/
Author: Сокачев А.И.
Tags: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника телевизионно оборудване
Year: 1989
Text
ОТКРИВАНЕ
И ОТСТРАНЯВАНЕ
НА ПОВРЕДИ
В НОВИТЕ
ТЕЛЕВИЗИОННИ
ПРИЕМНИЦИ
БИБЛИОТЕКА I А.СОКАМЕВ
ТЕХНИКА
БИБЛИОТЕКА ПО РАДИОЕЛЕКТРОНИКА
инж. АНГЕЛ ИВ. СОКАЧЕВ
ОТКРИВАНЕ
И ОТСТРАНЯВАНЕ
НА ПОВРЕДИ
В НОВИТЕ
ТЕЛЕВИЗИОННИ
ПРИЕМНИЦИ
Сканиране: Пресиян Борисов, обработка: LZ2WSG
9 август 2008 година, KN34PC
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА'
СОФИЯ, 1989
УДК 621.397
В книгата са разгледани повредите в отделиите стъпала иа иовите съветски
* български телевизионни приемници за цветно изображение. Дадеии са ука-
зания за ремонта и регулирането иа тези телевизионни приемници с помощта
на минимум. нзмервахелии апарати.'
Приложеии са схемите на седем нови телевизионни приемника за цветио
изображение.
Киигата е предназначена за телевизионни техинци, радиолюбители, уче-
мици в професиоиалиите курсове по телевизия, техникумите, УПК, профе-
сионално/техническите училища и др.
С Ангел Иванов Сокачев, 1989
с/о Jusautor, Sofia
«21.3
ПРЕДГОВОР
В последно време у нас се произведоха и внесоха редица но-
ви български и съветски телевизионни приемници за цветно изо-
бражение. Всички ie са изградени по съвременни схеми с тран-
зистори, диоди и интегрални схеми. Използуването на интеграл-
ни схеми дава възможност телевизионните приемници да се конс-
труират с намален брой дискретни монтажни елементи. Освеи
това по такъв начин се повишн надеждиостта на телевизионните
приемници и се намали значително броят на повредите в тях.
В киигата са разгледани следните нови телевизионни приемни-
ци за цветно изображение:
1. „Електрон Ц-380Д“.
2. „Електрон Ц-380Д-Б“.
3. „Електрон Ц-280Д“.
4. „Електрон Ц-382Д-И".
5. „Електрон Ц-382Д-Б“.
6. „Фо юн Ц-381Д“.
7. „София 82“.
8. „София 83“.
9. „София 84“.
10. „София 85“.
11. „Велико Търново 84“.
Всички посочени в киигата повреди в тези телевизионни при-
емници са случаи от практиката.
При ремонта и регулирането на телевизионните приемници за
цветно изображение трябва да се спазват правилата за техническа
безопасност.
Авторъ/п
3
ГЛАВА 1
ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРИЕМНИЦИ „ЕЛЕКТРОН Ц-380Д",
„ЕЛЕКТРОН Ц-380Д-Б", „ЕЛЕКТРОН Ц-280Д",
„ЕЛЕКТРОН Ц-382Д-И" И „ЕЛЕКТРОН Ц-382Д-Б"
1.».. УСТРОЙСТВО НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ
„ЕЛЕКТРОН Ц-380Д",
„ЕЛЕКТРОН Ц-380Д-Б" И „ЕЛЕКТРОН Ц-280Д“
Тези съвременни съветски уиифицирани полупроводников»
телевизионни приемници за цветно изображение са от ново поко-
леиие с модулиа конструкция.
Телевизионният приемник „Електрон Ц-380Д“ е с условно оз-
начение ЗУСЦТ-51—6. Той може да приема телевизионни предава-
телн само по системата СЕКАМ. Негов вариант, разработен у нас,
е телевизионният приемник „Електрон Ц-380Д-Б“. Той може да
приема телевизионни предаватели по системите СЕКАМ и ПАЛ,
като превключването на системите става автоматично. Към него
може да се включи и видеомагнитофон. Кинескопы на телевизи-
онните приемници .Електрон Ц-380Д“ и „Електрон Ц-380Д-Б*е
съвременният тип 5'ЛК2Ц с прорезиа (ивична) маска със само*
сходимост на трите лъча и днагонал на екраиа 51 ст.
Телевизионният приемник „Електрон Ц-280Д“ е с условно оз-
начение ЗУСЦТ-61— 1. Той може да приема телевизионни предава-
тели само по гистгматз СЕКАМ. Кинескопы му ё 61ЛК5Ц също
с прорезна маскь със самссходимост и днагонал на екрана 61 ст.
Условного означение на тези телевизионни приемиици се раз*
чита, к.зкто следва:
3 — поредей иомер на осиовната разработка.
У — уиифициран телевизионеи приемник.
С — стационарен ' телевизионеи приемник (ако е преносим,
буквата е П).
ЦТ — пветен телевизор.
51, 61 — днагонал иа екрана в ст.
6, 1 — вариант на разработката.,
В прил. 1 е дадеиа схемата на телевизионния приемник „Елект*
рон Ц-380Д“. Телевизионният приемник „Електрон Ц-280Д* се
различава от него главно по блока за управление и кинескопа.
5
Таблица 1.1
БУ-З БУ-4 БУ-З БУ-4 БУ-З БУ-4
Я5 R3 R12 R13 S5 S4
R6 R9 R15 — S6 S3
R9 R10 R16 — Х18 Х22
R10 R11 R33 R7 — —
RH R12 S3 — — —
В телевизионния приемник „Електрои Ц-280Д“ е нзползуваи бло-
кът за управление БУ-3, чиято схема е показана на фиг. 1.1.
На табл. 1.1 е посочена разликата в означението на основни-
те елементи в блоковете. за управление БУ-3 и БУ-4.
Към трите модела телевизионни приемники може да се вклю-
чи магнетофон за запис на звуковия съпровод. При необходимост
звуковият съпровод може да се прослуша с помощта на слушалки
при включен н изключен високоговорител иа телевизионния при-
емник.
Към телевизиониите приемники са предвидени следните авто-
матични регулировки, конто осигуряват качествено приемане:
1. Автоматично регулиране иа усилваието (АРУ).
2. Автоматична дснастройка иа честотата на хетеродина
(АДЧХ).
3. Автоматична стабилизация на размера иа изображението.
4. Автоматично изключване на канала иа цветност при rfp Не-
мане на черно-бяло изображение.
5. Автоматично размагнитване на кинескопа при всяко включ-
ване на зелевизиснння приемник със ссбствения му мрежов ключ.
6. Автоматичен преход на телевизионния приемник на прекъс-
вгщ режим на работа при пренапрежение и претоварване на ос-
новните източници на постоянна напрежения в модула на зах-
ранване.
Характерин предимства иа телевизионните приемници са:
1. Широко приложение на интегрални с хеми.
2. Изпслзуване в междинночестотния усилвател на изображе-
нието и звука (МЧУИ) на съвременни филтри на повърхностни
акустични бълни (ПАВ) и пнезокерамични филтри (ПКФ), конто
не се нуждаят от настройка.
3. Използване на импулсно мрежово захранване.
7
Телевизионните приемници имат касетио-модулна конструк-
дия съе следните ссновни възли:
А1 — Модул иа радиоканала (МРК-2—5).
А1.1 — Избирая на каналите от метровите обхвати
тип СК-М-24—2.
Л 1.2 — Избирая на каналите от дециметровите обхва-
ти тнп СК-Д-24.
А 1.3— Субмодул на радиоканала (СМРК-2).
А1.4 — Субмодул на синхроиизапията (УСР).
А2 — Модул на нветиостта (МЦ-2 или МЦ-3).
А2.1 — Субмодул на цветността (СМЦ-2).
АЗ — Сьединителна платка (ПС).
А4 — Модул на захранването (МП-3—3).
А5 — Отклонителна система.
А6 —Модул на кадровата развивка (МК-1—1).
А7 —Модул на редовата развивка (МС-3).
А7.1~—Субмодул за корекцията на растъра (СКР-2).
А8 — Платка на кинескопа (ПК-3-1).
А9 — Блок на управление (БУЧ или БУ-3).
А9.1 — Платка иа регулаторите.
А9.2 — Модул нискочестотен усилвател (МУНЧ).
А9.3 — Платка на цветовите регулатори (само при
„Електрен Ц-280Д“).
А10 — Сензорно устройство (УСУ-1—15).
'All — Устройство за размагнитване на кинескопа (УРК).
А12— Платка на захраиващия филтьр (ПФП).
1.2. ИЗБИРАЧИ НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КАНАЛИ СК-М-24-2
И СК-Д-24
В прил. 1 са дадени схемите на избирачите иа телевизионни-
те канали СК-М-24—2 (А1.1) и СК-Д-24 (Л 1.2).
Избирачът СК-М-24—2е предназначен за приеманена 12-те ка-
нала от метровия диапазон и за допълнително усилваие на межднн-
ната честота, получена от изхода на избирача за дециметровия
диапазон СК-Д-24.
Двата избирача се настройват електронно с помощта на сен-
зорното устройство УСУ-1—15. (А10).
Избирачът за м^ровите обхвати СК-М-24—2 е разделен на
две части: за I и I1 обхват и за III обхват. На входа му има ВЧ
фнлтър, съставен от елементите Ll, Cl, L2, L3, С2, L4, СЗ, L5,
L6 и С4, който е общ за двете части на избирача.
8
Вхсдният ВЧ кръг зя III сбхват се настройва чрез варикапа
VD2. ВЧ усилвател за III обхват е изпълнен с транзистора VTf.
Хетерсдинът за III сбхват е изпълнен с транзистора VT4. Включ-
ването на III обхват се прави, като на контакт 3 на съедините-
ля XI (А 1)1X4 (СКМ) на избирача на каналите се подаде напре-
жение +12 V. Каналите от III сбхват се избират с помощта на
варикапите VD2,.VD5, VD8 и VD12. ".
Смесителят е изпълнен с транзистора VT3, който прн работа
на ДМВ се използува като допълнителен усилвател.
Превключването на обхватите, а така сыцо и превключването
при съвместна работа на този избирач с избирача за дециметро*
вия диапазон СК-Д-24, се осъществява чрез подаване на напреже-
ние на емитерните вериги на транзисторите за съответния диапа-
зон. При работа на единия диапазон веригите на другия диапа-
зон са изключени от входа на смесителя чрез съответно запушени
дисди. Веригата за АРУ е обща за двата диапазона. Прннципът
на работа на каналите за всеки диапазон е подобен.
Входният трептящ кръг за I и II обхват се иастройва чрез
варикапа VD1. ВЧ усилвател за I и II обхват е изпълнен с тран-
зистора VT2. Хетеродинът за I и II обхват е изпълнен с тран-
зистора VT5. Включването на I и II обхват се прави, като иа кон-
такт 7 на съединителя XI (А1) на избирача на каналите се пода-
де напрежение +12 V. Каналите от I и II обхват се нзбират с по-
мощта на варикапите VD1, VD6, VD7 и VD13.
Избирачът СК-Д-24 е за каналите 21 до 60 от дециметровит*
IV и V обхват. Той има две стъпала: ВЧ усилвател (VT1) и само-
генериращ (самооспилиращ) смесител (VT2). Получена на изхода
му — контакт 1 на съединителя XI (А1)/Х7 (СКД) — междин-
на честота се усилва допълнително в смесителното стъпало на из-
бирача СК-М-24—2 (VT3). Каналите от IV и V диапазон се из
бират с помощта на варикапите VD2, VD3 и VD4.
Избирачът на телевизионните канали СК-М-24-2 е конструи*
ран за съвместна работа с избирача СК-Д-24 с автоматично пре-
включване иа обхватите и електронна настройка на каналите по-
средством сензорноТо устройство. Обхватите се превключват с
помсщта на превключващите диоди VD9, VD10 и VD11 в избирача
СК-М-24—2. При приемане иа предаватели отдециметровите IV и
V сбхгат на избирача СК-М-24—2 транзисторът VT3 се използу-
ва като стъпало за допълнително усилване на междинната често-
та от избирача СК-Д-24. По такъв начин и в двата случая меж-
диниата честота (МЧ) се взема ст изхода МЧ на избирача СК-М-
24—2 и през контакт 1 на съединителя XI (А1) и контакт 20 на
9
Таблица 1.2
Напреження на съединителя XI (А1) за избирав СК-М-24-2
Обхват Напреженне на контакт №, V Състояиие на диоднте
6 4 7 3 5
иАРУ «1—11 «ш «IV—V VO9 VD10 VDH
1-П 8 От 0,5 до 27 11,8 0 0 зап. зап. отп.
ш 0 11,5 0 отп. зап. зап.
IV-V 0 0 11,8 зап. отп. зап.
съединителя XI (А1.31 се подава на входа на МЧ усилвател в
субмодула на радиоканала А 1.3.
В табл. 1.2 са посочени стойностите на напреженията, необ-
ходими за правилна работа на избирачите £К-М-24—2 и СК-Д-24,.
както и състоянието на превключващите диоди VD9, VDIOh VD11.
На таблицата нула (0) означава прекъсване на веригата или ну-
лев потенциал, а U» е напрежението за настройка на различните-
канали от даден обхват. То се мени от 0,5 до 27 V с помощта на
сензорното устройство тип УСУ-1—15.
Ако се използува само избирачът СК-М-24—2 без избирача
СК-Д-24, контактът 5 на съединителя XI (А1},'Х4 (СХМ) тряб-
ва да се свърже с шасито (масата).
1.2.1. Повреди в избирачите СК-М-24—2
и СК-Д-24
Трябва да се има предвид, че когато се проверява режимът на
даден транзистор или интегрална схема, освен на-преженията се-
проверява и самият-транзистор, респ. интегралната схема.
В избирача на телевизионните канали СК-М-24—2 се срещат
следните повреди:
Няма изображение и звук на всички канали от I. II и III об-
хват. Проверяват се елементите R15, VD11, R17, R13, VD9, R14
и R20. Проверява се режимът на транзисторите VT2 и VT1. Про-
веряват се елементите VD3, R3, R8, R5, R4, R9, R10 и R19„
Проверяват се веригите за подаване на напрежението за АРУ.
10
Проверяват се елементйте R6, R7, С15 и С25. Проверяват ей бо-
бините и кондензаторите от входния ВЧ филтър. Проверяла се
диодът VD4.
Няма изображение и звук на всички канали от I и II метров:
обхват. На III обхват има изображение и звук. Проверява се ре-
жимът на транзистора VT2. Проверяват се резисторите R21, R23
и R25. Проверява се режимът на транзистора VT5. Проверява се
диодът VD11. Проверяват се резисторите Rl, R10 и R18. Проверя-
ват се варикапите VD1, VD6, VD7 и VD13. Ако никой от тях &
неизправен, се замени цялата варикапна четворка.
Няма изображение и звук на всички канали от III метров об-
хват. На I и II обхват има изображение и звук. Проверява се
диодът VD4. Проверяват се резисторите R4, R5 и R6. Проверя-
ва се режимът на транзистора VT1. Проверяват се резисторите
R22, R24 и R26. Проверява се режимът на транзистора VT4 Про-
верява се режимът на транзистора VT3. Проверяват се рез.втори-
те R17, R19 и R20. Проверява се наличие™ на напрежение на ва-
рикапите VD2, VD5, VD8 и VD12. Ако никой от тях е неизпра-
вен, се замени цялата варикапна четворка.
Избирачът не се йренастройва на каналите от Ir II и III об-
хват. Проверява се веригата за подаваие на напрежение за на-
стройка на варикапите — контакт 4 на съединителя XI (Al)l1
Х4 (СКМ).
Няма изображение и звук на I, II, III, IV и V обхват. Проверя-
,ва се режимът на транзистора VT3. Проверяват се веригите за
АРУ.
В избирача на телевизионните канали (Ж-Д-24 се срещат след-
ните повреди:
Няма изображение и звук на IV и V дециметров обхват. Про-
верява се веригата за подаваненаМЧ сигнал от избирача СК-Д-24
на избирача СК-М-24—2 през контакт 1 на съединителя XI
(А1)/Х7 (СКД) и през контакт 5 на съединителя Х4 (СКМ)!
XI (А/) наемитера на транзистора VT3 в избирача СК-М-24—2.
Проверяват се варикапите VD2, VD3 и VD4. Ако някой от тях
е неизправен, се замени цялата варикапна тройка. Проверява се
режимът на транзисторите VT1 и VT2. Проверява се веригата
за АРУ.
1.3. СЕНЗОРНО УСТРОЙСТВО УСУ-1-15 (AID)
Сензорното устройство УСУ-1—15 е предназначено за управ-
ление на избирачите СК-М-24—2 и СК-Д-24, коитосаселектронна
настройка. Включването на конто и да е от осемте программ се
осъществява чрез натискане на един от осемте бутона, конто пред-
варително се настройват на необходимите канали в метровите или
дециметровите обхвати на избирачите на каналите.
Сензорното устройство УСУ-1 — 15 осигурява:
1. Индикация и включване на програмите.
2. Включване на настроената на бутон 1 програма при пър-
воначалното включване на телевизионния приемник.
3. Изключване на схемата за АДЧХ за време, не по-малко от
.0,3 s при избиране на програма.
4. Невъзможност за самоволно превключване на програмите
прн електрически разряди.
Захранването на сензорното устройство УСУ-1 —15 се осъще-
ствява от източниците за постоянен ток с напрежение 12*5 % V
и 30*5 % V.
1.3.1. Структурна схема
Структурната схемата сензорното уст}ойствоУСУ-1 —15е по-
казана на фиг. .1.2.
Платката на запаметявашото устройство А 10.1 съдържа 8 бу-
тона с по един контакт 1, 8 индикатора 2 и един многофазен три-
гер 3, изпълняващ функциите на зачаметяващото устройство.
Платката на органите за настройка А 10.2 съдържа блок на по-
тенциометриге 4, блок на превключвателите на обхватите 5, елек-
трснен комутатор на обхватите 6 и схема за изключване на.
АДЧХ 7.
При включване на телевизионния приемник многофазният три-
гер 3 се намира в състояние, при което на неговия първи изход.
има напрежение +30 V. Това напрежение въздействува на орга-
нйте за настройка 4 и 5 и съответния (първи) индикатор 2. От из-
хода на органите за настройка и електронния комутатор 6 на-
прежението за настройка се подава за превключване на обхвати-
те. При натискане на един от бутоните за избор на програмите на
съответния вход на тригера се подава напрежение, което го при-
вежда в ново състояние и на неговия съответен изход се появява
напрежение + 30 V. При това се включва индикаторът 2 на избра-
иата програма. В момента на превключването на многофазния
тригер 3 се задействува схемага за изключване на АДЧХ 7, фор-
мираща импулс за изключване на АДЧХ за време не по-малко
ст 0,3 5.
12
Фиг. 1.2
1.3.2. Многофаэен тригер
Многофазният тригер нзпълнява следните функции:
1. Устройство за запомняне, предназначено за поддържане въ»
включено състояние на тфи програма, крято е избрана чрез на-
тискане на един от бутоннте.
2. Превключване на потенциометрите за настройка, предназ-
начени за подаване на напрежения на органите за нрстрюйка.
Многофазният тригер съдържа 8 клетки на паметта. Всяка
клетка е реализирана с транзистори с различна проводимосттшт
NPN (VT1 + VT8) и тип PNP (VT11-VT18).
Всички клетки са свързани помежду си чрез, емитерите на>
транзисторите VTl-t- VT8 и имат общ товар R9, чрез което се оси-
гуряка включено състояние само на една клетка, а другите клет-
ки се поддържат в изключено съсТояиие. Приниипът на работа и
структурата иа клетките са идентични. За създаване на режим на
лредпочитание и включване на първата клетка, при включване
13
яа телевизионння приемник, между шината +30 V и базата на
транзистора VT1 е включена веригата R50, С10. При включване
на телевизионння приемник кондензаторът СЮ' се зарежда по ве-
ригата: извод 10 на ТХО (Т2) в модула на редовата развивка
А7, изправителя с елементите 1.5, R14, VD6, СИ в модула А7,
контакт 5 на съедннители ХЗ {АЗ—А7), контакт 2 на съедннителя
Х6(А9—АЗ), параметричния стабилизатор на напрежение+30 V
с елементите R22, R23, VP1, СЮ в блока за управление А9,
контакт 4 на съедннителя Х4 (АЮ—А9), резистора R50 в сен-
зорното устройство А10, кондензатора СЮ и резистора R21. Крат-
ковременният положителен импулс, възникващ на резистора R21,
се подава на базата на транзистора VT1 и го отпушва. Колектор-
ниятток на транзистора VT1 протича по веригата: източник +30 V,
контакт 4 на съедннителя Х4 (А9), резисторите R51 и R31,
преход колектор — ёмитер на VT1 и резистора R9. Спадът на на-
прежение върху резистора R51, намалявайки потенциала на ба--
зата на транзистора VT11, го отпушва и предизвиква колектореи
ток по веригата: източник +30 V, преход емитер — колектор на
VT11 и резисторите R41 и R21. При това спадът на напрежение
на резистора R21 повишава потенциала на базата на транзистора
VT1 н еще повече го отпушва. В резултат на лавинообразния
процес се отпушват двата транзистора, при което VT11 преминава
в режим на насищане, a VT1 — в режим на усилване. От колек-
тора на наситения транзистор VT11 напрежението +30 V се по-
дава през резистора R61, на светодиода HL1 (индикатор на вклю-
чената клетка) и на първия регулатор за настройка R70.1 в бло-
ка с осемте потенциометьра R70. От плъзгача на R70.1 напреже-
нието за настройка през диода VP21, тример-потенциометъра
R88, контакт 6 на съедннителя Х2 (А1—А9) и резистора R2 се
псдава на контакт 5 на съедннителя Х7 (А 1.2) във веригата за
настройка на избирача за дециметровите обхвати А 1.2, а през
резистора R5 и контакт 4 на съедннителя Х4 (А 1.1) се подава,
във веригата за настройка на избирача на метровите обхвати
А1.1. Напрежението за настройка от първата клетка, получено
върху резистора R88, запушва диодите VP21 + VP28, с което се
отстранява шунтиращото действие на другите потенциометри от
блока за настройка с потенциометрите R70. .
Диодът VD19 се използува за компенсация на температурния
дрейф на диодите VP21+VP28. За превключване на сензорно-
то устройство на друга програма е необходимо да се натисие съот-
ветният бутон. Например при натискане на бутона за третата
програма контакты SB 1.3 затваря веригата: източник +12 V а
14
модула на захранването А4, контакт 7 на съединителя Х2 (АЗ—
А4), контакт 8 на съединителя Х6 (А9—АЗ), контакт / на съеди-
нителя Х4 (А10—А9), резистора R49, контакт SB1. 3 и резистора
R23. На базата на транзистора VT3 се подава положителен по*
тенциал и транзисторът се отпушва. По такъв начин става лави*
нообразно включване на третата клетка на многофазиия тригер,
както е описано по-горе. При протичането на тока на транзисто*
рите на двете клетки през R9 потенциалът на него рязко нарасг-
ва. Вследствие на това по-рано отпушеният NPN транзистор на
включената клетка се запушва, тъй като потенциалът на емитера
му е превишил потенциала на базата на транзистора VT1, който-
е фиксиран отбазовия делител R41—R21. Това предизвиква лави-
нообразно запушване на първата клетка. По такъв начни по-ра-
но включената първа клетка се изключва, а новата (третата) се-
включва.
1.3.3. Схема за изключване на АДЧХ
Схемата за изключване на АДЧХ изработва отрицателен им
пуле с продължителност, не по-малка от 0,3 s в момента на пре*
включване на програмите. Този импулс е необходим за отстраня*
ване на лъжливи настройки на съответния избирая на каналите
например на носещата честота на звуковия съпровод. Схемата
представлява чакащ мултивибратор, изпълнен с траизисто_рите
VT9 и VT10. В режим на ръчна настройка схемата за АДЧХ е
изключена, като контактът SB2 е отворен и транзисторът VT9
е запушен от положителното напрежение, приложено към колек-
гора му през резистора R82. На базата на транзистора VTIO от
Източника, +12 V през контакт 1 на съединителя Х4 (А9—А10) и
резисторите R82 и R83 се подава положителен потенциал. Колек-
горът на транзистора VT10 през контакт 9 на съединителя Х2
(А1~А10), контакт 15 на съединителя XI (А1—А1.3), резистора
R42 (А 1.3) и контакт 8 на съединителя XI (А1—А1.3) еевързан
с източника +12 V. Транзисторът VTIO е отпушен и през рези*
пора R29 (А1.3) евързва извод 6 на интегралната схема D2 в
субмодула А 1.3 с корпуса, изключвайки схемата за АДЧХ.
При включване на схемата за АДЧХ чрез превключвателя
SB2 транзисторът VT9 се отпушва, тъй като от източника +12 V
през резистора R81, затворения контакт на SB2 и диода VD9 на
базата на транзистора VT9 се подава положителен потенциал.
Кслекторният ток на транзистора VT9, протичащ по веригата из-
сочник +12 V, резистора R82, преход колектор — емнтер на
VT9, корпус, намалява-почти до нула потенциала на колектора
15
на Транзистора а следоватёлно и на базата на транзистора
VT10 и го запушва. По такъв начин се премахва шунтиращото
Действие на транзистора VT10 върху извод 6 на интегралнатЯ
схемаD2 (Л/.З/и схеМата за АДЧХ се включва. Едновременно
с това, през резистора R42 (А 1.3), контакт./5 иа.съединителя
XI (А1—А1.3), контакт 9 на съединителя Х2 (А10—А1), кондеи*
затора С12 (А10), диода VD9, прехода база — емитер на тран-
зистора VT9 се зарежда кондензаторът С12- При превключване
на програмите напрежението върху резистора R9 нараствВ. Това'
увеличение на напрежението се предава през кондензатора СП
на базата на транзистора VT10 и той се отпушва. По такъв начин
положителиият електрод на по-рано заредения кондензатор С12
се евързва с корпуса през отпущения транзистор VT10, а потен-
циалът на отрицателно заредения електрод на кондензатора С12
се прилага към анода на диода VD9 и го запушва, в резултат на
което се запушва и транзисторът VT9. На базата на транзистора
VT10 сеттрнлага положительно напреИсение от изгочника 4-12 V
през резисторите R82 и R83, в резултат на което транзисторът
се отпушва до на» шцане. На колектора на транзистора VT10 се
формира отрицателен импулс за изключване на АДЧХ. Конден-
заторът С12 се презарежда от източника 4-12 V през резистора
RH1, затворения контакт SB2 и отпущения транзистор VTIO.
Транзисторът VT9 ще се намира в запушепо състояние дотогава,
докато кондензаторът С12 не се презареди до напрежението за от-
пушване на транзистора. След това транзисторът VTIO се запуш-
ва, включвайки схемата за АДЧХ. Времето за блокировка на
АДЧХ се определи от капацитета на кондензатора С12.
1.3.4. Електронен комутатор на - обхватите
Превключването на обхватите се осъществява чрез подаване
на захранващо напрежение от електронния комутатор през кон-
такта 2, 3 и 5 на съединителя Х2 (А1—А10), контакта 7 и 3 на
съединителя Х4 (СКМ), контакт 3 на соединителя Х7 (СКД)
на съответните вериги (ВЧУ и хетеродин) на двата избирача на
телевизионните канали А 1.1 и А 1.2. Комутаторът на обхватите
се състои от механичния превключвател на три положения SA1
и електронния комутатор.
Електронният комутатор е съставен от транзистори с различ-
на проводимост: транзисторите VT19 и VT21 с проводимост NPN
и транзистора VT20 с проводимост PNP. Напрежението 4-30 V
от колектора на транзистора VT11 (включена е първата клетка
на многофазния тригер) през разделителния диод VD11 постъп-
16
ва на превключвателя SA1.1. Това напрежение през съединени-
те контакта на превключвателя и резистора R85 или R87 постъп-
ва на базата на транзистора VT19 или VT21 и го отпушва. С-ыцо-
то положително напрежение през диода VD29 или VD30 се при*
лага на базата на PNP транзистора VT20 и го запушва. Напре-
жението -|-12 V през един от отпушените транзистори VT19 или
VT21 се подава на съответния избирая на каналите. В средне по-
ложение на превключвателя SA1.1 транзисторите VT19 и VT21
са запушен и, а транзисторы- VT20 е отпущен, тъй като неговият
емитер е евързан към изгочника +12 V, а базата му през резисто-
ра R86 е евързана с шаси. За отстраняване на влиянието на вклю-
чената клетка върху останалите клетки чрез превключвателите
на обхватите при установяване макар и само на две от тях в ед-
накво положение служат развързващите диоди VDl]-t-VD18.
1.3.5. Повреди в сензорното устройство УСУ-1-15
Най-честите повреди в сензорното устройство УСУ-1-15 са
следните:
При включване на телевизионння приемник не светва първият
мндикатореи светодиод HL1. Измерва се напрежението на колек-
тора на транзистора VT11. Ако то е 29 до 30 V, неизправен е ре-
зисторы R61 или светодиодът HL1. Ако няма напрежение на ко-
лектора на VT11, неизправен е многофазният тригер.
Свети един от индикаторните светодиоди HL2+HL8, но не и
HL1. Проверява се веригата на предпочитано включване на про-
грамата на първия бутон — елементите R50 н СЮ и евързването
им.
Телевизионният приемник не може да се настрои иа дадена
програма чрез въртене на съответния регулатор за настройка. Ня-
ма изображение и звук. Схемата за АДЧХ се изключва чрез пре-
включвателя SB2. Правят се следните проверки: -
1. Измерва се напрежението на контакт 6 на съедннителя Х2
(А1), което трябва да може да се регулира от 0,5 до 27 V. Ако
то липсва или не се регулира в тези граници, се проверява вери-
гата колектор на транзистора VT1, диодите VD19, VD21 и потен-
циометъра R70.1.
2. Ако напрежението на контакт 6 на съедннителя Х2 (А!)
се регулира в границите 0,5 до 27 V, повредата да се тьреи в елек-
тронния комутатор на обхватите VT19, VT20, VT21 или в пре-
включвателя на обхватите SA1. Измерват се напреженията на
контактите 2, 3 и 5 на съедннителя Х2 (А1) в зависимост от
включения обхват. На съответния контакт то трябва да е най-
2 Откриване и отстраняване на. . .
17
малко 0,1 V. Проверяват се транзисторите VTI9, VT20, VT2I,
диодите VD29, VD30, VD11 и резисторите R85, R86 и R87 и тех-
ните вериги.
Не свети един или няколко' от индикаторните светодиоди
HLl-t-HL8. Проверява се съответният резистор R61+R68. Про-
верява се съответният светодиод HL1+HL8.
Не се включват програмите, постоянно е включена една от
тях. Правят се следните проверки:
1. Проверява се резисторът R49. Проверява се съответният
транзистор (VTl-t-VT8) на включената клетка.
2. Проверяват се контактите на съответния бутон (SB1.1+-
+SB1.8).
Програмите не се превключват. Проверява се режимът на тран-
зисторнте VT1 и VT11. Проверяват се резисторът R9 и конден-
заторът СЮ.
Не се включва една от програмите. Проверява се съответният
бутон SB1.1 +SB1.8. Чрез външен резистор 47 Ш се замасява
базата на съответния транзистор от многофазния тригер (VTll-t-
-t-VT18). Ако при това даденият светодиод светне, неизправен е
другият транзистор на проверяваната клетка (VTl-i-VT8).
Не се настройва една от програмите. Изображението не се из-
мени при включване на превключвателя SB2. Не работи схемата
за АДЧХ. Проверява се изправността на превключвателя SB2.
Ако при включване на превключвателя SB2 на колектора на
транзистора VT9 се получи разлика на напрежение 6 V, неиз-
правни са транзисторът VT10 или кондензаторът С12. Ако така-
ва разлика на напреженията не се получи, неизправни са тран-
зисторът VT9 или диодът VD9.
При превключване иа програмите чрез бутоните SB1.1 -t-SB1.8
се наблюдават лъжливи захвати на сензорното устройство във
вид на други сигнали. Липсва импулсът за изключване на схема-
та за АДЧХ. Проверява се кондензаторът СП.
1.4. РЕГУЛАТОРИ В БЛОКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ (А9)
В телевизионните приемници „Електрон Ц-380Д“ и „Електрон
Ц-380Д-Б“е използуван блок за управление БУ-4, а в телевизион-
ния приемник „Електрон Ц-280Д* — БУ-3.
Яркости, контрастът и наситеността се регулират съответно
чрез потенциометрите R3, R2 и R1 на платката А9.1 в блока на
управление А9, в общата точка на свързване на конто се подава
напрежение +12 V от модула А4 през контакт 7 на съединителя
18
Х2 (АЗ—А4) и контакт 8 на съедннителя Х6 (А9—АЗ). От плъзга-
чите на тезн потенциометри напреженията, изменящи се в гра-
ничите от 1 до 12V, през контакти 1,2 и 3съответнона съедннителя
Х5 (А2—А9) се подаватна модула на цветността А2. В телевизи-
ониия приемник „Електрон Ц-280Д“ регулаторите „Контраст“ R2
и „Наситеност** R1 се свързват към контактите на съединителя
Х5 (А2) през превключвателя S3 „Нормална цветност** (вж. фиг.
1.1). При натиснат превключвател S3 контактите 2 и 3 на съеди-
нителя Х5 (А2) се изключват от плъзгачите на регулаторите на
„Наситеност“ R1 и „Контраст1* R2 и се включват съответно към
плъзгачите на тример-потенциометрите R16 и R15. При това ре-
гулаторите „Контраст** и „Наситеност** не действуват, а на кон-
такти 2 и 3 на съединителя Х5 (А2—А9) се подават фиксирани на-
прежения, установени при изработката на телевизионння прием-
ник с помощта на тример-потенциометрите R16 и R15. Бутонният
превключвател S1 служи за включване и изключване на телеви-
зионния приемник. На модул А9 са монтирани също и регулато-
рите „Сила на звука** R4, „Тембър НЧ“ R5 и „Тембър ВЧ“ R6.
От модула за редовата развивка А7 през контакт 5 на съедини-
теля ХЗ (АЗ—А7) и контакт 2 на съединителя Х6 (А9—АЗ) по-
стояннсто напрежение -j-220 V се подава във веригата R23, R22 и
VD1. Стабилизираното напрежение +30^ 1% V се отнема от
ценеровия диод VD1 и се подава на контакт 4 на съединителя
Х4 (А 10—А9) за захранване на веригите на сензорното устрой-
ство (А 10). Ксндензатсрът СЮ служи за намаляване на стръм-
ността ка изменение на напрежението.
В последните серии на. телевизионння приемник „Електрон
Ц-28ОД* в блока за управление БУ-3 са направени следните про-
мени:
1. Липсва бутонът S3 (Норм, цветност).
2. Липсват тример-потенциометрите R15 и R16.
3. Контакт 4 на съединителя Х8 (А9.1) е свързан с контакт
3 на съединителя Х5 (А2).
4. Контакт 2 на съединителя Х8 (А9.2) е свързан с левия
край на резистора R32.
1.5. СУБМОДУЛ НА РАДИОКАНАЛА (А1.3)
Субмодулът на радиоканала А 1.3 (СМРК-2) съдържа следни-
те стъпала:
1. Междинночестотен усилвател на изсбражението (МЧУИ) и
видеодетекгор.
2. Схема за АРУ.
3. Схема за АДЧХ.
19
1.5.1. Междинночестотен усилвател на изображеннето (МЧУИ)
н видеодетектор
Сигналы с междинните честоти на изображеннето и звука от
изхода на избирача на каналнте СК-М-24-2 — контакт 1 на XI
(А1), през контакт 20 на съединителя X/ (А1—А1.3) постьпва на
входа на субмодула на радиоканала А 1.3 (СМРК-2). През раз-
делителния кондензатор С1 той се подава на базата на тран-
зистора VT1.
Преднапрежението на базата на.транзистора VT1 се определи
от делителя R1—R2. През резистора R3 във веритата на емитера
на транзистора от захранващия източник се подава напрежение
+ 12 V.
Неутрализацията на обратната връзка по променливо напре-
жение се извършва чрез кондензатора СЗ, включен към емитера
на транзистора VT1. Колекторен товар на транзистора VT1 е ре-
зисторы R4, от който усиленият МЧ сигнал постьпва на извод 2
на филтъра D1, който представлява лентов филтьр за МЧ на по-
върхностно-акустични вълни (ПАВ)/ Чрез този филтьр се офор-
ми амплитудно-честотната характеристика (АЧХ) на МЧУИ. Уси-
леният МЧ сигнал, постъпвайки на входа на филтъра ПАВ, въз-
бужда в пиезоелектрика повърхностни акустични (ултразвукови)
вълни и на изхода му се получава МЧ сигнал, честотната характе-
ристика на който се определи от нанесената на кристала струк-
тура. Честотната характеристика на филтъра ПАВ по своите па-
раметра е равнозначна на честотната характеристика на LC-филт-
рите с голям брой кръгове. Загубите във фнлтъра ПАВ в честот-
ната лента на пропускане се компенсират от усилването на тран-
зистора VT1 и двустъпалния усилвател с транзисторите VT2 и
VT3.
От изхода на филтъра ПАВ (извод 9) МЧ сигнал постьпва на
базата на транзистора VT2, режимът на който се определи от ре-
зисторите R6 и R7. В емитерната верига на транзистора VT2 е
свързан резисторы R9, от който МЧ сигнал през разделителния
кондензатор С4 постьпва на емитера на транзистора VT3. Пред-
напрежението на емитера на транзистора VT3 постьпва през рези-
стора R13, а преднапрежението зй базата на транзистора VT3 се
определи от резисторите R15 и R16. При това резисторите R6,
R9, R13 и R15 са включени към захранващия източник през ре-
зистора R8, а в точката на еъединение на тези резистори е свър-
зан филтровият кондензатор С5. Базата на транзистора VT3 е раз-
вързана по променливо напрежение чрез кондензатора С6. В ко-
лекторните вериги на транзисторите VT2 и VT3 са свързани ре-
20
зисторите Rll, R12 и R14. При това резисторите R11 и R12 изпъл-
няват функцията на делител с цел изравняване на големирата на
сигналите, постъпваши от транзисторите VT2 и VT3 прй разде-
лителните кондензатори С7 и С8 на изводи 1 и 16 на интегрална-
та схема D2 на регулируемия усилвател 2 в D2. От изхода на усил-
вателя 2 усиленият МЧ сигнал постъпва на синхронния видео-
детектор 10.1 в D2, където се извършва демодулиране на сигна-
лите с междинната честота на изображението (38 MHz). През из-
води 8 и 9 на интегралната схема D2 към видеодетекторй (10.1)
е свързан опориият кръг 1.1. С19. R31, настроен на междинната
честота на мзсбражението (38 MHz). От изхода на видеодетекто-
ра видеосигналът през видеоусилвателя (1 в D2) постъпва на
схемата за АРУ (13 в D2) и на извод- 12 на D2. От извод 12 на
интегралната схема D2 през резистора R33 видеосигналът постъп-
ва на пиезокерамичния режекторен филтър D4 (ZQ1), настроен
на втората междинна честота на звука (6,5 MHz). Входът и изхо-
дът на режекторния филтър D4 са шунтирани чрез фазоизмества-
щата бобина L4.
Изходът на филтъра D4 е свързан с емитерния повторител,
изпълнен с транзистора ]/Т4. Чрез него се съгласува каналът на
МЧУИ със следващите стъпала. От товара R41 на емитерния пов-
торител VT4 през контакт 7 на съединителя XI (А1—А 1.3) и свър-
заните контакти на измервателния съединител X2N видеосигна-
лът се подава, както следва:
1. През контакт 1 на съединителя Х6 (А2) на модула на цвет-
пост А2.
2. През кондензатора С7, контакт 9 на съединителя Х8 (А1.4)
на субмодула за синхронизация А1.4.
3. На контакт 1 на съединителя ХЗ за включване на устрой-
ството за съгласуване с видеомагнетофон.
1.5.2. Схема за АРУ
Видеосигналът от видеодетектора 10.1 в интегралната схема D2
(А 1.3) през усилвателя 1 постъпва на схемата за АРУ 13 в D2.
Схемата за АРУ изработва управляващо напрежение, което'се по-
дава на регулируемия усилвател 2 в D2, а така също през усилва-
теля на постоянен ток 3.1 в D2, извод 4 на D2, веригата R23, С15,
контакт 14 на съединителя X/ (А1—А1.3), контактб на съедини-
теля Х4 (СКМ) и XI (А1) то постъпва на базата на транзисто-
рите VT1 и VT2 от избирача за метровите обхвати А1.1. Начал-
ното напрежение за АРУ се установява чрез делителя R22—R1T
в субмодула А 1.3.
21
Схемата за АРУ осигурява запазване на размаха на видео-
сигнала в гранините 3 dB (1,4 пъти) при изменение на сигнала на
антенния вход на избирача в границите 0,2-ь50 mV.
Към схемата за АРУ 13 в ИС D2 чрез извод 14 на ИС D2 е
включен RC-филтърът С13, R20, С14, R21, който определи вре-
меконстантата на АРУ. За изключване на въздействието на АРУ
върху избирача на каналите при малки нива на входния сигнал
е въведена схемата за задръжка R18, R19, С12, включена чрез
извод <3 на ИС D2 към схемата за АРУ 13 в ИС D'2. Времето за за-
дръжка се установява чрез тример-потенциометъра R18 (А1.3).
1.5.3. Схема за АДЧХ
От видеодетектора 10.1 в ИС D2 сигналът постъпва на схема-
та за АДЧХ, състояша се от детектора за АДЧХ 10.2 и усилвате-
ля по постоянен тек 3.2 в ИС D2. През изводи 7 и 10 на ИС D2
към детектора за АДЧХ 10.2 е включен огюрният кръг С25, L2
(А 1.3), настроен на междинната честота на изображението 38
MHz. В детектора за АДЧХ 10.2 се сравнява честотата на сигна-
ла, постъпващ в него от видеодетектора 10.1, с честотата на на-
стройката на опсрния кръг за АДЧХ (38 MHz) и се изработва
напрежение на грешката, пропорционално на разликата на тези
честоти. Напрежението на грешката се определи от промяната на
честотата на хетеродина на избирача на каналите.
След усилване в усйлвателя 3.2 в ИС D2 напрежението за
АДЧХ през извод 5 на ИС D2, резистора R25 (А 1.3), делителя
на захранващото напрежение +12 V R24—R28, контакт 16 на
съединителя XI (А1—А1.3), НЧ филтър R3. С.1, R5, С7 в модула
на радиоканала А1 постъпва във веригите за настройка на’изби-
рачите СК-М-24-2 и СК-Д-24.
С изменение на честотата на хетеродина схемата за АДЧХ при-
вежда не!*овата честота към нормалната й стойност с отклонение
не новече от ±100 kHz. Началното напрежение за АДЧХ се уста-
новява от делителя R24—R28. За блокировка на схемата за
АДЧХ, което се изисква при превключване на програмите и при
ръчна пренастройка от канал на канал, е необходимо да се изклю-
чи детекторът 10.2 в ИС D2, което се осъществява чрез замасява-
не на извод 6 на ИС D2 през резистора R29 (А 1.3) и схемата за
блокировка в А10. При това във веригата за АДЧХ (извод 5 на
ИС D2) се установява напрежение от порядъка на +6 V, образу-
вано от делителя R24—R28 на захранващото напрежение +12 V,
а напрежение от схемата за АДЧХ не постъпва във веригите за
нас-ройка на избирачите на каналите. Изключвателят и схемата
за блокировка на АДЧХ се намират в модул А10 (УСУ-1-15).
22
1.6. КАНАЛ НА ЗВУКОВИЯ СЪПРОВСД
Каналът на звуксвия съпровсд стдържа следните стъпала:
1. Междинночестотен усилвател на звука (МЧУЗ) и НЧ пред-
усилвател.
2. Нискочестотен усилвател (НЧУ).
1.6.1. Междинночестотен усилвател на звука (МЧУЗ)
и НЧ предусилвател
Видеосигналът, в който се съдържа втората междинна честота
на звуковия съпрсвсд (6,5 MHz), от изхода на усилвателя 1 в
ИС D2 през извод 12 на ИС D2, резистора R27 и извод 1 на инте-
гралната схема D3 в субмодула А 1.3 се подава на входа на пиезо-
керамичния лентов филтьр 15-1 в _ИС D3, настроен на втората
междинна честота на звуковия съпровод 6,5 MHz. Отделеният от
филтъра 15.1 ВЧ сигнал с честотна модулация постьпва на входа
на ограничителя 16 в ИС D3, от изхода на който той постьпва на
входа на честстния детектор 10 в ИС D3. Настройката на чёстот-
ния детектор 10 се осигурява от опорния кръг 15.2 в ИС D3, реа-
лизиран във вид на пиезокерамичен филтьр. Отделената от из.хо-
да на честотния детектор 10 в ИС D3 НЧ на звуковия съпровод
постьпва на входа на регулируемия 2 и нерегулируемия 1 усилва-
тел в интегралната схема D3. От изхода на нерегулируемия усил-
вател 1 НЧ сигнал през извод 4 на ИС D3 и контакт 5 на съедини-
теля XI (А1—А 1.3) постьпва, както следва:
1. На контакт 8 на съединителя ХЗ за включване на устрой-
ство™ за съгласуване на видеомагнетсфон.
2. През контакт 1 на съединителя Х9 (А9—А1) на модула А9,
през резистора R27 (А9), през контакт 3 на съединителя Х21—
Х21 (А9.2) и през контакт 4 на съединителя Х19 за включване
на магнетофон за запис на звуковия съпровод.
Към регулируемия усилвател 2 в ИС D3 през извод 7 на ИС
D3, контакт 2 на съединителя XI (А1—А 1.3), контакт 6 на съе-
динителя Х9 (А9—А1), контакт 1 на съединителя Х2 (А9.1—А9.
.2), резистора R7 (А9.1) е свързан потенциометърът R4 — регу-
лятор на силата на звука. От изхода на регулируемия усилвател
2 в ИС D3 НЧ сигнал на звуковия съпровод през извод 6 на ИС
D3 и контакт 3 на съединителя XI (А1—А1.3) постьпва на кон-
такт 3 на съединителя Х9 (А9—А1) — на блок за управление
А9, където се намира НЧ усилвател. За блокировка на МЧУИ и
23
МЧУЗ при работа с.външни устройства (напр. видеомагнетофон)
е необходимо контакт 6 на съединителя ХЗ, съедииен с контакт
6 на съединителя XI (А 1.3—да се съедини с шасито, кое-
то се осъществява в модула за включване на видеомагнетофон.
Така се свързват с корпус видеосигналът чрез диода VD1 (А 1.3)
и МЧУЗ — чрез веригата R34, VD2 (А1.3).
1.6.2, Нискочестотен усилвател (НЧУ)
Схемата на НЧУ е разположена в блока за управление БУ
А9. Означението на елеМентите е по схемата на БУ-4 в телевизи-
онния приемник „Електрон Ц-380Д“.
Усилването на НЧ сигнал се извършва в интегралната схема
DI (А9.2), състояща се от усилвател-фазоиявертор и усилвател на
мощност по двутактна безтрансформаторна схема. НЧ сигнал от
извод 6 на ИС D3 в субмодула А 1.3 през контакт 3 на съедините-
ля XI (А1—А1.3), контакт 3 на съединителя Х9 (А9—А1). кон-
дензатора С4 (А9.2) и резистора R18 постъпва на извод 8 на ИС
DI (А9.2) — вход на НЧ усилвател.
Чрез резистора R17 се получава необходимого преднапреже-
ние. От изхода на двутактовия усилвател по мощност в ИС D1
(А9.2), през извод 12 на ИС D1, кондензатора CI3, контакт I
на съединителя Х16 (А9.2) НЧ сигнал се подава на високогово-
рителя В1.
Вторият извод на високоговорителя В1 се съединява с нгина-
та —15 V през контакт 3 на съединителя Х16 (А9.2)г контакт 4
на съединителя Х21 (А9.2) и нормално затворените контакта на
превключвателя S4, механически свързан със съединителя Х22—-
гнездо за включване на слушалките. На контакта 4 и 5 на съеди-
нителя Х22 през ограничптелния резистор R13 постъпва НЧ сиг-
нал. Конструкцията на съединителя Х22. и неговата съответна
част (щекера) е такава, че при включване на щекера на слушал-
ките в гнездото с прореза вляво контактите на превключвателя
S4 се разединяват и изключват високоговорителя В1. При вкар-
ване на щекера с прореза вдясно високоговорителят В1 остава
включен.
Регулирането на силата на звука се прави чрез пэтенциоме-
търа R4, който през резистора R7 (А9.1), контакт 1 на съедини-
теля Х2 (А9.2), контакт 6 на съединителя Х9 (А1—А9), кон-
такт 2 на съединителя XI (А1.3—А1), извод 7 на ИС D3 (А1.3)
е свързан към регулируемия НЧ предусилватгл 2 в ИС D3.
Регулирането на тембъра се прави чрез регулируеми вериги
на честотно-зависима отрицателна обратна връзка (003).
24
Регулирането на тембъра в областта на ВЧ се прави чрез по-
тенциометъра R9. Отрицателната обратна честотно-зависима
връзка в областта на ВЧ, образувана от резисторите R9 и RH
и кондензаторите С16 и С2, се включва през кондензатора С5 към
извод 6 на ИС DI (А9.2).
Регулирането на тембъра в областта на НЧ се прави чрез по-
тенпиометъра R8. Отрицателната обратна честотно-зависима връз-
ка в областта на ниските честоти, образувана от резисторите R8,
R10 и R12 и кондензаторите С1 и СЗ, се включва през конденза-
тора С5 към извод 6 на ИС DI (А9.2).
Веригата R21, С14 служи за предотвратяване на самовъзбуж-
дане на НЧ усилвател на средните звукови честоти. Чрез рези-
стора R19 се определи напрежението на отрицателната обратна
връзка, т.е. ксефипиентът на усилване на усилвателя.
Чрез кондензаторите С9 и С12 се предотвратява самовъзбуж-
дане на усилвателя на високите звукови честоти.
Захранването на интегралната схема DI (А9.2) се осъществя-
ва от напрежението 4-15 V, което постъпва от модула А4 през
контакт 4 на съединителя Х2 (АЗ—А4), контакт 3 на съедините-
ля Х6 (А9—АЗ), филтъра R25, С15, С6, резистора R20 на изво-
ди 1 и 4 на интегралната схема.
1.7. МОДУЛ НА ЦВЕТНОСТТА (А2\
Модулът на цветността А2 (МЦ-2) съдържа следните стъпала:
1. Канал на цветността.
2. Схема за Цветова синхронизация.
3. Канал на яркостта и изходни видеоусилватели.
4. Схема за режекция и изключване на цветността.
5. Фиксиране към ниво „черно".
6. Схема за формиране на импулсите за гасене.
7. Схема за ограничаване на тока на лъчите на кинескопа.
1.7.1. Канал на цветността
Видеосигналът с размах 1,5 V от ниво „бяло“ до ниво „черно"
от резистора R41 (А 1.3) през контакт 7 на съединителя XI (А1—
А1.3) на модула на радиоканала, измервателния съединител X2N
и контакт 1 на съединителя Х6 (А2) постъпва на контакт 1 на'съ-
единителя Х6 (А1) в модула на цветността А2. По-нататък през
контакт 9 на съединителя XI (А2.1—А2) и веригата Cl, R1,
служеща за отделяне на ВЧ съставки, видеосигналът постъгга на
25
кръга LI, С2 (А2.1), настроен на честота 4,286 MHz (клош-фил-
тър), който отдели сигналите на цветността и извършва ВЧ ко-
рекния. От кръга LI, С2 сигналът на цветността през нзвод 3 на
интегралната схема©/ (А2.1) постьпва на усилвателя на сигна-
лите на цветността 1.1 в интегралната схема, работещ в режим
на усилване и ограничаване. За обезпечаване на режима по посто-
янен ток на този усилвател служи делителят R6—R2. Чрез три-
мер-пстенпиометъра.Я^ (А2.1) се регулира режимът на интеграл-
ната схема D1(A2.1)
От усилвателя 1.1 в ИС DI (А2.1) сигналът на цветността по-
стъпва на ключовата схема 5.1 в ИС DI (А2.1), където се извърш-
ва потискане на подносещите по време на обратния ход по редо-
ве и кадри. Потискането се извършва по следния начин. На сума-
тора 6 в ИС DI (А2.1) се подават импулсите на сбратния ход на
редовата и кадровата развивка, както следва:
1. Редовият импулс от субмодула за синхронизация А 1.4, на-
миращ се на модула на радиоканала А1, през контакт 2 на съеди-
нителите XI (А1) и Х8 (А1.4), контакт 10 на съединителя Х5
(АЗ—А1), контакт-4 на съединителя Х4 (А2—-АЗ), контакт 5 на
съединителя XI (А2—А2.1) и извод 6 на интегралната схема D1
в субмодула А2.1 се подава на суматора 6 в ИС DI (А2.1).
2. Кадровият импулс от модула на кадровата развивка А6
през контакт 8 на съединителя XI (АЗ—А6), контакт 10 на съе-
динителя Х4 (А2—АЗ), емитерния повторител VT7 (А2), контакт
на съединителя XI (А2—А2.1) и извод 7 на ИС DI (А2.1) се
подава на суматора 6 в ИС DI (А2.1).
От единия от изходите на суматора 6 сместа от кадровите и
редсвите гасящи импулси за потискане на подносещите се пода-
ва на ключовата схема 5.1 в ИС DI (А2.1), която има три изхода.
През изводи 1 и 15 на ИС©/ (А2.1) се вземат сигналите на цвет-
ността, конто след това постъпват в правия и закъснели’я канал.
От третия изход (вътре'в интегралната схема) сигналът се подава
на усилвателя 1.3, влизащ в схемата за Цветова синхронизация.
Изводите 1 и 15 на ИС ©/ (А2.1) са свързани по постоянен
ток чрез ООВ, изпълнена с елементите R3, R4, R5 и R6 и R2 чрез
изводите 3 и 5 на ИС ©/ (А2.1) съответно с входовете на усилва-
теля 1.1 в ИС ©/ на сигналите на цветността. Снетият от Извод
/ на ИС ©/ сигнал на цветността (за правия канал) през конден-
затора С7 постьпва на делителя R10—R11 и през разделителния
кондензатор С15 се подава на извод / на ИС D2 (А2.1) — един
от входовете на комутатора 4.1 в ИС D2 на видеосигналите R—Y
и В—Y. Снетият от извод 15 на ИС D1 сигнал на цветността (за-
къскелият сигнал) през разделителния кондензатор С9 и елемен-
26
тите за съгласуване по вход R8, L3 постъпва на закъснителната
линия, която се съгласува на изхода си чрез веригата L4, R12.
С помощта на тример-потенциометъра R11 амплитудата на ди-
ректния сигнал за цветност се регулира да е равна на амплиту-
дата на закъснелия сигнал. Закъснелият сигнал през разделител-
ния кондензатор С17 постъпва на извод 3 на ИС D? (А2.1) —
другия от вхидсвете на комутатора 4.1 в ИС D2. За управление
на комутатора 4.1 от извод 12 на ИС D1 през кондензатора С14
на извод 16 на ИС D2 се подават импулси с полуредова честота,
формирани ст симетричния тригер 7 в ИС D1. На управляващия
вход на комутатора (извсд 16 на ИС D2) през резисторите R14
и R13 се подава преднапрежение от източника +12 V, определя-
що еднсзначгсстта на изхсднсто състсяние на комутатора
За осигуряване на правилна работа комутаторът се управлява
от схемата за пветсва синхронизация.
В комутатора 4.1 (D2) след предварительно усилване и огра-
ничаване се извършва разделяне на постъпващите сигнали на
„червения" и „синия“ сигнал на цветността. Върху товарните ре-
зистори на комутатора R26 и R25, свързани към ИС D2 чрез из-
води 15 и 13, се отделят съответно червеният и синият сигнал на
цветността. През кондензатора С18, извод И на ИС D2, конден-
затсра С19 и извод 9 на ИС D2 сигналите на цветност постъпват
на честотните детектори 10.1 и 10.2 в ИС D2 за отделяне съответно
на „червения" и „синия" цветоразликов сигнал.
Честотният детектор 10.1 в ИС D2 през изводи 11 и 5 на ИС
D2 е свързан с кръга С22, С23, R27, L5, С20, настроен на често-
тата на подносещата 4,406 MHz, модулирана с „червения“ цвето-
разликов сигнал.
Честотният детектор 10.2 в ИС D2 през изводи 9 и 8 на ИС
D2 е свързан с кръга С24, С21, L6, С25, настроен на честотата на
подносещата 4,250 MHz, модулирана със „синия“ цветоразликов
сигнал.
От изходите на честотните детектори 10.1 и 10.2 в ИС D2 през
изводи 12 и 10 иветоразликовите видеосигнала R—Y и В—Y с
размах от псрядъка на 1 V постъпват във веригите за НЧ корек-
ция С26, L7, С28 и С27, L8, С29. Коригираните сигнали постъп-
ват на базата на емите'рните повторители VT2 („червеният" цве-
торазликов сигнал) и VT1 („синият" цветоразликов сигнал). От
товарите R19 и R20 (тример-потенциометри) на емитерните пов-
торители VT2 и VT1 сигналите R—Y и В—Y през контакти 1 и 2
на съединителя XL (А2—А2.1), кондензаторите С28 и С6, изво-
ди 9 и 8 на интегралната схема DI (А2) постъпват на входовете
на регулируемите' усилватели на цветоразликовите сигнали 2.1
27
н 2.2 в ИС DI (А2) (ёлектронни регулатори на контраста). В та-
зи интегрална схема се намира и регулиращият усилвател на
яркостния сигнал 2.3. Чрез емитерните повторители VT1 и VT2
(А2.1) се отстранява шунтиращото действие на входного съпро
тивление на интегралната схема Dl (А2) върху елементите за
НЧ корекция. Чрез тример-потенциометрите R19 и R20 (А2.1)
се изменя големината на цветоразликовите сигнали при матри-
цирането. От регулятора на контраста R2 (А9.1) през контакт 4
на съединителя Х8 (А9.2—А9.1)*, нормално затворените контак-
ти 4 и 5 на превключвателя S3 (А9.2)*. контакт 3 на съедините-
ля Х5 (А2—А9), резистора R4, извод 5 на ИСР/ (А2) управля-
ващото напрежение постъпва на свързаните помежду си регу-
лиращи входове на усилвателите 2.1, 2.2 и 2.3 в ИС Dl (А2).
По такъв начин регулирането на усилването на „червения“ цве-
торазликов (2.1), „синия“ цветоразликов (2.2) и яркостния (2.3)
сигнал в ИС D1 се извършва съвместно, с едно и също напреже-
ние, постъпващо от регулатора за контраста R2 (А9.1), което
сбезпечава правилно матрициране в целия обхват на изменение
на контраста на сигнала. От изхода на регулируемия усилвател
2.1 в ИС D1 червеният цветоразликов сигнал постъпва на входа
на регулируемия усилвател 2.4, а синият цветоразликов сигнал
от регулируемия усилвател 2.2 постъпва на входа на регулируе-
мия усилвател 2.5 в ИС Dl (А2). На регулируемите входове на
усилвателите 2.4 и 2.5, съединени помежду си, се подава регулира-
що напрежение от.потеншюметъра R1, през контакт 2 на съедини-
теля Х8*, нормално затворените контакти 1 и 2 на превключва-
теля S3*, Ограничителния резистор R32 в БУ-3 или R5 в БУ-4,
контакт 2 на съединителя Х5 (А2—А9), извод 6 на ИС D1. Из-
водът 6 на ИС D1 е свързан към делителя на напрежение R21—
R20, чрез който се определи режимът по постоянен ток на усил-
вателйте 2.4 и 2.5 в ИС D1 и се определят границите за регули-
ране на наситеността. Резисторът R21 през контакт 6 на съе-
динителя Х5 (А9—А2), контакт 1 на съединителя Х8*, изключ-
вателя на цвета (S3 в БУ-3 или S6 в БУЧ) е свързан с източника
4-12 V. При ръчно изключване на цветността напрежение на из-
вод 6 на ИС D1 не се подава и каналът за преминаване на цвето-
разликовите сигнали се запушва. От изходите на регулируемите
усилватели 2.4 и 2.5 в ИС D1 съответно за „червения“ и „синия“
цветоразликов сигнал през изводи 10 и 7 на ИС D1 постъпват
на пасивната матрица R35, R34 и R36, R33 за получаване на
* В блока за управление БУ-4 на телевизионння приемник ,Електрсн
Ц-38ЭД“ липсват съединителят Х8 и превключвателят S3.
28
„зеления“ цветоразликов сигнал. „Зеленият" цветоразликов сиг-
нал се отдели от товара R31 и през извод // на ИС D1 постьп-
ва на входа на усилвателя 1.1 в ИС D1. След уснлване в уснл-
вателя /./ на извод 12 на ИС D1 се получава „зеленият" цвето-
разликов сигнал.
По такъв начин трите цветоразликови сигнала от изводи 10
(червеннят), 12 (зеленият) и 7 (синият) на ИС D2 (А2) през раз-
делителните кондензатор и С16, С15 и С17 съответно през извод
2, 4 и 6 на ИС D2 постьпват на матриците на R, G, В сигналите
съответно 9.1, 9.2 и 9.3. Тук през кондензаторите С16. С15 и С17
могат да се подават чрез съединителя Х2 външни сигнали R—Y,
G—Y н В—Y, формирани от външни устройства, например теле-
визионна игра, индикатор на програма и пр.
1.7.2. Схема за Цветова синхронизация
С-хемата за Цветова синхронизация (СЦС) служи за разпозна-
ване на приеманата програма (цветна или черно-бяла) и за фор-
мнране на управляващите импулси за работа на електронния ко-
мутатор, използвайки за това редовите и кадровите сигнали за
разпознаване. Схемата за Цветова синхронизация се състои от
ключова схема (5.1), усилвател (1.3), симетричен тригер (7) и
компаратор (8), намиращи се в интегралната схема D1 от субмо-
дула за цветност А2.1. На ключовата схема 5.1 аг усилвателя
1.1 се подава сигналът на цветност, а от суматора 6 се подава
сместа от редови н кадрови гасящи импулси.
