Author: Крумова-Цветкова Л. Чоролеева М. Холиолчев Х.
Tags: български език речник
ISBN: 954-8793-43-1
Year: 2003
Text
EMAC
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
А-Я
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
РЕЧНИК
НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
Автори:
Лилия Крумова-Цветкова
Мария Чоролеева
Христо Холиолчев
ИК ЕМАС
София, 2003
Българска академия на науките -
Институт за български език
Лилия Крумова-Цветкова
Мария Георгиева Чоролеева
Христо Стефанов Холиолчев
РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
© ИК „Емас“, 2003
Всички права запазени
ISBN 954-8793-43-1
5
ПРЕДГОВОР
Създаването на езикови съкращения (абревиатури) има извънредно
широко разпространение в много езици и е един от продуктивните начи¬
ни за попълване на речниковия състав. Затрудненията, свързани с упо¬
требата и с разшифроването им, т. е. с разкриването на тяхното значение,
пораждат необходимостта от систематизираното им представяне в спе¬
циални „тълковни“ речници, съставени по определени лексикографски
правила. Първият по-значителен опит за задоволяване на тези нужди за
българския език е изработеният от Б. Дамянов „Кратък речник на най-
употребяваните съкращения в българския език“ (София, 1965),
съдържащ 2281 съкратени единици. В началото на 80-те години, след
теоретично изследване на въпросите на абревиацията, бе изработен и
издаден „Речник на съкращенията в българския език“ (София, 1983) от
Л. Крумова и М. Чоролеева, включващ над 10,000 съкращения. В него
различните видове съкращения са представени със своите разгърнати
съответствия, особености, форми и нормативни изисквания за употреба.
Образуването на съкращения е закономерно явление в съвременни¬
те книжовни езици, което подлежи на регулиране и подчиня ване на нор¬
мите на тези езици. Оттук и двойната задача на Речника на съкращенията
- а) да ги представя лексикографски, е разкриване на тяхното съдържа¬
ние и б) да бъде помагало за нормативната употреба на абревиатурите с
оглед на техния правопис и правоговор.
Сегашният „Речник на съкращенията в българския език“, който се
съставя на основата на издадения от ] 983 г., представя систематизирано
различните типове съкращения и включва общо 15 300 съкратени
единици, от които няколко хиляди нови абревиатури, възникнали през
последните 20 години, при съвременните икономически, обществено-
политически и културни условия. Всред тях са и съкращения, които са
свързани с международния обмен в стопанската, политическата, военна¬
та и културната област. На предно място в това отношение трябва да се
посочат терминологични иновации и попълнения, свързани с перспекти¬
вите за наше участие в големи европейски и световни международни
обединения като Европейския съюз и НАТО. Авторите на новия речник
6
имат при това ясното съзнание, че пълно, т. е. изчерпателно отразяване
на съкращенията (някои от които иматоказионален. временен характер)
е практически невъзможно. Освен това стремежът на авторите е бил да
се съберат, но и подберат преди всичко абревиатури, представляващи
по-широк обществен интерес, така че Речникът да бъде справочник и
помагало на широките среди от нашата общественост. Оттук следва, че
тясноспецпал ни съкращения на термини от различни социално и профе¬
сионално ограничени сектори на обществения живот остават вън от об¬
хвата на този речник и би следвало да намерят място в отделни тематич¬
но специализирани абревиатурни речници. Остарели понастоящем съкра¬
щения, които са били активни по-рано и са били включени в Речника от
1983 г., присъстват и в новия речник, като по този начин той задоволява
нуждите за разшифроване и на тези съкращения при четене на по-стара
литература.
Материалът за предлагания речник е ексцерпиран от най-разнооб¬
разни източници, всред които, естествено, българските периодични из¬
дания, електронните медии, телефонни указатели, браншови списъци
(регистри), научна и научно-популярна литература, художествена лите¬
ратура, енциклопедии, речници, справочници, реклами, плакати, търгов¬
ски съобщения и обяви и т.н.
Въпросите за същността на абревиацията като начин на словообра¬
зуване, за характерните свойства и особености на съкращенията, за при¬
способяването и преминаването на част от тях към системата на лекси¬
калните единици, за подчиняването на тяхната употреба на книжовната
норма и т.н. са разработени от Л. Крумова и М. Чоролеева в моногра-
фичното изследване „Съкращаването и съкращенията в българския език“
(София, 1982), което остава актуално и към днешна дата. Анализите и
изводите от това изследване са в основата на теоретичния увод и опреде¬
лят принципите на изработване на предлагания нов Речник на съкраще¬
нията в българския език.
Работата по изработването на Речника е разпределена между тримата
автори както следва: Основната част от новите съкращения са събрани от
ст.н.с. Хр. Холиолчев; статиите от А до Л са окончателно обработени и
редактирани от ст.н.с. д-р Мария Чоролеева; статиите от М до Я са оконча¬
7
телно обработени и редактирани от ст. н. с. д-р Лилия Крумова-Цветкова.
Изказваме благодарност на Генералния щаб на Българската армия и
на Военната академия „Г.С. Раковски“ за оказаното ни съдействие за съби¬
рането на новите военни съкращения, свързани с присъединяването ни
към НАТО.
Всички критични бележки, предложения и препоръки, отправени
във връзка с Речника на съкращенията, ще бъдат приети с благодарност.
От авторите
8
УВОД
Образуването на различни по вид съкращения, обикновено нари¬
чано абревиация (съкращаване), е присъщо на всички съвремен¬
ни езици. В това явление може би най-силно се проявява общността в
тяхното развитие, изразяваща се в наличието на голям междунаро¬
ден фонд съкращения и в еднаквост на начините и моделите за създа¬
ване на съкращенията. Все пак във всеки език абревиацията се ха¬
рактеризира и със свои специфични особености, което налага да се
изследва явлението както в отделните езици, така и съпоставително.
Образуването на съкращения не е еднакво характерно за цялата
система на националния език, в която се включват: книжовен език,
разговорен език, диалекти. Абревиацията е присъща на книжовните
езици. Създавани в системата на книжовния език, съкращенията по¬
стоянно проникват и се утвърждават и в разговорния език, а по-на-
татък частично преминават и в говора на лица, носители на един или
друг диалект. Принадлежността на абревиацията към явленията,
характерни за книжовните езици, отсъствието на диалектни навици
по отношение на съкращенията улеснява създаването и особено спаз¬
ването на нормите за тяхното образуване и употреба.
Обикновено се изтъква, че създаването и използването на съкра¬
щения е характерно за съвременното езиково състояние. Всъщност
това явление съществува още в древните езици, например в старо¬
гръцки и латински, а първите съкращения, използвани в българския
език, откриваме в старобългарските паметници. Като особено акти¬
вен процес на образуване на думи-съкращения обаче абревиацията
се налага през 50-те, 60-те години на XX в. Причините са различни:
външно влияние, вследствие засилване на международните контак¬
ти. вътрешноезикова тенденция към икономия на езиковите сред¬
ства при изразяване на все по-богата информация, извънезикови об¬
стоятелства-създаване на голям брой партии, организации, предпри¬
ятия, фирми и под., които обикновено са с многословни названия. Вся¬
ка по-радикална промяна в общественополитическия живот води до
активизиране на абревиацията, поради възникване на необходимост
9
от назовавано на нови формирования. Усилено образуване и използ¬
ване на съкращения е характерно за промените, настъпили след т.нар.
социалистическа революция през 1944г., присъщо е и за най-новото
време на демократични промени.
Съкращенията се образуват от части от думи или словосъчета¬
ния по определен модел. Те се разделят на различни видове според
начина на образуване и употреба. Общоприето е деленето на съкра¬
щенията на два основни типа - графически и лексикални-
в зависимост от това, дали се използват само в писмена или в писмена
и говорима реч.
1. Графическите съкращения са присъщи на писмената реч,
напр. с. - страница, м - метър, мин. - министър. Те не са думи, а
условни знаци, които заместват пълните наименования в писмото. Не
се разглеждат като съкращения условни означения на понятия, които
напълно се различават от техните названия, напр.: А - название на
сорт царевица.
2. Лексикалните съкращения са езикови единици - съкратени
съответствия на сложни названия, използвани както в писмена, така
и в устна реч. За разлика от графическите съкращения те имат само¬
стоятелни граматични и лексикални признаци, свое произношение и
често - граматически форми. Като единици на езика те се използват
и за образуване на нови думи. В зависимост от начина на създаване
лексикалните съкращения се разделят най-общо на следните видове:
а) О т с е ч е н и дум и: със съкратена крайна част - спец от
специалист, рок - рокендрол, стерео - стереоскопичен; с отсечена
начална част - кола от кока-кола.
б) И н и ци а л н и съкращения: буквени - образувани от
първите букви на сложното название, напр. БДЖ ~ Български държав¬
ни железници, МВФ - Международен валутен фонд; звуков и -
образувани от първите букви на пълното название, като при четене
се произнасят съответните звукове, т. е. те се изговарят както всички
обикновени думи, напр.: БАН -Българска академия на науките (про¬
изнася се [бан]); звуков о-б у к ве н и - образувани от първите букви
на съставките на съответното пълно название, но произношението
10
им е съчетание от названията на буквите и звуковете на някои от
буквите, напр.: НСБОП - Национална служба за борба с организира¬
ната престъпност (произнася се [нё-се-боп]).
в) Г рупови съкращения: части чносъкратен и-
образувани от началната част на един или повече компоненти и цял
компонент (цяла дума) от разгърнатото словосъчетание, напр.: мед¬
сестра от медицинска сестра, евросътрудничество от европейско
сътрудничество; сложносъкратен и - образувани от началните
части на отделните съставки на сложното название, напр.: Спорт-
пром от Спортна промишленост, Елка от електронен калкулатор; т е-
л е с к о п и ч н и думи- образувани от началната част на първия
компонент и крайната част на втория компонент на разгърнатото
словосъчетание, напр.: лишим - моторизиран хотел, бионика - биоло¬
гия и електроника.
г) Смесени съкращения - създадени чрез едновременно
използване на части от думи и инициалите на други, напр.: самбо -
самозащита без оръжие, НИИЧЕРМЕТ - Научноизследователски
институт по черна металургия.
КАК ПРАВИЛНО ДА СЕ
ИЗПОЛЗВАТ СЪКРАЩЕНИЯТА
Може би няма друго явление в областта на езика, което да е
предизвикало толкова различни и противоречиви мнения. От една
страна, горещите привърженици на „новите“ и „модерни“ лексикални
единици „обогатяват“ непрекъснато езика с причудливи и ненужни
съкращения, от друга страна, крайните отрицатели на това явление
виждат в съкращенията само изкуствени и неясни образувания, кои¬
то грозят езика. Всъщност съществуват немалко аргументи както
за, така и против употребата на съкращения.
В днешното време на интензивно развитие на науката и техника¬
та, на космическите изследвания и кибернетиката, образуването и
използването на съкращения е закономерно езиково явление. Защо-
то бурните темпове на техническо развитие, огромното количество
информация изискват и максимален езиков синтез, особено в област-
та на терминологията, т.е. постигане на възможно най-стегнато и
икономично езиково общуване. Едва ли някой може да си представи
днес отстраняването на съкращения като БНБ, БТЛ, ДСК. Голям
брой съкращения са влезли трайно в общонародния речников фонд и
не се възприемат като изкуствено образувани и неподходящи езико¬
ви единици. Някои от тях, проникнали в езика ни от международната
лексика, като радар, лазер, телекс, самбо, найлон, мотел, бионика,
кортизон, изобщо не се осъзнават като съкращения. Несъмнено в
тези случаи абревиацията е допринесла за обогатяването на езика.
Безспорен факт е обаче, че има известни основания в много слу¬
чаи да се проявява негативно отношение към абревиацията. Често
при създаването и употребата на съкращения цари стихийност и без-
принципност. Съвсем не в духа на българския език се създават много
дълги и неблагозвучни съкращения като МЦПМИВ - Междунаро¬
ден център за проучване на малцинствата и интеркултурните взаимо¬
действия; НСРАОСЗД - Национална система за регистрация, анализ
и оценка на силни земни движения.
Прекомерното натрупване на съгласни в състава на такива съкра¬
щения затруднява оформянето им като цялостен звуков комплекс, прави
неудобно произнасянето им, поради което те си остават само графични
знаци. Нерядко отрицателното отношение към абревиацията се по¬
ражда от неяснотата, която внасят някои съкращения. Прекомерната
употреба на неутвърдени и неизвестни съкращения действително пра¬
ви речта неясна и затруднява възприемането на информацията.
Борбата за чистота на езика и висока езикова култура по отноше¬
ние на използването на съкращения се свежда, първо, до установява¬
не на степента, в която трябва да се използват съкращенията, тъй
като изцяло употребата им не може да се отрече и предотврати; вто¬
ро, до подчиняване образуването на съкращения на нормите на кни¬
жовния език, като се избягват стихийността и неправилността, и, тре¬
то, до правилна употреба на съкращенията, която не създава неясно¬
та и неразбиране.
Употребата на съкращения трябва да става при необходимост,
без излишни увлечения, само когато е нужен стегнат израз, за да се
I 2
избегнат ненужни повторения и излишно удължаване и претрупване
на фразата. Когато се употребяват в текст, неясните, нестанали об¬
щоизвестни съкращения трябва да се разшифроват-при първото им
използване е необходимо да се даде в скоби разгърнатото им съот¬
ветствие. Така употребата им няма да буди недоумение и объркване,
няма да затруднява възприемането на текста.
Особено важно е образуването и употребата на съкращения да се
извършва съобразно с нормите на книжовния български език. Това
означава да се установи правилен правопис и изговор на съкращени¬
ята и да се даде предпочитание на структурни типове, сходни по фор¬
ма и значение с обикновените думи.
При съкращенията и техните производни форми трябва да се спаз¬
ват следните правописни правила:
1. Груповите съкращения, които стоят много близо до думите от
естествения език, да се пишат с малки букви, а с първа главна буква
да се изписват собствените имена, напр.: автоборса, метеослужба,
Мобил тел, Спортпром.
2. При инициалните съкращения, с оглед на техните особености -
изкуствен начин на създаване, липса на цялостна оформеност и съще¬
временно тенденция в разговорния стил към превръщането им в нор¬
мални думи, да се установят два вида правопис:
а) В официален или номенклатурен текст инициалните съкраще¬
ния да се използват като неизменяеми думи, т. е. без производни гра¬
матични форми, като се пишат с главни букви.
б) В стилове, в които намира място разговорната реч (в художе¬
ствен, публицистичен, научнопопулярен), освен изписването с главни
букви да се допуска оформяне на инициални съкращения, станали
нарицателни имена, като нормални думи - с малки букви, напр.: вуз,
фиат, симка, вец, тец.
3. За граматичните форми на иницалните съкращения също така
се приемат два вида изписване;
а) Когато инициалните съкращения са изписани с главни букви,
след дефис се прибавят показателите за множествено число и члену¬
ване. напр.; ГУП-а, MBP-то, ПТУРС-а, ПТУРС-ове.
13
б) Когато съкращенията са оформени като нормални думи, тези
показатели се изписват слято, напр.: вецът, веца, всцове; вуз, вузът,
вуза, вузове.
При нормативния изговор на абревиатурите ръководни трябва да
бъдат следните принципи:
1. Произнасянето на съкращенията трябва да отговаря на право-
говорните норми в езика като цяло. Така например не се допуска
изговарянето на съкращения с редукция на гласните, докато съглас¬
ните от състава им при съответни условия се променят по звучност,
не се изговарят двойни съгласни и т. н.
2. Нормата да се изгражда в съответствие със съществуващата
традиция. Така например, когато някои съкращения са утвърдени,
възможно е да се приеме вече установеният им изговор, въпреки че
може да не съответства и дори да влиза в противоречие с норматив¬
ния изговор, с някои фонетични изисквания. Така в българския език
при изговора на инициалните съкращения компонентът К би трябва¬
ло да се произнася подобно на всички останали съгласни букви [ке],
както е при СБКМ [сё-бе-ке-мё] . В голяма част от съкращенията
обаче се е наложило и утвърдило произношение [ка], напр.: БЧК [бё-
че-Kà], ДСК [де-се-Kà], ВиК [вё-и-кй], поради което създаваните нови
съкращения в съответствие с традицията запазват това произноше¬
ние на съставния елемент, напр. НПК [нё-пе-ка]. В този случай едва
ли е уместно да се въведе нов изговор, който да влиза в противоречие
с установеното.
При използването на съкращения трябва да се предпочитат преди
всичко груповите съкращения и отсечените думи, тъй като те обик¬
новено са ясни по значение и стоят най-близо до обикновените лекси¬
кални единици. Инициалните съкращения трябва да се използват с
подбор, като се ограничава, доколкото е възможно, употребата на
тези от тях, които са дълги, неблагозвучни или труднопроизносими.
Отразяването на използваните в българския език съкращения в
Речника без специален подбор не означава, че се приема и препоръч¬
ва употребата на всички тези съкращения. Включването им е про¬
диктувано от необходимостта да се дадат разшифровките на среща-
14
щите се в текстове съкращения. Представянето на правописа и пра-
воговора на съкращенията ще допринесе за преодоляване на съще¬
ствуващата стихийност, непоследователност и неизясненост при упот¬
ребата на съкращенията и следователно ще съдейства за повишава¬
не на езиковата култура. Основното обаче, което трябва да се има
предвид, е, че съкращенията трябва да се използват умерено, само
при необходимост и при условие, че не правят речта неясна.
СЪСТАВ НА РЕЧНИКА
В Рс1гника са включени както лексикални, така и графически съкра¬
щения. Това е продиктувано, от една страна, от целта на Речника да
бъде помагало за разкриване значението, правописа, правоговора на
съкращенията и, от друга страна, от по-широкото разбиране на абре-
виацията като начин на образуване на различни типове съкращения.
Графическите съкращения са включени, доколкото е възможно
пълно, тъй като при тях особено често се срещат затруднения при
правописа. В Речника са отразени всички типове модели за образува¬
не на съкращения, без да е обхванато цялото богатство на съкратени
единици, съществуващи в езика. Представени са общоупотребявани¬
те съкращения и най-използваните съкращения в отделните области
на науката, производството и т. н. Включени са и някои от компонен¬
тите на сложносъкратени единици - първи или втори съставни части,
които обикновено имат по-голяма производителност.
От етимологична гледна точка съкращенията са нееднородна гру¬
па. Подобно на останалите лексикални единици от речниковия състав
на българския език те са домашни, заемки и калки.
Несъмнено най-голям интерес предизвикват възникналите на
българска почва съкратени единици. Това са преди всичко съкраще¬
ния, свързани с производството, техниката, образованието, админис¬
трацията (напр.: ЗММ, НОИ, УНСС, ВИАС, ДСК, СТУДА и т. н ).
Именно тези единици са най-активно употребявани в устната реч,
поради което имат в голямата си част установено произношение, а
тяхното пълнокръвно съществуване е довело при много от тях до
оформянето на граматически значения за род, число, членуване, до
I 5
промени в семантиката. Издирването на тези съкращения е извърше¬
но с преодоляване на немалко трудности, като са използвани най-
разнообразни писмени източници, както и информация, получена по
устен път. Този тип съкращения и техните особености са отразени в
Речника на съкращенията с възможната пълнота.
Друга голяма група, също представена твърде богато, е тази на
съкращенията, заети от други езици - английски, руски, френски и др.
Трябва да се посочи, че характерна особеност за системата на съкра¬
щенията във всички европейски езици е наличието на многочислена
група интернационални съкращения. Тъй като абревиацията е явле¬
ние, свързано преди всичко с научно-техническия и културния про¬
грес и обмен, с активния международен политически и икономически
живот, ясно е защо съкращенията представят една значителна част
от международната лексика. Ето защо включването на този тип аб¬
ревиатури в Речника бе наложително.
Немалко място в Речника заемат съкращенията-калки (напр.: ЕС,
ФРГ, ХДС, ХСС и др.), които представляват буквален превод на
български език на съответното чуждо съкращение. Това е всъщност
един вид създаване на нови съкратени единици на българска почва,
тъй като се превежда разгърнатата единица, а от нея след това се
образува съответно съкращение. Ето защо съкращенията от този
тип притежават особеностите на съкратените единици от първата
група.
Представени са съкращенията на измерителните единици, и то
съобразно с утвърдения от Държавната агенция по стандартизация и
метрология стандарт за единиците за физически величини, използва¬
ни в Република България. Той съдържа основните, допълнителните и
по-важните производни единици от Международната система изме¬
рителни единици (СИ), представките за образуване кратни на измери¬
телните единици, както и постоянно и временно допусканите единици,
непринадлежащи към СИ.
В Речника са отразени съкращенията, които са използвани в пери¬
ода от втората половина на XX в. и началото на XXI в. Съкращенията,
чиито реалии вече не съществуват или са получили нови названия, не
16
са отпаднали от състава на Речника, тъй като както вече беше посоче¬
но, една от целите му е да бъде справочник за значението на съкраще¬
нията при четене на литература (вестници, списания, публицистика,
справочници и др.) от посочения по-горе период. Обикновено не се от¬
белязва кои съкращения вече не се употребяват, както и с какви назва¬
ния, съкращения те са заменени, тъй като това би било задача на
енциклопедичен справочник, т. е. всяко съкращение се представя само
за себе си, без да се свързва със заместилите го във времето съкраще¬
ния. Особена група са съкращенията-историзми, назоваващи понятия
с историческо за нас значение - политически партии, революционни
организации и др. Те се отбелязват с бележка исшор. (историческо).
В Речника са представени в значителна пълнота съкращенията
от областта на военното дело.По посочената по-горе причина не са
отпаднали военните съкращения .използвани до деветдесетте години
на XX в. Специално внимание бе отделено на събирането и включва¬
нето в новия Речник на съкратените единици, свързани с реформата
в Българската армия. Отразени са основни съкращения, използвани
във военните структури на НАТО, което се налага от процеса на
присъединяване на България към Северноатлантическия съюз.
В Речника не се включват оказиокални съкращения, създадени
само за конкретен случай, напр. в учебници, научни трудове и др.,
използвани за пестене на място и за избягване на многобройни повто¬
рения, които не излизат извън границите на тази единична, индивиду¬
ална авторска употреба.
Не са включени и нетранслитерирани чужди съкращения, които
все пак се срещат по страниците особено на периодичната литерату¬
ра, тъй като целта е да се покажат приетите в българския език чужди
съкращения, а не механично пренесени с чужда графика съкратени
единици (като SEATO, SMS и др.).
Съкращенията, включени в Речника, могат да се обединят в след¬
ните тематични класове:
1. Наименования на държави, области, окръзи, селища.
2. Наименования на партии, организации - политически, синди¬
кални, младежки, различни движения, съюзи, обединения ит. н.
17
3. Наименования на различни органи на управлението, комитети,
съвети, дирекции, отдели и т. н.
4. Наименования на научноизследователски институти, учебни за¬
ведения, библиотеки, театри, музеи и др.
5. Наименования на промишлени и търговски предприятия, фир¬
ми, дружества, селскостопански обединения и др.
6. Означения на машини и механизми, прибори и др.
7. Съкратени означения на различни химически съединения, гео¬
ложки проби и др.
8. Означения на измерителни единици.
9. Съкратени названия из областта на военното дело и военната
наука.
10. Термини из областта на медицинската наука.
11. Термини из областта на електротехниката, електрониката,
автоматиката, радиотехниката и телевизионната техника, съобщи¬
телната техника.
12. Съкращения из областта на икономическите науки.
13. Наименования на вестници, списания и други периодични изда¬
ния.
14. Библиографски и библиотечни съкращения.
15. Общоупотребявани графически съкращения.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА
Съкращенията в Речника са подредени по азбучен ред. Това под¬
реждане улеснява читателя при откриването на съкращението, кое¬
то го интересува. При съкращенията-омоними най-напред се поста¬
вят лексикалните, а след това графическите съкращения, като под¬
реждането им става въз основа на азбучния ред на компонентите от
разгърнатото съответствие.
В Речника е отразено едно често срещано явление в абревиацията
- вариантността. Включени са варианти от различно естество - с
различие в мястото на съставките (СБЖ и СЖБ), с различна степен
на съкращаване (НИИЧМ и НИИЧЕРМЕТ), с различно графично
оформяне (МДС им. à. с.). Не се привеждат тези варианти на съкра¬
18
щенията, които противоречат на нормите на съвременния български
език, противоречат на приетите норми за правопис на съкращенията.
Напр. от вариантитесел-<7?юн. и сел. стоп, ср-век. пер. век. се включ¬
ват само първите.
Варианти, които се приемат за нормативни, се включват по след¬
ния начин:
1. Варианти с различно графично оформяне се дават в една за-
главка, като на първо място е поставена препоръчваната форма, напр.:
Т. и т.... - Творителен падеж.
МДС им.д.с.Магнитодвижеща сила.
Цпипетуга и ЦНИПЕТУГА... - Център за научни изследвания...
2. Варианти с различие в мястото на компонентите и с различна
степен на съкращаване се дават в отделни статии, като при всеки
след знак (;) се посочват и останалите. Ако някой от тях е предпочи¬
тан, се поставя бележка вж. и съответният вариант, напр.:
ДФС... - Дружество за физкултура if спорт.
ДСФ... - Дружество за физкултура и спорт; вж. ДФС.
При неравностойни варианти, от които обикновено единият е ини-
циално, а другият групово или смесено съкращение, при по-малко
предпочитаната форма се дава дефиниция, която да представи фор¬
малната мотивировка на съкращението и след точка и запетая се
дава препратка, напр.:
НИИЦВЕТМЕТ - Научноизследователски институт по цветна
металургия; НИИЦМ.
НИИЦМ - Научноизследователски институт по цветна мета¬
лургия; вж. НИИЦВЕТМЕТ.
Обикновено се дава предпочитание на групови и смесени съкра¬
щения.
При варианти на съкращения от чужди езици се приема в повече-
то случаи като основен един, а другите се препращат към него, напр.:
ЮНИСЕФ... - Извънреден фонд за детски помощи...; вж. УНИЦЕФ.
УНИЦЕФ... - Извънреден фонд за детски помощи...; ЮНИСЕФ.
Равностойните варианти се разработват самостоятелно в отделни
статии, като след точка и запетая се посочва съответният вариант, напр. :
19
г. - година; год.
год. - година; г.
Не се дава предпочитание на едната форма при вариантите, кои¬
то са резултат от действието на две противоречиви тенденции - стре¬
меж към по-кратко съкращение и старание да бъде запазена систем¬
ността, като бъдат представени всички структурни елементи на про¬
извеждащата основа, напр.: ЦНИКА и ЦНИИКА, НИОМС и НИИ-
ОМС.
Подобен е начинът на представяне в Речника и на абревиатурите-
синоними. Равностойните синоними се разработват в отделни заглав-
ки, като към всяка след разшифровката след знак (;) се дава съответ¬
ният синоним, напр.:
ОМПЕ... - Световна организация на учителите; ВОТП.
ВОТП... - Световна организация на учителите; ОМПЕ.
Когато синонимията се явява между българско и чуждо съкра¬
щение или и двете съкращения се представят като равностойни фор¬
ми , или предимство се дава на по-разпространеното, което може да е
както международното, така и българското, напр.:
ФИД- фр. FID...Международна федерация за документация;
МФД.
МФД - Международна федерация за документация; ФИД.
МОТ - Международна организация на труда; ИЛО.
ило - англ. ILO... Международна организация на труда; вж. МОТ.
Не се свързват и не се отбелязват връзките на съкращения -
названия на едно понятие, от които едното е остаряло, а другото го е
заместило и се употребява в момента, напр. СУ и СДУ (остаряло). В
отделни статии се дават и тези абревиатури, които назовават едно
понятие, но се възприемат като отделни думи поради различния на¬
чин на изписване - РМС и Реме (при второто съкращение принципът
на записване е фонетичен).
Когато се приема дадена форма на съкращение за нормативна, се
взема предвид и степента на лексикализация, на установеност на тази
форма. Така че в някои случаи се допускат и известни изключения и
компромиси с установените принципи, ако формата на съкращението
20
е вече общоприета със съответното изписване и трудно би могло да
се наложи друга форма, при условие - разбира се - че тя все пак е
приемлива от гледище на нормативността.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
Съкращенията като заглавии се изписват с главни или малки бук¬
ви в зависимост от следните принципи:
1. Съкращенията - собствени имена, се пишат с първа главна
буква, а нарицателните - е малка.
2. Инициалните съкращения се пишат с главни букви така, че
всяка главна буква е знак за самостоятелна дума, съвпадаща с нейна¬
та първа буква.
3. Груповите съкращения-собствени имена се пишат с първа главна
и останалите с малки букви, груповите съкращения-нарицателни имена
- с малки букви.
4. Компромиси се допускат при смесените съкращения - пишат се
или с главни и малки букви, или изцяло с главни букви, или се приемат
и двата варианта.
5. С малки букви и точка след всяка част се пишат графическите
съкращения. Изключения правят съкращенията на измерителните
единици (съкращенията от метрическата система ). Те се пишат в
определени случаи с малки, а в други - с главни букви, но винаги без
точки.
След съкращението в скоби се дава изговорът му. Това по прин¬
цип се отнася само за лексикалните съкращения. Графическите съкра¬
щения нямат произношение, тъй като се употребяват само в писмена
реч. При съкращения с графика на нормални думи, т. е. групови и
лексикализирани инициални звукови съкращения ( ман, симка, вуз),
отсечени думи (спец, магнет, тролей, стерео), не се посочва произно¬
шение, тъй като те се изговарят както обикновените думи. При тези
от тях, които имат повече от една сричка, се отбелязва ударението.
При съкращенията, които се пишат с главни букви (инициални и сме¬
сени), по отношение на произношението се отделят следните случаи:
1. Посочва се изговор при тези от тях, при които той е вече утвърден.
21
Това са съкращения, които редовно се използват в речта (поне на
даден кръг от специалисти). 2. Не се дава изговор при единично упот¬
ребени съкращения, особено чужди. 3. Не са снабдени с указания за
изговора и дългите, неудобни за произнасяне съкращения, чието из¬
ползване не препоръчваме. По отношение на изговора няма пълна
последователност и системност, тъй като сме се стремили да отразим
съществуващата, установилата се вече практика. Сведенията са по¬
лучени предимно чрез консултации със специалисти в съответните
области.
Там, където съществуват различни начини на произношение, те
се посочват, като на първо място се поставя по-приемливият вариант,
напр. ОГМ [о-ге-мё] и [ô-ге-ем].
Тъй като не отразяваме навсякъде произношението на инициал¬
ните буквени съкращения (при тези, които се използват по-рядко), ще
посочим какъв изговор се приема за буквите на съгласните. Това ще
даде възможност за правилен изговор при необходимост и на този вид
съкращения. В Речника се приема изговор на буквите на съгласните
с гласна е след буквата -б [бе], в (вс], г [ге], à [де]. Само при буквите
на сонорните съгласни (л, м, н, р), а също така и на с и ф като елемен¬
ти на абревиатурите се допуска и друг изговор - с гласна е пред буква¬
та - [ел, ем, ен, ер, ес, еф], и то в отделни случаи: 1. В названията на
машини, уреди, части, които са заети от чужди езици и вече са възпри¬
ети в този вид от специалистите в отделните области - КЛМ [кй-ел-
ём],/7ТС[пё-те-ёс]. 2. При избягване на неуместни асоциации, а също
и на неблагозвучие, напр. ДТЛ [дё-те-ёл] вм. [дё-те-лё], АТЛ [à-те-
ёл] вм. [à-те-лё]. За буквата на съгласната к се е наложил изговор в
практиката [ка].
Посочва се и ударението на абревиатурите. Правилното опреде¬
ляне на мястото му създава значителни трудности. Това особено се
отнася за инициалните буквени съкращения и смесените съкраще¬
ния. При „двусричните“ инициални буквени съкращения преобладава
двойното акцентуване, напр. СУ [cè-yf, ДК [дё-ка]. При нарастване на
състава на съкращението ударенията се запазват върху първата и
последната сричка - СДС [сё-де-сё], ЕЦНПК [ё-це-не-пе-Kà]. При лек-
22
сикализирането на двусричните инициални съкращения често се дос¬
тига до изговор с едно ударение, напр. ЦК [х\екг],ДОСО [досо]. Обик¬
новено обаче при тези случаи се срещат акцентни варианти - с две или
с едно ударение. Тази вариантност също се отбелязва. Когато съкра¬
щенията се изговарят с едно ударение като една дума, при отбелязва¬
нето на изговора не се разчленяват на срички, а се изписват като цяла
дума.
При груповите съкращения се посочва двойно и тройно акценти¬
ране, без обаче да се различават основно и второстепенни ударения.
Към редица съкращения, придобили белези на обикновени думи,
се дават и граматични бележки. При инициалните и смесените съкра¬
щения бележка за род се поставя в следните случаи:
а) Когато родът на съкращението се различава от рода на основ¬
ната дума в разгърнатото съответствие, т. е. когато съкращението е
придобило самостоятелно значение за род, определяно от звуковата
му форма, напр. ВУЗ ‘Висще учебно заведение’, произнасяно [вуз], е
дума от мъжки род, тъй като окончава на съгласен звук, макар че
основната дума от разгт>ркатото название е от среден род.
б) Когато дадено съкращение е придобило граматични форми за
множествено число и членувани форми, което показва, че то се упот¬
ребява като обикновена дума, също така се отбелязва и родовото му
значение, например:
ЕИЦ [ейц],л/. (разг. член, -ът, -а,л/н. -ове) - Електронноизчисли¬
телен център.
в) В случаите, при които някои съкращения се употребяват с две
значения за род - родовото значение, присъщо на основната дума от
пълното название и придобитото ново, самостоятелно значение за
род, - това се отбелязва, напр.:
ВЕЦ . м. илс - Водноелектрическа централа.
АЕЦ... м. и ж. - Атомна електрическа централа.
При груповите съкращения редовно се поставят бележки за род.
Употребата на някои абревиатури само в множествено число се
отбелязва с бележкатамн., а когато абревиатурата с неизменяема по
форма и се използва еднакво често както за единствено, така и за
2 3
множествено число, се поставят бележките ед. и мн.
Посочени са и всички граматични форми, които образуват лекси-
кализираните съкращения - за множествено число и членувани фор¬
ми. По този начин се отразява и превръщането на част от тях от
графически знаци в пълноценни лексикални единици. Тъй като тези
форми са присъщи на разговорния пласт на лексиката, те са придру¬
жени с бележка разг, (разговорно). Бележката разг, се дава пред оз¬
начението за рода и съответните граматически форми, когато се от¬
нася общо до употребата на съкращението в този род, и то в посоче¬
ните членувани форми или форми за множествено число. В някои
случаи обаче разговорни са само формите за число и членуваните
форми, така че бележка разг, се дава непосредствено пред тях. Сле¬
дователно нормативните граматически форми се дават пред бележ¬
ката за род, а разговорните - в скоби след нея.
При съкращенията, за които е необходимо уточняване към коя
област на науката, производството и т. н. принадлежат, се поставят
бележки катохплг, физ., езикозн., воен. идр.
Посочва се произходът на чуждите съкращения. След бележката
от кой език са заети се дава и формата на съкращението със съответ¬
ната чужда графика при условие, че е от английски, френски, немски,
италиански, славянските езици и др., както и пълната му разшифров-
ка на съответния език. Съкращения, образувани на българска почва,
но означаващи чужди организации, партии и др., се включват само с
българската форма, без да се посочва чуждото съответствие.
Следва разшифровката на съкращението, която се дава след тире.
В Речника се използват няколко типа ра япифровка, което е обусло¬
вено от различния характер на формално-семантичната връзка меж¬
ду съкратена и пълна единица:
I. При съкращения, които включват формални елементи от всич¬
ки съставки на разгърнатото словосъчетание и са семантично иден¬
тични с него, се извършва разгръщане на съкратената единица. Раз-
шифровката разкрива напълно формалната и семантичната мотиви¬
ровка на абревиатурата, напр. ДНСК... - Дирекция за национален
строителен контрол, УКВ... - Ултракъси вълни, СЕМ - Съвет за
2 4
елекроннитс медии и др.
2. Когато разшифровката представя формалната мотивировка,
но в недостатъчна степен изяснява семантичната, т. е. значението на
съкращението не става достатъчно ясно, е необходима и допълни¬
телна дефиниция. Тази дефиниция се поставя в скоби след пряката
разшифровка, напр. РСВ... - Ресторанти, спални вагони (стопанско
предприятие).
Допълнителни сведения, също в скоби, се дават и в редица други
случаи, когато е необходимо пояснение, свързано с употребата на
дадената абревиатура. Това могат да бъдат данни за времето или
мястото на използването и, ако е название на политическа организа¬
ция - за нейния характер и т. н., напр.:
НЕП... -.. .Нова икономическа политика (СССР, 1921-1936).
НРП... - Народнорепубликанска партия (Турция).
Пояснения се дават и при измерителните единици, но не и при
техните производни, напр.:
р... - рентген (единица за измерване на облъчването с гама-лъчи);
мр... - милирентген.
3. При съкращения, които са в по-свободна формална и семантич¬
на връзка със съответната си основа, се използва описателна дефи¬
ниция, която описва значението на съкращението и съдържа елемен¬
тите, които са го изградили. Този вид разшифровка се прилага обик¬
новено при групови или смесени съкращения - собствени названия,
създадени по модел, т.е. направо от готови съкратени части, без да
имат съответно разгърнато название. Така се тълкуват например:
Металпроект... - Комплексен институт за проучване и проекти¬
ране в областта на архитектурата и строителството с леки метални и
стоманени конструкции.
Този тип дефиниции се използва и при съкращения, които само
асоциативно са свързани с разгърнатата единица, напр. Мараславйп
- Зъболекарски препарат, носещ името на своята откривателка д-р
Мара Славова.
4. Съкращенията, които са претърпели семантичен развой, вслед¬
ствие на което са се отдалечили по значение от своето изходно сло¬
25
восъчетание или са придобили допълнителни значения, са представе¬
ни в цялостната им семантична структура. Посочени са както преки¬
те, така и преносните значения, възникнали по пътя на метонимично¬
го пренасяне. Такива са случаите, когато по името на завода се назо¬
вават предметите, произведени от него; по името на някаква институ¬
ция се назовава сградата, в която се помещава ръководството й и т. н.
Напр.:
СБЖ... 1. Съюз на българските журналисти.
2. Сградата, в която се помещава ръководството на Съюза на
българските журналисти.
Понякога по пътя на метонимията се стига до омонимия. Това се
наблюдава в случаите, когато пренесеното название се лексикализи-
ра напълно, започва да се употребява като обикновено нарицателно
име, напр.;
ФИАТ... -Италиански автомобилен концерн в гр.Торино,
фиат... - Автомобил, произведен в италианския автомобилен кон¬
церн „ФИАТ“ в гр. Торино.
5. В редки случаи, обикновено при номенклатурни названия, кога¬
то формалната и семантичната мотивировка се различават, те се
дават отделно. Посочва се формалната мотивировка, а след това с
описателна дефиниция се разкрива значението на абревиатурата,
напр.:
хймпро... (Химическа промишленост) - Прахообразен препарат
за пране на всякакви материи.
ейнпро... (Синтетична промишленост) - Прахообразен препарат
за пране на всякакви материи.
Формалната мотивировка е представена при всички съкращения
(и домашни, и чужди) чрез посочване на елементите от разгърнатото
название, влизащи в съкратената единица, с получерен шрифт, напр.:
НСС - Национална следствена служба.
Газстрой... - Предприятие за строителство на газопровод.
ФИЖ..,ф/?. FIG (Fédération internationale de gymnastique) - Между¬
народна федерация по гимнастика.
В разшифровките на съкращенията се допуска използването само
26
на общоизвестни съкращения като напр.: САЩ, ООН, ЮНЕСКО,
НАТО.
В Речника е отразена и една характерна за абревиацията особе¬
ност - създаване на устойчиви елементи, с помощта на които се обра¬
зуват цели гнезда съкратени единици. Такива модели с определен
устойчив елемент се наблюдават преди всичко при груповите съкра¬
щения, но не са редки и при инициалните.
Международна продуктивност имат елементи като авто-, авио-,
радио-, фото-, хидро-, електро-, био-, зоо- и др., които са отсечени
коренни части от чужди, интернационални думи. Откъснали се посте¬
пенно от съответните пълни думи, те са станали в някаква степен
самостоятелни елементи на езика, стоят на границата на морфемите
и думите и сполучливо са наречени в езиковедската литература лек¬
сико-морфеми.
Морфологични елементи, получени в резултат на абревиация и
придобили активни словообразувателни свойства, са възникнали и на
българска почва. Продуктивността на международните и български¬
те лексико-морфеми се представя със специална дефиниция по след¬
ния начин:
авто... - Автомобилен (като първа съставна част на сложносък¬
ратени думи, напр.: автобаза, автогара и др.). Тъй като тези лексико-
морфеми се използват за образуване както на сложносъкратени, така
и на частичносъкратени думи, за краткост при дефинирането им в
Речника се използва предимно терминът сложносъкратени думи.
По-малко продуктивните съкратени части, които се срещат най-
много в два-три случая, се дават само с разшифровка и примери,
напр. степ... -Стенен (напр.: стснлист, стенвестник). По същия начин
се представят и специализираните елементи за образуване на иници¬
ални съкращения, напр. НИПКИ... - Научноизследователски и про¬
ектно-конструкторски институт (напр.: НИПКИРЕ, НИПКИМИ и
др)
В Речника се посочват и редица ограничения при употребата на
съкращенията, особено ограничената съчстаемост на графическите
съкращения - в скоби след разшифровката.
27
След разшифровката на съкращенията, означаващи машини, уре¬
ди, оръжия и други, в скоби се дават примерите. По този начин се
показва цялото им означение със съответните цифри. След заглавка-
та, представяща машини, уреди, механизми, се дава знак (-), посоч¬
ващ, че в цялото означение се включва и някакъв цифров знак-компо¬
нент, а след разшифровката в скоби се дават отделните цифрови вари¬
анти.
Примери за употребата на съкращенията, минимално необходим
илюстративен материал се привежда след знак А. Така се илюстрират
ограниченията и специфичната съчетаемост при някои абревиатури.
В края на речниковата статия, на нов ред без абзац след тире се
дават производните думи, образувани от даденото съкращение, напр.:
НАТО..
- Произв.: HàTOBeu, нйтовски.
Производните думи, образувани от съкращения, са малко на брой.
Тяхното представяне обаче е особено важно, тъй като по този начин се
разкрива още един момент от приспособяването на съкращенията към
езиковата система - придобиване на присъщата за нормалните думи
способност да служат като основа за образуване на нови думи. Затова
в Речника се отразяват всички образувани от съкращения думи -съще¬
ствителни имена от мъжки, женски и среден род, прилагателни имена,
умалителни имена.
ИЗПОЛЗВАНИ БЕЛЕЖКИ
авиац. - авиация.
автом. - автоматика.
агрон. - агрономия.
англ, -английски език.
астрон. - астрономия.
библ. -библиотечно дело, библио¬
графия.
бнол. - биология.
биохим. - биохимия.
воен, - военно дело.
геогр. - география.
геол. - геология.
геохим. - геохимия.
грам. - граматика.
гръц. - гръцки език.
ед. - единствено число.
езикозн. -езикознание.
електр. - електротехника.
електрон, - електроника.
есп. - есперанто.
28
ж. - женски род.
изч. техн, - изчислителна техни¬
ка.
икон, - икономически науки.
индонез. - индонезийски езици.
информат. - информатика.
иен. - испански език.
истор. - история, историческо.
шпал, - италиански език.
канц. - канцеларско.
киберн. - кибернетика.
кхмер. - кхмерски език.
лат. - латински език.
леке, - лексикография.
At. - мъжки род.
мат. - математика.
мед. - медицина.
метал. - металознание и мета¬
лургия.
мин. - минно дело.
мн. - множествено число.
муз. - музика.
напр. - например.
нареч. - наречие.
нем. - немски език.
остар. - остаряла дума, остаря¬
ло значение.
пол. - полски език.
порт, - португалски език.
прил. - прилагателно име.
произв. - производни.
радиотехн. -разиотехника.
разг. - разговорна форма или
дума, разговорно значение.
рус. - руски език.
елов. - словашки език.
спец. - специална дума, специал¬
но значение.
спорт, - спортен термин.
ср. - среден род.
срб. - сръбски език.
строит, - строителство.
съобщ. техн. - съобщителна тех¬
ника.
телевиз. - телевизионна техни¬
ка.
техн. - техника.
трансп. - транспорт.
тур. - турски.
търг, - търговия.
укр. - украински език.
умал. - умалителна дума.
унг. - унгарски език.
фарм. - фармация.
физ. - физика.
физикохим. - физикохимия.
финл. - финландски език.
фр. - френски език.
хим. - химия.
хол. - холандски език.
част. - частица.
чет. - чешки език.
член. - членувано.
швед. - шведски език.
юрид. - юридически науки.
япон. - японски език.
29
AAMP
A
A (-)—В марката на автол (напр.:
А-6, А-10, А-15)
А (-) метал. - Автоматна (при
означаване на марка стомана,
напр.: А12... А20...).
А (-) - В марката на автомоби¬
лен бензин (напр.: А-83, А-93,
А-96. Д Бензин А-78.
А (-) електр. - Алуминиеви про¬
водници (напр.: А-16, А-25, А-
35, А-70, А-95).
А (-) метал. - Алуминий (в мар¬
ката на цветни сплави (напр.:
АЛ2, ЦАМ10-5).
А (-) метал. - В марката на ан-
тифрикционни чугуни (напр.:
АСЧ-1 АВЧ-1, АК.Ч-1).
А - Марка арктическо дизелово
гориво.
воен. - Армия
физ. - ампер (единица за голе¬
мина на електрическия ток),
(след цифра).
физ. - ангстрьом (единица за
дължина в морската навига¬
ция), (след цифра).
физ. - анод.
- „Антени“ (вестник).
а - ар (единица за повърхнина),
(след цифра).
АА - Австрийски авиолинии.
АА, англ. АА ( American Airlines)
> > > > >
- Американски въздушни ли¬
нии.
АА, тур. АА (Anadolu Ajansi) -
Анадолска информационна
агенция (Турция).
АА воен. - Армейска авиация.
АА воен. - Армейска артилерия.
АА - Арменски авиолинии.
АА, англ. АА (Athens News
Agency) - Атинска информа¬
ционна агенция; вж. АНА.
А А - Астрономическа асоциа¬
ция.
ААВЦ - Армейски аудиовизуа¬
лен център (Министерство на
отбраната).
ААГ воен. - Армейска артиле¬
рийска група.
ААГ електр. - Кабел с алумини¬
ева жила, с поясна изолация в
алуминиева обвивка, без юте¬
на обвивка - гол.
ААД воен. - Автоматичен ана¬
лизатор на данни.
ААД - Асоциация на англогово-
рещите за демокрация.
ААД - Асоциация на Атланти¬
ческия договор.
ААДаисан. -Дифузионен абсорб¬
ционен агрегат.
ААЛ , англ. AAL (American Air¬
lines) -Американска авиацион¬
на компания.
ААМР - Американска агенция
ААО
30
АБИ
за международно развитие.
ААО - Американска астрономи¬
ческа общност.
ААОД воен. - Автоматична апа¬
ратура за обработка на данни.
А АП - Агенция за авторско пра¬
во.
ААРР воен. - Армейска артиле¬
рийска ремонтна работилница.
ААСБ - Асоциация на автомо¬
билните състезатели в Бълга¬
рия.
ААССР, истор., рус. ААССР
(Абхазская Автономная Со¬
ветская Социалистическая
Республика) - Абхазка авто¬
номна съветска социалисти¬
ческа република.
А АУ - Англо-американско учи¬
лище (Посолство на САЩ).
ААЮ, англ. AAU (Athletic
amateurs Union) - Любителски
лекоатлетически съюз (САЩ).
АБ физ. - Абсорбционна база.
АБ воен. - Авиационна база.
АБ воен. - Авиационна бомба.
АБ електрон. - Автоматична
блокировка.
АБ - Агенция за бежанците.
АБ - Адвокатско бюро.
АБ - Александровска болница
(София).
АБ - Архитектура и благоуст¬
ройство (отдел).
АБ - Архитектурно бюро. А АБ
„Архида “.
АБ (-) [à-6è] -Бояджийскиагре¬
гат (напр.: АБ-25).
АБ електр. - Кабел салуминие¬
ва обвивка, бронирана с две
стоманени ленти, с външна
ютена обвивка.
АБА - Ансамбъл на Българска¬
та армия.
АБА - Асоциация на български¬
те аптекари.
АБАКО [абако] - Алианс на на¬
рода Баконго (Конго).
АБАНб/гбл. - Архив при Българ¬
ската академия на науките.
абатр воен. - Артилерийска ба¬
тарея.
АББ А - Асоциация на българи¬
те, боледуващи от астма. А
АББА „Дишам свободно“.
АБГ - Агенция за борба с гра¬
душките.
АБГелектр. - Кабел валумини-
ева обвивка, бронирана с две
стоманени ленти, без външна
ютена обвивка - гол.
АБГ [à-бе-ге] - Асоциация на
българските граждани.
АБЕ [à-6e-è] - Асоциация на
българските еколози.
АБЗ [à-бе-зе] - Асоциация на
българските застрахователи.
АБИ - Африка и Близкият из-
АБИА
31
австр.
ток (дирекция при Министер¬
ството на външните работи).
АБИА [а-би-à] - Асоциация на
балканските информационни
агенции.
АБК воен. - Авиационно бойно
командване.
АБК [à-6e-Kà], м. и (разг.) ср.
(член, то) - Административно-
битов комбинат.
АБК [à-бе-ка] - Асоциация на
българските книгоиздатели.
АБК [à-бс-ка] - Асоциация на
българските контраразузнава-
<П1.
АБО [à-бе-о] и [або] - Асоциа¬
ция на бизнесоценителите.
АБП [а-бе-nè] - Асоциация на
балканските (търговски)пала¬
ти; АБТП.
АБПМП - Асоциация на българ¬
ските предприятия за между¬
народни превози.
АБР воен. - Авиационна балис¬
тична ракета.
абр воен. - Артилерийска брига¬
да.
АБР [а-бе-èp] - Асоциация на
българите в Румъния.
АБРО [абро] - Асоциация на
българските радио и телеви¬
зионни оператори.
АБС [à-6e-cè] - Асоциация за
балканско сътрудничество.
АБСК [à-6e-ce-Kà] - Асоциация
на балканските стопански ка¬
мари.
АБСФ - Асоциация на българ¬
ските студенти във Франция.
АБСЧ - Асоциация на българ¬
ските студенти в чужбина.
АБТП [à-бе-те-пё] - Асоциация
на балканските търговски па¬
лати; АБП.
АБЧ [à-бе-чё] - Агенция за
българите в чужбина.
ав. воен. - Авиация.
АВБ [à-ве-бё] - Асоциация на
власите в България.
АВВС воен. - Американски во¬
енновъздушни сили.
авг. - август.
авио... - Авиационен (като
първа съставна част на частич-
носъкратсни думи, напр.: ави¬
обаза, авиокомпания, авиоиз-
ложение).
АВИС воен. - Аудиовизуална
информационна система.
АВК - Асоциация по водоснаб¬
дяване и канализация.
АВМС воен. - Американски во¬
енноморски сили.
АВМУ -Асоциация на възпита¬
ниците на морско училище.
АвСП воен. - Авиационна спо¬
магателна поддръжка.
австр. - австрийски.
австрал.
3 2
автрб
австрал. - австралийски.
авт. - автоматично.
авт. - автор
автб воен. - Автомобилен бата¬
льон.
АВТБр воен. - Автомобилна
бригада.
авто... - Автоматически (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: авто
поилка).
авто... - Автомобилен (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: авто
база, автоборса, автовлак, ав
тозавод, автокран, автопарк,
авторемонт, автокъща, авто¬
магистрала, автосалон, авто¬
сервиз, автостанция, авточас¬
ти). А Автомагистрала „ Тра¬
кия “.
автобиогр. - автобиографичен.
Авто ВАЗ м., рус. Авто ВАЗ -
Обединение (на Волжкияавто-
мобилен завод „Автонормал“)
за производство на леки коли.
Автоекспорт м., рус. Автоэкс¬
порт - Външнотърговско обе¬
динение за износ (експорт) на
автомобилна техника.
Автоимпекс м. — Външнотър¬
говско предприятие за внос
(импорт) и износ (експорт) на
автомобилна техника.
автомат. - автоматичен.
авто-мото прил. - Автомобилно-
мотоциклетен (напр.: авто-
мото клуб, авто-мото дело. сп.
„Авто-мото свят“).
Автопром м. - Автомобилна
промишленост (стопанско обе¬
динение, което произвежда ав¬
томобили, мотоциклети, резер¬
вни части и др.).
Авторемонт ср. и м. - Предпри¬
ятие за автомобилен ремонт.
- Произв.: ёвторемонтен.
автореф. - автореферат.
Автостопапство ср. - Автомобил¬
но стопанство (транспортно
предприятие); АС. ЬАвтосто-
панство „Автобусни превози“.
Автотек ж. и м. - Автомобилна
транспортна експедиционна
кантора.
Автотранспорт м. - Автомоби¬
лен транспорт(обединение за
товарни и пътнически транс¬
портни услуги).
- Произв.: автотранспбртен,
автотранспортник.
Автотранспрсд м. и ср. - Авто¬
мобилно транспортно пред¬
приятие за товарни превози.
автп воен. - Автомобилен полк,
автр воен. - Автомобилна рота,
автрб воен. - Автотранспортен
батальон.
АВФК
33
Агра
АВФК [à-ee^e-Kà] - Агенция за
вътрешнофинансов контрол.
АВЧ [à-ве-чё] метал. - Анти-
фрикционен високояк чугун,
(напр.: АВЧ - I).
АГ воен. - Авиационна група.
АГ воен. - Адютант-генерал.
АГ [à-rè], техн. - В Марката на
аерозолен генератор (напр.:
АГ-Л6).
АГ [ à-rè], прил.. мед. - Акуше-
ро-гинекологически. А АГ от¬
деление. А АГклиника. А АГ
комплекс.
АГ [à-rè], нем. AG
(Aktiengesellschaft) - Акционер¬
но дружество. А Сименс А Г.
АГ [à-rè], прил., строит. - Ан-
хидритно-глиноземен (в Мар¬
ката на цимент). £\АГцимент.
АГ воен. - Армейски генерал.
АГ воен. - Артилерийска група.
АГ електр. - Кабел с изолация
от импрегнирана хартия в алу¬
миниева обвивка, гол.
АГБ [à-re-6è] - Акушеро-гинс-
кологична болница. А АГБ
„Майчин дом". АГБ „Св. Со¬
фия".
АГЗ [à-ге-зё] - Агенция за граж¬
данска защита.
агйт... остар. - Агитационен
(като първа съставна част на
сложносъкратенидуми, напр.:
агитбригада, агитгрупа, агит¬
материал, агитпункт, агиттаб-
ло).
агйт... остар. - Агитационно
(като първа съставна част на
съкратени сложни прилагател¬
ни, напр.: агитпросветен, агит-
масов).
агйткултбригйда ж., остар. -
Агитационна културна бригада.
агйтпроп, член, -ът, -а,л<н. -и,м.,
остар. - Завеждащ агитаци¬
онно-пропагандната работа.
- Произв.: агитпропчик, агит-
пропски.
агйтпроп... остар. - Агитацион¬
но-пропаганден (напр.: агит-
пропотдел).
АГК [à-re-Kà] - Акушеро-гине-
кологичен комплекс.
АГК [ à-re-Kà] - Архитектурно-
градоустройствена комисия.
АГН [à-re-Hè] - В марката на
галванизационеи апарат
(напр.: АГН-2).
АГО [à -re-ô] - Акушеро-гинеко-
логично отделение.
Агпол ж., пол. AGPOL (Agencja
Reklamy Handlu Zagranicznego-
Polska) - Агенция за
външнотърговска реклама на
Полша.
агр. - агрономически; агрон.
Агра ж. - Изложба на селскосто-
Агрихём
34
Агрополихим
папска (аграрна) техника в
Лайпциг. Д Агра-76.
Агрихём - Международен конг¬
рес „Химия в селското стопан¬
ство“ в Прага. Д Агрнхем-75.
агро... - Агрономически, агра¬
рен, земеделски (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: агробизнес,
агрокредит, агрокомплекс, аг¬
рополитика, агрохимия, агро¬
фирма, агрофорум).
Агробйзнесбанк - Аграрна (зе¬
меделска) търговска (бизнес)
банка.
агробио... - Агробиологически
(напр.: агробиостанция).
Агробйохим - Аграрна и био¬
логична химия (завод за био¬
химични продукти - изкустве¬
ни торове). Д „Агробиохим“
АД-Стара Загора.
Агроекспо - Международен па¬
наир за земеделски машини,
тютюни и др. (аграрна екс¬
позиция). Д Агроекспо-Скопие
26-30. 09. 2000.
Агрокомёрс ж. и м. - Външно¬
търговска организация за из¬
нос на продукцията на стопан¬
ските организации от Нацио¬
налния аграрно-промишлен
съюз и внос на необходимите
за производството стоки.
Агрокомплект ж. и м. - Инже¬
нерингова стопанска организа¬
ция за аграрнопромишлено
развитие Д И СО „Агрокомп-
лект“.
Агрокоопж. -Трудово-произво¬
дителна кооперация към хими¬
ческия завод „Лакпром“ (Со¬
фия).
Агролеспроёкт м. - Институт за
проучване и проектиране в об¬
ластта на горското и селското
стопанство.
Агромйш м. и ср., остар. -
Българско-унгарско-съветско
дружество за селскостопански
(аграрни) машини.
Агромашйна ж. и ср. - Държав¬
но стопанско обединение, кое¬
то произвежда селскостопан¬
ски (аграрни) машини, съоръ¬
жения, резервни части и др.
Агромашйнаимпёкс ж. и м. -
Външнотърговска организа¬
ция за внос (импорт) и износ
(експорт) на селскостопански
(аграрни) машини и резервни
части.
агромстсо... - Агрометеороло¬
гически (напр.: агрометео-
служба, агрометеостанция).
агрон. - агрономически; агр.
Агропйлихим м. - Завод за из¬
Агропроскт
3 5
Адёлф
куствени торове. А Агрополи-
хим-Девня.
Агропроскт м. - Органицазия за
проучване и проектиране на
обекти за селското стопанство.
Агропромпроект м. и ср. - Аг¬
рарно и промишлено проек¬
тиране (институт за проучване
и проектиране на обекти за
селското стопанство и храни¬
телната промишленост).
агротехн. - агротехнически.
Агротрейд - Дружество за внос
и износ на препарати за расти¬
телна защита.
агрохйм... - Агрохимически
(напр.: агрохимлаборатория).
АГС (-) [à-re-cè] техн. - Авто¬
матичен газосигнализатор
(напр.: АГС-1).
АГС (-) [à-re-cè] - Групова авто¬
поилка за свине (напр.: АГС-
24).
АГУ - Автомобилна газова уред¬
ба.
АГФИ [агфй] , фр. AGFI
(Assamblea générale des
fedératons internationales) - Ге¬
нерална асамблея на междуна¬
родните федерации.
АГЦ [à-ге-це]. строит. -Анхид-
ритно-глиноземен цимент; АГ
цимент.
АД ед. ими, техн. - Авиационен
двигател.
АД воен. - Авиационна дивизия.
АД, нем. АД (Aden Airways) -
Авиационни линии на Федерал¬
на република Германия.
АД - Адвокатско дружество.
АД [а-дё],с/?. - Акционернодру¬
жество.
АД изч. техн. - Асоциативен дес¬
криптор.
АДА - Архитектурно-дизайнер¬
ска агенция.
АДБ - Асоциация на данъко¬
платците в България.
АДБЗ - Асоциация „Древна бал¬
канска земя“ (Институт по тра-
кология при БАН).
АДВ [ à-де-ве] - Агенция за
държавни вземания (Мини¬
стерски съвет).
адв. - адвокатски. А адв. бюро.
АДВФК [а-де-ве-фе-Kà] - Аген¬
ция за държавен вътрешен
финансов контрол.
АДГ (-) [а-де-rè] - Автоматизи¬
ран дизел-генератор (напр.:
АДГ12-С,).
АДД воен. - Авиация за далечно
действие.
АДД воен. - Артилерия за далеч¬
но действие.
Адёлф ж., фр. Adelf (Assosiation
des écrivains à la langue fançaise)
- Асоциация на писателите, ко-
Аджерпрсс
36
АДЧХ
ито творят на френски език.
Аджерпрёс ж., рум. Agerpres
(Agentsia Românà de Presâ) -
Румънска агенция по печата.
АДЗ [à-де-зё] - Аглодоменен
завод (Кремиковци).
АДИ [ади] - Агенция „Диплома¬
тически имоти в страната“;
АДИС.
АДИС [адйс] - Агенция „Дипло¬
матически имоти в страната“;
АДИ.
АДК [ à-де-ка], м. и (разг.) ср.
{член, -у q), воен. - Артилерий¬
ски дегазационсн комплект.
АДМ [ à-де-ём], воен. - Автоде-
газационна машина.
АДМ [à-де-ём], електрон. -
Адаптивна делта-модулация.
АДМ - Асоциация на дизайнери¬
те и моделиерите.
адм. - административен.
адм. - адмирал (със собствено
име).
АДМР - Академично дружество
за международно развитие.
ади воен. - Артилерийски диви¬
зион.
АДН [à-де-ён] , нем. ADN
(Aügemeiner Deutscher Nach-
richtendienst) - Телеграфна
агенция на Германската демок¬
ратична република.
АДНР - Алжирска демократич¬
на и народна република.
АДО - Асоциация на демокра¬
тичните общини.
АДП [ à-де-пё], воен. - Автоно¬
мен дегазационен прибор.
АДП [à-дс-пё], воен. - Артиле¬
рийска дивизия за пробив.
АДПЕС (адпёс] - Автоматизи¬
рана подвижна дизелова
електростанция (напр.: АД-
ПЕС-20-1).
АДГ1КИ - Арматурен двужилен
проводник с каучукова изола¬
ция.
АДС [à-де-сё] - Асоциация на
демократичните синдикати.
АДУ [à-де-у] и [аду] - Автома¬
ти 11 но лиспе черско устройство.
АДУ [à-де-у] и [аду] - Апарат за
дистанционно управление.
АДФ [ à-де-ёф], хим. ~ Адено¬
зиндифосфат.
АДФ [à-де-фс] - Албански де¬
мократически фронт.
АДФК [ à-де-фе-ка) - Агенция за
държавен финансов контрол.
АДХ мед. - Ал кохо лдехп дроге-
на за.
АДЧиФ и АДЧ и Ф телевнз. -
Автоматична донастройка на
честотата и фазата на редова¬
та развивка (на телевизор).
АДЧХ телевнз. - Автоматична
донастройка на честотата на
АЕ
37
Аерофлот
хетсродина (на телевизор).
АЕ воен. - Авиационна ескадра.
АЕ [à-è], ед. и мн. ~ Автоматич¬
ни сднополюсни прекъсвачи
(напр.: АЕ-1031).
АЕ [à-è], мед. - Антигенна еди¬
ница.
АЕ [à-è], мед. - Антитоксична
единица.
а. е. - астрономическа единица
(единица за разстояние главно
в нашата слънчева система).
АЕА , англ. АЕА (Association of
European Airlines) - Арсоциа-
ция на европейските авиоли¬
нии.
АЕА [аса],фр. АЕА (Association
Européenne d’athlétique) -Евро¬
пейска асоциация по лека ат¬
летика.
АЕГ [à-e-rè], м. и ж., нем. AEG
(Allgemeine Elektrizitàts-
Gesellshaft) - Обединена елек-
трокомпания в Германия.
АЕГ - А нглийска езикова гим¬
назия.
