротивление поне 20 000 Q/V. Уредът трябва да
има обхвати за измерване на променливи напрежения и съпро-
тивления.
2. Универсален мост за измерване на съпротивления и ка-
пацитети. По възможност с него трябва да могат да се измерват
и индуктивности.
3. Лам помер.
4. Уред за измерване на диоди, транзистори и тиристори.
5. Електронен волтметър за постоянни и променливи напре-
жения с висока честота.
6. Осцилоскоп.
7
7. Киловолтметьр с обхват до 30 kV. Може да се изпойзу*
ва и специален високоволтов пробник допълнително към комби-
нирания измервателен уред.
8. Нискочестотен сигналгеператор (тонгенератор).
9. Високочестотен сигналгенератор за УКВ и ДД4В.
10. Сигналотърсач (анализатор).
11. Телевизионен генератор за пробно черно-бяло изображе-
ние със следните модулации:
а) гасящи и синхронизиращи импулси;
б) 3—10 черни хоризонтални ивици;
в) 3—15 черни вертикални ивици;
Г) шахматно поле от черни и бели квадрата;
д) поле-решетка от тънки бели хоризонтални и вертикални
линии на черен фон; понякога в центъра на всеки квадрат от ре-
тнетката има по една фина бяла точка;
е) бял кръст на целия екран;
ж) градационна скала от бяло през няколко полутоновё на
сивото до черно;
з) бяло поле (изключена модулация).
12. Вобулоскоп (свипгенератор) със съответен маркер.
13. Уред за проверка на кинескопи.
14. Уред за проверка и регулиране на телевизионни антенй.
15. Пробник — шумов генератор само за вертикални или за
вертикални и хоризонтални черни ивици на бяло поле. Обикно-
вено такива пробници се изработват при любителски условия.
16. Стабилизатор на мрежовото напрежение.
За ремонта на телевизионните приемници за цветно изобра-
жение са необходими и следните фабрични измервателни уреди:
1. Цветен телевизионен генератор. За нуждите на цветната
телевизия се произвеждат много видове по-прости и по-сложни
телевизионни генератори. По принцип такъв един генератор тряб-
ва да може да произвежда на екрана на телевизионния прием-
ник за цветно изображение следните цветни изображения:
а) цветни вертикални ивици (бяла, жълта, небесносиня, зе-
лена, пурпурна, червена, тьмносиня и черна);
б) цветни хоризонтални ивици (същите както по-горе);
в) червен екран (R);
г) зелен екран (G);
д) син екран (В).
Понякога такъв генератор не произвежда цветни хоризонтал-
ни ивици.
2. Често обаче този генератор е по-сложен и освен цветните
изображения може да произвежда на екрана на телевизионния
приемник и всичките (или само част от тях) изброени по-горе в
8
т. 77 черно-бели изображения от телевизионная генератор за проб-
но Изображение. Такива генератори се произвеждат в Унгарска-
та народна република и имат различии названия: генератор за
изпитвателни таблици тип TR-0864, цветен телевизионен ком-
плексен генератор тип TR-0873, TR-0889 или TR-0884, цве-
тен телевизионен сигнал-генератор тип TR-0857; RGB-генера-
тор тип TR-0822, цветен телевизионен транзитест тип TR-
0856 и др.
Разбира се, посочените по-горе измерва-телни уреди за ремонт
на телевизионни приемници за черно-бяло и цветно изображе-
ние могат да се намерят (и то непълно) в най-големите сервиз-
ми бази.
В Централната база в София за ремонт на телевизионни прием-
ници за цветно изображение е разработен много удобен малък
портативен телевизионен генератор, който произвежда на ек-
рана на телевизионния приемник следните изображения:
1. Поле-решетка.
2. Хоризонтални черни ивици.
3. Градационна скала—от бяло през няколко полутона на
сиво до черно.
4. Бяло поле.
5. Хоризонтални цветни ивици.
6. Нискочестотен сигнал с честота 800 Hz.
При любителски условия за ремонта на телевизионните прием-
ници за цветно изображение са абсолютно необходими следните
измервателни уреди и приспособления:
1. Комбиниран измервателен уред (авометьр, мултицет).
2. Пробник — шумцв генератор (саморъчна наработка).
3. Генератор на поле-решетка (саморъчна изработка).
4. Бобина за размагнитване на цветния кинескоп (саморъч-
на изработка).
Желателно е обаче при възможност да се набавят, респ.
мзработят, и следните измервателни уреди, подредени по тяхна-
та необходимост:
1) осцилоскоп;
2) електронен волтметър;
3) генератор на цветни вертикални ивици.
1.2. ЛЮБИТЕЛСКИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ
Сръчният телевизионен техник може да изработи никои по-
прости измервателни уреди и полезни приспособления за ремон-
та на телевизионните приемници за цветно изображение.
9
Обемът на книгата не позволява да се дадат схемы и уиътва-
ния за наработка на много любителски уреди и приспособления.
Поради това се дават упътвания за изработката на генератор на>
поле-решетка и някои необходими приспособления.
1. Генератор на поле-решетка. С помощта на този уред може
да се регулира статичната и динамичната сходимост на телеви-
зионните приемници за цветно изображение, както и да се на-
строй ват стъпалата за вертикалната и хоризонталната развивка
на телевизионните приемници за черно-бяло и цветно изображе-
ние.
Този генератор произвежда на екрана на телевизионния при-
емник поле-решетка, съставено от 8—10 хоризонтални и 10—13»
вертикални тънки бели черти на черно поле.
На фиг. 1.1 е дадена схемата на генератора на поле-решетка.
Той е съставен от четири мултивибратора, два фазоинвертор-ог-
раничителя, смесител и автогенератор на носещата честота наг
определен телевизионен канал от метровите обхвати.
Сигналът за вертикалните черти се изработва от първия мул-
тивибратор, изпълнен с транзисторите Т1 и Т2. На неговия из-
ход се получават правоъгълни импулси с честота около 190 kHz.
Тя може да се измени с потенциометъра 7?3 за „честота на верти-
калните черти11.
Вторият мултивибратор за редовите синхронизиращи импул-
си е изпълнен с транзисторите ТЗ и Т4. Той се синхронизира с
положителни импулси от първия мултивибратор, подавани на
колектора на транзистора ТЗ през кондензатора С2. Честотата
на редовите синхронизиращи импулси е около 15,6 kHz. Тя мо-
же да се измени с потенциометъра 7?8 за ,„честота на редовете".
Сигналът за хоризонталните черти е положителен импулс е
продължителност 64 ps. Той се изработва от третия мултивибра-
тор, изпълнен с транзисторите Тб и Т1. Честотата на импулсите
е 400—500 Hz. Тя може да се измени с потенциометъра 7? 15 за
„честота на хоризонталните черти“. Този мултивибратор се син-
хронизира с положителни импулси, подавани на колектора на
транзистора Тб през кондензатора С4.
Четвъртият мултивибратор за кадровите синхронизиращи им-
пулси е изпълнен с' транзисторите Т8 и T9. Той се синхронизи-
ра от сигнала за хоризонталните черти, подавай от колектора на»
транзистора Т8 през кондензатора С6. Продължителността на
кадровите синхронизиращи Импулси е 640 ps (10 реда). Честота-
та на кадровите синхронизиращи импулси е 50 Hz. Тя може да
се измени с потенциометъра Я 20 за „честота на кадрите*'.
Редовите синхронизиращи импулси преминават през първия
10
т юоо,о
*izv -
Фиг- ц
фазоинвертор-ограничител, изпълнен с транзистора То. Кадро-
вите синхронизиращи импулси преминават през втори фазоин-
вертор-ограничител, изпълнен с транзистора 710. Чрез двата фа-
зоинвертор-ограничителя се подобрява устойчивостта на синхро-
низациите, като се получава качествено изображение на полето-
решетка.
Смесителят е изпълнен с транзисторите 711 и 712. На база-
та на транзистора 711 през резистора 7? 5 се подават импулсите
за вертикални черти от първия мултивибратор, а през резисто-
ра 7?17 също на базата на транзистора 711 се подават импулси-
те за хоризонтални черти от третия мултивибратор. На базата
на транзистора 712 през резистора /?12 се подават редовите син-
хронизиращи импулси от първия фазоинвертор-ограничител, а
през резистора 7? 24 също на базата на транзистора 712 се пода-
ват кадровите синхронизиращи импулси от втория фазоинвер-
тор-ограничител. Чрез подбор на съпротивленията на резистори-
те /?26 и 7?27 се получава контрастно и устойчиво поле-рещетка.
Чрез подбор на съпротивлението на резистора 7?25 се подобря-
ват синхронизациите, особено редовата синхронизация.
Автогенераторът на носещата ;честота е изпълнен с транзи-
стора 713. Работната честота на автогенератора се настройва на
един от 12-те телевизионни канала от I или III телевизионен об-
хват, който не е приеманият канал на дадено място, където ще се
използува генераторът на поле-решетка. Това се постига чрез
'броя на навивките на първичната (ш1) и вторичната (w2) намот-
ка на бобината L, както е показано на табл. 1.1.
Таблица 1.1
Навивки на бобината L
Бобина L Номер на канала
1 2 3 4 s 6-8 9-12
брой на навивките
wl 13 12 11 10 8 5 3
w2 3 3 3 3 3 2 2
Дроселът Др\ се навива на високоомен резистор тип МЛТ-
0,5 W (1—2 М2) с проводник ПЕЛ-0,1 mm, и има само един
ред навивки, навити плътно една до друга. Двете намотки wl и
12
w2 на бобината L се навиват на подходяще тяло с външен диа-
метър 8 mm с феритно ядро. Намотката wl се навива с проводник
ПЕЛ-0,51 mm със стъпка 1,5 mm. Намотката ш2 се помества
непосредствено до намотката и>1, като се навива с проводник
ПЕЛ-0,15 mm плътно — навивка до навивка, без стъпка.
Транзисторите 7’1, Т2, ТЗ, Т4, ТЗ, Т7, Т8, T9 и 742 са П422
или Т357, транзисторите ТЗ, T1Q и Т\ 1 са КТ315В или 2Т3606,
а транзисторът 7ТЗ е П411.
Генераторът за поле-решетка се монтира на печатна платка с
размери около 150 x 75 mm. Печатната платка, четирите потен-
циометъра, ключето /fl (то може да се комбинира с един от потен-
циометрите), електролитният кондензатор С14 и двете батерии
Б1 и Б2 се поместват в подходяща пластмасова или метална ку-
тия с приблизителни размери 160X150X50 mm. Срещу ядрото
на бобината L ее пробива отвор за донастройка на честотата на
автогенератора.
Изходният импеданс на генератора е 75 2, като се използу-
ват коаксиално гнездо със съответен щепсел и коаксиален кабел.
Генераторът нй, поле-решетката се захранва от две батерии —
едиата с напрежение 4,5 V при консумация 30—40 mA, а друга-
та е с напрежение 1,5 V при консумация около 0,5 mA.
Настройката на честотата на четирите мултивибратора се пра-
ви чрез подбор на съпротивленията на резисторите R2, R7, /?14
и 7?19. Чрез подбор на съпротивлението иа резистора R28 се фик-
сира дълбочината на модулацията на автогенератора.
2. Бобина за размагнитване на цветния кинескоп. Кактое из-
вестно, с течение на времето стоманената маска с отвори на цвет-
ния кинескоп и етоманеният му екран се намагнитват. Причини-
те за намагнитването са външни Магнитки полета, към конто цвет-
ните кинескопы са много чувствителни. Такива магнитны поле-
та се получават от мрежови и НЧ трансформаторы, домашни елек-
трически уреди, ферорезонансни стабилизатори на напрежение,
централни отоплителни инсталации, магнитното поле на земята
и всички метални предметы, в конто може да има остатьчна намаг-
нитеност. В резултат на намагнитването на металните части се
влошава чистотата на основните Цветове. За да се размагнитят
металните части, в телевизионният приемник за цветно изобра-
жение е предвидено специално устройство, което се задейству-
ва еднократно при вкдючване на приемника към мрежата. Ко-
гато то не може да размагнити достатъчно намагнитените метал-
ни части на кинескопа, се използува външна размагнитваща бо-
бина. Такива бобини не се продават и трябва да се изработят са-
моръчно.
13
На фиг. 1.2 а е показана принципната схема на размагнит-
ващата бобина. Тя се състои от намотка L, бутон Б, шнур с дъл-
жина около 5 m и щепсел. За навиване на бобината се изготвя
«з>т дърво специален разглобяем шаблон (фиг. 1.2 б). Той се съ-
стои от два фланеца 1 и една цилиндрична основа 2. Шабло-
нът се сгобява с помощта на 3—4 болта М5 с дължина около 35
mm и гайки. На фиг. 1.2 в е даден конструктивен чертеж на флан-
ците, на фиг. 1.2 г — конструктивен чертеж на сглобения шаб-
лон. Средната основа е плътен цилиндър с външен диаметър 190
тшп и дебелина 20 пип. След сглобяване на шаблона се пробива
в центъра му отвор според диаметьра на оста на навивачната ма-
шина, с която разполагаме. На фиг. 1.2 д е даден конструктивен
чертеж на сегмента за монтиране на бутона Б. Той се наработ-
ка от гетинакс или текстолит.
След като шаблонът е готов, той се затяга на оста на нави-
вачната машина. В радиалните прорези на фланците 1 се поста-
вят здрави конци 3 за затягане на навивките на готовата боби-
на (фиг. 1.2 б).
Бобината L се навива с проводник ПЕЛ-0,81 mm и има
<800 навивки. Тя има постояннотоково съпротивление около 20 2,
индуктивност около 230 mH и консумира от мрежата около 18 W.
Навивките се йритягат чрез, конците, конто се завързват един по
един,, поставя се сегменты с бутона и се спояват краищата на
мрежовия шнур. След, това цялата бобина се увива стегнато с
памучна бандажна. лента за електродвигатели и накрая се на-
мазва с електротехничееки изолационен лак или безир. Готова-
та размагнитваща бобина тежи около 3 Jkg.
Може да се изработи и облекчен преносим вариант на боби-
на за размагнитване, която тежи 0,5 kg. Тя се навива на сыция
шаблон с проводник ПЕЛ-0,18—0,20 mm и има 1200 навивки.
Размагнитването на цветния кинескоп се прави по следния
начин. Телевизионният приемник се включва към мрежата и се
изчаква 15—20 min, докато той се загрее нормално. Размагнит-
ването се прави при включен телевизионен приемник със или без
изображение на екрана. Хваща се размагнитващата бобина с две
ръце, като се държи успоредно на екрана и се отдалечава на око-
ло 2 m от екрана. Натиска се бутонът и бобината бавно се при-
ближава към екрана, като одновременно с това успоредно на ек-
рана се правят кръгови движения с нея (фиг. 1.2 е). След това в
течение на 20—30 s се правят бавно кръгови движения с боби-
ната по целия екран, като се запазва същата посока на движе-
ние. Накрая бобината бавно се отдалечава обратно от екрана,
като кръговите движения продължават. На около 2 m от теле-
14
Фиг. 1.2
визионния приемник бутонът се отпуска. Не е необходимо про-
цесът на размагнитване да се повтаря. Трябва да се напомни,
че преди размагнитване с бобината е необходимо да се свали ръч-
ният часовник,
Ако след размагнитването на маската на кинескопа не може
да се отстрани нееднородността на цветовете на екрана, трябва
да се регулира чистотата на цвета със съответните магнити или
даже да се измести цялата отклонителна система.
3. Помощни кабели със съединители. Както знаем, елементи-
те на съвременните телевизионни приемници се монтират на ня-
колко блока, респ. модула. Въпросът с монтиране на модулите
на отделни блокове е разрешен много благоприятно за ремонта.
Модулите се свързват към блоковете е помощта на двустранни
щепселни съединители, така че те могат да се монтират откъм
двете страни на печатната платка на съответния блок. Отделяй-
те блокове Обаче са свързани помежду си и към останалите еле-
менти на монтажа с помощта на сравнително къси кабели с мно-
гокраТни съединители. Това често пъти затруднява ремонта, ко-
гато трябва да извадим даден блок извън кутията на телевизион-
ния приемник.
На фиг. 1.3 са показани два помощни кабела със съедините-
ли за унифицираните съветски Телевизионни приемници „УЛПЦТ*
и ,,УЛПЦТИ“.
4. Много е полезен и един щекер за включване на блока за
захранването на телевизионните приемници„УЛПЦТ“и „УЛПЦТИ“,
котато той е изваден от приемника. За тази цел се използува ба-
келитов октален цокъл от счупена стъклена лампалС проводни-
ци се дават накъсо крачетата 1—3 и 2—4, броени откъм краче-
тата. Този щекер се поставя в съединителя ZZ/46, намиращсе в
блока на захранването.
1.3. ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РЕМОНТ НА ТЕЛЕВИЗИОННИ
ПРИЕМНИЦИ ЗА ЦВЕТНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
В телевизионните приемници за цветно изображение има опа-
сни за живота на човека напрежения: 240—300, 3000—5000 и
25 000 V! За да се избегнат нещастия, е необходимо при ремонт
на тези телевизионни приемници да се спазват следните прави-
ла за техника на безопасността.
Забранява се да се подава напрежение на телевизионен прием-
ник при дадени накъсо мрежови предпаЗители.
Телевизионният приемник може да се ремонтира или проверя-
ва под напрежение само в тези случаи, когато той трябва да е
16
включен (регулировка, настройка, измерване на режими, откри-
ване на лоши контакти, студени спойки и др. подобии).
Всички регулировки да се правят с едната ръка при използу-
ване на инструменти с изолирана дръжка, като в това време
другата ръка не се допира до метални части в телевизионная
приемник. При това техникът трябва да е стъпил на изолационна
подложка. Техникът трябва да е облечен в дреха с дълги ръ-
кави. Замяна на лампи и други детайли с двете ръце трябва да
се прави само при изключен от мрежата телевизионен приемник.
Измервателните уреди трябва да се включват към схемата
при изключен телевизионен приемник, след което псследният се
включва. Корпусът на измервателните уреди трябва да е добре
заземен.
Забранява се да се правят спойки по монтажа при включен
телевизионен приемник.
Забранява се телевизионните приемници да се ремонтират във
влажни помещения, помещения с циментов под и в непосредстве-
на близост до радиатори от отоплителни системи и други за-
земени метални конструкции.
2 Открнване и отстраняване...
17
Глава 2
МЕТОДИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИ-
ТЕ ПРИЕМНИЦИ ЗА ЦВЕТНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
Телевизионните приемници за цветно изображение са сложни
апарати по конструкция и принцип на работа. В тях има някол-
костотин елемента. Поради това техният ремонт е доста труден
в сравнение с телевизионните приемници за черно-бяло изобра-
жение. Това се дължи на обстоятелството, че в телевизионните
приемници за цветно изображение има много повече обикнове-
ни и автоматични регулировки, наличие на блок за цветност, си-
стема за статическа и динамическа сходимост на трите лъча в
кинескопа, а така също определени зависимости между всички
блокове, участвуващи във формирането на черно-бялото и цвет-
ного изображение.
Преди да пристъпим към тьрсенето на повреда в даден теле-
визионен приемник за цветно изображение, трябва да имаме пред
вид, че нормалната му работа може да бъде нарушена не само
поради повреда в самия него. Наличието на дефект в антенната
система (антена, антенен кабел, антенен шекер, антенно гнездо
и симетриращо устройство) е също причина за лота работа на те-
левизионния приемник.
Неправилно нагласените регулатори за „Яркост“ и „Контраст1*
на изображението влошават качеството както на черно-бялото,
така и на цветного изображение. Особено внимателно трябва да
се нагласяват регулаторите за „Цветовия тон“ и „Цветовата на-
ситеност11, от конто до най-голяма степей зависи качеството на
цветного изображение.
Много често клиентът се оплаква, че са „изчезнали11 цветове-
те и изображението е черно-бяло. При оглед на телевизионния
приемник се установява, че ключето за автоматична донастройка
на честотата на хетеродина (АДЧХ) е превключено на „Ръчна на-
стройка" и съответният потенциометър за ръчна донастройка на
честотата се намира в неправилно положение.
18
2.1. СТРУКТУРНА СХЕМА НА ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПРИЕМНИК
ЗА ЦВЕТНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
За бързо и правилно откриване на повредата в даден телеви-
зионен приемник трябва да познаваме неговата структурна схе-
ма, за да можем да разчетем принципната му схема.
На фиг. 2.1а е показана опростената структурна схема на те-
левизионен приемник за цветно изображение по системата на
,,СЕКАМ“. Той съдържа всичките стъпала и устройства на теле-
визионния приемник за черно-бяло изображение, както и допъл-
иителни устройства, необходими за приемане на цветни изобра-
жения. На структурната схема от фиг. 2.1а допълнителните ус-
тройства са оградени с двойни линии. Освен това кинескопът К
е трилъчев за цветни изображения със сложен регулатор на схо-
димостта PC и отклонителна система ОС. Допълнителните устрой-
ства са блок за цветност, система за динамична сходимост на три-
те лъча, устройство за корекция на геометричните изкривявания,
устройство за размагнитване на кинескопа и др.
От антената А телевизионният сигнал постъпва на входа на
избирача на телевизионните канали' НТК- В НТК сигналът се
усилва и преобразува в два МЧ сигнала: 38 MHz на изображение-
то и 31,5 MHz на звука. Чрез автоматичната донастройка на че-
стотата на хетеродина АДЧХ се постига вЯрно възпроизвежда-
не на цветовете. В междинночестотния усилвател МЧУ се усил-
ват двете междинни честоти, като той има честотна лента на про-
пускане поне 5,7—5,8 MHz.
Втората междинна честота на звука 6,5 MHz се получава в
специален диоден смесител (ДО). След това сигналът на звука се
юбработва по познатия начин в канала на звука.
На изхода на видеодетектора ВД се получава пълният видео-
сигнал за цветно изображение ПВСЦИ с честотна лента на про-
пускане от 0 до 6 MHz. Той съдържа яркостния сигнал Еу, два-
та сигнала за цветност Dr и Db, гасящите и синхронизиращите
импулси. Тези сигнали постъпват на входа на канала за яркост-
та (видеоусилвател). Тук яркостният сигнал се усилва в някол-
ко стъпала и се задържа чрез специална закъснителна линия за
около 0,7 Hs (за да може да постъпи едновременно със сигнала на
цветовата разлика), след което той се подава едновременно на
трите катода на кинескопа К- От изхода на първия видеоусилва-
тел се отделя усиленият ПВСЦИ и се подава на входа на блока
за цветност, на устройството за АРУ и на амплитудния отдели-
тся АО. От изхода на АО отделените кадрови и редови синхрони-
зиращи импулси след усилване и ограничаване се подават съот-
19
фиг. 2,1 а
ветно на задаващия генератор за вертикално отклонение ЗГВО
и на фазосравняващото устройство ФСУ.
Устройството и действието на задаващия генератор за верти-
кално отклонение ЗГВО и изходното стьпало за вертикално от-
клонение ИСВО, както и на фазосравняващото устройство ФСУ,
21
задаващия генератор за хоризонтално отклонение ЗГХО и изход-
ното стъпало за хоризонтално отклонение ИСХО са почти сиди-
те както при телевизионните приемници за черно-бяло изобра-
жение. От изходното стъпало за хоризонтално отклонение ИСХО
с помощта на висбковолтовия изправител ВВИ се получава ви-
сокото постоянно напрежение 25 kV за втория анод на кинеско-
па К. Напреженията за трите ускоряващи електрода на кинеско-
па се получават от изправителя ИУЕ, а напрежението за фоку-
сиращия електрод на кинескопа се получава от изправителя ИФЕ.
На фиг. 2.16 е показана структурната схема на канала на
цветността от фиг. 2.1а. Полученият от предусилвателя в кана-
ла на яркостта пълен видеосигнал на цветното изображение(ПВЦИ)’
се подава на клош-филтъра 1. В него от ПВЦИ се отделят само
сигналите на цветовата информация Z)R и D& и се постига обрат-
на ВЧ корекция. След преминаването им през лентовия усилва-
тел 2 сигналите Z>r и Db постъпват в т. нар. директен канал е
усилвателя-ограничител 3, в който те се усилват и ограничават
двустранно по амплитуда. След него тези сигнали постъпват на
входа А на електронния комутатор (ЕК) 6.
От изхода на лентовия усилвател 2 сигналите DR и Db по-
стъпват и в т. нар. задържан канал с ултразвуковата закъснител-
на линия (УЗЛ) 4, в която те се забавят (закъсняват) с времето
за един ред (64 Rs). След усилване и двустранно ограничение по»
амплитуда в усилвателя-ограничител 5 сигналите Dr и Db по;-
стъпват на входа Б на ЕК. По такъв начин на двата входа А
Б на ЕК във всеки момент има одновременно сигнали Dr и Db\.
Задачата на ЕК е последователно така да превключва входо-
вете си А и Б (съответно директен и задържан канал) към из'-
ходите си В и Г (съответно каналите на „червеното“ и ,,синьото“),
че сигналите Dr да постъпват само^на изхода В, а сигналите DB~
само на изхода Г. Превключването на входовете се прави чрез»
правоъгьлни импулси с полуредова честота, получавани от гене-
ратора за комутиращи импулси (тригер) 17, който се управлява
от устройството за Цветова синхронизация (за разпознаване на
цветовете).
Каналите на сигналите за „червеното11 и „синьото“ имат еднак-
во устройство. Те съдържат усилвател 7 (<8), двустранен ампли-
туден ограничител 9(10), честотен детектор 11(12) и видеоусилва-
тел 13(14). Нивото на ограничение се управлява чрез регулято-
ра за цветовата наситеност Р. В честотните детектори (дискрими-
натори) се получават сигналите на цветовата разлика Er~y и-
Eb-y- От иЗхода на видеоусилвателите сигналите на цветовата
разлика се подавят ня модуляторите на съответните електронни
22
прожектори на кинескопа К- От сигналите на цветовата разлика
Er-y и Еъ—y в матрицата 15 се получава сигналът на цветовата
разлика за зеления цвят Eq-y, който се усилва във видеоусилва-
теля 16 и се подава на модулатора на прожектора за зеления
цвят.
Устройството за Цветова синхронизация се управлява от им-
пулсите за разпознаване на цветовете, предавани след всеки кад-
рови синхронизиращ импулс. Полярността на тези импулси след
детектирането им зависи от правилната работа на ЕК. При пра-
вилка комутация на сигналите Z>r, постъпващи в дискриминато-
ра за разпознаване на цветовете 19 чрез зарядно-разрядното ус-
тройство (ЗРУ) 18, към честотните детектори 11 и 12 в каналите
на сигналите Z)R и Е>в се подава отпушващо напрежение и каналы
за цветност работа правилно.
При неправилна работа на ЕК в канала на сигнала £>r по-
стъпва сигналът 2?в, вследствие на което в устройството за раз-
познаване на цветовете се получава обратна (неправилна) поляр-
ност на импулсите за разпознаване. Това предизвиква появата
на коригиращ импулс, който се подава на симетричния тригер
17 и възстановява правилната му работа.
При приемане на черно-бяло изображение липсват импулси-
те за разпознаване на цветовете (за Цветова синхронизация) и
към честотните детектори 11 и 12 се подава запушващо напреже-
ние.
Отклонителната система ОС на трилъчевия кинескоп К тряб-
ва да отклонява трите електронни лъча, за да се получат три ра-
стъра с минимални геометрични изкривявания. Това се постига
с помощта на устройството за корекция на геометричните изкри-
вявания, т. нар. корекция на изкривяванията тип „възглавница41.
Това устройство е включено между ИСВО, ИСХО и ОС (фиг..
2.1а).
Чрез устройството за динамична сходимост се постига трите
лъча при отклонението им да попадат точно върху съответните
луминифорни точки по целия екран. й?'
В магнитния екран на кинескопа К е поместена бобината за
автоматично размагнитване на кинескопа при включване на те-
левизионния приемник с неговия мрежов ключ.
Търсенето на повреда в даден телевизионен приемник за цвет-
но изображение трябва да започне с избор на метода, който би
довел до нейното най-бързо откриване и намиране на неизправ-
ния елемент.
За откриване на повредите в телевизионните приемници за
цветно изображение съществуват различии методи. Погрешно е
23
да се твърди, че определен метод е най-добрият. Във всеки слу-
чай трябва да се подхожда конкретно и творчески. Често пъти
откриването на повредата се постига посредством прилагане на
комбинация от няколко метода.
Затова добрият телевизионен техник трябва добре да позна-
ва устройството и действието на всички стъпала в телевизионни-
те приемници и всички методи за откриване на повреди в тях.
В практиката са установени следните методи за откриване на
повреди в телевизионните приемници за цветно изображение:
а) по външни признаци — растър, изображение и звук;
б) чрез оглед на монтажа и елементите;
в) чрез проверка на режима на работа;
г) чрез проверка на елементи;
д) чрез измерване на напрежения на контролни точки и съе-
динители;
е) с помощта на телевизионната изпитателна таблица (ТИТ);
ж) чрез подаване на сигнал;
з) чрез проследяване на импулси;
и) чрез замяна на блокове и модули;
к) чрез последователно изключване.
2.2. ОТКРИВАНЕ НА ПОЕРЕДИ ПО ВЪНШНИ ПРИЗНАЦИ
Както е известно, трите основни показателя за изправността
на даден телевизионен приемник са растърът, изображениета и
звукът. Обикновено по този метод бързо може да се установи не-
изправният блок или стъпало на поправяния телевизионен прием-
ник. По него обаче не може да се определят точно мястото на пов-
редата и неизправният елемент. Обаче, като се познава схемата,
устройството и действието на даден модел телевизионен прием-
ник, може значително да се стесни кръгът на местата, където би
могла да бъде повредата. При по-голяма практика често по този
метод може бързо и безпогрешно да се открие мястото на повре-
дата.
По-долу ще разгйедаме някои типични случаи на откриване
на повреда по външни признаци.
Няма растър, звукът е нормален. В такъв случай екранът е
тъмен, което може да се дължи на повреда в следните блокове или
устройства: захранващ блок, колектор, видеоусилвател, редо-
ва развивка, високоволтов изправител, респ. умножител на на-
прежението (високоволтова каскада), както и на липса на напре-
жение на ускоряващите или фокусиращите електроди на цветния
24
кинескоп. Такава повреда може да има и при излизане от строя
на изходното стьпало на яркостния канал, при което на управ»
ляващите електроди на кинескопа може да се появи голямо от-
рицателно напрежение и той се запушва. И накрая такава пов-
реда може да се дължи на неизправен кинескоп.
Има растър, няма изображение и звук. Повредата да се търси
в антената или антенното устройство (кабел, щепсел, гнездо, си-
метриращо устройство), избирача на телевизионните канали, сен-
зорното устройство (ако има такова), в схемата на АРУ и в МЧУИ
на радиоканала. При липса на захранващи напрежения на тези
стъпала да се проверят съответните вериги на захранващия блок
и колектора.
Има растър и изображение, няма звук. Повредата да се търси
в МЧУЗ и УНЧ (включително високоговорителя). При липса на
.захранващо напрежение на тези стъпала да се проверят съответ-
ните вериги на захранващия блок и колектора.
Има черно-бяло изображение, няма цветно изображение. Пов-
редата да се търси в АДЧХ, в развивката по вертикали (форми-
раща импулсите за разпознаванена цветовете), в блока на радио-
канала (малко усилване), в блока на цветността и в схемата за
разпознаване на цветовете. При липса на захранващо напреже-
ние на тези стъпала да се проверят съответните вериги на захран-
ващия блок и колектора.
Няма кадрова развивка. Повредата да се търси в стъпалата
за кадрова развивка. При липса на захранващо напрежение да
•се проверят съответните вериги на захранващия блок и колек-
тора.
2.3. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ОГЛЕД НА МОНТАЖА
И ЕЛЕМЕНТИТЕ
Оглеждат се блокът, в който се съмняваме, и елементите му.
Внимателно се оглеждат резистори, кондензатори, предпазите-
ли, трансформатори, ключове, съединители и други елементи от
монтажа. Проверява се състоянието на печатайте платки и мон-
тажните проводници.
Неизправността на радиоелементите се определи по характер-
ни признаци. Например неизправните резистори се установя-
ват по изгаряне или потъмняване на емейловото им покритие,
неизправните електролитни кондензатори се установяват по по-
дуването на корпуса им, по изтичане на течност от тях, по лошия
Контакт с шасито (при закрепване с гайка), неизправните транс-
25
форматори и дросели се установяват по изгаряне на намотки в
изолационни материали (потьмняване на изолацията и характер-
на миризма). Нарушаването на вакуума в балона на радиолам-
пите се установява по бялото (като тебешир) покритие в горната
вътрешна част на стъкления им балон. При прекъсване на отоп-
лителната жичка на дадена лампа жичката не свети (при захран-
ване от мрежов трансформатор).
2.4. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ПРОВЕРКА НА РЕЖИМА
НА РАБОТА
Чрез проверка на режимите на работа на отделяйте блокове,
модули, стъпала и елементи може пряко или косвено да се уста-
нови характерът на повредата.
Проверката на режимите на работа на радиолампи, транзи-
стори и интегрални схеми дава възможност да се сравнят изме-
рените напрежения с посочените на схемата номинални напре-
жения. Отклоненията от номиналната стойност показват нару-
шение на режима на работа във веригите на проверяваното сть-
пало, блок или модул.
При проверка на режимите на работа на полупроводникови-
те прибори и радиолампите трябва да се осигури номинално мре-
жово напрежение.
За бърза проверка на режимите на работа се използуват и
таблиците за напрежения, конто се дават в сервизните описания
на телевизионните приемници.
При измерване на напреженията на електродите на транзи-
сторите и изводите на интегралните схеми трябва да се изключи
възможността за макар и съвсем краткотрайно късо съединение
между тях. Това се получава при невнимателно боравене с на-
крайниците на комбинирания измервателен уред или ако те не
са достаточно тънки. Затова се препоръчва върхът на накрайни-
ка да не се допира точно до точката на спойката на съответния
извод от транзистора, респ. интегралната схема, а да се просле-
ди съответният печатен проводник и да се измерва на известно бе-
зопасно разстояние от нея. При транзисторите е особено опасно!
късото съединение между базата и колектора.
Режимите на транзисторите и интегралните схеми по постоя-
нен ток се измерват с волтметор с вътрешно съпротивление пе-
не 20 kQ/V. Ако в проверяваното стъпало напреженията на елек-
тродите на даден транзистор (при номинално мрежово напрежение)
се различават от номиналните напрежения с повече от ±15%, та
26
трябва да се провери транзисторы. Напреженията на електро-
дите на транзисторите могат да се различават от номиналните на-
прежения и поради прекъсване на резистор или пробив на конден-
затор в техните вериги.
При измерване на напреженията на електродите на транзи-
сторите и на изводите на интегралните схеми, даже и разлики
десети от волта от номиналните напрежения, показват, че неща
не е в ред. При измерване на напреженията на електродите на
радиолампите обикновено са допустими по-големи разлики от
номиналните напрежения.
Проверката на дадено транзисторно стъпало започва с измер-
ване на захранващото постоянно напрежение на стьпалото. След
това се проверява режимът му на работа, като се измерват на-
преженията на електродите на транзистора на стьпалото. Ака
никое от тях не отговаря на посочената стойност в съответната
таблица за напреженията, респ. на схемата на телевизионния
приемник, първо се проверяват резисторите, през конто се пода-
ва това напрежение. Съответният резистор може да е прекъсналг
или увеличил съпротивлението си. Проверява се също и дали евен-
туално не е пробил кондензаторът, свързан паралелно на еми-
терния резистор. Ако те са изправни, проверява се транзисторът,
който вероятно е повреден.
2Т
На фиг. 2.2 е дадена схемата на стьпало с транзистор NPN,
свързано по схема с общ емитер. Първо се измерва захранващо-
то напрежение +£, след което се измерват напреженията + UC,
-j-t/в и Ue и се сравняват с напреженията на дадената таблица,
респ. схемата. Ако те не отговарят на номиналните стойкости,
проверяват се резисторите 7с, 7ei, 7е2, 7bi и 7в2, както и кон-
дензаторът Се- Ако те са изправни, проверява се транзисторът
7.
Проверката нй интегралната схема от дадено стъпало започ-
ва с измерване на захранващото напрежение на стъпалото. След
това се измерват напреженията на изводите на интегралната схе-
ма. Ако някое от тях не отговаря на посочената стойност в съот-
ветната таблица за напреженията, респ. на схемата на телевизион-
ния приемник, първо се проверяват резисторите, през конто се
подава това напрежение. Ако резисторите са изправни, интеграл-
ната схема е дефектна.
Така че, когато на съответните места в книгата се посочва при
дадена повреда да се провери режимът на даден транзистор, респ.
да се измери напрежението на изводите на дадена интеСрална
схема, трябва да се спази посочената по-горе последователност
ла проверката.
2.5. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ПРОВЕРКА НА ЕЛЕМЕНТИ
Повредите на резисторите са прекъсване (изгаряне) или про-
мяна (увеличаване) на съпротивлението им.
Резисторите се проверяват с помощта на омметър или универ-
сален измервателен мост. Измерената стойност на съпротивле-
нието трябва да отговаря на стойността от схемата със съответния
допуск.
Повредите на кондензаторите с твърд диелектрик са пробив,
прекъсване и утечка (лекаж) на кондензатора. Повредите на елек-
•тролитните кондензатори са пробив, прекъсване (изсъхване), на-
маляване на капацитета им и утечка (лекаж).
Кондензаторите в известна степей също могат да се проверят
с омметър. При кондензаторите с твърд диелектрик с омметър мо-
же само да се установи дали са пробити или не. При електро-
литните кондензатори с омметър освен пробив може да се уста-
нови приблизителният им капацитет и степента на утечка (лекаж).
Пълно и точно измерване на кондензаторите може да се прави
само с универсален измервателен мост.
21
Високочестотните бобини и ВЧ дросели могат също да се про-
веряват с омметър, но с него може само да се установи дали
не са прекъснати. Измерване на самоиндукцията им може да се
прави само с универсален измервателен мост.
Характерни повреди на полупроводниковите прибори са про-
бив или прекъсване на преход, голяма утечка на преход и нару-
шаване на херметизацията на корпуса им. При интегралните схе-
ми освен тези повреди може да има прекъсване на резистор или
свързващ проводник вътре в интегралната схема.
Проверката на диодите се прави по познатия начин с помощ-
та на омметър, като се измерва съпротивлението им в права (про-
пускаща) и обратна (спираща) посока. Отношението на двете съ-
противления е показател за изправността им. Както е известно,,
отношението на двете съпротивления трябва да е голямо. Ако дио-
дът има голяма утечка, при измерване на съпротивлението му в
обратна посока първоначално то е голямо, след което постепен-
но намалява.
Съпротивлението в права посока на варикапите се измерва!
през резистор със съпротивление 1 кй, като напрежението не тряб-
ва да превишава 4,5 V. При измерване на съпротивлението в об-
ратна посока напрежението не трябва да превишава 28 V. За
изправността им се съди също по отношението на двете съпротив-
ления. Както е известно, то трябва да е голямо.
Проверката на транзисторите трябва да се прави със специа-
лен уред за измерване на транзистори. При липса на такъв уред
може да се направи ориентировъчна проверка с помощта на ом-
метър, ако напрежението на клемите му не превишава 1,5 V. По
време на проверката трябва строго да се спазва полярността на
свързаното към електродите на транзистора напрежение от ом-
метъра. За тази цел е добре на клемите на омметьра (комбинира-
ния измервателен уред) да означим допълнително полярността
на напрежението, важеща за омметьра. За транзисторите PNP
в схема с общ емитер потенциалът на колектора и базата тряб-
ва да е отрицателен по отношение на емитера. При транзистори-
те NPN този потенциал е положителен.
Трайзисторите се проверяват също по познатия начин, като
на всеки от двата прехода (ЕВ и ВС) с омметъра се правят по две
измервания — съпротивлението им в права и обратна посока. От-
ношението на двете съпротивления е показател за изправността
на преходите. При изправни транзистори стойностите на сьпро-
тивленията в двете посоки на всеки от преходите зависи от типа
на транзистора — германиев или силициев. Общо взето, при гер-
маниевите транзистори стойностите на двете съпротивления са
29
по-малки в сравнение със силициевите транзистори. Измеренн-
ое съпротивления зависят и от данните на омметъра.
При проверка на транзистори чрез измерване на съпротивле-
нията на преходите им обикновено не е необходимо проверяваният
транзистор да се отпоява от печатната платка, разбира се, при
изключен от мрежата телевизионен приемник.
Проверката на интегралните схеми се прави при самото из-
мерване на напреженията на изводите им. Всяка разлика от по-
еочените на схемата напрежения на кой и да е от изводите им
показва, че дадената интегрална схема е повредена, ако резисто-
рите, включени към изводите й, са изправни.
Не се допуска проверка на интегрални схеми с омметър.
Интегралните схеми не трябва да се проверяват и чрез замя-
ла с изправни интегрални схеми, тъй като в такъв случай те тряб-
ва да се разпояват от печатната платка. При повторна спойка на
изводите им те лесно се повреждал. Те трябва да се заменят са-
мо след внимателна проверка и сигурност, че дадена интегрална
схема е повредена.
Повредите в радиолампите са прекъсване на отоплителната
жичка, влошаване на вакуума в балона, частичка или пълна за-
губи на емисията наелектрони от катода (изтощена лампа), къ-
со съединение между електроди и влошаване или пробив на изо-
лацията между катода и отоплителната жичка.
Както казахме, прекъсването на отоплителната жичка ивло-
шаването на вакуума в балона може лесно да се установи при
огледа на монтажа и елементите. Къоото съединение между елек-
троди, пробивът на изолацията между катода и отоплителната
жичка, както и прекъсването на отоплителната жичка могат да
се установят с помощта на омметър.
Повредената лампа може да се установи и посредством замя-
на с изправна. За тази цел може да се използува резервна лам-
па или однотипна лампа от друго стъпало на ремонтирания теле-
визионен приемник.
В ремонтната работилница радиолампите могат да се прове-
ряват с помощта на лампомер.
