Text
РЕЧНИК
НА
СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
ЛИЛИЯ КРУМОВА
МАРИЯ ЧОРОЛЕЕВА
РЕЧНИК
НА
СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
НАУКА
И ИЗКУСТВО
СОФИЯ
1983
С „Речник на съкращенията в българския език“ ДИ „Наука и изкуство“започва издаването на
цялостна серия от еднотомни речници, крито ще предлагат компетентна и пълна информация
за съвременното състояние на българския език. 'Предвиждат се най-необходимите речници —
иравописен, тълковен, етимологичен, синонимен, диалектен, на чуждите думи, на собствените
КМена, на лингвистичните термини н др. По съдържание, обем и оформление отделните книги
ще заемат логично място между многотомни академични трудове и справочни учебни издания.
Настоящият „Речник на съкращенията в българския език“ включва съкращения от всички
структурни типове, използувани в българския език.
Речйикът е нормативен, тъй като посочва правилното произношение, ударение и правопис на
съкращенията.
Предназначен е да служи като помагало, справочник на широките среди от нашата обще¬
ственост за дешифриране на съкращенията, за изясняване на тяхното значение, правопис и нор¬
мативна употреба, както и за извършване на редица наблюдения от специалисти върху особено¬
стите ма абревиатурната лексика.
© Лилия Крумова Цветкова
© Мария Георгиева Чоролеева
1983
с/о Juaautor, Sofia
Индекс 801.3
ПРЕДГОВОР
През последните десетилетия създаването на езикови съкращения (абревиатури) получи из¬
вънредно широко разпространение в много езици и стана едив от продуктивните начини за по*
аълсане на речниковия им състав. Затрудненията, свързани с употребата и разшифроването на
съкращенията, пораждат необходимостта ст систематизираното им представяне, като се при¬
веждат и техните разгърнати съответствия. Тсва е иглен ■ ило да се изработят речници на съкра-
щ енвята на почти всички европейски езвцн. Би могло да се изброят псвече от 140 многоезични
или едноезичии, общи или специални речници на съкращенията.
Тъй като използуваните съкращения в бълггрекия език през последните три десетилетие
представят значително количество, което при тсва непрекъснато се увеличава, изработването на
речник на съкращенията отдавна е станало несбхсдимсст. Единственият по-значителен опит
досега за систематизиране на съкращенията е Кратък речник на най-упетребявгиите съкраще¬
ния в българския език, София, IC65 г., съставен ст Б. Дамянов, който е сравнително малък —
съдържа 2281 съкратени единици, голяма част ст които са остарели. Този речиик не е лостронен
въз основа на теоретично изясняване на въпросите на абревнанията, Съкращенията в него са
дават само с разшифревка н с указания за произхода нм.
Сбразуването на съкращения е закономерно явление в съвременнотв сбщоезнково разви те.
което обаче трябва да се регулира и да се подчинява на нормите на книжовния език. Това съ¬
що така прави речника на съкращенията необходимо помагало за нормативната увотреба
на съкращенията — за техния правопис и правилен изговор.
Задачата на Речника на съкращенията в българския език е да представи систематизирано
всички типове използувани в езика съкращения. Тсва означава само изчерпване на типовете
моделите за образуване ва съкращения, но не и обхващане на всички съкратени единици. В,
речника са отразени общоупотребяваните съкращения, както и най-употребяваните специални
съкращения в отделните области на науката, производството и т.н. От една страна, поради под¬
вижността на абревиатурната система пълното отразяване на съкращенията е невъзможно, от
друга страна, такова пълно отразяване на съкращенията, характерни за дадена сбласт, езвда-
ча на специалните терминологични речници, а не на Речник на съкращенията, който има общ
характер. Речникът е предназначен да служи като помагало, справочник на широките среди
от нашата общественост за дешифриране на съкращенията, за изясняване на тяхното значение,
правспис и нормативна употреба, както н за извършване на редица наблюдения от специа¬
листи върху особеностите на абревиатурната лексика.
Материалът за речника е ексцерпнран от най-разнссбразни източници, като е обхвайат един
период от последните 15 години — всички български периодични издания — вестници, спи¬
сания, информационни бюлетини, различни видове справочници, всички телефонни указатели,
многотиражки и бю летини в някоя предприятия, заведи, учреждения. Извлечен е материал от
специални речнгции енциклопедии, сбщитвсно-пслитическа литература, научна литература —
научни издания, учебници, бюлетини, художествена литература. В речника са намерили мя-
стс и някои съкращения, използувани в разговорната реч и по-специално в младежкия жаргон,
Също така в сбши линии са отразени и съкращения от търговско-битовата сфера. Голяма част
от съкращенията за събрани от информатори — специалисти в различни сбласти, и от консул¬
тантите на речника. Тяхното мнение е взето под внимание при представяне на граматичните фор¬
ми, които образуват някои съкращения — членувани ферми, форми за множествено число, а
съшо така и на изговора на съкращенията.
Речникът на съкращенията в българския език съдържа около 10 000 съкратени едините,
Отсъствието на проучвания върху съкращаването (абревиацията) и съкращенията в българ¬
ската еаиксведска литература затрудни работата по съставяне на речника. Ето защо се нало¬
жи успоредно с изработването му да се изяонят редица тесретични преблеми. Въпросите за същ¬
ността на абревиацията като начин на словообразуване, за характерните особености и свойства
на съкращенията, за приспособяването на част от тях към системата на обикновените лекси¬
кални единици, за подчиняването на тяхната употреба на книжовната норма и т. н. са разра¬
ботени в редица статии, а също така и в монографнчното изследване „Съкращаването и съкра¬
щенията в българския език“, София, БАН, Н'82 г., от същите авторки.
Речникът е подготвен, както следва: от А до Л—от ст, н. с. к. ф. н. Мария Чсролсева, н от
М до Я — от н.с. Лилия Крумова.
Теоретичният увод е изработен ст двете авторки.
Ценна помощ при включването и разшифревката на съкращенията от различните области
на на} ката бе оказана от специалистите—консултанти на речника: к. в. и. полк. Богдан Нико¬
лов — старши преподавател във Всснна академия „Г. С. Раковски“; кгж. Арсо Леков — нау¬
чен сътрудник в Института по мет.глознание и технология на металите при БАН; инж. Геор¬
ги Гес ргиев — първи заместник генерален директор на ДСО „Тргнсстрой“; к. т. н. Божидар Да¬
нов — научен сътрудник в. Института за техническа кибернетика и роботика при БАН; Елена
Русева — иижеиер-коиструкт<р в завод „Електроника“; Донка Петкова — завеждащ Селско¬
стопанска редакция при Българска енциклопедия; Минчо Панчев — редактор в Селскостопан¬
ска редакция при Българска енциклопедия; Катя Георгиева — икономист — главен спецна-
6
лист в Министерството на транспорта; Велина Мартинова ■— съдия в Софийския окръжен съд.
Авторките им изказват своята дълбока благодарност и признателност за извършената от
тях тематична редакция, за полезните, съвети и ценни напътствия, безспорно допринесли за по¬
добряване качествата на речника.
Всички критични бележки, предложения и препоръки, отправени във връзка с Речника на
съкращенията, ще бъдат приети с благодарност.
Otn авторките
УВОД
Образуването на различив по вид съкращения, обикновено наричано абревиацня
(съкращаване), е присъщо на всички съвременни езици. В това явление може би най-силно се
проявява общността в тяхното развитие, изразяваща се в наличието на голям международен
фонд съкращения и в еднаквост на начините и моделите за създаване на съкращенията. Все пак
във всеки език абревиацията се характеризира и със свои специфични особености, което налага
да се изследва явлението както в отделните езици, така и съпоставително.
Образуването на съкращения не е еднакво характерно за цялата система на националния
език, в която се включват: книжовен език, разговорен език, диалекти. Абревиацията е присъща
на книжовните езици. Създавани в системата на книжовния език, съкращенията постоянно про¬
никват и се утвърждават и в разговорния език, а по-нататък частично преминават и в говора
на лица, носители на един или друг диалект. Принадлежността на абревиацията към явления¬
та, характерни за книжовните езици, отсъствието на диалектни навици по отношение на съкра¬
щенията улеснява създаването и особено спазването на нормите за тяхното образуване и упо¬
треба.
Обикновено се изтъква, че създаването и използуването на съкращения е характерно за
съвременното езиково състояние. В същност тсва явление съществува още в древните езици,
яапример в старогръцки и латински, а първите съкращения, използувани в българския език,
откриваме в старобългарските паметници. Като особено активен процес на образуване на ду-
мя-съкращения обаче абревиацията се наложи именно през последните трн-четири десетилетия.
Съкращенията се образуват от части от думи или словосъчетания по определен модел. Те се
разделят на различни видове според начина на образуване и употреба. Общоприето е деленето
на съкращенията на два основни типа—г рафически и лексикални—в зависимост
от това, дали се използуват само в писмена или в писмена и говорима реч.
1. Графиичските съкращении са присъщи на пиимееата рее, напп- с. —страница,
м — метър, мин; — министър. Те не са думи, а условни знаци, които заместват пълните наи¬
менования в писмото. Не се разглеждат като съкращения условни означения на понятия, които
напълно се различават от техните названия, напр.; А — название на сорт царевица.
2. Леекскклните с^кращени сс сззкков сднинин — cъъpатаеа с^ответстви сн
сложни названия, използувани както в писмена, така и в устна реч. За разлика от графическите
съкращения те имат самостоятелни граматични и лексикални признаци, свое произношение и
често — граматически форми. Като единици на езика те се използуват и за образуване на но¬
ви думи. В зависимост от начина на създаване лексикалните съкращения се разделят най-общо
на следните видове:
а) Отсечени думи: със съкратена крайна част — спец от специалист, рок — ро*
кеанаол; с отсечена начална част — кола от кока-кола.
б) И н и ци а л н и съкращения; буквени — образувани от първите букви на
сложното название, напр. БДЖ. — Български държавни железници; СТФ — Строителен тех¬
нически флот; звукови — образувани от първите букви на пълното название, като при четена
се произнасят съответните звукове, т. е. те се изговарят както всички обикновени думи, напр.:
ВИФ — Висш институт за физкултура (произнася се [виф]); звуково-буквени — образувани от
първите букви на съставките на съответното пълно название, но произношението им е съчета¬
ние от названията на буквите и звуковете на някои от буквите, напр.: БОДК Бюро за об¬
служване на дипломатическия корпус (произнася се [6о-дч-кТ]).
в) Групови съкращения: частично съкратени — образувани от началната част
на един илн повече компоненти и цял компонент (цяла дума) от разгърнатото словосъчетание,
напр.: медс стра от медицинска сестра, женкомисия от женска комисия; ъложносъкаттени —
образувани от началните части на отделните съставки на сложното названиеи, напр.: Спорт-
пром от Спортна промишленост, Елка от електронен калкулатор; телескопичн думи — обра¬
зувани от началната част на първия компонент и крайната част на втория компонент на раз¬
гърнатото словосъчетание, напр.: мотел — моторизиран хотел, бионика — биология н електро¬
ника.
г) Смесени съкращения — създадени чрез едновременно използуване на части
от думи и инициалите на други, напр.: самбо — самозащита без оръжие, ИИИЧЕРМЕТ
Научноизследователски институт по черна металургия.
КАК ПРАВИЛНО ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ
СЪКРАЩЕНИЯТА
Може би няма друго явление в облаатаа на ездкд хдото да е предизвикало толкова ра:^а^1^м
ня и противоречиви мнения. От една страна, горещите привърженици на „новите“ и „модерни*
лексикални едиаnнИ-„oбoгaPяваа- непрекъснато езика с причудливи и ненужни съкращения,
от др^а страна, крайните отрицатели на това явление виждат в съкращенията само изкуствени
a
■ неясни образования, конто грозят езика. В същност съществуват немалко аргументи както
за, така и против употребата на съкращения.
В днешния век на интензивно развитие на науката и техниката, на космическите изследва-
■яя и кибернетиката, образуването и използуването да съкращения е закономерно езиково
явление. Защвто бурните темпове на техническо развитие, огромното количество информация
язвсжват я максимален езиков синтез, особено в областта на терминологията, т. е. постигане на
възможно иаи-стегнат® я икономично езиково общуване. Едва ли някой може да си представи
Днес отстраняването на съкращения като профорганизация, райсъвет, БНБ, БТА, ДСК, Ком¬
сомол. Голям брой съкращения са влезли трайно в общонародния речников фонд и изобщо не
се възприемат като изкуствено вбразувани и неподходящи езикови единици. Някои от тях, про¬
никнали в езика ни от международната лексика, като радар, лазер, телекс, самбо, найлон, мо¬
тел, биеника, кортизон, изобщо ие се осъзнават като, съкращения. Несъмнено в тези случаи
абреаиацията е допринесла за обогатяването на езика.
Безспорен факте обаче, че има известни основания в много случаи да се проявява негатив¬
но отношение към абревнацията. Често при създаването и употребата на съкращения цари сти-
жяАкост и беапринципност. Съвсем не в духа на българския език се създават много дълги и не¬
благозвучни съкращения като ГДКБУМКП, РНПИСМП, НЦВРОПС, НЦОУИНТПВО,
НЦПММПОИР. Прекомерното натрупване на съгласни в състава на такива съкращения за¬
труднява оформянето им като цялостен звуков комплекс, прави неудобно произнасянето им,
поради което те сн остават само графични знаци. Нерядко отрицателното отношение към абре-
■иацията се поражда от неяснотата, която внасят някои съкращения. Прекомерната употре¬
ба на неутвърдени и неизвестни съкращения действително прави речта неясна и затруднява въз¬
приемането на информацията.
Борбата за чистота на езика и висока езикова култура по отношение на използуването на
съкращения се свежда, първо, До установяване на степента, в която трябва да се използуват
съкращенията, тъй като изцяло употребата им не може да се отрече и предотврати; второ, до
подчиняваме образуването на съкращения на нормите на книжовния език, като се избягват
стадийността и неправилността, и, трето, до правилна употреба на съкращенията, която не
създава неяснота и неразбиране.
Употребата на съкращения трябва да става при необходимост, без излишни увлечения, са¬
мо когато е нужен стегнат израз, за да се избягнат ненужни повторения и излишно удължаване
и претрупваме на фразата. Когато се употребяват в текст, неясните, нестанали общоизвестни
съкращения трябва да се разшифроват — при първото им използуване е необходимо да се даде
в скоби разгърнатото им съответствие. Така употребата им няма да буди недоумение и обърк¬
ване, няма да затруднява възприемането на текста.
Особено важно е образуването в употребата на съкращения да се извършва съобразно с
нормите на книжовния български език. Това означава да се установи правилен правопис и
изговор на съкращенията и да се даде предпочитание на структурни типове, сходни по форма
и значение с обикновените думи.
При съкращенията и техните производни форми трябва да се спазват следните правописни
правила
1. Груповите съкращения, които стоят много близо до думите от естествения език, да се
пишат с малки букви, ас първа главна буква да се изписват собствените имена, напр.: райсъвет,
изпълком, Профиздат, Техноекспортстрой.
2. При иннциаляите съкращения с оглед на техните особености — изкуствен начин на
създаване, липса на цялостна оформеност и същевременно тенденция в разговорен стил към
превръщането им в нормални думи, да се установят два вида правопис
а) В официален или номенклатурен текст инициалните съкращения да се използуват като
■еизменяеми думи, т. е. без производни граматични форми, като се пишат с главни букви.
б) В стилове, в които намира място разговорната реч (в художествен, публицистичен, науч-
ио-популярен), освСи изписването с главни букви да се допуска оформяне на иннциални съкра¬
щения, станали нарицателни имена, като нормални думи — с малки букви, напр.: вуз, зил,
вис, фиат, синка, еец, тец,
3. За граматичните форми на инициалните съкращения също така се приемат два вида
■зпис.ване:
а) Когато инициалните съкращения са изписани с главни букви, след деф.ис се прибавят
показателите за множествено число и членуване,'напр.: ТИЦ-а, ТИЦ-oee, ПТУРС-а, ПТУРС-ове.
б) Когато съкращенията са оформени като нормални думи, тези показатели се изписват
слято, напр.: вецът, ееца, вецове; вуз, еузът, вуза, вузове.
При нормативния изговор на абревиатурите ъководни трябва Да бъдат следните принципи:
1. Произнасянето на съкращенията трябва да отговаря на правоговорните норми в езнка
жато цяло. Така например не се допуска изговаряме на съкращения с редукция на гласните,
докато съгласните от състава им при съответни условия се променят по звучност, не се изгова¬
рят двойни съгласни и т. и.
9
2. Нормаат дасеязгррждав ссътветствиисъъ с-ь'-цествувааиаттрааиици. Тааа н напвиер,
когато някои съкращения си утвърдени, възможно т да ст приеме вече установеният ни изговор,
въпреки чт можт да не сцрвветствуви и дори да влиза и прртзврртчзт с нормативния изговор,
с някои фонетични изисквания. Така и българския език при изговора на минималните съкра¬
щения крептиeивъв /С би трябвало да се произнася подобно на всички останали съгласни букви
'кт', както т при ТКЗС [тT-кт-зт-те], РКС [рТ-кт-ст]. В голямата част от съкращенията обаче
се е наложило и утвърдило произношение [ка], напр. БЧК [бт-чв-ка], ДСК [де-се-ка), АПК
[à-пе-ка], поради котто създаваните нови съкращения в съответствие с традицията зипии-
ваттрва произношение ни съставния елемент, напр. НПК [нР-пт-ка]. В този случай едва ли е
уместно да ст въведе нов изговор, който да влиза и провиитмтчит с втваиририрво.
При използуването на съкращения трябва да се предпочитат преди всичко груповите сък¬
ращения и отсечените думи, тъй като ге обикновено са ясни по значение и стоят иай-блнзр до
обикиоврниве лексикални единици. Ини^иалните съкращения трябла да се използуват с под¬
бор, като ст ограничава, доколкотв т възможно, употребата на тези от тях, конто са дълги, не¬
благозвучни или врвинрпррнзирсиея..
Отразяването на използуваните и българския тзик съкращения и речника бтз специален
подбор цт означава, че ст прИтми и препоръчва употребата нг всички тези съкращения. Включ-
вгнето им т продиктувано от необходимостта да се дадгт разшифровате нг срещащите се у
текстове съкращения. Представянето нашааврпиеа и празргтвоаа на съкращенията ще Допри-
нест за паPPДPЛяааие на съществуващата стихийност, непоследователност и нeизятиеирст при
употребата на съкращенията и тледовгвелнр щт ^действува за повишаване на езиковата култури.
Осиовитвт обаче, което трябва да ст ими пред виД, т, чт съкращенията трябва да ст използуват
умерено, само при необходимост и при условие, чт нт правят речта неясна.
СЪСТАВ НА РЕЧНИКА
В речника са включени както лексикални, така и графически съкращения. Това т продик¬
тувано, от тдна страна, от целта на речника дг бъдт помагало за разкриване значението, право¬
писа, паавргрвтра на съкращенията н, от друга, от пOгшиаоковP разбиране за гбрразгциявг като
начин на образуване кг различни типове съкращения. Графическите съкращения сг включени до-
колкото е възможно пълно, тъй като при тях особено често ст срещат затруднения при право¬
писи. В речника си отразени всички типове модели за образуване нг съкращения, бтз дг е об¬
хванато цялото богатство на съкратени единици, съществуващи и езика. Представени са об-
щрупртрeбявгl^итт съкращения и най-използуваните съкращения и отделните области на нау¬
ката, пмтизвриствотр и т. н. Включени са и някои от компонентите иаслржнтсъкаатеии еди¬
ници — първи или втори съставни части, конто обикновено имат по-голяма пррззврииттлиосв.
От етuет.^огичиг гледна точки съкращенията са нееднородна група. Подобно нг останалите
лексикални единици от речниковия състав ни българския тзик те са домашни, заем^ и калки.
Несъмнено най-голям интерес предизвикват възникналите на българска почви съкратени
единици. Това са преди всичко съкращения, свързани с пррззврдствово, техниката, рбразруа-
нитто, администрацията (нипр-. СТФ, ОГМ, ВИФ, МЕН, НСИ и т. н.). Иетнит течи единици
са иайгаквиаио употребявани и устна ртч, поради котто имат и голямата си част утваираент
произношение, а тяхното пцлиркръвнр съществуване т довело при много от тях до оформянето
на граматически значения за род, число, членуване, до промени и семантиката. Издирването
на тези съкращения т извършено с преодоляване ни немалко трудности. Основен източ-ник н,
информация за тях са преди всичко многотиражките на големите nаризврдтввтии обекти у нас а
както и информацията, получена по устен път. Този тип съкращения и техните отобрнртви са
отразени и Речники ни съкращенията с възможната пълноти.
Друга голяма група, също пртдтвивеиа твърде богато, т тизи на съкращенията, заети от
други езици—руски, френски, английски и др. Трябва да ст посочи, чт характерна отрбтнртв
за системата на съкращенията във всички европейски тзици т наличието на енрго-^крленг група
интернационални съкращения. Тъй като абаeвuацuята т явление, свързано преди всичко с
научно-техническия и културния прогрес и обмен, с активния международен политически и
икономически живот, ясно т защо съкращенията представят една значителна част от междуна¬
родната лексика. Ето защо включването на този тип абревиатури и речника бт наложително.
Немалко място и речника заемат съкращенията-калки (нИпр. ГДР, ГЕСП, ДРВ, ХДС,
ХСС н др.), конто представляват буквален пртвод ни български език на съответното чуждо
съкращение. Това т и същност един вид създаване на ноии съкратени единици на български
почва, тъй като ст превежда разгърнатата единици, и от нтя след това се образува съответно
съкращение. Ето защо съкращенията от този тип притежават отобрнотвивр ни съкратените
единици от първита група.
В речника са представени съкращенията на измерителните единици, н то съобразно с ут-
вцMИPиия от Държавния комитет зг стандартизация стандарт за единиците за физически вели¬
10
чини, използувани в Народна република България. Той съдържа основните, допълнителните и
по-важните производни единици от Международната система измерителни единици (СИ), пред¬
ставките за образуване кратни на измерителните единици, както и постоянно и временно до¬
пусканите единици, непринадлежащи към СИ.
В речника са включени и редица съкращения, които .вече са излезли от употреба, но в ми¬
налото са били много употребявани. Значителна част представляват съкаащеаияат-нсроризми,
назоваващи понятия е историческо за нас значение — политически партии, революционни ор¬
ганизации и др. Те се отбелязват с бележка истор. (историческо). Останалите съкращения,
които са били често употребявани, са включени за улеснение на читателя, който ще ги срещне
в по-стари издания. Те се отбелязват с бележка остар. (остаряло). Не се отбелязват като оста¬
рели съкращения, които са названия на доскоро съществували учреждения, организации, пред¬
приятия, тъН като все още се употребяват.
В речника не се включват оказионални съкращения, създадени само за конкретен случай,
напр. в учебници, научни трудове и др., използувани за пестене на място и за избягване на
многобройни повторения, които не излизат извън границите на тази единична, индивидуална
авторска употреба.
Не са включени и аетатислиаериртни чужди съкращения, които все пак се срещат по стра¬
ниците особено на периодичната литература, тъй като целта е да се покажат приетите в българ¬
ския език чужди съкращения, а не механично пренесени с чужда графика съкратени единици
(като SEATO, ÛP и др.).
Съкращенията, включени в речника, могат да се обединят в следните тематични класове:
1. Наименования на държави, области, окръзи, селища.
2. Наименования на политически партии, организации — профсъюзни, младежки, раз¬
лични съюзи, обединения и т. н.
3. Наименования на различни органи на управлението, комитети, съвети, отдели и т. н.
4. Наименования на научноизследователски институти, учебни заведения, библиотеки,
театри, музеи н др.
5. Наименования на промишлени предприятия, кооперативни и търговски предприятия,
селскостопански обединения и др.
6. Означения на машини и механизми, прибори и др.
7. Съкратени означения на различни химически съединения, геоложки проби и др.
8. Означения на измерителни единици.
9. Съкратени названия из областта на военното дело и военната наука.
10. Термини из областта на медицинската наука.
11. Термини из областта на електротехниката, електрониката, автоматиката, радиотехника-
та и телевизионната техника, съобщителната техника.
12. Съкращения нз областта на икономическите науки.
13. Наименования на вестници, списания и други периодични издания.
14. Библиографскн и библиотечни съкращения.
15. Овшоупотребявани графически съкращения.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА
Съкращенията в речника са подредени по азбучен ред. Това подреждане улеснява читателя
при откриването на съкращението, което го интересува. При съкращенията-омоними най-напред
се поставят лексикалните, а след това графическите съкращения, като подреждането им става
въз основа на азбучния ред на компонентите от разгърнатото съответствие.
В речника е огразено едно често срещано явление в тбревнтцияPа — вариантността. Вклю¬
чени са варианти от различно естество — с различие в мястото на съставките (ГФР нФРГ),
с различна степен на съкращаване (Райсъвет и PC; НИИЧМ и НИИЧЕРМЕТ), с различно
графично оформяне (МДС и .и. д. с.). Не се привеждат тези варианти на съкращенията, които
противоречат на нормите на съвременния български език, противоречат на приетите норми за
правопис на съкращенията. Напр. от вариантите сел-стоп. н сел.стоп. ср-век. нср. век. се включ¬
ват само първите.
Варианти, конто се приемат за нормативни, се включват по следния начин:
1. Варианти с различно графично оформяме се дават в една заглавка, като на първо място
« поставена препоръчваната форма, напр.:
Т. и т.. . . — Т«оаиаелен падеж.
МДС им. д. с. ... - Магннтодвижеща сила.
^НАету™ и ЦНИПЕТУГА. . . — Център за научни изследвания. . .
2. Варианти с различие в мястото на компонентите и с различна степен на съкращаване се
дават в отделни статии, като предпочитаната форма се разработва самостоятелно, а другите
св препращат към нея, напр.:
ДФС. . . — Дружество за физкултура и спорт.
ДСФ. . . — Вж. ДФС.
При неравностойни варианти, от които обикновено единият е инициално, а другият гру¬
пово или смесено съкращение, при по-малко предпочитаната форма се дава дефиниция, която
да представи формалната мотивировка на съкращението и след точка и запетая се дава препрат-
ха, напр.:
НИИЦВЕТМЕТ — Научноизследователски институт по цветна металургия.
НИИЦМ — Научноизследователски институт по цветна металургия; вж. НИИЦВЕТМЕТ.
Обикновено се дава предпочитание на групови и смесени съкращения.
При варианти на съкращения от чужди езици се приема в повечето случаи като основен
един, а друг ите се препращат към него, напр.:
ЮНИСЕФ. . . — Извънреден фонд за детски помощи. . .
УНИЦ ЕФ. . . — Вж. ЮНИСЕФ.
Равностойните варианти се разработват самостоятелно в отделни статии, като след точка
и запетая се посочва съответният вариант, напр.
ВиК- • • — Водоснабдяване и канализация. . .; ВК-
ВК. • • — Водоснабдяване и канализация. . . ; Вик-
t. — година; год.
год. — година; г.
Не се дава предпочитание на едната форма при варианти, който са резултат от действието
на две п ротиворечиви тенденции — стремеж към по-кратко съкращение и старание да бъде за¬
пазена системността, като бъдат представени всички структурни елементи на произвеждащата
основа, напр. ЦНИКА и ЦНИИДА, НИОМС и НИИОМС.
Подобен е начинът на представяне в Речника и на абревиатурите-синоними. Равностойните
синоними се разработват в отделни заглавки, като към всяка след разшифровката след знак
(;) се дава съответният синоним, напр.:
ОМПЕ. . . — Световна организация на учителите; ВОТП.
ВОТП. . . — Световна организация на учителите; ОМПЕ.
Когато синонимите се явяват между българско и чуждо съкращение, предимство се дава
на българското, което се разработва самостоятелно, а към него след разшифровка се препраща
чуждото, напр.:
МОТ. . . — Международна организация на труда.
ИЛО. . . — Международна организация на труда; вж. МОТ.
Не се свързват и не се отбелязват връзките на съкращения — названия на едно понятие,
от които едното е остаряло, а другото го е заместило и се употребява в момента, напр. СУ н
СДУ (остаряло). В отделни статии се дават и тези абревиатури, които назовават едно понятие,
но се възприемат като отделни думи поради различния начин на изписване — РМС и Ремс
(при второто съкращение принципът на записване е фонетичен).
Когато се приема дадена форма на съкращение за нормативна, се взема пред вид и степен¬
та на лекснкалнзаиня, на установеност на тази форма. Така че в някои случаи се допускат и
известни изключения н компромиси с установените принципи, ако формата на съкращението е
вече общоприета със съответното изписване и трудно би могло да се наложи друга форма, при
условие — разбира се — че тя все пак е приемлива от гледище на нормативността.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА
СТАТИЯ
Съкращенията като заглавки се изписват с главни или малки букви в зависимост от след"
ните принципи:
1. Съкращенията —собствени имена, се пишат с първа главна буква, а нарицателните —
с малка.
2. Инициалните съкращения се пишат с главни букви така, че всяка главна буква е знак
за самостоятелна дума, съвпадаща с нейната първа буква. '
3. Груповите съкращения-собствеии имена се пишат с първа главна и останалите с малки
букви, груповите съкращения-нарицателни имена — с малки букви. •
4. Компромиси се допускат при смесените съкращения — пишат се или с главни и малки
букви, или изцяло с главни букви, или се приемат и двата варианта.
5. С малки букви и точка след всяка част се пишат графическите съкращения. Изключения
правят съкращенията на измерителните единици (съкращенията от метрнческата система).
Те се пишат с малки букви и без точки.
След съкращението в скоби се дава изговорът му. Това по принцип се отнася само за лек¬
сикалните съкращения. Графическите съкращения нямат произношение, тъй като се употре¬
бяват само в писмена реч. При съкращения с графика на нормални думи, т. е. групови и лек-
12
сикализираки няициални звукови съкращения (колхоз, Комсомол, зил, зис, вуз), отсечени ду¬
ми (спец, магнет, тролей}, не се посочва произношение, тъй като те се изговарят както обикно¬
вените думи. При тези от тях, които имат повече от една сричка, се отбелязва ударението. При
съкращенията, които се пишат с глтани букви (ааиниалаи и смесени) по отношение на произ¬
ношението, се отделят следните случаи: 1. Посочва се изговор при тези от тях, при които той е
вече утвърден. Това са съкращения, които редовно се използуват в речта (поне на даден кръг
от специалисти). 2. Не се дава изговор при единично употребени съкращения, особено чужди.
3. Нее сс сннбдепи с указания па иззооорл с дтынте. ннудобии са иприизнсяце съкращения,
чието използуване не препоръчваме. По отношение на изговора няма пълна последователност н
системност, тъй като сме се стремили да отразим съществуващата, установилата се вече практика.
Сведенията са получени предимно от консултантите на речника — специалисти в съответните
области.
Там, където съществуват различни начини на произношение, те се посочват, като на първо
място се поставя по^нени^ият вариант, напр. ОГМ [о-ге-ме] и [о-ге-ем].
Тъй като не отразнатме навсякъде произношението на иаянатлаяре буквени съкращения
(при тези, които се използуват по-рядко), ще посочим какъв изговор се приема за буквите на
съгласните. Това ще даде възможност за правилен изговор при необходимост л па този вид
съкращения. В речника се приема изговор на буквите на съгласните с гласна е след буквата —
б [бе], в[ие), г[ге], д [де]. Само при буквите на сонорните съгласни (л, м, н, р), а също така и
на с и ф като елементи на абревиатурите се допуска и друг изговор — с гласна е пред буква¬
та— [ел, ем, ен, ер, ес, еф], и то в отделни случаи: I. В названията нт машини, уреди, части,
които са зает-ч от счуждя езици и вече са възприети в този вид от специалистите в отделните об¬
ласти — КЛМ [ка-ел-ем], ПТС [пе-те-ес]. 2. При избягване нт неуместни асоциации, т също и
ва неблагозвучие, напр. ДТЛ [де-те-ел] вм. [де-те-ле], АТЛ [à-те-ел] вм. [à-те-ле]. За буквата
на съгласната к се е наложил изговор в практиката [ка].
Посочва сс н ударението на абревиатурите. Правилното определяне ка мястото му пред¬
ставя значителни трудности. Това особено се отнася за иницналните буквени съкращения и сме¬
сените съкращения. При „двусрuчанае“ инициалпи буквени съкращения преобладава двойното
акцентуваме, напр. СУ [се-у], ДК [де-ка]. При нарастване нт състава нт съкращението ударения¬
та се запазват върху първата и последната сричка — МТС [ме-те-се], ЕЦНПК [е-не-не-пе-каJ.
При лексактлизартаеао на д«усричннре икинаалаи съкращения често се достига до изговор
с едно ударение, напр. ЦК [дека], ДОСО [дос0[. Обикновено обаче при тези случаи се срешат
акцентни варианти — с две или с .едно ударение. Тази втаитааиоаа също се отбелязва. Когато
се изговарят с едно ударение като една дума, при отбелязването нт изговора не се разчленяват
■т срички, т се изписват като цяла дума.
При груповите съкращения се посочва двойно и тройно акцентиране, без обаче да се разли¬
чават основно и второстепенни ударения.
Към редица съкращения, придобили белези на обикновени думи, се дават и граматични
бележки. При иницналните и смесените съкращения бележка за род се поставя в следните слу¬
чаи:
т) Когато родът нт съкращението се различава от родя на основната дума в разгърнатото
съответствие, т. е. когато съкращението е придобило самостоятелно значение за род, определяно
от звуковата му форма, напр. ЕУЗ ’Виеше учебно заведение', произнасяно [вуз], е дума
от мъжки род, тъй като окончава на съгласен звук, макар че основната дума от разгърнатото
название е от среден род.
б) Когато дадено съкращение е придобило граматични форми за множествено число и чле¬
нувани форми, което показва, че то сс употребява като обикновена дума, също така се отбелязва
И родовото му значение, например:
ЕИЦ |eim], м (разг. ч.лга!.-ът, -а. мч. -ове) — Електронноизчислителен център.
в! В случаите, при които някои съкращения се употребяват с две значения за род — родо¬
вото значение, присъщо на основната дума от пълното название и придобитото ново, самостся-
телно значение за род, — това се отбелязва, напр.;
ВЕЦ. . . мик. — Водноелектрическа централа.
АЕЦ. . . м. иж — Атомна електрическа централа. •
При груповите съкращения редовно се поставят бележки за род.
Употребата на някои абревиатури само в множествено число се отбелязва с бележката ми.,
т когато абревиатурат-а е неизменяема по форма и се използува еднакво често както за един¬
ствено, така я за множествено число, се nосPaвяа бележките ед. и мн.
Посочели са и всички граматични ферми. които образуват лекенкализираните съкращения—
за множествен» число и членувани, форми. Го този начин се отразява и прегръщането нт част
от тях от графически знаци в пълноше-нни лексикални единици. Тъй като' тези форми са присъщи
иа разговорния пласт на лексиката, те са придружени е бележка раза, (разговорно). Бележкатз
разг. се дава пред означението за рода и съответните граматически форми, когато се отнася об¬
що до употребата на съкращението в този род. И то преди венчкя в посочените членувани фир¬
13
ми или форми за мнтжетввтно число. В някои случаи обичт разговорни си само формите за чис¬
ло и членуваните форми, таки ,чт бтлвжка раза, ст дива нрпртртисвутио пред тях. Следователно
итреат■ивнивт граеавичттки форми ст давит пред бележката за род, а разговорните — и скоби
след нея.
При съкращенията, за които т необходимо уточнявинт към коя област ,ни науката, произ-
ирисввовр н т. н. принадлежит, ст поставят бтлтжки като ким., физ., езикозн., «оен. и др.
Посочва ст произходът ни чуждитт съкращения. Слтд бележката от кой тзнк си затти ст
дава и формата на съкращението със съответната чужда графики при условие, чт т от славян¬
ските езици, английски, френски, нтмски, италиански и др., както и пълната му аазшнфаовка
на съответния тзик. Съкращения, образувани на българска почва, но означаващи чужди орга¬
низации, партии и др., ст включват само с българската форми, бтз да се посочва чуждото ^от-
итттввит.
Следва разшифров^та пи съкращението, която ст дава след тирт. В речника ст използуват
няколко типа разшифровка, котто т обусловено от различния характер на формилнргттминвuч-
ната връзка между съкратена и пълни единици:
1. Прн съкращения, които г-ключват формални елементи от всички съставки на разгър-
натовр тлрвотъчтта.иит и са семантично идентични с него, ст извършва разгръщане пи съкратт-
нити единица. Разшифров^ата разкрива напълно формалната и семантичната мотивировка на
абревиатурата, напр. ДНП. . . —Държавно индустриално предприятие, УКВ. . . — Ултра-
съси вълни, ттлком. . . — Стлски ктреспоииенв и др.
2. Когато разшифровката представя формалната мотивировка, но в недостатъчна твтпеи
изяснява семантичната, т. т. значението ни съкращението нт става иотвавъчио ясно, р необхо¬
дима и допълнителна дефиниция. Тгзн деф-иниция ст поставя а■скрбз след пряката разшифррвг
ка, нипр. РСВ. . . — Ресторанти, спални вагони (търговско предприятие).
Допълнителни сведения, също и скоби, ст давит и и редица други случаи, когато р необхо¬
димо пояснение, свързано с употребата ни дадената абревиатура. Това могат ди бъдат данни за
времето или мястото на използуването й, ако т название на политически организация —за
нейния характер и т. и., напр.:
НЕП. . . — Нова икономическа политика (1921 —1936);
НДП. . . — Нацириалир-дееркратичттка партия (и Германската иемркравячна република),
При съветските съкращения — р^линни названия на предприятия, институти, организа¬
ции, обикновено нр ст отбелязва и скоби и края ни ризшифровкати (и СССР). Такива пояснения
нт ст дават и повечето случаи и за съкратените названия ни международни организации, съюзи
и Др- ' ■
Пояснения ст диват и при измерителните единици, но нт и прн техните производни, наир.:
р. . . — рентген (единица за измерване на облъчването с гами-лъчи);
мр. . . — еилимтивгеи.
3. Прн съкращения, които си и по-свободна формални и семантична връзка със съответната
си рсирви, се използува описателна дефиниция, която описва значението на съкращението я
съдържа елементите, които са го изградили. Този вид разшифровка се прилага тбикиоитно при
групови или смесени съкращения — собствени названия, създадени по модел, т. т. направо от
готови съкратени чисти, без ди имат съответно разгърнато название. Тика ст тълкуват напри¬
мер:
Мeтàлпмрвкв. . . — Комплексен институт за проучване и проектиране и областта на ирхи-
тр^урата и твроителтваовр с лтки метилни и свреинeня конструкции.
Този тил итфенкцин се използува и при съкращения, които само асоциативно са свързана
с разгърнатата единици, нипр. Марвслии^ — Лекарствен препарат за зъби, създаден от д-р,
Мара Славова.
4. Съкращенията, които са претърпели семантичен раивой, вследствие на което саст отдалт-
чили по значение от тврттт изходно тлрвттъчетаиие или са придобили допълнителни значения,
са представени и цялостната им семантични структура. Посочени са както преките, така и пмр-
яртиявт значения, възникнали по пътя ни етвояимичиово пренасяне. Такива са случаите, ко-
гито по името на завода ст назовават предметите, нртязвеитии от него; по името яа някакви ин-
ттятвцuя се назовава сградата, и която се помещава мцковоисвутво й, ■ т. н. Напр.:
СБЖ- • . 1 - Съюз ни българските журналисти.
2. Сградата, и която ст помещава мъкриоисввовр на Съюзи на българските журналисти.
Понякога по пътя на мтттнуа1■sта ст достига до оерняеlя. Това ст наблюдава и случаите,
когато пренесеното название се лекеекалкаRра напълно, започва ди ст употребява катт обик-
новтио нарицателно имт, напр.: . ’
ФИАТ. . . — Италиански иввомобилтн концерн и гр. Торино.
фийт. . . — Автомобил, произведен и италианския аввоео6я■PИ концерн „ФИАТ? » гр-
Торино. '
5. В редки случаи, тбякиоитно при номенклатурни назвавня, когато формални и ртмаятич-.,
14
на мотивировка се различават, те се дават отделно. Посочва се формалната мотивировка, а след
това с описателна дефиниция се разкрива значението на абревиатурата, напр.:
явмиро. . . (Химическа промишленост) — Прахообразен препарат за оране на всякакви
материи.
сйниро. . , (Синтетична .промишленост) — Прахообразен препарат за пране на всякакви
материи.
формалната мотивировка а представена при всички съкращения (и домашни, и чужда}
чрез посочване на елементите от разгърнатото название, влизащи в съкратената единица, с
получерен шрифт, напр,:
ВПШ. .. В нсша партийна школа.
Газетрой- . . — Предприятие за строителство ма газопровод. -
В разшнфровките на съкращенията се допуска използуването само на общоизвестни сък¬
ращения като напр. СССР, НРБ. ГДР, ФРГ, САЩ, ООН, ЮНЕСКО, БАН.
В речника е отразена и една характерна за абреаиацията особеност — създаване на устой¬
чиви елементи, с помощта на които се образуват цели гнезда съкратени единици. Такива моде¬
ли с определен устойчив елемент ее наблюдават преди всичко при груповите съкращения, но
ке са редки и при инициалните.
Международна продуктивност имат елементи като aemo-, aeuo-, радио-, фото-, хидро-,
електро-, био-, зоо- и др., които са отсечени коренни части от чужди, интернационални думи.
Откъснали се постепенно от съответните пълни думи, те са станали като че ли самостоятелни
елементи на езика, стоят на границата на морфемите и думите и сполучливо са наречени в ези-
коведската литература лексико-морфеми.
Морфологични елементи, получени в резултат на абревиация и придобили активни елово-
образователни свойства, са възникнали и на българска почва. Продуктивността на международ¬
ните и българските лексико-морфеми се представя с дефиницията:
Явто. . . — Автомобилен (като първа съставна част на сложносъкратенн Думи, напр. ав¬
тобаза, автогара и др.).
По-малко продуктивните съкратени части, които се срещат само в два-три случая, се дават
само с разшнфровка и примери, напр. стен-. . . — Стенен (напр. йтенлист, стенвестник). По
същия начин се представят и специализираните елементи за образуване на инициални съкра¬
щения, напр. НИПКИ. .. — Научноизследователски и проектно-конструкторски институт
(напр. НИПКИРЕ, НИПКИМИ и др.).
В речника се посочват и редица ограничения при употребата на съкращенията, особено
ограничената съчстаеиост на графическите съкращения — в скоби след разшифровката.
След разшифровката на съкращенията, означаващи машини, уреди, оръжия и други, в
скоби се дават примерите. По този начин се показва цялото им означение със съответните цифри.
След заглавната, представяща машини, уреди, механизми, се дава знак (—), посочващ, че в
цялото означение се включва и някакъв цифров знак-компонент, а след разшифровката в скоби
се дават отделните цифрови варианти.
Примери за употребата на съкращенията, минимално необходим илюстративен материал
се привежда след знак Д. Така се илюстрират ограниченията и специфичната съчетаемост при
някои абревиатури.
В края на речниковата статия, на нов ред без абзац след тире се дават производните думи,
образувани от даденото съкращение, напр.:
НАТО. . .
— Произв.-. нйтовец, ийтовски.
Производните думи, образувани от съкращения, са малко на брой. Тяхното представяне
обаче е особено важно, тъй като по този начин се разкрива още един момент от приспособяване¬
то на съкращенията към езиковата система — придобиване на присъщата за нормалните думи
способност да служат като основа за образуване на нови думи. Затова в речника се отразяват
всички образувани от съкращения думи — съществителни имена от мъжки, женски и среден
род, прилагателни имена, умалителни имена.
ИЗПОЛЗУВАНИ БЕЛЕЖКИ
MMf. — авиация.
оетол. — автоматика.
аерон. — агрономия.
внел. — английски език.
всярон. — астрономия.
библ. — библиотечно дело, библиография.
биел. — биология.
бняхкм. — биохимия.
мри- — вмямо дело.
геогр. — география.
геол. — геология.
геохим. — геохимия.
грам. — граматика.
гръц. — гръцки език.
ед. — единствено число.
езикозн. — езикознание.
електр. — електротехника
електрон, —електроника.
15
«n. — есперанто.
ж. — женски род.
мм. техн. — изчислителна техника.
икон. — икономически науки.
индокез. — индонезийски езици.
ися. — испански език.
истер. — история, историческо.
итал. — италиансхи език,
xawq. — канцеларско.
киберн. — кибернетика.
кхмер. — кхмерски език.
лат. —латински език.
леке. — лексикография'.
м. — мъжки род.
мат. — математика.
мед. — медицина.
метал. — метзлознаиие и металургия.
мин, — минно Дело.
мн, — множествено число.
муз. — музика,
напр, — например.
нем. — немски език.
остар. — остаряла дума, остаряло значение.
пол. — полски език.
порт. — португалски език.
произв. — производни думи.
радиотехн. — радиотехника.
разг. — разговорна форма «ли дума, - разговор¬
но значение.
рус. — руски език,
елов — словашки език.
спец, — специална дума, специално значение.
спорт. — спортен термин.
ср. — среден род.
строит. — строителство.
съобщ. техн. — съобщителна техника.
телевиз. — телевизионна техника.
техн. — техника.
трансп. — транспорт.
тур. —. турски.
търг. — търговия.
ума л. — умалителна дума.
фарм. — фармация.
физ. — физика.
фивикохим. — физикохимия.
финл. — финландски език.
фр. — френски език.
хим. — химия.
хол, — холандски език,
чеш. — чешки език.
член. — членувано.
швед. — шведски език.
юрид. — юридически науки.
япон. — японски език.
А
А (—) — В маркттт нт твтол (нтпр.: А-6,
А-10, А-15).
А (—) метал.— Автомати з (прв ознтчтвтне
на марка стомтна, напр.: А12. . А20. . .).
А (—) — В марката на автомобилен бензин
(напр.: А-83, А-93, А-96). АГензия А-78.
А (—) електр. — Алуминиеви проводни¬
ци (каар.: А-16, А-25, А-35, А-70, А-95).
А (—) метал. — Алуминий (в марката нт
цветни сплави, напр. АЛ 2, ЦАМ10-5).
А (—) метал.— В марктта нт антифрикцион^
ни чугуни (напр.: АСЧ-1, АВЧ-1, АКЧ-1).
А — Марка арктическо дизелово гориво,
А воен. — Армия.
А физ. — ампер (единица за големина ма с
електрическия ток), (след цифра).
А физ. — ангстрем (единица за дължинт
в морската навигация), (след цифра).
А физ. — тнод.
А — „Антени“ (вестник).
а — ар (единица за повърхнина), (след циф¬
ра).
AA, апел. АА (American Airlines) — Амери¬
кански въздушни линии.
АА, тур. АА (Anadolu Ajansi) — Анадол-
ска информационна агенция (в Турция).
АА воен. — Армейска артилерия.
АА, англ. АА (Athens News Agency) — Атин¬
ска информационна агенция; вж. АНА.
ААГ воен. — Армейска артилерийска групт.
ААГ електр. — Кабел с алуминиева жила,
с поясна изолация в алуминиева обвивка,
без ютент обвивка — гол.
ААД техн. —Дифузиояен абсорбционен агре¬
гат.
ААЛ, англ. AAL (American Air Lines) —
Американска авиационна компания.
ААРР — Армейска артилерийска ремонт¬
на работилница.
ААССР, рус. ААССР (Абхазская Автономная
Советская Социалистическия Республика) —
Абхазка автономна съветска социали¬
стическа република.
ААЮ, англ. AAU (Athletic amateurs Union) —
Любителски лекоатлетически съюз (в САЩ).
АБ физ. — Абсорбционна база.
АБ воен. — Авиационна база.
АБ електрон. — Автоматична блокировка.
АБ — Архитектура и благоустройство (от¬
дел).
АБ (—) [à-бе] — Бояджийски агрегат (нтпр.:
АБ-25).
АБ електр. — Кабел с алуминиева обвивкт,
бронирана с две стоманени ленти, с'външнт
ютена обвивка.
АБАКО [тбтко] — Алианс на народа Бткон-
го (в Конго).
АБАН библ. — Архив при Българската ака¬
демия на науките.
АБГ електр. — Кабел в алуминиева об¬
вивка, бронирана с две стоманени ленти,
без външна ютент обвивка — гол.
АБК с (à-бе-кй], л. и (paar.) ср. (ялея. то) —
Административно-битов комбинат.
АБЩ [т-бе-ще), м. я (разг.) ср. (члев. -та)—
Академичен бригадирски щтб.
авг. — август,
австр. ' — австрийски,
авсграл. — австралийски.
авт. — автор.
автб воен. — Автомобилен батальон.
АВТБр воен. —■ Автомобилна бригада.
а^1^<о. . . — Автоматически (като първа състав¬
на част нт сложноcънаааени думи, нтпр.,3
автопоилка).
Твто. . . — Автомобилен (като - първт
съст-твна част на сложноъьнаатени думи,
напр.: автобаза, автовлак, твтоетвод, авто¬
кран, автопарк, авторемонт, автосервиз»
автостанция, авточасти).
автобиогр. — автобиографичен.
Авто ВАЗ м., рус. Авто ВАЗ — Обединение
(на Волжкия автомобилен завод и завод
„ Автонормтл“) за производство на леки
коли.
Автоекспорт м., рус. А«то«къпорт — Всесоюз¬
но външнотърговско обединение тт износ
(експорт) на автомобилна техника.
Автовмпекс м. — Външнотърговско предпри¬
ятие за внос (импорт) и износ (експорт) иа
автомобилна техника.
автомат, —автоматичен.
твто-мото прил. — Автомобилно-мотоцикле¬
тен (напр.: автомото клуб, авто-мотЪ делов
сп. „Авто-мото свят“).
Автопром м. — Автомобилна промишленост
(стопанско обединение, което произвежда
автомобили, мотоциклети, резервни чтстж
и Др.).
Авторемонт ср. вм. — Предприятие за авто¬
мобилен ремонт.
АвтоcтопТиcаво ср. — Автомобилно стопан¬
ство (транспортно предприятие). ААвтосто-
панство „Автобусни превози“.
АС — Автомобилно стопанство; вж. Аваоъао-
птнство.
Автотек ж. нм. — Автомобилна транспорт¬
на експедиционна кантора.
Автотранспред м. и ср. — Автомобилно,
транспортно предприятие за товарни превози.
Автотранспорт м. — Автомобилен транспорт
(стопанско обединение за товарни и пътни¬
чески транспортни услуги).
— Произв.: автотранспортен, аваоааанъ-
портни^
автп воен. — Автомобилен полк.
твтр воен. — Автомобилна ротт,
твтрб воен, — Автотранспортен батальон.
АВЧ метал. — Анаифаинниоаен високояк чу¬
гун (напр.: АВЧ-1).
АГ воен. — Авиационна група.
АГ [т-ге] техн. — В маркатт нт терозолен
генератор (напр.: АГ-Лб). .
АГ [Т-rêJ, прил., мед. — Акущеро-гинеколси
гически. А А Г-отделение.
3 Речник на съкращенията
АГ
18
АГ [à-rè], нем. AG (Aktiengesellschaft) — Ак¬
ционерно дружество. ЬСименс АГ.
АГ [а-ге], прил., строит. — Анхидритно-гли-
‘ноземен (вмарката на цимент). &АГ-цимент.
АГ воен. — Артилерийска група. :
АГ електр. — Кабел с изолация от импрег¬
нирана хартия' в алуминиева обвивка,
гол.
агнт.. . — Агитационен (като първа състав¬
на част на сложносъкратени ; думи, напр.:
агитбригада, агитгрупа, агитматериал, агит¬
пункт, агиттабло).
агйт.. . •— Агитационно (като първа състав¬
на част на съкратени сложни' прилагател-
' ни, напр.: агитпросветен, агитмасов).
агиткуатбригада ж., остар. — Агитационна
’културна бригада.
агйтпроп, член, -ът, -а, мн. -и, ж., остар. —
Завеждащ агитационно пропагандната ра¬
бота.
— Произв.: агитпропчик.
агктпроп. . .остар. — Агитационно-пропа¬
ганден (напр.: агитпропотдел).
АГК [а-ге-ка] — Акушеро-гинекологичен ком¬
’ плекс.
АГН [а-ге-не] — В марката на галванизацио-
нен апарат (напр.: АГН-2).
АГО [а-ге-о]— Акушеро-гинекологично отде¬
ление.
Агпбл ж., пол. AGPOL (Agencja Reklamy
Handlu Zagranic2nego — Polska) — Аген¬
ция за външнотърговска реклама на Полша,
агр. — агрономически; агрон.
Агра ж. — Изложба на селскостопанска
(аграрна) техника в Лайпциг. &Агра-7б-
Агрихем — Международен конгрес „Химия в
селското стопанство“ в Прага. ЬАгрихем-75.
агро. . . — Агрономически (като първа състав¬
на част на сложносъкратени думи, напр.:
згрономплрнс, агрохимия).
агробио. . . — Агробиологически (напр.: агро¬
биостанция).
Агрокомерс ж. и.я. — Външнотърговска орга¬
низация за износ на продукцията на сто¬
панските организации от Националния
аграрно-промишлен съюз и внос на необ¬
ходимите за производство стоки.
Агрокомплект ж. и •. — Инженерингова сто¬
панска организация за аграрнопромишле-
но развитие. &ИСО „Агрокомплект“.
Агрокооп ж. — Трудово-производителна коо¬
перация към химическия завод „Лакпром“—
София.
Агролеспроект • . — Институт за проучване и
проектиране в областта на горското и сел¬
ското стопанство.
Агромаш м. и ср. — Българско-унгарско-съ¬
ветско дружество за селскостопански (аграр¬
ни) машини.
Агромашйна ж. и ср. — Държавно стопан¬
ско обединение, което произвежда селско¬
стопански (аграрни) машини, съоръжения,
резервни части и др.
Агромашанаампекс ж. ■ ж. — Външнотър-
• говска организация за внос (импорт) и из¬
нос (експорт) на селскостопански (аграрни)
машини н резервни части.
Дгромётео. . . — Агрометеорологически (напр.
агрометеосл ужба, агрометеостанция).
агрон. — агрономически; агр.
Агропроект м. — Организация за проучва¬
не и проектиране'на обекти за селското
стопанство.
Агропромпроёкт м. — Комплексен институт за
проучване и проектиране на обекти за сел¬
ското стопанство и хранителната промишле¬
ност.
агротехн. — агротехнически.
агрохйм. . . — Агрохимически (напр.: агро¬
химлаборатория).
АГС (—) [à-ге-се] техн. — Автоматичен газо¬
сигнализатор (напр.: АГС-1).
АГС (—) [а-ге-се] — Групова автопоилка за
свине (напр.: АГС-24). у
АГУ [à-re-ÿ], рус. АГУ (Азербайджанский
государственний университет) — Азербай¬
джански държавен университет.
АГфИ [агфй], фр. AGFI (Assamblea gene¬
rale des federations internationales) — Ге¬
нерална асамблея на международните фе¬
дерации.
АГЦ [à-ге-це], строит. — Аяхидритно-гли-
ноземен цимент; АГ-цимепт.
АД ед. и мн., техн. — Авиационен двигател.
АД воен. — Авиационна дивизия.
АД, нем. АД (Aden Airways) — Авиационни
линии на Федерална република Германия.
АД — Акционерно дружество.
АД изч. техн — Асоциативен дескриптор.
адв. — адвокатски, Ьадв. бюро.
АДГ (—) [а-де-ге] — Автоматизиран дизел-
генератор (напр.: АДГ12-С1).
АДД соен. — Авиация за далечно действие.
АДД вогн. — Артил ерия за далечно действие.
Аделф ж., фр. Adelf (Assosiation des écrivains
à la langue française) — Асоциация на пи¬
сателите, които творят на френски език.
Аджерпрес ж.. рум. Agerprcs (Agentsïa Rcmà-
nadeP^i^t^s^à) — Румънска агенция по печата.
АД К (à-де-ка], м. и (разг.)ср. (член, -то), восн.—
Артилерийски дегазационен комплект.
АДМ [à-де-ем]. воен. — Автодегазаинонна ма¬
шина.
адм [а -де-é:,:], електрон. — Адаптивна дел¬
та-модулация.
адм. — административен.
адм. —адмирал (със собствено име).
адн. воен. — Артилерийски дивизион.
АДН [à-де-ён], нем. ADN (Allgemeiner Deu¬
tsche! Nachrichtendienst)— Телеграфна аген¬
ция иа Германската демократична републи¬
ка.
АДНР — Алжирска демократична и народ¬
на република.
АДП [à-де-пе], воен. — Автономен дегазацио-
нен прибор.
АДП [à-де-пе], воен. — Артилерийска диви¬
зия за пробив.
19
АИЛА
АДПЕС [адпес] — Автоматизирани подвиж¬
ни дизелови електростанция (напр.: АДПЕС-
20-1). ' ’
АДПКИ — Арматурен дву^^ен пмовтинuк
с каучукова изолация.
АДУ [е-дт-у] и [иду] — Аввреавячнр диспе¬
черско устройство. '
АДУ [И-дт-^] и [аду] — Апарат зи ' иuC’ванцuPHг
но управление. '
АДФ [И -дт-еф], хим. — АитнозиииифоCфат.
АДФ [ И-др-фр] — Албански дееократичрски
фронт.
АДХ мед. — Алкохолдехидаргеиаза.
АДЧиФ я АДЧ я Ф телевиз. — Автоматични
донастройки ни честотата и фазата ни рт-
ирвава развивка (ни телевизора).
АДЧХ телевиз. — Автоматична дриастаойк■а
ни честотата ни хетерриииa (ни телевизор).
АЕ воен. — Авиационна ескадра.
АЕ [И-е], ед. я мн. — Автоматични тднопPлют-
ни прекъсвачи (напр.: АЕ-1031).
АЕ (И-Т], мед. — Антигенни единици.
АЕ [И-Т], мед. — Аитuвоктзчиа единици.
и. е. — иттмтноезчтска единица (единица за
разстояние главно в нишата слънчева си¬
стема).
АБА [аТа], фр. АЕА (Association Е.игорртплт
d'athlétique) — Европейска асоциация по
лека атлетика.
АЕГ [à-е-гТ]. м. я ж., нт.ч. AEG (Allgemeine
Elektrizitâts-Gesellschaft) — Обединени елек-
врркрепаиия във Федерална република Гер¬
мания.
и. т. д. — астрриреuчрска единица за дължи¬
ни (слтд цифра).
аеиб воен. — Авиационни ескадрила от изтре-
бuвелu-бребардиMPвачu.
АЕК [аек], м. и ж.. англ. AEC (Atomic Ener¬
gy Coimmission) — Комисия по атомни енер¬
гия. '
АЕКЛ хим. — Анвuкррозитнри тпоктuиног
катранен лак.