АЕГР [асгр] - Асоциация на ев¬
ропейските гранични региони.
а. е. д. - астрономическа единица
за дължина (след цифра).
АЕИ - Асоциация на енергийни¬
те инженери.
аеиб воен. - Авиационна ескад¬
рила от изтребители-бомбар¬
дировачи.
АЕК [аёк] - Архитектурно-ет¬
нографски комплекс. А АЕК
„Етъра“.
АЕК [аёк], м. и ж., англ. AEC
(Atomic Energy Commission) -
Комисия по атомна енергия.
АЕКЛ хим. - Антикорозионен
епоксиднокатранен лак.
АЕКПЛ хим.- Антикорозионен
епоксиднокатранен пеков лак
(напр.: АЕКПЛ-2).
АЕЛ - Агенция за екскурзионно
летуване.
АЕМ[ аем] - Апарат за електро-
химично маркиране на цилинд¬
рични детайли.
а. е. м. физ. - атомна единица за
маса (само в атомната физи¬
ка), (след цифра).
АЕП [аеп] - Асоциация за енер¬
гийна политика.
аср воен. - Автомобилна еваку¬
ационна рота.
АЕР [aèp] - Агенция за енергий¬
но регулиране.
аеро... съкр. фр. aèro, рус. аэро
(от гр. аер „въздух“) - Възду¬
шен (като първа съставна част
на сложносъкратени думи,
напр.: аеробаза, аерогара,
аеротакси).
Аерофлот м. - Гражданската
авиация на Съветския съюз.
асрофото...
38
АИА
асрофото... - Асрофотограф-
ски(напр.: аерофотоснимка).
АЕС воен. ~ Авиационна ескад¬
рила за свръзка.
АЕУ - Автоматично електрон¬
но устройство за управление
на различни видове горелки.
АЕУ - Асоциация на европейс¬
ките университети.
АЕЦ [аёц], ж. и м. (разг. член.
-ът, -а) - Автономна елект¬
роцентрала (към летищата).
АЕЦ [аёц], ж. и м. (разг. член. -
ът, -а) - Атомна електрическа
централа. ДАЕЦ „Козлодуй".
АЕЧП - Асоциация за евроин¬
теграция и човешки права.
A3 [à-зё] - Автомобилен завод.
A3 [à-зё] - Агенция по заетост¬
та.
A3 [à-зё] - Акумулаторен завод.
A3 електр. - Акумулиращо зве¬
но.
A3 [à-зё] - Апаратен завод.
A3 [à-зё] - Арматурен завод,
азб. - азбучен.
АЗБР - Азиатска банка за раз¬
витие.
АЗД [а-зе-дё] - Агенция за зак¬
рила на детето.
азерб. - азербайджански.
АЗИСИК - Агенция за закрила
на интелектуалната собстве¬
ност и икономически консулта¬
ции.
АЗН - Агенция за застрахова¬
телен надзор.
азо... хим. - Азотен (напр.: азог-
рупа, азосъединения).
АЗПАК [азпак], англ. ASPAC
(Asian and Pacific Council) -
Азиатско-Тихоокеански
съвет.
АЗС [à-зе-сё] - Американска
здравна служба.
АзССР [аз-ес-ес-èp], истор., рус.
АЗССР (Азербайджанская
Советская Социалистическая
Республика) - Азербайджанс¬
ка съветска социалистическа
република; вж. АССР.
АЗУ [азу] и [à-3e-ÿ], изч. техн. ~
Асоциативно запомнящо уст¬
ройство.
АИ - Академично издателство.
ДАИПроф. Марин Дринов ".
АИ - Археологически институт
(БАН).
АИ (-) - В марката на автомоби¬
лен бензин с октаново число по
изследователския метод 93, 98
и др. (напр.: АИ-93, АИ-98).
АИА, фр. AIA (Association
internationale des Arts) - Меж¬
дународна академия за изку¬
ствата (Париж); МАИ.
АИА, фр. AIA (Association
internationale des allergistes) -
АИАП
39
АИИ
Международна асоциация на
алерголозите; ИАА.
АИАП [аийп]— Агенция ааико-
номическианализи и прогнози.
АИАП, фр. AIAP (Association
internationale des arts plastiques)
- Международна асоциация на
пластичните изкуства.
АИБА [аиба], фр. AIBA
(Association internationale de
boxe amateur) - Международна
асоциация по бокс за аматьо¬
ри.
АИВ [айв), фр. AIV (Association
internationale de volcanologie) -
Международна асоциация по
вулканология; И АВ.
АИГМ, фр. AIGM (Association
internationale des grands
magazins) - Международна асо¬
циация на универсалните мага¬
зини.
АИД [айд] ,англ. AID (Agency for
International Development) -
Агенция за международно раз¬
витие.
АИД - Американско индианско
движение.
АИД мед. - Апарат за изкустве¬
но дишане.
АИДЕ, фр. AIDE (Association
internationale de distribution
d’eau) - Международна асоци¬
ация за водоснабдяване.
АИДП, фр. AIDP (Association
internationale de droit pénal) -
Международна асоциация за
наказателно право.
АИЕБ, фр. AIEB (Association
internationale des études
byzantines) - Международна
асоциация по византология;
МАВ.
АИЕЗЕЕ, фр. AIESEE
(Association internationale
d’études du Sud-Est Européen)
Международна асоциация за
изучаване на Ютоизточна Ев¬
ропа; МАИЮЕ.
АИЕСЕК, фр. AIESEC
(Association Internationale des
étudiants en Sciences Econo¬
miques et Commerciales) - Меж¬
дународна асоциация на сту¬
денти-икономисти .
АИЕСЕП, фр. AIESEP
(Association internationale des
écoles supérieures ou instituts
d’éducation physique et sportive)
- Международна асоциация на
висшите учебни заведения по
физическо възпитание.
АИЕСТ, фр. AIEST (Association
internationale d’experts
scientifiques du tourisme) - Меж¬
дународна асоциация на науч¬
ните експерти по туризма.
АИИ - Агенция заинвестицион-
дик
40
АИППИ
на информация (дружество с
ограничена отговорност).
ДИК мед. ■■■ Апарат за изкустве¬
но кръвообръ щение.
АИК [айк] - Асоциация на инду¬
стриалния капитал.
АИККФ, фр. AICCF (Association
internationale du congrès de
chemins de fer) —Международ¬
на асоциация на железничар¬
ските конгреси.
АИЛ [айл], фр. AIL (Association
internationale de lymnologie
théorique et appliquée) - Между¬
народна асоциация по теоре¬
тична и приложна лимнология.
АИЛА [аила], фр. AILA
(Association internationale de
linguistique appliquée) — Между¬
народна асоциация по прилож¬
на лингвистика.
АИМ [айм],електрон. - Ампли¬
тудно-импулсна модулация.
АИМ [айм] - Аналогова изчис¬
лителна машина.
АИМ - Археологически инсти¬
тут с музей (БАН); вж. ИАМ.
АИМ, англ. AIM (American
Indian Movement) - Движение
за защита на правата на инди¬
анците; вж. АИД
АИМ [айм],пор/и. AIM (Agêncio
de informaçâo de Moçambique) -
Информационна агенция на
Мозамбик.
АИМ [айм], фр. AIM (Association
internationale de météorologie) -
Международна метеорологич¬
на асоциация: ВМО, ИАМ,
ОММ. СМО.
АИММ, фр. AIMM (Association
internationale des musées
médicaux) - Международна
асоциация на медицинските
музеи.
аипжб воен. - Армейски инже¬
нерен батальон.
АИНК - Англо-иранска нефте¬
на компания.
АИОП, фр. АЮР (Association
internationale d océanographie
physique) - Международна асо¬
циация по физическа океано¬
графия.
А ИОТ - Асоциация на износи¬
телите на облекло и текстил в
България.
АИП [айп], фр. AIP (Association
internationale de psychotechnique)
- Международна асоциация по
психотехника.
АИПКН,<6/?. AIPCN (Association
internationale permanente des
Congrès de navigation) - Меж¬
дународна асоциация на конг¬
ресите по мореплаване.
АИППИ [айпи], фр. AIPPI
(Association internationale pour la
АИПР
41
ЛИСУ
protection de la propriété
industrielle) - Международна
асоциация за закрила на индус¬
триалната собственост.
АИПР-Агенция за икономичес¬
ко програмиране и развитие.
АИПС [айпс], фр. ATPS
(Association internationale de la
presse sportive) - Международ¬
на асоциация на спортната пре¬
са.
АИПТАП воен. - Армейски из¬
требително-противотанков ар¬
тилерийски полк.
АИПХ, фр. А1РН (Association
internationale des producteurs de
l’horticulture) - Международна
организация на производители¬
те-градинари.
АИР [аир] - Агенция за иконо¬
мическо развитие.
АИР воен. - Армейско инстру¬
ментално разузнаване.
АИР [аир], воен. - Артилерий¬
ско инструментално разузна¬
ване.
АИРХ, фр. AIRH (Association
internationale de recherches
hydrauliques) —Международна
асоциация за хидравлични про¬
учвания.
АИС [айс], информ. - Автома¬
тизирана информационна сис¬
тема.
АИС [ айс], фр. AIS (Association
internationale de la soie) - Меж¬
дународна асоциация за копри¬
ната.
АИС[айс], фр. AIS (Association
internationale de sociologie) -
Международна асоциация по
социология.
АИСВРК - Автоматизирана из¬
мерителна система за външен
радиоактивен контрол.
АИСЕ, фр. AISE (Association
internationale des sciences
économiques) - Международна
икономическа асоциация;
ИЕА.
АИСП, фр. AISP (Académie
internationale des sciences
politiques) - Международна
академия за политически на¬
уки.
АИСС, фр. AISS (Association
internationale de la securité sociale)
- Международна асоциация за
социална безопасност.
АИСС, фр. AISS (Association
internationale de lascience du sol)
- Международна асоциация за
по'гвознание.
АИСУ [аису], електрон. — Авто¬
матизирана информационна
система за управление.
АИСУ [аису] - Електронен циф¬
ров апарат за изследване на
АИТ
42
AK
свръхнатоварването и умора¬
та.
АИТ [айт], фр. AIT (Association
internationale touristique) - Меж¬
дународна туристическа асоци¬
ация.
АИТ А [аитй], фр. A IT А
(Association internationale des
transports aériens) —Междуна¬
родна асоциация за въздушен
транспорт; ИАТА.
АИУС - Автоматизирана инфор-
мационно-управляваща систе¬
ма.
АИФ [айф], и тал. AIF (Agenzia
internazionale Fides) - Инфор¬
мационна агенция на Ватика¬
на.
АИФ [айф], фр. AIF (Agence
internationale de francophonie) -
Междуправителствена аген¬
ция по франкофония.
АИФС, фр. AIFS (Association
internationale des fabricants de
superphosphate) - Международ¬
на асоциация на производите¬
лите на суперфосфат.
АИХ, фр. AIH (Association
internationale des hydrologues) -
Международна асоциация за
научна хидрология.
АИХС, фр. AIHS (Académie
internationale d’histoire des
sciences) - Международна ака¬
демия по история на науките.
АИЦ [айц], ai. (разг., член, -ът,
-а, мн. -ове) - Автоматизиран
информационен център.
АИЦ - Американски информа¬
ционен център.
АИЮ, фр. АШ (Association
internationale des universités) -
Международна асоциация на
университетите.
АИЮЕ - Австрийски институт
за Източна и Югоизточна Ев¬
ропа.
Ай-Би-Ем, англ. IBM
(International Business-Machines
Corporation) - 1. Американска
компания за производство на
електронноизчислителни ма¬
шини; ИБМ.
2. Електронноизчислителна
машина, произведена от тази
компания (напр.: Ай-Би-Ем-
650); ИБМ.
АК воен. - Авиационен корпус.
АК - Авиационна компания,
авиокомпания. А А К „Бал¬
кан
АК воен. - Авиационно крило.
АК (-) [à-кй] - Автол с киселин¬
но-контактно пречистване (в
марката на автомобилно мас¬
ло, напр.: АК-6).
АК - Автомобилен клуб.
АК (-) [à-Kà] - Автомобилен
AK
43
АКп
кран (напр.: АК-75).
АК - Адвокатска кантора.
АК - Адвокатска колегия.
AK - Адвокатска къща.
АК - Адвокатски кабинет.
АК - Административен контрол.
АК - Алпийски клуб. Д АК „ Же-
лезник" (Стара Загора).
АК - Американски колеж; АКС.
АК - Анкетна комисия.
АК - Арбитражна комисия.
АК - Атлантически клуб. А АК
- Бургас.
АК (-) [à-ка] - В марката на ав¬
томобилно масло с киселинно
пречистване (напр.: АК-10).
АК воен. - Армейски корпус
(САЩ).
АК [à-Kà] - В наименованието на
филтър, конструиран от Анд¬
реев и Кузенцов.
АКА, англ. АСА (Agency for the
Control of Armament) - Агенция
за контрол на въоръженията;
АКВ.
акад. - академик (със собствено
име).
акад. - академичен.
АКБ - Атлантически клуб в
България.
АКБС [à-ка-бе-се] - Админист¬
ративен комунално-битов сек¬
тор.
АКВ ( - ) [à-ка-вё], техн. - Ав¬
томат за контрол на вакуума
(напр.: АКВ-1М).
АКВ [à-ка-ве] - Агенция за кон¬
трол на въоръженията (Евро¬
пейски съюз); АКА.
АКВР [а-ка-ве-ре] - Агенция за
контрол на въоръженията и по
разоръжаването.
АКЕЛ [акёл], гръц. АКЕЛ
(‘АиорОаткоо Коцца
‘EpyaÇopevou Ааоо) - Про¬
гресивна партия на трудовия
народ на Кипър.
АКЗБ [а-ка-зе-бе] - Асоциация
на контраразузнавачите от за¬
паса в България.
АКИ - Американски културен
институт.
АКИ, фр. ACI (Alliance
coopérative internationale) -
Международен кооперативен
съюз; ИКА; МКС.
АКМО - Автономна Косовско-
Метохийска област (Югосла¬
вия).
АКО мн., биохим. - Андрогено-
кортикоиди.
АКП [à-Ka-nè], воен. - Артиле¬
рийски корпус за пробив.
АКп (-) - В марката на автомо¬
АКС
44
Алгол
билно масло с киселинно пре¬
чистване и със специална при¬
бавка, която подобрява каче¬
ството му (напр.: АКп-6, АКп-
10).
АКС - Американски колеж-Со-
фия; АК.
АКС воен. - Армейска комуни¬
кационна система.
АКСЕС [аксёс], англ. ACCESS
(Association for Contacts and
Cooperation-East European Self-
Support) - Правозащитна орга¬
низация.
АКССР, напор., рус. АКССР
(Автономная Карельская Со¬
ветская Социалистическая
Республика) - Автономна Ка-
рслска съветска социалисти¬
ческа република.
АКТА, англ. ACTA (American
Continental Travel Abroad) -
Американски пътувания в
чужбина (туристически кон¬
церн в СА1Ц).
АКТИД [актйд], ж. и м. - Авто¬
матизация по конструктивна¬
та, технологична и изследова¬
телска дейност (секция).
АКТХ [à -ка-те-xé], биохим. ~
Адренокортикотропен хормон.
АКФМ [à-ка-фе-ме], AKFM
(Antoconry Kongresin ny
Fahaleovantenan i Madagasikara)
- Конгрес за независимост на
Мадагаскар.
акц. - акционерен.
АКЧ (-) метал. - Антифрикцио-
нен ковък чугун (напр.: АКЧ-
1, АКЧ-2).
АЛ [à-ёл] - Агенция по лекар¬
ствата.
ал. - алинея (с цифра). А ал. 2.
АЛ воен. — Армейско летище.
А ЛАИ [алай], фр. ALAI
(Association littéraire et artistique
internationale) - Международна
асоциация за литература и из¬
куство; ИЛ А А.
АЛБ библ. ~ Албания,
алб. - албански.
АЛБ [à-ел-бё] - Асоциация на
лицензиранитс брокери.
алг. -алгебрически.
Алгек м., рус. АЛГЭК (Алгори¬
тмический язык для экономи¬
ческих задач) - Алгоритмичен
език за икономическа инфор¬
мация.
Алгсм ль, рус. АЛГЭМ (Алго¬
ритмы экономические и мате¬
матические) - Алгоритмичен
език за икономически и мате¬
матически задачи.
алго... - Алгоритмичен (напр.:
алгоезик).
Алгол .и., англ. Algol (Algorithmic
Language) - Алгоритмичен
Алд
4 5
А/м
език, предназначен за обработ¬
ка на математически и науч¬
но-технически задачи.
Алд биохим. - Фруктозо-1, 6-
дифосфаталдолаза.
АЛЖ библ. - Алжир,
алж. - алжирски.
АЛК [à-en-Kà] - Авиационна ле¬
карска комисия.
Алкоа ж., англ. ALCOA
(Aluminium Company of
America) - Американска ком¬
пания за производство на алу¬
миниеви изделия.
алмагсл м., фирм. - Препарат от
хидроокисите на алуминия и
магнезия във вид на течен гсл.
Алпи ж., метал. - Лята магнит¬
на сплав по системата желязо-
пикел-алуминий.
Алиико ж., метал. - Лята маг¬
нитна сплав по системата же-
лязо-пикел-алуминий-кобалт.
АЛНС - Антифашистка лига за
народна свобода (Бирма).
АЛП [à -ле-nè] - Австралийска
лейбъристка партия.
АЛС [à-ле-сё], техн. - Автома¬
тична локомотивна сигнализа¬
ция.
Алтайсслмаш м., рус. Алтай-
сельмаш (Алтайский завод
сельскохозяйственных машин)
- Алтайски завод за селско¬
стопански машини.
Алтрйн м., англ. ALTRAN
(Algebraik Translator) - Алго¬
ритмичен език.
АЛУ изч. техн. — Аритметично и
логическо устройство.
АМ [à-ём], рус. АМ (Алек¬
сандър Микулин) -1. В марка¬
та на авиационен двигател,
конструиран от А. Микулин
(напр.: АМ-34).
2. Авиационен двигател, кон¬
струиран от А. Микулин.
АМ (-) [à-ём] - Агрегатна ма¬
шина (напр.: АМ-127).
Ам биохим. - Амилаза.
АМ [à-ём], електрон. - Ампли¬
тудна модулация.
АМ [à-ём], прил., електрон. -
Амплитудномодулиран. Д АМ
сигнал. АМ система.
АМ [à-ем], електрон. - Анодна
модулация.
АМ - „Армейска младеж“ (спи¬
сание).
АМ - Асансьорни монтажи (ак¬
ционерно дружество).
АМ - Асоциация на месопрера-
ботвателите; вж. АМП.
АМ [à-ём], пнгл. AM (Air-Cooled
Motor) - Двигател с въздушно
охлаждане.
А/м физ. - Ампер на метър (еди¬
ница за интензитет на магнит-
АМА
46
AMPC
но поле), (след цифра).
АМА - Агенция „Морска адми¬
нистрация“.
АМА [ама] - Асоциация на мал¬
ката авиация.
Лма-трйк - Международен фес¬
тивал на анимационния и трик-
филм (напр.: Ама-трик 75).
АМБ [à-ем-бё] - Асоциация на
месопреработвателите в
България.
АМГОТ [амгот], англ. AMGOT
(Allied Military Government of
Occupied Territory), ocniap. -
Съюзно военно правителство
в окупирани територии.
АМЕКС [амёкс], исп. AMEX
(Agencia Mexicana de Noticias)
- Мексиканска информацион¬
на агенция.
амер. - американски.
АМЕС [амёс], електрон. - Ав¬
томатизация и модернизация
на енергийната система.
АМЕЦ - Африканска методист¬
ка епископална църква (САЩ).
АМИ прил. - Антимилитаристи-
чен. Д АМИ -дейност. АМИ-
групи.
АМИЕВ [амиёв], фр. AMIEV
(Association médicale interna¬
tionale pour l’étude des conditions
de vie et de la Santé) - Междуна¬
родна медицинска асоциация за
проучване на условията на жи¬
вот.
АМК [à-eM-Kà] - Автомобилно-
мотоциклетен клуб.
АМК [а-ем-Kà] - Корабна мач-
това антена (напр.: АМК-2).
АММ, фр. AMM (Association
medicale mondiale) - Световна
медицинска асоциация; вж.
СМА.
АМН [й-ем-ён],рус. АМН (Ака¬
демия медицинских паук) -
Медицинска академия (Русия).
АМНИИ [амний] - Авиомеди-
цински научноизследователски
институт.
АМНТЦ- Автоматична меж¬
дународна телефонна центра¬
ла.
АМО [амо] - Машина за магнит¬
но-абразивна обработка.
АМОД - Англо-малайзийски от¬
бранителен договор.
АМН хим. - Аминопласт.
АМП - Асоциация на месопре¬
работвателите; AM.
АмПК - Американска патентна
класификация.
АМР [à -ме-pè] - Агенция за
международно развитие
(САЩ).
АМРС - Агенция за междуна¬
родно развитие и сътрудниче¬
ство.
АМС
47
АНВ
АМС [à-Me-cè], воен. - Авиоме-
теорологична служба.
АМС [а-ме-cè], eà. и мн. - Авто¬
матична междупланетна стан¬
ция.
АМС - Агенция за младежта и
спорта.
АМСБ [à-ме-се-бё] - Асоциация
на малкия и средния бизнес.
АМСП [à-ме-се-пё] - Агенция за
малки и средни предприятия.
АМТИ [Амти] - Академия за
музикално и танцово изкуство
(Пловдив).
Амторг, ж. и м., рус. Амторг
(Советско-американская тор¬
говая корпорация) - Съветско-
американска търговска корпо¬
рация.
АМТЦ [А-ме-те-цё] - Автома¬
тична междуселищна теле¬
фонна централа.
АМУ [А-ме-ÿ] - Асансьорно-
монтажно управление.
АМФ [à-ем-ёф], хим. - Адено¬
зинмонофосфат.
АМФ [А-ем-ёф], хим. - Адено-
зинмонофосфорна киселина.
АМХ [А-ме-xè] - Ателие на мла¬
дия художник.
АМЧ [à-ме-чё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. -Артилерий-
нска материална част.
АМЮ - Асоциация на младите
юристи.
АН [à-ён] и [ан], рус. АН (Ака¬
демия наук) - Академия на
науките (Русия).
АН хим. - Акрил нитрил.
Ан (-) [ан], рус. Ан (Антонов) -
1. В марката на самолети, кон¬
струирани от О. К. Антонов
(напр.: Ан-2, Ан-10, Ан-24).
2. (разг.) член, -ът, -а, мн. -ове.
Самолет, конструиран от О. К.
Антонов.
-Произв. (разг.)Анче.
АНА [Ана],англ. ANA (Australian
National Airways) - Австралий¬
ски въздушни линии.
АНА [àHa] - Албанска нацио¬
нална армия.
АНА [Ана], англ. ANA (Athens
News Agency) - Гръцка осве¬
домителна агенция.
АНАП [анАп], исн. ANAP
(Association Nacional de
Agricultorcs Pequenos) - Наци¬
онална асоциация на дребните
земеделски стопани (Куба).
АНАПО [анАпо], ANAPO
(Alianza Nacional Popular) -
Национален народен съюз
(Колумбия).
анат. - анатомически.
АНБ - Австрийска национална
банка.
АНВ [à-не-вё] - Агрегат за не¬
прекъсната вулканизация (на
анг. 48
АНО
анон. 49
АОА
каучук).
анг. физ. - ангстрьом (единица
за дължина), (след цифра); А.
англ. - английски.
АНГОП [ангоп], ANGOP
(Agenda Angola-Press) - Ин¬
формационна агенция на Ан¬
гола.
АНД [й-не-де],х. иср. -Алжир¬
ско националнодвижение(по¬
литическа партия).
АНДР [ а-не-де-pè] - Алжирска
народнодемократична репуб¬
лика.
АНЕБ [анёб], ж. и м. - Атомна
паучноекспериментална база
(БАН).
АНЗАМ [анзам], англ. ANZAM
(Australia New Zealand and
Malaysia), ж. и At. - Военнопо¬
литическа групировка на Ав¬
стралия, Нова Зеландия и Ма¬
лайзия.
АНЗХ (а-не-зе-xè] - Агенция за
надзор върху застраховането
и хазарта.
АНЗЮС [анзюс], англ. ANZUS
(Australia. New Zealand and the
United States) - Военнополити¬
чески блок на Австралия, Нова
Зеландия и САЩ.
АНИ [à-ен-и] и [ани] - Агенция
за насърчаване на износа.
АНИ - Агенция за недвижими |
имоти.
АНИ [ани], порт. ANI (Agéncia
Nacionale de Infonnaçôes) -Те¬
леграфна агенция на Португа¬
лия.
АНИМ [анйм], фр. ANIM
(Agence nationale dinformation
Malienne) - Малайска информа¬
ционна агенция.
АНИСА - Автономен научен
институт за стратегически ана¬
лизи.
АНК [à-ен-ка] - Африкански
национален конгрес (Южноаф¬
риканска република).
АНКАП [ а н к à п ] , ANCAP
(Administracion Nacional de
Combustiles, Alcohol y Portland
Uruguay), M. - Национално
предприятие в Уругвай, което
има монопол на спирта, гори¬
вата, цимента и др. материа¬
ли.
АНМТ - Асоциация на незави¬
симите млади таланти.
АНН. ANN (Arcadia National
Newsroom) - Частен национа¬
лен новинарски център.
АНО [ано] - Армия за национал¬
но освобождение (албански
въоръжени сили в Косово,
Македония, Сърбия).
АНО - Армия за национално
освобождение (Алжир).
анон, - анонимен.
АНОП [аноп], порт. ANOP
(Agenda Noticiosa Oficial
Portugucsa) - Национална ин¬
формационна агенция на Пор¬
тугалия.
анот. - анотация.
АНП [а -не-nè] - Австрийска на¬
родна партия.
АНП [а-не-пе], хол. ANP
(Algcmecn Neder-Iandisch
Persburcau) - Информационна
агенция на Холандия.
АНПКТР - Ансамбъл за народ¬
ни песни при Комитета за те¬
левизия и радио.
АНРК радиотехн. - Автоматич¬
на настройка на резонанените
кръгове на радиостанциите.
АНС [à-не-сё], англ. ANS
(Agency for National Security) -
Агенция за национална сигур¬
ност (САЩ).
АНС [à-не-се] - Арабски нацио¬
нален съюз.
АНС [а-не-се] - Африкански на¬
ционален съвет (Южна Роде¬
зия).
АНСА [анса], urn. ANSA
(Agcnzia Nazionale Stampa
Associata) - Италианска ин¬
формационна агенция.
АН СССР, рус. АН СССР (Ака¬
демия наук Союза советских
социал истическихреспублик) —
Академия на науките на СССР.
АНТ [а-не-тё] - Агенция за
насърчаване на търговията.
АНТ |ант], рус. АНТ (Андрей
Николаевич Туполев) - 1. В
марката на самолет, констру¬
иран от А. Н. Туполев (напр.:
АНТ-25)
2. Самолет, конструиран от А.
Н Туполев.
антаркт.- антарктически.
Антикор м. - Антикорозионен
препарат.
антифаш. - антифашистки,
антрон. - антропологически.
АНУ - Австралийски национа¬
лен университет (Канбера).
АНЧ [à-ен-че], радиотехн. -
Автоматична настройка на
честотата.
АО воен. - Аварийно осветле¬
ние.
АО- Автономна облает.
АО - Агенция за охрана.
АО електрон. - Апарат за отде¬
ляне на каналите.
АО воен. - Артилерийско отде¬
ление.
АО - Астрономическа обсерва¬
тория.
АО - Атомно оръжие.
АОА - Агенция по оценяване и
акредитация.
АОАБр
50
АП
АОАБр воен. - Армейска оръ¬
дейна артилерийска бригада.
АОБ - Асоциация на охлювари-
те в България.
АОД - Автоматична обработка
на данни.
АОДР- Асоциация на общини¬
те от Дунавския регион.
АОК [аок], ж. и м. - Армия за
освобождение на Косово.
АОМ библ. - Архив отдел „Му¬
зеи“.
АОН [аон], рус. АОН (Акаде¬
мия общественных паук) -
Академия за обществени на¬
уки.
АОНСУ [аонсу], остар. - Ака¬
демия за обществени науки и
социално управление.
АОП - Армия за освобождение
на Палестина.
АОП - Обединение на австрийс¬
ките профсъюзи.
АОПБМ - Армия за освобож¬
дение на Прешово, Буяновац
и Медведжа; АОПМБ.
АОПМБ - Армия за освобож¬
дение на Прещово, Медведжа
и Буяновац; АОПБМ.
АОС воен. - Авионосно опера¬
тивно съединение.
АОФ - Арабски освободителен
фронт.
АП воен. - Авиационен полк.
АП - Авиационна прахоразпръ-
сквачка.
АП [à-nè] - Автоматизация на
производството (отдел, група
и т. н.).
АП воен. - Автоматичен пелен¬
гатор.
АП - Автомобилно предприятие.
АП(-)[ à-nè],техн. - Автопазач
(напр.: АП-а I ).
АП - Автопарк.
АП (-) [à-nè], техн. - Автопи¬
лот (напр.: АП-42).
АП [à-nè] - Агенция за привати¬
зация.
АП - Агенция за приходите (Ми¬
нистерски съвет).
АП [à-nè], англ. АР (American
Press) - Агенция Американ
Прес (САЩ).
АП [à-nè], остар. - Агитация и
пропаганда (отдел). А Завеж¬
дащ АП.
АП (-) [à-nè],//iexH. - Азбестово
платно (напр.: АП-1 ).
АП - Апелативна прокуратура.
АП техн. - Арматура за пара.
АП -Антиреволюционна партия
(Нидерландия).
АП - Апелативна прокуратура,
ап воен. - Артилерийски полк.
АП [à-nè], англ. АР (Associated
Press) - Асогпиейтед прсс (Ин¬
формационна агенция на
АП
5 I
АПМА
САЩ).
АП (-) Ià-nè], техн. - Преносим
абрихт (напр.: АП-26).
АП (-) [à-nè], техн. - Пресовъ-
чен автомат (напр.: АП-63).
АП (-) [à-nè], техн. - Пружинен
акумулатор (напр.: АП-16,
АП-Т6 —хидравличен).
АПА [à-ne-à], нем. АРА (Austria
Presse-Agentur) - Австрийска
агенция по печата.
АПВ [à-пе-вё], електр. - Авто¬
матично повторно включване
(при релейни защити). А Едно¬
фазно АПВ. Уредби за трифаз¬
но еднократно А ПВ.
АПВ[ а-пс-вё],лш., радиотехн. -
Акустични повърхностни
вълни.
АПВО [й-пе-ве-Ь],воен. - Армия
за противовъздушна отбрана.
АПГ [ à-ne-rè], техн. - Автома¬
тичен правотоков генератор
(напр.: АПГ 160/12).
АПГ [à-ne-rè], техн. - Автома¬
тична пожарогасителна глава.
АПД [à-пе-де], съобщ. техн. -
Апаратура за предаване на
данни.
АПЕК [апек],ж. иле, англ. APEC
(АИ-Purpose Electronic Com¬
puter) —Електронноизчисли¬
телна машина.
АПЕК [anèx],/7H?^. АРЕС (Asian-
Pacific Economic Colaboration) -
Азиатско-тихоокеански форум
за икономическо сътрудниче¬
ство.
АПЕУ [à -пе-ÿ) - Асоциация на
преподавателите от европей¬
ските университети.
А ПИ [à-пе-й], фр. API
(Association phonétique inter¬
nationale) - Международна фо¬
нетична асоциация.
АПК [à-ne-Kà] - Агенция за под¬
бор на кадри.
АПК [à-ne-Kà], ср. (разг., член.
-то, мн. -та) - Аграрно-про¬
мишлен комплекс.
АПК [à-ne-xà], ед. и мн., стро¬
ит. - Армирани почвени кон¬
струкции.
АПК - Африканска профсъюз¬
на конфедерация.
АПК (-) [à-ne-Kà] -Предавател¬
на пръчковидна корабна анте¬
на (напр.: АПК-П).
АПК (-) [à-ne-Kà] - Приемател¬
на пръчковидна корабна анте¬
на (напр.: АПК-1).
АПКИ електр. - Арматурен
проводник с каучукова изола¬
ция.
АПКИ електр. - Меден провод¬
ник с каучукова изолация с
алуминиево жило.
АПМА - Аг енция на производи-
АПМВ
5 2
АПС
телите на метален амбалаж.
АПМВ електр. - Автоматичен
магнитен взривобезопасен
прекъсвач.
АПМПП - Асоциация на пред¬
приятията за международни
превози и пътища.
АПН [à-ne-èH],pyc. АПН (Аген¬
тство печати новости) -
Съветска информационна
агенция.
АПН, рус. АПН (Академия пе¬
дагогических наук) - Акаде¬
мия на педагогическите науки.
АПНИ - Агенция за посредни¬
чество с недвижими имоти. Д
АПНИ „ИКАР“ (Бояна).
АПНС - Африканска партия за
независимост на Сенегал.
АПО - Автомат за почистване
на обувки.
АПО [à-ne-ô], octnap. - Агита¬
ционно-пропаганден отдел.
АПОП - Асоциация на произво¬
дителите на оранжерийна про¬
дукция; АПОПБ.
АПОПБ - Асоциация на произ¬
водителите на оранжерийна
продукция в България;
АПОП.
АПП (-) [à-ne-nè],mex«. - Агло¬
мерационен промивателен
прахоуловител (напр.: АПП-
2).
АПП [à-ne-nè], англ. АРР
(Associated Press of Pakistan) -
Телеграфна агенция на Паки¬
стан.
АППД - Изпълнителна агенция
„Поддържане и проучване на
река Дунав“ (Русе).
АППО ttctnop., рус. АППО (Ан¬
тифашистская подмольная
патриотическая организация)
- Антифашистка нелегална
патриотична организация на
съветските военнопленници в
немските лагери ( 1942-1945).
АППТ - Агенция за планинар-
ство, пътешествия и туризъм.
аир. - април.
АПРБ - Асоциация на прокуро¬
рите в Република България.
АПРЛС - Асоциация за подпо¬
магане наресоциализацията на
лишените от свобода.
АПС [à-ne-èc], воен. - Авиацио¬
нен полк за свръзка.
АПС [à-ne-cè] - Австрийска
партия на свободата.
АПС - Апелативна прокурату¬
ра-София.
АПС [à-ne-èc], воен., рус. АПС
(Автоматический пистолет
Стечкина) - За означаване на
автоматичен пистолет, създа¬
ден от Стечкин.
АПС [à-ne-èc], фр. APS (Algérie
АПСД
5 3
APE
Press Service) - Информацион¬
на агенция на Алжир.
АПСД [à-пе-се-дё] - Алуминиев
проводник, изолиран, с два
слоя стъкловлакно.
АПТ [à-п е-тё] - Албанска
партия на труда.
АПТ - Ансамбъл за песни и
танци.
апт. - аптечен. Д апт. филиал.
АПУ [any] - Автоматизация на
производството и управление¬
то (фонд).
АПУ (-) [any], техн. - Автома¬
тично прелезно устройство
(напр.: АПУ-73).
АПУ [any], съобщ. техн. - Уст¬
ройство за автоматично повик¬
ване.
АПФ [à-пе-фё] и [à-пе-ёф] -
Асоциация на приватизацион¬
ните фондове.
АПФГ [à-пе-фе-гё] - „А“ профе¬
сионална футболна група.
АПФЕ - Асоциация на препода¬
вателите по френски език.
АПХК - Алуминиев проводник
с хартиена изолация, кръгъл.
АПХИП - Алуминиев провод¬
ник с хартиена изолация, пра¬
воъгълен.
АПХСИ - Асоциация на произ¬
водителите на хляб и сладкар¬
ски изделия.
АПЦК [й-пе-це-кй] - Асоциация
на притежателите на ценни
книжа.
АР [à-èp], техн. - Автоматичен
регулатор на реактивна мощ¬
ност (напр.: АР-1).
АР (-) [à-èp] - Автомобилен ра¬
диоприемник (напр.: АР-12).
АР [à-èp], изч. техн. - Адресен
регистър.
АРА [àpa] - Асоциация на рек¬
ламните агенции (България).
араб. - арабски.
Арймко ж., англ. ARAMCO
(Arabi an-American Oil
Company) - Арабско-амери¬
канска нефтена компания.
АРБ [à-pe-6è], воен. - Авиаци¬
онна ремонтна база.
“А“РВГ [à-ре-ве-гё] - За озна¬
чаване на(първа)републикан¬
ска волейболна група, включ¬
ваща най-силните отбори.
АРГ [à-ep-rè], воен. - Артиле¬
рийска разузнавателна група.
АРД [à -ер-дё], воен. - Атомен
реактивен двигател.
АРДЦП - Асоциация на родите¬
ли на деца с церебрална пара¬
лиза.
APE [à-ep -ё], воен. - Авиацион¬
на радиоескадрила.
APE - Арабска република Еги¬
пет.
АРЕНА
54
Арткооп
АРЕНА [арёна],ж., йен. ARENA
(Aliança RenovadoraNacional) -
Национален съюз за обновле¬
ние (Бразилия).
АРЖ библ. - Аржентина,
аржепт. - аржентински.
АРЗ [à-pe-зё], рус. АРЗ (Авто¬
мат регул ирования загрузки)-
Автомат за регулиране на на¬
товарването.
АРЗ [à-pe-зё], м. и (разг.) ср.
{член, -то)-Авторемонтен за¬
вод. А АРЗ „Люлин 2002"
оод.
АРЗ - Асоциация на разузнава¬
чите от запаса.
АРИРИ - Агенция за регионал¬
но и икономическо развитие и
инвестиции.
АРК [à-ер-ка], воен. - Авиацио¬
нен радиокомпас.
АРК [арёк], воен. - Автомати¬
чен радиокомплекс.
аркт. - арктически.
АРЛС воен. - Автоматична ра-
д иолока ционна ста нция.
АРМ воен. - Автоматизирано
работно място (при стрелба).
арм. - армейски,
арм. - арменски.
арм. ген. - армейски генерал (със
собствено име).
Армнмекс м. и ж. - Държавна
оръжейна фирма.
арм. под. воен. - армейско под¬
чинение.
АРН електрон. - Автоматично
регулиране на напрежението
на синхронните машини.
APO [à-pe-ô] - Азиатска регио¬
нална организация; МКСП.
АРО [аро] - Асоциация на ро¬
допските общини.
Арома ж. ~ Предприятие за про¬
изводство на парфюмерия и
козметика.
АРПЛ воен. - Атомна ракетна
подводна лодка.
АРР - Автомобилна ремонтна
работилница.
АРР - Агенция за регионално
развитие.
APC lape], воен. - Авиационен
ракетен снаряд.
АРС (-) [арс] , воен. - Автомо¬
билна разл ивна станция (напр.:
АРС-12Д).
АРС - Асоциация на ромските
сдружения.
Ар-Си-Ей, англ. RCA (Radio
Corporation of America) - Аме¬
риканска радиокорпорация
(САЩ).
арт. - Артилерия, артилерийски,
арт. - артист.
арт. - артикул.
Арткобп м. и ж. - Сдружение
(кооперация) на дейците на
АРУ
5 5
АСА
изкустиото.
АРУ [à-pe-ÿ], електрон. - Авто¬
матично регулиране на управ¬
лението.
АРФ [à-ер-сф] - Азиатски реги¬
онален форум.
“А“РФГ [а-ре-фе-rè] - За озна¬
чаване на (първа) републикан¬
ска футболна група, включва¬
ща най-силните футболни от¬
бори.
арх. - археологически; археол.
арх. - архив.
арх. - архипелаг; архип.
арх. - архитект (със собствено
име).
„А“ РХГ [à-pe-xe-rè] - За озна¬
чаване на (първа) републикан¬
ска хандбална група.
археол. - археологически; арх.
архип. - архипелаг; арх.
архнт. - архитектурен.
АРЧ [à-ер-че],радиотехн. - Ав¬
томатично регулиране на чес¬
тотата (при радиоприемник).
АРЧ[а-ер-че], радиотехн. - Ав¬
томатично регулиране на чув¬
ствителността.
АС - Абонатна станция.
АС воен. -Авиосили.
АС [à-cè] - Автозареждач на се¬
ялки.
АС (-) [à-èc] 7 Автол със селек¬
тивно очистване (в марката на
автомобилно масло, напр.: АС-
9,5).
АС [ а-сс],електр. - Автоматич¬
на синхронизация.
АС ед. и мн., воен. - Автоматич¬
на система.
АС - Автомобилно стопанство;
вж. Автостопанство.
АС - Агенция за сигурност. Д
АС „Скорпио“.
АС - Анимационна студия.
АС - Асансьорни сервизи (акци¬
онерно дружество).
АС (-) [à-cè] - В марката на ав¬
томобилно масло, пречиствано
с разтворители - селективно
пречистване (напр.: АС-9,5).
АС електрон., рус. АС (Адрес
связи) - Адрес за връзка.
АС - Акредитационен съвет.
АС - Апелативен съд. Д Плов¬
дивско АС.
АС - Арбитражен съд.
АС воен. - Атлантически съвет
(НАТО).
АС - Африкански съюз
АС - Самостоятелен дихателен
апарат.
АС (-) [à-èc], ед. и мн., електр. -
Стоманено-алуминиеви про¬
водници (напр.: АС-35, АС-50,
АС-70, АС-95).
ас. - асистент.
АСА [àca], англ. ASA (American
АСА
5 6
АСИО
Standards Association) - Амери¬
канска асоциация по стандар¬
тизация.
АСА [аса],лнгл. ASA (Association
of South-East Asia) - Асоциация
на страните от Югоизточна
Азия.
АСА [аса] - Асоциация „Соци¬
ална алтернатива“.
АС АЛ биохнм. - Аргининсукци-
натлиаза.
АСБ воен. - Автосанитарен ба¬
тальон.
асб физ. ~ апостилб (единица за
яркост), (след цифра).
А СВ [а-сс-ве] - Агенция за съби¬
ране на вземанията.
АСВ [ а-се-вё] - Административ¬
но-стопански въпроси. А По¬
мощник-директор по А СВ.
АСВ воен. - Американски су¬
хопътни войски.
АСВ - Ансамбъл на строителни
войски.
АСГ строит. - Армиран със
стъклено влакно гипс.
А СД [à-ce-дё] - Административ¬
но-стопанска дейност (дирек¬
ция).
АСД - Анализ на стопанската
дейност.
АСДО - Алармени системи за
дома и офиса.
АСДП [а-сс-де-nè] - Австрийс¬
ка социалдемократическа
партия.
АСДС [а-се-де-cè] - Автомати-
зирина система на държавна¬
та статистика; АСИС.
АСДУ [à-се-де-у], съобщ. техн.
- Автоматизирана система за
диспечерско управление.
АСЕАН [асеан], ж. и м.. англ.
ASEAN (Association of South-
East Asian Nations) - Асоциа¬
ция на страните от Югоизточ¬
на Азия (Индонезия, Малай¬
зия, Сингапур, Тайланд, Виет¬
нам, Филипините и Бруней).
АСЕИ [асей] - Автоматизирана
система за епидемиологична
информация.
асек физ. - Амперсекунда (еди¬
ница за измерване на количе¬
ството електрическа енергия),
(след цифра).
АСЕТ [асёт], електр. - Агрега-
тирана система за елктроиз-
мервателна техника.
АСИ [аей] - Автоматизирана
система за информация.
АСИ остар. - Амстердамски
синдикален интернационал.
АСиА, рус. АСиА (Академия
строительства и архитектуры)
- Академия за строителство и
архитектура.
АСИО [аейо] - Автоматизирана
АСИС
57
АСО(п)
система за информационно
обслужване.
АСИС [асйс] - Автоматизирана
статистическа информационна
система; АСДС.
АСИТ [асйт] - Агрегатна систе¬
ма от изчислителна техника.
АСИТЕЖ [аситеж], фр. ASITEJ
(Association internationale des
théâtres des enfants et des jeunes)
-Международна асоциация на
театрите за деца и юноши.
АСИУ [асиу] - Автоматизирана
система за информация на уп¬
равлението.
АСК [а-се-ка] - Агенция заслсд-
приватизационен контрол.
АСК [à-ce-Kà] - Армейски
спортен клуб; СКА. А АСК
Ботев “ - Пловдив.
АСКБ [à-ce-ка-бё] - Асоциация
hi счетоводните къщи в
България.
АСЛИБ [аслйб], англ. ASLIB
(Association of Special Libraries
and Information Bureaux) - Асо¬
циация на специалните библио¬
теки и информационни бюра.
АСЛП - Алианс за социално-ли¬
берален прогрес; АСП.
АСЛП [а-се-ле-nè] - Алтерна¬
тивна социаллиберална пар¬
тия.
ACM (à-се-ме], електрон. - Ав¬
томатична сметачна машина.
ACM [à-ce-Mè] - Агенция за
стандартизация и метрология.
ACM (-) [à-ce-Mè], мед. - Апа¬
рат за елктростимулация на
мускули (напр.: АСМ-2).
АСМ, англ. ACM (Association for
Computer Mechinery)- Асоциа¬
ция за компютърни съоръже¬
ния.
АСМБ - Асоциация на студен¬
тите медици в България.
АСМК [ а-ес-мс-ка], техн. — Аг-
регатирана система от меха¬
нични конструкции.
АСН [à-ce-Hè] - Академия на
селскостопанските науки.
АСНЦБ библ. - Академия на
селскостопанските науки -
Централна бибилиотека.
АСН ЦНТИД библ. - Академия
на селскостопанските науки -
Център за научно-техническа
информация и документация.
АСО [асо] - Аварийноспасител-
на организация (Български
морски флот).
АСО воен. - Авиация за специ¬
ални операции.
АСО [асо] - Алтернативносоци¬
алистическо обединение.
АСО [асо] - Архитектурно-стро¬
ителен отдел.
АСО(н) - Алтернативно социа-
АСОД
58
АССР
листическо обединение (неза¬
висими); АСОН.
АСОД воен. - Аналогова систе¬
ма за обработка на данни.
АСОН - Алтернативно социали¬
стическо обединение -незави¬
сими; АСО(н).
АСП [à-ce-nè] - Австралийска
социалистическа пратия.
АСП [à-ce-nè] - Австрийска со¬
циалистическа партия.
АСП [à-ce-nè] - Агенция София-
Прес.
АСП [à -ce-nè] - Алианс за соци¬
ал нолиберален прогрес; АСЛП.
АСП [à-ce-nè] - Алтернативна
социалистическа партия.
АСП [à-ce-nè] - Арабска социа¬
листическа партия.
АСП воен. - Артилерийско-
стрелкова подготовка.
АСП [ à-ce-nè] - Асоциация на
свободните предприемачи.
АСПК - Агенция за следприва-
тизационен контрол.
АСПР [aenèp] - Автоматизира¬
на система за планови разче¬
ти.
АСПРТ [асперт] - Автоматизи¬
рана система за планови раз¬
чети в транспорта.
АСПС строит. - Армирана със
стъклено влакно полиестерна
смола.
АСР [ à-ce-pè], .мн., воен. - Ава¬
рийно-спасителни работи.
АСР (-) [ à-cc-èp] - Автоматичен
револверенCTpyi (напр.: АСР-
200).
АСР (-) [à-ce-èp], ед. и мн. - Ав¬
томатичен сигнализатор на
радиоактивност (напр.: АСР-1,
АСР-3).
АСРР остар. - Академия на Со¬
циалистическа република
Румъния.
АСС [ à-ce-cè], ед. и мн., воен. -
Авиационен самолетен снаряд.
АСС [ à-ce-cè], воен. - Автома¬
тизирана система за стрелба.
АСС [à-ce-cè] - Авторемонтна
сервизна станция.
АСС [à-ce-cè] - Арабски социа¬
листически съюз.
АССБВ - Административно-сто-
пански и социално-битови
въпроси.
АССР [à-ec-ec-èp]. истор., рус.
АССР (Автономная Советская
Социалистическая Республи¬
ка ) - Автономна съветска со¬
циалистическа република.
АССР [ à-ec-ec-èp], истор., рус.
АССР (Азербайджанская Со¬
ветская Социалистическая
Республика) - Азербайджанс¬
ка съветска социалистическа
АССР
59
АСЧ
република; АзССР.
АССР [à-ec-ec-èp], нснюр., рус.
АССР (Армейская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Арменска съветска соци¬
алистическа република.
АСТИ [астй] - Автоматизирана
система за търсене на инфор¬
мация.
АСТП [а-се-те-nè] - Арбитра¬
жен съд при Търговската па¬
лата (София).
астр. - астрономически.
АСТРА (-) [ёстра] - Автомати¬
зирана система за оперативно
управление на автомобилния
транспорт (напр.: АСТРА-71 ).
астро... - Астрономически
(напр.: астрофизика).
АСУ [асу], воен. - Автоматизи¬
рана система за управление.
АСУ [асу],х. и (разг.)с/л {член. -
то) - Административно сто¬
панско управление.
АСУ (-) [асу],М и .мн., електр. -
Стоманено-алуминиеви усиле¬
ни проводници (напр.: АСУ-
300, АСУ-400).
АСУВ [асув] - Автоматизирана
система за управление на вой¬
ските.
АСУИ [асуй] - Автоматизирана
система за управление и ин¬
формация.
АСУН [асун] - Автоматизирана
система за управление на на¬
уката.
АСУП [асуп] - Автоматизирана
система за управление на про¬
изводството.
АСУПИ [асупи] - Автоматизи¬
рана система за управление на
профилактичните имунизации.
АСУС [асус] - Автоматизирана
система за управление на стро¬
ителството.
АСУТО (-) [асуто] - Автомати¬
зирана система за управление
на търговските обекти (напр.:
АСУТО-77/ОЗ10).
АСУТП - Автоматизирана сис¬
тема за управление на техно¬
логическите процеси.
АСУТПП - Автоматизирана си¬
стема за управление за техни¬
ческа подготовка на производ¬
ството.
АСФС [à -се-фе-cè] - Админист¬
ративно-стопанска и финансо¬
ва служба.
АСЧ [à-се-че] - Административ¬
но-стопанска част. Л Завеж¬
дат, АСЧ.
АСЧ [à-ce-чё], метал. - Анти-
фрикционен сив чугун.
АСЧ (-) [à-се-че] - Стълбищен
часовников автомат (напр.:
АСЧ-66).
АСШВСМ
60
ATK
АСШВСМ - Армейска спортна
школа на военнослужещата
младеж.
АТ воен. - Авиационен техник.
АТ (-) [А-тё], електр. - Автома¬
ти чентриполюсен токоограни-
чаващ прекъсвач (напр.: АТ-
00).
АТ (-) [à тё] - Автоматичен
тъкачен стан (напр.: АТ-120-
7).
АТ [à-те], воен., рус. АТ (Артил¬
лерийский тягач) -Артилерий¬
ски влекач.
АТ - В емблемата на кожарска
фабрика „Ахмед Татаров“
(Севлиево).
ат. - атомен.
ат физ. - техническа атмосфера
(единица за измерване на на¬
лягане), (след цифра).
АТА [ ата] - Албанска теле¬
графна агенция.
АТА хим. - Аминотриазол.
ата [ата] физ. - Абсолютна тех¬
ническа атмосфера (единица за
измерване на налягане), (след
цифра).
АТА [Ата] - Асоциация на тури¬
стическите агенции.
АТБ [А-те-бё], воен. - Автотран¬
спортен батальон.
АТБ [à-те-бё] - Асоциация на
търговските банки.
АТББ - Аграрнатърговска (биз¬
нес) банка.
АТБТ (-) [à-те-бе-тё] - Апарат
за точене на банцингови трио¬
ни (напр.: АТБТ-50).
АТгЦ [ А-те-ге-цё] - Автоматич¬
на телеграфна централа.
АТД [А-те-де], воен. - Авиаци¬
онна техническа дивизия.
АТД[ à-те-де] - Административ¬
но-териториално деление (уп¬
равление в Министерство на
вътрешните работи).
АТДО - Азиатско-тихоокеанска
договорна организация.
АТЕЦ [атёц],л/. (разг., член, -ът,
-а, мн. -ове) и ж. - Атомно-
топлоелектрическа централа.
АТИ [Ати] - Автоматична теле¬
фонна информация.
АТИС [атйс] - Азиатско-тихоо¬
кеанско икономическо сътруд¬
ничество.
АТЗ [А-те-зё], мн. - Австрийски
тютюнопроизводителю! заво¬
ди.
АТЗ [à-те-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Азотноторов за¬
вод.
ати [Ати], рус. ати (техническая
атмосфера избыточная), физ.
- Техническа атмосфера за
свръхналягане; вж. атс.
АТК [А-те-кА] - Американска
ATK
61
ATT
търговска камара.
ATK воен. - Артилерийско тило¬
во командване.
АТЛ [à -те-ёл] - Автоматична
технологичналиния.
АТЛ [à -те-ёл], воен., рус. АТЛ
(Артиллерийский тягач лег¬
кий) - Лек артилерийски вле¬
кач.
атлант. - атлантически.
АТЛАС [атлАс], м. и ж. - Авто¬
матична технологична линия за
производство на армировъчни
скелети.
АТЛ Е - Асоциация на търговци¬
те на лекарства на едро.
ATM [à-те-мё] - Асоциация на
търговците на метали.
атмфпз. - атмосфера физическа
(единица за измерване на на¬
лягане), (след цифра) А 6 атм.
АТМС воен. - Автоматична те¬
лефонна мрежа за свръзка.
Атоменёргоавтоматика - Спо¬
магателно поделение на АЕЦ
„Козлодуй“.
Атоменсргоекспорт м., рус.
Атомэнергоэкспорт -
Външнотърговско обединение
за атомна енергия.
Атоменергоремонт м. - Спома¬
гателно поделение на АЕЦ
„Козлодуй“.
Атоменёргостройпрогрес м. -
Спомагателно поделение на
АЕЦ „Козлодуй“.
АТПР (-) [à-те пе-ёр], рус. АТПР
(Автоматический ткацкий
пневморапирный станок) -
Автоматичен тъкачен пневмо-
рапирен стан (напр.: АТПР-
120).
АТР [à-те-рё], воен. - Автотран¬
спортна рота.
АТР [ à-те-рс] - Агенция за
търговия и развитие.
АТРЗ [à-те-рс зё] - Автотрак-
тороремонтен завод.
АТС [à -те-сё] - Автоматизира¬
на информационнотърсеща
система.
АТС [ à-те-сё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то, мн. -та) - Автома¬
тична телефонна станция.
АТС [à-тс-сё], воен. - Артиле¬
рийска топографска служба.
АТС (-) [à-те-сё], рус. АТС (Ар¬
тиллерийский тягач средний)-
Среден артилерийски влекач
(напр.: АТС-59).
АТС [à-те-ёс], фр. ATS (Agence
télégraphique Suisse) - Теле¬
графна агенция на Швейцария,
атс фнз. - техническа атмосфе¬
ра засвръхналягане (след циф¬
ра).
ATT [à -те-тё] - Асоциация за
туристическа телематика.
ат. т.
62
АУДМ
ат. т. физ. - Атомно тегло.
АТФ [ à-те-фе], хим. - Адено-
зинтрифосфат.
АТФ [ а-те-фё], хим. - Адено-
зинтрифосфорна киселина.
АТФ-аза хим. - Адснозинтри-
фосфатаза.
АТЦ [à-те-цё], ж. и (разг.) ср.
{член, -то, мн. -та) - Автома¬
тична телефонна централа.
АТЧ [à-те-чё], воен. - Авиаци¬
онна техническа част.
АУ - Аграрен университет
(Пловдив).
АУ - Американски университет
(Благоевград); АУБ.
АУ електрон. - Апаратура за
уплътняване.
АУ изч. техн. - Аритметично
устройство.
АУ воен. - Артилерийско учили¬
ще (САЩ).
АУ (-) [ау] - Универсален абрихт
(дървообработваща машина)
(напр.: АУ-630, АУ-400).
АУА, нем. AUA (Austrian
Airlines) - Австрийски въздуш¬
ни линии.
АУБ-Американски университет
в България (Благоевград); АУ.
АУГ воен. - Авиационна ударна
група.
АУДМ воен. - Автоматично уп¬
равление на дигиталната мре¬
жа.
АУЕ - Асоциация за универсал¬
на енергия.
АУЗ - Асоциация „Училище и
здраве“.
АУО воен. - Автоматичноуправ-
ленис на огъня.
АУР воен. - Авиационна управ¬
ляема ракета.
АУРС [ауре], ед. и мн., воен. -
Авиационен управляем реак¬
тивен снаряд.
АУС воен. - Авионосно ударно
съединение (НАТО).
АУС [аус], ж. нм. - Асоциация
за университетски спорт. А
А УС „ А кадемик “.
ауто... (auto) - Авто (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр. аутотехни-
ка). А Аутотехника ООД.
АФ воен. - Авиофлотилия.
АФ воен. — Адмирал на флота.
АФ биохим. - Алкална фосфа¬
таза.
АФ - Асоциация на фризьорите
в България; АФБ.
АФ - Асоциация „Феномени“.
АФ радиотехн. - Феритна анте¬
на.
АФА воен. - Аерофотографска
апаратура.
АФА [афа] - Американска фил¬
мова академия.
АФА
63
АХПБ
АФА [ёфа] - Английска футбол¬
на асоциация.
АФБ - Асоциация на фризьори¬
те в България; АФ.
АФВ [à-фе -вё], електр. - Авто¬
матичен фидерен взривобезо¬
пасен прекъсвач.
афг. - афганистански.
АФД [à-фе-дё] - Акробатическо
физкултурно дружество.
АФД [à-фс-де] - Армейскофиз¬
културно дружество.
АФИ.рус АФИ (Астрофизичес¬
кий институт) - Астрофизи¬
чески институт.
АФИС [афйс] - Автоматизира¬
на фактографска информаци¬
онна система.
АФНИ [афни] - Асоциация на
фирмите за недвижими имоти.
АФНОР [афнбр], Ж. И At., фр.
AFNOR (Association française de
normalisation) -Френска асоци¬
ация по стандартизация.
АФНОРТ [афнбрт], м., англ.
AFNORTH (Allied Forces
Northern Europe) - Обединени
военновъздушни сили на Се¬
верноатлантическия съюз в
Северна Европа.
АФП [а-фе-пё],ф/?. AFP (Agence
France-Presse) - Агенция
Франс-прес (Информационна
агенция във Франция).
АФП [а-фе-пё] - Асоциация на
филмовите продуценти.
АФР - Агенция за финансово
разузнаване.
афр. - африкански.
Aфpàзиc ж. - Организация за
икономическо сътрудничество
между страните от Африка и
Азия.
АФС [à-фе-сё], воен. - Аерофо-
тоснимка.
АФС [а-фе-се],елел7п/х - Антен¬
но-фидерна система.
АФТ [à-фе-те] - Американска
федерация на труда.
АФТ-КПП [а-фе-тё-ка-пе-пё] -
Американска федерация на
труда и Конгрес на производ¬
ствените профсъюзи.
АХ [à-xè] - Хидравличен агре¬
гат.
АХВПИ - Асоциация на храни¬
телно-вкусовата и питейна ин¬
дустрия.
АХД [ à-xe-дё] - Херметизиран
фреонов агрегат за домашни
хладилници.
АХП [à-xe-nè] - Агенция за ху¬
манитарна помощ (ООН).
АХП - Асоциация на хлебопро-
изводителите в България;
АХПБ.
АХПБ - Асоциация нахлебопро-
изводителите в България;
АХПС
64
АЧХ
АХП.
АХПС - Асоциация на хлебопро-
изводителите и сладкарите в
България.
АЦ (-) [à-цё] - Автомобилна ци¬
стерна (напр.: АЦ-252, АЦ-
263, АЦ-4).
АЦ - Американски център.
АЦ - Американска църква.
АЦ [à-цё] - Атомна централа.
АЦ хим. - Ацетилцелулоза.
АЦО [ацо] - Автоматичен ци-
тологичен оцветител.
АЦПУ [ à-це-пе-у], електрон. -
Автоматично централно печа¬
тащо устройство.
АЦПУ [ à-це-пе-у], електрон. -
Азбучно-цифрово печатащо
устройство.
A4 - Агенция за чистота.
ач физ. - амперчас (единица за
измерване на количеството
електрическа енергия), (след
цифра).
АЧИ [ à-че-и] - Агенция за чуж¬
дестранни инвестиции.
АЧИ [ачи] - Асоциация на чуж¬
дестранните инвеститори.
АЧП [à-че-пс] - Агенция за
чуждестранна помощ.
АЧПФ [à че-пе-фе] и [à-че-пе-
еф] - Асоциация на частните
пенсионни фондове.
АЧХ [à-че-хе], ж. и ср., елект¬
рон. - Амплитудночестотна
характеристика.
АШ (-) [à-mè] - Изваждащ апа¬
рат с двоен шнек (напр.: АШ-
2).
АШ (-) [à-mè],рус. АШ (А. Шве¬
цов) - В марката на самолет-
изтребител, конструиран от А.
Швецов (напр.: АШ-82).
АШВСМ [à-uie-Be-ce-Mè] - Ар¬
мейска школа зависокоспорт¬
но майсторство.
АШП [ à-ine-nè] - Партия Афро-
Ширази (Танзания).
АШУ - Ателие за шивашки ус¬
луги.
АЩ воен. - Артилерийски щаб.
АЮПИ [аюпи] - Асоциация на
юристите и правната инициа¬
тива.
АЯР - Агенция за ядрено регу¬
лиране.
Б
Б (-) [бе], метил. - Бабит (в мар¬
ката на бабити - оловнокалае-
ни сплави, напр.: Б89, Б6, БК2).
Б (-) [бе] - Багер (напр.: Б-400-
А).
Б (-) [бе], метал. - Бакелитова
свръзка (в марката на абразив¬
ни (шлифовъчни) инструменти
Б
65
БА
при означаване на вида на
свръзката).
Б (-) [бе] - В марката на авиаци¬
онен бензин (напр.: Б-80, Б-91 /
115, Б-95/130, Б-100/130).
Б [бе], метил. - Берилий (в мар¬
ката на цветни сплави).
Б (-) [бе], метал. - Бесемерова
(при означаване на марка сто¬
мана, напр.: БСтЗ, БСт5).
Б (-) [бе] - Блескообразовател
(напр.: Б-72-11).
Б (-) [бе] - В марката на амери¬
кански бомбардировач (напр.;
Б-52).
Б (-) [бе] - Бормашина (напр.: Б-
10, Б-13).
Б (-) [бе] -Борщанги (напр.: мо¬
дели Бр Б,, БР Б4).
Б (-) - Бургас (в регистрационни¬
те номера на моторните пре¬
возни средства от Бургас и Бур¬
гаски окръг). А Б 14-11.
Б електр. - бутон.
Б (-) [бе], рус. (И. Братухин) - В
марката на вертолет, констру¬
иран от И. Братухин (напр.: Б-
11).
Б (-) [бе], воен. - Голямокалиб-
рен патрон с бронебоен кур¬
шум (напр.: Б-30).
Б (-) [бе] - Култиватор „Бъде¬
ще“ (напр.: Б-3, 20).
Б (-) [бе] - Стационарна кинопро¬
жекционна машина „Балкан“
(напр.: Б-1).
Б (-) [бе] -Стъклотекстолит със
свързващо вещество бакели-
това смола (напр.: Бр Бр.
Б (-) [бе] - Трактор „Беларус“
(напр.: Б-112).
б - барн (в атомната физика -
единица за измерване ефектив¬
ните сечения на ядрените ре¬
акции), (след цифра).
б физ. - бел (акустична величина
- единица за измерване на раз¬
ликата между силата на две
звукови мощности), (след циф¬
ра).
б. - бележка; бел.
б. - бивш.
БА - Банка „ Аустрия“.
БА мн. - Белгийски авиолинии.
Д БА „Сабека".