Целостта на намотайте на различните видове трансфбрмато-
ри и дросели се проверява с помощта на омметър. Късото съеди-
нение между навивки в мрежовите трансформатори става причи-
на за бързото им загряване и изгаряне на дадения трансформа-
тор, ако той не се изключи от захранващото напрежение. Късо-
то съединение в маломощните изходни трансформатори (нискоче-
стотни, кадрови и ТХО) не може да се установи с омметър. Те
30
ее проверяват най-добре, като се заменят за проверка с изправ-
ни такива.
Закъснителните линии се проверяват най-добре чрез замяна с
изправни. Повредите в закъснителните линии могат да се уста-
новят при наблюдаване на изображение™ на екрана.
При прекъсване на закъснителната линия 0,7 Цз липсва яр-
костният сигнал. За да проверим изправнос'тта на закъснителна-
та линия, с помощта на отвертка даваме накъсо краищата й. Ако
на екрана се появи нормално цветно изображение, закъснител-
ната линия е повредена. При повреда на тази закъснителна ли-
ния често изображение™ е негативно с намалена яркост.
При повреда на ултразвуковата закъснителна линия 64 Rs
цветного изображение е презредно, няма цветно изображение или
цветного изображение е раздвоено вляво и вдясно от центъра на
екрана. В последняя случай едната половина е червена, а дру-
гата — синя, червено-зелена или с какъвто и да е друг цвят.
2.6. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ИЗМЕРВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЯ
НА КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И СЪЕДИНИТЕЛИ
На всяка печатна платка има означени контролни точки, на
конто обикновено са споени сравнително дълги щифтове. При уни-
фицираните телевизионни приемници за цветно изображение те-
зи точки са означени с КТ и съответния поредей номер, напр.
КТ-10. Същите означения са нанесени и на схемите на телеви-
зионните приемници, без обаче да са означени някакви напреже-
ния, тъй като тези контролни точки се използуват за различии
проверки, регулировки и настройки, посочени в сервизните опи-
сания.
Препоръчва се напреженията на контролните точки да се из-
мерват, след като с помощта на другите методи за откриване на
повреди се установи неизправност в даден блок.
Отделяйте блокове на унифицираните телевизионни приемни-
ци са свързани помежду си с помощта на многоконтактни съеди-
нители. На схемите на тези телевизионни приемници са означени
напреженията на отделки контакта на тези съединители. Измер-
ването на напреженията на контактите се затруднява от обстоя-
телството, че след спойка на проводниците към контактите вър-
ху спойката се надява парче изолационна тръбичка (шлаух), на-
дяната на проводника преди спойката.
31
2.7. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ С ПОМОЩТА НА ТЕЛЕВИЗИОННАЯ
ИЗПИТАТЕЛНА ТАБЛИЦА (ТИТ)
На фиг. 2.3 е показана електронната изпитателна таблица
(ТИТ), конто нашата телевизия излъчва понастоящем. С нея мо-
Фиг 2.3
32
гат да се проверяват основните качествени показатели на телеви-
зионните приемници за черно-бяло и цветно изображение. Тази
таблица е подробно описана в книгата „Откриване и отстранява-
не на повреди в телевизионните приемници за черно-бяло изоб-
ражение11 от същия автор.
С тази таблица могат да се проверят следните основни каче-
ствени показатели на телевизионните приемници за цветно изо-
бражение:
1. Размер на изображението. В четирите краища на екрана
трябва да се вижда рамката във вид на шахматна лента от чер-
но-бели квадрати (Л—А, 1—1, Ф—Ф, 15—15).
2. Фокусировка. Регулаторът за фокусировката се нагласява
така, че да се виждат ясно отвесните черно-бели чертички на по-
лете О—Р 9—10.
3. Контраст. За оценка на контраста се използува градацион-
ната скала в сектора Д—Р 11, съставена от 8 полета: от бяло
през шест полутонове на сиво до черно. При правилно регули-
ран контраст осемте полета трябва да са добре различими.
4. Яркост. Тя се регулира предварително така, че двете съ-
седни полета тъмно сиво (ОП 11) и черно (ПР 11) да имат ясна
разлика в яркостта. След това яркостта се намалява, докато из-
чезне разликата в яркостта на двете полета. По такъв начин се
регулира правилно нивото на черно.
5. Устойчивост на синхронизацията. При добра синхрониза-
ция всички елементи на таблицата трябва да са стабилни — да
не трептят и да не са изкривени. Ако амплитудният отделител
не работи правилно, вертикалните бели черти ще бъдат изкри-
вени.
6. Линейност на изображението. Тя се оценява с помощта на
мрежата от 14 хоризонтални и 19 вертикални тънки бели черти
(поле-решетка) и голямата бяла окръжност в центъра на табли-
цата.
При нарушаване на линейността квадратите, образувани от
мрежата и окръжността, придобиват неправилна форма. При на-
рушена линейност във вертикална посока окръжността има яй-
цеобразна (елипсовидна) форма в хоризонтална посока, а при на-
рушена линейност в хоризонтална посока — елипса във верти-
кална посока, като квадратите добиват съответна неправилна
форма.
7. Детайлност. В краищата на екрана тя се оценява по каче-
ственото възпроизвеждане на отвесните черно-бели чертички в
квадратите ВЗ, ТЗ, В13 и Т13 на таблицата. В центъра на екра-
на тя се оценява по качественото възпроизвеждане на отвесните
3 Откриване и отстраняване...
33
различно широки черно-бели чертички в сектора Д до Р9 и 10.
8. Презредова развивка. Тя може да се провери с помощта на
големия кръг в центъра на ТИТ. Горната (полето И—М 2) и дол-
ната (полето И—М 14) част на кръга не е цялостна бяла линия,
а се състои от хоризонтални бели чертички, разположени съот-
ветно на различии съседни нива. При нарушаване на презредо-
вата развивка белите хоризонтални чертички вече не са на съсед-
ни нива и големият бял кръг се накъсва в тези полета.
9. Взаимно влияние на изображението и на звука. Смущения-
та от сигналите на звуковия съпровод се проявяват във вид на
черни хоризонтални ивици, пробягващи по екрана в такт със
звуковия съпровод.
10. Двойни изображения. Вдясно на вертикалните бели или
черни линии и на известно разстояние от тях се виждат допълни-
телни бели или черни линии. Най-често те се дължат на неправил-
но насочена антена (тя приема едновременно директен и отразен
сигнал, пристигащ с известно закъснение спрямо директния сиг-
нал) или на неправилно съгласуване на антенния отвод (фидера)
с антената или с антенния вход на телевизионния приемник.
11. Окантовка. Вдясно на черните вертикални линии се виж-
дат тесни бели ивици, конто понякога специално за надписите
са приятии за окото, защото буквите изглеждат като релефни.
12. Опашки.Ако има честотни и фазови изкривявания, вдяс-
но от края на черния правоъгълник Д—К 4 се появяват продъл-
жения във вид на светли или сиви сравнително дълги опашки,
конто се виждат върху белия правоъгълник Л—Р 4.
В сектора Д—Р5—7 има 8 широки цветни ивици: бяла, жъл-
та, небесносиня, зелена, пурпурна, червена, тъмносиня и черна.
Тези ивици заедно с други елементи на ТИТ се използуват за
оценка на качеството на цветного изображение.
13. Възпроизвеждане на цветовете. Телевизионният приемник
се наблюдава в затъмнено помещение. Изключва се каналът на
цветност (изображението е черно-бяло), при което осемте цвет-
ни ивици се виждат като градационна скала. С помощта на регу-
латорите „Яркост*' и „Контраст** на екрана трябва да се виждат
8 ивици, чиято яркост се мени скокообразно от максимална (вля-
во) до минимална (черно — вдясно). След това се включва ка-
налът на цветност и на екрана трябва да се видят осемте цветни
ивици в посочената по-горе последователност. Това показва, че
каналът на цветност е в изправност.
14. Наситеност на цветовете. При регулиране на копчето „На-
ситеност на цветовете** наситеността на цвета на цветните ивици
(без бялата и черната) трябва да се изменя плавно, като при това
34
по бялата ивица не трябва да се появяват оцветявания. Освен
това всяка от ивиците трябва да е равномерно оцветена по верти-
кала и хоризонтала.
15. Преход между цветовете. Най-широките преходи между
съседни ивици могат да бъдат преходите между жълтата и небес-
носинята, зелената и пурпурната, червената и тъмносинята иви-
ца. При правилна настройка на „нулата" на двата честотни дис-
криминатора и на корекцията на цветовите предизкривявания в
усилвателите на сигналите на цветовата разлика цветовете на
ивиците на трите основни цвята червен, зелен и тъмносин не тряб-
ва да се различават от цвета на съответния цветен растър, а пре-
ходите между цветовете могат да бъдат едва забележимо изкри-
вени.
16. Настройка на дискриминаторите. Настройката на „нулата“
на двата честотни дискриминатора се проверява с помощта на
градационната скала в сектора Д—Р 11. Ако дискриминатори-
те са правилно настроени, при изключване и веднага след това
включване на канала на цветност белият и сивите правоъгълни-
ци не трябва да променят цвета си. Червеникав или синьозеле-
никав оттенък на тези пр'авоъгълници показва, че не съвпада ну-
лата на дискриминатора в „червения" канал. Син и жълт отте-
нък на правоъгълниците показва, че не съвпада нулата на дис-
криминатора в „синия“ канал.
17. Корекция на предизкривяванията. При неправилно ре-
гулирана корекция на цветовите предизкривявания на преходи-
те на цветните ивици се забелязват тъмни или светли вертикал-
ни линии. Това е особено ясно изразено на прехода между зеле-
ната и пурпурната ивица.
18. Матрициране. Правилното действие на матрицирането мо-
же да се провери с помощта на цветните ивици в сектора Д—Р
5—7. При неправилно матрициране на бялата ивица има пурпур-
на окраска, на жълтата ивица — червена, небесносинята иви-
ца синее, зелената ивица е по-тъмна и т. н.
19. Цветова синхронизация. Тя се оценява по правилната
последователност и устойчивост на изображение™ на цветните
ивици. Те трябва да се запазят при десеткратно (през 5—6 s) из-
ключване и включване на антената към телевизионния приемник
или превключване на свободен канал и след това включване на
работния канал, на който в момента се приема ТИТ.
20. Статичен баланс на бялото. Той се проверява на чист ра-
стър (неоцветен). Статичният баланс на бялото е правилен, ко-
гато при промяна на яркостта растърът не се оцветява с един
от цветовете на цветните ивици.
35
21. Динамичен баланс на бялото. Той се проверява с помощ-
та на градационната скала в сектора Д—Р 11. Регулаторите „Яр'
кост“ и „Контраст11 се нагласяват така, че при средно положение
на регулаторите за цветовия тон яркостта на правоъгълниците
О—Р И, съответствуващи на минимално ниво на пълния теле-
визионен сигнал ПТС (ниво на черното), да бъде най-малка, а
яркостта на правоъгълниците Д—Ж 11, съответствуващи на мак-
симално ниво на ПТС (ниво на бялото), да бъде най-голяма. Ако
динамичният баланс на бялото е правилен, при регулиране на
контраста правоъгълниците в сектора Д—Р 11 не трябва да се
оцветяват.
22. Статична сходимост. Статичната сходимост на трите лъ-
ча в кинескопа се проверява с помощта на белия кръст на черно
поле КЛ 8 в центъра на ТИТ. Ако статичната сходимост на лъчи-
те е добра, вертикалната и хоризонталната черта на кръста не
трябва да са оцветени.
23. Динамична сходимост. Динамичната сходимост на трите
лъча в кинескопа се проверява с помощта на мрежата от тънки
бели черти по цялата таблица (поле-решетка). Тази проверка оба-
че е приблизителна, тъй като голяма част от тези черти са закри-
ти от други елементи. Ако динамичната сходимост на лъчите е
добра, трябва да се виждат само бели черти. Ако вляво или вдяс-
но, под или над тях се виждат цветни окантовки, динамичната
сходимост е лоша и трябва да се направи регулировка на сходи-
мостта. Допуска се в краищата на екрана динамичната сходимост
да се влошава с 3 до 5 mm.
Действието на канала за цветност се проверява с помощта на
цветни ивици от специален телевизионен генератор по гореопи-
сания начин.
2.8. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛ
Сигнал може да се подаде от генератор за пробно черно-бяло
изображение. С иегова помощ могат да се направят следните про-
верки на телевизионните приемници:
а) проверка на цялостното действие на телевизионния прием-
ник с пълен (комплектен) телевизионен сигнал ПТС (изображе-
ние и синхронизация);
б) проверка на МЧУИ;
в) проверка на МЧУЗ и честотния детектор;
г) проверка на видеоусилвателя;
д) проверка и регулировка на стъпалата за хоризонтално и
вертикално отклонение.
36
Сигнал може да се подаде от цветен телевизионен генератор.
Той произвежда цветни вертикални ивици, червен, зелен и син
екран. С иегова помощ може да се направи цялостна проверка на
канала за цветност.
Сигнал поле-решетка може да се подаде от специален по-ма-
лък генератор. С иегова помощ може да се провери балансът на
бялото, както и да се извърши регулировка на статичната и ди-
намичната сходимост на трите лъча. С помощта на полето-решет-
ка могат да се проверят и регулират стъпалата за хоризонтално
и вертикално отклонение.
Сигнал може да се подаде и от пробник-шумов генератор. С
иегова помощ може да се направи приблизителна проверка на
стъпалата за отклонение.
2.9. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ИМПУЛСИ
По този метод могат да се откриват повреди след видеодетек-
тора: видеоусилвател, амплитуден отделител, генератор и изход-
но стъпало за вертикално отклонение, генератор и изходно стъ-
пало за хоризонтално отклонение, блок за цветност и блок за Ди-
намична сходимост.
Както знаем, повечето от обработваните в телевизионния прием-
ник напрежения са импулсни.
На схемата на всеки телевизионен приемник са означени но-
мерирани поредно точки, като номерата обикновено са заграде-
ни в кръгче. В някоя странична част на схемата са дадени осци-
лограмите на импулсите за всяка точка със съответните номера.
Обикновено всяка отделна осцилограма заедно с нейния номер е
заградена в по-голямо кръгче. Освен това в кръгчето е нанесе-
на и по една главна буква, конто показва дали честотата е на кад-
рите (50 Hz) или на редовете (15 625 Hz). При българските те-
левизионни приемници буквите са В (кадри) и X (редове). При
съветските телевизионни приемници са X (кадри) и С (редове).
При телевизионните приемници от други страни буквите са V
(кадри) и Н (редове) или В (кадри) и 2 (редове).
На никои схеми осцилограмите са начертани в кръгчета на
съответните им места по схемата. Такива са напр. схемите на съ-
ветските унифицирани телевизионни приемници за цветно изоб-
ражение „Електрон 716Д“ и „Радуга 719—1“.
Всяка осцилограма дава информация за формата и размаха
иа импулса в дадената точка. На фиг. 2.4 като пример са пока-
зани 3 типични осцилограми от телевизионен приемник. Разма-
37
хът на всеки импулс се измерва във волтове от връх до връх на
импулса, като посоката на импулса няма значение. Напрежение-
то се посочва на осцилограмите също във волтове по един от след-
ните начини: V, Vbb, Vss или Vpp.
Фиг. 2.4
Проследяването на импулсите се прави с помощта на осцило-
скоп. Екранът на електроннолъчевата тръба се еталонира пред-
варително в милиметри отклонение на лъча във вертикална по-
сока за всеки волт импулсно напрежение. Отчитането на стой-
ността на’напрежението се прави с помощта на градуирана про-
зрачна пластинка, закрепена със скоч-лепенка на екрана на ос-
цилоскопа.
Ако при проверка на импулса в дадена точка се окаже, че
той не отговаря по форма или по размах (или и по двете) на им-
пулса от съответната осцилограма, това значи, че има повреда
преди тази точка.
Този метод дава възможност бързо и точно да се установи не-
изправното стъпало в посочените по-горе блокове и устройства.
2.10. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ЗАМЯНА НА БЛОКОВЕ
И МОДУЛИ
Това е много перспективен метод за откриване на повреди в
телевизионните приемници. Модулната техника намира все по-
голямо приложение при конструирането на телевизионните прием-
ници. Тя облекчава извънредно много производството и ремонта
им.
Внасяните у нас съветски унифицирани телевизионни прием-
ници за цветно изображение „УЛПЦТ—59/61—IIй и „УЛПЦТИ—
—61—П“ имат по 3 големи унифицирани основни блока: блок на
радиоканала, блок на цветността и блок на развивките. На тях
са монтирани по-голямата част от елементите на телевизионния
38
приемник. Освен това те имат и по три малки унифицирани бло-
ка: блок на захранването, блок на колектора и блок на динамич-
ната сходимост. Всеки от отделните модели телевизионни прием-
ници има свой собствен неунифициран блок за управление, съ-
държащ един или два избирача на телевизионните канали, а в
управляващия блок на телевизионния приемник „Радуга 719—1“
има всевълнов избирач на телевизионните канали и съответно
сензорно устройство за избор на каналите.
Голяма част от унифицираните блокове са взаимнозаменяе-
ми, което много облекчава ремонта на тези телевизионни прием-
ници. Но все пак в блоковете има много елементи и се нал ага те
да бъдат ремонтирани.
При тьрсенето на повредата модулите могат бързо да се за-
менят с изправни. Ако се открие повреда в даден модул, в изве-
стии случаи може стопански да е по-изгодно той да се замени на-
право с изправен модул. Трябва да се има пред вид, че модули-
те са готово настроени, респ. регулирани в завода-производител,
и при замяна се налагат само малко регулировки, но не и настрой-
ки на трептящи кръгове или филтри.
2.11. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ©
ИЗКЛЮЧВАНЕ
Методът за откриване на повреди в телевизионните приемни-
ци чрез последователно изключване на отделки вериги, стъпала,
блокове, модули и пр. може да се приложи самокогатос изключ-
ване на устройството, в чиято изправност се съмняваме, няма
опасност от допълнигелна повреда в телевизионния приемник.
Този метод се използува най-често при късо съединение в
някоя от веригите, захранвани от блока на захранването и колек-
тора, в отклонителната система, в блока за динамична сходимост,
в повишаващата бобина, в умножителя на напрежение (високо-
волтовата каскада) и др.
Освен описаните по-горе методи за откриване на повреди в
телевизионните приемници има и други, като например метода
за проверка чрез вибрации (за откриване на лоши контакти, сту-
дени спойки, периодични прекъсвания и др.), метода за провер-
ка при продължителна работа (при периодично проявяващи се
повреди) и др.
39
Глава 3
СЪВЕТСКИ УНИФИЦИРАНИ ТЕЛЕВИЗИОННИ
ПРИЕМНИЦИ ЗА ЦВЕТНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
У нас се внасят в големи количества различии модели съвет-
ски унифицирани телевизионни приемници за цветно изображе-
ние. Освен това от известно време у нас се произвежда телеви-
зионният приемник за цветно изображение „София 81“, чийто
прототип е телевизионният приемник „Колорстар“, също разпро-
странен в по-малки количества у нас.
3.1. УСЛОВНО ОЗНАЧЕНИЕ НА СЪВЕТСКИТЕ УНИФИЦИРАНИ
ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРИЕМНИЦИ
Произвежданите в Съветския съюз телевизионни приемници
за цветно изображение са от 3 поколения, от конто второто и
третото поколение са унифицирани. У нас са внасяни телевизион-
ни приемници и от трите поколения.
Телевизионен приемник за цветно изображение от първото по-
коление, внесен у нас, е „Рубин 401-—1“. Той е с радиолампи и
полупроводници и не е унифициран. Поради това, че е внасян
доста отдавна и в малко количество у нас, той няма да се разглеж-
да в книгата.
Телевизионни приемници за цветно изображение от второто
поколение, внесени в големи количества у нас, са различии мо-
дели унифицирани телевизионни приемници с условии означения
„УЛПЦТ—59—П“, „УЛПЦТ—61—П“ и „УЛПЦТИ—61— П“.
Телевизионен приемник за цветно изображение от третото
поколение, внасян понастоящем у нас, е „Рубин Ц—202“. Той е
унифициран с условно означение „УПИМЦТ—61—II—2“.
Телевизионни приемници от второто поколение. Пълното ус-
ловно означение на тези унифицирани телевизионни приемници
съдържа още едно число, напр. „УЛПЦТ—59—II—3“ „УЛПЦТИ—
—61—II—10“ и др. Основните означения се разчитат, както сле-
два:
УЛПЦТ — унифициран лампово-полупроводников цветен те-
левизор;
40
УЛПЦТИ — унифициран лампово-полупроводников цветен те-
левизор с интегрални схеми;
59 или 61 —диагонал на екрана на кинескопа, ст;
II —телевизионен приемник от втори клас;
2; 3; 10; 11; 12 — поредей номер на разработката.
Освен това тези телевизионни приемници имат и търговско
означение, напр. „Рубин 714“. То има следното значение:
„Рубин“, „Електрон“, „Темп11, „Радуга11 — марка на завода;
7 — телевизионен приемник за цветно изображение;
06; 07; 10; 11; 14; 16; 19 — поредей номер на разработката.
След означението може да има и буквата Д, която означава,
че в телевизионния приемник има 2 избирала на телевизионните
канали: за метровия и за дециметровия (буквата Д) обхват. Ако
липсва тази буква, в телевизионния приемник има само избирал
на телевизионните канали за метровия обхват.
У нас е внесен и телевизионният приемник „Радуга 719—Г*.
Цифрата 1 означава, че това е първи вариант на поредей номер 19.
Той е с всевълнов избирал на телевизионните канали.
Телевизионни приемници от третото поколение. Условного оз-
начение на унифицираните телевизионни приемници „УПИМЦТ—
—61—II—2“ се разлита, както следва:
УПИМЦТ — унифициран полупроводниково-интегрален мо-
дулей цветен телевизор;
61 •— диагонал на екрана на кинескопа, ст;
II —телевизионен приемник от втори клас;
2 — поредей номер на разработката.
Освен това тези телевизионни приемници имат и търговско
означение, напр. „Рубин Ц—202“. То има следното значение:
„Рубин" — марка на завода;
Ц — телевизионен приемник за цветно изображение;
2 — телевизионен приемник от втори клас;
02 — поредей номер на разработката.
3.2. ОСНОВНИ БЛОКОВЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ
ОТ ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ
Унифицираните телевизионни приемници за цветно изобра-
жение са построени по структурната схема от фиг. 2.1. По-голя-
мата част от елементите им са монтирани на 6 унифицирани бло-
ка:
БРК — блок на радиоканала;
БЦ — блок на цветност;
41
БР — блок на развивките;
БС — блок на динамичната сходимост;
БП — блок на захранването;
БК — блок на колектора.
Всеки от тези блокове има по 2 или повече варианти. На табл.
3.1 са дадени внесените у нас съветски унифицирани телевизион-
ни приемници за цветно изображение от второто поколение. На
нея са посочени моделът, унифицираната схема и употребените
унифицирани блокове.
Освен посочените по-горе унифицирани блокове всеки от те-
зи телевизионни приемници има и един неунифициран блок на
управление БУ, конто освен оперативните регулатори съдър-
жа един или два избирача на телевизионните канали или всевъл-
нов избирач на телевизионните канали със сензорно устройство.
Блокът на управление не е унифициран, за да има възможност
за промяна на външния вид на телевизионните приемници при
конструирането им в различните заводи. Различните модели те-
левизионни приемници се различават по външното оформление
и по блока за управление БУ.
Повечето от блоковете са взаимнозаменяеми. При замяна на
някои от тях сбаче трябва да се заменят и захранващият блок, и.
блокът на колектора. Възможните замени са посочени на съот-
ветните места.
Отделните блокове се свързват помежду си и с останалите въз-
ли на телевизионния приемник с помощта на съединители с раз-
лична форма и различен брой контакти. Главните съединители
имат продълговата форма с 16 контакта, наредени в два реда по
8 броя. Контактите на единия ред са номерирани от 1 до 8, ка-
то след номера има буквата а. Контактите на другия ред са номе-
рирани също от 1 до 8, като след номера има буквата в. Съеди-
нителите са означени с главната буква Ш и поредей номер след
нея. Едната половина на съединителите с щекерите е означена
след буквата Ш с малка буква а, а другата половина с букси-
те — с малката буква б, напр. Ш7а и Ш7б.
Напреженията, определящи режимите на работа на радио-
лампите, транзисторите и интегралните схеми, както и напреже-
нията на други възлови точки са посочени на схемите на отделни-
те блокове и устройства.
42
Таблица 3.1
Съветскн унифицирани телевизионни приемници
Модм Унифнцирана схема Унифицирани блокове
БРК ВЦ БР БС БП БК
Рубин 707 УЛПЦТ—59—II—1 БРК-1 БЦ-1 БР-1 БС-1 БП-1 БК-1
Рубин 707Д УЛПЦТ—59—II БРК-1 БЦ-1 БР-1 БС-1 БП-1 БК-1
Рубин 710 УЛПЦТ-59— II—3 БРК-1 БЦ-1 БР-1 БС-1 БП-2 БК-2
Рубин 71 ОД УЛПЦТ—59—II-2 БРК-1 БЦ-1 БР-1 БС-1 БП-2 БК-2
Рубин 711 УЛПЦТ—59—II—11 БРК-2 БЦ-2 БР-2 БС-2 БП-3 БК-3
Рубин 711Д УЛПЦТ—59—II—10 БРК-2 БЦ-2 БР-2 БС-2 БП-3 БК-3
Рубнн 714 УЛПЦТ—61—II—11 БРК-2 БЦ-2 БР-2 БС-2 БП-3 БК-3
Рубин 714Д УЛПЦТ—61—II—10 БРК-2 БЦ-2 БР-2 БС-2 БП-3 БК-3
Електрон 706 УЛПЦТ—59—11-3 БРК-1 БЦ-1 БР-1 БС-1 БП-1 БК-1
Електрон 706Д УЛПЦТ—59—II—2 БРК-1 БЦ-1 БР-1 БС-1 БП-1 БК-1
Електрон 714 УЛПЦТ—61—II—11 БРК-2 БЦ-2 БР-2 БС-2 БП-3 БК-3
Електрон 714Д УЛПЦТ—61—II—10 БРК-2 БЦ-2 БР-2 БС-2 БП-3 БК-3
Електрон 716 УЛПЦТИ—61—II—11 БРК-2 БЦИ-1 БР-2 БС-2 БП-7 БК-3
Електрон 7 16Д УЛПЦТИ—61—II—10 БРК-2 БЦИ-1 БР-2 БС-2 БП-7 БК-3
Темп 714 УЛПЦТ—61—II—11 БРК-2 БЦ-2 БР-2 БС-2 БП-3 БК-3
Темп 714Д УЛПЦТ—61—П-10 БРК-2 БЦ-2 БР-2 БС-2 БП-3 БК-3
Радуга 719—t УЛПЦТИ—61—II—12 БРК-2 БЦИ-1 БР-2 БС-2 БП-7 БК-4-,1
Глава 4
ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ
„УЛПЦТ" И “УЛПЦТИ“
Повредите в съветските унифицирани телевизионни приемни-
ци за цветно изображение от второто поколение „УЛПЦТ“ и
„УЛПЦТИ“ ще разгледаме с помощта на схемата на най-разпро-
странения от тях „Рубин 714“, даден на прил. 1 а и б. По тази
•схема са изработени всички телевизионни приемници от второ-
то поколение с търговско означение 714 (вж. табл. 3.1).
4.1. УСТРОЙСТВО НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК „РУБИН 714“
На фиг. 4.1 е показано разпределението на блоковете в кутия-
та на телевизионния приемник, гледан отгоре, без горната стра-
на на кутията. Всички блокове, кинескопът с устройствата му и
високоговорителят ВГ са свързани с кабели, означени с буква-
та Ш, и са номерирани съгласно схемата. Блоковете и другите
устройства съгласно схемата са означени с буквата У и са номе-
рирани, както следва:
У1 — блок на радиоканала;
У2 — блок за цветност;
УЗ — блок на развивките;
У5 — блок на захранване;
Уб — блок на колектора;
У7 — блок за управление;
У8 — блок за сходимост;
У 10— отклонителна система;
У Н — регулатор за сходимост;
У 12 — магнит за синьото;
ПК — платка на кинескопа.
В телевизионните приемници „УЛПЦТ—II—1“ и „УЛПЦТ—
II-—2/3“ платката на кинескопа ПК е означена У9. В оста^али-
те модели тази платка се счита част от блока на развивките УЗ,
чертае се в рамките на този блок и се означава 3—4. Първона-
чално избирачът на телевизионните канали СК—М—15 бе оз-
начаван У14, а избирачът СК—Д—1 бе означаван У15, нр те-
зи означения вече са изоставени.
44
Блоковете на развивките и на радиоканала са закрепени във
вертикално положение с помощта на плъзгащи се шини, поста-
вени в горната и долната част на кутията. След освобождаване на
пружиниращите закопчалки те се издърпват назад.
фиг. 4.1
'Блокът за цветност е закрепен с винкели към долната част
на кутията във вертикално положение с помощта на пружинира-
1ЦИ закопчалки към двете уши на печатайте платки на блока на
радиоканала и блока на развивките. При освобождаване на за-
<фиг. 4.2
копчалките блокът се отваря под ъгъл 30° спрямо основата на
кутията.
Блокът на захранването се закрепва с два винта и се издърп-
ва откъм задната страна на телевизора.
Блокът на командите се закрепва с един винт в долната част
на основата на кутията с една крилчата гайка откъм вътрешна-
та страна над блока на управление. Той се изважда заедно с ли-
цевата страна на кутията, на конто предварително са издърпа-
ни копчетата за управление. Този телевизионен приемник е с
надлъжно плъзгащи потенциометри.
Като се свали задният капак на телевизионния приемник,
стават достъпни всички сервизни регулатори.
Същото устройство имат и телевизионните приемници „Рубин
710“ и „Рубин 7П“. Останалите телевизионни приемници от вто-
рого поколение имат същото вътрешно устройство, но външно се
различават главно по блока на управление.
Телевизионните приемници „Електрон" са по-добре конструи-
рани от гледна точка на ремонта на блока за управление. За да
се извади този блок заедно с двата избирача на телевизионните
канали, не е необходимо да се демонтира лицевата страна на ку-
46
тията. Блокът за управление е закрепен с два винта към лицева-
та страна на кутията. Винтовете 1 са скрити под декоративната
ялоча 2, която се сваля с помощта на отвертката 2 (фиг. 4.2). След
това блокът на управление се повдига малко нагоре и се сваля
напред, както е показано със стреляйте на фиг. 4.2.
Конструкцията на телевизионните приемници дава възмож-
ност за проверка и ремонт на всеки блок поотделно. При провер-
ка блоковете могат да бъдат извадени от телевизионния приемник.
Ако е необходимо да се извади даден блок от кутията, трябва
яредварително да се извадят съединителите, свързващи го с ос-
таналите блокове.
4.2. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ
„УЛПЦТ“ И „УЛПЦТИ“ ПО ВЪНШНИ ПРИЗНАЦИ
Както знаем, кинескопът и високоговорителят са много под-
ходящи за определяне на повредите по трите основни показате-
ля — растър, изображение и звук.
На табл. 4.1 са посочени характерните повреди в телевизион-
ните приемници за цветно изображение от второто поколение,
конто могат да се локализират в даден блок по външни признаци.
След това съответният блок се проверява подробно.
4.3. [ПОВРЕДИ В БЛОКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Блокът за управление в телевизионните приемници от вто-
рото поколение съдържа избирая на телевизионните канали за
метровите обхвати тип СК—М—15. Телевизионните приемници
с буква Д в търговското им означение имат и един избирая на
телевизионните канали за дециметровия обхват тип СК—Д—1.
Изключение прави само телевизионният приемник „Радуга 719—1“,
който е с всевълнов [избирая ।нателевизионните канали тип
СК—В—1 със сензорно избиране на каналите тип СВП—3—1.
На схемата на блока за управление У7 е показано свързване-
то на двата избирала СК—М—15 и СК—Д—1.
4.3.1. Избирая на телевизионните канали СК—М—15
На прил. 1а е дадена схемата на избирача СК—М—15 за на-
калите от 1 до 12 вкл. от метровите I, II и III обхват.
Този избирая има три стъпала: ВЧ усилвател (Л), смесител
47
Таблица 4.1
Повреди в телевизионните приемници
Звук Изображение Растър Повредата да се търси в
Няма Няма (лампите не светят) Няма блока на захранване У5
Има Няма Няма ) блока на развивките УЗ ! блока за цветност У2
Има Хоризонтална черта Няма блока на развивките УЗ
Няма Хоризонтална черта Няма блока на захранване У5
Няма Няма Има блока на управление У7 (ИТ К) или блока на радио- канала У1
Има Цветного изображение е черно-бяло Има блока на управление У7 (ИТК). блока на радиоканала У1 или блока за цветност У2
Има Има цветно изображение, няма черно-бяло изображение Има блока за цветност У2
Има При цветно изображение рас- търът е оцветен в някъкъв цвят Има блока за цветност У2 или кинескопа
Има Нарушена е общата синхро- низация Има блока на радиоканала У1
Има Нарушена е синхронизацията само по кадри или само по редове Има блока на радиоканала У1 или блока на развивките УЗ
Има Нарушени са хоризонталната или вертикалната линейност и размерите на изображе- нието Има блока на развивките УЗ
Има При регулиране на яркостта и контраста се измени раз- мерь? на изображение™ Има блока Па развивките УЗ
48
(Г2) и хетеродин (ГЗ). Получената на изхода му междинна че-
стота МЧ се подава на входа на МЧУИ.
На фиг. 4.3 е показано разположението на изводите и контрол-
ните точки на горната страна на корпуса на избирача СК—М—15.
В избирача на телевизионните канали СК—М—15 се срещат
следните повреди:
Няма изображение и звук. За да се уточни къде е повредата,
се нагласяват максимални яркост и контраст. Ако при това ек-
ранът е все още тьмен, се използува допълнителният регулатор
4 Откриване и отстраняване ..
49
за яркост (тример-потенциометърът Д18) в блока за цветност.
Ако обаче на екрана се вижда шум, в изправност са смесителят
на избирача, МЧУИ и АРУ. Измерват се напреженията на про-
ходимте кондензатори С23 и С20 (изводите 4-12 V), конто тряб-
ва да бъдат 4-12 V (фиг. 4.3). След това избирачът се разглобя-
ва, проверява се монтажът и се измерват напреженията на елек-
тродите на транзисторите. При проверката на монтажа се обръ-
ща внимание на контактните пера на барабанния превключва-
тел, на контактните плочки и на качеството на спойките на из-
водите на бобините към контактните плочки. При оглед на боби-
ните могат да бъдат открити студени спойки, подвижни навивки,
навивки с повредена изолация, прекъсване на изводи, а така съ-
що и бобини, на конто е изпаднало ядрото. При проверка на мон-
тажа на избирача не трябва да се разместват проводници, да се
мърдат резистори и кондензатори, което би довело до разстрой-
ка на ВЧ кръгове и хетеродина.
При липса на изображение и звук първо трябва да се прове-
рят режимите на трите транзистора. Ако се наложи замяна на
транзистор, е необходима донастройка на съответните кръгове на
избирача и особено този на хетеродина, ако се замени транзи-
сторът ТЗ. Често причина за такава повреда е пробив на никой
от кондензаторите С7 или С20. В такъв случай липсват захран-
ващите напрежения на транзисторите Т1 и ТЗ.
При повреда в смесителя (Г2) не работа и дециметровият об-
хват.
При липса или неточна стойност на захранващото напреже-
ние 4-12 V да се провери и центровият диод Д1 (Д814Д) в бло-
ка за управление БУ (У7).
При замяна на кондензатори и резистори трябва да се изпол-
зуват елементи със същите параметри и габарити. Те трябва да
се разполагат по същия начин, както и повредените.
Недостатъчно усилване на сигнала. Такава повреда може да
има при утечка в кондензатора С8. В такъв случай се измени ре-
жимът на работа на транзистора Т1, което се установява при из-
мерване на напреженията му. Повредата може да се дължи и на
прекъсване или утечка на кондензатора СЮ. Установява се съ-
що при измерване на режима на транзистора И.
Детайлността на изображението е влошена, контрастът е
Слаб, звукът е изкривен. Повредата се дължи на утечка в конденза -
тора С19. Установява се при измерване на режима на транзи-
стора ТЗ.
Детайлността на изображението се влошава известно време
след включване на телевизионния приемник. Тази повреда се дъл-
жи на неизправен варикап Д2.
50
При превключване на каналите изчезват изображението и звукът.
Тази повреда се дължи на лот контакт в превключвателния
механизъм. Налага се да се разглоби превключвателят, да се по-
чистят контактните пластинки с чист спирт, да се огънат леко
за увеличаване на контактного налягане и след това контактни-
те повърхности да се смажат тънко с чист боров вазелин или спе-
циално масло за контакти.
Изображението и звукът изчезват периодически. Тази повре-
да се дължи на лош контакт в съединители Ш25 или в избирача.
Ияма изображение и звук на един от каналите. Най-често та-
зи повреда се дължи на прекъсната или лошо споена бобина, про-
падане на ядро, разстройка на входния ВЧ кръг или на хетеро-
дина.
Избирачът не може да се настройва. При въртене на плъзгача
на потенциометъра R128 честотата на хетеродина не се промени.
Първо се проверява дали при въртене на плъзгача на потенцио-
метъра R128 управлявахцото напрежение на извода АДЧХ на
избирача (фиг. 4.3) се измени от 0 до 12 V. Ако тоне се измени,
трябва да се провери веригата, по конто то се получава на този
извод. Ако обаче напрежението на този извод се измени в посо-
чените граници, да се провери веригата до варикапа Д2, както
и самият варикап. Най-често повредата се дължи на варикапа
Д2.
Звукът ие съвпада С изображението. ТазИ повреда се дължи
на разстройка на хетеродина. В задний край на превключвателя
има кръгъл отвор точнр срещу хетеродинната бобина £х. Изтег-
ля се навън блокът на аахранване У5, за да имаме достъп до то-
зи отвор. Изключва се ввтоматичната донастройка на честотата
на хетеродина АДЧХ чрез превключвателя В2 в блока на радио-
канала и копчето на потенциометъра R128 се нагласява на сред-
но положение. След това с дълга, тьнка, изолирана отвертка се
донастройва ядрото на хетеродинната бобина, докато се полу-
чат качествени изображение и звук. При това отвертката не тряб-
ва да се натиска силно, за да не пропадне ядрото на хетеродин-
ната бобина.
Приемането е възможно само при ръчна донастройка на че-
стотата на хетеродина чрез R128. Тази повреда може да се дължи
на разстройка на честотата на хетеродина или на повреда в
схемата за автоматична донастройка на честотата на хетеродина
АДЧХ. В първия случай повредата се проявява само на един от
каналите, а във втория случай тя се проявява на всички канали.
51
4.3.2. Избирач на телевизионните канали СК—Д—1
На фиг. 4.4 е дадена схемата на избирача СК—Д—1 за кана-
лите от 21 до 39 вкл. от дециметровия IV обхват.
Настройка СК-д-1
ИзходМЧ
Фиг. 4.4
Този избирач има две стъпала: ВЧ усилвател (П) и самоос-
цилиращ смесител (7'2). Получената на изхода му междинна че-
стота МЧ се усилва в смесителното стъпало (Т2) на избирача за
метровите обхвати СК—М—15, след което тя се подава на входа
на МЧУИ. Произвежда се и избирач за дециметровия обхват СК—
—Д—1 с транзистори Т1—AF239 и Т2—AF139 с незначителни
изменения в схемата при еднакво външно оформление.
На фиг. 4.5 е показано разположението на изводите, контрол-
ните точки и донастройващите кондензатори на избирача СК—
—Д—1. Задвижването на роторите на четирите променливи кон-
дензатора СП, С13, С15 и С17 става с помощта на зъбната пре-
давка П с пластмасови зъбни колела.
Изваждането на избирача от кутията на телевизионния прием-
ник става по същия начин — чрез сваляне на предната страна
52
на кутията. При телевизионните приемници „Електрон** избира-
чът се изважда отпред.
Ремонтът на избирача СК—Д—1 трябва да се извършва из-
вънредно внимателно, тъй като всяко преместване на проводни-
Фиг. 4.5
ци или елементи в него може да стане причина за разстройка и
голямо влошаване на качеството на приемането. Тук особено ва-
жи изискването за спазване на параметрите, размерите и положе-
нието на новите елементи, с конто се заместват повредените таки-
ва. Настройката му се извършва чрез четирите донастройващи
кондензатора С12, С14, С16 и С18, както и ядрото на бобината
L8.
Най-често при повреда в избирача СК—Д—1 няма изображе-
ние и звук на дециметровия обхват. Нека обаче не сезабравя,
че изображение и звук на този обхват няма и при повреда в сме-
сителното стъпало на избирача СК—М—15. Ако последното се
окаже изправно, повредата трябва да се търси в избирачаСК—
—Д—1 и елементите С27, L5, С26, 7? 17 и С25 на избирача СК—
—М—15, както и във връзката между двата избирача.
53
В избирача на телевизионните канали СК—Д—1 се среща?
следните повреди:
Няма изображение и звук. Първо трябва да се провери режи-
мът на двата транзистора. След това трябва да се проверят про-
ходните кондензатори СЗ, С4, С5, С6 и С9, както и кондензато-
рът С8. При замяна на транзистор трябва да се направи внима-
телна донастройка на стъпалото чрез съответните донастройва-
щи кондензатори.
Звукът не съвпада с изображението. Внимателно се донастрой-
ва кондензаторът С18.
4.3.3. Всевълнов избирач на телевизионните канали СК—В—1
Всевълновият избирач на телевизионните канали СК—В—1*
съдържа два избирача: за метровите и дециметровите обхвати,,
обединени конструктивно в общ възел. Нарича се още тунер (тю-
нер). Той има два антенни входа МВ и ДМВ с един общ изход
МЧ. Неговата схема е дадена на прил. 2. Във внесените у нас
унифицирани съветски телевизионни приемници за цветно изо-
бражение всевълнов избирач на телевизионните канали СК—В—
—1 има само в „Радуга 719—1“ (от второто поколение) и „Рубин»
Ц—202“ (от третото поколение).
