Text
                    РЕЧНИК
НА
СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК


ЛИЛИЯ КРУМОВА МАРИЯ ЧОРОЛЕЕВА РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ 1983
С „Речник на съкращенията в българския език“ ДИ„Наука и изкуство“започва издаването на цялостна серия от еднотомни речници, крито ще предлагат компетентна и пълна информация за съвременното състояние на българския език. Предвиждат се най-необходимите речници — иравописен, тълковен, етимологичен, синонимен, диалектен, на чуждите думи, на собствените ЯМена, на лингвистичните термини н др. По съдържание, обем и оформление отделните книги ще заемат логично място между многотомни академични трудове и справочни учебни издания. Настоящият „Речник на съкращенията в българския език“ включва съкращения от всички структурни типове, използувани в българския език. Речйикът е нормативен, тъй като посочва правилното произношение, ударение и правопис на съкращенията. Предназначен е да служи като помагало, справочник на широките среди от нашата обще- ственост за дешифриране на съкращенията, за изясняване на тяхното значение, правопис и нор- мативна употреба, както и за извършване на редица наблюдения от специалисти върху особено- стите ма абревиатурната лексика. © Лилия Крумова Цветкова © Мария Георгиева Чоролеева 1983 с/о Juaautor, Sofia Индекс 801.3
ПРЕДГОВОР През последните десетилетия създаването на езикови съкращения (абревиатури) получи из- вънредно широко разпространение в много езици и стана едив от продуктивните начини за по* аълсане на речниковия им състав. Затрудненията, свързани с употребата и разшифроването на съкращенията, пораждат необходимостта ст систематизираното им представяне, като се пра- вс-ждат и техните разгърнати съответствия. Тсва е иглен ило да се изработят речници на съкра- щ енвята на почти всички европейски езвцн. Би могло да се изброят псвече от 140 многоезични или едноезичии, общи или специални речници на съкращенията. Тъй като използуваните съкращения в бълггрекия език през последните три десетилетия представят значително количество, което при тсва непрекъснато се увеличава, изработването на речник на съкращенията отдавна е станало несбхсдимсст. Единственият по-значителен опит досега за систематизиране на съкращенията е Кратък речник на най-упетребявгиите съкраще- ния в българския език, София, 1S65 г., съставен ст Б. Длмянсв, конто е сравнително малък — съдържа 2281 съкратени единици, голяма част ст които са остарели. Този речиик не е лостронен въз оснс-ва на теоретично изясняване на въпросите на абревнанията, Съкращенията в него са дават само с разшифревка н с указания за произхода нм. Сбразуването на съкращения е закономерно явление в съвременнотв сбщоезнково разви те. което обаче трябва да се регулира и да се подчинява на нормите на книжовния език. Това съ* що така прави речника на съкращенията необходимо помагало за нормативната увотреба на съкращенията — за техния правопис и правилен изговор. Задачата на Речника на съкращенията в българския език е да представи систематизирано всички типове използувани в езика съкращения. Тсва означава само изчерпване на типовете моделите за образуване ва съкращения, но не и обхващане на всички съкратени единици. В» речника са отразени общоупотребяваните съкращения, както и най-употребяваните специални съкращения в отделните области на науката, производството и т.н . От една страна, поради под- вижността на абревиатурната система пълното отразяване на съкращенията е невъзможно, от друга страна, такова пълно отразяване на съкращенията, характерни за дадена сбласт, езада* ча на специалните терминологични речници, а не на Речник на съкращенията, който има общ характер. Речникът е предназначен да служи като помагало, справочник на широките среди от нашата общественост за дешифриране на съкращенията, за изясняване на тяхното значение» правспис и нормативна употреба, както н за извършване на редица наблюдения от специа- листи върху особеностите на абревиатурната лексика. Материалът за речника е ексцерпнран от най-разнссбразни източници, като е обхвайат един период от последните 15 години — всички български периодични издания — вестници, спи- сания, информационни бюлетини, различни видове справочници, всички телефонни указатели» многотиражки и бю летини в някоя предприятия, заведи, учреждения. Извлечен е материал от специални речнгцни енциклопедии, сбщестЕено-пслитичсска литература, научна литература — научни издания, учебници, бюлетини, художествена литература. В речника са намерили мя- стс и някои съкращения, използувани в разговорната реч и по-специално в младежкия жаргон» Също 7ака в сбши линии са отразени и съкращения от търговско-битовата сфера. Голяма част от съкращенията за събрани от информатори — специалисти в различни сбластк, и от консул- тантите на речника. Тяхното мнение е взето под внимание при представяне на граматичните фор- ми, които образуват някои съкращения — членувани ферми, форми за множествено число, а съшо така и на изговора на съкращенията. Речникът на съкращенията в българския език съдържа около 10 000 съкратени единици» Отсъствието на проучвания върху съкращаването (абревиацията) и съкращенията в българ- ската еаиксведска литература затрудни работата по съставяне на речника. Ето защо се нало- жи успоредно с изработването му да се изяонят редица тесретични преблеми. Въпросите за същ- ността на абревиацията като начин на словообразуване, за характерните особености и свойства на съкращенията, за приспособяването на част от тях към системата на обикновените лекси- кални единици, за подчиняването на тяхната употреба на книжовната норма и т. н . са разра- ботени в редица статии, а също така и в монографнчното изследване „Съкращаването и съкра- щенията в българския език“, София, БАН, Н'82 г., от същите авторки. Речникът е подготвен, както следва: от А до Л—от ст, н. с. к. ф . н . Мария Чсролсева, н от М до Я — от н.с. Лилия Крумова. Теоретичният увод е изработен ст двете авторки. Ценна помощ при включването и разшифревката на съкращенията от различните области на на} ката бе оказана от специалистите—консултанти на речника: к. в. и . полк. Богдан Нико- лов — старши преподавател във Всснна академия „Г. С . Раковски“; кгж. Арсо Леков — нау- чен сътрудник в Института по метглознание и технология на металите при БАН; инж. Геор- ги Гс-с ргиев — първи заместник генерален директор на ДСО „Трансстрсй“; к. т . н . Божидар Да- нов — научен сътрудник в Института за техническа кибернетика и роботика при БАН; Елена Русева — ивженер-кснструктср в завод „Електроника“; Донка Петкова — завеждащ Селско- стопанска редакция при Българска енциклопедия; Минчо Панчев — редактор в Селскостопан- ска редакция при Българска енциклопедия; Катя Георгиева — икономист — главен спецна-
лист в Министерството на транспорта: Велина Мартинова — съдия в Софийския окръжен съд. Авторките им изказват своята дълбока благодарност и признателност за извършената от тях тематична редакция, за полезните съвети и ценни напътствия, безспорно допринесли за по* добряване качествата на речника. Всички критични бележки, предложения и препоръки, отправени във връзка с Речника на съкращенията, ще бъдат приети с благодарност. Otn авторките
УВОД Образуването на различнв по вид съкращения, обикновено наричано абревиация (съкращаване), е присъщо на всички съвременни езици. В това явление може би най-силно се проявява общността в тяхното развитие, изразяваща се в наличието на голям международен фонд съкращения и в еднаквост на начините и моделите за създаване на съкращенията. Все пак във всеки език абревиацията се характеризира и със свои специфични особености, което налага да се изследва явлението както в отделните езици, така и съпоставително. Образуването на съкращения не е еднакво характерно за цялата система на националния език, в която се включват: книжовен език, разговорен език, диалекти. Абревиацията е присъща на книжовните езици. Създавани в системата на книжовния език, съкращенията постоянно про- никват и се утвърждават и в разговорния език, а по-нататък частично преминават и в говора на лица, носители на един или друг диалект. Принадлежността на абревиацията към явления- та, характерни за книжовните езици, отсъствието на диалектни навици по отношение на съкра- щенията улеснява създаването и особено спазването на нормите за тяхното образуване и упо- треба. Обикновено се изтъква, че създаването и използуването на съкращения е характерно за съвременното езиково състояние. В същност тсва явление съществува още в древните езици, яапример в старогръцки и латински, а първите съкращения, използувани в българския език, откриваме в старобългарските паметници. Като особено активен процес на образуване на ду- мя-съкращения обаче абревиацията се наложи именно през последните трн-четири десетилетия. Съкращенията се образуват от части от думи или словосъчетания по определен модел. Те се разделят на различни видове според начина на образуване и употреба. Общоприето е деленето на съкращенията на два основни типа—г рафически и лексикални—в зависимост от това, дали се използуват само в писмена или в писмена и говорима реч. 1. Графическите съкращения са присъщи на писмената реч, напр. с . —страница, м — метър, мин; — министър. Те не са думи, а условни знаци, които заместват пълните наи- менования в писмото. Не се разглеждат като съкращения условни означения на понятия, които напълно се различават от техните названия, напр.: А — название на сорт царевица. 2. Лексикалните съкращения са езикови единици — съкратени съответствия на сложни названия, използувани както в писмена, така и в устна реч. За разлика от графическите съкращения те имат самостоятелни граматични и лексикални признаци, свое произношение и често — граматически форми. Като единици на езика те се използуват и за образуване на но- ви думи. В зависимост от начина на създаване лексикалните съкращения се разделят най-общо на следните видове: а) Отсечени думи: със съкратена крайна част — спец от специалист, рок — ро- кендрол; с отсечена начална част — кола от кока-кола. б) И н и ци а л н и съкращения: буквени — образувани от първите букви на сложното название, напр. БДЖ. — Български държавни железници; СТФ — Строителен тех- нически флот; звукови — образувани от първите букви на пълното название, като при четена се произнасят съответните звукове, т. е. те се изговарят както всички обикновени думи, напр.: ВИФ — Висш институт за физкултура (произнася се [виф]); звуково-буквени — образувани от първите букви на съставките на съответното пълно название, но произношението им е съчета- ние от названията на буквите и звуковете на някои от буквите, напр.: БОДК_ Бюро за об- служване на дипломатическия корпус (произнася се [бо-де-ка]). в) Групови съкращения: частично съкратени — образувани от началната част на един илн повече компоненти и цял компонент (цяла дума) от разгърнатото словосъчетание, напр.: медс стра от медицинска сестра, женкомисия от женска комисия; сложносъкратени — образувани от началните части на отделните съставки на сложното названиеи, напр.: Спорт- пром от Спортна промишленост, Елка от електронен калкулатор; телескопичн думи — обра- зувани от началната част на първия компонент и крайната част на втория компонент на раз- гърнатото словосъчетание, напр.: мотел — моторизиран хотел, бионика — биология н електро- ника. г) Смесени съкращения — създадени чрез едновременно използуване на части от думи и инициалите на други, напр.: самбо — самозащита без оръжие, ИИИЧЕРМЕТ_ Научноизследователски институт по черна металургия. КАК ПРАВИЛНО ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ СЪКРАЩЕНИЯТА Може би няма друго явление в областта на езика, което да е предизвикало толкова раалм ня и противоречиви мнею.я. От една страна, горещите привърженици на „новите“ и „модерни* лексикални единици*„обогатяват* непрекъснато езика с причудливи и ненужни съкращения, от др^а страна, крайните отрицатели на това явление виждат в съкращенията само изкуствени
■ неясни образования, конто грозят езика. В същност съществуват немалко аргументи както за, така и против употребата на съкращения. В днешния век на интензивно развитие на науката и техниката, на космическите изследва- ■яя и кибернетиката, образуването и използуването да съкращения е закономерно езиково явление. Защвто бурните темпове на техническо развитие, огромното количество информация язвсжват я максимален езиков синтез, особено в областта на терминологията, т. е . постигане на възможно иаи-стегнат® я икономично езиково общуване. Едва ли някой може да си представи Дяес отстраняването на съкращения като профорганизация, райсъвет, БНБ, БТА, ДСК, Ком- сомол. Голям брой съкращения са влезли трайно в общонародния речников фонд и изобщо не се възприемат като изкуствено вбразувани и неподходящи езикови единици. Някои от тях, про- никнали в езика ни от международната лексика, като радар, лазер, телекс, самбо, найлон, мо- тел, биеника, кортизон, изобщо ие се осъзнават като съкращения. Несъмнено в тези случаи абревиацията е допринесла за обогатяването на езика. Безспорев факте обаче, че има известни основания в много случаи да се проявява негатив- ■о отношение към абревиацията. Често при създаването и употребата на съкращения цари сти- жийкост и беапринципност. Съвсем не i духа на българския език се създават много дълги и не- благозвучни съкращения като ГДКБУМКП, РНПИСМП, НЦВРОПС, НЦОУИНТПВО, НЦПММПОИР. Прекомерното натрупване на съгласни в състава на такива съкращения за- труднява оформянето им като цялостен звуков комплекс, прави неудобно произнасянето им, поради което те сн остават само графични знаци. Нерядко отрицателното отношение към абре- ■нацията се поражда от неяснотата, която внасят някои съкращения. Прекомерната употре- ба на неутвърдени и неизвестни съкращения действително прави речта неясна и затруднява въз- приемането на информацията. Борбата за чистота на езика и висока езикова култура по отношение на използуването на съкращения се свежда, първо, До установяване на степента, в която трябва да се използуват съкращенията, тъй като изцяло употребата им не може да се отрече и предотврати; второ, до подчиняваме образуването на съкращения на нормите на книжовния език, като се избягват стадийността и неправилността, и, трето, до правилна употреба на съкращенията, която не създава неяснота и неразбиране. Употребата на съкращения трябва да става при необходимост, без излишни увлечения, са- мо когато е нужен стегнат израз, за да се избягнат ненужни повторения и излишно удължаване и претрупваме на фразата. Когато се употребяват в текст, неясните, нестанали общоизвестни съкращения трябва да се разшифроват — при първото им използуване е необходимо да се даде в скоби разгърнатото им съответствие. Така употребата им няма да буди недоумение и обърк- ване, няма да затруднява възприемането на текста. Особено важно е образуването в употребата на съкращения да се извършва съобразно с нормите на книжовния български език. Това означава да се установи правилен правопис и изговор на съкращенията и да се даде предпочитание на структурни типове, сходни по форма и значение с обикновените думи. При съкращенията и техните производни форми трябва да се спазват следните правописни правила* 1. Груповите съкращения, които стоят много близо до думите от естествения език, да се пишат с малки букви, ас първа главна буква да се изписват собствените имена, напр.: райсъвет, изпълком, Профиздат, Техноекспортстрой. 2. При иннциаляиге съкращения с оглед на техните особености — изкуствен начин на създаване, липса на цялостна оформеност и същевременно тенденция в разговорен стил към превръщането им в нормални думи, да се установят два вида правопис.' а) В официален или номенклатурен текст инициалните съкращения да се използуват като жвизменяеми думи, т. е. без производни граматични форми, като се пишат с главни букви. б) В стилове, в които намира място разговорната реч (в художествен, публицистичен, науч- ио-популярен), освСи изписването с главни букви да се допуска оформяне на иннциални съкра- щения, станали нарицателни имена, като нормални думи — с малки букви, напр.: вуз, зил, вие, фиат, синка, еец, тец, 3. За граматичните форми на инициалните съкращения също така се приемат два вида ■зпцсване: а) Когато инициалните съкращения са изписани с главни букви, след деф.ис се прибавят показателите за множествено число и членуване,’напр.: ТИЦ-а, ТИЦ-oee, ПТУРС-а, ПТУРС-ове. б) Когато съкращенията са оформени като нормални думи, тези показатели се изписват слято, напр.: вецът, ееца, вецове; вуз, еузът, вуза, вузове. При нормативния изговор на абревиатурите ъководни трябва Да бъдат следните принципи: 1. Произнасянето на съкращенията трябва да отговаря на правоговорните норми в езнка жато цяло. Така например не се допуска изговаряме на съкращения с редукция на гласните, докато съгласните от състава им при съответни условия се променят по звучност, не се изгова- рят двойни съгласни и т. и .
9 2. Нормата да се изгражда в съответствие със съществуващата традиция. Така например, когато някои съкращения са утвърдени, възможно е да се приеме вече установеният ни изговор, въпреки че може да не съответствува и дори да влиза в противоречие с нормативния изговор, с някои фонетични изисквания. Така в българския език при изговора на минималните съхра- щения компонентът /С би трябвало да се произнася подобно на всички останали съгласни букви 'ке', както е при ТКЗС [те-ке-зе -се], РКС [ре-ке-се]. В голямата част от съкращенията обаче се е наложило и утвърдило произношение [ка], напр. БЧК [бе-чв -ка], ДСК (де-се -ка), АПК [А-пе-ка], поради което създаваните нови съкращения в съответствие с традицията запаа* ваттова произношение на съставния елемент, напр. НПК [не-пе-ка]. В този случай едва ли е уместно да се въведе нов изговор, който да влиза в противоречие с установеното. При използуването на съкращения трябва да се предпочитат преди всичко груповите сък- ращения и отсечените думи, тъй като ге обикновс-но са ясни по значение и стоят най-блнзо до обикновените лексикални единици. ИниДиалните съкращения трябиа да се използуват с под- бор, като се ограничава, доколкотв е възможно, употребата на тези от тях, конто са дълги, не- благозвучни или труднопронзносимя. Отразяването на използуваните в българския език съкращения в речника без специален подбор це означава, че се приема и препоръчва употребата на всички тези съкращения. Включ- ването им е продиктувано от необходимостта да се дадат разшифровките на срещащите се в текстове съкращения. Представянето нашравопнеа и празоговора на съкращенията ще Допри- несе за преодоляване на съществуващата стихийност, непоследователност и неязясненост при употребата на съкращенията и следователно ще съдействува за повишаване на езиковата култура. Основното обаче, което трябва да се има пред виД, е, че съкращенията трябва да се използуват умерено, само при необходимост и при условие, че не правят речта неясна. СЪСТАВ НА РЕЧНИКА В речника са включени както лексикални, така и графически съкращения. Това е продик- тувано, от една страна, от целта на речника да бъде помагало за разкриване значението, право- писа, правоговора на съкращенията н, от друга, от по-широкото разбиране за абревиацията като начин на образуване ка различни типове съкращения. Графическите съкращения са включени до- колкото е възможно пълно, тъй като при тях особено често се срещат затруднения при право- писа. В речника са отразени всички типове модели за образуване на съкращения, без да е об- хванато цялото богатство на съкратени единици, съществуващи в езика. Представени са об- щоупотребяваиите съкращения и най-използуваните съкращения в отделните области на нау- ката, производството и т. н. Включени са и някои от компонентите насложносъкратени еди- ници — първи или втори съставни части, конто обикновено имат по-голяма производителност. От етимологична гледна точка съкращенията са нееднородна група. Подобно на останалите лексикални единици от речниковия състав на българския език те са домашни, заемкн и калки. Несъмнено най-голям интерес предизвикват възникналите на българска почва съкратени единици. Това са преди всичко съкращения, свързани с производството, техниката, образова- нието, администрацията (напр- . СТФ, ОГМ, ВИФ, МЕН, НСИ и т. н .). Именно течи единици са най-активно употребявани в устна реч, поради което имат в голямата си част установено произношение, а тяхното пълнокръвно съществуване е довело при много от тях до оформянето на граматически значения за род, число, членуване, до промени в семантиката. Издирването на тези съкращения е извършено с преодоляване на немалко трудности. Основен източ-ник н, информация за тях са преди всичко многотиражките на големите производствени обекти у нас а както и информацията, получена по устен път. Този тип съкращения и техните особености са отразени в Речника на съкращенията с възможната пълнота. Друга голяма група, също представена твърде богато, е тази на съкращенията, заети от други езици—руски, френски, английски и др. Трябва да се посочи, че характерна особеност за системата на съкращенията във всички европейски езици е наличието на многочколена група интернационални съкращения. Тъй като абревиацията е явление, свързано преди всичко с научно-техническия и културния прогрес и обмен, с активния международен политически и икономически живот, ясно е защо съкращенията представят една значителна част от междуна- родната лексика. Ето защо включването на този тип абревиатури в речника бе наложително. Немалко място в речника заемат съкращенията-калки (напр. ГДР, ГЕСП, ДРВ, ХДС, ХСС н др.), конто представляват буквален превод на български език на съответното чуждо съкращение. Това е в същност един вид създаване на нови съкратени единици на българска почва, тъй като се превежда разгърнатата единица, а от нея след това се образува съответно съкращение. Ето защо съкращенията от този тип притежават особеностите на съкратените единици от първата група. В речника са представени съкращенията на измерителните единици, н то съобразно с ут- върдения от Държавния комитет за стандартизация стандарт за единиците за физически вели-
10 чини, използувани в Народна република България. Той съдържа основните, допълнителните и по-важните производни единици от Международната система измерителни единици (СИ), пред- ставките за образуване кратни на измерителните единици, както и постоянно и временно до- пусканите единици, непринадлежащи към СИ. В речника са включени и редица съкращения, които вече са излезли от употреба, но в ми- налото са били много употребявани. Значителна част представляват съкращенията-нсторизми, назоваващи понятия е историческо за нас значение — политически партии, революционни ор- ганизации и Др. Те се отбелязват с бележка истор. (историческо). Останалите съкращения, които са били често употребявани, са включени за улеснение на читателя, който ще ги срещне в по-стари издания. Те се отбелязват с бележка остар. (остаряло). Не се отбелязват като оста- рели съкращения, които са названия на доскоро съществували учреждения, организации, пред- приятия, тън като все още се употребяват. В речника не се включват оказионални съкращения, създадени само за конкретен случай, напр. в учебници, научни трудове и др., използувани за пестене на място и за избягване на многобройни повторения, които не излизат извън границите на тази единична, индивидуална авторска употреба. Не са включени и нетранслитерирани чужди съкращения, които все пак се срещат по стра- ниците особено на периодичната литература, тъй като целта е да се покажат приетите в българ- ския език чужди съкращения, а не механично пренесени с чужда графика съкратени единици (като SEATO, ÜP и др.) . Съкращенията, включени в речника, могат да се обединят в следните тематични класове: 1. Наименования на държави, области, окръзи, селища. 2. Наименования на политически партии, организации — профсъюзни, младежки, раз- лични съюзи, обединения и т. н . 3. Наименования на различни органи на управлението, комитети, съвети, отдели и т. н . 4. Наименования на научноизследователски институти, учебни заведения, библиотеки, театри, музеи н др. 5. Наименования на промишлени предприятия, кооперативни и търговски предприятия, селскостопански обединения и др. 6. Означения на машини и механизми, прибори и др. 7. Съкратени означения на различни химически съединения, геоложки проби и др. 8. Означения на измерителни единици. 9. Съкратени названия из областта на военното дело и военната наука. 10. Термини из областта на медицинската наука. 11. Термини из областта на електротехниката, електрониката, автоматиката, радиотехника* та и телевизионната техника, съобщителната техника. 12. Съкращения нз областта на икономическите науки. 13. Наименования на вестници, списания и други периодични издания. 14. Библиографскн и библиотечни съкращения. 15. Общоупотребявани графически съкращения. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА Съкращенията в речника са подредени по азбучен ред. Това подреждане улеснява читателя при откриването на съкращението, което го интересува. При съкращенията-омоними най-напред се поставят лексикалните, а след това графическите съкращения, като подреждането им става въз основа на азбучния ред на компонентите от разгърнатото съответствие. В речника е огразено едно често срещано явление в абревнацията — вариантността. Вклю- чени са варианти от различно естество — с различие в мястото на съставките (ГФР нФРГ), с различна степен на съкращаване (Райсъвет и PC; НИИЧМ и НИИЧЕРМЕТ)^ с различно графично оформяне (МДС и .и . д . с.). Не се привеждат тези варианти на съкращенията, които противоречат на нормите на съвременния български език, противоречат на приетите норми за правопис на съкращенията. Напр. от вариантите сел-стоп. н сел .стоп . ср-век.нср. век . се включ- ват само първите. Варианти, конто се приемат за нормативни, се включват по следния начин: 1. Варианти с различно графично оформяме се дават в една заглавка, като на първо място в поставена препоръчваната форма, напр.: Т.ит.. . . —Творителен падеж. МДС им. д. с. ... - Магннтодвижеща сила. Цннпетуга и ЦНИПЕТУГА. . . — Център за научни изследвания. . . 2. Варианти с различие в мястото на компонентите и с различна степен на съкращаване се дават в отделни статии, като предпочитаната форма се разработва самостоятелно, а другите се препращат към нея, напр.:
n ДФС... — Дружество за физкултура и спорт. ДСФ... — Вж. ДФС. При неравностойни варианти, от които обикновено единият е инициално, а другият гру- пово или смесено съкращение, при по-малко предпочитаната форма се дава дефиниция, която да представи формалната мотивировка на съкращението и след точка и запетая се дава препрат- ха, напр.: НИИЦВЕТМЕТ — Научноизследователски институт по цветна металургия. НИИЦМ — Научноизследователски институт по цветна металургия; вж. НИИЦВЕТМЕТ. Обикновено се дава предпочитание на групови и смесени съкращения. При варианти на съкращения от чужди езици се приема в повечето случаи като основен един, а друг ите се препращат към него, напр.: ЮНИСЕФ- . . — Извънреден фонд за детски помощи. . . УНИЦЕФ... — Вж. ЮНИСЕФ. Равностойните варианти се разработват самостоятелно в отделни статии, като след точка и запетая се посочва съответният вариант, напр. ВиК-•• — Водоснабдяване и канализация. . .; ВК- ВК.•• — Водоснабдяване и канализация. . ВиК- r. — година; год. год. — година; г. Не се дава предпочитание на едната форма при варианти, който са резултат от действието на две п ротиворечиви тенденции — стремеж към по-кратко съкращение и старание да бъде за- пазена системността, като бъдат представени всички структурни елементи на произвеждащата основа, напр. ЦНИКА и ЦНИИДА, НИОМС и НИИОМС. Подобен е начинът на представяне в Речника и на абревиатурите-синоними. Равностойните синоними се разработват в отделни заглавки, като към всяка след разшифровката след знак (;) се дава съответният синоним, напр.: ОМПЕ. . . — Световна организация на учителите; ВОТП. ВОТП. . . — Световна организация на учителите; ОМПЕ. Когато синонимите се явяват между българско и чуждо съкращение, предимство се дава на българското, което се разработва самостоятелно, а към него след разшифровка се препраща чуждото, напр.: МОТ... — Международна организация на труда. ИЛО. . . “ Международна организация на труда; вж. МОТ. Не се свързват и не се отбелязват връзките на съкращения — названия на едно понятие, от които едното е остаряло, а другото го е заместило и се употребява в момента, напр. СУ н СДУ (остаряло). В отделни статии се дават и тези абревиатури, които назовават едно понятие, но се възприемат като отделни думи поради различния начин на изписване — РМС и Ремс (при второто съкращение принципът на записване е фонетичен). Когато се приема дадена форма на съкращение за нормативна, се взема пред вид и степен- та на лексикализация, на установеност на тази форма. Така че в някои случаи се допускат и известни изключения н компромиси с установените принципи, ако формата на съкращението е вече общоприета със съответното изписване и трудно би могло да се наложи друга форма, при условие — разбира се — че тя все пак е приемлива от гледище на нормативността. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ Съкращенията като заглавки се изписват с главни или малки букви в зависимост от след" ките принципи: 1. Съкращенията —собствени имена, се пишат с първа главна буква, а нарицателните “ с малка. 2. Инициалните съкращения се пишат с главни букви така, че всяка главна буква е знак за самостоятелна дума, съвпадаща с нейната първа буква. 3. Груповите съкращения-собствеии имена се пишат с първа главна и останалите с малки букви, груповите съкращения-нарицателни имена “ с малки букви. 4. Компромиси се допускат при смесените съкращения — пишат се или с главни и малки букви, или изцяло с главни букви, или се приемат и двата варианта. 5. С малки букви и точка след всяка част се пишат графическите съкращения. Изключения правят съкращенията на измерителните единици (съкращенията от метрнческата система). Те се пишат с малки букви и без точки. След съкращението в скоби се дава изговорът му. Това по принцип се отнася само за лек- сикалните съкращения. Графическите съкращения нямат произношение, тъй като се употре- бяват само в писмена реч. При съкращения с графика на нормални думи, т. е . групови и лек-
12 сикализираки няициални звукови съкращения (колхоз, Комсомол, зил, зис, вуз), отсечени ду- ми (спец, магнет, тролей}, не се посочва произношение, тъй като те се изговарят както обикно- вените думи. При тези от тях, които имат повече от една сричка, се отбелязва ударението. При съкращенията, които се пишат с главни букви (ннициални и смесени) по отношение на произ- ношението, се отделят следните случаи: 1. Посочва се изговор при тези от тях, при които той е вече утвърден. Това са съкращения, които редовно се използуват в речта (поне на даден кръг от специалисти). 2. Не се дава изговор при единично употребени съкращения, особено чужди. 3. Не са снабдени с указания за изговоря и дългите, неудобни за произнасяне съкращения, чието използуване не препоръчваме. По отношение на изговора няма пълна последователност н системност, тъй като сме се стремили да отразим съществуващата, установилата се вече практика. Сведенията са получени предимно от консултантите на речника — специалисти в съответните области. Там, където съществуват различни начини на произношение, те се посочват, като на първо място се поставя по-прнемлквият вариант, напр. ОГМ [о-ге-ме] и [о-ге-ем]. Тъй като не отразязаме навсякъде произношението на иницналните буквени съкращения (при тези, които се използуват по-рядко), ще посочим какъв изговор се приема за буквите на съгласните. Това ще даде възможност за правилен изговор при необходимост л па този вид съкращения. В речника се приема изговор на буквите на съгласните с гласна е след буквата —• б [бе], в\ие), г[ге], д [де]. Само при буквите на сонорните съгласни (л, м, н, р), а също така и на с и ф като елемент^ на абревиатурите се допуска и друг изговор — с гласна е пред буква- та— [ел, ем, ен, ер, ес, еф], и то в отделни случаи: 1. В названията на машини, уреди, части, които са зает.ч от чуждя езици и вече са възприети в този вид от специалистите в отделните об- ласти — КЛМ [ка-ел-ем], ПТС [пе-те-ес]. 2. При избягване на неуместни асоциации, а също и ва неблагозвучие, напр. ДТЛ [де-те-ел] вм. [де-те-ле], АТЛ [ä-те-ел] вм. [ä-те-ле]. За буквата на съгласната к се е наложил изговор в практиката [ка]. Посочза сс н ударението на абревиатурите. Правилното определяне ка мястото му пред- ставя значителни трудности. Това особено се отнася за иницналните буквени съкращения и сме- сените съкращения. При „двусричннте“ инициалпи буквени съкращения преобладава двойното акцентуваме, напр. СУ [се-у], ДК [де-ка]. При нарастване на състава на съкращението ударения- та се запазват върху първата и последната сричка — МТС [ме-те-се], ЕЦНПК [е-це-не-пе-ка]. При лекснкализнрането на двусричннте икицнални съкращения често се достига до изговор с едно ударение, напр. ЦК [дека], ДОСО [досб]. Обикновено обаче при тези случаи се срешат ахцентни варианти — с две или с едно ударение. Тази вариантиост също се отбелязва. Когато се изговарят с едно ударение като една дума, при отбелязването на изговора не се разчленяват жа срички, а се изписват като цяла дума. При груповите съкращения се посочва двойно и тройно акцентиране, без обаче да се разли- чават основно и второстепенни ударения. Към редица съкращения, придобили белези на обикновени думи, се дават и граматични бележки. При иницналните и смесените съкращения бележка за род се поставя в следните слу- чаи: а) Когато родът на съкращението се различава от родя на основната дума в разгърнатото съответствие, т. е. когато съкращението е придобило самостоятелно значение за род, определяно от звуковата му форма, напр. ЕУЗ 'Виеше учебно заведение’, произнасяно [вуз], е дума от мъжки род, тъй като окончава на съгласен звук, макар че основната дума от разгърнатото название е от среден род. б) Когато дадено съкращение е придобило граматични форми за множествено число и чле- нувани форми, което показва, че то сс употребява като обикновена дума, също така се отбелязва И родовото му значение, например: ЕИЦ leim], м (разг. члая. - ът, -а. мч. - ове) — Електронноизчислителен център. в! В случаите, при които някои съкращения се употребяват с две значения за род — родо- вото значение, присъщо на основната дума от пълното название и придобитото ново, самостся- телно значение за род, — това се отбелязва, напр.; ВЕЦ...м.пус. — Водноелектрическа централа. АЕЦ. . . м. иж — Атомна електрическа централа. При груповите съкращения редовно се поставят бележки за род. Употребата на някои абревиатури само в множествено число се отбелязва с бележката ми., а когато абревиатурата е неизменяема по форма и се използува еднакво често както за един- ствено, така r за множествено число, се поставят бележките ед. и мн. Посочели са и всички граматични ферми. които образуват лекенкализираните съкращения— за мложествещ» число и членувани форми. Г)о този начин се отразява и прегръщането на част от тях от графически знаци в пълноценни лексикални единици. Тъй като тези форми са присъщи иа разговорния пласт на лексиката, те са придружени е бележка раза, (разговорно). Бележкатз разг. се дава пред означението за рода и съответните граматически форми, когато се отнася об- що до употребата на съкращението в този род. И то преди венчкя в посочените членувани фир-
I 113 ■ ми или форми за множествено число. В някои случаи обаче разговорни са само формите за чис- ло и членуваните форми, така че бележка раза, се дава непосредствено пред тях. Следователно нормативните граматически форми се дават пред бележката за род, а разговорните — в скоби след нея. При съкращенията, за които е необходимо уточняване към коя област на науката, произ- водството н т. н . принадлежат, се поставят бележки като ким., физ., езикозн., «оен. и др. Посочва се произходът на чуждите съкращения. След бележката от кой езнк са заети се дава и формата на съкращението със съответната чужда графика при условие, че е от славян- ските езици, английски, френски, немски, италиански и др., както и пълната му разшнфровка на съответния език. Съкращения, образувани на българска почва, но означаващи чужди орга- низации, партии и др., се включват само с българската форма, без да се посочва чуждото съот- ветствие. Следва разшифровката па съкращението, която се дава след тире. В речника се използуват няколко типа разшнфровка, което е обусловено от различния характер на формално-семантич- ната връзка между съкратена и пълна единица: 1. Прн съкращения, които г-ключват формални елементи от всички съставки на разгър- натото словосъчетание и са семантично идентични с него, се извършва разгръщане па съкрате- ната единица. Разшифровката разкрива напълно формалната и семантичната мотивировка на абревиатурата, напр. ДНП. . . — Държавно индустриално предприятие, УКВ. . . — Ултра- «ъси вълни, селкор. . . — Селски кореспондент и др. 2. Когато разшифровката представя формалната мотивнрезка, но в недостатъчна степен изяснява семантичната, т. е . значението на съкращението не става достатъчно ясно, е необхо- дима и допълнителна дефиниция. Тгзн дефиниция се поставя вскоби след пряката разшифров- ка, напр. РСВ. . . — Ресторанти, спални вагони (търговско предприятие). Допълнителни сведения, също в скоби, се дават и в редица други случаи, когато е необхо- димо пояснение, свързано с употребата на дадената абревиатура. Това могат да бъдат данни за времето или мястото на използуването й, ако е название на политическа организация —за нейния характер и т. и., напр.: НЕП... — Нова икономическа политика (1921 —1936); НДП... — Национално-демократическа партия (в Германската демократична република), Прн съветските съкратения — ргзлични названия на предприятия, институти, организа- ции, обикновено не се отбелязва в скоби в края на разшифровката (в СССР). Такива пояснения не се дават в повечето случаи и за съкратените названия на международни организации, съюзи и Др- Пояснения се дават и при измерителните единици, но не и прн техните производни, напр.: р... — рентген (единица за измерване на облъчването с гама-лъчи); • мр... — милирентген. 3. Прн съкращения, които са в по-свободна формална и семантична връзка със съответната си основа, се използува описателна дефиниция, която описва значението на съкращението и съдържа елементите, които са го изградили. Този вид разшифровка се прилага обикновено при групови или смесени съкращения — собствени названия, създадени по модел, т. е . направо от готови съкратени части, без да имат съответно разгърнато название. Така се тълкуват напри- мер: Металпроект. . . — Комплексен институт за проучване и проектиране в областта на архи- тектурата и строителството с леки метални и стоманени конструкции. Този тил дефмнкцнн се използува и при съкращения, които само асоциативно са свързана с разгърнатата единица, напр. Мараслаани — Лекарствен препарат за зъби, създаден от д-р Мара Славова- 4. Съкращенията, които са претърпели семантичен раавой, вследствие на което «асе отдале- чили по значение от своето изходно словосъчетание или са придобили допълнителни значения, са представени в цялостната им семантична структура. Посочени са както преките, така и пре- носните значения, възникнали по пътя на метоиимкчното пренасяне. Такава са случаите, ко- гато по името на завода се назовават предметите, нроизведени от него; по името яа някаква ин- ституция се назовава сградата, в която се помещава ръководството й> ■ т. н . Напр.: СБЖ- • . I - Съюз на българските журналисти. 2. Сградата, в която се помещава ръководството на Съюза на българските журналисти. Понякога по пътя на метонвмнлта се достига до омонимвя. Това се наблюдава в случаите, когато пренесеното название се лекемкалквяра напълно, започва да се употребява кате обик- новено нарицателно име, напр.: ФИАТ. . . — Италиански автомобилен концерн в гр. Торино. фи4т. . . — Автомобил, произведен в италианския автомобилен концерн „ФИАТ? > гр. Торино. 5. В редки случаи, обикновено при номенклатурни назвавня, когато формална и еежажтич- .
на мотивировка се различават, те се дават отделно. Посочва се формалната мотивировка, а след това с описателна дефиниция се разкрива значението на абревиатурата, напр.: квмиро. . . (Химическа промишленост) — Прахообразен препарат за оране на всякакви материи. сйниро. . , (Синтетична промишленост) — Прахообразен препарат за пране на всякакви материи. формалната мотивировка е представена при всички съкращения (и домашни, и чужд8> чрез посочване на елементите от разгърнатото название, влизащи в съкратената единица, с получерен шрифт, напр,: впш. .. в неша партийна школа. ГаЗетрой- . . — Предприятие за строителство ма газопровод. В разшнфровките на съкращенията се допуска използуването само на общоизвестни сък- ращения като напр. СССР, НРБ, ГДР, ФРГ, САЩ, ООН, ЮНЕСКО, БАН. В речника е отразена и една характерна за абревиацията особеност — създаване на устой- чиви елементи, с помощта на които се образуват цели гнезда съкратени единици. Такива моде- ли с определен устойчив елемент ее наблюдават преди всичко при груповите съкращения, но ме са редки и при инициалните. Международна продуктивност имат елементи като aemo-, aeuo-, радио-, фото-, хидро-, електро-, био-, зоо- и др., които са отсечени коренни части от чужди, интернационални думи. Откъснали се постепенно от съответните пълни думи, те са станали като че ли самостоятелни елементи на езика, стоят на границата на морфемите и думите и сполучливо са наречени в ези- коведската литература лексико-морфеми. Морфологични елементи, получени в резултат на абревиация и придобили активни елово- образователни свойства, са възникнали и на българска почва. Продуктивността на международ- ните и българските лексико-морфеми се представя с дефиницията: Явто. . . — Автомобилен (като първа съставна част на сложносъкратенн Д.умв, напр. ав- тобаза, автогара и др.). По-малко продуктивните съкратени части, които се срещат само в два-три случая, се дават само с разшнфровка и примери, напр. стен-. . . — Стенен (напр. йтенлист, стенвестник). По същия начин се представят и специализираните елементи за образуване на инициални съкра- щения, напр. НИПК.И. .. — Научноизследователски и проектно-конструкторски институт (напр. НИПКИРЕ, НИПКИМИ и др.) . В речника се посочват и редица ограничения при употребата на съкращенията, особено ограничената съчетаеиост на графическите съкращения — в скоби след разшифровката. След разшифровката на съкращенията, означаващи машини, уреди, оръжия и други, в скоби се дават примерите. По този начин се показва цялото им означение със съответните цифри. След заглавната, представяща машини, уреди, механизми, се дава знак (—), посочващ, че в цялото означение се включва и някакъв цифров знак-компонент, а след разшифровката в скоби се. дават отделните цифрови варианти. Примери за употребата на съкращенията, минимално необходим илюстративен материал се привежда след знак Д. Така се илюстрират ограниченията и специфичната съчетаемост при някои абревиатури. В края на речниковата статия, на нов ред без абзац след тире се дават производните думи, образувани от даденото съкращение, напр.: НАТО. . . — Произв.- . нйтовец, натовски. Производните думи, образувани от съкращения, са малко на брой. Тяхното представяне обаче е особено важно, тъй като по този начин се разкрива още един момент от приспособяване- то на съкращенията към езиковата система — придобиване на присъщата за нормалните думи способност да служат като основа за образуване на нови думи. Затова в речника се отразяват всички образувани от съкращения думи — съществителни имена от мъжки, женски и среден род, прилагателни имена, умалителни имена. ИЗПОЛЗУВАНИ БЕЛЕЖКИ uuif. — авиация. оетол. — автоматика. аерон. — агрономия. внал. —английски език. всярон. — астрономия. библ. — библиотечно дело, библиография. биел. — биология. бняхкм. — биохимяя. — вмя мо дело. геогр. — география. геол. — геология. геохим. —геохимия. грам. — граматика. гръц. — гръцки език. ед. — единствено число. езикозн. — езикознание. електр. — електротехника електрон, —електроника»
15 «n. — е сперанто. ж. — женски pol. ни. техн. — изчислителна техника. икон. — икономически науки. индокез. — индонезийски езици. ися. — испански език. истср. — история, историческо. итал. — италиансхи език, xawq. — канцеларско. киберн. — кибернетика. кхмер.—кхмерски език. лат. —латински език. леке. — лексикография'. м. — мъжки род. мат. — математика. мед. — медицина. метал. — метзлознаяие и металургия. мин, — минно Дело. мн, — множествено число. муз. — музика, напр, — например. нем. — немски език. остар. — остаряла дума, остаряло значение. пол. — полски език. порт. — португалски език. произв. — производни думи. радиотехн. — радиотехника. разг. — разговорна форма «ли дума, - разговор- но значение. рус. — руски език, елов. — словашки език. спец, — специална дума, специално значение. спорт. — спортен термин. ср. — среден род. строит. —строителство. съобщ. техн . — съобщителна техника. телевиз. — телевизионна техника. техн. — техника. трансп. — транспорт. тур. — турски. търг. — търговия. умаа. — умалителна дума. фарм. — фармация. физ. — физика. фивикохим. — физнкохимия. финл. — финландски език. фр. —френски език. хим. — химия. хол» — холандски език, чеш. — чешки език. член. — членувано. швед. — шведски език. юрид. — юридически науки. япон. — японски език.
А А (—) — В мярката на автол (напр.: А-6, А-10, А-15). А (—) метал.— Автомати з (прв означаване на марка стомана, напр.: А12. .А20 . . .). А (—) — В марката на автомобилен бензин (напр.: А-83, А-93, А-96). АГензия А-78. А (—) електр. — Алуминиеви проводни- ци (каар.: А-16, А-25, А-35, А-70, А-95). А (—) метал. — Алуминий (в марката на цветни сплави, напр. АЛ2, ЦАМ10-5). А (—) метал.— В марката на антифрикцион- . ни чугуни (напр.: АСЧ-1, АВЧ-1, АКЧ-1). А — Марка арктическо дизелово гориво, А воен. — Армия. А физ. — ампер (единица за големина ма електрическия ток), (след цифра). А физ. — ангстрьом (единица за дължина в морската навигация), (след цифра). А физ. — анод. А — „Антени“ (вестник). а — ар (единица за повърхнина), (след циф- ра). AÄ, апел. АА (American Airlines) — Амери- кански въздушни линии. АА, тур. АА (Anadolu Ajansi) — Анадол- ска информационна агенция (в Турция). АА воен. — Армейска артилерия. АА, англ. АА (Athens News Agency) — Атин- ска информационна агенция; вж. АНА. ААГ воен. — Армейска артилерийска група. ААГ електр. — Кабел с алуминиева жила, с поясна изолация в алуминиева обвивка, без ютена обвивка — гол. ААД техн. — Дифузиояен абсорбционен агре- гат. ААЛ, англ. AAL (American Air Lines) — Американска авиационна компания. ААРР — Армейска артилерийска ремонт- на работилница. ААСсР, рус. ААССР (Абхазская Автокомная Советская Социалистическия Республика) — Абхазка автономна съветска социали- стическа република. ААЮ, англ. AAU (Athletic amateurs Union) — Любителски лекоатлетически съюз (в САЩ). АБ физ. — Абсорбционна база. АБ воен. — Авиационна база. АБ електрон. — Автоматична блокировка. АБ — Архитектура и благоустройство (от- дел). АБ (—) [ä-бе] — Бояджийски агрегат (напр.: АБ-25). АБ електр. — Кабел с алуминиева обвивка, бронирана с две стоманени ленти, с'външна ютена обвивка. АБАК.0 )абако] — Алианс на народа Бакон- го (в Конго). АБАН библ. — Архив при Българската ака- демия на науките. АБГ електр. — Кабел в алуминиева об- вивка, бронирана с две стоманени ленти, без външна ютена обвивка — гол. АБК (й-бе-кй^, л. и (paar.) ср. [члея. то) — Административно-битов комбинат. АБЩ (а-бе-ще-], м. я (разг.) ср. (члея. - то)— Академичен бригадирски щаб. авг. — август, австр. — австрийски, авсграл. — австралийски. авт. — автор. автб воен. — Автомобилен батальон. АВТБр воен.— .Автомобилна бригада. авто.. . — Автоматически (като първа състав- на част на сложносъкратени думи, напр.] автопоилка). авто. . . — Автомобилен (като- първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: автобаза, автовлак, автоеавод, авто- кран, автопарк, авторемонт, автосервиз» автостанция, авточасти). автобиогр. — автобиографичен. Авто ВАЗ м., рус. Авто ВАЗ — Обединение (на Волжкия автомобилен завод и завод „Автонормал“) за производство на леки коли. Автоекспорт м., рус. Автовкспорт — Всесъюз- но външнотърговско обединение аа износ (експорт) на автомобилна техника. Автовмпекс м. — Външнотърговско предпри- ятие за внос (импорт) и износ (експорт) иа автомобилна техника. автомат, —автоматичен. авто-мото прил. — Автомобилно-мотоцикле- тен (напр.: автомото клуб, авто-мото делов сп. „Авто-мото свят“). Автопром м. — Автомобилна промишленост (стопанско обединение, което произвежда автомобили, мотоциклети, резервни частж и Др.). Авторемонт ср. вм. ~ Предприятие за авто- мобилен ремонт. Автостопаиство ср. — Автомобилно стопан- ство (транспортно предприятие). ААвтосто- панство „Автобусни превози“. АС — Автомобилно стопанство; вж. Автосто- панство. Автотек ж. нм. — Автомобилна транспорт- на експедиционна кантора. Автотранспред м. и ср. — Автомобилно транспортно предприятие за товарни превози. Автотранспорт м. — Автомобилен транспорт (стопанско обединение за товарни и пътни- чески транспортни услуги). — Произв.: автотранспортен, автотранс- портния. автп воен. — Автомобилен полк. автр воен. — Автомобилна рота, автрб воен, — Автотранспортен батальон. АВЧ метал. — Антифрикционен високояк чу- гун (напр.: АВЧ-1). АГ воен. — Авиационна група. АГ [а-ге] техн. — В марката на аерозолен генератор (напр.: АГ-Л6). . АГ [а*ге], прил., мед. — Акущеро-гинеколо^ гически. А А Г-отделение. 3 Речник на съкращенията
АГ 18 АГ [ä-re], нем. AG (Aktiengesellschaft) — Ак- ционерно дружество. ЬСименс АГ. АГ [а-ге], прил., строит. — Анхидритно-гли - 'ноземен (вмарката на цимент). &АГ-цимент. АГ воен. — Артилерийска група. АГ електр. — Кабел с изолация от импрег- нирана хартия' в алуминиева обвивка, гол. агнт.. . — Агитационен (като първа състав- на част на сложносъкратени думи, напр.: агитбригада, агитгрупа, агитматериал, агит- пункт, агиттабло). агйт. . . — Агитационно (като първа състав- на част на съкратени сложни прилагател- ни, напр.: агитпросветен, агитмасов). агиткултбригада ж., остар. — Агитационна 'културна бригада. агнтпроп, член, -ът, -а, мн. - и, ж., остар. — Завеждащ агитационно-пропагандната ра- бота. — Произв.: агитпропчик. агктпроп. . .о ст ар. — Агитационно-пропа- ганден (напр.: агнтпропотдел). АГК [а-ге-ка] — Акушеро-гинекологичен ком- плекс. АГН [а-ге-не] — В марката на галванизацио- нен апарат (напр.: АГН-2). АГО [а-ге-о]— Акушеро-гинекологично отде- ление. Агпбл ж., пол. AGPOL (Agencja Reklamy Handlu Zagranic2nego — Polska) — Аген- ция за външнотърговска реклама на Полша, агр. — агрономически; агрон. Агра ж. — Изложба на селскостопанска (аграрна) техника в Лайпциг. &Агра-7б- Агрихем — Международен конгрес „Химия в селското стопанство“ в Прага. ^Агрихем-75 . агро. . . — Агрономически (като първа състав- на част на сложносъкратени думи, напр.: агрокомплекс, агрохимия). агробио. . . — Агробиологически (напр.: агро- биостанция). Агрокомерс ж. ля. — Външнотърговска орга- низация за износ на продукцията на сто- панските организации от Националния аграрно-промишлен съюз и внос на необ- ходимите за производство стоки. Агрокомплект ж. и — Инженерингова сто- панска организация за аграрнопромишле- но развитие. &ИСО „Агрокомплект“. Агрокооп ж. — Трудово-производителна коо- перация към химическия завод „Лакпром“— София. Агролеспроект — Институт за проучване и проектиране в областта на горското и сел- ското стопанство. Агромаш м. и ср. — Българско-унгарско-съ- ветско дружество за селскостопански (аграр- ни) машини. Агромашйна ж. и ср. — Държавно стопан- ско обединение, което произвежда селско- стопански (аграрни) машини, съоръжения, резервни части и др. Агромашйнаммпекс ж. м ж. — Външнотър- • говска организация за внос (импорт) и из- нос (експорт) на селскостопански (аграрни) машини н резервни части. Дгрометео. . . — Агрометеорологически (напр. агрометеослужба, агрометеостанция). агрон. — агрономически; агр. Агропроект м.— Организация за проучва- не и проектиране на обекти за селското стопанство. Агропромпро^кт м. — Комплексен институт за проучване и проектиране на обекти за сел- ското стопанство и хранителната промишле- ност. агротехн. — агротехнически. агрохйм. . . — Агрохимически (напр.: агро- химлаборатория). АГС (—) [ä-ге-се] техн. — Автоматичен газо- сигнализатор (напр.: АГС-1). АГС (—) [а-ге-се] — Групова автопоилка за свине (напр.: АГС-24). у АГУ [ä-re-^J, рус. АГУ (Азербайджански« государственний университет) — Азербай- джански държавен университет. АГФИ [агфй], фр. AGFI (Assamblea gene- rale des federations internationales) — Ге- нерална асамблея на международните фе- дерации. АГЦ [ä-ге-це], строит. — Аяхидритно-гли- ноземен цимент; АГ-цимепт. АД ед. и мн., техн. — Авиационен двигател. АД воен. — Авиационна дивизия. АД, нем. АД (Aden Airways) — Авиационни линии на Федерална република Германия. АД — Акционерно дружество. АД изч. техн — Асоциативен дескриптор. адв. — адвокатски, Ьадв. бюро. АДГ (—) [а-де-ге] — Автоматизиран дизел- генератор (напр.: АДГ12-С1). АДД соен. — Авиация за далечно действие. АДД воен. — Артилерия за далечно действие. Аделф ж., фр. Adelf (Assosiation des ecrivains ä la langue fran^aise) — Асоциация на пи- сателите, които творят на френски език. Аджерпрес ж.. рум. Agerprcs (Agcntsia Rorr.ä - nadePresä) — Румънска агенция по печата. АД К (ä-де-ка], м. и (разг.)ср. (член, -то), воен.— Артилерийски дегазационен комплект. АДМ [ä-де-ем]. воен. — Автодегазаинонна ма- шина. АДМ [а -де-е?.:], електрон. — Адаптивна дел- та-модулация. адм. — административен. адм. — адмирал (със собствено име). адн. воен. — Артилерийски дивизион. АДН [ä-де-ен], нем. ADN (Allgemeiner Deu- tscher Nachrichtendienst)— Телеграфна аген- ция иа Германската демократична републи- ка. АДНР — Алжирска демократична и народ- на република. АДП [ä-де-пе], воен. — Автономен дегазацио- нен прибор. АДП [ä-де-пе], воен. — Артилерийска диви- зия за пробив.
19 АИЛА АДПЕС [адпес] — Автоматизирана подвиж- на дизелова електростанция (напр.: АДПЕС- 20-1). АДПКИ — Арматурен двужиден проводник с каучукова изолация. АДУ [ä-де-у] и [аду] — Автоматично диспе- черско устройство. АДУ [а-де-$'[ и [аду] — Апарат за дистанцион- но управление. АДФ [а -де-еф], хим. — Аденозиндифосфат. АДФ [ а-де-фе] — Албански демократически фронт. АДХ мед. — Алкохолдехидрогеназа. АДЧиФ и АДЧ и Ф телевиз. — Автоматична донастройка на честотата и фазата на ре- довата развивка (на телевизора). АДЧХ телевиз. — Автоматична донастройка на честотата на хетеродина (на телевизор). АЕ воен. — Авиационна ескадра. АЕ [а-е], ед. и мн. — Автоматични еднополюс- ни прекъсвачи (напр.: АЕ-1031). АЕ (а-е], мед. — Антнгенна единица. АЕ [а-е], мед. — Антитоксична единица. а. е. — астрономическа единица (единица за разстояние главно в нашата слънчева си- стема). АБА [аеа], фр. АЕА (Association Еигореепле d’athletique) — Европейска асоциация по лека атлетика. АЕГ [ä-е -ге]. м . и ж., не.ч . AEG (Allgemeine Elektrizitäts-Gesellschaft) — Обединена елек- трокомпания във Федерална република Гер- мания. а.е.д. — астрономическа единица за дължи- на (след цифра). аеиб воен. — Авиационна ескадрила от изтре- бители-бомбардировачи. АЕК [аек], м. и ж .. англ. AEC (Atomic Ener- gy Commission) — Комисия по атомна енер- гия. ' АЕКЛ хим. — Антикорозионен епоксидно- катранен лак. АЕКГ1Л хим. — Антикорозионен епоксидно- катранен пеков лак (напр.: АЕКПЛ-2). АЕМ [аем] — Апарат за елсктрохимнчно мар- киране на цилиндрични детаГити. а. е. м. физ. — атомна единица маса (са- мо в атомната физика), (след цифра). аер воен. — Автомобилна евакуационна рота, аерофото. . . — Аерофотографски (напр.: аеро- фотосннмка). АЕС воен. — Авиационна ескадрила за свръз- ка. АЕУ — Автоматично електронно устройство за управление на различни видове горелки. АЕЦ [аец], (разг. член, -ът, -а) — Ав- тономна електроцентрала (към летищата). АЕЦ [аец], м. (разг. член, -ът, -а) — Атомна електрическа централа. &АЕЦ „Козлодуй**. АЗ [а-зе] — Автомобилен завод. АЗ [ä-зе] — Акумулаторен завод. АЗ електр. — Акумулиращо звено. АЗ [а-зе] — Апаратен завод. АЗ [а-зе] — Арматурен завод. азб. — азбучен. АЗБР — Азиатска банка за развитие, азерб. — азербайджански. азо. . . хим. — Азотен (напр.: азогрупа, азо- съединения). Азовстал м., рус. Азовсталь — Металурги- чен комбинат в СССР. АЗПАК [азпак}, англ. ASPAC (Asian and Pa- cific Council) — Азиатско-Тихоокеански съвет. АЗС [а-зе-се] — Американска здравна служба. АзССР [аз-ес -ес -ер] — Вж. АССР. АЗУ [азу] и [а-зе -J7], изч. техн. — Асоциатив- но запомнящо устройство. АИ (—) — В марката на автомобилен бензин с октаново число по изследователския метод 93. 98 и др. (напр.: AII-93. АИ-98). АИА. фр. AIA (Association internationale des allergistes) — Международна асоциация на алерголознте; ИАА. АИАП, фр. AIAP (Association internationale des arts plastiques) — Международна асо- циация на пластичните изкуства. АИБА [айба], фр. AIBA (Association inter- nationale de boxe amateur) — Междуна- родна асоциация по бокс за аматьори. АИВ [айв], фр. AIV (Association internationale de volcanologie — Международна асоциация по вулканология; HAB. АИГМ, фр. AIGM (Association internationale des grands magazins) — Международна асо- циация на универсалните магазини. АИД [айд]. англ . AID (Agency for Internatio- nal Development) — Агенция за междуна- родно развитие. АИД — Американско индианско движение. АИД мед. — Апарат за изкуствено дишане. АИДЕ, фр. AIDE (Association internationale de distribution d’eau) —Международна,асо- циация за водоснабдяване. АИДП, фр. AIDP (Association internationale de droit penal) — Международна асоциа- ция за наказателно право. АИЕСЕП.фр. AIESEP (Association internatio- nale des ecoles superieurcs ou Instituts d’edu- cation physique et sportive)— Международ- на асоциация на висшите учебни заведения по физическо възпитание. АИЕСТ, фр. AIEST (Association internationa- le d’experts scientifiques du tourisme)—Меж- дународна асоциация на научните експер- ти по туризма. АИККФ, фр. AICCF (Association internationa- le du congres de chemins de fer) — Междуна- родна асоциация на железничарските кон- греси. АИК мед. — Апарат за изкуствено кръво- обращение. АИЛ [айл], фр. AIL (Association internationa- le de lymnologie theorique et appliquee)— Международна асоциация по теоретична и приложна лимнология. АИЛА [айла], фр. AILA (Association inter- nationale de linguistique appliqufce) — Меж-
AMM 20 дуяародна асоциация по приложна лингви- стика. ДИМ [аии], електрон.' — Амплитудно-импулс- на модулация. АИМ [аим] — Аналогова изчислителна ма- шина. ДИМ — Археологически институт с музей (ири БАН); вж. ИАМ. АИМ, англ. AIM (American Indian Movement). — Движение за защита на правата на ин- дианците; вж. АИД. АИМ [аим], порт. AIM (AgSncio de Informa- $аоde Mo$ambique) — Информационна аген- ция на Мозамбик. АИМ [анм], фр. AIM (Association Internatio- nale de meteorologie) — Международна ме- теорологична аеоциация; ВМО, ИАМ.ОММ, вж. СМО. АИММ, фр. AIMM (Association internationa- le des musees medicaux) — Международна аеоциация на медицинските музеи. аннжб воен.—Армейски инженерен бата- льон. АИНК — Англо-иранска нефтена компания. АИОП, фр. AIOP (Association internationa- le d’oceanographie physique) — Международ- на асоциация по физическа океанография. АИП [айп], фр. AIP (Association internatio- nale de psychotechnique) — Международна асоциация по психотехника. АИПКН, фр. AIPCN (Association internationa- le permanente des Congres de navigation)— Международна асоциация на конгресите по мореплаване. АИППИ [айпн]. фр. AIPPI (Association in- ternationale pour la protection de la propriet^ industrielle) — Международна асоциация за закрила на индустриалната собственост. АИПС [айпс], фр. ÄIPS (Association inter- nationale de la presse sportive) — Между- народна асоциация на спортната преса. АИПТАП воен. — Армейски изтребително- противотанков артилерийски полк. АИПХ, фр. AIPH (Association internationale des producteurs de l’horticulture) — Между- народна организация на производителите- градинари, АИР [айр], еоен. — Артилерийско инструмен- тално разузнаване. АИРХ, фр. AIRH (Association internationale de recherches hydrauliqucs) —Международ- на асоциация за хидравлични проучвания. ЛИС [ айс], икон. — Автоматизирана инфор- мационна система. АИС. фр. AIS (Association internationale de la soie) — Международна организация за коприната. АИС, фр. AIS (Association internationale de sociologie) — Международна организация по социология. АИСЕ, фр. A1SE (Association internationale des Sciences economiques) —Международ- на икономическа асоциация; ИЕА. АИСП, фр. AISP (Academie internationale des Sciences politiques) — Международна академия за политически науки. АИСС, фр, AISS (Association internationale de la securite sociale) — Международна асо- циация за социална безопасност. АИСС, фр, AISS (Association internationale de la scicnce du sol) — Международна асоциа- ция по почвознание. АИСУ [аису], електрон. — Автоматизирана информационна система за управление. АИСУ 1 аису] — Електронен цифров апарат за изследване на свръхнатоварването и умо- рата. АИТ [айт], фр. AIT (Association internationa- le touristique) — Международна туристи- ческа асоциация. АИТА [antä], фр. AITA (Association Interna-^ tionale des transports aeriens) — Между’ народна асоциация за въздушен транспорт; ИАТЛ. АИУС СМ СИВ — Автоматизирана инфор- мационно-управляваща система по стан- дартизация и метрология при Съвета за икономическа взаимопомощ. АИФС, фр. AIFS (Association internationa- le des fabricants de superphosphate) — Меж- дународна асоциация на производителите на суперфосфат. АИХ, фр. AIH (Association internationale des hydrologues) — Международна асоциация за научна хидрология. АИХС, фр. AIHS (Academie internationale d’histoire des sciences) —Международна ака- демия по история на науките. АИЦ [айц], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) — Автоматизиран информационен център. АИЮ, фр. A1U (Association internationale des universites) — Международна асоциация на университетите. Ай-Би-Ем, англ. IBM (International Business- Machines Corporation) — 1 . Американска компания за производство на електронноиз- числителни машини; ИБМ. 2. Електронно- изчислителна машина, произведена от та- зи компания (напр. Ай-Би-Ем-650); ИБМ. АК воен. — Авиационен корпус. АК (—) [а-ка] — Автол с киселинно-контакт- но пречистване (в марката на автомобилно масло, напр.: АК-6). АК (—) [а-ка] — Автомобилен кран (напр.: АК-75). АК (—) [а-ка] —В марката на автомобилно масло с киселинно пречистване (напр.: АК- 10). ак воен. — Армейски корпус. АК [а-ка] — В наименованието на филтър, конструиран от Андреев и Кузенцов. акад. — а кадемик (със собствено име), акад. — академичен. АКБС [ä-ка-бе-се] — Административен ко- мунално-битов сектор. АКВ [ä-ка -ве], техн. — Автомат за контрол на вакуума (напр.: АКВ-1М).
21 АМЕС АКЕЛ [акел], гръц. АКЕЛ (’Аиор^ип1к6и Кбр-ца ’EpTct^opivov Ласо) — Прогресивна партия на трудовия народ на Кипър. АКИ, фр, АС1 (Alliance cooperative inter- nationale) — Международен кооперативен съюз; ИКА; вж. МКС. АКМО — Автономна Косовско-Метохийска област (в Югославия). АКО мн., биохим.. — Андрогенокортикоидв. АКП [ä-ка-пе] — Австралийска комунистиче- ска партия. АКП [а-ка-пе] — Австрийска комунистическа партия. АКП [а-ка-ле] — Албанска комунистическа партия. АКП [а-ка -пе] — Алжирска комунистичес- ка партия. АКП [а-ка -ле] — Английска комунистическа партия. АКП [а-ка-пе] — Аржентинска комунисти- ческа партия. АКП [ä-Ka-neJ, воен. — Артилерийски кор- пус за пробив. АКп (—) — В марката на автомобилно ма- сло с киселинно пречистване и със специал- на прибавка, която подобрява качеството му (напр.: АКп-6, АКп-10). АКССР.дус. АКССР (Автономная Кзрельская Советская Социал истическая Реслублика) — Автономна Карелска съветска социалисти- чеежа-република. АКТА, англ. ACTA (American Continental Travel Abroad) — Американски пътувания в чужбина (туристически концерн в САЩ). АКТИД [актйд], ас. им . — Автоматизация по конструктивната, технологична и из- следователска дейност (секция). АКТХ [ä-ка -те-хе], биохим. — Адренокорти- котрОпен хормон. АКФМ [ä-ка -фе-ме], AKFM (Antokon’ny Кол- gresin ’ny Fahaleovantenan *i Madaga- sikara) — Конгрес за независимост на Ма- даг аскар. акц. — акционерен. АКЧ метал. — Антифрикцнонен ковък чу- гун (напр.: АКЧ-1, АКЧ-2). ал. — алинея (с цифра). Дол. 2. АЛАИ [алай], фр. ALAJ (Association littä- raire et artistique internationale) — Между- народна асоциация за литература н изкуст- во; ИЛАА. АЛБ библ. — Албания. елб. — албански. алт. — алгебрически. Алгек. м., рус. АЛГЗК (Алгоритмический язик для зкокомичсских задач). — Алгоритми- чен език за икономическа информация. Алгем л., рус. АЛГЗМ (Алгоритми зкономи- чсские н математические) — Алгоритмичен език за икономически и математически за- дачи. 4лго. . . — Алгоритмичен (напр.: алгоезик). Алгол м., англ. Algol (Algorithmic language)— Алгоритмичен език, предназначен за обра- ботка на математически и научно-техниче- ски задачи. Алд биохим.— Фруктозо-1,6-дифосфаталдола- за. АЛЖ библ. — Алжир. алж. — алжирски. АЛК [ä-ел-ка] — Авиационна лекарска ко- мисия. Алкоа ж., англ. ALCOA (Aluminium Company of America) — Американска компания за производство на алуминиеви изделия. алмагел м., фарм. — Препарат от хидрооки- сите на алуминия и магнезия във вид на течен гел. Ални ж., метал. — Лята магнитна сплав по системата желязо-никел-алуминий. Алнико ж., лелюд. — Лята магнитна сплав по системата желязо-никел-алуминий-ко- балт. АЛНС — Антифашистка лига за народна сво- бода (в Бирма). АЛП [ä-ле-ле] — Австралийска лейбъристка партия. АЛС [ä-ле-се], техн. — Автоматична локомо- тивна сигнализация. Алтайселмаш м., рус. Алтайсельмаш (Алтай- ский завод сельскохозяйственнмх машин) — Алтайски завод за селскостопански машини. Алтран м., англ. ALTRAN (Algebraik Trans- lator) — Алгоритмичен език. АЛУизч. -т ехн . — Аритметично и логическо устройство. АМ [ä-ем], рус. АМ (Александър Микулин) — 1. В марката на авиационен двигател, кон- струиран от А. Микулин (напр.: АМ-34). 2. Авиационен двигател, конструиран от А. Микулин. АМ (—) [ä-ем] — Агрегатна машина (напр.: AM-I27). Ам биохим. — Амилаза. АМ[а-ем], електрон. — Амплитудна моду- лация. АМ [ä-ем], прил., електрон. — Аумппгудна- модулиран. ААМ сигнал. АМ система. АМ [ä-ем], електрон. — Анодна модулация. АМ — „Армейска младеж“ (списание). АМ [ä-ем], англ. AM (Air-Cooled Motor)—Дви- гател с въздушно охлаждане. А/м физ. — Ампер на метър (единица за ин- тензитет на магнитно поле). Ама-трйк — Международен фестивал на ани- мационния и трик-филм (напр.: Ама-трик 75). АМГОТ [амгот], англ. AMGOT (Allied Mili- tary Government of Occupied Territnry), oemap. — Съюзно военно правителство в оку- пирани територии. АМЕКС [амекс], исп. AMEX (Agencia Mexi- cana de Noticias) — Мексиканска информа- ционна агенция. амер. — американски. АМЕС [амес], електрон. — Автоматизация и модернизация на енергийната система.
Ами 22 АМИ прил. — Антимилитаристичен. ДАУИЯ— дейност. АМИ-групи. АМИЕВ [амиев], фр. AMIEV (Association tne- dicale internationale pour l’etude des condi- tions de vie et de la Sante — Международ- на медицинска асоциация за проучване на условията на живот. АМК [а-ме-ка] — Автомобилно-мотоциклетен клуб. АМК [ä-ем-ка] — Корабна мачтова антена (напр.: АМК-2). АММ, фр. АММ (Association Medicale Mon- diale) — Световна медицинска асоциация; вж. СМА. АМН [а-е.м -ен], рус. АМН (Академия меди- цинския наук) —Медицинска академия (на СССР). АМНИИ [амнии] — Авиомедицински науч- ноизследователски институт. АМНТЦ — Автоматична международна теле- фонна централа. АМО [амо] —Машина за магнитно-абразив- на обработка. АМО [амо], остар., рус. АМО (Автомобильное московское общество) — 1 . Московски авто- мобилен завод. 2. В Марката на автомобили, произведени от този завод (напр.: АМО-3). АМОД -Англо-малайзийски отбранителен до- говор. АМП хим. — Аминопласт. АмП К — Американска патентна класифика- ция. АМС [ä-ме-се], воен. — Авиометеорологична служба. АМС [a-ме-се], ед. и мн . — Автоматична меж- дулланетна станция. Амторг ж. им., рус. Амторг (Советско-аме- риканская торговая корпорация) — Съвет? ско-американска търговска корпорация. АМТЦ [ä-ме-те-це] — Автоматична междусе- лищна телефонна централа. АМУ [а-ме-у] — Асансьорно-монтажно управ- ление. АМФ [ä-ем-еф], хим. — Аденозинмонофосфат. АМФ [ä-ем-еф], хим. — Аденозинмонофосфор- на киселина. АМХ [а-ме-хе] — Ателие на младия художник. АМЧ [ä-ме-че], ж. и (разг.) ср. (член, -то), воен. — Артилерийска материална част. АН [ä-ен] и [ан],р//с. АН (Академия наук) — Академия на науките (в СССР).ААНСССР. АНУССР. АН хим. — Акрилнитрил. Ан (—) [ан]. рус. Ан (Антонов) — 1 . В Марка- та на самолети, конструирани от О. К. Ан- тонов (напр.: Ан-2. Ан-10, Ан-24). 2. (разг.) член. -ът. -а, мн. - ове.— Самолет, конструиран от 0. К - Антонов. — Нроизв. (разг.) анче. АНА [ана]. англ . ANA (Australian National Airways) — Австралийски въздушни линии. АНА [ана], англ. ANA (Athens News Agency) — Атинска осведомителна агенции. АНАП |ан*п), исп. ANAP (Association Na* cional de Agricultores Pequenos) — Нацио- нална асоциация на дребните земеделски стопани (в Куба). АНАПО [анапо], ANAPO (Alianza National Populär) — Национален народен съюз (в Колумбия). . анат. — анатомически. АНВ [а-не-ве] — Агрегат за непрекъсната вул- канизация (на каучук). анг. физ. — ангстрьом (единица за дължина); А (след цифра). англ. — английски. АНГОП [ангоп], ANGOP (Agencia Angola Press) — Информационна агенция на Ангола. АНД [ä-пе-де], ж. и ср. — Алжирско нацио- нално движение (политическа партия). АНДР ]а -не-де-ре] — Алжирска народноде- мократична република. АНЕБ [анеб], ж. и м. — Атомна научноекспе- римснтална база (при Физическия инсти- тут на Българската академия на науките). АНЗАМ [анзам]. англ. ANZAM (Australia, New Zealand and Malaysia), ж. и м. — Военно- политическа групировка на Австралия, Но- ва Зеландия и Малайзия. АНЗЮС (анзюс]. англ . ANZUS (Australia, New Zealand and the United States)— Воен- нополитически блок на Австралия, Нова Зеландия и САЩ. АНИ [а ни], порт. ANI (Agencia Nationale de Informales) —Телеграфна агенция на Пор- тугалия. АНИМ [анйм], фр. АММ (Agence nationale d’information Malienne)— Малайска инфор- мационна агенция. АН К [а-не-ка] — Африкански национален конгрес (в Южноафриканската република). АНКАП [анкап], ANCAP (Administration Na- tional de Combustiles, Alcohöl y Portland Uruguay), M. — Национално предприятие в Уругвай, което има монопол на спирта, горивата, цимента и др. материали. АНО [а-не-о] и [ано] — Армия за национално освобождение (в Алжир). анон. — анонимен. АНОП [андп]. порт. ANOP (Agencia Notitiosa Oficial Portuguesa) — Национална инфор- мационна агенция на Португалия. анот. — анотация. АНП [ä-не-пе] — Австрийска народна партия. АНП [ä-не-пс], хол. ANP (Algemeen Neder- landisch Persbureau) — Информационна агенция на Холандия. АНПКТР — Ансамбъл за народни песни п ри Комитета за телевизия и радио. АНРК радиотехн. — Автоматична настройка на резонансните кръгове на радиостанциите. АНС [а-не-се] — Арабски национален съюз. АНС [ä-не-се] — Африкански национален съ- вет (в Южна Родезня). АНСА [анса], um. ANSA (Agenzia Naziona'e Stampa Associata) — Италианска информа- ционна агенция.
АН СССР [ä-ен-ес -ес-ес -ер] и [äH-ec-ec -ec-ep],ppc. АН СССР (Академия наук Союза советских социалистически* республик) — Академия на науките на СССР. АНТ [ант], рус. АНТ (Андрей Николаевич Туполев) — 1. В марката на самолет, кон- струиран от А. Н . Туполев (напр.: АНТ-25). 2. Самолет, конструиран от А. Н, Туполев. антаркт. — антарктически. Антикор м. — Антикорозионен препарат, антифаш. — антифашистки. антроп. — антропологически. АНЧ [ä-ен-че]. радиотехн. — Автоматична настройка на честотата. АО — Автономна област. АО електрон. — Апарат за отделяне на ка- налите. АО воен. — Артилерийско отделение. АО — Астрономическа обсерватория. АОАБр воен. —А рмейска оръдейна артилерий- ска бригада. АОМ библ. — Архив отдел „Музеи“. АОН [aöw],pz/c. АОН (Академия общественнмх наук) — Академия за обществени науки (при ЦК на КПСС). АОНСУ [аонсу] ■—Академия за обществени науки и социално управление. АОП —Армия за освобождение на Палестина. АОП — Обединение на австрийските проф- съюзи. АОФ — Арабски освободителен фронт. АП воен. — Авиационен полк. АП — Авиационна прахоразпръсквачка. АП [а-пе] — Автоматизация на производство- то (отдел, група и т. н,). АП — Автомобилно предприятие. АП (—) [а-пе], техн. — Автопазач (напр.: АП-а1). АП — Автопарк. АП (—) [а-пе], техн. — Автопилот (напр.: АП-42). АП [а-пе] — Агитация и пропаганда (отдел). (^Завеждащ АП. АП (-) [а -ле], техн. — Азбестово платно (напр.: АП-1). АП техн. — Арматура за näpa. АП — Антиреволюционна партия (в Нидер- ландия). «п воен. — Артилерийски полк. АП [а-пе], англ. АР (Associated Press) — Асо- шиейтед прес (Информационна агенция на САЩ). АП (—) [а-пе]. техн . — Преносим абрихт (напр.: АП-26). АП (—) [а-пе], техн. — Пресовъчен автомат (напр.: АП-63). АП (—) [а-пе], техн. — Пружинен акумула- тор (напр.: АП-16, АП-Т6 — хидравличен). АПА [а-пе-а], нем. АРА (Austria Presse-Agen- tur) — Австрийска агенция по печата. АПВ [ä-пе-ве], електр. — Автоматично пов- торно включване (при релейни защити). АЕднофазно АПВ. Уредби за трифазно еднократно АПВ. АПВ [ä-пе-ве], мн., радиотехн. — Акустични повърхностни вълни. АПВО [ä-пе-ве-б], воен. — Армия за противо- въздушна отбрана. АПГ [а-пе-ге], техн. — Автоматичен право- токов генератор (напр.: АПГ 160/12). АПГ [а-пе-ге], техн. — Автоматична пожаро- гасителна глава. АПД [ä-пе-де], съобщ. техн . — Апаратура за предаване на данни. АПЕК (апек], м. и ж-, англ. АРЕС (All-Pur- pose Electronic Computer)— Електронноиз- числителна машина. АПЕУ [а-пе-у] — Асоциация на преподавате- лите от европейските университети. АПИ [ä-пе-й], фр. API (Association phonetique internationale) — Международна фонетич- на асоциация. АП К [ä-пе-ка], ср. (разг., член, -то, мн. -та) — Аграрно-промишлен комплекс. АПК [ä-пе-ка], ед. и мн ., строиш. — Армира- ни почвени конструкции. АПК — Африканска профсъюзна конфедера- ция. АПК (—) [ä-пе-ка] — Предавателна пръчко- видна корабна антена (напр.: АПК-П). АПК (—) [ä-пе-ка] — Приемателна пръчко- видна корабна антена (напр.: АПК-1). ■’* АПКИ електр. — Арматурен проводник ’с каучукова изолация. АПКИ електр. — Меден проводник с каучу- кова изолация с алуминиево жило. АПЛ1В електр. — Автоматичен магнитен взря- вобезопасен прекъсвач. АПН [ä-пе-ен]. рус. АПН (Агентство печати новости) — Съветска информационна аген- . ция. АПН, рус. АПН (Академия педагогическия наук) — Академия на педагогическите нау- ки. АПНС — Африканска партия за независимост на Сенегал. АПО — Автомат за почистване на обувки. АПО [а-пе-б] — Агитационно-пропаганден от- дел. АПП (—) [а -пе-пе], техн. — Агломерационен промивателен прахоуловител (напр.: АПП-2 .), АПП [а-пе-пе], англ. APP (Associated Press of Pakistan) — Телеграфна агенция на Па- кистан. АП ПО истор., рус. АППО (Антифашистская лодмольная патриотическая организация) — Антифашистка нелегална патриотична орга- низация на съветските военнопленници в немските лагери (1942—1945). апр. — април. АПС [ä-пе-бс], воен. — Авиационен полк за свръзка. АПС [ä-пе-се] — Австрийска партия на сво- бодата. АПС [ä-пе-ес], воен.,рус. АПС (АвтоматическйЙ пистолет Стечкина) — За означаване на ав- томатичен пистолет, създаден от Стечкин.