БА - Б изнес агенция. Д БА
„ Франк".
БА (-) [6è-à| - Бл езавтомат
(напр.: БА-60).
БА воен. - Бомбардировъчна
авиация.
БА - Британски авиолинии.
БА (-) [6è-à], воен. - Бронеавто-
мобил (напр.: БА-10, БА-3,
БА-6).
БА.п/л*. -Бутилацетатен разтво¬
рител.
БА - Българска армия.
БА
66
БАК
БА - Българска асоциация. Д
БА „Спорт за всички“.
б. а. - без автор.
б. а. - бележка на автора.
Б А А - Бъл гарска аерокосмичес-
ка агенция; вж. БАКА.
БААС [баас] - Партия на араб¬
ското социалистическо въз¬
раждане; ПАСВ.
БАБ воен. - Бомбардировъчна
авиационна база.
Б А БЕ Л, англ. BABEL
(Brodcasting Across the Barriers
of European Language) —Про¬
грама за многоезични телеви¬
зионни програми (Еевропейски
съюз).
БАБК - Българо-Американски
бизнес колеж.
БАВ - Бизнес агенция Варна.
БАВ [бав], воен., рус. БАВ
(Большой плавающий автомо¬
биль) - Голям плаващ автомо¬
бил.
БАД воен. - Бомбардировъчна
авиационна дивизия.
БАД [бад] - Българско астро-
навтско дружество.
БАДП - Буквопечатаща апара¬
тура с повишена достоверност,
бае воен. - Бомбардировъчна
авиационна ескадрила.
БАЕЗ [баез] - Българска аген¬
ция за експортно застрахова¬
не.
БАЕП [баеп] - Българска асо¬
циация за енергийна политика.
БАЕСТ [баёст] - Бургаска асо¬
циация за екологичен и селски
туризъм.
БАЗ [баз], рус. БАЗ (Белорус¬
ский авотмобильный завод) -
1. Белоруски автомобилен за¬
вод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: БАЗ-525).
БАЗС истор. - Български ака¬
демичен земеделски съюз.
БАИ [бай]— Балканска акаде¬
мия поинформациология (Ста¬
ра Загора).
БАИ<7сан<?/2. - Български архео¬
логически институт.
БАИИ - Българска асоциация за
информационна индустрия.
БАЙТ [байт] - Българска асо¬
циация за информационни тех¬
нологии.
Б АИФ [байф] -Българо-амери-
кански инвестиционен фонд.
БАК - Българска археографска
комисия.
БАК - Българска аудиторска
компания.
БАК - Български алпийски клуб.
БАК - Бързоходен артилерийс¬
ки катер.
БАКА
67
Балкаптрансимпекс
БАКА [6è-a-Kà] и [бака] -
Българска аерокосмическа
агенция.
БАКБ - Българо-американска
кредитна банка.
БАКВ - Българска асоциация по
качеството на водите.
Бакелйткооп ж. и м. - Трудово¬
производителна кооперация за
производство и преработка на
пластмаси (за бакелитни изде¬
лия).
БАККО [бако] - Българска асо¬
циация на кооперативните
кредитни организации.
БАКО - Българо-американска
комисия за образователен об¬
мен.
бактер. - бактериологичен.
БАЛ - Болница за активно лече¬
ние (Пазарджик).
БАЛИ - Балканска академия за
литература и изкуство.
Бали м. - Препарат за почиства¬
не на балатум и линолеум.
БАЛИП - Българска асоциация
на лицензираните инвестици¬
онни посредници.
балк. - балкански.
Балкан... - Балкански (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия,
напр.: Балкантурист, Балкан-
тоник, Балканекспо, Балкан-
фарма).
Балканбанк ж. - Балканска
банка.
Балкапбйс м. - Балкански ба¬
сейн (държавно минно пред¬
приятие).
Балканекспо —Панаир (екс¬
позиция) на стоки главно от
балкански страни. А Блака-
некспо 2000.
Балканкар м. - Държавно сто¬
панско обединение за производ¬
ство на електрокари, мотока¬
ри, бензинови двигатели, елек¬
тротелфери и др.
Балкйнкаримпекс м. -
Външнотърговска организа¬
ция за внос (импорт) на авто¬
мобили и за износ (експорт) на
електрокари, мотокари, елек¬
тротелфери и др.
Балканстрон м. - Строително-
монтажно научно-производ¬
ствено обединение.
Балканстройпроект м. - Комп¬
лексен научно-изследовател¬
ски и проектантски институт
по леки метални конструкции.
Балкантон м. - Предприятие за
производство на грамофонни
ПЛО1П1.
Балкантрапс м.— Държавно
транспортно предприятие.
Балкйнтрансимпекс м. - Сто-
Балкантурист
68
БАПКО
панскотранспортно предприя¬
тие за внос (импорт) и износ
(експорт).
Балкантурист м. - Туристичес¬
ки комплекс за външнотъргов¬
ска дейност, свързана е меж¬
дународния туризъм.
Балдонфарма ж. - Фармацев¬
тично предприятие. А „Бал-
канфарма“ АД - Разград.
Балканфила ж. - Филателна
изложба в България. А Бал¬
канфила - V.
Балкапхим м. - Трудово-произ-
водителна кооперация за изде¬
лия от битовата химия и авто-
козметика.
БАЛКО[балко] - Българска асо¬
циация на лицензираните ка¬
белни оператори.
БАЛТ - Болница за активно ле¬
чение на туберкулоза.
БАМ [бам],рус. БАМ (Байкало-
Амурская магистрална) - Вай¬
кало-Амурска магистрала.
— Произв.: бамовец, бамовци,
бамовски.
БАМК - Българо-австралийска
манганова компания.
БАМП - Българска агенция за
масова приватизация.
БАМП - Българска асоциация за
медицинско право.
БАМП - Българска асоциация на
музикалните продуценти.
БАМС - Български антифашист¬
ки младежки съюз.
БАН [бан], ,ч. и ж. - Българска
академия на науките.
Eainàp м., англ. BANZARE
(British - Australian-New
Zealand Antarctic Research
Expedition) - Название на
съвместна британска, австра¬
лийска и новозеландска антар¬
ктическа научна експедиция
(„Бряг Банзар" - на картите на
Антарктида).
БАНИ - Българска академия на
науките и изкуствата (1940-
1947).
банк. - банков.
ôanKOMàT .и. - Банков автомат
(компютризирано устройство
за извършване на различни
банкови операции, като се из¬
ползва дебитна карта).
БАО - Българо-Американско
общество.
БАП радиотехн. - Блок за авто¬
матично превключване.
БАП [бап], воен. - Бомбарди-
ровъчен авиационен полк.
БАП [бап] - Българска асоциа¬
ция за партньорство.
БАПКО, англ. ВАРСО (Bahrain
Petroleum Company) - Петрол¬
на компания на Бахрейнските
БАПП
69
б ат.
острови.
БАПП - Българска асоциация по
приложна психология.
БАР - Българска асоциация по
реторика.
БАР АС [барас] - Българска асо¬
циация на рекламните агенции
и специалисти.
БАРУ [бару], електр, - Бързо-
действаща автоматична регу¬
лировка на усилването.
бас. - басейн.
...бас - басейн (като втора
съставна част за образуване на
сложносъкратени думи, напр.:
Донбас, Марбас).
БАС воен. - Безпилотни авио-
средства.
БАС - Белгийски авиолинии Са-
бсна.
БАС - Българска асоциация по
стерилитет.
БАС - Български антифашист¬
ки съюз.
БАС електр. - Суха анодна ба¬
терия с чашковидна конструк¬
ция.
БАСВ - Българска асоциация
„Спорт за всички".
БАС-Г електр. - Суха анодна
батерия с галетна конструк¬
ция.
БАСЕТ [басет] - Българскаасо¬
циация заселски и екологичен
туризъм.
Баскетклуб м. - Баскетболен
клуб.
БАСПСЗ - Българска асоциация
за семейно планиране и сексу¬
ално здраве.
БАСРЗ - Българска асоциация
по стерилитет и репродуктив¬
но здраве.
БАССР нстор., рус. БАССР
(Башкирская Автономная Со¬
ветская Социалистическая
Республика) - Башкирска ав¬
тономна съветска социалисти¬
ческа република.
Б АССР истор., рус. БАССР (Бу¬
рятская Автономная Советс¬
кая Социалистическая Респуб¬
лика) - Бурятска автономна
съветска социалистическа ре¬
публика.
БАСФ мн., нем. BASF (Badischc
Anilin und Soda-Fabrik) - Ба-
денски содови и анилинови
предприятия.
БАТ [бат], мн. -ове, м., воен. -
Булдозерно-автомобил но уст¬
ройство.
БАТ - Българска асоциация за
театър.
БАТ, англ. ВАТ (British American
Tobaco) - Компания за тютю¬
неви изделия.
бат. воен. - Батальон.
...бат
70
ББК
...бат, воен. - батальон (напр.:
медсанбат).
бат. воен. ~ батарея; батр.
БАТА [бата] - Българска асо¬
циация на туристическите
агенции.
БАТА [бата] - Българска асо¬
циация на търговските аген¬
ции.
батком. член, -ът, -а, мн. -и, м.,
воен. - Батареей командир.
БATK - Български автомобилен
турингклуб.
бато воен. - Батальон за аерод-
румно-техническо осигурява¬
не.
батр [батр], воен. - батарея.
батр. б/о воен. - Батарея безот¬
катни оръдия.
батр ЗР [батр-зе-pè], воен. -
Батарея за звуково разузнава¬
не.
батр ПТУРС [батр птурс]. воен.
- Батарея за противотанкови
управляеми реактивни снаря¬
ди.
батр РТР воен. - Батарея за
радиотехническо разузнаване.
батр РУ воен. - Батарея за ра¬
зузнаване и управление.
батр САУ [батр cày], воен. -
Батарея самоходно-артиле¬
рийски установки.
БАТСМ - Българска асоциация
на търговците на строителни
материали.
Б АУЗ [бауз] - Българска асоци¬
ация „Училище и здраве“.
БАУКО - Българска асоциация
на управленските консултант¬
ски организации.
БАФ - Британска атлетическа
федерация.
БАФ - Българска асоциация на
фармацевтите.
БАФ [баф] - Български авиаци¬
онен форум.
ББ (-) [бе бе] - Болк банциг
(напр.: ББ-121).
ББА [6è-6e-à] - Балканска биз¬
нес-асоциация.
Б БАН библ. - Библиотека при
Българската академия на на¬
уките.
БББ [6è-6e-6è] - Български биз¬
нес-блок.
ББИ [6è-6e-й] - Банк България
Инвест (акционерно друже¬
ство).
ББИ [бе-бе-й] - Български биб-
лиографски институт.
ББИЕП - Български библио-
графскн институт „Елин Пе¬
лин11.
ББК [бе-бе-ка] - Банка българ¬
ски кредит.
ББК - Библиотечно-библио-
графска класификация.
ББК
71
БВПК
ББК [бё-бе-ка] - Българска
браншова камара. А ББК Фе¬
никс Ресурс.
ББКМ - Българска браншова
камара по машиностроене.
ББЛРП - Българска база за ле¬
чение, рехабилитация и профи¬
лактика.
ББМ, воен.— Бронирана бойна
машина
ББО воен. - Броненосец за бре¬
гова охрана.
ББС - Библиотеки на Британ¬
ския съвет.
ББС Гбй-би-сй],пнгл. BBC (British
Broadcasting Corporation) - Бри¬
танска радиопредавателна кор¬
порация; Би-Би-Си.
ББХБ, нем. ВВНВ (Bulgarisch-
Bayerische Handelsbank) -
Българско-баварска търгов¬
ска банка.
ББЦ - Българска Божия
Църква.
БВ [бё-вё] - База за внедряване.
БВ -Българскивойн. А КлубБВ.
БВА [бс-ве-à] - Българска воен¬
на авиация.
БВАПУ [бё-ве-а-пу] - База за
внедряване по автоматизация
на производството и управле¬
нието.
БВБ [бё-ве-бё] - Българска
външнотърговска банка.
БВВМИ библ. -Библиотека при
Висшия ветеринарно-медицин¬
ски институт.
БВВС [бё-ве-ве-сё] - Български
военновъздушни сили.
БВГ (-) [бё-ве-гё] - Бутилка за
втечнен газ (напр.: БВГ-27).
БВГУ [бё-ве-ге-ÿ] - База за вне¬
дряване на горивни уреди.
БВИНС библ. - Библиотека при
Висшия институт за народно
стопанство - Варна.
БВК електрон. - Блок за въвеж¬
дане и кодиране.
БВКП [бё-ве-ка-пё], ж. и (разг.)
ср. (член, -то) - База за внедря¬
ване на каолиново производ¬
ство.
БВЛ [бё-ве-лё] - Български
въздушни линии.
БВМ [бё -ве-мё] - База за вне¬
дряване на модернизация.
БВМ - „Българска военна
мисъл“ (списание).
БВМИ библ. - Библиотека при
Висшия медицински институт
- Пловдив.
БВП воен. - Боен въздушен пат¬
рул.
БВП [бё-ве-nèj, икон. - Брутен
вътрешен продукт.
БВПК [бё -ве-пе-Kà] - Българ¬
ски военно промишлен комп¬
лекс.
БВС
72
БГВТ
БВС [бё-ве-сё],жн., - Български
въздушни съобщения.
БВС - Български въоръжени
сили.
БВТБ [бё-ве-те-бё] - Българска
външнотърговска банка.
БВТИ библ. - Библиотека при
Висшите технически институ¬
ти - София.
БГ-Бизнес група.
БГ електр. - Блокинггенератор.
БГ воен. - Бойна глава.
БГ воен. - Бойна готовност.
БГ - Ботаническа градина
(БАН).
БГ воен. - Бригаден генерал.
б. г. - без годишнина (в библио¬
графии).
БГА [бё-ге-à], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Българска граж¬
данска авиация (стопанско обе¬
динение за въздушен транс¬
порт). Д БГЛ „Балкан".
БГА [бё-ге-à J, мн. - Британско-
Гвиански въздушни линии.
БГБ - Балнеолечебница - Горна
Баня.
БГВА [бё -ге-ве-à] - Българска
гражданска въздухоплавател¬
на администрация.
БГВС - Български гражданско-
военен съюз.
БГВТ [бё -ге-ве-те] - Български
граждански въздушен транс¬
порт.
БГГФ [бё-ге-ге-фё] - Биолого-
геолого-географскн факултет.
БГД [бё-гс-дё] - Българско гео¬
графско дружество.
БГО [бё-ге-ô] - Дирекция
„Българско гражданство и оси¬
новяване“.
БГОЦ - Българско-германски
образователен център.
БГПП - Българско горско про¬
мишлено предприятие (в
АССР Коми).
БГПП - Българско гражданско
процесуално право.
БГСО [бё-ге-се-о], ср. (разг. член.
-то), остар. - Бъди готов за
санитарна отбрана (комплекс
от норми).
БГТО [бё-ге-те-ô], ср. (разг. член,
-то), остар. - Бъди готов за
труд и отбрана (физкултурен
комплекс за юноши).
БГФ - Българско-германски фо¬
рум.
БГХК - Български гастрохирур¬
гически клуб.
БД (-) [бё-дё] - Делителен бан¬
циг (напр.: БД-11IM).
БД (-) [бё-дё] - Дискова брана
(напр.; БД-4,1).
б. д. - без дата.
БД воен. - Бойна Документация.
БД eà, и мн., воен. - Бойни дей-
БД
7 3
БДС
ствия.
БД воен. - Бойно донесение.
БДБ - Български демократичен
блок.
БДБК - Българо-датски бизнес
колеж.
БДВ (-) [бё-дс-вё] - Делителей
банциг с верижно подаване
(напр.: БДВ-110).
БДВ воен. - Бойно дежурство във
въздуха.
БДВГ [бё-де-ве-гё], ед. и мн. -
Бутални двигатели с вътреш¬
но горене.
БДГ воен. - Батальонна десант¬
на група.
БДГЕ - Българско дружество по
гастроснтерология.
БДД - Бразилско демократиче¬
ско движение.
БДД [бё-де-дё] - Българскодип¬
ломатическо дружество.
БДЖ [бё-де-жё], мн. и (разг.) ср.
{член, -то) - Български
държавни железници.
БДЗЖ - Българско дружество за
защита на животните.
БДЗП - Бъл гарско дружество за
защита на природата.
БДЗП-Бъл гарско дружество за
защита на птиците.
БДИ [бё-де-й] - Български
джендър изследвания (фонда¬
ция).
БДК [бё-де-ка] - Българска дис-
трибуционна компания. А БДК
ЛД.
БДК [бё-де-ка] - Българска
държавна консерватория.
БДМ [бё-де-ём] - Българска де¬
мократична младеж.
БДН (-) [бё-де-ён] - Дискова па-
весна брана (напр.: БДН-1,2).
БДОБР - Българско дружество
за опазване на биологичното
разнообразие. А БДОБР
„Sempcrviva".
БДП [бё-де-пё], воен. -Батальо-
нен домакински пункт.
БДП (бё-де-пё] - Българско дру¬
жество по психотроника.
БДПЕСЩ - Българска демокра¬
тическа партия за европейски
и световни щати.
БДРД воен. - Бойни действия на
разузнавателния дивизион.
БДС [бё-де-сё] - Брутна добаве¬
на стойност.
БДС— Бхаратия джан сангх
(Съюз на индийския народ).
БДС [бё-де-сё] - Български де¬
мократически съюз. А БДС
(радикали).
БДС [бё-де-сё] - Български до¬
кументи за самоличност.
БДС [бё-де-сё] - Български
държавен стандарт.
БДС (-) [бё-де-ёс],рус. БДС (Бо-
БДСР
74
БЕР
рона дисковая садовая) - Дис¬
кова овощарска брана (напр.:
БДС-3,5).
БДСР - Български демократичен
съюз (радикали).
БДТ (-) [бё-де-тё] - Тежка дис¬
кова брана (напр.: БДТ-1,9).
БДТМ - Български държавен
тютюнев монопол.
БДФ [бё-де-фё] и [бё-де-ёф] -
Български демократичен фо¬
рум.
БДЦ [бе -де-цё] - Балкански дис¬
печерски център.
БЕ - Българска енциклопедия
(БАН).
БЕ - „Български език“ (списание
на Института за български
език при БАН).
БЕА, англ. BEA (British European
Airways) - Английска компа¬
ния за въздушни съобщения.
БЕАРФ [беарф] - Български
евроатлантически разузнава¬
телен форум.
БЕВ [бев],л(Н., хим. - Безазотни
екстрактни вещества.
безл. грим .— безличен,
безпл. - безплатен.
БЕК - Българска скологичсска
кооперация.
БЕК - Българска есперантска
кооперация.
БЕКП [бё-е-ка-пё] - Българска
единна комунистическа пар¬
тия.
БЕЛ [бел] - Българска свроле-
вица.
БЕЛ остар. - Българска еспе¬
рантска лига.
бел. - бележка; б. А бел. моя.
бел. авт. - бележка на автора,
бел. ред. - бележка на редакци¬
ята; б. р.
БелАЗ [белаз], м., рус. БелАЗ
(Белорусский авотмобильный
завод) - 1. Белоруски автомо¬
билен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: БелАЗ-540, БелАЗ-
548А).
белаз, член, -ът, -а, мн. -и, м. -
Автомобил, произведен в Бе¬
лоруския автомобилен завод.
белг. - белгийски.
белорус. - белоруски.
БЕМ [бем] , воен. - Бригада ес-
кадрениминоносци.
бепгал. - бенгалски.
Бепелюкс м.. фр. Benelux
(Belgique, Nederland, Luxem¬
burg) -Икономически съюз на
Белгия, Нидерландия и Люк¬
сембург.
бепзо... - бензинов (напр.: разг,
бензоколонка, бензостанция).
БЕР[бср],л1. -Биологическиек-
БЕРМ
75
БЗПБ
вивалент на рентгена.
БЕРМ [берм],лг., воен. - Брони¬
рана евакуационно-ремонтна
машина.
БЕС - Биологична експеримен¬
тална станция (БАН). А БЕС
„Калимок".
БЕС - Български есперантски
съюз.
БЕСДП [бё-е-се-де-пё] - Българ¬
ска единна социалдемократи¬
ческа партия.
БЕСМ [бесм], електрон., рус.
БЭСМ (Быстродействующая
электронная счетная машина)
- Бързодействаща електрон-
носметачна машина.
БЖГ - Блок на Жорж Ганчев.
БЖС - Български женски съюз.
БЗ - „Балканско знаме“ (вест¬
ник).
БЗ (-) [бё-зё] - Бензинозареждач
(напр.: БЗ-35).
БЗ воен. - Биологична защита.
БЗ воен. - Бойна заповед.
БЗ воен. — Бойна зона.
БЗ - Буферна зона (ООН).
БЗ (-) [бё-зё] - Зъбна брана.
БЗБ [бё-зе-бё] - Българска зе¬
меделска банка.
БЗД [бё-зе-дё],елел7пр. - Бобина
за запалване на динамомагни-
ти.
БЗДС - Български здравен де¬
мократичен синдикат.
БЗК [бё-зс-ка] - Банка за земе¬
делски кредит.
БЗК [бё-зе-ка]. електрон. - Блок
за запомняне на команди.
БЗК [бё-зе-ка] - Българска за¬
наятчийска камара.
БЗК [бё-зе-кё] - Българска зе¬
меделска камара.
БЗК [бё-зе-ка] - Българска
здравна компания.
БЗКБ [бё-зе-ка-бё] - Българска
земеделска и кооперативна
банка.
БЗМС [бё-зе-ме-сё], истор. -
Български земеделски мла¬
дежки съюз (1921 —1947).
БЗН (-) (бе -зс-ён] - Н авссна
зъбна брана (напр.: БЗН-4).
БЗНС [бё-зе-не-сё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Български зе¬
меделски народен съюз. А
БЗНС „Пладне".
— Произв.'. (разг.) безенесар,
безенесарски.
БЗНСЕ [бё-зе-не-се-ё] - Българ¬
ски земеделски народен съюз
-единен.
БЗОК- Българска здравно-оси¬
гурителна компания. А БЗОК
„ Закрила " АД.
БЗП [бё-зс-пё] - Българска за¬
наятчийска палата.
БЗПБ [бё-зе-пе-бё] - Българска
БЗР
76
БИГИ
земеделска и промишлена
банка.
БЗР [бе -зе-pè], воен. - Батарея
за звуково разузнаване.
БЗС [бе-зе-cè] - Български зе¬
меделски съюз. Д БЗС „Ал.
Стамболийски 1899".
БЗТ (-) [бе-зе-тё] - Стабилна
зъбна брана тежък тип (напр.:
БЗТ-2,0).
БЗТБ [бё-зе-те-бё] - Българска
земеделска и търговска банка.
БЗТР (-) [бё-зе-те-рё] - Тежка
зъбна брана с регулируем на¬
клон на зъбите (напр.: БЗТР-
1,70).
БЗТС (-) [бё-зе-те-сё],лш., воен.
- Бронебойнозапалителни тра¬
сиращи снаряди.
БЗУ [бё-зе-у], електрон. - Бу¬
ферно запаметяващо устрой¬
ство.
БИ - Бизнес инкубатор.
БИ-Бл изкият Изток.
БИ - Български имоти (акцио¬
нерно дружество).
БИА [биа] - Български истори¬
чески архив (Национална биб¬
лиотека „Св. Св. Кирил и Ме¬
тодий“).
БИА [биа] - Организация на ин¬
женерите и архитектите (1937).
БИ АД [биад] - Българско инже-
нсрно-архитектно дружество.
БИАД [биад] -1. Българско ин¬
женерно-архитектурно друже¬
ство (1893-1937).
2. Разг. Сградата, където се е
помещавало това дружество.
БИБ [биб] - Българска инвести¬
ционна банка.
БИБ [биб] - Българска ипоте-
карна банка.
БИБ [биб] - Българска истори¬
ческа бибилиотека.
БИБА |бйба], англ. BIBA
(Bulgarian International Business
Assotiation) - Българска меж¬
дународна стопанска асоциа¬
ция; БМСА.
Би-Би-Си, англ. BBC (British
Broadcasting Corporation) -
1. Британска радиопредавател¬
на корпорация; ББС.
2. Радиостанцията на тази кор¬
порация.
библ. - библиография.
библ. - библиографски; биб-
лиоф.
библ. - библиотека (само пред
собствено име на издание).
библ. - библиотечно дело,
библиогр. - библиографски:
библ.
БИГД - Балканска инициатива за
граждански диалог.
БИГИ [бйги] - Българо-итали¬
анска групировка за инвести-
БИД
77
биофиз.
ции. &.БИГИ ООД.
БИД - Българско историческо
дружество.
БИЕ, фр. BIE (Bureau international
deducation) - Международно
бюро за образование; ИБЕ.
Б И Ж - Български имоти - жи-
вотозастраховане; БИЖЗ.
БИЖЗ - Български имоти -
животозастраховане; БИЖ.
БИИА [бй-и-à] - Български из¬
следователски институт в Ав¬
стрия (Виена).
БИК [бик]-Българскаинвести¬
ционна компания(акционерно
дружество).
БИК, фр. BIC (Bureau international
de containers) - Международно
бюро за контейнери; ИКБ.
БИЛД [билд], фр. BILD (Bureau
international de liaison et de
documentation) - Международ¬
но бюро за връзка и докумен¬
тация.
Бйлкокооп ж. - Билкова коо¬
перация (стопанско предприя¬
тие към Централния коопера¬
тивен съюз за изкупуване, об¬
работка и продажба на билки,
диворастящи плодове и др).
БИМАС [бймас] - Предприятие
за битом и масак (акционерно
дружество).
БИМИ [бйми] - Балкански ин¬
ститут по математика и ин¬
форматика.
БИМИС [бймис] - Българска
интегрирана митническа систе¬
ма.
БИН [бин] - Банков индсксацио-
нен номер.
бйо... - Биологически, биологи¬
чен (като първа съставна част
на частичносъкратени думи.
напр.:биофизика, биохимия,
биомеханика, биосинтез, био-
война, биоинформатика, био¬
кибернетика, биотерапия, био-
тероризъм).
Бйоветср. им. -Държавнопред¬
приятие за производство на
биологични ветеринарни пре¬
парати. А ЕАД „ Биовет “ (Пе¬
щера).
биогр. - биографичен.
биогр. - биография.
БИОЗ [биоз] - Български имоти
- общо застраховане.
биол. - биология.
биол. - биологичен; биологичес¬
ки.
БИОМЕД [бйомёд ], BIOMED -
Програма за изследване и раз¬
витие в областите биомедици¬
на и здравеопазване (Европей¬
ски съюз).
биофиз. - биофизика,
бнофиз. - биофизически.
Биохим
78
Бйтхим
Биохим ж. - Название на банка
(по биохимия). Л Банка „Био¬
хим ".
биохим. - биохимия,
биохим. -- биохимически.
БИП [бип] - Балкански инфор¬
мационен пул.
БИП [бип],рус. БИП (Бездефект¬
ное изготовление продукции) -
Система за бездефектно изгот¬
вяне на продукция.
БИПМ, фр. BIPM (Bureau
international de poids et mesures)
- Международно бюро за мер¬
ки и теглилки; МБМТ.
БИРД, фр. BIRD (В anque
internationale pour la recon¬
struction et le développement) -
Международна банка за рекон¬
струкция и развитие; МБРР.
бйрфест м. - Фестивал на бира¬
та.
БИС, англ. BIS (Bank for In¬
ternational Settlement) - Банка за
международни плащания;
БМП.
БИС [бис] - Британски институт
за стандартизация.
БИС [бис] .електрон. -Бройим-
пулсна система.
БИС [бис] - Български институт
по стандартизация.
БИС - Бърза информационна
система (Европейски съюз).
БИСА [биса] - Българска инду¬
стриално-стопанска асоциация.
БИСЕРА [бисера] - Банкова ин¬
тегрирана система за елек¬
тронни разплащания.
БИСФА [бйсфа], ж., фр. BISFA
(Bureau international pour la
standartisation des fibres
artificielles) - Международно
бюро за стандартизация на из¬
куствените влакна.
БИТ - Български информацион¬
ни технологии (акционерно
дружество).
БИТ, фр. BIT (Bureau international
du travail) - Международно
бюро за работа.
БИТ, нем. BIT (Вйго fur
internationale Forschungs und
Technologiekooperation) - Бюро
за международно сътрудниче¬
ство в научните изследвания и
технологиите (Европейски
съюз).
БИТП - Българо-испанска
търговска палата.
БИТСП - Бал кански институт по
труда и социалната политика.
БИТУ [биту] - Бюро за инфор¬
мация и търговски услуги.
БИТУР [битур] - Бюро за ин¬
формация, търговски услуги и
реклама.
Бйтхим ж. - Битова химия (из-
БИФ
79
БКБРС
ложба) Д Битхим -81.
БИФ [биф] - Балкански инвес¬
тиционен фонд.
БИФ-Ба лкански инвестиционен
форум.
БИФ [биф] - Български инвес¬
тиционен фонд.
БИЦ [биц] - Бизнес иновационен
център.
БИЦ - Бригаден информационен
център.
БИЦ „СИМЕ“ - Бизнес инова¬
ционен център „СИМЕ“ (от
CIME - Central Institute on
Mcchenical Engineering) - Ин¬
ститут за научноизследовател¬
ска работа в областта на ма¬
шиностроенето. Д БИЦ
„СИМЕ" АД.
БИЦ - Български йога център
(София).
БК [6è-Kà],e.7CR7np. - Балистичен
кабел.
БК - Баскетболен клуб. Д БК
„ Славия".
БТ воен. -Батальонен командир.
БТ воен. - Батареей командир.
БК [6è-Kà], мн., биол. - Бацили
Кох (туберкулозен бацил, от¬
крит от Кох).
БК - Бизнес клуб. Д БК
„ Възраждане".
БК - Битов комбинат.
БК [6è-Kà], електрон. - Блок за
комутация.
бк [бё-ка], воен. - Боен комп¬
лект.
БК [бе-ка], м. (разг., член, -то),
воен. - Боен курс.
БК - Брокерска къща.
БК [бе-Kà], изч. техн. - Брояч на
командите.
БК (-) [бе-ка] - Българска кино¬
прожекционна машина (напр.:
БК-3, БК-ЗА „Родина“).
БК (-) [6è-Kà], техн. - Клапанен
блок (напр.: БК-2, БК-3).
БК [6è-Kà] - Колонна пробивна
(бор)машина (напр.: БК-32).
БК [бе-Kà] - Комбинирана бра¬
на.
БК (-) [бё-ка], рус. БК (Башен¬
ный кран) - За означаване на
тип кулокран (напр.: БК-215,
БК-300).
Бк - Бекерсл (единица за актив¬
ност на радоактивен източник),
(след цифра).
б-ка - банка.
б-ка - бибилиотека.
БКАИ - Балкан Консулт Архи¬
текти и Инженери (Акционер¬
но дружество).
БКБК - Българо-корейска биз¬
нес камара.
БКБРС - Български комитет за
балканско разбирателство и
сътрудничество.
БКВРД
80
БКР
БКВРД [бё-ка-ве-ер-дё], ед. и
мн., техн. - Безкомпресорсн
въздушно-реактивен двига¬
тел.
БКГ-Българска консултантска
група.
БКД [бё-ка-дё] - Браншова ка¬
мара по дърводобив.
БКД [бе-ка-де] - Българска кон¬
цертна дирекция.
БКД истор. - Българско кни¬
жовно дружество (1868—•
1911).
БКДМП - Браншова камара по
дървообработваща и мебелна
промишленост.
БКЕ [бё-ка-ё] - Банка Кредит
Експрес (акционерно друже¬
ство).
БКИ - Балкан Консулт Инжене¬
ринг (дружество с ограничена
отговорност).
БКИ [бе-ка-й] - Българска ко¬
жухарска индустрия(еднолич¬
но акционерно дружество).
БКИ [бе -ка-й] - Български кул¬
турен институт.
БКИЦ - Български културно-
информационен център.
БКК [бё-ка-ка] - Балканска кон¬
султа нека компания.
БКК [бё-ка-ка] - Банкова консо-
лидационна компания.
БКК [бс-ка-ка] - Българска ко¬
муникационна компания.
БКМД - Балкански колеж по
мода и дизайн.
БКМС [бё-ка-ме-сё], истор. -
Български комунистически
младежки съюз (1919-1938).
БКМФ [бе-ка-ме-фе] - Балкан¬
ска комунистическа младежка
федерация (1922-1928).
БКО - Български камерен ор¬
кестър.
БКОВР воен. - Бригада кораби
за охрана на воден район.
БКП - Батальонен команден
пункт.
БКП - Белгийска комунистичес¬
ка партия.
БКП хим. - Бром-крезолов пур¬
пурен (индикатор).
БКП [бё-ка-пё] - 1. Българска
комунистическа партия.
2. История на Българската ко¬
мунистическа партия(научна и
учебна дисциплина).
3. (разг.)с/?. (член. -то,мн. -та)
Учебник по тази научна дисцип¬
лина.
БКП-б [бё-ка-пе-бё] - Българ¬
ска комунистическа партия -
болшевики.
БКП (т. с.), истор. - Българска
комунистческа партия (тесни
социалисти), (1919-1938).
БКР [бё-ка-рё] и [бё-ка-ёр] -
БКРМ
81
БЛПК
Български корабен регистър.
Д БКР ЕАД.
БКРМ - Бронирана командно-
разузнавателна машина.
БКС - Баскетболен клуб „Сла¬
вия1*.
БКТ - Батарейна компютърна
система.
БКС [бё-ка-сё] - Битово кому¬
нално стопанство. Д БКС
„ Строител БКС.. Средец".
БКС [бё-ка-сё] - Благоустрой¬
ство и комунално стопанство.
Д БКС ..Изгрев" ЕООД; БКС
„Лозенец" ЕООД.
БКС хим. - Бром-крезолов син
(индикатор).
БКС [бё-ка-сё] - Български ко¬
лоездачен съюз.
БКС -Български кърлингсъюз.
БКТ - Британски конгрес на
трейдюнионите.
БКТИ [бё-ка-те-й] - Българска
корпорация за телекомуника¬
ции и информатика. Д БКТИ
Булфон.
БКТЛ [бё-ка-те-ёл] - Браншова
камара на търговците на ле¬
карства.
БКТУ - Бюро за комплексни ту¬
ристически услуги.
БКФ [бё-ка-фё]. истор. - Бал¬
канска комунистическа феде¬
рация (1920-1928).
БКФ [бё-ка-фё] -Българскаки-
неложка федерация.
БКФ - Български конституцио¬
нен форум.
Бл - Благоевград (в регистраци¬
онните номера на моторните
превозни средства от Благоев¬
град и Благоевградски окръг).
Д Бл 18-34.
бл. геогр. - блато.
бл. електрон. - блок. Д бл. сис¬
тема.
бл. - жилищен блок (с номера на
блока). Д бл. 15.
БЛА воен. -Безпилотенлетате¬
лен апарат.
БЛВК [бё-ле-ве-ка] - Българска
лазаро-винарска камара.
БЛЕ биохим. - Единици по Беси -
Лоури.
БЛП - Барбадоска лейбъристка
партия.
БЛП - Български ловни полета
(дружество с ограничена отго¬
ворност).
БЛП (-) електрон., рус. БЛП (Бу¬
мажная лента-перфокарта) -
Книжна лента-перфокарта
(напр.: БЛП-1).
БЛП [бё-ел-пё], мн. (разг. мн. -
та, член, -та) - Постоянни бо-
ровъглеродни лакирани пре¬
цизни резистори.
БЛПК, рус. БЛПК (Братский
БЛР
82
БМК
лесопромышленный комп¬
лекс) - Братски лесопромиш-
лен комплекс.
БЛР воен. - Болница за лекора-
нени.
БЛРС [бё-ле-ре-сё], м. и (разг.)
ср. (член, -то)-Българскилов¬
но-рибарски съюз.
БЛС [бё-ле-сё] - Български ле¬
карски съюз.
БЛССЗ - Болница за лечение на
сърдечносъдови заболявания.
БЛТО [бё-ле-те-ô], воен. - Бата¬
льон за летищно-техническо
осигуряване.
БЛХ -Българскалига похипер-
тония.
БМ (-) [бё-ём], воен., рус. (Бата¬
льонный миномет) - Батальо-
нен миномет (напр.: БМ-82,
БМ-13, БМ-31).
БМ - В емблемата на Държавно
стопанско обединение „Битово
машиностроене“.
БМ транса. - Блокмеханизъм.
БМ - Бойна машина.
БМ - „Българска мисъл“ (списа¬
ние).
б. м. - без място.
б. м. - бележка моя.
БМАН остер. — Отделение
„Биологически, медицински и
аграрни науки“ (БАН).
БМАССР истор., рус. БМАССР
(Бурят-Монгольская Автоном¬
ная Советская Социалистичес¬
кая Республика) - Бурят-Мон-
голска съветска социалисти¬
ческа република,
БМБ - Борба с масовите безре¬
дици (специално поделение на
Министерство на вътрешните
работи).
БМВ [бё-ем-вё], нем. BMW
(Bayerische Motorcn-werke) -
1. Баварски машиностроител¬
ни заводи.
2. (разг.) ср. (член. -то). - Ав¬
томобил, произведен в тези за¬
води.
БМВ поен. - База за мобилизира¬
ни войски.
БМГ(бё -ме-rèj, изч. техн. - Блок
магнитни глави.
б. м. г. - без място и година.
БМД [бё-ме-дё] - Българско ма¬
тематическо дружество.
БМД - Българско морско друже¬
ство.
БМДФ - Български младежки
демократичен форум.
б. м. и г. библ. - без място и годи¬
на.
БМК [бё-ем-ка], англ. ВМС
(Britisch Motor Corporation) -
1. Английски автомобилни за¬
води.
2. В марката на автомобил, про-
БМК
83
Бн и би
изведен в тези заводи (напр.:
БМК-1800).
БМК - Банка за майчина кърма.
БМК .хим. - Бутилметакрилат.
БМК [бё-ме-Kà] - Българска ме¬
дийна коалиция.
БМК [бё-ме-Kà] - Българска
морска камара.
БМК [бё-ме-кй]-Българскаму¬
зикантска компания.
БММ [бё-ме-мё],л/н. и (разг.) ср.
(член, -то) - Бургаски медни
мини.
БММ - Българска музикална
младеж.
БМОРК [6è-Mè-o-pe-Kà], истор.
- Български македоно-одрин-
ски революционен комитет
(1893-1896).
БМО воен. - Бойно медицинско
осигуряване.
БМП - Балкански млечни про¬
дукти.
БМП [бё-ме-nè] - Банка за меж¬
дународни плащания.
БМП [бё-ме-nè], м. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. -Батальонен
медицински пункт.
БМП [бе -ме-пё], воен. - Бата¬
льон морска пехота.
БМП [бё-ме-пё] -Бензиномотор-
на помпа (напр.: Б МП-80).
БМП [бё-ме-пё], ед. и мн., воен. -
Бойни машини на пехотата.
БМП [бё-ме-nè] - Бърза меди¬
цинска помощ.
БМС - Балканска медицинска
седмица.
БМС [бё-ме-cè] - Балкански ма¬
тематически институт.
БМС [бе-ме-cè] - Балкански ма¬
тематически съюз.
БМС [6è-Me-cè], истор. - Бал¬
кански младежки съвет ( 1945-
1948).
БМС [бё-ме-cè] - Български ме¬
диен съвет.
БМС [6è-Me-cè] - Бюро на Ми¬
нистерския съвет.
БМСА [бё-ме-се-à] - Българска
международна стопанска асо¬
циация; БИБА.
БМТ -Българска музикална те¬
левизия. Д БМТ „Планета".
БМТ [ôè-ме-тё] - Бюро за мла¬
дежки туризъм. Д БМТ „Ор¬
бита".
БМФ [бё-ме-фё], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Българскиморски
флот.
БМХО - Българска медицинска
хомеопатична организация.
БМЦ- Благотворителен меди¬
цински център (Пловдив).
БМЧК [бё-ме-че-Kà] - Българ¬
ски младежки червен кръст.
БН [бё-нё] - Банков номер.
Бн и бн - Батальон.
БНА
84
БНП
БНА [бс-не-à], ж. и (разг.) ср.
(член. -то) - Българска народ¬
на армия.
БН АМ - Българска национална
академия по медицина.
БНАП - Българска национална
асоциация на потребителите.
БНБ [бё-не-бё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то)-Българсканарод¬
на банка.
БНД [ бё-ен-дё! нем. BND
(Bundesnachrichtendienst) - Ра¬
зузнавателна служба на Феде¬
рална република Германия.
БНД - Българска национална
доктрина.
БНД [бё-не-дё] - Българско на¬
ционално движение. Л ВМРО-
БНД.
БНД [бё-не-дё] - Българско ну¬
мизматично дружество.
БНДВП - Българско национал¬
но движение на вечния път.
БНДП [бё-не-де-пё] - Българ¬
ска национална демократиче¬
ска партия.
БНЕ - Блок на народното един¬
ство в Чили.
БНЕА [бё-не-е-à] - Българска
национална енергийна аген¬
ция.
БНЕП - Българска национална
екологична партия (Велико
Търново).
БНЖС-Б ългарски народен
женски съюз.
БНИК - Български национален
инициативен комитет.
БНИОТ и ПЗ библ. - Библиоте¬
ка при Научноизследователс¬
кия институт по охрана на тру¬
да и професионалните заболя-
вания.
БНК [бё-не-ка] - Български на¬
ционален комитет. Д БНК за
УНИЦЕФ.
БНКС - Български пацонален
комитет на славистите.
БНКС(бё -не-ка-сё] - Български
национален кооперативен
съюз.
БНМВ - Безалкохолни напитки
и минерални води (стопанско
обединение за производство и
бутилиране на безалкохолни
напитки, минерални води,
търговия, внос и износ и
свързаната с производството
развойна и научна дейност).
БНМП - Бърза и неотложна
медицинска помощ.
БНП - Баска националистиче¬
ска партия.
БНП [бё-не-пё] - Българска на¬
ционална партия. Д БНП,, Со¬
циален СЪЮЗ ".
БНП [бё-не-пё], икон. - Брутен
национален продукт.
БНЖС
85
БОДК
БНПС - Български народен пен¬
сионерски съюз.
БНР [бё-не-рё] - Българско на¬
ционално радио.
БНРП [бё-не-ре-пё] - Българ¬
ска национално-радикална
партия.
БНС библ. - Библиотека при На¬
родното събрание.
БНС [бё-не-сё] - Български на¬
ционален съюз.
БНС - Българска национална
стратегия.
БНСНД - Български национален
съюз - Нова демокрация.
БНСФ [бё-не-се-фё] - Българ¬
ска национална спортна феде¬
рация (1923-1944).
БНТ [бё-не-тё] - Българска на¬
ционална телевизия.
БНТ -Българско народно твор¬
чество.
БНТК [бё-не-те-ка] - Българ¬
ски нискотемпературен ката¬
лизатор (напр.: БНТК-4).
БНФ [бё-не-фё], изч. техн. ~ Бе-
кусова нормална форма.
БНФ [бё-не-фё] - Българска на¬
ционална филмотека.
БНФ [бё-не-фё] - Български на¬
ционален фронт.
БНФК - Българска национална
федерация ..Карате“.
БО [бё-ô],воен. -Бактериологи¬
ческо оръжие.
БО [бё-ô], воен. мед. - Без особе¬
ности.
БО воен. - Безоткатно оръдие.
БО воен. ~ Биологична отбрана.
БО -воен. - Биологичнооръжие.
БО ед. и мн., воен. - Бойна опе¬
рация.
БО воен. - Бойно охранение.
БО воен. - Брегова охрана.
БО истор. - Българско обще¬
ство (политическа групировка
на българската емиграция в
Румъния - 1868).
БО - Обсерватория в гр. Бело¬
градчик (при ИА—БАН).
БО, англ. ВО (Boeing) — 1. Само-
летостроителна фирма „Бо¬
инг“.
2. В марката на самолет, изра¬
ботен в тази фирма.
3. В марката на вертолет
(напр.: БО-105).
БОАК [боак], лнгл. ВОАС (British
Overseas Airways Corporation) -
Британска презокеанска
въздухоплавателна компания.
БОБ - Бургаска окръжна бол¬
ница
БОВ [бов],ед. ]лмн., воен. - Бой¬
ни отровни вещества.
БОДК [бо-де-Kà], ср. (разг. член.
-то) - Бюро за обслужване на
дипломатическия корпус.
бое...
86
БП
бое... - Боен (напр.: боеприпаси,
боеготовност, боеподготовка).
БОЗП - Българско общество за
защита на птиците.
БОИ [бой] - Бюро за оператив¬
но издирване (Министерство
на вътрешните работи).
БОИ - Българско общество по
индианистика. А БОИ „ Орло¬
вият кръг ".
БОК - Британски олимпийски
комитет.
БОК [бок] - Български олимпий¬
ски комитет.
БОК [бок] - Български органи¬
зационен комитет.
БОЛ библ. - Боливия.
БОЛ-Българска офицерска ле¬
гия. А БОЛ „Г. С. Раковски".
БОЛР - Българска офицерска
легия „Раковски“.
БОМА [ббма] - Бюро за органи¬
зация и механизация на адми¬
нистрацията.
БОНСС [боне], м. ( разг. член.
-а), истор. - Български общ
народен студентски съюз
(1930-1945).
- Произв.'. бонсйст, бонсйстка,
бонсйстки, бонсов.
БОНСФ истор. - Българска
общонародна студентска фе¬
дерация (1930-1946).
БОП [боп] - Борба с организира¬
ната престъпност.
БОП [6è-o-nè] - Българска оте¬
чествена партия „Национален
съюз“; БОПНС.
БОПНС - Българска отечестве¬
на партия „Национален съюз“;
БОП.
БОР воен. - Батарея за оптичес¬
ко разузнаване.
БОРИКА [борика] - Банкова
организация за разплащане и
използване на карти.
борт... - Бортов (напр.: бортин¬
женер).
БОС [бос] - Балканска органи¬
зация за сътрудничество.
БОС - Бургаски окръжен съд.
бот. - ботанически.
БОхр [бохър], м., воен. - Бойно
охранение. А Подразделения
от БОхр.
БОЦ - Българска орнитологич-
на централа (Иинститут по
зоология при БАН).
БП [6è-nè], техн. - Барабанен
превключвател.
БП хим. -Бензоилпрекис.
БП воен. - Бойна поддръжка.
БП [6è -nè], мн., воен. - Бойни
припаси.
БП [бе-nè], англ. BP (British
Petroleum Company) - Британс¬
ка нефтена компания.
БП [6è-nè], строит. - Брутна
БП
87
БПОД
площ на жилищната зона.
БП - В емблемата на „Булгар-
плод“.
БП - Българска Патриаршия.
БП - „Български писател“ (из¬
дателство).
БП - Български пощи.
БП - В емблемата на „Българ¬
ско пиво“.
БП - Българско производство.
БП (-) [бё-nè] - Подвижна бето¬
нобъркачка (напр.: БП 250/165,
БП 300/330, БП 750/500).
БП [6è-nèj,wiexw. -Приемателен
бункер..
БПА [6è-ne-à] - Българска пе¬
диатрична асоциация.
БПА [бё-пе-à] - Българска пси¬
хиатрична асоциация.
БПБ [бё-пе-бе],остар. - Българ¬
ска популярна банка.
БПБ [бё-пе-бё] - Българска по¬
щенска банка.
БПБ [бё-пе-бё], остлр. - Българ¬
ска промишлена банка.
БПВЛ мн., електр. - Бордови
проводници от поливинилхло-
риден пластификат - лакира¬
ни.
БПД [бё-пе-дё] - Българско пе¬
дагогическо дружество.
БПД - Българско пенсионнооси-
гурително дружество; БПОД.
БПД [бё-пе-дё] - Българско пе¬
щерно дружество.
БПИ [бе-пе-it], радотехн. - Блок
за предварително изкривява¬
не.
БПИКА, фр. BPICA (Bureau
permanent international des
constructeurs d automobiles) -
Международно постоянно
бюро на производителите на
автомобили; ИПБММ.
БПК [бё-пе-ка] - Балкански по¬
литически клуб.
БПК [бё-пе-Kà], биохим. - Био¬
логическа потребност от кис¬
лород.
БПК [бё-пс-кй], воен. - Бригада
противолодъчни кораби.
БПК [бё-пе-Kà] - Българска пет¬
ролна компания. А БПК
„Арес".
БПК [бё-пе-Kà] - Българска пре¬
застрахователна компания
БПК остар. - Българскипланин¬
ски клуб.
бпл [бё-пе-ёл], воен. - Бригада
подводни лодки.
БПЛ - Българска партия „Либе¬
рали“.
Бпл електр. - Плоска батерия.
БПМ воен. - Бойна пехотна ма¬
шина.
БПОД [бё-пе-о-дё] - Българско
пенсионноосигурително дру¬
жество; БПД. А БПОД АД.
БПП
88
БРАВ
БПП [бё-пе-пё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Бойна и по¬
литическа подготовка. А От¬
личник по БПП.
БПП [бё-пе-пё]. мн., мед. - Бо¬
лести, пренасяни по полов път.
БПП [б è-ne-nè 1 - Бр игада за
промишлено производство.
БППМН - Борба срещу проти-
вообществените прояви на
малолетните и непълнолетни¬
те. Д Комисии за БППМН.
БПР [бё-пе-ре],мн., воен. - Бой¬
ни припаси.
б. пр. - бележка на преводача.
БПРС [бё-пс-ре-сё], воен. - Близ¬
ка приводна радиостанция.
БПС - Бизнес парк София.
БПС [бё-пе-сё] - Брегова пом¬
пена станция.
БПС [бё-пе-сё], ед. и мн., .и.
(разг.) ср. (член, -то), остар. -
Български професионални
съюзи.
БПУ ед. нмн., изч. техн. - Бързо
действащо печатащо устрой¬
ство.
БПФ - Български пенсионен
фонд.
БПФГ [бс-пе-фе-гё] - „Б“ про¬
фесионална футболна група.
БПФК [бё-пе-фе-ка] - Борци
против фашизма и капитализ¬
ма.
БПЦ - Българска православна
църква.
БПЦ [бё-пе-цё] - Български
промишлен център (Москва).
БР [бё-рё], изч. техн. - Базов
регистър.
БР воен. - Бактериологично ра¬
зузнаване.
БР [бё-рё], воен. - Балистична
ракета.
БР воен. - Боен разчет.
БР воен. - Бойно разузнаване.
БР воен. - Бронетанков.
Бр (-) - Бронз (напр.: БрАЖ-9-
4).
БР (-) [бё-рё] - Бункер с двоен
разпределител (напр.: БР2).
БР - Българско радио.
БР [бё-ёр] - Бързодействащ ре¬
актор.
Б. р. и б. р. - бележка на редак¬
тора (редакцията); бел. ред.
Бр. и бр. - братя (при фирми и
издателства).
Бр и бр воен. - бригада.
бр. геогр. - брод.
бр. - брой (с цифра).
бр. - броя (след цифра).
бр. - бруто (с цифра).
БРА библ. - Бразилия.
БРАБр воен. - Брегова ракетна
артилерийска бригада.
БРАВ воен. - Брегови ракетно¬
артилерийски войски.
браз.
89
БРГРД
браз. - бразилски.
Бразм. воен. - Батальон за раз-
миниране.
БРАП воен. - Брегови ракетно¬
артилерийски полк.
БРАЧ воен. - Брегови ракетно¬
артилерийски части.
БРБД воен. - Балистинна ракета
за близко действие.
БРБЦ - Българско-руски бизнес-
център (Плевен).
БРВ [бс-ре-ве], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - База за развитие и
внедряване.
БРВ... [бё-ре-ве] - База за раз¬
витие и внедряване на... (като
първа съставна част при обра¬
зуване на инициални съкраще¬
ния, напр.: БРВСО).
БРВ [6è -pe-Bè], eô. и мн., воен. -
Бойно радиоактивно вещество.
БРВБЗП - База за развитие и
внедряване по бстонити, зео-
лити и перлити.
БРВБН-База за развитие и вне¬
дряване на безалкохолни на¬
питки.
БРВГЕ - База за развитие и вне¬
дряване на градивни елементи.
БРВДД - Бюро за развитие и
внедряване на дизелови двига¬
тели.
БРВДМ - Б аза за развитие и
внедряване на дървообработ¬
ващи машини.
БРВЕ - База за развитие и вне¬
дряване по енергетика.
БРВЕДУ - База за развитие и
внедряване на електродома¬
кински уреди.
БРВИП - База за развитие и
внедряване по изолирани про¬
водници.
БРВЙЛ-База за развитие и вне¬
дряване на йонизиращи лъче¬
ния.
БРВНИО - База за развитие и
внедряване на нерудни изкопа¬
еми и огнеупори.
БРВНО - База за развитие и
внедряване на нестандартно
оборудване.
БРВНОТПД - База за развитие
и внедряване по нестандартно
оборудване и технологическа
проектантска дейност.
БРВСАМ - База за развитие и
внедряване на специални и аг¬
регатни машини и автоматич¬
ни линии.
БРВСО - База за развитие и вне¬
дряване на стандартно оборуд¬
ване.
БРВТ - База за развитие и вне¬
дряване по трактори.
БРВ—Ф - База за развитие и
внедряване - физика.
БРГРД воен. - Балистична раке-
БРД
90
БРП
та с голям радиус на действие.
БРД [бе-ер-дё], ед. и мн., техн. -
Барутен реактивен двигател.
БРД [бё-ер-дё], воен. - Боен ра¬
зузнавателен дозор.
БРДД воен. - Балистична ракета
за далечно действие.
БРДМ [бё-ер-де-ём], ж. и (разг.)
ср. {член, -то), воен. - Бронира¬
на разузнавателнодозорна ма¬
шина. А Командир на БРДМ.
БРЕС [брес], воен. - Борба с ра¬
диоелектронни средства.
БРЕСП [бресп] , воен. - Борба с
радиоелектронните средства
на противника.
БРИБ - Българо-руска инвести¬
ционна банка. А БРИБ ЛД.
БРИбаик [брйбанк] - Банка за
развитие и инвестиции.
бриг. - Бригада.
БРИЕ - Българо-румънски ин-
терунивсрситет „Европа“.
БРИЗ [бриз],мн. -oBC,3t. - Бюро
за рационализации и изобрете¬
ния.
БРИО [брйо] - Българо-руско
информационно общество.
брит. - британски
БРИУ [бриу] - Бюро „Реклами,
информации и услуги“.
БРК [бе -река]. радиотехн. -
Блок за радиоканал.
БРК [бё-pe-Kà], воен. - Бригада
ракетни кораби.
БРКЛ [бё-ре-ка], воен. - Брига¬
да ракетни катери.
БРКБ воен. - Бронекавалерий¬
ски батальон.
Бркбр воен. - Бронекавалерий-
ска бригада.
Бркп воен. - Бронекавалерий¬
ски полк.
БРМ воен. - Бойна разузнавател¬
на машина.
БРМБ воен. - Балистична раке¬
та с морско базиране.
БРМВ воен. - База за разполага¬
не на мобилизационни войски.
Брми воен. - Бригада морска
пехота.
БрМП воен. - Бригаденмедицин¬
ски пункт.
БрОМО воен. - Бригаден отред
за медицинско осигуряване.
броне... - Брониран (като първа
съставна част на частичносъ-
кратени думи, напр.: бронека¬
тер, бронемашина, бронетран¬
спортьор).
брош. - брошура.
БРП [6è-pe-nè] - Бирманска ра¬
ботническа партия.
БРП [бё-ре-пё] - Бразилска ра¬
ботническа партия.
БРП [бё-ре-пё] - Българска ра¬
ботническа партия.
БРП [6è-pe-nè], м. и (разг.) ср.
БРП
91
БрХЗ
(член. -то) - Българско речно
плаване (параходство).
БРП [бё-ре-пё] - Плевелна ре¬
дова брана.
БРП (к) [6è-pe-ne-Kà] - Българ¬
ска работническа партия (ко¬
мунисти).
БРР [6è-pe-pè] - Бит и работна
ръка (отдел).
бр. рсг. т. - Бруто-рсгистъртон;
вж. БРТ.
БРС [6è-pe-cè],eô. имн., биохим.
- Биохимична реактивна
структура.
БРС [бё-ре-сё],осшлр. - Българ¬
ски работнически съюз ( 1934-
1945).
БРСД воен. - Балистичнаракета
със среден радиус на действие.
БРСДП [бё-ре-се-де-пё], истор.
- Българска работническа со¬
циалдемократическа партия
(1894- 1903).
БРСДП (т. с.) истор. - Българ¬
ска работническа социалде¬
мократическа партия (тесни
социалисти), (1903 - 1948).
БРСДП (ш. с.) истор. - Българ¬
ска работническа социалде¬
мократическа партия (широки
социалисти), (1903 -1948).
БРСП [бё-ре-се-пё] - Българска
работническа социалистическа
партия.
БРСП [бё-ре-се-пё] - Българска
работническо-селска партия.
БРСРД - Балистична ракета със
среден радиус на действие.
БРСФ [бё-ре-се-фё] - Българ¬
ска работническа спортна фе¬
дерация.
БРТ [бё-ре-тё] - Бруто-регистър
тон (мярка за вместимост на
плавателен съд) Д 158 хил.
БРТ товароподемност.
БРТ [бё-ре-тё], остар. - Българ¬
ско радио и телевизия.
Бртбр воен. - Бр онетанкова
бригада.
БРТЛ - Българо-руско търгов¬
ско дружество.
БрТП воен. - Бронетанков полк.
БРТПП - Българо-руска
търговско-промишлена пала¬
та.
БРТР - Батарея за радиотехни¬
ческо разузнаване.
БРФ [бе-рс-фё] - Български ре¬
чен флот.
БРФ [бё-ре-фё] - Български ри¬
боловен флот.
“Б“ РФГ [бё-ре-фе-гё] - ,,Б“ (вто¬
ра) републиканска футболна
група.
БРФК - Българска републикан¬
ска федерация по кинология.
БрХЗ [бё-ре-хе-зё], воен. - Бри¬
гада за химическа защита.
БРЦК
92
БСП •
БРЦК [бе -ре-це-ка], истор. -
Български революционен цен¬
трален комитет ( 1869 - 1876).
БС воен. - База за съсредоточа¬
ване.
БС воен. - Бактериологични
средства.
БСелектр. -Блокиращсигнал.
БС - Британски съвет.
БС ед. и мн.— Бордови системи.
Бс остар. - Бургас (в регистра¬
ционните номера на моторни¬
те превозни средства от Бур¬
гас и Бургаски окръг). А Бс
12—25.
БС - Луминесцентна лампа за
бяла светлина.
БС (-) [бё-ес], рус. БС (Борона
сетчатая навесная) - Навесна
мрежеста брана.
БСА [бё-ce-à] - Българска со¬
циологическа асоциация.
БСА [бе -ce-à] - Български съюз
по аеробика.
БСБ [бё-се-бё] - Брангцови син¬
дикати в България..
БСД - Българо-съветска друж¬
ба. А Дом за БСД.
БСД [бё-се-дё] - Българо-съвет¬
ско дружество.
БСД - Български социалдемок¬
рати.
БСДК [бё-сс-де-ка] - Българска
социалдемократическа конфе¬
ренция.
БСДП [бё-се-де-пё] - Българска
социалдемократическа партия
БСДС [бё-се-де-сё] - Български
социалдемократическисъюз.
БСДФ [бё-се-де-фё], истор. -
Балканска социалдемократи¬
ческа федерация (1909—1920).
БСП [бё-се-й] - Банка за стопан¬
ска инициатива. А БСИ Мине¬
ралбанк АД.
БСК [бё-ес-ка], хим. - Бутади-
енстиролен каучук.
БСК - Българска солна компа¬
ния.
БСК [бё -се ка] - Българска сто¬
панска камара.
БСЛ [бё-се-лё] - Български
съюз на лекарите.
БСМ - База за строителни мате¬
риали. А БСМ - кв. „Мла¬
дост”.
БСМ [бё-се-мё] - База за строи¬
телство на метро.
БСМ [бё-се-мё] - Българска со¬
циалистическа младеж.
БСМС [бё-се-ме-сё] - Българ¬
ски социалистически младеж¬
ки съюз.
БСО - Боеприпаси за стрелково
оръжие.
БСО [бё-ce-ô] - Българска ска-
утска организация.
БСП [бё-се-пё] - Белгийска со-
БСП
93
БТ
циалистическа партия.
БСП [6è-ce-nè] ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Българска социа¬
листическа партия.
— Произв.: бесепйр, бесепйрка,
бесепарски, бесепеец, бе-
сепйст, бесепйстка, бесспйст-
ки.
БСПУ воен. - Бързостроящо сс
противорадиационно укритие.
БСР [бе-се-pè] - Бюро за специ¬
ализирано разследване.
БСРТО [бе-се-ер-то],бб>ен. - Ба¬
тальон за свръзка и радиотех¬
ническо осигуряване.
БСС - Български самарянски
съюз.
БСС [6è-ce-cè] - Български
спортен съюз.
БСС [6è-ce-cè] - Български сто¬
матологичен съюз.
БСС [6è-ce-cè] - Български сту¬
дентски съюз.
БССР [6è-èc-ec-èp] кстор., рус.
БССР (Белорусская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Белоруска съветска со¬
циалистическа република.
БСТ [6è-ce-Tè] - Български
спортен тотализатор.
Бст (-) метал. - В марката на
бесемерова стомана (напр.:
Бст4).
БСУ [бс-се-у] - Бургаски свобо¬
ден университет. Д БСУ „Асен
Златаров".
БСУ [6è-ce-ÿ], техн. -Бързосъ-
единяващо сцепно устройство.
БСФ [6è се-фс], истор. ^эал
канска социалдемократическа
федерация (1909-1920).
БСФ - Боливийска социалисти¬
ческа фаланга.
БСФ [бе-се-фе] - Българска
самбофедсрация.
БСФС [бё-се-фе-cè], з<. и (разг.)
ср. (член, -то) - 1. Български
съюз за физическа култура и
спорт.
2. (разг.) с/?. (член. -то). - Сгра¬
дата, в която се помещава
ръководството на Съюза. Д
Живея до БСФС-то.
БСЧИ [бе-се-че-й] - Българско
сдружение за честни избори.
БСЧИГП [бе-се-че-й-ге-nè] -
Българско сдружение за чест¬
ни избори и граждански права..
БТ [бе-тс] - Безопасност на тру¬
да (отдел).
БТ - Бойна тревога.
БТ [бе -те] - Българска телеви¬
зия.
БТ [6è-Tè] - Български тютюн
(стопанско обединение за изку¬
пуване, промишлена преработ¬
ка на тютюни и производство
на тютюневи изделия).
БТ
94
БТМУ
БТ [бё-тё],л<н. и (разг.) ср. {член.
-то) - Български тютюн (мар¬
ка цигари). А Пушат БТ. Ци¬
гари БТ.
БТ (-) воен., рус. БТ (Быстроход¬
ным танк) - Бързоходен танк
(напр.: БТ-7).
БТ - Бюро по труда. А БТ Сре¬
дец. БТ Триадица.
БТ (-) [бё-тё], електрон. -Тран¬
зисторен фотоброяч (напр..
БТ -I ).
БТ (-) [бё-тё] - Триорсн блок-
семечистачна машина (в мар¬
ката на машината, напр.: БТ-
45).
БТ (-) [бё-тё], електрон. -Трис-
тенен брояч (напр.: БТ-3).
БТ - „Български турист* (списа¬
ние).
БТА [бё-те-à], ж. и (разг.) ср.
{член, -то) - 1. Българска те¬
леграфна агенция.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Българската телеграф¬
на агенция.
— Произв.: бетеансц, бетеански.
БТА - Българска териториална
асоциация.
БТБ [бё-те-бё] - Българска
търговска банка.
