Text
                    БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
РЕЧНИК
НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
Автори:
Лилия Крумова-Цветкова
Мария Чоролеева
Христо Холиолчев
ИК ЕМАС
София, 2003


Българска академия на науките - Институт за български език Лилия Крумова-Цветкова Мария Георгиева Чоролеева Христо Стефанов Холиолчев РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК © ИК „Емас“, 2003 Всички права запазени ISBN 954-8793-43-1
5 ПРЕДГОВОР Създаването на езикови съкращения (абревиатури) има извънредно широко разпространение в много езици и е един от продуктивните начи- ни за попълване на речниковия състав. Затрудненията, свързани с упо- требата и с разшифроването им, т. е. с разкриването на тяхното значение, пораждат необходимостта от систематизираното им представяне в спе- циални „тълковни“ речници, съставени по определени лекспкографски правила. Първият по-значителен опит за задоволяване на тези нужди за българския език е изработеният от Б. Дамянов „Кратък речник на най- употребяваните съкращения в българския език“ (София, 1965), съдържащ 2281 съкратени единици. В началото на 80-те години, след теоретично изследване на въпросите на абревиацията, бе изработен и издаден „Речник на съкращенията в българския език“ (София, 1983) от Л. Крумова и М. Чоролеева, включващ над 10,000 съкращения. В него различните видове съкращения са представени със своите разгърнати съответствия, особености, форми и нормативни изисквания за употреба. Образуването на съкращения е закономерно явление в съвременни- те книжовни езици, което подлежи на регулиране и подчиняване на нор- мите на тези езици. Оттук и двойната задача на Речника на съкращенията - а) да ги представя лексикографски, с разкриване на тяхното съдържа- ние и б) да бъде помагало за нормативната употреба на абревиатурите с оглед на техния правопис и правоговор. Сегашният „Речник на съкращенията в българския език“, който се съставя на основата на издадения от 1983 г., представя систематизирано различните типове съкращения и включва общо 15 300 съкратени единици, от които няколко хиляди нови абревиатури, възникнали през последните 20 години, при съвременните икономически, обществено- политически и културни условия. Всред тях са и съкращения, които са свързани с международния обмен в стопанската, политическата, военна- та и културната област. На предно място в това отношение трябва да се посочат терминологични иновации и попълнения, свързани с перспекти- вите за наше участие в големи европейски и световни международни обединения като Европейския съюз и НАТО. Авторите на новия речник
6 имат при това ясното съзнание, че пълно, т. е. изчерпателно отразяване на съкращенията (някои от които имат оказионален. временен характер) е практически невъзможно. Освен това стремежът на авторите е бил да се съберат, но и подберат преди всичко абревиатури, представляващи по-широк обществен интерес, така че Речникът да бъде справочник и помагало на широките среди от нашата общественост. От тук следва, че тясноспецпални съкращения на термини от различни социално и профе- сионално ограничени сектори на обществения живот остават вън от об- хвата на този речник и би следвало да намерят място в отделни тематич- но специализирани абревиатурни речници. Остарели понастоящем съкра- щения, които са били активни по-рано и са били включени в Речника от 1983 г., присъстват и в новия речник, като по този начин той задоволява нуждите за разшифроване и на тези съкращения при четене на по-стара литература. Материалът за предлагания речник е ексцерпиран от най-разнооб- разни източници, всред които, естествено, българските периодични из- дания, електронните медии, телефонни указатели, браншови списъци (регистри), научна н научно-популярна литература, худоягестаена лите- ратура, енциклопедии, речници, справочници, реклами, плакати, търгов- ски съобщения и обяви и т.н. Въпросите за същността на абревиацията като начин на словообра- зуване, за характерните свойства и особености на съкращенията, за при- способяването и преминаването на част от тях към системата на лекси- калните единици, за подчиняването на тяхната употреба на книжовната норма и т.н. са разработени от Л. Крумова и М. Чоролеева в моногра- фичното изследване „Съкращаването и съкращенията в българския език“ (София, 1982), което остава актуално и към днешна дата. Анализите и изводите от това изследване са в основата на теоретичния увод и опреде- лят принципите на изработване на предлагания нов Речник на съкраще- нията в българския език. Работата по изработването на Речника е разпределена между тримата автори както следва: Основната част от новите съкращения са събрани от ст.н.с. Хр. Холиолчев; статиите от А до Л са окончателно обработени и редактирани от ст.н.с. д-р Мария Чоролеева; статиите от М до Я са оконча-
7 телно обработени и редактирани от ст. н. с. д-р Лилия Крумова-Цветкова. Изказваме благодарност на Генералния щаб на Българската армия и на Военната академия „Г С.Раковски“ за оказаното ни съдействие за съби- рането на новите военни съкращения, свързани с присъединяването ни към НАТО. Всички критични бележки, предложения и препоръки, отправени във връзка с Речника на съкращенията, ще бъдат приети с благодарност. От авторите
8 УВОД Образуването на различни по вид съкращения, обикновено нари- чано абревиация (съкращаване), е присъщо на всички съвремен- ни езици. В това явление може би най-силно се проявява общността в тяхното развитие, изразяваща се в наличието на голям междунаро- ден фонд съкращения и в еднаквост на начините и моделите за създа- ване на съкращенията. Все пак във всеки език абревиацията се ха- рактеризира и със свои специфични особености, което налага да се изследва явлението както в отделните езици, така и съпоставително. Образуването на съкращения не е еднакво характерно за цялата система на националния език, в която се включват: книжовен език, разговорен език, диалекти. Абревиацията е присъща на книжовните езици. Създавани в системата на книжовния език, съкращенията по- стоянно проникват и се утвърждават и в разговорния език, а по-на- татък частично преминават и в говора на лица, носители на един или друг диалект. Принадлежността на абревиацията към явленията, характерни за книжовните езици, отсъствието на диалектни навици по отношение на съкращенията улеснява създаването и особено спаз- ването на нормите за тяхното образуване и употреба. Обикновено се изтъква, че създаването и използването на съкра- щения е характерно за съвременното езиково състояние. Всъщност това явление съществува още в древните езици, например в старо- гръцки и латински, а първите съкращения, използвани в българския език, откриваме в старобългарските паметници. Като особено акти- вен процес на образуване на думи-съкращения обаче абревиацията се налага през 50-те, 60-те години на XX в. Причините са различни: външно влияние, вследствие засилване на международните контак- ти. вътрешноезикова тенденция към икономия на езиковите сред- ства при изразяване на все по-богата информация, извънезикови об- стоятелства-създаване на голям брой партии, организации, предпри- ятия, фирми и под., които обикновено са с многословни названия. Вся- ка по-радикална промяна в общественополитическия живот води до активизиране на абревиацията, поради възникване на необходимост
9 от назовавано на нови формирования. Усилено образуване и използ- ване на съкращения е характерно за промените, настъпили след т.нар. социалистическа революция през 1944г., присъщо е и за най-новото време на демократични промени. Съкращенията се образуват от части от думи или словосъчета- ния по определен модел. Те се разделят на различни видове според начина на образуване и употреба. Общоприето е деленето на съкра- щенията на два основни типа - графически и лексикални- в зависимост от това, дали се използват само в писмена или в писмена и говорима реч. 1. Графическите съкращения са присъщи на писмената реч, напр. с. - страница, м - метър, мин. - министър. Те не са думи, а условни знаци, които заместват пълните наименования в писмото. Не се разглеждат като съкращения условни означения на понятия, които напълно се различават от техните названия, напр.: А - название на сорт царевица. 2. Лексикалните съкращения са езикови единици - съкратени съответствия на сложни названия, използвани както в писмена, така и в устна реч. За разлика от графическите съкращения те имат само- стоятелни граматични и лексикални признаци, свое произношение и често - граматически форми. Като единици на езика те се използват и за образуване на нови думи. В зависимост от начина на създаване лексикалните съкращения се разделят най-общо на следните видове: а)Отсечени думи:съссъкратенакрайначаст-спецот специалист, рок - рокендрол, стерео - стереоскопичен; с отсечена начална част - кола от кока-кола. б) Инициали и съкращения: буквени - образувани от първите букви на сложното название, напр. БДЖ - Български държав- ни железници, МВФ - Международен валутен фонд; звуков и- образувани от първите букви на пълното название, като при четене се произнасят съответните звукове, т. е. те се изговарят както всички обикновени думи, напр.: БЛН -Българска академия на науките (про- изнася се [бан]); звуков о-б у к в е н и - образувани от първите букви на съставките на съответното пълно название, но произношението
10 им е съчетание от названията на буквите и звуковете на някои от буквите, напр.: НСБОП - Национална служба за борба с организира- ната престъпност (произнася се [не-се -ббп]). в) Групови съкращения: части чносъкратен и- образувани от началната част на един или повече компоненти и цял компонент (цяла дума) от разгърнатото словосъчетание, напр.: мед- сестра от медицинска сестра, евросътрудничество от европейско сътрудничество; сложносъкратени- образувани от началните части на отделните съставки на сложното название, напр.: Спорт- пром от Спортна промишленост, Елка от електронен калкулатор; т е- лескопични думи - образувани от началната част на първия компонент и крайната част на втория компонент на разгърнатото словосъчетание, напр.:л(о»1с'л - моторизиран хотел, бчоника - биоло- гия и електроника. г) Смесени съкращения - създадени чрез едновременно използване на части от думи и инициалите на други, напр.: самбо - самозащита без оръжие, НИИЧЕРМЕТ - Научноизследователски институт по черна металургия. КАК ПРАВИЛНО ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ СЪКРАЩЕНИЯТА Може би няма друго явление в областта на езика, което да е предизвикало толкова различни и противоречиви мнения. От една страна, горещите привърженици на „новите“ и „модерни" лексикални единици „обогатяват“ непрекъснато езика с причудливи и ненужни съкращения, от друга страна, крайните отрицатели на това явление виждат в съкращенията само изкуствени и неясни образувания, кои- то грозят езика. Всъщност съществуват немалко аргументи както за, така и против употребата на съкращения. В днешното време на интензивно развитие на науката и техника- та, на космическите изследвания и кибернетиката, образуването и използването на съкращения е закономерно езиково явление. Защо- то бурните темпове на техническо развитие, огромното количество информация изискват и максимален езиков синтез, особено в област-
11 та на терминологията, т.е. постигане на възможно най-стегнато и икономично езиково общуване. Едва ли някой може да си представи днес отстраняването на съкращения като БНБ, БТА, ДСК. Голям брой съкращения са влезли трайно в общонародния речников фонд и не се възприемат като изкуствено образувани и неподходящи езико- ви единици. Някои от тях, проникнали в езика ни от международната лексика, като радар, лазер, телекс, самбо, найлон, мотел, бионнка, кортизон, изобщо не се осъзнават като съкращения. Несъмнено в тези случаи абревиацията е допринесла за обогатяването на езика. Безспорен факт е обаче, че има известни основания в много слу- чаи да се проявява негативно отношение към абревиацията. Често при създаването и употребата на съкращения цари стихийност и без- принципност. Съвсем не в духа на българския език се създават много дълги и неблагозвучни съкращения като МЦПМИВ - Междунаро- ден център за проучване на малцинствата и интеркултурните взаимо- действия; НСРАОСЗД - Национална система за регистрация, анализ и оценка на силни земни движения. Прекомерното натрупване на съгласни в състава на такива съкра- щения затруднява оформянето им като цялостен звуков комплекс, прави неудобно произнасянето им, поради което те си остават само графични знаци. Нерядко отрицателното отношение към абревиацията се по- ражда от неяснотата, която внасят някои съкращения. Прекомерната употреба на неутвърдени и неизвестни съкращения действително пра- ви речта неясна и затруднява възприемането на информацията. Борбата за чистота на езика и висока езикова култура по отноше- ние на използването на съкращения се свежда, първо, до установява- не на степента, в която трябва да се използват съкращенията, тъй като изцяло употребата им не може да се отрече и предотврати; вто- ро, до подчиняване образуването на съкращения на нормите на кни- жовния език, като се избягват стихийността и неправилността, и, тре- то, до правилна употреба на съкращенията, която не създава неясно- та и неразбиране. Употребата на съкращения трябва да става при необходимост, без излишни увлечения, само когато е нужен стегнат израз, за да се
12 избегнат ненужни повторения и излишно удължаване и претрупване на фразата. Когато се употребяват в текст, неясните, нестанали об- щоизвестни съкращения трябва да се разшифроват-при първото им използване е необходимо да се даде в скоби разгърнатото им съот- ветствие. Така употребата им няма да буди недоумение и объркване, няма да затруднява възприемането на текста. Особено важно е образуването и употребата на съкращения да се извършва съобразно с нормите на книжовния български език. Това означава да се установи правилен правопис и изговор на съкращени- ята и да се даде предпочитание на структурни типове, сходни по фор- ма и значение с обикновените думи. При съкращенията и техните производни форми трябва да се спаз- ват следните правописни правила: 1. Груповите съкращения, които стоят много близо до думите от естествения език, да се пишат с малки букви, а с първа главна буква да се изписват собствените имена, напр.: автоборса, метеослужба, Мобилтел, Спортпром. 2. При инициалните съкращения, с оглед на техните особености - изкуствен начин на създаване, липса на цялостна оформеност и съще- временно тенденция в разговорния стил към превръщането им в нор- мални думи, да се установят два вида правопис: а) В официален или номенклатурен текст инициалните съкраще- ния да се използват като неизменяеми думи, т. е. без производни гра- матични форми, като се пишат с главни букви. б) В стилове, в които намира място разговорната реч (в художе- ствен, публицистичен, научнопопулярен), освен изписването с главни букви да се допуска оформяне на инициални съкращения, станали нарицателни имена, като нормални думи - с малки букви, напр.: вуз, фиат. симка, вец, тец. 3. За граматичните форми на иницалните съкращения също така се приемат два вида изписване: а) Когато инициалните съкращения са изписани с главни букви, след дефис се прибавят показателите за множествено число и члену- ване. напр.: ГУП-а, МВР-то, ПТУРС-а, ПТУРС-ове.
13 б) Когато съкращенията са оформени като нормални думи, тези показатели се изписват слято, напр.: вецът, веца, вецове; вуз, вузът, вуза, вузове. При нормативния изговор на абревиатурите ръководни трябва да бъдат следните принципи: 1. Произнасянето на съкращенията трябва да отговаря на право- говорните норми в езика като цяло. Така например не се допуска изговарянето на съкращения с редукция на гласните, докато съглас- ните от състава им при съответни условия се променят по звучност, не се изговарят двойни съгласни и т. н. 2. Нормата да се изгражда в съответствие със съществуващата традиция. Така например, когато някои съкращения са утвърдени, възможно е да се приеме вече установеният им изговор, въпреки че може да не съответства и дори да влиза в противоречие с норматив- ния изговор, с някои фонетични изисквания. Така в българския език при изговора на инициалните съкращения компонентът К би трябва- ло да се произнася подобно на всички останали съгласни букви [ке], както е при СБКМ [се-бе-ке-ме] . В голяма част от съкращенията обаче се е наложило и утвърдило произношение [ка], напр.: БЧК [бе- чс-ка],ДСК [де-се -ка], ВиК [ве-и-ка], поради което създаваните нови съкращения в съответствие с традицията запазват това произноше- ние на съставния елемент, напр. НПК [не-пе-ка]. В този случай едва ли е уместно да се въведе нов изговор, който да влиза в противоречие с установеното. При използването на съкращения трябва да се предпочитат преди всичко груповите съкращения и отсечените думи, тъй като те обик- новено са ясни по значение и стоят най-близо до обикновените лекси- кални единици. Инициалните съкращения трябва да се използват с подбор, като се ограничава, доколкото е възможно, употребата на тези от тях, които са дълги, неблагозвучни или труднопроизносими. Отразяването на използваните в българския език съкращения в Речника без специален подбор не означава, че се приема и препоръч- ва употребата на всички тези съкращения. Включването им е про- диктувано от необходимостта да се дадат разшифровките на среща-
14 щитс се в текстове съкращения. Представянето на правописа и пра- воговора на съкращенията ще допринесе за преодоляване на съще- ствуващата стихийност, непоследователност и неизясненост при упот- ребата на съкращенията и следователно ще съдейства за повишава- не на езиковата култура. Основното обаче, което трябва да се има предвид, е, че съкращенията трябва да се използват умерено, само при необходимост и при условие, че не правят речта неясна. СЪСТАВ НА РЕЧНИКА В Речника са включени както лексикални, така и графически съкра- щения. Това е продиктувано, от една страна, от целта на Речника да бъде помагало за разкриване значението, правописа, правоговора на съкращенията и, от друга страна, от по-широкото разбиране на абре- виацията като начин на образуване на различни типове съкращения. Графическите съкращения са включени, доколкото е възможно пълно, тъй като при тях особено често се срещат затруднения при правописа. В Речника са отразени всички типове модели за образува- не на съкращения, без да е обхванато цялото богатство на съкратени единици, съществуващи в езика. Представени са общоупотребявани- те съкращения и най-използваните съкращения в отделните области на науката, производството и т. н . Включени са и някои от компонен- тите на сложносъкратени единици - първи или втори съставни части, които обикновено имат по-голяма производителност. От етимологична гледна точка съкращенията са нееднородна гру- па. Подобно на останалите лексикални единици от речниковия състав на българския език те са домашни, заемки и калки. Несъмнено най-голям интерес предизвикват възникналите на българска почва съкратени единици. Това са преди всичко съкраще- ния, свързани спроизводството, техниката, образованието, админис- трацията (напр.: ЗММ, НОИ, УНСС, ВИАС, ДСК, СТУДА и т. н.) . Именно тези единици са най-активно употребявани в устната реч, поради което имат в голямата си част установено произношение, а тяхното пълнокръвно съществуване е довело при много от тях до оформянето на граматически значения за род, число, членуване, до
15 промени в семантиката. Издирването на тези съкращения е извърше- но с преодоляване на немалко трудности, като са използвани най- разнообразни писмени източници, както и информация, получена по устен път. Този тип съкращения и техните особености са отразени в Речника на съкращенията с възможната пълнота. Друга голяма група, също представена твърде богато, е тази на съкращенията, заети от други езици - английски, руски, френски и др. Трябва да се посочи, че характерна особеност за системата на съкра- щенията във всички европейски езици е наличието на многочислена група интернационални съкращения. Тъй като абревиацията е явле- ние, свързано преди всичко с научно-техническия и културния про- грес и обмен, с активния международен политически и икономически живот, ясно е защо съкращенията представят една значителна част от международната лексика. Ето защо включването на този тип аб- ревиатури в Речника бе наложително. Немалко място в Речника заемат съкращенията-калки (напр.: ЕС, ФРГ, ХДС, ХСС и др.), които представляват буквален превод на български език на съответното чуждо съкращение. Това е всъщност един вид създаване на нови съкратени единици на българска почва, тъй като се превежда разгърнатата единица, а от нея след това се образува съответно съкращение. Ето защо съкращенията от този тип притежават особеностите на съкратените единици от първата група. Представени са съкращенията на измерителните единици, и то съобразно с утвърдения от Държавната агенция по стандартизация и метрология стандарт за единиците за физически величини, използва- ни в Република България. Той съдържа основните, допълнителните и по-важните производни единици от Международната система изме- рителни единици (СИ), представките за образуване кратни на измери- телните единици, както и постоянно и временно допусканите единици, непринадлежащи към СИ. В Речника са отразени съкращенията, които са използвани в пери- ода от втората половина на XX в. и началото на XXI в. Съкращенията, чиито реални вече не съществуват или са получили нови названия, не
16 са отпаднали от състава на Речника, тъй като както вече беше посоче- но, една от целите му е да бъде справочник за значението на съкраще- нията при четене на литература (вестници, списания, публицистика, справочници и др.) от посочения по-горе период. Обикновено не се от- белязва кои съкращения вече не се употребяват, както и с какви назва- ния, съкращения те са заменени, тъй като това би било задача на енциклопедичен справочник, т. е . всяко съкращение се представя само за себе си, без да се свързва със заместилите го във времето съкраще- ния. Особена група са съкращенията-историчми, назоваващи понятия с историческо за нас значение - политически партии, революционни организации и др. Те се отбелязват с бележка исшор. (историческо). В Речника са представени в значителна пълнота съкращенията от областта на военното дело.По посочената по-горе причина не са отпаднали военните съкращения .използвани до деветдесетте години на XX в. Специално внимание бе отделено на събирането и включва- нето в новия Речник на съкратените единици, свързани с реформата в Българската армия. Отразени са основни съкращения, използвани във военните структури на НАТО, което се налага от процеса на присъединяване на България към Северноатлантическия съюз. В Речника не се включват оказионални съкращения, създадени само за конкретен случай, напр. в учебници, научни трудове и др., използвани за пестене на място и за избягване на многобройни повто- рения, които не излизат извън границите на тази единична, индивиду- ална авторска употреба. Не са включени и нетранслитерирани чужди съкращения, които все пак се срещат по страниците особено на периодичната литерату- ра, тъй като целта е да се покажат приетите в българския език чужди съкращения, а не механично пренесени с чужда графика съкратени единици (като SEATO, SMS и др.). Съкращенията, включени в Речника, могат да се обединят в след- ните тематични класове: 1. Наименования на държави, области, окръзи, селища. 2. Наименования на партии, организации - политически, синди- кални, младежки, различни движения, съюзи, обединения и т. н.
17 3. Наименования на различни органи на управлението, комитети, съвети, дирекции, отдели и т. н. 4. Наименования на научноизследователски институти, учебни за- ведения, библиотеки, театри, музеи и др. 5. Наименования на промишлени и търговски предприятия, фир- ми, дружества, селскостопански обединения и др. 6. Означения на машини и механизми, прибори и др. 7. Съкратени означения на различни химически съединения, гео- ложки проби и др. 8. Означения на измерителни единици. 9. Съкратени названия из областта на военното дело и военната наука. 10. Термини из областта на медицинската наука. 11. Термини из областта на електротехниката, електрониката, автоматиката, радиотехниката и телевизионната техника, съобщи- телната техника. 12. Съкращения из областта на икономическите науки. 13. Наименования на вестници, списания и други периодични изда- ния. 14. Библиографскии библиотечни съкращения. 15. Общоупотребявани графически съкращения. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА Съкращенията в Речника са подредени по азбучен ред. Това под- реждане улеснява читателя при откриването на съкращението, кое- то го интересува. При съкращенията-омоними най-напред се поста- вят лексикалните, а след това графическите съкращения, като под- реждането им става въз основа на азбучния ред на компонентите от разгърнатото съответствие. В Речника е отразено едно често срещано явление в абревиацията - вариантността. Включени са варианти от различно естество - с различие в мястото на съставките (СБЖ и СЖБ), с различна степен на съкращаване (НИИЧМ и НИИЧЕРМЕТ), с различно графично оформяне (МДС и м. д. е.). Не се привеждат тези варианти на съкра-
18 щенията, които противоречат на нормите на съвременния български език, противоречат на приетите норми за правопис на съкращенията. Напр. от вариантитесел-стоп. и сел. стоп, ср-век. пер. век. се включ- ват само първите. Варианти, които се приемат за нормативни, се включват по след- ния начин: 1. Варианти с различно графично оформяне се дават в една за- главка, като на първо място е поставена препоръчваната форма, напр.: Т. и т.... -Творителсн падеж. МДС и м. д. с,... - Магнитодвижеща сила. Цпипетуга и ЦНИПЕТУГА... -Център за научни изследвания... 2. Варианти с различие в мястото на компонентите и с различна степен на съкращаване се дават в отделни статии, като при всеки след знак (;) се посочват и останалите. Ако някой от тях е предпочи- тан, се поставя бележка вж. и съответният вариант, напр.: ДФС... - Дружество за физкултура и спорт. ДСФ... - Дружество за физкултура и спорт; вж. ДФС. При неравностойни варианти, от които обикновено единият е ини- циално, а другият групово или смесено съкращение, при по-малко предпочитаната форма се дава дефиниция, която да представи фор- малната мотивировка на съкращението и след точка и запетая се дава препратка, напр.: НИИЦВЕТМЕТ - Научноизследователски институт по цветна металургия; НИИЦМ. НИИЦМ - н аучноизследователски институт по цветна мета- лургия; вж. НИИЦВЕТМЕТ Обикновено се дава предпочитание на групови и смесени съкра- щения. При варианти на съкращения от чужди езици се приема в повече- то случаи като основен един, а другите се препращат към него, напр.: ЮНИСЕФ... -Извънреден фонд за детски помощи...; вж.УНИЦЕФ. УНИЦЕФ... - Извънреден фонд за детски помощи...; ЮНИСЕФ. Равностойните варианти се разработват самостоятелно в отделни статии, като след точка и запетая се посочва съответният вариант, напр.:
19 г. - година; год. год. - година; г. Не се дава предпочитание на едната форма при вариантите, кои- то са резултат от действието на две противоречиви тенденции - стре- меж към по-кратко съкращение и старание да бъде запазена систем- ността, като бъдат представени всички структурни елементи на про- извеждащата основа, напр.: ЦНИКА и ЦНИИКА, НИОМС и НИИ- ОМС. Подобен е начинът на представяне в Речника и на абревиатурите- синоними. Равностойните синоними се разработват в отделни заглав- ни, като към всяка след разшифровката след знак (;) се дава съответ- ният синоним, напр.; ОМПЕ... - Световна организация на учителите; ВОТП. ВОТП... - Световна организация на учителите; ОМПЕ. Когато синонимията се явява между българско и чуждо съкра- щение или и двете съкращения се представят като равностойни фор- ми , или предимство се дава на по-разпространеното, което може да е както международното, така и българското, напр.: ФИД- фр. FID.. . Международна федерация за документация; МФД. МФД - Международна федерация за документация; ФИД. МОТ - Международна организация на труда; ИЛО. ИЛО- англ. ILO... Международна организация на труда; вж. МОТ. Не се свързват и не се отбелязват връзките на съкращения - названия на едно понятие, от които едното е остаряло, а другото го е заместило и се употребява в момента, напр. СУ и СДУ (остаряло). В отделни статии се дават и тези абревиатури, които назовават едно понятие, но се възприемат като отделни думи поради различния на- чин на изписване - РМС и Ремс (при второто съкращение принципът на записване е фонетичен). Когато се приема дадена форма на съкращение за нормативна, се взема предвид и степента на лексикализация, на установеност на тази форма. Така че в някои случаи се допускат и известни изключения и компромиси с установените принципи, ако формата на съкращението
20 е вече общоприета със съответното изписване и трудно би могло да се наложи друга форма, при условие - разбира се - че тя все пак е приемлива от гледище на нормативността. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ Съкращенията като заглавки се изписват с главни или малки бук- ви в зависимост от следните принципи: 1. Съкращенията - собствени имена, се пишат с първа главна буква, а нарицателните - с малка. 2. Инициалните съкращения се пишат с главни букви така, че всяка главна буква е знак за самостоятелна дума, съвпадаща с нейна- та първа буква. 3. Груповите съкращения-собствени имена се пишат с първа главна и останалите с малки букви, груповите съкращения-нарицателни имена - с малки букви. 4. Компромиси се допускат при смесените съкращения - пишат се или с главни и малки букви, или изцяло с главни букви, или се приемат и двата варианта. 5. С малки букви и точка след всяка част се пишат графическите съкращения. Изключения правят съкращенията на измерителните единици (съкращенията от метрическата система ). Те се пишат в определени случаи с малки, а в други - с главни букви, но винаги без точки. След съкращението в скоби се дава изговорът му. Това по прин- цип се отнася само за лексикалните съкращения. Графическите съкра- щения нямат произношение, тъй като се употребяват само в писмена реч. При съкращения с графика на нормални думи, т. е . групови и лексикализирани инициални звукови съкращения (мин, симка, вуз), отсечени думи (спец, магнет, тролей, стерео), не се посочва произно- шение, тъй като те се изговарят както обикновените думи. При тези от тях, които имат повече от една сричка, се отбелязва ударението. При съкращенията, които се пишат с главни букви (инициални и сме- сени), по отношение на произношението се отделят следните случаи: 1. Посочва се изговор при тези от тях, при които той е вече утвърден.
21 Това са съкращения, които редовно се използват в речта (поне на даден кръг от специалисти). 2. Не се дава изговор при единично упот- ребени съкращения, особено чужди. 3 . Не са снабдени с указания за изговора и дългите, неудобни за произнасяне съкращения, чието из- ползване не препоръчваме. По отношение на изговора няма пълна последователност и системност, тъй като сме се стремили да отразим съществуващата, установилата се вече практика. Сведенията са по- лучени предимно чрез консултации със специалисти в съответните области. Там, където съществуват различни начини на произношение, те се посочват, като на първо място се поставя по-приемливият вариант, напр. ОГМ [ö-ге-ме] и [о-ге-ем]. Тъй като не отразяваме навсякъде произношението на инициал- ните буквени съкращения (при тези, които се използват по-рядко), ще посочим какъв изговор се приема за буквите на съгласните. Това ще даде възможност за правилен изговор при необходимост и на този вид съкращения. В Речника се приема изговор на буквите на съгласните с гласна е след буквата - б [бе], в [ве], г [ге], д [де]. Само при буквите на сонорните съгласни (л, м, н, р), а също така и на с и ф като елемен- ти на абревиатурите се допуска и друг изговор - с гласна е пред буква- та - [ел, ем, ен, ер, ес, еф], и то в отделни случаи; 1. В названията на машини, уреди, части, които са заети отчужди езици и вече са възпри- ети в този вид от специалистите в отделните области - КЛМ [ка-сл- ем],/7772 [пе-те-ес]. 2 . При избягване на неуместни асоциации, а също и на неблагозвучие, напр. ДТЛ [де-те-ел] вм. [де-те-ле], АТЛ [а-те- ел] вм. [ä-те-ле]. За буквата на съгласната к се е наложил изговор в практиката [ка]. Посочва се и ударението на абревиатурите. Правилното опреде- ляне на мястото му създава значителни трудности. Това особено се отнася за инициалните буквени съкращения и смесените съкраще- ния. При „двусричните“ инициални буквени съкращения преобладава двойното акцентуване, напр. СУ [се-у],27К [де-ка]. При нарастване на състава на съкращението ударенията се запазват върху първата и последната сричка - СДС [се-де-се], ЕЦНПК [е-це-не-пе-ка]. При лек-
22 сикализирането на двусричните инициални съкращения често се дос- тига до изговор с едно ударение, напр. ЦК [цека],ДОСО [досо]. Обик- новено обаче при тези случаи се срещат акцентни варианти - с две или с едно ударение. Тази вариантност също се отбелязва. Когато съкра- щенията се изговарят с едно ударение като една дума, при отбелязва- нето на изговора не се разчленяват на срички, а се изписват като цяла дума. При груповите съкращения се посочва двойно и тройно акценти- ране, без обаче да се различават основно и второстепенни ударения. Към редица съкращения, придобили белези на обикновени думи, се дават и граматични бележки. При инициалните и смесените съкра- щения бележка за род сс поставя в следните случаи: а) Когато родът на съкращението се различава от рода на основ- ната дума в разгърнатото съответствие, т. е. когато съкращението е придобило самостоятелно значение за род, определяно от звуковата му форма, напр. ВУЗ ‘Виеше учебно заведение’, произнасяно [вуз], е дума от мъжки род, тъй като окончава на съгласен звук, макар че основната дума от разгърнатото название е от среден род. б) Когато дадено съкращение е придобило граматични форми за множествено число и членувани форми, което показва, че то се упот- ребява като обикновена дума, също така се отбелязва и родовото му значение, например: ЕИЦ [ейц],л<. (разг. член, -ът , -а,мн. -ове) -Електронноизчисли- телен център. в) В случаите, при които някои съкращения се употребяват с две значения за род - родовото значение, присъщо на основната дума от пълното название и придобитото ново, самостоятелно значение за род, - това се отбелязва, напр.: ВЕЦ . м . иж . - Водноелектрическа централа. АЕЦ м.иж. - Атомна електрическа централа. При груповите съкращения редовно се поставят бележки за род. Употребата на някои абревиатури само в множествено число се отбелязва с бележкатал!н., а когато абревиатурата е неизменяема по форма и се използва еднакво често както за единствено, така и за
23 множествено число, се поставят бележките ед. и мн. Посочени са и всички граматични форми, които образуват лекси- кализираните съкращения - за множествено число и членувани фор- ми. По този начин се отразява и превръщането на част от тях от графически знаци в пълноценни лексикални единици. Тъй като тези форми са присъщи на разговорния пласт на лексиката, те са придру- жени с бележка разг. (разговорно). Бележката разг. се дава пред оз- начението за рода и съответните граматически форми, когато се от- нася общо до употребата на съкращението в този род, и то в посоче- ните членувани форми или форми за множествено число. В някои случаи обаче разговорни са само формите за число и членуваните форми, така че бележка разг. се дава непосредствено пред тях. Сле- дователно нормативните граматически форми се дават пред бележ- ката за род, а разговорните - в скоби след нея. При съкращенията, за които е необходимо уточняване към коя област на науката, производството и т. н. принадлежат, се поставят бележки катохиж., физ., езикозн., воен. идр. Посочва се произходът на чуждите съкращения. След бележката от кой език са заети се дава и формата на съкращението със съответ- ната чужда графика при условие, че е от английски, френски, немски, италиански, славянските езици идр., както и пълната му разшифров- ка на съответния език. Съкращения, образувани на българска почва, но означаващи чужди организации, партии и др., се включват само с българската форма, без да се посочва чуждото съответствие. Следва разшифровката на съкращението, която се дава след тире. В Речника се използват няколко типа разшифровка, което е обусло- вено от различния характер на формално-семантичната връзка меж- ду съкратена и пълна единица: I. При съкращения, които включват формални елементи от всич- ки съставки на разгърнатото словосъчетание и са семантично иден- тични с него, се извършва разгръщане на съкратената единица. Раз- шпфровката разкрива напълно формалната и семантичната мотиви- ровка на абревиатурата, иапр. ДНСК... - Дирекция за национален строителен контрол, УКВ... - Ултракъси вълни, СЕМ - Съвет за
24 елекронните медии и др. 2. Когато разшифровката представя формалната мотивировка, но в недостатъчна степен изяснява семантичната, т. е. значението на съкращението не става достатъчно ясно, е необходима и допълни- телна дефиниция. Тази дефиниция се поставя в скоби след пряката разшифровка, напр. РСВ... - Ресторанти, спални вагони (стопанско предприятие). Допълнителни сведения, също в скоби, се дават и в редица други случаи, когато е необходимо пояснение, свързано с употребата на дадената абревиатура. Това могат да бъдат данни за времето или мястото на използването й, ако е название на политическа организа- ция - за нейния характер и т. н ., напр.: НЕП... -.. .Нова икономическа политика (СССР, 1921-1936). НРП... -Народнорепубликанска партия (Турция). Пояснения се дават и при измерителните единици, но не и при техните производни, напр.: р... -рентген (единица за измерване на облъчването с гама-лъчи); мр... - милирентген. 3. При съкращения, които са в по-свободна формална и семантич- на връзка със съответната си основа, се използва описателна дефи- ниция, която описва значението на съкращението и съдържа елемен- тите, които са го изградили. Този вид разшифровка се прилага обик- новено при групови или смесени съкращения - собствени названия, създадени по модел, т.е. направо от готови съкратени части, без да имат съответно разгърнато название. Така се тълкуват например: Металпроект... - Комплексен институт за проучване и проекти- ране в областта на архитектурата и строителството с леки метални и стоманени конструкции. Този тип дефиниции се използва и при съкращения, които само асоциативно са свързани с разгърнатата единица, напр. Мараславйп - Зъболекарски препарат, носещ името на своята откривателка д-р Мара Славова. 4. Съкращенията, които са претърпели семантичен развой, вслед- ствие на което са се отдалечили по значение от своето изходно сло-
25 восъчетание или са придобили допълнителни значения, са представе- ни в цялостната им семантична структура. Посочени са както преки- те, така и преносните значения, възникнали по пътя на метонимично- то пренасяне. Такива са случаите, когато по името на завода се назо- вават предметите, произведени от него; по името на някаква институ- ция се назовава сградата, в която се помещава ръководството й и т. н . Напр.: СБЖ... 1. Съюз на българските журналисти. 2. Сградата, в която се помещава ръководството на Съюза на българските журналисти. Понякога по пътя на метонимията се стига до омонимия. Това се наблюдава в случаите, когато пренесеното название се лексикализи- ра напълно, започва да се употребява като обикновено нарицателно име, напр.: ФИАТ... -Италиански автомобилен концерн в гр. Торино, фиат... - Автомобил, произведен в италианския автомобилен кон- церн „ФИАТ“ в гр. Торино. 5. В редки случаи, обикновено при номенклатурни названия, кога- то формалната и семантичната мотивировка се различават, те се дават отделно. Посочва се формалната мотивировка, а след това с описателна дефиниция се разкрива значението на абревиатурата, напр.: хймпро... (Химическа промишленост) - Прахообразен препарат за пране на всякакви материи. сйипро... (Синтетична промишленост) - Прахообразен препарат за пране на всякакви материи. Формалната мотивировка е представена при всички съкращения (и домашни, и чужди) чрез посочване на елементите от разгърнатото название, влизащи в съкратената единица, с получерен шрифт, напр.: НСС - Национална следствена служба. Газстрой... - Предприятие за строителство на газопровод. ФИЖ..,фр. FIG (Federation internationale degymnastique) - Между- народна федерация по гимнастика. В разшифровките на съкращенията се допуска използването само
26 на общоизвестни съкращения като напр.: САЩ, ООН, ЮНЕСКО, НАТО. В Речника е отразена и една характерна за абревиацията особе- ност-създаване на устойчиви елементи, с помощта на които се обра- зуват цели гнезда съкратени единици. Такива модели с определен устойчив елемент се наблюдават преди всичко при груповите съкра- щения, но не са редки и при инициалните. Международна продуктивност имат елементи като aemo-, авио-, радио-, фото-, хидро-, електро-, био-, зоо- и др., които са отсечени коренни части от чужди, интернационални думи. Откъснали се посте- пенно от съответните пълни думи, те са станали в някаква степен самостоятелни елементи на езика, стоят на границата на морфемите и думите и сполучливо са наречени в езиковедската литература лек- сико-морфеми. Морфологични елементи, получени в резултат на абревиация и придобили активни словообразувателни свойства, са възникнали и на българска почва. Продуктивността на международните и български- те лексико-морфеми се представя със специална дефиниция по след- ния начин: авто... - Автомобилен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: автобаза, автогара и др.). Тъй като тези лексико- морфеми се използват за образуване както на сложносъкратени, така и на частичносъкратени думи, за краткост при дефинирането им в Речника сс използва предимно терминът сложносъкратени думи. По-малко продуктивните съкратени части, които се срещат най- много в два-три случая, се дават само с разшифровка и примери, напр. степ... -Стенен (напр.: стснлист, стенвестник). По същия начин се представят и специализираните елементи за образуване на иници- ални съкращения, напр. НИПКИ... - Научноизследователски ипро- ектно-конструкторски институт (напр.: НИПКИРЕ, НИПКИМИ и ДР) В Речника се посочват и редица ограничения при употребата на съкращенията, особено ограничената съчетаемост на графическите съкращения - в скоби след разшифровката.
27 След разшифровката на съкращенията, означаващи машини, уре- ди, оръжия и други, в скоби се дават примерите. По този начин се показва цялото им означение със съответните цифри. След заглавна- та, представяща машини, уреди, механизми, се дава знак (-), посоч- ващ, че в цялото означение се включва и някакъв цифров знак-компо- нент, а след разшифровката в скоби се дават отделните цифрови вари- анти. Примери за употребата на съкращенията, минимално необходим илюстративен материал се привежда след знак Д. Така се илюстрират ограниченията и специфичната съчетаемост при някои абревиатури. В края на речниковата статия, на нов ред без абзац след тире се дават производните думи, образувани от даденото съкращение, напр.: НАТО - Пропзв.: натовец, натовски. Производните думи, образувани от съкращения, са малко на брой. Тяхното представяне обаче е особено важно, тъй като по този начин се разкрива още един момент от приспособяването на съкращенията към езиковата система - придобиване на присъщата за нормалните думи способност да служат като основа за образуване на нови думи. Затова в Речника се отразяват всички образувани от съкращения думи -съще- ствителни имена от мъжки, женски и среден род, прилагателни имена, умалителни имена. ИЗПОЛЗВАНИ БЕЛЕЖКИ авиац. - авиация. автом. - автоматика. агрон. - агрономия. англ. - английскиезик. астрон. - а строномия. библ. -библиотечно дело, библио- графия. биол. - биология. биохим. - биохимия. воен. - военно дело. геогр. - география. геол. - геология. геохим. - гсохимия. грам. - граматика. гръц. - гръцки език. ед. - единствено число. езикозн. -е зикознание. електр. - електротехника. електрон, -електроника. есп. - есперанто.
28 ж. - женски род. изч. техн, - изчислителна техни- ка. икон. - икономически науки. индонез. - и ндонезийски езици. информат. -и нформатика. исн. -испански език. напор, - история, историческо. итал. -и талиански език. канц. - канцеларско. киберн. - кибернетика. кхмер. - к хмерски език. лат. - латински език. леке, -лексикография. м. - мъжки род. мат. - математика. мед. - медицина. метал. - металознание и мета- лургия. мин. - ми нно дело. мн. - множествено число. муз. - музика. напр. - например. нареч. - наречие. нем. - немски език. остар. - о старяла дума, остаря- ло значение. пол. - полски език. порт, - португалски език. прил. - прилагателно име. произв. - производни. радиотехн. - разиотехника. разг. - разговорна форма или дума, разговорно значение. рус. - р уски език. елов. - словашки език. спец. - специална дума, специал- но значение. спорт, - спортен термин. ср. - среден род. срб. - сръбски език. строит. - строителство. съобщ. техн . - съобщителна тех- ника. телевиз. - телевизионна техни- ка. техн. - техника. трансп. - транспорт. тур. - турски. търг, - търговия. укр. - украински език. умал. - умалителна дума. унг. - унгарски език. фарм. - фармация. физ. - физика. физикохим. - физикохимия. финл. - финландски език. фр. - френски език. хим. - химия. хол. - холандски език. част. - частица. чет. - ч ешки език. член, - членувано. швед. - ш ведски език. юрид. - юридически науки. япон. - я понски език.
29 AAMP А A (-)—В марката наавтол (напр.: А-6, А-10, А-15). А (-) метал. - Автоматна (при означаване на марка стомана, напр.: А12.., А20...) . А (-) - В марката на автомоби- лен бензин (напр.: А-83, А-93, А-96. А Бензин А-78. А (-) електр. - Алуминиеви про- водници (напр.: А-16, А-25, А- 35, А-70, А-95). А (-) метал. - Алуминий (в мар- ката на цветни сплави (напр.: АЛ2, ЦАМ10-5). А (-) метал. - В марката на ан- тифрикционни чугуни (напр.: АСЧ-1 АВЧ-1, АКЧ-1). А - Марка арктическо дизелово гориво. А воен. - Армия А физ. - ампер (единица за голе- мина на електрическия ток), (след цифра). А физ. - ангстрьом (единица за дължина в морската навига- ция), (след цифра). А физ. - анод. А - „Антени“ (вестник). а - ар (единица за повърхнина), (след цифра). АА - Австрийски авиолинии. АА, англ. АА (American Airlines) - Американски въздушни ли- нии. АА, тур. АА (Anadolu Ajansi) - Анадолска информационна агенция (Турция). АА воен. - А рмейска авиация. АА воен. - А рмейска артилерия. АА - Арменски авиолинии. АА, англ. АА (Athens News Agency) - Атинска информа- ционна агенция: вж. АНА. АА - Астрономическа асоциа- ция. ААВЦ - Армейски аудиовизуа- лен център (Министерство на отбраната). ААГ воен. - Армейска артиле- рийска група. ААГ електр. - Кабел с алумини- ева жила, с поясна изолация в алуминиева обвивка, без юте- на обвивка -гол. ААД воен. - Автоматичен ана- лизатор на данни. ААД - Асоциация на англогово- рещите за демокрация. ААД - Асоциация на Атланти- ческия договор. ААДяге.гн . -Дифузионен абсорб- ционен агрегат. ААЛ , англ. AAL (American Air- lines) -Американска авиацион- на компания. ААМР - Американска агенция
ААО 30 АБИ за международно развитие. ААО - Американска астрономи- ческа общност. ААОД воен. - Автоматична апа- ратура за обработка на данни. ААП - Агенция за авторско пра- во. ААРР воен. - А рмейска артиле- рийска ремонтна работилница. ААСБ - Асоциация на автомо- билните състезатели в Бълга- рия. ААССР, истор., рус. ААССР (Абхазская Автономная Со- ветская Социалистическая Республика) - Абхазка авто- номна съветска социалисти- ческа република. А АУ - Англо-американско учи- лище (Посолство на САЩ). ААЮ, англ. AAU (Athletic amateurs Union) - Любителски лекоатлетически съюз (САЩ). АБ физ. - Абсорбционна база. АБ воен. - Авиационна база. АБ воен. - Авиационна бомба. АБ електрон. - Автоматична блокировка. АБ - Агенция за бежанците. АБ - Адвокатско бюро. АБ - Александровска болница (София). АБ - Архитектура и благоуст- ройство (отдел). АБ - Архитектурно бюро. А АБ „Архида “. АБ (-) [ä-бе] -Бояджийскиагре- гат (напр.: АБ-25). АБ електр. - Кабел с алуминие- ва обвивка, бронирана с две стоманени ленти, с външна ютена обвивка. АБА - Ансамбъл на Българска- та армия. АБА - Асоциация на български- те аптекари. АБ АКО [абако] - Алианс на на- рода Баконго (Конго). АБАН библ. - А рхив при Българ- ската академия на науките. абатр воен. - Артилерийска ба- тарея. АББ А - Асоциация на българи- те, боледуващи от астма. А АББА „Дишам свободно“. АБГ - Агенция за борба с гра- душките. АБГелектр. - Кабел валумини- ева обвивка, бронирана с две стоманени ленти, без външна ютена обвивка - гол. АБГ [ä-бе-ге] - Асоциация на българските граждани. АБЕ [ä-бе-е] - Асоциация на българските еколози. АБЗ [ä-бе-зе] - Асоциация на българските застрахователи. АБИ - Африка и Близкият из-
АБИА 31 австр. ток (дирекция при Министер- ството на външните работи). АБИА [а-би-ä] - Асоциация на балканските информационни агенции. АБК воен. - Авиационно бойно командване. АБК [ä-бе-ка], м. и (разг.) ср. (член, то)-Административно- битов комбинат. АБК [ä-бе-ка] - Асоциация на българските книгоиздатели. АБК [ä-бе-ка] - Асоциация на българските контраразузнава- чи. АБО [а-бе-о] и [або] - Асоциа- ция на бизнесоценителите. АБП [ä-бе-пе] - Асоциация на балканските (търговски)пала- ти; АБТП. АБПМП - Асоциация на българ- ските предприятия за между- народни превози. АБР воен. - Авиационна балис- тична ракета. абр воен. - А ртилерийска брига- да. АБР [ä-бе-ер] - Асоциация на българите в Румъния. АБРО [абро] - Асоциация на българските радио и телеви- зионни оператори. АБС [ ä-бе-се] - Асоциация за балканско сътрудничество. АБСК [ä-бе-се -ка] - Асоциация на балканските стопански ка- мари. АБСФ - Асоциация на българ- ските студенти във Франция. АБСЧ - Асоциация на българ- ските студенти в чужбина. АБТП [ä-бе-те-пе] - Асоциация на балканските търговски па- лати; АБП. АБЧ [ä-бе-че] - Агенция за българите в чужбина. ав. воен. - Авиация. АВБ [ä-ве-бе] - Асоциация на власите в България. АВВС воен. - Американски во- енновъздушни сили. авг. - август. авио... - Авиационен (като първа съставна част на частич- носъкратени думи, напр.: ави- обаза, авиокомпания, авиоиз- ложение). АВИС воен. - Аудиовизуална информационна система. АВК - Асоциация по водоснаб- дяване и канализация. АВМС воен. - Американски во- енноморски сили. АВМУ - Асоциация на възпита- ниците на морско училище. АвСП воен. - Авиационна спо- магателна поддръжка. австр. - австрийски.
австрал. 32 автрб австрал. - австралийски. авт. - автоматично. авт. - автор автб воен. - Автомобилен бата- льон. АВТБр воен. - Автомобилна бригада. авто... - Автоматически (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: авто поилка). авто... - Автомобилен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: авто- база, автоборса, автовлак, ав- тозавод, автокран, автопарк, авторемонт, автокъща, авто- магистрала, автосалон, авто- сервиз, автостанция, авточас- ти). Д Автомагистрала „ Тра- кия “. автобиогр. - автобиографичен. Авто ВАЗ м., рус. Авто ВАЗ - Обединение (на Волжкия авто- мобилен завод „Автонормал“) за производство на леки коли. Автоекспорт м., рус. Автозкс- порт - Външнотърговско обе- динение за износ (експорт) на автомобилна техника. Автоимпекс м. - Външнотър- говско предприятие за внос (импорт) и износ (експорт) на автомобилна техника. автомат. - автоматичен, авто-мото прил. - Автомобилно- мотоциклетен (напр.: авто- мото клуб, авто-мото дело. сп. „Авто-мото свят“). Автопром м. - Автомобилна промишленост (стопанско обе- динение, което произвежда ав- томобили, мотоциклети, резер- вни части и др.). Авторемонт ср. и м . - Предпри- ятие за автомобилен ремонт. - Произв.: авторемонтен, автореф. - автореферат. Автостопапство ср. - Автомобил- но стопанство (транспортно предприятие); АС. ААвтосто- панство „Автобусни превози", Автотек ж. и м . - Автомобилна транспортна експедиционна кантора. Автотранспорт м. - Автомоби- лен транспорт (обединение за товарни и пътнически транс- портни услуги). - Произв.: автотранспортен, автотранспортния Автотранспред м. и ср. - Авто- мобилно транспортно пред- приятие за товарни превози. автп воен. - Автомобилен полк, автр воен. - Автомобилна рота, автрб воен. - Автотранспортен батальон.
АВФК 33 Агра АВФК [ä-ве-фе-ка] - Агенция за вътрешнофинансов контрол. АВЧ [ä-ве-че] метал. - Анти- фрикционен високояк чугун, (напр.: АВЧ - 1). АГ воен. - Авиационна група. АГ воен. - Адютант-генерал. АГ [а-ге], техн. - В Марката на аерозолен генератор (напр.: АГ-Л6). АГ [а-ге], прил., мед. - Акуше- ро-гинекологически. ДАЛ-от- деление. А АГклиника. С . АГ комплекс. АГ [а-ге], не м. AG (Aktiengesel lschaft) - Акционер- но дружество. А Сименс АГ. АГ [а-ге], прил., строиш. - Ан- хидритно-глиноземен (в Мар- ката на цимент). ДАГцимент. АГ воен. - Армейски генерал. АГ воен. - Артилерийска група. АГ електр. - Кабел с изолация от импрегнирана хартия в алу- миниева обвивка, гол. АГБ [ ä-гс-бе] - Акушеро-гинс- кологична болница. А АГБ „Майчин дом". АГБ „Св. Со- фия“. АГЗ [ä-ге-зе] - Агенция за граж- данска защита. агйт... остар. - Агитационен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: агитбригада, агитгрупа, агит- материал, агитпункт, агиттаб- ло). агйт... остар. - Агитационно (като първа съставна част на съкратени сложни прилагател- ни, напр.: агитпросветен, агит- масов). агйткултбригада ж., остар. - Агитационна културна бригада. агйтпроп, член, -ът , -з,мн. - и,.м ., остар. - Завеждащ агитаци- онно-пропагандната работа. - Произв.: агитпрбпчик, агит- пропски. агйтпроп... остар. - Агитацион- но-пропаганден (напр.: агит- пропотдел). АГК [ä-ге-ка] - Акупгеро-гине- кологичен комплекс. АГК [ä-ге-ка] - Архитектурно- градоустройствена комисия. АГН [ä-ге-не] - В марката на галвапизационен апарат (напр.: АГН-2). АГО [ä-re-ö] - Акушеро-гинеко- логично отделение. Агпол ж., пол. AGPOL (Agencja Reklamy Handlu Zagranicznego - Polska) - Агенция за външнотърговска реклама на Полша. агр. - агрономически; агрон. Агра ж. - Изложба на селскосто-
Агрихем 34 Агрополихим папска (аграрна) техника в Лайпциг. А А гра-76. Агрихем - Международен конг- рес „Химия в селското стопан- ство“ в Прага. А Агрпхем-75 . агро... - Агрономически, агра- рен, земеделски (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: агробизнес, агрокредит, агрокомплекс, аг- рополитика, агрохимия, агро- фирма, агрофорум). Агробйзнссбанк - Аграрна (зе- меделска) търговска (бизнес) банка. агробио... - Агробиологически (напр.: агробиостанция). Агробйохим - Аграрна и био- логична химия (завод за био- химични продукти - изкустве- ни торове). Д „Агробиохим“ АД-Стара Загора. Агроекспо - Международен па- наир за земеделски машини, тютюни и др. (аграрна екс- позиция). А Агроекспо-Скопие 26-30 . 09. 2000. Агрокомерс ж. и м . - Външно- търговска организация за из- нос на продукцията на стопан- ските организации от Нацио- налния аграрно-промишлен съюз и внос на необходимите за производството стоки. Агрокомплект ж. м м. - Инже- нерингова стопанска организа- ция за аграрнопромишлено развитие А ИСО „Агрокомп- лект“. Агрокоопж. -Трудово-произво- дителна кооперация към хими- ческия завод „Лакпром“ (Со- фия). Агролеспроект м. - Институт за проучване и проектиране в об- ластта на горското и селското стопанство. Агромйш м. и ср., остар. - Българско-унгарско-съветско дружество за селскостопански (аграрни) машини. Агромашйиа ж. и ср. - Държав- но стопанско обединение, кое- то произвежда селскостопан- ски (аграрни) машини, съоръ- жения, резервни части и др. Агромашйнаимпекс ж. и м . - Външнотърговска организа- ция за внос (импорт) и износ (експорт) на селскостопански (аграрни) машини и резервни части. агрометсо... - Агрометеороло- гически (напр.: агрометео- служба, агрометеостанция). агроп. - агрономически; агр. Агрополихим м. - Завод за из-
Агропроскт 35 Аделф куствени торове. Д А грополи- хим-Девня. Агропроскт м. - Органицазия за проучване и проектиране на обекти за селското стопанство. Агропромпроскт м. и ср. - Аг- рарно и промишлено проек- тиране (институт за проучване и проектиране на обекти за селското стопанство и храни- телната промишленост). агротехн. - агротехнически. Агротрейд - Дружество за внос и износ на препарати за расти- телна защита. агрохйм... - Агрохимически (напр.: агрохимлаборатория). АГС (-) [ä-ге-се] техн. - Авто- матичен газосигнализатор (напр.: АГС-1). АГС (-) [ä-ге-се] - Групова авто- поилка за свине (напр.: АГС- 24). АГУ -Автомобилна газова уред- ба. АГФИ [агфй], фр. AGFI (Assamblea generale des federatons internationales) - Ге- нерална асамблея на междуна- родните федерации. АГЦ [ä-ге-це].строиш. - Анхид- ритно-глиноземен цимент; АГ цимент. АДед. нмн., техн. - Авиационен двигател. АД поен. - Авиационна дивизия. АД, нем. АД (Aden Airways) - Авиационни линии на Федерал- на република Германия. АД - Адвокатско дружество. АД [а-де],ср. - Акционернодру- жество. АД изч. техн. - Асоциативен дес- криптор. АДА - Архитектурно-дизайнер- ска агенция. АДБ - Асоциация на данъко- платците в България. АДБЗ - Асоциация „Древна бал- канска земя“ (Институт по тра- кология при БАН). АДВ [ ä-де-ве] - Агенция за държавни вземания (Мини- стерски съвет). адв. - адвокатски. А адв. бюро. АДВФК [а-де-ве-фе-ка] - Аген- ция за държавен вътрешен финансов контрол. АДГ (-) [ä-де-ге] - Автоматизи- ран дизел-генератор (напр.: АДГ12-С,). АДДооен. - Авиация задалечно действие. АДДооен. - Артилерия за далеч- но действие. Аделф ж., фр. Adelf (Assosiation des ecrivains ä lalangue fangaise) - Асоциация на писателите, ко-
Аджерпрсс 36 АДЧХ ито творят на френски език. Аджсрпрес ж., рум. Agerpres (Agentsia Romänä de Presä) - Румънска агенция по печата. АДЗ [ ä-де-зе] - Аглодоменен завод (Кремиковци). АДИ [адй] - Агенция „Диплома- тически имоти в страната“; АДИС. АДИС [адйс] - Агенция „Дипло- матически имоти в страната“; АДИ. АДК [ ä-де-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Артилерий- ски дегазационен комплект. АДМ [ä-де-см], воен. - Автоде- газационна машина. АДМ [ä-де-ем], електрон. - Адаптивна делта-модулация. АДМ - Асоциация на дизайнери- те и моделиерите. адм. - административен. адм. - адмирал (със собствено име). АДМР - Академично дружество за международно развитие. адп воен. - Артилерийски диви- зион. АДН [й-де-ен], нем. ADN (Allgemeiner Deutscher Nach- richtendienst) - Телеграфна агенция на Германската демок- ратична република. АДНР - Алжирска демократич- на и народна република. АДО - Асоциация на демокра- тичните общини. АДП [ä-де-пе], воен. - Автоно- мен дегазационен прибор. АДП [ä-де-пе], воен. - Артиле- рийска дивизия за пробив. АДПЕС [адпес] - Автоматизи- рана подвижна дизелова електростанция (напр.: АД- ПЕС-20-1). АДПКИ - Арматурен двужилен проводник с каучукова изола- ция. АДС [ä-де-се] - Асоциация на демократичните синдикати. АДУ [ä-де-у] и [аду] - Автома- тично диспечерско устройство. АДУ [ä-де-у] и [аду] - Апарат за дистанционно управление. АДФ [ ä-де-еф], хчм. - Адено- зиндифосфат. АДФ [й-де-фс] - Албански де- мократически фронт. АДФК [ й-де-фе-кй] - Агенция за държавен финансов контрол. АДХ мед. - Алкохолдехидроге- наза. АДЧиФ и АДЧ и Ф шелевнз. - Автоматична донастройка на честотата и фазата на редова- та развивка (на телевизор). АДЧХ телевкз. - Автоматична донастройка на честотата на
АЕ 37 Аерофлот хетеродина (на телевизор). АЕ воен. - Авиационна ескадра. АЕ [а-е], ед. и мн. - Автоматич- ни еднополюсни прекъсвачи (напр.: АЕ-1031). АЕ [а-е], мед. - Антигенна еди- ница. АЕ [а-е], мед. - Антитоксична единица. а.е. - астрономическа единица (единица за разстояние главно в нашата слънчева система). АЕА, англ. АЕА (Association of European Airlines) - Арсоциа- ция на европейските авиоли- нии. АЕА [аеа],фр. АЕА (Association Europeenned’athletique)-Евро- пейска асоциация по лека ат- летика. АЕГ [а-е-ге]. м. и ж., нем. AEG (Allgemeine Elektrizitäts- Gesellshaft) - Обединена елек- трокомпания в Германия. АЕГ - А нглийска езикова гим- назия. АЕГР [аегр] - Асоциация на ев- ропейските гранични региони. а. е. д. - астрономическа единица за дължина (след цифра). АЕИ - Асоциация на енергийни- те инженери. аеиб воен. - Авиационна ескад- рила от изтребители-бомбар- дировачи. АЕК [аек] - Архитектурно-ет- нографски комплекс. А АЕК „Етъра“. АЕК [аек], м. и ж., англ. АЕС (Atomic Energy Commission) - Комисия по атомна енергия. АЕКЛ хим. - Антикорозионен епоксиднокатранен лак. АЕКПЛ хим. - Антикорозионен епоксиднокатранен пеков лак (напр.: АЕКПЛ-2). АЕЛ - Агенция за екскурзионно летуване. АЕМ [аем] - Апарат заслектро- химично маркиране на цилинд- рични детайли. а. е. м. физ. - атомна единица за маса (само в атомната физи- ка), (след цифра). АЕП [аеп] - Асоциация за енер- гийна политика. аср воен. - Автомобилна еваку- ационна рота. АЕР [аер] - Агенция за енергий- но регулиране. аеро... съкр. фр. аего, рус. азро (от гр. аер „въздух“) - Възду- шен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: аеробаза, аерогара, аеротакси). Асрофлот м. - Гражданската авиация на Съветския съюз.