лпе AIlC[ä-ne-ecJ,tfp. APS (Algferie Press Service) — Информационна агенция на Алжир. АПСД [ä-пе-се-де] и [йп-се -де] — Алуминиев проводник, изолиран, с два слоя стъкло- влакно. АПТ [ä-пе-те] — Албанска партия на труда, алт. — аптечен. Дап/л. филиал. АП У [апУ] — Автоматизация на произвол» ството и управлението (фонд). АПУ (-) [апу], техн. — Автоматично пре- лезно устройство (напр. АПУ-73). АПУ [апу], съобщ. техн. — Устройство аа автоматично повикване. АПХК — Алуминиев проводник с хартиена изолация, кръгъл. АПХИП — Алуминиев проводник с хартие- на изолация, правоъгълен. АР [а-ер], техн. — Автоматичен регулатор на реактивна мощност (напр.: АР-1). АР (—) [а-ер] — Автомобилен радиоприемник (на«р.: АР-12). АР [а-ер], изч. техн. — Адресен регистър, араб. — арабски. Арамко ж., англ. ARAMCO (Arabian-ÄMeri- сал Oil Company) — Арабско-американска нефтена компания. АРБ [а-ре-бе], еоен. — Авиационна ремонтна база. >АИРВГ [а-ре-ве-ге] — За означаване на (пър- ва; републиканска волейболна група, включ- ваща най-силните отбори. АРГ [а-ер-ге], еоен. — Артилерийска разузна- вателна група. АРД [а-ер-де], еоен. — Атомен реактивен дви- гател. АРЕ [а-ер-е], еоен. — Авиационна радио- ескадрила. АРЕ [аре] — Арабска република Египет. АРЕНА [арена], ж., исп. ARENA (AHan*g Renovadora Nacional) — Национален съюз за обновление (в Бразилия). АРЖ библ. — Аржентина, аржент. — аржентински. АРЗ [ä-ре-зе], рус. АРЗ (Автомат регулиро- вания загрузки) — Автомат за регулиране на натоварването. АРЗ [ä-ре-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Авторемонтен завод. АРК [ä-ер-ка], еоен. — Авиационен радиохом- пас. АРК [арек], еоен. — Автоматичен радиоком- плекс. вркт. — арктически. АРЛС еоен. —Автоматична радиолокационна станция. АРМ еоен. — Автоматизирано работно място (при стрелба). ври. — арменски. ври. — арменски. •ри. ген. — армейски генерал (със собствено име). арм. под. еоен. — армейско подчинение. .... . .. ■.ед. ------------- АРН електрон. — Автоматично регулиране па напрежението на синхронните машини. АРО [а-ре-д] — Азиатска регионална орга- низация; МКСП. Ардма ж. — Предприятие за производство на парфюмерия и козметика. АРР — Автомобилна ремонтна работилница. АРС [арс], еоен.— Авиационен ракетен сна- ряд. АРС (—) [арс], еоен. — Автомобилна разлив- на станция (напр.: АРС-12Д). Ар-Си-Ей, англ. RCA ((Radio Corporation of America) — Най-голямото радиообедине- ние в САЩ. арт. — артист. арт. — артикул. АРУ [а-ре-у], електрон. — Автоматично ре- гулиране на управлението. ,,А“РФГ[а-ре-фе-ге] — За означаване на (пър- ва) републиканска футболна група, включ- ваща най-силните футболни отбори. АРЧ [ä-ер-че], радиотехн. — Автоматично ре- гулиране на честотата (при радиоприемник). АРЧ [ä-ер-че], радиотехн. — Автоматично ре* гулиране на чувствителността. арх. — археологически; археол. арх. — архипелаг; архип. арх. — архитект (със собствено име). „А“РХГ [а-ре-хе-ге] — За означаване на (пър- ва) републиканска хандбална група. археол. — археологически; арх. архип. — архипелаг; арх. архят. — архитектурен. АС еоен. — Авиосили. АС [а-се] — Автозареждач на сеялчи. АС (—) [ä-ec] — Автол със селективно очист- ване (в марката на автомобилно масло, напр.: АС-9,5). АС [а-се], електр. — Автоматична синхро- низация. АС (—) [а-се] — В марката на автомобвлво масло, пречиствано с разтворители — се- лективно пречистване (напр.: АС-9,5). АС електрон., рус. АС (Адрес связи) — Адрес за връзка. АС — Самостоятелен дихателен апарат. АС (—) [а-ес], ед. и мн., електр. — Стоманено- алуминиеви проводници (напр.: АС-35, АС- 50, АС-70, АС-95). ас. — асистент. АСА [аса], англ. ASA (American Standards Association) — Американска асоциация по стандартизация. АСА [аса], англ. ASA (Association of South- East Asia) — Асоциация на страните от Югоизточна Азия. АСАЛ биохим. — Аргининсукцинатлиаза. АСБ еоен. — Автосанитарен батальон. асб физ. — апостнлб (единица за яркост), (след цифра). АСВ [а-се -ве] — Административно-стопански въпроси. Д Помощник-директор по АСВ. АСГ строит. — Армиран със стъклено влак- но гипс,
25 АСУПИ АСДС [а-се -де-се] — Автоматизирана система на държавната статистика; АСИС. АСДУ [а-се -де-J], съобщ. техн.— Автоматизи- рана система за диспечерско управление. АСЕАН [асеан], ж. им ., англ. ASEAN (Associa- tion of South-East Asian Nations) — Асоциа- ция на страните от Югоизточна Азия (Ин- донезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Филипините). АСЕИ [асей] — Автоматизирана система за епидемиологична информация. АСЕТ [асет], електр. — Агрегатирана систе- ма за електроизмервателна техника. АСИ [асй] — Автоматизирана система за ин- формация. АСИ остар. — Амстердамски синдикален ин- тернационал. АСнА, рус. АСиА (Академия строительства ■ архитектури) — Академия за строител- ство и архитектура. АСИО [асйо] — Автоматизирана система за информационно обслужване. АСИС [аснс] — Автоматизирана статистическа информационна система; АСДС. АСИТ [асйт] — Агрегатна система от изчисли- телна техника. АСИТЕЖ [аситеж), фр. ASITEJ (Association internationale des theätres des enfants et des Jeunes)—Международна асоциация на театрите за деца и юноши. АСИУ [асиу] — Автоматизирана система за информация на управлението. АСК [ä-се-ка] —Армейски спортен клуб; СКА. LACK „Ботев“ — Пловдив. АСЛИБ [аслйб], англ. ASLIB (Association of Speciai Libraries and Information Bureaux)— Асоциация на специалните библиотеки и информационни бюра. ACM [ä-се -ме], електрон. —Автоматична сме- тачна машина. ACM (—) [ä-се-ме], мед. — Апарат за елек- тростимулация на мускули (напр.: АСМ-2). АСМК [ä-се-ме-ка], техн. — Агрегатирана си- стема от механични конструкции. АСН [а -се-не] — Академия на селскостопан- ските науки. АСНЦБ библ. — Академия на селскостопан- ските науки — Централна библиотека. АСН ЦНТИД библ. — Академия на селско- стопанските науки — Център за научно- техническа информация и документация. АСО [асо], остар. — Аварийноспасителна ор- ганизация (към Българския морски флот). АСО [ асо] —Архитектурно-строителен отдел. АСП (а-се-ле] — Австралийска социалисти- ческа партия. АСП [а -се -пе] — Австрийска социалистическа партия. АСП [ä-се -пе] —Арабска социалистическа пар- тия. АСП воен. — Артилерийско-стрелкова подго- товка. АСПР [аспер] — Автоматизирана система >а планови разчети. АСПРТ [асперт] — Автоматизирана система за планови разчети в транспорта. АСПС строит.— Армирана със стъклено влжк* но полиестерна смола. АСР [а-се -ре], мн., воен. — Аварийно-спаси- телни работи. АСР (—) [ä-ce-ep] — Автоматичен револверев струг (напр.: AGP-200). АСР (—) [а-ес -ер], ед. и мн . —Автоматичен сигнализатор на радиоактивност (напр.г АСР-1, АСР-3). АСРР — Академия на Социалистическа репуб- лика Румъния. АСС [а-се -се], ед. нмн ., воен. — Авиационен самолетен снаряд. , АСС [а-се-се], воен. — Автоматизирана систе- ма за стрелба. АСС [а-се-се] — Авторемонтна сервизна стан- ция. АСС [а-се -се] — Арабски социалистически съюз. АССБВ — Административно-стопански и со- циално-битови въпроси. АССР — [а-ес -ес-ер], рус. АССР (Автономная Советская Социалистическая Республика) — Автономна съветска социалистическа ре- публика. АССР [ä-ес-ес-ер], рус. АССР (Азербайджанская Советская Социалистическая Республика) — Азербайджанска съветска социалистическа република; АзССР. АССР [ä-ес-ес-ер], рус ЛСССР (Арменская Со- ветская Социалистическая Республика)—Ар- менска съветска социалистическа република. АСТИ [астй] — Автоматизирана система аа търсене на информация. АСТП [ä-се -те-пе] — Арбитражен съд при Тър- говската палата (в София). астр. — астрономически. АСТРА (—) [астра] — Автоматизирана систе- ма за оперативно управление на автомобил- ния транспорт (напр.: АСТРА-71). астро. . . — Астрономически (напр.: астро- физика). АСУ [aej]— Автоматизирана системазауправ- ление. АСУ [асу], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Адми- нистративно стопанско управление. АСУ (—) [асу], ед. и мн., електр. -— Стома- нено-алуминиеви усилени проводници (напр. АСУ-300, АСУ-400). АСУВ [асув] — Автоматизирана система за управление на войските. АСУИ [асуй[ — Автоматизирана система за управление и информация. АСУН [асун] — Автоматизирана система за управление на науката. АСУП (асуп] — Автоматизирана система за управление на производството. АСУП И [асупи] — Автоматизирана система за управление на профилактичните имуниза- ции.
АСУС 26 АСУС [асус] — Автоматизирана система за управление на строителството. АСУТО (—) [асуто] — Автоматизирана систе; ма за управление на търговските обекти (напр.: АСУТО-77/0310). АСУТП — Автоматизирана система за управ- ление на технологическите процеси. АСУТПП — Автоматизирана система за управ- ление за техническа подготовка на произ- водството АСФС [а-се-фе-се] — Административно-стопан- ска и финансова служба. АСЧ [а-се -че] — Административно-стопанска част. ^Завеждащ АСЧ. АСЧ [а-се -че], метал. — Антифрикционен сив чугун. АСЧ (—) [ä-се -че] — Стълбищен часовников автомат (напр.: АСЧ-С6). АСШВСМ — Армейска спортна школа на воен- нослужещата младеж. АТ (—) [ä-те], електр.— Автоматичен трипо- люсен тскоограничаващ прекъсвач (напр.: АТ-СО). АТ (—) [ä-те] — Автоматичен тъкачен стан (напр.: АТ-120-7). АТ [ä-те], соен., рус. АТ (Артиллерийский тя- гач) — Артилерийски влекач. АТ — В емблемата на кожарска фабрика „Ах- мед Татаров“ (Севлиево). ат. — атомен. ат физ. — техническа атмосфера (единица за измерване на налягане), (след цифра). АТА [ата] — Албанска телеграфна агенция. АТА хим. — Аминотриазол. ата [ата], физ. — Абсолютна техническа атмо- сфера (единица за измерваке на налягане), (след цифра). АТБ [ä-тс-бе], воен. — Автотранспортен бата- льон. АТБТ (—) [а-те-бе-те] — Апарат за точене на банцинговн триони (напр.: АТБТ-50). АТгЦ [а-те-ге-це] — Автоматична телеграф- на централа. АТД [а -те-де], воен. — Авиационна техническа дивизия. АТДО — Азиатско-тихоокеанска договорна ор- ганизация. АТЕЦ [атец], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) иж. — Атомно-топлоелектрическа центра- ла. АТИ [ати] — Автоматична телефонна инфор- мация. АТЗ [ä-те-зе], мн. — Австрийски тютюнопро- изводителни заводи. АТЗ [ä-те-зе], м. н (разг) ср. {член, -то) — Азотноторов завод. ати [ати], рус. ати (техническая атмосфера - избнточнзя). физ. — Техническа атмосфе- ра за свръхналягане; вж. атс. АТЛ [ä-те-е .т) — Автоматична технологична линия. АТЛ [ä-те-ел], воен., рус. АТЛ (Артиллерий- ский тягач легкий) .— Лек артилерийски влекач. атлант. — атлантически. АТЛАС [атлас], м. и ок. — Автоматична тех- нологична линия за производство на арми- ровъчни скелети. атм физ. — атмосфера физическа (единица за измерване на налягане). А 6 атм. Атоменергоекспдрт л., рус. Атсмзнергозкспорт — Всссъюзно външнотърговско обединение за атомна енергия (в СССР). АТПР (—) [ä-те-пс-ер]. рус. АТПР (Автома- тический ткацккй пневморапнрньт станок)— Автоматичен тъкачен пневмооапирен стан (напр.: АТПР-120). АТР [ä-те-ре], воен. — Автотранспортна рота. АТРЗ [а-те-ре-зе] — Автотрактсроремонтен завод. АТС [ä-те-се] — Автоматизирана игформацион нотърсеща система. АТС [ä-те-се], ж. и (разг.) ср. {член, -то, мн. -та) — Автоматична телефонна станция. АТС [ä-те-се], воен. — Артилерийска топограф- ска служба. АТС (—), [ä-те-се], рус. АТС (Артиллерийский тягач средний) — Среден артилерийски вле- кач (напр.: АТС-59). АТС [ä-те-ес], фр. ATS (Agence telegraphique Suisse) — Телеграфна агенция на Швейца- рия. атс физ. — техническа атмосфера за свръх- налягане (след цифра). ат. т. физ. — Атомно тегло. АТФ [ä-те-фе], хим. — Аденозинтрифосфат. АТФ[а-те-фе], хим. — Аденозннтрнфосфорна киселина. АТФ-аза хим. — Аденозинтрифосфатаза. АТЦ [ä-те-це], ж. и (разг.) ср. {член, -то, мн. -та) — Автоматична телефонна централа. АТЧ [ä-те-че], воен. — Авиационна техниче- ска част. АУ електрон. — Апаратура за уплътняване. АУ изч. техн . — Аритметично устройство. АУ (—) [а^] — Универсален абрихт (дървооб- работваща машина) (напр.: АУ-630, АУ- 400). АУА, нем. AUA (Austrian Airlines)—АвстриЙ- ски въздушни линии. АУРС [аурс], ед. и мн ., воен. — Авиационен управляем реактивен снаряд. АФ воен. — Авиофлотилня. АФ биохим. — Алкална фосфатаза. АФ радиотехн. — Феритна антена. АФА воен. — Аерофотографска апаратура. АФВ [ä-фе-ве], електр. — Автоматичен фиде- рен взривобезопасен прекъсвач. афг. — афганистански. АФД [ä-фе-де] — Акробатнческо физкултур- но дружество. АФД [а-фе-де] — Армейско физкултурно дру» жество. ФЖ [а-фе-же]—Антифашистки фронт иа жените. АФИ, рус. АФИ (Астрофизическнй институт) — Астрофизнчески институт.
> АФИС [афйс| — Автоматизирана фактограф- ска информационна система. АФНОР [афнор]. ас. и м., фр. AFNOR (Asso- ciaiion fran^aise de normalisation) — Френска асоциация по стандартизация. АФНОРТ [афнорт], л., англ. AFNORTH (АШ- ed Forces Northern Europe) — ОСсдннени военновъздушни сили на Северноатлантиче- ския съюз и Северна Европа. АФП [ä-фс-пе]. фр. AFP (Agcnce France-Pres- se) — Агенция Фрзнс-iipcc (Информацион- на агенция във Франция). афр. — африкански. Афразис ж. — Организация за икономиче- ско сътрудничество между страните от Афри- ка п Азия, АФС [й-фе-се], воен. — Аерофотоснимка. АФС [j-фе-се], електр. — Антенно-фидерна сис тема. АФТ [а-фе-те] — Американска федерация на 1 труд/). АФТ-кПП [а-фс-те-ка-пе-пе]— Американ- ска федерация на труда и Конгрес на про- изводствените профсъюзи. АХ 'а- . чс] — Хидравличен агрегат. АХД [а-х - де] — Херметизиран фреонов агре- е гат за домашни хладилници. АЦ (—) [а-це] — Автомобилна цистерна (напр. АЦ-252, АЦ-263, АЦ-4). АЦ [а-це] — Атомна централа. АЦ хим. — Ацетилцелулоза. АЦО [ацо] — Автоматичен цитологичен оцве- тител. АЦПУ [а-це-пе-у], електрон. — Автоматично централно печатащо устройство. АЦПУ [ä-це-пе-у], електрон. — Азбучно-циф- рово печатащо устройство. ач физ. — амперчас (единица за измерване на количеството електрическа енергия), (след цифра). АЧХ [ä-че-хе], ж. и ср., електрон. — Ампли- тудночестотна характеристика. АШ (—) [а-ше] — Извеждащ апарат с двоен шпек (напр. АШ-2). АШ (—) [ä-ше], рус. АШ (А. Швецов) — В марката на самолет-изтребител, конструи- ран от А. Швецов (напр.: АШ-82). АШВСМ [ä-ше-ве-се-ме], ж. и (разг.) ср. (член, - тс) — Армейска школа за високо спортно майсторство. АШП [а-ше-пе] — Партия Афро-Ширази (в Танзания). Б Е (—) [бе], метал. — Бабит (в марката на ба- бчти — оловнокалаени сплави, напр.: Б89, Г.б. БК2). Б (—) [бе] — Багер (напр.: Б-400-А). Б (—) [бе], метал. — Бакелитова свръзка (в марката на абразивни (шлифовъчни) ин- струменти при означаване на вида на свръз- ката). Б (—) [бе] — В марката на авиационен бен- зин (напр.: Б-80, Б-91/115, Б-95/130, Б- 100/130). Б [бе], метал- — Берилий (в марката на цвет- ни сплави). Б (—) [бе], метал. — Бесемерова (при означа- ване на марка стомана, напр.: БСтЗ, БСт5). Б (—) [бе] — Блескообразовател (напр.: Б-72- 11). Б (—) [бе] — В марката на американски бом- бардировач (напр.: Б-52). Б — „Борба“ (вестник). Б (—) [бе] — Бормашина (напр.: Б-10, Б-13). Б (—) [бе] — Борщанги (напр.: модели Б», Ба, Бз> Б<)- Б (—) [бе] — Бургас (в регистрационните но- мера на моторните превозни средства от Бургас и Бургаски окръг). ДБ 14-11 . Б едектр. — бутон. Б(—)[бе], рус (И. Братухин) — В марката на вертолет, конструиран от И. Братухин (напр.; Б-11). Б (—) [бе], воен. — Голямокалибрен патрой с бронебоен куршум (напр.: Б-30). Б (—) [бе] — Култиватор „Бъдеще“ (напр.: Б-З, 20). Б (—) [бе] — Стационарна кинопрожекцион- на машина „Балкан“ (напр. Б-1). Б (—) [бе] — Стъклотекстолит със свързващо вещество бакелитова смола (напр.: Bj, Б2). Б (—) [бе] —Трактор „Беларус“ (напр.: Б-112) б — барн (в атомната физика — единица за измерване ефективните сечения на ядрени- те реакции). б физ. — бел (акустична величина — едини- ца за измерване на разликата между силата на две звукови мощности). б. — бележка; бел. б. — бивш. БА (—) [бе-а] — Блезавтомат (напр.: БА-60). БА воен. — Бомбардировъчна авиация. БА (—) [бе-ä],воен. — Бронеавтомобил (напр.: БА-10, БА-3 , БА-6). БА хим. — Бутилацетатен разтворител, б. а. — без автор. б. а. — бележка на автора. БААС [баас] — Партия на арабското социа- листическо възраждане; ПАСВ. БАБ воен. — Бомбардировъчна авиационна база. БАВ [бав], воен., рус. БАВ (Большой плаваю- щий автомобиль) — Голям плаващ автомо- бил. БАДвоек- — Бомбардировъчна авиационна ди- визия-
бХд 28 БАД [бад] » Българско астронавтско друже- ство. БАДП — Буквопечатаща апаратура с пови- шена достоверност. 6ai воен. — Бомбардировъчна авиационна ескадрила. БАЗ [баз], рус. БАЗ (Белорусский автомобиль- яь!Й завод) — 1 .Белоруски автомобилен за- вод. 2. В марката на автомобили, произведе- ни в този завод (напр.: БАЗ-525). БАЗС истор. — Български академичен земе- делски съюз. БАИ остар. — Български археологически ин- ститут. БАК [бак], остар. — Български алпийски клуб. Бакеляткооп ж. » м. — Трудово-производи- телна кооперация за производство и пре- работка на пластмаси (за бакелитни изде- лия). бактер. — бактериологичен. Бали м. — Препарат за почистване на бала- тум и линолеум. балк. — балкански. балкан ... — Балкански (като първа състав- на част на сложносъкратени думи, напр.: Балкантурист. Балкантоиик). Балканбас м. — Балкански басейн (държавно минно предприятие). Балканкар м. — Държавно стопанско обеди- нение за производство на електрокари, мо- токари, бензинови двигатели, електротел- фери и др. Балканкарнмпекс м. — Външнотърговска орга- низация за внос (импорт) на автомобили и за износ (експорт) на електрокари, мотокари, електротелфери и др. Балканстрон м. — Държавно строително-мон- тажно научно-производствено обединение. Балкйкстройпроект м. — Комплексен научно- изследователски н проектантски институт по леки метални конструкции. Балкйнтон м. — Предприятие за производ- ство на грамофонни плочи. БалкДмтранс м., остар. —Държавно транс- портно предприятие. Балкантрансимпекс м,—Държавно стопанско транспортно предприятие за внос(импорт) и износ (експорт). Балкантурист м. — Туристически комплекс за външнотърговска дейност, свързана с меж- дународния туризъм. Балканфила ж. — Филателна изложба в Бъл- гария. ЬБалканфила — V . Балканхнм м. —Трудово-производителна коо- перация за изделия от битовата химия и авто- козметика. БАМ [бам]. рус. БАМ (Вайкало-Амурская маги- стралла) —Банкало-Дмурска магистрала. — Прои:в.: бамовец, бамовци, бамсвски. БАН [бан]. м. и ж. — Българска академия на науките. Банзар м.. анг.г . BAX'ZARE (British — Aus- trali an-New Zealand Antarctic Research Ex- pedition) — Название на съвместна бри- танска, австралийска и новозеландска ан. тарктическа научна експедиция („Бряг Бан. зар“ — на картите на Антарктида). банк. — банков. БАП радиотехн. — Блок за автоматично пре- включване. БАП [бап], воен. — Бомбардировъчен авиа- ционен полк. БАПКО, англ. BAPCO (Bahrain Petroleum Company)—- Петролна компания на Бахрейн- ските острови. БАРУ [бару]. електр. — Бързодействуваша автоматична регулировка на усилването. бас. — басейн. .. .бас — басейн (като втора съставна част за образуване на сложносъкратени думи, напр. Донбас, Марбас, Кузбас). БАС електр. — Суха анодна батерия с чаш- ковидна конструкция. БАС-Г електр. — Суха анодна батерия с га- летна конструкция. БАССР, рус. БАССР (Башкирская Автоном- ная Советская Социалистнческая Республи- ка) — Башкирска автономна съветска со- циалистическа република. БАССР, рус. БАССР (Бурятская Автономная Советская Социалистическая Республика) — Бурятска автономна съветска социалистиче- ска република. БАСФ ли., нем. BASF (Badische Anilin und Soda-Fabrik) — Баденски содови и анили- нови предприятия (във Федерална републи- ка Германия). БАТ [бат], мн. -ове. м., воен. — Булдозерно- автомобилно устройство. бат. воен.— батарея. . . .бат, рус. — батальон (напр.: медсанбат). батком, член, -ът, -а, мн. - и, л., воен. — Бата- реен командир. БАТК [батк] — Български автомобилен ту- рннгклуб. батд воен. — Батальон за аеродрумио-техни- ческо осигуряване. батр [батр], воен. —батарея. батр. б/о воен. — Батарея безоткатни оръдия, батр ЗР [батр -зе -ре], воен. — Батарея за зву- ково разузнаване. батр ПТУРС [батр птурс], воен. — Батарея за противотанкови управляеми реактивни сна- ряди. батр РТР воен. — Батарея за радиотехническо разузнаване. батр РУ воен. — Батарея за разузнаване и управление. батр САУ [батр сау], воен. — Батарея само- ходно-артилерийски установки. ББ (—) [бе-бе] — Блок банциг (напр.: ББ- 121). Б БАН библ. — Библиотека при Българската академия на науките. ББИ [бе-бе-й) —Български библиографгки ин- ститут.
Бемрусфялм &БИБП — Български библнографски инстк- тут „Елин Пелин“. ББК [бе-бе-ка], остар. — Банка български кредит. ББК — Библиотечно-бнблнографска класифи- кация. ББО воен. — Броненосец за брегова охрана. ББС [бй-бй-сй], англ. BBC (British Broadcas- ting Corporation) — Британска радиопре- давателна корпорация; Бн-Би-Ся. БВ [бе-ве] — База за внедряване. БВ [бе-ве] — Български войн. ККлуб БВ. БВАПУ [бе-ве-а-пу] — База за внедряване по автоматизация на производството и управ- лението. БВБ [бе-ве-бе] — Българска външнотъргов- ска банка. БВВМИ бибд. — Библиотека пря Висшия ве- теринарно-медицински институт. БВГ (—) [б£-ве-ге] — Бутилка за втечнен газ (напр.: БВГ-27). БВГУ [бе-ве-ге-У] — База за внедряване на горивни уреди. БВИНС бибд. — Библиотека при Висшия ин- ститут за народно стопанство —Варна. БВК електрон. — Блок за въвеждане и ко- диране. БВКП [бе-ве-ка-пе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — База за внедряване на каолиново произ- водство. БВЛ [бе-ве-лй], остар. — Български въздуш- ни линии. БВМ [б^- ве-ме] — База за внедряване на мо- дернизация. БВМ — „Българска военна мисъл“ (списание). БВМИ бибд. — Библиотека при Висшия меди- цински институт „И. П. Павлов“ — Плов- див. БВП [бе-ве-пе], икон. — • Брутен вътрешен про- дукт. БВПШ бибд. — Библиотека при Висшата пар- тийна школа. БВС [бе-ве-се], мн., остар. — Български въз- душни съобщения. БВСИВКб^бл. — Библиотека при Висшия сел- скостопански институт „Васил Коларов“ — Пловдив. БВТБ [бе-ве-те-бе] — Българска външнотър- говска банка. БВТИ библ. — Библиотека при Висшите тех- нически институти — София. БГ електр. — Блокинггенератор. б. г. — без годишнина (в библиографии). БГА [бе-ге-ä], ж. и (разг.) ср. (член. -то) — Българска гражданска авиация (стопанско обединение за въздушен транспорт). &БГА „Балкан". БГА [бе-ге-ä], мн. — Британско-Гвиански въз- душни линии. БГБТ [бе-ге-ве-те|. остар. Български граж- дански въздушен транспорт. БГГФ [бе-ге-ге-фе] — Бнолого-геолого-гео- графски факултет. БГПП [бй-ге-яе-nä] — Българско горско про мишлено предприятие (в АССР Коми). БГСО [6d-re-ce-ö],cp. (разг. яла«, -то), остар. — Бъди готов за санитарна отбрана (комплекс от норми). БГТО [бе-ге-те-б], ср. (разг. член. -то), остар. Бъди готов ва труд в отбрана (физкулту- рен комплекс за юноши). БД (—) [бе-д£] — Делнтелен банциг (напр.: БД-111М). БД (—) [бд-де] — Дискова брана (напр.: БД- 4.1). б. д. — без дата. БДВ (—) [бе-де-вй] — Делнтелен банциг с верижно подаване (напр.: БДВ-110). БДВГ [бе-де-ве-ге], ед. и мн. — Бутални дви- гатели с вътрешно горене. БДД — [бе-де-де] — Бразилско демократи- ческо движение. БДЖ [бе-де-жс], мн. н (разг.) ср. (член, -то) — Български държавни железници (държавно стопанско обединение). БДК [бе-де-ка] — Българска държавна кон- серватория. БДН (—) [бе-де-ен] — Дискова навесна бра- на (напр.: БДН-1,2). БДП [бе-де-пе], воен. — Батальокен домакин- ски пункт. БДС [бе-де-се] — Бхаратия джан сангх (Съюз на индийския народ). БДС [бе-де-се] — Български държавни стан- дарти. БДС (—) [бе-де-ес] , рус. БДС (Борона диско- вая садовая) —Дискова овощарска брана (напр.: БДС-3,5). БДТ (—) [бе-де-те] —Тежка дискова брана (напр. БДТ-1,9). БДТМ [бе-де-те-ме], остар. — Български дър- жавен тютюнев монопол. БЕ — „Български език“ (списание) БЕА, англ. ВЕА (British European Airways) — Английска* компания за въздушни съобще- ния. БЕВ [бев], мн., хим.- — Безазотни екстрактнк вещества. безл. грам. — безличен, безпл. — безплатен. БЕЛ остар. — Българска есперантска лига, бел. — бележка; б. Д бел. моя. бел. авт. — бележка на автора. бел. ред. — бележка на редактора (редакция- та); б. р. БелАЗ [белаз], м., рус. БелАЗ (Белорусскнй автомобильннй завод) — 1. Белоруски авто- мобилен завод. 2. В марката па автомобили, произведени в този завод (напр.: БелАЗ-540, БелАЗ-548 А), белаз, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Автомобил, произведен в Белоруския автомобилен за- вод. белг. — белгийски, белорус. — белоруски. Белорусфйлм м., рус. Белоруссфильм —- К>Ь
БЕМ 30 ностудля на Белоруската съветска социа- листическа република. БЕМ [бем], воен. — Бригада ескадрени мино- носа и. бенгал. — бенгалски. Бенелюкс л., фр. Benelux (Belgique, Neder- land, Luxemburg) — Икономически съюз на Белгия, Нидерландия и Люксембург. бензо. . . — бензинов (напр.: разг. бензоко- лонка, бензостанция). БЕР [бер]. м. — Биологически еквивалент на рентгена. БЕРМ [берм], ж., воен. — Бронирана евакуа- ционно-ремонтна машина. Б ЕС — Български есперантски съюз. БЕСМ [бесм], електрон., рус. БЗСМ (Бшстро- действующая злектронная счетная машина)— Бързодействуваща електронносметачна ма- си ина. БЗ —„Балканско знаме“ (вестник). БЗ (—) [бе-зс]— Бензинозареждач (напр.: БЗ-35). БЗ (—) [бе-зе] — Зъбна брана. БЗБ [бе-зе -бе], остар. — Българска земедел- ска банка. БЗД [бе-зе -де], електр. — Бобина за запал- ване на динамомагнити. БЗК [бе-зе -ка], електрон. — Блок за запом- няне на команди. БЗК.Б [бе-зе-ка-бе], остар. — Българска зе- меделска и кооперативна банка. БЗМС [бе-зе -ме-се], истор. — Български земе? делски младежки съюз (1921 — 1947 ). БЗН (—) [бе-зе-ен] — Навесна зъбна брана (напр.: БЗН-4). БЗНС [бе-зе -не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)— Български земеделски народен съюз. — — Произв.: (разг.) безенесар, безенесарски. БЗР [бе-зе -ре], воен. — Батарея за звуково разузнаване. БЗТ (—) [бе-зе-те] — Стабилна зъбна брана тежък тип (напр.: БЗТ-2,0). БЗТБ [бе-зе-те-бе], остар. — Българска зе- меделска и търговска банка. БЗТР (—) [бе-зе-те-ре] — Тежка зъбна бра- на с регулируем наклон на зъбите (напр.: БЗТР-1 .70). БЗТС (—) [бе-зе-те-се], мн., воен. — Броне- бойнозапалнтелн:' трасиращи снаряди. БЗУ jöe-зе-у]. електрон. — Буферно запаме- тяващо устройство. БИА [бнз] — Български исторически архив. БИА [бмг], остар. —Организация на инже- нерите и архитектите (1937), БИАД (биад), остар. — 1.Българско инже- нерно-архитектурно дружество (1893—1937) 2. разг. Сградата, където се е помещавало това дружество. БНБ [биб] — Българска инвестиционна банка. БИБ [биб], остар. — Българска ипотекарна банка. БИБ (биб) — Българска историческа библио- тека. Би-Бм-Сн.анал. BBC (British BroadcastiagCor- poration) — 1. Британска радиопредава- телна корпорация; ББС. 2. Радиостанцията на тази корпорация, библ. — библиография. библ. — библиографски; бяблиогр. библиогр. — библиографски; библ. библ. — библиотека (само пред собствено име на издание). библ. — библиотечно дело. БЯД — Българско историческо дружество. БИЕ, фр. BIE (Bureau international d’educa- tion) — Международно бюро за образова- ние; ИБЕ. БИК, фр. BIC (Bureau international de Con- tainers) — Международно бюро за контей- нери; ИКБ. БИЛД, фр. BILD (Bureau international de liai- son et de documentation) — Международно бюро за връзка и документация. Бйлкокооп ж. — Билкова кооперация (стопан- ско предприятие към Централния коопера- тивен съюз за изкупуване, обработка и про- дажба на билки, диворастящи плодове и др.) . био... — Биологически (като първа състав- на част на сложкосъкратени думи, напр.: биофизика, биохимия, биомеханика, био- синтез). биогр. — биографичен. биол. — биология биол. — биологичен; биологически, биофнз. — бнофизнка. биофиз. — биофизически, бнохим. — биохимия, биохим. — биохимически. БИП [бип], рус. БИП (Бездефектное изгото- вление продукции) — Система за бездефект- но изготвяне на продукция. БИПМ, фр. BIPM (Bureau international de poids et Mesures) — Международно бюро за мерки и теглилки; вж. МБМТ. БИРД, фр. BJRD (Banque internationale pour la reconstruction et le developpement) — Международна банка за реконструкция и развитие; вж. МБРР. БИС, англ. BIS (Bank for International Settle- ment) — Банка за международни плащания; вж. БМП . БИС [бис], електрон. — Бройимпулсна систе- ма. БИСФА [бйсфа], ж. , фр. BISFA (Bureau inter- national pour la standartisation des fibres artificielles) — Международно бюро за стан- дартизация на изкуствените влакна. БИТ, фр. BIT (Bureau international du travail) — Международно бюро за работа. БИТУ — [биту] — Бюро за информация и тър- говски услуги. БИТУР [битур] — Бюро за информация, тър- говски услуги и реклама. Битхйм ж. — Битова химия (изложба). ДБцт- хим—81 . БК [б£-ка], електр. — Балистичен кабел. БК [бе-ка], мн.. биол. — Бацили Кох (тубер- кулозен бацил, открит от Кох).
31 БМОРК БК [бе-ка], електрон. — Блок за комутация, бк [бе-ка], воен. — Боен комплект. БК [бе-ка], м. (разг.. член, -то), воен. — Боен курс. БК [бе-ка], изч. техн . — Брояч на командите. БК (—) [бе-ка] — Българска кинопрожекцион- на машина (напр.: БК-3, БК-ЗА „Родина“). БК (—) [бе-ка], техн. — Клапанен блок (напр, БК-2, БК-3). БК [бе-ка] — Колонна пробивна (бор)маши- на (напр. БК-32). БК [бе-ка] — Комбинирана брана. БК (—) [бе-ка], рус. БК (Башенний кран) — За означаване на тип кулокран (напр.: БК-215, БК-300). Бк — бекерел (единица за активност на ра- диоактивен източник). б-ка — банка. б-ка — библиотека. БКБРС [бе-ка-бе-ре-се] — Български коми- тет за балканско разбирателство и съ- трудничество. БКВРД [бе-ка-ве-ер-де], ед. и мн ., техн. — Безкомпресорен въздушно-реактивен дви- гател. БКД [бе-ка-де] — Българска концертна дирек- ция. БКД истор. — Българско книжовно друже- ство (1868—1911). БК.И — В емблемата на фабрика ..Българска кожухарска индустрия“. БКИЦ— Български културно-информацио- нен пентър. БК.МС [бе-ка-ме-се]. истор. — Български ко- мунистически младежки съюз (1919—1938). БКНФ [бе-ка -ме-фе]. истор. — Балканска ко- мунистическа младежка федерация (1922— 1928). БКО [бС-ка -ö] — Български камерен оркестър. БКОВРаоен. — Бригада кораби за охрана на воден район. БКП — Бангладешка комунистическа партия. БКП — Белгийска комунистическа партия. БКП — Бирманска комунистическа партия. БКП — Болизийска комунистическа партия. БКП — Бразилска комунистическа партия. БКП хим. — Бром-крезолов пурпурен (инди- катор). БКП [бе-ка-пе] — 1.Българска комунистиче- ска партия. 2. (разг,, член, -то) — История на Българската комунистическа партия (научна и учебна дисциплина). 3. (разг.) ср. (член, -то, мн. -та)— Учебник по тази научна дисциплина. БКП (т. с .). истор. — Българска комунисти- ческа партия (тесни социалисти) (1919— 1938). БКР [бе-ка-ре] — Български корабен реги- стър. БКС хим. — Бром-крезолов син (индикатор). БКТ [бе-ка-те] — Британски конгрес на трей- дюнионите. БКФ [бе-ка-фе], истор. — Балканска кому- нистическа федерация (1920—1928). Бл — Благоевград (в регистрационните номе- ра на моторните превозни средства от Бла- гоевград и Благоевградски окръг). Д5л 18~ 34. бл. геогр. — блато. бл. електрон — блок. Дбл. система . бл. —жилищен блок (с номера на блока). Д бл. 15. БЛАвоен. —Безпилотен летателен апарат. БЛЕ биохим. — Единици по Беси — Лоури. БЛП [бе-ле-пе] — Барбадсска лейбъристка партия. БЛП (—) електрон., рус. БЛП (Бумажная лен- та-перфокарта) — Книжна лента-перфо- карта (напр.: БЛП-1). БЛП [бе-сл-пе], мн. (разг. мн . - та, член, -та) — Постоянни боровъглеродни лакирани прециз- ни резистори. БЛПК, рус. БЛПК (Братскнй лесопромьтш- леннмй комплекс) — Братски лесопромиш- лен комплекс. БЛР воен. — Болница за лекоранени. БЛРС [бе-ле-ре-се], м. и (разг.) ср. (член. -то) — Български ловно-рибарски съюз. БЛС [бе-ле-се], остар. — Български лекарски съюз (J901—1948). БЛТО [бе-ле-те-ö], воен. — Батальон за летищ- но-техническо осигуряване. БМ (—) [бе-ем]. воен.. рус. (Батальоннмй ми- номет) — Батальонен .миномет (напр.: БМ- 82. БМ -13, БМ-31). БМ — В емблемата на ДСО „Битово-машнно- строене“. БМ трансп. — Блокмехзнизъм. БМ — „Българска мисъл“ (списание), б. м. — без място. б. м. — бележка моя. БМАССР остар., рус. БМАССР (Бурят-Мон- гольская Автономная Советская Социали- стическая Республика) — Бурят-Монголска съветска социалистическа република. БМВ [бе-ем-ве], нем. BMW (Bayerische Moto- ren -werke) — 1.Баварски машиностроител- ни заводи. 2. [разг.] ср. (член. - то). Автомобил, произ- веден в тези заводи. БМГ [бс-ме-ге], изч. техн. — Блок магнитни глави. БМД [бе-ме-де] — Българско математическо дружество. б.м.иг.библ. — без място и година. БМК [бе-ем-ка], ангя. BMC (Britisch Motor Corporation) — 1. Английски автомобилни заводи. 2 . В марката на автомобил, про- изведен в тези заводи (напр.: БМК-1800). БМК хим. — Бутилметакрилат. БММ [бе-ме-ме], мн. и (разг.) ср. (член, -то) — Бургаски медни мини. БММ — Българска музикална младеж (дви- жение и повишаване на музикалната кул- тура). БМОРК [бе-ме-о -ре-ка], истор. — Българска македоно-одринекм революционен комитет (1893-1896).
БМП 32 БМП pW-w-nSJ — банка >а междуаародяк плащания. БМП [бе-ме-пе], л. (разг., член, - то), воен. — Батальоней медицински пункт. БМП [бе-ме-ие], воея. — Батальон морска це- вота. БМП [бе-ме-пе] — Бевзяавмоторна помка (напр.: БМП-80). БМП [бе-ме-пе] — Бърза медицинска помощ. БМС — Балканска медицинска седмица. БМС [бе-ме-се] — Балкански математически, съюз. БМС (бе-ме-с$), истор. — Балкански младеж- ки съвет (1945—1948). БМС [бе-ме-се] — Бюро на Министерския съ- вет БМТ |бе-ме-те] — Бюро за младежки туризъм. ББ1МТ„Орбитая. БМФ [бе-ме-фе], м. я (разг.) ср. (член, -то) — Български морски флот (параходство). БНА [бе -не-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Българска народна армия. БНБ [бе-не-бе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Българска народна банка. БНД [бе-ен-де], нем. BND (Bundeßnachrichten- dienst) — Разузнавателна служба на Феде- рална република Германия. БНЕ — Блок на народното единство в Чили. БНЖС [бе-не-же-се], остар. Български на- роден женски съюз. БНИК — Български национален инициати- вен комитет. БНИОТ н ПЗ библ. — Библиотека при Науч- ноизследователския институт по охрана на труда и професионалните заболявания. БНК.С — Български национален комитет на елавястите. БНМВ [бе-не-ме-ве] — Безалкохолни напитки к минерални води (стопанско обединение за производство и бутилиране на безалкохол- ен напитки, минерални води, търговия, »нос и износ и свързаната с производството развойна и научна дейност). БНМП [бе-не-ме-пе] — Бърза и неотложна ме- дицинска помощ. БНП [бе-не-пе], икон. — Брутен национален продукт. БНСДС библ. — Библиотека при Народното събрание и Държавния съвет. БНСФ [бе -не-се-фе]. остар. — Българска на- ционална спортна федерация (1923—1944). БНТ — Българско народно творчество. БНТК [бе-не-те-ка] — Български нискотем- пературен катализатор (напр.: БНТК-4). БНФ [бе-не-фе], изч. техн. — Бекусова нормал- на форма. БНФ [б е-не-фе] — Българска национална фил- мотека. БО [бе-ö], воен. — Бактериологическо оръжие. БО [бе-о], воен. мед. — Без особености. БО воен. — Безоткатно оръдие. БО истор. — Българско общество (политиче- ска групировка на българската емиграция о Румъния — 1868). БО. апел. BO (Boeing) — t. Самодетостронтед на фирма „Боннг“. 2. В марката на самолет, изработен в таза tapMa. . В марката на вертолет (напр.: БО-Ю5). БОАК [боак], англ. ВОАС (British Overseas Airways Corporation) — Британска през- океанска въздухоплавателна компания. БОВ [бов], ед. и мн.к воен. — Бойни отровни вещества. БОДК [бб-де-кй], ср. (разг. член. -то) —• Бюро за обслужване на дипломатическия корпус, бое... — Боен (напр.: боеприпаси, боеготов- ност, боеподготовка). БОК [бок] — Български олимпийски комитет. БОК [бок] — Български организационен ко- митет. БОЛ библ. — Боливия. БОМА [бдма] — Бюро за организация и меха- низация на администрацията. БОНСС [боне), м. (разг. член, -а), истор. — Български общ народен студентски съюз (1930—1945). — Произв.: бонсист, бонсистка, бонсисткн, 6ÖHCOB. БОНСФ истор. — Българска общонародна студентска федерация (1930—1946). БОР воен. — Батарея за оптическо разузнава- не. борт. .. — Бортов (напр.: бортинжевер.) БОС — Бургаски окръжен съд. бот. — ботанически. БОхр [бохър], м., воен. — Бойко охранение. ^Подразделения от БОхр. БП [бе-пе], техн. — Барабанен превключва- тел. БП хим. — Бензоилпрекис. БП [бе-пе], мн., воен. — Бойни припаси. БП [бе-пе], строиш. — Брутна площ на жи- лищната зона. БП — В емблемата на Държавно стопанско обединение „Булгарплод“. БП—„Български писател“ (издателство). БП — В емблемата на Държавно стопанско обединение „Българско пиво“. БП — Българско производство. БП [бе-пе] — Бюро на президиума. БП (—) [бе-пе] — Подвижна бетонобъркачка (напр.: БП 250/165, БП 300/330, БП 750/500). БП [бе-пе] техн. — Приемателен бункер. БПБ [бе-пе-бе], остар. — Българска популяр- на банка. БПБ [бе-пе-бе], остар. — Българска промиш- лена банка. БПВЛ мн., е.ектр. —- Бордови проводници от' поливанилхлориден пластификат—лакирани, БПД [бе-пе-де] — Българско педагогическо дружество. БПД [бе-пе-де] — Българско пещерно друже- ство. БПИ [бе-пе-ii], радиотехн. — Блок за предва- рително изкривяване. БПИКА, фр. BPICA (Bureau permanent inter national des constructeurs d’automobiles) — •
33 БрМП [ Международно постоянно бюро на произво- ' дителите на автомобили; ИПБММ. [ БП [бе-пе], англ. BP (British Petroleum Com- pany) — Английска нефтена компания. БПК [бе-пе-ка], биохи.м. — Биологическа потребност от кислород. БПК [бе-пе-ка], воен. — Бригада противоло- дъчни кораби. БПК остар. — Български планински клуб. БПКБ библ.— Библиотека при Педагогиче- ския кабинет на отдел „Народна просвета“— Благоевград. бпл [бе-пе-ел], воен. — Бригада подводни лод- ки. БПл електр. — Плоска батерия. БПП [бе-пе-пе], яс. и (разг.) ср. (член, -то), воен. — Бойна и политическа подготовка ^Отличник по БПП. БПП [бе-пе-пе], лн., мед. — Болести, прена- сяни по полов път. БПП [бе-пе-пе] — Бригада за промишлено производство. БППМН — Борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. ^Комисии за БППМН. БПР [бе-пе-ре], мн., воен. — Бойни припаси, б. пр. — бележка на преводача. БПРС [бе-пе-ре-се], воен. — Близка прнводна . радиостанция. БПС [бе-пе-се], ед. и мн .,м. (разг.) ср. (член. -то) — Български професионални съюзи. БПУ ед. л мн., изч. /пехк. — Бързо дей- ствуващо печатащо устройство. БПФК [бе-пе-фе-ка] -— Борци против фашиз- ма и капитализма. БП11 — Българска православна църква. БР [бе-ре], «зч. техн. — Базов регистър. БРвоен. — Бактериологично разузнаване. БР [бе-ре], воен.— Балистична ракета. Бр (—) — Бронз (напр.: БрАЖ-9 -4). Бр (—) [бе-ре] — Бункер с двоен разпредели- тел (напр.: БР2). БР — Българско радио. БР [бе-ер] — БързодеЙствуващ реактор. Б.р. и б.р. — бележка на редактора (ре- дакцията); бел. ред. бр. — бригада (обикн. с цифра). бр. геогр. — брод. бр. — брой (с цифра). бр. — броя (след цифра). бр. — бруто (с цифра). БРА библ. — Бразилия. БРАБр воен.— Брегова ракетна артилерийска бригада. БРАДИ воен. — Брегова ракетно-артилерийска дивизия. браз. — бразилски. Бразм. воен . — Батальон за разминиране. БРАП воен. — Брегови ракетно-артилерий- ски полк. БРБД воен. — Балистична ракета за близко действие. БРВ (бе-ре-ве], яс. и (разг.) ср. (чле«,-то)— База за развитие и внедряване. t Речник ма сък>ацек>ята БРВ. . . [бе-ре-ве] — База за развитие и вне- дряване на . . . (като първа съставна част при образуване на инициални съкращения, напр.: БРВСО). БРВ [бе-ре-ве], ед. и мн., воен. — Бойно ра- диоактивно вещество. БРВБЗП — База за развитие и внедряване по бетонити, зеолити и перлити. БРВБН — База за развитие и внедряване на безалкохолни напитки. БРВГЕ — База за развитие и внедряване иа градивни елементи. БРВДД — Бюро за развитие и внедряване на дизелови двигатели. БРВДМ — База за развитие и внедряване на дървообработващи машини. БРВЕ [бе-ре-ве-е] — База за развитие и вне- дряване по енергетика. БРВЕДУ — База за развитие и внедряване на електродомакински уреди. БРВ IIП — База за развитие и внедряване по изолирани проводници. БРВНИО — База за развитие и внедряване на нерудни изкопаеми и огнеупори. БРВНО [63-ре-ве-не-о] — База за развитие и внедряване на нестандартно оборудване. БРВНОТПД — База за развитие и внедряване по нестандартно оборудване и технологиче- ска проектантска дейност. БРВСАМ — База за развитие и внедряване на специални и агрегатни машини и автоматич- ни линии. БРВСО [бе-ре-ве-се-о] — База за развитие и внедряване на стандартно оборудване. БРВТ [бе-ре-ве-те] — База за развитие и вне- дряване по трактори. БРД [бе-ер-де], ед. н мн .. техн. — Барутен реактивен двигател. БРД [бе-ре-де], воен. — Боен разузнавателен дозор. БРДД воен. — Балистична ракета за далеч- но действие. БРДМ [бе-ер-де-ем], яс. и (разг.) ср. (член, -то), воен. — Бронирана разузяавателнодозорна машина. ^Командир на БРДМ. БРЕС [брес],сое«. — Борба с радиоелектронни средства. Б?ЕСП [бресп], воен.— Борба с радиоелектрон- ните средства на противника. БРИЗ [бриз], м.ч. - ове, м. — Бюро за рацио- нализации и изобретения. БРИУ [бриу] — Бюро „Реклами, информации и услуги". БРК. [бе-рс-ка], радиотехн. — Блок на радио- канал. БРК [бе-ре-ка], воен. — Бригада ракетни ко- раби, БРКА [бе-ре-ка], воен. — Бригада ракетни ка- тери. БРК.Б воен.— Брояекавалерийски батальон. Бркбр воен. — Бронекавалеринска бригада. Бркп воен. — Бронекавалерински полк. Брмп воен. — Бригада морска пехота. БрМП воен. — Бригаден медицински пункт.
БРНС 34 БРНС — Благоевски районен народен съвет (в София). БрОМО воен. — Бригаден отред за медицинско осигуряване. броне, . . — Брониран (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: бро- некатер, бронемашина, бронетранспортьор). БРП [бе-ре-пе] — Бирманска работническа партия. БРП [бе-ре-пе] —Бразилска работническа пар- тия. БРП [бе-ре-пе], истор. — Българска работ- ническа партия (1938—1944). БРП (к) [бе-ре-пе-ка], истор. — Българска работническа партия (комунисти), (1944 — 1948). БРП [бе-ре-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Българско речно плаване (параходство). БРП [бе-ре-пе] — Плевелна редова брана. БРР [бе-рс-ре] — Бит п работна ръка (отдел), бр. per. т. — вж. БРТ. БРС [бе-ре-се], ед. и мн., биохим.— Биохимич- на реактивна структура. БРС [бе-ре-се], остар. — Български работни- чески съюз (1934 — 1945). БРСД воен. — Балистична ракета със среден радиус па действие. БРСДП [бе-ре-се-де-пе], истор. — Българска работническа социалдемократическа партия (1894—1903). БРСДП (т. с .) истор. — Българска работни- ческа социалдемократическа партия (тес- ни социалисти), (1903 — 1946). БРСДП (ш. с.) истор. — Българска работни- ческа социалдемократическа партия (широ- ки социалисти), (i?C3—19 1t). БРТ [бе-ре-тс] — Бруто-регистър тон (мярка за вместимост на плавателен съд). Д 158 хал. Б РТ товароподемност. БРТ [бе-ре-те], остар. — Българско радио и телевизия. Бртбр соен. — Бронетанкова бригада. БРТР — Батарея за радиотехническо разузна- ване. БРФ [бе-ре-фс] — Български речен флот. БРФ [бе-ре-фе] —Български риболовен флот. „Б“ РФГ [бе-рс-фе-ге] — „Б“ (втора) републи- канска футболна група. БрХЗ [Се-ре-хе-зе], соен. — Бригада за хи- мическа защита. БРЦК [бе-ре-це-ка]. истор. — Български ре- волюционен централен комитет (1869 — 1876). БС воен. — Бактериологични средства. БС електр. — Блокиращ сигнал. Бс остар. — Бургас (в регистрационните но- мера на моторните превозни средства от Бур- гас и Бургаски окръг). Д Бс 12—25. БС — Луминесцентна лампа за бяла светли- на. ВС (—) [бе-ес], рус БС (Борона сетчатая на- весная) — Навесна мрежеста брана. БСА [бе-се-а] — Българска социологическа асоциация. БСД — Българо-съветска дружба. ЬМладеж- ки дом за БСД. БСД [бе-се-де] — Българо-съветско друже- ство. БСДП [бе-се-де-пе], истор. — Българска со- циалдемократическа партия (1891 —1903). БСДС [бе-се-де-се], истор. —Български социал- демократически съюз (1892 — 1894). БСДФ [бе-се-де-фе], истор. — Балканска со- циалдемократическа федерация (1909— 1920). БСК [бе-ес-Kä], хим. — Бутадиенстиролен каучук. БСМ [бе-се-ме] — База за строителството на метро. БСП (бе-се -пе] — Белгийска социалистическа партия. БСПУвоен. — Бързостроящо се противорадиа- ционно укритие. БСРТО [бе-се -ер-то], воен. — Батальон за свръзка и радиотехническо осигуряване. БССР [бе-ес-ес -ер], рус. БССР (Белорусская Советская Социалистическая Республика) — Белоруска съветска социалистическа репу- блика. БСТ — Български спортен тотализатор. БСт (—) метал. — В марката па бесемерова стомана (напр.: БСт 4). БСУ [бе-се -у], техн. — Бьрзосъедмнявгщо сцепно устройство. БСФ [бе-се -фс], истор. — Балканска социал- демократическа федерация (1909—1920). БСФ [бе-се-фе] — Боливийска социалистичес- ка фаланга. БСФС [бе-се-фе-се], .и . и (разг.) ср.(член. -то) — 1. Български съюз за физическа култура и спорт. 2. (разг.) ср. (член, -то). Сградата, в която се помещава ръководството на Съюза. Б Живея до БСФС-то. БТ [бе-те] — Българска телевизия. БТ [бе-те] — Български тютюн (държавно сто- панско обединение за изкупуване, промиш- лена преработка на тютюни и производство на тютюневи изделия). БТ [бе-те], мн. и (разг.) ср. (член, -то) — Бъл- гарски тютюн (марка цигари). ЬПушат БТ. Цигари БТ. БТ (—) воен., рус. БТ (Бмстроходннй танк) — Бързоходен танк (напр.: БТ-7). БТ (—) [бе-те], електрон. — Транзисторсн фотоброяч (напр.: БТ-1). БТ (—) [бе-те] —Триорен блок-семечистачна машина (в марката на машината, напр.: БТ-45). БТ (“) [бе-те], електрон. — Тристенен брояч (напр.: БТ-3). БТ —„Български турист“ (списание). БТА [бе-те-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — 1. Българска телеграфна агенция. 2. Сградата, в която се помещава Българска- та телеграфна агенция.
35 Булгарконтрола БТБ [бе-те-бе] —Българска търговска банка. БТБ [бе-те-бе] —Бюро за техническа безо- пасност. БТВ [бе-те-бе], мн., воен. — Бронетанкови вой- ски. БТД [бе-те-де], остар. — Българско туристи- ческо дружество. БТЕ — Британска топлинна единица (—0,252 ккал). БТК остар. — Българска туристическа коо- перация. Бтка воен. — Бригада торпедни катери. БТМ воен. — Бързоходна траншейка маши- на. БТМВ мн., воен. — Бронетанкови п механи- зирани войски. БТМУ воен., рус. БТ/МУ (Бмстрохсдняс таи- ки-мостоукладчики) — Бьрзохолни специа- лизирани съветски танкове за поставяме ня мостове. БТП [бе-те-пе] — Българска търговска пала- та. БТП [бе-те-пе] — Българско търговско пред- приятие. БТП — Бюро за техническа помощ (при Орга- низацията на обединените нации). БТПВ [бе-те-пе-ве], остар., воен. — Батальо- пен противотанков възел. БТПД [бе-те-пе-де], остар. — Българско тър- говско параходно дружество. БТ Г!Д-во остар. — Вж. БТПД. БТПП [Се-те-пе-пе] — Българска търговско- промишлена палата. БТР [бе-те-ре] — База за техническо разви- тие. БТР. . . [бе-те-ре] — База за техническо развитие на ... (като съставна част на ининиални съкращения, напр.: БТРИП). БТР воен. — Батальонна техническа работил- ница. БТР [бе-те-ер], воен. — Бронетранспортьор. Л Стрелба от БТР. БТРА — База за техническо развитие на автобуси. БТРВ [бе-те-ре-ве] — База за техническо раз- витие и внедряване. БТРВ. . . [бе-те-ре-ве] — База за техническо развитие и внедряване на . . . (като състав- на част на ининиални съкращения, напр.: БТРВЕТ). БТРВЕТ — База за техническо развитие и внедряване на електроенергийна техника. БТРВКТП — База за техническо развитие на вълнена и копринено-текстилна промишле- ност. БТРЕ — База за техническо развитие на ен- зими. БТРЕА — База за техническо развитие по автоматична електрическа апаратура за нис- ко напрежение. БТРИП — База за техническо развитие на индустриално производство. БТРКХМ — База за техническо развитие по котлостроепе и химическо машиностроене. БТРМП — Б аза за техническо развитие на местната промишленост. БТРНИ — База за техническо развитие по нерудни изкопаеми. БТРО — База за техническо развитие на об- ков (детайли за врати и прозорци). БТРО — База за техническо развитие на оранжерии. БТРР — База за техническо развитие по ре- монта. БТРР воен. — Бронетанкова ремонтна рабо- тилница. БТРТМ — База за техническо развитие за текстилно машиностроене. БТРФП — База за техническо развитие по фуражна промишленост. БТС [бе-те-се], .м. и (разг.) ср. (член, -то) — Български туристически съюз. БТТ [бе-те-те]. воен. — Бронетанкова техника. БТФ [бе-те-фе], ж. и (разг.) ср. (член. -то).— Българска тх ристическа федерация. БТФ [бе-те-фс], и (разг.) ср. (член, -то) — Български танкерен флот (държавно па- раходство). БТЦРК. [бе-тс-ие-pe-Kä]. истор. — Български таен централен революционен комитет(1885). БУ [бе-у], изч. п.ехн. — Блок за управление. БУ воен. — Боен устав. БУ (—) [бе-у] — Универсален банпиг (напр.: БУ-1001, БУ-801, БУ-631, БУ-402). Бузема ср. — Българско училище за земедел- ски машини. БУИР [буйр]. — Бюро за услуги, информа- ция и реклама. букв. — буквално. БУКО [буко]. истор. — Българска учителска комунистическа организация. Бул... — Булгар. . . (като първа съставна част при образуване на сложносъкратенн думи, напр.: Булер). бул. — булевард (с название), кбул. ..Ленин". Булгар.. . (Bulgarien) —Български (като пър- ва съставна част при образуване на сложно* съкратени думи, напр.: Булгарплод). Булгаргеомйн м. — Държавно стопанско обе- динение за геологопроучвателни, хидрогео- ложки и др. услуги, минно строителство, добив и обогатяване на полезни изкопаеми в чужбина. Булгаримпекс м. — Българско външнотъргов- ско предприятие за внос (импорт) и износ (експорт). Бу.тгарконсерв м. — Държавно търговско предприятие за износ на зеленчукови и пло- дови консерви. Булгарконтрол м. — Български стоков кон- трол (стопанско предприятие); вж. Булгар- контрола. Булгарконтрола ж. и м. — Български стоков контрол (самостоятелна търгсвско-коктролна организация за контрол и консултации по отношение на внссии, износни или тран- зитни стоки); Булгарконтрол.
Булгаркооп Булгаркооп м. — Външнотърговско предприя- тие при Централния кооперативен съюз, Булгарплод л.— Държавно стопанско обе- динение. ръководещо комбинати и фабрики за плодови и зеленчукови консерви, клонове и бази за изкупуване на плодове и зелен- чуци. Булгарплодекспорт м. — Българска външно- търговска организация за внос {импорт) и износ (експорт) па преработени и пресни плодове и зеленчуци. Булгарплодкоксерв м. — Външнотърговско предприятие за производство и износ на плодови консерви. Булгарреклама — Агенция за външнотър- говска информация и реклама. Бул.арреио м. — 1. ocmap. —Завод за сгло- бяване на леки автомобили по лиценз на Фирмата „Рено“ — Франция. 2. Автомобил от този завод. Булгартабак м. — Търговско промишлено обе- динение за производство, износ и внос на тютюни, тютюневи изделия и материали за тютюневата промишленост. Булгаризет м. — Държавно стопанско пред- приятие за производство и търговия с цветя. Булер м. — Държавно чартърно авиационно предприятие (чартърна кантора на БГА „Балкан“). Булстрад м. — Българско външно застрахова- телно и презастрахователно дружество. Булфрахт д*. — Държавно стопанско пред- приятие, което организира фрахтоването на български и чуждестранен корабен тонаж за превоз на товари по воден път и извърш- ва посредническа дейност в областта на мор- ската търговия п корабоплаването. БУМ ед. и мн., електрон. — Блокове за усилване на мощността. бурж. — буржоазен, бурж. -дем. — буржоазнодемократичен. БУС ocmap. — Български учителски съюз (1895—1934). БУС-В [бу-се -ве], воен. — Батальон за управ- ление и свръзка. БФ — Биологически факултет. БФ [бе-фе] — Българска федерация- БФ. . . [бе-фе] — Българска федерация по . . . (като съставна част на инициални съкраще- Е'::т, нг.пр.: БФБ, БФВТ]. БФ icJ-фе] — Българска фогеграфия (държав- но обединение за фотоинфор.маиия. фото- пргпаганда, фотореклама и фотообслужва- не). БФ - Фасадна Сея. БФАГ — Българска федерация по академич- но гребане. БФАТКК — Българска федерация по авто- мобилен туризъм, къмпинги и каравани. БФБ [Се-фе<е] — Българска федерация по бокс. БФБ [бе-фе-бс] — Българска федерация по борба. БФВТ [бе-фе-ве-те] — Българска федерация по вдигане на тежести. БФВТ [бе-фе-ве-те] — Българска федерация по водна топка. БФГ [бе-фе-ге] — Българска федерация по гимнастика. БФК [бе-фе-ка], биохим. — Бензофуранкар- боиопа киселина (стимулатор па растежа), БФКК [бе-фе-ка-ка] — Българска федера- ция по каиукаяк. БФКХЛ — Българска федерация по кънки и хокей на лед; БФХКЛ« БФЛА [бе-фе-ле-ä]—Българска федерация по лека атлетика. БФМП [бе-фе-ме-пе] — Българска федера- ция по модерен петобой. БФО [бе-фе-ö] — Българска федерация по ориентиране. БФПД [бе-фе-пе-де] — Българска федерация по пещерно дело. БФПС [бе-фе-пе-се] —• Българска федерация по плувен спорт. БФР [бе-фе-ре] — Българска федерация по ръгби. б. фр. — белгийски франка (след цифра). БФСА [бе-фе-се -а] — Българска федерация по спортна акробатика. БФСГ [бе-фе-се -ге] — Българска федерация по спортна гимнастика. БФТ [бе-фе-те] — Българска федерация по те- нис. БФТ [бе-фе-те] — Българска федерация по туризъм. БФТМ [бе-фе-те-ме] — Българска федерация по тенис на маса. БФФ [бе-фе-фе] — Българска федерация по футбол. БФХ [бе-фе-хе] — Българска федерация по хандбал. БФХГ [бе-фе-хе-ге] —Българска федерация по художествена гимнастика. БФХКЛ — Българска федерация по хокей и кънки на лед; БФКХЛ. БФИ1 — [бе-фе-ше] — Българска федерация по шахмат. БХ — ..Български художник" (издателство). БХ (—1 [бе-хе] — Хидравличен багер (иапрл Бл-025, БХ-0 .15). БХ (—) [бе-хе], строиш. — Хидравличен бун- кер за бетон (напрл БХ 25). БХВ [бе-хе-ве), ед. и мн., воен. — Бойни хи- мически вещества. БХЗ [бе-хе-зе],воек. — Батальон за химическа защита. БХИ [бе-хе-н], фр. BHI (Bureau hydrographique international) — Международно хидрограф- ско бюро; ИХБ. БХК [Се-хе-ка] — Българска хорова капела. &БХК „Св. Обретенсв". БХРР [бе-хе-ре-ре]. воен. — Батальон за хи- мическо и радиационно разузнаване. БЦ [беше], изч. техн. — Брояч на Циклите. БЦ електр. — Цилиндрична батерия. б-ца — болница.
37 ВАРЕМ БЦАО остар. — Българска циркова артистич- на организация. БЦБО [бе-це-бе-ö], истор. — Българско цен- трално благотворително общество (1876— 1877). БЦЖ [бе-це-же], (разг.) ср. (член, - то), мед., фр. BCG (Bacille Calmette, Guerin) — Ба- цили на Калмет—Герен— противотуберку- лозна ваксина. БЦКБ [бе-це-ка -бе], остар. — Българска цен- трална кооперативна банка. БЦКБКП библ. — Библиотека при Централ- ния комитет на Българската комунисти- ческа партия. БЦПУ-Д електрон. — Буквено-цифрово пе- чатащо устройство — дисково. БЧК [бе-че-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Български червен кръст. бъд. грам. — бъдеще време, бълг. — български. БЪЛТИ [бълтн], ср., остар. —Българска тръб- на индустрия(държавно индустриално пред- приятие). бюл. — бюлетин. БЮНИ [бюни], м. и ср. — Бюро за научна информация. БЮНМИ [бюнмн], м. пер. — Бюро за научна медицинска информация. БЮНТИ [бюнти], м. и ср. — Бюро за научно- техническа информация. БЮНТИОН [бюнтион], м. и ср. — Бюро за научно-техническа информация на обществе- ни начала. БЮНТПИ[бюнтпн],м. и ср. —Бюро за научно- техническа и патентна информация. БЮПТИ [бюптн], м. и ср. — Бюро за патент- на и техническа информация. БЮПТИИ [бйзптий], м. и ср. — Бюро за производствена технико-икономическа ин- формация. Б-я — България. В В (—) [ве] — Варна (в регистрационните но- мера на моторните превозни средства от Варна и Варненски окръг). ДВ 31-24. В. — Велико (в назв. на гр. Велико Тър- ново). Д В. Търново. В — В емблемата на фабрика „Велур“ — Ло- веч. В — техн. — Вентил. В (—) [ве], строиш. — Виброваляк за за- лепване на линолеум (напр.: В 1-150). В — [ве], метал. — Вулканитова свръзка ( в марката на абразивни (шлифовъчни) ин- струменти при означаване вида на свръз- ката). В (—) [ве] —Конна картофовадачка (напр.: В-9). В. — век (след цифра). в. — вестник (пред название на вестник); в-ник. Д в. Труд. В., в. грам. — вилителен (падеж); вин. в. гесгр. — връх (пред название на връх); вр. В физ. — волт (единица за измерване на електрическо напрежение), (след цифра). ВА [ве-ä], електрон. — Високочестотна апа- ратура. ВА [ве-а] — Военна академия. ВА [ве-ä], еоен. — Въздушна армия. БА (—) [ве-ä] — Плосък аксионален венти- латор с електродвигател (напр.: ВА/9/2). ва физ. — волт-ампер (след цифра). 1ААП [ваап[, рус. ВА/\П (Всессюзное агентство по авторским правам)—Всесъюзна агенция за авторските права, ВАБТВ, рус. ВЛБТВ (Воеииая ордена Ле- нина академия бронетанковия войск) — Военна академия за бронетанкови войски (в СССР). ВАВТ, рус. ВАВТ (Всесоюзная академия внешной торговли) — Всесъюзна академия за външна търговия. ваг/км трансп. — вагонкилометър (единица мярка за натоварване на вагонния парк). ВАЕ [вае], еоен. — Вертолетна авиационна ескадрила. ВАЕЦ [ваец] — Водоакумулнраща електро- централа. ВАЗ [ваз],л<., рус. ВАЗ (Волжский автомобиль- нь]й завод) — 1. Волжски автомобилен за- вод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр. ВАЗ 2101, ВАЗ — 21011). 3. Автомобил, произведен в този завод. — Проиг-в.: (разг.) вазка. ВАИ [вай], еоен. — Военна автомобилна ин- спекция. ВАК [вак], м. и ж. — Висша атестационна комисия. ВАК [вак], биохим.— Витамино-антибпотичен концентрат. В АРАТ Ц [ва-ме-те-це] — Възлова автоматич- на междуградска телефонна централа. ВАО [вао] — Външен административен от- дел. ВАО [вао], еоен. — Вертолетен авиационен отряд. ВАП [вап], еоен. — Военно-автомобилен път. ВАП [вап], еоен. — Вертолетен авиационен полк. вар — волт-ампер реактивен (единица за из- мерване мощност на променливотоковата реактивна верига). ВАРЕМ [варем], ж. и м . (разг. член, - а),
ВАРЕР 33 воен., рус. ВАРЕМ (Войсковая автомобиль- ная ремонтно-експлоатационная мастер- ская) — Войскова автомобилна ргмонтно- експлоатационна работилница; В.АРЕР. ВАРЕР [варер]. ж. и м. (разг. член . -а), во- ен. — Войскова автомобилна ремонтно-екс- плоатационна работилница; ВАРЕМ. ВАРИГ [варйг]. мн . VARIG (Empresa de Vicäo Аегеа Rio Grandense) — Бразилски авиационни линии. ВАРИИЕКС [варимекс], я., no.i. Warimex (PolSkie Towarzystwo Handlu Zagraniczne- go — Полско дружество за външна тър- говия. ВАС — Върховен административен съд. ВАСХНИЛ, рус. ВАСХНИЛ (Всесоюзная ака- демия седьскохозяйственнмх наук име« ни В. И . Ленина) — Всесъюзна академия на селскостопанските науки „В. И . Ленин“ (в СССР). ВАТА, рус. ВАТА (Всемирная ассоциация туристически* агенств) — Световна асо- циация на туристическите агенции. ВБ воен. — Военна болница. Вб физ. — вебер (единица за измерване на магнитен поток). ВВ воен. — Вероятно отклонение по висо- чина. ВВ ед. и мн., воен. — Взривни вещества. ВВ [ве -ве] — Военновъздушен. В-В воен. — въздух—въздух (клас ракети). ВВ (—) [ве-ве], техн. — Външен едночесто- тен или двучестотен вибратор (напр. ВВ 1—025, 055, 075, 155, ВВ 2—055, 075, !,!), ВВА, рус. ВВА (Военно-воздушная акаде- мия) — Военновъздушна академия. ВВАК — Временен военен административен комитет (в Етиопия). ВВАС — Временен военен административен съвет (на Етиопия). ВВАУ, рус. ВВАУ (Вшсшсе военное авиаци- онное училище) — Виеше военно авиаци- онно училище. ввк [ае-ве-ка] — Вътрешноведомствен кон- трол. ВВМИ [ве-ве-ме-й], ,и. и (разг.) ср. (член. - то) — Висш ветеринаромедицински инсти- тут. ВВМИ [ве-ве-ме-й] — Висш военномедицин- ски институт. СВоМИ — Висш военномедицински институт. БВП (—) [ве-ве-пе], строиш. — Вибрационен прикачен валяк (напр.: ВВП-6 А). ВВРК [ае-ве-ре-ка], остар. — Върховна воен- на революционна колегии. ВВС [ве-ве-се], .чн . и (разг.) ср. (член, -то)— Военновъздушни сили. Проигв.'. (разг.) вевесар, вевесарски. ЕВУЗ [з\з], м. — Виеше военно учебно за- ведение. ВГ (—) [ве-ге] — Гладък валяк (напр.: ВГ — 1,25). ВГБИЛ, рус. ВГБИЛ (Всесоюзная государ- стяеаная библиотека инистранлой литерату- ри) — Всесьюзна държавна библиотека за чуждестранна литература. ВГИК [вгик], рус. ВГИК (Всесоюзннй го- сударственнмй институт кинематографии) — Всесъюзен държавен институт за кинема- тография. вд воен. — Вероятно отклонение в далечи- на. Вд — Видин (в регистрационните номера на моторвите превозни средства от Видин и Видински окръг). ДВЗ /5—J8 . ВДА [ве-де-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Върховен държавен арбитраж. ВДБр воен. — Въздушнодесантна бригада. ВДВ воен. — Въздушнодесантни войски, вдд воен. — Въздушнодесантна дивизия, вди [ве-де-й], рус. ВДИ (Вестник древяей истории) — Вестник за древна история. ВДК [ве-де-ка]. — Въздушнодесантен кор- пус. вдм воен. — Взвод за дегазация на местността. ВДНХ (ве-де-ек-xä), рус. ВДНХ (Вьгставка достиженнй народното хозяйства СССР) — Изложба на постиженията на народното стопанство на СССР. ВДС [ве-де-cej — Волтийски демократически съюз (в Горна Волта). ВДШ [ве-де-ше], рус. ВДШ (Вьтсшая дипло- матнческая школа) — Висша дипломатиче- ска школа (в СССР). ве воен, — Вертолетна ескадрила. ВЕ — Електромагнитен вибратор. ВЕЛ библ. — Великобритания. вело. . , — Велосипеден (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: велокрос, велоспорт, велочасти). ВЕР [вер], мн. — Вторични енергийни ре- сурси (енергийни ресурси, получавани при технологическите процеси като изходяща топлина или като странични продукти). ВЕС [вее], геол. — Вертикално електричес- ко сондиране. аетер. — ветеринарен. Вегпром ж. — Ветеринарна промишленост. Вегпромснаб м. — Държавно предприятие за ветеринарно промишлено производство н снабдяване. Ветснаб м. — Ветеринарно снабдяване (пред- приятие). ВЕЦ и вец [вец], член, -ът, -а, мн. - ове, м. иж. — Водноелектрическа централа. вж. — виж, вижте. ВЗ [ве-зе] — Вагонен завод. ДВЗ „А. нов" — Дряново. в-з воен. — въздух-земя (клас ракети). вз — възел (единица за скорост в морската навигация). взв. воен . — взвод. взв САУ воен. —• Взвод самоходно-артилерий- ски установки. ВЗУ (—) [ве-зе-у], ед. и мн., техн. — Внбро- захраиващо устройство (напр.: ВЗУ-1-90. ВЗУ 2-90).
39 вит. ВЗУ (ве-зе -у], ед. и мн., електрон. — Външно запомнящо устройство. ВИ — В нсш институт. ВИ — Военно издателство. ВИ — Въртящ избиран (в Автоматична те- лефонна централа). ВИД [вца] — Виетнамска информационна аген- ция. ВИА [вйа]. рус. ВИА (Военно-инженерная академия) — Военноинженерна академия (в СССР). ВИАС [вйас] — Висш институт за архитектура и строителство. ВИБ — Военноисторическа библиотека, вибро. . . — Вибрационен (като първа състав- на част на сложносъкратени думи, напр.: вибробетон, виброелемент, виброизолация). ВИВГ техн. — Внезапно изхвърляне на въг- лища и газ. ВИГ [виг], нея. WIG (Wiener internationale Gartenschau) — Виенска международна градинска изложба. ВИГ [виг], ж. и .и. — Вокално-инструмен- тална група. ВИГ [виг], техн. — За означаване на вид заваряване с нетопящ се волфрамов елек- трод в среда от инертен газ. ВИД изч. техн . — Видов дескриптор. ВИД (—) [вид], ж. и м. — Комплексна систе- ма за вътрешна вндеотелефонпа връзка (напр.: ВИД-10). в. и . д .— временно изпълняващ длъжността, видеофон м. — видеотелефон. ВИЖ. рус. ВИЖ (Всесотознмй научно-из- следовательский институт животноводства) — Всесъюзен научноизследователски институт по животновъдство. виз. — византийски. ВИЗВМ — Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина. Виз. врем. библ. — Византийски временник. ВИЗПБ — Ветеринарен институт по заразни и паразитни болести. ВИЙ |вй-й] и |вий] —Висш икономически институт. ЬВИИ „Карл Маркс“. ВИНИ [впий] — Висш институт за изобра- зителни изкуства. &ВИИИ „Н. Павловия“. ВИК соен. — Ведомствена инспекция по кот- лонздзора. ВИИМ [вийм] — Ветеринарен институт по имунология. ВИК — Висш изпълнителен комитет (в Йор- дания). ВИК [ве-и-ка], м. (разг.) ср. (член, -то) — Водоснабдяване и канализация (отдел; спе- ияалнсст); ВК ВИК остар. — Военноисторическа комисия. Викстекс ж. и — База за развитие и внед- ряване за вълнен и копринен текстил. ВИКТ — Всеобща италианска конфедерация на труда (обединение на профсъюзите). В ИМ (—•) [вим] — Високооборотна пробивно настолна машина (напр.: ВИМ-6). ВИМ [вим]. електрон. — Временна импулсна модулация. ВИМ, рус. ВИМ (Всесоюзний научно-исследо- вательский институт механизации сель- ского хозяйства) — Всесъюзен институт за механизация на селското стопанство. ВИММЕСС [вймес] — Висш институт по ма- шиностроене, механизация и електрифи- кация на селското стопанство. вин... — Винарски (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр: винзавод, винпром). вин. грам. — виннтелен (падеж); В, в. ВИНД — Военноисторическо научно дру- жество. Винзавод м. Винарски завод. Вйнннмпекс м, — Външнотърговска орга- низация за внос (импорт) и износ (експорт) на вина, спиртни напитки и др. ВИНИТИ [винитй],р#с. ВИНИТИ (Всесоюзной институт научной и технической информа- ции) — Всесъюзен институт за научна и техническа информация. Винкйс м. — Цех за винена киселина. Вйнмаш м. — Завод за машини за винарската промишленост. Вйнпром я. — 1. Винарска промишленост (държавно стопанско обединение за произ- водство и търговия, износ и внос на вина, спиртни напитки и др.) . 2. Винарски завод. — Проигв.: рйнпромски. ВИНС [винс] — Висш институт за народно стопанство. &ВИНС „Д. Благоев“. ВИО — Военноисторически отдел (при Ми- нистерството на народната отбрана). ВИП (—) [вип], техн. — Планетарен пото- пяем вибратор (напр.: ВИП-25, ВИП-35, ВИП-75). Вир (—) |вир] — Сорт царевица „Виржинпя“ (напр.: Впр-42). ВНС [вие] — Вокално-инструментален състав. ВИС [вие], електрон. — Време-импулсна си- стема. вие. — височина (обикн. пред цифра). Д вие. 100 м. ВИСИ [виси], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Висш иижепериостроителен институт; ИСИ. В ИСМ, рус. ВИСМ (Всесоюзнмй институт повишения квалификации руководящих ин- женерно-технических работников в обла- сти стандартизации, качества продукции и метрология) — Всесъюзен институт за по- вишаване на квалификацията на ръковод- ните инженерно-технически работници в областта на стандартизацията, качеството на продукцията и метрологията. ВИСХОМ [висхом],р//с. ВИСХОМ (Всесоюзннй научно-исследоватсльский институт сельско- хозяйственного машнностроеиия) — Все- съюзен научноизследователски институт по селскостопанско машиностроене. вит. — витамин. Д вит. А.
Вита-А 40 Вйта-А — Козметичен крем за лице е вита- мин А, Виталакт ср. и м . — Пълномаслено сухо краве мляко, обогатено с витамините Ci, ДИД2. Внтекс .« .— Стопански комбинат за произ- водство на вълнен текстил, вълнени преж- диидр. ВИТИЗ [вйтиз] — Висш институт за театрал- но изкуство. — Произв.'. (разг.) вйтизчня, вйтизчийка, вйтизчийски. ВИУ [виу], ед. и мн., изч. техн. — Входно- изходни устройства. ВИФ [виф] — Висш институт за физическа култура. — Произв.: (разг.) вйфаджия, вйфаджийка, внфаджнйски. ВИХВП [вй-хе-ве-пе] — Висш институт за хранително-вкусова промишленост. ВК (-) [ве-ка] — Високоговорител (напр.: ВК-3013 А). ВК (—) [ве-ка], рус. ВК (Владимир Климов) — 1. В марката на авиационни двигатели, кон- струирани от В. Климов (напр.: ВК-105). 2. Авиационен двигател, конструиран ,от В. Климов. ВК [ве-ка] — Водоснабдяване и канализа- ция; Вик. ВК [ве-ка] — Военна комисия. ВК (—) [ве-ка], метал. — В марката на твърди сплави, съдържащи волфрамов карбит и кобалт (напр.: ВК 4, ВК 6 и др.) . ВК [ве-ка] — Вузовски комитет. &ВК на ДКМС. ■-к — вестник; в. (пред название на вестник). Д в-к „Отечествен фронт“. ВКГ [ве-ка -ге], ед. и мн ., иксн. —Висши класификационни групировки. Вкгр воен. — Въздушна контролна група. ВКИУ [вкиу] — Ведомствен контрол на из- мерителните уреди. вкк (-) [ве-ка-ка], авиац. — Височинно- компенсиращ костюм (напр.: ВКК-3, ВКК- К, ВКК-65). вкл. — включително. В км [ве-ка -^м], електр. — Външна кабелна мрежа. вкно [ве-ка-не-о] — Военен комитет за на- ционално освобождение (в Мали). вкп [ве-ка -пе] — Венецуелска комунистичес- ка п артия. вкп [ве-ка-пе]. истор., рус. ВКП (Всесоюзная Коммунистнческая партия) — Всесъюзна ко- мунистическа партия; Вж. ВКП (б). ВКП (б) [ ве-ка -пе-бе), истор., рус. ВКП (б) (Всесоюзная Коммунистнческая партия боль- шевиков) — Всесъюзна комунистическа пар- тия (болшевики). вкрс [ве-ка-ре-се], воен. — Военен комендант на район за стоварване. ВКС |ве-ка -се] — Ведомствен комитет по стан- дартизация (към Министерството на вън- шната търговия). ВКС [ве-ка -ес], остар., рус. ВКС (ВсесоюзннЙ комитет по стандартизации) — Всесъюзек комитет по стандартизация. ВКС [ве-ка -се] — Върховен касационен съд. В КТ [ве-ка-те] — Всеобща конфедерация на труда (профсъюзно международно обеди- нение). ВКУ [ве-ка-у], воен. — Военен комендант на (железопътен) участък. ВКФС [ве-ка-фе-се] — Върховен комитет за физическа култура и спорт. ВЛ електрон. — Високочестотна линия. ВЛ (—) [ве-ел],рг/с. ВЛ (Владимир И. Ленин) — В марката на съветски електровоз (напр.: ВЛ 19, ВЛ-23, ВЛ 22М — модернизиран). ВЛИ [ве-ле-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Висш лесотехнически институт; вж. ВЛТИ. ВЛК [ве-ле-ка], воен. — Военнолекарска ко- мисия. влксм [ве-ел-ка -ес -ем] и [вел-ка-сем], рус. ВЛКСМ (Всесоюзнмй Ленинский Коммуни- стический Союз Молодежи) — Всесъюзен Ленински комунистически младежки съюз. ВЛТИ [ве-ле-те-й]. л. и (разг.) ср. (член, -то) — Висш лесотехнически институт. ВМед.имн. — Взривни материали. В/м физ. — волт на метър (единица за интен- зитет на електрическо поле), (след циф- ра). вм. — вместо. ВМА [ве-ме-а], рус. ВМА (Военно-морская академия) — Военноморска академия на СССР. ВМА [ве-ме-ä], англ. WMA (World Medical Association) — Световна медицинска асо- циация; АММ; вж. СМА. ВМБ [ве-мс-бе], воен. — Военноморска база. ВМБ [ве-ме-бс] — Военноморска Солница. ВМБ електр. — Кабел със суха хартиена изолация, с покривка от метализирана хар- тия в полкхлорвииилова обвивка и трудно- топима смолиста маса, брониран с две сто- манени ленти и външна ютена покривка. ВМБГ електр. — Кабел тип ВМБ без външ- на ютена покривка — гол. ВМГ [ве-ем-ге], воен. — Витломоторна група. ВМГ воен. — Водомаслогрейка. ВМГЦ [ве-мс-ге-й], м. и (разг.)ср. (член, -то) — Висш минно-геоложки институт; МГИ. ВМЕИ [ве-ме-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Висш машинно-електротехнически институт; МЕИ. ВЛ1ЕИВ библ. — Висш машинно-електротех- нически институт — Варна. ВМЕИ — МКФ — Висш машинно-електротех- нически институт — машинно-корабен фа- култет. ВМЗ[ве-ме-зе], мн., м. и (разг.) ср.(член. - тс)— Вазовски машиностроителни заводи. ВМЗ (—) [ве-ме-зе] — Водомаслозареждач (напр.: BM3-35). ВМЗ [ве-ме-зе], .« . и (разг.) ср. (член, -ти) — Военен машиностроителен заьод.