Избирачът на метровите обхвати се състои от ВЧ усилвател
(Т2), смесител (74) и хетеродин (75). Обхватите на метровите
вълни са следните: I — 1 и 2 канал, II —3—5 канал и III —
6—12 канал. Входната верига на III обхват се донастройва чреэ
варикапа Д2.
Транзисторът 72 от ВЧ усилвател е свързан по схема с обща
база. Лентовият филтър, свързан в колекторната верига на тран-
зистора 72, се настройва чрез донастройващи кондензатори и
варикапи: СЗЗ, ДЮ и С34, Д16. Напрежението на АРУ се пода-
ва на базата на регулируемия транзистор 72 през резистора 7?12.
Резисторът 7? 13 предпазва от пробив транзистора 72 при липса>,
на напрежение за АРУ.
Транзисторът 74 от смесителя е свързан по схема с обща ба-
за. Усиленият от ВЧУ сигнал се подава на емитера на 74 пре®
кондензатора С45, а сигналът от хетеродина — през кондензато-
рите С46 и С49. При приемане на сигнали в дециметровия обхват
сигналът с междинна честота от изхода на избирача на децимет-
ровия обхват през С43, 731, С42, 730 и С45 се подава на смеси-
теля (74) за допълнително усилване.
Транзисторът 75 от хетеродина е свързан по схема с обща ба-
за. Схемата на хетеродина е триточкова с капацитивна обратна
връзка (С63). Капацитетът на резонансния кръг на хетеродина е’
54
съставен от последователно свързаните кондензатор С52 и вари*
кап Д20.
Превключването на елементите на резонансните кръгове за
трите обхвата на метровите вълни става с помощта на Комути-
ращи диоди. Превключването се осъществява чрез смяна на по-
лярността на напрежението на изводите 2 и 3 на избирача СК—
—В—1.
Входните вериги за I обхват са съставени от L3, С4, С5, 75,
С13, С14, С15 и 714, за II обхват — от Cl, L2, С2, IA, С8, С7,
715, L1 и СЗ, а за III обхват — от С6, С12, L8 и 79. Превключ-
ването на входните вериги се прави чрез диодите ДЗ—Д7.
В колекторната верига на ВЧ усилвател Т2 е включен лен-
тов филтър с бобини, както следва: за III обхват — L2Q и 724,
за II обхват — допълнително 721 и 725, а за I обхват — допъл-
нително L22, L23, 726 и L27. Превключването на бобините се
прави чрез диодите ДИ, Д12, Д14 и Д15.
В емитерната верига на смесителя Т4 е включен лентов фил-
тьр с бобината 730 за III обхват и бобините 730 и 731 за II и
I обхват. Превключването на бобините се прави чрез диодите
Д17 и Д18.
В колекторната верига на хетеродина 75 са включени боби-
ните 737 за III обхват, L37 и 738 за II обхват и L37, L38 и
739 за I обхват. Превключването на хетеродинните бобини се
прави чрез диодите Д21 и Д22.
Избирачът на дециметровия обхват се състои от ВЧ усилва-
тел (71) и самоосцилиращ смесител (73). Дециметровият обхват е
от канал 21 до канал 39 вкл.
Транзисторът 71 от ВЧ усилвател е свързан по схема с обща
база. Лентовият филтър, свързан в колекторната верига на тран-
зистора 71, се настройва чрез варикапите Д9 и Д13. Напрежение-
то за АРУ се подава на базата на регулируемия транзистор 71
през резистора Д5. Резисторът R2 предпазва от пробив транзи-
стора 71 при липса на напрежение за АРУ.
Транзисторът 73 от самоосцилиращия смесител е свързан по
схема с обща база. Схемата на хетеродина е триточкова с капаци-
тивна обратна връзка (С47). Резонансният кръг представлява
полувълнова коаксиална линия 733, в единия край на която са
свързани кондензаторите С51 и С53, а в другия — варикапът
Д19 за настройка на кръга.
Четирите варикапа за метровите обхвати Д2, ДЮ, Д16 и Д20
трябва да имат напълно еднакви параметри. Поради това те пред-
ставляват т. нар. варикапна четворка. При повреда на един от
тях трябва да се замени цялата варикапна четворка. Същото се
55
отнася и за варикапната тройка Д9, Д13 и Д19 за дециметровия
обхват.
Избирачът на телевизионните канали СК—В—1 е оформен в
екранирана кутия с малки размери (фиг. 4.6). Схемата на изби-
ИзглеЗ от А
рача за метровите обхвати е изпълнена на печатен монтаж, а схе-
мата за дециметровия обхват — на обемен монтаж. Никои от еле-
ментите, конто трябва да се охлаждат, са монтирани откъм стра-
ната на медното фолио. Избирачът има два антенни входа за МВ
и ДМВ, един изход МЧ и 10 извода за свързване към телевизион-
ния приемник (фиг. 4.6).
За превключване на един от трите метрови обхвата I, II и
III, а също и на дециметровия обхват IV, както и за настройка
56
на отделните канали на съответните изводи трябва да се подадат
показаните на табл. 4.2 постоянни напрежения. На извод 8 се
подава напрежението за настройка на варикапите. Самого прев-
ключване на напреженията за обхватите се прави със специал-
ни четиристъпални превключватели в сензорното устройство. Те-
зи превключватели са разположени в блока за управление.
В някои случаи напреженията на изводите на избирача СК—
—В—1 могат малко да се различават от напреженията, посочени
на табл. 4.2. Например при телевизионния приемник „Радуга
719—1“ напрежението за захранване на смесителя на извод 4 е
Н-12,6 V вместо +12 V, а при телевизионния приемник „Рубин
Ц—202“ напрежението на извод 8 за управление на варикапите
за обхватите I, II и III е +2ч-4-27,5 V вместо 4-2-=-4-25 V.
Таблица 4.2
Напрежения на избирача СК—В—1
Обхват Напрежения на изводите, V
1 2 3 4 8 9
I 4-12 —12 — 12 + 12 +2ч-+25 0
II 4-12 + 12 — 12 + 12 +2+ +25 0
III 4-12 + 12 + 12 + 12 +2++25 0
IV 0 + 12 — 12 + 12 +0,5-:-+27 + 12
Ремонтът на избирача СК—В—1 също трябва да се извършва
много внимателно, тъй като всяко разместване на проводници
или елементи в него може да стане причина за разстройка и го-
лямо влошаване на качеството на приемането. Елементите, с кон-
то се заменят повредените, трябва да имат същите параметри и
размери. Те трябва да се разположат по същия начин, както и
повредените елементи.
Повредите в този избирач имат същия характер, както и пов-
редите в избирачите СК—М—15 и СК—Д—1. Обаче първо тряб-
ва да се установи къде точно е повредата — в избирача или в сен-
зорното устройство.
Като пример ще разгледаме най-често срещаните повреди в
избирача СК—В—1 при приемане на телевизионни предаватели
от метровите обхвати.
Няма изображение и звук. Проверяват се режимите на тран-
зисторите 72, 74 и 75. Повреденият транзистор се заменя с из-
правен, като се налага и съответна частична донастройка.
57
могат да се избират предаватели от III обхват. Проверяват
се варикапите Д2, ДЮ, Д16 и Д20. Повреденият диод се замена
с изправен, като се налага и съответна частичка донастройка.
Недостатъчно усилване на сигнала. Проверяват се диодите
Д11, Д12, Д17 и Д15. Повреденият диод се замени с изправен, ка-
то се налага и съответна частичка донастройка.
Липсва захранващо напрежение +12 V. Проверяват се след-
ните елементи на избирача: Д32, Д34, Д37, L43, Др2.
4.3.4. Сензорно устройство СВП—3—1
Сензорните устройства се използуват за електронно избиране
на каналите в телевизионните приемници с всевълнов избирач
на телевизионните канали. Сензорното устройство СВП—3—1 е
използувано в телевизионния приемник „Радуга 719—Г‘. Връз-
ката между всевълновия избирач на каналите и сензорното ус-
тройство се осъществява посредством т. нар. блок за съгласуване..
На прил. 3 е дадена схемата на сензорното устройство СВП—
—3—1 заедно с блока за съгласуване.
На фиг. 4.7 е показано свързването на изводите на всевълно-
вия избирач СК—В—1 със съединителя Д/306, посредством кой-
Фиг. 4.7
то избирачът се свързва със сензорното устройство СВП—3—1.
Системата за електронно избиране на каналите СВП—3—I
осигурява приемане на 6 телевизионни каналами е'предназначе-
на за управление на веригите за настройками превключване на
58
обхватите на всевълновия избирая СК—В—1. Тя осъществява и
цифрова индикация за номера на включения канал.
Сигналите, управляващи комутиращите и варикапните вхо-
дове на СК—В—1, се отнемат от съединителя Ш—СКВ, преми-
нават транзит през блока за съгласуване и през съединител-
Ш—30 постьпват на входовете 1, 2, 3 и 9 на избирача на ка-
налите.
Устройство СВП—3-—1 се състои от три функционално за-
вършени блока'
а) блок за избиране на програма КВП (У7.3);
б) блок за предварителна настройка ПН—1 (У7.4);
в) блок-индикатор (У7.5).
Основен блок в устройството СВП—3—1 е блокът за предва-
рителна настройка ПН—1. Той е изпълнен на две печатни плат-
ки, поместени в общ пластмасов корпус. В книгата елементите
на първата платка са означени условно с цифрата 2 отпред, а>
елементите на втората платка — с цифрата 3 отпред.
На първата платка ЗУ—1 се намира електронното запомнящо*
устройство, което се състои от шест еднакви тригерни клетки с
транзистори: 271—277, 272—278, 2ТЗ—2Т9, 274—2710, 275—
—2711 и 276—2712. Клетките са свързани с верига за взаим-
но блокиране по такъв начин, че при наличие на захранващо на-
прежение във включено състояние е само една от клетките. Оста-
налите клетки са изключени. Всяка клетка, освен че участвува
в действието на запомнящото устройство, изпълнява още и функ-
цията на превключвател на напрежението за настройка и управ-
лява работата на блок-индикатора и електронния комутатор на
обхватите.
Напрежението за настройка на избирача СК—В—1 може да
бъде изменяно в граничите от +0,5 до +27 V с помощта на &
променливи резистора — регулатори на настройката. Те са по-
местени на втората платка на блок ПН—1 заедно с транзисторни-
те ключове 374, 372, 373, 374, образуващи електронния кому-
татор на обхватите (ЕК). Тази платка се нарича „платка ЕК—
—1“. На нея са разположени също термокомпенсиращият еми-
терен повторител на напрежението на настройка (375) и схемати-
ка моновибратора (376, 377, 378), служаща за изключване (бло-
киране) на АДЧХ при превключване на каналите. Превключва-
не на каналите се осигурява чрез свързване към маса на входо-
вете на клетките на ЗУ. Това става с 6 бутона, действуващи при
леко натискане, без задържане в натиснато състояние. Тези бу-
тони са обединени в отделен блок КВП, който се свързва с бло-
ка ПН—1 чрез съединителя Ш—ВП.
5$
Индикацията на номера на включения канал (от 1 до 6) се
получава в блок-индикатора. Той се състои от седемсегментна нео-
нова лампа Л1 от типа ИВ—6 и диодна схема (кодопреобразова-
тел) за предаване на напреженията от клетките на ЗУ към елек-
тродите на лампата. Блок-индикаторът У7.5 се свързва с блока
ПН—1 чрез съединителя Ш—И, а към блока за съгласуване —
чрез съединителя Ш—Н.
Захранващите напрежения се подават от блока за съгласува-
не към блока ПН—1 чрез съединителите Ш—П\ и Ш—/72, а из-
ходните напрежения на избирача СК—В—1 — чрез съедините-
ля Ш-—СКВ.
За да може да се приемат каналите, конто се предават в даде-
на местност, телевизионният приемник трябва предварително
да се настрои на честотите на тези канали. За извършване на
тази операция на лицевата плочка на блока ПН—1 са изведени
копчетата на потенциометрите за плавна настройка на канали-
те, специални показалци и превключватели на обхватите (фиг.
4.8).
Най-напред чрез преместване на мостчето А на превключва-
теля на обхватите се избира съответният обхват, на който се на-
мира исканият канал. След това с въртене на копчето за плавна
настройка В се измества показалецът Б, който показва посока-
та на преместване на плъзгача на потенциометъра-регулатор за
.60
настройка и помага приблизително да се определи номерът на прие-
мания канал.
Веригата, състояща се от кондензатора 2С1, резистора 2R&
и диода 2Д1 се нарича „схема на предпочитане*’. В случая тя е
свързана чрез мостчето 2/77 към базата на транзистора 2Т7 от
I тригерна клетка. При включване на захранването се подава на-
прежение + 12,6 V, което започва да заоежда кондензатора 2С1
през веригата 2Д15, 2Д1, 2П7 и прехода база—емитер на 2Т7. Ба-
зовият ток отпушва 2Т7. В някои случаи от конструктивна глед-
на точка е по-удобно схемата за предпочитане да се свърже към
VI тригерна клетка, т. е. тя става I и най-напред се отпушва тран-
зисторът 2712. Това се решава от самите конструктори на теле-
визионните приемници.
В резултат на отпушването на 2Т7 колекторният му ток, про-
тичащ през 2Д1, прехода емитер—база на 271 идиода 2Д2, отпуш-
ва транзистора 271. На колектора му се появява положително
напрежение, което постъпва в базовата верига на 277 и го под-
държа в отпушено до насищане състояние, въпреки че 2С1 е ве-
че зареден и неговият заряден ток не тече през прехода база—еми-
тер на 277. И така, клетка I (271 и 277) е включена и се намира-
в това състояние, докато й се подава захранващ© напрежение или
докато не се включи друга клетка. Тъй като транзисторът 277
е отпушен до насищане, променливият резистор 32? 1 (регулятор
за настройка) се оказва включен между източника на +Ен (+30’
V) и маса.
От източника +30 V през ЗУ? 19, ЗДЗ, плъзгача на потенцио-
метъра 37?1, частта от 3/?1, включена между плъзгача и единия
му край, и 277 тече ток, определен от положението на плъзгача
на 3^1. От това положение зависи напрежението за настройка,,
което се образува върху диода ЗДЗ и частта на потенциометъра
ЗУ?1 от плъзгача до корпуса. Напрежението за настройка се по-
дава от емитерния повторител 375 през ЗУ? 17 и контакта 4 на
съединителя Ш—СКВ на варикапите на СК—В—1. Мостчето на
2/71 в дадения случай на схемата се намира в положение I (праз-
но положение), което съответствува на I обхват. Напрежението
—12 V от контакта 1 на съединителя Ш—П2 постъпва през 3/?15:
а) на колектора на 374;
б) на анода на ЗД9, като го запушва;
в) през 3/?16 на базата на 371, като го отпушва до насищане,
През отпущения транзистор 371 напрежението +12,6 V по-
стъпва на контакта 1 на съединителя Ш—СКВ, към който са
включени захранващите вериги на ВЧУ и хетеродина за метрови-
те обхвати на избирача СК—В—1. Едновременно с. това отрица-
61
телното напрежение —12 V вт контакта 1 на съединителя Ш—
П2 постъпва през ЗД13 и ЗД14 на контактите 2 и 3 на съедини-
теля Ш—СКВ, откъдето се подава на превключващи диоди за
метровите обхвати на избирача СК—В—1, запушвайки ги. Тран-
зисторите 372, 373 и 374, както и 374, влизащи в състава на
електронния комутатор, са запушени. Това обезпечава приема-
нето на I обхват.
В схемата на блок-индикатора БИ управляващата решетка и
всички аноди на индикаторната лампа Л\ се захранват през ре-
зисторите R1—R7 от източника +29 V. Ето защо всички сегмен-
та на Л\ в изходно състояние светят. Включването на една от
тригерните клетки на запомнящото устройство предизвиква за-
гасване на свързаните с нея сегмента. При това останалите све-
тещи сегменти образуват цифра, показваща условния номер на
включената клетка.
При включване на първата клетка анодите 3, 4, 5, 2 и 6 на
индикаторната лампа се свързват към маса през диодите Д\, Д2,
ДЗ и Д4, контакта 2 на съединителя Ш—1 и отпушения транзи-
стор 2Т7. В резултат на това напреженията им са приблизител-
яо равни на нула и анодите не светят. Напрежение има само на
1 и 10 анод. От тяхното светене се получава цифрата 1, която по-
казва, че е включена първата избрана програма.
За да се включи втората тригерна клетка, трябва да се на-
тисне бутонът Кн2 на блока за избор на програмата КВП (У7.3).
Базата на 27'2 се свързва към маса през затворения кон-
такт на бутон Кн2 и диода Д1. На базата на 2Т2 се създава ток,
който протича от източника на +12,6 V през 2Д15, 2Д1, прехо-
да емитер—база на 27'2, затворения контакт на бутона Кн2 и Д1
към маса. Транзисторът 27'2 се отпушва и появилото се на не-
говия колектор положително напрежение постъпва на базата на
2Т8 и го отпушва до насищане. При отпускане на бутона Кн2
контактът се прекъсва, а следователно затвореният преди това
през диода Д1 кондензатор 2СЗ започва да се зарежда от напре-
жението + 12,6 V през 2Д15, 2Д1 и прехода емитер—база на 2Т2.
Токът на заряда на 2СЗ поддържа отпушеното състояние на 27’2
за времето, докато напрежението върху 2СЗ достигне стойност,
при която се отпушва 2ДЗ.&Тогава през’2ДЗ и прехода колектор—
емитер на 27’8 протича ток. По такъв начин се включва втората
тригерна клетка. При това от източника +12,6 V през 2Д15 и
2Д1 тече ток от две клетки — включената преди това първа и
сега включената втора клетка. В резултат на увеличеното вър-
ху 2Д1 напрежение в точката, където се съединяват емитерите
на транзистори 271, 27’2, 273, 274, 275 и 276 (наречена „шина
62
за блокировка"), напрежението намалява, токът през 272 съшо
се намалява, което води до намаляване на положителното напре-
жение в колектора му и на базата на 277. Намаляването на то-
ка през 277 предизвиква намаляване на тока и през 271. Възник-
ва лавиннообразен процес на запушване на 271 и 277 и първа-
та клетка се изключва. Този процес се извършва за времете, до-
като токът през втората клетка се поддържа изкуствено от натис-
натия бутон Кн2.
Сега между +30 V и маса е включен потенциометърът ЗУ?2
през отпущения транзистор 278. Включеният преди това потен-
циометър 37? 1 поради запушването на 277 във всяка своя точка
има еднакъв потенциал, равен на +30 V, и престава да регулира.
В този момент големината на напрежението за настройка се оп-
редели от положението на плъзгача на ЗУ?2, тъй като токът, об-
разуващ това напрежение, протича по веригата +30 V, контак-
та 5 на Ш—П2, ЗУ? 19, ЗД4. частта от ЗУ?2 (от плъзгача до този
край, който е към колектора на 278) и прехода колектор—емигер
на 278. Свързаният с втората клетка превключвател 2Z72 в този
случай е поставен в положение II. При това, както и при поггавяне
на превключвателя в положение I, се обезпечава постьпването на
отрицателно напрежение —12 V от контакта 1 н* Ш—П2 през
ЗУ?15 и 37?16 на базата на 371. Отпушването на 371 осигурява
постьпването на напрежение +12 V на ВЧУ и хетеродина за
метровите обхвати на избирача СК—В—1. В случая това напре-
жение се подава през контакта 1 на Ш—СКВ. В същото време
поставянето на 2П2 в положение II обезпечава затворената ве-
рига за тока на базата на 372 от +12,6 V към маса (през ЗУ?7,
шина II, положение II на 2П2 и отпущения транзистор 278).
Напрежението +12 V от колектора на транзистора 372 (в пре-
хода емитер—колектор се губят около 0,6 V) през коннтакта 2 на
Ш—СКВ постъпва на превключващите диоди от СК—В—1. От-
пушват се тези диоди, конто работят в обхват II. Останалите два
ключа от електронния комутатор 374 и • 373 са запушени, т. е.
на контакта 5 на Ш—СКВ липсва напрежение (диодът ЗД9 и
транзисторът 374 са запушени), а на контакта 3 на Ш—СКВ през
ЗУ? 14 постъпва напрежение —12 V. До отпушването на транзи-
стора 372 през контакта 2 на Ш—СКВ и ЗУ?13 на превключва-
щите диоди се е подавало напрежение —12 V, което ги е запуш-
вало.
При включена втора тригерна клетка на индикатора трябва
да свети цифрата 2. За тази цел през отпущения транзистор 278
и диодите Д5 и Д6 от блок-индикатора анодите 4 и 10 се свързват
към маса и не светят. Останалите аноди 2, 6,1, 3 и 5 получават
63
постоянно напрежение през Д4, Д5, R2 и Д1 от контакта 1 на
Ш—И и продължават да светят, образувайки цифрата 2.
При превключване на клетките на резистора 2R1 възниква
отрицателен импулс, който през 2С8 постъпва на базата на нор-
мално отпущения транзистор 376, образуващ заедно с 377 моно-
вибратор. Транзистор 376 в изходно положение е отпущен от по-
ложителното напрежение +12,6 V, което постъпва на базата му
през 37?21. При това напрежението на колектора му е близко до
О, поради което на базите на 377 и 378 нйпрежението е също О,
тъй като те са свързани с колектора на 376 чрез резисторите ЗД24
и ЗД26. Транзисторите 377 и 378 са запушени, а кондензаторът
ЗС2 е заредендо +12V през ЗД23, ЗД22 и прехода база—емитер
на 376.
Когато на базата 376 постъпи отрицателен импулс, той се за-
пушва, напрежението на колектора му нараства. В резултат на
това 377 и 378 се отпушват и остават в това състояние, докато
ЗС2 поддържа 376 в запушено състояние, разреждайки се през
ЗД22, прехода колектор—емитер на отпущения транзистор 377,
маса, източник +12,6 V и ЗД21. Това продължава 0,2 до 0,5 s-
Отпушването на 378 води до това, че включената към неговия
колектор (през ЗД25 и контакта 3 на Ш—/72) верига за изключ-
ване на АДЧХ се оказва свързана към маса през 378 за време-
то на задействуване на моновибратора. Това осигурява блокира-
нето (изключването) на системата за АДЧХ през времето на прев-
ключване на каналите.
4.3.4.1. Блок за съгласуване
На прил. 3 е дадена схемата на блока за съгласуванеУ7.2.
Той осигурява необходимите стабилизирани захранващи напре-
жения за всевълновия избирач на телевизионните канали СК—
В—1, за блока за предварителна настройка ПН—1 и блок-ин-
дикатора У7.5, както следва:
1. Напрежение +12,6 V при ток до 100 mA. Формира се от
напрежението +29 V с помощта на стабилизатор, изграден от
транзистора 73 (П701) и ценеровия диод Д8. То постъпва в бло-
ка ПН—1 през контакта 2 на Ш—П2, на входа на СК—В—1 през
контакта 6 на Ш—30 и в БРК—2 за захранване на селектора за
синхроимпулсите през контакта 1 на Ш—28.
2. Напрежение —12 V при ток до 10 mA. Формира се от на-
прежението —240 V и през контакта 6 на съединителя Ш—31
постъпва на блока за съгласуване, където се стабилизира от па-
64
раметричния стабилизатор, изграден с ценеровия диод Д7. На
блока ПН—1 то постъпва през контакта 1 на Ш—П2.
3. Напрежение за настройка +£н=30 V. Формира се от на-
прежението 4-380 V, което в блока на колектора се преобразу•
ва в 170 V, и през контакта 2 па III—31 се подава на блока за съ-
гласуване. Чрез ценеровите диоди ДЗ, Д4, Д5 това напрежение
се преобразува и стабилизира. През контакта 5 на Ш—ГГ2 то по-
стьпва в блока ПН—1.
4. Напрежение 4-29 V за захранване на анодите, отопление-
то и решетката на индикаторната лампа Л\. Това напрежение
се получава в блока за захранване. През блока на колектора (кон-
такта 3 на Ш—31) то постъпва в блока за съгласуване, откъде-
то се подава на блок-индикатора, минавайки транзит през блок
ПН—1 (през контакта 1 на Ш—П\, след това през контакта 1
на Ш—И).
Както бе посочено по-горе, изходните напрежения 4-29 V,
—240 V и 4-380 V постъпват в блока за съгласуване от блока на
колектора през съединителя Ш—31.
В блока за съгласуване влизат също схемата за сумиране на
напрежението за настройка с напрежението за корекция на че-
стотата на хетеродина, което се изработва в системата за АДЧХ
в блока на радиоканала БРК. Именно това сумирано напреже-
ние представлява напрежението за настройка, което през кон-
такта 1 на Ш—30 постъпва на извода 8 на СК—В—1, обезпеча-
вайки настройката и пренастройката на избирача СК—В—1 на
искания канал.
През контактите 2, 3, 4 и 5 на Ш—30 в СК—В—1 постъпват
напреженията за превключване на обхватите. Те се получават в
блока за предварителна настройка ПН—1 и през съединителя
Ш—СКВ се подават на блока за съгласуване, минавайки директ-
ив през него.
Блокът за съгласуване съдържа: суматор (транзисторите Т1
и Т2), комутатор на размаха на редовия импулс (транзисторите
Т4, ТЬ и Тб), обезпечаващ регулирането на ефективността на дей-
ствие на АДЧХ при работа на различимте обхвати, и схема за
автоматично изключване на АДЧХ при липса на ВЧ сигнал на
входа на телевизионния приемник (транзисторът Т7).
Суматор. Сигналът за АДЧХ се изработва в блока на радио-
канала БРК, преминава през контакта 5в на Ш—1 в блока за уп-
равление, след което през контакта 2 на Ш—28 се подава на бло-
ка за съгласуване и през Д24 постъпва на свързаните заедно ба-
зи на транзисторите Т1 и Т2. Тук сигналът се преобразува в им-
пулсен сигнал с редова честота и се усилва от Т1 и Т2. За преоб-
5 Откриване н отстрани ване..
65
разуването на сигнала се използува положителният импулс на
обратния ход на редовата развивка. Той се изработва в блока на
развивките БР и от извод 4 на 37р1 постъпва на контакта 4а на
Ш—8, минава през блок^ на колектора (контакт 1 на Ш—31) и
отива в точка 24 на платката на блока за съгласуване. През ре-
зистора Д17 импулсът се подава на изправителя, съставен от
диода Д22 и кондензатора С6. Кондензаторът С6 е включен чрез
съединителя Ш—29 с ключа за включване на АДЧХ (В1), раз-
положен в блока за управление. При включване на ръчна на-
стройка кондензаторът С6 се замасява през този ключ. При то-
ва импулсът на обратния ход се шунтира от диода Д22 и не до-
стига до базите на транзисторите Т\ и Т2.
При автоматична донастройка на честотата на хетеродина им-
пулсът на обратния ход зарежда С6 и по-нататък минава през
резистора Д15 и ценеровия диод Д20, където се ограничава до
ниво -|-12 V, независещо от колебанията на мрежовото напре-
жение.
Регулирането на амплитудата на импулса на обратния ход
на базите на 71 и Т2 се извършва от електронния комутатор (74,
75, 76). Действието му ще бъде разгледано по-долу. Тук ще от-
бележим само, че за I и II обхват 74 и 76 са запушени и на ба-
зите на 71 и 72 постъпва пълният размах на импулса на обрат-
ния ход (4-г-5 V).
Емитерите на 71 и 72 са свързани заедно и ирез веригата R19,
/?25 и Д29 са включени към източника +12,6 V. Потенциометъ-
рът Д25 („баланс") се регулира по такъв начин, че при подадено
напрежение -f-6 V на базите на транзисторите (което съответ-
ствува на точна настройка на хетеродина) транзисторът 71 да
бъде запушен, а 72 — отпушен.
Транзистор 71 (КТ315В) е с проводимост NPN и се отпушва
при подаване на положителен импулс на базата му. В същия слу-
чай 72 (КТ361В) се запушва, тъй като е с проводимост PNP. В
колекторните вериги на транзисторите се образуват отрицател-
ни импулси, при това, ако резисторът Д25 е точно настроен, ам-
плитудите на тези импулси трябва да саеднакви. От колектори-
те на транзисторите тези импулси постъпват през кондензаторите С4
и СЗ на пиковия детектор (диодите Д2 и Д1). Той е свързан през
Д1 с контакта 4 на Ш—СКВ, където е изходът на напрежението
за настройка на блока ПН—1 и през R2 и контакта 1 на Ш—30
с йзвода 8 на избирача СК—В—1, който представлява неговият
вход за настройка.
При равни амплитуди на изправните импулси потенциална-
та разлика между катодите на Д1 и Д2 е равна на 0 и напреже-
66
«ието на варикапите е равно на напрежението за настройка.
Ако честотата на хетеродина се намали спрямо номиналната
си стойност, съответно ще се увеличи постоянното напрежение
на изхода на дискриминатора за АДЧХ в БРК и на базите на
71 и Т2. При непроменено положение на плъзгача на R25 тран-
зисторът 71 се отпушва и неговият коефициент на усилване се
увеличава, а Т2 се запушва и коефициентът му на усилване на-
малява. Амплитудата на импулсите в колекторната верига на
71 се увеличава, а на Т2 се намалява. При изправянето на импул-
сите между катодите на Д2 и Д1 се появява положителна потен-
•циална разлика. Тя се прибавя към напрежението за настройка,
«дващо от блока ПН—1 и увеличава потенциала на регулиращо-
то напрежение на вход 8 на избирача СК—В—1. При това че-
стотата на хетеродина се увеличава и се приближава към номи-
налната си стойност.
Ако честотата на хетеродина се увеличи спрямо номинална-
та си стойност, то по аналогичен начин се изменя съотношение-
то между амплитудите в колекторните вериги на Т1 и Т2. При
изправянето на импулсите се появява отрицателна потенциална
разлика между катодите на Д2 и Д1, конто се изважда от напре-
жението за настройка и намалява напрежението на вход 8 на
СК—В—1. При това честотата на хетеродина се намалява и се
връща към номиналната си стойност.
Комутатор. Той е изпълнен с транзисторите 74, 75, Тб и
диодите Д6, Д9 и Д19, като работа само на обхватите III и IV
на избирача на каналите СК—В—1.
При включване на обхват III на контакта 3 на Ш—СКВ въз-
никва напрежение +12 V, което отпушва диодите Д6 и Д9 и свър-
заните с тях транзистори Т4 и 76. Отпушеният транзистор 74
свързва към маса резистора R36, който в този случай се включва
паралелно на R13. В резултат на това размахът на редовия им-
пулс, постъпващ на 71 и 72, се намалява до 2-i-2,5 V.
Транзисторът 76 е включен чрез R18 и R19 между базовите
и емитерните вериги на транзисторите 71 и 72. При отпушване-
то му се намалява входного му съпротивление и съответно кое-
фициентът на предаване на усилвателя за редовите импулси 71
И 72.
При включване на обхват IV на контакта 5 на Ш—СКВ въз-
никва напрежение +12 V, което отпушва диода Д19 и свързания
с него транзистор 76, както и 75. Резисторът R40 се включва
към маса паралелно на R13. По този начин амплитудата на ре-
довия импулс на базите на 71 и 72 се намалява до 1 — 1,5 V.
"Транзисторът 76 работа както при обхват III.
67
Устройство за автоматично изключваие на АДЧХ. То служи
да изключи АДЧХ при липса на ВЧ сигнал на входа на телеви-
зионния приемник. При поява на телевизионен сигнал редови-
те синхроимпулси с отрицателна полярност постъпват от контак-
та 7 на Ш—31 на извода 27 на платката на блока за съгласува-
не и през РЗЗ и СТ6 се подават на диода Д24, който ги изправя.
Изправеното напрежение с отрицателна полярнос'г запушва тран-
зистора Т7, към колектора на който през резистора /?20 е вклю-
чен кондензаторът С6.
При липса на сигнал на входа, съответно и на редови синхро-
импулси, транзисторът Т7 се отпушва от положителното напре-
жение, постъпващо от източника +29 V през £!31 на базовата
му верига. Отпушеният транзистор Т7 през резистора/?20 свърз-
ва С6 към маса, при което импулсът на обратния ход на редова-
та развивка се шунтира от диода Д22 и системата за АДЧХ се из-
ключва. Тя е изключена дотогава, докато отново започнат да по-
стъпват синхроимпулси.
По аналогичен начин, т. е. чрез замасяване на С6 през R20t
но вече не през транзистора Т7 от блока за съгласуване, а преэ
транзистора 378 от блока ПН—1, става изключването на АДЧХ
за време 0,2—0,5 s при всяко превключване на програмите от
устройството СВП—3—1.
4.3.4.2. Повреди в сензорното устройство СВП—3—1
При натискане на бутоните от блока за избиране на програ-
мите КВП тригерните клетки трябва бързо да се превключват.
Клетката, която е включена последна, запазва това си състояние,.
докато се подава захранващо напрежение. При едновременно на-
тискане на няколко бутона трябва да се включи една от клетки-
те с номер, съвпадаш, с някбй от натиснатите бутони.
Най-често срещаните повреди в сензорното устройство
СВП—3—1 и блока за съгласуване У7.2 са следните:
Има растър, превключването на програмите и тяхната инди-
кация е изправно, няма изображение и звук на всички об хвати-
на СК—В—1. Повредата да се търси в избирача на каналите
СК—В—1, блока за предварителна настройка ПН—1 и в блока
на радиоканала БРК. Причините за тази повреда са следните:
1. Липса на напрежение на вход 4 (захранване на смесителя),
на вход 8 (управление на варикапите), на вход 10 (АРУ) на из-
бирача СК—В—1. Проверява се наличието на напрежение + 12,6»
V от източника в блока за съгласуване през контакта 6 на Ш—30»
до извода 4 на избирача СК—В—Г. Проверява се наличие-
68
то на напрежение за управление на варикапите на извод 14 в бло-
ка за съгласуване и на контакта 4 на Ш—СКВ в блока на ПН—1.
Ако няма напрежение, повредата да се търси в блока ПН—1.
Проверява се наличието на напрежение за управление на ва-
рикапите от веригата 7?6, Д2, /?2, контакта 1 на Ш—30а в
блока за съгласуване и на извод 8 на избирача СК—В—1.
2. Повреда на схемата за АРУ в блока на радиоканала БРК—2,
Чрез тример-потенциометъра 7?90 в блока БРК—2 (вж. прил.
1 а) се регулира напрежението на контролната точка КТ—16 да
бъде 9 + 0,5 V, а чрез тример-потенциометъра R87 в БРК—2 се
регулира напрежението на контролната точка КТ—8 да бъде
2,5+0,5 V. Ако тези напрежения не могат да се достигнат, тряб-
ва да се проверят режимите на транзисторите Т5, 741 и 740 в
БРК—2.
Необходимо е също така да се провери и наличието на импулс
с редова честота и размах 60+-100 V на извода 24 на блока за съ*
гласуване.
3. Повреда в избирача СК—В—1 или в МЧУИ в БРК—2.
Проверява се режимът на транзисторите Тб, Т7, Т8 и T9 на МЧУИ.
След това се проверява дали при наличие или липса на сигнал
ее измени напрежението на контролните точки КТ—16 и КТ—15
в БРК—2. Ако това напрежение не се изменя, повреден е
избирачът на каналите СК—В—1.
Постоянно е включена една от програмите, а другите програ-
мм не могат да се превключат. Повредена е никоя от тригерните
клетки в запомнящото устройство ЗУ—1 (транзисторите или 2С2+-
2С7) или е повреден блокът за избиране на програмите КВП.
Изважда се съединителят Ш—ВП и се прави превключване на
програмите чрез замасяване на контактите му 2, 3, 4, 6, 7 и
8 на частта от съединителя, намираща се на блока за предвари*
телна настройка ПН—1 (контактът 1 на Ш—ВП е маса). Ако по*
вредата ое отстранява, неизправен е блокът КВП. В противен
случай трябва да се провери режимът на транзисторите на по-
стоянно включената тригерна клетка в запомнящото устройство
ЗУ—1.
Не работи един от четирите обхвата на СК—В—ЬТази повре-
да може да се дължи на липса на съответната на' неработещия об-
хват комбинация от напрежения на комутиращите входове (из-
водите 1, 2, 3 и 9) на избирача СК—В—1 или на повреда в са*
мия избирач. Измерват се напреженията на тези изводи при по-
ставяне на превключвателя за обхватите 77 в блока ПН—1 в по-
ложение, съответствуващо на неработещия обхват. Ако напреже-
нията са нормални, повреден е избирачът СК—В—1. Ако ком-
69
бинацията на напрежения не съответствува на комбинация! а за-
проверявания обхват или липсва някое от напреженията, про-
верява се веригата от съединителя Ш—СКВ на блока ПН—1 дос
съединителя Ш^б на избирача СК—В—1. В случай че тази ве-
рига е изправна, трябва да се проверят транзисторите 374 до 374
и диодите ЗД1 и ЗД2 от електронния комутатор на блока ПН—1.
Не могат да се включват всички программ от първи метров
обхват, Проверяват се транзисторите 37’4 и ЗТ1. Проверяват се
резисторите ЗД15, 37?16, 37?14 и 37?13.
Не могат да се включват всички программ от втори метров;
обхват. Проверяват се транзисторът 37’2 и резисторите 37?7 и.
37? 13 от веригата за превключване на програмите.
Не могат да се включват всички программ от трети метров,
обхват. Проверяват се транзисторът ЗТЗ и резисторът 37?9.
Не могат да се включват всички программ от четвърти деци-
метров обхват. Проверяват се транзисторът 37’4 и резисторът 37? 11.
Проверяват се резисторите ЗД8, 37? 10 и 37? 12.
На никой от обхватите I-IV не се включва само една от про-
грамите. Проверяват се съответният превключвател (2/71—
2776) или разделителен диод (2Д8 — 2Д13).
На всички программ най*голямата стойност на напрежение-
то за настройка не превишава -+10+15V. Проверява се транзи--
сторът ST’S.
На една от програмите най-ниската стойност на напрежение-
то за настройка превишава + 0,5 V. Проверяват се транзисторите
27’7 — 27’12 и разделителните диоди ЗДЗ — ЗД8 на съответната-
тригерна клетка.
Индикаторната лампа не свети (или само отделим сегменти),
про'грамите се превключват, има изображение и звук.Тази повреда
може да се дължи на липса на захранване на блока-индикатор У7.5,.
повреда на индикаторната лампа Л1 или повреда на платката на
блока-индикатор. Проверява се наличието на напрежение +29 V
на контакта 1 на съединителя Ш—Иб и на извода 7 на платката
на блока-индикатор. Проверява се изправността на отоплителна-
та жичка на индикаторната лампа Л1. Проверяват се диодите-
Д1 до Д13.
На индикатора свети непрекъснато цифрата 8. Първо се про-
верява източникът за 12,6 V в блока за съгласуване и дали няма
прекъсване на веригата за 12,6 V в блока за предварителна на-
стройка ПН—1. Да се измери напрежението на ценеровия диод.
Д8 в блока за съгласуване, на контакта 2 на съединителя.
Ш—П2 и на резистора 27?16 в блока ПН—1.
При включване на телевизионния приемник не се включва ин-
70
коя от трнгерните клетки (свети цифрата 8) или се включва ни-
коя друга клетка, с изключение на първата. Първо се проверява
първата клетка, като се натиске първият бутон. Ако при това клет-
ката се включи (светва цифрата 1), повредата да се търси във ве-
ригата на схемата за предпочитане (2С1, 2Д1, 2/?8, мостчето 2777).
Ако обаче първата клетка не се включи, проверява се дали не са
прекъснали 271, 277 и 2Д2. Аналогична повреда може да има
във всяка от останалите 5 клетки. В такъв случай при натиска-
не на някой бутон съответната клетка не се включва (не светва
нейната цифра). Ако при това тя се включва, докато е натиснат бу-
тонът, а след отпускането му се изключва, да се провери дали не
е прекъснат някой от диодите 2Д2 — 2Д7 или неговата верига.
Ако клетката изобщо не реагира при натискане на бутона, ос-
вен блока КВП и веригата на съединителя Ш—ВП да се прове-
ри и съответната двойка транзистори 274—277,272—278,
273—279 и т. н.
При включване на телевизионния приемник нормално се включ-
ва първата клетка, но след 2—3 min произволно се включва ия-
коя друга клетка. Да се проверят 2С2—2С7 и 2R2—2/?7 в базо-
вата верига на първия транзистор (271, 272, 273 и т. н.) на та-
зи клетка, която се е включила произволно. Друг признак за
тази повреда е неустойчивост на процеса на превключване — при
натискане на кой и да е бутон постоянно се включва клетката,
чийто кондензатор (2С2—2С7) или резистор (2R2—2Д7) е пре-
къснал.
Не работисхемата за АДНХ. Тази повреда се дължи на неиз?
правност на дискриминатора от схемата за АДЧХ (модулът Ф10)
в БРК—2, неизправност в блока за съгласуване или неизправ-
ност в моновибратора за изключване на схемата за АДЧХ в бло-
ка за предварителна настройка ПН—1.
Ключето В2 от БРК—2 се превключва в положение „ръчна на-
стройка“, телевизионният приемник се включва за приемане на
програма на канал от метровите обхвати. Натиска се бутонът В\
„АДЧХ" в управляващия блок. Ако при регулиране с потенцио-!
метъра R128 за „ръчна настройка" в блока БРК—2 изображе-
нието се разстройва от загубване на детайлност до пълно нару-.
шаване на синхронизацията, блокът за съгласуване и моновиб-
раторът са в изправност. Повредата да се търси в дискримина*
тора от схемата за АДЧХ (модулът Ф10).
Ако при регулиране с 7?128 качеството на изображението н©
се променя, първо се проверява бутонът В1 в управляващия блок.
След това се отпоява проводникът от извода 21 на блока за съгла*
71
суване У7.2, за да се изключи влиянието на моновибратора от
блока ПН—1 върху работата на схемата за АДЧХ, в случай че
моновибраторът е повреден. Временно се поставя’мостчена’ДТ—4
в блока за съгласуване с цел да може да ее открие повреда-
та в схемата за блокиране на АДЧХ чрез прекъсване на сигнала
от Т7 и Д24 в блока за съгласуване. След това трябва да се про-
вери наличието на импулс с редова честота на извода 24 и на
КТ—2 в блока за съгласуване, както и действието на схемата
за преобразуване на този импулс в постоянно напрежение (Т1,
72, Д2 и Д1).
