Text
HP
Проф. ТЕОфИЛ ИВАНОВ
СТОЯН СТОЯНОВ
АВ R1TVS
ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ
000000091011
1985
ДИРЕКЦИЯ „КУЛТУРНО- ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО" — РАЗГРАД
)
ПРЕДГОВОР
(ЬИ& ’ г'-ТЕКА
... ( -нт. . сг
Широко са изполэувани писмените сведения нв внтичните в
ервдновековните историографи, от«Р”"’а "‘хУхе от^зяващи
надписи, квкто и геогрефски карти о ' влизат а
провинции™ Миэин и Трения, гопямв част от конто влизат
днешните политически граници не HP Булгария.
Приложена™ нв кран нв труда библиография
рвтурв) дааа вузможност на интерасуеащите се дв н«мер
вече подробности и вргументи за изложение™ н. двемв
ри. Тн а изготвена от Румен Иванов от Археопогическ,™
тут и музей при Бупгарскета вкадемия на науките*у е иэра.
Топографскатв карта на Абритус и нетова а о огрвф8
ботена от инженер-геодеэиств Атанас Камен ₽ е яеп0 не
Асен Христов от Софин. Общият план на Абритус
инженер-геодезиста Петур Вьпее от А М р п 6ликувет за
и графическите реконструкции (последние с V и архи.
пурви пут! са реализирени от" ЧНо1О руковод-
тектуран техник Стефан Гошев от София гi А „зколките и
стео на професор Теофил Иввноа, руковод матери-
лроучаанията в Абритус. Илюстретианият фотографа
ал е напреаен главно от дваматв автора.
Безкрейно сме благодарив и на Центуре за "^^а'гютов-
формация и лечат при Комитете за култура в читатели
ността му да подвесе на бългерските и з0 П0пуп„.
издание, иэготвено с много вкус, което щед°в(*' хеология.
риэиренето на постижаниятв на българскета
Нвстоящият труд -АБРИТУС История и археология щв
ядоволи големия интерес на булгарската и чуждестреннатв
общестееност к-ум иовооткрития и наследием римски военеи ле- '
Сер (кастел) и кусноантмчви рвнноаизантийски гряд АБРИТУС 1
(I — VI в) и те отклонив не нуждатаот кратко научно, ио досгьпно
изложение ив най-новите отк ритма и постижения ив бъл rape кета
врхеопогмческа наука, поаечето от конто се публикуеат за охран
път. Том се отмдея както до самим текст, таке и до лпвноаете и
грефическите реконструкции на укрелителната система и на
обществеиата и жилищнета архитектура.
Резултвтите са плод на близо 25-годишма (с малки лрекъева-
мия) научно-иэследователска деиност (1953-1976 г.). Те об-
хващзт почти цялата у крепи тел не система една част от в ът ре из-
ноет та и от некрополите (гробищата) Бейзе устаиоаен топо-
грефски континуитет в продолжение нв дълъг низ от векове,
конто обхвашат времето на самостоятел.нате тракийска държгаа
на одриэите (основана в крея на VI в лр.н.еЛ, ив римского и ви-
зан-ийскотс в ла дм чес т во над трекийските земи преэ I —VI в, и
на Бъпгарската държава (основана в 681 г.J преэ ущ Х(век'
Разг ле дан и са таким мжни проблеми квто локализирането
на Абри-ус еърху местността Хисарлъка, не 1 км източно от Раз-
град е Сеаероизточна Болгария, лланът и устройством ив кре-
лос г ите стами, порти, потерпи, стълби и кули, гредоустройстве
ният г -их (а том число водоснабдяеането и канал изацията!, вр-
хитек социалиият и етничееккят сыпав на обитателите,
зама*.м-е и техните произведения, монетната циркулация и ня-
*спко з зтии и сребърни монетни съкрошища, репигията и по-
греб. .• *е обичеи през езическия и християнския период (обр. 1)
Отделено е място на неизвестною булгарско средноаекоано
изгредено вурху резвалииите на разрушения и налуснат
Аб н поосуществувапо само от УЩ до X век
от Авторите
2
ИНТЕРЕСЫ КЪМ
РАЗГРАДСКИЯ
ХИСАРЛЪК
Останките от каменните кре-
постни стени и сградите Вътре В
Разградския Хисарлък са прибличвли
Вниманието на мнозина чуЖдес-
т ран ни пътешественици и на
местноШо население. В далечното
минало оттук са извадени множе-
ство каменни пвметници и блокове
за построяването нв общестбени
(грвдскатв часобникоВа кула, дЖа-
миите, старата баня и др.) и Жи-
лиилни сгради В Разград и В околни-
те села.
Обаче началото на археологиче-
ските проучбания е поставил Ана-
ние Явашов. учител и инспектор по
естествените науки в Разград.
Преэ 1887 г., само 9 години след
освобоЖдението нв България от
петвекобното турско владиче-
ство. той направил краткотрайни
разкопки В западнвта част на Хи-
сарлъка, тлвскан от Желанието да
узнав от кои епохи св старините и
какби племена са обитавали кре-
постта. Той попаднал на притвора
на одна старохристиянска базилика
от VI в., която изтълкувал като
сбетилище на Аполон, понеЖе там
нвмерил каменна плоча с надпис нв
латински език. посбетена на тоба
боЖестбо. На първия план на „Гра-
дището" обектът е означен с бъл-
гарската букбв К. Преэ 1953 г. ние
успяхме да открием апсидатв сре-
щу средние корвб, една мощехра-
нителница (реликвиерий) с кръст и
други предмети, които поквзахв по
беэспорен начин, че се касае зе цър-
кба.
През 1В93 а. А. ЯВашоВ подновил
разкопките, но този път Върху из-
точнатв най-Висока част на Хисар-
лъке и отноВо попвднал на църква
от V 8. Той установил, чв тя била
изградена Върху останките на други
сгради и в съседство с постройки
от римската и ранновизантийска- Обр. 2 Мраморна олтарна пл<
та епоха. Върху първия план тя е управлението на Реметалк //
означена с буквата М.
Преэ сыцвта година Явашов на- рвЖения на боЖестВа от римски
правил опит да открие ЮЖната по- гръцкия и малоазийския пантаон.
рта, но тоВа не му се удало, В за-
мена на тоВа той попаднал нв гли-
нен водопровод, който идвал от юг
и сочел към крепостта.
А.Явашов поддърЖал дружески
отношения с многозаслуЖилия за
развитието нв българската архео-
логия чех Кврел Шкорпил от Варнен-
ския музей, който му оказвал ценна
научна помощ. На Шкорпил дълЖим
първия окомеран общ план нв кре-
постта с означение на предполагав-
мите места нв портите и кулите.
публикуВвн за първи път през 1905 г.
и преиздаВан по-късно и от ЯВвшоВ.
През 1922 г. при риголване на лозе
В местността Малкият юк, разпо-
лоЖенв нв север от римския кастел
Върху Хисврлъкв, била открита ко-
лектибна нвходкв от 26 бронзови *
предмета: плочки-матрици с иэоб-
статуйки и други предмети, дати-
ращи от II и началото на ill бек. С
нейното публикуване се зае 8и-
дният бълеарски историк академик
Г.И.КацароВ.
През същата година родолюбиби
гразкдани осноВали Разградското
археологическо дружество, което
си поставило ВаЖни задачи: да из-
дирва, събира и проучва материала
за история та и културата на Раз-
градския окръг от нвйдълбоке древ-
ност до недавнашното минало. За
негов председател бил избран А.
ЯВашоВ. който звемал тази почет-
на длъЖност до края на Живота си
(1934г.). Преэ този период били
отлечатани 10 отчета за дейност-
та на друЖеството. в които има
множество публикации на А. ЯВа-
шов върху новооткрити старини.
3
След 1934е прекъсняла издателска-
та двиност на друЖвство то. Дру-
Жеството продълЖило своята дей-
ност. като за председатели били
избирани учители и други подходя-
щи лица с интерес към миналото.
Проз 192вг. започнало построя-
венето на новото шоса Разгрвд —
Шумен и била частично разкрита0
заснета и звпазена от А. ЯВашов
сеВерозвпадната ъеловв кула № 1.
Проз 1930г. А.Явашов публикубал
пърВета част нв сбоя дългогодишен
пионерски труд ..Разград. Нагобото
археологичаско и историческо ми-
нало". В който систематизирал го-
ляма част от събрания от него раз-
нообразен археологически материал
за праисторията. тракийската.
римската и късната епоха на Раз-
град и околността му. За съЖаление
той не успял да издвде обещвнатв
Втора част.
Нов етап 6 системното археоло-
еическо проучбане на Разградския
Хисарлък започна проз м. април
1953 г. и с иэВестни прекъсВания
продълЖи до 1978г. включително.
Разкопките бяха раэгърнати Върху
гол®ми площи, които обхванаха кре-
пбстните стени и Вътрешността
на крепостта. Те бяха организирани
и про Веден и от Археологические ин-
ститут и музей при Българската
академия на науките В София под
научното ръководстбо на проф.
Теофил ИВаноВ В сътрудничестбо
с ОкръЖния исторически музей В
Разград В проучВанията Взеха учас-
тие специалисти от различно дис-
циплина. археолози (ст.н.с. Соня
Георгиева Георги Купонов, Стоян
Стоянов — директор на О ИМ —
Разград през 1960—1979 г.. Теодора
КовачеВа от същия музей през
1960—1963 г. и др ). архитекти (Ба-
сил Ангелов), лекари (проф. д-р Сте -
фан Иванов от Ветеринармо-меди-
цинския факултвт В София и
ст.м-С-. кмн д-р Петър Боев — ан-
трополог). инЖенер-геодезисти
(Петър Вълев) и други
Разкритите недвиЖими памет-
ници на аржитектурата бяха свое-
временно консервирани под научно-
то | ъководстВо на архитокт Рано
РачеВ. заместник-директор на На-
ционалнип институт за памвтни-
ците нв културата 6 София сьс съ
т рудни чес т Во то на архитект
Анастас КараенаВ от групатоа на
институтов ВъВ Велико ТърноВо.
Всички подбиЖни находки на бита
и културата днес се пазят В ОкръЖ-
ния исторически музей В Разград. В
съседство със себерната крепоспт-
на стена бе построен местен музей
„Абритус", В който бете подредена
експозиция, отгоВарящв на съвре-
менните принципи на музейното
дело (състаВител Ст. Стоянов).
НоВите открытия приВличат Вся-
ка година хиляди туристи и специа-
листи от целия свят. Появихв се
изследбания В български и чуЖдес-
транни издания, които още поВече
спомогнаха за популяризирането на
историята и културата на този
ваЖен обект.
ТРАКИЙСКО
СЕЛИЩЕ
Римските завоеватели построили
през I в. на не. своя укрепен лагер
(кастел) 6 местността Хисарлъка
върху оствнките на тракийско
селище. Част от него бете откри-
та през 1953 г. и след това под сгра-
дата с вътрешен двор Vtl върху из-
точната най-висока част на Хисар-
лъка- Поради ограничения размер на
проучената площ не могат да се
определят границите на селището.
В един сондаЖ в помещение № 17
(таблинума) на сграда VII на дълбо-
чина 4 м от подовото му ниво се
откри силно повредена медиа мо-
нета на филип II Македонски
(356—336г ) и фрагменти от сиво-
черни трак и иски съдове. направени
на грънчарско кололо. Следователно
засега разполагаме с данни, че е име-
ло Живот около средата на IV
в. пр н е. Не се знае кога за първи
пъто тук е Възникнало селище След
средата на IV В. пр. н.есв губят сле-
дите.
Обаче разкопките проз 1953 г.
предлоЖиха един много ВаЖен ис-
торически документ за селището
през двадесетте години на IB. на
н.е. Беше намерена бяла мраморна
плоча от праВоъгълен Жертвеник с
гръцки надпис (обр. 2) Официа-
лният канцеларски език бил гръц-
кият. а гоборимият веред населе-
нието — тракийският Плочата се
откри Вторично употребона като
настилка на старохристиянската
трикорабна базилика от VI В. (сгра-
да XIII). на чийто притвор бете по-
паднал А, ЯВашов през 1887 година.
Запаэена е ляВата no-голяма част
от надписа. Плочата има горе хо-
ризонтална релефна ивица. а оста-
налито три страни нямат рамка.
Допълнен. надписът е гласял така:
J. Baoiosvovroq Орикю[у РощцтеМ-кои)
Kotvik vtwvov |к<н [кнтй.Ёсц]
РофЦТШ.МИ» |РТ]ОКО11ПОрК-|
6r (OpttKibv 6w<jcno|v iiiofi)
5."Airo>.X.(bvio^ Ekt«»k€yOo|v Bi^t>evo^|
отратцуо^ 'Av/iaXov xa[i
ki‘k xoi PvoiKfjc tov pco[pdv AvtOipiCv)
Превод:
..През царуването над mpakume на
Реметалк, внук по баща на цар (ба-
зилевс) Котис и внук по майка на
цар (базилевс) Реметалк, син на ди-
наста на траките Рескупорис. Апо-
лоний, сина на Ептаикент, родом от
Бизия (Виза), стратег на Анхиало,
Селетика и Рюзика издигна Жертве-
ника”.
Надписът в композиционно отно-
шение се състои от две части. Пър-
Вата част определи времето. кога-
то бил поставен Жертвеникът То-
ва е управлението на тракийския
цар Реметалк II, син на Рескупорис.
ЗаслуЖава да се отбелеЖи фактът.
че първоначално Реметалк II бил на
речен „династ на траките" (6t«vuori]-
Орамог) — началото на 1 peg, а по-
късно бил признат от император
Тиберий (14—37 г.) за „цар (бази-
4
леве) на mpakume". Предишната
титла била изчукана и на нейно мяс-
то била написана новопридобитата
титла. От друга страна дядовците
му по бащина и майчина линия били
базилевси. Само баща му Рескупорис
бил „династ на траките" и такъв
останал до края на Живота си (19 г.
на н. в.).
От един гръцки посвятителен
надпис от Аполония (днес Созопол)
на Черно море узнаваме, че динас-
тът Реметалк II бил Женен за Пи-
тодорида Младша, внучка на Реме-
талк I.
Надписът от Разградския Хисар-
лък има официален характер. Той
бил поставен от Аполоний, син на
Ептаикент, лице от тракийски про-
изход. който изпълнявал длъЖност-
та стратег, т. е. военно-админис-
тративен управител. Според един
гръцки надпис от Аполония негова
съпруга била Леонто (гръцко име)
и имал деца, меЖду които една дъ-
щеря на име Авлузениос (тракийско
име). През 1936 г. в квартал Ата-
насово на град Бургас била намерена
посветителна плоча с гръцки над-
пис от сыцото време, от което и
плочата от Разград. Тя бете пуб-
ликувана от Люба Огненова-Мари-
нова и Михаил Лазаров едва през
1962 г. т.е. след нашата публика-
ция от 1955 г. От Бургаскин надпис
научаваме, че Аполоний, син на Еп-
таикент, произхоЖдал от Бизия,
днес Виза в европейска Турция. Той
издигнал памятника в чест на Апо-
лон Карзенски. Трябва да се допусне.
че и в Разградския Хисарлък е имало
светилище на Аполон, в което бил
издигнат Жертвеникът. Беше' по-
твърдено нашето допълване на
стратегията Селетика, чието име
не е запазено върху плочата от Хи-
сарлъка. Той е съдърЖал трите
стратегии. Първоначалната титла
„династ" върху Бургския надпис съ-
Обр 3 ВароВиков Жертвеник с името
на Абритус от временю на Антонин
Пий
5
то била изчукана по-късно и заме-
нена с новопридобитата титла
_базилевс' Следователи о двата
надписэ били поставени от един и
същ стратег — Аполоний. сим на
Ептаикент. който упраВлявал Ан
хиало. Селетика и Рюзика. Плочата
от Разградския Хисарлък сега се па-
зи 6 Националния археологически
музей 8 София, но гипсоВо копие е
изложено 6 музея „Абритус".
ВъзникВа бъпросът кои са били
причините да се замени титлата
.династ" на Реметалк II с титлата
..базилевс". За да ги разберем, тряб-
8а да потърсим писмените изВори
8ърху събитията В Тракия през пър-
Вите десетилетия на I Век На по-
мощ ни идбат ..Аналигпе" 11.64 на
римские историк Тацит (55—
120 г ). който ни съобщава че след
смъртта на тракийския базилебс
Реметалк I (умрял В 12 г на н е.)
Верен съюзник на Рим. император
Август се намесил във вътрешните
работи на полузависимото от Рим
тракийско царство и изкуствено го
разделил на две царства. Едното
упраВлявал Рескупорис братът на
Реметалк I. който ..не бил Верен на
Рим"* (цитат), а другото Котис.
синът на покойника Според веков-
ните траки иск и династически тра-
диции законният наследник тряб-
вало да бъде Рескупорис От Тацит
узнаваме. че подялбата на земите
била несправедлива. „Рескупорис по-
лучил необработените. дивите и
близките до неприятеля области, а
Котис — полетата. грэдовете и
съседните на Гърция места" (ци-
тат) Следователно царстбото на
Рескупорис се простирало в дмешна
Северна и Североизточна България
с част от черноморското крайбре-
Жие. а на Котис — в днешна ЮЖна
България и Северна Гърция до Тра-
кийското море (днешно Егейско мо-
ре) Обаче Рескупорис не моЖал да
се помири със сторената неправда
и тъсел начин как да завладев зе-
ните дадени на племенника му. Два-
мата Владетели решили да се среш-
нат и по мирен начин да уродят
спорните въпроси- Срещата ста-
нала В царстбото на Рескупорис.
който „устроил пир и веселбата
продълЖила до късна нот В ядене и
гиене' (Анали, II. 65). Но Котис бил
измамен. Той бил окован от Реску-
порис. а после и убит по негова за-
повед. Тогава Рим си послуЖил също
с измама. Римският управител на
провинция Мизия Помпоний флак,
който бил в приятелски връзки с
Рескупорис. го поканил в римските
укрепления. Оттук под предлог на
придруЖаване от почетна страЖа
в действителност Рескупорис бил
арестуван. доведен в Рим и съден.
Той бил обвинен от съпругата на
Котис. че е неговият убиец и го осъ-
дили на изгнание 8 Александрия (Еги-
пет). но там бил убит, понеЖе се
опитал да бяга или пък му било при-
писано това престъпление (Анали.
II, 67). Това станало 8 19 г. на н.е.
Вместо малолетните деца на Ко-
тис като техен опекун упраВлявал
бивишят римски претор Требвлен
Руф. Тоэи факт показва красноре-
чиво, че това царство било напълно
зависимо от Рим и съществувало
само номинално
Рескупорис бил наследен от сина
си Реметалк II. за който Тацит
(Анали, II. 67) пите. че ..бил против
батините си планово", т. е. той бил
дружелюбно настроен към Рим. Два
пъти (в 19 и 26 г.) Реметалк II под-
помагал римляните с тракийска
войска, за да потушават вълнения-
та на траките от планинските ра-
иони. който се борили за независи-
ма. самостоятелна Тракия. против
опитите на Рим да набора новоб-
ранци меЖду тракийските младе-
Жи (Анали. 111.38; IV.46—51). Тацит не
скрива храбростта и самоотвер-
Обр 4 Бук вата А Вьржу стените на
пропугиакулума на Северната порта
Обр 6 Староуристиянски надпис на
араЛданин на Абритус
6
Аеността на mpakume, koumo пред-
почитали смъртта гфед позоряото
робство. Някои дори забивали ка-
мата право в сърцето на Жената и
децата си. а после и в собственото
си сърце. Но траките не могли да
устоят на многобройната, отлично
подготвена и ВъоръЛена римска
войска. Те предприемали предимно
внезапно нападения в неочаквано
време и бързо се прибирали в свои-
me крепости, който били кацнали
върху недостъпни височини и в бли-
зост до планинските пътища.
