Text
                    ПРЕВОД НА РУСКИТЕ ДЕЕПРИЧАСТИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
ИВ. ВАСЕВА
(сб. "Изкуството на превода", изд. "Народна кутура", 1969 г.)
Една от най-интересните и трудни проблеми на превода от
лингвистично гледище е как да се предаде дадена граматична
категория, която няма морфологично съответствие в езика, на който се
превежда, или при все че формално съществува, се употребява много
по-рядко. При разрешаването на тази проблема съвременната теория
на превода изхожда от следните основни положения:
1. Няма непреводими текстове въпреки съществените различия
между езиците.
2. Преводът цели да отрази мислите, съдържанието на оригинала, а
не да копира езиковите му средства. Затова преводът предава

функциите на езиковите средства от единия език с функционално
еднозначни езикови средства от другия език, наричани функционални

еквиваленти.1
3. Функционалните еквиваленти на дадена граматична категория,
която изобщо няма формални съответствия или почти не се употребява
в езика на превода, могат да се отличават много съществено от нея.
4. Една и съща граматична категория може да има няколко
функционални еквивалента, от които трябва да се избере найподходящият за случая.
Целта на настоящата статия е да разгледа върху тази основа един
от най-трудните въпроси на превода от руски на български, а именно –
изразяване на руските деепричастия на български език. Досега този
въпрос се е решавал или шаблонно – в училищната практика, или
субективно и интуитивно – в преводите – и не е намерил правилно

1

По-подробно виж Ал. Людсканов, Принципът на функционалните еквиваленти –

основа на преводаческото изкуство, Ез. и лит., 1958, кн. 5, с. 351 ; Ал. Людсканов, А.

Ф. Фёдоров, Введение в теорию перевода, Ез. и лит., 1958, кн. 6, с. 455–456; Ал.

Людсканов, За степента на точността при превода, Ез. и лит., 1959, кн. 1, с. 77–78.


научно осветление.2 Посочената трудност се обяснява със следните специфични особености на двата езика: I. В руския (както и в чешки, полски, сърбохърватски) език всеки глагол от двата вида има деепричастие. Българският език не познава деепричастия от с/в и следователно половината от съществуващите в него глаголи нямат такава форма в своята парадигма. II. В литературния руски език, както в повечето славянски езици, деепричастията са отдавна призната, общоприета граматична форма с традициите на няколковековна употреба. Тя се среща, макар и не еднакво често, във всички стилове на писмената реч и у всички автори без изключение. В книжовния български език, напротив, деепричастията се срещат средно 10,5 пъти по-рядко (в езика на художествената литература 26,5 пъти по-малко), отколкото в руски език, и то далеч не у всички автори: в 22 (почти 1/3) от анализираните 75 откъса от художествен, научен и публицистичен стил, написани от различни автори и обхващащи по 6400 словоформи, т. е. около 20 печатни страници, няма деепричастия. Това се обяснява с редица причини, които ни отвеждат към спецификата на езика и историческата съдба на народа: 1. Както е известно, български език решително предпочита определените глаголни форми – той няма инфинитив, много по-рядко, отколкото другите славянски езици употребява причастията и естествено по-малко ще използува и деепричастията. 2. Петвековното турско иго забавя развитието на българската култура и книжовен език и затова едва след Освобождението – през 90те години на миналия век – българският език почувствува нуждата от тази форма, присъща на обработения, развит и усложнен синтаксис на литературните езици. 2 Ако не се смятат кратките бележки в учебниците по руски език, систематично насаждащи шаблона, и някои бегли наблюдения в лингвистични статии, виж А. Теодоров – Балан, Позив и отзив за език у нас, Бъл. ез., кн. 3, 1955, с. 201; М. Въгленов, Деепричастия, Бълг. език и литература, 1960, кн. 3, с. 201.
3. Поради новостта и особено поради липсата на класически литературни образци и традиции в употребата на деепричастията отношението към тях е било и е твърде неравномерно: едни злоупотребяват с тях (особено през 30-те години), други – като противодействие – абсолютно ги отричат. В това отношение немаловажна роля изиграват университетът и училището. Покрай мнозинството преподаватели, които настояват за предпазлива, умерена употреба на деепричастията, съгласно постепенно оформилите се изисквания на българската стилистика, има и такива авторитетни педагози (проф. Ст. Романски, Г. Цанев, Цв. Минков), които забраняват на своите ученици да ги употребяват. И тъй като из средата на тези студенти и ученици са излезли днешните наши писатели, преводачи, критици, издателски и редакционни работници, общественици и пр., ясно е, че отгласите на това влияние достигат и до наши дни. Колко голяма е разликата в честотата на деепричастната употреба в руски и български език, личи от следните данни. В анализираните еднакви по големина (по 6400 словоформи) откъси от прозаически произведения на 25 съветски писатели3 броят на деепричастията се движи между 143 (у М. Горки), 126 (у М. Шолохов), от една страна, и 19 (В. Каверин) – от друга. В 25-те откъса се срещат общо 1651 деепричастия, т. е. по 66 средно на откъс.4 В същите по обем откъси от произведенията 3 М. Горки, М. Шолохов, Ю. Казанов, Н. Островски, Ив. Бунин, К. Федин, М. Бубьонов, Ем. Казакевич, А. Коптяева, В. Ажаев, А. Фадеев, В. Инбер, В. Катаев, Д. Гранин, А. Толстой, Б. Полевой, М. Пришвин, В. Панова, Л. Леонов, А. Макаренко, А. Рекемчук, И. Еренбург, Г. Николаева, К. Паустовски и В. Каверин, подредени в низходящ ред според количеството на деепричастията, отбелязани в откъса. 4 В руската научна литература деепричастията се срещат почти 4 пъти по-рядко – средно 17,3 на текст, а в публицистиката – по 17.