БТБ [бё-те-бё] - Бюро за техни¬
ческа безопасност.
БТВ [бё-те-вё],мн., воен. - Бро¬
нетанкови войски.
БТГ воен. - Бойна транспортна
група.
БТГЗ [бе-те-ге-зе] - Безопасност
на труда и гражданска защи¬
та.
БТД - Бъл гарски търговски дом.
БТД [бё-те-дё] - Българско ту¬
ристическо дружество.
БТЕ - Британска топлинна еди¬
ница (=0,252 ккал).
БТИ - Българско транспортно
издателство.
БТИБ - Българска търговска и
индустриална банка.
БТК [бё-те-ка]. ж. и (разг.) ср.
{член, -то) - Българска теле¬
комуникационна компания.
БТК [бё-те-Kà] - Българска ту¬
ристическа камара.
БТК остар. - Българска турис¬
тическа кооперация.
БТК - Бързоходен торпеден ка¬
тер.
Бтка воен. - Бригада торпедни
катери.
БТЛ -Биотехнологична лабора¬
тория (БАН).
БТМ воен. - Бързоходна тран-
шейна машина.
БТМВ мн., воен, - Бронетанкови
и механизирани войски.
БТМУ воен., рус. БТ/МУ (Быст-
роходнис танки-мостоукладчи-
БТОПС
95
БТРМП
ки) -Бързоходни специализи¬
рани съветски танкове за по¬
ставяне на мостове.
БТОПС - База за техническо
обслужване и поддържане на
сградите (БАН),
БТП [б è-Te-nè] - Българска
търговска палата.
БТП [бс -те-nè] - Бъгарско
търговско предприятие.
БТП - Бюро за техническа по¬
мощ (ООН).
БТПВ[бе -те-пе-ве],<7с7?7п/7., воен.
- Батальонен противотанков
възел.
БТПД [ôè-те-пе-дс], остар. -
Българско търговско параход¬
но дружество.
БТ ПД-во остар. - Българско
търговско параходно друже¬
ство; вж. БТПД
БТПП - Балканска търговско-
промишлена палата.
БТПП [бе-те-пе-пе] - Българ¬
ска търговско-промишлена
палата.
БТР [бе-те-pè] - База за техни¬
ческо развитие.
БТР... [бе-те-pè] - База за тех¬
ническо развитие на ... (като
съставна част на инициални
съкращения, напр.: БТРИП).
БТР воен. — Батальонна техни¬
ческа работилница.
БТР [6è -те-èp], воен. — Бронет¬
ранспортьор. Д Стрелба от
БТР.
БТРА - База за техническо раз¬
витие на автобуси.
БТРВ [бе-те-ре-вс] - База за
техническо развитие и внедря¬
ване.
БТРВ... [бе-те-ре-вё] - База за
техническо развитие и внедря¬
ване на... (като съставна част
на инициални съкращения,
напр.: БТРВЕТ).
БТРВЕТ - База за техническо
развитие и внедряване на
електроенергийнатехника.
БТРВКТП-База за техническо
развитие на вълнена и копри¬
нено-текстилна промишле¬
ност.
БТРЕ - База за техническо раз¬
витие на ензими.
БТРЕА - Б аза за техническо
развитие по автоматична елек¬
трическа апаратура за ниско
напрежение.
БТРИП - База за техническо
развитие на индустриално про¬
изводство.
БТРКХМ - База за техническо
развитие по котлостроене и
химическо машиностроене.
БТРМП - База за техническо
развитие на местната промиш-
БТРНИ
96
БУЛАКТ
леност.
БТРНИ - База за техническо
развитие по нерудни изкопае¬
ми.
БТРО - База за техническо раз¬
витие на обков (детайли за вра¬
ти и прозорци).
БТРО - База за техническо раз¬
витие на оранжерии.
БТРР - База за техническо раз¬
витие по ремонта.
БТРР воен. - Бронетанкова ре¬
монтна работилница.
БТРТМ - База за техническо
развитие за текстилно маши¬
ностроене.
БТРФП - Ба за за техническо
развитие по фуражна промиш¬
леност
БТС (бе-те-cè], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Български турис¬
тически съюз.
БТТ - Балкан - Търговия и Ту¬
ризъм.
БТТ [бё-те-тё], воен. - Бронетан¬
кова техника.
БТУ [бё-те-ÿ] - Бюро за турис¬
тически услуги.
БТФ |бе-те-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Българска турис¬
тическа федерация.
БТФ [бе-те-фе], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Български танкс-
ренфлот.
БТХВ воен. - Бойни токсични хи¬
мически вещества.
БТЦРК [бе-те-це-ре-ка], истор.
- Български таен централен
революционен комитет (1885).
БТШ - Бронетанкова школа.
БУ - Бал канско училище.
БУ [бс-ÿ], 1134- техн. - Блок за
управление.
БУ воен. - Боен устав.
БУ [6è-ÿ] - Бургаски универси¬
тет. А БУ „Асен Златаров".
БУ (-) [6è-ÿ]-Универсаленбан¬
циг (напр.: БУ-1001, БУ-801,
БУ-631, БУ-402).
БУБ [буб] - Балканска универ¬
сална банка.
Бузёма ср. - Българскоучилище
за земеделски машини.
БУИР (буйр],л/. - Бюро за услу¬
ги, информация и реклама.
букв. - буквално.
БУКО [буко], истор. - Българ¬
ска учителска комунистическа
организация.
Бул... - Булгар... (като първа
съставна част при образуване
на сложносъкратени думи,
напр.: Булер).
бул. - булевард (с название). А
бул. „Белот Геортев".
БУЛАКТ [бyлàкт] - Междуна¬
родно сдружение за защита на
авторските права.
Булатом
97
Булгартабак
Булатом м. - Български атомен
форум (сдружение).
Булбапк ж., англ. Bulbank
(Bulgarian Bank) - Българска
външнотърговска банка.
Булгар... (Bulgaricn) - Българ¬
ски (като първа сътавна част
при образуване на сложносък-
ратени думи, напр.: Булгарта¬
бак).
Булгаргсомйн м. - Държавно
стопанско обединение за гео¬
логопроучвателни, хидрогео¬
ложки и др. услуги, минно стро¬
ителство, добив и обогатяване
на полезни изкопаеми в чуж¬
бина.
Булгаримпекс м. - Българско
външнотърговско предприя¬
тие за внос (импорт) и износ
(експорт).
Булгарконсёрв м. - Държавно
търговско предприятие за из¬
нос на зеленчукови и плодови
консерви.
Булгаркоптрол At. - Български
стоков контрол (стопанско
предприятие); вж. Булгаркон-
трола.
Булгарконтрола ж. и м. -
Български стоков контрол
(самостоятелна търговско-
контролна организация за кон¬
трол и консултации по отноше¬
ние на вносни, износни или
транзитни стоки); Булгарконт-
рол.
Булгаркоон At. - Външнотър¬
говско предприятие при Цент¬
ралния кооперативен съюз.
Булгарплод At. - Държавно сто¬
панско обединение, ръководе¬
що комбинати и фабрики за
плодови и зеленчукови консер¬
ви, клонове и бази за изкупува¬
не на плодове и зеленчуци.
Булгарплодекспорт ас - Бъгар-
ска външнотърговска органи¬
зация за внос (импорт) и износ
(експорт) на преработени и
пресни плодове и зеленчуци.
Булгарплодконсерв м. -
Външнотърговско предприя¬
тие за производство и износ на
плодови консерви.
Булгарреклйма ж. - Агенция за
външнотърговска информа¬
ция и реклама.
Булгйррено м. - 1. остар. Завод
за сглобяване на леки автомо¬
били по лиценз на фирмата
„Рено“ - Франция.
2. Автомобил от този завод.
Булгартабак м. — Търговско
промишлено обединение за
производство, износ и внос на
тютюн, тютюневи изделия и
материали за тютюневата
Булгарцвёт
98
БФАТКК
промишленост.
Булгарцвёт м. ~ Държавно сто¬
панско предприятие за произ¬
водство и търговия с цветя.
Булёр м. - Държавно чартърно
авиационно предприятие (чар¬
търна кантора на БГА „Бал¬
кан“).
Булстат - Българска статисти¬
ка.
Булстрад м. - Българско
външно застрахователно и
презастрахователно друже¬
ство.
Бултрапсплант м. и ж. - Фирма,
свързана с дейността за
трансплантация на органи.
Булфон м., англ., Bulfon
(Bulgarian telefon) - Българска
корпорация за телекомуника¬
ции и информатика.
Булфрахт м. - Държавно сто¬
панско предприятие, което
организира фрахтоването на
български и чуждестранен ко¬
рабен тонаж за превоз на то¬
вари по воден път и извършва
посредническа дейност в обла¬
стта на морската търговия и
корабоплаването.
БУМ ед. имн., електрон. - Бло¬
кове за усилване на мощност¬
та.
БУС [бус] - Банков унификацио-
нен стандарт.
БУС - Български учителски
съюз (1895-1934).
БУСВ [бу-се-вё], воен. - Бата¬
льон за управление и свръзка.
БФ - Биологически факултет
(Софийски университет).
БФ - Богословски факултет (Со¬
фийски университет).
БФ - Брикетна фабрика.
БФ [бё-фё] - Българска федера¬
ция. А БФ „ Плувни спортове".
БФ... [бё-фё] - Българска феде¬
рация по... (като съставна част
на инициални съкращения,
напр.: БФБ, БФВТ).
БФ [бё-фё] - Българска фото¬
графия (акционерно друже¬
ство).
БФ - Фасадна боя.
БФА [бё-фе-à] - Българска фе¬
дерация по армрестлинг (канад¬
ска борба).
БФАГ [бё-фе-а-гё] - Българска
федерация по аеробика и гим¬
настика.
БФАГ-Българскафедерация по
академично гребане.
БФАС [бё-фе-а-сё] - Българска
федерация по автомобилен
спорт.
БФАТКК - Българска федера¬
ция по автомобилен туризъм,
къмпинги и каравани.
бфб
99
БФР
БФБ [бё-фе-бё] -Българскафе¬
дерация по баскетбол.
БФБ [бё-фе-бё] - Българска фе¬
дерация по биатлон.
БФБ [бё-фе-бё] - Българска фе¬
дерация по бокс.
БФБ [бё-фе-бё] -Българска фе¬
дерация по борба.
БФБ [бё-фе-бё] - Българска
фондова борса.
БФБА - Българска федерация по
бокс за аматьори.
БФБЛ - Български форум за биз¬
нес лидери.
БФВ [бё-фе-вё] -Българска фе¬
дерация по ветроходство.
БФВ [бё-фе-вё] - Българска фе¬
дерация поволейбол.
БФВТ [бё-фе-ве-тё] - Българ¬
ска федерация по вдигане на
тежести.
БФВТ [бё-фс-ве-тё] - Българ¬
ска федерация по водна топка.
БФГ [бё-фе-гё] - Българска фе¬
дерация по гимнастика.
БФГ [бё-фе-гё] - Българска фе¬
дерация по гребане.
БФД [бё-фе-дё] - Българска фе¬
дерация по джудо.
БФК [бё-фе-ка], биохим. - Бен-
зофуранкарбонова киселина
(стимулатор на растежа).
БФК [бё-фе-ка] - Брокерско-
финансова къща.
БФК [бё-фе-ка] - Българска
федерация по кикбокс.
БФК [бё-фе-ка] - Български
фотоклуб.
БФКК [бё-фе-ка-кй] - Българ¬
ска федерация по кану-каяк.
БФКС [бё-фе-ка-сё] - Българ¬
ска федерация по конен спорт.
БФКХЛ - Българска федерация
по кънки и хокей на лед;
БФХКЛ.
БФЛА [бё-фе-ле-à] - Българска
федерация по лека атлетика.
БФМ [бё-фе-мё] - Българска
федерация по мотоцикле¬
тизъм.
БФМП [бё-фе-ме-пё] - Българ¬
ска федерация по модерен пе-
тобой.
БФН - Българска филателия и
нумизматика.
БФО [бё-фе-ô] - Българска фе¬
дерация по ориентиране.
БФП - Българска федерация по
плуване.
БФПД [бё-фе-пе-дё] - Българ¬
ска федерация по пещерно
дело.
БФПС [бё-фе-пе-сё] - Българ¬
ска федерация „Плувни спорт¬
ове“.
БФР [бё-фе-рё] - Българска фе¬
дерация по ръгби.
БФР [бё-фе-рё] - Бюро за фи-
б. фр.
100
БХЗ
нансово разузнаване (Мини¬
стерство на финансите).
б. фр. - белгийски франка (след
цифра).
БФРС - Българска федерация по
риболовни спортове.
БФС [бё-фе-сё] - Българска фе¬
дерация по ски.
БФС - Българска федерация по
спелеология.
БФС [бе-фе-сё] - Български
футболен съюз.
БФСА [бё-фе-се-а] - Българска
федерация по спортна акроба¬
тика.
БФСГ [бё-фе-се-гё] - Българска
федерация по спортна гимнас¬
тика.
БФСК [бё-фе-се-ка] - Българ¬
ска финансово-счетоводна
компания.
БФСС-Българска федерация по
ски спортове.
БФСС [бё-фе-се-сс] - Българ¬
ска федерация по спортна
стрелба.
БФСТ [бё-фс-се-тё] - Българ¬
ска федерация по силов трибой.
БФТ - Българска федерация по
таскуондо.
БФТ [бё-фе-тё] - Българскафе¬
дерация потение.
БФТ [бё-фе-тё] - Българска фе¬
дерация по туризъм.
БФТМ [бё-фе-те-мё] - Българ¬
ска федерация по тенис на
маса.
БФФ [бё-фе-фё] - Българска
федерация по фехтовка.
БФФ [бё-фе-фё] - Българска
федерация по футбол.
БФФс - Българска федерация по
фелинология.
БФХ [бё-фе-хё] - Българска
федерация по хандбал.
БФХГ [бё-фе-хе-гё] - Българ¬
ска федерация по художестве¬
на гимнастика.
БФХКЛ - Българска федерация
по хокей и кънки на лед;
БФКХЛ.
БФЦ [бё-фе-цё] - Български
филмов център.
БФШ [бё-фе-шё] - Българска
федерация по шахмат.
БХ- „Български художник“ (из¬
дателство).
БХ (-) [бё-хё] - Хидравличенба¬
гер (напр.: БХ-025, БХ-0,15).
БХ (-) [бё-хё], строит. - Хидрав¬
личен бункер за бетон (напр.:
БХ 25).
БХВ [бё -хе-вё], ед. и мн., воен. -
Бойни химически вещества.
БХГ - Бургаска художествена
галерия.
БХЗ [бё-хе-зё], воен. - Батальон
за химическа защита.
БХИ
101
БЧПЕМ
БХИ [бё-хе-й], фр. BHI (Bureau
hidrographique international) -
Международно хидрографско
бюро; ИХБ.
БХК [бё-хе-ка] - Българска хол¬
дингова компания.
БХК [бё-хе-ка] - Българска хо¬
рова капела. А БХК „ Св. 06-
ретенов “.
БХК - Българска хранителна
компания (дружество с ограни¬
чена отговорност).
БХК [бё-хе-кй] - Българска хри¬
стиянска коалиция.
БХК [бё-хе-ка] - Български
Хелзинкски комитет.
БХРА [бё-хра] и [бс-хе-ре-à] -
Българска хотелиерско-ресто-
рантьорска асоциация.
БХРР [бс-хе-рс-рё], воен. - Ба¬
тальон за химическо и радиа¬
ционно разузнаване.
БЦ - Бизнес център.
БЦ [бё-цё], изч. техн. - Брояч на
циклите.
БЦ електр. — Цилиндрична ба¬
терия.
б. ц. - без цена.
б-ца - болница.
БЦАК - Български царски ав¬
томобилен клуб.
БЦАО остар. - Българска цир¬
кова артистична организация.
БЦБО [бё-це-бе-о], истор. -
Българско централно благо¬
творително общество (1876-
1877).
БЦВ - Бетонов център Враня.
БЦЖ [бё-це-жё], (разг.)ср. (член.
-то), мед., фр. BCG (Bacille
Calmette, Guérin) —Бацили на
Калмет - Герен - противоту¬
беркулозна ваксина.
БЦКБ [бё-це-ка-бё], остар. -
Българска централна коопе¬
ративна банка.
БЦОР - Банков център за обу-
чевие и развитие.
БЦПУ-Д електрон. - Буквено-
цифрово печатащо устройство
-дисково.
БЦТП воен.— Боен център за
тилова поддръжка.
БЦУ воен. - Боен център за уп¬
равление.
БЧ воен. - Бойна част.
Бч воен. - Бомбардировач.
БЧД -Балканско и Черноморско
дружество (дружество с огра¬
ничена отговорност).
БЧК [бё- че-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Българскичервен
кръст.
БЧПА [бё-че-пе-à] - Балканска
и Черноморска петролна асо¬
циация.
БЧПЕМ - Български човешки
права в Егейска Македония
БШ
102
В
(Гърция).
БШ - Балетна школа.
БШПОБ - Българско-швейцар¬
ска програма за опазване на
биоразнообразието.
бъд. грам. - бъдеще време,
бълг. - български.
БЪЛТИ [бълти], ср - Българска
тръбна индустрия (държавно
индустриално предприятие).
бюл. - бюлетин.
БЮНИ [бюни], м. и ср. - Бюро
за научна информация.
БЮНМИ [бюнми], м. и ср. -
Бюро за научна медицинска
информация.
БЮНТИ [бюнти],.м. иср. - Бюро
за научно-техническа инфор¬
мация.
БЮНТИОН [бюнтион], At. и ср.
- Бюро за научно-техническа
информация на обществени
начала.
БЮНТПИ [бюнтпи], м. и ср. -
Бюро за научно-техническа и
патентна информация.
БЮПТИ [бюпти],л/. иср. - Бюро
за патентна и техническа ин¬
формация.
БЮПТИИ [бюптий], м. и ср. -
Бюро за производствена тех-
нико-икономическа информа¬
ция.
Б-я - България.
БЯД - Българско ядрено друже¬
ство.
в
В (-) [eè] - Варна (в регистраци¬
онните номера на моторните
превозни средства от Варна и
Варненски окръг). А В 31-24.
В. - Велико (в названието на гр.
Велико Търново). А В. Търно¬
во.
В - В емблемата на фабрика „Ве¬
лур“ -Ловеч.
В - техн. - Вентил.
В (-) [ве], строит. — Виброваляк
за залепване на линолеум
(напр.: В 1-150)
В [ве], метал. - Вулканитова
свръзка (в марката на абразив¬
ни, шлифовъчни инструменти
при означаване вида на
свръзката ).
В [ве] - Конна картофовадачка
(напр.: В-9).
в. - век (след цифра).
в. - вестник (пред название на
вестник); в-ник. А в. Труд.
В., в. грам. - винителен (падеж);
вин.
в. геогр. - връх (пред название на
връх); вр.
В физ. - волт (единица за измер-
BA
103
ВАРЕМ
ване на електрическо напреже¬
ние), (след цифра).
ВА воен. - Вертолетна авиация.
ВА [ вс-à] - Ветеринарна аптека.
ВА [вё-à], електрон. - Високоче¬
стотна апаратура.
ВА воен. - Вице-адмирал.
ВА [ве-à] - Военна академия. А
В А „Г. С. Раковски“.
ВА воен. - Военно аташе.
ВА [Bè -à], воен. - Въздушна ар¬
мия.
ВА (-) [вс-à] - Плосък аксиона-
лен вентилатор с електродви¬
гател (напр.: ВА/9/2).
ва физ. - волт-ампер (след циф¬
ра).
ВАВТ, рус. ВАВТ (Всесоюзная
академия внешной торговли) -
Всссъюзна академия за
външна търговия.
ваг/км трансп. - вагонкило-
метър (единица мярка за на¬
товарване на вагонния парк).
ВАЕ [ваё], воен. - Вертолетна
авиационна ескадрила.
ВАЕЦ [ваёц] - Водоакумулира-
ща електроцентрала.
ВАЗ [ваз], л<„ рус. ВАЗ (Волж¬
ский автомобильный завод) -
1. Волжски автомобилен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод (напр.
ВАЗ 2101, ВАЗ-21011).
3. Автомобил, произведен в
този завод.
- Произв.-. (разг.) вазка.
ВАИ [вйи], воен. - Военна авто¬
мобилна инспекция.
ВАК [вак],л<. иж. - Висша атес¬
тационна комисия.
ВАК [вак], биохим. - Витамин-
но-антибиотичен концентрат.
ВАК воен. -Вториармейски кор¬
пус (Българска армия).
ВАМТЦ [Bà-ме-те-цс] - Възло¬
ва автоматична междуградска
телефонна централа.
ВАО [вао] - Външен админист¬
ративен отдел.
ВАО [ваб], воен. - Вертолетен
авиационен отряд.
ВАП [вап], воен. - Военноавто-
мобилен път.
ВАП [вап], воен. - Вертолетен
авиационен полк.
ВАП [вап] - Върховна админис¬
тративна прокуратура.
вар - волт-ампер реактивен (еди¬
ница за измерване на мощност
на променливотоковата реак¬
тивна верига).
ВАРЕМ [варем], ж. и м. (разг.
член, -а), воен., рус. ВАРЕМ
(Войсковая автомобильная ре-
монтно-експлоатационная ма¬
стерская) - Войскова автомо¬
билна ремонтно-експлоатаци-
ВЛРЕР
104
ВВВУ
онна работилница; ВАРЕР.
ВАРЕР [варер], ж. и м. (разг.
член, -а), воен. - Войскова ав¬
томобилна ремонтно-експлоа-
тационна работилница;
ВАРЕМ.
ВАРИГ [варйг], йен. VARIG
(Empresa de Viçào Aérea Rio
Grandense) - Бразилски авиаци¬
онни ЛИНШ1.
ВАРИМЕКС [варимёкс] ,м„ пол.
Warimex (Polskie Tovvarzystwo
Handlu Zagranicznego) - Полско
дружество за външна търго¬
вия.
ВАС [ вас]— Висш адвокатски
съвет.
ВАС -Военноапелативенсъд.
ВАС [вас] - Върховен админист¬
ративен съд.
ВАСХНИЛ, рус. ВАСХНИЛ
(Всесоюзная академия сель¬
скохозяйственных наук) -
Всесъюзна академия за сел¬
скостопански науки (СССР).
ВАТА, рус. ВАТА (Всемирная
ассоциация туристических
агенств) - Световна асоциация
на туристическите агенции.
ВАЦ [вац], л/, и ж., нем. WAZ
(Wcstdeutsche Allgenicine
Zcitung) - Германска медийна
групировка.
ВБ - Военна болница.
ВБ воен. - Въздушна база.
Вб физ. - вебер (единица за из¬
мерване на магнитен поток),
(след цифра).
ВВ воен. - Вероятно отклонение
по височина.
ВВ ед. и мн., воен. - Взривни ве¬
щества.
ВВ [ве-вё] - Военновъздушен.
В - В воен. - въздух - въздух
(клас ракети).
В В (-) (вё -вё], техн. - Външен
едночестотен или двучестотен
вибратор (напр. ВВ 1-025.055,
075, 155, ВВ 2-055, 075, 1,1).
ВВА воен. ~ Военно въздушен
аташе.
ВВА,/лус. ВВА (Военно-воздуш¬
ная академия) - Военновъз¬
душна академия.
ВВАК - Временен военен адми¬
нистративен комитет (Етио¬
пия).
ВВ АС - Временен военен адми¬
нистративен съвет (Етиопия).
ВВАУ, рус. ВВАУ (Высшее во¬
енное авиационное училище) -
Виеше военно авиационно учи¬
лище.
ВВБ воен. - Военно-въздушна
база.
ВВВУ - Виеше военновъздушно
училище (Плевен). А ВВВУ
„Георги Венковски" (Плевен).
ВВИСУ
105
ВГУ
ВВИСУ [вё-ви-cÿ] и [вё-ве-и-се-у]
- Виеше военно инженерно-
строително училище. Д ВВИСУ
„Любен Каравелов ".
ВВк [ вё-ве-кй] - Вътрешнове¬
домствен контрол.
ввми [вё-ве-ме-й], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Висш ветери¬
нарномедицински институт.
ВВМИ [вё-ве-ме-й] - Висш во¬
енномедицински институт.
ВВМУ [вё-ве-ме-у] - Виеше во¬
енноморско училище. Д ВВМУ
„Н. Й. Вапцаров“ (Варна).
ВВОВУ [вё-ве-ову] - Виеше во¬
енно общовойсково училище.
Д ВВОВУ„ВасалЛевски“.
ВВоМИ - Висш военномедицин¬
ски институт.
ВВОУ -Виеше военно общовой¬
сково училище.
ВВП (-) [ вё-ве-пё]. строит. -
Вибрационен прикачен валяк
(напр.: ВВП-6 А).
ВВП воен. - Всеобща военна
подготовка.
ВВРК [вё-вефе-ка], остар. -
Върховна военна революцион¬
на колегия.
ВВС [вё-ве-сё], мн. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военно-въздушни
сили.
- Произв.. (разг.) вевесар, веве-
сарски.
ВВТУ [вё-ве-те-ÿ] - Виеше во¬
енно-транспортно училище. Д
В В ТУ „ Т. Каблешков ".
ВВУ воен. - Военно-въздушно
училище (САЩ).
ВВУАПВО - Виеше военно учи¬
лище за артилерийска и про¬
тивовъздушна отбрана. Д
ВВУЛПВО „Панайот Волов"
- Шумен.
ВВУЗ [вуз], м. - Виеше военно
учебно заведение.
ВГ воен. - Вертолетна група.
ВГ - Вокална група. Д В Г „ Тра-
кийче".
ВГ - Временна група.
ВГ (-) [ве -гё] - Гладък валяк
(напр.: ВГ-1,25).
ВГБ |вё-ге-бё] - Вестникарска
група България.
ВГБИЛ, рус. ВГБИЛ (Всесоюз¬
ная государственная библио¬
тека иностранной литературы)
- Всесъюзна държавна биб¬
лиотека за чуждестранна лите¬
ратура.
ВГИК [вгик],рус. ВГИК (Всесо¬
юзный государственный ин¬
ститут кинематографии) -
Всесъюзен държавен инсти¬
тут за кинематография.
вгк воен. - Върховно главно ко¬
мандване. Д ВГК ВС РБ.
ВГУ воен. — Въздушна група за
вд
106
Встпромспйб
управление,
ВД воен. - Варшавски договор.
ВД воен. - Вероятно отклонение
в далечина.
Вд - Видин (в регистрационните
номера на моторните превоз¬
ни средства от Видин и Видин¬
ски окръг). А Вд 15—18.
ВДА [вё-де-à], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Върховен държа¬
вен арбитраж.
ВДБр воен. - Въздушнодесант¬
на бригада.
ВДВ воен. - Въздушнодесантни
войски.
ВДД [вё-де-дё] - Въгледобивно
дружество. А ВДД „Балкан“.
ВДД воен. - Въздушнодесантна
дивизия.
ВДИ [вё-де-й], рус. ВДИ (Вест¬
ник древней истории) - Вест¬
ник за древна история.
ВДК [вё-де-ка], воен. - Въздуш¬
нодесантен корпус.
вдм воен. - Взвод за дегазация на
местността.
ВДНХ [ вё-де-ен-xà], рус. ВДНХ
(Выставка достижений народ¬
ного хозяйства СССР) - Из¬
ложба на постиженията на на¬
родното стопанство на СССР.
вдо воен. - Въздушно-десантна
операция.
ВДС [вё-де-сё] - Волтийски де¬
мократически съюз (Горна
Волта).
ВДУ [вё-де-у] - Варненски
държавен университет.
ВДШ |вё-де-шё], рус. ВДШ (Выс¬
шая дипломатическая школа)
- Висша дипломатическа шко¬
ла (СССР).
вс воен. - Вертолетна ескадрила.
BE - Електромагнитен вибратор.
ВЕЛ библ. - Великобритания,
вело... - Велосипеден (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: вело-
алея, велокрос, велоспорт, вс-
лочасти).
ВЕР [вер] , мн. - Вторични енер¬
гийни ресурси (енергийни ре¬
сурси, получавани при техноло¬
гическите процеси като изхо¬
дяща топлина или като стра¬
нични продукти).
ВЕС [вес], геол. - Вертикално
електрическо сондиране.
ВЕС В исш екологичен съвет,
ветер. - ветеринарен.
ВЕТИС [ветйс] - Висш експер¬
тен технико-икономически
съвет.
Встпром ж. - Ветеринарна
промишленост (предприятие).
Ветпромснаб м. - Държавно
предприятие за ветеринарно
промишлено производство и
Ветснаб
107
вид
снабдяване.
Ветснаб м. - Ветеринарно
снабдяване (предприятие).
ВЕЦ ивсц [вец], член, -ът, -а,мн.
-ове, м. и ж. - Водна електри¬
ческа централа.
вж. - виж, вижте.
ВЗ - Вагонен завод.
ВЗ - Военен завод. # ВЗ „ Ивай¬
ло “ (В. Търново).
в-з воен. - въздух-земя (клас ра¬
кети).
вз - възел (единица за скорост в
морската навигация), (след
цифра).
взв. воен. - взвод.
взв САУ воен. - Взвод самоход¬
но-артилерийски установки.
ВЗК [ве-зе-Kà] - Взаимозастра-
хователна кооперация.
взпд [ве-зе-пе-де] - Военно за¬
страхователно и презастрахо¬
вателно дружество. А ВЗПД
„Армеец'' ■
ВЗУ (-) [вё-зе-у],сд. и.мн., техн.
- Виброзахранващо устрой¬
ство (напр.: ВЗУ-1-90, ВЗУ 2-
90).
ВЗУ [ ве-зе-ÿ], ед. и мн., елек¬
трон. - Външно запомнящо
устройство.
ВИ - Висш институт.
ВИ - Военно издателство.
ВИ [ве-й] - Военна инспекция.
ВИ воен. — Военна история.
ВИ - Въртящ избиран (в Авто¬
матична телефонна централа).
ВИА [вйа] - Виетнамска инфор¬
мационна агенция.
ВИА [вйа], рус. ВИА (Военно¬
инженерная академия) -Воен¬
ноинженерна академия
(СССР).
ВИАС [виас] - Висш институт за
архитектура и строителство.
ВИБ - Военноисторическа биб¬
лиотека.
вйбро... - Вибрационен (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: виб-
робетон, виброелемент, вибро-
изолация).
вивг техн. - Внезапно из¬
хвърляне на въглища и газ.
ВИГ [виг], нем. WIG (Wiener
Internationale Gartenschau)-Ви¬
енска международна градин¬
ска изложба.
ВИГ [виг], ж. и -м. - Вокално-ин¬
струментална група.
ВИГ [виг], техн. - За означава¬
не на вид заваряване с нето-
пящ се волфрамов електрод в
среда от инертен газ.
вид изч. техн. - Видов дескрип¬
тор.
вид - Военноинвалиден дом.
ВИД (—) [вид], ж. им. -Комплек-
в. II. д.
108
ВИН...
сна система за вътрешна ви-
дсотслефонна връзка (напр.:
ВИД-10).
в. и. д. - временно изпълняващ
длъжността.
Вйдахим - Химическо предпри¬
ятие (Видин).
видеофон м. - видеотелефон.
виджей, -ят, -я, мн. -ей, м., англ.
veejay (Video Jockey) - Водещ
на телевизионно музикално
предаване.
виз. - византийски.
ВИЗВМ - Висш институт по зоо¬
техника и ветеринарна меди¬
цина.
Виз. врем. библ. - Византийски
временник.
ВИЗПБ - Ветеринарен институт
по заразни и паразитни болес¬
ти.
вии [вй-й] и [вий] - Висш ико¬
номически институт.
ВИИ - Висш ислямски институт
(Банкя).
ВИИИ - Висш институт за изоб¬
разителни изкуства. А ВИИИ
„ Н. Павлович “.
ВИИМ [ вийм] - Ветеринарен
институт по имунология.
ВИК воен. - Ведомствена инс¬
пекция по котлонадзора.
ВИК - Висш изпълнителен ко¬
митет (Йордания).
ВиК [вё-и-ка],.ч. (разг.)ср. (член.
-то) - Водоснабдяване и кана¬
лизация; ВИК.
ВИК [ве-и-ка] -Водоснабдяване
и канализация; вж. ВиК.
ВИК - Воснноисторическа коми¬
сия.
Викотскс ж. и м. - База за раз¬
витие и внедряване за вълнен
и копринен текстил.
ВИКТ - Всеобща италианска
конфедерация на труда (обе¬
динение на профсъюзите).
ВИМ (-) [вим] - Високооборот-
на пробивна настолна машина
(напр.: ВИМ-6).
ВИМ[ вим],електрон. - Времен¬
на импулсна модулация.
ВИМ, рус. ВИМ - (Всесоюзный
научно-исследователский ин¬
ститут механизации сельского
хозяйства) - Всесъюзен инсти¬
тут за механизация на селско¬
то стопанство.
ВИМЕСС [вймес] - Висш инсти¬
тут за механизация и електри¬
фикация на селското стопан¬
ство (Русе).
ВИММЕСС [вймес] - Висш ин¬
ститут по машиностроене, ме-
ханизаци и електрификация на
селското стопанство (Русе).
вии... - Винарски, винен (като
първа сътавна част на слож-
вин.
109
ВИС
носъкратени думи, напр.: вин¬
завод, винпром).
вин. грам. - випителен (падеж);
В, в.
ВИНД - Военноисторическо на¬
учно дружество.
Вйпскс м. - Завод за производ¬
ство и експорт на вина.
Винзавод - Завод за производ¬
ство на вина.
Вйнимпекс м. - Външнотъргов¬
ска фирма за внос (импорт) и
износ (експорт) на вина, спир¬
тни напитки и др.
ВИНИТИ [винитй],рус. ВИНИ¬
ТИ (Всесоюзный институт на¬
учной и технической информа¬
ции) - Всесъюзен институт за
научна и техническа информа¬
ция.
Вйнкйс м. - Цех за винена кисе¬
лина.
Винко - Фирма (комбинат) за
производство на вина (Силис¬
тра).
Винком al - Винарски комбинат
(Бургас).
Вйпмаш м. - Завод за машини
за винарската промишленост.
Вйппром м. - 1. Винарска про¬
мишленост (държавно стопан¬
ско обединение за производ¬
ство и търговия, износ и внос
на вина, спиртни напитки и др.).
2. Винен завод.
— Произв.: вйнпромски.
вине [вине] - Висш институт за
народно стопанство. А ВИ НС
„Д. Благоев“.
ВИО - Военноисторически отдел
(Министерство на народната
отбрана).
ВИОНД [вибнд] - Висш инсти¬
тут за офицери и научна дей¬
ност; вж. випонид
ВИП (-) [ вип], техн. - Планета-
рен потопяемвибратор (напр.:
ВИП-25, ВИП-35, ВИП-75).
ВИП [вип], англ. VIP (Very
Important Person) А ВИП-вход.
ВИП-зала.
вип. - випуск (с цифра).
- вйпаджия, вйпаджийски.
випк [вй-пе-ка] - Висш инсти¬
тут за полицейски кадри (Со¬
фия).
ВИПОНД [випбнд] - Висш ин¬
ститут за подготовка на офи¬
цери и научна дейност.
ВИПОНИД [випонйд] - В исш
институт за подготовка на
офицери и научноизследова¬
телска дейност.
Вир (-) [вир] - Сорт царевица
„Виржиния“ (напр.: Вир-42).
ВИС [вие] - Вокално-инструмен¬
тален състав.
ВИС [вие], електрон. - Време-
вис.
I 10
ВК
импулсна система.
вис. - височина (обикн. пред циф¬
ра). Д вис. 100 .ч.
ВИС-2 [вис], VIS - Застрахова¬
телна компания (по името на
основателя, респ. собственика
Васил Илиев и Security).
- Произв.: вйсаджия, вйсаджийски.
ВИСИ [виси] ,м. и (разг.) ср. (член.
-то) - Висш инженернострои¬
телен институт; ИСИ.
ВИСХОМ [висхом], рус. ВИС-
ХОМ (Всесоюзный научноис¬
следовательский институт
сельскохозяйственого маши¬
ностроения) - Всесъюзен на¬
учноизследователски институт
по селскостопанско машино¬
строене.
ВИТ - Вечерен икономически
техникум.
вит. - витамин. Д вит. А.
Вита-А - Козметичен крем за
лице с витамин А.
В и тал à кт ср. и м. - Пълномас¬
лено сухо краве мляко (отлат.
lac. lactis), обогатено с витами¬
ните Ср Ди Д,.
Витеке .п. - Стопански комбинат
за производство на вълнен тек¬
стил, вълнени прежди и др.
ВИТИЗ [вйтиз] - Висш институт
за театрално изкуство.
- Произв.: (разг.) вйтизчия,
вйтизчийка, вйтизчийски.
ВИУ [BHÿ] , ед. и мн., изч. техн. -
Входно-изходни устройства.
ВИФ [виф] - Висш институт за
физическа култура.
- Произв.: (разг.) вйфаджия, вй-
фаджийка, вйфаджийски.
ВИХВП [ вй-хе-ве-nè] - Висш
институт за хранително-вкусо¬
ва промишленост (Пловдив).
вице разг., член, вйцето - Вице-
президент, вицеадмирал.
ВИ ЧЕ - Висш институт за чуж¬
дестранни езици (Москва).
ВК - Ветеринарен кабинет.
ВК - Ветеринарна клиника.
ВК [вё-ка] - Видеокамера.
ВК [вё-ка] - Видеокъща. Д ВК
„Диема".
ВК (-) [вё-ка], рус. ВК (Влади¬
мир Климов) - 1. В марката на
авиационни двигатели, конст¬
руирани от В. Климов (напр.:
ВК-105).
2. Авиационен двигател, кон¬
струиран от В. Климов.
ВК [вё-Kà] - Водоснабдяване и
канализация; Вж. ВиК.
ВК воен. - Военен колеж (САЩ).
ВК воен. - Военен комитет
(НАТО).
ВК воен. - Военен контингент. Д
ВК на ООН.
ВК [вё-ка], воен. - Военна коми-
вк
ВКРС
сия. Д ВК към ООН.
ВК - Волейболен клуб. Д ВК
„Левски Сиконко".
ВК (-) [Bè -ка],л/е/п<7л. - В марка¬
та на твърди сплави, съдържа¬
щи волфрамов карбит и ко¬
балт (напр. ВК 4, ВК 6 и др.)
ВК [вё-ка] - Вузовски комитет.
А ВК на ДКМС.
в-к вестник; в. (пред название на
вестник). Д в-к „ Континент ".
ВК АС - Върховен касационен и
административен съд.
ВКБ [ вё-ка-бё] - Върховен ко¬
мисариат за бежанците
(ООН).
ВКБООН - Върховен комисари¬
ат за бежанците на Организа¬
цията на обединените нации.
вкг [вё-ка-гё], ед. пмн., икон. -
Висши класификационни гру¬
пировки.
Вкгр воен. - Въздушна контрол¬
на група.
вки [ве-ка-й] - Военен карто¬
графски институт.
ВКИУ [вкиу] - Ведомствен кон¬
трол на измервателните уре¬
ди.
ВКК (-) [вё-ка-Kà], авиац. - Ви-
сочинно-компенсиращкостюм
(напр.: ВКК-3, ВКК-К, ВКК-
65).
вкл. - включително.
вкл воен. - Военновременнико¬
муникационни линии.
ВКМ [вё-ка-ём], електр. -
Външна кабелна мрежа.
ВКНО [вё-ка-не-о] - Военен ко¬
митет за национално освобож¬
дение (Мали).
ВКОС [вё-ке-ос] - Вентилацион¬
ни климатични отоплителни
системи (АЕЦ „Козлодуй“). Д
Началник смяна ВКОС.
ВКП [ вё-ка-пё], истор., рус.
ВКП (Всесоюзная Коммунис¬
тическая партия) - Всесъюз-
на комунистическа партия; вж.
ВКП (б).
ВКП (б) [вё-ка-пе-бё], истор.,
рус. ВКП (б) (Всесоюзная Ком¬
мунистическая партия боль¬
шевиков) - Всесъюзна кому¬
нистическа партия (болшеви-
ки).
ВКП воен. — Въздушен коман¬
ден пункт.
ВКП [вё-ка-пё] - Върховна ка¬
сационна прокуратура.
ВКПС - Въздържателно, кул¬
турно и просветно сдружение.
ВКР [вё-ка-рё] - Военно кон¬
траразузнаване (Министер¬
ство на отбраната).
ВКРС [вё-ке-ре-сё], воен. - Вое¬
нен комендант на район за сто¬
варване.
вкс
I 12
ВМА
ВКС [вё-ка-сё] - Ведомствен ко¬
митет по стандартизация.
ВКС - Военен комитет по стан¬
дартизация (НАТО).
ВКС [вё-ка-ёс], остар., рус. ВКС
(Всесоюзный комитет постан-
дартизации) - Всесъюзен ко¬
митет по стандартизация.
ВКС[ вё-ка-сё], воен. - Въздуш¬
на контролнасистема.
ВКС[вё -ка-сё] - Върховен каса¬
ционен съд.
ВКТ [ вё-ка-тё] - Всеобща кон¬
федерация на труда (проф¬
съюзно международно обеди¬
нение).
ВКУ [вё-ка-ÿ], воен. - Военен
комитет на (железопътен)
участък.
ВКФС [вё-ка-фе-сё] - Върховен
комитет за физическа култу¬
ра и спорт.
ВЛ електрон. - Високочестотна
линия.
ВЛ (-) [вё-ёл], рус. ВЛ (Владимир
И. Ленин) - В марката на елек-
тровоз(напр.: ВЛ 19,ВЛ-23,ВЛ
22М - модернизиран).
ВЛ воен. - Военен лагер (ООН).
ВЛИ [вс-ле-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш лесотехни¬
чески институт; вж. ВЛТИ.
влк [вё-ле-ка], воен. - Военно-
лекарска комисия.
ВЛК воен. - Въздушни линии за
комуникации.
ВЛКСМ (вёл-ка-сём], истор.,
рус. ВЛКСМ (Всесоюзный Ле¬
нинский Коммунистический
Союз Молодежи) - Всесъюзен
Ленински комунистически мла¬
дежки съюз.
ВЛТИ [вё-лс-те-й],.п. и (разг.)с/л
(член, -то) - Висш лесотехни¬
чески институт.
ВЛТУ [вё-ле-те-ÿ] - Висш лесо¬
технически университет.
ВМ ед. и мн. - Взривни материа¬
ли.
ВМ воен. ~ Военна мрежа.
В/м физ. - Волт на метър (едини¬
ца за интензитет на електри¬
ческо поле), (след цифра).
вм. - вместо.
ВМА [вё-ме-à] - Военномеди¬
цинска академия.
ВМА воен. - Военноморска авиа¬
ция.
ВМА (вё-ме-à), рус. ВМА (Во¬
енно-морская академия) - Во¬
енноморска академия.
ВМА воен. - Военноморско ата¬
ше.
ВМА [ вё-ме-à], англ. WMA
(World Medical Association) -
Световна медицинска асоциа¬
ция; АММ; вж. СМА.
ВМБ
ВМП
) 13
ВМБ [вё-ме-бё], воен. - Военно- I
морска база.
ВМБ [ вё-ме-бё] - Военноморска
болница (САЩ).
ВМБ електр. - Кабел със суха
хартиена изолация, с покривка
от метал изпрана хартия в по-
лихлорвинилова обвивка и
труднотопима смолиста маса,
брониран с две стоманени лен¬
ти и външна ютена покривка.
ВМБГ електр. - Кабел тип ВМБ
без външна ютена покривка -
гол.
вмг [вё-ем-гё], воен. - Витломо-
торна група.
ВМГ - Водомаслогрейка.
ВМГИ [вё-мс-ге-й], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Висш минно-
геоложки институт; МГИ.
ВМДС - Висш мюсюлмански ду¬
ховен съвет.
ВМЕИ [вё-ме-й], л<., и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш машинно-
електротехнически институт;
МЕИ.
ВМЕИВ библ. - Висш машинно-
електротехнически институт -
Варна.
ВМЕИ - МКФ - Висш машинно-
електротехнически институт
Машинно корабен факултет.
вмз [вё-ме-зё], мн., м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Вазовски ма¬
шиностроителни заводи.
ВМЗ (-) [вё-ме-зё] - Водомас-
лозареждач (напр.: BM3-35).
ВМЗ [вё-ме-зё], At. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военен машино-
стрителен завод.
ВМИ [вё -ме-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш машино¬
строителен институт.
ВМИ [вё-ме-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш медицински
институт.
ВМИВ библ. - Висш медицински
институт - Варна.
ВМИИ [ вё-ме-и-й] - Ветери¬
нарномедицински институт по
имунология.
ВМИП ешбл. - В исш медицински
институт - Пловдив.
ВМК [вё-ме-кй],нсию/?. - Върхо¬
вен македонски комитет.
ВМО [вё-ме-о], англ. WMO
(World Meteorological Organi¬
zation) - Световна метеороло¬
гична организация; АИМ,
ИАМ, ОММ; вж. СМО.
ВМОК [вмок], истор. - Върхо¬
вен македоно-одрински коми¬
тет (1899-1905).
ВМОРО[ вё-ме-оро], истор. -
Вътрешна македоно-одринска
революционна организация.
ВМП воен. - Вертолетно меди¬
цинско подразделение.
вмп
1 14
вн
вмп воен. - Военноморски пре¬
вози.
ВМП [ ве-ме-nè], воен. - Време¬
нен медицински пункт.
вмпи [ве-ме-пе й] - Висш му-
зикалнопедагогически инсти¬
тут.
ВМПХ - Временно международ¬
но присъствие в Хеброн (Из¬
раел, Палестина).
BMP воен. - Военноморско ра¬
зузнаване.
ВМРО - Вистинка македонска
рсформска опозиция (Македо¬
ния).
ВМРО [вс-мс-ре-о] -1. Истор.
Вътрешна македонска рево¬
люционна организация (в
България - 1914-1934).
2. Съвременна политическа
партия, наследник на ВМРО
(България).
ВМРО (об.) [ве-ме-ре-о], истор.
- Вътрешна македонска рево¬
люционна организация(обеди¬
нена) (1925-1935).
ВМРО-ДПМНЕ [ве-ме-ре-о-де-
nè-Mè-не] - Политическа
партия в Македония (Вътреш¬
на македонска революционна
организация - Демократичес¬
ка партия на македонското на¬
ционално единство).
ВМС( ве-ме-cè] - Висш медицин¬
ски съвет.
ВМС воен. - Водач на моторно
средство.
ВМС воен. - Военномедицинска
служба.
ВМС[ ве-ме-cè] - Военноморски
сили.
ВМС воен. - Въздушна метеоро¬
логична служба.
вмсос воен. - Военноморски
специални оперативни сили.
ВМТ[ Bè-ме-те] - Верига за мла¬
дежки туризъм. Д ВМТ ..Ор¬
бита“ ЕАД.
ВМТ [ ве-мс-те] - Войски на ми¬
нистерството на транспорта.
вмте воен. - Военновременно
материално-техническо снаб¬
дяване.
ВМУ воен. - Военноморско учи¬
лище (САЩ).
ВМУ [ве-ме-у] - Военно музи-
калноучилище.
ВМФ [ве-мс-фс]. м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военноморски
флот.
ВМЦ[ вс-ме-цс] - Ветеринарно¬
медицински център.
вмчк. - Великомъченик. Д вмчк.
Геор 211 Победоносец.
ВН - Ведомствени норми.
ВН - „Вечерни новини“ (вестник).
ВН [ ве-не ], електр. - Високо на¬
прежение. Д Електропроводи
вн
115
вниики
вн.
вн воен. - Военен наблюдател.
Д ВН на ООН.
ВН -Тракторна навесна влачка.
ВНА [вё-не-а] - Виетнамска на¬
родна армия.
ВНВАУ (вё-не-ве-а у] - Виеше
народно военноартилерийско
училище.
ВНВВУ [вё-не-ве-ве-у] - Виеше
народно военновъздушно учи¬
лище.
ВНВИСУ [вё-не-ви-cÿ] - Виеше
народно военноинженерно
свързочно училище.
ВНВМУ [вё-не-ве-ме-у] - Виеше
народно военноморско учили¬
ще.
ВНВСУ [вё-не-ве-се-у] - Виеше
народно военностроително
училище.
ВНВУ [вё-не-ве-ÿ] - Виеше на¬
родно военно училище.
ВНЕЛ електр. - Водоналивен
елемент Лекланше.
Внёшторгреклама ж., рус. Вне-
шторгреклама (Внешняя
торговля и реклама) - Аген¬
ция за външнотърговска рек¬
лама (СССР).
ВНИ - Военнонаучна информа¬
ция.
ВНИИ - Военен научноизследо¬
вателски институт.
ВНИИ[вний], рус. ВНИИ (Все¬
союзный научно-исследова¬
тельский институт) - Всесъю¬
зен научноизследователски ин¬
ститут.
ВНИИ... [вний],рус. ВНИИ (Все¬
союзный научно-исследова¬
тельский институт) - Всесъю¬
зен научноизследователски ин¬
ститут (като съставна част при
образуване на инициални
съкращения, напр.: ВНИИЖ,
ВНИИКИ).
ВНИИА [внийа], рус. ВНИИА
(Всесоюзный научно-исследо¬
вательский институтантибио¬
тиков) -Всесъюзен научноиз¬
следователски институт за ан¬
тибиотици.
ВНИИГАЗ [вниигёз],/;ус ВНИ-
ИГаз и ВНИИГАЗ (Всесоюз¬
ный научно-исследовательс¬
кий институт природного газа)
- Всесъюзен научноизследова¬
телски институт за природен
газ.
ВНИИКИ [вниикй], рус. ВНИ¬
ИКИ (Всесоюзный научно-ис¬
следовательский институт тех¬
нической информации, класси-
фикации и кодирования) -
Всесъюзен научноизследова¬
телски институт по техничес¬
ка информация, класификация
вниилм
116
ВНИИСМАШ
и кодиране.
ВНИИЛМ [вниилм], рус. ВНИ¬
ИЛМ (Всесоюзный научно-ис¬
следовательский институт ле¬
соводства и механизации лес¬
ного хозяйства) —Всесъюзен
научноизследователски инсти¬
тут по лесовъдство и механи¬
зация на горското стопанство.
ВНИИЛХ [внийлх], рус. ВНИ-
ИЛХ (Всесоюзный научно-ис¬
следовательский институт
лесного хозяйства) - Всесъю¬
зен научноизследователски ин¬
ститут по горско стопанство.
ВНИИМЕТМАШ [внийметм-
àui], рус. ВНИИМЕТМАШ
(Всесоюзный научно-исследо¬
вательский и проектно-конст¬
рукторский институт металур-
гического машиностроения) -
Всесъюзен научноизследова¬
телски и проектно-конструк¬
торски институт за металурги-
ческо машиностроене.
ВНИИМИ [вниимй], рус. ВНИ-
ИМИ (Всесоюзный научно-
исследовательский институт
научной медицинской и меди¬
ко-технической информации) -
Всесъюзен научноизследова¬
телски институт за научна ме¬
дицинска и медико-техническа
информация.
ВНИИМИО [ вниймио], рус.
ВНИИМИО (Всесоюзный на¬
учно-исследовательский ин¬
ститут медицинских инстру¬
ментов и оборудования) —
Всесъюзен научноизследова¬
телски институт за медицин¬
ски инструменти и медицинско
обзавеждане.
ВНИИМП [вниймп] - Висш на¬
учноизследователски институт
за медицински прибори.
ВНИИПТМАШ [ внйиптмаш],
рус. ВНИИПТМАШ (Всесо¬
юзный научно-исследователь¬
ский институт подъемно-?
транспортного машинострое¬
ния) - Всесъюзен научноизсле¬
дователски институт за подем-
нотранспортно машинострое¬
не.
ВНИИС [внийс], рус. ВНИИС
(Всесоюзный научно-исследо¬
вательский институт стандар¬
тизации) - Всесъюзен научно¬
изследователски институт по
стандартизация.
ВНИИСМАШ [внийсмаш], рус.
ВНИИСМАШ (Всесоюзный
научно-исследовательский ин¬
ститут стандартизации маши¬
ностроения) - Всесъюзен на¬
учноизследователски институт
за стандартизация на машино-
ВНИИ Цветмет
1 17
Водоканйлпроект
строенето.
ВНИИЦвстмет [внийцветмёт],
рус. ВНИИЦвстмет (Всесоюз¬
ный научно-исследователь¬
ский институт цветной мета¬
лургии) - Всесъюзен научно¬
изследователски институт за
цветна металургия.
ВНИПИ [внипй], рус. ВНИПИ
(Всесоюзный научно-исследо¬
вательский и проектный инсти¬
тут) - Всесъюзен научноизсле¬
дователски и проектантски ин¬
ститут.
ВНИХФИ [внйхфи],дус. ВНИХ-
ФИ (Всесоюзный научно-ис¬
следовательский химико-фар¬
мацевтический институт) -
Всесъюзен научноизследова¬
телски химико-фармацевтичен
институт.
внмо [вё-не-ме-о] - Войскова
народна младежка организа¬
ция.
ВНОЗТСО - Временна наредба
за организация на заплащане¬
то на труда в селскостопански¬
те организации.
ВНОС [внос], воен. - Въздушно
наблюдение, оповестяване и
свръзка.
ВНРПД - Внедряване на науч¬
ните резултати и патентно
дело (отдел).
ВНС-Велико народно събрание.
ВНС - Велико национално събра¬
ние (Румъния).
ВНС [ вё-не-сё] - Воднонапои-
телна система.
ВНС - Върховно народно събра¬
ние (Корейска народнодемок¬
ратична република).
внх - в елик народен хорал
(Монголска народна републи¬
ка).
ВО [вё-о] - Вертикална осова
помпа.
ВО - Водоотдаване (почвенохид-
рологична величина).
ВО [вё-о] - Военен отдел (към
община). А ВО Община „ Из¬
грев“.
ВО [вё-ô] - Военен отчет. А
Отдел ВО.
ВО [вё-о] - Военна организация,
во воен. - Вертолетен отряд.
ВО [вё-о] - Осов вентилатор.
ВОА [вой] -Вътрешноокръжна
автоматизация.
ВОБ [воб] - Военноотчетно
бюро.
вод... - Воден (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: Водпроект,
Водстрой).
вод. геогр. - воден.
Водоканалпроёкт м. - Инсти¬
тут за проучване и проекти-
Водпроект
I 18
вп
ране на обекти по водоснабдя¬
ване и канализация.
Водпроект м. - Институт за про¬
учване и проектиране на хид¬
ромелиоративно строителство,
вод. ст. физ. - воден стълб (в
състава на единиците за измер¬
ване на налягане).
Водстрой м. - Водно строител¬
ство (стопанско управление),
воен. леке. - военен.
ВОЗ [воз] - Военнооперативна
зона.
ВОЗ [воз],пс/7ю/1 -Въстаничес-
ка оперативна зона.
ВОЗИГ библ. - Висш общотех-
нически задочен институт
(Габрово).
ВОИ [вой], техн. - Въздухоох-
лаждащо и въздухоизхвърля-
що устройство.
волей м., разг. - Волейбол,
волей... разг. - Като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: волейлига,
волейшеф.
ВОМЛ (-), ед. и мн., техн. - Ва¬
лове за огъване на метални
листове (напр.: ВОМЛ
2,5x2000, ВОМЛ 4x2000,
ВОВЛ 6x2000).
ВОНР воен. - Военни операции
в населен район.
ВОО [воо] - Военноотчетен от¬
дел.
ВООФ [вооф], остар. - Войско¬
ва организация на Отечестве¬
ния фронт.
ВОП [воп] , воен. - Взводен опо¬
рен пункт.
ВОС - Варненски окръжен съд.
ВОС [вое] , м., воен. - Военноот¬
четна специалност.
ВОС воен. - Вътрешна отбрана
на страната.
ВОСО [восо],ж. и(разг.)ср. (член.
-то), воен., рус. ВОСО (Служ¬
ба военных сообщений) -
Служба за военни съобщения.
ВОТЗИ [вотзи] - Висш общо-
технически задочен институт.
ВОТП, англ. WOTP (World
Organization of the Teaching
Profession) - Световна органи¬
зация на учителите; ОМПЕ.
ВОТЧА - Всеобщо обединение
на трудещие се от Черна Аф¬
рика.
ВОФ - Виетнамски отечествен
фронт.
воц воен. - Въздушен операти¬
вен център.
ВП [eè-nè], техн. - Вакуумпом-
па (напр.: ВП -400/0,8, Вп-95-
Р).
ВП - В емблемата на завода за
памучни тъкани „Вела Писко-
ва“ (Русе).
вп
1 19
впт
ВП (-) [eè-nè], метал. - Верти¬
кална пневматична (в марка¬
та на машини за леене с проти-
воналягане).
ВП (-) [ве-nè], техн. - Вибрацио¬
нен пресевател (напр.: ВП-40,
ВП-60).
ВП (-5 елекшр. - Высоко¬
мощен предпазител (ВП-00100
А).
ВП библ. -Водоканалпроект.
ВП [eè-nè] - Военна полиция
(Министерство на отбраната).
ВП [Bè-nè] - Военна поща.
ВП - Военна прокуратура.
ВП [eè-nè], електрон. - Времен¬
на памет.
вп воен. - Вертолетен полк.
ВПВ [вё-пе-вё] - Военно-патри¬
отично възпитание.
ВПД (-) [вё-пе-дё] - Бинарна
преса с непрекъснато действие
(напр.: ВПД-10).
ВПД [ ве-пе-де], я. и (разг.) ср.
(член, -то,мн. -та)-ВоеЯнопо-
чивен дом. Д ВПД „ Витоша ".
ВПИ [eè-пе-й], я. и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш педагогичес¬
ки институт. Д ВПИ „ Кирил и
Методий" (В. Търново).
ВПИКМ библ. - Висш педагоги¬
чески институт „Кирил и Ме¬
тодий“ (В. Търново).
ВПК [eè-ne-Kà] - Военнопро-
мишлен комплекс.
ВПК [eè-ne-Kà] - Всестранна по¬
требителна кооперация. Д
ВПК „ Съединение ".
ВПКС воен. - Въздушна предуп¬
редителна и контролна систе¬
ма.
ВПД (ес-пс-лс^, воск. - Военно¬
полеви лагер.
ВПН (-) [eè-ne-èH] - Наклонен
верижно-планков транспор¬
тьор (напр.: ВПН-9,2).
ВПНЕ - Временно правителство
на Националното единство
(Лаос).
впо [eè-ne-o], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военно-патрио¬
тично обучение (отдел, сек¬
тор). Д Секретар по ВПО.
ВПР [ eè-ne-pè], воен. - Времен¬
но претоварен район.
ВПС [ eè-ne-cè] - Висш партиен
съвет (Българска социалисти¬
ческа партия).
ВПС [Bè-ne-cè], ж. и (разг.) ср.
(член, -то, ян. -та) - Военна
почивна станция.
ВПС[ eè-ne-cè] - Военна пощен¬
ска станция.
ВПС [ eè-ne-cè] - Всемирен по¬
щенски съюз.
ВПТ [ eè-ne-Tè] - Виетнамска
партия на трудещите се.
ВПТ (-) [eè-ne-Tè] - Хоризонта¬
ВПТБ
120
ВРП
лен верижно-планков транс¬
портьор за събиране на обор¬
ска тор (напр.: ВПТ-200).
ВПТБ, рус. ВПТБ (Всесоюзная
патентно-техническа библио¬
тека СССР) —Всесъюзна па¬
тентно-техническа библиотека
(СССР).
ВПТИ [вё-пе-те-й], рус. ВПТИ
(Всесоюзный проектно-техно¬
логический институт) -
Всесъюзен проектно-техноло¬
гически институт.
ВПТР [вё-пе-те-рё], воен. - Вой¬
скова подвижна техническа
работилница.
ВПУ [вё-пе-у] - Вечерен парти¬
ен университет.
ВПУ воен. - Военно пехотноу*ги-
лище (САЩ).
ВПШ [ вё-пе-шё] - Висша
партийна школа.
ВПШ [ вё-пе-шё] - Висша поли¬
цейска школа (Министерство
на вътрешните работи).
ВР воен. - Вертолетна рота.
ВР (-) [ вё-pè], строиш. -Вибро-
рейка (напр.: BP 1-1500, 2500,
3500).
ВР воен. - Военен резерв.
ВР воен. - Военновременен ре¬
зерв.
ВР - Военно разузнаване.
ВР воен. - Военно ръководство
(НАТО).
ВР [вё-рё], воен. - Войсково ра¬
зузнаване.
Вр - Враца (в регистрационните
номера на моторните превоз¬
ни средства от Враца и Врачан¬
ски окръг). Д Вр 18—23.
ВР воен. - Въздушно разузнава¬
не.
ВР електр. - Въртящ се разряд¬
ник.
ВР (-) [вс-pè] - Ръбест валяк
(напр.: ВР-1,27).
вр. грам. - време.
вр. геогр. - връх (пред название
на връх); в.
ВРБ [вё-ре-бё] - Вагонноремон-
тна база.
ВРВД воен. - Военно ръковод¬
ство на въздушното движение.
ВРД [ вё-ер-дё], ед. и мн. -
Въздушно-реактивен двига¬
тел.
ВРЗ [вё-ре-зё] - Вагонноремон-
тен завод.
ВРЗ [ вё-ре-зё] - Военноремон-
тен завод. Д ВРЗ „Летец".
ВРЗБ - Военноремонтни заводи
и бази.
ВРК [вё-ре-ка], истор. - Воен¬
нореволюционен комитет.
ВРО[ вё-pe-ô], истор. - Вътреш¬
на революционна организация.
ВРП [ вё-ре-пё] - Временно ре¬
ВРПГС
121
век
волюционно правителство
(Южен Виетнам).
ВРПГС [Bè-ep-ne-rèc], м. (разг.
член, -ът, -а) - Вода, разсол,
пара, газ и сода (цех в завода
за калцинирана сода - Девня).
ВрПр - Временни правила (за
работа на Държавния арбит¬
раж).
ВРПРЮВ - Временно револю¬
ционно правителство на Репуб¬
лика Южен Виетнам.
ВРР воен. - Въздушно радиаци¬
онно разузнаване.
ВРС[ ве-рс-сс] - Върховен рево¬
люционен съвет (Сомалия).
врто [вё-ре-те-о], воен. - Взвод
за ракетно-техническо осигу¬
ряване.
ВРУ воен. - Военно разузнава¬
телно управление.
ВС [вё-сё] - Вентилационни сис¬
теми (в Атомна електроцент¬
рала „Козлодуй“). А Старши
оператор ВС.
ВС воен. - Вероятно отклонение
встрани.
ВС [Bè-cè] - Висш съвет
(Българска социалистическа
партия).
ВС [ Bè-cè] - Водно спасяване
(Гражданска защита). А УМЦ
по ВС.
ВС воен. - Военен спътник.
ВС воен. - Военен съветник.
ВС воен. ~ Военен съд.
ВС [eè-cè] - Военна сигурност
(Отдел, служба към Мини¬
стерство на отбраната).
ВС[ Bè-cè] - Възлова станция.
ВС - Въоръженисили. А ВС РБ.
ВС - Върховен съд.
ВС [eè-cè], мн. и (разг. мн. -та,
член, -тата), електр. - Посто¬
янни резистори с висока стабил¬
ност.
ВС (-) [Bè-cè] - Стоманено въже
(напр.: ВС I9XO, 25).
ВСАПО - Високопроизводител¬
ни системи и алгоритми за па¬
ралелна обработка.
ВСЕ [вё-ce-è] - Ветеринарно-са¬
нитарна експертиза.
всек физ. - волтеекунда.
вез [вё-се-зё] - Вагоностроите¬
лен завод (Дряново).