41 вниими вми [ве-ме-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Висш машиностроителен институт. ВМИ [ве-ме-й], м. (разг.) ср. (член, -то) — Висш медицински институт. ВМИВ библ. — Висш медицински институт— Варна. ВМИП библ. — Висш медицински институт „И. Павлов“ — Пловдив. ВМК [ве-ме-ка], истор. — Върховен македон- ски комитет. ВМО [ве-ме-ö], англ. WMO (World Meteoro- logical Organisation) — Световна метеоро- логична организация; AHM, HAM, ОММ, вж. СМО. ВМОК [вмок], истор. — Върховен македоно- одрински комитет (1899—1905). ВМОРО [ве-ме-opö], истор. — Вътрешна ма- кедоно-одрннска революционна организа- ция (1893—1908). ВМП [ве-ме-пе], воен. — Временен медицински пункт. ВМПИ [ве-ме-ле-й] — Висш музикално-педа- гогически институт. ВМРО [ве-ме-ре-ö], истор. — Вътрешна маке- донска революционна организация (1914 — 1934). ВМРО (об.) [ве-ме-ре-ö], истор. — Вътреш- на македонска революционна организация (обединена) (1925 —1935). ВМС [ве-ме-се], мн. — Военноморски сили. ВМФ [ве-ме-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Военноморски флот. ВМЦ [ве-ме-це] — Ветеринарномедицински център. ВН — Ведомствени норми. ВН — „Вечерни новини“ (вестник). ВН [ве-пс], електр. — Високо напрежение. Д Електропроводи ВН. ВН — Тракторна навесна влачка. ВНА [ве-ие-а] — Виетнамска народна армия. ВНВАУ [се-не-ве-а-у] — Виеше народно воен- иоартилерийско училище. ВНВВУ [ве-не-ве-ве-у] — Виеше народно воен- новъздушно училище. БНВИСУ [вс-не-ви-су] — Виеше народно военно инженерно свързочно училище. ВНВМУ [вс-не-ве-ме-у]— Виеше народно воен- номорско училище. ВНВСУ [ве-не-ве-се-у] — Виеше народно воен- ио-строително училище. ВНВУ [ве-не-ве-у] — Виеше народно военно училище. ВНЕЛ електр.— Водоналивен елемент Леклан- IUC. Вкешторгреклама ас., рус. Внешторгреклама (Внешняя торговля и реклама) — Агенция за външнотърговска реклама (в СССР). ВНИ — Е<,еннонаучна информация. ВНИАЛМИ. рус. ВНИАЛМИ (Всесоюзннй научно-нсследователнский институт агро- лесомелиирации)— Всесъюзен научноизсле- дователски институт по агролссомелиорацня. ВНИИ [вний] ,рус. ВИНИ (Всесоюзннй иауч- но-исследовательский институт) — Всесъю- зен научноизследователски институт. ВНИИ. . . [вини], рус. ВНИИ (Всесоюзннй научно-иеследовательский институт) — Все- съюзен научноизследователски институт (като съставна част при образуване на иниииалнн съкращения, напр.: ВНИПЖ» ВНИИКИ). ВНИИА [внина], рус. ВНИИА (Всесоюзннй научно-исследовательский институт анти- биотиков) — Всесъюзен научноизследова- телски институт за антибиотици. ВНИИГАЗ [вниигаз], pi/c. ВНИИГаз и ВНИИ- ГАЗ (Всесоюзннй научно-исследователь- ский институт природното газа) — Всесъю- зен научноизследователски институт за при- роден газ. ВНИИГПЕ [вникгпе], рус. ВНИИГПЗ (Все- союзннй научно-изследовательскнй инсти- тут государственной патентной експерти- зи) — Всесъюзен научноизследователски институт за държавна патентна експерти- за. ВНИИЖ [внийж], рус. ВНИИЖ (Всесоюзннй научно-исследовательский институт живот- новодства) — Всесъюзен научноизследова- телски институт по животновъдство. ВНИИК [внийк], рус. ВНИИК (Всесоюзннй научно-исследовательский институт коне- водства) — Всесъюзен научноизследовател- ски институт по коневъдство. ' ВНИИКИ [вниикй], рус. ВНИИКИ (Всесоюз- нмй научно-исследовательский институт тех- нической информации, классификации и ко- дирования) — Всесъюзен научноизследова- телски институт по техническа информация, класификация и кодиране към Държавния комитет по стандартизация на СССР. ВНИИЛМ [внийлм),ррс- ВНИИЛМ (Всесоюз- ннй научно-исследовательскин институт лесоводства и механизации лесного хозяй- ства) — Всесъюзен научноизследователски институт по лесовъдство и механизация на горското стопанство. ВНИИЛТЕКМАШ [внийлтекмаш], рус. ВНИИЛТЕКМАШ (Всесоюзньтй научно- ис- следовательский институт легкого и тек- стильного машнностроення) — Всесъюзен научноизследователски институт за леко и текстилно машиностроене. ВНИИЛХ [вннйлх], остар., рус. ВНИИЛХ (Всесоюзннй научно-исследовательский ин- ститут лесного хозяйства) — Всесъюзен нау- чноизследователски институт по горско сто- панство. ВНИИМЕТМАШ [внийметмаш], рус. ВНИИ- МЕТМАШ (Всесоюзнмй научно-исследова- тельский и проектно-конструкторский ин- ститут металургии еского машнностроення)— Всесъюзен научноизследователски и проект- но-конструкторски институт за металурги- ческо машиностроене. ВНИИМИ [вниими],pi/c. ВНИИМИ (Всесоюзннй научно-исследовательский институт науч-
вниимио 42 ной меднцинской и медико-технической нн- формации) — Всесъюзен научноизследова- телски институт за научна медицинска н медико-техническа информация. ВНИИМИО [вниимио], рус. ВНИИМИО (Все- союзньгй научно-исследовательский инсти- тут медицинских ннструментов и оборудо- вания) — Всесъюзен научноизследователски институт за медицински инструменти и ме- дицинско обзавеждване. ВНИИМП [вниймп] — Висш научноизследо- вателски институт за медицински прибори. ВНИИНМАШ [внийнмаш], pi/с. ВНИИНМАШ (Всесоюзнмй научно-исследовательский ин- ститут по нормализации в машинострое- нни)—Всесъюзен научноизследователски ин- ститут по нормализация в машиностроенето. ВНИИНСМ [внийясм], рус. ВНИИНСМ (Все- союзннй научно-исследовательский инсти- тут новшх строительнмх материалов) — Все- съюзен научноизследователски институт за нови строителни материали. ВНИИПТМАШ [внйиптмаш], рус. ВНИИПТ- МАШ (Всесоюзнмй научно-исследователь- ский институт подъемно-транспортного машиностроения) — Всесъюзен научноиз- следователски институт за подемнотранс- портно машиностроене. ВНИИС [внийс], рус. ВНИИС (Всесоюзнмй научно-исследовательский институт стан- дартизации) — Всесъюзен научноизследо- вателски институт по стандартизация. ВНИИСМАШ [внийсмаш], рус. ВНИИСМАШ (Всесоюзнмй научно-исследовательский ин- ститут стандартизации машиностроения) — Всесъюзен научноизследователски институт за стандартизация на машиностроенето. ВНИИЦветмет [вннйцветмет], рус. ВНИИЦ- ветмет (Всесоюзнмй научно-исследователь- ский институт цветной металургии) — Все- съюзен научноизследователски институт за цветна металургия. внипи [внипи], рус. ВНИПИ (Всссоюзньтй научно-исследовательский и проектнмй ин- ститут) — Всесъюзен научноизследовател- ски и проектантски институт. ВНИХИ [внмхн]. рус. ВНИХИ (Всесоюзнмй научно-исследовательский институт холо- дильной проммшленности) — Всесъюзен на- учно-изследователски институт за хладил- на промишленост. ВНИХФИ [внйхфи], рус. ВНИХФИ (Всесоюз- нмй научно-исследовательский химико-фар- мацевтический институт) — Всесъюзен науч- ноизследователски химико-фармацевтичен институт. ВНМО [ве-не-ме-ö], осmap. — Войскова народ- на младежка организация. Г НОЗТСО — Временна наредба за организа- ция на заплащането на труда в селскосто- панските организации. ВНОС [внос], остср., воек. — Въздушно на- блюдение, оповестяване и свръзка. ВНРПД — Внедряване на научните резулта- ти и патентно дело (отдел). ВНС — Велико народно събрание. ВНС — Велико национално събрание (в Ру- мъния). ВНС [ве-не-се] — Воднонапоителна система. ВНС — Върховно народно събрание (в Корей- ската народнодемократична република). ВНХ — Велик народен хорал (в Л1онголската народна република). ВО [ве-о[ — Вертикална осова помпа. ВО — Водоотдаване (почвенохядрологнчна ве- личина). ВО [ве-ö) — Военен отчет. Д Отдел ВО. ВО [ве-о] — Военна организация. ВО [ве-ö], рус. В/О и ВО (Всесоюзиое объе- динение) — Всесъюзно обединение. во воен. — Вертолетен отряд. ВО [ве-б] — Осов вентилатор. ВОА [воа] — Вътрешноокръжна автоматиза- ция. ВОБ [воб] — Военноотчетно бюро. вод. ■ . — Воден (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: Водпроект, Водстрой). вод. геогр. — воден. Водоканалпроект м. — Институт за проучване и проектиране на обекти по водоснабдяване и канализация. Водпроект — Институт за проучване и проектиране на хидромелиоративно строи- телство. вод. ст .физ. — воден стълб (в състава на еди- ниците за измерване на налягане). Водстрой м. — Водно строителство (стопанско управление). воен. лексикогр. — военен. ВОЗ [воз] — Военнооператлвна зона. ВОЗ [воз]. истор. — Въставнческа оператив- на зона. ВОЗ, рус. ВОЗ (Всемирная организация здра- воохранения) — Световна организация за здравеопазване. ВОЗИГ библ. — Висш общотехнически задо- чен институт — Габрово. ВОИ [вой], техн. — Въздухоохлаждащо и въз- духоизхвърлящо устройство. ВОИР [войр], рус. ВОИР (Всесоюзиое обще- ство изобретателен и рацконализаторов) — Всесъюзна организация на изобретателите и рационализаторите. Волго-Дон м. — Волго-Донскн плавателен ка- нал „В. И . Ленин“. ВОМЛ (—) ед. и мн., техн. — Валове за огъ- ване на метални листове (напр.: ВОМЛ- 2,5X2000, ВОМЛ 4X2000, ВОМЛ 6x2000). воо [воб] — Военноотчетен отдел. ВООФ [вооф], остар. — Войскова организа- ция на Отечествения фронт. воп [воп],босн. — Взводен опорен пункт. ВОС [вос], м.. еоен. — Военноотчетна специал- ност. ВОСО [восб], ж. и (разг.) ср. (член. - то),еоен..
43 ВСС И рус. ВОСО (Служба военнмх сообщений) — Служба за военни съобщения. ВОСР — Велика октомврийска социалистиче- ска революция. ВОТЗИ [вотзи] — Висш общотехнически за- дочен институт. ВОТП. англ . WOTP (World Organisation of the Teaching Profession) — Световна орга- низация на учителите; ОМПЕ. BOTHA — Всеобщо обединение на трудещите се от Черна Африка. ВОФ — Виетнамски отечествен фронт. ВП [ве-пе] — Вакуумпомпа (напр.: ВП — 400/0,8. ВП -95-Р). ВП — В емблемата на завода за памучни тъ- кани „Вела Ппскова“ — Русе. ВП (—) [ве-пе]. метал. — Вертикална пнев- матична (в марката на машини за леене с противоналягане). ВП (—) [ве-пе], техн. — Вибрационен пресе- вател (напр.: ВГ1-40, ВП-60). ВП (—) [ве-пе], електр. — Високомощен пред- пазител (ВП-00100 А). ВП библ. — Водоканалпроект. ВП [ве-пе] — Военна поща. ВП [ве-пе], електрон- — Временна памет, вп воен. — Вертолетен полк. ВПВ [ве-пе-ве] — Военно-патриотично възпи- тание. ВПД (—) [ве-пе-де] — Бинарна преса с непре- къснато действие (напр.: ВПД-10). ВПД [ве-пе-де], м. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - тз) — Военен почивен дом. ВПИ [ве-пе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Висш педагогически институт. ВПИ КМ библ. — Висш педагогически инсти- тут „Кирил и Методий“ — В . Търново. ВПК [ве-пе-ка] — Вузовски партиен комитет. ВПЛ [ве-ле-ле], воен. — Военнополеви лагер. ВПЙ (—) [ве-пе-ен] — Наклонен верижно- планксв транспортьор (напр.: ВПН-9,2). ВПНЕ — Временно правителство на Нацио- налното единство (в Лаос). ВЛО [ге-пе-о] — Варненска партийна орга- низация. ВПО [ве-пе-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Военно-патриотично обучение (отдел, сек- тор). Д Секретар по ВЛО. ВП^ [зс-пс-ре], воен. — Временно претоварен р.шон. ВПС [пе-пе-со], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) — Военнопочнвна станция. ВПС [зе-пе-се] — Воениспощенска станция. ВИТ [ье-пс-те] — Виетнамска партия на тру- дещите се. ВПТ (—) [ве-пс-те]— Хоризонтален вериж- по-плапков транспортьор за събиране на оборски тор (напр.: ВГ1Т-200). ВПТБ рус. ВПТБ (Всесоюзная патентно-тех- ническа библиотека СССР) — Всесъюзна па- тс-нтно-техлическа библиотека на СССР. ВПТИ [ве-пе-те-и], рус. ВПТИ (Всесоюзншй лроектно-те.хиологнческин институт) — Все- съюзен проектно-технологически институт. ВПТР [ве-пе-те-ре], воен. — Войскова подвиж- на техническа работилница. ВПУ [ве-пе-у]— Вечерен партиен университет, ВПШ [ве-пе-ше] — Висша партийна школа. ВР (—) [ве-ре], строит. — Виброренка (напр.: ВР 1-1500, 2500. 3500). ВР [ве-ре], еоен. — Войсково разузнаване. Вр — Враца (в регистрационните номера на моторните превозни средства от Враца и Врачански окръг). АВр 18—23. ВР електр. — Въртящ се разрядния. ВР (—) [ве-ре] — Ръбест валяк (напо.: ВР- l.27). вр. грам. — време. вр. геогр. — връх (пред название на връх); в. ВРБ [ве-ре-бе] — Вагонноремонтна база. ВРБ воен., рус. ВРБ (Вероятностньш рубеж бомбардирования) — Вероятностна граница за бомбардиране. ВРД [ве-ер-де], ед. и мн . — Въздушно-реактн" вен двигател. ВРЗ [ве-ре-зе] — Вагонноремонтен завод. ВРК [ве-ре-ка], истор. — Военнореволюцио- нен комитет. ВРО [ве-ре-ö], истор. Вътрешна революцион- на организация. ВРП [ве-ре-пе] — Временно революционно правителство (в Южен Виетнам). ВРПГС [ве-ер-пе-гее], м. (разг. член, -ът, -а) — Вода, разсол, пара, газ и сода (цех в За- вода за калиинирана сода—Девня). ВрПр — Временни правила (за работа на Дър- жавния арбитраж). ВРПРЮВ — Временно революционно прави- телство на Република Южен Виетнам. ВРС [ве-ре-се] — Върховен революционен съ- вет (в Сомалия). врто [ве-ре-те-ö], воен. — Взвод за ракетно- техническо осигуряване. ВС воен. — Вероятно отклонение встрани. ВС [ве-се] — Възлова станция. ВС — Върховен съд. ВС [ве-се], мн. и (разг. мн. - та, член, -тата), електр. — Постоянни резистори с висока стабилност. ВС (—) [ве-се] — Стоманено въже (напр.: ВС 19X0, 25). всек физ. — волтеекунда. ВСИ [ве-се -й], остар. — Висш селскостопански институт. ВСИЗВМ —- Висш селскостопански институт по зоотехника и ветеринарна медицина. ВСК [ве-се-ка] — Ветеринарен санитарен кон- трол. ВСК [ве-се -ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Взаимоспомагателна каса. ВСМ [ве-се-ме] — Високо спортно майстор- ство (отдел). в/см физ.. — волт на сантиметър. ВСНО — Временен съвет за национална отбра- на (в Гана). ВССИ [ве-се-се-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Висш селскостопански институт. &ВССИ „В, Коларов“.
вссип 44 ВССИП библ. — Висш селскостопански инсти- тут „В. Коларов“ — Пловдив. в. ст. физ. — воден стълб (единица за измер- ване на налягане), (с цифра). ВСШ [ве-се-ше] — Висша специална школа. ВТ — Велико Търново (в регистрационните номера на моторните превозни средства от В. Търново н В. Търновски окръг). ДВТ 23—23 . ВТ (—) [ве-те] — Верижен транспортьор (напр.: ВТ-1, ВТ-2, ВТ-3, ВТ-6). ВТ [ве-те] мн. и (разг. мн . - та), електр. — Винилитови тръбички. ВТ — „Военна техника“ (списание). ВТ — Вътрешен туризъм. ВТ (“) [ве-те] — Едночестотен таблен вибра- тор с регулируема възбуждаща сила (напр.: ВТ 1-055, ВТ 0,75, ВТ-1, 5). ВТ (—) [ве-те], метал., рус. ВТ (високо твер- дмй) — Много твърд (в марката на абразив- ни (шлифовъчни) инструменти при означа- ване на твърдостта). Вт физ. — ват (единица за измерване на мощ- ност на електрическа верига), (след цифра). ВТА [ве-те-ä], еоен. — Военнотранспортна авиация. ВТАА, англ. WTAA (World Trade Alliance Association) —Световна асоциация за тър- говски връзки. ВТАД [втад],воен. — Военнотранспортнаавиа- ционна дивизия. ВТАК [втак] — Външнотърговска арбитраж- на комисия. ВТБ [ве-те-бе] — Външнотърговска банка. ВТД [ве-те-де] — Външнотърговска дирекция, втд [ве-те-де] — Външнотърговско дружество. ВТЗ [ве-те-зе], рус. ВТЗ (Владимировский тракторммй завод имени А. А . Жданова) — 1. Владимировскн тракторен завод „А. А . Жданов“. 2. В марката на трактори, произведени в този завод (напр.: ВТЗ-2). БТИ [ве -те-й], мн., библ. — Висши техниче- ски институти. ВТ К [ве-те-ка] — Вълненотекстилен комбинат. ВТМ [ве-те-ме] — Вирус на тютюневата мозай- ка. Вт (м. К.) — Ват на метьр-келвин (единица за топлопроводност). ВТМТ — Вечерен техникум по механотехника. ВТН [ве-те-не], мн. — Ведомствени трудови норми. втни [ве-те-не-н] — Военнотехническа науч- на информация. ВТО [ве-те-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Военнотехнически отдел. ВТО [ве-те-о] — Военнотехническо обучение. ВТО [ве-те-о] — Външнотърговска органи- зация. ВТО [ве-те-ö] — Външнотърговско обединение. ВТОМ — Военнотехническо обучение на мла- дежта. А Сектор ВТОМ. Инструктори по ВТОМ. ■тор. — вторник. ВТП [ве-те-пе] — Военнотехническа подго- товка. Д Отдел ВТП. ВТП [ве-те-пе] — Военнотехнически преглед. ВТП [ве-те-пе] — Външнотърговско предприя- тие. ВТПМ [ве-те-пе-ме] — Военнотехническа под- готовка на младежта. А Отдел ВТПМ към ОК на ДКМС. втпп [ве-те-пе-пе] — Външнотърговска про- мишлена палата. ВТС [ве-те-се], геогр. — Военнотопографскз служба. втсек физ. — ватсекунда (след цифра). ВТСП [ве-те-се-пе] — Външнотърговско сто- панско предприятие. Вт/стер —ват на стерадиан (единица за интен- зитет на лъчение), (след цифра). ВТУ [ве-те-у] — Великотърновски универси- тет. ВТУ [ве-те-£], остар. — Виеше техническо училище. ВТУ [ве-те-у], остар. — Виеше търговско учи- лище. ВТУ остар. — Временни технически условия (стандартизационни документи). ВТУ (—) [ве-те-у], рус. ВТУ (Волокуша тро- совая рамочная универсальная) — Въжена влекачка за слама (напр.: ВТУ-10). ВТУЗ [втуз], м. (разг., член, -а, мн. -ове) — Виеше техническо учебно заведение. втч физ. — ватчас (единица мярка за коли- чество енергия), (след цифра). в.т.ч — в това число. ВУ (—) радиотехн. — Видеоусилвател (напр.: ВУ-1). ВУ аерон. — Влажност на трайното увяхване (на почвата). ВУ [ве-у], игч. техн . — Входно устройство. ВУ [ве-у], изч. техн. — Външно устройство. ВУ (—) [ве-у], техн. — Въртящо устройство (напр.: ВУ 2/40). ВУЗ и вуз [вуз], член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Виеше учебно заведение. — Произе.'. вузовскп. ВУЗ [вуз], член, -ът, -а, мн. - ове, м. — Военно учебно заведение. вулг. леке, — вулгарно. ВУМЕР [вумер],лс. и м. — База за техничес- ко развитие по вторични уреди, монтаж- ни елементи и релета. ВУССН — Виеше училище за стопански и социални науки. ВФЕЛ, англ. WFEA (World Federation of Edu- cation Associations) — Световна федера- ция на асоциациите по образованието. ВФИЖИ. англ . WF1JI (World Federation of International Juridical Institutions) — Све- товна федсреиия на международните юриди- чески институции. ВФМХ, англ. WFMH (World Federation for Mental Health) — Световна федерация за душевно здравеопазване; ФМСМ. ВФПС есен. — Възел на феддгерскопсщеиска свръзка.
ГАО ВФСВ, англ. WFSW (World Fedetfation of Scientific Workers) — Световна федерация на научните работници. ВФСИ [ве-фе-се -й] — Висш финансово-стопан- ски институт. ВФСИС библ. — Висш финансово-стопански институт — Свищов. ВФФКА библ. — Военен фото-, фоно- и ки- ноархнв. ВФЮНА, англ. WFUNA (World Federation of United Nations Association) — Световна федерация на асоциациите на Организация- та на Обединените нации. вх. — вход. вх. — входящ. Д вх. Ка 5. ахз воен. — Взвод за химическа.защита. ВХО [ве-хе-ö], англ. WHO (World Health Or- ganization) — Световна организация по здравеопазване; ОМС; вж. СЗО. вхрр всея. — Взвод за химическо и радиацион- но разузнаване. ВХТИ [ве-хе-те-й], ж., (рззг.) ср. (член, -то) — Висш химикотехнологически институт; ХТИ. ВХТИ [ве-хс-те-й] — Висш художествено-тех- нически институт (в Москва). В/ЦЗ — Вълна/целволе. ВЦИК [вцик]. истор., рус. ВЦИК (Всероссий- ский Центральнмй ИсполннтельнмЙ Коми- тет) — Всеруски централен изпълнителен комитет. (1917—1936). ВЦО-БУ библ. — Издания на Всесъюзните и централни отраслови органи за научко-тех- инческа информация (библиографски указа- тели). ВЦО-ЕИ библ. — Издания на всесъюзните и централни отраслови органи за научно-тех- ническа информация — експрес-информа- ция (библиографски указатели). ВЦО-НТС библ. — Издания на Всесъюзните н централни отраслови органи за научно- техническа информация (научно-техниче- ски сборници). ВЦСПС [ве-це-се-пе-се], рус. ВЦСПС (Все- союзннй Центральнмй Совет Професиональ- Hwx Союзов) — Всесъюзен централен съвет на професионалните съюзи. ВЧ [ве-че], електр. — Висока честота. ВЧ [ве-че], прил., електр. — Високочестотен. &ВЧ кабел. ВЧ колебания. ВЧ усилвател. ВЧ (—) [ве-че], рус. ВЧ (Високопрочнмй чу- гун) — Високояк (сферографитен) чугун (напр.: ВЧ 60-2). ВЧИМ електр. — Високочестотна импулсна модулация. ВЧК [ве-че-кз]. истор.,рус. ВЧК (Всероссий- ская чрезвшчайная комиссия поборбьес кон- трареволюцией и саботажем)— Всеруска из- вънредна комисия за борба с контрареволю* цията и саботажите (1917—1922); вж. ЧК, Чека. ВЧС [ве-че-се] — Върховен читалищен съвет. ВЧУ [ве-че-у], физ. —Високочестотен усил- вател. възв. геогр. — възвишение, възвр. грам. — въззратен. възрожд. — възрожденски. въст. — въстанически. вътрешлостоп. — вътрешностопански. ВЯ библ.. рус. ВЯ (Вопросьг язмкознания) — Въпроси на езикознанието (списание). г Г геохим. — Газови въглища. г — гара. Г — [ге] — Генератор (напр.; Г-108, Г-221). Г — гига. . . . (представка за образуване на десетичните кратни единици от Международ- ната система на измерителните единици). г. — глава (на книга, труд и др.); гл. г. — година; год. (след цифра). г. — геогр. — гора. г. — Горен (само в названия на селища). Д Г. Дъбник. Г . Баня. г. — господин; г-н (със собствено нме). г. — град; вж. гр. г —грам (единица за маса), (след цифра). ГАБр [габр], воен. — Гаубична артилерийска бригада. ГАЗ [газ], рус. ГАЗ (Горьковский автомобиль- завод) — 1. Горкиевскн автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, произведени е този завод (напр.: ГАЗ-63, ГАЗ-69А). газ м. — Автомобил, произведен в Горкиев- ския автомобилен завод. — Произе.'. газка. газо. .. — газов (като първа съставна част на сложносъкратенн думи, напр.: газоапара- тура, газобалон). Газстрой — Предприятие за строителство па газопровод. Газстроймонтаж м. — Монтажно управление за строителство и монтаж на газопровод. ГАМ [гаи], рус. ГАИ (Государственная авто- мобильная инспекция) — Държавна авто- мобилна инспекция. Гал 1 ФУТ биохим.— Галактозо-1-фосфат- уриднл-трансфераза. ГАМ — Градски археологически музлй. ГАЛ1К хим. — Газа-аминомаслеиа киселина. ГАМЦ [гамц] — Градски авто-мото център. ГАН — Германска академия на науките. ГАН (—)[ган].рг/с. ГАН (Гербнцидо-аммиач- ная машина навесная) — Хербицидно-амо- нячна навесна машина (напр.: ГАН-8). ГАО [гао],рус. ГАО (Главная астрономическа» обсерватория) — Главна астрономическа
обсерватория (при Академията на науките на СССР). гап (гап], м. (разг. член. -ът> -а), еоен. — Гау- бичен артилерийски полк. ГАССН — Германска академия на селскосто- панските науки (в Германската демократич- на република). ГАССР остар., рус. ГАССР (Горская Авто- номная Советская Социалистическая Респуб- лика) —- Горска автономна съветска социа- листическа република (1921 —1924). г-атом, хим. — грам-атом (единица за маса). ГАТТ, англ. GATT (General Agreement of Ta- riffs and Trade) — Общо споразумение за митата и търговията. ГАУ [гау], рус. ГАУ (Главное артиллерийское управление) —Главно артилерийско управ- ление (в СССР). ГАЦ [гац], м. (разг. член, -ът, -а, мн. -ове) — Гърбим на автоматична централа. ГАДПЕИ, рус. ГАЯП9И (Группа алгоритмн- ческих язмков для преработки зкономиче- ской информации) — Група по алгоритмич- ,ви езици за преработка на икономическа информация (при Съвета за икономическа взаимопомощ). ГБ — Градска библиотека. Гб — Габрово и Габровски окръг (в регистра- ционните номера на моторните превозни средства от Габрово и Габровски окръг). А Гб 12—25- Гб физ. — гилберт (единица за магнитно на- прежение). ГББИ библ. — Годишник на Българския биб- лнографски институт. ГБМ — Големите български мелници. ГБС библ. — Градска библиотека1—София. ГБФ библ., остар. — Годишник на Богослов- ския факултет. ГВ строиш.— Термомехаяична варогасител- ка (напр.: ГВ-2). ГВЛК [ге-ве-ел-ка], еоен. — Гарнизонна воен- нолекарска комисия. ГВРК истор. — Главен военнореволюционен комитет (ръководещ Септемврийското въста- ние — 1923 год.) ГВС [ге-ве-се] — Годен за военна служба . ГВЧ [ге-ве-че] — Генератор с висока честота. ГгН — Географски институт (при БАН). ГГП [ге-ге-пе], ед. и мн . — Граници за го- дишното постъпление на радиоактивните ве- щества. . ГГСБ [ге-ге-се-бе] — Газов генератор със сво- бодни бутала. ГГСС [ге-ге-се-се] — Германски гимнастически спортен съюз. ГГТП биохим. — Гама-глутамилтранспепти- даза. ГГФ [ге-ге-фе] — Гео.юго-географскн факул- тет. ГД - В емблемата на металообработващия аавод „Георги Димитров“ — Бургас. ГД [ге-де], мн. и (разг., мн. -та, член, -та)» електрон. — Германиеви диоди. ГД — Главна дирекция. ГД — Градска дирекция. ГД — Двукрилен гардероб. ГДА библ. — Годиш ник на Духовната акаде- мия „Св. Климент Охридски“. ГДАГ [гдаг]. ж. и м . — Градска дирекция по архитектура и градоустройство. ГДБДЖ— Генерална дирекция при ДСО „Бъл- гарски държавни железници“. ГДЕ — Главна дирекция по електронизация. ГДИС [гдйс], ас. и м, — Главна дирекция за изграждаме на София. ГДИСП [гдисп], ж. и м. — Главна дирекция за изкупуване на селскостопански произведе- ния. ГДИТ (гдит], ж. им . — Градска държавна инспекция по труда. ГДКБУМКП — Главна дирекция за кому- нално-битови услуги, местна н кооператив- на промишленост. ГДЛ [ге-де-ел] — Газодинамична лаборато- рия. . ГДОУК — Главна дирекция по оперативно управление на качеството. ГДОУП — Главна дирекция по оперативно управление на производството. гдп [ге-де-пе] — Габонска демократическа партия. ГДП [ге-де-пе] — Гвинейска демократическа партия. ГДП [ге-де-пе] — Главна дирекция по плани- рането. ГДПР — Главна дирекция за перспективно развитие. ГДР (ге-де-ре], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Германска демократична република. ГДСЛ [ге-де-се -ле] — Германска демократиче- ска селска партия. ГДФ хим. — Гуанозиндифосфат. гдх биохим. — Глутаматдс-хидрогеназа. ГДЧ мед. — Горни отдели на дебелото черво. ГДШ еоен. — Голяма димна шашка. ГЕ физ., хим. — Галваничен елемент. ГЕ — Еднокрилен гардероб, гев физ. — гигаелектронволт. ГЕИЦ [reim] — Главен електронноизчислите- лен център. г-екв. хим. — грам-еквивалент. ген. —генерал (пред собствено име). ген. — генерален. Д ген. директор. ген.... — Генерален (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: Ген- съвет, Генплан). ген. дир. — генерален директор. гбн.- лейт. — генерал-лейтенант (със собстве- но име). ген.- м. —г ен ерал-майор (със собствено име). Генплан м. — Генерален план (дирекция при Научноизследователския и проектантски ин- ститут за териториално устройство в Ссфия). ген.- полк. — генерал-полковник. Генсъвет м. — Генерален съвет.
47 ГКФКТ Гйнщаб м. — Генерален щаб; ГЩ. геогр. — географски. геод. — геодезичсски. Геокартпроект м.—Предприятие за проектира- не на географски карти. геол. — геоложки. геом. — геометрически. Геопланпроект м.— Комплексен институт за географско проучване и проектиране. ГЕОТЕЦ [геотец], м. и ж .— Геотермична елек- троцентрала. геофиз. — геофизически. ГЕОХЕС [гсохес], м. и ж . — Геотермална хидроелектростанция. ГЕОХИ, рус. ГЕОХИ (Институт геохимии и зналитической химии имени В. И . Вернад- ского) — Институт по геохимия и аналитич- на химия (при Академията на науките на СССР). геохим. — геохимически. герм. — германски. ГЕС [гес]. рус. ГЗС (Государственная злектри- ческая станция) — Държавна електрическа станция. ГЕСП [гесп] — Германска единна социали- стическа партия (в Германската демократич- на република). гестапо ср., истор., нем. Gestapo (Geheime Staatspolizei) —Тайна държавна полиция във фашистка Германия. — Произвг. гестаповец, гестаповка, гестйпов- ски. г-жа —госпожа (със собствено име). ГЗС [ге-зе-се] — Газозарядна станция. ГЗЧ [ге-зс-че] — Генератор за звукови често- ти. ГИ —Геологически институт (при БАН). ГИ [ге-й] — Групов избирач (в Автоматична телефонна централа). ГИ (—) [ге-й] — Импулсен генератор (напр.: ГИ-1). Ги физ. — грей (единица за погълната доза лъ- чение— доза йонизиращо лъчение, доза на облъчване). ГИДТК — Главна инспекция за държавен технически контрол. ГИДТН — Главна инспекция за държавен технически надзор. ГИИЦ [гини] — Главен информационно-изчи- слителен център. ГИМ — Градски исторически музей. ГИМ, рус. ГИМ (Государствешшй историче- ский музей) — Държавен исторически му- зей. ГИП — График на изчислените поправки. Гйпробнтпром м., рус. Гипробьгтлром (Гоеу- дарственннй институт проектнрования пред- приятий бьповой промишленности) — Дър- жавен институт за проектиране на предприя- тия за битово обслужване на населението (в СССР). Гнпровуз м., рус. Гипровуз (Государственнмй союзнмй институт по проектированию вшс- Ших учебишх заведений) — Държавен съю- зен институт за проектиране на висши учеб- ни заведения. Гйпромез м., рус. Гипромез (Государственньш союзний институт по проектированию ме- таллургических заводов) — Държавен съ- юзен институт за проектиране на металур- гични заводи. Гйпроцветмет м., рус. Гипроцветмет (Государ- ственньш институт по проектированию предприятий цветной металлургии) — Дър- жавен институт за проектиране на предприя- тия за цветната металургия (в СССР).’ ГИС [гис], ед. и мн ., електрон. — Голяма ин- тегрална схема. гит [гит] — Генератор на импулсите на то- ка. ГИТУ [гиту] — Главна инспекция по търго- вията и услугите. ГИУЦ [гуц] — Главен информапионно-упра- вляващ център. ГИФФ библ. — Годишник на Историко-фило- логнческия факултет. гиц [гиц], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) — Главен изчислителен център. ГК [ге-ка] — Градски комитет. ГК [ге-ка], юрид. — Граждански кодекс. ГКБД [ге-ка-бе-де] — Градска комисия за бе- зопасно движение. гкг [ге-ка -гс], икон. — Горна контролна гра- ница (при статистическо регулиране на тех- нологичния процес с контролни карти). ГКДН К — Градски комитет за държавен к народен контрол. ГККФТ, пол. GKKFiT (Glowny Komitet Kultury Fizycznej i Turystyki) — Главен комитет за физическа култура и туризъм в Полската народна република;вж. ГКФКТ. ГКМ [гс-ка-ме] — Галериен комплекс в Мар- бас. ГКО [ге-ка-ö], мн., биохим. — Гликокортикои- ДИ. ГКП [ге-ка-пе]— Гваделупска комунистическа партия. ГКП [ге-ка-пе] — Германска комунистическа партия (във Федерална република Герма- ния). ГКП [ге-ка-пе], воен.~ Главен команден пункт (на кораб). ГКП [ге-ка-пе] — Гръцка комунистическа пар- тия. ГКРК [ге-ка-ер-ка] — Градска контролно-ре- визионна комисия. ГКРП истор. — Германска комунистическа работническа партия. ГКС [ге-ка-се], м. и (разг.) ср. (член. -то)— Градски кооперативен съюз. ГКТ хим. — Горна критична температура на разтваряне. ГКТ [ге-ка-те] — Градски комитет за трез- веност. ГКФС [ге-ка-фе-се] — Градски комитет за физ- култура и спорт. ГКФКТ — Главен комитет за физическа кул*
ГД. тура и туризъм (в Полската народна ре- публика). гл. библ. — глава; г. (с цифра). гл. — главен (със съществително, означаващо някаква длъжност, напр.: гл. асистент, гл. инженер, гл. научен секретар). гл. грам. — глагол; глаг. Глав. ... — Главен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: Глав- проект). ГлавАПУ [глав-апу], рус. ГлавАПУ (Главное архитектурно-планировочное управление) — Главно архитектурно планово управление. Главатсменсрго, рус. Главатомзяерго — Глав- но управление по използуваме на атомната енергия. Главкоопреклама ж., рус. Главкоопреклама — Всесъюзно обединение за реклама. Главпроект м. — Главна архитектурна про- ектантска организация. ГЛАВУКС — Главно управление на капитал- ното строителство. глаг. грам. — глагол; гл. ГЛДП [ге-ле-де-пе] — Германска либерално- демократическа партия. ГЛИН електр. — Генератор на линейно изме- нящо се напрежение. ГлПУНА [глапуна], м. и ср. — Главно поли- тическо управление па Народната армия, глт техн. — Гуменолентови транспортни ма- гистрали. ГМ (—) метал.— А1ноговретенна глава (напр.: ГМ 215. ГМ 306, ГМ 313, ГМ 406). ГМД [ге-ме-де], изч. техн.— Гъвкав магнитен диск. ГМО [ге-ем-ö], хим. — Глицеринмоноолеат. г-мол хим. — грам-молекула; грам-мол (еди- ница за маса). ГМП техн. — Пулсираща мазутна горелка. ГМП 11е-ем-пе],лш. и (разг.лш . -та), електр. — Гъвкави медни плетейки. ГМП-К [ге-ем-пс-ка], мн., електр. — Гъвкави медни плетейки — кръгли. ГМПО библ. — Годишник на музеите в Плов- дивски окръг. ГМТ [ге-ем-те], техн. — Горна мъртва точка (при двигатели с вътрешно горене). ГН (—) — Наблюдателно гърне (напр.: ГН 6). г-н — господин; г. (със собствено име). ГНА [ге-ие-а], англ. GNA (Ghana News А?е- ncy) — Гакайска информационна агепиия. ГНБС библ. — Годишник на Народната биб- лиотека в Ссфня. гндп [ге-не-де-пе] — Германска нацнонал- демократнческа партия. ГИНИ [гний], рус. ГНИЛ (Государственшдй научно-исследоватс.дьский институт)— Дър- жавен научноизследователски институт (в СССР). ГН.М библ. — Годишник на Народния архео- логически музей (в София). ГНП [ге-не-пе] — Германска националдемо- кратическа партия. ГНП [ге-не-пе], воен. — Група за непосредстве- на поддръжка. ГНС [ге-не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —. 1. Градски народен съвет. 2. Сградата, в която се помещава Градският народен съвет. ГНСДТ — Градски народен съвет на депута- тите на трудещите се. ГО — Горна Оряховица(лри названия на орга- низации, физкултурни дружества и др.) ^„Локомотив" ГО. ГО [ге-о] — Гражданска отбрана. АКабинет ГО. Щаб ГО.Началник щаб ГО. Пионер- ски рейд „ГО-25“. гоап [гоап], м. (разг. член, -ът, -а), воен. — Гаубично-оръдеен артилерийски полк. ГОАС автом. — Генератор за обратен авариен сигнал. ГОБ — Градска обединена болница. ГОГО — Градски отряд за гражданска отбра- на. год. — година; г. (след цифра). год. — годишен (напр.: многогод., едногод.). Год. — годишник, год. — годишнина (с цифра). ГОЕЛРО [го-ел-pö], истор., рус. ГОЗЛРО (Государственная комисия по електрифика- ции Росени) — 1. Държавна комисия за електрификация на Русия. 2. Обикн. в съчет. план ГОЕЛРО — План за електрификация на Русия (1920). ГОК [ге-о-ка] — Гарнизонен офицерски клуб, гом физ. — гигаом. ГОНП — Градски отдел „Народна просвета“, гор... — Горски (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: Горпром, Горстрой). Горпром м. (разг. член, -а), остар. — Тран- спортно предприятие па горската промишле- ност. Горснаб м. — Горско снабдяване (търговско предприятие). Горстрой м.— Горско строителство (предприя- тие). Горубсо м. и ср., рус. Горубсо (Горно-рудное болгаро-советское общество) — Стопански минно-металургичен комбинат (възникнал като .Минно-рудно българо-съветско друже- ство). Горхим — Горска химия (клон към ДСО „Целулоза н хартия1'). ГОС — Габровски окръжен съд. Госбанк ж. рус., Госбанк (Государственний банк СССР) — Държавна банка на СССР. Госнздат ,и., рус. Гссиздат (Государственное нздательство) — Държавно издателство. ГосИИТИ и ГОСИНТИ [гоейнти], рус. ГосИН-’ ТИ и ГОСИНТИ (Государственнмй научно- исслсдоватсльский институт научнон н тех- личсской информации) — Държавен науч- ноизследователски институт за научна и тех- ни че ска информация. Госккно ср., остар., рус. Гсскино (Центрьлное государственное фотоккнопредпрнятие На-
49 гск родного комиссариата просвещения) — Цен- трално държавно кинопредприятие. Госплан м., рус. Госплан (Государственная плановая комиссия) — Държавна планова комисия. ГЬсплан м., рус. Госплан (Государственний плановнй комитет Совета министров СССР)— Държавен планов комитет на СССР. Госстрой м., рус. Гссстрой (Государственний комитет по делам строителъства) — Държа- вен комитет по строителство. ГОСТ [гост], рус. ГОСТ (Государственний об- щесоюзннй стандарт) — Държавен общо- съюзен стандарт. ГОТ биохим. — Глутамат-оксалацетат-транс- амин аза. Готран м., електрон., англ. GOTRAN (GOFORTRAN) —Алгоритмичен език. ГП библ. — За означаване на библиотеката пргн „Главпроект“. ГП ге-пе] — Градско предприятие. ГП ке-пе] — Граждански противогаз. ГП-4 у — Граждански противогаз—усъвър- шенствуван. ГП [ге-пе], мн. и (разг.) мн. - та, електр. — Гъвкави плстенки. ГП (—) [ге-пе] — Пневматичен гайкозатегач (напр.: ГГ1-142). ГП (—) [ге-пе], рус. ГП (Грабли поперечнме) — Прикачпи гребла (напр.: ГП-14). ГПБ [ге-пе-бс] — Горскопромишлена база. ГПГК — Геофизически проучвания и геолож- ко картиране (държавно предприятие). ГПК [ге-пе-ка] — Геологопроучвателен клон. ГПК [ге-пе-ка] — Германска патентна класи- фикапия. ГПК [ге-пе-ка] — Горски промишлен комби- нат. ГПК [ге-пе-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Градска потребителна кооперация. ГПК [ге-пе-ка] — Градски партиен комитет. ГПК [ге-пе-ка], юрид. — Граждански проце- суален кодекс. ГПК (—) — Комплектни грил-плочи (напрЛ ГПК-1, ГПК-2). ГПлАМ библ. — Годишник на Пловдивския археологически музей. ГПЛИ [гс-пе-ле-й] — Геоложко предприятие за лабораторни изследвания. ГПНБМ библ. — Годишник на Пловдивската народна библиотека и музей. ГПНТБ, рус. ГПНТБ (Государственная пу- бличная научно-техническая библиотека СССР) — Държавна народна научно-техни- ческа библиотека на СССР. ГПО [ге-пе-о]. воен., рус. ГПО (Главная по- лоса оборонм)—Главна ивица на отбраната. ГПП [ге-пе-пе] — Геолого-проучвателно пред- приятие. ГПЛ [ге-пе-пе] — Горско промишлено пред- приятие (на българите в Коми). ГПП [ге-пе-пе] — Градско промишлено пред- приятие. ГПС [ге-пе-се] — Газопълнителна станция — комплекс от съоръжения за пълнене на бу- тилки с втечнен газ. ГПТ [ге-пе-те]—Гватемалска партия на труда. ГПТ биохим. — Глутаматпируват-трансами- наза. ГПТ воен. — Гъсеничен плаващ транспортьор. ГПТ (—) [ге-пе-те], рус. ГПТ (Грабли попе- речнме трактори е) —За означаване на трак- торни сеносъбирачки (напр.: ГПТ-14, 5). ГПУ [ге-пе-у] — Главно политическо управле- ние на Народната армия. ГПУ [ге-пе-у], истор., рус. ГПУ (Государствен- ное политическое управление) — Държав- но политическо управление (в СССР — 1922 г.) . ГР (—) [ге-ср], техн. — Разтъргваща глава (напр.: ГР-1, ГР-9). гр. — град; г. (пред название). Дар. Пловдив. гр — градус (единица за температурен интер- вал) (след цифра). гр. — граматически; грам, г-р физ. — грам-рентген (след цифра). гр. — група (след цифра). гр. — гръцки; грц. град. — градус; вж. гр (след цифра), гражд. — граждански. Гражданстройпроект л. — Комплексен инсти- тут за проучване и проектиране на граждан- ско строителство. грам. — граматически; гр. грам-мол хим. — грам-молекула; г-мол (еди- ница за маса). гр. д . юрид. — Гражданско дело, грз воен. — гранична застава. ГРК — Градски радиоклуб. грк воен. — гранична комендатура. ГРМК [ге-ре-ме-ка] — Геоложки ремонтно-ме- ханичен клон. ГРП [ге-ре-пе] — Геологоразузнавателно предприятие. ГРС [ге-ре-се] — Граждански радикален съюз (в Аржентина). груп. . . — групов (като съставна част на сложносъкратенн думи,'напр.: профгрупорг). групорг, член, -ът, -а, мн. - рзи,л. — Групов организатор. грф. геогр. — графство. ГРЦ библ. — Гърция, грц. — гръцки; гр. Д древногрц. ГС [ге-се] — Главен съвет. ГС — Горско стопанство. ГС [ге-се] — Градски съвет. Д ГС на СБ А, Гс физ. — гаус (единица за магнитна индук- ция), (след цифра). гс физ. — грам-сила (единица за сила на те- жестта, тегло на тяло), (след цифра). ГСДП [ге-се-де-пе] — Германска социалдемо- кратическа партия (във Федерална републи- ка Германия). ГСИ електр. — Генератор за синхронизирани импулси. ГСИК [геик] — Градски съвет за изкуство я култура. ГСК [ге-се-ка] — Глобална система за контрол 4 Рмваи м «»хрвщекиятв
гск 50 (на химическите вещества в атмосферата). ГСК [ге-се-ка] — Горскостопански комбинат. ГСМ [гс-се-енм] и [ге-се -ем], мн.— 1. Горивно- смазочни материали. Д Икономия на де- сетки тонове ГСЛ1. 2. (разг.) м. (член, -ът, -а) — Пункт в пред- приятие за зареждане с горивно-смазочни материали. 3. Специалност във Внсшето народно военно училище. ГСН електрон. — Генератор на стъпално на- правление. ГСО [ге-се -о] м. и (разг.) ср. (член, -то) — Го- тов за санитарна отбрана (комплекс от са- нитарни норми). ГСО [ге-се-о] — Градско стопанско обединение. ГСП [ге-се-пе] — Гвианска социалистическа партия. ГСП [ге-се-пе] — Градско стопанско предприя- тие. ЬГСП „Обществено хранене“. ГСПС [ге-се -пе-се] — Градски съвет на про- фесионалните съюзи. ГСС [ге-се -се], електрон.— Генератор за стан- дартни сигнали. ГСС [ге-се-се]—Горска семеконтролна станция. ГССР [ге-ес-ес-ер],рус.ГССР (Грузинская Совет- скаяСодиалнстическая Республика) — Гру- зинска съветска социалистическа република. ГСУ библ.* — Годишник на Софийския универ- ситет. ГСУБФ остар., библ. — Годишник на Софий- ския университет, Богословски факултет. ГСУИФФ остар., библ. — Годишник на Со- фийския университет, Историко-филологи- чески факултет. ГСУПрМФ остар., библ. — Годишник на Со- фийския университет, Лриродо-математи- чески факултет. ГСУФИФ библ. — Годишник на Софийския университет, Философско-исторически фа- култет. ГСУФМФ библ. — Годишник на Софийския университет. Физнко-математнчески факул- тет. ГСУФФ библ. — Годишник на Софийския уни- верситет, Филологически факултет. ГСУЮФ библ. — Годишник на Софийския уни- верситет, Юридически факултет. ГСФ [ге-се-фе] — Генерална спортна федера- ция (в Сирийската арабска република). ГТ [ге-те], мн. и (разг. мн. -та, член. мн. - та), електр. — Германиеви транзистори. ГТ [ге-те], ед. и мн. — Горящи течности. ГТД [ге-те-де] — Газотурбинен двигател. ГТДВГ — Газотурбинен двигател с вътрешно горене. гти [ге-те-й], електр. — Генератор за токови импулси. ГТИ (—) [ге-те-н]. електр. — Генератор за трионообразни импулси. ГТК [ге-те-ка], ед. и мн . — Голямотонажнн жонтейри. ГТО [ге-те-б] м. и (разг.) ср. (член, -то) — Готов за труд и отбрана (комплекс от физ- културни норми). ГТП [ге-те-пе] — Градско търговско пред- приятие. ГТПЕ воен. — Група за техническа помощ н евакуация. ГТФ [ге-те-фе], хим. — Гуанозитрнфосфат. гтх [ге-те-хе], ед. и мн., биохим. — Гонадо- тропен хормон. ГТШ електр. — Гъвкав шлангов кабел за под- вижни машини в торфени предприятия. ГУ — Главно управление. ГУ — Градско управление. ГУ [ге-у], електрон. — Групов усилвател. ГУ (—) [ге-у] — Ултразвуков генератор (напр: ГУ-2-6, ГУ-1 -0,1). ГУГК [гу-ге-ка] — Главно управление по гео- дезия и картография. ГУМ [гум], член, -ът, -а, м. — Градски уни- версален магазин. ГУМ [гум], рус. ГУМ (Государственньш унн- версальний магазин) — Държавен универ- сален магазин (в СССР). Гумикооп м. —Кооперация за гумени изделия. ГУОК — Главно управление за организация и координация. ГУП [гуп], м. (разг. член, -а) — Главно управ ленне на пътищата. ГУСВ [гу-се-ве], ср. (разг. член, -то), воен. — Главно управление на строителните войски. ГУТП [гу-те-пе], ср. (разг. член, -то) — Глав- но управление на трудовата повинност. ГУХМ [гу-хе-ме] — Главно управление по хидрология и метеорология. ГУЦ - Гл авно управление по цените. Г6Ф биохим. — Глюкозо-6 -фосфатаза. ГвФДХ биохим. — Глюкозо-6-фосфатдехидро- геназа. ГФИ [ге-фе-й] — Геофизичен институт (при БАН). ГФК [ге-фе-ка] — Геодезия, фотограметрия и картография. ГФР [ге-фе-ре], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Германска федерална република; вж. ФРГ. — Произв. (разг.) геферианец, гефериански, ГХС [ге-хе-се] — Германски християн-демо- кратически съюз (във Федерална република Германия). гхц физ. — гигахерц (след цифра), г-ца — госпожица (със собствено име). ГЦАР — Градски център за амбулаторна ре- хабилитация. ГЦОЛИФК»рус. ГЦОЛИФК(Государственний центральншй ордена Ленина институт фнзи- ческои культурш) — Държавен централен институт за физическа култура (в СССР). ГЦХРМ, рус. ГЦХРМ (Государственная цен- тральная художественнореставрационная мастерская) —Държавна централна худо-- жественореставраторска работилница (в СССР). ГЩ [ге-ще], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. — Генерален щаб; Генщаб.
5( __________________________________________ ДБП д Д (—) [де), ед. и мн. — Бензинови двигатели (напр.: Д-300). Д (—) [де], рус. Д (Дорожная машина) — За означаване на: булдозер (напр.: Д-159В); скрепер (напр.: Д-183); прикачен зърноком- байн (напр.: Д-6). Д [де], есен. — Ден на началото на бойни действия, на бойна операция (напр.: Дп Д2, Дя — първи, втори, трети ден и т. н). Д (—) [де], електр. — Диод (напр.: Д 219, Д 220, Д 220А). Д. — Долен (в назв. на селища). Д Д. Дъбник. Д електр. — Дросел. Д геохим. — Дългопламъчни въглнща. Д (—) [де] — Стационарна кинопрожекционна машина „Дрезден“ (напр.: Д-2 „Дрезден“). Д(-) [де]. ед. и мн . — Четнритактови дизело- ви двигатели (напр.: Д-6 , Д-12, Д-18 .) . Д., д. грам, — дателен (падеж); дат, д. — ден. д. — денонощие. я — деци. . • (представка за образуване на Де- сетичните кратни единици от Международ- ната система на измерителните единици)- д. — души (след цифра). д. — дължина (с цифра). ДА [де-ä], вое«., рус. ДА (Дегтярева авиацион- ннй пулемет) — За означаване на авиацион- на картечница, създадена от Дегтярев. ДА [де-ä], еоен. — Авиация за далечно дей- ствие. ДА воен. — Дивизионна артилерия. ДА — Дизелово арктическо гориво. ДА (—) [де-ä] — Доилен апарат (напр. : ДА-2). ДА [ле а] — Държавен арбитраж . Д ДА при ОДС. ДА при СГНС. ДА [де-а] —Държавен архив. да — дека (представка за образуване на десе- тичните кратни единици от Международната система на измерителните единици). ДАБ ким. — Диметнламинобензол. ДАБ [даб], воен. — Димна авиационна бомба. ДАГ [даг], воен. — Дивизионна артилерийска група. ДАГ [даг] — Дирекция за архитектура и гра- доустройство. даг — декаграм (след цифра). ДАН библ. — Дания. д.а.н. — доктор на архитектурните вауки (със собствено име). дагест. — дагестански. ДАН [д£и], ж. и л. — Държавна автомобилна инспекция. ДАК изч. техн . — Дума за адрес на канала, дал — декалитър (след цифра). ДАЛК биохим. — Делта-аминолевулинова ки- селина. ДАНПТ — Държавен ансамбъл за народни песни и танци. ДАО [дао] —Държавно аптечно обединение. ДАП [дап], воен. — Димообразуващ авиацио- нен прибор. ДАП [дап], м. (paar. член, -ът, -а, мн. -ове) — Държавна автомобилно предприятие. —П роизв.: (разг.) даладжия, дападжийски, даповеи, даповски. ДАП — Държавно аптечно предприятие. ДАРАГ, нем. DARAG (Deutsche Auslands-und Rück versieh erungs Aktiengesellschaft) — Акционерно застрахователно дружество на Германската демократична република. ДАРР воен. — Дивизионна артилерийска ре- монтна работилница. ДАС [дас], воен. — Дивизионен артилерийски склад. ДАСП [дасп], ср. и м . — Държавно автомобил- но стопанско предприятие. ДАСП — МП —Държавно автомобилно сто- панско предприятие — международни пре- ,вози. ДАССР [да-ес -ес-ер], рус. ДАССР (Дагестан- ская Автономная Советская Социалистичес- кая Республика) — Дагестанска автономна съветска социалистическа република. ДАТ [дат]— Държавен автомобилен транспорт (държавно автомобилно предприятие). дат. грам. — дателен (падеж); Д., д. дат. — датски. ДАУ [дау], автомат. — Дистанционно-авто* матично управление. ДАУ — Държавно аптечно управление. ДАФ [даф] — Държавен архивен фонд. ДАШ —Държавна автомобилна школа, дб воен. ~ Десантен батальон. ДБ — В емблемата на кожарски завод „Ди- митър Благоев“ — Габрово. ДБ техн. — Дисков бензиномер. ДБ [де-бе] — Дружествено бюро. ДБ (—) [де-бе], воен., рус. ДБ (Дальний бомбарднровщик) — За означаване на тип съветски бомбардировач (напр.: ДБ —ЗФ). дб физ. — децибел (единица за измерване си- лата на звука), (след цифра). ДБВК остар. — Държавна библиотека „В. Коларов“. ДБЕД хим. — Дибензилетилендиамин. ДБИ [де-бе-й] — Държавен библиотекарски институт. д.б.н. —доктор на биологическите науки (със собствено име). ДБП [де-бе-пе] —Държавно бюро за проверка.
ДБСД 63 ДБСД — Дом на българо-съветската дружба. ДБФ хим. — Дибутнлфталат. дв воен. — десантен взвод. ДВ [де-ве], мн., воен. — Десантни войски. ДВ [де-ве], ед. и мн ., воен. — Димообразува- щк вещества. ДВ [де-ве], мн., радиотехн. — Дълги вълни. ДВ [де-ве], прил. — Дълговълнов. Д ДВ станция. ДВ — „Държавен вестник“. дв. грам. — двойствено (число). дв, англ. dw (deadweight) — Единица мярка за товароподемност на морски плавателен съд. ДВГ [де-ве-г^], ед. и мн. — 1. Двигатели с вътрешно горене. 3. (разг.) мн. — Двигатели с вътрешно го- рене (специалност във Виеше учебно за- ведение). ДТой следва ДВГ. ДВ И [де-ве-н]—Държавна аъздухоплавптел- на инспекция. ДВ И [де-ве-н] — Държавно военно издател- ство. д. в.-м. н. — доктор на ветеринарномедицин- ските науки (със собствено име). д.в.н. — доктор на военните науки (със собствено име). д-во — дружество. ДВС [де-ве-се] — Движение на въоръжените сили (в Португалия). ДВСК. [де-ве-се -ка] —Държавен ветеринарно- санитарен контрол. ДВСН [де-ве-се-не] — Държавен ветеринарен санитарен надзор. ДВСШ (—) [де-ве-се -ше], рус. ДВСШ (Само- ходное шасси с дизелем воздушного охлаж- дения) — Самоходно шаси с дизелов дви- гател с въздушно охлаждане (напр.: ДВСШ- 16). ДВТК [де-ве-те-ка] — Държавен вълненотек- стилен комбинат. ДВТУ [де-ве-те-у], остар. — Държавно вие- ше театрално училище. ДВУФАН осmap. — Държавно виеше учи- лище за финансови и административни науки. ДВФ [де-ве-фе]—Държавна военна фабри- ка. ДГ биох. — Диглнцернд. дг — дециграм (след цифра). ДГЕК —Департамент за гарантиране на екс- портните кредити (е Англия). ДГЗС [де-ге-зе-се], ср. (разг. член, -то, мн. •та) — Държавно горско земеделско сто- панство. ДГК [де-ге-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Държавен гипсов комбинат. д.г.н. — доктор на географските науки (със собствено име). ДГС [де-ге-се], ср. (разг. член, -то, мн. -та) — Държавно горско стопанство. ДГФ [де-ге-фе]—Държавен горски фонд, дд воен. — Далечно действие. А Артилерия ДД. ДД —Демократическо действие (партия във Венецуела). дд воен. — Денонощна дажба. ДД [де-де] — Дизелов двигател. ДД мед. — Дълбока доза (рентгенова доза при лечение). Д-Д хим. — Препарат — смес от дихлор- пропен и дихлорпропан. ДДА (—) [де-де-ä), рус. ДДА (Двухконсоль- ньш дождевальнмй агрегат) — Двуконзолеи дъждовален агрегат (напр.: ДДА-100 М). ДДД хим. — Дмхлордифенилднхлоретан. ДДЗ [де-де-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Държавен дървопреработвателен завод. ДДИМ радиотехн. — Двустранна дължинно- импулсна модулация. ДДК [де-де-ка], ед. и мн . (разг. -мн. - та), воен. —Дивизионен десантен катер. ДДМ (—) [де-де-ем]—Дългоструйна дъждо- вална машина (напр.: ДДМ—ЗОС). ДДН (—)[де-де-ен], рус. ДДН (Дождевальная дальноструйная навесная машина) — Дъж- довална далекоструйна навесна машина (напр.: ДДН-45). ДДП [де-де-пе], електр. — Двоен диапентод. ДДР [де-де-ер], нем. DDR (Deutsche Demokra- tische Republik); вж. ГДР. ДДТ [де-де-те], м. и (разг.) ср. (член, -то), хим. — Дихлордифенилтрихлоретан. ДДФ [де-де-фе] — Дунавски драгажен флот. ДДЧ [де-де-че], мед. — Долни отдели на де- белото черво. ДЕА хим. — Диетаноламнн. Девко м., англ. DEVCO (Committee for Stan- dardisation in the Developing Countries) — Комитет за оказване на помощ в дейността по стандартизация на развиващите се стра- ни (при Международната организация по стандартизация). Деделйн хим. — Дихлордифенилтрихлоретан (ДДТ [де-де-те] и линдан (препарат за растителна защита). дедерди нем. dederon (DDR+on) — Наз- вание на синтетични влакна и тъкан. деж. — дежурен. дезесе, член, -то, мн. - та, ср., разг. — Дър- жавно земеделско стопанство; ДЗС. — П роизв.-. дезесар, дезесарскн. ДЕК [дек], англ. ДЕС (Digital Equipment Corporation) — Американска корпорация за п роизводство и а слектронноизч исл ител ни машини. дек. — декември. дек. — Вж. дка. Декалйн м., хим. — Декахидронафталин. декл. — декларатор. Декодер м., автолтот. — Устройство за де- кодиране ва информация. Декотекс м. — Стопански комбинат за про* изводство на декоративен текстил (килими, одеяла, мебели, платове и др.) .
дин. дем. — демократичен, демократически, дем. — демокрация. ДЕМА [дома] — Дирекция за електромеди- цинска апаратура. Демаг м., нем. DEMAG (Deutsche Maschinen- fabrik — Aktiengesellschaft) — Немско ак- ционерно дружество на машиностроител- ните заводи (във Федерална република Германия). деп.— департамент (със собствено име). Десо еоен. — Десантен отряд. Деспб есен., рус. Деспб (Десантно-переправоч- Hbift батальон) — Десантен батальон. Д^спред м. — Държавно спедиторско пред- приятие за транспорт по външнотърговски стокообмен. Дет... — Като първа съставна част на слож- косъкратени думи (напр.: Детмаг). ДВТА хим. — Диетилен-триамин. Детиздат м. — Детско издателство. Детмаг, член, -ът, -а, .«н. -зи, м. — Детски магазин. деф. — дефектен. ДЕФА [дефа], нем. DEFA (Deutsche Film- Aktiengesellschaft) — Киностудии на Гер- манската демократична република. ДЕЦ [деи], ас. и м. — Дизелова електрическа централа. Д^цфонд м. — Децентрализиран фонд, леят. грам. — деятелен (залог). Дж. физ. — джаул (единица за измерване на енергия и работа). ДЖАНА, JANA (Jamahiriya News Agency) — Информационна агенция на Либийската арабска джамахирня. ДЖИ [де-же-й], ж. и (разг.) ср (член. -то) — Държавна железопътна инспекция. Дж'К физ. — джаул на Келвин (единица аа топлинен капацитет и ентропия). Дж-кг физ. — джаул на килогрзм (единица за специфична топлина на фазово превръ- щане на химическите реакции). Дж/(кг К) физ. — джаул на килограм — Келвин (единица за специфичен топлинен капацитет, специфична топлинг), ДЗ [де-зе] — Дизелово зимно гориво. ДЗ — «Димитровско знаме“ (вестник). ДЗ воен. — Димна завеса. ДЗ (де-зе] — Държавен завод. ДЗАВ — Държавен завод за автоматични вез- ни. ДЗЗ [де-зе-зе], м. и (paar.) ср. (член, -то) — Държавен захарен завод. ДЗИ |де-зе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) — 1. Държавен застрахователен институт. 2. Сградата, в която се помещава Управле- нието или клон на Държавния застрахова- телен институт. ДЗК (де-зе -ка), м. и (разг.) ср. (член- -то) — Държавен захарен комбинат. ДЗОС [дтое], член, -ът, -а, мн. - ове, м., воен, — Дървено земно огнево съоръжение. ДЗОТ [дзот], член, -ът, -а, мн. -ове, м., еоен., остар. — Дървенс-земна огнева точка. ДЗРЧ [дс-зе -ре-че] — Държавен завод за ре- зервни части. &ДЗРЧ г.Т . Петров". ДЗС [де-зе-се], член, -то, мн -та, ср. — Държав- но земеделско стопанство: дезссе. ДЗУ [де-зе-у], електрон. — Дълговременно за- помнящо устройство. ДЗУ [де-зе-у]—Държавен земеделски участък. ДЗЦ [де-зе -це] — Държавен завод за целуло- за. ДИ — Джамгат-и-нслями (Дясна религиоз- ио-обшмнна партия в Пакистан). ДИ [де-й] — Дъждовелна инсталация. ДИ — Държавно издателство. ДИ (—) [де-й], електр. — Индуктивен дат- чик (напр.: ДИ-2-12). диал. леке . — диалектно. днам. —диаметър (с пифра). Двамат м. — 1. Диалектически материализъм. 2. Учебна дисциплина във висшите учебни заведения. Д Взех си изпита по диамат. 3. разг. член, -ът,-а . Учебник по тази дис- циплина. Д В книжарницата има диа- мат. Върни ми диамата. ДИЕК [диек] — Държавна инспекция за енер- гиен контрол. ДИЗ [диз] — Държавен инструментален за- вод. ДИЗАП [дизап], ас. и м.— Дирекция за защита на авторското право. ДИЗМ [дй-зе-ме] — Държавен институт за за- конодателна метрология. ДИК — Демократическа институционалистка коалиция (в Еквадор). ДИК [длк], м. (разг. член, -а) и ж. — Дирек- ция за инвеститорски контрол. ДИК [лик], м. (разг. член, -а) — Държавен индустриален комбинат. ДИК [днк], м. и ас. —Държавнз инспекция по корабостроене. ДИКЛС — Държавен институт за контрол на лекарствените средства. ДИКМ електрон. — Диференциална импулс- но-кодова модулация. ДИКО [дико]. м . — Директивен комитет (към Международната организация по стандар- тизация). Диковр воен. — Дивизия кораби за охрана на воден район. ДИКСИ[дйкси] — Държавна инспекция по качеството на стоките за износ. ДИМ (—) [дим], техн. — Дистанционен ин- дукционен манометър (напр.: ДИМ-8, ДИМ-100). ДИЛ1 [дим], електрон. — Дължннно-импулсна модулация. Димп воен. — Дивизия морска пехота. ДИН [дин], нем. DIN (Deutsche Industrie - Norm) — Германски промишлен стандарт (във Федерална република Германия). дин — дина (единица за измерване на сила), (с цифра). дин. — динара (след цнфра).
д.и.н. 54 д.и.н. — доктор на икономическите науки (със собствено име). д.и.н. — доктор на историческите науки (със собствено име). ДИНА [дина]. DINA (Oireccion de Irrteligencia Nacional) — Национална дирекция за ра- зузнаване (тайна полиция на военната хун- та в Чили). ДИО [дно] — Дирекция за изграждане на обекти. ДИО [дко], остар. — Държавно индустриал- но обединен> е. ДИП [дип], (разг. член . - ът, -а. мн. - ове)— Държавно индустриална предприятие. Дипк воен. — Дивизия протпволодъчни ко- раби. Дипл воен. — Дивизия подводни лодки, дипл. —дипломатически; диплом, диплом. — дипломатически; дипл. ДИР - Д алекоизточна република, дир. — директор. дир. —дирекция. &дир. „Товарни превози**. Дирк воен. — Дивизия ракетни кораби. дис. — дисертация. дисцнп, член. -ът, -а, м.. соен ., разг. —Дис- циплинарна рота. Д Той беше е дисципа. ^Прои:-е: (разг.) дисцйпаджия. Дит биохим. — Дийсдтирознн. ДИТККП остар. —Държавна инспекция за технически контрол по качеството в про- мишлеността. ДК (“) [Де-ка], воен. — Дегазационен ком- плект (напр.: ДК-1 . ДК-4, ДК-5). ДК воен. — Дегазационна команда. ДК [де-ка]. воен. —Десантен кораб. ДК (—) [де-ка], рус. ДК (Днзельний кран) — Дизелов кран (напр.: ДК-10, ДК 2.8), ДК [де-ка] — Домостроителен комбинат. А ДК1,ДКЗ. ' ДК [де-ка] — Дружествен комитет. ДК [де-ка] — Държавен контрол. ДК — Държавен контролен номер (ма мотор- ните прецизни средстиа). дх — дека (десетична представка към едини- ците за измерване) (напр.: дкл, дкм). дка—декзр (единица за повърхнина), (след цифра). ДКБУ [де-ка-бе-у] —Държавен комбинат за битови услуги. ДКВ (де-ка-ве]. ср. (разг. член, -то), остар. — Название на части военнослужещи, моби- лизирани до края на войната (1941 —1944). ^Офицери от ДДВ-то . дкг—декаграм (след цифра). ДКЗ (Де-ка -зе] — Държавен каучуков завод. ДКЗ [де-ка-зе] — Държавен керамичен завод. ДКЗ [де-ка -зе] — Държавен книжен завод. ДКЗ [де-ка-зе]—Държавен котларскм за- вод. ДКК [де-ка -ка] —Държавен каучуков ком- бинат. ДКК [де-ка -ка]—Държавен консервен ком- бинат. ДКК [де-ка -ка] — Държавен копринен ком- бинат. ДКК [де-ка -ка] — Държавен корабостроите- лен комбинат. дкл — декалитър (след цифра). дкм — декаметър (след цифра). ДКМС [де-ка -ме-се], м. и (разг.)ср. (члея.-то)— Димитровски комунистически младежки съюз. ДКНТП % [де-ка -ен-те-пе] — Държавен коми- тет за наука и технически прогрес. ДКНТПВО [де-ка -ен-те-пе-ве-о] — Държавен комитет за наука, технически прогрес и виеше образование, ДКО (—) [де-ка-ö] — Конвейерна подвижна инсталация за поточно доене на овце (напр.: ДКО-8). ДКОИ изч. техн . — Двоичен код за обмен на информация. ДКП [де-ка-пе]—Датска комунистическа партия. ДКП (—) [де-ка-пе] — Джобен правопоказващ Дозиметър (напр.: ДКП-50). ДКП [де-ка-пе], икон. — Долна контролна граница (при статистическо регулиране на технологичния процес с контролни карти). ДКП [де-ка-пе] —Доминиканска комунисти- ческа партия. ДКП [де-ка -пе]. м . и (разг.) ср. (член, -то) — Държавен комитет за планиране. ДКПП [де-ка -пе-пе] — Дирекция за комплекс- но проучване и проектиране. ДКС [де-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Държавен комитет за стандартизация. ДКСА [де-ка-се -а] — Държавен комитет по строителство п архитектура. ДКТ хим. —Долна критична температура на разтваряне. ДКТ [де-ка-те] — Държавен комитет по ту- ризма. ДКУ (—) [де-ка-у]. рус. ДКУ (ДрсСилка кормов универсальная) — Универсална фу- ражомелка (напр.: ДКУ-1). ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Държавна картонажна фабрика. ДКФ [де-ка-фе]. ж . и (разг.) ср. (член, -то) — Държавна кибритена фабрика. ДКФ [де-ка-фе], ж. п (разг.) ср. (член, -то) — Държавна книжна фабрика. ДКФ [де-ка -фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Държавна консервна фабрика. ДЛ — Дизелово лятно гориво. ДЛ —Държавна лотария. дл—децилитър (след цифра). ДЛП [де-ле-пе] — Демократическа лейбърист- ка партия (в Тринидад, Тобаго, Барбадос). ДЛП [дс-ле-пе] — Доминиканска лейбърист- ка партия. ДЛС [де-ле-се] —Държавно ловно стопанства. ДЛФ мат. —Десетична логическа функция. ДМ [де-ме], воен. — Дегазационна машина. ДМ физ. - Делта-модулация, ДМ [ле-ме] — Дешнфраторпа машина (за раз- читане пробивните върху перфокартите). ДМ [де-ме], воен. —Дозориа машина. ДМ (—) [де-ем], рус. ДМ (Диждевальная ма-
55 Дог. СРР шина)—Дъждовална машина (напр.: ДМ-33). ДМ [де-ме] — Държавни мини- дц—дециметър (след цифра). ДМа (—) — Дъждовална машина (напр.: ДМа- 200). ДМЕ хим. — Диметиксиетан. ДМЗ [де-ме-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Държавен машиностроителен завод. ДМЗ [де-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Държавен металургичен завод. ДМИУ [де- .мн-у] — Дирекция „Мерки и изме- рителни уреди“ (при Комитета по качест- вото, стандартизацията и метрологията). ДМК — Дравида мунетра кажагем (Дравидска прогресивна федерация). ДМК — Държавкомонополистнчески капита- лизъм. ДММП [де-ме-ме-пе] — Държавно минно ме- талургично предприятие. д.м.и. — доктор на математическите науки (със собствено име). д.м.н. — доктор на медицинските науки (със собствено име). дмо (де-ме-ö], мн. — Декари мека оран (след цифра). ДМП [де-ме-пе], м. и (разг.) ср. {член, -то), воен. — Дивизионен медицински пункт. ДМП [де-ме-пе], ср. (разг. член, -то)—Дър- жавно мебелно предприятие. ДМП [де-ме-пе], ср. (разг. член, -то)—Дър- жавно минно предприятие. ДМП (—) [де-ме-пе] — Подвижен магнитен дефектсскоп (напр.: ДМП-2). ДММК (—) |дс-ме-ме-ка] — Диференциален мембранен компенсационен манометър (напр.: ДМЛ1К-4). ДМПП [де-ме-пе-пе] — Държавно минно пре- работвателно предприятие. ДМР |де-ме-ре] — Държавен медицински ре- зерв. • ДМРК [де-ме-ре-ка] — Държавен миннорудо- доблвен комбинат. ДМС [де-ме-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Допълнително материално стимулиране (фонд). ДМСП [де-ме-се-пе] — Държавно минно со- лолобивно предприятие. ДМСУ [де-ме-се -у] — Държавно минно стро- ително управление. ДМТ хим. — Диметилпаратолуидин. ДМТ хим. — Диметилтерефталат (днметилов естер на терефталовита киселина). ДМТ [де-ме-те], техн. —Долна мъртва тад- ка (при двигатели с вътрешно горене). ДМТ—Държавен музикален театър. Д ДМТ „Стефан Македонски“. ДМУ [де-ме-у], ср. (разг. член, -то) — Държав- но монтажно управление. ДДЛ1У,, Енер- гомонтиж“. ДМУ |де-ме у] — Държавно музикално учи- лище. ДМШ |де-ме-ше] — Детска музикална школа. ДМШ [де-ме-ше] — Държавна музикална шко ла. ДН електр. —Делител па напрежение. ДН електр. — Диаграмна насоченост, дн воен. — Дивизион. Д дн САУ. дн. — днес. дн. — днешен, днешното (пред селищно или местно име). Е Царски извор (дн.Чапаево). ДНА [дс-яе-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Дом на народната армия. ДНБ [де-нс-бе], остар.. нем. DNB (Deutsches Nachrichtenbüro) — Германска телеграфна агенция (1933—1945). ДНБФ хим. — Дннитробутил-фенолни пре- парати, ДНД [де-не-де] — Доминиканско народно дви- жение. Днепрогес м. нж.,рус. Днепрогзс (Днепро- вская гидрозлектростанция имени В. И . Ленина) —Днепърска хйдроелектростан- ция „В. И. Ленин“. ДнелростроЙ м.. рус. Днепростроц (Государ- ственное днепровское строительство)— Дър- жавно днепърско строителство. ДНК [де-ен-ка]. биохим. — Дезоксирибонук- леинова киселина. ДНК [де-не-ка] — Държавен и народен кон- трол. ДЛК на ДНК. ДНМ [де-не-ме] — Дирекция на народната милиция. ДНО [де-не-о]—Движение за национално освобождение (в Гватемала). ДНОК хим. — Динитроортокрезол. ДНОК хим. — Динитроортокрезолен. Д ДНОК- препарати. ДНОС — Държавна напоителна и отводни- телна система. ДНП (—) [де-не-пе] — Датчик за ниво на насипни продукти (напр.: ДНП-0,5/24). ДНП [де-не-пе], ед. и мн., биохим. -Дезок- сирибонуклеопротенди. ДНС [де-нс-се] — Държавна напоителна си- стема. Днф хим. — Динитрофенол. ДО юрид. — Данък върху оборота. ДО воен. — Дегазационеи отряд. ДО хим. — Диоксан. ДО — Доброволен отряд. ДО [де-ö] — Държавно обединение. ДО (—) [дс-ö], техн. — Обикновен делител (напр.: ДО-121). добрудж. — добруджански. Дог ГДР юрид. — Договор между Народна република България и Германската де- мократична република за оказване на правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела. Дог ПНР юрид. — Договор между Народна ре- публика България и Полската народна република за оказване на правна помощ по граждански, семенни и наказателни дела. Дог СРР юрид. — Договор между Народна република България и Социалистическа република Румъния за оказване на правна
Дог. СССР 5ß помощ по граждански, семейни и нака- зателни дела. Дог СССР юрид. — Договор между НРБ и СССР за оказване на правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела. Дог УНР юрид. — Договор между Народна ре- публика България и Унгарската народна република за оказвано на правна помощ на граждански, семейни и наказателни дела. Дог ЧССР юрид. — Договор между Народна република България и Чехословашката социалистическа република за оказване прав на помощ по граждански, семейни и нака- зателни дела. ДОД 1до д], икон. — Данък върху общия доход. ДОЗ [де-о-зе] — Държавен обувен завод. ДОК биохим. — Дезоксикортикостерон. док. — документ. док хим.—Допустимо остатъчно количе- ство. ДОКА биохим. — Дезокснкортикостеронаце- тат; ДОКСА. ДОКСА биохим. — Дезоксикортикостерон- ацетат; ДОКА. дол. — долара (след цифра). дол. геогр. — долина. дом... — Домов (напр.: домсъвет). Домстрой м. — Строителство на домове. Л ТПК „Домстрой “ — Свищов. Домсъвет м. — Домоуправителен съвет. ДОН [дои], воен. — Далечно огнево нападение. Донбас м., рус. Донбасс (Донецкий каменно- угольннй бассейн) — Донецки каменовъг- лен басейн. ► — Произв. - . донбаски. ДОО [до-о] — Дружество с ограничена отго- ворност. ДОО [до-ö], икон. — Държавно обществено осигуряване. ДООСТП — Движение за освобождение на островите Сан Томе и Принсипи. ДОП (—) [доп] — Отражателен портативен дебеломер (напр.: ДОП-1). доп. — допълнен. доп. — допълнение. ДОС [дос], лс. и м ., електрон.— Дискова оперативна система. ДОС [дос], член, -ът, -а, мн. -ове, м.,воен. — Дълговременно огнево съоръжение. ДОСААФ [досааф], м., рус. ДОСААФ (Всесоюз- ное добровольное общество содействия ар- мии, авиации и флоту СССР) — Всесъюзна доброволна организация за съдействие на армията, авиацията и флотата на СССР. ДОСАВ и Досав [досав], .и ., рус. ДОСАВ (Все- союзное добровольное общество содействия авиации СССР) — Всесъюзна доброволна ор- ганизация за съдействие на авиацията на СССР (1948—1951). ДОСАО [досао] —Държавна окръжна етап- ния по агрохимическо обслужване. ДОСАРМ и Досарм [досарм], м.» рус. ДОСАРМ (Всссоюзное доброьельное общество со- действия армии СССР) — Всесъюзна до- броволна организация за съдействие на армията на СССР (1948—1951). ДОСО*[досо], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — До- броволна организация за съдействие на отбран ата. — Произв.'. дбеовец, досовскн. ДОСП — Държавно обединено стопанско пред- приятие. ДОСФЛОТ и Доефлот [доефлот], м., рус. ДОСФЛОТ и Доефлот (Всесоюзноо добро- вольное общество содействия флоту СССР)— Всесъюзна доброволна организация за съ- действие на флота на СССР (1946—1951). ДОТ [дот] хим. — Дин.чтроортотолуамвд. ДОТ [дот], ед. и мн. — Доброволни отряди на трудещите се. ДОТ и дот [дот], член, -ът, -а, мн. - ове, м.., воен. — Дълговременна огнева точка. ДОФА хим. — Диокснфенилаланин. доц. — доцент (със собствено име). ДОЦЗ — Държавен оловно-цинков завод. ДП хим. — Далапон. ДП [де-пе] воен. — Дс-газациопен пункт. ДП [де-пе] —Демократическа партия (п САЩ). ДП (—) [де-пе], соен.—Детски противогаз (напр.: ДП-6). Дп (—) — Дизелово масло с прибавка (напр.: Дп-8, Дп-11). ДП (—) [де-пе] — Дисков плуг (напр.: ДП-24, ДП-14). ДП [де-пе] — Диспечерски пункт. ДП (—) [де-пе] — Дихателен прибор (напр.: ДП-1, ДП-2). ДП (—) [де-ле] — Дозиметричеп прибор (напр.: ДП4-Б, ДП-1 -В). ДП [де-пе], ср., метал. — Доменно производ- ство. ДП — . .Дунавска правда“ (вестник). ДП—Държавна печатница. ДП-[де-пе] —Държавно предприятие. ДП (—) [де-пе], воен., рус. ДП (Дсгтярева- пехотннй) — За означаване на тип ръчна картечница, конструирана от Дегтярев (напр.: ДП-7, 62-мм). ДПА [де-пе-а] — Дизелов помпен агрегат. ДПА [де-пе-ä], нем. DPA (Deutsche Presse- Agentur) — Информационна агенция на Фе- дерална република Германия. ДПБ [де-пе-бе]—Демократическа партия иа Ботсуана. дпво [де-пе-ве-о], воен. — Дивизия за про- тивовъздушна отбрана. ДДГ [де-пе-ге] — Демократична партия на Гвинея. ДПЖС [де-пе-же-се] — Държавно племенно животновъдно стопанство. ДПЗ [де-пе-зе]—Държавен пивоварен за- вод. ДПЗИ [де-пе-зе-й]—Държавно предприятие за захарни изделия. ДПЗХ [де-пе-зе-хе] —Държавно предприятие за зърнени храни.