Ако при включване на схемата за АДЧХ изображението се
влошава (особено на каналите с по-големи номера), трябва да се
провери действието на комутатора на импулсите с редова често-
та в блока за съгласуване (Т4, Т5, Тб) чрез измерване на разма-
ха на импулсите на КТ—2. При изправност на комутатора тряб-
ва да се провери наличието на импулс от моновибратора и него-
вата продължителност.
4Л. ПОВРЕДИ В БЛОКА НА РАДИОКАНАЛА БРК—2
В първите модели на съветските унифицирани телевизионни-
приемници за цветно изображение от второго поколение е из-
ползуван блокът на радиоканала БРК—1. Във всички останали
модели на тези телевизионни приемници се използува блокът на
радиоканала БРК—2 (вж. табл. 3.1). В схемата на двата блока
има незначителни разлики.
Блоковете на радиоканала БРК—1 и БРК—2 са напълно взаи-
мозаменяеми, като и в двата случая блокът на захранването мо-
же да бъде БП—1 или БП—2, а блокът на колектора може да
бъде БК—1 или БК—2.
На прил. 1 а е дадена схемата на блока на радиоканала БРК—2
(У1). Той съдържа тристъпален усилвател на междинната
честота на изображението — МЧУИ (Т5, Тб, Tl, Т8), като вто-
рого стъпало е каскодно (Тб, Т7), видеодетектор (Д20), първо стъ-
пало на яркостния канал-емитерен повторител (T9), тристъпа-
лен усилвател на втората междинна честота на звука (Tl, Т2,
ТЗ), честотен детектор на звука (ДЗ', Д4), двустьпален нискоче-
стотен усилвател — НЧУ (Т4, Л1), схема за автоматична дона-
стройка на честотата на хетеродина в избирача на каналите —
АДЧХ (Т13, Т14), схема за автоматично регулиране на усилва-
нето — АРУ (Т10, Т11), двустьпален амплитуден отделител
(Т15, Т16) и емитерен повторител на кадровите синхронизиращи
72
импулси (Г17). В последните серии на блока на радиоканала
БРК—2 липсва емитерният повторител на кадровите синхрони-
зиращи импулси (Г17).
На входа на блока на радиоканала (контактът Зе на съедини-
теля Ш\б) се подават двете междинни честоти на изображение-
то (38 MHz) и на звука (31,5 MHz), полутени наизхода на изби-
рача на телевизионните канали СК—М—15 или СК—В—1.
На изходите на блока на радиоканала се получават:
а) яркостей видеосигнал с честотно модулираните сигнали за
цветност (контакт 8 на Ш$б);
б) редови синхронизиращи импулси (контакт 8а на Ш7а);
в) кадрови синхронизиращи импулси (контакт 4а на Ш7а);
г) НЧ сигнал (изводни точки 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 24,
28 и 29);
д) напрежение на грешката за АДЧХ (контакт 5в на Ш1б);
е) напрежение за АРУ за избирачите СК—М—15 и СК—Д—1
(контакт 2в на Ш\б).
Междинночестотен усилвател на изображението. На входа на
МЧУИ се намира филтърът със съсредоточена селективност (ФСС),
в който са разположени почти всички режекторни кръгове, опре-
делящи избирателността на телевизионния приемник. ФСС е съ-
ставен от следните филтри: ФЗ, Ф4 и Ф5. Във филтър ФЗ има два
режекторни кръга С35, С36, £6 и С37, L1. Във филтъра Ф4 се
намират диференциалният мост, съставен от £10, £9, С40, 7(42
я кръгът £8, С39.
Първото стъпало на МЧУИ е изпълнено с транзистора Г5 по
схема с общ емитер. Чрез резистора 7?44 се намалява влиянието
на входните параметри на транзистора върху формата на честот-
ната характеристика на ФСС. На базата на транзистора ТЪ през
резистора /?45 постъпва напрежението от АРУ. Товар на стьпа-
лото е единичният кръг, образуван от индуктивността £13, из-
ходния капацитет на транзистора Т5 и капацитета на конденза-
торите С41 и С49 на входа на второто МЧ стъпало. С цел да се
намали влиянието на измененията на входните и изходните па-
раметри на транзистора Т5 при действието на АРУ ФСС е вклю-
чен към базата му чрез кондензатора С44, а изходният кръг с
£13 е включен частично в колектора на транзистора.
Второто стъпало на МЧУИ е изпълнено по каскодна схема с
транзисторите Т7 и Гб. Товар на стъпалото е двукръговият лен-
тов филтър Ф7 с капацитивна връзка. Първият кръг на филтъра
е образуван от £14, С55 и изходния капацитет на колектора на
транзистора Гб. Вторият кръг е образуван от £15, С59, С60 и
73
входния капацитет на транзистора на третото стъпало Т8. Боби-
ните L14 и L15 са разположени на едно тяло.
Третото стъпало на МЧУИ е йзпълнено с транзистора Т8 по
с^ема е общ емитер. В колекторната му верига е включен ленто-
вият филтър Ф8 с капацитивна връзка L16, L18, С66, С67 и С72,
ПаралеЛно на свързващия кондензатор С67 е включен режектор-
ният кръг С70, С69, L17. От изхода на лентовия филтър Ф8 сиг-
налите с междинна честота постъпват на видеодетектора.
Видеодетектор и емитерен повторится. Видеодетекторът е из-
иълнен с диода Д6 по схема с нарастване на напрежението, кое-
то е осъществено чрез -последователно свързване на товарного
съпротивление /?65 и индуктивността ДрЗ. Дроселът Др2 е ко-
ригиращ. Видеосигналы се подава от товара на детектора на ба-
зата на транзистора T9 (емитерен повторител) чрез филтъра Ф9
(Д19, С76) и комутационната връзка 1—2—3 на контролната точ-
ка К.Т—13, позволяваща да се превключи базата на емитерния
повторител T9 от изхода на видеодетектора към входа за външен
видеосигнал (съединителя Гн2).
Резисторите /?66 и 7?67 служат за компенсиране на напреже-
нието, създавано вьрху товара на видеодетектора Д6 от базовия
ток на транзистора T9. Резисторите /?68 и Д69 определят режи-
ма на транзистора T9 при приемане на видеосигнала, а резисто-
рите 7?71 и 7?70 — при приемане на сигнал от вход „Видео".
Емитерният повторител е изпълнен с транзистора T9 по схе-
ма с разделен товар, т. е. стъпалото се явява, от една страна, по-
вторител на блока за цветност и за амплитудния отделител, кон-
то са включени към емитера на транзистора T9, и от друга стран-
на, като усилвател на видеосигнала за схемата на АРУ, включе-
на към колектора му, което обезпечава необходимия поляритет
на видеосигнала.
Автоматично регулиране на усилването (АРУ). Регулирането
на усилването в стъпалата, обхванати от схемата на АРУ (ВЧУ,
МЧУИ), става чрез подаване на, положително напрежение на ба-
зите на техните транзистори, конто са от тип PNP. При това най-
голямо усилване се получава при отсъствие на сигнал, което съот-
ветствува на определена стойност на положителното напрежение
на базата (отрицателно по отношение на емитера). При увелича-
ване нивото на сигнала на входа на телевизионния приемник по-
ложителното напрежение на базата се намалява и работната точ-
ка на всеки от регулируемите транзистори се премества в облает
на насищане, където стръмността на характеристиката на колек-
торния ток е по-малка и съответно намалява усилването на стъ-
иалото, Схемата на АРУ се състои от ключово стъпало (Т10)„
74
потискащ филтър за импулсите с редова и полукадрова честота
(Д81, С81) и постояннотоков усилвател (711). На базата на 710
през R78 се пбдава от колектора на 79 видеосигнал с положител-
на полярност, а на колектора — от извода 4 на ТХО-положи-
телни импулси на обратния ход на редовата развивка чрез кон-
такта 6в на съединителя Ш7, Д88, Д12. Транзисторът 711 при
липса на сигнал е напълно отпущен. Падът на напрежението, съз-
давано от тока на този транзистор върху резистор R87, създава
положително напрежение 9,5 V на изхода на схемата за АРУ за
входа на МЧУИ (КТ—15). При нарастване на входния сигнал
на телевизионния приемник съответно се увеличава размахът на
видеосигнала на базата на транзистора 710, стъпалото се отпуш-
ва и кондензаторът С82 се зарежда до голям отрицателен потен-
циал, вследствие на което положителното напрежение на база-
та на транзистора 711 се намалява. Това води до намаляванена
спада на напрежението на шината на АРУ и намаляване на усилва-
нето на първото стъпало на МЧУИ. При намаляване на усилва-
нето на МЧУИ с 20 dB (десет пъти) се отпушва диодът Д11, от
което положителното напрежение на на шината на АРУ за стьпалото-
ВЧУ (КТ—16) в ИТК СК—М—15 и СК—Д—1 се намалява. Дио-
дът Д12 не пропуска на колектора на 710 отрицателните пико-
ве на импулсите на обратния ход, а диодът Д18 заедно с резисто-
ра R88 формира плоския връх на импулсите. Чрез тример-потен-
циометъра R87 се нагласява началното напрежение на АРУ на
базата на транзистора на първото стъпало на МЧУИ (75), а чрез
тример-потенциометъра Д90 — на базата на транзистора на ВЧУ
(СК—М—15 или СК—Д—1).
Схема за автоматична донастройка на честотата на хетероди-
на (АДЧХ). Схемата за АДЧХ се състои от усилвателно стъпа-
ло (713), осъществено по схема с обща база, дискриминатор (L21,.
Др4, С89, R100, 7?99, Д7, Д8) и постояннотоков усилвател (714).
На базата на 713 постъпва сигнал от колекторната верига на 78
през R78 и С65.
Напрежението на изхода на дискриминатора, пропорционал-
но на отклонението на междинната честота от номиналната й стой-
ност, се усилва от стъпалото с транзистора 714, след което през
филтъра Д105, С93, превключвателя за вида на настройката на
честотата на хетеродина В2 „АДЧХ-ръчна“, контакт 5в на съеди-
нител Ш1, контакт 5 на съединител ZZ725 постъпва на вход „АДЧХ11
на ИТК СК—М—15 и оттам се подава на варикапа в хетеродин-
ния кръг, изменяйки честотата на хетеродина. Режимът на постоян-
нотоковия усилвател 714 се регулира чрез тример-потенциоме-
търа ДЮЗ и се стабилизира с ценеровия диод Д9. При превключ-
'7&
ване от автоматична на ръчна донастройка на честотата, което се
прави с превключвателя В2, напрежението на варикапа в НТК
постъпва от потенциометъра R128.
Амплитуден отделится. Той се състои от усилвателно стъпа-
ло с транзистора 745 и селектор на синхроимпулсите с транзи-
стора Т16. На базата на транзистора 715 през резистора Д77,
кондензатора С79 и шумопотискащата верига ДЮ, С94 от еми-
тера на транзистора T9 постъпва видеосигналът с отрицателен
поляритет с размах 1 V от „черно" до „бяло“. В стъпалото с тран-
зистор 745 той се усилва и частично ограничава. От товара на
колектора на 745 (ДНО) видеосигналът с положителни синхро-
импулси през кондензатора С95 и резистора Д113 постъпва на
базата на селектора (746). Той работа в режим на усилване и
сграничаване на синхроимпулсите. За върховете на синхроимпул-
сите работи в режим на насищане, а за гасящите импулси и ос-
татъка от видеосигнала — в режим на отсечка. Окончателното
отделяне на синхроимпулсите става в амплитудния отделител
746, който работи в ключов режим. На колектора на Т16 се по-
лучава отделената от видеосигнала и усилена синхросмес с отри-
цателна полярност, състояща се от синхронизиращи импулси по
редове и кадри. Колекторният товар на 746 са двата последова-
телно рвързани резистора Д115 и Д116. От резистора Д116 се от-
немат редовите синхронизиращи импулси (т. 34 на платката) за
схемата на управляемого фиксиране на нивото на черно в яркост-
ния канал на блока за цветност БЦ. От колектора на 716 през
т. 35 на платката синхроимпулсите постъпват в схемата на АДЧ
и Ф на редовете в блока на развивките БР. Отделянето на кадро-
вите синхроимпулси от синхросместа става с помощта на двойна-
та интегрираща верига Д117, С98, Д118 и С96. След това кадро-
вите синхронизиращи импулси се подават на базата на емитер-
ния повторител 717. От емитерния му товар кадровите синхро-
низиращи импулси през т. 33 на печатната платка се подават на
•входа на кадровата развивка в блока на развивките БР.
Междинночестотен усилвател на звука (МЧУЗ). Той е тристъпа-
лен (Т1, Т2 и 7'3). Сигналът с разликата от двете междинни че-
стоти 6,5 MHz се отдели от диода Д5 и през кръга 1Л, L2 постъп-
ва на базата на транзистора 71. Второто стапало е изпълнено с
транзистора 72, който работи в режим на усилване и огранича-
ване. Товар на третото стъпало е филтърът на дробния детектор
Ф2. Дробният детектор е изпълнен с диодите ДЗ и Д4 по симе-
трична схема.
Нискочестотен усилвател (НЧУ). От изхода на дробния детек-
тор сигналът със звукова честота през контакта 8в на съедини-
76
теля Ш1б, регулятора на интензивността на звука 7? 17 в блока
за управление БУ, контакта 7в на съединителя Ш\б, резистора
R31 и кондензатора С19 се подава на базата на транзистора 74
в първото стъпало на НЧУ. Резисторът R27 във веригата на еми-
тера създава отрицателна обратна връзка по ток. Паралелно на
резистора R27 през 7?31, 7?32 и С25 (коригираща верига за сред-
ните звукови честоти) са включени две вериги, образуващи че-
стотнозависими обратни връзки от вторичната намотка на 7р1:
нискочестотна (7?33, 7? 34, 7?36, 7?127, С29, СЗО) и високочестот-
на (7? 126, С27, С28). Изменението на дълбочината на обратната
връзка на тези честотнозависими обратни връзки става с помощ-
та на потенциометрите R126 (ВЧ) и R127 (НЧ), чрез конто се ре-
гулира тембърът. От колектора на 74 сигналът със звукова че-
стота постъпва на управляващата решетка на лампа Л1 — изход-
но НЧ стъпало.
В блока на радиоканала БРК—2 се срещат следните повреди:
Няма изображение и звук, растър има. При такава повреда
трябва да се провери изправността на МЧУИ, АРУ и видеодетек-
тора:
1. Първо се проверяват режимите на четирите транзистора
от МЧУИ 75, 76, Т1 и 78. Изправността на входного стъпало
на МЧУИ може най-добре да се провери, като се измери напре-
жението на резистора R48. Нормалната стой ноет е 1,5 — 2 V.
Ако обаче то е 4,5 — 6 V, вероятно е повреден транзисторът 75
или има повреда в някой от елементите, определящи режима му.
Ако напрежението на 7?48 е нормално, се измерва напрежение-
то на контролна точка КТ—16. Ако то е около 9,5 V, значи по-
вредата е в СК—М—15. При повреда на транзистора 76 на КТ—15
се измерва напрежение 7 V, а на КТ—9 напрежението е
8 V.
2. Проверката на АРУ започва с измерване на напрежението
на контролните точки КТ—15 и КТ—16. Ако напрежението на
КТ—15 е 9 — 10 V, а на КТ—16 то е по-малко от 5 V, трябва
да разединим двете половини на съединителя Ш\. Ако след то-
ва напрежението на КТ—16 се повиши на 9—10 V, повреден е
избирачът СК—М—15 (71, С8), а ако при това напрежението на
КТ—16 не се промени, повредата е в схемата на АРУ. Първо се
проверява с осцилоскоп наличието на редови синхронизиращ им-
пулс на т. 30 на блока на радиоканала. След това се измерва на-
прежението на електродите на транзисторите 710 и 711. Ако е
пробил кондензаторът С46, на КТ—15 се измерва напрежение
5 V, а на КТ—16 напрежението е 5,5 V, което също е указание,
77
че АРУ не е в изправност. Проверява се дали не е прекъснал (из-
съхнал) някой от електролитните кондензатори С80 или С81.
3. За видео детектор а първо трябва да се провери контакту-
ването на моетчето и щифтовете/ и 2 на контролната точка КТ—13.
След това се проверява видеодетекторният диод Д6, който
се намира вътре в екранирания с метална капачка филтър Ф8.
Измерването на съпротивленията му в двете посоки се прави меж-
ду контролните точки КТ—11 и КТ—12.
Изображението е с влошена детайл ноет и намален контраст.
Такава повреда има при утечка в кондензатора С81, прекъсва-
не на кондензатора С79 или прекъсване (лоша спойка) на трн-
мер-потенциометъра Д66.
Изображението изчезва при превключване на ключето В2 в
положение АДЧХ. Дължи се на повреда в схемата за АДЧХ.
Проверяват се режимите на транзисторите Т13 и Т14. Проверя-
ват се диодите Д7 и Д8 един по един. За тази проверка е необ-
ходимо да се свали филтърът Ф10. Понякога повредата се дължи
и на лоша спойка на извод на бобината L21. За отстраняване на
повредата трябва също да се свали филтърът Ф10.
Изображението е размазано при превключване на ключето В2
в положение АДЧХ. Тази повреда се дължи на утечка в конден-
затора С87, включен в колекторната верига на транзистора 743
от схемата за АДЧХ. В такъв случай на колектора се измерва
силно занижено напрежение.
Синхронизацията поредовеи кадри е влошена. Такава повре-
да има при нарушаване режима на работа на транзистора T9 по-
ради неправилно регулиран тример-потенциометър Д66, поради
неизправност във веригата С79, R77, С94, Д112, при нарушава-
не на режима на работа на транзисторите 7Т5 и 746, при повре-
да на 7Т5 и Т16, при неизправност на диода ДЮ от диодиия ог-
раничител, утечка в кондензатора С97, прекъсване на конденза-
торите С95 или С81. Такава повреда има и при неправилно дей-
ствие на АРУ поради лоша регулировка на Прага на задейству-
ване на последното;
Синхронизацията по кадри е влошена. Такава повреда има
при неправилно действие на амплитудния отделител, неизправ-
ност в интегриращата верига или МЧУИ. Първо се проверява
режимът на транзистора 744. Проверява се дали няма утечка в
кондензатора С400. Проверяват се елементите на двойната инте-
грираща верига Д117, С98, R118, С96.
Няма звук, изображението е нормално. Проверява се изправ-
ността на лампа Л\. Проверява се дали не е прекъснала първична-
78
та намотка на изходния трансформатор от НЧ усилвател. Про-
веряват се режимите на транзисторите Tl, Т2, ТЗ и Т4.
Звукът е слаб. Проверява се дали не е прекъснал някой от дио
дите ДЗ или Д4. Проверява се дали не е намалял много капаци-
тетът на кондензатора CI9. Проверява се дали няма лоша спой-
ка във филтъра Ф2.
Звукът изчезва периодически. Проверява се регулаторът на
янтензивността на звука 7? 17 в блока за управление. Проверява
се дали няма лош контакт в гнездото на лампа Л1.
4.5. ПОВРЕДИ В БЛОКА ЗА ЦВЕТНОСТ БЦ-2
Пълното название на този блок е блок за яркост и цветност.
В съветските унифицирани телевизионни приемници за цветно
изображение от второто поколение сеизползуват два вида бло-
кове за цветност: с дискретни елементи (БЦ—1 и БЦ—2) и с дис-
кретни елементи и интегрални схеми (БЦИ—1).
Блокът за цветност БЦ—1 работи с блок на захранване БП—1
или БП—2 и блок на колектора БК—1 или БК—2.Блокове-
те за цветност БЦ—2 и БЦИ—1 работят със захранващ блок БП—3
я блок на колектора БК—3. Ако се наложи блокът за цвет-
ност БЦ—1 да се замени с блока БЦ—2 или БЦИ—1, трябвада
се заменят и захранващият блок с БП—3,и блокът на колекто-
ра с БК—3. Блоковете за цветност БЦ—2 и БЦИ—1 са напълно
взаимозаменяеми, без да е необходимо да ое заменят други бло-
кове.
В първите модели на унифицираните телевизионни приемни-
ци от второто поколение е използуван блокът за цветност БЦ—1,
а в повечето от останалите телевизионни приемници — блокът
БЦ-2. Блокът за цветност БЦИ—1 се използува в телевизион-
ните приемници „Електрон 716Д“и „Радуга 719—1“.
На прил. 1 б е дадена схемата на блока за цветност БЦ—2
<У2). Схемата на блока за цветност БЦ—1 е дадена на прил. 4.
В блока БЦ—2 има следните разлики в сравнение с блока
БЦ—1:
а) променен е начинът на включване на трите цветови поле-
та (превключвателят ПЦП вместо трите ключета В\, В2 и ВЗ);
б) подобрена е схемата за ограничаване на тока на трите лъ-
ча в кинескопа;
в) подобрена е схемата на чакащия мултивибратор (Т1,Т2);
г) употребена е нова стъклена закъснителна линия;
д) транзисторите 71, Т2 и Тб — МП25Б са заменена с МП25А;
е) диодите ДЮ—Д13 и Д25—ДЗО са заменени с ГД507А;
79
ж) избягната е възможността анодният ток на видеусилвател-
ната лампа «771 да нарасне недопустимо при изключване на бло-
ка за управление БУ (У7), като за тази цел веригата за регули-
ране на яркостта е включена към източника на напрежение [710
(—36 V);
з) отстранена е промяната на анодното напрежение на лампа
Л1 при изключване на блока за цветност, като за тази цел екран-
ната й решетка е свързана към напрежението 4-160 V през кон-
такта 1в в съединителя 77/15 и веригата R2, С2, намиращи се в
блока на колектора БК—3 (вж. прил. 1 а).
В двата блока БЦ—1 и БЦ—2 функционално няма разлики.
Те съдържат следните стъпала:
1. Канал на яркост (74, ЛЗ—1, 75, 73, Д1).
2. Спомагателни схеми в канала за яркост:
а) за ограничаване на тока на лъчите (Д8);
б) за автоматично изключване на режекциите (Тб);
в) за гасене на обратния ход на лъчите (71, 72,, ТЗ, Л1).
3. Канал на директния сигнал (77, 78, 79).
4. Канал на задържания сигнал (Т14, Т15, Т16, ЛЗ—2),
5. Електронен комутатор (Til, Т12, Д19, Д20, Д21, Д22).
6. Канал на цветоразликовите сигнали (710, Л2, ЛЗ, 717,
Л4).
7. Канал на цветовата синхронизация (ЛЗ-пентод, 713).
Канал на яркост. Както знаем, първото стъпало от канала за
яркост е разположено в блока на радиоканала (Т9-емитерен по-
вторител).Второто стъпало (74) е осъществено по схема с обща ба-
за. Сигналът за стъпалото се взема от делителя на резисторите
7? 24 и Д26, включени в емитерната верига на транзистора 74.
Резисторите Д22 и Д23 определят режима на транзистора 74 по
постоянен ток, а кондензаторът СП заземява по променлив ток
базата на транзистора. Чрез веригата 7?28, С9 се осъществява
корекция на честотно-фазовата характеристика на видеоусилва-
теля в областта на високите видеочестоти. Товар на второто стъ-
пало (74) са резисторите 7?25 и Д27, чрез конто се съгласува за-
къснителната линия ЛЗ—1. Необходимата корекция на формата
на честотната характеристика се прави чрез дросела Др2. Сиг-
налът постъпва на третото стъпало (75) без загуба на постоян-
ната съставяща, тъй като резисторите Д25 и Д27 определят ре-
жима на транзистора 75 по постоянен ток. Третото стъпало е
свързано по схема с общ колектор. Високото входно съпротивле-
ние на такава схема и малкият му входен капацитет подобряват
съгласуването на ЛЗ—1. Товар на стъпалото са резисторите Д31,
Д8а и Д9 (последните 2 са в блока за управление). С помощта на
SO
6 Откриване И- отстраняване...
тример-потенциометъра 7?31 се регулира размахът на изходния
видеосигнал. Кондензаторът С13 служи за корекция на честот-
ната- характеристика на видеосигнала в областта на високите че-
стоти. Променливият резистор R8a конструктивно е обединен с
регулятора за наситеност на цветовете R86 в блока за управле-
ние, което е необходимо за запазване па правилно съотношение
между сигналите за яркост и цветност. От изхода на третото стъ-
пало (Т5) през кондензатора С14 видеосигналът се подава на вхо-
да на изходното стъпало (Л1), където се осъществява и фиксира-
нето на ниво „черно11 с помощта на управляема схема за привър-
зване към ниво „черно“.
За управляване на схемата за привързване към ниво „черно1*
се използуват редови сицхронизиращи импулси с отрицателна
полярност, конто се вземат от блока на развивките БР2 и през
контакта 4в на съединителя Ш15 се подават на блока за цветност
и се диференцират във веригата С12, 7?33. Положителният пик
на диференцирания импулс, съвпадащ по време с момента на пре-
минаване на задния фронт на редовия гасящ импулс, през пре-
хвърлящия кондензатор С15 се подава на диодите Д5 и Д6. Дио-
дите се отпушват и кондензаторът С14 през веригата R8a, R9
(в БУ), маса, 7?13 (в Б.У), R29, съпротивлението на отпушените
диоди Д6 и Д5 се зарежда до напрежение, съответствуващо на
амплитудата на гасящия импулс. На долния извод (по схемата)
на С14 се получава положителен потенциал.
В периода на правия ход на редовата развивка, когато дио-
дите Д5 и Д6 са запушени, кондензаторът С14 се разрежда през
резистора Д32, но времеконстантата на тази верига е толкова
голяма, че кондензаторът практически запазва постоянен потен-
циал. По такъв начин благодарение на диода Д6 по време на об-
ратния ход се намалява времеконстантата на зареждане на кон-
дензатора С14, докато времеконстантата на разреждане по време
на правия ход значително нараства.
Отрицателното (по отношение на катода) напрежение постъп-
ва на управляващата решетка на лампа Л1 през резисторите 7?18
и 7?19. Обикновено при включване на телевизионния приемник
резултатната стойност на отрицателното преднапрежение на ре-
шетката на лампата е такава, че при възпроизвеждане на „чер-
но" да съответствува на запушване на кинескопа. По-нататък
това ниво се поддържа автоматически от схемата на привързва-
не към ниво „черно", тъй като в зависимост от предаването на по-
светло или по-тъмно изображение кондензаторът се зарежда до
по-голяма или по-малка стойност и работната точка на анодно-
решетъчната характеристика на лампата се премества така, че
8)
йивото на гасящите импулси да съвпадне с точката на -отсечката
на тока на лъча на кинескопа. Режимът на лампа Л\ по постоя-
нен ток при максимална яркост на кинескопа се нагласява с по-
мощта на тример-потенциометър R18.
Товар на изходното стъпало за яркост е резисторът R46. Че-
стотната характеристика в областта на високите видеочестоти
се формира с помощта на дроселите ДрЗ, Др4 и кондензатора
С17. В катодната верига на изходната лампа Л1 е включен ре-
жекторен лентов филтър с капацитивна връзка (LI, L2, С22, С23).
Захранването на транзисторните стъпала 74 и Т5 става с на-
прежение + 13 V, което се стабилизира със стабилитрона ДЗ. Ба-
зовата верига на транзистора 74 се захранва със стабилизирано
напрежение +24 V, а ключовото стъпало 76 — с напрежение
—13 V от стабилитрона Д7. Захранването на изходното стъпало
(Л1) се осъществява от нестабилизираните източници +370 и
+ 160 V.
Спомагателни с хеми. В блока за цветност и яркост има след-
ните спомагателни схеми в канала за яркост:
1. Схема за ограничаване на тока на лъчите. Яркостният сиг-
нал постъпва на катода на кинескопа през веригата за ограни-
чаване тока на лъча (С20, ДЗ). При това променливата съставя-
ща преминава през кондензатора С20, а постоянната — през дио-
да ДЗ. Докат® диодът ДЗ е отпушен, постоянната съставяща на
тока на кинескопа протича през резистора R43 и веригата ДЗ,
ДрЗ и Л1. Когато токът на кинескопа превиши 0,85 mA, потен-
циалът на резистора R43, а следователно и на катода на диода
ДЗ става по-голям, отколкото на анода му и диодът се запушва.
В резултат на това във веригата на катода на кинескопа се по-
явява силна отрицателна обратна връзка по постоянен ток, осъ-
ществена с помощта на високоомния резистор R43. Това води до
значително забавяне нарастването на тока на катода на кине-
скопа.
2. Схема за автоматично изключване на режекциите. При
приемане на черно-бяло изображение трябва автоматично да се
изключат филтрите за режекция на цветовите подносещи, нами-
ращи се в модула МЧ в канала за яркост. При приемане на чер-
но-бяло изображение каналът за цветност е запушен и отрица-
телното напрежение, което постъпва на базата на транзистор 76
през резистора R50, отпушва транзистора и филтърът се оказ-
ва шунтиран от кондензатора С24 и от малкото съпротивление
на 76. При приемане на цветно изображение, когато каналът за
цветност е отпушен, положителното напрежение от катода на лам-
па Л2 (дискриминатор за Ер' — Еу) през резистора R94 постъп-
82
ва на базата на транзистора Тб и го запушва. В този случай кръ-
гьт не се шунтира, тьй като съпротивлението на запушения тран-
зистор е голямо.
3. Схе'ма за васене на обратная ход. В канала за яркост има
предвидена схема за гасене на обратния ход на лъчите по кадри
и редове. В нея има един чакащ мултивибратор, изпълнен с тран-
зисторите 71 и 72.
За гасене на обратния ход на лъчите по кадри в катодната
верига на лампата Л\ през дросела Др1 от емитерния повторител
73 се подава полукадровият гасящ импулс. Той се снема от ко-
лекторния товар на чакащия мултивибратор (72) и през резисто-
ра R9 се подава на базата на транзистора 73. Продължителност-
та на гасящия импулс може да се регулира чрез тример-потен-
циомегъра R3. Тъй като през транзистора 73 протича значите-
лен импулсен ток, той е развързан от останалата част на схема-
та посредством развързващия филтър R13, С7. Емитерен товар
на транзистора 73 е резисторът Д36 в катодната верига на лам-
па Л1.
Редовите гася щи импулси се подават на катода на лампа Л1
през резисторите R14 и Д15, като допълнително се формират чрез
веригата Д2, Д16 и С8.
През резистора Д17 на катода на лампа Л\ се получава
напрежение +3,5 V, което опростява регулирането на яркостта
в решетъчната верига на лампа Л1 (във веригата на управляе-
мого фиксиране на нивото на „черно11).
Чрез мостчето Ш1 веригата за гасене на лъчите в кинескопа
може да се изключва при регулиране на амплитудно-честотната
характеристика на яркостния канал и при други измервания.
Канал на директния сигнал. Той е изпълнен с транзисторите
77, 78 и 79. Пълният телевизионен сигнал (ПТС) от емитерния
товар на транзистора 79 в БРК през кондензатора С27 се пода-
ва на кръга за обратна корекция на ВЧ предизкривявания Ф1
(С26, L3, Д52). За намаляване влиянието на входного съпротив-
ление на следващото стъпало върху качественна фактор на кръ-
га Ф1 на входа на канала за цветност има емитерен повторител
с транзистор 77. Сигналът от емитерния повторител през рези-
стора Д60 постъпва на лентовия филтър Ф2 (С28, L4, 75, С32,
Д62). Честотно модулираният сигнал, усилен от стъпалото с тран-
зистора 78, се подава най-напред на двустранния ограничится
(R67, ДЮ, R7Q, Д11. Д71), който отстранява паразитната ам-
плитудна модулация, и след това на емитерния повторител 79,
предназначен за съгласуване на изхода на канала на директния
сигнал с входа на електронния комутатор.
Канал на задържания сигнал. Той е изпълнен с транзистори-
те; 744, 715, 716 и закъснителната линия ЛЗ—1. От колектора
на транзистора Т8 честотно модулираният сигнал постъпва на
баздта. цщ емитерния повторител 714, който служи за съгласува-
не ща ниското входно съпротивление на ултразвуковата закъсни-
телна линия ЛЗ—2 с високото изходно съпротивление на усилва-
телното стъпало, а също и за намаляване влиянието на отразе-
ния,сигнал на директния канал. За съгласуване на Л 3—2 на вхо-
да и на изхода й ,са използувани съответно понижаващ и повиша-
ващ автотрансформатор (Ф6, Ф7). Компенсирането на отслабва-
нето на честотно модулирания сигнал в закъснителната линия
става с усилвателя 715, от изхода на който сигналът се подава
на регулируемия двустранен ограничител (7? 180, Д27, Д182, Д181,
Д28, Д183). Тример-потенциометърът Д182 позволява да се из-
равнят амплитудите на задържания и директния сигнал. Сигна-
лът от емитерния повторител 716 постъпва на втория вход на
електронния комутатор.
Електронен комутатор. Четиридйодният електронен комута-
тор, управляван от симетричен тригер, комутира директния и за-
държания сигнал в съответните канали на цветоразликовите сиг-
нали (£r' — £у' и £в' — £у'). Симетричният тригер е изпълнен
с транзисторите 711 и 712 по обикновена схема. Задействуване-
то на тригера става с отрицателните импулси от обратния ход на
редовата развивка, конто се подават на блока през контакта 6а
на съединителя III \ Ба. С помощта на диода Д9 тези импулси се
ограничават до необходимата стойност. След диференциране (С68,
7? 119) импулсите постъпват на симетричната схема за задейству-
ване на тригера (Д16 и Д17). От колектора на транзисторите на
тригера през резисторите Д117 и 7120 правоъгълните импулси
постъпват на електронния комутатор и го превключват. Правил-
ната фаза на комутирането се управлява от схемата за Цветова
синхронизация.
Канал на цветоразликовите сигнали. Двата канала на цвето-
разликовите сигнали Er— Еч' и Ев — £у' са съвсем еднакви, с
изключение на полярността на диодите в дискриминаторите, за-
това ще разгледаме действието на един от тях, а именно каналъг
за червения цвят. Той се състои от усилвател с транзистора 710
със следващ двустранен ограничител (Д12, Д13), дискриминатора
(Л2-пентод) и изходен усилвател на цветоразликовия сигнал (Л2-
триод). От изхода на комутатора сигналът се подава на входа на
усилвателя 710 през кондензатора С44. От изхода на ограничи-
теля.през кондензатора С45 сигналът се подава на честотния дис-
криминатор (управляващата решетка на 772-пентод), а от изхб-
84
да на дискриминатора през веригата Др7, R98, предназначена
за допълнително филтриране на цветовата подносеща — на ре-
шетката на ламПата на изходния усилвател на цветоразликовия
сигнал (Л2-триод). За повишаване на стабил'ността на работа на
изходното стъпало по постоянен ток в катода на лампата е въве-
дена дълбока отрицателна обратна връзка (С62, R104). Ниско-
честотната корекция се осъществява с веригата С60, R100.
Амплитудите на цветоразликовите сигнали на изходните усил-
натели зависят от потенциала в средната точка на ограничите-
.лите, конто се нагласяват с регулаторите „Контраст11 и „Допъл-
нителна наситеност на цветовете1’, изведени на лицевата плоча
на блока за управление БУ чрез съединителите Ш9 и Ш\. Три-
мер-потенциометърът R155 служи за регулиране на режима на
усилвателя на сигнала Er— Е у'чрез изменение на напрежение-
то на решетката на лампата (Л2-триод).
За получаване на цветоразликовия сигнал Eq — EV („зелено11)
-се използува т. нар. катодна матрица (R154, R157, R156). Ампли-
тудата на сигнала Eq'— EV' се установява с тример-потенциоме-
търа R157. Тример-потенциометърът R151 служи за регулира-
не на режима на усилвателя на Eq'—EV (ЛЗ-триод). Трите цве-
торазликови сигнала Е/—EV, Eq'—EV и EV— EV, получени
на анодите на изходните усилватели на цветоразликовите сигна-
ли (Л2, ЛЗ, Л4-триоди), постъпват на модулаторите на кине-
скопа чрез съединителите Ш22, Ш23 и Ш24.
За удобство при проверка и регулиране на блока за цветност
БЦ—2 е предвидена възможност за изключване на един, два или
всичките три лъча на кинескопа. Това се извършва с превключ-
вателя за цветните полета ПЦП (51). Той може да се постави във
всяко от осемте положения. При блока за цветност БЦ—1 из-
ключването на трите лъча става чрез три отделни ключета (В1,
1В2, ВЗ).
Канал на цветовата синхронизация. Той^е съставен от две ча-
сти:
1. Дисцрилшнатор за разпознаване на цветовете. Той е из-
пълнен с пентодната лампа ЛЗ по схема, еднаква с тази на дис-
криминатора на цветоразликовия сигнал за червения цвят. От
колектора на транзистора ПО се подава на управляващата ре-
шетка на пентодната част на лампа ЛЗ честотно модулираният-
сигнал Er'— EV- Лампата е постоянно запушена с отрицателно
напрежение, подавано на решетката през резистора R132, и се
отпушва с положителен правоъгълен импулс, който се формира
ют чакащия мултивибратор (Л и Т2). Импулсите отпушват лам-
пата по време на -обратния ход на кадровата развивка, компен-’
8&
сирайки намиращото се на нейната управляваща решетка постоян-
но отрицателно напрежение. По такъв начин схемата за разпоз-
наване се оказва отпущена по време на обратния ход на кадро-
вата развивка, когато се предават импулсите за разпознаване в
сигнала за цветност. При приемане на цветно изображение тези
импулси се отделят от честотно модулираната подносеща на то-
вара на честотния дискриминатор на сигналите за разпознава-
не (контролна точка КТ—12). При правилна фаза на комутация-
та, когато в канала „червено" постъпва цветната подносеща наг
сигнала Er'— EJ, полярността на импулсите на КТ—12 е поло-
жителна.
2. Зарядно-разрядно устройство. То е изпълнено с диода Д23,
кондензатора С77 и диода, Д24, като отпушва и запушва дискри-
минаторите в канала за цветност в зависимост от това, дали се
приема цветно или черно-бяло изображение.
Отрицателният импулс на обратния ход на кадровата раз-
вивка, отнеман от контакта 8а на съединителя 2Ш5а, зарежда»
през диода Д23 кондензатора С77 до отрицателен потенциал — 8V.
Този потенциал през резисторите Д125, Д90 и Д202 е прило-
жен на управляващите решетки на пентодите на лампите на дис-
криминаторите на цветоразликовите сигнали (Л2, ЛЗ, Л4).
При приемане на черно-бяло изображение, когато в телеви-
зионния сигнал няма импулси за разпознаване, отрицателният
потенциал на кондензатора С77, а следователно и на управлява-
щите решетки на лампите на дискриминаторите за цветност се
запазва по време на правий ход по кадри и дискриминаторите на
цветоразликови сигнали оставят запушени.
При приемане на цветно изображение и правилна фаза на ко-
мутация на електронния комутатор интегрираните от веригата
С80, 7? 128, С79 импулси за разпознаване с положителна поляр-
ност постъпват на базата на емитерния повторител 713 (дотога-
ва той е запушен) и го довеждат в режим на насищане. Конден-
заторът С77 бързо се разрежда през диода Д24 до стойност, рав-
на на малкото изходно съпротивление на наситения транзистор.
В резултат на това по време на правия ход на кадровата развив-
ка, когато се предава сигналът на изображението, напрежение-
то на кондензатора, а следователно и на първите решетки на лам-
пите на дискриминаторите е почти нуля (•—0,3-е—0,4 V) и дис-
криминаторите на цветоразликовите сигнали са отпушени.
При неправилна фаза на комутация на. електронния комута-
тор на входа на честотните дискриминатори на сигналите за раз-
познаване постъпва сигналът Ев' — Е-/ (вместо Er' — Е\ при пра-
вилна фаза). В резултат на това на изхода на. дискриминатора
86
на контролната точка КТ—12 се появяват импулси на раэпозна-
ване с отрицателна полярност, конто през веригата R134, С75,
Д18 коригират фазата на симетричния тригер.
Когато фазата на цветного изображение е правилна, поло-
жителният импулс за разпознаване не може да попадне на симе-
тричния тригер, тъй като диодът Д18 е включен спрямо него с
обратна полярност. На блока за цветност с помощта на ключе-
то В4 има възможност принудително да се запушат дискримина-
торите на цветоразликовите сигнали, като на решетките на лам-
пите Л2 и Л4 се подава напрежение —13 V.
Голяма част от елементите на блоковете за цветност БЦ—1 и
БЦ—2 са монтирани на 9 модула: ЛИ, Л42, Л43, М4, М5, Мб,
ФЗ, Ф4 и Ф5. Осем от тях са запоени към печатната платка на
блока, а деветият (Мб — модул на ултразвуковата закъснител-
на линия) е монтиран на конзоли.
Повредите в блоковете БЦ—1 и БЦ—2 са еднакви. По-долу
ще разгледаме повредите по иомерацията на елементите на бло-
ка БЦ—2.
В блока за яркост и цветност БЦ-2 се срещат следните по-
вреда:
Тъмен екран. Проверява се режимът на лампа Л\. Проверя-
ва се контактуването на Л1 в гнездото. Проверява се дали не е
прекъснал никой от дроселите Др4 или ДрЗ, като при това е пре-
къснал и резисторът Д42. Проверява се дали не са прекъснали
резисторът Д36 или бобината L1 от модул М4. Проверява се
тример-потенциометърът Д18. Проверява се резисторът Д46.
Няма черно-бяло изображение. Проверява се режимът на тран-
зисторите Т4 и ТЗ. Проверява се закъснителната линия ЛЗ—1.
Ако тя е прекъснала, при даване накъсо на двата и извода изо-
бражението се появява.
Изображението е с намалена яркост. Проверява се емисията
на лампа Л1. Ако при замяна повредата не се отстранява, да се
презапоят спойките на гнездото на лампата на печатната плат-
ка. Да се провери режимът на лампа Л1. Да се провери дали не
е прекъснал резисторът R19, при което се е променил режимът
на лампата—напрежението на управляващата й решетка е +0,5V
вместо +2 V, а на катода то е 4-4,5 V вместо +3,5 V.