асрофото... 38 АИА асрофото... - Асрофотограф- ски(напр.: аерофотоснимка). АЕС воен. - Авиационна ескад- рила за свръзка. АЕУ - Автоматично електрон- но устройство за управление на различни видове горелки. АЕУ - Асоциация на европейс- ките университети. АЕЦ [аец], ж. и м. (разг. член. -ът, -а) - Автономна елект- роцентрала (към летищата). АЕЦ [аец], ж. и м . (разг. член . - ът, -а) - Атомна електрическа централа. ААЕЦ „ Козлодуй “. АЕЧП - Асоциация за евроин- теграция и човешки права. АЗ [ä-зе] - Автомобилен завод. АЗ [ä-зе] - Агенция по заетост- та. АЗ [ä-зе] - Акумулаторен завод. АЗ електр. - Акумулиращо зве- но. АЗ [ä-зе] - Апаратен завод. АЗ [ä-зе] - Арматурен завод, азб. - азбучен. АЗБР - Азиатска банка за раз- витие. АЗД [а-зе-де] - Агенция за зак- рила на детето. азерб. - азербайджански. АЗИСИК - Агенция за закрила на интелектуалната собстве- ност и икономически консулта- ции. АЗН - Агенция за застрахова- телен надзор. азо... хнм. - Азотен (напр.: азог- рупа, азосъединения). АЗПАК [азпак], англ. ASPAC (Asian and Pacific Council) - Азиатско-Тихоокеански съвет. АЗС [ä-зе -се] - Американска здравна служба. АзССР [аз-ес -ес -ер], истор., рус. АЗССР (Азербайджанская Советская Социалистическая Республика) - Азербайджанс- ка съветска социалистическа република; вж. АССР. АЗУ [азу] и [ä-зе -у], изч. техн . ~ Асоциативно запомнящо уст- ройство. АИ - Академично издателство. А АИ „ Проф. Марин Дринов “. АИ - Археологически институт (БАН). АИ(-)-В марката на автомоби- лен бензин с октаново число по изследователския метод 93, 98 и др. (напр.: АИ-93, АИ-98). АИА, фр. AIA (Association internationale des Arts) - Меж- дународна академия за изку- ствата (Париж); МАИ. АИА, фр. AIA (Association internationale des allergistes) -
АИАП 39 АИИ Международна асоциация на алерголозите; ИА А. АИАП [аиап]— Агенция за ико- номическианализи ипрогнози. АИАП, фр. AIAP (Association internationale des arts plastiques) - Международна асоциация на пластичните изкуства. АИБА [айба], фр. AIBA (Association internationale de boxe amateur) - Международна асоциация по бокс за аматьо- ри. АИВ [айв|, фр. AIV (Association internationale de volcanologie) - Международна асоциация по вулканология; ИАВ. АИГМ, фр. AIGM (Association internationale des grands magazins) -Международна асо- циация на универсалните мага- зини. АИД [айд],«нгл. AID (Agency for International Development) - Агенция за международно раз- витие. АИД - Американско индианско движение. АИД мед. - Апарат за изкустве- но дишане. АИДЕ, фр. AIDE (Association internationale de distribution d’eau) - Международна асоци- ация за водоснабдяване. АИДП, фр. AIDP (Association internationale de droit penal) - Международна асоциация за наказателно право. АИЕБ, фр. AIEB (Association internationale des etudes byzantines) - Международна асоциация по византология; MAB. АИЕЗЕЕ, фр. AIESEE (Association internationale d’etudes du Sud-Est Europeen) Международна асоциация за изучаване на Ютоизточна Ев- ропа; МАИЮЕ. АИЕСЕК, фр. AIESEC (Association Internationale des etudiants en Sciences Econo- miques et Commerciales) - Меж- дународна асоциация на сту- денти-икономисти. АИЕСЕП, фр. AIESEP (Association internationale des ecoles superieures ou instituts d’education physique et sportive) - Международна асоциация на висшите учебни заведения по физическо възпитание. АИЕСТ, фр. AIEST (Association internationale d’experts scientifiques du tourisme) - Меж- дународна асоциация на науч- ните експерти по туризма. АИИ - Агенция за инвестицион-
АИК 40 АИППИ на информация (дружество с ограничена отговорност). АИК мед. - Апарат за изкустве- но кръвообръщение. АИК [айк] - Асоциация на инду- стриалния капитал. АИККФ, фр. AICCF (Association internationale du congres de chemins de fcr) —Международ- на асоциация на железничар- ските конгреси. АИЛ [айл], фр. AIL (Association internationale de lymnologie theorique et appliquee) - Между- народна асоциация по теоре- тична и приложна лимнология. АИЛА [айла], фр. AILA (Association internationale de linguistique appliquee) - Между- народна асоциация по прилож- на лингвистика. АИМ [айм],електрон. - Ампли- тудно-импулсна модулация. АИМ [айм] - Аналогова изчис- лителна машина. АИМ - Археологически инсти- тут с музей (БАН); вж. ИАМ. АИМ, англ. AIM (American Indian Movement) - Движение за защита на правата на инди- анците; вж. АИД АИМ [айм], порт. AIM (Agencio de informa^äo de Mogambique) - Информационна агенция на Мозамбик. АИМ [айм],г/>р. AIM (Association internationale de meteorologie) - Международна метеорологич- на асоциация; ВМО, НАМ, ОММ. СМО. АИММ, фр. AIMM (Association internationale des musees medicaux) - Международна асоциация на медицинските музеи. аипжб воен. - Армейски инже- нерен батальон. АИНК - Англо-иранска нефте- на компания. АИОП, фр. АЮР (Association internationale d oceanographie physique) - Международна асо- циация по физическа океано- графия. АИОТ - Асоциация на износи- телите на облекло и текстил в България. АИП [айп], фр. AIP (Association internationale depsychotechnique) - Международна асоциация по психотехника. АИПКН, фр. AIPCN (Association internationale permanente des Congres de navigation) - Меж- дународна асоциация на конг- ресите по мореплаване. АИППИ [айпи], фр. AIPPI (Association internationale pour la
АИПР 41 АИСУ protection de la propriete industrielle) - Международна асоциация за закрила на индус- триалната собственост. АИПР - Агенция за икономичес- ко програмиране и развитие. АИПС [айпс], фр. ATPS (Association internationale de la presse sportive) - Международ- на асоциация на спортната пре- са. АИПТАП воен. - А рмейски из- требително-противотанков ар- тилерийски полк. АИПХ, фр. AIPH (Association internationale des producteurs de rhorticulture) - Международна организация на производители- те-градинари. АИР [айр] - Агенция за иконо- мическо развитие. АИР воен. - Армейско инстру- ментално разузнаване. АИР [айр], воен. - Артилерий- ско инструментално разузна- ване. АИРХ, фр. AIRH (Association internationale de recherches hydrauliques)—Международна асоциация за хидравлични про- учвания. АИС [айс], информ. - Автома- тизирана информационна сис- тема. АИС [айс], фр. AIS (Association internationale dc la soic) - Меж- дународна асоциация за копри- ната. АИС[айс], фр. AIS (Association internationale de sociologic) - Международна асоциация по социология. АИСВРК - Автоматизирана из- мерителна система за външен радиоактивен контрол. АИСЕ, фр. AISE (Association internationale des Sciences economiques) - Международна икономическа асоциация; ИЕА. АИСП, фр. AISP (Academie internationale des Sciences politiques) - Международна академия за политически на- уки. АИСС, фр. AISS (Association internationale de la securitc sociale) - Международна асоциация за социална безопасност. АИСС, фр. AISS (Association internationale de lascience dusol) - Международна асоциация за почвознание. АИСУ [аису], електрон. - Авто- матизирана информационна система за управление. АИСУ [аису] - Електронен циф- ров апарат за изследване на
АИТ 42 AK свръхнатоварването и умора- та. АИТ [айт], фр. AIT (Association internationale touristique) - Меж- дународна туристическа асоци- ация. АИТА [аита], фр. AITA (Association internationale des transports aeriens) —Междуна- родна асоциация за въздушен транспорт; ИАТА. АИУС - Автоматизирана инфор- мационно-управляваща систе- ма. АИФ [айф], нтал. AIF (Agenzia internazionale Fides) - Инфор- мационна агенция на Ватика- на. АИФ [айф], фр. AIF (Agence internationale de francophonie) - Междуправителствена аген- ция по франкофония. АИФС, фр. AIFS (Association internationale des fabricants de superphosphate) - Международ- на асоциация на производите- лите на суперфосфат. АИХ, фр. AIH (А ssociation internationale des hydrologues) - Международна асоциация за научна хидрология. АИХС, фр. AIHS (Academie internationale d’histoire des Sciences) - Международна ака- демия по история на науките. АИЦ [айц], .и. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) - Автоматизиран информационен център. АИЦ - Американски информа- ционен център. АИЮ, фр. АШ (Association internationale des universites) - Международна асоциация на университетите. АИЮЕ - Австрийски институт за Източна и Югоизточна Ев- ропа. Ай-Би-Ем, англ. IBM (International Business-Machines Corporation) - 1 . Американска компания за производство на електронноизчислителни ма- шини; ИБМ. 2. Електронноизчислителна машина, произведена от тази компания (напр.: Ай-Би-Ем- 650); ИБМ. АК воен. - Авиационен корпус. АК - Авиационна компания, авиокомпания. А АК „Бал- кан “. АК воен. - Авиационно крило. АК (-) [ä-ка] - Автол с киселин- но-контактно пречистване (в Марката на автомобилно мас- ло, напр.: АК-6). АК - Автомобилен клуб. АК (-) [ä-ка] - Автомобилен
AK 43 АКп кран (напр.: АК-75). АК - Адвокатска кантора. АК - Адвокатска колегия. АК - Адвокатска къща. АК - Адвокатски кабинет. АК - Административен контрол. АК - Алпийски клуб. А АК „ Же- лезник“ (Стара Загора). АК - Американски колеж; АКС. АК - Анкетна комисия. АК - Арбитражна комисия. АК - Атлантически клуб. А АК - Бургас. АК (-) [а-ка] - В марката на ав- томобилно масло с киселинно пречистване (напр.: АК-10). АК воен. - Армейски корпус (САЩ). АК [й-ка | - В наименованието на филтър, конструиран от Анд- реев и Кузенцов. АКА, англ. АСА (Agency for the Control of Armament) - Агенция за контрол на въоръженията; АКВ. акад. - академик (със собствено име). акад. - академичен. АКБ - Атлантически клуб в България. АКБС [ä-ка-бе-се] - Админист- ративен комунално-битов сек- тор. АКВ ( - ) [ä-ка-ве], техн. - Ав- томат за контрол на вакуума (напр.: АКВ-1М). АКВ [ä-ка-ве] - Агенция за кон- трол на въоръженията (Евро- пейски съюз); АКА. АКВР [ä-ка-ве-ре] - Агенция за контрол на въоръженията и по разоръжаването. АКЕЛ [акел], гръц. АКЕЛ ('АоорОшпкои Коцца ‘Epya^opevou Ааои) - Про- гресивна партия на трудовия народ на Кипър. АКЗБ [а-ка-зе-бе] - Асоциация на контраразузнавачите от за- паса в България. АКИ - Американски културен институт. АКИ, фр. ACI (Alliance cooperative internationale) - Международен кооперативен съюз; ИКА; МКС. АКМО - Автономна Косовско- Метохийска област (Югосла- вия). АКО мн., Биохим. - Андрогено- кортикоиди. АКП [ä-ка-пе], воен. - Артиле- рийски корпус за пробив. АКп (-) - В марката на автомо-
АКС 44 Алгбл билно масло с киселинно пре- чистване и със специална при- бавка, която подобрява каче- ството му (напр.: АКп-6, АКп- 10). АКС - Американски колеж-Со- фия; АК. АКС воен. - Армейска комуни- кационна система. АКСЕС [аксес], «нгл. ACCESS (Association for Contacts and Cooperation-East European Self- Support) - Правозащитна орга- низация. АКССР, истор., рус. АКССР (Автономния Карельская Со- ветская Социалистическая Республика) - Автономна Ка- релска съветска социалисти- ческа република. АКТА, англ. ACTA (American Continental Travel Abroad) - Американски пътувания в чужбина (туристически кон- церн в САЩ). АКТИД [актйд], ж. и м . - Авто- матизация по конструктивна- та, технологична и изследова- телска дейност (секция). АКТХ [ä-ка-те-хе], био.хим . - Адренокортикотропен хормон. АКФМ [ä-ка-фе-ме], AKFM (Antoconry Kongresin ny Fahaleovantenan i Madagasikara) - Конгрес за независимост на Мадагаскар. акц. - акционерен. АКЧ (-) метал. - Антифрикцио- нен ковък чугун (напр.: АКЧ- 1, АКЧ-2). АЛ [ä-ел] - Агенция по лекар- ствата. ал. - алинея (с цифра). А ал. 2 . АЛ воен. - Армейско летище. АЛАИ [алай], фр. ALAI (Association litteraire et artistique internationale) - Международна асоциация за литература и из- куство; ИЛАА. АЛБ библ. - Албания. алб. - албански. АЛБ [ä-ел-бе] - Асоциация на лицензираните брокери. алг. -алгебрически. Алгек м., рус. АЛГЗК (Алгори- тимический язьтк длязкономи- ческих задач) - Алгоритмичен език за икономическа инфор- мация. Алгсм м., рус. АЛГЗМ (Алго- ритми зкономические имате- матические) - Алгоритмичен език за икономически и мате- матически задачи. алго... - Алгоритмичен (напр.: алгоезик). Алголл«., англ. Algol (Algorithmic Language) - Алгоритмичен
Алд 45 А/м език, предназначен за обработ- ка на математически и науч- но-технически задачи. Алд биохим. - Фруктозо-1, 6- дифосфаталдолаза. АЛЖ библ. - Алжир. алж. - алжирски. АЛК [ä-ел-ка] - Авиационна ле- карска комисия. Алкйа ж., англ. ALCOA (Aluminium Company of America) - Американска ком- пания за производство на алу- миниеви изделия. алмагел м., фарм. - Препарат от хидроокисите на алуминия и магнезия във вид на течен гел. Алпи ж., метал. - Лята магнит- на сплав по системата желязо- никел-алуминий. Алпико ж., метал. - Лята маг- нитна сплав по системата же- лязо-никел-алуминий-кобалт. АЛНС - Антифашистка лига за народна свобода (Бирма). АЛП [ä-ле-пе] - Австралийска лейбъристка партия. АЛС [ä-ле-се], техн. - Автома- тична локомотивна сигнализа- ция. Алтайсслмйш м., рус. Алтай- сельмаш (Алтайский завод ссльскохозяйственнь1х машин) - Алтайски завод за селско- стопански машини. Алтран м., англ. ALTRAN (Algebraik Translator) - Алго- ритмичен език. АЛУ изч. техн. - Аритметично и логическо устройство. АМ [ä-ем], рус. АМ (Алек- сандър Микулин) -1. В Марка- та на авиационен двигател, конструиран от А. Микулин (напр.: АМ-34). 2. Авиационен двигател, кон- струиран от А. Микулин. АМ (-) [ä-ем] - Агрегатна ма- шина (напр.: АМ-127). Ам биохим. - Амилаза. АМ [ä-ем], електрон. - Ампли- тудна модулация. АМ [ä-ем], прил., електрон. - Амплитудномодулиран. А А М сигнал. АМ система. АМ [ä-ем], електрон. - Анодна модулация. АМ - „Армейска младеж“ (спи- сание). АМ - Асансьорни монтажи (ак- ционерно дружество). АМ - Асоциация на месопрера- ботвателите; вж. АМП. АМ [а-ем],«нгл. AM (Air-Coolcd Motor) - Двигател с въздушно охлаждане. А/м физ. - Ампер на метър (еди- ница за интензитет на магнит-
АМА 46 AMPC но поле), (след цифра). АМА - Агенция „Морска адми- нистрация“. АМА [ама] - Асоциация на мал- ката авиация. Ама-трйк - Международен фес- тивал на анимационния и трик- филм (напр.: Ама-трик 75). АМБ [ä-ем-бе] - Асоциация на месопреработвателите в България. АМГОТ [амгот], англ. AMGOT (Allied Military Government of Occupied Territory), ocmap. - Съюзно военно правителство в окупирани територии. АМЕКС [амекс], ucn. АМЕХ (Agencia Mexicana de Noticias) - Мексиканска информацион- на агенция. амср. - американски. АМЕС [амес], електрон. - Ав- томатизация и модернизация на енергийната система. АМЕЦ - Африканска методист- ка епископална църква (САЩ). АМИ прил. - Антимилитаристи- чен. /\ЛМИ-дейност. АМИ- групк. АМИЕВ [амиев], фр. AMIEV (Association medicale interna- tionale pour l’etude des conditions de vie et de la Sante) - Междуна- родна медицинска асоциация за проучване на условията на жи- вот. АМК [ä-ем-ка] - Автомобилно- мотоциклетен клуб. АМК [а-ем-ка] - Корабна мач- това антена (напр.: АМК-2). АММ, фр. АММ (Association medicale mondiale) - Световна медицинска асоциация; вж. СМА. АМН [а-ем-ен],рус. АМН (Ака- демия медицинских наук) - Медицинска академия (Русия). АМНИИ [амний] - Авиомеди- цински научноизследователски институт. АМНТЦ- Автоматична меж- дународна телефонна центра- ла. АМО [амо] -Машина за магнит- но-абразивна обработка. АМОД - Англо-малайзийски от- бранителен договор. АМП хнм. - Аминопласт. АМП - Асоциация на месопре- работвателите; АМ. АмПК - Американска патентна класификация. АМР [а -ме-ре] - Агенция за международно развитие (САЩ). АМРС - Агенция за междуна- родно развитие и сътрудниче- ство.
АМС 47 АНВ АМС [ä-ме-се], воен. - Авиоме- теорол огична служба. АМС [ä-ме-сй], ед. имн . - Авто- матична междупланетна стан- ция. АМС - Агенция за младежта и спорта. АМСБ [ä-ме-се-бе] - Асоциация на малкия и средния бизнес. АМСП [ä-ме-се-пе] - Агенция за малки и средни предприятия. АМТИ [амти] - Академия за музикално и танцово изкуство (Пловдив). Амторг, ж. и м ., рус. Амторг (Советско-американская тор- говая корпорация) - Съветско- американска търговска корпо- рация. АМТЦ [ä-ме-те-це] - Автома- тична междуселищна теле- фонна централа. АМУ [ä-ме-у] - Асансьорно- монтажно управление. АМФ [ä-ем-еф], хим. - Адено- зинмонофосфат. АМФ [ä-ем-еф], хим. - Адено- зинмонофосфорна киселина. АМХ [ä-ме-хе] - Ателие на мла- дия художник. АМЧ [ä-ме-че], ж. и (разг.) ср. (член, -то), воен. -А ртилерий- нска материална част. АМЮ - Асоциация на младите юристи. АН [ä-ен] и [ан], рус. АН (Ака- демия наук) - Академия на науките (Русия). АН хим. - А крил нитрил. Аи (-) [ан], рус. Ан (Антонов) - 1, В марката на самолети, кон- струирани от О. К. Антонов (напр.: Ан-2, Ан-10, Ан-24). 2. (разг.) член, -ът, -а,мн. -ове. Самолет, конструиран от О. К. Антонов. -П роизв. (разг.)анче. АНА [йна],ингл. ANA (Australian National Airways) - Австралий- ски въздушни линии. АНА [ана] - Албанска нацио- нална армия. АНА [ана], англ. ANA (Athens News Agency) - Гръцка осве- домителна агенция. АНАП [анап], neu. ANAP (Association Nacional de Agricultorcs Pequenos) - Наци- онална асоциация на дребните земеделски стопани (Куба). АНАПО [анапо], ANAPO (Alianza Nacional Populär) - Национален народен съюз (Колумбия). анат. - анатомичсски. АНБ - Австрийска национална банка. АНВ [ä-не-ве] - Агрегат за не- прекъсната вулканизация (на
анг. 48 АНО анон. 49 АОА каучук). анг. физ. - ангстрьом (единица за дължина), (след цифра); А. англ. - английски. АНГОП [ангоп], ANGOP (Agencia Angola-Press) - Ин- формационна агенция на Ан- гола. АНД [а-не-де],лс. иср. - Алжир- ско национално движение (по- литическа партия). АНДР [ ä-не-де-ре] - Алжирска народнодемократична репуб- лика. АНЕБ [анеб], ж. и м. - Атомна научноекспериментална база (БАН). АНЗАМ [анзйм], англ . ANZAM (Australia New Zealand and Malaysia), ж. и м. - Военнопо- литическа групировка на Ав- стралия, Нова Зеландия и Ма- лайзия. АНЗХ [ä-не-зе-хе] - Агенция за надзор върху застраховането и хазарта. АНЗЮС [анзюс], англ. ANZUS (Australia, New Zealand and the United States) - Военнополити- чески блок на Австралия, Нова Зеландия и САЩ. АНИ [й-ен-й] и [йни] - Агенция за насърчаване на износа. АНИ - Агенция за недвижими имоти. АНИ [йни], порт. ANI (Agencia Nacionale de Informayöes) - Те- леграфна агенция на Португа- лия. АНИМ|анйм],фр.ANIM (Agence nationale dInformation Malienne) - Малайска информа- ционна агенция. АНИСА - Автономен научен институт за стратегически ана- лизи. АНК [ й-ен-кй] - Африкански национален конгрес (Южноаф- риканска република). АНКАП[анкйп],ANCAP (Administracion Nacional de Combustiles, Alcohol y Portland Uruguay), M. - Национално предприятие в Уругвай, което има монопол на спирта, гори- вата, цимента и др. материа- ли. АНМТ - Асоциация на незави- симите млади таланти. АНН, ANN (Arcadia National Newsroom) - Частен национа- лен новинарски център. АНО [ано] - Армия за национал- но освобождение (албански въоръжени сили в Косово, Македония, Сърбия). АНО - Армия за национално освобождение (Алжир). анон. - анонимен. АНОП [ аноп], порт. ANOP (Agencia Noticiosa Oficial Portuguesa) - Национална ин- формационна агенция на Пор- тугалия. апот. - анотация. АНП [ й-не-пе] - Австрийска на- родна партия. АНП [й-не-пе], хол. ANP (Algemccn Neder-Iandisch Persbureau) - Информационна агенция на Холандия. АНПКТР - Ансамбъл за народ- ни песни при Комитета за те- левизия и радио. АНРКраЬиотехн. - Автоматич- на настройка на резонанените кръгове на радиостанциите. АНС [а-не-се], англ. ANS (Agcncy for National Security) - Агенция за национална сигур- ност (САЩ). АНС [а-не-се] - Арабски нацио- нален съюз. АНС f ä-не-се] - Африкански на- ционален съвет (Южна Родс- зия). АНСА [йнса], um. ANSA (Agenzia Nazionale Stampa Associata) - Италианска ин- формационна агенция. АН СССР, рус. АН СССР (Ака- демия паук Союза советских социал истических республик) - Академия на науките на СССР. АНТ [ä-не-те] - Агенция за насърчаване на търговията. АНТ [ант], рус. АНТ (Андрей Николаевич Туполев) - 1 . В марката на самолет, констру- иран от А. Н. Туполев (напр.: АНТ-25) 2. Самолет, конструиран от А. Н. Туполев. антаркт. - антарктически. Антикор м. - Антикорозионен препарат. антифаш. - антифашистки, антроп. - антропологически. АНУ - Австралийски национа- лен университет (Канбера). АНЧ [ä-ен-че], радиотехн. - Автоматична настройка на честотата. АО воен. - Аварийно осветле- ние. АО - Автономна област. АО - Агенция за охрана. АО електрон. - Апарат за отде- ляне на каналите. АО воен. - Артилерийско отде- ление. АО - Астрономическа обсерва- тория. АО - Атомно оръжие. АОА - Агенция по оценяване и акредитация.
АОАБр 50 АП АОАБр воен. - Армейска оръ- дейна артилерийска бригада. АОБ - Асоциация на охлювари- те в България. АОД - Автоматична обработка на данни. АОДР - Асоциация на общини- те от Дунавския регион. АОК [аок], ж. и м. - Армия за освобождение на Косово. АОМ библ. - Архив отдел „Му- зеи“. АОН [абн], рус. АОН (Акаде- мия общественньгх паук) - Академия за обществени на- уки. АОНСУ [аонсу], остар. - Ака- демия за обществени науки и социално управление. АОП - Армия за освобождение на Палестина. АОП - Обединение на австрийс- ките профсъюзи. АОПБМ - Армия за освобож- дение на Прешово, Буяновац и Медведжа; АОПМБ. АОПМБ - Армия за освобож- дение на Прещово, Медведжа и Буяновац; АОПБМ. АОС воен. - Авионосно опера- тивно съединение. АОФ - Арабски освободителен фронт. АП воен. - Авиационен полк. АП - Авиационна прахоразпръ- сквачка. АП [ä-пе] - Автоматизация на производството (отдел, група и т. н.). АП воен. - Автоматичен пелен- гатор. АП - Автомобил но предприятие. АП (-) [ä-пе], техн. - Автопазач (напр.: АП-al). АП - Автопарк. АП (-) [а-пе], техн. - Автопи- лот (напр.: АП-42). АП [а-пе] - Агенция за привати- зация. АП - Агенция за приходите (Ми- нистерски съвет). АП [ä-пе], англ. АР (American Press) - Агенция Американ Прес (САЩ). АП [а-пе], остар. - Агитация и пропаганда (отдел). А Завеж- дащ АП. АП (-) [а-пе] , техн. — Азбестово платно (напр.: АП-1). АП - Апелативна прокуратура. АП техн. - Арматура за пара. АП - Антиреволюционна партия (Нидерландия). АП - Апелативна прокуратура, ап воен. - Артилерийски полк. АП [ä-пе], англ. АР (Associated Press) - Асошиейтед прес (Ин- формационна агенция на
АП 51 АПМА САЩ). АП (-) | а-пе], техн. - Преносим абрихт (напр.: АП-26). АП (-) jä-ne], техн. - Пресовъ- чен автомат (напр.: АП-63). АП (-) [а-пе], техн. - Пружинен акумулатор (напр.: АП-16, АП-Т6 —хидравличен). АПА [а-пе-а], нем. АРА (Austria Presse-Agentur) - Австрийска агенция по печата. АПВ [ä-пе-ве], електр. - Авто- матично повторно включване (при релейни защити). Едно- фазно АПВ. Уредби за трифаз- но еднократно АПВ. АПВ [а-пе-ве],.мн., радиотехн. - Акустични повърхностни вълни. АПВО [а-пе-ве-0],еоен. - Армия за противовъздушна отбрана. АПГ [ä-пе-ге], техн. — Автома- тичен правотоков генератор (напр.: АПГ 160/12). АПГ (ä-пе-ге], техн. - Автома- тична пожарогасителна глава. АПД [ä-пе-де], съобгц. техн. - Апаратура за предаване на данни. АПЕК [апек],л(. иж., англ. АРЕС (All-Purpose Electronic Com- puter) —Електронноизчисли- телна машина. АПЕК [апек],онгл. АРЕС (Asian- Pacific EconomicColaboration) - Азиатско-тихоокеански форум за икономическо сътрудниче- ство. АПЕУ [ä-пе-у] - Асоциация на преподавателите от европей- ските университети. А ПИ [ä-пе-й], фр. API (Association phonetique inter- nationale) - Международна фо- нетична асоциация. АПК [ä-пе-ка] - Агенция за под- бор на кадри. АПК [ä-пе-ка], ср. (разг., член. - то, мн. - та) - Аграрно-про- мишлен комплекс. АПК [ä-пе-ка], ед. и мн., стро- иш. - Армирани почвени кон- струкции. АПК - Африканска профсъюз- на конфедерация. АПК (-) [ä-пе-ка] -Предавател- на пръчковиднакорабнаанте- на (напр.: АПК-П). АПК (-) [ä-пе-ка] - Приемател- на пръчковидна корабна анте- на (напр.: АПК-1). АПКИ електр. - Арматурен проводник с каучукова изола- ция. АПКИ електр. - Меден провод- ник с каучукова изолация с алуминиево жило. АПМА - Агенция напроизводи-
АПМВ 52 ДПС телите на метален амбалаж. АПМВ електр. - Автоматичен магнитен взривобезопасен прекъсвач. АПМПП - Асоциация на пред- приятията за международни превози и пътища. АПН [ä-пе-ен], рус. АПН (Аген- тство печати новости) - Съветска информационна агенция. АПН, рус. АПН (Академия пе- дагогических наук) - Акаде- мия на педагогическите науки. АПНИ - Агенция за посредни- чество с недвижими имоти. А АПНИ „ИКАР“ (Бояна). АПНС - Африканска партия за независимост на Сенегал. АПО - Автомат за почистване на обувки. АПО [а-пе-о], остар. - Агита- ционно-пропаганден отдел. АПОП - Асоциация на произво- дителите на оранжерийна про- дукция; АПОПБ. АПОПБ - Асоциация на произ- водителите на оранжерийна продукция в България; АПОП. АПП (-) [а-пе-пе], техн. - Агло- мерационен промивателен прахоуловител (напр.: АПП- 2). АПП [а-пе-пе], англ. АРР (Associated Press of Pakistan) - Телеграфна агенция на Паки- стан. АППД - Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на река Дунав“ (Русе). АППО ис/пор., рус. АППО (Ан- тифашистская подмольная патриотическая организация) - Антифашистка нелегална патриотична организация на съветските военнопленници в немските лагери (1942-1945). АППТ - Агенция за планинар- ство, пътешествия и туризъм. апр. - април. АПРБ - Асоциация на прокуро- рите в Република България. АПРЛС - Асоциация за подпо- магане на ресоциализацията на лишените от свобода. АПС [ä-пе-ес], воен. - Авиацио- нен полк за свръзка. АПС [ä-пе-се] - Австрийска партия на свободата. АПС - Апелативна прокурату- ра-София. АПС [ä-пе-ес], воен., рус. АПС (Автоматический пистолет Стечкина) - За означаване на автоматичен пистолет, създа- ден от Стечкин. АПС [ä-пе-ес], фр. APS (Algerie
АПСД 53 АРЕ Press Service) - Информацион- на агенция на Алжир. АПСД [й-пе-се-де] - Алуминиев проводник, изолиран, с два слоя стъкловлакно. АПТ [й-п е-те] - Албанска партия на труда. АПТ - Ансамбъл за песни и танци. апт. - аптечен. А апт. филиал. АПУ [апу] - Автоматизация на производството и управление- то (фонд). АПУ (-) [апу], техн. - Автома- тично прелезно устройство (напр.: АПУ-73). АПУ [апу], съобщ. техн . - Уст- ройство за автоматично повик- ване. АПФ [ й-пе-фе] и [ä-пе-еф] - Асоциация на приватизацион- ните фондове. АПФГ [а-пе-фе-ге] - „А“ профе- сионална футболна група. АПФЕ - Асоциация на препода- вателите по френски език. АПХК - Алуминиев проводник с хартиена изолация, кръгъл. АПХИП - Алуминиев провод- ник с хартиена изолация, пра- воъгълен. АПХСИ - Асоциация на произ- водителите на хляб и сладкар- ски изделия. АПЦК [й-пе-це-ка] - Асоциация на притежателите на ценни книжа. АР [й-ер], техн. - Автоматичен регулатор на реактивна мощ- ност (напр.: АР-1). АР (-) [й-ер] - Автомобилен ра- диоприемник (напр.: АР-12). АР [а-ер], изч. техн . - Адресен регистър. АРА [ара] - Асоциация на рек- ламните агенции (България). араб. - арабски. Арамко ж., англ. ARAMCO (Arabian-American Oil Company) - Арабско-амери- канска нефтена компания. АРБ [а-ре-бе], воен. - Авиаци- онна ремонтна база. “А“РВГ [й-ре-ве-ге] - За озна- чаване на (първа) републикан- ска волейболна група, включ- ваща най-силните отбори. АРГ [а-ер-ге], воен. - Артиле- рийска разузнавателна група. АРД [а -ер-де], воен. - Атомен реактивен двигател. АРДЦП - Асоциация на родите- ли на деца с церебрална пара- лиза. АРЕ [й-ер-е], воен. - Авиацион- на радиоескадрила. АРЕ - Арабска република Еги- пет.
АРЕНА 54 Арткооп АРЕНА [арена], ж„ исп. ARENA (Alianqa Renovadora National) - Национален съюз за обновле- ние (Бразилия). АРЖ библ. - Аржентина, аржспт. - аржентински. АРЗ [ä-ре-зе], рус. АРЗ (Авто- мат регул ирования загрузки) - Автомат за регулиране на на- товарването. АРЗ [ä-ре-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Авторемонтен за- вод. & АРЗ „Люлин 2002" ООД. АРЗ - Асоциация на разузнава- чите от запаса. АРИРИ - Агенция за регионал- но и икономическо развитие и инвестиции. АРК [ä-ер-ка], воен. - Авиацио- нен радиокомпас. АРК [арек], воен. - Автомати- чен радиокомплекс. аркт. - арктически. АРЛС воен. - Автоматична ра- диолокационна станция. АРМ воен. - Автоматизирано работно място (при стрелба). арм. - армейски. арм. - арменски. арм. ген. - армейски генерал (със собствено име). Армимекс м. и ж. - Държавна оръжейна фирма. арм. под. воен. - армейско под- чинение. АРН електрон. - Автоматично регулиране на напрежението на синхронните машини. APO [ä-pe-ö] - Азиатска регио- нална организация; МКСП. АРО [аро] - Асоциация на ро- допските общини. Арома ж. - Предприятие за про- изводство на парфюмерия и козметика. АРПЛ воен. - Атомна ракетна подводна лодка. АРР - Автомобилна ремонтна работилница. АРР - Агенция за регионално развитие. АРС [арс], воен. - Авиационен ракетен снаряд. АРС (-) [арс], воен. - Автомо- билна разливна станция (напр.: АРС-12Д). АРС - Асоциация на ромските сдружения. Ар-Си-Ей, англ. RCA (Radio Corporation of America) - Аме- риканска радиокорпорация (САЩ). арт. - А ртилерия, артилерийски, арт. - артист. арт. - артикул. Арткооп м. и ж. - Сдружение (кооперация) на дейците на
АРУ 55 АСА изкуството. АРУ [а-ре-у], електрон. - Авто- матично регулиране на управ- лението. АРФ [ä-ер-еф] - Азиатскиреги- онален форум. “А“РФГ [ä-ре-фе-ге] - За озна- чаване на (първа) републикан- ска футболна група, включва- ща най-силните футболни от- бори. арх. - археологически; археол. арх. - архив. арх. - архипелаг; архип. арх. - архитект (със собствено име). „А“ РХГ [ä-ре-хе-ге] - За озна- чаване на (първа) републикан- ска хандбална група. археол. - археологически; арх. архип. - архипелаг; арх. архит. - архитектурен. АРЧ [ä-ер-че], радиотехн. - Ав- томатично регулиране на чес- тотата (при радиоприемник). АРЧ[а-ер-че],рнднонгехн. - Ав- томатично регулиране на чув- ствителността. АС - Абонатна станция. АС воен. - Авиосили. АС [а-се] - Автозареждач на се- ялки. АС (-) [а-ес] - Автол със селек- тивно очистване (в марката на автомобилно масло, напр.: АС- 9,5). АС [а-се], електр. - Автоматич- на синхронизация. АС ед. и мн., воен. - Автоматич- на система. АС - Автомобилно стопанство; вж. Автостопанство. АС - Агенция за сигурност. А АС „Скорпио“. АС - Анимационна студия. АС - Асансьорни сервизи (акци- онерно дружество). АС (-) [а-се] - В марката на ав- томобилно масло, пречиствано с разтворители - селективно пречистване (напр.: АС-9.5). АС електрон., рус. АС (Адрес связи) - Адрес за връзка. АС - Акредитационен съвет. АС - Апелативен съд. А Плов- дивски АС. АС - Арбитражен съд. АС воен. - Атлантически съвет (НАТО). АС - Африкански съюз АС - Самостоятелен дихателен апарат. АС (-) [а-ес], ед. и мн., електр. - Стоманено-алуминиеви про- водници (напр.: АС-35, АС-50, АС-70, АС-95). ас. - а систент. АСА [аса], англ. ASA (American
АСА 56 АСИО Standards Association)-Амери- канска асоциация по стандар- тизация. АСА [аса],лнгл. ASA (Association of South-East Asia) - Асоциация на страните от Югоизточна Азия. АСА [аса] - Асоциация „Соци- ална алтернатива“. АСАЛ биохим. - Аргининсукци- натлиаза. АСБ воен. - Автосанитарен ба- тальон. асб физ. - апостилб (единица за яркост), (след цифра). АСВ [ä-се-ве] - Агенция за съби- ране на вземанията. АСВ [ä-се -ве] - Административ- но-стопански въпроси. А По- мощник-директор по /1СВ. АСВ воен. - Американски су- хопътни войски. АСВ - Ансамбъл на строителни войски. АСГ строиш. - Армиран със стъклено влакно гипс. АСД [ä-се -де] - Административ- но-стопанска дейност (дирек- ция). АСД - Анализ на стопанската дейност. АСДО - Алармени системи за дома и офиса. АСДП [ä-се-де-пе] - Австрийс- ка социалдемократическа партия. АСДС [ä-се-де-се] - Автомати- зирина система на държавна- та статистика; АСИС. АСДУ [ä-се-де-у], съобщ. техн . - Автоматизирана система за диспечерско управление. АСЕАН [асеан], ж. и м., англ. ASEAN (Association of South- East Asian Nations) - Асоциа- ция на страните от Югоизточ- на Азия (Индонезия, Малай- зия, Сингапур, Тайланд, Виет- нам, Филипините и Бруней). АСЕИ [асей] - Автоматизирана система за епидемиологична информация. асек физ. - Амперсекунда (еди- ница за измерване на количе- ството електрическа енергия), (след цифра). АСЕТ [асет], електр. - Агрега- тирана система за елктроиз- мервателна техника. АСИ [асй] - Автоматизирана система за информация. АСИ остар. - Амстердамски синдикален интернационал. АСиА, рус. АСиА (Академия строительства и архитектурь!) - Академия за строителство и архитектура. АСИО [асйо] - Автоматизирана
АСИС 57 АСО(п) система за информационно обслужване. АСИС [асйс] - Автоматизирана статистическа информационна система; АСДС. АСИТ [асйт] - Агрегатна систе- ма от изчислителна техника. АСИТЕЖ [аситеж], фр. ASITEJ (Association internationale des theätres des enfants et des jeunes) - Международна асоциация на театрите за деца и юноши. АСИУ [асиу] - Автоматизирана система за информация на уп- равлението. АСК [а-се -кй] - Агенция за след- приватизационен контрол. АСК [й-се -кй] - Армейски спортен клуб; СКА. А АСК „ Ботев “ - Пловдив. АСКБ [ä-се-ка-бе] - Асоциация да счетоводните къщи в България. АСЛИБ [аслйб], англ. ASLIB (Association of Special Libraries and Information Bureaux) - Асо- циация на специалните библио- теки и информационни бюра. АСЛП - Алианс за социално-ли- берален прогрес; АСП. АСЛП [й-се -ле-пе] - Алтерна- тивна социаллиберална пар- тия. ACM [ ä-се -ме], електрон. - Ав- томатична сметачна машина. ACM [ й-се-ме] - Агенция за стандартизация и метрология. ACM (-) [ä-се-ме], мед. - Апа- рат за елктростимулация на мускули (напр.: АСМ-2). ACM, англ. ACM (Association for Computer Mechinery)-Асоциа- ция за компютърни съоръже- ния. АСМБ - Асоциация на студен- тите медици в България. АСМК [й-се-ме-кй], техн. - Аг- регатирана система от меха- нични конструкции. АСН [й-се -не] - Академия на селскостопанските науки. АСНЦБ библ. - Академия на селскостопанските науки - Централна бибилиотека. АСН ЦНТИД библ. - Академия на селскостопанските науки - Център за научно-техническа информация и документация. АСО [асо] - Аварийноспасител- на организация (Български морски флот). АСО воен. - Авиация за специ- ални операции. АСО [асо] - Алтернативносоци- алистическо обединение. АСО [асо] - Архитектурно-стро- ителен отдел. АСО(н) - Алтернативно социа-
АСОД 58 АССР листическо обединение (неза- висими); АСОН. АСОД воен. — Аналогова систе- ма за обработка на данни. АСОН - Алтернативно социали- стическо обединение - незави- сими; АСО(н). АСП [а-се -пе] - Австралийска социалистическа пратия. АСП [ä-се -пе] - Австрийска со- циалистическа партия. АСП [ä-се-пе] - Агенция София- Прес. АСП [ä-се-пе] - Алианс за соци- алнолиберален прогрес; АСЛП. АСП [а-се -пе] - Алтернативна социалистическа партия. АСП [ä-се-пе] - Арабска социа- листическа партия. АСП воен. - Артилерийско- стрелкова подготовка. АСП [ä-се-пе] - Асоциация на свободните предприемачи. АСПК - Агенция за следприва- тизационен контрол. АСПР [аспер] - Автоматизира- на система за планови разче- ти. АСПРТ [асперт] - Автоматизи- рана система за планови раз- чети в транспорта. АСПС строиш. - Армирана със стъклено влакно полиестерна смола. АСР [а-се -ре]. мн., воен. - Ава- рийно-спасителни работи. АСР (-) [а-се -ер] - Автоматичен револверенструг (напр.: АСР- 200). АСР (-) [а-се -ер], е<). и мн. - Ав- томатичен сигнализатор на радиоактивност (напр.: АСР-1, АСР-3). АСРР остар. - Академия на Со- циалистическа република Румъния. АСС [а-се -се], ед. и мн., воен. - Авиационен самолетен снаряд. АСС [а-се-се], воен. - Автома- тизирана система за стрелба. АСС [а-се -се] - Авторемонтна сервизна станция. АСС [а-сс-се] - Арабски социа- листически съюз. АССБВ - Административно-сто- пански и социално-битови въпроси. АССР [а-ес-ес-ер], истор., рус. АССР (АвтономнаяСоветская Социалистическая Республи- ка) - Автономна съветска со- циалистическа република. АССР [а-ес-ес -ер], истор., рус. АССР (Азербайджанская Со- ветская Социалистическая Республика) - Азербайджанс- ка съветска социалистическа
ACCP 59 АСЧ република; АзССР. АССР [а-ес-ес-ер], истор., рус. АССР (Арменския Советская Социалистическия Республи- ка) - Арменска съветска соци- алистическа република. АСТИ [астй] - Автоматизирана система за търсене на инфор- мация. АСТП [ä-се-те-пе] - Арбитра- жен съд при Търговската па- лата (София). астр. - астрономически. АСТРА (-) [астра] - Автомати- зирана система за оперативно управление на автомобилния транспорт (напр.: АСТРА-71). астро... - Астрономически (напр.: астрофизика). АСУ [асу], воен. - Автоматизи- рана система за управление. АСУ [асу],м. и (разг.) ср. (член. - то) - Административно сто- панско управление. АСУ (-) [асу],ед. мин., електр. - Стоманено-алуминиеви усиле- ни проводници (напр.: АСУ- 300, АСУ-400). АСУВ [асув] - Автоматизирана система за управление на вой- ските. АСУИ [асуй] - Автоматизирана система за управление и ин- формация. АСУН [асун] - Автоматизирана система за управление на на- уката. АСУП [асуп] - Автоматизирана система за управление на про- изводството. АСУПИ [асупи] - Автоматизи- рана система за управление на профилактичните имунизации. АСУС [ асус] - Автоматизирана система за управление на стро- ителството. АСУТО (-) [асуто] - Автомати- зирана система за управление на търговските обекти (напр.: АСУТО-77/ОЗЮ). АСУТП - Автоматизирана сис- тема за управление на техно- логическите процеси. АСУТПП - Автоматизирана си- стема за управление за техни- ческа подготовка на производ- ството. АСФС [ä-се-фе-се] - Админист- ративно-стопанска и финансо- ва служба. АСЧ [ä-се-че] - Административ- но-стопанска част. А Завеж- дащ АСЧ. АСЧ [ ä-се-че], метал. - Анти- фрикционен сив чугун. АСЧ (-) [а-се-че] - Стълбищен часовников автомат (напр.: АСЧ-бб).
АСШВСМ 60 ATK АСШВСМ - Армейска спортна школа на военнослужещата младеж. АТ воен. - Авиационен техник. АТ (-) [ä-те], електр. - Автома- тичентриполюсен токоограни- чаващ прекъсвач (напр.: АТ- 00). АТ (-) [а те] - Автоматичен тъкачен стан (напр.: АТ-120- 7). АТ [ä-те]. воен., рус. АТ (Артил- лерийскийтягач) - Артилерий- ски влекач. АТ - В емблемата на кожарска фабрика „Ахмед Татаров“ (Севлиево). ат. - атомен. ат фнз. - техническа атмосфера (единица за измерване на на- лягане), (след цифра). АТА [ ата] - Албанска теле- графна агенция. АТА хим. - Аминотриазол. ата [ата] фнз. - Абсолютна тех- ническа атмосфера (единица за измерване на налягане), (след цифра). АТА [ата] - Асоциация на тури- стическите агенции. АТБ [ä-те-бе], воен. - Автотран- спортен батальон. АТБ [ä-те-бе] - Асоциация на търговските банки. АТББ-Аграрна търговска (биз- нес) банка. АТБТ (-) [ä-те-бе-те] - Апарат за точене на банцингови трио- ни (напр.: АТБТ-50). АТгЦ [ä-те-ге-це] - Автоматич- на телеграфна централа. АТД [ä-те-де], воен. - Авиаци- онна техническа дивизия. АТД [ä-те-де] - Административ- но-териториално деление(уп- равление в Министерство на вътрешните работи). АТДО - Азиатско-тихоокеанска договорна организация. АТЕЦ [атец],л1. (разг., член, -ът , -а, мн. -ове) и ж. - Атомно- топлоелектрическа централа. АТИ [ати] - Автоматична теле- фонна информация. АТИС [атйс] - Азиатско-тихоо- кеанско икономическо сътруд- ничество. АТЗ [ä-те-зе], мн. - Австрийски тютюнопроизводителю! заво- ди. АТЗ [ ä-те-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Азотноторов за- вод. ати [ати], рус. ати (техническия атмосфера избшточная), фнз. - Техническа атмосфера за свръхналягане; вж. атс. АТК [ ä-те-ка] - Американска
ATK 61 ATT търговска камара. ATK воен. - А ртилерийско тило- во командване. АТЛ [а -те-ел] - Автоматична технологична линия. АТЛ [ ä-те-ел], воен., рус. АТЛ (Артиллерийский тягач лег- кий) - Лек артилерийски вле- кач. атлапт. - атлантически. АТЛАС [атлас], м. и ж . - Авто- матична технологична линия за производство на армировъчни скелети. АТЛ Е - Асоциация на търговци- те на лекарства на едро. ATM [ä-те-ме] - Асоциация на търговците на метали. атм - атмосфера физическа (единица за измерване на на- лягане), (след цифра) А 6 атм. АТМС воен. - Автоматична те- лефонна мрежа за свръзка. Атоменергоавтоматика - Спо- магателно поделение на АЕЦ „Козлодуй“. Атоменсргоекспдрт м., рус. Атомзнергозкспорт - Външнотърговско обединение за атомна енергия. Атоменергоремонт м. - Спома- гателно поделение на АЕЦ „Козлодуй". Атомеиергостройпрогрес м. - Спомагателно поделение на АЕЦ „Козлодуй“. АТПР (-) [ä-те-пе-ер], рус. АТПР (Автоматический ткацкий пневморапирньш станок) - Автоматичен тъкачен пневмо- рапирен стан (напр.: АТПР- 120). АТР [ä-те-ре], воен. - Автотран- спортна рота. АТР [ ä-те-ре] - Агенция за търговия и развитие. АТРЗ [ä-те-рс-зе] - Автотрак- тороремонтен завод. АТС [ä-те-се] - Автоматизира- на информационнотърсеща система. АТС [ ä-те-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) - Автома- тична телефонна станция. АТС [ä-те-сс], воен. - Артиле- рийска топографска служба. АТС (-) [ä-те-се],рус. АТС (Ар- тиллерийский тягач средний) - Среден артилерийски влекач (напр.: АТС-59). АТС [ä-те-ес], фр. ATS (Agence telegraphique Suisse) - Теле- графна агенция на Швейцария, атс фнз. - техническа атмосфе- ра засвръхналягане (след циф- ра). ATT [ä-те-те] - Асоциация за туристическа телематика.
ат. т. 62 АУДМ ат. т . физ. - Атомно тегло. АТФ [ ä-те-фе], хим. - Адено- зинтрифосфат. АТФ [ ä-те-фе], хим. - Адено- зинтрифосфорна киселина. АТФ-аза хим. - Адснозинтри- фосфатаза. АТЦ [а-те-це], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) - Автома- тична телефонна централа. АТЧ [ä-те-че], воен. - Авиаци- онна техническа част. АУ - Аграрен университет (Пловдив). АУ - Американски университет (Благоевград); АУБ. АУ електрон. - Апаратура за уплътняване. АУ изч. техн. - Аритметично устройство. АУ воен. - Артилерийско учили- ще (САЩ). АУ (-) [ау] - Универсален абрихт (дървообработваща машина) (напр.: АУ-630, АУ-400). АУА, нем. AUA (Austrian Airlines) - Австрийски въздуш- ни линии. АУБ - Американски университет в България (Благоевград); АУ. АУГ воен. - Авиационна ударна група. АУДМ воен. - Автоматично уп- равление на дигиталната мре- жа. АУЕ - Асоциация за универсал- на енергия. АУЗ - Асоциация „Училище и здраве“. АУО воен. - Автоматично управ- ление на огъня. АУР воен. - Авиационна управ- ляема ракета. АУРС [аурс], ед. и мн ., воен. - Авиационен управляем реак- тивен снаряд. АУС воен. - Авионосно ударно съединение (НАТО). АУС [аус], ж. км, - Асоциация за университетски спорт. Д АУС „Академик“. ауто... (auto) - Авто (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр. аутотехни- ка). Д Аутотехника ООД. АФ воен. - Авиофлотилия. АФ воен. - Адмирал на флота. АФ биохим. - Алкална фосфа- таза. АФ - Асоциация на фризьорите в България; АФБ. АФ - Асоциация „Феномени“. АФ радиотехн. - Феритна анте- на. АФА воен. - Асрофотографска апаратура. АФА [афа] - Американска фил- мова академия.
АФА 63 АХПБ АФА [афа] - Английска футбол- на асоциация. АФБ - Асоциация на фризьори- те в България; АФ. АФВ [ä-фе-ве], електр. - Авто- матичен фидерсн взривобезо- пасен прекъсвач. афг. - афганистански. АФД [ä-фе-де] - Акробатическо физкултурно дружество. АФД [ä-фе-де] - Армейско физ- културно дружество. АФИ, рус. АФИ (Астрофизичес- кий институт) - Астрофизи- чески институт. АФИС [афйс] - Автоматизира- на фактографска информаци- онна система. АФНИ [афни] - Асоциация на фирмите за недвижими имоти. АФНОР [афнбр], ж. и .и., фр. AFNOR (Association frantjaise cle normalisation) -Френска асоци- ация по стандартизация. АФНОРТ [афнорт], м., англ. AFNORTH (Allied Forces Northern Europe) - Обединени военновъздушни сили на Се- верноатлантическия съюз в Северна Европа. АФП [а-фе-пе],фр. AFP(Agence France-Presse) - Агенция Франс-прес (Информационна агенция във Франция). АФП [ä-фе-пе] - Асоциация на филмовите продуценти. АФР - Агенция за финансово разузнаване. афр. - африкански. Афразис ж. - Организация за икономическо сътрудничество между страните от Африка и Азия. АФС [ä-фе-се], воен. - Аерофо- тоснимка. АФС [ä-фе-се], електр. - Антен- но-фидерна система. АФТ [й-фе-те] - Американска федерация на труда. АФТ-КПП [а-фе-те-ка-пе-пс] - Американска федерация на труда и Конгрес на производ- ствените профсъюзи. АХ [а-хе] - Хидравличен агре- гат. АХВПИ - Асоциация на храни- телно-вкусовата и питейна ин- дустрия. АХД [а -хе-де] - Херметизиран фреонов агрегат за домашни хладилници. АХП [ä-хе-пе] - Агенция за ху- манитарна помощ (ООН). АХП - Асоциация на хлебопро- изводителите в България; АХПБ. АХПБ - Асоциация нахлебопро- изводителите в България;
АХПС 64 АЧХ АХП. АХПС - Асоциация на хлебопро- изводителите и сладкарите в България. АЦ (-) [й-це] - Автомобилна ци- стерна (напр.: АЦ-252, АЦ- 263, АЦ-4). АЦ - Американски център. АЦ - Американска църква. АЦ [ä-це] - Атомна централа. АЦ хим. - Ацетилцелулоза. АЦО [ацо] - Автоматичен ци- тологичен оцветител. АЦПУ [а-це-пе-у], електрон. - Автоматично централно печа- тащо устройство. АЦПУ [а-це-пе-у], електрон. - Азбучно-цифрово печатащо устройство. АЧ - Агенция за чистота. ач фнз. - амперчас (единица за измерване на количеството електрическа енергия), (след цифра). АЧИ [ й-че-й] - Агенция за чуж- дестранни инвестиции. АЧИ [ачи] - Асоциация на чуж- дестранните инвеститори. АЧИ [ й-че-пе] - Агенция за чуждестранна помощ. АЧПФ [а-че-пе-фе] и [й-че-пе- еф] - Асоциация на частните пенсионни фондове. АЧХ [й-че-хе]. ж. и ср., елект- рон. — Амплитудночестотна характеристика. АШ (-) [й-ше] - Изваждащ апа- рат с двоен шнек (напр.: А1П- 2). АШ (-) [й-ше],рус. АШ (А. Шве- цов) - В марката на самолет- изтребител, конструиран от А. Швецов (напр.: АШ-82). АШВСМ [а-ше-ве-се -ме] - Ар- мейска школа за високо спорт- но майсторство. АШП [а-ше-пе] -Партия Афро- Ширази (Танзания). АШУ - Ателие за шивашки ус- луги. АЩ воен. - Артилерийски щаб. АЮПИ [аюпи] - Асоциация на юристите и правната инициа- тива. АЯР - Агенция за ядрено регу- лиране. Б Б (-) [бе], метал. - Бабит (в Мар- ката на бабити - оловнокалае- ни сплави, напр.: Б89, Б6, БК2). Б (-) [бе] - Багер (напр.: Б-400- А). Б (-) [бе], метал. - Бакелитова свръзка (в марката на абразив- ни (шлифовъчни) инструменти
Б 65 БА при означаване на вида на свръзката). Б (-) [бе] - В марката на авиаци- оненбензин (напр.: Б-80, Б-91/ 115, Б-95/130, Б-100/130). Б [бе], метал. - Берилий (в Мар- ката на цветни сплави). Б (-) [бе], метал. - Бесемерова (при означаване на марка сто- мана, напр.: БСтЗ, БСт5). Б (-) [бе] - Блескообразовател (напр.: Б-72 -11). Б (-) [бе] - В марката на амери- кански бомбардировач (напр.: Б-52). Б (-) [бе] - Бормашина (напр.: Б- 10, Б-13). Б (-) [бе] -Борщанги (напр.: мо- дели Б,, Б,, Б,, Б4). Б (-) - Бургас (в регистрационни- те номера на моторните пре- возни средства от Бургас и Бур- гаски окръг). Д Б 14-11. Б електр. - бутон. Б (-) [бе], рус. (И. Братухин) - В марката на вертолет, констру- иран от И. Братухин (напр.: Б- И). Б (-) [бе], воен. - Голямокалиб- рен патрон с бронебоен кур- шум (напр.: Б-30). Б (-) [бе] - Култиватор „Бъде- ще“ (напр.: Б-З, 20). Б (-) [бе] - Стационарна кинопро- жекционна машина „Балкан“ (напр.: Б-1). Б (-) [бе] -Стъклотекстолит със свързващо вещество бакели- това смола (напр.: Бр Б2). Б (-) [бе] - Трактор „Беларус“ (напр.: Б-112). б - барн (в атомната физика - единица за измерване ефектив- ните сечения на ядрените ре- акции), (след цифра). б физ. - бел (акустична величина - единица за измерване на раз- ликата между силата на две звукови мощности), (след циф- ра). б. - бележка; бел. б. - бивш. БА - Банка ., Аустрия“. БА мн. - Белгийски авиолинии. А БА „Сабена“. БА - Бизнес агенция. Д БА „ Франк“. БА (-) [бе-а] - Блезавтомат (напр.: БА-60). БА воен. - Бомбардировъчна авиация. Б А - Британски авиолинии. БА (-) [бе-ä], воен. -Бронеавто- мобил (напр.: БА-10, БА-3, БА-6). БА хим. -Бутилацстатен разтво- рител. БА - Българска армия.
БА 66 БАК БА - Българска асоциация. А БА „ Спорт за всички б. а. - без автор. б. а. - бележка на автора. БАА - Българска аерокосмичес- ка агенция; вж. БАКА. БААС [баас] - Партия на араб- ското социалистическо въз- раждане; ПАСВ. БАБ воен. - Бомбардировъчна авиационна база. БАБЕЛ, англ. BABEL (Brodcasting Across the Barriers of European Language) —Про- грама за многоезични телеви- зионни програми (Еевропейски съюз). БАБК - Българо-Американски бизнес колеж. БAB - Бизнес агенция Варна. БАВ [бав], воен., рус. БАВ (Большой плавающий автомо- биль) - Голям плаващ автомо- бил. БАД воен. - Бомбардировъчна авиационна дивизия. БАД [бад] - Българско астро- навтско дружество. БАДП - Буквопечатаща апара- тура с повишена достоверност, бае воен. - Бомбардировъчна авиационна ескадрила. БАЕЗ [баез] - Българска аген- ция за експортно застрахова- не. БАЕП [баеп] - Българска асо- циация за енергийна политика. БАЕСТ [баест] - Бургаска асо- циация за екологичен и селски туризъм. БАЗ [баз], рус. БАЗ (Белорус- ский авотмобильньш завод) - 1. Белоруски автомобилен за- вод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: БАЗ-525). БАЗС истор. - Български ака- демичен земеделски съюз. БАИ [бай]— Балканска акаде- мия поинформациология (Ста- ра Загора). БАМостар. - Български архео- логически институт. БАИИ - Българска асоциация за информационна индустрия. БАЙТ [байт] - Българска асо- циация за информационни тех- нологии. БАИФ [байф] -Българо-амери- кански инвестиционен фонд. БАК - Българска археографска комисия. БАК - Българска аудиторска компания. БАК-Български алпийски клуб. БАК - Бързоходен артилерийс- ки катер.