АЕКПЛ хим. — Антикорозионен тпоксидно-
кавраиеи пеков лак (напр.: АЕКПЛ-2).
АЕМ [аТм] — Апарат за рлтктмтхuеично мар¬
киране ни цилиндрични детайли!.
и. т. м. физ. — ивомни единица ,а маси (са¬
мо и атомната физика), (слтд цифра).
иер воен. — Автомобилни таакуацзрини роти,
àррофOво. . . — Атаoфoтогмафскll (напр.: геро-
фрттснимки).
АЕС воен.. — Авиационни ескадрила за сваъзг
ки.
АЕУ — Автое!ивично електронно втвройтввр
за управление ни различни видове горелки.
АЕЦ [ирц], ■ ■ (разг. член, -ът, -и) — Ав-
воиомиа електроцентрала (към летищата).
АЕЦ [арц], м. (разг. член, -ът, -а) — Атомни
електрическа централа. &АЕЦ „Козлодуй*.
АЗ [И-зТ] — Автомобилен завод.
АЗ [а-зр] — Акумулаторен завод.
АЗ електр. — АкУмулиращо звено.
АЗ [И-зТ] — Апаратен завод.
АЗ [а-зТ] — Арматурен завод.
азб. — избучтн.
АЗБР — Азиатска банка за развитие,
азтрб. — азербайджански.
изо. . . хим. — Азотен (напр.: азогрупи, изо-
съединения).
Аз0вттил м., рус. Азовтталь — Металурга-
чтн комбинат в СССР.
АЗПАК [азпИк}, англ. ASPAC (Asian and Pa¬
cific Council) — Азиатско-Тихоокеански
съвет.
АЗС [а-зт-сТ] — Американска здравна служба.
АзССР [àз-етгтсгер] — Вж. АССР.
АЗУ [азу] я [à-зе-у], изч. техн. — Асоцзативг
но запомнящо утвронсввт.
АИ (—) — В марката на автретбилри бензин
с октаново число по изследователския метод
93. 98 я др. (напр.: A1I-93. АИ-98).
АИА. фр. AlA (Assocîation internationale des
allergistes) — Международни асоциация ни
алерголозите; ИАА.
АИАП, фр. AIAP (Assodation internationale
des arts plastiques) — Международни асо¬
циация ни пластичните изкуства.
АИБА [айба], фр. AIBA (Assoccation inter¬
nationale de boxe amateur) — Междуна¬
родна асоциация по бокс за аматьори.
АИВ [айв], фр. AIV (Association internationale
de volcanologie — Международна асоциация
по вулканология; HAB.
АИГМ, фр. AIGM (Assodation internationale
des grands magazins) — Международни асо¬
циация ни универсалните.магазини.
АИД [ийд]. англ. AID (Agency for Internatio¬
nal Development) — Агенция за междуни-
родно развитие.
АИД — Американско индианско движение.
АИД мед. — Апарат за изкуствено дишант.
АИДЕ, фр. AIDE (Assentation internationale
de distribution d'eau) —Международни,асо-
циация за врдттиабдяваир.
АИДП, фр. AIDP (Association internationale
de. droit penal) — Международни атрцuаг
ция за наказателно право.
АИЕСЕП.фр. AIESEP (Assocîation internatio¬
nale des ecoles superieurcs ou instituts d'edu¬
cation physique et sportive)— Международ¬
на асоциация на висшите учебни заведения
по физическо възпитание.
АИЕСТ, фр. AIEST (Assoccation internationa¬
le d'experts scientifiques du tourisme)—Меж¬
дународна асоциация на научните експер¬
ти по туризма.
АИККФ, фр. AICCF (Assodation internationa¬
le du congres de chemins de fer) — Междуна¬
родна асоциация на железничарските кон¬
греси.
АИК мед. — Апарат за изкуствено кръво¬
обращение.
АИЛ [айл], фр. AIL (Association internationa¬
le de lymnologie theorique et appliquée)—
Международна асоциация по теоретична
я приложна лимнология.
АИЛА [айла], фр. AILA (Assodation inter¬
nationale de linguistique appliquce) — Мтж-
AMM
20
дуяароднт асоциация по приложна лингви¬
стика.
ДИМ [тии], електрон.' — Амплитудно-импулс¬
на модулация.
А ИМ [тим] — Аналогова изчислителна' ма¬
шина.
ДИМ — Археологически институт с музей
(ири БАН); вж. И АМ.
АИМ. англ. AIM (American Indian Movement).
— Движение зт защита нт пртвттт на ин¬
дианците; вж. АИД.
АИМ [аим], порт. AIM (AgSncio de Informa-
çâode Mozambique) — Информационна аген¬
ция нт Мозамбик.
АИМ [тнм], фр. AIM (Association Internatio¬
nale de météorologie) — Междунтаодат ме¬
теорологична теоцитция; ВМО, НАМ, ОММ,
вж. СМО.
АИММ, фр. AIMM (Assocîation internationa¬
le des musées medicaux) — Международна
теоцитция на медицинските музеи.
тннжб воее.—Армейски инженерен бата¬
льон.
АИНК — Англо-иранска нефтена компания.
АИОП, фр. A1OP (Association internationa¬
le d'océanographie physique) — Международ¬
на асоциация по физическа океанография.
АИП [тйп], фр. AIP (Association internatio¬
nale de psychotechnique) — Международна
асоциация по психотехника.
АИПКН, фр. AIPCN (Assocîation internationa¬
le permanente des Congrès de navigation) —
Международна асоциация нт конгресите по
мореплаване.
АИППИ |айпн]. фр. AIPPI (Assocîation in¬
ternationale pour la protection de la proprieté
industrielle) — Международна асоциация за
закрила на индустриалната собственост.
АИПС [тйпс], фр. AIPS (Assocîation inter¬
nationale de la presse sportive) — Между¬
народна асоциация нт спортната преса.
АИПТАП воен. — Армейски изтребително-
противотанков артилерийски полк.
АиПх, фр. AIPH (AssocCation internationale
des producteurs de l'horticulture) — Между¬
народна организация нт производителите-
градинтри,
АИР [айр], воен. — Артилерийско инструмен¬
тално разузнаване.
АИРХ, фр. AIRH (Assoccation internationale
de recherches hydrauliques) —Международ¬
на асоциация зт хидравлични проучвания.
ЛИС [ айс], икон. — Автоматизирана инфор¬
мационна система.
АИС. фр. AIS (Assocîation internationale de
la soie) — Международна организация зт
коприната.
АИС, фр. AIS (Assocîation internationale de
sociologie) — Международна организация по
социология.
АИСЕ, фр. A1SE (AssocCation internationale
des sCences economiques) —Международ¬
на икономическа асоциация; ИЕА.
АИСП, фр. AISP (Academie internationale
des Sciences politiques) — Международна
академия за политически науки.
АИСС, фр, AISS' (Association internationale
de la securité sociale) — Международна асо¬
циация зт социална безопасност.
АИСС, фр, AISS (Association internationale de
la scicnce du sol) — Международна асоциа¬
ция по почвоэнание.
АИСУ [тису], електрон. — Автоматизирана
информационна система зт управление.
АИСУ 1 тису] — Електронен цифров тпартт зт
изследване нт ъваъхнттовта«тнеао и умо¬
рата.
АНТ [айт], фр. AIT (Assocîation internationa¬
le touristique) — Международна туристи¬
ческа асоциация.
АИТА [antà], фр. AITA (Assocîation Interna-_
tionale des transports aeriens) — Между"
народна асоциация зт въздушен транспорт;
ИАТЛ.
АИУС СМ СИВ — Автоматизирана инфор-
мaциоааo-yпpaвлявтща система по сттн-
дтатuаанuя и метрология при Съвета'за
икономическа взаимопомощ.
АИФС, фр. AIFS (Assocîation internationa¬
le des fabricants de superphosphate) — Меж¬
дународна асоциация нт производителите нт
суперфосфат.
АИХ, фр. AIH (Association internationale des
hydrologues) — Международна асоциация
зт научна хидрология.
АИХС, фр. AIHS (Academie internationale
d'histoire des sciences) —Международна ака¬
демия по история нт науките.
АИЦ [айц], м. (разг., член, -ът, -т, мн. -ове) —
Автоматизиран информационен център.
АИЮ, фр. A1U (Assocîation internationale des
universités) — Международна асоциация нт
университетите.
Ай-Би-Ем, англ. IBM (International Business¬
Machines Corporation) — 1. Американска
компания за производство нт електронноиз¬
числителни мтшини; ИБМ. 2. Електронно¬
изчислителна машина, произведена от та¬
зи компания (нтпр. Ай-Би-Ем-650); ИБМ.
АК воен. — Авиационен корпус.
АК (—) [Т-кт] — Автол с киселинно-контакт¬
но пречистване (в марката на автомобилно
масло, напр.: АК-6).
АК (—) [à-кТ] — Автомобилен кртн (напр.:
АК-75).
АК (—) [à-кТ] —В марката на автомобилно
масло с киселинно пречистване (нтпр.: АК-
10).
тк воен. — Армейски корпус.
АК [à-кт] — В наименованието нт филтър,
конструиран от Андреев и Кузенцов.
ткад. — академик (със собствено име),
тктд. — академичен.
АКБС ^-ка-бе-се] — Административен ко¬
мунално-битов сектор.
АКВ [а-кт-ве], техн. — Автомат зт контрол
нт вакуума (напр.: АКВ-1М).
21
АМЕС
АКЕЛ [акел], гръц. АКЕЛ (’Аиор^ипийи
Кбрра 'EpTotÇopivov Ласо) — Прогресивна
партия на трудовия народ на Кипър.
АКИ, фр, АС1 (Alliance coopérative inter¬
nationale) — Международен кооперативен
съюз; ИКА; вж. МКС.
АКМО — Автономна Косовско-Метохийска
област (в Югославия).
АКО мн., биохил^. — Андрогенокортикоиди.
АКП [а-ка-пе] — Австралийска комунистиче¬
ска партия.
АКП [а-ка-пе] — Австрийска комунистическа
партия.
АКП [à-ка-пе] — Албанска комунистическа
партия.
АКП [à-ка-пе] — Алжирска комунистичес¬
ка партия.
АКП [а-ка-ле] — Английска комунистическа
партия.
АКП [а-ка-пе] — Аржентинска комунисти¬
ческа партия.
АКП [à-Ka-nê], воен. — Артилерийски кор¬
пус за пробив.
АКп (—) — В марката на автомобилно ма¬
сло с киселинно пречистване и със специал¬
на прибавка, която подобрява качеството
му (напр.: АКп-6, АКп-10).
АКССР.дус. АКССР (Автономная Карельская
Советская Социал ист^еская Реслублика) —
Автономна Карелска съветска социалисти-
чеем-република.
АКТА, англ. ACTA (American Continental
Travel Abroad) — Американски пътувания
в чужбина (туристически концерн в САЩ).
АКТИД [актйд], ас. им. — Автоматизация
по конструктивната, технологична и из¬
следователска дейност (секция).
АКТХ [à-ка-те-хе], биохим. — Адренокорти-
котрОпен хормон.
АКФМ [à-ка-фе-ме], AKFM (Antokon’ny Кол-
gresin 'ny Fahaleovantenan *i Madaga¬
sikara) — Конгрес за независимост на Ма-
даг аскар.
акц. — ; акционерен.
АКЧ метал. — Антифрикцнонен ковък чу¬
гун (напр.: аКЧ-1, АКЧ-2).
ал. — алинея (с цифра). Дол. 2.
АЛАИ [алай], фр. ALAJ (Association littà-
raire et artistique internationale) — Между¬
народна асоциация за литература и изкуст¬
во; ИЛАА.
АЛБ библ. — Албания.
елб. — албански.
алт. — алгебрически.
Алгек. м., рус. АЛГЭК (Алгоритмический язик
для экономичсских задач). — Алгоритми¬
чен език за икономическа информация.
Алгем ; л., рус. АЛГЗМ (Алгоритмы зкономи-
чсские н математические) — Алгоритмичен
език за икономически и математически за¬
дачи.
4лго. . . — Алгоритмичен (напр.: алгоезик).
Алгол м., англ. Algol (Algorithmic language)—
Алгоритмичен език, предназначен за обра¬
ботка на математически и научно-техниче¬
ски задачи.
Алд биохим.— Фруктозо-Нб-дифосфаталдола-
за.
АЛЖ библ. — Алжир.
алж. — алжирски.
АЛК [а-ел-кй] — Авиационна лекарска ко¬
мисия.
Алкоа ж., англ. ALCOA (Aluminium Company
of America) — Американска компания за
производство на алуминиеви изделия.
алмагел м., фарм. — Препарат от хидрооки¬
сите на алуминия и магнезия във вид на
течен гел.
Ални ж., метал. — Лята магнитна сплав по
системата желязо-никел -алуминий.
Алнико ж., лел^юд. — Лята магнитна сплав
по системата желязо-никел-алуминий-ко¬
балт. .
АЛНС — Антифашистка лига за народна сво¬
бода (в Бирма).
АЛП [а-ле-ле] — Австралийска лейбъристка
партия.
АЛС [а-ле-се], техн. — Автоматична локомо¬
тивна сигнализация.
Алтайселмаш м., рус. Алтайсельмаш (Алтай¬
ский завод сельскохозяйственных машин) —
Алтайски завод за селскостопански машини.
Алтран м., англ. ALTRAN (Algebraik Trans¬
lator) — Алгоритмичен език.
АЛУизч.-техн. — Аритметично и логическо
устройство.
АМ [а-ем], рус. АМ (Александър Микулин) —
1. В марката на авиационен двигател, кон¬
струиран от А. Микулин (напр.: АМ-34).
2. Авиационен двигател, конструиран. от
А. Микулин.
АМ (—) [а-ем] — Агрегатна машина (напр.:
AM-I27).
Ам биохим. — Амилаза.
АМ[а-ем], електрон. — Амплитудна моду¬
лация.
АМ [à-ем], прил., електрон. — Ауппптудна-
модулиран. ААМ сигнал. АМ система.
АМ [à-ем], електрон. — Анодна модулация.
АМ — „Армейска младеж“ (списание).
АМ ^-ем], англ. AM (Air-Cooled Motor)—Дви¬
гател с въздушно охлаждане.
А/м физ. — Ампер на метър (единица за ин¬
тензитет на магнитно поле).
Ама-трйк — Международен фестивал на ани¬
мационния и трик-филм (напр.: Ама-трик 75).
АМГОТ [амгот], англ. AMGOT (Allied Mili¬
tary Government of Occupied Territory),
ocmap. — Съюзно военно правителство в оку¬
пирани територии.
АМЕКС [амекс], исп. AMEX (Agencia Mexi-
cana de Noticias) — Мексиканска информа¬
ционна агенция.
амер. — американски.
АМЕС [амес], електрон. — Автоматизация и
модернизация на енергийната система.
Ами
22
АМИ прил. — Анвuмuливамuтвuчен. ДАУЛЯ—
дейност. АМИ-групи.
АМИЕВ [амиТв], фр. AMIEV (Association mé¬
dicale internationale pour l'etude des condi¬
tions de vie et de la Sante — Международ¬
на медицинска асоциация за проучвант на
условията ни живот.
АМК ^-ме-кИ] — Авврербuл.нр-ертрцuклтвен
клуб.
АМК [à-тм-кИ] — Корабна мичтова антена
(иапр.: АМК-2). .
АММ, фр. АММ (Assoccation Médicale Mon¬
diale) — Световна медицинска асоциация;
иж. СМА.
АМН [ И-тм-ен], рус. АМН (Акидтмия меди¬
цинския наук) — Медицинска академия (на
СССР).
АМНИИ [амнии] — Авuрмтиицuнтки науч-
ирu.^тлриоватрлски институт.
АМНТЦ — Автоматична международна теле¬
фонна централа.
АМО [амо] —Машина за магнитно-абразив¬
на обработки.
АМО [Имо], остар., рус. АМО (АввомрбильиPт
московскот общество) — 1. Московски аито-
мобилен зииод. 2. В Марката ни автомобили,
произведени от този завод (напр.: АМО-3).
АМОД — А^ло-м^лайзийски отбранителен до¬
говор.
АМП хим. — Аминоплатв.
АмП К — Американски патентна класифика¬
ция.
АМС [3^^], воен. — Авuреетермолргuчна
служба.
АМС [à-ме-сё], ед. я мн. — Автоматична меж-
дулланевиа станция.
Амтрмг ж. ям., рус. Амвраг (Срвевско-имег
Mикинткая торговая корпорация) — Съвет?
тко-амeрuкииска търговска корпорация.
АМТЦ [à-ме-те-цТ] — Автоматична междуст-
лищна телефонна централи.
АМУ (И-ет-B] — Асансьорно-монтажно управ¬
ление.
АМФ [à-тм-рф], хим. — Аитнрзинмрнрфотфав.
АМФ [а-ем-еф], хим. — Аитнрзuнмрнрфрсфорг
ни киселина.
АМХ [И-мт-хТ] — Ателие ни младия художник.
АМЧ [а-мт-чё], ж. я (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Артилерийски материална част.
АН [а-Ти] я [ан], рус. АН (Академия наук) —
Академия на науките (в СССР).ААНСССР.
АНУССР.
АН хим. — Акрилниврил.
Ан (—) [ан]. рус. Ан (Анвтнру) — 1. В Марка¬
та на самолети, конструирани от О. К. Ан¬
тонов (напр.: Ан-2. Ан-10, Ан-24).
2. (разг.) член. -ът. -а, мн. -ове.— Самолет,
конструиран от 0. К- Анврнру.
— Нроизв. (разг.) Инче.
АНА [зии]. англ. ANA (Australian National
Airways) — Австралийски въздушни линии.
АНА [аиа], англ. ANA (Athens News Agency)
— Атински осведомителна агенции.
АНАП |ан*п), исп. ANAP (Assoccatiin Na-
cional de .Agricultores Pequenos) — Нацио¬
нални асоциация на дребните земеделски
стопани (у Куба).
АНАПО [анИпо], ANAPO (Alianza Nacional
Popular) — Национален народен съюз (и
Колумбия).
. аиат. — анатомически.
АНВ [И-иегвТ] — Агрегат за непрекъсната вул¬
канизация (на каучук).
анг. физ. — ингттрьом (единици за - дължина);
А (след цифри).
иигл. — английски.
АНГОП [ангоп], ANGOP (Agencia Angola Press)
— Иифрреaцзтннa агенция ни Ангола.
АНД [а-пт-др], ж. я ср. — Алжирско нацио¬
нално движение (политическа партия).
АНДР ]И -нт-ие-ме] — Алжирска народнриег
мркаавична републики.
АНЕБ [анТб], ж. и м. — Атомни нивчнрексптг
рuеснтaлиг база (при Физическия инсти¬
тут нг Българската академия на науките).
АНЗАМ [анзИм]. англ. ANZAM (Australia, New
Zealand and Malaysia), ж. я м. — Военно¬
политическа групировка ни Австралия, Но¬
ва Зеландия я Малайзия.
АНЗЮС (анзюс]. англ. ANZUS (Australia,
New Zealand and the United States)— Воен¬
нополитически блок на Австралия, Нова
Зеландия я САЩ. .
АНИ [а ни], порт. ANI (Agenda Nacionale de
Informâmes) —Телеграфна агенция ни Пор¬
тугалия.
АНИМ [инйм], фр. АММ (Agence nationale
d'information Malienne)— Малайска инфор¬
мационна агенция.
АН К [а-ие-кИ] — Африкански национален
конгрес (в Южноафриканската републики).
АНКАП [аикИп], ANCAP (Administrac-ion Na¬
tional de 'Combustiles, Alcohol y Portland
Uruguay), m. — Национално предприятие
у Уругвай, което ями монопол на спирта,
горивата, цимента я др. материали.
АНО [И-не-о] и [аио] — Армия за национално
отвобржитнит (у Алжир).
анон. — анонимен.
АНОП [ андп]. порт. ANOP (Agencia Notidosa
Off cial Portuguesa) — Национални инфор¬
мационни агенция ни Португалия.
анот. — анотация.
АНП [à-нр-пТ] — Австрийска народна партия.
АНП [а-нт-пс], хол. ANP (Algemeen Neder-
landisch Persbureau) — Информационни
агенция ни Холандия.
АНПКТР — Ансамбъл за народни песни п ри
Комитета за телевизия я радио.
АНРК радиотехн. — Автоматична настройка
ни резонаисните кръгове на радиостанциите.
АНС [ а-не-сТ] — Арабски национален съюз.
АНС [à-ие-сТ] — Африкански национален съ¬
вет (в Южна Родезия).
АНСА [анса], um. ANSA (Agenzia Naziona'e
Stampa Assodata) — Италианска информа¬
ционни агенция.
АН СССР |à-èа-èъ-ес-ес-еа] и ^H-ec-ec-ec-ep],ppc.
АН СССР (Академия нтук Союза советских
социалистически- республик) — Академия
на науките на СССР.
АНТ [ант], рус. АНТ (Андрей Николаевич
Туполев) — 1. В марката на самолет, кон¬
струиран от А. Н. Туполев (напр.: АНТ-25).
2. Самолет, конструиран от А. Н, Туполев.
татаана. — антарктически.
Антикор м. — Антикорозионен препарат,
антифаш. — антифашистки.
тнтроп. — антропологически.
АНЧ [а-ен-че]. радиотехн. — Автоматична
настройка на честотата.
АО — Автономна област.
АО електрон. — Апарат зт отделяне нт ка¬
налите.
АО воен. — Артилерийско отделение.
АО — Астрономическа обсерватория.
АОАБр воен.—Армейска оръдейна артилерий¬
ска бригада.
АОМ библ. — Архив отдел „Музеи“.
АОН |aôн],p/,'c. АОН (Академия общественных
наук) — Академия зт обществени нтуки
(при ЦК нт КПСС).
АОНСУ [аонсу] — Академия зт обществени
нтуки и социално управление.
АОП —Армия за освобождение на Палестина.
АОП — Обединение на австрийските проф¬
съюзи.
АОФ — Арабски освободителен фронт.
АП воен. — Авиационен полк.
АП — Авиационна nртхортзпръан«àчна.
АП [Т-пе] — Автоматизация нт производство¬
то (отдел, група и т. н,).
АП — Автомобилно предприятие.
АП (-) [à -пе], техн. — Автопазтч (напр.:
АП-т1).
АП — Автопарк.
АП (—) [à-пе], техн. — Автопилот (нтпр.:
АП-42).
АП [à-пе] — Агитация и пропаганда ' (отдел).
^Завеждащ АП.
АП (-) [Т -ле], техн. — Азбестово- платно
(напр.: АП-1).
АП техн. — Арматура за nàpa.
АП — АнтиреволюционНт партия (в Нидер¬
ландия).
«п воен. — Артилерийски полк.
АП [а-пе], англ. АР (Associated Press) — Асо-
шие-Г^ед прес (Информационна агенция нт
САЩ).
АП (—) [à-пе], техн. — Преносим тбрихт
(нтпр.: АП-26).
АП (—) [à-пе], техн. — Паесовъчеа автомат
(нтпр.: АП-63).
АП (—) [Т-пе], техн. — Пружинен акумула¬
тор (напр.: АП-16, АП-Т6 — хидравличен).
АПА [ Т-пе-а], нем. АРА (Austria Presse-Agen-
tur) — Австрийска агенция по печата.
АПВ [à-пе-ве], електр. — Автоматично пов¬
торно включване (при релейни защити).
АЕднофазно АПВ. Уредби за трифазно
еднократно АПВ.
АПВ [à-пе-ве], мн., радиотехн. — Акустични
повърхностни вълни.
АПВО [а-пе-ве-б], воен. — Армия за противо¬
въздушна отбрана.
АПГ [Т-пе-ге], техн. — Автоматичен пртво-
токов генератор (напр.: АПГ 160/12).
АПГ [à-пе-ге], техн. — Автоматичнт пожаро¬
гасителна глава.
АПД [à-пе-де], съобщ. техн. — Апаратура за
предаване нт данни.
АПЕК (тпек], м. и ж-, англ. АРЕС (All-Pur¬
pose Electronic Computer)— Електронноиз¬
числителна машина.
АПЕУ [Т-пе-у] — Асоциация нт преподавате¬
лите от европейските университети.
АПИ [à-пе-й], фр. API (Assocîation phonétique
internationale) — Международна фонетич¬
на асоциация.
АП К [à-пе-кТ], ср. (разг., член, -то, мн. -та) —'
Аграрно-промишлен комплекс.
АПК [à-пе-ка], ед. и мн., строиш. — Армира*
ни почвени конструкции.
АПК — Африканска профсъюзна конфедеат*
ция.
АПК (—) [а-пе-кТ] — Предавателна пръчко¬
видна корабна с антена (нтпр.: АПК-П).
АПК (—) [à-пе-кТ] — Приемателна пръчко¬
видна корабна антена (напр.: АПК-1). ■'*
АПКИ електр. — Арматурен проводник 'с
каучукова изолация.
АПКИ електр. — Меден проводник с каучу¬
кова изолация с алуминиево жило.
АПЛ4В електр. — Автоматичен магнитен взри¬
вобезопасен прекъсвач.
АПН [à-пе-ен]. рус. АПН (Агентство печати
новости) — Съветска информационна аген¬
ция.
АПН, рус. АПН (Академия педагогическия
нтук) — Академия на педагогическите нау¬
ки.
АПНС — Африканска партия за независимост
нт Сенегал.
АПО — Автомат за почистване на обувки.
АПО [а-пе-о] — Агитационно-пропаганден от¬
дел.
АПП (—) [Т -пе-пе], техн. — Агломерационен
промивателен пралоуловител (напр.: АПП-2.),
АПП [Т -пе-пе], англ. APP (Assocîated Press
of Pakistan) — Телеграфна агенция нт Па¬
кистан.
АП ПО истор., рус. АППО (Антифашистская
лодмольная патриотическая организация) —
Антифашистка нелегална патриотична оргт-
низация на съветските военнопленници в
немските лтгери (1942—1945).
тпр. — април.
АПС [à-пе-бс], воен. — Авиационен полк за.
свръзка.
АПС [ё-пе-се] — Австрийска партия нт сво¬
бодата. .
АПС [à-пе-ес], воен.,рус. АПС (Автоматический
пистолет Стечкинт) — За ознтчтвтне нт ав¬
томатичен пистолет, създаден от Стечкин.
4-АН“
м
лпе
■ед
AIlC[i-ne-ec],4fp. APS (Algferie Press Service)—
Информационна агенция на Алжир.
АПСД [а-пе-се-де] и [йп-се-де] — Алуминиев
проводник, изолиран, с два слоя стъкло-
влакно.
АПТ [й-пе-те] — Албанска партия на труда,
алт. — аптечен. Дап/л. филиал.
АП У [апУ] — Автоматизация на произвол*
ството и управлението (фонд).
АПУ (-) [апу], техн. — Автоматично пре-
лезно устройство (напр. АПУ-73).
АПУ [апу], съобщ. техн. — Устройство аа
автоматично повикване.
АПХК — Алуминиев проводник • с хартиена
изолация, кръгъл.
АПХИП — Алуминиев проводник с хартие¬
на изолация, правоъгълен.
АР [à-ёр], техн. — Автоматичен регулатор на
реактивна мощност (напр.: АР-1).
АР (—) [а-ер] — Автомобилен радиоприемник
(на«р.: АР-12).
АР [à-ер], изч. техн. — Адресен регистър,
араб. — арабски.
Арамко ж., англ. ARAMCO (Arabian-AMeri-
сал Oil Company) — Арабско-американска
нефтена компания.
АРБ [а-ре-бе], воен. — Авиационна ремонтна
база.
•АМРВГ [а-ре-ве-ге] — За означаване на (пър¬
ва; републиканска волейболна група, включ¬
ваща най-силните отбори.
АРГ [а-ер-ге], еоен. — Артилерийска разузна¬
вателна група.
АРД [а-ер-де], еоен. — Атомен реактивен дви¬
гател.
АРЕ [а-ер-е], еоен. — Авиационна .радио-
ескадрила.
АРЕ [аре] — Арабска република Египет.
АРЕНА [арена], ж., исп. ARENA (AHan*g
Renovadora Nacional) — Национален
съюз за обновление (в Бразилия).
АРЖ библ. — Аржентина,
аржент. — аржентински.
АРЗ [й-ре-зе], рус. АРЗ (Автомат регулиро¬
вания загрузки) — Автомат за регулиране
на натоварването.
АРЗ [э-ре-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Авторемонтен завод.
АРК [à-ер-ка], еоен. — Авиационен радиоком¬
пас.
АРК [арек], еоен. — Автоматичен радиоком¬
плекс.
вркт. — арктически.
АРЛС еоен. —Автоматична радиолокационна
станция.
АРМ еоен. — Автоматизирано работно място
(при стрелба).
ври. — арменски.
ври. — арменски.
•ри. ген. — армейски генерал (със собствено
име).
арм. под. еоен. — армейско подчинение.
АРН електрон. — Автоматично регулиране па
напрежението на синхронните машини.
АРО [а-ре-д] — Азиатска регионална орга¬
низация; Мксп.
Ардма ж. — Предприятие за производство на
парфюмерия и козметика.
АРР — Автомобилна ремонтна работилница.
АРС [арс], еоое. — Авиационен ракетен сна¬
ряд.
АРС (—) [арс], еоен. — Автомобилна разлив-
на станция (напр.: АРС-12Д).
Ар-Си-Ей, англ. RCA ((Radio Corporation of
America) — Най-голямото радиообедине-
ние в САЩ.
арт. — артист.
арт. — артикул. .
АРУ [а-ре-у], електрон. — Автоматично ре¬
гулиране на управлението.
,,А“РФГ[а-ре-фе-ге] — За означаване на (пър¬
ва) републиканска футболна група, включ¬
ваща най-силните футболни отбори.
АРЧ [а-ер-че], радиотехн. — Автоматично ре¬
гулиране на честотата (при радиоприемник).
АРЧ [а-ер-чё], радиотехн. — Автоматично ре*
гулиране на чувствителността.
арх. — археологически; археол.
арх. — архипелаг; архип.
арх. — архитект (със собствено име).
„А“РХГ [а-ре-хе-ге] — За означаване на (пър¬
ва) републиканска хандбална група.
археол. — археологически; арх.
архип. — архипелаг; арх.
архят. — архитектурен.
АС еоен. — Авигеили.
АС [а-се] — Автозареждач на сеялчи.
АС (—) [à-ec] — Автол със селективно очист¬
ване (в марката на автомобилно масло,
напр.: АС-9,5).
АС [а-се], електр. — Автоматична синхро¬
низация.
АС (—) [а-се] — В марката на автомобилио
масло, пречиствано с разтворители — се¬
лективно пречистване (напр.: АС-9,5).
АС електрон., рус. АС (Адрес связи) — Адрес
за връзка.
АС — Самостоятелен дихателен апарат.
АС (—) [à-ëc], ед. и мн., електр. — Стоманено-
алуминиеви проводници (напр.: АС-35, АС-
50, АС-70, АС-95).
ас. — асистент.
АСА [аса], англ. ASA (American Standards
Association) — Американска асоциация по
стандартизация.
АСА [аса], англ. ASA (Assocîation of South¬
East Asia) — Асоциация на страните от
Югоизточна Азия.
АСАЛ биохим. — Аргинннcунцинатпназа.
АСБ еоен. — Автосанитарен батальон.
асб физ. — апостнлб (единица за яркост),
(след цифра).
АСВ [ а-се-ве] — Административно-стопански
въпроси. Д Помощник-директор по АСВ.
АСГ строит. — Армиран със стъклено влак¬
но гипс,
25
АСУПИ
АСДС [àгттгиегсТ) — Автоматизирани система
на държавната статистика; АСИС.
АСДУ [àгтт-ие-^], съобщ. техн.— Автоматизи¬
рана системи за диспечерско управление.
АСЕАН [асеИи], ж. им., англ. ASEAN (Associa¬
tion of South-East Asian Nations) — Асоциа¬
ция на страните от Югоизточна Азия (Ин¬
донезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и
Филипините).
АСЕИ [ астй] — Автоматизирана система за
епидемиологична информация.
АСЕТ [гсрт], електр. — А^е^тирана систе¬
ми за елеквмризеервателна техника.
АСИ [исй] — Автоматизирани система за ин¬
формация.
АСИ остар. — Амстердамски синдикален ин¬
тернационал.
АСнА, рус. АСиА (Академия твроuттльттвг ■
архитектури) — Академия за ттмтивтл-
ствр я архитектура.
АСИО [асйо] — Автоматизирана титвтма за
информационно обслужване.
АСИС [асИс] — Автоматизирана статистически
информационна система; АСДС.
АСИТ [асйт] — Агрегатна система от изчисли¬
телна техника.
АСИТЕЖ |ативèж), фр. ASITEJ (Association
internationale des theatres des enfants et des
jeunees—Международни асоциация на
театрите за деца и юноши.
АСИУ [исиу] — Автоматизирани тисвееи за
информация ни управлението.
АСК [а-ст-кИ] —Армейски тптмтен клуб; СКА.
LACK „Ботев“ — Пловдив.
АСЛИБ [ислйб], англ. ASLIB (Assortation of
Speciai Libraries and Information Bureaux)—
Асоциация на специалните библиотеки и
информационни бюра.
ACM [а-се-ме], електрон. — Автоматична сме¬
тачни машина.
ACM (—) [й-ст-мТ], мед. — Апарат за -елек-
тррттзеyлация ни мускули (напр.: АСМ-2).
АсМк [а-се-ме-ка], техн. — Агрегатирана си¬
стема от механични конструкции.
АСН [И -се-нТ] — Академия ни ттлткттвопан-
скитт науки.
АСНЦБ библ. — Академия ни телтктттрпин-
скитт науки — Централни библиотеки.
АСН ЦНТИД библ. — Академия на селско-
твтпаиткиве науки — Център за научно-
техиическа информация и документация.
АСО [асо], остар. — Авгрзйнртпитивелнг ор¬
ганизация (към Българския морски флот).
АСО I асо] —Архuтектурнр-ттроuтелен отдел.
АСП (а-ст-лТ] — Австралийски социалисти¬
ческа партия.
асп [а -се-пТ] — Австрийски социалистически
партия.
АСП [а-ст-пе] —Арабска социалистически пар¬
тия.
АСП воен. — Амтилерийтко-cтмелкрии подго¬
товка.
АСПР |итпТм] — Аивр-е^aпйиpaн:а система »а
планови разчети.
АСПРТ [атпТмв] — Автоматизирани тuсвтеа
за планови разчети и вринтпррвa.
АСПС строит.— Армирана със стъклено влак¬
но полиестерна смола.
АСР [àгсе-аè], мн., воен. — Ауамuйио-тпатя-
телни работи.
АСР (—) [à-ce-ep] — Аивомавичтн револвере»
струг (напр.: AGP-200).
АСР (—) [а-тс-ер]. ед. и мн. —Автоматичен
сигнализатор ни мадuрактuвнотт (иапр.г
АСР-1, АСР-3).
АСРР — Академия на Социалистическа репуб¬
лика Румъния.
АСС [à-тт-тé], ед. нмн., воен. — Авиационен
самолетен снаряд. ,
АСС [à-ст-сТ], воен. — Автоматизирана систе¬
ма за стрелби.
АСС |à-тТгтТ] — Авторемонтни сервизна стан¬
ция.
АСС |а-тТгсТ] — Арабски социалистически
съюз.
АССБВ — Административно-стопански я со¬
циално-битови въпроси.
АССР — [агтсгтт-èм], рус. АССР (Автономния
Советская Социалистическия Республики) —
Автономни съветска социалистически ре¬
публика.
АССР [àгтсгет-êр], рус. АССР (Азербайджанская
Советская Социалистическия Республики) —
Азербайджанска съветски социалистическа
република; АзССР.
АССР [àгтс-тc-èр]■. рус ЛСССР (Арменския Со¬
ветская Социалистическая Республика)—Ар¬
менски съветски социалистически република.
АСТИ |гтвн] — Автоматизирана система аа
търсене на информация.
АСТП ^-«^^6] — Арбитражен съд при Тър¬
говската палата (у София).
гттм. — астрономически.
АСТРА (—) |асвра] — Автоматюнрани систе¬
ми зг оперативно управление на автомобил¬
ния транспорт (иапр.: АСТРА-71).
астро. . . — Атвмтнтмичетки (напр.: асвмтг
физика).
АСУ [aceJ— Автоматизирана систем езавnраиг
леиит.
АСУ [ису], м. я (разг.) ср. (член, -то) — Адмя-
нuттмгтuвнт стопанско управление.
АСУ (—) [асу], ед. я мн., електр. —Сврма-
нтно-алуминитви усилени проводници (напр-
АСУ-300, АСУ-400).
АСУВ [асув] — Автоматизирани системи за
управление на войските.
АСУИ |асвй[ — Автоматизирана системи за
управленит я информация.
АСУН |атвн] — Автоматизирана сисвтеа зг
управление на науката.
АСУП (асуп] — Автоматизирана система за
управление на пртизвтисвуовт-
АСУП И [асупи] — Автоматизирани тuсвтеа за
управление нг профилактичните имуниза¬
ции.
АСУС 26
АСУС [асус] — Автоматизирана системт за
управление на строителството.
АСУТо (—) [асуто] — Автоматизирана систе¬
ма за управление нт търговските обекти
(напр.: АСУТО-77/0310).
АСУТП — Автоматизирана система за управ¬
ление нт технологическите процеси. '
АСУТПП — Автоматизирана система за упртв-
ление за техническа подготовка нт произ-
вонсавоао
АСФС |Т-ъе-фе-сé] — Административно-стопан¬
ска и финансова служба.
АСЧ [т-се-че] — Административно-стопанска
част. ^Завеждащ АСЧ.
АСЧ [т-се-че], метал. — Антифрикцио^нен
сив чугун.
АСЧ (—) [à-сё-чё] — Стълбищен часовников
автомат (напр.: АСЧ-С6).
АСШВСМ — Армейска спортна школт нт воен¬
нослужещата младеж.
АТ (—) [а-те], електр.— Автоматичен трипо-
люсен ааноогрàнuчàвàщ прекъсвач (нтпр.:
АТ-СО).
АТ (—) [à -тё] — Автоматичен тъкачен стан
(напр.: АТ-120-7).
АТ [а-тё], соен., рус. АТ (Артиллерийский тя¬
гач) — Артилерийски влектч.
АТ — В емблемата на кожарска фабрика „Ах¬
мед Таттров“ (Севлиево).
Тт. — атомен.
тт физ. — техническа атмосфера (единица за
измерване на налягане), (след цифра).
АТА [атт] — Албанска телеграфна агенция.
АТА хим. — Аминотритзол.
атт [тта], физ. — Абсолютна техническа атмо¬
сфера (единица за измервтке на налягане),
(след цифра).
АТБ [а-тс-бё], воен. — Автотранспортен бата¬
льон.
АТБТ (—) [à-аё-бё-тё] — Апарат за точене нт
баациагова триони (напр.: АТБТ-50).
АТгЦ [ Т-те-ге-це] — Автоматична телеграф-
нт централа.
атд [а -тё-дё], воен. — Авиационна техническа
дивизия.
АТДО — Азиатско-тихоокетнскт договорна ор¬
ганизация.
АТЕЦ [ттец], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове)
и ж. — Атомно-топлоелектрическа центра¬
ла.
АТИ [Тти] — Автоматична телефонна uафоа*
мация.
АТЗ [а-те-зе], мн. — Австрийски тютюнопро-
изводuрёлаи заводи.
АТЗ [à-те-зё], м. н (разг-) ср. (член, -то) —
Азотаоаоров завод.
ати [ати], рус. ати (техническая атмосфера -
избнрочазя). физ. — Техническа атмосфе¬
ра за с«ръхаàлнгтаё; вж. ттс.
АТЛ [а-те-ел) — Автоматична технологична
линия.
АТЛ [а-те-ел], воен., рус. АТЛ (Артиллерий¬
ский тягач легкий) .— Лек артилерийски
влекач.
ттлант. — атлантически.
АТЛАС [атлас], м. и ж. — Автоматична тех¬
нологична линия за производство нт арми-
ровъчни скелети.
ттм физ. — атмосфера физическа (единица за
измерване на налягане). А 6 атм.
Àтомё•аèргоенспHат л., рус. Атамзаёагоакспорт
— Всссъюзно външнотърговско обединение
за атомна енергия (в СССР).
АТПР (—) [à-те-пс-ёр]. рус. АТПР (А«ромт-
аичёсниГ тканнкГ пневморапирныт сттнок)—
Автоматичен тъкачен пневмооапирен стан
(напр.: АТПР-120). ‘
АТР |à-ае-аё|, воен. — Автотранспортна ротт.
АТРЗ [а-те-ре-зе] — Аваотатк:тсроае.^:онтен
завод.
АТС |à-аё-ае] — Автоматизирана игформацион
нотърсеща система.
АТС [à-аё-аё], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн.
-та) — Автоматична телефонна аатацuн.
АТС |à-те-ае], воен. — Артилерийска топограф¬
ска служба.
АТС (—), [à-ре-се], рус. АТС (Артиллерийский
тягач средний) — Среден артилерийски вле¬
кач (напр.: АТС-59).
АТС [à-ае-ес], фр. ATS (Agence telegraphique
Suisse) — Телеграфна агенция нт Швейца¬
рия.
ттс физ. — техническа атмосфера за свръх-
налягане (след цифра).
ат. т. физ. — Атомно тегло.
АТФ ' ^^-те-ф|е], хим. — Анeнозиатаифосфаа.
АТФ[à-ае-фе], хим. — Анёаозааааафосфораа
киселина.
АТФ-азт хим. — Анeнoзинтаифоcфaтaзт.
АТЦ [3^.-^], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн.
-тт) — Автоматична телефонна централа.
АТЧ |â-те-чё|, воен. — Авиационна техниче¬
ска част.
АУ електрон. — Апаратура за уплътняване.
АУ изч. техн. — Аритметично устройство.
АУ (—) [ту] — Универсален абрихт (дървооб¬
работваща машинт) (напр.: АУ-630, АУ-
400).
АУА, нем. AUA (Austrian Airlines)—Австрий¬
ски въздушни линии.
АУРС [аурс], ед. и мн., воен. — Авиационен
управляем реактивен снаряд.
АФ воен. — Авиофлотилня.
АФ биохим. — Алкална фосфатазт.
АФ радиотехн. — Феритна антент.
АФА воен. — Аерофотографскт апаратура.
АФВ [а-фе-вё], електр. — Автоматичен фиде¬
рен взривобезопасен прекъсвач.
тфг. — афганистански.
АФД [à-фё-дё] — Акаобатачеано физкултур¬
но дружество.
АФД [а-фе-дё] — Армейско физкултурно дру»
■.ёство.
<ФЖ [а-фе-же-—Антифашистки фронт ит
жените.
АФИ, рус. АФИ (Астрофизическни институт) —
Астрофи^нчески институт.
27
БАД
> АФИС [афис] — Автоматизирана фактограф¬
. ска информационна система.
АФНОР [афнор]. ас. н м., фр. AFNOR (Asso-
dation française de normalisation) —
Френска асоциация по стандартизация.
АФНОРТ [афнорт], л., англ. AFNORTH (АШ-
ed Forces Northern Europe) — Обединени
военновъздушни сили на Северноатлантиче¬
ския съюз и Северна Европа.
АФП [à-фс-пе]. фр. AFP (Agence France-Pres¬
se) — Агенция Фрзнс-iipee (Информацион¬
на агенция във Франция).
афр. — африкански.
Афрйзис ж. — Организация за икономиче¬
ско сътрудничество между страните от Афри¬
ка п Алия,
АФС [й-фе-eé], воен. — Аерофотоснимка.
АФС [à-фе-сё], електр. — Антенно-фидерна
сис тема.
АФТ [а-фе-те] — Американска федерация на
1 труд).
' АФТ-кПП [а-фе-тё-кк-пс-пп] — Американ¬
ска федерация на труда и Конгрес на про¬
изводствените профсъюзи.
АХ 'а-чс] — Хидравличен агрегат.
АХД [а-х -де] — Херметизиран фреонов агре¬
гат за домашни хладилници.
АЦ (—) [а-це] — Автомобилна цистерна (напр.
АЦ-252, АЦ-263, АЦ-4).
АЦ [а-це] — Атомна централа.
АЦ хим. — Ацетилцелулоза.
АЦО [ацо] — Автоматичен цитологичен оцве¬
тител.
АЦПУ [а-це-пе-у], електрон. — Автоматично
централно печатащо устройство.
АЦПУ [à-це-пе-у], електрон. — Азбучно-циф¬
рово печатащо устройство.
ач физ. — амперчас (единица за измерване на
количеството електрическа енергия), (след
цифра).
АЧХ [à-че-хе], ж. и ср., електрон. — Ампли-
тудночестотна характеристика.
АШ (—) [ а-ше] — Извеждащ апарат с двоен
шпек (напр. АШ-2).
АШ (—) [à-ше], рус. АШ (А. Швецов) — В
марката на самолет-изтребител, конструи¬
ран от А. Швецов (напр.: АШ-82).
АШВСМ [à-ше-ве-се-мё], ж. и (разг.) ср.
(член, -тс) — Армейска школа за високо,
спортно майсторство.
АШП [а-ше-пе] — Партия Афро-Ширази (в
Танзания).
е
Б
Е (—) [бе], метал. — Бабит (в марката на ба-
бчти — оловнокалаени сплави, напр.: Б89,
Гб БК2).
Б (—) [бе] — Багер (напр.: Б-400-А).
Б (—) [бе], метал. — Бакелитова свръзка (в
марката на абразивни (шлифовъчни) ин¬
струменти при означаване на вида на свръз¬
ката).
Б (—) [бе] — В марката на авиационен бен¬
зин (напр.: Б-80, Б-91/115, Б-95/130, Б-
100/130).
Б [бе], метал- — Берилий (в марката на цвет¬
ни сплави).
Б (—) [бе], метал. — Бесемерова (при означа¬
ване на марка стомана, напр.: БСтЗ, БСт5).
Б (—) [бе] — Блескообразовател (напр.: Б-72-
11).
Б (—) [бе] — В марката на американски бом¬
бардировач (напр.: Б-52).
Б — „Борба“ (вестник).
Б (—') [бе] — Бормашина (напр.: Б-10, Б-13).
Б (—) [бе] — Борщанги (напр.: модели Б», б-,
Б.1, Б<).
Б (—) [бе] — Бургас (в регистрационните но¬
мера на моторните превозни средства от
Бургас и Бургаски окръг). ДБ 14-11.
Б електр. — бутон.
Б (—) |бе], рус (И. Братухин) — В марката
на вертолет, конструиран от И. Братухин
(напр.; Б-11).
Б (—) [бе], воен. — Голямокалибрен патрон с
бронебоен куршум (напр.: Б-30).
Б (—) [бе] — Култиватор „Бъдеще“ (напр.:
Б-З, . 20).
Б (—) [бе] — Стационарна кинопрожекцион¬
на машина „Балкан“ (напр. Б-1).
Б (—) [бе] — Стъклотекстолит със свързващо
вещество бакелитова смола (напр.: Б1, Б2).
Б (—) [бе] —Трактор „Беларус“ (напр.: Б-112)
б — барн (в атомната физика — единица за
измерване ефективните сечения на ядрени¬
те реакции).
б физ. — бел (акустична величина — едини¬
ца' за измерване на разликата между силата
на две звукови мощности).
б. —'бележка; бел.
б. — бивш.
БА (—) [бе-à] — Блезавтомат (напр.: БА-60).
БА воен. — Бомбардировъчна авиация.
БА (—) [бе-à], воен. — Бронеавтомобил (напр.:
БА-10, БА-3, БА-6).
БА хим. — Бутилацетатен разтворител,
б. а. — без автор.
б. а. — бележка на автора.
БААС [баас] — Партия на арабското социа¬
листическо възраждане; ПАСВ.
БАБ воен. — Бомбардировъчна авиационна
база.
БАВ [бав], воен.. рус. БАВ (Большой плаваю¬
щий автомобиль) — Голям плаващ автомо¬
бил.
БАДвоек- — Бомбардировъчна авиационна ди¬
визия-
кХд
• г-
28
БАД [бад] — ' Българско астронавтско друже¬
ство.
БАДП — Буквопечатаща апаратура' с пови¬
шена достоверност.
6aè воен. — Бомбардировъчна авиационна
ескадрила.
БАЗ [баз], рус. БАЗ (Белорусский автомобиль¬
ный завод) — 1.Белоруски автомобилен за¬
вод. 2. В марката на автомобили, произведе¬
ни в този завод (напр.: БАЗ-525).
БАЗС истор. — Български академичен земе¬
делски съюз.
БАИ остар. — Български археологически ин¬
ститут.
БАК [бак]. остар. — Български алпийски
клуб.
БакелНткооп ж. и м. — Трудово-производи¬
телна кооперация за производство и пре¬
работка на пластмаси (за бакелитни изде¬
лия).
бактер. — бактериологичен.
Бали м. — Препарат за почистване на бала¬
тум и линолеум.
балк. — балкански.
балкан ... — Балкански (като първа състав¬
на част на сложносъкратени думи, напр.:
Балкантурист. Балкантоиик). ■
Балканбас м. — Балкански басейн (държавно
минно предприятие).
Балканкар м. — Държавно стопанско обеди¬
нение за производство на електрокари. мо¬
токари, бензинови двигатели, електротел¬
фери и др.
Балкаикаримпёкс м. — Външнотърговска орга¬
низация за внос (импорт) на автомобили и за
износ (експорт) на електрокари, мотокари,
електротелфери и др. •
Балканстрон м. — Държавно строително-мон¬
тажно научно-производствено обединение.
Балкйкстройпроект м. — Комплексен научно¬
изследователски н проектантски институт по
леки метални конструкции.
Балкйнтон м. — Предприятие за производ¬
ство на грамофонни плочи.
БалкАитранс м., о тар. —Държавно транс¬
портно предприятие.
Балмнтрансимпекс м,— Държавно стопанско
транспортно предприятие за внос(импорт) и
износ (експорт).
Балкантурист м. — Туристически комплекс за
външнотърговска дейност, свързана с меж¬
дународния туризъм.
Балканфила ж. — Филателна изложба в Бъл¬
гария. ЬБрлканфилр — V.
Балканхнм м. —Трудово-производителна коо¬
перация за изделия от битовата химия и авто-
козметика.
БАМ [бам].рус. БАМ (Байкало-Амурская маги-
стралла) —Банкало-Дмурска магистрала. —
Прои-в.: бамовец, бамовци, бамсвски.
БАН [бан]. м. и ж. — Българска академия
на науките.
Банзар м.. ангг. BAXZARE (British — Aus-
trali an-New Zealand Antarctic Research Ex¬
pedition) — Название на съвместна бри¬
танска, австралийска и новозеландска ан.
тарктическа научна експедиция („Бряг Бан.
зар“ — на картите на Антарктида).
банк. — банков.
БАП радиотехн. — Блок за автоматично пре¬
включване.
БАП [бап], воен. — Бомбардировъчен авиа¬
ционен полк.
БАПКО, англ. BAPCO (Bahrain Petroleum
Company)—Петролна компания на Бахрейн-
ските острови.
БАРУ [бару]. електр. — Бързодействуваша
автоматична регулировка на усилването.
бас. — басейн.
.. .бас — басейн (като втора съставна част за
образуване на сложносъкратени думи, напр.
Донбас, Марбас, Кузбас).
БАС електр. — Суха анодна батерия с чаш¬
ковидна конструкция.
БАС-Г електр. — Суха анодна батерия с га-
летна конструкция.
БАССР, рус. БАССР (Башкирская Автоном¬
ная Советская Социалистнческая Республи¬
ка) — Башкирска автономна съветска со¬
циалистическа република.
БАССР, рус. БАССР (Бурятская Автономная
Советская Социалистическая Республика) —
Бурятска автономна съветска социалистиче¬
ска република.
БАСФ ли., нем. BASF (Badische Anilin und
Soda-Fabrik) — Баденски содови и анили¬
нови предприятия (във Федерална републи¬
ка Германия).
БАТ [бат], мн. -ове. м., воен. — Булдозерно-
автомобилно устройство.
бат. воен.— батарея.
. . .бат, рус. — батальон (напр.: медсанбат).
батком, член, -ът, -а, мн. -и, л., воен. — Бата-
реен командир.
БАТК [батк] — Български автомобилен ту-
рннгклуб.
батб воен. —Батальон за аеродрумно-техни-
ческо осигуряване.
батр [батр], воен. —батарея.
батр. б/о воен. — Батарея безоткатни оръдия,
батр ЗР [батр -зе-ре], воен. — Батарея за зву¬
ково разузнаване.
батр ПТУРС [батр птурс], воен. — Батарея за
противотанкови управляеми реактивни сна¬
ряди.
батр РТР воен. — Батарея за радиотехническо
разузнаване.
батр РУ воен. — Батарея за разузнаване и
управление.
батр САУ [батр сау], воен. — Батарея само¬
ходно-артилерийски установки.
ББ (—) [бе-бе] — Блок банциг (напр.: ББ-
121).
Б БАН библ. — Библиотека при Българската
академия на науките.
ББИ [бе-бе-й) —Български бибдиографски ин¬
ститут.
2$
Беафусфялв
&БИБП — Български библнографски мястн-
тут „Елин Пелин“.
ББК [бё-бе-ка], остар. — Банка български
кредит.
ББК — Библиотечио-библиoгрaфcкà класифи¬
кация.
ББО воен. — . Броненосец за брегова охрана.
ББС [бй-бй-сй], англ. BBC (British Broadcas¬
ting Corporation) — Британска радиопре¬
давателна корпорация; Бн-Би-Ся.
БВ [бе-ве] — База за внедряване.
БВ [бе-ве] — Български войн. ККлуб БВ.
БВАПУ [бе-ве-а-пу] — База за внедряване по
автоматизация на производството и управ¬
лението.
БВБ [бе-ве-бе] — Българска външнотъргов¬
ска банка.
БВВМИ бибд. — Библиотека пря Висшия ве¬
теринарно-медицински институт.
БВГ (—) [бё-ве-гё] — Бутилка за втечнен газ
(напр.: БВГ-27).
БВГУ [бе-ве-ге-У] — База за внедряване на
горивни уреди. ,
БВИНС бибд. — Библиотека при Висшия ин¬
ститут за народно стопанство —Варна.
БВК електрон. — Блок за въвеждане и ко¬
диране.
БВКП [бе-ве-ка-пе], ж. и (разг.) ср. (член. -то)
— Б-з- за внедряване на каолиново произ¬
водство.
БВЛ [бе-ве-лй], остар. — Български въздуш¬
ни линии.
БВМ [бё-ве-мё] — База за внедряване на мо¬
дернизация.
БВМ — „Българска военна мисъл“ (списание).
БВМИ бибд. — Библиотека при Висшия меди¬
цински институт „И. П. Павлов“ — Плов¬
див.
БВП [бё-ве-пе], икон. — Брутен вътрешен . про¬
дукт.
БВПШ бибд. — Библиотека при Висшата пар¬
тийна школа.
БВС [бе-ве-се], мн., остар. — Български. въз¬
душни съобщения.
БВСИВКбцбл. —Библиотека при Висшия сел¬
скостопански институт „Васил Коларов“ —
Пловдив.
БВТБ [бе-ве-те-бе] — Българска външно-тър¬
говска банка.
БВТИ библ. — Библиотека при Висшите тех¬
нически институти — София.
БГ електр. — Блокинггенератор.
б. г. — без годишнина (в библиографии).
БГА [бе-ге-à], ж. и (разг.) ср. (член. -то) —
Българска гражданска авиация (стопанско
обединение за въздушен транспорт).
&БГА „Балкан".
БГА [бё-ге-à], мн. — Британско-Гвиански въз¬
душни линии.
БГБТ [бй-ге-ве-тее. остар. Български граж¬
дански въздушен транспорт.
БГГФ [бе-ге-ге-фе] — Бнолого-геолого-гео-
графски факултет.
БГПП [бё-ге-чяе-nà] — Българско горско про
мишлено предприятие (в АССР Коми).
БГСО [бё-ге--ез-0]]ер. (разг.ялан, -то), остар.—
Бъди готов за санитарна отбрана (комплекс
от норми).
БГТО [бе-ге-те-б], ср. (разг. член. -то), остар.
Бъди готов аа труд в отбрана (физкулту¬
рен комплекс за юноши).
БД (—) [бё-дё] — Делнтелен банциг (напр.:
БД-111М).
БД (—) [бд-де] — Дискова брана (напр.: БД-
4.1).
б. д. — без дата.
БДВ (—) [6й-дй-вй] — Делнтелен банциг с
верижно подаване (напр.: БДВ-110).
БДВГ [бй-де-ве-ге], ед. и мн. — Бутални дви¬
гатели с вътрешно горене.
БДД — [бе-де-де] — Бразилско демократи¬
ческо движение.
БДЖ [бй-де-жс], мн. н (разг.) ср. (член. -то) —
Български държавни железници (държавно
стопанско обединение).
БДК [бё-де-ка] — Българска държавна кон¬
серватория.
БДН (—) [бе-де-ен] — Дискова навесна бра¬
на (напр.: БДН-1,2).
БДП [бй-де-пе], воен. — Батальокен домакин¬
ски пункт.
БДС [6й-дй-сй] — Бхаратия джан сангх (Съюз
на индийския народ).
БДС [бе-де-се] — Български държавни стан¬
дарти.
БДС (—) [6й-дй-Йс] , рус. БДС (Борона диско¬
вая садовая) — Дискова овощарска брана
(напр.: БДС-3,5).
бДт (—) [6й-дй-тй] —Тежка дискова брана
(напр. БДТ-1,9).
БДТМ [6й-дй-тй-мй], остар. — Български дър¬
жавен тютюнев монопол.
БЕ — „Български език“ (списание)
БЕА, англ. вЕа (British European Airways) —
Английска* компания за въздушни съобще¬
ния.
БЕВ [бев], мн.. хим.—Безазотни екстрактни
вещества.
безл. грам. — безличен,
безпл. — безплатен.
БЕЛ остар. — Българска есперантска лига,
бел. — бележка; б. Д бел. моя.
бел. авт. — бележка на автора.
бел. ред. — бележка на редактора (редакция¬
та); б. р.
БелАЗ [белаз], м., рус. БелАЗ (Белорусскнй
автомобильный завод) — 1. Белоруски авто¬
мобилен завод.
2. В марката па автомобили, произведени в
този завод (напр.: БелАЗ-540, БелАЗ-548 А),
белаз, член. -ът, -а, мн. -и, м. — Автомобил,
произведен в Белоруския автомобилен за¬
вод.
белг. — белгийски,
белорус. — белоруски.