Влошена детайлност на изображението. Проверява се дали не
е прекъснал дроселът Др2.
Негативно изображение. Проверява се лампата Л1. Проверя-
ва се дали не се е увеличило съпротивлението на резистора 7?26.
Проверява се закъснителната линия ЛЗ—1. Проверява се спой-
ката на извода на колектора на транзистора 7’4.
87
Изображение™ става негативно след около един час. Проверя-
ва се транзисторът Т5.
Върху изображение™ се вижда обратният ход по кадри. Ако
се виждат само 2—3 бели черти в горната част на екрана, обик-
новено те могат да се отстранят чрез тример-потенциометъра ДЗ.
Ако чертите на обратния ход покриват целия екран, проверява
се режимът на транзисторите Tl, Т2 и ТЗ. Проверява се далине
е прекъснал някой от диодите Д1 или Д2.
В левия край на екрана се появяват тъмни и светли вертикал-
ни черти. Нарушено е гасенето на обратния ход по редове. Про-
верява се дали не е пробил диодът Д2.
Балансът на бялото се нарушава периодически. Проверяват се
резисторите Д14 и Д16. Проверява се дали в кондензатора С129
няма утечка.
Няма цветно изображение. Проверява се режимът на тран-
зисторите Т1, Т2 и T9. Проверява се дали не е пробил някой от
кондензаторите С125 или С126 в модула Ф5. При пробив на кон-
дензатора С41 се нарушава режимът на транзистора Т10. Про-
верява се дали не е прекъснал резисторът Д80. Ако е прекъснал
резисторът Д4, се проверява под напрежение дали няма утеч-
ка емитер—колектор в транзистора Т2. При пробив на конден-
затора С37 се нарушава режимът на транзистора T9. Проверя-
ва се дали не е прекъснал коригиращият дросел Др5. Проверя-
ва се режимът на транзисторите Т11 и Т12. Проверява се ултра-
звуковата закъснителна линия ЛЗ—2, като се дадат накъсо из-
водите й 1—2 и 3—4. Ако при това се появи цветно изображе-
ние, закъснителната линия е повредена. Ако е прекъснал рези-
сторът Д70, няма цветно изображение; при превключване на НТК
от канал на канал то се появява, но след 2—3 min изчезва от-
ново.
Няма цветно изображение, в горния край на екрана се вижда
обратният ход по кадри. Проверява се дали няма пробив или утеч-
ка на кондензатора С1 (само в БЦ—1), като при това режимите
на транзисторите Tl, Т2 и ТЗ са нормални.
Цветното изображение изчезва периодически. Проверява се
дали няма лоша спойка на извод на бобините L9 или L10 в моду-
ла Ф4. Проверява се дали не прекъсва периодически ултразву-
ковата закъснителна линия ЛЗ—2. Проверява се дали не се е
яамалило съпротивлението в спираща посока на някой от дио-
дите Д14 или Д15.
Липсва червеният цвят. Проверява се режимът на лампа Л2.
Проверява се контактуването на лампата в гнездото й. Прове-
рява се дали не е прекъснал някой от диодите Д12 или Д13. Про-
88
верява се дали няма лоша спойка на извод на бобините L7 или
L8 в модула ФЗ. Проверява се дали не е прекъснал дроселът Др7.
При прекъсване на някой от резисторите Д101 или 7?102 липсва
напрежението 4-185 V на анода на триода от лампа Л2. Провес
рява се дали не е пробил някой от кондензаторите С63 или С42.
Липсва синият цвят! Проверява сережимът на лампа Л4. Про-
верява се контактуването на лампата в гнездото й. Проверява
се дали няма лоша спойка на някой от изводите на бобините 747
или А18. Проверява се да не е прекъснал някой от диодите Д29
или ДЗО. Проверява се дали не е прекъснал дроселът ДрЮ. Про-
верява се дали не е прекъснал резисторът 7? 197. При прекъсва-
не на някой от резисторите Д213 или Д212 липсва напрежение-
то 4-185 V на анода на триода от лампа Л4.
Преобладава синият цвят. При утечка в кондензатора 6434
напрежението на управляващата решетка на триода на лампа
Л 4 е само 4-1 V вместо 4-6 V.
Синият цвят е слабо изразен. Проверява се дали няма утеч-
ка в кондензатора С129.
Липсва зеленият цвят. Проверява се режимът на лампа ЛЗ.
При прекъсване на някой от резисторите 7? 160 или 7? 161 липсва
напрежението 4-185 V на анода на триода от лампа ЛЗ. Прове-
рява се дали не е прекъснал някой от диодите Д16, Д17 или Д18.
Преобладава зеленият цвят. Проверява се контактуването на
лампа ЛЗ в гнездото й.
Цветното изображение мига. Проверява се режимът на тран-
зистора 7’13. Проверява се дали не се е намалило съпротивление-
то в спираща посока на някой от диодите Д23 или Д24. Прове-
ряват се диодите Д16 и Д17. Проверява се режимът на транзи-
сторите 7’11 и Т12. Проверява се дали няма утечка в конденза-
тора С68.
Цветного изображение е с влошена детайлност и намалена на-
ситеност. Проверяват се спойките на изводите на ултразвуко-
вата закъснителна линия ЛЗ—2. Проверява се дали няма лоша
спойка на някой от изводите на бобините L12 и L15 в модула
7И6.
Някой от цветовете е неестествен. Проверява се изиравност-
та на диодите Д19, Д20, Д21 и Д22 от електронния комутатор.
Проверява се дали в някой от транзисторите 744, 745 или 746
няма утечка в преходите база—емитер или колектор—емитер.
Едната половина на екрана е червена, а другата — синя. Про-
верява се ултразвуковата закъснителна линия ЛЗ—2, като се
дадат накъсо изводите й 1—2 или 3—4. Ако при това дефектът
изчезне, закъснителната линия е повредена.
89
Нарушена е презредната развивка на цветного изображение,
Проверява се ултразвуковата закъснителна линия ЛЗ—2. Про-
верява се дали няма лоша спойка в модула М3, на който се на-
мира и закъснителната линия ЛЗ—2. Проверява се режимът на
транзисторите 7’14, 7’15 и 746. Проверява се резисторът 7?103-
Проверява се дали няма утечка в кондензатора С65.
Белите елементи на изображението са леко оцветени с няка-
къв цвят. Проверяват се режимите на изходните усилватели за
цветоразликовите сигнали (Л2, ЛЗ, Л4).
На цветного изображение се виждат цветни опашки. Проверя-
ва се изправносгга на превключвателя за цветност В4.
На черно-бялото изображение се виждат цветни смущения,
Проверява се дали няма утечка в някой от кондензаторите С119
или С77. Проверява се изправността на диода Д23.
Единият от основните Цветове (R, G, В) силно преобладава.
Проверява се изправността на лампата от канала, чийто цвят
преобладава (Л2, ЛЗ или Л4).
4.6. ПОВРЕДИ В БЛОКА ЗА ЦВЕТНОСТ БЦИ-1
На прил. 5 е дадена схемата на блока за яркост и цветност
БЦИ—1. В него има 7 интегрални схеми (микросхеми), 10 тран-
зистора и 4 радиолампи. В сравнение с блока за цветност БЦ—2
при него се получават по-добри преходи между цветовете, като
е подобрена и цветовата синхронизация. Първият вариант на бло-
ка БЦИ—1 е с 9 транзистора (без 7’10). Той обаче не е внасян у
нас.
На схемата на блока за яркост и цветност БЦИ—1, дадена
на прил. 5, е показано и вътрешното устройство на интегрални-
те схеми от блока.
Блокът за яркост и цветност БЦИ—1 съдържа следните стъ-
пала:
1. Канал за яркост (7’4, ЛЗ—1, 7'5, 7’3, Л1, Тб).
2. Спомагателни схеми в канала за яркост:
а) за ограничаване на тока на лъчите (Д6);
б) за автоматично изключване на режекциите (Т7, 7’10);
в) за гасене на обратния ход на лъчите (Tl, Т2, ДЗ, Л1),
3. Канал на директния и задържания сигнал^ У1, У2, ЛЗ—2^
УЗ).
4. Електронен комутатор (У4, ДЮ, Д12, Д13, Д14).
5. Канал на цветоразликовите сигнали (77, T’lO, Т8, T9, Уб„
У7, Л2, ЛЗ, Л4).
90
6. Канал за Цветова синхронизация (У2, УЗ, У5),
Канал за яркост. Той е съставен от четири стъпала. Първо-
то от тях се намира в блока на радиоканала БРК (T9). Видео-
сигналът от емитерния товар #74 на транзистора T9 през кон-
такта 8 на Ш9 и делителя /?19, #18 постъпва на емитера на вто-
рото стъпало Т4. Товар на Т4 са резисторите R17 и R22, конто
служат за съгласуване със закъснителната линия ЛЗ—1. Тре-
тото стъпало (Т5) представлява емитерен повторител с товар ре-
зисторите R25, R2a и #1 в блока за управление БУ. Резисторът
R2a (регулятор на контраста) конструктивно е обединен с регу-
лятора за наситеност R26 (сдвоен потенциометър). Това е необ-
ходимо за запазване на правилното съотношение между сигна-
лите за яркост и цветност при регулиране на контраста. От
изхода на емитерния повторител Т5 през кондензатора СЮ ви-
деосигналът постъпва на управляващата решетка на лампата от
изходното стъпало Л\, където се осъществява фиксирането на
ниво „черно4’. Това става чрез схемата за привързване на ниво-
„черно", изпълнена с транзистора Тб. За управляване на таз»
схема се използуват редовите синхронизиращи импулси с отри-
цателна полярност, конто се отнемат от делителя #115, R116 (то-
вар на 716 в блок БРК—2), и през контакта 4в на Ш7 и контак-
та 4в на ДЛ5 се подават на извод 7 на БЦИ—1. Импулсите се ди-
ференцират от диференциращата верига С6, #24, при което от-
рицателният пик се отрязва от диода ДА. Положителният пик,,
съвпадащ по време с момента на преминаване на задните пло-
щадки на редовите гасящи импулси, постъпва на базата на тран-
зистора Тб през кондензатора С8. Вследствие на това Тб се от-
пушва и „привързва“ управляващата решетка на Л1 към отри-
цателното (по отношение на катода) напрежение, което идва на-
емитера на Тб (КТ—2) от регулятора на яркостта #4 в БУ през*
резисторите #33, #30 и #32 (от #4 през контактите 5а на Ш\ на
БРК—2 и 7 на Ш9).
Обикновено в началою на предаването резултатната стой-
ност на отрицателното преднапрежение на управляващата ре-
шетка на лампата Л1 се нагласява с регулятора за яркостта #4
в БУ така, че при възпроизвеждане на „черно" кинескопът да се
запуши. По-нататък чрез схемата за привързване това ниво ав-
томатически се поддържа постоянно независимо от характера
на приеманото изображение и контраста, който се регулира с
потенциометъра #2а в БУ. Напрежението за привързване се из-
мени само при ръчно регулиране на яркостта с #4 в БУ.
Постояннотоковият режим на лампа Л1 при максимална яр-
кост на кинескопа се нагласява чрез резистора #26. В катодна-
91
та верига на лампата е включен режекторен лентов филтър с вън-
шна капацитивна връзка (чрез С15). Филтърът е съставен от L1,
L2, С14 и С16.
Спомагателни схеми. В блока за цветност и яркост има след-
ните спомагателни схеми в канала за яркост:
1. Схема за ограничаване на тока на лъчите. Яркостният сиг-
нал постъпва на катодите на кинескопа през веригата за огра-
ничаване на тока на лъчите (С13, Д6). При това променливата
съставяща минава през кондензатора С13, а постоянната — през
диода Д6. Докато диодът е отпушен, резисторът Д39 се шунтира
ют относително малкото съпротивление на анодния товар Д36
на лампа Л\ и вътрешното съпротивление за захранващия източ-
ник. Когато токът на кинескопа превиши 0,85 mA, напрежител-
ният спад върху Д39, а следователно и на катода на диода Д6
става по-голям от напрежението на анода му и диодът се запуШ-
ва. В резултат на това в катодната верига на кинескопа се по-
явявадълбока отрицателна обратна връзка по постоянен ток. Тя
се реализира за сметка на протичането на катодния ток на кине-
скопа през достатъчно високоомния резистор Д39, което довеж-
да до значително забавяне на по-нататъшното повишаване на то-
зи ток, с което се ограничава токът на лъчите.
2. Схема за автоматично изключване на режекциите. При
приемане на черно-бяло изображение трябва автоматично да се
изключат филтрите за режекция на цветовите подносещи, нами-
ращи се в модула ФЗ. При приемане на цветна програма, кога-
то каналът на цветността е отпушен, на изхода на интегралната
схема У5 (извод 7) се получава положително постоянно напреже-
ние, което през затворените контакти на превключвател В4 („Цвет-
пост1) и резистора Д51 постъпва на базата на транзистора Т7,
като го отпушва до насищане. Напрежението на колектора на
77 става близко до нула, което обезпечава запушването на тран-
зистора 740, а следователно безпрепятственото действие на че-
стотно избирателната отрицателна обратна връзка в катодната
верига на лампа Л\ за сметка на голямото пълно съпротивление
на кръговете на лентовия филтър за честотите на режекциите.
Режекцията създава в честотната характеристика на яркостния
канал спадане на честотите на подносещите, което намалява тях-
ната забележимост на екрана.
При приемане на черно-бяло изображение, когато каналът
на цветността е запушен или когато е изключен превключвате-
лят „Цветност1* (В4), на базата на 77 не постъпва положително
напрежение и транзисторът е запушен. Напрежението 4-12 V
създава ток през неговия колекторен товар Д42 в базовата ве-
.92
рига на ПО и отпушва последняя до насищане. Токът в колек*
тора на Т10, протичащ от веригата +12 V през транзистора и
бобината £1, затваря последната накъсо, като по този начин из-
ключва действието на режекциите, което обезпечава широка рав-
номерна лента на пропускане на яркостния канал при приема-
не на черно-бели предавания или при изключена цветност.
3. Схема за гасене на обратния ход. Гасенето на лъчите по-
врем е на обратния ход на редовата и кадровата развивка сё- есъ-
ществява чрез запушване на кинескопа по катодна верига. За-
това се използува запушването на лампа Л\ (също по катодна-
верцга) от специално формирани гасящи импулси. Импулсите
за гасене на обратния ход по редове се формират от положител-
ните импулси на обратния ход на редовата развивка. Те постъп-
ват от блока на развивките БР—2 през блока на колектора на
контакта бе на Ш15 и извод 37 на платката на БЦИ—1. Форми-
рането на гасящите импулси по редове се състои в ограничава-
нето им от базовия ток на емитерния повторител ТЗ и резистора
7? 13. В тази верига се подават и гасящите импулси на обратния ход
по кадри. Те се формират в моновибратора, изпълнен с транзи-
сторите Т1 и Т2 по схема, аналогична на тази, която се изпол-
зува в блок предварителна настройка ПН—1 на СВП—3—1 за
формиране на импулсите за блокиране на АДЧХ. Моновибрато-
рът се задействува с импулси от обратния ход на кадровата раз-
вивка, постъпващи на базата на Т2 през и С1 от блока БР—2*
през блока на колектора и контакта 8а на Ш\5. Продължи-
телността на импулсите за гасене по кадри може да се регулира
с тример-потенциометъра R2.
От емитерната верига на ТЗ двата вида импулси за гасене
(по редове и по кадри) с положителна полярност през мостчето
Ш2 постъпват на катода на лампа Л1. Всеки от тях запушва лам-
пата, при което възникналото на нейния анод положително на-
прежение, достигащо +370 V, надеждно запушва кинескопа по
катод за времето на обратимте ходове на развивките.
Канал за директния и задържании сигнал. Филтърът за об-
ратна корекция на ВЧ предизкривявания Ф1 (£3, С19, /?44) се
нарича още клош-филтър. В него от пълния видеосигнал се от-
делят честотно модулираните подносещи на сигналите за цвет-
ност, конто постъпват на извод 6 на интегралната схема У1, пред-
ставляваща усилвател-ограничител. За товар на усилвателя слу-
жи дроселът Др5. Делителят /?46, 7?47 определи нивото на ог-
раничение на изходния сигнал.
От изхода на ограничителя (извод S) през НЧ филтър Др2,
С23,. С24, С25 сигналът постъпва на извода 5 на интегрална схе-
93
ма У2, която е базата на емитерен повторител в У1. От неговия
товар се взема сигнал, както следва:
а) за електронния комутатор (през извода 7 на У2 и конден-
затора С56);
б) за входа на усилвателя в сыцата интегрална схема У2. От
изхода му през извода 9 сигналът постъпва на кръга L9, С62 от
4>илтър Ф4, представляващ филтър за настройка на разпознава-
нето;
в) през извода 1 на сыцата интегрална схема (У2) за още един
•емитерен повторител, от товара на който (извод 2 на У2) през
резистора R103 сигналът постъпва във веригата Др8, R104, пред-
назначена за съгласуване на ултразвуковата закъснителна ли-
ния ЛЗ—2.
От изхода на закъснителната линия след елементите за съгла-
суване 7^105, Др9, ДЮб сигналът през извода 1 на УЗ постъпва
на базата на транзистора, работещ в УЗ като усилвател с товар
дросела ДрЮ (Извод 3). Сигналът от него през кондензатора С50
постъпва на базата (извод 5) на емитерен повторител в сыцата
интегрална схема (УЗ). От изхода на емитерния повторител (из-
вод 7 на УЗ) през кондензатор С54 сигналът постъпва на втория
вход на електронния комутатор и на базата на един транзистор в
УЗ. От колекторния товар на този транзистор (извод 9) задър-
жаният сигнал постъпва на кръга LIO, С63 във филтъра Ф4. Не-
говата амплитуда се регулира с тример-потенциометъра Д107.
Електронен комутатор. Той е изпълнен с четирите диода ДЮ,
Д12, Д13 и Д14. Превключването на двете рамена на комутато-
ра се управлява от симетричен тригер; разположен в интеграл-
ната схема У4. Тригерът работи в режим на деЛене на редовата
честота. Затова на неговия вход (извод 1) през резистора Д49
се подават импулси на обратния ход на редовата развивка. Йз-
ходните сигнали на тригера (изводи 4 и 6) представляват проти-
вофазни симетрични правоъгълни импулси с полуредова честота.
Фазата им, обезпечаваща правилно възпроизвеждане на цвета,
се коригира един път в началото на всеки полукадър в резултат
на подаването на импулс от схемата за Цветова синхронизация
(извод 8 на У5) през С27 на извод 3 на У4.
Канал на цветоразликовите сигнали. От изхода на електрон-
яия комутатор сигналите се подават на извода / на Уб в канала
на цветоразликовия сигнал Er'— Ex' или на извода / на У7 в
канала на Еь —Ex'. В интегралните схеми Уб и У7 сигналите
се усилват и ограничават от двустранни ограничители, след кое-
то постъпват на базите на транзисторите Т8 и T9. Изменението
на нивото на ограничение в Уб и У7 се използува за регулиране
94
«а наситеността на цвета. За тази цел на изводите 9 на Уб и У7
през контакта 6 на Ш9 се подава постоянно напрежение от регу-
латорите за наситеноСт на цвета R26 и R6 в БУ. Големината на
това напрежение се измени от +8 до +24 V.
Контролните точки КТ—8 и КТ—17 са предназначени за
проверка на амплитудата на ЧМ сигнали до ограничителите в
ИС Уб и У7, контролните точки КТ—9 и КТ—18 са на изхода
на тези ограничители, а КТ—11 и КТ—20 — за демодулирани
сигнали, съответно за Er — Ex' и Ев' — Ex'.
Цветоразликовите сигнали от изходите на честотните детек-
тори през дроселите Др7 и Др12, конто отслабват цветовите под-
носещи, постъпват на изходните усилватели, изпълнени с лам-
пите Л2 и Л4. Във веригите на решетките на тези лампи се из-
вършва корекция на НЧ предизкривявания (веригите 7?82, С43
и 2?124, С78).
Формирането на цветоразликовия сигнал £о'—Е/става чрез
анодната матрица R88, €47 и Z?126, С80, R77, R79, R78.
Регулирането на режимите на изходните цветоразликови усил-
ватели по постоянен ток се осъществява чрез тример-потенцио-
метрите Д68, R74 и R79. Чрез тример-потенциометъра /?8б се
регулира амплитудата на сигнала Eq—Ex' за сметка на измене-
нието на дълбочината на обратната връзка в екранната решет-
ка на лампа ЛЗ.
За регулиране на цветовия тон е предвидена възможност за
изменяне на преднапреженията на лампите Л2, ЛЗ и Л4. Това
става с регулаторите за цветовия тон R8 и R9, изведени на бло-
ка за управление БУ и съединени с БЦИ—1 чрез съединителя
IU9 (контакта 3, 4 и 5).
Изходните цветоразликови сигнали от анодите на изходните
лампи Л2, ЛЗ и Л4 постъпват на модулаторите на кинескопа чрез
•Съединителите Ш22, Ш23 и Ш24.
За удобство при проверка и регулиране на блока за цветност
БЦИ—1 е предвидена възможност за изключване на един, два
или всичките три лъча на кинескопа. Това се извършва с пре-
включвателя на цветните полета ПЦП (В1). Той може да се по-
стави във всяко от осемте положения.
Канал за Цветова синхронизация. Към изходите (извод 9)
на усилвателя-ограничител в интегралните схеми У2 и УЗ са вклю-
чени резонансните кръгове на филтъра Ф4. Единият от тях (L9,
€62) е настроен на честота на сигналите за разпознаване на „черве-
ните‘" редове (4,756 MHz), а другият (L10, €63) — на честотата
яа сигналите зр разпознаване на „сините11 редове (3,9 MHz). От те-
зи кръгове сигналите постъпват на изводите 3 и 9 на У5. На из-
95
вод 1 На интегралната схема се подават управляващи импулси
с кадрова честота от колектора на транзистора- Т2. Сигнал на из-г
хода на схемата на съвпадение (извод 8 на У5) се появява само
тогава, когато по време на кадровия гасящ импулс от директния
канал идва сигнал с честота 4,756 MHz, а от задържания — сиг-
нал с честота 3,9 MHz. Сигналы* на изхода (извод 8 на У5) пред-;
ставлява серия от импулси с полуредовата честота, фазата на кон-
то се определи само от редуването на „червените1* и „сините1* ре-
дове в приемания сигнал. Затова подаването на тези импулси на
определения за това вход (извод 3) на тригера в ИС У4 осигу-
рява получаването на правилно комутиране на директния и за-
държания сигнал.
Автоматичното отпушване и запушване на канала за цветност-
та се осъществява с помощта на тригера, включен в интеграл-
ната схема У5. Изходното напрежение на този тригёр от извод
7 на У5 се подава през превключвателя „Цветност1 (54) на база-
та на транзистора Т7, който заедно с 740 освен автоматично включ-
ване и изключване на режекциите на сигналите на цветността в-
яркостния канал обезпечава включване и изключване-
на канала на цветността. Това става поради това, че
захранването на интегралните схеми Уб и У7 (изводи 2, 3 и 7),
също и на емитерните вериги на транзисторите Т7 и ПО, се осъ-
ществява от напрежение +12 V, което се получава от напреже-
нието +24 V в резултат на пада на напрежението върху резис-
тора Я Н5.
При отпушване на ПО (приемане на черно-бяло изображение)
веригата на напрежението +12 V, захранващо Уб и У7, се за-
тваря през ПО и бобината L1 към маса. Поради липса на захран-
ващо напрежение сигналите престават да минават през Уб и У7
и- каналът за цветността се оказва запушен. Едновременно с то-
ва се запушват Т8 и T9, тъй като на изхОдите на интегралните
схеми, към конто са включени техните бази (изводите 5 на Уб
и У7), липсват отпушващи напрежения. В случая транзистори-
те Т8 и T9 не натоварват източника +24 V, от който те се за-
хранват. Това обезпечава постоянна консумация на тока по вери-
гата на +24 V при включен и изключен канал на цветността.
При приемане на цветно изображение, когато кадровият га-
сящ импулс постъпва на извод 1 на У5 от колектора на Т2 заед-
но със сигналите за разпознаване, на емитера на ТЗ се появява
положителен импулс, както това бе показано по-горе при опи-
санието на работата на схемата за Цветова синхронизация. По
такъв начин на изхода на У5 (извод 7) се подава напрежение+12V.
Под действие на това напрежение транзисторът Т7 се отпуш-
96
ва, а Т10 се запушва. В този случай захранващото напрежение
от източника + 24 V посттпва през резистора R115 на интеграл-
ните схеми Уб и У7. При това транзисторите Т8 и T9 от канала
за цветност се включват, също както и веригите на режекциите.
При приемане на черно-бяло изображение, когато на инте-
гралната схема У5 (извод /) постъпва само кадровият гасящ им-
пулс и не постъпват сигналите за разпознаване на цветовете, ка-
налът за цветност е изключен.
Използуването на интегрални схеми позволява броят на мо-
дулите в блока за цветност БЦИ—1 да се намали на 5‘ ФЗ, Ф4,
Ф5, Ф6 и Ф8. Модулът на Ф8 съдържа товарите на изходните усил-
ватели на цветоразликовите сигнали (Л2, ЛЗ и Л4). Неговото
означение не трябва да се бърка с означението на блока за дина-
мичната сходимост (също У8).
Също така означението на интегралните схеми от блока за
цветност БЦИ—1 (У1 — УТ) не трябва да се бърка с означение-
то на съответните блокове в унифицираните телевизионни прием-
ници от второто поколение.
В блока за цветност и яркост БЦИ—1 се срещат следните
повреди:
Няма черно-бяло изображение, има цветно изображение. Про-
верява се закъснителната линия ЛЗ—1.
Изображение™ е негативно. Проверява се лампа Л1.
Изображението е с намалена яркост. Проверява се лампа Л1.
Цветного изображение е черно-бяло. Контролните точки
КТ—14 и КТ—16седават накъсо, ключето В4 (цветност) е включе-
но. Ако при това се появи цветно изображение, повредата да се
търси в схемата за разпознаване на цветовете. Ако обаче не се
появи цветно изображение, повредата да се търси във входните
вериги на каналите на директния и задържания сигнал.
Единият от основните Цветове (R, G, В) силно преобладава.
Проверява се лампата от канала, чийто цвят преобладава (Л2,
ЛЗ или Л4). Ако преобладава зеленият цвят, може да има по-
вреда и във веригата на матрицата (R88, Д126, С47, С80).
Липсва червеният цвят. Проверяват се интегралната схема
Уб, транзисторът Т8, диодите Д15, Д16 и лампата Л2.
Липсва синият цвят. Проверяват се интегралната схемаУ7,
транзисторът T9, диодите Д17, Д18 и лампата Л4.
В черно-бялото изображение има цветни смущения. Изключ-
ва се ключето В4 и ако смущенията изчезнат, повредата да се
търси в схемата за разпознаване на цветовете. Ако обаче след из-
ключване на В4 смущенията останат, трябва да се провери режи-
мът на транзисторите Т7 и 740, както и резисторите Д42, Д48,
7 Откриване и отстраняване...
97
f?51, Д115 и бобината L1. Проверява се диодьт Д5. Проверява
се интегралната схема У5.
Няма цветно изображение. Проверяват се интегралните схе-
ми У1, У2, УЗ, У4, У5, Уб, У7, като се измерят напреженията
на изводите им.
Цветното изображение мига. Проверяват се интегралните схе-
ми У2, УЗ и У5. Проверява се и транзисторът ТЗ.
Някой от цветовете е неестествен. Проверява се интегралната
схема У4. Проверяват се диодите ДЮ, Д12, Д13 и Д14.
На цветното изображение се виждат цветни опашки. Прове-
рява се интегралната схема У5.
4.7. ПОВРЕДИ В БЛОКА НА РАЗВИВКИТЕ БР—1
Блокът на развивките е предназначен за създаване на откло-
нителни токове с редова и кадрова честота, захранване на изпра-
вителя за фокусировка и изправителя на напрежението за вто-
рия анод на кинескопа, както и за формиране на импулсите за
схемите за гасене на лъчите в кинеекопа, за схемата на АРУ,
за схемата за автоматичната донастройка на честотата и фазата
(АДЧ и Ф) и за блока на цветност.
Блокът за развивките се състои от две основни стъпала: за
редова развивка и за кадрова развивка.
В първите модели на унифицираните телевизионни приемни-
ци е използуван блокът на развивките БР—1. Във всички оста-
нали модели се използува блокът на развивките БР—2 (вж. табл.
3.1).
Блокът на развивките БР—1 може да работа със захранващ
блок БП—1 или БП—2 и блок на колектора БК—1 или БК—2.
Блокът на развивките БР—1 може да се замени с блока БР—2
само ако се заменят захранващият блок с БП—3 и блокът на ко-
лектора с БК—3.
На прил. 6 е дадена схемата на блока на развивките БР—1.
Той се състои от две печатни платки, съответно номерирани с
3 и 4. Пред означение на елементите на тези платки се поставя
цифрата 3 или 4 в зависимост от това, на коя платка се намират.
4.7.1. Редова развивка
Задаващ генератор. Импулсното напрежение с трионообраз-
на форма, необходимо за управляване на изходното стъпало на
редовата развивка, се създава в генератора, изпълнен с лампата
98
ЗЛЬпентод. Кръгът на генератора 3L1, 3C13, ЗС16 е включен
между първата и втората решетка на пентода на лампата. В’анод-
ната верига на лампата възникват правоъгълни импулси с го-
ляма стръмност на предния фронт, използувани за запушване
на изходната лампа за редова развивка през време на обратния
ход на лъча. Във формирането на управляващия импулс участву-
ват също кондензаторите ЗС18, ЗС1 и ЗС4, зареждането на кон-
то става съответно през резисторите ЗУ? 12, 37? 17 и 3/?23 в също-
то време, когато пентодът на лампата ЗЛ1 е запушен. Разреж-
дането на тези кондензатори става при отпушване на пентода от
положителния полупериод на синусоидалното напрежение. Ре-
зисторът 37?13 и кондензаторът ЗС14 установяват необходимата
продьлжителност на плоската част на запушващия импулс, коя-
то определи времето на обратния ход.
Регулирането на честотата на задаващия генератор се извър-
шва чрез изменение на индуктивността на бобината 3L1 (грубо)
и потенциометьра 3/?65 (плавно).
Синхронизацията на генератора се осъществява с редови син-
хронизиращи импулси (РСИ), пристигащи от клема 4в на съе-
динителя 7778.
Схема за АДЧ и Ф. Реактивната лампа представлява едностъ-
пален усилвател с дефазираща верига. За реактивна лампа се
използува триодната част на лампата ЗЛ1. Дефазиращата вери-
га се състои от кондензатора ЗС11 и резистора 37?8. Резисторът
37?9 възпрепятствува окъсяването към маса на синусоидалното
напрежение, постъпващо в решетьчната верига на лампата през
кондензатора за връзка ЗС9. Режимът на работа на реактивна-
та лампа се определи от пада на напрежението върху резисто-
рите 37?14 и 37?65, през конто протичат анодните токове на триод-
ната и пентодната част на лампата ЗЛ1.
Схемата за АДЧ и Ф е изпълнена по схемата на несиметричен
дискриминатор (ЗД1, ЗД2, ЗС2, ЗСЗ, 37?2 и 37?3). На дискрими-
натора през делителя ЗС1, ЗС4 постъпва трионообразното напре-
жение, а през ЗД1 —синхронизиращите импулси с отрицател-
на полярност.
Резисторът 37?6 и кондензаторите ЗС7 и ЗС8 образуват фил-
тър за ниски честоти на изхода на схемата за АДЧ и Ф. Верига-
та ЗС6, 3R7 потиска колебателния процес, възникващ при ряз-
ко изменение на честотата на задаващия генератор, ускорявай-
ки влизането му в синхронизация.
Из ход но стъпало. То е изпълнено с лампата ЗЛЗ и демпфер-
ния (бустърен) диод ЗЛ4. Управляващата решетка на лампата
ЗЛЗ е свързана със задаващия генератор за редова развивка и
99
със схемите за стабилизация на динамичния режим и защитатз
от претоварване. Постъпващите през кондензатора ЗС17 и рези-
стора 3^56 управляващи импулси от задаващия генератор имат
отрицателна полярност.
Падението на напрежението, създавано от катодния ток на
лампата от изходното стъпало (ЗЛЗ) върху резисторите 47?3, 47? 11,
4/?18 и 47?1О, се използува за захранване на веригата за хори-
зонтална и вертикална центровка.
Аноден товар на изходната лампа 3.773 е унифицираният из-
ходен трансформатор за редова развивка (ТХО) ЗТр1 тип ТВС—
90ЛЦ2.| На прил.^ 6 е показано разположението на изводите
на изходния трансформатор (ТХО) ЗТр1. Паралелно на изводи-
те 3, 5 и 6 на товарната бобина на трансформатора посредством»
мостчето на превключватели 4В2 се свързва кондензаторът 403,
което позволява да се установи грубо хоризонталният размер на
изображението.
Повишеното (бустърно) напрежение се получава върху кон-
дензатора 3026 (бустърен кондензатор).
Към кондензатора 3026 през резистора 3/?31 е свързан дели-
телят на напрежение 37?71, 37?72, 37?73 и паралелно свързаният-
резистор 3R27. Чрез тример-потенциометрите 37?71, 37?72 и 3R73
се регулира напрежението на ускоряващия електрод на кинес-
копа от 500 до 900 V.
За настройка на високоволтовата намотка наТХО иа трета-
та хармонична на колебанието, възникващо при обратния ход
на лъча, в трансформатора ЗТр\ има две последователно свърза-
ни бобини, включени към изводите 4 и 6 на неговата намотка.
Първата бобина е р'азположена на ферита с високоволтовата на-
мотка, а втората е закрепена на текстолитова плочка. Изменение-
то на индуктивността на горната (по схемата) бобина позволява
да се установи необходимата за получаване на резонанс връзка
между товарната и високоволтовата намотка на ТХО. При точ-
на настройка на третата хармонична напрежението на втория
анод на кинескопа е максимално, токът на лампата на изходно-
то стъпало е най-малък и в лявата част на растъра демпферни-
те ивици са по-малко забележими (ефект „завеса11).
Двете половини на намотката 7—8 и &—10 са свързани помеж-
ду си и чрез кондензатора ЗС27, като са свързани и с бобините
за хоризонтално отклонение (БХО) чрез симетриращите бобини
ЗАЗ, регулатора за линейност в хоризонтална посока ЗА2 и пър-
вичната намотка на коригиращия трансформатор (трансдуктор)<
ЗТр2. Чрез кондензатора ЗС27 се прави допълнителна корекциж
на изкривяванията тип „възглавница11.
100
Стабилизация на динамичния режим. Тя се осыцествява от схе-
мата, състояща се от варистора 37?18, тример-потенциометъра
ЗД16 и кондензатора ЗС19. През кондензатора ЗС19 от извода
5 на трансформатора ЗТр1 на варистора постъпват импулсите
на обратния ход с положителна полярност. Когато върховете на
тези импулси излизат от границите на полегатия участья на волт-
амперната характеристика, съпротивлението на варистора ряз-
ко пада, той действува като диод и се зарежда кондензаторът
ЗС19. На извода на кондензатора, свързан с варистора, възник-
ва отрипателното напрежение, пропорционално на размаха на
импулсите на обратния ход. Това напрежение през резисторите
ЗД21 и ЗД22, изпълняващи ролята на утечка на управляваща-
та решетка и резистора 3R56, предназначен за стабилизация на
работата на стъпалото, постъпва на решетката на лампата. По та-
къв начин големината на отрицателното напрежение на управля-
ващата решетка се оказва свързано с размаха на импулсите на
обратния ход. При увеличаване или намаляване на импулсите
на обратния ход съответно се понижава или увеличава отрица-
телното напрежение на управляващата решетка на изходната
лампа ЗЛЗ. В резултат на това при колебания на захранващите
напрежения, стареене на лампата и елементите за поддържане
на хоризонталния размер величината на напрежението на вто-
рия анод на кинескопа не излиза от границите на нормалните
стойности. Тример-потенциометърът ЗД16 позволява да се ре-
гулира в известии граници съпротивлението на варистора за под-
биране на величината на напрежението на втория анод на ки-
нескопа в процеса на регулировката.
Защита от претоварване. Претоварването на лампата ЗЛ 3 от
изходното стъпало възниква при неизправност на задаващия ге-
нератор, когато отрицателното преднапрежение, създадено в ра-
ботай условия от решетъчния ток, липсва и анодният ток, а с
него и разсеяната мощност на анода на лампата растат до опас-
на величина. За предотвратяване на това явление се използува
източникът на отрицателно напрежение —250 V, с помощта на
което в момента на включване на телевизионния приемник от де-
лителя 4Д4, 4₽6, 4Д15, ЗД28, ЗДЗО, 3/?29, 4/?10, 4Д11, 4Д18 на
управляващата решетка на изходната лампа се подава отрица-
телно напрежение от порядъка на —70 до —80 V през резисто-
рите ЗД19, ЗД21, ЗД22 и ЗД56. Доколкото при това напрежение
лампата не се запушва напълно, то при изправност на задава-
щия генератор в нейната анодна верига възникват импулси на
обратния ход. Тези импулси се изправят от диода ЗДЗ и през ре-
зисторите ЗДЗО, ЗД28 и 4Д6 компенсират отрицателното пред-
101
напрежение, създавано от външния’ източник на напрежение
—250 V. При излизане от строя на задаващия генератор, кога-
то отсъствуват импулсите на обратния ход, такава компенсация
не се извършва и на решетката на лампата си остйва отрицател-
ното преднапрежение.
Фокусировка. За'създаване на фокусиращо напрежение за пър-
вия анод на кинескопа се използува изправител с диода 4Д1. Той
изправя импулсите на обратния ход на редовата развивка, по-
стъпващи на него от анода на лампата ЗЛЗ. Изправеното напре-
жение се снема от кондензатора 4С1 на делителя на напрежение
4/?1, 4??7, 4/?8, 4Д9. Съотношението между раменете на делите-
ля се измени чрез преместване на мостчето на превключватели-
4В1, което позволива да се извърши грубо регулиране на напре-
жението за фокусировка в границите от 4,8 до 5,8 kV. Плавна-
та регулировка на напрежението за фокусировка, но вече в по-
мадки граници, сеВосъществнва с потенциометъра 47?2.
Изкривявания тип „възглавница". Те възникват в кинескопа!
поради нарушаване? на пропорционалността между величината
на отклонителнии ток и ъгъла на отклонение, който расте с от-
далечаването на лъча от центъра на екрана. Тези изкривявания
водят до това, че изображение™ се свива в центъра и се разтя-
га в краищата, поради което те се наричат симетрични изкривя-
вания.
В телевизионните приемници за цветно изображение се раз-
личават два вида корекции на изкривявания тип „възглавница":
във вертикална посока (долу и горе на растъра — вертикална
корекция) и в хоризонтална посока (вдясно и вляво на изобра-
жение™—хоризонтална корекция).
Намотките 3—4 и 6—5 на коригиращия трансформатор (транс-
дуктор) ЗТр2 тип ТК-90ЛЦ2 през резистора 3R33, регулатора
за линейност на редовете 3L2 тип РЛС-90ЛЦ2 и симетриращи-
те бобини 3L3 тип [СК-90ЛЦ-2 са свързани паралелно на бо-
бините за хоризонтално отклонение (БХО). Намотката 1—2 на
трансформатора ЗТр2 през дросела за регулиране на фазата 3Z.4
тип РФ-90ЛЦ2 е, свързана последователно с бобините за верти-
кално отклонение (БВО).
Дроселът за регулиране на фазата 3L4 заедно с намотка 1—
—2 на коригиращия трансформатор (трансдуктор) ЗТр2 и .кон-
дензаторите ЗС28 и ЗС29 образуват резонансен кръг, настроен
на малко по-ниска честота от честотата на редовата развивка
15 625 Hz. Чрез изменение на индуктивността на дросела 3L4
се установява необходимата фаза на коригиращия ток, а негова-
102
та амплитуда се определи от положението на мостчето на пре-
включвателя ЗВЗ.
За допълнителна корекция на изкривяванията тип „възглав-
ница“ по хоризонтала последователно на изходната намотка на
трансформатора ЗТр1 (изводи 7—8 и 9—10) и бобините за хори-
зоитално отклонение е включен кондензаторът ЗС27. Конденза-
торът заедно с бобините образува трептящ кръг, в който възник-
ва синусоидално колебание. Капацитетът на кондензатора опое-
деля честотата, амплитудата и фазата на тези колебания, кон-
то, събирайки се с трионообразния ток, създаван от импулсно-
то напрежение, приложено към отклонителните бобини, водят
до това, че сумарната форма на отклонителния ток става S-об-
разна. При гакава форма на отклонителния ток в периода на пра-
вия ход ъгловата скорост на електронния лъч се намалява с от-
далечаването му от центъра. Симетриращите бобини 3L3 са пред-
назначени за компенсация при регулиране на динамичната схо-
димост на кръстосаните хоризонтални „червени“ и „зелени11 ли-
нии в центъра на растъра, конто възникват поради различната
индуктивност на всяка от отклонителните бобини за хоризон-
тално отклонение (БХО).
За хранване на втория анод на кинескопа и стабилизация на
високото напрежение. За намаляване на капацитета на високо-
волтовата намотка на изходния трансформатор ЗТр1 и за настрой-
ка на третата хармонична на импулсите на обратния ход, тя се
свързва индуктивно с анодната намотка за разлика от галванич-
ните връзки, използувани в телевизионните приемници за черно-
бяло изображение. При такава връзка изправянето на възниква-
щите тук импулси би позволило да се получи високо напрежение
от порядъка на 19 kV, което е недостатъчно за захпанване на вто-
рия анод на кинескопа за цветно изображение.