БАКА 67 Балкаптрансимпекс БАКА [бе-а -ка] и [бака] - Българска аерокосмическа агенция. БАКБ - Българо-американска кредитна банка. БАКВ - Българска асоциация по качеството на водите. Бакелйткйоп ж. и м . - Трудово- производителна кооперация за производство и преработка на пластмаси (за бакслитни изде- лия). БАККО [бако] - Българскаасо- циация на кооперативните кредитни организации. БАКО - Българо-американска комисия за образователен об- мен. бактср. - бактериологичен. БАЛ - Болница за активно лече- ние (Пазарджик). БАЛИ - Балканска академия за литература и изкуство. Бали м. - Препарат за почиства- не на балатум и линолеум. БАЛИП - Българска асоциация на лицснзираните инвестици- онни посредници. балк. - балкански. Балкан... - Балкански (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, названия, напр.: Балкантурист, Балкан- тоник, Балканекспо, Балкан- фарма). Балканбапк ж. - Балканска банка. Балкапбас м. - Балкански ба- сейн (държавно минно пред- приятие). Балканекспо —Панаир (екс- позиция) на стоки главно от балкански страни. А Блака- некспо 2000. Балканкар м. - Държавно сто- панско обединение за производ- ство на електрокари, мотока- ри, бензинови двигатели, елек- тротелфери и др. Балкапкаримпекс м. - Външнотърговска организа- ция за внос (импорт) на авто- мобили и за износ (експорт) на електрокари, мотокари, елек- тротелфери и др. Балканстрйй м. - Строително- монтажно научно-производ- ствено обединение. Балкапстрййпроскт м. - Комп- лексен научно-изследовател- ски и проектантски институт по леки метални конструкции. Балкаптон м. - Предприятие за производство на грамофонни плочи. Балкаптрапс м.— Държавно транспортно предприятие. Балкантрансимпекс м. - Сто-
Балкантурист 68 БАПКО папско транспортно предприя- тие за внос (импорт) и износ (експорт). Балкйптурйст ж. - Туристичес- ки комплекс за външнотъргов- ска дейност, свързана е меж- дународния туризъм. Балканфйрма ж. - Фармацев- тично предприятие. А „Бал- канфарма" АД - Разград. Балканфила ж. - Филателна изложба в България. А Бал- канфила - V . Балкапхим м. - Трудово-произ- водителна кооперация за изде- лия от битовата химия и авто- козметика. БАЛКО [балко] -Българска асо- циация на лицензираните ка- белни оператори. Б АЛТ - Болница за активно ле- чение на туберкулоза. БАМ [бам],рус. БАМ (Байкало- Амурская магистралла) -Вай- кало-Амурска магистрала. — Произв.: бамовец, бамовци, бамовски. БАМК - Българо-австралийска манганова компания. БАМП - Българска агенция за масова приватизация. БАМП -Българскаасоциация за медицинско право. БАМП - Българска асоциация на музикалните продуценти. БАМС-Бз>лгарски антифашист- ки младежки съюз. БАН [бан], м. и ж. - Българска академия на науките. Бапзар м., англ. BANZARE (British - Australian-New Zealand Antarctic Research Expedition) - Название на съвместна британска, австра- лийска и новозеландска антар- ктическа научна експедиция („Бряг Банзар" - на картите на Антарктида). БАНИ -Българска академия на науките и изкуствата (1940- 1947). бапк. - банков. банкомат - Банков автомат (компютризирано устройство за извършване на различни банкови операции, като се из- ползва дебитна карта). БАО - Българо-Американско общество. БАП радиотехн. - Блок за авто- матично превключване. БАП [бап], воен. - Бомбарди- ровъчен авиационен полк. БАП [бап] - Българска асоциа- ция за партньорство. БАПКО, англ. ВАРСО (Bahrain Petroleum Company) - Петрол- на компания на Бахрейнските
БАПП 69 бат. острови. БАПП - Българска асоциация по приложна психология. БАР - Българска асоциация по реторика. БАРАС [барас] - Българска асо- циация на рекламните агенции и специалисти. БАРУ [бару], електр. - Бързо- действаща автоматична регу- лировка на усилването. бас. - басейн. ...бас - басейн (като втора съставна част за образуване на сложносъкратени думи, напр.: Донбас, Марбас). БАС воен. - Безпилотни авио- средства. БАС - Белгийски авиолинии Са- бсна. БАС - Българска асоциация по стерилитет. БАС - Български антифашист- ки съюз. БАС електр. - Суха анодна ба- терия с чашковидна конструк- ция. БАСВ - Българска асоциация „Спорт за всички". БАС-Г електр. - Суха анодна батерия с галетна конструк- ция. БАСЕТ [басет] - Българскаасо- циация за селски и екологичен туризъм. Баскетклуб м. - Баскетболен клуб. БАСПСЗ - Българска асоциация за семейно планиране и сексу- ално здраве. БАСРЗ - Българска асоциация по стерилитет и репродуктив- но здраве. БАССР истор., рус. БАССР (Башкирская Автономния Со- ветская Социалистическая Республика) - Башкирска ав- тономна съветска социалисти- ческа република. БАССР истор., рус. БАССР (Бу- рятская Автономния Советс- кая Социалистическая Респуб- лика) - Бурятска автономна съветска социалистическа ре- публика. БАСФ мн., нем. BASF (Badische Anilin und Soda-Fabrik) - Ба- денски содови и анилинови предприятия. БАТ [бат], мн. - ове, м., воен. — Булдозерно-автомобилно уст- ройство. БАТ - Българска асоциация за театър. БАТ, англ. BAT (British American Tobaco) - Компания за тютю- неви изделия. бат. воен. - Батальон.
...бат, воен. - батальон (напр.: медсанбат). бат. воен. - батарея; батр. БАТА [бата] - Българска асо- циация на туристическите агенции. БАТА {бата] - Българска асо- циация на търговските аген- ции. батком. член, -ът, -а, мн. -и, м., воен. - Батареен командир. БАТК - Български автомобилен турингклуб. бато воен. - Батальон за аерод- румно-техническо осигурява- не. батр [батр], воен. - батарея, батр. б/о воен. - Батарея безот- катни оръдия. батр ЗР [батр-зе -ре], воен. - Батарея за звуково разузнава- не. батр ПТУРС [батр птурс]. воен . - Батарея за противотанкови управляеми реактивни снаря- ди. батр РТР воен. - Батарея за радиотехническо разузнаване. батр РУ воен. - Батарея за ра- зузнаване и управление. батр САУ [батр сйу], воен. - Батарея самоходно-артиле- рийски установки. БАТСМ - Българска асоциация на търговците на строителни материали. БАУЗ [бауз] - Българска асоци- ация „Училище издраве“. БАУКО - Българска асоциация иа управленските консултант- ски организации. БАФ - Британска атлетическа федерация. БАФ - Българска асоциация на фармацевтите. БАФ [баф] - Българскиавиаци- онен форум. ББ (-) [бс-бе] - Болк банциг (напр.: ББ-121). ББА [бе-бе-ä] - Балканска биз- нес-асоциация. Б БАН бкбл. - Библиотека при Българската академия на на- уките. БББ [бе-бе-бе] - Български биз- нес-блок. ББИ [бе-бе-й] - Банк България Инвест (акционерно друже- ство). ББИ [бе-бе-й] - Български биб- лиографски институт. ББИЕП - Български библио- графски институт „Елин Пе- лин“. ББК [бе-бе-ка] - Банка българ- ски кредит. ББК - Библиотечно-библио- графска класификация.
ББК 71 БВПК ББК [бе-бе-ка] - Българска браншова камара. А ББК Фе- никс Ресурс. ББКМ - Българска браншова камара по машиностроене. ББЛРП - Българска база за ле- чение, рехабилитация и профи- лактика. ББМ, воен.— Бронирана бойна машина ББО воен. - Броненосец за бре- гова охрана. ББС - Библиотеки на Британ- ския съвет. ББС [бй-би-сй], англ. BBC (British Broadcasting Corporation) -Бри- танска радиопредавателна кор- порация; Би-Би-Си. ББХБ , нем. ВВНВ (Bulgarisch- Bayerische Handelsbank) - Българско-баварска търгов- ска банка. ББЦ - Българска Божия Църква. БВ [бе-ве] - База за внедряване. БВ -Българскивойн. А Клуб БВ. БВА [бс-ве-ä] - Българска воен- на авиация. БВАПУ [бе-ве-а-пу] - База за внедряване по автоматизация на производството и управле- нието. БВБ [бе-ве-бе] - Българска външнотърговска банка. БВВМИ библ. - Библиотека при Висшия ветеринарно-медицин- ски институт. БВВС [бе-ве-ве-се] - Български военновъздушни сили. БВГ (-) [бе-ве-ге] - Бутилка за втечнен газ (напр.: БВГ-27). БВГУ [бе-ве-ге-у] - База за вне- дряване на горивни уреди. БВИНС библ. - Библиотека при Висшия институт за народно стопанство - Варна. БВК електрон. - Блок за въвеж- дане и кодиране. БВКП [бе-ве-ка-пе], ж. и (разг.) ср. (член, -то)-База за внедря- ване на каолиново производ- ство. БВЛ [бе-ве-ле] - Български въздушни линии. БВМ [бе-ве-ме] - База за вне- дряване на модернизация. БВМ - „Българска военна мисъл“ (списание). БВМИ библ. - Библиотека при Висшия медицински институт - Пловдив. БВП воен. - Боен въздушен пат- рул. БВП [бе-ве-пе], икон. - Брутен вътрешен продукт. БВПК [бе-ве-пе-ка] - Българ- ски военно-промишлен комп- лекс.
БВС 72 БГВТ БВС [бе-ве-се],л(и„ -Български въздушни съобщения. БВС - Български въоръжени сили. БВТБ [бе-ве-те-бе] - Българска външнотърговска банка. БВТИ библ. - Библиотека при Висшите технически институ- ти - София. БГ-Бизнес група. БГ електр. - Блокинггенератор. БГ воен. - Бойна глава. БГ воен. - Бойна готовност. БГ - Ботаническа градина (БАН). БГ воен. - Бригаден генерал. б. г. - без годишнина (в библио- графии). БГА [бе-ге-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска граж- данска авиация(стопанско обе- динение за въздушен транс- порт). А БГА „Балкан'“. БГА [бе-ге-ä], мн. - Британско- Гвиански въздушни линии. БГБ -Балнеолечебница - Горна Баня. БГВА [бе-ге-ве-а] - Българска гражданска въздухоплавател- на администрация. БГВС - Български гражданско- военен съюз. БГВТ [бе-ге-ве-тс] - Български граждански въздушен транс- порт. БГГФ [бе-ге-ге-фе] - Биолого- геолого-географски факултет. БГД [бе-гс-де] - Българско гео- графско дружество. БГО [бе-ге-б] - Дирекция „Българско гражданство и оси- новяване“. БГОЦ - Българско-германски образователен център. БГПП - Българско горско про- мишлено предприятие (в АССР Коми). БГПП - Българско гражданско процесуално право. БГСО [бе-ге-се-ö], ср. (разг. член. -то), остар. - Бъди готов за санитарна отбрана (комплекс от норми). БГТО [бе-ге-те-ö], ср. (разг. член . - то), остар. - Бъди готов за труд и отбрана (физкултурен комплекс за юноши). БГФ - Българско-германски фо- рум. БГХК -Българскигастрохирур- гическиклуб. БД (-) [бе-де] - Делителен бан- циг (напр.: БД-111М). БД (-) [бе-де] - Дискова брана (напр.: БД-4Д). б. д. - без дата. Б Д воен. - Бойна документация. БД ед. и мн., воен. - Бойни дей-
БД 73 БДС ствия. БД воен. - Бойно донесение. БДБ - Български демократичен блок. БДБК - Българо-датски бизнес колеж. БДВ (-) [бе-де-ве] - Делителен банциг с верижно подаване (напр.: БДВ-110). БДВ воен. - Бойно дежурство във въздуха. БДВГ [бе-де-ве-ге], ед. и мн. - Бутални двигатели с вътреш- но горене. БДГ воен. - Батальонна десант- на група. БДГЕ - Българско дружество по гастроснтерология. БДД - Бразилско демократиче- ско движение. БДД [бе-де-де] - Българско дип- ломатическо дружество. БДЖ [бе-де-же], мн. и (разг.) ср. (член, - то) - Български държавни железници. БДЗЖ - Българско дружество за защита на животните. БДЗП - Бъл гарско дружество за защита на природата. БДЗП - Бъл гарско дружество за защита на птиците. БДИ [бе-де-й] - Български джендър изследвания (фонда- ция). БДК [бе-де-ка] - Българска дпс- трибуционна компания. Д БДК АД. БДК [бе-де-ка] - Българска държавна консерватория. БДМ [бе-де-ем] - Българска де- мократична младеж. БДН (-) [бе-де-ен] - Дискова на- весна брана (напр.: БДН-1,2). БДОБР - Българско дружество за опазване на биологичното разнообразие. Д БДОБР „Seniperviva". БДИ [бе-де-пе], воен. -Батальо- нен домакински пункт. БДП (бе-де-пе] -Българско дру- жество по психотроника. БДПЕСЩ - Българска демокра- тическа партия за европейски и световни щати. БДРД воен. - Бойни действия на разузнавателния дивизион. БДС [бе-де-се] - Брутна добаве- на стойност. БДС— Б харатия джан сангх (Съюз на индийския народ). БДС [бе-де-се] - Български де- мократически съюз. Д БДС (радикали). БДС [бе-де-се] - Български до- кументи за самоличност. БДС [бе-де-се] - Български държавен стандарт. БДС (-) [бе-де-ес],рус, БДС(Бо-
БДСР 74 БЕР рона дисковая садовая) - Дис- кова овощарска брана (напр.: БДС-3,5). БДСР - Български демократичен съюз (радикали). БДТ (-) [бе-де-те] - Тежка дис- кова брана (напр.: БДТ-1,9). БДТМ - Български държавен тютюнев монопол. БДФ [бе-де-фе] и [бе-де-еф] - Български демократичен фо- рум. БДЦ [бе-де-це] - Балкански дис- печерски център. БЕ - Българска енциклопедия (БАН). БЕ - „Българскиезик“ (списание на Института за български език при БАН). БЕЛ, англ. BEA (British European Airways) - Английска компа- ния за въздушни съобщения. БЕАРФ [беарф] - Български евроатлантически разузнава- телен форум. БЕВ [бев],жн., хим. -Безазотни екстрактни вещества. безл. грам .— безличен, безпл. - безплатен. БЕК - Българска екологическа кооперация. БЕК - Българска есперантска кооперация. БЕКП [бе-е -ка-пе] - Българска единна комунистическа пар- тия. БЕЛ [бел] - Българска евроле- вица. БЕЛ остар. - Българска еспе- рантска лига. бел. - бележка; б. А бел. моя. бел. авт. - бележка на автора, бел. ред. - бележка на редакци- ята; б. р. БелАЗ [белаз], м., рус. БелАЗ (Белорусский авотмобильнмй завод) - 1. Белоруски автомо- билен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: БелАЗ-540, БелАЗ- 548А). белаз, член, -ът, -а, мн. -и, м. - Автомобил, произведен в Бе- лоруския автомобилен завод. белг. - белгийски. белорус. - белоруски. БЕМ [бем], воен. - Бригада ес- кадрениминоносци. бенгал. - бенгалски. Бенелюкс -и., фр. Beneiux (Belgique, Nederland, Luxem- burg) -Икономически съюз на Белгия, Нидерландия и Люк- сембург. бензо... - бензинов (напр.: разг. бензоколонка, бензостанция). БЕР[бер],ж. -Биологическиек-
БЕРМ 75 БЗПБ вивалент на рентгена. БЕРМ [берм],ж., воен. - Брони- рана евакуационно-ремонтна машина. БЕС - Биологична експеримен- тална станция (БАН). А БЕС „Калимок“. БЕС - Български есперантски съюз. БЕСДП [бе-е -се -де-пе] - Българ- ска единна социалдемократи- ческа партия. БЕСМ [бесм], електрон., рус. БЗСМ (Бмстродействующая злектронная счетная машина) - Бързодействаща електрон- носметачна машина. БЖГ - Блок на Жорж Ганчев. БЖС - Български женски съюз. БЗ - „Балканско знаме“ (вест- ник). БЗ (-) [бе-зе] - Бензинозареждач (напр.: БЗ-35). БЗ воен. - Биологична защита. БЗ воен. - Бойна заповед. БЗ воен. - Бойна зона. БЗ - Буферна зона (ООН). БЗ (-) [бе-зе] - Зъбна брана. БЗБ [бе-зе-бе] - Българска зе- меделска банка. БЗД [бе-зе -де],елекшр. - Бобина за запалване на динамомагни- ти. БЗДС - Български здравен де- мократичен синдикат. БЗК [бе-зс -ка] - Банка за земе- делски кредит. БЗК [бе-зе-кй],електрон. -Блок за запомняне на команди. БЗК [бе-зе -кй] - Българска за- наятчийска камара. БЗК [бе-зе -кй] - Българска зе- меделска камара. БЗК [бе-зе-кй] - Българска здравна компания. БЗКБ [бе-зе-ка-бе] - Българска земеделска и кооперативна банка. БЗМС [бе-зе-ме-се], истор. - Български земеделски мла- дежки съюз (1921 —1947). БЗН (-) [бе -зе-ен] - Навесна зъбна брана (напр.: БЗН-4). БЗНС [бе-зе -не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Български зе- меделски народен съюз. А БЗНС „Пладне“. — Произв.: (разг.) безенесар, безенеейреки. БЗНСЕ [бе-зе-не-се -е] - Българ- ски земеделски народен съюз -единен. БЗОК - Българска здравно-оси- гурителна компания. А БЗОК „ Закрила “ АД. БЗП [бе-зс-пе] - Българска за- наятчийска палата. БЗПБ [бе-зе -пе-бе] - Българска
БЗР 76 БИГИ земеделска и промишлена банка. БЗР [бе-зе-ре], воен. - Батарея за звуково разузнаване. БЗС [бе-зе-се] - Български зе- меделски съюз. Д БЗС „Ал. Стамболийски 1899“. БЗТ (-) [бе-зе-те] - Стабилна зъбна бранатежък тип (напр.: БЗТ-2,0). БЗТБ [бе-зе-те-бе] - Българска земеделска и търговска банка. БЗТР (-) [бе-зе-те-ре] - Тежка зъбна брана с регулируем на- клон на зъбите (напр.: БЗТР- 1,70). БЗТС(-) [бе-зе -те-се],.ин., воен. - Бронебойнозапалителни тра- сиращи снаряди. БЗУ [бе-зе -у], електрон. - Бу- ферно запаметяващо устрой- ство. БИ - Бизнес инкубатор. БИ - Близкият Изток. БИ - Български имоти (акцио- нерно дружество). БИА [биа] - Български истори- чески архив (Национална биб- лиотека „Св. Св. Кирил и Ме- тодий“). БИА [биа] - Организация на ин- женерите иархитектите(1937). БИ АД [биад] - Българско инже- нерно-архитектно дружество. БИАД [бийд] -1. Българско ин- женерно-архитектурно друже- ство (1893-1937). 2. Разг. Сградата, където се е помещавало това дружество. БИБ [биб] - Българска инвести- ционна банка. БИБ [биб] - Българска ипоте- карна банка. БИБ [биб] - Българска истори- ческа бибилиотека. БИБА [бйба], англ. BIBA (Bulgarian International Business Assotiation) - Българска меж- дународна стопанска асоциа- ция; БМСА. Би-Би-Си, англ. BBC (British Broadcasting Corporation) - 1. Британска радиопредавател- на корпорация; ББС. 2. Радиостанцията на тази кор- порация. библ. - библиография. библ. - библиографски; биб- лиогр. библ. - библиотека (само пред собствено име на издание). библ. - библиотечно дело, библиогр. - библиографски; библ. БИГД - Балканска инициатива за граждански диалог. БИГИ [бйги] - Българо-итали- анска групировка за инвести-
БИД 77 биофиз. ции. А БИГИ ООД. БИД - Българско историческо дружество. БИЕ, фр. BIE (Bureau international deducation) - Международно бюро за образование; ИБЕ. БИЖ - Български имоти - жи- вотозастраховане; БИЖЗ. БИЖЗ - Български имоти - животозастраховане; БИЖ. БИИА [бй-и-ä] - Български из- следователски институт в Ав- стрия (Виена). БИК [бик]-Българскаинвести- ционна компания(акционерно дружество). БИК, фр. BIC (Bureau international de Containers) - Международно бюро за контейнери; ИКБ. БИЛД [билд], фр. BILD (Bureau international de liaison et de documentation) - Международ- но бюро за връзка и докумен- тация. Бйлкокойп ж. - Билкова коо- перация (стопанско предприя- тие към Централния коопера- тивен съюз за изкупуване, об- работка и продажба на билки, диворастящи плодове и др.) . БИМАС [ бймас] - Предприятие за битом и масак(акционерно дружество). БИМИ [бйми] - Балкански ин- ститут по математика и ин- форматика. БИМИС [бймис] - Българска интегрирана митническа систе- ма. БИН [бин] - Банков индексацио- нен номер. бйо... - Биологически, биологи- чен (като първа съставна част на частичносъкратени думи. напр.;биофизика, биохимия, биомеханика, биосинтез, био- война, биоинформатика, био- кибернетика, биотерапия, био- тероризъм). Бйоветср. им. - Държавно пред- приятие за производство на биологични ветеринарни пре- парати. А ЕАД „ Биовет" (Пе- щера). биогр. - биографичен. биогр. - биография. БИОЗ [биоз]-Български имоти - общо застраховане. биол. - биология. биол. - биологичен; биологичес- ки. БИОМЕД [бйомед ], BIOMED - Програма за изследване и раз- витие в областите биомедици- на и здравеопазване (Европей- ски съюз). биофиз. - биофизика. биофиз. - биофизически.
Биохим 78 Бйтхим Биохим ж. - Название на банка (побиохимия). А Банка „Био- хим ". биохим. - биохимия. биохим. - биохимически. БИП [бип] - Балкански инфор- мационен пул. БИП [бип],рус. БИП (Бездефект- ное изготовление продукции) - Система за бездефектно изгот- вяне на продукция. БИПМ, фр. BIPM (Bureau international depoids etmesurcs) - Международно бюро за мер- ки и теглилки; МБМТ. БИРД, фр. BIRD (Banquc internationale pour la recon- struction et le developpement) - Международна банка за рекон- струкция и развитие; МБРР. бпрфест м. - Фестивал на бира- та. БИС, англ. BIS (Bank for In- ternational Settlement) - Банка за международни плащания; БМП. БИС [бис] - Британски институт за стандартизация. БИС [бис] .електрон. - Бройим- пулсна система. БИС [бис] - Български институт по стандартизация. БИС - Бърза информационна система (Европейски съюз). БИСА [биса] - Българска инду- стриално-стопанска асоциация. БИСЕРА [бисера] -Банковаин- тегрирана система за елек- тронни разплащания. БИСФА [бйсфа], ж„ фр. BISFA (Bureau international pour la standartisation des fibres artificielles) - Международно бюро за стандартизация на из- куствените влакна. БИТ -Българскиинформацион- ни технологии (акционерно дружество). БИТ, фр. BIT (Bureau international du travail) - Международно бюро за работа. БИТ, нем. BIT (Вйго für internationale Forschungs und Technologiekooperation) -Бюро за международно сътрудниче- ство в научните изследвания и технологиите (Европейски съюз). БИТИ - Българ о-испанска търговска палата. БИТСП - Балкански институт по труда и социалната политика. БИТУ [биту] - Бюро за инфор- мация и търговски услуги. БИТУР [битур] - Бюро за ин- формация, търговски услуги и реклама. Бйтхим ж. - Битова химия (из-
БИФ 79 БКБРС ложба) Д Битхим -81. БИФ [биф] - Балкански инвес- тиционен фонд. БИФ-Балкански инвестиционен форум. БИФ [биф] - Български инвес- тиционен фонд. БИЦ [биц] - Бизнес иновационен център. БИЦ - Бригаден информационен център. БИЦ „СИМЕ“ - Бизнес инова- ционен център „СИМЕ“ (от CIME - Central Institute on Mcchcnical Engineering) - Ин- ститут за научноизследовател- ска работа в областта на ма- шиностроенето. Д БИЦ „СИМЕ“ АД. БИЦ - Български йога център (София). БК [бе-ка], елекшр. - Балистичен кабел. БК - Баскетболен клуб. Д БК „Славия“. БТ воен. - Батальонен командир. БТ воен. - Батареен командир. БК [бе-ка], мн„ биол. - Бацили Кох (туберкулозен бацил, от- крит от Кох). БК - Бизнес клуб. А БК „ Възраждане“. БК - Битов комбинат. БК [бе-ка], електрон. - Блок за комутация. бк [бе-ка], воен. - Боен комп- лект. БК [бе-ка], м. (разг., член, -то), воен. - Боен курс. БК - Брокерска къща. БК [бе-ка],изч. техн . - Брояч на командите. БК (-) [бе-ка] - Българска кино- прожекционна машина (напр.: БК-3, БК-ЗА „Родина“). БК (-) [бе-ка], техн. - Клапанен блок (напр.: БК-2, БК-3). БК [бе-ка] - Колонна пробивна (бор)машина (напр.: БК-32). БК [бе-ка] - Комбинирана бра- на. БК (-) [бе-ка], рус. БК (Башен- ньш кран) - За означаване на тип кулокран (напр.: БК-215, БК-300). Бк - Бекерел (единица за актив- ност на радоактивен източник), (след цифра). б-ка - банка. б-ка - бибилиотека. БКАИ - Балкан Консулт Архи- текти и Инженери (Акционер- но дружество). БКБК - Българо-корейска биз- нес камара. БКБРС - Български комитет за балканско разбирателство и сътрудничество.
БКВРД 80 БКР БКВРД [бе-ка-ве-ер-де], ед. и мн., техн. - Безкомпресорен въздушно-реактивен двига- тел. БКГ-Българска консултантска група. БКД [бе-ка-де] - Браншова ка- мара по дърводобив. БКД [бе-ка-де] - Българска кон- цертна дирекция. БКД напор. - Българско кни- жовно дружество (1868— 1911). БКДМП - Браншова камара по дървообработваща и мебелна промишленост. БКЕ [бе-ка-е] - Банка Кредит Експрес (акционерно друже- ство). БКИ - Балкан Консулт Инжене- ринг (дружество с ограничена отговорност). БКИ [бе-ка-й] - Българска ко- жухарска индустрия (еднолич- но акционерно дружество). БКИ [бе-ка-й] - Български кул- турен институт. БКИЦ - Български културно- информационен център. БКК [бе-ка-кй] -Балканска кон- султанска компания. БКК [бе-ка-кй] -Банковаконсо- лидационна компания. БКК [бе-ка-ка] - Българска ко- муникационна компания. БКМД - Балкански колеж по мода и дизайн. БКМС [бе-ка-ме-се], пстор. - Български комунистически младежки съюз (1919-1938). БКМФ [бе-ка-ме-фе] - Балкан- ска комунистическа младежка федерация (1922-1928). БКО - Български камерен ор- кестър. БКОВР воен. - Бригада кораби за охрана на воден район. БКП - Батальонен команден пункт. БКП - Белгийска комунистичес- ка партия. БКП хим. - Бром-крезолов пур- пурен (индикатор). БКП [бе-ка-пе] - 1. Българска комунистическа партия. 2. История на Българската ко- мунистическа партия (научна и учебна дисциплина). 3. (разг.) ср. (член, -то.мн . -та) Учебник по тази научна дисцип- лина. БКП-б [бе-ка-пе-бе] - Българ- ска комунистическа партия - болшевики. БКП (т. е .), напор. - Българска комунистческа партия (тесни социалисти), (1919-1938). БКР [бе-ка-ре] и [бе-ка-ер] -
БКРМ 81 БЛПК Български корабен регистър. Д БKP ЕАД. БКРМ - Бронирана командно- разузнавателна машина. БКС - Баскетболен клуб „Сла- вия“. БКТ - Батарейна компютърна система. БКС [бс-ка-се] - Битово кому- нално стопанство. А БКС .. Строител БКС „ Средец". БКС [бе-ка-се] - Благоустрой- ство и комунално стопанство. Д БКСИзгрев " ЕООД; БКС „Лозенец" ЕООД. БКС хим. - Бром-крезолов син (индикатор). БКС [бе-ка-се] - Български ко- лоездачен съюз. БКС -Български кърлинг съюз. БКТ - Британски конгрес на трейдюнионите. БКТИ [бе-ка-те-й] - Българска корпорация за телекомуника- ции и информатика. Д БКТИ Булфон. БКТЛ [бе-ка-те-ел] - Браншова камара на търговците на ле- карства. БКТУ -Бюро за комплексни ту- ристически услуги. БКФ [бе-ка-фе]. истор. - Бал- канска комунистическа феде- рация (1920-1928). БКФ [бе-ка-фе] - Българска ки- неложка федерация. БКФ - Български конституцио- нен форум. Бл - Благоевград (в регистраци- онните номера на моторните превозни средства от Благоев- град и Благоевградски окръг). А Бл 18-34. бл. геогр. - блато. бл. електрон. - блок. А бл. сис - тема. бл. - жилищен блок (с номера на блока). Д бл. 15 . БЛА воен. - Безпилотен летате- лен апарат. БЛВК [бе-ле-ве-кй] - Българска лазаро-винарска камара. БЛ Е биохим. - Единици по Беси - Лоури. БЛП -Барбадоска лейбъристка партия. БЛП - Български ловни полета (дружество с ограничена отго- ворност). БЛП (-) електрон., рус. БЛП (Бу- мажная лента-перфокарта) - Книжна лента-перфокарта (напр.: БЛП-1). БЛП [бе-ел-пе], мн. (разг. мн. - та, член, -та) - Постоянни бо- ровъглеродни лакирани пре- цизни резистори. БЛПК, рус. БЛПК (Братский
БЛР 82 БМК лесопромьгшленньш комп- лекс) - Братски лесопромиш- лен комплекс. БЛР воен. — Болница за лекора- нени. БЛРС [бе-ле-ре-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Българскилов- но-рибарски съюз. БЛС [бе-ле-се] - Български ле- карски съюз. БЛССЗ - Болница за лечение на сърдечно-съдови заболявания. БЛТО [бе-ле-те-ö], воен. - Бата- льон за летищно-техническо осигуряване. БЛХ -Българскалига похипер- тония. БМ (-) [бе-ем], воен., рус. (Бата- льонньш миномет) - Батальо- нен миномет (напр.: БМ-82, БМ-13, БМ-31). БМ - В емблемата на Държавно стопанско обединение „Битово машиностроене“. БМ трансп. -Блокмеханизъм. БМ - Бойна машина. БМ - „Българска мисъл“ (списа- ние). б. м. - без място. б. м. - бележка моя. БМАН остар. - Отделение „Биологически, медицински и аграрни науки“ (БАН). БМАССР испюр., рус. БМАССР (Бурят-Монгольская Автоном- ная Советская Социалистичес- кия Республика) - Бурят-Мон- голска съветска социалисти- ческа република. БМБ - Борба с масовите безре- дици (специално поделение на Министерство на вътрешните работи). БМВ [бе-ем-ве], нем. BMW (Bayerische Motorcn-werke) - 1. Баварски машиностроител- ни заводи. 2. (разг.) ср. (член. -то). - Ав- томобил, произведен в тези за- води. БМВ воен. - База за мобилизира- ни войски. БМГ[бе-ме-ге], изч. техн . - Блок магнитни глави. б. м. г. - без място и година. БМД [бе-ме-де] - Българско ма- тематическо дружество. БМД - Българско морско друже- ство. БМДФ - Б1шгарски младежки демократичен форум. б.м.иг.библ. - безмястоигоди- на. БМК [бе-ем-ка], англ. ВМС (Britisch Motor Corporation) - 1. Английски автомобилни за- води. 2. В марката на автомобил, про-
БМК 83 Бниби изведен в тези заводи (напр.: БМК-1800). БМК - Банка за майчина кърма. БМК хим. - Бутилметакрилат. БМК [бе-ме-ка] - Българска ме- дийна коалиция. БМК [бе-ме-ка] - Българска морска камара. БМК [бе-ме-ка] - Българска му- зикантска компания. БММ [бе-ме-ме],л<н. и(разг.)с/?. (член, -то) - Бургаски медни мини. БММ - Българска музикална младеж. БМОРК [бе-ме-о -ре-Kä], истор. - Български македоно-одрин- ски революционен комитет (1893-1896). БМО воен. - Бойно медицинско осигуряване. БМП - Балкански млечни про- дукти. БМП [бе-ме-пе] - Банка за меж- дународни плащания. БМП [бе-ме-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Батальонен медицински пункт. БМП [бе-ме-пе], воен. - Бата- льон морска пехота. БМП [бе-ме-пе] -Бензиномотор- на помпа (напр.: БМП-80). БМП [бе-ме-пе], ед. и мн ., воен. - Бойни машини на пехотата. БМП [бе-ме-пе] - Бърза меди- цинска помощ. БМС - Балканска медицинска седмица. БМС [бе-ме-се] - Балканскима- тематически институт. БМС [бе-ме-се] - Балкански ма- тематически съюз. БМС [бе-ме-се], истор. - Бал- кански младежки съвет (1945- 1948). БМС [бе-ме-се] - Българскиме- диен съвет. БМС [бе-ме-се] - Бюро на Ми- нистерския съвет. БМСА [бе-ме-се-ä] - Българска международна стопанска асо- циация; БИБА. БМТ - Българска музикална те- левизия. Д БМТ „Планета“. БМТ [бе-ме-те] - Бюро за мла- дежки туризъм. Д БМТ „Ор- бита “. БМФ [бе-ме-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Българскиморски флот. БМХО - Българска медицинска хомеопатич на организация. БМЦ - Благотворителен меди- цински център (Пловдив). БМЧК [бе-ме-че-ка] - Българ- ски младежки червен кръст. БН [бе-не] - Банков номер. Би и бп - Батальон.
БНА Н4 БНП БНА [бе -не-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска народ- на армия. БН АМ - Българска национална академия по медицина. БНАП - Българска национална асоциация на потребителите. БНБ [бе -не-бе], ж. и (разг.) ср. (член, -то)-Българсканарод- на банка. БНД [бс-ен-де1 нем. BND (Bundesnachrichtendienst) - Ра- зузнавателна служба на Феде- рална република Германия. БНД - Българска национална доктрина. БНД [бе-не-де] - Българско на- ционално движение. А RMPO- БНД. БНД [бе-не-де] - Българско ну- мизматично дружество. БНДВП - Българско национал- но движение на вечния път. БНДП [бе-не-де-пе] - Българ- ска национална демократиче- ска партия. БНЕ - Блок на народното един- ство в Чили. БНЕА [бе-не-е-ä] - Българска национална енергийна аген- ция. БНЕП - Българска национална екологична партия (Велико Търново). БНЖС-Б ългарски народен женски съюз. БНИК - Български национален инициативен комитет. БНИОТ и ПЗ библ. - Библиоте- ка при Научноизследователс- кия институт по охрана на тру- да и професионалните заболя- вания. БНК [бе -не-ка] - Български на- ционален комитет. А БНК за УНИЦЕФ. БНКС - Български пацонален комитет на славистите. БНКС [бе-не-ка-се] - Български национален кооперативен съюз. БНМВ - Безалкохолни напитки и минерални води (стопанско обединение за производство и бутилиране на безалкохолни напитки, минерални води, търговия, внос и износ и свързаната с производството развойна и научна дейност). БНМП - Бърза и неотложна медицинска помощ. БНП - Баска националистиче- ска партия. БНП [бе-не-пе] - Българска на- ционална партия. А БНП „ Со- циален съюз “. БНП [бе-не-пе], икон. - Брутен национален продукт.
БНЖС 85 БОДК БНПС - Български народен пен- сионерски съюз. БНР [бе-не-ре] - Българско на- ционалнорадио. БНРП [бе-не-ре-пе] - Българ- ска национално-радикална партия. БНС бнбл. -Библиотека при На- родното събрание. БНС [бе-не-се] - Български на- ционален съюз. БНС - Българска национална стратегия. БНСНД - Български национален съюз - Нова демокрация. БНСФ [бе-не-се-фе] - Българ- ска национална спортна феде- рация (1923-1944). БНТ [бе-не-те] - Българска на- ционална телевизия. БНТ -Българско народно твор- чество. БНТК [бе-не-те-ка] - Българ- ски нискотемпературен ката- лизатор (напр.: БНТК-4). БНФ [бс-не-фе], нзч. техн . - Бе- кусова нормална форма. БНФ [бе-не-фе] - Българска на- ционална филмотека. БНФ [бе-не-фе] - Български на- ционален фронт. БНФК - Българска национална федерация „Карате“. БО [бе-ö],воен. - Бактериологи- ческо оръжие. БО [бе-ö], воен. мед. - Без особе- ности. БО воен. - Безоткатно оръдие. БО воен. - Биологична отбрана. БО -воен . - Биологичнооръжие. БО ед. и мн., воен. - Бойна опе- рация. БО воен. - Бойно охранение. БО воен. - Брегова охрана. БО нстор. - Българско обще- ство (политическа групировка на българската емиграция в Румъния - 1868). БО - Обсерватория в гр. Бело- градчик (при ИА—БАН). БО, англ. BO (Boeing) — 1 . Само- летостроителна фирма „Бо- инг“. 2. В марката на самолет, изра- ботен в тази фирма. 3. В марката на вертолет (напр.: Б0-Ю5). БОАК [боак],<7нгл. ВОАС (British Overseas Airways Corporation) - Британска презокеанска въздухоплавателна компания. БОБ - Бургаска окръжна бол- ница БОВ [бов],ед. ил1н., воен. - Бой- ни отровни вещества. БОДК [бб-де-ка], ср. (разг. член. -то) - Бюро за обслужване на дипломатическия корпус.
бое... 86 БП бое... - Боен (напр.: боеприпаси, боеготовност, боеподготовка). БОЗП - Българско общество за защита на птиците. БОИ [бой] - Бюро за оператив- но издирване (Министерство на вътрешните работи). БОИ - Българско общество по индианистика. Д БОИ „ Орло- вият кръг". БОК - Британски олимпийски комитет. БОК [бок] -Български олимпий- ски комитет. БОК [бок] - Български органи- зационен комитет. БОЛ библ. - Боливия. БОЛ - Българска офицерска ле- гия. Д БОЛ „Г. С . Раковски“. БОЛР - Българска офицерска легия „Раковски“. БОМА [бома] -Бюро за органи- зация и механизация на адми- нистрацията. БОНСС [боне], м. ( разг. член. -а), истор. - Български общ народен студентски съюз (1930-1945). - Произв.: бонсйст, бонсйстка, бонсйстки, бонсов. БОНСФ истор. - Българска общонародна студентска фе- дерация (1930-1946). БОП [боп] - Борба с организира- ната престъпност. БОП [бе-о-пе] - Българска оте- чествена партия „Национален съюз“; БОПНС. БОГ1НС - Българска отечестве- на партия „Национален съюз“; БОП. БОР воен. - Батарея за оптичес- ко разузнаване. БОРИКА [борика] - Банкова организация за разплащане и използване на карти. борт... - Бортов (напр.: бортин- женер). БОС [бос] - Балканска органи- зация за сътрудничество. БОС - Бургаски окръжен съд. бот. - ботанически. БОхр [бохър], м., воен. - Бойно охранение. Д Подразделения от БОхр. БОЦ - Българска орнитологич- на централа (Иинститут по зоология при БАН). БП [бе-пе], техн. - Барабанен превключвател. БП хим. -Бензоилпрекис. БП воен. - Бойна поддръжка. БП [бе-пе], мн., воен. - Бойни припаси. БП [бе-пе], англ. BP (British Petroleum Company) - Британс- ка нефтена компания. БП [бе-пе], строиш. - Брутна
БП 87 БПОД площ на жилищната зона. БП - В емблемата на „Булгар- плод“. БП - Българска Патриаршия. БП - „Български писател“ (из- дателство). БП - Български пощи. БП - В емблемата на „Българ- ско пиво“. БП - Бъл гарско производство. БП (-) [бе-пе] - Подвижна бето- нобъркачка (напр.: БП 250/165, БП 300/330, БП 750/500). БП [бе-пе], техн. -Приемателен бункер.. БПА [бе-пе-ä] - Българска пе- диатрична асоциация. БПА [бе-пе-ä] - Българска пси- хиатрична асоциация. БПБ [бе-пе-бе], осигпр. - Българ- ска популярна банка. БПБ [бе-пе-бе] - Българска по- щенска банка. БПБ [бе-пе-бе],остар. -Българ- ска промишлена банка. БПВЛ мн., електр. - Бордови проводници от поливинилхло- риден пластификат - лакира- ни. БПД [бе-пе-де] - Българско пе- дагогическо дружество. БПД - Българско пенсионнооси- гурително дружество; БПОД. БПД [бе-пе-де] - Българско пе- щерно дружество. БПИ [бе-пе-й],радотехн. - Блок за предварително изкривява- не. БПИКА, фр. BPICA (Bureau permanent international des constructeurs d automobiles) - Международно постоянно бюро на производителите на автомобили; ИПБММ. БПК [бе-пе-ка] - Балкански по- литически клуб. БПК [бе-пе-ка], бнохим. - Био- логическа потребност от кис- лород. БПК [бе-пе-ка], воен. - Бригада противолодъчни кораби. БПК [бе-пе-ка] - Българска пет- ролна компания. А БПК „Арес". БПК [бе-пе-ка] - Българска пре- застрахователна компания БПК остар. - Български планин- ски клуб. бпл [бе-пе-ел], воен. - Бригада подводни лодки. БПЛ - Българска партия „Либе- рали“. Бпл електр. - Плоска батерия. БПМ воен. - Бойна пехотна ма- шина. БПОД [бе-пе-о -де] - Българско пенсионноосигурително дру- жество; БПД. А БПОД ЛД.
БПП 88 БРАВ БПП [бе -пе-пе], ж. и (разг.) ар. (член, -то), воен. - Бойна и по- литическа подготовка. А От- личник по БПП. БПП [бе -пе-пе], мн., мед. — Бо- лести, пренасяни по полов път. БПП [бе-пе-пе] - Бригада за промишлено производство. БППМН - Борба срещу проти- вообществените прояви на малолетните и непълнолетни- те. А Комисии за БППМН. БПР [бе-пе-ре],мн., воен. - Бой- ни припаси. б.пр. - бележка на преводача. БПРС [бе-пс-ре-се], воен. -Близ- ка приводна радиостанция. БПС - Бизнес парк София. БПС [бе-пе-се| - Брегова пом- пена станция. БПС [бе-пе-се], ед. и мн ., м. (разг.) ср. (член, -то), остар. - Български професионални съюзи. БПУ ед. илш., изч. техн . - Бързо действащо печатащо устрой- ство. БПФ - Български пенсионен фонд. БПФГ [бе-пе-фе-ге] - „Б" про- фесионална футболна група. БПФК [бе-пе-фе-ка] - Борци против фашизма и капитализ- ма. БПЦ - Българска православна църква. БПЦ [бе-пе-це] - Български промишлен център (Москва). БР [бе-ре], изч. техн . - Базов регистър. БР воен. - Бактериологично ра- зузнаване. БР [бе-ре], воен. - Балистична ракета. БР воен. - Боен разчет. БР воен. - Бойно разузнаване. БР воен. - Бронетанков. Бр (-) - Бронз (напр.: БрАЖ-9- 4). БР (-) [бе-ре] - Бункер с двоен разпределител (напр.: БР2). БР - Българско радио. БР [бе-ер] - Бързодействащ ре- актор. Б. р. и б. р. - бележка на редак- тора (редакцията); бел. ред. Бр. и бр. - братя (при фирми и издателства). Бр и бр воен. - бригада. бр. геогр. - брод. бр. - брой (с цифра). бр. - броя (след цифра). бр. - бруто (с цифра). БРА библ. - Бразилия. БРАБр воен. - Брегова ракетна артилерийска бригада. БРАВ воен. - Брегови ракетно- артилерийски войски.
браз. 89 БРГРД браз. - бразилски. Бразм. воен. - Батальон за раз- миниране. БРАП воен. - Брегови ракетно- артилерийски полк. БРАЧ воен. - Брегови ракетно- артилерийски части. БРБД воен. -Балистичнаракета за близко действие. БРБЦ - Българско-руски бизнес- център (Плевен). БРВ [бс-ре-ве], ж. и (разг.) ср. (член, -то) -База за развитие и внедряване. БРВ... [бе-ре-ве] - База за раз- витие и внедряване на... (като първа съставна част при обра- зуване на инициални съкраще- ния, напр.: БРВСО). БРВ [бе-ре-ве], е<). и мн ., воен. - Бойно радиоактивно вещество. БРВБЗП - База за развитие и внедряване по бстонити, зео- литииперлити. БРВБН - База за развитие и вне- дряване на безалкохолни на- питки. БРВГЕ - База за развитие и вне- дряване на градивни елементи. БРВДД - Бюро за развитие и внедряване на дизелови двига- тели. БРВДМ - База за развитие и внедряване на дървообработ- ващи машини. БРВЕ - База за развитие и вне- дряване по енергетика. БРВЕДУ - База за развитие и внедряване на електродома- кински уреди. БРВИП - База за развитие и внедряване по изолирани про- водници. БРВЙЛ -База за развитие ивне- дряване на йонизиращи лъче- ния. БРВНИО- База за развитие и внедряване на нерудни изкопа- еми иогнеупори. БРВНО - База за развитие и внедряване на нестандартно оборудване. БРВНОТПД - База за развитие и внедряване по нестандартно оборудване и технологическа проектантска дейност. БРВСАМ - База за развитие и внедряване на специални и аг- регатни машини и автоматич- ни линии. БРВСО - База за развитие и вне- дряване на стандартно оборуд- ване. БРВТ- База за развитие и вне- дряване по трактори. БРВ—Ф - Б аза за развитие и внедряване - физика. БРГРД воен. - Балистична ракс-
БРД 90 БРП та с голям радиус на действие. БРД [бе-ер-де], ед. и мн., техн. - Барутен реактивен двигател. БРД [бе-ер-де], воен. - Боен ра- зузнавателен дозор. БРДДпоен. - Балистична ракета за далечно действие. БРДМ [бе-ер-де-ем], ж. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Бронира- на разузнавателнодозорна ма- шина. А Командир на БРДМ. БРЕС [брес], воен. - Борба с ра- диоелектронни средства. БРЕСП [бресп], воен. - Борба с радиоелектронните средства на противника. БРИБ - Българо-руска инвести- ционна банка. А БРИБ ЛД. БРИбапк [брйбанк] - Банка за развитие и инвестиции. бриг. - Бригада. БРИЕ - Българо-румънски ин- терунивсрситет „Европа". БРИЗ [бриз],.ни. -овс,.м. -Бюро за рационализации и изобрете- ния. БРИО [брйо] - Българо-руско информационно общество. брит. - британски. БРИУ [бриу] - Бюро „Реклами, информации и услуги". БРК [бе-ре-кй]. радиотехн. - Блок за радиоканал. БРК [бе-ре-ка], воен. - Бригада ракетни кораби. БРКА [бе-ре-кй[, воен. - Брига- да ракетни катери. БРКБ воен. - Бронекавалерий- ски батальон. Бркбр воен. - Бронекавалерий- ска бригада. Бркп воен. - Бронекавалерий- ски полк. БРМ воен. - Бойна разузнавател- на машина. БРМБ воен. - Балистична раке- та с морско базиране. БРМВ воен. - База за разполага- не на мобилизационни войски. Брмп воен. - Бригада морска пехота. БрМП воен. - Бригаден медицин- ски пункт. БрОМО воен. - Бригаден отред за медицинско осигуряване. бропе... - Брониран (като първа съставна част на частичносъ- кратени думи, напр.: бронека- тер, бронемашина, бронетран- спортьор). брош. - брошура. БРП [бе-ре-пе] - Бирманска ра- ботническа партия. БРП [бе-ре-пе] - Бразилска ра- ботническа партия. БРП [бе-ре-пе] - Българска ра- ботническа партия. БРП [бе-ре-пе], м. и (разг.) ср.
БРП 91 БрХЗ (член, -то) - Българско речно плаване (параходство). БРП [бе-ре-пе] - Плевелна ре- дова брана. БРП (к) [бе-ре-пе-ка] - Българ- ска работническа партия (ко- мунисти). БРР [бе-ре-ре] - Бит и работна ръка (отдел). бр. per. т . - Бруто-регистър тон; вж. БРТ. БРС [бе-ре-се],ед. и.чи биохим. - Биохимична реактивна структура. БРС [бе-ре-се],остар. -Българ- ски работнически съюз (1934- 1945). БРСД воен. - Балистичнаракета със среден радиус на действие. БРСДП [бе-ре-се -де-пе], истор. - Българска работническа со- циалдемократическа партия (1894- 1903). БРСДП (т. е .) истор. - Българ- ска работническа социалде- мократическа партия (тесни социалисти), (1903 - 1948). БРСДП (ш. с .) истор. - Българ- ска работническа социалде- мократическа партия (широки социалисти), (1903 -1948). БРСП [бе-ре-се-пе] - Българска работническасоциалистическа партия. БРСП [бе-ре-се-пе] - Българска работническо-селска партия. БРСРД - Балистична ракета със среден радиус на действие. БРСФ [бе-ре-се-фе] - Българ- ска работническа спортна фе- дерация. БРТ [бе-ре-те] - Бруто-регистър тон (мярка за вместимост на плавателен съд) Д 158 хил. БРТ товароподемност. БРТ [бе-ре-те], остар. -Българ- ско радио и телевизия. Бртбр воен. - Бронетанкова бригада. БРТЛ - Българо-руско търгов- ско дружество. БрТП воен. - Бронетанков полк. БРТПП - Българо-руска търговско-промишлена пала- та. БРТР - Батарея за радиотехни- ческо разузнаване. БРФ [бе-ре-фе] - Български ре- чен флот. БРФ [бе-ре-фе] - Български ри- боловен флот. “Б“ РФГ [бе-ре-фе-ге] - „Б“ (вто- ра) републиканска футболна група. БРФК - Българска републикан- ска федерация по кинология. БрХЗ [бе-ре-хе-зе], воен. - Бри- гада за химическа защита.
БРЦК 92 БСП • БРЦК [бе -ре-це-ка], нстор. - Български революционен цен- трален комитет (1869 - 1876). БС воен. — База за съсредоточа- ване. БС воен. - Бактериологични средства. БС електр. - Блокиращсигнал. БС - Британски съвет. БС ед. и л(н.— Бордови системи. Бс остар. - Бургас (в регистра- ционните номера на моторни- те превозни средства от Бур- гас и Бургаски окръг). А Бс 12—25 . БС - Луминесцентна лампа за бяла светлина. БС (-) [бе-ес], рус. БС (Борона сетчатая навесная) - Навесна мрежеста брана. БСА [бе-се-ä] - Българска со- циологическа асоциация. БСА [бе-се-ä] - Български съюз поаеробика. БСБ [бе-се -бе] - Бранирви син- дикати в България.. БСД - Българо-съветска друж- ба. А Дом за БСД. БСД [бе-сс -де] -Българо-съвет- ско дружество. БСД - Български социалдемок- рати. БСДК [бе-сс -де-ка] - Българска социалдемократическа конфе- ренция. БСДП [бе-се-де-пе] - Българска социалдемократическа партия БСДС [бе-се-де-се] - Български социалдемократически съюз. БСДФ [бе-се-де-фе], истор. - Балканска социалдемократи- ческа федерация (1909—1920). БСП [бс-се-й] - Банка за стопан- ска инициатива. А БСИ Мине- ралбанк АД. БСК [бе-ес-к;>], хим. - Бутади- енстиролен каучук. БСК - Българска солна компа- ния. БСК [бе-се -кй] -Българска сто- панска камара. БСЛ [бе-се-ле] - Български съюз на лекарите. БСМ - База за строителни мате- риали. А БСМ - кв. „Мла- дост". БСМ [бе-се-ме] - База за строи- телство на метро. БСМ [бе-се-ме] - Българска со- циалистическа младеж. БСМС [бе-се -ме-се] - Българ- ски социалистически младеж- ки съюз. БСО - Боеприпаси за стрелково оръжие. БСО [бе-се -о] - Българска ска- утска организация. БСП [бе-се-пе] - Белгийска со-
БСП 93 БТ циалистическа партия. БСП [бе-се-пе] ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска социа- листическа партия. — Произв.: бесепар, бесепарка, бесепарски, бесепеец, бе- сепйст, бесепйстка, бесспйст- ки. БСПУ воен. - Бързостроящо сс противорадиационноукритие. БСР [бе-се -ре] - Бюро за специ- ализирано разследване. БСРТО [бе-се -ер-тб],воен. - Ба- тальон за свръзка и радиотех- ническо осигуряване. БСС - Български самарянски съюз. БСС [бе-се -се] - Български спортен съюз. БСС [бе-се -се] - Български сто- матологичен съюз. БСС [бе-се -се] - Български сту- дентски съюз. БССР [бе-ес-ес -ер] истор., рус. БССР (Белорусская Советская Социалистическая Республи- ка) - Белоруска съветска со- циалистическа република. БСТ [бе-се-те] - Български спортен тотализатор. Бст (-) метал. - В марката на бесемерова стомана (напр.: Бст4). БСУ [бс-се -у] - Бургаски свобо- ден университет. А БСУ „Асен Златаров". БСУ [бе-се-у],техн. -Бързосъ- единяващо сцепно устройство. БСФ [бе-се-фе], истор. - Бал- канска социалдемократическа федерация (1909-1920). БСФ - Боливийска социалисти- ческа фаланга. БСФ [бе-се-фе] - Българска самбофедерация. БСФС [бе-се -фе-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - 1 . Български съюз за физическа култура и спорт. 2. (разг.) ср. (член. -то). - Сгра- дата, в която се помещава ръководството на Съюза. А Живея до БСФС-то. БСЧИ [бе-се-че-й] - Българско сдружение за честни избори. БСЧИГП [бе-се -че-й-ге-пе] - Българско сдружение за чест- ни избори и граждански права.. БТ [бе-те] - Безопасност на тру- да (отдел). БТ - Бойна тревога. БТ [бе-те] - Българска телеви- зия. БТ [бе-те] - Български тютюн (стопанско обединение за изку- пуване, промишлена преработ- ка на тютюни и производство на тютюневи изделия).
БТ 94 БТМУ БТ [бе-те],.ни . и (разг.)ср. (член. - то) - Български тютюн (мар- ка цигари). А Пушат БТ. Ци- гари БТ. БТ (-) воен., рус. БТ (Бьютроход- ньш танк) - Бързоходен танк (напр.: БТ-7). БТ - Бюро по труда. А БТ Сре- дец. БТ Триадица. БТ (-) [бе-те], електрон. -Тран- зисторен фотоброяч (напр.: БТ-1). БТ (-) [бе-те] - Триорен блок- семечистачна машина (в Мар- ката на машината, напр.: БТ- 45). БТ(-) [бе-те],електрон. - Трис- тенен брояч (напр.: БТ-3). БТ-„Български турист“ (списа- ние). БТА [бе-те-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - 1. Българска те- леграфна агенция. 2. Сградата, в която се поме- щава Българската телеграф- на агенция. — Произв.: бетеансц, бетеански. БТА - Българска териториална асоциация. БТБ [бе-те-бе] - Българска търговска банка. БТБ [бе-те-бе] - Бюро за техни- ческа безопасност. БТВ [бе-те-ве], мн.. воен . - Бро- нетанкови войски. БТГ воен. - Бойна транспортна група. БТГЗ [бе-те-ге-зе] - Безопасност на труда и гражданска защи- та. БТД - Бъл гарски търговски дом. БТД [бе-те-де] - Българско ту- ристическо дружество. БТЕ - Британска топлинна еди- ница (=0,252 ккал). БТИ - Българско транспортно издателство. БТИБ - Българска търговска и индустриална банка. БТК [бе-те-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска теле- комуникационна компания. БТК [бе-те-ка] - Българска ту- ристическа камара. БТК остар. - Българска турис- тическа кооперация. БТК - Бързоходен торпеден ка- тер. Бтка воен. - Бригада торпедни катери. БТЛ -Биотехнологичналабора- тория (БАН). БТМ воен. - Бързоходна тран- шейна машина. БТМВ мн., воен. - Бронетанкови и механизирани войски. БТМУ воен., рус. БТ/МУ (Бмст- роходние танки-мостоукладчи-
БТОПС 95 БТРМП ки) -Бързоходни специализи- рани съветски танкове за по- ставяне на мостове. БТОПС - База за техническо обслужване и поддържане на сградите (БАН). БТП [бе-те-пе] - Българска търговска палата. БТП [бе-те-пе] - Бъгарско търговско предприятие. БТП - Бюро за техническа по- мощ (ООН). БТПВ[бе -те-пе-ве],остар., воен. - Батальонен противотанков възел. БТПД [бе-те-пе-де], остар. - Българско търговско параход- но дружество. БТ ПД-во остар. - Българско търговско параходно друже- ство; вж. БТПД БТПП - Балканска търговско- промишлена палата. БТПП [бе -те-пе-пе] - Българ- ска търговско-промишлена палата. БТР [бе-те-ре] - База за техни- ческо развитие. БТР... [бе-те-ре] - База за тех- ническо развитие на ... (като съставна част на инициални съкращения, напр.: БТРИП). БТР воен. - Батальонна техни- ческа работилница. БТР [бе-те-ер], воен. - Бронет- ранспортьор. А Стрелба от БТР. БТРА - База за техническо раз- витие на автобуси. БТРВ [бе-те-ре-ве] - База за техническо развитие и внедря- ване. БТРВ... [бе-те-ре-ве] - База за техническо развитие и внедря- ване на... (като съставна част на инициални съкращения, напр.: БТРВЕТ). БТРВЕТ - База за техническо развитие и внедряване на електроенергийна техника. БТРВКТП-База за техническо развитие на вълнена и копри- нено-текстилна промишле- ност. БТРЕ - База за техническо раз- витие на ензими. БТРЕА - Б аза за техническо развитие по автоматична елек- трическа апаратура за ниско напрежение. БТРИП - База за техническо развитие на индустриално про- изводство. БТРКХМ - База за техническо развитие по котлостроене и химическо машиностроене. БТРМП - База за техническо развитие на местната промиш-
БТРНИ 96 БУЛАКТ леност, БТРНИ - База за техническо развитие по нерудни изкопае- ми. БТРО - База за техническо раз- витие на обков (детайли за вра- ти и прозорци). БТРО - База за техническо раз- витие на оранжерии. БТРР-Б аза за техническо раз- витие по ремонта. БТРР воен. - Бронетанкова ре- монтна работилница. БТРТМ - Б аза за техническо развитие за текстилно маши- ностроене. БТРФП - База за техническо развитие по фуражна промиш- леност БТС [бе-те-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Български турис- тически съюз. БТТ - Балкан - Търговия и Ту- ризъм. БТТ [бе-те-те], воен. - Бронетан- кова техника. БТУ [бе-те-у] - Бюро за турис- тически услуги. БТФ |бе-те-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Българска турис- тическа федерация. БТФ [бе-те-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Български танкс- ренфлот. БТХВ воен. - Бойни токсични хи- мически вещества. БТЦРК [бе-те-це-ре-ка], истор. - Български таен централен революционен комитет (1885). БТШ - Бронетанкова школа. БУ-Балканско училище. БУ [бе-у], изч. техн . ~ Блок за управление. БУ воен. - Боен устав. БУ [бе-у] - Бургаски универси- тет. А БУ „Асен Златаров “. БУ (-) [бе-у] -Универсален бан- циг (напр.: БУ-1001, БУ-801, БУ-631, БУ-402). БУБ [буб] - Балканска универ- сална банка. Бузема ср. - Българско училище за земеделски машини. БУИР [буйр], м. - Бюро за услу- ги, информация и реклама. букв. - буквално. БУКО [буко], истор. - Българ- ска учителска комунистическа организация. Бул... - Булгар... (като първа съставна част при образуване на сложносъкратени думи, напр.: Булер). бул. - булевард (с название). А бул. „Евлоги Георгиев". БУЛАКТ [булйкт] - Междуна- родно сдружение за защита на авторските права.
Булйтом 97 Булгартабак Булатомл«. - Български атомен форум (сдружение). Булбапк ж., англ. Bulbank (Bulgarian Bank) - Българска външнотърговска банка. Булгар... (Bulgarien) - Българ- ски (като първа сътавна част при образуване на сложносък- ратени думи, напр.: Булгарта- бак). Булгаргеомйн л<. - Държавно стопанско обединение за гео- логопроучвателни, хидрогео- ложки и др. услуги, минно стро- ителство, добив и обогатяване на полезни изкопаеми в чуж- бина. Булгаримпекс м. - Българско външнотърговско предприя- тие за внос (импорт) и износ (експорт). Булгйрконсерв м. - Държавно търговско предприятие за из- нос на зеленчукови и плодови консерви. Булгаркоптрйл м. - Български стоков контрол (стопанско предприятие); вж. Булгаркон- трола. Булгарконтрйла ж. и м . - Български стоков контрол (самостоятелна търговско- контролна организация за кон- трол и консултации по отноше- ние на вносни, износни или транзитни стоки); Булгарконт- рол. Булгйркооп м. - Външнотър- говско предприятие при Цент- ралния кооперативен съюз. Булгйрплод м. - Държавно сто- панско обединение, ръководе- що комбинати и фабрики за плодови и зеленчукови консер- ви, клонове и бази за изкупува- не на плодове и зеленчуци. Булгйрплодекспорт м. - Бъгар- ска външнотърговска органи- зация за внос (импорт) и износ (експорт) на преработени и пресни плодове и зеленчуци. Булгарплодконссрв м. - Външнотърговско предприя- тие за производство и износ на плодови консерви. Булгйрреклама ж. - Агенция за външнотърговска информа- ция и реклама. Булгаррено м. - 1. остар. Завод за сглобяване на леки автомо- били по лиценз на фирмата „Рено“ - Франция. 2. Автомобил от този завод. Булгартабак м. - Търговско промишлено обединение за производство, износ и внос на тютюн, тютюневи изделия и материали за тютюневата
Булгарцвет 98 БФАТКК промишленост. Булгарцвет м. - Държавно сто- панско предприятие за произ- водство и търговия с цветя. Булер м. - Държавно чартърно авиационно предприятие (чар- търна кантора на БГА „Бал- кан“). Булстат - Българска статисти- ка. Булстрад м. - Българско външно застрахователно и презастрахователно друже- ство. Бултрапсплант м. и ж . - Фирма, свързана с дейността за трансплаптация на органи. Булфон м., англ., Bulfon (Bulgarien telefon) - Българска корпорация за телекомуника- ции и информатика. Булфрахт м. - Държавно сто- панско предприятие, което организира фрахтоването на български и чуждестранен ко- рабен тонаж за превоз на то- вари по воден път и извършва посредническа дейност в обла- стта на морската търговия и корабоплаването. БУМ ед. км»., електрон. - Бло- кове за усилване на мощност- та. БУС [бус] -Банков унификацио- нен стандарт. БУС - Български учителски съюз (1895-1934). БУСВ [бу-се -ве], воен. - Бата- льон за управление и свръзка. БФ - Биологически факултет (Софийски университет). БФ - Богословски факултет (Со- фийски университет). БФ - Брикетна фабрика. БФ [бе-фе] - Българска федера- ция. А БФ „ Плувни спортове". БФ... [бе-фе] - Българска феде- рация по... (като съставна част на инициални съкращения, напр.: БФБ, БФВТ). БФ [бе-фе] - Българска фото- графия (акционерно друже- ство). БФ - Фасадна боя. БФА [бе-фе-ä] - Българска фе- дерация по армрестлинг (канад- ска борба). БФАГ [бе-фе-а -ге] - Българска федерация по аеробика и гим- настика. БФАГ -Българска федерация по академично гребане. БФАС [бе-фе-а-се] - Българска федерация по автомобилен спорт. БФАТКК - Българска федера- ция по автомобилен туризъм, къмпинги и каравани.