на 25 съвременни български писатели5 се срещат общо 62 деепричастия6, т. е. средно по 2,5 в текст, като броят на деепричастията се движи между 10 (у Ас. Христофоров), 8 (у Д. Димов и Кр. Велков) и нула (у последните 10 автора). Известна представа за несъвпадащата честота в употребата на деепричастията в двата езика може да даде и опитът на добри преводачи от руски на български език, които – съгласно нормите на нашия език – употребяват от 5 (К. Константинов) до 33 (Г. Жечев) пъти по-малко деепричастия, отколкото автора на превежданото произведение. Така в един откъс, съдържащ в оригинала 100 деепричастия от нс/в, шестима наши преводачи употребяват следните количества български деепричастия: № Преводач Колич. Автор Произведение Издание 22 Л. Толстой Война и мир Н. култ. 1957 14 И. Тургенев Пролетни води -"- 1958 9 С. Т. Аксаков Сем. хроника -"- 1960 4. Ат. Далчев 7 К. Симонов Живи и мъртви Н. с. ОФ 1961 Л. Стоянов 4 Н. Островски Как се кал. стом. Партизд. 1944 3 А. Фадеев Мл. гвардия Нар. мл. 1954 1. К. Константинов 2. Н. Толчев 3. 5. 3. Статков 6. Г. Жечев деепр. При това трябва да се има пред вид, че в преводите, общо взето, се срещат повече деепричастия, отколкото в оригиналната художествена литература, тъй като преводачът трудно може да се освободи от влиянието на оригинала. Затова, въпреки че българските деепричастия изразяват същите темпорални съотношения с главното действие 5 Ас. Христофоров, Д. Димов, Кр. Велков, Й. Радичков, К. Константинов, Д. Талев, Н. Тихолов, Ем. Манов, К. Калчев, Ем. Станев, В. Геновска, К. Войнов, А. Гуляшки, П. Вежинов, И. Мартинов, Св. Минков, Орл. Василев, Ст. Дичев, Л. Стоянов, Г. Караславов, Б. Райнов, Ст. Ц. Даскалов, Ив. Остриков, Д. Мантов, А. Дончев – подредени в низходящ ред според броя на деепричастията. 6 По честота на деепричастна употреба в писмения български език първо място заема научният стил (по 4 на 6400 словоформи), второ – публицистиката (по 2,8) и последно – художествената литература (по 2,50).
(показват едновременно, рядко – предходно и по изключение следващо второстепенно действие) и изпълняват точно такива синтактични функции, най-често те трябва да се заменят с други форми. Оттук е ясно колко непълни и поради това и неправилни са съветите, внушавани дълги години от граматиките по руски език, според които руските деепричастия от несвършен вид (за по-кратко по-нататък ще бъдат означавани с нс/в) се превеждат с помощта на българските деепричастия на -айки, -ейки или описателно с като изречения, а деепричастията от свършен вид (съкратено с/в) – с подчинени изречения със съюза като или с причастия на -л. С това не само се пренебрегват богатите възможности на български език при изразяване функциите на руските деепричастия, но и се нарушават елементарните му стилни норми. Изборът на най-добро съответствие се определя не само от вида на руските деепричастия, но и от синтактичната им роля и до голяма степен – от стила и характера на произведението. Например в превод на произведение с народна тематика и разговорно-народен стил следва да се употребяват много по-малко деепричастия, отколкото при градски, военен или друг сюжет. За да се избегне субективност и ненаучност в изводите, статията е изградена върху статистически данни от преводаческата практика на деветнадесет наши добри преводачи7 от руски език, като за всеки един от тях е анализиран откъс, съдържащ в оригинала еднакъв брой руски деепричастия – 100 от нс/в и 100 от с/в. Функционалните еквиваленти на 7 Д. Божков, Г. Караславов, Хр. Радевски, К. Калчев – "Т. Булба" от Гогол; Д. Подвързачов – "В навечерието" от Тургенев; Л. Стоянов – "Как се каляваше стоманата" от Н. Островски; Тр. Костов – "Двамата капитани" от В. Каверин; М. Грубешлиева – "Млада гвардия" от А. Фадеев; Г. Константинов – "Т. Булба" от Гогол; А. Барух – "Война и мир" от Л. Н. Толстой; Г. Жечев – "Тихият Дон" от М. Шолохов; В. Гешева, Венков – "Ясен бряг" от В. Панова; Г. Жечев – "Млада гвардия" от А. Фадеев; Ст. Каролев – "Майка" от М. Горки; Здр. Сребров, Г. Константинов – "Т. Булба" от Гогол; А. Беливанова – "Школа" от А. Гайдар; К. Константинов – "Война и мир" от Л. Н. Толстой; Н. Толчев – "Пролетни води" от И. С. Тургенев; Зах. Статков – "Семейна хроника" от С. Т. Аксаков; Ат. Далчев – "Живи и мъртви" от К. Симонов.