По тази причина напрежението за захранване на втория анод
на кинескопа се създава от два изправителя. Първият — с дио-
да ЗД6, изправя импулсите на обратния ход, възникващи на ано-
да на лампата ЗЛЗ, и зарежда кондензатора ЗС48 до напрежение
6—7 kV. Последователно с този изправител е включена повиша-
ващата бобина от ТХО и на анода на втория изправител с лам-
пата ЗЛ5 постъпва сумарното напрежение, получено от сумира-
не на напрежението на кондензатора ЗС48 и импулсното напре-
жениё на повишаващата бобина. В резултат на това на изхода
на втория изправител се получава напрежение 22—26 kV.
Стабилизацията на високото напрежение при изменение на
товара в границите от 0 до 1 mA се осъществява чрез триодна-
та лампа ЗЛ6 (баластен триод), която е свързана в качеството на
103
шунтиращ товар към високоволтовия източник, поради което
се нарича шунтиращ триод. Поддържането на изправеното напре-
жение в зададените граници се постига с помощта на веригата
на обратна връзка 3^59, 3/?61, по която протича целият ток,
консумиран от високоволтовия изправител. Полученият от този
ток пад на напрежението върху делителя 37?6О, 47? 14, 37?63 по-
стъпва на решетката на лампата 3.776. При липса на ток на лъчи-
те на кинескопа (екранът е тъмен) токът от високоволтовия из-
точник минава само през лампата 3.776. При увеличаване на то-
ка на лъчите в кинескопа се увеличава и падът на напрежението-
върху резисторите 37?59 и 37?61 и съответно нараства отрицатело
ното преднапрежение на решетката на триода 3.776, в резултат
на което намалява големината на отклоняващия се през него ток.
При намаляване тока на лъчите в кинескопа съответно нама-
лява и отрицателното преднапрежение на лампата ЗЛ6 и нара-
ства големината на протичащия през нея ток.
Режимът на работа на стабилизиращия триод 3.776 се устано-
вява посредством потенциометъра 37?63, на който се подава от-
рицателно напрежение, използувано за компенсация на пови-
шеното напрежение (бустърното напрежение), постъпващо на
решетката на триода през 37?59, 37?61, 3/?60 и 4/?17.
Резисторът 37?64 в катода на лампата ЗЛ6 е предназначен за
ограничаване на тока през стабилизатора при пълно запушва-
не на кинескопа. Големината на този ток трябва да бъде 1,0 до
1,2 mA.
Резисторът 47?17 и кондензаторът ЗС45 образуват филтър,
който отстранява променливата съставяща с редова честота на
решетката на 3.776. Чрез последователната верига 47?13, 4С4 се
отстранява възможността за самовъзбуждане в схемата за ста-
билизация.
4.7.2. Кадрова развивка
Задаващ генератор. Той е изпълнен по схемата на еднокапа-
цитивен мултивибратор с колекторно-базови връзки (37Т и ЗТ2).
Особеност на такава схема е периодичного зареждане и разреж-
дане на кондензатора 3C31. Честотата на колебанията на гене-
ратора се регулира чрез потенциометъра 37?67, който измени вре-
меконстантата на разреждане на кондензатора 3C31.
Синхронизацията на мултивибратора се осъществява с кад-
рови синхронизиращи импулси (КСИ), постъпващи от клема 4а
на съединителя 7778. Те се подхват през кондензатора 3C32, по-
тенциометъра 37?67 и резистора 37?39 на базата на транзистора
104
372. Чрез потенциометъра ЗД67 се регулира честотата на кадри-
те.
Трионообразното напрежение на базата на емитерния по-
вторител (373) се снема от кондензаторите ЗСЗЗ и 3C34. В перио-
да от време, докато транзисторът 372 е запушен, тези конденза-
тори се зареждат от източника 4-29 V през веригата ЗД68, 37?40,
ЗД42 и напрежението върху тях нараства. При отпушване на
транзистора 372 на неговия колектор възниква положителен скок
на напрежението. При това диодът ЗД4 се отпушва и конденза-
торите ЗСЗЗ и 3C34 се разреждат през транзистора 372.
Емитерен повторител. Той е изпълнен с транзистора 373 и
е предназначен за съгласуване на високото изходно съпротивле-
ние на колекторната верига на транзистора 372 с относително
ниското съпротивление на базовата верига на изходното стъпало
(374).
Между общите точки на свързване на кондензаторите ЗСЗЗ,
3C34 и емитера на транзистора 374 от изходното стъпало е вклю-
чена веригата за обратна връзка 3/?44, ЗД69. Тя е предназначе-
на за формиране на параболичната съставяща на управляващо-
то напрежение. Параболичната съставяща се създава върху кон-
дензатора 3C34, където става интегрирането на импулсите, от-
делящи се върху резистора ЗД52. Нейната големина и форма се
регулират посредством потенциометъра ЗД69 (вертикална линей-
ност). Поради действието на обратната връзка трионообразно-
то напрежение на базата на транзистора 373 добива трионооб-
разно-параболична форма.
В колекторната верига на транзистора 373 е включена ве-
ригата ЗД43, ЗД45, предназначена да ограничава тока и напре-
жението. Чрез тример-потенциометъра ЗД45 се подбира прави-
лен режим на транзистора 373 и съответно на 374, с който той
е свързан по постоянен ток.
Изходно стъпало. То е изпълнено с транзистора 374 по схе-
ма с общ емитер. В колекторната верига на транзистора е вклю-
чена по автотрансформаторна схема първичната намотка на из-
ходния трансформатор за вертикаДно отклонение 37р3 тип
ТВК-90ПЦ1. Изводът2на тази намотка посредством дросела 3L4
и намотката 1—2 на трансформатора за корекция на изкривява-
нията тип „възглавница“ 37р2 се свързва с един от краищата на
•бобините за вертикално отклонение (БВО). Другият край на те-
зи бобини е свързан към шаси посредством кондензатора ЗС47
и е свързан с плъзгача на потенциометъра 4Д11 за вертикална
центровка на изображението.
105
Веригата 3/?49, 3/?48, ЗД5, 3C39 е предназначена за ограни-
чаване на амплитудата на импулсите на обратния ход, възник-
ващи в първичната намотка на 37р3. При това тример-потенцио-
метърът ЗД49 се регулира така, че продьлжителността на обрат-
ния ход на кадровата развивка да не превишава пределно до-
пустимата величина.
Линейно-параболичното напрежение на схемата за динамич-
ната сходимост на лъчите се формира с помощта на отделно стъ-
пало, изпълнено с транзистора ЗТ5. На базата на транзистора
през резистора ЗД52 от емитерната верига на изходното стъпа-
ло постъпва напрежение с линейно-параболична форма. От колек-
торния товар 3/?53, ЗС41 през кондензатора ЗС42 и съедините-
ля Ш\ 1 линейно-параболичното напрежение се подава на блока
за динамична сходимост на лъчите У8.
4.7.3. Центровка на изображението
Центровката на растъра в хоризонтална и вертикална посо-
ка се извършва чрез пропускане на постоянен ток съответно преЭ
бобините за вертикално и хоризонталио отклонение на унифици-
раната отклонителна система тип ОС-90ЛЦ2. На прил. 16 е
показано свързването на двата чифта отклонителни бобини в от-
клонителната система и разположението на изводите им.
За центровка на растъра в хоризонтална посока се използу-
ва мостовата схема, образувана от резисторите ЗД24, 47? 10 и част
от тример-потенциометъра 47?3 в катодната верига на лампата
ЗЛЗ. В диагонала на моста към двете половини на вторичната
намотка на трансформатора 37р1 (9—10 и 7—8) са включени от-
клонителните бобини за хоризонталио отклонение (БХО). При
завъртване на плъзгача на тример-потенциометъра 47?3 нагоре
или надолу спрямо центъра балансът на моста се нарушава п
през редовите отклонителни бобини протича постоянен ток, кой-
то измества растъра на екрана вдясно или вляво.
За центровка на растъра по вертикала се използува баланс-
на схема. В нея влизат тример-потенциометърът 47?11, отклони-
телните бобини за вертикално отклонение (БВО) и първичната.'
намотка на изходния трансформатор за вертикално отклонение
37р3. В средно положение на плъзгача на тример-потенциоме-
търа 4Т?11, когато напрежението, създавано от катодния ток на
лампата ЗЛЗ върху резистора 47? 11 (около 2 V), се уравновеся-
ва с напрежението, създавано от колекторния ток на транзисто-
ра 374 върху съпротивлението на намотката на трансформато-
ра 37р3, не протича постоянен ток през бобините за вертикално»
106
отклонение. При преместване на плъзгача на тример-потеицио-
метъра 4R11 нагоре или надолу през бобините за вертикално от-
клонение протича постоянен ток, който измества растьра наго-
ре или надолу. Кондензаторът ЗС47 отвежда кадровите импул-
си на маса.
4.7.4. Повреди в блока БР—1
В блока на развивките БР—1 се срещат следните повреди:
Тъмен екран. Първо се прави обща проверка на стъпалото
на редовата развивка. Проверява се бустърното напрежение на
бустърния кондензатор ЗС26. То трябва да бъде около 900 V.
Проверяват се напреженията на анодите и на екранната решет-
ка на лампа ЗЛ1, на екранната решетка на лампа ЗЛЗ и на ано-
да на демпферната лампа ЗЛ4. Проверява се повишаващата бо-
бина от ТХО по външния й вид.
След това се проверява действието на задаващия генератор,,
като се измерва напрежението на управляващата решетка на из-
ходната лампа ЗЛЗ. Измерването се прави, след като се свърже
с маса точката на свързването на резистора 47? 15 с левия край
на тример-потенциометъра 47?6. Ако напрежението е не по-мал-
ко от —50 V, генераторът е изправен. Трябва обаче да се има
пред вид, че това напрежение липсва при прекъсване на тример-
потенциометъра 47?3.
Ако е пробил кондензаторът ЗС27, да се провери и дали не е
прекъснал тример-потенциометърът 4/?3 или резисторът 4/?18.
Да се провери дали не е прекъснал резисторът 37?29, като при
това е нарушен режимът на работа на лампа ЗЛЗ — напреже-
нието на управляващата й решетка е —250 V вместо —50 V.Про-
веряват се селеновият изправител Д6, кондензаторите ЗС46, ЗС48
и резисторите 37?59 и 37?61. Проверяват се резисторът 3/?28, три-
мер-потенциометърът ЗДЗО, кондензаторът 3C23, резисторът 3/?29‘
и диодът ЗДЗ.
Намален хоризонтален размер на изображението. Проверява
се лампата ЗЛЗ. Проверява се резисторът 3/?57 в екранната ре-
шетка на лампа ЗЛЗ.
Намален хоризонтален размер, недостатъчнаяркост на изо-
бражението. Проверява се резисторът 37?28. Проверява се ЗТр!
(ТХО). Ако той се загрява ненормално, да се замени с нов.
Не може да се регулира хоризонталният размер на изображе-
нието. Проверява се резисторът 47?4.
Намалена яркост. Проверяват се лампите ЗЛ5 и ЗЛ6. В повече-
то случаи при такава повреда при увеличаване на яркостта се-
107
•увеличават и размерите на изображението в двете посоки (екра-
нът ,,диша“).
Намален хоризонтален размер на изображението, като то е
подгънато в левия му край. Проверява се лампа ЗЛ4. Да се про-
вери ТХО (ЗТр\).
Намален хоризонтален размер на изображението, като то е
подгънато в десия му край. Проверява се лампа ЗЛЗ. Проверява
-се ТХО (37р1). Проверява се бустърният кондензатор ЗС26
На екрана се вижда светла хоризонтална черта. Първо се про-
верява наличието на стабилизираните напрежения 4-30 V на из-
водните точки 10 и И на печатната платка и -f-29 V на изводна-
та точка 9 на печатната платка. След това се проверява режимът
на изходния транзистор 374. Проверява се и дали радиаторът
му, с който е свързан колекторът на транзистора, не окъсява с
маса. След това се проверяват режимите на транзисторите 371,
372 и 373, както и изправността на елементите на мултивибра-
тора (371 и 372).
Намален вертикален размер на изображението. Първо се про-
верява величината на стабилизираното напрежение 4-29 V и ако
то е по-ниско, да се регулира точно в блока на захранването. Про-
верява се дали не е прекъснал кондензаторът ЗС47. Проверяват
се кондензаторите ЗСЗЗ, 3C34, резисторът 3/?42 и тример-потен-
циометърът 3/?40. Проверява се дали няма късо съединение в
•блока за динамична сходимост У8, както и в съединителя ШИ.
свързващ този блок с блока на развивките.
На екрана се вижда широка около20 mm светла ивица. Прове-
фява се режимът на транзистора 373.
Намален вертикален размер на изображението, като то е под-
гънато в горния или долния му край. Проверява се режимът на
транзистора 374. Проверява се дали няма лоша спойка на извод
2 на изходния трансформатор 37р3. Проверява се дали в кон-
дензатора 3C38 няма утечка или той не е прекъснал (изсъхнал).
Проверява се дали в някой от кондензаторите ЗСЗЗ или 3C34
няма утечка или някой от тях не е пробил или прекъснал (из-
съхнал).
Увеличен вертикален размер на изображението. Проверява се
стойността на стабилизираното напрежение 4-29 V. Ако то е по-
голямо, да се регулира точно в захранващия блок. Проверяват
се резисторите 37?44 и 37?69.
Увеличен вертикален размер на изображението, като то е не-
линейно по вертикала. Проверяват се резисторите 37?44 и 3/?69.
108
Изображението е свито вдолния му край. Проверява се да-
ли изходният транзистор 374 не се загрява прекомерно поради
лош контакт на корпуса му с радиатора. Проверява се дали ня-
ма навивки накъсо в изходния трансформатор 37р3.
Изображението е свито в долния му край, като е намален вер-
тикалният му размер. Проверява се дали не е прекъснала първич-
ната намотка 1—2 на изходния трансформатор 37р3. В такъв
случай във веригата на бобините за вертикално отклонение (БВО)
се оказват включени резисторите 3/?34, 3/?35 и кондензаторът
ЗС28.
Изображението е подгънато в долния му край, като е намален
вертикалният му размер. Проверяват се кондензаторите ЗСЗЗ, 3C34,
3C36, ЗС42 и ЗС41. Проверява се режимът на транзистора 373.
Известно време след включването изображението се подгъ-
ва в долния му край, като се намалява и вертикалният му размер.
Проверява се дали няма утечка в кондензатора 3C36.
В горния край на изображението има изкривяване тип „въз-
главница". Проверяват се бобината за регулиране на фазата
3L4 и коригиращият трансформатор (трансдуктор) ЗТр2.
Кадровата развивка пропада периодически. Изходният тран-
зистор 374 да се затегне много добре към радиатора му.
Периодически вертикалният размер на изображението нама-
лява значително, като при това изчезва едната му половина.
Проверяват се спойките на коригиращия трансформатор (трандук-
тор) ЗТр2.
Синхронизацията по редове е нарушена. Ако изображението
се движи по хоризонтала, но може за миг да спре чрез потенцио-
метъра 37?65, повредата да се търси в схемата за АДЧ и Ф. Пцо-
веряват се тример-потенциометърът 3R1, резисторите 37?2, 3R3,
3R4 и диодите ЗД1 и ЗД2. Ако изображението е разпиляно („чер-
та") и не може да се възстанови чрез потенциометъра ЗД65, е раз-
строен задаващият генератор (3L1, 3C13, ЗС16). Проверява се
режимът на лампа ЗЛ1, както и контактуването в гнездото й.
Проверява се дали няма утечка в кондензатора ЗС1.
Синхронизацията по кадри е нарушена. Проверяват се кон-
дензаторът 3C31, резисторите 3R37, 3R39, ЗД67 и режимът на
транзисторите ЗТ1 и 372. Ако е необходимо, се измени стойност-
та на резистора ЗД39, така че в средне положение на плъзгача
на потенциометъра 3R37 синхронизацията по кадри да е стабилна.
Влошена е фокусировката на изображението. Проверява се
потенциометърът за регулиране на фокусировката 4Д2. Прове-
рява се дали не е нарушена връзката на мостчето с щифтовете
на превключвателя 4В1. Да се провери лампата ЗЛ5. Проверя-
ют
®а се дали не е повреден селеновият изправител 4Д1. При по-
®реда на изправителя може да прекъсне и резисторът 47?9. Про-
верява се дали не е прекъснал някой от резисторите 4/?7 или 4^8.
Влошена е фокусировката, яркостта е недостатъчна. Проверява
се лампа ЗЛ6. Проверява се дали не се е увеличило съпротив-
лението на резистора 37?66.
Нарушен е балансът на бялото. Проверява се дали не е по-
вреден някой от потенциометрите 3/?71, 3/?72 или 37?73.
Нарушена е статичната и динамичната сходимост. Проверява
се режимът на транзисторите ЗТ4 и ЗТ5. Проверява се дали не
са прекъснали или няма утечка в кондензаторите ЗС41 или ЗС42.
4.8. ПОВРЕДИ В БЛОКА НА РАЗВИВКИТЕ БР—2
Блокът на развивките БР—2 се различава съществено от бло-
ка на развивките БР—1. Различията са главно в изходното сть-
«пало за редова развивка и по-малко в кадровата развивка.
На прил. 1 а е дадена схемата на блока на развивките БР—2.
В нея всички елементи са номерирани последователно.
4.8.1. Редова развивка
Заданащ генератор. Той е изпълнен с пентодната част на лам-
па Л1. Честотата му се регулира чрез изменение на индуктив-
ността на бобината IA (грубо) и потенциометъра 7?17 (плавно).
Генераторът произвежда синусоидални трептения. Те се пре-
връщат в трионообразни импулси с помощта на веригата С21, /?26.
Полученото на анода на лампата импулсно напрежение през кон-
дензатора С20 и резистора 7? 37 се подава на управляващата ре-
шетка на изходната лампа за редовата развивка Л2.
Схема за АДЧ и Ф. Тя се състои от несиметричен фазов дис-
криминатор (Д1, Д2, С4, С6, R7, R8), НЧ филтър (ДЗ, С8, Д6,
•С7, R9, С9) и реактивна лампа (Л1—триод).
Във фазовия дискриминатор се сравняват честотата и фаза-
та на трионообразното напрежение на интегрирания от верига-
та ДИ, CH, СЗ импулс за обратния ход на редовата развивка,
идващ от намотката 3—2 на ТХО (Тр1) през веригата R\ 1, СИ,
със синхронизиращите импулси. Последните пристигат отампли-
тудния отделител (контакт 2а на съединителя Ш8) и през рези-
стора Д4 и кондензатора С6 се подават на фазовия дискримина-
тор. В резултат на сравнението на изхода на НЧ филтър се по-
лучава постоянно (положително или отрицателно) напрежение,
което чрез реактивната лампа коригира честотата и фазата на
110
задаващия генератор за редовата развивка. Кондензаторът С7
и резисторът R6 подобряват формата на характеристиката на НЧ
филтър. Веригата R9, С9 повишава устойчивостта на работата
на схемата на АДЧ и Ф. Веригата С12, С13, /?14 определи стой-
ността на фазовата разлика между напреженията на анода и уп-
равляващата решетка на реактивната лампа. Кондензаторът С14
заземява променливата съставяща в катодната верига, което уве-
личава стръмността на триодната и пентодната част на лампа
Л1. Резисторите /?19 и /?17 определят работната точка на реше-
тъчната характеристика на реактивната лампа.
Изходно стъпало. То е изпълненос лампата Л2 и демпферния
полупроводников диод Д4. В анодната верига на лампата е вклю-
чен изходният трансформатор Тр\ (ТХО) тип ТВС-90ЛЦ5. Упо-
требата на умножителя на напрежение УН8.5/25—1,2 А напра-
<ви възможно да се намали чувствително напрежението в ТХО,
с което той стана доста по-малък в сравнение с ТВС-90ЛЦ2 от
блока за развивките БР—1. Освен това поради тази причина на-
маляха много повредите в него, като изчезнаха и демпферните
«вици (ефектът „завеса") в левия край на екрана.
На фиг. 4.9 е показано разположението на изводите на изход-
ния трансформатор за хоризонтална развивка (ТХО) ТВС-90
ЛЦ5. На фиг. 4.10 е показано разположението па изводите на
умножителя на напрежението УН8,5/25—1,2 А.
Бобините за хоризонтално отклонение (БХО), конто в откло-
нителната система са включени паралелно, през съединителя
ZZZ10, симетриращата бобина L3 тип СК-90ЛЦ2 и регулатора
за линейността на редовете L2 тип РЛС-90ЛЦ2 са свързани към
изводите 6 и 8 на изходния трансформатор Тр1. Чрез регулато-
ра за линейност L3 се регулира линейността в лявата част на ра-
111
стъра. Чрез кондензатора С31 се постига S-образна корекция на
нелинейните симетрични изкривявания на растъра, свързани с
формата на екрана на кинескопа.
Напрежението на бустърния кондензатор С29, допълнител-
но изправено чрез диода Д11, през резистора Д54 се използува
за захранване на ускоряващите електроди на кинескопа. Бус-
търното напрежение се образува за сметка на зареждането на
кондензатор С29 от тока на демпферния диод (Д4) по веригата:
+ 320 V (контакти 2—3 на съединителя /ДЮ), диода Д4, намот-
ката 11—10 на трансформатора Тр1, кондензаторът С29, вери-
гите, включени към изводите 8 и 2 на ТХО и земя.
Регулировката на ускоряващото напрежение се обезпечава
в границите на +480-4-900 V с помощта на тример-потенциомет-
рите Д44, Д46 и Д47. Резисторът Д34 ограничава долната гра-
ница на регулировката. Хоризонталният размер се нагласява с
помощта на мостчето на превключвателя В2 чрез изменение на
стойностите на включените паралелно към намотките на ТХО
кондензатори С24, С25, С26, С27. За стабилизиране на размера
на изображението и напрежението на анода на кинескопа при
изменение напрежението на мрежата е въведена отрицателна об-
ратна връзка по напрежение с помощта на варистора Д48. От
извода 8 на 7р1 през кондензатора С28 се подава на варистора
положителен импулс на обратния ход на редовата развивка, а
от извода 6 на Тр\ —същият отрицателен импулс. Вследствие
на нелинейните свойства на варистора се получават изправени
импулси на обратния ход на редовата развивка и образуваното
на кондензатор С28 отрицателно напреЖение през резисторите
R27 и Д37 се подава към управляващата решетка на изходната
лампа Л2.
Резисторите Д35, Д32 и Д38 образуват регулируем делител
на положителни импулси, постъпващи от извода 8 на трансфор-
матора Тр\ през кондензатора СЗО. Положителното напрежение,
образуващо се на кондензатора С22 в резултат на изправянето-
на тези импулси от диода ДЗ, постъпва през резисторите Д29 и
R28 на варистора Д48. Регулирайки това напрежение чрез три-
мер-потенциометъра Д32, може да се нагласи на решетката на
изходната лампа необходимият режим, а следователно и стой-
ността на високото напрежение и размерит на изображението.
Резисторите Д36 и R37 са антипаразитни и служат за пови-
шаване стабилността на работата на изходното стъпало. Резисто-
рът Д39 осигурява избора на работна точка на лампа ЛЗ.
Захранване на втория анод и фокусиращия електрод на кине-
скопа. За получаване на високото напрежение за втория анод
112
на кинескопа се използува умножителях на напрежение тип УН
8,5/25—1,2 А, който изправя импулсите на обратния ход на ре-
довата развивка, пристигащи от извода 13 на Тр\. На изхода на
умножителя се получава постоянно напрежение 22 — 27 kV.
Напрежението за фокусиращия електрод на кинескопа се по-
лучава от изправяне на импулсите на обратния ход след първия
диод на умножителя на напрежение, за товар на който служат
резисторите 7?51, 7?49, /?43, 7?41, 7?42 и кондензаторът С23. Под-
бирането на оптимално фокусиращо напрежение в границите от
+4,2 до +5,8 kV става чрез двете мостчета на превключватели
51 и тример-потенциометъра 7?43, който измени плавно напре-
жението.
Изкривявания тип „възглавница“. Получаването на откло-
нителни токове с необходимата форма става с помощта на кори-
гиращия трансформатор (трансдуктор) Тр2, първичната намот-
ка на който (изводи 4—б) през резистора 556 е включена пара-
лелно на изходната намотка на Тр1 (изводи 8 и 6).
Изводът 2 на трансформатора Тр2 през регулатора на фаэа-
та L4 тип РФ—90ЛЦ2 и контакта 6 на съединителя Ш10 е съе-
динен с бобините за вертикално отклонение на отклонителнйта
система, конто на свой ред през контакта 4 на съединителя ZZZ1O,
резистора 584 и кондензатора С34 са съединени с маса.
Изводът 1 на коригиращия трансформатор (трансдуктор) Тр2
тип ТК—90ЛЦ2 е свързан с извода 2 на изходния трансформа-
тор за вертикалната развивка ТрЗ тип ТВК—90ПЦ5. За опре-
деляне на необходимата стойност на коригиращия ток към вто-
ричната намотка на трансформатора Тр2 посредством превключ-
вателя с мостче ВЗ се включва или изключва паралелно към шун-
тиращия резистор 559 още един резистор (560 или 561). Фаза-
та на коригиращия ток се нагласява с помощта на регулатора
на фазата L4. Бобината L2 е предназначена за регулиране на ли-
нейността по хоризонтала. Индуктивност L3 е симетрираща. Тя
отстранява различията в индуктивностите на хоризонталните
отклошггелни бобини и се използува при регулирането на схо-
димостта на червенозелените хоризонтални линии.
4.8.2. Кадрова развивка
Задаващ генератор. Той е изпълнен по схема на генератор на
трионообразно напрежение с висока линейност с транзисторите
7Т и Т2. При включване на захранващото напрежение двата тран-
зистора се отпушват и представляват двустъпален усилвател, в
който изходът на едното стъпало е съединен с входа на другого
8 Откриване и отстраняване...
ИЗ
стъпало чрез кондензаторите С39 и С46, т. е. той е обхванат от
дълбока положителна обратна връзка. Протича лавинообразен
процес. В резултат на това двата транзистора преминават в ре-
жим на дълбоко насищане, тъй като напрежението на базата зна-
чително превъзхожда величината, необходима за пълното отпуш-
ване на транзисторите.
Синхронизацията на генератора се осыцествява посредством
импулси с отрипателна полярност, подавани на диода Д9. За
емитерния ток на транзистора Т2 диодът е включен в права по-
сока и не оказва влияние върху работата на генератора.
Формиращо стъпало. То е изпълнено с транзистора ТЗ. В то-
ва стъпало импуленото трионообразно напрежение се преобра-
зува в импулено трионообразно напрежение с параболична -фор-
ма. Това напрежение е необходимо, за да може през бобините за
вертикално отклонение (БВО) да протича линейно изменящ се
ток.
Товар на стъпалото е резисторът 7?81. За отстраняване на не-
линейните изкривявания в долната част на растъра е предвиде-
на отрипателна обратна връзка между колектора на транзисто-
ра Т5 и емитера на транзистора ТЗ (#92, 7?79, 7?83, С48). Към
базата на транзистора ТЗ е евързана веригата С47, 7?77, 7?8О,
влияеща върху линейността на растъра в горната му част. Чрез!
потенциометъра R80 се регулира линейността на изображение-
то в горната му част.
Емитерен повторител. Той е изпълнен с транзистора Т4 и
съгласува голямото изходно съпротивление на усилвателя — фор-
миращо стъпало (ТЗ) с малкото входно съпротивление на изход-
ното стъпало за кадрова развивка (Т5). Режимът на транзисто-
ра Т4 се установява чрез тример-потенциометъра /?86. От товар4-
ния резистор на емитерния повторител R89 трионообразното на-
прежение с честота 50 Hz се подава на входа на изходното стъ-
пало — базата на транзистора Т5.
Чрез потенциометъра R75 се регулира размерът на изобра-
жението по вертикали.
Изходно стъпало. То е изпълнено с транзистора Т5 по авто-
трансформаторна схема. Товар на стъпалото са бобините за вер-
тикално отклонение (БВО), конто на единия си край са включе-
ни към кондензатора С37 от веригата за корекция на изкривя-
ванията тип „възглавница“, а на другия — към кондензатора
С34 и тример-потенциометъра 7?58 за центровка на изображе-
нието във вертикална посока. За ограничаване на импулената
съставка на изходното напрежение във веригата на колектора
на транзистора Т5 е включена демпферната верига /?94, #96,
114
Д12. Нивото на ограничаване се регулирачрез
тример-потенциометъра /?96. Кондензаторът
<752 намалява амплитудата на паразитните ре-
дови импулси на колектора на транзистора Т5.
В емитерната верига на транзистора Т5 е
'включен резисторът #91, от който се взема
напрежението за базата на транзистора Тб —
«стъпало за формиране на импулсите за схе-
мата за сходимост на лъчите в кинескопа.
В телевизионния приемник „Рубин 711“ и
® първата серия на „Рубин 714“ има разлики
в схемата на кадровата развивка от блока на
развивките БР—2. На фиг. 4. 11 в приложе-
ние е дадена схемата на кадровата развивка на
тези телевизионни приемници. Действието на
•схемата е същото.
На прил. 1 б е показано как са свързани
двата чифта отклонителнй бобини (БХО и БВО)
в отклонителната система тип ОС—90ЛЦ2, как-
то и разположението на изводите й. При пос-
.ледните изпълнения на тази отклонителна си-
680 6X0
s
Фиг. 4.12
«тема е променено разположението на изводи-
те (фиг. 4.12).
4.8.3. Центровка на изображението
Центровката на растъра в хоризонтална посока се прави чрез
регулиране на големината и посоката на постоянния ток, про-
тичащ през бобините за хоризонтално отклонение на отклонител-
•ната система. След изправяне чрез диодите Д6 и Д7 на па-
раболичното напрежение на кондензатора С31 полученото постоян-
но напрежение през резистора 7?52 и изходния трансформатор
Тр1 (изводите 7—8 и 2—6) се подава на бобините за хоризонтал-
но отклонение. През тях протича постоянен ток, големината на
който се регулира чрез потенциометъра #53. По такъв начин се
изменят големината и посоката на постоянния ток през откло-
нителните бобини за хоризонтално отклонение. В средно поло-
жение на плъзгача на потенциометъра #53 токовете, протичащи
•през диодите Д6 и Д7, са равни и с противоположна посока и
зпрез отклонителните бобини постоянен ток не тече.
Центровката на растъра във вертикална посока се прави с
яомощта на мостова схема, съставена от потенциометъра #58,
115
резистора Д84, регулатора на фазата L4-, намотката 1—2 на ко-
ригиращия трансформатор (трансдуктор) Тр2, бобините за вер-
тикално отклонение и намотката 1—2 на изходния трансформа-
тор за кадрите ТрЗ. При разбалансиране на моста чрез потен-
циометъра Д58 се изменя постоянният ток през бобините за вер-
тикално отклонение (БВО), чрез което се постига центровката
на растъра във вертикална посока.
4.8Л. Повреди в блока БР—2
В блока на развивките БР—2 се срещат следните повреди:
Тъмен екран. Първо се проверява действието на задаващия
генератор за развивка на редовете. За тази цел се дава на маса
точката на свързване на резисторите Д28 и Д29. Ако след това
напрежението на управляващата решетка на изходната лампа
Л2 е в границите от —65 до —85 V, генераторът е изправен. Ако
той е в изправност, се проверява изходният трансформатор Тр1
(ТХО) и по-специално повишаващата му бобина. Проверява се
изходната лампа Л2. Проверява се умножителят на напрежение
УН 8,5/25—1,2 А. Проверява се резисторът Д39. Проверява се
бустърният кондензатор С29. Проверява се демпферният диод,
Д4. Проверяват се резисторите R27 и Д28, кондензаторът С22
и диодът ДЗ. Проверява се и дали не е прекъснала бобината на
генератора L1. Проверява се кондензаторът С23. Проверяват се
резисторът Д54 и диодът ДИ.
Намален хоризонтален размер на изображението. Проверява
се лампата Л2. Проверява се диодът ДЗ.
Намален хоризонтален размер, недостатъчна яркост на изобра-
жението. Проверява се Тр1 (ТХО). Ако той се загрява ненор-
мално, да се замени с нов.
Намален хоризонтален размер на изображението, като то е
подгънато в левия му край. Проверява се Тр\ (ТХО).
Намален хоризонтален размер на изображението, като то е
подгънато в десния му край. Проверява се лампа Л2. Проверява
се Тр\ (ТХО). Проверява се бустърният кондензатор С29.
На екрана се вижда светла хоризонтална черта. Първо се про-
верява наличието на стабилизираните напрежения 4-30 V на из*
водната точка 32 на печатната платка и 4-29 V на изводната точ-
ка 37 на печатната платка. След това се проверява режимът на
изходния транзистор ТЗ. Проверява се контактуването му с ра-
диатора. Проверяват се режимите на транзисторите Т1, Т2, Т3>
и Т4.
116
Намален вертикален размер на изображението. Проверява се
режимът на транзистора Тб. Проверяват се спойките на изводи-
те на изходния трансформатор 7рЗ. Проверява се дали не е пре-
къснал кондензаторът С34. Проверява се резисторът #84, кога-
то не действува центровката на изображението по вертикали.
Проверяват се кондензаторите С46 и С42.
На екрана се вижда широка около 20 mm светла ивица. Про-
верява се режимът на транзистора 74.
Намален вертикален размер на изображението, като то е под-
гънато в горния или долния му край. Проверява се режимът
на транзистора 75. Проверява се дали няма лоша спойка на
извода 3 на изходния трансформатор 7рЗ.
Увеличен вертикален размер на изображението. Проверява се
стабилизираното напрежение +29 V. Ако е по-голямо, да се ре-
гулира точно в захранващия блок. Проверява се дали нее пре-
къснал кондензаторът С48.
Изображението е свито в долния му край. Проверява .се
дали изходният транзистор 75 не се загрява прекомерно много
поради лош контакт на корпуса му с радиатора. Проверява се
дали няма навивки накъсо в изходния трансформатор 7jo3.
Изображението е свито в долния му край при намален верти-
кален размер. Проверява се дали не е прекъснала първичната на-
мотка 1—2—3 на изходния трансформатор 7рЗ, при което във
веригата на БВО се оказват включени резисторите 7?59 и 7?60.
Нарушена е линейността на изображението по вертикала.
Проверява се режимът на транзистора 74. Проверяват се рези-
сторите 7?63, 7?64, R73, R77 и кондензаторите С47 и С48.
Изображението е свито или подгънато. Проверява се режи-
мът на транзисторите 71 и 72. Проверяват се кондензаторът
С47, резисторът R77 и потенциометьрът 7?80.
При черно-бяло изображение в горната част на екрана се виж-
да обратният ход на лъча по кадри. Проверява се резисторът #96.
В горния край на изображението има изкривяване тип „въз-
главница“. Проверяват се бобината за регулиране на фазата L4
и коригиращият трансформатор (трансдуктор) 7р2.
Синхронизацията по редове е нарушена. Ако изображението
се движи по хоризонтала, но може за миг да се спре чрез потен-
циометъра /?17, повредата да се търси в схемата за АДЧ и Ф.
Проверяват се резисторите 7?3, R4, R6, R7, 7?8, 7?11, конденза-
торите СЗ, С4, С6, С7, С8, С9, С11 и диодите Д1 и Д2. Ако изо-
бражението е разсинхронизирано (,,черга“) и не може да се въз-
станови чрез потенциометъра R17, е разстроен задаващият ге-
нератор (LI, С17, С18). Проверява се режимът на лампа Л1. Про-
веряват се резисторът R4 и кондензаторът С6.
117
Синхронизацията по кадри е нарушена. Проверява се кон-
дензаторът С41. Проверява се режимът на транзисторите Tl w
Т2. Проверяват се резисторите #65 и #67.
Влошена е фокусировката на изображението. Проверява се*
потенциометърът за регулиране на фокусировката #43. Прове-
рява се дали не е нарушена връзката на мостчето с щифтовете"
на превключвателя В1. Проверява се дали не е повреден умно-
жителят на напрежение УН 8,5/25—1,2 А. Проверяват се рези-
сторите #41, #42, #51 и #49.
Нарушен е балансы на бялото. Проверява се дали не е пов-
реден някой от потенциометрите #44, #46 и #47.
Нарушена е статичндта и динамичната сходимост. Проверят
ва се режимът на транзисторите Т5 и Тб. Проверява се дали не*
са прекцснали или няма утечка в кондензаторите С54 и С55.,
4.9. УСТРОЙСТВО ЗА СХОДИМОСТ НА ЛЪЧИТЕ В КИНЕСКОПА
За да може на екрана на трилъчевия кинескоп с маска да се*
получи качествено черно-бяло и цветно изображение, е необхо-
димо да се постигне статична и динамична сходимост на трите лъ-
ча в кинескопа. Постигането на сходимост на трите лъча в цен-
търа на екрана се нарича статична сходимост. Постигането на
сходимост на трите лъча по цялата площ на екрана се нарича ди-
намична сходимост.
Чрез устройството за сходимост в телевизионния- приемник се-
постига статична и динамична сходимост на трите лъча в кине-
скопа с маска 59ЛКЗЦ и 61ЛКЗЦ с унифицирана отклонителна
система тип ОС—90ЛЦ2. Това устройство позволява да се полу-
чи пълна сходимост на лъчите в центъра на екрана и несъвпа-
дане на лъчите до 3,5 шт на разстояние 25 mm от ъглите на ек-
рана.
Устройството за сходимост на лъчите в кинескопа се състож
от следните възли (фиг. 4.13):
1. Регулатор за сходимост (УИ).
2. Магнит за странично изместване на синия лъч (У12).
3. Магнит за чистотата на цвета.
4. Блок за сходимост (У8).
Регулатор за сходимост. На прил. 1 б е показана схемата на
унифицирания регулатор за сходимост У11 тип PC—90ЛЦ2. На
фиг. 4.14 а е показано устройството на регулатора за сходимост.
В последните модели на унифицираните телевизионни приемни-
ци от второто поколение се използува подобрей модел на. този?
118
регулятор тип PC—90—2. Той има сыцата конструкция. Разли-
чена се по намаления брой на навивките на бобините за сходи-
мост и липва на месингов екран. В практиката регулаторът за
сходимост се нарича триъгълник на сходимостта поради негова-
та триъгълна форма.
Отклонителни 5-одини
Магнит за статична
сходимост на^иния'лъч
Магнит за странично
изместване на,сини»"
АЪЧ
Магнита за
Перчати гайка
зарегуАиране
центъра на
птхлпиринр
Регулатор Магнит за статична регулиране час-
насходиност- сходимост населения тотатана цвета
та лъч
Фиг. 4.13
В регулатора за сходимост има 3 електромагнита, разполо-
жени под ъгъл 120* един спрямо друг. Всеки електромагнит се
състои от феритен магнитопровод от две Г-образни половини. В
горната част на всеки от трите магнитопровода в специален от-
вор е пъхнат по един кръгьл постоянен магнит за радиална ста-
тична сходимост на лъчите. На всяка Г-образна половина от маг-
нитопроводите са навити две бобини — но една за кадрова и за
редова радиална динамична сходимост. Всеки от тези електро-
магнити и постоянни магнити е предназначен за един от основ-
ните Цветове: червен, зелен и син. На фиг. 4.14 в е показано как
се свързват бобините от всяка половина на електромагнитите.
На фиг. 4.14 б е показано как са изведени началото (И) и краят
(К) на всяка от бобините на печатната платка на регулатора за
сходимост.
От блока за сходимост У8 в бобините на регулатора за схо-
димост постъпват токове, чиито форма и големина се регулират
119
Фиг. 4.14
Означение на изводите на бобините № на контактите на платката
Червена Зелена Синя
нача- ло край нача- ло край нача- ло край
Кадрова Ю 9 2 1 3 в
Редова 6 5 1, 5 7 5
5
1н, iL_L г -IM,
I —oKf
-1н2 l' J>H2
iUl —оК2 lUL. -oK2
в
така, че да се отстрани разходимостта на трите лъча при откло-
нение™ им във вертикална и хоризонтална посока с помощта на
бобините за вертикално и хоризонтално отклонение в отклони-
телната система У10 тип ОС—90ЛЦ2.
Регулаторът на сходимостта се монтира на шийката на кинес-
копа така, че трите му електромагнита да се намират срещу съот-
ветните полюсни наставки на електродите за радиална сходимост
вътре в шийката на кинескопа. Посредством тези наставки, вът-
решния магнитен екран и бобините се създава магнитно поле, с
чиято помощ може да се премества всеки електронен лъч поот-
делно. Изменение™ на напрегнатостта на магнитното поле, пре-
дизвикано от протичането на тока през бобините на електромаг-
нитите за динамична сходимост, измества в известна степей елек-
тронните лъчи при тяхното отклонение в радиална посока с по-
мощта на отклонителната система. При завъртваие на постоян-
ните магнити за статична сходимост в горната част на магнито-
проводите се постига допълнително изменение на напрегнатост-
та на магнитното поле и съответно допълнително изместване на
трите лъча в радиална посока. Посредством трите магнита за ста-
тична сходимост се постига сходимост на трите електронни лъча
в центъра на екрана. Въртенето на постоянните ^агнити става с
помощта на съответно оцветени (червено, зелено, teHHbo) кръгли,
назъбени копчета.
Магнит за странично изместване на „синия“ дъч. Той се съ-
стои от комбинация от постоянен магнит и електромагнит. Типо-
вого му означение е МС—38. На фиг. 4.15 а е показано устрой-
ството на този магнит, а на прил. 1 б — свързването му с блока
за сходимост.
Магнитът за странично изместване на „синия“ лъч служи за
статично изместване и за допълнителна динамична сходимост на
„синия“ лъч по хоризонтала. Динамичната сходимост на си-
ния лъч се постига с помощта на електромагнит, създаващ про-
менливо магнитно поле, съосно с полето на статичния магнит за
„синьото“. Бобината на електромагнита (бобина за допълнителна
динамична сходимост на „синьото") се захранва от импулси с ре-
дова честота и положителна полярност, получени от бобината
L5 в блока за сходимост (вж. прил. 1 б).
Магнитът за странично изместване на синия лъч обхваща със
своите полюсни наставки шийката на кинескопа, като се затяга
към нея с помощта на болтче. Цялото устройство се монтира та-
ка, че магнитът да се намира точно над „синия“ лъч. По такъв
начин „синият1’ лъч може да се измества странично под действие-
то на магнитните полета, създавани от магнита и електромагни-
та вътре в шийката на кинескопа.