Ключовата схема 5.1 осигурява отделяне от сигнала на цвет-
ност на пакетите на цветовите подносещи на задните площадки и
гасящите импулси по редове на сигналите за разпознаване по
време на обратния ход на кадровата развивка, коитр след това
се подават на усилвателя 1.3 в ИС D1. Към този усилвател през
извод 11 на ИС D1 е включен кръгът L2, С8; настроен на 3,9 MHz.
Пакетът от сигналите за разпознаване на „червения“ и „снния"
сигнал, следващи през ред, постьпва през извод 11 на ИС D1
в компаратора 8. От субмодула за синхронизация А 1.4 през кон-
такт 5 на съединителя XI (А2—А2.1) и извод 6 на ИС DI (Д2-1)
редовите стробиращи импулси постьпват на симетричния тригер
7. Той формира импулси с полуредова честота, който се подават
в компаратора 8, в който се извършва фазово сравняване на по-
стъпващите на входовете му импулси. В резултат на работата на
компаратора 8 на кондензаторите С13 и С12, свързани към изво-
ди 9 и 10 на ИС D1, се отделят напрежения, пропормионални на
29
амплитудите на сигналите за разпознаване за „червените** и „си*
ните*1 редове. При приемане на цветна програма тези напрежения
се оказват различии. При правнлна фаза на тригера потенциалът
на извод 10 на ИС D1, съответствуващ на „синия“ ред, е по-малък
от потенциала на извод 9 на ИС D1, тъй като сигналът за разпоз-
наване 3,9 MHz на „сините** редсге се потиска от кръга L2, С8
(А2.1). В компаратора 8 се сбразува управляващо напрежение,
пропорционално на разликата на тези потенциали, което през
схемата за включване на цветността 5.2 се подава на тригера 7
за корекция на неговата фаза. Ако фазата на работа на Григера
е неправилна, разликата на потенциалите на изводи 9 и 10 на ИС
D1 променя своя знак, което осигурява корекция на фазата на
симетричния тригер 7. От изхода на симетричния тригер управ-
ляващите импулси с полуредова честота и амплитуда от порядъ-
ка 3 V през извод 12 на ИС D1, кондензатора С14 и извод 16 на
ИС D2 (А2.1) се подават на входа на комутатора 4.1 в ИС D2,
осигурявайки правилната му работа.
1.7.3. Канал иа яркостта и изходни
видеоусилватели
Пълният видеосигнал от модула на радиоканала А1 през кон-
такт 1 на съединителя Х6 (А2—А1) постъпва на емитерния пов-
торител VT1 в модула на цветност А2. От товара на емитерния
цовторител R5 през резистора R9 видеосигналът постъпва на ре-
"жекторния филтър L1, СЗ, L2, R14. От ключа, изпълнен с тран-
зистора VT2, емитерния повторител VT5, елементите R18, закъс-
нителната линия DL1, С8 и R27, през извод 16 на ИС D1 отделени-
ят от режекторния филтър яркостей сигнал постъпва на регули-
руемия усилвател 2.3 в ИС D1. Чрез тример-потенциометъра R5
се регулира големината на входния сигнал на яркостния канал.
Усиленият яркостей сигнал от изхода на регулируемия усил-
вател 2.3 в ИС D1 постъпва на регулируемия усилвател 2.6 в ИС
D1, изпълняващ функцията на електронен регулятор на яркосг-
та. За тази цел напреженнето от потенциометъра R3 (А9.1) за
регулиране на яркостта през ограничителния резистор (R31 в ВУ-3
или R6 в БУ-4), контакт 1 на съединителя Х5 (А2—А9) и из-
вод 14 на ИС D1 се подава на регулиращия вход на усилвателя
на яркостния сигнал 2.6. Делителят R29—R30 задава режим по
постоянен ток на усилвателя 2.6 и определи границите на регу-
лиране на яркостта. От изхода на регулируемия усилвател 2.6
през усилвателя 1.2 в ИС D1, извод 1 на ИС D1, делителя R40 —
R44, коригиращата верига L4, С14, R41 и извод 1 на ИС D2 яр-
30
костният сигнал постъпва на трите матриц» 5./, 9.2 и $.3, на вся-
ка от конто, както се каза по-горе,. в сыцото време постъпваЧ*
съответно „червеният", „зелеиият“ и „сииият“ цветоразликов сиг-
нал.
В резултат на сумираието на цветоразликовите сигнали със
сигнала за яркост на изходите на матриците се сбразуват сигна-
лите на основните Цветове R, G и В, конто постъпват на регули-
руемое усилватели 2.4, 2.5 и 2.6 в ИС D2. Тук иа регулируемите
усилватели постъпва и регулиращо напрежение, което се снема
ст тример-потенциометрите R42, R39 и R43. Измеиението на то-
ва напрежение измени и коефипиента на усилване на регулируе-
мите усилватели и по този начин се извършва регулиране иа
усилването на сигналите R, G и В. От регулируемите усилвате-
ли 2.4, 2.5 и 2.6 сигналите R, G и В постъпват в диференциалните
усилватели 1.1, 1.2 и 1.3 и от тях на изходите на интегралната
схема D2 (изводи 14, 12 и 10).
Усилването на сигналите на основните Цветове R, G и В до не-
обходимия размах се извършва от три напълно еднакви видеоусил-
вателя. Поради това ще разгледаме само един от тях—видео-
усилвателя на „синия“ сигнал В. От изхода на диференциалния
усилвател 1.3 през извод 10 на ИС D2 видеосигналът В постъпва
на базата на първия транзистор на видеоусилвателя VT11, свър-
зан по схема с общ емитер. От колекторния му товар R69 9 R70
сигналът се подава на базата на транзистора VT14, свързан по
схема на емитерен повторите л. Високото входно съпротивление иа
VT14 позволява да се увеличи товарът на VT11 (R69 и R70) до
24 kQ, с което се намалява колекторният ток на транзистора
VT11.
Едновременио с това малкото изходно съпротивление на тран-
зистора VT11 съществено* намалява влиянието на капацитета на
товара (капацитета на кинескопа) -върху АЧХ на видеоусилвате-
ля. От товара на транзистора VT14, R73; R58, R52 видеосигна-
лът през веригата L7, R79, контакт 4 на съединителя ХЗ (А8—
А2), ограничителния резистор R3 на платката на кинескопа А8
и краче 11 на кинескопа VL1 постъпва на катода му В. Честот-
иата лента на пропускане (АЧХ) и коефициентът на усилване на
нзходното стъпало на видеоусилвателя се осигуряват от верига-
та на отрицателната обратна връзка, напрежението иа конто се
снема от част на товара на транзистора VT14 (резисторите R58
и R52) и през извод 11 на ИС D2 се подава на регулиращия вход
на диференциалния усилвател 1.3 в ИС D2. Елементите VD12,
R64, С24, L7 и R79 служат за подобряване на АЧХ на видеоусил-
вателя, както следва:
31
1. Вернгата R64, С24 кор и ги ра АЧХ в области на високите
честоти.
2. Диодът VD12 служи за разреждане иа паразитния капа*
цитет ид видеоусилвателя.
3. Веригата L7, R79 и капапитетът на кинескопа образуват
филтър с честота на срязване 10 MHz.
Режимът по постоянен ток на видеоусилвателя се сгабилизи*
ра с елементите VD13, С25, С26 и се осигурява от напрежението
от делителя R55—R58—R52, включен към захранващия из*
дочник 4-12 V-през контакт 3 на съединителя Х4 (АЗ) и филтъра
L3. С19. С20.
За защита иа изходните транзистору VT11 и VT14 от разряди
в кинескопа в схемата е въведеи разрядникът FV2 (А8). За за*
пушване на прожекторите иа кинескопа са предвидени превключ-
вателите X10IX11 и Х12/Х13. Например при преместване на
мостчето Х12 от положение / в положение // се шунтира към
корпус напрежението, снемано от резисторите R58 и R52, из-
местцайки по.този начин нивото на постряниата съставка на изхо-
да на видеоусилвателя В до 22Q V. Такъв режим 'на работа.се из-
ползува при регулиране иа динамичната сходимост на лъчитена
кинескопа и при проверка на чистотата на цвета.
1.7.4. Схема за режекции и изключване на цветността
За потискане на пветовите подносещи във видеосигнала в
схемата на яркостиия канал е свързан режекторният филтър L1,
СЗ, настроен на 4,02 MHz. За да не се влоши детайлността при
приемане на черио-бели программ, е предвидено автоматично из-
ключване на филтъра. Схемата за автоматично включване — из-
ключване на този режекторен филтър е реализираиа с транзи-
сторния ключ VT2 и работи по следния начин. Напрежението
4-12 V от модула А9 през затворените контакти иа изключвателя
S6(S3 в БУ-З на телевизионния приемник „Електрои Ц-280Д"),
контакт 6 на съединителя Х5 (А2—А9), резистора R82 и дели-
теля R7—R6 постьпва иа базата на транзистора VT2 и го отпуш-
ва. В резултат 'на това при приемане на програма с цветно изо-
бражение режекторният филтър през прехода колектор—емитер иа
транзистора VT12 е включен между сигналната верига и шасито,
което осигурява потнскаието на цветовите подносещи в яркостния
канал.
При приемане на черно-бели програми управляващото напре-
жение от компаратора 8 в ИС DI (А2.1) отсъствува и изключвате-
лят на цветността 5.2 свързва извод 8 на ИС Die шасито. На
32
базата на транзистора VT2 се установява нулев потенциал. Тран-
зисторът VT2 се запушва, долиият извод на бобината L1 се оказ-
ва откачен от корпуса и режекториият кръг не влияе върху фор-
мата на АЧХ иа яркостния канал. Едновременно с това извод 6
на ИС D2 (А2) се включва към корпуса през VD1 и R8. При то-
за напрежението за регулираие на наснтеността, постъпващо на
входоьете на регулируемите усилватели 2.4 и 2.5 в ИС D1, ста-
ва равно на нула и каналът за преминаване на цветоразликовите
сигнали се запушва.
За настройка на режекторния филтър Ll, СЗ е необходимо да
се извади мостчето S1.2 в субмодула А2.1, при което схемата за
изключване на цветността 5.2 в ИС DI (А2.1) не оказва влияние
на транзистора VT2 (А2).
Елементите R6. R7, VD2, VD3 и R17 в модула А2 определят
режима на ключовия транзистор VT2 по постоянен ток. Диодът
VD1 отстранява влиянието на регулирането на наснтеността вър-
ху режима на транзистора VT2 при приемане на пветна програма.
1.7.5. Привързване към ннво „черно**
За сумиране на яркостния сигнал Y с цветоразликовите сиг-
нали R—Y, G—Y и B-t-Y, което се извършва в матриците 9.1, 9.2
и 9.3 в ИС D2 (А2), е необходимо в яркостния сигнал привързва-
не към ниво „черно* при изменение на контраста или съдържание-
то на изображението. Регулируемият усилвател 2.6 в ИСД/ (А2)
заедно със специалния оформител иа импулсите 18 в ИС D1 обра-
зуват схемата на първото управляемо фиксираие на ниво „черно**,
работеща по следния начин. На оформителя на импулсите 18 в
субмодула на синхронизация на развивките А 1.4 през контакт 4
на съединителя Х4 (АЗ), диода VD14 (А2), кондензатора С29
и извод 2 на ИС D1 се подават редовите стробиращи импулси. В
оформителя иа импулсите се извършва специално оформяне на
стробиращите импулси, конто след това се подават на регулируе-
мия усилвател 2.6, към който през извод 15 на ИС D1 е включен
акумулиращият кондензатор С12.
Едновременно с това напрежението от регулятора на яркостта
R3 (А9.1) през резистора R6 (в „Електрон Ц-280Д** R31) и кон-
такт 1 иа съединителя Х5 (А2—А9) постъпва на извод 14 на ИС
DI (А2), към който са свързани другият край на акумулиращия
кондензатор С, 12 и регулируемият усилвател 2.6. При изменение
на напрежението на контакт 14 на ИС D1 (чрез регулат’ора за яр-
костта R3) се извършва презареждане на акумулиращия конден-
затор С12, което позволява да се поддържа постоянно ниво „чер-
3 Откриэане и отстраняване на. . .
33
но“. Поради наличие™ на кондензаторите С16, С15 и С17 в схе-
мата се губи гюстоянната съставка и няма връзка по постоянен
ток на видеоусилвателите'с веригата за регулиране на яркостта.
За възстановяване на постоянната съставка е необходимо да се
въведе в яркостния сигнал информация за нивото иа яркостта и
по иея във всеки от изходните видеоусилвателя R, G и В се осъ-
ществява повторно привързване към ниво „черно**. Информация-
та за установяване на яркостта се предана на изхрднйте видео-
усилватели с помощта на специално установено опорно ниво
(ниво на площадката). Такава площадка, имаща строго фиксира-
но ниво, което не зависи от нивото „черно** и „бяло“ в предаваното
изображение, се създава на участъка в телевизионння сигнал,
предвиден за предаване на редовия гасящ импулс от положителни-
те импулси на обратния ход на редовата развивка, конто от из-
вод 5 на ТХО (Т2) в модула А7 грез контакт 3 на съединителя
ХЗ (АЗ—А7), контакт 11 на съединителя Х4 (А2—АЗ), резисто-
рите R1 и R28 (А2) и извод 3 на ИС D1 се подават на усилвателя
1.2 в яркостния канал. По такъв начин яркостиият сигнал Y на
извод 1 на ИС Dl (А2) съдържа опорни импулси, нивото на кон-
то (иивото на площадката) не зависи от съдържанието на сигна-
ла и регулировката на яркостта, а нивото „черно** в сигнала, кое-
то е фиксирано относно нивото на площадката, е пропорционално
на нивото на регулировка на яркостта, но не зависи от съдържа-
цието иа видеосигнала.
Повторно фиксиране на нивото „черно** се прави от схемите
2.1, 2.2 и 2.3 в ИСО2 (А2). Ще разгледаме схемата за фиксира-
не на ниво _,черно“ в сигнала В. От частта на товара на транзи-
стора VT14-R73, R58 и R52 през извод 11 на ИС D2 на входа
иа схемата на привързване 2.3 се подава видеосигнал, който съ-
държа опорни импулси, носещи информация за яркостта.
На дру1ия вход на схемата за фиксация 2.3 от субмодула за
синхронизация А 1.4 през контакт 4 на съединителя Х4 (АЗ) и
извод 8 на ИС D2 постъпват т. нар. избиращи импулси.
По време на обратния ход на редовата развивка схемата за
фиксиране 2.3 се отпушва и на нейния изход, свързан към извод
6 на ИС D2, се образува постоянен потенциал, пропорционален
на амплитудата на опорния импулс. Този потенциал зарежда кон-
дензатора С17 във веригата на цветоразликовия сигнал В—Y и
се подава на входа на матрицата 9.3 в ИС D2. Напрежението на
заряда на кондензатора се запазва и по време на правия ход,
когато се предана изображението, и преминавайки през канала
на усилване на сигнала В, определи работната точка на катода В
на кинескопа при избраната яркост. Чрез тример-потенциометъра
34
R52 (А2) може да се измени напрежението на извод 11 на ИС
D2 (вход на диференциалния усилвател 1.3) и на схемата за при-
вързваие 2.3, като по такъв начин може да се регулира постоянна-
та съставка на цветоразликовия сигнал, постъпват на матрица-
та 9.3.
1.7.6. Схема за формиране иа импулсите за гасене
Стъпалото за формиране на импулсите за гасене по време на
обратния ход на редовата и кадровата развивки е реализирано с
транзистора VT8 (А2). От извод 5 на TXQ (Т2) в модула А7
през контакт 3 на съединителя ХЗ (АЗ—А7), контакт 11 на съе-
динителя Х4 (А2—АЗ), ограничителната верига Rl, VD7 (А2)
и веригата С18. R49 импулсите на обратния ход с редова честота
постъпват на базата на транзистора VT8. Същевременно от колек-
тора на транзистора VT12 на модула А6 през контакт 8 на съеди-
нителя XI (АЗ—А6), контакт 10 на съединителя Х4 (А2—АЗ),
емитерния повторител VT7 и елементите R46 и -VD8 на базата на
транзистора VT8 постъпват и положителните импулси на сбрат-
ния ход на кадровата развивка. Тези импулси отпушват тран-
зистора VT8 и на неговия колектор се сбразуват импулси с стри-
цателна полярност и размах 180 V, конто през кондензатора С21,
контакт 1 на съединителя ХЗ (А8—А2) и резистора R6 псстъп-
ват на краче 5 на кинескопа за гасене на обратния ход на лъчите
по хоризонтали и вертикали. Диодът VD8 не позволява на тран-
зистора VT8 да влезе в режим на насищане и по такъв начин се
отстраняла изкривяването (затягането) на задния фронт на им-
пулса за гасене на лъчите.
1.7.7. Схема за ограничаване на тока иа лъчите на кинескопа
Схемата за ограничаване на тока на лъчите (ОТЛ) представ-
лява диференциален усилвател с транзистора VT3, управляван
от напрежение, пропорционално на тока на лъчите на кинескопа.
Това напрежение се снема от резистора R23 в модула на редовата
развивка А7 и през елементите R22, VD7, R20, контакт 6 на съе-
динителя ХЗ (АЗ—А7), контакт 8 на съединителя Х4 (А2—АЗ)
и резистора R15 се подава на базата на транзистора VT3 (А2).
В режим, който не изисква ограничаване на тока на лъчите, тран-
, зисторът VT3 е запушен.
Прагът на задействуване на схемата за ОТЛ, т. е. напреже-
нието на базата на транзистора VT3, не превишава 2,2 V. Това
напрежение се регулира чрез тример-потенциометъра R20 в мо-
35
дула Л7 при ток на лъчите на кинескопа 1000 нА. При увелича-
ване на тока на лъчите напрежението на R20 (А7) и съответ-
но на базата на транзистора VT3 се увеличава и отпушва тран-
зистора VT3. При това напрежението, установено с регулатора
„Контраст*1 R2 (А9.1) и през извод 3 на съединителя Х5 (А2—Л 9)
подавано на извод 5 на ИС DI (А2) през веригата R4, R19, VT3
и R11, се дава на шаси. Вследствие на това се намалява контрас-
тът на изображеннето и по такъв начни се намалява и токът на
лъчите на кинескопа.
В последните серии на телевизионния приемник „Електрон
Ц-380Д" е използуван модул за цветност тип МЦ-3, чиято схема е
дадена на прил. 2. В негоса използувани същите интегрални схе-
ми и познатият субмодул за цветност СМЦ-2. В схемата на модула
за цветност*МЦ-3 има само малки промени в сравнение с моду-
ла за цветност МЦ-2.
1.8. КАДРОВА РАЗВИВКА (А6)
Кадровата развивка А6 съдържа следните стьпала:
1. Задаващ генератор и диференциален усилвател.
2. Предварителен и изходеи усилвател.
3. Генератор на импулсите за обратния ход.
4. Генератор на импулсите за гасене.
1. 8.1. Задаващ генератор и диференциален усилвател
Пълният видеосигнал от амплитудния отделител 14 в интеграл-
ната схема D1, иамираща се в субмодула за синхронизация А 1.4,
се подава на схемата за отделяне на кадровите синхроимпулси’
W.1 в сыцата,.иитегрална схема. Кадровите синхроимпулси с по-
ложителна полярност от стъпалото 18.1 постьпват на усилвател-
ното стъпало 1.1 в ИС DI (А1.4), а от неговия изход през извод
8 на ИС D1, ограничителния резистор R18 (А1.4), контакт 8 на
съединителя XI, (А1) и Х8 (А1.4), контакт 7 на съединителя
Х5 (АЗ—А1) и-контакт 7 на съединителя XI (А6—АЗ) те по-
стъпват на модула на кадровата развивка А6.
Кадровите синхроимпулси с положителна полярност от кон-
такт 7 на съединителя XI (А6—АЗ) през веригата Rl, Cl (А6)
постьпват на емитера на транзистора VT1, влизащ в схемата на
задаващия генератор за кадрова развивка и предизвикват него-
вото по-ранно задействуване. Задаващият генератор е реализи-
ран по схема на генератор на трионообразно напрежение с висока
36
линениост, изпълнен с гранзисториче с различна проводимост
VT1 (PNP) и VT2 (NPN). При включване нл захранването
двата транзистора се отпушват и прёдставляват двустълален усил-
вател, в който-и>ходът на едното стъпало г свързан с входа на
другого чрез веригите С2, R3 и С4, т.е. той е сбхва.чат от дълбо-
ка положителна обратна връзка, което води до лавинообразен
процес и двага транзистора преминават в режим на дълбоко на-
сищане., тъй като токовете на базите им значитедно превиша-
ват стойността, необходима за лълното отпушване на траизи-
сторите. Промеждутъкът от време, докато транзисторите се нами-
рат в режим на насищане, съответствува на времето на обратния
ход. Кондензаторът С2 започва да се разрежда по веригата из-
точиик +12 V, резистор R9, диод VD1, преход емитер-база на
транзистора VT1, кондензатор С2, преход кслектср-емитер на
транзистора VT2, шаси. Кондензаторът С4 се зарежда по верига-
та източник +12 V, резистор R9, дисд VD1, преход емитер—ко-
лектор на транзистора VT1, кондензатор СА, преход база—еми-
тер на транзистора VT2, шаси. Резисторът R4 е общ колекторен
товар на транзисторите VT1 и VT2. В режим на насищане кон-
дензаторите С2 и С4 продължават да се згреждат но експонен-
циален (забавен) закон, конто се определи от съпротивлението на
насищане на едини.; транзистор и съпротивлението на прехода
база—емитер на второй транзистор. След з^реждане на коиден-
здторите С2 и С4 тр тозисторьт VT1 се запушва по база от поло-
жителното напрежен. е на коидензатора С2, а транзисторът VT2
преминава в усилватслсн резким.
Формирането на -•риз.чссбразнс-го напрежение се извършва за
сметка на разреждзпетс на тоядензатора С4 по постоянен ток. по
веригата горн/.я (:о с тгмага) електрод на коидензатора С4, ре-
зистора R4, прохода kojiiKTOp — емитер на транзистора VT2, ша-
си, източвика на захранване, резистора R8. долния електрод на
коидензатора С4. Кондензаторът С2 се разрежда през резистора
R3 до момента на отпушване на транзистора VT1, при което се
извършва оформянето на обратния ход на кадровата развивка и
процесът се повтаря. Скоростта на протичане на процеса, т.е. че-
стотата на колебанията на задаващия генератор, се определи (без
да се вземат под внимание веригата R4, С4, R8 и съпротивле-
нието при насищане на транзистора VT2) от големината на на-
прежението, захранващо транзисторите VT1 и VT2. Его защо, за
регулиране на честотата на кадрите в схемата служи делителят
R9—R10—R14. Чрез тример-потенциометъра R14, регулиращ че-
стотата на кадрите, се установява началната честота на колеба-
нията на генератора по-ниска от честотата на кадровите синхро-
37
импулси. Пристигането на кадрови синхроимпулси през веригатг
Rl, С1 преди завършването на процеса на формиране на прави?
ход (разреждането на кондензатора С4) предизвиква за времет<
на продължителността на синхроимпулса увеличение на напреже-
нието на емитера на транзистора VT1 до 8 V и по такъв начин при-
нудително привежда схемата на генератора в режим на формира-
не на обратния ход, ксето осигурява синхронизацията на кадро-
вата развивка.
Стабилизацията на размера на кадрите при изменение на тока
на лъчите на кинескопа се осъществява по следния начин. От ре-
зистора R21 в модула’А 7 се снема напрежение, пропорционалнс
на тока на лъчите на кинескопа и през контакт 7 на съединителя
ХЗ (АЗ—А7), контакт 10 на съединителя XI (А6—АЗ) и рези
стора R6 (А6) се гсдава на базата на транзистора VT2, изменни-
ки неговото усилване, като по такъв начин се измеия размахът на
трионссбразния импулс, т.е. вертикалният размер на кадъра. Oi
кондензатора С4 трионосбразните импулси през резистора R7 по
стъпват на базата на транзистора VT3, свързан като емитерен
псвторител. Той усилва импулсите по мощност и намалява влия-
нието на следващите стъпала на задаващия генератор. Към база-
та на транзистора VT3 е свързана веригата С7, R12, R13, чрез
конто се ксригира линейността на трионообразното напрежение,
формирано от задаващия генератор. Регулировката на линейност-
та се извършва чрез тример-потенциометъра R13. Емитерният то-
вар на транзистора VT3 се състои от резисторите Rll, R16 и R17
Чрез тример-пстенциометъра R16 се изменя амплитудата на
трионосбразните импулси, конто през кондензатора С8
постъпват на базата на транзистора VT4 — вход на дифе-
ренциалния усилвател. Транзисторите VT4 и VT6 обрЗзуват
дкференциален усилвател, т.е. усилвател с общия емитерен товар
R21. Благодарение на голямото входно и малкото изходно съпро-
тивление на диференциалния усилвател се свежда до минимул
влиянието на изходното стъпало на задаващия генератор, с кое-
то се осигурява стабилност на неговата работа. Освен това дифе-
ренпиа^ният усилвател дава възможност да се използуват отри-
пателни обратни връзки по променлив и постоянен ток, коет<
опростява схемата за регулиране на линейността на кадроват!
развивка и подобрява термостабилността на изходните транзи-
стори VT8 и VT9. Управлението се извършва на базата на тран-
зистора VT6.
От резистора R19, който представлява колекторен товар на
транзистора VT4, сигналът постъпва на базата на транзистора
VT7 (предусилвател).
38
1. 8.2. Предварителен и изходен усилвател
Предварителиият усилвател, реализиран с транзистора V77,
представлява стьпало с разделен товар, състоящ се от резистора
R32 в емитерната му верига и резисторите R29 и R31 в колектор-
иата му верига. Диодите VD2 и VD3 служат за създаване на иа-
чалиия отпушващ потенциал за транзистора на изходното сть-
пало VT8 и едновременно с това осигуряват неговата термоком-
пенсация.
От веригата иа товара иа транзистора VT7 сигналите в проти-
вофаза постьпват на базите на транзисторите на изходното стьпа-
ло. От кблекторната верига от резистора R31 сигналът постьпва
на базата на първия изходен транзистор VT8, а от емитерната
верига от резистора R32 сигналът постьпва на базата на втория
изходен транзистор VT9. Изходното стьпало е изпълнено по дву-
тактова безтрансформаторна схема. Транзисторите VT8 и VT9 са
свързани последователно чрез диода VD6 и работят. поредно (дву-
хактно).
През първата половина на правия ход (от върха на екрана до
средата му) транзисторът VT8 е отпущен и пропуска ток в кадро-
вите отклонителни бобини. Токът на транзистора VT8 постепенно
намалява и в момента, съответствуващ на средата на екрана по
вертикала, траизистортьт VT8 се запушва, а се отпушва транзи-
сторът VT9. Токът през него постепенно се увеличава от нула
(в средата на екрана) и достига максимум в долния краб на екра-
на. Диодът VD4 допринася за бързото запушване на транзистора
VT8 и осигурява запушваието му, когато е отпушен VT9.
Отрицателната обратна връзка по променлив ток се осъществя-
ва по следнця начин. Трионообразното напрежение от резистори-
те R28 и R27 през кондензатбра С13 и резистора R26 се подава
на базата на транзистора VT6. Това напрежение, пропорционал-
но на трионообразния ток на кадровите бобини, се намира в про-
тивофаза на базата на транзистора VT4 и при увелича-
ваие на тока на кадровите отклонителни бобини се намалява
усилването на диференциалния усилвател VT4, VT6, т.е. ста-
билизира се размерът на кадъра по вертикали. Отрицателната
обратна връзка по постоянен ток се осъществява чрез подаване
на базата на транзистора VT6 напрежение от средната точка на
изходняя усилвател през резистора R24. Благодарение на това се
повиш ава стабилността на режима на работа на предизходното и
изходното стьпало на кадровата развивка.
Схемата за центровка на изображеннето по вертикали е реа-
39
лизирана чрез делител на напрежението 4-28 V и се състои от ре-
зисторите R36 и R37. Плъзгачът на тример-потенциометьра R37
през резистора R36, контакт 5 иа съединителя XI (АЗ—А6) и
контакт 9 на съединителя ХЗ (А7—АЗ) е свързан към кадровике
отклонителни бобини. В зависимост от положението на плъзга-
ча на R37 през отклонителните бобини ще протича постоянен ток
в едната или в другата посока, обезпечавайки преместване на
изображението по вертикали.
1. 8.3. Генератор на импулсите за обратния ход
Продължителността на обратния ход на кадровата развивка
е правопропорционална на тока в отклонителните бобини и об-
ратнопропорционална на напрежението, приложено на тях. За
осигуряване на необходимата продължителност на обратния ход
на кадровата развивка (по-малко от 1 ms) захранваието на из-
ходното стъпало за кадрсвата развивка по време на обратния ход
се осъшествява от. източник на повишено напрежение.
За получаване на повишено напрежение се използува генера-
тор на импулсите за сбратния ход, изпълнен с транзисторите
VT13, VT14 и VT15. От изходното стъпало за кадровата развив-
ка импулсите през кондензатора С19 постъпват на базата на тран-
зистора VT13, при което транзисторите VT13, VT14 и VT15 се
отпушват. На колекторния товар R47 на транзистора VT14 се от-
делят правсъгълните импулси на обратния ход с амплитуда 25 V.
Това напрежение, приложено към заредения до 28 V конденза-
тор С18, псвишава потенциала на неговия положителен електрод
до 58 V, което постъпва на колектора на транзистора VT8. При
това диодът VD6 се запушва и изключва източника 4-28 V, като
по този начин изключва неговото шунтиращо въздействне върху
кондензатора С18. След края на импулса на обратния ход тран-
зисторите VT13, VT14 и VT15 се запушват, диодът VD6 се отпуш-
ва, към колектора на транзистора VT8 се включва източникът
' 4-28 V и започва да прстича токът на правия ход.
Модулът за кадровата развивка А6 е свързан с отклонителна-
та система А5 чрез съединителите XI (АЗ—А6), ХЗ (А7—АЗ) и
XI (А5-А7).
1. 8.4. Генератор иа импулсите за гасене
Генераторът на импулсите за гасене е изпълнен по схема на
моновибратор с транзисторите VTI1 и VT12. В чакащ, режим (по
време на правия ход на развивката) транзисторът VT11 е отпу-
40
шен до насищане, а транзисторът VT12 е запушен, тъй като на-
прежението на базата му е около 12 V. Импулсите на обратния
ход от изходното стьпало на кадровата развивка през формира-
щата верига С16, R38, VD9, R42 и С21 постьпват на базата на
транзистора VT11 и го запушват. Напрежението на колектора на
VT11 (и на базата на VT12) се намалява н транзисторът VT12
се отпушва до насищане. На колекторния товар на транзистора
VT12 (резистора R49) се формира правоъгълен импулс с амплиту-
да около 11 V. Продължителността на импулса може да се регу-
лира в границите от 0,8 до 1 ms с помощта на тример-потенциоме-
търа R46. За тази цел кадровите гасящи импулси през резистора
R52-H диода VD10 се подават на кондензатора С21 и го зареждат
през веригата R44, R46. Напрежението на импулса на резисто-
рите R44 и R46 поддържа транзистора VT11 в запушено състоя-
ние. Тъй като продължителността на този импулс зависи от по-
стоянния заряд на кондензатора С21, то чрез тример-потенцио-
метъра R46 може да се променя продължителността на импулси-
те за гасене на обратния ход на кадровата развивка. Импулсите
за гасене през резистора R52, контакт 8 на съединителя XI
(АЗ—А6) и контакт /Она съединителя Х4 ,(А2—АЗ) постьпват на
базата на транзистора VT7 (емитерен повторител) в модула за
цветност А2 за гасене на лъчите и за Цветова синхронизация.
J.9. МОДУЛ ЗА РЕДОВА РАЗВИВКА (А7)
Модулът за редовата развивка А7 (МС-3) съдържа следнить
стъпала:
1. Отделител на синхроимпулси и задаващ генератор.
2. Предизходно и изходно стъпало.
3. Вериги на вторичните намотки на ТХО.
4. Платка на кинескопа.
1.9.1. Отделител на синхроимпулсите и задаващ генератор
Отделителят на синхроимпулсите и задаващият генератор за
редова развивка са разположени в субмодула за синхронизация
А 1.4. Пълният телевизионен сигнал с положителна полярност
(синхроимпулсите отделу), формиран в субмодула на радиока-
нала А1.3, се снема от контакт 7 на съединителя XI (А1—А1.3)
и през измервателния съединител X2N, контакт 9 на съедините-
лите Х8 (А 1.4) и XI (А1), кондензатора ,С7, интегриращото зве-
но R4, С2 и потискаШата смущенията верига Cl, VD1 се иодава
41
га базата иа транзистора VT1, представляващ предварителен от-
делител на синхроимпулсите. Началното предиапрежение на тран-
зистора VT1 и диода VD1 се задава чрез резисторите R1 и R3,
а резисторите R5 и R6 служат за колекторен товар на транзисто-
ра. От колектора на VT1 отделената смес от слнхроимпулси през
резистора R9, разделителния кондензатор СЗ и извод 9 на инте-
гралната схема Dl (А1.4) се подава на входа на амплитудная от-
делител 14 в нея. Началното предиапрежение на амплитудния от-
делител 14 ее задава чрез резистора R7, който е свързан към за-
хранвгщия източник 4-12 V през филтъра R16, С6. От ампли-
тудния отделител 14 в ИС О/ сместа от кадровите и редовите син-
хрсимпулси се подава на схемата за отделяне на кадровите син-
хрсимпулси 18.1 и на схемата за отделяне на редовите синхро-
импулси 18.2 в ИС D1. Редовият синхроимпулс, отделен в схе-
мата 18.2, се подава на фазовия детектор 11.1. Едновременно с
тсва на фазовия детектор 11.1 от задаващия генератор 21 се пода-
ват трионосбразни импулси.
Генераторът 21 в ИС Die основен възел. Той създава колеба-
ния с определена честота и голяма стабилност, изменящи се в
широки граници. На изхода на генератора 21 се получава трионо
сбразно напрежение с линейно нарастващи фронтове и две про-
тивсфазни последователности от правоъгълни импулси, съвпа
дащи с фронтовете на трионообразното напрежение. За получава
не на висококачествена синхронизация в интегралната схема D1
(А1.4) са заложени две вериги за автоматично регулиране на па-
раметрите на изходния редови импулс:
1. Синхроимпулс— задаващ генератор.
2. Задаващ генератор — изходно стъпало.
Първата верига „синхроимпулс — задаващ генератор"’ оси-
гурява донастройката на честотата и фазата на импулсите на ге-
нератора 21 в ИС D1 в съответствие с параметрите на синхроим-
пулсите, което се осъществява във фазовия детектор 11.1 в ИС D1
От изхода на детектора 11.1 управляващото напрежение през из-
вод 13 на ИСШ, резистора R11, извод /5* на ИС D1 се подава на
задаващия генератор 21 и управлява честотата и фазата на него-
вите колебания. Към изводи 12 и 13 на ИС D1 е свързан НЧ фил-
тър С8, R8, R10n СП. Времеконстантата на този филтър авто.-
матически се намалява при отсъствие на синхронизация, когата
е необходима по-широка лента на захват и автоматически се уве-
личава при наличие на синхронизация за осигуряване на устой-
чивост епрямо смущенията. Автоматичного превключване на вре-
меконстантата на НЧ филтър се извършва чрез превключвателя
4 (D1), управляван от върхсвия (пиков) детектор на съвпадение
42
77.2вИС D1. Отзадаващия генератор 21 управляващите импулси
постъпват на генератора натестови правоъгълни импулси /7./в ИС
О/, формиращ правоъгълни импулси с честотата на сигнала на за-
даващия генератор 21 и продължителнсст 7,5 us. Тези импулси се
подават на върхсвия детектор 11.2, на който едновременно по-
стъпва от амплитудния отделител и пълният синхросигнал. При
съвпадение по фаза на редовите синхроимпулси и тестовите им-
пулси във върховия детектор 11.2, което става по време на устой-
чива синхронизация, се осигурява включване на голяма време-
константа на НЧ филтър, осъществено чрез превключвателя 4 в
ИС D1. При нарушаване на синхронизацията, когато сравнява-
нйте сигнали във върховия детектор 11.2 не съвпадат във време-
то, с помсщта на детектора 11.2 превключвателят 4 осъществя-
ва автоматично включване на малка времеконстанта на V4 фил-
тър. Принудително включване на малка времеконстанта на НЧ
филтър се прави чрез подаване на постоянно напрежение и извод
11 на ИС D1 през веригата С15 и R22. Към-задаващия ге (ератор
21 чрез извод 14 на ИС D1 е свързан времезадаващият конденза-
тор С14, който се зарежда и разрежда от горната (7,6 V) до долна-
та (4,4 V) Нрагова стойност. Изменение™ на тока на зареждане
при постоянна големина на капацитета на задаващия конденза-
тор води до изменение на честотата на генератора.
Регулирането на честотата на редовете се извършва чрез три-
мер-потенциометъра R14, влизащ в състава на делителя R14—
R13—R15 на захранващото напрежение -+- 12 V.
Втората верига за автоматично регулиране на параметрите
на изходния редови импулс „задаващ генератор — изходно стъ-
пало“ служи за компенсация на инертността на транзисторите на
изходното стъпало за редова развивка. Импулсът на обратния ход
на редовата развивка от-изводи 5 и 4 на ТХО в модула за редова
развивка А7 през контакт <3 на съединителя ХЗ (АЗ—А7) и кон-
такт 8 на съединителя Х5 (А1-—АЗ) постъпва на контакт 7 на
съединителите Х8 (А1.4) и XI (А1) и по-нататък през ограничи-
телния резистор R20 и извод 6 на ИС D1 (А 1.4) импулсът се по-
дава на фазовия детектор 11.3 в ИС D1.
На втория вход на фазовия детектор 11.3 от задаващия гене-
ратор 21 се подават импулсите с редова честота. Във фазовия де-
тектор 11.3 се сравняват честотата и фазата на колебанията на
задаващия генератор 21 с импулсите на обратния ход на редова-
та развивка, след което резултатният сигнал от фазовия детектор
11.3 постъпва на фазовия регулатор 12 в ИС D1. Чрез него се оси-
гурява компенсацията на инертността на отпушване и запушва.
не на транзистора от изходното стъпало за редова развивка
43
VT2 (А7) по пътя на съответствуващото увеличение на продъл-
жителността на изходния сигнал на генератора 21. С помощта на
външння делител R25—R23 се прави ръчно регулиране на фаза-
та. Напрежението от изхода на фазовия регулатор 12 постьпва
на генератора за тестови импулси 17.1 и генератора за изходните
управляващи импулси 17.2 в ИС D1. В схемата на генератора за
тестови импулси 17.1 се извършва сфазиране на импулсите, по-
стъпващи на схема 18.2.
Генераторътна импулсите 17.1, формиращ правоъгълните им-
пулси с честотата на сигнала на генератора 21, е предназначен за
отстраняване на вляянието на импулсите ;обратния ход на ре-
довата развивка върху работата на пьрвзта верига за автоматич»
но регулиране, което се осъществява при съвпадане във върхо-
вия детектор за съвпадение 18.2 на фэзите на редовите синхроим-
пулси и тестовите импулси. На генератора на изходните управля-
ващи импулси 17.2 постьпват ;ва сигнала: сигнал or фазовия ре-
гулатор 12 (управлявши сигнал) и сигнал от зсдаващия генератор
21, с помощта на който се коригир? ирод .•лжителността на ре-
довия управляващ импулс в генератора 17.2. В резултат на това
в генератора 17.2 се извършва допълнителна корекция на фазите
на двата сигнала. Така офсрмеиите редсэи управляващи импул-
си се подават на изходния уси.тзател на мощност 1.2 в ИС D1,
откъдето през извод 3 на ИС Ш, резистора R21, контакт 6 на съе-
динителите XI (А1) и Х8 (А 1.4), контакт 9 на съединителя Х5
(АЗ—А1) и контакт 13 иа съединителя ХЗ (А7—АЗ) те постъп-
ват на предизходното стьпало на редова развивка (базата на
транзистора VT1), намиращо се в модула А7.
За качествена работа на канала на яркостта и схемата за Цве-
това синхронизация в интегралната схема DI (А1.4) е предви-
дено формирането на специален селекторен импулс, който се на-
рича синхронизиращ стробиращ импулс (импулс Burst). Този им-
пулс се създава от оформителя 19 в ИС D1, управляван от зада-
ващия генератор за редова развивка 21. Това осигурява фикси-
рано положение на селекторния импулс относно редовия синхро-
импулс при работа на първата верига за фазово регулиране в
режим на захват. Импулсът за гасене се формира от импулса на
обратния ход на редовата развивка, постъпващ от съответната
намотка на ТХО (изводи 4 и 5) на модула А7 през контакт 3 на
съединителя ХЗ (АЗ—А7), контакт 8 на съединителя Х5 (А1—
АЗ), контакт 7 на съединителя Х8 (А 1.4), контакт 7 на съедини-
теля XI (А1) и резистора R26 на извод 6 на ИС D1 (А 1.4). Им-
пулсът за гасене се съвмест^ва заедно със селекторния импулс на
общия извод на оформителя 19 и през извод 7 на ИС D1, ограни-
44
чителния резистор R24, контакт 2 на съединителите XI (А1) и
Х8 (А1.4) се подава на контакт 10 на съединителя Х5 (АЗ), след
което постъпва на модула на цветността А2, където той се изпол-
зува в схемата за гасене на обратния ход на лъчите.
За отстраняване на смущения, възникваши при рязко пре-
включване иа усилватели на мсщност 1.2, в ИС D1 служат еле-
ментите R17, С18, R21 и С4.
1.9.2. Предизходно и изходио стъпало
От модула на радиоканала А1 през контакт 9 на съединителя
Х5 (АЗ—А1) и контакт 13 на съединителя ХЗ (А7 — АЗ) изход-
ното напрежение на задаващия генератор за редова развивка,
имгшо форма на правоъгълни импулси с продължителност 20ч-30
/is с период на следване 64 us, па . ъпва на базата на транзистора
на предизходното стъпало VT' з мед ла за редова развивка 47.
За товар на този транзистор служи стързващият трансформатор
Т1 (ТМС-21), вторичната (понижаващиа) намотка 3—4 на кой-
то е евързана в базовата верига яа транзистора VT2. От модула
на захранването А4 през контакт 2 на съединителя Х2 (АЗ—А4),
контакт 12 на съединителя ХЗ (АЗ—А7), контакт 3 на XI (45),
мостчето между контактите 1 и 3 в XI (А7) на отклонителната
система 45, контакт 1 на съединителя XI (А5—47), филтъра
Rl, С1 и първичната намотка 1—2 иа трансформатора Т1
(А7) се подава захранващо напрежение от източиика 4-130 V
на колектора на транзистора VT1. Транзисторът VT1 заедно с
трансформатора Т1 са предназначени за съгласуване на задава-
щия генератор с изходното стъпало и за създаване на сигнал,
оенгуряващ режим на превключване на транзистора VT2 от из-
ходното стъпало за редова развивка. Транзисторът V77 се отпуш-
ва от положителните управляващи импулси на напрежението, по-
стъпващо от модула на радиоканала 4/. Импулсът на тока на
колектора на транзистора VT1, протичащ през първичната на-
мотка на трансформатора Т1, натрупва в нея енергия, която при
пристнгането на отрицателната полувълна на управляващото на-
прежение на базата на транзистора VT1 става причина за въз-
никване на положителен пик на напрежение на първичната на-
мотка иа трансформатора Т1 и на колектора на транзистора VT1.
За предотвратяване на затихващо-колебателён процес в кръга,
образуван от индуктивността на първичната намотка 1—2 на тран-
сформатора Т1 и нейния паразитен капацитет се използува демп-
ферната верига С2> R4, включена паралелно на намотката. Кон-
дензаторът С2 понижава честотата на колобателния процес, а ре-
45
зисторът R4 шунтира кръга до такава етепен, че на намотката
да възниква само едната полувълна на пика на напрежението.
От извод 3 на трансформатора Т1 положителната полувълна на
напрежението постъпва на базата на транзистора VT2 и се нз-
ползува за формиране на базовия ток на началния момент на от-
пушва не на транзистора на изходното стъпало.
Изходното стъпало за редовата развивка се състои от електро
нен ключ с мощния транзистор VT2, диоден модулатор с дне
дите VD3, VD4, VD5 и изходния трансформатор Т2 (ТХО). Тран-
зисторът VT2 издържа в запушено състояние обратно напреже-
ние до 1500 V, а в отпущено — ток до 7 А при мннимални загуби.
Това осигурява икономична и ефективна работа на изходното стъ-
пало за редова развивка. За ограничаване на тока на базата иа
транзистора е свързан резисторът R7, който се използува н за
осцилоскопен контрол на формата и големината на тока на базата
на изходния транзистор VT2 на контролната точка XN2.
Захранващото напрежение -f-I30 V от контакт 1 на съедини-
теля XI (А5) през резистора R10, изводи 9 и 12 на ТХО се пода-
ва на колекторната верига на транзистора VT2. Резисторът R10
нграе ролята на ограничител на тока при утечки в кинескопа,
а заедно с кондензатора С7 представлява филтър за захранващо-
то напрежение.
В установилия се режим схемата действува по следния начин.
В първата половина на правия ход магнитната енергия, натру-
пана в редовите отклонителни бобини по време на процеса на от-
клонение, създава отклонителей ток, преместващ дъча от левия
край на екрана до иеговата среда и протичащ по веригата редо-
ви отклонителни бобини в А5, контакта 9 и 10 на съединителя
XI (А7-—А5), бсбината L4, шаси и веригата кондензатор С6, ди-
оди VD5, VD4, VD3, кондензатор СЗ, регулатор на линейност по
редове L2, контакта 14 и 15 на съединителя XI (А5—А7) и ре-
довит'е отклонителни бобини. В момента на достигане на лъча
до средата на екрана, ко!ато отклонителният ток н.амалява до пу-
ла, от предизходаото стъпало VT1 през трансформатора Т1 по-
стъпва положителен импулс на базата на изходния транзистор
VT2 и започва да се формира отклонителен ток през втората по-
ловина на правия ход, преместващ лъчите от средата на екрана
до неговия десен край. Токът протича по веригата редови откло-
нителни бобини в А5, контакта 14 и 15 на съединителя XI (А5—
А7), регулатор за линейност по редове L2, кондензатор СЗ, пре-
ход колектор — емитер на транзистора VT2, корпус и веригата
диоди VD3, VD4, VD5, бобина L4 и кондензатор С6, включени
паралелно на диода VD5, контакт 9 и 10 на съединителя XI (А7-~
46
А5), отклонителна система Л5. В момента на пристигане на лъ-
чите към десния край на екрана транзисторът VT2 се запушва,
гьй като в този момент завършва. положителният импулс, постъя-
ващ от предизходното стьпало. На колектора на транзистора VT2
възннква положителен синусоидален импулс на напрежение,
който е обусловеи от колебателния процес в кръга, образуван от
паралелно свързаните .индуктивности на редовИте отклонителни
бобини, намотайте на ТХО (изводи' 9+12) и кондензаторите С4
ч С5. Импулсът на напрежението на обратния"ход. на. този кръг
чредизвиква бързо изменение на полярността на отклонителния
гок, което на свой ред обуславя бързото преместване на лъча.
Импулсът на напрежение на .колектора на транзистора VT2, до-
ли гащ до 11 GO V,- е.лриложен към първичната намотка на транс-
}юрматора Т2 (изводи 19 н 9). Кондензаторите С4 и С5 осигуря-
ват необходимата продължителност на обратния ход. Диодите
VD3, VD4, VD5 и кондензаторите С6 и С8 образуват заедно с бо-
бините L3 и L4 диодния модулатор.
Резисторът R9 осигурява необходимого затихване на колеба-
нията в кръга С8, L4 на диодния модулатор.
Кондензаторите СЗ и С6 създават заедно с индуктивностите
на редовите отклонителни бобини синусоидалната съставка на от-
клонителния ток за S-корекцията, тъй като отклонителният ток
теме по веригата колектор на транзистора VT2, кондензатор СЗ,
регулатор на линейност по редове L2, контакти 14 н 15 на съеди-
нителя XI (А5—А7), редовите отклонителни бобини в отклони-
телната система А5, контакти 9 и 10 на съединителя Х1(А7—А5),
бобина L4, шаси, емитер на транзистора VT2.
За центровка на растъра по хоризонтали се използува ча-
стичного отклонение на отклонителния ток през дросела за цен-
тровка L1, тример-потенциометъра за центровка R2 и диодите
VD1 и VD2. В средно положение на плъзгача на тример-потен-
циометъра $2 диодите VD1 и VD2 изправят съответно отрица-
телната и положителната съставки на тока. Ако двете съставки
са равни, сумарната постоянна съставка на тока през бобината
L1 е равна на нула. Преместването на плъзгача на тример-по-
тенциометъра R2 от средното положение води до неравенство на
положителната и отрицателната съставка, в резултат на което
през бобината L1 и отклонителните бобини протича към шаси
постоянна съставка с положителен или отрицателен знак, изме-
стваща растъра надясно или наляво.
За корекция на растъра и стабилизация на размера му по хо-
ризонтали при изменение на тока на лъчите на кинескопа в мо-
47
дула Л 7 се изпслзува схема на диоден модулатор н схема за уп-
равлението им.
Схемата на диодния модулатор работи по следния начин. Пс
време на обратния ход на редовата развивка, когато положител-
ният импулс на колектора на транзистора VT2 запушва диодите
VD3, VD4 и VD5, за сметка на постьпващия от извод //на ТХО
импулс през веригата С8, R9 и С6 в кръга С8, R9, L4 възниква
колебателен проце.' (капацитетът на кондензатора С6 е значи-
телно по-голям от капацитета на кондензатдра С8, его зато С8
практически не оказва влияние върху честотата на този процес).
Неоновата лампа HL1 в модула за редова развивка Л7 слу-
жи за контрол на наличие на захранващото напрежение 4-130V,
пристигащо през контакти / и 3 на съединителя XI (А5—А7).
Тя получава напрежение през резистора R18.
Когато диодите VD3, VD4 и VD5 се отпушат и започне пра-
вият ход на редовата развивка, за сметка на наличного на кон-
дензатора С6 променливо напрежение, намиращо се в противопо-
ложна фаза спрямо напрежението на отклонителните бобини, от-
клонителният ток намалява. С изменение на големината на напре-
жението на кондензатора С6 чрез шунтирането му към шасито
може да се регулира отклонителният ток. Това шунтиране се съз-
дава чрез свързване на електродите на кондензатора С6 през дро-
села L3 в течение на определена част от периода на редовата раз-
вивка към шаси с помощта на схемата за управление на диодния
модулатор.
1.9.3. Вериги на нторичнитс намотки на ТХО
Трансформаторът Т2 (ТХО) е източник и на сигнали за за-
хранване на различии вериги на телевизионния приемник. Освен
първичната намотка 9—12 на ТХО има и 4 вторички намотки:
1. Намотката 7—8 за отоплението на кинескопа е свързана
през добавъчните резистори Rll, R12 и контакти 3 и 4 на съеди-
нителя Х4 (А8—А7) към платката на кинескопа А8. За защита
от пробив в междината катод — отоплителна жичка в кинескопа,
на отоплнтелната жичка през резистора R15 и контакт 3 на съе-
динителя Х4 (А8—А7) се подава напрежение 4-130 V.
2. Високоволтовата намотка 14—15 е свързана с единия си
край (извод 15} през резистора R19 към високоволтовия умножи-
тел (каскада) Е1. Той е тип УН9/27—1,3. На и.звод~на умножи-
теля от извод 15 на високоволтовата намотка се подава импулсно
напрежение от порядька на 8,5 kV. Умножителят го преобразу-
ва в постоянно напрежение 4-25 kV за захранване на втория анод
48
иа кинескопа VL1. Това напрежение се снема от извода + на
умножителя и през противосмутителния резистор R24 и високо-
волтовия съединнтел Х6 (VL1) се подава на втория анод на ки-
нескопа.
Умножителят Е1 се използува н за получаване на напреже*
иието за фокусировка 8,5 kV. То се сиема от извода F на умножи-
теля и чрез извода 1 се подава непосредствено на тример-потеи-
циометъра R1 на платката на кинескопа А8. От плъзгача на R1
напрежението 8,5 kV през резистора R2 постъпва иа вакуумния
разрядник FV1 иа фокусиращия електрод иа кинескопа (краче /).
Кондензаторът С9 и първият диод от умножителя Е1 образув ат
импуйСбн л«вдр-авител за напрежението +800 V, което след фил-
гриране от веригата R13, СЮ и стабилизация от варистора R16
и добавъчния резистор R17 се подава през контакт / на съедини-
теля Х4 (А8—А7) на платката на кинескопа А8 и се използува
за захранване на веригата на ускоряващия електрод на кине*
скопа.
Минусовата верига на умножителя (извод J.) е съединеиа с
шасито през резистора R23. Тя е източник на сигналите за схема-
та за ограничаване на тока на лъчите в модула А2, схемата за
стабилизация иа размера на изображенного пц редове в субмо-
дула А 7.1 и схемата за стабилизация на размерите на изображе-
нието в модула А6. За схемата за ограничаване на тока иа лъчите
се използува диодният изправнтел, съставен от елементите R22,
VD7, С12 и R20. Сигиалът с гоДемина 12±0,2 V (при ток на лъчи-
те 0,9 mA) се снема от плъзгача на тример-потенциометьра R20.
За схемата за стабилизация на размера на изображенного по
редове се използува пълннят размах на този сигнал с ниво от 0,5
до 8 V (при изменение иа тока на лъчите от 0,1 до 0,9 mA).
Изправителят на нмпулсите с отрицэделна полярност VD8,
R21 и С13, свързан към резистора R23 чрез резистора R22, изра-
ботва напрежение, изменящо се при изменение на тока на лъчи-
те на кинескопа в границите минус 1 до минус 6 V. То се предана
през контакт 7 на съединителя ХЗ (АЗ—А7) в модула на кадрова-
та развивка и се използува за стабилизация на размерите иа изо-
бражението при изменение на яркостта, т. е. за одновременно и
пропорционално изменение на отклонителния ток по кадрн в съ*
щото време, когато диодният модулатор измени отклонителния
ток по редове, поддържайки постоянство на размерите иа изобра-
женного, макар че се е намылило- напрежението на втория анод
на кинескопа в резултат на увеличенного на тока на лъчите. За
предотвратяване на дефектирането на диодите VD7 и VD8 при
разреждане в кинескопа паралелио на резистора R23 свързан
4 Откриваие я отстраняване иа...
49
разрядннкът FV1 (А7), а самите диоди VD7 и VD8 са свързани
към резистора R23 чрез ограничителями резистор R22.
3. От намотката 9—10 на ТХО се снема захранващото напре-
жение за видеоусилвателнте в модула за цветност А2. Изводът
9 иа тази намотка през резистора R10 е свързан към източника
+130 V. На намотката 9—10 се получава импулсно напрежение,
което се изправя чрез диода VD6 и сумирайки се с постоянного
напрежение +130 V, дава общо +220 V. Това напрежение се
филтрира чрез кондензатора СП. За намаляване излъчването на
смущения при запушване на диода VD6 се използуват резисто-
ры' R14 и дроселът L5.
. 4. Намотката за спомагателните напрежения 3—4—5 осигу-
рява импулсни напрежения +60 V и —60 V за веригите на АДЧ
и Ф и АРУ, за схемата за разпознаване, за схемата за гасене иа
обратния ход на лъчите и др.
1.9.4. Субмодул за корекция на растъра А7.1
Схемата за управление на диодния модулатор за корекция на
геометричните изкривяваиия на растъра е реализирана със суб-
модула за корекция на растъра СКР-2 (A7J). Той се съетои от
усилвател — оформител на параболично управляващо напреже-
ние, т. нар. ШИМ-модулатор, и изходен ключ.
Усилвателят — оформител на параболичния сигнал, изпъл-
нен с транзистора VT1, е интегриращ усилвател, на входа на кой-
то постьпва трионообразен сигнал, пропорционален на тока на вер-
тикалното отклонение. Тозн сигнал се снема от резистора R28 в
модула А6, свързан във веригата на кадровите отклонителни бо-
бини, и през контакт 2 на съединителя XI (АЗ—А6), контакт 11
на съединителя ХЗ (А7—АЗ), контактбна съединителя Х7 (А7.1)
и резистора R2 се подава на базата на транзистора VT1 в суб-
модула А7.1. Интегрирането на входния .сигнал се извършва с
помощта на отрицателна обратна връзка чрез кондензатора С1
от колектора на транзистора VT1 към неговата база. В резултат
на интегрирането от кондензатора С1 токът придобива параболич-
на форма. Резисторът R3 и кондензаторът С2 свиват параболата
близо до краищата й, което в голяма степей съответствува на фор-
мата на напрежението за корекция, необходима за използувания
тип цветен кинескоп.
Делителят R1—R2 и веригата R4, СЗ осигурява? стабилен
усилвателен режим на транзистора VT1. От изхода на интегри-
ращия усилвател (колектора на транзистора VT1) параболичното
напрежение с кадров’а честота нрез тример-потенциометъра R5 и
50
резистора R6 се подава на входа на ШИМ-модулатора, т. е. на
базата на транзистора VT2. За обезпечаване на независимост
между регулировките за корекция на вертикалните линии (R5)
и на размера (R13) нивото на сигнала, снемано от тример-потен-
циометъра R5, не трябва да измени режима по постоянен ток на
транзистора VT2. Това се постига чрез свързване на тример-по>
тенциометъра R5 към делителя на напрежение R7—R8, така че
на двата края на R5 потенциалите по постоянен ток да са прибли-
зително еднакви. Едновременно с това от изправнтеля с диода
VD7 на модула А7 през контакт 4 на съединителя Х7 (А7.1) и
резистора R15 (А7.1) на базата на транзистора VT2 постъпва
сигналът за стабилизация на размера на изображението по редо-
ве. Импулсите на напрежението за обратния ход на редовата раз-
вивка от извод 5 на ТХО през контакт 5 на съединителя Х7 (А7.1)
постъпват на интегралната верига R18, С6, формираща трионо-
образен сигнал, който през кондензатора С5 сыцо постъпва на
базата на транзистора VT2. Транзисторите VT2 и VT3 образуват
диференциален усилвател, работещ в режим на ограничаване, кой-
то се използува като ШИМ-модулатор.
Размахът на трионообразните нмпулси, постъпващи на база-
та на транзистора VT2, е от порядъка на няколко волта, поради
което транзисторът VT2 работи в режим на ограничител. Пони-
жаването на потенциала на базата довежда транзистора VT2 в
режим на насищане, напрежението на колектора му става прак-
тически равно на потенциала на емитера му и това продължава
дотогава, докато големината на трионообразния импулс не достиг-
не нивото на запушване на транзистора VT2. По такъв начин на
резистора R9 се отделят правоъгълни импулси с редова честота,
продължителността на конто се определи от времето.на отпушва-
не на транзистора VT2. Това време зависи от съотношението на
потенциалите на базата и емитера, при което потенциалът на ба-
зата се определи не само от началната стойност, зависеща от съ-
отношението на съпротивленията на резисторите R7 н R8, но и
от мигновената стойност на параболнчния сигнал за .кадровата
развивка. Продължителността на импулсите на резистора R9 се
определи само от мигновената стойност на кадровая параболи-
чен сиг.нал. Следователно за- времето на всеки период на кадро-
вата развивка последователността на редовите импулси ще има
променлива продължителност. Тя е най-малка в началото на пе-
риода, след това постепенно се увеличава и става максимална в
средата на периода, а след това отново се намалява до минимум.
Корекцията на изкривяванията тип „възглавница" по хоризон-
тали (отдясно и отляво на растъра, т. е. хоризонталната корек*
51
ция) се осыцествява чрез модулацня на тока с редова честота,
протнчащ през редовите бобннн на отклонителната система, с ток
с кадрова честота. Коригиращият ток с кадрова честота трябва
да се изменя така, че напрежението за развивка на всеки от редо-
вете нараства при прнближаване към средата на растъра и нама-
лява до някаква постоянна величина при прнближаване към
края му.
Импулснте от резистора R9 постъпват на базата на транзистор-
ния ключ, реализираи с транзистора VT4, и го отпушват за вре-
мето на продължителността нм. Колекторът на транзистора VT4
през контакт 2 на съедннителя Х7 (А7) н Х7 (А7.1), дросела
L3 (А7) е свързан с диодния модулатор VD3, VD4, VD5 в моду -
ла А7.
Импулснте, продължителността на конто се изменя поларабо-
личен закон, от колектора на транзистора VT4, управлявайки
диодния модулатор, действуват на изходння транзистор за редо-
ва развивка VT2 в модула А7, благодарение на което се осыце-
ствява корекцнята на изкривяваннята тип „възглавннца“ по хо-
ризонталн. За повишаване на устойчивостта на-усилвателя за ко-
рекция в неговата схема е въведена отрнцателна обратна връз-
ка. От колектора на транзистора VT4 модулнраннте по шнрочина
Напрежнтелни импулси постъпват на интегралната верига R16, С9
И се демодулират в нея. Възстановеното по такъв начин пара-
болично напрежение на обратнатд връзка се подава в противофа-
за на втория вход на диференциалния усилвател (базата на тран-
зистора VT3). Изходният режим Иа диференциалния усилвател
VT2, VT3 се установява от базовия делител на транзистора VT3,
състоящ се от резисторите R13, R14 н R17. Изменяйки първоиа-
чалния потенциал на базата на транзистора VT3 чрез тример-по-
тенциометъра R13, се регулира хоризонталният размер на изо-
бражението, тъй като нзменението на постояИната съставка на ба-
зата на транзистора VT3 води до изменение на потенциала на еми-
тера на транзистора VT2 за сметка на изменеиието на тока, про-
тичащ през транзистора VT3 и общия емитерен товар R10 на тран-
зисторите VT2 и УТЗ. По такъв начин се изменя и началната
стойност на продължителността на нзходните импулси на схема-
та за управление на диодния модулатор, което позволява да се
установи номинален хоризонтален размер на нзображеннето.