Най-сетне съпротивата на траки-
те била сломена. Със своята ан-
тинародна политика Реметалк II
показал на дело своята вярност към
римския император Тиберий (14—
37 г.), който най-сетне го удостоил
с титлата „базилевс на траките*'.
Според нас тази промяна е станала
проз 26 г. Тогава било наредено вър-
ху всички официални надписи в чест
на Реметалк II да бъде изчукана пър-
воначалната титла „династ на
траките" и заменена с новопридо-
битата титла „базилевс на тра-
ките". Това убедително показват
надписите от Разград и Бургас.
От нумизматичните находки
узнаваме, че Реметалк II е секъл со-
бствени медни монети. върху ли-
цевата страна на който стоял
образът на император Тиберий, а
върху гръбната-неговият образ
Всъщност той продълЯшл тради-
цията. създадена от чичо му Реме-
талк I. върху чиито монети се ви-
Ждат главата на император Август
и неговата. Не знаем, каква е била
по-нататъшната съдба на Реме-
талк II и на неговото царство Тряб-
ва да се допусне. че тракийското
селище в Разградския Хисарлък бил
центърът на стратегията Рюзика.
Преэ 45 г. на н. е. по времето на
римския император Клавдий (41 —
54 г.) тракийското царство на Ре-
металк III. сина на убития Котис и
внук на Реметалк I. загубило эави-
наги своята политическа независи-
мост. Това се отнася и за другото
тракийско царство. Рим оконча-
телно завладял тракийските земи
и основал новата провинция Тракия
с главен град Перинт (днешният
Ерегли) на тракийския бряг на Про-
понтида (днешното Мраморно мо-
ре), западно от Византион, по-къс-
ния Константинопол (днешния Ца-
риград) Тя обхващала земите на юг
от провниция Мизия. до Тракийско-
то или Егейското море, на изток до
Черно море и на запад до река Мес-
та.
Римляните осъществили завое-
вателните планово и стреме>ки на
император Август (27 г. пр. н. е. —
14 г. на н.е.) Римската империя да
достигне бреговете на река Думав
(дн. HP България и СР Румъния). Го-
лямата река станала естествена
граница на провинция Мизия. съз-
дадена около 15 г. на н.е Тя обхва-
щала земите на днешна Сърбия,
България и Северна ДобрудЯса (сега
в СР Румъния). През 36 г. поради ад-
министративни и военни причини
провинцията била разделена на две
провинции' Горна Мизия и Долна
Мизия. като границата била реката
Цибър (античната Кеброс) в днешна
Северозападна България.
Долният Дунав станал римска
отбранителна линия (лимес) През
I в. на н е в Мизия (съответно в
Горна и Долна Мизия) били наста-
нени следните легиони с принадле-
гкащите към тях помощни войски
(auxilia) В Рациария (днешното с.
Арчар. Видински окръг) лагерували
поделения (vexdlationes) на VII Клав-
диев и на IV флавиев легион в Ескус
(днешното село Гиген. Плебейски
окръг) IV скитски и V македонски
легион, в Нове при Свищов — VIII
Августов (45—69 г ) и I италийски
легион (след 69 г). След успешните
две войни на император Траян
(98—117 г J срещу даките в 101 и
106 г римляните създали новата
провинция Дакия в 107 г (в днешна
Обр 5 варовикова милиарна колона с
името на Абритус от управлението на
филип Араб
СР Румъния). Тогава V македонски
легион бил преместен 6 кастела
Трезмис на дасния бряг на Думав 6 |
СеВерна ДобрудЖа) днешното село
Иглица), където останал до 167 г.,
а след тоба 8 Потаиса (днешния
град Турда В СР Румъния) до 271 г. I
След 106 г. в Дуросторум бил на- ;
станем XI Клавдиев легион, премес-
тен от Дакия след войните. Вак-
силации на I италиански легион име-
ло 6 Ескус. кастела Августе при с.
Хърлац. Врачански окръг. кастела
Алмус (днес град Лом). Монтана
(днешния Михвйлобград) и другаде,
а на XI Клавдиев легион 8 Ескус. Мон-
тана и другаде.
В 271 г. император Аврелиан
(270—275 г.) бил принуден да ева-
куира римските войски от трите
провинции с името Дакия и да ги
настани по десния бряг на долния
Думав, който станал лимес. Тогава
V македонски легион бил върнат
отноВо в Ескус. а XIII легион „близ-
нак" бил преместен от град Апулум
(днес град Алба Юлия в СР Румъния)
в Рациария, която станала главен
град на новообраэуваната римска
провинция КрайбреЖна Дакия (Dacia
Ripensis), която обхввщала земите
на изток до река У тус (днес река
Вит). От Утус не изток се прости-
рала новата провинция Долна или
втора Мизия с главен град Марциа-
нопол (днес град Девня. Варненски
окръг). Североизточната част на
бившата Долна Мизия образувала
новата провинция Малка Скития с
главен град Томи (днес град Кон-
станца в СР Румъния). Множество
печати върху строителна керамика
от България (от края на III в. на-
татък) посочват гарнизоните на
лагеруващите легиони и техни по-
явления. как то и сведеиията в „Спи-
сък на слуЖебнитв чинове").
ЛОКАЛИЗИРАНЕ
НА АБРИТУС
До эапочването на големите раз-
копки в Разградския Хисарлък през
април-ноември 1953 г. учените
В.Томашек. Г. Кацаров. А. Явашов и
други поставяха тем града ДАУ-
СДАВА, споменат само един път в
писмените изВори, а именно в ..Гео-
графия" 111.6,10 на гръцкия гаограф
Клавдий Птолемей от Александрия
(Египет). Живял и творил през
управлението на император Марк
Аврелий (161—1 ВО г.). Даусдава е
означена меЖду Дунав и Стара пла-
нина. Клавдий Птолемей отразява
административното устройство
иа Горна и Долна Мизия след дакий-
ските войни на Траян. Езиковедите
(акад Вл- Георгиев и други) тълку-
ват името Даусдава(Аао<кт6<п)фквгпо
..Вълчи град". А.Явашов посочи две
местности около Разград, който
имат турски названия: КуртлудЖа
(на български език „Вълчищница")и
Курткуюлар (на български език ..Въл-
чи ями"). Но тези данни не могат да
бъдат сигурни доказателства за
точното местоположение на Дау-
сдава. Бяха необходими епиграфски
паметници с името на крепостта,
открити в самия Разградски Хисар-
лък.
Обаче откриването на един ва-
ровиков Жертвеник с латински
надпис през м. февруари 1954 г. в
една римска сграда върху Разград-
ския Хисарлък предизвика истинска
сензация в науката и постави отно-
во на дневен peg проблема за съ-
щинското име на тамошната кре-
пост (обр. 3).
Надписът гласи така:
1. (Her)culi sacr(um).
[P]ro salute Antonini
Aug(usti) Pii et Veri Caes(aris)
veteran! et C(ives) R(omani)
5 et consistences
Abrito ad c(anabas) A[el(ias)]
posueru(nt).
В български превод:
1. „Посветено на Херкулес.
За здравето на Антонин
Август благочестив и на цезаря
Вер
ветераните и римските граЖ-
дани.
5. изаселниците
в Абритус при Е[лиевите| кана-
би
поставиха (Жертвеника)".
Надписът съдърЖа няколко ком-
понента:
1. БоЖеството. на което бил по-
светен Жертвеникът — в случая
Херкулес; 2. Времето и поводът за
издигане на паметниха — това е
здравето на император Антонин
Пий и на цезаря Вер (бъдещия им-
ператор Марк Аврелий); 3. Лицата.
който се погриЖили за това — „ве-
тераните, римските граЖдани и
заселниците в Елиевите канаби при
Абритус". Всъщност последният
компонент е много ваЖен за устано-
вяване местополоЖението на кас-
тела АБРИТУС върху Разградския
Хисарлък. Жертвеникът е стоял на-
вярно в принципията на кастела. в
който е лагерувала кохорта от по-
мощните войски, придадени към XI
Клавдиев легион с постоянен лагер в
Дуросторум (днес град Силистра).
От надписа научаваме. че не само
около лагерите на легионите. но съ-
що така и при тези на помощните
войски имало крайлагерно селище,
наречено в надписите canabae. Тако-
ва селище е имало и при митническэ-
та станция Димум (днешния град
Белене. Великотърновски окръг). на-
речено в един надпис „Елиеви кана-
би". При лагера на XI Клавдиев легион
в Дуросторум са засвидетелствува-
ни също „Елиеви канаби", т.е. от
същото време. как то селището при
Абритус.
До 1954 г. кастелът Абритус се
търсеше на различно места в днеш-
на Североизточна България: най-на-
пред при село Плиска. Шуменски
окръг. но след като беше устано-
вено че там се е намирала първата
българска столица Плиска, то Аб-
ритус бешо изместен при село Ап-
таат, днес село Абрит, Толбухински
окръг. недалече от българо-румън-
ската граница (Карел Шкорпил).
Обаче съдърЖанието и обстоя-
телствата на намиране на Жертве-
ника в Разградския Хисарлък пока-
заха, че ние сме попаднали на раз-
валините на дълго търсения кастел
Абритус.
В подкрепа на това схващаме се
пвяват и някои други ценни данни.
Началната буква А на името Аб-
ритус била гриЖливо издълбана вър-
ху челата на U-образните кули на
северната крепостна стена, на въ-
трешните стеки на пропугнакулума
на Северната порта (обр. 4) и върху
куртината на източната крепост-
на стена в непосредствена близост
до кула №11 на Източната порта.
Този факт стана известен по време
на разкопките и проучванията на
укрепителната система през 1953
и следващите години.
По-нататъшните издирвания и
изследвания предлоЖиха нови дока-
зателства за точното местопо-
ложение на Абритус.
През м. септември 1980 г. на око-
ло 1,5 км източно от кастела Аб-
ритус (в местността „Хисарлъшко
селище") покрэй шосето Разград
— Шумен при изкопни работи за
поставяне на телефонен кабел беше
случайно открита варовикова ми-
лиарна колона (висока 1.52 м) с ла-
тински надпис — посвещение на им-
ператор Марк Юлий филип (извес-
тен още с прякора Араб) и на сина
му Марк Юлий филип. Тя била из-
дигната покрай римския път Мар-
цианопол — Абритус — Сексагинта
Приста (днес гр. Русе) в периода
меЖду 15 август 245 и 30 август
247 година. Тя се е намирала на една
римска миля (1480 м) от Абритус.
Засега това е първата и единствена
милиарна колона от управлението
на филип Араб не само от Абритус,
но иэобщо от Долна Мизия. Тек-
стът гласи така (обр. 5):
1 Imp (eratori) Caes(ari)
Mar(co) lulio
Pilippo
pio filici(sic’) invi(cto)
5 Aug(usto)etMarc(o)
lul(io) Philipo(sic!)
nob(ilissimo) Caesa-
res(sicl).Per
terr(itorium)Abri(tanorum)
10 m(ille) p(assuum) I
Превод:
„На император цезар Марк Юлий
филип, благочестив, щастлив, не-
победим, Август и на най-благород-
ния цезар Марк Юлий филип. По
територията на Абритус една ми-
ля".
Сега колоната се пази в ОкръЖния
исторически музей — Разград
Трябва да се смята, че въпросът
за локализирането на Абритус при
Разград е окончателно решен Про-
учванията показаха. че милиарната
колона била по-късно вторично
употребена като строителен ма-
териал в стената на една римска
сграда. Но ннма никакво съмнение.
че римският път е минавал наблизо.
Към тези доказателства трябва
да прибавим още един епиграфски
паметник от Разград. Става дума
за старохристиянски надгробен
надпис в памет на някой Жител на
„град Абритус" (civitas Abritanorum)
(обр. 6).
Името на Абритус се чете в една
гръцка епиграма върху колона с не-
известно местонахождение, сега
прибрана в музея ..Велики Преслав".
Върху някои географски карти от
XVI — XIX в., отразяващи римската
и ранновизантийската епохэ, касте-
лът Абритус е означен в днешна Се-
вероизточна България (обр. 7).
Въз основа на археологическите
изследвания и на епиграфските па-
метници в околностите на Разград
са съществували следните обекти:
1. Укрепен лагер на кохорта върху
Разградския Хисарлък. 2. — крайла-
герно цивилно селище в близост до
военния лагер и 3. Цивилно селище
с ранг на село (vicus). Те били орга-
нически и административно свър-
зани помеЖду си. През ранновизан-
тийската епоха Абритус е град (ci-
vitas), епископско седалище на про-
винция Долна или Втора Мизия. Не-
крополите били раэполоЖени навън
от споменатите обекти
Абритус се спомеяава у антич-
ните (гръцките и римските) и сред-
новековните автори предимно във
връэка с кръвопролитната битка 8
неговата околност през м. юни
251 г. меЖду римляните и нахлули-
те от север готи от Дакия (днешна
СР Румъния), предвоЖдани от Кни-
ва 8 тази битка загинал император
Траян Деций (249—251 г.) и синът
му Херений Готите заедно с кар-
пите преминали Дунав при римския
лагер на I италийски легион Нове,
източно от град Свищов през про-
летта на 250 година. Там Книва раз-
делил Войската си на две части, от
който едната (около 70000 души)
останала да обсаЖда Нове, а друга-
та се отправила на юг към Стара
планина и оттатък Защитата на
Нове ръководел Требониан Гал. упра-
вителят на провинция Долна Мизия,
който отблъснал нападателите С
войската си Книва се насочил към
град Никополис ад Иструм (на 3 км
юЖно от с Никюп. Великотърнов-
ски окръг). но не успял да го завла-
дев, а дали около 30000 души Жер-
тви. Императорът Траян Деций
преследвал готите и при град Берое
(днешният град Стара Загора) бил
внезапно нападнат и едва се спасил
Зимата император Деций прекарал
в град Ескус при с. Гиген, Плевенски
окръг. През пролетта на 251 г. той
реорганизирал войските от Ескус и
Нове и се готвел да нанесе съкру-
шителен удар на готите. МеЖдув-
ременно готите се придвиЖили към
югозапад и успели да обсадят фи-
липопол. Атинският историк Де-
ксип (роден около 210 г), съвремен-
ник на събитията, подробно е опи-
сал обсадата нз града, тактиката
и стратегията на нападение и
отбрэна Отбраната била поверена
в
9
на Приск Император Деций, отпра-
вил писмо до филипополците („Ски-
тика", 4), което Приск прочел 6
„стадиона, който се намирал Вътре
6 ерада" (цитат). Новите разкопки
В Плобдив) под площад „19 ное-
мври". би Вша та „ДЖуман") потвър-
диха сведенията за местополоЖе-
нието на стадиона (разкопки на Л-
Ботушарова). Императорът им
вдъхвал кура* и обещавал скорошна
Военна помощ. Обаче градът бил
превзет и оплячкосан. НатоВарени
със скъпи трофеи. Водейки със себе
си множество Военнопленници и до-
битък, готите напускали филипо-
пол и се отправили през Стара пла-
куна на сеВер към Дунав, за да се
6 ъ рн ат на местата. откъдето
тръгнали. Те се опитали да прего-
Варят с император Деций, но той
отказал, като се надяВал на победа.
Искал да им пресече пътп, преди да
са стигнали голямата река. Реши-
телната битка станала В околнос-
тите на Абритус. Дексип определя
полесраЖението при „така наре-
чения форум (търЖище) на Тем-
броний (Вм. Семпроний) при Аб-
ритус’'. Досега не е локализирано
Въпросното търЖище, но несъмне-
но то се е намирало покрай реката
Бели Лом. Амиан Мгрцелин (исто-
рик от IV В.) пише, че императорът
затънал 6 одно блато. В което за-
гинал, но не посочВа мястото. Ан-
тичните и по-късните историци
съобщабат, че В сраЖението наме-
рили смъртта си Херений, синът на
Деций. и самият Деций. Преди бит-
ката император Деций направил бо-
гато Жертвоприношение и отто-
гаВа тази местност започнала да се
нарича „Дециев олтар" (според
готскин историк Йордан от VI в.).
Требониан Гал бил провъзгласен от
войниците за римски император
(251—253 г.) и бил принуден да склю-
чи с готите мир, според който се
задълЖабал всяка година да им пла-
ща голям налог. Той привлякъл като
съимператор Хостилиан, други я син
на Деций, а сима си Волузиаи оЖенил
за една от дъщерите на Деций.
По време на готското нашествие
В Долна Мизия и Тракия (250
251 г.), били укрити множество съ-
кровища. съставени от златни.
сребърни и бронзови монети. сечени
при императорите Гордиан III. фи-
лип Араб и последните при Траян
Деций. Техните местонахождения
показват местата. през които са
преплували Дунав и пътищата, по
които са се двиЖели готите през
Долна Мизия и Тракия (изследвания
на проф.Б.Геров).
ЗаслуЖава да споменем само две
монетни съкровища, открыта в
близост до Абритус покрай р. Бели
Лом, които несъмнено са тясно
свързани с района на битката. Пър-
вото съкровище беше открито
случайно на 12 юли 1952 г. В земли-
щето на с.ДряноВец, Разградски
окръг, при обработване на земята.
То се състои от 537 сребърни мо-
нети от римските императори
Септимий Север до Траян Деций и
17 златни (първоначалният им брой
по време на откриВането бил по-го-
лям) само от Траян Деций. Вто-
рото съкровище произхоЖда от
с. Езерче. Разградски окръг, откри-
то през м. ноември 1932 година. То
съдърЖа 246 сребърни монети, най-
късните от които са от управле-
нието на Траян Деций. Сега те се
пазят в ОкръЖния исторически му-
зей в Разград.
Локализирането на Абритус при
Разград постави за разрешаване дВа
нови проблема: 1. Къде се е намирала
всъщност Даусдава и 2. Как се в на-
ричал кастелът (градът) при с. Аб-
рит, Толбухински окръг.
Беше изказано мнение, че Даусда-
ва е идентична с Шуменската кре-
пост от римския период, разкопана
и консерВирана през последните го-
дами от В. Антонова. Това мнение
се поддърЖа от В, БешевлиеВ. Но
искаме да обърнем внимание, че вър-
ху всичките географски карти на
Долна Мизия, изработени в чуЖбина
през XVI—XIX 6., винаги Даусдава се
означаВа на сеВер от Абритус, т.е.
от днешния Разград. СледоВателно
тя трябба да се търси около град
Исперих и негобата бивша околия.
На мястото на крепостта при с.
Абрит Р. Вулпе и В. БешевлиеВ по-
ставиха град Залдапа, споменат
от византийските автори като
град и епископско седалище в про-
винция Малка Скития или според
други в провинция Долна или Втора
Мизия. До 1954 г. местополоЖение-
то на Залдапа не беше сигурно. Там
са правени проучвания‘на крепост-
ните стени, на една петкорабна
старохристиянска базилика от VI
в., на водния резервоар вън от кре-
постните стени и на други памет-
ници.
ТОПОГРАФИЯ
И
УКРЕПИТЕЛНА
СИСТЕМА
ТОПОГРАФИЯ
Разполагането на римския квстел
Абритус Върху Разградския Хисар-
лък било сполучливо избрано от за-
воевателите, използували посе-
лищния и военен опит на покоре-
ното тракийско население, което
имало там свое селище няколко века
преди римското владичество.
Кастелът бил построен на площ
от около 15 ха върху терен, силно
наклонен от юг към север и от из-
ток към запад (обр. В). На изток
се спущал стръмен скалист склон.
Освен тоба северната и източната
страна били естестВено защитени
от близко течащата сега река Бели
Лом (античното име е неизвестно),
източен приток на р. Русенски Лом,
която се ВлиВа В ДунаВ, източно от
град Русе (римския кастел Сексагин-
та Приста — „пристанището на 60
кораба").
На изток, оттатък р. Бели Лом,
В рабнината се простирало цивил-
но селище (vicus), което сега се
нарича „Хисарлъшкото селище".