57 ДСК ДПК [де-не-häj—До^лавен полиграфически комбинат. ДПК [де-пе-ка], м. и (разг.) ср. {член, -то) —- Държавен промишлен комбинат. ДПК [де-пе-ка), остар. — Държавна планова комисия. ДПК — Държавна племенна книга. ДПМ [де-пе-ем], воен.. рус. ДПМ (Дегтярева- пехотннй модернизированнмй пулемет) — За означаване на модернизирана ръчна 7.62 мм картечница, създадена от Дсгтярев. ДПМЕА — Дирекция за поддържане и мон- таж на електромедицинска апаратура. ДПН биохим. — Дифосфопиридин куклеотид. д.п.н. —доктор на педагогическите науки (със собствено име). ДП на БСК — Демократическа партия на Брега на слоновата кост. ДПО [де-пе-о] — Димитровска пионерска орга- низация. ЬДПО ..Септемврийче“. ДПП [де-пе-пе]—Държавно полиграфичес- ко предприятие. ДПП [де-пе-пе] — Държавно производствено предприятие. ДПП [де-пе-пе] —Държавно промишлено пред- приятие. ДПР остар. —Държавенплеменен разсадник. ДП—Р воен. — Диспечерски пункт за радио- свръзка. ДПРС [де-пе-ер-ес], воен. — Далечна привод- яз радиостанция. ДПС — Демократическа партия на Сейшел- ските острови. ДПС [де-ле-се] — Детска педагогическа стая. ДПСД |де-ле-се-де]—Допълнителна проектно- сметна документация. ДПСП [де-пе-се-пе] — Държавно пласментно снабдително .предприятие. ДПТ [де-пе-те] — Държавно предприятие за туризъм. дпт — диоптрия (единица за пречупвателна способност на оптическа системз). ДПТК |де-пе-те-ка] — Държавен памуко- текстилен комбинат. ДПУ [де-пе-у] — Държавно предприятие за услуги. ДПУ [де-пе-yj — Държавно противопожарно училище. ДПФ [де-пе-фе] — Държавен поземлен фонд. ДР — Демократична република. Д ДР Виет- нам. ДР |де-ре], мн. — Допълнителни резервни електрозахранващи линии. д-р — доктор (пред собствено име). >Р- — другар, другарка (пред собствено име), др. — други (обикн. в съчет. и др.) . д. р. муз. — дясна ръка. ДРА —Демократична република Афганистан. Ярем. . . — Драматичен (като първа състав- на част па сложносъкратспи думи, напр.: лрамкръжок. драмсъстао, драмтеатър). ДРВ [де-рс-ве] — Демократична република Ви- етнам. др.гр. — древногръцки. др. -евр. — древноеьрейски. ДРК [де-ре-ка] — Държавен радиоквартет. А ДРК „Аврамов**. ДРК |де-ре-ка] — Държавен ремонтен ком- бинат. Д ДРК ..канцеларски машини". ДРКА (де-ре-ка). мн.. еоен. — Днвкзнонни ракетни катери. ДРМ [де-ре-ме] — Демократична република Мадагаскар. ДРНС — Димитровски районен нареден съ- вет (в София). ДРО (де-ре-о], истор. — Добруджанска ре- волюционна организация (1925 —1940). ДРО [де-ре-о] —Държавен радисорксстър. ДРП [де-рс-пе] — Държавна републикан- ска партия (в Пуерто Рпко). ДРПП [де-ре-пе-пе]'— Движение за реорга- низация на Партията на пролетариата (в Португалия). ДРС Цс-ре-сс] — Държавно рибовъдно сто- панство. ДРСТП — Демократична република Сан-То- ме и Принсипн. ДС — ,.Девети септември“ (вестник). ДС воен. — Дегазаиионна станция. ДС соен. — Дежурен по свръзки. ДС (—) [де-се] — Дизелово специално гориво или масло (напр.: дС-8, ДС-11). ДС - Дп рекцнонен съвет. ДС — Диспечерска служба. ДС електрон. — Дмфс-peiциална система. ДС — Държавен съвет. ДС [де-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Дър- жавна сигурност. ДС — Луминесцентна лампа за дневна светли- на. ДСГОП остар. — Дирекция за стопански гри- жи н обществена предвидливост. ДСДП — Датска социалдемократическа пар- тия. ДСЗ [де-се -зе] — Държавен стъкларски завод. ДСЗМ [де-се-зе-ме], остар. —Държавна служ- ба за законодателна метрология. ДСИ [де-се-й] — Държавен стенографски ин- ститут. ДСИ [де-се-й] — Държавна санитарна инспек- ция. ДСИ [де-се-й] —Държавна система за осигу- ряване единство на измерванията. ДСК [де-се -ка] — Домостроителен комбинат; вж. ДК- ДСК изч. техн . — Дума за състояние на кана- ла. ДСК [де-се -ка] — Държавен стопански комби- нат. ДСК [де-се-на] — Държавен стопански ком- плекс. КДСК „Отдих и туризъм". ДСК [де-се-ка] — Държавна сортова комисия. ДСК [де-се -ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — 1. Държавна спестовна каса. 2. Сградата, в която се помещава управле- ние или клон на Държавна спестовна каса.
дско ДС KO — Демократически съюз на Коморски- те острови. ДС—КХ хим. — Двуосновна сол на калциевия хнпохлоряд. ДСМО [де-се -ме-6] — Държавно строително монтажно обединение. ДСН [де-се -ке], остар. — Държавен съвет за наука. д.с.н. — доктор на селскостопанските науки (със собствено име). ДСНК [де-се-не-кй] — Дом на съветската наука и култура. ДСНМ [де-се -не-ме], м. и (разг.) ср. (член. - то). истор. — Димитровски съюз на народната младеж (1949—1953). — Произв.: десенемйст, десенемпстка, десе- немйсткн. ДСНП — Датска социалистическа народна пар- тия . ДСН4> изч. техн. — Дизюнктявна съвършена нормална форма. ДСО [де-се-о], ж. и ср. — Доброволна спортна организация. ДСО [де-се -о] — Държавен симфоничен орке- стър. ДСО [де-се -о] — Държавна стопанска органи- зация. ДСО [де-се -о], ср. (разг. член, -то, мн. -та) — Държавно стопанско обединение. ДСО [де-се-ö], ср. (разг. член, -то) — Държавно строително обединение. ДСП изч. техн. — Дума за състоянието на програмата. ДСП [де-се -пе] — Държавно стопанско пред- приятие. ДСПК [де-се-пе-ка] — Държавен санитарен противоепидемичен контрол. ДСС [де-се -се] — Държавна сортоподдържаща станция. ДСС [де-се -се], ср. (разг. член, -то) — Държав- но семепроизводно стопанство. ДССНИИ —Добруджански селскостопански научноизследователски институт. ДССР — Далекоизточна съветска социалисти- ческа република. ДСУ [де-се-у] —Държавно строително управ- ление. ДСУ [ де-се -у] — Държавно стопанско управ- лен не. ДСФ [де-се-фе] — вж. ДФС. ДСФН [де-се -фе не] — Демократичен съюз на финландския народ. ДСШ (де-се-ше], ж. и ср. (разг. член, -то) — Детска спортна школа. ДСШ (—) [де-се -ше] — Дизелов двигател със самоходно шаси (напр.: ДСШ-14, ДСШ-30). ДТ (—) [де-те] — Дизелов трактор (напр.: ДТ-20. Д'Г-54). ДТ [де-те] — Дипломатическо тяло (за дър- жавни представителства, които имат дипло- матически статут). ДТ — „Добруджанска трибуна“ (пестиш:). ДТ [де-те], ооен., рус. ДТ (Дегтярева таиковмй пулемет) —За означаване на танкова кар- течница, конструирана от Дегтярев. ДТА [де-те-ä], физ. — Диференциално-терми- чен анализ. ДТИ (—) [де-те-й] — Искроз диатер.мичен апа- рат (напр.: ДТИ-3). ДТК [де-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Държавен текстилен комбинат. ДТК [де-те-ка] —Държавен технически кон- трол. ^Правилник за ДТК- Инспекция за ДТК. ДТК [де-те-ка], л. и (разг.) ср. (член, -то) — Държавен тютюнев комбинат. Дтка воен. — Дивизион торпедни катери. ДТКС [де-те-ка-се] — Държавен технически контрол по строителство (главна инспекция). ДТЛ [ле-те-ел], електрон.—Диоднотранзистор- на логика. ДТЛ (—) [де-те-ел] — Лампов диатермичен апарат (напр.: ДТЛ-2). д.т.н. — доктор на техническите науки (със собствено име). ДТНБ биохим. — Дитиобис-р-нитробензоена киселина. ДТО [де-те-ö] ,ос/пар. — Дирекция на трам- ваите и осветлението. ДТО [де-те-ö] — Държавно търговско обеди- нение. ДТП [де-те-пе] — Държавно транспортно пред- приятие. ДТП [де-те-пе]—Държавно търговско пред- приятие. ДТРД [де-те-ре-де], ед. н мн ., техн. — Двукон- турен турбореактивен двигател. ДТС-КХ хим. — Двутретиосновна сол на кал- циевия хипохлорид. ДТСП [де-те-се -ле] — Държавно търговско стс- панехо предприятие, Д ДТСП „Зооеет- снаб". ДТШ [де-те-ше) —Държавна театрална школа. ДУ електрон. — Дистанционно управление. ДУИ — Джамаат-ул-Улема-и-Ислям (Либе- рално-религиозна партия в Пакистан). ДУИ [дуя] — Държавно управление за инфор- мация. ДУК изч. техн. — Дума за управление нз ка- нала. ДУПП —Държавно учебно производствено предприятие. ДУР [дур]. автом . — Апаратура за осъще- ствяване на дистанционно управление на радиотелефон. ДФ хим. — Дифосфат. ДФА [де-фе-а]—Държавен фотоархив. ДФДТ хим. — Дяфлуордифенилтрихлор.метил- метан. ДФЗ [де-фе-зс], м. л (разг.) ср. (член.- то) — Държавен фуражен завод. ДФК [де-фе-ка] — Държавен финансов кон- трол (дирекция).
59 EAM ДФК [де-фе-Kä]. ж.’ и (paar.) ср. {член, -то) — Държавен фуражен комбинат. д.ф.н. — доктор на фармацевтическите нау- ки (със собствено име). д.ф.н. — доктор на физическите науки (със собствено име). д.ф.н. — доктор на филологическите науки (със собствено име). д.ф.и. — доктор на философските науки (със собствено име). ДФП хим. — Днизопропилфлуорфосфат. ДФП [де-фе-пе] — Държавен физкултурен план, ДФС [дс-фе-се] — Дружество за физкултура и спорт. ДДФС „Слсеня“. ДФФ хим. — Диязопрспилфлуорфосфат. ДФФ-ВО — Демократичен фронт на франко- фоните в Брюксел — Валонско обединение. ДФФД хил<. — Дифенил-р -фенилендиамнн. ДФХ [де-фе-ха], хим. — Дннитрофеиилхидра- зон. ДХЕ хим. — Дихлоретан. ДХЗ [де-хе-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Държавен химически завод. ДХЗ [де-хе-зе], м. и (разг.) ср. (член. -то) — Държавен хладилен завод. ДХК хим. — Дихлоралкарбамид. ДХК [де-хе-ка]. м. и (разг.) ср. {член, -то) — Държавен химически комбинат. ДХК [де-ке-ка], м. и (разг.) ср. {член, -тс) — Държавен хранителен комбинат. ДХМл-н.и. . рус. ДХМ (Дихлоралъмочевина) — Дихлоралкарбамид. д.х.н. — доктор на химическите науки (със собстзено име). ДХПК хим. — Дихло; пропионоза киселина- ДХУ [де-хе-у] — Държавно хореографе! о учи- лище. ДХФИФ биохим. — Дихлорфенолиндофенол. дцг — дециграм (с цифра). ДЦДА хим. — Дициандиамид. ДЦЗ [де-це-зе] —Държавен целулозен завод. ДЦЗ [де-це-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Държавен циментов завод. ДЦК [де-це-кй] — Държавен циментов комби- нат. дцл —децилитър (с цифра), дцм — дециметър (с цифра). ДШ [де-ше], еоен. — Дстонпращ шнур. ДШ (—) [де-ше], воен. — Малка димна шашка (напр.г ДIII-11). ДШВИ [де-ше-ве-й], елекпр.—Домакински шнур с шланг и винклитова изолация. ЬШнур ДШВИ. ДШК [де-ше-ка]. соен .. рус. ДШК (Дсгтярева и Шпагииа крупнокалиберншй пулемет) — За означаване на голямокалнбърна зенитна картечница, конструирана от Дегтярев н Шпагин. ДШК [де-ше-ка]. еоен. . рус. (Станковьш пуле- мет — В . А . Дегтярев, Г. С . Шпагин, К«лес- никоз) — За означаване на 12.7 -.м м картеч- ница. конструирана от Дегтярев, Шпагин, Колесяиков. дълб. — дълбочина (пред цифра), дълж. — дължина (пред цифра). Дървопласмент м. — Държавно предприятие за пласмент на дървен материал. държ. — държавен. д.ю.н. — доктор ка юридическите науки (със собствено име). дюс - д отско-юношески спорт. Е Е (—) електр. — В Марката на гетннакс за електротехнически цели (напр.: Е-1, Е-1-1. Е -2, Е-2 -1). Е (—) — В марката на екскаватор (напр.: Е-153, Е-304). Е (—) — В марката на съветски експеримента- лен самолет (напр.: Е-66, Е-266). Е (—) — За означаване на електрическа го- тварска печка (напр.: Е-441). Е електр. — Електрод. Е метал., рус. 3 (Злсктрорунд нормальньгй) — Нормален слектрорунд (в марката на абра- зивни (шлифовъчни) инструменти кри озна- чаване състаза на абраалва) Е (—) био.1. — Ензим (напр.: Е 30). Е — Показател за средния брой на етажите на ж 1ищцяити сгради. Е (—) електр. — В марката на текстолит за електроизолационни цели (напр.: Е-1). Е (—) — За означаване на ръчно преносим трансформатор, предназначен за извършва- не на електрозаварки с всички видове елек- троди. ЕАА, онгл. ЕАА (European Athletic Associa- tion) — Европейска асоциация пз лека атлетика. ЕАБ [еаб] — Експеримента.! но-асортнментна база. &ЕАБ на ДСО ..Текстил". ЕАЗ [еаз] — Електроапаратурсн завод. ЕАК [еак], гръц. EAK (lEfrvixi 5.АуротЕ/.6 Ко-ща)— Национална земеделска партия (в Гърция). ЕААК, англ. ЕААС (East African Airways Cor- poration) — Източноафриканско сдруже- ние на въздушните линии. ЕААП, англ. ЕААР (European Association t»f Aunimal Production) — Европейска асоциа- ция за животинските продукти; ФЕЗ. ЕАМ [сам], грьц. Е AM (:EÄXip:x6v ’AzrXivIHptD's- ixiv — Национален освободителен фронт на Гърция (1941 —1947).
ЕАП 60 ЕАП [ейп], електр. — Електронно-акустиче- ски преобразовател. ЕАСИТ [еасйт] — Единна автоматизирана си- стема за информация в транспорта. ЕАСМ [еасм] — Единна автоматизирана съоб- щителна мрежа. ЕАСТ [еаст] — Европейска асоциация за сво- бодна търговия (икономическа групировка на западните държави). ЕАТС — Електронна автоматична телефонна станция. ЕБ еоен. — Евакуационна болница. Е-Б — • За означаване на едностъпални цен- тробежни помпи с бензинови двигатели. ЕБ хим. — Етнлбутмлацетатен (разтворител). ЕБ (—) метал., рус. ЗБ (злектрорукд белнй)— Бял електрорунд (в мерната на абразивни (шлифовъчни) инструменти при означаване състава на абразнва). ЕБС — Единна библиотечна система. ЕБС — Експериментална база по свиневъд- ство. ЕБЮ, англ. EBU (European Broadcasting Uni- on) — Европейски съюз за радисг.редава- ния. ЕВ (—) [е-ве] — Електрокар високоповдигач (напр.: ЕВ-738, ЕВ-345, ЕВ-210, ЕВ-717, ЕВ-738). ЕВ — Елпром „Варна“. еВ физ. — електронволт (единица за енергия). евакопрнемникм.,еоен.—Евакуационен прием- ник (подвижно медицинско учреждение, кое- то приема ранени с цел евакуация). евахпункт м , воен. — Евакуационен пункт. ЕВГ (—) [е-ве-ге], рус. ЗВГ (екскаватор вскрн- шной на гусеиичном ходу) — За означаване на тип екскаватор (напр.: БВГ-15). ЕВЗ [е-ве-зс] — Електровакуумен завод. ЕВМТ — Единна външна митническа тарифа на страните—членки на Европейската ико- номическа общност. евр. — еврейски. евр. — европейски; европ. Евратом м. — Европейска общност за атомна търговия. Евробанк ж., фр. Eurobanque (Banque com- merciale pour l’Europe du Nord) — Търгов- ска съветско-френска банка. Еаровизия ж. — Европейска телевизия (между- народна система за обмен на телевизионни предавания). евродолари — Авоари по сметки в долари в неамерикански банки извън пределите на САЩ (предимно в Европа). европ. — европейски; евр. Еврофйма ж. — Европейско дружество за фи- нансиране на покупки на железопътни съо- ръжения и материали. ЕВС — Европейска валутна спогодба, евф. — евфемистичен. егвп. — египетски. ЕГН [е-ге-ен] — Единен граждански номер. ЕГЦ [е-ге-це], мн. (разг. мн. -та), рус. ЗГЦ (Злектролитньге герметизированнме иллин- дрячнме кондензатори) — Електролитни херметизирани цилиндрични кондензатори. ЕД мед. — Епилационна доза (рентгенова до- за при лечение). ед. — единица. ед. грам- —единствено (число). ЕДА [еда], гръц. ЕДА (-EvieTa iT,jicx;aiiz7/?Afl- етЕр«)—Единна демократическа лява партия. ЕДА [е-де-а] — Електронен диференциален анализатор. ЕДЕК [едек] м., гръц. (ЕДЕК ’Evtata Д-. р&храши ’Evwjji Кътгр:«*;) — Единно демократично обе- динение на кипърците. ЕДИМз електр. —Едностранна дължинно- им - пулсна модулация с нсменение на зздння фрснт на импулса. ЕДИ.Мп електр. — Едностранна дълживно- июпулсна модулация с изменение на пред- ния фронт на импулса. ЕДМ (—) [с-де-ем] — Електронна диагностич- на машина (напр.: ЕДМ-1). едискр. грам. — еднократен (начин на дей- ствие при глагола). ЕДНФ ос map. — Единен демократичен нацио- нален фронт (в Северна Корея). ЕДОН [едон], ж. и м.. гръц. EÄON (Ешаса Дир- схраихи OpYdvüia-j NecX^Uc )—Единна демократи ческа организация на младежта (в Кипър) ЕДОФ [едсф] — Единен демократичен отече. ствен фронт (в Корейската народнодемо- кратична република). ЕДС [е-де-ес], физ. — Електродни» «ца спла- ЕДСАК [едсак], англ. EDSAC (Electronic. Discrete Scqueniial Automatic Computer) — За означаване на вид електронна изчисли- телна машина. ЕДСД икон. — Единна държавна система на деловодство. ЕДТА хим. — Етнлендиаминтетраацетат. ЕДТК хим. — Етилендиаминтетрасцетна ки- селина. ЕДУ — Електродомакински уреди (стопански комбинат). ед. ч. грам. — единстве но число; в», ед. ЕЕ — В емблемата на държавен стопански комбинат „Елпром-Енерго“. ЕЕ — В емблемата на завод „Елпром“ —Елхо- во (предприятие за производство на елек- троавточасти). ЕЕГ [е-е-ге], мед. — Електрсенцефалограма. ЕЕГ мед. — Електрсенцефалограф. ЕЕЗ (—) електр. — Елемент електрозах рак- ващ (напр.: ЕЕЗ-1). ЕЕС [е-ес] — Електроенергийна система. ЕЖСФ икон. — Единна журнално-ордерна счетоводна форма. ЕЖПБ [е-же-пе-бе], боен. — Експлоатацио- нен железопътен батальон. ЕЖПП ( е-же-пе-ле], еоен. — Експлоатационен железопътен полк.
в1 електр. ЕЖПР [^-же-пе-pä], воен. — Експлоатационна железопътна рота. ЕЗ (—) [е-зе] — Електролитна заточна шлифо- въчна машина (напр.: ЕЗ-101). ЕЗ [е-зе] — Електромоторен завод, е», геогр. — езеро (със собствено име), ев. — език (с прил. име). Д френски ез. езикозн. — езикознание. ЕЗСТ [е-зе -се -те], икон. — Европейска зона за свободна търговия. ЕИ — Електроимпулсатор. ЕИ — Електроннтегратор. ЕИ библ. — Експрес-информация. ЕИБ [ейб] — Европейска инвестиционна бан- ка. ЕИЕ — Единен информационен език. ЕНК [енк] — Европейска икономическа ко- мисия. ЕИМ [ейм], ед. и мн . лс. и (разг.) м. (член. - ът, -а) — Електронноизчислителна машина. ЕИМ — Етнографски институт с музей (при Българската академия на науките). ЕИО [ейо] — Европейска икономическа общ- ност (създадена от Франция, ФРГ. Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург). ЕИТ [ейт] — Електронноизчислителна техни- ка. ЕИЦ [ейц], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) — Електронноизчислителен център. Efi-Би-Сн, англ. ABC (American Broadcasting Company) — Американска радиопредавател- на компания. Efi-Би-Ем, англ. ABM (Anti-Ballistic Missi- le) — Система за противоракстна отбрана. ЕК [е-ка], строиш. — Едроразмерен кофраж. ЕК (—) [е-ка] — Електронен автоматичен ком- пенсатор (напр.: ЕК-104). ЕК [е-ка] — Електронен комутатор. ЕК [е-ка] — Енергиен комбинат. ЕК (_) [е-ка] — Киселиноустойчив емайл (напр.: ЕК-36). ек*. — еквивалент. екват. — екваториален. ЕКГ [г-ка-ге], ж. и (разг.) ср. (член, -то), мед. — Електрокардиограма. ЕКГ (—) [е-ка-ге], рус. ЗКГ (Зкскаватор карь- ерний на гусеничном ходу) — За означава- не на кариерен гъсеничен екскаватор (напр. ЕК.Г -4). ЕКГГ [е-ка-ге-ге], мед. — Елсктрокардиога- строграма. ЕКД [с-ка -де], мед. — Единична кожна доза (рентгенова доза при лечение). ЕКЕ, англ. ЕСЕ (EconomicCommiSsion for Eu- ropa) — Икономическа комисия за Европа. ЕКЗ [г-к а-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Електрокарен завод. •к». — екземпляр (след цифра). ЕКИП [екип] — Експедиция за комплексно историческо проучване. ЕКК [е -ка-ка] — Европейска консултативна комисия. ЕКМ (—) [е-ка -см] — Едностранно кантосдеп- вага.а машина (напр.: ЕКМ-11). ЕКНМ [е-ка-не-ме] — Единен класификатор на населените места в Народна република Бъл- гария. ЕКОСОС [екосос], рус. ЗКОСОС (Зкономиче- ский и соцмальннй совет ООН) — Иконо- мически и социален съвет при ООН. ЕКП [е-ка-пе] — Европейска конфедерация на профсъюзите. ЕКП [е-ка -пе] — Египетска комунистическа партия. ЕКП [е-ка -пе], икон. — Единен класифика- тор на продукцията. ЕКП [е-ка-пе] — Еквадорска комунистическа партия. ЕКП-ВКГ икон. — Единен класификатор на промишлена, селскостопанска и горска про- дукция — Висши класификационни групи- ровки. ЕКПОУ [ек-по-у] — Единен класификатор на предприятията, организациите и учрежде- нията в Народна република България. ЕКР (—) [е-ка-ер] — В марката на електро- компресор, изработван в Румъния (напр.: ЕКР-350). ЕКС [е-ка-се] — Еврейски комунистически съюз. ЕКС [е-ка-се] — Единна каталожна система. Експо (—)—Експозиция (световно изложение, напр. Експо-70, Експо-75). Експрестранс м., остар. — Външно транс- портно предприятие. ЕКУ [еку] — Единен класификатор на учреж- денията. Е КУП [екуп] — Единен комплект от универ- сални приспособления (за ремонтна рабо- тилница). ЕКФФП, англ. ECFFP (European Commission- on Forestry and Forest Products) — Евро пейска комисия по горите и горското про- изводство. ЕЛ ед. и мн., техн. — Ламелни елементи. ЕЛ (—) [ел], ед. и мн. — Лентови елеватори (напр.:ЕЛI,ЕЛ2,ЕЛ3,ЕЛ4). ел... — Електрически (като първа съставна част на сложно съкратени думи, напр.: ел- бюро, елинсталацня, елтабло, елуреди); еле- ктро.... ел. — електрически, електро. ЕЛ АЛ [ел-ал], мн., англ. EL AL (Istrael Airlines) — Израелски въздушни линии. ЕЛАС [елас],гръц. ЕАА2 (SÄAT|vix6c Aaixog 1Атсв- ) — Гръцка народноосво- бодителна армия (1941 — 1945). Елбйо (—) м. — Електрически апарат за из- следване на биохимическата характеристи- ка (напр.: Елбио-1). ЕЛДО [елдо], англ. ELDO (European Laun- cher Development Organisation) — Евро- пейска организация за създаване на косми- чески ракети. ЕЛЕ библ. — Електротехника. електр. — електрически; ел. електр. — електротехника; електротехн. електр. — електротехнически; електротехн.
Елсжтрйм 62 Електрйм-и . мор., под. (Elektrirn) — Полско дружество за външна търговия с електро- технически съоръжения. Ьлектро. . . — Електрически (като първа съ- ставна част на сложносъкратени думи, напр. електроматериали, електростанция, елек- троснабдяване, електроцентрала); ел. . . . Електроекспортимпорт м. — Румънско външ- нотърговско предприятие за експорт и им- порт на електронни и електротехнически произведения. Електроимпекс л. — Външнотърговска орга- низация за внос (импорт) и износ (експорт) на електропромишлени изделия. Електрометйл м. — Електрометалургичен за- вод за производство на стоманени отливки, електромобнл. член, -ът, -а, мн. -и, м. — Елек- трич ески автомобил. Електропроект — Комплексен институт за проучване и проектиране на обекти на елек- трониката и електротехвиката. Електроснаб — Електроснабдяване (пла- сментно снабдително предприятие). Електроснабдяване ср. и м . — Стопански ком- бинат за снабдяване селектрическа енергпя. електротехн. — електротехника; електр. електротехн. — електротехнически; електр. ЕЛИ [ели] — Електронно-лъчев индикатор. ЕЛИА [е-ли -а] —Завод за електрически ин- струменти и апарати. Елка ж. (разг., член, -та, мн. - и) — Електро- нен калкулатор. Елкар (—) м,—Електрокардиограф (напр.: Ел- кар-3). Елконд-76 —Национална конференция по про- блемите на електрическото и кондензатор- но производство (през 1976 г.) Елкооп ж. — Кооперация за електротехни- чески изделия. Елдм Ш (—) — Електроотоплителна шкаф- маса (напр.: Елом Ш-1,5, Елом Ш-2.) ЕЛП (—) [е-ле-пе] — Електропекарна с три фурни (напр.: ЕЛП-3). Елпром м. — Електротехническа промишле- ност (Държавно стопанско обединение за научноизследователска, производствена и инженерингова дейност в областта на силно- токовата електротехническа промишленост. Елпроменерго м. — Стопански комбинат за развойна, проектно-конструкторска и про- изводствена дейност в областта на електро- енергетнчното обзавеждане. ^промкомбинат м. — Промишлен комбинат за производство на електротехнически изде- лия. Елпромкомплект ж. — Инженерингово пред- приятие за проучване, проектиране, ком- плектоване, доставка и монтаж на електрое- нергийни обекти и технологии, ЕЛТ [е-ел-те], електрон. — Електроннолъчева тръба. ЕЛТ (—) (е-ел-те] — Електрообръщателен ти- ган (напр.: ЕЛТ-2). елтер, член. -ът, мн. -и, м. — Електротелфер. Елтерм (—) м., мед. — Български апарат за ултракъсовълнова терапия (напр.: Елтерм 400). ЕЛХ [е -ел-хе] — Електрически хокер (напр.: ЕЛХ-1). Елхим ж. и м. — Фабрика за производство на калциев карбид. ЕМ [е-ем] и [ем], мн., електр., рус, 3M (елек- тролитни е малогабаритние кондензатори) — Електролитни малогабаритни кондензатори. ЕМ — Електромагнит. ЕМ (—) [е-ем] и [ем], електрон. — Електронен автоматичен мост (напр.: ЕМ-104). ЕМ (—) [е-ем] и [ем] — Електронен микроскоп (напр.: ЕМ-3). ЕМ [е-ем] и [ем] — Електронна машина. ЕМ — В емблемата на държавно монтажно управление „Енергомонтаж“. ЕМ (—) [е-ем] и [ем] — Етажерка за материа- ли (напр.: ЕМ-105). ЕМ (—) [е-ем] и [ем] — Микроелектродвигател (напр.: ЕМ 6/4). ЕМ (—) [е-ем], рус. 3M (Зкскаватор многоков- шовмй) — Многокошов багер (напр.: ЕМ- 512 А). ЕМА [ем-ä] — Електрически машини и апара- ти (учебна дисциплина в техникуми и висши учебни заведения). ЕМА [ема], м. и ж. — Завод за електронно- мед цинска апаратура. ЕМГ [и-ем-ге], икон. — Единичен мрежов гра- фик.е ЕМГ [е-ем-ге], мед. — Електромиограма. ЕМИ — Електромузикални инструменти. ЕМИД (—) [емйд]. рус. ЗМНД (Злектромагпит- нмй индуктивнь|й дефектоскоп) — Електро- магнитен индуктивен дефектоскоп (напр.: ЕМИД-2). ЕМК хим. — Етилметакрилат. ЕММ — Електромагнитна маса. ЕМО [емо], м. и(разг.) ср. (член, -то) — Енер- гомеханнчен о тдел. ЕМО [емо]—Машина за електромеханична обработка (напр.: ЕМО-250). ЕМОС [емос], истор. — Единен младежки об- щоученнчески съюз (1945—1947). ЕМП [е-ем-пе], ед. и мн., физ. — Електро- магнитни полета. ЕМП (—) [е-ем-пе] — Електромайка за пиле- та (напр.: ЕМП-500Р). ЕМУ [е-ме-у], ед. и мн ., електр, — Електро- машинен усилвател. ЕМУ [е-ме,- у] — Електромонтажно управле- ние. ЕМХ хим. — Етилмеркурихлорид. ЕМЦ [е-ем-це], електр. — Електромеханична централизация. ЕН (—) [е-ен] — Електрокар-нископовдигач (напр.-. ЕН 136, ЕН 153, ЕН 131.2, EH 116). ЕНА [ена], англ. ENA (Ethiopian News Agen- су) — Етиопска информационна агенция. Ен-Би-Сй, англ. NBC (Nation al Broadcasting Company) — Национална радиопредавател-
на и телевизионна компания (в САЩ). EHE библ. — Енергетика, енергомашинострое- не. енерг. — енергетичен. енерго. . . — Енергетичен, енергиен (катопър- ва съставна част на сложносъкратени ду- ми, напр.: енергообединение, енергомонтаж). Ен^ргоимпекс л. — Външнотърговска орга- низация за внос (импорт) и износ (експорт) на въглища, електроенергия и електропро- води. Енергомонтаж м. — Държавно управление за монтаж на енергийни обекти. Енергопроект м. — Научноизследователски проектно-проучвателен институт по енергий- но строителство. Ея^ргоремонт м. — Стопанско обединение за ремонт на енергийни обекти. Енергостронмонтаж м. — Държавно управле- ние за строителство и монтаж на енергийни обекти. Енергохндропроект м. — Комплексен инсти- тут за проучване и проектиране на хидротех- нически съоръжения. ЕНИАК [ениак], м. и ж ., англ. ENIAC(Elec- tronic Numerical Integrator and Computer) — Електронна цифрова автоматична сметач- на машина. ЕНОК [евок], мн. — Европейски национални олимпийски комитети. ЕНР [е-не-ре], мн., икон. — Единни норми и разценки. ЕНФК [е-не-фе-ка] — Единен национален фронт на Камбоджа. енцнкл. — енциклопедичен. ЕО — Ежедневно обслужване (техническо об- служване на машини в Българската народна армия). ЕО електрон. — Електронен осцилограф. ЕО — Естраден оркестър. ЕОБРТ — Естраден оркестър на Българското радио и телевизия. ЕОВС [еовс], м. — Европейско обединение за въглнща и стомана. ЕОД [ебд], изч. техн. — Електронна обработ- ка ва данни. ЕОЗР — Европейска и средиземноморска орга- низация за защита на растенията. ЕОИ мат. — Електронна обработка на инфор- мация. ЕОКА [еока], гръц. ЕОКА (:Е9л-1хй lOp^dvtoau Кмпр.ю? 'lAvinvurtav) — Национална организа- ция на кипърските борци. ЕОКК — Европейска организация за контрол на качеството. ЕОК.ТР — Естраден оркестър при Комитета за телевизия и радио. ЕОП [еоп]. електрон. — Електроннооптиче- ски преобразовател. ЕОПО [е-о-пе-о] — Единна общественополн- тнчсска организация. ЕОПО ОФ — Единна общественополитическа организация Отечествен фронт. ЕОС [еос], л. и ср. — Европейско отбранител- но общество. ЕОФ [еоф], м. — Европейски освободителен фронт (фашистка организация във Федерал- на република Германия). ЕОЯИ — Европейска организация за ядрени изследвания. ЕП воен. — вж. евакоприемник. ЕП — Едностъпална центробежна потопяема помпа за замърсени води. ЕП [е-пе] — Експериментално предприятие. ЕП (—) [е-пе] — Електрическа готварска печ- ка (напр.: ЕП-61). ЕП [е -пс] — Електронен потенциометър. ЕП — Е ллн Пелин (за съкратено означаване- името на града). Л Победи отборът на „Лев- ски" (£П). ЕП (—) |е-пе] — Платформен електрокар (напр.: ЕП 100, ЕП 006, ЕП 011, ЕП 00U ЕП 026, ЕП 018). ЕП (—) [с-пе], електр. — В марката на стък- лотекстолит със свързващо вещество епок- сидна смола (напр : ЕП-1, ЕП-2). ЕПАС [епас] — Експериментален полет (Апо- ло — Съюз“. ЕПГ (—) [е-пе-геУ рус. ЗПГ (Зкскаватор на понтонно-гусеничном ходу) — Понтонно-гъ - сеничен екскаватор (напр.: ЕПГ-1). ЕПЖБ [е-пе-же-бс], мн., строиш. — Едропа нелнм жилищни блокове. ЕПЖС [е-пе-жс-сс], строит. — Едропанелно жилищно строителство. ЕПЗ [е-пс-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Електропорцеланов завод. Епи (—) м. — Епископ (напр.: Епи-70). ЕПК [е-пе-ка], м. и ж ., строит. — Едропло- шен кофраж (система в строителството). ЕПК [с-ле-ка], строит. — Едроразмерен пре- местваем кофраж. ЕПК [е-пе-ка] — Експертно-проверовъчна ко- мисия. ЕПК [е-пе-ка], техн. — Електропневматичен клапан. ЕПЛ [е-пе-ел], воен. — Ескадрилна подводна лодка. Епокса (—), техн. — Епоксидна смола (напр.г Епокса ... 1). ЕПП (—) [е-пе-пе], електр. — Електропневма- тичен преобразовател (напр.: ЕПП-2). ЕПР [е-пе-ер], електрон. — Електронен пара- магиитен резонанс. ЕПРА (—) [епра], м. и ж. — Електронен пи- шещ автомат с разширени функционални възможности (напр.: ЕПРА-1). ЕЛС [е-пе-се] — Европейски платежен съюз (кредитна организация на западноевропей- ските страни). ЕПТ електрон. — Еднолреходен транзистор. ЕПУ, нем. EPU (Europäische Parlamentari- sche Union) — Европейски парламентарен съюз. ЕПФ [е-пе-фс] —- Експлоатация на пристани- щата и флота (специалност в техникум по корабостроене и корабоплаване — Варна).
£ПЦ 64 ЕПЦ [е-яе-це] — Електрическа пожарссъоб- щнтелна централа. ЕПЧ [е-пе-че], ед. и мн ., физ. — Електроно- пренасящи частици. ЕР — В емблемата на завод „Електрик“ — гр. Радомир. ЕР електрон. — Електронно реле. ЕР (—) [ер], рус. ЗР (Зкскаоатор роторний) — Роторен екскаватор (налр.г ЕР-5). ЕРВ (—•) [е-ер-ве] — Електроръчен вентила- тор (напр.: ЕРВ-49 г). ЕРГ [е-ер-ге], мед. — Електроретинограма. ЕРД [е-ер-де] — Електроракетен двигател. ЕРЕ [ере], м. и ж., гръц. ЕРЕ (iEO-vw) Р^сак- «Gxixr, TEveoE;)—Национален радикален съюз (партия в Гърция). ЕРО [еро] — Европейска регионална органи- зация; МКСП. ЕрПИ [ерпй], рус. ЕрПИ (Ереванский поли- техничсский институт) — 1. Еревански по- литехнически институт. 2. В марката на електромобил, създаден в този институт (напр.: ЕрПИ-l, ЕрПИ-2). ЕРСК [е-ре-се -ка] — Единна републиканска спортна класификация. ерст физ. — ерстед (след цифра). ЕРЦ [е-ре-це], м. и (разг.) ср. (член, -то) —• Електроремонтен цех. ЕС [ес] — Едностъпални центробежни само- засмукващи помпи. ЕС (—) [ес] — Електрокар-самосвал (напр.: ЕС-301, ЕС-305). ЕС (•—) [ес] — 1. Универсална електроиноиз- • числителна система —българска електронна машина от Единната серия (напр.: ЕС-1020). 2. Външно запомнящо устройство на маг- нитна лента — част от тази машина (напр.: ЕС-5012). ЕСА — Елемент за слухов апарат. ЕСАКП — Единна система за атестиране ка- чеството на продукция. ЕСГРАОН [есграои], м. (разг. член, -а) и ж. — Единна система за гражданска регистра- ция и административно обслужване на на- селението. ЕСГРАУН [есграун], м. и ж. — Единна систе- ма за гражданска регистрация и администра- тивни услуги на населението. еедек м.. истор., рус, зедек (ссц.чал-демократ) — Социалдемократ (член на социалдемокра- тическата партия в Русия). ЕСДН — Единна система за динамични нор- мативи. ЕСДП [е-се -де-пе] — Електростоманодсбивно производство. ЕСДРП [е-се-дс-ре-пс] — Европейска социал- демократическа работническа партия. ЕС ЕИМ [ес еня] — Единна система (наимено- вание на серия електронноизчислителни ма- шини). есер, член, - ът, -а. мн. -и. м., истор., рус. (социалист-революционер) — - Соииа- лнст-революкионер (член к-.; партията на ссцнал истяте-ревслк. пионери). — Произв.: есерка, есерски. Ес-Ес остар., нем. SS (SchutzstaKel) — Отре- ди за охрана — войска със специално пред- назначение в хитлеристка Германия; СС. ЕСК [е-се-ка]—Единен селскостопански коопе- ратив (в Чехословакия). ЕСК — Ензим-субстратен комплекс. еск. воен . — ескадрен. А еск. миноносец. еск. — ескимоски. ЕСКД [ес-ка-де] — Единна система за кон- структорска документация. ЕСКДА — Европейски спортен клуб на дру- жеските армии. ЕСКОМ [еском], м. и ж. — Единна система за регистрация и отчет на задграничните командировки. Ескпл воен. — Ескадра подводни лодки. ЕСМО [ес.мо] — Единна строителнсмолтажна организация. ЕСМО И И—Единна система за машинна обра- ботка на икономическа информация. ECO [есо] — Европейска стопанска общност (на западните капиталистически страни). ECO [есо] — Единна строителна организа- ция. ЕСОА [есоа] , трансп. — Електрически стрел- ков обръщателен апарат. Есоес [ес-о-ес], SOS [Save our souls — Спасете нашите души. Save our ship—Спасете нашия кораб)— Международен радиосиг- нал за помощ; СОС. ЕСОМАР [есомар], англ. ESOMAR (Euro- pean Society for Opinion and Marketing Research) — Европейско дружество за изу- чаване мненията н търсенето на пазара. ЕСП [е-се -пе] — Единна селскостопанска поли- тика (на Европейската икономическа об- щност). ЕСП [е-се -пе] — Единна социалистическа пар- тия (в Западен Берлин); ЕСПЗБ. ЕСП [е-се -пе], ср. (разг. член, -то) — Електро- снабдително предприятие. ЕСП [е-се-пе], ср. (разг. член, - то) — Енер- гийно стопанско предприятие. ЕСПА [еспа] — Единна система за приборо- строене и автоматизация. ЕСПА (—) [еспа) — Единна система за про- мишлена автоматика (в марката на уреди; напр.: електронен регулатор ЕСПА 06КА, електронен терморегулатор ЕСПА 06КБ09, пневматичен захранващ блок ЕСПА 04ТДО2. еспер. — есперанто. ЕСПЗБ — Единна социалистическа партия в Западен Берлин; ЕСП. ЕСПИ [еспи] — Единна система за профсъюз- на информация. ЕСПИК [еспйк]—Единна система за профсъюз- на информация п контрол в здравеопазва- нето. ЕСПТУ [е-се-пе-те-у] — Единно средно пвNo техническо училище; вж. ЕСПУ. ЕСПУ [е-ее -пс-у] и [еспу]. ср. (разг. член. -то, мн. -та) — Единно средно нолитехим* ческо училище.
65 ЕЦНПКЕЛ ЕСРО [есро], англ. ESRO (European Space Research Organisation) — Европейска ор- ганизация за изследване на космическото пространство. ЕССИ [ессй] — Единна система за социална информация. А Научен център по ЕССИ. ЕССР [е-ес-ес -ер], рус. ЗССР (Зстонская Советская Социалистическая Республика) — Естонска съветска социалистическа ре- публика. ЕСТ библ. - т Естествени науки — математи- ка, физика, химия, геология. ест. — естонски. ЕСТД [ес-те-де] — Единна система за техно- логична документация. Естел (—) [естел] — Електронна единна си- стема за телеобработка на данни (напр.: ЕСТЕЛ-20). ЕСТПП [ес-те-пе-пе] — Единна система за технологична подготовка на производство- то. ЕСУ (—) [есу], електрон. — Електронно сле- дящо устройство (напр.: ЕСУ-2). ЕСУИП [есуйп] — Единна система за управ- ление на интеграционните процеси. ЕСУУД [есууд] — Единна система за унифици- рана управленческа документация. ЕТ (—) [е-те] — Електрокар-влекач с тегли- телно усилие 100 (напр.: ET-511—1, ЕТ- 506-1). ЕТ (е-те], мн., електр., рус. ЗТ (Злектролит- Hbie танталовме кондензатори) — Електро- литни танталови кондензатори. ЕТ(—)(е-те], дус.ЗТ (Зкскаватор траншейнмй) — Траншеен екскаватор (напр.: ЕТ-121). ет. — етаж (с цифра). ЕТА [ета], рус. ЗТА (Зстонское телеграфное агентство) — Естонска телеграфна аген- цк я. ЕТА [ета], исп. ЕТА (Euzkadi ta Azkatasuna)— Съюз на борците за свобода на страната на бас ките. ЕТЗ (е-те-зс], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Електротелферен завод. А ЕТЗ „Янтра“. етиоп. — ет попски. ЕТИС [етйс] — Експертен технико-икономи- чески съвет. ЕТК [е-те-ка] — Европейска туристическа ко- мисия . ЕТН (е-те-не], мн., икон. — Единни трудови норми. ЕТН ( —) [е-те-ен], рус. ЗТН (Зкскаватор тран- шеи ннй навесной) — Траншеен навесен ек- скаватор (напр. ЕТН-122,ЕТН-142,ЕТН-352), етногр. — етнографски. ЕТО [е-те-о]. м . и (разг.) ср. (член, -то) — Експертно-технически отдел. ЕТП [е-те-пе] — Единен технологически про- цес. ЕТР [е-те-ре], рус. ЗТР (Зкскаватор траншей- пйй роторньгй) — Роторен траншеен екска- ватор-каналокопач (напр.: ЕТР-171). ЕТС (е-те-се] — - Единна техническа служба. 5 Речник ни съкращенията ЕТСС — Европейска територия на Съветския съюз. ЕТТ [е-те-те] — Единна транспортна тарифа. ЕТУ (—) [е-те-у], рус. ЗТУ (Зкскаватор тран- шейннй универсальннй)—Универсален тран- шеен екскаватор (напр.: ЕТУ-353). ЕТУП — Единен териториално-устронствен план на Народна република България. ЕУ [еу] — Експлоатационно управление. А I група ЕУ на автомобили. ЕФ биохим. — Електрофореза. ЕФЕ (ефе), исп. EFE (Editorial Falange Es- panola) — Испанска информационна аген- ция. ефр. — ефрейтор (със собствено име). ЕФТА [ефта]. англ . EF.TA (European Free Trade Association) — Европейска асоци- ация за свободна търговия. ЕХ мед. — Епидемичен хепатит. ЕХВ [е-хе-ве], соен. —Електрохимически взри- вател. ЕХГ (е-ха-ге], хим. — Електрохимически ге- нератор. ЕХДА — Електрохидродинамична аналогия. ЕХИТ [ехйт], ед. и мн ., физикохим. — Елек- трохимически източник на ток. ЕХМК хим. — Етилхексилметакрилат. ЕЦ — Единен център (научни обединения на Българската академия на науките и Со- фийския университет). А ЕЦ по история . ЕЦ... — Единен център (като съставна част на инициални съкращения, напр.: ЕЦИ). ЕЦ [е-це] — Едностъпална центробежна цир- кулационна помпа. ЕЦ — Електрическа централа. ЕЦ трансп. — Електрическа централизация. ЕЦБ — Единен център по биология. ЕЦЕЛ (ецел) — Единен център за език и литература. ЕЦИ — Единен център по история. ЕЦИМ [ецйм]—Електронна цифрова изчисли- телна машина; ЦЕИМ. ЕЦИН [ецнн] — Европейски център за изу- чаване на народонаселениею. ЕЦМ [е-це-ем] — Електронно-цифрова ма- шина. ЕЦММ — Единен център по математика- и механика. ЕЦНДП — Единен център по науките за държавата и правото. ЕЦНЗ — Единен център по науките за зе- мята. ЕЦНПК [е-це-не-пе-ка] — Единен център за наука и подготовка на кадри; вж. ЕЦ. ЕЦНПК. . . — Единен център за наука и под- готовка на кадри (като съставна част на ин- ициални съкращения, напр.: ЕЦНПКММ); вж.ЕЦ... ЕЦНПКБМБП — Единен център за наука и подготовка на кадри по биология и ме- дико-биологически проблеми; вж. ЕЦБ. ЕЦНПКЕЛ — Единен център за наука и подготовка на кадри по език и литера- тура; вж. ЕЦЕЛ.
ЕЦНПКИ 66 . .ЕЦНПКИ — Единен център за наука и“под- готовка на кадри по история; вж. ЕЦИ. ЕЦНПКММ — Единен център за наука и под- готовка на кадри по математика в механи- ка; вж. ЕЦММ. ЕЦНПКНЗ — Единен център за наука и подготовка на кадри за науките за земята; вж. ЕЦНЗ. ЕЦНПКП — Единен център за наука и под- готовка на кадри по право; вж. ЕЦНДП. ЕЦН П КФ КС — Единен център за наука и подготовка на кадри по физическа кул- тура и спорт. ЕЦНПКФС — Единен център за наука и подготовка на кадри по физкултура и спорт; вж. ЕЦНПКФКС. ЕЦНПКФС — Единен център за наука й подготовка на кадри по философия и со- циология; вж. ЕЦФС. ЕЦНПКФСН — Единен център за наука й подготовка на кадри по философия и социо- логически науки; вж. ЕЦНПКФС. ЕЦНПКФФТП — Единен център за наука и подготовка на кадри по физика и физико- технически проблеми: вж. ЕЦФ. ЕЦНПКФФТП — Единен център за наука и '■ подготовка на кадри по химия и химяко- технологнчески проблеми; вж- ЕЦХ. ЕЦФ — Единен център по физика. ЕЦФС — Единен център по философия и социология. ЕЦХ — Единен център по химия. Ечихмел и Ечхмел м. — Държавно стопанско предприятие (клон на ДСО „Българско пиво и безалкохолни напитки“) зз изкупуване, обработка и търговия с пивоварен ечемик и хмел. ЕЧУ електр, — Електрическа часовникова уредба. ЕШ — Европейски шампионат. ЕШ (—), рус. ЗШ (Зкскаватор шагзющий) — Крачещ екскаватор (напр.: ЕШ-6/60. ЕШ - 17/75). ЕШП [е-ше-пе], рус. ЗШП (Злектрнческий шпалоподбойник) — Електрическа травер- соподбивна машина. ЕШП (—) [е-ше-ле], метал, рус. ЗШП (Злектро- шлаковмй переплав) — Електрошлаково претопяване. Е1ЦТ [е-ще-те] — Единни щатни таблици ЛЗаплати по Е1ДТ. ж Ж—[же), ед. и мн. , електр. — Железни проводници (напр.: Ж-35, Ж-50, Ж-70). Ж — метал. — Желязо (в Марката на цветни сплави, напр.: БрАЖ9-4). ж. — жени. А Слалом (ж.) . Ски (ж.) . ж. грам. — женски (род). ж. — жители (след цифра). ж. — журнал. жарг. — жаргонен. ЖБ — [же-бе], рус. ЖБ (Жатка безлафетная). Безлафетна жетварка (напр.: ЖБ-4,6). ЖБ воен., осщар. — Жавдармерийски бата- льон. ЖБ (же-бе), прил. — Железобетонен. Д Ж& конструкции. ЖБ -стълбове. ЖБ [же-бе] — Животновъдна база. ЖБИ [же-бе-й], рус. ЖБИ (Завод железобе- тонния изделий) — 1. Завод за железобетонни изделия. 2. Желез°бетонни изделия. ЖБН — [же-бе-бн], рус. (Жатка зернобобо- вая навесная) — Зърнобобова навесна жет- варка (напр.: ЖБИ-3, 5). ЖБр воен., остар. — Жандармерийска бри- гада. ЖБН — [же-ве-ен], рус. ЖБН (Жатка вал- ковая широкозахватиая навесная) — Ши- рокообхватна навесна жетварка (напр.: /КÖН-6). ЖЕК [жек] —Жилищно-експлоатационна кан- т■-.?р;■. жен. - - — женски (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: жепак- тив, женкомисия, жепотговорничьа). Жйвснаб м. —Държавно търговско пред- приятие за снабдяване с разплодни и ра- ботни животни. жив. ст. физ. — живачен стълб (единица за измерване на налягане); ж. ст. (с цифра). Д1лжжив.ст. ЖЙТН м. — Завод за телени изделия, свързоч- ни материали — жици п др. ЖК. жк и ж. к. [же-ка] — Жилищен ком- плекс. Д ЖК „Младост“. ЖКН — [же-ка-ен], рус. ЖКН (Жатка ку- курузная навесная) — Навесна жетварка за царевица (напр.: ЖКН-2,6). ЖКО [же-ка-о] — Жилищно-комунален от- дел. ЖМНП истор., рус. ЖМНП — (Журнал Ми- нистерства народното просвящения) — Спи- сание на Министерството на Народната просвета на Русия (1834—1917). ЖМНР [же-ме-не-ре], фр. JMNR (Jeunesse du Mouvement national de la revolution) — Младеж на националното революционно движение (организация в Конго). ЖМПЛА (же-ем-пе-ла), порт. JMPLA (J и- ventud de Movimento Populär de Liber- tagao de Angola) — Младежка организа- ция на Народното движение за освобож- дение на Ангола. жн (—) [же-ен] — Желязно-никелов аку- мулатор (напр.: ЖН-22, 45).
зам.- ген , ЖН (—) [же-ен], рус. }КН (Жатка панесися) — Навесна жетварка (напр.: ЖН-4 .С). ЖНУ (-) [же-ен-у], рус. ЖНУ (Жатка на- весна« универсальная) — Универсална на- весна жетварка (напр.: ЖНУ-2.6). ЖП ]же-пе], остар., воен. — Жандзрмерий- ски полк. ЖП и жп [же-пе], прил. — железопътен., А ЖП Бюро, жп транспорт, жп управление, жп ресторант, жп завод, жп максврист, жп стрелочник. ЖП [же-пе], член, -то, ср., разг. — Български държавни железници. ЖПБМ воен. — Железопътен батальон за ме- ханизация. ЖПБр воен. — Железопътна бригада. ЖПЗ [же-пе-зе] — Железопътен завод. ЖП К [же-пе-ка], воен. — Железопътен кор- пус. ЖПК [же-пе-ка], м. и (разг) ср. {член. -то) — Животновъдно-промишлен комбинат. жпсвб воен. — Железопътен свързочен ба- тальон. жпсвр воен. — Железопътна свързочна ро- та. ЖПУ [же-пе-у], ср. (разг. член, -то) — Же- лезопътно училище. ЖР (—) [же-ер], рус. ЖР (Жатка рядковая) — Редова жетварка (напр-: Ж.Р -4,6), ж. р. грам. — женски род; вж. ж . ЖРН (—) [же-ер-ея]. рус. ЖРН (Жатка ряд- ковая навесная) — Навесна редова жет- варка (напр.: ЖРН-3,0). ЖРП (—) [же-ер-пе] — Прикачна редова жет- варка (напр : ЖРП-3,6). ЖРС (—) [же-ер-ес], рис. ЖРС (Жатка ряд- ковая скоростная) — Редова скоростна жет- варка (напр.: ЖРС-4 .9 А). ЖС [же-се] — Железопътно строителство. ЖСК [же-се-Käj, .»■ и (разг.) <р. (член, -то) — Железничарски спортен клуб. ЖСК [же-се-ка] — Жилищностроителен ком- бинат. ЖСК [же-се-ка] — Жилищностроителна коо- перация. ЖСР (—){же-се-ер]. рус. ЖСР (Жатка-свопо- вязалка рядковая) — Редова жетварка-сно- повръзсачка. ЖСС [же-се-се]. м . н (разг.) ср. (член, -то) — Железничарски спортен съвет. ж. ст. физ. — живачен стълб (единица за измерване на налягане); жив. ст. (с цифра). ЖФБ [же-фе-бе] — Животновъднофуражна бригада. ЖЦН (—) [же-це-ен] — Навесна царевична жетварка. 3 3 — „Звезда“ (вестник). 3 — Марка зимно дизелово гориво. 3из. — запад. ЗА [зс-ä] — Завод за автобуси. ЗА |зе-а] — Завод за антибиотици. ЗА [зе-з], воен. — Зенитна артилерия. ЗА — Зимно дизелово гориво марка А, пред- назначено за експлоатация на дизелови двигатели при температура не по-ниска от — 10°. з. а. — Заслужил артист (със собствено име). ЗАБ [заб], еоен. Запалителна авиационна бомба. заб. — забележка. забел. — забележка: вж. заб, ЗАВ [зав] — Завод за автоматични везни, згв... — Завеждащ (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: завотдел, завуч.). зав [зав], член, -ът, -а, м. разг. — завеждащ (отдел, секция и лр.). Заводпроект м. — Институт за проучване и проектиране на промишлени обекти. ЗАВС [завс] — Западноафрикански валутен съюз. ЗАвтП к-рид. — Закон за авторското право. зйвуч,чле<. - ъ т, -а, мн. -и, м. остар. — Завеж- дащ учебната част. ЗАГ [зяг] — Завод за автомобилни гуми. А ЗАГ „Г. Димитров". ЗАГ [заг], остар., еоен. — Зенитна артилерий- ска група. загл. — заглавие (в библиографии). ЗАГС [загс] —Завод за автомобилни гене- ратори и стартери, А ЗАГС „Динамо". ЗАД [зад]—Завод за алуминиева дограма. Задгранлес м. и ср. — Предприятие за транс- порт и реализация на дървесината от Ко- ми. ЗАЕ [зае] — Завод за асинхронни електро- двигатели; вж. ЗАЕД. ЗАЕД [заед] — Завод за асинхронни електро- двигатели. ЗАЗ [заз], рус. ЗАЗ (Запорожский автомо- бнльнмй завод) — 1 . Запорожки автомо- билен завод. 2. В марката ва автомобилите, произведени в този завод (напр.: ЗАЗ-966 „Запорожец“). заз., член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Автомобил, произведен в Запорожкия автомобилен за- вод. ЗАИ [зай] — Завод за абразивни инструмепти. зал. геогр. — залив. зам... — заместник (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: зам. -м нн., замком). зам, член, -ът, -а, м., разг.—заместник- директор, председател и под.). з&м.- г&Н'—заместник-генерален. А Зам.' ген. директор.
замглавен 68 зАмглавен, обикн. член., разг. — заместник главен (редактор и др.). зам.*дир. — Заместник-директор. замднр, член, -ът, а, м., разг, — заместник- директор. замком, член, -ът, -а, м., разг. — заместник- командир. замкомбрйг, член, -ът, -а, м., разг. — замест- ник-командир на бригада. замкомдйв, член, -ът, -а, м., разг. — замест- ч ник-команднр на дивизия. зам. -мйн. — заместник-министър. вам. по тех. воен ., разг. — заместник-ко- мандир по техническата част. зам. -предс. — заместник-председател. ЗАНА [зана], англ. ZANA (Zäm.bla News Agency) — Информационна агенция на Зам- бия. ЗАНН юрид. — Закон за административните нарушения и наказаниг. ЗАН У [зану], англ. ZANL (Zimbabwe Afri- can National Union) — Африкански наци- онален съюз Зимбабве. ЗАО [зао] — Завод за аптечно оборудване. ЗАП юрид. — Закон за административното производство. зап. — западен. ЗАПУ [запу], англ. ZAPU (Zimbabwe Afri- can Peo.ple’s Ünion) — Съюз на африкан- ския народ Зимбабве. ЗАС юрид., осгпар. — Закон за администра- тивното съдопроизводство. ЗАС [зае], воен. — Зенитен автомат за стрелба, заел. — заслужил. Д Заел, артист, заел, художник, заел. арт. — вж. з. а. заел. м. с. — вж.з.м.с. заел. худ. — вж. з. х. ЗАСП [за-се-пе] — Завод за алуминиеви и стоманени профили. застрах. — застрахователен. ЗАТ [зат] — Завод за автоматика и телемеха- ника. ЗАТ юрид. —Закон за автомобилния транспорт. ЗАФЧ [за-фе-че] — Завод за арматура и фасонни части. Захаримпекс м. — Външнотърговско предста- вителство на промишлено-аграрно обеди- нение „Българска захар“ за внос (импорт) и износ (експорт) на захар и захарни из- делия. ЗБ истор. — Задгранично бюро на ЦК на БКП (т. с .) (1923—1944). ЗБ юрид. — Закон за бюджета. ЗБ — Зимно дизелово гориво марка Б, предна- значено за експлоатация на дизелови двига- тели при температура не по-ниска от — 18^ С. ЗББС [зе-бе-бе-се] — Завод за белтъчно-био- концентратни смески. ЗБГ [зе-бе-ге]. юрид. —Закон за българско- то гражданство. ЗБЗ [зС-бе-зе], осен. —Зона с бактериално заразяване. ЗБН [зе-бе-не] — Завод за безалкохолни на- питки. ЗБОБ юрид. — Закон за бюджета и отчетно- стта по бюджета. ЗБППМН юрид.— Закон за борба срещу противообществените прояви ка малолет- ните и непълнолетните. ЗВ мн., воен. — Запалителни вещества. зв. грам. — звателен (падеж); зват. зв.—звезда. зв. електр. — звънец. з-в воен. — „Земя-въздух“ (клас ракети), зват. грам. — звателен (падеж); зв. ЗББС [зе-ве-ве-се], юрид. — Закон за всеобща- та военна служба. ЗВД [зе-ве-де] — Завод за възли и детайли. ЗВО [зе-ве-ö], юрид.— Закон за висшето образование. ЗВТ [зе-ве-те], юрид. — Закон за външната търговия. звукоподр. — звукоподражателно. ЗВЦ [зе-ве-це] — Завод за вискозна целу- лоза. ЗГ [зе-ге], юрид. — Закон за горите. ЗГ радиотехн. — Задаващ генератор. ЗГВ [зе-ге-ве] — Завод за галови вериги. ЗГВ [зе-ге-ве], юрид.— Закон за гражданско- то въздухоплаване. ЗГЕСТ—Завод за градивни елементи и съоб- щителна техника. ЗГП [зе-ге-пе] — Завод за грамофонни плочи. ЗГТ [зе-ге-те] — Завод за горивна техника. ЗГУ [зе-ге-у] — Завод за газови уреди. з-Д — завод. з. д. геогр. — западна дължина (след цифра). ЗДА [зе-де-ä], юрид.—Закон за държавния арбитраж. ЗДВК [зе-де-ве-ка], юрид. —Закон за дър- жавен и ведомствен контрол. ЗДвП [зе-де-ве-пе], юрид. — Закон за движе- ние по пътищата; ЗДП. ЗДД [зе-де-де] — Завод за дизелови двигатели. ЗДЗИ юрид.—Закон за Държавния застрахо- вателен институт. з.д.и. — заслужил деятел на изкуството (обикн. със собствено име). ЗДК [зе-де-ка], юрид. — Закон за държавен контрол. з.д.к. — заслужил деятел на културата (обикн. със собствено име). ЗДМ [зе-де-ме], лг. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за дървообработващи машини. з.д.н. — Заслужил деятел на науката (обикн. със собствено име). ЗДО [зе-део], юрид. — Закон за данък върху оборота. ЗДОД [здод], юрид. — Закон за данък върху общия доход. ЗДОО юрид., остар. — Закон за държавно обществено осигуряване. ЗДП [зе-дс-ие], юрид. — Закон за движение по пътищата; ЗДвП. ЗДП [зс-дс-пе], юрид. — Закон за държавните предприятия.
69 зин здрав. . . — здравен (напр.: здравпункт). ЗДС [зе-де-се], юрид. — Закон за другарски- те съдилища. ЗДС [зе-де-се], юрид.— Закон за държавните служители. ЗДСК юрид. — Закон за Държавната спестов- на каса. ЗДСО [зе-де-се-ö], юрид. — Закон за догово- рите между социалистическите организации. ЗДТ [зе-де-те], юрид. — Закон за държавните такси. з.д.т. — заслужил деятел на туризма (обикн. със собствено име). ЗЕ електр. — Запалващ електрод. ЗЕИМ [зейм] — Завод за електроизолацион- ни материали. ЗЕМ [зем] — Завод за електрически машини. Л ЗЕМ„В. Коларов". ЗЕМ [зем] — Завод за електрокари и мото- кари. Д ЗЕМ „Средец". зем... — Земеделски (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: Земиздат, Земпроект, Земснаб). ЗЕМА [зема] — Завод за електромедицински апарати. Земиздат ср. — Издателство на Българския земеделски народен съюз. Земпроект м. — Институт за проучване и проектиране в селското стопанство (земе- делието). Земс [земс], член, -ът, -а, м., истор. —Земе- делски младежки съюз (1921 — 1947); ЗМС. — Произв.’ . земсйст, земснстки, земсов. ЗемУРС [земурс], воен. — Земен управляем реактивен снаряд. ЗЕНА [зена] — Завод за електронна нестан- дартна апаратура. Зенабр [зенабр], воен. — Зенитна артилерий- ска бригада. Зенадн [зенад], воен. — Зенитен артилерий- ски дивизион. Зенап [зенап], воен. — Зенитен артилерий- ски полк. Зенбатр [зенбатр], воен. — Зенитна батарея. ЗЕНО [зено] — Завод за експериментално и нестандартно оборудване. ЗЕП [зеп] — Завод за ензимни препарати. ЗЕП [зеп] — Завод за порцелан за електро- технически изделия (електропорцелан). ЗЕЛЕ [зеле], м. (разг.) ср. {член, -то) — За- вод за електро-преобразователни елемен- ти. ЗЕС [зее] — Западноевропейски съюз (воен- нополитическа групировка на Великобри- тания, Франция, Федерална република Гер- мания, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург). ЗЕСТ [зест] —Завод за елементи за съобщител- на техника. ЗЕТ [зет] — Завод за електрически табла. ЗЕТ [зет] — Завод за електротелфери. ЗЕУ [зеу] — Завод за електродомакински уреди. ЗЕХА [зеха] — Завод за емайлирана н химиче- ска апаратура. ЗЖР [зе-же-ре] — „Защита на животните и растенията“ (служба). 33 — „Земеделско знаме“ (вестник). з-з воен. — „Земя-земя“ (клас ракети). ЗЗД [зе-зе -де], юрид. — Закон за задължения- та и договорите. ЗЗД [зе-зе-де], юрид., остар. — Закон за за- щита на държавата. ЗЗЗИ [зе-зе -зе -й]. юрид. — Закон за задължи- телно застраховане на имуществата. ЗЗИ [зе-зе -н] , юрид. — Закон за застрахо- ване на имуществата. ЗЗМ [зе-зе -ме], и (разг.) ср. {член, -то) — Завод за заваръчни машини. ЗЗП [зе-зе-пе], юрид. — Закон за задгранич- ните паспорти. ЗЗП [зе-зе-пе], юрид. — Закон за зашита на природата; ЗЗПр. ЗЗПр юрид. — Закон за защита на природата; ЗЗП. ЗЗТ [зе-зе-те] — Завод за заваръчна тех- ника. ЗЗУ [зе-зе -^] — Завод за запаметяващи уст- ройства. ЗИ (—) [зе-й] — Звуков индикатор (напр.: ЗИ-1). ЗИДЗП юрид. — Закон за изменение и до- пълнение на закона за пенсиите. ЗИЕ [зие] — Завод за инструментална еки- пировка. ЗИЕНО [зиено] — Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване; ЗИНО. ЗИЕПУ [знепу] — Завод за инструментална екипировка и печатащи устройства. ЗИИУ — Завод за измерителни уреди и инструменти; ЗИУИ. ЗИЛ [зил],рус. ЗИЛ (Московский автомобиль- нмй завод имени И. А. Лихачова) — 1. Московски автомобилен завод „И. А . Ли- хачов“. 2. В марката на автомобили, произ- ведени в този завод (напр.: ЗИЛ-131, ЗИЛ- 137). зил, член, -ът, -а, мн. -ове, м.— Автомобил, произведен в Московския автомобилен за- вод „И. А . Лихачов“. ЗИМ [зим], осгпар., рус. ЗИМ (Горьковский автомобильннй завод имени Молотова) — 1. Горкиевски автомобилен завод „В. М . Молотов“. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод. зим, член, -ът, -а, мн. -ове, м., остар. — Авто- мобил, произведен в Горкиевския автомо- билен завод „В. М. Молотов“. — Произв. -. зймка. ЗИМ [зим] — Завод за изолационни материа- ли. ЗИМ [зим] — Завод за изпълнителни меха- низми. ЗИН юрид. — Закон за изпълнение на на- казанията.
зино 70 ЗИНО [зино] — Завод за инструментално и нестандартно оборудване; ЗИЕНО. ЗИП [зип) — Завод за измерителни прибори. ЗИП [зип] — Зааод за изолирани провод- ници. ЗИП (зип) — Запасни инструменти и принад- лежности. ЗИР — Закон за изобретенията и рационали- зациите. ЗИС юрид., остар. — Закон за индустриал- ната собственост. ЗИС [зис], остар., рус. ЗИС (Московский автомобильнмй завод нмени Сталина) — 1. Московски автомобилензавод„И. В . Ста- лин“. 2. В марката на автомобили, произве- дени в този завод. зис, член, -ът, а, мн. - ове, м., остар. —Авто- мобил, произведен в Московския автомо- билен завод „И. В . Сталин“. ЗИСС юрид., остар. —Закон за имущества- та, собствеността и сервитутите. ЗИТ [зит] — 1 . Завод за изчислителна тех- ника, 2. В марката на електронноизчисли- телни машини, произведени в този завод (напр.: ЗИТ-151). ЗИТА [зйта] — Завод за топлоизмервателна . апаратура. ЗИУ [зну]. м., рус. ЗИУ (Завод нмени М. С . Урицкого] — 1 . Завод „М. С . Урицкн“. 2. В марката на автобуси (напр.: ЗИУ-6) и тролейбуси (напр.: ЗЙУ-5), произведени в този завод. ЗИУИ — Завод за измервателни уреди и инструменти; ЗИИУ. ЗК [зе-ка] — Завод за кондензатори. ЗК [зе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод- ски комитет. ЗК юрид. — Закон за кооперациите; ЗКооп. ЗК соен. — вж. замком. ЗК [зе-ка] —Захарен комбинат. ЗКБР есен. — вж. замкомбриг. ЗКД [зе*ка»де], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за корабни двигатели. ЗКИ [зе-ка -й], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за корабни изделия. ' ’’■» ЗКМ [зе-ка -ме]. м. и (разг.) ср. (член. -то) — Завод за канцеларски машини. ЗКМ [зе-ка -ме]. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за корабно машиностроене. ЗКМ [зз-ка -ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за кормилни механизми. ЗКМСД восн. — Заместник командир на мо- тострелкоза дивизия. ЗКМСП воен — Заместник командир на мо- тострелкови полк. ЗКНО [зе-ка-не-о] — Завод за крупно не- стан~ фтно оборудване. ЗКО [зс-ка -о] — Завод за кухненско обза- 3S i')fi .'97’4. — Зак за кооперациите; ЗК. 3X11 [•-•-КЗ-Ие]. и (разг.) ср. (член, - то) . — Запи ч-ц команден пункт. ЗКПМ [зе-ка-пе-мд] — Завод за ковашко-пре- сови машини. зкпч [за-ка -пе-че], м. (разг. член, - то), еоен. — Заместник командир по полити- ческата част. ЗКС [зе-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за калцннирана сода. ЗКС юрид., остар. — Закон за кооперативни» те сдружения. ЗКТ еоен. — Заместник командир по тила. ЗКТИ [зе-ка-те-й] — Завод за каучукови тех- нически изделия. А ЗКТИ „Латекс*. ЗКТЧ [зе-ка-те-че], м. (разг. член, -то), еоен.— Заместник командир по техническата част. ЗКТЧ [зе-ка -те-че], м. (разг. член, -то), воен,— Заместник командир по трудовата част. ЗКУ [зе-ка-у], ж. и (разг.) ср. (член, - то, мн. - та),воен. —Зенитна картечна установка. ЗКФ [зе-ка-фе] — Завод за комбинирани фу- ражи. ЗЛ юрид. — Закон за лова. ЗЛ [зе-ел], изч. шехн. — Закъснителна ли- ния. з. л. — заслужил лекар (обикн. със собстве- но име). зл. — злоти (след цифра). ЗЛКИ [зе-ле-ке-й] —Завод за латексови кау- чукови изделия. ЗЛПП [зе-ле-пе-пе] — Завод за леки преград- ни панели. ЗЛС [зе-ле-се], юрид. — Закон за лицата и семействата. 3M [зе-ме] — Завод за манометри. 3M [зе-ме]. юрид. — Закон за митниците. ЗМА [зе-ме-ä] — Завод за медицинска апа- ратура. ЗМВИ [зе-ме-ве-й] — Завод за минерално- ватнн изделия. ЗМДТ [зе-ме-де-те], юрид. — Закон за местни- те данъци и такси. ЗМИУ юрид. — Закон за мерките и измери- телните уреди. ЗМК [зе-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за метални конструкции. ЗМК [зе-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за механизирани конструкции. ЗМК [зе-ме-ка], юрид. — Закон за мините н кариерите. ЗМКМ [зе-ме-ке-ме] — Завод за металоке- рамични материали. ЗММ [зе-ме-ме], л. п (разг.) ср. (член, -то) — Завод за метална мебел. ЗММ [зе-ме-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за металорежещи машини (държавно стопанско обединение). ЗМО [зе-ме-ö], л. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за медицинско обзавеждане. ЗМП [зе-ме-пе], л. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за микробнални препарати за живот- новъдството. ЗМПП [зс-ме-ле-ле] — Завод за машини за npepjt'-. тка на пластмаси. ЗМПС [. -<•-ме-пе-сс], юрид. — Закон мотор- ните превозни средства.
71 зпс ЗМР [зе-ме-ре] — Закон за малки радиоприем- ници. ЗМС [земс], истор. — Земеделски младежки съюз (1921 —1947); вж. Земс. ЗМС (—) [зе-ме-се] — Стационарна зърно- чистачна машина (напр.: ЗМС-20). з.м.с. —заслужил майстор на спорта (обикн. със собствено име). ЗМТ [зе-ме-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за минерални торове. ЗН [зе-не], мн. — Заводски нормали. ЗН юрид. — Закон за наемите; ЗНаем. ЗН юрид. — Закон за наследството. зн. — значение; знач. ЗНА [зе-не-ä], юрид. — Закон за нормативни- те актове. ЗНаем. юрид. —Закон за наемите; вж. ЗН. ЗНаем. Отн. юрид. —Закон за наемните от- ношения; вж. ЗНО. ЗНасл. юрид. — Закон за наследството; ЗН. знач. —значение; зн. ЗНЗ [зе-не-зе], юрид. — Закон за народното здраве. ЗНО [зе-не-ö], м. н (разг.) ср. (член, -то) — Завод на нестандартно оборудване. ЗНО [зе-не-о], юрид. — Закон за наемните отношения. ЗНОРЧ — Завод за нестандартно оборудване и резервни части. ЗНП [зе-нс-пе] — Завод за нензолирани про- водници. <4 ЗНП „Д. Благоев'". ЗНП [зе-не-пе], воен. —Запасен наблюдате- лен пункт. ЗНС [зе-не-се], юрид. — Закон за народните съвети. ЗНСЗ [зе-не-се -зе], юрид. — Закон за научни- те степени и звания. ЗНСПл юрид. — Закон за петгодишния дър- жавен народностопански план на Народна република България. ЗНЩ воен. — Заместннк-началник-щаб. 30 [зе-öj, воен. — Заградителен огън. ЗОВВПЗ юрид. — Закон за опазване на въз- духа, водите н почвата от замърсяване. ЗОЕГПНС юрид. — Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима соб- ственост. ЗОЕМИ юрид., остар. — Закон за отчужда- ване на едрия машинен инвентар. ЗОИ |зои] — Завод за огнеупорни изделия. ЗОИРП юрид. — Закон за откритията, изо- бретенията и рационализаторските пред- ложения. ЗОК |зок] — Завод за облицовъчна керамика. ЗОК i'JOK] — Завод за оранжерийни конструк- ции. ЗОИ [зом]. — Завод за огнеупорни материали. ЗОММ — Завод за окомплектовка на метало- режещи машини. ЗОМП [зомп], воен. ■— Защита от оръжието за масово поразяване. зоо... — зоологически (напр.: зоопарк). Здов&тскаб м.— Държавно търговско сто- панско предприятие за ветеринарно про- изводство и снабдяване. ЗООЗП юрид. — Закон за опазване на обра- ботваемата земя и пасищата. зоол. — зоологически. ЗОП [зоп], член, -ът, -а, мн. -ове, м. воен. — Закрита огнева позиция. ЗОРЗ юрид. — Закон за опазване на работна- та земя. ЗОС [зос]. воен . — Земно осигуряване на самолетоводенето. ЗОСИ юрид. — Закон за опазване на сел- скостопанското имущество. ЗОТ [зот] — Завод за организационна тех- ника. ЗОТ [зот] — Завод за осветителни тела. ЗП [зе-пе], юрид. —Закон за пенсиите. ЗП [зе-пе], юрид. — Закон за прокуратурата в Народна република България; ЗПр. ЗП [зе-пе] — Застроена площ (по цокъла) на жилищните сгради. ЗП [зе-пе], воен. — Зенитен прожектор; ЗПр. ЗПАНВ — Завод за полиакрилнитрилни влак- на. Д ЗПАНВ „Булана". ЗПВ [зе-пе-ве], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за полиамидни влакна. ЗПГ [зе-пе-ге], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за пневматични гуми. ЗПЗСК юрид.—Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори. ЗПИ [зе-пе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за пластмасови изделия. ЗПИНМ юрид.—Закон за планово изграждане на населени места. ЗПК [зе-пе-ка]—Завод за подова керамика. ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Заводски партиен комитет. ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Заводски профсъюзен комитет. ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Земеделско-промишлен комплекс. ЗПКМ [зе-пе-ка -ме], юрид. — Закон за па- метниците на културата и музеите, ЗПМ [зе-пе-ме] — Завод за пишещи машини. ЗПММ [зе-пе-ме-ме] — Завод за производство на металообработващи машини. ЗПП [зе-пе-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за печатни платки, ЗПП [зе-пе-пе], м. и (разг.) ср (член, -то) — Завод за полупроводникови прибори. ЗПП [зе-пе-пе] — Завод за производство на плочи. ЗПр юрид. — Закон за прокуратурата на На- родна република България; ЗП. ЗПр воен. — Зенитен прожектор; ЗП. ЗПрБ воен. — Зенитен прожекторен батальон. ЗПРВПВННИ юрид. — Закон за прехвърля- не на вещни права върху някои недвижими имоти. ЗПрП еоен. — Зенитен прожекторен полк. ЗПС (—) [зе-пе-се], рус. ЗПС (Зернопогрузчик поворотньш самопередвижной) — Автома- тичен зърнотоварач (напр.: ЗПС-60).