вси [вё-се-й] - Висш селскосто¬
пански институт (Пловдив);
ВССИ.
ВСИЗВМ - Висш селскостопан¬
ски институт по зоотехника и
ветеринарна медицина.
ВСиК [вё-се и ка] - Вентилаци¬
онни системи и климатизация
(група в атомна електроцент¬
рала „Козлодуй“).
век [вё-се-ка] - Ветеринарен
санитарен контрол.
век
122
Вт
век [вё-се-ка], ж. и (разг.) ср.
{член, -то) - Взаимоспомага¬
телна каса.
век воен. - Вътрешни сили на
Канада.
ВСМ[ вё-се-мё] - Високо спорт¬
но майсторство.
в/см физ. - волт на сантиметър.
ВСНО - Временен съвет за на¬
ционална отбрана (Гана).
всо [eè-ce-ô] - Върховен съвет
за отбрана (Югославия).
ВСР воен. - Въздушна санитар¬
на рота.
ВСС[ вё-се-сё] - Висш съвет по
статистика.
ВСС [вё-сс-сё] - Висш съдебен
съвет.
ВСС [вё-се-сё] - Водноспасител-
на служба (Български червен
кръст).
ВСС |вё-се-сё] - Върховен съю¬
зен съвет (Български земедел¬
ски народен съюз).
всей [вё-сс-се-й], At. и (разг.) ср.
{член, -то) - Висш селскосто¬
пански институт (Пловдив);
ВСИ.
ВССИП- в пеш селскостопанс¬
ки институт - Пловдив.
в. ст. физ. - воден стълб (едини¬
ца за измерване на налягане),
(с цифра).
встън. - встъпителен.
ВСУ [вс-се-ÿ] - Варненски сво¬
боден университет. Д ВСУ
„ Черноризец Храбър “.
ВСУ -Виеше строително учили¬
ще. Д ВСУ „Любен Караве-
лов‘‘.
веш [вё-се-шё] - Висша специ- .
ална школа.
ВТ - Велико Търново (в регист¬
рационните номера на мотор¬
ните превозни средства от В.
Търново и Великотърновски
окръг). Д ВТ 23—28.
ВТ (-) [вё-тс] - Верижен транс¬
портьор (напр.: ВТ-1, ВТ-2, ВТ-
3, ВТ-6).
ВТ [вё-тё], мн. и (разг. мн. -та),
електр. - Винилитови тръбич¬
ки.
ВТ - „Военна техника“ (списа¬
ние).
ВТ воен. - Въздушен трафик.
ВТ - Вътрешен туризъм.
ВТ (-) [вё-тё] - Едночестотен
таблен вибратор с регулируе¬
ма възбуждаща сила (напр.:
ВТ 1-055, ВТ 0,75, ВТ-1,5).
ВТ (-) [ вё-тё], метал., рус. ВТ
{высоко твердый) - Много
твърд (в марката на абразив¬
ни (шлифовъчни) инструменти
при означаване на твърдостта).
Вт физ. - ват (единица за измер¬
ване на мощност на електри-
ВТА
123
втп
ческа верига), (след цифра).
ВТА ( ве-те-à], воен. - Военно-
транспортна авиация.
ВТАА, англ. WTAA (World Trade
Alliance Association) - Светов¬
на асоциация за търговски
връзки.
ВТАД [втад],воен. -Воеинотран-
спортна авиационна дивизия.
ВТАК [втак] - Външнотъргов¬
ска арбитражна комисия.
ВТБ [ве-те-бе] - Външнотъргов¬
ска банка.
ВТД[вё -тс-дё] - Външнотъргов¬
ска дирекция.
втд [вё-те-дё] - Външнотъргов¬
ско дружество.
ВТДП [ вё-те-де-пё] - Външно¬
търговско държавно предпри¬
ятие. А ВТДП „Хемус".
ВТЕТ - Вечерен техникум по
енергетика и транспорт.
ВТЗ [вё-те-зё], рус. ВТЗ (Влади-
мировский тракторный завод
имени А. А. Жданова) -1. Вла-
днмировски тракторен завод
„А. А. Жданов“.
2. В марката на трактори, про¬
изведени в този завод (напр.:
ВТЗ-2).
ВТЗ [вё -те-зё] -Вълненотексти-
лен завод.
вти [вё-те-й], мн., библ. ~ Вис¬
ши технически институти.
ВТК [вё-те-ка] - Вълненотек-
стилен комбинат.
ВТМ [ вё-те-мё] - Вирус на тю¬
тюневата мозайка.
Вг(м. К.) - Ват на метър-келвин
(единица за топлопроводност).
ВТМТ - Вечерен техникум по
механотехника.
ВТН [вё-тс-нё], мн. - Ведом¬
ствени трудови норми.
втни [вс-те-не-й] - Военнотех¬
ническа научна информация.
вто [вё-те-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военнотехничес¬
ки отдел.
ВТО [вё-те-о] - Военнотехничес¬
ко обучение.
ВТО[ вё-те-о] - Външнотъргов¬
ска организация.
ВТО [вё-те-о] - Външнотъргов¬
ско обединение.
ВТОМ - Военнотехническо обу¬
чение на младежта. А Сектор
ВТОМ. Инструктори по
ВТОМ.
втор. - вторник.
ВТП [вё-те-пё] - Военнотехни¬
ческа подготовка. А Отдел
ВТП.
ВТП [вё-те-пё] - Военнотехни¬
чески преглед.
ВТП [вё-те-пё] - Външнотър¬
говско предприятие. А ВТП
„Инкомс".
втпм
124
ВУССН
ВТПМ [ вё-те-пе-мё] - Военно¬
техническа подготовка на
младежта. А Отдел ВТПМ.
ВТПП [вё-те-пе-пё] - Външно¬
търговска промишлена пала¬
та.
втс [вё-те-сё], геогр. - Военно-
топографска служба.
втсск физ. - ватсекунда (след
цифра).
ВТСП [вё-те-се-пё], физ. - Ви¬
сокотемпературни свръхпро-
водници.
ВТСП [ вё-те-се-пё] - Външно¬
търговско стопанско предпри¬
ятие.
Вт/стер - ват на стерадиан (еди¬
ница за интензитет на лъче¬
ние), (след цифра).
ВТУ [вё-те-у] - Варненски тех¬
нически университет.
ВТУ [ вс-те-ÿ] - Великотърнов¬
ски университет. А ВТУ „Св.
Св. Кирил и Методий".
ВТУ [ вё-те-у] - Виеше техничес¬
ко училище.
ВТУ [вё-те-у] - Виеше транспор¬
тно ушшище. А ВТУ „Тодор
Каблетков “ (София).
ВТУ [вё-те у] - Виеше търгов¬
ско училище.
ВТУ остар. - Временни техни¬
чески условия(стандартизаци¬
онни документи).
ВТУЗ [втуз], At. (разг. член, -а,
мн. -ове) - Виеше техническо
учебно заведение.
втч физ. - ватчас (единица мяр¬
ка за количество енергия),
(след цифра).
в. т. ч. - в това число.
ВУ [вё-у] - Варненски универси¬
тет.
ВУ (-) радиотехн. - Видеоусил-
вател (напр.: ВУ-1).
ВУ - Виеше училище. А ВУ „ Зе¬
меделски колеж".
ВУ агрон. - Влажност на трайно¬
то увяхване (на почвата).
ВУ [вё-ÿ], изч. техн. - Входно
устройство.
ВУ [ вё-ÿ], изч. техн. - Външно
устройство.
ВУ (-) [ве-ÿ], техн. - Въртящо
устройство.
ВУЗ и вуз [вуз], член, -ът, -а.хн.
-ове, .м. - Виеше учебно заве¬
дение.
— Произв.: вузовски.
ВУЗ [вуз], член, -ът, -а, мн. -ове,
м. - Военно учебно заведение.
вулг. леке. - вулгарно.
ВУМЕР [вумёр], ж. и м. - База
за техническо развитие по вто¬
рични уреди, монтаж на еле¬
менти и релета.
ВУССН - Виеше училище за сто¬
пански и социални пауки.
ВФЕА
125
вчим
ВФЕА, англ. WFEA (World
Federation of Education
Associations) -Световна феде¬
рация на асоциациите по обра¬
зованието.
ВФИЖИ, англ. WFIJI (World
Federation of International
Juridical Institutions) - Светов¬
на федерация на международ¬
ните юридически институции.
ВФК [ вё-фе-кй] - Ведомствен
финансов контрол (отдел).
ВФМХ, англ. WFMH (World
Federation for Mental Health) -
Световна федерация за душев¬
но здраве; ФМСМ.
ВФПС воен. - Възел на фелд-
гсрскопощенска свръзка.
ВФСВ, англ. WFSW (World
Federation of Scientific Workers)
- Световна федерация на на¬
учните работници.
ВФСИ [вё-фе-се-й] - Висш фи¬
нансово-стопански институт
(Свищов).
ВФСИСбнбл. -Висшфинансово-
стопански институт - Свищов.
ВФФКА библ. - Военен фото-,
фоно- и киноархив.
ВФЮНА, англ. WFUNA (World
Federation of United Nations
Association) - Световна федера¬
ция на асоциаците на Организа¬
цията на Обединените нации.
вх. - входящ. А вх. N5.
ВИХВП - Висш институт за хра¬
нително-вкусова промишле¬
ност (Пловдив).
вхз воен. - Взвод за химическа
защита.
ВХО [вё-хе-о],пнгл. WHO (World
Health Organization) - Светов¬
на организация по здравеопаз¬
ване; ОМС; вж. СЗО.
вхрр воен. - Взвод за химическо
и радиационно разузнаване.
ВХТИ [ вё-хе-те-й],м., (разг.)ср.
(член, -то) - Висш химикотех¬
нологически институт; ХТИ.
В/ЦВ - Вълна/целволе.
ВЦИК [вцик] ,истор., рус. ВЦИК
(Всероссийский Центральный
Исполнительный Комитет) -
Всеруски централен изпълни¬
телен комитет (1917-1936).
ВЦУ воен. - Въздушен център
за управление.
ВЧ [ве-че], електр. - Висока че¬
стота.
ВЧ [вё-чё], прил., електр. - Ви¬
сокочестотен. A S V кабел. В Ч
колебания. ВЧусилвател.
ВЧ (-) [вё-чё], рус. ВЧ (Високо-
прочный чугун) - Високояк
(сферографитен) чугун (напр.:
ВЧ 60-2).
ВЧИМ електр. - Високочестот¬
на импулсна модулация.
ВЧК
126
газ
ВЧК (вс-че-KàJu/^nop.. рус. ВЧК
(Всероссийская чрезвычайная
комиссия по борбье с контра-
революцией и саботажем) -
Всеруска извънредна комисия
за борба с контрареволюцията
и саботажите (1917-1922); вж.
ЧК, Чека.
ВЧС [ве-че-cè] - Върховен чи¬
талищен съвет.
ВЧУ [вё-че-ÿ], физ. - Високоче¬
стотен усилвател.
вщк воен. - Военнощабен коми¬
тет (ООН). А ВЩК на ООН.
въвед. - въведение.
възв. геогр. - възвишение,
възвр. грам. - възвратен,
възрожд. - възрожденски,
въст. - въстанически.
вътре шпостоп. - вътрешно-
стопански.
ВЮС - Военноюридическа служ¬
ба.
ВЯ библ., рус. ВЯ (Вопросы язы¬
кознания) -Въпроси на езико¬
знанието (списание).
ВЯУ воен. - Внезапен ядрен удар.
г
Г геохим. - Газови въглища.
г. - гара.
Г [ге] - Генератор (напр.: Г-108,
Г-221)
Г - гига... (представка за образу¬
ване на десетичните кратни
единици от Международната
система на измерителните еди¬
ници).
г. - глава (на книга, труд и др.);
гл.
г. - година; год. (след цифра).
г. геогр. - гора.
Г. - Горен (само в названия на
селища). А Г.Дъбник. Г. Баня.
г. - господин; г-н (със собствено
име).
г. - град; вж. гр.
г - грам (единица за маса), (след
цифра).
ГА - Гражданска авиация.
ГАБ- Генерална агенция за
България.
ГАБр [габр], воен. - Гаубична
артилерийска бригада.
газ... - газов (като първа състав¬
на част на сложносъкратени
думи, напр.: Газскспорт, Газекс
България ООД).
ГАЗ, рус. ГАЗ (Горьковский ав¬
томобильный завод) - 1. Гор-
кие веки автомобилен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: ГАЗ-63, ГАЗ-69А).
газ м. - Автомобил, произведен
в Горкиевския автомобилен
Газскспорт
127
г-атом
завод.
— Произвл гйзка.
Гйзскспорт м. - Предприятие за
експорт на газ.
газо... - газов (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: газоапара-
тура, газобалон).
Газстрой м. - Предприятие за
строителство на газопровод.
Газстроймоптаж - Монтаж¬
но управление застроителство
и монтаж на газопровод.
гал. - Галон (англ. гал. = 4,546 л.;
амер. гал. = 4,404 л.)
Гал 1 ФУТ биохим. -Галактозо-
1-фосфат-уридил -трансфера¬
за.
ГАМ Гр адски археологически
музей.
Гамк хим. - Газа-аминомаслена
киселина.
ГАМЦ [гамц], воен. - Главен
авиометеорологичен център.
ГАМЦ [ гамц] - Градски авто-
мото център.
ГАН - Германска академия на
науките.
ГАН (-) [ган]./?ус. ГАН (Герби-
цидо-аммиачная машина на¬
весная) - Хербицидо-амонячна
навесна машина (напр.: ГАН-
8).
ГАНАТ, нем. GANAT (Gemein-
schaftliche Aktionen zum
Naturschutz) - Общи действия
за защита на природата (Евро¬
пейски съюз).
ГАО [rào], рус. ГАО (Главная
астрономическая обсервато¬
рия) - Главна астрономическа
обсерватория (Академия на
науките на СССР).
ГАО воен. - Група за анализ и
оценка.
ГАО [rào] - Гръцки авиолинии
„ОЛИМПИК“.
ran [ran], м. (разг. член, -ът, -а),
воен. -Гаубиченартилерийски
полк.
ГАП [ran] - Група за анализи и
прогнози.
ГАП, нем. GAP (Gemeinsame
Agrarpolitik) - Обща аграрна
политика (Европейски съюз).
rap. воен. - Гарнизон.
ГАССН остер. - Германска ака¬
демия на селскостопанските
науки(Германска демократич¬
на република).
ГАССР, истор.. рус. ГАССР
(Горская Автономная Совет¬
ская Социалистическая Рес¬
публика) - Горска автономна
съветска социалистическа ре¬
публика (1921-1924).
г-атом, хим. - грам-атом (едини¬
ца за маса).
ГАТТ
12Х
ггп
ГАТТ [гат] , англ. GATT (General
Agreement on Tariffs and Trade)
- Общо споразумение за ми¬
тата и търговията (световна
организация за свободна
търговия при ООН).
ГАЦ [гац],л<. (разг. член, -ът, -а,
мн. -ове) - Гърбична автома¬
тична централа.
ГАЯПЕИ, <-я77/<7/л, рус. ГАЯГ1ЭИ
(Группа алгоритмических язы¬
ков для преработки экономи¬
ческой информации) - Група по
алгоритмични езици за прера¬
ботка на икономическа инфор¬
мация (при Съвета за иконо¬
мическа взаимопомощ).
ГБ - Градска бибилотека.
ГБ - Гребна база. Д ГБ „Сре¬
дец ".
Гб -Габрово и Габровски окръг
(в регистрационните номера на
моторните превозни средства
от Габрово и Габровски окръг).
А Гб 12-25.
Гб физ. - гилберт (единица за
магнитно напрежение), (след
цифра).
ГББИ библ. - Годишник на
Българския библиографски
институт.
ГБМ - Големите български мел¬
ници.
ГБСбнбл. - Градска библ иотека
-София.
ГБС - Главбулгарстрой.
ГБС |rè-6e-cè] - Гребна база
„Средец“ (Панчарево, София).
ГБС воен. - Група за бойна служ¬
ба.
ГБФ библ. - Годишник на Бого¬
словския факултет.
ГВ строит. —Термомеханична
варогасителка (напр.: ГВ-2).
ГВА воен. - Гражданска воен¬
новременна агенция (НАТО).
ГВА |гё-ве-а] - Гражданска
въздухоплавателна админист¬
рация.
ГВЛ [rè-ве-лё] - Градска ветери¬
нарна лечебница.
ГВЛК [rè-ве-ел-ка]. воен. - Гар¬
низонна военнолекарска коми¬
сия.
ГВРК истор. - Главен военноре¬
волюционен комитет (ръково¬
дещ Септемврийското въста¬
ние 1923 год.).
гвс [rè-ве-сс] - Годен за военна
служба.
гвс воен. - Група военни съвет¬
ници.
ГВЧ[ rè-ве-чё] - Генератор с ви¬
сока честота.
ГгИ - Географски институт
(БАН).
ГГП Irè-re-nè], ед. и.ик. - Грани¬
ци за годишното постъпление
ГГСБ
129
гдп
на радиоактивни вещества.
ГГСБ [гё-ге-се-бё] - Газов гене¬
ратор със свободна бутилка.
ГГСС - Германски гимнастичес¬
ки спортен съюз.
ггтп биохнм. - Гама-глута-
милтранспептидаза.
ГГФ [гё-ге-фё] - Геолого-гео-
графски факултет (Софийски
университет).
ГД [гё-дс], мн. и (разг., мн. -та,
член, -та), електрон. - Герма¬
ниеви диоди.
ГД [гё-дё]— Главна дирекция.
ГД - Градска дирекция.
ГД - Граждански договор.
ГД - Гражданско движение.
ГДА - Главна дирекция по апро¬
бация.
ГДА библ. - Годишник на Духов¬
ната академия „Св. Климент
Охридски“.
ГДА [гё-де-à] - Граждански де¬
мократичен алианс (Чехия).
ГДАА - Главна дирекция „Ав-
I томобилна администрация“.
ГДАГ [гдаг], ж. и м. - Градска
дирекция по архитектура и гра¬
доустройство.
ГДБ воен. - Главна действаща
база.
ГДББ - Градски диспансер по
белодробни болести.
ГД БДЖ - Генерална дирекция
при Български държавни же¬
лезници.
ГДБЦ - Главна дирекция
„Български циркове“.
ГДД - Главна данъчна дирекция.
ГДД - Глобално движение за де¬
цата.
ГДЕ - Главна дирекция по елект¬
ронизация.
ГДИС [гдйс], ж. и м. - Главна
дирекция за изграждане на
София.
ГДИС [гдис], ж. и м. - Главна
дирекция „Информационни си¬
стеми“.
ГДИСП [гдисп],ж. их. - Главна
дирекция за изкупуване на сел¬
скостопански произведения.
ГДИТ [гдит], ж. и х. - Главна
държавна инспекция по труда.
ГДКБУМКП - Главна дирекция
за комунално-битови услуги,
местна и кооперативна про¬
мишленост.
гдл [гё-де-ёл] - Газодинамична
лаборатория.
ГДОУК - Главна дирекция по
оперативното управление на
качеството.
ГДОУП - г лавна дирекция по
оперативното управление на
производството.
гдп [гс-де-пё] -Габонскадемок¬
ратическа партия.
гдп
130
Генсъвст
гдп [rè-де-пе] - Гвинейска де¬
мократическа партия.
ГДП [rè-де-пё] - Главна дирек¬
ция по планирането.
ГДП [гё-де-nè] - Гражданска де¬
мократическа партия (Чехия).
ГДПЗ - Гражданско движение
„Промоция за здраве“.
ГДПР-Главна дирекция за пер¬
спективно развитие.
ГДР [гё-де-pè], ж. и (разг.) ср.
(член, -та), истор. - Германска
демократична република.
ГДР воен. - Група за дълбоко
разузнаване.
ГДСА [ге-де-се-à] - Главна ди¬
рекция „Следствени арести“.
ГДСО [rè-де-се-о] - Главна ди¬
рекция „Социално осигурява¬
не“.
ГДСП [rè-де-се-пе] - Германска
демократическа селска пар¬
тия.
ГДСЧИ [rè-де-се-че-й] - Граж¬
данско движение за свободни и
честни избори.
ГДФ хим. -Гуанозиндифосфат.
ГДФР - Гражданско дружество
за фирмена регистрация.
ГДХ биохим. - Глутаматдехид-
рогеназа.
гдч мед. - Горни отдели на де¬
белото черво.
гдш воен. - Голяма димна шаш¬
ка.
ГЕ физ., хим. - Галваничен еле¬
мент.
гсв. физ. -гигаслектронволт.
ГЕИЦ [гейц] - Главен елект¬
ронноизчислителен център.
ГЕК [гек] - Горивно-енергиен
комплекс.
г-скв. хим. - грам-еквивалент,
ген. - генерал (пред собствено
име).
ген. - генерален. А ген. дирек¬
тор.
ген.... - Генерален (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: Генсъвст,
Генплан, Генщаб).
гендир, -ът, -а, м., разг. - гене¬
рален директор.
ген. дир. - генерален директор.
ген.-лейт. - генерал-лейтенант
(пред собствено име).
геп.-м. - генерал-майор (пред
собствено име).
Генплан м. - Генерален план
(дирекция при Научноизследо¬
вателския и проектантски ин¬
ститут за териториално уст¬
ройство в София).
ген.-полк. - генерал-полковник
(пред собствено име).
генсек , -ът, -а, м., разг. - Гене¬
рален секретар.
Генсъвст м. - Генерален съвет.
Генщаб
131
Ги
Гспщйб м. - Генерален щаб;
ГЩ.
rèo... (от гр. уею ‘земя’) - (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия,
напр. Геотурс, Геопланпроект).
геогр. - географски.
ГеогрИ - Географски институт
(БАН).
геод. - геодезически.
Геокартироскт м. - Предприя¬
тие за проектиране на гео¬
графски карти.
геол. - геоложки.
геом. - геометричен, геометри¬
чески.
Геопланпроект м. - Проектан¬
тска фирма. Д Геопланпроект
Е А АД.
ГЕОТЕЦ [ геотёц], м. н х. -
Геотермична електроцентра¬
ла.
Геотурс ai. - Дружество за тури¬
стическа дейност. Д Геотурс
ООД.
геофиз. - геофизически.
ГЕОХЕС [ rèoxèc], м. и ж -
Гсотермална хидрослектро-
станция.
геохим. - геохимически.
герм. - германски.
ГЕСП [гесп] - Германска единна
социалистическа партия.
гестапо ср., истор., нем. Gestapo
( Gehe i me Staatspo I i zei ) - Тайна
държавна полиция по времето
на фашистката диктатура в
Германия.
- Произвс. геетйповец, геетапов-
ка, гестйповски.
г-жа - госпожа (пред собствено
име).
ГЗ-Гр ажданска защита.
ГЗ - Гранична защита.
ГЗС [гё-зе-cè] - Газозарядна
станция.
гзч [rè-зе-чё] - Генератор за
звукови честоти.
ГИ воен. - Генерален инспектор.
ГИ воен. - Генерална инстанция.
ГИ [rè-й] - Географски институт
(БАН).
ГИ [rè-й] - Геологически инсти¬
тут (БАН). Д ГИ „Акад.
Страшимир Димитров “.
ГИ [rè-й] - Геофизически инсти¬
тут (БАН); ГФИ.
ГИ - Главна инспекция.
ГИ - Градска инспекция.
ГИ ( rè-й] - Групов избирач (в
Автоматична телефонна цен¬
трала).
ГИ (-) [rè-й] - Импулсен генера¬
тор (напр.: ГИ-1).
Ги ф из. - грей (единица за
погълната доза лъчение - доза
йонизиращо лъчение, доза на
облъчване), (след цифра).
ГИАС
132
ГИФФ
ГИАС [гиас] -Главна инспекция
по апробация и семеконтрол.
ГИБ - Геотехническа изследова¬
телска база (Геологически ин-
ститут-БАН).
ГИВК - Гранична инспекция за
ветеринарен контрол.
ГИД - Главен изпълнителен ди¬
ректор.
гидтк - Главна инспекция за
държавен технически конт¬
рол.
гидтн - Главна инспекция за
държавен технически надзор.
ГИИЦ[гийц] -Главен информа¬
ционно-изчислителен център.
ГИМ - Градски исторически му¬
зей.
гио воен. - Глобална информа¬
ционна обстановка.
ГИООСВ-Градска инспекция за
опазване на околната среда и
водите; ГИОСВ.
ГИОСВ - Градска инспекция за
околната среда и водите; ГИ¬
ООСВ.
ГИП - График на изчислителни¬
те поправки.
Гйпромсз .и., рус. Гипромез (Го¬
сударственный союзный ин¬
ститут по проектированию
металлургических заводов) -
Държавен съюзен институт за
проектиране на металургични
заводи (СССР).
Гйпроцветмёт л<., рус. Гипро-
цветмет (Г осударственный ин¬
ститут по проектированию
предприятий цветной метал¬
лургии) - Държавен институт
за проектиране на предприятия
за цветната металургия
(СССР).
ГИС [гис] , ед. и мн. - Географски
информационни системи.
ГИС Iгис], ед. и м.н., електрон. -
Голяма интегрална схема.
ГИС - Информационна система
на географски имена в Бълга¬
рия.
ГИСДИ [гйсди] - Гражданска
инициатива за свободни и де¬
мократични избори.
ГИТ [гит] - Генератор на импул¬
сите на тока.
ГИТ [гит] -Главна инспекция по
труда (Министерство на труда
и социалните грижи).
ГИТ [гит] - Градска инспекция
по труда.
ГИТУ [гиту] - Главна инспекция
по търговията и услугите.
ГИУ [гйу] - Главно инженерно
управление.
ГИУЦ [гиуц]-Главенинформа-
ционно-управляващцентър.
ГИФФ библ. - Годишник на Ис-
торико-филологическия фа-
гиц
I 33
ГКФС
култет (Софийски универси¬
тет).
ГИЦ[ гиц],лг (разг., член, -ът, -а,
мн. -ове) - Главен изчислите¬
лен център.
ГК воен. - Главно командване.
АГК на НАТО.
ГК [rè-ка] - Гражданска коле¬
гия. Д ГК на Върховния съд.
ГК [rè-ка] — Градски комитет. А
ГК ,,Спасение“.
ГК [rè-ка], юрид. - Граждански
кодекс.
ГКБ [rè-ка-бе] - Градска клинич¬
на болница.
ГКБД - Градска комисия за бе¬
зопасно движение.
ГКБН-Гражданскакоалиция за
борба снаркомании.
ГКВД - Градски кожно-венеро-
логичен диспансер.
ГКГ[ rè-Ka-rèJ,HMW. - Горна кон¬
тролна граница (при статисти¬
ческо регулиране на техноло¬
гичния процесс контролни кар¬
ти).
ГКДНК - Градски комитет за
държавен и народен контрол.
ГКЗС - Граждански комитет за
защита на София.
ГККФТ, пол. GKKFT (Glowny
Komitet Kultury Fizycznej i
Turystyki) - Главен комитет за
физическа култура и туризъм
в Полската народна републи¬
ка; вж. ГКФКТ.
ГКМ [rè-ка-ме] - Галериен ком¬
плекс в Марбас (Маршики ка¬
меновъглен басейн).
ГКО [rè-ка-о], мн., биохим. —
Гликокортикоиди.
гкп [rè-ка-пс] - Германска ко¬
мунистическа партия.
ГКП - Главен команден пункт.
ГКП [rè-ка-пё]. воен. - Главен
команден пункт (на кораб).
ГКП [ге-ка-nè] - Гръцка кому¬
нистическа партия.
ГКПП [гс -ка-ne-nè] м. и (разг.)
ср. {член, -то, мн. -та и член. -
та) - Граничен контролно-про¬
пускателен пункт. А ГКПП
„Дунае мост “.
ГКРК - Градска контролно-ре¬
визионна комисия.
ГКРП истор. - Германска кому¬
нистическа работническа
партия.
гкс |ге-ка-се], м. и (разг.) ср.
{член, -то; - Градски коопера¬
тивен съюз.
гкт хим. - Горна критична тем¬
пература на разтваряне.
ГКТ - Градски комитет за трез¬
веност.
ГКФС [rè-ка-фе-сё] - Градски
комитет за физкултура и
спорт.
ГКФКТ
134
гмт
ГКФКТ - Главен ко митст за
физическа култура и туризъм
( Полска народна република).
гл. библ. - глава; г. (с цифра).
гл. - главен (със съществител¬
но, означаващо някаква
длъжност, напр.: гл. асистент,
гл. инженер, гл. научен секре¬
тар).
гл. грам. - глагол; глаг.
Глав.... - Главен (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: Главпро-
ект).
Главатомеперго, рус. Главато-
мэнерго - Главно управление
по използване на атомната
енергия.
Главбулгарстрон м. и ср. -
Българска строителна фирма.
Главком - Главнокомандващ.
Главпроскт м. - Главна архи¬
тектурна проектантска орга¬
низация.
ГЛАВУ КС - Главно управление
на капиталното строителство.
глаг. грам. - глагол; гл.
ГЛДП[ rè-ле-де-пё] - Германска
либералнодемократическа
партия.
ГЛИН електр. - Генератор на
линейно изменящо се напре¬
жение.
ГлМП воен. - Главен медицин¬
ски пункт.
ГлПУНА [глапуна], м. и ср. -
Главно политическо управле¬
ние на Народната армия.
глг техн. - Гуменолентови
транспортни магистрали.
ГЛ1Ц - Главен щаб. А ГЛЩ на
ВВС.
ГМ (-) метал. - Многовретенна
глава (напр.: ГМ 215, ГМ 306,
ГМ 313, ГМ 406).
ГМА - Глобални маркетингови
анализи.
гмд [rè-ме-дё], изч. техн. -
Гъвкав магнитен диск.
гмо [rè-ем-б], хим. - Гл ице-
ринмоноолеат.
г-мол. хнм. - грам-молекула
(единица за маса), (след циф¬
ра); грам-мол.
гмп техн. - Пулсираща мазут-
на горелка.
ГМП [ге-ем-nè]. мн. и (разг. мн.
-та), електр. - Гъвкави медни
плетенки.
ГМП-К [ rè-ем-пе-ка] мн.,
електр. - Гъвкави медни пле¬
тенки -кръгли.
ГМПО библ. - Годишник на му¬
зеите в Пловдивски окръг.
ГМТ [ге-ем-тё], техн. - Горна
мъртва точка (при двигатели с
вътрешно горене).
ГН воен. - Група за наблюдение.
ГН
135
ГОЕЛРО
А ГН към ООН.
ГН (-) - Наблюдателно гърне
(напр.: ГН 6).
г-н - господин; г. (пред собствено
име).
ГНА [ге-не-à], англ. GNA (Ghana
News Agency) - Ганайска ин¬
формационна агенция.
ГНБС библ. - Годишник на На¬
родната библиотека в София.
ГНДП[ rè-не-де-пё] - Германска
пационалдемократическа
партия.
ГНИИ [гний],рус. ГНИ (Государ¬
ственный научно-исследова-
телский институт) - Държавен
научноизследователски инсти¬
тут (СССР).
ГНМ библ. - Годишник на На¬
родния археологически музей
(София).
гнп [rè-He-nè] - Германска na¬
ît и оналдемократи ческа
партия.
ГНП [ rè-He-nè], воен. - Група за
непосредствена подръжка.
ГНРС - Гватемалски национален
революционен съвет.
гне [ге-не-cè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - 1. Градски наро¬
ден съвет.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Градският народен
съвет.
ГНСДТ - Градски народен съвет
на депутатите на трудещите
се.
ГО - Горна Оряховица (при на¬
звания на организации, физ¬
културни дружества и др.). А
„Локомотив" ГО.
ГО - Гражданско обединение.
ГО [rè-o] - Гражданска отбрана.
А Кабинет ГО. Щаб ГО. На-
чалик щаб ГО. Пионерски рейд
„ГО-25“.
ГО [rè-ô] -Гражданскообедине¬
ние. А ГО „Промяна". ГО Св.
Георгц Софийски.
гоап [roàn], м. (разг. член, -ът,
-а), воен. - Гаубично-оръдеен
артилерийскиполк.
ГОАС автом. — Генератор за
обратенавариенсигнал.
ГОБ - Градска обединена бол¬
ница.
ГОГО - Градски отряд за граж¬
данска отбрана.
год. - година; г. (след цифра).
-год. - годишен (напр.: многогод.,
едногод.).
год. - годишник.
год. - годишнина (с цифра).
ГОДО[ го до] - Гражданско обе¬
динение на демократични орга¬
низации.
ГОЕЛРО [го-ел-pô], истор., рус.
ГОЭЛРО (Государственная
ГОК
В6
гот
комисия по электрификации
России) - 1. Държавна коми¬
сия за електрификация на Ру¬
сия.
2. Обикн. в съчет. план ГО-
ЕЛРО - План за електрифи¬
кация на Русия (1920).
ГОК - Гарнизонен офицерски
клуб.
гом. физ. - гигаом.
ГОНП - Градски отдел „Народ¬
на просвета“.
ГОП - Гражданско общество на
профсъсдинистите (Пловдив).
ГОП воен. - Група за обща под¬
дръжка.
ГОП - Гру па за огнева под¬
дръжка.
гор... - Горски (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: Горпром,
Горстрой).
ГОР [гор] м. и ср. - Гражданско
обединение за република.
ГОР - Гражданско обединение
„Рома“.
Горпром м. (разг. член, -а) -
Предприятие на горската
промишленост.
Горсиаб м. - Горско снабдяване
(търговско предприятие).
Горстрой лг. - Горско строител¬
ство (предприятие).
Горубсо м. и ср., рус. Горубсо
(Горно-рудное болгаро-совет¬
ское общество) - Стопански
минно-металургичен комбинат
( възникнал като Минно-рудно
българо-съветско дружество).
Горхим м. - Горска химия (клон
към предприятие „Целулоза и
хартия“).
ГОС - Габровски окръжен съд.
гос воен. - Главна оперативна
система.
Госбанк ж., рус. Госбанк (Госу¬
дарственный банк СССР) -
Държавна банка на СССР.
Госиздат м.. рус. Госиздат (Го-
сударстевнное издательство)-
Държавно издателство.
ГосИНТИ и ГОСИНТИ [гоейн-
ти]. рус. ГосИНТИ и ГОСИН¬
ТИ (Государственный научно-
исследовательский институт
научной и технической инфор¬
мации) - Държавен научноиз¬
следователски институт за на-
учна и техническа информация.
Госстрой лг, рус. Госстрой (Го¬
сударственный комитет по де¬
лам строительства) - Държа¬
вен комитет по строителство.
ГОСТ [гост], рус. ГОСТ (Госу¬
дарственный общесоюзный
стандарт) - Държавен об-
щосъюзен стандарт.
ГОТ биохим. - Глутамат-окса-
Готран
137
гпо
лацетат-трансаминаза.
Готран м., електрон., англ.
GOTRAN (GOFORTRAN) -
Алгоритмичен език.
ГОУ [гоу] - Главно оперативно
управление (Генерален щаб).
ГП библ. - За означаване на биб¬
лиотеката при „Главпроект“.
ГП - Градоустройствен план. Д
ГП на София.
ГП - Градска прокуратура.
ГП [rè-nè] - Градско предприя¬
тие.
ГП [rè-nèl - Граждански проти¬
вогаз.
ГП-4 у - Граждански противогаз
- усъвършенстван.
ГП [rè-nè], воен. - Гранична по¬
лоса.
ГП [rè -nè], мн. и (разг.), мн. -та,
електр. - Гъвкави плетенки.
ГП (-) [rè-nè] - Пневматиченгай-
козатегач (напр.: ГП-142).
ГП (-) [rè-nè], рус. ГП (Грабли
поперечные)-Прикачни греб¬
ла (напр.: ГП-14).
ГПБ [rè-ne-6è] -Горскопромищ-
лена база.
ГПБ [rè-пе-бе] - Гражданска
партия за България.
ГПГК - Геофизически проучва¬
ния и геоложко картиране
(държавно предприятие).
ГПЕС - Главен преговарящ с
Европейския съюз.
ГПИЕ - Гимназия с преподава¬
не на испански сзик.
ГПК [rè-пе-ка] - Геологопроуч¬
вателен клон.
ГПК - Германска патентна кла¬
сификация.
ГПК[ rè-пе-ка] - Горски промиш¬
лен комбинат.
ГПК [rè-пе-ка], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Градска потреби¬
телна кооперация.
ГПК[ rè-пе-ка] - Градски парти¬
ен комитет.
ГПК[ rè-ne-Kà], юрид. - Граждан¬
ски процесуален кодекс.
ГПК (-) - Комплектни грил-пло-
чи (напр.: ГПК-1, ГПК-2).
ГПлАМ библ. - Годишник на
Пловдивския археологически
музей.
ГПЛИ [rè-пе-ле-й] - Геоложко
предприятие за лабораторни
изследвания.
ГПНБМ библ. - Годишник на
Пловдивската народна биби-
лиотека и музей.
ГПНТБ, рус. ГПНТБ (Государ¬
ственная публичная научно-
техническая библиотека
СССР) - Държавна научно-
техническа библиотека на
СССР.
ГПО [rè-ne-ô], воен., рус. ГПО
гпп
138
грк
(Главная полоса обороны) -
Главна ивица на отбраната.
ГПП [гс -ne-nè] -Геолого-проуч-
вателно предприятие.
ГПП [ rè-ne-nc] - Горско про¬
мишлено предприятие (Коми).
ГПП [rc-ne-nè] - Градско про¬
мишлено предприятие.
ГПС[ rè-ne-cè] - Газопълнител-
на станция - комплекс от
съоръжения за пълнене на бу¬
тил к ите с вте ч не н га з.
гпт [rè-ne-Tè] - Гватемалска
партия на труда.
ГПТ биохим. - Глутаматпиру-
ват-трансаминаза.
ГПТ воен. - Гъсеничен плаващ
транспротьор.
ГПТ (-) [rè-ne-Tè], рус. ГПТ
(Грабли поперечные трактор¬
ные) - За означаване на трак¬
торни сеносъбирачки (напр.:
ГПТ-И. 5).
ГПУ [rè-ne-ÿ] - Главно полити¬
ческо управление на Народна¬
та армия.
ГПУ [rè-ne-ÿ], истор., рус. ГПУ
(Государственное политичес¬
кое управление) - Държавно
политическо управление
(СССР - 1922 г.).
гр. - град; г. (пред название). А
гр. Пловдив.
гр - градус (единица за темпера¬
турен интервал) (след цифра);
град.
гр. - граматически; грам.
г-р физ. - грам-рентген (след
цифра).
гр. - група (след цифра).
гр. - гръцки; грц.
град. - градус (след цифра); вж.
гр
гражд. - граждански.
Граждапстройпроскт м. - Ком¬
плексен институт за проучва¬
не и проектиране на граждан¬
ско строителство.
грам. - граматически; гр.
грам-мол хим. - грам-молекула
(единица за маса); г-мол (след
цифра).
ГРАО [грао] - Граждански ре¬
гистър за административно
обслужване на населението;
ГРАОН.
ГРАОН [граон] - Граждански
регистър за административно
обслужване на населението;
ГРАО.
ГРВ воен. - Група (от) родове
войски.
ГРД воен. - Голям радиус на дей¬
ствие.
гр. д. юрид. - Гражданско дело,
грз воен. - гранична застава.
ГРК - Граждански радиоклуб,
грк воен. - гранична комендату-
ГРМК
139
гемо
pa.
ГРМК [ге-ре-ме-Kà] - Геоложки
ремонтно-механичен клон.
ГРП [rè-pe-nè] - Геологоразуз-
навателно предприятие.
ГРС - Граждански радикален
съюз (Аржентина).
ГрСО воен. - Група за специални
операции.
ГРУ воен. - Главно разузнава¬
телно управление (Министер¬
ство на отбраната).
груп... - групов (като съставна
част на сложносъкратени
думи, напр.: профгрупорг).
групорг, член, -ът, -а, мн. -рзи,
м. - Групов организатор.
грф. геогр. - графство.
ГРЦ библ. - Гърция.
грц. - гръцки; гр. А бревногрц.
ГС воен. - Генерален секретар
(НАТО).
ГС воен. - Генерален съвет
(НАТО).
ГС [rè-cè] - Главен съвет.
ГС [rè -се] - Горско стопанство.
А ГС „Росица".
ГС [rè-cè] - Градски съвет. А ГС
на СБА.
ГС [rè-cè] - Гражданско сдруже¬
ние.
Гс физ. - raye (единица за маг¬
нитна индукция), (след цифра).
гс физ. - грам-сила (единица за
сила на тежестта, тегло на
тяло), (след цифра).
ГСБИ [rè-се-бе-и] - Галерия
съвременно българско изку¬
ство (Национална художестве¬
на галерия, София).
ГСВ [rè-ce-Bè] - Глобална служ¬
ба на Времето.
гед [гс-сс-де ] - Гр ажданско
сдружение за дебати.
ГСДП [ rè-cc-де-пё] - Германска
социалдемократическа партия.
ГСИ електр. - Генератор за син¬
хронизирани импулси.
ГСИК [геик] - Градски съвет за
изкуство и култура.
гск frè-се-ка] -Глобална систе¬
ма за контрол (на химически¬
те вещества в атмосферата).
ГСК [rè-се-ка] - Горскостопан¬
ски комбинат.
ГСМ[ rè-cè-èîiM] и [rè-ce-èM],Af«.
-1. Горивно-смазочни матери¬
али. А Икономия на тонове
ГСМ.
2. (разг.) м. (член, -ът, -а) -
Пункт в предприятие за зареж¬
дане с горивно-смазочни мате¬
риали.
3. Специалност във В напето
народно военно училище.
гемо [rè-се-ме-о] - Германски
съвет за международни отно¬
шения.
ген
140
ГТ
ГСН електрон. - Генератор на
стъпално направление.
ГСО [ге-се-о],л<. (разг.)ср. (член.
-то) - Готов за санитарна от¬
брана (комплекс от санитарни
норми).
ГСО [rè-ce-ô] - Градско стопан¬
ско обединение.
ГСП [rè -ce-nè] -Гвианска социа¬
листическа партия.
ГСП [rè-ce-nè] - Градска стома¬
тологична поликлиника (Со¬
фия).
ГСП [rè-ce-nè] - Градскостопан¬
ско предприятие. Д ГСП „ Об¬
ществено хранене “.
гспс [rè-ce-ne-cè] - Градски
съвет на професионалитс
съюзи.
ГСС [rè-ce-cè], електрон. - Гене¬
ратор за стандартнисигнали.
ГСС [rè-ce-cè] - Горска семекон¬
тролна станция.
ГССА - Група страни за съдей¬
ствие в Афганистан.
гсси [rè-се-се-й] - Граждански
съюз за стопанска инициати¬
ва.
ГССР [rè-ec-ec-èp], истор., рус.
ГССР (Грузинская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Грузинска съветска соци¬
алистическа република.
ГСУ библ. - Годишник на Софий¬
ския университет.
ГСУБФб/^бл. - Годишник на Со¬
фийския университет, Бого¬
словски факултет.
ГСУИФФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Исто¬
рико-филологически факул¬
тет.
ГСУК воен. - Глобална система
за управление и контрол.
ГСУПрМФ библ. - Годишник на
Софийския университет, При¬
родо-математически факул¬
тет.
ГСУФИФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Фи¬
лософско-исторически факул¬
тет.
ГСУФМФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Физи¬
ко-математически факултет.
ГСУФФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Фи-
лологическифакултет.
ГСУЮФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Юри¬
дически факултет.
ГСФ - Генерална спортна феде¬
рация (Сирия).
ГТ [rè-rè], мн. и (разг. мн. -та,
член. мн. -та), електр. - Гер¬
маниеви транзистори.
ГТ - Горещ телефон.
ГТ [ rè-Tè], ci), и мн. - Горящи
FT
141
ГУДФК
течности.
ГТ - Градски транспорт.
ГТБ— Гръцка търговска банка,
гтд [rè-те-дё] - Газотурбинен
двигател.
ГТД [rè-те-де] - Горско търгов¬
ско дружество.
ГТД воен. - Група за тактически
действия.
гтдвг техн. - Газотурбинен
двигател с вътрешно горене.
ГТЖПН - Горещ телефон за
жени, пострадали от насилие.
гти [rè-те-й],електр. - Генера¬
тор за токови импулси.
ГТИ (-) [rè-те-й], електр. - Ге¬
нератор за трионообразни им¬
пулси.
ГТК [гё-те-кй] - Голямотонаж-
ни контейнери.
ГТЛ [ ге-те-ел]— Гуменотранс-
портни ленти.
гто [rè-те-о], м. и ж. (разг.) ср.
(член, -то) - Готов за труд и
отбрана (комплекс от физкул¬
турни норми).
ГТО воен. - Група за тилово оси¬
гуряване.
ГТОР воен. - Група за тилово
осигуряване на района.
ГТП [rè-те-пе] - Градско търгов¬
ско предпирятие.
ГТПЕ воен. - Група за техничес¬
ка помощ и евакуация.
ГТПП - Германска търговско-
промишлена палата.
гтс [ге-те-cè] - Глобална теле¬
комуникационна система
(БАН).
ГТФ [rè -те-фё], хим. - Гуано-
зитрифосфат.
гтх [rè-Te-xè], ед. пмн., биохим.
- Гонадотропен хормон.
ГТШ електр. - Гъвкав шлангов
кабел за подвижни машини в
торфени предприятия.
ГУ [rè-y] - Главно управление.
ГУ -Градскоуправление.
ГУ [rè-у], електрон. - Групов
усилвател.
ГУ (-) [rè-ÿ] -Ултразвуковгене¬
ратор (напр.: ГУ-2-6, ГУ-1 -0,1 ).
ГУА [ryà] - Главно управление
на архивите (Министерски
съвет).
ГУАМ [гуам] - (Грузия, Украй¬
на, Азербайджан, Молдова). Д
Страните от ГУАМ.
ГУГК [гу-ге-ка] - Главно управ¬
ление по геодезия и картогра¬
фия.
ГУДА [гуда] - Главно управле¬
ние на данъчната администра¬
ция.
ГУДРВЗ - Главно управление
„Държавен резерв и военнов¬
ременни запаси“.
ГУДФК - Главно управление
ГУИ
142
г-ца
„Държавен финансов конт¬
рол“.
ГУИ [гуй] - Главен училищен
инспекторат.
ГУМ [гум] , член, -ът, -а, м. -
Градски универсален магазин.
ГУМ [гум], рус. ГУМ (Государ¬
ственный универсальный ма¬
газин) - Държавен универса¬
лен магазин.
Гумикооп м. - Кооперация за
гумени изделия.
ГУ МЛ С - Главно управление на
местата за лишаване от сво¬
бода.
ГУОК - Главно управление за
организация и координация.
ГУОП [гуоп] - Главно управле¬
ние „Отбранителна промиш¬
леност“.
ГУП [гуп], м. (разг. член, -а) -
Главно управление на пъти¬
щата.
ГУСА [гуса] - Главно управле¬
ние „Следствени арести“.
ГУ СВ [гу-се-вё], ср. (разг. член,
-то), воен. - Главно управление
на строителните войски.
ГУТ [гут] - Група по условия на
труд.
ГУТА воен. - Група за управле¬
ние на тактическата авиация.
ГУТП [гу-те-nè], ср. (разг. член.
-то) - Главно управление на
трудовата повинност.
ГУХМ [rÿ-xe-Mè]-Главноуправ¬
ление по хидрология и метео¬
рология.
ГУЦ - Главно управление по це¬
ните.
Г6Ф биохим. - Глюкозо-6-фос-
фатаза.
Г6ФДХ биохим. - Глюкозо-6-
фосфатдехидрогеназа.
ГФЗЗ - Гаранционен фонд задъл¬
жително застраховане.
ГФИ [rè-фе-й] - Геофизичен ин¬
ститут (БАН); ГИ.
ГФК [гё-фе-кй] - Геодезия, фо¬
тограметрия и картография.
ГФООС - Глобален фонд за
опазване на оклоната среда.
ГФР [ rè-фе-ре], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Германска феде¬
рална република; вж.ФРГ.
ГФС - Германски футболен
съюз.
ГФСС - Граждански форум за
свободно слово.
ГХГ - Гражданска художестве¬
на галерия. Д ГХГ-Балчик.
ГХС[ rè-xe-cè] - Германски хри¬
стияндемократически съюз.
гхц физ. - гигахерц (след циф¬
ра).
ГЦ воен. - Главна цел.
г-ца - госпожица (пред собстве¬
но име).
ГЦАР
143
ДА
ГЦАР - Градски център за ам¬
булаторна рехабилитация.
ГЦБС - Генерална централа на
браншовите синдикати; ГЦБСБ.
ГЦБСБ - Генерална централа на
браншовите синдикати в
България; ГЦБС.
ГЧИ [ rè-че-й] - Галерия за чуж¬
дестранно изкуство (София).
гшд воен. - Група за шифрира¬
не и дешифриране.
ГЩ[ rè-njè],.w. и (разг.)ср. {член.
-то), воен. - Генерален щаб;
Генщаб. А ГЩ на ВВС. ГЩ на
СВ. ГЩ на ВМС.
ГЩБА - Генерален щаб на
Българската армия.
ГЩСВ - Генерален щаб на стро¬
ителни войски.
д
Д (-) [де], ед. и мн., техн. - Дви¬
гатели (напр.: Д-300).
Д (-) [де], рус. Д (Дорожная ма¬
шина) -За означаване на: бул¬
дозер (напр.: Д-159В); скрепер
(напр.: Д-183); прикачен зърно¬
комбайн (напр.: Д-6).
Д воен. - Ден на началото на бой¬
ни действия, на бойна операция
(напр.: Д,, Дг Д? - първи, вто¬
ри, трети ден и т. н.).
Д(-)[дс], електр. - Диод (напр.:
Д 219, Д 220, Д 220А).
Д. - Долен (в название на сели¬
ща). АД. Дъбник.
Делектр. - Дросел.
Д геохим. - Дългопламъчни
въглища.
Д (-) [де] - Стационарна кинопро¬
жекционна машина „Дрезден“
(напр.: Д-2 „Дрезден“).
Д (-) [де], ед. и мн. - Дизелови
двигатели (напр.: Д-6, Д-12, Д-
18).
Д., д. грам. - дателен (падеж);
дат.
д. - действие (при описание на
пиеси), (с числ.)
Д. - ден.
д. - денонощие.
д - деци... (представка за образу¬
ване на десетичните кратни
единици от Международната
система на измерителните еди¬
ници).
д. - души (след цифра).
д. - дължина (с цифра).
д. - дял (с цифра).
ДА - Данъчна администрация.
ДА [дё-й],«осн„ рус. ДА (Дегтя¬
рева авиационый пулемет) -
За означавнане на авиационна
картечница, създадена от Дег¬
тярев.
ДА
144
д. а. п.
ДА воен. - Авиация за далечно
действие.
ДА - Демократичен алианс.
ДА - Демократическа алтерна¬
тива (Македония).
ДА - Детски ансамбъл. А ДА
„Българче".
ДА воен. - Дивизионна артиле¬
рия.
ДА воен. - Доброволческа армия.
ДА (-) [де-à] - Доилен апарат
(напр.: ДА-2).
ДА - Държавен арбитраж. А ДА
при ОНС.ДА при СГНС.
ДА - Държавен архив.
ДА - Държавна агенция.
да - дека (представка за образу¬
ване на десетичните кратни
единици от Международната
система на измерителните еди¬
ници).
ДАА - Движение на анонимни
алкохолици.
ДАБ хим. - Диметиламинобен-
зо л.
ДАБ [даб], воен. - Димна авиа¬
ционна бомба.
ДАВ воен. - Дивизион артилерий¬
ско въоръжение.
ДАГ [даб], воен. - Дивизионна
артилерийска група.
ДАГ [даг] - Дирекция за архитек¬
тура и градоустройство.
даг - декаграм (след цифра).
дагест. - дагестански.
ДАГЗ [дагз] - Държавна аген¬
ция „Гражданска защита“.
ДАДРВВЗ - Държавна агенция
„Държавен резерв и военнов¬
ременни запаси“.
ДАЕ - Държави говорещи анг¬
лийски език.
ДАЕ - Държавна агенция по
енергетика.
ДАЕЕ - Държавна агенция по
енергийна ефективност.
ДАЕЕР - Държавна агенция по
енергетика и енергийни ресур¬
си.
ДАЗД - Държавна агенция за
закрила на детето.
ДАИ [дай], ж. и м. - Държавна
автомобилна инспекция.
ДАК [дак] - Държавна агенция
по корабоплаване.
ДАК [дак] - Държавна админис¬
тративна компания.
ДАК изч. техн. - Дума за адрес
на канала.
дал - декалитър (след цифра).
ДАЛ [дал] - Държавна агенция
по лекарствата.
ДАЛК биохим. - Делта-аминоле-
вулинова киселина.
ДАМС [дамс] - Държавна аген¬
ция за младежта и спорта.
ДАН библ. - Дания.
д. а. н. - доктор на архитектурни-
ДАНПТ
145
Дб
тс науки (със собствено име).
ДАНПТ - Държавен ансамбъл
за народни песни и танци. A
ДАНПТ„ Филип Кутев“.
ДАО [дао] - Държавно аптечно
обединение.
ДАОН [даон] - Държавна аген¬
ция за осигурителен надзор.
ДАП [дап], воен. - Димообразу-
ващ авиационен прибор.
ДАП [дап],ль (разг. член, -ът, -а,
мн. -овс) - Държавно автомо¬
билно предприятие.
- Произв.: (разг.) дйпаджия, дё-
паджимски, дйповсц, даповски.
ДАП - Държавно аптечно пред¬
приятие.
ДАР [дар] - Демократична ал¬
тернатива за република.
ДАРАГ, остар., нем. DARAG
(Deutsche Auslands-und Rück-
vcrsicherungs-Aktiengesell-
schaft) - Немско акционерно
застрахователно дружество.
ДАРР воен. - Дивизионна арти¬
лерийска ремонтна работилни¬
ца.
ДАС [дас] , воен. - Дивизионен
артилерийски склад.
ДАС - Държавна агенция за
спорта.
ДАСМ - Държавна агенция по
стандартизация и метрология.
ДАСП [дасп], ср. им. - Държав¬
но автомобилно стопанско
предприятие.
ДАСП - МП - Държавно авто¬
мобилно стопанско предприя¬
тие —международни превози.
ДАССР истор., рус. ДАССР (Да¬
гестанская Автономная Совет¬
ская Социалистическая Рес¬
публика) - Дагестанска авто¬
номна съветска социалисти¬
ческа република.
ДАТ [дат] - Държавен автомо¬
билен транспорт (държавно
автомобилно предприятие).
дат. грам. - дателен (падеж); Д.,
Д.
дат. - датски.
ДАТТ - Двигатели, автомобил¬
на техника и транспорт (Ка¬
тедра в Техническия универси¬
тет, София).
ДАУ [дАу], автомат. - Дистан¬
ционно-автоматично управле¬
ние.
ДАУ [дйу] - Държавно аптечно
управление.
ДАФ [даф] - Държавен архивен
фонд.
ДАШ - Държавна автомобилна
школа.
ДБ - Данъчно бюро (Министер¬
ство на финансите).
дб воен. - Десантен батальон.
ДБ
146
ДВГ
ДБ - В емблемата на кожарски
завод ..Димитър Благоев“ -
Габрово.
ДБ воен. - Действаща база.
ДБ техн. -Дисков бснзиномер.
ДБ - Добруджанска банка.
ДБ [дё-бё] - Дружественобюро.
ДБ (-) [дё-бё], воен., рус. ДБ
(Дальний бомбардировщик) -
За означаване на тип съвет¬
ски бомбардировач (напр.: ДБ
-ЗФ).
дб. физ. - децибел (единица за
измерване силата на звука),
(след цифра).
ДБА [дё-бе-à] - Дружество на
българските архитекти.
ДББ - Диспансер по белодробни
болести.
ДБББ - Държавна болница за
белодробни болести.
ДББЗ - Държавна болница за
белодробни заболявания.
ДБВК - Държавна библиотека
„В. Коларов“.
ДБГ - Дирекция за борба с гра¬
душките.
ДБЕД хим. - Дибензилетиленди-
амин.
ДБИ [дё-бе-й] - Държавен биб¬
лиотекарски институт.
ДБИР - Държавна банка за ин¬
вестиции и развитие.
ДБК - Дамски бизнес клуб.
ДБМ воен. - Десантна бойна ма¬
шина.
д. б. и. - доктор на биологически¬
те науки (със собствено име).
ДБП [д ё-бе-пё] - Държавно
бюро за проверка.
ДБСД - Дом на българо-съвет-
ската дружба.
ДБТ [дё-бе-тё]— Дирекция
„Бюро по труда“. £\ДБТ-Мла¬
дост (София).
ДБФ хим. - Дибутилфталат.
дв воен. - десантен взвод.
ДВ воен. - Десантна вълна.
ДВ воен. - Десантни войски.
ДВ [дё-вё], ед. и мн., воен. - Ди-
мообразуващи вещества.
ДВ - Дирекция по вероизповеда¬
нията (Министерски съвет).
ДВ [дё-вё], мн., радиотехн. -
Дълги вълни.
ДВ [дё-вё], прил. -Дълговълнов.
ДДВ станция.
ДВ - „Държавен вестник“,
дв. грам, - двойствено (число),
дв., англ, dw (deadweight) - Еди¬
ница мярка за товароподемност
на морски плавателен съд.
ДВА [дё-ве-à] - Държавен вое¬
нен архив.
ДВГ[дё -ве-гё],<?д. ими. - 1. Дви¬
гатели с вътрешно горене.
2. (разг.) мн. - Двигатели с
вътрешно горене (специалност
147
ДГЕК
ДВГ
във Виеше учебно заведение).
А Той следва ДВГ.
ДВГ - Детска вокална група. А
ДВГ „ Таласъмче".
ДВИ [дё-ве -й] - Държавна възду¬
хоплавателна инспекция.
ДВИ [дё-ве-й] - Държавно воен¬
но издателство.
ДВКИ-Дом за ветерани на кул¬
турата и изкуството.
ДВМК [дё-ве-ме-кй] -Държавен
ветеринарномедицински конт¬
рол.
д. в.-м. и. - доктор на ветери¬
нарномедицинските науки (със
собствено име).
д. в. н. - доктор на военните на¬
уки (със собствено име).
ДВНПБЧГ - Дом за временно
настаняване на пълнолетни
български и чужди граждани.
ДВНС - Дом за временно наста¬
няване на сираци.
д-во - дружество.
ДВП - Движение за възраждане
на Полша.
ДВС - Движение на въоръжени¬
те сили (Португалия).
ДВС воен. - Действителна воен¬
на служба.
ДВСК [дё-ве-се-кй] - Държавен
ветеринарен санитарен конт¬
рол.
ДВСШ (-) [дё -ве-се-шё], рус.
ДВСШ (Самоходное шасси с
дизелем воздушного охлажде¬
ния) - Самоходно шаси с дизе¬
лов двигател с въздушно ох¬
лаждане (напр.: ДВСШ-16).
ДВТК [дё-ве-те-кй] - Държавен
вълненотекстилен комбинат.
ДВТУ [дё-ве-те-у] - Държавно
виеше театрално училище.
ДВУ [дё-ве-ÿ] - Държавно вие¬
ше училище.
ДВУФАН - Държавно виеше
училище за финансови и адми¬
нистративни науки.
ДВФ [дё-ве-фё] - Държавна во¬
енна фабрика.
ДВФК [дё-ве-фе-кй] - Държавен
вътрешен финансов контрол.
А Агенция за ДВФК.
ДВХ - Дом за възрастни хора.
ДГ - Детска градина. А ДГ
„Мая“.
ДГ биохим. -Диглицерид.
дг - дециграм (след цифра).
ДГ [дё-гё] - Дирекция на горите.
ДГА, фр. DGA (Délégation
Générale рог 1 Armament) - Ге¬
нерална делегация по въоръ¬
женията.
ДГДУС-Детска градина за деца
с увреден слух. А ДГДУС „Де¬
телина“.
ДГЕК - Департамент за гаран¬
тиране на експортните креди-
дгз
148
ддпв
ти (Англия).
ДГЗ [дё -;е-зё] - Дирекция
„Гражданска защита“.
ДГЗС (дё-ге-зе-сё],ср. (разг. член.
-то, мн. -та) - Държавно гор¬
ско земеделско стопанство.
ДГИ [дё-ге -й] - Движение за
гражданска инициатива.
ДГК [дё-ге-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен гипсов
комбинат.
д. г. и. - доктор на географските
науки (със собствено име).
ДГС [дё-ге-сё], ср. (разг. член. -
то,мн. -та)-Държавногорско
стопанство.
ДГФ [дè-ге-фё] - Държавен гор¬
ски фонд.
дд воен. — Далечно действие. А
Артилерия ДД.
ДД [дё-дё] - Дворец на децата. А
ДД „Възраждане".
ДД - Демократическо действие
(партия във Венецуела).
дд воен. - Денонощна дажба.
ДД воен. - Диверсионна дейност.
ДД - Дизелов двигател.
ДДл<е0. - Дълбока доза (рентге¬
нова доза при лечение).
Д - Д хим. - Препарат - смес от
дихлорпропен идихлорпропан.
ДДА (-) (дс-де-àj, рус. ДДА
(Двухконсольный дождеваль¬
ный агрегат) - Двуконзолен
дъждовален агрегат (напр.:
ДДА-100М).
ддв воен. -Десантно-диверсион¬
ни войски.
ДДД -Дезинфекция, дезинсекция
и дератизация (еднолично дру¬
жество с ограничена отговор¬
ност).
ДДД хим. - Дпхлордифенилдих-
лоретан.
ДДЗ [дё-де-зс], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен дърво¬
преработвателен завод.
ДДИМ радиотехн. - Двустранна
дължино-импулсна модула¬
ция.
ДДК [дё-де-ка], ед. и мн. (разг.
мн. -та), воен. - Дивизионен
десантен катер.
ДДК - Дом на детската книга.
ДДМ (-) [дё-де-ём] - Дългост-
руйна дъждовална машина
(напр.: ДДМ - ЗОС).
ДДН (-) [дё-де-ён], рус. ДДН
(Дождевальная дальноструй-
ная навесная машина) -
Дъждовална далекоструйна
навесна машина (напр.: ДДН-
45).
ДДП [дё-де-nèl, електр. - Двоен
дианентод.
ДДПВ - Дом за деца от предучи¬
лищна възраст. АДДПВ „На¬
дежда ".
ДДПО
) 49
дезесе
ДДПО [дё-де-пе-ô] - Допълни¬
телно доброволно пенсионно
осигуряване.
ДДПФ [де-дс-пс-фё! - Допълни¬
телен доброволен пенсионен
фонд.
ДДР |де -де-èp], исто/?, нем. DDR
(Deutsche Dcmokratische Re-
publik); Германска демократич¬
на република; вж. ГДР.
ДДС [дё-де-сё] - Данък върху
добавената стойност.
ДДС - Движение за демократич¬
на Словакия.
ДДС - Договор за дружба и
сътрудничество.
ДДС - Дом за девойки-сираци. Д
ДДС „Констанца Ляпчева"
(Долна Баня ).
ДДС - Държавна дивечова стан¬
ция. Д ДДС „ Арамлиец“.
ДДСК [дё-де-се-Kà] - Дирекция
за държавен строителен конт¬
рол.
ДДСУ [дё-де-се-ÿ] - Дом за деца
със сетивни увреждания.
ДДС - Държавна дивечовъдна
станция. &ДДС „Арамлиец“.
ДДТ [дё-де-тё], м. и (разг.) ср.
(член, -то), хим. - Дихл орди -
фснилтрихлоретан.
ДДУУ - Дом за деца с умствени
увреждания.
ДДФ (дё-де-фё] - Дунавски дра-
гажен флот.