Там при обработване на земята се
откриВат сгради, построени от ло-
мени ВароВикоВи камъни и хоросан,
разнообразии предмети на Всекид-
неВния бит и култура и монети от
римската и раннобизантийската
епоха. Тук би могло да се локализира
селището, споменато В надписа
Върху милиарната колона от Вре-
мето на император филип Араб.
Необходими са дългогодишни сис-
темно археологически разкопки и
проучвания, за да се установят при-
близителните граница, форма и Въ-
трешно устройство (планировка),
архитектура, управление и продъл-
Жителност на съществуване. Биха
могли да се използуВат най-напред
самолетни снимки на местността,
които биха насочили бъдещите про-
учвания.
Югоизточно от Хисарлъка, на око-
ло 300—400 м срещу праисториче-
ската селищна могила от новока-
менната епоха (Хисарлъшката се-
лищна могила) се откриват остан-
ки от цивилно селище, както по-
казаха изкопните работи за
строеЖа на Полигона за готово ба-
тон ни конструкции през 50-те го-
дики на нашия век. МоЖе би тук е
било крайлагерното селище (са-
nabae) на лагеруващата там кохор-
та от помощните войски.
Несъмнено Абритус е лвЖал на
път. който го е сВързВал с долно-
дунаВския лимес и с Вътрешността
на проВинция Долна Мизия, към коя-
то е принадлежал. Такъв път е за-
почвал от Одесус (Варна), преми-
наВал е през Марцианопол и се е
отправял към Абритус като е сти-
гал до Сексагинта Приста (Русе).
Милиарната колона била издигната
на този път само на една римска
миля. Друг път е сВързВал Одесус
— Марцианопол-Никополис ад Ис-
трум — Мелта (днес ЛоВеч), къде-
то се е кръстосвал с пътя, който
идбал от Ескус, преминабал през
пътната станция Состра (днес се-
ло Ломец, ЛоВешки окръг), Троя-
нския проход и стигал до филипопол
(днес Пловдив).
УКРЕПИТЕЛНА СИСТЕМА
В кастела Абритус е лагвруВала
кохорта, която се е състояла от
пехотинци и кавалеристи Несъм-
нено тя била придадена към най-
близкия легион — XI КлавдиеВ легион
с постоянен лагер В Дуросторум
(днес Силистра) след 106 г. В един
строителен латински надпис" от
Абритус се споменаВа II Луценска
кохорта (cohors II Lucensium), сфор-
мирана най-напред В Испания. Тя би-
ла В Абритус В края на I и началото
на II В„ защото В 121 г. се е нами-
рала Вече В лагера В Кабиле (днес
село Кабиле, Ямболски окръг), както
показват последните епиграфски
открития и проучвания на профе-
сор Велизар Белков. В края на II и
първите няколко десятилетия на
III В. (управлението на Септимий
Обр 7 Детайл от Карта на Долна Ми-
зия с името на Абритус. изработена от
Петру с Кариус (1630 г)
Север и Алексэндър Север) същата
кохорта била на гарнизон в кастела
Германия) днес град Сапарева баня,
Кюстендилски окръг) и В околните
малки укрепления в сВетлината на
археологическите изследвания на
професор Теофил Иванов. По-на-
татък се губят следите на кохор-
тата в днешна България.
В един надгробен паметник на Ва-
лерий Лонгиниан. опцион и центу-
рион на XI КлаВдиев легион, намерен
В град Аквилея В СеВерна Италия, се
отбелязва, че той „бил роден в кас-
тела Абритус В Долна Мизия''
(...natus in Moesia infer(tore)
castell(o) Abritanor(um). Този надпис
10
11
е много ВаЖвм защото той опре
деля Абритус като кастел и го по-
ставя 6 провинция Доля а Мизия (III
век)
Въз основа само на наблюденията
Върху терена на Хисарлъка К Шкор-
пил и А Явашов очертали прибли-
эителната форма на крепостта и
означили местата на трите порти
(северната. юЖната и западната)
и на забелязанитв от тях 24 изда-
дени навън от куртината кули с
„валчеста форма". Погрвшно те
определили площта на крепостта
около 24 хек тара
Едва с провеЖдането на многого-
дишните разкопки след 1953 г. ста-
на възмоЖно да се разкрие, доку-
ментира с планове. чертежи и фо-
тоснимки, както и да се консервира
почти цялата укрепителна сис-
тема (обр 9)
Крепостните стени следват кон-
фигу рация та на терена и затова
включена те вътре площ има непра-
вилна форма, Основите са озгра-
деми от ломени варовикови камъни
и бял хоросан. дълбоки до 1 50 м а
на места стига т до скалистое те-
рвн отдолу Един банкен на нибото
на терена отделя основите от сто-
ните (суперструкцията). Те имат
външно и вътрешно лице, направено
от каменни блокчета с правоъгълно
лице и средни размери и вътрвш-
ност (emplectum) от ломени камъни
и хоросан, слабо смесен с късчета
от червени тухли Дебелината на
нвдземната част «'"различна при
отделните четири стени. Източ-
иата стена е дебела 2,10 м защото
била защитен в от стръмния склон
и от реката Бели Лом. Северната
и западната стена е дебела по 2,40
м като само при портите се уве-
личава на 2 80 метра. ЮЖната сте-
на е най-дебела — 3 метра. ИзглеЖ-
да тя била уязвима при нападения
от юг
бис о чина та на крепостните сте-
ни от терема до върха на каменните
З'Ъбери на външмата страна била
около 12 м а само до Вътрешната
площадка по която се двиЖели за-
щитниците на крепостта е 10
метра. На външната страна имало
каменен парапет и зъбери с висо-
чина колкото човешки ръет (1,в0—
2 метра) Стрелците стреляли през
празните места меЖду зъберите
На площадката се изкачвали по зи
дани стълби, допрени до портите
(сега открити при северната. юЖ-
ната и западната)
Абритус имал четири порти,
т е по една порта на всяка страна
Северната (обр. 10 — 13) и юЖната
порта (обр, 14 и 15)- са разполо-
Жени по средата на съответните
крепостни стени но не са в една и
сыца права ос. Източната порта
(обр. 16 и 17) има необичайно мес-
тоположение в непосредствена
близост до ъгловата североизточ
на кула №10. защото там е един-
ственото удобно място за влизане
нв колите и колесниците. Западна-
та порта е изместена с 24.65 м. на
юг от средата на западната кре-
постна стена (обр 18 и 19). Следо-
ватели© двете последни порти не
са в една ос Северната и западната
крепостна стена са прави. източ-
ната прави няколко чупки. а юЖната
стена се състои от две големи
отсечки, като ЮЖната порта се
вдава навътре в кастела. Тази осо-
беност се дълЖи по-скоро на стра-
тегически. отколкото на топог-
рафски причини Тъй като портите
имат еднакво устройство, ще се
спрем на техните особености. Те
се състоят от следните части:
1 Външна спущаща се врата
(катаракта) с ширина (изток-за-
пад) 4 13 м и височина на засводения
вход повече от 5 метра. Масивната
дървена врата се двиЖела в отвес-
нияправоъгъленЖлеб (0.15x0.12 м)в
страничните пиластри, изградени
от големи добре издялани блокове
(квадри): ДвиЖението на вратата
ставало с помощта на специална
макара, прикрепена върху пода на
третий втаЖ, който имал нивото
на площадката върху крепостната
стена. При вдигане вратата вле-
зала във втория етаЖ и само до-
лният й край се виЖдал.
2. Пропугнакулум (ргоридпа-
culum) с правоъгълен план (широк
5.78 и дълъг 6,18 м), разполоЖен
меЖду външната и вътрешната
врата. Стоните му са облицовани
с варовикови блокове. На източна-
та стена на височина 1,70 м над по-
довото ниво се откри полуцилин-
дрична ниша за поставяне на ста-
туя на някой римски император. Тя
има ширина 1,0в и дълбочина
0.67 метра. Такава ниша е имало и
на отсрещната западне стена, но
тя беше разрушена. Под нишата
върви хоризонтален изпъкнал кор-
низ от варовикови камъни, който
продълЖава навътре. Под корниза е
издълбана буквата А (обр. 4).
3. Вътрешна двукрила врата,
чиито крила се въртели около стра-
нични отвесни дървени греди. До-
лният и горният им край влизали в
кръгли дупки, обковани отвътре с
Желязо. Каменни пиластри офор-
мят отбора на вратата.
4. Задна част на портата, коя-
то се простира от двукрилата вра
та до края на портата. Получава се
незатворено отвътре правоъгълно
помещение, което има същата ши-
рина 6,18 ми дълЖина 3,20 м. като
дебелината на надлъЖните стени е
само 1.15 метра. До тези стени са
се допирали двете крила, когато
двукрилата врата била отворена.
Трябва да се приеме, че тази част
на портата е била само на един
етаЖ.
СтроеЖът на портите е много
солиден. Лицата им са направени от
добре издялани или рустицирани ва
ровикови блокове с правоъгълна ви-
дима страна, наредени хоризонтал-
но и евързани помеЖду си с помощ-
та на Железни П-образни скоби. Въ-
трешността меЖду лицата е пъл-
неЖ от ломени камъни и хоросан,
слабо смесен с късчета от червени
тухли.
В куртините на крепостнита
стени или в страниците на кулите
12
имало тесни Bpamu (потерни) с ши-
рина от 1.50 до 1,80 м. предназна-
чено за Внезапно озлозаноя на за-
щитноцоте на крепостта. Досега
са открото деВет потерни (обр.
20).
В непосрсдстВена близост до по-
ртите, допрено до крепостната
стена или до задната им част са
разполоЖени стълбите, изградени
от дялани камъни (обр. 21). г Въз
основа на запазените стълби при
сеВерната и юЖната порта се уста-
нови, че Височината на крепостни--
те стени до ниВото на площадката
е около 10 метра ,
Укрепителната система на Аб-
ритус се характеризира с комби-
нацията на четири типа иэдадени
наВън от куртините кули: 1. Вет-
рилообразни (ъглоВите). 2. U-образ-
ни (меЖдинните), 3. ПраВоъгълни
(№ 19 и 23) и непрабилна четВър-
тита форма (при източната сте-
на) (обр. 22 и 23) Обаче преоблада
Ват U-образните кули, които със
сбоята заобленост отразяВали на
падателните оръЖия.
Разстоянията меЖду кулите (та-
ка наречените „куртини") са раз-
личии при отделните крепостни
стени В заВисимост от защитните
им функции. При северната (обр. 24)
и западната стена разстоянието е
сродно 29 м, при юЖната стена —
19 м и само В юЖния й край е 45.60
и при източната стена варира:
40.50, 46.10. 56.70. 76.60 и 79,70 мэт-
ра, Тази особеност отново показва,
че юЖната стена била изложена на
опасност от нападение.
Кулите се издигали около 16 м над
повърхността на терена. Те имали
три етаЖа. от които два до пло-
щадката. един над нея и завършВали
с покрив. постлан с плоски (tegulae)
и извити (imbrices) керемиди. както
показах» находките от кулите Този
факт се потбърЖдава и от про-
учВанията в други крепости в днеш-
на България В стоните на етаЖите
е имало амбразури за стрелба с лъ-
кобе. копия и евентуално за ката-
пулти. ПодоВете на долния етаЖ
били постлана с трамбован чакъл и
пясък, а на останалите — дървен
Изкачването Вътре на етаЖите
ставало с помощта на дървени
стълби. от които не са запазени
останки.
ДъЖдоВната вода или разтопе-
ният сняг. които се събирали от
вътрешната страна на крепост-
нита стени изтичали през зидани
канали с правоъгълно сечение
(отвън по-малък). разполоЖени на-
пречно на крепостните стени на
нивото на тогавашния терен.
На известно разстояние навъм от
крепостните стени (берма) е въ-
рвял дълбок ров (на латински език
fossa) който сега добре се виЖда
покрай юЖната крепостна стена
западната й част Няма следи от
вал (vallum)
Обр 8 Тогоарафск.а карта на Абритус
и некрогрлите
Цялата крепостна система на Аб-
ритус би ла иэграденз наведнъЖ в
критични времена. В горната част
на основата, където започва супер-
струкцията, са Вторично използу-
вани каменни надгробии паметници
с релефни изображения на покой-
нииите и с латински и по-рядко с
гръцки надписи вэети от некропо-
лите Дори надгробии паметници
нямат още надписи което показва.
че те произхоЖдат направо от
местните скулптурни ателиета.
Тези плочи датират най-късно от
първата половина на III век. един ter-
minus post диет за определи не на
дэтата на построяване на укрепи-
13
телната системе. Не е намерен
строителен надпис. който обикно-
вено е стоял над някоя от портите
или вътре 6 принципията на воен-
ния лагер- ЗатоВа се налага да на-
правим кратък преглед на римската
фортификация в раэличните про-
винции. в това число и в Горна и
Долна Мизия, Малка Скития и Тра-
кия.
Изследванията на развитието на
укрепителната система в различ-
ните провинции на Римската им-
перия показват следните главни
етапи и особености на строител-
ната техника. Първоначалните
укрепления били изерадени от земя
и дърво. Кулите били дървени. с
правоъгълен или квадратен план,
разполоУкени от вътрешната стра-
на на крепостните стени. Този на-
чин на строеЖ трав различно в
отделните провинции. Така напри-
мер в Британия (дн. Англия) и Дакия
(дн. Румъния) той продълЯсава съ-
ответно до управлението на Траян
и дори Хадриан включително. обаче
в някои западни провинции — до към
средата на I в. на н.е.
Въпросният начин на строеЖ е
застъпен във военния лагер на VIII
Августов и I италийски легион (I в.)
в Нове (4 км източно от гр. Сви-
щов). Бяха открити останки от
палисада и ров.
Следващият етап представлява
заменянето на зъмлено-дървените
лагери с каменни крепостни стени,
порти и кули. Всичките кули се на-
мират от вътрешната страна на
крепостните стени. Те имат пра-
воъгълем план, а ъгловите — тра-
пецевиден. Могат да се посочат
миогобройни примера от различни-
те римски провинции, например от
съседна Дакия
В днешна Северна България (Горна
и Долна Мизия) засега са открити
каменни крепостни стени с кули в
Рациария (с Арчар, Видински окръг),
Нове и Дуросторум (Силистра) и
датират най-късно от началните
десетилетия на II век. Само при по-
ртите на Нове (лагера на I италий-
ски легион) кулите са с четвъртит
план и са изнесени слабо навън. Тази
особеност показве, че иэграгкданв-
то на укрепителната система от
камък е станало моЖе би при им-
ператор Хадриан или след него.
Обаче крепостното строител-
ство в Северна Африка. Мала и
Предна Азия изпреварва това в За-
падня и Централна Европа Такз на-
пример в Тамусида. Волубилис и дру-
ги 6 Северна Африка се срещат ка-
15
менни стени с U-образно износени
навън от стоните кули още по вре-
ме на съвместното управление на
императорите Марк Аврелий и Лу-
ций Вер (161—169 г.) и на Марк Ав-
релий със сима му Комод (цезар и
Август) от 176—1в0 година.
Много вагкни аналогии на укрепи-
телната система на Абритус пред
ставляват крепостните стени на
Ел Легун в провинция Азия (днес в
Иордания), които се характеризи-
рат с U-образни издадени навън ку-
ли Според раэкопките от послед-
ните години (1983 г) най-ранните
монети датират от 290—
292 година. Следователно касте-
лът бил укрепен по този начин при
император Диоклетиан (284—
305 г.). Укрепителната система на
Луксор в Египет напълно прилича на
тази в Ел Легун и Абритус и се
отнася съидо към управлението на
Диоклетиан.
Римските крепости в Западна и
Централна Европа по Времето на
Марк Аврелий и Комод и Септимий
Север имат U-образни кули, но с
тази особеност, че се срвщат само
при портите и освен това само
предната полукръгла част излиза
навън от линията на крепостните
стени. а по-голямата част остава
вътре в куртината на стената. Та-
кава е укрепителната система на
Регина Августа (Регенсбург). Улпия
Траяна (Ксантен) във фРГ, Виндо-
бона (Зиена), Карнунтум (Дойчал-
тенбург), Лауриакум (Лорх) и др- в
Австрия. Останалите кули на тези
крепости са правоъгълни и вътреси-
ни. По време на простоя си в Ебу-
ракум (Иорк) в Британия (от 204
— 14 февруари 211 г., когато почи-
нал там) император Септимий Се-
вер преустроил югозападната къса
крепостна стена, кето построил
Обр 12 Графическа реконструкция на
Северната порта (поглед отвън)
Обр 74 План на ЮЖната порта а /
период и б И период (след зазиЖдането)
16
U-образни кули, чиято предка по-
лукругла част се издева навън, а по-
голямата част остава вътре.
Останалите три стени на правоъ-
гълния легионен лагер имат само
вътрешни правоъгълни кули. В по-
старата английска литература въ-
просното преустройство се отна-
сяше едва в края на III век. В про-
винция Британия U-образните из-
цяло изнесени навън кули по чети-
рите стени се появяват едва през
последните 15 години на (II в. (през
управлението на Караузий). Типичен
пример е укрепителната система
на кастела Порчестър и други.
Укрепителната система от типа
„Абритус" е широко разпростра-
нена в провинция Малка Скития (от
времето на Диоклетиан нататък),
която обхвата днешна Северна До-
брудЖа (Румъния). ЗаслуЖава да
споменем: Тропеум Траяни
(с. Адамклиси, окръг Констанца),
Трезмис (с. Иглица, окръг Тулча).
Ибида (Слава Русъ) и др., които се
датират в края на III в. и най-късно
началото на IV в., т.е. през управ-
лението на император Диоклетиан.
Системата „Абритус" е застъ-
пена сыцо така с многобройни при-
мери от провинция Долна Мизия
(Северна България) и дори в провин-
ция Тракия (ЮЖна България). Най-
близък паралел е крепостната сис-
тема на кастела Ятрус (с. Кривина,
Русенски окръг). на кастела Залдапа
(с.Абрит. Толбухински окръг), кои-
то се отнасят към края на (П-на-
чалото на IV век. Кастелът Августе
(с.Хърлец, Врачански окръг) има U-
образни изнесени изцяло навън кули
Изказано е мнение (Сп. Машов). че
стените датират малко преди гот-
ското нашествие в 250 г. в Долна
Мизия и Тракия. ЮЖната крепостна
стена на лагера на I италийски ле-
гион в Нове била преустроена. като
вместо предишните вътрешни пра-
воъгълни меЖдинни кули били изгра-
Обр 13 Графически реконструкция на
Северната порта (поглед отвътре)
дени U-образни изнесени навън кули
като първоначалните слабо иэда-
дени четвърти кули на ЮЖната по.
рта били преустроени 8 U-образни
кули. За датировката на НоВе са
изказани дбв предположения: преди
готското нашествие в 250 г. (М
Чичикова) и след него (Ст. Парниц-
ки-Пуделко и Т. Сарновски).
Следователно укрепяването на
Абритус със слоЖната отбрани-
тел на система от трите типа кули
(ветрилообразни. правоъгълни и
предимно U-образни) е стенало след
готското нашествие и битката
при Абритус през м. юни 251 г., ве-
роятно най-късно до края на III в.
Абритус бил неколкократно на-
падай и разруШаван, но след това
възстановяван както показаха ар-
хеологическите разкопки и проучва-
ния. Разрушенията засегнали главно
крепостните стени с портите и
кулите. Възстановените части
(главно горните) не са стигнали до
нас, но ние ги наблюдаваме в долни-
те части. При едно въэстановяване
на Западната порта — в ън шпата
врата била заменена с двукрила вра-
та вместо първоначалната ката-
ракта. Отвесният Жлеб в странич-
ните пиластри бил надзидан с ка-
мъни. Във вески случай разрусиения-
та били много големи. като запад-
ната порта оцвляла на височина
около 1 м над тогавашното ново на
терема.