руските деепричастия са подредени според разпространението им, като се почне от най често срещаните и се свърши с най-редките. За проверка на изводите се използуват и някои преводи от български на руски.8 ПРЕВОД НА ДЕЕПРИЧАСТИЯТА ОТ НЕСВЪРШЕНВИД I. Най-често (в 821 от общо 2000 анализирани случая, тоест 41%) руските деепричастия от нс/в се превеждат на български език описателно с подчинено изречение със съюза като + гл. сказуемо от нс/ в. Тази честа употреба се обяснява с обстоятелството, че посочените подчинени изречения могат да изразяват и двете функции на деепричастията: а) на второстепенно сказуемо без или с едва доловим обстоятелствен оттенък;напр.: Видел?! – заорал Тимка, подпрыгивая на одной ноге – Видя ли? – зарева Тимка,като подскачаше на един крак (Гайдар, Школа)9; б) на предикативни обстоятелства за начин на действие, напр.: Можно кататься, отталкиваясь одной ногой – Можеш да се возиш, като се засилваш с един крак (В. Панова, Ясен бряг), за време, напр.: Иногда, просыпаясь по ночам, я видел ее за столом. – Понякога, като се събудех нощем, я виждах,седнала до масата (Кавер., Двамата капитани) и пр. Ако деепричастната конструкция има причинно значение, то се изразява твърде неясно с разглеждания тип изречения и затова е подобре вм. като да се употреби причинен съюз понеже, защото, тъй като. Напр.: Мы согласились, зная что это доставит ей удовольствие – Ние се 8 На "Тютюн" от Д. Димов (ГИХЛ, 1961, ч. 2); "Снаха", Г. Караславов (ОГИЗ, 1949); "Гераците", Ел. Пелин (ГИХЛ, 1962, т. 2); "Летен ден", Ел. Пелин, т. 1; Ив. Вазов, Избранные произведения, Детгиз, 1952 г. 9 За по-голяма краткост името на преводача се съобщава само ако са анализирани няколко превода на една и съща книга, правени от различни преводачи (напр. "Тарас Булба" и "Война и мир" и пр.).
съгласихме, понеже (ср. като) знаехме, че това ще й достави удоволствие. Ако в руското изречение има няколко деепричастия при едно общо сказуемо, превеждането им описателно с като (след като, тъй като), употребено пред първото от тях, е единственият правилен начин, при който се избягва както натрупването на няколко деепричастия – нещо недопустимо за български език, – така и на няколко недиференцирани по значимост лични глаголи. Напр.: Шубин започна да моделира фигурата на Зоя, като клатеше глава, мърмореше нещо и се смееше – ... покачивая головой, бормоча и посмеиваясь (Тург., В навечерието, прев. Д. Подвързачов.). От включените в анализа преводачи най-често си служат с подчинени изречения със съюза като Д. Подвързачов (64 от 100-те руски деепричастия от нс/в са преведени така), Г. Караславов (62%), Хр. Радевски (59%), Н. Толчев (52%) и др., а най-рядко – А. Барух (16%). II. Второ място между българските функционални еквиваленти на руските деепричастия от нс/в (450 от 2000, тоест 23%) заемат личните форми на съответните глаголи, употребени без подчинителен съюз. И това е естествено: докато подчинените изречения със съюза "като" могат да предадат и двете синтактични функции на деепричастията – предикативна (необстоятелствена) и предикативно-обстоятелствена, – личните глаголи без подчинителен съюз отразяват само първата (сказуемната). При това те могат да се употребяват вместо руските деепричастия, при условие че действието на последните само граматически е подчинено на главното действие, но не зависи от него по смисъл. При този начин на превеждане действията, изразени в оригинала с деепричастия, престават да бъдат второстепенни и стават във всяко отношение равностойни с главното действие, а деепричастната конструкция се трансформира във второ главно изречение. Напр.: Но полицейские долго еще стояли, разговаривая вполголоса – Но полицаите стояха още дълго и разговаряха тихичко (Фадеев, Млада гвардия).
Обикновено второстепенните (деепричастни) сказуеми, изразяващи едновременни допълнителни действия, допускат двояк превод: а) с подчинени изречения с като (но полицаите стояха още дълго, като разговаряха тихичко) и б) със самостоятелен глагол – сказуемо (виж погоре). Първият вариант има това предимство, че запазва релефността на руската фраза със степенуване на главни и второстепенни действия. Вторият вариант е за препоръчване от стилно гледище, когато в същото сложно изречение има и други подчинени изречения с фонетично сходни съюзи (който, когато, както и т. н.), а също така, когато руското деепричастие има слаб причинно-следствен оттенък. Напр.: Не хотелось говорить громко, нарушая мирную задумчивость людей – Не ти се искаше да говориш високо и да нарушаваш тихите размисли на хората (М. Горки, Майка, прев. Г. Бакалов, Ст. Каролев). Повечето преводачи употребяват доста предпазливо самостоятелни глаголни сказуеми вместо деепричастни. Най-често (понякога без основание) прибягва към тях Г. Жечев (42%), а най-рядко Л. Стоянов, Зах. Статков (12%) и Хр. Радевски (13%). III. Значително по-рядко (в 193 от 2000 случая,тоест 10%) руските деепричастия от нс/в се превеждат с български деепричастия, които също така могат да бъдат както второстепенни сказуеми (напр.: ...спрашивает К., трогая... – пита К., давайки ход., Ясен бряг), така и предикативни обстоятелства, напр.:Край нас, подрънквайки с ключовете (громыхая ключами – начин на действие), мина пазачът Семьон (Гайдар,Школа). Друг път (кога ? – време), разговаряйки с леля Даша, тя каза за някого... (Каверин, Два капитана);... отговори натъжен Серьожа, чувствувайки (причина), че ей сега Васка ще го ограби (В. Панова,Ясен бряг). Анализът показва, че преводачите проявяват много нееднакво отношение към деепричастията: едни (под влияние на оригинала) ги употребяват по-често, отколкото е допустимо за български език (А. Барух – 33%, Калчев – 26%, К. Константинов – 22%), други напълно ги