121
Магнит за чистотата на цвета. Той служи за получаване на
оптимална чистота на цвета на отделяйте цветови полета (черве-
но, зелено, синьо). Магнитьт за чистотата на цвета се състои от
два намагнитени по диаметьра си метални пръстена, конто могат
да се въртят поотделно или заедно около шийката на кинескопа
Фиг. 4.15
(фиг. 4.15 б). Ако двата магнита се завъртят едновременно, за*'
въртват се и трите лъча около оста на кинескопа. Ако се завърт»
само единият пръстен спрямо другия, лъчите се преместват ра-
диално. При комбинирано въртене на двата пръстена се пости-
га необходимого положение на трите електронни лъча. За по-
удобно въртене двата Магнитки пръстена са едро назъбени по
периферията си.
Магнитьт за странично изместване на „синия“ лъч и магни-
тит за чистотата на цвета, макар че изпълняват различии функ-
ции, са обединени конструктивно на един държател.
На фиг. 4.13 е показано по какъв ред се монтират на шийка-
та на кинескопа отклонителната система, регулаторът за еходи-
мостта, магнитьт за странично изместване на „синия“ лъч и маг-
нитит за чистотата на цвета.
Блок за сходимост. В пьрвите модели на унифицираните теле-
122
визионни приемници за цветно изображение е използуван бло-
кът за сходимост БС—1. Във всички останали модели се изпол-
зува блокът за сходимост БС—2. На прил. 1 б е дадена схемата
на блока за сходимост БС—2. Разликата между двата блока за
сходимост е минимална. В блока за сходимост БС—1 липсват са-
мо резисторът /?19 и диодът Д5, като горният край на тример-
потенциометъра Д16 е свързан с изводиата точка <3 на печатната
илатка.
Има обаче и едно друго обстоятелство, което трябва да се има
предвид. Блокът за сходимост БС—1 може да работи правилна
само с регулятора за сходимост тип PC—90ЛЦ2, а блокът за схо-
димост БС—2 работи само с регулятора за сходимост PC—90—-
2. Ако се наложи блок за сходимост БС—-2 да се свърже с ре-
гулятор за сходимост PC—90ЛЦ2, трябва да се дадат накъсо ре-
зисторът Д19 и диодът Д5. Ако обаче се наложи блок за сходимост
БС—1 да се свърже с регулятор за сходимост PC—90—2, тряб-
ва да се прекъсне веригата от горния край на тример-потенцио-
метъра Д16 до изводна точка 3 на печатната платка и да се запоят
допълнително един резистор 470 й/0,5 W и един диод Д9Д, как-
то е показано на прил. 1 б.
През съединителя Ш11а на блока за сходимост постъпват им-
пулси от обратния ход на редовата развивка, а също и напреже-
ния с параболична трионообразна форма от кадровата развивка.
С помощта на съединителите Ш12 и Л/13 платката се свързва с
бобините на електромагнитите от регулятора за сходимост, а с
помощта на Ш14 — с бобината за допълнителна динамична схо-
димост на „синия“ лъч.
В блока за сходимост се формират коригиращи токове за елек-
тромагнитите на регулятора за сходимост и за електромагнита
за допълнителна динамична сходимост на „синия“ лъч. Той се
състои от канали за сходимост по редове и по кадри.
Схемата за формиране на коригиращия ток се състои от две
вериги: за „синия“ лъч и за „червения" и „зеления“ лъч, конто
се управляват съвместно. Последното обстоятелство се обясня-
ва с това, че „червеният“ и „зеленият“ прожектор се намират на
една хоризонтална равнина и създават сходно по характер не-
съвпадение на червените и зелените хоризонтални линии.
Коригиращите токове се формират съобразно с импулса на об-
ратния ход по редове, конто постъпват от извода 5 на изходния
трансформатор за хоризонтално отклонение Тр1 (ТХО) на изво-
да 8 на съединителя ZZZ11 на блока за сходимост (вж. прил. 1 а).
Веригата за формиране на тока за сходимост на „зеления" и
„червения“ лъч се състои от бобините L3, L4, кондензаторите С6,
123.
<?7, потенциометр ите /?11, Д12, резисторите #13, R14 и диоди-
те Д2, ДЗ. Всички бобини в блока са с подвижки ядра. Токът с
параболична форма в бобините за динамична сходимост се полу-
чана чрез двойно интегриране на импулсите от обратния ход. Пър-
вото интегриране се извършва в бобините L3, L4 и резисторите
Д9, #11 и #12 (при честота 15 625 Hz влиянието на CQ и С7 мо-
же да се пренебрегне). При това се получава ток с трионообраз-
на форма, който се интегрира още веднъж в индуктивностите и
активните съпротивления на бобините за сходимост. Регулира-
нето на индуктивността L3 причинява одновременно изменение
-на амплитудата на параболичния ток в електромагнитите за схо-
димост на „червения11 и „зеления11 лъч. Краят на бобината L3 е
свързан със средната точка на бобината L4, която позволява да
-се намали токът в една от бобините в електромагнитите за сходи-
•мост — „червената“ или „зелената“. За тази цел дпференциална-
та бобина L4 е изпълнена по такъв начин, че в средно положе-
ние сърцевината не влиза нито в една от половините й. Поради
това при въртене на сърцевината на една или друга страна ин-
дуктивността на едната половина расте до максимум, а другата
остава минимална. Чрез потенциометъра #11 се регулира на-
клонът на параболичния ток в бобините за сходимост.
Тъй като токът с параболична форма се създава в резултат
•на интегриране на трионообразен импулс, клоновете на парабо-
лата се оказват несиметрични. Поради това минималната вели-
чина на тока на параболата не съвпада по време със средата
на правия ход на редовата развивка, което предизвиква нару-
шение в статичната сходимост. За да се намали влиянието на ди-
намичната сходимост върху статичната, върховете на парабола-
та се приравняват към нулево ниво с помощта на диодите Д2 и
ДЗ.
Прекомерното разслояване на червените и зелените хоризон-
тални линии, а също и кръстосването им, възникващо поради
неидентичността на бобините за хоризонтално отклонение, се от-
страняват чрез регулировка със симетриращата бобина L3, нами-
•раща се на платката на блока за редова развивка (вж. прил. 1 а).
Съединителят ZZ/13 позволява чрез обръщане на щепсела му
да се променя посоката на коригиращия ток в бобините на елек-
тромагнитите за „червено11 и „зелено11.
Тъй като сините хоризонтални линии в краищата на екрана
като правило се отклоняват повече от средните линии в сравне-
ние със зелените и червените, за тяхната сходимост се изисква
значително по-голям по стойност коригиращ ток. По тази причи-
на формирането на коригиращия ток във веригите за сходимост
124
на „синия“ лъч се извършва по метода на ударното възбуждане
с помощта на резонансния кръг, образуван от кондензатора СЗ,
индуктивността на бобината L2 и индуктивността на бобината
на електромагнита за „синьото".
За допълнителна сходимост на „синия“ лъч в краищата на
растъра през бобината на електромагнита, поставена на магни-
та за странично преместване на „синия" лъч, се пропуска трио-
нообразен ток. Той се получава след интегрирането на редовия
импулс от бобината L5 и от самата бобина на електромагнита.
Чрез регулиране на L5 може да се изменя степента на допълни-
телната сходимост на „синия“ лъч, а чрез обръщане на щепсела
на съединителя ZZ714 може да се подбира необходимата посока
на корекция на „синия“ лъч от двете страни на растъра или даже
да се изключи допълнителната динамична сходимост, ако тя не-
е необходима.
На последователно свързаните потенциометр и Д?16 и R17 през
кондензатора С42 се подава параболично импулсно напрежение-
от колектора на транзистора ЗТ6, намиращ се в кадровата раз-
вивка (вж. прил. 1 а). Чрез регулиране с тези потенциометри мо-
же да се изменя амплитудата на коригиращия ток в кадровите-
бобини на електромагнитите за сходимост. Тъй като кадровите
бобини за сходимост на „зеления" и „червения“ лъч са свързани
последователно (вж. фиг. 4.14), амплитудата на тока в тях при.
завъртване на плъзгача на потенциометъра R16 се изменя еднак-»
во, което води до сходимост на червените и зелените линии.
Доколкото отклонителните системи имат толеранси на несъв-
падане с вертикалните линии горе и долу, а параболите на токо-
вете за сходимост се получават наклонени, то възниква пресича-
не на червено-зелените вертикални линии. Изравняване и кори-
гиране на наклона на параболата на тока се извършва, като се
изменя големината на трионообразния тод, постъпващ на боби-
ните за сходимост.
Трионообразното напрежение се снема от намотката 9—11 на,
изходния трансформатор за кадрите ЗТрЗ, средният извод 10 на
която е свързан с общата точка на бобините за сходимост на „чер-
веното“ и „зеленото“ (вж. прил. 1 а). Другите изводи на тези бо-
бини са свързани през потенциометъра 7?1, плъзгачът на който
е свързан с плъзгача на потенциометъра R2. В средно положе-
ние на плъзгачите на потенциометрите Й1 и R2 не постъпва трио-
нообразно напрежение на бобините за „зеленого11 и за „червено-
то“, тъй като токовете, протичащи през тях, са с противополож-
на посока и са равни. За получаване на наклона напараболата
вдясно или вляво в „червената“ или „зелената11 бобина е необхо-
125»
димо плъзгачът на потенциометъра R1 да се завърти вдясно или
вляво. Тъй като токът през намотката 9—11 на ЗТрЗ протича в
различии посоки, то ако в една от тях параболата е наклонена
вдясно, то в другата е наклонена вляво. Плъзгачът на потенцио-
метъра R2 позволява да се регулира наклонът на параболата
във всяка от бобините по такъв начин, че когато той нараства в
едната, едновременно се намалява в другата.
Потенциометърът А?3, включен към намотката 6—8 на ЗТрЗ,
позволява поотделно да се управлява наклонът на параболата
в бобините за „червено" и за „зелено".
Потенциометърът #17 определи амплитудата на параболич-
ния ток в бобината на „синьото“, а чрез /?4 се регулира величи-
ната и посоката на наклона на този ток вдясно или вляво.
За намаляване на влиянието на динамичната сходимост вър-
ху статичната сходимост върховете на параболата на токовете
се приравняват към нулево ниво с помощта на веригата Д4, R18.
При повреда на устройството за сходимост се нарушава ста-
тичната и динамичната сходимост на трите лъча в кинескопа. В
такъв случай на екрана се вижда несъвпадение на вертикални-
те и хоризонталните червени и зелени, сини и жълти линии.
Причини за нарушаване на статичната и динамичната сходи-
мост може да бъде влиянието на външни Магнитки полета, изме-
нение на положение™ на регулатора за сходимост и на магнита
за странично изместване на „синия“ лъч, изменение на центров-
ката, размера и линейността по кадри на изображението, дефек-
та в регулатора и блока за сходимост и накрая — липса на им-
пулси, постъпващи на блока за сходимост от блока за развив-
ките. Причина за нарушаване на статичната и динамичната схо-
димост може да бъде лош контакт в съединителите Ш13 или Ш14.
Ако има късо съединение в блока за сходимост, в съединителя
Ш\1 или в свързващия кабел, се намалява вертикалният размер
на изображението. Накрая трябва да се провери блокът за схо-
димост.
С конкретните повреди в блока за сходимост и регулирането
му ще се запознаем в следващата глава.
4.10. ПОВРЕДИ В КИНЕСКОПА
Качество™ на изображението на екрана на телевизионния
приемник зависи преди всичко от състоянието и действие™ на
кинескопа му. Той е най-скъпият елемент в телевизионния прием-
ник и трябва да се експлоатира при правилен и стабилен елек-
126
трически режим, който да осигурява на трите електронни лъча
необходимата интензивност и диаметър.
Стоманената маска на трилъчевия кинескоп с маска е изложе-
на на въздействието на външни магнитни полета и бсобено на
въздействието на земното магнитно поле, поради което тя се на-
магнитва. За да се намали въздействието на земното магнитно
поле, телевизионният приемник за цветно изображение тряб-
ва да се поставя по посока север—юг напречно на оста на кинес-
копа. Ако маската на кинескопа се намагнити, на екрана на те-
левизионния приемник се наблюдават нарушения на чиетотата
на цвета (цветни петна).
За да се избегне това, в телевизионните приемници за цвет-
но изображение се изпоЛзува специална бобина за автоматич-
но размагнитване на кинескопа (У13). Тя се задействува при вся-
ко включване на приемника към мрежата 220 V с неговия ключ
за включване и изключване, Затова е забранено телёвизионни-
те яриемници за цветно изображение да се включват и изключват
към мрежата с някакви други ключове, намиращи се където и
да е било, или чрез щепсела на мрежовия шнур. Поради тази
причина, ако телевизионният приемник се захранва през стаби-
лизатор на мрежовото напрежение 220 V, първо трябва да се
включи стабилизаторът, а след това приемникът. Изключване-
то на телевизионния приемник и стабилизатора трябвй да ста-
ва по обратния ред. В противен случай маската на кинескопа
няма да може да се размагнитва автоматично при включване на
телевизионния приемник.
Бобината за размагнитване на вътрешната маска и външния
бандаж на трилъчевия кинескоп е разположена в магнитния ек-
ран (щит), обхващащ колбата на кинескопа. При включване на
телевизионния приемник към мрежата тази бобина получава про-
менливо напрежение от мрежовия трансформатор в телевизион-
ния приемник и през нея протича краткотраен силен ток (7—
8 А), вследствие на което се размагнитват маската на кинеско-
па, екранът и бандажът.
Нормалните напрежения на кинескопа в унифицираните те-
левизионни приемници за цветно изображение са:
а) на катодите (крачета 2, 6 и //)-f-200-г-290 V в зависимост
«от положението на регулаторите за яркост и контраст;
б) на модулаторите (крачета 3, 7 и /2)4-1104-120 V;
в) на ускоряващите електроди (крачета 4, 5 и /3)4-5004-4-700
V;
г) на фокусиращите електроди (краче 9) 4-4,84- 4-б;8 kV.
Най-честите повреди в кинескопите за цветно изображение
127
са прекъсване на отоддителната жичка (крачета 1 и 14), намале-
на емисия на катода на един от трите прожектора, нарушаване
на вакуума, късо съединение между един от електродите на да-
ден прожектор (най-често между катода и модулятора), пробив
на фокусиращия електрод към един от електродите на прожек-
торите, нарушение на чистотата на цвета, нарушение на контак-
та с извода на втория анод на кинескопа и др.
Някой от тези повреди могат да се открият чрез оглед на ки-
нескопа или по външни признаци при работа на телевизионния
приемник. Други повреди, конто стават причина за промяна на
напреженията на електродите на цветния кинескоп, създават съ-
щите външни признаци както при повреда в никое от сгьпала-
та на телевизионния приемник. Такива са например изходното
стъпало на яркостния канал, усилвателите на цветоразликовите
сигнали в блока за цветност, високоволтовият изправител с ус-
тройството за стабилизиране на тока на лъчите, веригата за зах-
ранване на фокусиращия електрод и др.
При пълна загуба на емисията на катодите на кинескопа ек-
ранът е тъмен. При частична загуба на емисията на катода на
един от прожекторите съответният основен цвят (червен, зелен,
син) ще се възпроизвежда с намалена яркост, като при това се
влошава фокусировката на изображението. Обикновено това ста-
ва при продължителна работа на кинескопа, но може да се поя-
ви и в началния период, особено при неправилна експлоатация
на телевизионния приемник. Степента на намаляването на еми-
сията се установява чрез измерване на тока, протичащ през ка-
тодите.
Ако има късо съединение между отоплителната жичка и ка-
тода на един от прожекторите, екранът свети с един от основни-
те Цветове, изображение няма, а се виждат само светли линии на
обратния ход. Яркостта и цветът не могат да се изменят чрез съот-
ветните регулатори и при включване и изключване на останали-
те два прожектора. Такова късо съединение в много случаи не
може да се установи с омметър, тъй като то изчезва при изстива-
не на катода. Поради това напрежението между катода и моду-
латора трябва да се измерва при поставено и свалено гнездо на
кинескопа. Ако между тези електроди има късо съединение, на-
прежението при поставено гнездо ще бъде нула, а при свалено
гнездо то ще има някаква стойност.
Ако има късо съединение между катода и модулатора на един
от електронните прожектори, последният се оказва напълно от-
пушен. Екранът свети ярко с един от основните Цветове, като яр-
костта не може да се намали чрез изменение на напрежението на
128
съответния ускоряващ електрод. Такова късо съединение обик-
новено също не може да се открие с омметър.
Късото съединение между модулятора и катода най-често се
причинява от някаква малка проводяща частица. В много слу-
чаи тя може да се стопи при протичане на силен ток през нея.
За тази цел може да се използува зареден с постоянно напреже-
ние 300—38© V електролитен кондензатор с капацитет 100—200
pF и работно напрежение 450 V. Разбира се, при тази операция
кинескопът може да се повреди окончателно, но това е без зна-
чение, тъй като той и преди това е бил неизползуваем.
При прекъсване на извода на един от модулаторите на екрана
се вижда изображение, в което преобладава един от основните
Цветове, чиято яркост не може да се регулира. В този случай
сбаче не се вижда обратният ход. Очевидно е прекъснал изводът
на модулатора на този прожектор, чийто цвят преобладава.
Нарушаването на чистотата на цвета се забелязва най-добре
ма бял екран без изображение. В такъв случай един или някол-
ко участъка са оцветени в някакъв от допълнителните Цветове
(жълт, светлосин и др.).Обикновено чистотата на цвета йе въз-
становява с помощта на външна бобина за размагнитване, чие-
те устройство и употреба разгледахме в глава 1. При такова сил-
но иамагнитване на кинескопа устройството за автоматичното
размагнитване при включването на телевизионния приемник не
е в състояние да го премахне. Ако е необходимо, се регулират
магнитите за чистота на цвета илй даже се премества отклонител-
ната система. Ако това не доведе до положителен резултат, тряб-
ва да се заменят магнитите за чистота на цвета или отклонителна-
та система.
Неизправностите в захранващите вериги на кинескопа се. уста-
новяват чрез измерване на напреженията на електродите му на
самото гнездо.
За да се демонтира кинескопът, е необходимо:
1. Да се свали капакът на телевизионния приемник.
2. Да се свали гнездото на кинескопа, да се извади високо-
волтовият кабел за втория анод, да се извадят съединителите, свър-
зващи отклонителната система с блока на развивките и блока за
сходимост и съединителя от блока на захранването към бобина-
та за автоматично размагнитване на кинескопа.
3. Да се разреди остатьчният заряд от втория анод на кине-
скопа, като се използува проводник с високоволтова изолация.
Единият край на проводника да се свърже с шасито, а с другия
край е необходимо ня колко пъти да се докосне изводът на вто-
рия анод на балона на кинескопа.
$ Откриване и отстраняване...
129
• 4. Да се извадят от кутията блоковете на развивките, на цвет-
ността, на радиоканала, на захранването и на колектора.
5. Да се отвият четирите крилчати гайки, крепящи кинеско-
па и магнитння екран към винкелите, и да се извади кинескопът
от кутията заедно с магнитния екран.
Цялата работа по замяна на кинескопа трябва да се извършва
със защитни очила. Кинескопът не бива да се хваща за шийката.
При поставянето на кинескопа обратно в кутията посочени-
те по-горе операции се извършват в обратен ред.
Кинескопите 59ЛКЗЦ са много дефицитни. В момента се вна-
сят главно кинескопи 61ЛКЗЦ. При замяната на кинескоп 59
ЛКЗЦ с кинескоп 61ЛКЗЦ трябва да се извършат редица слож-
ни механични операции на кутията на телевизионния приемник.
4.11. ПОВРЕДИ В БЛОКА НА ЗАХРАНВАНЕТО И В БЛОКА
НА КОЛЕКТОРА
Във внасяните у нас унифицирани телевизионни приемници
за цветно изображение от второго поколение са използувани-бло-
ковете за захранване БП—1, БП—2, БП—3, БП—7 и блокове-
те на колектора БК—1, БК—2, БК—3 и БК—4—1 (вж. табл.
3.1).
На прил. 7 са дадени схемите на блока на захранване БП—1
и на блока на колектора БК—1- На прил. 8 са дадени схемите
на блока за захранване БП—2 и на блока на колектора БК—2.
Схемите на блока за захранване БП—34и на блока на колектора
БК—3 са дадени на прил. 1 а. На прил. 9 са дадени схемите на
блока за захранване БП—7 и на блока на колектора БК—4—1.
Блоковете на захранване БП—1 и БП—2 и блоковете на ко-
лектора БК—1 и БК—2 са напълно взаимозаменяеми. Те обаче
не могат да се заменят с блока на захранване БП—3 и блок на
колектора БК—3. Блоковете на захранване БП—3 и БП—7 са
напълно взаимоземеняеми. Блокът на колектора БК—4—1 не
може да се замени.
> В блока на захранването се получават всички необходими
постоянни и променливи напрежения, необходими за захранва-
не на телевизионния приемник. В блока на колектора напреже-
нията се разпределят по останалите блокове, като постоянни-
те напрежения се филтрират.
Особеностите на блока за захранване на транзисторизирани-
те телевизионни приемници за цветно изображение, в конто се
използуват радиолампи и транзистори от различен тип, са:
130
1. Наличието на голям брой различии по големина източни*
щи на напрежение, част от конто са стабилизирани.
2. Използуването на мрежов трансформатор с консумирана
мощност около 250 VA.
3. Използуването на значителен брой електролитни конден-
затори.
Последното обстоятелство се обяснява с повишените изисква-
ния към филтрирането на пулсациите на изправените напряже-
ния. Повишаването на пулсациите на изправеното напрежение
предизвикват появата на брум в изображението, който се обусла-
вя от разликата между честотите на захранващата ел. мрежа и
<стабилизираната с кварц в предавателя кадрова развивка. Бру-
мът се наблюдава във вид на бавно пълзящи отгоре надолу тъм-
на и светла хоризонтална лента.
Блокът на захранването съдържа мрежовия трансформатор
и всички изправители със стабилизатор за напреженията 4-29 V,
+30 V и +24 V. Отопленията на всичките радиолампи и на ки-
нескопа се захранват от съответни намотки на мрежовия транс-
форматор.
Блокът на колектора съдържа някой от елементите на изглаж-
дащите филтри, както и съединителите Ш6, Ш7, Ш8 и ZZ/15 с
по 16 контакта.
Такова схемно-конструктивно решение облекчава общата ком-
пактное? на телевизора. При това блокът на колектора се изпол-
зува също и за филтриращите RC-групи, необходими за отстра-
няване на паразитните връзки между различните части на схе-
мата, за подаване на захранващи напрежения и като транзитен
възел за импулени сигнали, което значително съкращава дъл-
жината на съединителните кабели и количеството на използува-
ните в тях проводници. Освен това отдалечаването на електро-
литните кондензатори от мрежовия трансформатор подобрява
температурння им режим и увеличава техния живот.
Всички блокове на захранването и блокове на колектора са
изпълнени по подобии схеми. Тук ще разгледаме действието на
блока на захранването БП—3 и на колектора БК—3, конто са
най-разпространени '(вж. прил. 1 а).
Главните съставии възли на блока на захранването са мрежов
трансформатор Тр1, четири изправителя и регулируем компен-
•сационен транзисторен стабилизатор на напрежение.
Изправителят на напрежението +320 V е изпълнен със си-
лициевите диоди Д8-5-Д11 по мостовата схема с двата паралел-
но свързани електролитни кондензатора С5 и С7.
Изправителят за напреженията +380 и +260 V е изпълнен
131
със силициевите диоди Д4-=-Д7 по мостова схема с електролит-
ния кондензатор СЮ. От него се извежда направо на клема 2а
на съединителя Шбб напрежението +380 V.
Напрежението +370 V се изглажда чрез филтьра Др1, СЗ,
като електролитният кондензатор СЗ се намира в блока на ко-
лектора.
В блока на колектора напрежението +380 V се изглажда чрез
филтьра Д8, С8, на чийто изход се получава напрежението
+ 260V.
От средната точка 5—6 на този токоизправител, предпази-
теля /7р4 и електролитния кондензатор С4 се взема напрежение-
то + 190 V, от което в колектора след съответно изглаждане се
получават напреженията +170 V (Д7, С1б), +160 V I (Д1, С1а)
и +160 V II (Д2, С2).
Напрежението —240 V се получава от еднополупериодния
изправител със силициевия диод ДЗ и електролитния конденза-
тор С5, намиращ се в блока на колектора. Това напрежение се
изглажда в блока на колектора чрез филтьра ДЗ, С4.
Стабилизираното напрежение +29 V се взема от изхода на
компенсационния транзисторен стабилизатор на напрежение с
последователно включен регулиращ елемент. Стабилизаторът е
изграден с елементите Tl, Т2, Д13 и ДЮ. Напрежението за вхо-
да на стабилизатора се получава от мостовия изправител със си-
лициевите диоди Д2 и Д1 и двата паралелно свързани двойни
електролитни кондензатора С2 и СЗ с общ капацитет 1200 pF.
Стойността на изходното изправено и стабилизирано напрежение
може да се регулира с помощта на потенциометъра ДЮ, монти-
ран на удобно за регулиране място в блока на захранване. В
блока на колектора стабилизираното напрежение +29 V се фил-
трира чрез двата паралелно свързани електролитни конденза-
тора С7 и С9а.
Всички изправители са защитени от претоварване и късо съе-
динение чрез съответни предпазители.
На фиг. 4.16 е показано разположението на рсновните възли
и елементи на блока на захранването БП—3.
На фиг. 4.17 е показано разположението на съединителите и
електролйтните кондензатори на блоковете на колектора БК—1
(а), БК—2 (б) и БК—3 (в). Посочени са и напреженията на елек-
тролитните кондензатори.
Напрежението на отоплителната жичка на кинескопа се по-
дава чрез съединителя П15.
Съединителят Ш3\б в блока на колектора БК—4—1 служи
за подаване на захранващите напрежения за сензорното устрой-
132
Фиг. 4.16
8
ство СВП—3—1 в телевизионния приемник за цветив изобра-
жение „Радуга 719—Г.
Схемата за автоматично размагнитване на маската и банда-
жа на кинескопа трябва да осигури голям импуле на тока през
размагнитващата бобина в момента на включване на телевизионг-
а
134
ния приемник, след което той бързо затихва. Схемата включва
двата паралелно свързани термистора 7?1 и 7? 17 (в никои моде-
ли R17 липсва) и специалният селенов телевизионен варистор
ЛЗ.
В момента на включването на телевизионния приемник им-
пулсът на зарядния ток на електролитните кондензатори С5 и
С7 създава на термисторите импулсно напрежение, което през
варистора ДЗ и съединителя ШЗ се подава на размагнитващата
бобина У13.
Повторно размагнитване на кинескопа е възможно едва след
10—15 min, докато изстинат термисторите Д1 и Д17.
Действието на схемата за размагнитване се проверява по след-
ния начин. Изключва се телевизионният приемник от мрежата
и се извежда съединителят ШЗа на бобината за размагнитване.
На неговите клеми се подава променливо напрежение 20 — 25 V.
Включва се телевизионният приемник и след 10 s се изключва
променливото напрежение, като приемникът остава включен.
На екрана на кинескопа се виждат разноцветии петна. След то-
ва се включва телевизионният приемник, включва се съедини-
телят ШЗа и приемникът се държи включен 15—20 min, след
което отново се изключва. Ако схемата за размагнитване е из-
правна, след ново включване на телевизионния приемник на ек-
рана му не трябва да се виждат цветни петна.
В блока на захранването БП—3 и блока на колектора БК—3
се срещат следните повреди:
Липсват всички изходни напрежения (постоянни и променливи).
Проверяват се главните предпазители в мрежовия съединител
Ш\7б. При повторно изгаряне на предпазителите първо се про-
верява кондензаторът С1, след което да се изследва блокът на
захранването. Проверяват се диодите Д4-ьД7. Проверява се да-
ли не е пробил електролитният кондензатор С10. Проверява се
мрежовият трансформатор Tpl. Ако има пробив в него, той ще
се загрява силно.
Липсва напрежението +320 V. Проверяват се предпазители-
те ПрЗ и Пр5. Проверяват се диодите Д8-4-Д11. Проверяват се
електролитните кондензатори С5 и С7, както и електролитният
кондензатор С6 в блока на колектора.
Липсват стабилизираните напрежения +29 V, +30 V и +24 V.
Проверява се предпазителят Пр\. Проверяват се диодите Д1 и
Д2, както и електролитните кондензатори С2 и СЗ.
Напреженията -f-29 V, +30 V и +24 V са по-малки от номи-
налните им стойносги'и не могат да се нормализират чрез потенцио-
метъра ДЮ. Проверява се наличието на опорно напрежение—240 V
135
в схемата за стабилизация (извод 18 на печатната платка на бло-
ка на захранването). Да се измери в двете посоки съпротивле-
нието на прехода емитер—колектор на транзистора ТЗ. Ако съ-
противлението е нула, транзисторът е пробит. Проверява се рези-
сторът Д6.
Напреженията +29 V, +30 V и +24 V са по-големи от нвр-
малните им стойности и не могат да се нормализират чрез потен-
циометъра ДЮ. Проверяват се транзисторите Т1 и Т2, както и
ценеровият диод Д13.
Липсва напрежението —240 V. Проверява се предпазителят
Пр2. Проверява се диодът ДЗ. Проверяват се електролитните
кондензатори С4 и С5 в блока на колектора.
136
Глава 5
РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИЭННИТЕ ПРИЕМНИЦИ
„УЛПЦТ“ и „УЛПЦТИ“
С течение на времето по различии причини телевизионните
приемници за цветно изображение влошават параметрите си.
За възстановяване на параметрите им е необходимо да се извър-
апат редица настройки и регулировки в тях.
Настройката на един телевизионен приемник за цветно изоб-
ражение е сложна работа, за конто се изисква специална апара-
тура. Такава апаратура има само в големите сервизни бази. За
настройката е необходима и пълна сервизна документация. На-
«стройката се извършва само от най-опитните телевизионни тех-
ници. Поради това тук ще разгледаме само как се прави регули-
ровката на телевизионните приемници за цветно изображение
ют второто поколение.
Регулйровката се прави при номинално мрежово напрежение
с точност ±2%. Телевизионният приемник трябва да се включи
«около 30 min преди започване на регулйровката. При регули-
ровката трябва строго да се спазват изискванията на правилата
за техническа безопасност при ремонт на телевизионните прием-
ници за цветно изображение.
При регулйровката на телевизионните приемници не трябва
в никакъв случай да се пипат ядрата на различните ВЧ, МЧ и
други настройващи се кръгове и филтри, без това да е необхо-
димо, тъй като може да се предизвика трудно отстранима раз-
стройка на приемниците.
Преди да се започне с регулйровката на телевизионния при-
емник, трябва да се провери блокът на захранването и евентуал-
но да се регулира точно стабилизираното напрежение +29 V.
Проверката се прави при включени всички блокове и устройства
на телевизионния приемник. Ако е необходимо, точната стой-
яост на стабилизираното напрежение +29 V се регулира чрез
потенциометъра /?10 (в БП—2 той е 7?11).
137
5.1. РЕГУЛИРАНЕ НА БЛОКОВЕТЕ
НА РАДИОКАНАЛА БРК—1 И БРК—2
На фиг. 5.1 е показано разположението на тример-потенцио-
метрите за регулиране, контролните точки КТ и изводните точ-
ки ИТ на печатната платка на блока на радиоканала БРК—2.
Изводните точки са номерирани съгласно схемата от прил. 1 а.
Печатната платка на блока на радиоканала БРК—1 се различа-
ва от нея само по няколко изводни точки в повече, конто не са>
свързани с регулирането на блока. Регулирането на двата бло-
ка се прави по един и сыци начин.
Преди провеждане на регулировките трябва да се измерят
захранващите напрежения на съответните контакта на съедини-
телите Ш7 и Ш9 и изводни точки на платката на блока
БРК—2.
Регулирането се започва без сигнал на входа на телевизион-
ния приемник (антенният щекер е изваден) по следния начин:
1. Плъзгачът на тример-потенциометъра 7?8О се завъртва на>
средне положение.
2. Чрез тример-потенциометъра 7?9О се регулира на контрол-
ната точка КТ—16 напрежение +9,5 V.
3. Чрез тример-потенциометъра R87 се регулира на контрол-
ната точка КТ—15 напрежение +9,5 V.
4. Подава се на входа на телевизионния приемник от теле-
визионен генератор сигнал ТИТ или „цветни ивици“. Кьм кон-
тролната точка КТ—14 се включва осцилоскоп. Посредством
7?80 се регулира размахът на сигнала на КТ—14 да бъде 1,2 V
при сигнал ТИТ и 1 V при сигнал „цветни ивици“.
5. Изключва се сигналът на входа. Волтметърът се включва
между контролните точки КТ—И и КТ—12, като минусът му
се евързва с КТ—12. Чрез тример-потенциометъра /?66 се регу-
лира напрежение между двете контролни точки точно 0,1 V.
6. Чрез тример-потенциометъра 7?103 се регулира на кон-
тролната точка КТ—18 напрежение +8±0,1 V.
7. На входа на телевизионния приемник се подава сигнал1
(включва се антената) и се приема изображение със звуков съ-
провод. Чрез тример-потенциометъра R18 се регулира максимал-
ната чистота на звука.
В последно време от практиката се препоръчва следният на-
чин за регулиране на АРУ, особено при замяна на транзистора
7Т в НТК СК—М—15 или на транзистор в МЧУИ:
1. Изключва се антената.
2. Плъзгачът на потенциометъра за регулиране на интензив-
138
зе» Л77<
38»© @
40»
34 33 3231
• • • •
•30
л у о
+2B0V
Регулиране на.
Прага на сработ-
бане на АРУ
41
KT13
®3®2^>CO^
P*n7 5^5^
_ ©) г^^натд
+160VH *25
•24
•23
•22
©
KT12
^©JJ^
LIB
Ф8 L17
goods'
Регулиране
-yta нулата
*в г 920
Режим на 9;з
АДЧХ »18
КТ18
•15
•14
^i2ll \ 912
---- Симетрия
© 4(D1
KTy «7/ L2 ^кт
©|z
©
©
КТО
©
XT st
© “
L15
517
КТЗ
© ©
44 • Ш© © •<?
♦иг. 5.1
13»
ността (силата) на звука J?17 в блока за управление У7 се уста-
новява на максимална интензивност на звука.
3. Плъзгачите на тример-потенциометрите R87 и 7?90 се ре-
гулират на положение, при което от високоговорителите се чу-
ва най-силен шум.
Този начин на регулиране на действието на АРУ се препо-
ръчва за всички видове телевизионни приемници за цветно и чер-
но-бяло изображение, чийто ВЧ усилвател в ИТК и МЧУИ са
с транзистори.
5.2. РЕГУЛИРАНЕ НА БЛОКОВЕТЕ ЗА ЦВЕТНОСТ БЦ—1 И БЦ—2
На фиг. 5.2 е показано разположението на тример-потенцио-
метрите за регулиране, контролните точки КТ и изводните точ-
ки ИТ на печатната платка на блока за цветност БЦ—2. Извод-
мите точки са номерирани съгласно схемата от прил. 1 б. Печат-
ната платка на блока за цветност БЦ—1 се различава от нея по
напреженията на няколко изводни точки (вж. прил. 4), конто
не са свързани с регулирането на блока. Регулирането на два-
та блока се прави по един и същи начин.
Преди провеждане на регулировките трябва да се измерят
напреженията на съответните контакта на съединителите Ш15
и Ш9 и изводни точки на платката на блока БЦ—1 (БЦ—2).
Регулирането се прави по следния начин:
1. Регулаторите за яркост 7? 13 и за контраст R8a в блока за
управление У7 се поставят на максимум. Чрез тример-потенцио-
метъра 7?18 се регулира напрежение на анода на лампата Л14-220
V. При намаляване на яркостта до минимум чрез /?13 напреже-
йнието на анода на Л\ трябва да бъде най-малко 4-250 V.
2. Регулаторите за яркост и контраст в блока за управле-
ние се оставят на максимум. Осцилоскопът се включва към кон-
тролната точка КТ—2. На входа „видео*1 (Гн2) в блока на ра-
диоканала У1 се подава сигнал „цветни ивици** с размах от „чер-
но** до „бяло“ 1 V. Чрез тример-потенциометъра 7?31 се устано-
•вява на КТ—2 размах на сигнала 75 V от „черно** до „бяло*‘. Ако
на изхода на генератора може да се получи сигнал с размах от
„черно** до „бяло“ само 0,5 V, то на КТ*—2 трябва да се регулира
размах на сигнала 37,5 V.
Честотата на развивката на осцилоскопа се регулира така,
«че да се виждат полукадровите гасящи импулси. След това чрез
тример-потенциометъра 7?10, който се намира на модула 2ИЗ, се
340
©
КТ8
Размах на ©
задержания
сигнал
Я182"$[_
Ik* -3SV
• • •
1 2 3
31*
ио
Ю5
Размах на
сан мт о"
КПЗ
КТ7
1,2© ©
*3
КТГ7-----
© © ©
KT1S
Регулиране
на ярквстта
•26
2i»»25
22» •гз
д —.
Раз- (
мах I /4
на +!60VIrp16Аинеинаст ^^а^онгпраста
itO ¥1* 39» ,з^ ° /Аинеинаст 4g . н
•38*37*36*35 *33 / У \ бГч
Размах
'27
М2
1 5
•30
•23
•28
Ml
• 13
• 21
-36V
20
13
КТ9@
©
111
А
НПО
© ©
Напрежение на
модулатора
на„чер6еното
©
^r/2
Аинеинаст
®КТ20
6 7 Размах на*8 *84^тг
чербеното vi.hui
КТ1
Прады-
жител-
ност на
помка-
Орш1и»
ампуле
Фиг. 5.2
ф!
на „зеленоте я
" — Катадна ш
, матрица
| на,,зеленота
Размах на„зелената"]
т "<□. . z;
© Аинеинаст
п © ИТ?
^-^Размах ©АТ2
!2 +160УИ
регулира тяхиата продължителност на 850 ps. Амплитудата им
трябва да бъде 300 V.
3. На входа „видео" (Гн2) в блока У1 се подава сигнал „цвет-
ни ивици" с размах от „черно" до „бяло‘ 1 V. Регулаторите за яр-
кост и контраст се поставят на максимум. Регулаторите за на-
сигеност R86 и цветови тон 7?14 и /?18 в блока У1 се поставят
на средно положение. Ключето В4 се обръща на положение „из-
ключено".
Измерват се постоянните напрежения на ионтролните точ-
ки RT—19 (синьо), КТ—14 (зелено) и КТ—б (червено), намира-
щи се на модула М5 над печатната платка. Напреженията на те-
зи контролни точки трябва да бъдат в границите от 80 до 110 V
и трябва да се различават едно от друго най-много с 5 V.
В случай на по-голяма разлика напреженията трябва да се
изравнят. За основа служи напрежението на модулатора на „си-
ния“ лъч на контролната точка КТ—19. Чрез тример-потенцио-
метъра /?155 се изравнява напрежението на контролната точка
КТ—б за модулатора на „червения" лъч. Чрез тример-потенцио-
метъра /?151 се изравнява напрежението иа контролната точка
КТ—14 за модулатора на „зеления" лъч. Тази регулировка се
прави ня колко пъти, докато напреженията на трите контролни
точки се изравняват напълно. Накрая превключвателят В4 се
включва на положение „цветност".
4. За регулиране на матрицирането на входа „видео" (Гн2) в
блока У1 се подава сигнал „цветни ивици" с размах от „черно"
до „бяло" 1 V. Регулаторите за контраст и яркост се поставят на
максимум. Регулаторите за наситеност и цветови тон се поставят
на средно положение. Осцилоскопът е включен на КТ—19. Чрез
/?200 се регулира размахът на „синьото" на 150 V. Осцилоскопът
се включва на КТ—6. Чрез /?86 се регулира размахът на „черве-
ното" на 117 V. Осцилоскопът се включва на КТ—14. Чрез 1?157
се регулира размахът на „зеленого" на 69 V.
5. За изравняване на усилването на каналите на директния
и задържания сигнал регулаторите на яркост, контраст, наси-
теност и цветови тон се оставят в сыцото положение. На входа
„видео" (Гн2) в блока У1 се подава сигнал „цветни ивици" с раз-
мах от „черно" до „бяло" 1 V. Осцилоскопът първо се включва към
КТ—19 и след това към КТ—20. Размахът на сигналите в тези
две точки трябва да е еднакъв и да е 0,4—0,5 V. В противен слу-
чай те се изравняват чрез тример-потенциометъра А? 182, намираш.
се на модула М2.
142
5.3. РЕГУЛИРАНЕ НА БЛОКА ЗА ЦВЕТНОСТ БЦИ-1
На фиг. 5.3 е показано разположението на тример-потенцио-
метрите за регулиране, контролните точки КТ и изводните точ-
ки ИТ на печатната платка на блока за цветност БЦИ—1. Из-
водите са номерирани съгласно схемата от прил. 5.
Преди провеждане на регулировките трябва да се измерят
•напрежения на съответните контакти на съединителите ТТЛ 5 и
Л/9 и изводни точки на печатната платка на блока на БЦИ—1.
Регулирането се провежда по следния ред:
1. Регулаторите за яркост и контраст в блока за управление
У1 се поставят на максимум. Чрез /?26 се регулира напрежение
на анода на лампата Л1+230 V. При намаляване на яркостта
до минимум напрежението на анода на Л1 трябва да бъде най-
малко +260 V.
2. Регулаторите за яркост и контраст в блока У1 се оставят
на максимум. Осцилоскопът се включва към КТ—3. На входа
„видео11 (Гн2) в блока У1 се подава сигнал „цветни" ивици с раз-
мах от „черно" до „бяло" 1 V. Чрез /?25 се установява на КТ—3
размах на сигнала 75 V от „черно" до „бяло". Превключва се раз-
вивката на осцилоскопа на полукадровата честота и чрез R2 се
постига продължителност на полукадровия гасящ импулс
1100 p.s. Амплитудата трябва да е около 300 V.