Белорусфйлм м.. рус. Белоруссфильм — КиЬ
БЕМ 30
ностудля ' на с 'Белоруската съветска социа¬
листическа република.
БЕМ [бем], воен. — Бригада есктдрени мино-
носц и.
бенгал. — бенгалски.
Бёнелюкс л., фр. Benelux (Belgique, Neder¬
land, Luxemburg) — Икономически съюз на
Белгия, Нидерландия и Люксембург.
бензо. . . — бензинов (напр.: разг. бензоко¬
лонка, бёнзоараация). ■
БЕР [бер]. м. — Биологически еквивалент нт
рентгена.
БЕРМ [берм], ж., воен. — Бронирана евакуа-
ниоаао-рёмоатат машина.
Б ЕС — Български есперантски съюз.
БЕСМ [бесм], електрон., рус. БЭСМ (Быстро¬
действующая алекароааàн счетная машина)—
БързонёГарвувàщт ёлёнтаоиаоамеаачаа ма¬
си ина.
БЗ —„Балканско знаме“ (вестник).
БЗ (—) [6è--àl — Бёааиноаàаеждач (напр..:
БЗ-35).
БЗ (—) [бё-зё] — Зъбна брана.
БЗБ [бё-зе-бё], остар. — Българска зем-дел-
ска банка.
БЗД [бе-зе-де], електр. — Бобина за запал¬
ване на динтмомагнити.
БЗК [бе-зе-кТ], електрон. — Блок за запом¬
няне нт команди.
БЗК.Б [бе-зе-ка-бе], остар. — Българска зе¬
меделска и кооперативна банка.
БЗМС [бё-зе-мё-сё], истор. — Български земе¬
делски младежки съюз (1921 — 1947 ).
БЗН (—) [бе-зе-ен] — Навесна зъбна бртнт
(напр.: БЗН-4).
БЗНС |бè-зё*нё-аё], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
Български земеделски народен съюз. —
— Произв.: (разг.) безенесар, безенесарски.
БЗР |бè-зё-аё|, воен. — Бтртаен за звуково
разузнаване.
БЗТ (—) [бе-зе-тё] — Стабилна зъбна бртнт
тежък тип (напр.: БЗТ-2,0).
БЗТБ [бé•зе-ае-бё], остар. — Българска зе¬
меделска и търговска банка.
БЗТР (—) |бè-ае-ае-аё] — Тежкт зъбна бра¬
на с регулируем наклон нт зъбите (напр.:
БЗТР-1.70).
БЗТС (—) [бе-зе-те-се], мн., воен. — Броне-
боlГlа^Зàптлааё.ла:^ трасиращи снаряди.
БЗУ lte-зе-у]. електрон. — Буферно запаме¬
тяващо устройство.
БИА [бнз] — Български исторически архив.
БИА [б мг], остар. — Организация на инже¬
нерите и архитектите (1937),
БИАД [биад), остар. —1.Българско инже¬
нерно-архитектурно дружество (1893—1937)
2. разг. Сградата, където се ё помещавало
това дружество.
БНБ [биб] — Българска инвестиционна банкт.
БИБ [биб], остар. — Българска ■потекарна
банка.
БИБ (биб) — Българска историческа библио¬
тека.
Би-Бя-Сн.тнтл. BBC (British BroadcutiagCor-
poration) — 1. Британска ртд■опаедтвт-
телнт корпорация; ББС. .
2. Радиостанцията нт ттзи корпорация,
библ. — библиография.
библ. — библиографски; бяблиогр.
библиогр. — бuблиoгаафсн■; библ.
библ. — библиотека (само пред собствено име
НТ издание).
библ. — библиотечно дело.
ВИД — Българско историческо дружество.
БИЕ, фр. BIE (Bureau international d'educa¬
tion) — Международно бюро за образова¬
ние; ИБЕ.
БИК, фр. BIC (Bureau international de Con¬
tainers) — Международно бюро за контей¬
нери; ИКБ.
БИЛД, фр. BlLD (Bureau international de liai¬
son et de documentation) — Международно
бюро за връзка и документация.
Ейлкокооп ж. — Билкова кооперация (стопан¬
ско предприятие към Централния коопера¬
тивен съюз за изкупуване, обработка и про¬
дажба на билки, диворастящи плодове и др.).
био. . . — Биологически (като първа състав¬
на част нт ^^ожко^ъкратени думи, напр.:
биофизика, биохимия, биомеханика, био¬
синтез).
биогр. — биографичен.
биол. — биология
биол. — биологичен; биологически,
биофнз. — бнофизнка.
биофиз. — биофизически,
бнохим. — биохимия,
биохим. — биохимически.
БИП [бип], рус. БИП (Бездефектное изгото¬
вление продукции) — Система за бездефект¬
но изготвяне на продукция.
БИПМ, фр. BIPM (Bureau international de
poids et Meeures) — Международно бюро за
мерки и теглилки; вж. МБМТ.
БИРД, фр. BIRD (Banque internationale pour
la reconstruction et le développement) —
Международна банка за реконструкция и
развитие; вж. МБРР.
БИС, англ. BIS (Bank for International Settle¬
ment) — Банка за международни плащания;
вж. БМП.
БИС [бис], електрон. — Бройимпулсна систе¬
ма.
БИСФА [бнсфт], ж. , фр. BISFA (Bureau inter¬
national pour la standartisation des fibres
artificielles) — Международно бюро за стта-
Hàатиаàнин нт изкуствените влакна.
БИТ, фр. BIT (Bureau international du travail) —
Международно бюро за работа.
БИТУ — [биту] — Бюро за информация и тър¬
говски услуги.
БИТУР [бит^р] — Бюро за информация, тър¬
говски услуги и реклама.
Битхйм ж. — Битова химия (изложба). ДБцт-
хим—81.
БК [бё-ка], електр. — Балистичен кабел.
БК [бё-ка], мн.. биол. — Бацили Кох (тубер¬
кулозен бтцил, открит от Кох).
31
БМОРК
S БК [бё-ка], електрон. — Блок за комутация,
бк [бе-ка], воен. — Боен комплект.
БК [бё-ка], м. (разг.. член, -то), воен. — Боен
I курс.
БК [^1^^1кё], изч. техн. — Брояч на командите.
БК (—) [бё-ка] — Българска кинопрожекцион¬
на машина (напр.: БК-3, БК-ЗА „Родина“).
БК (—) [бе-ка], техн. — Клапанен блок (напр,
БК-2, БК-3).
БК [бё-ка] — Колонна пробивна (бор)маши-
на (напр. БК-32).
БК [бё-ка] — Комбинирана брана.
БК (—) [бё-ка), рус. БК (Башенний кран) —
За означаване на тип кулокран (напр.:
БК-215, БК-300).
Бк — бекерел (единица за активност на ра¬
диоактивен източник).
б-ка — банка.
б-ка — библиотека.
БКБРС [бе-ка-бе-ре-се] — Български коми¬
тет за балканско разбирателство и съ¬
трудничество.
БКБРД [бё-ка-ве-ер-де], ед. и мн., техн. —
Безкомпресорен въздушно-реактивен дви¬
гател.
БКД [бё-ка-дё] — Българска концертна дирек¬
ция.
БКД истор. — Българско книжовно друже¬
ство (1868—1911). ’
БКИ — В емблемата на фабрика ..Българска
кожухарска индустрия“.
БКИЦ— Български културно-информацио¬
нен пентър.
БК..МС [бё-ка-ме-се]. истор. — Български ко¬
мунистически младежки съюз (1919—1938).
БкНф [бё-ка-ме-фе]. истор. — Балканска ко¬
мунистическа младежка федерация (1922—
1528).
БКО [бё-ка-о] — Български камерен оркестър.
БКОБРаоен. — Бригада кораби за охрана на
воден район.
БКП — Бангладешка комунистическа партия.
БКП — Белгийска комунистическа партия.
БКП — Бирманска комунистическа партия.
БКП — Болизийска комунистическа партия.
БКП — Бразилска комунистическа партия.
БКП хим. — Бром-крезолов пурпурен (инди¬
катор).
БКП [бё-ка-пе] — 1-Българска комунистиче¬
ска партия. 2. (разг,, член, -то) — История
на Българската комунистическа партия
(научна и учебна дисциплина).
3. (разг.) ср. (член, -то, мн. -та.)— Учебник
по тази научна дисциплина.
БКП (т. с.). ' истор. — Българска комунисти¬
ческа партия (тесни социалисти) (1919—
1938).
БКР [бё-ка-ре] — Български корабен реги¬
стър.
БКС хим. — Бром-крезолов син (индикатор).
БКТ [бё-ка-те] — Британски конгрес на трей-
дюнионите.
бКф [бе-ка-фе], истор. — Балканска кому¬
нистическа федерация (1920—1928).
Бл — Благоевград (в регистрационните номе¬
ра на моторните превозни средства от Бла¬
гоевград и Благоевградски окръг). Д5л 18~
34.
бл. геогр. — блато.
бл. електрон — блок. Дбл. система.
бл. —жилищен блок (с номера на блока).
Д бл. 15. '
БЛАоен. — Безпилотен летателен апарат.
БЛЕ биохим. — Единици по Беси — Лоури.
БЛП [бе-ле-пе] — Барбадсска лейбъристка
партия.
БЛП (—) електрон., рус. БЛП (Бумажная лен¬
та-перфокарта) — Книжна лента-перфо¬
карта (напр.: БЛП-1).
БЛП [бё-сл-пе], мн. (разг. мн. -та, член, -та) —
Постоянни боровъглеродни лакирани прециз¬
ни резистори.
БЛПК, рус. БЛПК (Братский лесопромыш¬
ленный комплекс) — Братски лесопромиш-
лен комплекс.
БЛР воен. — Болница за лекоранени.
БЛРС ^-ле-ре-се], м. и (разг.) ср. (член-то)
— Български ловно-рибарски съюз.
БЛС [бё-ле-се], остар. — Български лекарски
съюз (1901 — 19*48).
БЛТО [бе-ле-те-о], воен. — Батальон за летищ¬
но-техническо осигуряване.
БМ ( — ) [бе-ем]. воен.. рус. (Батальоннмй .ми¬
номет) — Батальонен .миномет (напр.: БМ-
82. БМ-13, БМ-31).
БМ — В емблемата на ДСО „Битово-машино-
строене“.
БМ трансп. — Блокмеханизъм.
БМ — „Българска мисъл“ (списание),
б. м. — без място.
б. м. — бележка моя.
БМАССР сстар., рус. БМАССР (Бурят-Мон¬
гольская Автономная Советская Социали¬
стическая Республика) — Бурят-Монголска
съветска социалистическа република.
БМВ [бё-ем-вё], нем. BMW (Bayerische Moto-
ren -werke) — 1.Баварски машиностроител¬
ни заводи.
2. [разг.] ср. (член. -то). Автомобил, произ¬
веден в тези заводи.
БМГ [бс-ме-ге], изч. техн. — Блок магнитни
глави.
БМД [бе-ме-де] — Българско математическо
дружество.
б. м. и г. библ. — без място и година.
БМК [бё-ем-кй], англ. BMC (Britisch Motor
Corporation) — 1. Английски автомобилни
заводи. 2. В марката на автомобил, про¬
изведен в тези заводи (напр.: БМК-1800).
БМК хим. — Бутилметакрилат.
БММ [бе-ме-ме], мн. и (разг.) ср. (член, -то) —
Бургаски медни мини.
БММ — Българска музикална младеж (дви¬
жение и повишаване на музикалната кул¬
тура).
БМОРК [бё-мё-о-ре-хй], истор. — Български
македоно-одринек^м революционен комитет
(1893-1896).
БМП
32
БМП ((М-ме-пё)' — Банка- >а . меэдуаароднж
плащания.
БМП [бе-ме-пе], л. (разг., член. -то), воен —
Батальоней медицински пункт.
БМП [бе-ме-ие], веоея. — Батальон морска це-
вота.
БМП [Бй-мй-пй] — Бевэяà•моториа помка
(напр.: БМП-80).
БМП [бе-ме-пе] — Бърза медицинска помощ.
БМС — Балканска медицинска седмица.
БМС (Бй-мй-сй] — Балкански математически
съюз.
БМС (бй-мй-с$), истор. — Балкански младеж¬
ки съвет (1945—1948).
БМС [бй-ме-сй] — Бюро на Министерския съ-
в.ет
БМТ |бй-ме-тй] — Бюро за младежки туризъм.
&БМТ.,Орбита’.
БМФ [бй-мй-фе], м. я (разг.) ср. (член. -то) —
Български морски флот (параходство).
БНА [бй -не-à], ж. и (разг.) ср. (член. -то) —
Българска народна армия.
БНБ [бе-не-бй], ж. и (разг.) ср. (член. -то) —
Българска народна банка.
бНД [бё-ен-дё], нем. BND (Bundesnachrichten-
dienst) — Разузнавателна служба на Феде¬
рална република Германия.
БНЕ — Блок на народното единство в Чили.
БНЖС ^-не-же-сй], остар. — Български на¬
роден женски съюз.
БНИК — Български национален инициати¬
вен комитет.
БНИОТ н ПЗ библ. — Библиотека при Науч¬
ноизследователския институт по охрана на
труда и професионалните заболявания.
БНКС — Български национален комитет на
славистите.
БНМВ [бé-ий-мй-аё] — Безалкохолни напитки
к минерални води (стопанско обединение за
производство и бутилиране на безалкохол¬
ен напитки, минерални води, търговия,
внос и износ и свързаната с производството
развойна и научна дейност).
БНМП [бй-не-ме-пй] — Бърза и неотложна ме¬
дицинска помощ.
БНП [бе-не-пё], икон. — Брутен национален
продукт.
БНСДС библ. — Библиотека при Народното
събрание и Държавния съвет.
БНСФ [бе -не-сй-фй]. остар. — Българска на¬
ционална спортна федерация (1923—1944).
БНТ — Българско народно творчество.
БНТК [б е-не-те-ка] — Български нискотем-
пературен катализатор (напр.: БНТК-4).
БНФ [бй-нй-фе], изч. техн. — Бекусова нормал¬
на форма.
БНФ [б е-не-фй] — Българска национална фил¬
мотека.
БО [бё-ô], воен. — Бактериологическо оръжие.
БО [6è-ô], воен. мед. — Без особености.
БО воен. — Безоткатно оръдие.
БО истор. — Българско общество (политиче¬
ска групировка на българската емиграция
о Румъния — 1868).
БО. апел. BO (Boeing) — t. Самодетостронтед
на фирма „Боннг“.
2. В марката на самолет, изработен в таза
Гирмв.
. В марката на вертолет (напр.: БО-Ю5).
БОАк [боак], англ. ВОАС (British Overseas
Airways Corporation) — Британска през¬
океанска въздухоплавателна компания. '
БОВ [бов], ед. и мн.к воен. — Бойни отровни
вещества.
БОДК [бБ-де-кй), ср. (разг. член. -то) — Бюро
за обслужване на дипломатическия корпус,
бое. . . — Боен (напр.: боеприпаси, боеготов¬
ност, боеподготовка).
БОК [бок] — Български олимпийски комитет.
БОК [бок] — Български организационен ко¬
митет.
БОЛ библ. — Боливия.
БОМА [бдма] — Бюро за организация и меха¬
низация на администрацията.
БОНСС [боне), м. (разг. член. -а), истор. —
Български общ народен студентски съюз
(.1930—1945).
— Произв.: бонсист, Бонснсте-, боисИстки,
6ÔHCOB.
БОНСФ истор. — Българска общонародна
студентска федерация (1930—1946).
БОР воен. — Батарея за оптическо разузнава¬
не.
борт. .. — Бортов (напр.:- бортинжевер.)
БОС — Бургаски окръжен съд.
бот. — ботанически.
БОхр [бохър], м.. воен. — Бойко охранений.
^Подразделения от БОхр.
БП [бё-пё], техн. — Барабанен превключва¬
тел.
БП хим. — Бензоилпрекис.
БП [бе-пё], мн.. воен. — Бойни припаси.
БП [бе-пй], строит. — Брутна площ на жи¬
лищната зона.
БП — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Булгарплод“.
БП—„Български писател“ (издателство).
БП — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Българско пиво“.
БП — Българско производство.
БП [бе-пй] — Бюро на президиума.
БП (—) [бе-пй] — Подвижна бетонобъркачка
(напр.: БП 250/165, БП 300/330, БП 750/500).
БП [бе-пй] техн. — Приемателен бункер.
БПБ [бё-пе-бс], остар. — Българска популяр¬
на банка.
БПБ [бе-пе-бе], остар. — Българска промиш¬
лена банка.
БПВЛ мн.. е.ектр. —- Бордови проводници от
поливанилхлориден пластификат—лакирани,
БПД [бе-пе-дй] — Българско педагогическо
дружество.
БПД [бё-пй-де] — Българско пещерно друже¬
ство.
БПИ [бе-пе-и], радиотехн. — Блок за предва¬
рително изкривяване.
БПИКА, фр. BPICA (Bureau permanent inter
national des constructeurs d’automobiles) —•
33
БрМП
Международно постоянно бюро на произво-
дитлииес нс втоомобили с ИПБММ.
БП [бё-пё], англ. BP (British Petroleum Com¬
pany) — Английска нефтена компания.
БПК [бё-пе-ка], биохи.м. — Биологическа
потребност от кислород.
БПК [бё-пе-ка], воен. — Бригада противоло-
дъчни кораби.
БПК остар. — Български планински клуб.
БПКБ бибб. — Библиотека при Педагогиче¬
ския кабинет нт отдел „Народна просветт“—
Благоевград.
бпл [бё-пе-ёл], воен. — Бригада подводни лод¬
ки.
БПл електр. — Плоска батерия.
БПП [бё-пе-пё], яс. и (ртзг.) ср. (член, -то),
воген. — Бойнт и политическа подготовка
^Отличник по БПП.
БПП [бе-пе-пе], лн., мед. — Болести, прена¬
сяни по полов път.
БПП [бё-пе-пё] — Бригада за промишлено
производство.
БППМН — Борба срещу противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните.
К Комисии за БППМН.
БПР |бê-пё-ае|, мн., воен. — Бойни припаси,
б. пр. — бележка на преводача.
БПРС [бё-пе-рё-сё], воен. — Близка панводат
. радиостанция.
БПС [бё-пе-сё], ед. и мн.,м. (разг.) ср. (член.
-то) — Български професионални съюзи.
БПУ ед. л мн., изч. /пехн. — Бързо дей¬
ствуващо печатащо устройство.
БПФК |бê-пе-фе-нà] — Борци против фашиз¬
ма и капитализма.
БП11 — Българска православна църква.
БР |бé-рё|, «зч. техн. — Базов регистър.
БР воен. — Бактериологично аàаузаàвàаё.
БР [бе-ре], воен.— Балистична ракета.
Бр ( — ) — Бронз (нтпр.: БрАЖ-9-4).
Бр (—) [бё-рё] — Бункер с двоен разпредели¬
тел (напр.: БР2).
БР — Българско радио.
БР [бё-ер] — Бързодействувтщ реактор.
Б. р. и б. р. — бележка нт редактора (ре¬
дакцията); бел. ред.
бр. — бригада (обикн. с цифра).
бр. геогр. — брод.
бр. — брой (с цифра).
бр. — броя (след цифра).
бр. — бруто (с цифра).
БРА библ. — Бразилия.
БРАБр воен.— Бреговт ракетна артилерийска
бригада.
БРАДИ воен. — Бреговт аàнёрао-татилёр■йскà
дивизия.
бртз. — бразилски.
Бразм. воен. — Батальон за разминиртне.
БРАП воен. — Брегови рàнётно-тртилёа■г-
ски полк.
БРБД воен. — Балистична ракета за близко
действие.
БРВ (бё-ре-вё], яс. и (разг.) ср. (члее., то)—
База за развитие и внедряване.
t Речник не съкраценаяте
БРВ. . . [бе-ре-ве] — База за развитие и вне¬
дряване на . . . (като първа съставна част
при образуване на инициални съкращения,
напр.: БРВСО).
БРВ |Сё-аё-ве], ед. и мн., воен. — Бойно ра¬
диоактивно вещество.
БРВБЗП — База за развитие и внедряване по
бётоаuрu, зеолити и перлити.
БРВБН — База за развитие и знёданзааё нт
безалкохолни напитки.
БРВГЕ — База за развитие и внедряване ит
градивни елементи.
БРВДД — Бюро за развитие и внедряване на
дизелови двигатели.
БРВДМ — База за развитие и внедряване нт
дървообработващи машини.
БРвЕ |бë-ае-зё-ё| — База за развитие и внё-
нрнзàаё по енергетика.
БРВЕДУ — База за развитие и внедряване на
електродомакински уреди.
БРВ ИП — База за развитие и знёнанзàаё по
изолирани проводници.
БРВНИО — База за развитие и внедряване нт
нерудни изкопаеми и огнеупори.
БРВНО [63ре-ве-не-о] — База за развитие и
внедряване на нестандартно оборудване.
БРВНОТПД — База за развитие и внедряване
по нестандартно оборудване и технологиче¬
ска паоёнрàнрскà дейност.
БРВСАМ — База за развитие и ваёданзаае нт
специални и тгаёгараи машини и автоматич¬
ни линии.
БРВСО |бë-аё-вё-сё-O| — База за развитие и
виёнанзàаё на саàанàррао оборудване.
БРВТ [бё-ае-ве-аё] — База за развитие и вне¬
дряване по ррàнроаи.
БРД [бё-еа-дё], ед. н мн.. техн. — Барутен
реактивен двигател.
БРД |бé-аё-дё], воен. — Боен разузнавателен
дозор.
БРДД воен. — Балистична ракета за далеч¬
но действие.
БРДМ [бё-ёр-де-ём], яс. и (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Бронирана аàзузнàзтрелаодоаорнт
машина. У Командир на БРДМ.
БРЕС |Саёс],соё«. — Борба с радиоелектронни
саёнсрвт.
Б?ЕСП [Ср-сп], воен.—Борба с аàд■оeлёктаон*
ните средства нт противника.
БРИЗ [бриз], м.ч. -ове, м. — Бюро за рацио¬
нализации и изобретения.
БРИУ [бриу] — Бюро „Реклами, информации
и услуги".
БРК |бë-рс-нà], радиотехн. — Блок на радио¬
канал.
БРК [бе-ре-кТ], воен. — Бригада ракетни ко¬
раби,
БРКА |Сè-аё-ка], воен. — Бригада ракетни кт-
тери.
БРКБ воее. — Баояёнавàлеаийани батальон.
Бркср воен. — БаоаекàЗàлериаана бригтдт.
Бркп воен. — БронекавалериНски полк.
Брмп воен. — Бригада морска пехота.
БрМП воен. — Бригаден медицински пункт.
БРНС 34
БРНС — Благоевски районен народен съвет
(в София).
БрОМО воен. — Бригаден отред за медицинско
осигуряване.
броне, . . — Брониран (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.: бро¬
некатер, бронемашина, бронетранспортьор).
БРП [бё-ре-пе] — Бирманска работническа
партия.
БРП [бе-ре-пе] —Бразилска работническа пар¬
тия.
БРП [бё-ре-пё], истор. — Българска работ¬
ническа партия (19318—1944).
БРП (к) [бе-ре-пе-ка], истор. — Българска
работническа партия (комунисти), (1944—
1948).
БРП [бе-ре-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Българско речно плаване (параходство).
БРП [бё-ре-пе] — Плевелна редова брана.
БРР [бё-рс-ре] — Бит п работна ръка (отдел),
бр. per. т. — вж. БРТ.
БРС [бё-ре-сё], ед. и мн., биохим.— Биохимич¬
на реактивна структура.
БРС [бе-ре-се], остар. — Български работни¬
чески съюз (1934 — 1945).
БРСД воен. — Балистична ракета със среден
радиус па действие.
БРСДП [бе-ре-се-де-пе], истор. — Българска
работническа социалдемократическа партия
(1894—1903).
БРСДП (т. с.) истор. — Българска работни¬
ческа социалдемократическа партия (тес¬
ни социалисти), (1903 — 19-16).
БРСДП ( ш. с.) истор. — Българска работни¬
ческа социалдемократическа партия (широ¬
ки социалисти), (i?C3—19 ■ 1).
БРТ [бе-ре-тс] — Бруто-регистър тон (мярка
за вместимост на плавателен съд). Д 158 хал.
Б РТ товароподемност .
БРТ [бе -ре-те], остар. — Българско радио и
телевизия.
Бртбр соен. — Бронетанкова бригада.
БРТР — Батарея за радиотехническо разузна¬
ване.
БРФ [бе-ре-фс] — Български речен флот.
БРФ |бе-ре-фе] —Български риболовен флот.
„Б“ РФГ [бе-рс-фе-ге] — „Б“ (втора) републи¬
канска футболна група.
БрХЗ [Сё -рс-хе-зе], воен. — Бригада ва хи¬
мическа защита.
БРЦК [бе-ре-це-ка]. истор. — Български ре¬
волюционен централен комитет (1869 —
1876).
БС воен. — Бактериологични средства.
БС електр. — Блокиращ сигнал.
Бс остар. — Бургас (в регистрационните но¬
мера на моторните превозни средства от Бур¬
гас и Бургаски окръг). Д Бс 12—25.
БС — Луминесцентна лампа за бяла светли¬
на.
ВС (—) [бё-ёс], рус БС (Борона сетчатая на¬
весная) — Навесна мрежеста брана.
БСА [бе-се-а] — Българска социологическа
асоциация.
БСД — Българо-съветска дружба. АМладеж-
ки дом за БСД.
БСД [бе-се-де] — Българо-съветско друже¬
ство.
БСДП [бё-се-де-пё], истор. — Българска со¬
циалдемократическа партия (1891 —1903).
БСДС [бё-се-де-сё], истор.—Български социал¬
демократически съюз (1892 — 1894).
БСДФ [бё-се-де-фе], истор. — Балканска со¬
циалдемократическа федерация (1909—
1920).
БСК [бе-ес-хй], хим. — Бутаднеистиролеп
каучук.
БСМ [бе-се-ме] — База за строителството на
метро.
БСП (бе-се-пе] — Белгийска социалистическа
партия.
БСПУвоен. — Бързостроящо се противорадиа¬
ционно укритие.
БСРТО [бе-се-ер-то], воен. — Батальон за
свръзка и радиотехническо осигуряване.
БССР [бё-ёс-ес-ёр], рус. БССР (Белорусская
Советская Социалистическая Республика) —
Белоруска съветска социалистическа репу¬
блика.
БСТ — Български спортен тотализатор.
БСт (—) метал. — В марката па бесемерова
стомана (напр.: БСт 4).
БСУ рбё-се-у], техн. — Бързосъёдииявгщо
сцепно устройство.
БСФ [бё-се-фё], истор. — Балканска социал¬
демократическа федерация (1909—1920).
БСФ [бе-се-фе] — Боливийска социалистичес¬
ка фаланга.
БСФС [бе-се-фе-сё], .и. и (разг.) ср.(член. -то) —
1. Български съюз за физическа култура и
спорт.
2. (разг.) ср. (член. -то). Сградата, в която се
помещава ръководството на Съюза. Б Живея
до БСФС-то.
БТ [бе-те] — Българска телевизия.
БТ [бе-те] — Български тютюн (държавно сто¬
панско обединение за изкупуване, промиш¬
лена преработка на тютюни и производство
на тютюневи изделия).
БТ (бё-те], мн. и (разг.) ср. (член, -то) — Бъл¬
гарски тютюн (марка цигари). ЬПушат БТ.
Цигари БТ.
БТ (—) воен., рус. БТ (Бмстроходный танк)
— Бързоходен танк (напр.: БТ-7).
БТ (—) (бё-тё], електрон. — Транзисторен
фотоброяч (напр.: БТ-1).
БТ (—) [бе-те] —Триорен блок-семечистачна
машина (в марката на машината, напр.:
БТ-45).
БТ (“) [бё-те], електрон. — Тр^тенен брояч
(напр.: БТ-3).
БТ —„Български турист“ (списание).
БТА [бё-те-а], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
1. Българска телеграфна агенция.
2. Сградата, в която се помещава Българска¬
та телеграфна агенция.
35
Булгарконтрола
БТБ [бй-те-бй] —Българска търговска банка.
бТб [бё-те-бй] —Бюро за техническа безо¬
пасност.
БТВ [бй-те-бй], мн.. воен. — Бронетанкови вой¬
ски.
БТД [бй-те-дй], остар. — Българско туристи¬
ческо дружество.
БТЕ — Британска топлинна единица (—0,252
кк-л).
БТК остар. — Българска туристическа коо¬
перация.
Бтка воен. — Бригада торпедни катери.
БТМ воен. — Бързоходна траншейка маши¬
на.
БТМВ мн.. воен. — Бронетанкови п механи¬
зирани войски.
БТМУ воен.. рус. БТ/МУ (Бмстрохсднкс . таи-
ки-мостоукладчикн) — Бързо холни специа¬
лизирани съветски танкове за поставяне ня
мостове.
БТП [бй-те-пй] — Българска търговска пала¬
та.
БТП [бе-тй-пй] — Българско търговско- пред¬
приятие.
БТП — Б юро за техническа помощ (при Орга¬
низацията на обединените нации).
БТПВ [бй-те-пй-вй], остар.. воен. — Б-тальо-
пен противотанков възел.
БТПД [бе-те-пе-дй], остар. — Българско тър¬
говско параходно дружество.
БТ ПД-во остар. — Вж. БТПД.
БТПП |СС-те-пе-пй] — Българска търговско-
промишлена палата.
БТР [бе-тй-рй] — База за техническо разви¬
тие.
БТР. . . [бй-те-рй] — База за техническо
развитие на ... (като съставна част на
ининиални съкращения, напр.: БТРИП).
БТР воен. — Бат-льонн- техническа работил¬
ница.
БТР [бй-те-йр], воен. — Бронетранспортьор.
Л Стрелба от БТР.
БТРА — Б-з- за техническо развитие на
автобуси.
БТРВ [бй-те-ре-вй] — Б-за з- техническо раз¬
витие и внедряване.
БТРВ. . . [бй-те-ре-вс-] — Б-за з- техническо
развитие и внедряване на- . . . (като състав¬
на ч-ст на инини-лни съкращения, н-пр.:
БТРВЕТ).
БТРВЕТ — Б-за з- техническо развитие и
внедряване на електроенергийна техника.
БТРВКТП — Б-з- з- техническо р-звитие на
вълнена и копринено-текстилна промишле¬
ност.
БТРЕ — Б-за за техническо развитие на ен-
з и м и.
БТРЕА — Б-з- з- техническо развитие по
автоматична електрическа ап-ратура з- нис¬
ко напрежение.
БТРИП — Баз- за техническо р-звитие на
индустриално производство.
БТРКХМ — Б-з- з- техническо р-звитие по
котлостроепе и химическо машиностроене.
БТРМП — Б -за з- техническо развитие на
местната промишленост.
БТРНИ — Б-за з- техническо развитие по
нерудни изкопаеми.
БТРО — Б-за з- техническо развитие н- об-
ков (детайли за вр-ти и прозорци).
БТРО — Б-з- з- техническо развитие на
ор-нжерии.
БтРр — Б-з- з- техническо развитие по ре¬
монта.
БТРР воен. — Бронетанков- ремонтна рабо¬
тилница.
БТРТМ — Б-з- за техническо развитие за
текстилно машиностроене.
БТРФП — Б-з- з- техническо развитие по
фур-жн- промишленост.
БТС [бй-те-сй], м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Бълг-рски туристически съюз.
БТТ [бё-те-тй]. воен. — Бронетанкова техник-.
БТФ [бй-те.-фй], ж. и (р-зг.) ср. (член. -то).—
Бълг-рск- тхристическа федерация.
БТФ [бе-те-фс|, —. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Бълг-рски танкерен флот (държавно па¬
раходство).
БТЦРК [бй-тс-ий-pe-Kà]. истор. — Бълг-рски
т-ен централен революционен комитет(1885).
БУ [Сй-у], изч. п.ехн. — Блок з- упр-вление.
БУ воен. — Боен устав.
БУ (—) [бй-у] — Универсален банпиг (н-пр.:
БУ-1001, БУ-801, БУ-631, БУ-402).
Бузема ср. — Бълг-рско училище за земедел¬
ски машини.
БУИР |буйр]. — Бюро з- услуги, информа¬
ция и реклама.
букв. — буквално.
БУКО [буко]. истор. — Българска учителска
комунистическа орг-низ-ция.
Бул. . — . — Булг-р. . . (като първа съставна
част при образуване на сложносъкратенн
думи, н-пр.: Булер).
бул. — булевард (с названий), кбул. ..Ленин".
Булг-р.. . (Bulgarien) —Български (като пър¬
ва съставна ч-ст при образуване на сложно-
съкр-тени думи, н-пр.: Булг-рплод).
Булг-ргеомйи м. — Държавно стопанско обе¬
динение за геологопроучвателни, хидрогео¬
ложки и др. услуги, минно строителство,
добив и обогатяване на полезни изкопаеми
в чужбина.
Булгаримпйкс м. — Бълг-рско външнотъргов¬
ско предприятие з- внос (импорт) и износ
(експорт).
Булгарконсерв м. — Държавно търговско
предприятие за износ на зеленчукови и пло¬
дови консерви.
Булгарконтрол м. — Бълг-рски стоков кон¬
трол (стопанско предприятие); вж. Булгар-
контрола.
Булг-рконтрола ж. и м. — Бълг-рски стоков
контрол (с-мостоятелн- търгсвско-коктролна
орг-низ-ция з- контрол и консултации по
отношение на внссии, износни или тран¬
зитни стоки); Булг-рконтрол.
Булгаркооп
36
Булгаркооп м. — Външнотърговско предприя¬
тие при Централния кооперативен съюз,
Булгарплод л—Държавно стопанско обе¬
динение. ръководещо комбинати и фабрики
за плодови и зеленчукови консерви, клонове
и бази за изкупуване на плодове и зелен¬
чуци.
Булгарплодекспорт м. — Българска външно¬
търговска организация за внос {импорт) и
износ (експорт) пт преработени и пресни
плодове и зеленчуци.
Булгарплодкоксерв м. — Външнотърговско
предприятие за производство и износ на
плодови консерви.
Булгàарёкеàмт с . — Агенция за външнотър¬
говска информация и реклама.
Бу.^.àааёuO ,м. — 1. ocmap. —Завод за сгло¬
бяване на леки автомобили по лиценз нт
Фирмата „Рено“ — Франция.
2. Автомобил от този завод.
БулгàараcТк м. — Търговско промишлено обе¬
динение за прои’зодарз.о, износ и внос нт
тютюни, тютюневи изделия и материали за
тютюневата промишленост.
БулгТаи2ёт м. — Държавно стопанско пред¬
приятие за производство и търговия с цветя.
Бул-р м. —Държавно чартърно авиационно
предприятие (чартърна кантора на БГА
„Балкан“).
Бу.лстаТн м. — Българско външно застрахова¬
телно и презастрахователно дружество.
Булфрахт д.'. — Държавно стопанско пред¬
приятие, което организира фракрованёро нт
български и чуждестранен корабен тонаж
за превоз на товари по воден път и извърш¬
ва посредническа дейност в областта на мор¬
ската търговия п корабоплаването.
БУМ ед. и мн., електрон. — Блокове зт
усилване на мощаостат.
буре. — буржоазен,
бурж. -дем. — буржоаааодемонрТричеа.
БУС ocmap. — Български учителски съюз
(1895—1934).
БУС-В [бу-сё-вё], воен. — Батальон за управ¬
ление и свръзка.
БФ — Биологически факултет.
БФ [бё-фё] — Българска федерация-
БФ. . . [бё-фё] — Българска федерация по . . .
(като съставна част на иницитлни съкраще-
Е’::!, нг.пр.: БФБ, БФВТ].
БФ îcj-фё] — Българска фогегаафuн (държав¬
но’ обединение за фоаои^lфор..ialиlи:н. фото-
пргпагаанà, фотореклама и фотообслужвт-
не).
БФ — Фасадна Сея.
БФАГ — Българска федерация по академич¬
но гребане.
БФАТКК — Българска (федерация по авто¬
мобилен туризъм, къмпинги и каравани.
БФБ [Се-фе-Се] — Българска федерация по
бокс.
БФБ [бё-фе-бс] — Българска федерация по
борба.
БФВТ [бё- фё- ве-тё] — Българска федерация
по вдигтне на тежести.
БФВТ [бё-фе-вё-тё] — Българскт федерация
по водна топка.
БФГ [бё-фе-гё] — Българска федерация по
гимнастика.
БФК [бе-фе-ка], биохим. — Бензофуранкар-
боиопт киселина (стимулатор па растежа),
БФКК [бё-фe-нà-кà| — Българска федера¬
ция по каиукаяк.
БФКХЛ — Българска федерация по кънки и
хокей нт лед; БФХКЛТ.
БФЛА [бè-фе-лё-à|—Българска федерация по
лека атлетика.
БФМП [бё-фе-ме- пё] — Българска федера¬
ция по модерен петобой.
БФО' [бё-фе-о] — Българска федерация по
ориентиране.
БФПД [бё-фе-пе-дё] — Българска федерация
по пещерно дело.
БФПС [бе-фе-пе-сё] — Българска федерация
по плевен спорт.
БФР [бе- фё-рё] — Българска федерация по
ръгби.
б. фр. — белгийски франка (след цифра).
БФСА [бё-фе-сё-Т] — Българска федерация ' по
спортна тнаобàт■кà.
БФСГ [бе-фе-се-гё] — Българска федерация по
спортна гимнастика.
БФТ [бё-фё-аё] — Българска федерация по те¬
нис.
БФТ [бе-фё-аё] — Българска федерация по
туризъм.
БФТМ [ бё-фё-те-мё] — Българска федерация
по тенис на маса.
БФФ [бё-фе-фё] — Българска федерация по
футбол.
БФХ [бё-фе-хё] — Българска федерация по
хандбал.
БФХГ [бе-фе-хе-гё] —Българска федерация по
художествена гимнастика.
БФХКЛ — Българска федерация по хокей и
кънки нт лед; БФКХЛ.
БФИи — [бё-фе-шё] — Българска федерация
по шахмат.
БХ — ..Български художник“ ( издателство).
БХ (—1 [бё-хё] — Хидравличен багер (иапрл
Бл-025, БХ-015).
БХ (—) [бё-хё], строиш. — Хидравличен бун¬
кер за бетон (аàпае БХ 25).
БХВ [бё-хе-вё), ед. и мн., воен. — Бойни хи¬
мически вещества.
БХЗ [бё-хе-зё-, воек. — Батальон за химическа
защита.
БХИ [бе-хе-Н],фр. BHI (Bureau hydrographique
international) — Международно хидрограф¬
ско бюро; ИХБ.
БХК [СС-хе-кТ] — Българска хорова капела.
&БХК „Св. Обретенсв'".
БХРР [бё-хе-ре- Р<е1 . воен. — Батальон за хи¬
мическо и радиационно разузнаване.
БЦ [бё-шё], изч. техн. — Брояч на Циклите.
БЦ електр. — Цилиндрична батерия.
б-цт — болница.
37
ВАРЕМ
БЦАО остар. — Българска циркова артистич¬
на организация.
БЦБО [бе-цё-бе-à]. истор. — Българско цен¬
трално благотворително общество (1876—
1877).
БЦЖ [Се-це-же], (разг.) ср. (член, -то), мед.,
фр. BCG (Bacille Calmette, Guerin) — Ба¬
цили на Калмет—Герен—. противотуберку¬
лозна ваксина.
БЦКБ [бё-це-ка-бе], остар. — Българска цен¬
трална кооперативна банка.
БЦКБКП библ. — Библиотека при Централ¬
ния комитет на Българската комунисти¬
ческа партия.
БЦПУ-Д електрон. — Буквено-цифрово пе¬
чатащо устройство — дисково.
БЧК [бё-че-ка], м. и (разг.) ср. (‘член, -то) —
Български червен кръст.
бъд. грам. — бъдеще време,
бълг. — български.
В
В (—) [ве] — Варна (в регистрационните но¬
мера на моторните превозни средства от
Варна и Варненски окръг). ДВ 31-24.
В. — Велико (в иазв. на гр. Велико Тър¬
ново). Д В. Търново.
В — В емблемата на фабрика „Велур“ — Ло¬
веч.
В — техн. — Вентил.
В (—) [ве], строиш. — Виброваляк за за¬
лепване на линолеум (напр.: В 1-150).
В — [ве] , метал. — Вулканитова свръзка ( в
марката на абразивни (шлифовъчни) ин¬
струменти при означаване вида на свръз¬
ката).
В (—) [ве] —Конна картофовадачка (напр.:
В-9).
В. — век (след цифра).
в. — вестник (пред название на вестник);
в-ник. Д в. Труд.
В., в. грам. — вилителен (падеж); вин.
в. гесгр. — връх (пред название на връх);
вр.
В физ. — волт (единица за измерване на
електрическо напрежение), (след цифра).
ВА [ве-а], електрон. — Високочестотна апа¬
ратура.
ВА [ве-а] — Военна академия.
ВА [ве-а], еоен. — Въздушна армия.
БА (—) [ве-а] — Плосък аксионален венти¬
латор с електродвигател (напр.: ВА/9/2).
ва фии. — волт-ампер (след цифра).
ЁААП [ваап[, рус. ВААП (Всесоюзное
агентство по авторским правам)—Всесъюзна
агенция за авторските права,
ВАБТВ, рус. ВЛБТВ (Восииая ордена Ле¬
нина академия бронетанковия войск) —
БЪЛТИ [бълтн], ср., остар.—Българска тръб¬
на индустрия(държавно индустриално пред¬
приятие).
бюл. — бюлетин.
БЮНИ [бюни], м. и ср. — Бюро за научна
информация.
БЮНМИ [бюими], м. пер. — Бюро за научна
медицинска информация.
БЮНТИ [Сюити], м. и ср. — Бюро за иаучио-
техническа информация.
БЮНТИОН [бюнтион], м. и ср. — Бюро за
научно-техническа информация на обществе¬
ни начала.
БЮНТПЩбюитпи]] м. и ср.—Бюро за иаучио-
техническа и патентна информация.
БЮПТИ [бюпти], м. и ср. — Бюро за патент¬
на и техническа информация.
БЮПТИИ [бй>птий], м. и ср. — Бюро за
производствена технико-икономическа ин¬
формация.
Б-я — България.
Военна академия за бронетанкови войски
(в СССР).
ВАВТ, рус. ВАВТ (Всесоюзная академия
виешиой торговли) — Всесъюзна академия
за външна търговия.
ваг/км трансп. — вагоикилометър (единица
мярка за натоварване иа вагонния парк).
ВАЕ [вае], воен. — Вертолетна авиационна
ескадрила.
ВАЕЦ [ваец] — Водоакумулираща електро¬
централа.
ВАЗ [ваз^ли., рус.. ВАЗ (Волжский автомобиль¬
ный завод) — 1. Волжски автомобилен за¬
вод.
2. В марката иа автомобили, произведени в
този завод (напр. ВАЗ 2101, ВАЗ — 21011).
3. Автомобил, произведен в този завод.
— Проигв.: (разг.) вазка.
ВАИ [вай], еоен. — Военна автомобилна ин¬
спекция.
ВАК [вак], м. и ж. — Висша атестационна
комисия.
ВАК [вак], биохим.— Витамино-антибпотичеи
концентрат.
ВАРАТ Ц [ва-ме-те-це] — Възлова автоматич¬
на междуградска телефонна централа.
ВАО [вао] — Външен административен от¬
дел.
ВАО [вао], еоен. — Вертолетен авиационен
отряд.
ВАП [вап], еоен. — Военно-автомобилен път.
ВАП [вап], еоен. — Вертолетен авиационен
полк.
вар — волт-ампер реактивен (единица за из¬
мерване мощност на променливотоковата
реактивна верига).
вАрЕМ [варем], ж. и м. (разг. член, -а),
ВАРЕР
33
воен.. рус. ВАРЕМ (Войсковая автомобиль¬
ная ремонтно-експ.тоат-ционная мастер¬
ская) — Войскова автомобилна ргмонтно-
йкспло-т-ционна р-ботилниц-; ВАРЕР.
ВАРЕР [варер]. ж. и м. (р-зг. член.-а). во¬
ен. — Войскова автомобилна ремонтно екс¬
плоатационна работилница; ВАРЕМ.
ВАРИГ [варйг]. мн. VARIG (Empresa de
Vicào Айгеа Rio Grandense) — Бразилски
авиационни линии.
ВАРИИЕКС [варимйкс], я.. пол. Warimex
(PolSkie Towarzystwo Handlu Zagraniczne-
go — Полско дружество за външна тър¬
говия.
ВАС — Върховен административен съд.
ВАСХНИЛ, рус. ВАСХНИЛ (Всесоюзная ака¬
демия седьскохозяйственных наук име¬
ни В. И. Ленина) — Всесъюзн- академия
на селскостопанските науки „В. И. Ленин“
(в СССР).
ВАТА, рус. ВАТА (Всемирная ассоциация
туристически* -генств) — Световна- асо¬
циация на туристическите агенции.
ВБ воен. — Военна болница.
Вб физ. — вебер (единица з- измерване на
магнитен поток).
ВВ воен. — Вероятно отклонение по висо¬
чина.
ВВ ед. и мн.. воен. — Взривни вещества.
ВВ [вй-вй] — Военновъздушен.
В - В воен. — въздух—въздух (кл-с ракети).
ВВ (—) [ае-аè], техн. — Външен едночесто-
тен или двучестотен вибратор (напр. ВВ
1—025, 055, 075, 155, ВВ 2—055, 075, 1,1),
ВВА, рус. ВВА (Военно-воздушная акаде¬
мия) — Военновъздушна академия.
ВВАК — Временен военен административен
комитет (в Етиопия).
ВВАС — Временен военен административен
съвет (на Етиопия).
ВВАУ, рус. ВВАУ (Высшее военное авиаци¬
онное училище) — Виеше военно авиаци¬
онно училище.
ввк [ае-вй-ка] — Вътрешноведомствен кон¬
трол.
ВВМИ [вй-ве-ме-й], .и. и (р-зг.) ср. (член.
-то) — Висш ветеринаромедицински инсти¬
тут.
ВВМИ [вй-ве-мй-й] — Висш военномедицин¬
ски институт.
СВоМИ — В исш военномедицински институт.
БВП (—) [ве-ве-пё], строит. — Вибрационен
прикачен в-ляк (н-пр.: ВВП-6 А).
ВВРк [ае-ве-ре-ка], остар. — Върховна воен¬
на революционна колегии.
ВВС, [ае-ае-се], .чн. и (р-зг.) ср. (член. -то)—
Военновъздушни сили.
Проигв.'. (р-зг.) вевес-р, вевесйрски.
ЕВУЗ [вуз], м. — Виеше военно учебно за¬
ведение.
ВГ (—) [ве-гй] — Гладък в-ляк (н-пр.: ВГ —
1,25).
ВГБИЛ, рус. ВГБИЛ (Всесоюзная государ-
стяе-ная библиотека иностранной литерату¬
ри) — Всесьюзна държавна библиотек- з-
чуждестранна литер-тур-.
ВГИК [вгик], рус. ВГИК (Всесоюзной го-
суд-рственнмй институт кинематографии)—
Всесъюзен държавен институт з- кинема¬
тография.
вд воен. — Вероятно отклонение в далечи¬
на.
Вд — Видин (в регистрационните номер- на
моторвите превозни средств- от Видин и
Видински окръг). ДВЗ /5—18.
ВДА [ве-дй^], м. и (р-зг.) ср. (член. -то) —
Върховен държавен арбитраж.
ВДБр воен. — Въздушнодесантна бригада.
ВДВ воен. — Въздушнодесантни войски,
вдд воен. — Въздушнодесантна дивизия,
вди [вй-де-й], рус. ВДИ (Вестник древней
истории) — Вестник за древн- история.
ВДК [ве-де-к-]. — Въздушнодесантен кор¬
пус.
вдм воен. — Взвод за дегазация на местността.
ВДНХ (вй-де-ек^), рус. ВДНХ (Выставка
достижений народното хозяйств- СССР) —
Изложба на постиженията на н-родното
стопанство на СССР.
ВДС [аè-дй-eei — Волтийски демократически
съюз (в Горна Волта).
ВДШ [вй-де-ше], рус. ВДШ (Высшая дипло-
матическ-я школа) — Висша дипломатиче¬
ска школа (в СССР).
ве воен. — Вертолетн- еск-дрила.
ВЕ — Електромагнитен вибратор.
ВЕЛ библ. — Великобритания.
вело. . , — Велосипеден (като първ- съставна
част на сложносъкр-тени думи, н-пр.:
велокрос, велоспорт, велоч-сти).
ВЕР [вер], мн. — Вторични енергийни ре¬
сурси (енергийни ресурси, получавани при
технологическите процеси като изходяща
топлина или к-то странични продукти).
ВЕС [ вее], геол. — Вертикално електричес¬
ко сондиране.
-етер. — ветеринарен.
Вйтпром ж. — Ветерин-рн- промишленост.
Вйгпромсн-б м. — Държавно предприятие за
ветеринарно промишлено производство н
снабдяване.
Вйтснаб м. — Ветеринарно снабдяване (пред¬
приятие).
ВЕЦ и вец [вец], член. -ът, -а, мн. -овй, м.
и ж. — Водноелектрическа централа.
вж. — виж, вижте.
ВЗ [вй-зе] — Вагонен завод. ДВЗ „А. Жда¬
нов" — Дряново.
в-з воен. — въздух-земя (клас р-кети).
вз — възел (единица за скорост в морската
нааиг-цин).
взв. воен. — взвод.
взв САУ воен. — Взвод самоходно-артилерий¬
ски установки.
ВЗУ (—) [ве-зе-у], ед. и мн.. техн. — Внбро-
з-хр-на-що устройство (н-пр.: ВЗУ-1-90.
ВЗУ 2-90).
39
вит.
ВЗУ (вё-зе-у], ед. и мн., електрон. — Въишио
запомнящо устройство.
ВИ — В исш институт.
ВИ — Военно издателство.
ВИ — Въртящ избиран (в Автоматична те¬
лефонна централа).
ВИД [вца] — Виетнамска информационна аген¬
ция.
ВИА [вйа]. рус. ВИА (Военно-инженерная
академия) — Военноинженерна академия (в
СССР).
ВИАС [вйас] — Висш институт за архитектура
и строителство.
ВИБ — Воеиноисторическа библиотека,
вибро. . . — Вибрационен (като първа състав¬
на част на сложносъкратени думи, напр.:
вибробетон, виброелемент, виброизолация).
ВИВГ техн. — Внезапно изхвърляне иа въг-
лища и газ.
ВИГ [виг], нем. WIG (Wiener internationale
Gartenschau) — Виенска международна
градинска изложба.
ВИГ [виг], ж. и .w. — Вокално-инструмен¬
тална група.
ВИГ [виг], техн. — За означаване на вид
заваряване с нетопящ се волфрамов елек¬
трод в среда от инертен газ.
ВИД изч. техн. — Видов дескриптор.
ВИД (—) [вид], ж. и м. — Комплексна систе¬
ма за вътрешна вндеотелефонпа връзка
(напр.: ВИД-10).
в. и. д.— временно изпълняващ длъжността,
видеофон м. — видеотелефон.
ВИЖ. рус. ВИЖ (Всесотозимй иаучио-из-
следовательский институт животноводства) —
Всесъюзен ■ научноизследователски институт
по животновъдство.
виз. — византийски.
ВИЗВМ — Висш институт по зоотехника и
ветеринарна медицина.
Виз. врем. библ. — Византийски временник.
ВИЗПБ — Ветеринарен институт по заразни
и паразитни болести.
ВИЙ |вй-й] и |вий] —Висш икономически
институт. ЬВИИ „Карл Маркс'1.
ВИНИ [пний] — Висш институт за изобра¬
зителни изкуства. &ВИИИ „Н. Павлович".
ВИК соен. — Ведомствена инспекция по кот¬
лонадзора.
ВИИМ [вийм] — Ветеринарен институт по
имунология.
ВИК — Висш изпълнителен комитет (в Йор¬
дания).
ВИК [вё-и-ка], м. (разг.) ср. (член, -то) —
Водоснабдяване и канализация (отдел; спе-
ияанноот); ВК.
ВИК остар. — Воеиноисторическа комисия.
Викстекс ж. и ■. — База за развитие и внед¬
ряване за вълнен и копринен текстил.
ВИКТ — Всеобща италианска конфедерация
на труда (обединение на профсъюзите).
В ИМ (—•) [вим] — Високооборотна пробивно
настолна машина (напр.: ВИМ-6).
ВИМ [вим]. електрон. — Временна импулсна
модулация.
ВИМ, рус. ВИМ (Всесоюзный научно-исследо¬
вательский институт механизации сель¬
ского хозяйства) — Всесъюзен институт за
механизация на селското стопанство.
ВИММЕСС [вймес] — Висш институт по ма¬
шиностроене, механизация и електрифи¬
кация на селското стопанство.
вин. . . — Винарски (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр:
винзавод, винпром).
вин. грам. — виннтелен (падеж); В, в.
ВИНД — Военноисторическо научно дру¬
жество.
Винзавод м. Винарски завод.
ВйннимпОкс м, — Външнотърговска орга¬
низация за внос (импорт) и износ (експорт)
иа вина, спиртни напитки и др.
ВИНИТИ [винитй].р#с. ВИНИТИ (Всесоюзной
институт научной и технической информа¬
ции) — Всесъюзен институт за научна и
техническа информация.
Винкйс м. — Цех за винена киселина.
Вйнмаш м. — Завод за машини за винарската
промишленост.
Вйнпром ч. — 1. Винарска промишленост
(държавно стопанско обединение за произ¬
водство и търговия, износ и внос на вина,
спиртни напитки и др.).
2. Винарски завод.
— Проигв.: рЙнпромски.
ВИНС [винс] — Висш институт за иародио
стопанство. &ВИНС „Д. Благоев“.
ВИО — Военноисторически отдел (при Ми¬
нистерството на народната отбрана).
ВИП (—) [вип], техн. — Планетарен пото-
пяем вибратор (напр.: ВИП-25, ВИП-35,
ВИП-75).
Вир (—) [вир] — Сорт царевица „Виржиипя“
(напр.: Впр-42).
ВНС [вие] — Вокално-инструментален състав.
ВИС [вие], електрон. — Време-импулсна си¬
стема.
вие. — височина (обики. пред цифра). Д вие.
100 м.
ВИСИ [виси], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
Висш иижепериостроителен институт; ИСИ.
В ИСМ, рус. ВИСМ (Всесоюзной институт
повишения квалификации руководящих ин¬
женерно-технических работников в обла¬
сти стандартизации, качества продукции и
метрология) — Всесъюзен институт за по¬
вишаване на квалификацията на ръковод¬
ните инженерно-технически работници в
областта иа стандартизацията, качеството
иа продукцията и метрологията.
ВИСХОМ [вис.х0м],рн/с. ВИСХОМ (Всесоюзннй
паучно-иоонёдоватсньокнИ институт сельско¬
хозяйственного машиностроеиия) — Все¬
съюзен научноизследователски институт
по селскостопанско машиностроене.
вит. — витамин. Д вит. А.
Вита-А
40
Витт-А — Козметичен крем за лице ■ ё вита¬
мин А,
Виталакт ср. и м. — Пълномаслено сухо
краве мляко, обогатено с витамините Cj,
Д и Д2.
Вааека .«. — Стопански комбинат за произ¬
водство на вълнен текстил, вълнени преж¬
ди и др-
ВИТИЗ |вгаиз] — Висш институт зт театрал¬
но изкуство.
— Произв. (разг.) вгтuзчнн, вйтизчийка,
вгаизчийскu.
ВИУ [виу], ед. и мн., изч. техн. — Входно-
изходни устройства.
ВИФ [виф] — Висш институт за физическа
култура.
— Произв.: (разг.) зйфаджия', вйфаджийка,
вафан■агск■.
ВИХВП [вй-хё-вё-пё] — Висш институт за
хаàаирелао-знуаовт промишленост.
ВК (—) [з—-кТ] — Високоговорител (напр.:
В К—3013 А).
ВК (—) [ве-кТ], рус. ВК (Владимир Климов) —
1. В марката на авиационни двигатели, кон¬
струирани от В. Климов (аапа.: ВК-105).
2. Авиационен двигател, конструиран .от
В. Климов.
ВК [ве-ка] — Водоснабдяване и канализа¬
ция; Вик.
ВК [вè-на| — Военнт комисия.
ВК (—) [зе-ка], метал. — В маркатт на
твърди сплави, съдържащи волфрамов
карбит и кобалт (напр.: ВК 4, ВК 6 и др.).
ВК [ ве-кТ] — Вузовски комитет. &ВК на
ДКМС.
в-к — вестник; в. (пред название на «-ътн■к).
Д с в-к „Отечествен фронт".
ВКГ [зе-на-гё|, ед. и мн., иксн. — Висши
класификационни групировки.
Вкгр воен. — Въздушна контролна група.
ВКИУ [зкиу] — Ведомствен контрол на из¬
мерителните уреди.
вкк (-) [0—^-кТ], авиац. — Височинно-
компенсиращ костюм (напр.: ВКК-3, ВКК-
К, ВКК-65).
вкл. — включително.
В км [ве-кт^м], електр. — Външна кабелна
мрежа.
вкно |вè-ка—не-о] — Военен комитет за на¬
ционално освобождение (в Мали).
вкп [ зё-нà—пе] — Венецуелска комунистичес¬
ка партия.
вкп [ве-ка-пе]. истор., рус. ВКП (Всесоюзная
Коммуа^^срнчёcнтн партия) — Всесъюзна ко¬
мунистическа партия; Вж. ВКП (б).
ВКП (б ) [ зc-нà—пе-бё), истор., рус. ВКП (б)
(Всесоюзная Коммунистнческтя партия боль¬
шевиков) — Всесъюзна комунистическа пар¬
тия (болш-вики).
вкрс [зё-кà-аё-сё|, воен. — Военен комендант
на район за стоварван—.
вкс |вё-нт-се] — Ведомствен комитет по арàН—
HааPuзàнuя (към М■аистёратзото на вън¬
шната търговия).
ВКС [ве-ка-—с], остар., рус. ВКС (Всесоюзный
комитет по стандартизации) — Вс-съюз-к
комитет по стандартизация.
ВКС |зе-кт—се] — Върховен касационен съд.
В КТ ' |вl--кт—тё] — Всеобща конфедерация нт
труда (профсъюзно международно обеди¬
нение).
ВКУ [зе-ка-у], воен. — Военен комендант на
(железопътен) участък.
вКфС [вё-ка-ф—-с—] — Върховен комитет за
физическа култура и спорт.
ВЛ електрон. — Високочестотна линия.
ВЛ (—) [«'Ё-^.л],рус. ВЛ (Владимир И. Ленин) —
В марката нт съветски -л-ктрозоз (напр.:
ВЛ 19, ВЛ-23, ВЛ 22М — модернизиран).