игнорират (Г. Караславов, Хр. Радевски, Г. Константинов) или почти не си служат с тях (Г. Жечев – 1%, М. Грубешлиева – 2%). Смятам, че абсолютното изгонване на деепричастията от преводите (а и от оригиналната литература!), което е станало практика на мнозина преводачи, редактори и някои колективи (напр. "Нар. младеж"), не е оправдано, тъй като тази форма обогатява синтаксиса и реално съществува в нашия език, макар и със значително по-ограничена употреба. IV. Четвърто място (207 от 2000, т. е. в 10% от случаите) заемат разнообразните начини, чрез които в превода се подчертава и изяснява обстоятелствената функция на деепричастията. Тук можем да отнесем предложно-именните съчетания, подчинените обстоятелствени изречения и по изключение – наречията. а) Най-често (в 107 от 2000 примера, т. е. 5,4%) обстоятелствената функция на руските деепричастия от нс/в се предава на български чрез предложно-именни съчетания с предлозите с, на, от, в. От тях найразпространените са: с: с усмивка (улыбаясь), с насмешка (усмехаясь), със смях (смеясь), с плач (плача), със закани (грозя), със запъване, със заекване (запинаясь), с пъшкане (кряхтя), с ръмжене (фырча), с накуцване (хромая), с трепет (дрожа) и пр. Повечето от тези съчетания, както и съответните руски деепричастия, изразяват начин на действие и се отнасят към сказуеми, означаващи говорене или движение: напр.: ... говорил, запинаясь – ... говореше със запъване (Гайдар, Школа).10 на: на прощаване (прощаясь), на връщане (возвращаясь), на отиване, на тръгване (уходя), на излизане (выходя...), на лягане (ложась спать), на ставане (вставая) и пр. По-голямата част от посочените съчетания означават време и се отнасят към сказуеми, изразяващи говорене; напр.: Прощаясь, Артем сказал... – На прощаване А. каза 10 Предлогът с понякога замества съзнателно и оправдано пропуснатото деепричастие носейки, държейки. Напр.: Влязоха трима келнери с грамада немити чинии (неся груды грязной посуды). (Н. Островски, Как се каляваше стоманата.)
(Островски, Как се каляваше стоманата); На връщане (возвращаясь) погледна изгрева (Шолохов, Тихият Дон); от: от страх (боясь, опасаясь), от срам (стыдясь) и др. означават причина; напр.: Наведе глава атаманът от срам за голотата си (Гогол, Тарас Булба); в: в очакване (пережидая), в надпревара (перегоняя друг друга), в самозабрава (не помня себя) – означават начин или причина и пр.; напр.: Павка се спря под стълбата в очакване, докато тоя мине в кухнята – ... пережидая, когда тот пройдет в кухню (Островски, Как се каляваше стоманата). От включените в анализа преводачи най-често използуват тези сполучливи функционални еквиваленти на руските деепричастия от нс/в Л. Стоянов и Зах. Статков (14%), а най-рядко М. Грубешлиева, Г. Жечев и Г. Константинов (2%). б) Много по-рядко, отколкото би трябвало (само в 82 от 2000 примера), деепричастните конструкции, изразяващи време, причина, условие, отстъпление, се превеждат със съответните обстоятелствени подчинени изречения със съюзите : когато, докато, щом; понеже, защото, тъй като, дето; ако, щом; за да и пр., напр.: Волновалась, впервые прикалывая на грудь комсомольский значок – Вълнуваше се, когато сложи за пръв път на гърдите си комсомолска значка (В. Панова, Ясен бряг); Не ходил никуда, боясь немоты своей – Не ходех никъде, защото се страхувах от немотата си (Каверин, Двамата капитани.); Прасковья Ивановна, въпреки че страдала от побои (страдая от побоев), не искала и да чуе за каквато и да било сделка (Аксаков, Семейна хроника); Н. А. намекваше за това обстоятелство, за да оправдае връзките си с А. Христиановна – ... оправдывая свое знакомство с А. Хр. (Тургенев, В навечерието, прев. Д. Подвързачов.) Ограничената употреба на посочените подчинени изречения, които са често пъти най-сполучливият, ако не и единствен функционален еквивалент на руските деепричастни конструкции с обстоятелствено
значение за причина, условие, отстъпване, цел, се обяснява не с неразпространеността на последните, а вероятно с установилата се традиция да се превеждат всички деепричастия с като и на второ място с широко разпространения механичен, шаблонен начин на работа без необходимото задълбочаване в текста на оригинала, без изясняване на разнообразните обстоятелствени отношения между главното и второстепенното действие. Съюзът като господствува за сметка на всички останали подчинителни съюзи с обстоятелствено значение дори в преводите на писатели като Г. Караславов, Хр. Радевски и др., които в собственото си творчество го употребяват много по-рядко. в) Понякога (в 18 от 2000 случая) ярката обстоятелствена функция на руски деепричастия без пояснителни думи се предава сполучливо с наречия. Напр.: бързо, набързо (торопясь), бавно (не торопясь), неподвижно (не шевелясь), неуморно (не уставая), усмихнато (улыбаясь), навъсено (хмурясь), мижишком (щурясь), смеешком (смеясь) и др. Напр.:... ухилено рече той – ухмыляясь, проговорил он (Д. Димов, Тютюн). V. Последно място между функционалните еквиваленти на руските деепричастия от нс/в заемат причастията (действителни на -л и страдателни на -н, -т) и подчинените определителни изречения; те отразяват и подчертават друга, сравнително рядко срещана синтактична функция на руските деепричастия – обстоятелствено-определителната (в 150 от 2000 примера). а) Най-често обстоятелствено-определителната функция на руските деепричастия се изразява на български със страдателни причастия и отглаголни прилагателни на -н или -т. От тях най-срещаните са:изправен (стоя), разтреперан (дрожа), засрамен (стыдясь), задъхан (задыхаясь), загледан (глядя), заслушан(слушая), усмихнат (улыбаясь), замечтан (мечтая) и пр.; напр.: Аксинья шла рядом, держась за стремя – А. вървеше до него, уловена за стремето (Шолохов, Тихият Дон). б) Миналите действителни причастия от свършен вид на -л сравнително по-рядко могат да съответствуват на руски деепричастия