бфб 99 БФР БФБ [бе-фе-бе] -Българскафе- дерация по баскетбол. БФБ [бе-фе-бе] - Българскафе- дерация по биатлон. БФБ [бе-фе-бе] - Българска фе- дерация по бокс. БФБ [бе-фе-бе] -Българскафе- дерация по борба. БФБ [бе-фе-бе] - Българска фондова борса. БФБА - Българска федерация по бокс за аматьори. БФБЛ - Български форум за биз- нес лидери. БФВ [бе-фе-ве] -Българска фе- дерация по ветроходство. БФВ [бе-фе-ве] - Българска фе- дерация поволейбол. БФВТ [бе-фе-ве-те] - Българ- ска федерация по вдигане на тежести. БФВТ [бе-фс-ве-те] - Българ- ска федерация по водна топка. БФГ [бе-фе-ге] - Българска фе- дерация по гимнастика. БФГ [бе-фе-ге] - Българска фе- дерация по гребане. БФД [бе-фе-де] - Българска фе- дерация по джудо. БФК [бе-фе-ка], биохнм. - Бен- зофуранкарбонова киселина (стимулатор на растежа). БФК [бе-фе-ка] - Брокерско- финансова къща. БФК [бс-фе-кй] - Българска федерация покикбокс. БФК [бе-фе-ка] - Български фотоклуб. БФКК [бе-фе-ка-ка] - Българ- ска федерация по кану-каяк. БФКС [бе-фе-ка-се] - Българ- ска федерация по конен спорт. БФКХЛ - Българска федерация по кънки и хокей на лед; БФХКЛ. БФЛА [бе-фе-ле-ä] - Българска федерация по лека атлетика. БФМ [бе-фе-ме] - Българска федерация по мотоцикле- тизъм. БФМП [бе-фе-ме-пе] - Българ- ска федерация по модерен пе- тобой. БФН - Българска филателия и нумизматика. БФО [бе-фе-ö] - Българска фе- дерация по ориентиране. БФП - Българска федерация по плуване. БФПД [бе-фе-пе-де] - Българ- ска федерация по пещерно дело. БФПС [бе-фе-пе-сс] - Българ- ска федерация „Плувни спорт- ове“. БФР [бе-фе-ре] - Българска фе- дерация по ръгби. БФР [бе-фе-ре] - Бюро за фи-
б. фр. 100 БХЗ нансово разузнаване (Мини- стерство на финансите). б. фр. - белгийски франка (след цифра). БФРС - Българска федерация по риболовни спортове. БФС[бе-фе-се] -Българскафе- дерация по ски. БФС - Българска федерация по спелеология. БФС [бе-фе-се] - Български футболен съюз. БФСА [бе-фе-се -ä]-Българска федерация по спортна акроба- тика. БФСГ [бе-фе-се -ге] - Българска федерация по спортна гимнас- тика. БФСК [бе-фе-се -ка] - Българ- ска финансово-счетоводна компания. БФСС-Българскафедерация по ски спортове. БФСС [бе-фе-се -сс] - Българ- ска федерация по спортна стрелба. БФСТ [бе-фе-се-те] - Българ- ска федерация по силов трибой. БФТ - Българска федерация по таскуондо. БФТ [бе-фе-те] -Българскафе- дерация по тенис. БФТ [бе-фе-те] - Българска фе- дерация по туризъм. БФТМ [бе-фе-те-ме] - Българ- ска федерация по тенис на маса. БФФ [бе-фе-фе] - Българска федерация по фехтовка. БФФ [бе-фе-фе] - Българска федерация по футбол. БФФе - Българска федерация по фелинология. БФХ [бе-фе-хе] - Българска федерация по хандбал. БФХГ [бе-фе-хе-ге] - Българ- ска федерация по художестве- на гимнастика. БФХКЛ - Българска федерация по хокей и кънки на лед; БФКХЛ. БФЦ [бе-фе-це] - Български филмов център. БФШ [бе-фе-ше] - Българска федерация по шахмат. БХ- „Българскихудожник“ (из- дателство). БХ (-) [бе-хс] -Хидравличенба- гер (напр.: БХ-025, БХ-0,15). БХ (-) [бе-хс], строит. - Хидрав- личен бункер за бетон (напр.: БХ 25). БХВ [бе-хе-ве], ед, лмн., воен. - Бойни химически вещества. БХГ - Бургаска художествена галерия. БХЗ [бе-хе-зе], воен. -Батальон за химическа защита.
БХИ 101 БЧПЕМ БХИ [бе-хе-й], фр. BHI (Bureau hidrographique international) - Международно хидрографско бюро; ИХБ. БХК [бе-хе-ка] -Българска хол- дингова компания. БХК [бе-хе-ка] - Българска хо- рова капела. Д БХК „ Св. 06 - ретенов БХК - Българска хранителна компания (дружество с ограни- чена отговорност). БХК [бе-хе-ка] - Българскахри- стиянска коалиция. БХК [бе-хе-ка] - Български Хелзинкски комитет. БХРА [бе-хра] и [бе-хе-ре-ä] - Българска хотелиерско-ресто- рантьорскаасоциация. БХРР [бс-хе-рс-ре], воен. - Ба- тальон за химическо и радиа- ционно разузнаване. БЦ - Бизнес център. БЦ [бе-це],изч. техн. - Брояч на циклите. БЦ електр. - Цилиндрична ба- терия. б.ц. - без цена. б-ца - болница. БЦАК - Български царски ав- томобилен клуб. БЦАО остар. - Българска цир- кова артистична организация. БЦБО [бе-це-бе-ö], истор. - Българско централно благо- творително общество (1876- 1877). БЦВ - Бетонов център Враня. БЦЖ [бе-це-же], (разг.)ср. (член. - то), мед., фр. BCG (Bacille Calmette, Guerin) —Бацили на Калмет - Герен - противоту- беркулозна ваксина. БЦКБ [бе-це-ка-бе], остар. - Българска централна коопе- ративна банка. БЦОР- Банков център за обу- чевие и развитие. БЦПУ-Д електрон. - Буквено- цифрово печатащо устройство -дисково. БЦТП воен.— Боен център за тилова поддръжка. БЦУ воен. - Боен център за уп- равление. БЧ воен. - Бойна част. Бч воен. - Бомбардировач. БЧД -Балканско и Черноморско дружество (дружество с огра- ничена отговорност). БЧК [бе -че-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Българскичервен кръст. БЧПА [бе-че-пе-ä] - Балканска и Черноморска петролна асо- циация. БЧПЕМ - Български човешки права в Егейска Македония
1 БШ 102 В (Гърция). БШ - Балетна школа. БШПОБ - Българско-швейцар- ска програма за опазване на биоразнообразието. бъд. грам. - бъдеще време, бълг. - български. БЪЛТИ [бълти], ср - Българска тръбна индустрия (държавно индустриално предприятие). бюл. - бюлетин. БЮНИ [бюни], м. и ср. - Бюро за научна информация. БЮНМИ [бюнми], Ai. и ср. - Бюро за научна медицинска информация. БЮНТИ [бюнти], ai. нср. - Бюро за научно-техническа инфор- мация. БЮНТИОН [бюнтион], м. и ср. - Бюро за научно-техническа информация на обществени начала. БЮНТПИ [бюнтпи], м. и ср. - Бюро за научно-техническа и патентна информация. БЮПТИ [бюпти],Ai. иср. - Бюро за патентна и техническа ин- формация. БЮПТИИ [бюптий], м. и ср. - Бюро за производствена тех- нико-икономическа информа- ция. Б-я - България. БЯД - Българско ядрено друже- ство. в В (-) [ве] - Варна (в регистраци- онните номера на моторните превозни средства от Варна и Варненски окръг). А В 31-24 . В. - Велико (в названието на гр. Велико Търново). А В. Търно- во. В - В емблемата на фабрика „Ве- лур“ -Ловеч. В -техн. - Вентил. В(-) [ве], строши. -Виброваляк за залепване на линолеум (напр.: В 1-150) В [ве], метал. - Вулканитова свръзка (в Марката на абразив- ни, шлифовъчни инструменти при означаване вида на свръзката). В [ве] - Конна картофовадачка (напр.: В-9). в. - век (след цифра). в. - вестник (пред название на вестник); в-ник. А в. Труд. В., в. грам. - винителен (падеж); вин. в. геогр. - връх (пред название на връх); вр. В физ. - волт (единица за измер-
ВА 103 ВАРЕМ ване на електрическо напреже- ние), (след цифра). ВА воен. - Вертолетна авиация. ВА [ве-ä] - Ветеринарна аптека. ВА [ве-ä],електрон. - Високоче- стотна апаратура. ВА воен. - Вице-адмирал. ВА [ве-ä] - Военна академия. А ВА „Г. С. Раковски“. ВА воен. - Военно аташе. ВА [ве-ä], воен. - Въздушна ар- мия. ВА (-) [вс-ä] - Плосък аксиона- лен вентилатор с електродви- гател (напр.: ВА/9/2). ва физ. - волт-ампер (след циф- ра). ВАВТ, рус. ВАВТ (Всесоюзная академия внешной торговли) - Всссъюзна академия за външна търговия. ваг/км трансп. - вагонкило- метър (единица мярка за на- товарване на вагонния парк). ВАЕ [вае], воен. - Вертолетна авиационна ескадрила. ВАЕЦ [ваец] - Водоакумулира- ща електроцентрала. ВАЗ [ваз], м., рус. ВАЗ (Волж- ский автомобильньгй завод) - 1. Волжски автомобилен завод. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр. ВАЗ 2101, ВАЗ-21011). 3. Автомобил, произведен в този завод. - Произв.: (разг.) вазка. ВАИ [вай], воен. - Военна авто- мобилна инспекция. ВАК [вак],л<. и .ж. - Висша атес- тационна комисия. ВАК [вак], биохим. - Витамин- но-антибиотичен концентрат. ВАК воен. - Втори армейски кор- пус (Българска армия). ВАМТЦ [ва-ме-те-це] - Възло- ва автоматична междуградска телефонна централа. ВАО [вао] - Външен админист- ративен отдел. ВАО [вао], воен. - Вертолетен авиационен отряд. ВАП [вап], воен. - Военноавто- мобилен път. ВАП [вап], воен. - Вертолетен авиационен полк. ВАП [вап] - Върховна админис- тративна прокуратура. вар -волт-ампер реактивен (еди- ница за измерване на мощност на променливотоковата реак- тивна верига). ВАРЕМ [варем], ж. и м . (разг. член, -а), воен., рус. ВАРЕМ (Войсковая автомобильная ре- монтно-експлоатационная ма- стерская) - Войскова автомо- билна ремонтно-експлоатаци-
ВАРЕР 104 ВВВУ онна работилница; ВАРЕР. ВАРЕР [варер], ж. и м . (разг. член, -а), воен. - Войскова ав- томобилна ремонтно-експлоа- тационна работилница; БАРЕМ. ВАРИГ [варйг], исп. VARIG (Empresa de Vi?äo Aerea Rio Grandense) - Бразилски авиаци- онни линии. ВАРИМЕКС [варимекс] ,м„ пол, Warimex (Polskie Towarzystwo Handlu Zagranicznego) -Полско дружество за външна търго- вия. ВАС [вас]— Висш адвокатски съвет. ВАС -Военноапелативенсъд. ВАС [вас] - Върховен админист- ративен съд. ВАСХНИЛ, рус. ВАСХНИЛ (Всесоюзная академия сель- скохозяйственньтх наук) - Всесъюзна академия за сел- скостопански науки (СССР). ВАТА, рус. ВАТА (Всемирная ассоциация туристическия агенств) - Световна асоциация на туристическите агенции. ВАЦ [вац], л<. и ж., нем. WAZ (Westdeutsche Allgemeine Zeitung) - Германска медийна групировка. ВБ - Военна болница. ВБ воен. - Въздушна база. Вб физ. - вебер (единица за из- мерване на магнитен поток), (след цифра). ВВ воен. - Вероятно отклонение по височина. ВВ ед. и мн„ воен. - Взривни ве- щества. ВВ [ве-ве] - Военновъздушен. В-Ввоен. - въздух - въздух (клас ракети). ВВ (-) [ве-ве], техн. - Външен едночестотен или двучестотен вибратор (напр. ВВ 1-025,055, 075, 155, ВВ 2-055, 075, 1,1). ВВА воен. - Военно-въздушен аташе. ВВА, рус. ВВА (Военно-воздуш- ная академия) - Военновъз- душна академия. ВВАК - Временен военен адми- нистративен комитет (Етио- пия). ВВ АС - Временен военен адми- нистративен съвет (Етиопия). ВВАУ, рус. ВВАУ (Bbictnee во- енное авиационное училище) - Виеше военно авиационно учи- лище. ВВБ воен. - Военно-въздушна база. ВВВУ-В1 геше военновъздушно училище (Плевен). А ВВВУ „Георги Венковскч“ (Плевен).
ВВИСУ 105 ВГУ ВВИСУ [ве-ви-су] и [ве-ве-и-се-у] - Виеше военно инженерно- строително училище, Д ВВИСУ „Любен Каравелов ВВК [ве-ве-ка] - Вътрешнове- домствен контрол. ВВМИ [ве-ве-ме-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Висш ветери- нарномедицински институт. ВВМИ [ве-ве-ме-й] - Висш во- енномедицински институт. ВВМУ [ве-ве-ме-у] - Виеше во- енноморско училище. Д ВВМУ „И. И. Вапцаров“ (Варна). ВВОВУ [ве-ве-ову] - Виеше во- енно общовойсково училище. Д ВВОВУ „ВасилЛевски ВВоМИ - Висш военномедицин- ски институт. ВВОУ - Виеше военно общовой- сково училище. ВВП (-) [ ве-ве-пе], строиш. - Вибрационен прикачен валяк (напр.: ВВП-6 А). ВВП воен. - Всеобща военна подготовка. ВВРК [ве-ве-ре-ка], остар. - Върховна военна революцион- на колегия. ВВС [ве-ве-се], мн. и (разг.) ср. (член, -то) -Военно-въздушни сили. - Произв.: (разг.) вевеейр, веве- сарски. ВВТУ [ве-ве-те-у] - Виеше во- енно-транспортно училище. Д ВВ ГУ „Т. Каблешков". ВВУ воен. - Военно-въздушно училище (САЩ). ВВУ АПВО - Виеше военно учи- лище за артилерийска и про- тивовъздушна отбрана. Д ВВУАПВО „Панайот Волов“ - Шумен. ВВУЗ [вуз], м. - Виеше военно учебно заведение. ВГ воен. - Вертолетна група. ВГ - Вокална група. Д ВГ „ Тра- кийче“. ВГ - Временна група. ВГ (-) [ве -ге] - Гладък валяк (напр.: ВГ-1,25). ВГБ [ве-ге-бе] - Вестникарска група България. ВГБИЛ, рус. ВГБИЛ (Всесоюз- ная государственная библио- тека иностранной литератури) - Всесъюзна държавна биб- лиотека за чуждестранна лите- ратура. ВГИК [вгик],рус. ВГИК (Всесо- юзньш государственньш ин- ститут кинематографии) - Всесъюзен държавен инсти- тут за кинематография. вгк воен. - Върховно главно ко- мандване. А ВГК ВС РБ. ВГУ воен. - Въздушна група за
ВД 106 Встпромспаб управление. ВД воен. - Варшавски договор. ВД воен. - Вероятно отклонение в далечина. Вд - Видин (в регистрационните номера на моторните превоз- ни средства от Видин и Видин- ски окръг). А Вд 15—18, ВДА [ве-де-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Върховен държа- вен арбитраж. ВДБр воен. - Въздушнодесант- на бригада. вдв воен. - Въздушнодесантни войски. ВДД [ве-де-де] - Въгледобивно дружество. А ВДД „Балкан“. ВДД воен. - Въздушнодесантна дивизия. ВДИ [ве-де-й], рус. ВДИ (Вест- ник древней истории) - Вест- ник за древна история. ВДК [ве-де-кй], воен. - Въздуш- нодесантен корпус. вдм воен. - Взвод за дегазация на местността. ВДНХ [ ве-де-ен-xä], рус. ВДНХ (Вмставка достижений народ- ното хозяйства СССР) - Из- ложба на постиженията на на- родното стопанство на СССР. вдо воен. - Въздушно-десантна операция. вде [ве-де-се] - Волтийски де- мократически съюз (Горна Волта). ВДУ [ве-де-у] - Варненски държавен университет. ВДШ [ве-де-шс], рус. ВДШ (Bbic - шая дипломатическая школа) - Висша дипломатическа шко- ла (СССР). ве воен. - Вертолетна ескадрила. ВЕ - Електромагнитен вибратор. ВЕЛ библ. - Великобритания, вело... - Велосипеден (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: вело- алея, велокрос, велоспорт, ве- лочасти). ВЕР [вер], мн. - Вторични енер- гийни ресурси (енергийни ре- сурси, получавани при техноло- гическите процеси като изхо- дяща топлина или като стра- нични продукти). ВЕС [вее), геол. - Вертикално електрическо сондиране. ВЕС-В исш екологичен съвет, встер. - ветеринарен. ВЕТИС [ветйс] - Висш експер- тен технико-икономически съвет. Встпром ж. - Ветеринарна промишленост (предприятие). Ветпромснаб м. - Държавно предприятие за ветеринарно промишлено производство и
Ветснаб 107 ВИД снабдяване. Ветснаб м. - Ветеринарно снабдяване (предприятие). ВЕЦ ивец [вец], член, -ът, -а,лш. -ове, м. и ж. - Водна електри- ческа централа. вж. - виж, вижте. ВЗ - Вагонен завод. ВЗ - Военен завод. # ВЗ „Ивай- ло " (В. Търново). в-з воен. - въздух-земя (клас ра- кети). вз - възел (единица за скорост в морската навигация), (след цифра). взв. воен. - взвод. взв САУ воен. - Взвод самоход- но-арти ле рийски установки. ВЗК [ ве-зе -кй] - Взаимозастра- хователна кооперация. взпд [ве-зе -пе-де] - Военно за- страхователно и презастрахо- вателно дружество. Д ВЗПД „Армеец". ВЗУ (-) [ве-зе -у],ед. и.ин., техн. - Виброзахранващо устрой- ство (напр.: ВЗУ-1 -90, ВЗУ 2- 90). ВЗУ [ве-зе -у], ед. и мн., елек- трон. - Външно запомнящо устройство. ВИ - Висш институт. ВИ - Военно издателство. ВИ [вс-й] - Военна инспекция. ВИ воен. - Военна история. ВИ - Въртящ избиран (в Авто- матична телефонна централа). ВИА [вйа] - Виетнамска инфор- мационна агенция. ВИА [вйа], рус. ВИА (Военно- инженерная академия) - Воен- ноинженерна академия (СССР). ВИАС [виас] - Висш институт за архитектура и строителство. ВИБ - Военноисторическа биб- лиотека. вйбро... - Вибрационен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: виб- робетон, виброелемент, вибро- изолация). вивг техн. - Внезапно из- хвърляне на въглища и газ. ВИГ [виг], нем. WIG (Wiener Internationale Gartenschau)-Ви- енска международна градин- ска изложба. ВИГ [виг],ж. и.м. - Вокално-ин- струментална група. ВИГ [виг], техн. - За означава- не на вид заваряване с нето- пящ се волфрамов електрод в среда от инертен газ. вид изч. техн . - Видов дескрип- тор. ВИД-Военноинвалидендом. ВИД (-) [вид] ,ж. им . - Комплек-
в. II. д. 108 ВИЦ... сна система за вътрешна ви- деотелефонна връзка (напр.: ВИД-10). в. и. д. - временно изпълняващ длъжността. Вйдахим - Химическо предпри- ятие (Видин). видеофон м. - видеотелефон. вйджей, -ят, -я, мн. - еи, лс. англ. veejay (Video Jockey) - Водещ на телевизионно музикално предаване. виз. - византийски. ВИЗВМ - Висш институт по зоо- техника и ветеринарна меди- цина. Виз. врем. библ. - Византийски временник. ВИЗПБ - Ветеринарен институт по заразни и паразитни болес- ти. вии [вй-й] и [вий] - Висш ико- номически институт. ВИИ - Висш ислямски институт (Банкя). ВИИИ - Висш институт за изоб- разителни изкуства. А ВИИИ „Н. Павловнч“. ВИИМ [вийм] - Ветеринарен институт по имунология. ВИК воен. - Ведомствена инс- пекция по котлонадзора. ВИК - Висш изпълнителен ко- митет (Йордания). ВиК [ве-и -ка],.ч. (разг.)ср. (член. -то) - Водоснабдяване и кана- лизация; ВИК. ВИК [ве-и-ка] - Водоснабдяване и канализация; вж. ВиК ВИК - Военноисторическа коми- сия. Викотскс ж. им, - База за раз- витие и внедряване за вълнен и копринен текстил. ВИКТ - Всеобща италианска конфедерация на труда (обе- динение на профсъюзите). ВИМ (-) [вим] - Високооборот- на пробивна настолна машина (напр.: ВИМ-6). ВИМ [вим], електрон. - В ремен- на импулсна модулация. ВИМ, рус. ВИМ - (Всесоюзнмй научно-исследователский ин- ститут механизации сельского хозяйства) - Всесъюзен инсти- тут за механизация на селско- то стопанство. ВИМЕСС [вймес] - Висш инсти- тут за механизация и електри- фикация на селското стопан- ство (Русе). ВИММЕСС [вймес] - Висш ин- ститут по машиностроене, ме- ханизации електрификация на селското стопанство (Русе). вии... - Винарски, винен (като първа сътавна част на слож-
ВIIII. 109 вие носъкратени думи, напр.: вин- завод, винпром). вип. грам. - винителен (падеж); В, в. ВИНД - Военноисторическо на- учно дружество. Вйпекс м. - Завод за производ- ство и експорт на вина. Вйпзавйд - Завод за производ- ство на вина. Вйпимпскс м. - Външнотъргов- ска фирма за внос (импорт) и износ (експорт) на вина, спир- тни напитки идр. ВИНИТИ [винитй],рус. ВИНИ - ТИ (Всесоюзньш институт на- учной и технической информа- ции) - Всесъюзен институт за научна и техническа информа- ция. Вйпкйс м. - Цех за винена кисе- лина. Вйнко - Фирма (комбинат) за производство на вина (Силис- тра). Вйнкймлс - Винарски комбинат (Бургас). Вйнмаш м. - Завод за машини за винарската промишленост. Вйппром м. - 1. Винарска про- мишленост (държавно стопан- ско обединение за производ- ство и търговия, износ и внос на вина, спиртни напитки и др.) . 2. Винен завод. — Произв.'. вйнпромски. ВИНС [винс] -Висшинститут за народно стопанство. Д ВИНС „Д. Благоев". ВИО -Военноисторически отдел (Министерство на народната отбрана). ВИОНД [вионд] - Висш инсти- тут за офицери и научна дей- ност; вж. випонид ВИП (-) [вип], техн. - Планета- рен потопяемвибратор (напр.: ВИП-25, ВИП-35, ВИП-75). ВИП [вип], англ. VIP (Very Important Person) Д ВИП-вход. ВИП-зала. вип. - випуск (с цифра). - вйпаджия, вйпаджийски. ВИПК [вй-пе-ка] - Висш инсти- тут за полицейски кадри (Со- фия). ВИПОНД [випонд] - Висш ин- ститут за подготовка на офи- цери и научна дейност. ВИПОНИД [випонид] - В исш институт за подготовка на офицери и научноизследова- телска дейност. Вир (-) [вир] - Сорт царевица „Виржиния“ (напр.: Вир-42). ВИС [вие] - Вокално-инструмен- тален състав. ВИС [вие], електрон. - Време-
ВНС. I10 BK импулсна система. вие. - височина (обикн. пред циф- ра). Д вие. 100 м. ВИС-2 [вие], VIS - Застрахова- телна компания (по името на основателя, респ. собственика Васил Илиев и Security). - П роизв.: вйсаджия, вйсаджийски. ВИСИ [виси] ,м. и (разг.)ср. (член. -то) - Висш инженернострои- телен институт; ИСИ. ВИСХОМ [виехом], рус. ВИС- ХОМ (Всесоюзньгй научноис- следовательскип институт сельскохозяйственого маши- ностроения) - Всесъюзен на- учноизследователски институт по селскостопанско машино- строене. ВИТ - Вечерен икономически техникум. вит. - витамин. Д вит. А. Вйта-А - Козметичен крем за лице с витамин А. Виталакт ср. и м . - Пълномас- лено сухо краве мляко (отмт. lac. lactis), обогатено с витами- ните С,,Д иД,. Вйтскс.ч. - Стопански комбинат за производство на вълнен тек- стил, вълнени прежди и др. ВИТИЗ [вйтиз] - Висш институт за театрално изкуство. - Произв.: (разг.) вйтизчия, вйтизчийка, вйтизчийски. ВИУ [виу],ед. ил<н., изч. техн,- Входно-изходни устройства. ВИФ [виф] - Висш институт за физическа култура. - Произв.: (разг.) вйфаджия, вй- фаджийка, вйфаджийски. ВИХВП [вй -хе-ве-пе] - Висш институт за хранително-вкусо- ва промишленост (Пловдив). вйце разг., член, вйцето - Вице- президент, вицеадмирал. ВИЧЕ - Висш институт за чуж- дестранни езици (Москва). ВК - Ветеринарен кабинет. ВК - Ветеринарна клиника. ВК [ве-кй] - Видеокамера. ВК [ве-кй] - Видеокъща. Д ВК „Диема“. ВК (-) [ве-кй], рус. ВК (Влади- мир Климов) -1. В марката на авиационни двигатели, конст- руирани от В. Климов (напр.: ВК-105). 2. Авиационен двигател, кон- струиран от В. Климов. ВК [ве-кй] - Водоснабдяване и канализация; Вж. ВиК. ВК воен. -Военен колеж (САЩ). ВК воен. - Военен комитет (НАТО). ВК воен. - Военен контингент. А ВК на ООН. ВК [ве-кй], воен. - Военна коми-
BK 111 BKPC сия. Д BK към ООН. BK - Волейболен клуб. А ВК „Левски Сиконко". ВК (-) [ве-ка],лп?/7!<7л. - В Марка- та на твърди сплави, съдържа- щи волфрамов карбит и ко- балт (напр. ВК 4, ВК 6 и др.) ВК [ве-ка] - Вузовски комитет. А ВК на ДКМС. в-к вестник; в. (пред название на вестник). А в-к „Континент ВК АС - Върховен касационен и административен съд. ВКБ [ве-ка-бе] - Върховен ко- мисариат за бежанците (ООН). ВКБООН - Върховен комисари- ат за бежанците на Организа- цията на обединените нации. ВКГ [ве-ка-ге], ед. пмн ., икон. - Висши класификационни гру- пировки. Вкгр воен. - Въздушна контрол- на група. ВКИ [ве-ка-й] - Военен карто- графски институт. ВКИУ [вкиу] - Ведомствен кон- трол на измервателните уре- ди. вкк (-) [ве-ка-ка], авиац. - Ви- сочинно-компенсиращкостюм (напр.: ВКК-3, ВКК-К, ВКК- 65). вкл. - включително. ВКЛ воен. - Военновременнико- муникационни линии. вкм [ве-ка-ем], електр. - Външна кабелна мрежа. ВКНО [ве-ка-не-ö] - Военен ко- митет за национално освобож- дение (Мали). ВКОС [ве-ке-öc] - Вентилацион- ни климатични отоплителни системи (АЕЦ „Козлодуй“). А Началник смяна ВКОС. ВКП [ве -ка-пе], истор., рус. ВКП (Всесоюзная Коммунис- тическая партия) - Всесъюз- на комунистическа партия; вж. ВКП (б). ВКП (б) [ве-ка-пе-бе], истор., рус. ВКП (б) (Всесоюзная Ком- мунистическая партия боль- шевиков) - Всесъюзна кому- нистическа партия (болшеви- ки). ВКП воен. — Въздушен коман- ден пункт. ВКП [ве-ка-пе] - Върховна ка- сационна прокуратура. ВКПС - Въздържателно, кул- турно и просветно сдружение. ВКР [ве-ка-ре] - Военно кон- траразузнаване (Министер- ство на отбраната). ВКРС [ве-ке-ре-се], воен. - Вое- нен комендант на район за сто- варване.
вкс 112 BMA ВКС [ве-ка-се] - Ведомствен ко- митет по стандартизация. ВКС - Военен комитет по стан- дартизация (НАТО). ВКС [ве-ка-ес], осншр.. рус. ВКС (Всесоюзньш комитет по стан- дартизации) - Всесъюзен ко- митет по стандартизация. ВКС [ве-ка-се], воен. - Въздуш- на контролна система. ВКС [ве-ка-се] - Върховен каса- ционен съд. вкт [ве-ка-те] - Всеобща кон- федерация на труда (проф- съюзно международно обеди- нение). ВКУ [ве-ка-у], воен. - Военен комитет на (железопътен) участък. ВКФС [ве-ка-фе-се] - Върховен комитет за физическа култу- ра и спорт. ВЛ електрон. - Високочестотна линия. ВЛ (-) [ве-сл],рус. ВЛ (Владимир И. Ленин) - В марката на елек- тровоз(напр.: ВЛ 19,ВЛ-23,ВЛ 22М - модернизиран). ВЛ воен. - Военен лагер (ООН), вли [вс-ле-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Висш лесотехни- чески институт; вж. ВЛТИ. влк [ве-ле-ка], воен. - Военно- лекарска комисия. ВЛК воен. - Въздушни линии за комуникации. ВЛКСМ [вел-ка-сем], нстор., рус. ВЛКСМ (ВсесоюзньмЛе- нинский Коммунистический Союз Молодежи) - Всесъюзен Ленински комунистически мла- дежки съюз. ВЛТИ [ве-ле-те-й],.и . и (разг.)ср. (член, -то) - Висш лесотехни- чески институт. ВЛТУ [ве-ле-те-у] - Висш лесо- технически университет. ВМед. нмн. - Взривни материа- ли. ВМ воен. - Военна мрежа. В/м фнз. - Волт на метър (едини- ца за интензитет на електри- ческо поле), (след цифра). вм. - вместо. ВМА [ве-ме-й] - Военномеди- цинска академия. ВМА воен. - Военноморска авиа- ция. ВМА [ве-ме-й], рус. ВМА (Во- енно-морская академия) - Во- енноморска академия. ВМА воен. - Военноморско ата- ше. ВМА [ ве-ме-й], англ. WMA (World Medical Association) - Световна медицинска асоциа- ция; АММ; вж. СМ А.
ВМБ 1)3 вмп ВМБ [ве-ме-бе], воен. - Военно- морска база. ВМБ [ве-ме-бе] - Военноморска болница (САЩ). ВМБ електр. - Кабел със суха хартиена изолация, с покривка от метализпрана хартия в по- лихлорвинилова обвивка и труднотопима смолиста маса, брониран с две стоманени лен- ти и външна ютена покривка. ВМБГ електр. - Кабел тип ВМБ без външна ютена покривка - гол. ВМГ [ве-ем-ге], воен. -Витломо- торна група. ВМГ - Водомаслогрейка. ВМГИ [ве-ме-ге-й], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Висш минно- геоложки институт; МГИ. ВМДС - Висш мюсюлмански ду- ховен съвет. ВМЕИ [ве-ме-й], л<„ и (разг.) ср. {член, -то) - Висш машинно- електротехнически институт; МЕИ. ВМЕИВ библ. - Висш машинно- електротехнически институт - Варна. ВМЕИ - МКФ - Висш машинно- електротехнически институт Машинно корабен факултет. ВМЗ [ве-ме-зс], мн., м. и (разг.) ср. {член, -то) - Вазовски ма- шиностроителни заводи. ВМЗ (-) [ве-ме-зе] - Водомас- лозареждач (напр.: BM3-35). ВМЗ [ве-ме-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Военен машино- стрителен завод. ВМИ [ве -ме-й], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Висш машино- строителен институт. ВМИ [ве-ме-й], м. и (разг.) ср. {член, -то) - Висш медицински институт. ВМИВ библ. - Висш медицински институт - Варна. ВМИИ [ ве-ме-и-й] - Ветери- нарномедицински институт по имунология. ВМИП библ. - Висш медицински институт - Пловдив. ВМК [ве-ме-ка], истор. - Върхо- вен македонски комитет. ВМО [ве-ме-б], англ. WMO (World Meteorological Organi- zation) - Световна метеороло- гична организация; АИМ, ИАМ, ОММ; вж. СМО. ВМОК [вмок], истор. - Върхо- вен македоно-одрински коми- тет (1899-1905). ВМОРО [ве-ме-opö], истор. - Вътрешна македоно-одринска революционна организация. ВМП воен. - Вертолетно меди- цинско подразделение.
вмп 114 BH вмп воен. - Военноморски пре- вози. ВМП [ве-ме-пе], воен. - Време- нен медицински пункт. вмпи [ве-ме-пс-й] - Висш му- зикалнопедагогически инсти- тут. ВМПХ - Временно международ- но присъствие в Хеброн (Из- раел, Палестина). BMP воен. - Военноморско ра- зузнаване. ВМРО - Вистинка македонска реформска опозиция (Македо- ния). ВМРО [ве-мс-ре-б] -1. Истор. Вътрешна македонска рево- люционна организация (в България - 1914-1934). 2. Съвременна политическа партия, наследник на ВМРО (България). ВМРО (об.) [ве-ме-ре-ö], истор. - Вътрешна македонска рево- люционна организация(обеди- нена) ( 1925- 1935). ВМРО-ДПМНЕ [вс-ме-ре-б-де- пе-ме-не] - Политическа партия в Македония (Вътреш- на македонска революционна организация - Демократичес- ка партия на македонското на- ционално единство). ВМС [ве-ме-се] - Висш медицин- ски съвет. ВМС воен. — Водач на моторно средство. ВМС воен. - Военномедицинска служба. ВМС [ве-ме-се] - Военноморски сили. ВМС воен. - Въздушна метеоро- логична служба. вмсос воен. - Военноморски специални оп ерати вн и сил и. ВМТ[ ве-ме-те] - Верига за мла- дежки туризъм. Д ВМТ ..Ор- бита “ ЕАД. ВМТ [ве-ме-те] - Войски на ми- нистерството на транспорта. вмте воен. - Военновременно материално-техническо снаб- дяване. ВМУ воен. - Военноморско учи- лище (САЩ). ВМУ [ве-ме-у] - Военно музи- калноучилище. ВМФ [ве-ме-фс], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Военноморски флот. ВМЦ [ве-ме-це] - Ветеринарно- медицински център. вмчк. - Великомъченик. А вмчк. Георги Победоносец. ВН - Ведомствени норми. ВН - „Вечерни новини“ (вестник). ВН [ве-не], електр. - Високо на- прежение. Д Електропроводи
BH 115 вниики BH. BH воен. - Военен наблюдател. ДВНнаООН. ВИ -Тракторна навеснавлачка. ВНА [ве-не-ä] - Виетнамска на- родна армия. ВНВАУ [ве-не-ве-а -у] - Виеше народно военноартилерийско училище. ВНВВУ [ве-не-ве-ве-у] - Виеше народно военновъздушно учи- лище. ВНВИСУ [ве-не-ви -су] - Виеше народно военноинженерно свързочно училище. ВНВМУ [ве-не-ве-ме-у] - Виеше народно военноморско учили- ще. ВНВСУ (ве-не-ве-се -у] - Виеше народно военностроително училище. ВНВУ [ве-не-ве-у] - Виеше на- родно военно училище, ВНЕЛ електр. - Водоналивен елемент Лекланше. Впешторгреклама ж., рус. Вне- шторгреклама (Внешняя торговля и реклама) - Аген- ция за външнотърговска рек- лама (СССР). ВНИ - Военнопаучна информа- ция. ВНИИ - Военен научноизследо- вателски институт. ВНИИ[вний], рус. ВНИИ (Все- союзньш паучно-исследова- тельский институт) - Всесъю- зен научноизследователски ин- ститут. ВНИИ... [вний],рус. ВНИИ (Все- союзньш паучно-исследова- тельский институт) - Всесъю- зен научноизследователски ин- ститут (като съставна част при образуване на инициални съкращения, напр.: ВНИИЖ, ВНИИКИ). ВНИИА [внийа], рус. ВНИИА (Всесоюзньш паучно-исследо- ватсльский институт антибио- тиков) - Всесъюзен научноиз- следователски институт за ан- тибиотици. ВНИИГАЗ [вниигаз],/?ус ВНИ- ИГаз и ВНИИГАЗ (Всесоюз- ньгй научно-исследовательс- кий институт природното газа) - Всесъюзен научноизследова- телски институт за природен газ. ВНИИКИ [вниики], рус. ВНИ- ИКИ (Всесоюзньш паучно-ис- следовательский институт тех- нической информации, класси- фикации и кодирования) - Всесъюзен научноизследова- телски институт по техничес- ка информация, класификация
вниилм 116 ВНИИСМАШ и кодиране. ВНИИЛМ [вниилм], рус. ВНИ- ИЛМ (Всесоюзньш научно-ис- следовательский институт ле- соводства и механизации лес- ното хозяйства) —Всесъюзен научноизследователски инсти- тут по лесовъдство и механи- зация на горското стопанство. ВНИИЛХ [внийлх], рус. ВНИ- ИЛХ (Всесоюзньш иаучно-ис- следовательский институт лесното хозяйства) - Всесъю- зен научноизследователски ин- ститут по горско стопанство. ВНИИМЕТМАШ [внийметм- аш], рус. ВНИИМЕТМАШ (Всесоюзньш научно-исследо- вательский и проектно-конст- рукторский институт металур- гического машиностроения) - Всесъюзен научноизследова- телски и проектно-конструк- торски институт за металурги- ческо машиностроене. ВНИИМИ [вниимй], рус. ВНИ - ИМИ (Всесоюзньш научно- исследовательский институт научной медицинской и меди- ко-технической информации) - Всесъюзен научноизследова- телски институт за научна ме- дицинска и медико-техническа информация. ВНИИМИО [ вниймиб], рус. ВНИИМИО (Всесоюзньш па- учно-исследовательский ин- ститут медицинских инстру- ментов и оборудования) — Всесъюзен научноизследова- телски институт за медицин- ски инструменти и медицинско обзавеждане. ВНИИМП [вниймп] - Висш на- учноизследователски институт за медицински прибори. ВНИИПТМАШ [внйиптмаш], рус. ВНИИПТМАШ (Всесо- юзньгй паучно-исследователь- ский институт лодъемно-? транспортното машинострое- ния) - Всесъюзен научноизсле- дователски институт за подем- нотранспортно машинострое- не. ВНИИС [внийс], рус. ВНИИС (Всесоюзньш научно-исследо- вательский институт стандар- тизации) - Всесъюзен научно- изследователски институт по стандартизация. ВНИИСМАШ [внийсмаш], рус. ВНИИСМАШ (Всесоюзньш научно-исследовательскип ин- ститут стандартизации маши- ностроения) - Всесъюзен на- учноизследователски институт за стандартизация на машино-
ВНИИЦветмет 117 Водоканалпроект строенето. ВНИИЦветмет [внийцветмет], рус. ВНИИЦветмет (Всесоюз- нь1Й паучно-исследователь- ский институт цветной мета- лургии) - Всесъюзен научно- изследователски институт за цветна металургия. ВНИПИ [внипй], рус. ВНИПИ (Всесоюзньш научно-исследо- вате л ьский и проектньш инсти- тут) -Всесъюзен научноизсле- дователски и проектантски ин- ститут. ВНИХФИ ]внйхфи].рус. ВНИХ- ФИ (Всесоюзньш научно-ис- следовательский химико-фар- мацевтический институт) - Всесъюзен научноизследова- телски химико-фармацевтичен институт. ВНМО [ве-не-ме-ö] - Войскова народна младежка организа- ция. ВНОЗТСО - Временна наредба за организация на заплащане- то на труда в селскостопански- те организации. ВНОС [внос], воен. - Въздушно наблюдение, оповестяване и свръзка. ВНРПД - Внедряване на науч- ните резултати и патентно дело (отдел). ВНС - Велико народно събрание. ВНС - Велико национално събра- ние (Румъния). ВНС [ве-не-се] - Воднонапои- телна система. ВНС - Върховно народно събра- ние (Корейска народнодемок- ратична република). ВНХ - Велик народен хорал (Монголска народна републи- ка). ВО [ве-о] - Вертикална осова помпа. ВО - Водоотдаване (почвенохид- рологична величина). ВО [ве-ö] - Военен отдел (към община). А ВО Община „Из- грев“. ВО [ве-ö] - Военен отчет. А Отдел ВО. ВО [ве-ö] - Военна организация, во воен. - Вертолетен отряд. ВО [ве-ö] - Осов вентилатор. ВОА [вой] -Вътрешноокръжна автоматизация. ВОБ [воб] - Военноотчетно бюро. вод... - Воден (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Водпроект, Водстрой). вод. геогр. - воден. Водоканалпроект м. - Инсти- тут за проучване и проекти-
Водпроект 118 вп ранс на обекти по водоснабдя- ване и канализация. Водпроект м. - Институт за про- учване и проектиране на хид- ромелиоративно строителство. вод. ст. физ. - воден стълб (в състава на единиците за измер- ване на налягане). Водстрой м. - Водно строител- ство (стопанско управление). восн. леке. - военен. ВОЗ [воз] - Военнооперативна зона. ВОЗ [воз], истор. -Въстаничсс- ка оперативна зона. ВОЗИГ библ. - Висш общотех- нически задочен институт (Габрово). ВОИ [вой], техн. - Въздухоох- лаждащо и въздухоизхвърля- 1Ц0 устройство. волей мразг. - Волейбол. волей... разг. - Като първа съставна част на сложносък- ратенидуми,напр.: волейлига, волейшеф. ВОМЛ (-), ед. и мн., техн. - Ва- лове за огъване на метални листове (напр.: ВОМЛ 2,5x2000, ВОМЛ 4x2000, ВОВЛ 6x2000). ВОНР воен. - Военни операции в населен район. ВОО [воб] - Военноотчетен от- дел. ВООФ [вобф], остар. - Войско- ва организация на Отечестве- ния фронт. ВОП [воп], воен. - Взводен опо- рен пункт. ВОС - Варненски окръжен съд. ВОС [вос],ж., воен. - Военноот- четна специалност. ВОС воен. - Вътрешна отбрана на страната. ВОСО [восо] ,ж. и(разг.)ср. (член. - то), воен., рус. ВОСО (Служ- ба военншх сообщений) - Служба за военни съобщения. ВОТЗИ [вотзи] - Висш общо- технически задочен институт. ВОТП, англ. WOTP (World Organization of the Teaching Profession) - Световна органи- зация на учителите; ОМПЕ. ВОТЧА - Всеобщо обединение на трудещие се от Черна Аф- рика. ВОФ - Виетнамски отечествен фронт. воц воен. - Въздушен операти- вен център. ВП [ве-пе], техн. - Вакуумпом- па (напр.: ВП -400/0,8, Вп-95- Р). ВП - В емблемата на завода за памучни тъкани „Вела Писко- ва“ (Русе).
вп 119 впт ВП (-) [ве-пе], метал. - Верти- кална пневматична (в Марка- та на машини за леене с проти- воналягане). ВП (-) [ве-пе], техн. - Вибрацио- нен пресевател (напр.: ВП-40, ВП-60). ВП(-)[ъе-те.],елекшр. - Вигоко- мощсн предпазител (ВП-00100 А). ВП библ. - Водоканалпроект. ВП [ве-пе] - Военна полиция (Министерство на отбраната). ВП [ве-пе] - Военна поща. ВП - Военна прокуратура. ВП [ве-пе],електрон. - В ремен- на памет. вп воен. - Вертолетен полк. ВПВ [ве-пе-ве] - Военно-патри- отично възпитание. ВПД (-) [ве-пе-де] - Бинарна преса с непрекъснато действие (напр.: ВПД-10). ВПД [ве-пе-де], м. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та)-Военнопо- чивен дом. А ВПД „ Витоша “. ВПИ [ве-пе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) -Висшпедагогичес- ки институт. А ВПИ „ Кирил и Методий“ (В. Търново). ВПИКМ библ. -Висшпедагоги- чески институт „Кирил и Ме- тодий" (В. Търново). ВПК [ве-пе-ка] - Военнопро- мишлен комплекс. ВПК [ве-пе-ка] - Всестранна по- требителна кооперация. А ВПК „ Съединение “. впкс воен. - Въздушна предуп- редителна и контролна систе- ма. ВПД [ье-пе-пе], есен. - Boe-Hwj- полеви лагер. ВПН (-) [ве-пе-ен] - Наклонен верижно-планков транспор- тьор (напр.: ВПН-9,2). ВПНЕ - Временно правителство на Националното единство (Лаос). ВПО [ве-пе-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Военно-патрио- тично обучение (отдел, сек- тор). А Секретар по ВПО. ВПР [ве-пе-ре], воен. - Времен- но претоварен район. ВПС [ве-пе-се] - Висш партиен съвет (Българска социалисти- ческа партия). ВПС [ве-пе-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. - та) - Военна почивна станция. ВПС [ве-пе-се] - Военна пощен- ска станция. ВПС [ве-пе-се] - Всемирен по- щенски съюз. ВПТ [ ве-пе-те] - Виетнамска партия на трудещите се. ВПТ (-) [ве-пе-те] - Хоризонта-
ВПТБ 120 ВРП лен верижно-планков транс- портьор за събиране на обор- ска тор (напр.: ВПТ-200). ВПТБ, рус. ВПТБ (Всесоюзная патентно-техническа библио- тека СССР) —Всесъюзна па- тентно-техническа библиотека (СССР). ВПТИ [ве-пе-те-й], рус. ВПТИ (Всесоюзньш проектно-техно- логический институт) - Всесъюзен проектно-техноло- гически институт. ВПТР [ве-пе-те-ре], воен. - Вой- скова подвижна техническа работилница. ВПУ [ве-пе-у] - Вечерен парти- ен университет. ВПУ воен. - Военно пехотно учи- лище (САЩ). BIII1I [ ве-пе-ше] - Висша партийна школа. впш [ве-пе-ше] - Висша поли- цейска школа (Министерство на вътрешните работи). ВР воен. - Вертолетна рота. ВР(-) [ве-ре],строит. - Вибро- рейка (напр.: ВР 1-1500, 2500, 3500). ВР воен. - Военен резерв. ВР воен. - Военновременен ре- зерв. ВР - Военно разузнаване. ВР воен. - Военно ръководство (НАТО). ВР [ве-ре], воен. - Войсково ра- зузнаване. Вр - Враца (в регистрационните номера на моторните превоз- ни средства от Враца и Врачан- ски окръг). А Вр /8—28. ВР воен. - Въздушно разузнава- не. ВР електр. - Въртящ се разряд- ник. ВР (-) [ве-ре] - Ръбест валяк (напр.: ВР-1,27). вр. грам. - време. вр. геогр. - връх (пред название на връх); в. ВРБ [ве-ре-бе] -Вагонноремон- тна база. врвд воен. - Военно ръковод- ство на въздушното движение. ВРД [ ве-ер-де], ед. и мн. - Въздушно-реактивен двига- тел. ВРЗ [ве-ре-зе] - Вагонноремон- тен завод. ВРЗ [ве-ре-зе] - Военноремон- тен завод. А ВРЗ „Летец“. ВРЗБ - Военноремонтни заводи и бази. ВРК [ве-ре-ка], истор. - Воен- нореволюционен комитет. ВРО [ве-ре-ö],напор. -Вътреш- на революционна организация. ВРП [ве-ре-пе] - Временно ре-
ВРПГС 121 век волюционно правителство (Южен Виетнам). ВРПГС [ве -ер-пе-гее], л. (разг. член, -ът , -а) - Вода, разсол, пара, газ и сода (цех в завода за калцинирана сода - Девня). ВрПр - Временни правила (за работа на Държавния арбит- раж). ВРПРЮВ - Временно револю- ционно правителство на Репуб- лика Южен Виетнам. ВРР воен. - Въздушно радиаци- онно разузнаване. ВРС [ве-ре-се] -Върховенрево- люционен съвет (Сомалия). врто [ве-ре-те-ö], воен. - Взвод за ракетно-техническо осигу- ряване. ВРУ воен. - Военно разузнава- телно управление. ВС [ве-се] - Вентилационни сис- теми (в Атомна електроцент- рала „Козлодуй“). А Старши оператор ВС. ВС воен. - Вероятно отклонение встрани. ВС [ве-се] - Висш съвет (Българска социалистическа партия). ВС [ве-се] - Водно спасяване (Гражданска защита). А УМЦ но ВС. ВС воен. - Военен спътник. ВС воен. - Военен съветник. ВС воен. - Военен съд. ВС [ве-се] - Военна сигурност (Отдел, служба към Мини- стерство на отбраната). ВС [ве-се] - Възлова станция. ВС-Въоръженисили. А ВС РБ. ВС - Върховен съд. ВС [ве-се], мн. и (разг. мн. - та, член, -тата), електр. — Посто- янни резистори с висока стабил- ност. ВС (-) [ве-се] - Стоманено въже (напр.: ВС 19X0,25). ВСАПО - Високопроизводител- ни системи и алгоритми за па- ралелна обработка. ВСЕ [ве-се -е] - Ветеринарно-са- нитарна експертиза. всек фнз. - волтеекунда. вез [ве-се-зе] -Вагоностроите- лен завод (Дряново). ВСИ [ве-се-й] - Висш селскосто- пански институт (Пловдив); всси. ВСИЗВМ-Висш селскостопан- ски институт по зоотехника и ветеринарна медицина. ВСнК [ве-се и ка] - Вентилаци- онни системи и климатизация (група в атомна електроцент- рала „Козлодуй“). век [ве-се-ка] - Ветеринарен санитарен контрол.
век 122 Вт век [ве-се-ка], ж. и (разг.) ср. (член, - то) - Взаимоспомага- телна каса. век воен. - Вътрешни сили на Канада. ВСМ [ве-се -ме] - Високо спорт- но майсторство. в/см физ. - волт на сантиметър. ВСНО - Временен съвет за на- ционална отбрана (Гана). всо [ве-се-ö] - Върховен съвет за отбрана (Югославия). ВСР воен. - Въздушна санитар- на рота. ВСС [ве-се -се] - Висш съвет по статистика. ВСС [ве-се -се] - Висш съдебен съвет. ВСС [ве-се -се] - Водноспасител- на служба (Български червен кръст). ВСС [ве-се -се] - Върховенсъю- зен съвет (Български земедел- ски народен съюз). всси [ве-сс-се-й],л<. и (разг.)ср. (член, -то) - Висш селскосто- пански институт (Пловдив); вси. ВССИП - Висш селскостопанс- ки институт - Пловдив. в. ст. физ. - воден стълб (едини- ца за измерване на налягане), (с цифра). встъп. - встъпителен. ВСУ [ве-се-у] - Варненски сво- боден университет. А ВСУ „ Черноризец Храбър ". ВСУ -Виеше строително учили- ще. А ВСУ „Любен Караве- лов“. ВСШ [ве-се -шс] - Висша специ- . ална школа. ВТ - Велико Търново (в регист- рационните номера на мотор- ните превозни средства от В. Търново и Великотърновски окръг). А ВТ 23—28. ВТ (-) [ ве-те] - Верижен транс- портьор (напр.: ВТ-1, ВТ-2, ВТ- 3, ВТ-6). ВТ [ве-те], мн. и (разг. мн . - та), електр. - Винилитови тръбич- ки. ВТ - „Военна техника“ (списа- ние). ВТ воен. - Въздушен трафик. ВТ - Вътрешен туризъм. ВТ (-) [ве -те] - Едночестотен таблен вибратор с регулируе- ма възбуждаща сила (напр.: ВТ 1-055, ВТ 0,75, ВТ-1,5). ВТ (-) [ве-те], метал., рус. ВТ (високо твердьш) - Много твърд (в марката на абразив- ни (шлифовъчни) инструменти при означаване на твърдостта). Вт физ. - ват (единица за измер- ване на мощност на електри-
ВТА 123 втп чсска верига), (след цифра). ВТА [ ве-те-ä], воен. - Военно- транспортна авиация. ВТАА, англ. WTAA (World Trade Alliance Association) - Светов- на асоциация за търговски връзки. ВТАД [втад],0оен. -Военнотран- спортна авиационна дивизия. ВТАК [втак] - Външнотъргов- ска арбитражна комисия. ВТБ [ве-те-бе] - Външнотъргов- ска банка. ВТД [ве-те-де] - Външнотъргов- ска дирекция. ВТД [ве-те-де] - Външнотъргов- ско дружество. ВТДП [ве-те-де-пе] - Външно- търговско държавно предпри- ятие. А ВТДП „Хемус". ВТЕТ - Вечерен техникум по енергетика и транспорт. ВТЗ [ве-те-зе],рус. ВТЗ (Влади- мировский тракторньш завод имени А. А. Жданова) -1. Вла- димировски тракторен завод „А. А. Жданов“. 2. В Марката на трактори, про- изведени в този завод (напр.: ВТЗ-2). ВТЗ [ве-те-зе] -Вълненотексти- лен завод. ВТИ [ве-те-й], мн., библ. - Вис- ши технически институти. ВТК [ве -те-ка] - Вълненотек- стилен комбинат. втм [ве-те-ме] - Вирус на тю- тюневата мозайка. Вт(м. К.)-Ват наметър-келвин (единица за топлопроводност). ВТМТ - Вечерен техникум по механотехника. втн [ве-те-не], мн. - Ведом- ствени трудови норми. втни [вс-те-не-й] - Военнотех- ническа научна информация. вто [ве-те-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Военнотехничес- ки отдел. ВТО [ве-те-б] -Военнотехничес- ко обучение. ВТО [ве-те-о] - Външнотъргов- ска организация. ВТО [ве-те-о] - Външнотъргов- ско обединение. ВТОМ - Военнотехническо обу- чение на младежта. А Сектор ВТОМ. И нструктори по ВТОМ. втор. - вторник. ВТП [ве-те-пе] - Военнотехни- ческа подготовка. А Отдел ВТП. ВТП [ве-те-пе] - Военнотехни- чески преглед. ВТП [ве-те-пе] - Външнотър- говско предприятие. А ВТП „Инкомс".
втпм 124 ВУССН ВТПМ [ ве-те-пе-ме] - Военно- техническа подготовка на младежта. Д Отдел ВТПМ. втпп [ве-те-пе-пе] - Външно- търговска промишлена пала- та. ВТС [ве-те-се], геогр. - Военно- топографска служба. втсск физ. - ватсекунда (след цифра). ВТСП [ве-те-се-пе], физ. - Ви- сокотемпературни свръхпро- водници. ВТСП [ве-те-се-пе] - Външно- търговско стопанско предпри- ятие. Вт/стер - ват на стерадиан (еди- ница за интензитет на лъче- ние), (след цифра). ВТУ [ве-те-у] - Варненски тех- нически университет. ВТУ [ве-те-у] - Великотърнов- ски университет. Л ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий". ВТУ [ве-те-у] - Виеше техничес- ко училище. ВТУ [ве-те-у] - Виеше транспор- тно училище. Д ВТУ „Тодор Каблетков“ (София). ВТУ [вс-те-у] - Виеше търгов- ско училище. ВТУ остар. - Временни техни- чески условия (стандартизаци- онни документи). ВТУЗ [втуз], м. (разг. член, -а, мн. -ове) - Виеше техническо учебно заведение. втч физ. - ватчас (единица мяр- ка за количество енергия), (след цифра). в.т.ч. - в товачисло. ВУ [ве-у] - Варненски универси- тет. ВУ (-) радиотехн. - Видеоусил- вател (напр.: ВУ-1). ВУ - Виеше училище. А ВУ „Зе- меделски колеж". ВУ агрон. - Влажност на трайно- то увяхване (на почвата). ВУ [ве-у], изч. техн . - Входно устройство. ВУ | ве-у], изч. техн . - Външно устройство. ВУ (-) [ ве-у], техн. - Въртящо устройство. ВУЗ и вуз [вуз], член, -ът, -а.мн. - ове, м. - Виеше учебно заве- дение. — Произв.: вузовски. ВУЗ [вуз], член, -ът, -а,мн. - ове, JM. - Военно учебно заведение. вулг. леке. - вулгарно. ВУМЕР [вумер], ж. и м . - База за техническо развитие по вто- рични уреди, монтаж на еле- менти и релета. ВУССН -Виеше училище за сто- пански и социални науки.
ВФЕА 125 вчим ВФЕА, англ. WFEA (World Federation of Education Associations) -Световна феде- рация на асоциациите по обра- зованието. ВФИЖИ, англ. WFIJI (World Federation of International Juridical Institutions) - Светов- на федерация на международ- ните юридически институции. ВФК [ве-фе-ка] - Ведомствен финансов контрол (отдел). ВФМХ, англ. WFMH (World Federation for Mental Health) - Световна федерация за душев- но здраве; ФМСМ. ВФПС воен. - Възел на фелд- герскопощенска свръзка. ВФСВ, англ. WFSW (World Federation of Scientific Workers) - Световна федерация на на- учните работници. ВФСИ [ве-фе-се -й] - Висш фи- нансово-стопански институт (Свищов). ВФСИСбибл. -Висшфинансово- стопански институт - Свищов. ВФФКА библ. - Военен фото-, фоно- и киноархив. ВФЮНА, англ. WFUNA (World Federation of United Nations Association)-Световна федера- ция на асоциаците на Организа- цията на Обединените нации. вх. - входящ. А вх. N5. ВИХВП - Висш институт за хра- нително-вкусова промишле- ност (Пловдив). вхз воен. - Взвод за химическа защита. ВХО [ве-хе-о],«нгл. WHO (World Health Organization) - Светов- на организация по здравеопаз- ване; ОМС; вж. СЗО. вхрр воен. - Взвод за химическо и радиационно разузнаване. ВХТИ [ве-хе-те-й],л<., (разг.)ср. (член, -то) - Висш химикотех- нологически институт; ХТИ. В/ЦВ - Вълна/целволе. ВЦИК [вцик],истор., рус. ВЦИК (Всероссийский Центральньщ Исполнительньш Комитет) - Всеруски централен изпълни- телен комитет (1917-1936). ВЦУ воен. - Въздушен център за управление. ВЧ [ве-че], електр. - Висока че- стота. ВЧ [ве-че], прил., електр. - Ви- сокочестотен. А ВЧкабел. ВЧ колебания. В Чусилвател. ВЧ (-) [ве-че], рус. ВЧ (Високо- прочнмй чугун) - Високояк (сферографитен) чугун (напр.: ВЧ 60-2). ВЧИМ електр. - Високочестот- на импулсна модулация.