зпт 72 ЗПТ [зе-пе-те], мн.. електр. — Загуби по яре« нася не и трансформация. ЗПТМ [зе-пе-те-ме] — Завод за постояннотоко- ви машини. ЗПТМ [зе-пе-те-ме] — Завод за правотокови и телферни машини. ЗПУ [зе-ле-у] — Завод за печатащи устрой- ства. ЗПХП [зе-пе-хе-пе] — Завод за пневматични и хидравлични прибори. ЗПЧНРБ юрид.,—Закон за пребиваване на чужденците в Народна република Бълга- рия. ЗР [зе-ре] — Завод за радиатори- ЗР юрид. — Закон за рибарството. зрбатр [зе-ер-батр], воен. —Зенитна ракетна батарея. ЗРВ [зе-ре-ве], мн., воен. — Зенитноракетни войски. зрдн [зе-ер-де-ен], м. (разг. член, -ът, -а), воен. —Зенитен ракетен дивизион. ЗРедЛрехв. юрид. — Закон за реда на прехвър- ляне вещни права върху някои недвижими имоти. ЗРЗ воен.— Закон за радиоактивно заразя- ване. ЗРЗМ [зе-ре-зе-ме] — Завод за ремонт на земе- делски машини. ЗРК [зе-ре-ка], воен. — Зенитноракетен ком- плекс. ЗРМ [зе-ре-ме] — Завод за радиотехническа мебел. ЗРММ [зе-ре-ме-ме] — Завод за ремонт на ме- талорежещи машини. ЗРНА [зе-ре-не-а]—Завод за радионавигацион- на апаратура. ЗРНО [зе-ре-не-о] — Завод за ремонт на не- стандартно оборудване. &3PH0 „Шипка*. ЗРП [зе-ре-пе], воен. — Зенитен ракетен полк. ЗРТБ [зе-ре-те-бе], воен.— Зенитна ракетно- техническа база. ЗРУ [зе-ре-у], електр. — Закрита разпреде- лителна уредба (за високо напрежение). ЗРЧ [зе-ре-чс], .и. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за резервни части. ЗРЧНО [зе-ре-че-не-ö] — Завод за резервни части и нестандартно оборудване. ЗС [зе-се], прил. — Заводостроителен. А ЗС комбинат. ЗС [зе-се] — Заводски стандарт. ЗС [зе-се]. остар. — Заводски строежи (дър- жавно стопанско обединение). ЗС [зе-се], юрид. — Закон за собствеността. ЗС [зе-се] — Земеделски съюз. ЗСА [зе-се-ä] — Завод за санитарна арматура. ЗСА (—) [зе-се -ä] — Зърноочистителен суши- лен агрегат. ЗСБК [зе-се-бе-ка] — Завод за стоманобетон- ни конструкции. ЗСВЦВК Закон за сделките с валутни ценности и за валутния контрол. ЗСГ [зе-се-ге], юрид.— Закон за собственост- та на гражданите. ЗСД [зе-се-де] — Завод за стоманена дограма. ЗСИ [зе-се-н] — Завод за съоръжения и инста- лации. ЗСИДБ юрид. — Закон за съставяне и из- пълнение на държавния бюджет. ЗСК [зе-се-ка]—Завод за санитарна керамика. ЗСК [зе-се -ка] — Завод за строителни конструкции. ЗСК [зе-се -ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Заводостроителен комбинат. ЗСКИ [зе-се -ка-н] — Завод за стоманобетонни конструкции и изделия. ЗСМ [зе-се-ме] — Завод за силикатни мате- риали. ЗСМ [зе-се-ме] — Завод за специална метало- керамика. ЗСН [зе-се -не], юрид. — Закон за самооблага- не на населението. ЗСО [зе-се -о] — Завод за стоманени отливки. ЗСП [зе-се-пе] —Завод за сменни приспособле- ния. ЗСПМ [зе-се -пе-ме] — Завод за строителни и пътни машини. ЗСРП [зе-се-ре-пе] — Завод за сменни и ре- зервни приспособления. ЗССМ [зе-се-се-ме] — Завод за селскостопански машини. ЗССП [зе-се-се -пе] — Завод за специални сто- манени профили. ЗСТ [зе-се-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за строителна техника. ЗСт юрид. — Закон за стандартизацията. ЗСУ [зе-се-у], ед. и мн., ж. и (разг.) ср. (член. - то), воен. — Зенитна самоходна установка. Ь Батарея ЗСУ . ЗСФСР [зе-ес -еф-ес-ер], остар., рус. ЗСФСР (Закавказкая Социзлистическая Федератив- ная Советская Республика) — Задкавказка федеративна съветска република (1922 — 1936). ЗСШ (—) [зе-се -ше] — Шахтова зърносушил- ня (напр.: ЗСШ-100). ЗТ [зе-те] — Завод за трамваи. А ЗТ „София". ЗТ [зе-те] — Завод за трансформатори. ЗТА [зе-те-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то).— За нод за товарни автомобили. ЗТЕ [зе-те-е] — Завод за телефонни елементи. ЗТИ [зе-те-й] — Завод за телени изделия. ЗТИ [зе-те-й] — Завод за токоизправители. ЗТКИ [зе-те-ка-й] —Завод за технически каучукови изделия. ЗТЛСС — Завод за точно леене и специални сплави. ЗТМ [зе-те-ме]— Завод за тежко машинострое- не. ЗТМПО [зе-те-ме-пе-о] , юрид. — Закон за търговските марки и промишлените образци ЗТПС [зе-те-пс-се], юрид. — Зак<.-н за трудо- вата поземлена собстЕснист. ЗТР [зе-те-ре] — Завод за телевиз- ри и ра- диоприемници-
73 ИАДС ЗТСУ [зе-те-се -у], юрид. — Закон за терито- риално и селищно устройство. ЗТТ [зе-те-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за телефонна техника. ЗТТТ [зе-те-те-те] — Завод за телефонна и те- леграфна техника. ЗТФ [зе-те-фе], юрид. — Закон за творчески- те фондове. ЗТЧ [зе-те-че] — Завод за телефонни части. ЗУ [зе-у] — Занаятчийско училище. ЗУ [зе-у]> електрон. — Запомнящо устройство. ЗУ [зе-у]. воен. — Заразен участък. ЗУ (—) [зе-у], електрон.—Захранващо устрой- ство за полупроводникови защити (напр.: тип ЗУ-1). ЗУ [зе-у] — Земеустройство. ЗУГМД изч. техн . — Запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск. ЗУМБ [зумб], ль и ср., изч. техн . — Запомня- що устройство с магнитен барабан. ЗУМД [зумд], м. и ср., изч. техн. — Запомня- що устройство на магнитни дискове. ЗУМК [зумк], м. и ср.. изч . техн . — Запомня- що устройство на магнитна лента касетеи тип. ЗУМЛ електрон. — Запомнящо устройство на магнитна лента. ЗУР [зур], ед. и мн., м. (разг. член . -а. мн. - ове), воен. — Зенитна управляема ракета. ЗУРО воен. — Зенитно управляемо ракетно оръдие. ЗУРС (зурс[, ед. й (разг. член, -а, мн. - ове), воен. — Зенитен управляем реактивен снаряд. ’ ЗУС юрид. — Закон за устройство на съдили- щата. ЗФД воен. — Защитнофилтрираща дреха. ЗФИ геогр. — Земя на Франц Йосиф. ЗФК [зе-фе-ка], юрид. — Закон за финансов- контрол. ЗФК [зе-фе-ка], воен. — Защитен филтриращ комплект (за защита от отровни вещества). ЗФМ [зе-фе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за феромагнити. ЗФМК [зе-фе-ме-ка] — Зърненофуражен и ма- слодобивен комбинат. ЗФП [зе-фе-ле] — Завод за фаянсови плочки. ЗХ — В емблемата на Държавно стопанска обединение „Зърнени храни“. з. х. — заслужил художник (обикн. със соб- ствено име). 3X3 [зе-хе-зе], воен. — Зона за химическо за- разяване. ЗХМ [зе-хе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за хидроизолационни материали. ЗХМ [зе-хе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за химическо машиностроене. ЗХО [зе-хе-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за хартиени опаковки. 3X0 [зе-хе-ö], воен. — Задхоризонтно откри- ване. Д Радиолокационна станция за 3X0. ЗХПВХ — Завод за хлор и поливинилхлорид. ЗХТ [зс-хе-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за хладилна техника. ЗХФД [зе-хе-фе-де] — Завод за хранителни » фуражни дрожди, Д ЗХФД „С. М. Киров". ЗХФП [зе-хе-фе-пе] — Зърнени храня и фу- ражна промишленост (държавно стопанска обединение). 340 [зе-че-ö]. м . и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за чугунени отливки. ЗЧП [зе-че-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за часовникови прибори. ЗШИ [зе-ше-й]. л . и (разг.) ср. (член, -то) — Завод за шоколадови изделия. ЗЯП — Завод за ядрени прибори. И И (—) воен., рус. И (Истребитель) — В Мар- ката на самолет-изтребител (напр.: И-153, 11-15). И и и. геогр. — изток. И. и. грам. — именителен (падеж); им. И — „Импулс“ (вестник). И прил. . електрон. — Интегрален. Д И ре- гулатор. НА воен. — Изтребителна авиация. ^Насоч- ване на И А на големи височини. ИА — Информационна активност. ИА библ. — Исторически архив. ИАА, англ. IAA (International Association of AJlergology) — Международна асоциация по алергология; ЛИА. ИАА. англ. IAA (International Association of Art — Painting, Sculpture, Graphic Art)— Международна асоциация по изобразител- но изкуство ИААФ, англ. IAAF (International Amateur Athletic Federation) — Международна ама- тьорска лекоатлетическа федерация. ИАБ [иаб], воен. — Изтребителна авиационна база. иаб [иаб], воен. — Изтребително-бомбардиро- въчна авиация. ИАВ, англ. IAV (International Association of Volcanology) —Международна асоциация по вулканология; АИВ. ИАГ, англ. IAG (International Association of Geodesy) — Международна асоциация по геодезия. ИАД |иад], воен. — Изтребителна авиационна дивизия. ИАДС, англ. IADS (International Association of Department Stores) — Международна асо- циация на универсалните магазини.
мае 74 мае воен. — Изтребителна авиационна еска- дрила. ИАЕСТЕ, англ. IAESTE (International Asso- ciation for the Exchange of Students for Tech- nical Experience) — Международна асоциа- ция за размяна на студенти .за техническа квалификация. ЯАИ библ. — Известия на Археологическия институт. ИАК [нак], воея. — Изтребителен авиационен корпус. ИАК [иак], англ. IAC (Indian Airlines Corpo- ration) — Индийско сдружение за въздушен транспорт. ИАК остар. — Инженерно-архитектурна ка- мара (1934). ИАЛ, англ. IAL (International Arbitration League) — Международна арбитражна ли- га. ИАЛП, англ. IALP (Internatinoal Associa- tion of Logopedics and Phoniatrics) — Меж- дународна асоциация по логопедия и фо- ниатрия. ИАМ — Институт по археология с музей (при БАН). ИАМ, англ. IAM (International Association of Meteorology) — Международна метеороло- гична асоциация; АИМ. ОММ; вж. СМО. ИАМБ, англ. IAMB (International Association of Microbiologists) — Международна асоциа- ция на микробиолозите. ИАН библ. — Известия на Академията на нау- ките на СССР. нап [иап], воен. — Изтребителен авиационен полк. ИАП, англ. IAP (International Association of Psychotechnics) — Международна асоциа- ция по психотехника; АИП. ИАПЛ. англ . IAPL (International Associa- tion for Penal Law) — Международна асо- циация по наказателно право. ИАР [нар] — Интернационална асоциация за развитие. ИАРИВ, англ. IARIW (International Associa- tion for Research in Income and Wealth) — Международна асоциация за проучване на дохода и благосъстоянието. ИАС (нас], воен. — Инженерно-авиационна служба. ИАС [нас], англ. IAS (International Associa- tion of Seismology) — Международна асо- циация по сеизмология. ИАТА [иата], англ. IATA (International Air Transport Association) — Международна -асоциация за въздушен транспорт; ЛИГА. ИАТМЕ, англ. IATME (International Associa- tion of Terrestrical Magnetism and Elec- tricity) — Международна асоциация по зе- мен магнетизъм и електричество. ИАФ [нйф]. англ. IAF (International Aslronau- tical Federation) — .Международна федера- ция но астронавтика. МАХ [иах], англ. IAH (International Associa- tion of Hydrolcgy)— Международна асоциа- ция по хидрология. ИАХР, англ. IAHR (International Association for Hydraulic Research)—Международна асоциация по хидравлични проучвания. ИАХС, англ. IAHS (International Academy of History of Science) — Международна акаде- мия по история на науките. ИАЮ, англ. IAU (Internatoional Academic Union) — Международен академичен съюз; ЮАИ. ИАЮ, англ. IAU (International Associaticn cf Universities) — Международна асоциация на университетите. ИАЮ, англ. IAU (Internaticnal Astroncmical Union) — Международен астрономически съюз; вж. МАС. ИАЮПЛ. англ. IAUPL (International Asso- ciation of University Professors and Lec- turers) — Международна асоциация на уни верситетските професори и лектори. ИБ [й-бе[ — Изпълнително бюро. ИБ есен. — Индикаторен барабан. ИБА [йба], воен. — Изтребително-бомбарди- ровъчна авиация. ИБАБ [ибаб], воен. — Изтребително-бомбар- дировъчна авиационна база. ИБАД библ. — Известия на Българското ар- хеологическо дружество. ИБАД [ибад], воен. — Изтребително-бомбар- дировъчна авиационна дивизия. ИБАИ библ. — Известия на Българския ар- хеологически институт. ИБАК [мбак], воен. — Изтребител но-бомбар- дирсвъчно авиокрило. ИББГ — Институт по ботаника с Ботаническа градина (при БАН). ИББД библ. — Известия на Българското бо- таническо дружество. ИБВМ. англ . ißWM (International Bureau of Weißlits and Mesurcs) — Международно бю- ро за мерки и теглилки; вж. МБМТ . ИБЕ [й-бе) — Институт за български език (при БАН). ИБЕ. англ . IBE (International Bureau of Edu- cation) — Международно бюро по образо- вани ето. ИБИД библ. — Известия на Българското исто- рическо дружество. ИБИРРО [ибйро] — Институт по биология и имунология на размножаването и развитие- то на организмите (при БАН). ИБМ, англ. IBM (International Business Ma- chines Corporation) — 1. Американска ком- пания за производство на електронноизчи- слителни машини; Ай-Би-Ем. 2 . Електрон- ноизчислителна машина, произвеждана от тази компания (напр.: ИБМ-650); Ай- Би-Е .м. ИБМП [й-бе-ме-пе] — Институт за бърза меди- цинска пимсш.. Д/7 5.И/7 ,.Н. И . fh.ooeoe"- ИБООИ еагн. — Инфскцидна болииц ; . з осо- бен.’ опасни нифекнни.
75 ндв ИБГТД библ. — Известия иа Българското пе- щерно дружество. ИБПРНБ — Институт по биология и патоло- гия на размножаването н незаразнн боле- сти. ИБР [й-бе-ре] — Източноафркканска банка за развитие. ИБР (—) [й-бе-ре] — Импулсен бърз реактор (напр.: ИБР-30). . ИБРД [й-бе-ре-де], англ. IBRD (international Bank for Reconstruction and Development) — Международна банка за реконструкция н развитие. ИБРО. англ . IBRO (International Brain Re- search Organisation) —Международна орга- низация по изследване на мозъка. ИБТБ [й-бе-те-бе], остар. — Италианска и българска търговска банка. МБФ [й-бе-фе].воен . — Изтребително-бомбар- дировъчна флотилия. МБЮПЛ, англ. IBUPL (International Bureau for the Unification of Penal Law) — Между- народно бюро за унификация на наказател- ното право. ИВ [н-ве] — Икономически въпроси. ЬЗам. - директор по ИВ. ИВ — Индикатор за височина. ИВАД библ. — Известия на Варненското ар- хеологическо дружество. ИВД [й-ве-де] — Идеиновъзпитателна дей- ност. А Сектор г.о ИВД. ИВИМ радиотехн.— Интервалио-временна импулсна модулация. ивк, англ. IWC (International Wheat Coun- cil) — Международен съвет по пшеницата. «вк, англ. IWC (International Commission on Whaling) — Международна комисия по ки- толова. ИВИ съобщ. техн. — Изкачващовъртящ из- биран (в Автоматична телефонна централа). ИВИ — Институт за военна история. МВН (—) [й-ве-не]. мед. — Индикатор за въз- будимост на нерва (напр. ИВН-1). ивп [й-ве-пе] — Икономическо въздействие и подпомагане (фонд). ИВП [й-ве-пе] — Институт зз външна полити- ка. ИВП [й-ве-пе] — Институт по винарска про- мишленост. ИВП [й-ве-пе] — Институт по водни проблеми (при БАН). ИВП (—) [й-ве-пе], електр.— Прътовнден ви- сящ порцеланов изолатор (напр.: ИВП-110). ивпо [й-ве-пе-о] — Инженерновнедрителска проектантска организация. А ИВПО „Инж- проект". МВР | й-ве-ре] — Идеиновъзпитателна рабо- ти. Д Отдел ИВР. ИЗРД [й-ве-рс-де], ед. и мн . — Импулсен въз- душиореактизен двигател. ИВРИ, гнгл. IWRI (International Wildfowl Research Institute) — Международен из- следователски институт по дивеча. ИВС електрон. — Високостабилии импулсни постоянни резистори. ИВСА, англ. IWSA (International Water-Supp- ly Association) — Международна асоциация за водоснабдяване. ИВСС [й-ве-се -се] — Институт по водно сто- панство н строителство. ИВТ [й-ве-те] — Институт по воден транспорт, ивт [й-ве-те] — Институт по въздушен тран- спорт (международна научноизследователска организация). ИВТО, англ. IWTO (International Wool Tex- tile Organisation) — Международна орга- низация за вълнен текстил; ФЛИ. ИГ (—) [й-ге], електр. — Импулсен генератор (напр.: ИГ-8). ИГ — Институт за гората (при БАН). ИГ — Институт по генетика (при БАН). ИГА [ига], остар. — Институт по градоуст- ройство и архитектура. ИГА [ига], англ. IGA (International Geographi- ca! Association) Международна асоциация по география. игд библ. — Известия на Българското гео- графско дружество. ИГИ [игй]./н/г. ИГИ (Институт горючих иско: паеммх) — Институт по горивни изкопае- ми. ИГК [й-ге-ка] — Институт по геодезия и кар- тография. ИГК [н-ге-кз], англ. IGC (International Geo- physical Committee) — Международен гео- физически комитет. ИГК [и-ге-ка], англ, IGC (Internationa! Geo- logical Congress) — Международен конгрес по геология; КГИ. ИГС [й-ге-се] — Институт по генетика и се- лекция. ИГСР [й-ге-се -ре] — Институт по генетика и селекция на растенията. ИГФ [й-ге-фе], англ. IGF (International Gra- phical Federation) — Международна феде- рация на полиграфите; ФГИ. ИГФ [й-ге-фе], англ. IGF (International Gym- nastic Federation) — Международна феде- рация по гимнастика. ИГФ — Вж. ИГ -фарбен. ИГ-фарбен [й-ге-фарбен], м., остар., нем. I . G. Farben (Interessengemeinschaft der Farben- industrie)— Наименование на най-големия химически концерн в Германия и света пре- ди Втората световна война. ИГ-фарбениндустри [й-ге-фйрбениндустрн] — Вж. ИГ -фарбен. игю, англ. IGU (International Geographical Union) — Международен географски съюз; юги. ИГЮ, англ. IGU (International Gas Union) — Международен съюз по газова промишле- ност; юииг. и. д. — изпълняващ длъжността, А и. д . пред- седател. и. д. геога. — източна дължина (след цифра), идв [й-де-ве] — Инструкция за движението на
идеал. 76 влаковете в Народна република България, идеал. — идеалистически. идеол. — идеологически. ИДИ, фр. IDl (1 nstilut de droit international)— Институт по международно право. мдиолект, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. idio- lect (отгр. idios — личен и dialect) — Инди- видуален диалект. ИДИС, англ. ID1S (International Dairy In- dustries Society) — Международно друже- ство по млечна промишленост. ИДК [й-де-ка] — Инспекция за държавен кон- трол. ИДЛ (—) [й-де-ле] — Дъждовална инсталация за лентово дъждуване (напр.: ИДЛ-50). ИДНУ [идну] — Институт за детски и начал- ни учители. ИДП [н-де-пе] — Индонезийска демократиче- ска партия. ИДП [й-де-пе] — Италианска демократическа партия. и др. — и други. идр.п. — и други подобни. ИДТН [й-де-те-не] — Инспекция за държавен технически надзор. ИДУ [иду] — Институт за детски учителки. ИДФ хим. — Инозиндифосфат. ИДФ [й-де-фе], англ. IDF (International Den- tal Federation) — Международна зъболе- карска федерация; ФДИ. ИЕ — Институт по електроника (при БАН). ИЕ мед. — Интернационална единица. ИЕ електрон. — Информационен език. ИЕА, англ. IEA (International Ergonomie Asso- ciation) — Международна асоциация по ер- гономия. ИЕА, англ. IEA (International Econcmic Asso- ciation) — Международна икономическа асо- циация; АИСЕ. ИЕГГ — Институт по ендокринология, герон- тология и гериатрия при Медицинската ака- демия. ИЕИ, англ. IEI (International Esperanto Ins- titute) — Международен институт по еспе- ранто; ИНЕ. ИЕИМ библ. — Известия на Етнографския институт и музей (при БАН). ИЕК [иек], англ. IEC (Internatioal Electrotech- nical Commission) — Международна елек- тротехническа комисия; КЕЙ; вж. МЕК . ИЕМ [яем] — Институт по електрокари и мотокари. ИЕП [иеп] — Институт по електронромиш- лелост. ИЕТИ — Информационен език за търсене на информация. ИЕФ биохим. — Имуноелектрофореза. иж [иже],р//с. И>К (Ижевский мотоциклетньгй завод) — 1. Ижевскн мотоциклетен завод. 2. В марката на мотоциклети, произведени в 1 'жевския мотоциклетен завод (напр.: ИЖ- 56). 3. ср. (ра :г.. «ля. - то) — Мслсциьлет, лро изведин в този завод, ИЖ — Институт по животновъдство. ИЗ (~) [й-зе] — Зърночистачна инсталация (напр.: ИЗ-20). ИЗ [й-зе], юрид. — Избирателен закон. ИЗ електр. Източник на захранване. ИЗ — Институт по зоология (при БАН). ИЗ [й-зе] — Инструментален завод. ИЗА [йза] — Полуавтомат за електродъгово заваряване, изработен от Института по заваряване (напр.: ИЗА-Г 18 А, ИЗА-Г 25 А) Изв, — Известия (периодично издание), изв. геогр. — извор. ИЗД [й-зе -де] — Институт по захародобив. изд. библ. — издание. изд. — издателство; изд-во. .. . издат — издателство (като втора състав- на част на сложносъкратени думи, напр.: Воениздат, П артиздат, Профиздат). изд-во — издателство; изд. ИЗК [й-зе-ка] — Институт по зеленчукови култури. изк. — изкуствоведски. Д изк. науки. изк. — изкуствознание. изкл. — изключение, измер. — измерителен Д измер. единици. Изомат м. — Изолационни материали (дър- жавно предприятие). ИЗОРИД [изорйд], англ. ISORID (Internatio- nal Information System оп Research in Do- cumentation)—Международна информацион- на система за изследвания в областта на информацията. Изот м. — Изчислителна и организационна техника (държавно стопанско обединение за разработване н производство на комплект- ни системи и на единични изделия за елек- тронноизч иелнтелната, регистрационната н организационната техника). Изотм.иж. — Електронноизчислителна ма- шина-миникомпютър, произведена в Изот (напр.: Изот 0310). Изотимлекс м. — Външнотърговска органи- зация за внос (импорт) и износ (експорт) на изделия и комплектни обекти в областта на електронноизчислителната и организацион- ната техника. Изоткомплект м. — Инженерингово предприя- тие за проучване, проектиране, доставка, монтаж и др. на комплектни обекти и устрой- ства за изчислителната техника. Изотпласмент м. — Държавно търговско пред- приятие за пласмент на изчислителна и организационна техника. Изотсервнз м. — Държавно предприятие за комплексни доставки, монтаж и настройка на електронноизчислителни центрове н тех- ническо поддържане на изчислителна тех- ника. Изотснаб м. — Държавно пласментно снабди- телно предприятие (към Изог). ИЗП есен. — И ндивидуплен защитен пакет. ИЗП [й-зе -пе] — Институт за здравна просве- та.
77 ИКAO ИЗПБ [й-зе-пе-бе] — Институт по заразни и паразитни болести. изпълком, член. - ът, -а, мн. -и, м. — Изпълни- телен комитет (на Народен съвет). ИЗР [й-зе -ре] — Институт за защита на ра- стенията. ИЗР библ. — Израел. язр. — изречение, израб. — изработен, изработил. ИЗС — Магнитометричен измерител на защит- ния слой на бетона. изслед. — изследователски. изт. — източен. изт. д. — Вж. м. д. нзх. — изходящ. А изх. номер. ИЗХФП — Институт по зърнени храни и фу- ражна промишленост. изчнсл. — изчислителен. ИИ — Институт по история (при БАН). ИИА, фр. ПА (Institut International d’anth- ropologie) — Международен институт по ан- тропология. ИИА.фр. ПА (Institut international d’agricul- ture) — Международен институт по селско стопанство. ИИБИ библ. — Известия на Института за бъл- гарска история. ИИГА библ. — Известия на Института по градоустройство и архитектура. ИИЕ.^р. НЕ (Institut international d’embrio- logie) — Международен институт по ем- бриология. ИИЕ, ПЕ (Institution internationale d’espe- ranto) — Международен институт по еспе- ранто; ИЕИ. ИИЕМ [н-и-ем] — Институт за инструментал- на екипировка и машини. ИИЕО. англ. ПЕО (International Islamic Eco- nomic Organisation — Международна ислям- ска икономическа организация. ИИЕР — Институт на инженерите по електро- ника и радиоелектроника (в САЩ). ИИИ. англ. III (International Institute of In- terpreters)—Международен институт на пре- водачите. ИИИК. англ, HIC (International Institute for Intellectual Co-operation) — Международен институт за интелектуално сътрудничество; НИКИ. ИИК. англ. ПС (International Institute for the Conservation of Museum Objects) — Между- народен институт за консервация на музей- ни обекти. ИИКИ, фр. ПС1 (Institut International de co- operation intellectuelle)— Международен ин- ститут за интелектуално сътрудничество; ИЛИК. И ИМ [нйм], радиотехн. — Интервално-импулс- на модулация. ИИОСС [й-и -ос] — Институт по икономика и организация на селското стопанство. ИИП, англ. IIP (International Institute of Philosophy) — Международен институт по философия. ИИПФ, англ. IIPF (International Institute for Public Finance) — Международен институт по обществено финансиране. ИИР [ийр] — Институт за изобретения н ра- ционализации. ИИРР — Институт по интродукция и расти- телни ресурси. ИИС [инс] — Информационно-измерителна си- стема. ИИС, фр. IIS (Institut international de sta- tistique) —Международен статистически ин- ститут. ИИСПС, англ. IISPS (International Institute of Social and Political Science) — Междуна- роден институт по социални н политически науки. ИИСС — Инструкция за инвентаризация на стопанските средства. ИИТ [ийт] — Институт за изчислителна техни ка. ИИЦ[ийц] — Информационно-издателски цен- тър. ИИЦ [ийц] — Информационно-изчислителен център. ИК [и-ка] — Вж. изпълком. А ИК на ГНС. ИКА — Изкуствена кожа (ИКА-10). ИКА [икаJ — Икономическа комисия за Афри- ка (при ООН). ИКА, англ. ICA (International Co-operative Alliance) — Международен кооперативен съюз; АКИ. ИКА, англ. ICA (International Council for Archives) — Международен съвет за архи- вите; КИА. ИКАДИ (икади] — Икономическа комисия за Азия и Далечния Изток (при ООН). ИКАЕ [икае], англ. ICAE (International Commission of Agricultural Engineering) — Международна комисия по селскостопанска техника; ИКАИ. ИКАЕ [икае], англ. ICAE (International Con- ference of Agricultural Economists) — Меж- дународна конференция на селскостопански- те икономисти. ИКАЕС [нкаес], англ. ICAES (International Congress of Anthropological and Ethnogra- fical Sciences) — Международен конгрес по антропологически и етнографски науки. ИКАИ [икаи], англ. ICAI (International Com- mitte for Aid to Intellectuals) — Между- народен комитет за подпомагане на интелек- туалците; КИАИ. ИКАИ [икаи], англ. ICAI (International Com- mission for Agricultural Industries)— Меж- дународна комисия по селскостопанска тех- ника; ИКАЕ. ИКАК. англ . ICAC (International Confedera- tion for Agricultural Credit) — Международ- на конфедерация за селскостопански кре- дит. ИКАН, англ. ICAN (International Commission on Air Navigation) — Международна ко- мисия по въздухоплаване. ИКАО [икао], англ. ICAO (International Civil
ИКАС 78 Aviation Organisation) — Международна организация по гражданско въздухопла- ване. ИКАС хим. — Инден-кумаронова смес (напр.: ИКАС-1, ИКЛС-3). ИКВ. англ. ICV (International Commission of Viticulture) — Международна комисия по лозарство. ИКВС, англ. ICWS (International G-opera- tive Wholesale Society) — Международно кооперативно дружество за продажба на едро. ИКГ, англ- ICG (International Congress of Ge- netics) — Международен конгрес по генети- ка. ИКЕ [нке] — Икономическа комисия за Евро- па (при ООН). ИКЕС [икес], англ. ICES (International Coun- cil for the Exploration of the Sea) — Между- народен съвет за изследване на морето. ИКЗН, англ. 1CZN (International Commission for Zoolcgical Nomenclature) — Междуна- родна комисия по зоологическа номенкла- тура. ИКИ [икй], фи?. — Интензивност на косми- ческото излъчване. ИКИ, англ. ICI (International Commission on Illumination) — Международна комисия по осветлението. ИКК истор. — Интернационална контролна комисия (на Комунистическия интерна- ционал). ИККА, англ. ICCA (International Committee on Coordination for Agriculture) — Между- народен комитет по координиране в област- та на селсксто стопанство. ИККГОП — Институт по кожи, каучук, га- лантерийна и обувна промишленост. ИККЕ, англ. ICCE (International Council of Commerce Employers) —Международен съ- вет на търговските служители. ИККИ [икй], истор. — Изпълнителен коми- тет на Комунистическия интернационал (1919—1943). НККИМ [нкнм], истор. — Изпълнителен ко- митет на Комунистическия интернационал на младежта; ИККМИ. ИККЛ, англ. ICCL (International Committee of Ccmparative Law) — Международен ко- митет по сравнително право (при ЮНЕСКО); кидк. ИККМИ истор. — Изпълнителен комитет на Комунистическия младежки интернацио- нал; ИККИМ. ИККП [й-ка -ка-пе] — Индокнтайска комуни- стическа партия. ИКЛА (икла] — Икономическа комисия за Латинска Америка (при ООН). ИКМ [й-ка -ем[, електрон. — Импулснокодо- ва модулация. ИКМА, англ. ICMA (International Congresses f<.r Modern Architecture) — Международни ;'ссн по модерна архитектура. ИКММП. англ . ICMMP (International Com- mittee of Military Mtdicine and Pharmacy) — Международен комитет по военна медицина и фармация; КИМПМ. ИКНАФ, англ. 1CNAF (International Commi- sion for the Northwest Atlantic Fisherics) — Международна комисия по северозападно- атлантически риболов. ИКО библ. — Икономика, народно стопан- ство, труд. ико [ико], соен. — Индикатор за кръгов обзор, ико. англ. ICO (International Congress of Oto- laryngology) — .Международен конгрес по отоларингология. ИКО. англ. ICO (International Commission on Oceanography)— Международна комисия по океанография. ИКО, англ. ICO (International Chemistry Offi- ce) — Международна химическа служба. ИКОМ, англ. 1СОМ (International Council of Museums) — Международен съвет на музеи- те. икон. — икономически; иконом, иконом. — икономически; нкон. И КОС [икос], англ, ICOS (International Com- mittee of Onomasiic Sciences) — Между- народен комитет по ономастика. ИКОСОС [икосос] — Икономически и социа- лен съвет (при ООН). ИКП [й-ка -пе] — Израелска комунистическа партия. ИКП [й-ка -пе] — Индийска комунистическа партия. ИКП I й-ка-пе] — Индонезийска комунистиче- ска партия. ИКП [й-ка-пе] — Институт по консервна про- мишленост. ИКП [й -ка -пе] — Иракска комунистическа партия. ИКП [й-ка-пе] — Иранска комунистическа партия. ИКП [й-ка-пе] — Ирландска комунистическа партия. ИКП [й-ка-пе] — Испанска комунистическа партия. ИКП [й-ка -пе] — Италианска комунистиче- ска партия. ИКПА, англ. 1СРА (International Со-орега- tive Petroleum Association) — Междуна- родна кооперативна петролна асоциация. ИКПК [й-ка -пе-ка] — Институт за подготов- ка на културнопросветни кадри. икпт [н-ка-пе-те] — Италианска конфедера- ция на профсъюзите на трудещите се. И KP [й-ка -ре] — Инспекция по карантина на растенията, ИКР. англ . ICR (International Congress of Radiology) — Международен конгрес по ра- диология. ИКРК. англ. ICRC (International Committee of the Red Cross) — Международен коми- тет на Червения кръст. икс. англ . 1CS (International College of Surgeons) — .Международен колеж за хи- рурзи (в САЩ).
имостр. ИКСЕМ [иксем], англ. ICSEM (International Commission for the Scientific Exploration cf the Mediterranean)— Международна ко- мисия за научни изследвания на Среди- земно море; КИЕСММ. ИКСИ [нкси] — Инспекция по качеството на стоките за износ (при' Министерството на външната търговия). ИКСИД, англ. ICSID (International Council of Societies of Industrial Designers)—Между- народен съвет на организациите по инду- стриален дизайн. ИКСООС [нксодс] — Инструкция Ъй 1 за кредитиране на стопанските организации за оборотни средства. ИКСХ биохим.— Интерстициални клетки сти- мулиращ хормон. ИКСЮ, англ. ICSU (international Council of Scientific Unions) — Международен съвет на научните съюзи; КИЮС. ИКТ [й-ка -те] — Институт по климатична техника. ИКТ [н-ка-те] — Ирландски конгрес на трей- дюнионите. ИКТП [и-ка-тс-пе] — Институт за комплексни транспортни проблеми. ИКФМ [й-ка-фе-ме] — Италианска комуни- стическа федерация на младежта. ИКФР [й-ка-фе-ре] — Институт по курорто- логия, физиотерапия п рехабилитация (при Медицинската академия). ИКХС, англ. ICHS (International Committee of Historical Sciences) — Международен ко- митет по исторически науки; КИСХ. ИКЮ, англ. ICH (International Chemistry Union) — Международен химически съюз. ИЛ библ., рус. ИЛ (Издательство иностранной литератури) — Издателство за чуждестран- на литература. ИЛ [ил], рус. Ил (С. В. Илюшнн) — 1. В марката на самолети, конструирани от С. В . Илюшнн -(напр. Ил-14, Ил-18). 2. мн. - ове — Самолет, конструиран от С. В. Илюшнн. ил. — илюстрация (при посочване с цифра). Аил.4. ИЛА, англ. ILA (International Law Associa- tion) — Международна правна асоциация. ИЛАА, англ. ILAA (International Litterary and Artistic Association) — Международна асоциация за литература и изкуство; АЛАИ. ИЛБ воен. — Инженерно-летищен батальон. ИЛВ [й-ле-ве] — Институт по лозарство и винарство. ИЛЛИАК [илийк], м. и ж ., електрон., англ. ILLIAC (Illinois Automatic Computer) — За означаване на електронноизчислителна машина (изработена в САЩ). ИЛК. англ. ILC (Übernational Law Commis- sion) — Международна правна комисия. ИЛИ (—) [й-ле-нс] — Линеен изолатор, но- сещ 15 киловата (напр.: ИЛН-15). ИЛНК [н-ле-не-ка] — Линеен изолатор, но- сещ 15 киловата (нар.: ИЛНК-15). ИЛО, англ. ILO (International Labour Orga- nisation) — .Международна организация по труда: вж. МОТ. ИЛО, англ. ILO (International Labour Offi- ce) — Международна трудова служба. ИЛП [й-ле-пе] — Ирландска лейбъристка пар- тия. ИЛП [й-ле-пе] — Италианска либерална пар- тия. ИЛФ. англ. ILF (International Landwcrker’s Federation) — Международна федерация на земеделските работници; ФИТТ. ИМ — Изчислителна машина. ИМ — Изчислителна мрежа. ИМ електрон. — Импулсна модулация. ИМ метал. — Инертни материали. ИМ — Институт по математика (при БАН). ИМ — Институт по морфология (при БАН), им. грам. — Именителен (падеж); И., и. ИМБ [н-ме-бе] — Институт по механика и биомеханика (при БАН). ИМБ [н-ме-бе] — Институт по молекулярна биология. ИМЕ (име] — Институт по микроелектроника. ИМЗ [н-мс-зе] — Инструменталномеханичев завод. иминеб хим. — Имидитнон и манеб. ИМИО [имно] — Институт за морски изслед- вания и океанология (при БАН). ИМК. англ. IMC (International Maritime Com- mittee) — Международен морски комитет; вж. ММК. ИМКО [имко]. англ . IMCO (Inter-governmental Maritime ConsultativeOrganisation)—Между- правителствена морска консултативна ор- ганизация (специализирано учреждение лрв ООН). ИМЛ, рус. ИМЛ (Институт марксизма-ле- нинизма ЦК КПСС) —Институт за маркси- зъм-ленинизъм при ЦК на КПСС. ИМЛТ [й-ме-ле-те] — Институт по метало- леене и леярска техника. ИММ [н-ме-ме] — Институт по математика в механика. ИММ [н-мс-ме] — Институт по металорежещи машини. ИМО [имо] — Институт по мебели и обза- веждане. ИМО, рус. ИМО (Институт международннх отношений) — Институт по международни отношения. ИМО, англ. IMO (International Meteorologi- cal Organisation) — Международна метеоро- логична организация; ОМИ; Вж. ММО. ИМССИ [нмоси] — Институт по международ- ни отношения и социалистическа интегра- ция. имоетб воен. — Ияженерно-мостостроителен батальон. имостр воен. — Инженерно-мостостроятелна рота.
имп 80 ИМП [й-ме-пе] — Институт по международно право. ИМП [н-ме-пе] — Институт по месопромиш- леност. ИМП [й-ме-пе] — Институт по млечна про- мишленост. имп. — император (само пред собствено име), имп. — импулсен. империал. — империалистически. ИМТ воен. — Изнасяне на мерната точка. ИМТ [й-ме-те] — Институт по международен туризъм. ИМТМ [й-ме-те-ме] — Институт по метало- зкание и технология на металите (при БАН). ИМФ хим. — И нозинмофосфорна киселина. ИМФ, англ. IMF (International Monetary Fund)—Международен монетен фонд; ФМИ. ИМФ, англ. IMF (International Metal Work- er's Federation) — Международна феде- рация на металурзите; ФИОМ. ИМХ (—) [й-ме-хе] — Инсталация аа при- готвяне и раздаване на мокра храна в свине- фермите (напр.: ИМХ-150). ММХВП — Институт по машини за хранител- но-вкусовата промишленост. ИМЮ, англ. IMU (International Mathemati- cal Union) — Международен математи- чески съюз; вж. ммс. ИНА [йна], англ. INA (Iraqi News Agency) — Иракска информационна агенция. мнв. — инвентарен. А инв. номер. Йигострах м. и ср.,рус. Ингосстрах — Управ- ление на външното застроховане при Ми- нистерството на финансите на СССР. янд. — индекс, инд. — индийски. ИНД библ. — Индия. Йндимпорт м. — Вж. Индустрналимпорт. мндоиез. — индонезийски. ИНДП [й-не-де-пе] — Институт по науките за държавата и правото (при БАН). индустр. — индустриален. мндустриал. . . — Индустриален (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: Индустрналекспорт, Индустриал- импорт, Индустриалмонтаж). Индустрналекспорт м. — Външнотърговско предприятие за износ (експорт) на сондажни агрегати и минни съоръжения (в Румъния). Индустрналимпбрт м. — Външнотърговска ор- ганизация за внос (импорт) н износ (експорт) на тъкани, конфекция, трикотаж и др. Индустриалмонтаж м. — Държавно предприя- тие за индустриален монтаж. мнж. — инженер (пред собствено име). ииж... — Инженерен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: инжб, Инжстрой). нижб боен. — Инженерен батальон. Йнжпроект м. и ж. — Инженерновнедрител- ска проектантска организация. ЙнжстроА м. — Държавно стопанско обеди- нение, което извършва на територията на гр. София транспортнокомуникацнонно, електрификационно, топлофикационно, во- допроводно и др. благоустройствено строи- телство. ИНИОН [инидн], рус. ИНИОН (Институт научной информации по общественнмм иа- укам) — Институт за научна информация по обществени науки (при Академията на науките на СССР). ЙНИРД [инйрд] — Институт за научноизсле- дователска и развойна дейност. ИНИРДЦХ — Институт за научноизследова- телска и развойна дейност по целулоза и хартия. ИНИС [инйс], англ. INIS (International Nuc- lear Information System) — Международна информационна система по ядрена енер- гия. ИНК [и-не-ка] — Индийски национален кон- грес (политическа партия). Инкотермс, англ. Incoterms (International Commercial Terms) — Международни тър- говски правила. инкп [й-не-ка-пе] — Индийски национален конгрес на профсъюзите; ИНКПС. ИНКПС — Индийски национален конгрес на профсъюзите; ИНКП. ИНМ библ. — Известия на Националния му- зей. ИНМ [й -не-ме] — Изграждане на населените места (стопанска дирекция). ИНМА [нима], мн. — Инертни материали. ИНМВ библ. — Известия на Народния музей във Варна. ИНМИ [йнми] — Название на сбирка микро- организми (от Института по микробиология при Академията на науките на СССР). ИНН [н-не-не] — Институт по нефтохимия и нефтопреработка. ИННК — Иранска национална нефтена ком- пания. ИНОНИ [инони]— Инструментално нестан- дартно оборудване н нови изделия (про- изводствено предприятие). инп [й-не-пе], воен. — Инженерно-наблюда- телен пост. ИНП — Инструкция за приложение на На- редбата за плащанията. ИНП [й-не-пе] — Иранска народна партия. ИНС биохим. — Имунонедоимъчен синдром. ИНРА [ннра], м. и ж . — Институт за рацио- нализации и изобретения. ИНРА [йнра], исп. INRA (Instituto National de Reforma Agraria) — Национален ин- ститут по аграрна реформа (в Куба). ИНРС [ й-не-ре-се] — Инсталация за непре- къснато разливане на стомана. ин-т — институт; н-т. ннтер. . . — Интернационален (като първа съ- ставна част на сложносъкратени думи, напр.: интербрнгада, hhiерсеминар, хвтар- визия). Йнтератоменерго м. и ср. — Международно стопанско обединение за .мирно използува- не на атомната енергия.
81 HOMTC ЙятерАтоминструм^нт ja. — Международно со- циалистическо стопанско обединение за сътрудничество в областта на ядреното приборостроене. Иктервнзия ж. — Интернационална теле- визия (международна система за обмен на телевизионни предавания). Йнтерграфик ж. — Международна изложба на графиката (в Германската демократична ре- публика). А Йнтерграфик 76. ЙнтерелЬсгро ж. и м. — Международна ор- ганизация за сътрудничество > електро- техническата промишленост. Йнтерклуб м. — Иятернационален клуб. Йнтеркомерс м. н ж. — Външнотърговска организация за износ и внос, компенса- ционни, обменни, реекспортни сделки и участие в смесени фирми в чужбина. Йнтеркосмос — Програма на социалистичес- ките страни за изследване на космоса. Йнтермбд м. и ж. — Вносно-износна цен- трала на Германската демократична ре- публика за лабораторни съоръжения, кон- тролни уреди н произведения на фарма- цевтичната индустрия. Йнтерметал м. и ж. — Международна от- раслова организация за координиране на производството, за развитие и сътрудни- чество в областта на черната металургия. Йнтермода — Международно модно ревю. Д Интермода 75/76. . .. ннтерн — Интернационален (като втора съставна част на сложносъкратенн думи, напр.: Комннтерн, Профинтерн). интернац. — интернационален. Йнтероргтехника ж. — Международна тех- ническа изложба за организационна тех- ника. А Йнтероргтехника 75. Йнтерпол л., англ. Interpol (International Criminal Police Organisation) — Междуна- родна организация на криминалната по- лиция. Йнтерпред м. — Сдружение на бюрата за представителство на чужди фирми и тър- гозско посредничество в България. Йнтерпресграфик ср. — Списание на Между- народната организация на журналистите, което се издава в Будапеща. Йнтерпрограма м. — Българо-съветски науч- ноизследователски проектантски инсти- тут. Йнтерспутник м. м ж. — Международна организация за космически връзки. Йнтерстено ж. — Международна федерация по стенография и машинопис. Йнтертекстнл м. — Международно обедине- ние за текстилна промишленост. Йнтертекстмлмаш м. — Международно сто- панско обединение за текстилно машино- строене. Йнтерфйлм м. и ж. — Главна редакция към Софня-лрес за филми за пропаганда в чужбина. Йнтерфото ср. и ж. — Главна редакция към 6 Реяни« ка съкращенията София-прес за фотографска пропаганда в чужбина. Йнтерфрйго ср. и м., англ. Interfrigo (Inter- national Railway-owned Company for Ref- rigerated Transport) — Международно дру- жество на железниците за превоз прв най- благоприятен температурен режим на яесно- развалягци се продукти. Йнтерхйм ж. и м . — Международна отрас- лова организация на социалистическите страни за сътрудничество в областта на производството и търговията с продукти па малотонажната химическа промишленост. Йнтерхймвлакно ср. и м . — Международно стопанско обединение за производство на синтетични влакна. Йнтерхот^лн -Балкантуряст ж. — Т уристичес- ка стопанска организация за всички видове международен туризъм. ИНТИ [йнти], рус. ИНТИ (Институт научно- технической информации) — Институт за на- учно-техническа информация. Интбн (—) — Автоматично звуково (тонално) информационно устройство (напр.: Интоя- 401). Йнтрансмйш м. — Българо-унгарско дру- жество за проектиране, усъвършенствуване и доставяне на машини и системи за въ- трешнозаводски транспорт. Йнтурйст м., рус. Интурист (Главное управ- ление по иностранному туризму) — Главно управление по чуждестранен туризъм * СССР. ИНУХТ — Институт по нефрология, уро- логия, хемодиализа и трансплантация. ИНФ [й-не-фе] — Индонезийски нацконадея фронт. ИНФ библ. — Информатика, библиотечно де- ло, библиография, наукознание, оргтех- ника. инф. грам. — инфинитив. Йнфлот м. — Държавно търговско предприя- тие за агентиране на всички чуждестранни кораби, посещаващи българските пристани- ща, и на българските кораби, извършващи задгранични плавания. Информбюро ср., истор. — Информационно бюро на комунистическите и работническите партии (1947—1956). Инфотерм м. — Международен терминологи- чен информационен център (при ЮНЕСКО). ИО — Инженерингова организация. ИО — Институт по овощарство. HOBT — Икономика и организация из вът- решната търговия (специалност във виеше учебно заведение). ИОИС [й-о-йс] — Интегрална отраслова инфор- мационна система. ИОККГП — Институт по обувна, кожарска, кожухарска и галантерийна промишленост. ИОМТС — Икономика и организация на ма- териално-техническото снабдяване (спе- циалност във виеше учебно заведение).
йонх ИОНХ [ибнх] — Институт по обща и неор- ганична химия (при БАН). ИОРИИ — Инструкция за оформяне и раз- глеждане на исканията за изобретения. ИОСЗА — Икономическа общност на страните от Западна Африка. ИОСМ — Икономическа организация на стра- ните от Магреб. ИОСМЦ — Инструкция за отчитане на стоко- во-материалните ценности. ИОСП [иосп] — Институт по обща и сравни- телна патология (при БАН). ИОТ [ибт] — Икономика и организация на туризма (специалност във ВУЗ). ИОТ {ибт] — Инспекция „Охрана на труда*. ИОТ [ибт) — Институт по облекло и текстил. ИОТ [нбт] — Институт по ортопедия и трав- матология. ИОУ [й-оу], електрон. — Информационно опе- ративно устройство. ИОХ [идх] — Институт по органична химия (при БАН). ИП [йпе], воен. — Изолиращ противогаз. ИП воен. — Изходен пункт. ИП воен. — Изходно положение. ИП хим. — Индикаторен прах. ИП — Инженерингово предприятие. ИПА [йпа], англ. IPA(lndian Press Association) — Индийска телеграфна агенция. ипб [й-пе-бе], воен. — Инженерно-пътен ба- тальон. ИПБАМ. англ. IPBAM. (International Per- manent Bureau of Automobile Manilacturers) — Международно постоянно бюро на про- изводителите на автомобили; БПИКА. ИПБр воен. — Инженерно-пътна бригада. ИПЕ истор. — Интернационал на пролетар- ските есперантисти. ИПЗАП — Инструкция за приложение на За- кона за административното производство. ИПИ [йпи], англ. IPI (International Press Institute) — Международен институт по пе- чата. ИПК [й-пе-ка] — Институт по паметниците на културата. ИПК. англ. IPC [Iraq Petroleum Company) — Иракска петролна компания. ИПК. англ. IPC (International Petroleum Company) — Международна петролна ком- пания. ИЛКА, англ. IPCA (International Petroleum Co-operative Alliance)— Международно коо- перативно петролно сдружение. ипм воен. — Изходен пункт по маршрута, ипм [й-пе-ем] — Изчислително-перфокартна машина. ИПМР — Истинска партия на Мексиканската революция. ипн воен.ги —^Изходен пункт за насочване. ЙПНП [й-пе-не-пе] — Инструкция за прило- жението иа Наредбата за плащанията. ИПозБ воен. — Инженерно-позиционен ба- тальоа. ИПозБр воен. — Инженерно-позиционна бри- гада. ИПозР воен. — Инженерно-позиционна рота, ипом воен. — Изходен пункт на обратния маршрут. ИПП [й-пе-пе], воен. — Индивидуален пре- вързочен пакет. ИПП [й-пе-пе], воен. — Индивидуален протм- вохимически пакет. ИПП [й-пе-пе] — Институт за проучване я проектиране. ИПП. . . [й-пе-пе] — Институт за проучване и проектиране на. . . (като първа съставна част на инициални съкращения, напр. ИППГСС). ИППБ воен. — Инфекциозна полева подвиж- на болница. ИППГСС — Институт за проучване и проекти- ране на горското и селското стопанство. Д ИППГСС „Агролеспроект“. ИППХМО — Институт за проучване и проек- тиране иа хидромелиоративни обекти. Д ИППХМО „Водпроект". ИПр —„Исторически преглед“ (списание); Ист. пр. ИПС [й-пе-се] — Институт по прнборострое- не. ИПС [н-пе-се] — Институт по пшеницата и слънчогледа. ИПСА [йпса], воен. — Изолиращ подводно-су- хоземен апарат. ИПСА, англ. IPSA (International Political Science Association) — Международна асо- циация за политически науки; вж. МАПН. ИПСИ [лиси], англ. IPS’l (International Political Science Institute) — Междунаро- ден институт за политически науки' ИПТ [й-пс-те] — Институт за полупроводни- кова техника. ИПТ [й-пе-те] — Институт за пречиствател- на техника. ИПТА воен. — Изтребително-противотанко- ва артилерия. ИПТАБр воен. — Изтребително-противотанко- ва артилерийска бригада. ИПТАДн воен. — Изтребително-противотанков артилерийски дивизион. иптап [иптап], воен. — Изтребително-проти- вотанков артилерийски полк. иптбсоел. — Изтребително-противотанкова ба- тарея; иптбатр. иптбатр [иптбатр], воен. — Изтребителна про- тивотанкова батарея; нптб. иптд [вптад], воен. — Изтребително-п ротмво- танков дивизион. ИПЮ, англ. IPU (International Paleontological Union) — Международен палеонтологическв съюз. ИПЮ, англ. IPU (International Peasant Uni- on) — Международен съюз на селяните. ИПЮ. англ . IPU (International Population Union) — Международен съюз по населе- нието.
F 83 исми HP [н-р£] — Изобретения и рационализации (фонд). ИР изч. техн. — Индексен регистър. ИР еоен. — Инженерно разузнаване. ИР — Ислямска република. Д ИР Маврита- ния. ИРА [йра] — Ирландска републиканска ар- мия. ■разер м., англ. iraser (lnfrared Amplif ication by Stimulated Emission of Radiation) — Квантовомеханичен усилвател на инфрачер- вените лъчи. ■ран. — ирански. ИРВ [й-ре-ве] — Инструкция за разглеждане на възраженията. НРГ воен. — Инженерноразузнавателна гру- па. ИРЕ [ире] — Институт по радиоелектрони- ка. НРЕЛ — Институт за руски език и литера- тура. ИРИ информ. — Избирателно разпростране- ние на информацията. ИРИС [йрис], англ. IRIS (International Re- search Information Service) — .Международ- на служба за научна информация. ИРК [й-ре-ка] — Информация за ръководни кадри (отдел, бюро, служба). ИРК, англ. IRC (International Red Cross) — Международен червен кръст; вж. МЧК- ИРЛ библ. — Ирландия. ярл. — ирландски. НРМ [й-ре-ме] — Идейна работа сред мла- дежта. ирон. лексикогр. — иронично. НРП [й-ре-пе] — Институт по рибна промиш- леност. ИРИ [й-ре-пе] — Ирландска работническа пар- тия. ИРП [й-ре-пе] — Истинска революционна пар- тия (в Боливия). ИРП [й-ре-пе] — Италианска републиканска партия. ИРПУ воен. — Инженерна рота за обзавеж- дане на пунктове за управление. ИРР [й-ре-ре( — Институт по рентгенология и радиобиология. ИРСФК, англ. IRSFC (International Rayon and Synthetic Fibres Committee) — Между- народен комитет за изкуствена коприна, вискоза и синтетични влакна; КИРФС. ИРТ (—) [й-ре-те] — Изследователски реак- тор топлинен (напр.: IIPT-10U0). ИРФ англ. IRF (international Road Fede- ration) — Международна федерация по пъ- тищата. ИРЮ, англ. IRU (International Road Trans- port Union) — Международен съюз по път- ния транспорт. ИРЯ, рус. ИРЯ (Институт русского язнка) — Институт за руски език при Академията на науките на СССР; ИРЯз. ИРЯз, рус. ИРЯз и ИРЯЗ (Институт русско- го язнка) — Институт аа руски език (при Академията на науките на СССР); ИРЯ- ИС — Изкуствен спътник. ИС — Изчислителна система. МС, рус. ИС (Институт славяноведеимя) — Институт за славянознание (при Акаде- мията на науките на СССР). ИС — Инструкция за сигнализацията приже- лезн иците. ИС изч. техн . — Интегрална схема. ИС (—) . рус. ИС (Йосиф Сталин) — В Мар- ката на съветски тежък танк (капр.: ИС-1» ИС-2). ИСА (йса] — Индустриална стопанска асо- цизцня. ИСА, англ. ISA (International Sociological Association) — Международна социологи- ческа асоциация; вж. MCA. ИСАК, англ. ISAC (international Scientific Agricultural Council) — Международен нау- чен селскостопански съвет. исб воен. — Инженерно-сапьорен батальон, исбр еоен. — Иженерно-сапьорна бригада. ИСД [й-се -де] — Италианско социално дви- жение (неофашистка организация). исдп [й-се-де-пе] — Исландска социалдемо- кратическа партия. ИСДП [й-се-де-пе] — Италианска социалде- мократическа партия. ИСЕ [исе] — Институт за специална електро- ника. ИСЕМА [исема] — Институт за специална електромедицинска апаратура. ИСЗ [й-се -зе] — Изкуствен спътник на зе- мята. ИСИ [яей], разг., и ср. {член, -то) — Инже- нерно-строителен институт; вж. ВИСИ. ИСИ — „Интерстройлнформация“ (сборник на Постоянната комисия по строителство при Съвета за икономическа взаимопомощ). ИСИ. англ. ISI (International Statistical Institute) — Международен статистически институт; вж. МСИ. ИСИРЕПАТ [испрепат], англ. 1CIREPAT (Comittee for international Co-operation in Information Retrieval among Examining Patent Offices) — Международен комитет на патентните ведомства за сътрудниче- ство в областта на издирване на патентна информация. ИСИЮА, фр. ISIUA (Institut superieur et international d’urbanisme applique) — Висш международен институт по приложно гра- доустройство. ИСК [й-се-ка] — Институт по строителна ки- бернетика. ; ИСКА, англ. ISCA (International Standards Co-ordination Association) — Международ- на асоциация по координация на стандар- тите. ИСКС.англ. ISCS (international Scientific Co-operative Service) —Международна науч- на кооперативна служба. исл. — исландски. . ИСМИ [йемй] — Вж. ИСМИУ. 4
НСМИУ 84 ИСМИУ [исмну] — Институт по стандартиза- ция, мерки и измерителни уредя. ИСМХ, англ. ISMH (International Society of Medical Hydrology) —Международно дру- жество за хидроложка медицина; СИМХ. ИСМЮН, англ. ISMUN (International Student Movement for the United Nations) — Между- народно студентско движение за съдей- ствие на ООН. ИСО [нсо] — Инженерингова стопанска орга- низация. ИСО [исо], англ. ISO (International Standarti- sation Organisation) — Международна орга- низация по стандартизация; вж. МОС. ИСОД [исод] — Интегрална система за обра- ботка на данни. ИСП [й-се-пе] — Индийска социалистическа партия. ИСП воен. — Инженерно-сапьорен полк. ИСП [й-се -пе] — Институт по съобщителна поомишленост. ИСП (й-се-пе] — Испанска социалистическа партия. ИСП библ. — Испания. исп. — испански. ИСП [й-се-пе] — Италианска социалистиче- ска партия. ИСППЕ — Италианска социалистическа пар- тия на пролетарското единство. Ивпроект м. — Институт за проучване и проектиране в областта на инженерното съобщително строителство. ИСРП [н-се-ре-пе] — Испанска социалисти- ческа р.:б. -тннчес-са партия. ИСРЮ, англ. 1SRU [International Scienti- fic Radio Union) — Международен научен радиосъюз. ИСС [й -се-се] — Икономически и социален съвет (при ООН). ИСС, англ- ISS (international Social Service) — Международна социална служба; ССИ. ИССА, англ. ISSA (International Social Secu- rity Association) — Международна асоциа- ция за социална сигурност; вж. МАСС. ИССМ [й-се -се-ме] — Институт за селскосто- панско машиностроене. ИССС, англ. ISSS (International Society of Soil Science) — Международно дружество по почвознание. ИССТ [й-се-се-те] — Институт за съвременни социални теории. Йсстрон м. и ж. — Организация за инженер- но съобщително строителство. ИСТ [й-се -те] — Италиански съюз на труда (зрефсъюзна организация). ист. — исторически; нстор. Истмат м. — I. Исторически материализъм. 2. Учебна дисциплина (ьъв ВУЗ). 3. член . -ъ т, -а, след числ. - а, разг. — Учеб- ник по тази дисциплина. А Върни ми ист- мата. RC"rp. — яс-тсрически; ист. Ист. пр. — „Исторически преглед“ (списа- ние); ИПр. ИСтрБ воен. — Инженерно-строителен бата- льон. ИСтрБр воен. — Инженерно-строителна бри- гада. ИСУ [ису] — Институт за социално управле- ние. ИСУЛ [исул] — Институт за специализация и усъвършенствуване на лекарите. ИСФ, англ. ISF (International Shipping Fede- ration) — Международна корабна федера- ция. ИСФА, англ. ISFA (International Scientific Film Association) — Международна асо- циация за научни филми. ИСФК [й-се -фе-ка] — Институт по стъкло и фина керамика. ИСФК, англ. ISFC (International Scholar- ship Fund Committee) — Международен ко- митет за стиленднантски фонд. ИСХ, англ. ISH (International Society of Haematolcgy) —Международно дружество по хематология; СИХ. ИСЮ.англ . ISU(international Skating Union) — Международен съюз по фигурно пърза- ляно. ИТ [н-те], електр. — Измерител на транзи- стор (напр.: I4T-51). ИТ —■ Изчислителна техника. ИТ електр. — Импулсен трансформатор. ИТ (—) [й-те], соен., рус. ИТ (Инженерний танк) — Мостови танк. ит. — италиански; итал. и-т — институт; ии-т. ИТА библ. — Италия. итал. — италиански; ит. ИТЕЛ1 [итем] — Институт по топлотехничес- ко и енергетично машиностроене. ИТИ [йти], англ. IT1 (International Theatre Institute) — Международен театрален ин- ститут. ИТИГА [итйга] — Институт по теория и история на градоустропстзото и архитекту- рата (при БАН). 1-1ТИПС [итипс] — Институт за типизация н индустриализация на промишленото стро- ителство. ИТИС [итйс] — Институт за типово проекти- реле и индустриализиране на строител- ството. ИТК [й-те-ка]— Изкупвателнотърговски клон. ИТК. [й-те-ка], л'.н. — Инженерно-технически кадри. МТКР [й-те-ка-ре] — Институт по техническа кибернетика и роботика (при БАН). ИТМ [й-те-ме] — Институт за тежко машино- строене. ИТМ |й-те-ме] — Институт по техническа ме- ханика. ИТС ]н-те-се] — Информацноикотърсгща си- стема. ИТК соен. — Изходна точка за насочване.
ИТН [н-те-не] — Инспекция по технически надзор (върху рентгеновите уредби). ИТПЕ — Институт за технологическо про- ектиране и екипировка. ИТТ [н-те-те], англ. ITT (International Tele- graph and Telephone Corporation)— Между- народна телеграфна и телефонна корпора- ция. ИТТИ — Институт по тютюна и тютюневите изделия. ИТТФ.анел. ITTF (International,Toble Tennis Federation) — Международна федерация по тенис на маса. ИТФ ’ii-’.c-C е]. англ. ITF (Inernaticna) Trans- port Werkers* Federation) -- Междснародна федерация на транспортните работници. ИТШП [й-те-шс-пе] — Институт по трикотаж- на и шевна промишленост. ИТЮ.пнад. ITU (International Telecommunica- tions Union) — Международен съюз по те- лекомуникация; вж. МСТ. И У електрон. — Изходно устройство. И У електрон. — Изчислително устройство. ИУ електрон. — Интегриращо устройство. ИУП [иуп]— Институт за учители пс практика. ИУС [иус] — Институт за учители специалисти. ИУСИТ [иусит] — Институт за усъвършенству- ване и специализация на инженери и тех- ници. ИФ ваен. — Изтребителна флотилия. ИФ — Институт по философия (при БАН). ^1Ф — Институт по физиология (при БАН). ИФ — Институт по фуражите. ИФ — Испанска традиционглнстка фаланга. НФА [йфа], нем. IFA (Industrieverwaltung Faharzeugbau-v*••Ikscgcne Betriebe für Fahr- zcugzubehör). — 1. Управление на народ- ните предприятия за транспортно машино- строене (в Германската демократична ре- публика). 2. S «арката на товарни дизелови автомоби- ли(напр.: ИФА-НЗА. ИФА-В50Л, ИФА-Н6), самосвали (напр.: ИФА-В50) и др.» произ- ведени в тези предприятия. йфа, член, -та, мн. -и, ок. — Автомобил, про- изведен в тези предприятия. ИФАЛПА [ифалпа], англ. 1FALPA (Interna- tional Federation of Air Line Pilots Asso- ciation) — Международна федерация на асо- циациите на летците от гражданската авиа- ция . ИФАЛС, англ. IFALS (International Federa- tion (А Arts Leiters and Sciences) — Между- народна федерация за изкуство, литература и наука; ФНАЛС. ИФАГ., англ. 1FAP (international Federa- tion i.f Agricultrral Prcductrs) — Междуна- родна федерация на селскостопанските про- ьгводители; Ф) iDA. ИФНЦ. pt,-c . ИФВЗ (Институт физики сь’.соких »I ергий) — Институт по физика на високи- те с-нергии. Н<БЬА, англ. IFWEA (International Fede- raticncf Workers Educaiiona) Associations)— Международна федерация на работническите образователни асоциации. ИФВЛ, англ. IFWL (International Federa- tion of Wornen Lawyers) — Международ- на федерация на жените правнеткн. ИФК хим. — Изопрог>ил-\ ’-фенилкарбамат. ИФК, англ. 1FC (International Fisheries Commission) — Международна риболовна комисия. ИФК-’- — Италианска федерация на кому- нистическата младеж. ИФЛА. ей,’.". . IFLA (International Federa- tion '.1 Library Associations) — Междуна- рс.т-з федерация на библиотечните асоциа- ции; ФИАБ. ИФОГ, англ. IFOG (International Federa- tion of Olive Crowers) — Международна федерация i:a производителите на маслини; Ф11О. ИФР [й-фе-ре] — Институт по физиология на растенията. Д ИФР „М. Попов". ИФС, англ. IFS (International Federation of Surveyors) — Международна федера- ция на геодезистите; ФИГ. ИФСП, англ. IFSP (International Federation of Societies of Philosophy) — Международна федергция на философските дружества; вж. МФФД. ИФТТ [й-фе-те-те] — Институт по физика на твърдото тяло (при БАН). ИФПМ, англ. IFPM (International Federa- tion of Physical Medicine) — Международна федерация по физическа медицина; ФИМФ. ИФХ [й-фе-хе] — Институт по фнзнксхимня (при БАН). ИФЮВ, англ. IFUW (International Federation of University Women) — Международна фе- дерация на жените преподавателки в уни- верситетите. ИХБ, англ. IHB (International Hydrographie Bureau) — Международно хидрографско бю- ро; БХИ. ИХДП — Италианска християндемократиче- ска партия. ихк [й-хе-ка] — Институт по хематология и кръвопреливане. ИХМ [й-хе-ме] — Институт по хидрология и метеорология (при БАН). ИХМ [й-хе-ме] — Институт по хндротехника и мелиорации. ИХМ [й-хе-ме] — Институт по химическо ма- шиностроене. ИХО, ансл. IHO (International Health Organi- sation) — Международна здравна органи- зация; вж. МОЗ. ИХОТПЗ — Институт по хигиена, охрана на труда и професионалните заболявалия (при Медицинската академия). ихп |й-хс-пе] — Институт по хидравлика и пневматика. ИХПЗ [й-хс-пе-зе] — Институт по хигиена и професионални забелязания. ИХТ [й-хе-те]—Институт похладилка техника. ИХФ (й-хе-фе], англ. IHF (International Hockey
НХФК 86 Federation) — Международна федерация по хокей. ИХФКхих. — Изопропил-трихлорфенил-кар- бамат. ИЦ [нц] — Изчислителен център. ИЦ [иц] — Информационен център. ИЦДХ биохим. — Изоцнтратдехидрогеназа. МЦКЛ [й-це-ка-пе] — Изчислителен център за колективно ползуваме. ИЦМ [й-це-ме] — Институт по цветна мета- лургия. ИЧ [н-че], прил., физ, — Инфрачервен. Д ИЧ диапазон. ИЧ лъчи. ИЧ облъчване. ИЧМ [й-че-ме] — Институт по черна мета- лургия. ИЧС [й-че-се], ja. и (разг.) ср. {член, -то) — Институт за чуждестранни студенти. ИЧС хим. — Инфрачервена спектроскопия. ИЧХ радиотехн. — Измервател на честотни характеристики. ИЮА, англ. 1UA (International Union of Arts) — Международен съюз за изкуство; ЮИДА. ИЮА, англ. IUA (International Union of Ad- vertising) — Международен съюз по рекла- миране. ИЮАС, англ. IUAS (International Union of Agricultural Sciences)—Международен съюз за селскостопански науки. ИЮАТ, англ. ШАТ (International Union against Tuberculosis) — Международен съюз за борба с туберкулозата; 40ИК.Т. ИЮБ, англ. ШВ (International Union of Bio- chemistry) — Международен съюз по био- химия. ИЮБС, англ. IUBS (International Union of Biological Sciences) — Международен съюз по биологическите науки; ЮИСБ. ИЮГГ, англ. 1UGG (International Union of Geodesy and Geophysics) — Международен съюз по геодезия и геофизика. ИЮИ, англ. IUI (International Union of In- terpreters) — Международен съюз на пре- водач ите. июк. англ. IUC (International Union of Che- mistry) — Международен съюз по х::мия. ИЮНС, англ. IUNS (International Union of Nutritional Sciences) — Международен съюз по науките за храненето; ЮЙСН. ИЮПАК., англ. IUPAC (International Union of Pure and Applied Chemistry) — Междуна- роден съюз за теоретична и приложна хи- мия; ЮИШПА. КЮП АП, англ, 1UPAP (International Union cf Pure and Applied Physics) — Междуна- роден съюз за теоретична и приложна физи- ка; ЮИППА. ИЮПН. снел . IUPN (International Union for the Protection of Nature) — Международен съюз за защита на природата; ЮИПН; вж. мсоп. ИЮТАМ, англ. IUTAM (International Union of Theoretical and Applied Mechanics) — Между.чародея съюз за теоретична и при- ложна механика. ИЮФРО.англ . IUFRO (International Union of Forest Research Organisation)—Междунаро- ден съюз на организациите за изследвания на горите. ИЮХС, англ. IUHS (International Union of History of Sciences) — Международен съюз за история на науките. и-я — индустрия. ИЯИЯЕ [й-я-йя-е] — И нститут по ядрени из- следвания и ядрена енергетика (при БАН). о И ЙАР — Йеменска арабска република. ЙСП — Йеменска социалистическа партия. ЙКП —Йорданска комунистическа партия. К (—) [ка] — Автомобилен кран (напр.: К-51, К-52, К-64). К (_) [ка], рус. К (Н. И. Камов) — В марката на вертолети, конструирани от Н. И . Ка- мов (напр.: К-15, К-18); Ка. К (—) (ка], рус, К (Корчевальная машина) — Изкоренител (напр.: К-2А). К ( —) [ка] — Карбуратор (напр.: К-126П). К (—) [ка], метал. — Керамична свръзка (в мар/д-та на абразивни (шлнфовачии) инстру- менти при означаване на вида на свръзката). К ( — i (ка], рус. К („Кировец"') — В марката на съветски трактор ,.Кировец“ (напр.: К-700, К-701). К (—) [ка] — Климатизатор за прозорец (напр.: К-3300). К — Коефициент на филтрацията (почвено- хидрологична величина). К геохим. — Коксови въглища. К (_) [ка] — Компресор (напр.: К-25А, К- 5ОБУ- К г_) [ка[ — В марката на компрзсорнн ма- сла (напр.: К-12 . К -19). К (—^ [ка] — Контролна машина (напр.: K-öO-6)-
87 КАССР K (—) [ка] — Косачка (напр.: К-1 .4, К-1,б). К (—) [ка], рус. К (кран) — За означаване на тип кран (напр.: K-4Ö1, К-407). К (ка], изч. техн. — Мярка за капацитет на паметта. К [ка). само в съчет. Оценка К— Най-висо- ката оценка за качеството на някакво изде- лие, означаваща „на световно равнище“. К (—) [ка] — Преносима кинопрожекционна машина (напр.: К-101, К-301, К-303). К (—) [ка], метал., рус. К (кремний) — Си- лиций (в марката на цветни сплави). К физ. — Катод. К физ. — Келвин (единица за температура по термодинамнчната температурна скала). к — кило. . . (представка за образуване на десетичните кратни единици от Международ- ната система на измерителните единици, напр.: кА — килоампер). К електр. — Ключ. К — Кон (в шахмата). Ка (—1 . рус. Ка (Н- И. Камов) — В марката на вертолети, конструирани от Н. И . Ка- мов (напр.: Ка-8, Ка-10, Ка-15, Ка-18); К. КА — Комбинат за автобуси. А „Чавдар", КА есен. — Корпусна артилерия. кА физ. — килоампер. КАБ електр. — Кабел с хартиена изолация в алуминиева обвивка, брониран с две сто- манени ленти, с външна покривка от юта. КАБ [каб] — Комитет за архитектура и бла- гоустройство. КАБР електр.— Кабел с алуминиева обвивка, брониран с две стоманени ленти, без външна покривка от юта. КАБр воен. — Корпусна артилерийска бри- гада. КАВЗ [кавз], рус. КАВЗ (Курганский авто- бтеннй завод) — 1 . Кургански автобусен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: КАВЗ-651А). КАГ електр. — Контролен кабел с хартиена изолация в алуминиева обвивка, гол. КАГ еоен. — Корпусна артилерийска група. КАД воен. — Командуващ артилерията в ди- визията. кадет, член, -ът, -а, мн. -и, м., истор., рус. кадет (член конституционно-демократиче- ско» партии, конституционний демократ) — Член на конституционно-демократическата партия в Русия (1905 — 1917). — Произв.: кадетка, кадетскн. КАЕ (—) [ка-е] — Електроуправляем автома- тичен кран (напр.: КАЕ-150, КАЕ-200). КАЕ — Комисия по атомната енергия (в САЩ». КАЗ [каз], рус. КАЗ (Курганский автобусншй завод) — 1. Кургански автобусен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: КАЗ-601, КАЗ-671). КАЗ [каз], рус. КАЗ (Кутаисский автомобиль- ннй завод) — 1, Кутаиски автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: КАЗ-600, КАЗ-606). казах. — казахстански. Казахфилм л., рус. Казахфильм (КазахскиЙ фильм) — Киностудия на Казахската съ- ветска социалистическа република. КАК соен. — Командуващ артилерията в кор- пуса. кал физ. — калория (единица за измерване на количество топлина,на която в Международ- ната система на измерителните единици съответствува джаул). калццех м. — Цех „Калнинация“ (в Завода за калцинирана сода). КамАЗ [камаз],рус. КамАЗ (Камский автомо- билния завод) — 1 . Камски автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод. КАН библ. — Канада. КАН — Китайска академия на науките. к.а.н. — кандидат на архитектурните нау- ки (със собствено име). канд. — кандидат (в съчет. канд. на. . .). А Канд. на филологическите науки. КАНУ [кану], англ. KANU (Kenya African National Union) — Национален съюз на африканците в Кения. канц. — канцеларски. КАО [ка-о] — Комплексно административно обслужване (отдел). КАП (—) [кап] — Автоматичен пламъчно- тръбен парен котел (напр.: КАП 10/12). КАП [кап] — Комплексна автоматизация на производството. КАП — Конфедерация на арабските профсъю- зи. кап. — капиталистически. кап. . . разг. —Капиталистически (напр.: кап- страни, каплагер). кап. — капитално. Д Кап. строителство. кап. — капитан (със собствено име). А кап. Иванов. КАПГ [ка-пе-ге] — Комисия>на академиите на науките на социалистическите страни по планетарна геофизика. КАПП [ка-пе-пе], м. и (разг.) ср., (член, -то) — Комплексна автоматизация на производ- ствените процеси (отдел). кар — карат (единица мярка за злато и за скъпоценни камъни — каратово тегло), (с цифра). А 18 кар. Карап м,, воен. — Картечно-артилерийски полк. КАРИФТА [карйфта], англ. CARIFTA (Саг- ribbean Free Trade Area) — Асоциация за свободна търговия на страните от Кариб- ския район. 4 КАС (—) [кае], ед. и мн., воен. — Авиационно- спасителен контейнер (напр.: КАС-90). КАССР [ка-ес-ес-ер], остар., рус. КАССР (Ка- бардинская Автономная Советская Социа- листическия Республика) — Кабардинска
KACCP автономна съветска социалистическа репу- блика. КАССР [кй-ес-ес-£р],ррс. КАССР (Карельская Автономная Советская Социалистическия Республика) — Карелска автономна съвет- ска социалистическа република. КАТ [кат] ,м. — 1,’Контрол на автомобилния транспорт (управление при Министерството яа вътрешните работи). 2. Служители от това управление, осъще- ствяващи контрол на автомобилния транс- порт. Д Пристигна КАТ. — Произвл (разг.) катаджия, катаджийски. «ат. — катедра. КАТС [кй-те-се] — Корабна автоматична теле- фонна станция. КАФ, англ. CAF (Cost and freight) —Транс- портна клауза в международната търговия, която означава, че в продажната цена на стоката е включено и навлото. КАХА [каха] — Канадска аматьорска хокей- на асоциация. КБ (—) [ка-бе] — Въздушен бутален компре- сор (напр.: КБ-150А). КБ воен. — Командир на батарея. КБ — Конструкторско бюро. КБ (—) [ка-бе],рус. КБ (Кран башенннй) — Кулокран (напр.: КБ-16, КБ-160 -2). КБАССР [ка-бе-а-ес -ес-ер], рус. КБАССР (Ка- бардино-Балкарская Автономная Советская Социалистнческая Республика) — Кабарди- но-Балкарска автономна съветска социали- стическа република. КБВ [ка-бе-ве].радиотехн. — Коефициент на бягаща вълна. КБЕ — Кратка българска енциклопедия. КБЖ [кй-бе-же] — Комитет на българските жени. КБК (—) [ка-бе-ка], рус. КБК (Комбайн для обмолота бобовнх культур) — Комбайн за бобови култури (напр.: КБК-1,0). к.б.н. — кандидат на биологическите науки (със собствено име). КБО [ка-бе-ö] — Комунално битово обслуж- ване (управление). КБО [ка-бе-ö] — Комунално -битов отдел. КБП (—) [ка-бе-пе] — Комбайн за бране на плодове за пулпопроизводство (напр.: КБП- D. КБР воен. Вж. комбриг. КБРТ — Комитет за българско радио и те- левизия. КБС [ка-бе-се] — Комунално-битово строи- телство. КБС.англ. CBS (Columbia Broadcasting Sys- tem) — Радиопредавателна компания „Ко- лумбия“ (в САЩ). КБСД — Клуб за българо-съветска дружба. КБТ [ка-бе-те] — Конгрес на британските Тр еЙДЮНИОИН. КБУ -бе-у] — Комбинат за битови услуги. КЬУ |ка-бе-у], м. — Комунално-битови услу- ги (итдел). КБФК [ка-бе-фе-ка] — Комитет на борците против фашизма и капитализма. КВ (—) [ка-ве] — Винтов крик (напр.: КВ- 25). КВ [кй-ве], (разг.) мн. -та, електр. — Висо- коволтов кабел. КВ (—) [ка-ве], ед. и мн., техн. — Въртящи кръгове (напр.: КВ-4, КВ-б, КВ-8). КВ мед. — Каверна. КВ — Капилярна влагоемност (почвено-хид- рологична величина). КВ [ка-ве], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. — Картечен взвод. КВ [ка-ве]— Командуващ включвател на ли- неен избирач(в Автоматична телефонна цен- трала). КВ техн. — В марката на корабни вертикал- ни, центробежни помпи с електрозадвижва- не. КВ [ка-ве], мн., радиотехн. — Къси вълня. Д Предаването е на КВ. КВ [ка-ве], прил., радиотехн. — Късовълнов. Д KB-предавател. КВ-приемник. КВ-ра- диостанция. КВ (—) [ка-ве],рус. КВ (Кировский военннй завод) — В марката на съветски тежък танк (напр.: КВ-1, КВ-2). кв. — квадратен. А кв. метър. кв. — квартал (пред име). Д кв. „Лозенец“. кв физ. — киловолт (с цифра). А 220 кв. ква физ. — киловолтампер (с цифра). КВБ — Катедра по вътрешни болести (пра Медицинската академия). КВВ (—) [ка-ве-ве] — Високоповдигателна ко- личка с кабелно захранване (напр.; К.ВВ - 2500). КВЕШ — Кабел с винилитова изолация, екра- ниран, шлангован. КВ-ЕТ [ка-ве-ет], електр.— Изолиран високо- волтов кабел с един пласт полиетилен. КВИ [ка-ве-й], изч. техн. — Канал за вход- изход. КВЛ [ка-ве-ел], електр.— Кабел с винилнто- ва изолация за луминесцентно осветление, к.в-м . н. — кандидат на ветеринарномедицин- ските науки (със собствено име). к.в.н. — кандидат на военните науки (със собствено име). квн — квинтал (единица за маса). КВС (—) [ка-ве-се], рус. КВС (Компрессорная водолазная станция) — Компресорна пом- пена станция (напр.: 45 КВС-30), квс [ка-ве-се], ед. и мн . (разг., мн. -та), ' електр. — Специален високочестотен кабел. квс [ка-ве-се], ед. и мн . (разг. мн . -та), електр. — Стирофлексен високоволтов кон- дензатор. кв. см — квадратен сантиметър (с цифра), квт физ. — киловат (с цифра). квтч физ. — киловатчас (с цифра). КВУ [ка-нс-у] .есен . — Командир м взвод за упраилеьпе. КГ (—> [hä-ге]. електр.— Квлрцец ■. чератор (напр.: КГ-96).