На 3 май 1971 г. по време на ар-
хеологическите разкопки на източ-
ната крепостне стена (куртина D),
на 4 м северно от кула №14, на дъл-
бочина, 0,40 м от повърхността св
открива съкровище от 835 златни
монети с общо тегло около
4 килограма. Те били поставени в
торбичка. която е изгнила. Моне-
тите са от времето на импвра-
торите Теодосий II (408—450 г.) до
Леонтий (484— 48В г.) включително.
Застъпени са почти всички импе-
Обр 15 Графическа реконструкция на
Ю Ж пата порта (поглед отвътре)
pamopu на Източната римска им-
перия на Юлий Нвпот (474—475 г.)
от Западната римска империя. Тол-
кова богата и разнообразна монет-
на колекция се срвща за първи път
в България- Навярно съкровището
било зеровено В една сграда в края
на V В., поради нападение вероятно
не остготите над Абритус. (ВЖ.
по-долу статията на Ст. Стоянов).
Но экивотът продълЖил отново
и след тези събития.
Според Византийския историк
Прокопий от гр. Цезарея (днес в Из-
раел) („За строеАите", IV.6) импе-
ратор Юстиниан I (527—565 а.) въз-
становил крепостните стени на
Абритус. МоАе би към този период
най-късно трябва да се отнесат за-
зиЛданияте на трите порти (без
Западната порта) и на всичките
потерни в кулите и куртините на
крепостните стени, напраВени с
ломени камъни и хоросан, който съ-
дърЖа едри късчета от червени
тухли, един груб строеЖ. който
контрастира на григкливия квадров
строеэк на портите и потерпите
от първия им период (обр. 116 и
146).
Най-късните монети. открити
досега в Абритус. са от управле-
нието на византийския император
Маврикий Тиберий (582—602 г.). Аб-
ритус бил нападнат и опоЯсарен в
края на Vi в. от аварите (586 г.),
когато загинали множество иве-
тущи преди това градове, военни
лагери и цивилки селища в Долна
Мизия с главен град Марцианопол
(гр. Девня. Варненски окръг). Лип-
сват писмени сведения за събития
след тази дата, сВързани с исто-
рията на Абритус. По-късните ис-
торици отново се връщат върху
по-старата история на Абритус и
Обр 16 План на Източната порта
особе но на битката при него меАду
римляните и готите (251 г.).
ГРАДОУСТРОЙСТВО
и
АРХИТЕКТУРА
Разкритите четири порти» почти
всичките 35 кули началото на ули-
чите в непосредствена близост до
портите и части от други улици
дават възыоЖност да установим
основните принципи на градоу-
с трои ст вен и я план на римския
кастах и на по-късмия град Абритус
в мести ост та ,Хисзрлъкз“ (обр
25). От портите са започвали вазк-
19
ните улици, чиито nipacema могащ
лесно да се npoekmupam.
Планът на укрепения касте* бил
съобразен с особеностите на те-
рена и оттук произхоЖда Неговата
непраВилна форма, особвно на из-
точната и отчасти на юЖната
стена. Северната и юЖната порта
не леЖат в една ос, като юЖната
порта е изместена 20 м на изток
от оста. Това показва, че главните
улици спирали в центъра на лагера.
В такъв случай главната улица на
лагера била така наречената „Виа
принципалис" (via principalis), която
започвала от Западната порта, ми*
навала е покрай принципията, голя-
мата перистилна сграда с магази-
ните (VII) и стигала до източната
крепостна стена (юЖно от кула
№ 13). Тук обаче е нямало Източ-
ната порта, а само потерна I. Ули-
цата. която започвала от Източ-
ната порта, разполбЖена в самия
североизточен ъгъл, е вървяла успо-
редно на северната крепостна сте-
на и е стигала под прав ъгъл „виз
декумана".
Възниква въпросът къде точно
била разполоЖена принципията —
северно или юЖно от „виа принци-
палис". Като имаме предвид факта,
не Западната порта е изместена с
24.65 м на юг от средната мислена
ос изток-запад, то трябва с голяма
сигурност да допуснем, че принци-
пията се е намирала северно от
„виа принципалис". Когато Абритус
Обр 17 Графически реконструкция из
Източната порта и на кула № 9 на се-
верната крепостна стена
Обр 19 Графическа реконструкция на
Западната порта
Обр. 20 Потерна / при кула № 13 на
източната крепостна стена
Обр 21 Каменна стълба при Северната
' "пта ►
20
21
станал «рад (civitas). мястото на
принципията било заето от град-
ския площад (forum).
Ако приемом за достоверна тази
планировка, то ЮЖната порта
трябвв да бъде „порта претория"
(porta praetorie), обикновено обър-
ната към странатй, откъдето се
очакват неприятелските нападе-
ния. Севернате — „порта декумана''
(porta decumana), Западната —
„порта принципалис декстра" (po-
rta principalis dextra) и Източната
— „порта принципалис синистра"
(porta principalis sinistre). От „порта
претория" е започвала улицата, на-
речена „виа претория" (via praeto-
ria), която достигала до „виа при-
нципалис". а от „порта декумана"
е излизала „виа декумана" (via de-
cumana). Понякога при някои лагери
главно на легиони зад принципията
минава така наречената „виа квин-
Обр. 18 План на Западната порта
Обр. 22 Планово на кули на Абритус
Обр. 23 а План на правоъгълната кула
№ 19, б. Дватэ пилона в кулата
Обр 24 План и графичоска реконструк-
ция на северната крепостна стена
I .'frazil 1
iT==’B'
23
22
ПЦШЛ |VIM 1|ШП<л1'*») kfiHfllCJ f! y< I»'»
рг(|НГ» ИЛ ..fill»» ПрИНЦИПИЛШ
Гясадодичлс kiinW) u iM<jpB»iwun пока
СИЯЙ 40 улициП1Л < логок.» и »inok in
n>K{ (dm uinfirti} UM»im шиклоклнил nm
2 khM < idinpUUlltirik HjZU П11Ъ1«| нули
цигия i по» ok»» с.иВпр юг (< .irdnim.}
към f «dtopo-tnniig ю tiiiiiiMik Го «
c.flnp i«»»m < роЛ»|ин»1л q«»i ' (d»<”» na
*•>>**) на поли <»ня мд радиус шрин
< п|Пп»(<*гц.| мря»к.е И кем гнил,» Абри
гнус Т»»п бил мллко с ляц прплишмошо
рлПмодяи' гпП(1с» или мялке* fip*.if|i>
<ч ят«»»п»(» ряПиодянд ffdltiH П» « В
крпя и.» март или пряди 72 • япте-м
При Откл«»нлиияп»<» ни улпцитп И
Ник ополи» all И» шрум с 4 ,10. а В
JloPi гэ 0 0 • мцитя nocoku
Оги (Ктрлишоглл стримя мл кря
пигтиите стяни л ВьрЙплл таки и.»
рлчомлтп ..Оно г изулярш ' (v»« пади
Iftrit), конто (р|(1»»лп сПободлИ <|о
< тъп на аяиципмицитя ди кулите,
портитл и потерпит*) Облчп пряз
рсамнг»Пизймгпш1скмтл апоип (VI И )
този принцип бил нарушли, зяидото
били дпляпяни скради до кряпос т
ните стони
Улицигпо 0 Дбритуг били пог тля
ми с трямбоЙян чякъл и narbk Тук.
нямп к имен ните» плочи мл улицитл
И врядойятя Ескуг, Никополш ад
Иструм Мирчи лмопол, Сярдик.»,
Пиутплия филипопол, А Вкус пт
Трлямя, Аммияло и (jpy»*»(p) Ширим»
m»i мм била Мякс имум 6 м. идом клин»
улицит» покрпО и irHOMibinm дълх<>
е тяни ил парне тмлиимм czpaga VII
я широки Б Ь метре ОбикмоПяно
мо елпВнитг. улиии имили тротил
р»с. помякос»» nnkpumu с портещп
Друашпе улиии били огрлмичпни
отгепримп от с.-пмитя пос тройки
/лпцитя т прогни «ли под приП ьл
Кокато Абритус е танял »р*»д приз
км иор'1мс>нсги* и р imhoOii нмстий
скита «поля, лнОмитй улици с л и»
рнчллм скогпОигимо „кардо ми к с. и
м/с" (Cccclo mnxirnii’») с ейяр *о»
•» . дякуминуе. Максиму! (Нисигемти .
rruiximun) шток енпид Пт ляд
iGiimi улица нлслиднли прпди1ми1меы
«ляВив /линя ил лл».ор!> Ви.» прими.»
полис"
24
ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И
КАНАЛИЗАЦИЯ
In анямпли Он Ано МИГ тс ОъЙ Сел
кидмяПния ЯсиПот но Абритус. кок
то и (h.0 Всяки лпапр. ари(| и гвлшци
Обинттплшпо му черпали пптнВил
Вод.» от няколко источники, ри те»
лоАями П окоямое тпш му Но сли(1
мипт Во(ри1рс»П»ц|с ьбирял Видите» си
при село Лприищо, но 7 км и «точно
от Абритус Пр*'» 19Ы» а Ояхи ни
прлПлии еомдлАи по (рерлгпо, конто
се номирп елПлрмо огп гллото и ел
открилл алинонитл трьби ил пн
тичния Водопровод, чиито пос око
Подгнил към ЮАи.ин» порто но Аб
ритус Ощл прл» 1Я93 « A HBouioll
пиподнол но нпяо прлд пиртоти, кол
то ни успнл ди открпи ДълАинлл141
но тръбипц» и различно 0 70, 0,30
0 3/. 0,40. 0.44 м и т н Про ч 196b г
/• m iHOfiuMMO, чи гпм Или mm одно 0
lpyz»i и оеВлн тоСо при г исщиилВ»
>И'П1О им ел пбммэиии г бял«1 море»
I 1нпна маиелки То ли Лисп под к».с
мото зи-шАдпнп ни ЮЛмппм» порти
• *»6р 26) Вод<|ПроПод*.гп л продъл
ЛяВ.сл Вътрл В клетелл, ряспоктиИ
«о В «ради под ..Вт» прлторпи" и
титям ее разклоняВил И (.траии под
/лицитл, '»л дл спнмнл ср» < ъотВот
ните квврпшли и с«рнди
Зидами канпли зи нлч11«.п|ип»л В»»
ди ня с.л открилл под ря ikoiMimmo
чисти от 7лицс1тл Обичл ппм «и iu
длн клнил проминлВа приз куртина
ил юАнитя крлпог;л>нл стлнл, ни 1.90
м юточно от голлмат.» прлВоъиьл
ни куля N>19. ио ни ниИ«» по Вне око
от блмкптя на стпиатл, t Видлтял
СтВо, чя той я по км ом от нпя Ко
>апю били зизидяил CnBopH.imii по
рт«» (Въишнит । u С* i.mpriuiMfima Bp.i
тд) по с рлд-mi.i 6 бил нап(п»Н«>н шдин
кянил с прм1|ом£|.лям octiBop «я ц-»
тичяня ня поВъряио» тмит<» Води,
конто гя обрл»уВплн от Имприт
M.irii.-» «спр.'ши им портити, кмто то
71|1|М|1|МО1СИ> ниВо и»* пюриш» с.и било
НП1Ч1Ш1ЛЛИО паПтиило В г риПиииио
с. бмнкоти нм порпштя Ничре тите
и 1ИПМОС формшип Води < и и >лпВнли
О пколгеПрьг.тишпп роВоИя
СГРАДИ
0шири В чортшпо ми кропос тиити
г тпии сп и iguttcmii cep.igu, които in
доВолпВмли ри 1личи1ини иуАдн ни ли
c'CipyBiMipiimi тмм кохпрти, и но к».г
ИП II н» IUH НЛЛНШНПО ИМ «*рМ(|>»
D 1р»нгприли.нпм чист с я иммирили
по принцип приццппилтм и пршно
риумьт, които 1к г» оецп но ем откри
ти, помсикл mcipniu.m ио о сВободли
.1» рм «копки Тяхногпо мне топило
Жоиил моАл дм с л придполоЛи по
лиилогил г лигпритл ни друрн по
МО1ЦНИ Поиски II Римскитя iiMncipioi
ПГИНЦИПИИ IA (pritwdpiii с ммо
мно>кпст11лно числе») о служили ем
Щмб ни 11ос1Н11Ч11ЛНикп ни koxopniMfrtti
конто си и с ъс.толлм от МЮ или 1000
души Тс» били нихглпинцк и ктшици
Или inHorno В cipuiiitmiiuimci г шаЛмло
оси „Йим нриицтылис " ОбикноНиис*
пртщииимтм ими прог niopciH цП»»р
под откршпс» исбн, и1обиколои « ко
лонмдн и ри 1ЛПЧНН пс>м|»щ«>11Ш1 П Ц><
ноте» с» рм 11|«»лоЛоин с шцинс k*irn»i
ежрид»». които ими ипченияи Орон по
ме»1Ц»)И11я Сря(р|ото поелонинши Он
ли cllcjniimuMUiiico («ин cilium, niidiiuj.
II конто с л пи шли тлмлено. и.» ко
xcipmnmii и друки Поинни пне намин
Но с <» пиля, к ».<!♦» бил р«» тилсокям лр
млм«»мпн1риумми (лгтит»«с|1пснет), II
kolimtj со ипцоло npi.Aiieiuio мп Поли
мигни чле.т. 11 noMnuinuuiiriiH
от» трамп нм f 1|с1тилшцшни с лусколи
силки »П1р|>чи11111нл „принциниллс"
(priiir |рл1«м>), конто от.-и[',лрнп1 на
днлшниию е HpAciHiiiii и дорп » тмр
шипи 1л гс» м1И<1МлС1иЛ1| с к.ищллмр
с.кя работ»» В щиГи» П iipiniumimmiM
били и км« атм н»> IJeiiiHimiM
fih/i /'i IIhii/ttyi /прося Itllh’ii нлнн /I i htt
iiivfi.i Afipuiuyt ►
о
25 50
bjOu
25
Досега 8 България са разкрити и
проучено принципиите на I италий-
ски легион 6 Нове и на кохортата
в кастела Ятрус при село Кривина.
Русенски окръг.
ПРЕТОРИУМЪТ (praetorium) през
императорската епоха (Принципа-
та) представлявал Лилището на
Воамачалника, което имало всич-
ките удобства на едно градско Жи-
лище Той се намирал в непосред-
ствена близост до принципията
Каствлът Абритус несъмнено е
резполагал с лечебница за войните
(valetudinarium) и за Животните,
славно комете (voterinarium). също
още неоткрити.
В един фрагмента ран латински
надпис от Абритус се споменава
някакъв стровЖ. чието название не
е запазвно, както и наименованието
на кохортата — строител Надпи-
сът датира от управлението на им-
ператор Антонин Пий. когато упра-
Вител на провинция Долна М изия
бил Юлий Крас (140—142 г или от
146—148 г)
През близо 25-годишния период на
новите разкопки (1953—1978 г.) бя-
ха ця л ост но или само частично раз-
крити и изсладвани няколко общес-
твами и Жилищни сгради, който
условно оэначихме с латински циф-
ра Една част от тях могат да се
видят при посещението на Абритус
(I—XI) и казармите покрай север-
ната крепостна стена
СГРАДИ I—IV
(npeguiecmBeHuuu на
перистилната
сграда VII)
Те эавмат два правоъгълни квар
тала (инсули). Сградите I и II са раз
положена в права линия в посока
изток—запад отделена от тесен
пасаЖ Сращу тяж се простират
Оградит ill и IV, ориентирами из-
ток запад отделена от първите
постройки чрез улица, широка 5 м,
която започвала от източната крв-
постна стена и продълЖавала до
центъра на кастела (обр 27). Но
когато била построена перистил-
ната сграда VII тази улица била пре-
късната и останала под новата
сграда. Бил нарушен първоначал-
ният градоустройствен план Из-
точмият вход на перисталната
сграда, нейният вестибюл (В), част
от вътрешния двор и от складо-
вото помещение №11 лежат върху
трасето на улицата.
В помещение d на сграда III се
откри зид от камъни и кал (III А),
който засега в най-старият зид в
този участък
Сградите I— IV имат правоъгълен
план и не са много голема Стоните
им са изградени от ломени камъни
на кален разтвор (обр 28 а, б) Обаче
отвън и отвъгпре стоните са из-
мазано с бяла хоросанена мазилка.
Обр 26 Глинен водопровод под Юнна-
та порта
която скрива зидарията. Сградите
са ориентирами изток-запад. Всяка
сграда се състои от вътрешен
двор, заобиколен от спални и други
помещения. В сграда II помещение
d е било тоалетна (latrina). Един-
ственият вход се намирал при спо-
менатата улица. Нивото на праго-
вете на Оходовете на старите по-
стройки е 1 м по-ниско от това на
каменните пл очи на перистилния
двор на късната сграда VII.
Отпоено датировката на тези
сгради разполагаме освен със стра
тиграфски наблюдения, още с някои
датиращи находки В сграда III, по
мощение b се откриха две бронзови
монети. едната върху прага на вхо-
де а другата на подовото ново, се
чени по времето на Константино-
бия сии Констанций (337—365 г,). В
източната страница и б източната
част на юЖната външна стена на
помещение „а" на същата сграда
бяха намерено два фрагмента от
една и съща надгробна плоча с ла-
тински надпис. използувани Вто-
рично като строителен материал.
Паметникът бил издигнат в памет
на Ромула, от нейните родители
Ромулиан и флабия Максима Каста.
Ромулиан, според надписи по вре-
мото на смъртта на дъщеря си. бил
военачалник на подвиЖните далма-
тински бероенски конници
(p(rae)p(ositus) equ(itum)
Oalm(atarum) Beroensium commita-
te(nsium). Известно e, че подвиг-
ните войски commitatenses били
създадени при Диоклетиан (284—
305 г.) за разлика от „граничните
войски" (limitani). Надгробната пло-
ча е стояла известно време б не-
крополя на Абритус и оттам била
пренесена. за да се използуба при
изграЖдането на сграда 111- Следо-
вателно засега разполагаме с данни.
който ни дават възмоЖност да
отнесем построябането на сграда-
та още през първата половина на
IV б. Старите сгради (I —IV) са по-
страдали вероятно от готското
нашествие б Долна Мизия през
376—376 г., което забършило с по-
беда на готите над римляните при
град Адрианопол на 9 август 376 г.
и със смъртта на император Ва-
лент.
Два та масивни каменни зида с
хоросанов разтвор, който образу-
ват прав ъгъл и принадлежат към
по-късна сграда V. са пресекли зи-
довете на сградите I и II. Източ-
ният зид бил използуван като кре-
пида на източната колонада на пе-
ристилнип двор на сграда VII Не
моЖа да со установи конструктив-
на връзка на сграда V с магазините
(сграда VI). Най-сетне била по
строена сграда VII.
СГРАДА
С
ПЕРИСТИЛЕМ
ДВОР VII
Тя покаэва два главки етапа на
изграЖдане. Най-напред била по-
строена юЖната част (сграда VI).
състояща се от шест магазина и
вход по средата им и йонийска ко-
лонада пред тях. По-късно била при-
строена по-голямата част от сгра-
дата. като се получило единно ар-
хитектурно и функционално цяло
В окончателния си вид сграда VII
има неправилен план, който бил про-
диктуван от съществубащите на-
около постройки (обр- 29 и 30) Тя
била построена върху пс-старите
постройки I—V. Дори била запазена
източната строителна линия по-
край улицата с посока себер->ог Се-
верната къса стена върви косо (се-
вероизток-югозапад) и е дълга 36.63
м. юЖната къса стена е дълга 41 м,
източната дълга стена е дълга 73.40
м и заедно с портика пред мэгази-
ните — 77,60 м, а западната стгна
е начупена и е дълга 70.65 м и заедно
С портика — 75 05 метра Цялата
плот на сграда VII възлиза на около
3000 квадратни метра Това била
една голяма за времето си построй-
ка.