вчк 126 газ ВЧК [ве-че-ка], нс/пор„ рус. ВЧК (Всероссийская чрезвьшайная комиссия по борбье с контра- революцией и саботажем) - Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите (1917-1922); вж. ЧК, Чека. ВЧС [ве-че-се] - Върховен чи- талищен съвет. ВЧУ [ве-че-у], фнз. - Високоче- стотен усилвател. ВЩК воен. - Военнощабенкоми- тет (ООН). Д ВЩК на ООН. въвед. - въведение. възв. геогр. - възвишение, възвр. грам. - възвратен, възрожд. - възрожденски, въст. -въстанически. вътрешпостоп. - вътрешно- стопански. ВЮС -Военноюридическа служ- ба. ВЯ библ., рус. ВЯ (Вопрось1язм- кознания) - Въпроси на езико- знанието (списание). ВЯУ воен. - Внезапен ядрен удар. г Г геохим. - Газови въглища. г. - гара. Г [ге] - Генератор (напр.: Г-108, Г-221) Г - гига... (представка за образу- ване на десетичните кратни единици от Международната система на измерителните еди- ници). г. - глава (на книга, труд и др.); гл. г. - година; год. (след цифра). г. геогр. - гора. Г. - Горен (само в названия на селища)-А Г.Дъбник. Г. Баня. г. - господин; г-н (със собствено име). г. - град; вж. гр. г - грам (единица за маса), (след цифра). ГА - Гражданска авиация. ГАБ - Генерална агенция за България. ГАБр [габр], воен. - Гаубична артилерийска бригада. газ... - газов (като първа състав- на част на сложносъкратени думи, напр.: Газскспорт, Газекс България ООД). ГАЗ, рус. ГАЗ (Горьковскийав- томобильньш завод) - 1 . Гор- киевски автомобилен завод. 2. В Марката на автомобили, произведени в този завод (напр.: ГАЗ-63, ГАЗ-69А). газ м. - Автомобил, произведен в Горкиевския автомобилен
Газскспорт 127 г-атом завод. — Произа.: газка. Газскспорт м. - П редприятие за експорт на газ. газо... - газов (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: газоапара- тура, газобалон). Газстрой м. - Предприятие за строителство на газопровод. Газстроймоптаж м. - Монтаж- но управление застроителство и монтаж на газопровод. гал. - Галон (англ. гал. = 4,546 л.; амср. гал. = 4,404 л.) Гал 1 ФУТ биохим. -Галактозо- 1-фосфат-уридил-трансфера- за. ГАМ - Градски археологически музей. Гамк хим. - Газа-аминомаслена киселина. ГАМЦ [гамц], воен. - Главен авиометеорологичен център. ГАМЦ [ гамц] - Градски авто- мото център. ГАН - Германска академия на науките. ГАН (-) [ган], рус. ГАН (Герби- цидо-аммиачная машина иа- весная) - Хербицидо-амонячна навесна машина (напр.: ГАН- 8). ГАН АТ, нем. GANАТ (Gemein- schaftliche Aktionen zum Naturschutz) - Общи действия за защита на природата (Евро- пейски съюз). ГАО [гао], рус. ГАО (Главная астрономическая обсервато- рия) - Главна астрономическа обсерватория (Академия на науките на СССР). ГАО воен. - Група за анализ и оценка. ГАО [гао] - Гръцки авиолинии „ОЛИМПИК“. гап [гап], м. (разг. член, -ът, -а), воен. - Гаубиченартилерийски полк. ГАП [гап] - Група за анализи и прогнози. ГАП, «е.ч . GAP (Gemeinsame Agrarpolitik) - Обща аграрна политика (Европейски съюз). гар. воен. - Гарнизон. ГАССН остар. - Германска ака- демия на селскостопанските науки (Германска демократич- на република). ГАССР, нстор., рус. ГАССР (Горская Автономния Совет- ская Социалистическия Рес- публика) - Горска автономна съветска социалистическа ре- публика (1921-1924). г-атом, хим. - грам-атом (едини- ца за маса).
ГАТТ 128 ггп ГАТТ [гат], англ. GATT (General Agreement on Tariffs and Trade) - Общо споразумение за ми- тата и търговията (световна организация за свободна търговия при ООН). ГАЦ [гац] , м. (разг. член, -ът, -а, мн. -ове) - Гърбична автома- тична централа. ГАЯПЕИ, остар., рус. ГАЯПЗИ (Группа алгоритмических язь1- ков для преработки зкономи- ческой информации) - Грула по алгоритмични езици за прера- ботка на икономическа инфор- мация (при Съвета за иконо- мическа взаимопомощ). ГБ -Градска бибилотека. ГБ - Гребна база. А ГБ „ Сре- дец". Гб - Габрово и Габровски окръг (в регистрационните номера на моторните превозни средства от Габрово и Габровски окръг). А Гб 12-25. Гб физ. - гилберт (единица за магнитно напрежение), (след цифра). ГББИ бнбл. - Годишник на Българския библиографски институт. ГБМ - Големите български мел- ници. ГБС бнбл. - Градска библиотека - София. ГБС -Главбулгарстрой. ГБС [ге-бе-се] - Гребна база „Средец“ (Панчарево, София). ГБС воен. - Г рупа за бойна служ- ба. ГБФ бнбл. - Годишник на Бого- словския факултет. ГВ строиш. — Термомеханична варогасителка (напр.: ГВ-2). ГВА воен. - Гражданска воен- новременна агенция (НАТО). ГВА [ге-ве-ä] - Гражданска въздухоплавателна админист- рация. гвл [ге-ве-ле] -Градска ветери- нарна лечебница. гвлк [ге-ве-ел-ка]. воен . - Гар- низонна военнолекарска коми- сия. ГВРК испюр. - Главен военноре- волюционен комитет (ръково- дещ Септемврийското въста- ние 1923 год.). гвс [ге-ве-сс] - Годен за военна служба. ГВС воен. - Гр упа военни съвет- ници. ГВЧ] ге-ве-че] - Генератор с ви- сока честота. ГгИ - Географски институт (БАН). ГГП[ ге-ге-пе],ед. и -ин. -Г рани- ци за годишното постъпление
ГГСБ 129 гдп на радиоактивни вещества. ГГСБ [ге-ге-се -бе] - Газов гене- ратор със свободна бутилка. ГГСС - Г ермански гимнастичес- ки спортен съюз. ггтп бнохнм. - Гама-глута- милтранспептидаза. ГГФ [ге-ге-фе] - Геолого-гео- графски факултет (Софийски университет). ГД [ге-де], мн. и (разг., мн. - та, член, -та), електрон. - Герма- ниеви диоди. ГД [ге-де]— Главна дирекция. ГД - Градска дирекция. ГД - Граждански договор. ГД - Гражданско движение. ГДА - Главна дирекция по апро- бация. ГДА библ. - Годишник на Духов- ната академия „Св. Климент Охридски“. ГДА [ге-де-ä] - Граждански де- мократичен алианс (Чехия). ГДАА - Главна дирекция „Ав- томобилна администрация“. ГДАГ [гдаг], ж. и м . - Градска дирекция по архитектура и гра- доустройство. ГДБ воен. - Главна действаща база. ГДББ - Градски диспансер по белодробни болести. ГДБДЖ - Генерална дирекция при Български държавни же- лезници. ГДБЦ - Главна дирекция „Български циркове“. ГДД - Главна данъчна дирекция. ГДД-Глобално движение за де- цата. ГДЕ-Главна дирекция по елект- ронизация. ГДИС [гдйс], ж. и м . - Главна дирекция за изграждане на София. ГДИС [гдис], ж. и м . - Главна дирекция „Информационни си- стеми“. ГДИСП [гдисп],ж. и .и. - Главна дирекция за изкупуване на сел- скостопански произведения. ГДИТ [гдит], ж. и м. - Главна държавна инспекция по труда. ГДКБУМКП - Главна дирекция за комунално-битови услуги, местна и кооперативна про- мишленост. гдл [ге-де-ел] - Газодинамична лаборатория. ГДОУК - Главна дирекция по оперативното управление на качеството. ГДОУП - Главна дирекция по оперативното управление на производството. гдп [гс-де-пе] -Габонска демок- ратическа партия.
гдп 130 Генсъвет гдп [ге-де-пе] - Гвинейска де- мократическа партия. ГДП [ге-де-пе] - Главна дирек- ция по планирането. ГДП [ге-де-пе] - Гражданска де- мократическа партия (Чехия). ГДПЗ - Гражданско движение „Промоция за здраве“. ГДПР-Главна дирекция за пер- спективно развитие. ГДР [ге-де-ре], ж. и (разг.) ср. (член. - то),чстор. - Германска демократична република. ГДР доен. - Група за дълбоко разузнаване. ГДСА [ге-де-се -ä] - Главна ди- рекция „Следствени арести“. ГДСО [ге-де-се -ö] - Главна ди- рекция „Социално осигурява- не“. ГДСП [ге-де-се -пе] - Германска демократическа селска пар- тия. ГДСЧИ [ге-де-сс -че-й] - Граж- данско движение за свободни и честни избори. ГДФ хнм. - Г уанозиндифосфат. ГДФР - Гражданско дружество за фирмена регистрация. ГДХ бнохнм. - Глутаматдехид- рогеназа. гдч мед. - Горни отдели на де- белото черво. гдш воен. - Голяма димна шаш- ка. ГЕ фнз., хим. - Галваничен еле- мент. гев. фнз. - г игаслектронволт. ГЕИЦ [гейц] - Главен елект- ронноизчислителен център. ГЕК [гек] - Горивно-енергиен комплекс. г-скв. хнм. - грам-еквивалент. ген. - генерал (пред собствено име). ген. - генерален. А ген. дирек- тор. геи.... - Генерален (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Генсъвет, Генплан, Генщаб). гендир, -ът, -а, м., разг. - гене- рален директор. ген. дир. - генерален директор. геп.-лейт. - генерал-лейтенант (пред собствено име). ген.-и. - геперал-майор (пред собствено име). Гепплйп м. - Генерален план (дирекция при Научноизследо- вателския и проектантски ин- ститут за териториално уст- ройство в София). ген.-полк. - генерал-полковник (пред собствено име). генсек , -ът, -а, м., разг. - Гене- рален секретар. Генсъвет м. - Генерален съвет.
Генщйб 131 Ги Гспщйб м. - Генерален щаб; ГЩ. гео... (от гр. уеш ‘земя’) - (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, названия, напр. Геотурс, Гсопланпроект). геогр. - географски. ГеогрИ - Географски институт (БАН). геод. - геодезически. Геокйртпроект м. - Предприя- тие за проектиране на гео- графски карти. гсол. - геоложки. геом. - геометричен, геометри- чески. Геопланпроект м. - Проектан- тска фирма. А Геопланпроект ЕААД. ГЕОТЕЦ [геотец], м. и ж. - Геотермична електроцентра- ла. Геотурс м. - Дружество за тури- стическа дейност. А Геотурс ООД. геофиз. - геофизически. ГЕОХЕС [геохес], м. и ж . - Геотермална хидрослектро- станция. геохим. - гсохимически. герм. - германски. ГЕСП [гесп] - Германска единна социалистическа партия. геетапо ср., истор., нем. Gestapo (Geheime Staatspolizei)-Тайна държавна полиция по времето на фашистката диктатура в Германия. - Произв.: геетаповец, геетапов- ка, гестаповски. г-жа - госпожа (пред собствено име). ГЗ-Гр ажданска защита. ГЗ - Гранична защита. гзс [ге-зе -се] - Газозарядна станция. ГЗЧ [ге-зе -че] - Генератор за звукови честоти. ГИ воен. - Генерален инспектор. ГИ воен. - Генерална инстанция. ГИ [ге-й] - Географски институт (БАН). ГИ [ге-й] - Геологически инсти- тут (БАН). А ГИ „Акад. Страшимир Димитров ГИ [ге-й] - Геофизически инсти- тут (БАН); ГФИ. ГИ - Главна инспекция. ГИ - Градска инспекция. ГИ [ге-й] - Групов избиран (в Автоматична телефонна цен- трала). ГИ (-) [ге-й] - Импулсен генера- тор (напр.: ГИ-1). Ги физ. - грей (единица за погълната доза лъчение - доза йонизиращо лъчение, доза на облъчване), (след цифра).
ГИАС 132 ГИФФ ГИАС [гиас] -Главна инспекция по апробация и семеконтрол. ГИБ -Геотехническа изследова- телска база (Геологически ин- ститут-БАН). ГИВК - Гранична инспекция за ветеринарен контрол. ГИД - Главен изпълнителен ди- ректор. гидтк - Главна инспекция за държавен технически конт- рол. гидтн - Главна инспекция за държавен технически надзор. ГИИЦ [гийц] - Главен информа- ционно-изчислителен център. ГИМ - Градски исторически му- зей. гио воен. - Глобална информа- ционна обстановка. ГИООСВ - Градска инспекция за опазване на околната среда и водите; ГИОСВ. ГИОСВ - Градска инспекция за околната среда и водите; ГИ- ООСВ. ГИП-График на изчислителни- те поправки. Гйпромсз м„ рус. Гипромез (Го- сударствснньгй союзньгй ин- ститут по проектированию мсталлургических заводов) - Държавен съюзен институт за проектиране на металургични заводи (СССР). Гйпроцветмет м., рус. Гипро- цветмет (Государственньш ин- ститут по проектированию предприятий цветной метал- лургии) - Държавен институт за проектиране на предприятия за цветната металургия (СССР). ГИС [гис], ед. и мн. - Географски информационни системи. ГИС (гис], ег). и мн ., електрон. - Голяма интегрална схема. ГИС - Информационна система на географски имена в Бълга- рия. ГИСДИ [гйсди] - Гражданска инициатива за свободни и де- мократични избори. ГИТ [гит] - Генератор на импул- сите на тока. ГИТ [гит] -Главна инспекция по труда (Министерство на труда и социалните грижи). ГИТ [гит] - Градска инспекция по труда. ГИТУ [гиту] - Главна инспекция по търговията и услугите. ГИУ [гйу] - Главно инженерно управление. ГИУЦ [гиуц] - Главен информа- ционно-управляващ център. ГИФФ бнбл. - Годишник на Ис- торико-филологическия фа-
гиц 133 ГКФС култет (Софийски универси- тет). ГИЦ [гиц] ,м. (разг., член, -ът, -а, мн. -овс) - Главен изчислите- лен център. ГК воен. - Главно командване. ДГКнл НАТО. ГК ] ге-ка] - Гражданска коле- гия. Д ГК на Върховния съд. ГК [ге-ка] - Градски комитет. Д ГК „Спасение". ГК [ге-ка], юрид. - Граждански кодекс. ГКБ [ге-ка-бе] - Градска клинич- на болница. ГКБД - Градска комисия за бе- зопасно движение. ГКБН-Гражданскакоалиция за борба е наркомании. ГКВД - Градски кожно-венеро- логичен диспансер. ГКГ [ге-ка-ге],«кон. - Горнакон- тролна граница(при статисти- ческо регулиране на техноло- гичния процес с контролни кар- ти). ГКДНК - Градски комитет за държавен и народен контрол. ГКЗС - Гр аждански комитет за защита на София. ГККФТ, пол. GKKFT (Glowr.y Konntet Kultury Fizycznej i Turystyki) - Главен комитет за физическа култура и туризъм в Полската народна републи- ка, вж ГКФКТ. ГКМ [ге-ка-ме] - Галериен ком- плекс в Марбас (Маришки ка- меновъглен басейн). ГКО [ге -ка-ö]. мн., бнохнм. - Гликокортикоиди. гкп [ге-ка-пс] - Германска ко- мунистическа партия. ГКП - Главен команден пункт. ГКП [ге-ка-пе], воен. - Главен команден пункт (на кораб). ГКП [ге-ка-пе] - Гръцка кому- нистическа партия. гкпп [ге-ка-пе-пе] м. и (разг.) ср. (член, -то, мн. -та и член. - та) - Граничен контролно-про- пускателен пункт. Д ГКПП „Дунав мост ". ГКРК - Градска контролно-ре- визионна комисия. ГКРП истор. - Германска кому- нистическа работническа партия. гкс |ге-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Градски коопера- тивен съюз. ГКТ хнм. - Горна критична тем- пература на разтваряне. ГКТ - Градски комитет за трез- веност. ГКФС [ге-ка-фе-се] - Градски комитет за физкултура и спорт.
ГКФКТ 134 гмт ГКФКТ - Главен комитет за физическа култура и туризъм (Полска народна република), ги. библ. - глава; г. (с цифра), гл. - главен (със съществител- но, означаващо някаква длъжност, напр.: гл. асистент, гл. инженер, гл. научен секре- тар). гл. грам. - глагол; глаг. Глав.... - Главен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Главпро- ект). Главатомеперго, рус. Главато- мзнерго - Главно управление по използване на атомната енергия. Главбулгарстрой м. и ср. - Българска строителна фирма. Главком - Главнокомандващ. Главпроскт м. - Главна архи- тектурна проектантска орга- низация. ГЛАВУКС - Главно управление на капиталното строителство, глаг. грам. - г лагол; гл. глдп [ге-ле-де-пе] - Германска либералнодемократпческа партия. ГЛИН електр. - Генератор на линейно изменящо се напре- жение. ГлМП воен. - Главен медицин- ски пункт. ГлПУНА [глапуна], м. и ср. - Главно политическо управле- ние на Народната армия. ГЛТ техн. - Гуменолентови транспортни магистрали. ГЛ1Ц - Главен щаб. А ГЛЩ на ВВС. гм (-) метал. - Многовретенна глава (напр.: ГМ 215. ГМ 306, ГМ 313, ГМ 406). ГМА - Глобални маркетингови анализи. ГМД [ ге-ме-де], изч. техн . - Гъвкав магнитен диск. гмо [ге-ем-о], хим. - Глице- ринмоноолеат. г-мол. хим. - грам-молекула (единица за маса), (след циф- ра); грам-мол. гмп техн. - Пулсираща мазут- на горелка. ГМП [ге-ем-пе]. мн . и (разг. мн . - та), електр. - Гъвкави медни плетенки. ГМП-К [ ге-ем-пе-ка] мн., електр. - Гъвкави медни пле- тенки -кръгли. ГМПО библ. - Годишник на му- зеите в Пловдивски окръг. ГМТ [ге-ем-те], техн. - Горна мъртва точка (при двигатели с вътрешно горене). ГН воен. - Г рупа за наблюдение.
гн 135 ГОЕЛРО А ГН към ООН. ГН (-) - Наблюдателно гърне (напр.: ГН 6). г-н -господин; г. (пред собствено име). ГНА [ге-не-ä], англ. GNA (Ghana News Agency) - Ганайска ин- формационна агенция. ГНБС библ. - Годишник на На- родната библиотека в София. ГНДП [ге-не-де-пе] -Германска националдемократичсска партия. ГНИИ [гний],рус. ГНИ(Государ- ственньш научно-исследова- телский институт) - Държавен научноизследователски инсти- тут (СССР). ГНМ библ. - Годишник на На- родния археологически музей (София). гнп [ге-не-пе] - Германска на- цио налдемо кратическа партия. ГНП [ге-нс-пе], воен. - Група за непосредствена подръжка. ГНРС - Гватемалски национален революционен съвет. гне [ге-не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - 1. Градски наро- ден съвет. 2. Сградата, в която се поме- щава Градският народен съвет. ГНСДТ - Градски народен съвет на депутатите на трудещите се. ГО - Горна Оряховица (при на- звания на организации, физ- културни дружества и др.) . А „Локомотив" ГО. ГО - Гражданско обединение. ГО [ге-о]-Гражданска отбрана. А Кабинет ГО. Щаб ГО. На- чалик щаб ГО. Пионерски рейд „ГО-25". ГО [ге-ö] -Гражданскообедине- ние. А ГО „Промяна". ГО Св. Георги Софийски. гоап [гоап], (разг. член, -ът, -а), воен. - Гаубично-оръдеен артилерийски полк. ГОАС автом. - Генератор за обратен авариен сигнал. ГОБ - Градска обединена бол- ница. ГОГО - Градски отряд за граж- данска отбрана. год. - година; г. (след цифра). -год. - годишен (напр.: многогод., едногод.). год. - годишник. год. - годишнина (с цифра). ГОДО [годб] - Гражданско обе- динение на демократични орга- низации. ГОЕЛРО [го-ел-ро], истор., рус. ГОЗЛРО (Государственная
гок 136 гот комисия по електрификации России) - 1 . Държавна коми- сия за електрификация на Ру- сия. 2. Обикн. в съчет. план ГО- ЕЛРО - План за електрифи- кация на Русия (1920). ГОК - Гарнизонен офицерски клуб. гом. физ. - гигаом. ГОНП - Градски отдел „Народ- на просвета“. ГОП - Гражданско общество на профсъединистите (Пловдив). ГОП воен. - Г рупа за обща под- дръжка. ГОП - Група за огнева под- дръжка. гор... - Горски (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Горпром, Горстрой). ГОР [гор] м. и ср. - Гражданско обединение за република. ГОР - Гражданско обединение „Рома“. Горпром м. (разг. член, -а) - Предприятие на горската промишленост. Горспаб м. - Горско снабдяване (търговско предприятие). Горстрой лг. - Горско строител- ство (предприятие). Горубсо ле и ср., рус. Горубсо (Горно-рудное болгаро-совет- ское общество) - Стопански минно-металургичен комбинат (възникнал като Минно-рудно българо-съветско дружество). Гбрхим м. - Горска химия (клон към предприятие „Целулоза и хартия“). ГОС - Габровски окръжен съд. гос воен. - Главна оперативна система. Госбаик ж., рус. Госбанк (Госу- дарственнмй банк СССР) - Държавна банка на СССР. Госиздат м.. рус. Госиздат (Го- сударстевнное издательство) - Държавно издателство. ГосИНТИ и ГОСИНТИ [гоейн- ти], рус. ГосИНТИ и ГОСИН- ТИ (Государственнмй научно- исслсдовательский институт паучной и технической инфор- мации) - Държавен научноиз- следователски институт за на- учна и техническа информация. Госстрой м„ рус. Госстрой (Го- сударственньш комитет по де- лам строительства) - Държа- вен комитет по строителство. ГОСТ [гост], рус. ГОСТ (Госу- дарственнмй общесоюзньпг стандарт) - Държавен об- щосъюзен стандарт. ГОТ биохим. - Глутамат-окса-
Готран 137 гпо лацетат-трансаминаза. Готрап м., електрон., англ. GOTRAN (GOFORTRAN) - Алгоритмичен език. ГОУ [гоу] - Главно оперативно управление (Генерален щаб). ГП библ. - За означаване на биб- лиотеката при „Главпроект“. ГП - Градоустройствен план. А ГП на София. ГП - Градска прокуратура. ГП [ге-пе] - Градско предприя- тие. ГП [ге-пе] - Граждански проти- вогаз. ГП-4 у - Граждански противогаз - усъвършенстван. ГП [ге-пе], воен. - Гранична по- лоса. ГП [ге-пе], мн. и (разг.) , мн. -та, електр. - Гъвкави плетейки. ГП (-) [ге-пе] - Пневматичен гай- козатегач (напр.: ГП-142). ГП (-) [ге-пе], рус. ГП (Грабли поперечнме) - Прикачни греб- ла (напр.: ГП-14). ГПБ [ге-пе-бе] -Горскопромиш- лсна база. ГПБ [ге-пе-бе] - Гражданска партия за България. ГПГК - Геофизически проучва- ния и геоложко картиране (държавно предприятие). ГПЕС - Главен преговарящ с Европейския съюз. ГПИЕ - Гимназия с преподава- не на испански език. ГПК [ге-пе-ка] - Геологопроуч- вателен клон. ГПК - Германска патентна кла- сификация. ГПК [ге-пе-ка] -Горскипромиш- лен комбинат. ГПК [ге-пе-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Градска потреби- телна кооперация. ГПК [ге-пе-ка] - Градски парти- ен комитет. ГПК [ге-пе-ка],юриб. - Граждан- ски процесуален кодекс. ГПК (-) - Комплектни грил-пло- чи (напр.: ГПК-1, ГПК-2). ГПлАМ библ. - Годишник на Пловдивския археологически музей. ГПЛИ [ге-пе-ле-й] - Геоложко предприятие за лабораторни изследвания. ГПНБМ библ. - Годишник на Пловдивската народна биби- лиотека и музей. ГПНТБ, рус. ГПНТБ (Государ- ственная публичная научно- техническая библиотека СССР) - Държавна научно- техническа библиотека на СССР. ГПО [ге-пе-о], воен., рус. ГПО
гпп 138 грк (Главная полоса оборонм) - Главна ивица на отбраната. ГПП [ге-пе-пе] -Геолого-проуч- вателно предприятие. ГПП [ ге-пе-пс] - Горско про- мишлено предприятие (Коми). ГПП [гс-пе-пе] - Градско про- мишлено предприятие. ГПС [ге-пе-се] - Газопълнител- на станция - комплекс от съоръжения за пълнене на бу- тилките с втечнен газ. ГПТ [ге-пе-те] - Гватемалска партия на труда. ГПТ биохим. - Глутаматпиру- ват-трансаминаза. ГПТ воен. - Гъсеничен плаващ транспротьор. ГПТ (-) [ге-пе-те], рус. ГПТ (Грабли поперечнь!е трактор- Hbie) - За означаване на трак- торни сеносъбирачки (напр.: ГПТ-14, 5). ГПУ [ге-пе-у] - Главно полити- ческо управление на Народна- та армия. ГПУ [ ге-пе-у], ис/нор., рус. ГПУ (Государственнос политичес- кое управление) - Държавно политическо управление (СССР - 1922 г.). гр. - град; г. (пред название). А гр. Пловдив. гр - градус (единица за темпера- турен интервал) (след цифра); град. гр. - граматически; грам. г-р физ. - грам-рентген (след цифра). гр. - група (след цифра). гр. - гръцки; грц. град. - градус (слсд цифра); вж. гр. гражд. - граждански. Граждапстройпроскт м. - Ком- плексен институт за проучва- не и проектиране на граждан- ско строителство. грам. - граматически; гр. грам-мол хим. - грам-молекула (единица за маса); г-мол (след цифра). ГРАО [грао] - Граждански ре- гистър за административно обслужване на населението; ГРАОН. ГРАОН [грабн] - Граждански регистър за административно обслужване на населението; ГРАО. ГРВ воен. - Група (от) родове войски. ГРД воен. - Голям радиус на дей- ствие. гр. д . юрид. - Гражданско дело, грз воен. - гранична застава. ГРК - Граждански радиоклуб, грк воен. - гранична комендату-
ГРМК 139 гсмо ра. ГРМК [ге-ре-ме-ка] - Геоложки ремонтно-механичен клон. ГРП [ге-ре-пе] - Геологоразуз- навателно предприятие. ГРС - Граждански радикален съюз (Аржентина). ГрСО воен. - Г рупа за специални операции. ГРУ воен. - Главно разузнава- телно управление (Министер- ство на отбраната). груп... - групов (като съставна част на сложносъкратени думи, напр.: профгрупорг). групорг, член, -ът, -а, мн. -рзи, м. - Групов организатор. грф. геогр. - графство. ГРЦ библ. - Гърция, грц. - гръцки; гр. А бревногрц. ГС воен. - Генерален секретар (НАТО). ГС воен. - Генерален съвет (НАТО). ГС [ге-се] - Главен съвет. ГС [ге-се] - Горско стопанство. А ГС „Росица ГС [ге-се] -Градскисъвет. А ГС на СБА. ГС [ге-се] - Гражданско сдруже- ние. Гс физ. - гаус (единица за маг- нитна индукция), (след цифра). гс физ. - грам-сила (единица за сила на тежестта, тегло на тяло), (след цифра). ГСБИ [гс-се -бе-й] - Галерия съвременно българско изку- ство (Национална художестве- на галерия, София). ГСВ [ге-се-ве] - Глобална служ- ба на Времето. ГСД [ге-сс -де] - Гражданско сдружение за дебати. ГСДП [ге-се-де-пе] - Германска социалдемократическа партия. ГСИ електр. - Генератор за син- хронизирани импулси. ГСИК [геик] - Градски съвет за изкуство и култура. ГСК [ге-се-ка] -Глобалнасисте- ма за контрол (на химически- те вещества в атмосферата). ГСК [ге-се-ка] - Горскостопан- ски комбинат. ГСМ] ге-се-ейм] и [ге-се -ем],лш. -1, Горивно-смазочни матери- али. А Икономия на тонове ГСМ. 2. (разг.) м. (член, -ът, -а) - Пункт в предприятие за зареж- дане с горивно-смазочни мате- риали. 3. Специалност във Висшето народно военно училище. ГСМО [ге-се-ме-о] - Германски съвет за международни отно- шения.
ген 140 гг ГСН електрон. - Генератор на стъпално направление. гео [ге-се -б],л<. (разг.)ср. (член. - то) - Готов за санитарна от- брана (комплекс от санитарни норми). ГСО [ге-се -о] - Градско стопан- ско обединение. ГСП [ге-се -пе] - Гвианска социа- листическа партия. ГСП [ге-се -пе] - Градска стома- тологична поликлиника (Со- фия). ГСП [ге-се -пе] - Градскостопан- ско предприятие. Д ГСП „ Об- ществено хранене “. ГСПС [ге-се -пе-се] - Градски съвет на професионалите съюзи. ГСС [гс-се-се],елек7прон. -Гене- ратор за стандартни сигнали. ГСС [ге-се-се] -Горска семекон- тролна станция. ГССА - Група страни за съдей- ствие в Афганистан. ГССИ [ге-се -се -й] - Граждански съюз за стопанска инициати- ва. ГССР [ге-ес -ес -ер], истор., рус. ГССР (Грузинския Советская Социалистическая Республи- ка) - Грузинска съветска соци- алистическа република. ГСУ библ. - Годишник на Софий- ския университет. ГСУ БФ библ.- Годишникна Со- фийския университет, Бого- словски факултет. ГСУИФФ библ. - Годишник на Софийския университет, Исто- рико-филологически факул- тет. ГСУК воен. - Глобална система за управление и контрол. ГСУПрМФ библ. - Годишник на Софийския университет, При- родо-математически факул- тет. ГСУФИФ библ. - Годишник на Софийския университет, Фи- лософско-исторически факул- тет. ГСУФМФ библ. - Годишник на Софийския университет, Физи- ко-математически факултет. ГСУФФ библ. - Годишник на Софийския университет, Фи- лологически факултет. ГСУЮФ библ. - Годишник на Софийския университет, Юри- дически факултет. ГСФ - Генерална спортна феде- рация (Сирия). ГТ [re-те], мн. н (разг. мн. -т а, член. мн . -та), електр. - Гер- маниеви транзистори. ГТ - Горещ телефон. ГТ [ ге-те], ей. и мн. - Горящи
гт 141 ГУДФК течности. ГТ - Градски транспорт. ГТБ— Гръцка търговска банка. ГТД [ге-те-де] - Газотурбинен двигател. ГТД [ге-те-де] - Горско търгов- ско дружество. ГТД воен. - Г р упа за тактически действия. гтдвг техн. - Газотурбинен двигател с вътрешно горене. ГТЖПН - Горещ телефон за жени, пострадали от насилие. ГТИ [ге-те -й], електр. - Генера- тор за токови импулси. ГТИ (-) [ге-те-й], електр. - Ге- нератор затрионообразни им- пулси. гтк [ге-те-ка] - Голямотонаж- ни контейнери. ГТЛ [ ге-те-ел]— Гуменотранс- портни ленти. ГТО [ге-те-ö], л. и ж. (разг.) ср. (член, -то) - Готов за труд и отбрана (комплекс от физкул- турни норми). ГТО воен. - Г рупа за тилово оси- гуряване. ГТОР воен. - Група за тилово осигуряване на района. ГТП [ге-те-пе] - Градско търгов- ско прсдпирятие. ГТПЕ воен. - Г рупа за техничес- ка помощ и евакуация. ГТПП - Германска търговско- промишлена палата. ГТС [ге-те-се] - Глобална теле- комуникационна система (БАН). ГТФ [ге-те-фе], хим. - Гуано- зитрифосфат. ГТХ [ге-те-хе], ед. пмн., биохнм. - Гонадотропен хормон. ГТШ електр. - Гъвкав шлангов кабел за подвижни машини в торфени предприятия. ГУ [ге-у] - Главно управление. ГУ -Градско управление. ГУ [ге-у], електрон. - Групов усилвател. ГУ (-) [ге-у] -Ултразвуков гене- ратор (напр.: ГУ-2-6, ГУ-1 -0,1). ГУА [гуа] - Главно управление на архивите (Министерски съвет). ГУАМ [гуам] - (Грузия, Украй- на, Азербайджан, Молдова). А Страните от ГУАМ. ГУГК [гу-ге-ка] - Главно управ- ление по геодезия и картогра- фия. ГУДА [гуда] - Главно управле- ние на данъчната администра- ция. ГУДРВЗ- Главно управление „Държавен резерв и военнов- ременни запаси“. ГУДФК - Главно управление
ГУИ 142 г-ца „Държавен финансов конт- рол“. ГУИ [гуй] - Главен училищен инспекторат. ГУМ [гум], член, -ът, -а, а /. - Градски универсален магазин. ГУМ [гум], рус. ГУМ (Государ- ственньш универсальньш ма- газин) - Държавен универса- лен магазин. Гумикооп м. - Кооперация за гумени изделия. ГУМЛС-Главно управление на местата за лишаване от сво- бода. ГУОК - Главно управление за организация и координация. ГУОП [гуоп] - Главно управле- ние „Отбранителна промиш- леност“. ГУП [гуп], а /. (разг. член, -а) - Главно управление на пъти- щата. ГУСА [гуса] - Главно управле- ние „Следствени арести“. ГУСВ [гу-се -ве], ср. (разг. член, -то),воен. -Главноуправление на строителните войски. ГУТ [гут] - Група по условия на труд. ГУТА воен. - Група за управле- ние на тактическата авиация. ГУТП [гу-те-пе], ср. (разг. член. - то) - Главно управление на трудовата повинност. ГУХМ [гу-хе-ме] -Главноуправ- ление по хидрология и метео- рология. ГУЦ - Главно управление по це- ните. Г6Ф биохим. - Глюкозо-6 -фос- фатаза. Г6ФДХ биохим. - Глюкозо-6- фосфатдехидрогеназа. ГФЗЗ - Гаранционен фонд задъл- жително застраховане. ГФИ [ге-фе-й] -Геофизичен ин- ститут (БАН); ГИ. ГФК [ге-фс-ка] - Геодезия, фо- тограметрия и картография. ГФООС - Глобален фонд за опазване на оклоната среда. ГФР [ге-фе-ре], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Германска феде- рална република; вж. ФРГ. ГФС - Германски футболен съюз. ГФСС - Граждански форум за свободно слово. ГХГ - Гражданска художестве- на галерия. А ГХГ-Балчик. ГХС [ге-хе-се] - Германски хри- стияндемократически съюз. гхц физ. - гигахерц (след циф- ра). ГЦ воен. - Главна цел. г-ца - госпожица (пред собстве- но име).
ГЦАР 143 ДА ГЦАР - Градски център за ам- булаторна рехабилитация. ГЦБС - Генерална централа на браншовите синдикати; ГЦБСБ. ГЦБСБ -Генералнацентрала на браншовите синдикати в България; ГЦБС. ГЧИ [ге-че-й] - Галерия за чуж- дестранно изкуство (София). гшд воен. - Група за шифрира- не и дешифриране. ГЩ [ге-ще],.и. и (разг.)ср. (член. -то), воен. - Генерален щаб; Генщаб. А ГЩ на ВВС. ГЩ на СВ. ГЩ на ВМС. ГЩБА - Генерален щаб на Българската армия. ГЩСВ - Генерален щаб на стро- ителни войски. д Д (-) [де], ед. и мн., техн. - Дви- гатели (напр.: Д-ЗОО). Д (-) [де], рус. Д (Дорожная ма- шина) -За означаване на: бул- дозер (напр.: Д-159В); скрепер (напр.: Д-183); прикачен зърно- комбайн (напр.: Д-6). Д воен. - Ден на началото на бой- ни действия, на бойна операция (напр.: Д,, Д,, Д, - първи, вто- ри, трети ден и т. н.). Д(-) [дс], електр. - Диод (напр.: Д 219, Д220, Д 220А). Д. - Долен (в название на сели- ща). АД. Дъбник. електр. - Дросел. Д геохим. - Дългопламъчни въглища. Д (-) [де] - Стационарна кинопро- жекционна машина „Дрезден“ (напр.: Д-2 „Дрезден“). Д (-) [де], ед. и мн. - Дизелови двигатели (напр.: Д-6, Д-12, Д- 18). Д., д. грам. - дателен (падеж); дат. д. - действие (при описание на пиеси), (счисл.) д. - ден. д. - денонощие. д-деци... (представка за образу- ване на десетичните кратни единици от Международната система на измерителните еди- ници). д. - души (след цифра). д. - дължина (с цифра). д. -дял (с цифра). ДА - Данъчна администрация. ДА [де-ä],воен., рус. ДА (Дегтя- рева авиационни пулемет) - За означавнане на авиационна картечница, създадена от Дег- тярев.
ДА 144 д.а.п. ДА воен. - Авиация за далечно действие. ДА - Демократичен алианс. ДА - Демократическа алтерна- тива (Македония). ДА - Детски ансамбъл. Д ДА „Българче“. ДА воен. - Дивизионна артиле- рия. ДА воен. - Доброволческа армия. ДА (-) [де-ä] - Доилен апарат (напр.: ДА-2). ДА - Държавен арбитраж. ЛДЛ при ОНС. ДА при СГНС. ДА - Държавен архив. ДА - Държавна агенция. да - дека (представка за образу- ване на десетичните кратни единици от Международната система на измерителните еди- ници). ДАА - Движение на анонимни алкохолици. ДАБ хим. - Диметиламинобен- зол. ДАБ [даб], воен. - Димна авиа- ционна бомба. ДАВ воен. - Дивизион артилерий- ско въоръжение. ДАГ [даб], воен. - Дивизионна артилерийска група. ДАГ [даг] - Дирекция за архитек- тура и градоустройство. даг - декаграм (след цифра). дагеет. - дагестански. ДАГЗ [дагз] - Държавна аген- ция „Гражданска защита“. ДАДРВВЗ - Държавна агенция „Държавен резерв и военнов- ременни запаси“. ДАЕ - Държави говорещи анг- лийски език. ДАЕ - Държавна агенция по енергетика. ДАЕЕ - Държавна агенция по енергийна ефективност. ДАЕЕР - Държавна агенция по енергетика и енергийни ресур- си. ДАЗД - Държавна агенция за закрила на детето. ДАИ [дай], ж. и .«. - Държавна автомобилна инспекция. ДАК [дак] - Държавна агенция по корабоплаване. ДАК [дак] - Държавна админис- тративна компания. ДАК изч. техн . - Дума за адрес на канала. дал - декалитър (след цифра). ДАЛ [дал] - Държавна агенция по лекарствата. ДАЛК биохим. - Делта-аминоле- вулинова киселина. ДАМС [дамс] - Държавна аген- ция за младежта и спорта. ДАН библ. - Дания. д. а. н. - доктор на архитектурни-
ДАНПТ 145 дб те науки (със собствено име). ДАНПТ - Държавен ансамбъл за народни песни и танци. Д ДА НПТ „ Филип Кутев “. ДАО [дао] - Държавно аптечно обединение. ДАОН [дабн] - Държавна аген- ция за осигурителен надзор. ДАП [дай], воен. - Димообразу- ващ авиационен прибор. ДАП [дап],лг. (разг. член, -ът , -а, мн. -ове) - Държавно автомо- билно предприятие. - Произв.: (разг.) дападжия, да- паджийски, даповец, даповски. ДАП - Държавно аптечно пред- приятие. ДАР [дар] - Демократична ал- тернатива за република. ДАРАГ, остар., нем. DARAG (Deutsche Auslands-und Rück- versicherungs-Aktiengesell- schaft) - Немско акционерно застрахователно дружество. ДАРР воен. - Дивизионна арти- лерийска ремонтна работилни- ца. ДАС [дас], воен. - Дивизионен артилерийски склад. ДАС - Държавна агенция за спорта. ДАСМ - Държавна агенция по стандартизация и метрология. ДАСП [дасп], ср. и м . - Държав- но автомобилно стопанско предприятие. ДАСП - МП - Държавно авто- мобилно стопанско предприя- тие —международни превози. ДАССР истор., рус. ДАССР (Да- гестанская Автономная Совет- ская Социалистическая Рес- публика) - Дагестанска авто- номна съветска социалисти- ческа република. ДАТ [дат] - Държавен автомо- билен транспорт (държавно автомобилно предприятие). дат. грам. - дателен (падеж); Д., Д. дат. - датски. ДАТТ - Двигатели, автомобил- на техника и транспорт (Ка- тедра в Техническия универси- тет, София). ДАУ [дау], автомат. - Дистан- ционно-автоматично управле- ние. ДАУ [дау] - Държавно аптечно управление. ДАФ [даф] - Държавен архивен фонд. ДАШ - Държавна автомобилна школа. ДБ - Данъчно бюро (Министер- ство на финансите). дб воен. - Десантен батальон.
дь 146 ДВГ ДБ - В емблемата на кожарски завод „Димитър Благоев“ - Габрово. ДБ воен. - Действаща база. ДБ гпехн. - Дисков бензиномер. ДБ - Добруджанска банка. ДБ [де-бе] - Дружествено бюро. ДБ (-) [де-бе], воен., рус. ДБ (Дальньш бомбардировщик) - За означаване на тип съвет- ски бомбардировач (напр.: ДБ - ЗФ). дб. физ. - децибел (единица за измерване силата на звука), (след цифра). ДБА [де-бе-ä] - Дружество на българските архитекти. ДББ - Диспансер по белодробни болести. ДБББ - Държавна болница за белодробни болести. ДББЗ - Държавна болница за белодробни заболявания. ДБВК - Държавна библиотека „В. Коларов“. ДБГ - Дирекция за борба с гра- душките. ДБЕДлъ.м . -Дибензилетиленди- амин. ДБИ [де-бе-й] - Държавен биб- лиотекарски институт. ДБИР - Държавна банка за ин- вестиции и развитие. ДБК - Дамски бизнес клуб. ДБМ воен. - Десантна бойна ма- шина. д. б . н . - доктор на биологически- те науки (със собствено име). ДБП [де-бе-пе] - Държавно бюро за проверка. ДБСД - Дом на българо-съвет- ската дружба. ДБТ [де-бе-те]— Дирекция „Бюро потруда“. /\ДБТ-Мла- доап (София). ДБФ хим. - Дибутилфталат. дв воен. - десантен взвод. ДВ воен. - Десантна вълна. ДВ воен. - Десантни войски. ДВ [де-ве], ед. и мн.. воен. - Ди- мообразуващи вещества. ДВ - Дирекция по вероизповеда- нията (Министерски съвет). ДВ [де-ве], мн., радиотехн. - Дълги вълни. ДВ [де-ве], прил. - Дълговълнов. /хДВ станция. ДВ - „Държавен вестник“, дв. грам, - двойствено (число). дв., англ. dw (deadweight) - Еди- ница мярка за товароподемност на морски плавателен съд. ДВА [де-ве-ä] - Държавен вое- нен архив. ДВГ [де-ве-ге], ед. ммн . - 1. Дви- гатели с вътрешно горене. 2. (разг.) мн. - Двигатели с вътрешно горене (специалност
ДВГ 147 ДГЕК във Виеше учебно заведение). А Той следва ДВГ. ДВГ - Детска вокална група. А ДВГ „ Таласъмче“. ДВИ [де-ве-й] -Държавна възду- хоплавателна инспекция. ДВИ [де-ве-й] - Държавно воен- но издателство. ДВКИ-Дом за ветерани на кул- турата и изкуството. ДВМК [де-ве-ме-ка] - Държавен ветеринарномедицински конт- рол. д. в.-м. и. - доктор на ветери- нарномедицинските науки (със собствено име). д. в. н. - доктор на военните на- уки (със собствено име). ДВНПБЧГ - Дом за временно настаняване на пълнолетни български и чужди граждани. ДВНС - Дом за временно наста- няване на сираци. д-во - дружество. ДВП - Движение за възраждане на Полша. ДВС - Движение на въоръжени- те сили (Португалия). ДВС воен. - Действителна воен- на служба. ДВСК [де-ве-се-кй] - Държавен ветеринарен санитарен конт- рол. ДВСШ (-) [де-ве-се-ше], рус. ДВСШ (Самоходное шасси с дизелемвоздушного охлажде- ния) - Самоходно шаси с дизе- лов двигател с въздушно ох- лаждане (напр.: ДВСШ-16). ДВТК [де-ве-те-кй] - Държавен вълненотекстилен комбинат. ДВТУ [де-ве-те-у] - Държавно виеше театрално училище. ДВУ [де-ве-у] - Държавно вие- ше училище. ДВУФАН - Държавно виеше училище за финансови и адми- нистративни науки. ДВФ [де-ве-фе] - Държавна во- енна фабрика. ДВФК [де-ве-фе-кй] - Държавен вътрешен финансов контрол. Л Агенция за ДВФК. ДВХ - Дом за възрастни хора. ДГ - Детска градина. А ДГ „Мая “. ДГ биохим. -Диглицерид. ДГ - дециграм (след цифра). ДГ [де-ге] - Дирекция на горите. ДГА, фр. DGA (Delegation Generale рог 1 Armament) - Ге- нерална делегация по въоръ- женията. ДГДУС-Детска градина за деца с увреден слух. А ДГДУС „Де- телина“. ДГЕК - Департамент за гаран- тиране на експортните креди-
дгз 148 ддпв ти (Англия). ДГЗ [де-;е-зе] - Дирекция „Гражданска защита“. ДГЗС [де-ге-зе-се],ср. (разг. член . -то, мн. - та) - Държавно гор- ско земеделско стопанство. ДГИ [де-ге-й] - Движение за гражданска инициатива. ДГК [де-ге-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен гипсов комбинат. д, г. и. - доктор на географските науки (със собствено име). ДГС [де-ге-се], ср. (разг. член. - то, мн. - та) - Държавно горско стопанство. ДГФ [де-ге-фе] -Държавенгор- ски фонд. дд воен. - Далечно действие. А Артилерия ДД. ДД [де-де] - Дворец на децата. А ДД „Възраждане“. ДД - Демократическо действие (партия във Венецуела). дд воен. - Денонощна дажба. ДДаоен. - Диверсионна дейност. ДД - Дизелов двигател. ДДлзед. - Дълбока доза (рентге- нова доза при лечение). Д-Дхим. - Препарат- смес от дихлорпропен и дихлорпропан. ДДА (-) [де-де-а], рус. ДДА (Двухконсольньгй дождеваль- ньш агрегат) - Двуконзолен дъждовален агрегат (напр.: ДДА-100М). ДДВ воен. -Десантно-диверсион- ни войски. ДДД -Дезинфекция, дезинсекция и дератизация (еднолично дру- жество с ограничена отговор- ност). ДДД хим. - Дпхлордифенилдих- лоретан. ДДЗ [де-де-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен дърво- преработвателен завод. ДДИМ радиотехн. - Двустранна дължино-импулсна модула- ция. ДДК [де-де-ка], ед. и мн . (разг. мн. -та), воен. - Дивизионен десантен катер. ДДК - Дом на детската книга. ДДМ (-) [де-де-ем] - Дългост- руйна дъждовална машина (напр.: ДДМ - ЗОС). ДДН (-) [де-де-ен], рус. ДДН (Дождевальная дальноструй- ная навесная машина) - Дъждовална далекоструйна навесна машина (напр.: ДДН- 45). ДДП [де-де-пе], електр. - Двоен диапентод. ДДПВ - Дом за деца от предучи- лищна възраст. дхДДПВ „На- дежда ".
ДДПО )49 дезесе ДДПО [дс-де-пе-о] - Допълни- телно доброволно пенсионно осигуряване. ДДПФ [де-де-пс-фе1-Допълни- телен доброволен пенсионен фонд. ДДР |де-де-ер],нстор, нем. DDR (Deutsche Demokratische Re- publik); Германска демократич- на република; вж. ГДР. ДДС [дс-де-се] - Данък върху добавената стойност. ДДС - Движение за демократич- на Словакия. ДДС - Договор за дружба и сътрудничество. ДДС - Дом за девойки-сираци. А ДДС „Констанца Ляпчева" (Долна Баня). ДДС - Държавна дивечова стан- ция. С ДДС „Арамлиец“. ДДСК [де-де-се -ка] - Дирекция за държавен строителен конт- рол. ДДСУ [де-де-се-у] - Дом за деца със сетивни увреждания. ДДС - Държавна дивечовъдна станция. Ах ДДС „Арамлиец“. ДДТ [де-де-те], л«. и (разг.) ср. (член, -то), хим. - Дихлорди- фенилтрихлоретан. ДДУУ - Дом за деца с умствени увреждания. ДДФ [де-де-фе] - Дунавски дра- гажен флот. ДДФ [де-де-фе] - Дърводобивна фирма. А ДДФ „Брезите" (Кърджали). ДДЧ [де-де-че],л«ед. - Долни от- дели на дебелото черво. ДДЮ - Дом за деца и юноши. ДДЮНУ - Дом за деца и юноши с начално училище. Ах ДДЮНУ „ Петко Р. Славейков “. ДДЯ - Дневна детска ясла. ДЕ А хим. - Диетаноламин. ДЕА, англ. DEA - Федерална служба за борба с наркотиците (САЩ). Девко м., англ. DEVCO (Commi- ttee for Standardisation in the Developing Countries) - Коми- тет за оказване на помощ в дейността по стандартизация на развиващите се страни (Международна организация по стандартизация). Дсделйп хим. - Дихлордифенил- трихлоретан (ДДТ [де-де-те] и линдан(препарат за растител- на защита). дедерйп .и , нем. Dederon (DDR + оп) - Название на синтетични влакна и тъкан. деж. - дежурен. дезесе, член. - то,мн. -та,ср., разг. - Държавно земеделско сто- панство; ДЗС.
ДЕИ 150 Дет... — Произв.: дезесар, дезесарски. ДЕИ [де-й] - Дирекция по евро- пейска интеграция (Министер- ски съвет). ДЕК [дек], англ. DEC (Digital Equipment Corporation) - Аме- риканска корпорация за произ- водство на електронноизчисли- телни машини. дек. - декември, дек. - декар; вж. дка. Декалйп м., хим. - Декахидро- нафталин. ДЕКБ - Делегация наЕвропейс- ката комисия в България. декл. - декларатор. Декодер.и., автомат. - Устрой- ство за декодиране на инфор- мация. Декотекс.и -Стопанскикомби- нат за производство на деко- ративен текстил (килими, оде- яла, мебелни платове и др.). ДЕКТ [дект],пнгл. DECT (Digital European Cordless Telephone) - Дигитален европейски безжи- чен телефон (Европейски съюз); ЕДБТ. дом. - демократичен, демократи- чески. дем. - демокрация. ДЕМ воен. - Дивизион ескадрени миноносци. ДЕМА [дема] - Дирекция за електромедицинска апарату- ра. Дсмагл/., нем. DEMAG (Deutsche Maschinenfabrik Aktienge- sellschaft) - Германско акцио- нерно дружество на машино- строителните заводи. дсмо , мн. няма, ср„ англ. deino (demonstration) - Работен ва- риант на музикален албум, пе- сен и под., който се демонстри- ра пред някого преди оконча- телното му завършване и пус- кане на пазара. дсмо... , англ. deino... - Като първа съставна част на слож- носъкратсни думи със значе- ние: който се отнася до рабо- тен вариант на музикален ал- бум, песен и под., демонстри- ран преди окончателното завъ- ршване и пускане на пазара, напр.; демоверсия, демозапис). дсп. - департамент (със собстве- но име). деп. - депозиран. Десо воен. - Десантен отряд. Дсспб воен., рус. -Деспб (Десан- тно-переправочньш батальон) - Десантен батальон. Деспред м. - Държавно спеди- торско предприятие. Дет... - Като първа съставна част- на сложносъкратени думи
ДЕТА 151 ДЗАВ (напр.: Детмаг). ДЕТАхил«. -Диетилен-триамин. Дстиздат - Детско издател- ство. Детмаг, член, -ът, -а,л<и. - зи,л. - Детски магазин. деф. - дефектен. ДЕФА [дефа], нем. DEFA (Deutsche Film-Aktiengesell- schaft) - Киностудии на Гер- манската демократична репуб- лика. ДЕЦ [дец], ж. и лс - Дизелова електрическа централа. Децфбнд м. - Децентрализиран фонд. ДЕШ - Детска езикова школа. Д ДЕШ „Знание“. деят. грам. - деятелен (залог). Дж. физ. - джаул (единица за из- мерване на енергия и работа). ДЖАЛ, англ. JAL (Japanese Air Lines) - Японски въздушни ли- нии; ЯАЛ. ДЖАНА [джана], JANA (Jama- hiriya News Agency) - Инфор- мационна агенция на Либийс- ката арабска джамахирия. ДЖИ [де-же-й], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавна желе- зопътна инспекция. Джй Ес Ем.ч., англ. GSM (Global System of Mobile Telecom- munications) - 1 . Мобилен те- лефонен оператор. 2. Мобилен телефон, обслуж- ван от този оператор; джиесем. джйесем, -ът, -а, ле - Мобилен телефон, обслужван от моби- лен оператор (Джи Ес Ем). джйпи, член, -то, мн. - та, англ. GP (General Practicioner) - Об- щопрактикуващ лекар, семеен лекар. Дж/К физ. - джаул на Келвин (единица за топлинен капаци- тет и ентропия), (след цифра). Дж/кг физ. - джаул на килограм (единица за специфична топли- на на фазово превръщане на химическите реакции), (след цифра). Дж/(кг К) физ. - джаул на кило- грам Келвин (единица за спе- цифичен топлинен капацитет, специфична топлина), (след цифра). ДЗ воен. - Демилитаризационна зона. ДЗ воен. - Демобилизационна зона. ДЗ - Дизелово зимно гориво. ДЗ - „Димитровско знаме“ (вес- тник). ДЗ воен. - Димна завеса. ДЗ [де-зе] - Държавен завод. ДЗАВ —Държавен завод за ав-
ДЗЖ 152 ди томатични везни. ДЗЖ - Дружество за защита на животните. ДЗЗ [де-зе -зс], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен захарен завод. ДЗИ [де-зс -й], м. и (разг.) ср. (член, -то)-1. Държавен заст- рахователен институт. 2. Сградата, в която се поме- щава Управлението или клон на Държавния застраховате- лен институт. ДЗК [де-зе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Държавен захарен комбинат. ДЗКП - Доброволци за задгра- нична кооперативна помощ. ДЗОС [дзос], член, -ът, -а, мн. -ове, ат, воен. - Дървено-зем- но огнево съоръжение. ДЗОТ [дзот], член, -ът, -а, мн. - ове, м., воен. - Дървено-зем- на огнева точка. ДЗПБССГ - Движение за защи- та на пенсионери, безработни и социалнослаби граждани. ДЗПД [де-зе-пе-де] - Дружество за защита на правата на дете- то. ДЗПДСК - Дирекция „Здравна профилактика и държавен са- нитарен контрол“ (Министер- ство на здравеопазването). ДЗПО [де-зе -пе-ö] - Допълни- телно задължително пенсион- но осигуряване. ДЗРЧ [де-зе -ре-че] - Държавен завод за резервни части. А ДЗРЧ „Т. Петров". ДЗС [де-зе -се], член, -то,мн. - та, ср. - Държавно земеделско стопанство; дезесе. ДЗУ [де-зе-у] -Дисковозапаме- тяващо устройство. ДЗУ [де-зе-у] - Дружество за звукозаписващи устройства. ДЗУ [де-зе -у], електрон. - Дълговременно запомнящо устройство. ДЗУ [де-зе -у] - Държавен земе- делски участък. ДЗУ [де-зе-у], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за дискови запаметяващи устройства. А ДЗУ АД (Стара Загора). ДЗЦ [дс-зе-це] - Държавен за- вод за целулоза. ДИ - Джамзат-и -ислями (Дясна религиозна партия, Пакистан). ДИ [де-й] - Дом на изкуствата. ДИ [де-й] - Дъждовална инста- лация. ДИ [де-й]— Държавна инспек- ция. ДИ - Държавно издателство. ДДИ „Наука н изкуство". ДИ (-) [де-й], електр. - Индук-
ДИА 153 дико тивендатчик (напр.: ДИ-2-12). ДИА [дйа] -Държавнаизпълни- телнаагенция. /\ДИА „Пъти- ща". диагр. - диаграма. ДИАЛ - Дозиметрична и инже- нерно-аерологична лаборато- рия. диал. леке. - диалектно. диам. - диаметър (с цифра). Диамат м. - Диалектически ма- териализъм. диапоз. - диапозитив. ДИБ - Държавна институтска болница. А ДНП „Св. Иван Рилски". ДИБББ - Държавна институт- ска болн1ща по белодробни бо- лести. А ДИБББ „ Св. София “. ДИББЗ - Държавна институт- ска болница по белодробни за- болявания. АДИББЗ „Св. Со- фия ". ДИБЕГ - Държавна институт- ска болница по ендокринология и геронтология. див. воен. - дивизион. Дй Ви Дй, англ. DVD (Digital Versatile Disk ) - 1. Дигитален видеодиск. 2. Който се отнася до дигита- лен видеодиск. А Ди Ви Ди ус- тройство. Ди ВиДи филми. дйджсй, -еят, -ея, -еи, м., англ. DJ (disko- joker) - Дисководещ. - Произв.: дйджейка, дйджейски. ДИЕК [диск] - Държавна инс- пекция за енергиен контрол. ДИЗ [диз] - Държавен инстру- ментален завод. ДИЗАП [дизап],ж. мм . - Дирек- ция за защита на авторското право. ДИЗМ [дй-зе-ме] - Държавен институт за законодателна метрология. ДИК - Демократическа институ- ционалистка коалиция (Еква- дор). ДИК [дик] ,м. (разг. член, -а) иж. - Дирекция за инвеститорски контрол. ДИК [дик], м. (разг. член, -а) - Държавен индустриален ком- бинат. ДИК [дик], ж. и м. - Държавна инспекция по корабоплаване. ДИК [дик], м. и ж. - Държавна инспекция по корабостроене. ДИКЛС-Държавенинститут за контрол на лекарствените средства. дикм , електрон. - Диференци- ална импулсно-кодова модула- ция. ДИКО [дико], м. - Директивен комитет (Международна орга- низация по стандартизация).
Диковр 154 дисцйп Диковр воен. - Дивизион кораби за охрана на воден район. ДИКСИ [дйкси] - Държавна ин- спекция по качеството на сто- ките за износ. ДИМ (-) [дим], техн. - Дистан- ционен индукционен мано- метър (напр.: ДИМ-8, ДИМ- 100). ДИМ [дим],еле«п/л?н. - Дължин- но-импулсна модулация. Дими воен. - Дивизион морска пехота. ДИН [дин]. нем . DIN (Deutsche Industrie-Norm) - Германски промишлен стандарт. дин - дина (единица за измерва- не на сила), (е цифра). дин. - динар (след цифра). д. и. н . - доктор на икономичес- ките науки (със собствено име). д. и. п. - доктор на исторически- те науки (със собствено име). ДИНА [дина], DINA (Direccion de Inteligcncia Nacional) - Нацио- нална дирекция за разузнава- не (тайна полиция на военната хунта в Чили). ДИО [дио] - Дирекция за изграж- дане на обекти. ДИО [дио] - Държавно индуст- риално обединение. ДИП [дип] - Дирекция за инфор- мационна политика (Мини- стерство на отбраната). ДИП [дип],.и. (разг. член. -ъ т. -а, мн. - ове) - Държавно индуст- риално предприятие. Диик воен. - Дивизион противо- лодъчни кораби. Дипл воен. - Дивизион подводни лодки. дипл. -дипломатически; диплом, диплом. - дипломатически; дипл. ДИР - Далекоизточна републи- ка. ДИР - Демократичен избор на Русия. дир. - директор. дир. - дирекция. А Дир. „Товар- ни превози ". ДИР [дир], ж. и м. - Държавна инспекция по рибарство (Русе). Дирк воен. - Дивизион ракетни кораби. дис. - дисертация. ДИС [дис], ж. и м. - Държавна инспекция по съобщенията. ДИСИ - Държавен инженерно- строителен институт (София). диско... - Дискотечен (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, напр.: дис- комаратон, дисководегц). дисцйп, член, -ът, -а, м., воен., разг. -Дисциплинарна рота. А Той беше в дисципа.