ВЛИ [ ве-ле-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш' лесотехнически институт; вж. ВЛТИ.
ВЛК [aè-ле-кТ], воен. — Военнолекарска ко¬
мисия.
влксм [ зè-ёл-ка—ес-ём] и [вёл-ка-сём], рус.
ВЛКСБ (Всесоюзный Ленинский Коммуни¬
стический Союз Молодежи) — Вс-съюз-н
Ленински комунистически младежки съюз.
ВЛТИ [вё-ле-те-й]. л. и (ртзг.) ср. (член, -то)—
Висш лесотехнически институт.
ВМ ед. и мн. — Взривни материали.
В/м физ. — волт нт метър (единица за ■ааеа—
зитет на електрическо поле), (след циф-
рт).
вм. — зм-сто.
ВМА [з--ме-à], рус. ВМА (Военно-морская
академия) — Военноморска академия нт
СССР.
ВМА [зё-ме-à], англ. WMA (World Medical
Assocîation) — Световна медицинска асо¬
циация; АББ; вж. СМА.
ВББ [ве-мс-бс], воен. — Военноморска базт.
ВМБ [вè-ые-cа] — Военноморска Солница.
ВББ електр. — Кабел със суха хартиена
изолация, с покривка от м-тализирана хар¬
тия в полкхлорвииилоза обзизкт и трудно-
топима смолиста маса, брониран с две сро—
манени ленти и външна ютена покривка.
ВМБГ електр. — Кабел тип ВМБ б-з външ¬
на ютена покривка — гол.
ВМГ [ве-ем-г—], воен. — Вир.лоыотоааа група.
ВБГ воен. — Водoмacлогаейна.
ВБГЦ [в—-мс-ге-й], м. и (разг.)ср. (член, -то) —
Висш минно-геоложки институт; БГИ.
ВМЕИ [в—-ме-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш машинно-ел—нтаотёхнич-ски институт¬
а-тен.
ВМЕИВ библ. — Висш ыаыuаао--.л—нтаот-х—
нич—ски институт — Варна.
ВБЕИ — БКФ — Висш ыаыиано-елентаоа-х-
нич—ски институт — машинно-корабен фа¬
култет.
ВАЗ^ё-ме-зё], мн., м. и (разг.) ср.(член. -тс)—
Вазозски машиностроителни зазоди.
ВМЗ (—) [ве-ме-з—] — Водомаслозареждач
(напр.: BM3-35).
ВМЗ [ае-ме-з—], .«. и (разг.) ср. (член, -ти) —
Во—н-н машиностроителен заьод.
41
вниими
вми [вй-мй-й], м. и (р-зг.) ср. (член. -то) —
Висш машиностроителен институт.
ВМИ [ае-ый-й]. м. (р-зг.) ср. (член. -то) —
Висш медицински институт.
ВМИВ библ. — Висш медицински институт—
Варна. '
ВМИП библ. — Висш медицински институт
„И. Павлов“ — Пловдив.
ВМК [вй-ме-ка], истор. — Върховен македон¬
ски комитет.
ВМО [вй-мй-о], англ. WMO (World Meteoro¬
logical Organisation) — Световна метеоро¬
логична организация; AHM, HAM, ОММ,
вж. СМО.
ВМОК [вмок], истор. — Върховен македоно-
одрински комитет (1899—1905).
ВМОРО [ай-ый-opô], истор. ■ -— Вътрешна ма-
кедоно-одрннска революционна организа¬
ция (1893—1908).
ВМП [ве-ме-пе], воен. — Временен медицински
пункт.
ВМПи [вй-мй-пй-й] — Висш музикално-педа¬
гогически институт.
ВМРО [ве-ме-ре-о], истор. — Вътрешна маке¬
донска революционна ортàннзàцин (1914 —
1934).
ВМРО (об.) [вй-ме-ре-о], истор. — Вътреш¬
на м-кедонск- революционна орг-низ-ция
(обединена) (1925 —1935).
ВМС [вй-мй-сё], мн. — Военноморски сипи.
ВМФ [ ве-мй-фе], м. и (р-зг.) ср. (член. -то) —
Военноморски флот.
ВМЦ .[ве-ме-цй] — Ветеринарномедицински
център.
ВН — Ведомствени норми.
ВН — „Вечерни новини“ (в-естник).
ВН [вё-пс], електр. — Високо напрежение.
Д Електропроводи ВН.
ВН — Тр-кторн- навесна вп-чк-.
ВНА [вй-ие-à] — Виетнамска народна армия.
ВНВАУ [еè-l^й-ае-а-ÿ] — Виеше н-родно воен-
ио<артилерийско училище.
ВНВВУ |ае-не-ве-ае-v] — Виеше народно воен¬
новъздушно училище.
БНВИСУ [аc-нй-вн-еÿ] — Виеше народно
военно инженерно свързочно училище.
ВНВМУ [ве-нй-вй-.ме-у]— Виеше народно воен¬
номорско училище.
ВНВСУ [ве-нй-ай-сй-ÿ] — Виеше народно воен-
ио-строително училище.
ВНВУ [аè-не-ае-у] — Виеше н-родно военно
училище.
ВНЕЛ електр. — Водои-ливен елемент Леклан-
IUC.
Висшторгреклама ас.. рус. Внешторгрекл-ма
(Внешняя торговля и реклама) — Агенция з-
външнотърговска рекл-м- (в СССР).
ВНИ — Есеннонаучна информация.
ВНИАЛМИ. рус. ВНИАЛМИ (Всесоюзннй
н-учно-нсследователнский институт агро¬
лесомелиорации)— Всесъюзен н-учноизсле-
доа-телеки институт по -гролссо.ыéлиорацнн.
ВНИИ [вний] .рус. ВИНИ (Всесоюзный —иауч-
но-исследоватйльский институт) — Всесъю-
зен научноизследователски институт.
ВНИИ. . . [вини], рус. ВНИИ (Всйсоюзннй
научно-иеследоватепьский институт) — Все-
съюзен научноизследователски институт
(като съставна ч-ст при обр-зув-не на
иниииалнн съкращения, н-пр.: ВИИП,Ж.
ВНИИКИ).
ВНИИА [внина], рус. ВНИИА (Всесоюзный
научно-исследовательский институт анти¬
биотиков) — Всесъюзен научноизследова¬
телски институт за антибиотици.
ВНИИГАЗ [внииг-з], pyc. ВНИИГаз и ВНИИ-
ГАЗ (Всесоюзный научно-исследователь¬
ский институт природното газ-) — Всйсъю-
зен научноизследователски институт з- при¬
роден газ.
ВНИИГПЕ [вникгпй], рус. ВНИИГПЗ (Все¬
союзннй научно-изследовательскнй инсти¬
тут государственной патентной експерти¬
зи) — Всесъюзен научноизследователски
институт з- държ-вн- патентна експерти¬
за.
ВНИИЖ [внийж], рус. ВНИИЖ (Всесоюзный
научно-исследовательский институт живот¬
новодства) — Всесъюзен научноизследова¬
телски институт по животновъдство.
ВНИИК |анинк], рус. ВНИИК (Всйсоюзннй
научно-исследовательский институт коне¬
водства) — Всесъюзен научноизследовател¬
ски институт по коневъдство. '
ВНИИКИ [вниикй], рус. ВНИИКИ (Всесоюз-
нмй научно-исследовательский институт тех¬
нической информации, классификации и ко¬
дирования) — Всесъюзен н-учноизспедова-
тепки институт по техническа информация,
кл-сифик-ция и кодиране към Държавния
комитет по стандартизация на СССР.
ВНИИЛМ [внийлм),ррс- ВНИИЛМ (Всйсоюз-
ннй научно-исследовательскин институт
лесоводства и мех-низ-ции лесного хозяй¬
ства) — Всесъюзен научноизследователски
институт по лесовъдство и механизация на
горското стопанство.
ВНИИЛТЕКМАШ [внинлтекыаш]. рус.
ВНИИЛТЕКМАШ (Всесоюзный научно- ис¬
следовательский институт легкого и тек¬
стильного ыàшнностроеннн) — Всесъюзен
научноизследователски институт з- леко и
текстилно машиностроене.
ВНИИЛХ [вннйлх], остар.. рус. ВНИИЛХ
(Всесоюзннй научно-исследовательский ин¬
ститут лесного хозяйства) — Всесъюзен нау¬
чноизследователски институт по горско сто¬
панство.
ВНИИМЕТМАШ [внийметмаш], рус. ВНИИ-
МЕТМАШ (Всесоюзнмй научно-исследова¬
тельский и проектно-конструкторский ин¬
ститут металургии еского машнностроення)—
Всесъюзен научноизследователски и проект¬
но-конструкторски институт за мет-лурги-
ческо машиностроене.
ВНИИМИ [внпимн]]pt/c. ВНИИМИ (Всесоюзный
научно-исследовательский институт науч¬
вниимио
42
ной медицинской и медико-технической ин¬
формации) — Всесъюзен научноизследова¬
телски институт за научна медицинска н
медико-техническа информация.
ВНИИМИО [вииИмио], рус. ВНИИМИО (Все¬
союзный научио-иоонёдоватёньокий инсти¬
тут медицинских инструментов и оборудо¬
вания) — Всесъюзен научноизследователски
институт за медицински инструменти и ме¬
дицинско обзавеждване.
ВНИИМП [винймп] — Висш научноизследо¬
вателски институт за медицински прибори.
ВНИИНМАШ [винйнмаш], рус. ВНИИНМАШ
(Всесоюз^й иаучио-иоонёДоватеньскиИ ин¬
ститут по нормализации в машинострое¬
нии)—Всесъюзеи научноизследователски ин¬
ститут по нормализация в машиностроенето.
ВНИИНСМ [внийясм], рус. ВНИИНСМ (Все-
союзинй научно-исследовательский инсти¬
тут новых строительими материалов) — Все-
съюзеи научноизследователски институт за
нови строителни материали.
ВНИИПТМАШ [внйиптмаш], рус. ВНИИПТ¬
МАШ (ВоёооюзныИ иаучпо-uоследоватёль-
ский институт подъемио-траиспортиого
машиностроения) — Всесъюзен научноиз¬
следователски институт за подеыиотраио-
портио машиностроене.
ВНИИС [винйс], рус. ВНИИС (Всесоюз^й
научно-исследовательский институт стан¬
дартизации) — Всесъюзен научноизследо¬
вателски институт по стандартизация.
ВНИИСМАШ [виш'^^], рус. ВНИИСМАШ
(Всесоюзной научпо-исонедоватёльскиИ ин¬
ститут стандартизации машиностроения) —
Всесъюзеи научноизследователски институт
за стандартизация иа машиностроенето.
ВНИИЦветмет [винйцветмет], рус. ВНИИЦ-
ветмет (ВоеоOIoзныИ научио-иоолёдоватёнь-
ский институт цветной металургии) — Все-
съюзеи научноизследователски институт за
цветна металургия.
ВНипи [внипИ], рус. ВНИПИ (Всссоюзный
научно-исследовательский н проектимЙ ин¬
ститут) — Всесъюзен научноизследовател¬
ски н проектантски институт.
ВНИХИ [вимхИ]. рус. ВНИХИ (Всесоюзной
научно-исследовательскиЙ институт холо¬
дильной промышлениооти) — Всесъюзеи на¬
учно-изследователски институт за хладил¬
на промишленост.
ВНИХФИ [вийхфи], рус. ВНИХФИ (Всесоноз-
нмй научио-иоолёдоватёньокиИ химико-фар-
мацевтичеок■ий институт) — Всесъюзен науч¬
ноизследователски химико-фармацевтичен
институт.
ВНМО [ве-ие-ме-о], ос map. — Войскова народ¬
на младежка организация.
Г НОЗТСО — Временна наредба за организа¬
ция на заплащането иа труда в селскосто¬
панските организации.
ВНОС [внос], остар., воене — Въздушно на¬
блюдение, оповестяване н свръзка.
ВНРПД — Внедряване на научните резулта¬
ти н патентно дело (отдел).
ВНС — Велико народно събрание.
ВНС — Велико национално събрание (в Ру¬
мъния).
ВНС [вё-нё-оё] — Воднонапоителиа система.
ВНС — Върховно народно събрание (в Корей¬
ската народнодемократична република).
ВНХ — Велик народен хорал (в Л1он1иолската
народна република).
ВО [ве-о[ — Вертикална осова помпа.
ВО — Водоотдаване (почвенохидрологичиа ве-
личииа).
ВО [ве-о) — Военен отчет. Д Отдел ВО.
ВО [ве-о] — Военна организация.
ВО [ве-о], рус. В/О н ВО (Всесоюзное объе¬
динение) — Всесъюзно обединение.
во воен. — Вертолетеи отряд.
ВО [ве-б] — Осов вентилатор.
ВОА [воа] — Вътрешиозхръжна автоматиза¬
ция.
ВОБ [воб] — Военноотчетно бюро.
вод. . . — Воден (като първа съставна част иа
оложнооъкратёии думи, напр.: Водпроект,
Водстрой).
вод. геогр. — воден.
Водокаиалпроект м. — Институт за проучване
н проектиране на обекти по водоснабдяване
н канализация.
Водпроект ■ . — Институт за проучване и
проектиране иа хидромелиоративно строи¬
телство.
вод. ст .физ. — воден стълб (в състава на еди¬
ниците за измерване иа налягане).
Водстрой м. — Водно строителство (стопанско
управление).
воеи. лексикогр. — военен.
ВОЗ [воз] — Военио^^ератлвиа зона.
ВОЗ [воз]. истор. — Въставическа оператив¬
на зона.
ВОЗ, рус. ВОЗ (Всемирная организация здра¬
воохранения) — Световна организация за
здравеопазване.
ВОЗИГ библ. — Висш общотехиическн задо¬
чен институт — Габрово.
ВОИ [вой], техн. — Въздухоохлаждащо н въз-
духоизхвърлящо устройство.
ВОИР [ войр], рус. ВОИР (Всесоюзное обще¬
ство изобретателен и рационализаторов) —
Всесъюзиа организация на изобретателите
н рационализаторите.
Волго-Дои м. — Волго-Доиски плавателен ка¬
нал „В. И. Ленин“.
ВОМЛ (—) ед. и мн., техн. — Валове за огъ¬
ване иа метални листове (напр.: ВОМЛ-
2,5X2000, ВОМЛ 4X2000, ВОМЛ 6x2000).
воо [воо] — Военноотчетен отдел.
ВООФ [вооф], остар. — Войскова организа¬
ция иа Отечествения фронт.
воп [воп],боси. — Взводен опорен пункт.
ВОС [вос], м.. еоен. — Военноотчетна специал¬
ност.
ВОСО [восо], ж. и (разг.) ср. (член. -то), еоен..
43
ВСС И
рус. ВОСО (Служба во—ннмх сообщений) —
Служба за военни съобщения.
ВОСР — Велика октомврийска соц■алиса■че—
ска революция.
ВОТЗИ [вотзи] — Висш общот—хаич—сни за¬
дочен институт.
ВОТП. англ. WOTP (World Organisation of
the Teaching Profession) — Световна орга¬
низация на учит—лит—- ОМПЕ.
BOTHA — Всеобщо обединение на трудещите
с— от Ч-рна Африка.
ВОФ — Виетнамски от-ч-ствен фронт.
ВП [в—-пё] — Вакуумпомпт (напр.: ВП —
400/0,8. ВП-95-Р).
ВП — В емблемата нт завода за памучни тъ¬
кани „Вела Ппскова“ — Рус—.
ВП (—) [вё-п—]. метал. — Вертикална пнев¬
матична (в марката на мтшини за леене с
протuзoнàлнгàа—).
ВП (—) [в—-пё], техн. — Вибрационен прес—-
вател (напр.: ВП-40, ВП-60).
ВП (—) [з—-п—], електр. — Високомощен пр-д-
пазител (вП-00100 А).
ВП библ. — Водoканàлпао—нт.
ВП [в—-п—] — Во—ннт поща.
ВП [з—-пё], електрон. — Временна пам—т,
«п воен. — Вертол—т—н полк.
ВПВ [з—-пе-вё] — Во-нно-пттриотично зъзпи-
т-ание.
ВПД (—) [вё-пе-дё] — Бинарна преса с непре¬
къснато действие (напр.: ВПД-10).
ВПД [зе-пе-дё], м. и (разг.) ср. (член, -то, мн.
-тз) — Военен почивен дом.
ВПИ [зе-пё-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш педагогически иаса■ауа.
ВПИ КМ библ. — Висш педагогически инсти¬
тут „Кирил и Методий“ — В. Търново.
ВПК [зё-пе-кТ] — Вузовски партиен ком■аёа.
ВПЛ [зе-пе-л—], воен. — Военнополези лагер.
ВПЙ (—) [в—-п—-—н] — Наклонен зерижно-
планксз транспортьор (напр.: ВПН-9,2).
ВПНЕ — Временно патвитёлсрзо на Нацио¬
налното единство (в Лаос).
ВЛО /гё-пе-о] — Варненска партийна орга-
а■занин.
ВПО [в—-пе-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Воc•нао-патаиоаично обучение (отдел, с-к-
тор). Д Секретар по ВПО.
ВП [зс-пс-р—], воен. — Временно претоварен
район.
ВПС [пе-пе-со], ж. и (разг.) ср. (член, -то,
мн. -рà) — Военнопочнзна атàннин.
ВПС |ае-пе-се| — Воен^^спощеасна аPàанUя.
ВИТ [ь—-nс-ре] — Виетнамска партия на тру¬
дещите се.
ВПТ (—) [в<^-^à^- — Хоризонтален вериж-
iio-п.лапков ррàнапораыоа за събиране нт
оборски тор (напр.: ВГ1Т-200).
ВПТБ ' рус. ВПТБ (Всесоюзная паа—атао-р—х—
нич—ска библиотека СССР) — Всесъюзна пт-
р^-uа!|Н-—те—иическа биС.лиорёка на СССР.
ВПТИ [вё-пё-те-и], рус. ВПТИ (Ваеаоюааыг
ероентао-те.\иологачёсниа институт) — Все-
съюзен паоектао-аехаологичёсн■ институт.
ВПТР [зе-пё-аё—ре], воен. — Войскова подвиж¬
на техническа работилница.
ВПУ |зе-пе-ÿ|— Вечерен партиен университет,
ВПШ [«е-пе-ш—] — Висша партийна школт.
ВР (—) [вё-рё], строит. — В■броаёlант (напр.:
ВР 1-1500, 2500. 3500).
ВР [в—-р—], еоен. — Войсково разузнаван—.
Вр — Враца (в аегистаац■оааиае номера на
моторните превозни средства от Врацт и
Врачански окръг). ДВр 18—23.
ВР електр. — Въртящ се разрядния.
ВР (—) [в—-р—] — Ръбест заляк (напо.: ВР-
l.27).
вр. грам. — време.
вр. геогр. — връх (пред название нт връх); «.
ВРБ [вё-ре-бё] — Вàгоаноремоатна база.
ВРБ воен., рус. ВРБ (Вероятностный рубеж
бомбардирования) — Вероятностна граница
за бомбардиране.
ВРД [зе-ер—д—], ед. и мн. — Въздуыао-аеанан',
вен двигател.
ВРЗ [в—-ае—зё] — Втгоаноаеыонтёа завод.
ВРК |вè-ре-ка|, истор. — Воеааоаеволюн■о-
нен комитет.
ВРО [вё-ре-о], истор. Вътрешна революцион¬
на организация.
ВРП [вё-ре-пё] — Временно революционно
правителство (в Южен Виетнам).
ВРПГС [ве-еа-пе-геё|, м. (разг. член, -ът, -т)
— Вода, разсол, пара, газ и содт (цех « За-
водт за калиинирана содд — Девня).
ВрПр — Временни правила (за работа на Дър¬
жавния арбитраж).
ВРПРЮВ — Времённо революционно прави¬
телство нт Р-публикт Южен Виетнам.
ВРС [з—-ре-с—] — Върховен революционен съ¬
вет (в Сомалия).
«рто [вё-рё-те-о], воен. — Взвод за ракетНо)-
техническо осигуряване.
ВС воен. — Вероятно отклонение встрани.
ВС [вё-с—] — Възлова станция.
ВС — Върховен съд.
ВС |зё—сё], мн. и (разг. мн. -та, член, -тата),
електр. — Постоянни резистори с висока
стабилност.
ВС (—) [«е-сё] — Стоманено въже (напр.: ВС
19ХО, 25).
всек физ. — волт—екунда.
ВСИ [вё-се-й], остар. — Висш селскостопански
институт.
ВСИЗВМ — Висш а—лскоатоптааки ■аааитуа
по зоотехника и вер—риаàааа медицина.
ВСК |зе—сё-кТ] — Ветеринарен санитар-н ноа—
трол.
ВСК [вё-се-кТ], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Взаимоспомагателна каст.
ВСМ [её-се-мё] — Високо спортно ыаГътоа—
ство (отдел).
в/см физ. — волт на а■аааиыёрър.
ВСНО — Временен съвет за национална отбра-
нт (в Гана).
ВССИ |зё—ае-сё—й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш а—лакостоптнаки институт. &ВССИ
„В, Коларов“.
вссип
44
ВССИП библ. — Висш селскостопански инсти¬
тут „В. Коларов“ — Пловдив.
в. ст. физ. — воден стълб (единица за измер¬
ване иа налягане), (с цифра).
ВСШ [вё-сё-шё] — Висша специална школа.
ВТ — Велико Търново (в регистрационните
номера иа моторните превозни средства от
В. Търново н В. Търновски окръг). ДВТ
23—23.
ВТ (—) [вё-тё] — Верижен транспортьор
(напр.: ВТ-1, ВТ-2, ВТ-3, ВТ-6).
ВТ [вё-тё] мн. и (разг. мн. -та), електр. —
Вниилитови тръбички.
ВТ — „Военна техника“ (списание).
ВТ — Вътрешен туризъм.
ВТ (—) [вё-тё] — Едиочестотен таблен вибра¬
тор с регулируема възбуждаща сила (иапр.:
ВТ 1-055, ВТ 0,75, ВТ-1, 5).
ВТ (—) [ве-те], метал., рус. ВТ (высоко твер-
дмй) — Много твърд (в марката иа абразив-
ин (шлифовъчни) инструменти при означа¬
ване иа твърдостта).
Вт физ. — ват (единица за измерване на мощ¬
ност иа електрическа верига), (след цифра).
ВТА [вё-те-à], еоен. — Воеииотраиспортиа
авиация.
ВТАА, англ. WTAA (World Trade Alliance
Association) —Световна асоциация за тър¬
говски връзки.
ВТАД [втад]] воен. — Воеинотраиспорттиавна-
циоина дивизия.
ВТАК [втак] — Външнотърговска арбитраж¬
на комисия.
ВТБ [вё-те-бё] — Външнотърговска банка.
ВТД [ве-те-дё] — Външнотърговска дирекция,
ВТД [вё-тё-дё] — Външнотърговско дружество.
ВТЗ [ве-тё-зё], рус. ВТЗ (Владимировскнй
тракторимй завод имени А. А. Жданова) —
1. Владuыитовоки тракторен завод „А. А.
Жданов“.
2. В марката иа трактори, произведени
в този завод (напр.: ВТЗ-2).
БТИ [вё -те-й], мн., библ. — Висши техниче¬
ски институти.
ВТ К [вё-те-ка] — Вълнеиотёкотнлён комбинат.
ВТМ [вё-те-мё] — Вирус иа тютюневата мозай¬
ка.
Вт (м. К.) — Ват иа метър-келвин (единица за
топлопроводност).
ВТМТ — Вечерен техникум по мёхаиотехиика.
ВТН [ве-те-ие], мн. —Ведомствени трудови
нормы.
ВТНи [вё-те-иё-И] — Военнотехническа науч¬
на информация.
ВТО [ве-те-о], м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Военнотехнически отдел.
ВТО [вё-тё-о] — Военнотехническо обучение.
ВТО [ве-те-о] — Външнотърговска органи¬
зация.
ВТО [вё-те-о] — Външнотърговско обединение.
ВТОМ — Военнотехническо обучение иа ■ мла¬
дежта. А Сектор ВТОМ. Инструктори
по ВТОМ.
втор. — вторник.
ВТП [вё-те-пё] — Военнотехническа подго¬
товка. Д Отдел ВТП.
ВТП [ве-тё-пё] — Военнотехнически преглед.
ВТП [вё-те-пё] — Външнотърговско предприя¬
тие.
ВТПМ [вё-те-пё-мё] — Военнотехническа под¬
готовка иа младежта. А Отдел ВТПМ
към ОК иа ДКМС.
втпп [вё-те-пё-пё] — Външнотърговска про¬
мишлена палата.
ВТС [вё-тё-сё], геогр. — Воениотопографскз
служба.
втсек физ. — ватсекуида (след цифра).
ВТСП [вё-тё-сё-пё] — Външнотърговско сто¬
панско предприятие.
Вт/стер —ват иа стерадиан (единица за интен¬
зитет иа лъчение), (след цифра).
ВТУ [вё-те-у] — Великотърновски универси¬
тет.
ВТУ [ве-тё-у], остар. — Виеше техническо
училище.
ВТУ [ве-те-у], остар. — Виеше търговско учи¬
лище. -
ВТУ остар. — Временни технически условия
(стандартизационни документи).
ВТУ (—) [ве-те-у], рус. ВТУ (Волокуша тро¬
совая рамочная универсальная) — Въжена
влекачка за слама (иапр.: ВТУ-10).
ВТУЗ [втуз], м. (разг., член, -а, мн. -ове) —
Виеше техническо учебно заведение.
втч физ. — ватчас (единица мярка за коли¬
чество енергия), (след цифра).
в. т. ч — в това число.
ВУ (—) радиотехн. — Видеоусилвател (иапр.:
ВУ-1).
ВУ аерон. — Влажност иа трайното увяхванё
(на почвата).
ВУ [вё-у], игч. техн. — Входно устройство.
ВУ [вё-у], изч. техн. — Външно устройство.
ВУ (—) [вё-у], техн. — Въртящо устройство
(иапр.: ВУ 2/40).
ВУЗ и вуз [вуз], член, -ът, -а, мн. -ове, м. —
Виеше учебно заведение.
— Праизе-.. вузовски.
ВУЗ [вуз], член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Военно
учебно заведение.
вул г. леке, — вулгарно.
ВУМЕР [вумер), лс. н м. — База за техничес¬
ко развитие по вторични уреди, монтаж¬
ни ёлемёити и релета.
ВУССН — Виеше училище за стопански и
социални науки.
ВФЕЛ, англ. WFEA (World Federation of Edu¬
cation Assocîations) — Световна федера¬
ция иа асоциациите по образованието.
ВФИЖИ. англ. WF1JI (World Federation of
International Juridical Institutions) — Све¬
товна федсрения иа международните юриди¬
чески институции.
ВФМХ, англ. WFMH (World Federation for
Mental Health) — Световна федерация за
душевно здравеопазване; ФМСМ.
ВФПС есен. — Възел иа фелдгетокопсщеuока
свръзка.
45
ГАО
ВФСВ, англ. WFSW (World Federation of
Scientific Workers) — Световна федерация
на научните работници.
ВФСИ [аё-фё-ее-й.] — Висш финансово-стопан¬
ски институт.
ВФСИС библ. — Висш финансово-стопански
институт — Свищов.
ВФФКА библ. — Военен фото-, фоно- и ки-
но-рхнв.
ВФЮНА, англ. WFUNA (World Federation
of United Nations Association) — Световна
федерация на асоциациите на Орг-низ-ция-
т- на Обединените нации.
вх. — вход.
вх. — входящ. Д вх. Kà 5.
ахз воен. — Взвод за хи&гическа. защита.
ВХО [вё-.хе-о], англ. WHO (World Health Or¬
ganization) — Световна орг-низ-ция по
здравеоп-зв-не; ОМС; вж. СЗО.
вхрр всея. — Взвод з- химическо и радиацион¬
но разузнаване.
ВХТИ [вй-хе-тй-й], ж., (разг.) ср. (член. -то) —
Висш химикотехнопогически институт; ХТИ.
ВХТИ [вй-хс-те-й] — Висш художествено-тех¬
нически институт (в Москва).
В/ЦВ — Вълна/целволе.
ВЦИК [вцик]. истор.. рус. ВЦИК (Всероссий¬
ский Центр-ньнмй Исполннтельнмй Коми¬
тет) — Всеруски централен изпълнителен
комитет. (1917—1936).
ВЦО БУ библ. — Издания на Всесъюэните и
централни отраслови органи за научко-тех-
инческ- информация (библиографски указа¬
тели).
ВЦО-ЕИ библ. — Издания на всесъюзните и
Г геохим. — Газови въглищ-.
г — г-р-.
Г — [ге] — Генератор (н-пр.; Г-108, Г-221).
Г — гига... . . (представка за образуване на
десетичните кратни единици от Международ¬
ната система на измерителните единици).
г. — глава (на книга, труд и др.); гл.
г. — година; год. (след цифра).
г. — геогр. — гора.
г. — Горен (само в названия на селища).
Д Г. Дъбник. Г. Баня.
г. — господин; г-н (със собствено нме).
г. — град; вж. гр.
г —грам (единица за маса), (след цифра).
ГАБр |г-бр], воен. — Г-убичн- артилерийска
бригада.
ГАЗ [газ], рус. ГАЗ (Горьковский автомобиль¬
ной завод) —
1. Горкиевскн автомобилен завод.
2. В марк-т- на автомобили, произведени в
този завод (н-пр.: ГАЗ-63, ГАЗ-в^А).
газ м. — Автомобил, произведен в Горкиев-
ския автомобилен завод.
централни отраслови органи за научно-тех¬
ническа информация — експрес-информа¬
ция (библиографски указатели).
ВЦО-НТС библ. — Издания на Всесъюзните
н централни отраслови органи з- научно-
техническа информация (научно-техниче¬
ски сборници).
ВЦСПС [ве-це-се-пе-се], рус. ВЦСПС (Все-
союзннй Центрапьнмй Совет Професиональ-
иых Союзов) — Всесъюзен централен съвет
на професионалните съюзи.
ВЧ [ве-чй], електр. — Висок- честота.
ВЧ [вй-че], прил.. електр. — Високочестотен.
&ВЧ кабел. ВЧ колебания. ВЧ усилвател.
ВЧ (—) [ве-че], рус. ВЧ (Високопрочнмй чу¬
гун) — Високояк (сферографитен) чугун
(н-пр.: ВЧ 60-2).
ВЧИМ електр. — Високочестотна импулсна
модулация.
ВЧК [ве-че-ка]. исттр., рус. ВЧК (Всероссий¬
ская чрезвшч-йная комиссия поборбьес кон-
трарйволюцией и саботажем)— Всеруска из¬
вънредна комисия з- борба с контрареволю-
цият- и саботажите (1917—1922); вж. Чк,
Чека.
ВЧС [вй-че-сй] — Върховен читалищен съвет.
ВЧУ [ве-чй-у], физ. — Високочестотен усил¬
вател.
възв. геогр. — възвишение,
възвр. грам. — аъзарàтен.
възрожд. — възрожденски.
въст. — въстанически.
вътрешностоп. — вътрешностопански.
ВЯ библ.. рус. ВЯ (Вопросы языкозн-нин) —
Въпроси на езикознанието (списание).
г
— Произел г-зк-.
г-зо. .. — г-зов (като първа съставна част .на
сложносъкратенн думи, напр.: газо-пара-
тур-, г-зоб-лон).
Пàаетрой —. — Предприятие з- строителство
п- газопровод.
Пàаетройыоllтàж м. — Монтажно управление
з- строителство и монтаж на газопровод.
ГАМ [гаи], рус. ГАИ (ПоеудàрстаеннàH авто¬
мобильная инспекция) — Държавна авто¬
мобилна инспекция.
Гал 1 ФУТ биохим. — Гапактозо-Ьфосф-т-
урид^-трансфер-за.
ГАМ — Градски археологически муз^й.
ГАМК хим. — Газа-амином-слеиа киселина.
ГАМЦ [г-мц] — Градски -вто-мото център.
ГАН — Германска -к-демия на науките. _
ГАН (—) [г-н], ргрс. ГАН (Гербццидо-амми-ч-
ная машина навесная) — Хербицидно-амо-
нячна н-весн- машина (н-пр.: ГАН-8).
ГАО [тào-,рус. ГАО (Гл-вная -строномическ-я
обсерватория) — Гн-вн- астрономическа
гая
4Ô
обсерватория (при Академията иа иаукнте
иа СССР).
гап (гап], м. (разг. член. -ът, -а), еоен. — Гау-
бичеи артилерийски полк.
ГАССН — Германска академия иа селскосто¬
панските науки (в Германската демократич¬
на република).
ГАССР остар., рус. ГАССР (Горская Авто¬
номная Советская Социалистическая Респуб¬
лика) —- Горска автономна съветска социа¬
листическа република (1921 —1924).
г-атом, хим. — грам-атом (единица за маса).
ГАТТ, англ. GATT (General Agreement of Ta¬
riffs and Trade) — Общо споразумение за
митата и търговията.
ГАУ [гау], рус. ГАУ (Главное. артuллётийскоё
управление) —Главно артилерийско управ¬
ление (в СССР).
ГАЦ [гац], м. (разг. член, -ът, -а, мн. -ове) —
Гърбимиа автоматична централа.
ГАДПЕИ, рус. ГАЯПЭИ (Группа алгоритми¬
ческих язмков для преработки зкономиче-
ской информации) — Група по алгоритмич¬
ни езици за преработка иа икономическа
информация (при Съвета за икономическа
взаимопомощ).
ГБ — Градска библиотека.
Гб .— Габрово н Габровски окръг (в регистра¬
ционните номера иа моторните превозни
средства от Габрово н Габровски окръг).
А Гб 12—25¬
Гб физ. — гилберт (единица за магнитно на¬
прежение).
ГББИ библ. — Годишник иа Българския бнб-
ниографски институт.
ГБМ — Големите български мелници.
ГБС библ. — Градска библкоотек— София.
ГБФ библ., остар. — Годишник иа Богослов¬
ския факултет.
ГВ строот. —Тёрмомеханичиа варогасител-
ка (иапр.: ГВ-2).
ГВЛК [ге-ве-ел-ка], еоен. — Гарнизонна воеи-
нолекарска комисия.
ГВРК истор. — Главен воёииорёволюцноиёи
комитет (ръководещ Септемврийското въста¬
ние — 1923 год.)
ГВС [гё-ве-сё] — Годен за военна служба .
ГВЧ [гё-ве-чё] — Генератор с висока честота.
ГгН — Географски институт (при БАН).
ГГП [гё-гё-пё], ед. и мн. — Граници за го¬
дишното постъпление иа радиоактивните ве¬
щества. .
ГГСБ [гё-гё-сё-бё] — Газов генератор със сво¬
бодни бутала.
ГГСС (ге-ге-оё-сё] — Германски гимнастически
спортен съюз.
ГГТП биохим. — Гама-глутамилттаиопёптн-
даза.
ГГФ [гё-ге-фё] — Гeолого-гёографоки факул¬
тет.
ГД - В емблемата иа металообработващия
аавод „Георги Димитров“ — Бургас.
ГД [гё-дё], мн. и (разг., мн. -та, член, -та)’
електрон. — Германиеви диоди.
ГД — Главна дирекция.
ГД — Градска дирекция.
ГД — Двукрилен гардероб.
ГДА библ. — Годишник на Духовната акаде¬
мия „Св. Климент Охридски“.
ГДАГ [гдаг]. ж. н м. — Градска дирекция по
архитектура н градоустройство.
ГДБДЖ— Генерална дирекция при ДСО „Бъл¬
гарски държавни железници“.
ГДЕ — Главна дирекция по електронизация.
ГДИС [гдйс], аас. и м, — Главна дирекция за
изграждаме иа София.
ГДИСП [гдисп], ж. н м. — Главна дирекция за
изкупуване иа селскостопански произведе¬
ния.
ГДИТ (гдит], ж. им. — Градска държавна
инспекция по труда.
ГДКБУМКП — Главна дирекция за кому-
иалио-битови услуги, местна н кооператив¬
на промишленост.
ГДЛ [гё-дё-ёл] — Газодниамнчна лаборато-
р ия. .
ГДОУК — Главна дирекция по оперативно
управление иа качеството.
ГДОУП — Главна .дирекция по оперативно
управление иа производството.
гдп [гё-дё-пё] — Габонска демократическа
партия.
ГДП [гё-де-пё] — Гвинейска демократическа
партия. .
ГДП [гё-де-пё] — Главна дирекция по плани¬
рането.
ГДПР — Главна дирекция за перспективно
развитие.
ГДР [ гё-де-рё], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Германска демократична република.
ГДСЛ (гё-дё-ое-нё] — Германска демократиче¬
ска селска партия.
ГДФ хим. — Гуаиозиидифосфат.
ГДХ биохим. — Глутаматдс-хидрогеиаза.
ГДЧ мед. — Горин отдели иа дебелото черво.
ГДШ еоен. — Голяма димиа шашка.
ГЕ физ., хим. — Галваничен ёлемеит.
ГЕ — Едиокрнлеи гардероб,
гев физ. — гигаелектроиволт.
ГЕИЦ [reim] — Главен електронноизчислите¬
лен център.
г-екв. хим. — грам-ёквивалёит.
гён. — генерал (пред собствено нмё).
геи. — генерален. Д ген. директор.
геи. . . . —■ Генерален (като първа съставна
част иа оножиооъкратёии думи, иапр.: Геи-
съвет, Генплан).
ген. дир. — генерален директор.
ген.-лёйт. — генерал-лейтенант (със собстве¬
но име).
гёи.-м. —генерал-майор (със собствено име).
Гёнплан м. — Генерален план (дирекция при
Научноизследователския н проектантски ин¬
ститут за териториално устройство в Ссфия).
геи.-полк. — геиерал-полковиик.
Гёисъвёт м. — Генерален съвет.
47
ГКФКТ
ГйнщИб м. — Генерален щ-б; ГЩ.
геогр. — географски. ’
геод. — геодезичсски.
Гёокартпроект м.—Предприятие за проектира¬
не на географски карти.
геол. — геоложки.
геом. — геометрически.
Геопланпроект м.—Комплексен институт з-
географско проучване и проектиране.
ГЕОТЕЦ [геотец], м. и ж.—Геотермична елек¬
троцентрала.
гйофиз. — геофизически.
ГЕОХЕС [гсохес], м. и ж. — Геотермална
хидроелектрост-иция.
ГЕОХИ, рус. ГЕОХИ (Институт геохимии и
знапитической химии имени В. И. Вернад¬
ского) — Институт по геохимия и аналитич¬
на химия (при Академията на науките н-
СССР). '
гйохим. — геохимически.
герм. — германски.
гЕс [гее]. рус. ГЭС (Государственная электри¬
ческая станция) — Държавна електрическа
станция.
ГЕСП [гесп] — Германска единна социали¬
стическа партия (в Перм-нск-т- демократич¬
на република).
гест-по ср.. истор.. нем. Gestapo (Geheime
Staatspolizei) — Т-йн- държ-вна полиция
във ф-шистка Германия.
—Произв.-. гест-повец, гест-повка, тйстàпов-
ски.
г-жа — госпожа (със собствено име).
ГЗС [ге-зе-сй] — П-зоз-рядн- станция.
ГЗЧ [ге-зс-чй] — Генератор за звукови често¬
ти.
ГИ — Геологически институт (при БАН).
ПИ [гй-й] — Групов избирач (в Автоматична
телефонна централ-).
ПИ (—) [гй-й] — Импулсен генератор (напр.:
ГИ-1).
Пи физ. —грей (единица з- погълн-т- доза лъ-
ченне— доз- йонизиращо лъчение, доза
на облъчване).
ГИДТК — Пл-вн- инспекция за държавен.
технически контрол.
ГИДТН — Плавна инспекция за държ-вен
технически н-дзор.
ГИИЦ [гини] — Плавен информационно-изчи¬
слителен център.
ПИМ — Градски исторически музей.
ПИМ, рус. ПИМ (Госуд-рствешшй историче¬
ский музей) — Държ-вен исторически му¬
зей.
ПИП — График на изчислените поправки.
Пйпробнтпром м.. рус. Пипробытнро.м (Гоеу-
дарственный институт проектирования пред¬
приятий бьповой промышленности) — Дър¬
ж-вен институт з- проектиране на предприя¬
тия з- битово обслужване на населението
(в СССР).
Гйпровуз м.. рус. Пипровуз (Гоеуд-ретвёниый
союзнмй институт по проектированию вшс-
Ших учебишх заведений) — Държавен съю¬
зен институт з- проектиране н- висши учеб¬
ни э-аедеыин.
Гйпромйз м.. рус. Пипромез (Государственны*!
союзний институт по проектированию ме¬
таллургических заводов) — Държ-вен съ¬
юзен институт з- проектиране на металур¬
гични з-води. .
Гйпроцветмет м.. рус. Гипроцветмет (Госуд-р-
ствйнньш институт по проектированию
предприятий цветной металлургии) — Дър¬
жавен институт з- проектиране на предприя¬
тия з- цветн-т- металургия (в СССР).
ПИС [гис], ед. и мн.. електрон. — Голяма ин¬
тегрална схема.
гит [гит] — Генератор на импулсите н- то¬
ка.
ПИТУ [гиту] — Плавна инспекция по търго¬
вията и услугите.
ГИУЦ [гуц] — Плавен информационно-упра-
ална-щ център.
ПИФФ библ. — Годишник на Историко-фило-
логнческын ф-култет.
ГВЦ [гиц], м. (разг., член. -ът. -а, мн. -овй) —
Главен изчислителен център.
ПК [гй-ка] — Градски комитет.
ГК [ге-к-], юрид. — Граждански кодекс.
ГКБД [ге-ка-бй-дй] — Градска комисия з- бе¬
зопасно движение.
ГКГ [ге-ка-гс], икон. — Горна контролна гра¬
ниц- (при статистическо регулиране на тех¬
нологичния процес с контролни к-рти).
ПКДН К — Пр-дски комитет з- държ-вен к
народен контрол.
ГККФТ, пол. GKKFiT (Glowny Kômitet
Kultury Fizycznej i Turystyki) — Плавен
комитет за физическа култура и туризъм
в Полската народна републик-;вж. ПКФКТ.
ПКМ [гс-ка-мй] — Галериен комплекс в М-р-
бас.
ГКО [ге-ка-о], мн.. биохим. — Гликокортикои-
ДИ.
ГКП [ге-ка-пй]— Гваделупска комунистическа
п-ртия. ■
ГКП [гй-ка-пе] — Германска комунистическа
партия (във Федерална република Герма¬
ния).
ГКП [^iè-ка-пй], воое.— Главен команден пункт
(на кор-б).
ГКП [тй-ка-пё] — Пръцк- комунистическа пар¬
тия .
ПКРК [ге-ка-ер-к-] — Пр-дска контролно-ре¬
визионна комисия.
ПКРП истор. — Германска комунистическа
р-ботническ- п-ртия.
ГКС [ге-ка-сй], м. и (р-зг.) ср. (член. -тоо —
Пр-дски кооперативен съюз.
гкт хим. — Горна критична температура н-
разтваряне.
ГКТ [гй-ка-тй] — Градски комитет з- трез¬
веност.
ГКФС |ге-к--фй-её] — Градски комитет за физ¬
култура и спорт.
ГКФКТ — Главен комитет з- физическа кул*
ГД.
41
тура и туризъм (в Полската народна ре¬
публика).
гл. библ. — глава; г. (с цифра). ’
гл. — главен (със съществително, означаващо
някаква длъжност, напр.: гл. àсисаёаа. гл.
инженер, гл. научен с—каётаа).
гл. грам. — глтгол; глаг.
Глтв. ... — Главен (като първт съставна част
на сло■аоаъкаат—аu думи, напр.: Глав¬
проект).
ГлтвАПУ [глав-апу], рус. ГлазАПУ (Главное
ар.хит—нруаао-плàниаозочно— управление) —
Главно àахuа—кауаао планово управление.
ГлТзàраыёнааго, рус. Глàзàроыан—рго — Глав¬
но управление по използуваме нт атомната
еа—агин.
ГлàзнOопаенеàыт ж., рус. Глтзкоопрёнлàыà —
Всесъюзно обединение за реклама.
Глàвпаоент м. — Главна архитектурна про-
-ктантска организация.
ГЛАВУКС — Глтзно управление на капитал¬
ното строителство.
глтг. грам. — глтгол; гл.
ГЛДП [гё-лё-де-пё] — Германска либерално-
демократическа партия.
ГЛИН електр. — Генератор нт линейно изме¬
нящо се напрежени—.
ГлПУНА [глапуна], м. и ср. — Главно поли-
тим-ско управление пт Нтаонатаа армия,
глт техн. — Гумёнолентови ааàнапоараи' ма-
гиатаàли.
ГМ (—) метал.— Лlнаоoоlpeтeааа глаза (напр.:
ГМ 215. ГМ 306, ГМ 313, ГМ 406).
ГМД [ге-ме-дё], изч. техн.— Гъвкав магнитен
диск.
ГМО [гё-ем-о], хим. — Глинёр■аыоноолета.
г-мол хим. — грам-молекула- грам-мол (ён■—
ницт за мтса).
ГМП техн. — Пулсираща мазутна горелка.
ГМП 111---м-п-] лш. и (рàзг.л/й. -та), електр.—
Гъвкави медни плетейки.
ГБП-К [ге-ём-пс-ка], мн., електр. — Гъвкави
медни плетейки — кръгли.
ГМПО библ. — Годишник на музеите « Плов¬
дивски окръг.
ГМТ [гè-—ы—т—], техн. — Горна мъртва точка
(при двигатели с вътрешно горене).
ГН (—) — Наблюдателно гърне (напр.: ГН 6).
г-н — господин; г. (със аоСарз—но име).
ГНА [ге-ие-Т], англ. GNA (Ghana News А?ё-
ncy) — Гàнтгска информационна агепиия.
ГНБС библ. — Годишник нт Народната биб-
лиот-ка « Ссфня.
ГНДП [гё-не-де-пё] — Германска нацнонал-
немонаàPllч—cнà партия.
ГИНИ [гний], рус. ГНИЛ (ГосудтрсазёН!!LIГ^
научао-исс.ледовтрcдыск^^^^ иаъаируа)— Дър¬
жавен научноизследователски институт («
СССР).
ГНМ библ. — Годишник нт Народния архео¬
логически музей (в София).
ГНП |гé-ае—пё] — Германска аàн■оатлдеыо—
нрàаичёснт партия.
ГНП [г—-не- пё], воен.— Група за аепоарёдаавё—
нт поддръжка.
ГНС [ге-не-сё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —.
1. Градски народен съвет.
2. Сградата, « която се помещава Градският
народен съвет.
ГНсДт — Градски народен съвет на депута¬
тите на труд-щит- се.
ГО — Горна Оряховина(еаи названия нт орга¬
низации, физкултурни дружества и др.)
^„Локомотив“ ГО.
ГО [гё-о] — Гражданска отбрант. АКабинет
ГО. Щаб ГО. Началник щаб ГО. Пионер¬
ски рейд „ГО-25".
гоап [гоТп], м. (разг. член, -ът, -а), воен. —
Гаубично-оръдеен артилерийски полк.
ГОАС автом. — Геаеатаоа за обратен твтриен
сигнал.
ГОБ — Градска обединена болница.
ГОГО — Градски отряд за гражданска отбра-
нт.
год. — година; г. (след цифра).
год. — годишен (напр.: многогод., едногод.).
Год. — годишник,
год. — годишнина (с цифра).
ГОЕЛРО [го-ел-ро], истор., рус. ГОЗЛРО
(Государственная комисия по електрифика¬
ции Росени) — 1. Държавна комисия за
електрификация на Русия.
2. Обикн. в съчет. план ГОЕЛРО — План за
електрификация на Русия (1920).
ГОК [ ге-о-кТ] — Гарнизонен офицерски клуб,
гом физ. — гигтом.
ГОнП — Градски отдел „Народна просв—та“,
гор. . . — Горски (ктто първа съставна част
нт сеожаоаъкаàаёаи думи, напр.: Горпром,
Горстрой).
Горпром м. (разг. член, -а), остар. — Тран¬
спортно предприятие па горската паоыишле—
аоаа.
Горснтс м. — Горско снабдяван— (търговско
предприятие ).
Г0ааааой м.— Горско ааао■аелат«о (предприя—
тие).
Горубсо м. и ср., рус. Горубсо (Гоаао-аудаоё
бо.лгàао-аов—таное общество) — Стопански
минно-металургичен ноыб■аàа (възникнал
като Минно-рудно Съегаао-аъверано друже¬
ство). "
Горхим с с — Горска химия (клон към ДСО
„Целулоза н хартия^).
ГОС — Габровски окръжен съд.
Госбанк ж. рус., Госбанк (Государств-нний
банк СССР) — Държазна банка нт СССР.
Г0сазнТр ,и., рус. Гааизнтр (Госудàрсазеааоё
азнарелl,стзо) — Държавно из,дàрелстзо.
ГосИИТИ и ГОСИНТИ [го—ilнаи], рус. ГосИН-'
ТИ и ГОСИНТИ (Гоаунàасазёааый научно-
исслсдоватсльский иасаируа нтучноН н аёх—
личсской информации) — Държавен науч¬
ноизследователски ■аса■ауа за научна и тех¬
ни че ска ин(|)оа-ыан■н.
Г0ъккао ср., остар., рус. Гсскино (Цеатаьлаоё
государственное фотоккаоnа—дпаанти— Нт-
49
гск
родного комиссариата просвещения) — Цен¬
трално държавно кинопредприятие.
Госплан м., рус. Госплан (Государственная
плановая комиссия) — Държавна планова
комисия.
ГЬсплаи м., рус. Госплан (Государственный
плаиовнй комитет Совета министров СССР)—
Държавен планов комитет иа СССР.
Госстрой м., рус. Гссстрой (Государственный
комитет по делам строительства) — Държа¬
вен комитет по строителство.
ГОСТ [гост], рус. ГОСТ (Государственный об¬
щесоюзный стандарт) — Държавен общо-
съюзен стандарт.
ГОТ биохим. — Глутамат-окоалацётат-траис-
амни аза.
Готран м., електрон., англ. GOTRAN
(GûrORTRAN) — Алгоритмичен език.
ГП библ. — За означаване иа библиотеката
пм „Главпроект“.
ГП . гё-пё] — Градско предприятие.
ГП кё-пё] — Граждански противогаз.
ГП-4 у — Граждански противогаз—усъвър-
шенствуваи.
ГП [гё-пё], мн. н (разг.) мн. -та, електр. —
Гъвкави плстенки.
ГП (—) [гё-пё] — Пневматичен гайкозатегач
(иапр.: ГГ1-142).
ГП (—) [гё-пё], рус. ГП (Грабли поперечиме) —
Прикачпи гребла (напр.: ГП-14).
ГПБ [ге-пе-бс] — Горскопромишлеиа база.
ГПГК — Геофизически проучвания и геолож¬
ко картиране (държавно предприятие).
ГПК [ге-пе-ка] — Геологопроучвателен клон.
ГПК [гё-пе-ка] — Германска патентна класн-
фииапия.
ГПК [гё-пе-ка] — Горски промишлен комби¬
нат.
ГПК [гё-пе-кё], ж. н .(разг.) ср. (член, -то) —
Градска потребителна кооперация.
ГПК [гё-пе-ка] — Градски партиен комитет.
ГПК [гё-пе-ка], юрид. — Граждански проце¬
суален кодекс.
ГПК (—) — Комплектни грил-плочи (иапрЛ
ГГПК-и ГПК-2).
ГПлАМ библ. — Годишник иа Пловдивския
археологически музей.
ГПЛи [гO-пе-лё-И] — Геоложко предприятие
за лаборатории изследвания.
ГПНБМ библ. — Годишник иа Пловдивската
народна библиотека и музей.
ГПНТБ, рус. ГПНТБ (Государственная пу¬
бличная научИо-техиическая библиотека
СССР) — Държавна народна научно-техни¬
ческа библиотека на СССР.
ГПО [гё-пё-о]. воен., рус. ГПО (Главная по¬
лоса оборони)—Главна ивица иа отбраната.
ГПП [гё-пе-пё] — Геолого-проучвателио пред¬
приятие.
ГПЛ [гё-пё-пё] — Горско промишлено пред¬
приятие (иа българите в Коми).
ГПП [гё-пе-пё] — Градско промишлено пред¬
приятие.
ГПС [гё-пе-сё] — Газопълиителиа станция —
комплекс от съоръжения за пълиеиё на бу¬
тилки с втечнен газ.
ГПТ [гё-пе-тё] — Гватемалска партия на труда.
ГПТ биохим. — Гнутаматпuтуват-ттаноами-
наза.
ГПТ воен. — Гъсеничен плаващ транспортьор.
ГПТ (—) [гё-пё-тё], рус. ГПТ (Грабли попе-
речиме тракторы е) —За означаване на трак¬
торни сеносъбирачки (иапр.: ГПТ-14, 5).
ГПУ [гё-пе-у] — Главно политическо управле¬
ние на Народната армия.
ГПУ [гё-пе-у], истор., рус. ГПУ (Государствен¬
ное политическое управление) — Държав¬
но политическо управление (в СССР —
1922 г.).
ГР (—) [ге-ср], техн. — Разтъргваща глава
(напр.: ГР-1, ГР-9).
гр. — град; г. (пред название). Дар. Пловдив.
гр — градус (единица за температурен интер¬
вал) (след цифра).
гр. — граматически; грам,
г-р физ. — грам-рёитген (след цифра).
гр. — група (след цифра).
гр. — гръцки; грц.
град. — градус; вж. гр (след цифра),
гражд. — граждански.
ГтàжданстрOИпроект л. — Комплексен инсти¬
тут за проучване н проектиране на граждан¬
ско строителство.
грам. — граматически; гр.
грам-мол хим. — грам-молекула; г-мол (еди¬
ница за маса).
гр. д. юрид. — Гражданско дело,
грз воен. — гранична застава.
ГРК — Градски радиоклуб.
грк воен. — гранична комендатура.
ГРМК [гё-рё-ме-ка] — Геоложки ремонтно-ме¬
ханичен клон.
ГРП [гё-рё-пё] — Геологоразузнавателио
предприятие.
ГРС (ге-рё-оё] — Граждански радикален съюз
(в Аржентина).
груп. . . — групов (като съставна част иа
сложиосъкратеии думн/напр.: профгрупорг).
групорг, член, -ът, -а, мн. -рзи,л. — Групов
организатор.
грф. геогр. — графство.
ГРЦ библ. — Гърция,
грц. — гръцки; гр. Д древногрц.
ГС [гё-сё] — Главен съвет.
ГС — Горско стопанство.
ГС [гё-сё] — Градски съвет. Д ГС на СБ А,
Гс физ. — гаус (единица за магнитна- индук¬
ция), (след цифра).
гс физ. — грам-сила (единица за сила иа те¬
жестта, тегло иа тяло), (след цифра).
ГСДП [ге-се-де-пе] — Германска социалдемо¬
кратическа партия (във Федерална републи¬
ка Германия).
ГСИ електр. — Генератор за синхронизирани
импулси.
ГСИК [гсик ] — Градски съвет за изкуство я
култура.
ГСК [гё-се-ка] — Глобална система за контрол
4 Рмваи м смрвцекиятв
гск
50
(на химическите веществ- в атмосферата).
ГСК [ге-се-ка] — Горскостопански комбинат.
ГСМ [гс-се-ейм] и [гё-се-йм], мн. — 1. Горивно-
смазочни материали. Д Икономия на де¬
сетки тонове ГСЛ1.
2. (разг.) м. (член. -ът, --) — Пункт в пред¬
приятие з- з-режд-не с горивно-смазочни
м-тери-пи.
3. Специалност във Внсшето народно военно
училище.
ГСН електрон. — Генератор на стъп-лно на¬
правление.
ГСО [ге-се-о] м. и (р-зг.) ср. (член. -то) — Го¬
тов за санит-рн- отбр-на (комплекс от са¬
нитарни норми).
ГСО [гй-се-о] — Градско стопанско обединение.
ГСП [ге-се-пе] — Гви-нска соци-пистическ-
п-ртия.
ГСП [тё-сй-цё] — Гр-дско стопанско предприя¬
тие. ЬГСП „Обществено хранене".
ГСПС (те-ее-це-сй] — Градски съвет на про¬
фесионалните съюзи.
ГСС ге-се-сй], електроо. — Генератор з- стан¬
дартни сигнали.
ГСС гё-се-се]— Горска семеконтролна станция.
ГССР [тё-ес-еc■èp]. рус.ГССР (Грузинская Совет-
сканСоди-пиетическ-я Республика) — Гру¬
зинска съветска социалистическа република.
ГСУ библ.*— Годишник н- Софийския универ¬
ситет.
ГСУБФ остар.. библ. — Годишник на Софий¬
ския университет, Богословски ф-култет.
ГСУИФФ остар.. библ. — Годишник на Со¬
фийския университет, Историко-филологи¬
чески факултет.
ГСУПрМФ остар.. библ. — Годишник на Со¬
фийския университет, Лриродо-математи-
чески факултет.
ГСУФИФ библ. — Годишник на Софийския
университет, Философско-исторически фа¬
култет.
ГСУФМФ библ. — Годишник на Софийския
университет. Фнзико-ыатеыатнчеекы факул¬
тет.
ГСУФФ библ. — Годишник на Софийския уни¬
верситет, Филологически факултет.
ГСУЮФ библ. —Годишник на Софийския уни¬
верситет, Юридически факултет.
ГСФ [ге-сй-фй] — Генерална спортна федера¬
ция (в Сирийск-т- -р-бска република).
ГТ [гй-те], мн. и (разг. мн. -т-, член. мн. -та),
електр. — Германиеви транзистори.
ГТ [ге-те], ед. и мн. — Горящи течности.
ГТД [гй-тй-дй] — Г-зотурбинен двигател.
ГТДВГ — Г-зотурбинен двигател с вътрешно
горене.
гти [ге-тй-й], електр. — Генератор з- токови
импулси.
ГТИ (—) [ге-те-н]. електр. — Генератор за
трионообр-зни импулси.
ГТК [гё-те-ка], ед. и мн. — Голнмотон-жин
хоитейри.
ГТО . [ге-тй-б] м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Готов з- труд и отбр-н- (комплекс от физ¬
културни норми).
ГТП [ге-тй-пй] — Гр-дско търговско пред¬
приятие.
ГТПЕ воен. — Група за техническа помощ н
йваку-ция.
ГТФ [гё-те-фё], хим. — Гу-нозитрифосф-т.
гтх [ге-те-хе], ед. и мн.. биохим. — Гонадо¬
тропен хормон.