от нс/в. В преводите най-много се срещат: легнал (лёжа), седнал (сидя), клекнал (сидя на корточках), застанал (стоя), коленичил (стоя на коленях), хванал (держа) и др.; напр.: Двое военных, стоя на обочине шоссе, разговаривали... – Двама военни, застанали към края на шосето, разговаряха с един задържан цивилен (К. Симонов, Живи и мъртви). Както показват примерите, деепричастията от сидеть, стоять, лежать, както и посочените български причастия на -л, означават резултат на завършено вече действие, което се възприема като продължително състояние, едновременно с главното действие. За съжаление много от нашите преводачи (Радевски, Г. Константинов, Беливанова и др.) не си служат с тези сполучливи функционални еквиваленти на посочените руски деепричастия. в) Ако деепричастната конструкция се намира непосредствено след подлога и изпълнява функцията на своеобразно негово определение с обстоятелствен оттенък (най-често за причина), тя може да се преведе с подчинено определително изречение. Последното се наблюдава рядко (в28 от 2000 примера); напр.:... пришептывал П. П., не попадая жалом крючка в насадку – ... мърмореше Панталей Прокопиевич, който не успяваше да набоде стръвта на куката (Шолохов, Тихият Дон). г) В единични случаи деепричастията със слабо предикативно и ярко качествено значение могат да се превеждат с прилагателни,напр. горд с (гордясь...), учуден (дивясь), неподвижен (не двигаясь, не шевелись), готов да... (собираясь+инф.) и пр. и още по-рядко със сегашни действителни причастия: придържащ (придерживая) и пр. Напр.: ... не шевелясь, сидела как бесчуственная – ... и остана неподвижна като безчувствена (К. Симонов, Живи и мъртви). ПРЕВОД НА ДЕЕПРИЧАСТИЯТА ОТ СВЪРШЕН ВИД I. Както деепричастията от нс/в, така и деепричастията от с/в, особено ако те са в деепричастна конструкция, се превеждат най-често (в 800 от 2000 примера, тоест 40%) описателно, с подчинени изречения
със съюза като. Освен „второстепенност" тези подчинени изречения предават сполучливо и значението за предходност по отношение на главното действие, което е характерно за деепричастието от с/в; напр.: Като изпуши цигарата си, той повика фелдфебела – Докурив сигарету, он вызвал фельдфебеля (Д. Димов, Тютюн). Особено ясно означават предходност деепричастия от с/в, намиращи се пред сказуемото; напр.: Вздохнув, Марьяна оделась и пошла домой – Като въздъхна (след като въздъхна), Мариана се облече и тръгна за в къщи (В. Панова, Ясен бряг). Ако деепричастието от с/в се намира след сказуемото, то изразява твърде неясно предходност и затова се превежда рядко със след като. Нещо повече: ако е след глагола, то се възприема като едновременно или следващо след главното действие. Всички тези оттенъци се предават сполучливо с посочените подчинени изречения с като и затова обикновено този е начинът за превеждане на всички постпозитивни деепричастия от с/в; напр: – Убьют! – подтвердил Игнат, кивнув – Ще ни пребият! – потвърди Игнат, като поклати глава (М. Горки, Майка, прев. Ст. Каролев). Докато при деепричастията от с/в, употребени пред сказуемото, е възможен покрай като+глагол и друг вариант – с лична глаголна форма (срв. Мариана въздъхна, облече се и тръгна за в къщи), при употребените след сказуемото деепричастия такъв превод не е възможен, тъй като глаголите, употребени на мястото на деепричастието, ще означават следващо действие. Останалите обстоятелствени функции на деепричастията от с/в (без темпоралната) се изразяват рядко с разглежданите като-изречения. Това личи от следната съпоставка: от 115 подчинени изречения със съюза като, на който в оригинала съответствуват руски деепричастия от с/в, 97 изразяват второстепенно предходно действие с темпорален оттенък, 15 – начин на действие, 2 причина и 1 отстъпване. Последните три функции са изразени неясно, напр.:... вставила она, приподняв брови – ... добави тя, като вдигна вежди (Л. Толстой, Война и мир, прев. К. Константинов). Тоня остановилась, заметив внизу у пруда удочку –
Тоня се спря, като видя ( = защото видя) долу въдица (Н. Островски, Как се каляваше стоманата). От включените в анализа преводачи особено често използуват този начин за превод на руските деепричастия от с/в Н. Толчев (54%), Хр. Радевски (53%), Сребров, Г. Константинов (51%), Л. Стоянов (47%). Такава прекалено честа употреба на съюза като не само шаблонизира работата, но и стилно отежнява и изсушава преводите и затова трябва да се избягва. II. Второ място между българските функционални еквиваленти на руските деепричастия от с/в заемат личните форми на глагола, употребени като независими, самостоятелни сказуеми. Така са преведени 20% (398) от анализираните 2000 случая. Големият процент се обяснява с обстоятелството, че доста често в руски език деепричастията се употребяват в необстоятелствена функция: изразяват съвсем слаба смислова, а понякога дори само граматична зависимост. От