Е i 89 KtpMfcT КГ [ка-ге], техн.— Колани c гребен (елементи за закрепване на проводници, кабели н тръ- би). КГ (—) [к£-ге] — Комбайн за бране на грозде (напр.: КГ-1). _ _ КГ —Комитет по геология (към Министерство- то на металургията). КГ (—) [ка-ге], електр. — Конусни глави за кабели „Елпром“ (напр.: КГ-250, КГ-300, КГ-350). кг — килограм (след цифра). > КГБ, рус. КГБ (Комитет государственной бе- зопасностн),— Комитет за държавна безо- пасност (на СССР). _ „ КГГХИ — Клон за геоложки, геохимическн и химически кзследвания(към ДСО „Геолож- ки проучвания"). КГИ, фр. CGI (Congres geologique internatio- nal) — Международен конгрес по геология; ИГК. кгм физ. — килограмометър (с цифра). к.г. -м.н. — кандидат на геолого-минерало- гнческите науки (със собствено име). к.г.н. — кандидат на георафските науки (със собствено* нме). КГО [ка-ге-ö] — Корпус на гражданската от- брана (в Конго-Бразивил). КГПГК — Клон за геофизични проучвания и геоложко картиране (при ДСО „Геоложки проучвания"). жг/с — килограм в секунда (единица за те- гловен дебит), (с цифра). кгс физ. — килограм-сила (единица за сила на тежестта на тяло), (с цифра). КД (-) [ка-де] — Апарат за класическа елек- троднагностика. КД (—) [ка-де]. рус. КД („Кировец“ дизель- инй) — Дизелов трактор „Кировец“ (напр.: КД-35). КД (—) (ка-де] — Калвчерен дарак (напр.: КД-4). КД радиотехн. — Канални демодулатори. КД воен. — Командир на дивизия. КД мед. — Повърхностна кожна доза (рентге- нова доза при лечение). КД [ка-де], обикн. мн . и разг. (мн.-та,член.- та), рус. КД (Кремнневме диоди) —Сили- циеви диоди. кд физ. — жандела (единица за интензитет на светлината. КД — към дело. КДА, исп. CDA (Compania Dominicana De Avi- aciön)— Доминиканска въздушна компания. КДВГ [ка-де-ве-ге] — Комбинат за двигатели с вътрешно горене. Д КДВГ „В. Кола- ров". КДВГ [ка-де-ве-ге], ед. и мн. — Корабен дви- гател с вътрешно горене. ждж физ. — кнлоджаул (с цифра). КДК [ка-де-ка] — Кзменодобивен клон. КДК [ка-де-ка] — Клуб на дейците на култу- рата; ккд. КДК [ка-де-ка] — Комисия за държавен кон- трол. КДК [ка-де-ка] — Комитет за държавен кон- трол. КДМ [ка-де-ме], остар. — Комитет на демо- кратичната младеж (1946 — 1947). КДММЛ — Комбинат за дървообработващи и мебелни машини и линии. кдн (-) [ка-де-ен], рус. КДН (Картофелеко- патель дисковий навесной) — За означаване на машина за копаене на картофи (напр.: КДН-2). КДНК [ка-де-ен-ка] — Комитет за държавен и народен контрол. КДОСОМ — Комбинат за добив и обработка на скално-облииовачни материали. КДП [ка-де-пе], воен. — Командно-диспечерски пункт. КДП [ка-де-пе] — Констнтуционнодемократн- ческа партия (в Гватемала). КДП [ка-де-пе] — Контролно-диагностичен пункт. КДП [ка-де-пе] — Кюрдска демократическа партия (в Иран). КДР електр. — Кодово диспечерско реле. КДС [ка-де-се], м. н (разг.) ср. {член, -то) — Комитет за държавна сигурност. КДУ [ка-де-у] — Късоструйна дъждовална ин- сталация. КЕ електр. — Електролитен кондензатор. КЕ — Комбинат за електрокари. Д КЕ^Ше- сти септември". КЕ електр. — Комутиращ елемент. КЕА (ке-äj, ед. и мн . (разг. мн . - та), електр.— Алуминиеви електролитни кондензатори. КЕА, фр. СЕА (Confederation europeenne de l'agriculture) — Европейски селскостопан- ски съюз. КЕВ [кев], мн., електр. — Високоволтови екранирани композиционни постоянни рези- стори. кев физ. — килоелектронволт. КЕГ — Комитет по енергетика и горивата. КЕЕ, фр. СЕЕ (Commission economique pour l’Europe)— Икономическа комисия за Евро- па (при ООН); вж. ИКЕ. КЕЕК, англ. СЕЕС (Committee of European Economic Cooperation) — Комитет за евро- пейско икономическо сътрудничество. КЕИ, фр. CEI (Commission electrotechnique internationale) — Международна електро- техническа комисия; ИЕК; вж. МЕК . келт. — келтеки. КЕММ [ке-ме-ме] — Корабни енергетични ма- шини и механизми (специалност във Вис- шия машинно-електротехнически инсти- тут — Варна). КЕ [кои] — Команден електрически прибор. КЕП [кел] —Парен електрически казан (напр. КЕП-150). кермет -м.» метал. — Керамика и метал (ме- тало-керамично изделие, получено чрез пре- соване и спичане на метален прах ).
КЕРН 90 КЕРН [керн], фр. CERN (Conseil europeen роиг la recherche nucleaire) — Европейски съвет за ядрени изследвания; ЮКНР. КЕС [кес] — Корабна електростанция. КЕССМ (кеси) — Комитет по единна система за социална информация (при Министер- ския съвет). КЕЦ [кец], м. (ргзг. член, -а, мн. -ове) — Кон- дензационна електроцентрала. КЕЧ [кеч],еоем. — Квартирно-експлоатацион- на част. КЕШ •— Купа на европейските шампиони. Кж — Кърджали и Кърджалийски окръг (в регистрационните номера ня моторните пре- возни средства от Кърджали н КърджалиГг- ски окръг). ДКяс 10—21. КЗ [ка-зе] — Кожарски завод. КЗ [ка-зе] — Корабостроителен завод КЗ !ка-зе] Кабг-лен завед. КЗ (—) [ка-зе], метал. — Силициев карбид зелен (в марката на абразивни (шлифовачни инструменти при означаване състава на аб- разива). КЗ есен. — Керосинозареждач. КЗ трансп. — Контролна заключалка. КЗА [ка-зе-а] — Контролен звуков агрегат (в телевизионен център). КЗКУ — Култиватор за зеленчукови култу- ри — универсален. КЗМ (ка-зе-ме) — Комитет за защита на мира. КЗМС [ка-зе-ме-се] — Комисия за земята при Министерския съвет. КЗМУ [ка-зе-ме-у] — Контролно-заварачно монтажно управление. КЗП [ка-зе-пе] — Комисия за защита на при- родата. КЗР — Комитет за защита на революцията (в Куба). КЗРЦ — Контролно -зарядноразряден иикъл. КЗУ [ка-зе-у] — Контролно -заварачно управ- ление. КЗУ (—) [ка-зе-у], рус. КЗУ (Канавокопатель- заравниватель уяиверсальнмй) — Машина за копаене на канавки и заравняване (налр.: КЗУ-О.З). КЗХ [ка-зе-хе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Комбинат за зърнени храни. КИ — Коефициент иа използуване на кисло- рода. КИ — „Комсомолска искра“ (вестник). КИ истор. — Комунистически интернационал. КИ — Комутиращ избирач (в Автоматична телефонна централа). Кв — кюри (единица за активност на радио- активен източник). КИА [кна]. електр. — Автомобилен искрога- сителен кондензатор. КИА. фр. CIA (Conseil international des archi- ves) — Международен съвет на архивите; ИК А. КИАИ. фр. CIAI (Comite international d’aide au?, i■:’el;ectuds) — Международен комитет за подпомагане на интелектуалците; ИКАИ; КИЛМ. фр. CIAM (Congrcs internationaux d’ar- chitecture moderne) — Международни кон- греси по съвременна архитектура. КИГР, фр. CIGR (Commission internationale du genie rural) — Международна комисия за механизация иа селското стопанство. КИГРЕ, фр. C1GRE (Conference internationa- le des grands reseaux electriques) — Между- народна конфедерация на големите електри- чески мрежи. КИДБ, англ. C1DB (International Council for Documentaticn cf Building)—Международен съвет за документация по строителството. КИДК. фр- CIDC (Comite international de droit compare) — Международен комитет по сравнително право (при ЮНЕСКО): ИККЛ. КИЕ, фр. CIE (Commission internationale de l'eclairage) — Международна комисия по осветлението. КИЕ, фр. CIE (Comite international des echan- ges) — Международен комитет за търговски обмен. КИЕК, фр. CIEC (Conseil international des err.ployeurs du commerce) — Международен съвет на търговските служители. КИЕПС, фр. CIEPS (Conseil international de l’education physique et sportive) — Между- народен съвет за физическо възпитание и спорт; вж. СИЕПС. КИЕСММ, фр. CIESMM (Commission inter- nationale pour 1’exploration scientifique de la mer Mediterranee) — Международна ко- мисия за научни изследвания на Средиземно море; ИКСЕМ. КИК [кик] — Комитет за изкуство и култура. КИК, фр. CIC (Conference internationale du credit) — Международна конференция по кредита. КИКА, фр. CICA (Confederation internationale du credit agricole) — Международна кон- федерация по селскостопански кредит. КИЛ [кил], м. и яс. — Контролна измервател- на лаборатория. КИМ (—) (ким] — Камерна изолационна ма- шина (напр.: КИМ-2). КИМ [ким], електр. — Кодовонмпулсна мо- дулация. КИМ (ким],икон. — Коефициент на изпелзу- ваемост на машините. КИМ [ким], истор. — Комунистически интер- национал на младежта (1919—1943). КИМ [ким], ми-, електр. — Малогабаритни изолирани композиционни постоянни ре- зистори. КИМ [ким], електр. —Мотоциклетен искрога- ентелен кондензатор. КИМС — Контролно-измерителна магнитна станция. КИМПМ, фр. CIMP1M (Comite international de medecine et de pharmacte militaires) — Международен комитет по военна медицина и фармация; ИКММФ. КИН библ. — Полиграфия, кннофототехннка. к.и.н. — кандидат на изкуствоведските нау- ки (със собствено име).
91 ККИР в. н. и.-— кандидат на икономическите науки (със собствено име). *.и.и. — кандидат на историческите науки (със собствено име). Кчнт м., строит. — Коефициент за интензив- ност на застрояването. Кннт^кс м. и ср. — Държавно търговско пред- приятие за внос (импорт) и износ (експорт) на специални съоръжения и техника, ком- плектни обекти, интендантски имущества, взривни материали и др., употребявани за промишлени и миннодобивни цели. КИОС, фр. C1OS (Comite International de 1’Or- ganisation scientifique) — Международен ко- митет за научна орггпнзация на труда. КИОСТА, фр. C1OSTA (Comite international d’organisaticn scientifique du travail en agri- culture) — Международен комитет за науч- на организация на селскостопанския труд« КИП [кил],аоен. — Кислороден изолиращ, при- бор. КИП [кип],воен.— Кислородно-изолиращ про- тивогаз (напр.: КИП-5). КИП [кнп].л. — Контролно-измервателни при- бори (отдел). — Произе.: кйповски. КИП воен. — Контролно-изпитателна площад- ка. КИПиА[кипи Контролно-измерва- телни прибори и автоматика (отдел). КИПО [кипо], метал. — Коефициент на из- ползуване на полезния обем (при доменния процес). КИПО. фр. CIPO (Comite international pour la protection des oiseaux) — Международен комитет за покровителство на птиците; ИК.БП, КИПП [кй-пе-пе]. м. и (разг.) ср. (член, -то) — Комплексен институт за проучване и проек- тиране. КИПС воен. — Контролно-изпитателна под- вижна станция. КИПС, фр. CIPS (Confederation internationa- le de la pgche sportive) — Международна кон- федерация по спортен риболов. КИПС [кипс], ж. и м . — Комисия за изучава- не на производителните сили. КИПСХ, фр. CIPSH (Conseil international de la phil osophie et des Sciences humaines) — Международен съвет за философия и ху- манитарни науки. КИР (—) [кир]. рус. КИР (Косилка измель- читель роторная) — Роторен силажоком- байн (напр.: КИР-1,5). кирг. — кирг изки. КИРФС. фр. CIRFS (Comite international de la rayonne et des fibres synthetiques) — Меж- дународен комитет за изкуствена коприна, вискоза н синтетични влакна; ИРСФК. КИС [кнс| — Комплект индикаторни средства. КИСО, фр. C1SO (Comite international des scienc.es onomasliques) — Международен ко- митет по сиомастнка. КИСХ, фр. C1SH (Comite international des Sciences historiques) — Международен ко- митет по исторически науки: ИКХС. КИТ, фр. CIT (Comite international des Trans- ports par chemins de fer) — Международен комитет по железопътен транспорт. КИТ [кит], електр.—Топлоустойчив искро- гасителен кондензатор. кит. — китайски. КИТУ [кит}-] — Контролно-изпитателно теле- визионно устройство. КИУ (—) (клу) — Контролно-измервателно устройство (напр. КИУ-21). киц [киц], м. (разг., член. -а. лгя. -ове) — Културно-информационен център. &КИЦ на ГДР. КИЮС, фр. CIUS (Conseil international des unions scientifiques) — Международен съ- вет за научните съюзи; ИКСЮ. КК воен. — Кавалерийски корпус. КК [ка-ка] — Качествен контрол. КК [ка-ка] — Клапанен кран (напр.: КК-1). КК мед. — Коефициент на качеството. КК — Комбинатски комитет. ДКК на ДКМС. КК — Комитет за култура. КК — Комсомолски комитет. КК — Консервен комбинат. КК — Консултативен комитет. КК биохим. — Кратинкиназа. КК — Курортен комплекс, ккал физ. — килокалория (след цифра), ккал/ден физ. — килокалории на ден (едини- ца за изразходване на топлинна енергия), ккал/кг физ. — килокалории на килограм (еди- ница за специфична топлина). ккал/ч физ. — килокалории на час (единица за топлинен поток). ККАССР [ка-ка-а-ес -ес -ер], рус. ККАССР(Кз- ракальпакская Автономная Советская Со- циалистическая Республика) — Каракал- пакска съветска автономна социалистическа република. ККВЧ [ка-ка -ве-че] — Комитет за културни връзки с чужбина. ККГОБ електр. — Контролен кабел с гуме- на изолация и оловна обвивка, брониран с две стоманени ленти, с външна покривка от юта. ККГОГ електр. — Контролен кабел с гумена изолация и оловна обвивка, гол. ККД [ка-ка-де] — Клуб на културните дей- ци; КДК. ККЗ мн.. трансп. — Контролни ключови (стрелкови) заключалки. ККЗ [ка-ка-зе] — Корабостроителен и кора- боремонтен завод. ККИИ — Класификация и кодиране на ико- номическата информация (отдел на Центра- лен институт „Оргпроект“). ККИК, фр. CCIC (Comite consultatif inter- national du coton) — Международен кон- султативен комитет по памука. ККИР, фр. CCIR (Comite consultatif inter- national des radio-communications) — Меж- дународен радноконсултатнвен комитет.
ккитт 92 ККИТТ, фру СС1ТТ (Comite consultatif In- ternationa! telegraphique et telephonique)— Международен консултативен комитет по телеграфна н телефонна техника. ККО — Комплект за кислородно оборудване. ККО — Комсомолски контролен орган. ККП [ка-ка-пе] — Казахстзнска комунисти- ческа партия. ККП [ка-ка-пе] — Канадска комунистическа партия. ККП [ка-ка-пе] — Каталонска комунистиче- ска партия. ККП [кй-ка -пе] — Китайска комунистическа партия. ККП (ка-ка-пе] — Колумбийска комунисти- ческа партия. ККП [ка-ка-пе] — Корейска комунистическа партия. ККП [ка-ка-пе] — Кубинска комунистическа партии. К КрД-1В електр. — Дискови керамични кон- дензатори — виссксчсстотни. ККрИД електр. — Дискови импулсни керамич- ни кондензатори. ККрПТ електр. — Тръбни проходни керамич- ни кондензатори. ККСА [ка-ка-се-ä], (разг.) мм. -та, електр. — Кондензаторен комплект за специална апа- ратура. ККСМ [ка-ка-се-ме] — Комитет по качество, стандартизация и метрология (при Мини- стерския съвет). ККТ [ка-ка-те] — Колумбийска конфедера- ция на трудещите се. ккх [ка-ка -хе], рус. ККХ (Кукурузоубороч- ний комбайн „Херсонец“) — Царевичен ком- байн „Херсонец" (напр.: ККХ-3). ККШ [ка-ка-ще] — Комсомолски контролен щаб. ккюри физ. — килокюрн (след цифра), кл — килолитър (с цифра). кл. — клас (след цифра). 1Л. — клон. Кл — кулон (единица за количество електри- чество. електрически заряд от Международ- ната система на измерителните единици), (след цифра). к. лат. — късиолатинскн. КЛК електр. — Книжно-лаков кабел. клк физ. — кклолукс (след цифра). КЛМ [ка-ел-ем], мн.. електр. — Малогаба- ритни лакирани композиционни постоянни резистори. КЛМ [ка-ел-ем]. хол. KLM (Koninklijke Luch- ivaart-Maatschappij)— Холандска авиацион- на компания. клм физ. — килолумен (след цифра). клм ч физ. — килолумен-час (единица за ко- ли'- ство светлинна енергия), (след цифра). КЛПОМ—Комитет но леене и пластична обра- <■ ка ; ципите (към Министерството ,.■■■ •; ; 0 ■ JCbL-TO). КЛС [ка-ле-сч)) — Комисия за лекарствени средства. КМ (—) [к£-ем] — Калибровачна машина (нгпр. КМ-100)'. КМ радиотехн. — Канален модулатор. КМ (—) [ка-ем] — Кантослепвзща машина (напр.: КМ 152, КМ 252). КМ (—) [ка-ем] — Комбинирана мзшина. КМ воен. — Комендант на маршрут. КМ [ка-ем], метал. — Комплексен меднфнка- тор. КМ — Конгрес на Малави. КМ (—) [ка-ем] — Контролна машина (вид сметачио-перфорапйонна машина). км — километър (единица за дължима), (след цифра). КМА [ка-ме-а] — Комплексна механизация и автоматизация (дирекция). КМА [ка-ме-ä], рус. КМА (Курская мегннтная аномалия) — Курска магнитна аномалия. КЛ1А, исп. СМА (Compania Mexicana De Avia- ciön) — Мексиканска въздушна компания, КМ-ДК воен. — Картечно-минохвъргачен де- газационен комплект. КМ И — Комунистически младежки интерна- ционал. КМИ, фр. С?41 (Comite maritime internatio- nal) — Международен морски комитет. КМИАЕ [ кмп-а -е] — Комитет за мирно изпол- зуване нз атомната енергия. КММ соен. — Колейно-механизиран мост. 'КММ [ка-ме-ме] — Корабни машини и меха- низми (специалност във Висшия машинно- електротехнически институт във Варна). км/мин — километър в минута (с цифра). к.м.н. — кандидат ка математическите нау- ки (със собствено име). к.м.к. — кандидат на медицинските науки (със собствено име). КМНТТ — - Клуб на младежкото научно-тех- ническо творчество. кмо [ка-ме-о] — Комитет на министрите на отбраната (на страните — членки ка Вар- шавския договор). КМО [ка-ме-ö], рус. КМО (Комитет молодеж- ннх организации СССР) — Комитет на мла- дежките организации на СССР. кмол хим. - килограм-молекула, кмпт [ка-ем-пе-те], (разг. мн . -та), електр. — Полиетилентерефталатсв метал изпран кондензатор. КМПТ-Пр електр. — Полистилентсрефтала- тов мстализиран кондензатор — призма- тичен. КМР — Ковашко-медникарска работилница. КМР — Културно-масова работа. КМС [ка-ме-се], остар. — Комитет за младеж- та и спорта. к.м.с. — кандидат майстор на спорта (със собствека име). КА1СБ соен. — Командир па мотострел кови батальон. К"СД есен. — Командир на метсстрслкова дивизия. км/сек — километър в секунда (с цифра).
r93 КОМ... КМРС воен. — Командир на мотострелкова рота. КМХ [ка-ме-х£], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Комбинат за малограмажна хартия. кмц хим. — Карбоксиметилцелулоза. км/ч — километри в час (единица за скорост), (с цифра). КН (—) [ка-ен], рус. КН (Культиватор навес* пой) — Навесен култиватор (напр.: КН-1,4). КН (—) [ка-ен] — Навесна тракторна косач- ка (напр.: КН-2 .1). Кн — Кюстендил и Кюстендилски окръг (в регистрационните номера на моторните пре- возни средства от Кюстендил и Кюстендил- ски окръг). Д Кн 10—18 . ян. — книга (при поредност в библиография). КНА [ка-не-ä], анел. KNA (Kenya News Ацеп- cv) — Информационна агенция на Кения. КНА [ка-не-а] — Кинематография на Народ- ната армия. КНДР [ка-не-де-ер[ — Корейска народнодемо- кратична република. КНИД [книд] — Комитет за научноизследо- вателска дейност. хннж. леке. — книжно (книжна дума). книж. — книжовен. кииж. — книжовно. кник [кник], остар. — Комитет за наука, изкуство и култура. КНИПИ [кнйпи] — Комплексен научноизсле- дователски и проектантски институт. КНИПИБ [книпйб] — Комплексен научноиз- следователски и проектантски институт по благоустройство. КНИПЙОИУС — Комплексен научноизследо- вателски и проектантски институт по орга- низация. икономика и управление на строи- телството. КНИПИТИС [книпитас] — Комплексен науч- ноизследователски и проектантски инсти- тут по типизация в строителството. КНИПИТУГА [книпитуга] — Комплексен научноизследователски и проектантски ин- ститут по териториално устройство, градо- устройство и архитектура. КНК [ка-не-ка] — Комисия аа народен кон- трол. КНК спорт. — Купа на носителите на нацио- налните купи. КНОА — Китайска народноосвободителна ар- мия. КНОН — Конгрес на националното освобож- дение Нгване (в Свазиленд). КНП — Католическа народна партия (в Ни- дерландия). КНП [ка-не-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то), боен. — Командно-наблюдателен пункт. КНП — Консервативна народна партия (в Дання). КНП [ка-не-пе] — Конфедерация на нацио- налните профсъюзи (в Квебек). КНП (—) [кй-ь-e-nej — Навесен култнватор- поддранвач (напр.; КНП-5,6). КНР [кй-не-ре] — Китайска народна репуб- лика. КНР електр. — Кодово неутрално реле. КНР електр. — Купроокисно неутрално реле. КНР (—) — Навесен култиватор-раз рохвач (напр.: КНР-3,2). КНС [ка-не-се] — Камерунски национален съюз. КНСН — Комисия на неутралните страни по наблюдението (за примирието в Корея). КНТП [ка-ен-те-пе] — Комитет за наука и технически прогрес. КНТПБО [ка-ен-те-ле-ве-ö] — Комитет за нау- ка, технически прогрес и виеше образова- ние. КНТС [ка-не-те-се] — Координационен науч- но-технически съвет по реактори с бързи неутрони. КНТТМ — Клуб за научно-техническо твор- чество на младежта. КНУ (—) [xä-не-у], рус. КНУ (Косилка навес- ная уннверсальная) — Универсална навес- на косачка (напр.: КНУ-6,0). КО (—) — Осцилоскоп-камера (напр.: КО-3). КОБОЛ [хобол], анел. COBOL (Common Ви- sinness-Oriented Language) — Универсален алгоритмичен език за обработка на иконо- мическа информация. КОВ есен. — Командир на огневи взвод, коеф. — коефициент., Кожиздел ж., остар. — Трудово-производи- телна кооперация за кожени изделия. Кожкооп ж. — Кожарска кооперация. КОЗ [ка-о -зе] — Комитет на офицерите от за- паса. КОИСМ, фр. COISM (Conseil des organisations internationales des Sciences medicales) — Съвет на международните организации по медицинските науки. КОК (—) [кок], рус. КОК (Копатель-очисти- тель картофеля) — Картофокомбайн (напр.: КОК-2). КОКОМ. англ . СОСОМ (Coordinationg Com- mitee for East-West-Trade Policy) —Комитет за координация на търговията между из- точните и западните страни. кол. — колонка. коло. . . — колоездач, колоездачен (като пър- ва съставна част на частичносъкратени слож- ни думи, напр.: колотурист, колокрос). колхоз, член, -ът, -а, мн. - и, м., рус. колхоз (Колективное хозяйство) — Колективно зе- меделско стопанство. — Произв.: колхозник, колхозен, колхбзни- чески. ком... — командир (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр,: комбат, комбриг). .. . ком — командир (като втора съставна част на сложносъкратени думи, напр.: военком» нарком). ком... — комунистически (като първа състав- на част на сложносъкратени думи* напр.: компартия, комивтерн).
KGM 94 КОИ физ. — килоом. жомандарм, член. -ът, -а, м., воен. — Команду- ващ армия. комбат, член, -ът, -а, jk ., рус. комбат (коман- дир батальона) — Командир на батальон. комбед м., остар., рус. комбед (Комитет бед- нотм) — Комитет на бедните (1918). комбрйг, член, -ът, -а, м., рус. комбриг (Коман- дир бригади) — Командир на бригада. КОМЕС [комес], фр. COMES (Communaute Europeenne des ecrivains) —Европейска общ- ност на писателите. Коминтерн, член, -ът, -а, м., истор. — Кому- нистически интернационал (1919—1943). — Произв.1. комннтернски. Комянфбрмбюрд ср., истор. — Информацион- но бюро на комунистическите и работниче- ските партии. комиско [комнско], остар., фр. COMISCO (Comite International socialiste consultatif) — Международен консултативен комитет на социалистическите партии (1947 — 1951). КОМИТ [комйт], англ. COMIT (Computing Sys- tem, Massachusetts Institute of Technology) — Алгоритмичен език, предназначен за обра- ботка на информационно-логически задачи, кбмпартия ж. — Комунистическа партия, ■омпл. — комплекс. Комсомол, член. -ът . - а, м., рус. Комсомоль (Коммунистический союз молодежи) — Ко- мунистически съюз на младежта. — Произвл комсомолец, комсомолка, ком- сомолски. комсбрг, член, -ът, -а, рус. комсорг (Комсомоль- скнн организатор) — Комсомолски органи- затор. комтраи м., англ. COMTRAN (Commercial Translator) —Алгоритмичен език. КОН (—) [кон]. рус. КОН (Культиватор-окуч- ннк навесной) — Навесен култиватор-огър- ляч (напр.^КОН-2,8М). КОНАКАТ, фр. CONAKAT (Confederation des Associations tribales du Katanga Kongo) — Конфедерация на асоциациите в Катанга (Конго). конт. геогр. — континентален. контра, член, -та, мн. -и, м. и ж., разг. — Контра революционер. контра« >., англ. CONTR.AN (Control Transla- tor) — Алгоритмичен език. комтрарев. — контрареволюционен. коаи. — концертен. концлагер м. — Концентрационен лагер. КООП [ксоп] — Изложба на кулинарна про- дукция н изделия на хранителната промиш- леност, организирана от Централния коопе- ративен съюз. Д КООП-76. кооп. — кооперативен. кооп. . . — кооперативен (като първа съставна част ка сложносъкратени думи, напр.: кооп- изкупуваие. кооппром). .. . кооп — кооперация (като втора съставна част на сложносъкратени думи, канр.: сел- коов, маркоок). Коопизкупуване ср. — Кооперативно изкупу- ване (предприятие, хоето организира чрез окръжните кооперативни съюзи изкупува- нето на селскостопанската продукция). Коопимпекс м.— Външнотърговско предприя- тие за внос (импорт) и износ (експорт) на занаятчийски произведения: художествени сувенири, керамика, пирография, ръчнотъ- кани килими, художествена битова тъкан и др. Кооп проект м. — Проектантска организация при Централния кооперативен съюз. Кооппром м. — Кооперативна промишленост (стопанско предприятие при Централния кооперативен съюз). Кооптруд м., остар. — Кооперативен труд (трудово-производителна кооперация). Кооптурйст .м. — Дирекция за международен и вътрешен туризъм. КООТ [коот] — Комисия по осигуряването и охраната на труда. КОП [ ксп],изч. техн. — Код на операцията. КОП КОН [копкон], порт. COPCON (Comman- do Operacional do Continente) — Оператив- но командуване на континента (въоръжени сили за сигурност в Португалия). КОПС |копс] — Комитет по опазване на при- родната среда. кор. — корейски. кор. — кореспондент . Д спец, кор., член-кор. . .. кор — кореспондент (като втора състав- на част на сложносъкратени думи, напр.: селкор). Корабоимпекс м. — Външнотърговско пред- приятие за внос (импорт) и износ (експорт) на всички видове морски и речни плавател- ни съдове, корабно обзавеждане, приста- нищни съоръжения и др. КОРБСО [корбсо], остар., рус. КОРБСО (Ко- рабостроител ь мое болгаро-советсксе обще- ство) — Съвместно българо-съветско дру- жество за корабостроене. Кореком м., фр. Corecom (Comptoir de repre- sentation et de commercej — Външнотъргов- ска организация за внос н продажба сре- щу валута на вносни и български стоки. — Произв.'. корекомски. Коростоп м. — Название на препарат за пред- пазване от корозия на моторни превозни средства. Кортизон М-, биохим., cortison (17 Hydroxy, 11 — dehydrocorticostcrone hormone) — Едни от кортикостероидните хормони. КОС {кос} — Комплексна опитна станция. КОС [кос] — Кърджалийска опитна станция. КОСЕК [косек] — Координационен секрета- риат на националните студентски съюзи. КОСМ [ко-се -ме) — Клон за обработка иа скални материали. КОСП — Каталонска обединена социалисти- ческа партия (в Испания). Коспар м., англ. COSPAR (Committee on Spa- ce Research) — Комитет за космически из- следвания (в Нидерландия).
* 95 кпт-о KOT [кот] — Комисия по охрана на труда. КОТ [кот] — Комитет за отдих и туризъм, котл. геогр. — котловина. КОХ — Комбинат за обществено хранене. КОЦМ [ко-цс-ме] — Комбинат за обработка на цветни метали. КОФ — Кърджалийска обогатителна фабрика. КП [ка-пе], воен. — Кавалерийски полк. КП — Кадрови потенциал (отдел). КП [Kä-ne],am.i . CP (Canadian Press)—Канад- ска телеграфна агенция. КП [ка-пе],ж., електрон. — Капацитивна па- м ст. .. . кп метал. — кипяща (в марката на сто- мана, напр.: МСт2кп). КП (—) [ка-пе]. авиац. — Кислороден прибор (напр.: КП-22, КП-18, КП-32). КП [ка-пе], воен. Команден пункт. КП остар. — Комитет по промишлеността. КП — Комплексна програма. КП [ка-пе] — Комунистическа партия. КП [кй-пе] — Консервативна партия (в Ко- лумбия, Еквадор). КП електр. — Координационен преобразува- тел. КП — Координационна програма. КП [ка-пе] — Контролен пункт. КП [ка-пе], тсхн. — Краен прекъсвач. КП (—) [ка-пе], рус. (Культнватор паровой)— Парен култиватор (напр.; КП-0,7). КП (—) — Повдигателна количка (напр.: КП-1А). КП [ка-пе] — Прикачен култиватор (напр.: КП-4А). КПАЛ, англ. CPAL (Canadian Pacific Airli- nes) — Канадски тихоокеански въздушни линии. КПВ [ка-пе-ве] — Комунистическа партия на Великобритания. КПВ [ка-пе-ве], икон. — Коефициент на по- лезното време на работа. КПЕО [ка-пе-ве-о], восн. — Корпус на проти- вовъздушна отбрана. КПГ [ка-пе-ге]. ингл . CPG (Bureau of Con- ference Planning and General Services) — Бюро за планиране на конференции и общи служби (при ЮНЕСКО). КПД и хпд |ка-пе-де], техн. — Коефициент на полезпотс» действие. КПДК [ка-пе-де-ка], остар. — Комитет за партиен и държавен контрол. КПИ [ка-пе-й] — Комунистическа партия на Индокитай. КПИТУС, фр. CPITUS (Cornite Permanent international des techniques et de l’urba- nisme souterrains) — Постоянен междуна- роден комитет за подземно градоустройство; ПИКУТП. КЛК [ка -ne-ка], м. н (раз.) ср. (член, -то) — Комбинатски партиен комитет. кпквч — Комитет за приятелство и култур- ни връзки с чужбина. КПКИЗ, фр. CPCIZ (Cornite permanent des congres internationaux de Zoologie) — По- стоянен комитет на международните кон- греси по зоология. КПКП(-). рус. КПКП (Культиватор-подрав- нитель комбннироваиь1й паровой) — Ком- биниран подравнител-култиватор (напр.: КПКП-5). КПКТ [ка-пе-ка -те] — Колумбийска профсъюз- на конфедерация на трудещите се. КПЛ [ка-пе-ел], KPL (KhaoSan Pathet Lao) — Каосан Патет Лао (Информационна аген- ция на Лаос). КПЛ — Комунистическа партия на Лесото, кпм [ка-пе-ме] — Комунистическа партия на Малта. КПМ [ка-пе-ме] — Комунистическа партия на Мартиника. КПМ [ка-пе-ме]. воен . — Краен пункт на маршрута. КПМ (—) [ка-пе-ем],рус. КПМ(Комбинирован- ная лоливочно-моечная машина)[—Поливо- мнячен автомобил (напр.: КПМ-1, КПМ-64). КПМИ [ка-пе-ме-й] — Комбинат за постоян- нотокови машини и инсталации. КПН (—) [ка-пе-ен], рус. КПН (Культнватор паровой навесной) — Навесен парен култи- ватор (напр.: КПН-2, КПН-6). к.п.н. — кандидат на педагогическите на- уки (със собствено име). КПП икон. — Комитет на пълномощните пред- ставители на страните — членки на Между- народния център за научно-техническа ин- формация. КПП [ка-ле-пе] — Комплексно-приемателен пункт. КПП [ка-пе-пе] — Конгрес на производстве- ните профсъюзи (в САЩ). КПП [ка-ле-пе], м. и ср. (член, -то) — Кок- тролно-пропусквателен пункт. КППВО воен. — Команден пункт за противо- въздушна отбрана. КПС [ка-пе-се] — Комбинат за порцелан и стъкло. Д КПС „Китка'*. КПС [ка-пе-се] — Комунистическа партия на Сан Марино. КПСИ [ка-пе-се-й] , ср. — Каменна промиш- леност и строителни изделия (държавно стопанско обединение). КПСИ — Комунистическа партия на Северна Ирландия. КПСС [ка-пе-ес -ес], рус, КПСС(Коммунистичес- кая партия Советского Союа) — I. Комуни- стическа партия на Съветския съюз. 2 . разг. История на Комунистическата партия на Съветския съюз (учебнз дисциплина). , 3. разг. Учебник по тази дисциплина. КПСШ (—), рус. КПСз (Культнватор при- цепной на самоходное шасси) — Прицепев култиватор на самоходно шаси (напр.: КПСШ-32). КПТ [ка-пе-те] К онгсгнска партия на тру- да. КПТ-0 [ка-пе-те-ö], мн. (разг. - та), електр. — Открити полиетилен-терефталатови конден- затори.
КПУ 96 КПУ (-) [ж|-пе-|], рус. КПУ (Канавоко- патель-палоделатель уннверсальний) — Универсален каналокопач (напр.: КПУ- 2000 А). КПЧ [xi-ne-xi] — Комунистическа партия на Чехословакия. КПШЛ — Комунистическа партия на Шри Ланха. KP — Капитален ремонт. KP соен. — Картечна рота. KP мед. — Коефициент на разпределението. KP воен. — Комитет за разминиране. KP ¢9. и лн., електр. — Крайни резерви (резервни елементи, с които са съединени магистралите в края при електрически мрежи). Кр — прал (в шахматната нотация). KP — Кран (подемно-транспортна машина). KP — Кран (тръбопроводна арматура). KP електр. — Кръгов ргистър. KP (-) [ка-ер] — Роторна косачка (напр.: КР-0,75/1). KP — Ръчна количка. жр. — крони (след цифра). КРА воен. — Коригировачно-разузнавателна авиация. к-ра — култура. крае воен. — Коригировачно-разузнавателна авиационна ескадра. КрАЗ и КРАЗ [краз], рус. КрАЗ и КРАЗ (Кременчугский автомобильншй завод) — 1. Кременчугскн автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, произведени ■ този завод(на::р.: КРАЗ-219, КРАЗ-258). крез, член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Автомобил, произведен в Кремеячугския автомобилен завод. KP АП воен. Коригировачно-разузнавателен авиационен полк. КРГ — Координационна работна rpvna. КРЗ [ка-ре-зе], м. н (разг.) ср. {член, -то) — Кораборемонтен завод. КрлвбАс м. рус. Крнвбасс (Криворожский железорудний бассейн) — Криворожки же- лезоруден басейн. КРК [xä-pe-xä] — Контролно-ревизионна ко- мисия. КРЛ воен. — Лек козйиер. КРН (—) [ка-ер-ен] — Навесен култиватор- разрохвач (напр.: КРН-3,5). КРН (—) [ка-ер-ен] — Навесен култиватор- растекнеподхранвач (напр.: КНР-4,2). КРНС — Кярковски районен народен съвет (в София). КРНС — Коларсвски районен народен съвет (в Софня). КРП воен. — Компасен радиопеленг. КРП [xä-pc-ne] — Конституционно-революци- онна партия (в Мексико). КРК [ка-ре-пе]. воен.— Кс: трол ко-разпре- делителеп пост. уу.у __ - /нсо^ороден р.и.пюв редуктор. КРР (кА-pc-pej, г.рил., соен. — Кабелко-ра- дп ;р-;:еен. Д Апаратура КРР. Кр. село — Красно село. КРСШ (—), рус. KPCUI (Культиватор-расте- ниелнтатель на самоходное шасси) — Кул- тиватор на самоходно шаси (напр.: КРСШ-2,8). КРУ [ка-ре-у] — Контролно-ревизионно уп- равление (при Министерството на финан- сите). КРУ (—) [ка-ре-У], рус. КРУ (Культнватор- растенкепитатель уннверсальннй) — Уни- версален култиватор (напр.: КРУ-5,4). КРХУ — Радиоизотопна и химическа уни- версална камина. КС [ка-се] — Капитално строителство (от- дел). КС — Картофосадачка. КС физ. — Кварцов спектрограф. КС [ка-се] — Команден съвет. КС — Комплексна стандартизация. 'КС [ка-се] — Контролен съвет. КС — „Кооперативно село“ (вестник). КС (—) [ка-се] — Коренител-събирач (напр.: КС-80). КС (—) [ка-се] — Самоходна косачка (напр.: КС-10). КС [ка-се], мн. и (разг. мн. -та, член, -та), рус. КС (Кремнкевие стабилитроин), електр. — Силициеви стзбилитронн. КС (—) [ка-се].рус. КС (Комбайн свеклоубо- рочний) — Цвеклокомбайн (напр. КС-6). к. с. техн. — Конска сила (единица за мощ- ност), (с цифра). КСА [ка-се-ä], остор. — Комитет по строител- ство и архитектура. КСА — Купа на Съветската армия. КСБ — Комисионно-складова база. КСБ [ка-се -бе] — Комплексна спортна база. КСВ [ка- се-ве], ср. (разг.. член, -то), воен. — Командуване на сухопътните войски. КСВ [ка-се-ве], радиотехн. — Коефициент на стоящите вълни. КСвБ воен. — Корпусен свързочен батальон. КСД воен. — Дъждовално самопридвнжващо се крило. КСЕ (—) [ка-се-^] — Едноосна самосвална количка (напр.: КСЕ-750). КСЗ [ка-се-зе] — Котлостроителен завод. КСЗ [ка-се-зе] — Краностроителен завод. КСЗА-66 воен. — Курс за стрелбите в зем- ната артилерия. КСИ, фр. CS! (Commission sericicole inter- nationale) — Международна комисия по коп- римарство. КСИК [кейк], м. и ж. — Капитално строител- ство и инвеститорски контрол (дирекция). КСК [ка-се -ка] — Комитет за стопанска ко- ординация. КС КМ — Комунистически съюз на китайската младеж. КСМ [иа-се-ме] — Качество, стандартизация и метрология. Д Комитет по КСМ. КСИ (—) [ка-се-ме] —• Картофосадачка ма- шина (н-апр.: КСМ-4).
97 кттсм КСМ [ка-се-ме]. мн. и (разг.лн. - та),електр.— Мощни силови кондензатори. к.с.н. — кандидат на селскостопанските науки (със собствено име). КСНФ Uj 4. техн . — Конюнктивна съвърше- на нормална форма. КСО [ка-сс-ö], мн. (рззг., мн. - та), електр. — Опресовани слюдени кондензатори. КСОТ (—) — Сушилен комплекс за ориентал- ски тютюн (напр.: КСОТ-ЮО). КСП [ка-се-пе] — Комунално стопанско пред- приятие. Д КСЛ „Чистота". КСЛ воен. — Комплексен свързочен полигон. КСП [ка-се-пе] — Костариканска социалисти- ческа партия. КСР [ка-се-ер]. воен. — Командир на стрел- кова рота. КСС [ка-се -се], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Комбинат за селскостопанско строител- ство. КСС [ка-се-се] — Самоходен силажокомбайн (напр.: КСС-100). КССМ [ка-се -се -ме] — Комбинат за селско- стопански машини. КССНИИ — Комплексен селскостопански науч- ноизследователски институт. КССР [ла-ес -ес -ер]. рус. КССР (Казахская Советская Сониалистическая Республика)— Казахска съветска социалистическа репуб- лика. КССР [ка-сс -ес -ер], рус. КССР (Киргизская Советская Сониалистическая Республика) — Киргизка съиетска социалистическа ре- публика. КСТ [ка-се -те] — Колумбийски съюз на тру- дещите се. КСт (—) метал. — В марката на конвертор- на стомана (напр.: КСтЗ), КСУ (—) [ка-се -у] — Универсален силажо- комбайн (напр.: КСУ-30). КСУК [ксук] — Комплексна система за уп- 7-г .лен;:е на качеството. КСУКП — Комплексна система за управ- ление на качеството на продукцията (в ОХ?). к. с. ч. техн. — конска сила-час (единица за работа и енергия), (с цифра). КТ |ка-те] — Кодекс на труда. А чл. 18 от КТ КТ — Комитет за трезвеността. КТ — Контролна точка. КТ [ка-те], мн. и (разг., мн. - га, член, -та), електр.. рус. — КТ (Кремниевне транзисто- ри) — Силициеви транзистори. КТ (—) [ка-те] — Телевизионна камера (напр.: КТ-б). КТ строит. — Телена клетка. КТ [Kts-те]—Транспортна количка (напр.: кт-о.о. кт -- килотон (с цифра). к-т — комитет. КТБ [ка-те-бе], воен. — Командир на танков батальон. 7 Р«ннк ка съкращенията КТБ [ка-те-бе] — Конструкторско-техноло- гично бюро. ктб [ка-те-бе], воен. — Корпусен танков ба- тальон. КТБр воен. — Командир на танкова бригада. КТГ [ка-те-ге], воен. — Коефициент на тех- ническа готовност. КТД [ка-те-де], ед. и мн. — Колективен тру- дов договор. КТДТ [ка-те-де-те] — Комплект за техниче- ска диагностика на тракторите. КТЕ [ка-те-е] — Конфедерация на трудещите се в Еквадор. КТЗ [ка-те-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Карловски тракторен завод. КТ ИМ — Комитет за тежко инвестиционно машиностроене. КТК [ка-те-ка] — Карловски Текстилен ком- бинат. КТК [ка-те-ка] — Качествен технически кон- трол. КТЛА — Конференция на трудещите се от Латинска Америка. КТМ [ка-те-ме]. м. . юрид. — Кодекс на тър- говското мореплаване. КТМ [ка-те-ме] — Комбинат за тежко ма- шиностроене. КТМ [ка-те-ме] — Комитет за транспортно машиностроене. КТМ [ка-те-ме] — Конфедерация на труде- щите се от Мексико. КТН (—) [ка-те-еи], рус. КТН (Картофелеко- латель тракторнмй навесно;') — Навесна тракторна картофовздачка (напр.: КТН-2), к.т.н. — кандидат на техническите науки (със собствено в.ме). КТНТМ — Клуб за техническо и научно твор- чество на младежта. ' КТОС — Конструкторско-технологичен от- дел по стандартизация (към предприятия в СССР). КТП [ка-те-пе], ед. и мн. — Контролен те- лефонен пост. КТП [ка-те-пе]. м. и (разг) ср. (член, -то), воен. — Контролно-технически пункт. КТП [ка-те-пе] — Корейска трудова партия. 1<ТП (—) [ка-те-пе] — Приложна телевизион- на камера (напр.: КТП-200). КТПНГ — Кдои за търсене и проучване на нефт и газ (з гр. Варна). КТР [ка-те-ре] — Ковашко-тенекеджийска работилница. КТР воен. — Командир на танкова рота, КТР [ка-те-рс] — Комитет за телевизия и радио* КТРЗ [ка-тс-ре-зе], остар. — Комитет по тру- да и работната заплата. КТС [ка-те-се] — Контейнерна транспортна система. КТС [ка-те-се]— Контролно-тиражна служба. КТССМ — Комитет за транспортно, селско- стопанско н строително машиностроене. КТТСМ — Комитет за тежко транспортно я селскостопанско машиностроене.
ктц 98 КТЦ [ка-те-це] — Контролно-тренировъчен цикъл. КУ елекр. — Ключове за управляване. КУ — Комбинат за услуги. КУ техн. — Колекторен универсален елек- тродвигател. КУ [ка-у], техн. — Командно устройство. КУ воен. — Комендант на участък. КУ [ка-у], електр. — Контролно устройство. КУ ( —), рис. КУ (Кукурузоуборочнай ком- байн) — Царевичен комбайн (напр.: КУ-2). куб. — кубически. Д куб. метър. Кубалко ж.— Смесена редовна морска ли- ния, свързваща пристанищата на Балтий- ско море с тези на Европа и Куба, създадена между параходните компании на Полша, Чехословакия, Германската демократична република и Куба. КУВ (—) ]кув). техн . — Корабен водогреен утилизаиионен котел (напр.; КУВ-100). КУГ боен. — Корабна ударна група. КузГас JW., рус. Кузбасс (Кузнецкий угольний бассейн) — Кузнецки въглищен басейн. — Произв.'. кузбасовец, кузбаски. Кукринйкси мн. — Творчески колектив от три- ма съветски художници-графици и живо- писци — М. В . Куприянов, П. Н. Крмлов и Н. А. Соколов. кул физ. — кулон (с цифра). КУЛГ иконом. — Комплексен уедрен линеен график. култ. — културен. култбаза ж. — База за културно-иассва ра- бота. Културстрой м., остар. —Сг(сителна орга- низация, КУМГ икон. — Комплексен уедрен мрежов график. КУНМЗ [кунмз], остар.,рус. КУНМЗ (Ком- мунистическнй университет национальннх мсньшпиств Запада имени Ю. Ю . Маралев- ского) — Комунистически университет на националните малцинства от Запада (1921— - 1936). КУП — Комплект универсални приспособле- н ия. КУТА соен. — Команди за управление на тактическата авнапия. КУТС (—) [кутс], рус. КУТС (Культиватор универсальннй тракторний системи Ф. М . Соловья) — Универсален тракторен прика- чен култиватор(напр.;КУТС-4 .2>КУТС-2 .8). КФ — Керамична фабрика. КФ биохим. — Кисела фосфатаза. КФ [ка-фе] и [ке-фе], мн. (разг. - та), електр.— Кондензатори филтров тип. КФ — Консервна фабрика. КФ хим. — Креатнкфосфат. КФ (—) [ка-сф| — Фрезерен ханалокопач (напр.: КФ-30). КФАИР — Кувейтски фонд за арабско мко- нсммчсско развитие. КФГ-М хи.« . — К-рбоферогел — М. . ф. с . икон.— Коефициент на фондоемкост. КФЛ техн. — Контактно-фиксвраща лента, к.ф.н. — кандидат на фармацевтическнте науки (със собствено име). к,ф.н. — кандидат на физическите науки (със собствено име). к.ф.н. — кандидат на филологическите на- уки (със собствено име). к.ф.и. — кандидат на философските науки (със собствено име). КФП (— -) [ка-фе-пе] — Прикачен фасулопрв- биращ комбайн (напр.; КФП-2). к. ф. п. икон. — Коефициент на фондолродук- тивност. КФС [ка-фе-се], рус. КФС (Комитет физкуль- турм и спорта) — Комитет за физкултура и спорт (при Министерския съвет на СССР). КФССР [ка-еф-ес -ес -ер], остар.. рус. КФССР (Карсло-Финская Советская Социалистиче- ская Республика) — Карело-Финска съ- ветска социалистическа република. КХ(-) [ка-хе]. ед. и мн. — Фреонови хладил- ни компресори (напр.: KX-0I3). КХЕ — Кратка химическа енциклопедия. КХЗ (ка-хе-зе], м. и (разг.) ср. (член. -то) — Коксохимически завод. КХЛ [ка-хе- .те] — Кънки и хокей на лед. Д Републиканска секция по КХЛ. кхмер. — кхмерски език. к.х.н. — кандидат на химическите науки (със собствено име). кХц физ. — килохерц (с цифра). КЦ [ ка-це] — Комитет по цените, КЦ (—) [ка-це] — Царевичен комбайн (напр. КЦ-2). КЦИВ — Комбинат за целулоза и изкуствени влакна. КЦМ [гй-це-ме], м. и (разг.) ср (член. -то) — Комбинат за цветни метали. КЦТ [ hä-це-те], техн. — Трпстъпални комич- но-цилиндрични редуктори. КЦТА [ка-це-те-ä] — Корейска централна те- леграфна агенция. КЦХ [ка-цс-хс], м. и (разг.) ср. (член. -то) — Комбинат за целулоза и хартия. КЧ (—) [ка-че]. метал. — Ковък чугми (напр.: КЧ-35-4). КЧ [ка-че], метал. — Силициев карбид че- рен (в марката на абразивни (шлифовъч- ни) инструменти при означаване състаьа на абразива). КЧ)КД остар., рус. КЧЖД (Кнтанская Чзнчуньская железная дорога)—Китаиско- Чамчунска железопътна линия. КШ слектр. — Кодови шини. КШЕ електр. — Шл ангов кабел за шахти и за съединяване на екскаватори. кшт (ка-ше-те) — Конгрес на шотландските трейдюниони. кщм воен. — Комаядуваща щабна машина. КЪР воен. — Курсов ъгъл на радиостанцията, к.ю.и. — кандидат на юридическите науки (със собствено име). КЯУ [кя-у] , рус. КЯУ (Копатель ям усилен- нмй) — Ямоколач.
лд Л библ. — Ленинград. Л (—) [ел] —- Ложбинокопач (напр.: Л-100). Л,рус. Л (Лебядннский Л. С .) — В марката на локомотив, конструиран от Л. С . Лебядин- ски. Л библ. — Лондон. Л (—) [ел], метал. — В марката на лята сто- мана (напр.: Ст 15 Л). Л — Лятно дизелово гориво, предназначено за експлоатация на дизелови двигатели при температура на въздуха над 0° С. Л (—) метал. , рус. Л (латунь) — Месинг (в марката на цветни сплави, напр.: ЛАН 59-3-2). Л (—) [ел], рус. Л (лебедка) — В марката на съветски самолет (напр.: Л-19, Л-1001). л — литър (единица за вместимост), (след циф- ра). л- грам. — лице. Ла (—) [ла], рус. Ла (Лавочкин) — - 1. В мар- ката на самолет-изтребител, конструиран от С. А. Лавочкин (напр.: Ла-5, Ла-7, Ла-9, Ла-15, Ла-200). 2.Самолет-изтребител, конструиран от С. А. Лавочкин. лаб. — лабораторен. А лаб. упражнения. лаб. — лаборатория. лавсан ль, рус. лавсан (Лаборатория вмсоко- молекулярнмх соединенин Академии наук СССР) — Название на вид синтетични влак- на и тъкан. ЛАГГ (—) [лаг], рус. ЛАГГ (Лавочкин, Гор- буноз и Гудков) — В марката на само- лет-изтребител, конструиран от Лавочкин, Горбуноз и Гудков(напр.: ЛАГГ-1, ЛАГГ-3). ЛАГГ и лагг [лаг], л.— Самолет, конструиран от С. А. Лавочкин, В. П. Горбунов и М. И. Г удков. ЛАЕС. рус. ЛАЗС (Ленинградская атомная злектростапцня нмснн В. И . Ленина) — Ленинградска атомна електроцентрала „В. И. Ленин“. ЛАЗ [лаз], рус. ЛАЗ (Львовский азтомобиль- нмй завод) — 1. Лвовски автомобилен завод. 2. В марката на автобуси (напр. ЛАЗ-695, ЛАЗ-679) и на автокранове (напр.: ЛАЗ- 690), произведени в този завод. ЛАЗ и лаз, член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Авто- бус или автокран, произведен в Лвовския автобусен завод. лазер, член. -ът . -а. мн. - и, м., англ, laser (Light Amplificotion by Stimulated Emis- sion of Radiation) — За назоваване на квачтсвоме.ханнчески усилвател на светлин- ния диапазон. — П роизв.: лазерен. Лакнром м. и ж. — Лакова промишленост (химически завод за бои. лакове, емайл- лакове в др.). ЛАНР — Либийска арабска народна ре- публика. ЛАП биохим. — Левцина.мннопептидаза. ЛАРК [ларк], англ. LARC (Livermore Atomic Research Computer) — За означа- ване на американска електронноизчисли- телна машина, ЛАС [лае] — Лаборатория за азотни стомани. ЛАС [лае] — Лига на арабските страни. ЛАСТ [ласт], ж. и — Латиноамериканска асоциация за свободна търговия. лат. — латински, латв. — латвийски. Лат&кс м. — Завод за латексови каучукови изделия. Д ЗЛКИ „Датекс“. ЛАТИНО [латйно], англ. LATINO (Latin- American Television International Network Organisation ) — Интернационална латино- американска организация на телевизион- ните системи. ЛАЧХ автомат. — Логаритмична амплитуд- но-честотна характеристика. ЛБ геохим. — Лек битум. лб физ. — ламберт (единица за яркост на светлината). ЛБАК воен. — Леко бомбардировъчно авио- крило. ЛБВ радиотехн. — Лампа на бягаща вълна. ЛБД (—) [ел-бе-де], рус. ЛБД (Лущилъник- борона дисковия) — Лющилник — дискова брана за повърхностна обработка на поч- вата. ЛБКД библ. — Летопис на Българското кни- жовно дружество в София. ЛВ [ел-ве] — Лазерен визир (напр.: ЛВ-5) лв. — лева (с цифра). ЛВЗ [ле-ве-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Локомотивно-вагонен завод- ЛВТ [ле-вс-те] — Лозаро-винарски техникум. ЛГСЗОТ — Лаборатория по геотехника на слаби земни основи и терени (при БАН). ЛГУ [ел-ге-у],рус. ЛГУ (Ленинградския орде- на Ленина государственний университет имен и А. А . Жданова) — Ленинградски държавен унпЕерснтет „А. А . Жданов“. ЛД (—) [ел-де], м.,рус. ЛД (Лущильник дис- сковшй)—Дисков лющилник (напр.: ЛД- 10). ЛД [ел-де] хим. — Летална доза на отровни вещества. ЛД — 1. В емблемата на фабрика „Лиляна Димитрова“. 2. Марка на трикотажните изделия, изработени в тази фабрика. ЛД [ел-де], лрпл., мешал. Само в съчст. ЛД- процес (Лиьц-Дск£.гш рев) — Процес за до-
лдм 100 чяаане на доброкачествена стомана в кон* B-'pTOp. ЛДМ [ел-де-ем], изч. техн. — Лентодвижещ мех анизъм. ЛДН [ел-де-еи]. рус. ЛДН (Лущильник диско- вмй Н23ССНОГ0 — Дисков покрит лющил- И ПК- ЛДП [ле-де-пе] — Либерзлно-демократмчес- ка партия (в Япония и'Парагвай), ЛДС [ел-де-ес], рус. ЛДС (Лущильник диско- ви й сскционнмй) —Дисков секционен лю- щилник. ЛДХ биохим. — Лактатдехидрогеназа. ЛДЦ [ле-де-це]—Либерален демократичен център (s Гърп.яя). лейт. — лейтенант (със собствено име). ЛЕ!< [лек] —Лекарска експертка комисия, лехи ром — Лека промишленост. ЛЬхпромкомплект м. и ж. — Инженерингова стопанска организация за проучване, проек- тиране. реконструкция ма обекти палената, полиграфическата и др. промишленост, за изграждане на комплектни обекти н сер- визна дейност. ЛЕМ [лом] — Лазерен елипсометричен мик- роскоп (напр.: ЛЕМ-2). ЛЕН, фр. LEN (Ligue europeenne de па- tation) — Европейска лига по плуване. ЛеннздАт ле., рус. Лениздат (Газетно-журналь- пое и книжное издательство Ленинградското обкома и горкома КПСС) — Издателство на Ленинградския областен и градски комитет ма Комунистическата партия на Съветския съюз. Леннаучфйлм л., рус. Леннаучфнльм (Леним- градская киностудии научно-популярнмх фнльмов) — Ленинградска киностудии за научно-популярни филми. Леяфйлм .и., рус. Ленфнльм (Ленинградския фнльм) — Ленинградска киностудии за иг- рални филми. ЛЕП [леп], електр. — Линия на електропре- даването. Лескомплект м. и ж. — Инженерингова сто- панска организации за проучване, проек- тиране. изграждане и др. на горскостопан- ски обекти, на комплектни обекти за дърво- обработващи и лесо-химически заводи и др. лесо. . . , рус. лесо . . . (лесной)—Горски (като първа съставна част кз частпчносъкратени сложни думи, напр.: лесоинжснер, лесонн- женерстзо, лесопарк, лесотехника). лесов. — лесовъден. Лесоимлекс м. и ж. — Външнотърговска ор- ганизация за внос (импорт) и износ (експорт) на дървен материал н на производството на дърьо.чреработващите заводи. Леспромпроект м. — Институт за проучване и проектиране на обекти на горската проми- шленост. - есхоз л!., рус. лесхоз (Лесное хозяйство) — ГорСКО СТОП 1IICTSO. лет. геогр.—летевище. летл. — летлив. ЛЕТИ [ле-те-ме] — Лаборатория по експери- ментална и техническа минералогия (при БАН). . Леяркомплект м. и ж. — Инженерингова стопанска организация за комплектно про- учване, проектиране и монтаж на обекти от областта на металолеенето и пластичната обработка па материалите. ЛЗ — Лечебно ззведение. ЛЗС [ле-зе-се] — Лесозащитна станция. ЛЗТ [ле-зе -те], ед. и мн . — Леснозапалител- ни течности. Ли [ли], рус. Ли (Б. П. Лисунов) — 1 . В «ар- ката на съветски самолети, конструирани от Б. П . Лисунов (напр.: Ли-2). 2 . Са- молет, конструиран от Б. П. Лисунов. ЛИ - Ли неен избирач (в Автоматична теле- фонна централа). ЛиАЗ и Л ИАЗ [лиаз]. м., рис. ЛиАЗ и ЛИАЗ (Лик-инский автобусния завод) — 1. Ли- кннекп автобусен завод (в марката на ав- томобили, произведени в този завод, напр.: ЛИАЗ-158).2 . Автомобил, произведен в този завод. ЛИК [лик], ср. — Литература, изкуство и култура (списание). ЛИМ [лим] — Лентоизтеглящ механизъм, лингв. — лингвистичен. линдатион ким. — линдан и малатион. лит. — литература, литературен. лит.•• — литературен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: литкръжок, литфронт). .. . лит метал., рус.. . . лит (литойньтй) — Леярски (като втора съставна част на сложносъкратени думи, напр.: станколит). литогр. — литография. ЛИХГ, фр. LIHG (Ligue internationale de hockey sur glace) — Международна феде- рация по хокей на лед. ЛК [ел-ка], воен. — Лека картечница. ЛК (—) [ел-ка]—Ленокомбайп (напр.: ЛК-7). ЛК [ел-ка]. воен. — Линеен кораб. ЛК [ел-ка], м. (разг., член. -то), електр. — Литцендрат с обща обвивка от естествена коприна. лк физ. — лукс (единица за измерване на осветеност). лкд [ел-ка -де], воен.— Лека картечница, съз- дадена от Дегтярев. ЛКК [ел-ка-ка] — Лекарска контролна ко- мисия. ЛКП [ле-ка-пе] —Ливанска комунистическа п артия. ЛКП [ле-ка-пе], мн. — Лични комплексни планове. ЛКП [ле-ка-пе] — Люксембургска коМуЯИ- стнческа партия. ЛКС [ле-ка -се] — Линейно кабелно стопан- ство. лк/сек физ. — лукса в секунда (единица количество на осветлението).
ЛКСМ [ел-ка-ес -ем] и [ел-ка-сем], рус. (Ле- нинскнй Коммуннстический Союз Молоде- жн) — Ленински комунистически съюз на младежта. Д ЛКСМ на Латвия. ЛКФ — Комбиниран фрезов лехообразовател. л. к-цавоен. — Лека картечница. ЛЛ — Лентолепачка’\иапр.: ЛЛ-900). ЛЛ електр. — Литцендрат с обща лакова обвивка. ЛМ [ел-ем] — Лабораторна мелница (напр.: ЛМ-400). ЛМ — В марката на пиво, произвеждано в пивоварния завод „Ледениха“ — Мездра. лм физ. — лумен (единица за измерване на светлинен поток), (след цифра). ЛМБ [ле-ме-бе] —Лондонска борса за метали. ЛМК [ел-ем-ка], ед. у.мн ., хим. — Летливи мастни киселини. ЛМГ) есен. — Лек мостови парк. zM-сек физ. — лумен-секунда (след цифра), . '.м -ч физ. — лумен-час (след цифра). ЛН — „Литературни новини“ (вестник). ЛНДР [ле-не-де-ре] — Лаоска народноде- мократична република. ЛНДР [ле-не-де-ре] — Ливанска народноде- мократична република. ЛНП [ле-не-пе] — Либерална народна пар- тия (във Финландия). ЛНП [ле-ве-пе] — Либерална националисти- ческа партия) (в Никарагуа). ЛНРП [ле-не-ре-пе] — Лаоска народнорево- люцйонна партия. ЛНРП [ле-не-ре-пе] — Лява националнорево- люнионна партия (в Боливия). ЛОП [лоп] — Линия за обработка на мебел- ни плоскости (напр.: ЛОП-04, ЛОП-07). ЛОСИУ [лоейу], ед. и мн>, икок. — Логичес- ки схеми на Икономика на управлението. ЛОТ [лот], м., пол. LOT (Polskiе Linie Lotni- czc) — Полски въздушни линии. лото — лотария. ЛП — Либерална партия (в Канада, Колум- бия, Парагвай). ЛП воен. — Линия на прицелването. ЛЛ — „Лудогорска правда“ (вестник). л. п. — личен паспорт. ЛПА [ле-ле-ä] — Лейбъристка партия на Ан- тигуа. ЛПС [ле-пе-ве], ж. — Лейбъристка партия на Великобритания. ЛПЕ физ. — Линейно предаване па енергия. ЛПК. [ле-пе-ко] — Лесопромпшлен комбинат. ЛПК |лс-пс-ка] — Лява партия — комунисти (г, Швеция). ЛГШ [ле-пе-мс] — Лейбъристка партия на Малта. ЛПО [ел-пс-ö], соен.— Лека пехотнаогкехвър- гачка. ЛНП [ел-пс-пе], воен. — Лек понтонен парк. ЛПР Сиб.1. — Лека промишленост. ЛПФ [ле-лс-фс] — Лаборатория по приложна физика (при БАН), ЛПЯ (ле-пе-я] — Лейбъристка партия н Ямайка. л. р. муз. — лява ръка. ЛРА еоен. — Лека реактивна артилерия. ЛРД [ле-рс-де]— Лсвнс-рвбарско дружество. ЛРНС — Ленински районен народен съвет (в Ссфия). ЛРП [ле-ре-пе] — Лнберално-радикглна пар- тия (в Парагвай). ЛС спорт- — За означаване на физкултурно дружество „Левски — Спартак“. ЛС — Личен състав. ЛСД [ел-ес-де], хим.. нем . LSD (Lyserg [in] sauredisthylamid) —Дметиламид на лнзер- гиноЕата киселина (психогенна отрева). ЛСДП [ле-се-де-пе] — Люксембургска социал- демократическа партия. л/сек — литър в секунда (единица за дебит). ЛСН—Нетъкана стъклена лента (напр.: ЛСН- 71). ЛСП строиш. — Лигносулфановпластифика- тор. ЛСРП [ле-се -ре-пе] — Люксембургска социа- листическа работническа партия. ЛССП — Л анка сама самаджа парти (Со- циалистическа партия в Шри Лаика). ЛССР [ел-ес-ес-ер], рус. ЛССР (Латвийская Советская Социалистическая Республика) — Латвийска съветска социалистическа ре- публ ика. ЛССР [ел-ес-ес-ер], рус. ЛССР (Литовскгя Со- ветская Социалистическия Республика) — Литовска съветска социалистическа репуб- лика. ЛСТ — Лечебно-спортна тренировка. ЛТ електр. — Линеен трансформатор. ЛТ (—) [ел-те],рус. ЛТ (Льнотеребилка трак- торная) — Тракторна леноскубачка (напр.: ЛТ-7). л-т — лейтенант (със собствено име). ЛТА [ел-те-а] — Лентов телеграфен апарат (напр.: ЛТА-57). ЛТД [ел-те-де]. англ. LTD (limited) —За означаване на дружество с ограничена от- говорност; вж. ДОО. ЛТУ [ел-те-у], воен. — Летателно-тактическо учение. ЛТХ биохим. — Лутеотропен хормон. ЛУ изч. шехн . — Логическо условие. ЛУ (—)[лу],рус. ЛУ (Лущильникуниверсаль- нь:й) — Универсален люшилник (напр.: ЛУ-5), ЛУГ [луг] — Универсален градински лехе- образувател. ЛУЕ [луе], физ.— Липеен ускорител на елек- троните. ЛУИ [лум], физ. — Линеен ускорител на йо • ните. ЛУМ [лум], рус. ЛУМ (Лавандо-уборочная машина) — Лавандулоприбираща машина (напр.: ЛУМ-2).
ЛУН 102 ЛУН [лун] — Лазерен указател за направле- ние) (напр.: ЛУН-3). ЛФ воен. — Линия на фронта. ЛФ — „Литературен фронт“ (вестник). ЛФК [ле-фе-ка] — Лечебна физкултура. Д Кабинет по ЛФК. ЛХ биол. — Лутеиннзиращ хормо н. ЛХАТ биохим. — Лецитин-холестерол-ацил- трансфераза. Лч — Ловеч и Ловешки окръг (в регистраци- онните номера на моторните превозни сред- ства от Ловеч и Ловешки окръг).ДДч 11—11. лшп [ле-ше-пе] — Линия за кръстообразно шлайфане на мебелни плоскости (напр.: ЛШП-04). ЛЮК бцбл. — Люксембург. М (-) [ем] — Малка електронна изчислител- на машина (напр.: М-5000, М-220). М (—) (ем| — В марката на масло за двига- тели (напр-t М-10, М-8 -С, М-10 -Д). М (—) [ем}, електр. — Меден проводник (напр.; M-I6, М-25, М-35). М [ем], воен. — Миноносец. М (—) [см] — Модернизиран (при означаване на машини, прибори и др., които са усъ- вършенствувани, напр.: УДЛ-350М). М ( —) [ем] “ Морзов апарат (напр.: М-12, М-44). М. библ. — Москва. М(—) [ем] — Цифров мултимер (напр.: М- 101). М(-) [ем], рус. М (Малая подводная лодка — За означаване на тнп подводница (напр.- . M-VI). М(-) [ем], рус. М („Минтяжстроевец“) — В марката^на тип кран (напр.: М-3 -5-5). м. — майор; м-р (пред собствено име). М и м — мащаб; м-б (с цифра). Д Л1 1:10000. Mj— мега. . . (десетична представка към из- мерителни единици, напр.: Мвт —мега- ват, Мев — . чегаелектронволт). м. — месец; мес. (пред название на месец или след цифра). Д м. ноември; 10 м. м — метър (след цифра). Д 10 м. м — мили. . . (десетична представка към из- мерителни единици, напр.: ма — милиам- пер, мб — милибар). м. — мина (пред собствено име). Д м. Бобов- дол. м — минута; мин (след цифра). Д 20 м. м спорт. — мъже. Д Слалом (м). м. грам. — мъжки род. МА [ме-а] — Медицинска академия. МА [ем-ä]. прил., хим. — Метилацетатея. Д МА разтворител. МА есен. — Механизирана армия, ма фил. — милиампер (след цифра). МААЕ [маае] — Международна агенция до атомна енергия. МАБ [маб], воен. — Механизиран автомати- чен батальон. МАЕ !чаб]. остар. — Министерство на архи- тскту;. :'а и благоустройството. МАБ [•! .6], осен. — Мотива авиационна бом- ба. МАВ [мав], агрон. — Максимална адсорбци- онна влагоемност. МАВ (—) [мав] — Машина за внасяне' на амонячна вода в почвата (напр.: МАВ-4,2). МАВ [мав], ле, унг. MÄV (Magyar Ällam- vasütak)— Унгарски държавни железници. МАВАГ [маваг], унг. MÄVAG (Magyar Alla- mi Vagon-Acel-es Gepgyär) — Вагоностроп- телен завод в Унгарската народна републи- ка. МАВАУТ [маваут], унг. MÄVAUT (Magyar Allamvasütak Autobusz Uzemel) — Унгар- ско държавно автомобилно предприятие. МАГ [маг] — Международна асоциация по геодезия. . . .маг — Магазин (напр.: нармаг, хоремаг) маг. — магазин. МАГАТЕ[магатс], рус МАГАТЗ (Международ- ное агентство по атомной знергии) — Меж- дународна агенция по атомна енергия; вж. МААЕ. магнет, член, -ът, -а, мн. -и, м., разг. — Ма- гнетофон. мадж. — маджарски. МАЕ [мае]— Международна агенция по енер- гията. МАЖ [маж] — Международен алианс на же- ните за равни права и задължения. МАЗ [маз],р^с. МАЗ (Минскийавтомобильнмй завод) . 1. Мински автомобилен завод. 2. В марката на автомобили , произведени от този завод, напр.: МАЗ-200, MA3-530. маз, член, -ът, -а, мн.- ове, м., разг. —Автомо- бил, произведен от Минския автомобилен завод. мазер, член, -ът, -а, мн. - и, м.. англ . maser (Microwaveamplification by stimulated emis- sion of radiation) — Кваитовомеханнчен усилвател на милиметрови радиовълни. МАИ [май], рус МАИ (Московский авиацион- ншй институт) —Московски авиационен ин- ститут. Манмекс м. — Дирекция за външноикономи- чески връзки към Медицинска академия за износ (експорт) и внос (импорт) на меди- цински уреди, медицинска помощ в чужби- наидр. МАК хим. — Метилакрилат. МАК [мак] — Морска арбитражна ко- мисия.
103 Машстрой МА КВБ библ. — Библиотека при Катедра по вътрешни болести с клинична фармако- логия при Медицинска академия. МАКС [макс] — Международна асоциация по контрол на качеството на семената. макс. — максимален. МАЛ [мал]. м., англ. MAL (Malaysian Air- ways Limited) — Въздушни линии на Ма- лайзия. мал. — малайски. МАЛЕВ [малев], м., инг. MALEV (Magyar Le- giko zlekedesi Vallalat — Унгарски въз- душни линии. МАЛК [малк]— Международна асоциация на литературните критици. МАМР [мамр] —Международна асоциация по морска радиовръзка. — МА/МФ-В библ. — Библиотека на Медицин- ския факултет при Медицинска академия Варна. • МАН [ман]— Монголска академия на науките. МАН [ман], ,м., нем. MAN (Maschinenfabrik Augsburg-Nürnberg) —Обединени машино- строителни заводи Аугсбург — Нюрнберг (фирма за производство на автомобили, дви- гатели и др. във Федерална република Гер- мания)- ман, член- - ът, -а, мн. -ове, м.,разг. —Автомо- бил, производство на Обединени машино- строителни заводи Аугсбург — Нюрнберг (Федерална република Германия). ман. — манастир. маиеб хим. — Манган-етилен-бис-дитиокар- бамат. МАНИАК [маниак], ж. и м., апел. MANIAC (Mathematical Analyser, Numerical Inte- grator and Computer)— Електронноизчисли- телна машина. MAHR [манк] —Международна асоциация на научното кино. МАЛ [мап], фр- MAP (Maghreb-Arabe Pres- se) _ Информационна агенция на Мароко. МАПАЙ[малзй], MAPAI (Mifleget Poalei Erec Israel) — Израелска работническа партия. МАЛАМ [мапам]. МАРАМ (Mifleget Poalim Menuhedet)— Обединена работническа пар- тия (в Израел). МАПН [ма-пе-ен] —Международна асоциация за политически науки. МАПРЯЛ [мапрял], ж. и л ., рус. МАПРЯЛ (Международная ассоциация преподавате- лей русского язмка и литератури)—Между- лародна асоциация на преподавателите по руски език н литература. МАПС [мапс] — Международна асоциация на производителите на суперфосфати. МАПУ[.мапу], исп. MAPU (Movimiento de Acciön Populär Unida) — Движение за единно народно действие (в Чили). MAP [мар] — Международна асоциация за ра.иитие (специализирана организация на Организацията на обединените нации). MAP библ. — Мароко. Мараславйм м. —Зъболекарски препарат, но- сещ името на своя откривател — Мара Сла- вова. Марбас м. Маришки каменовъглен басейн. — Произв.: мзрбасовец, марбасовски. МАРУ електрон. — Мигновена автоматична регулировка на усилването. МАС [мас] — Международен астрономически съюз. МАСС [ма-се-се] — Международна асоциация за социална сигурност. МАССР [ем-а -ес -ес -ер], рус. МАССР (Марий- ская Автономная Советская Социалистиче- ская Республика) — Марийска автономна съветска социалистическа република. МАССР [ем-а -ес -ес -ер], рус. МАССР (Молдав- ская Автономная Советская Социалнстиче- ская Республика) — Молдавска автономна съветска социалистическа република. МАССР [ем-а -ес -ес -ер], рус. МА ССР (Мордов- ская Автономная Советская Социалистиче- ская Республика) — Мордовска автономна съветска социалистическа република. МА СФ библ. — Библиотека при Стоматоло- гическня факултет на Медицинска академия. МАТ [мат], м. (разг., член, -ът, -а) — Между- народен автомобилен транспорт (Стопанско обединение). мат. — математика. мат. — математически. МАУ [мау] — Международна асоциация на университетите. МАФ [маф[ — Международна федерация по астронавтика, МА ЦМБ библ. — Централна медицинска библиотека при Медицинска академия. МА111 библ. — Общо машиностроене, техно- логия на металите. . . . маш — Машиностроене (напр.: Несмаш, Интрансмаш). маш... — Машиностроителен (напр.: Маш- електропроект, Машстроч). Машелектропроехт сстар. — Институт за прочуаане и проектиране на машинострои- телни 11 електропромишлени предприятия; Машелпроект. Машелпроект м., остар. — Институт за проуч- ване и проектиране на машиностроителни и електропромишлени предприятия; Машелек- тропроект. Машиноекспорт м. — Външнотърговска орга- низация за износ (експорт) и внос (импорт) на металообработващи и дървообработва- щи машини, съоръжения и др. Машйноимпекс л». — Държавно търговско- предприятие за внос (импорт) и износ (екс- порт) на машини. Машлекпром м. — Стопански комбинат за про- изводство на резервни части, единични ма- шини и нестандартно оборудване за лека- та промишленост. Машпроект м. Институт за проучване и про- ектиране на машиностроителни заводи. Машстрой л. — Машиностроителен завод за металорежещи машини.
МАЮД 104 МАЮД [маюд] — Международна асоциация на юристите-демократи. МАЮН [маюн] — Международна асоциация на юридическите науки. МБ [ем-бе], електрон. — Магнитен барабан. МБ геохим. — Масленист битум. МБ [ем-бе], техн. — Местна батерия (систе- ма телефонни апарати). м-б — мащаб (с цифра); М, м. Д м-бГ.ЮОО . мбатр воен. — Метеорологична батарея. МБВ [ме-бе-ве]—Международно бюро за време. МБВР [ме-бе-ве-ре] — Международна банка за възстановяване и развитие. МБЗМ [ме-бе-зе -ме] — Международно бюро по законодателна метрология. МБИ [ме-бе-й] — Международна инвестицион- на банка. МБИС [мбис] —Международна банка за иконо- мическо сътрудничество. МБК x/tAt. — Метил 2-бензимидазолкарбамат. МБЛ1Т [ме-бе-ме-те] — Международно бюро за мерки и теглилки. МБП [ме-бе-пе] — Местно бюро за проверка (Орган на Държавна служба за законодател- на метрология). МБП [ме-бе-пе] — Международна биологична програма (Международна научна организа- ция за изследвания в областта на биология- та). МБР [ем-бе-ре], ед. и ля., воен. — Междукон- тннентална балистична ракета. МБРР [ме-бе-рс-ре] — Международна банка за реконструкция и развитие (специализира- но учреждение на Организацията на обеди- нените нации). МБС (—) [ем-бе-ес] — Биологически стерео- скопичен микроскоп (напр.: МБС-1). МБС [ме-бе-се], остар. —Медико-бактериоло- гична станция. МБС [ем-бе-ес[, ед. и мн., воен. — Междукон- тинентален балистичен снаряд. МБС [ме-бе-се] —Международен биохимичен съюз. МБСД [ме-бе-се-де] — Музей на българо-съ- ветската дружба. МБТ [ме-бе-те] — Международно бюро на тру- да. МБТК (—) [ем-бе-те-ка]. рус. МБТК (Мобиль- ний башеннкй трубчатьш кран) — Кра- чещ кулокран (напр.: МБТК-80). МВ (—) [ем-ве] — Млексвар (напр.; МВ-20). Мв физ. — мегаволт (след цифра). мв физ. — мнливолт (след цифра). MBA [ем-ве-ä] — Машина за вадене на арпа- джик. мв/м физ. — мнливолт на метър (след цифра), м-во _ министерство; м-ство. МВР — Министерство на външните работи. МВР |?.!’!-ве-р’;]. ср. (разг., член. -то) —Мини* ст»:рство ii. -i вътрешните работи. МВРДС <-'tnap. — Министерство на вътрешни- тера'"‘i;iид сигурност. мв/см физ. — мнливолт на сантиметър (след цифра). МВТ [ме-ве-те] — Министерство на външната търговия. МВТ [ме-ве-те], остор. — Министерство на вътрешната търговия. Мвт физ. — мегават (след цифра), мвт физ. — миливат (след цифра). МВТУ [ме-ве-те-у], ср. (разг., член, -то) —Ми- нистерство на вътрешната търговия и услу- гите. Мвт-ч физ. —Мегават-час (след цифра). МВФ [ме-ве-фе[ —Международен валутен фонд (специализирано учреждение на Организа- цията на обединените нации). МГ икон. — Мрежов график, мг — милиграм (след цифра). мГ физ. - милиграм-сила; мгс (след цифра), м. г. — миналата година (след дата или на- звание на месен). Д Месец юни м. г . МГГП [ме-ге-ге-пе], ср. (разг., член, -то) — Министерство на горите н горската промиш- леност. МГД [ем-ге-де], прил. —Магнитно-газсдина- мичеп. А МГД метод, МГД генератор, МГД електроцентрала. МГД [ем-ге-де], прил., рус. МГД (Магнитяо- гидродинамичнмй) — Магнитно-хидроди- намичен; вж. МХД. Д МГД помпа. МГИ [мд-ге-й] — Междуградски групов изби- рач (в автоматична телефонна централа). МГИ [ме-ге-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Минно-геоложки институт; вж. ВМГИ. МГИ |ем-ге-й], м., остар., рус. МГИ (Москов- ски» горний институт) — Московски минен институт. МГИМО. рус. МГИМО (Московский государ- ственннй институт международнмх отноше- ний) — Московски държавен институт по международни отношения. МГН [ме-ге-ен] — Междуградски номератор (в автоматична телефонна централа). мгн физ. — маги (единица за магнитна про- ницаемост), (след цифра). МГО [ме-ге-о] — Международна геодезичеекз орган из ация. МГОПС остар. — Министерство на горите и опазване на природната среда. мгс физ. — милиграм-сила; мГ (след цифра). МГСС астрон. — Международна година на спокойното слънце. МГУ [ем-ге-у], рус. МГУ (Московский госу- дарственнь|й университет имени М. В . Ло- моносова) — Москоески държавен универ- ситет „М. В. Ломоносов“; МДУ. МД [ем-де] — Магнитен дефектоскоп. МД [ем-де], електрон. — Магнитен диск (на запаметяващо устройство). МД [см-де], електрон. — Масив на документи- те. МД (—) — Декларация образец „Месечни до- бавки“ (напр.: МД-1969). МД (—) |см-дс] — Минен детонатор (напр.: МД-2).