ГТШ електр. — Гъвкав шлангов к-бел з- под¬
вижни машини в торфени предприятия.
ГУ — Гл-вно управление.
ГУ — Гр-дско управление.
ГУ [гй-у], електрон. —— Групов усилвател.
ГУ (—) [гй-у] — Ултразвуков генератор (напр:
ГУ-2-6, ГУ-1-0,1).
ГУГК [гу-ге-к-] — Гл-вно управление по гео¬
дезия и картография.
ГУМ [гум], член. -ът, -а, м. — Градски уни¬
версален м-г-зин.
ГУМ [гум], рус. ГУМ (Гоеуд-рствеииыЫ унн-
верс-льний магазин) — Държ-вен универ¬
сален м-г-зин (в СССР).
Гумикооп м. —Кооперация з- гумени изделия.
ГУОК — Главно управление з- организация
и координация.
ГУП [гуп], м. (разг. член. -а) — Главно упр-в
пенне на пътищата. -
ГУСВ [гу-се-вй], ср. (разг. член. -то), воен. —
Главно управление н- строителните войски.
ГУТП [ту-тй-nё], ср. (разг. член. -то) — Глав¬
но управление на трудовата повинност.
ГУХМ [гу-хй-мй] — Гл-вно управление по
хидрология и метеорология.
ГУЦ - Гл -вно управление по цените.
Г6Ф биохим. — Глюкоэо-6-фосфатàза.
ГвФДХ биохим. — Глюкозо-6-фоеф-тдёX]lдро-
ген-за.
ГФИ [ге-фе-й] — Геофизичен институт (при
БАН).
ГФК [ге-фе-к-] — Геодезия, фотограметрия
и картография.
ГФР [гй-фе-рё], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Германска фйдер-лн- република; вж. ФРГ.
— Произв. (разг.) гефери-нец, тефериаиекы,
ГХС [ге-хй-сй] — Германски християндемо¬
кратически съюз (във Федерална република
Герм-ния).
гхц физ. — гиг-херц (след цифра),
г-ца — госпожица (със собствено име).
ГЦАР — Градски център з- амбулаторна ре-
х-бипит-ция.
ГЦОЛИФК. рус. ГЦОЛИФК(Госуд-рствеиный
центрапьншй ордена Ленин- институт фиэы-
ческои куньтурш) — Държ-вен централен
институт з- физическа култура (в СССР).
ГЦХРМ, рус. ГЦХРМ (Государственная цен-
тральи-н художествен иореетавр-цноннан
мастерская) —Държавна централна худо-
жеетайиореcтаар-торска работилница (в
СССР).
ГЩ [гй-ще], м. и (р-зг.) ср. (член. -то), воен. —
Генер-пен щаб; Генщаб.
51
ДБП
д
Д (—) [де], ед. и мн. — Бензинови дзигттели
(напр.: Д-300).
Д (—) [де], рус. Д (Дорожная машинт) —
За означаване на: булдозер (напр.: Д-159В);
скрепер (напр.: Д-183); прикачен аърноном—
бтйн (напр.: Д-6).
Д [де], -сён. — Ден нт началото на бойни
действия, на бойна операция (напр.: Дп
Дг, Дя — пързи, втори, трети ден и т. н).
Д (—) [де], електр. — Диод (напр.: Д 219,
Д 220, Д 220А).
Д. — Долен (в назв. нт селища). Д Д. Дъбник.
Д електр. — Др осел.
Д геохим. — Дългопламъчни въглнща.
Д (—) [де] — Стационарна кинопрожекционна
машинт „Дрезден“ (напр.: Д-2 „Дрезден“).
Д (—) [д—]. ед. и мн. — Ч—тарuттктозu дизело¬
ви двигатели (напр.: Д-6, Д-12, Д-18.).
Д., д. грам, — дат-лен (падеж)- дат,
д. — ден.
д. — денонощие.
я — деци. . • (па—дърaзнà за образуване нт де¬
сетичните кратни единици от Международ¬
ната система нт измерителните единици)-
д. —души (след цифра).
д. — дължина (с цифра).
ДА [де-а], зоен., рус. ДА (Дегтярева ав■àниоа-
ннй пулемёт) — За ознтчазтне на àзиацион—
на нартечаuнà, създадена от Дегтярев.
ДА [де-à], еоен. — Авиация за далечно дей¬
ствие.
ДА воен. — Дивизионна артилерия.
ДА — Дизелово арктическо гориво.
ДА (—) [де-а] — Доилен апарат (напр. : ДА-2).
ДА [лё - Т] — Държавен арбитраж . Д ДА при
ОДС. ДА при СГНС.
ДА [де-а] —Държавен архиз.
дт — дект (представка за образуване нт десе¬
тичните кратни единици от Международната
системт на измерителните единици).
ДАБ ким. — Дим еаалтмuаобеазол.
ДАБ [даб], воен. — Димнт авиационна бомбт.
ДАГ [даг], воен. — Дивизионна артилерийска
групт.
ДАГ [даг] — Дирекция за архитектура и гра¬
доустройство.
даг — нектгрàы (след цифра).
ДАН библ. — Дания.
д. а. н. — доктор на тахиаентурниаё вауки
(със собствено име).
дтг—ст. — дтгёсаàнакu.
ДАН [дёи], ж. и л. — Държавна автомобилна
инспекция.
ДАК изч. техн. — Дума за адрес на- канала,
дтл — деналuтъа (след цифра).
ДА ЛК биохим. — Д—лра-тыиаол—вулиаовà ки¬
селина.
ДАНПТ — Държавен ансамбъл за нтродни
песни и рт^fни.
ДАО [дТо] —Държавно аптечно обединение.
ДАП [дап], воен. — Димообразувтщ авиацио¬
нен прибор.
ДАП [дтп], м. (paar. член, -ът, -а, мн. -ове) —
Държавна) автомобилно предприятие.
—Произв.: (разг.) дàеàд■ин, дТпаджийски,
дТпозеи, даповски.
ДАП — Държавно аптечно предприятие.
ДАРАГ, нем. DARAG (Deutsche Auslands-und
Rück versieh erungs Aktièпgèsellschafi) —
Акционерно зàаррàхозàрелllо дружество на
Гёаыааснàаà демократична република.
ДАРР воен. —■ Дивизионна артилерийска ре¬
монтна работилница.
ДАС [дтс], воен. — Дивизионен артилерийски
скл ад.
ДАСП [дасп], ср. и м. — Държавно автомобил¬
но стопанско предприятие.
ДАСП — МП —Държавно автомобилно сто¬
панско предприятие — международни пре¬
вози.
ДАССР |дà-ёа—ес-ер], рус. ДАССР (Дагёсата—
ская Автономная Советская Социалистичес¬
кая Республика) — Дагестанска автономнт
съветска социалистическа република.
ДАТ [дат]— Държавен автомобилен транспорт
(държавно автомобилно предприятие).
дат. грам. — нта—лён (падеж); Д., д.
дат. — д-тски.
ДАУ [дТу], автомат. — Дистанционно-авто-
мттично управление.
ДАУ — Държавно аптечно управление.
ДАФ [дтф] — Държавен архивен фонд.
ДАШ — Държавна автомобилнт школа,
дб воен. — Десантен батальон.
ДБ — В емблемата нт кожарски завод „Ди¬
митър Благоев“ — Габрово.
ДБ техн. — Дисков беаз■аомёа.
ДБ [дё-бё] — Друж-ств-но бюро.
ДБ (—) [де-бё], воен., рус. ДБ '(Дальний
бомбарднровщик) — За означаване нт тип
съветски бомбардировач (напр.: ДБ —ЗФ).
дб физ. — децибел (единица за измерване си¬
лата нт звука), (след цифра).
ДБВК остар. — Държавна библиотека „В.
Коларов“.
ДБЕД хим. — Диб—ызилётилеад■тмин.
Дби [дё-бё-г] — Държавен библиотекарски
институт.
д.С.н. —доктор нт биологическите науки
(със собствено име).
ДБП [не-бё—пё] —Държавно бюро за проверка.
ДБСД
63
ДБСД — Дом иа българо-съветската дружба.
ДБФ хим. — Дибутнлфталат.
дв воен. — десаитеи взвод.
ДВ [де-ве], мн., воен. — Десантни войски.
ДВ [дё-вё], ед. и мн., воен. — Димообразува-
щк вещества.
ДВ [дё-вё], мн., радиотехн. — Дълги вълин.
ДВ [дё-вё], прил. — Дълговълнов. Д ДВ
станция.
ДВ — „Държавен вестник“.
дв. грам. — двойствено (число).
дв, англ. dw (deadweight) — Единица мярка
за товароподемност иа морски плавателен
съд.
ДВГ [дё-вё-гё], ед. н мн. — 1. Двигатели с
вътрешно горене.
3. (разг.) мн. — Двигатели- с вътрешно го¬
рене (специалност във Виеше учебно за¬
ведение). ДТой следва ДВГ.
ДВ И [дё-ве-иИ—Държавна аъздухоплавптёл-
иа инспекция.
ДВ И [дё-ве-И] . — Държавно, военно издател¬
ство.
д. в.-м. и. —доктор иа вётетннатпоыеднции-
скнте науки (със собствено .име).
д. в. и. — доктор иа военните науки (със
собствено име).
д-во — дружество.
ДВС [де-ве-се] — Движение на въоръжените
сили (в Португалия). ..
ДВСК. [дё-вё-сё-ка] —Държавен ветеринарио-
санитарен контрол.
ДВСН [де-ве-сё-нё] — Държавен ветеринарен
санитарен надзор.
ДВСШ (—) [дё-вё-сё-шё], рус. ДВСШ (Само¬
ходное шасси с дизелем воздушного охлаж¬
дения) — Самоходно шаси с дизелов дви¬
гател с въздушно охлаждане (напр.: ДВСШ-
16).
ДВТК [дё-вё-тё-ка] — Държавен вълиенотек-
стилеи комбинат. .
ДВТУ [дё-вё-те-у], остар. — Държавно вие¬
ше театрално училище.
ДВУФАН остар. — Държавно виеше учи¬
лище за финансови н административни
науки.
ДВФ [деве--[ф- — Държавна воеииа фабри¬
ка.
ДГ биох. — Диглицерид.
дг — д-циграм (след цифра).
ДГЕК —Деп артамеит за гарантиране на екс¬
портните кредити (е Англия).
ДГЗС [де-гё-эё-сё], ср. (разг. член, -то, мн.
-та) — Държавно горско земеделско сто¬
панство.
ДГК [де-ге-кё], м. ы (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен гипсов комбинат.
д. г. и. — доктор на географските науки
(със собствено име).
ДГС [дè-ге-оё], ср. (разг. член, -то, мн. -та) —
Държавно горско стопанство.
ДГФ [дё-ге--ф-—Държавен горски фонд,
дд воен. — Далечно действие. А Артилерия
ДД.
ДД —Демократическо действие (партия във
Венецуела).
дд воен. —Денонощна дажба.
ДД [дё-дё] — Дизелов двигател.
ДД мед. — Дълбока доза (рентгенова доза
при лечение).
Д—Д хим. — Препарат — смес от дихлор-
пропен и дихлорпропан.
ДДА (—) [дё-де^), рус. ДДА (Двухкоисоль-
иый дождёвальимй агрегат) — Двуконзолен
дъждовален агрегат (напр.: ДДА 100 М).
ДДД хим. — Дихлордифенилдихлоретаи.
ДДЗ [де-де-зе], м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен дървопреработвателен завод.
ДДИМ радиотехн. — Двустранна дължинио-
импулсна модулация.
ДДК [де-де-кё], ед. ы мн. (разг. -мн. -та),
воен. —Дивизионеи десантен катер.
ДДМ (—) [дё-де--м]—Дънгоотруйна дъждо-
валиа машина (напр.: ДДМ—ЗОС).
ДДН (— )[дё-де-еи], рус. ДДН (Дождевальная
далъноотруИная навесная машина) — Дъж-
довалиа далёкоотруИна навесна машина
(напр.: ДДН-45).
ДДП [дё-де-пё], електр. — Двоен диапентод.
ДДР (дè-де-^ёт], нем. DDR (Deutsche Demokra-
tische Republik); вж. ГДР.
ДДТ [дё-дё-тё], м. н (разг.) ср. (член, -то),
хим. — Дихлордифенилтрнхлорётаи.
ДДФ [де-дё-фё] — Дунавски драгажеи флот.
ДДЧ [дё-де-чё], мед. —Долин отдели иа де¬
белото черво.
ДЕА хим. — Диётаноламни.
Девкб м., англ. DEVCO (Committee for Stan¬
dardisation in the Developing Countries) —
Комитет за оказване на помощ в дейността
по стандартизация иа развиващите сё стра¬
ни (при Международната организация по
стандартизация).
Дёделйн хим. — Дихлотдuфенuлттихлорётаи
(ДДТ [дё-де-тё] и лнидаи (препарат за
растителна защита).
дедёрон ... нем. dederon (DDR+on) — Наз¬
вание иа синтетични влакна ы тъкан.
деж. — дежурен.
дёзёоё. член, -то, мн. -та, ср., разг. Дър¬
жавно земеделско стопанство; ДЗС.
— Проиэв.-. д-з-сар, дёЭёоàтокн.
ДЕК [дек], англ. ДЕС (Digital Equipment
Corporation) — Американска корпорация за
производство и а олёктроиноизчислителии
машини.
дек. — декември.
дек. — Вж. дка.
Дёкалйи м., хим. —Декахидроиафтални.
дёкл. — декларатор.
Д-код-р м., ввтюлиот. — Устройство за де¬
кодиране ва информация.
Дёкотёкс м. — Стопански комбинат за про*
ызводство иа декоративен текстил (килими,
одеяла, мебели, платове и др.).
М
дин.
дем. — демократичен, демократически,
дем. — демокрация.
ДЕМА [дом-] — Дирекция з- електромеди¬
цинска ап-р-тура.
Дем-г м.. нем. DEMAG (Deutsche M2schinen-
fabrik — Aktiengesellschaft) — Немско ак¬
ционерно дружество на машиностроител¬
ните заводи (във Федерална република
Германия).
деп. —деп-рт-мент (със собствено име).
Десо еоен. — Десантен отряд.
Деспб есен.. рус. Деспб (Десантно-переправоч¬
ный батальон) — Десантен б-т-льон.
Дёспрйд м. — Държ-вно спедиторско пред¬
приятие з- транспорт по външнотърговски
стокообмен.
Дет. . . — Като първа съставна част на слож-
косъкратени думи (н-пр.: Детм-г).
ДВТА хим. — Дыетыл€н-триа^fнн.
Дйтизд-т м. — Детско издателство.
Дйтмаг, член. -ът, --, ,«н. -зи, м. — Детски
маг-зин.
деф. — дефектен.
ДЕФА [дефа], нем. DEFA (Deutsche Film-
Aktiengesellschaft) — Киностудии на Гер¬
манската демократична република.
ДЕЦ [деи], ас. и м. — Дизелов- електрическа
нентр-л-.
Дйцфонд м. — Децентрализиран фонд,
леят. грам. — деятелен (з-лог).
Дж. физ. — джаул (единица за измерване на
енергия и работа).
ДЖАНА, JANA (Jamahiriya News Agency) —
Информационна агенция на Либийскат-
-р-бск- джамахирня.
ДЖИ [де-жй-й], ж. и (разг.) ср (член. -то) —
Държавна железопътна инспекция. '
Дж;К физ. — джаул н- Келвин (единица
-- топлинен капацитет и ентропия).
Дж-кг физ. — джаул на килогрзм (единица
з- специфична топлина на фазово превръ¬
щане на химическите реакции).
Дж/(кг К) физ. — дж-ул н- килограм —
Келвин (единиц- з- специфичен топлинен
к-пацитет, специфична топлинг),
ДЗ [де-зй] — Дизелово зимно гориво.
ДЗ — «Димитровско зн-ме“ (вестник).
ДЗ воен. — Димна завеса.
ДЗ (де-зе] — Държавен з-вод.
ДЗАВ — Държ-вен з-вод з- автоматични вез¬
ни.
ДЗЗ [де-зе-зй], м. и (paar.) ср. (член. -то) —
Държ-вен з-харен завод.
ДЗИ |де-зй-й], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
1. Държ-вен застрахователен институт.
2. Сгр-д-т-, в която се помещава Управле¬
нието или клон на Държавния застрахова¬
телен институт.
ДЗК (де-зй-ка), м. и (р-зг.) ср. (член- -то) —
Държавен з-харен комбинат.
ДЗОС [д.тое], член. -ът, --, мн. -ове, м.. воен. —
Дървено земно огнево съоръжение.
ДЗОТ [дзот], член. -ът, -а, мн. -ове, м.. еоен.,
остар.— Дървенс-земна огнева точка.
ДЗРЧ [де-зй-ре-чй] — Държавен з-вод з- ре¬
зервни части. &ДЗРЧ гТ. Петров".
ДЗС [де-зе-сей, член. -то, мн . -та, ср.—Държав¬
но земеделско стопанство: дезссе.
ДЗУ [дс-зе-у], електрон. — Дълговременно за¬
помнящо устройство.
ДЗУ [де-зе-у]—Държ-вен земеделски уч-стък.
ДЗЦ [дс-зе-цй] — Държ-вен з-вод з- целуло¬
за. .
ДИ — Дж-ыт-т-и-иелныы (Дясн- релитыоэ-
ио-обшмнна партия в П-кист-н).
ДИ [дй-й] — Дъждовелна инсталация.
ДИ — Държавно издателство.
ДИ (—) [де-й], електр. — Индуктивен дат¬
чик (напр.: ДИ-2-12).
диал. леке. — диалектно.
дн-м. —диаметър (с пифр-).
Двам-т м. — 1. Диалектически материализъм.
2. Учебна дисциплина във висшите учебни
э-аедеинн. Д Взех си изпита по диамат.
3. р-зг. член. -ът, --. Учебник по тази дис¬
циплина. Д В книжарницата има диа¬
мат. Върни ми диамата.
ДИЕК [дийк] — Държ-вн- инспекция за енер¬
гиен контрол.
ДИЗ [диз] — Държавен инструмент-лен за¬
вод.
ДИЗАП [диз-п], ас. и м.— Дирекция за
защит- на авторското право.
ДИЗМ [дй-зе-мй] — Държавен институт з- за¬
конодателна метрология.
ДИК — Демократическа институционалистка
коалиция (в Еквадор).
ДИК [длк], м. (р-зг. член. --) и ж. — Дирек¬
ция за инвеститорски контрол.
ДИК [лик], м. (р-зг. член. -а) — Държ-вен
индустриален комбинат.
ДИК [днк], м. и ас. —Държ-внз инспекция
по корабостроене.
ДИКЛС — Държ-вен институт з- контрол,
н- лекарствените средства.
ДИКМ електрон. — Диференциална импулс¬
но-кодова модулация.
ДИКО [дико]. м. — Директивен комитет (към
Международната организация по стандар¬
тизация).
Диковр воен. — Дивизия кораби за охрана
на воден р-йон.
ДИКСИ|дйкси] — Държавна инспекция по
к-чеството на стоките за износ.
ДИМ (—) [дим], техн. — Дистанционен ин¬
дукционен манометър (напр.: ДИМ-8,
Д'ИМ-100).
ДИЛ1 [дим], електрон. — Дължинно-импулсн-
модул-ция.
Димп воен. — Дивизия морска пехота.
ДИН [дин], нем. DIN (Deutsche Industrie -
Norm) — Германски промишлен стандарт
(във Федер-лн- република Германия).
дин — дина (единица з- измерване н- сила),
(с цифра).
дин. — динара (след цнфр-).
д.и.н.
54
д. и. н. — доктор на икономическите науки
(със собствено име).
д. и. н. — доктор на историческите науки
(със собствено име).
ДИНА [дина]. DINA (Direccion de Irteligencia
Nacional) — Национална дирекция за ра¬
зузнаване (тайна полиция на военната хун¬
та в Чили).
ДИО [дно] — Дирекция за изграждане на
обекти.
ДИО [дно], остар. — Държавно индустриал¬
но обединен, е.
ДИП [дип], м. (разг. член. -ът, -а. мн. -ове) —
Държавно индустриално предприятие.
Ди пк воен. — Дивизия протпволодъчни -ко¬
раби.
Дипл воен. — Дивизия подводни лодки,
дипл. —дипломатически; диплом,
диплом. — дипломатически; дипл.
ДИР - Д алекоизточна република,
дир. — директор.
дир. —дирекция. &дир. „Товарни прежди“.
Дирк воен. — Дивизия ракетни кораби.
дис. — дисертация.
дисцнп, член. -ът, -а, м.. соен., разг. —Дис¬
циплинарна рота. Д Той беше в дисципа.
^^Прии-е: (разг.) дисцйпаджия.
дит биохим. —Дийсдтирознн.
ДИТККП остар.—Държавна инспекция за
технически контрол по качеството в про¬
мишлеността.
ДК (—) [дД-ка], воен. — Дегазационен ком¬
плект (напр.: ДК-1. ДК-4, ДК-5).
ДК воен. —Дегазационна команда.
ДК [дё-кй]. воен. —Десантен кораб.
ДК (—) [де-ка], рус. ДК (Дизельный кран) —
Дизелов кран (напр.: ДК-10, ДК 2.8).
ДК [де-ка] — Домостроителен комбинат. А
ДК1 , ДКЗ. . ■
ДК [де-ка] — Дружествен комитет.
ДК [де-ка] — Държавен контрол.
ДК — Държавен контролен номер (ма мотор¬
ните преиизии средстиа).
дх — дека (десетична представка към едини¬
ците за измерване) (напр..: дкл, дкм).
дка—декар (единица за повърхнина), (след
цифра).
ДКБУ [де-ка-бе-у] —Държавен комбинат за
битови услуги.
ДКВ (дё-ка-ое]. ср. (разг. член, -то), остар. —
Название на части военнослужещи, моби¬
лизирани до края на войната (1941 —1944).
ЬОфицери от ДДВ -то.
дкг—декаграм (след цифра).
ДКЗ (Д-ека-зе] — Държавен каучуков завод.
ДКЗ [де-ка-зе] — Държавен керамичен завод.
ДКЗ [ де-ка-зе] — Държавен книжен завод.
ДКЗ
[дд-ка-зё]
— Държавен
котларскм
за-
вод.
ДКК
[дека-ка]
— Държавен
каучуков
ком-
бин
ат.
ДКК
— Държавен
консервен
ко.м-
бинат.
ДКК [дё-ка-ка] — Държавен копринен ком¬
бинат.
ДКК [де-ка-ка] — Държавен корабостроите¬
лен комбинат.
дкл — декалитър (след цифра).
дкм — декаметър (след цифра).
ДКМС [де-ка-ме-се], м. и (разг.)ср. (чле«.-то)—
Димитровски комунистически младежки съюз.
ДКНТП % [дё-ка-ен-те-пе] — Държавен коми¬
тет за наука и технически прогрес.
ДКНТПВО [де-ка-еи-те-пе-ве-о] — Държавен
комитет за наука, технически прогрес и
виеше образование,
ДКО (—) [дё-ка-о] — Конвейерна подвижна
инсталация за поточно доене на овце (напр.:
ДКО-8).
ДКОИ изч. техн. — Двоичен код за обмен на
информация.
ДКП [де-ка-пе]—Датска комунистическа партия.
ДКП (—) [де-ка-пе] — Джобен правопоказващ
Дозшметър (напр.: ДКП-50).
ДКП [д<ё-ка-пе], икон. — Долна контролна
граница (при статистическо регулиране на
технологичния процес с контролни карти).
ДКП [д^е-ка-пе] —Доминиканска комунисти¬
ческа партия.
ДКП [дё -ка-пё]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен ко.митет за планиране.
ДКПП [де-ка-пе-пе] — Дирекция за комплекс¬
но проучване и проектиране.
ДКС [дё-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен комитет за стандартизация.
ДКСА [де-ка-се-а] — Държавен комитет по
строителство п архитектура.
ДКТ хим. —Долна критична температура на
разтваряне.
ДКТ [де-ка-те] — Държавен комитет по ту¬
ризма.
ДКУ (—) [де-ка-у]. рус. ДКУ (ДрсСилка
кормов универсальная) — Универсална фу¬
ражомелка (напр.: ДКУ-1).
ДКФ [ дё-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавна картонажна фабрика.
ДКФ [дё-ка-фе]. ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавна кибритена фабрика.
дкф [ дё-ка-фе), ж. п (разг.) ср. (член, -то) —
Държавна книжна фабрика.
ДКФ [дё-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавна консервна фабрика.
ДЛ — Дизелово лятно гориво.
ДЛ —Държавна лотария.
дл—децилитър (след цифра).
ДЛП [д е-ле-пе] — Демократическа лейбърист¬
ка партия (в Тринидад, Тобаго, Барбадос).
ДЛП [дс-ле-пе] — Доминиканска лейбърист¬
ка партия.
ДЛС [де-ле-се] —Държавно ловно стопанства.
ДЛФ мат. —Десетична логическа функция.
ДМ [де-ме], воен. — Дегазационна машина.
ДМ физ. —ес-даа-модулация,
ДМ [ле-м:е] — Дешнфраторна машина (за раз¬
читане пробивните върху перфокартите).
ДМ [дс-.ме], воен. —Дозориа машина.
ДМ (—) [де-ем], рус. ДМ (Дижд-вольноя ма¬
? 55
Дог. СРР
шина)—Дъждовална машина (иапр.: ДМ-33).
ДМ [де-мё] — Държавни мнии-
дц—дециметър (след цифра).
ДМа (—) — Дъждовалиа машина (напр.: ДМа-
200).
ДМЕ хим. — Диметиксиетан.
ДМ3 [дё-ме-зё], м. н (разг.) ср. {член, -то) —
Държавен машиностроителен завод.
ДМЗ [де-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен металургичен завод.
ДМИУ [дё-.ми-у] — Дирекция „Мерки и изме¬
рителни уреди“ (при Комитета по качест¬
вото, стандартизацията н метрологията).
ДМК — Дравида мунетра кажагем (Дравидска
прогресивна федерация).
ДМК — Дътжавноыопополиотнческu капита¬
лизъм.
ДММП [де-ме-мё-пё] — Държавно минно ме¬
талургично предприятие.
д. м. н. — доктор на математическите науки
(със собствено име).
д. м. и. — доктор на медицинските науки
(със собствено име). ’
дмо (дё-мё-о], мн. — Декари мека оран (след
цифра).
ДМП [дё-ме-пё], м. и (разг.) ср. {член, -то),
воен. — Дивизионеи медицински пункт.
ДМП [дё-мё-пё], ср. (разг. член, -то) — Дър¬
жавно мебелно предприятие.
ДМП [дё-ме-пё], ср. (разг. член, -тоо—Дър¬
жавно минно предприятие.
ДМП (—) [дё-мё-пё] — Подвижен магнитен
дефектсскоп (напр.: ДМП-2).
ДММК (—) |дс-ме-ме-ка] — Диференциален
мембранен компенсационен манометър
(напр.: ДМЛ1К-4).
ДМПП [дё-ме-пё-пё] — Държавно минно пре¬
работвателно предприятие.
ДМР |дё-ые-те] — Държавен медицински ре¬
зерв. •
ДМРК [де-ме-ре-ка] — Държавен миииорудо-
доблвёи комбинат.
ДМС [ дё-ме-cè], м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Допълнително материално стимулиране
(фонд). *
ДМСП [дс-ме-сё-пё] — Държавно минно со-
лолобивио предприятие.
ДМСУ [дё-мё-сё-у] — Държавно минно стро¬
ително управление.
ДМТ хим. — Дl^мети.^пататонуидин.
ДМТ хим. — Диметилтерефталат (диметнлов
-стер на терефталовита киселина).
ДМТ [дё-м е-тё], техн. —Долна мъртва тад-
ка (при двигатели с вътрешно горене).
ДМТ — Държавен музикален театър. Д ДМТ
„Стефан Македонски".
ДМУ [дё-ме-у], ср. (разг. член, -то) — Държав¬
но монтажно управление. ДДМУ„ Енер-
гомонтиж“.
ДМУ |дё-ме - у] — Държавно музикално учи¬
лище.
ДМШ |дё-ме-шё] — Детска музикална школа.
ДМШ [дё-мё-шё] — Държавна музикална шко
ла.
дн електр. —Делител па напрежение.
ДН електр. — Диаграмна насоченост,
дн воен. — Дивизион. Д дн САУ.
дн. — днес.
ди. —ди-ш-и, днешното (пред селищно или
местно име). Д Царски извор (дн. Чапаеве).
ДНА [дё-яе-à], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Дом иа народната армия.
ДНБ (дë-пс-бё), остар.. нем. DNB (Deutsches
Nachrichtenbüro) — Германска телеграфна
агенция (1933—1945).
ДНБФ хим. —Динитробутил-феиолии пре¬
парати, '
ДНД [дё-не-дё] — Доминиканско народно дви¬
жение.
Днепрог-с м. нж., рус. Дн-про^с (Днепро¬
вская гидтозлектростанция. имени В. И.
Ленина) —Днепърска хидроелектроотап-
ция „В. И. Ленин“. _
Ди-л^строй м.. рус. Ди-прострот! (Государ¬
ственно- днепровское строительство)— Дър¬
жавно ди-шрско строителство.
ДНК [дё-сн-ка]. биохим. — Дезоксирибоиук-
леииова киселина.
ДНК [дё-ие-ка] — Държавен н народен . кон¬
трол. ДЛК на ДНК.
ДНМ [дё-иё-мё] — Дирекция на народната
милиция.
ДНО [дё -нн-ô)—Движение за национално
освобождение (в Гватемала).
ДНОК хим. —Динитроортокрёзол.
ДНОК хим. — Диниттоортокрезолёи. Д ДНОК-
препарати.
ДНОС — Държавна напоителна . н . отводни¬
телна система.
ДНП (—) [дё-ие-пё] — Датчик за . ниво на
насипни продукти (иапр.: ДНП-0,5/24).
ДНП [дё-нё-пё], ед. н мн., биохим. —Дззок-
сирибоиукл-опротенди.
ДНС [дё-ио-ое] — Държавна напоителна си¬
стема.
ДИф хим. — Диинтрофеиол.
ДО юрид. — Данък върху оборота.
ДО воен. — Дегазациоиеи отряд.
ДО хим. — Диоксан.
ДО — Доброволен отряд.
ДО [дё-о] — Държавно обединени-.
ДО (—) [дс-о], техн. — Обикновен делител
(иапр.: ДО-121).
добрудж. — добруджански.
Дог ГДР юрид. — Договор между Народна
република България н Германската де¬
мократична република за оказване на
правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела.
Дог ПНР юрид. — Договор между Народна ре¬
публика България и Полската народна
република за оказване иа правна помощ по
граждански, с-м-Иии н наказателни дела.
Дог СРР юрид. — Договор между Народна
република България н Социалистическа
република Румъния за оказване на правна
Дог. СССР
5в
помощ по граждански, семейни и нака¬
зателни дела.
Дог СССР юрид. — Договор между НРБ и
СССР за ок—зв—нс на правна помощ по
граждански, семейни и н-к-з-тснни дела.
Дог УНР юрид. — Договор между Народна ре¬
публика България и Унгарск—т— народна
република з- ок-за-нс на правна помощ на
граждански, семейни и нак-з-т-пни дела.
Дог ЧССР юрид. — Договор между Народна
република Бъпг-рия и Чехословашката
социалистическа република з- ок-зв-не пр-в
н- помощ по граждански, семейни и нака¬
зателни дела.
ДОД [дод]. икон. —Данък върху общия
доход.
ДОЗ [дй-о-зй] — Държ-вен обувен завод.
ДОК биохим. — Дезоксикортикостерон.
док. — документ.
ДОК хим.—Допустимо остатъчно количе¬
ство.
ДОКА биохим. — ДёЗокснкортнкоетсрон-цс-
тат; ДОКСА.
ДОКСА биохим. — Дсзоксыкортыкоетсрон-
а1^1^7^а^т; ДОКА.
дол. —дол—ра (след цифра).
доп. геогр. —долина.
дом. . . — Домов (н-пр.: домсъвет)-.
Домстрой м. — Строителство на домове. Л
ТПК „Домстрой “ — Свищов.
Домсъвет м. — Домоуправитспсн съвет.
ДОН [дои], воен. — Далечно огнево нападение.
Донб—с м.. рус. Донбасс (Донецкий к-менно-
утольннй бассейн) — Донецки каменовъг¬
лен басейн. .
— Произв.-. д^б-ски.
ДОО [дО-о] — Дружество с ограничена отго¬
ворност.
ДОО [до-à], икон. — Държавно обществено
сснгурна-не.
ДООСТП — Движение з- освобождение на
островите Сан Томе и Принсипи.
ДОП (—) [доп] — Отражателен портативен
дебйломер (н-пр.: ДОП-1).
доп. — допълнен.
доп. —допълнение.
ДОС [дос], лс. и м., електрао.—Дисков—
опер-тивн- система.
ДОС [дос], член. -ът, -а, мн. -ове, м..е^оен. —
Дълговременно огнево съоръжение.
ДОСААФ [досааф], м.. рус. ДОСААФ (Всесоюз¬
ной дсôрсаопыное общество содействия ар¬
мии, авиации и флоту СССР) — Всссъюзна
доброволна органнэ-цнн з- съдействие на
армията, авиацията и флотата на СССР.
ДОСАВ и Дос—в (^<^i^:-b], .и, рус. ДОСАВ (Все¬
союзное добровольное общество содействия
авиации СССР) — Всссъюзн— доброволна ор¬
ганизация за съдействие на авиацията на
СССР (1948—1951).
ДОСАО [дос—о] —Държ—вн— окръжна етап¬
ния по агрохимическо обснужв-не.
ДОСАРМ и Досарм [дос—рм], м» рус. ДОСАРМ
(Всссоюзнос дaбрolыёлыноё общество со¬
действия армии СССР) — Всесъюзна до¬
броволна срr-ннэ-цнн з- съдействие на
армията на СССР (1948— 1951).
ДОСО*[досо], ж. и (р-зг.) ср. (член. -то) — До¬
броволна орг-ннэàцнн з- съдействие на
отбран -т-.
— Произв.: дбеовец, досовски.
ДОСП — Държавно обединено стопанско пред¬
приятие.
ДОСФЛОТ и Доефлст [доефлОт], м.. рус.
ДОСФЛОТ и Досфлот (Всесоюзное добро¬
вольное общество содействия флоту СССР)—
Всесъюзна доброволна орт-ннз-цын за съ¬
действие на флот- на СССР (1946—1951).
ДОТ [дот] хим. — Дин.чтроортотолу—мтд.
ДОТ [дот], ед. и мн. — Доброволни отряди
н- трудещите се.
ДОТ и дот [дот], член. -ът, -а, мн. -ове, м..
воен. — Дълговременна огнева точка.
ДОФА хим. — Дноксифен]lлаланнн.
доц. — доцент (със собствено име).
ДОЦЗ — Държавен оловно-цинков завод.
ДП хим. — Дал-пон.
ДП [дё-пё] воен. — Дстазациопсн пункт.
ДП [дё-пё] —Демократическа партия (п САШ).
ДП (—) [^<С-п<С], соое.—Детски противогаз
(н-пр.: ДП-6).
Дп (—) — Дизелово масло с прибавка (н-пр.:
Дп-8, Дп-11).
ДП (—) [дй-пе] — Дисков плуг (н-пр.: ДП-24,
ДП-14).
ДП [дё-пй] — Диспечерски пункт.
ДП (—) [дё-пё] — Дихателен прибор (напр.:
ДП-1, ДП-2).
ДП (—) [дё-пё]. — Дозиметричеп прибор
(напр.:кДП4-Б. ДП-1-В).
ДП. [дё-пй], ср.. метал. — Доменно производ¬
ство.
ДП — ..Дунавска правда“ (вестник).
ДП — Държ-вн- печатница.
ДП - [дё-пё] — Държавно предприятие.
ДП (—) [дё-пё], воен.. рус. ДП (Дсгтярев--
псхотннй) — З- озн-ч-ване на тип ръчна
картечница, конструирана от Дегтярёв
(н-пр.: ДП-7, 62-.м.м).
ДПА [дё-пе-а] — Дизспов помпен агрегат.
ДПА [д<С-пс-а], нем. DPA (Deutsche Presse-
Agentur) — Информационна агенция на Фс-
дер-пн- република Германия.
ДПБ [дё-пп-бё]—Демократическа партия и-
Ботсуана.
дпВО [дё-пе-ве-О], воен. — Дивизия за про¬
тивовъздушна отбрана.
ДДГ [де-пс-тё] — Демократична партия на
Гвинея.
ДПЖС [дё-пс-же-сй] — Държавно племенно
животновъдно стопанство.
ДПЗ (^<^-r^e^--à]—Държ-вен пивоварен за¬
вод.
ДПЗИ [Ae-ne'-e--]—Държавно предприятие
з- з-х-рни изделия.
ДПЗХ [дй-пе-зе-хС] — Д: - j/ж—вно предприятие
з- зърнени храни.
57
ДСК
ДПК [де-не-ъа]—Доставен полиграфически
комбинат.
ДПК [дё-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен промишлен комбинат.
ДП К [дё-пе-ка), остар. — Държавна планова
комисия.
ДПК — Държавна племенна книга.
ДПМ [дё-пе-ём], воен.. рус. ДПМ (Дегтярева-
пехотннй модернизированный пулемет) —
За означаване на модернизирана ръчна
7.62 .мм картечница, създадена от Дсгтярев.
ДПМЕА — Дирекция за поддържане и мон¬
таж на електромедицинска апаратура.
дпн биохим. — Дифосфопиридин куклеотид.
д. п. н. — доктор на педагогическите науки
(със собствено име).
ДП на БСК — Демократическа партия на
Брег а на слоновата кост.
ДПО [де-пе-о] — Димитровска пионерска орга¬
низация. ЬДПО „Септемврийче“.
ДПП [Aë-ne--^—Държавно полиграфичес¬
ко предприятие.
ДПП [де-пе-пе] — Държавно производствено
предприятие.
ДПП |дë-пё-пё] —Държавно промишлено пред¬
приятие.
ДПР остар. —Държавенплеменен разсадник.
ДП—Р воен. —Диспечерски пункт за радио-
свръзка.
ДПРС [дё-пе-ер-ёс], воен. — Далечна привод-
яз радиостанция.
ДПС — Демократическа партия на Сейшел-
ските острови.
ДПС [дё-ле-се] — Детска педагогическа стая.
ДПСД |де-пе-се-де]—Допълнителна проектно-
сметна документация.
ДПСП [де-пе-се-пе] — Държавно пласментно
снабдително .предприятие.
ДПТ [дё-пе-те] — Държавно предприятие за
туризъм.
дпт — диоптрия (единица за пречупвате^тна
способност на оптическа системз).
ДПТК |дё-пе-тё-аO) — Държавен памуко-
текстилен комбинат.
ДПУ [дё-пе-у] — Държавно предприятие за
услуги.
ДПУ [дё-пе-у] — Държавно противопожарно
училище.
ДПФ |■дê-пе-фё) — Държавен поземлен фонд.
ДР — Демократична република. Д ДР Виет¬
нам.
ДР |д]-р-], мн. — Допълнителни резервни
електрозахранващи линии.
д-р — доктор (пред собствено име).
>Р- — другар, другарка (пред собствено име),
др. — други (обикн. в съчет. и др.).
д. р. муз. — дясна ръка.
ДРА —Демократична република Афганистан.
дрвм. . . — Драматичен (като първа състав¬
на част па сложносъкратспи думи, напр.:
лрамкръжок. драмсъстав, драмтеатър).
ДРВ [дё-рс-ве] — Демократична република Ви¬
етнам. '
др.-гр. — древногръцки.
др.-евр. — древноеврейски.
ДРК [де-ре-ка] — Държавен радиоквартет. А
ДРК „Аврамов“.
ДРК |де-ре-ка] — Държавен ремонтен ком¬
бинат. Д ДРК ..Канцеларски машини“.
ДРКА (де-рс-кё) мн.. еоен. — Дивизионни
ракетни катери.
ДРМ [дё-ре-ме] — Демократична република
Мадагаскар.
ДРНС — Димитровски районен нареден съ¬
вет (в София).
ДРО [де-ре-о], истор. — Добруджанска ре-
волюш^нна организация (1925 —1940).
ДРО [де-ре-о] —Държавен радисорксстър.
ДРП [дё-рс-пе] — Държавна републикан¬
ска партия (в Пуерто Рпко).
ДРПП |дè-рe-пe-пè]— Движение за реорга¬
низация на Партията на пролетариата (в
Португалия).
ДРС Цс-ре-сс] — Държавно рибовъдно сто¬
панство.
ДРСТП — Демократична република Сан-То¬
ме и Принсипн.
ДС — ,.Девети септември“ (вестник).
ДС воен. —Дегазационна станция.
ДС соен. — Дежурен по свръзки.
ДС (—) [де-се] — Дизелово специално гориво
или масло (напр.: дС-8, ДС-11).
ДС - д прекцнонен съвет.
ДС — Диспечерска служба.
ДС електрон. — Дифс-pei циална система.
ДС — Държавен съвет.
ДС [дё-се], ж. и (разг..) ср. (член, -то) — Дър¬
жавна сигурност.
ДС — Луминесцентна лампа за дневна светли¬
на.
ДСГОП остар. — Дирекция за. стопански гри¬
жи н обществена предвидливост.
ДСДП — Датска социалдемократическа пар¬
тия.
ДСЗ [дё-се-зе] — Държавен стъкларски завод.
ДСЗМ [дё-се-зе-мё], орmар.—Държавна служ¬
ба за законодателна метрология.
ДСИ [де-се-й] — Държавен стенографски ин¬
ститут. "
ДСИ [дё-се-й] — Държавна санитарна инспек¬
ция.
ДСИ [де-се-й] —Държавна система за осигу¬
ряване единство на uзмeрваицято-
ДСК [дё-се-ка] — Домостроителен комбинат;
вж. ДК-
ДСК изч. техн. — Дума за състояние на кана¬
ла.
ДСК [дё-се-ка ] — Държавен стопански комби¬
нат.
ДСК [де-се-на] — Държавен стопански ком¬
плекс. КДСК „Отдих и туризъм“.
ДСК [дс-се-ка] — Държавна сортова комисия.
ДСК [де-сс-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
1. Държавна спестовна каса.
2. Сградата, в която се помещава управле
ние или клон на Държавна спестовна каса
дско
58
ДС KO — Демократически съюз иа Коморски-
те острови.
ДС—КХ хим. ^— Двуосиовиа сол иа калциевия
хипохлоряд.
ДСМО [де-се-ме-б] — Държавно строително
монтажно обединени-.
ДСН [дё-се-кё], осгттр. —Държавен съвет за
наука.
д. с. и. — доктор иа селскостопанските науки
(със собствено име).
ДСНК [де-се-ие-кй] — Дом иа съветската наука
н култура.
ДСНМ (дè-ое-нё-мè], м. и (разг.) ср. (член. -то).
истор. — Димитровски съюз иа народната
младеж (1949—1953).
— Произв.: десенемйст, д-сён-мистка, десё-
немйсткн.
ДСНП — Датска социалистическа народна пар¬
тия .
ДСНФ изч. техн. — Дизюиктявна съвършена
нормална форма.
ДСО [де-се-о], ж. н ср. — Доброволна спортна
организация.
ДСО [де-се-о] — Държавен симфоничен орке¬
стър.
ДСО [де-се-о] — Държавна стопанска органи¬
зация. .
ДСО [дё-се-о], ср. (разг. член, -то, мн. -та) —
Държавно стопанско обедниение.
ДСО [дè-сё-ô]. ср. (разг. член, -то) — Държавно
строително обединение.
ДСП изч. техн. — Дум а за състоянието иа
програмата.
ДСП [дё-сё-пё] — Държавно стопанско пред¬
приятие.
ДСПК (дé-ое-пе-ка] — Държавен санитарен
противоепидемичен контрол.
ДСС [де-сё-сё] — Държавна сортоподдържаща
станция.
ДСС [дё-се-с-], ср. (разг. член, -то) — Държав¬
но семепроизводно стопанство.
ДССНИИ —Добруджански селскостопански
научноизследователски институт.
ДССР — Далекоизточна съветска социалисти¬
ческа република.
ДСУ [де -се-у] —Държавно строително управ¬
ление.
дсу [ дё-се-у] — Държавно стопанско управ-
леи не.
ДСФ [дё-сё-фе] — вж. ДФС.
ДСФН [дё-се-фе ■ иё] — Демократичен съюз иа
финландския народ.
ДСШ [дё-сё-шё], ж. н ср. (разг. член, -то) —
Детска спортна школа.
ДСШ (-) [д ё-се-шё] — Дизелов двигател със
самоходно шаси (напр.: ДСШ-14, ДСШ-30).
ДТ (—) [дё-тё] — Дизелов трактор (иапр.:
ДТ-20. Д.Г-54).
ДТ [дё-тё] — Дипломатическо тяло (за дър¬
жавни представителства, които имат дипло¬
матически статут).
ДТ — „Добруджанска трибуна“ (пестиш:).
ДТ [дё-тё], соен., рус. ДТ (Дегтярева таиковмй
пулемет) — За означаване на танкова кар¬
течница, конструирана от Дегтярёв.
ДТА [дё-те-à], физ. — Диференциално-терми¬
чен анализ.
ДТИ (—) [дё-тё-й] — Искроз диатермичен апа¬
рат (иапр.: дТИ-3).
ДТК [дё-те-кё], м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен текстилен комбинат.
ДТК [де-те-ка] — Държавен технически кои-
трол. âПравилник за ДТК. Инспекция за
ДТК.
ДТК [де-те-ка], л. н (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен тютюнев комбинат.
Дтка воен. — Дивизион торпедни катери.
ДТКС [де-тё-ка-сё] — Държавен технически
контрол по строителство (главна инспекция).
ДТЛ [лё-тё-ёл], електрон.—Дuодноттанзистор-
на логика.
ДТЛ (—) [дё-те-ёл] — Лампов диатермичен
апарат (напр.: ДТЛ-2).
д. т. и. — доктор на техническите науки (със
собствено име).
ДТНБ биохим. — Дитнобuс-т-ниттобепзоёиа
киселина.
ДТО [дё-те-о] ,ооmaт. — Дирекция иа трам¬
ваите и осветлението.
ДТО [дё-те-о] — Държавно търговско обеди¬
нение.
ДТП [дё-те-пё] — Държавно транспортно пред¬
приятие.
ДТП [дё-те-пё] — Държавно търговско пред¬
приятие.
ДТРД [де-те-рё-дё], ед. и мн., техн. — Двукои-
турен турбореактивен двигател.
дтс-кх хим. — Двутр-тиосновна сол на кал¬
циевия хипохлорид.
ДТСП [ дё-тё-Сё-лё] — Държавно търговско стс-
панеьо предприятие, Д ДТСП „Зооеет-
снаб".
ДТШ [дё-те-шё] —Държавна театрална школа.
ДУ електрон. — Дистанционно управление.
ДУИ — Джамаат-ул-Улема-и-Ислям (Либё-
танно-тё.^игиозна партия в Пакистан).
ДУИ [дуя] — Държавно управление за инфор¬
мация.
ДУК изч. техн. — Дума за управление из ка¬
нала.
ДУПП —Държавно учебно производствено
предприятие.
ДУР [дур]. автом. — Апаратура за осъще¬
ствяване иа дистанционно управление иа
радиотелефон.
ДФ хим. — Дифосфат.
ДФА [дё-фе--]—Държавен фотоархив.
ДФДТ хим. — Дифлуордифеиилтpиxлтpмётил-
метан.
ДФЗ [дë-фё-зC]. м. л (разг.) ср. (член.- то) —
Държавен фуражен завод.
ДФК [дё-фе-ка] — Държавен финансов кон¬
трол (дирекция).
59
EAM
ДФК [дё-фс-Kà]. ж.' и (paar.) ср. (член. -то) —
Държавен фур-жен комбинат. _
д. ф. н. — доктор на ф-рм-цсвтическитс нау¬
ки (със собствено имс).
д. ф. н. — доктор на физическите н—уки (със
собствено имс).
д. ф. н. — доктор на филологическите науки
(със собствено имс).
д. ф. и. — доктор на философските науки
(със собствено имй).
ДФП хим. — Днизопропипфлуорфосф—т.
ДФП [дё-фс-пё] — Държ-вен физкултурен
план,
ДФС [дё-фс-сё] — Дружество з- физкуптур— и
спорт. ДДФС „Слссня“.
ДФФ хим. — Диизопрсп]^лфлуорфоеф-т.
ДФФ-ВО — Демюкр-тичен фронт на франко-
фонитс в Брюксел — В-ленско обединение.
ДФФД хил». — Днфсныл-р-фснипснды—ынн.
ДФХ [де-фе -ха], хим. —Дннитрофйиилхидр--
зон.
ДХЕ хим. — Дихлоретан.
ДХЗ [дё-хс-зС], м. и (р-зг.) ср. (член. -то) —
Държавен химически з-вод.
ДХЗ [дё-хё-зй], м. и (р-зг.) ср. (член. -то) —
Държ-вен хладилен завод.
ДХК хим. — Дихпоралк—рбамид.
ДХК |дё-хе-к-]. м. и (р-зг.) ср. (член. -то) —
Държ-вен химически комбинат.
ДХК [лё-хе-кз], м. и (р-зг.) ср. (член. -тс) —
Държ-вен хранителен комбинат.
.ДХМл•нл].. рус. ДХМ (Дихлор-лъмочсвина) —
Дихлоралкарб-мид.
д. х. н. — доктор на химическите науки (със
еобетэсно имс).
ДХПК хим. — Дихло; пропионеза киселина-
ДХУ [де-хе-у] — Държавно хореографе! о учи¬
лище.
ДХФИФ биохим. — Дихлорфснолиндофснол.
дцг — децигр-м (с цифра).
ДЦДА хим. — Дициандиамид.
ДЦЗ [дС-цс-зс] —Държ-вен целулозен з-вод.
ДЦЗ [дё-цс-зС], м. и (р-зг.) ср. (член. -то) —
Държ-вен циментов з-вод.
ДЦК [дС-цё-кй] — Държ—всн циментов комби¬
нат.
дцп —дсципитър (с цифр-),
дцм — дециметър (с цифра).
ДШ [де-шй], нонн. — Дстенпращ шнур.
ДШ (—) [дё-шё], воен. — Малка димна ш-шк-
(н—пр.г ДП1-11).
ДШВИ [дС-шё-ве-й], елек/гр. — Домакински
шнур с шл — нг и винклитев- изолация.
ЬШнур ДШВИ.
ДШК [дс-ше-ка]. соен.. рус. ДШК (Дегтярев—
и Шпагииа крупнок—либсрншй пулсмст) —
За озн-чав-не на телныек-пнбърна зенитн-
к-ртечница, конструиран— от Дегтярев н
Шпагин.
ДШК [ дё-ше-Kà]. воен.. рус. (Станковыш пуле¬
мет — В. А. Дегтярев, Г. С. Шпагин, К«лсс-
никоз) — За означ-в-нс на 12.7-мм картеч¬
ница. конструиран— от Дегтярев, Шп-гин,
Келесникев.
дъпб. — дълбочина (пред цифр-),
дълж. — дължина (пред цифра).
Дървопнасм-нт м. — Държавно предприятий
з- пласмент на дървен материал.
държ. — държ-вен.
д. ю. н. — доктор к— юридическите науки (със
собствено имс).
дюс - Д о тско-юношсски спорт.
Е
Е (—) електр. — В Маркат— на гетннакс за
електротехнически цели (напр.: Е-1,
Е-11. Е-2, Е-2-1).
Е ( — ) — В марк—т— на екскаватор (напр.:
Е-1Ф3, Е-304).
Е (—) — В м—рк—т— на съветски експеримента¬
лен самолет (н-пр.: Е-66, Е-266).
Е (—) — З- езн-ч-в-не н— електрическа го-
тв-рск- печк- (н-пр.: Е-441).
Е електр. — Електрод.
Е метал.. рус. Э (Знсктрерунд нормальный) —
Нормален слсктрерунд (в маркат— на абра¬
зивни (шлифовъчни) инструменти кри озна-
чав—нй състаз- на абраанва)
Е (—) био.1. — Ензим (напр.: Е■ 30).
Е — Пок—з-тел за средния брой на ет-жите на
ж 1 ищцяити сгради.
Е (—) електр. — В м—рк—та на текстолит за
електроизолационни цели (н—пр.: Е-1).
Е (—) — За озн-ч-в-нс на ръчно преносим
трансформатор, предназначен з— извършва¬
не н- електрозаварки с всички видове елек¬
троди. ’
ЕАА, онгн. ЕАА (European Athletic Associa¬
tion) — Европейска асоциация пз пск—
атлстика.
ЕАБ [е-б] — Експеримента.! но-асортнментна
баз—. &ЕАБ на ДСО ..Текстил“.
ЕАЗ [еаз] — Ен-итре-п-р-турсн з—вед.
ЕАК [сак], гръц. EAK (lïfrtfxô :..А-урот!х6 Ко-ща)—
Н-циен-лн- земсдслск— партия (в Гърция).
ЕААК, англ. ЕААС (East African Airways Cor¬
poration) — Източне—фрик—нске сдруже¬
ни- на въздушните линии.
ЕААП , англ. ЕААР (European Association t»f
Aunimal Production) — Европейска асоциа¬
ция з— животинските продукти; ФЕЗ.
ЕАМ [с—м], грьц. Е AM (;EÀÀT;p:y.6v ÎA-tàevHepds-
ixiv Миии» — Национален освободителен
фронт на Гърция (1941 —1947).
ЕАП
60
ЕАП [ейп], елехтр. — Елёктрвнио-окустцчёз
ски преоброзовател.
ЕАСИТ [еосйт] — Единна автоматизирана си¬
стема за информация в тронспорта.
ЕАСМ [еосм] — Единна автоматизирана съоб¬
щителна мрежа.
ЕАСТ [еост] — Европейска асоциация за сво¬
бодна търговия (икономическа групировка
на западните държави).
ЕАТС — Електронна автоматична телефонна
станция.
ЕБ еоен. — Евакуационна болница.
Е-Б — За означаване на едностъпални цен¬
тробежни помпи с бензинови двигатели.
ЕБ хим. — Етнлбутмлацетатен (разтворител).
ЕБ (—) метал., рус. ЗБ (электрорукд белый)—
Бял електрорунд (в мерната на абразивни
(шлифовъчни) инструменти при означаване
състава но обрознво).
ЕБС — Единна библиотечна система.
ЕБС — Експериментална база по свиневъд¬
ство.
ЕБЮ, англ. EBU (European Broadcasting Uni¬
on) — Европейски съюз за радиспредово-
ния.
ЕВ (—) [е-ве] — Електрокар високоповдигоч
(напр.: ЕВ-738, ЕВ-345, ЕВ-210, ЕВ-717,
ЕВ-738).
ЕВ — Елпром „Варна—.
еВ физ. — ёлёктрвиввлт (единица за енергия).
евокопрнёмник м., еоен.—Евакуационен прием¬
ник (подвижно медицинско учреждение, кое¬
то приема ранени с цел евакуация).
евохпункт м., воен. — Евакуационен пункт.
ЕВГ (—) [е-ве-ге], рус. ЗВГ (ексковотор вскрн-
шной на гусеиичном ходу) — За озиочовоие
на тип екскаватор (напр.: БВГ-^).
ЕВЗ [е-ве-зс] — Електровокуумен завод.
ЕВМТ — Единна външна митническа тарифа
на страните—членки но Европейската ико¬
номическа общност.
евр.— еврейски.
евр. — европейски; европ.
Евратом м. — Европейска общност за атомна
търговия.
Евробанк ж., фр. Eurobanque (Banque com¬
merciale pour l'Europe du Nord) — Търгов¬
ска съветско-френска банка.
Евровизия ж. — Европейска телевизия (между¬
народна систе.ма за обмен на телевизионни
предавания).
евродолори — Авоари по сметки в долари в
иёамёpцконски банки извън пределите но
САЩ (предимно в Европа).
европ. — европейски; евр.
Еврофйма ж. — Европейско дружество за фи¬
нансиране на покупки на железопътни съо¬
ръжения и материали.
ЕВС — Европейска валутна спогодба,
евф. — евфемистичен .
егвп. — египетски.
ЕГН [е-ге-ен] — Единен граждански номер.
ЕГЦ [е-ге-це], мн. (разг. мн. -та), рус. ЭГЦ
(Злектролитние герметизированные цилин-
дрпчнме кондензатори) — Електролитни
херметизирани цилиндрични кондензатори.
ЕД мед. — Епuлоццвииа доза (рентгенова до¬
за при лечение).
ед. — единица.
ед. грам. —единствено (число).
ЕДА [ёда], гръц. ЕДА (iEvieîa ’Afl-
етера)—Единна демократическа лява партия.
ЕДА [е-де-а] — Електронен дифёрёициалёи
анализатор.
ЕДЕК [едек] м., гръц. (ЕДЕК 4vtar<a Д'-рсхра-ши
'Evwjji Къпр:а>ч) — Единно демократично обе¬
динение на кипърците.
ЕДИМз електр. — Едностранно дължинно- им¬
пулсна модулация с г^меиение на зздння
фрснт но импулса.
ЕДИМп електр. — Еднос-тронно дълживно-
импулсно модулация с измёиёииё но пред¬
ния фронт на импулсо.
ЕДМ (—) [с-де-ем!] — Електронно диагностич¬
но мошино (напр.: ЕДМ-1).
едискр. грам. — еднократен (начин но дей¬
ствие при глагола).
ЕДНФ ос map. — Единен демократичен нацио¬
нале!; фронт (в СеЕерно Корея).
ЕДОН [едон], ж. и м.. гръц. EÂDN (Ешосо Дир-
схротх.и Opyivaio-j NecXrîas)—Единна демократи
ческо организация но младежта (в Кипър)
ЕДОФ [едсф.] — Единен демократичен отече.
ствен фронт (в Корейската иародиодёмоз
кротично република). -
ЕДС [е-де-ес], физ. — Електродниж оцо спло-
ЕДСАК [е дсак], англ. EDSAC (Electronic.
Discrete Sequential Automatic Computer) —
Зо взночавоиё но вид електронно изчисли¬
телна машина.
ЕДСД икон. — Единна държовна система но
деловодство.
ЕДТА хим. — Етнлёндuамцытётраацётот-
ЕДТК хим. — Етилендиоминтетросцетна ки¬
селина.
ЕДУ — Електродомакински уреди (стопонски
комбинот).
ед. ч. грам. — единстве но число; вж, ед.
ЕЕ — В емблемата но държавен стопонски
комбинат „Елпром-Енерго“.
ЕЕ — В емгблемото но завод „Елпром“ —Елхо¬
во (предприятие зо производство но елек-
троовточости).