друга страна, заместващите ги в превода самостоятелни глаголи от с/в пред друг глагол от с/в сполучливо изразяват предходно (но не и второстепенно) действие; напр.: Притворив дверь, я стал будить сестренку – Притворих вратата и започнах да будя сестричката си (Гайдар, Школа). Увлекшись работой, я совсем позабыл о своих несчастьях – Аз се увлякох в работата и съвсем забравих за своите нещастия (пак там). Колко оправдан е този начин на изразяване, личи от обратните преводи – от български на руски: почти винаги, когато в българското изречение има три-четири глагола от с/в, в руския превод първите дватри от тях се изразяват с деепричастия от с/в; напр: Господинът повдигна голямата яка на вълчия си кожух, потъна в него и също тъй се замисли – Подняв огромный воротник волчьей шубы и утонув в нем, задумался и седок (Ел. Пелин). Ако деепричастията от с/в се намират след глагола, към който се отнасят (също от с/в), те се превеждат много рядко със самостоятелен глагол, и то само ако не означават предходно действие; напр.: ..,
сказала она, отняв у меня свою руку – каза тя и дръпна ръката си (Пушкин, Капитанска дъщеря, прев. К. Константинов). Ако постпозитивните деепричастия от с/в изразяват ефекта, резултата на главното действие, то личната глаголна форма, употребена като самостоятелно сказуемо, е най-честият и сполучлив начин за превеждането им. Напр.: Вспыхнула спичка, тускло осветив шевелившуюся груду сапог, мешков ... – Пламна кибрит и освети мъждиво раздвижения куп ботуши, торби.. . (Гайдар, Школа). От всички включени в анализа преводачи най-често използуват самостоятелни гл. сказуеми на мястото на руските деепричастия от с/в А. Барух (41%), Г. Жечев (39%), А. Беливанова (38%), К. Константинов (35%). Толкова често пренебрегване на изразената в оригинала второстепенност, зависимост на едните действия от другите е нежелателно и опасно, тъй като то води не само до заличаване релефността на фразата, но и съществено променя стила. III. Трето място между функционалните еквиваленти на руските деепричастия от с/в заемат миналите причастия от с/в (450 от 2000, тоест 22%) и най-вече миналите действителни причастия от с/в на -л (339, тоест 17%). Обикновено те съответствуват на руски деепричастия от с/в с перфектно значение, които означават не самото предходно действие, а неговият резултат. Причастията на -л също така представят действието като признак на лицето, което го е извършило преди главното действие, и затова са най-добрите техни функционални еквиваленти ; напр.: Милиционерът седеше до него, молитвено скръстил двете си ръце и стиснал пръсти – ... сидел ... сложив руки и сжав пальцы (К. Симонов, Живи и мъртви); Она лежала, запрокинув голову – Тя лежеше, отметнала глава (Шолохов, Тихият Дон). Срв. също: смотрит (слушает), прищурив (зажмурив) глаза – гледа (слуша), присвил очи; стоит (сидит), потупив (опустив) глаза – стои (седи), навел очи; глядит (смотрит), выпучив (вытаращив) глаза – гледа, ококорил (опулил) очи; стоит, наклонив (склонив, повесив, потупив, опустив) голову – стои, навел глава; стоит, заложив (засунув) руки в карманы – стои, пъхнал
ръце в джобовете; слушает, скрестив руки на груди – слуша, скръстил ръце на гърди и др. Както показват примерите, руските деепричастия от с/в с перфектно значение се употребяват след глаголи, означаващи състояние, движение, възприемане и пр., и имат при себе си пряко допълнение, показващо част от човешкото тяло (глаза, голова, рука, нога, пальцы и пр.), с което образуват почти устойчиви съчетания. Българските действителни причастия от с/в се употребяват при поширок семантичен кръг от глаголи, тъй като изпълняват поразнообразни функции: те могат да означават не само начин на действие напр.: Воловете, свели глави, едва местеха подбитите си крака (Гуляшки, с. Ведрово), – но и време – напр.: Останал сам, дълго седях умислен пред прага на Бърлогата (Христофоров, Вуцидей) – и много често причина – напр.: Загубил родина и близки, самотен, той изливаше всичката си обич към това животно (Ст. Ц. Даскалов, Вода от манастира). Ето защо те съответствуват не само на посочените руски деепричастия от с/в, означаващи начин на действие, но и на онези, които показват време, причина и пр.; напр.: а)... Пишеше протокол (как?), сложил бележника на коляното си – ... положив блокнот на колено (К. Симонов, Живи и мъртви); б) Погребал баща си (кога? – похоронив отца), Пантелей се вкопчи в стопанството (Шолохов, Тихият Дон); в) Шубин ... остановился, услышав за собой медленный голос У. И. – Шубин ... се спря (защо?), чул зад себе си бавния глас на Увар Иванович (Тургенев, В навечерието, прев. Д. Подвързачов). Но макар че българските действителни причастия сполучливо предават най-различни обстоятелствени оттенъци на руските деепричастия от с/в, не трябва да се злоупотребява с тях, тъй като, изразявайки не самото действие, а неговия резултат, те намаляват действеността, непосредствеността на изобразяването: ето защо, когато не изразяват начин на действие (т. е. когато не съответствуват на перфектни деепричастия от с/в, а имат други обстоятелствени отсенки), те трябва да се употребяват много предпазливо, и то главно за да се