Захранването на усилвател-оформителя VT1 н на ШИМ-мо-
дулатора VT2 и УТЗ в състава на субмодула за корекция на ра-
стъра се осыцествява от източника 4-28 V през контакт 3 на съе-
диннтеля Х7 (А7) и фнлтъра R12, С7. За намаляване на излъчва-
нето на смущения във веригите на транзистора VT4 служи верн-
гата LI, R20 н VD1. Кондензаторът СЮ е развързващ.
52
1.9.5. Платка иа кинескопа (А8)
На платката на кинескопа ПК—3—1 (А8) са разположени
гнездото за кинескопа, делнтелите и регулаторите на захраива*
щите напряжения и разрядниците. От изходните видеоусилвате-
ли на модула за цветиост А2 сигналите на основните Цветове R,
G и В, оформенн и уснленн до определен размах, се подават през
съответните контакти на съединителя ХЗ (А8—А2) на катодите
на кинескопа VL1. Така например от товара на транзистора
VT12 в модула за цветност А2 през корнгиращата верига L5, R77,
контакт 2 на съединителя ХЗ (А8—А2) и резистора R5 на плат-
ката на кинескопа А8 сигналите за червено постъпват на „черве-
ння“ му катод (краче 5). Аналогично постъпват и сигналите на
снния и зеления цвят.
От колектора на транзистора VT8 (А2), т. е. от схемата за
гасене на сбратння ход на лъчите на кинескопа в модула А2, през
кондензатора С21 (А2), контакт 1 на съединителя ХЗ (А8—А2),
резистора R6 (А8) импулсксто напрежение с размах 180 V по-
стъпва на модулатора на кинескопа (краче 5). Чрез диода VD1
(А8) се осъществява привързване на импулсите за гасене към ни-
вото, което се установява чрез тример-потенциометъра R11.
От извод F на умножителя El (А7) през регулатора на фоку-
сиращото напрежение Rl (А8) и резистора R2 напрежението от
порядъка на 7 kV се подава на фокусиращия електрод (краче /)
на кинескопа.
От ТХО в модула А7 (извод 14) напрежението +800 V постъп-
ва на регулируемия делител R10—R9—R7—R11, от който през
резистора R8 напрежението в границите на +460-5-800 V се пода-
ва на усксряващия електрод на кинескопа (краче 7).
За защита на елементите на схемите на телевизионния прием-
ник ст междуелектродни пробиви в кинескопа са;взети специал-
ни мерки — разрядници и ограничителни резистори, конто са
установени на платката А8 с гнездото на кинескопа. Разрядни-
ците се сьързват между сбщата заземителна шина и изводите на
всеки от електродите на кинескопа. Общата шина е свързана с
екрана на кинескопа, който на свой ред е свързан с външното
покритие на неговия балон.
По такъв начин при говишаване на напрежението на електро-
дите над установените граници става пробив в разрядниците н
високоволтовата енергия се отвежда от общата шина непосрестве-
но на външното покритие на балона на кинескопа, отминавайки
елементите на схемата.
Резисторите R3, R4, R5, R6 и R8 са ограничителни. Тези ре-
53
зисгори заедно с монтажния капацитет образуват интегриращи
филтри, конто съществено снижават амплитудата на колебанията,
възникващи при пробиви в кинескопа. Освен това, когато даден
разрядник започва да провежда, източниците на захранване на
електродите се оказват свързани с шасито през малкото съпротив-
ление на искровия разряд. В такъв случай последователно свър-
заният резистор ограничава консумирания ток от захранващия
източник.
1.10. ЗАХРАНВАЩ ИЗТОЧНИК (МОДУЛИ А4 И А12)
.В захранващия моДул А4 (МП—3—3) се получават стабилизи-
рани- захранващи постоянни напрежения, галванически развър-
зани от захранващата мрежа, необходими за захранване на вери-
гите на телевизионния приемник. Принципът на работа на модула
се състои в преобразуване на изправеното мрежово напрежение
във високочестотно импулсно напрежение с правоъгълна форма и
регулируема честота и последваща трансформация и изправяне
на това напрежение във вторичните вериги.
Захранващият източник съдържа следните стъпала:
1. Изправител на мрежовото напрежение.
2. Пускова схема.
3. Схема за стабилизация.
4. Режим на късо съединение и празен ход.
5. Схема за задръжка.
6. Изправители на импулсните напрежения.
7. Устройство за размагнитване на кинескопа А12 и АН.
1.10.1. Изправител на мрежовото напрежение
Мрежовото напрежение 220 V с честота 50 Hz през мрежовата
вилка и мрежовия предпазител FU1 постъпва на съединителя Х12,
който е закрепен на задния капак на телевизионния приемник и
обезпечава изключване на мрежовото напрежение от схемата на
телевизионния приемник при сваляне на задния капак. От съе-
динителя Х12 мрежовото напрежение постъпва на превключва-
теля S/, монтиран в модула А9, а от неговите нормално отворени
контакти то постъпва на съединителя Х17 (А12), който е обеди-
нен със съединителя Х17 (А9), монтиран на платката на захран-
ващия филтър А12 (ПФП).
Мрежовото напрежение чрез отстраняващите смущенията кон-
дензаторн С1 и С2 (А12), режекторния филтър LI, СЗ, ограничи-
54
телния резистор /?3и контакта 1 и 3 на съединителя XI (А4—А12)
постьпва на модула захранване А4. Елементите Cl, С2, L1 и СЗ
осигуряват потискане на импулсните смущения, проникващи от
модула за импулсно захранване А4 в мрежата. В модула А4 про-
менливото напрежение 220 V постъпва на мостовата схема на из-
правителя с диодите VD4-S-VD7, изправя се и зарежда конденза-
торите С16, С19 и С20. На изхода на изправителната схема се
получава постоянно напрежение +290 V.
1.10.2, Пускона схема
Напрежението +290 V през намотката 19—1 на трансформа-
тора Т1 (А4) се прилага на колектора на транзистора VT4. Ед-
новременно с това от мрежовото напрежение през кондензаторите
СП, СЮ и резистора R11 се зарежда кондензаторът С7. Когато
напрежението между емитера и първата база на еднспрехсдния
транзистор VT3 достигне 3 V, транзисторът се отпушва и конден-
зазсрът С7 се зарежда по веригата кондензатор С7, преход еми-
тер—база 1 на транзистора VT3, преход база—емитер на транзисто-
ра VT4, резисторите R14, R16 и кондензатор С7. Разрядният
ток на кондензатора С7 отпушва транзистора VT4 за време 10-г-15
[is. Това време е достатъчно, за да може колекторният ток на
транзистора VT4 да достигне сдойност 3-*-4 А. При протича-
не на колекторния ток на транзистора VT4 през намотката за на-
магнитване (изводи 19—/) на трансформатора Т1 в индуктивност-
та му се натрупва енергия. Като се завърши зареждането на кон-
дензатора С7, транзисторът VT4 се запушва. При запушването
му се появява положителен потенциал на изводи 6, 8, 18, 10, 5
и 7 на трансформатора Т1, при което протича ток през товара на
вторичните вериги на трансформатора Т1 (диодите VD12, VD13,
VD15 и VD14). Тъй като в момента на включване на телевизион-
ния приемник кондензаторите във вторичните изправители на мо-
дулите А4 са разредени, схемата в момента на включването рабо-
та в режим, близък до режима на късо съединение, и следователно
цялата енергия, натрупана в индуктивността на трансформатора
Т1., се отдава във вторичните вериги. Следващите включвания и
изключвания на транзистора VT4 се извършват аналогично на
първото, т. е. от пусковия импулс от мрежата. Остатъчната енер-
гия, запасена в индуктивността на трансформатора Т1, след за-
вършване на зареждането на кондензаторите във вторичните ве-
риги създава в намотката за обратна връзка на Т1 (изводи 5—3)
напрежение на положителна обратна връзка, което, щом бъде при-
55
ложено между емитера и базата на транзистора VT4, довежда до
възникването на колебателен блокинг-процес, в резултат на кое-
то транзисторът VT4 автоматически се отпушва с определена че-
стота. В резултат на появата на положителен потенциал на изво-
ди 5—7 на трансформатбра Т1 се зареждат кондензаторите С6,
С14 и С2.
Кондензаторът С6 се зарежда по веригата нзвод 5 на трансфор-
матора Т1, диод VD11, резистор R19, кондензатор СБ, диод VD9
и извод 3 на трансформатора Т1.
Кондензаторът С14 се зарежда по веригата извод 5 на тран-
сформатора Т1, диод VD8, кондензатор С14 и извод 3 на транс-
форматора Т1.
Кондензаторът С2 се зарежда по веригата извод 7 на трансфор-
матора Т1, резистор R13, диод VD2, кондензатор С2 и извод 13
на трансформатора Т1.
Г. 10.3. Схема за стабилизация
В периода на отпушено състояние колекторният ток на тран-
зистора VT4 протича по веригата +290 V, намотка 19—1 на транс-
форматора 77, преход колектор—емитер на транзистора VT4,
свързаните паралелно резнстори R14, R16 и —290 V. Токът през
резисторите R14 и R16 поради наличието на индуктивността на
намотката 19—1 на трансформатора Т1 нараства по трионообра-
зен закон. Съпротивлението на резисторите R14 и R16? подбрано
така, че когато токът на колектора на транзистора VT4 достигне
3,5 А, спадът на напрежение върху резисторите R14 и R16 да
достигне стойността за отпушване на тиристора VS1. Когато ти-
ристорът се отпуши, кондензаторът С14 се разрежда по веригата
кондензатор С14, тиристор VS1, свързаните паралелно резисто-
ри R14 и R16, преход емитер—база на транзистора VT4 и конден-
затор С14. Токът на разреждане на кондензатора С14 се изваж-
да от тока на базата на транзистора VT4, което довежда до преж-
девременно запушване на транзистора VT4. По такъв начин включ-
ването на тиристора определи продължителността на отпушеното
състояние на транзистор VT4, а следователно и продължител-
ността на трионообразния нмпулс на намагнитващия ток, а по та-
къв начин и неговата амплитуда, т. е. количеството енергия, на-
трупана в индуктивността на трансформатора Т1 и отдавана във
вторичните вериги.
Чрез управляване на времето за включване на тиристора VS1
може да се осъществи групова стабилизация на изходните напре-
56
жения на модула А4. Стъпалето за управление и стабилизация
е изпълнено с транзистора VT1 и работи по следния начин.
Когато напрежението на намотката 7—13 на трансформатора
Т1 достигне такава стойност, при която напрежениетр на база-
та «а транзистора VT1, снемано от делителя R1—R2—R3, ста-
не по-отрицателно от опорното напрежение на емитера, изработ-
вано от веригата VD1, R5, транзисторът VT1 се отпушва. Колек-
торният ток на транзистора VT1 протича по веригата извод 7 на
трансформатора Т1, резистор R13, диодите VD2 и VD1, преход
емитер—колектор на VT1, резисторите R6 и R10 и извод 13 на
трансформатора Т1. Този ток на резистора R10 се сумира с на-
чалния ток на преднапрежението на управляващия електрод на
тиристора VS1, което води до отпуТшване на тиристора VS1 в то-
зи момент, когато изходните напрежения на модула А4 достиг-
нет номиналните си стойности.. Източник на предиапрежение за
управляващия електрод на тиристора VS1 е кондензаторът С6,
зареден, както се посочи по-горе.
При увелнчаване на мрежовото напрежение (намаляване на
тока на товара) се увеличават всички напрежения на вторичните
намотки на трансформатора Т1, в това число и на намотката за
обратната връзка 7—13. Следователи^ при това се увеличава на-
прежението на коидензатора С2, който се явява захранващ източ-
ник за стъпалото за стабилизация VT1. Увеличава се напрежение-
то и на емитера, и на базата, но тъй като емитерът е стабилизиран,
то нарастването на напрежението ще бъде по-голямо, отколкото
на базата и базата става по-отрицателна по отношение на емитера.
Това води до това, че транзисторът VT1 се отпушва повече, на-
растват неговият колекторен ток и напрежението на резистора
R10. Това предизвиква по-ранното отпушване на тиристора VS1
и запушване на транзистора VT4. Мощността, отдавана във вто-
ричните вериги, а следователно и напреженията на вторичните
намотки на трансформатора Т1 се намаляват.
Намаляването на мрежовото напрежение (увеличаване на то-
ка на товара) води до намаляване на напрежението на намотката
за обратната връзка 7—13 на трансформатора 77, при което се
намалява токът на колектора на VT1, което от своя страна става
причина за по-късното включване на тиристора VS1 и за увелича-
ване на количеството енергия, отдавана във вторичните вернги
на трансформатора Т1.
По такъв начин модулът А4 работи в режим на стабилизация.
57
1.10.4. Режим на късо съединение и празеи ход
Режимът на късо съединение възниква п| и окъсяване на из-
ходите на модула на захранването А4. Включването на модула
А4 при наличие на късо съединение във вторичните вериги се осъ-
ществява с пускови импулси от пусковата схема, а изключването
на транзистора VT4 — с помощта на тиристора VSI по макси-
малния колекторен ток.на VT4 (3,5 А). При пристигане на пуско-
вая импулс се извършва едно колебание. След края на пусковия
импулс схемата не се възбужда поради това, че цялата енергия,
натрупана в сърцевината на трансформатора Т1, се изразходва
от окъсената верига. Токът на късото съединение, протичащ през
най-мощната верига, е 550 mA, т. е. безопасен за изправителни-
те диоди. При отстраняване на късото съединение модулът на
захранването А4 се възвръща в режима на стабилизация.
Режимът на празен ход настъпва при изключване на товара
във вторичните вериги на модула на захранването А4 или при
намаляване на сумарната мощност на консумацията до 20 W. В
такъв случай задействуването иа блокинг-генераторасеосъществя-
ва от пусковите импулси от пусковото устройство с транзистора
VT3, а неговото изключван§ — от устройството за стабилиза-
ция и защита. По такъв начин схемата на импулсния захранващ
източник работи в повторно-кратковременен режим. При увели-
чаване на товара на модула на захранването до 20 W и повече
блокинг-генераторът преминава автоматически в режим на ста-
билизация.
1.10.5. Схема за задръжка
При намаляване на мрежовото напрежение под определена
стойност намаленото напрежение на намотката 7—13 на транс-
форматора Т1 не отпушва транзистора VT1, схемата за управле-
ние и стабилизация не работи и тиристорът VS1 се намира в ре-
жим на несигурно задействуване. Напрежението на колектора на
транзистора VT1 е по-малко и неуправляемият преобразувател
обезпечава мощност в товара за сметка на увеличаването на тока,
което поставя транзистора VT4 в много тежък режим (силйо за-
гряване) и може да доведе до дефектирането му. За да се изключи
появата на големи Скокове на тока през транзистора VT4, е пред-
видена схема за задръжка на автогенерацията на блокинг-гене-
ратора до достигане на мрежовото напрежение до стойност, не по-
малка от 130-ь160 V.
Схемата за задръжка е изпълнена с транзистора VT2. На ба-
58
зата му през делителя R18—R4 се подава постоянно напрежение
от изправителя на мрежовото напрежение (4-290 V). На емитера
на транзистора VT2 от диода VD7 през кондензаторите СП и СЮ
постьпва пулсиращо напрежение с честота 50 Н? и амплитуда,
стабилизирана чрез ценеровия диод VD3 Колкото по-малко е
мрежовото напрежение, толкова по-малко е напрежението на из-
точника 4-290 V и следователно е по-малко напрежението на ба-
зата на транзистора VT2, поради което импулсите, пристигащи
на емитера на PNP транзистора VT2, го отпушват.
Напрежението на колектора на транзистора VT2 отпушва ти-
ристора VS1 и по такъв начин се прекъсва генерацията на бло-
кинг-генератора (VT4). При увеличаване на мрежовото напре-
жение до 1304-160 V напрежението на базата на VT2 се увтлича-
ва и стабилизираните по размах импулси, пристигащи на еми-
тера на VT2, вече не могат да го отпушат и генерацията нт бло-
кинг-генератора не се прекъсва.
Г.10.6. Изправител на импулсните напрежения
Изправителите на импулсните напрежения на вторичните зах-
ранващи източници са изпълнени по полупериодна схема.
Изправителят на напрежението 4-130 V, захранващ стъпала-
та за редовата развивка, е изпълнен с диода VD12. Пулсациите
се изглаждат чрез кондензатора С27. Резисторът R22 отстранява
пренапрежението на изхода на източника в случай на разтовар-
ването му (режим на празен ход). Кондензаторите С22 и С26 на-
маляват смущенията, излъчвани от модула на захранването А4.
Точната стойност на напрежението 4-130 V се регулира чрез три-
мер-потенциометъра R2.
Изправителят на напрежение 4-28 V, захранващ системата за
Кадрова развивка, се състои от диода VD13, шунтиран от кон-
дензатора С23, чрез който се намаляват смущенията, излъчвани
в мрежата. Пулсациите се изглаждат чрез филтъра С28, L2.
Изправянето на напрежението за захранване на усилвателя за
ниска честста 4-15 V се осъществява чрез диода VD15. Пулсаци-
нте се изглаждат чрез кондензатора СЗО. Кондензаторът С25 на-
малява смущенията, излъчвани в мрежата.
Източникът на напрежение 4-12 V се състои от изправителния
диод VD14, шунтиран с кондензатора С24, намаляващ нивото на
смущенията, излъчвани в мрежата. За намаляване на нестабил-
нсстта на изходното напрежение на източника 4-12 V и за на-
маляване на пулсациите на изходното напрежение източникът
4-12 V съдържа електронен компенсационен стабилизатор. Той
59
е от последователен Уйп, съставен от регулиращня транзистор
VT5, усилватели на ток VT6 и управляващия транзистор VT7
Напрежението от делителя на напрежение R26—R27, осыцествя-
ващо регулирането на изходното напрежение на стабилизатора,
постъпва на базата на транзистора VT7. В него се прави сравни-
ване на напрежението на изхода на стабилизатора с опорного на-
прежение от пенеровия диод VD16. Резисторът R25 определи тока
през пенеровия диод. VD16. Напрежението на колектора на тран«
зистора VT7 през усилватели на ток VT6 постъпва на базата на
транзистора VT5, осъществяващ стабилизацията на иэходното на-
прежение за сметка на изменението на неговото вътрешно съпро-
тивление. Кондензаторът С31 предпазва стабилизатора от възбуж-
дане. Резисторът R23 създава отпушващ потенциал на транзисто-
ра VT7 при задействуване на схемата и възстановяване на дей-
ствие™ й след късо съединение. Пулсацинте се изглаждат до-
пълнително чрез филтъра L3, С32. Точната стойност на напреже-
нието + 12 V се регулира чрез тример-потенциометъра R27.
1.10.7. Устройство за размагнитване на кинескопа А12 и All
Устройство™ за размагнитване на кинескопа АП представля-
ва бсбината L1, обхващаща балона на кинескопа VL1, конто е
съединена чрез съединителя Х2 (А 12—АП) със схемата за авто-
матично размагнитване, намираща се на платката иа захранва-
щия филтър А12. Схемата за автоматично размагнитване съдър-
жа терморезистора R1 и резистора R2. Тя се заденствува при
всяко включване на телевизионння приемник към мрежата с -не-
говия мрежов ключ SI (А9) и служи за отстраняване на вредно-
го влияние на външни магнитни полета върху чистотата на цвета.
При включване на телевизионння приемник към мрежата иа
схемата за размагнитване се подава променливо напрежение 220V.
Терморезисторът R1 се състои от два последователно свързани
термсрезистора с положителен температурен коефицнент на съ-
гротивлението. Към средняя извод на терморезистора е свър-
зан спомагателният резистор R2. Общото съпротивление на два-
та терморезистора R1 между точките 3 и 1 в момента на включва-
не на телевизионння приемник при температура 25°Се 20-5-25 й.
Омического съпротивление на бсбината за размагнитване LI (АП)
е 25 Q. Съпротивление™ на резистора R2 в този случай може да
се пренебрегие, тъй като то е значително по-голямо от съпротив-
лението на терморезистора и на бобината за размагнитване, взе-
ти заедно. Токът през терморезистора R1 го загрява н неговото
съпротивление рязко нараства, при което токът през бобината за
60
размагнитване LI (All) се намалява и около 2 min след включ-
ване на телевизионния. приемник той вече не превишава 5 mA.
По-нататьк токът през терморезистора, включен към захран-
ргшата мрежа (точки 3 и 2), се определи от сумата на неговото
ссбствено съпротивлеиие и съпротивлението на резистора R2. По-
рами наличието на топлинен контакт между двата терморезисто-
ра терморезисторът (точки 2 и /), свързан към размагнитващата
бобина LI (АН), се поддържа в загрято състояние за сметка на
топлината, от деляна от първата част на терморезистора (точки 2
и 3), И' неговото съпротивлеиие остава голямо, докато телевизион-
ният приемник остава включен към мрежата. Това пречи на
прстичане на прсменливия ток през размагнитващата бобина и
появата на фон върху растъра.
Прсцесът на размагнитване завършва за по-малко време от
времето за загряване иа отоплителиата жичка на кинескопа, по-
ради което при включване на телевизионния приемник процесът
на размагнитване на маската на кинескопа не се наблюдава на
екрана.
В телевизионния приемник „Електрон Ц-380Д“ се изйолзу-
ва устройство за размагнитване на кинескопа АН тип УРК-4, а
в телевизионния приемник „Електрон Ц-280Д4 — тип УРК-3.
1.11. ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПРИЕМНИК „ЕЛЕКТРОН Ц-380Д-Б"
У нас се произвежда и вариант на телевизионния приемник
„Електрон Ц-380Д“ с означение „Електрон Ц-380Д-Б“. Те се раз-
личават по това, че телевизионният приемник „Електрон Ц-380Д-
Б“ може да приема предаватели по двете телевизионни системи
СЕКАМ и ПАЛ. Освен това към него може да се включва и ви-
деомагнетофон.
В телевизионния приемник „Електрон Ц-380Д-Б“ субмодулът
за цвётност СМЦ-2 (А2-1) е заменен с гранскодер ПАЛ/СЕКАМ,
чиято схема е дадена на прил. 3. Транскодерът ПАЛ/СЕКАМ е
квнструиран така, че може направо да се постави в съединителя
XI (А2.1) в модула за цветност А2. При това не е необходимо
транскодерът ПАЛ/СЕКАМ да има връзка с контакт 4 на съеди-
нителя XI (А2.1). На схемата на транскодера номерацията на
контактите на съединителя му отговаря на номерацията на кон-
тактите на съединителя XI (А2.1) от прил. 1.
Освен това към сензорното устройство А10 и модула на радио-
канала А1 се свързва допълнителен субмрдул, чиято схема е да-
61
дена на фиг. 1.3. Той се монтира на модула на радиоканала А1
и се свързва по следния начин: '
I. Чрез съединителя ,Х1 (А 1.3) с модула на радиоканала А1.
Изводите 1, 6, 7, 8 и 10 се запояват паралелно към изводите със
същата номерация на съединителя XI (А1.3).
Фиг. 1.3
2. Изводите 6, 7 и 8 на субмодула се запояват паралелно към
изводните точки 6, 7 и 8 на платката А 10.1 на сензорното устройство
А10, без да се прекъсват връзките между тези изводни точки на
двете платки А10.1 и А10.2 на сензорното устройство.
По такъв начин телевизионните предаватели по системата ПАЛ
с отстояние на носещата честота на изображението от тази на зву-
ка на 5,5 МН? могат да се приемат само на програмите 6, 7 и 8
на сензорното устройство. За телевизионни предаватели по си-
стемата СЕКАМ (6,5 МН?) се използуват програмите 1-±5.
За видеомагнетофон се използува обикновено програмата 8
на сензорното устройство, но това зависи от стандарта, по който
е направен записът. В никои случаи обаче в първите серии на
телевизионните приемници „Електрон Ц-380Д-Б" при включване
на видеомагнетофон изображението есъс забележими недостатъци.
В такъв случай трябва да се иаправи следнот©:
62
Към т.8 100к
на платката
А 10.2
VT! - ВС107А(2Т3168-
R1
Фиг. 1.4
О
Кьм контакт 3
на съединителя
Х8(А1.4)
1. Трябва да се коригира захватът на синхронизацията чрез
принудително външно превключване на времеконстантата т на
НЧ филтър в субмодула на синхронизацията, съставен от еле-
ментите R8, С8, R10, СИ. За тази цел се използува веригата от
фиг. 1.4. За нея са необхо-
дими само един транзистор
VT1 тип ВС107А или 2Т3168
и един резистор със съпро-
тивление 100 кЙ и мсщност
0,1 W. Веригата се включва
към изводната точка 8. на
платката на органите на на-
стройка А 10.2 и към контакт
8 на съединителя Х8 (А 1.4)
в субмодула за синхронизацията А 1.4.
2. Схемата от фиг. 1.4 се включва само при натискане на бу-
тон 8 на сензорното устройство А10, т. е. при работа с видеомаг-
нетофон.
1.12. ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ „ЕЛЕКТРОН
Ц-380Д“,
„ЕЛЕКТРОН Ц-380Д-Б" и „ЕЛЕКТРОН Ц-280Д“
Характерните повреди в трите телевизионни приемника ще
разгледаме с помощта на схемата на телевизионния приемник
„Електрон Ц-380Д" (вж. прил. 1).
1.12.1. Демонтаж на блоковете, модулите
и другите устройства
На фиг. 1.5 е дадено разположението на основните блокове на
телевизионния приемник „Електрон Ц-380Д“, гледан отзад при
свален заден капак. Разположението на блоковете и модулите в
останалите два модела е същото.
Блоковете и модулите на телевизионния приемник са поместе-
ни на общо шаси, което може да се свали назад в наклонено или
хоризонтално положение. При нужда шасито с блоковете и мо-
дулите може да се демонтира от телевизионния приемник.
За поставяне на шасито в подходяще за ремонт положение е
необходимо да се отвият двата винта на водещите винкели, да се
повдигне шасито нагоре до края, горният му край да се завърти
към външната страна на ъгъл 5—10°, да се натисие надолу и да
63-
се завърти до края. При това шасито се фиксира в наклонено
положение (на ъгъл 60°). За поставяне на шасито в хоризонтално
положение е необходимо да се повторят посочените по-горе дви-
жения на шасито. При това шасито отминава положението, при
което то се сваля от винкелите (ъгъл на завъртване 75°).
За да се демонтира шасито, е необходимо то да се постави в
подходяще за ремонт положение, да се изключат кабелните сно-
пове, съединяващи разположените на шасито модули с другите
блокове, да се свали високоволтовият извод от кинескопа, да се
свалят контактите на проводниците иа платката на кинескопу,
да се извадят антенните гнезда под закопчалките на винкела, да
се наклони шасито на 75° и да се извади от водещите го винкели.
Модулите на радиоканала, цветността, редовата и кадровата
развивка се изваждат от шасито по следния начин. Разединяват
се съединителите, съединяващи демонтирвания модул с другите
възли на телевизионння приемник, отвиват се закрепващите план-
ки и винтове и чрез изместване на модула нагоре се изважда
.платката от захващащите части на рамките на шасито.
Избирачите СК-М и СК-Д, субмодулите на радиоканала и
на цветността се демонтират от модулите след отвиване на кре-
пящите ги винтове, а субмодулите на синхронизацията и на ко-
64
рекцията на растъра се демонтират след освобождаване на за»
кончал ките на пластмасовите държачи. Субмодул ите и нзбирачи-
те могат да се поставят в ремонтно положение върху съответните
модули откъм обратната страна с печатайте проводници, като се
използуват съответните щепселни съединения.
За демонтаж на модула на захранването трябва предварител-
но да се демонтира съединителната платка. За това е необходимо
да се разединя? съединителите, да се огънат надолу гъвкавите
елементи от фиксиращнтё-тцйфтове на пластмасовите държачи и
да се изтегли платката от водачите. След това трябва да се осво-
бодят страничните страни на модула на захранването от закоп-
чалките на държачите, да се завърти горният край на модула на
ъгъл 5—10° и да се изтегли модулът.
Сензорното устройство се демонтира чрез нзтегляне напрел на
двете печатни платки при едновременно изваждане на закопчал-
ките на корпуса. Горният и долният блок се демонтират след
отвиваие съответно иа четирите винта.
Внсокоговорителите са закрепени чрез притискащи ги пружи-
ня. За демонтажа им е необходимо да се използува отвертка.
За монтаж на внсокоговорителите след ремонта е предвидена въз-
можност за закрепването им чрез допълннтелни вннтове.
За демонтаж на платката на захранващия филтър е необхо-
димо да се откачат трите кабелни снопа, да се отвият двата винта,
крепящн платката към втулката, монтирани на дъното на кутията.
За демонтаж на размагнитващата бобина е необходимо тя да се
откачн от четирите куки, разположени по ъглите на екраиа на ки-
нескопа, да се разедини съедннителят от платката на захранващия
филтър, да се извади платката на кинескопа, да се извади високо-
волтовият извод на втория анод на кинескопа и да се откачат за-
земяващите балона на кинескопа проводници.
За демонтаж на кинескопа е необходимо да се демонтират плат-
ката на кинескопа, шасито и крепящите го конзоли. Последиите
се демонтират след отвиваие на винтовете и гайките, конто кре-
пят кинескопа. За отвиваие на крепящите кинескопа гайки се
препоръчва да се използува удължен ключ с вътрешен шестограм
за гайка Мб. В провеса на демонтажа категорично се'забранява
да се държи кинескопът за шнйката. При демонтаж и особено
при монтаж на кинескопа е необходимо да се обърне внимание на
следното. Между ушите, с конто се закрепват кинескопът и конзо-
ли те, са моцтирани шайби, конто предотвратяват изместването на
кинескопа. Оггоре върху ушите на кинескопа на винтовете са
надяиати пластинките на заземителния проводник (на горните вин-
тове) и пластинките на пружинките (на долните винтове) по такъв
S Откриваие и отстраняване на. . .
65
начин, че проводиикът обвива шийката на кинескопа, а пружин*
ката обвива проводника и го притиска към балона на кинескопа.
На тези винтове е закрепен магннтцият екран с бобините за раз*
магнитване, шайбите и гайките.
При ремонт на телевизионните приемннци елементите, озна-
чена със знак удивителна в триъгълниче, трябва обезателно да се
заменят с оригинални или равностойни такива.
При ремонт на телевизионните приемници трябва строго да се
спазват правилата за техническа безопасност при ремонт на
цветни телевизионни приемници.
Неизправният елемент трябва да бъде внимателно отпоен от
печатната платка, без -тя да се прегрява, за да не се предизвика
отлепването на печатните проводници, след което в съответните
почистени отвори на печатната платка се поставя и запоява новият
елемент. Ремонтът на телевизионните приемници включва отстра-
няване на прекъсвания или окъсяване на печатни проводници на
платките, прекъсване на проводниците в кабелните снопове, а
така също и залепване на отлепени печатни проводници и отстра-
няване на лоши контакти в двойките съединнтели.
1.12.2. Откриване на повреди в модули и блокове
по външни признаци
На табл. 1.3 са посочени характерните повреди на телевизи-
онните приемници „Електрон Ц-380Д“ и „Електрон Ц-280Д“, кон-
то могат да се локализират в даден модул по външни признаци.
Повредите могат да се открият и чрез замяна на даден модул с
редовен такъв.
По-долу са посочени най-често срещаните повреди в телеви-
зионните приемници „Електрон Ц-380Д“ и „Електрон Ц-280Д“,
конто могат да се открият по външни признаци, иметодите за тях-
ното открг.зане.
Блоковете, модулите и субмодулите могат бързо да се прове
рят, като се монтират временно в редовен (технологичен) теле-
визионен приемник. Ако при такава замяна се наруши работата
на редовния телевизионен приемник, проверяваният блок, мо-
дул или субмодул подлежи на ремонт. Редът за откриване на по-
вреди се определи от външпите им признаци.
При включване на телевизиониия приемник изгаря мрежови-
ят предпазител FU1. Изважда се вилката на мрежовия шнур от
контакта на мрежата и се сменят изгорелите предпазители с ре-
довни, също за 2 А. Разединява се съединителят XI (А4) от съе-
динителя XI (А12) в модула на захранването А4 и с омметър
66
Таблица 1.3
Повреди в телевизионните приемници ,,Електрон Ц-380Д**
„Електрон Ц-280Д1*
Звук Изображение Растър Повредата е във
Има Няма Няма А7, А1.4
Има Няма, но има високо напрежение Няма А8, А7
Няма Екранът не свети или неговото све- тене е едва забележимо Няма А1.3, А1.1
Има Екранът ие свети или неговото све- тене е едва забележимо, ияма цвят Няма А4, А2, А9
Има Ярка хоризонтална черта в средата на екрана Няма А6
Има Няма синхронизация по кадри Има А1.4, А6
Има Няма синхронизация по редове Има А1.4
Има Няма синхронизация по редове и кадри Има А1.4
Има Малък контраст на черно-бялото изо- бражение Има А 1.3, А2, А9
Има Няма черно-бяло изображение, цвет- ного изображение е изкривено Има А2
Има Няма цветно изображение, има чер- но-бяло изображение Има А2
Няма Има Има АЗ, А9
Слаб Има Има А9
Има Цветиа окраска при възпроизвеждане на цветно изображение Има А2
Има Цветни смущения на черио-бялото изображение Има А2
Има Екранът свети в един от осиовиите Цветове (/?, G, В) Има А2 ’
Има Липсва един от осиовните Цветове (/?, G, В) Има А2
Има Липсва зеленият цвят, наблюдава се редовата структура иа растъра Има А2
Има Неправилио възпроизвеждане на цве- товете Има А2
67
се проверява къде има късо съединение — във входиите вериги
на модула на захранването А4 или на платката на захранващия
филтьр А12.
С омметър се проверява дали няма пробив в иякой от конден-
заторите Cl, С2, СЗ на платката на захранващия филтър А12.
С омметър се проверява дали няма късо съединение между
двете намотки на L1 на платката на захранващия филтър А12.
Няма растър, ли лева високото напрежение, неоиовата лампа
HL1 на модула Л7 свети.. Сосиилоскоп се -проверява-преминава-
нето на редовия пусков импулс от задаващия генератор за редова
развивка от контакт^ на съединителя Х8. (А1.4), модулът на радио-
канала А1 до базата на транзистора VT1 (А7) — контролна точка
XN1 (А7), осцилограма /Р.
.Ако импулсът постьпва на базата нд VT1 (А7), се проверяват
с волтметьр и осцилосдоп режимът по постоянен и променлив
ток на VT1 (А7) и базовата верига на VT2 (А7).
При наличие на импулс 19 на базата на VT2 (А7) да се про-
вери наличието на напрежение на колектора м.у, .като-предвари-
телно.се евързва контрол нага точка XN1 (А7) с корпуса. Нали-
чието на напрежение на колектора на VT2 (А7) показва, че тран-
зисторът VT2 (А7) е повреден.
Ако няма растър, повреден е умножителят (каскадата) Е1
(А7).
Няма растър,1 ли лева високото напрежение, иеоиовата лампа
HL1 на модула А7 не свети. Проверява се наличието на напре-
жение +130 V на контакт 12 на съединителя ХЗ (АЗ) и на кон-
такти 1 и 3 на съединителя XI (А7—А5). При липса на напреже-
ние се изключва съединителят ХЗ (АЗ) и се измерва напрежение-
то на контакт 12 на съединителя ХЗ (А7) на съединителната плат-
ка АЗ, което трябва да бъде 150 до 160 V. Ако напрежението липе-
ва, трябва да се проверят съответните печатай проводници на
платката АЗ и на платката на модула за захранване А4.
Ако при изваден съединител ХЗ(АЗ) на контакт 12 на съеди-
ннтеля ХЗ (АЗ) има напрежение, а при включен съединител спа-
ды на напрежението върху резистора RIO (А7) е 12 до 15 V,
при което от модула на захранването се чува звук, наподобяващ
писък, то е пробит преходът колектор—емитер на транзистора
VT2 (А7) или е пробита изолационната подложка между корпуса
на транзистора и радиатора му.
Няма растър, напрежението на втория анод на кинескопа е по-
нижено, неоновата лампа HL1 на модула А7 свети. Проверява се
веригата на хоризонталните отклонителни бобини на отклонител-
68
ната система — контакта 9, 10 и 14, 15 на съединителя XI (А5).
Съпрстивлението й трябва да бъде 0,55zti0 % Q.
Измерва се напрежението на източника +130 V на контакт 12
на съединителя ХЗ (АЗ), което трябва да бъде +130=±=2 V. При
изключен съединител то иараства до 150—160 V. При несъответ-
ствве напрежението се регулира чрез тример-потеициометъра R2
в модула иа захранването А4. Ако след включваието на съедини*
теля ХЗ (АЗ) напрежението сстава занижено, се измерва спадът
на напрежението върху резистора RIO (А7). Той не трябва да
превишава 6 V. Ако сбаче той е доста по-голям, причнната е в
ненсрмално гслемия товар на транзистора VT2(A7), което може
да се дължи на късо съедннение между навивките на ТХО Т2 (А7)
нли късо съедииение в умножителя El (А7). За проверка на бо*
бината LI (А7) трябва да се изключи телевизиоиният приемник
и да се отпоят изводите на диодите VD1 и VD2 (А7) от шасито.
След това телевизиоиният приемник се включва и се измерва спа*
дгт иа напрежението върху резистора RIO (А7). Ако той сета не
превишава 6 V, повредена е бсбината LI (А7). Ако сбаче спадът
върху RIO (А7) пак е останал доста по-голям, се изключва те-
левизионният приемник и се отпоява проводникът от извод 15 на
ТХО. След тсва телевизиоиният приемник пак се включва и отно-
во се измерва спадът върху R10 (А7). Ако той е 5 до 6 V или по-
малко, повреден е умножителят El (А7). АкЬ обаче втози случай
спадът върху RIO (А7) превишава 6 V, повреден е ТХО.
Няма растър, има високо напрежение. Първо се проверява да-
ли регулаторът „Яркост" не се намира в крайно ляво положение.
За да се изключи вероятиостга радиоканалът да е запушен от
смущения или от сигнала на никой предавател, на чиято честота
телёвизиснният приемник нс е добре настроен, трябва да се пре-
включи дадената програма чрез сензорното устройство. Ако при
това екранът не светне, трябва да се направят следните проверки:
1. Проверява се дали на кинескопа се подава отоплително
напрежение. Това може да се установи внзуално по светенето.на
отоплителната жичка.
2. Проверява се дали не е извадена платката на кинескопа
А8 и дали тя прави дсбър контакт с крачетата на кинескопа.
3. Проверява се дали на ускоряващия електрод на кинескопа
има напрежение +400 V.
4. Проверява се дали високоволтовият проводник за подава-
не на напрежението на фокусиращия електрод не е прекъснат и
дали напрежението на фокусиращия електрод е от 6 до 7,5 kV.
5. Проверява се дали постоянните напрежения на катодите
69
на кинескопа са в границите от 90 до 100 V, измерени с волтметър,
или от 120 до 130 V, измерени с осцилоскоп.
Ако постоянните напрежения на катодите на кинескопа не са
нормални, повредата трябва да се търси в модула за цветност А2.
Преди всичко трябва да се провери дали на модула за цветност
постъпват следните напрежения:
1. Напрежение +220 V на контакт 1 на съединителя Х4 (АЗ)
и дали след това то се подава на изходиите видеоусилватели R,
Си В.
2. Напрежение +12 V на контакт 3 на съединителя Х4 (АЗ)
и дали след това то се подава на извод 13 на интегралната схема
DI (А2) и на извод 9 на интегралната схема D2 (А2).
Регулаторите „Яркост11 и „Контраст11 се поставят на максимум
и се измерват напреженията, конто трябва да бъдат 6,5 до 7 V
на изводите 14 и 5 на интегралната схема D1 в модула А2. Ако
те липсват или не могат да се регулират чрез потенциометъра за
„Яркост11 R3 (А9.1), да се проверят веригите за регулиране на
яркостта, в това число и следните елементи в модула за цветност
А2: R29, R30, С13 и R4, R24, СИ.
Проверява се наличието на стробиращия импулс (осцилогра-
ма 35) на контакт 4 иа съединителя Х4 (АЗ) и дали той преминава
до извод 8 на интегралната схема D2 в модула А2, както и през
веригата VD14 (А2) и С29 (А2) до извод 2 на интегралната схема
DI (А2). Размахът на стробиращия импулс след преминаването
му през диода VD14 (А2) се намалява до 4—5 V.
Проверяват се резисторите R81 (А2) и R80 (А2). В общата
им точка напрежението трябва да бъде 3 до 4 V.
Проверява се с осцилоскоп сигналът в контролната точка
X22N (А2). Ако той не съответствува на осцилограма 6, веро-
ятно е повредена интегралната схема D2 (А2).
В средата на екрана има светла хоризонтална черта. Проверя-
ва се веригата на кадровите отклонителни бобини на отклони-
телната система А5 (контакти 5 и 7 на съединителя XI (А7).
Съпротивлението им трябва да бъде 15 й=ь10 %.
Ако веригата на кадровите отклонителни бобини е изправна,
да се провери напрежението +12 V на контакт 6 на съедините-
ля X/ (АЗ).
Ако напрежението +12 V еналице, с осцилоскоп се проверя-
ва наличието на сигнал на базата на транзистора VT4 (А6), кой-
то трябва да отговаря на осцилограма 28.
Ако няма сигнал на базата на транзистора VT4 (А6), да се
провери генераторът за кадрова развивка с транзисторите VT1 н
VT2 в модула А6.
70
Ако има сигнал иа базата на транзистора VT4 (А6), да се про*
вери режимът на транзисторите VT8 и VT9 в модула А6. При не-
съответствие да се провери съпротивлението на прехода колек-
тор—емитер на транзисторите VT8 и VT9, което ие трябва да е
нула ома.
Ако на базата на транзистора VT4 (А6) има сигнал, съответ-
ствуващ на осцилограма 28, необходимо е да се провери субмо-
дулът А7.1 чрез временна замяна с изправеи субмодул.
Проверяват се режимите на транзисторите на диференциалния
(VT4 и VT6) и на сыласуващия (VT7) усилвател в модула А6.
Ако едно от двете напрежения + 12 V на контакт 6 на съедиии-
теля XI (АЗ) или +28 V на контакт 4 на съединителя XI (АЗ)
липсва, повредата трябва да се търси в съединителната платка
АЗ и в модула на захранването А4.
Н я мамз обряжение и звук на всички канали, растър има. Про-
верява се с омметър изправността на веригите иа антенния вход и
за подаване на напрежението +12 V на платката на модула на
радиоканала А1.
Проверява се наличието на напрежението +J2 V, постъпващо
иа модула на радиоканала А-1 през контакт 4 на съединителя Х5
(АЗ) и на блока за управление БУ-4 (БУ-3) през контакт 8 на
съединителя Х6 (АЗ). Ако никой от тези контакти е без напреже-
ние, повредата да се търси в съединителната платка АЗ. Ако то
липсва и на двата контакта, повредата да се търси в модула'на
захранването А4. Ако има напрежение +12 V и на двата кон-
такта, повредата да се търси в блока А9 или в модула А1. Ако
напрежението +12 V през контакт 1 на съединителя Х4 (А9) се
подава на сензорното устройство А10, а на изхода на сензорното
устройство няма напрежение 11,5 V на контакт 2 за I и II обхват
или контакт 3 за III обхват на съединителя Х2 (А1), като се
провери, дали няма замасяване, неизправно е сензорното устрой-
ство.
Проверява се наличието иа напрежение за настройка 0,5 до
27 V на контакт 6 на съединителя Х2 (А1). Ако то липсва, да се
провери стабилизаторът +30 V в блока на управление А9 (VD1,
СЮ, R22, R23) и да се провери дали през контакт 2 на съедини-
теля Х6 (АЗ) на стабилизатора се подава напрежение +220 V.
Ако на сензорното устройство А10 през контакт 4 на съедини-
теля Х4 (А9) се подава напрежение +30 V, а от сензорното ус-
тройство на контакт 5 на съединителя Х2 (А1) не се получава
напрежението за настройка 0,5 до 27 V или то не се изменя при
въртене на плъзгачите на потенциометрите за настройка на кана-
лнте, то е неизправно сензорното устройство.
71
Ако всички гореизброеии напрежения са налице и не са откри >
ти дефекти в монтажа, то неизправен е избирачът СК-М-24-2
(А1.1) или субмодулът на радиоканала (А1.3).
Няма синхронизация по редове. Дават се иакъсо коитролните
точки X2N и X3N в субмодула за синхронизация А1.4. Чрез
тример-потенцнометьра R14 (А 1.4) се регулира възможно най-
устойчиво изображиие на екрана. Премахва се късото съедине-
ние между тези контролии точки и на екрана трябва да се по-
яви устойчиво по редове изображение.
Ако въпреки това няма синхронизация по редове, проверява
се с осцилоскоп наличието на импулса на сместа от редови и
кадрови синхроимпулси на извод 9 на интегралната схема D1 в
субмодула А1.4 (осцилограма 36) и на импуЛса на обратния ход
на редовата развивка на извод 6 на интегралната схема D1 (ос-
цилограма 42).
При липса на импулса на сиихросместа иа извод 9 на инте-
гралната схема D1 да се провери на контакт 9 на съединителя
XI (АГ) наличието на видеосигнала (осцилограма 1) и веригата
на преминаването му С7, R4, С2, R3, Cl, VD1, Rl, VT1, R5,
R6, R9, СЗ, R7 и С6 в субмодула А 1.4.
При липса на импулса на обратния ход на извод 6 на ин-
тегралната схема D1 се проверява изправността на контакт 7
на съединителя XI (АГ) в субмодула А1.4.
При наличие на двете осцилограми се проверява режимът
на интегралната схема D1 в субмодула А 1.4 (на изводите 1, 2,
5, 11,12 и 13). Проверяват се елементите R14, R13, R15, R11,
С9, СП, RIO, R8, С8, R16 и R17. Ако тези елементи са из-
правни, да се замени интегралната схема D1 в субмодула А1.4.
Няма синхронизация по кадри. Проверява се наличието на
кадровия синхроимпулс на извод 8 на интегралната схема D1
в субмодула за синхронизация А 1.4 (осцилограма 34).
При наличие на синхроимпулса на извод 8 на интегралната
схема D1 се проверява веригата на преминаването му до модула
А6. Проверява се режимът на транзисторите VT1, VT2 и VT3 в
модула А6 и свързаните с тях елементи (Rl, Cl. VD1 и СЗ).
При липса на синхроимпулса на извод 8 на интегралната схе-
ма D1 и наличието му на извод 9 на интегралната схема D1 (ос-
цилограма 36) е повредена интегралната схема Dl (А1.4).
При липса на синхроимпулса на извод 9 на интегралната схе-
ма D1 се проверява веригата от контакт 9 на съединителя XI (А1)
до извод 9 на интегралната схема Dl (А1.4).
Има изображение, ияма звук. Преди да се търси повредата,
тртбва да се провери дали телевизиоиният приемник е правилно
настроен на приемания телевизионен предавател. Прсверява се,
73
дали регулаторът на силата на звука R4 (А9.1) не се намира в
крайно ляво положение. Проверява се съединителят Х16 (А9.2).
Проверяват се звуковата бобинка на високоговорителя и нейните
изводи.
Проверява се наличието на напрежение +15 V на извод 3 на
съединителя Х6 (АЗ) и на изводите 1 и 4 на интегралната схема
D1 в модула А9.2.
Проверява се наличието на напрежение +12 V на извод 5.на .
интегралната схема D3 в субмодула А 1.3.
Проверява се дали няма късо съединение с шасито и въобще
изправността на веригата, свързваща НЧ предусилвател (извод
6 на ИС D3 в субмодула 1.3) и НЧ усилвател в блока на управле-
ние™ (контакт 3 на съединителя Х9 (А1), свързващ модул А1
с модул А9.2). С осцилоскоп се проверява наличието на видеосиг-
нал на входа на интегралната схема D3 в модула А 1.3 (извод-/)
Ако той липсва, да се провери резисторът /?27в субмодула А7.3.
С осцилоскоп се проверява наличието на НЧ сигнал на извод
7-на интегралната схема D3 '(А1:3). Ако той липсва, проверяват
се елементите С24 и VD2 (А 1.3), проверява се изправността на,
интегралната схема D3 (А1.3), проверява се изправността на по*
тенниометъра за регулиране силата на звука R4 (А9.1) и веригата
между него и извод 7 на интегралната схема D3 (А 1.3).
Проверява се веригата на премииаваие на НЧ сигнал от извод
6 на интегралната схема D3 (А1.3) до входа на НЧ усилвател в
модула А9.2 — извод 8 на интегралната схема DI (А9.2). За тази
цел се разединява съединителят Х9 (А1), докосва се с пръст до
контакт 3 на съединителя Х9 (А1) и във високоговорителя трябва
да се чуе характериият брум. Ако брумът не се чува, се проверява
интегралната схема DI (А9.2) чрез докосване с пръст до нейния
извод 8, при което трябва да се чуе брум. Ако брумът не се чува,
да се проверят елементите С4, R17 и R18 (А9.2).
Нормално приемане на изображение е възможно при изклю-
чена АДЧХ. Замени се интегралната схема D2 в субмодула на
радиоканала А 1.3. Ако повредата ие се отстрани, внимателно се
доцастройва бобината L2 (А1.3).
Превключвателят SB2 (А 10) за АДЧХ се поставя в положе-
ние „Изключено". Измерва се напрежението на контакт 16 на съе-
динителя XI (А1) в субмодула А/.3, коетотрябва да е5,5 до6,6 V,
и се запомни показание™ на волтметъра. След това превключ-
вателят се поставя в положение „Включено" и бобината L2 (А 1.3)
се донастрсйва, докато на контакт 16 на съединителя XI (А1)
се получи точно същото напрежение, което е измерено преди това
при изключена АДЧХ (ръчна настройка).
73
Екранът свети в един от основните Цветове. С осцилоскоп се
проверява наличието на постоянните и проме 'ливите напрежения
на изходите на видеоусилвателите (контакти \ 3 и 4 иа съедини-
теля ХЗ (А8) на модула А2). При липса на едяо от изходннте на-
прежения на тези контакти се заменя съответният видеоусилва-
тел. Например при светене на екрана в червей цвят се проверяв^
режимът на транзисторите VT9 и VT12 в модула А2.
Ако. екранът продължава да свети в един цвят, да се проверят
елементите във веригите на съответния видеоусилвател: R66, R65,
R74, R71 и R62 в „червения" канал, R68, R67, R75, R72m R63 в „зеле-i
ния“ канал и R70, R&9, R76, R73 и R64 в „синия“ канал: Ако
прн тази проверка не се открие неизправен елемент, повредата е
вероятно в интегралната схема D2 на модула А2.
Проверяват се постоянните и променливите напрежения, пода-
вани на крачетата иа кинескопа. Ако те са нормални, респ. съот*
ветствуват на осцилограмите 7, 8 и 9, неизправен е кинескопът.
При приемане на цветно изображений липсва един от основнн-
те Цветове (екранът све^и в жълт. червей или сии цвят). Първо
трябва да се провери съответната пушка на кинескопа и наличие*
то на нейните електроди на всички захранващи напрежения. За
тази цел е необходимо да се разедини съедииителят ХЗ (А2) на
платката на кинескопа А8 от съединителя ХЗ (А8) на модула за
цветност А 2. След това с помощта на дополнителен проводник се
съединява катодът на пушката, чийто цвят липсва, с изхода на
видеоусилвателя на цветовия канал, цветът на който го има. Ако
при това екранът светневлипсващия цвят, кииескопът е изправен
и повредата трябва да се търси в модула за цветност А2. Ако в ре-
зултат на тази проверка се окаже, че дадена пушка не работи,
трябва да се проверят наличието и стойността на ускоряващото и
фокусиращото напрежение. Ако иякое от напреженията липсва
или е по-ннско, повредата се търси във веригите на източниците
на тези напрежения. Ако ускоряващото и фокусиращото напре-
жение на съответните електроди на кинескопа са нормални, а
съответната пушка не работи, дефектирал е кинескопът.
Липсата на един от цветовете на екрана може да се дължи и
на прекъсваие на съответния проводник между съединителя ХЗ
(А2) и една от изводните точки 6, 7 или 8 на платката на кине-
скопа А8.
Един от основните Цветове може да липсва и поради това, че
съответната пушка е запушена с голямо положително напреже-
ние, подадено на катода й (повече от 180 V). Причината за това
да се търси в модула за цветност А2. Първо трябва да се провери
напрежението 4-12 V на извод 9 на интегралната схема D2 (А2).
74
Сдед това се проверява с осцилоскоп на извод 8 на същата инте-
грална схема наличието на редовия стробиращ импулс за при-
вързване към ниво черно, който трябва да е с размах 9 V.
Постоянного напрежение на изходите на видеоусилвателите,
т. е. на катодите на кинескопа, се регулира чрез тример-потеи-
циометрите R53, R51 и R52 (съответно за червения, зеления и
синия канал). Първо се проверява изправността им, а след то-
ва трябва да се опита със съответния тример-потенциометър на
канала, чийто цвят липсва.
Ако тсва не доведе до желания резултат, да се проверн съот-
ветиият усилвател. Особено внимание трябва да се обърне на из-
правността на следните елементи, намиращи се на платката на мо-
дула за цветност А2: L5, L6, L7, С22, С23, С24, R77, R78 и R79.
Освен това на платката на кинескопа А8 трябва да се проверят
резисторите R3, R4 и R5.
Ако всичко дотук е в ред, трябва да се завърти малко пльзга-
чът на съответния трнмер-потенциометър за pef-улиране на ниво
„черио“ на платката на модула за цветност А2: R53, R51 и R52,
както и да се проверят тези тример-потенциометри.
Проверяват се веригите за преминаване на сигналите за цвет-
ност в блока за цветност А2: извод 10 на ИС Dl, С16, извод 2 на
ИС D2 за червения канал, извод 12 на ИС Dl, С15, извод 4 на ИС
D2 за зеления канал и извод 7 на ИС Dl, С17, извод 6 на ИС D?
за синия канал. Проверява се интегралната схема D2 (А2).
Няма цветно, има черно-бяло изображение. Поставя се регу-
латорът „Наситеност" Rl (А9.1) в крайно дясно положение. С
осцилоскоп се проверяват наличието на стробиращия и кадровия
импулс за гасене на изводи 6 и 7 на интегралната схема Dl (А2.
1) и наличието на сигналите за Цветова синхронизация (за раз-
познаване) на контролната точка XN8 (А2.1) — осцилограма 15.
Ако има сигнал за Цветова синхронизация, да се провери напре-
жението на извод 8 на интегралната схема Dl (А2.1), което тряб-
ва да е най-малко 10 V. Ако това напрежение липсва или то е
само 1,5 до 2 V, се проверяват съответните елементи. Ако те са
изправнн, се заменя интегралната схема D1 в субмодула за цвет-
ност А2.1.
При наличие на нормално напрежение 10 V на извод 8 на ин-
тегралната схема Dl (А2.1) и на сигнали за Цветова синхрониза-
ция съгласно осцилограма 15 е необходимо регулаторът „На-
ситеност" да се установи на максимум и да се провери наличието
на напрежение 6,5 V на извод 6 на интегралната схема Dl (А2).
Ако това напрежение е по-малко или изобщо липсва, трябва да се
проверят кондензаторът С7 (А2), резисторът R21 (А2) и нали-
75
чието иа напрежение +12 V на контакти 2 и 6 на съединителя
Х5 (А9). Ако това напрежение липсва, повредата да се търси в
съединителите Х5 (А9) и Х5 (А2), както и в блока за управление
БУ-4 (БУ-З).
Ако при въртене на оста па регулатора „Наситеност" R1 (А9.1)
отляво надясно докрай напрежението на извод 6 на интегрална-
та-схема DI (А2) се измени от 4,5 до 6,5 V, а цвят не се появява,
неизправна е интегралната схема DI (А2).
Периодично се загубва оцветяването иа детайлите на изобра-
жението. Проверява се с оспилоскоп продължителността на кадро-
вите импулси за гасене, постъпващи от модула за кадрова раз-
вивка А6 на контакт 10 на съединителя Х4 (АЗ), конто трябва
да бъде 1 до 1,2 ms. Ако продължителността на тези импулси не
е в тези граници, тя се регулира чрез тример-потенциометъра
R46 (А6).
Проверява се наличието на сигналите за Цветова синхрониза-
ция на контролната точка XN8 (А2.1)— осцилограма 15. Ако
тези сигнали са неустойчиви, се регулира сърцевината на боби-
ната L2 (А2.1), докато се появи устойчив сигнал за Цветова син-
хронизация (осцилограма 12). Ако след това отново няма ста-
билност на цветного изображение, неизправна е интегралната
схема D1 от субмодула за цветност А2.1.
Цветни смущения на черно-бялото изображение. Проверява се
напрежението на извод 8 на интегралната схема DI (А2.1) Ако
то е по-голямо от 0,5 до 1,5 V, неизправна е интегралната схема
DI (А2.1).
Липсва черно-бяло изображение, цветното е изкривено. С ре-
гулатора „Наситеност" R1 (А9.1) се изключва цветът. На входа
на телевизионния приемник се подава сигнал цветни ивици с раз-
мах 1,5 до 2 V.
С осцилоскоп се проверява на контролната точка XN16 (А2)
наличието на сигнал. Сыцото се прави и на изхода на интегрална-
та схема DI (А2) в контролната точка XN22 (А2). Размахът на
сигнала трябва да бъде 0,8 до 1 V. Ако сигналът липсва, с омме-
тър се проверява яркостната закъснителна линия DL1 в модула
за цветност А2. Възможно е тя да е прекъснала или да има зама-
сяване. Проверяват се елементите С8 (А2), R18 (А2) и R27 (А2).
Ако закъснителната линия DL1 (А2) е изправна, с осцило-
скоп се проверява наличието на сигнал на изхода на интегрална-
та схема DI (А2) — извод 1. Формата на сигнала трябва да съот-
ветствува на осцилограма 2, но трябва да бъде с два пъти по-го-
лям размах. При липса на сигнал на извод 1 на ИС DI (А2) и
изправни елементи във веригата за преминаване на яркостния
сигнал е неизправна интегралната схема DI (А2).
76
1.13. РЕГУЛИРАНЕ НА БЛОКОВЕТЕ, МОДУЛИТЕ И СУБМОДУЛИТЕ
НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ „ЕЛЕКТРОН Ц-380Д",
„ЕЛЕКТРОН Ц-380Д-Б" и „ЕЛЕКТРОН Ц-280Д“
Регулирането на блоковете, модулите и субмодулите на трите
телевизионни приемника ще разгледаме с помсщта на фиг. 1.6,
на конто са показани елементите за регулиране.
Регулирането на блоковете, модулите и субмодулите меже да
се извършва само ако телевизионният приемник, общо взето, рабо-
ти нормално, но се нуждае от допълнителна регулировка на ни-
кои от негсвите параметри.
1.13.1. Регулиране на блока на захранването (А4)
По време на регулировката т.эебвэ строго да се съблюдават
правилата на техниката за технически <>езопасност. В модула на
захранването А4 има опасни за жив< " напрежения. Част от еле-
ментите на мсдула се намират по, мрежовото напрежение. Опас-
ннте зени на модула А4 са закрити с капачки, като са нанесенн
предупреждаващи надписи, а на печатната платка опасната зона
е защрихована с плътни линии.
Преди регулировката на модула А4 трябвр да се запознаем с
разположението на органите за регулировка на модула (фиг. 1.6).
Преди да се включи телевизионният приемник, е необходимо
плъзгачите на тример-потенциометрите R2 и R27 на модула да се
поставят в средно положение. Включва се волтметърът за постоя-
нен ток към контакт 12 на измервателния съединител XN1, иа-
миращ се на съединителната платка (АЗ).
Включва се телевизионният приемник. Чрез тример-потенцио-
метъра R2 се регулира напрежението +130 V.
След това волтметърът се включва към контакт 6 на съедини-
теля XN1 (АЗ). Чрез тример-потенциометъра R27 се регулира
напрежение +12 V.
1.13.2. Регулиране на модула за редова развивка (Д7)
и субмодула за корекция на растъра (А 7.1)
Регулирането на модула А7 и субмодула А7.1 се извършва
одновременно.
Преди началото на регулировката е необходимо да се запоз-
наем с елементите за регулировка и настройка, намиращи се на
платките на модула А7 и субмодула А7.1, конто са показани на
фиг. 1.6. Проверката и регулировката се свеждат до проверка и
77
Ниво.черно" В
Ниво .черно' G
А2
А2.1
Ниво .чернсГ R
Изилючване G—
Изключване В
Размах R--------
Размах G--------
Размах В
Размах на яриост-
ния сигнал
Реженторен кръг
:R5lnR52nX12
Х13
(?;
R9
R11
fe1-
Ri L
LJ
А8
А7.1
R51®
Линейност по
Честота редове
Задрынка АРУ
на
СН-М и СК-Д
А1.3
А1
Л1.1
Г? 13
А1.2
й]5 | R37
R13
+130 V
+12V
на детектора за АДЧХ
Спорен крьг на ридеодетентора
Фиг. 1-0
Д’
J3L2
диоджя модулатор
Центровка по
хоризонтали
Ускоряеаицо напрежетме
Фокусировка
Регулировка на тона
на льните
Норекция на верти -
капните лижи
Размер по хоризонтали
Ограничение на тона
на льните
—Продьлжигелност на
импулса за гасене
на обратния ход
Линейност по
вертикали
Размер по вертикали
- Честота на кадрит»
Центровка по вертикал»
регулировка на стойностите на постоянните и импулсните напре-
жения на съответните участьци от схемите, а също и към центров-
ка, устаиовяване на геометричннте размер и на изображението на
екрана на кинескопа.