ДДФ [дё-де-фё] - Дърводобивна
фирма. Д ДДФ „Брезите“
(Кърджали).
ДДЧ (дё-де-чё],жед. - Долни от¬
дели на дебелото черво.
ДДЮ - Дом за деца и юноши.
ДДЮНУ - Дом за деца и юноши
с начално училище. Д ДДЮНУ
„ Петко Р. Славейков ".
ДДЯ - Дневна детска ясла.
ДЕА хим. - Диетаноламин.
ДЕА, англ. DEA - Федерална
служба за борба с наркотиците
(САЩ).
Девко м., англ. DEVCO (Commi¬
ttee for Standardisation in the
Developing Countries) - Коми¬
тет за оказване на помощ в
дейността по стандартизация
на развиващите се страни
(Международна организация
по стандартизация).
Деделйп хим. - Дихлордифенил-
трихлоретан (ДДТ [дё-де-тё] и
линдан (препарат за растител¬
на защита).
дедеронл^., нем. Dederon (DDR +
оп) - Название на синтетични
влакна и тъкан.
деж. - дежурен.
дёзесё, член, -го,мн. -та,ср., разг.
- Държавно земеделско сто¬
панство; ДЗС.
ДЕИ
150
Дет...
— Произв.: дезесАр, дезесАрски.
ДЕИ [дè й] - Дирекция по евро¬
пейска интеграция (Министер¬
ски съвет).
ДЕК [дек], англ. DEC (Digital
Equipment Corporation) - Аме¬
риканска корпорация за произ¬
водство на електронноизчисли¬
телни машини.
дек. - декември,
дек. - декар; вж. дка.
Декалин м., хим. - Декахидро-
нафталин.
ДЕКБ - Делегация на Европейс¬
ката комисия в България.
декл. - декларатор.
Декодер ^., автомат. - Устрой¬
ство за декодиране на инфор¬
мация.
Декотскслс - Стопански комби¬
нат за производство на деко¬
ративен текстил (килими, оде¬
яла, мебелни платове и др.).
ДЕКТ [дект] ,англ. DECT (Digital
European Cordless Telephone) -
Дигитален европейски безжи¬
чен телефон (Европейски
съюз); ЕДБТ.
дсм, - демократичен, демократи¬
чески.
дем. - демокрация.
ДЕМ воен. - Дивизион ескадрени
миноносци.
ДЕМА [дёма] - Дирекция за
електромедицинска апарату¬
ра.
Демаглл, нем. DEMAG (Deutsche
Maschinenfabrik Aktienge-
sellschaft) - Германско акцио¬
нерно дружество на машино¬
строителните заводи.
дсмо , мн. няма, ср., англ, demo
(demonstration) - Работен ва¬
риант на музикален албум, пе¬
сен и под., който се демонстри¬
ра пред някого преди оконча¬
телното му завършване и пус¬
кане на пазара.
демо... , англ. demo... - Като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи със значе¬
ние: който се отнася до рабо¬
тен вариант на музикален ал¬
бум, песен и под., демонстри¬
ран преди окончателното завъ¬
ршване и пускане на пазара,
напр.: демоверсия, демозапис).
ден. - департамент (със собстве¬
но име).
деп. - депозиран.
Дёсо воен. - Десантен отряд.
Дсспб воен., рус. - Деспб (Десан¬
тно-переправочный батальон)
- Десантен батальон.
Дёспрёд м. - Държавно спеди¬
торско предприятие.
Дет... - Като първа съставна част
на сложносъкратени думи
ДЕТА
151
ДЗАВ
(напр.: Детмаг).
ДЕТА хим. -Диетилен-триамин.
Дётиздат м. - Детско издател¬
ство.
Детмаг, член, -ът, -а, мн. -зи,л/. -
Детски магазин.
деф. - дефектен.
ДЕФА [дёфа], нем. DEFA
(Deutsche Film-Aktiengesell-
schaft) - Киностудия на Гер¬
манската демократична репуб¬
лика.
ДЕЦ [дец], ж. им.- Дизелова
електрическа централа.
Дсцфоид м. - Децентрализиран
фонд.
ДЕШ - Детска езикова школа. Д
ДЕШ „Знание“.
доят. грам. - деятелен (залог).
Дж. физ. -джаул (единица за из¬
мерване на енергия и работа).
ДЖАЛ, англ. JAL (Japanese Air
Lines) - Японски въздушни ли¬
нии; Я АЛ.
ДЖАНА [джана], JANA (Jama¬
hiriya News Agency) - Инфор¬
мационна агенция на Либийс¬
ката арабска джамахирия.
ДЖИ [дё-же-й], ж. и (разг.) ср.
(член, то) - Държавна желе¬
зопътна инспекция.
Джи Ес Ем м., англ. GSM (Global
System of Mobile Telecom¬
munications) - 1. Мобилен те¬
лефонен оператор.
2. Мобилен телефон, обслуж¬
ван от този оператор; джиесем.
джйсссм, -ът, -а, л/. - Мобилен
телефон, обслужван от моби¬
лен оператор (Джи Ес Ем).
джипп, член, -то, мн. -та, англ.
GP (General Practitioner) - Об-
щопрактикуващ лекар, семеен
лекар.
Дж/К физ. - джаул на Келвин
(единица за топлинен капаци¬
тет и ентропия), (след цифра).
Дж/кг физ. - джаул на килограм
(единица за специфична топли¬
на на фазово превръщане на
химическите реакции), (след
цифра).
Дж/(кг К) физ. - джаул на кило¬
грам Келвин (единица за спе¬
цифичен топлинен капацитет,
специфична топлина), (след
цифра).
ДЗ воен. - Демилитаризационна
зона.
ДЗ воен. - Демобилизационна
зона.
ДЗ - Дизелово зимно гориво.
ДЗ - „Димитровско знаме“ (вес¬
тник).
ДЗ воен. - Димна завеса.
ДЗ [дё-зё] - Държавен завод.
ДЗАВ —Държавен завод за ав-
дзж
152
ди
томатични везни.
ДЗЖ - Дружество за защита на
животните.
ДЗЗ [дё-зе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен захарен
завод.
ДЗИ [дё-зе-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-1. Държавен заст¬
рахователен институт.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Управлението или клон
на Държавния застраховате¬
лен институт.
ДЗК [дё-зе-кй], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавензахарен
комбинат.
ДЗКП - Доброволци за задгра¬
нична кооперативна помощ.
ДЗОС [дзос], член, -ът, -а, мн.
-ове, ле, воен. - Дървено-зем¬
но огнево съоръжение.
ДЗОТ [дзот], член, -ът, -а, мн.
-ове, ле, воен. - Дървено-зем¬
на огнева точка.
ДЗПБССГ - Движение за защи¬
та на пенсионери, безработни
и социалнослаби граждани.
ДЗПД [дё-зе-пе-дё] - Дружество
за защита на правата на дете¬
то.
ДЗПДСК - Дирекция „Здравна
профилактика и държавен са¬
нитарен контрол“ (Министер¬
ство на здравеопазването).
ДЗПО [дё-зе-пе-ô] - Допълни¬
телно задължително пенсион¬
но осигуряване.
ДЗРЧ [дё-зе-рс-чё] - Държавен
завод за резервни части. Д
ДЗРЧ „ Т. Петров".
ДЗС [дё-зе-сё], член. -то,лш. -та,
ср. - Държавно земеделско
стопанство; дезесе.
ДЗУ [дё-зе-у] - Дисковозапаме¬
тяващо устройство.
ДЗУ [дё-зе-у] - Дружество за
звукозаписващи устройства.
ДЗУ [дё-зе-ÿ], електрон. -
Дълговременно запомнящо
устройство.
ДЗУ [дё-зе-у] - Държавен земе¬
делски участък.
ДЗУ [дё-зе-ÿ], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за дискови
запаметяващи устройства.
Д ДЗУ АД (Стара Загора).
ДЗЦ [дс-зе-цё] - Държавен за¬
вод за целулоза.
ДИ - Джамзат-и-пслями (Дясна
религиозна партия, Пакистан).
ДИ [дё-й] - Дом на изкуствата.
ДИ [дё-й] - Дъждовална инста¬
лация.
ДИ [дё-й]— Държавна инспек¬
ция.
ДИ - Държавно издателство.
&ДИ „Наука и изкуство".
ДИ (-) [дё-й], електр. - Индук-
ДИА
153
ДИКО
тивен датчик (напр.: ДИ-2-12).
ДИА [дйа] - Държавнаизпълни¬
телна агенция. £\ДИА „Пъти¬
ща".
диагр. - диаграма.
ДИАЛ - Дозиметрична и инже-
нерно-аерологична лаборато¬
рия.
диал. леке. - диалектно.
диам. - диаметър (с цифра).
Диамат м. - Диалектически ма¬
териализъм.
диапоз. - диапозитив.
ДИБ - Държавна институтска
болница. А ДИП „Св. Иван
Рилски".
ДИБББ - Държавна институт¬
ска бол ница по белодробни бо¬
лести. А ДИБББ „ Св. София ".
ДИББЗ - Държавна институт¬
ска болница по белодробни за-
болявания. АДИББЗ „Св. Со¬
фия ".
ДИБЕГ - Държавна институт¬
ска болница по ендокринология
и геронтология.
див. воен, - дивизион.
Дй Ви Дй , англ. DVD (Digital
Versatile Disk ) - 1. Дигитален
видеодиск.
2. Който се отнася до дигита¬
лен видеодиск. АД// Ви Ди ус¬
тройство. Ди Ви Ди филми.
дйджей, -еят, -ея, -ей, м., англ.
DJ (disko- joker)-Дисководещ.
- Произв.: дйджейка, дйджейски.
ДИЕК [диск] - Държавна инс¬
пекция за енергиен контрол.
ДИЗ [диз] - Държавен инстру¬
ментален завод.
ДИЗАП [дизйп] ,ж. им. - Дирек¬
ция за защита на авторското
право.
ДИЗМ [дй-зе-мё] - Държавен
институт за законодателна
метрология.
ДИК - Демократическа институ-
ционалистка коалиция (Еква¬
дор).
ДИК [дик] ,м. (разг. член, -а) иле.
- Дирекция за инвеститорски
контрол.
ДИК [дик], м. (разг. член, -а) -
Държавен индустриален ком¬
бинат.
ДИК [дик] , ж. и м. - Държавна
инспекция по корабоплаване.
ДИК [дик] , м. и ж. - Държавна
инспекция по корабостроене.
ДИК Л С - Държавен институт за
контрол на лекарствените
средства.
дикм , електрон. - Диференци¬
ална импулсно-кодова модула¬
ция.
ДИКО [дико], м. - Директивен
комитет (Международна орга¬
низация по стандартизация).
Диковр
154
дисцйп
Диковр воен. - Дивизион кораби
за охрана на воден район.
ДИКСИ [дйкси] - Държавна ин¬
спекция по качеството на сто¬
ките за износ.
ДИМ (-) [дим], техн. - Дистан¬
ционен индукционен мано¬
метър (напр.: ДИМ-8, ДИМ-
100).
ДИМ [дим], електрон. -Дължин-
но-импулсна модулация.
Дими воен. - Дивизион морска
пехота.
ДИН [дин] , нем. DIN (Deutsche
Industrie-Norm) - Германски
промишлен стандарт.
дин - дина (единица за измерва¬
не на сила), (с цифра).
дин. - динар (след цифра).
д. и. н. - доктор на икономичес¬
ките науки (със собствено име).
д. и. и. - доктор на исторически¬
те науки (със собствено име).
ДИНА [дина], DINA (Direction de
Inteligcncia Nacional) - Нацио¬
нална дирекция за разузнава¬
не (тайна полиция на военната
хунта в Чили).
ДИО [диб] - Дирекция за изграж¬
дане на обекти.
ДИО [дно] - Държавно индуст¬
риално обединение.
ДИП [дни] - Дирекция за инфор¬
мационна политика (Мини¬
стерство на отбраната).
ДИП [дпп],.м. (разг. член. -ът. -а,
мн. -ове) - Държавно индуст¬
риално предприятие.
Дипк воен. - Дивизион противо-
лодъчни кораби.
Дипл воен. - Дивизион подводни
лодки.
дипл. -дипломатически: диплом,
диплом. - дипломатически;
дипл.
ДИР - Далекоизточна републи¬
ка.
ДИР - Демократичен избор на
Русия.
дир. - директор.
дир. - дирекция. А Дир. „Товар¬
ни превози".
ДИР [дир], ж. и м. - Държавна
инспекция по рибарство (Русе).
Дирк воен. - Дивизион ракетни
кораби.
дис. - дисертация.
ДИС [дис], ж. и м. - Държавна
инспекция по съобщенията.
ДИСИ - Държавен инженерно¬
строителен институт (София).
диско... - Дискотечсн (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: дис-
комаратон, дисководещ).
дисцйп, член, -ът, -а, л<., воен.,
разг. -Дисциплинарна рота. А
Той беше в дисципа.
ДИТ
155
ДКЕБ
- Произв.'. (разг.) дисцйпаджия.
ДИТ биохим. - Дийодтирозин.
ДИТККП - Държавна инспек¬
ция за технически контрол по
качеството в промишленост¬
та.
ДИТН - Държавна инспекция за
технически надзор.
ДИТУС - Държавна инспекция
за териториално устройство и
строителен контрол.
ДК(-) [де-Kà] , воен. - Дегазацио-
нен комплект (напр.: ДК-1, ДК-
5).
ДК воен. - Дегазационна коман¬
да.
ДК воен. - Десантен катер.
ДК воен. - Десантен кораб.
ДК воен. - Десантен корпус.
ДК - Детска кухня.
ДК воен. - Диверсионна коман¬
да.
ДК - Дизайнерска къща.
ДК (-) [де-ка], рус. ДК (Дизель¬
ный кран) - Дизелов кран
(напр.: ДК-10, ДК 2,8).
ДК - Дилингова къща.
ДК - Дипломатически клуб.
ДК - Дискусионен клуб. А ДК
„ Икономика ".
ДК - Дисциплинарна комисия
(Български футболен съюз).
А ДК на БФС.
ДК - Дом на киното.
ДК - Дом на културата.
ДК [дё-ка] - Домостроителен
комбинат; ДСК. А ДК1, ДК2.
ДК - Дружествен комитет.
ДК - Държавен контрол.
ДК - Държавен контролен но¬
мер (за моторните превозни
средства).
ДК [де-ка] - Държавна компа¬
ния. А ДК „ Франс- Телеком ".
дк - дека (десетична представка
за единиците за измерване),
(напр.: дкл, дкм).
ДКА - Държавен киноархив,
дка - декар (единица за по¬
върхнина), (след цифра).
ДКБ - Дружество на каракача-
нитс в България.
ДКББ - Детска клиника по бело¬
дробни болести.
ДКБУ [дё-ка-бе-у] - Държавен
комбинат за битови услуги.
ДКВ [дё-ка-вё], ср. (разг. член.
-то) - Название на части воен¬
нослужещи, мобилизирани до
края на войната (1941-1944). А
Офицери отДКВ-пю.
ДКВВ воен. - Десантен катер на
въздушна възглавница.
дкг - дскаграм (след цифра).
ДКД [дё-ка-дё] - Държавна ко¬
мисия по далекосъобщенията.
ДКЕБ [дё-ка-бё] - Държавен
комитет за екологична безо-
ДКЕР
156
дкс
па сност.
ДКЕР [дс-ка-èp]-Държавнако¬
мисия за енергийни ресурси.
ДКЕР [дё-ка-ёр] - Държавна ко¬
мисия за енергийно регулира¬
не.
ДКЖ [дё-ка-жё] - Демократичен
комитет на жените.
ДКЗ [дё-ка-зё] - Държавен кау¬
чуков завод.
ДКЗ [дё-ка-зё] - Държавен ке¬
рамичен завод.
ДКЗ [ дё-ка-зё] - Държавен кни¬
жен завод.
ДКЗ [дё-ка-зё] - Държавен кот-
ларски завод.
ДКК [дё-ка-ка] - Държавен кау¬
чуков комбинат.
ДКК [дё-ка-ка]-Държавенкон¬
сервен комбинат.
ДКК [дё-ка-ка] - Държавен коп¬
ринен комбинат.
ДКК [дё-ка-кй] - Държавен ко¬
рабостроителен комбинат.
дкл - дека литър (след цифра),
дкм - декаметър (след цифра).
ДКМС [дё-ка-ме-cè], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Димитровски
комунистнически младежки
съюз.
ДКНТП [дё-ка-ен-те-пё] -
Държавен комитет за наука и
технически прогрес.
ДКНТПВО [дё-ка-ён-те-пе-ве-
о] - Държавен комитет за на¬
ука, технически прогрес и вие¬
ше образование.
ДКО (-) [дё-ка-б] - Конвейерна
подвижна инсталация за поточ¬
но доене на овце (напр.: ДКО-
8).
дкои изч. техн. - Двоичен код
за обмен на информация.
дкоп воен. - Десантен катер за
огнева поддръжка.
ДКП - Детска консултативна
поликлиника.
ДКП (-) [дё-ка-пё] - Джобен пра-
вопоказващдозиметър (напр.:
ДКП-50).
ДКП воен. - Дивизионен коман¬
ден пункт.
ДКП [дё-ка-пё], икон. - Долна
контролна граница(при стати¬
стическо регулиране на техно¬
логичния процес с контролни
карти).
ДКП [дё-ка-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен коми¬
тет за планиране.
ДКПЖ [дё-ка-пе-жё] - Държав¬
на комисия по породи живот¬
ни.
ДКПП [дё -ка-пе-пё] - Дирекция
за комплексно проучване и
проектиране.
ДКС [дё-ка-сё] - Дворец на кул¬
турата и спорта. Д ДКС „Ва-
дкс
157
дм
сил Левски ".
ДКС [дё-ка-сё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен коми¬
тет за стандартизация.
ДКСА [дё-ка-се-а] - Държавен
комитет по строителство и ар¬
хитектура.
ДКСБ - Държавна комисия по
стоковите борси.
ДКСИ - Държавна комисия по
сигурността на информацията,
дкт хим. -Долна критична тем¬
пература на разтваряне.
ДКТ [де -ка-тё] - Държавен ко¬
митет по туризма.
ДКУ (-) [дё-ка-у],рус. ДКУ (Дро
билка кормов универсальная)
- Универсална фуражомелка
(напр.: ДКУ-1).
ДКФ [дё-ка-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавна карто¬
нажна фабрика.
ДКФ [дё-ка-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавна кибри¬
тена фабрика.
ДКФ [дё-ка-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавна книж¬
на фабрика.
ДКФ [дё -ка-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то)-Държавна консер¬
вна фабрика.
ДКЦ [дё -ка-цё], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Диагностично-кон¬
султативен център.
ДКЦК [дё-ка-це-ка] - Държав¬
на комисия по ценни книжа.
ДЛ - Демократична левица.
ДЛ - Дизелово лятно гориво.
ДЛ - Държавно лесничейство.
ДЛ - Държавна лотария.
дл. - децилитър (след цифра).
ДЛЗР воен. - Дивизион леки зе¬
нитни ракети.
ДЛК - Демократична лига на
Косово.
ДЛП - Демократическа лейбъ¬
ристка партия (Тринидат, То¬
баго, Барбадос).
ДЛП - Доминиканска лейбърист¬
ка партия.
ДЛС [дё-ле-сё], ср. (разг. член,
-то, мн. -та)-Държавноловно
стопанство.
ДЛФ мат. - Десетична логичес¬
ка функция.
ДМ [дё-мё], воен. - Дегазацион-
на машина.
ДМ физ. - Делта-модулация.
ДМ [дё-мё] -Дешифраторна ма¬
шина (за разчитане пробивки-
те върху перфокартите).
ДМ . нем. DM, DEM (Deutsche
Mark) - Германска марка.
ДМ [дё-.мё] - Диференциален
минимум.
ДМ [дё-мё], воен. - Дозорна ма¬
шина.
ДМ - Драгалевски манастир. Д
ДМ
158
дмп
ДМ „ Успение богородично".
ДМ (-) [дё-ём], рус. ДМ (Дожде¬
вальная машина) -Дъждовал-
на машина (напр.: ДМ-33).
ДМ [дё-мё] - Държавни мини,
дц - дециметър (след цифра).
ДМА [дё-ме-à] - Движимимате¬
риални активи.
ДМА [дё-ме-à] - Дирекция
„Морска администрация“ (Бур¬
гас).
ДМа (-) - Дъждовална машина
(напр.: Дма-200).
ДМА [дё-ме-à] - Дълготрайни
материални активи.
ДМА [дё-ме-à] - Държавна му¬
зикална академия. А ДМА
„ Панчо Владигеров ".
ДМД [дё-ме-дё] - Дом майка и
дете. А ДМД „Св. Иван Рил¬
ски".
ДМДТ - Държавен музикално-
драматичен театър. А ДМДТ
„Константин Кисимов" (ве¬
лико Търново).
ДМЕ хим. - Диметоксистан.
ДМ3 [дё-ме-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен маши-
ностротелен завод.
ДМ3 [дё-ме-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен мета¬
лургичен завод.
ДМИУ [дё-ми-у] - Дирекция
„Мерки иизмерителниуреди“
(при Комитета по качеството,
стандартизацията и метроло¬
гията).
ДМК - Детска млечна кухня.
ДМК - Дравида мунетра кожа-
гем (Дравидска прогресивна
федерация).
ДМКТ - Дирекция „Междуна¬
родно контролирана търго¬
вия“.
ДММК (-) [дё-ме-ме-ка] - Дифе¬
ренциален мембранен компен¬
сационен манометър (напр.:
ДММК-4).
ДММП [дё-ме-ме-пё] - Държав¬
но минно металургично пред¬
приятие.
д. м. н. - доктор на математичес¬
ките науки (със собствено име).
д. м. и. - доктор на медицинските
науки (със собствено име).
дмо [дё-ме-à], мн. - Декаримека
оран (след цифра).
ДМП [дё-ме-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. -Дивизионен
медицински пункт.
ДМП [дё-ме-пё], ср. (разг. член.
-то) - Държавно мебелно пред¬
приятие.
ДМП [дё-ме-пё], ср. (разг. член.
-то) - Държавно минно пред¬
приятие.
ДМП (-) [дё-ме-пё] - Подвижен
магнитен дефектоскоп (напр.:
ДМПП
159
ДНБФ
ДМП-2).
ДМПП [дё-ме-пе-пё] - Държав¬
но минно преработвателно
предприятие.
ДМР [дё-ме-рё] - Държавен ме¬
дицински резерв.
ДМРК [дё-ме-ре-Kà] -Държавен
миннорудодобивен комбинат.
ДМС [дё-ме-cè], м. и (разг.) ср.
{член, -то)-Допълнителнома¬
териално стимулиране (фонд).
ДМСГ -Дом за медико-социални
грижи.
ДМСГД-Дом за медико-социал¬
ни грижи за деца.
ДМСП [дё-ме-се-пё] - Държав¬
но минно солодобивно предпри¬
ятие.
ДМСУ [дё-ме-се-у] - Държавно
минно строител но управление.
Дмт хим. - Диметилпаратолуи¬
дин.
дмт хим. - Диметилтерефталат
(диметилов естер на терефта-
ловата киселина).
ДМТ [дё-мс-тё], техн. - Долна
мъртва точка (при двигатели с
вътрешно горене).
ДМТ [дё-ме-тё] - Държавен му¬
зикален театър. £\ДМТ „ Сте¬
фан Македонски “ (София).
ДМУ [дё-ме-ÿ], ср. (разг. член.
-то) - Държавно монтажно уп¬
равление. £хДМУ „Енергомон-
таж".
ДМУ [дё-ме-у] - Държавен му¬
зикален университет. А ДМУ
„ Панчо Владигеров ".
ДМУ [дё-ме-ÿ] - Държавно му¬
зикално учил ище.
ДМУО - Дом замъже с умерена
олигофрения.
ДМШ [дё-ме-шё] - Детска музи¬
кална школа.
ДМШ [дё -ме-шё] - Държавна
музикална школа.
ДН - Движение за нардовластие.
ДН електр. - Делител на напре¬
жение.
ДН електр. - Диаграмна насоче¬
ност.
дп. воен. - Дивизион.
ДН воен. — Дивизионеп. А дн САУ.
дн. - днес.
дн. - днешен, днешно(то) (пред
селищно или местно име) А
Царски извор (дн. Чапаеве).
ДНА [дё-не-à], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Дом на народната
армия.
ДНБ [дё-не-бё] -Движение „На¬
пред България“.
ДНБ, остар., нем. DNB
(Deutsches Nachrichtenbüro) -
Германска телеграфна агенция
(1933-1945).
ДНБФ хим. - Динитробутил-фе-
нолни препарати.
ДНВ
160
доб.
ДНВ [дс-нс-вё] - Движение за
нацоионално възраждане. Д
ДНВ „Подем “.
ДНД - Доминиканско народно
движение.
Дпспрогрес м. и ж., рус. Днеп¬
рогэс (Днепровская гидро¬
электростанция) - Днепърска
хидроелектростанция.
Днепрострой м.. рус. Днепрост-
рой (Государственное дпеп-
ровское строительство) -
Държавно днсгтърско строи¬
телство.
ДНИ [дё-не-й] - Данък върху
недвижими имоти.
ДНК [дс-ен-ка], биохим. - Де-
зоксирибонуклеинова кисели¬
на. Д ДН К-лаборатория.
ДН К-експертиза.
ДНК [де-не-ка] - Държавен и
народен контрол. Д ГК на
ДНК.
ДНМ [дё-нс-мё] - Дирекция на
народната милиция.
ДНО-Движение за национално
освобождение (Гватемала).
днок хим. - Динитроортокре-
зол.
ДНОК хим. - Дивитроортокре-
золен. Д ДНО К-препарати.
ДНОС - Държавна напоителна
и отводнителна система.
ДНП (-) [дё-не-пё] - Датчик за
ниво на насипни продукти
(напр.: ДНП-0,5/24).
ДНП [дё-не-пё] - Дирекция на
националната полиция.
ДНП [дё-не-пё], с<). имн„ биохим.
- Дезоксирибонуклсопротеи-
ди.
ДНС [дё-не-сё] - Държавна на¬
поителна система.
ДИСК [дё-не-се-ка] - Дирекция
„Национален строителен кон¬
трол“.
ДНСН [дё-не-се-нё] - Дирекция
„Национален строителен над¬
зор“.
ДНСП [дё-не-се-пё] - Дирекция
„Национална служба полиция“
(Министерство на вътрешни¬
те работи).
ДНФ хим. - Динитрофенол.
ДО - Данък върху оборота,
до воен. - Дегазационсн отряд.
ДО воен. - Дежурен офицер.
ДО - Детско отделение (в бол¬
нично заведение).
до хим. -Диоксан.
ДО - Доброволен отряд.
до воен. - Донесение за обста¬
новката.
ДО [де-ô] - Държавно обедине¬
ние.
ДО (-) [дё-о],шехн. - Обикновен
делител (напр.: ДО-121).
доб. - добавка.
добрудж.
161
ДОС
добрудж. - добруджански.
ДОВДЛРГ - Дом за отглеждане
и възпитание на деца, лишени
ог родителска грижа. А
ДОВДЛРГ „ Констанца Ляпче-
ва“ (Долна Баня).
ДОВСЕ [довее! - Договор за ог¬
раничаване на въоръжените
сили в Европа.
ДОВЦ - Дом за отглеждане и
възпитаване на деца.
ДО Д [дод] - Данък върху общия
доход.
ДОЕО - Договор за основаване
на Европейската общност (Ев¬
ропейски съюз).
доз. - дозор.
ДОЗ [де-о-зё] - Държавен обу¬
вен завод.
ДОИ [дои] - Дирекция за опера¬
тивно издирване (Министер¬
ство на вътрешните работи).
док биохим. -Дезоксикортико-
стерон.
док. - документ.
док. - документален. А Док.
филм.
ЦОКхим. - Допустимо остатъч¬
но количество.
ДОКА биохим. - Дезоксикор-
тикостеронацетат; ДОКСА.
^докл. - доклад.
>ДОКСА биохим. - Дезоксикор-
тиконстеронацетат; ДОКА.
дол. - долара (след цифра).
дол. геогр. - долина.
ДОМ - Движение „Обединени
монархисти“.
дом. .. - Домов (напр.: домсъвет).
Домстрой м. - Строителство на
домове. А ТПК „Домстрой“
- Свищов.
Домсъвета. - Домоуправителен
съвет.
ДОН [дон] , воен. - Далечно ог¬
нево нападение.
Донбас м„ рус. Донбас (Донец¬
кий каменноугольный бассейн)
- Донецки каменновъгленен
басейн.
- Произв. : донбйски.
ДОО [до-ô] - Дружество с огра¬
ничена отговорност.
ДОО [до-о] - Държавно обще¬
ствено осигуряване.
ДООСТП - Движение за осво¬
бождение на островите Сан
Томе и Принсипи.
ДОП - Държавно-общинско
предприятие. А ДОП Ви К - В.
Търново.
ДОП (-) [доп] - Отражателен
портативен дебеломер (напр.:
ДОП-1).
доп. - допълнен.
доп. - допълнение.
допеч. - допечатване.
ДОС - Действителен осигурите-
дос
162
ДП
лен стаж.
ДОС - Демократична опозиция
на Сърбия.
ДОС воен. - Десантно оператив¬
но съединение.
ДОС - Дирекция за обществено
строителство.
ДОС [дос], ж. и м., електрон. -
Дискова оперативна система.
ДОС [дос] - Документация за
околната среда (Европейски
съюз).
ДОС [дос], член, -ът, -а,лш. -ове,
лл. воен. - Дълговременно ог¬
нево съоръжение.
ДОСАО [досйо] - Държавна ок¬
ръжна станция по агрохими¬
ческо обслужване.
ДОСО [дос0],.ж. и (разг.)ср. (член.
-то) - Доброволна организация
за съдействие на отбраната.
— Произв.: досовец, досовски.
ДОСП - Държавно обединено
стопанско предприятие.
ДОТ [дот] хим. ~ Динитроорто¬
толуамид.
ДОТ [дот], ед. и мн. - Добровол¬
ни отряди на трудещите се.
ДОТ и дот [дот], член, -ът, -а, мн.
-ове, м., воен. — Дълговремен¬
на огнева точка.
ДОТИ [доти] - Дирекция за опе¬
ративно-техническа информа¬
ция (Министерство на вътреш¬
ните работи). Д Екип на ДОТИ.
ДОФА хим. - Диоксифенилала¬
нин.
доц. - доцент (със собствено
име).
ДОЦЗ - Държавен оловно-цин¬
ков завод.
ДП хим. - Далапон.
ДП Iдё -nè] - Данъчно подразде¬
ление (Министерство на фи¬
нансите).
ДП воен. - Дегазационен пункт.
ДП [де-nè] - Демократическа
партия.
ДП (-) [дё-nè], воен. - Детски
противогаз (напр.: ДП-6).
Дп (-) Дизелово масло с прибав¬
ка (напр.: Дп-8, Дп-11 ).
ДП - Дирекция на полицията.
ДП (-) [де-пс] - Дисков плуг
(напр.: ДП-24, ДП-14).
ДП [дё-пё]-Диспечерски пункт.
ДП (-) [де-nè] - Дихателен при¬
бор (напр.: ДП-1, ДП-2).
ДП (-) [дё-пё] - Дозиметричен
прибор (напр.: ДП-1-Б, ДП-1-
В).
ДП [дё-пё], ср., метал. - Домен¬
но производство.
ДП - Дом на правниците.
ДП - „Дунавска правда“ (вест¬
ник).
ДП - Държавна печатница.
ДП [дё-пё]-Държавнопредпри-
ДП
163
ДПЛУЗ
ятие. ДД/7 „ Строителство и
възстановяване" (София).
ДП (-) [дё-nè], воен., рус. ДП
(Дсгтярева-пехотный пуле¬
мет) - За означаване на тип
ръчна картечница, конструира¬
на от Дегтярев (напр/. ДП-7,
62-мм).
ДПА [дс-пе-à] - Демократичес¬
ка партия на албанците (Ма¬
кедония).
ДПА [дё-пс-à]-Дизелов помпен
агрегат.
ДПА [де-пе-à], нем. DPA
(Deutsche Pressc-Agentur) -
Информационна агенция на
Федерална република Герма¬
ния.
ДПБ [дё-пе-бё] - Демократичес¬
ка партия на Ботсуана.
ДПА - Детска полицейска ака¬
демия.
ДПБ - Дружество на психолози¬
те в България.
ДПВ - Дирекция „Политика на
въоръженията“.
ДПВО [де-пе-ве-б], воен. - Ди¬
визия за противовъздушна от¬
брана.
ДПГ [де-пе-гс] - Демократична
партия на Гвинея.
ДПД [дё-пе-дё] - Дървопрера¬
ботвателно дружество. АДПД
„ Сокола " (Пещера ).
ДПЖС [дё-пе-же-сё] - Държав¬
но племенно животновъдно
стопанство.
ДПЗ - Диспансер за психични
заболявания.
ДПЗ [дё-пе-зё] - Дружество за
психическо здраве.
ДПЗИ [дё-пе-зе й] - Държавно
предприятие за захарни изде¬
лия.
ДПЗО [дё-пе-зе-о] - Детска
правозащитна организация. Д
ДПЗО „ Спасете децата ".
ДПЗР [дё-пе-зе-рё] - Допълни¬
телни преходни и заключител¬
ни разпоредби (в наредба). Д
ДПЗР на НДДТВ.
ДПЗХ [дс-пе-зе-хё] - Държавно
предприятие за зърнен и храни.
ДПК [дё-пе-ка] - Данъчно-про¬
цесуален кодекс. Д Данъчна
оценка но чл. 226 от ДПК.
ДПК [дё-пе-ка] - Демократична
партия на Косово.
ДПК [дё-пе-ка] - Държавен по¬
лиграфически комбинат.
ДПК [дё-пе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен про¬
мишлен комбинат.
ДПК [дё-пе-ка], остар. -
Държавна планова комисия.
ДПК - Държавна племенна кни¬
га.
ДПЛУЗ - Дружество за подкре¬
дпм
164
дптк
па на лицата с умствени зат¬
руднения.
ДПМ [дё-пе-мё], воен., рус. ДПМ
(Дегтяреван пехотный модер¬
низированный пулемет) - За
означаване на модернизирана
ръчна 7,62 мм картечница,
създадена от Дегтярев.
ДПМЕА - Дирекция за под¬
държане и монтаж на елект¬
ромедицинска апаратура.
ДПН биохим. - Дифосфопиридин
нуклеотид.
д. п. h. - доктор на педагогичес¬
ките науки (със собствено име).
ДП на БСК - Демократическа
партия на Брега на слоновата
кост.
ДПО [дё-пе-о] - Димитровска
пионерска организация. А
ДПО „ Септемврийче ".
ДПО - Дирекция ..Планиране на
отбраната“.
ДПО [дё-пе-б] - Допълнително
пенсионно осигуряване.
ДПП [дё-пе-пё] - Държавно по¬
лиграфическо предприятие.
ДПП [дё-пе-пё] - Държавно про¬
изводствено предприятие.
ДПП [дё-пе-пё] - Държавно про¬
мишлено предприятие.
ДПР - Държавен племенен раз¬
въдник.
ДП-Р воен. - Диспечерскипункт
за радиовръзка.
ДПРС [дё-пе-ре-сс], воен. - Да¬
лечна приводна радиостанция.
ДПС [дё-пе-сё], ср. (разг. член.
-то) - Движение за права и сво¬
боди.
ДПС - Демократическа партия
на справедливостта.
ДПС - Демократична партия на
социалистите (Черна Гора).
ДПС - Детска педагогическа
стая (Министерство на
вътрешните работи).
ДПС воен. - Дистанционно пило¬
тирани средства.
ДПСВ - Държавно предприятие
„Строителство и възстановя¬
ване“.
ДПСД [дё-пе-се-дё] - Допълни¬
телна проектно-сметна доку¬
ментация.
ДПСО - Демократическа партия
на Сейшелските острови.
ДПСП [дё-пе-се-пё] - Държавно
пласментно снабдително пред¬
приятие.
ДПТ [д ё-пе-тё] - Държавен
пътуваш театър.
ДПТ [ дё-пе-тё] - Държавно
предприятие за туризъм.
дпт - диоптрия (единица за пре-
чупвателна способност на оп¬
тическа система).
ДПТК [дё-пе-те-Kà] - Държавен
ДПУ
165
ДРО
памуко-текстилен комбинат.
ДПУ [дё-пе-у] - Държавно пред¬
приятие за услуги.
ДПУ [дё-пе-у] - Държавно про¬
тивопожарно училище.
ДПФ [дё-пе-фё] - Доброволен
пенсионен фонд.
ДПФ [дё-пе-фё] - Държавен по¬
землен фонд.
ДР - Демократична република.
А ДР Виетнам.
ДР [дё-рё] - Допълнителни раз¬
поредби. АДР на ЗКПО.
ДР [дё-рё], мн. - Допълнителни
резервни електрозахранване
линии.
ДР - Държавен резерв.
д-р - доктор (пред собствено
име).
др. - другар, другарка (пред соб¬
ствено име).
др. - други (обикн. в съчет. и dp.).
д. р. муз. - дясна ръка.
ДРА [дё-pe-à] - Данъчен реви¬
зионен акт.
ДРА - Демократична република
Афганистан.
драм... - Драматичен (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: драмкръ-
жок, драмсъстав, драмте-
атър).
ДРВ [дё-ре-вё] - Демократична
република Виетнам.
ДРВЗ [дё-ре-ве-зё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Агенция
„Държавен резерв и военно¬
временни запаси“.
ДРГ воен. - Диверсионно-разуз¬
навателна група.
др.-гр. - древногръцки.
др.-свр. - древноеврейски.
ДРК [дё-pe-Kà] - Детски развле¬
кателен комплекс. А ДРК
„ Патиланци " (София).
ДРК [дё-ре-ка] - Дирекция на
регионалната координация.
ДРК [дё-ре-ка] - Държавен ра-
диоквартет. А ДРК „Авра¬
мов “.
ДРК [дё-pe-Kà] - Държавен ре¬
монтен комбинат. А ДРК
„ Канцеларски машини “.
ДРКА [дё -pe-Kà], мн., воен. -
Дивизион ракетни катери.
ДРЛО воен. - Далечно радиоло¬
кационно откриване.
ДРЛС - Дружество за развитие
на летище София.
ДРМ [дё-ре-мё] -Демократична
република Мадагаскар.
ДРО воен. - Диверсионно-разуз¬
навателен отряд.
ДРО [дё-ре-о], истор. - Добруд¬
жанска революционна органи¬
зация (1925-1940).
ДРО - Държавен радиоор-
кестър.
ДРП
166
ДСК
ДРП - Демократична революци¬
онна партия (Мексико).
ДРП - Държавна републикан¬
ска партия (Пуерто Рико).
ДРС [де-ре-се] - Държавно ри¬
бовъдно стопанство.
ДРСТП - Демократична репуб¬
лика Сан-Томе и Принсипи.
ДРХ - Детски радиохор.
ДС Iдё-сс] - Данъчна служба. Д
ДС „Изгрев“. ДС „Слатина“.
ДС воен. -Дегазационна станция.
ДС воен. - Дежурен по свръзка.
ДС воен. - Действащисили.
ДС воен. - Действителна служба.
ДС - Демократичен съюз. А ДС
„ Рома
ДС воен. - Десантни сили.
ДС (-) Где-сё] - Дизелово специ¬
ално гориво или масло (напр.:
ДС-8, ДС-Н).
ДС - Дирекционен съвет.
ДС - Диспечерска служба.
ДС електрон. - Диференциална
система.
ДС остар. - Държавен съвет.
ДС Гдё-сс],ж. и (разг.) ср. (член. -
то) - Държавна сигурност.
ДС - Луминисцентна лампа за
дневна светлина.
ДСБ - Детска специализирана
болница.
ДСБЮ [де -се-бе-ю] - Демокра¬
тичен съюз на българите в
Югославия.
дсгоп остар. - Дирекция за
стопански грижи и обществе¬
на предвидливост.
ДСДП - Датска социалдемокра¬
тическа партия.
ДСЖ [дё-се-жё] - Демократичес¬
ки съюз на жените.
ДСЗ - Движение за социална за¬
щита.
ДСЗ [де-се-зе] - Държавен
стъкларски завод.
ДСЗМ [дс-се-зе-мё] - Държавна
служба за законодателна мет¬
рология.
ДСП - Демократичен съюз за
интеграция (Македония).
ДСП (дё -се-й] - Държавен сте¬
нографски институт.
ДСП [дё -се-й] - Държавна сани¬
тарна инспекция.
ДСП (дё -се-й] - Държавна сис¬
тема за осигуряване на един¬
ство на измерванията.
ДСК - Демократически съюз на
Косово.
ДСК воен. - Дивизион стражсви
кораби.
ДСК [де-се-ка] - Дирекция за
строителен контрол. Л ДСК-
Бургас.
ДСК - Документален статисти¬
чески каталог (Европейски
съюз).
ДСК
167
дес
ДСК [дё-ce-Kà] - Домостроите¬
лен комбинат; ДК. £\ДСК-Со-
фия (ЕАД).
ДСК изч. техн. - Дума за състо¬
яние на канала.
ДСК - Държавен санитарен кон¬
трол.
ДСК [дё-ce-Kà] - Държавен сто¬
пански комбинат.
ДСК [дё-ce-Kà] - Държавен сто¬
пански комплекс. А ДСК „От¬
дих и туризъм-
ДСК [дё-ce-Kà] - Държавна сор¬
това комисия.
ДСК [дё-ce-Kà], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) -1, Държавна спес¬
товна каса. А Банка ДСК.
2. Сградата, в която се поме¬
щава управление или клон на
Държавна спестовна каса.
ДСКО - Демократически съюз
на Коморските острови.
дс-кх хим. - Двуосновна сол
на калциевия хипохлорид.
ДС воен. - Десантно средство.
ДСМО [дё-се-ме-б] - Държавно
строително монтажно обеди¬
нение.
ДСН [дё-се-нё] - Държавен
съвет за наука.
д. с. и. - доктор на селскостопан¬
ските науки (със собствено
име).
ДСНК [дё-се-не-Kà] - Дом на
съветската наука и култура.
ДСНМ [дё-се-не-мё], м. и (разг.)
ср. (член, -то), - Димитровски
съюз на народната младеж
(1949-1953).
ДСНП - Датска социалистичес¬
ка народна партия.
ДСНФ изч. техн. -Дизюнктивна
съвършена нормална форма.
ДСО [дё-се-б], ж. и ср. - Добро¬
волна спортна организация.
ДСО - Държавен симфоничен
оркестър.
ДСО [дё -се-о] - Държавна сто¬
панска организация.
ДСО [дё-се-б], ср. (разг. член.
-то, мн. -та) - Държавно сто¬
панско обединение.
ДСО [дё-се-б], ср. (разг. член.
-то) - Държавно строително
обединение.
ДСП изч. техн. - Дума за състо¬
янието на програмата.
ДСП [дё-се-пё] - Държавно сто¬
панско предприятие.
ДСПБ - Демократичен съюз на
пенсионерите в България.
ДСПК [дё-се-пс-Kà] - Държавен
санитарен противоепидемичен
контрол.
ДСС - Демократичен синдикат на
съобщенията.
ДСС [дё-се-сё] - Държавна сор-
топоддържаща станция.
дсс
168
дтл
ДСС [дё-се-сё], ср. (разг. член.
-то) - Държавно семепроизвод¬
но стопанство.
ДССНИИ - Добруджански сел¬
скостопански научноизследо¬
вателски институт.
ДСТ - Държавен сатиричен те¬
атър. ЛДС Т „ А леко Констан¬
тинов" ( София).
ДСУ [дё-се-у] - Държавно сто¬
панско управление.
ДСУ [дё-се-у] - Държавно стро¬
ително управление.
ДСФН - Демократичен съюз на
финландския народ.
ДСХ - Движение за справедли¬
вост и хуманизъм.
ДСШ [дё-се-шё], ж. и ср. (разг.
член, -то) - Детска спортна
школа.
ДСШ (-) [дё-ce-inè] - Дизелов
двигател със самоходно шаси
(напр.. ДСШ-14, ДСШ-30).
ДТ (-) [дё-TèJ - Дизелов трактор
(напр.: ДТ-20, ДТ-54).
ДТ [дё-тё] - Дипломатическо
тяло (за държавни представи¬
телства, които имат диплома¬
тически статут).
ДТ - „Добруджанска трибуна“
(вестник).
ДТ - Дом на техниката.
ДТ [дё-тё], воен., рус. ДТ (Дегтя¬
рева танковый пулемет) - За
означаване на танкова картеч¬
ница, конструирана от Дегтя¬
рев.
ДТ - Драматичен театър. А ДТ
„ София ". ДТ „ Стефан Бъчва¬
ров " (Варна). ДТ „ Сава Огня¬
нов" (Русе).
ДТ - Държавен театър.
ДТА [дё-те-à], физ. - Диферен¬
циално-термичен анализ.
ДТБГ - Държавна търговско-
банкова гимназия.
ДТД - Детски телефон на дове¬
рието.
ДТЗ [дё-те-зё] - Дирекция на то¬
ровите заводи.
ДТИ (-) [де-те-й] - Искров диа-
термичен апарат (напр.: ДТИ-
3).
ДТК [дё-тс-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Държавентексти¬
лен комбинат.
ДТК [дё-те-ка] - Държавен тех¬
нически контрол. А Правилник
за ДТК. Инспекция за ДТК.
ДТК [дё -те ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен тютю¬
нев комбинат.
Дтка воен. - Дивизион торпедни
катери.
ДТКС [дё-те-ка-сё] - Държавен
технически контрол по строи¬
телство.
ДТЛ [дс-те -ёл ], електрон. - Ди-
дтл
169
дук
однотранзисторна логика.
ДТЛ (-) [дё-те-ёл] - Лампов диа-
термичен апарат (напр.: ДТЛ-
2).
ДТН [дё-те-нё] - Дирекция
„Търговска несъстоятелност“.
д. т. и. - доктор на техническите
науки (със собствено име).
ДТНБ биохим. - Дитиобис-р-
питробензоена киселина.
ДТО [дё-те-о], остар. - Дирек¬
ция на трамваите и осветлени¬
ето.
ДТО [дё-те-о] - Дирекция „Тех¬
ническо обслужване“. А ДТО
Авиокомпания „ Балкан “ АД.
ДТО [дё-те-о] - Държавно
търговско обединение.
ДТП [дё-те-пё] - Държавно
транспортно предприятие.
ДТП [дё-те-пё] - Държавно
търговско предприятие.
ДТРД [дё-те-ре-дё], ед. и мн.,
техн. - Двуконтурен турборе¬
активен двигател.
ДТС-КХ хим. - Двутретиоснов-
на сол на калциевия хипохло-
рид.
дтс воен. - Десантнотранспорт-
но средство.
дтс воен. - Дивизионна тилова
система.
ДТС - Драматичен театър „Со¬
фия“.
ДТСП [дё-те-се-пё] - Държавно
търговско стопанско предпри¬
ятие. &ДТСП „Зооветснаб“.
ДТФ [дё-тс-фё] - Държавна
транспортна фирма.
ДТШ [дё-те-шё] - Държавна те¬
атрална школа.
ДУ електрон. - Дистанционно
управление.
ДУ - Дом на учения.
ДУ - Дом на учителя.
ДУБ - Държавна университет¬
ска болница. £\ДУБ „Майчин
дом“. ДУБ „Св. Анна“. ДУБ
Св. Екатерина ".
ДУББ - Държавна университет¬
ска болница по белодробни бо¬
лести.
дубл. - дубликат.
ДУБНП - Държавна универси¬
тетска болница по неврология
и психиатрия.
ДУБО - Държавна университет¬
ска болница по ортопедия.
ДУБП - Държавна университет¬
ска болница по педиатрия.
ДУ Д-Дирекция „Управление на
доставките“.
ДУИ - Джамаат-ул-Улема-и-
Ислям (Либерално-религиозна
партия, Пакистан).
ДУИ [дуй] - Държавноуправле¬
ние за информация.
ДУК изч. техн. - Дума за управ-
ДУПП
170
ДФФД
ление на канала.
ДУПП - Държавно учебно про¬
изводствено предприятие.
ДУР [дур], летом. - Апаратура
за осъществяване на дистан¬
ционно управление на радиоте¬
лефон.
ДУ С ед. и мн., воен. - Десантна
ударна сила.
ДУЦ [дун] - Дистанционен уче¬
бен център.
ДФ - Детска формация.
ДФ - Дистрибуторска фирма.
ДФ хим. - Дифосфат.
ДФ - Доверителен фонд.
ДФ [дё-фё] - Държавен фонд. А
ДФ „Земеделие".
ДФ [дё-фё] - Държавна фирма.
А ДФ „ Битова електроника ".
ДФ „ Ръководство на въздуш¬
ното движение".
ДФА [дё-фс-à] - Държавен фо¬
тоархив.
ДФДТ хим. - Дифлуордифенил-
трихлорметилметан.
ДФЕ - Държави, говорещи
френски -‘зик.
ДФЗ [дё-фе-зё] - Държавен
фонд „Земеделие“.
ДФЗ [дё-фе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен фура¬
жен завод.
ДФК [дё-фе-ка] - Дилинговафи¬
нансова компания. А ДФК АД.
ДФК [дё-фе-ка] - Дирекция за
финансов контрол.
ДФК [дё-фе-ка] - Държавен фи¬
нансов контрол.
ДФК [дё-фе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен фура¬
жен комбинат.
д. ф. и. - доктор на фармацевти-
ческите науки (със собствено
име).
д. ф. н. - доктор на физическите
науки (със собствено име).
д. ф. и. - доктор на филологичес¬
ките науки (със собствено име).
д. ф. и. - доктор на философски¬
те науки (със собствено име).
ДФП хим. - Диизотпропилфлу-
орфосфат.
ДФП [дс-фе-пё] - Държавен
физкултурен план.
ДФРР [дё-фе-ре-рё] -Държавен
фонд за реконструкция и раз¬
витие.
ДФС [дё-фе-сё] - Дружество за
физкултура и спорт. А ДФС
„ Славия".
ДФФ хим. - Диизотпропилфлу-
орфосфат.
ДФФ - ВО - Демократичен
фронт на франкофоните в
Брюксел -Валонско обедине¬
ние.
ДФФД .пш. - Дифенил-р-фени-
лендиамин.
ДФХ
171
ДШК
ДФХ [дё-фе-xà], хим. - Динит-
рофенилхидразон.
ДФЦ - Дамски фитнес център.
ДХ - Детски хор.
ДХГ - Държавна художествена
галерия. А ДХГ „Златю Бо¬
яджиев “ (Пловдив).
ДХЕ хим. - Дихлоретан.
ДХЗ [дё-хе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен хими¬
чески завод.
ДХЗ [дё-хе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен хлади¬
лен завод.
ДХК .wow. - Дихлоралкарбамид.
ДХК [дё-хе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен хими¬
чески комбинат.
ДХК [дё-хе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен храни¬
телен комбинат.
д. х. и. - доктор на химическите
науки (със собствено име).
ДХП - Движение за християнство
и прогрес. А ДХП „ Св. Йоан
Предтеча".
дхпк хим. -Дихлорпропионова
киселина.
ДХС - Дом на хумора и сатира¬
та.
ДХУ [дё-xe-ÿ] - Държавно хоре-
ографскоучилище.
ДХФИФ биохим. - Дихлорфс-
нол индофенол.
ДЦ - Демократичен център (Ма¬
кедония).
ДЦ - Демонстрационен център.
ДЦ - Диабетен център.
ДЦБД - Детски център за без¬
призорни деца.
дцг - дециграм (с цифра).
дцд воен. -Дивизионен център
задании.
ДЦДА хим. - Дициандиамид.
ДЦЗ [дё-це-зё] - Държавен це¬
лулозен завод.
ДЦЗ [дё-це-зё], м.. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен цимен¬
тов завод.
ДЦК [дё-це-Kà] - Държавен ци¬
ментов комбинат.
ДЦК [дё-це-ка],лш. - Държавни
ценни книжа. А Краткосроч¬
ни ДЦК.
дцл. - децилитър (с цифра),
дцм. - дециметър (с цифра).
ДЦОР - Дунавски център за обу¬
чение и развитие.
ДШ [дё-шё], воен. - Детониращ
шнур.
ДШ (-) [дё-uiè], воен. - Малка
димна шашка (напр.: ДШ-11 ).
ДШВИ [дс-ше-вс-й], електр. -
Домакински шнур с шланг и
винилитоваизолация. А Шнур
ДШВИ.
ДШК [де-ше-ка],ноен., рус. ДШК
(Дегтярева и Шпагина крупно-
Дшк
1 72
Е
калиберный пулмет) - За оз¬
начаване на голямокалибърна
зенитна картечница, констру¬
ирана от Дегтярев и Шпагин.
ДШК [дё -шс-ка],воен., рус. ДШК
(Станковый пулемет В. А. Дег¬
тярев, Г. С. Шпагин, Колесни¬
ков) - За означаване на 12.7-
мм картечница, конструирана
от Дегтярев, Шпагин, Колесни¬
ков.
ДЩК воен. - Десантен щурмови
катер.
дълб. -дълбочина (пред цифра),
дълж. - дължина (пред цифра).
Дървопласмснт м. - Държавно
предприятие за пласмент на
дървен материал.
държ. - държавен.
д. ю. н. - доктор на юридически¬
те пауки (със собствено име).
ДЮПК - Детско-юношеска пси-
хиатирчна клиника.
ДЮС- Детско-юношески спорт.
ДЮФ - Детско-юношеска фил¬
хармония. ЛДЮФ „Пионер“.
ДЯ - Детски ясли.
Е
Е (-) електр. - В марката на ге-
тинакс за електротехнически
цели (напр/. Е-1,Е-1-1, Е-2, Е-
2-1).
Е (-) - В марката на екскаватор
(напр/. Е-153, Е-ЗО4).
Е - В марката на съветски екс¬
периментален самолет(напр/
Е-66, Е-266).
Е (-) - За означаване на елект¬
рическа готварска печка (напр.
Е-441).
Е електр. - Електрод.
с-..., англ, е- (electronic)- Елект¬
ронен (като първа съставна
част на сложносъкратени
думи, напр/ е-бизнес, е-писмо,
е-поща, е-реклама, е-търго¬
вия).
Е метал., рус. Э (Злектрорунд
нормальный) - Нормален
електрорунд (в марката на аб¬
разивни (шлифовъчни) инстру¬
менти при означаване състава
на абразива).
Е (-)бпсм. - Ензим (напр/ Е-30).
Е - Показател за средния брой
на етажите на жилищните
сгради.
Е (-) електр. - В марката на тек¬
столит за електроизолационни
цели (напр/ Е-1).
Е (-) - За означаване на ръчно
преносим трансформатор,
предназначен за извършване
на електрозаварки с всички
видове електроди.
ЕА
173
EAO
Е A - Европейска агенция.
ЕАА, англ. ЕАА (European
Athletic Association) - Европей¬
ска асоциация по лека атлети¬
ка.
ЕААЕ - Европейска агенция за
атомна енергия (Европейски
съюз); Евроатом.
ЕААЕ , англ. ЕААЕ (European
Association for Astronomic
Education) - Европейска асоци¬
ация за астрономическо обуче¬
ние.
ЕААК, англ. ЕААС (East African
Airways Corporation) - Източ-
ноафриканско сдружение на
въздушните линии.
ЕААП, англ. ЕААР (European
Association of Animal
Production) - Европейска асо¬
циация за животинските про¬
дукти; ФЕЗ.
ЕАБ [eà6] - Експериментално-
асортиментна база. Д ЕАБ на
ДСО „ Текстил".
ЕАГОС [ eàroc] - Европейска
академия за градска околна
среда.
ЕАД [еад] - Единниадминистра¬
тивни документи(Европейски
съюз).
ЕАД [е-а-дё], ср. (разг. член, -то,
мн. -та)-Едноличноакционер¬
но дружество.
Д ЕАД „Стомана". ЕАД „Гео¬
дезия" (Бургас). „Пазари Вито¬
ша" ЕАД.
ЕАЕЕ, англ. ЕАЕЕ (European
Association on Earthquake
Engineering) - Европейска асо¬
циация по противоземетръсно
строителство; ЕАГТС.
ЕАЕК, англ. EAEC (European
Atomic Energy Community) -
Европейска общност по атом¬
на енергия (Европейски съюз);
ЕОАЕ.
ЕАЖИ [еажй] - Европейска асо¬
циация на животновъдните
институти.
ЕАЗ [еаз] - Елсктроапаратурсн
завод.
ЕАИР [еайр] — Европейска асо¬
циация за изследване на рака.
ЕАК [ейк], гръц. ЕАК ('EOvixô
AypoTixô Коцца)-Национал¬
на земеделска партия (в
Гърция).
ЕАКА - Европейска асоциация
на комуникационните агенции.
ЕАМ [еам], гръц. ЕАМ
('EXXqvixov AnckEV^Epotiixov
MEiùmov) - Национален осво¬
бодителен фронт на Гърция
(1941-1947).
Е АМВЦ - Европейска асоциация
за малки водни централи.
Е АО - Европейска асоциация по
ЕАОС
174
ЕВ
облеклото.
ЕАОС - Европейска агенция за
околната среда.
ЕАП [еап] - Единна агенция за
приходите.
ЕАП [eàn], електр. -Електрон-
но-акустически преобразова-
тел.
ЕАПС [еапс] - Европейска асо¬
циация по противоземетръсно
строителство; ЕАЕЕ.
ЕАС - Европейска агенция за
свръзка.
ЕАСИТ [еаейт] - Единна авто¬
матизирана система за инфор¬
мация в транспорта.
ЕАСМ [еасм] - Единна автома¬
тизирана съобщителна мрежа.
ЕАСТ [еаст] - Европейска асо¬
циация за свободна търговия
(Европейски съюз); ЕФТА.
ЕАТС - Електронна автоматич¬
на телефонна станция.
ЕАФ - Европейски атомен фо¬
рум (Европейски съюз); ФО¬
РАТОМ.
ЕБ воен. - Евакуационна болни¬
ца.
Е-Б - За означаване на едностъ¬
пални центробежни помпи с
бензинови двигатели.
ЕБ хим. - Етилбутилацетатен
(разтворител).
ЕБ (-) метал., рус. ЭБ (злектро-
рунд белът) - Бял електрорунд
(в марката на абразивни (шли¬
фовъчни) инструменти при оз¬
начаване състава на абразива.
ЕБВР [è-6e-Be-pè] - Европейска
банка за възстановяване и раз¬
витие.
ЕБК [è-бе-ка] - Единна бюджет¬
на класификация.
ЕБКЦ - Европейско-български
културен център.
ЕБПС - Европейско бюро на по¬
требителските съюзи (Евро¬
пейски съюз); ЕБСП.
ЕБС - Европейски боксов съюз;
ЕБУ.
ЕБС - Единна библиотечна сис¬
тема.
ЕБС - Експериментална база по
свиневъдство.
ЕБСП - Европейско бюро на
съюзите на потребителите;
ЕБПС.
ЕБУ [ебу], англ. EBU (European
Boxing Union) - Европейски
боксов съюз; ЕБС.
ЕБЦ - Евангелска баптиска
църква.
ЕБЮ, англ. EBU (European
BroadcastingUnion) -Европей¬
ски съюз за радиопредавания.
ЕВ (-) [è-Bè] - Електрокар висо¬
коповдигач (напр.: ЕВ-738, ЕВ-
345, ЕВ-210, ЕВ-717, ЕВ-738).
ЕВ
175
Евромстал
ЕВ воен. - Електронна война.
ЕВ - Елпром „Варна“.
еВфнз. -електронволт(единица
за енергия).
свакоприемник м., воен. - Ева¬
куационен приемник (под¬
вижно медицинско учрежде¬
ние, което приема ранени с цел
евакуация).
евакпункт м., воен. - Евакуаци¬
онен пункт.
ЕВГ (-) [è-Be-rè],pyc. ЭВГ(экска¬
ватор вскрышной на гусенич¬
ном ходу) - За означаване на
тип екскаватор (напр.: ЕВГ-
15).
ЕВЕ - Европейска валутна еди¬
ница (Европейски съюз); ЕКЮ.
ЕВЗ [ è-ве-зс] - Електровакуу-
мен завод.
ЕВИ [еви] ,нем. EWI (Europaisches
Wàhrungsinstitut) - Европейски
валутен институт (Европейски
съюз).
ЕВМТ - Единна външна митни¬
ческа тарифа на страните-
членки на Европейската иконо¬
мическа общност.
евр. - еврейски.
евр. - европейски; свроп.
Евралскс - Европейска асоциа¬
ция по лексикография.
Еврйтом м. - Европейска общ¬
ност за атомна търговия.
евро... - Като първа съставна
част на сложносъкратени
думи, названия със значение:
1. Европейски, напр.: Евро¬
банк, еврокупа, еврошампио-
нат.
2. Който се отнася до Европей¬
ския съюз, напр.: евровалута,
евродепутат, европазар, евро-
разширяване.
свроср., ед. нмн. -Обща парич¬
на единица на страните от Ев¬
ропейския съюз.
Евроатом м. - Европейска аген¬
ция за атомна енергия; ЕААЕ.
Евробанк ж. - Европейска бан¬
ка.
Ёвровок, англ. EVROVOC
(European Vocabulary) - Евро¬
пейски речник (Европейски
съюз).
Евровизия ж. - Европейска те¬
левизия (международна систе¬
ма за обмен на телевизионни
предавания).
свродолари мн. - Авоари по
сметки в долари в неамерикан¬
ски банки извън пределите на
САЩ (предимно в Европа).
Евролевица ж. - Европейска
левица.
Евромстйл м. - Металургично
предприятие (дружество с ог¬
раничена отговорност - Пер¬
ник).
свроп.
176
ЕДЕК
европ. - европейски; евр.
Европарламсит м. - Европейс¬
ки парламент.
Европол, англ. EuroPol (European
Police) - Европейска полиция
(Европейски съюз); ЕП.
Евророма ж. - Европейска орга¬
низация на ромите.
Еврофпма ж. - Европейско дру¬
жество за финансиране на по¬
купки на железопътни съоръ¬
жения и материали.
Еврофор м., англ. Eurofor
(European Forces) — Европей¬
ски военен корпус за бързо ре¬
агиране.
ЕВС [е-ве-cè], нем. EWS
(Europaischcs Wahrungssystem)
- Европейска валутна система
(Европейски съюз).
ЕВС - Европейска валутна спо¬
годба (Европейски съюз).
ЕВС - Европейска група за си¬
гурност.
ЕВС [е-ве-cè] - Европейски ва¬
лутен съюз.
ЕВС [е-ве-cè] -Екологизация на
водните системи(лаборатория
при Институт по водни пробле-
ми-Б АН, Велико Търново).
Евтелсат ж.— Европейска орга¬
низация за спътникови (сате¬
литни) телекомуникации.
ЕВФ, нем. EWF (Europaisches
Wahrungsfonds) - Европейски
валутен фонд (Европейски
съюз).
евф. - евфемистичен.
ЕГ - Езикова гимназия.
егнп. - египетски.
ЕГН [è-ге-не], разг., ср. (член.
-то, мн. -та ) - Единен граждан¬
ски номер.
ЕГС -Европейска група за сигур¬
ност.
ЕГЦ [è-ге-це],мн. (разг.мн. -та),
рус. ЭГЦ (Электролитные ге-
реметпзированные цилиндрич-
ные кондензаторы) - Електро¬
литни херметизирани цилинд¬
рични кондензатори.
ЕД - Епилационнадоза (рен¬
тгенова доза при лечение), (с
цифра).
сд. - единица.
ед. грам, - единствено (число).
ЕДА [еда], гръц. ЕДА ('Eviaîa
Агщохраихц Ар(етера) -
Единна демократическа лява
партия.