избегне натрупването на подчинени изречения. От включените в анализа преводачи най-много – повече, отколкото трябва – си служат с еловите причастия Г. Караславов и Л. Стоянов (28 и 27% от руските деепричастия от с/в превеждат така). В преводите на последния нерядко български действителни причастия са употребени неправилно на мястото на руски деепричастия от с/в, изразяващи предходно действие, а не неговия резултат. Напр.: Изскочил на брега и обърнал се към връхлитащия Сухарко, Павка си спомни ... (Н. Островски, Как се каляваше стоманата) вм. Като (след като) изскочи на брега и се обърна към ... С., Павка си спомни ... Освен с причастия на -л руските деепричастия от с/в с перфектно значение могат да се превеждат и с предложно-именни съчетания от типа: с отметнати ръце (закинув руки), с дигнати ръце (подняв руки), с протегнати ръце (протянув руки), със скръстени ръце (скрестив руки); с вдигната глава (закинув голову), с наведена глава (опустив голову); със затворени очи (закрыв глаза), с наведени очи (опустив глаза); със затаен дъх (затаив дыхание) и пр.; напр.: Аз стоях до Враната с отворена уста (разкрыв рот) (Гайдар, Школа). С наведени очи (опустив глаза), синът спокойно вървеше след нея (Л. Толстой, Война и мир, прев. К. Константинов.) Оправдаността на този начин за изразяване функциите на перфектните деепричастия от с/в се потвърждава от практиката на руските преводачи от български. Напр.: Дядо Йорго слушаше с отворена уста – Дед Йорго слушал, разкрывши рот (Д. Димов, Тютюн). Павел газеше наведен, със стиснати зъби. Павел брел по воде, сутулясь и стиснув зубы (пак там). Посочените съчетания са синонимични на обособените обстоятелствени определения с минали действителни причастия на -л. (Срв. напр.: ... разказваше, затворил очи ... и ... разказваше със затворени очи; ... вървеше, навел глава ... и ... вървеше с наведена глава), но от морфологично и синтактично гледище действителните причастия стоят по-близо до деепричастията и затова те са най-
разпространените и най-сполучливите им еквиваленти. Някои от преводачите (Г. Жечев, Беливанова) пренебрегват неоснователно предложно-именните съчетания, които в преводите на К. Константинов, Н. Толчев, Ат. Далчев, Зах. Статков и др. са много сполучливо и умерено използувани. Значително по-рядко (в 91 от 2000 случая, тоест 5%) руските деепричастия от с/в се превеждат с български страдателни причастия от минало време с/в на -н, -т. Подобно на действителните причастия и те се срещат главно в обособени конструкции и съчетават определителното с обстоятелственото значение; напр.: Сгрудившись кучками, они говорили громко – Събрани на групички, те говореха високо (А. Гайдар, Школа); С часове лежеше, обърната към стената – отвернувшись к стене (К. Симонов, Живи и мъртви); Аксиния дотича запъхтяна (запыхавшись) в къщи (Шолохов, Тихият Дон). Най-често на мястото на руските деепричастия от с/в се срещат следните български страдателни причастия и прилагателни от глаголни основи: а) усмихнат (улыбнувшись), прегърнат (обнявшись), обърнат (обернувшись), опънат, проснат (растянувшись), облегнат, облакътен (облокотясь), превит (согнувшись) и пр.; б) подпрян (прислонясь), разкрачен (расставив ноги), наведен (нагнувшись), зачервен (зардевшись), зарадван (обрадовавшись), ядосан (обозлившись), уплашен (испугавшись), уморен (устав) и пр. Прави впечатление, че почти всички изтъкнати страдателни причастия и прилагателни съответствуват на руски деепричастия, образувани от възвратни глаголи, и от стилно гледище представляват по-сполучливи еквиваленти, отколкото съответните възвратни действителни причастия. Срвн. усмихнат и усмихнал се; прегърнати и прегърнали се; подпрян и подпрял се. За обогатяване и разнообразяване езика на преводите тези форми трябва да бъдат използувани по-често като функционални еквиваленти на руските деепричастия от с/в, отколкото в работите на Толчев, Сребров, Г. Константинов (1%), Г. Караславов, Зах. Статков, А. Барух (2%)
и др. IV. Както при превода на деепричастията от нс/в, така и тук подчинените обстоятелствени изречения (без тези с като) не заемат мястото, което им се пада, въпреки че при причинно, целево, отстъпително значение на деепричастната конструкция те са найвярното съответствие. Това важи особено за случаите, когато върху нея пада логическото ударение и тя трябва да се подчертае. И тук е необходимо да се противопостави на шаблона (с като или неподчинен самостоятелен глагол), продиктуван само от вида на деепричастието, съзнателният анализ на текста, при който се разкриват и изясняват смисловите отношения между главното и второстепенното действие. Ако между тях съществуват например темпорални отношения, те найясно се изразяват със съюзите когато, след като, щом (последното – при непосредствено предходно действие); напр.: Ладно, – сказал Полинин, выслушав ее – Добре – рече Полинин, след като я изслуша (К. Симонов, Живи и мъртви); Проводив Степана в лагеря, решила ... – След като изпрати Степан в лагера, тя реши да се среща колкото се може по- рядко с Гриша (Шолохов, Тихият Дон). Выйдя на улицу, я удивился, что так холодно – Когато излязох на улицата, аз се зачудих защо е тъй студено (Каверин, Двамата капитани); Демобилизовавшись, поехал прямо к ней – Щом се демобилизира, се запъти право при нея (В. Панова, Ясен бряг). Ако темпоралната деепричастна конструкция е употребена с отрицание, тя се превежда не само с препоръчваното в учебниците без да, но и с много по-изразителното преди да ; напр.: Он не хотел отвечать, не узнав подробностей – Той не искаше да отговори, преди да е научил подробности. Деепричастия с условно, причинно, отстъпително, целево значение се срещат много по-рядко, но обстоятелственото им значение се чувствува доста ясно в контекста, напр.: В этом легко убедиться, перелистав несколько книг ... – В това лесно ще се убедите, ако прелистите [условие] няколко книги из живота на безпризорните