ЕЕГ [е-е-ге], мед. — Елёктрсёицёфалвграмо.
ЕЕГ мед. — Елёктрсёицёфолвгроф.
ЕЕЗ (—) електр. — Елемент електрозах рок-
вощ (напр.: ЕЕЗ-1).
ЕЕС [е-ес] — Електроенергийна системо.
ЕЖСФ икон. — Единно журнолЕо-ордерно
счетоводно форма. ’
ЕЖПБ [е-же-пе-бе], воен. — Експлоатацио¬
нен железопътен батальон.
ЕЖПП ( е-же-пе-ле], еоен. — Експлоатационен
железопътен полк.
в1
електр.
ЕЖПР [ё-же-пё-pà], воен. — Експлоатационна
железопътна рота.
ЕЗ (—) [ё-зё] — Електролитна заточна шлифо¬
въчна машина (напр.: ЕЗ-101).
ЕЗ [е-зё] — Електромотореи завод,
-а, геогр. — езеро (със собствено име),
-в. — език (с прил. име). Д френски ез.
езикози. — езикознание.
ЕЗСТ [ё-зё-сё-тё], икон. — Европейска зона за
свободна търговия.
ЕИ — Елёкттсимпуноатот.
ЕИ — Електроинтегратор.
ЕИ библ. — Експрес-информация.
ЕИБ [ейб] — Европейска инвестиционна бан¬
ка.
ЕИЕ — Едниеи информационен език.
ЕНК [еИк] — Европейска икономическа ко¬
мисия.
ЕИМ [ейм], ед. н мн. ж. и (разг.) м. (член.
-ът, -а) — Електронноизчислителна машина.
ЕИМ — Етнографски институт с музей (при
Българската академия на науките).
ЕИО [ейо] — Европейска икономическа общ¬
ност (създадена от Франция, ФРГ. Италия,
Нидерландия, Белгия н Люксембург).
ЕИТ [ейт] — Електронноизчислителна техни¬
ка.
ЕИЦ [ейц], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) —
Електронноизчислителен център.
Ей-Би-Си, англ. ABC (American Broadcasting
Company) — Американска радиопредавател¬
на компания.
Efi-Би-Ем, англ. ABM (Anti-Ballistic Missi¬
le) — Система за противоракстна отбрана.
ЕК [ё-ка], строиш. — Едтсразмерёп кофраж.
ЕК (—) [é -ка] — Електронен автоматичен к.ом-
пёноатст (напр.: ЕК-104).
ЕК [- -ка] — Електронен комутатор.
ЕК [е-ка] — Енергиен комбинат.
ЕК (—) [ё-ка] — Киоенuноустсйчив емайл
(напр.: ЕК-36).
ек*. — еквивалент.
екват. — екваториален.
ЕКГ [г-ка-гё], ж. н (разг.) ср. (член, -то),
мед. — Елёктрскатдиогтама.
ЕКГ (—) [ё-ка-гё], рус. ЭКГ (Зкскаватор карь¬
ерный на гусёничном ходу) — За означава¬
не иа кариерен гъсеничен екскаватор (напр.
ЕК.Г-4).
ЕКГГ [ë-ка-гё-гё], мед. — Елокттскатдuога-
оттсгта.ма.
ЕКД [с-ка-дё], мед. — Единична кожна доза
(рентгенова доза при лечение).
еКе, англ. ЕСЕ (EconomicCommiSsion for Eu¬
ropa) — Икономическа комисия за Европа.
ЕКЗ [г-к а-зё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Електрокареи завод.
•ка. — екземпляр (след цифра).
ЕКИП [екИп] — Експедиция за комплексно
историческо проучване.
ЕКК [- -ка-ка] — Европейска консултативна.
комисия.
ЕКМ (—) [ё-ка-см] — Едностранно кантосдёп-
вагаа машина (напр.: ЕКМ-11).
ЕКНМ ' [--ка-иё-мё] — Едии-и класификатор на
населените места в Народна република Бъл¬
гария.
ЕКОСОС [екооOо], рус. ЗКОСОС (Зкономнч--
скнй н социальний совет ООН) — Иконо¬
мически и социален съвет при ООН.
ЕКП [ё-ка-пё] — Европейска конфедерация иа
профсъюзите.
ЕКП [ё-ка-пё] — Египетска комунистическа
партия.
ЕКП [ё-ка-пё], икон. — Единён класифика¬
тор иа продукцията.
ЕКП [ё-ка-пё] — Еквадорска комунистическа
партия.
ЕКП-ВКГ икон. — Единен класификатор иа
промишлена, селскостопанска н горска про¬
дукция — Висши класификационни групи¬
ровки.
еКпОУ [ёк-по-у] — Едниеи класификатор иа
предприятията, организациите н учрежде¬
нията в Народна република България.
ЕКР (—) [ё-ка-ёр] — В марката на електро-
компресор, изработван в Румъния (иапр.:
ЕКР-350).
ЕКС [ё-ка-сё] — Еврейски комунистически
съюз.
ЕКС [ё-ка-сё] — Единна каталожна система.
Експо (—)—Експозиция (световно изложение,
напр. Експо-70, Експо-75).
Експрес^нис м., остар. — Външно транс¬
портно предприятие.
ЕКУ [-ку] — Едниеи класификатор на учреж¬
денията.
Е КУП [екуп] — Едии-и комплект. от универ¬
салии приспособления (за ремонтна рабо¬
тилница).
ЕКФФП, англ. ECFFP (European Commission-
on Forestry and Forest Products) — Евро
пейска комисия по горите н горското про¬
изводство.
ЕЛ ед. н мн., техн. — Ламелии ёл-м-ити.
ЕЛ (—) [ел], ед. н мн. — Лентови елеватори
(напр.: ЕЛ 1, ЕЛ 2, ЕЛ 3, ЕЛ 4).
-л. . . — Електрически (като първа съставна
част на сложно съкратени думи, напр.: -л-
бюро, елинсталацня, -лтабло, ёлурёди); оле-
ктро. . . .
-л. — електрически, -лектро.
ЕЛ АЛ [ёл-ал], мн., англ. EL AL (Istrael
Airlines) — Израелски въздушни линии.
ЕЛАС [eiac],^^. ЕАА2 (SXÀTfZxôç Aaïxog 1Атсв-
S-.fUxtç ) — Гръцка нарсднссово-
бодит-лиа армия (1941 — 1945).
Елбйо (—) м. — Електрически апарат за из¬
следване на биохимическата характеристи¬
ка (напр.: ЕлСно-П.
ЕЛДО [ё^до], англ. ELDO (European Laun¬
cher Development Organisation) — Евро¬
пейска организация за създаване иа косми¬
чески ракети.
ЕЛЕ библ. — Електротехника.
електр. — електрически; ел.
електр. — електротехника; -л-ктротехи.
електр. — електротехнически; електрод-хи.
Елсжтрйм
62
Електрйм-и. мор., под. (Elektrim) — ' Полско
дружество з— външна търговия с електро¬
технически съоръжения.
ёлектрс. . . — Електрически (като първ- съ¬
ставна ч—ст на сложносъкратени думи, напр.
електроматериали, електростанция, елек¬
троснабдяване, спсктрецентр—п—); сл. . . .
ЕлектроскспОртимпОрт м. — Румънско външ¬
нотърговско предприятий з- експорт и им¬
порт и- електронни и електротехнически
произведения.
ЕлектроимпСкс л. — Външнотърговска орга¬
низация з- внос (импорт) и износ (експорт)
н- спсктр-промишлени изделия.
Електром-тйл м. — Ел-ктрометалургичеи за¬
вод з— производство на стоманени отливки,
електромобИл. член. -ът, -а, мн. -и, м. — Енэк-
трически автомобил.
Електропрсйкт .. — Комплексен институт з—
проучване и проектиране на обекти на елек¬
трониката и енектротехвикат—.
Електрсси-б . . — Електроснабдяване (пла¬
сментно снабдително предприятие).
Електроснабдяване ср. и м. — Стопански ком¬
бинат за снабдяван- селектрическ— енсртя.
-псктр^техн. — електротехника; електр.
слектретехн. — електротехнически; електр.
ЕЛИ [йли] — Епектронно-пъчев индикатор.
ЕЛИА [ё-ли-à] —З-вод з— електрически ин¬
струменти и апарати.
Епк- ж. (разг., член. -та, мн. -и) — Електро¬
нен калкулатор.
Елкар (—) м.—Елсктрскардиогр-ф (напр.: .Ел-
к-р-3).
ЕлкОнд-76 — Н—циен—пна конференция по про¬
блемите на електрическото и кондеизатор-
но производство (през 1976 г.)
ЕлксСп ж. — Кооперация з— електротехни¬
чески изделия.
Елдм Ш (—) — Електроотоплителна шкаф-
маса (напр.: Елом Ш-1,5, Елом Ш-2.)
ЕЛП (—) . [е-Лё-пй] — Ел-итр-пск-рна с три
фурни (напр.: ЕЛП-3).
Елпрсм м. — Електротехническа промишле¬
ност (Държавно стопанско обединение з-
научноизследователска, производствен— и
инженерингова дейност в областта на силно¬
токовата електротехническа промишленост.
ЕлпрсменЭргс м. — Стопански комбинат за
развойна, проектно-конструкторска и про¬
изводствена дейност в обл—стта на слектро-
-иергетичното обзавеждане.
ёлпромкембин-т м. —Промишлен комбинат за
производство на електротехнически изде¬
лия.
ЕппрсмкомплСкт ж. — Инженерингово пред¬
приятие з— проучване, преектир—нй, ком¬
плектоване, доставка и монтаж на спсктрсё-
ы-ртыйни обекти и технологии,
ЕЛТ [é-ёл-тС], електрон. — Електроннолъчев-
тръб—.
ЕЛТ (—) (ё-йл-т-] — Епйктроебръщатйлеы ти¬
ган (н—пр.: ЕЛТ-2).
-пт-р, член. -ът, мн. -и, м. — Електротелфер.
Елт-рм (—) м.. мед. — Български ап-рат за
ултр-къссвълнов— терапия (н-пр.: Елт-рм
400).
ЕЛХ [- -ел-х-й] — Електрически хокер (напр.:
ЕЛХ-1).
Енхим ж. и м. — Фабрик— з- производство
на калциев карбид.
ЕМ [е-йм] и [-м], мн.. електр.. рус. 3M (ЭлЭк-
трслитни - м—лог—б—ритние кондензатори) —
Електролитни м—легаб—ритни кондензатори.
ЕМ — Електромагнит.
ЕМ (—) [й-См] и [эм], електрон. — Ел-ктрон-н
автоматичен мест (н-пр.: ЕМ-104).
ЕМ (—) [ё-йм] и [ем] — Електронен микроскоп
(н—пр.: ЕМ-3).
ЕМ [Э-ём] и [ем] — Електронна машина.
ЕМ — В емблемата на държавно монтажно
управлений „Еиергемснтаж“.
ЕМ (—) [Э-Эм] и [эм] — Етажерка з- материа¬
ли (напр.: ЕМ-105).
ЕМ (—) [е-йм] и [-м] — Мнкреэлектродвнтатсл
(напр.: ЕМ 6/4).
ЕМ (—) [е-йм], рус. 3M (Зкскаватер миогсков-
шовмй) — Многокошов багер (н—пр.: ЕМ-
512 А).
ЕМА [ём-а] — Ел-ктрич-ски машини и апара¬
ти (учебна дисциплина в техникуми и
’ висши учебни эаведеннн).
ЕМА [ём—], м. и ж. — Завод з— сл-ктронно-
мед цинск— -пар-тур-.
ЕМГ [ы-еы-rе]. икон. — Единичен мр-жов гра¬
фик.-
ЕМГ (е-ем-гй], мед. — Ел-ктрсмиограма.
ЕМИ — Електремузик-лни инструменти.
ЕМИД (—) [смйд]. рус. ЗМНД (Влектромагnнт-
нмй индуктивный дефектоскоп) — Електро¬
магнитен индуктивен дефектоскоп (н—пр.:
ЕМИД-2).
ЕМК хим. — Етилметакрип—т.
ЕММ — Електромагнитна маса. -
ЕМО [эмс], мт ы(раэт.) ср. (член. -тс) — Еиср-
томеханнчйн с тдел.
ЕМО [емм-—Машина за електромеханична
обработка (н—пр.: ЕМО-250).
ЕМОС [-мОс], истор. — Единен младежки сб-
щоученич-ски съюз (1945—1947).
ЕМП [й-см-пе], ед. и мн.. физ. — Електро¬
магнитни попета.
ЕМП (—) [ё-см-пЭ] — Електромайка з- пиле¬
та (н—пр.: ЕМП-500Р).
ЕМУ [С-мс-у], ед. и мн.. електр. — Елсктро-
машинеи усила-тен.
ЕМУ [Э-мэ,у] — Електрементажио управле¬
ние.
ЕМХ хим. — Етилмеркурихлорид.
ЕМЦ [е-ем-це], електр. — Електромеханична
цеытр-лнз-цын.
ЕН (—) [е-Си] — Енектрек—р-иископевдигач
(н—пр.-. ЕН 136, ЕН 153, ЕН 131.2, EH 116).
ЕНА [ёна], англ. ENA (Ethiopian News Agen-
су) — Етиопска информационна агенция.
Ен-Би-Сй, англ. NBC (Nation al Broadcasting
Company) — Национална радиопредавател-
63
ЕЛФ
но и телевизиоиио компания (в САЩ).
EHE библ. — Енергетико, ёиергомощиностроёз
не.
еиерг. — енергетичен.
енерго. . . — Енергетичен, енергиен (котопър-
во съставна чост на сложиосъкрот-нц ду¬
ми, нопр.: ёнёргообёдинёииё,енергомоитаж).
Енёргоимпекс л. — Външнотърговска орго-
иизация за внос (импорт) и износ (експорт)
на въглищо, електроенергия и електропро¬
води.
ЕнергомонтОж м. — Държавно управление за
монтаж но енергийни обекти.
Енергопроект м. — Научноизследователски
проектно-проучвотелен институт по енергий¬
но строителство.
Еяёргоремоит м. — Стопанско обединение за
ремонт на енергийни обекти.
ЕиергостроИмоитож м. — Държавно упровле-
ние зо строителство и монтаж на енергийни
обекти.
Енергохидропроект м. — Комплексен инсти¬
тут зо проучване и проектиране но хидротех-
иически съоръжения.
ЕНИАК [ениёк], м. и ж., англ. ENIAC(Elec-
tronic Numerical Integrator and Computer) —
Електронна цифрова овтоматичио сметоч-
иа машино.
ЕНОК [евок], мн. — Европейски национални
олимпийски комитети.
ЕНР [е-нё-рё], мн., икон. — Единни норми .и
разценки.
ЕНФК [è-не-фе-кО] — Единен национален
фронт но Камбоджа.
енцикл. — енциклопедичен.
ЕО — Ежедневно обслужване (техническо об-
ссужване но мошини в Българскато народна
армия).
ЕО електрон. — Електронен осцилогроф.
ЕО — Естроден оркестър.
ЕОБРТ — Естроден оркестър но Българското
радио и телевизия.
ЕОВС [еовс], м. — Европейско обединение за
въглища и стомана.
ЕОД [ебд], изч. техн. — Електронна обробот-
ко ва доини.
ЕОЗР — Европейска и средиземноморско орго-
низоция зо защита но ростенията.
ЕОИ мат. — Електронна обработко но инфор¬
мация.
ЕОКА [еоко], гръц. ЕОКА рЕЭикхи lOf^àvtDou
Кмпр.юу îAfmviuMav) — Национална организа¬
ция ио кипърските борци.
ЕОКК — Европейска оргаиизоция- за контрол
но качеството.
ЕОК.ТР — Естроден оркестър при Комитета
за телевизия и радио.
ЕОП [еоп]. електрон. — Електроннооптиче-
ски преобразовотел.
ЕОПО [е-о-пе-о] — Единно общественополн-
тичсска организация.
ЕОПО ОФ — Единно общественополитическо
организация Отечествен фроит.
ЕОС [еос], л. ц ср. — Европейско отброиител-
но общество.
ЕОФ [еоф], м. — Европейски освободителен
фронт (фашистко организация във Федерол-
но република Германия).
ЕОДИ — Европейска организация зо ядрени
изследвания.
ЕП воен. — вж. евакоприемник.
ЕП — Едностъпално центробежно потопяемо
помпа за замърсени води.
ЕП [е-пе] — Експериментално предприятие.
ЕП (—) [е-пе] — Електрическо готварска печ-
ко (напр.: ЕП-61).
ЕП [е -пс] — Електронен потенциометър.
ЕП — Елин Пелин (за съкратено означаване-
името иа града). Л Победи отборът на „Лев¬
ски" (ЕП).
ЕП (—) |е-пе] — Платформен електрокар
(иапр.: ЕП 100, ЕП 006, ЕП 011, ЕП 00U
ЕП 026, ЕП 018).
ЕП (—) [с-пе], електр. — В морката но стък-
лотекстолит със свързващо вещество епок¬
сидна смола (нопр : ЕП-1, ЕП-2).
ЕПАС [епОс] — Експериментален полет (Апо-
ло — Съюз“.
ЕПГ (—) [е-пе-геУ рус. ЗПГ (Экскаватор но
понтонно-гусеничном ходу) — Понтонно-гъ¬
сеничен екскаватор (напр.: ЕПГ-1).
ЕПЖБ [е-пе-же-бс], мн., строиш. — Едропо
иёлим жилищни блокове.
ЕПЖС [è-пе-жс-сс], строит. — Едропонелно-
жилищно строителство.
ЕПЗ [е-пс-зе], м. и (розг.) ср. (член, -то) —
Еиеатрвпврцеиоиов завод. ’
Епи (—) м. — Епископ (напр.: Епи-70).
ЕПК [е-пе-ка], м. и ж., строит. — Едропло-
щен кофрож (система в строителството).
ЕПК [е-пе-кО], строит. — Едророзмереи пре-
мествоем кофрож.
ЕПК [е-пе-кО] — Експертнв-nрвверввъчио ко¬
мисия.
ЕПК [е-пе-кё], техн. — Електрвпиевматичеы
клапан.
ЕПЛ [е-пе-ел], воен. — Ескодрилиа подводна
лодко.
Епоксо (—), техн. — Епоксидна смоло (нопр.:
Епокса ... 1).
ЕПП (—) [е-пе-пе], електр. — Електропиевмо-
тичен преобразовател (напр.: ЕПП-2).
ЕПР [е-пе-ер], електрон. — Електронен пара-
могиитен резонанс.
ЕПРА (—) [епро], м. и ж. — Електронен пи¬
шещ автомат с разширени функционални
възможности (иопр.: ЕПРА-1).
ЕЛС [е-пе-се] — Европейски платежен съюз
(кредитна организация но заподиоевропей-
ските страни).
ЕПТ електрон. — Едиоирёходён троизистор.
ЕПУ, нем. EPU (Europaische Parlamentari-
sche Union) — Европейски порламеитареи
съюз.
ЕПФ [е-пе-фс] — Експлоатация ио пристани¬
щата и флота (специалност в техникум по
корабостроене и корабоплаване — Ворио).
£ПЦ
64
ЕПЦ [ё-по-цО] — Електрическа пожарссъоб-
щителиа централа.
ЕПЧ [ё-пё-чё], ед. и мн., физ. — Електроно-
пренасящи частици.
ЕР — В емблемата иа завод „Електрик“ —
гр. Радомир.
ЕР електрон. — Електронно р-ле.
ЕР (—) [ор], рус. ЗР (Экокасатср роторный) —
Ротореи екскаватор (иалр.; ЕР-5).
ЕРВ (—) [---р-в-] — Електро^неи вентила¬
тор (напр.: ЕРВ-49 г).
ЕРГ [е-ер-гё], мед. — Електрстетиногтама.
ЕРД [О-ор-дО] — Ел-к^орах-т-н двигател.
ЕРЕ [ере], м. и ж., гръц. ЕРЕ (tEO-vw) Р^сок-
«wxixr, TE*eoE)— Национален радикален съюз
(партия в Гърция).
ЕРО ^0] — Европейска регионална органи¬
зация; М1КСП.
ЕрПИ [ерпй], рус. ЕрПИ (Ереванский полн-
техиичсскнй институт) — 1. Еревански по¬
литехнически институт.
2. В на електромобнл, с-ьъдаден в
този институт (напр.: ЕрПИ-l, ЕрПИ-2).
ЕРСК [ё-те-ое-ка] — Единна републиканска
спортна класификация.
орст физ. — ерстед (след цифра).
ЕРЦ [-^-^0], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Електрстемситеи цех.
ЕС [ос] — Едностъпални центробежни само-
засмукващи помпи.
ЕС (—) [ос] — Електрокар-самосвал (напр.:
ЕС-301, ЕС-305).
ЕС (—) [ос] — 1. Универсална елёктроиисиз-
• числителна система —българска електронна
машина от Единната серия (напр.: ЕС-1020).
2. Външно запомнящо устройство иа маг¬
нитна лента — част от тази машина (иапр.:
ЕС-5012).
ЕСА — Елемент за слухов апарат.
ЕСАКП — Единна система за атестирано ка¬
чеството на продукция.
ЕСГРАОН [есграон], м. (разг. член, -а) н ж. —
Единна система за гражданска регистра¬
ция и административно обслужване на иа-
селениото.
ЕСГРАУН [есграун], м. и ж. — Единна систе¬
ма за гражданска регистрация и администра¬
тивни услуги на иас-лени-то.
есдек м.. истор., рус, з-дек (ссц^ая-демократ)
— Социалдемократ (член на социалдемокра¬
тическата партия в Русия).
ЕСДН — Единна система за динамични нор¬
мативи.
ЕСДП [ё-се-де-пё'] — Енёктростсмаисдсбивнс
производство.
ЕСДРП (е-оё-до-те-пO] — Европейска социал¬
демократическа работническа партия.
ЕС ЕИМ [ -с -Им ] — Ед иииа система (наимено¬
вание на серия електтсп:iсизчис.нитёнпи ма¬
шини).
-сер, член, -ът, -а. мн. -и. м., истор., рус.
веер (социалист-революционер) — Сониа-
лпот-тевснюкисне-т (член к? партията иа
ссциал исткте-ревслк. пионери).
— Произв.: ес-рка, -серски.
Ес-Ес ос/тар., нем. SS (SchutzstaKcl) — Отре¬
ди за охрана — войска със специално пред¬
назначение в хитлеристка Германия; СС.
ЕСК [О-се-ка]—Единен селскостопански коопе¬
ратив (в Чехословакия).
ЕСК — Ензим-субстратен комплекс.
ёск. воен. — -скадр-и. А еск. миноносец.
оск. — ескимоски.
ЕСКД [ёс-ка-дё] — Едиииа система за кон¬
структорска документация.
ЕСКДА — Европейски спортен клуб иа дру¬
жеските армии.
ЕС КОМ (ёок0м]. м. и ж. — Единна система за
регистрация и отчёт иа задграничните
командировки.
Ескпл воен. — Ескадра подводни лодки.
ЕСМО [ёо.мс] — Единна стрситёлноыснтажпа
организация.
ЕСМО И И—Единна система за машинна обра¬
ботка на икономическа информация.
ECO [есо] — Европейска стопанска общност
(иа западните капиталистически страни).
ECO [осо] — Единна строителна организа¬
ция.
ЕСОА [осоа] , трансп. — Електрически стрел¬
ков обръщат-лен апарат.
Есоес [ёс-о-ес], SOS [Save our souls — Спасете
нашито души. Save our ship—Спасете
нашия кораб)— Международен радиосиг¬
нал за помощ; СОС.
ЕСОМ1АР [-омар], .. , англ. ESOMAR (Euro¬
pean Society for Opinion and Marketing
Research) — Европейско дружество за изу¬
чаване мненията н търсеното на пазара.
ЕСП (е-ое-nе] — Единна селскостопанска поли¬
тика (иа Европейската икономическа об¬
щност).
ЕСП [- -се-пё] — Единна социалистическа пар¬
тия (в Западен Берлин); ЕСПЗБ.
ЕСП [è-се-пё], ср. (разг. член, -то) — Електро¬
снабдително предприятие.
ЕСП [è-се-пё], ср. (разг. член, -то) — Енер¬
гийно стопанско предприятие.
ЕСПА [еспа] — Единна система за приборо-
оттсёне и автоматизация.
ЕСПА (—) [еспа) — Едиииа система за про¬
мишлена автоматика (в марката иа уроди;
напр.: електронен регулатор ЕСПА 06КА,
електронен терморегулатор ЕСПА С6КБ09,
пневматичен захранващ блок ЕСПА 04ТДО2.
оспер. — еопетаптс.
ЕСПЗБ — Едиииа социалистическа партия в
Западен Берлин; Е-П.
ЕСПИ [еспн] — Единна система за профсъюз¬
на информация.
ЕСПИК [ еспйк]—Единна система за профсъюз¬
на информация п контрол в здравоопазва-
нето.
ЕСПТУ [е-се-пе-то-у] — Единно средно пож№
техническо училище; вж. ЕСПУ.
ЕСПУ [е-ео-пс-у] н [еспу]. ср. (разг. член.
-то, мн. -та) — Единно средно ]lсл>ге.х':ux-
чеокс училище*. ,
65
ЕЦНПКЕЛ
ЕСРО [есро], англ. ESRD (European Space
Research Organisation) — Европейска ор-
гоиизация за изследване но космическото
пространство.
ЕССИ [ессй] — Едини- система за социално
информация. А Научен център по ЕССИ.
ЕССР [е-ес-ес-ер], рус. ЗССР (Зстоиская
Советская Социалистическая Республик-) —
Естонска съветска социалистическо ре-
публико.
ЕСТ библ. -т Естествени науки — математи¬
ка, физика, химия, геология .
ест. — естоиски.
ЕСТД [ес-те-де] — Едииио систем- за техно¬
логична документация.
Естел (—) [естел] — Електронна единна си¬
стема за телеобработка но данни (иопр.:
ЕСТЕЛ-20).
ЕСТПП [ес-те-пе-пе] — Едииио система за
технологично подготовко на производство¬
то.
ЕСУ (—) [есу], електрон. — Електронно сле¬
дящо устройство (иопр.: ЕСУ-2).
ЕСУИП [есуйп] — Едииио система за управ-
леиие но интеграционните процеси.
ЕСУУД [есууд] — Едииио система зо унифици¬
рано управлеическа документация.
ЕТ (—) [е-те] — Електрокар-влекоч с тегли-
телно усилие 100 (иопр.: ET-511—1, ЕТ-
506-1).
ЕТ (е-те], мн., електр., рус. ЗТ (Злектролит-
Hbe тоитоловме кондензатори) — Електро¬
литни тоитолови кондензатори.
ЕТ(—)(е-те], дус.ЗТ (Зксковатор троншейный) —
Траишееи екскаватор (иапр.: ЕТ-121).
ет. — етож (с цифра).
ЕТА [ета], рус. ЗТА (Зстоиское телеграфиое
агентство) — Естонска телеграфно агеи-
цк я.
ЕТА [era], исп. ЕТА (Euzkadi ta Azkatasuna)—
Съюз но борците за свобод- ио строиото ио
бас ките.
ЕТЗ (é-те-зс], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Електротелфереи завод. А ЕТЗ „Янтра“.
етиоп. — ет попски.
ЕТИС [етйс] — Експертен технико-икономи-
чески съвет.
ЕТК [е-те-кО] — Европейска туристическо' ко¬
мисия .
ЕТН (е-те-ие], мн., икон. — Едииии трудови
норми.
ЕТН ( —) [е-те-еи], рус. ЗТН (Зксковотор траи-
шеи иый иовесной) — Траншеен иовесеи ек¬
скаватор (нопр. ЕТН-122, ЕТН-142,ЕТН-352),
етиогр. — етнографски.
ЕТО |е1Tё1ô]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Експертно-технически отдел.
ЕТП [е-те-пе] — Единен технологически про¬
цес.
ЕТР |ё-тё-рё]. рус. ЗТР (Зксковотор троншей-
пый роторный) — Ротореи троишееи екско-
ватор-каиолокопач (иопр.: ЕТР-171).
ЕТС (е-те-се] —- Единна техническа служба.
5 Речник ни съкращенията
ЕТСС — Европейска територия ио Съветския
съюз.
ЕТТ [е-те-те] — Единно транспортно тарифо.
ЕТУ (—) [е-те-у], рус. ЗТУ (Зксковотор траи-
шейний уииверсальинй)—Уииверсолеи трои-
шеен ексковатор (иапр.: ЕТУ-353).
ЕТУП — Едииеи териториално-устроиствен
план ио Народна република България.
ЕУ [еу] — Експлоатационно управление. А
I група ЕУ на автомобили.
ЕФ биохим. — Електрофореза.
ЕФЕ (ефе], исп. EFE (Editorial Falange Es¬
panola) — Испанска информационно аген¬
ция.
ефр. — ефрейтор (със собствено име).
ЕФТА [ефто]. англ. EFTA (European Free
Trade Association) — Европейско осоци-
ация зо свободна търговия.
ЕХ мед. — Епидемичен хепатит.
ЕХВ [е-хе-ве], соен. —Електрохцмцческц взри-
ватет.
ЕХГ (е-ха-ге], хим. — Електрохимически ге¬
нератор.
ЕХДА — Електрохидродинамичио аналогия.
ЕхИТ [ехйт], ед. и мн., физикохим. — Елек-
трохимически източник но ток.
ЕХМК хим. — Етцлхексuлметокрииот.
ЕЦ — Единеи център (научии обединения на
Българската окадемия ио науките и Со¬
фийския университет). А ЕЦ по история .
ЕЦ. . . — Едииеи център (кото съставно чост
иа инициолиц съкращения, иапр.: ЕЦИ).
ЕЦ [е-це] — Едностъпална центробежна цир-
кулоциоино помпо.
ЕЦ — Електрическа централа.
ЕЦ трансп. — Електрическо централизация.
ЕЦБ — Единеи център по биология.
ЕЦЕЛ (еце.л) — Единен център зо език и
литература.
ЕЦИ — Едииеи център по история.
ЕЦИМ [ецйм]—Електронна цифрова- изчисли¬
телна машиио; ЦЕИМ.
ЕЦИН [еции] — Европейски център зо изу¬
чаване но и-родои-селението.
ЕЦМ [е-це-ем] — Електронно-цифрово ма¬
шина.
ЕЦММ — Едииеи център по математика- и
механико.
ЕЦНДП — Единен център по науките за
държовота и правото.
ЕЦНЗ — Едииеи център по науките за зе-
мято.
ЕЦНПК [е-це-не-пе-кО] — Едииеи център зо
наука и подготовка и- кадри; вж. ЕЦ.
ЕЦНПК. . . — Едииеи център за иаука и под¬
готовка иа кодри (като съставна част но ин-
ициолии съкращения, иапр.: ЕЦНПКММ);
вж. ЕЦ. . .
ЕЦНПКБМБП — Едииеи център зо иаука
и подготовко на кадри по биология и ме¬
дико-биологически проблеми; вж. ЕЦБ.
ЕЦНПКЕЛ — Едииеи център зо иоуко и
подготовко ио кадри по език и литера¬
тура; вж. ЕЦЕЛ.
ЕЦНПКИ
66
..ЕЦНПКИ — Единен център за н—ук— и“ под-
гетевк— и- кадри по истерия; вж. ЕЦИ.
ЕЦНПКММ — Един-н център з— н—ука и под¬
готовка на к-дри пс математика в мсх-ни-
к-; вж. ЕЦММ.
ЕЦНПКНЗ — Едии-и център за наук- и
подготовка и- кадри за науките за земята;
вж. ЕЦНЗ.
ЕЦНПКП — Единен център за наук— и под¬
готовка иа кадри пс праве; вж. ЕЦНДП.
ЕЦН П КФ КС — Единен център з- и-ук- и
подготовка и- кадри пс физическа кул-
тур— и спорт.
ЕЦНПКФС — Единен център з— и-ук- и
подготовка и- к-дри пс физкултура и
спорт; вж. ЕЦНПКФКС.
ЕЦНПКФС — Единен център за наука й
псдгетевка на кадри по философия и со¬
циология; вж. ЕЦФС.
ЕЦНПКФСН — Единси център за наука и
подготовка и- к-дри пс философия и социо¬
логически н—уки; вж. ЕЦНПКФС.
ЕЦНПКФФТП — Един-н цситър з— наука и
подготовка и- кадри по физик— и физико¬
технически проблеми: вж. ЕЦФ.
ЕЦНПКФФТП — Единен цситър з— наука и
•' .подготовка иа кадри по химия и химякс-
тэхиологич-ски проблеми; вж- ЕЦХ.
ЕЦФ — Единен ц-нтър по физик—.
ЕЦФС — Единен център пс философия и
социология.
ЕЦХ — Единен цситър пс химия.
ЕчихмСл и Ечхмйл м. — Държ—вне стопанско
предприятие (кпон на ДСО „Бълг-рско пиво
и без—лкохенни напитки“) зз изкупуване,
ебр—бетка и търговия с пивоварен сч-мик
и хмсп.
ЕЧУ електр. — Електрическа часовникова
уредба.
ЕШ — Европейски шампионат.
ЕШ (—), рус. ЗШ Окскав-тер шатэющий) —
Крачещ экскаватор (н—пр.: ЕШ-6/60. ЕШ-
17/75).
ЕШП [е-шс-пй], рус. ЗШП (Злектрнч-ский
шп-попсдбойник) — Електрическа травер-
с-подбивна машина.
ЕШП (—) [ё-шс-пё], метал. рус. ЗШП (Злсктре-
шл-кевмй псрепл—в) — Електрешл—кеве
претопяване.
Е1ЦТ [ё-щэ-тЭ] — Единни щ—тни таблици
ЛЗаплати по Е1ЦТ.
ж
Ж — [же], ед. и мн. . електр. — Железни
проводници (н—пр.: Ж-35, Ж-50, Ж-70).
Ж — метал. — Желязо (в Марката на цвэтии
спл—ви, н-пр.: БрАЖ9-4).
ж. — жени. А Слалом (ж.). Ски (ж.).
ж. грам. — жэиски (род).
ж. — жители (сл-д цифра).
ж. — журнал.
жарг. — жаргон-и.
ЖБ — [жй-бё], рус. ЖБ (Ж-тк— б-зл-ф-ти-я).
Безлафстна жетварк— (н—пр.: ЖБ-4,6).
ЖБ воен.. естар. — Ж-вдармерийски бата¬
льон.
ЖБ (жё-бё], прил. — Ж-л-зсб-теи-н. Д Ж&
конструкции. ЖБ-стълбове.
ЖБ [жё-бё] — Животновъдна база.
ЖБИ [жё-бс-й], рус. ЖБИ (Завод ж-лезобе-
тснния изделий) —
1. З-вод з- железобетонни изделия.
2. Железобетонни изделия.
ЖБН — [жС-бс-би], рус. (Жатка зсри-БоБо-
а—я и-весная) — Зърнобебова и-а-си- жет-
в—рк— (н—пр.: ЖБИ-3, 5).
ЖБр воен.. остар. — Ж-идарм-рийска бри¬
гад—.
ЖБН — (жС-вс-Сн], рус. ЖБН (Ж-тка вал-
ков—я широкозахвати-я навссн-я) — Ши-
рекеебхватна навеси- ж-та-рка (напр.:
/К В Н -5).
ЖЕК [ж-к] — Жилищно-експлоатационна кан¬
т О р ;!.
жен. - - — женски (к—то първ- съставна част
иа спожиесъкр—т-ии думи, напр.: жспак-
тив, жсикемисия, жепотговериичк-).
Жйасиаб м.—Държ—вне търговско пред¬
приятие з— снабдяван- с разплодни и ра¬
ботни животни.
жив. ст. физ. — живачен стълб (единица за
измерване иа иапнтàне); ж. 'ст. (с цифр—).
Д 1 лж жив. ст. '
Жнти м. — З-вод з- тел-ни изделия, свързоч¬
ни материали — жици п др.
ЖК. жк и ж. к. [жс-ка] — Жилищен ком¬
плекс. Д ЖК „Младост“.
ЖКИ — [жё-ка-Эн], рус. ЖКН (Ж-тка ку¬
курузная навесная) — Навесна ж-та-рк-
з— царевица (напр.: ЖКН-2,6).
ЖКО [жё-xà-ô] — Жилищно-комунален от¬
дел.
ЖМИП истор.. рус. ЖМНП — (Журнал Ми¬
нистерства народното просвяmснин) — Спи¬
сание на Министерството иа Народната
просвета и- Русия (1834—1917).
ЖМНР [жй-мй-не-рй], фр. JMNR (Jeunesse
du Mouvement national de la révolution) —
Младеж и- националното р-вслюциоиис
движени- (орг-ннэ—цын в Конге).
ЖМПЛА (жс-см-пе-ла), порт. JMPLA (J и-
ventud de Movimento Popular de Liber-
tagBo de Angola) — Младежка оргаииз— -
ция на Народното движение за освобож¬
дение на Ангел-.
жИ (—) [жС-ёи] — Желязие-иик-лев аку¬
мулатор (н—пр.: ЖИ-22, 45).
г
зам.-ген
ЖН (—) [жН-нн], рус. }КН (Жатка панесися) —
Навесна жетварка (напр.: ЖН-4.С).
ЖНУ (—) [же-ен-у], рус. ЖНУ (Жатка на¬
весная универсальная) — Универсална на¬
весна . ж_етпарка (напр.: ЖНУ-2.6).
ЖП ]жн-пН], остар., воен. — Жандзрмсрий-
ски полк.
ЖП и жп [же-пе], прил. — железопътен.,
А ЖП Бюро, жп транспорт, жп управление,
жп ресторант, жп завод, жп максврист,
жп стрелочник.
ЖП [же-пе], член, -то, ср., разг. — Български
държавни железници.
ЖПБМ воен. — Железопътен батальон за ме¬
ханизация.
ЖПБр воен. — Железопътна бригада.
ЖПЗ [же-пе-зё] — Железопътен завод.
ЖП К [же-пе-ка], воен. —Железопътен кор¬
пус.
ЖПК [же-пе-ка], м. и (разг) ср. {член. -то) —
Животновъдно-промишлен комбинат.
жпсвб воен. — Железопътен свързочен ба¬
тальон.
жпсвр воен. — Железопътна свързочна ро¬
та.
ЖПУ [же-пе-у], ср. (разг. член, -то) — Же¬
лезопътно училище.
ЖР (—) [же-ер], рус. ЖР (Жатка рядковая) —
Редова жетварка (напр.: Ж.Р-4,6),
ж. р. грам. — же.нски род; вж. ж.
ЖРН (—) [же-ер-ея]. рус. ЖРН (Жатка ряд¬
ковая навесная) — Навесна редова жет¬
варка (напр.: ЖРН-3,0).
ЖРП (—) [же-ер-пе] — Прикачна редова жет¬
варка (напр . : ЖРП-3,6).
ЖРС (—) [же-ер-ес], рис. ЖРС (Жатка ряд¬
ковая скоростная) — Редова скоростна жет¬
варка (напр.: ЖРС-4.9 А).
ЖС [же-се] — Железопътно строителство.
ЖСК [же-се-К^!, .и. и (разг.) <р. (член, -то) —
Железничарски спортен клуб.
ЖСК [н.е-се-ка] — Жилищностроителен ком¬
бинат.
ЖСК [же-се-ка] — Жилищностроителна коо¬
перация.
ЖСР (—)|жё-се-ёр]. рус. ЖСР (Жатка-снопо¬
вязалка рядковая) — Редова жетварка-сно-
повръзсачка.
ЖСС |же-се-се]. м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Железничарски спортен съвет.
ж. ст. физ. — живачен стълб (единица за
измерване на налягане); жив. ст. (с цифра).
ЖФБ [же-фе-бе] — Животновъднофуражна
бригада.
ЖЦН (—) [же-це-ен] — Навесна царевична
жетварка.
3
3 — „Звезда“ (вестник).
3 — Марка зимно дизелово гориво.
3 и з. — запад.
ЗА [зс-à] — Завод за автобуси.
ЗА |зН-С] — Завод за антибиотици.
ЗА [зе--з], воен. — Зенитна артилерия.
ЗА — Зимно дизелово гориво марка А, пред¬
назначено за експлоатация на дизелови
двигатели при температура не по-ниска от
— 10°. '
з. а. — Заслужил артист ( със соосттено иие))
ЗАБ [заб], еоен. Запалителна авиационна
бомба.
заб. — забележка.
забел. — забележка: вж. заб,
ЗАВ [зав] — Завод за автоматични везни,
згв. . . — Завеждащ (като първа съставна
част на сложносъкрстнни думи, напр.:
завотдел, завуч.).
зав [зав], член, -ът, -а, м. разг. — завеждащ
(отдел, секция и лр.).
Заводпроект м. — Институт за проучване и
пр^^|^-^^ране на промишлени обекти.
ЗАВС [завс] — Западноафрикански валутен
съюз.
ЗАвтП крид. — Закон за авторското право.
зйвуч, чле<. -ът, -а, мн. -и, м. остар. — Завеж¬
дащ учебната част.
ЗАГ [злг] — Завод за автомобилни гуми.
А ЗАГ „Г. Димитров".
ЗАГ [заг], остар., воен. — Зенитна артилерий¬
ска група.
загл. — заглавие (в библиографии).
ЗАГС [загс] —Завод за автомобилни гннн-■
ратори и стартери, А ЗАГС „Динамо".
ЗАД [зад] — Завод за алуминиева дограма.
Задгранлес м. и ср. — Предприятие за транс¬
порт и реализация на дървесината от Ко- •
ми.
ЗАЕ [зсН] — Завод за асинхронни електро¬
двигатели; вж. ЗАЕД.
ЗАЕД [заед] — Завод за асинхронни електро¬
двигатели.
ЗАЗ [заз], рус. ЗАЗ (Запорожский автомо-
Сильный завод) — 1. Запорожки автомо¬
билен завод. 2. В марката ва автомобилите,
произведени в този завод (напр.: ЗАЗ-966
„Запорожец“).
заз., член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Автомобил,
произведен в Запорожкия автомобилен за¬
вод.
ЗАИ [зай] — Завод за абразивни инструменти.
зал. геогр. — залив.
зам. . . — заместник (като първа съставна
част на сложно^^стню! думи, напр.:
зам.-мин., замком).
зам, член, -ът, -а, м., разг.—заместник-
(директор, председател и под.).
з^м.-гён.—заместник-генерален. А Зам.
ген. директор.
заМглавен
68
зАмглавеи, обики. член., разг. — заместник
главен (редактор и др.).
зом.-дир. — Заместник-директор.
замдир, член, -ът, а, м., разг, — заместиик-
директор.
замком, член, -ът, --, м., разг. — заместник-
комоидир.
замкомбрйг, член, -ът, --, м., разг. — замест-
иик-комоидир ио бригада.
замкомдйв, член, -ът,. --, м., разг. — замест-
иик-комонднр но дивизия.
зОм.-мйи. — зомёстиик-мииистър-
вам. по тех. воен., разг. — зоместник-ко-
мандир по техническата част.
зам.-предс. — заместиик-председател.
ЗАНА [заиа], англ. ZANA (Zambia News
Agency) — Информационна -огеиция ио Зам¬
бия.
ЗАНН юрид. — Закон зо административните
н-рушения и нокозоииг.
ЗАН У [зону], англ. ZANL' (Zimbabwe Afri¬
can National Union) — Африкански наци¬
онален съюз Зимбабве.
ЗАО [зао] — Завод зо аптечно оборудване.
ЗАП юрид. — Зокои зо административното
производство.
зоп. — западен.
ЗАПУ [запу], англ. ZAPU (Zimbabwe Afri¬
can People’s Ünion) — Съюз иа африкан¬
ския народ Зимбабве.
ЗАС юрид., остар. — Закон зо администра¬
тивното съдопроизводство.
ЗАС [зае], воен. — Зенитен автомат зо стрелба,
заел. — заслужил. Д Заел, артист, заел,
художник,
заел. орт. — вж. з. а.
заел. м. с. — вж. з. м. с.
зоел. худ. — вж. з. х.
ЗАСП [зО-се-пе] — Завод зо алуминиеви и
стоманени профили.
застрох. — застрахователен.
ЗАТ [зат] — Завод за автоматика и теиемехо-
иика.
ЗАТ юрид.—Закои зо автомобилния транспорт.
ЗАФЧ [за-фе-че] — Завод за орматура и
фасонни чости.
Захаримпекс м. — Външнотърговско предста¬
вителство ио промишлено-агрорио обеди¬
нение „Българска захар“ за внос (импорт)
ц износ (експорт) иа захар и зохории из¬
делия.
ЗБ истор. — Задгранично бюро но ЦК ио
БКП (т. с.) (1923—1944).
ЗБ юрид. — Зокои за бюджета.
ЗБ — Зимно дизелово гориво марка Б, предна¬
значено зо експлоатация ио дизелови двига¬
тели при температура не по-ниска от — 18э С.
ЗББС [зе-бе-бе-се] — Завод зо белтъчно-био-
коицеитротни смески.
ЗБГ [зё1бё1Гё]. юрид.—Закои зо българско¬
то гражданство.
ЗБЗ [зС-^с^^-зе], осен. —Зона с бактериално
зорозявоие.
ЗБН [зе-бе-не] — Завод за безалкохолни на¬
питки.
ЗБОБ юрид. — Закои зо бюджета и отчетно¬
стта по бюджета.
ЗБППМН юрид. — Закон зо борба срещу
противообществеиите прояви ка мололет-
иите и непълнолетните.
ЗВ мн., воен. — Зопалитёини вещества.
зв. грам. — звателен (падеж); звот.
зв.—звездо.
зв. електр. — звънец.
з-в воен. — „Земя-въздух“ (клос рокети),
звот. грам. — звателен (падеж); зв.
ЗББС [зё1Bё-везсё]. юрид. — Закон за всеобщо-
та военна служба.
ЗВД |зё1Bе-дё] — Зовод за възли и детайли.
ЗВО [зе-ве-д], юрид.—Зокои зо висшето
образовоиие.
ЗВТ [зе-ве-тё], юрид.— Зокои за външното
търговия.
звукоподр. — звукоподражателно.
ЗВЦ |зёзвёзцё] — Завод за вискозиа целу¬
лоза.
ЗГ [зе-ге], юрид. — Зокои за горите.
ЗГ радиотехн. — Задовощ генератор.
ЗГВ [зе-ге-ве] — Зовод за голови вериги.
ЗГВ [зе-ге-ве], юрид.— Закон за гражданско¬
то въздухоплаване.
ЗГЕСТ—Зовод за градивни елементи и съоб¬
щителна технико.
ЗГП [зе-ге-пе] — Завод за грамофонни плочи.
ЗГТ [зе-ге-те] — Завод зо горивна технико.
ЗГУ [зе-ге-у] — Зовод зо газови уреди.
з-д — завод.
з. д. геогр. — зоподно дължина (след цифра).
ЗДА [зе-де-à], юрид.—Закон за държавния
орбитрож.
ЗДВК |зе-де-вe-кO]. юрид.—Зокои за дър¬
жавен и ведомствен контрол.
ЗДвП [зе-де-ве-пе], юрид. — Закои зо движе¬
ние по пътищата; ЗДП.
ЗДД [зе-де-де] — Завод за дизелови двиготели.
ЗДЗИ юрид.—Зокои зо Държовния застрахо¬
вателен институт.
з. д. и. — заслужил деятел ио изкуството
(обики. със собствено име).
ЗДК [зе-де-ка], юрид. — Закон зо държавен
контрол.
з. д. к. — заслужил деятел ио културата
(обики. със собствено име).
ЗДМ [зе-де-ме], лг. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод зо дървообработващи машини.
з. д. и. — Заслужил деятел ио иаукота (обики.
със собствено име).
ЗДО [зе-де-о], юрид. — Зокои за доиък върху
оборота.
ЗДОД [здод], юрид. — Зокои зо данък върху
общия доход.
ЗДОО юрид., остар. — Зокои за държавно
обществено осигуряване.
ЗДП [зе-дс-ие], юрий. — Закон за движение
по пътищата; ЗДвП.
ЗДП [зс-дс-пе], юрид. — Зокои зо държавните
предприятия.
Е
69
зин
здр-в. . . — здравен (напр.: здр—впункт).
ЗДС [эй-дс-сё], юрид. — Закон за другарски¬
те съдилища.
ЗДС [зй-дс-cè], юрни.—Закон з— държавните
служители.
ЗДСК юрид. — З-кои з— Държ—аиата спсстсв-
и- каса.
ЗДСО [зй-дс-се-о], юрид. — З—кен з— догово¬
рите между социалистическите орт—ииэ—цыи.
ЗДТ [зй-де-тё], юрид. — Закон за държавните
такси.
з. д. т. — з-служил деятел иа туризма (сбикн.
със собствено име).
ЗЕ електр. — З-палв-щ, электрод.
ЗЕИМ [зэйм] — З-вед з— електроизолацион¬
ни м-т-ри—пи.
ЗЕМ [зсм] — З-вед за -п-ктрич-ски машини.
Л ЗЕМ„В. Коларов'.
ЗЕМ [зэм] — Завод за -пектрок—ри и мото¬
кари. Д ЗЕМ „Средец".
зем. . . — Земеделски (като първа състави-
част иа спожиосъкр—т-ии думи, напр.:
З-миздат, З-мпро-кт, З-мсиаб).
ЗЕМА [з-ма] — Завод з— електромедицински
-п-рати.
Зймизд-т ср. — Издателство иа Българския
земеделски иарсд-н съюз.
З-мпрсйкт м. — Институт з— проучване и
проектиране в селското стопанство (эеме-
д-лието).
З-мс [з-мс], член. -ът, -а, м.. истор. —Земе¬
делски младежки съюз (1921 — 1947); ЗМС.
—Произв.'. зсмсйст, эеысИстки, з-мсов.
З-мУРС [з-мурс], воен. — З-м-и управляем
рэ-ктивен снаряд.
ЗЕИА [з-на] — Завод за -л-ктроина нестан¬
дартна апаратура.
З-иабр [зсиабр], воен. — З-иитна артилерий¬
ска бригада.
З-н—ди [зсн—д], воен.. — З-иит-и артилерий¬
ски дивизион.
З-иап [зэн—п], воен. —Зенитен артилерий¬
ски полк.
З-нбатр [зснбатр], воен. — Зенитна бат-рэя.
ЗЕИО [зйиС] — Завод з- експериментално и
и-стаид-ртис оборудване.
ЗЕП [зеп] — З—вод з- ензимни препарати.
ЗЕП [зеп] — З—аод за порцел-н з- електро¬
технически изделия (сл-ктропорц-н — и).
ЗЕЛЕ [з-п-], м. (разг.) ср. {член. -то) — За¬
вод з- електро-преебр—зов—т-лии елемен¬
ти.
ЗЕС [зее] — В-падие-вреп-йски съюз (воен¬
нополитическа групировка иа Великобри¬
тания, Франция, Ф-дер-лна р-пубник- Гер¬
мания, Италия, Белгия, Нидерландия и
Люксембург).
ЗЕСТ [зсст] —З-вед за елементи з— съобщител¬
на техника.
ЗЕТ [зэт] — З-вед з— електрически т—бна.
ЗЕТ [зэт] — Завод з— електротелфери.
ЗЕУ [з-у ] — З—всд з- електродомакински
ур-ди.
ЗЕХА [зех-] — З—аод за ем—йлираиа и химиче¬
ска ап-ратур-.
ЗЖР [зй-же-рй] — „Защита иа животните и
р-ст-нията“ (служба).
33 — „3-меделскс зн—мс“ (вестник).
з-з воен. — „В-ыя-з-ын“ (кл—с р—кети).
ЗЗД [зй-зэ-дё], юрид. — З—кеи за э—дължэиыя-
т— и договорите.
ЗЗД [зй-эё-дЭ], юрид.. остар. — З—кон за за¬
щита иа държ-а-та.
ЗЗЗИ [зй-зс-зс-й]. юрид. — З-кои за задължи¬
телно з-страх-в-не и- имуществата.
ЗЗИ [зй-зй-И] , юрид. — Закен з— застрахо¬
ван- иа имуществата.
ЗЗМ [зС-зе-мС], .. и (р-зг.) ср. (член. -тс) —
З-вед з— з-в-ръчии м—шиии.
ЗЗП [зé-Зй-пЭ|, юрид. — Закон з— задгранич¬
ните паспорти.
ЗЗП [зС-зе-пЭ], юрид. — Закон за зашита иа
приред—т—; ЗЗПр.
ЗЗПр юрид. — Закон з- з-щ-ита и- природата;
ЗЗП.
ЗЗТ [зЭ-Эй-тЭ| — З—вод за .заваръчна тех¬
ника.
ЗЗУ [зй-зе-у] — Завод за э—п—ыётяваmы уст¬
ройств-.
ЗИ (—) [зй-й] — Звуков индикатор (н—пр.:
ЗИ-1).
ЗИДЗП юрид. — Закон з— ыэы-и-иы- и до¬
пълнение иа з-кен- за пенсиите.
ЗИЕ [зий] — Завод за инструментална еки¬
пировка.
ЗИЕНо [зисиО] — З-вод з— инструментална
екипировка и нестандартно сберудв—не;
ЗИИО.
ЗИЕПУ [зиэпу] — Завод з— инструментална
екипировка и пэчат—щи устройства.
ЗИИУ — Завод з— измерителни урэди и
инструменти; ЗИУИ.
ЗИЛ [зил], рус. ЗИЛ (Московский автсмобиль-
имй завод имени И. А. Лих—чоа-) —
1. Московски автомобилен завод „И. А. Ли-
хачса“. 2. В марк—т— на автомобили, произ¬
ведени в. тези завод (напр.: ЗИЛ-131, ЗИЛ-
137).
зил, член. -ът, -а, мн. -овс, м.— Автомобил,
произведен в М^оск-аския автсмсбил-и з—-
вод „И. А. Лихачоа“.
ЗИМ [зим], остар.. рус. ЗИМ (Герькевский
автемебильннй з-вед имени Молстова) —
1. Горкисвски -втемсбил-и завод „В. М.
Молетов“. 2. В м—рката и- автомобили,
произведени в този з-вод.
зим, член. -ът, -а, мн. -овэ, м.. остар. — Авто¬
мобил, произведен в Герки-аския автомо¬
билен завод „В. М. .Молстов“.
— Прризв.: зймка.
ЗИМ [зим] — З-вед з— изолационни материа¬
ли.
ЗИМ [зим] — Завод з— изпълнителни мсх—-
иизми.
ЗИИ юрид. — Закон за изпълнение и- на¬
казанията.
зино
70
ЗИНО [зино] — Завод за инструментално и
нестандартно оборудване; ЗИЕНО.
ЗИП [зип) — Завод за измерителни прибори.
ЗИП [зип] — Зааод за изолирани провод¬
ници.
ЗИП [зип} — Запасни инструменти и принад¬
лежности. .
ЗИР — Закон за изобретенията и рационали¬
зациите.
ЗИС юрид., остар. — Закон за индустриал¬
ната собственост.
ЗИС [зис], остар., рус. ЗИС [.Московский
автомобильнмй завод имени Сталина) —
1. Московски автомобилен завод „И. В. Ста¬
лин“. 2. В марката на автомобили, произве¬
дени в този завод.
зис, член, -ът, а, мн. -ове, м., остар. — Авто¬
мобил, произведен в Московския автомо¬
билен завод „И. В. Сталин“.
ЗИСС юрид., оста — Закон за имущества¬
та, собствеността и сервитутите.
ЗИТ [зит] — 1. Завод за изчислителна тех¬
ника. 2. В марката на електронноизчисли¬
телни машини, произведени в този завод
[напр.: ЗИТ-151).
ЗИТА [зйта] — Завод за топлоизмервателна
. апаратура.
ЗИУ [зну]. м., рус. ЗИУ (Завод нмени М. С.
Урицкого] — 1. Завод „М. С. Урицкн“.
2. В марката на автобуси (напр.: ЗИУ-6)
и тролейбуси [напр.: ЗЙУ-5), произведени
в този завод. ■
ЗИУИ — Завод за измервателни уреди и
инструменти; ЗИИУ.
ЗК [зе-кй] — Завод за кондензатори.
ЗК [зё-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод¬
ски комитет.
ЗК юрид. — Закон за кооперациите; ЗКооп.
ЗК соен. — вж. замком.
ЗК [зе-ка] —Захарен комбинат.
ЗКБР есен. — вж. замкомбриг.
ЗКД [зС-ка-дё], м. и [разг.) ср. (член, -то) —
Завод за корабни двигатели.
ЗКИ [зе-ка-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за корабни изделия. ' ' ' ■-
ЗКМ [зё-ка-мё]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за канцеларски машини.
ЗКМ [зё-ка-мё]. ;. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за корабно машиностроене.
ЗКМ [зз-ка-мС], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за кормилни механизми.
ЗКМСД восн. — Заместник командир на мо-
тострелкоза дивизия.
ЗКМСП воен — Заместник командир на мо-
тострелкови полк.
ЗКНО [зС-ка-не-о] — Завод за крупно нс-
стан~фтно оборудване.
ЗКО [зс-ка-о] — Завод за кухненско обза-
3S ->'>п .'97'4. — Зак и: за коопе-рациите; ЗК.
3X1 [■’-•-ко-ис). ; . и (разг.) ср. (член, -то)
. — Запи -ч-ц команден пункт.
ЗКПМ [зё-ка-пе-мд] — Завод за ковашко-пре-
сови машини.
зкпч ■ [за-ка-пе-чё], м. - (разг. член, -то),
еоен. — Заместник командир по полити¬
ческата част.
ЗКС [зё-ка-сё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за калцннирана сода.
ЗКС юрид., остар. — Закон за кооперативни¬
те сдружения.
ЗКТ воен. — Заместник командир по тила.
ЗКТИ [зС-ка-те-й] — Завод за каучукови тех¬
нически изделия. А ЗКТИ „Латекс*
ЗКТЧ [зе-ка-те-чё], м. (разг. член, -то), еоен.—
Заместник командир по техническата част.
ЗКТЧ [зё-ка-те-чё], м. (разг. член, -то), воен,—
Заместник командир по трудовата част.
ЗКУ [зё-ка-у], ж. и (разг.) ср. (член, -то,
мн. -та),воен.—Зенитна картечна установка.
ЗКФ [зё-ка-фё] — Завод за комбинирани фу¬
ражи.
ЗЛ юрид. — Закон за лова.
ЗЛ [зё-ёл], изч. шсхн. — Закъснителна ли¬
ния.
з. л. — заслужил лекар ((ЯЗикн. -със сготве¬
но име).
зл. — злоти (след цифра).
ЗЛКИ [зе-ле-кс-й] —Завод за латексови кау¬
чукови изделия.
ЗЛПп [зС-лс-пе-пС] — Завод за леки преград¬
ни панели.