ДИТ 155 ДКЕБ - Произв.'. (разг.) дисцйпаджия. ДИТ биохим. - Дийодтирозин. ДИТККП - Държавна инспек- ция за технически контрол по качеството в промишленост- та. ДИТН - Държавна инспекция за технически надзор. ДИТУС - Държавна инспекция за териториално устройство и строителен контрол. ДК (-) [де-ка], воен. - Дегазацио- нен комплект (напр.: ДК-1, ДК- 5). ДК воен, - Дегазационна коман- да. ДК воен. - Десантен катер. ДК воен. - Десантен кораб. ДК воен. - Десантен корпус. ДК - Детска кухня. ДК воен. - Диверсионна коман- да. ДК - Дизайнерска къща. ДК (-) [де-ка], рус. ДК (Дизель- ньп! кран) - Дизелов кран (напр.: ДК-10, ДК 2,8). ДК - Дилингова къща. ДК - Дипломатически клуб. ДК - Дискусионен клуб. Д ДК „Икономика". ДК - Дисциплинарна комисия (Български футболен съюз). ДДКнаБФС. ДК - Дом на киното. ДК - Дом на културата. ДК [де-ка] - Домостроителен комбинат; ДСК. Д ДК1, ДК2. ДК - Дружествен комитет. ДК - Държавен контрол. ДК - Държавен контролен но- мер (за моторните превозни средства). ДК [де-ка] - Държавна компа- ния. Д ДК „ Франс-Телеком ". дк - дека (десетична представка за единиците за измерване), (напр.: дкл, дкм). ДКА - Държавен киноархив. дка - декар (единица за по- върхнина), (след цифра). ДКБ - Дружество на каракача- нитс в България. ДКББ - Детска клиника по бело- дробни болести. ДКБУ [де-ка-бе-у] - Държавен комбинат за битови услуги. ДКВ [де-ка-вс], ср. (разг. член. - то) - Название на части воен- нослужещи, мобилизирани до края на войната (1941-1944). Д Офицери отДКВ-то . дквв воен. - Десантен катер на въздушна възглавница. дкг - дскаграм (след цифра). ДКД [де-ка-де] - Държавна ко- мисия по далекосъобщенията. ДКЕБ [де-ка-бе] - Държавен комитет за екологична безо-
ДКЕР 156 дкс пасност. ДКЕР [де-ка-ер] - Държавна ко- мисия за енергийни ресурси. ДКЕР [де-ка-ер] - Държавна ко- мисия за енергийно регулира- не. ДКЖ [де-ка-же] - Демократичен комитет на жените. ДКЗ [де-ка-зе] - Държавен кау- чуков завод. ДКЗ [де-ка-зе] - Държавен ке- рамичен завод. ДКЗ [де-ка-зе]-Държавенкни- жен завод. ДКЗ [де-ка-зе] - Държавен кот- ларски завод. ДКК [де-ка-ка] - Държавен кау- чуков комбинат. ДКК [де-ка-ка]-Държавенкон- сервен комбинат. ДКК [де-ка-ка] - Държавен коп- ринен комбинат. ДКК [де-ка-ка] - Държавен ко- рабостроителен комбинат. дкл - декалитър (след цифра), дкм - декаметър (след цифра). ДКМС [де-ка-ме-се], л<. и (разг.) ср. (член, -то) - Димитровски комунистнически младежки съюз. ДКНТП [де-ка-ен-те-пе] - Държавен комитет за наука и технически прогрес. ДКНТПВО [де-ка-ен-те-пе-ве- б] - Държавен комитет за на- ука, технически прогрес и вие- ше образование. ДКО (-) [де-ка-б] - Конвейерна подвижна инсталация за поточ- но доене на овце (напр.: ДКО- 8). дкои изч. техн . - Двоичен код за обмен на информация. дкоп воен. - Десантен катер за огнева поддръжка. ДКП - Детска консултативна поликлиника. ДКП (-) [де-ка-пе] -Джобен пра- вопоказващдозиметър (напр.: ДКП-50). ДКП воен. - Дивизионен коман- ден пункт. ДКП [де-ка-пе], нкон. - Долна контролна граница(при стати- стическо регулиране на техно- логичния процес с контролни карти). ДКП [де-ка-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен коми- тет за планиране. ДКПЖ [де-ка-пе-же] - Държав- на комисия по породи живот- ни. ДКПП [де-ка-пе-пе] - Дирекция за комплексно проучване и проектиране. ДКС [де-ка-се] - Дворец на кул- турата и спорта. Д ДКС „Ва-
дкс 157 дм сил Левски ДКС [де-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен коми- тет за стандартизация. ДКСА [де-ка-се -а] - Държавен комитет по строителство и ар- хитектура. ДКСБ - Държавна комисия по стоковите борси. ДКСИ - Държавна комисия по сигурността на информацията. ДКТ.та.м. - Долна критична тем- пература на разтваряне. ДКТ [де-ка-те] - Държавен ко- митет по туризма. ДКУ (-) [де-ка-у], рус. ДКУ (Дро- билка кормов универсальная) - Универсална фуражомелка (напр.: ДКУ-1). ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавна карто- нажна фабрика. ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавна кибри- тена фабрика. ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавна книж- на фабрика. ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то)-Държавна консер- вна фабрика. ДКЦ [де -ка-це], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Диагностично-кон- султативен център. ДКЦК [де-ка-це-ка] - Държав- на комисия по ценни книжа. ДЛ - Демократична левица. ДЛ - Дизелово лятно гориво. ДЛ - Държавно лесничейство. ДЛ - Държавна лотария, дл. - децилитър (след цифра). ДЛЗР воен. - Дивизион леки зе- нитни ракети. ДЛК - Демократична лига на Косово. ДЛП - Демократическа лейбъ- ристка партия (Тринидат, То- баго, Барбадос). ДЛП - Доминиканска лейбърист- ка партия. ДЛС [де-ле-се], ср. (разг. член. - то,мн. - та)-Държавноловно стопанство. ДЛФ мат. - Десетична логичес- ка функция. ДМ [де-ме], воен. - Дегазацион- на машина. ДМ физ. - Делта-модулация. ДМ [де-ме] -Дешифраторна ма- шина (за разчитане пробивни- те върху перфокартите). ДМ . нем. DM, DEM (Deutsche Mark) - Германска марка. ДМ [де-ме] - Диференциален минимум. ДМ [де-ме], воен. - Дозорна ма- шина. ДМ - Драгалевски манастир. Д
дм 158 дмп ДМ „ Успение богородично". ДМ (-) [де-ем], рус. ДМ (Дожде- вальная машина) - Дъждовал- на машина (напр.: ДМ-33). ДМ [де-ме] - Държавни мини, дц - дециметър (след цифра). ДМА [де-ме-ä] - Движими мате- риални активи. ДМА [де-ме-ä] - Дирекция „Морска администрация“ (Бур- гас). ДМа (-) - Дъждовална машина (напр.: Дма-200). ДМА [де-ме-ä] - Дълготрайни материални активи. ДМА [де-ме-ä] - Държавна му- зикална академия. А ДМА „ Панчо Владигеров “. ДМД [де-ме-де] - Дом майка и дете. А ДМД „ Св. Иван Рил- ски ". ДМДТ - Държавен музикално- драматичен театър. А ДМДТ „Константин Кисимов“ (Ве- лико Търново). ДМЕ хим. - Дпметоксиетан. ДМЗ [де-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен маши- ностротелен завод. ДМЗ [де-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен мета- лургичен завод. ДМИУ [дс-ми -у] - Дирекция „Мерки иизмерителниуреди“ (при Комитета по качеството, стандартизацията и метроло- гията). ДМК - Детска млечна кухня. ДМК - Дравида мунетра кожа- гем (Дравидска прогресивна федерация). ДМКТ - Дирекция „Междуна- родно контролирана търго- вия“. ДММК (-) [дс-ме-мс-ка] - Дифе- ренциален мембранен компен- сационен манометър (напр.: ДММК-4). ДММП [де-ме-ме-пе] - Държав- но минно металургично пред- приятие. д. м. н. -доктор на математичес- ките науки (със собствено име). д. м. II. - доктор на медицинските науки (със собствено име). дмо [де-ме-б], мн. - Декари мека оран (след цифра). ДМП [де-ме-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. - Дивизионен медицински пункт. ДМП [де-ме-пе], ср. (разг. член. -то) - Държавно мебелно пред- приятие. ДМП [де-ме-пе], ср. (разг. член. - то) - Държавно минно пред- приятие. ДМП (-) [де-ме-пе] - Подвижен магнитен дефектоскоп (напр.:
дмпп 159 ДНБФ ДМП-2). ДМПП [дс-ме-пе-пе] - Държав- но минно преработвателно предприятие. ДМР [де-ме-ре] - Държавен ме- дицински резерв. ДМРК [де-ме-ре-ка] -Държавен миннорудодобивен комбинат. ДМС [де-ме-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Допълнителнома- териално стимулиране (фонд). ДМСГ-Дом за медико-социални грижи. ДМСГД-Дом за медико-социал- ни грижи за деца. ДМСП [де-ме-се-пе] - Държав- но минно солодобивно предпри- ятие. ДМСУ [де-ме-се-у] - Държавно минно строително управление. ДМТ хим. - Диметилпаратолуи- дин. ДМТ тил«. - Диметилтерефталат (диметилов естер на терефта- ловата киселина). ДМТ [де-ме-те], техн. - Долна мъртва точка (при двигатели с вътрешно горене). ДМТ [де-ме-те] - Държавен му- зикален театър. /\ДМТ „Сте- фан Македонски “ (София). ДМУ [де-ме-у], ср. (разг. член. - то) - Държавно монтажно уп- равление. А ДМУ „Енергомон- таж“. ДМУ [де-ме-у] - Държавен му- зикален университет. Д ДМУ „ Панчо Владигеров ". ДМУ [де-ме-у] - Държавно му- зикално училище. ДМУО - Дом за мъже с умерена олигофрения. ДМШ [де-ме-ше] - Детска музи- кална школа. ДМШ [де-ме-ше] - Държавна музикална школа. ДН - Движение за пардовластие. дн електр. - Делител на напре- жение. ДН електр. - Диаграмна насоче- ност. дп. воен. - Дивизион. дн воен. -Дивизионеп. Д дн САУ. дп. - днес. дн. - днешен, днешно(то) (пред селищно или местно име) Д Царски извор (дн. Чапаево). ДНА [де-не-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Дом на народната армия. ДНБ [де-не-бе] - Движение „На- пред България“. ДНБ, остар., нем. DNB (Deutsches Nachrichtenbüro) - Германска телеграфна агенция (1933-1945). ДНБФхнж. -Динитробутил-фе- нолни препарати.
днв 160 Доб. ДНВ [де-не-ве] - Движение за нацоионално възраждане. Д ДНВ „Подем“. ДНД - Доминиканско народно движение. Дпспрогрес м. и ж„ рус. Днеп- рогрзе (Днепровская гидро- злектростанция) - Днепърска хидроелектростанция. Днепрострой м.. рус. Днепрост- рой (Государственное дпеп- ровское строительство) - Държавно днегтърско строи- телство. ДНИ [де-не-й] - Данък върху недвижими имоти. ДНК [де-ен-ка], биохим. - Де- зоксирибонуклеинова кисели- на. Д ДН К-лаборатория. ДНК-експертиза. ДНК [де-не-кй] - Държавен и народен контрол. Д ГК на ДНК. ДНМ [де-не-ме] - Дирекция на народната милиция. ДНО - Движение за национално освобождение (Гватемала). днок хим. - Дипитроортокре- зол. ДНОК хим. - Динитроортокре- золен. АДНОК-препарати. ДНОС - Държавна напоителна и отводнителна система. ДНП (-) [де -не-пе] - Датчик за ниво на насипни продукти (напр.: ДНП-0,5/24). ДНП [де-не-пе] - Дирекция на националната полиция. ДНП [де-нс-пе],«). и.ин., биохим. - Дезоксирибонуклеопротеи- ди. ДНС [де-не-се] - Държавна на- поителна система. ДНСК [де-не-се-кй] - Дирекция „Национален строителен кон- трол“. ДНСН [де-не-се-не] - Дирекция „Национален строителен над- зор“. ДНСП [де-не-се -пе] - Дирекция „Национална служба полиция“ (Министерство на вътрешни- те работи). днф хим. -Дипитрофенол. ДО - Данък върху оборота. ДО воен. - Дегазационсн отряд. ДО воен. - Дежурен офицер. ДО - Детско отделение (в бол- нично заведение). ДО хим. - Диоксан. ДО - Доброволен отряд. до воен. - Донесение за обста- новката. ДО [де-ö] - Държавно обедине- ние. ДО (-) [де-ö], техн. - Обикновен делител (напр.: ДО-121). доб. - добавка.
добрудж. 161 ДОС добрудж. - добруджански. ДОВДЛРГ - Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. А ДОВДЛРГ „ Констанца Ляпче- ва“ (Долна Баня). ДОВСЕ [довее] - Договор за ог- раничаване на въоръжените сили в Европа. ДОВЦ - Дом за отглеждане и възпитаване на деца. ДОД [дод] - Данък върху общия доход. ДОЕО - Договор за основаване на Европейската общност (Ев- ропейски съюз). доз. - дозор. ДОЗ [де-о-зе] - Държавен обу- вен завод. ДОИ [дои] - Дирекция за опера- тивно издирване (Министер- ство на вътрешните работи). ДОК биохим. - Дезоксикортико- стерон. док. - документ. док. - документален. А Док. филм. ДОК хим. - Допустимо остатъч- но количество. ДОКА биохим. - Дезоксикор- тикостеронацетат; ДОКСА. док.ъ - доклад. ДОКСА биохим. - Дезоксикор- тиконстеронацетат; ДОКА. дол. - долара (след цифра). дол. геогр. - долина. ДОМ - Движение „Обединени монархисти“. дом. .. - Домов (напр.: домсъвет). Домстрой м. - Строителство на домове. А ТПК „Домстрой“ - Свищов. Домсъветм. - Домоуправителен съвет. ДОН [дон], воен. - Далечно ог- нево нападение. Допбйс м., рус. Донбас (Донец- кий каменноугольньш бассейн) - Донецки каменновъгленен басейн. - Произв.: донбаски. ДОО [до-о] - Дружество с огра- ничена отговорност. ДОО [до-о] - Държавно обще- ствено осигуряване. ДООСТП - Движение за осво- бождение на островите Сан Томе и Принсипи. ДОП - Държавно-общинско предприятие. А ДОП ВиК-В. Търново. ДОП (-) [доп] - Отражателен портативен дебеломер (напр.: ДОП-1). доп. - допълнен. доп. - допълнение. допеч. - допечатване. ДОС - Действителен осигурите-
ДОС 162 ДП лен стаж. ДОС - Демократична опозиция на Сърбия. ДОС воен. - Десантно оператив- но съединение. ДОС - Дирекция за обществено строителство. ДОС [дос], ж. и м., електрон. - Дискова оперативна система. ДОС [дос] - Документация за околната среда (Европейски съюз). ДОС [дос], член, -ът, -а,ми. - ове, м.. воен. - Дълговременно ог- нево съоръжение. ДОСАО [досао] - Държавна ок- ръжна станция по агрохими- ческо обслужване. ДОСО [досо],.« -. и (разг.)ср. (член. -то) - Доброволна организация за съдействие на отбраната. — Произв.: досовец, досовски. ДОСП - Държавно обединено стопанско предприятие. ДОТ [дот] хцм. - Динитроорто- толуамид. ДОТ [дот]. ед. имн . - Добровол- ни отряди на трудещите се. ДОТ и дот [дот], член, -ът, -а,мн. -ове, м„ воен. - Дълговремен- на огнева точка. ДОТИ [дбти] - Дирекция за опе- ративно-техническа информа- ция (Министерство на вътреш- ните работи). А Екип на ДОТИ. ДОФА хим. - Диоксифенилала- нин. доц. - доцент (със собствено име). ДОЦЗ - Държавен оловно-цин- ков завод. ДП 17/ж. -Далапон. ДП [де-пе] - Данъчно подразде- ление (Министерство на фи- нансите). ДП воен. - Дегазационен пункт. ДП [де-пе] - Демократическа партия. ДП (-) [де-пе], воен. - Детски противогаз (напр.: ДП-6). Дп (-) Дизелово масло с прибав- ка (напр.: Дп-8, Дп-11). ДП - Дирекция на полицията. ДП (-) [де-пе] - Дисков плуг (напр.: ДП-24, ДП-14). ДП [де-пе]-Диспечерскипункт. ДП (-) [де-пе] - Дихателен при- бор (напр.: ДП-1, ДП-2). ДП (-) [де-пе] - Дозиметричен прибор (напр.: ДП-1-Б, ДП-1 - В). ДП [де-пе], ср., метал. - Домен- но производство. ДП - Дом на правниците. ДП - „Дунавска правда“ (вест- ник). ДП - Държавна печатница. ДП [де-пе] - Държавнопредпри-
ДП 163 ДПЛУЗ ятие. ДДП „ Строителство и възстановяване “ (София). ДП (-) [де-пе], воен., рус. ДП (Дегтярева-пехотньгй пуле- мет) - За означаване на тип ръчна картечница, конструира- на от Дегтярев (напр.: ДП-7, 62-мм). ДПА [де-пе-а] - Демократичес- ка партия на албанците (Ма- кедония). ДПА [де-пс-ä] - Дизелов помпен агрегат. ДПА [де-пе-ä], нем. DPA (Deutsche Presse-Agentur) - Информационна агенция на Федерална република Герма- ния. ДПБ [де-пс-бе] - Демократичес- ка партия на Ботсуана. ДПА - Детска полицейска ака- демия. ДПБ - Дружество на психолози- те в България. ДПВ - Дирекция „Политика на въоръженията". ДПВО [де-пе-ве-ö], воен. - Ди- визия за противовъздушна от- брана. ДПГ [де-пе-гс] - Демократична партия на Гвинея. ДПД [де-пе-де] - Дървопрера- ботвателно дружество. /лДПД „ Сокола “ (Пещера). ДПЖС [де-пе-же-се] - Държав- но племенно животновъдно стопанство. ДПЗ - Диспансер за психични заболявания. ДПЗ [де-пе-зе] - Дружество за психическо здраве. ДПЗИ [де-пе-зе -й] - Държавно предприятие за захарни изде- лия. ДПЗО [де-пе-зе-о] - Детска правозащитна организация. А ДПЗО „ Спасете децата “. ДПЗР [де-пе-зе-ре] - Допълни- телни преходни и заключител- ни разпоредби (в наредба). А ДПЗР на НДДТВ. ДПЗХ [де-пе-зе-хе] - Държавно предприятие зазърненихрани. ДПК [де-пе-ка] - Данъчно-про- цесуален кодекс. А Данъчна оценка по чл. 226 от ДПК. ДПК [де-пе-ка] - Демократична партия на Косово. ДПК [де-пе-ка] - Държавен по- лиграфически комбинат. ДПК [де-пе-ка], .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен про- мишлен комбинат. ДПК [де-пе-ка], остар. - Държавна планова комисия. ДПК - Държавна племенна кни- га. ДПЛУЗ - Дружество за подкре-
дпм 164 дптк па на лицата с умствени зат- руднения. ДПМ [де-пе-ме], воен., рус. ДПМ (Дегтяреван пехотньш модер- низированньш пулемет) - За означаване на модернизирана ръчна 7,62 мм картечница, създадена от Дегтярев. ДПМЕА - Дирекция за под- държане и монтаж на елект- ромедицинска апаратура. ДПН биохим. - Дифосфопиридин нуклеотид. д. п. и. - доктор на педагогичес- ките науки (със собствено име). ДП на БСК - Демократическа партия на Брега на слоновата кост. ДПО [де-пе-ö] - Димитровска пионерска организация. Д Д.ПО „ Септемврийче ", ДПО - Дирекция „Планиране на отбраната“. ДПО [де-пе-ö] - Допълнително пенсионно осигуряване. ДПП [де-пе-пе] - Държавно по- лиграфическо предприятие. ДПП [де-пе-пе] - Държавно про- изводствено предприятие. ДПП [де-пе-пе] - Държавно про- мишлено предприятие. ДПР - Държавен племенен раз- въдник. ДП-Р воен. - Диспечерски пункт за радиовръзка. ДПРС [де-пе-ре-сс], воен. - Да- лечна приводна радиостанция. ДПС [де-пе-се], ср. (разг. член. - то) - Движение за права и сво- боди. ДПС - Демократическа партия на справедливостта. ДПС - Демократична партия на социалистите (Черна Гора). ДПС - Детска педагогическа стая (Министерство на вътрешните работи). ДПС воен. - Дистанционно пило- тирани средства. ДПСВ - Държавно предприятие „Строителство и възстановя- ване“. ДПСД [де-пе-се -де] - Допълни- телна проектно-сметна доку- ментация. ДПСО - Демократическа партия на Сейшелските острови. ДПСП [де-пе-се-пе] - Държавно пласментно снабдително пред- приятие. ДПТ [де-пе-те] - Държавен пътуващ театър. ДПТ [де-пе-те] - Държавно предприятие за туризъм. дпт - диоптрия (единица за пре- чупвателна способност на оп- тическа система). ДПТК [де-пе-те-ка] - Държавен
ДПУ 165 ДРО памуко-текстилен комбинат. ДПУ [де-пе-у] - Държавно пред- приятие за услуги. ДПУ [де-пе-у] - Държавно про- тивопожарно училище. ДПФ [де-пе-фе] - Доброволен пенсионен фонд. ДПФ [дс-пе-фе] - Държавен по- землен фонд. ДР - Демократична република. А ДР Виетнам. ДР [де-ре] - Допълнителни раз- поредби. А ДР на ЗКПО. ДР [де-ре], мн. - Допълнителни резервни електрозахранващи линии. ДР - Държавен резерв. д-р - доктор (пред собствено име). др. - другар, другарка (пред соб- ствено име). др. -други (обикн. в съчет. и др.). д. р. муз. - дясна ръка. ДРА [де-ре-ä] - Данъчен реви- зионен акт. ДРА - Демократична република Афганистан. драм... - Драматичен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: драмкръ- жок, драмсъстав, драмте- атър). ДРВ [де-ре-ве] - Демократична република Виетнам. ДРВЗ [де-ре-ве-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Агенция „Държавен резерв и военно- временни запаси“. ДРГ воен. - Диверсионно-разуз- навателна група. др. -гр. - древногръцки. др.- свр. - древноеврейски. ДРК [де-ре-ка] - Детски развле- кателен комплекс. А ДРК „ Патиланци “ (София). ДРК [де-ре-ка] - Дирекция на регионалната координация. ДРК [де-ре-ка] - Държавен ра- диоквартет. А ДРК „Авра- мов “. ДРК [де-ре-ка] - Държавен ре- монтен комбинат. А ДРК „ Канцеларски машини ". ДРКА [де-ре-ка], мн., воен. - Дивизион ракетни катери. ДРЛО воен. - Далечно радиоло- кационно откриване. ДРЛС - Дружество за развитие на летище София. ДРМ [де-ре-ме] - Демократична република Мадагаскар. ДРО воен. - Диверсионно-разуз- навателен отряд. ДРО [де-ре-ö], истор. - Добруд- жанска революционна органи- зация (1925-1940). ДРО - Държавен радиоор- кестър.
ДРП 166 ДСК ДРП - Демократична революци- онна партия (Мексико). ДРП - Държавна републикан- ска партия (Пуерто Рико). ДРС [де-рс-се] - Държавно ри- бовъдно стопанство. ДРСТП - Демократична репуб- лика Сан-Томе и Принсипи. ДРХ - Детски радиохор. ДС (де-се] - Данъчна служба. Д ДС „Изгрев“. ДС „Слатина“. ДС воен. - Дегазационна станция. ДС воен. - Дежурен по свръзка. ДС воен. - Действащи сили. ДС воен. - Действителна служба, дс-демократичен съюз. А ДС „ Рома “. ДС воен. - Десантни сили. ДС (-) [де-се] - Дизелово специ- ално гориво или масло (напр.: ДС-8.ДС-11). ДС - Дирекционен съвет. ДС - Диспечерска служба. ДС електрон. - Диференциална система. ДС остар. - Държавен съвет. ДС [де-се],ж. и (разг.)ср. (член. - то) - Държавна сигурност. ДС - Луминисцентна лампа за дневна светлина. ДСБ - Детска специализирана болница. ДСБЮ [де-се-бе-ю] - Демокра- тичен съюз на българите в Югославия. дегоп остар. - Дирекция за стопански грижи и обществе- на предвидливост. ДСДП - Датска социалдемокра- тическа партия. ДСЖ [де-се -же] - Демократичес- ки съюз на жените. ДСЗ - Движение за социална за- щита. ДСЗ [де-се-зе] - Държавен стъкларски завод. ДСЗМ [дс-се -зе -ме]-Държавна служба за законодателна мет- рология. ДСИ - Демократичен съюз за интеграция (Македония). ДСИ |де-се-й] - Държавен сте- нографски институт. ДСИ [де-се-й] - Държавна сани- тарна инспекция. ДСИ [де-се-й] - Държавна сис- тема за осигуряване на един- ство на измерванията. ДСК - Демократически съюз на Косово. ДСК воен. - Дивизион стражеви кораби. ДСК [де-се-ка] - Дирекция за строителен контрол. А ДСК- Бургас. ДСК - Документален статисти- чески каталог (Европейски съюз).
дск 167 ДСС ДСК [де-се -ка] - Домостроите- лен комбинат; ДК. /\ДСК-Со- фия (ЕАД). ДСК изч. техн. - Дума за състо- яние на канала. ДСК - Държавен санитарен кон- трол. ДСК [де-се -ка] - Държавен сто- пански комбинат. ДСК [де-се -ка] - Държавен сто- пански комплекс. ДДСК „От- дих и туризъм ДСК [де-се -ка] - Държавна сор- това комисия. ДСК [де-се -ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) -1. Държавна спес- товна каса. Д Банка ДСК. 2. Сградата, в която се поме- щава управление или клон на Държавна спестовна каса. ДСКО - Демократически съюз на Коморските острови. ДС-КХхим. - Двуосновна сол на калциевия хипохлорид. ДС воен. - Десантно средство. ДСМО [де-се -ме-б] - Държавно строително монтажно обеди- нение. ДСН [де-се -не] - Държавен съвет за наука. д. с . п . - доктор на селскостопан- ските науки (със собствено име). ДСНК [де-се-не-ка] - Дом на съветската наука и култура. ДСНМ [де-се -не-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то), - Димитровски съюз на народната младеж (1949-1953). ДСНП - Датска социалистичес- ка народна партия. ДСНФ изч. техн. - Дизюнктивна съвършена нормална форма. ДСО [де-се -б], ж. и ср. - Добро- волна спортна организация. ДСО - Държавен симфоничен оркестър. ДСО [де-се-б] - Държавна сто- панска организация. ДСО [де-се-б], ср. (разг. член . - то, мн. - та) - Държавно сто- панско обединение. ДСО [де-се -б], ср. (разг. член . - то) - Държавно строително обединение. ДСП изч. техн. - Дума за състо- янието на програмата. ДСП [де-се -пе] - Държавно сто- панско предприятие. ДСПБ - Демократичен съюз на пенсионерите в България. ДСПК [де-се -пе-ка] - Държавен санитарен противоепидемичен контрол. ДСС - Демократичен синдикат на съобщенията. ДСС [де-се-се] - Държавна сор- топоддържаща станция.
ДСС 168 ДТЛ ДСС [де-се-се], ср. (разг. член. - то) - Държавно семепроизвод- но стопанство. ДССНИИ - Добруджански сел- скостопански научноизследо- вателски институт. ДСТ - Държавен сатиричен те- атър. Д ДСТ „Алеко Констан- тинов“ (София). ДСУ [де-се -у] - Държавно сто- панско управление. ДСУ [де-се-у] - Държавно стро- ително управление. ДСФН - Демократичен съюз на финландския народ. ДСХ - Движение за справедли- вост и хуманизъм. ДСШ [де-се -ше], ж. и ср. (разг. член, -то) - Детска спортна школа. ДСШ (-) [де-се -ше] - Дизелов двигател със самоходно шаси (напр.: ДСШ-14, ДСШ-30). ДТ (-) [де-те] - Дизелов трактор (напр.: ДТ-20, ДТ-54). ДТ [де-те] - Дипломатическо тяло (за държавни представи- телства, които имат диплома- тически статут). ДТ - „Добруджанска трибуна“ (вестник). ДТ - Дом на техниката. ДТ [де-те], воен., рус. ДТ (Дегтя- рева танковьгй пулемет) - За означаване на танкова картеч- ница, конструирана от Дегтя- рев. ДТ - Драматичен театър. Д ДТ „ София “. ДТ „ Стефан Бъчва- ров “ (Варна). ДТ „ Сава Огня- нов“ (Русе). ДТ - Държавен театър. ДТА [де-те-ä], физ. - Диферен- циално-термичен анализ. ДТБГ - Държавна търговско- банкова гимназия. ДТД - Детски телефон на дове- рието. ДТЗ [де-те-зе] - Дирекция на то- ровите заводи. ДТИ (-) [де-те-й] - Искров диа- термичен апарат (напр.: ДТИ- 3). ДТК [де-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавентексти- лен комбинат. ДТК [де-те-ка] - Държавен тех- нически контрол. Д Правилник за ДТК. Инспекция за ДТК. ДТК [де-те-кй], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен тютю- нев комбинат. Дтка воен. - Дивизион торпедни катери. ДТКС [де-те-ка-се] - Държавен технически контрол по строи- телство. ДТЛ [де-те-ел], електрон. - Ди-
ДТЛ 169 ДУК однотранзисторна логика. ДТЛ (-) [де-те-ел] -Ламповдиа- термичен апарат (напр.: ДТЛ- 2). ДТН [де-те-не] - Дирекция „Търговска несъстоятелност“. д. т . и . - доктор на техническите науки (със собствено име). ДТНБ Биохим. - Дитиобис-р - нитробснзоена киселина. ДТО [де-те-ö], остар. - Дирек- ция на трамваите и осветлени- ето. ДТО [де-те-ö] - Дирекция „Тех- ническо обслужване“. А ДТО А виокомпания „ Балкан " АД. ДТО [де-те-ö] - Държавно търговско обединение. ДТП [де-те-пе] - Държавно транспортно предприятие. ДТП [де-те-пе] - Държавно търговско предприятие. ДТРД [де-те-ре-де], ед. и мн., техн. - Двуконтурен турборе- активен двигател. ДТС-КХ хим. - Двутретиоснов- на сол на калциевия хипохло- рид. ДТС воен. - Десантнотранспорт- но средство. ДТС воен. - Дивизионна тилова система. ДТС - Драматичен театър „Со- фия“. ДТСП [де-те-се-пе] - Държавно търговско стопанско предпри- ятие. /\ДТСП „Зооветснаб“. ДТФ [де-тс-фе] - Държавна транспортна фирма. ДТШ [де-те-ше] - Държавна те- атрална школа. ДУ електрон. - Дистанционно управление. ДУ - Дом на учения. ДУ - Дом на учителя. ДУБ - Държавна университет- ска болница. ЛДУБ „Майчин дом“. ДУБ „Са. Анна“. ДУБ . . Св. Екатерина ". ДУББ - Държавна университет- ска болница по белодробни бо- лести. дубл. - дубликат. ДУБНП - Държавна универси- тетска болница по неврология и психиатрия. ДУБО - Държавна университет- ска болница по ортопедия. ДУБП - Държавна университет- ска болница по педиатрия. ДУД-Дирекция „Управление на доставките“. ДУИ - Джамаат-ул-Улема-и - Ислям (Либерално-религиозна партия, Пакистан). ДУИ [дуй] - Държавноуправле- ние за информация. ДУК изч. техн . - Дума за управ-
ДУПП 170 ДФФД ление на канала. ДУПП - Държавно учебно про- изводствено предприятие. ДУР [дур]. автом. - Апаратура за осъществяване на дистан- ционно управление на радиоте- лефон. ДУС ед. и мн., воен. - Десантна ударна сила. ДУЦ [дуц] - Дистанционен уче- бен център. ДФ - Детска формация. ДФ - Дистрибуторска фирма. ДФ хим. - Дифосфат. ДФ - Доверителенфонд. ДФ [де-фе] - Държавен фонд. А ДФ „Земеделие“. ДФ [де-фе] - Държавна фирма. ДДФ „Битова електроника". ДФ „ Ръководство на въздуш- ното движение". ДФА [де-фе-ä] - Държавен фо- тоархив. ДФДТ хим. - Дифлуордифенил- трихлорметилметан. ДФЕ - Държави, говорещи френски -‘зик. ДФЗ [де-фе-зе] - Държавен фонд „Земеделие“. ДФЗ [де-фе-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен фура- жен завод. ДФК [де-фе-ка] -Дилингова фи- нансова компания. А ДФК АД. ДФК [де-фе-ка] - Дирекция за финансов контрол. ДФК [де-фе-ка] - Държавен фи- нансов контрол. ДФК [де-фе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен фура- жен комбинат. д. ф. и. - доктор на фармацевти- ческите науки (със собствено име). д. ф. н. - доктор на физическите науки (със собствено име). д. ф . ||. - доктор нафилологичес- ките науки (със собствено име). д. ф. п. - доктор на философски- те науки (със собствено име). ДФП хим. - Диизотпропилфлу- орфосфат. ДФП [дс-фе-пе] - Държавен физкултурен план. ДФРР [де-фе-ре-ре] -Държавен фонд за реконструкция и раз- витие. ДФС [де-фе-се] - Дружество за физкултура и спорт. А ДФС „ Славия “. ДФФ хим. - Диизотпропилфлу- орфосфат. ДФФ - ВО - Демократичен фронт на франкофоните в Брюксел -Валонскообедине- ние. ДФФД хим. - Дифенил-р-фени- лендиамин.
ДФХ 171 дшк ДФХ [де-фе-xä], хим. - Динит- рофенилхидразон. ДФЦ - Дамски фитнес център. ДХ-Детски хор. ДХГ - Държавна художествена галерия. А ДХГ „Златю Бо- яджиев “ (Пловдив). ДХЕ .тил . - Дихлоретан. ДХЗ [де-хе-зе], .ч . и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен хими- чески завод. ДХЗ [де-хе-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен хлади- лен завод. ДХК.гил/. - Дихлоралкарбамид. ДХК [де-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен хими- чески комбинат. ДХК [де-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен храни- телен комбинат. д. х. н . - доктор на химическите науки (със собствено име). ДХП - Движение за християнство и прогрес. А ДХП „ Св. Йоан Предтеча". дхпк хим. - Дихлорпропионова киселина. ДХС - Дом на хумора и сатира- та. ДХУ [де-хе-у] - Държавно хоре- ографско училище. ДХФИФ биохим. - Дихлорфе- нолиндофенол. ДЦ - Демократичен център (Ма- кедония). ДЦ - Демонстрационен център. ДЦ - Диабетен център. ДЦБД - Детски център за без- призорни деца. дцг - дециграм (с цифра). дцд воен. -Дивизионен център за данни. ДЦДА хим. - Дициандиамид. ДЦЗ [де-це-зе] - Държавен це- лулозен завод. ДЦЗ [де-це-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Държавен цимен- тов завод. ДЦК [де-це-ка] - Държавен ци- ментов комбинат. ДЦК [де-це-ка], мн. - Държавни ценни книжа. А Краткосроч- ни ДЦК. дцл. - децилитър (с цифра), дцм. - дециметър (с цифра). ДЦОР - Дунавски център за обу- чение и развитие. ДШ [де-ше], воен. - Детониращ шнур. ДШ (-) [де-ше], воен. - Малка димна шашка (напр.: ДШ-11). ДШВИ [де-ше-вс-й], електр. - Домакински шнур с шланг и винилитова изолация. А Шнур ДШВИ. ДШК [де-ше-ка],йоен., рус. ДШК (Дегтярева иШпагина крупно-
дшк 172 Е калиберньш пулмет) - За оз- начаване на голямокалибърна зенитна картечница, констру- ирана от Дегтярев и Шпагин. ДШК [де-ше-ка],воен., рус. ДШК (Станковци пулемет В. А. Дег- тярев, Г. С . Шпагин, Колесни- ков) - За означаване на 12.7 - мм картечница, конструирана от Дегтярев, Шпагин, Колесни- ков. дшк воен. - Десантен щурмови катер. дълб. - дълбочина (пред цифра), дълж. - дължина (пред цифра). Дървоплаемент м. - Държавно предприятие за пласмент на дървен материал. държ. - държавен. д. ю. и. - доктор на юридически- те науки (със собствено име). ДЮПК - Детско-юношеска пси- хиатирчна клиника. ДЮС-Детско-юношески спорт. ДЮФ - Детско-юношеска фил- хармония. ДДЮФ „Пионер". ДЯ - Детски ясли. Е Е (-) електр. - В марката на ге- тинакс за електротехнически цели (напр.: Е-1, Е-1 -1, Е-2, Е- 2-1). Е (-) - В марката на екскаватор (напр.: Е-153, Е-304). Е - В марката на съветски екс- периментален самолет (напр.: Е-66, Е-266). Е (-) - За означаване на елект- рическа готварска печка (напр. Е-441). Е електр. - Електрод. е-..., англ. е - (clectronic)- Елект- ронен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: е-бизнес, е-писмо, е-поща, с-реклама, е-търго- вия). Е метал., рус. 3 (Злектрорунд нормальнмй) - Нормален електрорунд (в марката на аб- разивни (шлифовъчни) инстру- менти при означаване състава на абразива). Е (-)бнол. -Ензим (напр.: Е-30). Е - Показател за средния брой на етажите на жилищните сгради. Е (-) електр. - В марката на тек- столит за електроизолационни цели (напр.: Е-1). Е (-) - За означаване на ръчно преносим трансформатор, предназначен за извършване на електрозаварки с всички видове електроди.
ЕА 173 ЕАО Е А - Европейска агенция. ЕАА, англ. ЕАА (European Athlctic Association) -Европей- ска асоциация по лека атлети- ка. ЕААЕ - Европейска агенция за атомна енергия (Европейски съюз); Евроатом. ЕААЕ, англ. ЕААЕ (European Association for Astronomie Education) -Европейска асоци- ация за астрономическо обуче- ние. ЕААК, англ. EAAC (East African Airways Corporation) - Източ- ноафриканско сдружение на въздушните линии. ЕААП, англ. ЕААР (European Association of Animal Production) - Европейска асо- циация за животинските про- дукти; ФЕЗ. ЕАБ [еаб] - Експериментално- асортиментна база. А ЕАБ на ДСО „ Текстил". ЕАГОС [еагос] - Европейска академия за градска околна среда. ЕАД [еад] - Единни администра- тивни документи(Европейски съюз). ЕАД [е-а -де], ср. (разг. член, -то, мн. - та)-Едноличноакционер- но дружество. А ЕАД „Стомана". ЕАД „Гео- дезия" (Бургас). „Пазари Вито- ша" ЕАД. ЕАЕЕ, англ. EAEE (European Association on Earthquake Engineering) -Европейска асо- циация по противоземетръсно строителство; ЕАПС. ЕАЕК, англ. ЕАЕС (European Atomic Energy Community) - Европейска общност по атом- на енергия (Европейски съюз); ЕОАЕ. ЕАЖИ [еажй] - Европейскаасо- циация на животновъдните институти. ЕАЗ [еаз] - Електроапаратурен завод. ЕАИР [еайр] - Европейска асо- циация за изследване на рака. ЕАК [еак], гръц. ЕАК ('EOvixö Ayporixö Кощиа)-Национал- на земеделска партия (в Гърция). ЕАКА - Европейска асоциация на комуникационните агенции. ЕАМ [еам], гръц. ЕАМ (’EÄArivixov ArteXsvflepomxöv MeTwnov) - Национален осво- бодителен фронт на Гърция (1941-1947). ЕАМВЦ - Европейска асоциация 3ti малки водни централи. ЕАО - Европейска асоциация по
ЕАОС 174 ЕВ облеклото. ЕАОС - Европейска агенция за околната среда. ЕАП [еап] - Единна агенция за приходите. ЕАП [еап], електр. - Електрон- но-акустически преобразова- тел. ЕАПС [еапс] - Европейска асо- циация по противоземетръсно строителство; ЕАЕЕ. ЕАС - Европейска агенция за свръзка. ЕАСИТ [еасйт] - Единна авто- матизирана система за инфор- мация в транспорта. ЕАСМ [еасм] - Единна автома- тизирана съобщителна мрежа. ЕАСТ [еаст] - Европейска асо- циация за свободна търговия (Европейски съюз); ЕФТА. Е АТС - Електронна автоматич- на телефонна станция. ЕАФ - Европейски атомен фо- рум (Европейски съюз); ФО- РАТОМ. ЕБ воен. - Евакуационна болни- ца. Е-Б - За означаване на едностъ- пални центробежни помпи е бензинови двигатели. ЕБ хим. - Етилбутилацетатен (разтворител). ЕБ (—) метал., рус. ЗБ (злектро- рунд бельгй) - Бял електрорунд (в марката на абразивни (шли- фовъчни) инструменти при оз- начаване състава на абразива. ЕБВР [е-бс-ве-ре] - Европейска банка за възстановяване и раз- витие. ЕБК [е-бе-ка] - Единна бюджет- на класификация. ЕБКЦ - Европейско-български културен център. ЕБПС - Европейско бюро на по- требителските съюзи (Евро- пейски съюз); ЕБСП. ЕБС - Европейски боксов съюз; ЕБУ. ЕБС - Единна библиотечна сис- тема. ЕБС - Експериментална база по свиневъдство. ЕБСП - Европейско бюро на съюзите на потребителите; ЕБПС. ЕБУ [ебу], англ. EBU (European Boxing Union) - Европейски боксов съюз; ЕБС. ЕБЦ - Евангелска баптиска църква. ЕБЮ, англ. EBU (European BroadcastingUnion) -Европей- ски съюз за радиопредавания. ЕВ (-) [е-ве] - Електрокар висо- коповдигач (напр.: ЕВ-738.ЕВ - 345, ЕВ-210, ЕВ-717, ЕВ-738).
ЕВ 175 Еврометал ЕВ воен. - Електроннавойна. ЕВ - Елпром „Варна“. еВ</ш.з . -електронволт (единица за енергия). евакоприемпик м„ воен. - Ева- куационен приемник (под- вижно медицинско учрежде- ние, което приема ранени с цел евакуация). евакпункт .и., воен. - Евакуаци- онен пункт. ЕВГ (-) [е-ве-ге],/;ус. ЗВГ(зкека- ватор вскрьппной на гусенич- ном ходу) - За означаване на тип екскаватор (напр.: ЕВГ- 15). ЕВЕ - Европейска валутна еди- ница (Европейски съюз); ЕКЮ. ЕВЗ [е-ве-зе] - Електровакуу- мен завод. ЕВИ [еви],нел1. EWI (Europäisches Währungsinstitut) - Европейски валутен институт (Европейски съюз). ЕВМТ - Единна външна митни- ческа тарифа на страните- членки на Европейската иконо- мическа общност. евр. - еврейски. свр. - европейски: европ. Евралекс - Европейска асоциа- ция по лексикография. Евратом м. - Европейска общ- ност за атомна търговия. евро... - Като първа съставна част на сложносъкратени думи, названия със значение: 1. Европейски, напр.: Евро- банк, еврокупа, еврошампио- нат. 2. Който се отнася до Европей- ския съюз, напр.: евровалута, евродепутат, европазар, евро- разширяване. евроср., ед. имн. - Обща парич- на единица на страните от Ев- ропейския съюз. Евроатом м. - Европейска аген- ция за атомна енергия; ЕААЕ. Евробапк ж. - Европейска бан- ка. Евровок, анг.ч . EVROVOC (European Vocabulary) - Евро- пейски речник (Европейски съюз). Евровизия ж. - Европейска те- левизия (международна систе- ма за обмен на телевизионни предавания). евродолари мн. - Авоари по сметки в долари в неамерикан- ски банки извън пределите на САЩ (предимно в Европа). Евролевйца ж. - Европейска левица. Еврометал ж. - Металургично предприятие (дружество с ог- раничена отговорност - Пер- ник).
свроп. 176 ЕДЕК свроп. - европейски; евр. Евро парламент м. - Европейс- ки парламент. Европол, англ. EuroPol (European Police) - Европейска полиция (Европейски съюз); ЕП. Евророма ж. - Европейска орга- низация на ромите. Еврофйма ж. - Европейско дру- жество за финансиране на по- купки на железопътни съоръ- жения и материали. Еврофор м., англ. Eurofor (European Forces) - Европей- ски военен корпус за бързо ре- агиране. ЕВС [е-ве-се], нем. EWS (Europäisches Währungssystem) - Европейска валутна система (Европейски съюз). ЕВС - Европейска валутна спо- годба (Европейски съюз). ЕВС - Европейска група за си- гурност. ЕВС [е-ве-се] - Европейски ва- лутен съюз. ЕВС [е-ве-се] -Екологизация на водните системи (лаборатория при Институт по водни пробле- ми-БАН, Велико Търново). Евтелсатж.— Европейска орга- низация за спътникови (сате- литни) телекомуникации. ЕВФ, нем. EWF (Europäisches Währungsfonds) - Европейски валутен фонд (Европейски съюз). свф. - евфемистичен. ЕГ - Езикова гимназия. егип. - египетски. ЕГН [е-ге-не], разг., ср. (член, - то, мн. -та)-Единенграждан- ски номер. ЕГС-Европейска група за сигур- ност. ЕГЦ [е -ге-це[,.«/<. (разг. мн. - та), рус. ЗГЦ (Злектролитньте ге- реметизированнью цилиндрич- Hbie кондензатора) - Електро- литни херметизирани цилинд- рични кондензатори. ЕД мед. - Епилационнадоза (рен- тгенова доза при лечение), (с цифра). сд. - единица. сд. грам. - единствено (число). ЕДА [еда], гръц. ЕДА ('Eviaia Лтщохра-cixp Apisrepa) - Единна демократическа лява партия. ЕДА [е-дс-ä] - Електронен ди- ференциален анализатор. ЕДБТ - Европейски дигитален безжичен телефон (Европейс- ки съюз); ДЕКТ. ЕДЕК [едек], м., гргщ. (ЕЛЕК. 'Eviaia Aupoxparixt) 'Evtoup Kwtpiotv) - Единно демокра-
ЕДИМ 177 ежсгод. тично обединение на кипърци- те. ЕДИМз електр. - Едностранна дължинно-импулсна модула- ция с изменение на задния фронт на импулса. ЕДИМп електр. - Едностранна дължинно-импулсна модула- ция с изменение на предния фронт на импулса. ЕДК воен. - Ескадра десантни кораби. ЕДМ (-) [е-де-ем] - Електронна диагностична машина (напр.; ЕДМ-1). едпокр. грам. - еднократен (на- чин на действие при глагола). ЕДНФ - Единен демократичен национален фронт (Северна Корея). ЕДОН [едбн], ж. и м., гръц. EAON (Ei)taia Аорохратгхъ j OpyavioGoNsoZaiaq)—Един- на демократическа организа- ция на младежта (Кипър). ЕДОФ [едоф] - Единен демок- ратичен отечествен фронт (Корейска народнодемокра- тична република). ЕДС [е -де-се] - Европейски де- мократичен съюз. ЕДС [е-де-ес], физ. - Електрод- вижеща сила. ЕДСАК [едсак], англ. EDSAC (Electronic Discrete Sequential Automatic Computer) —За озна- чаване на вид електронна из- числителна машина. ЕДСД икон. - Единна държавна система на деловодство. ЕДТА хим. - Етилендиаминтет- раацетат. ЕДТК хим. - Етилендиаминтст- раоцетна киселина. ЕДУ - Електродомакински уре- ди (стопански комбинат). ЕДЦ - Европейски документаци- онен център (Европейски съюз). сд. ч. грам. - единствено число; вж. сд. ЕЕ - В емблемата на държавен стопански комбинат „Елпром- Енерго“. ЕЕ - В емблемата на завод „Ел- пром" - Елхово (предприятие за производство на електроав- точасти). ЕЕГ [е-е-ге], мед. - Електросн- цефалограма. ЕЕГ мед. - Електроенцефалог- раф. ЕЕЗ (-) електр. - Елемент слектрозахранващ (напр.: ЕЕЗ-1). ЕЕС [е-ес] - Електроенергийна система. ежегод. - ежегоден.
ежедн. 178 ЕИТС сжсдн. - ежедневен, сжемсс. - ежемесечен. ЕЖ ОФ икон. - Единна журнало- ордерна счетоводна форма. ЕЖПБ [е-же-пе-бе], поен. - Екс- плоатационен железопътен батальон. ЕЖПП [е-же-пе-пе], воен. - Екс- плоатационен железопътен полк. ЕЖПР I е-же-пе-ре],восн. -Екс- плоатационна железопътна рота. ЕЗ (-) [е-зе] - Електролитна за- точна шлифовъчна машина (напр.: Ез-101). ЕЗ [с-зс] - Електромоторен за- вод. ез. геогр. - езеро (със собствено име). сз. - е зик (с прил. име). А френ- ски ез. езикозн. - езикознание. ЕЗСТ [е-зе-cc -TcJ, икон. - Евро- пейска зона за свободна търго- вия. ЕИ -Електроимпулсатор. ЕИ -Електроинтегратор. ЕИ библ. - Експрес-информация. ЕИБ [ейб] - Европейска инвес- тиционна банка (Европейски съюз). ЕИВС - Европейски икономичес- ки и валутен съюз. ЕИЕ - Единен информационен език. ЕИЗСТ - Европейска икономи- ческа зона за свободна търго- вия. ЕИК [ейк] Европейска икономи- ческа комисия (ООН). ЕИКАР, англ. EICAR (European Institute for Computer Antivirus Research)—Европейски инсти- тут за компютърни антивирус- ни изследвания. ЕИМ [ейм] - Европейски инсти- тут за медии; ЕМИ. ЕИМ, англ. EYM (European youth movement) - Европейско мла- дежко движение. ЕИМ [ейм], ед. имн., ж. и (разг.) м. (член, -ът, -а) - Електрон- ноизчислителнамашина. ЕИМ - Етнографски институт с музей (БАН). ЕИО [е-ио] - Европейска иконо- мическа общност. ЕИП [ейп] - Европейско иконо- мическо пространство (Евро- пейски съюз). ЕИПА [ейпа] - Европейска ин- терпарламентарна православ- на асамблея. ЕИТ [сит] - Електронноизчисли- телна техника. ЕИТС [ейтс] - Европейски инсти- тут за телекомуникационни
ЕИФ 179 ЕКД стандарти; ЕТСИ. ЕИФ [ейф] - Европейски инвес- тиционен фонд (Европейски съюз). ЕИЦ [ейц] - Европейски инфор- мационен център; ИЕЦ. ЕИЦ [ейц],.и. (разг. член, -ът, -а, мн. -ове) - Електронноизчис- лителен център. Ей-Би-Си, англ. ABC (American Broadcasting Company) - Аме- риканска радиопредавателна комисия. Ей-Би-Ем, ан?л. ABM (Anti- Ballistic Missile) - Система за противоракетна отбрана. ЕК [е-ка] - Европейска комисия (Европейски съюз). ЕК - Европейски конвент (Евро- пейски съюз). ЕК - Европейско командване (НАТО). ЕК [е-кй], стронт. -Едроразме- рен кофраж. ЕК - Екологичен контрол. ЕК - Експедиционен корпус. £лЕК на МП. ЕК (-) [е-ка] - Електронен авто- матичен компснсатор (напр.: ЕК-104). ЕК - Електронен каталог (Евро- пейски съюз). ЕК [е-ка] - Електронен комута- тор. ЕК [е-ка] - Енергиен комбинат. ЕК (-) [е-ка] -Киселиноустойчив емайл (напр.; ЕК-36). ЕК [е-ка] - Етнографски комп- лекс. ЕКА [ека] - Европейска косми- ческа агенция (Европейски съюз); ЕСА. ЕКАБС [екабс] - Европейска комисия за автоматизирани бибилиотечни системи (Евро- пейски съюз). ЕКБН | е-ка-бе-ен] - Европейски комитет за борба с наркоти- ците (Европейски съюз); СЕ- ЛАД. екв. - еквивалент. екват. - екваториален. ЕКГ [е-ка-ге], ж. и (разг.) ср. (член. -то), лед. - Електро- кардиограма. ЕКГ (-) [е-ка-ге], рус. ЗКГ (Зкс- каватор карьерньш на гусенич- ном ходу) - За означаване на кариерен гъсеничен екскава- тор (напр.: ЕКГ-4). ЕКГА [е-ка-ге-ä] - Еворпсйска комисия за гражданска авиа- ция (Европейски съюз); ЕСАК. ЕКГГ [е-ка-ге-ге], мед. - Елект- рокардиогастрограма. ЕКД - Еврейски културен дом (София).
ЕКД 180 ЕКОСОС ЕКД [ е-ка-де], мед. - Единична кожна доза (рентгенова доза при лечение), (с цифра). ЕКЕ, англ. ЕСЕ (Economic Commission for Europe) - Ико- номическа комисия за Европа. ЕКЕН - Европейски комитет за електротехнически норми (Ев- ропейски съюз). ЕКЗ - Европейски комитет по застраховане; ЕКЗД. ЕКЗ [е -ка-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Електрокарен за- вод. екз. - екземпляр (след цифра). ЕКЗД - Европейски комитет по застрахователно дело; ЕКЗ. ЕКИК [скйк] - Европейски ко- митет на инженери-консул- танти (Европейски съюз). ЕКИП [екип] - Екип за изслед- ване на политиката. ЕКИП [екип] - Експедиция за комплексно историческо про- учване. ЕКК [е-ка-ка] - Европейска кон- султативна комисия. ЕККСИИСС - Европейски кон- султативен комитет за стати- стическа информация в иконо- мическата исоциалната сфера (Европейски съюз). ЕКМ (-) [е-ка-ем] - Едностран- но кантослепваща машина (напр.: ЕКМ-11). ЕКМТ - Европейска комисия на министрите на транспорта (Ев- ропейски съюз). ЕКН - Европейски комитет по нормативите (Европейски съюз). ЕКНИР - Европейски комитет за научни изследвания и раз- витие. ЕКНМ [е-ка-не-ме] - Единен кадастрален номер. ЕКНМ [е-ка-не-мс] - Единен класификатор на населените места в Народна република България. ЕКНМСП - Европейски коми- тет за независими малки и средни предприятия (Европей- ски съюз). ско... - Екологичен (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: екодвига- тел, екозамърсяване, екоза- щитник, екоземеделие, екоко- мисия,екопродукти, екоту- ризъм). ЕКОСЗ - Европейски комитет по околна среда и здраве. ЕКОСОС [екосос], рус. ЕКО- СОС (Зкономический и соци- альньш совет ООН) - Иконо- мически и социален съвет при ООН.
ЕКП 181 ЕКФФП ЕКП [е-ка-пе] - Европейска конфедерация на профсъюзи- те (Европейски съюз). ЕКП - Египетска комунистичес- ка партия. ЕКП [е-ка-пе], икон. - Единен класификатор на продукцията. ЕКП - Еквадорска комунисти- ческа партия. ЕКП-ВКГ икон. - Единен класи- фикатор на промишлена, сел- скостопанска и горска продук- ция - Висши класификационни групировки. ЕКПЗ - Европейски комитет на производителите на захар (Ев- ропейски съюз). ЕКПК - Европейска комитет за производителните кооперации (Европейски съюз). ЕКПОУ| ек-по-у] - Единен кла- сификатор на предприятията, организациите и учреждения- та в България. ЕКПТ - Европейска конвенция на пощите и телекомуникаци- ите (Европейски съюз). ЕКПЧ - Европейска комисия по правата на човека. ЕКР (-) [е-ка-elp] - В марката на електрокомпресор, изработван в Румъния (напр.: ЕКР-350). ЕКС - Европейска конфедера- ция на синдикатите (Европей- ски съюз); ЕТИК. ЕКС - Еврейски комунистичес- ки съюз. ЕКС [е-ка-се] - Единна каталож- на система. Експо (-) - Експозиция (светов- но изложение, напр. Експо-70, Експо-75). експо... - Експозиционен, екс- позиция (като първа съставна част на сложносъкратени думи, названия, напр.: експо- център). Експоцентър - Изложбен (екс- позиционен) център. Експрссбанк ж. - Банка за бързи (експресни) услуги. Д Експрес- банк ЛД. Експрестрапс м. - Външно транспортно предприятие. ЕКТТ -Европейска конвенция за транегранична телевизия. ЕКУ [еку] - Единен класифика- тор на учрежденията. ЕКУП [екуп] - Европейска ко- мисия по ускоряване на проек- ти. ЕКУП [екуп] - Единен комплект от универсални приспособле- ния (за ремонтна работилни- ца). ЕКФФП, англ. ECFFP (European Commission Forestry and Forest Products) - Европейска коми-
ЕКЧП 182 Електрометал сия по горите и горското про- изводство. ЕКЧП - Европейска конвенция за човешките права (Европей- ски съюз). екю, англ. ECU (European Сштспсу Unit)-Временна обща парична единица на страните от Европейската икономическа общност, без да се имитира като паричен знак, заменена от еврото. ЕЛ - Езиков лагер. ЕЛ ед. или., техн. -Ламелниеле- менти. ЕЛ (-) [ел], ед. и мн. - Лентови елеватори (напр.: ЕЛ 1, ЕЛ 2, ЕЛ 3,ЕЛ 4) ел... - Електрически (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: елбюро, елинсталация, елтабло, елуре- ди); електро.... ел. - електрически, електро. ЕЛ АЛ [ел-ал], мн., англ. EL AL (Istrael Airlines) - Израелски въздушни линии. ЕЛАС [елас], гръц. ЕЛА Е (Хлл- pvixA; Aa'ixo^ (АлеЛг ]- vtStipümxöi; Етрат6<;) - Гръцка народноосвободителна армия (1941-1945). Елбйо (-) - Електрически апа- рат за изследване на биохими- ческата характеристика (напр.: Елбио-1). ЕЛДО, англ. ELDO (European Launcher Development Orga- nisation) - Европейска органи- зация за създаване на косми- чески ракети. ЕЛЕ библ. -Електротехника, електр. - електрически; ел. електр. - електротехника; елек- тротехн. електр.- електротехнически; електротехн. Електрйм м. и ср., пол. (Elektrim) - Полско дружество за външна търговия с елект- ротехнически съоръжения. електро... - Електрически (като първа съставна част на слож- носъкратени думи, названия, напр. електроматериали, елек- троуреди, електростанция, електроснабдяване, електро- централа); ел.... Електроекспйртимпйрт м. - Румънско външнотърговско предприятие за експорт и им- порт на електронни и елект- ротехнически произведения. Елсктроимпекс .и. - Външно- търговска организация за внос (импорт) и износ (експорт) на електропромишлени изделия. Електрометал м. - Електро-
слсктромобйл 183 ел промкомбинат металургичен завод за произ- водство на стоманени отливки, електромобйл, член, -ът, -а, мн. - и, ,и. - Електрически автомо- бил. електрон... - Електронен (като първа съставна част на слож- носъкратсни думи, названия, напр.: Електронекспорт). Електропроект.и. - Комплексен институт за проучване и про- ектиране на обекти на елект- рониката и електротехниката. Електроспаб м. - Електро- снабдяване (пласментно снаб- дително предприятие). Електроснабдяване ср. и м . - Стопански комбинат за снаб- дяване с електрическа енер- гия. електротехп. - електротехни- ка; електр. електротехп. - електротехни- чески; електр. ЕЛИ [ели] - Електроннолъчев индикатор. ЕЛИА [е-ли-ä] - Завод за елект- рически инструменти и апара- ти. Елйтбапк - Елитна банка. Е.чкаж. (разг. член. - та,л<н. -и)- Електроненкалкулатор. Елкар (-) ,ч. - Електрокардио- граф (напр.: Елкар-3). Елкйпд-76 - Нацинална конфе- ренция по проблемите на елек- трическото и копдензаторно производство (през 1976 г.) . Елкооп ж. - Кооперация за електротехнически изделия. ЕЛМА - Европейска лява мла- дежка инициатива. Елмот м. - Електрически мото- ри, електромотори. Д Елмот ЕАД. Елйм Ш (-) -Електроотоплител- на шкаф-маса (напр.: Елом Ш- 1,5, ЕломШ-2). ЕЛП (-) [е-ле-пе] - Елсктропс- карнастрифурни (напр.: ЕЛП- Елпром л|. - Електротехничес- ка промишленост (Държавно стопанско обединение за науч- ноизследователска. производ- ствена и инженерингова дей- ност в областта на силнотоко- вата електротехническа про- мишленост. Елпромспсрго Ai. - Стопански комбинат за развойна, проект- но-конструкторска и производ- ствена дейност в областта на слектроенергетичното обза- веждане. елпромкомбипйт м. - Промиш- лен комбинат за производство
Елпром комплект 184 ЕМИД на електротехнически изде- лия. Елпромкомплект м. - Инжене- рингово преприятие за проуч- ване, проектиране, комплек- товане, доставка и монтаж на електроенергийни обекти и технологии. ЕЛТ [ е-ел-те], електрон. - Електроннолъчева тръба. ЕЛТ (-) [е-ел-те] - Електрооб- ръщателен тиган (напр.: ЕЛТ- 2). елтер, член, -ът, мн. -и, м. - Електротелфер. Елтерм (-) м., мед. - Български апарат за ултракъсовълнова терапия (напр.: Елтерм 400). ЕЛХ [е-ел-хе] - Електрически хокер (напр.: ЕЛХ-1). Елхими м. - Фабрика за про- изводство на калциев карбид. ЕМ [е-ем] и [ем],лш., електр., рус. 3M (Злектролитнь1е малога- баритнше кондензатори) - Електролитни малогабаритни кондензатори. ЕМ - Електромагнит. ЕМ (-) [е-ем] и [ем], електрон. - Електронен автоматичен мост (напр.: ЕМ-104). ЕМ (-) [е-ем] и [ем] - Електро- нен микроскоп (напр.: ЕМ-3). ЕМ [е-см] и [ем] - Електронна машина. ЕМ - В емблемата на държавно монтажно управление „Енер- гомонтаж“. ЕМ воен. -Ескадренминоносец. ЕМ (-) [е-ем] и [ем] - Етажерка за материали (напр.: ЕМ-105). ЕМ (-) [е-ем] и [ем] -Микрослек- тродвигател (напр.: ЕМ 6/4). ЕМ (-) [е-ем], рус. 3M (Зкскава- тор многоковшовьш) - Много- кошов багер (напр.: ЕМ-512 А). ЕМА [ем-ä] - Електрически ма- шини иапарати(учебна дисцип- лина в техникуми и висши учеб- ни заведения). ЕМА [сма], л<. и ж. - Завод за слектронномедицинска апара- тура. ЕМГ [е-ем-ге], пкон. - Единичен мрежов график. ЕМГ [е-ем-ге], мед. - Електро- миограма. ЕМЕЦ - Евангелска методистка епископална църква. А ЕМЕЦ „Д-рЛонг “. ЕМИ - Европейски медиен ин- ститут; ЕИМ. ЕМИ - Електромузикални инст- рументи. ЕМИД (-) [емйд], рус. ЗМИД (Злектромагнитньш индуктив- на й дефектоскоп) - Електро- магнитен индуктивен дефек-
EMK 185 Еиергопроект тоскоп (напр.: ЕМИД-2). ЕМК хим. - Етилметакрилат. ЕММ - Електромагнитна маса. ЕМО [емб],м. и (разг.)ср. (член. -то) - Енергомеханичен отдел. ЕМО [емо] - Машина за елект- ромеханична обработка (напр.: ЕМО-250). ЕМОС [смос], истор. - Единен младежки общоученически съюз (1945-1947). Е МП [е-см-пе], ед. и мн., физ. - Електромагнитни полета. ЕМП (~)[е-ем-пе] -Електромай- ка за пилета (напр.: ЕМП- 500Р). EMC [е-ме-се] - Европейски мо- нетарен съюз. ЕМУ [с-ме-у], ед. и ми., електр. - Електромашинен усилвател. ЕМУ [е-ме-у] -Електромонтаж- но управление. ЕМФ [е-ме-фе] - Електро-ма- шиностроителен факултет (Технически университет, Со- фия). ЕМХ хим. - Етилмеркурихлорид. ЕМЦ [е-ем-це], електр. - Елек- тромеханична централизация. ЕН ед. и мн .— Европейски нор- ми (Европейски съюз). ЕН (-) [е-ен] - Електрокар-пис- коповдигач(напр.: ЕН 136, ЕН 153„ЕН 131.2, ЕН 116). ЕНА, англ. ENA (European Neurosciences Association) - Европейска асоциация по не- врология. ЕНА [ена], англ. ENA (Ethiopian News Agency) - Етиопска ин- формационна агенция. Еп-Би-Сй, англ. NBC (National Broadcasting Company) - Наци- онална радиопредавателна и те- левизионна компания (в САЩ). ЕНД - Европейски недвижими имоти (дружество с ограниче- на отговорност). EHE библ. - Енергетика, енер- гомашиностросне. енерг. - енергетичен. енерго... - Енергетичен, енерги- ен (като първа съставна част на сложносъкратени думи, напр.: енергообединение, енер- гомонтаж, енергоснабдяване). Енергоимпекс м. - Външнотър- говска организация за внос (импорт) и износ (експорт) на въглища, електроенергия и електропроводи. Епергомонтйж м. - Държавно управление за монтаж на енергийни обекти. Еиергопроект л<. - Научноиз- следователски проектно-про- учвателен институт по енер- гийно строителство.