ЮЖният портик (разкопан проз
1953 г.) е дълъг 41 ы (изток-запад)
и широк отвътре 3.60 м. а заедно с
колонадата 4.60 метра Основата
му (крепидота) образува буквата П
чиито къси страна ограЖдат по-
ртика от изток и запад Тп е изгра
дена от ломени варовикоби блокове
сбързани с бял хоросан Горната им
повърхност била покрита с един peg
добре издялани варовикоби правоъ-
гълни плочи с ширина 1 м и различна
дълЖина (изток-запад) и двбелина
0 20 м. който обрззуват стило
бита Върху последних се издигали
базите. колоните йонийските ка
пители и дървената хоризонтална
греда (вместо каменея фриз архит-
рав). На място бяха запазени някои
бази, който показват размерите и
разстоянията меЖду баэите. ре-
спективно колоните Колоните са
високи 3.50 метра. Откриха се цели
и фрагментирани ионийски колони,
паднали върху платното на улицата
пред магазините. Покривната кон-
струкция била дървена. Покривът
бил постлан с плоски и извити ке-
ремиди (tegulae и imbrices). Той бил
наклонен към улицата и предпазвал
от дъЖд и силно слънце. Нямамв си-
гурни данни за подовата настилка
на портика. Обаче съдейки по една
намерена правоъгълна варовикова
плоча пред входа на сградата, тряб-
ва да се допуске настилка от ка-
менни плочи върху трамбована
пръст.
От портика се е от и Вале в шест-
те магазина (ширина — север-юг
3.65 м и дълЖина — изток-запад
4 в5—5.30 м (обр. 31—33) Дебели-
ната на външните стени е 0,75 и
0 вО м, а на меЖдинните стана
0.65—0.70 метра Почти по средата
на юЖната стена на всеки магазин
има правоъгълен отбор за дървена
еднокрила врата (широка 1 25 м) Не
са запаэени на място каменните
прагове. Стеките са изградени от
външно и Вътрешно лице от дялани
гладки варовикоби блокчета със
средни размери и с пълнеЖ меЖду
тяж от късове камъни и хоросан.
смесей с дребни късчета червени
тухли. В юЖната стена на магазин
Ns 4 бил вторично използуван като
строителен материал един варо-
виков блок с ролефно изображение
на куч© Отвъм и отвътре стеките
били измазани с дебела хоросанена
мазилка, върху която били прока-
рани врязани хоризонтални и вер-
тикахми прави черти нанесени до-
като мазилка та била прясна. Тази
укрзса е имитирала правилнз съ-
щинска квадрова зидария. Откриха
се няко>ко фрагмента от въпрос-
ната украса на място
27
Обр 27 Планове на огради / — IV
Обр 28 а. б. Изгледи от ограда И
23
Само два магазина (№1 и 4) имат
GxogoBe и отвъгпре (от север), къ
дето се простирали двето про-
сторни правоъгълни складови по
мещения (№7 и 9). Това показва, че
самият собственик на сградата се
е занимавал с търговия
Всеки магазин имал по един про
зорец на юЖната стена, ветрами
от входа за осветление и провет-
ряване През горвщите летни дни
продавачите изнасяли стоката
пред магазините
Главният юЖвн Вход на сградата
(обр. 30) се намира точно по сре
дата на редицата от магазини.
меЖду магазините N°3 и 4 Той се е
състоял от дво части: тесен вход
за пешеходците на изток и много
широк вход в останалата част за
вкарване на стоки и товари. На мяс-
то бяха запазени каменните праго-
ве на първия и отчасти на втория
праг. Такова е устройството и на
източния вход, само че са разменени
местата на входовете. Два входа
имат Жилищните сгради в римски
те градове, напр. във Волубилис
(днес Мароко).
От южния вход се преминава по-
следователи© през вестибюла А и
помещение №в, за да се отиде в го-
лемия правоъгълен двор (N° 23)
(25 м — север-юг х 12,5 м изток-
-запад) под открито небе, постлан
с правоъгълни варовикови плочи, на-
редени В успоредни редици, запазени
само в юЖната част. Сега по-голя-
мата част от плочника е нова. Че-
тирите страни на двора са заоби-
колени от варовикова римско йо-
нийска колонада (перистил) с
навеси, наклонено към двора (по-
ртици) На място са запазени някои
бази. а останалите са възстанове-
ни по подобие на оригиналните. До
самите бази бяха паднали натро-
тените моЖе би от земетресение
монолитно колони, чиято височина
била 3,50 метра. Сега са изправени
някои долни части от оригиналните
колони, както и цели колони на се-
верната къса страна (обр. 34). По
време на раэкопките през 1953 —
1954г. в двора се намериха множе-
ство цели и фрагментирани йоний-
ски капители с типичната им ре-
лефна, украса. волути в краищата
на йонийска кима (яйца и върхове на
стрели) на лицевата и задната дъл-
га страна, а релефна растителна
орнаментика на страниците (обр
35 а, б). Изпълнението на украсата
е на високо качество. Липсват хо-
ризонталните дебели греди, които
леЖали върху канителите и поддър-
Жали теЖестта на портицитв. по-
стлано с плоски и извито добре из-
печвни керемиди. По своя стил, ха-
рактер и начин на изпълнение ко-
лонадата на вътрешния двор не се
отличава от тази пред магазините.
Съпоставяйки я със строителната
техника и стратиграфските на-
блюдения на цялата сграда, се уста-
новява, че колонадата е по-стара
от сградата. Тя е била вторично
преизползувана от друга перистил-
на сграда вероятно от III век.
ДъЖдовната вода, която падала
върху плочника на двора била
отвеЖдана по зидан от тухли канал
на северозапад към тоалетната
(latrina) на сградата (помещение N?
22), разполоЖена в эападното дъно
на дълъг коридор с посока иэток-за-
пад (северният портик).
На изток от двора се намира пра-
воъгълно складов© помещение
№ 10 (дълго 21,65 м и широко 6 и 6,67
м), достъпно от двора и от поме-
щение № 9. а На запад друге еще
по-просторно правоъгълно поме-
щение № 11 (дълго 33,12 м и широко
6,02 и 7,28 м) също предназначено
за склад. В тях собственикът, едър
земевладелец, е прибрал селскос-
топанската продукция от своите
ниви, разполоЖени на територията
на град Абритус. Върху северната
част на плочника на двора и в по-
мещение №18 в североэападния
край на постройката бяха открити
две много ценни колективни на-
ходки, които съдърЖат разнообраз-
ии Железни оръдия на труда: лвме-
Жи. чересла, мотики, сърпове. ко-
сери. трион. свредели, дървообра-
ботващи инструмент©, мистрия и
различии битови предмет© (канде-
лабър, голям котел, изработени от
мед. два сгъваеми Железни стола и
други от Желязо). Те се отнасят
към последний период от изполэу-
ването на сградата (VI в )
Разгледаните дотук магазини и
складове принадлежат към сто-
панско-търговската част на
сградата
Северната Част на сградата
представляла самото Жилище на
собственика. То било достъпно как-
то огпкъм главния юЖен вход, така
и от източния второстепенен вход
и вестибюл В Непосредствено на
север от последние вход се намира
самостоятелно помещение № 12,
в което Живеели пазачите на сгра-
дата. Те зорко следели кои влиэат
и излизат от постройката. Подоб-
ии помещения са известии от къ-
щите в Помпей. Волубилис и други
римски градове.
Жилищният тракт се състои
от 9 помещения (N? 13—21), разпо-
лоЖени от двете страни на цен-
тралка просторна правоъгълна
зала (дълга 15,в7 м — север-юг и
широка 9,60 м — изток-запад), коя-
то завършва на север с полукръгла
апсида) диаметър 6,25 м и дълбочина
— север-юг — 4,32 м) или цялата
дълЖина на залата възлиза на 20,20
м (измерена отвътре) Влизамето
в залата ставало от юг, от двора
през вход, чийто варовиков праг за
двукрила дървена врата беше на-
мерен в много разрушено състоямие
(обр. 36). Залата е разполоЖена вър-
ху надлъЖната средне мыслена ос
(север-юг) на срещуполоЖния край
на юЖмия вход По своето место-
положение и размери това е таб-
линумът (tablinum) — приемната
зала на сградата. Стените му били
измазани с многоцветии фрески,
украсени с раститвлни и геомет-
рически мотив©, от които се на-
мериха малки фрагменти Използу-
вама е техниката „ал фреско '. Цен-
тралната зала се в издигала значи-
телно над страничните помещения.
29
kamo се e осбетябала от прозорци,
разполоЖени на дългите стони (из-
точнатп и западната). В апсидата
й се откри варобикоба дбойна ко-
лона, която е стояла меЖду прозор-
ците на себорната дъговидна сте-
на.
От дбвте страна (източно и за-
падно) на таблинума св намират
помещения № 15. 16. 19 и 21, които
са слуЖели за спални и сервизни це-
ли. Техният покриб бил по-нисък от
този на таблинума, наклонен към
изток (улицата) и запад.
Сградата забършба на север с две
различии по размера, но със сходен
план помещения № 17 и 16. достъпни
само от помещения № 16 и 19. Те се
осботябали направо от север. На-
бярно са слуЖели за складове за при-
биране на предмета от всекиднев-
ния или производствения бит. В по-
мещение № 16 се откри през 1954 г.
колективна находка, която се съ-
стоеше от голям меден казан, Же-
лязна тринога, два сгъваеми Желез-
ни стола, земеделски Железни се-
чива и други.
Общият брой на помещенията на
перистилната сграда о 23, към кой-
то трябва да се прибавят още два-
та вестибюле А и В при бходобете
и четирите портици около перис-
тилния дбор (обр. 30 и 37):
Перистилният тип Жилище е из-
обретение на дребногръцките ар-
хитекти, както показват откри-
тите сгради на остроб Делос и дру-
гадв. От тях той се бъзприема и от
римляните, съдейки по Жилищата
в Рим, Помпей и други градобе 6
Италия, и се разпространява и б
римски те провинции, в тоба число
и в Мизия и Тракия (в градобете на
Северна Африка и др., Монтана при
Михайловерад. Нобе при Свищоб, с.
Гороцвет, Разградски окръа, Мар-
◄
Обр 29 Планове на сгради !—VII
◄
Обр 30 План на перисталната сграда
VH
цианопол, Пауталия, Августа Трая-
на, Диоклетианопол и другаде).
В някои от помещенията на пе-
ристилната сграда се откриха къс-
норимски бронзови монети: в из-
точния портик на двора — монеты
от император Аркадий (395 г.) и в
таблинума — от края на IV бек. Те
показват, че б края на IV в. перис-
тилната сграда е била вече по-
строена. По всяка вероятност тя
била използувана до края на VI в.
ко г а то е станала Жертва на авар-
ското нашествие в 586 г. заедно с
целия град.
СГРАДИ VIII
и IX
На изток от перистилната сгра-
да, покрай улицата с посока севар-
юа се простират две прзвоъгълни
постройки (VIII и IX). ориентирзни
с дългата си страна б посока из-
ток-запад (обр. 30). Разкрита е само
Обр 31 Изглед от сграда VII (поглед от
североизток)
западната им стена. Не се знав тех-
ният вътрешен план и размеры, за-
щото все ощв не са разкрити. МеЖ-
ду тях върви улицата с посока иэ-
ток-запад, която пърбоначално е
минавала меЖду сградите I и II и
сградите III и IV. След изгрзЖдането
на перистилната сграда тя в стиг-
нала до източния й вход. Сградите
са напрэвени от дялани камъни и
хоросам. ИзглеЖда. чв те са от бре-
мето на перистилната сграда.
СГРАДА X
Непосредствено на запад от пе-
ристилната сграда VII се намира
сграда X. която отстой на 3 м от
магазин № 1. МеЖду двете по-
стройки се обрэзувз пзсаЖ, а не ули-
ца. Дългата ос на сградзтз е орие-
31
Обр 32 Изглед от магазините (поглед
от юг/
32
Обр 33 Графическа реконструкция на
кслонадата и магазините зад нея
нтирана изток-запад с вход от за-
пад. ЮЖната му външна стена е
продълЖение от посоката не юЖ-
ната стена на магазините. Сгра-
дата беше разкрита и проучена през
1953—1954 г. (обр. Зв и 39). Север-
ната й дълга стена е с дълЖина 19,90
м, а заедно с полукръглата апсида
на изток — 22,90 метре. Източната
стена е дълга Тб.вО м, а юЖната
стена — 16,30 метра. Стените са
изградени в смесена зидерия (opus
mixtum), като последователно се
редуват каменна с тухлена зидария
(последната с по три реда тухли в
пояс). Хоросанът съдърЖа късчета
от червени или Жълти тухли. За-
едно с пристроените по-късно по-
мещения сградата има 10 помеще-
ния. Влизането ставало проз вход
(шир. Т.60 м) на западната стена на
помещение № 1 и се е минавало по-
следователно в останалитв поме-
щения (№ 2—в). Подовете на по-
мещения № 3—6 са с варовикоби
плочи, конто сега са запазени на
място. Помещение № 4 npqgcmaB
ля В а полукръгла апсида. В югои-
зточния край на сградата се намира
малко правоъгълно помещение (1,23 х
2,20 м) № 6, снабдено със зидан ка-
нал, който минаВа през източната
му стена. По Всяка вероятност то
е слуЖело за тоалетна (латрина).
Само помещения № 7 и в са снабдени
с отоплителна инсталация (хи-
покауст), изградена от колонки от
квадратни тухли, похлупени от го-
лема кбадратни тухли, върху който
бил излят дебел хоросанен под, съ-
дърЖащ късчета от печени тухли.
ЕдВа върху този висящ под (суспен-
зура) била положена подовата на-
стилка (Вероятно от мраморни
плочи или тухли). Топлият Въздух
минабал от помещение № 8 към по-
мещение № 7 през засбодени тух-
лени от₽ори (кенали), направени в
долната част на меЖдинната им
стена. Пещта (префурниумът) за
палене на дървата била в помещение
№ 9. което било по-ниско от пре-
дишните две помещения. Излиш-
ният пушек излизал през един
отвор на юАната стена на поме-
щение № 7. През него се е вливало
при отстраняване на побреда на хи-
покауста.
Едно по-късно преустройстбо за-
сегнало апсидата, като било изгра-
дено правоъгълно помещение (въ-
трешни размери: 2x2 м).
Поради порасналите нуЖди на Жи-
телите на Абритус, налоЖило се е
пристрояването на ново правоъгъл-
но помещение № 10 (вътрешни раз-
мори 6,в0х 2,90 м): долепено до поме-
щение № 1. То -било направено от
недялани камъни и калов разтвор. и
се отличава от гриЖливия строеЖ
на останалитв помещения на по-
стройката. Западната стена на по-
мещението в легнала върху по-стар
Обр 34 Северната колон ада на двора
на сграда VII (поглед от юг) — анас
тилоза
Е/5Г.<0ТЕКД
'518сс:- Р. ул
каменен зид с хоросан. кой то по
време е по ранен от сграда X.
Находките от сграда X са доста
оскъдни поради нейното ограбване
в миналото. Близо до екседрата се
намери варовиков блок с паралеле-
пипедна форма с вдлъбнат кръст
(отвесното рамо по-дълго), бояди-
сан червено (обр. 40). Като стъпало
меЖду помещенията 2 и 3 е изпол-
эуван варовиков ионийски капи-
тел. обърнат н?долу Възниква бъ-
просът за какво в слуЖела сградата.
ИзглеЖда че тя в представлявала
по-скоро малка банска постройка,
отколкото Жилище. По-късно се-
верните й помещения №1-4 биха
могли да бъдат използувани като
едмокорабна църква. Но не са из-
вестии църкви с хипокауст и освен
това помещения № 7 и 8 не са ха-
рактерно за една църква Сграда X
е била построена през IV—V в.
Сега сградата е консервирана и
достъпма за посещение.
СГРАДА XI
(ХОРЕУМ)
Еднобременно с разкрибането на
Западната порта през май-юни
1957 г стана и частично проучбане
на сграда XI. която отстой на 9.75
м юЖно от портата и на 5 м из-
точно от западната крепостна
стена (измерено до контрафорси-
те). Срещу нея се намира U-образ-
ната кула № 29 (обр. 41). Построй-
ката има правоъгълен план, орие-
нтиран север-юг с външни размера:
дълЖина 56.25 м и ширина 20.20 м. а
заедно с контрафорсите на източ-
ната и западната дълга страна —
21.80 метра. Вътрешните размера
са 53,65x17.70 м (застроена площ
1136.25 м2), като в нея влиза площ-
та. заета от контрафорсите).
Основите са полоЖени в здрав
Жълт глинест пласт и са дълбоки
0.90—1.00 метра. Ширината им е
1.45 м. Направени са от грубо одя-
лани варовикови камъни, свързани
с хоросан. смесен с Жълт пясък. На
тогабашното ниво на терена се
образуват външен и вътрешен бан-
кет.
Стените са широки 1.30 м и са
изградени от добре издялани варо-
викови блокчета с правоъгълно лице
(Сисочина 0,30 м и дълЖина 0.20—
0,35 м) (обр. 42). Хоросанът съдърЖа
малко количество късчета от чер-
бени и Жълти тухли или керемиди.
На източната и западната стена
имало по 13 контрафорси (от кои-
то са открити източните и един
от западните), конто имат прабоъ-
гълна основа: 0.77—0.80 (изток-за-
пад) х 0.60—0,83 м (север-юг). Бан-
кетът при основата на контрафор-
сите има един peg тухли. Над него
Обр 35 а. б ионийски капител от двора
на сграда VII
Обр. 36 Графическа реконструкция на
двора и северната част на сграда VII ►
34
35
следВат един peg каменни блокчеша,
пояс от три реда тухли, отноВо
едноредна каменна зидария, пак пояс
от три реда тухли и така нататък
Касае се за смесена зидария. Раз
стоянията меЖду контрафорсите
Варират меЖду 3.67 и 3.90 метра
Себерната и юЖната къса страна
ня мат контрафорси.
Сградата има дВа Входа, един на
източната и друг на себерната
стена. Източният Вход (обр 43)
е разполоЖен меЖду седмия и осмия
контрафорс (броени от юг към се-
вер) и не точно по средата на сте-
ната. Стрэниците му са косо офор-
мени. като Външният отбор е ши-
рок 2,54 м. а Оътрешният — 2,67
метра Те са изградени изцяло от
тухли Входът имал дбукрила дър-
Вена брата, която се отбаряла на-
бътре Отзад била подпирана с
отвесен лост Покрай сградата Въ-
рВяла улица с посока сеВер-юг.
СеВерният Вход е постаВен по
средата меЖду дВата пиластра Той
е по-широк от източния Вход (тир.
3.90 м). Несъмнено и той е бил с дВу-
крилэ дърВена Врата. Стрэниците
му са отвесни По-късно Входът бил
зазидан и остэнал да функционира
само източният Вход
Подът бил постлан с разнообраз-
ии по форма и Вдлъбната украса
тухли, полоЖени Върху пласт от
пясък и трамбоВана пръст. От него
бете раэкрита само една част
Трябба да се допусне, че сградата
имала дбустрех дърВен покриВ, на-
клонен към изток и запад, постлан
с плоски и изВити керемиди. Той бил
поддърЖан от дВа реда дърВени
стълбобе, които разделяли Въ-
пгреизното пространство на три
раВни кораба (обр. 44 и 45).
Несъмнено сградата е слуЖела за
склад на зърнени храни (хо-
реум) ЗатоВа тя била разполоЖена
В съседстбо със Западната порта.