Проверката се извършва при включен към мрежата телеви-
зионен приемник с номинал но напрежение 220 V в следната после-
дователност:
1. Включва се телевизионният приемник и се подава на антен-
иия му вход сигнал поле-решетка.
Регулаторите на телевизионния приемник „Яркост" и „Кон-
траст" се установяват в крайните леви положения, съответству-
ваши на минимални яркост н контраст.
2. Проверяват се напреженията на фокусиращия електрод на
кинескопа и напрежението на втория анод на кинескопа, което
се прави по следния ред:
а. Изключва се телевизионният приемник.
б. Разрежда се високоволтовата верига на модула, като се до-
косне изводът на съединителя Х6 (VL1) за втория анод на кине-
скопа с високоволтов проводник с добра изолапия, единият край
на който е сигурно свързан със заземителната шина на телеви-
зионния приемник.
в. Съединява се към втория анод на кинескопа кабелът на
високовслтов вслтметър с обхват поне 30 kV.
г; Включва се телевизионният приемник и се проверява на-
прежението на втория анод на кинескспа, което трябва да бъде
в границите 24,5 до 26,5 kV. Ако това напрежение превишава
тези граници, се превключва мостчето ХА1 в модула А7 от поло-
жение 2 в положение 1 (изключва се кондензаторът С5 в модула
А7).
д. Измерва се напрежението на фокусиращия електрод на ки-
нескопа (на средния извод на регулатора за фокусировка R1 на
платката на кинескопа AS), ксето при въртене на оста на регула-
тора Rl (А8) трябва да се изменя от 6,4 до 7,5 kV.
3. С помощта на регулаторите „Яркост" и „Контраст" се уста-
новява нормално изсбражение на полето-решетка на екрана на
кинескопа.
Чрез тример-потенциометъра R13, намиращ се на субмодула
за корекция на растъра А7.1, се установява нормален размер на
изображението по хоризонтали.
Чрез тример-потенциометъра R2, намиращ се на модула А7, се
постига правилна центровка на изображението по хоризонтали.
Запасът на центровката по хоризонтали трябва да бъде не по-мал-
ко от 24 mm.
79
Като се върти магиитът на регулатора за линейност L2 (А2),
се постига най-добра линейнрст по хоризонтали. Нелинейността
по хоризонтали не трябва да превишава 3 %.
Чрез тример-потенциометъра R5, намиращ се на субмодула
А7.1, се постига възможно най-добрата корекция на геометриче-
ските изкривявания на вертикалните линии от типа „бъчва—въз-
главница**. Тези изкривявания не трябва да превишават 3 %.
4. Измерва се захранващото напрежение на видеоусилватели-
те. На контакт 5 на съединителя ХЗ (АЗ) то трябва да бъде
+220V±10 %.
5. Измерва се напрежението на първия (ускоряващня) анод
на кинескопа. На контакт 1 на съединителя Х4 (А8) то трябва
да бъде 800^50 V.
6. Измерва се напрежението на стабилизация на размера по
вертикали на контакт 7 на съединителя ХЗ (АЗ), което трябва
да се измени от 1 до 6 V.
7. Чрез тример-потенциометъра R20 в модула А7 се постига
изменение на напрежението за ограничаване на тока на лъчите
на контакт 6 на съединителя ХЗ (АЗ) от 1 до 2,5 V. За тази цел
чрез R20 (А7) на контакт 6 на съединителя ХЗ (АЗ) се установя-
ва напрежение 2,0 V.
Осцилограмите на основните импулсни сигнали са показани на
схемата на телевизионния приемник (вж. прил. 1).
1.13.3. Регулиране на модула за кадровата развивка (А6)
Преди, началото на регулировката е необходимо да се запозна-
ем с елементите за настройка, намиращи се на платката на мо-
дула за кадрова развивка А6 (фиг. 1.6).
На антенния вход на телевизионния приемник се подава сиг-
нал поле-решетка, чрез регулаторите на телевизионния приемник
се постига устойчиво изображение на полето решетка на екрана
на телевизионния приемник. Проверява се устойчивостта на
синхронизацията, за което се завъртва плъзгачът на тример-по-
тенциометъра R14 (А6) за честотата на кадрите на ъгъл, не по-
малък от 90°, при което на екрана трябва да се запазва устойчива
синхронизация на изображеннето. Установява се плъзгачът на
тример-потенциометъра R14 (А6) в положение, еднакво отдале-
чено от краищата на зоната за устойчива синхронизация.
Преди регулиране на линейността на изображеннето по вер-
тикали е необходимо да се установи такъв размер на изображе-
ние™ на сигнала поле-решетка по вертикали чрез въртене на плъз-
гача на тример-потенциометъра R16 (А6) за размер по вертика •
80
ли, при който е заета цялата видима част на растъра по вертика-
ли. След това чрез въртене на плъзгача на тример-потенциометъ-
ра R13 (А6) се постигат най-малки нелииейни изкривявания на
изображението иа полето решетка по вертикали. Чрез въртене на
плъзгача на тример-потенциометъра R37 (А6) за центровка на
изображението по вертикали се постига съвпадение на центъра
на изображението на полето решетка с геометричния център на
екрана на кинескопа.
LI4. УСТРОЙСТВО ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЧИСТОТАТА НА ЦВЕТА,
СТАТИЧНАТА И ДИНАМИЧНАТА СХОДИМОСТ
Отклонителната система е залепена към конуса на балона на
кинескопа. При размърдване на отклонителната система, осо-
бено при разлепване на гривната й за закрепване, или при из-
местване на магнитния блок, намиращ се на шийката на кинеско-
питесъссамосходимостналъчите51ЛК2Ци61ЛК5Ц, се влошават
чистотата на цвета, сгатичната и динамичната сходимост. За въз-
становяването им трябва да се демонтират отклонителната систе-
ма и магнитният блок, след което те отново се монтират на шийка-
та на кинескопа и се регулират. Регулировката им не може да се
йзбегне и при замяна на кинескопа, особено 61ЛК5Ц, който се
доставя без монтирани отклонителиа система и магнитен блок.
. За кинескопа 51ЛК2Ц се изполэува отклонителиа система тип
ОС90.29ПЦ17, а за кинескопа 61ЛК5Ц — тйп ОС90.29ПЦ32. Две-
те отклонителни системи имат еднаква конструкция, като се раз-
лииават само по броя на навивките на отклонителните бобини. Ре-
гулирането на чистотата на цвета, статичнате и динамичната схо-
димост прн двата кинескопа се прави по един и същи начни.
На фиг. 1.7 а е показано разположението на отклонителната
система н магнитния блок за регулиране на сходимостта на шнй-
ката на кинескопа.
Отклонителната система и магнитният блок съдържат следни-
те елементи, подредени по номерата на фиг. 1.7:
1. Кинескоп.
2. Двустранно леплива лента.
3. Крачета на грйвната 4 (4 броя).
4. Гривна за закрепване на отклонителната система.
5. Болт за затягане на гривната 4.
6. Отклонителиа система.
7. Заден фланец за центриране/на отклонителната система.
8. Болт за центриране на задния фланец 7.
6 Откриване и отстраняване на. . •
81
иг. 1.7
9. Болт за затягане на скобата 10.
10. Скоба за закрепване на отклонителната система.
11. Магнити за сходимост на „синия" лъч (2 броя).
12. Магнитен блок за регулиране на сходнмостта.
13. Гривна с резба за притягане на магнитния блок.
14. Болт за затягане на скобата 15.
15. Скоба за затягане на магнитния блок.
16. Цокъл на кинескопа.
17. Магнит за корекция на сходимостта на „червения" и „си-
ния“ лъч.
18. Магнити за сходимост на „червения" лъч (2 броя).
19. Магнити за чистотата на цвета (2 броя).
20. Корпус с резба на магнитния блок.
21. Болт за центриране на задния фланец 7.
22. Съединител за отклонителната система.
23. Болт за центриране на задния фланец 7.
24. Картонена шайба.
25. Картонена ексцентрична гривна.
За да се демонтират от шийката на кинескопа 1 магнитният
блок 12, отклонителната система 6 и гривната 4 за закрепване на
отклонителната система, трябва да се развият малко болтовете
5, 9 и 14. Крачетата 3 на гривната за закрепване на отклонител-
ната система, конто са залепени към конуса на кинескопа, се от-
лепят с помощта на отвертка, чийто край се пъха между всяко
от тях и конуса на кинескопа и много внимателно се завъртва мал-
ко. След това се свалят магнитният блок 12, отклонителната си-
стема 6 и гривната 4.
Преди отклонителната система отново да се залепи към конуса
на кинескопа, се подготвя гривната 4 и се центрира задният фла-
нец 7 по отношение на надлъжната ос на шийката на кинескопа
по следния начин.
Крачетата 3 на гривната 4 се залепват с помощта на 4 парчета
двустранно леплива лента 2 с размери 24 х 18 mm. Те се залепват
първо към крачетата на гривната. Ако се използува старата грив-
на, се сваля старата лента и крачетата се почистват с помощта на
ножче или се промиват с коресилин. Ако не разполагаме с нова
леплива лента, може да използуваме старата лента или да се из-
режат парченца от мека тънка гума, конто се залепват с лепило
за гума.
На фиг. 1.7 б е показан изглед на отклонителна система, гледа-
на откъм задния фланец 7. Центриращият отвор на задния фла-
нец е назъбен и изтеглен, за да може той добре да се центрира
83
по отношение на надлъжната ос на шийката на кинескопа. За
затягане след центрираието се използуват болтовете 8, 21 и 23,
намиращи се на задния фланец 7.
На фиг. 1.8 а е показана правилно и неправнлно центриране
на задния фланец.
Защитният слой на свобод-
ната страна на вече залепената
към крачетата 3 леплива лента
се сваля непосредствено преди
монтирането на грнвната 4 за
закрепване на отклонителната
система. Ако обаче вместо леп-
лива лента се използува гума,
то предварително на гумата и
на почистените места на конуса
на кинескопа се наиася лепило
за гума и се оставя да съхне в
продължение на 5 до 10 min.
След това отклонителната систе-
ма се пъха в гривната 4 (при
това съединителят 22 трябва да
се намира на противоположна-
та страна на болта 5), надява се
на шийката на кинескопа и
гледано по посока на стрелката
А (фиг. 1.7а), се монтира така,
че нейната надлъжна ос прибли-
зително да съвпада с надлъжна-
та ос на шийката на кинескопа,
а отворът на гривната 4 с бол-
та 5 да съвпада с хоризонтална-
та ос на екрана на кинескопа
(фиг. 1.7). След това четирите
крачета 3 на гривната 4 се при-
тискат към балона на кинеско-
па в продължение на 3 до 4 min.
Магнитният блок се монтира
на шийката на кинескопа така,
че разстоянието от краищата на
крачетата на цокъла 16 на кине-
скопа до края на скобата 15 да е
приблизително 50 mm, а издать-
84
кът (условен, ключ} на. корпуса 20 да. се намира горе, след което
магнитният блок се затяга с помощта на скобата 15 и болта 14.
За повишаване на сигурността на закрепването на отклонителна-
та система и магнитния блок, се препоръчва места та на шийка-
та на кинескопа, на конто се намират скобите 10 и 15, да се об-
вият предварително с обикновена леплива лента (скоч—лепенха)
със съответната широчина.
Тъй като на платката на кинескопа има опасни за живота на-
прежения, препоръчва се предварително да се изготви техноло-
гичен междинен к а бел. На единия край на този кабел има гнез-
до за кинескопа, а на другия му край има цокъл от повреден ки-
нескоп. При регулиране на магнитния блок платката на кинеско-
па се сваля и между кинескопа и платката се включва междинният
кабел. Дължината му трябва да е такава, че платката да може
да се постави иа друго място в телевизионния приемник, без да
нма възможност тя да се допира до корпуса или други елементи
иа телевизионния приемник.
На фиг. 1.7 в е показано устройството на магнитния блок 12
за регулиране на сходимостта на трите лъча.
1.14.1. Регулиране чистотата на цвета
За регулиране чистотата на цвета се използуват двата плоски
пръстеновидни магиита 19 (фиг. 1.7 й и в). Трябва, обаче, да се
подчертае, че при кинескопите със самоеходимост тип „ин лайн**
„зеленият“ лъч на тнескопа съвпада точно с надлъжната ос на
шийката му и при правилен монтаж на отклонителната система
и магнитния блок той попа да точно в центъра на екрана, без да
е необходима каквато и да е допълнителна регулировка. Порадн
тази причина магнитният блок съдържа само по два плоски пръ-
стеновидни магнита за статична сходимост на „синия“ 11 и „чер-
вения" 18 лъч, както и един магнит 17 за корекция иа сходимост-
та на двата лъча спрямо „зеления" лъч. Заедно с картонената шай-
ба 24 и ексцентричната картонена гривна 25 те са нанизани на
корпуса 20 на магнитния блок и са притегнати с помощта иа грив-
ната 13. На корпуса 20 на магнитния блок и гривната 13 има на-
рязана резба. Накрая магнитният блок се затяга с помощта на
скобата 15 и болта 14. Отворът на скобите 10 и 15 трябва също
да съвпада с хоризонталната ос иа екрана на кинескопа (фиг. 1.7).
На всички плоски пръстеновидни магнити 11, 17. 18 и 19 има
по един профилен издатък, за да могат те да севъртят с пръетнта
на ръката.
85
Магнитите се поставят в изходно (нуЛево) положение, какта
е показано на фиг. 1.7 г.
Преди извършване на регулировката с магнитите трябва мал-
ко да се отвие гривната 13, за да могат да се въртят магнитите.
Преди регулирането на чистотата на цвета трябва да се раз-
магнити кинескопът с помощта на външна бобина за размагнитва-
не и малко да се развие болтът 5 за затягане на скобата 4.
Регулирането на чистотата на цвета се прави с помощта на
сигнал бяло поле или телевизионната изпитателна таблица (ТИТ).
Изключват се „червеният** и „синият1* лъч. След това отклони-
телната система се мести напред и назад по дължината на кине-
скопа, докато на екрана му се появи зелено петно. Чрез въртене
на двата магнита 19 за чистотата на цвета зеленото петно се раз-
полага точно в центъра на екрана. След това отклонителната си-
стема се мести отново, докато се получи максимална чистота на
цвета на по-голямата част от екрана. Ако при това чистотата
на цвета в ъглите на екрана се наруши, повторно се регулират
магнитите 19 за чистотата на цвета.
Накрая отклонителната система се установява така, че стра-
ните на растъра да са успоредни на страните на екрана. След
това отклонителната система се задържа с ръка в това положе-
ние и се затяга болтът 5.
1.14.2. Регулиране на статичиата сходимост
За тази регулировка се използува сигнал поле решетка или
в краен случай ТИТ. Преди извършване на регулировката е необ-
ходимо да се изключи устройството за АДЧХ и чрез ръчна на-
стройка на хетеродина вертикалните линии иа екрана да са въз-
можно най-отчетливи. Регулаторите „Яркост** и „Контраст** се по-
ставят в средно положение и се фокусира „зеленият** лъч. „Чер-
веният** и „синият** са изключени.
За точна регулировка на линиите на растъра на трите цвята
е необходимо вертикалните и хоризонталните линии да са въз-
можно най-тънки и добре фокусирани. Това се постига чрез нама-
ляване на яркостта и контраста.
При регулирането на статичиата сходимост трябва да се по-
стигне сходимост на вертикалните линии на трите цвята. За та-
зи цел първо се включва „синият** лъч („червеният** остава изклю-
чен) и след това чрез въртене на двата магнита 11 един спрямо
друг и заедно около шийката на кинескопа се постига пълна схо-
димост на „синия** със „зеления** лъч в центъра на екрана.
След това се изключва „синият** и се включва „червеният** лъч
86
н по аналогичен начин чрез магнитите 18 се постига сходимост
на „синия" със „зеления" лъч в центъра на екраиа. Ако обаче
при това не може да се постигне пълиа сходимост в цеитьра на
гкрана, трябва магнитът 17 за корекция на сходимостта на „чер-
нения" и „синия" лъч да се завърти на 90° спрямо първоначал-
ното си положение и регулировките да се повторят.
По-нататък се проверява чистотата на цвета на „червения", „си-
пия" и „зеления" растър и при необходимост се прави повторна
регулировка на статичната сходимост на трите лъча.
Накрая чрез гривната 13 се затягат магнитите на магнитния
блок (фиг. 1.7).
1.14.3. Регулиране на динамичната сходимост
За тази регулировка се използува също сигнал поле решетка
или в краен случай ТИТ. Включени са „червеният" и „синият"
лъч, а „зеленият" лъч е изключен.
При регулирането на динамичната сходимост трябва да се по-
стигне отстраняване на необходимостта на линиите на трите цвя-
та в краищата на екрана (фиг. ,1.8 б) или на нееднаквите размери
на трите растъра (фиг. 1.8 в). '
За отстраняване на несходимостта на линиите на трите цвята
и краищата на екрана малко се развиват болтовете 21 и 23 на
1адния фланец 7, като болтът 8 остава затегнат. Чрез малко пре-
местване на фланеца 7 по вертикала по отношение на шийката
на кинескопа, без при това да се завърта отклонителната система,
се постига най-добра симетрична сходимост на централните вер-
гикалии линии в краищата на екрана, след което се затяга бол-
гьт 23.
За отстраняване на несходимостта на лъчите, при което три-
те растъра имат различии размери (фиг. 1.8 в) малко се развива
болтът 8. Внимателно се завъртва флаиецът 7, отклонителната
система без да се завъртва, се премества по хоризонтала, докато
се постигне най-добрата симетрична сходимост на хоризонтал-
ните линии в краищата на екрана, след което се затягат болтове-
те 8 и 21.
След това, ако е необходимо, наново се регулира чистотата на
цвета, като отклонителната система се премества по шийката на
кинескопа.
Накрая се затягат болтът 5 на гривната 4 и болтът 9 на скоба-
га 10.
87
1.14.4. Регулиране на баланса на бялото
Регулирането се прави с помощта на ТИТ от предавателя.
Регулаторът R1 „Наситеност** в блока за управление А9 се
завъртва наляво, при което се изключват цветовете. Чрез регула-
гора на ускоряващото напрежение R9 на платката на кинескопа
се получава видимост на най-малко 7 градации на яркостта (от
5яло до черно).
Регулаторът за „Яркост" R3 в блока за управление А9 се ре-
гулира така, че вляво^да се виждат 2—3 вертикални ивици.
Чрез тример-потенциометрите R51, R52 и R53, намиращи се
на модула на цветност А2 се премахва цветната окраска на чер-
ния цвят.
Чрез регулатора за „Яркост" R3 се увеличава яркостта до
максимум и се проверява, дали се запазва балансът на бялото.
Ако на най-ярките ивици има каквито и да са цветни оттенъци,
те се отстраняват чрез тример-потенциометрите R42, R39 и R43
(А2) при наличие съответно на червени, зелени и синн оттенъци.
1.15. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕГУЛИРОВКИ ПРИ ЗАМЯНА
НА МОДУЛИ И СУБМОДУЛИ
При замяна на модула за цветност МЦ-2 (А2) се регулират:
1. Балансът иа бялото (R51, R52, R53 и R42, R39, R43).
2. Ьграиичението на тока на лъчите (R20 в модула МС-3).
3. Фокусировката (R1 на платката иа кинескопа AS).
4. Напрежението и а ускоряващите електроди на кинескопа
(R9 на платката на кинескопа А8).
При замяна на модула на кадровата развивка МК-1—1 (А6)
се регулират:
1. Честотата на кадрите (R14)-
2. Размерът на изображеннето по вертикали (R16).
3. Линейиостта иа изображеннето по вертикали (R13).
4. Центровката на изображеннето по вертикали (R37).
5. Продължителността на импулса за гасене на лъчите (R46).
При замяна на модула на редовата развивка МС-3 (А7) се ре-
гулират:
1. Центровката на изображеннето по хоризонтали (R2).
2. Линейиостта на изображеннето по хоризонтали (L2).
При замяна на субмодула за синхронизация УСР (А 1.4) се
регулират:
1. Честотата на редовата развивка (R14).
88
2. Фазата на редовата развивка (R25)
При замяна на субмодула иа кореКцня> на растъра СКР-2
(А7.1) се регулират:
1. Изкрнвяаанията тип'„възглавница" (R5).
2. Размеры по хоризонтали (R13).
При. замяна на модула на захранването МП-3—3 (А4) се регу
лират:
1. Напрежението 4-130 V (R2).
2. Напрежението 4-12 V (R27).
1.16. ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРИЕМНИЦИ „ЕЛЕКТРОН Ц-382Д-И"
И „ЕЛЕКТРОН Ц-382Д-Б“
Напоследък у нас се внесе съветският телевизионеи приемник
за цветно изображение „Електрон Ц-382Д-И" (Секам). Съответ-
но у нас се произвежда телевизионният приемник „Електрон
Ц-382Д-Б (Пал/Секам). Те се различават от разгледаните по-го-
ре телевизионни приемници „Електрон Ц-380Д* и „Електрон
Ц-380Д-Б“ по външното оформление и по кинескопа. В тях е
употребен кинескоп тип 5109Й22.
Новият кинескоп изисква двата резистора R11 и R12 със съ-
противление по 5,1 42 ±5 % 2 W, намиращи се в модула за ре-
довата развивка МС-3, да бъдат заменени с два резистора със
сопротивление по 6,2 42 —5 % 2 W.
Обратно, ако е необходимо кинескоп тип 5109В22 да бъде за-
менен с кинескоп тип 51ЛК2Ц, резисторите R11 и R12 трябва съ-
ответно сыцо да бъдат заменени.
У .нас се произвежда и телевизионеи приемник „Електрон
Ц-382Д-Б“ с кинескоп 51ЛК2Ц.
Ремонты и регулировката на тези телевизионни приемници се
прави по сыция начин.
89
ГЛАВА 2
ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПРИЕМНИК „ФОТСЧ Ц-381Д"
Телевизиоиният приемник „Фотон Ц-381Д“ е също от четвър-
тото поколение съветски унифицирани полупроводникови цвет-
ни телевизионни приемници с модулна конструкция и кинескоп
тип 51ЛК2Ц с ивична маска със самоеходимост и диагонал на ек-
рана 51 ст. Условното му означение е ЗУСЦТ-5Ы6.
На прил. 4 е дадена схемата на телевизионння приемник „Фо-
тон Ц-381Д“. В сравнение с телевизионння приемник „Електрон
Ц-380Д* основната разлика е, че в него е използувано сензорното
устройство тип СВП-4—5 с 6 сензора.
Останадите разлики са сравнителио малки и се свеждат глав-
но до:
1. Модулът на радиоканала А1 е тип МРК-2 с незначителни
разлики в сравнение с модула МРК-2—5.
2. Субмодулът за корекция на растъра А7.1 е тип СМКР с нез-
на-^ителни разлики в сравнение със субмодула СКР-2.
3. Платката на кинескопа А8 е тип ПК-3 с незначителни раз-
лики в сравнение с платката ПК-3—1.
4. Някои от съединителите са с различен брой контакта в
сравнение със съединителите на телевизионния приемник „Елек-
трон Ц-380Д**.
5. Блокът на управление А9 е тип БУ-2—2 с незначителен
разлики в сравнение с блока БУ-4.
Повредите в блоковете, модулите и субмодулите, с изключение
иа сензорното устройство СВП-4—5, сасъщите, както и при теле-
визионния приемник „Електрон Д-380Д*.
2.1. СЕНЗОРНО УСТРОЙСТВО СВП-4—5
На фиг. 2.1 е показана структурната схема на сензорното ус-
тройствоСВП-4—5 (А10). Тоуправлява познатите избирачи на те-
левизионните канали СК—М-24—2С и СК—Д-24С, конто са с елек-
тронна настройка. Буквата С след означението на избирачите оз-
начава, че те са за стандарта QIRT.
Сензорното устройство СВП-4—5 се състои от шест сензорни
датчика (бутонн) /, входен ключ 2, мултивибратор 3, брояч 4,
90
дешифратор 5, устройство за предварителна плавна настройка на
каналите 8, ключове за превключване на обхватите 9, устройство
за индикация на включения канал 6 и устройство за изключване
на схемата за автоматична донастройка на честотата на хетеро-
дина (АДЧХ) 7.
фиг. 2.1
Схемата на сензорното устройство СВП-4—5 (прил. 4)еизпъл-
нено с елементи на цифровата логика.
На чертежите цифровите логически елементи се изобразяват
като отвесни правоъгълници, като входовете се намират на от-
весната лява страна, а изходите са на отвесната дясна страна.
Конструктивно те са оформени като интегрални схеми.
В сензорното устройство СВП-4—5 се използуват две цифрови
логически интегрални схеми от серията К155:
91
1. D2, тип К155ИЕ9, конто се използува за направата на бро-
яча.
2. D4, тип К155ИД1, конто се използува за направата на де-
шифратора.
В ходи ият ключ е изпълнен с транзистора VT11. В изходно
състояние той е запушен и преминава в режим на насищане при
затваряие иа контакта на някой от датчиците SB1+SB6. При
това през* транзистора VT11 и резистора R5 на базата на транзи-
стора VT6 постъпва-положител но напрежение и се задейству-
ва мултивибраторът с транзисторите VT6 и VT3. От изхода на
мултивибратора (колектора на VT3) импулсите през стъпалото
за съвпадеиие с транзистора VT4 постъпват на входа на брояча,
изпълнен с интегралната схема D2. Транзисторът VT4 се отпуш-
ва само когато е отпущен транзисторът VT5 и на базата на тран-
зистора VT4 през резистора R22 постъпва положително напре-
жение. Транзисторът VT5 заедно с интегриращата верига R6, СЮ
действува като прагов елемент, който изпълнява функцията на
селектор на импулси с определена каксимална продължителност.
Това означава, че транзисторът'УТо ое отгушва само в случай, че
на веригата R6, СЮ се подава положително напрежение в тече-
ние на най-малко 2 fis. Такава задръжка е необходима за повиша-
ване на устойчивостта на схемата срещу смущаващи импулси за
отстраняване на възможността за производно превключване на
програмите при пробиви в кинескопа или при други импулени
смущения.
Броячът е изпълнен с интегралната схема D2. Тя е десетраз-
реден брояч, който се задействува от положителния фронт на им-
пулсите. Входът R (установяване иа нулата) на брояча чрез кон-
дензатора С4 е свързан с шаси. Това се осигурява от първото
включване на брояча.
Дешифраторът е изпълнен с интегралната схема D4. Изходите
14, 13 и 12 на брояча D2 са свързани с входовете 3, 6 и 7 на деши-
фратора D4. Извод 4 на дешифратора е свързан с шасито. Изво-
дите 8, 9 и 10 на дешифратора са свързани заедно. При подаване
на сигнал на някой от входовете 3, 6 или 7 на съответния изход
на дешифратора се установява напрежение 1,5 V, а на останали-
те му изходи се запазва напрежение 50 V.
Всеки от използува ните нзходи на дешифратора е свързан.
както следва:
1. Към катода на съответния индикатор HL1+HL6.
2. Към катода на съответния датчик SB1^SB6.
3. Чрез един от диодите VD1 + VD6 към съответния превключ-
вател на обхватите SA1-*-SA6.
92
4. Към съответния потенциометър за предварителна настрой*
ка R61+R66.
Устройството за предварителна настройка се състои от прев-
ключвателйте на обхватите SA1+SA6 и потенциометрите R61+
R66. Чрез последните се регулира напрежението, което през съ-
ответннте диоди VD14+YD19 и емитерния повторител с транзи-
сторите VT1 и VT2 постъпва на контакт 4 на съединителя XI (А9)
за настройка на двата избирача на каналите в модула на радио-
канала А1. В зависимост от положението на съответния превключ-
вател на обхватите на контактите 5, 3 и 2 на съединителя XI (А9)
се подава напрежение на превключващите диоди в избирача СК—
М-24—2С, и напрежение за ? - хранване на избирача СК—Д-24С.
Чрез потенциометрите R61+R66 с*1 пегулира напрежението от из-
ходите на дешифратора. При тов.. включен този потенциометър,
един от изводите на който е ключей към изхода на дешифратора
с ниския потенциал (1,5 V).
Ключовете за превключване на обхватите са три, изпълнеии
с транзисторите VT16, VT18 и VT15.
Устройството за изключване на схемата за АДЧХ се състои
от моновибратор (VT9 и VT10) и изходен ключ (VT7). В нзход-
иото състояние транзисторът VT9 е отпущен, тъй като токът на
базата му протича по веригата 5 V, R36, преход колектор—емитер
на транзистора VT9 и шаси. Напрежението на колектора на тран-
зистора VT9 е приблизнтелио 0,1 V, вследствие на което транзи-
сторите VT7 и VT10 са запушени, като напрежението на изхода
на транзистора YT10 е 5 V. Щом като мултивибраторът (ИТ6 и
VT3) злработи, от първия отрицателен спад на напрежението на
колектора на транзистора VT6 се задействува моновнбраторът
(VT9 и VTJ0) по сдедния начин. Огрицателният спад на импул-
са от колектора на транзистора VT6 през кондензатора С7 се по-
дава на базата на транзистора VT9 и го запушва. Вследствие на
това се отпушва транзисторът VT10, тъй като протича тск през
базата му по веригата 5 V, R35, преход емитер—база иа транзи-
стора VTIO, R33, шаси. При отпушване на транзистора VT10 на
колектора му се получава отрицателен спад на напрежението, кой-
то през кондензатора С8 Постъпва на базата на транзистора VT9
и го- държн в запушено състояние. То продължава, докато кон-
дензатбра С8 ие се презареди от тока, протичащ по веригата 5 V,
R36, С8, преход колектор—емитер на транзистора VTIO, R33, ша-
си. След презареждането на кондензатора С8, през базата на тран-
зистора VT9 отново протича ток по веригата 5 V, R36, преход
база—емитер на транзистора VT9, шаси. Транзисторът VT9 се от-
пушва, транзисторът VTIO се запушва и моновнбраторът се връ-
93
ща отново в изходното си състояние. По такъв начин на колекто-
ра на транзистора VT9 се формира положителен импулс с про-
дължцтелност около 0,3 s. Този импулс през резистора R33 се
подава на базата на транзистора VT7, поради което по време на
въздействие на импулса транзисторът VT7 преминава в наситено
състояние. От своя страна то води до свързйане на контакт. 3 на
съединителя XI (А9) с шасктс и необходимого изключване на
схемата за-АДЧХ за около 0,3 s при превключване на програ-
мите.
Кондензаторът С8, който е включен към колектора на тран-
зистора VTIO, е зареден до напрежение 4,3 V. Интегралните схе-
ми D2 и D4 се захранват от напрежението 5 V, което се подава
съответно на изводите им 16 (D2) и 5 (D4). Това напрежение
се получава от напрежението 12 V с помощта на стабилизатора,
изпълнен с транзистора VT12 и пенеровия диод VD9. То се регу-
лира чрез тример-потенциометъра R42 и не зависи от коисума-
цията на интегралните сл?ми и от напрежението 12 V, подаваио
на сензорното устройство през контакт 2 на съединителя Х2 (А9—
А10).
За да може при включване на телевизионння приемник автома-
тически да се включи първата програма входът R на интегралната
схема D2 е свързан към коидензатора С4, който от своя страна
е включен между източника на напрежение 5 V и шасито. Тъй
като капацитетът на този кондеизатор е голям (20 др) и за зареж-
даието му е необходимо известно време, при включване на теле-
визионния приемник на плюсовия електрод на коидензатора С4
ще има напрежение около нула (напрежение на ниското ниво).
Това напрежение се подава на входа D на брояча D2 и го устано-
вява в състояние на логическа нула, при което на изходите 14,
13 и 12 на брояча D2 има напрежения на високото ниво (логи-
ческа единица). Тези напрежения се подават на входовете 3, 6
и 7 на дешифратора D4, при което на изхода 16 на дешифратора
D4 се появява напрежение 1,5 V, докато на всиЧки оста нал и нз-
ходи напрежението остава 50 V. Вследствие на това светва инди-
катор на та лампа HL6 за първата програма, тъй като напреже-
нието на катода й се намалява от 50 на 1,5 V, а напрежението на
анода й е 32 V.
При отпушване на диода VD19 на базата на транзистора VT2
постъпва установеното напрежение за приемане на първата избра-
на програма. Неговата стойност се определя от делителя, съста-
вен’ от резистора R17 и частта от потенциометъра R66, свързан
чрез изхода 16 на дешифратора към шасито. Това напрежение
чрез емитерния повторител VT1 н VT2, диодите VD20 и VD10,
94
тример-потенциометъра R14 и резистора R48 се подава на кон-
такт 4 иа съединителя XI (А9) за настройка на двата избирача.
След това се отпушва диодът VD6, свързан с превключвателя
SA6. В зависимост от положението на мостчето на превключва-
теля SA6 базовите токове на съответните транзистори VT15,
VT16 или VT18 на електронните ключове за превключване на
обхватите могат да се замасят чрез извод 16 на дешифратора D4
и превключвателя SB6. При това на контактите 2, 3 и 5 на съе-
динителя XI (А9) се установяват напреженията, необходими за
превключване на обхватите на избирачите на каналите (12 V или
0). На табл. 2.1 са! посочени тези напрежения.
Таблица 2.1
Напрежения на съединителя XI (ЛР)
Обхват Напрежение на контакт 1*. V
2 1 3 5
I—II 12 0 0
III 0 12 0
IV—V 0 0 12
2.2. ПОВРЕДИ В СЕНЗОРНОТО УСТРОЙСТВО СВП-4—S
Всички индикатори светят еднакво. Измерва се напрежението.
на базата и на колектора на транзистора на входния ключ VT11.
Ако при напрежение на базата, по-малко от 0,1 V, напрежението
на колектора е по-малко от 0,1 V, неизправен е транзисторът
VT11.
Програмите не се превключват. Проверяват се резисторите
R45 и R46. Проверява се, дали няма късо съединение между база-
та и кориуса на транзистора VT11. Чрез многократно натискаие
надатчика, чиято програма не може да се превключва, се измер-
ва напрежението на базата VT11. Ако напрежението на базата е
по-голямо или е равно на 0,7 V, неизправен е транзисторът VT11.
Проверяват се елементите на мултивибратора VT6, VT3, R5, R1,
R4, R21, С2 и СЗ. Проверява се броячът (D2). Проверява се
дешифраторът (D4). Проверяват се диодите VD1+VD6. Прове-
рява се резисторът R46.
95
Не свети един от индикаторите, ио програмите се превключват.
Измерва се напрежението на електродите на индикатора, който
не свети. Ако напрежението на катода на индикатора е прибли*
зително 2 V, а на анода му е повече от 90 V и въпреки това не
свети, индикаторът е неизправен.
Непрекъснато свети един от индикаторите. Проверяват се дио-
дите VD1 + VD6.
При включване на телевизионння приемник ие се включва пър-
вата запаметена програма. Проверява се електролитният конден-
затор С4.
Не се задействува устройството за изключване на АДЧХ. Про-
верява се кондензаторът С8. Проверява се режимът на транзисто-
рите VT7, VT9 и VTIO. Проверява се кондензаторът С7. Проверя-
ват се резисторите R3, R33, R35 и R36.
На контакт 4 на съединителя XI (А9) липсва напрежението
за настройка на всички програми. Проверяват се транзисторите
VT2 и VT1. Проверяват се диодите VD20 <и VD10. Проверяват
се резисторите R14 и R16.
На контакт 4 иа съединителя XI (А 9) има напрежение +32 V
на всички програми и не може да се регулира. Проверява се тер-
мисторът R18. Проверяват се транзисторите VT2 и VT1.
На контакт 4 на съединителя XI (А9) на една от програмите
има напрежение +32 V и не може да се регулира. Проверява се
връзката между съответния потенциометър за настройка (R61 +
R66) и съответния изход на интегралната схема на дешифратора
(D4).
96
ГЛАВА 3
ТЕЛЕВИЗИОНЕИ ПРИЕМНИК „СОФИЯ 82“
На прил. 5 г дадена схемата на телевизионния приемник „Со-
фия 82“. На схемата интегралните схеми са означени с Aic, дио-
дите — с VD, а транзисторите —с VT- В следващия текст обаче те
са означени съответно с A1С, VD и VT.
3.1. БЛОК ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Блокът за управление съдържа всевълнов избирая на телеви-
зионните канали (тунер) и сензорно устройство.
3.1.1. Всевълнов избирач на телевизионните каиали
В телевизионния приемник „София 82“ е използуван българ-
•ският всевълнов избирая на телевизионните канали ИТК-1, чия-
то схема е дадена на прил. 6. Той е съставен от две части: за ме-
тровите 1, II и III сбхват и за дециметровите IV и V обхват.
Двете части са обединени конструктивно на една обща печатна
платка, затворена с метални капаци. Платката е обхваната от
сбща метална рамка, разделена на 6 камери.
Избирачът за метровите обхвати е изпълнен с три транзисто-
ра: VT3 — ВЧ усилвател, VT5 — хетеродин и VT4 — смесител.
Ст антената (вход /) сигналът преминава през лентов Г-образен
эаграждащ-филтър, със1авен от елементите L36, С53, L37a и С54.
Транзисторът VT3 работи като ВЧ усилвател със зазрмена база
чрез кондензатора €14. Сигналът от антената преминава през МЧ
•филтър и ее предава чрез индуктивна връзка (L386) на емитер-
ната верига на VT3. Елементите L39, L40 и С52 образуват за-
граждащ филтър. Сигналите от III сбхват се предават чрез ВЧ
трансформатор L37a и L376, за първи и втори обхват — чрез ВЧ
трансформатор L38a и L386. Настроеният ВЧ кръг за I и II об-
хват е съставен от L386 и С56, като ключовият диод VD4 е отпу-
щен. Веригата на VD4 се затваря от източника 12 V през резисто-
ра R32 и бобините L386, L39 и L40. При по-ниските честоти на
I и II телевизионеи сбхват кръгьт L376, СТЗ може да се смята за
.7 Откриване в ютстраняване на, ..
97
късо съединение. Капацитетът на запущения варикапен диол:
VD3 измени честотата на настройката на кръга чрез последова-
телно свързаните капацитети на диода и кондензатора С57. На-
прежението за настройка се подава през резистора R31. Сигна-
лът от кръга през кондензатора С55 се подава на емитерната ве-
рига на транзистора VT3. Резисторът R2 е потискащ (демпфащ),
като долният (по схемата) му край е замасен чрез кондензатора
•С4. Чрез диода VD1 избирачът за I, II и III обхват се замасява
сигурно при работа на IV и V обхват. АРУ се постига чрез изме-
нение на емитерния ток и напрежението колектор-емитер на тран-
зистора VT3. При увеличаване на сигнала от антената през ре-
зистора R5 се подава по-ниско напрежение, токът през транзи-
стора VT3 се увеличава, а напрежението колектор-емитер спада,
вследствие на което се намалява усилването на транзистора.
Товарът в колекторната верига в транзистора VT3 е лентоа
филтър. Бсбините на лентовия филтър за I, II и III обхват са
свързани последсвателно. Настройващите елементи са запуше-
ните варикапни диоди VD6 и VD10, към конто са паралелно свър-
зани кондензаторите съответно С17 и С25. Напрежението за на-
стройка се измени от 0,5 до 28 V и се подава на варикапите през
резисторите съответно R6 и R11.
Бобините за лентовия филтър за III обхват са L13 и L15 в
първичната страна и съответно L23 и L25 — във вторичната. Връз-
ката между кръговете се осъществява чрез бобините L15, L19 и
L25. При приемане на сигнали от III обхват към ключовите дио-
ди VD7 и VD9 през резисторите R7 и R9 се подава положително
напрежение. Студените краища на бобините L13 и L23 са свърза-
ни променливотоково накъсо Мрез кондензаторите С18 и С25 с
общите точки на бобините L15 и L22 с L19.
При работа на I и II обхват индуктивността на бобините за
III обхват може да се пренебрегне. Основните бобини в първич-
ната страна са L12 и L20a, съответно L22, L206 и L21 във вто-
ричната страна. Връзката между двата кръга се осъществява чрез
-свързаните части на основните бобини L20a и L206. За I и II об-
хват ключовите диоди VD7 и VD9 са запушени.
Емитерът на транзистора VT4 от смесителя е свързан частич-
но към трептящия кръг на вторичната страна на капацитивния
делител С32—С31 и бобината L21. Транзисторът работи по схе-
ма със заземена база чрез кондензатора С36. Чрез резистора R18,
включен към емитерната верига на транзистора VT4, се намаля-
ва Q-факторът на кръга във вторичната страна на лентовия фил-
тьр. Постоянного напреженине за базата на VT4 се получава чрез
делителя RJ9—R21. През кондензатора С34 към емитера на VT4
98
се подава напрежението на хетеродина (VT5). Смесителят е вклю-
чен по схема на събйрателно смесване. В колекторната верига
на смесителя (VT4) е свързана бобината L35, конто заедно с из-
ходния капацитет на транзистора и монтажния капацитет на схе-
мата образуват първичния LC-кръг на един лентов филтър. През
коидензатора С42 напрежението с междинна честота през извод 4
на ВИТК се подава към вторичния кръг на лентовия филтър,
свързан към входа на първия усилвател в общия МЧ усилвател.
Индуктивностга на извод 4, увеличена чрез малка феритна перла,
и проходният кондензатор С48 образуват Г-образен LC-филтър за
хармоничните сигнала Изводът от колекторната верига, който
преминава през проходния кондензатор С46, служи за контролна
точка за настройка (RT101) на избирача за 1,-П и III телевизи-
онен обхват.
Хетеродинът е изпълнен с транзистора VT5, свързан по трн-
точкова капацитивна схема със заземена база чрез коидензатора
€39. Настройката на хетеродина се прави чрез промяна на капа-
цитета на запушения варикапен диод VD12, свързан последо-
ватели© с коидензатора СЗЗ.
Бобините на хетеродина L31 за III обхват и L32, L31 за I и
II обхват са свързани последователи©. При приемане на сигнали
от III сбхват общата точка на L31 и L32 е заземена високочестот-
но, тъй като ключовият диод VD13 е отпущен от положителното
напрежение, което се подава през резистора R17. В такъв случай
кондензаторът С35 е свързан към общата точка на бобините L31
и L32. При III обхват емитерът на VT5 е свързан към ВЧ потен-
циал чрез капацитивния делител С38—С37. При I и II обхват
коефициентът на обратната връзка се увеличава, като капаците-
тът между емитера и колектора приблизително се удвоява — кт>м
€38 се прибавя С37, тъй като бобината L31 е с незначителна ин-
дуктивност в сравнение с L32. Между емитера и заземената база
действува само каг.ацитетът Сев- Сигналът за хетеродина се от-
нема от колектора на транзистора VT5 чрез капацитивния дели-
тел С34—С31 заедно с капацитета Свв на транзистора VT4 и
монтажния капацитет. Постояннотоковият режим на базата на
транзистора VT5 се определи чрез делителя R22—R20. Емитерът
, му получава напрежение чрез резистора R25. Общо веригите на
базата и емитера на VT5 чрез резистора R24 са свързани със за-
хранващия източник -f-12 V. При III обхват захранващото напре-
жение се подава чрез проходния кондензатор С49 и диода VD15.
При това диодът VD16 е запушен, тъй като иа извод 2 няма напре-
жение и анодът на диода е свързан с маса през резистора R30.
99
При I и II обхват на извод 2 се подава напрежение +12 V и дно*
дът VD15 е запушен.
Напрежението за настройка на хетеродина.и. ВЧ усиЛвател се
подава през резистора R16 и съотЪетно R6 и R11. Индуктивност-
та на извод 7 е увеличена също чрез малка феритна перла и заед-
но с проходния кондензатор С45 образуват Г-образен филтър за
преграждане иа пътя на сигналите към източника на напрежение
за настройка 0,5ч-28 V. Избирачът се наутройва -чрез четирнте
варикапни диода VD3, VD6, VD10 и VD12, ка-fo се прйвменя ка-
пацитетът на запушения им преход. Капацитвгът ее мен'и в необ-
ходимите граници, ако напрежението на варикапите се’_ мени от
0,5 до 28 Уза I и II обхват и от 6 до 28 V за III обхват. Варикапи-
те са подбрани с напълно еднакви параметри и образуват т. нар.
варикапна четворка. При повреда на един от тях трябва да се
замени цялата четворка.
Избирачът на дециметровите обхвати е изпълнен с два тран-
зистора: VT1 — ВЧ усилвател и VT2 — самогенериращ смесител.
От антената (вход 2) сигналът преминава през ВЧ Т-образен про-
пускал; филтър, съставен от коидензаторите С6, С5 и бобината
L1, и се подава на ВЧ уёцлвател с транзистора VT1, свързан по
схема със за^емена, високонестотна база чрез кондензатора С12.
През резистора /?</'-се получава напрежението за АРУ. Напреже-
нието за емитера +12 V+e подава през извод 9, диода VD2 и ре-
зистора R4. Диодът VD2 о^^жи за запушване на транзистора VT1,
когато трябва да работи избирачът за I, II и III обхват. Чрез
кондензатора СИ се замасява Високочестотно общата точка на дио-
да VD2 и резистора R4. За товар в колекторната верига на тран-
зистора VT1 служи лентов филтър. Кръговете за този филтър са
т. нар. обемни резонатори с дължина Л/4. Резонаторът е с две
камери, като в тях са разположени двата кръга на лентовия фил-
тър. Връзката между камерите се постига чрез отвор в междин-
ната преграда на двете камери. В първата камера се иамира ли-
нията L2, частично свързана с колекторната верига на транзи-
стора VT1. Необходимого намаляване на Q-фактора се постига
чрез промяна на връзката на линията L2 с накъсо свързаната
линия L3. Пасъщия начин е изпълнен и вторият кръг на ленто-
вия филтър, разположен във втората камера с линиите L4 и L5.
Входът на втория транзистор VT2 е свързан индуктивно с
втория кръг на лентовия филтър (линията L4) чрез линията L6.
Параметрите на линиите L2 и L4 могат да се изменят чрез капа-
цнтетите на запушените варикапни диоди VD5 и VD8, свързани
В началото на тези линии. Последователио на варикапа VD5 са
свързани кондензаторът С15 и тример-потенциометърът СТ1. По
100
Bx1-VHF Bx2-UHF
П П
1234 56783
Фиг. 3.1
С1шия начни във вторичната линия последователно на варикапа
са свързани кондензаторът С19 и тример-кондензаторът СТ2. Кон-
дензаторът С21 е с капацитет само няколко пикофарада и е офор-
мен на самата печатна платка.
Вторият транзистор VT2 е свързан по схема със заземена ви-
сокочестотна база чрез кондензатора С26. Постояннотоковият ре-
жим на транзистора се осигу-
рява чрез делителя Ri2—R14h
резистора R10 в емитерната ве-
рига. Чрез ВЧ дросел L24 се
премахва паразитната връзка
през захранващия източник.
Транзисторът VT2 изпълнява
две функции: генератор и сме-
сител, т. нар. генериращ смеси-
тел. Колекторът му е свързан с
третата камера, в която е раз-
положена линията L7 с дължи-
на Л/4. Настройката иа тази
линия за работа на генератора
в иеобходимия честотен обхват
се постига чрез двете допълни-
телни линии L8 и L9, свързани
индуктивно с основиата линия
L7. Генераторът се настройва
чрез варикапния диод VD11,
като напрежението за настрой-
ка се подава през- резистора /
VD11 е свързан кондензаторът СЗО.
Междинночестотиият сигнал преминава през Г-образния фил-
тър L28, С44, потискащ ВЧ съставки на генератора и междинна-
та честота, и достига до лентовия филтър, съставен от бобините
L33 и L34 и бсбината за връзка L30. Вторичният кръг е съставен
от бобината L34 и кондензатора С40. Кондензаторът С41 е развърз-
ващ, за да не се даде накъсо превключващото напрежение за
ключовия диод VD14. Чрез негоМЧ сигнал се подава за допълии-
телно усилваие в избирача за I, П и III обхват. В такъв случай
хетеродинът за!, II и Шобхват (VT5) не получава захранващо
напрежение и не работи. Смесителят (VT4) обаче сега работи
като МЧ усилвател за сигналите от IV и V дециметров обхват.
Кондензаторите С5, С6, С12, С15, С19, С20, С21 и СЗО са от
т. нар. трапецевиден тип. По такъв начин се премахва иидуктив-
Последователно с варикапа
101
яостта на изводите им, която в дециметровите обхвати е решава-
ша за усилването и устойчивата работа на избирача.
На фиг. 3.1 е показан вън'шният вид на всевълновия избирая
на телевизионните канали ИТК-1.
3.1.2. Сензорно устройство
Сензорното устройство е изпълнено с двете интегрални схеми
AIC1 тип SAS66C0 и А1С2 тип SAS6700 (вж. прил. 5). С помощ-
та на сензорното устройство могат да се запаметяват 8 телевизи-
снни програми от метровите и дециметровите обхвати чрез осей
везависими ксмутационни канала, всеки от конто има следните
Еъзмсжнссти:
1. Включваге на дадена програма от всички обхвати чрез фу-
кните X 1,^X8.
2. Избор на LII, III или IV/V телевизионен обхват чрез пре-
включвателите на три положения Х9+Х16.
3. Точна настройка на желаната програма чрез потенЦйоме-
трите R21 + R27.
Всяка от интегралните схеми SAS6600 и SAS6700 съдържа по
4 клетки с по един двсен електронен ключ. Първата клетка на
интегралната схема SAS6600 съдържа и едно ключово стъпало,
ксето при включване на телевизионння приемник към мрежата
веднага включва тази клетка, чрез която се включва първата за-
паметена програма.
Включваието на всичките 8 програми става по един и същи
начин. Като гример ще разгледаме как се включва втората про-
грама. При натискане на втория бутон Х2 върху делителя на на-
прежение R18+R6 се получава пусковият импулс, чийто фрсчт
се определи от RC-групата R6, С2. Този импулс се подава ча
входа 12 на ИС А1С1 и след обработка в канал 2 на ИС A1CI
задействува вътрешния електронен ключ в интегралната схема.
В резултат на това на изводи 5 и 11 на интегралната схема се по.
лучават съответно +32^“ 2 V и -4-12 V.
Напрежението + 12 V на извод 11 на интегралната схема A1CI
запалва светодиода VD19, чийто ток се определи от резистора R2.
Сгщевременно с това в момента на натискане на бутона Х2 върху
резистора R17 се получава повишаване на управляващото напре-
жение от 5 V на 6 V, при което светодиодът на изхода на включе-
ния преди това канал получава напрежение О V и светодиодът
изгасва.
Напрежението +12 V иа извод 11 иа иитегралиата схема А/С/
102
ВТпушва диода VD2 и през превключвателя ХЮ се подава за за-
Врянване на включения в момента обхват на избирача на каналите.
Напрежението +32 V от извод 5 се подава'на десния (по схе-
Ията) извод на потеипиометъра за настройка R21 на втората про-
Грама на сензорното устройство. Другият извод на потенциоме,
Гъра през диода VD10 е свързан с маса.
От плъзгача на потенциометъра R21 през диода VD10ифилтър-
Цата трупа С102, R100, СЮЗ се отнема напрежението за настрой-
ка на всевълновия избирач на каналите (извод 7 на избирача).
През резистора R19 се затваря веригата на отпушените дно-
Ди VD9*-VD16. Интегралните схеми AIC1 и А/С2 получават заь
хранвашо напрежение 4 12 V през изводите им 8..
Кондензаторите С9 и СЮ са филтриращи.
3.2. МЕЖДИННОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТП
Междинночестотиият усилвател на изображеннето (МЧУИ) на
1елевизионния приемник „София 82“ съдържа предварителен МЧ"
усилвател, филтър с повърхностни акустични вълни (ФПАВ), ос-
новен МЧ усилвател, видеодетектор, изходен видеоусилвател и ус-
тройство за инвертиране и превключване на телевизионните.- еи-
стеми ПАЛ СЕКАМ.
Между изхода на ВИТК (извод 4) и входа на предварителния
МЧ усилвател е включен лентов филтър с капацитивна връзка.
Частта на лентовия филтър извън ВИТК се състои от L104, С154
и С155.
Предварителният МЧ усилвател е двустъпален, изпълиен с
транзисторите VT110 (NPN) и VT111 (Р.\Р). Усилвателят е об-
хваиат с отрииателна сбратна връзка (ОВВ) чрез R164, R163 и
С118. Тези усилвател ксмпенсира затихването във филтъра с пи-
върхнсстни акустични вълни
Филтърътс повърхностни акустични вълни (ФПАВ) е констру-
иран на принципа на разпрсстранение на акустични вълни в
твърдо тяло. Оснсвата на филтъра е пластинка от кристал на ли-
тиев нисбат, върху която чрез изпарение на метал са нанесени
два гребеновидни електрохимични пресбразуватели (електрода).
Когато и на двата м> електрода се подаде електрически сигнал с
определена честота, вследствие на т. нар. пиезоефект в средата се
пслучават акустични вълии, конто се разпространяват във венчки
посоки. Вълните във вътрешността на средата затихват много по-
силно, отколкото по повърхиостта й Поради това тези вълии се
наричат повърхностни вълни. След каго вълните през средата до-
103
стигнат до втория преобразувател, те се преврыцат отново в елек
трическо напрежение.
Филтрите с повърхностни акустични вълни имат следните го
леми предимства в сравнение с обпкнивените /С-филтри:
1. Не е необходима настройка.
2. Имат иепроменящи се параметри, незавасещр. от темпера-
турата, стареенето и сътресенията.
3. Работят в голям температурен интервал.
4. Имат малък обем.
5. Имат голяма сигурност при работа.
6. Не са чувствителни към микрофония.
В телевизионння приемник „София 82“ се използуват според
случая 3 типа филтри ПАВ: SW170, SW171 или SW211/M.
Във филтъраПАВ се оформя амплитудно-честотната характе-
ристика на МЧУИ. От изводите 1 и 5 на филтъра ПАВ снгналът
се подава на входа (изводи 1 и 16) иа основния МЧ усилвател,,
изпълнен с интегралната схема AIC101.
От извод 5 на интегралната схема A1C10I се взема напреже-
НиетозаАДЧХ, което през делителя R112, RIH, R109 и филтро-
вия кондензатор С107 се подава на извода 5 на ВИТК за метрови-
те сбхвати (VHF) и на извода 7 на ВИТК, т.е. на веригата за
настройка на честотата на хетеродина. Детекторният кръг на схе-
мата за АДЧХ е настроен иа 38,9 MHz чрез бобината L1 Ц[ и кон-
дензатора С134, свързани паралелио към изводите 7 и 10' на и чгг-
гралната схема А1С101.
Напрежението за АРУ на ВЧ усилвател във ВИТК се взема
от извода 4 на интегралната схема AIC101 и се подава на извод/
на ВИТК. Режимът на АРУ за ВЧ усилвател на ВИТК се опре-
дели от делителя R101-R107, като С106 е филтров кондензатор.
Чрез тример-потенииометъра R128 се регулира режимът на
АРУ на тристъпалния МЧ усилвател в интегралната схема АГС101.
•Модулираният амплитудно МЧ сигнал от изхода на третото
МЧ стъпало в интегралната схема А1С101 се подава на входа на
т. нар. синхронен видеодетектср, намиращ се също в интегралната
схема AIC101. При синхронния детектор сигнал с амплитуд-
на мсдулация може да бъде модулиран, като се у.множи (смеси}
с иемодулиран (синхронен) сигнал нанссешата честота. Синхрон-
ният видеодетектср има следните предимства в сравнение с позна-
тия ни обикновен диодеи видеодетектор:
1. По-дсбра линеигсст на детектирагею.
2 По-дсбра работа при сравнително слаб сигнал с шумове
3. По-ниско ниво на носещата в изходння сигнал.
104
4. По-малки интермодулационни изкривявания между носе-
агта на звука и цветовите носещи.
Кръгът на синхронния детектор L109, С133 е свързан към из-
води 8 и 9 на интегралната схема AIC101.
Захранването иа интегралната схема AIC101 с напрежение
4-12 V се подава през изводите й 11 и 13 (маса).
Демодулираният видеосигнал се отнема от извода 12 на интег-
ралната схема А1С101. Дроселът L110 и моитажният капацитет
образуват Г-сбразен филтър, който пропуска само видеосигнали
и не пропуска паразитни сигнали с междинната честота или
нейните хармонични. Режекториият кръг L114,C141 не пропус-
ка втората междинна честота на звука.
Видеосигналът се подава на базата на транзистора VT103. Ог
емитера му се взема видеосигнал сположителна полярност за ка-
нала на цветност (декодер на цветовите сигнали). Сыцият видео-
сигнал се подава и на базата на транзистора VT101. Ог емитера
на транзистора VT100 се взема видеосигнал с отрицателна поляр-
н ост за синхронизацията.
Интегралната схема AIC100 е стабилизатор на постоянно на-
прежение (ЗЭ-с-34 V), което се използува за настройка на хетеро-
дина на двата-избирача.
3.3. КАНАЛ НА ЦВЕТНОСТ И ЯРКОСТ
Каналът на цветността и яркостта съдържа декодер, матрица
RGB и видеоусилватели за трите цветоразликови сигнала.
3.3.1. Декодер
Декодерът е изпълнен с четирн интегрални схеми: AIC300,
AIC301, AIC302 и А1С309. Първите три от тях работят прн прие-
мане на телевизионни предаватели по двете системи СЕКАМ и
ПАЛ, а четвъртата (AIC309} работи само при системата ПАЛ.
При приемане на предаватели по системата СЕКАМ в AIC300
се прави амплитудно ограничаване на цветовите сигнали, отде-
лят се сигналите за Цветова синхронизация (за разпознаване),
изработват се импулси с полуредова честота за превключване на
електронния комутатор и се произвеждат сигнали за изключване
на цветовете в следните случаи: при слаб сигнал, при неправилна
фаза на превключване на тригера, при приемане на черно-бяло
изображение и при приемане на предавател по системата ПАЛ.
105
В интегралната схема AIC301 се прави демо (улира.чзто на
товите сигнали.
В интегралната схема А1С302 се прави ре:улирането на яр-
костта и наситеността на цветовете, като се формира и третияг
цветоразликов сигнал за зеленото.
При приемане на предаватели от системата ПАЛ в А1С39Э сг
усилват цветовите сигнали. Отделянето на сигналите за Цветова
синхронизация се прави в А1С309. В тази ингегрална схема се
изработва сигнал за АРУ на цветовите сигнали в А1С300, генери-
ра се опорна носеща честота на цветовите сигнали и се произвеж-
да сигнал за изключване на цветовете в следните случаи: слаб
сигнал, при приемане на черно-бяло изображение, при неправил-
на фаза на превключване на тригера и при приемане на предава-
тел по системата СЕ КАМ.
Декодиране на сигналите СЕДАМ. Чрез бутона S80 за включ-
ване на системата СЕКАМ на декодера се подава напрежение О V.
Пълният видеосигнал (ПВС) постъпва на входа на декодера през
контакт 1 на съединителя Со301. Чрез R303 и С302 се отдели цве-
товият сигнал и се подава на „клош-филтъра", съставен от кон-
дензатора С301 и индуктивността на първичната намотка на ВЧ
трансформатора Т300. Той е настроен на честота 4,28 MHz, като
чрез него се осъществява обратната ВЧ корекция за подобрява-
не на устойчивостта на шумовете. От „клош-филтъра" сигна-
лът постъпва на входа на AIC300 (извод 3), усилва се и се ограни-
чава в интегралната схема.
От усилвателя в AIC300 цветовите сигнали постъпват на клю-
човата схема, в която сигналите се потискат По време на гасящите
импулси по редове и кадри, като същевременно в нея се отделят
сигналите за Цветова синхронизация (за разпознаване). Ключо-
вата схема се управлява от суматор, на входовете на който (изво-
дите 6 и 7) се подават съответно редовите (РГИ) и кадровите (КГИ)
гасящи импулси. Сигналите за Цветова синхронизация за сигна-
ла B—Y се отделят с помощта на кръга L303, С312, настроен на
3,9 MHz.
Към устройството за Цветова синхронизация (изводи 9 и 10
на А1С300) са свързани интегриращите кондензатори С347 и С348.
При правилна фаза на работа на тригера потенциалът на извода
9 е по-малък от потенциала на извода Юс 0,05 V. При неправилна
фаза потенциалът на извода 9 е по-голям от потенциала на из-
вода 10 и в устройството за Цветова синхронизация се изработва
сигнал, който задействува устройството за изключване на цвето-
вата информация и коригира фазата на превключване на тригера.
Тригерът се превключва от РГИ, а изходните импулси с полу-
106
редова честота се получават на извода 12 на А1С300. Те се пода-
ват и към т. нар. компаратор, в който се сравняват по честота с
отделените от трептящия кръг импулси за Цветова синхрониза-
ция.
Сигналът от изхода на компаратора управлява устройството
за изключване на цветността при посочените по-горе условия.
На изводите 1 и 15 на AIC300 се получават изходните цветови
•сигнали.
За правилния режим на работа на AIC300 входовете и изхо-
дите са свързани чрез постояннотокова ООВ. За изходния дирек-
тен (незадържан) сигнал (извод 1) ООВ се осъществява чрез ре-
гулируемия делител R308, R309, R310. За изходния сигнал, по-
давай към закъснителната линия (ЗЛ) за 64 /zs тип DL51 (извод
15), ООВ се осъществява чрез делителя R305—R306. Постоянно-
токовият потенциал на входовете 3 и 5 трябва да бъде 3,5 V Този
потенциал се установява чрез тример-потенциометъра R309. Изво-
дът 5 е заземен високочестотно чрез кондензатора СЗОб:
Изходните сигнали от изводите 1 и 15 на А1С300 през свързза-
щите кондензатори С310 и С307 се подават съответно към A1Q301
и закъснителната линия (ЗЛ) за 64 /xs. С елементите L300, R307
и С308 се постига съгласуваие на изходното съпротивление на
А1С300с входного съпротивление иа ЗЛ и се потискат отразените
сигнали. За съгласуваие на изходното съпротивление на ЗЛ с
входного съпротивление на А1С301 се използуват елементите L301,
R312, С314. Чрез тример-потенциометъра R313 се изравняват
•амплитудите на задържания и директния сигнал.