ЕДА [е-дс-à] - Електронен ди¬
ференциален анализатор.
ЕДБТ - Европейски дигитален
безжичен телефон (Европейс¬
ки съюз); ДЕКТ.
ЕДЕК [едек], м., гръц. (ЕЛЕК
'Evîaïa Aupoxpcmxù 'Evowp
Konpiû)v) - Единно демокра-
ЕДИМ
177
ежсгод.
тично обединение на кипърци¬
те.
ЕДИМз електр. - Едностранна
дължинно-импулсна модула¬
ция с изменение на задния
фронт на импулса.
ЕДИМп електр. - Едностранна
дължинно-импулсна модула¬
ция с изменение на предния
фронт на импулса.
ЕДК воен. - Ескадра десантни
кораби.
ЕДМ (-) [ è-де-ём] - Електронна
диагностична машина (напр.:
ЕДМ-1 ).
едпокр. грам. - еднократен (на¬
чин на действие при глагола).
ЕДНФ - Единен демократичен
национален фронт (Северна
Корея).
ЕДОН [едон] , ж. и м., гръц.
EAON (Euiaia Аицохрапхъ
Opyd vtocru NcoÀaiaç) —Един¬
на демократическа организа¬
ция на младежта (Кипър).
ЕДОФ [едоф] - Единен демок¬
ратичен отечествен фронт
(Корейска народнодемокра¬
тична република).
ЕДС [ё-де-cè] - Европейски де¬
мократичен съюз.
ЕДС [è-де-ёс], физ. - Елсктрод-
вижшца сила.
ЕДСАК [едейк], англ. EDSAC
(Electronic Discrete Sequential
Automatic Computer)—За озна¬
чаване на вид електронна из¬
числителна машина.
ЕДСД икон. - Единна държавна
система на деловодство.
ЕДТА хим. - Етилендиаминтст-
раацетат.
ЕДТК хим. - Етилендиаминтст-
раоцетна киселина.
ЕДУ - Електродомакински уре¬
ди (стопански комбинат).
ЕДЦ - Европейски документаци¬
онен център (Европейски
съюз).
сд. ч. грам. - единствено число;
вж. сд.
ЕЕ - В емблемата на държавен
стопански комбинат „Елпром-
Енерго“.
ЕЕ - В емблемата на завод „Ел-
пром“ — Елхово (предприятие
за производство на електроав-
точасти).
ЕЕГ [è-e-rè], мед. - Електросн-
цефалограма.
ЕЕГ мед. - Електроенцефалог-
раф.
ЕЕЗ (-) електр. - Елемент
слсктрозахранващ (напр.:
ЕЕЗ-1).
EEC [с-сс] - Електроенергийна
система.
ежегод. - ежегоден.
ежедн.
178
ЕИТС
сжсди. - ежедневен,
сжсмсс. - ежемесечен.
ЕЖОФ икон. - Единна журнало-
ордерна счетоводна форма.
ЕЖПБ (е-же-пе-бс), воен. - Екс-
плоатационен железопътен
батальон.
ЕЖПП [è -же-пе-пе], воен. —Екс¬
плоатационен железопътен
полк.
ЕЖПР)ё -же-пе-pè), воен. - Екс¬
плоатационна железопътна
рота.
ЕЗ (-) [è-зе] - Електролитна за-
точна шлифовъчна машина
(напр.: Ез-101 ).
ЕЗ [è-зс] - Електромоторен за¬
вод.
ез. геогр. - езеро (със собствено
име).
сз. - език (е прил. име). А френ¬
ски ез.
езмкозп. - езикознание.
ЕЗСТ (с-зе-сс-Tcj, икон. - Евро¬
пейска зона за свободна търго¬
вия.
ЕИ - Електроимпулсатор.
ЕИ -Електромнтегратор.
ЕИ библ. - Експрес-информация.
ЕИБ Iейб] - Европейска инвес¬
тиционна банка (Европейски
съюз).
ЕИВС-Европейски икономичес¬
ки и валутен съюз.
ЕИЕ - Единен информационен
език.
ЕИЗСТ - Европейска икономи¬
ческа зона за свободна търго¬
вия.
ЕИК [ейк] Европейска икономи¬
ческа комисия (ООН).
ЕИКАР, англ. EICAR (European
Institute for Computer Antivirus
Research)—Европейски инсти¬
тут за компютърни антивирус¬
ни изследвания.
ЕИМ [ейм] - Европейски инсти¬
тут за медии; ЕМИ.
ЕИМ , англ. EYM (European youth
movement) - Европейско мла¬
дежко движение.
ЕИМ [ейм], ед. нмн., ж. и (разг.)
.4. (член, -ът, -а) - Електрон¬
ноизчислителна машина.
ЕИМ - Етнографски институт с
музей (БАН).
ЕИО ]е-ио] - Европейска иконо¬
мическа общност.
ЕИП [ейп] - Европейско иконо¬
мическо пространство (Евро¬
пейски съюз).
ЕИПА [ейпа] - Европейска ин-
те р п а р л а ме нта р на п ра вое л а в -
на асамблея.
ЕИТ [ситJ - Електронноизчисли¬
телна техника.
ЕИТС [ейтс] - Европейски инсти¬
тут за телекомуникационни
ЕИФ
179
ЕКД
стандарти; ЕТСИ.
ЕИФ [ейф] - Европейски инвес¬
тиционен фонд (Европейски
съюз).
ЕИЦ [ейц] - Европейски инфор¬
мационен център; ИЕЦ.
ЕИЦ [ейц],.и. (разг. член, -ът, -а,
мн. -ове) - Електронноизчис¬
лителен център.
Ей-Би-Си, англ. ABC (American
Broadcasting Company) - Аме¬
риканска радиопредавателна
комисия.
Ей-Би-Ем, англ. ABM (Anti-
Ballistic Missile) - Система за
протпворакетна отбрана.
ЕК [è-каJ - Европейска комисия
(Европейски съюз ).
ЕК - Европейски конвент (Евро¬
пейски съюз).
ЕК - Европейско командване
(НАТО).
ЕК [ è - к à ], строит. - Едроразме-
рен кофраж.
ЕК - Екологичен контрол.
ЕК - Експедиционен корпус.
ЛЕК на МП.
ЕК (-) [è-ка] - Електронен авто¬
матичен компенсатор (напр.:
ЕК-104).
ЕК - Електронен каталог (Евро¬
пейски съюз).
ЕК [è-ка] - Електронен комута¬
тор.
ЕК [è-ка] - Енергиен комбинат.
ЕК (-) [è-ка] -Киселиноустойчив
емайл (напр.; ЕК-36).
ЕК [è-Kà] - Етнографски комп¬
лекс.
ЕКА [ека] - Европейска косми¬
ческа агенция (Европейски
съюз); ЕСА.
ЕКАБС [екёбс] - Европейска
комисия за автоматизирани
бибилиотечни системи (Евро¬
пейски съюз).
ЕКБН[ è-ка-бе-ен) - Европейски
комитет за борба с наркоти¬
ците (Европейски съюз); СЕ-
ЛАД.
екв. - еквивалент.
екват. - екваториален.
ЕКГ [è-Ka-rè], ж. и (разг.) ср.
[член, -то), мед. - Електро-
кардиограмз.
ЕКГ (-) [è-Ka-rè],рус. ЭКГ (Экс¬
каватор карьерный на гусенич¬
ном ходу) - За означаване на
кариерен гъсеничен екскава¬
тор (напр.: ЕКГ-4).
ЕКГА [е-ка-ге-à] - Еворпейска
комисия за гражданска авиа¬
ция (Европейски съюз);
ЕСАК.
ЕКГГ [è-ка re-rè], мед. - Елект¬
рокардиогастрограма.
ЕКД - Еврейски културен дом
(София)
ЕКД
180
ЕКОСОС
ЕКД ( è-ка-дё], мед. - Единична
кожна доза (рентгенова доза
при лечение), (с цифра).
ЕКЕ, англ. ЕСЕ (Economic
Commission for Europe) - Ико¬
номическа комисия за Европа.
ЕКЕН - Европейски комитет за
електротехнически норми (Ев¬
ропейски съюз).
ЕКЗ - Европейски комитет по
застраховане; ЕКЗД.
ЕКЗ [ è-ка-зё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Електрокарен за¬
вод.
скз. - екземпляр (след цифра).
ЕКЗД - Европейски комитет по
застрахователно дело; ЕКЗ.
ЕКИК [ скйк] - Европейски ко¬
митет на инженери-консул¬
танти (Европейски съюз).
ЕКИП [екйп] - Екип за изслед¬
ване на политиката.
ЕКИП [екйп] - Експедиция за
комплексно историческо про¬
учване.
ЕКК [è-Ka-Kà] - Европейска кон¬
султативна комисия.
ЕККСИИСС - Европейски кон¬
султативен комитет за стати¬
стическа информация в иконо¬
мическата и социалната сфера
(Европейски съюз).
ЕКМ (-) [è -ка-ем] - Едностран¬
но кантослепваща машина
(напр.: ЕКМ-11).
ЕКМТ - Европейска комисия на
министрите на транспорта (Ев¬
ропейски съюз).
ЕКН - Европейски комитет по
нормативите (Европейски
СЪЮЗ).
ЕКНИР - Европейски комитет
за научни изследвания и раз¬
витие.
ЕКНМ [è-ка-не-мё] - Единен
кадастрален номер.
ЕКНМ [ è-ка-не-ме] - Единен
класификатор на населените
места в Народна република
България.
ЕКНМСП - Европейски коми¬
тет за независими малки и
средни предприятия (Европей¬
ски съюз).
ско... - Екологичен (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: екодвига-
тел, екозамърсяване, екоза-
щитник, екоземеделие, екоко-
мисия,екопродукти, екоту-
ризъм).
ЕКОСЗ - Европейски комитет
по околна среда и здраве.
ЕКОСОС [екосос], рус. ЕКО¬
СОС (Экономический и соци¬
альный совет ООН) - Иконо¬
мически и социален съвет при
ООН.
ЕКП
181
ЕКФФП
ЕКП [е -ка-nè] - Европейска
конфедерация на профсъюзи¬
те (Европейски съюз).
ЕКП - Египетска комунистичес¬
ка партия.
ЕКП [è-ка-пё], икон. - Единен
класификатор на продукцията.
ЕКП - Еквадорска комунисти¬
ческа партия.
ЕКП-ВКГ икон. - Единен класи¬
фикатор на промишлена, сел¬
скостопанска и горска продук¬
ция - Висши класификационни
групировки.
ЕКПЗ - Европейски комитет на
производителите на захар (Ев¬
ропейски съюз).
ЕКПК - Европейска комитет за
производителните кооперации
(Европейски съюз).
ЕКПОУ[ èK-по-у] - Единен кла¬
сификатор на предприятията,
организациите и учреждения¬
та в България.
ЕКПТ - Европейска конвенция
на пощите и телекомуникаци¬
ите (Европейски съюз).
ЕКПЧ - Европейска комисия по
правата на човека.
ЕКР (-) [è-Ka-elpJ - В марката на
електрокомпресор, изработван
в Румъния (напр.: ЕКР-350).
ЕКС - Европейска конфедера¬
ция на синдикатите (Европей¬
ски съюз); ЕТИК.
ЕКС - Еврейски комунистничес-
ки съюз.
ЕКС [è-ка-се] - Единна катал ох¬
ка система.
Експо (-) - Експозиция (светов¬
но изложение, напр. Експо-70,
Експо-75).
експо... - Експозиционен, екс¬
позиция (като първа съставна
част на сложносъкратени
думи, названия, напр.: експо-
център).
Експоцентър - Изложбен (екс¬
позиционен) център.
Експрссбанк ж. - Банка за бързи
(експресни) услуги. Д Експрес-
банк АД.
Експрсстрапс м. - Външно
транспортно предприятие.
ЕКТТ - Европейска конвенция за
трансгранична телевизия.
ЕКУ [еку] - Единен класифика¬
тор на учрежденията.
ЕКУП [екуп] - Европейска ко¬
мисия по ускоряване на проек¬
ти.
ЕКУП [екуп] - Единен комплект
от универсални приспособле¬
ния (за ремонтна работилни¬
ца).
ЕКФФП , англ. ECFFP (European
Commission Forestry and Forest
Products) - Европейска коми-
ЕКЧП
182
Елсктромстйл
сия по горите и горското про¬
изводство.
ЕКЧП - Европейска конвенция
за човешките права (Европей¬
ски съюз).
екю, англ. ECU (European
Currency Unit) - Временна обща
парична единица на страните от
Европейската икономическа
общност, без да се имитира
като паричен знак, заменена от
еврото.
ЕЛ - Езиков лагер.
ЕЛ ед. ими, техн. -Ламелни еле¬
менти.
ЕЛ (-) [ел], ед. и мн. - Лентови
елеватори (напр.: ЕЛ 1, ЕЛ 2,
ЕЛ 3,ЕЛ 4)
сл... - Електрически (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: елбюро,
слинсталация, елтабло, елуре-
ди); електро....
сл. - електрически, електро.
ЕЛ АЛ [ èn-àn], мн., англ. EL AL
(Istrael Airlines) - Израелски
въздушни линии.
ЕЛАС [елас], гръц. ЕААЕ (LÀ.X-
qvîxôç Aaïxoç [АпеЛп-
v'ÔEpûJTixôçLTpaTÔç) - Гръцка
народноосвободителна армия
(1941-1945).
Елбйо (-) - Електрически апа¬
рат за изследване на биохими¬
ческата характеристика (напр.:
Елбио-1).
ЕЛДО, англ. ELDO (European
Launcher Development Orga¬
nisation) - Европейска органи¬
зация за създаване на косми¬
чески ракети.
ЕЛЕ библ. - Електротехника,
електр. - електрически; ел.
електр. - електротехника; слек-
тротехн.
електр. - електротехнически;
електротехн.
Елсктрйм м. и ср., пол.
(Elektrim) - Полско дружество
за външна търговия с елект¬
ротехнически съоръжения.
ёлсктро... - Електрически (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия,
напр. електроматериали, елек¬
троуреди, електростанция,
електроснабдяване, електро¬
централа); ел....
Електроекспортимпорт м. -
Румънско външнотърговско
предприятие за експорт и им¬
порт на електронни и елект¬
ротехнически произведения.
Елсктроимпекс м. ~ Външно¬
търговска организация за внос
(импорт) и износ (експорт) на
електропромишлени изделия.
Елсктромстал м. - Електро-
елсктромобйл
183
елпромкомбинат
металургичен завод за произ¬
водство на стоманени отливки,
елсктромобйл, член, -ът, -а, мн.
-и, .и. - Електрически автомо¬
бил.
електрон... - Електронен (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия,
напр.: Електронекспорт).
Елсктропросктлс - Комплексен
институт за проучване и про¬
ектиране на обекти на елект¬
рониката и електротехниката.
Елсктроспйб м. - Електро¬
снабдяване (пласментно снаб¬
дително предприятие).
Електроснабдяване ср. и -
Стопански комбинат за снаб¬
дяване с електрическа енер¬
гия.
електротехн. - електротехни¬
ка; електр.
електротехн. - електротехни¬
чески: електр.
ЕЛИ [ ели] - Електроннолъчев
индикатор.
ЕЛИА [ё-ли-à] - Завод за елект¬
рически инструменти и апара¬
ти.
Елйтбапк - Елитна банка.
Елка ж. (разг. член, -та, мн. -и) -
Електронен калкулатор.
Елкар (-) - Електрокардио-
граф (напр.: Елкар-3).
Елкопд-76 - Нацинална конфе¬
ренция по проблемите на елек¬
трическото и кондензаторно
производство (през 1976 г.).
Елкооп ж. - Кооперация за
електротехнически изделия.
ЕЛМА - Европейска лява мла¬
дежка инициатива.
Елмот м. - Електрически мото¬
ри, електромотори. Д Елмот
ЕАД.
Елом Ш (-) -Електроотоплител-
на шкаф-маса (напр.: Елом Ш-
1,5, Елом HJ-2).
ЕЛП (-) [è-ле-пе] - Елсктропе-
карна стри фурни (напр.: ЕЛП-
. 3)-
Елпром ас - Електротехничес¬
ка промишленост (Държавно
стопанско обединение за науч¬
ноизследователска. производ¬
ствена и инженерингова дей¬
ност в областта на силнотоко¬
вата електротехническа про¬
мишленост.
Елпромспсрго м. - Стопански
комбинат за развойна, проект¬
но-конструкторска и производ¬
ствена дейност в областта на
елсктроснергетичното обза¬
веждане.
елпромкомбипат м. - Промиш¬
лен комбинат за производство
ч
Елпромкомплскт
184 ЕМИД
на електротехнически изде¬
лия.
Елпромкомплскт м. - Инжене¬
рингово преприятие за проуч¬
ване, проектиране, комплек¬
товане, доставка и монтаж на
електроенергийни обекти и
технологии.
ЕЛТ [è -ел-те], електрон. -
Електроннолъчева тръба.
ЕЛТ (-) [è-ел-тё] - Електрооб-
ръщателен тиган (напр.: ЕЛТ-
2).
елтер, член, -ът, мн. -и, м. -
Електротелфер.
Елтерм (-) м., мед. - Български
апарат за ултракъсовълнова
терапия (напр.: Елтерм 400).
ЕЛХ [е-ел-xè] - Електрически
хокер (напр.: ЕЛХ-1 ).
Елхим ж. и м. - Фабрика за про¬
изводство на калциев карбид.
ЕМ (è-ём] и [ем],ж, електр., рус.
ЭМ (Электролитные малога¬
баритные кондензаторы) -
Електролитни малогабаритни
кондензатори.
ЕМ - Електромагнит.
ЕМ (-) [è-ем] и [ем], електрон. ~
Електронен автоматичен мост
(напр.: ЕМ-104).
ЕМ (-) [è-ем] и [ем] - Електро¬
нен микроскоп (напр.: ЕМ-3).
ЕМ [è-см] и [ем] - Електронна
машина.
ЕМ - В емблемата на държавно
монтажно управление „Енер-
гомонтаж“.
ЕМ воен. -Ескадрен миноносец.
ЕМ (-) [è-ём] и [ем] - Етажерка
за материали (напр.: ЕМ-105).
ЕМ (-) [è-ём] и [см] -Микрослек-
тродвигател (напр.: ЕМ 6/4).
ЕМ (-) [è-см], рус. ЭМ (Экскава¬
тор многоковшовый) - Много-
кошов багер (напр.: EM-512 А).
ЕМА [ём-à] - Електрически ма¬
шини иапарати(учебна дисцип¬
лина в техникуми и висши учеб¬
ни заведения).
ЕМА [ема], м. и ж. - Завод за
слектронномедицинска апара¬
тура.
ЕМГ [ è-ем-гё], икон. -Единичен
мрежов график.
ЕМГ [с-см-rè], мед. - Електро-
миограма.
ЕМЕЦ - Евангелска методистка
епископална църква. А ЕМЕЦ
„Д-рЛонг".
ЕМИ - Европейски медиен ин¬
ститут; ЕИМ.
ЕМИ - Електромузикални инст¬
рументи.
ЕМИД (-) [емйд], рус. ЭМИД
(Электромагнитный индуктив¬
ный дефектоскоп) - Електро¬
магнитен индуктивен дефек-
EMK
185
Енсргопроёкт
тоскоп (напр.: ЕМИД-2).
ЕМК хим. - Етилметакрилат.
ЕММ - Електромагнитна маса.
ЕМО [емс>1,л<. и (разг.) ср. {член.
-то) - Енергомеханичен отдел.
ЕМО [емо] - Машина за елект¬
ромеханична обработка (напр.:
ЕМО-250).
ЕМОС [смос], истор. - Единен
младежки общоученически
съюз (J 945-1947).
ЕМП [è -см-nè], ед. и мн., физ. -
Електромагнитни полета.
ЕМП (-)[е-ем-пе] -Електромай-
ка за пилета (напр.: ЕМП-
500Р).
ЕМС [ ё-ме-cè] - Европейски мо¬
нетарен съюз.
ЕМУ [с-ме-ÿ], ед. имн., електр.
- Електромашинен усилвател.
ЕМУ [è-мс-у] -Електромонтаж-
но управление.
ЕМФ [è-мс-фе] - Електро-ма-
шиностроителен факултет
(Технически университет, Со¬
фия).
ЕМХ хим. -Етилмеркурихлорид.
ЕМЦ [è-ем-цс], електр. - Елек¬
тромеханична централизация.
ЕН ед. и мн.— Европейски пор-
ми (Европейски съюз).
ЕН (-) [ è-ён] - Електрокар-пис-
коповдигач (напр.: ЕН 136, ЕН
153„ ЕН 131.2, ЕН 116).
ЕНА, англ. ENA (European
Ncurosciences Association) -
Европейска асоциация по не¬
врология.
ЕНА [ёна], англ. ENA (Ethiopian
News Agency) - Етиопска ин¬
формационна агенция.
Èn-Би-Сй, англ. NBC (National
Broadcasting Company) - Наци¬
онална радиопредавателна и те¬
левизионна компания (в САЩ).
ЕНД - Европейски недвижими
имоти (дружество с ограниче¬
на отговорност).
ЕНЕ библ. - Енергетика, енер-
гомашиностроене.
енерг. - енергетичен.
енерго... - Енергетичен, енерги¬
ен (като първа съставна част
на сложносъкратени думи,
напр.: енергообединение, снер-
гомонтаж, енергоснабдяване).
Енергоимпексл/. - Външнотър¬
говска организация за внос
(импорт) и износ (експорт) на
въглища, електроенергия и
електропроводи.
Епергомонтаж м. - Държавно
управление за монтаж на
енергийни обекти.
Енсргопроект м. - Научноиз¬
следователски проектно-про¬
учвателен институт по енер¬
гийно строителство.
EnèpropcMÔiiT
186
ЕОНАВП
Енсргорсмопт м. - Стопанско
обединение за ремонт на
енергийни обекти.
Енергостроймоптаж м. -
Държавно управление за
строителство и монтаж на
енергийни обекти.
Енсргохйдропроект м. - Комп¬
лексен институт за проучване
и проектиране на хидротехни¬
чески съоръжения.
ЕНИАК [ениак], лг и ж., англ.
ENIAC (Electronic Numerical
Integrator and Computer) - Елек¬
тронна цифрова автоматична
сметачна машина.
ЕНОК [енок] , мн. - Европейски
национални олимпийски коми¬
тети.
ЕНП [è-не-пе]— Европейска на¬
родна партия (Европейски
съюз).
ЕНР [ е-не-рё],лгн., икон. - Един¬
ни норми и разценки.
ЕНФК [è-не-фс-ка] - Единен
национален фронт на Камбод¬
жа.
епцнкл. - енциклопедичен.
ЕО [é-ô] - Европейска общност
(Европейски съюз).
ЕО воен. - Ежедневно обслуж¬
ване (техническо обслужване
на машини в Българската на¬
родна армия).
ЕО електрон. - Електронен ос¬
цилограф.
ЕО - Естраден оркестър.
ЕО АЕ - Европейска общност по
атомна енергия (Европейски
съюз); ЕАЕК.
ЕОБРТ - Естраден оркестър на
Българското радио и телеви¬
зия.
ЕОВС [ ебве], ,м. - Европейско
обединение за въглища и сто¬
мана (Европейски съюз).
ЕОД [è-o-дё] - Еднолично друже¬
ство с ограничена отговорност.
ЕОД - Ежедневно оперативно
донесение.
ЕОД [еод], изч. техн. - Елект¬
ронна обработка на данни.
ЕОЗР - Европейска и средизем¬
номорска организация за защи¬
та на растенията.
ЕОИ мат. - Електронна обра¬
ботка на информация.
ЕОКА [едка], гръц. ЕОКА
('E'ôvixd 'Opyàvœcru Kvnpiœv
Ауыvlqtùjv) - Национална
организация на кипърските
борци.
ЕОКК - Европейска организация
за контрол на качеството.
ЕОКТР -Естраденоркестър при
Комитета за телевизия и ра¬
дио.
ЕОНАВП - Европейска органи-
ЕОО
187
ЕПЖС
зация за независим аудиовизу¬
ален пазар (Европейски съюз).
ЕОО - Европейска отбранител¬
на общност (Европейски
съюз).
ЕООД [с-о-о-дё] - Еднолично
дружество с ограничена отго¬
ворност.
ЕОП [еоп], електрон. - Елект-
роннооптически преобразова-
тел.
ЕОПО [è-o-nè-o] - Единна об-
щественополитическа органи¬
зация.
ЕОПО ОФ - Единна обществе-
нополитическа организация
„Отечествен фронт“.
ЕОС [ебе] ,м. иср. - Европейско
отбранително общество.
ЕОСК - Европейско обединение
на спестовните каси (Европей¬
ски съюз).
ЕОФ [еоф] - Енергиен осигури¬
телен фонд.
ЕОЦ - Електронен оперативен
център.
ЕОЯИ - Европейска организация
за ядрени изследвания.
ЕП воен. -Евакоприемник.
ЕП, англ. EP (European Police) -
Европейска полиция (Европей¬
ски съюз); Европол.
ЕП - Европейски парламент (Ев¬
ропейски съюз).
ЕП - Европейско първенство.
ЕП - Едностъпална центробеж¬
на потопяема помпа за замър¬
сени води.
ЕП [è-nè] - Експериментално
предприятие.
ЕП (-) [ё-пё] - Електрическа гот¬
варска печка (напр.: ЕП-61).
ЕП [è-nè] - Електронен потен¬
циометър.
ЕП - Електронна памет.
ЕП - Елин Пелин (за съкратено
означаване името на града). А
Победи отборът на „Левски“
(ЕП).
ЕП (-) [ è-nè ] - Пл атформен
електрокар (напр.: ЕП 100, ЕП
006, Еп 011, ЕП 001, ЕП 026,
ЕП018)
ЕП (-) [è-nè],електр. - В марка¬
та на стъклотекстолит със
свързващо вещество епоксид¬
на смола (напр. ЕП-1, ЕП-2).
ЕП АС [enàc] - Експериментален
полет „Аполо-Съюз“.
ЕПГ (-) [è-ne-rè],pyc. ЭПГ (Экс¬
каватор на понтонно-гусенич¬
ном ходу) - Понтонно-гъсени¬
чен екскаватор (напр.: ЕПГ-1 ).
ЕПЖБ [è-пс-же-бё], мн., стро¬
ит. - Едропанелни жилищни
блокове.
ЕПЖС [è-пе-же-сё], строит. -
Едропанелно жилищно строи-
ЕПЗ
188
ЕПФ
телство.
ЕПЗ [è-ne-3è], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Електропорцела-
нов завод.
Епи (-).w. - Епископ (напр.: Епи-
70).
ЕПИК [ епик] - Европейска при¬
ватизационна и инвестиционна
корпорация.
ЕПК, англ. EPC (European Patent
Convention) - Европейска па¬
тентна конвенция (Европейски
съюз).
ЕПК [с-пе-ка], jmh. - Едропанел¬
ни конкрукции.
ЕПК [è -пе-ка],л/. их. строит. -
Едроплощен кофраж (система
в строителството).
ЕПК [è-ne-Kà], строит. - Едро-
размерен преместваем коф¬
раж.
ЕПК [è-пе-ка] - Експертно-про-
веровъчна комисия.
ЕПК [è-пе-ка), техн. - Елект-
ропневматичен клапан.
ЕПЛ [ с-пе-ел],<мен. -Ескадрил-
на подводна лодка.
ЕПЛДР - Европейска партия на
либералите, демократите и
реформаторите (Европейски
съюз).
Е ПО - Европейска патентна
организация (Европейски
съюз).
Епокса (-), техн. - Епоксидна
смола (напр.: Епокса... I).
ЕПОН [слон], ж. и м.. гръц.
EnON (Eviaiot navcAXaSixp
’Opyàvrpûori NcoXaiaç) -
Единна общогръцка организа¬
ция на младежта
ЕПП (-) [è-ne-nè], електр. -
Електропневматичен преобра-
зовател (напр.: ЕПП-2).
ЕПР [с-пе-èp], електрон. - Елек¬
тронен парамагнитен резо¬
нанс.
ЕПРА (-) [епра], л<. и ж. - Елек¬
тронен пишещ автомат с раз¬
ширени функционални
възможности (напр.: ЕПРА-1 ).
ЕПС - Европейска патентна
служба (Европейски съюз).
ЕПС [ è-ne-cè] - Европейски пла¬
тежен съюз (кредитна органи¬
зация)
ЕПС - Европейско политическо
сътрудничество (Европейски
съюз).
ЕПСО [спсо] - Европейска по¬
литика по сигурността и отбра¬
ната.
ЕПТ електрон. - Еднопреходен
транзистор.
ЕПУ, нем. EPU (Europâischc
Parlamentarische Union) - Евро¬
пейски парламентарен съюз.
ЕПФ [е-пе-фё] - Експлоатация
ЕПЦ
189
Ес
на пристанищата и флота (спе¬
циалност в техникум по кора¬
бостроене и корабоплаване -
Варна).
ЕПЦ [с -пе-цё] - Електрическа
пожаросъобщителна центра¬
ла.
ЕПЧ [ё-пе-чё], ед. и мн., физ. -
Електронопренасящи частици.
ЕР - В емблемата на завод
„Електрик“ - гр. Радомир.
ЕР - Европа на регионите (Евро¬
пейски съюз).
ЕР воен. - Електронно разузна¬
ване.
ЕР електрон. - Елекроннореле.
ЕР (-) [ер], рус ЭР (Экскаватор
роторный) - Роторен екскава¬
тор (напр.: ЕР-5).
ЕРБОЖ [ербож] - Експеримен¬
тална развъдна база за опит¬
ни животни (Сливница).
ЕРВ (-) [ё-ер-вё] - Електроръ-
чен вентилатор (напр.: ЕРВ-49
г).
ЕРГ [è-ep-rè], мед. - Електро-
ретинограма.
ЕРД [ё-ре-де] и [ё-ер-дё] -
Електроразпределително дру¬
жество.
ЕРД[ è-ep-дё] - Електроракетен
двигател.
ЕРЕ [epè], м. и ж., гръц. ЕРЕ
('ЕтЗ vixî] PîÇocrnacmxi) ’Evcua-
iç) - Национален радикален
съюз (Гърция).
ЕРО [еро] - Европейска регио¬
нална организация; МКСГТ.
ЕРП [è-ep-nè] - Електроразпре¬
делително предприятие.
ЕрПИ [ерпй], рус. ЕрПИ (Ере¬
ванский политический инсти¬
тут) -1. Еревански политехни¬
чески институт.
2. В марката на електромобил,
създаден в този институт
(напр.: ЕрПИ-l, ЕрПИ-2).
ЕРСК [è-pe-ce-Kà] - Единна ре¬
публиканска спортна класифи¬
кация.
срст физ. - ерстед (след цифра).
ЕРЦ [ è-ре-це], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Електроремонтен
цех.
ЕС - Европейски съд.
ЕС [è-cè] и [ес] - Европейски
съюз.
ЕС [ес] - Едностъпални центро¬
бежни самозасмукващи помпи.
ЕС - Екологична станция (към
Институт за зоология при
БАН). Д ЕС „ Парангалица“
(Рила).
ЕС (-) [ес] - Електрокар-само¬
свал (напр.: ЕС-301, ЕС-305).
ЕС - Електроразпределение -
Столично. Д ЕС ЕАД.
Ес воен. - Ескадра.
EC
190
Ес-Ес
EC (-) [ec] -1. Универсална елек¬
тронноизчислителна система -
българска електронна машина
от Единната серия (напр.: ЕС-
1020).
2. Външно запомнящо устрой¬
ство на магнитна лента - част
от тази машина (напр.: ЕС-
5012).
ЕСА [еса] - Европейска синди¬
кална академия (Европейски
съюз).
ЕСА - Европейски съвет на ар¬
хитектите (Европейски съюз).
ЕСА - Елемент за слухов апа¬
рат.
ЕСА [еса], англ. ESA (European
Space Agency) - Европейска
космическа агенция; ЕКА.
ЕСАК, англ. ЕСАС (European
Civil Aviation Conference) - Ев¬
ропейска комисия за граждан¬
ска авиация; ЕКГА.
ЕСАКП - Единна система за
атестиране качеството на про¬
дукция.
ЕСБ [ è-се-бс] - Европейски съюз
по бадминтон.
ЕСГП - Етнически съюз за граж¬
дански права.
ЕСГРАОН [ссграбн], м. (разг.
член, -а) иж. - Единна система
за гражданска регистрация и
административно обслужване
на населението.
ЕСГРАУН [есграун], м. и ж. -
Единна система за гражданска
регистрация и административ¬
ни услуги на населението.
еедек м., истор., рус. эсдек (со¬
циал-демократ) - Социалде¬
мократ (член на социалдемок¬
ратическата партия в Русия).
ЕСДН - Единна система за дина¬
мични нормативи.
ЕСДП [ è-се-де-пе] - Електро-
стоманодобивно производство.
ЕСДРП - Европейска социалде¬
мократическа работническа
партия.
ЕС ЕИМ [èc ейм] - Единна сис¬
тема (наименования на серия
електронноизчислителни ма¬
шини).
ècep, член, -ът, -а, мн. -и, ис¬
тор., рус. эсёр (социалист-ре¬
волюционер) - Социалист-ре¬
волюционер (член на партията
на социалистите-революционе¬
ри).
— Произв.: ссерка,ёсерски.
Ес-Ес остар., нем. SS (Schutz-
staffel) - Отреди за охрана -
войска със специално предназ¬
начение в Хитлеристка Герма¬
ния; СС.
— Произв.-. есесовец, есёсовка,
есесовски.
ЕСИ
191
ЕСПА
ЕСИ Jccif) - Еворпейски синди¬
кален институт (Европейски
СЪЮЗ).
ЕСИА [ есиа]— Европейски
съюз на инженерите и архи¬
тектите (Европейски съюз).
ЕСК - Ензим-субстратен комп¬
лекс.
ЕСК воен. - Ескадра стражевп
кораби.
еск. воен. - сскадрен. Д еск. ми¬
ноносец.
еск. - ескимоски.
ЕСКД [ёс-ка-дё] - Единна систе¬
ма за конструкторска докумен¬
тация.
ЕСКДА - Европейски спортен
клуб на дружеските армии.
ЕСКОМ [еском], м. и ж. - Един¬
на система за регистрация и
отчет на задграничните ко¬
мандировки.
Ескпл воен. - Ескадра подводни
лодки.
ЕСМЗ - Европейски съвет на
младите земеделци.
ЕСМО [есмо] - Единна строи-
телномонтажна организация.
ЕСМОИИ - Единна система за
машинна обработка на иконо¬
мическа информация.
ЕСНТИ - Европейскосътрудни-
чество в научните и техничес¬
ките изследвания (Европейски
съюз).
ECO [ ecô] - Европейска стопан¬
ска общност
ECO [ ecô] - Единна строителна
организация.
ECO A |ecoà], трансп. - Елект¬
рически стрелков обръщате-
лен апарат.
Ecoec [èc-o-èc], SOS (Save our
souls - Спасете нашите души:
Save our ship - Спасете нашия
кораб)-Международен радио¬
сигнал за помощ: СОС.
ЕСОМАР [ссомар], м., англ.
ESOMAR (European Society for
Opinion and Marketing Research)
- Европейско дружество за
изучаване мненията и търсе¬
нето на пазара.
ЕСП - Европейска сметна пала¬
та (Европейски съюз).
ЕСП [è-ce-nè] - Европейска со¬
циалистическа партия.
ЕСП [è-се-пс] - Единна селко-
стопанска политика (на Евро¬
пейската икономическа общ¬
ност).
ЕСП [è-ce-nè], ср. (разг. член.
-то) - Електроснабдително
предприятие.
ЕСП [è-ce-nè] ср. (разг. член, -то)
- Енергийно стопанско пред¬
приятие.
ЕСПА [èena] - Единна система
ЕСПА
192
ЕСХИ
за приборостроене и автомати¬
зация.
ЕСПА (-) [ècna] - Единна систе¬
ма за промишлена автомати¬
ка (в марката на уреди; напр.:
електронен регулатор ЕСПА
06КА, електронен терморегу¬
латор ЕСПА 06КБ09, пневма¬
тичен захранващ блок ЕСПА
04ТДО2.
еспер. - есперанто.
ЕСПИ [еспи] - Единна система
за профсъюзна информация.
ЕСПИК [еспйк] - Единна систе¬
ма за профсъюзна информа¬
ция и контрол в здравеопазва¬
нето.
ЕСПТУ [èc-пе-те-у] - Единно
средно политехническо учили¬
ще; вж. ЕСПУ.
ЕСПУ [еспу], ср. (разг. член, -то,
мн. -та) - Единно средно поли¬
техническо училище.
ЕСР - Единен софийски район.
ЕСРО [есро], англ. ESRO (Euro¬
pean Space Research Organisation)
- Европейска организация за
изследване на космическото
пространство.
ЕСС - Европейски синдикален
съюз (Европейски съюз).
ЕССИ [ессй] - Единица система
за социална информация. А
Научен център по ЕССИ.
ЕССР [è-ec-ec-èp], истор. рус.
ЭССР (Эстонская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Естонска съветска соци¬
алистическа република.
ЕСТ библ. - Естествени науки -
математика, физика, химия,
геология.
ест. - естонски.
ЕСТД [ èc-те-де] - Единна систе¬
ма за технологична докумен¬
тация.
Естел (-) [сетел] - Електронна
единна система за телеобра¬
ботка на данни (напр.: ЕСТЕЛ-
20).
ЕСТПП [èc-те-пе-пе] - Единна
система за технологична под¬
готовка на производството.
ЕСУ (-) [есу], елекрон. - Елект¬
ронно следящо устройство
(напр.: ЕСУ-2).
ЕСУИП [есуйп] - Единна систе¬
ма за управление на интегра¬
ционните процеси.
ЕСУУД [есууд] - Единна систе¬
ма за унифицирана управлен-
ческа документация.
ЕСФ - Европейски социален
фонд (Европейски съюз).
ЕСФОР - Многонационални во¬
енни сили.
ЕСХИ - Европейски съвет на
химическата индустрия (Евро-
ЕСЦ
193
ETP
пейски съюз).
ЕСЦ - Евангелска съборна
църква.
ЕСЦБ - Европейска система на
централните банки (Европей¬
ски съюз).
ЕС1Ц- Европейски съединени
щати (Европейски съюз).
ЕСЯИ - Европейски съвет за
ядрени изследвания (Европей¬
ски съюз).
ЕТ - Европейска територия.
ET [è-Tè] - Едноличен търговец.
А ЕТ „Урбана".
ЕТ (-) [è-Tè] - Електрокар-вле¬
кач с теглително усилие 100
(напр. : ЕТ-511 — 1, ЕТ-506-1 ).
ET [è-Tè], мн., елктр., рус. ЭТ
(Электролитные танталовые
кондензатори) - Електролит¬
ни танталови кондензатори.
ЕТ (-) [è-Tè], рус. ЭТ (Экскава¬
тор траншейный) - Траншеен
ескаватор (напр.: ЕТ-121)
ст. - стаж (с цифра).
ЕТА [ёта], рус. ЭТА (Эстонское
телеграфное агентство) - Ес¬
тонска телеграфна агенция.
ЕТА [ёта], асп. ETA (Euzkadi ta
Azkalasuna) - Съюз на борци¬
те за свобода на страната на
баските.
ЕТВД - Европейски театър на
военните действия.
ЕТД [ è-те-дё] - Еднолично
търговско дружество.
ЕТЕП [етёп] - Европейска теле¬
комуникационна иелектронна
промишленост (Европейски
съюз).
ЕТЗ [ è-те-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Електротелферен
завод. А ЕТЗ „Янтра".
стиоп. - етиопски.
ЕТИС [етйс] - Експертен техни-
ко-икономическисъвет.
ЕТИТ [етйт] - Електроника, те¬
лекомуникации и информаци¬
онни те хнологии.
ЕТК [ ё-те-Kà] - Европейска ту¬
ристическа комисия.
ЕТК - Ескадра торпедни катери.
ЕТН [è -те-нё],л<н., икон. - Един¬
ни трудови норми.
ЕТН (-) [è-те-ён], рус. ЭТН (Эк¬
скаватор тарншейный навес¬
ной) - Траншеен навесен екс¬
каватор (напр.: ЕТН-122, ЕТН-
142, ЕТН-352).
стпогр. - етнографски.
ЕТО [ё-те-о],л7. и (разг.)ф. (член.
-то) - Експертно-технически
отдел.
ЕТО - Експлоатация и техничес¬
ко обслужване.
ЕТП [è-Te-nè] - Единен техноло¬
гически процес.
ЕТР - Европейски търговски ре-
ETP
194
ЕФМ
гистър (Европейски съюз).
ЕТР [è-те-рс], рус. ЭТР (Экска¬
ватор траншейный роторный)
- Роторен траншеей екскава-
тор-каналокопач (напр.: ЕТР-
171).
ETC [ё-те-cè] - Единна техничес¬
ка служба.
ЕТС, англ. ETC (European
Telecommunications Standard) -
Европейски телекомуникацио¬
нен стандарт (Европейски
съюз).
ЕТСИ [ётси], англ. ETSI (Euro¬
pean Telecommunications Stan¬
dards Institute) - Европейски
институт за телекомуникаци¬
онни стандарти; ЕИТС.
ЕТТ [è-те-тё] -Единна транспорт¬
на тарифа.
ЕТУ (-) [è-тс-у], рус. ЭТУ (Экс¬
каватор траншейный универ¬
сальный)—Универсален тран¬
шеей екскаватор (напр.: ЕТУ-
353).
ЕТУЕС-Експериментално тех¬
нологическо училище - Елект¬
ронни системи.
ЕТУК, англ. ETUC (European
Trade Union Confederation) -
Европейска конфедерация на
синдикатите (Европейски
съюз); ЕКС.
ЕТУП - Единен териториално-
устройствен план на Републи¬
ка България.
ЕУ [еу] - Експлоатационно уп¬
равление. Д / група ЕУ на ав¬
томобили.
ЕУИ, пнгл.ЕШ (European Uni¬
versity Institute) - Европейски
университетски институт (Ев¬
ропейски съюз).
ЕУИЦ - Европейски учебен и
информационен център (Евро¬
пейски съюз).
ЕУК - Екологичен училищен
комплекс. Д ЕУК „Икар".
ЕФ - Европейски факултет (Мос¬
ковски държавен университет,
Москва).
ЕФ биохим. - Електрофореза.
ЕФА - Европейска филмова ака¬
демия (Европейски съюз).
ЕФАФП - Европейска федера¬
ция на асоциациите на фарма¬
цевтичната промишленост
(Европейски съюз).
ЕФВТ [è-фе-ве-тс] - Европейс¬
ка федерация по вдигане на
тежести.
ЕФЕ [ефе], исп. EFE (Editorial
Falange Espanola) - Испанска
информационна агенция.
ЕФИХ - Европейска федерация
по инженерна химия.
ЕФМ - Европейски форум за
мир.
ЕФР
195
ЕЦИН
ЕФР [ё-фе-pè] - Европейски
фонд за развитие (Европейски
съюз).
ефр. - ефрейтор (със собствено
име).
ЕФРР - Европейски фонд за ре¬
гионално развитие (Европейс¬
ки съюз).
ЕФС [е-ф е-сс] - Европейски
фонд за сътрудничество (Ев¬
ропейски съюз).
ЕФСВП - Европейски фонд за
сътрудничество във валутна¬
та политика (Европейски
съюз).
ЕФТ [è-фе-тё] - Единен фронт
на труда.
ЕФТА [ефта] , англ. EFT A (Euro¬
pean Free Trade Association) -
Европейска асоциация за сво¬
бодна търговия (Европейски
съюз); ЕАСТ.
ЕФФ - Европейска филателна
федерация.
ЕХ мед. - Епидемичен хепатит.
ЕХВ [è-xe-eè], воен. - Електро-
химически взривател.
EXT [è-xa-rè],xfM/. -Електрохи-
мически генератор.
ЕХДА - Електрохидродинамич-
на аналогия.
ЕХИТ [ехйт], ед. и мн., физико¬
хим. -Електрохимични източ¬
ници наток.
ЕХМК хим. - Етилхексилмс-
такрилат.
ЕЦ - Европейски център.
ЕЦ - Единен център (научни обе¬
динения на Българската ака¬
демия на науките и Софийския
университет). Д ЕЦ по исто¬
рия.
ЕЦ... - Единен център (като
съставна част на инициални
съкращения, напр.: ЕЦИ).
ЕЦ [è-цё] - Едностъпална цент¬
робежна циркулационна помпа.
ЕЦ Е зиков център. Д ЕЦ
„Дива“.
ЕЦ - Електрическа централа.
ЕЦтрансп. -Електрическацен¬
трализация.
ЕЦБ [è-це-бё] - Европейска цен¬
трална банка (Европейски
съюз).
ЕЦБ - Единен център по биоло¬
гия.
ЕЦВ - Езиков център за възрас¬
тни.
ЕЦЕЛ [ецёл] - Единен център за
език и литература.
ЕЦИ - Единен център по исто¬
рия.
ЕЦИМ [ецйм] - Електронна
цифрова изчислителна маши¬
на; ЦЕИМ.
ЕЦИН [ ецйн] - Европейски
център за изучаване на наро-
ЕЦМ
196
ЕЦП
донаселението.
ЕЦМ [ è-це-ём] - Електронно-
цифрова машина.
ЕЦММ - Единен център по ма¬
тематика и механика.
ЕЦНДП - Единен център по на¬
уките за държавата и право¬
то.
ЕЦНЗ - Единен център по на¬
уките за земята.
ЕЦНПК (е -це-не-пе-ка] - Еди¬
нен център за наука и подго¬
товка на кадри; вж. ЕЦ.
ЕЦНПК... - Единен център за
наука и подготовка на кадри
(като съставна част на иници¬
ални съкращения, напр.:
ЕЦНПКММ); вж. ЕЦ...
ЕЦНПКБМБП - Единен център
за наука и подготовка на кад¬
ри по биология и медико-био¬
логически проблеми; вж. ЕЦБ.
ЕЦНПКЕЛ - Единен център за
паука и подготовка на кадри
по език и литература; вж.
ЕЦЕЛ.
ЕЦНПКИ - Единен център за
паука и подготовка на кадри
по история; вж. ЕЦП.
ЕЦНПКММ - Единен център за
паука и подготовка на кадри
по математика и механика; вж.
ЕЦММ
ЕЦНПКНЗ - Единен център за
наука и подготовка на кадри
по науките за земята; вж.
ЕЦНЗ
ЕЦНПКП - Единен център за
наука и подготовка на кадри
по право; вж. ЕЦНДП
ЕЦНПКФКС - Единен център
за паука и подготовка на кад¬
ри по физическа култура и
спорт.
ЕЦНПКФС - Единен център за
наука и подготовка на кадри
по физкултура и спорт; вж.
ЕЦНПКФКС.
ЕЦНПКФС - Единен център за
паука и подготовка на кадри
по философия исоциология; вж.
ЕЦФС.
ЕЦНПКФСН - Единен център
за паука и подготовка на кад¬
ри по философия и социологи¬
чески науки;вж. ЕЦНПКФС
ЕЦНПКФФТП - Единен
център за наука и подготовка
на кадри по физика и физико¬
технически проблеми; вж.
ЕЦФ
ЕЦНПКХХТП -Единен център
за паука и подготовка на кад¬
ри по химия ихимико-техноло-
гически проблеми; вж. ЕЦХ.
ЕЦОК - Европейски център за
обучение и квалификация.
ЕЦП - Европейски център по
ЕЦПНД
197
ЖБ
право (София).
ЕЦПНД - Европейски център за
парламентарна наука и доку¬
ментация (Европейски съюз).
ЕЦРР - Европейски център за
регионално развитие (Евро¬
пейски съюз).
ЕЦТД - Европейски център за
търговия на дребно (Европей¬
ски съюз).
ЕЦФ - Единен център по физи¬
ка.
ЕЦФС - Единен център по фи¬
лософия и социология.
ЕЦХ - Единен център по химия.
ЕЧЕЦ [ечёц] - Електрическа
част на електрически центра¬
ли.
Ечпхмсл и Ечхмеллк - Държав¬
но стопанско предприятие (клон
на ДСО „Българско пиво и бе
залкохолни напитки“) за изку¬
пуване, обработка и търговия
с пивоварен ечемик и хмел.
ЕЧУ електр, - Електрическа ча¬
совникова уредба.
ЕШ - Европейски шампионат.
ЕШ - Е зикова школа. А ЕШ [
Стандарт ".
ЕШ (-), рус. ЭШ (Экскаватор
шагающий) - Крачещ екска¬
ватор (напр.. FUI-6/6G, ЕШ-17/
75;.
ЕШ1 .-ше-пе],рус. 3IUTI (Элек- I
трическийшпалоподбойник) -
Електрическа траверсоподбив-
на машина.
ЕШП (-) [е -ше-nè], метал., рус.
ЭШП (Электрошлаковый пе¬
реплав) - Електрошлаково
претопяване.
ЕЩТ [ è-ще-те] - Единни щатни
таблици. Л Заплата по ЕШТ.
ЕЯВ -Епицентър наядренвзрив.
ж
Ж - (же), eô. и мн., електр. —
Железни проводници (напр.: ЭК-
35, Ж-50, Ж-70).
Ж -метал. - Желязо (в марката
на цветни сплави, напр.:
БрАЖ9-4).
ж. - жени А Слалом (ж.). Ски
(ж.).
ж. ?рам. - женски (род).
ж. жители (след цифра).
ж. - журнал.
жарг. - жаргонен.
ЖБ - (жс-бё), рус. ЖБ (Жатка
безлафетная). - Безлафетна
жетварка (напр.: ЖБ-4, 6).
ЖБ воен., остар. - Жандарме -
ри иски батал ьон.
ЖБ [жё-бё], прил. - Железобе¬
тонен. А Ж Б конструкции. Ж Б
стълбове.
ЖБ
198
жн
ЖБ - Животновъдна база.
ЖБИ [же-бе-й], рус. Ж БИ (За¬
вод железобстоных изделий) -
1. Завод за железобетонни из¬
делия.
2. Железобетонни изделия.
ЖБН - [же-бе-ен], рус. (Жатка
зернобобовая навесная) -
Зърнобобова навесна жетвар¬
ка (напр.. ЖБИ-3,5).
Жбр воен. — Жандармерийска
бригада.
ЖВН - [же-всен], рус. ЖВН
(Жатка валковая широкозах¬
ватная навесная) - Широкооб-
хватка навесна жетварка
(напр.: ЖВН-6).
ЖЕК [жек] - Жилищно-скспло-
атационна кантора.
жен... - женски (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: женактив,
женкомисия, женотговорнич-
ка).
ЖЗК [жё-зе-ка] - Животозаст-
рахователна компания. Д
ЖЗК Феникс".
ЖИ - Железопътни инфраструк¬
тури. А НК „Железопътни
структури".
Жйвспаб.м - Държавно търгов¬
ско предприятие за снабдява¬
не с разплодни и работни жи¬
вотни
жив. ст. физ. - живачен стълб
(единица за измерване на на¬
лягане); ж. ст. (с цифра). Д 1
мм жив. ст.
Жйти м. - Завод за телени изде¬
лия, свързочни материали -
жици и др.
ЖК воен. - Женски корпус.
ЖК, жк и ж. к. [жё-Kà] - Жили¬
щен комплекс. Д ЖК „Млп-
()ост ".
ЖКН - [жё-ка-ён], рус. ЖКН
(Жатка кукурузная навесная)
- Навесна жетварка за царе¬
вица (напр.: ЖКН-2,6).
ЖКО [жё-ка-à] - Жилищно-ко¬
мунален отдел.
ЖКЦ [жё-ка-цё] - Женски кон¬
султационен център.
жле воен. - Женски личен
състав.
ЖМНР, фр. JMNR (Jeunesse du
Mouvement national de la
révolution) - Младеж на нацио¬
налното революционно движе¬
ние (организация в Конго).
ЖМПЛА [жё-ем-пе-лй], порт.
JMPLA (J uventud de Movimento
Popular de Libertaçào de Angola)
- Младежка организация на
народното движение за осво¬
бождение на Ангола.
ЖН (-) [жё-ён] - Желязно-нике¬
лов акумулатор (напр.: ЖН-22,
жн
199
ЖСР
45).
ЖН (-) [жс-ён],рус. ЖН (Жатка
навесная) - Навесна жетвар¬
ка (напр.: ЖН-4,0).
ЖНБЛ - Женска национална
баскетболна асоциация (САЩ).
ЖНУ (-) [же-ен-у], рус. ЖНУ
(Жатка навесная универсаль¬
ная) - Универсална навесна
жетварка (напр.: ЖНУ-2,6).
ЖП [жё-пё],осш«/л, воен. -Жан-
дармерийски полк.
ЖН и жп [жё-пё], прил. - желе¬
зопътен. А ЖП Бюро, жп
транспорт, жп управление, жп
ресторант, жп завод, жп ма-
неврист, жп стрелочник.
ЖП[ жё-пё], член. -то, ср., разг. -
Български държавни железни¬
ци.
ЖПБМ воен. - Железопътен
батальон за механизация.
ЖПБр воен. -Железопътна бри¬
гада.
ЖПЗ[ жё-пе-зё] - Железопътен
завод.
жпк [жё-пе-Kà], воен. - Желе¬
зопътен корпус.
ЖПК [жё-пе-Kà], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Животновъдно-
промишлен комбинат.
жпсвб воен. - Железопътен
свързочен батальон.
жпсвр воен. - Железопътна
свързочна рота.
ЖНУ [жё-пе-ÿ], ср. (разг. член. ~
то) - Железопътно училище.
ЖР (-) [жё-ёр], рус. ЖР (Жатка
рядковая) - Редова жетварка
(напр.: ЖР-4,6).
ж. р. грам. - женски род; вж. ж.
ЖРН (-) [жё-ер-ён], рус. ЖРН
(Жатка рядковая навесная) -
Навесна редова жетварка
(напр.: ЖРН-3,0).
ЖРН (-) [жё-ер-пё] - Прикачна
редовна жетварка (напр.:
ЖРП 3,6).
ЖРС (-) [жё-ер-ёс], рус. ЖРС
(Жатка рядковая скоростная)
- Редова скоростна жетварка
(напр.: ЖРС-4,9А).
ЖС]жё-сё] -Железопътностро¬
ителство.
ЖС воен. - Женски състав.
ЖСК ]жё-се-кй], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Железничарски
спортен клуб.
ЖСК [жё-се-ка] -Жилищноспе-
стовиа каса.
ЖСК I жё-се-ка] - Жилищно¬
строителен комбинат.
ЖСК [жё-се-ка] ж. (член. разг. -
то) - Жилищностроителна ко¬
операция.
ЖСР (-) [жё-ce-èp], рус. ЖСР
(Жатка-сноповязалка рядко¬
вая) - Редова жетварка-сно-
жсс
200
ЗАГ
повръзвачка.
ЖСС [жё-ce-cè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Железничарски
спортен съвет.
ЖСС - Женска спомагателна
служба.
ЖСС воен. - Женски спомагате¬
лен състав. # ЖСС на МП
(САЩ).
ж. ст. физ. - живачен стълб (еди¬
ница за измерване на наляга¬
не); жив. ст. (с цифра).
ЖФБ [же-фе-бе] -Животновъд-
нофуражна бригада.
ЖХД - Женско християнско дру¬
жество.
ЖЦН (-) [жё-це-ен] - Навесна
царевична жетварка.
3
3 - Марка зимно дизелово гори¬
во.
3 и з. - запад.
ЗА - Завод за автобуси.
ЗА - Завод за антибиотици.
ЗА юрид. - Закон за адвокату¬
рата.
ЗА юрид. - Закон за админист¬
рацията.
ЗА юрид. - Закон за акциите.
ЗА юрид. - Закон за арендата.
ЗА - Застрахователна агенция.
Д ЗА „ЕвроахапГ ООД.
ЗА [зё-à], воен. - Зенитна арти¬
лерия.
ЗА - Зимно дизелово гориво мар¬
ка А, предназначено за експ¬
лоатация на дизелови двигате¬
ли при температура не по-нис¬
ка от —10*’.
з. а. - Заслужил артист (със соб¬
ствено име).
ЗАБ [заб] воен. - Запалителна
авиационна бомба.
заб. - забележка.
забел. - забележка: вж. заб.
ЗАВ [зав] - Завод за автоматич¬
ни везни.
зав. .. - Завеждащ (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: завотдел,
завуч.).
зав [зав], член, -ът, -а, м. разг. -
завеждащ (отдел, секция и пр.).
Заводпроект м. - Институт за
проучване и проектиране на
промишлени обекти.
ЗАВС [заве] - Западноафрикан¬
ски валутен съюз.
ЗАвтП юрид. - Закон за автор¬
ското право.
завуч, член, -ът, -а, мн. -и, м. ос¬
тар. - Завеждащ учебната
част.
ЗАГ [заг] - Завод за автомобил¬
ни гуми. Д ЗАГ „Динамик".
ЗАГ
201
зам.-преде.
ЗАГ [заг] , воен. - Зенитна арти¬
лерийска група.
загл. - заглавие (в бибилиогра-
фия).
ЗАГС [загс] - Завод за автомо¬
билни генератори и стартери.
А ЗАГС „Динамо".
ЗАД [зад] - Завод за алуминие¬
ва дограма.
ЗАД [зё-а-де] - Застраховател¬
но акционерно дружество. Д
ЗАД „Армеец". ЗАД „Вито¬
ша".
Задгранлсс м. и ср. - Предприя¬
тие за транспорт и реализация
на дървесината от Коми.
ЗАЕ [заё] - Завод за асинхронни
електродвигатели; вж. ЗАЕД.
ЗАЕД [заед] - Завод за асинх¬
ронни електродвигатели.
ЗАЗ[заз], рус. ЗАЗ (Запорож¬
ский автомобильный завод) -
1. Запорожки автомобилен за¬
вод.
2. В марката на автомобилите,
произведени в този завод
(напр.: ЗАЗ-966 „Запоро¬
жец“).
заз, член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Автомобил, произведен в За-
порожкия автомобилен завод.
ЗАИ [зай] - Завод за абразивни
инструменти.
ЗАК [зак] , воен. - Зенитноарти-
лерийски комплекс.
зал. геогр. - залив.
зам. .. - заместник (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: зам.-мин.,
замком).
зам, член, -ът, -а, мн. -ове, м.,
разг. - заместник (директор,
председател и под.).
зам.-ген. -заместник-гсперален.
Д Зам.-ген. директор.
зам.-глав. - заместник-главен
(прокурори др.)
зам. главен, обикн. член., разг. -
заместник-главен (редактор и
ДР-).
зам.-дир. - Заместник-директор.
замдир, член, -ът, -а, м., разг. -
заместник-директор.
зймком, член, -ът, -а, м., разг. -
заместник-командир.
замкомбриг, член, -ът, -а, м.,
разг, - заместник-командир на
бригада.
замкомдйв, член, -ът, -а,.и., разг.
- заместник-командир на ди¬
визия.
зам.-мин. - заместник-ми¬
нистър.
зам. по тёх. воен., разг, - замест¬
ник-командир по техническата
част.
зам.-прсдс. - заместник-предсе¬
дател.
ЗАНА
202
ЗБАА
ЗАНА [зана], англ. ZANA
(Zambia News Agency) - Ин-
формационна агенция на Зам¬
бия.
ЗАНН, юрид. - Закон за адми¬
нистративните нарушения и
наказания.
ЗАНУ [зану], англ. ZANU
(Zimbabwe African National
Union) - Африкански национа¬
лен съюз Зимбабве.
ЗАО [зао] - Завод за аптечно
оборудване.
ЗАП юрид. - Закон за автомо¬
билните превози.
ЗАП юрид. - Закон за авторско¬
то право.
ЗАП юрид. - Закон за админист¬
ративното производство.
зап. - западен.
ЗАПУ (запу], англ. ZAPU
(Zimbabwe African Peoples
Union)-Съюз на африканския
народ Зимбабве.
ЗАС юрид. - Закон за админист¬
ративното съдопроизводство.
ЗАС [зас], воен. - Зенитен авто¬
мат за стрелба.
засл. - заслужил. А Засл, ар¬
тист. Засл, художник.
засл. арт. - заслужил артист; вж.
з. а.
засл. м. с. - заслужил майстор на
спорта; вж. з. м. с.
засл. худ. - заслужил художник;
вж. з. х.
ЗА СП - Завод за алуминиеви и
стоманени профили.
застрах. - застрахователен.
ЗАТ [зат] - Завод по автомати¬
ка и телемеханика. А ЗАТ на
ЖП Транспорт.
ЗАТ юрид. - Закон за автомо¬
билния транспорт.
ЗАТДС юрид. - Закон за адми-
нистративнотериториал но де¬
ление на страната.
ЗАУ юрид. - Закон за админист¬
ративното управление.
ЗАФЧ [за-фе-че] - Завод за ар¬
матура и фасонни части.
Захаримпскс м. - Външнотър¬
говско представителство на
промишлено-аграрно обедине¬
ние ,,Българска захар“ за внос
(импорт) и износ (експорт) на
захар и захарни изделия.
ЗБ истор.- Задгранично бюро на
ЦК на БКП (т. с.) (1923-1944).
ЗБ юрид. - Закон за бежанците.
ЗБ юрид. - Закон за бюджета.
ЗБ воен. - Запалителна бомба.
ЗБ - Зимно дизелово гориво мар¬
ка Б. предназначено за експло¬
атация на дизелови двигатели
при температура не по-ниска
от - 18°С.
ЗБАА юрид. - Закон за Българ-
ЗББ
203
звсвк
ската академия на науките.
ЗББ [зё-бс-бё], юрид. - Закон за
българските банки.
ЗББС - Завод за белтъчно-био-
KOHi (ентратни смески.
ЗБГ [зё-бе-rèj, юрид. - Закон за
бъл гарското гражданство.
ЗБДОО юрид. - Закон за Бюд¬
жета на държавното обще¬
ствено осигуряване.
ЗБД воен. - Зона на бойните дей¬
ствия.
ЗБДС юрид. - Закон за българ¬
ските документи за самолич¬
ност.
ЗБЗ [ зё-бе-зё], воен. - Зона с
бактериално заразяване.
ЗБК юрид. - Закон за българ¬
ската култура.
ЗБКД (зё-бе-ка-дё), юрид. - За¬
кон за банките и кредитното
дело.
ЗБН (зё-бе-нё) - Завод за безал¬
кохолни напитки.
ЗБНТХ юрид. - Закон за борба с
незаконния трафик на хора.
ЗБО - Закон за браншовите
организации.
ЗБОБ юрид. - Закон за бюдже¬
та и отчетността по бюджета.
ЗБППМН юрид. - Закон за бор¬
ба срещу противообществени-
те прояви на малолетните и
непъл нол етн ите.
ЗБР юрид. - Закон за биологич¬
ното разнообразие.
ЗВ мн., воен. - Запалителни ве¬
щества.
зв. грам. - звателен (падеж);
зват.
зв. - звезда.
зв. електр. - звънец
з-в воен. - „Земя-въздух“ (клас
ракети).
ЗВ АС юрид. - Закон за Върхов¬
ния административен съд.
зват. грам. - звателен (падеж);
зв.
зввс [зё-ве-ве-сё], юрид. - За¬
кон за всеобщата военна служ¬
ба.
звд [зё-ве-дё] - Завод за възли
и детайли.
ЗВДОП юрид. - Закон за възла¬
гане на държавни и общински
поръчки.
ЗВДФК юрид. - Закон за
вътрешния държавен финан¬
сов контрол.
ЗВО [зё-ве-о], юрид. - Закон за
висшето образование.
ЗВП [зё-ве-пё] - Завод за вете¬
ринарни препарати.
зве [зё-ве-сё], юрид. - Закон за
възстановяване на собствено¬
стта.