Обр 37 Графическа реконструкция на
страда VII (гог^ед отгоре)
за да стаба по-лесно нэтобарВане-
то и разтоВарВането на зърното-
Подобно местоположение има хо
реумът и при други Военни лагери
36
Зо £фз$з V -- ~-э сг_5<;з
1 i™" <" III 'd.l,—мы
В Римската империя (напр. Нобе-
зиум. дм. Нойс ВъВ фРГ и др )
Хореумът бил построен най-къс-
но. едновременно със западната
крепостна стена, на която е напъл-
ноуспореден. т е. през Втората по-
ловина на III бек. Засега това е пър-
вият хореум. открыт Във военен
лагер на легион и на помощна Войска
В провинция Долна Мизия (днеюна
HP България).
Според археологическите про-
учваиыя хореумът не в бил ызпол-
зуван в пърбоначалното му предназ-
начение до края на VI Век когато е
загинал Абритус. Вътре 6 него се
откриха зидове от кзмък и 43*4 и
надстройка от кирпичи, които
вследствие силен поЖар сэ се отух-
лили и са получили червено-кзфяв
цвят На север и юг до хореумз били
пристроены малки помещения от
кзмък. кал и кирпичи. В ю*ното пра-
воъгьлно помещение се откриха
фрагменты от почти цяхз глинена
амфора с ыздуто тя\о укоасено с
хоризонтахни релефч^ себрз и гре-
бенчата укгасз ИэЗитите «сьси
дръхКи с почти кръгло сеченье
имат мякЗхлэ чьей кзяелъори върх»
извивчатз Върху шиятэ има гръцки
нздпис с чероен цвят tguruHm) кой-
то съдърмз името на производи-
теля на бчосмото вино Въз основа
нз формата и обстоите чгтвата на
37
мамиране амфора та трябва да се
отнесе към последната четвърт на
VI вок, когато голям поЖар е раз-
рушил помещение то и изобщо па-
лия Абритус, който след това пре-
станал да съществува.
СГРАДА XII
и се мамира непосредствано и а
север от Западната порта, иэпол
эувайко крепостната стома като
чатвърта стена. МеЖду тях има
фуга, свидеталство за построява-
^.иато на сграда XII след крепостната
стен а. (обр 41). Пост ройка та беше
проучена през 1957 и 1971 година. Тя
има правоъгълан план с размери 34 л
17 м, ориентирам-с дългата си стра-
на в посока север — юг (обр. 46).
Основите (широки 1,50 м) са на-
градами от ломени камъни и бял хо-
росан, а стоните от добре издялани
варовикови блокчета с правоъгълни
лица и бял хоросан. смесей с късчета
от червени тухли. На юЖната къса
страна е имало вход (широк 1,65 м),
който по-късно бил зазидан. Този
факт покаэва, че сградата била до-
стъпна още от източната дълга
стена. На северната къса страна
вероятно е нямало вход. Двата въ-
трешии пиластра на късите стени.
Обр 40 Варовиков блок с вдлъбнат
кръст, намерен в сграда X
построено одновременно с тях, са
доказателство, че вътрешното
пространство било разделено на
три равни издълЖени правоъгълно
помещения (всяко широко по 4,27 м).
Тези помещения се свързвали чрез
проход на северния и юЖния край,
както покаэаха разкопките (обр.
47). Сграда с такова вътрешно раз-
пределвние близо до крепостна сте-
на се среща за първи път в Бълга-
рия. Навярно тя е слуЖела за казар-
ма. Засега казармени сгради са
открити покрай вътрешната стра-
на на юЖната крепостна стена на
гРа9 Диоклетианопол (днешния гр.
Хисаря), от двете страны на ЮЖ-
ната порта („Камилите")-
Сградата била построена след
крепостната стена и е затворила
улицата, наречена „вие сагуларис",
която е вървяла покрай крепостна-
та стена.
Още по-късен е един каменен зид
с хоросан, който се допира с фуга
до източната външна стена на
сградата при югоизточния външен
ъгъл. Сградата е излизала на ули-
цата с посока север-юг, която е въ-
рвяла покрай хореума.
По времето на българското се-
лище от VIII—X в. върху северната
къса разрушена стена била издъл-
бана яма с диаметър 1 метър.
СТАРО-
ХРИСТИЯНСКА
БАЗИЛИКА
(СГРАДА XIII)
Още през 1вв7 г. на около 60 крач-
ки североизточно от предполагав-
Обр 41 Ситуационен план на сграда XI
(хореума). Западната порта и сграда ХИ
Обр 42 Детэйл от източната стена на
сграда XI
мото място на Западната порта А.
Явашов попаднал на притвора (на-
ртекса) на една трикорабна ста-
рохристиянска базилика, ориенти-
рана изток-запад. чиОто притвор
бил разделен на три помещения,
който съответствували на трите
кораба. Външната ширина на сгра-
дата била 13.50 метра. Открива-
телят интерпретирал сградата ка-
то светилище на Аполон. понеЖе
там намерил вторично употребен
каменен паметник с латински над-
пис, посветен на бога.
Обаче през лятото на 1953 г. ние
имахме възмоЖност да разкрием
полукръглата апсида срещу средния
кораб на същата базилика (обр. 43)
и един мраморен реликвиарий (мо-
щехранителница) без неговия по-
хлупак. върху едната къса страна на
който беше издълбан кръст, изпъл-
нен с червена боя (обр. 49).
Обр 43 Източният вход на сграда XI
39
В настилката на църквата бете
вторично употребена мраморната
олтарна плоча с гръцкия надпис. по-
светен вероятно на бог Аполон,
проз управлението на тракийския
владетел Реметалк II (обо. 2). Из-
глеЖда, че на същото място или в
близост са е намирало светилище-
то на Аполон от предримското вла-
дичество. Макар и с прекъсване не- •
гова наследница е баэиликата.
През 1965 г., когато разкривахме
от вътрешната страна куртина Е.
немираща се непосредствен© на из-
ток от Северната порта, в пръст-
та се откриха фрагмент и от мра-
морна олтарна маса с дъговидно из-
вита предна част. Голям научен ин-
терес представляват двете фигу-
ри на лъвове, обърнати един срещу
друг, които се издигат в предната
част на плочата (обр. 50). В оста-
н ала та част имало кръгли вдлъбна-
тини. подобии на паници. Скулптур-
на у краса с лъвски фигуре се откри -
ва за първи път в днешна България.
Несъмнено трапез на та меса е при-
надлежала към някоя базилика. моЖе
би към споменатата по-горе
През 1893 г. А. Явашов разкопал
в иэточнзта най-висока част на
..Хисарлъка' една едноапсидна за-
сводена църква с тройно разчленен
притвор. Н. Мавродинов я отнася
към V век (обр. 51 ).
По време ла рвзкопките В голл-
мата правоъгълна кула № 19 през
1975 г. се откриха множество на-
трошени мраморни тънки колонки,
преград на олтарна плоча и други,
които несъмнено са принадлежали
към някоя старохристиянска цър-
ква в Абритус, разполоЖена изглеЖ-
да в югоизточната част на града.
Досега тя на е открита.
От писмените избери е известно,
че Дбритус бил епископско седали-
ще през V—VI в. Сега тези сведения
се потвърЖдават по безспорен на-
чин от археологически та находки и
проучвания.
РАННО-
ВИЗАНТИЙСКИ
СГРАДИ
ПОКРАЙ
КРЕПОСТНИТЕ
СТЕНИ
Обр 44 Възстановен план на сграда X!
Отначало крепостните стени с
портите, потерните и кулите били
лесно достъпни отвътре за защит-
ниците, обаче през ранновизантий-
ската епоха (V—VI в.) „виа сагула-
рис" била заета от някои построй-
ки, долепени до крепостните стени.
Основите им са строено от ломен
камък и кал. а стените от кирпичи.
Последните. вследствие силния по-
Жар, са се отухлили и получили чер-
венокафяв цвят. В тях се виЖдат
сламките от Жито, слоЖени в гли-
ната. За спойка меЖду кирпичите
40
слуЖи чиста Жълта глина, Такаба
сграда се откри покрай северната
крепостна стена, иэточно от Се-
верната порта (обр. 52). Навярно
тоба са казарми.
Строителната техника и мате-
риале показват сходство с тези от
кастела Ятрус (с. Кривина, Русен-
ски окръг). кастела при с. Войбода.
Шуменски окръг. селището при
квартал „Бела вода" при Перник
(с медни монете от Анастасий I
1(491—516 г.) и Юстин I (51В—
527 г.). Тя е характерне за периода
от средата на IV б. до началото на
VII б, б крепостите и селищате б
днешма България.
НАСЕЛЕНИЕ
И
ПОМИНЪК
Откритите досега официални.
оброчни и надгробии надписи на ла-
тински и по-рядко на гръцки език в
Обр 45 Графическа реконструКиия на
сграда X!
Абритус хВърлят светлина бърху
етническия и социален състав на
военното и цивилното население на
лагерувалите там кохорти, които
принадлежали към помоилните во-
йски. придадени към XI Клавдиев ле-
гион с главен постоянен лагер Ду-
росторум (днешният град Силис-
тра). Имената им са римски, ро-
манизирани чу Жди имена, гръцки,
тракийски и други. При някои во-
еннослуЖещи е означена дори длъЖ-
ността им. Така например флавий
Максим бил ..бенефициарий консу-
ларис" (не се посочва към коя част
41
Обр 46 П*ан на сграда XII
Обр 47 Изглед от сграда XII
се в чцсляа) флавий Руф бил също
„бенефициарий к ан су ла рис" от XI
Клавдиев легион с постоянен лагер
в Дуросторум Таэи длъЖност се в
заемаля от приниипалее", който
отговарят на днешните сер А анти
или под офицере Те упраЖнявали по-
лицейским надзор над някоя пътна
станция (static) или отсечка от
път Те св избирали измеЖду легио-
мерите на станувашите в провин-
цията легиони. но били зачислени
към щзба (offic»um) на управителя
на провинция та Долма Мизия с гла-
вен град Томи (днешния град Кон-
станца в СР Румъния) С админис-
тративно те реформи на Аврелиан
и Диоклетиан главен град станам
Марииамопол (днешният град Да-
вня Варненски окръг) а на мовоо-
бразуваната провинция Малка Ски-
тия (днес Северна ДобрудЖа в СР
Румъния! град Томи Тит Елии Апо-
42
лоний е .дупликарий'’. т. е. той се
е числял към помощната войска и е
получавал двойно годишно възнаг-
раЖдение. Дупликариите в легиони-
те получавали двойна даЖба храна.
В Абритус е лагерувала само по-
мощна войска (кохорта) В крайла-
герното селище (сапаЬае) били на-
станявани отслуЖилите военни ли-
ца (ветераните). който след 20-го-
дишна слуЖба били уволнявани и по-
лучавали римско гражданство и
земя около лагера на някои легион
или помощна войска където Живее
ли със своите семейства, както
свидетелствуват епиграфските
паметници Една надгробна плоча
била иэдигната в памет на Валенс
(личното и бащиното име сега лип-
сват) от италийски произход, кои-
то бил ветеран на V македонски ле-
гион (обр 53).
В надгробните надписи, на някои
Жители на цивилното селище при
Абритус е отбелязано родното
място на покойника. Така например
Аврелия Стратоклия произхоЖдала
от град Томи Тя се омъЖила за Фла-
вий Максимин, бенефицарий консу-
ларис и починала в Абритус (II в).
Клавдия Хионе била родена в Перинт
(днес град Ерегли на Мраморно мо-
ре, западно от Цариград). главния
град на провинция Тракия (обр. 54).
Тя се омъЖила за флавий Юлиан и
на 30 години починала в Абритус.
Приятели издигнали надгробната
плоча с гръцки надпис в памет на
Елиан от град Никомедия в провин
ция Витиния (днес Северозападна
азиатска Турция) (обр. 65).
В Абритус са слуЖели и Живели
някои лица от тракийски произход
заедно със своите семейства. Те
Обр 48 ВъзстаноВен план на трикораб
наша бази>ика от V/ В
Обр 49 ВароВикоб реликВиарий с Вдчъб-
нзт кръст от бази^икатз
Обр 50 Два мрзморни льва — част от
олтзрнл мзса
били подлоАени на романизация,
както показват новопридобитите
им лични римски имена, но заразили
пред иш ните си тракийски имена
Ще посочим мяколко примера фла-
Вий. син на Бейтюс. Лукис син на
Дитокент. Клавдия, дъщеря на Еп-
тапира. Клавдия, дгыцеря на Пте-
пюра. Ядо, дъьцеря на Мукатралис.
и други Присъствието на траки се
допълва и от многобройните тра-
кийски надгробии мог или около Аб-
ритус и от паметнииите на рели-
гията
Някои надписи издзват импера-
торска романизация, т.е. чуАденци
получават личното и бащиното име
на тогава управляващия римски им-
ператор, като например Тит Елий
Аполоний бил лице от гръцки про-
изход, но романизиран при импера-
тор Тит Елий Хадриан (117—138 г.)
Ветеранът конник Тит Елий Дама-
ней (обр 5€) бил от келтски про-
изход. съдейки по последното му
име но романизиран при спомена-
тия император
Значителен е броят на лицатэ.
който имат само римски имена, ка-
то например: Юлий Антонин Ва-
ленс, Валенс Валентин.. Валерия.
Улпий Марциал. Улпий Оптат,
Улпий Лонгин (тримата от една
фамилия) и други
43
В един надгробен латински надпис
се изброябат членоВете на цялата
фамилия — умрели и Либи (II 6.):
Тит Елий Аполонио и Марция Ре-
стута (родители), Елия Аполония
(дъщеря), Варий (син), Елий Мар-
циал, Антония, Виталион. Аполодор
и Рестута (Внуци).
За задоболяВане на различните
Житейски нуЖди на боенното и ци-
Вилното население на Абритус били
разВити баЖни отрасли на селско-
то стопанстбо (земеделие, обо-
щарстбо, лозарстбо, Животнобъд-
стВо и др.). худоЖестбени и обик-
ноВени занаяти и изкустбо. На пър-
бо място стоят Железните оръдия
на труда за обработбане на земята:
лемеЖи, чересла, мотики, Сърпобе,
коси, косери и други (обр. 57 а, 6).
изработбани б местните работил-
ници. Дори се намериха някои сърпо-
Ве от VI б., които не били добър-
шени. Войската е раэполагала със
собстбени ниви, либади и гори (prata
publica), които обработбала и из-
ползубала. Също така имало замоЖ-
ни земебладелци, които притеЖа-
бали огромно эеми б хинтерланда на
Абритус, от които добивали раз-
нообразии селско-стопански про-
изведения. Ярък пример са собстбе-
ниците на голямата сграда с мага-
зините и бътрешния двор с коло-
нада (сграда VII) през късноантич-
ната и раннобизаитийската епоха.
Голям дял се пада на строител-
ството, което ВключВало камено-
делстбото, изработбането на пе-
чени тухли, керемиди, тръби за Во-
допровод, сечиба за обработбане на
дърВо (обр. 56) и др. Околностите
на Абритус доставили необходимия
каменен материал. Само мраморът
бил внасям отВън. Войската учас-
тбувала в строеЖа на крепостните
стени и постройките вътре в ла-
гера. Веред нея имало архитекти.
строители и различии занаятчии,
които се числели към така нарече-
ните immunes, т.е. „войници, осВо-
бодени от преките им задълЖения
(типега), които имали останалите
войиици в бойните части.
44
В местншпе занаятчийски рабо-
тилници се изработВали различии
архитектурни паметници (бази, -ко-
лони. капители, корнизи, оброчни
релефи, статуи, надгробни плочи,
саркофаэи и други).
В Абритус са открити медни съ-
добе и бронзоВи предмети. свързани
с ВсекиднеВния Живот и религията
ЗаслуЖаВа да споменем големите
казаки (обр. 59), котли, ЖергпВени
патери, кани (обр. 60), канделабри
(обр. 61). Везни, кантари с три скали
(обр. 62), статуетки и матрице за
изкобабане на изображения на бо-
ЖестВа и други.
Различии накитни предмети
(пръстени, гривни, фибули. обеци и
др.) украсяВали тялото и облеклото
на Жените, които Жибеели В цивил-
ното селище на Абритус.
Несъмнено В кастела Абритус е
имало местна работилница, В коя-
гпо били попраВяни оръЖията на за-
щитниците му. Намерени са Желез-
ни ВърхоВе на копия, ноЖове и други
предмети на Военния бит.
От кост били изработВани игли
за коса. меЖду които една с тялото
на срамеЖлибата Венера (обр. 63а),
гребени за коса (обр. 63 6). облицов-
ки на дръЖките на ноЖове (обр. 64).
кръгли пулоВе за игра на табла и
други.
Стъклото било използувано за
прозорци и за изработВане на пред-
мети, необходими за фармацебти-
ката, накити, балсамарии за погре-
бал ни нуЖди, малки чашки с кухо ко-
нусовидно дъно и други.
Намериха се също така, макар и
оскъдни, останки от стенописи,
украсени с няколкоцветни расти-
телни и геометрически орнамента
Все още не са открити подоби мо-
заики.
Несъмнено най-масово било кера-
мичното произбодстВо на съдоВе за
готВене, хранене, пиене, религиозни
и погребални цели (обр. 65 и 66).
По търговски път Жителите на
Абритус се снабдябали с някои про-
изведения. особено на худоЖестве-
ните занаяти, внесена отвън. Гли-
нените амфори слуЖели за ембалаЖ
при пренасяне и запазване на вино
и дървено масло (обр. 67).
Обр 53 фрагмент от надгробен па
метник на ветерана Валенс от V ма
кедонски легион
45
Обр 54 Надгробсн памотник на Клавдин
Хионе оп> Псринт
46
Обр 56 Детайл от надгробния памет-
ник на Тит Елий Даманей
Обр 55 Надгробен паметник на Елий от
Никомедия
47
Обр 59 Бронзов казан върху Аелг-зен
трико Аник от сграда V!f. помещение
№ 16
Обр 61 Бронзов канделзбър; намерен
заедно с капичката (VI в)
Обо 62 Бронзов кантар. намерен в кула
Обр 58 Железки ииструменти за обра- ^р? ° Р
ботбане на дърво
40
Обр 60 Бронзова канинка от колектив-
на находка от двора на сграда V/1 (VI в )
49
Обр 63 а Коипама игла с изображение
на Венера и б Два костени гребенг
(V-V! в)
50
Обр 64 Костени облицовки с врязана
у к раса на Лелезен нозк. намерено в сера
да Ш. помещение с
Обр 65 Пещ за изпичане на домашни
глинсни съдове
51
Обр 66 а. б Глинени съдчета от рим
ската епоха
52
Обр 67 Глинена амфора от края на V
— началото на Vf в
МОНЕТНО
ОБРЬШсНИЕ
Б
АБРИТУС
И
В БЪЛГАРСКОТО
СЕЛИЩЕ
Кастелът и градът Абритус са
нямали сбоя монетарница, а за пла-
сцанията от различен характер и зе
търгоВските отношения били из-
ползувани златки, сребърни. медни
и бронэоВи монети. сечено В други
градски центроВе през римската и
ранноВизаитийската епоха
Монетите са ВаЖен източник за
проучВане на икономиката. търго-
Вията и другите стране на Живота
8 Абритус. От предримския период
произхоЖда силно побредена моне-
та от филип 11 Македонски (356—
336 г пр. м. е.).
Обаче побечвто от монетите са
сВързани с римското Владычество
над тракийските земи. В тоба число
и над кастела 6 местността Хисар-
лъка. Най-ранните открити досега
медни и бронзоби монети датират
от управлението на императорите
Отон (6В г), Веспасиян (69—79 г ),
Домициан (81—96 а.). Траян (98 —
117 г}; Хадриан (117 —138 г). Ан-
тонин Пий (138—161 г ) и Марк Аб-
релий и Комод (161—192 г-). Мо-
нетната циркулация продъхЖаба
при Септимий Себер (193—211 г ).