Демодулирането на цветните сигнали за системата СЕКАМ се
прави в интегралната схема AIC301.
Чрез блока за превключване на системите ПАЛ/СЕ КАМ цве-
товите сигнали постъпват на комутатора за СЕКАМ, на изходите
на който се получават цветоразликовите сигнали R—Y и В—Y
съответно за всеки ред на изображението. Честотно-модулирани-
те цветови сигнали постъпват в демодулаторите /?—Y и В—Y.
Цветовите сигнали от изводите 13 и 15 на AIC301 през С323
и С319 се подават на трептящите кръгове, конто преобразуват
честотно-модулираните сигнали във фазово-модулирани. Те от
своя страна се подават на демодулаторите за сигналите на цвето-
вата разлика. Към извод 5 на А1С301 през С324 е свързан кръгът
L305, С325, R321, който е настроен на честотата 4,406 MHz за сиг-
нала R—Y. Към извод 8 на AIC301 през С302 е свързан кръгът
L304, С321, R318, който е настроен на честотата 4,25 MHz за сиг-
нала В—Y.
Демодулираните сигнали на цветовите разлики R—Y и В—Y
107
постъпват на изводи 10 и 12 на ALC301. Елементите С326, L307
и С328 образуват НЧ филтър, чрез който се премахват високи-
те честоти от демодулирания сигнал и се отделя сигналът В—Y.
За отдёлянето на сигнала R—Y служи НЧ филтър С327, L308,
•С329.
Комутаторът СЕКАМ се намира също в интегралната схема
А1С301. Той се управлява от импулснте с полуредовата честота
от извода 12 на тригера в А1С300, конто през С350 постъпват на.
извод 16 на А1С301.
При СЕКАМ обратната ВЧ корекция се прави чрез конден-
затора СЗЗО и тример-потенциометъра R332 за единия цветораз-
-лйков сигнал и чрез коидензатора С334 и тример-потенциометъра
R339— за другия цветоразликов сигнал. При приемане на те-
левизионен предавател по системата СЕКАМ тези вериги се включ-
ват с помощта на ключовите диоди VD302 и VD305, чиито катоди
са свързани съответно през R333 и R3&8 към веригата за прев-
ключване на системите ПАЛ/СЕКАМ. При напрежение 12 V се
приемат сигнали ПАЛ, а при напрежение О V се приемат снгна-
ли СЕКАМ.
През кондензаторите СЗЗЗ и С332 сигналите на цветовата раз-
лика R—У и В—У се прехвърлят към интегралната схема А1С302
(изводи 8 и 9). С тази интегрална схема се регулират контрастът,
яркостта и цветовата наситеност на изображението.
Контрастът за сигналите R—Y, В—Y и G—Y се регулира в
три блока на интегралната схема Д/С302, като към всеки от тях
се подава определено напрежение от регулатора за контраста.
Изходните сигнали от първнте два блока се подават на други бло-
хове в AIC302 за регулиране на наситеиостта на цветовете, на
хоито се подава постоянно напрежение от регулатора за наси-
теност на цветовете. Яркостта се регулира чрез промяна на ниво-
то на „черно41 в яркостния сигнал на изхода на интегралната схе-
ма AIC3Q2.
Регулирането на яркостта, контраста и наситеиостта се по-
стига чрез подаването на постоянни напрежения съответно на из-
водите 1-4, 5 и 16 на интегралната схема А1С302. Тези напреже-
ния се получават от мостови схеми, конто се захранват с напре-
жение +12 V. Мостовите схеми са съставени от следните резне-
тори:
1. За регулиране на яркостта: R92, R95, R96, R94 и регу-
латора R93.
2. За регулиране иа контраста: R87, R90, R91, R89 и регу-
латора R88.
108
3. За регулиране на наситеносттаГ R82, R81, R85, R86, R84
N регулатора R83.
Третият цветоразликов сигнал за зеления цвят G—V се по-
лучава от цветоразликовите сигнали R—Y и В—Y чрез матрица,
съставена от резисторите R354, R352, R353, R351 и R350. В ин-
гегралната схема AIC302 се прави инвертиране (обрыцане) на
сигнала G— Y. Изходиият сигнал G— Y се получава на извод 12 на
Интегралната схема AIC302, към който е свързан резисторът R349.
За получаване на яркостния сигнал Y видеосигналът от МЧУИ
През контакт 1 на съединителя Со301, резистора R303 и кондеи-
(агора С302 се подава на „клош-филтъра“ С301, Т300 и на де-
лителя R326—R370—R371., Кондензаторът С335 е свързващ, а
елементите R323, R324 и С317 образуват честотнозависима съ-
Гласуваща трупа на входа на закъснителната линия DL 330 ns,
Чрез която се компенсира закъснението на цветоразликовите сиг-
наля спрямо яркостния сигнал.
Елементите С331, L309, VD3&1. R329 образуват режекторен
филтър, който чрез диода VD301 се включва или изключва към
Канала на яркостния сигнал. Сигналът за превключване се по-
лучава от изхода на устройството за изключване на цветовете в
ингогралната схема А1С300. На извод / на А1С302 се получава
Изходиият яркостей сигнал У с положителна полярност. В инте-
гралната схема А1С302 се прави фиксирането на ниво „черно" от
(адната част на редовия гасящ иМйулс, като фиксиращият им-
пулс се подава на извода 2 на интегралната схема AIC300. Той
фиксира видеосигнала към ниво „черно" с номинална стой ноет
4,2 V.
Импулсите за фиксиране се формират с помощта на транзи-
сторите VT301 н VT302. Към базата на VT301 са свързани две
гоупи: диференцираща (С.375, R375) и интегрираща (R376, С376).
Те формират от редовите гасящи импулси (РГИ) триъгълни им-
пулси. Транзисторът VT301 се отпушва от положителния импулс
на входа му, когато нивотому превишава напрежението на отпуш-
ване 4-0,7 V. В колекторната му верига и иа базата на VT302 се
Получават правоъгълни импулси с отрицателна полярност. Те се
Мнвертират (обръщат) от транзистора VT302, който работи по
схема с разпределен товар: емитерният резистор R380 и колек-»
Горният резистор R379. От резистора R379 привързващите им-
пулси се подават към извода 2 на интегралната схема AIC302.
На извод 3 на AIC302 се подават РГИ, за да се загаси яркост-
Иият сигнал. Към изводи 5, 14 и 6 на А1С302 се подават напреже-
Инята за регулиране съответно на контраста, яркостта и насите-
ността на цветовете.
109
Между изводи 14 и 15 на интегралната схема AIC302 е свър-
зан кондензаторът С343, който се зарежда до нивото на яркост-
ния сигнал по време на задната част на гасящия импулс по редове.
По този начин нивото „черно" на яркостния сигнал се привързва
към потенциала 4,2 V. Към кондензатора С344, свързан с конден-
затора С343 и извод 14 на интегралната схема AIC302, се подава
постояннотоковият потенциал, определен от положението на рлъз-
гача на потенциометъра за регулиране на яркостта R93. Този
потенциал определи нивото „черно" на яркостния сигнал.
Декодиране на сигналите при системата ПАЛ. При превключ-
ване на бутона S80 ПАЛ/СЕКАМ се превключва и декодерът на
системата ПАЛ, при което му се подава напрежение 4-12 V. Цве-
товите сигнали се отделят с помощта на елементите R303, С302
и съответната индуктивност на първичната намотка на трансфор-
матора T3Q0, като в този случай кръгът през диода VD300 е шун-
тиран с резистора R300. Цветовите сигнали постъпват на усилва-
теля в йитегралната схема AIC300, като в блока на превключва-
не на сиСтемите се включва и АРУ. Сигналът за АРУ постъпва
на извод 16 на интегралната схема А1С309.
Функиимте на интегралната схема AIC300 са същите, както и
при схемата СЕКАМ, със следните изключения:
I. При системата ПАЛ компараторът не участвува в обработ-
ката на цветовите сигнали.
2. Изходният сигнал за изключване на цвета се получава от
устройството за АРУ в интегралната схема AIC309.
В интегралната схема А1С309 се възстановява цветовата но-
сеща с помощта на кварцово стабилизиран генератор за честота-
та 4,43 MHz. Фазата на изходния сигнал на извод 4 съвпада с
фазата на „червения" цветоразликов сигнал R—У. Чрез транзи-
стора VT301 фазата на сигнала се обръща. Носещата честота
с фазата на „синия" цветоразликов сигнал В—У се получава с
помощта на дефазиращата трупа R368, С366. Изходният сигнал
през кондензатора С367 се подава на извод 6 на интегралната с хе
ма AIC301, където се демодулира. Другият изходен сигнал, кой-
то е дефазиран на 90° спрямо първия, през кондензатора С368
се подава на извод 7 на интегралната- схема А1С301, където съ-
-що се демодулира.
Кварцовият филтър XL тип АТ4852 за стабилизиране на че-
стотата 4,43 MHz иа генератора е свързан между изводи / и 15
ма интегралната схема AIC309 е и включен във веригата на ООВ
На генератора. Извод 1 на AIC309 е свързан чрез настройващия
кондензатор 0354 към извод 2 на AIC3Q9. От извод 2 на А1СЗ 09
ПО
се получава управляващият сигнал за донастройка на честотата
и фазата на генератора от реактивного стъпало.
С помощта иа фазов детектор- и реактивно стъпало се пцави
автоматична донастройка на честотата и фазата на генератора
(АДЧ и Ф). Във фазовия детектор се сравняват фазите на гене-
рирання в телевизионння приемник сигнал и пакетите сигнали
иа цветовата носеща от предавателя. Последните се отделят на
извод 13 на интегралната схема AIC300. Пакетите Цветова носе-
ша са с фаза 180°4-45° по времето, когато се предава цветоразли-
ковият сигнал В—У (за един ред от изображение™) и с фазата
180°—45° по времето, когато се предава цветоразликовият сигнал
R—У.
През честотно-зависимия делител R336—C338—R337 на ба-
зата на транзистора VT300 се подават РГИ. Те са с положителна
полярност и по време на обратния ход по редове транзисторът
VT300 е отпущен. В този случай катодът на диода VD306 сесвърз-
ва към нисък потенциал, при който диодът се отпушва, така че
в това време се пропуска само сигиалът опорна фаза към А1С309.
По такъв начин не може да се задействува устройство™ за изключ-
ване на цветовете в интегралната схема AIC300 и не може да се
изработи недействителен сигнал за АРУ от шум или другр сму-
щаващи сигнали. Чрез бобината L306 се регулира амплитУдата
на пакетите Цветова иосеща, като на извод 5 на интегралната схе-
ма AIC309 те трябва да имат размах най-малко 1 V.
Изходният сигнал от фазовия детектор се използува за цвето-
вата синхронизация (за разпознаване на цветовете) за системата
ПАЛ и за изработване на сигнала за АРУ за цветовите сигнали.
Към изходите на фазовия детектор (изводи 13 и 14 на AIC309)
са свързани НЧ филтри C36L С362, R363, С359, R361, R362. Из-
ходният сигнал се подава към демодулатор за 7,8 kHz, който е
т. нар. аналогов умножител в интегралната схема AIC3O9. На
входа му (извод 8) се подават правоъгълни импулси с полуредо-
ва честота от тригера в интегралната схема AIC300. Чрез дефа-
зиращата трупа С363, R364, свързана към извод 11 на интеграл-
ната схема AIC309, се регулира амплитудата на из ходите сиг-
иали от демодулятора, а оттам — и иа сигнала за АРУ от извод.
9 на интегралната схема AIC309.
Чрез веригата R365, R366, R367, свързана между изводи /О
и 12 на интегралната схема AIC309, схемата за АРУ се баланси-
ра така, че когато не се приемат сигнали на Цветова носеща, ам-
плитудата иа сигнала иа извод 9 на AIC309 да бъде 4 V. Конден-
заторът С364 е филтров. При амплитуда на сигнала на извод. 9
на AIC309 от 4 до 11 V се задействува устройство.™ за. изключва-
111
не на цветовете в интегралната схема AIC300 и се корнгира фа-
зата на превключване на тригера. При амплитуда иа сигнала на
извод 9 на интегралната схема AIC309 от 0,2 до 4 V се задейству-
ва АРУ за пветовите сигнали.
Цветовите сигнали по системата ПАЛ се демодулират в инте-
гралната схема AIC301. От изводите 12 и 15 на AIC300 изходните
цветови сигиали постъпват йа входовете иа интегралната схе-
ма AIC301 (изводи / и 3), преминават през вградената в инте-
гралната схема AIC301 матрица ПАЛ. Чрез матрицата се фор-
мират сигналите на нветовата разлика, след което те се подават
на електронния ксмутатор в интегралната схема AIC30I. В този
случай ксмутатсрът за СЕКАМ изпълнява ролята иа ключ за
ПАЛ за отстраняване на смяна на полярността на сигнала R—У.
Когато се приемат сигнали по системата ПАЛ, цветовите сиг-
кали се подават на демодулаторите посредством блока за превключ-
ване на системите ПАЛ/СЕКАМ, а кръговете L304, С321, R318
и L305, С325, R321 се изключват. Цветовите сигнали за ПАЛ се
подават на изводи 6 и 7 на интегралната схема AIC301 съответно-
за сигналите R—Y и B—-Y.
Пс-нататгшната обработка на цветовите сигнали, както и пред-
назна«снието на всички описани елементи са същите, както и при
СЕКАМ.
3.3.2. Матрица
Изходните цветсразликсви сигнали R—Y, В—Y, G—Y и яр-
ксстният сигнал У от интегралната схема AIC302 се подават на
интегралната схема А1С200, където се формират и усилват три-
те сигнала за цветност R, G и В. Тепостъпват съответно на изво-
ди 2, 3 и 4 на интегралната схема AIC200 през кондензаторите
С201, С202 и С203. От делителя R201—R202 се подава напреже-
ние 4-8,5 V на извод 2 на интегралната схема AIC200. Функции-
те на елементите към останалите »два входа 3 и 4 е същата.
Към всеки ст блоксвете.за матрициране през делителя R203—
R209 се подава и ярксстният сигнал Y с размах от ниво „черно*
до ниво „бяло“ 1 V, както и постоянно напрежение за ниво „черно*
+2 V.
Така формираните цветови сигнали R, G и В се усилват в пред-
усилвателите с изходи изводите съответно 1 и 16, 14 и 13, 10 и
11 на интегралната схема AIC200. Двойките изходи са свързани
вътре в инте1ралната схема с ценерови диоди и външно съссвърз-
ващите коидензатори С206, С213 и С221. Видеоусилвателите се
захраиват през товарните резистори R214, R229 и R243-
112
Захранващото напрежение +12 V за интегралната схема AIC
200 се подава на извода и 8 през филтьрната трупа R200, С200,
а на извода й 7 напрежението се подава през допълнителния фил-
тьр R211, С2О4.
3.3.3. Видеоусилватели
Видеоусилвателите в телевизионния приемник „София 82“ са
изпълнени с трите двойки транзистори VT200—VT201 (В),
VT202—VT203 (R) и VT204—VT205 (6) с еднаква проводи-
мост (NPN), конто работят в честотнозависим режим клас АВ.
По такъв начин се решават две противоречиви изисквания към
видеоусилвателите — малка консумация и достатъчно широка че-
стотна лента.
Трите вида видеоусилватели са изпълнени по еднаква схема,
поради което щё разгледаме устройството и действието на видео-
усилвателя за синята пушка В на кинескопа. Той е изпълнен с
двата транзистора VT200 и VT201 с еднаква проводимост.
За ниските честоти схемата работи като обикновен двустъпа-
лен усилвател. Транзисторът VT201 усилва сигналите, след което
от товариия му резистор R217 те се подават на базата на транзи-
стора VT200, свързан като емитерен повторится. В емитерната
верига на транзистора VT2G0 през развързващите разистори R219,
R750 н дросела L201 е включен товарът — капацитетът катод—
решетка на кинескопа,
Тъй като транзисторът VT200 има голямо входно съпротивле-
ние, той представляла малък товар за транзистора VT201. Това-
рът R217 на първия транзистор е сравнително голям (18 kQ) и
през него тече малък ток. Зареждането на условния кондензатор
катод—решетка на кинескопа става през транзистора VT200, а раз-
реждането му — през веригата на резистора R221.' При ниските
честоти разреждането на кондензатора катод—решетка може да
стане през този сравнително високоомен резистор (56 kQ). При
този режим транзисторът VT200 е непрекъснато отпушен, при кое-
то обаче диодът VD201 е запушен. Транзисторът VT201 може да
пропуска ток само през резистора R217.
Капацитнвното натоварване на транзистора VT201 от- еми-
терния повторится с транзистора VT200 е сравнително малко. То-
ва позволява транзисторът VT201 да работи правилно до доста
високи честоти въпреки сравнително голямото съпротивлеиие (18
кй) на товарния му резистор R217.
Положението в емитерната верига на транзистора VT200 е об-
ратно. Поради сравнително голямото съпротивлеиие (56 кй) на
8 Откриване и отстраияване на. . .
113
резистора R221 кондензаторът катод—решетка не успява да се
разреди при по-високи честоти (при бързите колебания). При бър-
зо спадане на колекторното напрежение на VT201, причинено от
ВЧ сигнали, диодът VD201 става проводим и сигналите се пре-
дават направо на коидензатора катод—решетка, а транзисторът
VT200 се запушва напълно. В този случай кондензаторъ» катод-
решетка се разрежда през транзистора VT201, а не през резисто-
ра R217.
Тази схема, макар и да има малък начален ток (без сигнал)
и сравнително големи съпротивления, може да регулира и прена-
ся бързи изменения на напрежението, с което се осигурява необ-
ходимата широка честотна лента. Както е известно, този режим
иа работа се нарича режим АВ. В действнтелност при ниските че-
стоти видеоусилвателят работи в режим клас А, а при по-високи-
те честоти той работи в по-икономпчния режим клас АВ. В този
случай обаче режимът АВ не е идентичен с режима АВ при обик-
новените нискочестотни усилватели, тъй като той тук е честотно-
зависим.
Усилването на стъпалото може да се промени чрез потенцио-
метъра R223, като се използува вътрешната обратна връзка в
интегралната схема AIC200.
3.4. КАНАЛ НА ЗВУКА
Сигналът иа изображението и звука от всевълновия избирач
на телевизионните канали преминава през два резонансни кръга,
чрез конто се премахват смущенията на изображението и звука
от съседни телевизионни предаватели.
Първият трептящ кръг L902, С902 е настроен на честотата на
съседния канал на изображението 30,9 MHz, а вторият трептящ
кръг L901, С901 е настроен на честотата на съседния канал на
звука 4U,4 MHz. Чрез резисторите R901 и R902 се разширява
честотната лента на тези трептящи кръгове.
Така полученият широколентов сигнал през свързващия кон-
дензатор С904 се подава на входа на интегралната схема AIC900
(извод 17). В нея сигналът се усилва и демодулира чрез вградения
демодулятор на съвпадение с фазозавъртащия кръг L905, С913,
настроен на честота 38,9 MHz.
От изхода иа демодулятора (извод 6) сигналът с втората меж-
динна честота на звука 6,5 MHz през керамичния филтър F900
се подава на входа на вградения в интегралната схема усилва-
тел—ограничител (извод 9).
114
След усилване и ограничение на паразитната амплитудна мо-
цулация сигналът се демодулира във вградения в интегралната
схема демодулатор на съвпадение с фазозавъртащия кръг L904,
С912, настроен иа втората междинна честота на звука 6,5 MHz.
На изхода на ИС (извод 10) се получава НЧ сигнал. Към извод
2 на ИС е свързаи филтровият кондензатор за АРУ С907.
Захранващото напрежение +12 V през филтъра L903, С911
се подава на извод 5 на интегралната схема А1С900.
Нискочестотният сигнал от извод 10 на ИС A IC900 през свърз-
ващия кондензатор С914 се подава на базата на транзистора VT900.
Този транзистор и транзисторът VT120 имат общ емитерен товар
R197, като образуват електронен ключ, чрез който през регуля-
тора на силата на звука R97 НЧ сигнал се подава на входа на НЧ
усилвател, изпълнен само с интегралната схема AIC50 (извод/0).
Чрез системата за превключване на стандартите SS се подава
напрежение в зависимост от телевизионння стандарт (0 V за
СЕКАМ и 12 V за ПАЛ), като се отпушват състветно транзисто-
рите VT900 и VT120.
Нискочестотният усилвател е изпълнен само с интегралната
схема AIC50. Тя съдържа НЧ предусилвател и изхсдно стъпа-
ло с мощност 4 W, клас В. Консумацията от захранващия източ-
ник е постоянна независимо от класа В. Това се постига чрез
вграден в интегралната схема стабилизатор. Интегралната схема
позволява да бъде захранван от ТХО, като е температурно ста-
билизиран, и изходът й е защитен при късо съединение. Работа-
та на вградения стабилизатор се определи от резистора R53, ?свър-
зан към извод 3 на интегралната схема AIC50. Напрежението на
този извод трябва да бъде +16V при условие, че на извод 5 чрез
делителя R54—R50 е подадено захранващо напрежение +26 V.
Захранващото напрежение +24 V на предусилвателя и изход-
ния усилвател се подава на извода 1 на интегралната схема
AIC 50 чрез филтровата трупа R51, С54, С55 от източннка +38 V.
Освен това кондензаторът С55 не позволява да преминава посто-
янната съставка през високоговорителя, което би пречнло на нор-
малната му работа, и „заземява" единия полюс на внсокоговори-
теля за честотите на звуковия обхват.
Чрез коидензатора С53, свързан към извода 4 на интегралпа-
та схема А1С50, се премахва брумът.
Чрез групата R52, С56 за честотнозависима отрицателна об-
ратна връзка (ООВ), свързана към извода 13 на интегралната
схема AIC50, последната се предпазва от самовъзбуждане.
Чрез коидензатора С52, свързан към извода 10 на интеграл-
ната схема AIC50, се прави корекция на амплитудно-честотната
характеристика в областта на високите звукови честоти.
Н5
3.5. КИНЕСКОП И ВЕРИГИТЕ МУ
Схемата на телевизионния приемник „София 82“ е била раз-
работена с кинескоп от серията 20AX-PIL на фирмата „Филипс",
Фиг. 3.2
тип А66-510Х с отклонителиа система ATI080 и многополюсен
магнит АТ1081 за регулиране на сходимостта на трите лъча в ки-
нескопа (вж. прил. 5). Впоследствие обаче той е бил заменен с
по-съвременния тип А66-540Х. И двата кинескопа са с ивична
маска. В телевизионния приемник „София 82“е използуван и япон-
ският кинескоп на фирмата „ТоШиба“, тип 660СВ22. Двата кине-
скопа А66-540Х и 660СВ22 са практически взаимозаменяеми.
Всичките гореизброени кинескопи са с днагонал на екрана 66 ст.
Телевизионните рряемници „София 82“ с кинескоп А66-540Х имат
означения „София 82А“.
Общо взето, напреженията за захранване на кинескопа А66-
540Х с отклонителен блок АТ 1217 и еквивалента му 660СВ22 с
отклонителен блок ТСО1 (PY) не се различават много от напре-
женията за кинескопа А66-510Х. Разликата е, че за кинескопа
А66-540Х, респ. 66ССВ22, са необходими по-високи напреже-
ния за фокусиращия електрод (6,5 до 7,45 kV) и за ускоряващия
електрод (втората решетка) — 590 до 800 V. Тъй като обаче в
този случай се използува същият диодно-разделен ТХО тип
116
АТ2076/30, напрежението за фокусиращия електрод на кинескопа
се получава чрез високоволтов съпротивителен делителот висо-
кото напрежение за вторил анод на кинескопа (25 kV). Стойно-
стите на резисторите за захранване на кинескопите А66-540Х
и 660СВ22 са променени, както е показано на фиг. 3.2.
Кйнескопът А66-540Х е от серията кинескопи на фирмата
„Филипс** с общо означение ЗОАХ. Тези кинескопи и тяхната от-
клонителна система тип АТ 1217 се произвеждат с много гол яма
прецизност, поради което всеки отделен кинескоп може да се ком-
плектува с конто и да е отклонителна система от тази серия. По
такъв начин не е необходимо да се заменя и отклонителната систе-
ма при замяна на кинескопа. За правилното монтиране на откло-
нителната система на стъкления балои на кинескопа има три из-
датъка, за конто в пластмасовия корпус иа отклонителната си-
стема има съответно три вдлъбнатини.
Вместо сложен външен многополюсен магнит кинескопите от
серията ЗОАХ имат монтиран вът*ре в шийката на кинескопа само
малък магнитен пръстен, който повече не се регулира.
Японският кинескоп от серията RIS на фирмата „Тошиба** се
произвежда и продава комплект с отклонителната му система тип
ТС01 (PY), конто е неподвижно закрепена (залепена) към стък-
ления балон на кинескопа. При повреда на кинескопа той се за-
меня заедно с отклонителната му система.
По конструкция кинескопите от серията RIS са подобии на
кинескопите от серията ЗОАХ, поради което са напълио взаимо-
8а мен я ем и.
Кинескопът А66-540Х има следните* предимства в сравнение
С кинескопа А66-510Х:
1. По-малки размери на отклонителната система.
2. По-прост монтаж на отклонителната система.
3. Растърът е с абсолютно прави хоризонтални редове, като
не е необходима корекция във вертикална посока.
4. Необходима е по-малка корекция на изкривяванията на
растъра в хоризонтална посока.
5. Не е необходим многополюсен магнитен блок, тъй като той
е заменен с магнитен пръстен, намиращ се вътре в кинескопа.
г* 6. Не е необходимо да се прави настройка на чистотата на
цвета.
7. Не е необходимо да се прави настройка на статичната схо-
цимост.
8. Не е необходимо да се прави настройка за изправяне на
централната хоризонтална линия.
117
9. Необходима е по-малка мощност за отклонението на трите
лъча в кинескопа.
10. Не е необходима настройка на динамичната сходимост на
трите лъча в кинескопа.
11. Фокусировката на кинескопа се осыцествява чрез импулс-
но напрежение от намотката 1—2 на ТХО през резистора R755
3.5.1. Гасенг hi обрггния ход пэ рздэве и кадри
Гасенето на обратния ход по редове и кадри в телевизионння
приемник „София 82“ се прави чрез подаване на отрицателни га-
сящи импулси на втората решетка на кинескопа. Редовите импул-
си на обратния ход с отрицателна полярност от извод 3 на диод-
но-разделения ТХО през резистора R726 и коидензатора С721
се подават на вторите решетки на кинескопа (G2). Чрез диода
VD705 се отстраняват отскоците в долната част на гасящите им-
пулси. По такъв начин се избягва яркостната модулация на све-
тещия екран (смущение тип „завеса1*).
Импулснте на сбратния ход на кадровата развивка с положи-
телната полярност от емитера на транзистора VT408 през вери-
гата VD217, С232, R258 и R261 постъпват на базата на ключовия
транзистор VT206. В транзистора импулснте се усилват и дефази-
рат, след което чрез коидензатора С233 се подават на първите ре-
шетки на кинескопа (G1).
3.5.2. Гасене на светлото петно
За гасене на светлото петно след изключване на телевизионння
приемник „София 82“ се използува схема за изсмукване на елек-
троните от катодите на кинескопа, съставена от елементите VD214,
R263, R264. С233 и С234. Напрежението върху коидензатора С234
през резистора R266 се подава на първата решетка на кинескопа
и поддържа положителен потенциал на нея до окончателното раз-
реждане на коидензатора С234 през резистора R264.
3.5.3. Ограничаване на тока на лъчите
За да се предпазят кинескопът и ТХО при недопустимо пре
вишаване на тока на лъчите над 1,2 mA, е предвидена специални
схема за ограничаване на тока на лъчите на кинескопа (1л). Т>
е изпълнена с транзисторите VT806 и VT807. Като източник и;
управляващото напрежение се използува напрежението на ре
зистора R834, през който се затваря анодният ток на кинескопа
118
Транзисторът VT806 се захранва от източника +12 V. Ре-
жимът му чрез R837, R838 и R836 е определен така, че при нор-
мален ток на лъчите на кинескопа транзисторът е запушен.
Транзисторът VT807 се захранва през резистора R840 от плъз-
гача на потенцнометъра за регулиране на контраста R88. Режи-
мът му се определя от резисторите R838, R839 и R840. Когато
транзисторът VT806 е запушен, транзисторът VT807 също е за-
пушен и не влияе върху веригата за регулиране на контраста.
При повишаване на тока на лъчите над допустимата стойност
1,2 mA двата транзистора се отпушват, като вътрешното съпро-
тивление на транзистора VT807 се намалява в зависимост от тока
на лъчите и шунтира веригата за регулиране на контраста. В ре-
зултат на това напрежението на извода 5 на интегралната схема
AIC302 се намалява, а напрежението на катодите на кинескопа
се увеличава, вследствие на което се намалява токът на лъчите.
Схемата за ограничаване на тока на лъчите не трябва да се
задействува от резки сюжетни изменения на изображението, върхо-
во във видеосигнала или при рязко регулиране с потенциометри-
те за „Яркост“ (R93), „Контраст" (R88) и „Наситеност на цвето-
вете“ (R83). За тази цел са включени интегриращите групи R836,
С822 и R840, С342, както и кондензаторите С823 и С824.
Отоплението на кинескопа се осъществява чрез импулсно на-
прежение от намотката 1—2 на ТХО през резистора R755..
3.6. РЕДОВА РАЗВИВКА
Редовата развивка съдържа синхронизиран задаващ генера-
тор, драйверно стъпало, изходно стъпало за хоризонтално откло-
нение и схема за отстраняване на изкривяванията на растъра в
хоризонтална посока.
3.6.1. Задаващ генератор
Задаващият с инхроиизиран генератор за хоризонтално откло-
нение (ГХО) е и зпълнен с интегралната схема А1С800. Тя съдър-
жа следните стъпала: ГХО, амплитуден отделител, импулсно
формиращо стъпало, двефазосравняващи устройства, изходно стъ-
пало за управление на драйверния транзистор и схема за прев-
ключване на времеконстантата и стръмността на регулиране.
От емитера на транзистора VT100 през контакт 2 на съедини-
теля Со102 пълният цветен телевизионеи сигнал (ПЦТС) с поло-
жителна полярност постъпва на входа на амплитудния отделител
119
(АО) в интегралната схема AIC800. Времеконстантата на гру-
пата R806, С801 определя работната точка на АО. Чрез паралел-
ната трупа R807, С802 се намалява въздействието на краткотрай-
ни смущаващи импулсн с голяма амплитуда върху работата на
АО. Сигналът постъпва на входа на интегралната схема AIC800
(извод 5) през НЧ филтър R808, С800.
На извод / на интегралната схема AIC800 се подава захран-
ващо напрежение. При включване на телевизионния приемник
през R613 се подава напрежение +290 V, за да може да се получи
възбудителен импулс за релаксационния генератор на стаби-
лизирания източник. След получаване на стабилизираното на-
прежение + 195 V и наличие на хоризонтална развивка захранва-
нето на интегралната схема AIC800 се прехвърля към източника
+ 12 V през ключовия диод VD800 и резистора R817.
На извод 7 на интегралната схема AIC800 се получават отде-
лителните синхронизиращи импулси. От така получената смес от
синхронизиращи-импулси чрез интегриращата трупа R828, С818
се отделят кадровите синхронизиращи импулси (КСИ).
Честотата на задаващия генератор за хоризонтално отклонение
се определя чрез точния ётирофлексен кондензатор С812, свър-
зан към извод 14 на интегралната схема AIC800 и маса. Честота-
та на задаващия генератор се регулира чрез тример-потенциоме-
търа R818, който образува делител на напрежение заедно с рези-
сторите R819, R820 и R821.
Чрез резистора R822, свързан към извод 15 на интегралната
схема А1С800 и маса, се определя величината на зарядния ток
на кондензатора С812.
На извод 6 на интегралната схема А1С800 постьпват редови-
те синхронизиращи импулси (РСИ), отделени от R809 и С804,
конто-се подават на първото фазосравняващо устройство. В него
се сравняват фазите на РСИ и на трептенията на задаващия гене-
ратор. С полученото напрежение от фазосравняващото устрой-
ство се коригира честотата на задаващия генератор.
За правилната работа на второго фазосравняващо устройство
е необходим импулс на обратния ход на хоризонталната развивка,
който през С720, R813, R812 се подава на извод 5 на интегралната
схема А1С800. В това фазосравняващо устройство се сравняват
фазите на трионообразното напрежение с редова честота от зада-
ващия генератор и на импулса на обратния ход на хоризонтал-
ната развивка.
Между фазосравняващото устройство и задаващия генератор
е свързана интегриращата трупа R823, С817, с чиято времекон-
120
станта се определи обхваты на захващане на системата за синхро-
низация на хоризонталната развивка.
От извод 2 на интегралната схема AIC800 през резистора R825
се отнемат РСИ, конто се подават на входа на драйверното стъпа-
ло с транзистора VT700 н на входа на модулатора на стабилиза-
тора.
Между изводите // и /2 на интегралната схема AIC800 е свър-
зана групата R824, С814. При съвпадение между фазите на РСИ
и на импулсите на обратния ход на хоризонталната развивка из-
вод 11 на интегралната схема AIC800 се свързва към маса от схе-
мата за превключване (бутоны VGP е натиснат). В този случай
паралелно на кондензатора С817 се свързва последователната тру-
па R824, С814, с което се у величава времеконстантата на филтър а
и следователно се намалява обхваты на захващане на фазосрав-
няващото устройство, т. е. приемаието става по-стабилно, без да
се влияе от смущения.
Чрез групата' R8j4, R816 и тример-потенциометъра R841 се
центрира изображението по хоризонтали.
3.6.2. Драйверно стъпало
Драйверното стъпало е изпълнено с транзистора VT700 и тран-
сформатора Т700. То осигурява необходимата мрщност на възбуди-
телните импулси за управление на клкэчовата схема. Възбудител-
ните импулси от извод 2 на интегралната схема А1С800 през еле-
ментите R825 и С702 постъпват на базата на транзистора VT700.
В колекторната верига на този транзистор е включен импулсният
понижаващ трансформатор Т700, чрез който се осигурява необ-
ходимият ток за управление на изходния транзистор за хоризон-
тално отклонение VT701. Първичната и вторичната намотка на
трансформатора са свързани противофазно, чрез което се полу-
чава необходимото последователно отпушване на транзисторите
VT700 и VT701.
Чрез групата С701, R701 се демпфа (потиска) първичната на-
мотка на трансформатора Т700 и се формират управляващите им-
нулси.
На трансформатора Т700 се подава напрежението 4-290 V през
филтърната трупа R636', С700 и първичната намотка на трансфор-
матора Т700.
121
3.6.3. Изходно стъпало
Изходното стъпало за хоризонтално откдонение (ХО) е из-
пълнено с високоволтовия транзистор’ VT701 по ключова схема.
Чрез диодите VD700 и VD701 се осигурява двустранна проводи-
мост на ключа. Колекторната верига на транзистора VT701 се
захранва от стабилизираното напрежение +187 V през резистора
R634 и товарната бобина на трансформатора за хоризонтално от-
клонение (ТХО) Т701. Кондензаторът С707 е филтров. Емитерът
на транзистора VT701 е свързан към източника на напрежение
+ 40 V, като по променлив ток той се замасява чрез коидензатора
С703. Базовата верига на транзистора VT701 (R706, R704, L701)
трябва да бъде много точно оразмерена, за да се намалят загуби-
те в изходното стъпало за ХО и се постигне голяма сигурност.
В колекторната верига на транзистора VT701 са включени бо-
бините за хоризонтално отклонение (БХО) от отклонителната си-
стема (ОС) тип АТ 1080. Тези бсбини са свързани последователно
с изправителните диференциални бобини Т500, тип АТ4044/26 и
намотките на трансформатора за коригиране на сходимостта Т502,
тип АТ4044/27, тангенсовия кондензатор С716, резистора R719
и бсбината на регулатора за линейност по хоризонтали (РЛХ)
Т703, тип АТ4042/38.
Чрез т. нар. тангенсов кондензатор С716 се отстраняват си-
метричните (тангенсови) изкривявания на растъра вследствие на
плоския екран на кинескопа. Чрез бобините за регулиране на ли-
яейността по хоризонтали (РЛХ) Т703 се коригират несиметрич-
ните нелинейни изкривявания, причинени от общите активни за-
губи в изходното стъпало. Чрез резистора R717 се демпфа (потис-
ка) индуктивността на РЛХ Т703, за да се отстранят паразит-
ните парцнални трептения, конто предизвикват ефекта „завеса" на
екрана.
Чрез кондензаторите С706 и С711 се определи продължител-
ността на обратния ход на редовата развивка.
Чрез диодите VD700 и VD701 се осигурява проводимост на
двустранната ключова схема през първата половина на правия
ход на развивката.
Геометричните изкривявания тип „възглавница" в хоризонтал-
на посока се коригират чрез параболична модулация на редовия
отклонителен ток с кадрова честота. За тази цел се използува схе-
ма на паралелен диоден модулатор. Модулационното напрежение
през бобината L702, тип АТ4044/20 и трансформатора Т702, тип
АТ4043/38 се подава към общата точка на диодите VD700 и VD701.
Поради различния ъгъл на отклонение в средата и краищата
122
на екрана на симетричните изкривявания в центъра му са по-сил-
но изразени. Това налага различна степей на S-корекция в краи-
щата и в средата на екрана. Освен корекцията по хоризонтали
чрез диодния модулатор се постига и модулирана S-корекция. В
средата на екрана S-корекцията се постига чрез двата последо-
вателно свързйни кондензатора С716 и С712 през резисторите
R719 и R717 В краищата на екрана S-корекцията се постига са-
мо чрез кондензатора С716.
Изходиият трансформатор за хоризонтално отклонение (ТХО)
Т701, тип АТ2076/30 служи за получаване на основните напреже-
ния за захранване на кинескопа и различии блокове на телевизи-
онния приемник. Той има първична и вторична намотка, навити
една върху друга на феритно ядро с U-образна форма. В него е
вградена високоволтовата каскада за 25 kV. Интегрирането из-
пълнение на високоволтовия изправител чрез отделни сещии с
индуктивности и капацитети, конто образуват рез'онансни кръго-
ве на честота 15 625 Hz, както и съответният брой изпрагнтелни
диоди повишават много надеждността на ТХО. Поради това той
се поврежда сравнително рядко.
3.6.4. Корекция на изкривяванията „възглавнипа**
Както е известно, в телевизионните приемници за цветно из-
ображение корекцията на геометричните изкривявания на растъра
тип „възглавница“ се прави, като за бобините за хоризонтално и
вертикално отклонение се формират отклонителни токове със спе-
циална форма. Правят се два вида корекции на изкривяванията
тип „възглавница": във вертикална и в хоризонтална посока.
При телевизионния -приемник „София 82“ обаче корекцията
във вертнкална посока не е необходима поради специалната кон-
струкция на отклонителната система (ОС) тип АТ 1080, при коя-
то такива изкривявания не се получават. При този телевизионен
приемник има изкривявания тип „възглавница" само в хоризон-
тална посока. За отстраняване на тези изкривявания се прилага
специална схема, чрез която се увеличава дължината на редове-
те в средната част на растъра. Това се постига, каго отклонител-
ният ток с редова честота се модулира с ток с полукадрова че-
стота, чиято амплитуда се меня по параболичен закон. При това
разгъващото напрежение за всеки ред нараства с приближаване-
то към центъра на растъра и намалява до определена неизме ша
величина с приближаване към края на растъра.
Модулиращият ток с полукадрова честота, конто се изменя
по параболичен закон, се формира посредством специална схема
123
с четирите транзистора VT450, VT451, VT452 и VT454. Получе-
ния? на изхода на тази схема ток е с необходимата форма. Той се
подава на средната точка на диодния модулатор с диодите V.D700
и VD701, в който полученият на изхода на транзистора VT701
ток с редова честота се модулира с ток с полукадрова честота с
необходимата параболична форма.
За получаване на параболичната форма на модулиращия ток
от незамасения край на резистора R426 и отрицателния полюс на
електролитния кондензатор С417 се отнема трионообразен импулс
с полукадрова честота. Този импулс се подава на базата на фор-
миращото стъпало с транзистора VT450, където посредством две
отрицателни обратив връзки (ООВ) от трионообразното напреже-
ние се формира параболично напрежение. Режимът на работа на
транзистора VT450 се определи от делителя в базата му R45J—
R450. Чрез резистора R457 в емитерната му верига се създава
дълбока ООВ. "Емитерът му е замасен по променливия ток за сиг-
налите с полукадрова честота чрез кондензатора С454.
Двете отрицателни обратни връзки в стъпалото с транзистора
VT450 са постигнати чрез двете RC-групи, свързани между крлек-
тора и базата на VT450. През С455 се осъществява първата ООВ
за сигнала, получен при интегрирането на трионообразния импулс
с полукадрова честота, постъпващ на базата на веригата на тран-
зистора VT450 през двойната интегрираща верига R454, С453 и
R456, С452. На колектора на транзистора VT450 се получава па-
раболичен импулс, който се връща на базата му през втората ООВ
с елементите С450, R452, С451. Чрез тример-потенциометъра R452~
се мени фазата на параболичния импулс, като по такъв начин
може да се влияе на изкривяванията тип „възглавница“ по хори-
зонтали в горната и долната част на растъра. Товарът на колекто-
ра на транзистора VT450 са двата резистора R459 и R458.
Работната точка на следващото дефазиращо стъпало с дъл-
бока ООВ с транзистора VT451 може да се регулира чрез три-
мер-потенциометъра R458 в базовата му верига, като същевре-
менно се измени и амплитудата на параболичното напрежение на
транзистора VT451, т. е. степента на корекцията по хоризонтали
на изкривяванията тип „възглавница". Режимът на работа на
транзистора VT451 се определи от резисторите R459, R458 и R461.
Захранващото напрежение се подава на емитера на транзистора
VT451 през резистора R461 от източника +40 V.
От колекторнии резистор R462 на транзистора VT451 се отне-
ма напрежение с параболична форма и обратна фаза, което през
кондензатора С457 се подава за усилване от съставния транзи-
стор, образуван от двойката транзистори с голим коефициент на
124
усилване по ток VT452 и VT454. Първият транзистор от тази
двойка VT452 се захранва от два източника +187 и +40 V през
резисторите R468, R463, R469 и R467. Режимът на работа на
транзистора VT452 се определи от параболично свързаните диод
VD450 и резистор R464. Чрез диода VD450 се ограничават по-
ложителните върхове на параболичното напрежение. Посредством
тример-потенциометъра R463 се менят режимът на работа на тран-
зисторите VT452, VT454 и постоянната съставка на коригира-
щото напрежение, чрез което се регулира хоризонталният размер
на изображението. Стъпалото се предпазва от самовъзбуждане
посредством коидензатора С461.
Режимът на работа на транистора VT454 се определи от потен-
циала на колектора на транзистора VT452 и от напрежението, по-
давано на емитера му от източник +40 V.
Усиленият до необходимата амплитуда модулиращ ток с па-
раболична форма от колектора на транзистора VT454 се подава
за модулация на отклонителния ток по редове през бобината L702,
тип АТ4044/20 и намотката 3—4 на трансформатора Т702, тип
АТ4043/38 към средната точка на диодния модулатор с диоди-
те VD700 и VD701.
3.7. КАДРОВА РАЗВИВКА
Кадровата развивка съдържа задаващ генератор, стъпало за
усилване и формиране на напрежението и изходно стъпало.
3.7.1. Задаващ .генератор
Задаващият генератор за вертикално отклонение (ВО) е из-
пълнен с транзисторите VT400 и VT401, свързани като мултиви-
братор с непосредствена положителна обратна връзка между ба-
зите и колекторите на двата транзистора. Тази схема на мулти-
вибратор се характеризира с това, че двата транзистора са одно-
временно отпушени или запушени и времето за превключване на
мултивибратора е много кратко.
Периодът на автоколебанията на мултивибратора се определи
от зарядната верига R4O7. С402, С403 и от режима на двата
транзистора, който се определи от делителя R401-R402-R403.
Чрез тример-потенциометъра R402 се регулира честотата на ге-
нератора (50 Hz). На изхода на генератора върху зарядните кон-
дензатори С402 и С403 се получава трионообразно напрежение.
Транзисторите на задаващия генератор VT400n VT401 се за-
125
хранват от източника на напрежение +40V през филтърна трупа
R408, С401.
Сместа от синхронизиращи импулси по редове и кадри от из-
вод 7 на интегралната схема AIC800 ее подава на интегриращата
верига R828, С818, конто отдели кадровите синхронизиращи им-
пулси (КСИ). Те се подават на емитер ния псвторител с транзи-
стора VT801, чийто режим на работа се определя от резисторите
R829 и R831, като резисторът R829 за импулсния сигнал е шун-
тиран с кондензатора С819. Върху резистора R831 се получават
формираните КСИ, конто през резистора R832 се подават на ба-
зата на транзистора VT803. В колекторната верига на транизсто-
ра VT803 се получават усилеиите КСИ с отрицателна полярност.
През кондензатора С4О0 и резистора R400 КСИ постъпват на вхо-
да на задаващия генератор за вертикалио отклонение за синхро-
низиране на честотата му. Чрез диода VD400 се ограничава разма-
хът на КСИ.
Стъпалото с транзистора VT402 въвежда параболична състав-
ка в трионообразното напрежение, необходима за получаване на
линеен ток в бобините за вертикално отклонение (БВО). Оформя-
нето на параболата се прави чрез отрицателната обратна връзка
(ООВ) R411, С402 и С403. Дълбочината на ООВ, а и с това и фор-
мата на пйраболата се регулира чрез тример-потенциометъра за
линейност по вертикали R414. Въвеждането на параболичната съ-
ставка се прави чрез подаване на параболично напрежение от
БВО към колектора на транзистора VT402, както и на базата му
,през кондензатора С404.
Сигналът с честота 50 Hz се отнема от емитерния товар на
транзистора VT402, съставен от резистора R412 и тример-пот'ен-
циометрите R413 и R414. Чрез тример-потенциометъра R413 се
регулира амплитудата на сигнала, т. е. размерът на изобра-
жението по вертикали.
3.7.2. Усилване и формиране на напрежението
През кондензатора С407 сигналът се подава на входа на усил-
вателното и формиращото стъпало с транзистора VT403. Работ-
ната точка на това стъпало се подбира така, че по време на долна-
та част на трионообразното напрежение транзисторът VT403 да се
отпуши, което определи обратния ход по кадри и широчината на
кадровите гасящи импулси (КГИ). На колектора на транзистора
VT403 се получава импулсно трионообразно напрежение за въз-
буждане на изходния уСилвател за вертикално отклонение (ВО).
Базовата верига на транзистора VT403 се захранва през базо-
126
вия делител R417—R416 от източника на напрежение 4-40 V през
филтровите групи R418, С411 и R409, С406. Колекторната верига
на транзистора VT403 cfe захранва през колекторния резистор
R423 от източника на напрежение — 90 V. Емитерът на тран-
зистора VT403 е свързан с източника на напрежение 4-35 V през
резисторите R425 и R428. По променлив ток емит1ерният товар е
шунтиран с веригата R424, С413, С417, R426.
3.7.3. Изходно стъпало
От колектора на транзистора VT403 импулснототрионосбразно
напрежение през резистора R421 се подава на входа на възбудИ-
телното стъпало на изходния усилвател с транзистора VT404.
Между базата и колектора му е включена ООВ с коидензатора
С409, чрез която се отстраняват върховете на импулснте при пре-
ходните пронеси.
По време на обратния ход (ОХ) положителните импулси от
емитера на транзистора VT404 се подават на транзистора VT406.
През колекторната му верига R431, VD403 протича ток, а на из-
ходното стъпало се формира импулсно напрежение, което опре-
дели отклонителния ток през БВО по време на обратния ход по
кадри.
През първата половина на обратния ход по кадри през верига-
та VT406, VD403, R431 и БВО тече линейно намаляващ ток, а
потенциалът на колектора на транзистора VT406 постепенно на-
раства до момента на запушванё на диода VD403. Потенциалът на
колектора на транзистора VT406 продължава да нараствд, кое-
то причинява отпушване на транзистора VT407. През втората по-
ловина на обратнйя ход през веригата VT407, R432 и БВО тече
линейно нарастващ ток в обратна посока, .който обуславя откло-
нението на лъчите в долната половина на екрана.
Предимството на тази схема е, че изходните транзистори са с
еднаква полярност, тъй като транзисторът VT407 работи като еми-
терен повторител с много малко усилване. Без вземане на спе-
циални мерки усилвателят не може да осигури необходимого от-
клонително напрежение в долната част на екрана. За да се из-
бегне това, са въведени две положителни обратни връзки (ПОВ).
Чрез първата ПОВ с елементите С479 и R433 се повишава усил-
ването на стъпалото. Втората ПОВ с елементите С418, R427, С413
и R424 обхваща цялото изходно стъпало за ВО и транзистора
VT403.
127
3.8. БЛОК ЗА ДИНАМИЧНА СХОДИМОСТ
За получаване на качествено изображение е необходимо
по целия екран трите лъча да попаднат на „своите" луминофор-
ни ивици на кинескопа с маска с гфорези. Съвпадението на цвет*
ните лйнии по вертикали и хоризонтали се постига с помощта
на параболични съставки на токове за отклонение по вертикали
и хоризонтали, чрез конто се компенсират отклоненията на лъ-
чите пОради плоския екран на кинескопа. Тези токове се по-
лучават в блока за динамична сходимост.
Когато е използуван кинескоп А665400Х или 660СВ22 („То-
шиба"), блокът за данимична сходимост не се монтира в теле-
визионния приемник „София 82“, тъй като не е необходим ир«-
тези кинескопи.
3.8.1. Динамична сходимост по вертикали
Чрез динамичната сходимост по вертикали се постига съв-
падение на черВените, зелените и сините линии в горната и дол-
ната част на екрана, като за тази цел се регулира токът в боби-
ните за вефтИкално отклонение БВО (изводи 7, 8 и 11, 12 иа
отклонителната система ОС).
Токът на БВО протича през потенциометъра R501, чрез
който може да Се променя токът през резистора R500. Този ток
е разликата между токовете в двете половини на БВО и създа-
ва Необходимого магнитно поле за съвпадане на хоризонталните
цветни линии в горния и в долния край на екрана.
За съвпадение на вертикалните цветни линии в горния и в
долния край на екрана се използуват специйлни четириполюсни
бобини, разположени на отклонителната система (изводи 9
и 10). Токът през тези бобини за първия и втория период на раз-
вивката по вертикали се регулира чрез мостова схема с елемен-
тите VD500, VD501, R505, R507 и потенциометр ите R504 и R511.
Чрез потенциометъра R511 се регулира cbenaflatfero на цветните
линии в горния и в долнйя край на екрана, а чрез потенциометъ-
ра R504 — само в горния край на екрана.
3.8.2. Динамична сходимост по хоризонтали
Чрез динамичната сходимост по хоризонтали се постига съв-
падение на червёните, зелените и сините линии в левия и в дес-
ния край на ейрана.
За корекция на хоризонталните цветни линии се използува
128
трансфбрматорът Т500, чиито намотки са включени последо-
вателно на двете половини на бобините за хоризонтално от-
клонение (БХО). При регулиране на трансформатора Т500
индуктивността на намотките му се измени така, че токовете
през двете половини на БХО стават различии, но общата им су-
ма се запазва. Вследствие на разликата на двата тока се полу-
чава коригиращо магнитно поле, което компенсира разделяне-
то на цйетците хоризонтални линии вляво и вдясно на сред-
ната част на екрана.
Трансформаторът Т500 се използува и за съвпадане на вер-
тикалните цветни линии вляво н вдясно на екрана. През пър-
вичната намотка на трансформатора Т500 (изводи 3 и 4) проти-
ча хоризонталният отклонителей ток, чиято величина зависи
ют положението на феритното му ядро. Този ток Протича през
БХО и създава магнитно поле, което се използува за съвпада-
не на вертйкалните цветни линии в лявата и дясната част на
«крана.
3.9. ЗАХРАНВАНЕ
В телевизионния приемник „София 82“ е приложено т. нар.
ключово мрежово захранване, което се различава принципно
от познатите стабилизатори от компенсационен тип. При
ключовото мрежово захранване (КМЗ) се употребява мощен
импулсен (релаксационен) генератор, който се захранва от
изправеното и филтрирано мрежово напрежение 220 V. Този им-
пулсен генератор формира импулси със сравнително ви-
сока честота, който се изправят от съответните диоди и се филт-
рират с малки по капацитет и размери електролитнй конден-
затсри пораДи в'исоката честота на импулсите. По такъв начин
значително се намаляват размерите и теглото на задранващото
устройство и чувствително се увеличава коефициентът на по-
лезно действие (КПД) на преобразувателя „постоянно напреже-
ние — постоянно напрежение". При този тип преобразуватели
КПД е окойо 2 пъти по-голям в сравнение с обикновените. ком-
пенсационни стабилизатори и е повече от 70%. По такъв начин
значително се намалява консумираната от телевизионния при-
емник енергия от мрежата. Освен това при КМЗ се постига мно-
го висок коефици<ент на стабилизация на изходното изправено
напрежение, което е особено важно за правилното функционй-
ране на всички стъпала на телевизионния приемник-.
Импулсният генератор е синхроннзиран с честотата на зада-
.9 Открнване и отстраняване на. ..
129
ващия генератор за хоризонтално отклонение (ГХО) 15 625 Hz.
Стабилизацията на изходното постоянно напрежение на преобра-
зувателя се постига чрез широчинно-импулсна модулация на фор-
мираните от 1енератора импулси. При намаляване на мрежовото
напряжение коефициентът на запълване на импулснте (КЗИ) се
увелНчава, а при увеличаване на мреЖовото напрежение се на-
блюдава обратного явлений — КЗИ намалява.
Трябва да de има предвид, че при този начин на захранване
няма галванично разделяне на захранващото устройство от мре-
жата и металните части на телевизионння приемник са под мре-
жовото напряжение.
Входного напрежение за постояннотоковия цреобразувател се
получава чрез изправян'е на мрежовото напрежениЯ посредством
мостов изправитЯл с четиритЯ силициеви диода VD601-+VD604.
Напрежението от мрежата се подава на единия диагонал на мо-
стовия изправител през предпазителите Fusl, Fus2 и филтъра
срещу проникване на смущения в мрежата от стъпалата на раз-
вивките, съставен от елементите R78, R79, С78, С82+С85, С601
и С602. Полученото изправено напреженИе се филтрира чрез еле-
ментите R602, R603 и С604.
Пресбразувателят на постоянного напрежение в импулси с
редовата честота 15 625 Hz е изпълнен с ключовия транзистор
VT60/. В емитерната му верига са включени т. нар. маховиков
диод VD610, дроселът Т601 тип АТ2097/01 и зареждащнят кон-
дензатор С613. За намаляване на загубите при превключване на
ключовия транзистор VT601 е необходим бързонарастващ обра-
тен базов ток. Загубите при изключването на транзистора VT601
de намаляват, като се поддържа протичането на обратния ба-
зов ток дълго време, след като колекторният ток е започнал да
намалява. Тези процеси се регулират чрез правнлно оразмерена-
та RC-rpvna в базовата верига на транзистора VT601, съста-
вена от резистора R641 и коидензатора С620. В колекторната ве-
рига иа транзистора VT601 е включен бързодействуващият пред-
пазител Fus4. Ключовият мощен транзистор VT601 се захранва
от изцравеното мрежово напрежение — от плюса на електролит-
ния конДензатор С604.
Мощният транзистор на преобразувателя VT601 се възбужда
от двусгьпален усилвател на правоъгълни импулсИ, състоящ се
от Транзисторите VT604 и VT605. Първият от тях (VT604) се за-
хранва от входного напрежение на преобразувателй чрез двата
резистора R642 и R643. По такъв начин се осигурява неизменен
ток на.изходния транзистор VT601 независимо от измененияТа на
коефициента на запълване на възбуждащия импулс. В колектор-
130
ната верига на транзистора VT604 е включен понижаващият тран-
сформатор Т602 тип АТ4043/03, който е необходим за осигуря-
вайе на необходимия базов ток на мощния транзистор VT601.
За да се намалят ВЧ ха'рмонични трептения, конто се появяват
при формирането на правоъгълните импулси, в грептящата ве-
рига на транзистора VT604 е включена потискащата (демпфаща)
трупа R645, С622. По такъв начин се намаляват паразитните из-
лъчвания от импулсния стабилизатор по веригите за захранване
на различннте стъпала на телевизионния приемник. Чре^ рези-
стора R644 се установява базового преднапрежение на транзисто-
ра VT604. Посредством диода VD611 се предотвратява получава-
нето на отрицателното напрежение на кондензатора С623, кога-
то транзисторът VT604 е отпущен, и се получават колебателни
проЦеси в кръга, образуван от индуктивността на първичната на-
мотка на трансформатора Т602 и кондензатора С623, което би
смутило работата на мощния транзистор VT601.
Вторият транзистор на двустъпалния усилвател на право-
ъгълни импулси е VT605. Захранващото напрежение за него се
получава от стабилизираното от цейёровия диод Vsp603 напреже-
ние, филтрирано чрез кондензатора С624. Това напрежение се по-
дава на колектора на транзистора VT605 през прехода емитер—
база на VT604 и едновременно с това на емитера на VT604. През
резистора R646 се затваря базовият ток на транзистора VT6.05.
Диодът VD612 предпазва прехода база—емитер на транзистора
VT605 от отрицателни върхови напрежения.
Управляващото устройство (модулаторът) на преобразувате-
ля е изпълнено с транзистора VT606. Чрез Него Се измени кое-
фициентът на запълване на правоъгълните импулси, подавали към
двустъпалния усилвател с транзисторите VT604 и VT605.
Захранването на транзистора VT606 се прави от нестабилизи-
рано напрежение през резистора R647. На входа на модулатора
от плъзгача на тример-потенциометъра R628 по веригата R652,
VD607 и R648 се подава напрежение, ксето е пропорционално на
изхсдното напрежение на пресбразувателя. За тази цел се изпол-
зува напрежението +40 V, получено чрез изправянё на импулси-
те от извод 3 на ТХО (Т701) посредством диода VD702, филтри-
рано чрез R222 и С719. Това напрежёниё, пропорционално на из-
ходното нацрежение на стабилизатора, през дёлитёля R632—
R631 и диода VD609ce подава на делителя за регулиране на изход-
ното стабилизирано напрежение, изпълнен с тример-потенциоМе-
тьра R628 и резистора R629. Тъй като емитерът на транзиётора
VT606 има неизмёнен потенциал +22V, определен от двата свър-
зани последователно ценерови диода Vsp601 и Vsp602, то чрез
131
тримф-потенцио»1етъра R628 се определя режимът на работа н»
този транзистор, Кондензаторът С612 служи за променлНвотоко-
во эамасявайе на емитера на транзистора VT606 и за филтрИра-
не на ценеровото напрежение.
Широчннно-импулсната модулация на правоъгълните им*
пулен, необходими за възбуждане на нзходиия транзистор на ста-
билизатора VT606, се прави чрез изменение на работната точка
на модулатора на -изходното напрежение на преобразувателя и
Трионообразння импулс, подаден на базата му. Тозн импулс се
формира от интегриращата верига R633 и С626, като изходнняг
правоъгълен импулс се взёма от извод 2 на интегралната схема
AIC800 през R825 и С614. На изхода на модулатора (VT606)
се получават цравоъгълни импулси със съответен коефициент на
запълваНе.
Чрез групата С608, R621 се филтрнра изходното напрежение
,на преобразувателя от ВЧ съставки с редова Честота. Чрез кон-
дензатбра С610 изходното напрежение на преобразувателя се фил-
трира от смущения с мрежовата честота.
Стабилнзаторът трябва да заработи веднага след включването
на телевизионния преемник към мрежата. За да може да стане
това обаче, е необходимо да заработи задаващнят генератор за
хоризонтално отклонение, изпълн’ен с интегралната схема AIC800-
За тази цел се използува нестабилизираното напрежение на кон-
дензатора С604, което през филтърната група R613, С811 се по-
дава на извод / на интегралната схема AIC800. Първоначално-
режимът на работа на транзистора VT606 се установява от не-
стабилизнраното напрежение на пусковата верига R651, VD613?
R628, R629, R652 и VD607. До момента на получаваВето на ста-
билизираното напрежение -f-187 V на изхода на преобразувателя:
диодът VD800 е запушен. Сл'ед установиването на нормален ре-
жим на работата на импулсиия стабилизатор интегралната схема
А1С800 се зНХранва вече от стабнлизирано напрежение +12 V,
вэето от емитера на транзистора VT802 през отпущения диод
VD800, токоогранНчаващия резистор R817 н филтровия конден-
затор С811.
Импулсният стабилизатор действува по следния начин. Ако на-
пример при спадане на мрежовото напрежение напрежението-
на изхода на стабилизатора се намали, то ще се намали н предна-
преженнето на транзистора VT606. В такъв случай VT606 ще-
бъде оглушен за по-продължително време и коефицнентът на за-
пълване на импулсите, 1*енериранн от модулатора, ще се увели-
чи, при което ще се увеличн и нормализнра напрежението на из-
хода на стабилизатора.
132
При повишаваие на изходното напрежение на стабилизатора
процесът на регулира!^ е обратен.
Захранването на стьпалата на хоризонталната н вертикалната
развивка е реализирано, като източниците им са свързани после-
дователно. По такъв начин и дв'ете развивки прекъсват при отпа-
дане на захранването на едната от тях.
Напрежението за захранване на вертикалната развивка се по-
лучава, като през диода VD702 се изправят импулснте на хбризон-
талната развивка (извод 3 на ТХО) и се филтрира с резистора
R722 и кондензатОра С719. От друга страна, емитерът на изход-
ния транзистор за хоризонтално отклонение VT701 не е свързан
към маса, а към плюса на Източника за вертикална развивка +40V.