Епсргорсмонт 186 ЕОНАВП Епсргоремонт м. - Стопанско обединение за ремонт на енергийни обекти. Енергостроймонтаж ли - Държавно управление за строителство и монтаж на енергийни обекти. Енсргохндропроскт м. - Комп- лексен институт за проучване и проектиране на хидротехни- чески съоръжения. ЕНИАК [ениак], лг и ж., англ. ENIAC (Electronic Numerical Integratorand Computer) -Елек- тронна цифрова автоматична сметачна машина. ЕНОК [енок], мн. - Европейски национални олимпийски коми- тети. ЕНП [е-не-пе]—Европейска на- родна партия (Европейски съюз). ЕНР [е-не-ре],лш., икон. - Един- ни норми и разценки. ЕНФК [е -не-фе-ка] - Единен национален фронт на Камбод- жа. епцикл. - енциклопедичен. ЕО [е-о] - Европейска общност (Европейски съюз). ЕО воен. - Ежедневно обслуж- ване (техническо обслужване на машини в Българската на- родна армия). ЕО електрон. - Електронен ос- цилограф. ЕО - Естраден оркестър. ЕО АЕ - Европейска общност по атомна енергия (Европейски съюз); ЕАЕК. ЕОБРТ - Естраден оркестър на Българското радио и телеви- зия. ЕОВС [ебве], .и. - Европейско обединение за въглшца и сто- мана (Европейски съюз). ЕОД [е-о-де] -Еднолично друже- ство с ограничена отговорност. ЕОД - Ежедневно оперативно донесение. ЕОД [еод], изч. техн. - Елект- ронна обработка на данни. ЕОЗР - Европейска и средизем- номорска организация за защи- та на растенията. ЕОИ мат. - Електронна обра- ботка на информация. ЕОКА [сока], гръц. ЕОКА ('EOvixt) 'Opyävwau Kt>7tpiwv AywvictTtov) - Национална организация на кипърските борци. ЕОКК - Европейска организация за контрол на качеството. ЕОКТР -Естраденоркестър при Комитета за телевизия и ра- дио. ЕОНАВП - Европейска органи-
ЕОО 187 ЕПЖС зация за независим аудиовизу- ален пазар (Европейски съюз). ЕОО - Европейска отбранител- ни общност (Европейски съюз). ЕООД [е-б-о-де] - Еднолично дружество с ограничена отго- ворност. ЕОП [еоп], електрон. - Елект- роннооптически преобразова- тел. ЕОПО [е-о -пе-о] - Единна об- щественополитическа органи- зация. ЕОПО ОФ - Единна обществе- нополитическа организация „Отечествен фронт“. ЕОС [ебе],м. пер. - Европейско отбранително общество. ЕОСК - Европейско обединение на спестовните каси (Европей- ски съюз). ЕОФ [еоф] - Енергиен осигури- телен фонд. ЕОЦ - Електронен оперативен център. ЕОЯИ - Европейска организация за ядрени изследвания. ЕП воен. - Евакоприемник. ЕП, англ. EP (European Police) - Европейска полиция(Европей- ски съюз); Европол. ЕП - Европейски парламент (Ев- ропейски съюз). ЕП - Европейско първенство. ЕП - Едностъпална центробеж- на потопяема помпа за замър- сени води. ЕП [ е-пе] - Експериментално предприятие. ЕП (-) [е-пе] - Електрическа гот- варска печка (напр.: ЕП-61). ЕП [е-пе] - Електронен потен- циометър. ЕП - Електронна памет. ЕП - Елин Пелин (за съкратено означаване името на града). Д Победи отборът на „Левски“ (ЕП). ЕП (-) [ е-пе ] - Пл атформен електрокар (напр.: ЕП 100, ЕП 006, Еп 011, ЕП 001, ЕП 026, ЕП018) ЕП(-) [е-пе],електр. - В Марка- та на стъклотекстолит със свързващо вещество епоксид- на смола (напр. ЕП-1, ЕП-2). ЕПАС [епас] - Експериментален полет „Аполо-Съюз“. ЕПГ (-) [е-пе-ге],рус. ЗПГ (Зкс- каватор на понтонно-гусенич- ном ходу) - Понтонно-гъсени- чен екскаватор (напр.: ЕПГ-1). ЕПЖБ [е-пе-жс-бе], мн., стро- ши. - Едропанелни жилищни блокове. ЕПЖС [е-пе-же-се], строши. - Едропанелно жилищно строи-
ЕПЗ 188 ЕПФ телство. ЕПЗ [е-пе-зе], .». и (разг.) ср. (член, -то) - Електропорцела- нов завод. Епи (-) .м. - Епископ (напр.: Епи- 70). ЕПИК [епик] - Европейска при- ватизационна и инвестиционна корпорация. ЕПК, англ. ЕРС (European Patent Convention) - Европейска па- тентна конвенция (Европейски съюз). ЕПК [с-пе-ка], ми. - Едропанел- ни конкрукции. ЕПК [е-пе-ка], зг. ние. строиш. - Едроплощен кофраж (система в строителството). ЕПК [е-пе-ка], строиш. - Едро- размерен преместваем коф- раж. ЕПК [е-пе-ка] -Експертно-про- веровъчна комисия. ЕПК [е-пе-ка], техн. - Елект- ропнсвматичен клапан. ЕПЛ [ е-пе-ел], воен. -Ескадрил- на подводна лодка. ЕПЛДР - Европейска партия на либералите, демократите и реформаторите (Европейски съюз). ЕПО - Европейска патентна организация (Европейски съюз). Епокса (-), техн. - Епоксидна смола (напр.: Епокса... I). ЕПОН [епон], ж. и м. . гръц. EnON (Eviaia naveÄXaöixp ’Opyävpwori Neo^aiag) - Единна общогръцка организа- ция на младежта ЕПП (-) [ е-пе-пе], електр. - Електропневматичен преобра- зовател (напр.: ЕПП-2). ЕПР [е-пе-ер],електрон. - Елек- тронен парамагнитен резо- нанс. ЕПРА (-) [епра], лг и ж. - Елек- тронен пишещ автомат с раз- ширени функционални възможности (напр.: ЕПРА-1). ЕПС - Европейска патентна служба (Европейски съюз). ЕПС [е-пе-се] - Европейскипла- тежен съюз (кредитна органи- зация) ЕПС - Европейско политическо сътрудничество (Европейски съюз). ЕПСО [спсо] - Европейска по- литика по сигурността и отбра- ната. ЕПТ електрон. - Еднопреходен транзистор. ЕПУ, нем. EPU (Europäische Parlamentarische Union) -Евро- пейски парламентарен съюз. ЕПФ [е-пе-фе] - Експлоатация
ЕПЦ 189 Ec на пристанищата и флота (спе- циалност в техникум по кора- бостроене и корабоплаване - Варна). ЕПЦ [ е-пе-це] - Електрическа пожаросъобщителна центра- ла. ЕПЧ [е-пе-че], ед. и мн., физ. - Електронопренасящичастици. ЕР - В емблемата на завод „Електрик“-гр. Радомир. ЕР - Европа на регионите (Евро- пейски съюз). ЕР воен. - Електронно разузна- ване. ЕР електрон. -Елекроннореле. ЕР (-) [ер], рус ЗР (Зкскаватор роторньш) - Роторен екскава- тор (напр.: ЕР-5). ЕРБОЖ [ербож] - Експеримен- тална развъдна база за опит- ни животни (Сливница). ЕРВ (-) [е-ер-ве] - Електроръ- чен вентилатор (напр.: ЕРВ-49 г). ЕРГ [е-ер-ге], мед. - Електро- ретинограма. ЕРД [е-ре-де] и [е-ер-де] - Електроразпределително дру- жество. ЕРД[е-ер-де] -Електроракетен двигател. ЕРЕ [ере], м. и ж., гръц. ЕРЕ ('EOvtxi] Р(^оалаот(хц ’Evwa- ig) - Национален радикален съюз (Гърция). ЕРО [еро] - Европейска регио- нална организация; МКСП. ЕРП [е-ер-пе] -Електроразпре- делително предприятие. ЕрПИ [ерпй], рус. ЕрПИ (Ере- ванский политический инсти- тут) -1 . Еревански политехни- чески институт. 2. В марката на електромобил, създаден в този институт (напр.: ЕрПИ-l, ЕрПИ-2). ЕРСК [е-ре-се -ка] - Единна ре- публиканска спортна класифи- кация. ерст физ. - ерстед (след цифра). ЕРЦ [е-ре-це], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Електроремонтен цех. ЕС - Европейски съд. ЕС [е-се] и [ос] - Европейски съюз. ЕС [ес] - Едностъпални центро- бежни самозасмукващи помпи. ЕС - Екологична станция (към Институт за зоология при БАН). А ЕС „Парангалица“ (Рила). ЕС (-) [ес] - Електрокар-само- свал (напр.: ЕС-301, ЕС-305). ЕС - Електроразпределение - Столично. А ЕС ЕАД. Ес воен. - Ескадра.
ЕС 190 Ec-Ec ЕС (-) [ec] -1 . Универсална елек- тронноизчислителна система - българска електронна машина от Единната серия (напр.: ЕС- 1020). 2. Външно запомнящо устрой- ство на магнитна лента - част от тази машина (напр.: ЕС- 5012). ЕСА [еса] - Европейска синди- кална академия (Европейски съюз). ЕСА - Европейски съвет на ар- хитектите (Европейски съюз). ЕСА - Елемент за слухов апа- рат. ЕСА [еса], англ. ESA (Europcan Space Agency) - Европейска космическа агенция; ЕКА. ЕСАК, англ. ЕСАС (European Civil Aviation Conference) - Ев- ропейска комисия за граждан- ска авиация; ЕКГА. ЕСАКП - Единна система за атестиране качеството на про- дукция. ЕСБ [е-се -бс] - Европейски съюз по бадминтон. ЕСГП - Етнически съюз за граж- дански права. ЕСГРАОН [ссграон], м. (разг. член, -а) иж. - Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. ЕСГРАУН [есгрйун], м. и ж. - Единна система за гражданска регистрация и административ- ни услуги на населението. еедек ,и., истор., рус. зедек (со- циалдемократ) - Социалде- мократ (член на социалдемок- ратическата партия в Русия). ЕСДН - Единна система за дина- мични нормативи. ЕСДП [е-се -де-пе] - Електро- стоманодобивно производство. ЕСДРП - Европейска социалде- мократическа работническа партия. ЕС ЕИМ [ес ейм] - Единна сис- тема (наименования на серия електронноизчислителни ма- шини). есер, член, -ът, -а, мн. -и, .и., ис- тор., рус. зсер (социалист-ре- волюционер) - Социалист-ре- волюционер (член на партията на социалистите-революционе- ри). — Произв.: ссерка,есерски. Ес-Ес остар., нем. SS (Schutz- staffel) - Отреди за охрана - войска със специално предназ- начение в Хитлеристка Герма- ния; СС. — Произв.' . ссесовец, есесовка, есесовски.
ЕСИ 191 ЕСПА ЕСИ [еси] - Еворпейски синди- кален институт (Европейски съюз). ЕСИА [еспа]— Европейски съюз на инженерите и архи- тектите (Европейски съюз). ЕСК - Ензим-субстратен комп- лекс. ЕСК воен. - Ескадра стражевп кораби. сск. воен. - сскадрен. А еск. ми- ноносец. сск. - ескимоски. ЕСКД [ес-ка-де] - Единна систе- ма за конструкторска докумен- тация. ЕСКДА - Европейски спортен клуб на дружеските армии. ЕСКОМ [еском], ж. и .ж; - Един- на система за регистрация и отчет на задграничните ко- мандировки. Ескпл воен. - Ескадра подводни лодки. ЕСМЗ - Европейски съвет на младите земеделци. ЕСМО [еемб] - Единна строи- телномонтажна организация. ЕСМОИИ - Единна система за машинна обработка на иконо- мическа информация. ЕСНТИ - Европейско сътрудни- чество в научните и техничес- ките изследвания (Европейски съюз). ECO [есб] - Европейска стопан- ска общност. ECO [есб] - Единна строителна организация. ЕСОА | есоа], тронен. - Елект- рически стрелков обръщате- лен апарат. Ecoec [ес-о-ес], SOS (Save our souls - Спасете нашите души; Save our ship - Спасете нашия кораб) - Международен радио- сигнал за помощ; СОС. ЕСОМАР[ ссомар], м., англ. ESOMAR (European Society for Opinion and Marketing Research) - Европейско дружество за изучаване мненията и търсе- нето на пазара. ЕСП - Европейска сметна пала- та (Европейски съюз). ЕСП [е-се-пе] - Европейска со- циалистическа партия. ЕСП [е-се-пе] - Единна селко- стопанска политика (на Евро- пейската икономическа общ- ност). ЕСП [е-се-пе], ср. (разг. член . - то) - Електроснабдително предприятие. ЕСП [е-се -пе] ср. (разг. член, -то) - Енергийно стопанско пред- приятие. ЕСПА [еспа] - Единна система
ЕСПА 192 ЕСХИ за приборостроене иавтомати- зация. ЕСПА (-) [еспа] - Единна систе- ма за промишлена автомати- ка (в марката на уреди; напр.: електронен регулатор ЕСПА 06КА, електронен терморегу- латор ЕСПА 06КБ09, пневма- тичен захранващ блок ЕСПА 04ТДО2. еспер.- есперанто. ЕСПИ [еспи] - Единна система за профсъюзна информация. ЕСПИК [еспйк] - Единна систе- ма за профсъюзна информа- ция и контрол в здравеопазва- нето. ЕСПТУ [ес-пе-те-у] - Единно средно политехническо учили- ще; вж. ЕСПУ. ЕСПУ [еспу], ср. (разг. член, -то, лш. -та) - Единно средно поли- техническо училище. ЕСР - Единен софийски район. ЕСРО [есро], англ. ESRO (Еиго- pean Space Research Organisation) - Европейска организация за изследване на космическото пространство. ЕСС - Европейски синдикален съюз (Европейски съюз). ЕССИ [ессй] - Единица система за социална информация. А Научен център по ЕССИ. ЕССР [е-ес -ес-ер], истор. рус. ЗССР (Зстонская Советская Социалистическия Республи- ка) - Естонска съветска соци- алистическа република. ЕСТ библ. - Естествени науки - математика, физика, химия, геология. ест. - естонски. ЕСТД [ес-те-де] - Единна систе- ма за технологична докумен- тация. Естел (-) [естел] - Електронна единна система за телеобра- ботка на данни (напр.: ЕСТЕЛ- 20). ЕСТПП [ес-те-пе-пе] - Единна система за технологична под- готовка на производството. ЕСУ (-) [есу], елекрон. - Елект- ронно следящо устройство (напр.: ЕСУ-2). ЕСУИП [есуйп] - Единна систе- ма за управление на интегра- ционните процеси. ЕСУУД [есууд] - Единна систе- ма за унифицирана управлен- ческа документация. ЕСФ - Европейски социален фонд (Европейски съюз). ЕСФОР - Многонационални во- енни сили. ЕСХИ - Европейски съвет на химическата индустрия (Евро-
ЕСЦ 193 ЕТР пейски съюз). ЕСЦ - Евангелска съборна църква. ЕСЦБ - Европейска система на централните банки (Европей- ски съюз). ЕСЩ - Европейски съединени щати (Европейски съюз). ЕСЯИ - Европейски съвет за ядрени изследвания (Европей- ски съюз). ЕТ -Европейскатеритория. ЕТ [е-те] - Едноличен търговец. Д ЕТ „Урбана". ЕТ (-) [е-те] - Електрокар-вле- кач с теглително усилие 100 (напр.: ЕТ-511 —1, ЕТ-506-1). ЕТ [е-те], мн„ елктр., рус. ЗТ (Злектролитньге танталовме кондензатори) - Електролит- ни танталови кондензатори. ЕТ (-) [е-те], рус. ЗТ (Зкскава- тор траншейньпг) - Траншеен ескаватор (напр.: ЕТ-121) ет. - етаж (с цифра). ЕТА [ета], рус. ЗТА (Зстонское телеграфное агентство) - Ес- тонска телеграфна агенция. ЕТА [ета], neu. ETA (Euzkadi ta Azkalasuna) - Съюз на борци- те за свобода на страната на баските. ЕТВД - Европейски театър на военните действия. ЕТД [е-те-де] - Еднолично търговско дружество. ЕТЕП [етеп] - Европейскателе- комуникационна и електронна промишленост (Европейски съюз). ЕТЗ [ е-те-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) -Електротелферен завод. Д ЕТЗ „Янтра". етиоп. - етиопски. ЕТИС [етйс] - Експертен техни- ко-икономически съвет. ЕТИТ [етйт] - Електроника, те- лекомуникации и информаци- онни технологии. ЕТК [ е-те-ка] - Европейска ту- ристическа комисия. ЕТК - Ескадра торпедни катери. ЕТН [е-те-не],жн., нкон. - Един- ни трудови норми. ЕТН (-) [е-те-ен], рус. ЗТН (Зк- скаватор тарншейньш навес- ной) - Траншеен навесен екс- каватор (напр.: ЕТН-122, ЕТН- 142, ЕТН-352). CTiiorp. - етнографски. ЕТО [е-те-о],л1. и (разг.)ср. (член. - то) - Експертно-технически отдел. ЕТО -Експлоатация и техничес- ко обслужване. ЕТП [е-те-пе] - Единен техноло- гически процес. ЕТР -Европейски търговски ре-
ЕТР 194 ЕФМ гистър (Европейски съюз). ЕТР [е-те-ре], рус. ЗТР (Зкска- ватор траншейньш роторньш) - Роторен траншеен екскава- тор-каналокопач (напр.: ЕТР- 171). ЕТС [е-те-се] - Единна техничес- ка служба. ЕТС, англ. ETC (European Telecoinmunications Standard) - Европейски телекомуникацио- нен стандарт (Европейски съюз). ЕТСИ [етси], англ. ETSI (Euro- pean Telecommunications Stan- dards Institute) - Европейски институт за телекомуникаци- онни стандарти; ЕИТС. ЕТТ [е-те-те] -Единна транспорт- на тарифа. ЕТУ (-) [е-те-у], рус. ЗТУ (Зкс- каватор траншейньш универ- сальньш)—Универсален тран- шеен екскаватор (напр.: ЕТУ- 353). ЕТУЕС - Експериментално тех- нологическо училище -Елект- ронни системи. ЕТУК, англ. ETUC (European Trade Union Confederation) - Европейска конфедерация на синдикатите (Европейски съюз); ЕКС. ЕТУП - Единен териториално- устройствен план на Републи- ка България. ЕУ [еу] - Експлоатационно уп- равление. А / група ЕУ на ав- томобили. ЕУИ, лнгл-EUI (European Uni- versity Institute) - Европейски университетски институт (Ев- ропейски съюз). ЕУИЦ - Европейски учебен и информационен център (Евро- пейски съюз). ЕУК - Екологичен училищен комплекс. А ЕУК „Икар “. ЕФ - Европейски факултет (Мос- ковски държавен университет, Москва). ЕФ биохим. - Електрофореза. ЕФА - Европейска филмова ака- демия (Европейски съюз). ЕФАФП - Европейска федера- ция на асоциациите на фарма- цевтичната промишленост (Европейски съюз). ЕФВТ [е-фе-ве-те] - Европейс- ка федерация по вдигане на тежести. ЕФЕ [ефе], исп. EFE (Editorial Falange Espanola) - Испанска информационна агенция. ЕФИХ - Европейска федерация по инженерна химия. ЕФМ - Европейски форум за мир.
ЕФР 195 ЕЦИН ЕФР [е-фе-ре] - Европейски фонд за развитие (Европейски съюз). ефр. - ефрейтор (със собствено име). ЕФРР - Европейски фонд за ре- гионално развитие (Европейс- ки съюз). ЕФС [е-фе-се] - Европейски фонд за сътрудничество (Ев- ропейски съюз). ЕФСВП - Европейски фонд за сътрудничество във валутна- та политика (Европейски съюз). ЕФТ [е-фе-те] - Единен фронт на труда. ЕФТА [ефта],«нгл. EFTA (Euro- pean Free Trade Association) - Европейска асоциация за сво- бодна търговия (Европейски съюз); ЕАСТ. ЕФФ - Европейска филателна федерация. ЕХ мед. - Епидемичен хепатит. ЕХВ [е-хе-ве], воен. - Електро- химически взривател. ЕХГ [е-ха-ге],хпл<. -Електрохи- мически генератор. ЕХДА - Електрохидродинамич- на аналогия. ЕХИТ [ехйт], ед. и мн., физико- хим. - Електрохимични източ- ници на ток. ЕХМК хим. - Етилхексилмс- такрилат. ЕЦ - Европейски център. ЕЦ - Единен център (научни обе- динения на Българската ака- демия на науките и Софийския университет). А ЕЦ по исто- рия. ЕЦ... - Единен център (като съставна част на инициални съкращения, напр.: ЕЦИ). ЕЦ [е-це] - Едностъпална цент- робежна циркулационна помпа. ЕЦ - Е зиков център. А ЕЦ „Дива". ЕЦ - Електрическа централа. ЕЦтрансп. - Електрическацен- трализация. ЕЦБ [е-це-бе] - Европейска цен- трална банка (Европейски съюз). ЕЦБ - Единен център по биоло- гия. ЕЦВ - Езиков център за възрас- тни. ЕЦЕЛ [ецел] - Единен център за език и литература. ЕЦИ - Единен център по исто- рия. ЕЦИМ [ецйм] - Електронна цифрова изчислителна маши- на; ЦЕИМ. ЕЦИН [ецйн] - Европейски център за изучаване на наро-
ЕЦМ 196 ЕЦП донаселението. ЕЦМ [е -це-ем] - Електронно- цифрова машина. ЕЦММ - Единен център по ма- тематика и механика. ЕЦНДП - Единен център по на- уките за държавата и право- то. ЕЦНЗ - Единен център по на- уките за земята. ЕЦНПК[ е-це-не-пе-ка] - Еди- нен център за наука и подго- товка на кадри; вж. ЕЦ. ЕЦНПК... - Единен център за наука и подготовка на кадри (като съставна част на иници- ални съкращения, напр.: ЕЦНПКММ); вж. ЕЦ... ЕЦНПКБМБП - Единен център за наука и подготовка на кад- ри по биология и медико-био- логически проблеми; вж.ЕЦБ. ЕЦНПКЕЛ - Единен център за наука и подготовка на кадри по език и литература; вж. ЕЦЕЛ. ЕЦНПКИ - Единен център за наука и подготовка на кадри по история; вж. ЕЦИ ЕЦНПКММ -Едине н център за наука и подготовка на кадри по математика и механика; вж. ЕЦММ ЕЦНПКНЗ - Единен център за наука и подготовка на кадри по науките за земята; вж. ЕЦНЗ ЕЦНПКП - Единен център за наука и подготовка на кадри по право; вж. ЕЦНДП ЕЦНПКФКС - Единен център за наука и подготовка на кад- ри по физическа култура и спорт. ЕЦНПКФС - Единен център за наука и подготовка на кадри по физкултура и спорт; вж. ЕЦНПКФКС. ЕЦНПКФС - Единен център за наука и подготовка на кадри по философия и социология; вж. ЕЦФС ЕЦНПКФСН - Единен център за наука и подготовка на кад- ри по философия и социологи- чески науки; вж. ЕЦНПКФС ЕЦНПКФФТП - Единен център за наука и подготовка на кадри по физика и физико- технически проблеми; вж. ЕЦФ ЕЦНПКХХТП -Единен център за наука и подготовка на кад- ри по химия ихимико-техноло- гически проблеми; вж. ЕЦХ. ЕЦОК - Европейски център за обучение и квалификация. ЕЦП - Европейски център пе,
ЕЦПНД 197 ЖБ право (София). ЕЦПНД - Европейски център за парламентарна наука и доку- ментация (Европейски съюз). ЕЦРР - Европейски център за регионално развитие (Евро- пейски съюз). ЕЦТД - Европейски център за търговия на дребно (Европей- ски съюз). ЕЦФ - Единен център по физи- ка. ЕЦФС - Единен център по фи- лософия и социология. ЕЦХ - Единен център по химия. ЕЧЕЦ [ечец] - Електрическа част на електрически центра- ли. Ечпхмсл и Ечхмелч - Държав- но стопанско предприятие (клон на ДСО „Българско пиво и бе- залкохолни напитки“) за изку- пуване, обработка и търговия с пивоварен ечемик и хмел. ЕЧУ електр. - Електрическа ча- совникова уредба. ЕШ - Европейски шампионат. ЕШ - Е зикова школа. А ЕШ „ Стандарт ЕШ (-), рус. ЗШ (Зкскаватор шагающий) - Крачещ екска- ватор (напр.. FШ -6/60, ЕШ-17/ I ЕШ1 ■ .: -ше-пе],рус. ЗШП (3лек- трический шпалоподбойник) - Електрическа траверсоподбив- на машина. ЕШП (-) [е-ше-пе], метал., рус. ЗШП (Злектрошлаковьш пе- реплав) - Електрошлаково претопяване. ЕЩТ [е-ще-те] - Единни щатни таблици. А Заплати по ЕШ.Т . ЕЯВ -Епицентър наядренвзрив. ж Ж - [же], ед. и мн .. електр. — Железни проводници (напр.: Ж- 35, Ж-50, Ж-70). Ж -метал. - Желязо (в марката на цветни сплави, напр/. БрАЖ9-4). ж. - жени А Слалом (ж.) . Ски (ж.) . ж. грам. - женски (род). ж. - жители (след цифра). ж. - журнал, жарг. - жаргонен. ЖБ - [же-бе], рус. ЖБ (Жатка безлафетная). - Безлафетна жетварка (напр.: ЖБ-4, 6). ЖБ воен.. остар. - Жандарме - рийски батальон. ЖБ [же-бе], прил. - Железобе- тонен. А ЖБ конструкции. ЖБ стълбове.
ЖБ 198 жн ЖБ - Животновъдна база. ЖБИ [же-бе-й], рус. ЖБИ (За вод железобетоньгх издслий) - 1. Завод за железобетонни из- делия. 2. Железобетонни изделия. ЖБН - [же-бс-ен], рус. (Жатка зернобобовая павссная) - Зърнобобова навесна жетвар- ка (напр.: ЖБИ-3,5). Жбр воен. - Жандармерийска бригада. ЖВН - [же-вс-ен], рус. ЖВН (Жатка валковая широкозах- ватная навесная) - Широкооб- хватна навесна жетварка (напр.: ЖВН-6). ЖЕК [жек] - Жилищно-експло- атационна кантора. жсн... - женски (като първа съставна нает на сложносък- ратени думи, напр.: женактив, женкомисия, женотговорнич- ка). ЖЗК [же-зе-ка] - Животозаст- рахователна компания. А ЖЗК „ Феникс". ЖИ - Железопътни инфраструк- тури. А НК „Железопътни структури". Жйвснаб м. - Държавно търгов- ско предприятие за снабдява- не с разплодни и работни жи- вотни жив. ст. физ. - живачен стълб (единица за измерване на на- лягане); ж. ст. (с цифра). А 1 мм жив. ст. Жйти м. - Завод за телени изде- лия, свързочни материали - жици и др. ЖК воен. - Женски корпус. ЖК, жк и ж. к. [же-ка] - Жили- щен комплекс. А ЖК „Мла- дост “. ЖКН - [же-ка-ен], рус. ЖКН (Жатка кукурузная навесная) - Навесна жетварка за царе- вица (напр.: ЖКН-2,6). ЖКО [же-ка-ö] - Жилищно-ко- мунален отдел. ЖКЦ [же-ка-це] - Женски кон- султационен център. ЖЛС воен. - Женски личен състав. ЖМНР, фр. JMNR (Jeunesse du Mouvement national de la revolution) - Младеж на нацио- налното революционно движе- ние (организация в Конго). ЖМПЛА [же-ем-пе-ла], порт. JMPLA (J u ventud de Movimento Populär de Libertacjäo de Angola) - Младежка организация на народното движение за осво- бождение на Ангола. ЖН (-) [же-ен] - Желязно-нике- лов акумулатор (напр.: ЖН-22,
жн 199 ЖСР 45). ЖН (-) [же-ен], рус. ЖН (Жатка павесная) - Навесна жетвар- ка (напр.: ЖН-4,0). ЖНБА - Женска национална баскетболна асоциация (САЩ). ЖНУ (-) [же-ен-у], рус. ЖНУ (Жатка павесная универсаль- ная) - Универсална навесна жетварка (напр.: ЖНУ-2,6). ЖП [же-пе],остар., воен. - Жан- дармерийски полк. ЖП и жп [же-пе], прил. - желе- зопътен. Д ЖП Бюро, жп транспорт, жп управление, жп ресторант, жп завод, жп ма- неврист, жп стрелочник. ЖП [же-пе], член. -т о, ср., разг. - Български държавни железни- ци. ЖПБМ воен. - Железопътен батальон за механизация. ЖПБр воен. - Железопътнабри- гада. жпз [же-пе-зе] - Железопътен завод. ЖПК [же-пе-ка], воен. - Желе- зопътен корпус. ЖПК [же-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Животновъдно- промишлен комбинат. жпсвб воен. - Железопътен свързочен батальон. жпсвр воен. - Железопътна свързочна рота. ЖПУ [же-пе-у], ср. (разг. член. - то) - Железопътно училище. ЖР (-) [же-ер], рус. ЖР (Жатка рядковая) - Редова жетварка (напр.: ЖР-4,6). ж. р. грам. - женски род; вж. ж. ЖРН (-) [же-ер-ен], рус. ЖРН (Жатка рядковая павесная) - Навесна редова жетварка (напр.:ЖРН-3,0). ЖРП (-) [же-ер-пе] - Прикачна редовна жетварка (напр.: ЖРП 3,6). ЖРС (-) [же-ер-ес], рус. ЖРС (Жатка рядковая скоростная) - Редова скоростна жетварка (напр.: ЖРС-4,9А). ЖС [же-се] -Железопътностро- ителство. ЖС воен. - Женски състав. ЖСК [же-се-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Железничарски спортен клуб. ЖСК [же-се-ка] -Жилищноспе- стовна каса. ЖСК [ же-се -ка] - Жилищно- строителен комбинат. ЖСК [же-се-ка] ж. (член. разг. - то) - Жилищностроителна ко- операция. ЖСР (-) [же-се -ер], рус. ЖСР (Жатка-сноповязалка рядко- вая) - Редова жетварка-сно-
жсс 200 ЗАГ повръзвачка. ЖСС [же-се -се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Железничарски спортен съвет. ЖСС - Женска спомагателна служба. ЖСС воен. -Же нски спомагате- лен състав. # ЖСС на МП (САЩ). ж. ст. физ. - ж ивачен стълб (еди- ница за измерване на наляга- не); жив. ст. (с цифра). ЖФБ [же-фе-бе] -Животновъд- нофуражна бригада. ЖХД - Женско християнско дру- жество. ЖЦН (-) [же-це-ен] - Навесна царевична жетварка. 3 3 - Марка зимно дизелово гори- во. 3из. - запад. ЗА - Завод за автобуси. ЗА - Завод за антибиотици. ЗА юрид. - Закон за адвокату- рата. ЗА юрид. - Закон за админист- рацията. ЗА юрид. - Закон за акциите. ЗА юрид. - Закон за арендата. ЗА - Застрахователна агенция. Д ЗА „Евроахат“ ООД. ЗА [зе-ä], воен. - Зенитна арти- лерия. ЗА - Зимно дизелово гориво мар- ка А, предназначено за експ- лоатация на дизелови двигате- ли при температура не по-нис- ка от —10“. з. а. - Заслужил артист (със соб- ствено име). ЗАБ [заб] воен. - Запалителна авиационна бомба. заб. - забележка. забел. - забележка: вж. заб. ЗАВ [зав] - Завод за автоматич- ни везни. зав. .. - Завеждащ (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: завотдел, завуч.) . зав [зав], член, -ът, -а, м. разг. - завеждащ (отдел, секция и пр.) . Заводпроект м. - Институт за проучване и проектиране на промишлени обекти. ЗАВС [завс] - Западноафрикан- ски валутен съюз. ЗАвтП юрид. - Закон за автор- ското право. завуч, член, -ът, -а, мн. -и, м. ос - тар. - Завеждащ учебната част. ЗАГ [заг] - Завод за автомобил- ни гуми. Д ЗАГ„Динамик“.
ЗАГ 201 зам.-предс. ЗАГ [заг], воен. - Зенитна арти- лерийска група. загл. - заглавие (в бибилиогра- фия). ЗАГС [загс] - Завод за автомо- билни генератори и стартери. А ЗАГС „Динамо“. ЗАД [зад] - Завод за алуминие- ва дограма. ЗАД [зе-а -де] - Застраховател- но акционерно дружество. А ЗАД „Армеец“. ЗАД „Вито- ша“. Задграплсс м. и ср. - Предприя- тие за транспорт и реализация на дървесината от Коми. ЗАЕ [зае] - Завод за асинхронни електродвигатели; вж. ЗАЕД. ЗАЕД [заед] - Завод за асинх- ронни електродвигатели. ЗАЗ[заз], рус. ЗАЗ (Запорож- ский автомобйльнь!й завод) - 1. Запорожки автомобилен за- вод. 2. В марката на автомобилите, произведени в този завод (напр.: ЗАЗ-966 „Запоро- жец“). заз, член, -ът, -а, мн. - ове, м. - Автомобил, произведен в За- порожкия автомобилен завод. ЗАИ [зай] - Завод за абразивни инструменти. ЗАК [зак], воен. - Зенитноарти- лерийски комплекс. зал. геогр. - залив. зам. .. - заместник (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: зам.-мин ., замком). зам, член, -ът, -а, мн. -ове, м., разг. - заместник (директор, председател и под.). зам.- ген. -з аместник-гсперален. А Зам.-г ен . директор. зам. - глав. - заместник-главен (прокурор и др.) зам. главен, обикн. член ., разг. - заместник-главен (редактор и ДР-) - зам. -дир. - Заместник-директор. замдир, член, -ът, -а, м., разг. - заместник-директор. замком, член, -ът, -а, м., разг. - заместник-командир. замкомбрйг, член, -ът , -а, м., разг. -з аместник-командирна бригада. замкомдйв, член, -ът , -а,.и., разг. - заместник-командир на ди- визия. зам.-мин . - заместник-ми- нистър. зам. по тех. воен ., разг. -з амест- ник-командир потехническата част. зам.-предс. - заместник-предсе- дател.
ЗАНА 202 ЗБАА ЗАНА [зана], англ. ZANA (Zambia News Agency) - Ин- формационна агенция на Зам- бия. ЗАНН, юрид. - Закон за адми- нистративните нарушения и наказания. ЗАНУ [зану], англ. ZANU (Zimbabwe African National Union) - Африкански национа- лен съюз Зимбабве. ЗАО [зао] - Завод за аптечно оборудване. ЗАП юрид. - Закон за автомо- билните превози. 3 АП юрид. - Закон за авторско- то право. ЗАП юрид. - Закон за админист- ративното производство. зап. - западен. ЗАПУ [ запу], англ. ZAPU (Zimbabwe African People s Union) - Съюз на африканския народ Зимбабве. 3 АС юрид. - Закон за админист- ративното съдопроизводство. ЗАС [зае], воен. - Зенитен авто- мат за стрелба. заел. - заслужил. А Заел, ар- тист. Заел, художник. заел. арт. - заслужил артист; вж. з. а. заел. м. с. - заслужил майстор на спорта; вж. з. м. с. заел. худ. - заслужил художник; вж. 3. X. ЗАСП - Завод за алуминиеви и стоманени профили. застрах. - застрахователен. ЗАТ [зат] - Завод по автомати- ка и телемеханика. А ЗА Т на Ж.П Транспорт. ЗАТ юрид. - Закон за автомо- билния транспорт. ЗАТДС юрид. - Закон за адми- нистративно териториално де- ление на страната. ЗАУ юрид. - Закон за админист- ративното управление. ЗАФЧ [за-фе-че] - Завод за ар- матура и фасонни части. Захарпмпекс ж. - Външнотър- говско представителство на промишлено-аграрно обедине- ние „Българска захар" за внос (импорт) и износ (експорт) на захар и захарни изделия. ЗБ истор,-Задгранично бюро на ЦК на БКП (т. с .) (1923-1944). ЗБ юрид. - Закон за бежанците. ЗБ юрид. - Закон за бюджета. ЗБ воен. - Запалителна бомба. ЗБ - Зимно дизелово гориво мар- ка Б, предназначено за експло- атация на дизелови двигатели при температура не по-ниска от - 18°С. ЗБАА юрид. - Закон за Българ-
ЗББ 203 звсвк ската академия на науките. ЗББ [зе-бе-бе], юрид. - Закон за българските банки. ЗББС - Завод за белтъчно-бпо- концентратни смески. ЗБГ (зе-бе-ге], юрид. - Закон за българското гражданство. ЗБДОО юрид. - Закон за Бюд- жета на държавното обще- ствено осигуряване. ЗБД воен. - Зона на бойните дей- ствия. ЗБДС юрид. - Закон за българ- ските документи за самолич- ност. ЗБЗ [зе-бе-зе], воен. - Зона с бактериално заразяване. ЗБК юрид. - Закон за българ- ската култура. ЗБКД [зе-бе-ка-де], юрид. - За- кон за банките и кредитното дело. ЗБН [зе-бс-не] - Завод за безал- кохолни напитки. ЗБНТХ юрид. - Закон за борба с незаконния трафик на хора. ЗБО - Закон за браншовите организации. ЗБОБ юрид. - Закон за бюдже- та и отчетността по бюджета. ЗБППМН юрид. - Закон за бор- ба срещу противообществени- те прояви на малолетните и непълнолетните. ЗБР юрид. - Закон за биологич- ното разнообразие. ЗВ мн., воен. - Запалителни ве- щества. зв. грам. - звателен (падеж); зват. зв. - звезда. зв. електр. - звънец з-в воен . - „Земя-въздух“ (клас ракети). ЗВ АС юрид. - Закон за Върхов- ния административен съд. зват. грам. - звателен (падеж); зв. ЗВВС [зе-ве-ве-се], юрид. - За- кон за всеобщата военна служ- ба. ЗВД [зе-ве-де] - Завод за възли и детайли. ЗВДОП юрид. - Закон за възла- гане на държавни и общински поръчки. ЗВДФК юрид. - Закон за вътрешния държавен финан- сов контрол. ЗВО [зе-ве-ö], юрид. - Закон за висшето образование. ЗВП [зе-ве-пе] - Завод за вете- ринарни препарати. ЗВС [зе-ве-се], юрид. - Закон за възстановяване на собствено- стта. ЗВСВК юрид. - Закон за валут- ните сделки и валутния конт-
ЗВСГЗГФ 204 ЗДВФК рол. ЗВСГЗГФ юрид. - Закон за възстановяване на собствено- стта върху горите и земите от горския фонд. ЗВТ [3е-ве-те], юрид. - Закон за външната търговия. звукоподр. - звукоподражател- но. ЗВЦ [ зе-ве-це] - Завод за вис- козна целулоза. ЗВЦ [зе-ве-це], юрид. - Закон за валутните ценности. звщ воен. - Запасен военновре- менен щаб. ЗГ юрид. - Закон за горите. ЗГ радиотехн. - Задаващ гене- ратор. ЗГ - Зоологическа градина. ЗГАР - Областно управление „Земеделие, гори и аргарна реформа“. ЗГВ [зе-ге-ве] - Завод за галови вериги. ЗГВ [зе-ге-ве] - Завод за горе- що валцуване (Кремиковци). ЗГВ [зе-ге-ве], юрид. - Закон за гражданското въздухоплава- не. ЗГЕСТ - Завод за градивни еле- менти и съобщителна техника. ЗГП [зе-ге-пе] - Завод за грамо- фонни плочи. ЗГР юрид. - Закон за граждан- ската регистрация. ЗГС воен. - Заместник генера- лен секретар (НАТО). згт [зе-ге-те] - Завод за горив- на техника. ЗГУ [зе-ге-у] - Завод за газови уреди. з-д - завод. ЗД юрид. - Закон за далекосъоб- щенията. ЗД юрид. - Закон за досиетата. з. д . геогр. - западна дължина (след цифра). ЗД [зе-де] - Застрахователно дружество. А ЗД „Булстрад“. ЗД „Евроинс" АД. ЗД воен. - Зона за демобилиза- ция. ЗДА [ зе-дс-ä], юрид. - Закон за държавната администрация. ЗДА [зе-де-ä], юрид. - Закон за държавния арбитраж. ЗДАФ юрид. - Закон за държав- ния архивен фонд. ЗДБ [зе-де-бс], юрид. - Закон за държавния бюджет. ЗДВК [зе-де-ве-ка], юрид. - За- кон за държавен и ведомствен контрол. ЗДвП юрид. - Закон за движе- ние по пътищата; ЗДП. ЗДВФК юрид. - Закон за държа- вен вътрешен финансов конт- рол.
здд 205 ЗЕ ЗДД [зе-де-де] - Завод за дизе- лови двигатели. ЗДДПО, юрид. - Закон за допъ- лнително доброволно пенсион- но осигуряване. ЗДДС [зе-де-де-се], юрид. - За- кон за данъка върху добаве- ната стойност. ЗДЗИ юрид. - Закон за Държав- ния застрахователен институт. з. Д. и. - заслужил деятел на из- куството (обикн. със собстве- но име). здк [зе-де-ка],юрпд. - Закон за държавен контрол. з. д. к. - заслужил деятел на кул- турата (обикн. със собствено име). ЗДКИ юрид. - Закон за достъп до класифицираната информа- ция. ЗДМ [ зе -де-ме], .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за дървооб- работващи машини. з. д. и. - Заслужил деятел на на- уката (обикн. със собствено име). ЗДО [зе-де-ö]. юрид. - Закон за данък върху оборота. ЗДОД юрид. - Закон за данъка върху общия доход. ЗДОИ юрид. - Закон за достъп до обществената информация. ЗДОО юрид. - Закон за държав- но обществено осигуряване. ЗДП [зе-де-пе], юрид. - Закон за данъка върху печалбата. ЗДП [зе-де-пе], юрид. - Закон за движение по пътищата; ЗДвП. ЗДП [зе-де-пе],юрид. - Закон за държавните предприятия. ЗДПч - Закон за данъка върху печалбата. ЗДР воен. - Зона за дълбоко ра- зузнаване. здрав... - здравен (напр.: здрав- пункт). ЗДС юрид. - Закон за диплома- тическата служба. ЗДС юрид. - Закон за другарски- те съдилища. ЗДС юрид. - Закон за държавна- та собственост. ЗДС юрид. - Закон за държав- ния служител; ЗДСл. ЗДС [зе-де-се] - Земеделски де- мократичен съюз. ЗДСК юрид. - Закон за Държав- ната спестовна каса. ЗДСл юрид. - Закон за държав- ния служител; ЗДС. ЗДТ [зе-де-те], юрид. - Закон за държавните такси. з. д. т. - заслужил деятел на ту- ризма (обикн. със собствено име). ЗЕ юрид. - Закон за енергетика- та.
ЗЕ 206 ЗЕС ЗЕ електр. - Запалващ елект- род. ЗЕГС юрид. - Закон за едрата градска собственост. ЗЕД [зед] - Здравно екологично дружество. Д ЗЕД „Бълга- рия". ЗЕДЕП юрид. - Закон за елект- ронния документ и електрон- ния подпис. ЗЕЕЕ юрид. - Закон за енерге- тиката и енергийната ефектив- ност. ЗЕИМ [зейм] - Завод за елект- роизолационни материали. ЗЕМ [зем] - Завод за електри- чески машини. ЗЕМ [зем] - Завод за електро- кари и мотокари. Л ЗЕМ „ Сре- дец “. зем... - Земеделски (като първа съставна част на сложносък- ратени думи, напр.: Земиздат, Земпроект, Земснаб). ЗЕМА [зема] - Завод за елект- ромедецински апарати. Земиздат ср. - Издателство на Българския земеделски наро- ден съюз. Земпроект м. Институт за про- учване и проектиране в сел- ското стопанство (земеделие- то). Земс [земс], член, -ът, -а, м., ис- тор. - Земеделски младежки съюз (1921-1947); ЗМС. — Произв.: земсйст, земсйстки, земсов. ЗемУРС [земурс], воен. - Земен управляем реактивен снаряд. ЗЕНА (зена] - Завод за елект- ронна нестандартна апаратура (Добрич). Зепабр [зенабр], воен. - Зенит- на артилерийска бригада. Зенадп [зенад], воен. - Зенитен артилерийски дивизион. Зенап [зенап], воен. - Зенитен артилерийски полк. Зепбатр [зенбйтр], воен. - Зе- нитна батарея. ЗЕНО [зено] - Завод за експе- риментално и нестандартно оборудване. ЗЕП [зеп] - Завод за ензимни препарати. ЗЕП [зеп] - Завод за порцелан за електротехнически изделия (електропорцелан). ЗЕПЕ [зе-пе],л<. (разг.)ср. (член. -то) - Завод за елктропреоб- разувателни елементи. ЗЕС [зее] - Западноевропейски съюз (Великобритания, Фран- ция, Федерална република Гер- мания, Италия, Белгия, Нидер- ландия и Люксембург). ЗЕС -Зона на Европейскиясъюз
ЗЕСТ 207 ззлд (Министерство на външните работи). ЗЕСТ [вест] - Завод за елемен- ти за съобщителна техника. ЗЕТ [зет] - Завод за електричес- ки табла. ЗЕТ [зет] - Завод за електротел- фери. ЗЕУ [зеу] - Завод за електродо- макински уреди. ЗЕХА [зе-xä] - Завод за емай- лирана и химическа апаратура. ЗЖ юрид. - Закон за живот- новъдството. ЗЖПТ юрид. - Закон за желе- зопътния транспорт. ЗЖР [зе-же-ре] - „Защита на животните и растенията“ (служба). ЗЖСющн). - Закон за жилищна- та собственост. ЗЖСК [зе-же-се-ка], юрид. - Закон за жилищноспестовната каса. ЗЖСК [зе-же-се-ка], юрид. - Закон за жилищностроителни- те кооперации. 33 юрид. - Закон за заетостта. 33 юрид. - Закон за занаятите. 33 юрид. - Закон за застрахова- нето. 33 - „Земеделско знаме“ (вест- ник). з-з воен. - „Земя-земя“ (клас ра- кети). ЗЗБ юрид. - Закон за закрила при безработица. ЗЗБНЗ юрид. - Закон за закри- ла при безработица и насърча- ване на заетостта. ЗЗБУТ юрид. - Закон за здра- вословни и безопасни условия на труд. ЗЗВЗ АС юрид. - Закон за замя- на на военните задължения с алтернативна служба. ЗЗД [зс-зе-де], юрид. - Закон за задълженията и договорите. ЗЗД [зе-зе-де], юрид. - Закон за закрила на детето. ЗЗД [зе-зе-де]. юрид. - Закон за защита на държавата. ЗЗЖ [зе-зе-де] - Закон за защи- та на животните. ЗЗЗИ юрид. - Закон за задъл- жително застраховане на иму- ществата. ЗЗЗП юрид. - Закон за защита на земеделските производите- ли. ЗЗИ [зе-зе -й], юрид. - Закон за застраховане на имуществото. ЗЗК юрид. - Закон за закрила на културата. ЗЗК [зе-зе-ка] - Звукозаписна компания. ЗЗЛД - Закон за защита на лич- ните данни.
ззм 208 ЗИИУ ззм [зе-зе -ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за заваръч- ни машини. 330 [зе-зе-о] юрид. - Закон за здравното осигуряване. 3300 юрид. - Закон за задъл- жителното обществено осигу- ряване. ззп [зе-зе -пе], юрид. - Закон за задграничните паспорти. ЗЗП [зе-зе -пе], юрид. - Закон за защита на природата; ЗЗПр. ЗЗП [зе-зе -пе], юрид. - Закон за земеделските производители. ЗЗППТ юрид. - Закон за защи- та на потребителя и правила- та за търговия. ЗЗПр юрид. - Закон за защита на природата; ЗЗП. ЗЗРСИИ юрид. - Закон за за- щита, рехабилитация и социал- на интеграция на инвалидите. ЗЗТ [зе-зе-те] - Завод за заваръ- чна техника. ЗЗУ [зе-зе-у] - Завод за запаме- тяващи устройства. ЗИ (-)[зе-й] - Звуков индикатор (напрм: ЗИ-1). ЗИБГ юрид. - Закон за имената на българските граждани. ЗИД юрид. - Закон за измене- ние идопълнение ... ЗИДЗДОД юрид. - Закон за из- менение и допълнение на За- кона за данък върху общия доход. ЗИДЗИН юрид. - Закон за из- менение и допълнение на За- кона за изпълнение на наказа- нията. ЗИДЗМВР юрид. - Закон за из- менение и допълнение на За- кона за Министерството на вътрешните работи. ЗИДЗОЗЗ юрид. - Закон за из- менение и допълнение на За- кона за опазване на земеделс- ките земи. ЗИДЗП юрид. - Закон за изме- нение и допълнение на Закона за пенсиите. ЗИДКЗОО юрид. - Закон за из- менение и допълнение на Ко- декса за задължително обще- ствено осигуряване. ЗИДКТ юрид. - Закон за изме- нение и допълнение на Кодек- са на труда. ЗИЕ [зие] - Завод за инструмен- тална екипировка. ЗИЕНО [зиено] - Завод за инст- рументална екипировка и не- стандартно оборудване; ЗИНО. ЗИЕПУ [зиепу] - Завод за инст- рументална екипировка и пе- чатащи устройства. ЗИИУ - Завод за измерителни
зик 209 зис уреди и инструменти; ЗИУИ. ЗИК [зик] - Завод за изкуствена коприна. ЗИЛ [зил], рус. ЗИЛ (Москов- ский автомобильнмй завод имени И. А Лихачова) - 1 . Московски автомобилен завод „И. А . Лихачов“. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод (напр.; ЗИЛ-131, ЗИЛ-137). зил, член, -ът, -а, мн. -ове, м. - Автомобил, произведен в Мос- ковския автомобилен завод „И. А. Лихачов“. ЗИМ [зим], рус. ЗИМ (Горьков- ский автомобилнмй завод име- ни Молотова) -1 . Горкиевски автомобилен завод „В. М . Мо- лотов". 2. В марката на автомобили, произведени в този завод. зим, член, -ът, -а, мн. -ове, м. - Автомобил, произведен в Гор- киевския автомобилен завод „В. М. Молотов“. - Произв.: зймка. ЗИМ [зим] - Завод за изолаци- онни материали. ЗИМ [зим] - Завод за изпълни- телни механизми. ЗИН юрид. - Закон за изпълне- ние на наказанията. ЗИН [зин] - Звено за изследва- не на населението. ЗИНО [зино] - Завод за инстру- ментално и нестандартно обо- рудване; ЗИЕНО. ЗИНИ юрид. - Закон за избира- не на народните представите- ли. ЗИНПОСК юрид. - Закон за избиране на народни предста- вители, общински съветници и кметове. ЗИО [зйо], м. и ср. (разг.) - За- вод за инструментално обо- рудване. ЗИП [зип] - Завод за измерител- ни прибори. ЗИП [зип] - Завод за изолирани проводници. ЗИП [зип] - Запасни инструмен- ти и принадлежности. ЗИПВ юрид. - Закон за избира- не на президент и вицепрези- дент на Република България; ЗИПВР. ЗИПВР юрид. - Закон за изби- ране на президент и вицепре- зидент на Република Бълга- рия; ЗИПВ. ЗИР юрид. - Закон за изобрете- нията и рационализациите. ЗИС юрид. - Закон за индустри- алната собственост. ЗИС [зис], рус. ЗИС (Москов- ский автомобильнмй завод
зис 210 ЗКБР имени Сталина) - 1. Московс- ки автомобилен завод „И. В . Сталин“. 2. В марката на автомобили, произведени в този завод. зис, член, -ът, -а, мн. -ове, м. - Автомобил, произведен в Мос- ковския автомобилен завод „И. В. Сталин“. ЗИСРС - Закон за използване на специални разузнавателни средства. ЗИСС юрид. - Закон за имуще- ствата, собствеността и серви- тутите. ЗИТ [зит] -1 . Завод за изчисли- телна техника. 2. В марката на електронноиз- числителни машини, произве- дени в този завод (напр.: ЗИТ- 151). ЗИТА [зйта] - Завод за топло- измервателна апаратура. ЗИУ [зиу], м., рус. ЗИУ (Завод имени М. С . Урицкого) - 1. Завод „М. С. Урицки“. 2. В марката на автобуси (напр.: ЗИУ-6) и тролейбуси (напр.: ЗИУ-5), произведени в този завод. ЗИУИ - Завод за измервателни уреди и инструменти; ЗИИУ. ЗК [зе-ка] - Завод за конденза- тори. ЗК [зе-ка],лс и(разг.)ср. (член. - то) - Заводски комитет. ЗК юрид. - Закон за концесиите. ЗК юрид. - Закон за коопераци- ите; Зкооп. ЗК [зе-ка] - Заложна къща. А ЗК „Доверие". ЗК воен. - Заместник-командир; вж. замком. ЗК [зе-ка] - Застрахователна компания. А ЗК „Български имоти “. ЗК „ Орел живот “ АД. ЗК - Застрахователна корпора- ция. А ЗК „Гранит" АД. ЗК [зе-ка], ж. и (разг.) ср. (член. - то) - Захарен комбинат. А ЗК „ Кристал “. ЗК[ зе-ка], ж. и (разг.)ср. (член. - то) - Здравна кооперация. А ЗК „ Медик “. ЗК - Земеделска компания (ак- ционерно дружество). ЗК [зе-ка], ж. и (разг.)с/;. (член. - то) - Земеделска кооперация. А ЗК „Напредък". ЗК воен. - Зенитен комплекс. ЗК воен. - Зенитна картечница. ЗК воен. - Зона за разузнаване. ЗК воен. - Зона на комуникация. ЗК воен. - Зона за контрол. ЗКБ воен. - Заместник-коман- дир на бригада. ЗКБР воен. - Заместник-коман-
зквд 211 зктч дир на бригада; вж. замкомб- риг. ЗКВД юрид. - Закон за контрол на външнотърговската дей- ност. ЗКД [зе-ка-де], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за корабни двигатели. зки [зе-ка-й], и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за корабни изделия. ЗКИ юрид. - Закон за класифи- цираната информация. ЗКИР юрид. - Закон за кадас- търа и имотния регистър. ЗКД воен. - Заместник-коман- дир по логистиката. ЗКМ [зе-ка-ме], и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за канце- ларски машини. ЗКМ [зе-ка-ме], л<. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за корабно машиностроене. ЗКМ [зе-ка-ме], л. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за кормил- ни механизми. ЗКМСД воен. - Заместник-ко- мандир на мотострелкова ди- визия. зкмсп воен. - Заместник-ко- мандир на мотострелкови полк. ЗКНО [зс-ка-не-б] - Завод за крупно нестандартно оборуд- ване. ЗКО [зе-ка-о] - Завод за кухнен- ско обзавеждане. ЗКооп юрид. - Закон за коопе- рациите; ЗК. зкп [зе-ка-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) воен. - Запасен ко- манден пункт. ЗКПМ [зе-ка-пе-ме] - Завод за ковашко-пресови машини. ЗКПО [зе-ка-пе-ö], юрид. - За- кон за кооперативното подо- ходно облагане. ЗКПЧ [зе-ка-пе-че], .и. (разг. член, -то), воен. - Заместник- командир по политическата част. ЗКС [зе-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод закалцини- рана сода. ЗКС юрид. - Закон за коопера- тивните сдружения. ЗКС воен. - Земна контролна станция. зкт воен. - Заместник-коман- дир потила. зкти [зе-ка-те-й] - Завод за каучукови технически изде- лия. Д ЗКТИ „Латекс“. ЗКТЧ [зе-ка-те-че], м. (разг. член, -то), воен. - Заместник- командир по техническата част. ЗКТЧ [ зе-ка-те-че], м. (разг.
ЗКУ 212 змм член, -то), воен. - Заместник- командир по трудовата част. ЗКУ [зе-ка-у], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. -та), воен. - Зе- нитна картечна установка. ЗКФ [зе-ка-фе] - Завод за ком- бинирани фуражи. ЗЛ - Завод за лазери. ЗЛ юрид. - Закон за лекарства- та. ЗЛ юрид. - Закон за лова. ЗЛ [зе-ел], изч. техн. -Закъсни- телна линия. ЗЛ - Запасно летище. з. л. - за служил лекар (обикн. със собствено име). ЗЛ - Здравна лаборатория, зл. - злоти (след цифра). ЗЛА юрид. - Закон за лекарства- та и аптеките. ЗЛАХМ юрид. - Закон за лекар- ствата и аптеките в хуманна- та медицина. ЗЛЗ юрид. -Закон за лечебните заведения. ЗЛКИ - Завод за латексови ка- учукови изделия. ЗЛПП - Завод за леки преград- ни панели. ЗЛС [зе-ле-се], юрид. - Закон за лицата в семействата. 3M [зе-ме] - Завод за маномет- ри. 3M юрид. - Закон за митниците. ЗМА [зе-ме-ä] - Завод за меди- цинска апаратура. ЗМВИ [ зе-ме-ве-й] - Завод за минерално-ватни изделия. ЗМВР [зе-ме-ве-ре], юрид. - За- кон за Министерството на вътрешните работи. ЗМД юрид. - Закон за междуна- родните договори. ЗМДРБ юрид. - Закон за меж- дународните договори на Ре- публика България. ЗМДТ [зе-ме-де-те], юрид. - За- кон за местните данъци и так- си. ЗМИ юрид. - Закон за местните избори. ЗМИП - Закон за мерките сре- щу изпирането на пари. ЗМИУ юрид. - Закон за мерки- те и измервателните уреди. ЗМК [зс-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за метални конструкции. ЗМК [зе-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за механи- зирани конструкции. ЗМК [зе-ме-ка], юрид. - Закон за мините и кариерите. ЗМКМ— Завод за метало^ера- мични материали. ЗММ [зе-мс-ме], .«. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за метална мебел.