105 мет. м3д — кубомстроденонощие (след цифра). МДА — [ме-де-а] — Международна данъчна асоциация. МДА хим. — Метилевдианилин. МДБ [мс-дс-бе], порт. MDB (Movimento De* mocrätico Brasilciro) — Бразилско демокра- тично движение (опозиционна партия в Бра- зилия). МДИО [мсдйо] — Междудържавна икономи- ческа организация. МДК |ме-де-ка], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Медодобивен комбинат. МДР [ме-де-ре] — Малгашка демократична ре- публика. МДРМ [ме-де-ре-ме]. фр. MDRM иМ. D. R. М . (Mouvement democratique de la renovation malgachc) — Демократично движение за възраждане на Мадагаскар. МДС [ме-де-се| — Маврицийски демократичен съюз. МДСим.д.с. физ. —Магнитодвижеща сила. МДТЛ електрон. — Модифицирана диодио- траизисториа логика. МДУ [ем-де-у] — Московски държавен уни- верситет; ож. МГУ. МДФЖ [ме-де-фе-же] —Международна демо- кратична федерация на жените. МДХ биохим. — Малатдехидрогеназг. МЕ биохим. — Международна ензимна едини- ца. М.Е — Министерство на енергетиката. Ме (—) [ме], кем. Ме (Messerschmitt) — 1. Нем- ска самолетостронтелна фирма „Месер- шмит". 2. В марката на самолет „Месершмит“, произведен от тази фирма (напр.: Ме-109). Мебелснаб .и. — Централна база за снабдява- не с материали към Стопанска организация „Мебел“. Мсв физ. — мегаелектрокволт (след цифра). МЕГ остар. — Министерство на енергетиката и горивата. МЕГА [мега], нем. MEGA (Marx—Engels-Ge- zamtausgabe) — Пълни събрани съчинения на Маркс и Енгелс. мегер м , слектр. — Мегаомметьр. МЕД библ. — Медицина, медицинска техника. МЕД електр. — МилисекуцДеи електродето- натор. мед... — Медицински (напр.; медннети- тут, медсестра). мед. — медицина, мед. . — медицински. Медекснм м. — Специализирано външнотър- говско предприятиеза научно-техническо съ- действие на други страни в областта на здра- веопазването и медицинската практика. Медна .и. и ж. — Медико-апаратурен завод. Медико ср. — Обединено стопанско предприя- тие за научноизследователска и проектно- конструкторска дейност, производство, мон- таж и рс-монт на медицинска апаратура, внос и износ на медицинска техника. Медикокомплект м. — Инженерингово пред- приятие за проектиране, доставка и монтаж на комплектни здравни (медицински) обекти. МЕДО [медо], англ. MEDO (Middle East De- fence Organization) — Багдздски пакт (1955—1958). медгункт — Медицински пункт, медеан. , . - Медико-санитарен (напр.: мед- санбат, медсанчаст). медеанбат м., воен. — Медико-санитарен бата- льон; медеб. медсанчаст ж.. воен. — Медико-санитарна част; МСЧ. медеб воен. — Медико-санитарен батальон; мед- еанбат. медсв воен. — Медико-санитарен взвод, медсестра ж. — Медицинска сестра. медср воен. — Медико-санитарна рота. МЕЕ [ме-е] — Министерство на електроника- та и електротехниката. меж... — Международен (напр.: междом). междум. грам. — междуметие. МЕЗ (—) [мез] — Електролитна шлифовъчна машина за заточване (напр.: МЕЗ-201). МЕИ [ме-н] и [мей], м. и (разг.) ср. (член. -то) — Машинно-електротехнически инсти- тут; вж. ВМЕИ. МЕК [мек] — Международна електротехниче- ска комисия. МЕК библ. — Мексико. мекс. — мексикански. МЕМ [мсм]. еспер. МЕЛ1 (Mondpac*. Esperan- tista Movado) — Световно движение на еспе- рлнтистите за мир. МЕМ (—) [ме-м],— Малогабаритен електронен микроскоп (напр.: МЕМ-50. МЕМ-58). МЕН [мен], англ. МЕХ (Middle East News) — Информационна агенция на Арабска ре- публика Египет; вж. МЕНА. МЕНА [мена], англ. МЕХА (Middle East News Agency) —Информационна агенция на арабска република Египет; МЕН. МЕП [меп], исп. МЕР (Movimiento Electoräl del Pueblo) — Избирателно народно движе- ние (във Венецуела). Мери ж. — Наименование на паста зз зъби, съдържаща концентрат от минералната во- да „Меричлери“, мес. — месец (пред название на месец или след цифра); м. А мес. юни ., 10 мес. мес. — месечен. МЕСАН[.месан],фр.MESAX(Mouvement d’evo- liition sociale de l’Afrique noire) — Движе- ние за социална еволюция на черна Африка (в Централната африканска република). МЕСМ — Малка електронна сметачна маши- на. мест. грам. — местовмеиие; местоим. местоим., грам. — местонменне.; мест, . . . мет... — Метален (напо Стройматме- тиз). МЕТ библ. — Металургия. мет. — метал. мет. — металургичен; метал, мет. — металургия; метал.
метал... 106 метал. . . — Метален (напр.: Металпром). метал. — металургичен; мет. метал. — металургия; мет. Лкталпроект ж,—Комплексен институт за про- учване и проектиране в областта на архитек- турата и строителството с леки метални и стоманени конструкции. Металпром м. — Метална промишленост (Тру- дово-производителна кооперация). Металснаб л.—Държавно стопанско обеди- нение за пласмент и снабдяване с черни и цветни метали, метални изделия и др. металург. . . — Металургичен (напр.: Мета- лургпроект). Металургкомплект м. — Инженерингова сто- панска организация за проектно-конструк- торска, внедрителска и др. дейност в об- ластта на рудодобива, черната и цветната металургия и др. Металургпроект м. — Комплексен институт за проучване и проектиране на металургични обекти. Металхймл.— Държавно стопанско обедине- ние за производство на металообработва- щи машини, автомобилна, електронна, съ- общителна и др. техника. м^тео. . . — Метеорологичен (напр.: метео- служба метеостанция). метеонаблюдател лг. — Метеоролог-наблюда- тел. метеор. — метеорологичен, метеор. — метеорология, метеослужба ок. — Метеорологична служба, метеостанция ок. — Метеорологична станция, метесе, член, -то, мн. -та, ср., остар. — Ma- ui ни но-тракторна станция; МТС. . . .метйз — Метални изделия (напр.: Строй- матметнз). метро, член, -то, мн. -а. ср. — Метрополитен. Метропроект — Специализирана проектант- ска организация за проектиране на метро. Метрострбй м. —Държавно стопанско пред- приятие за строителство на метро. мех. — механика. мех. — механичен. МЖ истор. — Международен женски секре- тариат. МЖ боен. — Местни жители. МЖС [ме-же-се] — Международен железопъ- тен съюз. M3 (—) [ем-зе] — В марката на масло за за- каляване на металите (напр.: МЗ-20). M3 ( —) [ем-зе]. воен . — Маслозареждач (напр.: МЗ-150). M3 (—) [ем-зе] — Машина за закаляване (напр.: МЗ-1000). M3 |ме-зе] — Машиностроителен завод. M3 [ме-зе] — Металургичен завод. M3 1-. :- -30] — Мебелен завод. M3 п- б.г. — Межд^биьлиотечло заемане. M3 — Министерство на земеделието. M3 нли. MZ (Motorradwerk Zscho- pau; — 1. Мотониклм.- ! ! завод в Германска- та демократична република. . 2. В марката на мотоциклети, произведени в този завод. 3. Мотоциклет, произведен в този завод. МЗА [ем-за], воен. — Малокалибрена зенитна артилерия. МЗБат воен. — Малокалибрена зенитна бата- рея. МЗЛК, рус. МЗЛК (Московский завод „Ле- нинский комсомоль“) — Московски завод „Ленински комсомол“ (автомобилен завод). МЗМА, рус. МЗМА (Московский завод мало- литражних автомобилен) — Московски за- вод за малолитражни автомобили. МЗП (—) [ем-зе-пе] — Мазутна зъбна помпа (напр.: МЗП-80). МЗС воен. — Малогабаритна защитна станция. МЗС [ме-зе -се] — Междубиблиотечна заемна служба. МЗУ [ем-зе-у], електрон. — Магнитно запом- нящо устройство. МЗУ [ем-зе-у], електрон. — Матрично запом- нящо устройство. МЗУМД електрон. — Минизапомнящо устрой ство на магнитни дискове. МЗУМЛ електрон. — Мнимо запомнящо устройство па магнитна лента. МЗХГ1 [ме-зе-хе-пе], остар. — Министерство на земеделието и хранителната промишле- ност. МИ [ме-й] — Математически институт. МИ (—) [ем-й] — Измервателен микроскоп (напр.: МИ-1). Ми [ми], рус. ММ и Ми (Миль)— 1. В марката на вертолети, конструирани от М. Л, Миль (напр.: Ми-2, Мн-4, Ми-6 и др.). 2. Вертолет, конструиран от М. Л . Миль. МИБ [миб] — Международна инвестиционна банка. МИГ (—) и Миг (—), рус. МИГ и МиГ (Микоян и Гуревич)*— В марката на съветски само- лети-изтребители, конструирани от А. И . Микоян и М. И . Гуревнч (напр.: МИГ-З, МИГ-9, МИГ-15 и др.) . миг, член., -ъ т, -а, мн. -ове, .иразг.— Съвет- ски самолет-изтребител,конструиран от А.И . Микоян и М. И . Гуревич. МИД [мид] — Международен институт по до- кументация. МИД [мид], рус. МИД (Министерство иностран- ния дел СССР) — Министерство на външни- те работи на СССР. МИДЕК [мидек], англ. MIDEC (Middle East Industrial Development Projects Corpora- tion) — Корпорация за промишлено разви- тие на Средния Изток. МИИТ [мийт], рус. МИИТ (Московский ин- ститут инжеперов железнодорожного тран- спорта) — Московски инженерен институт по железопътно строителство. микробиол. — микробиологичен, мякробиол. — микробиология, мин. — минимален. мин. — министър; м-р . мин — минута; м (след цифра). Д 15 мин.
107 мккн мин. грам.. — минало време. минб ваен. — Минометен (минохвъргачен) ба- тальон. минбатр [минбатр], еоен. — Минометна (мино- хвъргачна) батарея. мина воен. — Минометен взвод, миндн воен. — Минометен дивизион, минер. — минерален, минер. — минералогичен, минер. — минералогия. Минералбанк м. — Организация за комплекс- но банково обслужване на стопанските орга- низации, занимаващи се с разработване и експлоатиране на енергийни и минерално- суровинни ресурси в страната и чужбина. Мннералнмпекс м. — Външнотърговска орга- низация за износ (експорт) и внос (импорт) на скално-облицовъчни материали, неруд- ни минерални суровини, съоръжения и др. Минералмаш м. — Машиностроителен завод за производство на машини за обработка на мрамори. Минералпроект м. — Институт за проучване t.«и проектиране на минералните ресурси. Минералсувеннр м. 1. Стопански търговско- промишлен комбинат за добив н обработка на минерали, производство на модни изящ- ни предмети от материали с минерален про- изход. 2. Централен представителен изложбен ма- газин за сувенири и други предмети от ма- териали с минерален произход. мин. неопр. грам. — минало неопределено вре- ме. мин. несв. грам. — минало несвършено време, минл воен. — Минометен полк. Ммнпроект м. — Мннен научноизследовател- ски и проектноконструкторски институт; МНИПКИ. минр воен. — Мино.метна рота. мин. св. грам. — минало свършено време. Мянстрой м. — Стопанско обединение за мин- но строителство. — Произв.: мйнстроец, мйнстройски. МИО [мйо] — Международна икономическа организация. МИППМ — Методически инспекторат за про- фесионална подготовка на младежта. Мняро ср. — Препарат за сухо миене на про- зорци. МИС [мис) — Машинно-изпитателна станция. МИС осmap. — Министерство на информация- та м съобщенията. МИС (—) [мис] — Измерителна стоика с маг- нитна основа (налрлМИС-1, МИС-2, МИС-З). МИСИ [миси], рис. МИСИ (Московский нн- жеперно-строительнмй институт) — Москов- ски инженерно-строителен институт. МИТ биохим. — Монойодтирозии. мит. — митологически: митол. мит. — митология; митол. митол, — митология; мит. митол. — митологически; мит. ДОЙ У [миу) — Мерки и измервателни уреди. МИУ [миу] —Монтажно-инсталационно управ- ление. МК електрон. ~ Картов масив. МК (—) [ем-ка] — Координатна маса (част от металорежеща машина)(напр.: МК-1, МК-2). МК (—) [ем-ка] — Кухненска маса (напр.: МК-6). МК — Магнитен курс. МК [ме-ка] — Металургичен комбинат. МК биохим. — Миокиназа. МК киберн. — Многопроцесорен комплекс. МК (—) [ем-ка] —Монтажен кран (напр.: МК- 20-14). МК [ем-ка] — Моторен катер. &МК»Вихрен". МК (—) [ем-ка], рус. МК (Молотилка ком- бинированная) — Комбинирана вършачка (напр.: МК-1100). МК (—)[ем-ка],рус. МК (Молотилка конопля- ная)—Вършачка за коноп (напр.; МК-1,5). мк — микро. . . . (десетична представка към измерителни единици, напр.: мка — микро- ампер, мкв — микроволт и др.). мк — микрон; мкн (след цифра), мк физ. — миликюри; мкюри (след цифра). МК — „Млад конструктор“ (списание), МКА [ме-ка-а] — Малайска китайска асоциа- ция. МКА [ме-ка-а] — Международен кооперати- вен алианс. мка физ. — микроампер (след цифра). МКАП остар. — Международна конфедера- ция на арабските профсъюзи. МКБ [ме-ка-бе] —Международна кооператив- на банка. МКБ (—) [ем-ка -бе] — Микрокухненски блок (напр.: МКБ-1). мкб физ. — микробар (след цифра). МКВ [ем-ка-ве] — Мелница с каменоотделн- телни валяци за керамични материали(напр. МКВ-750). мкв физ. — микроволт (след цифра). мкв/м физ.—м икроволт на метър (след цифра), мкв/см физ. — микроволт на сантиметър (след цифра). мквт физ. — микроват (след цифра). МКГ (—) [ем-ка-ге], рус. Х1КГ (Монтажншй кран гусеничний) — Гъсеничен монтажен кран (напр.: МКГ-20). мкг — микрограм (след цифра). МКД [ме-ка -де] — Мюсюлмански комитет за действие (в Мавриций). МКЗ (—) [ем-ка-зе] — Кондензатор с меха- нично задействуване (напр.: МКЗ-6В). МКЗМ [ме-ка -зе-ме] — Международен коми- тет по законодателна метрология. МКИС — Многомашинен комплекс от изчи- слителни средства. МКК [ме-ка-ка] — Международна китобой- на комисия. МКК [ме-ка -ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Медно-концентратен комбинат. мкк физ. — микрокюри; мккюри (след цифра). МККН [ме-ка-ка-не] — Международна коми- сия за контрол и наблюдение.
МККР 108 МККР[ме-ка-ка -ре] — Международен консул- тативен комитет на радиовръзките. МККТТ — Международен консултативен ко- митет по телефония и телеграфия. мккюри физ. — микрокюри; мкк (след цифра), икл — микролитър (след цифра). мкм — микрометър (след цифра), мкмк — микромикрон (след цифра). МКМР [ме-ка -ме-ре] — Международен коми- тет за морска радиовръзка. МКМТ [ме-ка-ме-те] — Международен коми- тет за мерки и теглилки. мкн — микрон; мк (след цифра). МКНТИ — Междуведомствен комитет за науч- но-технически изследвания (във Франция). МКО ед. и лн., биол. — Минералокортикоид. мхом физ. — микроом (след цифра). МКП [ме-ка-пе] — Малайска комунистическа партия. МКП [ме-ка-пе] — Мароканска комунистиче- ска партия. МКП [ме-ка-пе] — Мартиниканска комунисти- ческа партия. МКП [ме-ка-пе] — Мексиканска комунистиче- ска партия. МКП (—) [ем-ка -пе], рус. МКП (Молотилка для обмолота кукурузнмх початков) — Ронач- ка за царевични кочани (напр.: МКП-3,0). МКП (—) [ем-ка -пе], рус. МКП (Молотилка ко- нопли приводная) — Вършачка за коноп (напр.: МКП-4,5). МКП (—) [ем-ка -пе], рус. МКП (Монтажннй кран пневмоколесний) — Монтажен кран (напр.: МКП-20). МКПП [ме-ка -пе-пе] — Морски контролно-про- пусквателен пункт. МКПЧМ — Металургичен комбинат за произ- водство на черни метали. мкр Физ. — микрорентген (след цифра). МКРЕ [ме-ка-ре] — Международна комисия по радиологични единици и измерения. МКРЗ [ме-ка-ре-зе] — Международна коми- сия по радиологична защита. МКРЧ [ме-ка -ре-че] — Международен коми- тет за регистриране на честотите. МКС [ме-ка -се] — Международен кооперати- вен съюз. МКС — Метър-кнлограм-секунда (Междуна- родна система измерителни единици). МКС [ем-ка-се] — Многократен координатен съединител. МКС (—) [ем-ка -се], рус. МКС (Молотилка ко- нопляная сложная) — Вършачка за коноп — сложен модел (напр.: МКС-1,5). Мкс физ. — максвел (единица за измерване на магнитния поток), (след цифра). мкс — микросекунда (след цифра). МКСА — Метьр-килограм-секуида-ампер (Ме- ждународна система измерителни единици). МКСГ — Метър-кнлограм-секунда-градус (.‘ .‘А-ждуиародна система измерителни еди- ници) МКСК—Метъп-килограм-секунда-кулсн (Меж- дународна сдстсу.а измерителни единици). МКСП [ме-ка -се -пе] — Международна конфе- дерация на свободните профсъюзи. МКСС — Метър-килограм-сила-секунда (Меж- дународна система измерителни единици). МКСТ (—) [ем-ка-се-те] — Машина за кърше- не съцветията на тютюн (напр.: МКСТ-4Е). МКТ (—) [ем-ка-те] — Монтажен тракторен кран (напр.: МКТ-6). МКТБ [ме-ка-те-бе] — Младежка конструктор- ско-технологична бригада. МКТШ [ме-ка -те-шс] — Международен коми- тет на тихия шахмат. МКУ (—) [ем-ка-у], рус. МКУ (Мялка коноп- ляная улучшенная) — Машина за мънене на коноп, подобрен модел (напр.: МКУ-6). МКУС [ме-ка -у-се] — Междукооператнвно угонтелно стопанство. мкф физ. — микрофарад (след цифра), мкхн физ. — микрохенри (след цифра). МКХП [ме-ка-хе-пе] — Международна кон- федерация на християнските профсъюзи. МКЦ (—) [ем-ка-це| — Комплексен моднфи- катор — ЦНИИТМАШ (Комплексен модн- фикатор за чугун, създаден в ЦНИИТМАШ) (напр.; МКЦ-2). МКЧМ [ме-ка-че-ме] — Металургичен комби- нат за черни метали. мкюри физ. — миликюри; мк (след цифра). Мкюри физ. — мегакюри (след цифра). МЛ [ем-ел], електрон. — Лентов масив. МЛ (—) [ем-ел[ — Лнстоогьвъчна машина (напр.: МЛ 2X1000). МЛ:[ем-ел], ж. и (разг.) ср. [ме-ле] (член, -то)— Магнетофонна лента. МЛ [ем-ел], електрон. — Магнитна лента. МЛ (—) [ем-ел], рус. МЛ (Микроскоп люми- несцентньш) — Флуоресцентен микроскоп (напр.: МЛ-2). МЛ (—) [ем-ел], рус. МЛ (Мялка льняная) — Машина за мънене на лен (напр.: МЛ-6А). М.— Л. библ. — Москва—Ленинград, мл — милилитър (след цифра). МЛА [ме-ле-а] — Международна литературна асоциация. млб физ. — милиламберт (след цифра). мл. в . спорт. — младша възраст. А Девойки лл. в.' Млекокооп ж. и — Млекарска кооперация. МЛЖМС — Международна лига ка жените за мир и свобода. МЛК (—) [ем-ел-ка], рус. МЛК (Молотилка льняная, конопляная)— Вършачка за лен и коноп (напр.: МЛК-4,5). МЛКУ (—) [ем-ел-ка-yj, рус. МЛКУ (Мялка льна и конолли универсальная) — Универ- сална машина за мънене на лен и коноп (напр.: МЛКУ-б). мл, лейт. — младши лейтенант (със собствено име. млн. — милион (след цифра). &250 млн. мл. н. с. остар. — младши научен сътрудник (със собствено име). МЛП [ме-ле-пе] — Маврмцийска лейбърист- ка партия.
109 МОДЕФ МЛП [ме-ле-пе], ср. (разг., член. -то) — Мини- стерство на леката промишленост. МЛП (—) [ем-ел-пе], рус МЛП (Молотилка" льняная простая) — Вършачка за лен, обик* новен модел (напр.: МЛП-3 .5). млрд. — милиард (след цифра). Д// млрд. МЛС (—) [см-ел-ес], рус. МЛС (Молотилка льняная сложная) — Вършачка за лен, сло- жен модел (напр.: МЛС-2,5). '??»! • 1 ил. серж. — младши сержант (със собствено име). МЛСТП, порт. MLSTP (Movimento de Liber- tacao de Sao Tome e Principe)— Движение за освобождение на островите Сан Томе и Прин- сипи. МЛУ [ем-ел-у], електрон. — Магнитно лен- тово устройство. МЛШ — Международна ленинска школа. ММ [ме-ме], остар.— Министерство на ма- шиностроенето. ММ (—) [ем-ем] — Мозайкошлифовъчна маши- на (напр.: ММ-150). Мм — мегаметър (след цифра), мм — милиметър (след цифра). ММА хим. — Метилметакрилат. ММБ (—) [ем-ем-бе] — Бутална мазаческа ма- шина (напр.: ММБ-2). ММВ (—) [ем-ем-ве] — Винтова мазаческа ма- шина (напр.: ММВ-2). мм п. ст. физ. — милиметър воден стълб (еди- ница за измерване на налягане), (след циф- ра). ММЕ [ме-ме-е] — Министерство "на машино- строенето и електрониката. ММЕЕ — Микро-миниатюрен електронен еле- мент. мм ж. ст. физ. — милиметър живачен стълб (единица за измерване на налягане), (след цифра). ММК [ме-ме-ка] — Магнитогорски металурги- чен комбинат. ММК [ме-мс-ка), остар. — Международен ме- теорологичен комитет. ММК [ме-ме-Kä] — Международен морски ко- митет. ММК [v.e-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Л1инмо-металургичен комбинат. ммк — милимикрон (след цифра). МММ [ме-ме-ме], остар. — Министерство на машиностроенето и металургията. МММР — Министерство на металургията и минералните ресурси. М'Ъ.О [ме-ме-о]— Международна метеороло- гична организация. ММС (—) [ме-ме-о] — Машинни масла с общо г.■■ .•дказначение (напр.: ММО-5). ММП р:е-ме-пе] — Международен мострен па- н.:::р. ММП (—) [ем-ем-пе] —Масломотопомпа (напр. ММП-РЗ-ЗО). ММР остар. — Министерство на минералните ресурси. ММС електрон. — Многомашиниа система. ММС [ме-ме-се] — Международен математи- чески съюз. мм/с — милиметър в секунда (след цифра). ММУ [ме-ме-jr] — Мостово-монтажно управле- ние. ММФ [ме-ме-фе] — Международен музикален фестивал. ММЦ [ме-ме-це] — Международен младежки център. мн. грам. — множествено (число); мн. ч. м. н. — морско ниво (с цифра); вж. м .р. мнд библ. — Минно дело, нефт, газ. МНЗ [ме-не-зе], ср. (разг., член, -то) — Мини- стерство на народното здраве. МНЗСГ остар. — Министерство на народното здраве и социалните грижи. МНИПКИ [мнйпки]— Минен научноизсле- дователски и проектно-конструкторски ин- ститут; вж. Минпроект. МНК [ме-не-ка] — Международен нефтен кон- сорциум. МНК [ме-не-ка], остар.—Министерство на народната култура. МНК [ме-не-ка] — Многонационална корпо- рация. МНК [ме-не-ка], фр. MNC (Mouvement na- tionalste congolais) — Конгоапско нацио- нално движение (партия в Конго, Киншаса) МНО [ме-не-ö], ср. (разг., член, -то) — Мини- стерство на народната отбрана. многогод. — многогодишен. многокр. грам. — многократен (начин на дей- ствие при глагола). МНП [ме-не-пе], ср. (разг., член, -то) — Министерство на народната просвета. МНПК остар. —Министерство на народната просвета и култура. МНПО [ме-не-пе-о]—Международна непра- вителствена организация. МНР [ме-не-ре] — Монголска народна репуб- лика. МНРП [ме-не-ре-ле] — Монголска народно-ре- волюционна партия. МНС (ме-не-се], м. и (разг.) ср. — Местен на- роден съвет, МНТТ [ме-не-те-те], остар. — Младежко науч- но-техническо творчество; вж. ТНТМ. мн. ч. грам. — множествено число; мн. МО восн. — Масиран огън. МО [ме-д]. ср. (разг., член, -то) — материално осигуряване. М.О. какц. — Моля, обърнете! МО (—) [ем-б]. рус. МО (Морской охотник) — В марката на катер (напр.: МО-4). МОБ икон. — Междуотраслсв баланс, мог. геогр. — могила. Мод^м електрон. — Модулатор-демодулатор, (Устройство за преобразуване на сигнали, предавани по съобщителните линии). МОДЕФ [модеф], фр. MODEF нМ. О. D. E .F. (Mouvement de defense ( et de coordination) des exploitations agricoles familiales) —Дви- жение за защита на индивидуалните зе-
Модшевкодп ПО меделски стопанства и за координация на тяхната дейност (във Франция). Модшевкооп ас. — Модна шивашка коопера- ция. МОЖ (моде], ж. ия. — 1. Международна организация на журналистите. 2. Почивен и творчески дом на Международ- ната организация на журналистите. А Ще по- чивам в МОЖ- МОЗ [моз] — Международна организация по здравеопазването. МОЗМ [мо-зе-ме] — Международна организа- ция за законодателна метрология. МОЗУ [мозу], ед. и мн . — Магнитно оперативно запомнящо устройство. МОК [мок] — Международен олимпийски ко- митет. МОК [мок] — Миннообогатителен комбинат, мокт — милиоктава. мол м. — Грам молекула. мол. — молекулен. молд. — молдавски. мол. т. — молекулно тегло. Мом физ. — мегаом (след цифра). МОМТ — Международна организация за мер- ки и теглилки. МОНА (—) [мона] — Машина за обемно на- гряване на заготовки при горещо пластично обработване (напр.: МОНА 1—400). монг. — монголски. Монголбанк ж. — Монголска търговско-про- мишлена банка. МОН ИМА [монима], фр. MONIMA (Mouvement national pour l’independence de Madaga- scar) — Национално движение за независи- мост на Мадагаскар. МОНЦАМЕ [монцаме], MONTSAME (Mongo- lyn Tsahilgaan Medeeniy Agentlag) — Мон- голска телеграфна агенция. МОП [моп] — Международно обединение на профсъюзите. МОП [моп] — Международно общество на поцвоведите. МОП електр. — Металноокисен полупровод- ник мопед, член, - ът, -а, мн. -и, м. — Педален мотоциклет; мотопед. МОПР [мспр]. м. (разг., член. - а). остар. — Международна организация за подпомагане на революционерите (1922—1947). мор. леке. — морско дело. Морпасфлот л.. рус. Морпасфлот (Мопской пассажнрскнй флот) — Морски пътничес- ки флот на СССР. МОРТ [мсрт],огтпр.,рус. МОРТ(Международ- нсе объединение революционния театров) — Международно обединение на революцион- ни го театри. Морфлот м., рус. Морфлот (Морской флот) — Параходно есссъю зно обединение на СССР. МОС [мис] — Международна организация за стандартизация. мое... — Московски (напр.: Моспроект, Мос- филм). Мосен^рго ср., рус. Мосзнерго (Московско? районное управление внергетнческого хо- зяйства) — Московско районно управле- ние по енергетика. МОСМО |мосмо], ж. и ср. — База за техничес- ко развитие за минни, обогатителни и сон- дажни машини и оборудване. МОСНТИ [моенти], ед. и мн., икон. — Между- народна отраслова система за научна и тех- ническа информация. Моспроект м., рус. Моспроект (Управление по проектированию жилищно-гражданского и комунального строительства)— Управление за проектиране на жилищно-гражданското и комунално строителство на Москва. Мосстрой ле., рус. Мосстрой (Московский государственнмй строител ьно-монтажнмй трест)— Московски държавен строително- монтажен тръст. моетб воен. — Мостови батальон, моетбо воен. — Мостова бригада, мостсб воен. — Мостостроителеи батальон, мостср воен. — Мостостроителна рота. Мостстрбй м. — Специализирано управление за мостово строителство. Мосфйлм ле., рус. Мосфильм — Московско студио за художествени филми. МОТ (мот).ас. и м .— Международна орга- низация на труда. МОТА [мота} — Международна организация по туризъм и автомобилизъм. мотел, член, -ът, -а, мн. - и, м., англ. mctel (Motorist’s hotel) — Хотел и ресторант на автомобилен път за туристи с моторни пре- возни средства. —Произвл. мотелен, мотелски. мото. . . Моторизиран (напр.: мотодивизия, мотопехота). MÖTO. . . — Мотоциклетен (напр.: мотокрос, мотосъстезание). мотобол, член, -ът, -а, м. — Мотоциклетен футбол (вид спорт с мотоциклети). —П роизв.' . мотоболен, мотоболйст. мотовелоспорт м. — Мотоциклетен и вело- сипеден спорт. мотопед, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Педален мотоциклет; мопед. —П роизв. -. мотопедйст, мотопеден, мотопедйст- ки. МП [ем-пе] — Машинен превод. МП (—) [ем-пе] — Малокалибрен пистолет (напр. МП -3). МП — Мебел полирол (в марката на препарат за полиране на мебели). МП прил. — Мериноподобен. А МП вълна. МП (—) [ем-пе] — Миещ прахообразен пре- парат за стъклен амбалаж в млечната про- мишленост (напр.: МП-2). МП ед. н мн., електрон. — Микропрограма. МП — Млечни продукти. МП (—) [ем-пе] — Поляризационен микро- скоп (напр.: МП-6). МП [ем-пе], англ. МР (Military Police) — Военна ролицня (в САЩ).
t F 111 MC МПА воен. — Малък плаващ автомобил. МПА електрон. — Микропрограмен автомат. МПАА, амер. М . Р. А. А . (Motion Picture Association of America) — Американска асо- циация на кинематографската промишле- ност. МПБ [ме-пе-бе] — Международно пътническо бюро. МПБУ [ме-пе-бе-у] , ж. и ср. — Местна про- мишленост и битови услуги (Стопанска дирекция). МПВО [ем-пе-ве-ö], ср. (разг., член, -то) —1. Местна противовъздушна отбрана. 2. Учебна дисциплина Местна противовъз- душна отбрана. А Имам и. -т и т по МПВО. 3. Учебник по тази дисциплина. Д Купих си МПВО. МПВХО [ем-пе-ве-хе-ö], ср. (разг., член, -то) — Местна противовъздушна ц химическа отбра- на. МПГТ — Машина за почистване и грундиране на тръби. МПБ [ме-пе] — Младежка производствена еди ница. МП ИД—Машина — приспособление — инстру- мент—детайл (система). МПК — [ме-пе-ка] —Международен подготви- телен комитет (за Световния младежки фестивал). МПК [ме-пе-ка]—Международна конвенция за превоз на стоки по железниците. МПК [ме-пе-ка] — Международна палата по корабоплаване. МПК [ме-пе-ка]—Международна патентна класификация. МПК [ме-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Милно-преработвателен комбинат. МПК воен. — Модернизиран плавателен ко- стюм . МПК — „Музеи и паметници на културата“ (списание). МПКБУ — Местна промишленост и кому- нално-битови услуги. (Стопанска дирек- ция). МПЛ [ем-пе-сл]—Машина за подмладяване на лавандула (налр.: МПЛ-1). МПЛА [ем-пс-ла]. ж ., порт. MPLA (Movimen- to Populär de Libertacao de Angola) — Народно движение за освобождение на Ангола (партия). МПЛЗР (—) — Механизирана поточна ли- ния за зеленчуково разсадопроизводство (налр.: МПЛЗР-1). МЛЯ [ме-пе-пе]— Мартиниканска прогресивна партия. МПП ( —) [ем-пе-пе] — Преносим показващ мнливолтметър (напр. МПГ1-0,54). МПр - Мм нистерство на правосъдието. МПС [ме-пе-се] — Международен производ- ствен секретариат (отраслово обединение на Международната конфедерация на сво- бодните профсъюзи). МПС [ме-пе-се], електрон. — Многопроцесор- на система. МПС [ме-пе-се], мн. — Монголски професио. нални съюзи. МПС [ме-пе-се], ед. и мн., ср. (разг. мн . -та) — Моторно превозно средство. МПТ [ме-пе-те] — Маршрутно-познавателен туризъм. МПУ [ме-пе-у], икон< — Мрежово планиране и управление. МПФ [ме-пе-фе] — Международна производ- ствена федерацИЯ (отраслово обединение на профсъюзите). МПФ [ме-пе-фе], и (разг.) ср. (член, -то) — Морски пътнически флот (параходство). МПЧ [ме-пе-Че]. радиотехн. — Максимално приложима работна честота. МР (—) [ем-ер] — Метеорологична ракета. МР (—) [ем-ер] — Мнкрорентгенометър. МР — Ресторантска маса. мр физ.— милиревтгеи (след цифра), м-р — майор; м. (със собствено име), м-р — министър; мин. м. р. — морско равнище (с цифра). МРА [ме-ре-ä] — Международна рекламна асо- циация. мрае еоен. — Морска ракетоносна авиацион- на ескадрила. МРДБ [ме-ре-де-бе] — Музей на революцион- ното движение в България. MP3 [ме-ре-зе]. м. и (разг.) ср. (член, -то) — Машинно-ремонтен завод. МРКД — Международно работническо и ко- мунистическо движение. МРМ [ем-ер-ем] — Медицински микрорентге- нометър. МРО [ме-ре-ö], м. и (разг.) ср. — Материални ресурси и оборудване (отдел). МРП [ме-ре-пе], ж.. фр, MRP (Mouvement republicain populaire) — Народно републи- канско движение (политическа партия във Франция). МРП [ем-ер-пе] — Машина за разкройка ка паркет (напр.: МРП-200). МРП [ме-ре-пе] — Механо-ремонтно предприя- тие. МРС (—) [ем-ре-ес] — Разтворосмесителна ма- шина (напр.: МРС-100). МРСМ — Монголски революционен съюз на младежта. МРТ икон. — Международно разделение на труда. МРЦ [ме-ре-це], ж. н (разг.) ср. (член. -то). транса. — Маршрутно-релейна централи- зация (система в Български държавни железници). МРЦ [ме-ре-це] —Механо-ремонтен цех. МРЧ [ме-ре-че], електр. — Максимална ра- ботна честота, МРЧСС — Машини и резервни части за сел- ското стопанство (дирекция). МС — Международен стандарт. МС [ме-се] — Международен съд на Органи- зацията на обединените нации. МС — Междупланетна станция. МС [ме-се], воен. — Метеорологична станция.
MC 112 MC [ме-се] — Министерски съвет. MC [N'e-cej — Министерство на съобщенията. MC [ем-ес] — Многостъпална центробежна самозасмукваща помпа. МС(—Цем-ес], рус. МС(Молотилка сложная)— Вършачка, сложен модел (напр.: МС-1100). Мс (—). метал. — Месинг (напр.: МсО 59-1). м/с — милисекунда (след цифра). м/с — метър в секунда (единица за измер- ване на скорост), (след цифра). м/с2 — метър в секунда на квадрат (единица за измерване на ускорение), (след цифра). м. с. — майстор на спорта (със собствено име). MCA [ме-се -ä], остар. — Министерство на строежите и архитектурата. MCA — [ме-се-ä] — Международен съюз на архитектите. MCA [ме-се-а] — Международна социологичес- ка асоциация. MCA (—)[ем-ес-а], рус. MCA (Молотилка слож- ная автоматизированная) — Автоматизира- на вършачка, сложен модел (напр.: МСА- 1100). V*7» МСАТ [мсат] — Международен съюз на авто- мобилния транспорт. МСБ [ме-се-бе], ед. н мн . — Машинносметачно бюро. МСБ [ме-се-бе], истор. — Международно со- циалистическо бюро (орган на Втория интернационал 1900—1914). мсб [ем-ес-бе], воен. — Мотострелкови бата- льон. мсб физ. — милистилб (след цифра), мсбр воен. — Мотострелкова бригада. мсв воен. — Мотострелкови взвод. МСГГ — Международен съюз по геодезия и геофизика. МСД [ме-се -де] — Международен съюз за да- лекосъобщения. мед {см-ес -де], воен. — Мотострелкова диви- зия. МСДП [ме-се -де-пе] — Маврицийска социал- демократическа партия. МСДР (ме-се -де-ре) — Министерство на снаб- дяването и държавните резерви. МСДЮС — Между ведомствен съвет на дет- ско-юношсския спорт. MCE [ме-се -е] — Международен съюз на елек- тровръзките (специализирано учреждение на Организацията на обединените нации). МСЖ [ме-се -же] — Международен съвет на жените. МСЖ [ме-се-же] — Международен железо- пътен съюз. МСЖСД [ме-се-же-се-де] — Международен съ- вет на жените-соцналдемократки. МСЗП [ме-се -зе-пе} — Международен съюз за защита на природата. МСИ [ме-се-й] — Международен статистичес- ки съюз. МС ИМ [мсим] — Международен съвет по из- следване на морето, МСИС по ПИР икон. — Международна специа- лизирана информационна система по науч- ноизследователските работи. МСК [ме-се -ка], остар. — Междукооперати- вен строителен комбинат. МСК [ме-се-ка] и [см-се -ка]. ср. (разг., член. - то) — Монтаж па строителни конструкции. МСК (—) [ем-ес-ка], рус. МСК бМобилънмй строительнмй кран) — Подвижен строителен кран (напр.: МСК-5/20). МСМС [ме-се-ме-се] — Международен съюз на младите социалисти. МСНС [ме-се-не-се] — Международен съвет на научните съюзи. МСНТИ — Международна система за научна и техническа информация. МСО [ме-се -о] — Международна стопанска ор- ганизация. МСОП [мсоп], рус. МСОП (Междупародкмй союз по .охране природи) — Международен съюз за защита на природата; вж. МСЗП. А1СОТ [мсот] — Международен съюз по об- ществен транспорт. МСОТО [мсото] — Международен съюз на официалните туристически организации. МСП [ме-се-пе], ед. и мн . — Машинносмета- чен пункт. МСП [ме-се-ие] — Международен секретариат на профсъюзите. меп [ем-ес -пс], воен. — Мотострелкови полк. МСПС [ме-се-пе-се] — Международен съвет на професионалните съюзи. мер [бм-сс-ре], соен. — Мотострелкова рота. МСС [ме-се -сс] — Международен студентски съюз. МСС [ме-се-сс] — М алгашки социалистически съюз. МСС [мс-се -се], ед. и мн . — Мзшинносметачка станция. МССМ [ ме-се-се-ме] — Министерство на строе- жите и строителните материали. МССМ (ме-се-се -ме] — Международен съюз на социалистическата младеж. МССР [ем-ес -ес-ер]. рус. МССР (Молдавская Советская Социалистнчеекая Рсспублика) — Молдавска съветска социалистическа ре- публика. МСРТ икон. — Международно социалистичес- ко разделение на труда. МСт (—) метал. — В марката на мартенова стомана (напр.: МСт-2). мст физ. —ми листокс (след цифра), м-ство —министерство; м-во. МСФ [ме-се -фе] — Мсждунзродиа спортна фе- дерация. МСФС [ме-се -фе-сс] — Монголски съюз за физическа култура и спорт. МСХ биохим. — Мелаксцит-стнмулиращ хор- мон. МСЧ воен. — Медико-санитарна част; мед- савчгст. МСШ [мс-се -ше] — Младежка спортна школа. МСЮД — Международен съюз на юристите- демократи.
► 113 МФЯП МТ [м£-т£], прил.— Материално-техническя. А МТ снабдяване. МТ [ме-те], прил. — Машинно-тракторев. А МТ станция. МТ хож. — Меркаптотиазолин. МТ [ме-те], прил. — Механотехнически. А МТ училище. МТ геол. — Микротвърдост. МТ [ме-те] — Министерство на транспорта. МТ [ем-че] — Моторен танкер. А МТ „Стру- ма". МТА [ме-те-а] — Международен търговска ар- битраж. МТВДбоем. — Морски театър на военните дей- ствия. МТЗ [ме-те-зе], електр. — Максимална то- кова защита. МТЗ [ем-те-зе], рус. МТЗ (Минский трактор- ’нь1й завод) — 1 . Мински тракторен завод. 2. В марката на трактори, произведени ■ този завод (напр.: МТЗ-50, МТЗ-80). 3. м . и (разг.) ср. Трактор, произведен в този завод. МТИ [ем-те-й], унг. MTI (Magyar Tävirati Iroda) — Телеграфна агенция на Унгарска- та народна република. МТК [ме-те-ка] — Международна търговска камара. МТО [ме-те-ö], ср. (разг., член, -то) -- Матери- ално-техническо осигуряване. МТО [ме-те-ö], електр. — Максимална токова отсечка. МТО [ме-те-ö] — Международна търговска ор- ганизация. МТО(—)[ем-те-д]—Мощен телеобектив (напр.; МТО-500). МТО (—) [ем-те-ö] — Тръбоогьваща машина (напр.: МТО-80). МТП [ме-те-пе], м. и (разг.) ср. (член. - то, мн. - та) — Машинно-тракторен парк. МТП [ме-те-пе] — Международна търговска палата. МТП [ме-те-пе], остар. — Министерство на тежката промишленост. МТС [ме-те-се]—Материално-техническо снаб- дяване (отдел). МТС [ме-те-се]. ж . и ср. (член, -то, мн. - та), остар. — Машинно-тракторна станция; ме- тесе. МТС [ме-те-се] — Международен туристичес- ки съюз. МТС [ме-че-се] — Междуселищна телефонна ст анция. МТС — Метър-тон-секунда (Международна си- стема измерителни единици). МТСГ [мс-те-се -ге], остар. — Министерство иа труда и социалните грижи. МТСДР осгпар. — Материално-техническо снабдяване и държавен резерв. МТСУ [ме-те-се-у]— Машинно-тракторно сред- но училище. МТУ |м£-те-у], ср. (разг., член, -то)— Машин- но-тракторно училище. I Речвшк яв съкряцевяяп МТУ [м^-те-у], остар. — Механотехническо учялнще. МТЦ [ме-те-це] — Междуселищна телефон- на централа. МТШ (—) [ем-те-ше] — Тютюношевна маша- на (напр.: МТШ-1). МТЮЗ, рус. МТЮЗ (Московскяй театр юного зрителя) — Московски театър на младия зрител. МУ автомат. — Местно устройство за авто- матично управление (в електронна изчи- слителна машина), МУ [ме-^j, ср. (разг., член, -то) — Монтажа» управление. МУВ воен. — Минен универсален взривател. муз. — музика. муа. — музикален. Мукостабнл м., мед. — Противоязвено сред- ство, стабилизиращо стомашната лигавица, което съдържа аминокнеелинно-мукопо- лиаахаридно-ензимен комплекс. мултфнлм м. — Мултипликационен филм. МУПНОРПДСО — Методически указания sa прилагане Наредбата за образуване н раз- пределение на печалбата в държавните сто- пански организации. МУФ (—)[муф], рус. МУФ (Микроскоп ультра- фнолетовьчй) — Ултравиолетов микроскоп (напр.: МУФ-2, МУФ-3). МФ [ме-фе] — Математически факултет. МФ—„Медицина и физкултура“ (издателство). МФ [ме-фе] — Медицински факултет, МФ [ем-еф] — Микрофотометър. МФ [ме-фе] — Министерство на финансите. Мф физ.—Мегафарад (след цифра), мф физ. — милмфарад (след цифра). МФА (ме-фе-ä) — Международна федерация по астронавтика. МФА [ме-фе-ä] — Международна фонетична асоциация. МФД [ме-фе-де] — Международна федерация по документация; ФИД. МФДЖ [ме-фе-де-же] — Международна феде- рация на демократичните жени. МФДО [ме-фе-де-о] — Международна федера- ция на детските общества. МФЖПТ [ме-фе-же-пе-те] — Международна федерация на журналистите и писателите по туризма. МФК икон. — Международен финансов кон- трол. МФК [ме-фе-кй] — Международна финансо- ва корпорация (специализирано учреждение на Организацията на обединените нации). МФМС [ме-фе-ме-се] — Масова физкултура и масов спорт (отдел). МФМТД [ме-фе-ме-те-де] — Международна фе- дерация на младежките туристически домо- ве. МФПГА [ме-фе-пе-ге-ä] — Международна фе- дерация на пилотите от гражданската авиация. МФПП [мй-фе-пе-пе] —Международна феде- рация на патентните повереници.
'ЯМФИС ОМФПС (Мд-фе-itfe-ceJ— Международна феде- рация на професионалните съюзи. : » МФСА [ме-фе-се*а] — Международна ;.феде- рация по спортна акробатика. ’МФСМ [мй-фе-се-ме] — Международна ^феде- рация по спортна медицина. 'МФФД [ме-фе-фе-де] — Международна >>ф£де- ' рация на философските дружества..? Мл (—) [ем-xä] — В марката на масло за - хидравлични системи (напр.: МХ-8 .МХ*1в). -МХ хим. — Малеинов хидразнд. . ... •>.- MX [ем-xä], агрон.—Максимална; хигроско- ‘ “ЛИЧНОСТ. I • Мх — Михайловград (в регистрационните во- л-мера на моторните превозни средства гот Михайловград и Михайловградски окръг). Д Мх 32-45. - Й4ХАТ [мхат], рус. .М ХАТ--(Московский;;худо- - .^•жественний академический театр) —: Мос- ковски художествен академичен театър на СССР „Максим Горки“. —П роизв.: мхатоЕец,\> мхйтовски. \МХД [ем-хе-де], - прал, Магнитн^хндродк- . . . нампчен. А МХД генератор, МХД елек- ' ■ •’ троцентрала, >• . , МХМ [ме-хе-ме], остар. — Министерство на химията-и .металургията;, 'W'f - ///. jiI/ • ,lt. 1i‘, , •• i-.L- ФК. •" 'ч-■■;.</■■::':': .jH-eoe«, —Наблюдател.. н (-) [ен]. рус. Н (Навсчеркзсскмй злектр.о- возостроительний завод). — В маркатд . -. ца г- -електрически локомотив, произведен в,.Цо- вочеркаския електролокомотивен завод (напр..: Н-8, Н-60). я — нано. . . (десетична представка .към из- • мерителни единици, напр.: на — наноам- пер). Н — находище. ; и. — ново. . . (напр.: н.-гр. — новогръцки). . л . геогр.— нос (със собствено име)> Д «. „Добра Надежда". в физ. — нютон (измерителна единица за сила) (след цифра). НА — Наредба за аспирантурата. НА — Наредба за движението, изкупуването и съхраняването на амбалажа в търговското обръщение и материално-техническото снаб- дяване. НА — „Народна армия“ (вестник). НА [не-а] — Научен архив. яа физ. — наноампер (след цифра). н. а. — народен артист (със собствено име). НАБ [наб] м., порт. — NAB (Navega;ao Аегеа Brasileira)— Бразилски въздушни ли- нии. НАБ [наб), англ. NAB (News Agency of Bur- ma) — Информационна агенция на Бир- ма. мхн физ. ^ милихенри (следни ифр а) td МХП [ме-хе-пе] — МинистерсТво?на химичес- ката промишленост^ '• - •< МХТ остар., рус. МХТ (Московскин худсЖест- веннь1й театр) — Московски/ художествен театър (Г898—1920). :/ ' МХц физ. — мегахери (след цифра). - МЦ трансп. — Механична централизация/-' МЦК [ме-це-кй] — Международен = център -ло . • качеството. МЦНТИ — Международен център за научна и техническа информация. ■■■( ■ МЦПО [ме-це-пе-ö] — Междусслищек/ йен- '• ,тьр сто. производствено обучение.- '' МЧ (ме-че], електр. — Междинна честота, •м/ч—машнночас; м/час (след цифра). 7 м/час — машнночас; м/ч (след цифра).’ M4R . [ме-че-KäJv м.< й ср. —Международен червен кръст, и:..» ■ . МЧУ електр.—Междинно-честотен: усилвател. МЧУЗ електр.- — ^Междинно^честотен уСнлва- . .тел на звука. •1 . ” • МЧУИ електр. — Междинно-честотен усил- вател на изображението. МЩ -^-Шлосерска-маса. МШМ [ме-ше-ме] — Мозайкощ лифовьчиа ма- . гшияа <(напр.:< МШМ-TÜO Е(Д'л‘ 1 •i 1 if- ■•м ,,:Р ■•Ч ■ -v U и-!’/?! . .-г„ М : G-P набам м., хим. — Динатрпй-етклешбис^длтио- - карбамат»,-. , - ■, / НАД биохим. — Никотинамид-адевин-динук- леотид. . •.г - ; НАДГЕ [надге], англ. NADG-E ' (NATO auto- matic dcfence gr.ound environment)— Авто- матична система за надземно управление на средствата за противовъздушна отбрана (към НАТО). . . вадм. вие. георр. — надморска височина; н. в. (само с цифра). Д 2900 м. надм. вие . НАДФ биохим. — Никотинамид-аденнн-днну- клеотид-фосфат. НАЗ соен. — Неприкосновен авариен запас, найлон, член, -ът, -а, мн. - и, ле, англ. nylon (New York, London) — Синтетично влакно, произведено за пръв път от фирма, чиито предприятия се намирали в Ню Йорк и Лон- ДОН. —Произв.: найлонов, наклонен. HARA [нака], м. и ас ., англ. NACA (National Advisory Committee for Aeronautics) — На- ционален съвещателен комитет по астро- навтика (в САЩ). накл. грам. — наклонение. НАН — Наредба за амортизационните норми. ИДНА хим. — Н-ацетил-яевраминова кисе- лина. НАМИ [яамй],рус. НАМИ (Научно-исследова- тельский автомобильнмй и автомоторнмй ин- ститут) — 1 . Научноизследователски авто-
•■П5 нгр. йобиленнавтОъюТорей-институт(в СССР). 2. В Марката нй автомобили, конструирани ' в този институт (напр.: НАМИ-1). НАО [нйо] — Национална астрономическа об- серватория. НАОЛ — Народна астрономическа обсервато- рия и планетариум. - НАП (—) [нап] — Азбестово нетъкано платно (напр.: НАП-1). напалм, член, -ът, -а, м<, англ. napalm (aiümi- nium salts of naphthenic and palmiticacids)— Смес на алуминиевите соли на нафтенйта и палмитнновата киселина. 1• —П роизв.: напйлмов. н НАПК [на-пе-ка], лг. и (разг.)ср. (член.- - то)— Национален аграрно^промишлен комплекс. .и. напр. — например. НАПС [ напс]. м. (paar., члеи, -е) — НЙИОЙЗ- лен аграрно-промишлен съюз. нар. . Народен (напр.; наркооп, нармаг и " т. и.). нар. — народен. - •'- • нар. а. — Вж/н.а. • :!|1 ■■- нар. - дем. народнодемократичен?1' Нареч. 'грам:—наречие. нарий, грам. — нарицателно (съществително), нарком. член, -ът, -а, м., ОСтар., pz/c.’нзркбк (Народнмй комнссар)— Народей ' комисар. Наркооп .и . — Народяй кооперацйй (стопан- ско предприятие). Нармаг — Народен магазин (стопанско предприятие). . ,:.--1 нармаг, член, -ът, -а, мн. -зи, .и? — 'Магазин на стопанското предприятие „Нйрмаг“?/! НарОборфонД — Наредба за оборотния жи- лищен фонд на народните1 съвети; нар. -о св. — иародноосвободнтелсн. вар.- поет. леке. — народног.оетична дума-'или зкачйиие. /J j■ Нарстуд м., испюр. (Народно студентетаЪ) 1. Антифашистки съюз на българскпте -сту- денти в чужбина (1923 г.). 2. Месечно списание, орган на Съюза.на бъл- гарските студенти в чужбина (1924—1920г.<), нас. — население (пред цифра). НАСА [наса], ср. и ж. . англ. NASA (Natio- nal Aeronatitics and Space Administrati- on) — Национално управление по aepo- иевтика и изследване на космическото пространство (в САШ). НАСИТИ — Национална автоматизирана си- стема за научна и техническа информация. HAT [кат] — Национален академичен теа- тър. вата хим. — Натриев трихлорацетат. КАТИ [натй], рус. НАТИ (Научно-исследо- вательский автотракторни» институт)—Дър- жавен съюзен научноизследователски трак- торен институт. НАТО [нато], ср., англ. NATO (North Atlan- tic Treaty Organization) — Организация на Северноатлантическия договор (Северно- антлантически пакт, Северноатлантически съюз). Произвл. нйтовец, h Stobckh. НАТОБ — Национален академичен театър за опера и балет. НАФЕН [кафен], англ. NAFEN (Near and Far East News) — „Новини от Близкия и Далечния изток“ (Печатна агенция на Ин- дия). НАФТА [нафта1, англ. NAFTА (North Atlan- tic Free Trade Area) — Северноатлантичес- ка зона за свободна търговия. науч. — научен. нац. — национален, нац.- о св. — националноосвобОдиТелен. нач! — началник; н-к. нач. — начало (с пифра^. Д нач. 5 ч. нач.-шаб воен. — началник-щаб; НШ. НАЮ—Народноосвободителна армия на Юго- славия. НБ [не-бе] — Народна библиотека. НБВК остар. — Народна библиотека „Ва- сил Коларов“ (в‘София). • НБИ [ен-бе-й], нем. NB1 (Neue Berliner Illust- rierte) — Списание,издавано в Германската демократична република. НБИВ бнбл.— Народна библиотека „Ивйн Вазов“ (в Пловдив)'. '"' НБИВ — Неурожай, бедствия й; икономичес- ко въздействие (фонд)/’ НБКМ — Народна 6иблио1е)сЗ; „Кирил *и Методий“ (в София). НБС [ешби-си], англ. NBC irN. В . С . (Natiorthl Broadcasting Company) — Американска ра- диопредавателна и телевизионна компа- ния; Ен-би-ск. 1 '• '• НБТ биохим. — Ннтро-блаутетразоЛ. ' НБЦ [не-бе-ц£] — Национален библиографсКи център. ' НВ [не-ве]. агрон. — Най-малка влагоемност. НВ [не-ве]> боен — Нисък въздушен удар. Hi в. геогр. — надморска височина; иадм. вие. (само е цифра). Д 1500 м. н. в. н. в. — нашият век (само в съчет.: от н. в ., на н. в.). Н. В . остар. — Негово величество. НВГ (—) (еп-ве-ге). рус. НВГ (Внтловой гори- зонтальнмй насос) — Витлова хоризон- тална помпа (напр.: НВГ-65). н.в.е.хич. —нормален водороден еквивалент, НВНМ — Национален воениоисторическн му- зей. НВО [не-ве-ö], истор. — Народна военна ор- ганизация. НВО [не-ве-ö] — Начална военна подготовка. НВОПНЖ — Наредба за временно огранича- ване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места. НГ (—) [ен-ге] — Накрайник за грескране (напр.: НГ 700x25). НГКВЦ — Наредба за граничния контрол върху валутните ценности. НГПК [не-ге-пе-ка]— Национален горско- промишлен комплекс. нгр. и н,-гр. — новогръцки.
нлс 116 ИГС — Наредба за главните счетоводители. НД (—)[ен-де] -г- Джобен наклономер (напвс: НД-65). •ВД — Наредба за договорите по изпълнение V на доставки, извършване на работи и услу- ги; НДог. НД — Наредба за сключване на договорите между социалистическите организации. . НД—„Народен другар“ (вестник). НД [не-де] Народно действие (партия в Перу). НД — „Народно дело“ (вестник), я. д. — няма данни. ндд [не-де-де] — Националнодемократично. движение (в Португалия). НДЗ физикохим. — Надлъжно-дифузионна за- щита. н.д.и.к. — народен деятел на изкуството и културата (със собствено име). НДК [не-де-ка) .и . и (разг.) [ен-де-ка[, ср. (член, -то) — Народен дворец на културата. НДог. — Наредба за договорите по изпълне- ние на доставки, извършване на работи и услуги; НД. НДОФ [не-де-о-фе] — Национален демокра- тичен обединен фронт (в Бирма). НДП[ не-де-пе] —Народнодемократическа пар- тия (в Пуерто Рико). ндп [не-де-пе] — Националдемократическа партия (в Австрия). НДП [ не-де-пе) — Националнодемократичес- ка партия (във Федерална република Гер- мания). ндп [не-дс-пе] — Нова демократическа пар- тия (в Канада). НДПА [не-де-пе-а] — Народнодемократическа партия на Афганистан. НДР [не-де-ре] — Народно движение на ре- волюцията (в Заир). v НДР [ не-де-ре] — Народнодемократична ре- публика. НДРЙ — Народнодемократична република Йе- мен. НДС [не-де-се] — Национален демократичен съюз (в Монако). НДСИА — Наредба за движението, съхра- няването и използуването на амбалажа. НДСО — Наредба за договорите между со- циалистическите организации. НДФ остар. — Национален демократичен фронт (е Румъния). НДФОП — Народен демократичен фронт за ос- вобождение на Палесткиз. н. е. — новата (нашата) ера (само в съчет.: пр.н.с-.. от н. е.). НЕАТО[неато], ж. и ср.,, остар., анг-л . NEATO (North East AsiaTreaty Organization)— Дого- ворна организация на Североизточна Азия. НЕГ — Немска езикова гимназия. нед. — неделя. неизв. — неизвестен. неизм, — неизменяемо. НЕК [нек] — Научноекспедиционен клуб. НЕК [лек] — Научноекследицнонен корпус. Нектаркооп м.—Специализирано предприя- тие за закупуване и опаковане на пчелен мед, пчелни продукти и пчеларски пособия. НЕМ — Народен етнографски музей, нем. — немски. неодобр. леке . — неодобрително. неопр. мест. грам. — неолределително место- имение. F НЕП [кел], м. (разг., член. Непа) остар,, рус- НЗП и нзп (Новая акономическая по- литика) — Нова икономическа политика (в СССР, 1921 — 1936 г.). — Произв. непман, непмански. неп — непер (единица за измерване затихва- нето на телефонната линия) (след цифра), непрех. грам. — непреходен (глагол). иесв. грам. — несвършен (вид на глагола.) Несмаш м.— Нестандартно машиностроене (Ма шиностроителен завод за производство на резервни части и нестандартно оборудване). Н&фтохнм м. (разг., член, -ът, -а) — Нефто- химически комбинат; НХК. — Произв.'. нефтохймовец, нефтохймовски. Нефтохимпробкт м. — Комплексен институт за проучване и проектиране в областта на нефтопреработването и нефтохимията. НЗ воен. — Надземен удар. НЗ [не-зе], юрид. — Наказателен закон. НЗ [ен-зе], воен. — Неприкосновен запас. НЗК [не-зе -ка] — Народна земеделска коопе- рация. НЗК.П [не-зе -ка-пе] — Новозеландска комуни- стическа партия. НЗК.С [не-зе-ка-се], м. и (разг.) ср, (член. -то) — Нов завод за калцннирана сода. НЗЛ библ. — Нова Зеландия. НЗО (ек-зе-о), воен. — Неподвижен заградите- лен огън. НЗР воен. — Наблюдаема зона на разриви. НЗТКЗС остар. — Наредба-закон за трудо- во-кооперативните земеделски стопанства. НЗФК — Наредба за приложение на Закона за финансов контрол. НИ (—) (ни) — Навигационен индикатор (напр.: НН-50). НИ — „Наука и изкуство“ (издателство). НИ [не-й] — Научен институт. НИ [ве-й], прал. — Научноизследователски. Д НИ център. НИАГ — Научен институт по акушерство и гинекология. НИАС — Наставление по инженерно-авнацион- н.тта елхжбз. НИБСС — Нормативно изследователско бюро по селското стопанство. Н. И. В. остар. — Негово императорско ве- личество. НИВБФ [нн-ве-бе-фе] — Научен институт по вътрешни болести и фармакология. НИГА [нига], м. и ж . — Научноизследовател- ски институт по градоустройство и архитек- тура; НИЙГА. НИД — Научноизследователска дейност. НИД библ. — Нидерландия.
117 НИИРРХ НИДВ [нй-Де-ве] — Научен институт по дер- матология и венерология. НИЕМ [вием] — Научноизследователски ин- ститут по епидемиология и микробиоло- гия; НИИЕМ. Н ИЕП—Наредба за икономически ефективни- те предложения. НИ ЕРА [виера] м. и ж. — Център за научно- изследователска и експериментална ра- бота по амбалажа. низ. геогр. — низина. низзх [мн-зе-зе -ха] — Научноизследовател- ски институт по зървосъхраненис. зърно- преработка и хлебопроизводство. низк | нй-зе-ка]— Научноизследователски ин- ститут по зеленчукови култури; НИИЗК- НИЗПБ [вй-зе-пе-бе] — Научен институт по заразни и паразитни болести. НИЗЦ [нй-зе -це]—Научноизследователски ин- ститут по захарното цвекло; НИИЗЦ. НИИ [нй-й] — Научноизследователски инсти- тут. НИ И. . . [нй-й] и [нни] — Научноизследова- телски институт (напр.: НИИГА, НИИЗЦ). НИИВКСТ — Научноизследователски ин- ститут по водоснабдяване, канализация и санитарна техника. НИИВПП — Научноизследователски инсти- тут по винарска и пивоварна промишленост. НИЙВТ [нй-и -ве-те] —Научноизследователски институт по външна търговия. НИИГА [нйига], м. и (ргзг. ]ср. (члгн.- то) — Научноизследователски институт по градо- устройтво и архитектура; НИГА. НЙИГГС — Научноизследователски инсти- тут по горите и горското стопанство. НИЙГИК и НИИГиК [кйигйк] — Научно- изследователски институт по геодезия и картография; НИИГК. Н И И ГК [нй-и-ге-ка] —Научноизследователски институт по геодезия и картография; НИИГИК, НИИГиК. НИНЕ [нйпе] — Научноизследователски ин- ститут по енергетика. НИИЕМ [нйнем] — Научноизследователски^ институт по епидемиология и микробиология НИЕМ. ; НИИЖ (нийж] — Н аучноизследователски ин- ститут по животновъдство. НИИЗ [нийз] — Научноизследователски ин- ститут по заваряване; НИИЗА. НИИЗА [нйиза], м. и (разг. )ср. (член, -то) — Научноизследователски институт по зава- ряване: НИИЗП. ниизк [нй-н-зе-ка] — Научноизследоват ел- . ски институт по земеделски култури. НИИЗК [нй-и -зе-ка] — Научноизследовател- ски институт по зеленчукови култури: НИЗК. НИИЗЦ [нй-и-зе-цс] — Научноизследовател- ски институт по захарно цвекло; НИЗЦ. НИИИОМ (нйиом] — Научноизследователски институт по икономика и организация ва машиностроенето; ННИОМ. НИИИСС [нийс] — Научноизследователска институт по икономика на селското стопан- ство. Н ИИККОП[нйикоп] — Научноизследова- телски институт по кожаро-кожухарска и обувна промишленост. НИИККСМ — Научноизследователски инсти- тут за контрол по качеството, стандартиза- цията и метрологията. НИИКП [нй-и-ка-пе] — Научноизследовател- ски институт по консервна промишленост. НИИКПП — Научноизследователски инсти- тут по каучукова и пластмасова промиш- леност. НИККР [нийкр]— Научноизследователски институт по кинематография и радио; НИИКРА, НИКРА. НИИКРА [нйнкрз] — Научноизследователски институт по кинематография и радио; НИИКР, НИКРА. НИ И КФ [нй-и -ка-фе] — Научноизследовател- ски институт по курортология и физиоте- рапия; НИКФ. ниим [нийм] — Научноизследователски ин- ститут по машиностроене. ниимп [нй-и-ме-пе] — Научноизследовател- ски институт по млекарска промишленост. НИИМТ [нй-и -ме-TeJ — Научноизследовател- ски институт за медицинска техника. НИИМТБК — Н аучноизследователски инсти- тут по материално-техническата база на културата. НИИНН [нийн] — Научноизследователски ин- ститут по нефтообработване и нефтохимия. НИИНП [нй-и-не-пе] — Научноизследовател- ски институт по неврология и психиатрия. НИНО [нйио] — Научноизследователски ин- ститут по образованието. НИИОМ [нйиом] — Научноизследователски институт по икономика и организация на машиностроенето; НИИПОМ. НИИОМД — Научноизследователски инсти- тут по опазване на майчинството и дет- ството. НИИОМС [нйиомс] — Научноизследователски институт по икономика, организация и механизация на строителството. НИИОТПЗ — Научноизследователски инсти- тут по охрана на труда и професионалните заболявания; НИОТПЗ. НИИО-Ц библ. — Научноизследователски ин- ститут по образованието — Център за пе- дагогическа документация и информация. НИИП [нийп] — Научноизследователски ин- ститут по педиатрия. НИИП [нийп] — Научноизследователски ин- ститут по пътищата. НИИПА [нйипа], л. и (разг.)сд, (член, -то)— Научноизследователски институт по лочво- знание и агротехника. НИИПСТ — Научноизследователски институт по пшеницата и слънчогледа — Генерал Тошево. НИИРРХ — Научноизследователски наети-
ВДНСчн П8 яХУт пр радиобиология и радиационнагхнн .тиена; ЦИРРХ; ; . НИИС [нийс] — Научноизследователски .,ин- .ститут пр статистика. • Я ЦИЯС [нийс) — Научноизследователски, ин- ститут по съобщенията.^ НИИСБСК — Научноизследователски, минети* - тут по свързващи вещества и строителна керамика. ниисм [нй-и-се -MßJ — Научноизследовател4-- , ски институт по строителни материа- •ЛИ.■ НИИСМСК —- Научноизследователски инсти- тут по свързващи материали и строителна . -керамика. . >. ..• ■■ >. НИ НСО |нйис&],...л1; и ср, Научноизследова- телски институт по специална оптика. НИИСОР [нйнсбр] —Научнонзследоватсд-; ски институт по специална оптика и ра- диоелектроника. ниисхоз [нйисхоз) — Научнонзследовател-' ски институт до социална хигиена и орга- низация на здравеопазването; НИСХОЗ. НЦИТ ,.(нийт] т- Научноизследователски' 1ии-? ститут по транспорта^ . НИИТ [яийт]—г- Научноизследователски','ин-н .сдитут по. труда. Н-ИИТ [ннйт].— Научноизследователски,',ии-\ ститут по тютюна и тютюневите изделия. НИИТВТ — Научнризследователски’ияс,титут . по транспорта — филиал „Воден транспорт“, ниити [вйитй] — Научноизследователски институт по техническа интензификация. Цйитмаш и НИИТМАШ [цйнтмдш] — Научно- .изследователски институт по технология на машиностроенето. . • > НИИТП [нй-и-те-пе]- — Научноизследовател-' ски институт по текстилна промишленост. НИИТССМ—Научноизследователски институт• . .по транспортно и селскостопанско машино- строене. / НИИФ [нииф] — Научноизследователски.'IK8-H •ститут по.,фармация. . • ,, НИИФК [нй-и-фе-ка] — Научноизследовател- ски институт по финанси и кредит, ниихвм — н аучнонзследователски инсти- тут по хранително-вкусово машиностроене, ниихк [нй^и-хе-ка] —Научноизследовател- ски институт пр хематология и кръвопрели- ване. НННХКП — Научноизследователски ивсти* тут по химическа и каучукова промишле- ност. ниихм [нн-и-хе-ме] — Научноизследовател*: ски институт по хидрология и метеорология. НИИХП [нй-и -xe-nej — Научноизследовател- ски институт по химическа промишленост, НИИЦ [ннйи] — Научноизследователски ин- ститут по цените. Нйиииетмег и НИИЦВЕТМЕТ [нйнцветмет] —. Научноизследователски институт по цвет- на металургия. НИИЦ,И [нй-и -це-ме] — НаучнОизследоаател- * ■ - I Ски . институт по цветна металургйя4 Киясветмет и НИИЦВЕТМЕТ. . .■ Нйичермет и НЙИЧЕРМЕТ [нйичермет] —'Науч- ноизследователски институт яо черна мета- лургия. нмйчм [няги-че^ме] — . Научноизследовател- ски институт по черна металургия; вж. . Нйичермет и НИИЧЕРМЕТ. - . НИКВИ [нйкви], гл. иср. — Научноизследова- телски кожно-венерологмчен институт. НИКОТ [никот] — Научноизследователски ин- ститут по криминалистика и оперативна- ■техника. , ...■.- НИКРА [нйкра]. м. и ж . — Научноизследов.а- - г телски институт по кинематография и pär дио; -НИИКРА, НИИКР- НИКФ [нй-ка-фе] -s-r Научноизследователски' институт по курортслогня п физиотерапия; :НИИКФ. ’ НП НИЛАНС [ниланс]— Научноизследовател- •'ска лаборатория, по неорганични соли-'III р. НИЛО [пило], ж. и ср. — Научноизследо- вателска лаборатория по обучението,. НИЛСБФ — Научноизследователска лабора- тория по спектрофотометркя н биологияаа кфизика. ■■ ■ •• •.' НиМЕСС [нймес] — Научноизследователски - -и нститут по механизация и елект-рифика. -?- пия на селското стопанство. нимт [нй-ме-те] — Научноизследователски!, институт за медицинска техника.- „н Нймтселмаш и И ИМТСБЛМАШ(нимтселма4фН' Научноизследователски институт по меха- низация,тракторно и селскостопанско маши- -нцостроене." ./ г. ;•- г ;'1 :' нимтем — н аучнонзследователски мкети- • тут по механизация, тракторночи -се .тско- нстспамско машиностроене; вж. ,>Нимтсел- маш и НЙМТСЕЛМАШ. НИНПН — Научен институт по неврология психиатрия и неврохирургия.- , нио — н ацпоналей информационен, орган. ЦИС '[нио), м. и ср. НаучноизследоватеЛ-Ц ски институт по овощарство. --. НИОЕ [нное], дас. и ср.— Научиоизследова-:: телска обединена експедиция. . НИОИ (миди], «и. и ср. — Научноизследова- телски онкологичен институт. НИОМС [ниомс]. м . (разг., члея.т- . а) — Научен институт по организация. Щ механизация на i; строителството} НИОРС [ниорс]— Научноизследователски кн-''. ститут по океанография и рибно стопан- ство. ;1 НИОТ [имот] —■ Научен институт по ортопе- дия и травматология. НИОТПЗ — научноизследователски кисти-'1 ’ тут по охрана на труда и професионалните заболявания; НИИОТПЗ. НИОХИМ [ниохйм], рус. НИОХИМ (Научко- исследовательский институт основной хн-< мин)—Научноизследователски институт по обща химия (в СССР).
119. ЙМЯКТИ ННП [нип] — Научноизследователски» инсти- тут по птицевъдство. НИПИ [нйпи], м. иср. —Научноизследовател- ски и проектантски институт. HMiHlA [ннниа], м. к (разг.) ср. (член. -то)— Научноизследователски и проектантски мн» c~:t7v- по автоматнззцня. НИПИ1А[ нмпига],!;(разг.)ср. (член, -то)-^ Научноизследователски н проектнокон- структорски институт по градоустройст- во и архитектура. НИПИДА [пкпнда],н(разг.)ср. (член. - то)— Научноизследователски и проектно-конйт* ■ рунторски институт по двигатели и автомо- били; НИПКИДА. НИПИИ [ннпий], JH. и ср. ч - Научноизследо* : пдтчлеки плановоикономически институт. НИПИТУ [ингкту], .м. н ср. — Научноизсле*' доьателски и проектантски институт по териториално, устройство.; .. НИПК (нипк] — Национален, институт за п&^етйицкте на културата; • ■ и1; НИПКИ (лйпки]. м . и ср. — Научноизследо- вателски и проектно-конструкторски инсти- ту т. ' НИПКИ. . . (нйпки] — Научноизследовател- . ски и проектно-конструкторски институт (напр.: НИПКИЕК. НИПКИРЕ). ■■‘■.а' НИПКИДА [нйлкида]. м . и (paar.) ср.(член, •те) — Научноизследователски.и проектно? конструкторски институт по двигателя-»'*«': автомобили; -НИПИДА. ННПКНДМП — Научноизследователски. и. прсектяо-конструкторски институт родървр^ ' обработваща и мебелна промишленост. НИПКИЕК |нйпкиек] — Научноизследрва- телскя и .проектно-конструкторски ИВ?. / CTHTVT по електронни- калкулатори. . НИПКИЕА1 (.нйпкнем] — Научнонзследо-, вателски и проектно-конструкторски ин- ститут по електрокари и мотокари. J ’ . НИПКИЕМД (нйпклемде] — Научяоизсле'дОк вателски и проектно^конструкторсии институт по електрокари; мотокари' W ■ двигатели с вътрешно горене. ■■ НИПКИЕП [нйпкиеп] — Научноизследова- телски и проектно-конструкторски институт-:1 по електротехническа, промишленост... : НИПКИК [ннлкйк] — Научноизследовател-^ ски н проектно-конструкторски институт: по корабостроене. .' .. НИПКИКПЕМ [ннпкикпем]-тг Научнонзследо-;. вателски и проектно-конструкторски инсти- тут за копашко-пресови и енергетични мод шини; НИПКИПЕМ. \, НИПКИКПО [нйпкикпо], м. и ср. — Научно- изследователски и проектио-хонструктор1 ■ ски институт по ковашко-пресово оборуд- вже. НИЛКИЛЕМС (ннпкилемс) — НаучйойзсЛе^ дователски и проектно-конструкторски ин- ститут по леярски машини и съоръжения.,, НИПКИЛВТ (нйпкилет] —• НаучноизсЛедова-; телски и проектио-^конструктореки институт по леярска техника. НИПКИММИ [нйпкимн], м. и ср. (разг., член, -то) — Научноизследователски и npö» ектно-колструкторски институт за метал о- обработващи машини и инструменти. НИПКИМТ (khhkkmt J — Научноизследова- телски и. проектно-конструкторски инсти- тут по медицинска техника. . НИПКИП [нипкйл] — Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по приборостроене. НИПКИПА (пипкипа), м. и (разг.) ср. (член. - то) —Научно»нзследователски и проектно- конструкторски • институт по приборострое- ’ не и автоматизация. - НИПКИПЕМ [нйпкипем] —Научноизследо- вателски и проектно-конструкторски ин- ститут за ковашко-пресови-и енергетични 1 машини; НИПКИКПЕМ. НИПКИРЕ [нйпкире], м. -и ср. — Научно- изследователски и проектно-конструктор- ски институт по’радиоелектроника. Ч нипкиещ пйпки-се -пе] — Научноизследова? телски и проектно-конструкторски инсти- тут по съобщителна промишленост. НИПКИССМ [нйлки-се -се -ме] — Научно-из’« ('■ следователски и проектно-конструкторски институт по селскостопанско машинострое- не. ■' •' .• ■ ■■‘1Е* ; НИПКИСФК— Научноизследователски и про* ектно-конструкторски институт „Стъкло и фина керамика“. НИПКИТЕМ (нйпкитей] НаучвоизбЛедойа-<Н телски и проектно-конструкторски инсти- тут по технологическо и енергетическо машиностроене. НИПКИТИЕМ [нйпкитием]— Научноизсле- дователски, ■ проектно» конструкторски и технологически институт за електрокари и мотокари. ' I!J! НИПКИТИЗЛЕТ (нйпкитнзлет] — Научно-^* изследователски, проектно-конструктор- а ски и технологически институт по заваръч-- на н леярска техника; НИПКТИЗЛЕТ.' Н нипкитист (ннпкитнет] — Научноизсле- дователски, проектно-конструкторски и тех- нологичен институт по строителна техника, НИПКИТМ [няпки-те-м£]—НаучнОизследова«»'-1- телски и проектно-конструкторски инсти- тут по технология на металите. нипкихип [нйпкихйп] — Научноизследо- вателски и проектно-конструкторскиянс^н-*! ‘ тут по хидравлика и пневматика. ‘ Нйпкихмаш и НИПКИХМАШ [нйпкихмаш] —; Научноизследователски и проектно-кон-’• структорски институт по хранително-вкусо- ‘ во машиностроене. ; НИПКР — Научноизследователска и проект* но-конструкторска работа. НИПКТИ [ийпкти] — Научноизследовател-^ ски, проектно-конструкторски и техноло- гичен институт. НИПКТИ. . . [нйпктй] ~ Научно»Йсл£дова^
НЙПКТИБХМ 120 телски, проектно-конструкторски и тех- нологичен институт (напр.: НИПКТИДА, .Н ИПКТИЗЛЕТ). НИПКТИБХМ—Научноизследователски, про- ектно-конструкторски и технологичен ин- ститут по битово и хладилно машинострое- не. Н-ИПКТИД [ннпктид] — Научноизследова- телски, проектно-конструкторски и тех- нологичен институт по дървообработване, НИПКТИДА [нйпктида], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Научноизследователски, про- ектно-конструкторски и технологичен ин- ститут по двигатели н автомобили. НИПКТИЕП( нйпктиеп) — Научноизследова- телски,проектно-конструкторски и техноло- гичен институт по електротехническа про- мишленост. НИПКТИЗЛЕТ [ннпктизлет] — Научноизсле- дователски, проектно-конструкторски и тех- нологичен институт по заваръчна и леярска техника; НИПКИТИЗЛЕТ. НИПКТИЗП [нйпктн-зе-пе] — Научноизсле- дователски, проектно-конструкторски н технологичен институт по захарна промиш- леност. нипктик [нипктйк] — Научноизследова- телски, проектно-конструкторски и техно- логичен институт по корабостроене. НИПКТИММИ (нйпктимй] м. и ср.— Научно- изследователски , проектно-конструкторски и технологичен институт по металорежещи машини и инструменти. НИПКТИМО [нйпктимо], л. н ср,—Научно- изследователски, проектно-конструктор- ски и технологичен институт по мебелно обзавеждане. НИПКТИЛ [ннпктнп] — Научноизследова- телски, проектно-конструкторски и техно- логичен институт за полупроводници. НИПК.ТИРЕ [нйпктире] м. и ср. —Научно- изследователски, проектно-конструктор- ски и технологичен институт по радио- електроника. нипктитшп — н аучноизследователски, проектно-конструкторски н технологичен институт по трикотажна и шевна промишле- ност. НИПКТИХИП [нйпктихнл] — Научноизсле- дователски, проектно-конструкторски и тех- нологичен институт по хидравлика и пнев- матика. НИПКТПИ— Научноизследователски про- ектно-конструкторски и технологично-про- ектантски институт. нипп [нй-пе-пе] — Научноизследователски институт по профсъюзни проблеми. ниппи (нйпи]. м . и ср. — Научноизследова- телски проучвателно-проектантски инсти. тут. НИППИЕС [нйпиес] — Научноизследовател* ски и проектно-проучвателен институт по енергиичо строителство. НИПРОИП1С [ийпроитйс] — Научноизследо’ вателски и проектантски институт по типи- зиране и индустриализиране на строител- ството . Нйпроруда и НИПРОРУДА [нипрор^да], м.иж. — Научноизследователски и про- ектно-конструкторски институт за рудо- добив и обогатяване. - НИПС [пипе]—Научноизследователски проек- тантски сектор. НИПСИИ [нйпсий], м, и ср. — Научен ин- ститут по проблемите на социалистическата икономическа интеграция, НИПФ [нй-пе-фе] — Научен институт по пневмология и фтизиатр ия (при Медицинска академия). НИР ед, и мн. — Научноизследователска раз- работка. НИР прил. — Научноизследователски раз- воен. Д НИР дейност. НИРД [ннрд] — Научноизследователска и развойна дейност. Д Център за НИРД. НИРЕЛК [нирелк] —Научен институт по ро- зата, етеричномаслените и лекарствените култури. НИРПД { ннр-ле-де] — Научноизследовател- ска, развойна н проектантска дейност. А База за НИРПД. НИРРХ [нй-ре-ре-xä] — Научноизследовател- ски институт по радиология и радиационна хигиена; НИИРРХ. НИРСО [ннрео], м. и ср. — Научноизследова- телски институт за рибно стопанство в океанография. НИС [ние], м. (разг., мн. -ове) — Научно- изследователска сектор (във висшите учебни заведения). ниси [нйси], м. в ср. —Научноизследовател- ски строителен институт. НИСИ [нйси], м. нср.— Научноизследовател- ски стоматологичен институт. НИСХИ [нйехи], м. и ср.— Научноизследова- телски санитарнохигиенен институт. НИСХОЗ [ниехоз] — Научноизследователски институт по социална хигиена н организа- ция на здравеопазването; НИИСХОЗ. НИСХОУЗ [ниехоуз] — Научноизследовател ски институт по социална хигиена, органи зация и управление на здравеопазването НИТ ]нит] — Научноизследователски ннетн тут по труда. нити [нити], м. и ср. — Научноизследова- телски и технологичен институт. НИТИ. . . — Научноизследователски н тех- нологичен институт (напр.: НИТИКОП, НИТИМ). НИТИЖП [нй-ти -же-пе] — Научноизследова- телски и технонологнчен институт за жи- вотински п роду кти. НИТИКОП [ннтикоп] — Научноизследовател- ски и технологичен институт по кожарска промишленост; НИТИКП. НИТИКП — Научноизследователски и тех-
121 ннп нологичен институт по кожарска промиш- леност; нитикоп. НИТИМ [нитим], м. и ср. — Научнолрояз- водствено предприятие за металокерамика (отостар. Научноизследователски и техно- логически институт по металокерамика). нитпи - н аучноизследователски и техно- логично-проектантски институт по здравно строителство. НИТПКИМЛП—Научноизследователски тех- нологичен н проектно-конструкторски ин- ститут по млекопромишленост. НИТПКИМП — Научноизследователски» тех- нологичен и проектно-конструкторски ин- ститут по месопромишленост. НИХИ [нйхн], м. и ср. — Научноизследова- телски хигиенен институт. НИХА [киха] — Научен институт по хирур- гия и анестезия. нихром м. — Сплав със състав: никел я хром, използувана за реостати и електронагрева- телни уреди. НИХФИ [нйхфи], м. и ср. — Научноизследо- вателски химико-фармацевтичен институт. НИЦАА [нйцаа], м. и ж .— Научноизследова- телски център за Африка и Азия (при Бъл- гарската академия на науките). НК (—) [ен-ка] — Навесен комбайн (напр.: НК-4). НК (—)[ен-ка]—Навесен култиватор (напр.: НК-3 .0). НК — В емблемата на завода за електро- инсталаиионни материали „Найден Киров“. НК [не-ка], юрид. — Наказателен кодекс. НК — „Народна култура“ (вестник). НК [не-ка] — Национален комитет. НК — Комбинирана ножица. НК ]ен-ка], ед. и мн., биохим. — Нуклеинова киселина. н-к — началник; нач. НКАА, англ. NCAA (National Collegiate1 Athletic Association) — Национална уни- верситетска атлетическа асоциация (в САЩ). НКВД [ен-ка-ве-де], остар..рус. НКВД (На- родншй комиссариат внутренних дел) — Народен комисариат на вътрешните работя (в СССР). НКГБ [ен-ка-ге-бе]. остар., рус. НКГБ (На- родини комиссариат государственной безо- пасности) — Народен комисариат за дър- жавна безопасност. Н КГТ [не-ка-ге-те] — Национална конфе- ренция на гвинейските трудещи се. Н КЗМ [не-ка -зе -ме] — Национален коми- тет за зашита на мира. НКИД [ен-ка-и-де], остар..рус. НКИД (На- родник комиссариат нностранншх дел) — Народен комисариат на външните работи. НКИИКП — Национален комитет за из- . следване и използуване на космическото пространство. Н КОЮ остар. — Нзцнонален комитет за освобождение на Югославия. НКП (не-ка-пе) — Национална коалиционна партия (във Финландия). НКП [не-ка-пе] -• Нидерландска комуни- стическа партия. НКП [не-ка-пе] — Норвежка комунистическа партия. НКРН —Ниско корабоплаване н регулацион- но ниво (на р. Дунав). НКС [не-ка-се], ле. и (paar.) ср. (член, -то) — Научно-координационен съвет. НКС — Неутрализирана колофонна смола, нкт [не-ка-те] — Национален комитет за трезвеност. НКТ [ не-ка -те] — Национален конвент на уругвайските трудещи се. НКУ [не-ха-у] — Народен конгрес на Уган- да. НКЦОВОС — Научно-координационен цен- тър по опазване и възпроизводство на окръжаващата среда (при БАН); НКЦОВС. нкюрп физ. — нанокюри (след цифра). HKUOBC — Научно-координационен цен- тър по опазване н възпроизводство на окръжаващата среда (при БАН); НКЦОВОС. нл [не-ел] — Народна ляга (в Бангладеш). НЛ (—) [ен-ел] — Нож-скоба за изваждане на вкоренени лозички (напр.: НЛ-60). НЛО [не-ле-ö] и [ен-ел-ö], ед. н мн ., ср. — Неидентифициран летящ обект. НЛРС [не-ле-ре-се] —Народен ловно-рибарски съюз. НМ — Народна милиция. НМ — „Народна младеж“ (вестник). НМ — „Народна младеж“ (издателство). НМГД — Национален музей „Георги Ди- митров“. НМЛ —Магнитофон за натрупване на инфор- мация върху магнитна лента. НМН биохим. — Никотинмононуклеотид. НМРМ — Национален музей „Рилски ма- настир". НМС остар. — Народен младежки съюз .. Звено“ (1944—1947 г.). НМС [не-ме-се] — Научнометодичен съвет. НМЩ електр. — Неутрална малогаба- ритна щепселна розетка за релета. НН електр. — Ниско напрежение. ННА [не-не-а] — Национална народна армия (в Конго). ННА [не-не-а] «— Немска народна армия (в Германската демократична република), ннд [не-не-де] — Народно национално двн* женне) (в Тринидад и Тобаго). ННК [не-не-ка] — Народен национален кон- грес (в Гвиана); ННКГ. НН КГ — Народен национален конгрес в Гвиа- на; НН1\. ННП [не-не-пе]— Национална независима партия (в Коста Риха). ННП [не-не-пе] — Национална народна пар- тия (в Бангладеш). ННП [не-не-пе] — Народна национална пар- тия (в Ямайка).