При това положение е предвидена възможност за автоматично
Иреустановяване на работата на стабилизатора припонижаване на
напрежението-+40 V извън определените граници. Това се пра-
ви чрез двата диода VD608 и VD609, в общата точка на конто
при нормална работа има напрежение +27,5 V, определено от
делителя на напрежението +40 V, съставен от резисторите R632
и R631.
При нормална работа на телевизионння приемник диодът
VD608 е запушен, а диодът 1^7)609 е отпущен. Ако напрежениетоза
вертикалната развивка по някаква причина с'е намали под 22,3 V,
диодът VD608 се отпушва, а диодът VD609 се запушва, при кое-
то потенциалът на емитера на транзистора VT606 се понИЖава, а
базовият му ток £е увеличава. В резултат на това транзисторът
VT606 работи в режим на насищане, вследствие на което на ко-
лектора му се получава малко постоянно напрежение без възбу-
дителни импулси. В този случай транзисторът VT601 се запуш-
ва и защитата на телевизионння приемник изключва захранва-
нето. г
Освен основного стабилизирано напрежение +187 V в теле-
визионния приемник има още три вторични напрежения: +12,
+40 и —SO V.
Всички основни блокове на телевизионння приемни^ се за
хранват от стабилизираното напрежение +12 V. Стабилизаторът
за +12 V е изпълнен с транзистора VT802. Той се захранва от
йестабилизираното напрежение +16 V, получено чрез изправяне
на положителната част на импулснте с редова честота*(от извод
4 на ТХО) с помощта на диода VD708 и кондензатдра С718. Опор-
ного напреженйе на базата на 1ранзистора VT802 е допълнително
стабилизирано чрез ценерсвия диод Vsp800, въпреки че то се взе-
ма през резистора R827 от стабилизирания източник +187 V.
’33
Стабилизираното напрежение +12 V Се отнема от емитера на тран-
зистора VT802 и се филтрира чрез кондензатора С821.
Напрежението +40 V служи за захранване на стъпалата за
кадровата развивка, за корекция на геометр ичните изкривявания
тип „възглавница“ в хоризонтална посока и за интегралната схе-
ма AIC50. То се получава чрез изправяне на импулсното напре-
жениё с редова честота (от иёвод 3 на ТХО) с помощта на диода
VD702 и ёе филтрира чрез R722, С703 и С719.
Напрежението —90 V служи за захранване наиндикаторните
газоразрядни (неонови) лампи в блока за управление. То се полу-
чава чрез изправяйе на-отрицателната част на импулсите с редо-
ва честота (от извод 4 на ТХО) с помощта на диода VD704 и се
филтрира чрез R725 и С412.
3.9.1. Електронна защита
В телевизионния приемник „София 82“ има специална елек-
тронна защита, която се задействува при отклонение на мрежо-
вото напрежение в по-големи граници от допустимого или при
повреди в приемника. Чрез схемата за електронна защита се из-
ключва захранването на телевизионния приемник, като се пре-
късва веригата между резисторите R602, R603 и кондензатора
С604. Това става чрез запушване на тиристора VTH800 в следни-
Tfe случаи:
z 1. При повишаванё на общата консумация на телевизионния
приемник.
2. При повишаване и понижаване на стабилизираното напре-
жение + 187 V извън границите от 160 до 210 V при повреда в те-
левизионния приемник или при напрежение на мрежата под 170
и над 260 V.
3. При късо съединение във веригата на +12 V.
Освен това схемата за електронна защита дава възможност за
дистанционно включване и изключване на тел'евизионния прием-
ник с помощта на отделно устройство за дистанционно управление.
Във филтърната трупа на направителя с диодите VD601-.
ч- VD 604 псследователно с резисторите R602 и R603е включен тири-
сторът VTh800. При нормален режим на работа тиристорът е от-
пущен от положителните нмпулси, подавани на управляващия му
електрод през веригата С826, R845 и R846. Диодът VD810 пред-
^азва прехода катод—управляващ електрод на тиристора, като спи-
ра отрицателната част на управляващите импулси. При нормал-
на работа на телевизионния приемник съставният транзистор
VT809 и VT810 е запушен и не влияе на работата на тиристора.
134
Резисторите R856 и R857 са включени в базовата верига на тран-
зисторите VT809 и VT810.
При отклонения на напрежеиията и коисумацията на телеви-
зионния приемник извън границите, посочени по-горе, електрон*
ната защита изработва управляващо положително напрежение,
което се подава на базата нй съставния транзистор VT809, VT810.
В този случай транзисторът VT809 се отпушва и през резистора
R857 протяча ток, при което на базата на транзистора VT810 се
получава положителен отпушващ потенциал. Вследствие на то*
ва транзисторът VT810 се отпушва, при кбето положителните им-
пулси към тиристора VTh800 се дават на маса през транзистора
VT810 и тиристорът се запушва.
Всички стъпала на електронната защита се захранват от ста-
билизирано напрежение +9 V, което се получава от паралелен
стабилизатор, изпълнен с резистора R844 и ценеровия диод Vsp 801.
След включване на телевизионння приемник до установяването на
нормалнитеработни напрежения защйтата не трябва да се задейст-
вува. Товасе постига чрез правилен подбор на времеконстантата за
зареждане на коидензатора С827 през резистора R870 до напрёже-
ние + 6,5V, определено отделителя на напрежението +9V, съста-
вен от резисторите R870 и R869. Това напрежение се използува за
правление на пусковата схема с транзисторите VT813 и VT814.
ежимът иа р абота на транзисторите се определи от емитерния
делител R867-R868 на транзистора VT814 и базовия резистор
R866 на транзистора VT813. В процеса на включване на телеви-
зионния приемник, когато управляващото напрежение на тран-
зистора VT814 е под +6,5 V, транзисторите VT808 и VT812 не
получават захранваие и не могат да задействуват изходното стъ-
пало, съставено от транзисторите VT810 и VT809, независимо от
неустановилите се още напрежения +187 и +12 V. Когато кон-
дензаторът С827 се зареди до +6,5 V, транзисторите VT814 и
VT813 се отпушват, напрежението на колектора на транзистора
VT813 става равно на емитерното напрежёИие +9 V и се подава
за захранване на транзисторите VT812 и VT808.
Напрежениёто +187 V се подава на транзистора VT812 през
делителя R863-R861. Този делител е оразмерен така, че напре-
жението на базата на транзистора VT812 да бъде по-голямо от
емитерното му напрежение, при което транзисторът VT812 е за-
пушен.
Чрез диода VD815 и коидензатора С829 се премахват импулсни-
те смущения в базата на транзистора VT812, конто биха могли
да отпушат транзистора и да се задействува защйтата.
135
Напрежението +12 V се подава на емитера на транзистора
VT816. Чрез делителя R864-R865 се определя напрежението на
базата на транзистора VT816, при коетотой е запушен. Токът, който
при нормална работа на телевизионния приемник протича през
резистора R843, създава отрицателно напрежение под —0,39 V.
Кондензаторът С825 се зарежда до това напрежение през рези-
стора R847. Последователно включеният ценеров Диод Vsp802 не
позволява отрицателното напрежение върху кондензатора С825
да постъпи на базата на транзистора VT808. Резисторът R849 в
базата и резисторът R850 в кол'ектора на транзистора VT808 оп-
ределят състоянието му на насищане, при което на колектора му
се получава потенциал, близък до пула, и диодът VD812 е запу-
шен.
Преди да се направят необходимее измервания за установя-
ване на причината за изключването на електронната защита, тряб-
ва да се направи следното:
1. Да се провер и транзисторът VT601.
2. Да се провери транзисторът VT701 и слюдената му под-
ложка.
3. Да се изключи електронната защита чрез изваждане на съе
динителя към нея.
4. Да се свържат с помощта на проводник анодът и катодът
на тиристора VTh800.
5. Телевизионният приемник да се включи към понижено мре-
жово напрежение от 180 до 200 V.
По-долу ще разгледаме някои случаи, при конто електронната
защита се задействува и изключва захранването на телевизион-
ния приемник.
1. Повишаване на напрежението +187 V и понижаване на на-
прежението + 12 V. При понижаване на захранващото напреже-
ние + 12 V, подавано от емитера на транзистора VT8I6r послед,
ният се отпушва.
При повишаване на захранващото напрежение+187 V, съ-
ответно и на напрежението на делителя R864-R865 в базата на
транзистора VT816, той също се отпушва. В резултат на това ко-
лекторният му потенциал се понижава и през веригата R862,
V£>815Ce подава на базата на транзистора VT812. Това предизвиква
отпушване на fpaH3HCTopa VT812, напрежението на колектора му
се повишава, отпушва се диодът VD811 и през резистора R851 се
подава напрежение на уп^авляващия електрод на тиристора
VTh80L Тиристорът VTh801 се захранва от източника +9 V през
резисторите R853, R852 и R854. След отпушване на тиристора
VTh801 на резистора R854 се получава положително напрежение,.
136
което през веригата VD813, R855 постъпва на входа на транзи-
сторите VT809 и VT810, като предизвиква запушване на тиристора
VTh800 и захранването на телевизионния приемник се прекъсва.
2. Понижаване на напрежението 4-187 V. В този случай чрез
делителя иа напрежението 4-187 V, съставен от резисторите R864
и R865, потенциалът на базата на транзистора VT812 се понижа-
ва, транзисторът се отпушва и защитата се задействува, като из-
ключва телевизионния приёмник.
3. Повишаване иа консумацията на телевизЯонния приемник.
При увеличаване на консумирания от телевизионния приемник
ток отрицателното напрежение на кондензатора С825 превишава
опорного напрежение на ценеровия диод Vsp802, транзисторът
VT808 се запушва, колекторният му потенциал се повишава и през
диода VD812 той се подава за управление на тиристора VTh801,
При което сё задействува защитата и изключва телевизионния
приемник.
3.9.2. Размагнитване на кинескопа
Схемата за размагнитване на маската на кинескопа е изпъл-
нена с елементитё R80, С80 (РТС) и бобияата за размагнитване
С—А.
.10. ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„СОФИЯ 82“'
Най-често срещаните повреди в телевизионния приемник „Со-
фия 82“ ще разгледаме по блокове.
3.10.1. Междинночестотен усилвател на изображението
В междинночестотния усилвател на изображението (МЧУИ) се
срещат следните повреди:
Смущение („снеговалеж“) в изображението. Причините за та-
зи повреда могат да бъдат:
1. Лош контакт или лоша спойка в антенните гнезда, в антён-
ния щекер и антениия кабел. Проверява се, като се подаде директ-
ив сигнал от антената на ВИТК-
2. Повреден ВИТК или липса на никое от напреженията му.
Измерват се захранващите напрежёния, проверяват се спойките
и контактувайето на ВИТК в цокъла. Подава се сигнал на деци-
131
метровнте сбхвати. Ако при това на никой oi обхватите изобра-
жението е добро, трябва ВИТК да се замени
3. Повреда или разстройка на никоя от б( биййте L104, L109.
Проверяват се транзисторите VT110, VT111. Проверяват се фил-
търът ПАВ SW170. Проверява се режимът на интегралната схе-
ма AIC101.
4. Проверява се режимът на транзисторите VT103 или VT101.
5. Неправилно регулирана схема за АРУ. Да се регулира
чрез тример-потенциометъра R218.
Смущение в изображението и лош звук. Проверява се антен-
ният вход. Проверява се ВИТК и се измерват захранващит'е на-
пре>йения. Проверява се транс4юрматорът Т100.
Муаре в изображението. Има ВЧ самовъзбуждане. Проверява
се режимът на транзистора VT110.
Изображението е с лота детайлност. Проверява се настрой-
ката на бобината L111 от схемата за автоматична донастройка на
честотата на хетеродина (АДЧХ).
Настройката на каналите се променя периодически. Вероят-
на причина е нестабилно варикапно напрежение поради повреда
на интегралната схема AIC100.
Звукът е изкривен и придружен с брум. Проверява се настрой-
ката на бобината L904 (за 6,5 MHz) или L122 (за 5,5 MHz). Про-
веряват се керамичните филтри F900 и F100.
/Има изображение, няма звук. Проверява се интегралната схе-
ма А1С50. Проверяват се спойките на изводите на интегралната
схема AIC50. Проверяват се спойките на проводниците на потен-
циометъра R97 към блока НЧ. Интегралната схема AIC50 се на-
мира в НЧ блок.
3.10.2. Блок на цветност и яркост
В канала на цветиост и яркост се срещат следните повреди:
Цветовете изчезват. Повредата се търси в декодера. Прове-
рява се настройката на бобината L303. Проверява cte режимът на
интегралната схбма AIC300 и свързаните към-нея елементи.
В изображението има цветен шум. Повредата да се търси В'
декодера. Проверява се режимът на интегралната схема AIC300
и свързаните към нея елементи. Проверява се настройката на бо-
бините L304 и L305.
Цветного изображение е с презредова структура. Повредата да,
de търси в декодера. Проверява се закъснителната линия 61 fis
тип DL51.
138
Липсва яркостният сигнал. Повредата да се търси в декодера.
Проверява се закъсйителната линия тип DL330 ns.
Светъл екран. Повредата да се търси във видеоусилвателя.
Проверяват се диодите VD213, VD215 и VD212.
Екранът свети с един от основните Цветове (/?, G, В). Повре-
дата да се търси в изходния видеоусилвател, чийто цвят преобла-
дава. Проверява се режимът на транзисторите на този видеоусил-
вател. Проверяват се съответно кондензаторите 0211, С218, С219,
С227, С228.
Липсва един от основните Цветове (R, G, В). Повредата да се
търси в изходния видеоусилвател, чийто цвят липсва. Проверя-
ват се спойките на проводниците между изходния видеоусилвател,
чийто цвят йреобладава, и платката на кинескопа. Проверяват
се съответно диодите VD202, VD207 или VD209.
На черно-бялото изображение има цветна окраска. По* редата
да се търси в изходния видеоусилвател, с чийто цвят е ок )аската
на изображеннето. Проверява се съответно регулировката на по-
тенциометрите R223, R237 или R252.
3.10.3. Канал на звука
В канала на звуковия съпровод се срещат следните повреди;
Липсва звуковият съпровод. Проверява се високоговорителят
и свързващите го проводници. Проверява се режимът на инте-
гралната схема AIC50. Проверява се наличието на напрежение
+24 V на извод 1 на интегралната схема AIC50. Проверяват се
кондензаторите С50 и С187. Проверява се потенциометърът R97.
Проверява се режимът на транзистора VT900. Проверява се ре-
жимът на интегралната схема А1С900. Проверява се режимът на
транзисторное VT960 и VT120.
Звукът е с изкривявания. Проверява се високоговорителят.
Проверяват се кондензаторите С50 и С187. Проверява се режимът
на интегралните схеми А1С900 и А1С50.
3.10.4. Вериги на кинескопа
Във веригите на кинескопа се срещат следните повреди:
При максимална яркост токът на лъчите е повече от 1,2 mA.
Повредата е в схемата за ограничаваяе на тока на лъчите. Прове-
рява се режимът на Транзисторите VT806 и VT807.
Вижда се обратният ход на редовете и кадрите. Повредата е в
схемата за гасене на обратния ход. Проверява се резисторът R262.
139
Проверяват се запойките между схемата за гасене на обратния
ход и платката на кинескопа.
На целият екран се вижда обратният ход иа кадрите. Повре-
дата е в схемата за гасене на обратния ход. Проверява се режи-
мът на транзистора VT408. Проверява се резисторът R267.
Светъл екран. Постоянного напрежение на първите (управля-
ващите)' решетки на кинескопа е 20 V. Проверява се диодът VD214.
Екранът свети в един или два от основните Цветове (/?, G, В).
Отсъствува напрежението в V на никоя от управляващите ре-
шетки на кинескопа. Проверяват се резисторите R753, R754 и
R756. Проверяват се спойките около тези резистори или 1нездо-
то на кинескопа.
3.10.5. Редова развивка
В редовата развивка се срещат следните повреди:
Тъмен екран. Липсва високото напрежение 25 kV. Проверява
се ТХО. Проверява се резисторът 22 kQ в съединителя на висо-
коволтовия кабел.
Тъмен екран. Липсва напрежение 400-т- 500 V за ускоряващи-
те електроди на кинескопа. Проверяват се спойките на проводни-
ка от потенциометъра R713 към платката на кинескопа. Прове-
рява се потенциометърът R713. Проверява се кондензаторът C70S.
Проверява Се ТХО. Проверяват се резисторите от делителя R707-
R714.
Фокусировката на изображението е влошена. Отсъствува фо-
кусиращотонапрежение 3,5-r-4,7 kV. Проверява се с волтметър с
обхват поне 5 kV веригата на фокусиращото напрежение. Прове-
рява се резисторът R760. Проверяват се спойките от потенцио-
метъра R708 към платката на кинескопа. Проверяват се рези-
сторите от делителя R707-R714. Проверява се ТХО.
3.10.6. Кадрова развивка
В кадровата развивка се срещат следните повреди:
Синхронизацията по кадри е нестабилна. Честотата на зада-
ващия генератор се донастройва чрез трнмер-потенциометъра
R402. Проверява се режимът на транзисторите VT801 и VT803.
Изображението е подгънато в долната си част. Проверява се
режимът на Транзистора VT407.
На екрана се вижда светла хоризонтална черта. Проверява се
режимът на транзисторите VT406 и VT407. Проверяват се рези-
сторите R432 и R431. Проверява се диодът VD403.
140
3.10.7. Захранване
В захранването се срещат следните повреди:
Липсва стабилизираното напрежение —187 V. Проверява се
режимът на транзистора VT601. Проверява се режимът на тран-
зистора VT701 и слюдената му изолация. Ако транзисторите и
язолационната подложка са изправни, с осцилоскоп се просле-
дяват възбудителните импулси последователно от извод 2 на ин-
тегралната схема AIC800, изхода на модулятора (колектора на
транзистора VT606), колектора на транзистора VT604 и базата
на транзистора VT601. При липса на възбудителни импулси на
колектора на иэправен транзистор VT606 неизправността се дъл-
жи на:
1. Повреден диод VD608.
2. Пойреда във вертикалния усилвател с понижаване на на-
прежението +40 V.
3. Повреден диод VD702.
Липсва напрежението +12 V. Проверява се режимьт на тран-
зистора VT802. Проверява се ценеровият диод Vsp800. Проверя-
ла се диодът VD703. Проверява се дали няма късо съединение в
захранващата верига на някое от стъпалата. Късото съединение
се открива чрез последователно изключване на захранването към
МЧУИ, декодера, НЧУ и т. н.
Консумацията е завишена. Измерва се постоянният ток през
предпазителнте Fus2 (трябва да е по-малко от 0,5 А) и Fus3 (тряб-
ва да е по-малко от 0,8 А). Измерва се напрежението в двата края
иа резистора R636 (при максИмална яркост то трябва да не е по-
вече от 9V). Измерва се токът на лъчите на кинескопа (трябва да
яе е повече от 1,2 mA). При отклонение на тези граници повредата
се търси в стъпалото със завишената консумация.
На кондензатора С604 отсъствува изправеното напрежение
270 до 280 V. Проверяват се предпазителите Fusl и Fus2. Про-
веряват се диодите VD601 -г- VD604.
3.11. РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„СОФИЯ 82“
При всички измервания и регулировки телевизионният прием-
ник трябва да се включи към мрежата през разделителен транс-
форматор 1:1 с мощиост най-малко 200 VA.
В долния десен край на схемата на телевизионния приемник
.София 82“ 4вж. прил. 5) е показано разположението на елементи-
141
те за регулиране и настройка, намиращи се иа основната му пе-
чатна платка и на печатните платки на отДелните блокове.
3.11.1. Регулиране на електронния стабилизатор
Към извод 8 на дросел Т601 се включва волтметър с вътреш-
во съпротивлеиие най-малко 20 килоома на волт. Чрез тримёр-
потенциометъра R628 се регулира стабилизираното напрежение
187=^0,5 V. Най-добре е за тази цел да се използува цифров волт-
метър.
3.11.2. Регулиране на фокусировката
Фокусировката на изображеннето на ТИТ се регулира чрез
тример-потенциометъра R708.
3.11.3. Регулиране на видеоусилвателите
За настройка на видеоусилвателите е необходим сигнал ниво
„черно", осцилоскоп и микроамперметър.
Настройката на видеоусилвателите се Прави по следния ред:
1. Регулаторът „Контраст" се поставя на минимум, а регула-
торът „Яркост"—в средне положение.
2. Измерва се напрежението на трите видёоусилвателя с по-
мощта на осцилоскоп съответно в контролните точки 27 (В), 28
(R) и 29 (G) (вж. прил. 5), като с тример-потенциометрите R223,
R237 и R252 се регулира на трите контролни точки напрежение
+ 140 V. При необходимост с регулатора „Яркост" се изравня-
ват ниво „черно" на видеосигнала с ниво „черно" на „площадката"
на гасящите импулсн.
3. С потенциометъра R713 се регулира така, че два цвята на
екрана на кинескопа да светят в момента, когато третият изгасва.
4. Между точките D и Е, намиращи се на изходното стъпало
за редова развивка, се включва микроамперметърът, като предва-
рително се отстранява мостчето между тези точки (показано пунк-
тирано на прил. 5).
5. Изключват се трите електроннн лъча В, R и G чрез прев-
ключвателите S201, S202 и S203.
6. Включват се последователно трите електронни лъча, като
се регулира токът на всеки прожектор точно на 4 дА с помощта
на съответния тример-потенциометър R223, R237 и R252.
7. Изключва се микроамперметърът и се свързва отново мост-
чето между точките D и Е.
142
3.11.4. Регулиране на честотата на задаващия
генератор за редовата развивка
Извод 8 на интегралната схема AIC800 се свързва с маса.
Чрез тример-потенциометъра R818 се регулира честотата на ге-
нератора, докато на екрана се получи синхронизИрано изображе-
ние на ТИТ. След това се премахва връзката на извод 8 с масата,
като иа екрана трябва да се запази синхронизираното изображе-
ние на ТИТ.
3.11.5. Центровка на изображението по хоризонтали
Чрез тример-потенгйюметьра R841 изображението на ТИТ се
регулира в центъра иа екрана по хоризонтали.
3.11.6. Регулиране на размера на изображението по хоризонтали
Чрез тример-потенциометъра R463 размерит на изображение-
то на ТИТ по хоризонтали се регулира така, че точно да се скрие
рамката на таблйцата (шахматната лента от черно-бели квадра-
ги) вляво и вдясно иа екрана.
3.11.7. Регулиране на линейността на редовата
развивка
За тази регулировка е необходим сигнал поле-решетка или
евентуално ТИТ.
Чрез регулатбра за линейност Т703 се постига еднаква широ-
чина на квадратите на полето решетка (ТИТ) по целия екран.
Допустимата разлика между най-малкия и най-големия хоризон-
тален размер на квадратите е 8 %.
3.11.8. Кореиция на изкривяванията „възглавница",
„бъчва“ или „трапец“
За тази регулировка е необходим сигнал поле-решетка или
езентуално ТИТ.
Чрез тример-потенциометрите R458 и R452 се постига изпра-
вяне на вертикалните линии вляво и вдясно на екрана, като се
компенсират изкривяванията тип „възглавница“, „бъчва“ или
„трапец“.
143
3.11.9. Регулиране на честотата на задаващия генератор
за кадровата развивка
Базата на транзистора УТ803 се свързва е маса. Чрез три-
мер-потенциометър а R402се регулира честотата на генератора, до-
като на екраиа се получи изображение на ТИТ, кбето се движи
бавно отделу нагоре. След това се премахва връзката на базата
с маса и на екрана трябва да се получи синхронизирано изобра-
жение на ТИТ.
3.11.10. Регулиране на размера на изображеннето
по вертикали
Чрез тример-потенциометъра R413 размерът на изображение-
то на ТИТ се регулира така, че да се скрие рамката на таблицата
(шахматната лента от чёрно-бели квадрати) горе и долу на екрана.
При това трябва да се внимава диаметрите по хоризонтали и вер-
тикали на големия бял кръг в центъра на ТИТ да бъдат еднакви
(да не се деформира кръгът).
3.11.11. Регулиране линейиостта на кадровата
развивка
За тази регулировка е необходим сигнал поле-решетка или
евентуално ТИТ.
Чрез тример-потеициометъра R414 се постига еднаква висо-
чина на квадратите на полето-решетка (ТИТ) по целия екран.
Допустимата раэлика между най-малкия и най-големия вертика-
лен размер на квадратите е 1 mm.
3.11.12. Регулиране на ниво „бяло"
За регулиране на ниво „бяло“ е необходим сигнал вертнкални
цветни ивици или ТИТ.
Рёгулирането се прави по следния ред:
1. Рёгулаторите „Яркост", „Контраст" и „Наситеност на цвета"
се поставят в средне положение.
2. При необходимост се регулират тример-потенциометрите
R223, R237 и R252 за синяя (В), червения (R) и зеления (G) цвят
до получаване на бял цвят на бялата ивица със съвсем слаба ро-
зова окраска.
Разбира се, могат да се правят и отделки регулировки, което
е най-често необходимо в практиката.
144
ГЛАВА 4
ТЕЛЕВИЗИОНЕИ ПРИЕМНИК „СОФИЯ 83*
На прил. 7 е дадена схемата на телевизионния приемник „Со-
фия 83м. На схемата интегралните схеми са означени с Aic, дио-
дите— с Vd, а транзисторите — с V?. В следващия текст, обе-
че те cai означени съответно с AIC, VD и VT.
4.J. БЛОК ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Блокът за управление на телевизионния приемник „София 83“
съдържа всевълнов избирач на телевизионните канали (тунер) и
сензорно устройство. Те са същите както при телевизионния при-
емник „София 82“.
4.2. МЕЖДИНЧОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
Междииночестотният усилвател на ^зображенйето на телеви-
зноийня приемник „София 83“ е изпълнен по същата-сиёма и със
«ищите елементи както при телевизионния прием нН к „София 82*.
4. г КАНАЛ НА ЦВЕТНОСТ И ЯРКОСТ
Каналът на цветността и яркостта в телевизионния приемник
„София 83“ съдържа декодер, матрица RGB и видеоусилватели за
трите цветоразликови сигнала. Те са съшй'Те, както при телеви-
зионния приемник „София 82“.
4.4 КАНАЛ НА ЗВУКА
Каналът на звука при телевизионния приемник „София 83“ е
изпълнен по същата схема, както и каналът на звука на телеви-
знонния приемник „София 82“. В телевизионния преемник „Со-
фия 83“ обаче са предвиденн два варианта на канала на звука
ОтхржааМ к .тстраияваже ча...
145
за 6,5 MHz—ЧМ1 и ЧМ2, изпъЛнени с две различии схеми
А1С900: TDA4280U и TDA2546.
В нискочестотния усилвател с интегралната схема AIC50 на
телевизионння приемник „София 83“ има малка промяна в срав-
нение с нискочестотния усилвател със сыцата интеграл на схема
на телевизионння приемник „София 82“. Вместо един резистор
R51 (68 О, 4 W) в „София 83“ са поставени дза резистора R51 и
R56 (130 Q, 2 W), свързани паралелно с общо съпротивление 65 (1
и обща мощност 4 W.
4.5 КИНЕСКОП И ВЕРИГИТЕ МУ
Кинескопы иа телевизионния приемник „София 83“ е от серия
та 20АХ PIL със самосходимост тип А56—615Х. Диагоналът на ек-
рана му е 56 ст. Отклонителната му система е неподвижно закре-
пена към балона на кинескопа. Отклонителната система е с изве-
дена средна точка за отстраняване на изкривяванията тип „въз-
главница“. Зад отклонителната система е разположен магниты за
регулиране на чистотата на цвета. След него се намират шестпо-
люсен и четириполюсен магнит за регулиране на сходимостта.
На отклонителната система се намират и две устройства за регу-
лиране на вертикалните линии в горната и долната част на екра-
на. Чистотата на цвета и сходимостта се регулират в завода—про-
изводится на кииескопи, след което отклонителната система и маг-
нитите се фиксират неподвижно и повече не се регулират. По та-
къв начин се осигурява много високо качество на чистотата на
цвета и на сходимостта иа трите лъча в кинескопа.
След монтирането на кинескопа в телевизионння приемник е
необходимо да се направят само корекцин на изкривяванията
на растъра в хоризонтална посока.
Захранаането на електродите на кинескопа А56—615Х е ана-
логично на захранването на електродите на кинескопа в теле-
визиояния приемник „София 82“ с тази разлика, че в телевизион-
ния приемник „София 83“ първите решетки на фокусиращите елек-
троди са свързани в по една точка и напреженията им към тези
точки се подават съответно през резисторите R753, R756 и R757.
Високото напрежение на втория анод на кинескопа 25 kV се
получава с помощта на високоволтова у множите.! на каскада с
трикратно умножение тип TVK30—Si—6. Фокусиращият елек-
трод се захранва чрез високоомен делител от първата изправител-
на трупа на високоволтовата каскада (извод F).
Отоплението на кинескопа се осыцествява чрез импулсно на-
прежение от намотката /—2 на ТХО през резистора R755.
146
4.5.1. Гасене на обратния ход по редове и кадри
Гасенето на обратния ход по редове при телевизионния прией-
ник „София 83“ се прави чрез подаване на отриввтёлни гасящи
импулси на втдрата решетка на кинескопа. Импулсйте с отрипа-
телна полярност от извод 3 на ТХО през резистора R740 и кон-
дензатбра С725 се подават на втората решетка на кинескопа. Чрез
диода VD706 се отсТраняват отскоците в долната част на гасяши-
те импулси. По такъв начин се избягва яркостната модулация на
светещия екран (смущение тип „завеса1').
Импулсът за гасене на обратния ход на кадровата развивка се
получава чрез транзистора VT452. Този транзистор е наситен,
тъй като базата му е свързана с маса през резистора R471. Импул-
сите на изхода на интегралната схема А1С450 (извод 10) се дифе-
ренцират от веригата С460, R470. Когато импулс с положителПа
полярност пристигне на базата на транзистора VT452, последният
се запушва и на емитера му се появява импулс с положителна
полярност, т. е. на колектора му полярността на импулса е отри-
пателна. От емитера на транзистора VT452 импулсът с положи-
телна полярност след частично интегриране с диода VD217 и кон-
дензатора С232, през резистора R258 се подава на базата на тран-
зистора VT206 където той се формира и усилва. На колектора
на транзистора VT206 се получава импулс с необходимата ампли-
туда и отрицателна полярност за гасене на обратния ход на кад
регата развивка по познатия начин.
4.5.2. Гасене на светлото петно
Гасенето на светлото петно след изключване на телевизион-
иия гриемник „София 83“ се пр'ави по същия начин както при
телевизионния грйёмник „София 82“. За тази цел се използува
схема за изсмукване на електроните от катода на кинескопа, съ-
ставен от елементите VD214, R263, R264. С223 и СЦ34. Напре-
женйето върху кондензатора С234 през резистора Rffii се подава
на порвите решетки на Кинескопа и поддържа положителен по-
тенциал иа тях до окончателното разреждане на кондензатора
С234 през резистора R264.
4.6. РЕДОВА РАЗВИВКА
Редовата развивка на телевизионния приемник „София 83“ съ-
държа синхронизиран задаващ генератор, драйвер но стъпало и
изходно стъпало.
147
4.6.1. Задаващ генератор
Синхронизираният задаващ генератор за редовата развивка е
изпълнен с интегралната схема AIC800. Тя съдържа следните
стъпала:
1. Задаващ генератор за редовата развивка.
2. Амплитуден отделител (АО).
3. Отделител на кадровите синхронизгращи импулси.
4. Импулсно -формиращо стъпало.
5. Фазосравняващо устройство (ФСУ).
6. Изходно стъпало за управление на драйверния транзистор.
7. Схема за превключване на времеконстантата и стръмността
на регулиране на фазосравняващото устройство.
Пълният телевизионеи сигнал (ПТС) с положителна полярност
от емитера на транзистора VT100 през контакт 2 на съедините-
ля Со102 и елементите R801, С802, R802 постъпва на входа на
амплитудния отделител (АО) в интегралната схема (извод 9).
Чрез времеконстантата на групата R803, С802 се фиксира ра-
ботната точка на АО. Резисторът R801 и кондензаторът С801 об-
разуват НЧ филтър.
Резисторът R803 и кондензаторът С803 определят режима на
схемата за потискане на смущенията.
Захранващото напрежение +12 V през резистора R815 се по-
дава на извод 1 на ИС и маса (извод /0.
Огделените кадрови синхронизиращи импулси се получават на
извод 8 на ИС, след което те преминават през интегриращата ве-
рига R809, R809', С812 и постъпват на входа на стъпалото за
кадрова развивка (извод 8 на ИС AIC450).
Точният качествен кондензатор С807, включен към извод 14
на интегралната схема AIC800, определи честотата на задаващия
генератор на редовата развивка. Чрез резистора R816, включен-
към извод 15 на интегралната схема, се определи зарядният ток
на кондензатбра С807. Честотата на задаващия генератор за ре-
дова развивка (честотата на редовете) се регулира чрез тример*
потенциометъра R818.
За правилната работа на фазосравняващото устройство (ФСУ)
е необходим импулс от обратния ход на редовата развивка, който
чрез делителя R806-R805-R807 се подава на извод 6 на инте-
гралната схема. Във ФСУ се сравнява фазата на трионообразното
напрежение с редовата честота, изработено от задаващия гене-
ратор, с фазата ца импулса на обратния ход на редовата развивка.
На изхода на ФСУ се получава напрежение, което регулира
точно честотата на задаващия генератор за редовата развивка.
Между ФСУ и задаващия генератор е свързана интегриращата
148
верига R819, С8в9, чиято времеконстанта определи обхвата на
захващане на устройството за синхронизация на редовата раз-
вивка.
От извод 3 на ИС през развързващия резистор R813 се отнемат
редовите синхронизиращи импулси, конто се подават на входа на
драйверного стъпало с транзистора VT700.
Схемата за превключване на времеконстантата и стръмността на
регулиране на ФСУ намалява обхвата на захващане, когато съв-
падат фазите на редовите синхронизиращи импулси и импулснте
на обратния ход на редовата развивка. Между извод 13 и маса
е свързан кондензаторът С809. Между изводи 12 и 13 е включена
последователната трупа С810, R820. При съвпадение на фазите на
редовите синхронизиращи импулси и на импулснте на обратния
ход на редовата развивка извод // се свързва към маса (прев-
ключвателят VCR е натиснат). В такъв случай паралелно към
кондензатсра Q809 е включена последователната трупа С810, R820,
с което се увеличава времеконстантата на устройството и се нама-
лява обхватът на захващане на ФСУ. По такъв начин работата
на задаващия генератор за редова развивка е по-стабилна, без
Да се влияе от смущенията.
Чрез тример-потенциометъра R811 се регулира фазата на ре-
довата развивка, докато съвпаднат растърът и изображението.
4.6.2. Драйверно стъпало
Драйверного стъпало на телевизионння приемник „София 83“
е изпълнено по същия начин както при телёвизионния приемник
„София 82“.
4.6.3. Изходно стъпало
Изходното стъпало за редовата развивка на телевизионння
приемник „София 83“ е изпълнено с транзистора VT701 тип BU208A
вместо тип BU208 в телевизионння приемник ,'София 82“. В
колекторната верига на транзистора VT701 е свързана първична-
та намотка на ТХО (изводи 15—11).
Бобините за хоризонтално отклонение (БХО) на кинескопа
А56—615Х са консТруирани. за транзисторно или тиристорно из-
ходно стъпало за редова развивка. В телевизиоиния приемник
„София 83“ е използувано транзисторно изходно стъпало. Боби-
ните за хоризонтално отклонение са свързани с колектора на
транзистора VT701 чрез автот^ансформаторно включване към
извод 13 на ТХО. Отклонителният ток протича пррз тангенсовия
кондензатор, съставен от двата паралелно включени кондензато-
ри С709 и С709', през регулятора 'за линейност на изображение-
то по хоризонтали (РЛХ) L702, през бобините на хоризонтално
отклонение и през вторичната намотка на модулнращия транс-
форматор по хоризонтали 7702. Регулаторът за линейност L702
е шунтиран с групата R706, С710, за да се намали неравномерна-
та яркост на екрана (смущение тип „завеса").
Изображеннето се Центрира в хоризонтална посока чрез по-
стоянен ток, протичащ през БХО. За тази цел импулсите на вто-
ричната намотка 6—7 на ТХО се изправят чрез диода VD703 И
се филтрмрат чрез кондензатора С714, като върху последний се
получава поляризирано постоянно напрежение. Към кондензато-
ра С714 е включен паралелио трнмер-потенциометърът R707 със
замасен среден извод, чрез който се центрира изображеннето. От
плъзгача на този потенциометър през развързващата бобина L704
на БХО се подава постоянно напрежение с положителна или отри-
цателна полярност спрямо масата. По такъв начин чрез R707
растърът може да се мести надясно или наляво.
Високото напрежение 25 kV за втория анод на кинескопа се по-
лучава чрез изправяне на положителните импулси на обратния
ход от повишаващата намотка на ТХО (изводите 17—18) с помощ-
та на високоволтово умножително и изправително стъпало. То
е с един вход и два изхода за 25 kV и 8,6 kV. Към изхода 8,6 kV
е включен дел и телят на напрежение R710+R715. В този делител
са включени потенциометърът R711 за регулиране на напреже-
нието на фокусйращия електрод на кинескопа и потенциометърът
7?714 за регулиране на напрежението на втората решетка (уско-
ряващня електрод) на кинескопа. Веригата на този делител се
затваря чрез рёзистбра R834 от схемата за ограничаване на тока
на лъчите.
При нормална работа на телевизионния приемник резисторът
R709 е даден накъсо с помощта на мостче. За да се определи токът
на лъчите, мостчето се отстранява и с волтметър се измерва спа-
дът на напрежението върху R709. При телевизионния приемник
„София 83“ токът на лъчите е 0,9 mA.
4.7. КАДРОВА РАЗВИВКА
Главната съставна част на стъпалага за вертикалната развив-
ка на телевизионния приемник „София 83“ е интегралната схема
AIC450. Нейното изходно стъпало обаче се използува като пред-
крайно стъпало за кадровата развивка. В такъв случай изходно-
150
то стъпало за кадровата развивка е осъществено с външните тран-
зистори VT450 и VT451 с различна гфоводимост, конто образуват
съставен транзистор. Интегралната схема AIC450 не съдържа ге-
нератор за гасящ импулс на обратния ход на кадровата развивка.
Псради това импулсът за гасене на сбратиия ход се получава с
помощта на външния транзистор VT452.
Всички стъпала на кадровата развивка се захранват от източ-
ника на напрежение 4-32 V през предпазителя А 400 (1 А). Зах-
ранващрто напрежение за интегралната схема cte подава чрез из-
води 2 к 5.
Времезадаващата верига, чрез която се определи честотата на
задаващия генератор за кадровата развивка, е съставена от после-
дователно включените между изводите 6 и 9 на инте1ралната схе-
ма резистор R452 и тример-потенциометър R451, както и от кон-
дензатора С450, включен към извод 9 на интегралната схема.
Чрез тример-потенциомбтъра R451 се регулира.честотата на за-
даващия генератор на кадровата развивка (честотата на кадрите).
Между извод 7 на интегралната схема и маса са включени по-
следователно свързаните резистори R455 и тример-потенциоме-
тьр R456. ЧреЗ R456 се регулира размахът на трионообразното на-
прежение от генератора, т. е. вертикалният размер на изображе-
нието.
Формата на трионообразното напрежение се регулира посред-
ством ООВ от извод 12 на интегралната схема, осъществена чрез
резистора R460, тример-потенциометъра R461, кондензаторите
С454, С453, резистора R457 и тример-потенциометъра R458. Чрез
R461 бе регулира общата линейност по вертикала, а чрез R458 —
линейността в долния край на изображението.
1\ъ:; извод 10 на ИС е включено Т-образното коригиращо зве-
ко R462, R464, С455.
Между извод 4 на интегралната схема и маса са свързани по-
следователно елементите R453 и С457. Те предпазват изходното
стъпало от възбуждане при рязко изменение на изходното напре-
жение.
Между изхода иа ИС (извод 4) и входа на предкрайния тран-
зистор в ИС (извод 11) е включена ООВ, съставена от елементи-
те R454, С451 и С452. ‘
Към изхода на ИС (извод 4) е включен входът на изходния
усилвател за кадровата развивка, осъществен от съставния тран-
зистор с двата транзистора с различна проводимост VT450 (PNP)
и VT451 (NPN). Чрез диода VD451 се получава разлика в по-
тенциалите на базите им около 0,7 V. Чрез резисторите R466 л
R467 се предпазват двата транзистора при късо съединение в из-
151
хода. Бобините за верти кал но отклонение (БВО) са включен®
в общата точка на резисторите R466 и R467.
Двата транзистора VT450 н VT451 се захранват направо от
източника +32 V. Чрез резистора R468 се създава необходимая
полярност в базовите вериги на двата транзистора.
Ключовият импулс с кадровата честота за декодера се отчи-
ма от колектбрната верига на усилвателя с транзистора VT453, и»
чиято базова верига се подава отрицателен кадрови гасящимпулс.
4.8. КОРЕКЦИЯ НА ИЗКРИВЯВАНИЯТА НА РАСТЪРА
Както знаем, в теденизионния приемник „София 83й е използу-
ваи кинескоп А56—6I5X, който е самосходим тип, поради коего
в този телевизионен приемник няма блок за сходимост.
За този кинескоп обаче е необходима корекция на изкрнвява-
иията на растъра както в хоризонтална, так» и във вертикали»
посока.
4.8.1. Корекция на изкривяванията в хоризонтална посока
За корекпия на изкривяванията в хоризонтална посока е необ-
ходимо към диодния модулатор на изходното стъпало за редова-
та развивка да се подаде параболичио напрежение, което се полу-
чава н формнра в схемата за тази корекция.
На входного стъпало на схемата за корекция с транзистора
VT704 от резистора R463 през коидензатора С456 се подава пара-
боличио напрежение. ДеЛВтелят иа напрежението +32 V R737—
R736—R735 определи постоя нни я ток през бобините за верти кал-
ио отклонение, който може да се регулира чрез тример-потенцио-
метйра R736. По такъв начин растърът може да се центрира вы*
вертикална посока.
Параболичното напрежение през веригата С72О, R727 се по-
дава на входа на инвертиращото стъпало с транзистора VT704,
чийто режим се определя от резисторите R732, R733 п R730. Б
колекторната верига VT704 се намира резисторът R729 и група-
та, съставена от коидензатора С719 н тример-потенциометъра
R728, чрез който се регулира размахът на параболичното напре-
жение.
. Напрежението с параболнчна форма през коидензатора С7Г7*
резистора R725 и тример-потенциометъра R726 се подава на еми-
тера на транзистора VT703 от усилвателното стъпало. Режимът
на транзистора VT703 се определя от резисторите R72I,. R729.
152
R719, R718 н R722. Температурннят режим на транзистора VT70&
се определя чрез термистора R721. Чрез тример-потенциометъра
R718 се измеия режимът на транзистора VT703, като по такъв
начин се регулира размерът на растъра в хоризонтална посока.
Трнонообразното напрежение, получено върху резистора R463,
от изхода на генератора за вертикална развивка през коидеиза-
тора С7/8 и резистора R724 се подава на плъзгача на тример-по-
тенциометъра R723. Чрез него се компеисират изкривяванията
тип „трапец“.
4.8.2. Корекция на изкривяванията във вертикална посока
Корекция на изкривяванията във вертикална посока се пра-
ви с помощта на т. нар. трансдуктор Т703.
За правилното действие на схемата е необходимо двата кон-
дензатора С721 и С722, конто филтрнрат импулсите с редовата
честота, да са с еднакъв капацитет.
Чрез сърцевината на симетриращата бобина L705 могат да се
симетрират хоризонталните линии в лявата и дясната половина
на растъра.
Чрез тример-потенциометъра R738 може да се регулира ам-
плнтудата на коригиращия ток.
4.9. ЗАХРАНВАНЕ
В телевизионния приемник „София 83й също е използувано
ключово импулсно захранване, ио от друг тип. Импулсният ге-
нератор е блок ин г-генератор, който работи без синхронизация»
като честотата на колебанията не е точно фиксирана. При нормал-
на работа тя е 28 kHz, но се менн от 20 до 30 kHz, в зависимост от
изправеното мрежово напреженне. Стабилизацията на изходното
напрежение на преобразувателя се постига чрез изменение на
честотата на генерираните импулси. При увеличение на мрежо-
вото напрежение честотата на импулсите се намалява и обратно—
прн понижаване на мрежовото напрежение тя се увеличава.
Характерните особеиости на този вид мрежово захранване са:
1. Шасито е галванично разделено от мрежата чрез импулееи
трансформатор. Това позволява към телевизионния приемник д»
се включват безопасно разни допълиителнн устройства, напри*
мер дополнителен външен високоговорител, слушалки, магне-
тофон или касетофои за записване на звуковия съпровод, видео
магнетофои н др.
163
2. Всички изходни постоянни напрежения са стабилизирани
за промени на мрежовото напрежение 220±20 '( V.
3. Изходите на изправитбля са осигурени с lemy претоварване
на изхода за напрежението +145 V.
4. Сравнително малка консумация от мрежата.
5. Голяма скдрост на регулиране, като токовите удари не се
забелязват на екрана.
6. Голяма сигурност при работа поради високия КПД и мал-
кото натоварване, конто стават причина за малко загряване на
захранващата гр у па.
4.9.1. Принцип на действие
Блокът за захранване работи като генериращ (самоосцилиращ)
преобразувател — блокинг-генератор в автоколебателен режим,
който не е синхронизиран и генерира трептения над звуковия
обхват (2;'>—30 kHz) в зависимост от изправеното мрежово напре-
жекие.
Импу.тснИят генератор е изпълнен с транзистора VT601, кой-
то paoaiii в ключов режим. В момента иа провеждапе на тран-
зистора .рез 1 мпулса от блокинг-генератора в първичната намот-
ка 5—9 на имлулсния трансформатор Т601 се натрупва (акуму-
то&ргия. В следващия момент, когато транзисторы се за-
цялата натрупака в трансформатора енергия се отдала на
товара през съответните изправителни диоди и изглаждащи LC-
фплтри. Натрупаната в трансформатора енергия се упрадлява
чрез регулиране на тока през транзистора VT601.
За нормалиа работа иа преобразувателя е необходимо постоян-
но напрежение около +300 V за захранване на кмпулсння гене-
^,гор. То се получава от мрежовото напрежение чрез четирите
кг равителни диода VD601+VD604 и филтърната трупа R606,
Главният кръг на схемата на релаксационния генератор започ-
ва от положителния полюс на електролитния кондензатор С.607,
минава през резисторите R605. R606, през предпазигеля А6ОЗ
(1 А), първичната намотка 5—9 на импулсния трансформатор
Т601, през участъка колектор-емитер на отпущения транзистор
VT601, през резистора R615 и се затваря на отрицателен полюс
на кондензатора С607.
За първоначалното пускане на блокинг-генератс'ра с транзи-
стора VT601 при включване на телевизионния приемник ее изра-
ботва положителен стартов импулс, който по веригата VD605,
R607, С613 R619 се подава на базата на транзистора VT601.
154
Този стартов импулс е необходим само за задействуване на прео-
бразувателя и rip и късо съ'единение в изходите, но не е необходим
при нормалната работа иа преобразувателя.
Обратната връзка за генератора се постига чрез намотката
2—3 на импулсния трансформатор Т601. При нормална работа
на преобразувателя в тази намотка се получава напрежение с
определена полярност, което дёйствува отпушващо на транзисто-
ра VT601.
Кондензаторът С618 е зареден до 4 V от изправеното напреже-
ние през диода VD610. Кондензаторът С619 е зареден до —4,8 V
от изправеното напрежение през диода VD611, като полйрността
му е минус към базата на транзистора VT601. Чрез напрежението
—4,8 V през делителя R617—R610 се осигурява предиапрежение
на двойката транзистори VT603 (NPN) и VT604 (PNP), вкх ючени
като „еквивалентен тиристор". Спадът иа напрежение вър .у ре-
зистора R615 нараства линейно. По такъв начин нараств и то-
кът през главния кръг. Когато този спад стане с 0,7 V я j висок
от спада на напрежението на резистора R613, „еквмвалентният
тиристор" се отпушва, при което напрежението на базата на тран-
зистора VT601 става отрицателно и той се запушва. Токът през
главния кръг се прекъсва, вследствие на което се получава ря-
зък скок на напрежението в първичната намотка 5—9 на импулс-
ния трансформатор Т601, превишаващо стотици волта. През то-
зи полупериод цялата натрупана в трансформатора енергия се от-
дана на консуматорите. Съгцевременно обаче „еквивалентният
тиристор" се запушва, тъй като при спирането иа тока в главния
кръг отпушващото напрежение върху резистора R615 става нула.
Транзисторът VT601 се отпушва от положителния импулс от иа-
мотката за обратна връзка (извод 3 на Т601) и пронесите се
повтарят. В резултат на това в импулсния трансформатор Т601
зъзннкват импулси с висока честота на следване (20--30 kHz).
Импулснте от вторичната намогка на импулсния трансформа-
тор Т601 (12—20, 12—19, 12—18, 12—16 и 12—13) се изправят
и филтрират, както следва:
1. От намотката 12—20: VD616, С627. L605 и С633, като на
изхода се получава напрежение +185 V за захра'нване на видео-
усилвателите.
2. От намотката 12—19: VD615, С628, L606 и С634, като на
изхода се получава напрежение +145 V за захранване на пред-
крайното и изходното стъпало за редовата развивка.
3. От намотката 12—18: D623, С630, L607, като на изхода
се получава напрежение +32 V за захранване на стъпалата за
кадровата развивка и за корекция на изкривяванията на растъра.
155
4. От намотката 12—16: D619, С631, L608, като на изхода
се получава напрежение +36 V за захранване^на НЧ усилвателя.
5. От намотката 12—13: VD620, С632, L609, като на изхода
се получава напрежение н-20 V за захранване на ВЧ и МЧ стьпа-
ла.
4.9.2. Стабилизация на изходните напрежения
При увеличаване на тока през главния кръг на импулсния
преобразувател съответно се увеличава натрупаната енергия в
индуктивността на намотката 5—9 на импулсния трансформатор
Т601, поради което се увеличават и вторичните изцравени напре-
жения. Величината на тези напрежения може да се регулира чрез
съотйетно регулиране иа тока през главния кръг на импулсния
преобразувател. Тази регулировка се прави при изменение на
мрежовото напрежение с =t20 %.
Импулсите за регулирането се отнемат от намотката 1—4 на
трансформатора Т601. След изправянето и филтрирането на те-
зи импулси чрез VD609 и С614 се получава постоянно напреже-
ние, което е правопропорционално на изходното постоянно на-
Ррежение. Това напрежение чрез делителя R608-R609-R610
определя преднапрежението на регул иращия транзистор VT602.
Стабилизаторът действува по следния начин. При повишаване
на изходното постоянно напрел^ение се повишава и напрежението
върху кондензатора С614 с величината 4U. На базата на регули-
ращия транзистор постъпва приблизителио половината от тази
стойност, т. е. 0,5 AU. Транзисторът VT602 е включен към източ-
ника последователно с ценеровия диод Vsp60L Емитерът повиша-
ва потенциала си с AU.
В резултат на повишението на напрежението иа захранващия
източник (в случая на С614) потенциалът на базата на транзи-
стора VT602 се намалява по отношение на емитера му приблизи-
телно с 0,5 ДИ. При транзистор от типа PNP, какъвто е VT602,
това означава увеличаване на колекториия му ток и следовател-
но увеличаване на спада на напрежението върху резистора
R613, което е с обратен знак спрямо отрицателното преднапре-
жение на „еквивалентния тйристор" (VT603 и VT604). Предна-
приежението на „еквивалентния тиристор" се увеличава, т. е. ста-
ва по-малко отрицателно. Това означава, че „еквивалентният ти-
ристор" ще се отпуши по-рано, т. е. през изходния транзистор
VT601 ще протече по-малък ток и сЛедователно изходното иапре-
жение на стабилизатора щё се намали и ц}е получи нбрмалната
156
си стойност. При това моментално се увеличава и честотата на
следване на импулсите на генератора.
Обратен е случаят, когато изходното напрежение се намалк.
Намалява се и спадът на напрежението върху резистора R613,
вследствие на което отрицателното напрежение на „управлява-
щия електрод“ на „еквивалентния тиристор" става по-отрицател-
но. Това означава, че „еквивалентният тиристор" ще се отпуши
при по-голям максимален ток на изходния транзистор VT601,
което означава по-високо изходно напрежение и по-ниска честота
на следване на импулсите на генератора.
4.9.3. Схема за ограничаване на генерациите
При работа на преобразувателя транзисторът VT601 трябва
да издържа цялото изправено мрежово напрежение. При това мо-
ментната стойност на колекторшпо напрежение на ключовия тран-
зистор VT601 по' време на импулс може да достигне стойност, пре-
вишавагца неколкократно изправеното напрежение. Това мо-
жё да стане в момента на преминаването на транзистора VT601
от отпущено в запушено състояние и когато в импулсния транс-
форматор Т601 възникнат колебания, чиято върхова стойност мо-
же да превиши допустимого напрежение колектор— емитер на тран-
зистора. Освен това при тези колебания се губи енергия. Това е
нежелателно и се избягва чрез добавяне на групата С621, VD617,
R622, чрез която значително се намаляват загубите при превключ-
ване на транзистора VT601. Тази трупа потиска колебанията с
висока честота. Аналогични функции изпълнява и групата R621,
VD614. С620. При това в момента на запушването на ключовия
транзистор VT601 кондензаторът С621 е незареден. През това
време на колектора на транзистора VT60L се получава бързо на-
растване. на напрежението до неколкосготин волта. Когато колек-
торното напрежение нараства, кондензаторът С621 -ее зарежда от
тока, протичащ през диода VD617, който се оказва включен в
права ,(пропускаща) посока. По такъв начин се намалява бързи-
ната на нарастване на напрежението колектор - емитер на транзи-
стора VT601, което е от съществено значение за защитата на тран-
зистора.
Схемата за ограничаване на генерациите има още една важна
функция-- защита на транзистора VT601 при твърде големи от-
скоци на импулсите, конто биха могли да го повредят. Това е
така, тъй като за блокинг-генератора е характерен отскок на на-
прежението на задния фронт на напрежението, поради което да-
же могат да ьъзникнат и паразитни трептения. Тези паразитки
157
трептения увеличават напрежението колектор—емитер на* oiпуше-
ния транзистор и създдват опасносг за пробив йа транзистора.
ОтрИцателните полупериоди на тези трептения се предават по-
веригата за обратната връзка на базата на транзистора VTS01 и
могат да станат причина за неговото нежелателно отпушване. За
да се огранйчи обратният отскок на напрежението, са включен»
диодът VD617 и групата R621, С620, VD614. Когато транзисторът
VT601 е отпущен, диодът VD617 е запушен н не влияв- на работа-
та на блокинг-генёратора, но той се отпушва от първата положи-
телна полувълна и шунтира с малкото си сопротивление на-
мотка за обратна връзка 2—3 на импулсния Трансформатор Т601,
вследствие на което треп'-епияза бързо затихват. В следващня по-
лупериод, когато ключсьи»- ранзистор VT601 започне да про-
вежда, започва разрежда .*••» на кондензатора С627 през отпуще-
ния транзистор VT601 резистора R622.
4.9.4. Размагнитване на кинескопа
Схемата за размагнитване на кинескопа е изпълнена с елемен-
тите L603, L504. С600, R603, РТС.
4.10. ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„СОФИЯ 83“
Характерните повреди в телевизионния приемник „София 83“
са същите, както и повредите в телевизионния приемник „София
82“, като се имат предвид променените номера на никои елементи.
4.11. РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК „СОФИЯ 83“
В долната част на схемата на телевизионния приемник „Со-
фия 83“ (прил. 7) е показано разположението на елементите за ре-
гулиране и настройка на основната му печатна платка и на от-
дел ните печатни платки.
4.11.1. Регулиране на електронния стабилизатор
За тази регулировка е необходим цифров волтметър. Той може
да се замести с качествен мултицет, но в такъв случай регулиров-
ката няма да е прецизна.
Регулировката се прави на извода за постоянного напрежение
J58
+ 145 V. Цифровият волтметър (мултицетът) се включва към еди-
нив край на предпазителя А700. Чрез тример-потенциометъра
R609 се регулира напрежението + 145=^0,5 V.
Ако има напрежение +12 V, на лицевата страна на телеви-
зионния приемник трябва да свети светодиодът за първата про-
грама.
4.11.2. Ред за регулиране на телевизионння приемник „Сория 83“
Регулирането на телевизионння приемник „София 83“ се пра-
ви-по следния ред:
1. На антенния вход на телевизионння приемник се подава
сигнал телевизионна изпигателна таблица (ТИТ), която трябва
да се появи на екрана, макар и с недостатъци на изображението,
както и да се чуе звуковият съпровод.
2. Фокусировката на изображението <.е регулира чрез потен-
ии ометър а R7]].
3. Проверява се визуално чистотата на цвета и ако е необхо-
димо, се прави размагнитване с познатага външна бобина за раз-
'магнитване.
4. Конт*ролната точка Тр801 се свързва с маса. С помощта на
тример-потегшиометъра R818 се регулира честстата на задаващия
генератор за редовата развивка, докато на екрана се получи изо-
бражение, което много бавно се движи (или е спряло) в хоризон-
тална посока. Премахва се връзката на Тр801 с маса и на екрана
трябва да има стабилно изображение по хоризонтали.
5. Фазата на редовата развивка се регулира чрез тример-по-
тенциометъра R811, докато съвпаднат растърът и изображението.
По такъв начин изображението се центрира по хоризонтали,
6. Чрез тример-потенциометъра R726 се постига вертикални-
те линии на растъра да станат с форма, на+близка до правата ли-
ния. Препоръчва се при тази регулировка да се получи растър
с формата „правоъгълник" или с малко изкривяване тип „възглав-
ница“, в никакъв случай „бъчва“.
7. Чрез тример-потенциометъра R723 се отстранява изкривя-
ването тип „транец" във вертикална посока.
8 Чрез сърцегината на бобината L705 се постига горният
край на растъра в хоризонтална посока да стане права линия,
като се допуска малко изкривяване „възглавница".
9. Чрез тример-потенциометъра R738 се постига изправяне на
долния край на растъра в хоризонтална посока.
10. Изправяне на растъра в хоризонтална посока в горния и
159
в дол ни я му край може да се получи и чрез цилиндр йчния постоя-
нен магнит NS, монтйран на трансдуктора Т703.
11. Чрез тример-потенциометъра R728 се получава симетрия
на горния край на растъра спрямо вертикалата през средата на
растъра.
12. Свързва се с маса общата точка на двата резистора R809
и R809'. Честотата на кадрите се регулира чрез тример-потенцио-
метъра R451, докато изображението на екрана започне да се дви-
жи бавно отдолу нагоре. Премахва се замасяването на общата
точка на двата резистора и на екрана трябва да се появи стабилно
изображение по вертикали.
13. На антенния вход на телевизионния приемник се подава
ют генератор сигнал поле-решетка. При липса на такъв генератор
може да се използуват и квадратите от ТИТ, но в такъв случай
регулировката няма да е съвършена
14. Линейността на изображението във вертикална посока се
регулира последсрателно с тример-потенциометъра R461 (обща
линейност) и R458 (линейност долу), докато квадратите във вер-
тикална посока станат с възмсжно най-близки размори.
15. Двата постоянни магнита на редуктора за линейност (го*,
ре и долу) се въртят последователно, докато квадратите в хори-
зонтална посока станат с възможно най-близки размери.
16. Чрез тример-потенциометъра R718 се регулира размерът
на изображението в хоризонтална посока. дока,о външните гер-
тикални линии на полето решётка се намират почти извъи изо-
бражението.
17. Чрез тример-потенциометъра R456 се регулира размерът
на изображението във вертикална посока, докато външните 'хори-
зонтални линии на полето решетка се намират почти извън изо-
бражението.
18. Чрез тример-потенциометъра R736 изображението се цен-
тр ира във вертикална посока.
19. Чрез тример-потенциометъра R714 се регулира напреже-
цието на втората решетка на кинескопа.
Разбира се, могат да се правят и отделяй регулировки, което
най-често е необходимо в практиката.
160
ГЛАВА 5
ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПРИЕМНИК „СОФИЯ 84 м
На прил. 8 е дадена схемата на телевизионння приемник „Со-
фия 81“. На схёмата диодите са означени с Vd, а транзисторите —-
с Vm. В следващия текст обаче те са означени съответно с VD
м VT.
5.1. БЛОК ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Блокът за управление съдържа всевълнов избирая на телеви-
зионните канали. НТК-1 и сензорно устройство.
В телевизионння приемник „София 84“ е използувано сензор-
но устройство с двете ннтегрални схеми ИС1 TKn-SAS6600 и ИС2
тип SAS6700, познати ни от телевизионните приемници „София
82“ и „София 83“ със следните разликн:
1. Светодиодите VD18-S-VD25 са заменени със специален за
тази цел общ цифров индикатор тип VQB71 с осей светещи цифри.
2. Използувана е специална тастура с оОем бутона „Мемостат"
тип ВЕ233Т, която обединява в един компактен възел настрой-
ващите потенциометрн R20+R27 и трипозиционните превключ-
вател и Х9+Х16.
Цифровият индикатор тип VQB71 е поместен на лнцевата стра-
на на телевизионння приёмник зад прозрачно пластмасово про-
зорче. Под него са поместённ осемте бутона на сензорното устрой-
ство. Под тях се намира тастурата В£233Т, закрита от отваряща
се непрозрачна капачка. Номерът на нзбраната програма се.изо-
бразява със светещи в червёно цифрн от 1 до 8.