(Каверин, Двамата капитани);... Еще ничего не сделав, он считался активистом – Стахович се смяташе за активист, макар да не беше направил [отстъпка] още нищо (Фадеев, Млада гвардия); Он несколько разрумянился, прогалопировав эти три версты – Тъй като беше галопирал тия три версти, той се беше малко позачервил (Л. Толстой, Война и мир, прев. К. Константинов). Преводачи като Зах. Статков, К. Константинов, М. Маджаров, Н. Толчев, Ат. Далчев умело си служат с тези сполучливи функционални еквиваленти на деепричастията от с/в в обстоятелствена функция. Но има и такива (Г. Караславов, А. Барух, А. Беливанова), които никога не си служат с тях. Единични деепричастия от с/в с ярко обстоятелствено значение и отслабена глаголност се превеждат на български език с наречия; напр.: неподвижно (не шелохнувшись), мълчаливо (смолкнув), отпуснато (развалившись) и пр. И така, въз основа на извършения анализ можем да направим следните изводи: I. Въпреки че в българския език няма деепричастия на с/в, а съществуващите в него деепричастия от нс/в на -айки, -ейки се употребяват несравнено по-рядко, отколкото руските деепричастия, преводът може да отрази абсолютно всички значения и оттенъци на руските деепричастия. II. Като функционални еквиваленти на руските деепричастия в българския език се употребяват подчинени обстоятелствени изречения, лични глаголи(като независими сказуеми), действителни и страдателни причастия от с/в на -л, -н, -т (най-често обособени), предложно-именни съчетания с обстоятелствено значение, в единични случаи наречия и подчинени определителни изречения. III. Изборът на най-добрия (от няколко възможни) или на единствено възможния функционален еквивалент изисква предварителен грижлив анализ на оригинала с цел да се изяснят,от една страна, видо-
временните съотношения между второстепенното (деепричастно) и главното действие, а, от друга – синтактичната и стилистична функция на деепричастието или деепричастната конструкция, взета в широк контекст. IV. Механичното превеждане на деепричастията по определен шаблон, без оглед на тяхната синтактична и стилистична роля, е широко разпространена и опасна слабост на нашите преводи от руски, която води до елиминиране богатите възможности на родния език. V. Анализът на откъси от произведения, различни по сюжет и стил, превеждани от различни преводачи, ни помага да установим следните най-важни съотношения между руските деепричастия и техните български функционални еквиваленти: 1. Руски деепричастия от двата вида, употребени като второстепенни сказуеми без или с едва забележим обстоятелствен оттенък, се превеждат на български или с подчинени изречения със съюз като, или със самостоятелни глаголи-сказуеми (без подчинителен съюз). Първият вариант се предпочита, когато контекстът налага да се подчертае зависимостта на деепричастното действие от главното или ако към едно сказуемо се отнасят няколко деепричастия – в такъв случай съюзът като се употребява само пред първото, но се отнася към всички второстепенни сказуеми. Вторият вариант е по-добър, когато деепричастното действие логически не зависи от главното или ако и без това в изречението има други подчинени изречения (за да се избегне натрупването). В тази функция умерено могат да се употребяват и съответните български деепричастия. 2. Ако руските деепричастия имат ясно доловимо обстоятелствено значение, тоест ако са употребени като "предикативни обстоятелства", те могат да имат следните български съответствия: А. Ако изразяват начин на действието, деепричастията от нс/в се превеждат: а) описателно с като;
б) с деепричастия (рядко); в) с предложно-именни съчетания (с усмивка, с плач и т.п.). Деепричастията от с/в се превеждат: а) с причастия на -л; б) с предложно-именни съчетания от типа с наведена глава; в) със страдателни причастия. Б. Ако изразяват време, деепричастията от нс/в се превеждат : а) с подчинени изречения с като, когато; б) с деепричастия(рядко); в) с предложно-именни съчетания от типа на отиване, на лягане. Деепричастията от с/в се превеждат: а) с подчинени изречения с като, след като, когато, щом; б) с действителни причастия от с/в на -л (рядко). В. Ако означават причина, деепричастията от нс/в се превеждат: а) с подчинени причинни изречения със защото, понеже, тъй като; б) с деепричастия (рядко); в) с предложно-именни съчетания от типа от страх, от срам. Деепричастията от с/в се превеждат: а) с подчинени причинни изречения със съюзите понеже, защото, тъй като; Г. Ако имат условно, отстъпително или целево обстоятелствено значение, деепричастията от двата вида се превеждат със съответните подчинени обстоятелствени изречения, а тези от нс/в понякога и с деепричастия. Д. Ако имат обстоятелствено-определителен оттенък, деепричастията от двата вида се превеждат с подчинени определителни изречения или с български действителни и страдателни причастия. Големите успехи на културата, а така също на преводаческата практика задължават да се излезе от фазата на ненаучните и интуитивни търсения на възможни, но не винаги най-добри съответствия и да се постави преводаческата дейност върху здрави
научни основи. Време е вече да се обобщи опитът на талантливи български преводачи и писатели – добри стилисти, и на тази основа да се изработи стройна система от съотносителни езикови средства – взаимнозаменяеми функционални еквиваленти, – които биха облекчили трудната и отговорна работа на преводача.