ЗЛС [зё-лс-сё], юрид. — Закон за лицата и
семействата.
3M [зС-мС] — Завод за манометри.
3M [зс-мс]. юрид. — Закон за митниците.
ЗМА [зё-мс-à] — Завод за медицинска апа¬
ратура.
ЗМВИ [зё-мс-ве-й] — Завод за минерално-
ватнн изделия.
ЗМДТ [зС-ме-дс-тё], юрид. — Закон за местни¬
те данъци и такси.
ЗМИУ юрид. — Закон за мерките и измери¬
телните уреди.
ЗМК [зё-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за метални конструкции.
ЗМК [зС-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за механизирани конструкции.
ЗМК [зё-ме-ка], юрид. — Закон за мините н
кариерите.
ЗМКМ [зё-ме-ке-мС] — Завод за металоке-
рамични материали.
ЗММ [зё-мс-мС], л. п (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за метална мебсл.
ЗММ [зС-мс-мС], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за металорежещи машини (държавно
стопанско обединение).
ЗМО [зС-ме-о], л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за медицинско обзавеждане.
ЗМП [зё-ме-пС], л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за микробнални препарати за живот¬
новъдството.
ЗМПП [зё-мс-ле-пё] — Завод за машини за
npep j''-тка на пластмаси.
ЗМПС [зе-мс-пс-сс], юрид. — Закон .; ; мотор¬
ните превозни средства.
71
зпс
ЗМР [зе-ме-ре] — Зокои за малки р-диопрцем-
нццц.
ЗМС [земс], истор. — Земеделски младежки
съюз (1921 —1947); вж. Земс.
ЗМС (—) [зе-ме-се] — Стационарна зърно-
чистачи- машиио (иопр.: ЗМС-20).
з. м. с. —заслужил майстор но спорта (обики.
със собствено име).
ЗМТ [зе-ме-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Зовод за минерални торове.
ЗН [зе-ие], мн. — Заводски нормали.
ЗН юрид. — Закои зо наемите; ЗНаем.
ЗН юрид. — Зокои зо наследството.
зи. — зиочение; зиоч.
ЗНА [зе-ие-]], юрид. — Зокои за нормативни¬
те актове .
ЗНаем. юрид.—Закои за наемите; вж. ЗН.
ЗНаем. Оти. юрид. —Закон зо наемните от¬
ношения; вж. ЗНО.
ЗНасл. юрид. — Закои за наследството; ЗН.
зиач. — зиочеиие; зн.
ЗНЗ [зе-ие-зе], юрид. — З-кон зо народното
здрове.
ЗНО [зе-ие-о], м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Завод ио нестандартно оборудване.
ЗНО [эё-не-о], юрид. — Закон за наемните
отношения.
ЗНОРЧ — Завод зо нестандартно оборудване
и резервни чости.
ЗНП [зе-нс-пе] — Завод зо неизолирани про¬
водници. <4 ЗНП „Д. Благоев".
ЗНП [з е-не-пё], воен. —Запосеи наблюдате¬
лен пункт.
ЗНС [зе-ие-се], юрид. — Зокои зо народните
съвети.
ЗНСЗ [зе-ие-се-эё], юрид. — Закон зо научни¬
те степени и звоиия.
ЗНСПл юрид. — Зокои за петгодишния дър¬
жавен народностопански план на Народна
република България.
ЗНЩ воен. —Заместиик-иачолиик-щаб.
30 [ з--0], воен. — Заградителеи огън.
ЗОВВПЗ юрид. — Закои за опазване ио въз¬
духа, водите и почвото от замърсяване.
ЗОЕГПНС юрид. — Закон за отчуждаване иа
едрото градска покрита недвижимо соб¬
ственост.
ЗОЕМИ юрид., остар. — Закон зо отчужда¬
ване но едрия машинен инвентар.
ЗОИ |зои] — Завод за огнеупорни изделия.
ЗОИРП юрид. — Закои зо откритията, изо¬
бретенията ц рационализаторските пред¬
ложения.
ЗОК |зок] — Завод за облицовъчно кёр-мика-
ЗОК i'JDK ] — Завод за оранжерийни конструк¬
ции.
ЗОИ !зом].— Зовод зо огнеупорни матерцали.
ЗОММ — Завод зо окомплектовка на .метало¬
режещи машииц.
ЗОМП [зомп], воен. — Защита от оръжието за
масово поразяване.
зоо. . . — зоологически (н-пр.: зоопарк).
Збов&гснаб м. —Държавно търговско сто¬
панско предприятие за ветеринарно про¬
изводство ц снабдяванё-
ЗООЗП юрид. — Зокои зо опазване на обра¬
ботваемата земя ц пасищата.
зоол. — зоологически.
ЗОП [зоп), член, -ът, -о, мн. -ове, м. воен. —
Закрито огнево позиция.
ЗОРЗ юрид. — Зокои зо опазване но работно-
та земя.
ЗОС [зос]. воен. — Земно осигуряване но
сомолетоводеието.
ЗОСИ юрид. — Закон зо опозвоне ио сел¬
скостопанското имущество.
ЗОТ (зот) — Зовод зо организационна тех¬
ника.
ЗОТ [зот] — Зовод за осветителни тело.
ЗП [зе-пе], юрид. —Закон зо пенсиите.
ЗП [зе-пе], юрид. — Зокои за прокуратурата
в Народно република България; ЗПр.
ЗП [зе-пе] — Застроено площ (по цокъла) иа
жилищните сгради.
ЗП [зе-пе], воен. — Зенитен прожектор; ЗПр.
ЗПАНВ — Зовод за полиокрилнитрилии влок-
ио. Д ЗПАНВ „Булана".
ЗПВ [зе-пе-ве], м. ц (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за полиамидиц влокио.
ЗПГ [зе-пе-ге], м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Завод зо пневмотичиц гуми.
ЗПЗСК юрид.—Зокои зо пенсиониране иа
земеделските стопани-кооператори.
ЗПИ [зе-пе-й], м. ц (разг.) ср. (член, -то) —
Зовод зо пластмасови изделия.
ЗПИНМ юрид.—Закон зо планово изграждане
иа населени место.
ЗПК [зе-пе-ка] — Завод зо подово керамика.
ЗПК [зе-пе-к-], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Заводски партиен комитет.
ЗПК [зе-пе-кО], м. ц (разг.) ср. (член, -то) —
Заводски профсъюзен комитет.
ЗПК [зе-пе-кО], м. ц (разг.) ср. (член, -то) —
Зёмёдёиско-промuщиён комплекс.
ЗПКМ [зе-пе-ко-ме], юрид. — Зокои за па¬
метниците но културата ц музеите,
ЗПМ [зе-пе-ме] — Завод зо пишещи мошииц.
ЗПММ [зе-пе-ме-ме] — Завод зо производство
на металообработващи мошииц.
ЗПП [зе-пе-пе], м. ц (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за печ-тнц платки,
ЗПП [зе-пе-пе], м. ц (розг.) ср (член, -то) —
Завод зо полупроводникови прибори.
ЗПП [зе-пе-пе] — Завод за производство ио
плочи.
ЗПр юрид. — Закон зо прокуротурато иа На¬
родна република България; ЗП.
ЗПр воен. — Зенитен прожектор; ЗП.
ЗПрБ воен. — Зеиитеи прожекторен батальон.
ЗПРВПВННИ юрид. — Закон зо прехвърля¬
не ио вещии право върху иякоц недвижими
имоти. ’
ЗПрП еоен. — Зеиитеи прожектореи полк.
ЗПС (—) [зе-пе-се], рус. ЗПС (Зернопогрузчик
поворотит! самопередвижиой) — Автома¬
тичен зъриотовороч (нопр.: ЗПС-60).
зпт
72
ЗПТ [зй-пе-тС], мн.. електр. — Загуби по пре¬
нася иэ и трансформация.
ЗПТМ [зй-пе-те-ме] — Завод за цостон.ииотôксб
ви машини.
ЗПТМ [зе-пс-тс-мй] — Завод за правстекеви и
т-лф-рни м—шиии.
ЗПУ [зС-лэ-у] — Завод з- п-чат-щи устр.ой-
. стаа.
ЗПХП (зС-пё-хё-пЭ] — Завод за пневматични и
хидравлични прибори.
ЗПЧНРБ юрид..— Закон за пребив—ване и-
чужденците в Н-родиа република Бълга¬
рия.
ЗР [зй-рй] — Завод з- радиатори-
ЗР юрид. — Закон з— рибарството.
зрб—тр [зё-эр-батр], воен. —Зенитна ракети-
батарея.
ЗРВ [зё-рэ-вё], мн.. воен. — З-иитиерак-тни.
войски.
зрдн [зй-Ср-дс-Сн], м. (разг. член. -ът, -а),
воен. — Зенитен ракетен дивизион.
ЗР-дПр-хв. юрид.— Закон з — реда иа прехвър¬
лян- в-щни пр-ва върху някои и-движими
имоти.
ЗРЗ вооен — Закон з— радыо-ктивис з-разя-
ванс.
ЗРЗМ [зй-ре-зй-мС] — Завод з— ремонт и- з-мэ-
дслски машини.
ЗРК [эё-ре-к-], воен. — Зеиытиор-кэт-и ком¬
плекс.
ЗРМ [зй-ре-мй] — Завод з— радиотехническа
м-б-л.
ЗРММ [зС-ре-ме-мй] — З—аод за ремонт и- ме-
т-лор-ж-mы машини.
ЗРИА |зС-ре-ие-—]—З-вод за радиои—виг—циои-
и- апаратура.
ЗРИО [зЭ-ре-иэ-С] — З-вод з— р-мсит иа не¬
стандартно оборудване. &3PH0 „Шипка".
ЗРП [зй-рс-пй], воен. — З-иит-и р-кет-и
полк.
ЗРТБ [зё-рэ-те-бё], воок.—Зенитна ракетис-
т-хиич-ск- база.
ЗРУ [зй-ре-у], електр. — З-крита разпреде¬
лители— ур-дба (за високо напрежение).
ЗРЧ [зЭ-рэ-чс], .и. и (разг.) ср. (член. -тс) —
Завод з— резервни ч-сти.
ЗРЧИО [эЭ-ре-че-и--à] — З-асд з— резервни
ч-сти и нестандартно оборудааие.
ЗС [зй-сй], прил. — Завед-строит-лсн. А. ЗС
комбинат.
ЗС [э--е-] — Зав-дски стандарт.
ЗС [зй-сй]. остар. — Заводски строежи (дър¬
жавно стопанско обединени-).
ЗС [зС-сй], юрид. — З-к-и з- собств-иостт-.
ЗС [зй-сй] — Земеделски съюз.
ЗСА [зС-сс-й] — Завод з- санитарна -рматур-.
ЗСА (—) [зЭ-сс-à] — Върноечистнтелен суши¬
лен агр-г-т.
ЗСБК [.зе-сс-бс-ка] — З-вед за етоыансб-тон-
ии конструкции.
ЗСВЦВК юри<7, —З-к-н з- сделките с валутни
цениос-ти и за валутния контрол.
ЗСГ [зэ-се-гё], юрид.— З-кен за собственост¬
та иа гражданите.
ЗСД [зС-сэ-дЭ] — Завод за стом-н-н- дограма.
ЗСИ [зй-сс-И] — З-вед за съоръж-ния и инста¬
лации.
ЗСИДБ юрид. — Закон з— съст-вян- и из¬
пълнение иа държавния бюджет.
ЗСК [зэ-се-ка]—Завод з- с-нит-рн- кэр—мика.
ЗСК [зй-сс-ка] — З-вод з— строителни
конструкции.
ЗСК [зй-сэ-ка], м. и (р-зг.) ср. (член. -тс) —
Завсд-стрсит-лэн комбии-т.
ЗСКИ [зС-сэ-ка-И] — З-асд за стомансб-тонии
конструкции и изделия.
ЗСМ [зй-сс-мй] — З-вед з — силик—тии мате¬
риали.
ЗСМ [зС-сэ-мЭ] — Завод з- специална метало¬
керамика.
ЗСН [зй-ее-нЭ], юрид. — Закен за с—моебл—г--
ис н- населението.
ЗСО [зС-се-С] — З-вед з— ст-маи-ни отливки.
ЗСП [эЭ-ей-цЭ] —З-вод за сменни приспособле¬
ния.
ЗСПМ [зС-сс-пс-мй] — З-вод з- строителни и
пътни машини.
ЗСРП [зй-сй-рй-пй] — З-вед з- сменни и ре¬
зервни приспособления.
ЗССМ [эЭ-еэ-еэ-ыЭ] — Завод за селскостопански
машини.
ЗССП [зй-сй-сй-пй] — Завод за специални сто¬
манени профили.
ЗСТ [зЭ-ей-те], м. и (р-зг.) ср. (член. -то) —
Завод з- строителна техник—.
ЗСт юрид. — Закен з— стандартизацият—.
ЗСУ [зй-се-у], ед. и мн.. ж. и (разг.) ср. (член.-
те), воен. — Зенитна с-моходиа установка.
Д Батарея ЗСУ .
ЗСФСР [3-^^^^], остар.. рус. ЗСФСР
(З-кавказкая Социалистическая Федератив¬
ная Советск-я Республик—) — Задкавказка
федеративна съветска република (1922 —
1936).
ЗСШ (—) [зС-сс-шЭ] — Ш—хтова зърносушил¬
ня (напр.: ЗСШ-100).
ЗТ [зй-тй] — З-вед з— тр—мваи. А ЗТ „София“.
ЗТ [з- -тй] — Завод з— тр-нсфсрм-тори.
ЗТА [зэ-тс-à], м. и (р-зг.) ср. (член. -тс) — З-
нсд з- товарни автомобили.
ЗТЕ [зЭ-тэ-Э] — З-вед з— телефонни елементи.
ЗТИ [зё-тэ-й] — З-вед з— телени изделия.
ЗТИ [зй-тс-й] — Завод за текоизпр—вители.
ЗТКИ [зй-те-к—-]] —З-вед за технически
каучукови изделия.
ЗТЛСС — З-вед з— точно леене и специални
сплави.
ЗТМ [зй-тэ-мё]— Завод з— тежко машинострое-
иэ.
ЗТМПО (ээ-те-ыэ-пе-е] , юрид. — З-кон з—
търговските м—рки и промишл-нит- образци
ЗТПС [зй-те-це-ей|, юрид. — Зах-и з— трудо¬
вата поземлена еебсIЕсннет.
ЗТР [зй-тс-р--] — З-вед з- тепсвиз-.ри и ра¬
диоприемници.
73
ИАДС
ЗТСУ [зё-тс-се-у], юрид. — Закон за терито¬
риално и селищно устройство.
ЗТТ [зё-те-тё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за телефонна техника.
ЗТТТ [зё-те-те-тё] — Завод за телефонна и те¬
леграфна техника.
ЗТФ [зС-тс-фе], юрид.Закон за творчески¬
те фондове.
ЗТЧ [зё-те-чё] — Завод за телефонни части.
ЗУ [зС-у] — Занаятчийско училище.
ЗУ [зё-у], електрон. — Запомнящо устройство.
ЗУ [зё-у]. воен. — Заразен участък.
ЗУ (—) [зС-у], електрон.—Захранващо устрой¬
ство за полупроводникови защити (напр.:
тип ЗУ-1).
ЗУ [зС-у] — Земеустройство.
ЗУГМД изч. техн. —Запомнящо устройство на
гъвкав магнитен диск.
ЗУМБ [зумб], л. и ср., изч. техн. — Запомня¬
що устройство с магнитен барабан.
ЗУМД [зумд], м. и ср., изч. техн. — Запомня¬
що устройство на магнитни дисковс.
ЗУМК [зумк], м. и ср.. изч. техн. — Запомня¬
що устройство на магнитна лента касетеи
тип.
ЗУМЛ електрон. — Запомнящо устройство на
магнитна лента.
ЗУР [зур], ед. и мн., м. (разг. член. -а. мн.
-овс), воен. — Зенитна управляема ракета.
ЗУРО воен. — Зенитно управляемо ракетно
оръдие.
ЗУрС (зурс[, ед. й мн.,м. (разг. член, -а, мн.
-ове), воен. — Зенитен управляем реактивен
. снаряд.
" ЗУС юрид. — Закон за устройство на съдили¬
щата.
ЗФД воен. — Защитнофилтрираща дрёха.
ЗФИ геогр. — Земя на Франц Йосиф.
И
И (—) воен., рус. И (Истребитель) — В Мар¬
ката на самолет-изтребител (напр.: И-153,
11-15).
И и и. геогр. — изток.
И. и. грам. — именителен (падеж); им.
И — „Импулс“ (вестник).
И прил. . електрон. — Интегрален. Д И ре¬
гулатор.
НА воен. — Изтребителна авиация. ЬНасоч-
ване на И А на големи височини.
ИА — Информационна активност.
ИА библ. — Исторически архив.
ИАА, англ. IAA (International Association of
Allergology) — Международна асоциация по
алергология; ЛИА.
ИАА. англ. IAA (International Association of
Art — Painting, Sculpture, Graphic Art)—
Международна асоциация по изобразител¬
но изкуство -
ЗФК [зС-фе-ка], юрид. — Закон за финансов
контрол.
ЗФК [зе-фе-ка], воен. — Защитен филтриращ
комплект (за защита от отровни вещества).
ЗФМ [зС-фе-мС], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за феромагнити.
ЗФМК [зС-фс-мс-ка] — Зърненофуражен и ма-
слодобивен комбинат.
ЗФП [зё-фе-лё] — Завод за фаянсови плочки.
ЗХ — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Зърнени храни“.
з. х. — заслужил художник (обикн. със соб¬
ствено имс).
3X3 [зё-хе-зё], воен. — Зона за химическо за¬
разяване.
ЗХМ [зё-хе-мС], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за хидроизолационни материали.
ЗХМ [зС-хс-.мС], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за химическо машиностроене.
ЗХО [зе-хе-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за хартиени опаковки.
3X0 [зС-хе-о], воен. — Задхоризонтно откри¬
ване. Д Радиолокационна станция за 3X0.
ЗХПВХ — Завод за хлор и поливинилхлорид.
ЗХТ [зс-хс-тС], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за хладилна техника.
ЗХФД [зё-хе-фс-дё] — Завод за хранителни »
фуражни дрожди, Д ЗХФД „С. М. Киров".
ЗХФП [зС-хс-фе-пё] — Зърнени храня и фу¬
ражна промишленост (държавно стопанско
обединение).
340 [зё-чс-о]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за чугунени отливки.
ЗЧП [зё-че-пё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за часовникови прибори.
ЗШИ [зё-ше-и]. л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за шоколадови изделия.
ЗЯП — Завод за ядрени прибори.
ИААФ, англ. IAAF (International Amateur
Athletic Federation) — Международна ама-
тьорска лекоатлетическа федерация.
ИАБ [иаб], воен. — Изтребителна авиационна
база.
иаб [иаб], воен. — Изтребително-бомбардиро-
въчна авиация.
ИАВ, англ. IAV (International Association of
Volcanology) —Международна асоциация по
вулканология; АИВ.
ИАГ, англ. IAG (International Association of
Geodesy) — Международна асоциация по
геодезия.
ИАД [над], воен. — Изтребителна авиационна
дивизия.
ИАДС, англ. IADS (International Association
of Department Stores) — Международна асо¬
циация на универсалните магазини.
мае
74
мае воен. — Изтребители- авиационна еска¬
дрила.
ИАЕСТЕ, англ. IAESTE (International Asso¬
ciation for the Exchange of Students for Tech¬
nical Experience) — Международна асоциа¬
ция зо размяна иа студенти до техническа
кволификоция.
ИАИ библ. — Известия и- Археологическия
институт.
ИАК [ нак], воен. — Изтребителен авиационен
корпус.
ИАК - [цак], англ. IAC (Indian Airlines Corpo¬
ration) — Индийско сдружение зо въздушен
тр-нспорт.
ИАК остар. — Инженерно-архитектурна ка¬
мара (1934).
МАЛ, англ. IAL (International Arbitration
League) — Международна арбитражно ли¬
га.
ИАЛП, англ. IALP (International Assocïa-
tion of Logopedics and Phoniatrics) — Меж¬
дународно асоциация по логопедия ц фо-
ииотрия.
ИАМ — Институт по археология с музей (при
БАН).
ИАМ, англ. IAM (International Assodation of
Meteorology) — Международна метеороло¬
гична асоциация; АИМ. ОММ; вж. СМО.
ИАМБ, англ. IAMB (International Assodation
of Microbiologists) — Международно асоциа¬
ция ио микробиолозите.
ИАН библ. —Известия ио Академията иа нау¬
ките иа СССР.
нап [иоп], воен. — Изтребителен авиационен
полк.
ИАП, англ. IAP (International Assodation of
Psychotechnics) — Международна осоццо-
ция. по психотехника; АИП.
ИАПЛ. англ. IAPL (International Associa¬
tion for Penal Law) — Международна асо¬
циация по наказателно право.
ИАР [нар] — Иитерноционолиа асоциация зо
развитие.
ИАРИВ, англ. IARIW (International Associa¬
tion for Research in Income and Wealth) —
Международна асоциация зо проучване ио
доходо ц благосъстояниётв-
ИАС (нос], воен. — Инжеиерно-авиоциоиио
служб-.
ИАС [нас], англ. IAS (International Associa¬
tion of Seismology) — Международна асо¬
циация по сеизмология.
ИАТА [иОта], англ. IATA (International Air
Transport Assocîation) — Международна
•асоциация за въздушен транспорт; ЛИГА.
ИАТМЕ, англ. IATME (International Associa¬
tion of Terrestrical Magnetism and Elec¬
tricity) — Международно асоциация по зе¬
мен магнетизъм ц електричество.
ИАФ [ийф]. англ. IAF (International Asronau-
tical Federation) — Международно федера¬
ция ио астронавтика.
МАХ [и-х], англ. IAH (International Assoca-
tion of Hydrology)— Международна асоциа¬
ция по хидрология.
ИАХР, англ. IAHR (International Association
for Hydraulic Ressarcc)—Международно
асоциация по хидравлични проучвания.
ИАХС, англ. IAHS (International Academy of
History of Science) — Международно акаде¬
мия по история но науките.
ИАЮ, англ. IAU (International Academic
Union) — Международен академичен съюз;
ЮАИ.
МАЮ, англ. IAU (International Assocïaticn cf
Universities) — Международна асоциация
но университетите.
ИАЮ, англ. IAU (Ivtcrvаticvаl Astroncmical
Union) — Международен астрономически
съюз; вж. МАС.
ИАЮПЛ. англ. IAUPL (International Asso¬
ciation of University Professors and Lec¬
turers) — Международно асоциация и- уии
верситетските професори ц лехтори.
ИБ [й-бе[ — Изпълнително бюро.
ИБ есен. — Индикаторен боробон.
ИБА [йба], воен. — Изтребителио-бомборди-
ровъчиа овиоцця.
ИБАБ [иб.об], воен. — Изтребително-бомб-р-
дировъчиа авиационна база.
иБаД библ. — Известия но Българското ар¬
хеологическо дружество.
ИБАД [ибад], воен. — Изтребителио-бомбор-
дировъчна авиационно дивизия.
ИБАИ библ. — Известия на Българския ар¬
хеологически институт.
ИБАК [мбак], воен. — Изтребител ио-бомбор-
дирсвъчно авиокрило.
ИББГ — Институт по ботаник- с Ботаническа
градина (при БАН).
ИББД библ. — Известия и- Българското бо¬
таническо дружество.
ИБВМ. англ. IBW’M (International Bureau of
Weights and Mesurcs) — Международно бю¬
ро зо мерки ц теглилки; вж. МБМТ.
ИБЕ [й-бе) — Институт зо български език
(при БАН).
иБе. англ. IBE (International Bureau of Edu¬
cation) — Международно бюро по оброзо-
вон и ето.
ИБИД библ. — Известия и- Българското исто¬
рическо дружество.
ИБИРРО [ибйро] — Институт по биология и
имунология на размножаването и развитие¬
то но организмите (при БАН).
ИБМ, англ. IBM (International - Business Ma¬
chines Corporation) — 1. Американско ком¬
пания зо производство ио електронноизчи¬
слителни машини; Ай-Би-Ем. 2. Електрон¬
ноизчислителна м-шина, произвеждано
от тази компания (иопр.: иБМ-650); Ай-
Би-Ем.
ИБМП [й-бе-ме-пе] — Институт за бърза меди¬
цинска пимс-щ. Д/7 5.И/7 ,.Н. И. ht.рогов“-
ИБООИ еагн. — Иифкцтдио болииц.-з осо¬
бен'.’ опасни ицфекиии.
75
ндв
ИБГТД библ. — Известия иа Българското пе¬
щерно дружестве.
ИБПРНБ — Институт пс биология и пат-ле¬
гия иа р-змножаа-нетс и нез—разнн боле¬
сти.
ИБР [й-Бс-рй] — Изтечно—фркк—нск— банка за
развитие.
ИБР (—) [й-Бе-рй] — Импулсен бърз реактор
(напр.: ИБР-30). .
ИБРД |й-бе-р--дй], англ. IBRD (international
Bank for Reconstruction and Development) —
Международна банка з— реконструкция н
р-заити-.
ИБРО. англ. IBRO (International Brain Re¬
search Organisation) —Международна орга¬
низация по изследване на мозък—.
ИБТБ [й-бе-тс-бе], остар. — Италианска и
българска търговска банка.
МБФ [й-бе-фе-] воен. — ^^^р^итс^но-Бом^-р-
дирсвъчна флотилия.
МБЮПЛ, англ. IBUPL (International Bureau
for the Unification of Penal Law) — Между-
н—рсднс бюро за унификация на н—каз—тел-
иото пр-во.
ИВ [И-вё] — Икономически въпроси. ДЗам.-
директор по ИВ.
ИВ — Индикатор за височина.
ИВАД библ. — Известия на Варненското ар¬
хеологическо дружество.
ИВД [й-аэ-дё] — Идейноаъзпит—тэпна дей¬
ност. А Сектор г.о ИВД.
ИВИМ радuomcнх. — Интсраапие-врсмснна
импулсна модул-ция.
ивк. англ. IWC (International Wheat Coun¬
cil) — Международен съв-т по пшеницата.
«вк. англ. IWC (international Commission on
Whaling) — Международна комисия пс ки¬
толова.
ИВИ съобщ. техн. — Изкачв-щ-въртящ из¬
биран (в Автом-тичн- т-л-фснна централ—).
ИВИ — Институт з- аеенна истерия.
МВН (—) [й-ве-нЭ]. мед. — Индикатор з- въз-
будимсст иа нерв— (н-пр. ИВН-1).
ИВП [й-вэ-пй] — Икономическо въздействие и
подпомаган- (фонд).
ИВП [й-аэ-пё] — Институт зз външи— полити¬
ка.
ИВП [й-вэ-пй] — Институт по вин-рск- прс-
миим-нсст.
ИВП |й-ве-пй] — Институт по водни проблеми
(при БАН).
ИВП (—) [й-ве-пё], електр.— Прътоанден аи-
сян порцеланов изон-тер (напр.: ИВП-110).
ИВПО [й-вэ-пэ-С] — Инженсрневнедритэлска
проектантска орг-низ-ция. А ИВПО „Инж-
проект ". -
МВР | й-вэ-рё] — ИдсЙ1н^1^-^;зпит-тс.лна р-бо¬
ти. Д Отдел ИВР.
ИЗРД |й-ве-рс-де], ед. и мн. — Импулсен въз-
д■,•ынсрeaктиэ-и двиг—тэл.
ИВРИ, гнгл. IWRI (International Wildfowl
Research Institute) — Международен из¬
следователски институт по дивеч—.
ИВС електрон. — Високсстабинии импулсни
пееrеннны резистори.
ИВСА, англ. IWSA (International Water-Supp¬
ly Association) — Междунар-ди- -ссци-ция
за ведеснабдяванс.
ИВСС [ й-вэ-сс-сй] — Институт пс водно сто¬
панство и строителство.
ИВТ [й-ве-т]'] — Институт по воден транспорт,
ИВТ [й-вэ-тй] — Институт по въздушен тран¬
спорт (м-ждун-р-дна н-учнсизслэд-вателск-
ерт-ннзàцнн).
ИвТо, англ. IWTO (International Wool Tex¬
tile O^iganisation) — Международна орга¬
низация за вълнен текстил; ФЛИ.
ИГ (—) [й-гЭ], електр. — Импулсен генератор
(напр.: ИГ-8).
ИГ — Институт за гората (при БАН).
ИГ — Институт по генетика (при БАН).
ИГА [ига], остар. — Институт по градоуст¬
ройство и архитектур-.
ИГА [ига], англ. IGA (International Geographi¬
cal Assoo ation) Международна асоциация пс
гс-графия.
игд библ. — Известия на Българското гео¬
графско дружество.
ИГИ [игй]. /н/г. ИГИ (Институт горючих искс:
паеммх) —■ Институт пс горивни изкопае¬
ми.
ИГК [й-гэ-к—] — Институт по г-сд-зия и кар¬
тография.
ИГК [н-гe-кэ], англ. IGC (International Geo¬
physical Commiitee) — М-ждун-р-деи гео¬
физически комитет.
ИГК [й-ге-к—], англ. IGC (International Geo¬
logical Congress) — Междуи-р-д-и конгрес
по геелегнн•; КГИ.
ИГС [й-гэ-сё] — Институт пс генетика и се¬
лекция.
ИГСР [й-ге-сэ-рЭ] — Институт по генетика и
селекция на р-ст-ният-.
ИГФ [й-те-фЭ]. англ. IGF (International Gra¬
phical Federation) — Междуиар-дн- феде¬
рация на полиграфитс; ФГИ.
ИГФ [й-гй-фй], англ. IGF (International Gym¬
nastic Federation) — Междуи-роди- фэде-
р-ция пс гимнастика. '
ИГФ — Вж. ИГ-фарбен.
ИГ-фарбеи [й-гс-фарбэн], м.. остар.. нем. I. G.
Farben (Interessengemeinschaft der Farben-
industtie) — Н-имэноваии- н- най-т-л-ыин
химически концерн в Германия и света пре¬
ди Втер—т— световна война.
ИГ-ф-рбэниндустри [й-ге-фАрбениидустри! —
Вж. ИГ-фарбен.
ИГЮ. англ. IGU (International Geographical
Union) — Международен г-егр-фски съюз;
юги.
' ИГЮ, англ. IGU (International Gas Union) —
Международен съюз пс г-зов- промишле¬
ност; юииг.
и. д. — изпълняващ длъжността, А и. д. пред¬
седател .
и. д. геога. — източи- дължин— (след цифра),
идв [й-дэ-вй] — Инструкция за движението иа
идеал.
76
влаковете в Народна република България,
идеал. — идеалистически.
идеол. — идеологически.
ИДИ, фр. iD1 (1 nstilut de droit international)—
Институт по международно право.
идиолект, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. idio¬
lect (от гр. idios — личен и dialect) — Инди¬
видуален диалект.
ИДИС, англ. ID1S (International Dairy In¬
dustries Society) — Международно друже¬
ство по млечна промишленост.
ИДК [й-де-.ка] — Инспекция за държавен кон¬
трол .
ИДЛ (—) [й-де-лё] — Дъждовална инсталация
за лентово дъждуване (напр.: ИДЛ-50).
ИДНУ [идну] — Институт за детски и начал¬
ни учители.
ИДП ( н -де-пё] — Индонезийска демократиче¬
ска партия.
ИДП [й де-пС] — Италианска демократическа
партия.
и др. — и други.
и др. п. — и други подобни.
ИДТН [й-де-те-нё] — Инспекция за държавен
технически надзор.
ИДУ [иду] — Институт за детски учителки.
ИДФ хим. — Инозиндифосфат.
ИДФ [й-де-фе], англ. IDF (International Den¬
tal Federation) — Международна зъболе¬
карска федерация; ФДИ.
ИЕ — Институт по електроника (при БАН).
ИЕ мед. — Интернационална единица.
ИЕ електрон. — Информационен език.
ИЕА, англ. IEA (International Ergonomie Asso¬
ciation) — Международна асоциация по ер¬
гономия.
ИЕА, англ. IEA (International Economic Asso-
cation) — Международна икономическа асо¬
циация; АИСЕ.
ИЕГГ — Институт по ендокринология, герон¬
тология и гериатрия при Медицинската ака¬
демия.
ИЕИ, англ. IEI (International Esperanto Ins¬
titute) — Международен институт по еспе¬
ранто; ИНЕ.
ИЕИМ библ. — Известия на Етнографския
институт и музей (при БАН).
ИЕК [иек], англ. IEC (Internatioal Electrotech¬
nical Commission) — Международна елек¬
тротехническа комисия; КЕЙ; вж. МЕК.
ИЕМ [яём] — Институт по електрокари и
мотокари.
ИЕП [иСп] — Институт по електронромиш-
лелост.
ИЕТИ — Информационен език за търсене на
информация.
ИЕФ биохим. — Имуное.тектрофореза.
иж [иж<-],р//с. И>К (Ижевский мотоциклетный
завод) — 1. Ижевскн мотоциклетен завод.
2. В марката на мотоциклети, произведени
в 1 'жевския мотоциклетен завод (напр.: ИЖ-
56j).
3. ср. (ра :г.. «ля. -то) — М1с1гциьлет, лро
изведен в този завод,
ИЖ — Институт по животновъдство.
ИЗ (—) [й-зё] — Зърночистачна инсталация
(напр.: ИЗ-20).
ИЗ [й-зё], юрид. — Избирателен закон.
ИЗ електр. Източник на захранване.
ИЗ — Институт по зоология (при БАН).
ИЗ [й-зС] — Инструментален завод.
ИЗА [йза] — Полуавтомат за електродъгово
заваряване, изработен от Института по
заваряване (напр.: ИЗА-Г 18 А, ИЗА-Г 25 А)
Изв, — Известия (периодично издание),
изв. геогр. — извор.
ИЗД [й-зе-дС] — Институт по захародобив.
изд. библ. — издание.
изд. — издателство; изд-во.
. . . издат — издателство (като втора състав¬
на част на сложносъкратени думи, напр.:
Воениздат, П артиздат, Профиздат).
изд-во — издателство; изд.
ИЗК [й-зе-ка] — Институт по зеленчукови
култури.
изк. — изкуствоведски. Д изк. науки.
изк. — изкуствознание.
изкл. — изключение,
измер. — измерителен Д измер. единици.
Изомат м. — Изолационни материали (дър¬
жавно предприятие).
ИЗОРИД [изорйд] , англ. ISORID (Internatio¬
nal Information System оп Research in Do¬
cumentation)—Международна информацион¬
на система за изследвания в областта на
информацията.
Изот м. — Изчислителна и организационна
техника (държавно стопанско обединение за
разработване н производство на комплект¬
ни системи и на единични изделия за слск-
тронноизчиелнтелната, регистрационната н
организационната техника).
Изот м. и ж. — Електронноизчислителна ма¬
шина-миникомпютър, произведена в Изот
(напр.: Изот 0310).
Изотимлёкс м. — Външнотърговска органи¬
зация за внос (импорт) и износ (експорт) на
изделия и комплектни обекти в областта на
електронноизчислителната и организацион¬
ната техника.
Изоткомплёкт м. — Инженерингово предприя¬
тие за проучване, проектиране, доставка,
монтаж и др. на комплектни обекти и устрой¬
ства за изчислителната техника.
ИзотпласмСнт м. — Държавно търговско пред¬
приятие за пласмент на изчислителна и
организационна техника.
Изотсервнз м. — Държавно предприятие за
комплексни доставки, монтаж и настройка
на електронноизчислителни центрове н тех¬
ническо поддържане на изчислителна тех¬
ника.
Изотснаб м. — Държавно пласментно снабди¬
телно предприятие (към Изог).
ИЗП есен. — И ндивидуплен защитен пакет.
ИЗП [й-зе-пС] — Институт за здравна просве¬
та.
77
ИК AO
ИЗПБ [й-зе-пе-бе] — Институт по заразни ц
паразитни болести.
изпълком, член. -ът, -о, мн. -ц, м. — Изпълни¬
телен комитет (ио Народен съвет).
ИЗР [й-зе-ре] — Институт за защита ио ра¬
стенията.
ИЗР библ. — Израел.
язр. — изречение,
цзроб. — изработен, изработил.
ИЗс — Магиитометрцчеи измерител иа защит¬
ния слой ио бетона.
изслед. — изсиёдоватёлскц-
изт. — източен.
изт. д. — Вж. м. д.
изх. — изходящ. А изх. номер.
ИЗХФП — Институт по зърнени храни ц фу¬
ражна промишленост.
изчисл. — изчислителен.
ИМ — Институт по история (прц БАН).
ИИА, фр. ПА (Institut International d’anth¬
ropologie) — Международен институт по ан¬
тропология.
ИИА, фр. ПА (Institut international d’agricul¬
ture) — Международен институт по селско
стопанство.
ИИБИ библ. — Известия ио Института за бъл¬
гарска история.
ИИГА библ. — Известия иа Института по
градоустройство ц архитектура.
ИИЕ.фр. НЕ (Institut international d’embrio-
logie) — Международен институт по ем-
бриология.
иИе, ПЕ (Institution internationale d’espe¬
ranto) — Международен институт по еспе¬
ранто; МЕИ.
МИЕМ [И-ц-ем] — Институт зо инструментал¬
на екипировка и машини.
ИИЕО. англ. ПЕО (International Islamic Eco¬
nomic Organisation — Международна ислям¬
ско икономическо организация.
ИИЕР — Институт ио инженерите по електро¬
ника ц радиоелектроника (в САЩ).
МИМ. англ. III (International Institute of In¬
terpreters)—Международен институт ио пре¬
водачите.
ИИИК. англ, HIC (International Institute for
Intellectual Co-operation) — Международен
институт за интелектуално сътрудничество;
НИКИ.
ИИК. англ. ПС (International Institute for the
Consee-vation of Museum Objects) — Между¬
народен институт за консервация на музей¬
ни обекти.
ИИКИ, фр. ПС1 (Institut International de co¬
operation intellectuelle)— Международен ии-
ститут за интелектуално сътрудничество;
ИЛИК.
И ММ [ним], радиотехн. — Интервално-импулс-
но модулация.
ИМОСС [й -и-ос] — Институт по икоиомико и
организация но селското стопанство.
ИИП , англ. IIP (International Institute of
Philosophy) — Международен институт по
философия.
ИМПФ, англ. IIPF (International Institute for
Public Finance) — Международен институт
по обществено финансиране.
ИИР [ийр] . — Институт за изобретения н ро-
цuвиолцзациu-
ИИРР — Институт по интродукция ц расти¬
телни ресурси.
МИС [ иИс] — Информационно-измерителна си¬
стема.
ИИС, фр. IIS (Institut international de sta¬
tistique) — Международен статистически ин¬
ститут.
МИСПС, англ. IISPS (International Institute
of Social and Political Science) — Междуио-
роден институт по социални и политически
ноукц.
ИИСС — Инструкция зо инвентаризация но
стопанските средства.
МИТ [ийт] — Институт за изчислително техиц
ка.
ИИЦ[ийц] — Информационно-издателски цен¬
тър .
МИЦ [ийц] — Информационно-изчислителен
център.
ИК [ц-к-] — Вж. изпълком. А ИК на ГНС.
ИКА — Изкуствена кожа (ИКА-10).
МКА [икО J — Икономическо комисия за Афри¬
ка (при ООН).
МКА, англ. ICA (International Co-operative
Alliance) — Международен кооперативен
съюз; АКИ.
ИКА, англ. ICA (International Council for
Archives) — Международен съвет за архи¬
вите; КИА.
ИКАДИ (ик-ди] — Икономическа комисия за
Азия и Далечния Изток (при ООН).
ИКАЕ [икОе], англ. ICAE (International
Commission of Agricultural Engineering) —
Международна комисия по селскостопоиско
техника; ИКАИ.
ИКАЕ [ик-е], англ. ICAE (International Con¬
ference of Agri cultural Economists) — Меж¬
дународна конференция ио селскостопански¬
те икономисти.
ИКАЕС [ик-ес], англ. ICAES (International
Congress of Anthropological and Ethnogra-
fical Sciences) — Международен конгрес по
антропологически и етнографски науки.
ИКАИ [ик-и], англ. ICAI (International Com-
mitte for Aid to Intellectuals) — Между¬
народен комитет за подпомагане на цителек-
туалците; КИАИ.
ИКАИ [ик-и], англ. ICAI (International Com¬
mission for Agricultural Industries)— Меж¬
дународна комисия по селскостопанска тех¬
ника; Икае.
ИКАК. англ. ICAC (International Confedera¬
tion for Agricultural Credit) — Международ¬
но конфедерация зо селскостопански кре¬
дит.
ИКАН, англ. ICAN (International Commission
on Air Navigation) — Международна ко¬
мисия по въздухоплаване.
ИКАО [цк-о], англ. ICAO (International Civil
ИКАС
78
Aviation Organisation) — Международна
организация по гражданско въздухопла¬
ване.
ИКАС хим. — Инден-кумаронова смсс (напр.:
ИКАС-1, ИКЛС-3).
ИКВ. англ. ICV (International Commission
of Viticulture) — Международна комисия по
лозарство.
ИКВС, англ. ICWS (International Се-opera¬
tive Wholesale Society) — Международно
кооперативно дружество за продажба на
едро.
ИКГ, англ- ICG (International Congress of Ge¬
netics) — Международен конгрес по генети¬
ка.
ИКЕ [нкё] — Икономическа комисия за Евро¬
па (при ООН).
ИКЕС [икёс], англ. ICES (International Coun¬
cil for the Exploration of the Sea) — Между¬
народен съвет за изследване на морето.
ИКЗН, англ. 1CZN (International Commission
for Zoolcgical Nomendature) — Междуна¬
родна комисия по зоологическа номенкла¬
тура.
ИКИ [икй], фи?. — Интензивност на косми¬
ческото излъчване.
ИКИ, англ. ICI (International Commission on
Illumination) — Международна комисия по
осветлението.
ИКК истор. — Интернационална контролна
комисия (на Комунистическия интерна¬
ционал).
ИККА, англ. ICCA (International Committee
on Coordination for Agriculture) — Между¬
народен комитет по координиране в област¬
та на селското стопанство.
ИККГОП — Институт по кожи, каучук, га¬
лантерийна и обувна промишленост.
ИККЕ, англ. ICCE (International Council of
Commerce Employers) — Международен съ¬
вет на търговските служители.
ИККИ (икй], истор. — Изпълнителен коми¬
тет на Комунистическия интернационал
(1919—1943).
НККИМ [икИм], истор. — Изпълнителен ко¬
митет на Комунистическия интернационал
на младежта; ИККМИ.
ИККЛ, англ. ICCL (International Committee
of C comparative Law) — Международен ко¬
митет по сравнително право (при ЮНЕСКО);
кидк.
ИККМИ истор. — Изпълнителен комитет на
Комунистическия младежки интернацио¬
нал; ИККИМ.
ИККП [н-ка-ка-пС] — Индокитайска комуни¬
стическа партия.
ИКЛА ( иклй] — Икономическа комисия за
Латинска Америка (при ООН).
ИКМ [й-ка-ём[, електрон. — Импулснокодо-
ва модулация.
ИКМА, англ. ICMA (International Congresses
f«.r Modern Architecture) — Международни
î-ссн по модерна архитектура.
ИКММП. англ. ICMMP (International Com¬
mittee of Military Medicine and Pharmacy)—
Международен комитет по военна медицина
и фармация; КИМПМ.
ИКНАФ, англ. 1CNAF (International Commi¬
sion for the Northwest Atlantic Fisherics) —
Международна комисия по северозападно¬
атлантически риболов.
ИКО библ. — Икономика, народно стопан¬
ство, труд.
ИКО [ико], соен. — Индикатор за кръгов обзор,
ИКО. англ. ICO (International Congress of Oto¬
laryngology) — Международен конгрес по
отоларингология.
ИКО. англ. ICO (International Commission on
Oceanography)— Международна комисия по
океанография.
ИКО, англ. ICO (International Chemistry Offi-
. ce) — Международна химическа служб-а.
ИКОМ, англ. 1СОМ (International Council of
Museums) — Международен съвет на музеи¬
те.
икон. — икономически; иконом,
иконом. — икономически; нкон.
И КОС [икос], англ, ICOS (International Com¬
mittee of Onomastic Sciences) — Между¬
народен комитет по ономастика.
ИКОСОС [икосос] — Икономически и социа¬
лен съвет (при ООН).
ИКП [йка-пС] — Израелска комунистическа
партия.
ИКП [н-ка-пё] — Индийска комунистическа
партия.
ИКП I й-ка-пё] — Индонезийска комунистиче¬
ска партия.
ИКП [йка-пС] — Институт по консервна про¬
мишленост.
ИКП [й -ка-пС] — Иракска комунистическа
партия.
ИКП [й-ка-пе] — Иранска комунистическа
партия.
ИКП [й-ка-пе] — Ирландска комунистическа
партия.
ИКП [й-ка-пе] — Испанска комунистическа
партия.
ИКП [й-ка-пС] — Италианска комунистиче¬
ска партия.
ИКПА, англ. 1СРА (International Со-орега-
tive Petroleum Assod ation) — Междуна¬
родна кооперативна петролна асоциация.
ИКПК [й-ка-пе-ка] — Институт за подготов¬
ка на културнопросветни кадри.
икпт [й-ка-пе-тё] — Италианска конфедера¬
ция на профсъюзите на трудещите се.
И KP [й-ка-рё] — Инспекция по карантина на
растенията,
ИКР. англ. ICR (International Congress of
Radiology) — Международен конгрес по ра¬
диология.
ИКРК. англ. ICRC (International Committee
of the Red Cross) — Международен коми¬
тет на Червения кръст.
икс. англ. 1C.S (International College of
Surgeons) — ‘Международен колеж за хи¬
рурзи (в САЩ).
79
имостр.
ИКСЕМ [икс-м], англ. ICSEM (International
Commission for the Scientific Exploration
cf the Mediierranean)— Международна ко¬
мисия з— н—учни изследвания на Среди¬
земно море; КИЕСММ. '
ИКСИ [й кси] — Инспекция пс качеството и-
стоките з— износ (при' Министерството на
външната търговия).
ИКСИД, англ. ICSID (International Council
of Societies of Industrial Designers)—Между¬
народен съвет н- организациите по инду¬
стриален диз—йи.
ИКСООС [нксодс] — Инструкция Ъй 1 з—
крсдитираиэ иа стопанските организации
з— оборотни средства.
ИКСХ биохим.— Интсрстициални клетки сти¬
мулиращ хормон.
ИкСю, англ. ICSU (International Council of
Scîentific Unions) — .Международен съвет
и- научните съюзи; КИЮС.
ИКТ [й-ка-тЭ] — Институт пс климатичи-
техник—.
ИКТ [И-к--тС] — Ирландски конгрес на трей-
дюииеиите.
ИКТП [и-ка-тс-пй] — Институт з— комплексни
транспортни проблеми.
ИКФМ [й-ка-фе-мй] — Италианска комуни¬
стическа федерация и- младежта. -
ИКФР [й-ка-фе-рС] — Институт пс курорто¬
логия, физи-т-рапия п р-хабилитация (при
Медицинската академия).
ИКХС, англ. ICHS (International Committee
of Historical Sciences) — Междунар-дэи ко¬
митет по исторически науки; КИСХ.
ИКЮ, англ. ICH (International Chemistry
Union) — Международен химически съюз.
ИЛ библ.. рус. ИЛ (Издательстве иностранной
литератури) — Издателство з— чуждестран¬
на пит-ратура.
ИЛ [ил], рус. Ил (С. В. Илюшин) — 1. В
марката на самолети, конструирани ст
С. В. Илюшин -напр. Ил-14, Ил-18).
2. мн. -овс — Самолет, конструиран от С. В.
Илюшин.
ил. — илюстрация (при посочване с цифра).
А ил. 4.
ИЛА, англ. ILA (International Law Associa¬
tion) — Международна пр—вн— асоциация.
ИЛАА, англ. ILAA (International Literary
and Artistic Association) — Международна
ас-ци-ция з— литература и изкуство; АЛАИ.
ИЛБ воен. — Инжснернс-пстищен батапьеи.
ИЛВ [й-ле-аС] — Институт пс лозарство и
винарство.
ИЛЛИАК [илийк], м. и ж.. електрон.. англ.
ILLIAC (Illinois Automatic Computer) —
З- езнач-ванэ и- електрони-изчистит-лиа
м-шина (изработен— в САЩ).
ИЛК. англ. ILC (Inernational Law Commis¬
sion) — Международна правна комисия.
ИЛИ (—) [й -лэ-нс] — Линеен изолатор, но¬
сещ 15 килов-т- (напр.: ИЛН-15).
ИЛНК [И-лс-не-к—] — Линеен из-л-тор, но¬
сещ 15 кил-ват- (нар.: ИЛНК-^).
ИЛО, англ. ILO (International Labour Orga¬
nisation) — Международна -рт-ныз-цня пс
труда: аж. МОТ.
ИЛО, англ. ILO (International Labour Offi¬
ce) — Международна трудова служб—.
ИЛП [й-лс-пй] — Ирландска лейбъристка пар¬
тия.
ИЛП [й -лэ-пё] — Ит—ли—нска либерална пар¬
тия.
ИЛФ. англ. ILF (International Landworker’s
Federation) — Международна фэд-рàцын на
эеы-д-лскитэ работници; ФИТт.
ИМ — Изчислителна машин—.
ИМ — Изчислителна мрсж—.
ИМ електрон. — Импулси— м-дул-ция.
ИМ метал. — Инертни м-т-ри-ли.
ИМ — Институт пс м-тематика (при БАН).
ИМ — Институт пс морфология (при БАН),
им. грам. — Именителен (падеж); И., и.
ИМБ [н-мэ-Бй] — Институт пс мсх — ника и
биемех—иик— (при БАН).
ИМБ [И-мэ-Бй] — Институт пс молекулярна
биология.
ИМЕ (имй] — Институт пс микроелектроника.
ИМЗ [й мс-зё] — Инструмент—лис|механичйв
з-вед.
имиисб хим. — Имидитнси и маиэб.
ИМИО [имис] — Институт з— морски изслед¬
вания и ск-анепегын (при БАН).
ИМК. англ. IMC (International Maritime Com¬
mittee) — Международен морски комитет;
аж. ММК.
ИМКО [имкС]. англ. IMCO (Inter-governmental
Maritime ConsullativeOrganisation)—Между¬
правителствена морска консултативна ор-
т-ннэ-цин (специализирано учреждение трв
ООН).
ИМЛ, рус. ИМЛ (Институт марксизма-ле¬
нинизма ЦК КПСС) —Институт за маркси¬
зъм-ленинизъм при ЦК на КПСС.
ИМЛТ [й-мс-ле-тй] — Институт пс металс-
леене и леярск— техника.
ИММ [И-мс-мй] — Институт по математика в
мех—ник—.
ИММ [и-мс-мй] — Институт пс металорежещи
м-шини.
ИМО [имс] — Институт пс мебели и обза¬
веждане.
ИМО, рус. ИМО (Институт международннх
отнош-ний) — Институт по международни
-тн-ы-нын.
ИМО, англ. IMO (International Meteorologi¬
cal Organisation) — Международна метеоро¬
логична срт-ннз-цын; ОМИ; Вж. ММО.
ИМССИ [имСси] — Институт по м-ждун—ред-
ни отношения и социалистическа интегра¬
ция.
имсэтб воен. — Инжэыэрие-местсстреителеы
б-тальои.
имостр воен. — Иижэиерис-мостестрсятелн-
рота.
имп
80
ИМП [й-ме-пе] — Институт по международно
право.
ИМП [Име-пе] — Институт по месопромиш¬
леност.
ИМП [й-ме-пе] — Институт по млечна про¬
мишленост.
цмп. — имперотор (само пред собствено име),
цмп. — импулсен.
империал. — империолцстическц.
ИМТ воен. — Изнасяне ио мерната точка.
ММТ [й-ме-те] — Институт по международен
туризъм.
ИМТМ [й-ме-те-ме] — Институт по метало-
зкаиие и технология иа металите (при БАН).
ИМФ хим. — И нозиимофосфори- кuсёлииа-
ИМФ, англ. IMF (International Monetary
Fund)—Международен монетен фонд; ФМИ.
ИМФ, англ. IMF (International Metal Work¬
er's Federation) — Международна феде¬
рация ио металурзите; ФиОМ.
ИМХ (—) [й-ме-хе] — Инсталация аа при¬
готвяне и разд-в-ие ио мокра хроиа в свине¬
фермите (иопр.: ИМХ-150).
ММХВП — Институт по машииц зо хранител-
ио-вкусовато промишленост.
ИМЮ, англ. IMU (International Mathemati¬
cal Union) — Международен математи¬
чески съюз; вж. ММС.
ИНА [йиа], англ. INA (Iraqi News Agency) —
Иракска информационна агенция.
мив. — инвентарен. А инв. номер.
Йигострах м. ц Cf}., рус. Ингосстрах — Управ¬
ление на външното застроховаие прЦ Ми¬
нистерството иа финансите иа СССР.
янд. — индекс,
цид. — индийски.
ИНД библ. — Индия.
Йндимпорт мм — Вж. Иидустриалимпорт.
мидоиез. — индонезийски. .
МНДП [й-ие-де-пе] — Институт по науките
за държавата ц правото (прц БАН).
цидустр. — индустриален.
индустриал. . . — Индустриален (като първа
състави- част на сложиосъкратеиц думи,
иапр.: Мндустриалекспорт, Индустриол-
цмпорт, Иидустриалмоитаж).
Иидустриалекспорт м. — Външнотърговско
предприятие зо износ (експорт) но сондажни
агрегати ц минни съоръжения (в Румъния).
Иидустриàиuмпôрт м.— Външнотърговска ор¬
ганизация за внос (импорт) и износ (експорт)
на тъкани, конфекция, трикотаж и др.
Иидустриалмоитаж м. — Държавно предприя¬
тие зо индустриален монтаж.
миж. — инженер (пред собствено име).
ииж. . . — Инженерен (като първо съставна
чост на сивжиосъкротёни думи, нопр.:
иижб, Иижстрой).
нцжб воен. — Инженерен батальон.
Йнжпроект м. и ж. — Мижеиериовиедрител-
ско проектантско организация.
ЙнжстроА м. — Държавно стопоиско обеди¬
нение, което извършва ио територията но
гр. София транспортнвкомуиикацнвиио,
електрификационно, топлофикационно, во¬
допроводно и др. благоустройствено строи-
TёЛCTBB-
ИНИОН [цииди], рус. ИНИОН (Институт
научной информации по общественимм ца-
уком) — Институт за иоучиа информация
по обществени иоукц (прц Академията на
науките ио СССР).
ЙНИРД [иийрд] — Институт за научноизсле¬
дователско ц развойна дейност .
ИНИРДЦХ — Институт за научноизследова¬
телска ц развойна дейност по целулоза ц
хартця.
ИНИС [цийс], англ. INIS (International Nuc¬
lear Information System) — Международно
информационна система по ядрен- енер¬
гия.
ИНК [ц-ие-к-] — Индийски национален кон¬
грес (политическа партия). .
Инкотермс, англ. Incoterms (International
Commercial Terms) — Международни тър¬
говски правило.
инкп [ й-не-ко-пе] — Индийски национален
конгрес иа профсъюзите; ИНКПС.
МНКПС — Индийски национален конгрес и-
профсъюзите; ИНКП.
ИНМ библ. — Известия иа НоццоиалИия му¬
зей.
МНМ [й -ие-ме] — Изграждане ио населените
место (стопанска дирекция).
ИНМА [Иимо], мн. — Инертни материали.
ИНМВ библ. — Известия иа Нородния музей
във Варна.
ИНММ [йимц] — Название но сбирка микро¬
организми (от Института по микробиология
при Академията ио науките иа СССР).
ИНН [ И-ие-не] — Институт по нефтохимия ц
нефтопреработка.
ИННК — Иранско и-ццоиали- нефтена ком¬
пания.
ИНОНИ [цноннЦ — Инструментално нестан¬
дартно оборудване и иови изделия (про¬
изводствено предприятие).
инп [й-ие-пе], воен. — Инженерно-наблюда¬
телен пост.
ИНП — Инструкция зо приложение и- На¬
редбата за плащанията.
иНп [й-ие-пе] — Иранска народи- партия.
ИНС биохим. — Ммуноиедоцмъчеи синдром.
ИНРА [иира], м. и ж. — Институт за рацио¬
нализации и изобретения.
ИНРА [йира], исп. INRA (Instituto National
de Reforma Agraria) — Ноциоиолен ин¬
ститут по аграрна реформ- (в Куба).
ИНРС I й-не-ре-се] — Инсталация за непре¬
къснато разливане на стомана.
ии-т — институт; н-т.
интер. . . — Интернационален (кото първа съ¬
ставна част ио сложиосъкратеиц думи,
иапр.: интербригад-, hhi ерсемииар, катар-
визия).
Йитератомеиерго м. ц ср. — Международно
стопанско обединение за мирно използува¬
не на атомната енергия.
г
J 81
HOMTC
ЙятерАтомияструмЬнт м. — Международно со¬
циалистическо стопанско обединение за
сътрудничество в областта на ядреното
приборостросне.
Нитервнзия ж. — Интернационална теле¬
визия (международна система за обмен на
телевизионни предавания).
Йнтерграфик ж. — Международна изложба на
графиката (в Германската демократична ре¬
публика). А Интерграфик 76-
Йнтереетёктро ж. и м. — Международна ор¬
ганизация за сътрудничество > електро¬
техническата промишленост.
Йитерклуб м. — Интернационален клуб.
Йнтеркомёрс м. н ж. — Външнотърговска
организация за износ и внос, компенса¬
ционни, обменни, реекспортни сделки и
участие в смесени фирми в чужбина.
Йнтеркосмос — Програма на социалистичес¬
ките страни за изследване на космоса.
Йнтермёд м. и ж. — Вносно-износна цен¬
трала на Германската демократична ре¬
публика за лабораторни съоръжения, кон¬
тролни уреди н произведения на фарма¬
цевтичната индустрия.
Йнтерметал м. и ж. — Международна от¬
раслова организация за координиране на
производството, за развитие и сътрудни¬
чество в областта на черната металургия.
Йнтермода — Международно модно ревю. Д
Интермода 75/76.
. . . ннт-рн — Интернационален (като втора
съставна част на сложносъкратенн думи,
напр.: Коминоери, Профинтерн).
интернац. — интернационален.
Йнтероргтёхника ж. — Международна тех¬
ническа изложба за организационна тех¬
ника. А Интероргтехника 75.
Йнтерпол л., англ. Interpol (International
Criminal Police Organisation) — Междуна¬
родна организация на криминалната по¬
лиция.
Йнтерпред м. — Сдружение на бюрата за
представителство на чужди фирми и тър-
гозско посредничество в България.