Светещата цифра се включва от напрел^енфето за всевълновня
избирая +12 V, което се появява веднага след натнскането на ни-
кой от сензорните бутони Х1+Х8 за включване на желания канал.
При натискане на даден бутон на съответния нзвод на интеграл-
ната схема ИС1 или ИС2 се подава напрежение —12 V. Това на-
прежение през днодите VD18+VD30, резисторите R1+R11, клю-
човия транзистор VT1 и диодите VD31 -е-VD34 става причина да
светне съответната цифра на цифровия индикатор.
На общия анод на цифровия индикатор VQB71 през резистора
R12 се подава напрежение +14 V от захранващия източник.
II Откриване в отстраняване на. . . ici
5.2. МЕЖДИННОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ НА ИЗОБРАЖЕННЕТО
Междинночестотиият усилвател на изображеннето на т'елёви-
зионния приемник „София 84“ е изпълиен много икономично. Той
съдържа интегралиа схема ИС101 тип A241D и само 6 транзисто-
ра. Входната част на схемата е изпълнена по сыция начин както
при телевизионните приемници „София 82“ и „София 83“.
Интегралната схема A241D е пълен аналог на интегралните
схеми ТВА2541 и TDA2541, конто се използуват в телевизиои-
иите приемници „София 81“, „София 82“, „София 83“ и „София 85“.
5.3. КАНАЛ НА ЦВЕТНОСТ И ЯРКОСТ
Каналът на цветността и яркостта в телевизионния приемник
„София 84“ съдържа декодер, матрица RGB и видеоусилватели за
три^е цветоразликови сигнала.
5.3.1. Декодер
Първоначално са били произведени телевизионните приемни-
ци „София 84“ с декодер в два варианта с две интегрални схеми —
едната за сигнали по системата СЕ КАМ, а другата за сигнали
по системата ПАЛ. Двете интегрални схеми са включени паралел-
но.
В първия вариант са иЗползуванн интегралните схеми ИСЗО0
тип TDA3520 и ИС301 тип TDA3510. Във втория вариант инте-
тралната схема ИС300 е била заменена с тип TDA3530P. Вто-
рият вариант е бил произведен в много малко количество.
Поради това на схемата на телевизионния приемник „София
84“ (прил. 8) са показани и двата варианта: с интегралните схе-
ми TDA35zO и TDA3530P.
Редовната серия на телевизионния приемник „София 84“ оба*
че е произведена с декодер само с една o6iffa интегрална схема
ИС300 тип TDA4555. Тази интегрална схема дава възможност
телевизиоиният приемник „София 84“ да приема сигнали по 5 раз-
новидности на системите СЕ КАМ и ПАЛ, като изображеннето и
звукът се превключват автоматично.
На фиг. 5.1 е дадена схемата на декодера на телевизионния
приемник „СОФИЯ 84“, изпълиен с интегралната схема D301 тип
TDA4555. Пълният телевизионен сигнал от извод 7 на съединнте-
ля Х301 се подава на базата на транзистора VT301, който работи
162
R301I
l,8kl
С302
=Г 220
1R303
15k
s
ХЫ309
XN30?X
SV-SECAM
OV-RAL
C307
Х^СЗОб
? ?.2O
5.5V
5V-PAL
OV-SECAM
XN308
39
64 pS
3
10 n
R3H
1,2 k L303
0,1
„ R312
1 220
C312
R314
180
;Сзоа
5,5 V
150k
НН0Д3
Юп
С
3V IS® 27 23 I? 21 U 24 25 II
HC D301 -TDA 4555
2.5<
17
2,5V J W
9
31бГ IC316
180Г
11V lev
ю и t i3,
180
»v
Ч5У
[' 7,5V
Laos;
1n
318
120
J47n'
R315
10 k
0320
ЗЗОг»
XN3034
XN304 |
J—
R318
680
"sv
.0325
22
R321(l Й316Г
1k Ц 5.6k L
_гсзт1
7'10-40
5V
C326
68
I 7
5V [5V
£322 JC323
Z301
_L8,87
SMHz
L306
120
-J- L307
C327 U
120
R320
Юг—
JXN306
VJDEQ
7
5
co
, ; X3w
XN305
ФГ. 51
като усилвател с разпределен товар в колектора и емитера R30
и R305.
От колекториия му товар R301 пълният телевизионен сигнал
за цветност (ПТСЦ) по системата СЕКАМ през кондензатора С30>
се подава на „клош-филтъра“ L301, С302. От него сигналът пре
кондензатора СЗОЗ се подава на базата на транзистора VT30'2
включен като емитерен повторится с товар R309.
От емитерння .товар R305 на транзистора VT301 през резисто
ра R306 и ВЧ филтьр С304, L302, С305 сигналът на цветной
по системата ПАЛ се подава на базата на транзистора VT30'<
свързан като емитерен повтор ител с товар сыцо R309.
Както се вижда, двата емитерни повторители работят с общ
емитерен товар R309. През кондензатора С306 двата сигнала ла
цветност СЕКАМ и ПАЛ се подават на входа на интегралната
схема D301 (извод 15}. В интегралната схема сигналът на цветное!
„се проверява.“ Тази проверка се прави двукратно в следния
ред: ПАЛ, СЕКАМ (3,58 MHz) н НТСЦ (4,4? MHz). След като с.
установи видът на сигнала, той се обработва автоматично oi
интералната схема.
Сигналът на цветността от извод 12 на интегралната схема се
подава на закъснителната линия за 64 /zs DT301. Закъснелият
сигнал на цветността се врыца обратно в ИС през извод 10.
При сигнал за цветност ПАЛ е необходим опорен генератор за
носещата на цветността, изпълиен с кварцовия резонатор Z301 а
трнмер-кондензатора С321, чрез който се настройва честотата на
опорния генератор. Генераторът е включен към извод 19 на ИС
и работи на удвбената честота на носещата: 2x4,43=8,86 MHz.
Необходимите два опорни сигнала с честотата на носещата на
цветността със съответни фазн се подават на дёмодулатора, нами-
ращ се в интегралната схема. За демодулацията трябва да се по-
лучат и па кетитб носещи на цветността от входния сигнал. За от-
делянето нм е необходим стъпаловиден импулс с три нива, който
се получава на извода 7 на ИС300. Ключовият импулс с кадрова-
та честота cfe получава на извод 14 на ИС400, откъдето през рези-
сторнте R405. R821 и R820 се подава на базата на транзистора
VT800. Стъпаловидният импулс с трите нива от контакт 4 на сое-
динителя Х301 през резистора R321 се подава на извод 24 на
ИС D301 (фнг. 5.1).
Демодулираните цветоразликовн сигнали от изводи 1 (R—У)
и 3 (В—У) на ИС D301 се подават към ИС200 за по-нататъшна
обработка. При приемане на сигнали по системата СЕКАМ сиг-
налите за разпознаване (за цветовата синхронизация) се отделят
164
чрез резонансния кръг L305, С318, С317, включен към извод 22
ia ИС D301.
Резонансните кръгове за опорните честоти на носещата на
цветността са включени, както следва:
1. Първият кръг, съставен от елементите L306, С324, R318,
322 и С323, е включен към изводи 7 и 8 на ИС D301.
2. Вторият кръг, съставен от елементите L307, С327. R319,
.325 н С.326, е включен към изводи 4 и 5 на ИС D301.
5.3.2. Матрица RGB и видеоусилватели
Матрицирането и сбработката на цветоразликовите сигналн в
елевизионния приемник „София 84“ се прави в интегралната схе-
а ИС200 тип TDA3501. Към входовете се подават следните сиг-
чалн:
1. Сигналът за яркостта У.
2. Цветоразликовите сигнали.
3. Стъпаловидният импулс с три нива.
Изходните сигнали на интегралната схема са R. G и В.
Интегралната схема ИС200 изпълнява следните функции:
1. Стъпало за включване на външни сигнали R, G, В, сигнали
<а видеотекст, видеоитри и д£.
2. Линейно регулиране на наситеиостта на изображението.
3. Линейно регулиране на яркостта и контраста, действува-
<цо за вътрешното кг.трициране, така и за външно включените
нгнали.
4. Привързвгне на импулснте с редова и кадрова честота към
пиво „черно“ или „ултрачерно“ съответно и на трите нива на стъ-
изловидния импулс,
5. Двутактно постояниотоково регулиране на усилването на
тходяите сигнали на зеления и синия цвят (настройване на точ-
ита за белия цвят).
6. Ограничаване на тока на лъчите.'
Входните цветоразликови сигнали R—У и В—У се подават на
ии-оди 17 и 18 на ИС200.
Яркостният сигнал през резистора R200, закъснителната ли-
ня ЗЛ и коидензатора С207 се подава на извод 15 на ИС200. Ре-
лсторите R201 и R202 са товарни в двата края на закъснмтелна-
'Л линия.
В интегралната схема ИС200 се прави матрицирането на два-
|т цветоразликови сигнала R—У и В—У, за да се получи тре-
шят цветоразликов сигнал G—У. В други три матрици в инт'еграл-
|.тта схема ИС200 от трите сигнала за цветовата разлика се получа-
165
ват сигналите на трите основни цвята R, G. В и яркостиият сш
нал.
За сигналите на трите основни цвята в интегралната схем*
ЛС200 има съответно изходно стъпало и вход за напрежениет<|
на ООВ от съответния външен изходен усилвател. Например .чя
сигнала В изходът се намира на извод 4 на интегралната схема, я
на нзвод 5 се подава сигналът за ООВ от изходния видеоусил
•вател Вс транзистора VT200.
Регулирането на яркостта, контраста н наснтеността на изо
•бражението се прави съответно чрез потенциометрите R54, Rtrt
и R56, на чиито горни изводи има напрежение +12 V. Регулирп
него се постига, като съответно на трите извода 20, 19 н 16 и*
интегралната схема се подава напрежение от 0 до 0,5Ue, като
Ue е напрежението на нзвод 6 на интегралната схема. И в тричг
вернги има резисторни делители на напрежението със съответнм
филтриращн кондензаторн. Например във веригата за регул и
ране на яркостта (извод 20) делителят е R255-R204-R209. Фил
триращият кондензатор е С200.
Ограничаването на тока на лъчите на кинескопа се прави чрп
ограничаване на нивото на трите основни сигнала на цветносття
Напрежението на нзвод 19 на интегралната схема не може да над
внши определена стойност, над конто токът на лъчите на кинеско
па ще превиши допустимата стойност. Това се постига чрез диод*
VD200, който първоначално е запушен от положителното напре
жение на катода му. Когато токът на лъчите нараства, на точк»
D на високоволтовата каскада TVK 30 се получава отрицателни
напрежение, което през резисторите R212 н R214 започга да ком
пенсира положителното напрежение на катода на диода VD200
В момента, когато напрежението на катода на диода VD200 станг
по-ниско от напрежението на анода му, диодът ve отпушва и по
такъв начин ,,привързва“ напрежението на нзвод 19 към напре
жението, подадено за ограничение на тока на лъчите.
Чрез тример-потенциометрите R210 и R211 се регулира бели
•ят цвят.
Външните сигнали В, G и R се подават съответно на изводи
12, 13 и 14 на интегралната схема ИС200. Тези изводи са съотвеч
•но ндтоварени с резисторите R219, R220 н R221, като имат връз
ка със съединителя Со200 през кондензаторите съответно С216,
С217 -и С218. Ако на извод 11 на интегралната схема има напре-
жение, по-малко от 0,3 V, външните сигнали са нзключени, а см
включени вътрешните енгнали. Обратного, ако напрежението ни
извод 11 е от 0,9 до 1,5 V, вътрешните сигнали са нзключени, я
са включенн външните енгнали.
168
Изходите за сигналите на основните Цветове R, G н В са на
изводи съответно 26, 2 и 4 на интегралната схема ИС200. От те-
зи изводи сигналите се подават съответно на входовете на изход-
ните видеоусилвателни стъпала, изпълнени съответно с транзи-
сторите VT204, VT205, VT202, VT203. VT200 и VT201.
Изходните видбоусилвателнистъпала са изпълнени също по
двутактна схема клас АВ, подобий на схемата на изходните видео-
усилвателни стъпала при телевизионните приемници „София 82“
и „София 83“. Разликата се състои\в това, че при телевизионния
приемник „София 84“ е необходимо емитерите на транзисторите
VT204, VT202 и VT200 да бъдат „повдигнати“ на потенциал 7,5 V,
тъй като базите на транзисторите получават от интегралната
схема ИС200 напрежение около 8,2 V. За тази цел емитернте на
трите транзистора са свързани към маса през ценеровия диод
VD207 за номинално напрежение 7,5 V. Емитерите са замасени
високочестотно чрез кондензатора С222.
5.4. КАНАЛ НА ЗВУКА
Каналът на звука в телевизионния приемник „София 84“ е
изпълиен с интегралната схема ИС900 тип TDA4280T. Тя съ-
държа следните стъпала:
1. Широколентов усилвател с АРУ.
2. Демодулятор за втората МЧ на звуковия съпровод.
3. Усилвател-ограничител на втората МЧ с честотна модула-
ция.
4. Демодулатор на съвпадение за сигналитё с честотна моду-
ляция.
5. Нискочестотен усилвател с регулиране на силата на звука.
6. Из ход VCR.
В интегралната схема се прави автоматично превключване на
сигналите 5,5 MHz и 6,5 MHz с честотна модуляция.
Сигналите с носещата на иВображението и на звука се отнемат
от колекторната верига на транзистора VT111 и през кондензатора
С160—2,2 nF (намира се над резистора R167}, резистора R167 и
контакт 1 на съединителя Со104 се подавят на първия замостен
кръг L901. С901. R901, след което те постъпват на втория замос-
тен кръг L902, С902, R902. Кръговете са настроени съответно на
носещата на звука 40,4 MHz и на носещата на изображеннето 30,9
MHz и потискат тези сигнали, за да се получи качествен звук.
Полезните сигнали през кондензатора С904 се подават на ди-
ференциалния усилвател със симетричен вход в интегралната схе-
167
ма ИС900. Използуван е входът с-извода 17. Сигналите с носе*
щите на звука и на изображението се усилват и демодулират вът*
ре в интегралната схема ИС900. Сигналът с носещата на изобра-.
жението, необходим за демодулатора, се отдели от приетия сиг*
нал чрез кръга L903. С905. На изхода на демодулатора (извод 5
на ИС) се получава сигналът с честота 6,5 MHz(OIRT) или 5,5
MHz (CCIR). Този сигнал се отдели съответно чрез двата кера-
мични филтри Z9G1 за 6,5 MHz и Z902 за 5,5 MHz и се подава
на входа на втората междинна честота на звука в интегралната
схема (извод Р).
За да може модулираният честотно сигнал да се демодулира»
е необходим опорен сигнал с втората МЧ на звука, който се полу-
чава с помощта на керамичните филтри Z904 (за 6,5 MHz) и Z903
(за 5,5 MHz), включени между изводи 12 и 14 на интегралната
схема ИС900.
Полученият МЧ сигнал се взема от извод 10 на ИС900 и през
коидензатора С924 и контакт 5 на съединителя Со104 се подава
на базата на транзистора VT119. От емитера му през конденза-
тора С187 и контакт 3 на съединителя ColOl сигналът се подава
на потенциометъра R57 за регулиране на силата на звука. От
плъзгача му през коидензатора С50 НЧ сигнал се подава на входа
на НЧ усилвател, изпълнен с интегралната схема AIC500 тип
TDA26W (извод 10).
Сигналът с честота 6,5 MHz, получен на извод 6 на ИС900„
лреминава през керамичния филтър Z901 и през коидензатора
С914 се подава на базата на транзистора VT901. Неговата база
е поляризирана чрез делителя R905—R906 с напрежение 7,8 V.
На емитера му напрежението е 8,4 V и следователно транзисто-
рът е отпушен. На кръга L904, С916 се получава усиленият сиг-
нал на втората междинна честота на звука 6,5 MHz. В средната
точка на бобината L904 през коидензатора С917 е включен дву-
полупериодният изправител с елементите VD901, VD902 и С918.
На базата на VT902 през резистора R908 се получава напрежение
приблизително 0,7 V и тъй като емитерът му. има нулев потен-
циал, той се отпушва. Двата транзистора VT903 и VT906 също
се отпушват, тъй като в този момент базите им получават отрица-
телен потенциал спрямо емитерите им. Следователно изходът на
керамичния филтър Z901 се оказва включен по променлив ток
през отпущения транзистор VT903 и коидензатора С919 към из-
вод 9 на J4C900. Съответно изходът на керамичния филтър Z904
през транзистора VT906 е включен към извод 14 на ИС900. При
това транзисторите VT904 и VT905 са запушени и не могат да
168
оказват влияние на филтрите Z902 и Z904. В такъв случай се
приема сигналът с честота 6,5 MHz.
При пристигане на сигнал с честота 5,5 MHz през филтъра
Z901 не преминава сигнал към базата на транзистора VT901, не
се получава изправено напрежёние и транзисторът VT902 оста-
ва запушен. Транзисторите VT904 и VT905 се отпушват и включ-
ват керамичните филтри Z905 и Z903. В такъв случай се приема
сшналът с честота 5,5 MHz.
Чрез дросела L905 се предотвратява замасяването по ВЧ на
извод 14 на интегралната схема ИС900.
Нискочестотният усилвател в пробната серия е изпълиен с
познатата интегрална схема А1С500 тип TDA2610. В серийного
производство на телевизионните приемници „София 84“ обаче тя
е заменена с интегралната схема тип TDA26I1A. Първата инте-
грална схема има неизменна консумация от захранващия из-
точник, поради което консумира сравнително голяма мощност.
Новата интегрална схема работи като двутактов усилвател клас
В и следователно е по-икономична, но изисква стабилност на за-
хранващия източник.
5.5. КИНЕСКОП И ВЕРИГИТЕ МУ
Кинескопът на телевизионния приемник „София 84“ е от се-
рията PIL S4 тип А67—701Х (ВИдеоколор). Конструкцията му е
подобна на кинескопите от серията 20АХ със самосходимост,
Диагоналът на екрана му е 67 ст. Отклонителната му система
е регулирана пренизно и е закрепена неподвижно към балона на
кинескопа в завода-проиаводител на кинескопи.
След монтираието на кинескопа в телевизионния приемник е-
необходимо да се направят само корекции на изкривяванията на
растъра в хоризонтална посока.
5.5.1. Гасене на обратния ход
Гасенето на обратния ход на редовата развивка се прави чрез:
първата решетка на кинескопа. От извод 3 на ТХО се взема им-
пулс на обратния ход на редовата развивка с отрицателна поляр-
ност, който през веригата R254, С225, R757 се подава на първа-
га решетка на кинескопа и гаси лъчите по време на обратния ход
на редовата развивка. Диодът VD208 нормално е запушен и се
отпушва, когато импулсът превиши определено ниве. По такъв
начин се предотвратява нагъването на импулсите през време на
16»
правия ход на редовата развивка, което би »огло да стане при-
чина за яркостна модуляция на светящия е ран (смущение тип
„завеса").
5.5.2. Гасене на светлого петно
Гасенето на светлого петно след изключване на телевизионния
приемник се постига чрез кондензатора С225, който по време на
работа се зарежда от напрежението на източника +205 V. След
изключване на телевизионния приемник зареДеният конденза-
тор поглтяца електронния поток от катодите на кинескопа и на
екрана не мо^се да се получу светло петно.
5.6. РЕДОВА РАЗВИВКА
Предкрайното и изходното стъпало на редовата развивка пре.
телеЬнзионния приемник „София 84“ са изпълнени по подобна схе-
ма иа схемата на телевизионния приемник „София 83“. Изходният
трансформатор за хоризонтално отклонение (ТХО) е с по-малки
размера. За получаване на високото напрежение 25 kV за втория
а на кинескопа се използува тристьпална високоволтова кас-
када тип TVK30.
Корекцията на растъра в хоризонтална посока се прави с оп-
ростен диоден модулатор.
5.7. КАДРОВА РАЗВИВКА
Кадровата развивка на телевизионния приемник „София 84“
е изпълнена с по-съвършената интегрална схема ИС400 тип TDA
J670. В нея има и стъпало за импулс за гасене на обратния ход
на кадровата развивка.
Отделно изходно стъпало с външни транзистори не е необхо-
димо, тъй като кинескопът е с по-добри качества.
5.8. ЗАХРАНВАНЕ
В телевизионния приемник „София 84“ също е приложено
ключово импулсно мрежово захранване, което както при телеви-
зионния приемник „София 83“ работи без синхронизация. Раз-
ликата е тази, че всички функции по управлението, регулиране-
170
то и защйтата на захранването се изпълняват от интегралната схе-
ма ИС600 тип TDA4600. Тя съдържа следните стъпала:
1. Пускова схема.
2. Схема за регулиране на напрежението.
3. Схема за получаване на опорно напрежение.
4. Усилвател за регулиране на напрежението.
5. Схема, която работи в чакащ режим.
6. Схема за установяване на претоварването.
7. Схема за установяване на преминаването на напрежението
през нулата.
8. Тригер за спиране и пускане.
9. Схема за управление с логически елементи.
10. Тригер с възможност за запушване.
11. Усилвател на базовия ток.
12. Схема за зареждане на свързващия кондензатор.
13. Схема за изключвайе на базовия ток.
Схемата за захранването работи на три етапа, както следва:
1. Пускане. Първо се получава вътрешно опврио напрежение
за захранване на регулятора на напрежението и за зареждане на
свързващия кондензатор С613 през ключовия транзистор VT601,
като на извод 9 на ИС600 се получава напрежение 12 V. След
това се получава вътрешно опорно напрежение 4 V, което при
напрежение приблизително 12 V на извод 9 се включва ударно.
Този източник е температурно стабилен и устойчив на претовар-
•ване. Накрая се задействува управляващата схема.
2. Нормална работа с регулиране. На входа (извод 2) от намот-
ката за ОВ през резистора R612 се регулира честотата на следва-
не на импулснте, след което те се подават на схемата за управле-
ние. На извод 3 през резистора R617, тример-потенпиометъра
R616 и резистора R611 се подават изправените чрез диода VD607
импулси. Тези импулси задействуват усилвателя за регулиране,
схемата за установяване на претоварването и схемата, която ра-
боти в чакащ режим.
У^илвателят за ре1улиране работи при входно напрежение
приблизително 2 V и ток приблизително 1,4 mA. Установяването
на претоварването ограничава малко обхвата на усилвателя за
регулиране.
Схемата за възпроизвеждане на колекторния ток на ключовия
транзистор VT601 е изпълнеиа чрез външна RC-група, включена
към извод 4, и устаиовеното в интегралната схёма прагово напре-
жение. При увеличаване иа напрежението на коидензатора С614
се увеличава и колекторният ток на ключовия транзистор VT601.
СлЬд достигане на определена максимална стойност на напреже-
171
нието токът през ключовия транзистор започва да намалява. Об»
хватьт на регулиране е между едно постоянно напрежение 2 V и
едно трионообраэно напрежение, което може да променя амплиту»
дата си до 4 V (опорно напрежение).
При намаляване на товара във вторичната част на стабилиза-
тора честотата на ключа се увеличава до около 50 kHz, като отно-
шението ямпулс/пауза остава почти постоянно 1/3. При по-ната-
тъшно намаляване на товара честотата на ключа достига до около
70 kHz, а отношеннето нмпулс/пауза достига 1/11. Едновременно
с това намалява н върховнят колекторен ток, като достига стой*
мост под 1 А.
В тригера се сравняват изходните кива на регулиращия уснл-
вател, на схемата за установяване на претоварването и на схема-
та за възпроизвеждане на колекториия ток. Полученият сигнал
се подава на схемата за управление. На извод 5 на интегралната
схема се получава nai/режението за допълнително блокиране на
схемата, като при напрежение на нзвод 5 <2,2 V изходът (нзвод
8) се запушва.
В зависимост от пусковата схема, схема.а за установяване на
прёминаване през нулата и схемата за задействуване н спиране
на тригера се управлява действнето на схемата за управление на
усилвателя и изключвателя на базовия гок. В усилвателя на ба-
зовня ток се получава трионообраэно напрежение, което от извод
4 се подава на извод 8. Между изводи 8 и 7 е включена ООВ по
ток чрез външния резистор R610. Неговото съпротивлеиие опре-
дели максималната амплитуда на базовия управляващ ток на клю-
човия транзистор VT601.
3. Защита. При изключване на базовия ток, което става чрез
управляващата схема, изходът (извод 7) се свързва към иапреже-
«ие 1,6 V, с което се спира управлението на ключовия транзистор
VT601. Тази защита се задействува, ако напрежението на нзвод
9 стане <7,4 V или ако на извод 5 се появи напрежение <2,2 V.
При късо съединение във вторичната намотка на импулсния
трансформатор Т601 интегралната схема преминава в състояние
яа повтарищо се запитване.
При работа на празен ход интегралната схема ИС600 се уста-
новява на малко отношение импулс/пауза. След запушване на из-
водите, което става при захранващо напрежение <7,4 V, ако
последнего Продължава да намаляра, опорного напрежение се из-
ключва.
На изхода на захранващия източник се получават следните
напрежения:
1. +205 V за захранване на видеоусилвателите.
172
2. +140 V за захранване на предкрайното я изходното сгьпа-
ло за редовата развивка.
3. +23,5 V за захранване на стьпалата за кадровата развивка
и за корекция на нзкривяваннята нВ растъра.
4. +25,5 V за захранване на НЧ усилвател.
5. +18 V за захранване на ВЧ и МЧ стъпала.
6. +14 V за захранване на сензорното устройство.
5.8.1. Размагнитване иа кинескопа
Схемата за размагнитване на маската на кинескопа е иЗпъл*
неца с елементите L603, Lb04, С604, R603 и R604.
173
ГЛАВА 6
ТЕЛЕВИЗИОНЕИ ПРИЕМНИК „СОФИЯ 85й
На прил. 9 е дадена схемата на телевизионния приемник „Со-
фия 85“.
6.1. БЛОК ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Блоки за управление съдържа всевълнов избирая на телеви-
знонните канали ИТК-1 и сензорно устройство.
В телевизионния приемник „София 85“ е използувано сензорно-
устройство с две интегрални схеми: D101 тип SAS6600 и DIOS'
тип SAS6700. Освен това е предвидена временна индикация на при-,
емания канал, изпълнена с интегралната схема D103 тип MAS
1098.
На прежен нята за захранване (+14 V) и за настройка на все-
вълновия избирая на каналите за разлияните обхвати се пода-
ват от двете интегрални схеми D101 и D102 с помощта на сензор-
ното устройство за запомняне и нзбор на 8 телевизионни прогре-
ми.
Напрежението за захранване се взема от тояка С (+18 V) на
блока на захранването. Чрез 1рупата VD617, VD619, R624 на-
прежението се редуцира на +14 V и се подава на сензорното ус-
тройство (изводи 8 на ИС D101 и D102).
От тояка А(+200У)на блока на захранването през резистора
R22 и интегралния стабилизатор D1 се получава напрежение
+32 V за варикапите, което през резистора R24 се подава на вхо-
да на интегралните схеми D101 и D102 (изводи 7). Както е из-
вестно, интеграл ните схеми D101 и D102 съдържат по 4 ключови
устройства с по 2x4 изхода. На първите четири изхода (изводи
9, 11, 13 и /5) се получават захранващите напрежения, конто
през диоднте VD101+ VD108 се подават на превключвателнте на
обхватите на 3 положения S109+S116 на сензорното устройство.
На другите четири изхода (изводи 3, 4, 5 н 6) се получават на- .
преженията за настройка на варикапите. Тези изводи се свърз-
ват съответно към потенциометрите за избср на програма (R109+-
+R116). Общите изводи на осемте потенциометъра през диода VD109
174
са включена към маса. По такъв начин се определя минималното
напрежение за настройка приблизително +0,7 V.
Както знаем, двете ннтегрални схемн D101 н D102ca еднакви
с тази разлнка, че в ИС D101 нма позиция с предимство. При
включване на телевнзнонния приемник към мрежата сензорно-
то устройство се установява на първата позиция на ИС D1G1 (из-
води 9 н 6).
Индикацията на включения в момента канал е със светещи
цифра на екрана -на кинескопа. Светещата сравнително голями
цифра от 1 до 8 се появява за известно време в лявата горна част
на екрана със зелен цвят на черен фон.
Светещата цифра се получава с помощта на интегралната схе-
ма D103. Тя съдържа следните устройства:
1. Блок за опредеЛяне на времената с тактов генератор и
входове за редови и кадров и сннхронизйращи импулси.
2. Запаметяващо устройство тип ROM с възможност само за
„четене“ на предварително записан а та информация.
3. Мултиплексёрно устройство.
4. В ходни кръгове за запаметяващото устройство (8 броя).
5. Изходна схема за цифрите.
6. Изходна схема за чёрните полета — на цифрите.
Информацията за цифрите от 1 до 8 е записана в запаметява-
щото устройство ROM. Блокът за определи не на времето с так-
товия генератор се синхронизира с редови и кадрови импулси из
обратния ход.
Интегралната схема D103 се задействува, когато на извода я
3 се подаде напрежение, което е с не повече от 5 V по-малко от
захранващото напрежение.
Синхронизиращите импулси за блока на времето се пвлуча-
зат от редовите и кадровите импулси на обратния ход.
От извод 6 на ТХО през веригата С127, R140 редовите импулси
на обратния ход с положнтелна полярност се подават на базата
на транзистора VT104, свързан като ецнтерен повторится. Чрез
шода VD134 транзисторът се предпазва от пробив в базовата.му
зерига, а отрицателната част на импулса се ограничава прибли-
штелно на 0,7 V. От емитерния товар R14I на транзистора VT104
инхронизиращият импулс с редова честота се подава на-извод I
ia интегралната схема D103.
От извод 7 на интегралната схема D400 се отнема сигнал, от
ойто се оформя синхронизиращият импулс с кадрова честота.
(мпулсът се диференцира чрез веригата С120, R15&, след което
рез диода VD133 на базата на транзистора VT1O5 се подава само
оложителната му част. Транзисторът VT105 нормално е [отпу-
175
Шен, като при постъпване на положителната част на импулса той
се запушва. Върху колекторния резистор R161 на транзистора
се получава отрицателен нмпулс с кадрова честота. Този импулс
се инвертира чрез транзистора VT108 и се подава на извод 15 на
интегралната схема D103 за синхронизация с кадровата честота
иа блока за определяне на времената.
Интегралната схема D103 има два изхода (изводи 4 и 5).
Единият изход (извод 4) е за ключов импулс за превключване
на вътрешния комутатор на интегралната схема D392 за външни
сигнали R, С и В. Чрез делителя R142-R143 сигналът се подава
на базата на емитерния повторител с транзистора VT109. От еми-
терния му товар R169 ключовият импулс се подава на извод 9
на интегралната схема D302 за задействуване на вътрешния ко-
мутатор, като комутирашото напрежение трябва да бъде от 1 до
2 V (в случая то е 1,4 V).
Другият изход (извод 5) е за сигнала за цифрата. Чрез дели-
теля R144-R145 сигналът се подава на входа С (извод 15 на ИС
D302) и цифрата св'етва на екрана със зелен цзят.
Интегралната схема D302 се пуска в действие, когато на иззо-
да й 3 напрежението се повиши до стойност, не по-малка с 5 V
в сравнение със захранващото напрежение на извод 8.
Индикацията със светеща зелена цифра на екрана става по
следния начин. Изводи 6, 5, 4 и 3 на интегралните схеми D101
и D102, от конто се отнема настройващото напрежение +30 V
за всевълновия избирая, през резисторите R146--R149 и R150+
R153 са съответно свързани с изводите 6, 7, 9-.-14 на интегрална
та схема D103. При натискане, например на бутона S102, на из-
вод 5 на интегралната схема D101 се появява напрежението за
настройка +30 V, а на извод 11 — съответно +12 V. Върху за-
държащия резистор R117 се получава положителен импулс от
тока на превключване. Този импулс през емитерния повторител
с транзистора VT101 се подава на усилвателния транзистор VT102
Импулсът в колекторната верига на транзистора VT102 е отрицате-
лен и отпушва транзистора VT103. На колекторния му резистор R136
се получава положителен импулс, който през резистора R137 и дио-
да VD130 зарежда кондензатора С126. Напрежението на извод 3
на интегралната схема D103 се повишава и схемата се задейству
ва. От извод 5 на интегралната схема D101 през резистора R147
напрежението се подава на извод 7 на интегралната схема D103
и се дава команда за светване на екрана на зелената'1гифра 2 ил
чёрен фон. В емитерната верига на транзистора VT109 се появя
ва сигналът за цифрата 2, който се подава на външния вход 6
на интегралната схема D302. В същия момент вътрешният кому
176
гатор на тазн интегрална схема е задействуван от сигнала за
превключване. След това кондензаторът С126 се разрежда през
резистора R138. Щом като напрежението на кондензатора CJ26
стане по-малко от + 17 V, диодът VD128 се запушва, тъй като през
диода VD121 се подава напрежение +30 V, а напрежението на ре-
зистора R155 е +17 V.
След като напрежението' на кондензатора С126 стане по-мал-
ко от +12 V, интегралната схема D103 прекратява действието сн.
Цифрата 2 на екрана се появя^а за няколко секунди, след което
изчезва заедно с полето.
Ако искаме да проверим на какъв канал в даден момент рабо-
ти телевизионният приемник, натискаме бутона S117 и на екрана
се появява зелената цифра на включения канал, която след някол-
ко секунди изчезва. При това кондензаторът С126 се зарежда през
резистора R139 до напрежение + 17 V. При натискане на бутона
S117 приеманият в момента канал не се превключва.
6.2. МЕЖДИННОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
Междинночестотният усилвател на изображението на телевн-
зионния приемник „София 85“ е изпълнен с интегралната схема
D2, тип TDA2541 и само три транзистора: VT1, VT2 и VT3
От изхода иа всевълновия избирая на каналите (извод ,4) МЧ
сигнал през контакт 2 на съединителя XI, лентовия филтър СЗ,
L2, С4 и групата С5, R1 се подава на базата на ВЧ предусилва-
тел, изпълнен с транзистора VT1. В колекторната му верНга е
включен ВЧ трансформатор L3, L4. От първичната му верига
(L3) сигналът преминава през филтъра с повърхностни акустич-
ни вълни (ПАВ) Z2U тип MSF38.9, а от вторичната му верига
(L4) се отнема сигналът за квази пар алел ни я канал на звука.
От изхода на интегралната схема (извод 12) сигналът преминава
през ВЧ дросел L8, замостения му LC-кръг L7, С16, R11 и през
резистора R13 се подава на базата иа емитерния повторител, из-
лълнен с транзистора VT2. От него се отнема сигналът за деко-
дера. В транзистора VT3 видеоси! налът се усилва и инвертира,
след което се подава на амплитудния отделител в процесора за
редовата развивка (извод 7 на ИС D800).
12 Откриваие и отстраияване .
177
6.3. КАНАЛ НА ЦВЕТНОСТ И ЯРКОСТ
Каналът на цветността и яркостта в телевизионння приемник
„София 85“ съдържа декодер за сигналите ПАЛ, транскодер за
сигналите СЕКАМ, матрица RGB и видеоусилватели за трите
цветоразликови сигнали.
Б.3.1. Декодер (ПАЛ), транскодер (СЕКАМ) и матрица RGB
Телевизиоиният приемник „София 85“ може да приема сигна-
ли по 5 разновидности на сигналите СЕКАМ и ПАЛ, като изо-
<5*ражението и звукът Се превключват автоматично.
Интегралната схема D302, която се използува за приемане на
сигнали по системата ПАЛ, изпълнява следните функции:
1. Разпознаване на сигналите.
2. Демодулиране на сигналите на цветовата разлика.
3. Усилване на яркостния сигнал.
4. Получаване на сигналите R, G и В.
5. Усилване на сигналите R. G и В.
6. Регулиране на яркостта, контраста инаситеността на цве-
товете.
При приемане на сигнали по системата СЕКАМ се използува
т. нар. конвертиране. Сигналите СЕКАМ се демодулират в после-
дователна поредица от сигнали на цветовата разлика R—У и В—Y.
Поредицата сигнали от своя страна модулира честотата на цвет-
ността 4,43 MHz по системата ПАЛ, катосе получават т. нар. псев-
до-ПАЛ сигнали, конто се подават на входа на декодера за сигна-
лиее ПАЛ, където се демодулират.
Интегралната схема D301, която се използува за приемане на
сигнали по системата СЕКАМ, изпълнява следните функции:
I. Усилвател-ограничител за сигналите на цветността.
2. Демсдулатор за сигналите по системата СЕКАМ.
3. Прнвързване към ниво „черно" и обратна ВЧ корекция на
сигналите на цветовата разлика.
4. Модулатор за преобразуване на сигналите на цветовата раз-
лика в последователната поредица от фазовомодулирани сигнали
(псевдо-ПАЛ сигнали).
5. Разпознаване на сигналите по стандарта СЕКАМ, редово
разпознаване, кадрово разпознаване и комбинирано разпозна-
ване.
6. Делител за получаване на носеща честота на цветността'
4,43-MHz за демодулатора ПАЛ от сигнала с честота 8,8 MHz.
7. Демсдулатор на импулсния стъпаловиден сигнал с, 3 нива.
478
'8. Електронен комутатор при сигнали СЕКАМ и разДеляне на
•сигналите на цветността на съставките В—Y и =p(J?—Y) при сиг-
яалн ПАЛ.
9. Усилвател на видеосигнала.
Двете интегрални схеми D302 (декодера ПАЛ) и D301 (транс-
кодер СЕКАМ) работят съвместно по следния начин.
При приемане на сигнали по системата ПАЛ пълният теле-
визионен сигнал за цветно изображение от междинночестотния
усилвател през контакт 1 на съединителя Х302 се подава на деко-
дера, респ. транскодера. През сравнително малкия капацитет на
коидензатора С301 (100 pF) може да премине само сигналът на
дветността, който през резистора R306 и кръга L301, СЗОЗ се
подава на извод 4 на интегралната схема D301. Чрез схемата за
разпознаване на вида на сигнала вътре в интегралната схема
1)301 сигналите се усилват, без обаче да се достигне нивото на
ограничението им. Усилените сигнали ПАЛ се получават на из-
вод 8 на интегралната схема D301. От него сигналът на цветност-
та през ВЧ филтър, съставен от елементите R318, С322, L307,
€343 и С341, постъпват на извод 3 на интегралната схема D302,
в която се усилват. Усилените сигнали се получават на извод
28 на интегралната схема D302, откъдето те се разклоняват в две
вериги, както следва:
1. Незадържан (незакъснял) сигнал, който през резистора
R322, тример-потенциометъра R321 и коидензатора С321 се по-
дава на извод 11 на интегралната схема D301.
2. Задържан (закъснял) сигнал, който през коидензатора
€326, резистора R323, закъснителната линия DT301 за 64 us и
коидензатора С320 се подава на извод 12 на интегралната схема
D301.
В интегралната схема D301 сигналите на цветността ПАЛ се
разделят на две съставки В—Y и ~^(R—Y). Двата сигнала се
уснлват и през изводи 13 и 14 се подават съответно на изводи
22 и 21 на интегралната схема D302, в която те се демодулират.
На изводи 25 и 26 на тази интегрална схема през тример-конден-
з а тор а С325 е включен кварцовият резонатор Z301 с честота 8,8
MHz. Носещата на цветността 4,43 MHz се получава чрез делител
•с отношение 2:1 на осно₽ната честота 8,8 MHz. Трептенията с че-
стота 4,43 MHz и фаза 0°, съответно 90 °, се подават към двата де-
модулатдра на сигналите В—Y и R—Y. Демодулираните сигна-
ли на цветовата разлика се подават на матрицата в интегралната
схема.
Пълният телевизионен сигнал за цветно изображение от кон-
такт 1 на съединителя Х302 през закъснителната линия DT303
179
за 470 ns, съответно съгл асу вана чрез резисторите R301 и R304
и кондензатора С302, се подава на извод 16 на интегралната схе-
ма D301. В нея той се усилва и се подава на извода й 15. Към не-
го е включен емитерен повторител с транзистора VT301. В еми-
терната му верига е включен замостеният паралелен резонансен
кръг L303, С332, R319, който потиска честотата 4,43 MHz. СлеД-
ва фазокомпенсиращото звено L304, С337, С331, чрез което се
подобрява формата на яркостния сигнал Y. След нея сигналът
тфемннава през втората закъснителна линия DT302 за 330 ns,
съответно съгласувана чрез резисторите R329, R330 и R331, като
през кондензатора СЗЗЗ той се подава на извод 10 на интегрална-
та схема D302. В нея се прави привързване към ниво „черно",
«лед което сигналът се подава към вътрешната матрица за полу-
чаване на сигналите R, G и В и за регулиране на яркостта, кон-
траста и наситеността на цветовете.
При приемане на сигнали по системата QEKAM сигналите
на цветността се пренасят чрез честотномодулйрани носещи сиг-
нали. Пълният телевизионеи сигнал от междинночестотния усил-
вател през контакт 1 на съединителя Х302 сыцо се разклинява-
в две вериги както при сигналите ПАЛ. През кондензатора С301
със Сравнително малък капацитет (100 pF) преминават само сиг-
налите на цветността. В кръга L301, СЗОЗ, настроен на 4,286 MHz
(клош-филтър), се прави обратната ВЧ корекция на сигналите
D'B и D'r. В интегралната схема D301 сигналите се усилват и огра-
ничават. Те се демодулират в синхронен демодулатор с резонанс-
ния кръг L302, С307, R308, включен между изводи 23 и 24 на
интегралната схема D301. Този резонансен кръг се използува
и от демодулатора за разпознаване на сигналите ПАЛ и СЕКАМ.
Демодулаторът за сигналите на цветността демодулира последо-
вателно носещите за червения (4,406 MHz) и за синия (4,25 MHz)
цвят. Поради това демодулаторният кръг за получаване на носе-
щите се настройва на средната честота 4,328125 MHz. След демо-
дулацнята на получените сигнали на цветовата разлика чрез гру-
пата R307, С306. С305 се прави обратна видеокорекция.
За да могат да се получат псевдо-ПАЛ сигналн от последова-
телно демодулираиите сигнали В—Y и R—Y, е йеобходим сло-
жен формиращ импулс с три нива. Чрез него в интегралната схе-
ма D301 се получават както точни по фаза и време рвдови и кадро-
ви гасящи импулси, така и пакети цветовн носещи за псевдо-ПАЛ
сигналите при транскодирането на сигналите СЕКАМ.
Формиращият импулс с три нива се получава от интегралната
схема D800 (процесОрът за хоризонтално отклонение) и транзи-
стора VT800. През контакт 3 на съединителя Х302 и резистора
180
R312 фор.миращмят импулс с три нива се подава на извод 19 на
интегралната схема D301.
Носещата на цветността 4,43 MHz, конто е необходима за
псевдо-ПАЛ сигналите, се отнема от генератора за опориия сиг-
нал на демодулатора ПАЛ в интегралната схема D302. От извод
25 през елементите С318, R317, С319 трептенията на генератора
за опорния сигнал се подават на входа на делителя 2:1 (извод
7 на ИС D301). От демодулираните сигнали СЕКАМ на извод 8
на интегралната схема D301 се получават псевдо-ПАЛ сигналите,
конто през елементите R318, С322. С343 се подават на извод 3
на интегралната схема D302, където се демодулират.
Пътят на яркостния сигнал Y е същнят както при приемане
на сигнали по системата ПАЛ.
И прн двете системи СЕКАМ и ПАЛ изводите 13, 15 и 17 на
интегралната схема D302 могат да се използуват за включване
на външни сигнали R, G и В. Те се подават на изводите 13, 15
и 17 съответно през контактите 4, 2 и 1 на съединителя Х18 и
кондензаторите съответно С336, С335 и С334. Превключването на
вида на работата на интегралната схема се прави чрез съответно
постоянно напрежение, което през контакт 3 на съединителя Х18
се подава на извод 9 на интегралната схема D302. При напреже-
ние, по-малко, от 0,3 V, интегралната схема .работи с вътрешните
сигнали R, G и В, кэито пристигат от матрицата. При напреже-
ние 0,9 V до 2 V интегралната схема автоматично превключва
матрицата към външните сигнали R, G и В.
6.3.2. Видеоусилвател
От изходните стъпала на интегралнага схема D302 сигналите
R (извод 12), G (Изеэд 14) и В (извод 16) през контактите на
съединителя Х301, съответно 2, Зи 4, се подават на входа на видео-
усилвателите. Схемата на трите видеоусилвателя е подобна на
схемата на видеоусилвателите в телевизионния%приемник „София
82“ и „София 83". Разликата се състои 1лавно в това, че на входа
на видеоусилвателите на телевизионния приемник „София 85“ е
Прибавено още едно предусилвателно стъпало, изпълнеио съот-
ветно с предусилвателните транзистори VT201 (R), VT204 (G)
и VT207 (В). Тёзи транзистори работят по схема със заземЬн
колектор, т. е. емитерен повторител.
Тъй като матрицата няма ООВ, тя е осъществена във вер^га-
та на предусилвателните транзистори. Н&прежението за ООВ се
отнема от изхода на видеоусилвателя и се подава обратно на ба-
зата на предусилвателния транзистор. Напримеп 'За червения
181
сигнал R напрежението за ООВ се отнема от емитера на изходния
транзистор VT203 и чрез делителя, съставен от резистора R205,
резистора R203 и тример-потенциометъра R204, се подава на ба-
зата на транзистора VT201. Тазй отрицателна обратна връзка е
честотнонезависима, т. е. не зависи от честотата на видеосигна-
ла. Освен нея във видеоусилвателите има и една честотнозависи-
ма ООВ. Например за червения сигнал тя е осъществена чрез
делйтеля, съставен от резистора R20K тример-потенциометъра
R202, резистора R203 и тример-потенциометъра R204. Чрёз ?ри-
мер-потенциометъра R202 се рёгулнра нивото на сигнала R при
регулиране на баланса на бялото. Такъв потенциометър липсва
на зеления канал G. Параделно към резистора R201 е включен
кондензаторът С201, чрез който се повдигат високите честоти на
видеосигнала.
Ст изхода на интегралната схема D302 се получава постоянно
напрежение приблизително +3 V на базите на транзисторите
съответно VT201, VT204. VT207 и приблизително 4-3,6 V на еми-
терите им. За правилната работа на първото стъпало на изходни-
те видеоусилватели, изпълнени съответно с транзисторите VT202,
VT205, VT208, е нёобкодимо на емитерите им да се подаде напре-
женне 4-3 V. Източникът на това напрежение, н^пълнен с тран-
зистора VT210, работещ като постояннотоков емитерен повтори-
тел, е сбщ за трите изкодни видеоусилвателя.
6.4. КАНАЛ НА ЗВУКА
Каналът на звука в телевизионния приемник „София 85" е из-
пълнен го схемата на канала на звука в телевизионния приемник
„Ссфия 84“. РазлиКата е само тази, че интегралната схема D900'r
тип TDA4280T в телевизионния приемник „Сессия 85“, е замене-
на с нейння пълен еквивалент TDA4282T.
Нискочестотният усилвател е изпълнен с ннтегсалната схема
D500, тип MBA810AS. Тя съдържа НЧ предусилвател и изходно
стъпало клЯс В. Нискочестотният усилвател се захранва от на-
прежението 4-16 V, взето ст точка F на изправителя.
Чрез съединителя Х501 паралелно към високоговорителя ВА
могат да се включат слушалки. По желание високоговорителят
меже да се изключва чрез сбръщане на 180е на съединителя на
слушалките.
182
6.5. КИНЕСКОП И ВЕРИГИТЕ МУ
Кинескопът на телевизионння приемник „София 85“ е тип
420FLB22 с отклонитёлна система тип ТС01 (PYD), производство
на фирмата „Тошиба". Той е със самосходимост, като отклонител-
ната му система се регулира и закрепва неподвижно към стъкле-
ния балон на кинескопа в завода-производител на кинескопи.
Диагоналът на-екрана на кинескопа е 42 ст.
6.5.1. Гасене на обратния ход по редове и кадри
Гасейето на обратния ход на редовата развивка се прави чрез
първата решетка на кинескоиа. От извод 4 на ТХО се взема им-
пулс на сбратния ход на редовата развивка с отуицателна поляр-
нсст, който през веригата R236, С208 се подава на първата ре-
шетка на кинескопа и гаси лъчите по време на обратния ход на
редовата развивка. Диодът VD208 нормално е запушен и се от-
пушва, когато импулсът превиши определено ниво. По такъв на-
чин се предотвратява нагъването на импулснте през време на пра-
вия ход на редовата развивка, което би могло да стане причина
за яркостна модулация на светещия екран (смущение тип,завеса").
6.5.2. Гасене на светлото петно
Гасенето на светлото петно след изключване на телевизионння
приемник „София 85“ се постига чрез коидензатора С208, който
по време на работа се зарежда от напрежението на източника
4*200 V. След изключването на телевизионння приемник зареде-
ният кондензатор поглъща електронния поток от катодите на ки--
нескопа и на екрана не може да се получи светло петно.
6.5.3. Ограничаване на тока на лъчите
Ограничаването на тока на лъчите на кинескопа при телеви-
зионния приемник „София 85“ се прави чрез веригата за регулн-
ране на контраста. На извод 7 на интегралната схема D302 през
контакт 2 на съединителя Х12 н резистора R340 се подава напре-
жението за регулиране на контраста (4-2 до 4-4 V), като конден-
затсрът С344 е филтриращ. Към извод 7е свързана групата VD301,
R339, R338 и тример-потенциометъра R337. При малки токове
на лъчите диодът VD301 е запушен от положителното напреже-
ние, получено през резистора R338. Когато токът на лъчите на-
расне над допустимата стойност 750 цк, диодът VD301 се отпуш-
183
ва и намалява напрежението на извод 7. По такъв начин се нама-
лява контрастът н се ограннчава токът на лъчит<е на кинескопа.
6.6. РЕДОВА РАЗВИВКА
Стъпалата за редовата развивка на телевизионния приемник
„София 85“ са ийп*ьлнени по схема, подобна на схемата на телеви-
зионния приемник „София 84“. За заДаващ генератор се използу-
ва интегралната схема D800, тип A255D по съ’щата схема както
при телевизионния приемник „София 84“. Тъй като драйверната
схема се захранва от сравнително нисКо напрежение (+24 V),
не е необходимо в базовата верига на изходния трансформатор'
Т701 да се включва индуктивност (L700 в „София 84“).
6.7. КАДРОВА РАЗВИВКА
Кадровата развивка на телевизионния приемник „София 85lt
е изпълнена с интегралната схема D400, тип TDA1770. Тази ин-
тегрална схема не се отличава по устройство и действие от инте-
гралната схема TDA1670, употребена в телевизионния приемник
„София 84“. Двете интегрални схеми се различават главно по кон-
струкцията им.
6.8. ЗАХРАНВАНЕ
Схемата на захранването на телевизионния приемник „София
85“ почти не се различава от схемата на захранването на телеви-
зионния приемник „София 83“. Главната разлика се състои в то-
ва, че напрежението +12 V (точка D) се стабилизира от стабили-
заторната интегрална схема D601, тип МА7812.
6.8.1. Размагнитване на кинескопа
Схемата за размагнитване на маската на кинескопа е изпъл-
нена с елементите L610, L611, С603, R602.1, R602.2.
184
ГЛАВА 7
ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПРИЕМНИК „ВЕЛИКО ТЪРНОВО84№
На прил. 10 е да де и а схемата на телевизионния приемник
„Велико Търново 84“.
7.1. БЛОК ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Блокът за управление съдържа всевълиов избирая иа телевн
зионните канали ИТК-1 и сензорно устройство.
7.1.1. Сензорно устройство
Сензорното устройство е изпълнеио с познатите интегрални
схеми SAS6600, SAS6700 и MAS 1008. То служи за избиране и за-
паметяване на 8 телевизионни програми. за превключване на ве-
че запаметените програми, за индикация н? включена программ
и за изключване на схемата за автоматична донастройка на че-
стотата на хетероднна (АДЧХ). Чрез него могат да се запаметя-
ват 8 телевизионни програми от всичките метрови и дециметрови
обхвати.
Както знаем, интегралните схеми SAS6600 и SAS6700 служат
за превключване на вече запаметените програми, а интегралната
схема MAS 1008 се използува за индикация на включената пфо-
грама.
Интегралната схема MAS 1008 работи по слединя начин. Въ-
трешният тактов генератор, чиято честота се определя от капаци-
тета на кондензатора С23, вкл!очен между извод 2 и маса, сесин-
хронизира с редовите импулсй, постъпващи на нзвод / на инте-
гралната схема. Те се ограничават отдолу чрез диода V19 и ог-
горе до нивото на захранващото напрежение — чрез диода V18.
Кадровите импулси, постъпващи на извод 15 на интегралната
схема, се ограничават до нивото на захранващото напрежение от
веригата R24, V17. Те се използуват за синхронизиране на броя-
ча на редовете, включен в цифровня блок на интегралната схема.
Цифрата, която светва със зелен цвят на екрана, се определя
от сигналите, постъпващи от входного стъпало на интегралната
185
схема MAS1008 към запаметяващото устройств} ROM вътре в ин-
тегралната схема, а те от своя страна зависят эт подаваните през
резисторите R11 + R18 на входовете на интегра :ната схема напре-
ження, т. е. от това коя от клетките-на двете интегрални схеми
SAS6600 или SAS6700 е включена в момента. Цифровият блок из-
работва и сигнали, управляващи изходното стъпало за фэрмиране
на черното поле за зелената цифра. Сигналът за полето се полу-
чава на извод 4 на интегралната схема MAS1008 и през делителя
R20—R22 постъпва на контакт 5 иа съединителя Х2.
От изхода на мултиплексора сигналите, конто формират циф-
рата, преминават през изходното стъпало за съответната цифра
н ако преминаването им е „разрешено" от сигнала за полето, по-
стъпват на извод 5 на интегралната схема MAS1008, а оттам през
делителя R21—R23 те се подават на базата на транзистора V22.
Тей работи като емитерен повторител с емитерен товар R25. Чрез
тример-потенциометъра R23 се регулира амплитудата на сигнала
за цифрата, т. е. яркостта на светене на цифрата. За да могат
сигналите за изобразяваие на цифрата и полето да постъпят на
изведи 4 и 5 на интегралната схема MAS1008, е необходимо на-
прежението на извода й да бъде по-голямо от 13 V.
При стваряне на пластмасовата капачка на блока за управле-
ние се затваря контакт 2, а кондензаторът С22 се зарежда през
диода VI5 до напрежение 17 V и цифрата се появява на екрача.
След затваряне на капачката кондензаторът С22серазрежда през
резистора R19 за приблизително 2 s до напрежение, по-малко от
J3 V, и цифрата изчезва от екрана.
Чрез диода V16 се отстранява възможността при изключване
на телевизионння приемник на извод 3 на интегралната схема
MAS1008 да остане напрежение, по-голямо от захранващото й на-
прежение. Кондензаторът С21 е филтриращ.
Интегралните схеми SAS6600 и SAS6700 чрез кондензаторите
С9+С16 са свързани като кръгов брояч. Изходът на варикапно-
то напрежение на всяка клетка е свързан с входа на следващата
клетка. Изводите 2 на двете интегрални схеми са свързани заед-
но и през резистора R9 са замасени. При подаване на положител-
ни импулси на изводите 2, работещата в момента клетка се изключ-
ва, напрежението на варикапния изход се понижава, след което
така полученият отрицателен фронт през съответния конденза-
•тор се подава на входа на следващата клетка. По такъв начин
всеки подаден импулс превключва телевизионння приемник на
следващата програма. Кондензаторите С1 + С8 образуват с кон-
дензаторите С9-Г-С16 капацитнвни делители, през конто на всяка
клетка се подава определена част от импулса, получен при из-
186
ключването на предишната клетка. Чрез резисторите R1 + R8 се
осигурява сигнал за запушване на входовете на съответните клет-
ки, като по такъв начин се повишава устойчивостта на схемата
срещу смущения.
Изходите за варикапното напрежение на всяка клетка от две-
те интегрални схеми са свързани към съответните потенциомет-
ри от тастатурата. Плъзгачнте на потенциометрите на тастатурата
са свързани към изхода през диодналогическа схема ИЛИ, съставе-
на от диодите V1 + V8 и резистора R10. Общият край на осемте по-
тенциометр и есвър за и към маса през диодна VII, чрез който се ком-
пенсират температурив диодите V1 + V8 от диодната схема ИЛИ.
Находите за превключване на обхватите I, II, III, IV и V на
двете интегрални схеми са свързани към пр.евключвателчте на
обхватите 1+8 на тастатурата, като само извод 15 на четь'.ртата
клетка на интегралната схема SAS6700 (осмата програма) < свър-
зан към превключвателя през диода V10. Този извод през диода
V9, контакт 1 на съединителя Х2 и контакт / на съединителя Х8
е свързан към схемата за превключване на времеконстантата на
генератора за хоризонтално отклонение (ГХО) При работа с ви-
деомагнетофон. Чрез диода V10 напрежението + 12 V се изключ-
ва от други изходи, включени на същия обхват, а диодът V9 се
запушва и не пропуска сигнала от ГХО при неизбрана осма про-
грама.
Положителните импулси, необходими за превключване на кръ-
говия брояч, съставен от интегралните схеми SAS6600 и SAS6700,
се изработват от генератора с транзисторите V20 и V21. Този ге-
нератор работи по следния начин. При натискане на даден бутон
на тастатурата за превключване на програмите се затваря контакт
J и напрежението 17 V от извод 8 на интегралната схема MAS1008
през резисторите R26 н R29 започва да зарежда кондензатора С19.
Когато неговото напрежение превиши 14 V, отпушват се диодът
V20 и транзисторите V24 и V21. Напрежението на колектора на
транзистора V21 се понижава, вследствие на което се отпушва
еще повече транзисторът V24. Настъпва лавинообразен процес до
Пълното насищане на транзисторите V21 и V24. След като те се
наситят, кондензаторът С19 бързо се разрежда по веригата R31,
V20, V24 и прехода база-емитер на транзистора V21. След раз-
реждането на кондензатора С19 токът през резистора R29ae мо-
же да поддържа режима на наситените транзистори и те започ-
ват да се запушват, като започва обратен лавинообразен прр-
цес. След като транзисторите се запушат напълно, кондензато-
рът С19 започва отново да се зарежда през резистора R29 и про-
цесът се повтйря. По такъв начин на колектора на транзистора
187
W21 се -получават краткотрайни отрнцателни импулси с период
ирнблизително 1 s. Тези импулси се днференцират от RC-rpyna-
та R33, С20 и полученнят импулс, съответствуващ на задния
’фронт на импулсите от генератора, през диода V12 се подава на
кръговия брояч. Диоды V13 служи за бързото разреждане на
кондензатора С/9 при отваряне на контакт 1 през елементите
V14, R27 и R28. При затваряне на контакт г през диодите V14
и V15 напрежението 17 V се подава на извод 3 на инте!*ралната
схема MAS1008 и на екрана светва номерът на избраната програ-
ма. Освен това транзисторът V23 се насища от напрежението, по-
дадено на базата му през делителя R27—R28. По такъв иачин
при превключване на прогремите се изключва схемата за АДЧХ и
се намалява снлата на звуковия съпровод. Същият ефект се полу-
чава и При отваряне на пластмасовата капачка на блока за управ-
ление със сензорното устройство, при което се затваря контакт
2. В такъв случай обаче диодът V14 е запушен и програмите не
могат да се превключват.
Кондензаторите С17, С18 и С21 филтрират съответно напреже-
нията 4-12, 4-30 и 4 17 V.
7.2. МЕЖДИННОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ НА ИЗОБРАЖЕННЕТО
Междинночестотиият усилвател на изображеннето е тристъпа-
лен. Първото предусилвателно стъпало е изпълнено с транзисто-
ра V201. Второго стъпало е филтър със съсредоточена избирател-
ноет (ФСИ). Третото стъпало е усилвател на сигнала на изобра-
дкението, изпълиен с интегралната схема A241D.
Чрез предуенлвателя с транзистора V201 към междииноче-
стстния усилвател може да се включи и друг всевълнов избирая
на телевизионните канали, без да е необходима допълнителна на-
стройка (в лякои случаи е необходима само минимална донастрой-
ка). Чрез предуенлвателя с транзистора V201 не само се компен-
сира затихването във ФСИ, но се получава и допълнително усил-
ване на .МЧ сигнал.
Филтърът със съсредоточена избирателност е съставен от се-
дем кръга, четири от конто са режекторнн за потискане на носе-
.щите честоти на изображеннето и на звука на съседните канали
И потискане на собственна звук на необходимого ниво. Чрез фил-
търа със съсредоточена избирателност се оформи кривата на про-
пускам (АЧХ) на междинночестотния усилвател.
Интегралната схема A241D е позната от телевизионните прием,
ницн „София 82, 83, 84 н 85“.
1188
От нзхода на междинночестотния усилвател на изображение-
то (извод 12 на ИС A241D) през контакт 5 на съединителя ХЮ,
през дрссела Др2, режекторните филтри Тр1 и Тр2 и резистора
R18 пълният телевизионен сигнал се подава на стъпалото с раз-
пределен товар (R19 и R20), изпълнено с транзистора V17. Ре-
жектсрните филтри са настроени съответно на 6,5 и 5,5 MHz за
потискане на втората междинна честота на звуковия съпровод.
От емитера на транзистора V17 видеосигналът с отрицателна по-
лярност се подава на декодера и блока ftGB-видео, а сигналът с
пеложителна Рслярност' от колектора' на транзистора-се подава
на генератора за хоризонтално отклонение (ГХО).
Към изводите'на вътрешния-демодулаторен- кръг (изводи 8 и
9 на ИС A241D) е включен външният демодулаторен кръг L229,
С217, настроен на меж дин вата,честота на. изображението 38 MHz.
Закъснението на АРУ за всевълновия избирая се регулира
чрез тример-потенциометъра R213.