ЗВСВК юрид. - Закон за валут¬
ните сделки и валутния конт-
ЗВСГЗГФ
204
ЗДВФК
рол.
ЗВСГЗГФ юрид. - Закон за
възстановяване на собствено¬
стта върху горите и земите от
горския фонд.
ЗВТ [зс-ве-тё], юрид. - Закон за
външната търговия.
звукоподр. - звукоподражатеЛ'
но.
ЗВЦ [ зё-ве-цё] - Завод за вис¬
козна целулоза.
ЗВЦ[ зё-вс-цё], юрид. - Закон за
валутните ценности.
звщ воен. - Запасен военновре¬
менен щаб.
ЗГ юрид. - Закон за горите.
ЗГ радиотехн. - Задаващ гене¬
ратор.
ЗГ - Зоологическа градина.
ЗГАР - Областно управление
„Земеделие, гори и аргарна
реформа“.
ЗГВ [зё-ге-вё] - Завод за галови
вериги.
ЗГВ [зё-ге-вё] - Завод за горе¬
що валцуване (Кремиковци).
ЗГВ [зё-ге-вё], юрид. - Закон за
гражданското въздухоплава¬
не.
ЗГЕСТ - Завод за градивни еле¬
менти и съобщителна техника,
згп [зё-ге-пё] - Завод за грамо¬
фонни плочи.
ЗГР юрид. - Закон за граждан¬
ската регистрация.
ЗГС воен. - Заместник генера¬
лен секретар (НАТО).
згт [зё-ге-тё] - Завод за горив¬
на техника.
ЗГУ [зё-ге-у] - Завод за газови
уреди.
з-д - завод.
ЗДюрид. - Закон за далекосъоб ¬
щенията.
ЗД юрид. - Закон за досиетата,
з. д. геогр. - западна дължина
(след цифра).
ЗД [зё-дё] - Застрахователно
дружество. А ЗД Булапрад".
ЗД ,. Евроинс" АД.
ЗД воен. - Зона за демобилиза¬
ция.
ЗДА [зё-де-à], юрид. - Закон за
държавната администрация.
ЗДА [ зё-де-à], юрид. - Закон за
държавния арбитраж.
ЗДАФ юрид. - Закон за държав¬
ния архивен фонд.
ЗДБ [зё-де-бё], юрид. - Закон за
държавния бюджет.
здвк [зё-де-ве-Kà], юрид. - За¬
кон за държавен и ведомствен
контрол.
ЗДвП юрид. - Закон за движе¬
ние по пътищата; ЗДП.
ЗДВФК юрид. - Закон за държа¬
вен вътрешен финансов конт¬
рол.
205
ЗЕ
ЗДД
ЗДД [зё-де-дё] - Завод за дизе¬
лови двигатели.
ЗДДПО, юрид. - Закон за допъ¬
лнително доброволно пенсион¬
но осигуряване.
ЗДДС (зё-де-де-сё), юрид. - За¬
кон за данъка върху добаве¬
ната стойност.
ЗДЗИ юрид. - Закон за Държав¬
ния застрахователен институт.
з. д. и. - заслужил деятел на из¬
куството (обикн. със собстве¬
но име).
ЗДК1 зё-де-Kà], юрид. - Закон за
държавен контрол.
з. д. к. - заслужил деятел на кул¬
турата (обикн. със собствено
име).
ЗДКИ юрид. - Закон за достъп
до класифицираната информа¬
ция.
ЗДМ [ зе-де-ме], .и. и (разг.) ср.
(член. -то) - Завод за дървооб¬
работващи машини.
з. д. и. - Заслужил деятел на на¬
уката (обикн. със собствено
име).
ЗДО [з è-де-б]. юрид. - Закон за
данък върху оборота.
ЗДОД юрид. - Закон за данъка
върху общия доход.
ЗДОИ юрид. - Закон за достъп
до обществената информация.
ЗДОО юрид. - Закон за държав¬
но обществено осигуряване.
ЗДП [зё-де-пё], юрид. - Закон за
данъка върху печалбата.
ЗДП [зё-де-пё], юрид. - Закон за
движение по пътищата; ЗДвП.
ЗДП[ зё-де-пё], zopnô. - Закон за
държавните предприятия.
ЗДПч - Закон за данъка върху
печалбата.
ЗДР воен. - Зона за дълбоко ра¬
зузнаване.
здрав... - здравен (напр.: здрав¬
пункт).
ЗДС юрид. - Закон за диплома¬
тическата служба.
ЗДС юрид. - Закон за другарски¬
те съдилища.
ЗДС юрид. - Закон за държавна¬
та собственост.
ЗДС юрид. - Закон за държав¬
ния служител; ЗДСл.
ЗДС [зё-де-сё] - Земеделски де¬
мократичен съюз.
ЗДСК юрид. - Закон за Държав¬
ната спестовна каса.
ЗДСл юрид. - Закон за държав¬
ния служител; ЗДС.
ЗДТ[ зё-де-тё], юрид. - Закон за
държавните такси.
з. д. т. - заслужил деятел на ту¬
ризма (обикн. със собствено
име).
ЗЕ юрид. - Закон за енергетика¬
та.
ЗЕ
206
ЗЕС
ЗЕ електр. - Запалващ елект¬
род.
ЗЕГС юрид. - Закон за едрата
градска собственост.
ЗЕД [зед] - Здравно екологично
дружество. Д ЗЕД „Бълга¬
рия “.
ЗЕДЕП юрид. - Закон за елект¬
ронния документ и електрон¬
ния подпис.
ЗЕЕЕ юрид. - Закон за енерге¬
тиката и енергийната ефектив¬
ност.
ЗЕИМ [зейм] - Завод за елект¬
роизолационни материали.
ЗЕМ [зем] - Завод за електри¬
чески машини.
ЗЕМ { зем] - Завод за електро¬
кари и мотокари. Д ЗЕМ „ Сре¬
дец “.
зем... - Земеделски (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр/. Земиздат,
Земпроект, Земснаб).
ЗЕМА [зёма] - Завод за елект-
ромедецински апарати.
Земиздат ср. - Издателство на
Българския земеделски наро¬
ден съюз.
Земпроект л. Институт за про¬
учване и проектиране в сел¬
ското стопанство (земеделие¬
то).
Земс [земс], член, -ът, -а, м., ис¬
тор. - Земеделски младежки
съюз (1921-1947); ЗМС.
— Произв.: земсйст, земсйстки,
зёмсов.
ЗсмУРС [земурс], воен. - Земен
управляем реактивен снаряд.
ЗЕНА [зёна] - Завод за елект¬
ронна нестандартна апаратура
(Добрич).
Зепабр [зенёбр], воен. - Зенит¬
на артилерийска бригада.
Зенадп [зенад], воен. - Зенитен
артилерийски дивизион.
Зснап [зенап], воен. - Зенитен
артилерийски полк.
Зспбатр [зенбатр], воен. - Зе¬
нитна батарея.
ЗЕНО [зено] - Завод за експе¬
риментално и нестандартно
оборудване.
ЗЕП [зеп] - Завод за ензимни
препарати.
ЗЕП [зеп] - Завод за порцелан
за електротехнически изделия
(електропорцелан).
ЗЕПЕ [зё-пё],л1. (разг.) ср. (член.
-то) - Завод за елктропреоб-
разувателни елементи.
ЗЕС [зее] - Западноевропейски
съюз (Великобритания, Фран¬
ция, Федерална република Гер¬
мания, Италия, Белгия, Нидер¬
ландия и Люксембург).
ЗЕС - Зона на Европейския съюз
ЗЕСТ
ЗЗЛД
207
(Министерство на външните
работи).
ЗЕСТ [зест] - Завод за елемен¬
ти за съобщителна техника.
ЗЕТ I зет) - Завод за електричес¬
ки табла.
ЗЕТ [зет] - Завод за електротел¬
фери.
ЗЕУ [зеу) - Завод за електродо¬
макински уреди.
ЗЕХА [зё-ха] - Завод за емай¬
лирана и химическа апаратура.
ЗЖ юрид. - Закон за живот¬
новъдството.
ЗЖГГТ юрид. - Закон за желе¬
зопътния транспорт.
ЗЖР [зё-же-рё) - „Защита на
животните и растенията“
(служба).
ЗЖС/о/ли). - Закон за жилищна¬
та собственост.
зжск [зё-же-се-ка], юрид. -
Закон за жилищноспестовната
каса.
ЗЖСК [зё-же-се-ка], юрид. -
Закон за жилищностроителни¬
те кооперации.
33 юрид. - Закон за заетостта.
33 юрид. - Закон за занаятите.
33 юрид. - Закон за застрахова¬
нето.
33 - „Земеделско знаме“ (вест¬
ник).
з-з воен. - „Земя-земя“ (клас ра¬
кети).
ЗЗБ юрид. - Закон за закрила при
безработица.
ЗЗБНЗ юрид. - Закон за закри¬
ла при безработица и насърча¬
ване на заетостта.
ЗЗБУТ юрид. - Закон за здра¬
вословни и безопасни условия
на труд.
ЗЗВЗАС юрид. - Закон за замя¬
на на военните задължения с
алтернативна служба.
ЗЗД [зё-зе-дё], юрид. - Закон за
задълженията и договорите.
ЗЗД [зё-зе-дё], юрид. - Закон за
закрила на детето.
ЗЗД [зё-зе-дё]. юрид. - Закон за
защита на държавата.
ЗЗЖ [зё-зе-дё] - Закон за защи¬
та на животните.
ЗЗЗИ юрид. - Закон за задъл¬
жително застраховане на иму¬
ществата.
ЗЗЗП юрид. - Закон за защита
на земеделските производите¬
ли.
ззи [зё-зе-й], юрид. - Закон за
застраховане на имуществото.
ЗЗК юрид. -Закон за закрила на
културата.
ЗЗК [зс-зе-ка] - Звукозаписна
компания.
ЗЗЛД - Закон за защита на лич¬
ните данни.
ззм
208
ЗИИУ
ззм [зё-зе-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за заваръч¬
ни машини.
330 [зё-зе-о] юрид. - Закон за
здравното осигуряване.
3300 юрид. - Закон за задъл¬
жителното обществено осигу¬
ряване.
ззп [зё-зе-пё], юрид. - Закон за
задграничните паспорти.
ЗЗП [зё-зе-пё], юрид. - Закон за
защита на природата; ЗЗПр.
ЗЗП [зё-зе-пё], юрид. - Закон за
земеделските производители.
ЗЗППТ юрид. - Закон за защи¬
та на потребителя и правила¬
та за търговия.
ЗЗПр юрид. - Закон за защита
на природата; ЗЗП.
ЗЗРСИИ юрид. - Закон за за¬
щита, рсхабилитация и социал¬
на интеграция на инвалидите.
ЗЗТ [зё-зе-тё] - Завод за заваръ¬
чна техника.
ЗЗУ [зё-зе-у] - Завод за запаме¬
тяващи устройства.
ЗИ (-)[зё-й] - Звуков индикатор
(напрм: ЗИ-1).
ЗИБГ юрид. - Закон за имената
на българските граждани.
зид юрид. - Закон за измене¬
ние и допълнение ...
ЗИДЗДОД юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на За¬
кона за данък върху общия
доход.
ЗИДЗИН юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на За¬
кона за изпълнение на наказа¬
нията.
ЗИДЗМВР юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на За¬
кона за Министерството на
вътрешните работи.
ЗИДЗОЗЗ юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на За¬
кона за опазване на земеделс¬
ките земи.
ЗИДЗП юрид. - Закон за изме¬
нение и допълнение на Закона
за пенсиите.
ЗИДКЗОО юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на Ко¬
декса за задължително обще¬
ствено осигуряване.
ЗИДКТ юрид. - Закон за изме¬
нение и допълнение на Кодек¬
са на труда.
ЗИЕ [ зиё] - Завод за инструмен¬
тална екипировка.
ЗИЕНО [зиено] - Завод за инст¬
рументална екипировка и не¬
стандартно оборудване;
ЗИНО.
ЗИЕПУ [зиепу] - Завод за инст¬
рументална екипировка и пе¬
чатащи устройства.
ЗИИУ - Завод за измерителни
зик
2Û9
зис
уреди и инструменти; ЗИУИ.
ЗИК [зик] - Завод за изкуствена
коприна.
ЗИЛ [зил], рус. ЗИЛ (Москов¬
ский автомобильный завод
имени И. А Лиханова) - 1.
Московски автомобилен завод
„И. А. Лиханов“.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: ЗИЛ-131, ЗИЛ-137).
зил, член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Автомобил, произведен в Мос¬
ковския автомобилен завод
„И. А. Лиханов“.
ЗИМ [зим], рус. ЗИМ (Горьков¬
ский автомобилный завод име¬
ни Молотова) -1. Горкисвски
автомобилен завод „В. М. Мо¬
лотов“.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод.
зим, член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Автомобил, произведен в Гор-
киевския автомобилен завод
,.В. М. Молотов“.
- /7ропзя.:зймка.
ЗИМ [зим] - Завод за изолаци¬
онни материали.
ЗИМ [зим] - Завод за изпълни¬
телни механизми.
ЗИН юрид. - Закон за изпълне¬
ние на наказанията.
ЗИН [зин] - Звено за изследва¬
не на населението.
ЗИНО [зино] - Завод за инстру¬
ментално и нестандартно обо¬
рудване; ЗИЕНО.
ЗИНП юрид. - Закон за избира¬
не на народните представите¬
ли.
ЗИНПОСК юрид. - Закон за
избиране на народни предста¬
вители, общински съветници и
кметове.
ЗИО [зйо], м. и ср. (разг.) - За¬
вод за инструментално обо¬
рудване.
ЗИП [зип] - Завод за измерител¬
ни прибори.
ЗИП [зип] - Завод за изолирани
проводници.
ЗИП [зип] - Запасни инструмен¬
ти и принадлежности.
ЗИПВ юрид. - Закон за избира¬
не на президент и вицепрези¬
дент на Република България;
ЗИПВР.
ЗИПВР юрид. - Закон за изби¬
ране на президент и вицепре¬
зидент на Република Бълга¬
рия; ЗИПВ.
ЗИР юрид. - Закон за изобрете¬
нията и рационализациите.
ЗИС юрид. - Закон за индустри¬
алната собственост.
ЗИС [зис], рус. ЗИС (Москов¬
ский автомобильный завод
зис
210
ЗКБР
имени Сталина) - 1. Московс¬
ки автомобилен завод „И. В.
Сталин“.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод.
зис, член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Автомобил, произведен в Мос¬
ковския автомобилен завод „И.
В. Сталин“.
ЗИСРС - Закон за използване на
специални разузнавателни
средства.
ЗИСС юрид. - Закон за имуще¬
ствата, собствеността исерви-
тутите.
ЗИТ [зит] - 1. Завод за изчисли¬
телна техника.
2. В марката на електронноиз¬
числителни машини, произве¬
дени в този завод (напр.: ЗИТ-
151).
ЗИТА [зйта] - Завод за топло-
измервателна апаратура.
ЗИУ [зиу], м., рус. ЗИУ (Завод
имени М. С. Урицкого) -
1. Завод „М. С. Урицки“.
2. В марката на автобуси (напр.:
ЗИУ-6) и тролейбуси (напр.:
ЗИУ-5), произведени в този
завод.
ЗИУИ - Завод за измервателни
уреди и инструменти; ЗИИУ.
ЗК [зё-кй] - Завод за конденза¬
тори.
ЗК[ зё-ка] ,л<. и (разг.) ср. (член. -
то) - Заводски комитет.
ЗК юрид. - Закон за концесиите.
ЗК юрид. - Закон за коопераци¬
ите; Зкооп.
ЗК [зё-ка] - Заложна къща. Д
ЗК „Доверие".
ЗК воен. - Заместник-командир;
вж. замком.
ЗК [зё-ка] - Застрахователна
компания. Д ЗК „Български
имоти". ЗК „Орел живот"
АД.
ЗК - Застрахователна корпора¬
ция. Д ЗК „Гранит" АД.
ЗК [зё-ка], ж. и (разг.) ср. (член. -
то) - Захарен комбинат. Д ЗК
„ Кристал ".
ЗК[ зё-ка], ж. и (разг.)ср. (член. -
то) - Здравна кооперация. Д
ЗК „Медик".
ЗК - Земеделска компания (ак¬
ционерно дружество).
ЗК [зё-ка]. ж. и (разг.)ср. (член. -
то) - Земеделска кооперация.
Д ЗК „Напредък".
ЗК воен. - Зенитен комплекс.
ЗК воен. - Зенитна картечница.
ЗК воен. - Зона за разузнаване.
ЗК воен. - Зона на комуникация.
ЗК воен. - Зона за контрол.
3КБ воен. - Заместник-коман¬
дир на бригада.
ЗКБР воен. -Заместник-коман-
зквд
211
зктч
дир на бригада; вж. замкомб-
риг.
ЗКВД юрид. - Закон за контрол
на външнотърговската дей¬
ност.
зкд [зё-ка-дё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Завод за корабни
двигатели.
ЗКИ [зе-ка-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за корабни
изделия.
ЗКИ юрид. - Закон за класифи¬
цираната информация.
ЗКИР юрид. - Закон за кадас¬
търа и имотния регистър.
зкл воен. - Заместник-коман¬
дир по логистиката.
зкм [зё-ка-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за канце¬
ларски машини.
ЗКМ [зё-ка-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за корабно
машиностроене.
ЗКМ [зё-ка-мё], ,и. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за кормил¬
ни механизми.
ЗКМСД воен. - Заместник-ко¬
мандир на мотострелкова ди¬
визия.
ЗКМСП воен. - Заместник-ко¬
мандир на мотострелкови
полк.
зкно [зс-ка-не-о] - Завод за
крупно нестандартно оборуд¬
ване.
ЗКО [зё-ка-о] - Завод за кухнен¬
ско обзавеждане.
ЗКооп юрид. - Закон за коопе¬
рациите; ЗК.
зкп [зё-ка-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) воен. - Запасен ко¬
манден пункт.
ЗКПМ [зё-ка-пе-мё] - Завод за
ковашко-пресови машини.
ЗКПО [зё-ка-пе-о], юрид. - За¬
кон за кооперативното подо¬
ходно облагане.
зкпч [зё-ка-пе-чё], м. (разг.
член, -то), воен. - Заместник-
командир по политическата
част.
ЗКС [зё-ка-сё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод закалцини-
рана сода.
ЗКС юрид. - Закон за коопера¬
тивните сдружения.
ЗКС воен. - Земна контролна
станция.
ЗКТ воен. - Заместник-коман¬
дир потила.
ЗКТИ [зё-ка-те-й] - Завод за
каучукови технически изде¬
лия. Д ЗКТИ ,,Латекс".
ЗКТЧ [зё-ка-те-чё], м. (разг.
член, -то), воен. - Заместник-
командир по техническата
част.
ЗКТЧ [ зё-ка-те-чё], м. (разг.
ЗКУ
212
змм
член, -то), воен. - Заместник-
командир по трудовата част.
ЗКУ [ зё-ка-у], лс. и (разг.) ср.
(член, -то, мн. -та), воен. - Зе¬
нитна картечна установка.
ЗКФ [ зё-ка-фё] - Завод за ком¬
бинирани фуражи.
ЗЛ - Завод за лазери.
ЗЛ юрид. - Закон за лекарства¬
та.
ЗЛ юрид. - Закон за лова.
ЗЛ [зё-ёл],изч. техн. -Закъсни-
телна линия.
ЗЛ - Запасно летище.
з. л. - заслужил лекар (обикн. със
собствено име).
ЗЛ - Здравна лаборатория.
зл. - злоти (след цифра).
ЗЛАю/шд. - Закон за лекарства¬
та и аптеките.
ЗЛАХМ юрид. - Закон за лекар¬
ствата и аптеките в хуманна¬
та медицина.
ЗЛЗ юрид. - Закон за лечебните
заведения.
ЗЛКИ - Завод за латексови ка¬
учукови изделия.
ЗЛПП - Завод за леки преград¬
ни панели.
ЗЛС[ зё-ле-сё], юрид. - Закон за
лицата в семействата.
ЗМ [зё-мё] - Завод за маномет¬
ри.
ЗМ юрид. - Закон за митниците.
ЗМА [ зё-ме-à] - Завод за меди¬
цинска апаратура.
ЗМВИ [зё-ме-ве-й] - Завод за
минерално-ватни изделия.
ЗМВР [зё-ме-ве-рё], юрид. - За¬
кон за Министерството на
вътрешните работи.
ЗМД юрид. - Закон за междуна¬
родните договори.
ЗМДРБ юрид. - Закон за меж¬
дународните договори на Ре¬
публика България.
ЗМДТ [зё-ме-дс-тё], юрид. - За¬
кон за местните данъци и так¬
си.
ЗМИ юрид. - Закон за местните
избори.
ЗМИП - Закон за мерките сре¬
щу изпирането на пари.
ЗМИУ юрид. - Закон за мерки¬
те и измервателните уреди.
змк [зс-ме-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за метални
конструкции.
ЗМК [зё-ме-кй], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за механи¬
зирани конструкции.
ЗМК [зё-ме-ка], юрид. - Закон
за мините и кариерите.
ЗМКМ— Завод за метало^ера-
мични материали.
ЗММ [зё-мс-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за метална
мебел.
змм
213
зн
змм [зё-ме-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за метало¬
режещи машини.
ЗММ [зё- ме-мё], воен. - Защи¬
тена модулирана мрежа.
змнт [зё-ме-не-тё], юрид. -
Закон за местните налози и
такси.
ЗМНХЗ - Задруга на майстори¬
те на народните художестве¬
ни занаяти.
змо [зё-ме-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за медицин¬
ско обзавеждане.
ЗМО [зё-ме-о] - Завод за мета¬
лургични огнеупори.
змп [зё-ме-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за микроби-
ални препарати за животновъд¬
ството.
ЗМПП - Завод за машини за
преработка на пластмаси.
ЗМПС[ зё-ме-пе-сё], юрид. - За¬
кон за моторните превозни
средства.
ЗМПТ - Завод за микропроце¬
сорна техника; ЗМТ.
ЗМР [зё-ме-рё] - Закон за мал¬
ки радиоприемници.
ЗМС[ зё-ме-сё] - Закон за мест¬
ното самоуправление.
ЗМС - Запаси от материални
средства.
ЗМС [зё-ме-сё] - Земеделски
младежки съюз.
ЗМС [зёмс], истор. - Земедел¬
ски младежки съюз (1921-
1947); вж. Земс.
ЗМС (-)[зё-ме-сё] - Стационар¬
на зърночистачна машина
(напр.: ЗМС-20).
з. м. с. - заслужил майстор на
спорта (обикн. със собствено
име).
ЗМСМА юрид. - Закон за мест¬
ното самоуправление и мест¬
ната администрация.
ЗМСП [зё-ме-се-пё], юрид. -За¬
кон за малките и средните
предприятия.
ЗМСРБ юрид. - Закон за меж¬
дународните спогодби на Ре¬
публика България.
ЗМТ [зё-ме-тё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за микро¬
процесорна техника; ЗМПТ.
ЗМТ [зё-ме-тё], ль и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за минерал¬
ни торове.
ЗМТА юрид. - Закон за между¬
народния търговски арбитраж.
ЗМФМ - Завод „Мургаш“ -
Фина механика (гр. Елена).
ЗН [зё-нё], мн. - Заводски нор¬
мали.
ЗН юрид. - Закон за наемите;
ЗНаем.
ЗН юрид. - Закон за наследство-
зн
214
ЗОБ
то; ЗНасл.
ЗН юрид. - Закон за нотариуси¬
те.
ЗН - Застрахователен надзор,
зн. - значение; знач.
ЗНА [зё-не-à], юрид. - Закон за
нормативните актове.
Знаем, юрид. - Закон за наеми¬
те; ЗН
ЗНасм. Отн. юрид. - Закон за
наемните отношения; вж.
зно
ЗНасл. юрид. - Закон за наслед¬
ството; ЗН.
знач. - значение; зн.
ЗНЗ [зе-не-зе],л9р//Д - Законза
народното здраве.
ЗННД юрид. - Закон за нотари¬
усите и нотариалната дейност.
ЗНО [зё-не-б], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Завод за нестан¬
дартно оборудване.
ЗНО [зё-не-б], юрид. - Закон за
наемните отношения.
ЗНОРЧ [знорч], м. (разг.) член.
-ът, -а - Завод за нестандартно
оборудване и резервни части.
знп [зё-не-пё] - Завод за неизо-
л прани проводници. А ЗНП „Д.
Благоев".
ЗНП юрид. - Закон за народна¬
та просвета.
ЗНП юрид. - Закон за народно¬
то просвещение (1929).
ЗНП [зё-не-пё] - Закон за наци¬
оналната полиция.
ЗНП [зё-не-пё], воен. - Запасен
наблюдателен пункт.
ЗНП [зё-не-пё]воен. - Земен на¬
блюдателен пункт.
ЗНС юрид. - Закон за народните
съвети.
ЗНС юрид. - Закон за национал¬
ната сигурност.
ЗНСЗ юрид. - Закон за научни¬
те степени и звания; ЗНСНЗ.
ЗНСНЗ юрид. - Закон за науч¬
ните степени и научните зва¬
ния; ЗНСЗ.
ЗНСПл юрид. - Закон за петго¬
дишния държавен народносто¬
пански план на Народна репуб¬
лика България.
ЗНЦУВС воен. - Запасен наци¬
онален център за управление
на Въздушните сили.
знч юрид. - Закон за народни¬
те читалища.
знщ воен. - Заместник-начал¬
ник щаб.
знщо воен. -Заместник-начал¬
ник щаб на отбраната.
30 [зё-б], воен. - Заградитилен
огън.
30 - Здравно обслужване.
ЗОБ юрид. - Закон за общин¬
ските бюджети.
ЗОБиоен. - Запаснаоперативна
зоввп
215
зоп
база.
ЗОВВПЗ юрид. - Закон за опаз¬
ване на въздуха, водите и по¬
чвата от замърсяване.
ЗОВС [зове], юрид. - Закон за
отбраната и въоръжените
сили.
ЗОД юрид. - Закон за отговор¬
ността на държавата.
зодвпг - Закон за отговорно¬
стта на държавата за вреди,
причинени на граждани.
ЗОДФЛ юрид. - Закон за обла¬
гане доходите на физическите
лица.
ЗОЕГПНС юрид. - Закон за от¬
чуждаване на едрата градска
покрита недвижима собстве¬
ност.
ЗОЕМИ/о/?п(). - Закон за отчуж¬
даване на едрия машинен ин¬
вентар.
303 юрид. - Закон за обществе¬
ното здраве.
303 юрид. - Закон за особените
залози.
3033 юрид. - Закон за опазва¬
не на земеделските земи.
ЗОИ [зои] - Завод за огнеупор¬
ни изделия.
ЗОИ юрид. - Закон за обществе¬
ната информация.
ЗОИРП/орид. - Закон за откри¬
тията, изобретенията и рацио¬
нализаторските предложения,
зок [зок] - Завод за облицовъ¬
чна керамика.
ЗОК [зик] - Завод за оранжерий¬
ни конструкции.
ЗОМ [зом] - Завод за огнеупор¬
ни материали.
ЗОМ юрид. - Закон за ордените
и медалите.
ЗОММ - Завод за окомплектов¬
ка на металорежещи машини,
зомп [зомп], воен. - Защита от
оръжия за масово поразяване.
300 [зо-о] - Задължително об¬
ществено осигуряване.
зоо... - зоологически (напр.: зоо¬
парк).
Зооветспаб м. - Държавно
търговско стопанско предпри¬
ятие за ветеринарно производ¬
ство и снабдяване.
ЗООЗП юрид. - Закон за опаз¬
ване на обработваемата земя
и пасищата.
зоол. - зоологически.
ЗООР юрид. - Закон за опазва¬
не на обществения ред.
ЗООС юрид. - Закон за опазва¬
не на околната среда.
ЗОП юрид. - Закон за обществе¬
ните поръчки.
ЗОП [зоп] , член, -ът, -а,мн. -ове,
м. воен. - Закрита огнева по¬
зиция.
зопо
216
зпг
ЗОПО - Задължително обще¬
ствено пенсионно осигуряване.
ЗОР юрид. - Закон за обществе¬
ния ред.
ЗОРЗ юрид. - Закон за опазва¬
не на работната земя.
ЗОРС юрид. - Закон за обще¬
ствения ред и сигурност.
ЗОС юрид. - Закон за общин¬
ската собственост.
ЗОС [зос], воен. - Земно осигу¬
ряване на самолетоводенето.
ЗОС[ зос] ,воен. - Зснитноогне-
ви средства.
ЗОСИ юрид. - Закон за опазва¬
не на селскостопанското иму¬
щество.
ЗОСОИ юрид. - Закон за обез¬
щетяване на собственици на
одържавени имоти.
зосц воен. - Запасен обединен
свързочен център.
ЗОТ [зот] - Завод за организа¬
ционна техника.
ЗОТ [зот] - Завод за осветител¬
ни тела.
ЗОФС воен. - Зенитен осколъч-
но-фугасен снаряд.
ЗОЧУ юрид. - Закон за обще¬
ствените и частните училища
(1885).
ЗП [зс-пё], лг и ср. (разг.), член. -
то - Завод за пластмаси.
ЗП юрид. - Закон за патентите.
ЗП юрид. - Закон за пенсиите.
ЗП юрид. - Закон за печалбата.
ЗП юрид. - Закон за полицията.
ЗП юрид. - Закон за преферен¬
циите.
ЗП юрид. - Закон за приватиза¬
цията.
ЗП юрид. - Закон за прокурату¬
рата в Народна република
България; ЗПр.
ЗП юрид. - Закон за пчеларство¬
то.
ЗП [зё-пё] - Застроена площ (по
цокъла) на жилищните сгради.
ЗП [зё-nè], воен. - Зенитен про¬
жектор; Зпр.
ЗПАД [зё-пе-а-дё] - Застрахо¬
вателно и презастрахователно
акционерно дружество.
ЗПАД [ зё-пе-а-дё] - Застрахо¬
вателно-пенсионно акционер¬
но дружество. Д ЗПАД „Али-
анц България '.
ЗПАНВ - Завод за полиакрил-
питрилни влакна. Д ЗПАНВ
„ Булана”.
ЗПБ юрид. - Закон за подземни¬
те богатства.
зпв [зс-пе-вё]. м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за дюли-
амидни влакна.
ЗПГ [зё-пе-гё]. .и. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за пневма¬
тични гуми.
зпд
217
Зпр
зпд [зё-пе-дё] - Застраховател¬
но и презастрахователно дру¬
жество.
ЗПЗП юрид. - Закон за подпо¬
магане на земеделските про¬
изводители.
ЗПЗСК юрид. - Закон за пенси¬
ониране на земеделските сто¬
пани-кооператори.
зпи [зё-пе-й], з<. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за пластма¬
сови изделия.
ЗПИНМ юрид. - Закон за пла¬
ново изграждане на населени
места.
зпк [зё-пе-ка] - Завод за подо¬
ва керамика.
ЗПК [зё-пе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Заводскипартиен
комитет.
ЗПК [зё-пе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Заводски проф¬
съюзен комитет.
ЗПК [зё-пе-ка],юрид. - Закон за
паметниците на културата.
ЗПК [зё-пе-Kà] - Застраховател¬
на и презастрахователна ком¬
пания.
зпк [зё-пе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Земеделско-про¬
мишлен комплекс.
з. пл. - Застроена площ.
ЗПКМ юрид. - Закон за памет-
ницити на културата и музеи¬
те.
зпкп воен. - Земен подвижен
команден пост.
ЗПЛ - Зъбопротезна лаборато¬
рия.
ЗПМ [зё-пе-мё] - Завод за пи¬
шещи машини.
ЗПММ - Завод за производство
на металообработващи маши¬
ни.
зпо |зё-пе-б] - Задължително
пенсионно осигуряване.
ЗПОГПС юрид. - Закон за при¬
ложеше на общия градоустрой¬
ствен план на София.
ЗПП [зё-пе-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за печатни
платки.
ЗПП [зё-пе-пё]. al и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за полупро¬
водникови прибори.
ЗПП [зё-пе-пё] - Завод за про¬
изводство на плочи.
ЗПП юрид. - Закон за полити¬
ческите партии.
ЗППДОП юрид. - Закон за пре¬
образуване и приватизация на
държавни и общински пред¬
приятия.
ЗППЦК юрид. - Закон за пуб¬
лично предлагане на ценни
книжа.
Зпр юрид. - Закон за прокура¬
турата на Народна република
Зпр
18
зпзм
България; ЗП.
Зпр воен. - Зенитен прожектор;
ЗП.
ЗПР воен. - Зенитна противора¬
кета.
ЗПрБ воен. - Зенитен прожек-
торен батальон.
ЗПРВПВННИ юрид. - Закон за
прехвърляне на вещни права
върху някои недвижими имо¬
ти.
ЗПрП воен. - Зенитен прожек-
торенполк.
ЗПС (-)[3è-ne-cè], рус. ЗПС
(Зернопогрузчик поворотный
самопередвижной) - Автома¬
тичен зърнотоварач (напр/.
ЗПС-60).
ЗПСВ юрид. - Закон за преобра¬
зуване на Строителни войски.
ЗПСЖМ юрид. ~ Закон за пред¬
ложенията, сигналите, жалби¬
те и молбите.
ЗПСК юрид. - Закон за прива¬
тизацията и следприватизаци-
онен контрол.
ЗПТ (3è -пе-тё], мн., електр. ~
Загуби по пренасяне и транс¬
формация.
ЗПТМ [зё-пе-те-мё] - Завод за
постояннотокови машини.
ЗПТМ [зё-пе-те-мё] - Завод за
правотокови и телферни ма¬
шини.
ЗПУ [зе-пе-у] - Завод за печа¬
тащи устройства.
ЗПУ [зе-пе-ÿ], юрид. - Закон за
пощенските услуги.
ЗПФ [ зё-пе-фё], юрид. - Закон
за приватизационните фонд о
ве.
ЗПХП - Завод за пневматични
и хидравлични прибори.
ЗПЧНРБ юрид. - Закон за пре¬
биваване на чужденците в На¬
родна република България.
ЗР - Завод за радиатори.
ЗР юрид. - Закон за рибарство¬
то.
ЗР - Звуково разузнаване.
ЗР воен. - Зона за разузнаване,
зрбатр [зё-ер-батр], воен. - Зе¬
нитна ракетна батарея.
ЗРВ [ зё-ре-вё], мн., воен. - Зе-
нитноракетни войски.
ЗРД воен. -Зенитенракетенди-
визион.
зрдн [зё-ёр-де-ён], м. (разг. член,
-ът, -а), воен. - Зенитен раке¬
тен дивизион.
ЗРедПрехв. юрид. - Закон за
реда на прехвърляне вещни
права върху някои недвижими
имоти.
ЗРЗ воен. - Закон за радиоак¬
тивно заразяване.
ЗРЗМ - Завод за ремонт на зе¬
меделски машини.
ЗРК
219
зев
ЗРК юрид. - Закон за регистъра
и кадастъра.
ЗРК воен. - Зенитноракетен
комплекс.
ЗРК[зё-рс-ка], воен. - Зенитно-
ракетен комплекс.
ЗРЛС воен. - Земна радиолока-
ционна станция.
ЗРМ [зё-ре-мё] - Завод за ра¬
диотехническа мебел.
ЗРМВ воен. - Зенитна ракета за
малки височини.
ЗРММ [зё-ре-ме-мё] - Завод за
ремонт на металорежещи ма¬
шини.
ЗРНА [зё-ре-не-à] - Завод за
радионавигационна апаратура.
ЗРНО [зё-ре-не-о] - Завод за
ремонт на нестандартно обо¬
рудване. Д ЗРНО „Шипка".
ЗРП [зё-ре-пё], воен. - Зенитен
ракетен полк.
ЗРРА - Завод за радиорелейна
апаратура (София).
ЗРТ юрид. - Закон за радиото и
телевизията.
ЗРТБ [зё-ре-те-бё], воен. - Зе¬
нитна ракетно-техническа
база.
ЗРТПМ - Завод за ремонт на
тежки пътностроителни ма¬
шини.
ЗРУ [зё-ре-у], електр. - Закри¬
та разпределителнауредба(за
високо напрежение).
ЗРЧ /зё-ре-чё), л/, в (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за резервни
части.
ЗРЧНО - Завод за резервни ча¬
сти и нестандартно оборудва¬
не.
ЗС [зё-сс], прил. - Заводострои-
телсн. Д ЗС комбинат.
ЗС [зё-сё] - Заводски стандарт.
ЗС [зё-сё] - Заводски строежи
(държавно стопанско обедине¬
ние).
ЗС [зё-сс], юрид. - Закон за соб¬
ствеността.
ЗС юрид. - Закон за строител¬
ството.
ЗС юрид. - Закон за счетовод¬
ството.
ЗС - Законодателен съвет (Па¬
лестина).
ЗС - Здравна служба.
ЗС - Земеделски съюз.
ЗС - Зимен стадион.
ЗС - Зона за свръзка.
ЗСА [зё-ce-à] - Завод за сани¬
тарна арматура.
ЗСА (-)[3è-ce-à] - Зърноочисти-
телен сушилен агрерат.
ЗСБК [зё-се-бс-Kà] - Завод за
стоманобетонни конструкции.
ЗСБТ юрид.— Закон за стокови¬
те борси и тържищата.
ЗСВ ( зё-се-вё] - Завод за студе-
зев
220
зет
но валцуване.
ЗСВ юрид. - Закон за съдебната
власт.
ЗСВЦВК юрид. - Закон за сдел¬
ките с валутни ценности и за
валутния контрол.
зег [зё-се-гё], юрид. - Закон за
собствеността на гражданите.
ЗСД [зё-се-дё] - Завод за стома¬
нена дограма.
ЗСДВ юрид. - Закон за събиране
на държавните вземания.
зей [зё-се-й] - Завод за съоръ¬
жения и инсталации.
ЗСИДБ юрид. - Закон за съста¬
вяне и изпълнение на държав¬
ния бюджет.
зек [зё-се-ка] - Завод за сани¬
тарна керамика.
ЗСК [зё-се-ка] - Завод за строи¬
телни конструкции. Л ЗСК-
Кремиковци ЕЛД.
ЗСК [зё-се-ка], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Заводостроителен
комбинат.
ЗСКИ [зё-се-ка-й] - Завод за сто¬
манобетонни конструкции и
изделия.
ЗСМ [зё-се-мё] - Завод за сили-
кантни материали.
ЗСМ [зё-се-мё] - Завод за спе¬
циална металокерамика.
зен [зё-се-нё], юрид. - Закон за
самооблагане на населението.
ЗСНА юрид. - Закон за счето¬
водството и нормативните ак¬
тове.
ЗСНСС юрид. - Закон за счето¬
водството и национал ните сче¬
товодни стандарти.
ЗСО [зё-ce-ô] - Завод за стома¬
нени отливки.
ЗСО юрид. - Закон за съсловни¬
те организации.
ЗСОР юрид. - Закон за сигурно¬
стта и обществения ред.
зсп [зё-се-пё] - Завод за смен¬
ни приспособления.
ЗСП юрид. - Закон за социално¬
то подпомагане.
ЗСПЗЗ юрид. - Закон за собстве¬
ността и ползването на земе¬
делските земи.
ЗСПМ - Завод за строителни и
пътни машини.
ЗСР [ зё-се-ёр] - Зона със строг
режим.
ЗСРП — Завод за сменни и ре
зервни приспособления.
ЗСРС юрид. - Закон за специал¬
ните разузнавателни средства.
ЗСС [зё-се-сё], юрид. - Закон за
съдебната система.
ЗССМ - Завод за селскостопан¬
ски машини.
ЗССП - Завод за специални сто¬
манени профили.
ЗСТ I зс-се-тё], м. и (разг.) ср.
Зет
221
зтч
(член, -то) - Завод за строител¬
на техника.
Зет юрид. - Закон за стандарти¬
зацията.
ЗСТ - Зона за свободна търго¬
вия.
ЗСТР - Завод за слаботокови
релета.
ЗСУ [зё-се-у],е0. иж, ж. (разг.)
ср. (член, -то), воен. - Зенитна
самоходна установка. А Бата¬
рея ЗСУ.
ЗСЦ воен. - Запасен свързочен
център.
ЗСч - Закон за счетоводството.
ЗСШ ( -)[зё-се-шё ] - Ш ахтова
зърносушилня (напр.: ЗСШ-
100).
ЗТ - Завод за трамваи. Л ЗТ
„София“.
ЗТ - Завод за трансформатори.
ЗТА [зё-те-а] - Завод за теле¬
фонна апаратура.
ЗТА [зё-те-à], м. и (разг.) ср.
(член. -то). - Завод за товарни
автомобили.
ЗТЕ [ зё-те-ё] - Завод за теле¬
фонни елементи (Мездра).
ЗТЗ юрид. - Закон за търговия¬
та със зърно.
зти [зс-те-й] - Завод за телени
изделия.
ЗТИ [зё-те-й] - Завод за токоиз¬
правители.
ЗТИ юрид. - Закон за техничес¬
ките изисквания.
ЗТКИ [зё-тс-ка-й] - Завод за
технически каучукови изде¬
лия.
ЗТЛ - Зъботехническа лабора¬
тория.
ЗТЛСС - Завод за точно леене и
специалнисплави.
зтм [зё-те-мё] - Завод за теж¬
ко машиностроене.
ЗТМПО юрид. - Закон за
търговските марки и промиш¬
лените образци.
ЗТПСкррид. - Закон за трудова¬
та поземлена собственост.
ЗТР [зё-те-рё] - Завод за теле¬
визори ирадиоприемници.
ЗТСУ [зс-те-се-у],/о/л/д. -Закон
за териториалното и селищно
устройство.
зтт [зё-тс-тё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за телефон¬
на техника.
ЗТТИ юрид. - Закон за тютюна
и тютюневите изделия.
ЗТТТ - Завод за телефонна и
телеграфна техника.
ЗТУ юрид. - Закон за територи¬
ално устройство.
ЗТФ {зё-тс-фё], юрид. - Закон
за творческите фондове.
ЗТЧ [зё-те-чё] - Завод за теле¬
фонни части.
ЗУ
222
ЗФК
ЗУ [зс-у] - Занаятчийско учили¬
ще.
ЗУ [зс-у], електрон. - Запомня¬
що устройство.
ЗУ [зе-у], воен. - Заразен
участък.
ЗУ - Заснемане за узаконяване.
ЗУ електрон. - Захран¬
ващо устройство за полупро¬
водникови защити (напр.: тип
ЗУ-1).
ЗУ [зё-ÿ] - Земеделско училище.
ЗУ [зе-ÿ] - Земеустройство.
ЗУГМД//зч. техн. - Запомнящо
устройство на гъвкав магни¬
тен диск.
ЗУКТС юрид. - Закон за уреж¬
дане на колективните трудови
спорове.
ЗУ МБ [зумб],.и. п ср., изч. техн.
- Запомнящо устройство с
магнитен барабан.
ЗУМД [зумд],л1. иср., изч. техн.
- Запомнящо устройство на
магнитни дискове.
ЗУМК - Завод за уникални ме¬
тални конструкции.
ЗУМК [зумк], м. и ср., изч. техн.
- Запомнящо устройство на
магнитна лента касетен тип.
ЗУМЛ електрон. - Запомнящо
устройство на магнитна лента.
ЗУНК [зунк] - Закон за урежда¬
не на необслужваните креди¬
ти.
зупк, обикн.мн. -ове,м., финанс.
- Зунк облигации.
зунк облигации финанс. - Цен¬
ни книжа - дългосрочни
държавни облигации, издаде¬
ни по Закона за уреждане на
необслужваните кредити.
ЗУР[зур],е<). илгн., м. (разг. член.
-а, мн. -ове), воен. - Зенитна
управляема ракета.
ЗУРО воен. - Зенитно управля¬
емо ракетно оръдие.
ЗУРС [зурс], ед. и мн., м. (разг.
член, -а, мн. -ове), воен. - Зе¬
нитен управляем реактивен
снаряд.
ЗУРС воен. - Зенитна управляе¬
ма ракетна система.
ЗУС юрид. - Закон за устройство
на съдилищата.
ЗУТ юрид. - Закон за устройство
на територията.
ЗФ юрид. - Закон за фалитите.
ЗФ юрид. - Закон за фуражите.
ЗФВ юрид. - Закон за физичес¬
кото възпита ние.
ЗФВС юрид. - Закон за физичес¬
кото възпитание и спорта.
ЗФД воен. -Защитнофилтрира-
ща дреха.
ЗФИ геогр. - Земя на Франц
Йосиф.
ЗФК [зё-фе-Kà], юрид. - Закон
ЗФК
223
34
за финансов контрол.
ЗФК [зё-фе-ка], воен. - Защитен
филтриращ комплект (за за¬
щита от отровни вещества).
ЗФК [зё-фе-ка] - Зърнено-фу¬
ражен комбинат.
ЗФМ [ зё-фе-мё] м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод заферомаг-
нити.
ЗФМК [ зё-фе-ме-кй] - Зърнс-
нофуражен и маслодобивен
комбинат.
ЗФОО [зё-фе-о-о] - Закон за
фонд „Обществено осигурява¬
не“.
ЗФП [ зё-фе-пё] - Завод за фа¬
янсови плочки.
ЗХ - В емблемата на Държавно
сторанско обединение „Зърне¬
ни храни“.
ЗХ - Завод за хартия.
ЗХ юрид. - Закон за хазарта.
ЗХ юрид. - Закон за храните.
ЗХ - Зърнени храни.
1. х. - заслужил художник (обикн.
със собствено име).
3X3 [зё-хе-зё], воен. - Зона с
химическо заразяване.
зхм [зё-хе-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за хидро¬
изолационни материали.
ЗХМ [ зё-хе-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за химичес¬
ко машиностроене.
ЗХМ [зё-хе-мё] - Завод за хла¬
дилно машиностроене.
ЗХО [ зё-хе-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Завод за хартиени
опаковки.
3X0 [зё-xe-ô], воен. - Задхори-
зонтно откриване. Д Радиоло-
кационна станция за 3X0.
ЗХПВХ - Завод за хлор и поли¬
винилхлорид.
зхт [зё-хе-тё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за хладилна
техника.
ЗХФД [зё-хе-фе-дё] - Завод за
хранителни и фуражни дрож¬
ди.
ЗХФП [ зё-хс-фе-пё] - Зърнени
храни и фуражна промишле¬
ност.
ЗЦ [зё-цё] - Завод за целулоза
(към „Свилоза“ АД- гр. Сви¬
щов).
ЗЦ юрид. - Закон за цените.
ЗЦ [зё-цё] - Здравен център. Д
ЗЦ „Лечител ".
ЗЦКФБИЯ юрид. - Закон за
ценните книжа, фондовите
борси и инвестиционните дру¬
жества.
ЗЦЛ - Здравен център „Лечи¬
тел“.
ЗЦО воен. - Задача, цел, обект.
34 юрид. - Закон за чужденци¬
те.
зчи
224
И AA
ЗЧИ [зё-че-й], юрид. - Закон за
чуждестранните инвестиции.
ЗЧО [зе-чс-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за чугунени
отливки.
ЗЧОД юрид. - Закон за частна¬
та охранителна дейност.
зчп [зс-че-nè], л«. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за часовни¬
кови прибори.
ЗЧРБ - Закон за чужденците в
Република България.
ЗШИ [ зе-ше-й] м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за шокола¬
дови изделия.
зюлнд -Закон за юридически¬
те лица с нестопанска дейност.
зюлнц - Закон за юридичес¬
ките лица с нестопанска цел.
ЗЯБ воен. - Запас от ядрени бо¬
еприпаси.
ЗЯП-Завод за ядрени прибори.
ЗЯЗ воен. - Зона с ядрено зара¬
зяване.
И
и (-)воен., рус. И (Истребитель)
- В марката на самолет-изтре¬
бител (напр.: И-153, И-15).
И и и. геогр. - изток.
И и и, грам. - именителен (па¬
деж); им.
И -,,Импулс“ (вестник).
И прил., електрон. - Интегрален.
А И регулатор.
ИА - Изпълнителна агенция. А
И А „Академика". И А „Пъти¬
ща". И А „Пристанищна адми¬
нистрация ".
ИА воен. - Изтребителна авиа¬
ция. А Насочване на И А на го¬
леми височини.
И А - Импресарска агенция.
ИА - Индустриална асоциация.
А ИА-Варна.
ИА - Институт по архитектуро-
знание (БАН).
ИА - Институт по астрономия
(БАН).
ИА - Интервснционна агенция.
А И А Фонд „Земеделие".
ИА - Информационна агенция.
ИА - Информационна актив¬
ност.
ИА - Дирекция „Информация и
архив“ (Министерство на
вътрешните работи).
И А библ. - Исторически архив.
ИАА, англ. 1АА (International
Association of Allergology) -
Международна асоциация по
алергология; АИА.
ИАА, англ. IAA (International
Association of Art - Painting,
Sculpture, Graphic Art) —Меж¬
дународна асоциация по изоб-
ИААА
225
ИАЛП
разително изкуство.
ИААА - Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“
(Министерство на транспорта
и съобщенията).
ИААФ, англ. IAAF (International
Amateur Athletic Federation) -
Международна федерация по
лека атлетика за аматьори.
ИАБ [иёб], воен. - Изтребител¬
на авиационна база.
ИАБГ, англ. IABG (International
Association of Botanic Gardens)
- Международна асоциация на
ботаническите градини;
МАБГ.
ИАВ, англ. IAV (International
Association of Volcanology) -
Международна асоциация по
вулканология; АИВ.
ИАГ, англ. IAG (International
Association of Geodesy) -Меж¬
дународна асоциация по геоде¬
зия.
ИАД [иёд], воен. - Изтребител¬
на авиационна дивизия.
ИАДС, англ. IADS (International
Association of Department Stores)
- Международна асоциация на
универсалните магазини.
иае воен. - Изтребителна авиа¬
ционна ескадрила.
ИАЕА, англ. IAEA (International
Atomic Energy Agency) - Меж¬
дународна агенция за атомна
енергия; МААЕ, МАГАТЕ.
ИАЕЕ, англ. IAEE (International
Association for Eartquike
Engineering) - Международна
асоциация по противоземетръ¬
сно строителство; МАПС.
ИАЕСТЕ, англ. IAESTE
(International Association for the
Exchange of Students for
Technical Experience) - Между¬
народна асоциация за размяна
на студенти за техническа ква¬
лификация.
ИАИ библ. - Известия на Архе¬
ологическия институт.
ИАК [иак], воен. - Изтребите¬
лен авиационен корпус.
ИАК [иак], англ. IAC (Indian
Airlines Corporation) - Индийс¬
ко сдружение за въздушен
транспорт.
ИАК - Инженерно-архитектур¬
на камара (1934).
ИАЛ - Изпълнителна агенция по
лекарствата.
ИАЛ, англ. IAL (International
Arbitration League) - Междуна¬
родна арбитражна лига.
ИАЛВ - Изпълнителна агенция
по лозята и виното.
ИАЛП. англ. IALP (International
Association of Logopedics and
Phoniatrics) - Международна
ИАМ
226
ИАФ
асоциация по логопедия и фо-
ниатрия.
ИАМ - Институт по археология
с музей (БАН).
ИАМ, англ. IAM (International
Association of Meteorology) -
Международна метеорологич¬
на асоциация; АИМ, ОММ;
вж. СМО.
ИАМА [иама]- Изпълнителна
агенция „Морска администра¬
ция“.
ИАМБ ,англ. IAMB (International
Association of Microbiologists) -
Международна асоциация на
микробиолозите.
ИАН библ. - Известия на Ака¬
демията на науките на СССР.
ИАН, рус. ИАН (Информацион¬
ное агентство „Новости“) -
Информационна агенция „Но¬
вости“.
ИАНТ - Изпълнителна агенция
за насърчаване на търговия¬
та.
иан [иап], воен. - Изтребителен
авиационен пол к.
ИАП, англ. IAP (International
Association of Psychotechnics) -
Международна асоциация по
психотехника; АИП.
ИАПА [ nàna] - Изпълнителна
агенция „Пристанищна адми¬
нистрация“.
ИАПЛ, англ. IAPL (International
Association for Penal Law) -
Международна асоциация по
наказателно право.
ИАР [ иар] - Интернационална
асоциация за развитие.
ИАРИВ, англ. IARIW
(International Association for
Research in Income and Wealth)
- Международна асоциация за
проучване на дохода и бла¬
госъстоянието.
ИАС [иас], воен. - Инженерно-
авиационна служба.
ИАС [nàc],англ. IAS (International
Association of Seismology) -
Международна асоциация по
сеизмология.
И АСГ - Институт за архитекту¬
ра, строителство и геодезия
(София).
ИАТА [иата], англ. IATA
(International Air Transport
Association) - Международна
асоциация за въздушен транс¬
порт; АИГА.
ИАТМЕ, англ. IATME (Interna¬
tional Association of Terrestrical
Magnetism and Electricity) -
Международна асоциация по
земен магнетизъм и електри¬
чество.
ИАФ f иаф ] » англ. IA.F
(International Astronaut ica I
ИАХ
227
ИББД
Federation) - Международна
федерация по астронавтика.
ИАХ [nàx], англ. IAH
(International Association of
Hydrology) - Международна
асоциация по хидрология.
ИАХР, англ. IAHR (International
Association for Hydraulic
Research) - Международна асо¬
циация по хидравлични проуч¬
вания.
ИАХС, англ. IAHS (International
Academy forHistory ofScience)
- Международна академия no
история на науките.
ИАЮ, англ. IAU (International
Academic Union) - Междунаро¬
ден академичен съюз; ЮАИ.
ИАЮ, англ. IAU (International
Association of Universities) -
Международна асоциация на
университетите.
ИАЮ, англ. IAU (International
Astronomical Union) - Между¬
народен астрономически съюз;
вж. MAC.
ИАЮПЛ, англ. IAUPL
(International Association of
University Professors and
Lecturers) - Международна
асоциация на университетски¬
те професори и лектори.
ИБ [й-бе] - Изпълнително бюро.
А ИБ на БСП.
ИБ воен. - Изтребител-бомбар¬
дировач.
ИБ воен. - Индикаторен барабан.
ИБ - Институт по балканистика
(БАН).
ИБ - Институт по бирата.
ИБ - Институт по ботаника
(БАН).
ИБ - Инфекциозна болница. А
ИБ „Проф. Ив. Киров".
ИБ - Информационен бюлетин.
ИБА [йба] , воен. - Изтребител-
но-бомбардировъчна авиация.
ИБАБ [ибаб], воен. - Изтреби-
телно-бомбардировъчна авиа¬
ционна база.
ИБАД библ. - Известия на
Българското археологическо
дружество.
ИБ АД [ибад], воен. - Изтребн-
телно-бомбардировъчна авиа¬
ционна дивизия.
ИБАИ библ. - И звестия на
Българския археологически
институт.
ИБАК [ибак], воен. - Изтреби-
телно-бомбардировъчно ави-
окрило.
ИБалк - Институт по балканис¬
тика (БАН).
ИББГ - Институт по ботаника с
Ботаническа градина (БАН).
ИББД библ. - Известия на
Българското ботаническо дру-
ИБВМ
228
ИБРО
жество.
ИБВМ.пнгл. IBWM (International
Bureau of Weights and Mesures)
- Международно бюро за мер¬
ки и теглилки; вж. МБМТ.
ИБД - Инвестиционна база дан¬
ни.
ИБЕ [й-бё] - Институт за българ-
ски език (БАН).
ИБЕ, англ. IBE (International
Bureau of Education) - Между¬
народно бюро по образование¬
то.
ИБИАЕ[иб й-аё] -И нспекция за
безопасно използване на атом¬
ната енергия.
ИБИД библ. - Известия на
Българското историческо дру¬
жество.
ИБИР[ибйр]-И нститут по био¬
логия и имунология на размно¬
жаването (БАН).
ИБИРРО [ибйро] - Институт по
биология и имунология на раз¬
множаването и развитието на
организмите (БАН).
ИБМ , англ. IBM (International
Business Machines Corporation) -
1. Американска компания за
производство на електронноиз¬
числителни машини; Ай-Би-
Ем.
2. Електронноизчислителна
машина, произвеждана от тази
компания (напр.: ИБМ-650);
Ай-Би-Ем.
ИБМП й-бе-ме-пё] - Институт
за бърза медицинска помощ.
А ИБМП „Н. И. Пирогов".
ИБООИ воен. - Инфекциозна
болница за особено опасни ин¬
фекции.
ИБП - Издателство „Български
писател“.
ИБП - И талиано-български
център.
ИБПД библ. - Известия на
Българското пещерно друже¬
ство.
ИБПРНБ - Институт по биоло¬
гия и патология на размножа¬
ването и пезаразни болести.
ИБР [й-бс-pè] - Източноафри-
канска банка за развитие.
ИБР (-) [й-бс-pè] - Импулсен
бърз реактор (напр.: ИБР-30).
ИБР - Ислямска банка за разви¬
тие.
ИБРД [й-бе-ре-дё], англ. IBRD
( I ntemational Bank for
Reconstruction and Development)
- Международна банка за ре¬
конструкция и развитие.
ИБРО [йбро] англ. IBRO
(International Brain Research
Organisation) - Международна
организация за изследване на
мозъка.
ИБСМ
229
ИВР
ИБСМ [й-бе-сс-мё] - Институт
за български и световен мар¬
кетинг.
ИБТ -Информационен бюлетин
по труда.
ИБТБ [й-бе-те-бё], остар. - Ита¬
лианска и българска търгов¬
ска банка.
ИБФ [и-бс-фё], воен. - Изтреби¬
тел но-бомбардировъчна фло¬
тилия.
ИБФ [й-бе-фё] - Институт по
биофизика (БАН).
ИБЦРР - Информационен биз¬
нес център за регионално раз¬
витие.
ИБЮПЛ, англ. IBUPL
(International Bureau for the
Unification of Penal Law) - Меж¬
дународно бюро за унификация
на наказателното право.
ИВ [й-вё] - Икономически въпро¬
си. А Зам. директор по ИВ.
ИВ - Индикатор за височина.
ИВАД библ. - Известия на Вар¬
не нското археологическо дру¬
жество.
ИВД й-ве-дё] - Идейновъзпита-
телна дейност. А Сектор по
ИВД.
ИВИМ радиотехн. -Интсрвал-
но-временна импулсна моду¬
лация.
ИВК, англ. IWC (Internationa!
Wheat Council) - Междунаро¬
ден съвет по пшеницата.
ИВК, англ. IWC (International
Commission on Whaling) -
Международна комисия по ки¬
толова.
ИВИ съобщ. техн. - Изкачва-
щовъртящ избирач (в Авто¬
матична телефонна централа).
ИВИ— Институт за военна ис¬
тория.
ИВИ (-) [ й-ве-нё], мед. - Инди¬
катор за възбудимост на нерва
(напр.: ИВН-1).
ИВИ [ й-ве-пё] - И кономическо
въздействие и подпомагане
(фонд).
ИВП - Институт за военна по¬
мощ (САЩ).
ИВП [й-ве-пё] - Институт за
външна политика.
ИВП [й -ве-пе] - Институт по ви¬
нарска промишленост.
ИВП[й -ве-пс] - Институт по вод¬
ни проблеми (БАН).
ИВП (-) [ й-ве-пё], електр. -
Прътовиден висящ порцеланов
изолатор (напр.: ИВП-110).
ИВПО [й-ве-пе-о] - Инженер-
новнедрителска проектантска
организация. А ИВПО „Инж-
проект ".
ИВР ( й-ве-pè], остар. - Идей-
новъзпитателна работа. А
ИВРД
230
Игр.
Отдел ИВР.
ИВРД [й -ве-ре-дё], ед. и мн. -
Импулсен въздушнореакти-
вен двигател.
ИВРИ, англ. IWRI (International
Wildfowl Research Institute) -
Международен изследовател¬
ски институт по дивеча.
ИВС електрон. - Високостабил-
ни импулсни постоянни резис¬
тори.
ИВС - Икономически валутен
съюз (Европейски съюз).
ИВС [ й-ве-сё] - Информация и
връзки с обществеността (ди¬
рекция, Министерство на
вътрешните работи).
ИВСА, англ. IWA (International
Water-Supply Association) -
Международна асоциация за
водоснабдяване.
ИВСС - Институт по водно сто¬
панство и строителство.
ИВТ [й-ве-тё] - Институт по во¬
ден транспорт.
ИВТ [ й-ве-тё] - Институт по
въздушен транспорт (между¬
народна научноизследовател¬
ска организация).
ИВТО, англ. IWTO (International
Wool Textile Organisation) -
Международна организация за
вълнен текстил; ФЛИ.
ИГ (-) [й-гё], електр. - Импул¬
сен генератор (напр.: ИГ-8).
ИГ - Индустриална група.
ИГ — Институт за гората (БАН).
ИГ - Институт по генетика
(БАН).
ИГА [йга],пнгл. IGA (International
Geographical Association) -
Международна асоциация по
география.
игд библ. - Известия на Българ¬
ското географско дружество.
ИГсн - Институт по генетика
(БАН). Д ИГен ..Акад. Дончо
Костов".
ИГИ [игй], рус. ИГИ ^Институт
горючих ископаемых) - Инсти¬
тут по горивни изкопаеми.
ИГИ [йги] - Институт за генно
инженерство.
ИГК[ й-ге-ка] - Институт по гео¬
дезия и картография.
ИГК [й-ге-ка],англ. IGC (Interna¬
tional Geophysical Committee) -
Международен геофизически
комитет.
ИГК [й-ге-ка] , англ. IGC
(International Geological
Congress) - Международен кон¬
грес по геология; КГИ.
игн [й-ге-нё] - Инициатива за
гражданско неподчинение.
ИГор - Институт за гората
(БАН).
игр. - игрален. Д игр. филм.
иге
231
идп
ИГС [й-ге-cè] - Институт по ге¬
нетика и селекция.
ИГСР— Институт по генетика и
селекция на растенията.
ИГФ [й-ге-фё], англ. IGF
(International Graphical Federa¬
tion) - Международна поли-
графска федерация; ФГИ.
ИГФ (и -ге-фё],лнгл. IGF (Interna¬
tional Gymnastic Federation) -
Международна федерация по
гимнастика.
ИГФ - ИГ-фарбен.
ИГ-фарбен [й-ге-фарбен], м.,
нем. I. G. Far ben (Interessen-
gemeinschaft der Farben-
industrie) - Наименование на
най-големия химически кон¬
церн в Германия и света преди
Втората световна война.
игю, англ. IGU (International
Geographical Union) - Между¬
народен географски съюз;
ЮГИ.
ИГЮ , англ. IGU (International Gas
Union) - Международен съюз
по газова промишленост;
ЮИНГ.
и. д. [й-дё] - изпълняващ
длъжността. Д и. д. председа¬
тел.
и. д. геогр. - източна дължина
(след цифра).
ИД - Инвестиционно дружество.
Д ИД „ Надежда“ АД.
ИДВ [й-де-вё] - Инструкция за
движението на влаковете в
България.
ИДем - Институт по демография
(БАН).
идеол. - идеологически.
ИДЕСБ [идёсб] - Инситут на
дипломираните експерт-счето¬
водители в България.
ИДИ. фр. IDI (Institut de droit
international) - Институт по
международно право.
идиолёкт, член, -ът, -а, мн. -и,
м., англ, idiolect (от гр. idios
‘личен’ и dialect) —Индивиду¬
ален диалект.
ИДИС, англ. IDIS (International
Dairy Industries Society) -Меж¬
дународно дружество по млеч¬
на промишленост.
ИДК [й -де-Kà] - Инспекция за
държавен контрол.
ИДЛ (-) [ й-де-лё] - Дъждовална
инсталация за лентово дъжду¬
ване (напр.: ИДЛ-50).
ИДНУ [ идну] - Институт за дет¬
ски и начални учители.
ИДП - Индонезийска демокр