Каракала (211—217 г), Елагабал
(218—222 г ) и една колективна на-
ходка от 31 сребърни монети (ан-
тониниани) от Гордиан 111 и Жена му
ТранкВилина (238—244 г.), филип
Араб (244—249 г ). Траян Деций и
сипа му Херений Етруск (249—
251 г).
Особено баЖмо значение за исто-
рията на кастела Абритус имат
няколко колектиВни монетами съкро-
Вища. зэроВени по Време на готско-
то нашестбие 6 Тракия (250 —
251 г.) В областта на сраЖението
меЖду римляните и готите В окол-
ностите на Абритус през юни 251
година Тук ще се спрем на дВе от
тях През м. юли 1952 г В земли-
щето на с ДряноСец Раэградски
окръг, близо до р Бели Лом на около
15 км от Разград, беше намерено
съкровище, от което В ОкръЖния
исторически музей В Разград по-
стъпили 17 златни монети (со.ли-
ди). и 539 сребърни монети (анто-
ниниани) от следиите римски им-
ператори (обр 63) Септимий СеВер
и негобата съпруга Юлия Домна. Ка-
ракала и негоВат-з съпруга Плабти-
ла. Елагабал. Юлия Меза, Себер Алек-
сандър (222—235 г ). Максимин Тра-
киеца (235—238 г ). Гордиан HI, фи-
лип Араб и съпругата му Отацилия,
Траян Деций. (обр 69) негоВата съ-
пруга Етрусцила и синобете му Хе-
рений и Хостилиан. Най-многоброй-
ни (440 монети) и най-късни са мо-
нетите от бремето на Траян Де-
ций
През м ное.мбри 1982 г. при из-
копни работи за строек на къща б
с. Езерче Разградски окръг. на около
20 км зэпадно от Разград. на дъл-
бочина 0,30—0.40 м от побърхност-
та се откриха 246 сребърни римски
монети. Най-ранните от тях са от
управлението на Веспасиан, но
най-многобройни са от Гордиан III.
следвани от тез и от бремето на
филип Араб и Траян Деций (обр 70).
Тук се съобщава за пърВи път за
тази находка.
В град Абритус АиВеели множе-
ство богато хора — собствеяици
на гогеми участъци от обработвае-
ма эемя и търгобци. На 3 май 1971 г
при проучбане на източната кре-
постна сте»з на куртината С. от
Вътрешната страна на дълбочина
до 0 40 м от повърхностте се
откри съкробище от 835 златни
53
54
монети (солиди) с общо тегло око-
ло 4 кг (обр. 71). Застъпени са мо-
нета, сечено от следнито импера-
тора на Източната и Западната
римска империя: Теодосий II (40В-
450 г.) (обр. 72). Марциаи (450 —
457 г.) и съпругата му Пулхерия
(обр. 73 а. 6), Лъб I и съпругата му
Верина (457—474 г ) (обр. 74 а, б)_.
Зенон от първия му период (474—
478 г.) и от Вторая му период
(477—491) (обр. 75). Василиск сам и
заедно със сина си Марций (476
(477 г.) (обр. 76 а, б). Юлий Непот
(474—475 г. (обр. 77 а). упраВлявал
Западната римска империя, и Лео-
нтий (4в4 46В г.) (обр. 77 б). Мо-
нетите са сечени в монетарниците
на градовете: Константинопол Те
салоника. Равена и Антиохия (в Си
рия). Това съкровище показва. че в
края на V в. Абритус бил нападнат.
вероятно от готите. като укри-
тото в торбичка съкровище оста-
нало в едно Жилище. което било раз-
рушено и затрупало съкровището.
Обаче Животът в Абритус про-
дълЖил и през управлението на ам-
пера торите Анастасий (491 —
518 г ) Юстиниан I (527—565 г ) до
Маврикий Тиберий (582—602 г.)
включително, както свидетелству-
ват откритите досега монети.
След това настъпил краят на Аб-
ритус — 566 г., нападението на ава-
рите.
Обр 69 Златма монета на Траян Деций
от съкровището от с. Дряновец
◄
Обр 70 Сребърно монетно съкровище
от с. Езсрче. Разградски окръг (средата
на /// в )
Веред разВалините на българско
то селище беше случайно открита
златна монета от Византийская
император Василий I и сима му Ком
стантии (867—836 г , те. от пе-
риода когато в България е упраВ-
ляВал княз Борис I (852—889 г ) 8ъ
просната монета била отсечена
през 869 г когато Василий I про-
Възгласил сипа си за съимператор-
Намирамато на элатни монети по
казва че селището имало възмогк-
иост да води търгсвски връзки не
само го пътя на разыяна на стоки
но и чрез плаидания с пари
Обр Монетно съкровите от с Дря
Разграоски окръг (средата на III
Sp Л
Обр 71 3‘ тно монстно съкровише от
/ в ^mkpvmo в Абритус (1971 г! ►
57
Обр 73 а. б Златни монети на Марциан
и Пулхера (лице и опако)
kWj?,
5в
Обр 74 а. б Златни монети на Лъв /
и Верина (лице и опако) ►
Обр 75 Златна монета на Зенон (лице
и опако)
59
I> • Ймрмм» шьмм»
«шМ* •• Мам*
во
«I
РЕЛИГИЯ
Пъстрият етнически състав на
военнослуЖещите и на темните се-
мейства в кастела и на Жителите
на града през ранновизантийската
епоха дали отражение върху рели
гията Били почитано еэически бо-
жества през I-средата на IV в . а
след това Христа. Откритцте до-
ссга иадписи-посвещения. оброчми
плочки и статуйки иэобразяват бо-
жества от гръцкия, римские, из-
точния и тракийския пантеон. На-
Обр 78 Част от колективната находка
от ы Малкият юк
блюдава се религиозна търпимост.
защото всяка етническа група по-
читала своите боЖества. Обаче
официалният култ към римския им-
ператор и към главните боЖества
на Рим били задълЖителни за всич-
ки. Някои боЖества от раэличните
пантеони поради сходните си фун-
кции се смесвали и се е Получавал
така наречемият религиозен син-
кретизъм.
Веред официалните римски кул-
тове първо място е заемал кулгпът
към върховния римски бог Юпитер,
наричан „най-добър, най-велик" (1ир
piter Optimus Maximus). Той отго-
варял на гръцкия бог Зове. Обикно-
вено посвещенията на бога са пра-
вени от името на властта в кас-
тела и се евързвали същевременно
с култа към управляващия тогава
римски император, например Хад-
риан и други.
В други надписи се наблюдава син-
кретизъм меЖду Юпитер и сродния
му сирийски бог Долихен, като бо-
Жеството се нарича „Юпитер До-
лихен". Той бил почитан от лицата
(военни и цивилни)от сирийски про-
изход. Обаче досега все още не е
открит фигурален паметник с по-
знатата иконография на Юпитер
Долихен.
Академик Г.И.Кацаров смята, че
откритата през 1922 г. колективна
находка е инвентар на някое све-
тилище. но днес е безспорно, че се
касае за находка от едно ателие на
торевт, в което са реботили раз-
лично лица, както моЖе да се съди
по стиловите особености и еръч-
ности, приложено върху отделяйте
матрици. Някои от тях имат дръЖ-
ка, необходима по време на работа
с матриците (Л. Огненова-Мари-
нова, В. Василев. М- Тачева-Хитова).
На гърба им има имена или отделни
букви-съкращения на имената на
производителите на матриците
(В. Герабимова-Томова). Матрици
те от Абритус са масивни. фор
мата им е различна, най-вече пра-
воъгълна или овална. Изобраэените
боЖества дават представ» за го-
ляма част от почитаните боЖес-
тве в кастела и цивилното селище
вън от него.
Върху една правоъгълна матрица
са представени Зевс (Юпитер) и
Хера (Юнона) по средата на две еди-
кули, които са съединени (обр. 79)-
Те са прави в цял ръет, объриати
насреща. в традиционните им
облекла, атрибути и Жестове. На-
62
дясно се ВиЖда ЗеВс, брадат. на-
метнаш с химатион, горната част
на тялото му е гола. В ля Вата си
ръка дърЖи скиптъра, символ на 8ъ-
рхоВната му Власт нед богоВете, В
дясната ръка — патера над плам-
тящ Жертвеник. а долу в дясно е
орелът, неговата свещена птица.
Хера се намира ВляВо. Тя е облечена
в хитон и химатион. 8 ляВата си
ръка дърЖи скиптър. а В дясната
ръка — патера над пламтящ Жер-
твеник. Долу отдясно е паунът,
свещенатэ й птица.
Плочката, както и цялата находка
се отнася към ll-началото на III Век.
Обр 79 Бронзова плочка-матрица с из-
ображение на ЗеВс и Хера от костив-
пата находка
върху малка правоъгълна плочка е
изобразен релефно орел, който в
човката си дърЖи Венец, з в крзката
му има мълния. Несъмнено той се
свързва с култа към Зе6с(обр. 80).
На особена почит веред военното
население бил Херкулес. наречен в
надписите непобедим (invictus).
Най-ранният паметник е Варовико-
вият Жертвеник с латински надпис.
Обр 80 Бронзова гчон.ха матрица с из
обращение на Херкулес
издигнат в негоба мест и за здра-
вето нэ император Антонин Пий и
цезаря Вер (139—161 г.). постаВен
от ветераните и римските граЖ-
дани на канабното селище при Аб-
ритус1 . върху едка фрагментирана
оброчна плочка открита В Хисар-
лъка е изобразен Херкулес в борба
с Немейския лъв един от 12-те му
подбига. От колективната находка
63
Obp 62 фрагмент от мраморт плочка
на Тракийския КонниК
произхоЖда една матрица ВъВ фор
ма на едикула с образа на Херкулес,
който дърЖи В ля Вата си ръка ко
Жата но Немейския лъВ и ябълката
на Хеспоридите, друе негоВ подвиг
(обр. 81), а с дясната си ръка се опо-
ра на кривака си. Долу В дясно се
ВиЖда глиеан в ход наляво. Херкулес
В цял ръст със своя криВак е пред-
стаВен също така Върху малка кръг-
ла матрица от сыцата колектиВна
находка. Един ЖертВоник на Херку-
лес бил издиенат В 200 е. от негоВия
Жрец Тит Публий Епитюнхан. лице
от гръцки произход. но романизи-
ран.
Обр. 61 Бронзова плочка- матрица с из
обращение на Артемида
64
65
Обр 86 Бронзова плочка-матрица на
източен бог — конник (от колектив-
мата находка}
Кулгпът към бог Аполон бил раз-
пространен още 8 тракииското се-
лище по времето на владетеля Ре-
металк 15 как то моЖе да се пред-
положи по косвен начин от надписа
от Бургас Още през 1887 г. А. Ява-
шов бете намерил каменна плоча с
посветитслен латински надпис на
Аполон. Според гръцката митоло-
гия той е близнак с Артемида, роден
на остров Делос от Зевс и Лето.
Бил почитан като бог на светли-
ната. на духовная Живот; в тоЗа
число на изкуствата (музиката.
поезията, драмата), предводител
на деветте музи. Прочу то било не-
говото светилище в Делфи с Жри-
ца та Пития. В България са открити
множество паметници. издигнати
в негова чест през предримската и
римската епоха
Артемида (Диана) била също на
почит 8 Абритус като покровитвл-
ка на лова Живата природа (рас-
теЖа и плодородието), и други фун-
06р 87 Бронзова статуетка на Хермес
(от колективната находка)
кции. Върху една матрица от колек-
тивната находка тя е застанала
права по средата на една едикула.
чийто фронтон е украсен с релефно
изображение на лунен сърп (обр. 82).
Облечена е В къс до колената хитон
и в пеплос, подгънат под гърдите.
Обута в в типичните й високи тра-
кийски обувки. В лявата ръка дърЖи
дълго копие, а В дясната ръка-па-
66
Обр 66 Бронзова статуйка на силен
(от колективната находка)
Обр 69 Бронзова плочка-матрица с из
обраЖение на орел (от колективната
находка)
Обр 90 Бронзова плочка с изображение
на три листа и буквите С и А
тера над ЖертВеник. ОтляВо се Ви-
>кда сърната, сВещеното й ЖиВот-
но, а отдясно долу куче.
В Абритус били почитано и эдра-
Веноснигпе боЖестВа Асклепий и Хи-
гия, както съдим по един посВети-
телен латински над пи с. В които е
зепазено името на Хигия.
Веред Воен послу >кещите В кас-
тела Абритус имало лица от келт-
ски произход. ТакъВ бил Ветеранът-
конник Тит Елий Даманей, както
покаэВа негоВото трето име (ког-
момен). Обаче ние разполагаме с по-
сВетителен латински надпис В
чест на келтската богиня Епона,
постаВен от Валерий Руф. бене-
фициарий консуларис на XI КлаВдиеВ
легион.
Тракийското население в Абритус
почитало сбоя глаВен бог — Тракий-
ския херос — конник, както показ-
ват фрагмвнтите от няколко мра-
морни оброчни плочки с негоВото
изображение и с посбещения на
гръцки език. Тук ще от&елеЖим една
гг >кава плочка, от която е запазена
само горната част с посвещение на
бога, който носи епитета Muppupos
или Mappupios . непознат досега меЖ-
ду епитетите на боЖеството от
днешна България (обр. 83). Богът
язди на кон в ляба посока В ля вата
си ръка дърЖи поводите на коня, а
б дясната — убитата сърна. В де
сния горен ъгъл на плочката с малки
размере, е скулптирама ф^гурата
на Тракийския конник, който се връ-
ща от лоВ (тип С по класификация-
та на акад. Г. И. Кацароб). Памет-
никът се отпася към II или началото
на III В., съдейки по стилобите осо-
бености. Той се намери хвърлен на-
8ън от куртина Н меЖду кули те
№ 9 и 10 на северната крепостна
стена. Несъмнено светилището се
е намирало на друго място. моЖе би
В цивилното селище.
За почитането на източните бо-
жества и за синкретизма им съе
сходните тракийски боЖества сби-
детехстбуват други бронзови мат
рици от колективната находка
ПредстаВени са бюстове на богини,
обърнати насреща. Едната (обр. 84)
носи на главата си калатос (кош-
ница), богато украсен с дВа хори-
зонтални пояса от растителни мо-
тиби Над челото се спущат коси-
те. разделени на път по средата. а
Върху рамената и гърдите падат
дългите коси. Върху очите са пре-
дадени зениците. На шията си носи
три гердана като горният и до-
67
Обр S1 План на стъпэлоВиден гроб под
тракийска могила в СеВерния некропол
Обр 92 Бронзова глава на негърка от
стъпаловидния гроб
Обр 93 Тухлен гроб от ЮЖния некропол
(И/В)
лният имат по средата дунула (лу-
нен сърп). Ръцете са Вдигнати на-
горе, обърнати с дланите напред.
Отстрани на калатоса Висят дВе
эвънчета и цимбал. Друга та богиня
има три калатоса, украсени с три
успоредни иВици от усукана Върба
и отвесно пръчки. Коса та, разде-
лена на път по средата, се спуща
върху рамената. Облечена е в хитон
и препасан под гърдите пеплос. Над
лактите и под китките носи по
три-четири гривни. Долу по среда-
та е иэобразена риба наляво (обр.
85). Г. Кацароб ги тълкуваше кето
Кибела, велика майка на боговете,
и Анахита. обаче напоследък Мар-
герита Тачева-Хитова ги смята за
различны Варианты на Великата
майка на боговете, като са се сме-
сили чертите на източните с
местните тракийски богини
Сред колективната находка има
правоъгълно матрици с изобраЖе
ния на бокества върху коне, който
носят рог на изобилието и понякога
още и лък на гърба си. Г. КецароВ ги
тълкуваше като бог Сабазий. обаче
М. Тачева-Хитова смята, че тях-
ната сыцност не е определена Тя
не ги причислява към групата на Са-
базий (обр. вб и 87).
ЗаслуЖава да се отбелеЖи от съ-
щата находка и бронзовата ста
туйка с образа на Хермес (Мерку
рий), бога Вестител на олимпийски
те богове и покровител на търгов
ците (обр 8в), както и бронзовата
статуйка на силен (обр. 89). По
следната се отличава с висока тех
ника на изработване и вещ ин а.
Една матрица с клин отдолу има
три релефни акантусови листа Го-
ре от двете страни на средния
лист се четат бу квите С и А (обр
90). В. Герасимова Томова, смята че
се касае вероятно за съкращения на
имената на торевта.
С ВъвеЖдането на християнство
то като официална религия в рим
ската епоха с Миленския едикт от
313 г. еэическите култове и свър
заните с тях фигурални паметници
и Жертвеници с посветителни над-
писи постепенно изчезнали. За хрис
тиянския период на Абритус раз-
полагаме с оскъдни писмени извори
и епиграфски паметници, както и
с останките на две църкви и погре-
бения, иэвърщени чрез трупопола-
гане по християнски. но с беден гро
бен инвентар,
НЕКРОПОЛИТЕ
Градът но мъртвите (некропо-
лът) на Абритус се простирал в чв-
68
Обр 94 Каменен яроб от Ю>кния некро
пол (Iff в)
Обр 95 Две погребения в Юяозападния
некропол
ширите световни nocoku вън от
крепостните стени. както » е по-
кеэоно не обр 8. ЗемоЖните траки
били погребвани 6 каменни гробни-
цы. Върху който били натрупвани
големи моги ли Бадните траки ня-
мали могили, както останалото на-
селение от италийски, гръцки и друг
произход.
Могилните некрополи предстаВ-
ляват групи от могили, съсредо-
точени или разпръенати северно.
юЖно и източно от Абритус. По-
гребенията са извъртени чрез тру-
поизгаряне (кремеция). изпълнено
на самото място на гроба или на
друго място В некропола и оттам
костите били постебяни 8 каменна
или глинена урна. По време не из-
гарянето били хвърляни някои съ-
дове. В урните или около тях били
слагани предмвти и накити (послед-
ните главно при Жените), необхо-
димо на покойнииите в задгробния
ЖиВот.
Северният моаилен некропол
се намира в местността Малкият
юк и В местността Могилите. През
1966 г. бесие проучена една могила,
когато се извъртваше благоу-
строяВане на парка. Под могилния
насип се откри голям стъпалоВиден
гроб, изкопан В земята, с раэмери
2,75x1,80 м. над който била натру-
пана дърВената клада (обр. 91).
Вследствие Високата температура
на огъня смените на гробната яма
били изпечени до червенокафяВо. По
Време на изгарянето на трупа били
хвърляни в огъня две бронзоВи
стригили за почистване на голото
тяло от пясък след състезания и
борби. орехи, смокини и глинени съ-
дове. След загасване на огъня в пе-
пелта с костите бил прибаВен
бронзов балсамарий с форма на гла
Ва на момиче-негърка (обр. 92). Не-
гърски глаВи се срещат като деко-
ративен мотив в гръцкото и тра-
кийското изкуство през елинисти-
ческата епоха. например Върху
злагпното блюдо на Панагюрскотс
съкровище (IV—ill в.пр.н.е ). Стри-
гилите и балсамарият показват. че
погребаният бил младеЖ — атлет.
69
Погребенивто се отнеся към В век
ЮЛният могилен нвкропол св
npocmupa в юЖната и югозападната
част на близкото до Абритус дере
М оголи те били сниЖени в миналото
при обработбане на земята. Дори
върху някои от тях личаха иманяр-
ски изкопи Проз 1966—1971 е. бяха
проведена археологически разкопки
под ръководството на Ст. Стоя-
нов. В. една от могилите бете
открита разрушена гробница, из-
срадена от варовикови плочи.
През 1969 г. бяха извършени спа-
сителни разкопки в юЖния некро-
пол без могили във връзка с проко-
паването на отводнителен канал
(под ръководството на Ст. Стоя-
нов) Бяха открити и проучено 238
погребения. От тях 10 са извършени
чрез трупоизгаряне. а останалите
— чрез трупозаравяне. Що Се отне-
ся до гребните съоръЖения', четири
погребения бяха извършени в тух-
лени гробове (обр. 93) и едно в ка-
менка гробница (обр. 94). По-голя-
мата част от погребенията бяха
направени в изкопани ями в земята.