7.3. КАНАЛ НА ЦВЕТНОСТ И ЯРКОСТ
Каналът на цветността и яркостта съдържа декодер, блок RGB-
видео с матрица и видеоусилвателя на трите сигнала R, 6 и В.
Превключване на системите ПАЛ-СЕКАМ не става автома-
тично, а чрез бутона PIS, монтнран на блока за управление.
7.3.1. Декодер
Чрез декодера ПАЛ-СЕКАМ от пълния телевизионен сигнал
се отделят сигналите на цветовите разлики, след което те се де-
модулират и се получават нискочестотните снгнали на цветовата
разлика R—Y и В—Y.
Декодерът е изпълнен с трн интегрални схемн: МСА640,
MCA65Q и МВА540.
В интегралната схема МСА640 се прави предварнтелна обра-
ботка на сигналите за цветност.
В интегралната схема МСА650 се осъществява електронната
комутацня и демодулацията на сигналите за цветност при систе-
мите СЕКАМ-ПАЛ.
В интегралната схема МВА540 се идентифицират сигналите за
цветност при системата ПАЛ, изработва се напрежение за цвет-
но АРУ при системата ПАЛ, възстановява се носещата на цвето-
вите разлики при системата ПАЛ и се включва, респ. изключва,
цветността при системата ПАЛ.
189
За нормалната работа на декодера са необходима следнитег
управляващи импулси и напрежения на контактите на съедините-
ля Х5:
1. На контакт 7: 12,8 V.
2. На контакт 9: О V при СЕКАМ и 12,8 V при ПАЛ.
3. На контакт 4: 7 V в режим на Цветова синхронизация и
О V в режим на изключена цветност.
4. На контакт /: Пълен телевизионеи сигнал (ПТС).
5. На контакт 3'. Импулс за Цветова синхронизация, наречен
синхронизиращ стробиращ импулс или импулс „Бърст“.
6. На контакт 5: Напрежение с кадрова честота.
При режим на работа СЕКАМ бутонът Р/S е отпуснат, с кое-
то декодерът се включва в режим на работа СЕКАМ. Стробира-
щият импулс се подава на базата на транзистора VI и той се от-
пушва, което става причина да се отпуши и насити транзисторът
V2. Диодът V3 не позволява транзисторът V2 да се насити мно-
го. В резултат на това на извод 6 на интегралната схема МСА640'
постъпва импулс, който съвпада по време с предаването на зад-
ната площадка на гасящия импулс по редове. На извод 7 на инте-
гралната схема постъпва импулс, който съвпада по време и про-
дължителност с предаването на импулсите за Цветова синхрони-
зация по кадри. Чрез кондензатора С1 цветоразликовият сиг-
нал се отдели от постоянната съставка, преминава през веригата
за ксрекпия на ВЧ предизкривявания, съставена от резистора
R3 и паралелния трептящ кръг С6 и първичната намотка на транс-
форматора Тр1. Коригираният сигнал се подава на извод 3 на ин-
тегралната схема. Тъй като в режим на работа СЕКАМ извод 4
на интегралната схема е замасен, тя работи в режим на амплитуд-
но ограничаване.
От изводи 1 и 15 на интегралната схема МСА640 усилениях
и амплитудно ограничен сигнал се подава съответно на извод/
на интегралната схема МСА650 и чрез съгласуващ филтър — на
входа на закъснителната линия С120С за 64 /zs. От изхода на
закъснителната линия през съгласуващия филтър L4, тример-по-
тениисметъра R21 и кондензатора С26 закъснелият сигнал се по-
дава на извод 3 на интегралната схема МСА650. Чрез тример-по-
тенцио.метъра R21 сигналът се изравнява по ниво с нивото на ди-
ректния сигнал. Кръговете L6, С37 и L7, С42 са демодулаторни..
Чрез тример-потенциометрите R36 и R43 се променя качественият
фактор Q на тези трептящи кръгове, с което се мени нивото на из-
ходните демодулирани сигнали на цветовата разлика R—Y я
B—Y.
Дроселите Др1 и Др2 и кондензаторнте С47, С48, С49 н С5О
190
образуват НЧ филтри, чрез конто се филтрират ВЧ паразитни
сигнали. При приемане на сигнали СЕКАМ диодите V5 и V6 са
отпушени, поради което към изходите на НЧ филтри се вкпюч-
ват веригите за НЧ корекция, изпълнени с ррупите С51, R44 и
С52, R45. От извод 12 на интегралната схема МСА640 през вери-
гата С35, R14, С21 се подава на извод 16 на интегралната схема
МСА650 напрежение с редова честота, което се използува за
превключване на електронния ключ в интегралната схема MCA
650. Чрез трептящия кръг LI, С16 се отделят импулснте за Цве-
това синхронизация (за разпознаване) при системата СЕКАМ.
Ако този кръг е настроен на честота 3,9 MHz, декодерът работи
в режим на Цветова синхронизация по кадри. Ако обаче кръгът
е настроен на честота 4,25 MHz, декодерът работи в режим на
Цветова синхронизация по редове.
При режим на работа ПАЛ бутонът P!S е натиснат, с което
декодерът се включва в режим на работа ПАЛ, като на извод 4
на интегралната схема МСА640 се подава напрежение 12,8 V,
чрез което тя преминава в режим на линейно усилване. Едновре-
менно с това чрез резистора R9 се измества работната точка на
транзистора VI. Транзисторът V2 работи в режим както при си-
стемата СЕКАМ. На извод 6 на интегралната схема МСА640 се
псдава стрсбираш импулс (импулс ,,Бърст“). Диодът V4 се от-
пушва и филтърът С6, Тр1 се шунтира с резистора R7, чрез кое-
то <»е разширява пропусканата честотна лента. На извод 13 на ин-
тегралната схема МСА640 се получава стробиращ импулс, чия-
то фаза се ксригира чрез бобината L2, след което се подава на из-
вод 5 на интегралната схема МВА540. Дпректният и закъснелият
сигнал се сбработват както при системата СЕКАМ. На изводите
6 и 7 на интегралната схема МСА650 се подава възстановената
носеща на сигналите на цветовата разлика R—Y и В—Y. Чрез
тример-потенциометъра R25 и сърцевината на трансформатора Тр2
се донастройва фазата на възстановената носеща.
Честотата на кварцовия генератор, изпълнен с кварца КВ1*
се настрсйва чрез стрцевината на бобината L5. На извод 8 на ин-
тегралната схема МВА540 се подава напрежение с редова често-
та, ксето заедно с напрежението на стробиращия импулс служи
за изработване на напрежението за АРУ. Напрежението за АРУ
се пслучава на извод 9 на интегралната схема МВА540 и се пода-
ва на извод 16 на интегралната схема МСА640 за регулиране на
усилването при приемане на сигнали ПАЛ. Чрез тример-потен-
циометъра R34 се регулира прагът на задействуване на цвегното
АРУ за системата ПАЛ. Чрез тример-потенциометъра R31 се ре-
гулират нивата на сигналите на цветовата разлика R—Y и В—Y
191
на изхода на декодера. При приемане на сигнали ПАЛ от инте-
гралната схема се изключват демодуляторйите кръгове и се включ-
ват синхронните детектори. Диодите V5 и V6 са запушени, пора-
ди което НЧ ксрекции са нзключени.
7.3.2. Блок RGB-видео
Чрез блока 7?бВ-видео се осигурява усилването на яркостния
сигнал, потискането на цветовите подносеши в яркостния сиг-
нал, усилването на сигналите на цветовата разлика R—Y, В^У
и G—Y (последният е получен от първите два), регулирането иа
яркостта, контраста и наснтеността на цветного изображение, га-
сенето на сб-ратния ход на редовата и кадровата развивка, фик-
сирането на ниво „черно", изключването на канала на цветност-
та при приемане на черно-бяло изображение, матрипирането от
яркостния сигнал и сигналите на цветовите разлики на сигнали-
те R, G и В и въвеждането на информация за изписване на екра-
на на номера на приеманата програма.
Блскът PGS-видео е изпълнен с две интегрални схеми: MCA
660 и A232D.
Чрез интегралната схема МСА660 се обработва яркостният
сигнал и сигналите на цветовата разлика.
Чрез интегралната схема A232D се осъщестьява матрицира-
нето и се получават сигналите R, G и В.
Пълният телевизионеи сигнал (ПТС) през контакт 2 на съеди-
нителя Х7 се подава на делителя R1—R2—R3, като чрез три-
мер-потенциометъра R2 се регулира нивото на яркостния сиг-
нал. От делителя през резистора R4 и кондензатора С/ ПТС по-
стъпва на П-сбразен филтър за потискане на цветовите носещи,
съставен от два паралелно-последователии трептящи кръга. Пър-
вият от тях е изпълнен с елементите Lt, С2, СЗ и е настроен на
честота 4,6 MHz. Вторият трептящ кръг е изпълнен с елементите
L2, С4, С5 и е настроен на честота 4,1 MHz. Двата кръга са свър-
зани помежду си чрез бобината L3 и към маса чрез диодите VI
и V2. Чрез резистора R4 се съгласува входът на П-образиия лен-
тов филтър, а чрез кондензатора С/ се премахва постоянната съ-
ставка на сигнала. При приемане на цветен теЛевизионен сигнал
и правилно разпознаване през контакт 8 на съединителя Х6 по-
стъпва напрежение 6,8 V, което през резистора R7 отпушва два-
та дирда VI и V2 и по такъв начин се включва П-образният лен»
тсв филтър. При приемане на черно-бяло изображение напреже-
нието на контакт 8 на съединителя Х6 е по-малко от 0,25 V, при
ксето диодите VI и V2 се запушват и изключват П-образния лен-
192
тов филтър. Сйед това видеосигналы преминава през резистора
R5. яркостната закъсйителиа линия #ЗЛ1, резистора R6 и по-
стьпва на извод 16 на интегралната схема МСА660. Чрез резисто-
рите R5 и R6'cei съгласуват входът и изходът на закъсиителната
д#ния #ЗЛ1. Чрез резистора R11 се определи постояннотркови-
Йт режим на интегралната схема МСА660.
След усилване, фиксиране н въвеждане на ниво „черно** в ин-
тегралната схема МСА660 от извода й / обработеният видеосиг-
нал се подава на делителя R12-R13, чрез който изходът на тази
интегрална схема се съгласува с входа на интегралната схема
A232D-
На контакт 7 на съединителя Х6 от задаващия генератор, оа
редовата развивка постъпва синхронизиращ стробиращ импулс
(импулсът „Бърст“)сдве нива с редова-честота с тясна горна част
и три пъти по-широка долна част. Широката долна част на този
импулс съвпада по време с обратния ход по редове, а горната му
тясна част съвпада със задната площадка на гасящия редови им-
пулс на видеосигнала. През диода V3 и кондензатора С12 импул-
снте постьпват на входа за фиксация (извод 2 на ИС МСА660).
Към катода на диода V3 е включен делителят R17-R18, чрез
който се осигурява напрежение приблизително 4,5 V. По такъв
начин през диода V<? преминава само горната тясна част на им-
пулсите. Чрез кондензатора С12 се премахва въведената'от дели-
теля постоянна съставка. През диода V5 импулсът от контакт 7
на съединителя Х6 сс су мир а с постъпващи я на контакт 9 на съе-
динителя Х6 кадров синхронизиращ импулс, преминаващ през
резистора R25 и диода V6 Получената смес от импулси се пода-
ва на входа за въвеждане иа вътрешно ниво „черно** в ннтеграл-
натз схема ДОСАббО (извод 3). Тъй като прагът на задействуване
яа извод 3 е около 2 V, въвеждането на вътрешното ниво „черно**
става както по време на редовите гасящи импулси, така н по вре-
ме на кадровите гасящи импулси. Чрез резистора R26 се запуш-
ват диодите V6 и Y5 по време на активната част на редовете и
кадрите.
Напрежението за регулиране на яркостта от контакт 6 на съе-
динителя Х6 през резистора R9 се подава в средната точка на де-
лителя R8-R10, където ё включен н входы за регулиране на
яркостта в интегралната схема МСА660 (извод 14). Кондензато-
рът С9 е филтриращ. Между изводи 14 и 15 на интегралната схе-
ма МСА660 е включен кондензаторът С8, който се използува за
•филтриране на вътрешното ниво „черно**. Чрез резистора R65 се
установява нормален режим на фиксация.'
Напрежението за регулиране на контраста през контакт 4 на
13 Откриване и отстраияваие на. . .
193
съединителя Х6 постъпва на извод 5 на интегралната схема MCA
660. Кондензаторът С13 ё филтриращ.
Сигналите на цветовата разлика В—Y и /?—Y от контакта
1 и 3 на съединителя Х6 през кондензаторите С15 и С16 постъп-
ват съответно на изводи 2 и 6 на интегралната схема A232D. Те-
зи сигнали се матрицират чрез резисторите R20, R22 и R23, след
което се подават на входа на усилвателя на сигнала G—Y (из-
вод 11 на ИС МСА660). От изхода на този усилвател сигналът
'С—Y през коидензатора С17 се подава на извод 4 на интегрална-
та схема A232D. Резисторите R19, R21 и R24 са товарни рези-
стор и нВ усилвателите на сигналите на цветовата разлика в ин-
тегралната схема МСА660.
Напрежението за регулиране на наситеиостта на изображение-
то от контакт 5 на съединителя Х6 през делителя R15-R16 се
подава на извод 6 на интегралната схема МСА660. Кондензато-
рът С14 е филтриращ. Изводът 6 през веригата V4, R60 е свър-
зан с контакт 8 на съединителя Х6. Както се каза, при приемане
на черно-бяло изображение напрежението на контакт 8 на съеди-
нителя Х6 е по-малко от 0,25 V, диодът V4 се отпушва и намаля-
ва наситеиостта на цветното изображение до нула. По такъв на-
’чин се предотвратява проникването на шум от канала на цвет-
ността при приемане на черно-бяло изображение.
Сигналите R, G и В от изходите на интегралната схема A232D
^изводи 10, 12 и 14) се подават на базата на първите транзистори
• Vll, V14 и V17 от видеоусилвателите за трите основни цвята.
Видеоусилвателите са изпълнени по еднаква схема. Първите тран-
зистбри Vll, V14 и V17 на видеоусилвателите работят по схема
с общ емитер, а вторите транзистори V12, V15 и V18 работят ка-
то емитерни повторители. Емитерите на транзисторите са вклю-
чени към катода на диода V20 за съгласуване по постоянен ток
на видеоусилвателите с изходите на интегралната схема A232D.
Диодът V20 е шунтиран с коидензатора С22, за да се намали ди-
намичного съпротивление.
Да разгледаме действието на видеоусилвателя за синия цвят
В. При постъпване на положителен импулс на транзистора VII
транзисторът V12 се запушва, а диодът V13 се отпушва и на из-
хода на видеоусилвателя се получава отрицателен импулс (съот-
.ветният катод на кинескопа се свързва с маса през малкото съ-
противление на отпушениТе транзистор VII и диод V13). При
постъпване на' отрицателния импулс транзисторът VII и диодът
V13 се запушват, а транзисторът V12, който работи като емите-
рен повторителе осигурява необходимого малко изходно съпро-
тивление на видеоусилвателя. Товар на транзистора VII е рези-
194
сторът R54. Резисторите R62, R63 и R64 предпазват видеоусил-
вателите от разряди в кинескопа и от къси съединения на изхо-
дите им. Видеоусилвателят е обхванат от дълбока ООВ, съставе-
на от резисторите R55, R39, R40, R41, R42, R43, кондензатора
С19 и съответния изходен диференциален усилвател в интеграл-
ната схема A232D. Постояннотоковият режим на този видеоусил-
вател се определя от резисторите R41, R42, R43, R55 и се регули-
ра чрез тример-потенциометъра R40. Чрез RC-групата R39. С19
се постига ВЧ корекция на видеоусилвателя, като се намалява
коефициентът на ООВ за високите честоти, вследствие на което
се увеличава усилването.
Получените на изхода на видеоусилвателите сигнали R, G и
В се подават на катодите на кинескопа през резисторите съот-
ветно R64, R63 и R62, както и през резисторите съответно R1,
R3 и R4, намиращи се на платката на кинескопа.
Коефициентът на усилване на каналите за зеления и синия
цвят се регулират съответно чрез тример-потенциометрите R33 и
R36, включени в делителите R32-R33-R34 и R35-R36-R37.
Сигналите за изобразяване на екрана на номера на приемана-
та програма от контакт 4 на съединителя Х7 през диода V10 и
резистора R38 постъпват във веригата за обратна връзка на видео-
усилвателя за зеления цвят G. Когато тези сигнали не се подават,
диодът е запушен и веригата за обратна връзка не влияе на рабр-
тата на видеоусилвателя. Сместа от гасящи импулси през рези-
стора R27 се подава на извод 7 на интегралната схема A232D.
На същия извод от контакт 3 на съединителя Х7 се подава сиг-
нал, офврмящ черноте поле, на което със зелена цифра се изобра-
зява номерът на приеманата програма.
На извод 8 на интегралната схема A232D по време на активна-
та част на кадъра се подават положителни импулси с амплитуда
12 V, съвпадащи по време със задната площадка на редовите га-
сящи импулси, конто се използуват за фиксир'ане на ниво „черно".
Те се оформят от специален импулс, който се подава на базата на
транзистора V8, работещ в ключов режим по схема с общ емитер.
Емитерът му през диода V7 е включен към делителя R28-R30,
чрез който се осигурява напрежение приблизително 5 V. Чрез
диода V7 преходът база—емитер на транзистора V8 се рредпазва
по време на активната част на редовете, когато напрежението на
базата му е по-малко от 0,3 V. Отпушвайки се, транзисторът V8
отпушва транзистора V9, на чийто колектор се получават необ-
ходимите за фиксацията импулси. Товари на транзисторите V9
к V8 са съответно резисторите R31 и R61.
Кадровият гасящ импулс, който през контакт 9 на съедините-
195
ля Х6 и резистора R29 се подава на средната точка на делителя
R28-R30, по време на обратния ход по кадри повишава напре-
жението на катода на диода V7 до 12 V. По такъв начин се пре-
дотвратява изработването на фиксиращи импулси. Фиксиране на
ниво „черно" по време на обратния ход по кадри не трябва да се
прави, за да се избегне и фиксиране на шумовете, постъпващи
по същото време на декодера.
Чрез резистора R14 и кондензатора СЮ се филтрира захран-
ващото напрежение за интегралната схема МСА660, което се по-
дава на извода й 13. Кондензаторите С18 и С24 са филтриращи
във веригата на напрежението 12 V. Кондензаторът С23 е фил-
триращ във веригата на напрежението 200 V.
7.4. КАНАЛ НА ЗВУКА
Каналът на звука е изпълиен с интегралните схеми A223D и
MBA810DS.
Интегралната схема A223D съдържа следните стъпала:
1. Осемстъпален диференциален усилвател-ограничител.
2. Квадратурен ЧМ демодулатор.
3. Нискочестотен предусилвател с блок за електронно регу-
лиране на усилването.
4. Нискочестотен предусилвател с независим от електрон-
ното регулиране на усилването изход, предназначен за запНс на
звуковия съпровод на магнетофон.
Сигналът с втората междинна честота на звука 6,5 респ. 5,5
MHz, от контакт 8 на съединителя Х9 през кондензатора С/ се
подава на двата последователно свързани резонансни кръга L1,
С4 и L2, СЗ, настроени съответно на 6,5 и 5,5 MHz. След това два-
та сигнала се подават на изводите на диференциалния усилвател
в интегралната схема A223D (изводи 14 и 2). За нормална рабо-
та на диференциалния усилвател трябва да се осигури постоянно-
токова връзка между изводите 13 и 14 на интегралната схема.
Честотният демодулатор е изпълиен по схема на квадратурен
демодулатор с несиметричен изход. Изходиият НЧ сигнал се по-
лучава след интегриране на импулсната поредица, която се по-
лучава от директния и от де'фазирания от външни дефазиращи
кръгове сигнали. Последователно включените два демодулатор-
ни кръга L4, С14 и L3, С13 са свързани на изводи 7 и 9 на инте-
гралната схема A223D. Те също са настроени съответно на 5,5
и 6,5 MHz. На изходите на НЧ усилватели (изводи 8 и 12) са
196
включени кондензаторите С9 и СИ, чрез конто се осигурява ВЧ
корекция на сигнала.
Електронното регулиране на силата на звука се прави чрез
промяна на потенциала на извод 5 на интегралната схема A223D.
Този извод през резистора R2, контакт 6 на съединителя Х9 и
контакт 3 на съединителя XI е свързан с потенциометъра за ре-
гулиране на силата на звука 4,7 кй, монтиран на блока за управ-
ление.
Нискочестотният сигнал се отнема от извод 8 на интегралната
схема A223D и през коидензатора С12 се подава на входа на из-
ходния НЧ усилвател, изпълнен с интегралната схема MBA810DS
(извод 8). Тя се захранва с напрежение 17 V, подавано на извода
й 4 през резистора R34 и контакт 4 на съединителя Х9.
Интегралната схема MBA810DS съдържа следните стъпала:
1. Нискочестотен предусилвател.
2. Драйверно стъпало.
3. Изходно стъпало.
За гарантиране на стабилна работа усилвателят е обхванат от
няколко отрицателни об^атни връзки, част от елементите на кон-
то са външио включени (резистори и кондензатори). Към извод
6 иа Интегралната схема MBA810DS е включена ООВ, съставена
от елементите R5, R6 и С/7. Между изводи 5, /2 и маса е вклю-
чена честотно-зависима ООВ, съставена от кондензаторите С19 и
С20, с възможност за промяна на коефициента й чрез веригата
С4, R13, монтирана на шасито на телевизионння приемник. През
контакт 5 на съединителя Х9 и контакт 4 на съединителя XI та-
зи група може да хе включва и изключва с помощта на бутона
„Тон“, монтиран на блока за управление. По такъв начЯн може
да се прави корекция на тона.
Чрез веригата R8, С22, включена към извод 12 на интеграл-
ната схема MBA810DS, се предотвратява самовъзбуждане на из-
ходния усилвател.
7.5. КИНЕСКОП И ВЕРИГИТЕ МУ
Кинескопът на телевизионння приемник „Велико Търново
84“ е 420FLB22, който познаваме от телевизионння приемник
„София 85“.
197
7.5.1. Гасене на обратния ход по редове
Гасенето на обратния ход по редове се прави чрез подаване
на отрицателни гасящи импулси на първата решетка на кинеско-
па. Импулсите с отрицателна полярност от извод 15 на ТХО през
резистора R38, диода V13, кондензатора С39 и резистора R5 (на
платката на кинескопа) се подават на първата решетка на кине-
скопа.
7.5.2. Ограничаване на тока на лъчите
Изводът /И на високоволтовата каскада TVK30 е включен въ»
веригата за ограничаване на тока на лъчите в кинескопа. Поло-
жителната съставка на импулсното напрежение върху резистора
R58 се филтрира чрез филгъра R24, С5 и управлява прага на от-
пушване на транзистора V16, колекторът иа който през резистора
R4, контакт 5 на съединителя X/ и контакт 4 на съединителя
Х19 е включен към плъзгача на потенциометъра за регулиране
на контраста К. Прагът на отпушването на транзистора V16 се
регулира чрез тример-потенциометъра R23. Максималният ток на
лъчите на кинескопа е 730 рА, измерен във веригата на високо-
то напрежение, подавано на втория анод на кинескопа.
7.6. РЕДОВА РАЗВИВКА
Редовата развивка на телевизионния приемник „Велико Тър-
ново 84“ включва задаващ генератор и изходно стъпало.
Задаващият генератор за редовата развивка е изпълнен с ин-
тегралната схема A255D, конто съдържа следните стъпала:
1. Амплитуден отделител.
2. Стъпало за кадровите синхронизиращи импулси.
3. Ключово стъпало.
4. Две фазосравняващи стъпала / и II.
5. Генератор.
6. Регулатбр на фазата и превключвател на продължителност-
та на изходния импулс.
7. Формиращо стъпало на стробиращ импулс (импулс „Бърст").
8. Изходно стъпало.
Пълният телевизионеи сигнал (ПТС) постъпва на контакт 8
на Съединителя Х8 с положителна полярност. През филтъра R1,
С1 и времезадаващата верига С2, R2 сигналът се подава на вхо-
да на амплитудния отделител (извод 9 на ИС A255D). Необходи-
198
мата шумоустойчивост на схемата се осигурява чрез веригата R5,
С5 и вграденото стъпало против импулсни смущения, на входа-
на което (извод 10) се подава ПТС през времезадаващата верига-
R4, С4.
Изходът на стъпалото за кадровите синхронизиращи импулсн-
е на извод 8 иа интегралната схема A255D, конто през ограничи-
телния резистор R17 и контакт 2 на съединителя Х8 се подават-
на стъпалото за кадровата развивка.
Синхронизиращите импулси за редовата развивка се подават
към фазосравняващото стъпало / и ключовото стъпало.
Задаващият генератор за редовата развивка работи с външ-
нйте времезадаващи елементи С9 (на извод 14) и R8 (на извод 15).
Да се има предвид, че на извод 16 на интегралната схема A255D
е включен общият й проводник (масата). За да се осигур-и необ-
ходимата температурна стабилност на задаващия генератор, тряб-
ва кондензаторът С9, който определя честотата иа генератора, да
бъде с нулев температурен коефициент (ТКК). Честотата иа за-
даващия генератор за редовата развивка се регулира чрез три-
мер-потенциометъра R6.
Във фазосравняващото стъпало / се сравняват фазите на син-
хронизиращите импулси и на импулсите от задаващия генератор-
за редовата развивка. Регулиращото няпрежение от извод 13 на
интегралната схема A255D през резистора R9 се подава на извода
й 15. За увеличаване на обхвата на захващане и задържане на
задаващия генератор се използува ключовото стъпало в интеграл-
ната схема, което цревключва времеконстантата на филтриращата
верига на фазосравняващото стъпало / към извод 13 на инте-
гралната схема A255D.
При работа с видеомагнетофон на осмата Програма ключово-
то стъпало се изключва автоматично чрез подаване на напреже-
ние + 12,8 V на извод 11 на интегралната схема А2551>.
Във фазосравняващото стъпало II се т^рави сравняване на
фазите на импулса от задаващия генератор и импулс, подавай от
ТХО. За тази цел импулсите от ТХО през делителя R15-R14
постьпват на извод 6 на интегралната схема A255D. Получено-
то на извод 5 напрежение за корекция управлява фазата на из-
ходния импулс. Предвидена е и регулировка на фазата на из-
ходния импулс чрез тример-потинциометъра R18.
Изходиият импулс на извод 3 на интегралната схема А2551>
през ограничителния резистор R16, контакт 6 на съединителя Х&
и контакт 8 на съединителя Х16 се подава за синхронизация на,
блока на импулсното мрежово захранване (ИЗ).
Стъпалото за формиране на синхронизиращця стробиращ. им-
19»
пуле (импулс ,,Бърст“) изработва познатия правоъгЬлен импуле с
две нива с тясна горна часг и широка долна част. Както знаем»,
този импулс се използува за Цветова синхронизация, за гасене
н фиксация в декодера и блока RGB-видео. Импулсът се подава
от извод 7 на интегралната схема A255D црез контакт 3 на съедини-
теля Х8 и съответно през контакт 7 на съединителя Х6 и контакт
3 на съединителя Х5.
Изходното стъпало на редовата развивка е изпълнено с тран-
зистора V22. Възбуждащият рмпулс се подава от импулсния транс-
форматор Тр5 през ограничителния резистор R53. В колекторна-
та верига на транзистора V22 са включени хоризонталните откло-
нителни бобини (ХОВ), регулаторът за линейност на изображе-
нието по хоризонтали РЛХ1 и регулаторът за размера на изо-
бражението по хбризонтали РХР1. Чрез коидензатора С29 и рв-
зултантната индуктивност, включена в колекторната верига на
транзистора V22, се определя продължителността на обратния ход
на редовата развивка. Кондензаторът С29 трябва да е качествен
(пропиленов).
Необходимата корекция на отклонителния ток се прави чрез?
тангенсовия кондензатор С32.
Изходното стъпало се захранва с напрежение +124 V.
ТХО е настроен на петата хар.монична на честотата на обратния
ход на редовата развивка. Високото напрежение за втория анод
на кинескопа 24,5^1 kV се получава след умножаване на напре-
жението чрез високоволтовата каскада тип TVK3O Si-б. Фоку-
сиращото напрежение 8 kV се отнема от извод F на високовол-
товата каскада. Точната му стойност се регулира чрез потенцио-
метъра R63. Диодът D изправя напрежението за ускоряващата
(втората) решетка на кинескопа, което трябва да бъде в граници-
те от 460 до 560 V. Точната му стойност се регулира чрез тример-
потенциометъра R60.
Импулсното напрежение от извод 14 на ТХО се изправя чрез;
диода V8 и се използува през контакт 5 на съединителя Х7 за
захранване на изходното стъпало на трите видеоусилвателя R,
G и В. Това напрежение захранва и термокомпенсирания стаби-
лизатор за варикапното напрежение на ВИТК, изпълнен с инте-
гралната схема ИС1, тип 1РН01Б-2.
200
7Л. КАДРОВА РАЗВИВКА
Кадровата развивка в телевизионния приемник „Велико Тър-
ново 84“ е изпълиена с интегралната схема TDA1170S, конто съ-
държа следните стъпала:
1. Задаващ генератор.
2. Стабилизатор на напрежение.
3. Генератор за обратен ход.
4. Изходно стъпало.
5. Схема за синхронизация.
6. Схема за формиране на управляващото напрежение.
7. ПредусилватеЛ.
Задаващият генератор едиф^ренциален усилвател с положнтел-
на обратна връзка. Честотата на генератора се определи отвъиш-
ните елементи Rl, R2 и Сб. Тя се регулира чрез тример-потен-
циометъра R2. Синхронизацията иа генератора се осъществява от
импулси с кадрова честота, конто пристигат от ТХОцрез контакт
2 на съединителя Х8 и контакт 7 на съединителя Х12 и чрез ка-
пацитивиия делител С4-СЗ се подават на извод 8 на интеграл-
ната схема TDA1170S.
От изхода на задаващия генератор (извод 12 на ИС) импулс-
ният сигнал се подава на схемата за формиране на управляващо-
то напрежение. Последователно свързаните кондензатори СП и
С12 се зареждат през източник на постоянен ток. При постъпва-
не на положителен импулс от задаващия генератор на базата на
ключов транзистор в състава на интегралната схема последният
Ze отпушва и кондензаторите СП и С12 бързо се разреждат през
него. Вследствие иа това на извод 12 на интегралната схема се
получава трионообразно напрежение с необходимата линейност.
Амплитудата на това напрежение може да се измени чрез тример-
потенциометъра R3, като по такъв начин се регулира амплитуда-
та на зарядния ток.
Усиленото и обърнатотопо фаза трионообразно напрежение от
нзвод 1 на интегралната схема през резистора R10 и тример-по-
тенциометъра R9 се подава на общата точка на кондензаторите
СП и С12. Елементите R9, R10 и С12 образуват интегрираща
верига за сигнала, който след нея получава параболична състав-
ка. Този сигнал се сумира с трионообразното напрежение и постъп-
ва отново на усилвателя. По такъв начин на изхода на формира-
щата схема се получава управляващ сигнал с необходимата фор-
ма, за осигуряване на неизкривено изображение на екрана. Чрез
резисторите R14 и R15 се прави 8-коре(<ция на управляващия
сигнал.
201
Така получения? сигнал се подава на входа на предуенлвателя
(извод 10 на ИС), изпълиен по диференциална схема с голямо
входно съпротивлеиие и голям коефициент на усилване. Усиле-
ния? сигнал се подава на входа на. изходното стъпало, в което се
получава необходимият размах на изходния токстрионообразна
форма (1 А).
Цялата усилвателна част от входа до изхода представлява
операционен усилвател, обхванат от дълбока ООВ. Сигналът за
обратната връзка се отнема от резистора R13, включен последо-
вателно с вертикалните отклонителни бобини (ВОБ), и през ре-
зистора R12 се подава на входа на диференциалния усилвател
(извод 10 на ИС).
Постоянного напрежение в средната точка на изходното стъ-
пало (извод 4 на ИС) при отсъствие на сигнал се определя от два-
та делителя R7-R8 и R12-R13. Усилвателят е обхванат и от
ООВ по ток, чрез която се стабилизира работната му точка.
От генератора за обратен ход се получава двойно захранващо
напрежение само по време на обратния ход на кадровата развив-
ка. С това се постига необходимата продължителност на обратния
ход.
Необходимите импулси с кад'рова честота за другите стъпала
на телевизионния приемник се подават от извод 3 на интегралната
схема TDA1170S през контакт 6 иа съединителя Х12.
За запазване на формата на изображеннето при изменение па-
тока на лъчите на кинескопа е осъществено автоматично поддър-
жане на размаха на отклонителния ток, т. е. размера на изобра-
жение™ по вертикали. За тази цел напрежителният спад върху
резистора R64, по който протича токът на втория анод на кинеско-
па, чрез резистора R16 се подава на извод 12 на интегралната схе-
ма TDA1170S.
Центровката на изображеннето по вертикали се правки чрез
подаване на положително напрежение на изхода на усилвателя-
(нзвод 4 на ИС).
7.8. ЗАХРАНВАНЕ
Захранването на телевизионния приемник „Велико Търново
84“ е импулено, като мрежата не е галванично разделена от шаси-
то на телевизионния приемник. То съдържа следните основни
възли:
1. Еднопътен изправител.
2. Ключов транзистор.
202
3. Импулсен трансформатор.
4. Блок за импулсно захранване (ИЗ).
5. Изправител за +17 V.
6. Компенсационен стабилизатор за +12,8 V.
При включване на телевизионння приемник напрежението пре-
мииава през мрежовия ключ, пфедпазителя Пр], дросела ДрЗ,
резистора R41 и се изправя еднопътно чрез диода V3. Изправено-
то напрежение се филтрира чрез двойния електролитен конденза-
тор С20. Дроселът ДрЗ и кондензаторите С17 и С18 образуват
НЧ филтър, който не пропуска смущенията от импулсното зах-
ранване към мрежата. Кондензаторът С19 шунтира диода V3 по
висока честота.
Полученото изправено мрежово напрежение +320 V се преоб-
разува с помощта на ключовия транзистор V21 в импулси с ам-
плитуда приблизително 300 V и честота, равна на редовата често-
та 15 625 Hz на телевизионння приемник. Работата на транзи-
стора V21 се уггравлява от блока за импулсно’захранване (ИЗ).
Чрез импулсния трансформатор Тр5. базисната верига на тран-
зистора V21 се разделя галванично от блока ИЗ. Чрез резистора
R45 се ограничава базовият ток на транзистора V21 и се подобря-
ват неговите ключови характеристики. Чрез резистора R46 се по-
добрява запушването на транзистора V21. Чрез резистора R43 се
ограничават пиковете на тока, протичащ през транзистора V21.
Чрез кондензаторите С22 и С26 се изравняват времената на прев-
ключване на диода V4 и Транзистора V21. Когато транзисторът
V21 е запушен, а диодът V4 е отпушен, върху резистора R42 се
получават импулси с амплитуда, пропорционална на тока през
товара. Тезн импулси се използуват за задействуване на защита-
та от претоварване. На изхода на импулсния стабилизатор се по-
лучава напрежение +124 V, което се филтрира чрез коидензатора
С27.
Едната от вторичните намотки на трансформатора Тр4 (дол-
ната по схемата) се използува за получаване на импулси за въз-
буждане на изходното стъпало за редовата развивка, а импулси-
те от другата намотка се изправят чрез диода V5 и се получава
изправеното напрежение +17 V. То се използува за захранване
на изходното стъпало на НЧ усилвател в интегралната схема
J4BA810DS и компенсационная стабилизатор на напрежението
+ 12,8 V.
Компенсационният стабилизатор на напрежението +12,8 Ve
с електронна защита по ток. Той еизпълнен/с транзисторите V18,
V19 и V20. На схемата тези транзистори се намират под междин-
ночестотния усилвател на изображението. Транзисторът V20 е
203
усилвател на грешката във веригата на обратната връзка. Опор-
ного напрежение 6,2 V се получава на катода на ценеровия диод
V7, включен в емитерната верига на транзистора V20. НеобхоДи-
мият ток за ценеровия диод се подава през резистора R33. Чрез
кондензатора С15 се филтрират шумовете, създавани от ценеро-
вия дней V7. Изходното стабилизирано нагфежение 4-12,8 V се
' регулира чрез тример-потенциометъра R29, който участвува в де-
лителя R28-R29-R30, включен на изхода на стабилизатора.
Напрежението са плъзгача на тример-потенциометъра R29 се по-
дава на базата на транзистора V20. Кондензаторът С16 е}филтърен.
Колекторната верига на транзистора V20 през резистора R36 е
включена към захранващото напрежение 4-30 V, което се полу-
чава чрез изправяне на импулсите от намотката 12—13 на ТХО.
Ако напрежението 4-30 V липсва, например при повреда в блока
за редова развивка, кампенсиращия.т транзистор V18 е запушен
я няма напрежение на изхода на стабилизатора. Ако,токът през
ценеровия диод V7 достигне 750—800 mA, спадът върху резисто-
рите R31 и R32 отпушва транзистора V19, който от своя страна
шунтира преходаемитер—база на транзистора V18 и го запушва.
Това става причина за намаляване на напрежението на изхода на
стабилизатора. Кондензаторът С14 на входа на стабилизатора е
чрилтърен, а кондензаторът СП и дроселът Др7 образуват НЧ
•филтър на изхода му. Този стабилизатор е монтиран на шасито
иа телевизионния приемник.
Необходимого напрежение 4-17,5 V за блока за управление се
получава чрез допълнителен параметричен стабилизатор, изпъл-
иен с ценеровия диод V6 и резистора /?27,като се използува на-
црежението 4-30 V. Този стабилизатор е също монтиран на ша-
сито на телевизионния приемник.
Варикапното напрежение 4-30 V за всевълновия избирая на,
телевизионните канали се получава чрез параметричен термоком-'
ленсиран стабилизатор, изпълнен с елементите R11, интегрална-'
та схема ИС1, тип 1РН01Б-2 и кондензатора С1. Напрежението
на стабилизатора се. регулира чрез тример-потенциометъра
Този стабилизатор също е монтиран на шасито на телевизионни^
приемник.
Функциите по управление на запълване на импулсите, управ*
ляеащи транзистора V21, се изпълняват от блока за импулсно
захранване (ИЗ), изпълнен с интегралната схема B260D. Тя съ-
държа следните стъпала:
1. Блок за опорно напреженио.
2. Генератор за трионообразно напрежение.
3. Вътрешен стабилизатор.
204
4. Усилвател на грешката.
5. Модулатдр.
6. Логическа схема.
7. Изходно стъпало.
8. Вериги на защитите.
За повишаване на коефициента на полезно действие (КПД)
захранващата верига на интегралната схема B260D е включена
последователно с драйверного стъпало. При включване на теле*
визионния приемник изходиият трансформатор в интегралната
схема е запушен и транзисторът V2 се насища през резистора R13.
Напрежението от мрежовия изправител през резистора R12, ре*
зистора R48, първичната намотка на импулсния трансформатор
Тр5, транзистора V2 и диода V4 се подава на извод 1 на интеграл-
ната схема и се otpaHH43Ba на +12 V. На извод 2 на интегрална-
та схема от вътрешен стабилизатор се получава напрежение +8,5
V, което през делителя R7-R4 започва да зарежда кондензатора
С2, който е включен към извод 6 на интегралната схема. Когато
напрежението на кондензатора С2 надвиши 1,25 V, интегралната
сх£ма започва да изработва правоъгълни импулси с амплитуда
13 V и постоянно увеличаващ се коефициент на запълване. От
извод 15 на интегралната схема през резистора R14 тези импулси
постъпват на базата на транзистора V2. Чрез резистора R14 се
ограничава максималният ток през изходния транзистор в инте-
гралната схема. Чрез диода V3 се предпазва Преходътбаза—емитер
на транзистора V2 от обратно напрежение, когато изходиият тран-
зистор в интегралната схема е наситен. Същевременно диодът V4>
не позволява кондензаторът СЗ, който е филтърен в захранваща-
та верига на интегралната схема, да се разреди прел диода V3,
резистора R14 и изходния транзистор в интегралната схема. В
колекторната верига на транзистора V2 е включена първичната
намотка на драйверния трансформатор Тр5. Паралелно към та-
зи намотка е включена групата С25, R47, конто намалява пико-
йете на колектора на транзистора V2.
Увеличаването на коефициента на запълване става причина
за увеличаване на изходното напрежение на импулсния стабили-
затор. Една част от изходното напрежение през делителя R8-
R9-R10 се подава на входа на усилвателя на врешката (извод
3 на ИС). Когато напрежението на изхода на стабилизатора до-
стигне 124 V, усилвателят на грешката прекъсва по-нататъщното
нарастване на коефициента на запълване. От този момент кое-
фициентът на запълване зависи само от напрежението на извод
3 на интегралната схема, което е част от изходното напрежение,
т. е. постига се стабилизация. Точната стойност на стабйлизира-
205
ното напрежение 124—1 V се регулира чрез тример-потенциоме-
търа R9. Увеличаването на коефициёнта на запълване намалява
тока на драйверното стъпало. За да се поддържа необходимият
ток за захранване на интегралната схема, между извода й / и
изхода на стабилизатора (контакт 9 на Х16) е включен резис-
торът R1.
Чрез резистора R11 се определя усилването на усилвателя на
грешката. Чрез коидензатора С4 този усилвател се предпазва от
самовъзбуждане. Резисторът R3 и кондензаторът С1 са времеза-
държащи елементи за генератора на трионообразното напрежение.
Те са с такава стойност, че собствената честота на генератора да.
е по-висока от редовата честота (приблизително 19 kHz). По такъв
начин се постига сигурна синхронизация на интегралната схема
(извод 9) с импулснте от задаващия генератор за редовата раз-
вивка, пристигащи през контакт 8 на съединителя Х16 и коИден-
затора С7. Постояннотоковият режим на извод 9 на интегралната
схема се определя чрез делителя R2-R5.
Напрежението на извод 10 на интегралната схема се определя
чрез делителя R15-R16 и е пропорционално на мрежовото на-
прежение. При спадане на мрежовото напрежение под 165 V, на-
прежението на извод 10 спада под 1,25 V, интегралната схема
спРра да изработва управляващи импулси и импулсното захран-
ване се изключва. Чрез коидензатора С8 се филтрира напрежение-
то на извод 10, като по такъв начин телевизиоиният приемник,
не може да се изключи при краткотрайни пропадания на мрежо-
вото напрежение.
На изхода на захранващия източник се' получават следните
напрежения:
1. 4-124 V за захранване на изходното стъпало за редовата
развивка.
2. 4-17 V за захранване на изходното стъпало на НЧ усилва-
тел.
3. -t-17,5 V за захранване на блока за управление.
4. 4-30 V за захранване на варикапите във ВИТК.
5. +12,8 V за захранване на останалите стъпала на телеви-
зионния приемник.
7.8.1. Размагнитване на кинескопа
Схемата за размагнитване на маската на кинескопа на теле-
визионния преемник „Велико Търново 84“ е изпълнена с елемен-
тите PT-1, R4 и Lp.
206
7.9. ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„ВЕЛИКО ТЪРНОВО 84“
Най-често срещаните повреди в телевизионния приемник „Ве-
лико Търново 84“ ще разгледаме по блокове.
7.9.1. Блок за захранването
Няма растър и звук. Липсва напрежението -^-300 V на колекто*
ра на транзистора V21. Проверява се предпазителят Пр1. Про-
верява се мрежовият ключ. Проверява се резисторът R41. Про-
верява се диодът V3. Проверява се двойният електролитен кон-
дензатор С20.
Няма растър н звук. Има напреж?ние 4 300 V на колектора на
транзистора V21, няма напрежение 4-124 V на електролнтния кон-
дензатор С27. Проверява се блокът ИЗ. Проверява се резисторът
R48. Проверява се импулсният трансформатор Тр5, Проверяв»
се диодът V4. Проверява се резисторът R42. Проверява се драй-
верният трансформатор Тр4. Проверява се електролитният кон-
дензатор С27.' Проверява се режимът на транзистора V21.
Няма распър и звук. Има напрежение -4-124 V, няма напреже-
ние + 16,5 V на електролнтния кондензатор С14. Проверяват се
резисторите R51 и R52. Проверява се диодът V5. Проверява се
драйверният трансформатор Тр4.
Няма растър и звук. Има напрежение +300 V. Проверява се
режимът на транзистора V21.
Няма растър и звук. Има напрежение +124 V, нма напреже-
ние + 16,5 V на електролнтния кондензатор С14, има напреже-
ние -г30 V на контакт 9 на съединителя ХЗ, няма напрежение
+ 12,8 V на електролнтния кондензатор СИ. Проверява се режи-
мът на транзисторите V18 и V19. Проверява се ценеровият диод
V7. Проверява се дроселът Др7. Проверява се резисторът R36.
Проверява се дали няма претоварване на веригите, захраввани
от стабилизатора.
Няма растър, има звук. Напрежението на електролнтния кон-
дензатор СИ е ио-гол я мо от +13 V. Проверява се режимът на
транзисторите V18 и V20. Проверява се ценеровият диод V7.
7.9.2. Блок за управление
На екрана не се нзписва зеленият номер на избра вата програ-
ма при отваряне на пластмасовата капачка. Проверява се кон-
тактът 2 на сензорното устройство.
207
На екрана не се изписва зелени я т номер на избраната програ-
ма при превключване иа програмите и при отваряне на пластма-
совата капачка. Проверява се режимът на интегралната схема
MAS 1008. Проверява се кондензаторът С23. Проверяват се дио-
дите V17, V18 и V19. Проверява се резисторът R24. Проверява
се с осцилоскоп наличието на редови гасящи импулси на контакт
7 на съединителя Х2.
При затворена пластмасова капачка на екрана се изписва
непрекъснато номерът на избраната програма. Проверява се дали
не е постоянно затворен контактът 2 на сензорното устройство.
Проверява се диодът V16.
Черного поле на зеления номер на програмите се изписва на
екрана, но самият номер не се изписва. Проверява се режимът на
транзистора V22. Проверява се режимът на интегралната схе-
ма MAS 1008.
Програмите не се превключват. Проверява се режимът на
•фанзисторите V20. и V21. Проверява се диодът V24.
Програмите не се избират. Проверява се режимът на интеграл-
ните схеми SAS6600 и SAS67O0.
7.9.3. Декодер ПАЛ-СЕКАМ
7.9.3.1. Приемане на сигнали СЕКАМ
Черно-белите участъци на цветного изображение са оцветени.
Проверява се настройката на нулевите точки на честотните дис-
криминатора. Донастройват се чрез сърцевините на бобините L6
и L7.
Цветността се губи. Проверява се дали не е прекъсната бо-
бината L1. Проверява се настройката на бобината L1. Проверя-
ва се фсрмиращата верига с транзисторите VI, V2 и диода V3.
Граннцата между два различии цвята на цветного изображе-
ние е размита. Проверява се настройката на клош-филтъра Тр1 -
Цветното изображение е с презредова структура. Проверява се
дали не е прекъсната закъснителната линия С120С за 64 ps.
7.9.3.2. Приемане на сигнали ПАЛ
Цветността се губи. Проверява се дали не е прекъсната бо-
бината L5. Проверява се дали не е прекъснат трансформаторы"
Тр2. Проверява се дали не е Црекъснат кварцойият резонатор
КВ1. Проверява се фсрмиращата верига с транзисторите VI, V2
208
« диода VS. Проверява се наличието на напряжение +12,8 V на
контакт 9 на съединителя Х5.
7.9.4. Блок #GB-видео
Няма растър, има звук. Проверява се режимът на интегрална-
та схема A232D. Проверява се режимът на транзисторите V8 и
V9. Проверява се диодът V20.
При намалена до минимум наситеност изображението е оцве-
тено, но липсват един или два от основните Цветове R, G или
В. Проверява се режимът на интегралната схема A232D. Проверя-
ват се кондензаторите С15, С16 и С17 в зависимост от липсващите
Цветове.
Черно-бялото изображение е със силно намален контраст, а
цветного изображение е с нормалйа яркост. Проверява се закъс-
нителната линия ЯЗЛ1. Проверява се режимът на интефалните
схеми МСА660 и A232D.
7.9.5. Редова развивка
Няма растър. Проверява се с осцилоскоп наличието на управ-
ляващи импулси на базата на транзистора V22. Проверява се
лфайверният трансформатор Тр4 взахранващия блок. Проверя-
ва се наличието на захранващо напрежение на извод 4 на ТХО
(ТрЗ). Проверява се дали не е прекъсната товарната бобина на
ТХО (изводи 4 и 6). Проверява се наличието на напрежение на
вторичните иамотки на ТХО (изводи 8, 10, 11, 12, 13, 14 и 15).
Няма растър, защйтата изключва. Проверява се режимът на
транзистора V22. Проверява се кондензаторът С29.. Проверява
се кондензаторът С32. Проверява се ТХО. Проверяв^ се високо-
ъолтовата каскада TVK30.
На екрана се вижда светла вертикална черта. Проверява се
дали няма прекъсване в ТХО. Проверява се регулаторът за ли-
нейност на изображението по хоризонтали РЛХ1. Проверява се
регулаторът за размера на изображението по хоризонтали РХР1.
Проверява се кондензаторът С32. • -
Хоризонталният размер на изображението е намален, силно
е намалена яркостта или въобще липсва изображение. Проверява
се с осцилоскоп на контакт 6 на съединителя Х8 наличието на
синхронизиращ импулс в блока на задаващия генератор за редо-
ва развивка.
Наблюдават се геометрични и нелииейни изкривявания по хо-
ризонтали. Проверява се блокът на задаващия генератор за редо-
£09
4 4 Откриване и отстраняване на. . .
вата развивка (ГХО). Проверява се регулаторът за линейност на
изображението по хоризонтали РЛХ1. Пров “рява се регулато-
рът за размера на изображението по хоризонтали РХР1. Прове-
рява се кондензаторът С32.
По изображението проблесват искри. Има пробиви във висо-
коволтовите вериги, в ТХО или във високоволтовата каскада.
7.9.6. Вериги за синхронизация
Липсва обща синхронизация (по редове и кадри). Проверява
се с осцилоскоп наличието .на синхронизиращи импулси на из-
вод 9 на интегралната схема A255D. Проверява се режимът на
интегралната схема A255D. Проверява се кондензаторът С1 в
ГХО. Проверява се кондензаторът С2 в ГХО. Проверяват се ре-
зистдрите Rl, R2 и R5 в ГХО.
Липсва синхронизация по редове. Проверява се режимът на
интегралната схема A255D. Проверяват се резисторите R6, R7,
R8 и R9 в ГХО. Проверява се кондензаторът С9 в ГХО.
Синхронизацията по редове е неустойчива, има фазово из-
местване, вертикалните линии са изкривени. Проверява се режи-
мът на интегралната схема A255D. Проверяват се резисторите
R10 и R18 в ГХО. Проверява се кондензаторът С6 в ГХО. Про-
вйряват се резисторите R14 и R15 в ГХО. Проверява се с осцило-
скЬп наличието на импулси за фазово сравняване от ТХО на из-
вод 4 на съединителя Х8.
Синхронизацията по кадри е неустойчива. Проверява се режи-
мът на интегралната схема A255D. Проверява се резисторът R17
в ГХО. Пройерява се режимът на интегралната схема TDA1170S
в генератора за кадрова развивка (ГВО). Проверяват се кон,
Л)ензаторите СЗ и С4 в ГВО.
7.10. РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„ВЕЛИКО ТЪРНОВО 84“
Регулировката на телевизионния приемник „Велико Търново
€4“ се прави по следния ред:
1. Между контактнее 1 и 9 на съединителя Х16 в блока ИЗ
се включва цифров воЛтметър и чрез тример-потенциометъра R9
се регулира напрежението 4-124^:1 V.
Евентуално може да се използува качествен мултицет, но в
такъв случай регулировката няма да бъде прецизна.
2. Чрез три мёр-потенциометъра R29 се регулира напреже-
210
иие +12,8 V, измерено на плюса иа електролитния конденза-
тор, СИ.
3. На антенння вход на телевизионния приемник се подава
от предавателя сигнал на телевизионна изпитателна таблица (ТИТ),
която трябва да се появи иа екрана, макар и с недостатъци на
изображеннето, както н да се чуе звуковият съпровод.
4. Фокусировката на изображеннето се регулира чрез по-
теициометъра R63.
5. Проверява се визуално чистотата на цвета и ако е необхо-
димо, се прави размагнитване с познатата външна бобина за раз-
магнитване.
•6. Контролната точка КТ1 иа платката на ГХО се свързва
с маса. С помощта на тример-потенциометъра R6 в ГХО се регу-
лира честотата на редовете, докато на екрана се получи гзобра-
жение, което много бавно се движи (или е спряло) в хори юнт^ал-
на посока. Премахва се връзката на КТ1 н на екрана тр гбва да
има стабилно изображение по хоризонтали.
7. Фазата на редовата развивка се регулира чрез тример-
потенциомегйра R18, докато съвпаднат растърът и изображе-
ние™.
8. Свързва се контакт 7 на съединителя Х12 с маса. Често-
тата на кадрите се регулнра чрез тример-потенциометъра R2 в
ГВО, докато изображеннето на екрана започне да се движи бав-
но отделу нагоре. Премахва се замасяването на контакт 7 и на
екрана трябва да се появи стабилно изображение по вертикали.
9. На антенния вход на телевизионния приемник се подава
от генератор сигнал поле—решетка. При липса на такъв генера-
тор може да се използуват и квадратите от ТИТ, ио в такъв слу-
чай регулировката няма да е съвършена.
9а. Чрез тример-потенцйометъра R3 в ГВО малко се намаля-
ва вертикалният размер на изображеннето. Линейиостта на изо-
бражение™ по вертикали се постига чрез неколкократно регули-
ране с тример-потенциометъра R9 за общата линейност по вер-
тикали и с тример-потенциометъра R15 за линейност долу.
96. Вертикалният размер на изображение™ се регулира чрез
тример-потенциометъра R3 с резерва около 3 % долу и горе.
9в. Линейиостта на изображение™ се регулира окончателно
чрез тример-потенциометрите R9 и R15.
10. Изключва се сигналът поле—решетка и се включва анте-
ната без сигнал. Чрез тример-потенциометъра R13 се регулира
закъснението за АРУ, докато се получи максимален характерен
шум от високоговорителя на телевизионния приемник.
11. Отваря се пластмасовата капачка на блока за управле'
211
ние и чрез тример-потеициометъра R23 се регулира оптимална
яркост на светене на зелСната цифра на екрана, съответствуваща
на включения канал.
12. Чрез потенциометъра R60 cfe регулира напреяйението на
втората решетка на кинескопа.
Разбира се, могат да се правят и отделки регулировки, което
е най-чесго необходимо в практиката.
212
ЛИТЕРАТУРА
1. Апостолов, А.М. Български телевизиоиии приемници за цветно иаобра*
женне. С., Техника, 1986.
2. Ельяшкевич, С. А. Цветное стационарные телевизоры и их ремонт. М.»
Радио н связь, 1986.
3. Сокачев, А. И. Откриване в отстраняване на повреди в телевизионните
приемници «Рубин Ц-202“ и „София 81u. С., Техника, 1985.
4. Сокачев, А. И. Откриване и отстраняване на повреди в телевизионните
приемници за цветно изображение. С., Техника, 1984.
5. Техническо описание н инструкция за ремонт на телевизиоиии приемки»
ци за цветно изображение „Електрон Ц-280Д (ЗУСЦТ-61-1) и „Електрон*
Ц-380Д“ (ЗУСЦТ-51-6). Част ; и II. СД „Телевизнонни и радиосервизв**»
С., Централка лаборатория, 1985.
6. Сервизно описание на телевизионните приемници „Colorstar*1 и „Софии
81/82/83“. С., НПКДТ „Климент Ворошилов!*.
7. Инструкция за сервиз на телевизионен приемник за цветно изображение
„Велико Търново 84“. В. Търново, Комбинат за радиотехническа апара»
тура. В. Търново, 1984.
8. Сп. Радио, телевизия, електроиика. С., 1984—1987.
9. Сп. Радио. М., 1984—1987.
213
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор. .
3*
Глава 1. Телевизионни приемници „Електрон Ц-380Д“,
„Електрон Ц-380Д-Б", „Електрон Ц-280Д“,
„Електрон Ц-382Д—И“ и „Електрон Ц-382Д-Б“
1.1. Устройство на телевизионните приемници „Електрон Ц-3?0Д“,
„Електрон Ц-380Д-Б" и-„Електрон Ц-280Д“............................ 5
1.2. Избирачи на телевизионните каналн СК-М-24-2 н СК-Д-24 ... 8.
1.3. Сензорно устройство УСУ-1-15 (А 10)............................11
1.4. Регулаторн в блока за управление (А9) .........................18
1.5 Субмодул на радиоканала (А 1.3)................................19
1.6. Канал иа звуковия съпровод.....................................23
1.7. Модул иа цветността (А2).......................................25
1.8. Кедрова развиака (-А6)........................................ 36
1 9. Редова развивка (А7).......................................... 4Г
1.10. Захранващ източннк (модули А4 н А12)..........................54
1.11. Телеаизнонен приемник „Електрон Ц-380Д-Б".....................61
1.12. Повреди в телевизионните прнемннцн „Електрон Ц-380Д“,
„Електрон Ц-380Д-Б“ и „Електрон Ц-280Д“...........................€3*
1.13. Рвгулиране иа блоковете, модулите и субмодулите на телевизиснни-
те приемници „Електрон Ц-380Д", „Електрон Ц-380Д-Б" и ..Елек-
трон Ц-280Д".......................................................77
1.14. Устройство за регулиране на чистотата на цвета, статичиата и ди-
иамичната сходимост................................................81
1.’15. Допълнителни регулировки при замяна на модули и субмсдули 88
1.16. Телевизионни приемниин „Електрон Ц-382Д-И“ и „Електрон .
Ц-382Д-Б”......................................................... 89
Глава 2. Телевизионеи приемник „Фотон Ц-381Д"
2.1. Сензорно устройство СВП-4-5...................................90’
2.2. Повреди в сензорното .устройство СВП-4-5......................95
Глава 3. Телевизионеи приемник „София 82“
3.1. Блок за управление...........................................97
.3.2. Междинночестотен усилвател на изображението ..............103
3.3. Канал на цветност н яркост . ..........................105-
3.4. Канал на звука..............................................114
3.5. Кинескоп н веригите му..................................116
3.6. Редова развивка.............................................119
3.7. Кадрова развивка...........................................125-
3.8. Блок за динамична сходимост...............'.................128
3.9. Захраиваие................................................ 129
3.10. Повреди в телевизионния приемник „София 82“.................137
3.11. Регулиране на телевизионния приемник „София 82“.............141
Глава 4. Тёлеввэвовев приемник „София 63 я
4.1. Блок за управление.................................. . . । 145
4.2. Междинночестотен усилвател иа изображеннето................145
4.3. Канал иа цветиост и яркост..................................145
4.4. Канал иа звука..............................................145
4.5. Кинескоп и веригите му............................. 146
4.6. Редова развивка............................................147"
4.7. Кадрова развивка...........................................150*
4.8. Корекция на изкривяванията иа растъра................ 152*
4.9. Захранване.................................................153'
4.10. Повреди в телевизионния приемник „София 83“..............158‘
4.11. Регулиране на телевизионния приемник „София 83“............15S-
Глава 5. Телевнзиоиеи приемник „София 84я
5.1. Блок за управление........................................ 16Г
5.2. Междинночестотен усилвател на изображеннето................162"
5.3. Канал иа цветиост и яркост..............................162'
5.4. Канал иа звука............................................ 167
5.5. Кинескоп и веригите му...................................169-
5.6. Редова развивка........................................... 170
5.7. Кадрова развивка. . . . ................................... 170
5.8. Захранване...................................-.............170'
Глава 6. Телевнзиоиеи приемник „София 85я
6.1. Блок за управление..........................................174г
6,2. Междинночестотен усилвател иа изображеннето................. . 177"
6.3. Канал на цветност и яркост............................... 176
6.4. Канал иа звука................................................ 182
6.5. Кинескоп н веригите му.......................................183
6.6. Редова развивка...............................................184
6.7. Кадрова развивка..............................................184
6.8. Захранване....................................................184
Глава 7. Телевнзиоиеи приемник „Велико Търиово 84я
7.1. Блок за управление.........................................185'-
7.2. Междинночестотен усилвател иа нэображеииете.................188
7.3. Каиал иа цветиост и яркост.................................189’
7.4. Каиал иа звука.............................................196
7.5. Кинескоп и веригите му.....................................197
7.6. Редова развивка............................................198
7.7. Кадрова развивка.....................-.....................201
7.8. Захранване..................................................202
7.9. Повреди в телевизионния приемник „Велико Търнево 84“ ... . 207
7.10. Регулиране на телевизионния приемник „Велико Търнево 84“. . 21(р
Литература..................................................... 21у
215
ОТКРИВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПОВРЕДИ В НОВИТЕ
ТЕЛЕВИЗИОИИИ ПРИЕМНИЦИ
Автор ннж. Ангел Иванов Сокачев
Реценэентн: ннж. Г мил Сергиев Симеонов
ннж. Ангел Пенков Борисов
Националност българска
Първо издание
Код 03 9533113311
3183—2—89
Изд. № 16273
Научен редактор ннж. Лилия Соколова
Художник Филип Малеев
Художествен редактор Вихра Стоева
Технически редактор Юлия Йорданова
Коректор Станка Стаматова
Дадена за набор на 13.V11. 1988 г.
Подписана за печат м. януари 1989 г.
Излязла от печат м. януари 1989 г.
Формат 60X84/16
Печ. колн 17.75
Изд. коли 16.34
УИК 16.97
Тираж 20 000+111
Цена 1,94 лв.
Държаано иэдателство „Техника", бул. Руски 6, София
Държаана печатника .Георги Димитров", Ямбоя