3. Регулаторите за яркост и контраст в блока У1 оставят иа
максимум. Превключвателят В4 е на положение „включено".
Свързват се двете контролни точки КТ—15 и КТ—16. Осцило-
скопът се включва към КТ—8 или КТ—17. Нагласява се такава
продължителност на развивката на осцилоскопа, при конто се
виждат два реда и чрез R107 се постига най-малка разлика между
техните нива.
4. Регулаторите за яркост и контраст оставят на максимум.
Регулаторите за наситеност и цветови тон се поставят на средно
положение. Ключето В4 е на положение „изключено". На кон-
тролната точка КТ—14 в блока на радиоканала У1 се подава
сигнал „цветни ивици" 1 V. Измерват се постоянните напрежения
на контролните точки КТ—21 (червено), КТ—22 (зелено) и КТ—
•—23 (синьо), намиращи се на модула У8 над печатната платка.
Напреженията на тези контролни точки трябва да бъдат в гра-
яиците 80—100 V и трябва да се различават едно от друго най-
много с 5 V.
В случай на по-голяма разлика напреженията на трите кон-
тролни точки трябва да се регулират на 90 V последователно с
помощта на тример-потенциометрите /?68 (червено), /?74 (синьо)
143
25 2i 2322 21 20 ЗВ 19 78 1716
HTi ©
° ° Ш,@
15 13 10 9
<£>
HI
Ч,7б]
8113 т п
О КТ12
КТ15 О
о КПЬ
КТ16 °
. о
Размах на
f-J задержаний
101сигнал
9107 \~J
DL1O
3,9
I 4,29) Продължителност Размах
□ на полукадробия \7^liz
l3 импу&
Размах Iff)
3-Y^\_
КТ!в о
О n L12
Линейност о о „ i л-ч
аьн нгг?Напрежение лз
ы кт 17на издулагора\^
„.г- на „зеленото11
Ф6
о ^Размах Рымах
о
КТ5
о
О
Фиг. 5,3
1
КТ8 ° *Si
.О -
Линеиност
о OD4£
.КТ9 Г
в Ш1ба 7
• гл ® ® •
io
1 на K0Hmpacma~jf25
О о
о о
Л72 9б
• 5
• Ь
32
R * Напрежение'^
на модулатора
на„синьото"
Размах
\G-r Ш23а
zsKT23
‘i,25
KT22
R79 R86 Р=и
-|Рво Ш22а
Ф5
R26 Регулиране
КТ21 на яркостта
КТЗ
О о
-36V3
<д
Ш21а
^L2
3 . , на модулатора
047 |А Wg | на „черденото
•2
и 7?79 (зелено). Накрая превключвателят В4 се включва на „цвет-
ност".
С помощта на осцилоскопа (нагласен на редова честота) се
измерва размахът на цветоразликовите сигнали на контролни-
те точки КТ—21, КТ—22 и КТ—23. При необходимост той се
регулира, както следва: чрез 7? 120 — на „синия" сигнал на 150
V; чрез 7?61 —на „червения" сигнал на 117 V; чрез /?86— на
„зеления" сигнал на 70 V.
5.4. РЕГУЛИРАНЕ НА БЛОКА НА РАЗВИВКИТЕ БР-1
На фиг. 5.4 е показано разположението на елементите за ре-
гулиране и контролните точки КТ на блока на развивките БР—1.
По-голямата част от монтажните елементи на блока са мон-
тирани на две отделки печатни платки, разположени под ъгъл
90° една спрямо друга. Печатната платка № 3 се нарича плат-
ка на развивките, а печатната платка № 4 — платка на фокуси-
ровката. Двете печатни платки заедно с четирите радиолампи,
трансформатора за хоризонталио отклонение ЗТр\ (ТХО), раз-
личии потенциометри за настройка и други елементи са монти-
рани на метална конструкция от две рамки (фиг. 5.4). Метална-
та конструкция може да се изтегля назад, след което при нуж-
да рамката, на която е монтирана платката на фокусировката,
може да се отваря шарнирно. По такъв начин става достъпна за
работа платката на развивките откъм страната с печатайте про-
водници, спойките и маркировките на монтажните елементи и
номерата на изводните точки съгласно схемата на прил. 6.
Преди провеждане на регулировките трябва да се измерят
захранващите напрежения на съответните контакта на съедини-
теля Ш8 и изводни точки, чиито номера са отпечатани на печат-
ните платки на блока БР—1. Ако стабилизираното напрежение
(774-29 V на изводната точка №9 на печатната платка №3 не
е точно, трябва да се регулира чрез потенциометъра /?10 (7? 11)
в блока на захранването.
Регулирането на блоковете на развивките БР—1 и БР—2 се
прави главно с помощта на телевизионната изпитателна таблица
(ТИТ), комбиниран измервателен уред (авометър) и генератор
на поле-решетка. Ако не разполагаме с генератор поле-решет-
ка, може евентуално за тази цел да се използува частичното по-
ле-решетка и другите геометрични фигури на ТИТ.
Регулирането на блока на развивките БР—1 се провежда по
следния ред:
1. На екрана се получава изображението на ТИТ. Потеицио-
метьрът за честотата на генератора на редовете 3/?65 се поставя
10 Откриване к отстраняване...
145
о
3L3
J б^ет^ираща
«ID ® ЗВЗ
* ®
3R1
Регулиране
на фаната f
фазана 3L2\
рсдовита м('
разбивка
3R71
$72
7Т4
3:Т5
Фиг. 5.4
3R16
Граница на регулира-
нето на Високото
напрежение —
ЗКТ2
1®
В
ЗК72.
Its Ускорябаши
електроди
3R73
К
оертикална
центровка
Честата на1’г^
редооете зкзз
Хоризвнтйлна,---'
центровка
3
3B3Q
ЗМ9
MW г
-ЗКТ7
зш
®
ЗКТ6
I*
ЗЮ
ЗАЗ 6Д22С
ЗА?
6М5С
1
Аемпфоне на
импулсната
съставна
Режим на емитер-
'ния пооторител.
вертикална
лчнейнрет
ЗКТ5-Платка на развидните
о
4R11
4R3
3L18
ЧВ2
4В1 ®Z®
|®7®|
ЗКТ6
(платка N-3)
Вертикална
линейност
Честота
на кадрите
Размер did дертикал-
но направление
Платка на
фокусиродката
(платка
3R83
Регулиране
л /режима на ЗАЗ
4ГП~5
Г—-ЗКТ4
Горизонтален
размер
Настройка
Фокусировка
на средне положение. Дават се накъсо двата щифта на контрол-
ната точка 3X72, при което се нарушава синхронизацията на
генератора на редовата развивка. С немагнитна отвертка се за-
въртва ядрото на бобината 3L1, докато на екрана се получи изоб*
ражението на ТИТ, което бавно се премества по хоризонтала.
Накрая се премахва късото съединение на 3X72. Ако е необхо-
димо, чрез потенциометъра 4X3 се провежда допълнителна цен-
тровка на изображението на ТИТ по хоризонтала. В никакъв
случай не трябва да се прави центровка на изображението по
хоризонтала чрез ядрото на бобината 3L1, тъй като това би до-
вело до нарушаване на симетричността на обхвата на захващане
и задържане на задаващия генератор на редове от схемата на
АДЧ и Ф при отклонение на номиналната честота на генерато-
ра (15 625 Hz).
2. След това се прави предварителна регулировка на раз-
мера и линейността на изображението. Първо се регулира раз-
мерът на изображението по хоризонтала (чрез 4X6) и по верти-
кала (чрез 3X68), така че да се виждат шахматните квадрати от
външната рамка на ТИТ А~Ф 1, 1—15 Ф, А—Ф 15 и 1—15 А.
В никои случаи може да се вижда само около половината от шах-
матните квадрати. Ако размерът на изображението се регулира
след замяна на ТХО, варистора 3X18 или лампата 6П45С и раз-
мерът е по-малък даже и в край но положение на потенциометъ-
ра 4X6, трябва да се използува и тример-потенциометърът 3/?16.
Чрез мостчето на превключватели 4В2 се регулира грубо раз-
мерът на изображението по хоризонтала. Най-голям размер съот-
ветствува на положение 1 на мостчето, а най-малък — на поло-
жение 2.
3. Центровката на изображението се прави чрез потенцио-
метрите 4X3 (по хоризонтала) и 4X11 (по вертикала).
4. Чрез въртене с немагнитна отвертка на постоянния маг-
нит на регулатора на линейността по хоризонтала РЛХ (3L2)
се постига линейност на изображението по хоризонтала в левия
н десния му край. Ако въртенето на магнита не влияе върху ли-
нейността на изображението, той трябва да се обърне на 180°
или даже да се замени с нов.
5. Чрез потенциометъра 3X69 се постига линейност на изоб-
ражението по вертикала.
Най-добре е линейността на изображението в двете посоки да
се регулира с помощта на поле-решетка.
6. Режимът на лампата ЗЛ6 (ГП—5) се регулира чрез по-
тенциометъра 3X63. За тази цел чрез превключвателите Bl, В2
и ВЗ в блока за цветност се изключват трите лъча на кинескопа.
147
На контролната точка ЗКТ4 се свързва комбинираният измерва-
телен уред на обхват 2,5 — 3 V. Чрез потенциометъра 3/?63 се
регулира напрежение 1—1,2 V на ЗКТ4, което отговаря на ток
1—1,2 mA през лампата ЗЛб.
7. За регулиране на фокусировката при изключен телеви-
зионен приемник мостчето на превключвателя 451 се поставя на
положение 3. След това се включва телевизионният приемник
и чрез потенциометъра 47?2 се регулира фокусировката на изоб-
ражението на ТИТ. Ако при това плъзгачът на потенциометъра
4/?2 се окаже в крайно ляво положение, телевизионният прием-
ник се изключва и мостчето на превключвателя 451 се поставя
на положение 2. Ако обаче плъзгачът на потенциометъра пак се
окаже в крайно ляво положение, мостчето на превключвателя
се поставя на положение 1. След това фокусировката се регули-
ра отново чрез 47?2.
8. Геометричните изкривявания тип „възглавница“ по вер-
тикала се отстраняват чрез ядрото на бобината 354 и мостчето
на превключвателя 353. Такова регулиране е необходимо при
замяна на коригиращ трансформатор (трансдуктор) ЗТр2, на от-
клонителната система или на бобината за фазова корекция 3L4.
Най-добре е тази регулировка да се прави с поле-решетка.
9. Честотата на генератора на кадрите се регулира чрез по-
тенциометъра 3R67. Ако при това плъзгачът на потенциометь-
ра се окаже в едно от крайните си положения, трябва да се сме-
ни стойността на резистора 37?39.
10. Чрез потенциометъра 37?68 се регулира размерът по вер-
тикала на изображението. Ако при това плъзгачът на потенцио-
метъра се окаже в едно от крайните си положения, се прави до-
пълнителна регулировка на вертикалния размер чрез тример-по-
тенциометъра 37?40. Чрез тример-потенциометъра 3/?45 се регу-
лира режимът на транзисторите 373 и 374.
Потенциометрите 37?71, 3R72 и 37?73 се използуват за регу-
лиране на баланса на бялото, което ще разгледаме по-късно.
Бобините 3L3 за компенсация на несиметрията на бобините
ва хоризонталио отклонение се използуват при регулирането на
динамичната сходимост, което ще разгледаме по-късно.
Не се препоръчва да се пипат следните елементи за регулира-
не, тъй като са необходими специални измервателнн апарати:
1. Потенциометърът 37? 1 за регулиране на действието на схе-
мата за АДЧ и Ф.
2. Тример-потенциометърът 37?30 за регулиране на схемата
за динамичния режим на изходното стъпало на редовата раз-
вивка.
148
3. Тример-потенциометьрът 3#49 за регулиране на продължи-
телността на обратния ход на кадровата развивка.
4. Бобината за настройка на третата хармонична на обратния
ход по редове (за отстраняване ефекта „завеса1’). При по-голям
опит може чрез въртене на ядрото на бобината 3£18 да се нама-
ли ефектът „завеса14 на бял екран (без изображение). Тази бо-
бина е монтирана на гетинаксова плочка непосредствено до ТХО
(фиг. 5.4).
След провеждане на регулировките на блока на развивките
БР—1 се проверява още веднаж размерът и центровката на изоб.
ражението и ако е необходимо, се правят съответните корекции
5.5. РЕГУЛИРАНЕ НА БЛОКА НА РАЗВИВКИТЕ БР-2
На фиг. 5.5 е показано разположението на елементите за ре-
гулиране на блока на развивките БР—2. Конструктивно той е
оформен като блока на развивките БР—1, но има три печатни
платки: основна платка 3—1, платка на фокусировката 3—2 и
платка на изходното стъпало за хоризонтална развивка 3—3.
Преди провеждане на регулировките трябва да се измерят
захранващите напрежения на съответните контакта на съедини-
теля Ш8 и изводни точки на печатните платки на блока БР—2.
Ако стабилизираното напрежение (77 -f-29 V на изводната точ-
ка № 37 на печатната платка № 3—1 не е точно, трябва да се ре-
гулира чрез потенциометъра #10 в блока на захранването.
Регулирането на блока на развивките БР—2 се провежда по
следния ред:
1. Генераторът за редовата развивка се регулира по същия
начин както при блока на развивките БР—1. Потенциометьрът
#17 се поставя на средно положение. Щифтовете на контролна-
та точка КТ—1 се дават накъсо, след което чрез ядрото на боби-
ната L1 на екрана се получава бавно преместващо се по хоризон-
тала изображение на ТИТ. Накрая се премахва късото съедине-
ние на КТ—1 и ако е необходимо, се прави допълнителна цен-
тровка на изображението по хоризонтала чрез потенциометъра
#53. Чрез потенциометъра #17 се регулира отвън честотата на.
генератора на редовете.
2. Чрез потенциометрите #32 и #75 се регулира размерът
на изображението по хоризонтала и вертикала. Размерът по хо-
ризонтала може да се регулира грубо и чрез мостчето на пре-
включвателя 132 (при изключен телевизионен приемник).
149'
СП
О
Регулировка на
изходното напре-
жение (размер)
Симетриращи
додана
Регулиране ли-
нейности Sxopt.
зрнтално напрс
оление г
Капак
Ш106
ТВМ0ПЦ5
Платк а
3-1
Бодина на синуса-,
оия генератор
Регулатор на фа-
зата
R32
Л2
ВПС5С
тхо-долцз
L1 Л16Ф1П Тр2
РЛС-90ЛЦ2
CIS
I
гЫ-долиу
РФ-90ЛЦ2
] сзз
ч.
К 86 Радиатор
Фиг. 5.5
U111S
Вертикална
центровка
Вклнзчбане
CU, С23
Фокусировка
(плаоно)
RS8
Утроител на на-
прежение ЧН8.3/25-12А.
Платка)^ -
СЗЬ
Вертикален
размер
Честота на
кадрите
Вертикална
линейност
Платка З-з
В2 о2
£77
/фокусировка
(грубо)
Ускоряващц
електроди
...V>A0u“
червей
Хоризонтална
центрайка
Честота
на редобетр
3. Центровката на изображението се прави чрез потенций-
метрите 7^53 (по хоризонтала) и А? 58 (по вертикала).
4. Чрез постоянния магнит на регулатора на линейност по
хоризонтала L2 (РЛХ) се регулира линейността на изображе-
нието по хоризонтала. Чрез потенциометъра 7?80 се регулира ли-
нейността на изображението по вертикала в горната му часТ.
Чрез тример-потенциометъра 7?8б се отстранява подгъването на
изображението в горната и долната му част.
5. Фокусировката на изображението се регулира грубо чрез
двете мостчета на превключвателя В\ (при изключен телевизио-
нен приемник) и фино чрез потенциометъра 7?43.
6. Геометричните изкривявания тип „възглавница" се отстра-
няват чрез регулатора на фазата L4 и мостчето на превключва-
теля S3 (при изключен телевизионен приемник).
7. Честотата на генератора на кадрите се регулира чрез по-
тенциометъра R70.
Потенциометрите /?44, 7?46 и R47 се използуват за регули-
ране на баланса на бялото, което ще разгледаме по-късно.
Бобините L3 за компенсация на несиметрията на бобините
за хоризонтално отклонение се използуват при регулирането на
динамичната сходимост, което ще разгледаме по-късно.
Не се препоръчва да се пипат следните елементи за регули-
ровка, тъй като са необходими специални измервателни апарати:
1. Тример-потенциометърът /?96 за регулиране на продължи-
телността на обратния ход на кадровата развивка.
2. Тример-потенциометърът /?99 за коригиране на напреже-
нието с параболична форма за блока на сходимост.
След провеждане на регулировките на блока на развивките
БР—2 се проверява още веднаж размерът и центровката на изоб-
ражението и ако е необходимо, се правят съответните корекции.
5.6. РЕГУЛИРАНЕ НА ЧИСТОТАТА НА ЦВЕТА, СТАТИЧНАТА
И ДИНАМИЧНАТА СХОДИМОСТ
Регулировката на чистотата на цвета, статичната и динамич-
ната сходимост се прави при нормално високо напрежение на
втория анод на кинескопа, след като се регулират размерът, цен-
тровката, линейността и фокусировката на изображението и са
отстранени изкривяванията тип „възглавница“.
Преди извършване на регулировката трябва да се провери
яоложението на регулатора за сходимост и на магнита за странич-
но изместване на „синия“ лъч, стабилността на закрепването им
на шийката на кинескопа и да се поставят всички потенниомет-
151
ри и ядрата на бобините от платката за сходимост, както и регу-
латорите за цветовия тон на лицевата страна на телевизионния
приемник в средно положение.
5.6.1. Регулиране на статичната сходимост
Статичната сходимост се регулира на два пъти: преди регу-
лиране на чистотата на цвета и окончателно след получаване на
необходимата чистота на цвета.
Регулирането на чистотата на цвета е най-удобно да се извър-
шва по сигнал „бяло поле“, който се подава на входа на телеви-
зионния приемник от специален генератор. При липса на сигнал
„бяло поле“ може да се използува телевизионната изпитателна
таблица (ТИТ).
Статичната сходимост се регулира с помощта на ТИТ по след-
ния ред:
1. Да се получи на екрана изображение на телевизионната
изпитателна таблица (ТИТ) с възможно най-голяма разделител-
на способност и оптимална фокусировка.
2. С помощта на съответните превключватели да се изключи
„синият“ лъч, а да се включат „червеният1" и „зеленият“ лъч (пре-
включвателите се намират на блока за цветност).
3. С помощта на постоянните магнити на регулатора за схо-
димостта да се припокрият червената и зелената точка в центъ-
ра на ТИТ — мястото, където се пресичат хоризонталната и вер-
тикалната бяла линия на кръста в центъра на ТИТ, до получа-
ване на жълта точка.
4. Да се включи „синият" лъч. Използувайки магнита за ста-
тична сходимост на синьото, синята точка да се припокрие с жъл-
тата точка. Ако не може да се получи сходимост на жълтата точ-
ка със синята, с помощта на магнита за статична сходимост на
синьото да се премести синята точка на една хоризонтална ли-
ния с жълтата, а след това чрез магнита за странично измества-
не на синьото да се постигне сходимост на синята с жълтата
точка.
При правилно регулиране на статичната сходимост кръстът
на ТИТ има тъмен цвят без следи от цветна окантовка.
За удобство при регулирането в дланта на лявата ръка се по-
ставя малко огледалце под ъгъл към равнината на екрана, така
че отчетливо да се вижда участъкът на съвпадение. С дясната ръ-
ка с помощта на подходяща отвертка се въртят магнитите за ре-
гулировка на сходимостта.
152
5.6.2. Регулиране на чистотата на цвета
Чистотата на цвета се регулира със сигнал „било поле“ или
с помощта на ТИТ.
Чистотата на цвета се регулира с помощта на ТИТ по следния
начин:
1. Посредством съответните превключватели да се изключат
„синият“ и „зеленият“ лъч. На екрана се получава растьр с чер-
вей цвят. Намалява се яркостта до 10—15% от нормалната яр-
кост.
2. Да се разхлабят крилчатите гайки, крепящи отклонител-
ната система (ОС), и тя да се издърпа в крайно задно положение.
3. Въртейки двата магнита за чистота на цвета един спрямо
друг и едновременно около шийката на кинескопа, се стремим
да се получи голямо червено петно в центьра на екрана.
4. Чрез преместване на отклонителните бобини в границите
на надлъжния жлеб да се постигне равномерен червен растьр по
целия екран. При това трябва да се внимава, тьй като на плат-
ката има опасни за живота напрежения.
5. Да се регулира отново чистотата на цвета с помощта на
магнитите за чистотата на цвета до получаване на максимално
еднороден червен цвят по целия екран.
6. Да се изключи „червеният“ лъч и се включи „зеленият".
На екрана трябва да се появи равномерно зелено поле.
7. Да >се изключи „зеленият" лъч и се включи „синият". На
екрана 1'рябва да се появи равномерно синьо поле.
Ако при проверката на чистотата на зеленото или синьото по-
ле се забележи нееднородност на цвета, трябва да се извърши до-
пълнителна регулировка. Тя се провежда с магнитите за чисто-
тата на цвета. Отново се прави проверка и на чистотата на черве-
ното поле, като тя не трябва да се е влошила.
8. Да се затегне отново отклонителната система с крилчати-
те гайки.
Чистотата на цвета се счита за удовлетворителна, ако цвето-
вата еднородност на червеното, синьото и зеленото поле е не по-
малко от 85% от общата площ на екрана.
В случайте, когато ре'гулирането на чистотата на цвета не да-
ва^необходимите резултати, трябва да се извърши размагнитва-
яе на кинескопа с външна бобина за размагнитване. След раз-
магнитване на кинескопа всички операции по регулировката на
чистотата на цвета се повтарят.
158
5.6.3. Регулиране на динамичната сходимост
На фиг. 5.6 е показано разположението на регулиращите еле-
менти (потенциометри и бобини) на блока за сходимост У8 от
прил. 1 б. Редът на провеждане на регулировката е показан с
черна линия със стрелки. Регулирането се провежда по реда на
номерата от 1 до 13. Ако този ред не се спази, не може да се по-
стигне добра динамична сходимост на трите лъча в кинескопа.
В малките номерирани екранчета до всеки регулиращ еле-
мент на фиг. 5.6 с двойка „цветни11 линии е показано неговото въз-
действие и в коя част на екрана на телевизионния приемник се
проявява въздействието (вляво, вдясно, в средата, горе или до-
лу). Цветовете са означени условно с началната им буква: Ч, 3,
с, ж.
Регулировката на динамичната сходимост започва с червени-
те и зелените линии. Сходимостта на червените и зелените линии
дава на екрана на кинескопа жълти линии, конто се припокри-
ват след това със сините линии. Поради симетричното разполо-
жение на синия растър относно оста на кинескопа тази последо-
вателност значително облекчава операциите.
Особеност при регулирането е, че сыцествува връзка при из-
менение на тока във всяка от бобините за динамична сходимост,
а също и взаимно влияние на симетричните регулировки (например
сходимост на вертикалните линии отляво и отдясно, хоризон-
талните отгоре и отдолу и т. н.). Това налага неколкокр'атно по-
втаряне на отделяйте регулировки, избирайки оптимален'вариант
при значителен брой възможни варианта.
Динамичната сходимост се регулира с помощта на сигнал по-
ле-решетка (евентуално ТИТ) по следния начин:
1. Да се изключи „синият“ лъч.
2. Да се извърши сходимост на осовите червени и зелени вер-
тикални линии на полето-решетка в долната и горната част на
растъра посредством потенциометрите 7? 16 и ДЗ.
3. Ако не е възможна пълна сходимост, необходимо е да се
получи паралелност между тях, след което с магнитите за ста-
тична сходимост на „зеления" и „червения“ лъч да се постигне съв-
падението им.
4. Да се извърши сходимост на червените и зелените линии
в горната и долната част на екрана, регулирайки с потенциомет-
рите R2 и 7?1 по пътя на последователните приближения.
5. Да се провери и при необходимост да се повторят опера-
циите за сходимост на централните червени и зелени линии на
растъра.
154
6. Да се изключи блокът за сходимост У8, като се извади
съединителят Ш\Ла.
7. Чрез въртене на ядрото на симетриращите бобини L3 (на
платката на блока на развивките УЗ) да се доведе до минимум
Край на
операцията
одимоап"
RfB
Ч-червено
3-зелено
С-синъо
Ж-жълто
Начало на опера-
арята/жодилюст1
Ф
Фиг. 5.6
R11 L2 R0
RT7
кръстосването на~~ч«ррените и зелените линии по хоризонтална-
та ос на екрана на кинескопа.
8. Да се включи отново блокът за сходимост У8 (поставя
се отново^евеДйнителят ШИа).
9Т"С~биби-ната L3 да се извърши сходимост на червените и
зёленитег вертикални линии в дясната част на екрана.
10. Чрез потенциометъра 7?12 да се постигне сходимост на
вертикалните червени и зелени линии в лявата част на екрана.
11. Да се извърши допълнителна регулировка на статична-
та сходимост, след което операциите 9 и 10 да се повтарят, за да
се получи чрез последователни приближения минимално несъв-
падане на червените и зелените линии вляво и вдясно на екрана.
12. Чрез бобината L4 да се получи сходимост на червените и
зелените хоризонтални линии вдясно от центъра.
155
13. Чрез потенциометъра /?11 да се постигне сходимост на
червените и зелените хоризонтални линии вляво на екрана.
14. Да се проведе допълнителна регулировка на статичната
сходимост, след което операциите 12 и 13 да се повторят. Ако не
може да се получи съвпадение на червените и зелените хоризон-
тални линии, трябва да се обърне съединителят Ш\2>б на 180е
и да се повторят операциите 12 и 13.
15. Да се включи „синият** лъч. Да се извърши статична схо-
димост на жълтите и сините линии.
16. Чрез въртене на ядрото на бобината L2 да се изправят
краищата на сините хоризонтални линии, докато станат успоред-
ни по централната хоризонтална линия.
17. Чрез потенциометъра R8 да се получи сходимост в краи-
щата на хоризонталните сини и жълти линии.
18. Чрез последователно повторение на регулировките 16 и
17 да се намери най-оптималното положение на настройката на
бобината L2 и потенциометъра R8, при което се постига сходи-
мост на жълтите и сините хоризонтални линии в краищата на ра-
стъра.
19. Чрез потенциометрите 7?4 и Д17 да се получи съвпадение
яа сините и жълтите хоризонтални линии. Ако е невъзможна пъл-
ната им сходимост, да се разположат симетрично и успоредно,
след което с магнитите за статична сходимост да се получи съв-
падението им.
20. Ако сините вертикални линии в краищата на екрана са
на разстояние повече от 0,5 mm от жълтата, независимо дали са
вляво или вдясно, е необходимо да се обърнат краищата на свър-
зване на съединителя Ш14а на 180°. След това с бобината L5 да
се постигне съвпадение на сините и жълтите вертикални линии.
5.6.4. Повреди в блока и регулатора за динамична сходимост
При търсене на повреда в системата за динамичната сходи-
мост следва да се започне с анализа на това, как влияят регу-
латорите на блока за сходимост на съвпадението на цветните ли-
нии при сигнал поле-решетка.
Повреди в блока или регулатора за сходимост обикновено са
съпроводени с това, че някой от регулаторите или престават да
действуват, или действуват недостатъчно ефективно, или започ-
ват да работят неправилно, нарушавайки статичната сходимост,
или изпълнявайки несвойствени за тях функции.
Така например бобината L2 е предназначена за съвпадане на
хоризонталните сини и жълти линии в краищата на растъра.
156
При прекъсване на фолиото между извода 4 на съединителя Ш\2б
и бобината £2 за сходимост на „синия* лъч по хоризонтали тази
регулировка предизвиква изменение на хоризонталния размер.
Съществена помоги, за откриване на повредите оказва провер-
ката на импулсните напрежения на изводите на платката и ре-
гулатора за сходимост. Това обаче се прави с осцилоскоп.
В блока за динамична сходимост се срещат следните повреди
(вж. прил. 1 б):
Не се постига сходимост на червените и зелените вертикални
линии вдясноивляво на екрана чрез £3 и 7?12. Проверява се с
осцилоскоп наличието на импулси на обратния ход по редове.
Проверява се дали не е прекъснала някоя от бобините £3 или
£4. Проверява се дали не е прекъснал някой от изводите на по-
тенциометъра R12.
Не се постига сходимост на червените и зелените хоризонтад-
ни линии в горната част на екраначрез R1. Проверяват се спой-
ките на изводите на потенциометъра /?1. Проверява се наличие-
то на кадровите импулси на изводните точки 1 и 2 на печатната
платка на блока за сходимост.
Не се постига сходимост на червените и зелените хоризонтал-
ни линии в лявата част на екрана през /?11. Проверява се дали ие
е прекъснала редовата бобина за сходимост на „зеления“ лъч в
регулатора за сходимост.
Не се постига сходимост на червените и зелените хоризонтал-
ни линии в горната и долната част на екрана чрез R\ и R2. Про-
верява се дали не е прекъснала кадровата бобина за сходимост
на „зеления“ лъч в регулатора за сходимост.
Не се постига сходимост на червените и зелените вертикални
линии горе и долу в средната част на екрана чрез R16. Проверява
се с осцилоскоп наличието на параболично напрежение на изво-
да 3 на печатната платка на блока за сходимост. Проверява се
режимът на транзистора ЗТ5 от БР—1 или Тб от БР—2.
Не се постига пълна сходимост на червените и зелените вер-
тикални линии горе и долу в средната част на екрана чрез /?3.
Проверява се дали не е прекъснал изводът 7 на изходния транс-
форматор за вертикално отклонение ЗТрЗ в БР—1 или ТрЗ в
БР—2.
Не се постига сходимост на червените и зелените вертикални
линии в дясната част на екрана чрез £3. Проверява се дали не е
прекъснала редовата бобина за сходимост на „червения" лъч в
регулатора за сходимост.
Не се постига сходимост на сините и жълтите хоризонтални
Линии в горната и долната част на екрана чрез /?4 и /?17. Прове-
157
рява се дали не е прекъснала кадровата бобина за сходимост на
„синия" лъч в регулатора за сходимост. Проверява се наличието
на кадрови трионообразни импулси на изводите на 1 и 2 на пе-
чатната платка на блока за сходимост.
Не се постига пълна сходимост на сините и жълтите хоризон-
тални линии горе и долу на екрана чрез /?4 и 2?17.Да се обърне на
180° съединителят UT\A6 на магнита за странично изместване на
„синия“ лъч.
При регулиране на сходимостта на сините и жълтите хори-
зонтални линии в средната част на екрана чрез L2 се измени мно-
го хоризонталният размер на изображението. Проверява се дали
не е прекъснала бобината за сходимост на „синия“ лъч в регула-
тора за сходимост.
Не се постига сходимост на сините и Жълтите вертикални ли-
нии в левияидесния край нарастърачрез L5.Проверява се дали
не е прекъснала бобината L5. Да се опита да се завърти регула-
торът за сходимост наляво или надясно на 5—8°, след което се
прави нова регулировка на блока за сходимост.
5.7. РЕГУЛИРАНЕ НА БАЛАНСА НА БЯЛОТО
За регулиране на баланса на бялото са необходими сигнал
„сива скала" или сигнал „цветни вертикални ивици" при изключе-
на цветност и волтметър. Може да се използува и ТИТ, но ре-
зултатите не са така добри.
Регулировката на баланса на бялото се провежда по следния
ред (данните извън скобите са за БЦ—1, БЦ—2 и БР—1, а в ско-
бите — за БЦИ—1 и БР—2):
1. Да се подаде на входа на телевизионния приемник сигнал
„сива скала" или „цветни ивици" и приемникът да се включи, за
да загрее в продължение на 15—25 min. При използуване на сиг-
нал „цветни ивици" да се изключи блокът за цветност с превключ-
вателя В4. Превключвателят за избор на вида на настройката
на честотата на хетеродина в БУ В2 да се постави в положение
„ръчно". С регулатора „настройка" да се донастрои честотата на
хетеродина до получаване на екрана на възпроизведен сигнал
„сива скала" с възможно по-резки граници между отделните гра-
дации. Регулаторите на цветовия тон в БУ да се поставят на
средно положение.
2. Да се убедим по липсата на цветни петна на растъра, че
чистотата на цвета е регулирана правилно и маската на кинеско-
па е размагнитена.
3. Да се измерят напреженията на контролните точки КТ—-6,
158
KT—14 и КТ—19 (КТ—21, КТ—22 и КТ—23), разполо-
жени на блока за цветност БЦ—1 или БЦ—2 (БЦИ—1). Както
знаем, напреженията в тези точки не трябва да се различават ед-
но от друго с повече от 5 V. В случай на по-голяма разлика да
се изравнят чрез съответните потенциометри (вж. т. 5.2 и 5.3).
4. Регулаторите Яркост и Контраст в блока за управление
БУ се поставят на максимум. Чрез тример-потенциометъра R18
(R26) да се регулира на анода на лампата Л\ в БЦ—1, БЦ—2
или БЦИ—1 напрежение +220 V (+230 V).
5. Да се включи волтметьрът в контролната точка КТ—2
(КТ—3) в блока за цветност. Чрез потенциометрите 3R71, 3R72
и 3R73 (R44, R46 и R47) да се получи напрежение +230 V. По
този начин се постига баланс на бялото за по-голяма част от си-
вата скала. Чрез тази регулировка се постига нормална работа
на схемата за ограничение на тока на лъчите в кинескопа.
6. Чрез регулатора Яркост да се намали яркостта до мини-
мум. Последователно да се оставя на екрана само един цвят. Чрез
регулиране на напрежението на ускорявагците електроди със съот-
ветните потенциометри 3R71 ($44)— за червения, 3R72 (R46)—
за зеления и 3R73 (R47) — за синия цвят да се получи едно-
временно загасване на основните Цветове в положение на регу-
латора за яркост, съответствуващо на загасването на първияот
тях.
7. Да се увеличи общата яркост и внимателно да се разгле-
да цветът на ивиците, особено в лявата част на екрана (първата
и втората ивица при сигнал „цветни ивици"). Да се определи кой
цвят преобладава. Ако преобладава червеният или синият цвят,
необходимо е да се намали неговата яркост чрез въртене наляво
на съответния потенциометър на платката на цокъла на кине-
скопа: 9R1 (R2) за червения цвят и 9/?2 (R1) за синия цвят. Ако
преобладава зеленият цвят, необходимо е двата потенциометь-
ра 9R1 (R2) и 9R2 (R1) да се завъртят надясно, получавайки бял
цвят на светене за най-ярките ленти на „сивата скала". Опера-
циите от точка 5 и 6 трябва да се повторят два-три пъти.
Балансът на бялото може да се счита за постигнат, ако той
малко се променя при регулиране на яркостта и контраста и при
изменение на напрежението на захранващата мрежа в граници-
те на +6 до —10% от номиналната стойност 220 V, т. е. от 233
до 198 V.
159
ЛИТЕРАТУРА
1. Бродский, М. А. Бытовая радиоаппаратура. Минск, Полымя, 1980.
2. Б у л ы ч, В. И., А. П. Ф о м е н к о в, К- В. Зимин. Ремонт и на-
стройка унифицированных цветных телевизоров. М., ДОСААФ, 1979.
3. Е л я ш к е в и ч, С. А., С. Е. Кишиневски. Унифициран теле-
визионен приемник за цветно изображение УЛПЦТ—59—II. С., Тех-
ника, 1975.
4. Еляшкевич, С. А, С. Е. Кишиневски. Унифицирани цвет-
ни телевизори клас II С., Техника, 1980.
5. Е л ь я ш к е в и ч, С. А. Неисправности и настройка цветных телеви-
зоров. М., Энергия, 1980.
6. Ельяшкевич, С. А., Л. Е. К е в е ш, А. Ф. М о с о л о в, А. Е.
Пескин, Д. Я- Ф и л е р. Унифицированные телевизоры блочно-
модульной конструкции УПИМЦТ—61—II.
7. Коваль, Р. А Цветной телевизор в вашем доме. М., Энергия, 1978.
8. Конов, К И., И. И Щърбаиов. Телевизионна техника. С.,
Техника, 1981.
9. О м е л ь ч е н к о, Л. В., И. А. К У р з а, В. А. Краснов ски й,
А. В. Скурен ко. Ремонт и настройка цветных телевизоров. Киев,
Техшка, 1982.
10. С а м о й л о в, Г П-, В. А. Скотин. Телевизоры и их ремонт. М.,
Связь, 1980.
11. С о к а ч е в, А. И. Откриване и отстраняване на повреди в телевизион-
иите приемници за черно-бяло изображение. С , Техника, 1983.
12. Ф о м и н, Н. Ф. Справочник по експлуатации цветных телевизоров.
Одесса, Маяк, 1980.
13. Ф р а й м а н, Л. А , Г. 3 Кукуев. Телевизоры цветного изображения*
Минск, Вышейшая школа, 1979.
14. Ч е ч и к, А. М. Зрителю о цветном телевидении. М., Радио н связь,
1981.
15. Сп. Радио телевизия електроника. С., 1970 — 1983.
16. Сп. Радио. М., 1970 — 1983.
160
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР ................................................................................ 5
Глава 1. Уреди за ремонт на телевизиоииите приемници за цветно
изображение ................................................... 7
1.1. Фабрички измервателни уреди ........................................................ 7
1.2. Любителски измервателни уреди и приспособления....................................... 9
1.3. Техника на безопасност при ремонт на телевизионни приемници
за цветно изображение ............................................16
Глава 2. Методи за откриване на повреди в телевизиоииите прием-
ници за цветио изображение.....................................18
2 1. Структурна схема на телевизионен приемник за цветно изображение 19
2.2. Откриване на повреди по външни признаци.................24
2.3. Откриване на повреди чрез оглед на монтажа и елементите ... 25
2.4. Откриване на повреди чрез проверка на режимите на работа ... 26
2.5. Откриване на повреди чрез проверка на елементи...........28
2.6. Откриване на повреди чрез измерване на напрежения на контрол-
ни точки и съединители............................................31
2.7. Откриване на повреди с помощта на телевизионната изпитателна
таблица (ТИТ) ....................................................32
2.8 Откриване на повреди чрез подаване на сигнал..............36
2.9. Откриване на повреди чрез проследяване на импулси.........37
2.10. Откриване на повреди чрез замяна на блокове и модули .... 38
2.11. Откриване на повреди чрез последователно изключване .... 39
Глава 3. Съветски унифицираии телевизионни приемници за цветио
изображение ...................................................40
3.1. Условно означение на съвегските упифицирани телевизионни при-
емници ........................................................40
3.2. Основпи блокове на телевизионните приемници от второто поколе-
ние ...........................................................41
Г л а в а 4 Повреди в телевизиоииите приемници „УЛПЦТ“ и „УЛПЦТИ“ 44
4.1. Устройство на телевизионния приемник „Рубин 714“.....................................44
4.2. Откриване на повреди в телевизионните приемници „УЛПЦТ" и
„УЛПЦТИ" по външни признаци...............................47
4.3. Повреди в блока за управление.......................................................47
4 3.1. Избирач на телевизионните капали СК—М—1.......................................47
4.3.2. Избирач на телевизионните канали СК—Д—1.......................................52
11 Откриване и отсграняване...
161
4.3.3. Всевълнов избирач на телевизионни! с папалп --* • • u*t
4 3.4. Сензорно устройство СВП—3—1 ......................58
4.4 Повреди в блока на радиоканала БРК—2 ... 72
4.5. Повреди в блока за цветност БЦ—2............................. 79
4 6 Повреди в блока за цветност БЦИ—1.......................... 90
4 7. Повреди в блока на развивките БР—1........................... 98
4 7 1. Редова развивка .........................................98
4.7.2 Кадрова развивка ........................................104
4 7.3. Центровка на изображението .............................106
4.7.4. Повреди в блока БР—1....................................107
4.8. Повреди в блока на развивките БР—2............................110
4.8.1. Редова развивка ........................................110
4.8.2. Кадрова развивка .......................................1’3
4 8.3. Центровка на изображението .............................115
4 8.4. Повреди в блока БР—2....................................116
4.9 Устройство за сходимост на лъчите в кинескопа..................118
4 10. Повреди в кинескопа .........................................126
4.11. Повреди в блока на захранването и в блока на колектора. . . .130
Глава 5. Регулиране на телевизионните приемници „УЛПЦТ" и
„УЛПЦТИ" ....................................................... 137
5 1. Регулиране на блоковете на радиоканала БРК—1 и БРК—2 . . . 138
5 2 Регулиране на блоковете за цветност БЦ—1 и БЦ—2............140
5 3. Регулиране на блока за цветност БЦИ—1......................143
5.4 Регулиране на блока на развивките БР—1................. . . 144
5.5 Регулиране на блока на развивките БР—2.................... 149
5 6. Регулиране на чистотата на цвета, статичната и динамичната схо-
димост ............................................ 151
5 6.1. Регулиране на статичната сходимост.............. . 152
5.6.2. Регулиране на чистотата на цвета......................153
5 6 3. Регулиране на динамичната сходимост . ... ... 154
5 6.4. Повреди в блока и регулатора за динамична сходимост . 156
5.7 Регулиране на баланса на бялото............................ 158
Литература ..................................................... 160
ОТКРИВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПОВРЕДИ
В ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ
ЗА ЦВЕТНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
Автор инж. Ангел Иванов Сокачев
Рецензент» • инж. Георги Спиридонов Пешков
инж. Димитър Владимиров Кръстев
Първо издание
Научен редактор инж. Лили Константинова Соколова
Художник Стефан Димитров
Худ. редактор Слав Даскалов
Техн, редактор Мария Йорданова
Корекгори1 Дора Букурещлиева, Анелия Стоянова
Дадена за набор на 26. 08. 1983 г.
Подписана за печат на 25. 02 1984 г.
Излязла от печат м март 1984 г.
Код
ш 9533122312
3183—4—84
Изд. № 14000
Формат 60x84/16 УИК 15,25
Печатни колн 13,13 Изд. коли 12,63
Тираж 176004-107
Цена 1,75 лв.
ДИ „Техника*, София, бул. „Руския № 6
ДП ЯГ, Димитров", София