В каменната гробница имаше погре-
бение на едно семейство: мъЖ. Жена
и дете поставено върху колената
на майката. Вероятно се касае за
смърт вследствие епидемия. за-
щото трите погребения са извър-
шени одновременно.
Гробният инвентар на спомена-
тите гробове се състои от глинени
съдове бронзови гривни и катара-
ми. римски монети от В—IV век.
Откриха се и бронзови луковични
фибули от IV век.
В югозападната част на некропола
през 1970 г във връзка с ново
строителство бяха открити по-
вече от 100 погребения, всичките
извършени чрез трупополагане В 66
Обр 97 а б Разрез и план на българска
пещ за хляб 1 средновековен пласт
fV/// X В) и 2 Късноримски ранно
византийски пласт
° 0,5 1 т
1----—i________I
Обр. 96 Желязна манерка от ЮЖния
нвкропол
погребения нямаше гробен инвен-
тар, а при останалите се открихе:
глинени съдове, стъклени мониста,
бронзови гривни (в гробове на Же-
ни), катарами и други, както и брон-
зови римски монети от императо-
рите Стон (69 г.). Север Алексан-
дър (222—235 г.) и други. Във варо-
виков саркофаг на девойка се на-
мери сребърен пръетен с гема от
светлокафяв карнеол с изображение
на Меркурий и четири глинени ам-
форки. Върху тухления под на друг
гроб се намериха два скелета с раз-
лична ориентеция (обр. 95). Главата
на мъЖа Беше ориентирана на юг, а
на Жената — на север. На ръката си
Жената имаше една бронзова и една
стъклена гривна, а на гърдите си
— наниз от Жълти и сини стъклени
маниста.
От гроб на ЮЖния нвкропол про-
изхоЖда Железен съд с форма на
малка бъклица, снабден с дръЖка от
бронз (II в.) (обр. 96). Използува се
от римските войници по време на
поход за уталоЖаване на ЖаЖдата.
Някои гробове от юЖния нвкропол
са изградени от големи плоски ке-
ремиди (tegulae). наредени във фор-
ма на двускат покрав. Непосред-
ствен© до трупа били разполагани
глинени амфорки, паници и други
предмети, необходима за Задгроб-
ния свят.
Източният нвкропол се про-
стора в местността Гробищата.
Тук при обработбане на земята по-
стоянно се попада на погребения в
каменни и тух ле ни гробове. Има и
няколко сниЖени тракийски могил-
ки Една от тях беше разкопана през
1979 г. и инвентарът й беше доста
беден.
Жителите на кастела и цивил-
ното селище Абритус от италий-
ски, гръцки и друг произход се по-
гребвали чрез трупополагане в ка-
менни саркофази, каменни гробници
70
Обр 98 а.б славянски тип гьрнста.
виг прабългарски тип кани
и гпухлени гробове в зависимое™ от
тяхното икономическо състояние.
Гробяият инВентар е различен по
многобройност и разнородное™ на
предметите, но те не се отличават
от теэи В погребенията на траки-
те.
При гробоВете се издигали Варо-
ВикоВи надгробии плочи с разноо-
бразна релефна украса и с надписи
на латински и по-рядко на гръцки
език, които съдърЖат сведения за
покойника (ВЖ. обр. 52—55): Тези па-
метници били изработени в мест-
ните каменоделски и скулпторни
ателиета. Някои надгробии плочи
бяха използувани Вторично при из-
граЖдането на крепостните стени.
Християнските погребения (IV —
VI в ) се извършват само чрез тру-
пополагане, като скелетът е орие-
нтиран изток-запад с глава на за-
пад. Гробният инВентар е много бе-
ден (глинени съдове и др.). Среилат
се понякога и надгробии паметници
с надпис на латински език (ВЖ. обр.
6)
БЪЛГАРСКО
СЕЛИЩЕ
Големият поЖар и разрушения 8
края на VI В. слоЖили край на близо
шествековния ЖиВот на Абритус.
Сгромолясалите св покриви и стени
затрупали оноВа, което него Ви те
Жители не успели да вземат със се-
бе си по Време на нападението на
аварите. Разрушенията били тол-
кова значителни, че те оплячкосали
какВото могли и продълЖили пътя
си към съседните крепости и сели-
Ща.
След едно прекъеване от Век-дВа,
Върху разВалините на Абритус
(местността Разградски Хисарлък)
отново възникнал Живот. Славяни
и прабългари положили осноВите на
новото селище, което просъидес-
71
тбувало кратко време — от VIII до
X век. Нашите делечно npegegu били
привлечено от същите блееоприя гл-
ии физико-геогрвфски и стратеги-
чески условия за Живот и отбранв.
както и темноте пред ход ни но
(трвкоте о после римлямитв). Се
лището боло разполоЖено првдомно
върху озточнвта Hao-eodbka мест
на Хосарлъке. Новоте заселници иэ-
градоли своите землянко Вътре в
ромскита и раннобозантойскоте
сгради. Та боло направени от дървен
плет. озмезан отвън и отвътре с
глина, примесене със слеме, както
показват немерсните фрагмента
от мазилката. Подовете били из-
мазано с глина. За покривната кон-
струкция били използувани дървета
о шуме. По всичко иэелеЖде. че Жи-
лишата се състоели само от едно
помещение. Всяко Жилище прите-
Жавало по една пещ за изпичане на
хляб с полусферична форма с диа-
метър 0.80—1,20 м и височина
0,50—0.60 м (обр. 97). Тя^била напра-
вена от глина, смесана със слама. В
единая край се оставял отбор, през
който се запалвала ела мата във въ-
трешността. Вследствие темпе-
ратурата стените на огнището се
изломало до червенокафябо. Този
тип български пещи е широко раз-
прострамен в границите на Българ-
ската дърЖава (VII—XI в.). Върху
площта на перистилната сграда VII
се откри значителен брой такива
пещи
Културният пласт (от хумуса до
дълбочина 0,80 — 1 м) на българско-
то селище Беше гъсто наситен с
цели и фрагментирани глинени съ-
дове, които носят следи от опуш-
ването над огнището. Гърнетата
имат издуто тяло, извито навън
широко устие и равно дъно. Почти
нямат дръЖка. Украсата се състои
от врязани разнообраэни мотиви.
нанесено върху още прясната глина
с помощта на гребен и остриета
Характерно са: хоризонталните ли-
нии, вълнообразноят орнамент,
отвесните и полегатите черточки,
полукръглите черточки и други, Та-
Обр 99 Железно сечиВа от българското
селище
зи керамика се нарича славянска
(обр 98 а. б) Има друга група гли-
нени съдове, които се различават
от преходните по своята форма,
сивочерен цвят, гладка повърхност,
плътни стени с излъекани линии
(често образуващи мреЖа). Това са
предимно стомни с тясно устие.
къса шия, наклонено рамена, кону-
совидно тяло и равно дъно. Те се
приписват на прабългарите (обр. 9в
в, г). Всичките съдове от двете
основни групи са правени на при
митивно грънчарско колело Следо-
вателно двете културни традиции
продълЖабали така, както съЖи
телствували двете основни етни-
чески групи славяните и прабълга
рите, които обрезувели Българска-
та дърЖава в 6В1 г. и създали бъл-
еарския народ. Въпросната керами-
ка е широко разпространона в
пределите не Първате българска
дърЖава със столица Плоска и Пре
слав.
Неселението на селището си слу-
Жело с различии Желеэни оръдия на
труда за обработване не земята. на
дървото. на Желязото и други
Открити се мотики, обковки не ло-
пати, сърпове, косери. брадви, кле-
щи, чукове, ноЖове. гвоздей и други
(обр. 99). Те били иэработвани в
местните ковашки работилници.
Освен със земеделие населениото
се е занимавало и с Животновъд-
ство. Били отглеЖдани домашни
Животно, като свиня, овца, коза,
говедо и др., използувани в селското
стопанство и за храна. От кост и
рога били иэработвани някои пред-
мета на бита, понякога украсявани
с врязани орнаменти. Костният
Животински материал беше про
учен от проф. д-р Стефан Иванов
от Ветеринарния факултет в Со-
фия.
Жителите на селището носели
различно накити. изработени от
мед и Желязо, като пръетени. халки,
токи и др., понякога укресени с вря
зани декоративно мотиви
Върху западната част на Хисар-
лъка се откриха няколко погребения
чрез трупополагане без какъвто и
да е гробен инвентар. Те леЖаха
сравмително плитке от сегашната
повърхност на терена. Като имаме
предвид, че погребенията в Абритус
са ставали вън от крепостните
стени, то би могло де се допусне,
че въпросните погребения са при-
надлежали на населението на бъл-
гарското селище. Човешкият кос-
тей метериал беше иэследван от
ст. н. с„ кмн, д-р Петър Боев от
БАН.
Селището е загинало в края на X
век То имало съдбата на български
те земи от днешна Североизточна
България.
72
ПроучВянията на селището напра-
во ст. н. с. Соня Гооргиева огп Ар-
хеологическая институт при БАН.
която посвети специална статия,
цитирона в Библиография та на края
не този труд.
Отк.риването и изеледването на
ранносредноВековното българско
селище име ваЖно значение зе ис-
ториг.та и културата на българския
народ проз първито няколко Вока на
неаовото сыцествуВане.
БИБЛИОГРАФИЯ
(ИЗБРАНА
ЛИТЕРАТУРА)
I. СЪЧИНЕНИЯ НА КИРИЛИ-
НА
Бешевлиев, В. Епиграфски приноси С.
1952 с 66 и сл. № 111
Бешевлиев, В. Латинскигг-е мест ни
имена В Мидия и Тракия. — ПАИ. XIX.
1955. с 292 (Сборник Г И.Кацаров. ч II)
Бешевлиев, В. Из късноантичната и
средновековна география на СеВерои-
зточна България ИАИ. XXV. 1962 с
1 и сл
Бешевлиев. В. За амтичното име на
Шуменската крепост — МПК 1974. кн.
4.с. 3 и сл
ВелкоВ, В- Градът В Тракия и Дакия
през къснагпа античност С 1959 с 206
и сл
ВъЖарова, Ж. СлаВяните на юг от Ду
наВа (по археологически данни) — Ар-
хеология. 1964. кн 2. с 29
Георгиев. В. Въпроси на бългзреката
етимология С. 1956. с 90 94
Георгиев. В. Българска етимология и
ономастика С. 1960. с 90
Георгиев. В. Траките и техният език
С . 1977. с 36
Георгиева. С. Среднобековнотоселище
над раз вал ин и те на античная град Аб-
ритус ИАИ. XXIV. 1961. с 9 36
Герасимов,!. — ИАИ, XVII 1950. с 325.
XX 1955 с 604
Геров. Б. Романизмът ме<кду Дунава и
Балкана Ч II ГСУ Ифф. 47. 1950
1952 с ЗОВ и сл
Геров. Б. Северн а та граница на про-
винция Тракия. ИАИ. XVII 1950 с 27
ГероВ. Б Нови данни ээ император
Деций Траян Г НАМ II. 1950, с 93
100
• * * Гръцки иэвори за българскэта ис-
тория I С 1954 с 2 и сл
Иванов, Т. Абритус Водам за античная
град при Разград С . 1955
Иванов. Т. Укрепителната система на
Абритус Археология, 1966 кн 4. с.
31
Иванов, Т. За пламировкатз и архитек
тура та на лагерите през римската им-
ператорска епоха. — МПК. 1973, кн. 3,
с 8
Иванов, Т. За някои преустроистВа на
укрепителната система през раннови-
эантийскатя епоха (V —VI в ) Аржео
логия. 1973 кн 4. с 24 и сл
Иванов, Т. Абритус Енциклопедоя А Я
С. 1974. БАН. с 10
Иванов, Т. Абритус Римски кастел и
раниовиэамтийски град В Долма Мизия
Т I Топография и укрепителна система
на Абритус С 1980 (монография)
Иванов, Т. Върху мякои эспекти на
военмата история на Абритус при Раз
град Военно- исторически сборник
(ВИС). С. 1981 кн 1 с. 67 80
Димитров. Д.П. Нгдгрсбните плочи
от римск.о време В Северна Бъл-гария
С„ 1942 с 26, 48 (№ 16. 97 и 100;
Займов. Й. За амтичното име на Раз-
град Бълг език XI, 1961. кн 3. с
250 252
Иванов, Т- Два мадписа от античная
град при Разград — ИАИ. XIX. 1955 с
167—186 (Сб Г И Кацаров ч II)
Иванов, Т. Новоткритият античен
град Абритус при Разград Ист пре-
глед XII 1956. кн 1. с 79 — 91
Иванов. Т, Абритус Кратка българ-
ска енцик/опедия (КБЕ), I С 1963 с 3
Иванов. Т. Към 8 ъ проса за лагеру ване
то на Cohors II Lucensjum в град Гер-
мания. — Археология. 1964 км 1. с
20-23
(Иванов. Т.) Абритус — Енциклопедия
на из обрати телмите изкуства в Бълга-
рия. С I 1981. с 10
Иванов, Т. Милиарна колона с името
на Абритус Археология. 1931 кн 3
с 46 54
Иванов. Т. Абритус Открытия и про
блеми - Музеи и паметници на кул
турата София 1983 кн 3 с 20 24
Кацаров. Г. Антична паметници из
България ИБАД П 1911 с 161 184
и сл ИБАИ II. 1923 1924 с 81 IV
1926 1927. с 102 и сл
73
Недкоб В Е- --о^я съсес^ _*ew
«- -s • _ -0-2 ге^ - - "~л на
.'.: . Z 1967 ' '33—'-2 Бьла ез.«
• '?т2 <м 3 с 22: -
Ояхе*сва Л. и Лазарев М М&З «*?
--с f- — —зга А • - ’ —
• -. в РамвфАоао арде q
. -₽. .„ -/ -?23— *эза
Раней Р За-чес ,-с</****а на к*хер-
н ->- — в АС- - - Ао-
- 5е.«р * “а •- 3—4 с с 9—95
С^оям-эЗ С 3 -~“j cv
' s ? -а - е С 1-jsz
Тэнева М
Х-.това - -- з~ - -
- - • 2 - V
• § С ":>2
Gerov В. De до-.so* 1-vas-txi - Vos :-
-xj T“ i^n ix'ie* D*y з n Lcbie de*
*- .-_ de Araa-.: aP-- rr-.c. ana
S' a b 5 a S= do* ‘.O’lX P
Gerov 8 Z ' Ji" 2* des Irrxr-ators De-
г. r- • de- S'a*:42 •*•- C Mess-us Q Va-
e--.s — < о 39 1961 p 222—226
Gerov В Z - P-ct de< S’j-ateg -n -n
^a«en — Ko 52 1970 p
Gerov. В □ e E -'a e def \c«d.o <-• >n den
и --^а-з.т — vote de* %• .nzsOat-
z'-rcs Das 11 ttr.d I'* Jb (101—284)
— АЧЧЛ P -сэра». । ,t "gen 1976 p
'3*. =cc
Gerov. В □-£ '» ?'dg er'ze"' d~- гот seben
- . "z a c s z-_’ G .-f j-g des A.-e-
=.' sOe- D ' e A*«F.’. '’c 73’ Bd
E- n — \=r/» YcA "9~3 p 212 $qq
Ivanov T D т‘"-ax5Che~ pc • s-
c-e ?rze"."2*^ •crace"d de fc—s-
cbe- ” Т^гаквп — St--d c*a-
' •= 3-1--ЕГ -sz' 97-93
Nanov T Arc g sc’-e Fc-rs-71'-•'‘gen n
Ac “us '9c3 —' H' Дсч an q.aP' p-
'cc- = ’ S:-" а c-g ca Se dca;
••CVuX p S’—93 AT3 '—12
Kazarow Gl C< •»"’г v* z. P§
Velkov. V C t es -n Tb*ace and Dacia m
af° Ant q. ry Stud es and Mateoa's Am-
sttrdarr 1977 p 99 102, 163 176 sqq
Wittig.RE XV 1931 col 1244 sqq
СЪКРАШЕНИЯ НА ПЕРИОДИЧЕСКИ ИЗ
ДАНИЯ
AA Arcbaolog'Scher Aozegef — Jahrbuch
d^s Deutschen a*chao’ogschen Instituts
Be -i
ANRW Aufst eg und Niedergang de rd
r* seben V«e‘t Gesch-chie und Kullur Roms
>m Sp ege der neubren Forschung Herau-
sgegeben von H Tempormi und W Haase
n — Nez. Yo*k
ГНАМП Годишмик на Народмия архео-
. «' з музей в ПгоЗдив
ГСУ Ифф Годишник на Софийские уни-
верси--вт- Историкс-фиго/огочески
ИАИ ИзЗестия на Ар<еолоаическич ин-
rr^ g София
ИРАИК ИэЗест.^я Русского архео/оги-
чес«<чо 'jHCTJm/ma В Констант иной о/ е
RE PeaetrCyC’opad'e de* kiassischen AJte*-
Iutsz. ssenschaft beg'u'-'det von Pauly neu
h«i-a .sgegeoeo von У/|5$ола Kroll u a Stut-
tgart.
P/veH ИВэнов
II. СЪЧИНЕНИЯ НА ЛАТИНИ-
ЦА
Onel us A = VoeSiar.^G в 7e-
Jos<*ph-Jof/
Remain A es de vcf-e дё<^-ар'е
.- & pa-- igGI ujy* л — ве '&"d
c^re 9
Schm'di L Gescrc,;^ de-TScren
g> z.- A 5G?-g бе* /с *er/,%r
С ® С дегта*>41 ’• ncbiO '934
D 207 SQ3
Stem A 3 - ,_₽~g _ t-r '.•oes *?'
L P - r 76
VaoMr/ V ’.’a en trr -z*- da з » .
-•; . rr-r : pro ' f>S
A d c. ...- . r
ПЖ Wt- z- - 2f " ' 976
- '977 p It?
74
Таблица / Ссверната крепостна стена
Таблица П'Северната порта
Ж
‘ -
Буквата „А" върху кула
Потерна III
ЮЖната крепостна стена
Таблица IV ЮЖната порта
Таблица Ш 1.
No 4
Таблица V Колонадата пред магазините
Таблица VI Изглед от перистилната
сграда VII
Таблица VII Дворът на перистилната
сграда
Таблица VIII Източната колонада на пе-
ристилния двор
СЪДЪРЖАНИЬ
Предгобор (aBmopume).. .... ... _ ..........
Интересът към Разгрэдския Хисарлък (Теофил И ВаноЗ)
Тракийско селище (Теофил ИВанов ... ... ____
Локализиране на Абритус (Теофил ИВаноЗ) . .
Топография и укрепителна система (Теофил ИВаноВ)_
Градоустройство и архитектура (Теофил ИВаноВ). .
Население и поминък (Теофил ИВаноВ)............................
Монетно обръщение В Абритус и българското селище (Стоян Стоянов)
Религия (Теофил Иванов) ... .... .
Некрополите (Стоян СтояноВ).....
Българско селище (Теофил ИВаноВ) ... ..........
Библиография (избрана литература )(Румен ИЗаноВ) .
2
3
8
....10
19
. 41
53
62
_ .68
73
Автор и» врхчтектурнкте реконструк-
ции, конто се публииумт м първн
път еврх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
Център за пропаганда, информация и лечат
при Комитета за култура
София 1504, ул. .Марин Дриноб' 2
Ред«з*.пк>р Ебее-ина Банебэ
ХудоЖествено оформление Боян Димитров
Художествен и технически редактор Жан ДЖоров
Коректор Даниела Владимирова
формат 1/12/60/90
Печатни коли 7,33
ТираЖ 13000
ДП .Офсетграфик"