змм 213 зн змм [зе-ме-ме]. м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за метало- режещи машини. ЗММ [зе- ме-ме], воен. ~ Защи- тена модулирана мрежа. ЗМНТ [ зе-ме-не-те], юрид. - Закон за местните налози и такси. ЗМНХЗ - Задруга на майстори- те на народните художестве- ни занаяти. ЗМО [ зе-ме-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за медицин- ско обзавеждане. ЗМО [зе-ме-о] - Завод за мета- лургични огнеупори. змп [зе-ме-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за микроби- ални препарати за животновъд- ството. ЗМПП - Завод за машини за преработка на пластмаси. ЗМПС[ зе-ме-пе-се], юрнд. - За- кон за моторните превозни средства. ЗМПТ - Завод за микропроце- сорна техника; ЗМТ. ЗМР [зе-ме-ре] - Закон за мал- ки радиоприемници. змс [зе-ме-се] - Закон за мест- ното самоуправление. ЗМС - Запаси от материални средства. ЗМС [зе-ме-се] - Земеделски младежки съюз. ЗМС [земс], нстор. - Земедел- ски младежки съюз (1921- 1947); вж. Земс. ЗМС (-)[зе-ме-се] - Стационар- на зърночистачна машина (напр.: ЗМС-20). з.м.с. - заслужил майстор на спорта (обикн. със собствено име). ЗМСМА юрид. - Закон за мест- ното самоуправление и мест- ната администрация. ЗМСП [зе-ме-сс -пе], юрид. - За- кон за малките и средните предприятия. ЗМСРБ юрид. - Закон за меж- дународните спогодби на Ре- публика България. ЗМТ [зе-ме-те], л. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за микро- процесорна техника; ЗМПТ. ЗМТ [зе-ме-те], л. и (разг.) ср. (член, -то) -Завод за минерал- ни торове. ЗМТА юрид. - Закон за между- народния търговски арбитраж. ЗМФМ - Завод „Мургаш“ - Фина механика (гр. Елена). ЗН [зе-не], мн. - Заводски нор- мали. ЗН юрид. - Закон за наемите; ЗНаем. ЗН юрид. - Закон за наследство-
зн 214 ЗОБ то; ЗНасл. ЗН юрид. - Закон за нотариуси- те. ЗН - Застрахователен надзор, зн. - значение; знач. ЗНА [зе-не-ä], юрид. - Закон за нормативните актове. Знаем, юрид. - Закон за наеми- те; ЗН ЗНасм. Отн. юрид. - Закон за наемните отношения; вж. зно ЗНасл. юрид. - Закон за наслед- ството; ЗН. знач. - значение; зн. ЗНЗ [зе-не-зе], юрид. - Закон за народното здраве. ЗННД юрид. - Закон за нотари- усите и нотариалната дейност. ЗНО [зе-не-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за нестан- дартно оборудване. ЗНО [зе-не-ö], юрид. - Закон за наемните отношения. ЗНОРЧ [знорч], м. (разг.) член. -ът, -а - Завод за нестандартно оборудване и резервни части. ЗНП [зе-не-пе] - Завод за пеизо- лирани проводници. Д ЗНП „Д. Благоев". ЗНП юрид. - Закон за народна- та просвета. ЗНП юрид. - Закон за народно- то просвещение (1929). ЗНП [зе-не-пе] - Закон за наци- оналната полиция. ЗНП [ зе-не-пе], воен. - Запасен наблюдателен пункт. ЗНП [зе-не-пе]воеи. - Земен на- блюдателен пункт. ЗНС юрид. - Закон за народните съвети. ЗНС юрид. - Закон за национал- ната сигурност. ЗНСЗ юрид. - Закон за научни- те степени и звания; ЗНСНЗ. ЗНСНЗ юрид. - Закон за науч- ните степени и научните зва- ния; ЗНСЗ. ЗНСПл юрид. - Закон за петго- дишния държавен народносто- пански план на Народна репуб- лика България. ЗНЦУВС воен. - Запасен наци- онален център за управление на Въздушните сили. ЗНЧ юрид. - Закон за народни- те читалища. знщ воен. - Заместник-начал- ник щаб. знщо воен. - Заместник-начал- ник щаб на отбраната. 30 [зе-б], воен. - Заградитилен огън. 30 - Здравно обслужване. ЗОБ юрид. - Закон за общин- ските бюджети. ЗОБ воен. - Запасна оперативна
зоввп 215 зоп база. ЗОВВПЗ юрид. - Закон за опаз- ване на въздуха, водите и по- чвата от замърсяване. ЗОВС [зове], юрид. - Закон за отбраната и въоръжените сили. ЗОД юрид. - Закон за отговор- ността на държавата. ЗОДВПГ - Закон за отговорно- стта на държавата за вреди, причинени на граждани. ЗОДФЛ юрид. - Закон за обла- гане доходите на физическите лица. ЗОЕГПНС юрид. - Закон за от- чуждаване на едрата градска покрита недвижима собстве- ност. ЗОЕМИю/лк). - Закон за отчуж- даване на едрия машинен ин- вентар. 303 юрид. - Закон за обществе- ното здраве. 303 юрид. - Закон за особените залози. 3033 юрид. - Закон за опазва- не на земеделските земи. ЗОИ [зби] - Завод за огнеупор- ни изделия. ЗОИ юрид. - Закон за обществе- ната информация. ЗОИРПюркд. - Закон за откри- тията, изобретенията и рацио- нализаторските предложения, зок [зок] - Завод за облицовъ- чна керамика. ЗОК [зок] -Завод за оранжерий- ни конструкции. ЗОМ [зом] - Завод за огнеупор- ни материали. ЗОМ юрид. - Закон за ордените и медалите. ЗОММ - Завод за окомплектов- ка на металорежещи машини. ЗОМП [зомп], воен. -Защита от оръжия за масово поразяване. 300 [зб-б] - Задължително об- ществено осигуряване. зоо... -зоологически (напр.: зоо- парк). Зооветспаб м. - Държавно търговско стопанско предпри- ятие за ветеринарно производ- ство и снабдяване. ЗООЗП юрид. - Закон за опаз- ване на обработваемата земя и пасищата. зоол. - зоологически. ЗООР юрид. - Закон за опазва- не на обществения ред. ЗООС юрид. - Закон за опазва- не на околната среда. ЗОП юрид. - Закон за обществе- ните поръчки. ЗОП [зоп], член, -ът, -а.мн . - ове, м. воен. - Закрита огнева по- зиция.
зопо 216 зпг ЗОПО - Задължително обще- ствено пенсионно осигуряване. ЗОР юрид. - Закон за обществе- ния ред. ЗОРЗ юрид. - Закон за опазва- не на работната земя. ЗОРС юрид. - Закон за обще- ствения ред и сигурност. ЗОС юрид. - Закон за общин- ската собственост. ЗОС [зос], воен. - Земно осигу- ряване на самолетоводенето. ЗОС [зос] , воен. - Зенитноогне- ви средства. ЗОСИ юрид. - Закон за опазва- не на селскостопанското иму- щество. ЗОСОИ юрид. - Закон за обез- щетяване на собственици на одържавени имоти. зосц воен. - Запасен обединен свързочен център. ЗОТ [зот] - Завод за организа- ционна техника. ЗОТ [зот] - Завод за осветител- ни тела. ЗОФС воен. - Зенитен осколъч- но-фугасен снаряд. ЗОЧУ юрид. - Закон за обще- ствените и частните училища (1885). ЗП [зе-пе], ai. и ср. (разг.), член. - то - Завод за пластмаси. ЗП юрид. - Закон за патентите. ЗП юрид. - Закон за пенсиите. ЗП юрид. - Закон за печалбата. ЗП юрид. - Закон за полицията. ЗП юрид. - Закон за преферен- циите. ЗП юрид. - Закон за приватиза- цията. ЗП юрид. - Закон за прокурату- рата в Народна република България; ЗПр. ЗП юрид. - Закон за пчеларство- то. ЗП [зе-пе] - Застроена площ (по цокъла) на жилищните сгради. ЗП [зе-пе], воен. - Зенитен про- жектор; Зпр. ЗПАД [зе-пе-а-де] - Застрахо- вателно и презастрахователно акционерно дружество. ЗПАД [зе-пе-а-де] - Застрахо- вателно-пенсионно акционер- но дружество. Д ЗПЛД „Лли- анц България". ЗПАНВ - Завод за полиакрил- питрилни влакна. Д ЗПАНВ „ Булана ", ЗПБ юрид. - Закон за подземни- те богатства. зпв [зс-пе-ве], и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за доли- амидни влакна. ЗПГ [зе-пе-ге]. .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за пневма- тични гуми.
зпд 217 Зпр зпд [зе-пе-де] - Застраховател- но и презастрахователно дру- жество. ЗПЗП юрид. - Закон за подпо- магане на земеделските про- изводители. ЗПЗСК юрид. - Закон за пенси- ониране на земеделските сто- пани-кооператори. зпи [зе-пе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за пластма- сови изделия. ЗПИНМ юрид. - Закон за пла- ново изграждане на населени места. ЗПК [зе-пе-ка] - Завод за подо- ва керамика. ЗПК |зе-пе-ка], .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Заводски партиен комитет. ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Заводски проф- съюзен комитет. ЗПК [зе-пе-ка], юрид. - Закон за паметниците на културата. ЗПК [зе-пе-ка] - Застраховател- на и презастрахователна ком- пания. ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Земеделско-про- мишлен комплекс. з.пл. - Застроена площ. ЗПКМ юрид. - Закон за памет- нициTM на културата и музеи- те. зпкп воен. - Земен подвижен команден пост. ЗПЛ - Зъбопротезна лаборато- рия. ЗПМ [зс-пе-ме] - Завод за пи- шещи машини. ЗПММ - Завод за производство на металообработващи маши- ни. зпо |зе-пе-0] - Задължително пенсионно осигуряване. ЗПОГПС юрид. - Закон за при- ложеш-ie на общия градоустрой- ствен план на София. ЗПП [зе-пе-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за печатни платки. ЗПП [зе -пе-пе]. м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за полупро- водникови прибори. ЗПП [зе-пе-пе] - Завод за про- изводство на плочи. ЗПП юрид. - Закон за полити- ческите партии. ЗППДОП юрид. - Закон за пре- образуване и приватизация на държавни и общински пред- приятия. ЗППЦК юрид. - Закон за пуб- лично предлагане на ценни книжа. Зпр юрид. - Закон за прокура- турата на Народна република
Зпр 218 зпзм България; ЗП. Зпр воен. - Зенитен прожектор; ЗП. ЗПР воен. - Зенитна противора- кета. ЗПрБ воен. - Зенитен прожек- торен батальон. ЗПРВПВННИ юрид. - Закон за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имо- ти. ЗПрП воен. - Зенитен прожек- торен полк. ЗПС (-)[зе-пе-се], рус. ЗПС (Зернопогрузчик поворотньга самопередвижной) - Автома- тичен зърнотоварач (напр.; ЗПС-60). ЗПСВ юрид. - Закон за преобра- зуване на Строителни войски. ЗПСЖМ юрид. - Закон за пред- ложенията, сигналите, жалби- те и молбите. ЗПСК юрид. - Закон за прива- тизацията и следпрнватизаци- онен контрол. зпт [зе-пе-те], мн., електр. - Загуби по пренасяне и транс- формация. зптм [зе-пе-те-ме] - Завод за постояннотокови машини. ЗПТМ [зе-пе-те-ме] - Завод за правотокови и телферни ма- шини. ЗПУ [зе-пе-у] - Завод за печа- тащи устройства. ЗПУ [ зе-пе-у], юрид. - Закон за пощенските услуги. ЗПФ [ зе-пе-фе], юрид. - Закон за приватизационните фондо- ве. ЗПХП - Завод за пневматични и хидравлични прибори. ЗПЧНРБ юрид. - Закон за пре- биваване на чужденците в На- родна република България. ЗР - Завод за радиатори. ЗР юрид. - Закон за рибарство- то. ЗР - Звуково разузнаване. ЗР воен. - Зона за разузнаване, зрбатр [зе-ер-батр], воен. - Зе- нитна ракетна батарея. ЗРВ [зе-ре-ве], мн., воен. - Зе- нитноракетни войски. ЗРД воен. - Зенитен ракетен ди- визион. зрдн [зе-ер-де-ен], лг. (разг. член. -ъ т, -а), воен. - Зенитен раке- тен дивизион. ЗРедПрехв. юрид. - Закон за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти. ЗРЗ воен. - Закон за радиоак- тивно заразяване. ЗРЗМ - Завод за ремонт на зе- меделски машини.
ЗРК 219 зсв ЗРК юрид. - Закон за регистъра и кадастъра. ЗРК воен. - Зенитноракетен комплекс. ЗРК[зе-рс-ка], воен. - Зенитно- ракетен комплекс. ЗРЛС воен. -Земна радиолока- ционна станция. ЗРМ [зе-ре-ме] - Завод за ра- диотехническа мебел. ЗРМВ воен. - Зенитна ракета за малки височини. ЗРММ [зе-ре-ме-ме] - Завод за ремонт на металорежещи ма- шини. ЗРНА [зе-ре-не-ä] - Завод за радионавигационна апаратура. ЗРНО [зе-ре-не-о] - Завод за ремонт на нестандартно обо- рудване. А ЗРНО „ Шипка ЗРП [зе-ре-пе], воен. - Зенитен ракетен полк. ЗРРА - Завод за радиорелейна апаратура (София). ЗРТ юрид. - Закон за радиото и телевизията. ЗРТБ [зе-ре-те-бе], воен. - Зе- нитна ракетно-техническа база. ЗРТПМ - Завод за ремонт на тежки пътностроителни ма- шини. ЗРУ [зе-ре-у], електр. - Закри- та разпределителна уредба (за високо напрежение). ЗРЧ [зе-ре-че], м. п (разг.) ср. (член, -то)-Завод за резервни части. ЗРЧНО - Завод за резервни ча- сти и нестандартно оборудва- не. ЗС [зе-се], прил. - Заводострои- телен. А ЗС комбинат. ЗС [зе-се] - Заводски стандарт. ЗС [зе-се] - Заводски строежи (държавно стопанско обедине- ние). ЗС [зе-се], юрид. - Закон за соб- ствеността. ЗС юрид. - Закон за строител- ството. ЗС юрид. — Закон за счетовод- ството. ЗС - Законодателен съвет (Па- лестина). ЗС - Здравна служба. ЗС - Земеделски съюз. ЗС - Зимен стадион. ЗС - Зона за свръзка. ЗСА [зе-се-ä] - Завод за сани- тарна арматура. ЗСА (-)[зе-се -а] - Зърноочисти- телен сушилен агрерат. ЗСБК [зе-се-бе-ка] - Завод за стоманобетонни конструкции. ЗСБТ юрид.— Закон за стокови- те борси и тържищата. ЗСВ [зе-се-ве] - Завод за студе-
зсв 220 зет но валцуване. ЗСВ юрид. - Закон за съдебната власт. ЗСВЦВК юрид. - Закон за сдел- ките е валутни ценности и за валутния контрол. ЗСГ [зе-се-ге], юрид. - Закон за собствеността на гражданите. ЗСД [зе-се -де] - Завод за стома- нена дограма. ЗСДВ юрид. - Закон за събиране на държавните вземания. ЗСИ [зе-се-й] - Завод за съоръ- жения и инсталации. ЗСИДБ юрид. - Закон за съста- вяне и изпълнение на държав- ния бюджет. зск [зе-се-ка] - Завод за сани- тарна керамика. ЗСК [зе-се-ка] - Завод за строи- телни конструкции. Д ЗСК- Кремиковци ЕАД. ЗСК [зе-се -ка], м. и (разг.) ср. {член. - то)-3аводостроителен комбинат. ЗСКИ [зе-се-ка-й] - Завод за сто- манобетонни конструкции и изделия. ЗСМ [зе-се-ме] - Завод за сили- кантни материали. ЗСМ [зе-се-ме] - Завод за спе- циална металокерамика. ЗСН [зе-се-не], юрид. - Закон за самооблагане на населението. ЗСНА юрид. - Закон за счето- водството и нормативните ак- тове. ЗСНСС юрид. - Закон за счето- водството и националните сче- товодни стандарти. зсо [зе-се -о] - Завод за стома- нени отливки. ЗСО юрид. - Закон за съсловни- те организации. ЗСОР юрид. - Закон за сигурно- стта и обществения ред. ЗСП [зе-се -пе] - Завод за смен- ни приспособления. ЗСП юрид. - Закон за социално- то подпомагане. ЗСПЗЗ юрид. - Закон за собстве- ността и ползването на земе- делските земи. ЗСПМ - Завод за строителни и пътни машини. ЗСР [зе-се-ер] - Зона със строг режим. ЗСРП - Завод за сменни и ре- зервни приспособления. ЗСРС юрид. - Закон за специал- ните разузнавателни средства. ЗСС [зе-се -се], юрид. - Закон за съдебната система. ЗССМ - Завод за селскостопан- ски машини. ЗССП - Завод за специални сто- манени профили. ЗСТ [зе-се-те], м. и (разг.) ср.
Зет 221 зтч {член, -то) - Завод за строител- на техника. Зет юрид. - Закон за стандарти- зацията. ЗСТ - Зона за свободна търго- вия. ЗСТР - Завод за слаботокови релета. ЗСУ [зс-се -у], ед. имн ., ж. (разг.) ср. (член, -то), воен. - Зенитна самоходна установка. А Бата- рея ЗСУ. зсц воен. - Запасен свързочен център. ЗСч - Закон за счетоводството. ЗСШ (-)[зе-се -ше] - Шахтова зърносушилня (напр.: ЗСШ- 100). ЗТ - Завод за трамваи. А ЗТ „София“. ЗТ - Завод за трансформатори. ЗТА [зе-те-ä] - Завод за теле- фонна апаратура. ЗТА [зе-те-ä], м. и (разг.) ср. (член. - то). - Завод за товарни автомобили. ЗТЕ [зе-те-е] - Завод за теле- фонни елементи (Мездра). ЗТЗ юрид. - Закон за търговия- та със зърно. ЗТИ [зс-те-й] - Завод за телени изделия. ЗТИ [зе-те-й] - Завод за токоиз- правители. ЗТИ юрид. - Закон за техничес- ките изисквания. зтки [зе-те-ка-й] - Завод за технически каучукови изде- лия. ЗТЛ - Зъботехническа лабора- тория. ЗТЛСС - Завод за точно леене и специални сплави. ЗТМ [зе-те-ме] - Завод за теж- ко машиностроене. ЗТМПО юрид. - Закон за търговските марки и промиш- лените образци. ЗТПСюрид. - Закон за трудова- та поземлена собственост. ЗТР [зе-те-ре] - Завод за теле- визори и радиоприемници. ЗТСУ [зе-те-се -у],юрид. - Закон за териториалното и селищно устройство. зтт [зе-тс-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за телефон- на техника. ЗТТИ юрид. - Закон за тютюна и тютюневите изделия. ЗТТТ - Завод за телефонна и телеграфна техника. ЗТУ юрид. - Закон за територи- ално устройство. ЗТФ [зе-тс-фе], юрид. - Закон за творческите фондове. ЗТЧ [зе-те-че] - Завод за теле- фонни части.
ЗУ 222 ЗФК ЗУ [зе-у] - Занаятчийско учили- ще. ЗУ [зе-у], електрон. - Запомня- що устройство. ЗУ [зе-у], воен. - Заразен участък. ЗУ - Заснемане за узаконяване. ЗУ (-)[зе-у], електрон. - Захран- ващо устройство за полупро- водникови защити (напр.: тип ЗУ-1). ЗУ [зе-у] - Земеделскоучилище. ЗУ [зе-у] - Земеустройство. ЗУГМД изч. техн. - Запомнящо устройство на гъвкав магни- тен диск. ЗУКТС юрид. - Закон за уреж- дане на колективните трудови спорове. ЗУМБ [зумб],.и. ис/?., изч. техн . - Запомнящо устройство с магнитен барабан. ЗУМД [зумд],л1. ис/?., изч. техн . - Запомнящо устройство на магнитни дискове. ЗУМК - Завод за уникални ме- тални конструкции. ЗУМК [зумк],лк чер., изч. техн. - Запомнящо устройство на магнитна лента касетен тип. ЗУМЛ електрон. - Запомнящо устройство на магнитна лента. ЗУНК [зунк] - Закон за урежда- не на необслужваните креди- ти. зупк, обикн.лш . -ове,м., финанс. - Зунк облигации. зунк облигации финанс. - Цен- ни книжа - дългосрочни държавни облигации, издаде- ни по Закона за уреждане на необслужваните кредити. ЗУР[зур] ,ед. нмн., м. (разг. член. -а, мн. -ове), воен. - Зенитна управляема ракета. ЗУРО воен. - Зенитно управля- емо ракетно оръдие. ЗУРС [зурс], ед. и мн ., м. (разг. член, -а, мн. - ове), воен. - Зе- нитен управляем реактивен снаряд. ЗУРС поен. - Зенитна управляе- ма ракетна система. ЗУСю/?ид. - Закон за устройство на съдилищата. ЗУТ юрид. - Закон за устройство на територията. ЗФ юрид. - Закон за фалитите. ЗФ юрид. - Закон за фуражите. ЗФВ юрид. - Закон за физичес- кото възпитание. ЗФВС юрид. - Закон за физичес- кото възпитание и спорта. ЗФД воен. -Защитнофилтрира- ща дреха. ЗФИ геогр. - Земя на Франц Йосиф. ЗФК [зе-фе-ка], юрид. - Закон
ЗФК 223 34 за финансов контрол. ЗФК [зе-фе-кй], воен. - Защитен филтриращ комплект (за за- щита от отровни вещества). ЗФК [зе-фе-кй] - Зърнено-фу- ражен комбинат. ЗФМ [зе-фе-ме] м. и (разг.) ср. (член, -то) -Завод заферомаг- нити. ЗФМК [зе-фе-ме-кй] - Зърнс- нофуражен и маслодобивен комбинат. ЗФОО [зе-фе-о -б] - Закон за фонд „Обществено осигурява- не“. ЗФП [ зе-фе-пе] - Завод за фа- янсови плочки. ЗХ - В емблемата на Държавно сторанско обединение „Зърне- ни храни“. ЗХ - Завод за хартия. ЗХ юрид. - Закон за хазарта. ЗХ юрид. - Закон за храните. ЗХ - Зърнени храни. 1. х . - з аслужил художник (обикн. със собствено име). 3X3 [зе-хе-зе], воен. - Зона с химическо заразяване. зхм [зе-хе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за хидро- изолационни материали. ЗХМ [зе-хе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за химичес- ко машиностроене. ЗХМ [зе-хе-ме] - Завод за хла- дилно машиностроене. ЗХО [зе-хе-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за хартиени опаковки. 3X0 [зе-хе-ö], воен. - Задхори- зонтно откриване. Д Радиоло- кационна станция за 3X0. ЗХПВХ - Завод за хлор и поли- винилхлорид. зхт [зе-хе-те], м. и (разг.) ср. (член, -то)-Завод за хладилна техника. ЗХФД [зе-хе-фе-де] - Завод за хранителни и фуражни дрож- ди. ЗХФП [зе-хс-фе-пе] - Зърнени храни и фуражна промишле- ност. ЗЦ [зе-це] - Завод за целулоза (към „Свилоза“ АД- гр. Сви- щов). ЗЦ юрид. - Закон за цените. ЗЦ [зе-це] - Здравен център. Д ЗЦ „Лечител ", ЗЦКФБИЯ юрид. - Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дру- жества. ЗЦЛ - Здравен център „Лечи- тел“. зцо воен. - Задача, цел, обект. 34 юрид. - Закон за чужденци- те.
зчи 224 ИЛА ЗЧИ [зе-че-й], юрнд. - Закон за чуждестранните инвестиции. ЗЧО [зе-чс-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за чугунени отливки. ЗЧОД юрид. - Закон за частна- та охранителна дейност. ЗЧП [зс-че-пе], .и. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за часовни- кови прибори. ЗЧРБ - Закон за чужденците в Република България. зши [зе-ше-й] м. и (разг.) ср. (член, -то) - Завод за шокола- дови изделия. зюлнд -Закон за юридически- те лица с нестопанска дейност. зюлнц - Закон за юридичес- ките лица с нестопанска цел. ЗЯБ воен. - Запас от ядрени бо- еприпаси. ЗЯП-Завод за ядрени прибори. ЗЯЗ воен. - Зона с ядрено зара- зяване. И и (-) воен., рус. И (Истребитель) - В марката на самолет-изтре- бител (напр.: И-153, И-15). И и и. геогр. - изток. Иии.грам. - именителен (па- деж); им. И - „Импулс“ (вестник). Иирил., електрон. - Интегрален. Д И регулатор. ИА - Изпълнителна агенция. А ИА „Академика". ИЛ „Пъти- ща". ИА „Пристанищна адми- нистрация". ИА воен. - Изтребителна авиа- ция. Д Насочване на ИА на го- леми височини. ИА - Импресарска агенция. ИА - Индустриална асоциация. А ИА-Варна. ИА - Институт по архитектуро- знание (БАН). ИА - Институт по астрономия (БАН). ИА - Интервенционна агенция. А ИА Фонд „Земеделие". ИА - Информационна агенция. ИА - Информационна актив- ност. ИА - Дирекция „Информация и архив“ (Министерство на вътрешните работи). И А библ. - Исторически архив. ИАА, англ. IAA (International Association of Allergofogy) - Международна асоциация по алергология; АНА. ИАА, англ. IAA (International Association of Art - Painting, Sculpture, Graphic Art) —Меж- дународна асоциация по изоб-
ИААА 225 ИАЛП разително изкуство. ИААА - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (Министерство на транспорта и съобщенията). ИААФ, англ. IAAF (International Amateur Athletic Federation) - Международна федерация по лека атлетика за аматьори. ИАБ [иаб], воен. - Изтребител- на авиационна база. ИАБГ, англ. IABG (International Association of Botanic Gardens) - Международна асоциация на ботаническите градини; МАБГ. ИАВ, англ. IAV (International Association of Volcanology) - Международна асоциация по вулканология; АИВ. ИАГ, англ. IAG (International Association of Geodesy) -Меж- дународна асоциация по геоде- зия. ИАД [иад], воен. - Изтребител- на авиационна дивизия. ИАДС, англ. IADS (International Association ofDepartmentStores) - Международна асоциация на универсалните магазини. иае воен. - Изтребителна авиа- ционна ескадрила. ИАЕА, англ. IAEA (International Atomic Energy Agency) - Меж- дународна агенция за атомна енергия; МААЕ, МАГАТЕ. ИАЕЕ, англ. IAEE (International Association for Eartquike Engineering) - Международна асоциация по противоземетръ- сно строителство; МАПС. ИАЕСТЕ, англ. IAESTE (International Association for the Exchange of Students for Technical Experience) -Между- народна асоциация за размяна на студенти за техническа ква- лификация. ИАИ библ. - Известия на Архе- ологическия институт. ИАК [иак], воен. - Изтребите- лен авиационен корпус. ИАК [иак], англ. IAC (Indian Airlines Corporation) - Индийс- ко сдружение за въздушен транспорт. ИАК - Инженерно-архитектур- на камара (1934). ИАЛ - Изпълнителна агенция по лекарствата. ИАЛ, англ. IAL (International Arbitration League) - Междуна- родна арбитражна лига. ИАЛВ - Изпълнителна агенция по лозята и виното. ИАЛП, англ. IALP (International Association of Logopedics and Phoniatrics) - Международна
ИАМ 226 ИАФ асоциация по логопедия и фо- ниатрия. ИАМ - Институт по археология с музей (БАН). ИАМ, англ. IAM (International Association of Meteorology) - Международна метеорологич- на асоциация; АИМ, ОММ; вж. СМО. ИАМА [иама] - Изпълнителна агенция „Морска администра- ция". ИАМБ, англ. IAMB (International Association of Microbiologists) - Международна асоциация на микробиолозите. ИАН библ. - Известия на Ака- демията на науките на СССР. ИАН, рус. ИАН (Информацион- ное агентство „Новости“) - Информационна агенция „Но- вости“. И АНТ - Изпълнителна агенция за насърчаване на търговия- та. иан [иап], воен. - Изтребителен авиационен пол к. ИАП, англ. IAP (International Association of Psychotechnics) - Международна асоциация по психотехника; АИП. ИАПА [иапа] - Изпълнителна агенция „Пристанищна адми- нистрация“. ИАПЛ, англ. IAPL (International Association for Pcnal Law) - Международна асоциация по наказателно право. ИАР [иар] - Интернационална асоциация за развитие. ИАРИВ, англ. IARIW (International Association for Research in Income and Wealth) - Международна асоциация за проучване на дохода и бла- госъстоянието. ИАС [иас], воен. - Инженерно- авиационна служба. ИАС [иас], лигл. IAS (International Association of Seismology) - Международна асоциация по сеизмология. ИАСГ - Институт за архитекту- ра, строителство и геодезия (София). ИАТА [иата], англ. IATA (International Air Transport Association) - Международна асоциация за въздушен транс- порт; АИГА. ИАТМЕ, англ. IATME (Interna- tional Association of Terrestrical Magnetism and Electricity) - Международна асоциация по земен магнетизъм и електри- чество. ИАФ [иаф], англ. IAF (International Astronautical
ИАХ 227 ИББД Federation) - Международна федерация по астронавтика. ИАХ [иах], англ. IAH (International Association of Hydrology) - Международна асоциация по хидрология. ИАХР, англ, IAHR (Interniitionul Association for Hydraulic Research) - Международна асо- циация по хидравлични проуч- вания. ИАХС, англ. IAHS (International Academy forHistory of Science) - Международна академия по история на науките. ИАЮ, англ. IAU (International Academic Union) - Междунаро- ден академичен съюз; ЮАИ. ИАЮ, англ. IAU (International Association of Universities) - Международна асоциация на университетите. ИАЮ, англ. IAU (International Astronomical Union) - Между- народен астрономически съюз; вж. МАС. ИАЮПЛ, англ. IAUPL (International Association of University Professors and Lecturers) - Международна асоциация на университетски- те професори и лектори. ИБ [й-бе] - Изпълнително бюро. АИБнаБСП. ИБ воен. - Изтребител-бомбар- дировач. ИБ воен. - Индикаторен барабан. ИБ - Институт по балканистика (БАН). ИБ - Институт по бирата. ИБ - Институт по ботаника (БАН). ИБ - Инфекциозна болница. А ИБ „Проф. Ив, Киров". ИБ - Информационен бюлетин. ИБА [йба], воен. - Изтребител- но-бомбардировъчна авиация. ИБАБ [ибаб], воен. - Изтреби- телно-бомбардировъчна авиа- ционна база. ИБАД б нбл. - Известия на Българското археологическо дружество. ИБАД [ибад], воен. - Изтреби- телно-бомбардировъчна авиа- ционна дивизия. ИБАИ библ. - И звестия на Българския археологически институт. ИБАК [ибак], воен. - Изтреби- телно-бомбардировъчно ави- окрило. ИБалк - Институт по балканис- тика (БАН). ИББГ - Институт по ботаника с Ботаническа градина (БАН). ИББД библ. - Известия на Българското ботаническо дру-
ИБВМ 228 ИБРО жество. ИБВМ.пнгл . IBWM (International Bureau of Wcights and Mcsures) - Международно бюро за мер- ки и теглилки; вж. МБМТ ИБД - Инвестиционна база дан- ни. ИБЕ [й-бе] - Институт за българ- ски език (БАН). ИБЕ, англ. IBE (International Bureau of Education) - Между- народно бюро по образование- то. ИБИАЕ [иб-й-ае] - Инспекция за безопасно използване на атом- ната енергия. ИБИД библ. - Известия на Българското историческо дру- жество. ИБИР [ибйр] - Институт по био- логия и имунология на размно- жаването (БАН). ИБИРРО [ибйро] -Институт по биология и имунология на раз- множаването и развитието на организмите (БАН). ИБМ, ан гл. IBM (International Business Machines Corporation) - 1. Американска компания за производство на електронноиз- числителни машини; Ай-Би- Ем. 2. Електронноизчислителна машина, произвеждана от тази компания (напр.: ИБМ-650); Ай-Би-Ем. ИБМП й-бе-ме-пе] - Институт за бърза медицинска помощ. А ИБМП „Н. И . Пирогов". ИБООИ воен. - Инфекциозна болница за особено опасни ин- фекции. ИБП - Издателство „Български писател". ИБП - Италиано-български център. ИБИД библ. - Известия на Българското пещерно друже- ство. ИБПРНБ - Институт по биоло- гия и патология на размножа- ването и пезаразни болести. ИБР [й-бе-рс] - Източноафри- канска банка за развитие. ИБР (-) [й-бс-ре] - Импулсен бърз реактор (напр.: ИБР-30). ИБР - Ислямска банка за разви- тие. ИБРД [й-бе-ре-де], англ. IBRD (International Bank for Reconstruction and Development) - Международна банка за ре- конструкция и развитие. ИБРО [йбро], англ. IBRO (International Brain Research Organisation) - Международна организация за изследване на мозъка.
ИБСМ 229 ИВР ИБСМ [й-бе-сс -ме] - Институт за български и световен мар- кетинг. ИБТ -Информационен бюлетин по труда. ИБТБ [й-бе-те-бе],оотщл - Ита- лианска и българска търгов- ска банка. ИБФ [й-бс-фс],воеи. - Изтреби- тел но-бомбардировъчна фло- тилпя. ИБФ [й-бе-фе] - Институт по биофизика (БАН). ИБЦРР - Информационен биз- нес център за регионално раз- витие. ИБЮПЛ, англ. IBUPL (International Bureau for the Unification of Penal Law) -Меж- дународно бюро за унификация на наказателното право. ИВ [й-ве] -Икономически въпро- си. А Зам. директор по ИВ. ИВ - Индикатор за височина. ИВ АД библ. - Известия на Бар- не нското археологическо дру- жество. ивд й-ве-де] - Идейновъзпита- телна дейност. А Сектор по ИВД. ИВИМ радиотехн. - Интервал- но-временна импулсна моду- лация. ИВК, англ. IWC (International Wheat Council) - Междунаро- ден съвет по пшеницата. ИВК, англ. IWC (International Commission on Whaling) - Международна комисия по ки- толова. ИВИ съобщ. техн. - Изкачва- щовъртящ избиран (в Авто- матична телефонна централа). ИВИ— Институт за военна ис- тория. ИВИ (-) [й-ве-не], мед. - Инди- катор завъзбудимост на нерва (напр.: ИВН-1). ИВИ [й-ве-пе] - Икономическо въздействие и подпомагане (фонд). ИВИ - Институт за военна по- мощ (САЩ). ивп [й-ве-пе ] - и нститут за външна политика. ИВП [й-ве-пе] - Институт по ви- нарска промишленост. ИВП [и-ве-пс] -Институт по вод- ни проблеми (БАН). ИВП (-) [й-ве-пе електр. - Прътовиден висящ порцеланов изолатор (напр.: ИВП-110). ИВПО [й-ве-пе-ö] - Инженер- новнедрителска проектантска организация. А ИВПО „Инж- проект ". ИВР [й-ве-ре], остар. - Идей- новъзпитателна работа. А
ИВРД 230 Игр. Отдел ИВР. ИВРД [ й-ве-ре-де], ед. и мн . - Импулсен въздушнореакти- вен двигател. ИВРИ, англ. IWRI (International Wildfbwl Research Institute) - Международен изследовател- ски институт по дивеча. ИВС електрон. - Високостабил- ни импулсни постоянни резис- тори. ИВС - Икономически валутен съюз (Европейски съюз). ИВС [ й-ве-се] - Информация и връзки с обществеността (ди- рекция, Министерство на вътрешните работи). ИВСА, англ. IWA (International Water-Supply Association) - Международна асоциация за водоснабдяване. ИВСС - Институт по водно сто- панство и строителство. ИВТ [й-ве-те] - Институт по во- ден транспорт. ивт [й-ве-те] - Институт по въздушен транспорт (между- народна научноизследовател- ска организация). ИВТО, англ. IWTO (International Wool Textile Organisation) - Международна организация за вълнен текстил; ФЛИ. ИГ (-) [й-ге], електр. - Импул- сен генератор (напр.: ИГ-8). ИГ - Индустриална група. ИГ - Институт за гората (БАН). ИГ - Институт по генетика (БАН). ИГА [йга],англ. IGA (International Geographical Association) - Международна асоциация по география. ИГД библ. - Известия на Българ- ското географско дружество. ИГен - Институт по генетика (БАН). А ИГен „Акад. Дончо Костов“. ИГИ [игй], рус. ИГИ [Институт горючих ископаемшх) - Инсти- тут по горивни изкопаеми. ИГИ [йги] - Институт за генно инженерство. ИГК[ й-ге-ка] - Институт по гео- дезия и картография. ИГК [й-ге-кй],нн2л. IGC (Interna- tional Geophysical Committee) - Международен геофизически комитет. ИГК [й-ге-ка] , англ. IGC (International Geological Congress ) - Международен кон- грес по геология; КГИ. ИГИ [й-ге-не] - Инициатива за гражданско неподчинение. ИГор - Институт за гората (БАН). игр. - игрален. А игр. филм.
игс 231 идп ИГС [й-ге-се] - Институт по ге- нетика и селекция. ИГСР— Институт по генетика и селекция на растенията. ИГФ [й-ге-фе1 англ. IGF (International Graphical Federa- tion) - Международна поли- графска федерация; ФГИ. ИГФ [й-ге-фе],пнгл. IGF (Interna- tional Gymnastic Federation) - Международна федерация по гимнастика. ИГФ - ИГ-фарбен. ИГ-фарбен [й-ге-фарбен], м., нем. I. G. Farben (Interessen- gemeinschaft der Farben- industrie) - Наименование на най-големия химически кон- церн в Германия и света преди Втората световна война. ИНО, англ. IGU (International Geographical Union) - Между- народен географски съюз; ЮГИ. игю , англ. IGU (InternationalGas Union) - Международен съюз по газова промишленост; ЮИИГ. и. д. [й-де] - изпълняващ длъжността. Д и. д. председа- тел. и. д. геогр. - източна дължина (след цифра). ИД - Инвестиционно дружество. Д ИД „Надежда" АД. ИДВ [й-де-ве] - Инструкция за движението на влаковете в България. ИДсм - Институт по демография (БАН). идеол. - идеологически. ИДЕСБ [идесб] - Инситут на дипломираните експерт-счето- водители в България. ИДИ. фр. IDI (Institut de droit international) - Институт по международно право. идиолект, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. idiolect (от гр. idios ‘личен’ и dialect) —Индивиду- ален диалект. идис, англ. IDIS (International Dairy Industries Society) -Меж- дународно дружество по млеч- на промишленост. ИДК [ й-де-ка] - Инспекция за държавен контрол. ИДЛ (-) [й-де-ле] - Дъждовална инсталация за лентово дъжду- ване (напр.: ИДЛ-50). ИДНУ | идну] - Институт за дет- ски и начални учители. ИДП - Индонезийска демокра- тическа партия. ИДП [й-де-пе] - Институт за държавата и правото (БАН). ИДП [й-де-пе] - Италианска де- мократическа партия.
и др. 232 ИЕСК и др. - II други. ИДР - Институт за Дунавския регион. и др. п. - и други подобни. ИДТН - Инспекция за държавен технически надзор (главна ди- рекция). ИДУ [иду] - Институт за детски учителки. ИДФ хим. - Инозиндифосфат. ИДФ, англ. IDF (International Dental Federation) - Междуна- родна зъболекарска федера- ция; ФДИ. ИЕ - Институт за Европа. ИЕ - Институт по екология (БАН) ИЕ - Институт по електроника (БАН). ИЕ - Институт по ендокриноло- гия. ИЕ меб. - Интернационална еди- ница. ИЕ електрон. - Информационен език. ИЕА, а нгл. IEA (International Ergonomie Association) -Меж- дународна асоциация по ерго- номия. ИЕА, англ. IEA (International Economic Association) - Меж- дународна икономическа асо- циация; АИСЕ. ИЕГ - Испанска езикова гимна- зия. Д ИЕГ „ Мигел Де Серван- тес". ИЕГГ -Институт по ендокрино- логия, геронтология и гериат- рия при Медицинската акаде- мия. ИЕИ. англ. IE1 (International Esperanto Institute) - Междуна- роден институт по есперанто; НИЕ. ИЕИМ библ. - Известия на Ет- нографския институт и музей (БАН). ИЕК [иек],англ. IEC (International Electrotcchnical Commission) - Международна електротехни- ческа комисия; КЕИ; вж. МЕК ИЕМ [ием] -Институт по елект- рокари и мотокари. ИЕМА |иема] - Институт по ек- спериментална морфология и антропология. ИЕП [иеп] - Институт по елек- тропромишленост. ИЕПК - И зточнеевропейска петролна компания (акционер- но дружество). ИЕП11 1 иеп] - Институт по екс- периментална патология и па- разитология (БАН). ИЕСК, англ. IESC (International Executive Service Corps) - Аме- риканска организация за под-
ИЕСТА 233 Изомат помагане на малки фирми. ИЕСТА [иеста] - Източноевро- пейска спедиторска итранспор- тна агенция. ИЕТИ - Информационен език за търсене на информация. ИЕФ биохим. - Имуноелектро- фореза. ИЕЦ - Информационен европей- ски център; ЕИЦ. ИЖ [иже], рус. ИЖ (Ижевский мотоциклетньш завод) - 1. Ижевски мотоциклетен за- вод. 2. В марката на мотоциклети, произведени в Ижевския мото- циклетен завод (напр.: ИЖ-56). 3. .м. и ср. (разг., член, -то) - Мотоциклет, произведен в този завод. ИЖ - Институт по животновъд- ство. ИЖПТ - Институт за желе- зопътен транспорт; НИ- ТИЖПТ. ИЗ (-) [й-зе] - Зърночистачна инсталация (напр.: ИЗ-20). ИЗ - Игрална зала. А ИЗ „Ба- рок". ИЗ юрид. - Избирателен закон. ИЗ електр. - Източник на за- хранване. ИЗ - Институт по заваряване. ИЗ - Институт по зоология (БАН). ИЗ - Институт по зърното (Ге- нерал Тошево). ИЗ - Инструментален завод. ИЗА [йза] - Полуавтомат за електродъгово заваряване, из- работен от Института по зава- ряване (напр.: ИЗА-Г 18А, ИЗА-Г 25 А). Изв. - Известия (периодично из- дание). изв. геогр. - извор. ИЗД[ й-зе-де] - Институт по за- хародобив. изд. библ. - издание. Изд. и изд. - Издателство; изд- во. А Изд. „Български писа- тел ", ...издат - издателство (като вто- ра съставна част на сложносъ- кратени думи, напр.: Воениз- дат, Партиздат, Профиздат). изд-во - издателство; изд. ИЗК [й-зе-ка] - Институт по зе- ленчукови култури. изк. - изкуствоведски. А изк. науки. изк. - изкуствознание. изкл. - изключение. изм. - изменение. измер. - измерителен. А измер. единици. Изомат м. - Изолационни мате- риали (държавно предприя-
ИЗОРИД 234 изт. д. тис). ИЗОРИД [изорйд],л«гл. ISORID (International Information System on Rcsearchin Documcntation)- Международна информацион- на система за изследвания в областта на информацията. Изот м. - Изчислителна и орга- низационна техника (държав- но стопанско обединение за разработване и производство на комплектни системи и на единични изделия за електрон- ноизчислителната, регистраци- онната и организационната техника). Изот .и. иж . - Електронноизчис- лителна машина-миником- пютър, произведена в Изот (напр.: Изот 0310). Изотимпекс м. - Външнотър- говска организация за внос (импорт) и износ (експорт) на изделия и комплектни обекти в областта на електронноиз- числителната и организацион- ната техника. Изоткомплскт .и. - Инженерин- гово предприятие за проучва- не, проектиране, доставка, монтаж и др. на комплектни обекти и устройства за изчис- лителната техника. Изотпласмспт м. - Държавно търговско предприятие за пласмент на изчислителна и организационна техника. Изотсервйз.«. - Държавно пред- приятие за комплексни достав- ки, монтаж и настройка на електронноизчислителни цент- рове и техническо поддържа- не на изчислителна техника. Избтспаб м. - Държавно плас- ментно снабдително предпри- ятие. изп воен. - Индивидуален за- щитен пакет. ИЗП [й-зе-пе] - Институт за здравна просвета. ИЗПБ [й-зс -пе-бе] - Институт по заразни и паразитни болести. изп. - изпълнителен. А Изп. ди- ректор. изпълком, член, -ът, -а, мн. -и, м. - Изпълнителен комитет (на Народен съвет). ИЗР [й-зе-ре] - Институт по за- щита на растенията. ИЗР библ. - Израел, нзр. - изречение. израб. - изработен, изработил. ИЗС - Магнитометричен изме- рител на защитния слой на бе- тона. изслсд. - изследователски, изт. - източен. изт. д. - източна дължина (след
иим 236 ИК ИИМ |й-йм] - Институт за изу- чаване на мозъка (БАН). ИИМ [ийм].рпдисчпе.гн. -Интер- вално-импулсна модулация. ИиО воен. - Индикация и опове- стяване. ИИОСС [й-и-öc] - Институт по икономика и организация на селското стопанство. ИИП[ й-п-пе] и [ийп] - Институт по икономическа политика. ИИП - Институт по интердис- циплинарни проучвания. ИИП, англ. IIP (International Institute of Philosophy) - Меж- дународен институт по фило- софия. ИИПФ, англ. IIPF (International Institute for Public Finance) - Международен институт по об- ществено финансиране. ИИР [inipj - Институт за изоб- ретения и рационализации. ИИРР - Институт по интродук- ция и растителни ресурси. ИИС [ийс] - Изследователски институт по сугестология. ИИС [ийс] - Индекс за икономи- ческа свобода. ИИС [ийс] - Информационно- измерителна система. ИИС [ийс], фр. IIS (Institut international de statistique) - Международен статистически институт. ииспс, англ. IISPS (International Institute of Social and Political Science) - Международен ин- ститут по социални и полити- чески науки. ИИСС - Институт по икономика на селското стопанство. ИИСС - Инструкция за инвен- таризация на стопанскитесред- ства. ИИст - Институт по история (БАН). ИИТ [ийт] - Институт за изчис- лителна техника. ИИТ [ийт] - Институт по инфор- мационни технологии (БАН). ИИХ - Институт по инженерна химия (БАН). ИИЦ [ийц] - Информационно- издателски център. ИИЦ [ийц] - Информационно- изчислителен център. А ИИЦ на МФ. ИИЦМФ - Информационно-из- числителен център на Мини- стерството на финансите. ИК - Избирателна комисия. ИК - Издателска компания. ИК - Издателска къща. А ИК „ Кнбеа ИК - Издателски комплекс. А ИК „Труд". ИК „Труд и пра- во“.
ИК 237 ИКБ ИК - Изпълнителен комитет. А ИКнаБФС. ИК - Импресарска къща. ИК - Инициативен комитет. ИК - Институт по катализ (БАН). ИК - Институт по културозна- ние. ИК А - Изкуствена кожа (ИКА- 10). ИКА [ика] - Икономическа ко- мисия за Африка (ООН). ИКА , англ. ICA (International Со- operative Alliance) - Междуна- роден кооперативен съюз; АКИ. ИКА, англ. ICA (International Council for Archives) - Между- народен съвет за архивите; КИА. ИКАДИ [икйди] - Икономичес- ка комисия за Азия и Далеч- ния Изток (ООН). ИКАЕ [икйе], англ. ICAE (International Commission of Agricultural Engineering) -Меж- дународна комисия по селско- стопанска техника; ИКАИ. ИКАЕ [ икае] англ. ICAE (International Conference of Agricultural Economists) -Меж- дународна конференция на сел- скостопанските икономисти. ИКАЕС [икаес], англ. ICAES (International Congress of Anthropological and Ethnogratical Sciences)-Международен кон- грес по антропологически и ет- нографски науки. ИКАИ [икйи], англ. ICAI (Interna- tional Committe for Aid to Inte- llectuals) - Международен ко- митет за подпомагане на инте- лектуалците; КИАИ. ИКАИ[икаи],лнгл. ICAI (Interna- tional Commission for Agri- cultural Industries) - Междуна- родна комисия по селскосто- панска техника; ИКАЕ. ИКАК, англ. ICAC (International Confederation for Agricultural Credit) - Международна конфе- дерация за селскостопански кредит. ИКАИ, англ. ICAN (International Commission on Air Navigation) - Международна комисия по въздухоплаване. ИКАО [икйо], англ. ICAO (International Civil Aviation Organisation) - Международна организация за гражданска авиация (ООН). ИКАС хилг. - Инден-кумароно- ва смес (напр.: ИКАС-1, ИКАС-3). ИКБ - Индустриален Кредит България (еднолично друже-
ИКБМ 238 икки ство с ограничена отговорност). ИКБМ [й-ка-бе-ме] - Институт по клетъчна биология и мор- фология (БАН). икв, англ. ICV (International Commission of Viticulture) - Международна комисия по ло- зарство. ИКВМП - Институт за контрол на ветеринарномедицински препарати. иквс, англ. ICWS (International Co-operati ve Wholesale Society) - Международно кооператив- но дружество за продажба на едро. икг, англ. ICG (International Congress of Genetics) - Между- народен конгрес по генетика. ИКЕ [ике] - Икономическа ко- мисия за Европа (ООН). ИКЕС [икес], англ. ICES (International Council for the Exploration of the Sea) - Меж- дународен съвет за изследва- не на морето. ИКЗН, англ. ICZN (International Commission for Zoological Nomenclature) - Международна комисия по зоологическа но- менклатура. ИКИ [икй] - Институт за косми- чески изследвания (БАН). ИКИ [икй],физ. -Интензивност на космическото излъчване. ИКИ, англ. ICI (Intetnational Commission on Illumination) - Международна комисия по ос- ветлението. ИКИВТИ - Изпълнителна аген- ция „Изпитвания и контрол на въоръжение, техника и иму- щества“. ИКК - Инженерна и консултан- ска къща. ИКК - Институт по криминали- стика и криминология (Мини- стерство на вътрешните рабо- ти). ИКК истор. - Интернационална контролна комисия (на Кому- нистическия интернационал). ИККА, англ. ICCA (International Committee on Coordination for Agriculture) —Международен комитет по координиране в об- ластта на селското стопанство. ИККГОП— Институт ПО кожи, каучук, галантерийна и обув- на промишленост ИККЕ, англ. ICCE (International Council ofCommerce Employers) - Международен съвет на търговските служители. ИККИ [икй], истор. - Изпълни- телен комитет на Комунисти- ческия интернационал(1919— 1943).
икким 239 иконом. ИККИМ [икйм], истор. - Из- пълнителен комитет на Кому- нистическия интернационал на младежта; ИККМИ. иккл, англ. ICCL (International Committee of Comparative Law) - Международен комитет по сравнително право (при ЮНЕС- КО); кидк. ИККМИистор. - Изпълнителен комитет на Комунистическия младежки интернационал; ИККИМ. ИККС - Институт по компютъ- рни и комуникационни системи (БАН). ИКЛ [й-ка-ел] - Институт по криобиология и лиофилизация. ИКЛА - Икономическа комисия за Латинска Америка (ООН). ИКЛАС, англ. ICLAS (Interna- tional Committee of Laboratory Animal Science) - Междунаро- ден комитет за лабораторно животновъдство; МКЛЖ. икм [й-ка-ем], електрон. - Импулснокодова модулация. ИКМ [й-ка-ем] - Информация, комуникации, мрежи. А ИКМ ООД. ИКМА, англ. ICMA (International Congresses for Modern Archi- tecture) - Международен конг- рес по модерна архитектура. ИКММП, англ. ICMMP (Interna- tional Committee of Military Medicine and Pharmacy) -Меж- дународен комитет по военна медицина и фармация; КИМПМ. ИКНАФ, англ. ICNAF (Interna- tional Commision for the North- west Atlantic Fisheries) - Меж- дународна комисия по севроза- падноатлантически риболов. ИКО библ. - Икономика, народ- но стопанство, труд. ИКО [икб] , воен. - Индикатор за кръгов обзор. ИКО [икб], англ. ICO (Interna- tional Congress of Otolaryn- gology) - Международен конг- рес по отоларингология. ИКО [икб], англ. ICO (Interna- tional Commission on Oceano- graphy) - Международна коми- сия по океанография. ИКО [икб], англ. ICO (Interna- tional Chemistry Office) - Меж- дународна химическа служба. ИКОМ[икбм], англ. ICOM (In- ternational Council of Museums) - Международен съвет на му- зеите. икон. - икономически; иконом. ИконИ - Икономически инсти- тут (БАН). иконом. - икономически; икон.
ИКБМ 23Х икки ство с ограничена отговорност). ИКБМ [й-ка-бе-ме] - Институт по клетъчна биология и мор- фология (БАН). ИКВ, англ. ICV (International Commission of Viticulture) - Международна комисия по ло- зарство. ИКВМП - Институт за контрол на ветеринарномедицински препарати. ИКВС, англ. ICWS (International Co-operative Wholesale Society) - Международно кооператив- но дружество за продажба на едро. икг, англ. ICG (International Congress of Genetics) - Между- народен конгрес по генетика. ИКЕ [ ике] - Икономическа ко- мисия за Европа (ООН). ИКЕС [икес], англ. ICES (International Council for the Exploration of the Sea) - Меж- дународен съвет за изследва- не на морето. икзн, англ. ICZN (International Commission for Zoological Nomenclature)-Международна комисия по зоологическа но- менклатура. ИКИ [икй] - Институт за косми- чески изследвания (БАН). ИКИ [икй],физ. - Интензивност на космическото излъчване. ИКИ, англ. IC] (International Commission on Illumination) - Международна комисия по ос- ветлението. ИКИВТИ - Изпълнителна аген- ция „Изпитвания и контрол на въоръжение, техника и иму- щества“. ИКК - Инженерна и консултан- ска къща. ИКК - Институт по криминали- стика и криминология (Мини- стерство на вътрешните рабо- ти). ИКК испюр. - Интернационална контролна комисия (на Кому- нистическия интернационал). ИККА, англ. ICCA (International Committee on Coordination for Agriculture) —Международен комитет по координиране в об- ластта на селското стопанство. ИККГОП— Институт по кожи, каучук, галантерийна и обув- на промишленост ИККЕ, англ. ICCE (International Council ofCommerceEmployers) - Международен съвет на търговските служители. ИККИ [икй], испюр. - Изпълни- телен комитет на Комунисти- ческия интернационал (1919— 1943).
икким 239 иконом. ИККИМ [икйм], напор. - Из- пълнителен комитет на Кому- нистическия интернационал на младежта; ИККМИ. иккл, англ. ICCL (International Committee of Comparative Law) - Международен комитет по сравнително право (при ЮНЕС- КО); КИДК. ИККМИ нстор. - Изпълнителен комитет на Комунистическия младежки интернационал; ИККИМ. ИККС - Институт по компютъ- рни и комуникационни системи (БАН). икл [й-ка-ел] - Институт по криобиология и лиофилизация. ИКЛА - Икономическа комисия за Латинска Америка (ООН). ИКЛАС, англ. ICLAS (Interna- tional Committee of Laboratory Animal Science) - Междунаро- ден комитет за лабораторно животновъдство; МКЛЖ. икм [й-ка-ем], електрон. - Импулснокодова модулация. ИКМ [й-ка-ем] - Информация, комуникации, мрежи. Д ИКМ ООД. ИКМА, англ. ICMA (International Congresses for Modern Archi- tecture) - Международен конг- рес по модерна архитектура. ИКММП, англ. ICMMP (Interna- tional Committee of Military Medicine and Pharmacy) -Меж- дународен комитет по военна медицина и фармация; КИМПМ. ИКНАФ, англ. ICNAF (Interna- tional Commision for the North- west Atlantic Fisheries) - Меж- дународна комисия по севроза- падноатлантически риболов. ИКО библ. - Икономика, народ- но стопанство, труд. ИКО [ико], воен. - Индикатор за кръгов обзор. ИКО [ико], англ. ICO (Interna- tional Congress of Otolaryn- gology) - Международен конг- рес по отоларингология. ИКО [ико], англ. ICO (Interna- tional Commission on Oceano- graphy) - Международна коми- сия по океанография. ИКО [ико], англ. ICO (Interna- tional Chemistry Office) - Меж- дународна химическа служба. ИКОМ[иком], англ. ICOM (In- ternational Council of Museums) - Международен съвет на му- зеите. икон. - икономически; иконом. ИконИ - Икономически инсти- тут (БАН). иконом. - икономически; икон.
икос 240 иксоос ИКОС [икос], англ. ICOS (Inter- national Committee ofOnomastic Sciences) - Международен ко- митет по ономастика. ИКОСОС [икосос] - Икономи- чески и социален съвет (ООН). ИКП [ й-ка-пе] - Израелска ко- мунистическа партия. ИКП [й-ка-пе] - Институт по консервна промишленост. ИКП [й-ка-пе] - Иракска кому- нистическа партия. ИКП [й-ка-пе] - Ирландска ко- мунистическа партия. ИКП [ й-ка-пе] - Испанска кому- нистическа партия. ИКП [й-ка-пе ] - Италианска ко- мунистическа партия. ИКГ1А, англ. ICPA (International Co-operative Petroleum Asso- ciation) - Международна коопе- ративна петролна асоциация. ИКПК [й-ка-пе-ка] - Институт за подготовка на културно- просветни кадри. ИКПП [й-ка-пе-пе] - Институт за конституционна и правна политика. икпт [й-ка-пе-те | - Италиан- ска конфедерация на проф- съюзите на трудещите се. ИКР [ й-ка-ре] - Инспекция по карантина на растенията. ИКР, англ. ICR (International Congrcss of Radiology) - Меж- дународен конгрес по радиоло- гия. ИКРК, англ. ICRC (International Committee of the Red Cross) - Международен комитет на червения кръст. ИКС [й-ка-се] - Инспекция за контрол на семената. ИКС воен. - Интегрална кон- тролна система. ИКС, англ. ICS (International College of Surgeons) - Между- народен конгрес за хирурзи (САЩ). ИКСЕМ [иксем], англ. ICSEM (International Commission for the Scientific Exploration of the Mediterranean) - Международ- на комисия за научни изслед- вания на Средиземно море; КИЕСММ. икси [йкеи] - Инспекция по качеството на стоките за из- нос (при Министерството на външната търговия). ИКСИД, англ. ICSID (Inter- national Council of Societies of Industrial Designers) - Между- народен съвет на организаци- ите по индустриален дизайн. ИКСООС [иксоос] - Инструкция N1 за кредитиране на стопан- ските организации за оборот-
иксх 241 ИЛИ ни средства. ИКСХ биохим. - Интерстициал- ни клетки стимулиращхормон. иксю, англ. ICSU (International Council of Scientific Unions) - Международен съвет на науч- ните съюзи; КИЮС. икт [й-ка-те] - Институт по климатична техника. ИКТ [й-ка-те] - Ирландски конг- рес на трейдюнионите. иктп [й-ка-те-пе] - Институт за комплексни транспортни проблеми. ИКФР [й-ка-фе-ре] - Институт по курортология, физиотера- пия и рехабилитация ( ( Меди- цинска академия). ИКХ - Индустриален Капитал - Холдинг (акционерно друже- ство). икхс, англ. ICHS (International Committee ofHistorical Sciences) - Международен комитет по исторически науки; КИСХ, МКИН. икю, англ. ICU (International Chemistry Union)-Междунаро- ден химически съюз. ИЛ библ., рус., ИЛ (Издательство иностранной литературь!) - Издателство за чуждестранна литература. ИЛ [ил],рус. Ил (С. В . Илюшин) - 1. В Марката на самолети, конструирани от С. В. Илюшин (напр.: Ил-14, Ил-18). 2. мн. -ове, .м . - Самолет, конст- руиран от С. В. Илюшин. ИЛ - Институт за литература (БАН). ил. - илюстратор. ил. - илюстрация (при посочва- не с цифра). А ил. 4. ИЛ - Италиански лицей. ИЛА, англ. ILA (International Law Association) - Международна правна асоциация. ИЛАА, англ. ILAA (International Litterary and Artistic Association) - Международна асоциация за литература и изкуство; АЛАИ. ИЛБ воен. - Инженерно-лети- щен батальон. И