ННП;. - ^-яе,ве].^йН«»»иНа{м>Двч->я -артряП'4$Н Норвегия). .’-че . J !-лу!н Htf Ф .[не-не-фе],?-?. Народен .нацирналнсилг ч чески фронт (в Боливия). ННФ —:. [не-ие-феJ-r-Hацненална, иауч на•фоit-i » дзция (е САЩ). ,. ... НО — Наредба ва. отпуските и- гедчивкнтеь и а работниците н служителите. H.Q т— .Народна опера. .<' !'• • НО — Научна .организация. НО-Дне-о) — „Национално освобождение“ Дс-ста Рика). :. ■ 'Г;;- НО геохим. — Неразтворим остатък. ■ НОЛ Днба) >т- Народноосвободвтелна дрхШяч (з Китай). .. А- . . ;. •!'.■; ПОД А'цл<. —. -Неразтворимо органично ЩССТВО. ‘ НОВ [нов], мн- .^&оенА. -^ .Леусто^чнви^.рсКнй-1 Вещества. . . - яо.й . яем: — нова дума или значение. ' . НОВА [нова], истор. — Народноосвободи-. , телна въстаякческа армия (1943 г.)- :'-’цН Новотекс м.\ — Научно-производствено сто- панско предприятие за нов текстил. новпт - н аучна организация наг.воеццОг педагогическия ;труд.. - ; : -Н - j. *-, . HQH [пои] —Научно обединение, по^нзкуство-,;; знание. .1 и-; . моем.. — ноември.. L ;■ • <ч;н ноем. — иоемвр-ийскй. . / .р:; . ->Н HQK [wo/f]..,—: Национални-, окзанографскв:' >< комитет. НОК [нок] — Национален, одимпмискн мОгг, митет. .и-..*I(. ч НООПТН — Научио обединение по основни проблеми на техническите нзукнл = - ./- НОП [нрг] — Научна организация на пронз* В.ОДСТЗЛТО..- • • (Г-п {' НОГ1Т |нолт] — Научна орраннз-пия -на производството ,и труда. , ; ;<= ’<• НОПТУ . (нопту) — . Научна .оргаликапия. мн производството, труда и управл-: -.г.- ?.то.- , НОПТУЗ’1Е-,;.[ноптузие] — . Научна- орган».-» зацня на производството; труди, управле- нието, здравната:информвция и ергономия*;. т; • ..- •. V НОПУРС [нолурс] —Наредба за-о.безщеигията и помощта.при уволнение ка работници а'!' служители. - НОР б(.'бг. — Норвегия. НОРАД |нбрад], англ. NQRAD ( ^orth AmeTb; '1 сап Air Defence Command)— Споразумение аа общо канадско-американско ком-аидуаа- не ка про нво8ъздушната..отбрана на Се- верна Америка. . - иорз. — норвежки. ' / ворд. — яордски. НОРК [норк], м., англ. N’ORC (Nava.’! Ordnan- се Research Computer) — Електронно- изчислителна машина (САЩ). ИОРПДСО — Наредба зз образува е. и раз* пред:.-.и-;.!не на печалбата в -Дд; жавнитгч. стопански организации. HQPM — Нестандартно» оСорудвсяе»- . и .ре зервнн части. . IWC — ; .Налоителяо-отводнятеляа:г система»;; НОСМЦ —Наредба за отчитане на стоково- ■иатериалкж ценности. , MQT [нот[ — Научна организация ма труда. „кец. — Нискозамръзваща охладителна- ГГ-ННОСТ. ;.■ .. НОУ [wbyj — Народно основно- училище; НОУ [аоу] —Научна организация «а:уп£$*Я леннето. НОФ [ноф] — Национален обединен фронт (в.Бирма). . -.и -= ‘ НП [не-пе], оеч. — Наблюдателен пункт. НП — Наредба, за плащанията. НП — Народен парк. ,/-ii НП [не-пе] — Народна партия (в Швеция). НП[не-пе} — Националистическа. парт^.; . (в хЧалта). •:■ •■ НП. —.- Нови производства (фонд). НП» •(—) [ен-пе] — Пневматична ножица (нзлр.: НП-2). • Нп — Нетна площ (на жилищния терен.^ •< t': НПБ [не-пе-бе]—Народна партия из Ботсуана НПБ-[не-пе-бе]:-— Национална партия яз'Е&; сутоленд. . ..•;- :.■■ НПВХ хим. —■ Непластифициран поливинил- хлорид. ,--i■' НПГ [не-пе-ге] — Няроднопрогресизна; пар- тия на Гвиана: НПП. л НПГ [не-пе-ге] — Национална партия ;Ra Гренада. ,.»• -=.-,-. : -.- ;-- •. НПД [не-пе-де], ср. (paar,, член: -то). — Науч- но-производствена дейност. . ' <14 .-:1 < НПДИ [н4-пе-де-н] — Национална постоянно- действуваща изложба; - -;■ НПЗД/К — Наредба за продажба и&амбн-з нЗ* държавни жилища. i НПЗФК — Наредба за приложение .на-'Зако- па за финансов контрол. : ч /, ;. .- - и- НПИ [не-пе-н]-.— Национална партия ’ на • Индонезия. .'!• ■ »jo.?. -. -1 - А. НПК [яе-пе-ка], юрид;,-^Наказателен про- цесуален кодекс. < ■,' НПК [не-пе-ка] — Народна-партия'На = вента (в Гана). -i НПК [не-пе-ка],»ж. - и (разг. )ср.(член- -то.) — Народна потребителна кооперация.: НПК (не-пе-ка]г е<3..'и мн., л<. и (ра8г)..- гр1 (член, -то)— Научно-производствен: ком- плекс. г. • НПК [не-пе-ка] — Национален политически конкурс. . ! НПКПЗП — Научно-производствен комплекс по плодово и зеленчуково производство. -' НПКС [не-пе-ка-се] — Национален политиче- ски консултативен съвет (в Лаос). НПКС остар.—Народен политически кон- султативен съвет (в Китай); НПКСК. НПКСК остар. — Народен политически *он- ; с-ултативен съвет на Китай: НПКС. НП*П [не-пе-ел] — Научяолриложна лабора- тория . : 1 НПл — Наредба за планирането.
123, НСН6 НПл —Наредба, за плащанията. s, НПЛА [не-пе-лЗ] — Научно-производстлеяа лаборатория по алгология. НПЛВК — Научно-производствен лоааро-вн - нарски комплекс. , • НПМ — Национален парк-музей, НПО [не-пе-ö], ср. (разг., член, -то, ля. - та)^ Научно-производствено обединение. НПП [не-пе-пе] — Народна политическа пар- тия (в Сейнт Виясьнт). НПП [не-пе-пе] — Народиопрогресивна пар- тия (в Гамбия). , . НПП [не-пе-пе] — Народнопрогресивна пар- тия (в Гвиана). :• НПП воен, •— Настнгление за, провеждане- на., полети. НПП [не-пе-пе], ср. (разг., член, -то)— Научг но-производствено предприятие, НПП [не-пе-п^] — Нацноналнопрогресивиа' - партия (в Егп1мт>. . НПП [ не-пе-пе] — Нова прогресивна, партия - (в Пуерто Рпко) НПС [не-пе-се] -т- Народен прогресивен (в Гамбия). ■-п НПС ед, и мн., , >ибл.—На.у.чн(?[произврдртя^н1; сборник. НПСЛ [не-пе-се -ел] —Народна партия -ра Сиера Леоне. . НПСП [не-пе-се-пе] — Научнр-производстве»н но стопанско предприятие. КПУФК—Наредба а приложение на Укарв(- за финансов контрол. <r.;i ППФ хим. —- Нитропентафталев емайл. .. фч НПХФ хим. — Натриев лентахлорфг-нолат. ’!Г Ц [не-пе-це]. е). и мн., я. и (paar.) ср. (улен^;, -то) — Научхо-пронзводствев център.... ;> ? ЧР [не-ре] — Нарсдна република. А HPБъЛг гария. Ь •- . .4 . (... ..IОФ| HP електр — Неутрално реле./ •• - у н. р. геогр. — надморско.равлищеКсамо сщцфн. ра).Д10!Ом. H р. ; ■/• ; HPA I не-ре-А} —.Народна,-;република Алба* ■; ння. .. 11 НРА [негре-äj — Народна република. Ангояж-«! НРБ — Норми за радиационна безопасност, НРБ [ие-ре-бе] — Народна република Бълг.а - и РИЯ. ■ НРВ [ен-ер-ве), рис. НРЦ (Нефтяное ростовое н вещество) -^ -Нефтено'вещество, стимулира- що растежа. . . .. •, НРД [ие-рс-дс] — Националистическо револю/ i циоино движ;■ ие (в Боливия). НРД [яе-ре-де] — Народно революционно дви?-' / жепяе (в Конго — Бразлвнл). 1. НРК [не-ре-ка] — Народна.република Конго;1,' НРЛС ед. и мн. — Навигационна радиолока- иионна станция. ;:- НРМ [не-рс-ме] — Народна република Мозам- бик. . ;л НРМС — Наредба за разпределение на младит те специалисти. . , , . 'i(.' ■ , НРП [ие-ре-пе] — Народнорепублкканска пар- тия (в Турция). - ■:. •N - 1 ■-f'-ij: I НРП [не-ре-пе] — Националистическа репу- бликанска партия (в Суринам). НРП [не-ре-пе] — Национално-религиозна пар-: тия (в Израел). . - ■ НРП [не-ре-пе] —Норвежка работническа пар- тия. ; , . .!,•> НРПЛ [ке-ре-пе-ел] — Народнореволюционна партия: на, Лаос. ' • :•■ НРПС [ие-ре-пе-се], мн. и (рядко) ед., истор. — Независими работнически професионални’; съюзя (1925-1936). НРС воен. — Неуправляем реактивен снаряд.: НРТ [не-ре-те] — Нето регистър тон (мярка за вместимост на плавателен съд). Д 100 xu’A.v НРТ товароподемност. НРУ [не-ре-у] — Национално разузнавателно? управление (в Чили). ; . . НРЮЙ — Народна република Южен1 ЙеменД; НС (—) {ен-ес]—Навесна тракторна :сцепка (налр.: НС-6). .< '■ НС — Напоителна .система. А НС „ТракиецА. НС — „Народен спорт“ (вестник). ? и/и НС [ве-се] — Народен съвет, . НС [не-се] гт Народен съюз (в<Исландия)^ : МН НС —Народно събрание. -. НС — Научен-секретариат.;;: И ---/,.- , -,-1 j’)3 НС — Научен съвет. 1 НС [-не-се] . Национален-, съ®ет.- ДНСМ&Н ОФ. НС (-Т -) [ен-ес] — Нивосигнааизаторч (напр*: и НС-1, НС< . ще. 17 . . >■-- ш н. с. яаучен сътрудник-(със собствено нме)рт н. с. биБл. — нова серия? ■. ■ НСА [ен-ес-а], англ.. NSA (National. .Student Association) —• Национална студентска >асо циация (в САЩ)-.: . •, А НСАА [не-са-а] — Национална студентска атлетнческа асоциация. ; - 4j;j НСБ [не-се -бе] —Нормативно-справочна, база. НСВ есен. — Началник на Свързочен въз л.Я> НСДАП [еп-ес -де-а-пе], остар.^-нем. - NSDAP Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpaf-! V; tei) —Националсоциалвстнческа paßoTHHt»: ческа партия на Германия (хнтлероцека фа • н. шистка партия). ,, НСДВ — Наредба,загсъбираае. нащържавните. г- вземания. ' У-' : ‘• НСДН [не-се-де-ке)< —’ Народен съюз,.за-двя-Ж женне напред (в Аржентина). нсек.агносскунда . (след цифра)у , . , . ;пн НСЕПЕ — Н ационален съвет по ергономия и промишлена естетика. - / УН НСК (—) [ен-се-ка], рус, НСК (Навесяой сило- соуборочимм хо>{байн)—Навесен силажокс11-: >• байн (яапр.: НСК-1,8). :■■ НСКРС — Наредба за служебните командиров- ки на работниците и служителите. , И1Н НСЛП [нс-сс -ле-пе] — Норвежка социалисти- ческа лява партия, - ,>Ч1 Н НСНК [ке-се-не-ка] — Национален съвет на: Нигерия и Камерун (политическа партия).s К НСНС [не-се-не-се]-. — Национален съюз на народните сили (политическа ;партня;в Мя'- Г. - роко). ;i. -.^41 h
Н€НТИ 124^ ИСНТИ — Национална система за научна Я техническа информация. НСО — Наредба за счетоводна отчетност. НСОМ [не-се-ом] — Народни сили за осво- бождение на Мозамбик. НСОФ — Национален съвет на Отечествения фронт. НСП [нб-се -пе] — Народно-социалистическа -партия (в Аржентина). НСП [не-се -пе] — Национален съвет на проф- съюзите (в Индия). НСП [не-се -пе] — Национално-социалистиче- ска партия (в Бангладеш). НСП [не-се -пе] — Никарагуанска социалисти- ческа партия. НСП И [не-се -ле-й] — Народно-социалистиче- ска партия на Испания. НСПК [не-се -пе-ка] — Народно-социалисти- ческа партия ма Куба. НСР [не-се-ер] — Национален съвет ва рево- люцията (в Конго—Бразавил). НСРСП — Нигерийска социалистическа работ- ническо-селска партия. НСС [ие-се-се] — Национален студентски съюз (във Франция). НСС [не-се-се]— Национален съвет за спасение (в Гана). НССТ осmap. — Народен съюз за спорт и тех- ника. и. ст. — нов стил (след дата). А 10. I. н. ст. НСтанд. — Наредба за стандартите. НСУ [ен-ес -у], нем. NSU (Neckarsulm, Ver- einigte Fahrzeugwerke-Aktiengesellschaft) — 1. Обединени автомобилни заводи (във Фе- дерална република Германия). 2. Марка автомобили, произведени в тези заводи. НСУН — Национална система за управление на науката. НСФ [не’-се-фе] — Национална спортна феде- рация (на Сирия). НТ — Народен театър. НТ — „Наука и техника“ (списание). НТ [не-те], прал. — Научнотехнически. &НТ съюзи. нт физ. — нит (единица за яркост на свете- ща повърхност) (след цифра). НТА [ен-те-ä] — Нафтов топловъздушен апа- рат. НТБ (не-те-бе) — Научно-техническа библио- тека. 0 НТБ. норв. NTB (Norsk Telegramby а) — Нор- вежко телеграфно бюро. нтд [ не-те-де] — Научно-техническа дейност, НТД [ не-те-де] — Научно-техническо друже- ство . НТИ [ пе-те-й] — Научно-техническа инфор- ?лацня. НТИС ед. и жк., библ. - Научно-технически инфо рмационен сборник. НТК [i.' .' -Tc-кз]. и (р.чзг.) ср. (член, -то) — Наи.Я' ...-.1 0:: транспортен комплекс. НТМ - Н;‘!н.,7Си т*.згъ]> за младежта. НТП [1. - ге-ии] — Научнотехнически прогрес. НТП [не-те-пе], ед. и мн. — Научно-техниче" ' ско постижение. НТП (—) [ен-те-пе] — Ножица пневматична* за тел (напр.: НТП-1). НТПИ [не-те-пе-й] — Научно-техническа и па- тентна информация. НТР — Научно-техническа революция. НТС ед. и мн ., библ. — Научно-технически сборник. НТС [не-те-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) — 1. Научно-технически съюз. 2, Сградата, в която се помещава ръковод- ството на Научно-техническия съюз. НТС — Научно-техническо сътрудничество. НТСБ остар. — Народен туристически съю» в България. НТТМ [не-те-те-ме], ср., остар. — Научно-тех- ническо творчество на младежта; вж. ТНТМ.. НТХА ким. — Натриев трихлоранетат. НУО [нуо] — Научно-учебно обединение. НУОА [ну-о-а] — Научно-учебно обединение по агрономство. НУОЖ [нуож] — Научно-учебно обединение по животновъдство. НУПП (—) — Непрекъсната улейна поилка за птици (напр.: НУПП-1). НУР [нур], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове), воен. — Неуправляема ракета. НУРС [нурс], м. (разг., член, -ът, -а, мн. - ове), воен. — Неуправляем реактивен снаряд. НУС остар. — Неутрален учителски съюз. НФ — Народен фронт. НФ [не-фе] — Национален фронт (в Народно- демократична република Йемен). нф физ. — нанофарад. НФБ [не-фе-бе] — Национален фронт на Бот- суана. НФО [не-фе-ö] —- Национален фронт за осво- бождение (в Алжир). НФООПЗ — Народен фронт за освобождение на Оман н Персийския залив. НФОП — Народен фронт за освобождение на Палестина. НФОЮВ — Национален фронт за освобожде- ние на Южен Виетнам. н. х. —народен художник (със собствено HNe). НХГ — Национална художествена галерия, нхк [не-хе-ка]. м . и (разг.) ср. (член, -то) — Нефтохимически комбинат; Нефтохнм. нхн физ. — нанохенрн (след цифра). НХС воен. — Началник на химическата служ- ба. НЦ — Наредба за цените. НЦ [не-це] — Научен център. НЦ... — Научен център (напр.: НЦВТ, НЦЕССИ). НЦ хим. — Нитроцелулоза. НЦВРОПС —Научен център по водните ресур- си и опазване на природната среда. НЦВТ [не-це-ве-те] —Научен център по външ„ на търговия. НЦВТБО — Научен център по вътрешната търговия и битовото обслужване. НЦВТУМПТ — Научен център по вътрешн а
125 ОБН търговия, услуги, местна промишленост и туризъм. НЦЕССИ — Научен център за създаване н развитие на единна система за социална информация. НЦКТП—Научен център за комплексни транс- портни проблеми. НЦНИ (не-це-не й] — Национален център за научни изследвания (във Франция). НЦНМН — Национален център за научна медицинска информация. ЯЦОУИНТПВО — Научен център по орга- низация, управление и икономика на нау- ката, техническия прогрес и висшето обра- зование. НЦП [не-це-пе] — Научен център за планира- не. НЦПММПОИР — Научен център за планира- не, математическо моделиране и прогнозира- не на обществено-икономическото разви- тие. НЦТК [не-це-те-кй]—Научен център до транс- портна кибернетика. НЦТКнКТП остар. —Научен център по транс- портна кибернетика н комплексни транс- портни проблеми. НЦХЕ [не-це-хе] — Научен цетър по хигие- на и епидемиология. НЧ [не-че], електр. — Ниска честота. НЧ [не-че], прил., електр. — Нискочестотен. А/7У верига. НЧУ електр. — Нискочестотен усилвател; УНЧ. НЧФ електр. — Нискочестотен филтър; ФНЧ. НШЗО [не-ше-зе -ö], ср. (разг., член, -то) — Народна школа за запасни офицери. НЩ воен.— Началник-щаб; нач. -щаб. НЮДО (нюдо), англ. N UDO (National Uni- ted Democratic Organization) — Национа- лен съюз на демократичните организации (в Намибия, Югозападна Африка). НЮП [нюп] — Национално-юнионистка пар- тия (в Судан). о 0 — „Орбита“ (вестник). 0 (—), рус. О (Машина для отделочннх ра- бот) —Обработваща машина (напр.: 0—1 — машина за циклене на паркет, Ö—45— пис- толет-пулверизатор). o. геогр. — остров; о-в (пред собствено име). Д о. Крим. p, —отец (със собствено име). А о. Паисий. ОАБ [оаб], ед. и мн ., воен.—Осветителна авиационна бомба. ОАБ [оаб], ед. и мн.., воен. — Осколочна авиа- ционна бомба. оабр воен. — Оръдейна артилерийска брига- да. ОАД [оад] — Организация на американските държави. ОАД (—) [оад]—Отрезно-абразивна дискова машина (металорежеща машина) (напр.: ОАД-31). ОАЕ [оае] —Организация за африканско един- ство. ОАМНИИ — Обединен авиомедицински науч- но изследователски институт. 0AM0 [само] — Обща афрнкано-малгашка организация. ОАМЦ [оамц] — Окръжен авто-мото център. ОАП [оап] — Обща аграрна политика (на Европейската икономическа общност). ОАП [оап] — Автоматичен парен овлажнител, ОАП [оап] — Окръжно аптечно предприятие. ОАП [оап] — Оптично-акустичен приемник, оап [оап], м. (разг., член, -а), воен. — Оръдеен артилерийски полк. ОА ПВО воен. — Отделна армия противо- въздушна отбрана. ОАПС [oänc], м. (разг., член, -а) — Окръжен аграрно-промишлен съюз. ОАР [оар| — Обединена Арабска република. ОАС [оас],фр. О. А . S. (Organisation de l’armee secrete) — Тайна въоръжена организация (във Франция и Алжир). — Произв.- . оасовец, оасовски. ОАСУ [оасу] — Отраслова автоматизирана си- стема за управление. ОАФП [ö-а-фе-пе] — Общоафриканска феде- рация на профсъюзите. ОБ библ. — Окръжна библиотека. об. — обем (с цифра). об. — обемен (само в съчет.: об, %). об. техн. — обороти (с цифра). ОББ библ. — Окръжна библиотека — Бургас. ОББ, нем. ОВВ (Österreichische Bundesbah* nen) — Австрийски държавни железници. ОБВ библ. Окръжна библиотека — Варна. ОБВТ библ. — Окръжна библиотека — Вели- ко Търново. ОБВТ — Отдел „Безмитно-валутна търговия“. ОБГ библ. — Окръжна библиотека — Габро- во. обикн. — обикновено. ОбК—Общински комитет. обкбм, член, -ът, -а. мн. -и, м., остар., рус. обком (Областной комитет) — Областен ко- митет. ОБЛ библ. — Окръжна библиотека — Ловеч, обл» — област. обл. — областен. об/мин техн. — оборота в минута (с цифра). А Скорост 1500 об/мин. ОБН остар. — Отделение ва биологическа
IÖShc I2S '''науки (nj/fc ФбНС — Общински . народен съвет. "h . Wo [o6ö], cp. (paar., член."-'то)', Отде- лен батальон за обслужване. . . - ' Г1/•?; н сгбобщ. иест. грам. —• обобщитед^о медов- мепие. . .. ' т;f ОБП [ö-6e-ne]jr- Обединена бермудска дар- ,,; J тнл (ка Бермудските острови). ОБП [ö-бе-пе] — Областно бюро за 'проверка, чУБП библ. — Обществено-политически, нау ки. ЛБП библ. — Окръжна библиотека — Пермнх. •’0БП библ. — Окръжна библиотека — Плевен. ~ ОБР библ. — Окръжна библиотека —/Русе. обр. — образец (с ццфра). Л абр. 15. qpp. леке, -т образно. . QJ&PA —Окръжна болница „д-р .^Рзчо' HUJ'Töb" — София.,; ,. гу. ни6С ' бйблъ—Окръжна СГйбдиотека -ф^иля- ■röfccF библ.1 — Окръжна’ библиотека обет. грам. — обстоятелствено пояснение. ОБТ библ. — Общотехиически науки. ОбУИзн и кон. — Обши условия за доставка" на стоки за износ. i ОбУс/СИВ икон. — ССщи условия за достав- ка на стоки между външнотърговските орга- низации на страните — членки на ръвета и,>'*ьза Икономическа взай>^опрко111. " ‘ ОБЩ — Окръжен бригадирски Щаб? '11цЕ, '.общ, —' общински , ’ •'JCj6m. ВВТ остар. — Общински вестНих£ве- лико Търново“. 1 ' ' . Общ. НС — Общински народен г<,вет;: яж. ОбНС. . .'( 'OB [6-ье] — Апарат за тер> нчна обработка на вина. ÖB [ö-ве], електрон —Обратва връзка/ ' OB хим. — Органично вещество. - ... OB |д-ве]— Отопление н я-нтялзцкя. OB [ö-ве], мн., еоен. — Отровни зещества. OB (—)[о-ве], рус. OB (Опрнски-атель вино- граднмй) — Лозолръскачка (налр/ ОВ-3). о--; геогр. — остров; о. (със собствено име). А о-в К.а - .ри; Канарски о-ви. ОВХ — Окръжна ветеринарна лечебница. ОВМ (—) [ö-ве-ем], рус. ОВМ (Опрмскиватель вентиляторннй моторний) — Вентилаторна моторна пръскачка (налр.: OBM-4ÖO). ОВМЗ [ö-ве-ме-зе], мн. — Обединени Вазов- ски машиностроителни заводи. ОРР боен. — Охрана на воден район; ОВРа. ОВРа еоен. — Охрана яа воден район; ОВР. ОВРА [опра]. х ., остар., итал. OVRA (Opera volontaria repressione antiiascista) — Фа- шистка организация в Италия (1922 — 1943). ОВС [ö-ве-се], мн., еоен. — Обединен» въоръ- жени силя (на страните — участнички във Варшавския договор). ОВС (—) [ö-ве-ес], рус. ОВС (Онрнскиватель садовий вентилаторния) — Вентилатор- на градинарска пръскачка (напр.: ОВС-А). ОВТ (—) [d-ве-те], рус. ОВТ (Ояржсккватель вентил яторнмй тракторний) — Ввнтжлатор- ^йа' 'Tpäü^&p'tfa1 п|з'ъскачк^г'(,йапр'.' -’''.^^’О уОВф ,(о-ве-ф£], Обединени. варс^й/}ф^.р и !,Hjkk' . .. 1-.-.) Ог (—) [ft-те] —TäsoÖ отоплиТел (напр.: ОГ- ... 150, QE:250). . ,/ • 0Г еоен. — Ornee'a група. ‘ ОГ— .„Отечествен глас“ (в ,,стнрк|. . !:' ,. ‘ г0ГАС[ог4с }> рус. ОГАС (О£ш£г?£уДарственпЬя ■втоматизярованная Сйстелш упрзВлейгя) — ►‘Обществена автоматизира н^снстем^ '•w.V-уп- равление. ■I;з'•1.• ОГВС [ö-ге-ве-се], еоен.4-.— СЬ^яаичеио: 'годен •.•:.» а. военна служба. . ОГГН осто-р. — Отр . енпе за геологически и географски науки и ри Българската акаде- .Нлмня на науките) ... . ;■;;}? ОГЕ [д-ге-е]’ м и (разг.) ср. (член, -тб) — ,,.Отдел на главния енергетик... z . . .... ОГИ [б-ге-и], -< и (paar.) ср'.’ !{член. -то);— .Отдел на. главния инженер. "ÖtK [ö-ге-ка], &оен. — Отряд гранични'катери. ОГМ [ö-ге-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Отдел на главния металург. \ ОГМ [ö-ге-ем] и [d-ге-ме], м. и (разг.) ср. • (член, -то) — Отдел на главния механик. ОГП lö-ге-пе] — Обединение на германските профсъюан (ьъв Федерална република Гер- м чиня). ... 0Г’1У [0-ге-пе-$’[, oemap., flyc. ОГПУ (Объеф- ненпое гбсударственное полктг.ческое управ- ление) — Обединено държавно политическо управление при Съвета на народните кЬми- . . сари на СССР (1922—1934). ' 6’ГТ [ö-ге-те], м. к (разг.) ср. ‘(член. Отдел на главния технолог." ’;ОД‘;[о-де), ср. (разг., член, -то), еоен. -Опера- тявен дежурен. ’’ '• 1‘ ОД [ö-j- .ej, обикн. мн.,вое н. — Отровни • димо- образуватели. ' ';- ОДА fizia) — Окръжен държавен архив? ОДИ [оди], остср.'— Окръжна държавна нн- спеииия. 0ДИТ [одйт] — Окръжна' държавна инспек- ция. по труда. ОДО |одо], еоен. — Отделение за дегазгпйон- на обработка. ОДП [ö-де-пе] — Обединено държавно пред- приятие. ОДСП [6-де-сс-пе] —Обединено държавно сто- панско предприятие. ОДТП [0-де-те-пе] — Обединено държавно тър- говско предприятие. ОДФ [ö-де-фе] —Обединен демократичен фронт (в Пакистан). ОЕЕК остар., англ. ОЕЕС (Organization for European Economic Cooperation) — Органи- зация за европейско икономическо сътруд- ничество; вж. ОЕИС. ОЕИС — Организация за европейско иконо- мическо сътрудничество. ОЕЛИ остар. — Отделение за езикознание, литературознание и изкуствознание (epi Българската академия ма науките).
[ 427 окп ОЕП Зисхим. . Относителна електрофор$твя- на подвижност. -., ОЕС {оес]4 ед. и мн\ — Обединена електроенер- гийна система (на европейските социадистн- чески стрзнй).' . ОЕСД [о-е-се -де], амг.г. ÖECt> (Organization ■ for Economio Cooperation and Development) Организация за икономическо сътрудниче- л .ство и развитие; вж. ОИСР. ОЕСО остар. Окръжна единна строителна организация. 03 fö-зе], мн. — Обединени заводи*, ... 03 fö-зе]— Обувен завод. - ;,о . 03 (б-зе) — Оръжеен завод. ,,,,- .,/..0 03 — „Отечествен з-ов" (вестник)^ 03 и о.зР[0.*з6] — Офицер от.запаса. -О ЗННС -'Организация и защита на яаееле- • нз:ето и народното-стопанство (учебна дисци- . плика). ОЗНС остар. — Общ земеделски префесмон*- •• .Лен СЪЮЗ;- ... ,■j.с ОЗСК (дгзе‘Св‘КЙ], мн.—О бединени заводи за строителна^ерамика^ . ■ -• т-; ■■iitf.O ОЗСМ [б-зе -се-ме], мн. *-■ Обединели .^заводи . за -строителни :ма“еризли= ., - ■ ч,- . ■<.. ОЗУ [03$’]. електрон. — Оперативно запомня- що устройство 1 (в.1 рйДиалокзциоян2|,есен- ция). . ОИК [ohxJ.h - Окръжна- .инспекция ;ПО';’Кйяе- • ' CTD-OTO; ' ■■■■■ ■' ■ ......- ОИКП [б-н-ка -пе] — Обшояндинокн .loiffрее на профсъюзите; ОКП. . ■ ■ /е• ОИКТ [ö'-н-ка -те] — Общо-италианска кокфе- дграния на труда (профсъюз-в Италия/^ ОИИ Окръжен исторически музей;; :\‘<о •ОИО — Отраслов информационен орган.:-; ОИПЕДСС — Отделение зг изследователска, прсс трлтска и експериментална деййостяо енладего стопанство. ОИПН остар. — Отделение за исторически и педагогически науки (при българската ака- демия на науките-).- -I СИР (сйр). остар.. фр. OIR (Organisation in- ternationale de radiodiffusion) — Äi ежду на- родна организация по радиоразпръскване (до '1946 г.). СНРТ [ойрт], фр. OIRT (Organisation inter- nationale de radiodiffusion et telev.i&ion)— Международна орг.знкзацяя за радиопреда- ване и телевизия. ОИС |ойс] — Отдел „Инструментално стопан- ство“, ОИСР ]д-и -се-ер] — Организация за жкономм- ческо сътрудничество и развитие. ОИТ — Отделение за интензивна терапия. ОИТП [ö-н-те-пе], ср. (рззг,, член. -тО) — Окръжно изкупвателно-търговско предпрйи- тие. йНУ.изчисл. техн. — Оптическо изчислителна устройство. ОИЦ [оиц] — Окръжен изчислителен център. ОИЦ [оиц] — Отраслов имформакхомек к«м- тър. 1 С ИЯЛ,-pjrr» ОИЯИ ?Обгу»йяяеяйн'й шибгиНт идерннх исследований) — Обединен инсти- тут за ядрени изследвания (Международна научноизследователска организация ва со- циалистическите страяи сьс седЬлнще гр- Дубна, СССР). ■■• OK (Ö-k J} —т .Общински комитет; гж. Об.К-'/ ОК [б-ка], остар. — Околийскй комитет*. ОК (б-ка] — Окръжен кемитет. ДОК.кл БКП. OK [Ö-Kä] — Олимпийски комитет. ОК (—)Т— Отварачка за жонсерви (йапр,: ОК- .4); 'nЛ:•' ОК (—) [ö-Kä], рус. ОК (ОпрнскиватйДБ-цон- ;ннй) -— Конна веййма пръскачка ^Наттр.: ОК-5). - ''- ' ОК [0-кеи]4 англ. -0* К; (o’kay) ■— Утиърдейо, съгласувано (потвърждение sä' резервация при пътуване). ок. ггогр.— океана ом. — около (пред цифра или дата). А ок;3500. .ОКАМ[окам], фр.> OC/VM^OrgaÄiSatfbrt cotriftiu- г.е Africaine-et Malgache) — Обща- африка- но-малгашка организация; вж. ОАМО'. ‘ ОКБ [ö-на-бе].'—Опитно конструкторско'бюро. '<ОКБА [д-ка -бе-äj — ОпитНо конструкторско бюро по автоматика.' ОКБСД [б^-ка -бе-се -де]—- Общонароден ;к^и- • • ■ '-тет- за1-; българ.е -съветскЬ дружба. -i,;' < .<i; ОКБ остар-, нем. 0KW (Oberkommändö der Wehrmacht) — Върховно въоръжените сили(в хитлеристкаГермаОл). • О КГ [0-ка -ге],;. фцз; '■-* Оптически'rBäHföa'Ve- • иератор. ОКДК р-ка -де-ка] — Общинс-ки комитет за 'държавеягковтрой.’• !■-:■•> 0 КДН К [б-ка -де-не-кй] — Окръжен хдмйтет за държавен и народен контрол; • ОКЗ [ö-ка -зе], мн. — Обединени керамйчни заводи. . •••' ОКЗП [о-ка-зе -пе] — Общонароден комитет ва защита на природата. ■ ОКК [о-ка-ка]. -ч . и (разг.) . ср. (член. — Отдел-за качествен контрол. ОКЛ остар., нем. OKL (Oberkommando der Luftwaffe) — Върховно командуване на военновъздушните сили (в хитлеристка Гер- мания). - ОКМ остар.. нем. ОКМ (Oberkommando der Kriegsmarine) — Върховно командуване на военноморските силн (в хитлеристко Гер. мания). ОКМНОБ — Отделение и «абинети по меди- цински вадзор към окръжни болници. ОКМС [ö-ка-ме-се], м. и (разг.), ср. (член.-то) — Окръжен комитет за младежта н спорта. ОКН (—)[0-ка -еи], рус. ОКН (Опрмскиватель- культиватор навесной) — Навесна пръскач- ка - култиватор (напр.: ОКН-4). ОКО (око) — Отдел „Корабно оборудване*. ОКО (—) [дко], рус. ОКО (Одноконннй опмлк- ватель) — Едноконна лрахоразпръсквачка (напр.: ОКО-1). ОКП [б-ка -ве] — Обедниск конгрес ira мроф- съюамт«, -
гоЖП 128 ОКП (6-ка-пе} —Обособено комплексно произ- водство. ОКП [0-ка -пе] — Общоиндийскн конгрес на профсъюзите; ОИКП. ОКП — Общосъюзен класификатор на продук- цията. ОКП [ö-ка-пб] — Отдел „Ковашко-пресов*. ОКПК [ö-ка-пе-кй] — Общокомплексен пар- тиен комитет. ОКПС [б-ка -ne-cej, м. и (разг,) ср. (член. - то)— Окръжен комитет на професионалните съю- зи. А ОКПС на работниците от селското стопанство. ОКПТ [о-ка-пе-те] — Обща конфедерация на перуанските трудещи се. , окр<—окръг (пред название). А окр. Плевене**. к окр. — окръжен. окр. кор. — окръжен кореспондент. ОКС биохим. — Обща комбинативна способ- ност. ОКС [Ö-ка-се], м. м (paar.) ср. (член, -то, ля. - та)— Окръжен кооперативен съюз. ОКС [д-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Отдел „Капитално строителство.“ ОКТ [ö-ка-те] — Обща конфедерация на тру- да (във Франция). ОКТ — Окръжен клон по текстил. ОКТ биохим. — Орннтин-карбамоилтрансфе- раза. омт. — октомври. окт. — октомврийски. ОКТП [о-ка-те-nej, м. и (разг.) ср. (член, -то)— Организационно-конструктивен и техниче- ски прогрес (отдел). ОКФП [о-ка -фе-пе] — Общокнтайска федера- ция на профсъюзите. ОЛ (—) [ö-ел] — Отрезно-лентова машина (напр.; ОЛ-260). ОЛЕК — Областна лекарска експертна коми- сия. ОЛП [0-ле-пе] — Обособено леярно производ- ство. ОЛПГ [б-ле-пе-rej — Обединена лейбъристка партия на Гренада. ОМ (—) [6-ем] — Многообхватен омметър (напр.: ОМ-1). ОМ — Окръжен музей. СМ — Отпадъчно масло. ОМАУД — Организация, механизация и авто- матизация на управленческата дейност (управление). ОМГ [ö-ме-ге], икон. — Обобщен мрежов гра- фик. ОМД [о-ем-де], електрон. — Основен масив на дескркпторите. ОМЕГ1 [смеп], фр. ОМЕР и О.М .Е.Р . (Orga- nisation mondiale pour l’education presco- laire) — Световна организация по предучи- лищно възпитание. ОМЖ [о-ме-же] — Организация на мозамбик- ските жени. ОМИ [омн], фр. ОхЧ1 (Organisation meteorolo- gique internationale) — Международна ме- теороло€ична организация; ИМО; вж. ММО. ОМК (д-ме-KÄ] — Отдел „Междузаводско коо- периране“. ОМЛ [0-ме-£л| — Опозиционна мюсюлманска лига (в Пакистан). ОММ (ö-ме-ме]. фр. ОММ (Organisation me- tfeorologique mondiale) — Световна метео- рологична организация; АИМ, ИАМ, ВМО; вж. СМО. ОМН остар. — Отделение за медицински нау- ки (при Българската академия на науките). ОМНО [ö-ме-не-д] — Обединена малайска на- ционална организация. ОМО — Организационно методично отделение, ОМП [d-ме-пе]. ед. нмн., ср. (разг., член, -то), воен. — Оръжие за масово поразяване. ОМП-А [ö-ем-пе-а], рус. ОМП-А (Опрнскива- тель моторннй прицепной, модель А) — Прицелна моторна пръскачка, модел А. ОМПА хим. — Октаметилпирофосфорамнд. ОМПЕ [омпе], фр. ОМРЕ (Organisation mon- diale de la profession enseignante) — Светов- на организация на учителите; ВОТП. ОМП И [омпн], фр. OMPI (Organisation mon- diale de la propriete intellectuelle) — Све- товна организация за защита на интелек- туалната собственост. ОМПК [ö-ме-пе-ка] — Общомннен профкоми- тет. ОМПОД [омпбд], електрон. — Основен масив на познавателните образи на документите. ОМС [омс], м. (разг., член. - ът» -а) — Отдел материално снабдяване. ОМС [омс], м. — Организация и механизация на строителството (отдел). ОМС [омс], фр. OMS (Organisation mondiale de la sante) — Световна организация по здравеопазването; ВХО; вж. СЗО . ОМСБОН воен., остар., рус. ОМСБОН (Отдель- вая мотострелковая бригада особого назна- чения) — Отделна мотострелхова бригада със специално предназначение. ОМТС [6-ме-те-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)— Отдел материално-техническо снабдя- ване. ОМФД — Окръжен медико-физкултурен ди- спансер. ОМФН остар. — Отделение за математически и физически науки (при Българската ака- демия на науките). OH [ö-ne], остар. — Общество на народите. ОН [о-ен], глехн. — Отраслова нормала (Стан- дартнз.ацночен документ). ОН (—) [д-ен]—Отрезви ножов автомат (напр.; OH-2S4). ОН (—) [о-ен], рус. ОН (Опрмсквватель на- весной)—Навесна пръскачка (напр.:ОН-Ю), ОНЗ [д-не-зе] — Отдел „Народно здраве“. ОНИИ [о-ни-й] —Отдел за наука и икономиче- ска информация. ОНИЯ — ХРП — Отраслова научноизследо- вателска лаборатория по химически реакти- ви и препарати. Онймтселмаш м ОНИМТСЕЛМАШ [оннмтеел’ маш], м. — Обединен иаучноизследовзтел-
129 ОЛТУ ски и проектно-конструкторски институт по механизация, тракторно и селскостопан- ско машиностроене. ОНИХОТ [онихот] — Обединен научноизсле- дователски институт по хигиена н охрана на труда. ОНК [о-не-ка] — Общ национален конгрес (в Египет). ОНКЗП [о-не-ка-зе -пе] — Общонароден коми- тет за защита ла природата. ОНОФ — Обединен националноосвободителен фронт (в Бирма). ОНП [ö-ле-пе] — Обединена народна партия (в Бел из), ОНП [о-не-пе] — Обединена национална пар- тия (в П1ри Ланка). ОНПС [о-не-пе-се] — Обединена народна пар- тия на Сейшелските острови. ОНРТ икон. — Обществено необходими разхо- ди на труд. ОНС [и-не-се] — Обединение на народните си- ли (в Еквадор). ОНС [ö-не-се], остар. — Околийски народен съвет. ОНС [о-не-се], ле. и (разг.) ср. (член. -то). — Окръжен народен съвет. ОНТИ [онти]—Отдел за научно-техническа информация. ОНТИИ [онтий] — Отдел за научно-техническа и икономическа информация. ОНТИПИ [öi- . тнпй] — Отдел за научна, техни- ческа.икономическа и патентна информация. ОНУДИ [онудй], фр. ONUDI (Organisation des Nations Unies de developpement in- dustriel) — Организация на обединените на- ции за индустриално развитие. 00 — Обществено осигуряване. ООВ [о-о -ве], електрон. — Отрицателна обрат- на връзка. ООД |д-о -де] — Дружество с ограничена отго- ворност; ООД-ВО; 00 д-во, о. о . д-во. ООД-DO, 00 д-во и о.о. д-во — Дружество с ограничена отговорност; вж. ООД. ООД |6-о-де], м. и (разг.) ср. (член, -то), воек.— Отряд за осигуряване на движението. 003 [о-о -зе], ж.' и (разг.). ср. (член, -то) ■— Опазване и отчет на земята (инспекция). ООН [о-о-не], ж. и (разг.), ср. (член, -то) — Организация на обединените нации. 00H3 [6-о -не-зе] —• Окръжен отдел „Народно здраве“. ОООК хим. — Общ обменно-обемен капацитет (на слабоосновните анионити). ООП [о-о-пе] — Окръжно обединено предприя- тие. ООП [д-о -пе] — Организация за освобождение на Палестина. ООПР — Общо обединение на профсъюзите в Румъния. ООС — Опазване на околната среда. ОП [о-пе]— Обединено предприятие. &0П „Ки- нефикация". ОП [о-пе] — Обучение без откъсване от произ- водството. ОП [6•пе), ед. и мн., воен. — Огнева позиция. ОП (—) [о-пе], соен. — Огнехвъргачен прах (напр.: ОП-2). ОП [ö-пе]. соен. — Огнище на поражение. ОП [ö-пе], електрон. — Оперативна памет, оп. муз. — опус. ОПВл електр. — Протввовлажен облицован проводник. ОПВлХ електр. — Облицован протнвовла- жеи проводник с хартия. ОПДН — Отделение по патофизиология и ди- намични наблюдения. ОПДСНП — Общи правила за доставка на стоки за народно потребление. ОПЕК [опек]. англ. OPEC (Organisation of Petroleum Exporting Countries) — Органи- зация на държавите—износителки на петрол. ОПК [о-пе-кй]. мн . — Обединени профсъюзи на Корея. ОПК [ö-пе-ка] — Общински партиен комитет. ОПК [о-пе-кй]— Общопристанищен комитет. Д ОПК на ДКМС. ОПК [о-пе-ка] — Общостроителен партиен ко- митет. ОПК [о-пе-ка] — Окръжен партиен комитет. ОПК [ö-ne-KäJ — Окръжна планова комисия. ОПК [о-пе-ка] — Окръжна племенна книга. ОПК [о-ле-ка] — Окръжна потребителна коо- перация. ОПМ [ö-пе-ме]— Обединен профсъюз на ми- ньорите. ОПН електр. — Облицован нулев проводник. ОПНЗС електр. — Облицован нулев провод- ник за полагане в земята, специален. ОПО — Обектна противопожарна охрана. 0ПО—Организационно-педагогически отдел. ОПОИИ — Организация и проектиране на обработката на икономическата информа- ция (учебна дисциплина). ОПОНФ — Обединена политическа организа- ция „Национален фронт“ (п Народнодемо- кратична република Йемен). ОПП |ö-ne-ne],cp. (разг., член, -то) —Обеди- нено промишлено предприятие, ОПП [о-пе-пе] — Обществено-политическа практика. ОПП [ö-пе-пе] — Окръжно печатно предприя- тие. ОПППО — Обединено промишлено предприя- тие за производство на обувки. опред. грам. — определение. ОПСО [ö-ne-ce-ö] —Окръжна пласментно-снаб- дителна организация. опт.— оптика. опт. — оптически. ОПТВ [ö-пе-те-ве] — Общ парк на товарни- те вагони (Международна транспортна орга- низация на страните — членки на Съвета за икономическа взаимопомощ). ОПТЕ [ö-пе-те] — Окръжно предприятие за търговия на едро. ОПТУ [ö-пе-те-у] — Окръжно предприятие за текстилни услуги. 9 Речник на съкратеният«
ОПУ 130 ОПУ [ö-ne-$J, ср. (разг член. - то, мн. -та) — Окръжно пътно управление; ОУП. ОПУП — Организация на производството и управлението в промишлеността (учебна дисциплина). ОПУС — Организация на производството н управлението в строителството (учебна ди- сциплина). ОПУТ — Организация на производството и управлението в транспорта (учебна дисци- плина). ОПФТ [б-пе-фе-те] — Обединен патриотичен фронт на Тайланд. ОПХК [б-пе-хс-кб] — Обединена партия на хаитянските комунисти. ОП1Ц — Окръжен пионерски щаб. ОР [б-ре], спец. — Окончателна редакция. ОР — Окръжно ръксвсдстЕо. БОР на БЗНС. ОР (—) [б-ер] — Оссзател-ретуллтор за тем- пература (напр.: ОР-1). Ор. соен . — Ориентир. ОРБ — Обединена работническа болница. * . . орг —Организатор (напр.: парторг, проф- групорг). орг... — Организационен (напр.: оргеекре- тар, орготдел). орг. — организация. Оргахйм м. —Държавно стопанско обединение за изделия на лаково-бояджийската промиш- леност, органични багрила, фотоматериали, средства за химическа зашита и др. оргбюро ср. — Организационно бюро, брготдел м. — Организационен отдел. Оргпроскт ле — Научноизследователски ин- ститут за проучване, проектиране и внедря- ване на автоматизирани системи за упра- вление. ОРГРЕС [бргрес] — Специализирано пред- приятие за организация и рационализиране на енергийната система. оргеекретар ,и. — Организационен секретар. ОРД [б-ср-де], воен. — Отделен разузнавателен дозор. . ОРД I о-ер-де], рус. ОРД (Оприскиватель ран- цевьш диафрагмовий) — Мембранна пръ- скачка. ОРЗ мед. — Остро респираторно заболяване. ОРК [б-ре-ка] —Общорудничен комитет. ДОРК на ДКМС. ОРК [б-ре-ка] — Окръжен радиоклуб. ОРМ [б-ре-ме] — Оперативно ръководство на монтажа. ОРО .««. — Обединени революционни орга- низации (в Куба). оро воен. — Отделна рота за обслужване. ОРПК [б-ре-пе-ка] — Общорудничен партиен комитет. ОРПС [орпе], м. (разг., член, -а). , истор. — Общ работнически професионален съюз (1945 — 1958). ОРС [оре], истор. — Общ работнически съвет (1904-1925). ОРС [оре], м. (разг., член, -а) — Оперативно ръководство на строителството (отдел). ОРС [оре]—Отдел „Работническо снабдяване“. ОРСС [оре], истор. — Общ работнически син- дикален съюз (1904—1925). ОРТ — Обединена република Танзания. ОРТ — Океански риболовен траулер. ОРТФ [б-ер-те-еф], фр. ORTF (Office de la Radiodiffusion — television fran^aise) — Бюро на френското радио и телевизия. орхз [б-ре-хе-зе], воен. — Отделна рота за хи- мическа зашита. ОРЧ електр. — Оптимална работна честота. ОС [б-се] — Общински съвет. ОС — Общо събрание. ОС — Околна среда. ОС [б-се] — Окръжен съвет. ДОС на БПС. ОС електрон. — Оперативна система. ОС [б-се] — Опитна станция. ОС геол. — Отражателна способност. ОСАТ —Общ съюз на алжирските трудещи се. ОСБД [б-се-бе-де] — Общество за съветско- българска дружба (в СССР). ОСБЗК остар. — Общ съюз на българските зе- меделски кооперации. ОС ВДА — Общо събрание на Върховния дър- жавен арбитраж. ОСГК [б-се -ге-ка] — Общо събрание на граж- данските колегии (прн Върховния съд). ОСГО [б-се-ге-б] — Общо събрание на граж- данските отделения. ОСГП [б-се -ге-пе] — Обединение на свобод- ните германски профсъюзи (в Германската демократична република). ОСЖД [ö-се-же-де], рус. ОСЖД (Организация сотрудничества железшях дорог) — Органи- зация за сътрудничество в областта на же- лезопътното дело (Обединение на транспорт- ните администрации-на социалистическите страни,) ССЗК [б-се -зе -ка], ж., и (разг.) ср. (член. -то) — Опитна станция за зеленчукови кул- тури. оейк [оенк] —Окръжен съвет за изкуство и култура. ОСКК [б-се-ка -ка] — Окръжен санаториално- курортен комплекс. ОСКК |д-се-ка-ка] — Окръжна станция по кръвопреливане и кръводаряване. ОСЯ [б-се-ел] — Организация на свободо- мислещите и левите (в Исландия). ОСЛП [б-сс -ле-пе] — Организация за сътруд- ничество в лагерната промишленост (Между- народна организация на социалистическите страни). ОСМА [бема] — Окръжна станция на млади- те агробиолози. ОСМО [бемо], ж. и ср. — Обединена строител- но-монтажна организация. ОСНАА [бенаа] — Организация за солидар- ност на народите от Азия и Африка. ОСНААЛ [беваал] — Организация за соли- дарност на народите от Азия, Африка и Латинска Америка. ОСНК [б-се-н₽-ка] — Общо събрание на нака- зател итр колегии.
[ 13i ОУМ ОСНП [ö-се -не-пе] — Общокитайско събрание на народните представители. ОСНС [о-се -не-се], истор. — Общ студентски народен съюз. ОСО [осо], ср. (разг., член, -то) — Окръжна строителна организация. Осоавиахйм м., остар., рус. Осоавиахим (Об- щество содействия обороне и авиационно- химическому строительству СССР) — Обще- ство за съдействие на отбраната, авиацион- ното и химическото строителство в СССР (1927—1948). ОСОЛ — Опитна станция по овощарство и ло- зарство. ОСОТТ — Окръжен съвет по организация на тех ническото творчество. ОСП [о-се -пе] — Обединена селска партия (в Полша). ОСП [о-се-пе] — Обединена социалистическа партия (във Франция). ОСП [ö-се -пе], ср. (разг., член, -то) — Обеди- нено стопанско предприятие. ОСП [о-се -пе] — Окръжна стоматологична по- ликлиника. ОСП [ö-се -пе], ср. (разг., член, -то) — Окръж- но стопанско предприятие. ОСЛЗ [ö-се-пе-зе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Опитна станция по поливно земеделие. ОСПП [ö-се-пе-пе], рус., ОСПП (Организация сотрудничества в области подшипниковой промншленности) — Организация за съ- трудничество в лагерната промишленост; вж. ОСЛП. ОСПС [о-се -пе-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Окръжен съвет на професионалните съюзи. ОСС [о-се -се] — Организация за сътрудниче- ство на социалистическите страни в съобще- нията. ОСС, англ. OSS; Office of Strategie Services) — Служба за изпълнение на стратегически за- дачи (в САЩ). ОССС — Опитна станция по селекция и семе- производство. остар. леке. — остаряла дума или значение. ОСУ [осу] — Общостроително управление. ОСУ [осу] — Окръжно статистическо управле- ние. ОСУ [осу] — Окръжно строително управление. ОСУ [осу], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Орга- низация и системи на управлението (отдел). ОСЦЖ [о-се -це-же] — Окръжен селекционен център по животновъдство. ОСШ (—) [ö-се-ше], рус, ОСШ (Опрмскнватель на самоходное шасси) — Самоходна пръ- скачка (напр.: ОСШ-15). ОТ (—) [о-тс] — Отделител на течност (напр.: ОТ-200). ОТ — Охрана на труда. ОТБ [о-тс-бе]. м . н (разг.) ср. (член, -то) — Отдел „Техническа безопасност“. ОТВД есен. — Океански театър на военните действия. ОТЗ [о-те-зе] — Отговорник „Търговска зала“, отвл. съгц. грам. — отвлечено съществително. отгл. същ. грам. —отглаголно съществително. отг. ред. — отговорен редактор. отд. — отдел. ОТИ [ö-те-й], мн. — Общи технически изи- сквания. ОТК [ö-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Отдел „Технически контрол“. ОТКЗС [ö-те-ке-зе-се], остар. —Обединено трудово-кооперативно земеделско стопан- ство. ОТКК [ö-те-ка -ка], м. и (разг.) ср. (член, -то)— Отдел „Технически и качествен контрол“. ОТМ.Т [ö-те-ме-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Образцов техникум по механотехника. ОТН [ö-те-не] — Обединение на Тогоанския народ. ОТН остар. — Отделение за технически нау- ки (при Българската академия на науките), ОТН [ö-те-не], мн. — Отраслови технически норми (стандартизационни документи). относ. мест. грам. — относително местоиме- н ие. отн. т. — относително тегло. ОТП [ö-те-пе], ср. (разг., член, -то, мн, -та) — Окръжно търговско предприятие. ОТП [ö-те-пе], Л. и (разг.) ср. (член, -то)— Отдел „Технически прогрес“. ОТПК [ö-те-пе-ка] — Обединена трудово-про- изводителна кооперация. ОТРЗ [о-те-ре-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Организация на труда и работната запла- та (отдел). отриц. — отрицание. отриц. мест. грам. — отрицателно местоиме- ние. ОТТ [6-те-те] — Организация »на техническото творчество. ' ОТТБ [ö-те-те-бе], м. и (разг.), ср. (член, -то)— Охрана на труда й техническа безопас- ност (отдел). ОУ [о-у] — Оздравително училище. ОУ [о-у] — Окръжно управление. Д ОУ на МВР. ОУ (—) [ö-$J — Универсален обтегач (напр.: ОУ-16, ОУ-32). ОУ (—) [о-у], рус. ОУ (Огнетушитель угле- кислотньш) — Въгледвуокисен пожарога- сител (напр.: ОУ-2). ОУД — Общи условия за доставка (между организации на страните — членки на Съ- вета за икономическа взаимопомощ). ОУДСВ — Общи условия за доставка на стоки за внос. фУДСИ — Общи условия за доставка на стоки за износ. ОУД СИВ — Общи условия за доставка на стоки между организации на страните — членки на Съвета за икономическа взаимо- помощ (Международен нормативен акт). ОУМ — Общи условия за монтаж (свързани с доставката на машини и съоръжения меж- ду организации на страните — членки на Съвета за икономическа взаимопомощ).
132 ОУНГ ОУНГ [ö-у-не-ге], прил., мед. — Очен — ушен — носен — гърлен. Д ОУНГ болесГпи. ОУНЗ — Образователно училище за невро- тични заболяваикя. ОУП _ Окръжно управление на пътищата; опу. ОУС — Окръжно управление на съобщенията. ОУСИВ — Общи условия на Съвета за иконо- мическа взаимопомощ. ОУТО — Общи условия за техническо об- служване (на машини, съоръжения и други изделия, доставяни между организации на страните — членки на Съвета за икономи- ческа взаимопомощ). ОФ [о-фе] и [сфе], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Отечествен фронт. ОФ [ö-фе], прил. — Отечественофронтовски. А ОФ организация. ОФАБ [сфаб], воен. —Осколочно-фугасна авиа- ционна бомба. ОФГ (—) [о-еф-ге], воен. — Осколочно-фугас- на граната (напр.: ОФГ-462). ОФЗТ [ö-фе-зе -те]. воен. — Осколочно-фугас- ио-запалително-трасираш. снаряд. ОФИП [офйп] —Обща федерация на иракски- те профсъюзи. ОФИПН остар. —Отделение за философски, икономически и правни науки (при Бъл- гарската академия на науките). ОФО — Организационно-финансова отчетност- ОФП [о-фе-пе] — Обща физическа подготов. ка. ОФС [ö-фе-се], л*. и (разг.) ср. {член, -то) — Отдел „Финансово-счетоводен“. ОФСК [ö-фе-се-ка]—Окръжна футболно-съдий- ска колегия. ОФТР — Отделение за физикална терапия и рехабилитация. ОХ — Обществено хранене. ОХЕИ [охей] — Окръжен хигиенно-епидемио- логичен институт, ОХИ [охи] — Обща художествена изложба. ÖXH остар.. — Отделение за химически нау- ки (при Българската академия на нау- ките). ОХТ [о-хе-те] — Органична химическа техно- логия. ОЦ [ö-це] — Отоплителна централа. ОЦАД — Организация на централните аме- рикански държави (Гватемала, Хонду- рас, Коста-Рика, Никарагуа и Салвадор). ОЦЗ [ö-це-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Оловно-цинков завод. ОЦК [о-це-ка] — Оловно-цинков комбинат. ОЦНТИИ — Отраслов център за научно-тех^ ническа и икономическа информация. п П (-) [пе] - П анеловоз (напр.: П-10, П-16). П (—) [пе] — Перфораторна машина (напр.: П -80 —5, П 80-6Г П — В емблемата на Държавно стопанско обединение „Пирин“. П — Пловдив (в регистрационните номера на моторни превозни средства от Пловдив и Пловдивски окръг); Пд. Д П25—30 . П (—) [пе] — Тракторен плуг (напр.: П-148, П-5-35). П — „Поглед1* (вестник). П — Показател за плътност на застрояване. П — „Полет“ (вестник). П (_) [пе] — Смукателна и нагнетателна помпа (напр. : П-1). П [пе], прил., техн. — Пропорционален. Д П регулатор. П (—) [пе] — Противопаразитна смеска за птици (напр.: П-2, П-З). п. грам. — падеж; пад. п — пико. . . (десетична представка към из- мерителни единици, напр.: пф— пикофарад). п. физ. — поаз (единица за измерване на динамичен вискозитет), (след цифра). П. грам. — предложен падеж; предл. ПА (-) [пе-а] — Автоматична поилка (напр.: ПА-1). ПА (—) [пе-а] — Азбучно-цифрова перфоратор- на машина (напр.: ПА-80-2). ПА хим. — Полиамид. ПА [пе-а], воен. — Преден авионасочвач. ПА ]пе-а], хим., лат. ра (рго analysi) — Про анализ, предназначен за аналитична ра- бота, съвсем чист (означение за чистота на химикал). ПАА [паз], ас. и м., англ. PAA (Pan-American World Airways) — Американска авиоком- пания „Пан Американ“; ПАНАМ. ПАА хим. — Полиакриламид. ПАБ воен. — Пермскопична артилерийска бу- сола. ПАБ есен. — Подвижна арменска база. ПАБ [паб], транса. — Полуавтоматична бло- кировка. ПАВ хим. — Повърхностно активно веще- ство. ПАВ хим. — П оливинилов алкохол. ПАВЕЦ [павец], ж. и м . {член, -ът, -а)— Пом- пено-акумулираща водноелектрическа цен- трала. ПАГ [паг], воен. — Полкова артилерийска група. лад. грам. — падеж; п. ПАЕхп.ч. — Полиамидепкхлорхидринова смо- ла. ПАЗ [паз], воен. — Противоатомна защита. ПАЗ [паз], рус. ПАЗ (Павловскин автобуеннй завод имени Л. А . Ж Данова) 1. ПавлоЕСКи автобусен завод.
133 ПВГФ-С 2. В Марката на автомобили, произведени от този завод (напр.: ПАЗ-651). ПАИГК [пайк], фр. Р. А. I. G. С. (Parti afri- cain pour I’independance de la Guinee „por- tugaise“ et des lies du Cap Vert) — Афри- канска партия за независимост на Гвинея (Бисау) и островите Зелени нос. ПАК — Полиакрил, ПАК [пак], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) — Промишлено-аграрен комплекс. Пакистан л., англ. Pakistan (Punjab; Afghan border States; Kashmir, Sind, Baluchistan) — Държава в Южна Азия, състояща се от об- ластите: Пенджаб, Афгански погранични пле- мена, Кашмир, Синд, Белуджистаи. — Произв.: пакистанец, пакистански, палеогр. — палеографичен. лалеогр. — палеография. палеонт. — палеонтологичен. палеонт. — палеонтология. ПАМ [пам], електр. t радиотехн. — Полюсно- амплитудна модулация. ПАМ хим. — Пиридиналдоксиметилйодид. Памукотекс л.— Памуко-текс1илна промишле- ност (Стопански комбинат за производство на памучни прежди и тъкани). ПАН [пан], пол. PAN (Polska Akaaemia Nauk)— Полска академия на науките. ПАНАМ [пан-ам], ж. и м., англ. Рап-Ат (Pan-American World Airways) — Амери- канска авиокомпания „Пан Американ“; ПАА. ПАН ЕР [пан-ер], ас. и м., англ. PÄNAIR (Pan-American World Airways) — Панаме- рикански въздушни линии. ПАО [пао] — Промишлено-аграрно обедине- ние. Д ПАО „Българска захар*. ПАП [пап] — Партия за африканско прегру- пиране (в Горна Волта). ПАП [пап], пол. PAP (Polska Agencjä Pra- sowa) — Полска агенция по печата. парб соен. — Подвижен автомобилен ремонтен батальон. ПАРЗ есен. — Подвижен авторемонтен за- вод. Паркстрой м., остар. — Предприятие за стро- ителство и поддържане на паркове и гра- дини. парсек м., астрон., нея. PaTsec (Parallaxen- sekund'fc) — Паралакс-секунда (единица за измерване на космически разстояния); пс. парт. . . — Партиен (като първа съставна част на сложносъкратеян думи, напр.: парторг, партбилет). партбилН .и. — Партиен билет. Партиздат л. — Партийно издателство, партком, член, -ът, -а, — Партиен комитет; ПК. пйрторг, член, -ът, -а, мн. -зн, м. — Партиен организатор. партсекретар л. — Партиен секретар. ПАСВ [па-се-ве] — Партия на арабското со- циалистическо възраждане. ПАСК хим. — Параамикосалицилова кисели- на. ПАТ — Полски автомобилен транспорт. ПАТ [пат], м. (член, -ът, -а) и ср. —Предприя- тие за автоматика и телемеханика. ПАТ [пат], ас. и м. . англ. РАТ (Pacific Air Transport)—Тихоокеански въздушни линии (авиокомпания на САЩ). ПАУ (—) [пау] — Улей на автопоилка (напр.: ПАУ-2). ПАФТ — Панамериканска федерация на тру- да. ПБ [пе-бе] — Партийно бюро. ПБ [пе-бе] — Печатна база. ПБ [пе-бе] — Политическо бюро (Ръководен орган на Централния комитет на Българ- ската комунистическа партия); вж. Полит- бюро. ПБ [пе-бе], електрон. — Предавателен блок. ПБ хим. — Пропан-бутан. пб воен. — Пехотен батальон. ПБГТО [пе-бе-ге-те-ö] — „Пионер, бъди го- тов за труд и отбрана“ (Републикански физ- културен комплекс за пионери). ПБЛР воен. — Подвижна болница за леко ранени. ПБМА хим. — Полибутилметакрилат. ПБМУ [пе-бе-ме-у] — Предприятие за би- тови и метални услуги. ПБМФ [пе-бе-ме-фе] — Параходство „Българ- ски морски флот“. ПБП [пе-бе-пе] — Предприятие за бутилиране на пиво. ПБП [пе-бе-пе] —Прогресивна бюргерска пар- тия (в Лихтенщайн). ПБПЗА воен. — Правилник за бойна подго- товка на земната артилерия. пбр воен. — Пехотна бригада. ПБРП [пе-бе-ре-пе] — Параходство „Българ- ско речно плаване“. ПБС (—) [пе-бе-ес] — Помпа бутална за смазване (напр.: ПБС-1). ПБСП[пе-бе-се -пе] — Партия на бирманската социалистическа програма. ПВ (—) [пе-ве] — Воргтннгтонова помпа (напр.; ПВ-3). ПВ — Правилник за вписванията. ПВ електр. — Инсталационен проводник е в и н ил итова изол ация. ПВ [пе-ве] — Производствени въпроси. А Заместник-директор по ПВ. ПВ [ne ue], агрон. — Пълна влагоемност на почвата. пв воен. — Парашутен взвод. п-в геогр. — полуостров (със собствено име). А п-в Флорида. ПВА (—) [пе-ве-ä] — Вакуумна помпа за автомобил (напр.: ПВА-1). ПВВ (—) [пе-ве-ве] — Вибрационна винтова преса (напр.: ПВВ-63). ПВВМ електр. — Проводник с вияилитова изолация във винилитова обвивка с мост- че. ПВГФ-С електр. — Проводник с виннли- това изолация, гъвкав, финожичен, сту- доустойчив.
пвд 134 ПВД (-) [пе-ве-де] — Приспособление за ва- росване на овощни дървета (налр.: ПВД-1, ПВД-2). пвд електр. — Проводник с внннлитова изо« лацня, двоен инсталационен. ПВДСК — Правилник за влогонабирането при Държавна спестовна каса. пвз [пе-ве-зе], ср. (разг., член, -то) — Пред- приятие „Вентилационни заготовки“. пвзо воен. — Подвижен въздушен загради- телен огън. пвк [пе-ве-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Пароснабдяване, водоснабдяване и кана- лизация (цех). ПВН (—) [пе-ве-ен] — Вентилаторна на- весна пръскачка (напр.: ПВН-6). пво [пе-ве-ö], ср. (разг., член, -то) — Про- тивовъздушна отбрана. ПВП (—) [пе-ве-пе] — Вентилаторна приказ- на пръскачка (напр.: ПВП „Перла“ 9). ПВРА-Т електр. — Високоволтов проводник за радиолектронна апаратура — тропическо изпълнение. ПВРГС — Правилник за водене регистрите по гражданското състояние. * ПВРД техн. — Правопоточен въздушнореак- тивен двигател; ПрВРД. пвс [пе-ве-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — п₽ ахововентилационна служба. ПВУ (—j [пе-ве-у] — Подвижна вентилацион- на уредба (напр.: ПВУ-3). ПВУ [пе-ве-у] — Предприятие за всестранни услуги. ПВФ [пе-ве-фе] —„Пострадали от войните и фашизма“ (трудово-производителна коопе- рация). ПВХ хим. — Поливинилхлорид; ПВЦ. ПВХО [пе-ве-хе-ö], ср. (разг., член, -то) — 1. Противовъздушна и химическа отбрана. 2. Учебна дисциплина по противовъздуш- на и химическа отбрана. Д Взех си ПВХО-то. 3. Учебник по тази дисциплина. Д Загубих си ПВХО-то . ПВЦ [пе-ве-це], лат. PVC (Polivinilchlorid) — 1. Хим. Поливинилхлорид; ПВХ. 2. м. и (разг.) ср. (член, -то)—Завод за по- ливинилхлорид. ПГ [пе-ге] — Политехническа гимназия. ПГ — Профсъюзна група; вж. профгрупа. ПГА [пе-ге-а] — Постоянна генерална асам- блея (на Националния олимпийски коми- тет) . ПГВ [пе-ге-ве], метал. — Производство го- рещо валцуване. ПГЕ [пе-ге-е] — Проблемна група по еко- логия. ПГМП [пе-ге-ме-пе] — Предприятие за гео- ложки и минни проучвания. ПГП Iне-гс-пе], мед. — Пределно годишно по.4тление (на радиоактивни вещества в дихателните органи). ПГс [пе-ге-се], ср. (разг., член, -то) — Про- мишлено и гражданско строителство (спе- циалност във виеше учебно заведение или отдел, сектор и др.). ПГТ (—) [пе-ге-те] — Помпа за гъсти течности (напр.: ПГТ-20). пд [пе-де], мед. — Падаща доза’(рентгенова доза при лечение). ПД — „Пиринско дело“ (вестник). ПД воен. — Преден дозор. ПД [пе-де], прил., техн. — Пропорционално- диференциален. Д ПД регулатор. ПД (—) [пе-де] — Пусков двигател (напр.: ПД-Ю, Г1Д-ЮМ). пд [пе-де], воен. — Пехотна дивизия. Пд — Пловдив (в регистрационните номера на моторни превозни средства от Пловдив и Пловдивски окръг); П. Д Пд 30—56. ПДА (—) [пе-де-ä] — Подвижен доилен апа- рат (напр.: ПДА-1). ПДА електр. — Проводник, изолиран с дел- та-азбестова изолация. пдб воен. — Парашутнодесантен батальон, пдв воен. — Парашутнодесантен взвод, пдд [ пе-де-де] — Партия на демократическо- то действие (в Малайзия). пдд [пе-де-де] — Португалско демократично движение. ПДД [пе-де-де], мед. — Пределно допустима доза (на радиоактивно облъчване). ПДД [пе-де-де], мед. — Процентно дълбо- ка доза (рентгенова доза при лечение). ПДИ (—) (пе-де-й] — Полустационарна дъж- довална инсталация (напр.: ПДИ-20). ПДИ [пе-де-й] — Правилник за държавните имоти. ПДК [ne-де-ка], мед. — Пределно допусти- ма концентрация (на вредно вещество). ПДК — Профсъюзен дом на културата. • ПДМвоен.— Прибор за дегазация на местност. ПДО [пе-де-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Планово-диспечерски отдел. ПДО воен. — Противодесантна отбрана. ПДОСМ — Предприятие за добив и обработка на скални материали. ПДП [пе-де-пе] — Пакистанска демократич- на партия. ПДП [пе-де-пе], мед. — Пределно допустимо постъпление (на радиоактивни вещества в организма). ПДП [пе-де-пе] -Прогресивно-демократическа партия (в Аржентина). пдп воен. — Парашутнодесантен полк, пдр воен. — Парашуткодесантна рота. ПДС [пе-де-се] — Партия на демократическия социализъм (в Япония). ПДС [пе-де-се], мед. — Пределно допустимо съдържание (на радиоактивни вещества в орган изма). ПДС [ле -де-се], воен. — Противодимна смес. ПДСО — Правилник за държавните стопан- . скн организации. ПДУ (—) [пе-де-^] — Пожарогасителна Ди- мова уредба (напр.: ПДУ-2, ПДУ-3).
135 ПИГАП ПДУ воен. — Приставка за дистанционно уп- равление. ПДУП — Правилник за движението по улици- те и пътищата. ПДФ [пе-де-фе] — Портативна днфузионна фо- толаборатория. Пе (-) [пе]. рус. ПЕ (Петляков) — 1. В марката на самолети, конструирани от В. М. Петляков (напр.: Пе-2). 2. м. Самолет, конструиран от В.М. Петля- ков. ПЕВН техн.— Полиетилен—високо налягане. ПЕГ хим. — Полиетилен-гликол. ПЕГ мед. — Противоепидемична група, пед. — педагогика; педаг. пед. — педагогически; педаг. педаг. — педагогика; пед. педаг. — педагогически; пед. педвуз, член, -ът, -а, мн. -ове, м., рус. педвуз (Педагогпческое вмсшее учебное заведе- ние) — Педагогическо виеше учебно заве- дение. ПЕК строиш. — Преместваем едропанелен ко- фраж (метод в строителството). ПЕКС (—) [пекс] — Портативен електрокар- дноскоп (напр.: ПЕКС-01). ПЕН-клуб [пен-клуб], .и., англ. PEN-Club (Poets-essayists - novelists Club) — Клуб на поети, есеисти, новелисти (Международна организация на писателите). ПЕНИ техн.—Полиетилен—ниско налягане. ПЕП (—) [пеп], биохим. — Пектолитичен ен- зимен препарат (напр.: ПЕП-72). ПЕП (—) [пеп] — Плоча електрическа за печене (напр.: ПЕП-1). ПЕР — Партия на единството и развитието (а Индонезия). период. — периодичен, перс. — персийски. Пер. сп, библ. — Периодическо списание. ПЕРТ [перт], техн., англ. PERT (Program Evaluation and Review Technique) — Про- грама за оценка и технически преглед (Система за мрежово планиране н управ- ление). перуан. — перуански. ПЕС (—) [пес] — Електрическа секционна лекарка (напр.: ПЕС-2, ПЕС-З)*. ПЕС [пес] — Приливна електростанция. пес. — песен. пет. — петък. Петробраз м. и »с., порт. PETROBRAS (Petroleo Brasileiro) — Национална петрол- на компания на Бразилия. ПЕЦ [neu] —■ Приливна електрическа цен- трала. печ. —печатарство; вж. печат, леч. — печатарски; вж. печат, печат. — печатарски. печат. — печатарство. пещ. геогр. — пещера. Пещоремонт м. — Държавно предприятие за извършване на ремонт на индустриални пещи. Пещострой м.—Монтажно управление за строителство на пещи. ПЖ [пе-же], рус. ПЖ (Паровично-жирнне) — Тлъсти въглища. ПЖИ [пе-же-й], лг. и (разг.) ср. (член, -то) — Полувисш железопътен институт. • пжпб воен. — Постови железопътен батальон, пжпп соен. — Постови железопътен полк. ПЖС [пе-же-се] — Племенно животновъдно стопанство. ПЖС [пе-же-се], ср. (разг., член, -то) — Пътно и железопътно строителство (специалност във виеше учебно заведение или отдел, сектор и др.) . ПЗ [пе-зе] — Пивоварен завод. ПЗ (—) [пе-зе] — Подкопвач за зеленчуци (напр.: ПЗ-1,2). ПЗ електр. — Звънчев проводник. Пз — Пазарджик (в регистрационните номера на моторни превозни средства от Пазар- джик и Пазарджишки окръг). А Пз 17—16 . пз физ. — пиеза (единица за измерване на ме- ханично напрежение и налягане), (след цифра). ПЗДА — Правилник за приложение на За- кона за държавния арбитраж; ПравЗДА, ПрЗДА. ППЗДА. ПЗДК — Правилник за приложение на За- кона за държавен контрол. ПЗК воен. — Подводна защита на кораба. ПЗО [пе-зе -ö], воен. — Подвижен заграднте- лен огън. ПЗП [пе-зе -пе] — Преса за заварка на пласт- маса. ПЗПАК — Плодово-зеленчуков промишлено- аграрен комплекс. ПЗС [пе-зе-се] — Пламъкозащитно средство. ПЗС воен. — Полева зарядна станция. ПЗУ [ле-зе-у], електрон. — Постоянно за- помнящо устройство. ПЗУ [пе-зе-у], електр. — Първично захран- ващо устройство. ПИ (—) [пе-й] — Индукционна тигелна пещ за топене на метали (напр.: ПИ 1-400). ПИ [пе-й], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Пла- ново-икономически (отдел). ПИ — В емблемата на Държавно стопанско обединение „Пластмасови изделия“. ПИ — Предизбирач (в автоматична телефон- на централа). ПИ [пи], прил., техн. — Пропорционално- интегрален. Д ПИ регулатор. ПИА [нйа] — Парагвайска информационна агенция (действуваща в емиграция). ПИБАК [пибак], англ. PIBAC (Permanent International Bureau of Analitical Chemi- stry) — Постоянно международно бюро aa аналитична химия. ПИВ — Правилник аа взаимно използуване на вагоните. ПИГ — Подводна инженерна група. ПИГАП’74 [пигап] — Програма за изследване на глобалните атмосферни процеси (нау- чен експеримент, организиран през 1974
пид 136 г, по решение яа световната служба за врем ето). ПИД [пид] — Пламъчно-йоннзационен детек- тор. ПИД [пид], прал., техн. — Пропорцнонално- ннтегрално-диференцнален. А ПИД ре- гулатор. ПИДЕ [пйде], порт. Р. I . D . Е . (Policia In- ternationale de Defesa do Estado) — Порту- галска политическа полиция. ПИЕС — Проектантски институт по електро- техническо строителство. ПИК воен. — Правилник за излитане и ка- цане. ПИКАА, англ. PICAA (Permanent Internatio- nal Committee of Agricultural Associations) — Постоянен международен комитет на сел- скостопанските асоциации. ПИК Ген. к, англ. PICGenC (Permanent International Committee for Genetic Con- gresses) — Постоянен международен коми- тет за конгреси по генетика; вж. ПИКГК- ПИКГК, англ. PICGC (Permanent Internatio- nal Committee for Genetic Congresses) — Постоянен международен комитет за кон- греси по генетика. ПИКП [пй-ка -пе] — Паралелна индийска ко- мунистическа партия. ПИКУТП. англ . PICUTP (Permanent Inter- national Committee of Underground Town Planning) — Постоянен международен ко- митет за подземно градоустройство;КПИУС. ПИМ [пим] — Перфокартна изчислителна ма- шина. ПИМ [пим], техн. — Предохранително-изпъл- нителен механизъм. ПИН електр. — Порцеланов носещ изолатор. ПИНМ — Планово изграждане на населените места. А Зако