Йнтерпресграфик ср. — Списание на Между¬
народната организация на журналистите,
което се издава в Будапеща.
Йнтерпрограма м. — Българо-съветски науч¬
ноизследователски проектантски инсти-
Йнтерспутник м. м ж. — Международна
организация за космически връзки.
Йнтерстёно ж. — Международна федерация
по стенография и машинопис.
Йнтертекстнл м. — Международно обедине¬
ние за текстилна промишленост.
Йнтt!гтeксойлмаш м. — Международно сто¬
панско обединение за текстилно машино¬
строене.
Йнтерфйлм м. и ж. — Главна редакция към
София-прес за филми за пропаганда в
чужбина.
Йнтерфото ср. и ж. — Главна редакция към
6 Реяиик ка съкращенията
София-прес за фотографска пропаганда в
чужбина.
Йнтерфриго ср. и м., англ. Interfrigo (Inter¬
national Railway-owned Company for Ref¬
rigerated Transport) — Международно дру¬
жество на железниците за превоз прв най-
благоприятен температурен режим на леско-
развалящи сс продукти.
Йнтерхйм ж. и м. — Международна отрас¬
лова организация на социалистическите
страни за сътрудничество в областта на
производството и търговията с продукти па
малотонажната химическа промишленост.
ЙнтегхймвлаккO ср. и м. — Международно
стопанско обединение за производство на
синтетични влакна.
Йнтерхотёлх-Балкантуряст ж. — Туристичес¬
ка стопанска организация за всички видове
международен туризъм.
ННТН [йнти], рус. ННТН (Институт научно¬
технической информации) — Институт за на¬
учно-техническа информация.
Интён (—) — Автоматично звуково (тонално)
информационно устройство (напр.: Ннтоя-
401).
^тра^мАт м. — Българо-унгарско дру¬
жество за проектиране, усъвъгшекствувакс
и доставяне на машини и системи за въ¬
трешнозаводски транспорт.
Йн'турйст м., рус. Интурист (Главное управ¬
ление по иностранному туризму) — Главно
управление по чуждестранен туризъм *
СССР.
ИНУХТ — Институт по нефрология, уро¬
логия, хемодиализа и трансплантация.
ИНФ [й-не-фе] — Индонезийски кацкокадсж
фронт.
ИНФ библ. — Информатика, библиотечно де¬
ло, библиография, наукознанис, оргтех¬
ника.
инф. грам. — инфинитив.
Йнфлот м. — Държавно търговско предприя¬
тие за аг^тиране на всички чуждестранни
кораби, посещаващи българските пристани¬
ща, и на българските кораби, извършващи
задгранични плавания.
Информбюро ср., истор. — Информационно
бюро на комунистическите и работническите
партии (1947—1956).
ИнфотСрм м. — Международен терминологи¬
чен информационен център (при ЮНЕСКО).
НО — Инженерингова организация.
НО — Институт по овощарство.
HOBT — Икономика и организация иа вът¬
решната търговия (специалност във висшс
учебно заведение).
НОНС [й-о-йс] — Интегрална отраслова инфор¬
мационна система.
ИОККГП — Институт по обувна, кожарска,
кожухарска и галантерийна промишленост.
НОМТС — Икономика и организация на ма-
т-риално-техническото снабдяване (спе¬
циалност във висшс учебно заведение).
йонх
ai
ИОНХ [ибих] — Институт пс обща и исер-
г—нична химия (при БАН).
ИОРИИ — Инструкция з— оформяне и раз¬
глеждан- на исканията з— ыэобр-тэиин.
ИОСЗА — Икономическа общност на страните
ст Западна Африка.
ИОСМ — Икономическа ерт-иыэация и- стра¬
ните от Магр-Б.
ИОСМЦ — Инструкция з— отчитан- на стохс-
ае-м-теры-лнытэ цеыы-еты.
ИОСП [иосп] — Институт • пс обща и сравни¬
телна n-телегин (при БАН).
ИОТ [ибт] — Иксиомик- и организация и-
туризма (специалност във ВУЗ).
ИОТ {ибт] — Инспекция „Охрана на труда*.
ИОТ [ибт) — Институт по облекло и текстил.
ИОТ [ибт] — • Институт пс ортôц-дин и трав-
м-телегия.
ИОУ [й-оу], електрон. — Информационно опе¬
ративно устройство.
ИОх [идх] — Институт по органична химия
(при БАН).
ИП [йпп-] , воен. — Изолиращ противогаз.
ИП воен. — Изходен пункт.
ИП воен. — Изходно пележсний.
ИП хим. ' — Индикаторен пр—х.
ИП — Инженерингово предприятие.
ИПА [ йп-], англ. IPA(lndian Press Assodation)
— Индийска телеграфи— атйнцын.
ипб [й-пе-Бй], воен. — Инженерно-пътен ба¬
тальон.
ИПБАМ. англ. 1PBAM (International Per¬
manent Bureau of Automobile Manilacturers)
— Международно п-ст-ннн- бюро на про¬
изводителите иа автсмобили; БПИКА.
ИПБр воен. — Инж-исрие-пътна бригада.
ИПЕ истор. — Инт-ри-ци-н-н и- прелэт—р-
скитс -сп-раитисти.
ИПЗАП — Инструкция з- приложений иа За-
кеиа з- административното производство.
ИПИ [нпи], англ. IPI (International Press
Institute) — Международен институт по пэ-
ч—т—.
ИПК [й-пе-к-] — Институт, • пс паметниците
на култур—та.
ИПК. англ. IPC [Iraq Petroleum Company) —
Иракска пстрслн— компания. .
ИПК. англ. IPC (International Petroleum
Company) — Международна п-трели- ком¬
пания.
ИЛКА, англ. IPCA (International Petroleum
Co-operative Alliance)— Междуи-р-дн- коо¬
перативно петролно сдружение.
ипм воен. — Изходен пункт по м-ршрут-,
ипм [ й-пс-ём] — Изчислитслие-перфокартиа
машина.
ИПМР — Истинска партия н- Мексиканската
революция.
ипи воен/,—_Изхсд-н пункт за и-сочванс.
ЙПН П [й-пе-нэ-пЭ] — Инструкция за прило¬
жението и- Нар-дб-т- з- ппаm-нинта.
ИП-зБ воен. — Инжсиэрис-псзициоиси ба*
тадьоа.
ИПсзБр воен. — Инженерно-позиционна бри¬
гада.
ИПозР воен. — Ииж-н-риô-цсзыцыснна рета,
ипом воен. — Изходен пункт н- обратния
м-ршрут.
ИПП [й-пэ-пЭ], воен. — Индивидуален пре¬
вързочен пакет.
ИПП [й-пе-nêj, всси. — Индивидуален прстм-
в-химич-ски пакет.
ИПП [й-пэ-пё] — Институт з— проуча-н- я
проектиран-.
ИПП. . . [й-пэ-пЭ] — Институт з— проучван¬
и преектиране на. . . (като първа съставн-
част иа иници-лии ськр-m-нын, напр.
ИППГСС).
ИППБ воен. — Инфекциозна п-лева подвиж¬
на болница.
ИППГСС — Институт за проучван- и проекти¬
ране иа герскете и с-псксто стопанство.
Д ИППГСС „Агролеспроект“.
ИППХМО — Институт за преучв—нс и проек¬
тиран- иа хидромелиоративни -б-кти. Д
ИППХМО „Водпроект“.
ИПр —„Исторически пр-гпед“ (списание); Ист.
пр.
ИПС [й-пэ-сй] — Институт по прнбсрсстр-с-
ИЭ.
ИПС [н-пэ-сё] — Институт по пшеницата и
слънчогледа.
ИПСА [йпс—], воен. — Изолиращ подвсдно-су-
коз-м-и ап—р—т.
ИПСА, англ. IPSA (International Political
Science Assodation) — Международна асо¬
циация за политически н—уки; вж. МАПН.
ИПСИ |ниеи], англ. IPSl (International
Political Science Institute) — Междунаро¬
ден институт за политически и—уки'
ИПТ [й-пс-тй] — Институт за попупроведны-
кева техник—. '
ИПТ [й-пэ-тё] — Институт з- прсчиств—тэл-
на техника.
ИПТА воен. — Изтребител но-проелиотаике-
в- -ртитерия.
ИПТАБр воен. — Изтр-бытeлые-nретнветаыко-
ва артилерийска бриг—да.
ИПТАДи воен. — Изтр-быт-пне-претывстаыкев
артилерийски дивизион.
иптап |ипт—п], воен. — Изтребителне-проти-
вотанкоа артилерийски полк.
иптбсо—1.— Изтребително-противотанкова ба-
т-рtн; иптбатр.
иптбатр [иптбатр], воен. — Изтрэбитэпна пре-
тивет—нкев— батарэн; нптб.
иптд [апт-д], воен. — Изтребително-п ротмво-
т-нкев дивизион.
ИПЮ, англ. IPU (International Paleontological
Union) — Международен пал-оитспотычэскв
съюз.
ИПЮ, англ. IPU (International Peasant Uni¬
on) — М-ждун-р-д-и съюз и- с-пяните.
ИПЮ. англ. IPU (International Population
Uiiioi) — Международен съюз по насепс-
ни-то.
83
исми
HP [И-р£] — Изобретения ц рационализации
(фонд).
ИР изч. техн. — Иидексеи регистър.
ИР еоен. — Инженерно разузнаване.
ИР — Ислямска република. Д ИР Маврита¬
ния.
ИРА [йра] — Ирландско републиканско ар¬
мия.
■разер м., англ. iraser (lnfrared Amplif ication
by Stimulated Emission of Radiation) —
Кваитовомеханичеи усилвател ио инфрачер¬
вените лъчи.
■раи. — ираискц.
ИРВ [й-ре-ве] — Инструкция зо разглеждане
на възраженията.
НРГ воен. — Инжёиериоразузнаватёли- гру¬
па.
ИРЕ [ире] — Институт по радиоелектрони¬
ка.
НРЕЛ — Институт зо руски език ц литера¬
тур-.
ИРИ информ. — Избирателно разпростране¬
ние н- информацията.
ИРИС [йрис], англ. IRIS (International Re¬
search Information Service) — Mеждyиaродз
иа служба за научна информация.
ИРК [й-ре-ка] — Информация за ръководни
кадри (отдел, бюро, служба).
ИРК, англ. IRC (International Red Cross) —
Международен червен кръст; вж. МЧК-
ИРЛ библ. — Ирландия.
ярл. — ирландски.
НРМ [й-ре-ме] — Идейно работа сред мла¬
дежта.
ирои. лексикогр. — цроицчио.
НРП [й-ре-пе] — Институт по рибна промиш¬
леност.
ИРИ [й-ре-пе] — Ирландско работническа пар¬
тия.
ИРП [й-ре-пе] — Истинско революционна пар¬
тия (в Боливия).
ИРП [й-ре-пе] — Италианско републиканско
партия.
ИРПУ воен. — Инженерно рота зо обзавеж¬
дане иа пунктове за управление.
ИРР [й-ре-ре( — Институт по рентгенология
и радиобиология.
ИРСФК, англ. IRSFC (International Rayon
and Synthetic Fibres Committee) — Между-
иородеи комитет за изкуствено коприна,
вискоза ц синтетични влокио; КИРФС.
ИРТ (—) [йре-те] — Изследователски реак¬
тор топлинен (напр.: HPT-1000).
ИРФ англ. IRF (international Road Fede¬
ration) — Международно федерация по пъ¬
тищата.
ИРЮ, англ. IRU (International Road Trans¬
port Union) — Международен съюз по път¬
ния траиспорт.
ИРЯ, рус. МРЯ (Институт русского язика) —
Институт за руски език при Академията иа
науките но СССР; ИРЯз.
ИРЯз, рус. ИРЯз и МРЯЗ (Институт русско¬
го язика) — Институт аа руски език (прц
Академията на иоуките и- СССР); ИРЯ-
ИС — Изкуствен спътник.
ИС — Изчислителна система.
МС, рус. ИС (Институт славяиоведеимя) —
Институт за славянознание (прц Акаде¬
мията но науките на СССР).
МС — Инструкция за сигнализацията приже-
лезниците.
ИС изч. техн. — Интегрална схема.
МС (—). рус. ИС (Йосиф Сталин) — В Мар¬
ката ио съветски тежък танк (иапр.: ИС-1,
МС-2).
ИСА (йса] — Индустриално стопанско асо-
ццзция.
ИСА, англ. ISA (International Sociological
Assocîation) — Международна социологи¬
ческа асоциация; вж. MCA.
ИСАК., англ. ISAC (international Scientific
AgHcultural Council) — Международен нау¬
чен селскостопански съвет.
цсб воен. — Ииженерио-сапьореи батальон,
цсбр еоен. — Ижеиерно-сапьори- бригада.
ИСД [й-се-де] — Италианско социално дви¬
жение (неофашистка организация).
Цсдп [й-се-де-пе] — Исландска социалдемо¬
кратическо партия.
ИсДп [й-се-де-пе] — Италианска социалде¬
мократическо партия.
МСЕ [цсе] — Институт за специална ёиёитро-
ника.
ИСЕМА [цсема] — Институт зо специална
електромедицинско апаратура.
ИСЗ [й-се-зе] — Изкуствен спътник иа зе¬
мята.
ИСМ [яей], разг., — . и ср. (член, -то) — Инже¬
нерно-строителен институт; вж. ВИСИ.
МСИ — „Иитерстройлиформация“ (сборник
ио Постоянната комисия по строителство
при Съвета за икономическо взаимопомощ).
ИСИ. англ. ISI (International Statistical
Institute) — Международен статистически
институт; вж. МСИ.
ИСИРЕПАТ [испреп-т], англ. 1CIREPAT
[C<^г^i1tter for international Co-operation in
Information Retrieval among Examining
Patent Offices) — Международен комитет
ио патентните ведомства за сътрудниче¬
ство в областта на издирване и- патентна
информация.
ИСИЮА, фр. ISIUA (Institut supérieur et
international d’urbanisme applique) — Висш
международен институт по приложно гра¬
доустройство.
ИСК [й-се-ко] — Институт по строители- ки¬
бернетика. ;
ИСКА, англ. ISCA (International Standards
Co-ordination Assoccation) — Международ¬
на асоциация по координация на стандар¬
тите.
ИСКС.аигл. ISCS (international Scientific
Co-opeeative Service) —Международна науч¬
на кооперативи- служба.
цсл. — исландски.
ИСМИ [йсмй] — Вж. ИСМИ У. 4
НСММУ
84
НСМИУ [исмну] — Институт по стандартиза¬
ция, мерки и измерителни уредя.
НСМХ, англ. ISMH (International Society
of Medical Hydrology) — .Международно дру¬
жество за хидроложка медицина; СИМХ.
НСМЮН, англ. ISMUN (International Student
Movement for the United Nations) — Между¬
народно студентско движение за съдей¬
ствие на ООН.
НСО [нсо] — Инженерингова стопанска орга¬
низация. .
ИСО [исо], англ. ISO (International Standarti-
sation Organisation) — Международна орга¬
низация по стандартизация; вж. МОС.
ИСОД [исод] — Интегрална система за обра¬
ботка на данни.
ИСП [й-сс-пС] — Индийска социалистическа
партия.
ИСП воен. — Инжекерно-сапьорек полк.
ИСП [и-се-пё] — Институт по съобщителна
поомишлсност.
ИСП (й-сс-пС] — Испанска социалистическа
партия.
ИСП библ. — Испания.
исп. — испански. .
ИСП [й-сс-пС] — Италианска социалистиче¬
ска партия.
ИСППЕ — Италианска социалистическа пар¬
тия на пролетарското единство.
ИвпроСкт м. — Институт за проучване и
проектиране в областта на инженерното
съобщително строителство.
ИСРП [й-се-ре-пС] — Испанска социалисти¬
ческа р.-'б. ■тilкчесс.а партия.
ИСРЮ, англ. 1SRU [International Scienti¬
fic Radio Union) — /Международен научен
радиосъюз.
ИСС [й -се-сё] — Икономически и социален
съвет (при ООН).
ИСС, англ-. ISS (International Social Service)
— /Международна социална служба; ССИ.
ИССА, англ. ISSA (International Social Secu¬
rity Association) — Международна асоциа¬
ция за социална сигурност; вж. МАСС.
ИССМ [й -сс-сс-мё] — Институт за селскосто¬
панско машиностроене.
ИССС, англ. ISSS (International Society of
Soil Science) — Международно дружество
по почвознанис.
ИССТ [й-се-се-тС] — Институт за съвременни
социални теории.
Нсстрон м. и ж. — Организация за инженер¬
но съобщително строителство.
ИСТ [й-сс-тС] — Италиански съюз на труда
(зГcфсъюзка организация).
ист. — исторически; истор.
Истмат м. — I. Исторически материализъм.
2. Учебна дисциплина (ыв ВУЗ).
3. член. -ът, -а, след числ. -а, разг. — Учеб¬
ник по тази дисциплина. Л Върни ми ист¬
мата.
RC’rp-. — ясгспичсски; ист.
Ист. пр. — „Исторически преглед“ (списа¬
ние); ИПр.
ИСтрБ воен. — Инженерко-сороиоелек бата¬
льон.
ИСтрБр воен. — Инженерно-строителна бри¬
гада.
ИСУ [ису] — Институт за социално управле-
нис.
ИСУЛ [исул] — Институт за специализация
и усъвършенствуване на лекарите.
ИСФ, англ. ISF (International Shipping Fede¬
ration) — Международна корабна федера¬
ция.
ИСФА, англ. ISFA (International Scientific
Film Assoc c ation) — Международна асо¬
циация за научни филми.
ИСФК [й-се-фе-кй] — Институт по стъкло и
фина керамика.
ИСФК, англ. ISFC (International Scholar¬
ship Fund Committee) — Международен ко¬
митет за стилскдкактски фонд.
ИСХ, англ. ISH (International Society of
Haematolcgy) — Международно дружество
по хематология; СИХ.
ИСЮ,англ. ISU(international Skating Union) —
Международен съюз по фигурно пърза¬
ляно.
ИТ [н-тё], електр. — Измерител на транзи¬
стор (напр.: I4T-51).
ИТ — Изчислителна техника.
ИТ електр. — Импулсен трансформатор.
ИТ (—) [й-тё], соен., рус. ИТ (Инженерний
танк) — Мостови танк.
ит. — италиански; итал.
и-т — институт; ии-т.
ИТА библ. — Италия.
итал. — италиански; ит.
ИТЕМ [итём] — Институт по топлотсхничсс-
ко и енергетично машиностроене.
ИТИ [йти], англ. IT1 (International Theatre
Institute) — Международен театрален ин¬
ститут.
ИТИГА [итйга] — Институт по теория и
история на ггадоустроПсоаооо и архитекту¬
рата (при БАН).
ИТИПС [итипс] — Институт за типизация н
индустриализация на промишленото стро¬
ителство.
ИТИС [итйс] — Институт за типово проекти-
реле и индустриализиране на строител¬
ството.
ИТК [й-те-ка]— Изкупвателнотърговски клон.
ИТК [Й-Т-ё-ка], л'-Н. — ИкЖёKёрKO-TСXKИЧёCKИ
кадри.
ИТКР [й-те-ка-рё] — Институт по техническа
кибернетика и роботика (при БАН).
ИТМ [й-те-мё*] — Институт за тежко машино¬
строене.
ИТМ [й-те-мё] — Институт по техническа ме¬
ханика.
ИТС ^i-те-сё] — Информацноинотърсгща си¬
стема.
ИТК соен. — Изходна точка за насочване.
85
ИХФ
ИТН [н-те-ие] — Инспекция по технически
иодзор (върху рентгеновите уредби).
ИТПЕ — Институт за технологическо про¬
ектиране ц екипировка.
ИТТ [й-^-^^-т]], англ. ITT (International Tele¬
graph and Telephone Corporation)— Между¬
народна телеграфно и телефонна корпора¬
ция.
ИТТМ — Институт по тютюна ц тютюневите
изделия.
ИТТфаи/ел. ITTF (Ivternrtirvаl,Trble Tennis
Federation) — Международна федерация по
теиис иа маса.
МТФ jii-’.c-C ё]. англ. ITF (Inrrnatic■vа) Trans¬
port Werkers’ Federation) -- Мсждснародиа
федерация ио транспортните работници.
ИТШП [й-тё-шс-пё] — Институт по трикотаж¬
но ц шевиа промишленост.
ИТЮ . пигд. ITU (International Telecommunica¬
tions Union) — Международен съюз по те¬
лекомуникация; вж. МСТ.
И У електрон. — Изходно устройство.
И У електрон. — Изчислително устройство.
ИУ електрон. — Интегриращо устройство.
ИУП [иуп] — Институт за учители пс практика.
МУС [иус] — Институт за учители спеццaлцстц-
МУСМТ [иусИт] — Институт за усъвършенству-
воне и специализация иа инженери и тех¬
ници.
ИФ ваен. — Изтребителна флотилия.
ИФ — Институт по философия (при БАН).
(1<Ф — Институт по физиология (при БАН).
ИФ — Институт по фуражите.
ИФ — Испанска традицио-глистка фаланга.
НФА [йфа], нем. IFA [Indцstrirvecwаltuvg
Foharzeugbeuv’olkscgcne Betriebe für Fahr-
zc:..:gzubehôr)- — 1. Управление ио народ¬
ните предприятия зо транспортно м-шино-
строеие (в Германската демократична ре¬
публика).
2. S марката ио товарни дизелови -втомоби-
ли^-пр.: ИФА-НЗА. МФА-В50Л, МФА-Н6),
самосвали (иапр.: ИФА-В50) и др., произ¬
ведени в тези предприятия.
йфа, член, -та, мн. - и, ок. Автомоби л, про¬
изведен в т-зи предприятия.
ИФАЛПА [ифалпа], англ. 1FALPA (Interna¬
tional Federation of Air Line Pilots Asso¬
ciation) — Международна федерация иа асо¬
циациите иа летците от гражданската авиа¬
ция .
ИФА.ЛС, англ. IFALS (International Federa¬
tion of Arts Letters and Sciences) — Между¬
народно федерация за изкуство, литератур¬
и наука; ФНАЛС.
ИФАг., англ. 1FAP (international Federa¬
tion if Agricull’ccal Prcductrs) — Междуна¬
родно федерация иа селскостопанските про-
ьгводите.ли; Ф) inA.
ИФНЦ. pt,-. ИФВЗ (Институт физики сысоких
»i—ергий) — Институт по физика иа високи¬
те с--:нргии.
Н<Г>ЬА, англ. IFWEA (International Fede-
raticncf Workers Educational Assoccations)—
Международно федерация ио работническите
образователни асоциации.
ИФВЛ, англ.. IFWL (International Federa¬
tion of Women Lawyers) — Международ¬
на федерация иа жените nровиёткн-
ИФК хим. — Извпрог;и.■:-\■-фенuииaрбомат.
ИФК, англ. 1FC [’vtrcnrtirnal Fisheries
Commission) — Международна риболови-
комисия.
ИФК-.’’. — Италианска федерация и- кому¬
нистическата младеж.
ИФЛА. енг..'.. IFLA (International Federa¬
tion —.Г Library Associatiovs) — Междуиа-
рс.-т-з федерация но библиотечните асоциа¬
ции; ФМАБ.
ИФОГ, англ. IFOG (International Federa¬
tion of Olive Growers) — Международна
федерация i:a производителите на маслини;
Ф11О.
ИФР [й-фе-ре] — Институт по физиология иа
растенията. Д ИФР „М. Попов“.
иФс, англ. IFS (International Federation
of Surveyors) — Международно федера¬
ция н- геодезистите; ФИГ.
МФСП, англ. IFSP (International Federation
of Societies of Philosophy) — Международно
федергция иа философските дружества; вж.
МФФД.
МФТТ [й-фе-те-те] — Институт по физик- иа
твърдото тяло (при БАН).
МФПМ, англ. IFPM (International Federa¬
tion of Physical Medicine) — Международна
федерация по физическа медицина; фММф.
ИФХ [й-фе-хё] — Институт по физнксхимия
(при БАН).
ИФЮВ, англ. IFUW (International Federation
of University Women) — Международно фе¬
дерация и- жените преподавателки в уни¬
верситетите.
ИХБ, англ. IHB (International Hydrographie
Bureau) — Международно хидрографско бю¬
ро; БХИ.
ИХДП — Итоии-иси- християндемократиче¬
ска партия.
ихк [й-хе-ко] — Институт по хематология и
кръвопреливане.
ИХМ [й-хе-мё] — Институт по хидрология и
метеорология (при БАН).
ИХМ [й-хе-ме] — Институт по кндрвтехнци-
и мелиорации.
ИХМ [й-хе-мё] — Институт по химическо ма-
шциостроене.
ИХО, ансл. IHO (International Health Organi¬
sation) — Международна здравно органи¬
зация; вж. МОЗ.
ИХО-ТПЗ — Институт по хигиена, охрана иа
труда и професионалните заболявалия (при
Медицинската -кад-мия).
ихп |й-хс-пё] — Институт по кцдровиииа и
пневматика-
МХПЗ [й-хс-пе-зё] — Институт по хигиено и
професионални забелязания.
ИХТ [й-хе-тё] —Институт nвкиоIиика технико.
ИХФ (й-хё-фё], англ. IHF (International Hockey
НХФК
86
Federation) — Международна- федерация пс
хокэй.
ИХ<^Кхих. — Изоцрсп^^л-трыхлОрфeиыл-кар-
б-мат.
ИЦ [иц] — Изчислителен център.
ИЦ | иц] — Информационен център.
ИЦДХ биохим. — Иэôцитратдехидрогeназа.
МцКл [й-цс-ка-пй] — Изчислителен цэнтър з—
келектиаие ползуваме.
ИЦМ [й-нэ-мй] — Институт по цветна мета¬
лургия.
ИЧ [И-чё], прил.. физ. — Инфрачервен. Д ИЧ
диапазон. ИЧ лъчи. ИЧ облъчване.
ИЧМ [й-че-мё] — Институт по черна мета¬
лургия.
ИЧС [и-чэ-сё], м. w (р-зг.) ср. (член. -то) —
Институт з— чуждестранни студенти.
ИЧС хим. — Инфрачервена спектр-скопия.
ИЧХ радиотехн. — Измервател на ч-стетни
х-р-кт-ристики.
ИЮА, англ. 1UA (International Union of Arts)—
Международен съюз з— изкуство; ЮИДА.
ИЮА, англ. IUA (International Union of Ad¬
vertising) — Ме^ждуиародэн съюз пс рекла¬
миране. .
ИЮАС, англ. IUAS (International Union of
Agricultural Sciences)—Междуиар-д-н съюз
за селскостопански науки.
ИЮАТ, англ. ШАТ (International Union
against Tuberculosis) — Междун-р-дэн съюз
за борба с туберкулозата; -Й0И1К.Т.
ИЮБ, англ. ШВ (International Union of Bio¬
chemistry) — -Международен съюз по био¬
химия.
ИЮБС, англ. IUBS (International Union of
Biological Sciences) — Международен съюз
по би-логическите науки; ЮИСБ.
ИЮГГ, англ. 1UGG (International Union of
Geodesy and Geophysics) — Междун-род-и
съюз пс г-од-зия и геофизика.
ИЮИ. англ. IUI (International Union of In¬
terpreters) — Международен съюз на прс-
вод—ч итэ.
июк. англ. IUC (International Union of Che¬
mistry) — Международен съюз пс .х-мия.
ИЮНС, англ. IUNS (International Union of
Nutritional Sciences) — М-ждун-р-д-н съюз
по н—уките за хр-н-н-то; ЮЙСН.
ИЮПАК.. англ. IUPAC (International Union
of Pure and Applied Chemistry) — Междуна¬
роден съюз з- теоретична и прилежна хи¬
мия; ЮИШПА.
ИЮП АП, англ. 1UPAP (International Union
cf Pure and Applied Physics) — Междуна¬
роден съюз за т-ор-тичн- и приложи— физи¬
ка; ЮИППА.
ИЮПн. снел. IUPN (International Union for
the Protection of Nature) — Международен
съюз за з-щит- на природата; ЮИПН; вж.
мсоп.
ИЮ'ТАМ, англ. IUTAM (International Union
of Theoretical and Applied Mechanics) —
Между.чародея съюз за теоретична и при¬
ложна механика.
ИЮФРО.англ. IUFRO (International Union of
Forest Research Organisation)—Междунаро¬
ден съюз на организациите з— изсн-да-иия
иа горите.
ИЮХС, англ. IL’HS (International Union of
History of Sciences) — Международен съюз
з— история иа науките.
и-я — индустрия.
ИЯИЯЕ [й-н-йн-—] — И нститут по ядрени из¬
следвания и ядрена енергетик— (при БАН).
о
И
ЙАР — Йем-еиск- -рабска република. ЙСП — Й-мэнска соци-листич-ска партия.
ЙКП — Йорданска комунистическа партия.
К
К (—) [ка] — Автомобилен кран (напр.: К-51,
К-52, К-64).
К (—) [к—], рус. К (Н. И. Ка.мев) — В м-рк-т-
иа вертолети, конструирани ст Н. И. Ка¬
мов (н—пр.: К-15, К-18); К-.
К (—) (к—], рус, К (Корчеа-льн-н машина) —
Изкореиитэл (напр.: К-2А).
К ( — ) [к—] — Карбур—тор (напр.: К-126П).
К ( — ) |ка]( метал. — К-р-мична свръзк— (в
маре>т- иа абразивни (шлнфовачии) инстру¬
менти при означаване на вид— на свръзката).
К ( — ,i (к-], рус. К („Кировец-") — В маркат—
иа съветски трактор ,.Кирсвец“ (напр.:
К-700, К-701).
К •(—) [ка] — Кл иматиз—тор з— прсзсрсц
(н—пр.: К-3300).
К — К-ефици-ит на филтрацията (почв-ио-
хидр-логична величина).
К геохим. — К-ксови въгнища.
К (—) [ка] — Компресор (напр.: К-25А, К-
5ОБ)-
К г— |ка| — В м-рк-т- иа компр-зссрни ма¬
ста • (н — пр.: К-12. К-19).
К (—» [ка] — Контролна машин— (напр.:
K*aO-6). *
87
КАССР
K (—) [ка] — Косачка (напр.: К-1.4, К-1,6).
К (—) [ка], рус. К (кран) — За означаване на
тип кран (напр.: K-401, К-407).
К (ка], изч. техн. — Мярка за капацитет на
паметта.
К [ка). само в съчет. Оценка К— Най-висо¬
ката оценка за качеството на някакво изде¬
лие, означаваща „на световно равнище“.
К (—) [ка] — Преносима кинопрожекционна
машина (напр.: К-101, К-301, К-303).
К (—) [ка], метал., рус. К (кремний) — Си¬
лиций (в марката на цветни сплави).
К физ. — Катод.
К физ. — Келвин (единица за температура по
термодинамнчната температурна скала).
к — кило. . . (представка за образуване на
десетичните кратни единици от Международ¬
ната система на измерителните единици,
напр.: кА — килоампер).
К електр. — Ключ.
К — Кон (в шахмата).
Ка (—). рус. Ка (Н- И. Камов) — В марката
на вертолети, конструирани от Н. И. Ка¬
мов (напр.: Ка-8, Ка-10, Ка-15, Ка-18); К.
КА — Комбинат за автобуси. А КА „Чавдар",
КА есен. — Корпусна артилерия.
кА физ. — килоампер.
КАБ електр. — Кабел с хартиена изолация
в алуминиева обвивка, брониран с двс сто¬
манени ленти, с външна покривка от юта.
КАБ [каб] — Комитет за архитектура и бла¬
гоустройство.
КАБР електр.— Кабсл с алуминиева обвивка,
брониран с двс стоманени лснти, без външна
покривка от юта.
КАБр воен. — Корпусна артилерийска бри¬
гада.
КАВЗ [кавз], рус. КАВЗ (Курганский авто-
6оскнй завод) — 1. Кургански автобусен
завод.
2. В марката на автомобили, произведени
в този завод (напр.: КАВЗ-651А).
КАГ електр. — Контролен кабсл с хартиена
изолация в алуминиева обвивка, гол.
КАГ еоен. — Корпусна артилерийска група.
КАД воен. — Командуващ артилерията в ди¬
визията.
мдёт, член, -ът, -а, мн. -и, м., истор., рус.
кадет (член конституционно-демократиче¬
ской партии, конституционный демократ) —
Член на конституционно-демократическата
партия в Русия (1905 — 1917). — Произв.:
кадетка, кадётскн.
КАЕ (—) [ка-С] — Електроуправляем автома¬
тичен кран (напр.: КАЕ-150, КАЕ-200).
КАЕ — Комисия по атомната енергия (в
САЩ».
КАЗ [каэ], рус. КАЗ (Курганский автобусный
завод) — 1. Кургански автобусен завод.
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод (напр.: КАЗ-601, КАЗ-671).
КАЗ [каз], рус. КАЗ (Кутаисский автомобиль¬
ный завод) — 1. Кутаиски автомобилен завод.
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод (напр.: кАЗ-600, КАЗ-606).
казах. — казахстански.
Казахфилм л., рус. Казахфильм (КазахскиЙ
фильм) — Киностудия на Казахската съ¬
ветска социалистическа република.
КАК воен. — Командуващ артилерията в кор¬
пуса.
кал физ. — калория (единица за измерване на
количество топлина,на която в Международ¬
ната система на измерителните единици
съответствува джаул).
калццсх м. — Цех „Калнинация“ (в Завода за
калцинирана сода).
КамАЗ [камаз],рус. КамАЗ (Камский автомо¬
билния завод) — 1. Камски автомобилен
завод.
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод.
КАН библ. — Канада.
КАН — Китайска академия на науките.
к. а. н. — кандидат на архитектурните нау¬
ки (със собствено име).
канд. — кандидат (в съчет. канд. на. . .).
А Канд. на филологическите науки.
КАНУ [кану], англ. KANU (Kenya African
National Union) — Национален съюз на
африканците в Кения.
канц. — канцеларски.
КАО [ка-о] — Комплексно административно
обслужване (отдел).
КАП (—) [кап] — Автоматичен пламъчно-
тръбен парен котел (напр.: КАП 10/12).
КАП [кап] — Комплексна автоматизация на
производството.
КАП — Конфедерация на арабските профсъю¬
зи.
кап. — капиталистически.
кап. . . разг. —Капиталистически (напр.: кап-
страни, каплагер).
кап. — капитално. Д Кап. строительство.
кап. — капитан (със собствено име). А кап.
Иванов.
КАПГ [ка-пс-гС] — Комисия J на академиите
на науките на социалистическите страни по
планетарна геофизика.
КАПП [ка-пс-пё], м. и (разг.) ср., (член, -то) —
Комплексна автоматизация на производ¬
ствените процеси (отдел).
кар — карат (единица мярка за злато и за
скъпоценни камъни — каратово тегло), (с
цифра). А 18 кар.
Карап м,, воен. — Картечно-артилерийски
полк.
КАРИФТА [карйфта], англ. CARIFTA (Саг-
ribbean Free Trade Area) — Асоциация за
свободна търговия на страните от Кариб¬
ския район. 4
КАС (—) [кас], ед. и мн., воен. — Авиационно-
сnасиоелек контейнер (напр.: КАС-90).
КАССР [ка-ёс-ес-ёр], остар., рус. КАССР (Ка¬
бардинская Автономная Советская Социа¬
листическия Республика) — Кабардинска
KACCP
88
автономна съветска социалистическа репу¬
блика.
КАССР |кà-è<с■ec-èp]]рре. КАССР (К-рёльек-н
Авт-и-мн-я Советская Социалистическия
Республика) — К-р-лск- автономна съвет¬
ска еоцыàпистич-ска р-публик-.
КАТ [кат] .м. — 1.'Контрол иа автомобилния
транспорт (упр-вн-ни- при Министерството
яа вътрешните работи).
2. Служители от това управление, оcыm--
етвяв-ти контрол иа автомобилния транс¬
порт. Д Пристигна КАТ.
— Произв.: (р-зг.) к-т-джия, к-т-джийски.
«-т. — катедра.
КАТС [кй-тэ-сё] — К-р-биа автоматична теле¬
фонна станция.
КАФ, англ. CAF (Cost and freight) — Транс¬
портна клауза в м-ждунареднат- търговия,
която означава, чс в продажната цена иа
ст-к-та э включено и наелото.
КАХА [к-ха] — Кан—дск— -м-тьорска хексй-
и- асоциация.
КБ (—) [ка-бё] — Въздуш-и буталэи ксмпрэ-
сср (напр.: КБ-150А).
КБ воен.. — Командир иа б-т-рея.
КБ — Конструкторско бюро.
КБ (—) [к—-бе].рус. КБ (Кр-н башэиннй) —
Кулокран (н-пр.: КБ-16, КБ-160-2).
КБАССР [ка-бэ-—-ёс-эс-ёр], рус. КБАССР (Ка-
6ардннo-Б-лк-рекàн Автономная Советская
Социалистическая Республика) — К—барди-
не-Балк-река -вт-н-мна съветск— с-ци-ли-
стич-ска р-публик-. .
КБВ [ка-бе-ве]. радиотехн. — Коэфициэит иа
бяг-щ- вълна.
КБЕ — Кратка българска энциклопедия.
КБЖ [кй-бэ-жЭ] — К-митет иа българските
жеии.
КБК (—) [ка-бе-к—], рус. КБК (К-мбайи для
обмолота бобовых культур) — К-мбайи з—
бобови култури (напр.: КИК-Кб).
к. б. и. — кандидат на биологическите и—уки
(със ссБста-ио имс).
КБО [ка-бе-д] — Ксмуиалие Битово обслуж¬
ван- (управление).
КБО [ка-бе-д] — К-муи-лис -Битов отдэн.
КБП (—) [ка-бе-пё] — Комбайн з— бр-и- и-
пледевэ з— пулп-произведсте- (н—пр.: КБП-
D.
КБР воен. Вж. комбриг.
КБРТ — Комитет з— българско радио и тэ-
пеанзин.
КБС [ка-бэ-сЭ] — К-муналис-битоас строи¬
телство.
КБС, англ. CBS (Columbia Broadcasting Sys¬
tem) — Р—диопрэд-в-тэнн- компания „Ко¬
лумбия“ (в САЩ).
КБСД — Кпуб з— българо-съв-тск— дружб—.
КБТ |ка-б--тй] — Конгрес иа брит-нскит-
тр е^^ЛЮНИОИ-Н.
КБУ i' • --Бэ-у] — Комбинат за битови услуги.
КЬУ |к—-бэ-у], м. — Ксмунапио-битсви услу¬
ги (итдэл).
КБФК [ка-бе-фе-ка] — Комитет на борците
претив фашизма и капитализма.
КВ (—) [ка-вё] — Виитов крик (н-пр.: КВ-
25).
КВ [кй-вй], (разг.) мн. -та, електр. — Висс-
кевоптоа к—бсл.
КВ (—) [ка-вё], ед. и мн.. техн. — Въртящи
кръгов- (н-пр.: КВ-4, КВ-6, КВ-8).
КВ мед. — К-а-ри-.
КВ — Капиляри— алате-миеет (поче-и-^-х^^д-
р-логична величин—).
КВ [к—-е-], м. и (р-зг.) ср. (член. -то), воен. —
К-рт-ч-и взвод.
КВ [ к—-ве]— Командув-щ включв—тел н- ни-
иээн избир—ч(в Автоматична т-п-фонна цэи-
тр-л-).
КВ техн. — В марк-та и- корабни вертикал¬
ни, центробежни помпи с электроз—движв--
ие.
КВ [к--в-], мн.. радиотехн. — Къси вълия.
Д Предаването е на КВ.
КВ [ка-вё], прил.. радиотехн. — Късовълнов.
Д КВ-предавател. КВ-приемник. KB-ра¬
диостанция.
КВ (—) [ка-ве],рус. КВ (Кировский во-иний
з-вод) — В маркат- иа съветски тежък т-ик
(н—пр.: КВ-I, КВ-2).
кв. — ке—др—тсн. А кв. метър.
кв. — ке—ртал (пред имс). Д кв. „Лозенец“.
кв физ. — килсаспт (с цифр—). А 220 кв.
ква физ. — килеаелтампср (с цифра).
КВБ — Катедра по вътрешни Бслэсти (пр-
Медицинската акад-мия).
КВВ (—) [к—-вэ-вй] — Висок-повдигат-лиа - ко¬
личка с к-б-лио з—хранванэ (иапр.; К.ВВ-
2500).
КВЕШ — К-Б-л с аииилитева изолация, экра-
иир—н, шт-иг-а-н.
КВ-ЕТ [ к—-ас-йт], електр.— Изелир—и високо¬
волтов кабэл с -дин пп—ст попи-тил-и.
КВИ [ка-вэ-й], изч. техн. — Канал за вход-
изхед.
КВЛ [к--ве--л], електр.— Кабел с винилите-
аа изот-ция за луминесцентно осеэтл-ын-.
к.в-м. и. — кандидат иа ветеринарномедицин¬
ските н—уки (със собствено имэ).
к. в. и. — кандидат иа во-ииите науки (със
собствено име).
квн — квинт—л (единица за маса). ’
КВС (—) [ка-ес-сЭ], рус. КВС (Компрессорная
водo.т-эн-н станция) — Компресорна пом¬
пена станция (н-пр.: 45 КВС-30),
квс [ка-Вё-е-], ед. и мн. (р-зг., мн. -та),
електр. — Специален внссхочёетотён кабел.
квс [ ка-вэ-сё], ед. и мн. (разг. мн. -та),
електр. — Стирефлскс-н високоволтов кон¬
дензатор.
кв. см — кв—дратэн сантиметър (с цифра),
квт физ. — киноа—т (с цифра).
квтч физ. — китов-тч-с (с цифра).
КВУ [ка-нс-у] .есен. — К-м-ндир м. взвод за
упр-илеьпе.
КГ (—> [hâ-гЭ]. електр.— Квлрцэц ■. • чератср
(н—пр.: КГ-96).
89
KejMëT
КГ [ка-гё], техн.— Колани c гребен ( елементи
зо зокрепване ио проводници, кабели н тръ¬
би).
КГ (—) [кй-гё] — Комбайн зо броне и- грозде
(нопр.: КГ-1).
КГ —Комитет по геология (към Министерство¬
то и- металургията).
КГ (—) [ка-гё], електр. — Конусни глави за
кабели „Елпром“ (напр.: КГ-250, КГ-300,
КГ-350). .
кг — килограм (след цифра). >
КГБ, рус. КГБ (Комитет государственной бе-
зопосиости),— Комитет за държави- безо¬
пасност (ио СССР). ,
КГГХИ — Клон за геоложки, геохимически
и химически kзсиедвания(към ДСО „Геолож¬
ки проучвания").
КГИ, фр. CGI (Congrès geologique internatio¬
nal) — Международен конгрес по геология;
ИГК.
кгм физ. — килогромометър (с цифра).
к. г. -м. и. — кандидат иа гсолого-минсрало-
гическите ' науки (със собствено име).
к. г. и. — кандидат и- георафските науки (със
собствено^ име).
КГО [к--ге-0] — Корпус на гражданската от¬
брои- (в Коиго-Брозивил).
КГПГК — Клон за геофизични проучвания и
геоложко картиране (при ДСО „Геоложки
проучвания").
кт!с — килограм в секунда (единица зо те¬
гловен дебит), (с цифра).
кгс физ. — килограм-сила (единиц- за сил¬
но тежестта на тяло), (с цифра).
КД (Н [ка-дё] — Апарат зо клосическа елек-
трвднагивстика-
КД (—) [кО-дё]. рус. КД („Кировец“ дизель-
иый) — Дизелов трактор „Кировец“ (напр.:
КД-35).
КД (—) (ка-дё] — Колвчереи дарак (иопр.:
КД-4).
КД радиотехн. — Каналии демвдyлотори-
КД воен. — Командир ио дивизия.
КД мед. — Повърхности- кожно доз- (рентге¬
нова доза при лечение).
КД [кО-дё], обики. мн. и разг. (мн.-та,член.-
та), рус. КД (Кремнневме диоди) — Сили¬
циеви диоди.
кд физ. — кандел- (единиц- за интензитет и-
светлината.
КД — към дело.
КДА, исп. CDA (Campania Dominicans De Avi-
acion) — Доминиканска въздушна компания.
КДВГ [ка-де-ве-гё] — Комбинат за двигатели
с вътрешно горене. Д КДВГ „В. Кола¬
ров''.
КДВГ [кО-де-ве-гё], ед. и мн. — Корабен дви¬
гател с вътрешно горене.
ждж физ. — кнлоджоул (с цифра).
КДК [ко-де-ка] — Кзменодобивен клои.
КДК [ко-де-к-j — Клуб на дейците на култу¬
рата; ккд.
КДК [кО-дс-ко] — Комисия зо държавен кои-
трол.
КДК [кО-дс-кО] — Комитет за държавен кон¬
трол .
КДМ [ка-де-мё], остар. — Комитет иа демо-
кратичнато младеж (1946 — 1947).
КДММЛ — Комбинат за дървообработващи и
' мебелни машини и линии.
кдн (-) [ кО-де-Си], рус. КДН ( Кортофслско-
патель дисиовий навесной) — За означаване
ио машина за копаене ио картофи (иопр.:
КДН-2).
КДНК [к--де-ен-кО] — Комитет зо държавен
и народен контрол.
КДОСОМ — Комбинат за добив и обработка иа
скаиив-вбиuиввачнu материоли.
КДП [ка-де-пё], воен.— Командно-диспечерски
пункт.
КДП [кО-дс-пё] — Коиcтнтуциоинодемoкратиз
ческа партия (в Гватемала).
КДП [ко-де-пё] — Коитролио-диагиостичен
пункт.
КДП [ кО-де-пё] — Кюрдско демократическа
партия (в Ирои).
КДР електр. — Кодово диспечерско реле.
КДС [кО-де-сё], м. и (розг.) ср. (член, -то) —
Комитет за държавна сигурност.
КДУ [кО-де-у] — Късоструйио дъждоволно ин¬
сталация.
КЕ електр. — Електролитен кондензатор.
КЕ — Комбинат за електрокари. Д КЕ„Ше-
сти септември". ■
КЕ електр. — Комутиращ елемент.
КЕА (кё-àj, ед. и мн. (розг. мн. -та), електр.—
Алуминиеви електролитни кондензатори.
КЕА, фр. СЕА (Confédération européenne de
l'agriculture) — Европейски сёлсквствпоиз
ски съюз.
КЕВ [кев], мн., електр. — Високоволтови
екранирани композиционни постоянни рези¬
стори.
кев физ. — kилвелёkтроиввит-
КЕГ — Комитет по енергетика и горивата.
КЕЕ, фр. СЕЕ (Commission economique pour
l’Europe)— Икономическа комисия зо Евро¬
па (при ООН); вж. ИКЕ.
KEEK, англ. СЕеС (Committee of European
Economic Cooperation) — Комитет за евро¬
пейско икономическо сътрудничество.
КЕИ, фр. CEI (Commission rlectcrtechviqur
internationale) — Международна електро¬
техническа комисия; ИЕК; вж. МЕК.
келт. — келтски.
КЕММ [кс-мс-мс] — Корабни енергетични ма¬
шини и механизми (специалност във Вис¬
шия машииив-ёлёkтрвтёхиuчсскu инсти¬
тут — В-риа).
КЕ [кои] — Команден електрически прибор.
КЕП |kёи] —Парен електрически казан (иопр.
КЕП-150).
кермёт -м., метал. — Керамика и метал (ме-
таив-керамuчио изделие, получено —чрсз пре¬
соване и спичоие иа метолси прах ).
КЕРН
90
КЕРН [керн], фр.' CERN (Conseil européen
роиг la recherche nucleaire) — Европейски
съвст за ядрени изследвания; ЮКНР.
КЕС [кес] — Корабна електростанция.
КЕССМ (кёси) — Комитет по единна система
за социална информация (при Министер¬
ския съвет).
КЕЦ [кец], м. (ргзг. член, -а, мн. -овс) — Кон¬
дензационна електроцентрала. .
КЕЧ [ кеч],вос«. — Квартирно-експлоатацион¬
на част.
КЕШ •— Купа на европейските шампиони.
Кж — Кърджали и Кърджалийски окръг (в
Г-гистрациоккиос номера ня ыоооркиое пре¬
возни средства от Кърджали н Кърджалий¬
ски окръг). ДКяс 10—21.
КЗ [ ка-зе] — Кожарски завод.
КЗ [ка-зё] — Корабостроителен завод
КЗ !ка-зе] Кабелен завед.
КЗ (—) [ка-зё], метал. — Силициев карбид
зелен (в марката на абразивни (шлифовачни
инструменти при означаване състава на аб¬
разива).
КЗ есен. — Ксросинозареждач.
КЗ трансп. — Контролна заключалка.
КЗА [ка-зе-а] — Контролен звуков агрегат (в
телевизионен център).
КЗКУ — Култиватор за зеленчукови култу¬
ри — универсален.
КЗМ (ка-зс-мС) — Комитет за защита на мира.
КЗМС [ка-зс-ме-се] — Комисия за земята при
Министерския съвет.
КЗМУ [ка-зе-ме-у] — Контголко-завагачно
монтажно управление.
КЗП [ка-зе-пе] — Комисия за защита на при¬
родата.
КЗР — Комитет за защита на революцията
(в Куба).
КЗРЦ — Контролно -загядкогазгядек иикъл.
КЗУ [ка-зе-у] — Контролно -заварачно управ¬
ление.
КЗУ (—) [ка-зе-у], рус. КЗУ (Канавокопатель-
заравниватель универсальный) — Машина за
копаене на канавки и заравниване (капг.:
КЗУ-О.З).
КЗХ [ка-зс-хё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Комбинат за зърнени храни.
КИ — Коефициент иа използуване на кисло¬
рода.
КИ — „Комсомолска искра“ (вестник).
КИ истор. — Комунистически интернационал.
КИ — Ксмутиращ избирач (в Автоматична
телефонна централа).
Кв — кюри (единица за активност на радио¬
активен източник).
КИА [кна]. електр. — Автомобилен искрога-
сиоспек кондензатор.
КИА. фр. CIA (Conseil international des archi¬
ves) — Международен съвет на архивите;
ИК А.
КИАИ. фр. CIAI (Comité international d'aide
au?. i::!ei;ectuels) — Международен комитет
за. подпомагане на интелектуалците; ИКАИ;
КИЛМ. фр. CIAM (Congrcs internationaux d’ar¬
chitecture moderne) — Международни кон¬
греси по съвременна архитектура.
КИГР, фр. CIGR (Commission internationale
du génie rural) — Международна комисия
за механизация иа селското стопанство.
КИГРЕ, фр. C1GRE (Conférence internationa¬
le des grands réseaux électriques) — Между¬
народна конфедерация на големите електри¬
чески мрежи.
КИДБ, англ. C1DB (International Council for
Docurrcr^aticn cf Building)—Международен
съвет за документация по строителството.
КИДК. фр- CIDC (Comité international de
droit compare) — Международен комитет по
сравнително право (при ЮНЕСКО): ИККЛ.
КИЕ, фр. CIE (Commission internationale de
l'éclairage) — .Международна комисия по
осветлението.
КИЕ, фр. CIE (Comité international des échan¬
ges) — .Международен комитет за търговски
обмен.
КИЕК, фр. CIEC (Conseil international des
employeurs du commerce) — Международен
съвет на търговските служители.
КИЕПС, фр. CIEPS (Conseil international de
l’éducation physique et sportive) — Между¬
народен съвет за физическо възпитание и
спорт; вж. СИЕПС.
КИЕСММ, фр. CIESMM (Commission inter¬
nationale pour 1’exploration scientifique de
la mer Méditerranée) — Международна ко¬
мисия за научни изследвания на Средиземно
море; ИКСЕМ.
КИК [кик] — Комитет за изкуство и култура.
КИК, фр. CIC (Conférence internationale du
crédit) — ^Международна конференция по
кредита.
КИКА, фр. CICA (Confédération internationale
du crédit agricole) — Международна кон¬
федерация по селскостопански кредит.
КИЛ [кил], м. и яс. — Контролна измервател¬
на лаборатория.
КИМ (—) (ким] — Камерна изолационна ма¬
шина (напр.: КИМ-2).
КИМ [ким], електр. — Кодовонмпулсна мо¬
дулация.
КИМ (ким), икон. — Коефициент на изпслзу-
васмост на машините.
КИМ [ким], истор. — Комунистически интер¬
национал на младежта (1919—1943).
КИМ [ким], ми-, електр. — Малогабаритни
изолирани композиционни постоянни ре¬
зистори.
КИМ [ким], елек/тр. —Мотоциклетен искрога-
ектелсн кондензатор.
КИМС — Контролно-измерителна магнитна
станция.
КИМПМ, фр. CIMPM (Comite international
de médecine et de pharmacie militaires) —
Международен комитет по военна медицина
и фармация; ИКММФ.
КИН библ. — Полиграфия, кннофотoтexккка.
к. и. н. — кандидат на изкуствоведските нау¬
ки (със собствено имс).
91
ККИР
в. и. и.-— кандидат ио икономическите науки
(със собствено име).
к. и. и. — кандидат иа историческите науки
(със собствено имс).
Кинт м., строит. — Коефициент зо интензив¬
ност на застрояването.
Книтёкс м. и ср. — Държовио търговско пред¬
приятие за виос (импорт) и износ (експорт)
ио специални съоръжения и технико, ком¬
плектни обекти, интендантски имущества,
взривни материали и др., употребявани за
промишлени и миннодобивни цели.
КИОС, фр. C1OS (Comite International de Гог-
gani'ation scientifique) — Международен ко¬
митет за научна орггпизация ио труда.
КИОСТА. фр. C1O.STA (Comite international
d’rigrvisrticv scientifique du travail en agri¬
culture) — Международен комитет за науч¬
но организация на селскостопанския труд.
КИП [кип] ] аоен.— Кислороден изолиращ при¬
бор.
КИП [ кип], воен— Кислородно-изолиращ про¬
тивогаз (иапр.: КИП-5).
КИП [кигп ].л.— Коитролио-измсрвотслии при¬
бори (отдел).
— Произе.: кйповски.
КИП воен. — Контролно-изпитателно площад¬
ка.
КИП и А [кип и à], ж.— Контролно-измерва¬
телни прибори и автоматика (отдел).
КИПО [кипо], метал. — Коефициент ио из¬
ползуване но полезния обем (при доменния
процсс).
КИПО. фр. CIPO (Comité international pour
la protection des oiseaux) — Международен
комитет за покровителство и- птиците;
ИКБП,
КИПП [кй пе-пС]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Комплексен институт за проучване и проек¬
тиране.
КИПС воен. — Коитролио-изпитотсли- под¬
вижна станция.
КИПС, фр. CIPS [Goпfédérattov internationa¬
le de la pêche sportive) — Международна кон¬
федерация по спортси риболов.
КИПС [кипс], ж. и м. — Комисия за изучава¬
не иа производителните сили.
КИПСХ, фр. CIPSH (Conseil international de
la phil osephie et des Scïences humaines) —
Международен съвет за философия и ху¬
манитарни науки.
КИР (—) [кир]. рус. КМР (Косилка измель¬
читель роторная) — Роторси силажоком¬
байн (иапр.: КИР-1,5).
кирг. — кирг изки.
КИРФС. фр. CIRFS (Comité international de
la rayonne et des fibres synthétiques) — Меж¬
дународен комитет за изкуствена коприна,
вискоза и синтетични влакно; МРСФК.
КИС [кнс| — Комплект индикаторни средства.
КИСО, фр. C1SO [Gcmité international des
sciences rvrmasliqurs) — Международен ко¬
митет по сиомастнко.
КИСХ, фр. C1SH (Comité international des
scîrvcrs Historiques) — Международен ко¬
митет по исторически науки: ИКХС.
КИТ, фр. CIT (Comite international des Trans¬
ports par chemins de fer) — Международен
комитет по железопътен транспорт.
КИТ [кит], елеетт. —Топлоустойчив искро¬
гасителей кондензатор.
кит. — китайски.
КИТУ [киту] — Контролио-изпитатслио теле¬
визионно устройство.
КИУ (—) (клу) — Контролно-измервателно
устройство (иапр. КИУ-21).
Киц [киц], м. (розг., член. -а. л>гя. -овс) —
Културио-ииформационси иснтър. &КИЦ
на ГДР.
КИЮС, фр. CIUS (Conseil international des
unions scientifiques) — Международен съ¬
вет за научните съюзи; ИКСЮ.
КК воен. — Кавалерийски корпус.
КК [кО-кО] — Качествен контрол.
КК [кО-кО] — Клапаиси кран (напр.: КК-1).
КК мед. — Коефициент но качеството.
КК — Комбинатски комитет. ДКК на ДКМС.
КК — Комитет за култура.
КК — Комсомолски комитет.
КК — Консервен комбинат.
КК — Консултативен комитет.
КК биохим. — Кр-тиикииаза.
КК — Курортси комплекс,
ккал физ. — kuлвкоиврия (след цифра),
ккол/дси физ. — килокалории на дсн (едини¬
ца за изразходване и- топлинно енергия),
ккал/кг физ. — килокалории но килограм (еди-
ницо за специфично топлина).
кк-л/ч физ. — килокалории ио час (сдиниц-
за топлииси поток).
ККАССР [kàзка-0-сC1СC1Ср], рус. ККАССР (Кз-
ракальпакская Автономная Советская Со¬
циалистическая Республик-) — Каракал-
покска съветско -втоиоми- социалистическо
република.
ККВЧ [кО-кО-вс-чС] — Комитет за културни
връзки с чужбина.
ККГОБ електр. — Контролен кабел с гуме¬
на изолация и оловно обвивка, брониран с
две стоманени ленти, с външно покривка от
юто.
ККГОГ електр. — Контролен кабел с гумена
изолация и оиввио обвивко, гол.
ККД [кО-ка-дс] — Клуб ио културните дей¬
ци; КДК.
ККЗ мн.. трансп. — Контролни ключови
(стрелкови) заключалки.
ККЗ [ка-ка-зс] — Корабостроителен и кора¬
боремонтен завод.
ККИИ — Класификация И кодиране иа ико¬
номическата информация (отдел иа Центра¬
лен институт „Оргпроскт“).
ККИК, фр. CCIC (Comité consultatif inter¬
national du coton) — Международен кон¬
султативен комитет по памука.
ККИР, фр. CCIR (Comite consultatif inter¬
national des radto-commuvicatiovs) — Меж¬
дународен радноквнсултативсн комитет.
ккитт
92
ККИТТ, фр, СС1ТТ (Comité coi^!^i^I1tatif In¬
ternational télégraphique et téléphonique)—
Международен консултативен комитет по
телеграфна н телефонна техника.
ККО — Комплект за кислородно оборудване.
ККО — Комсомолски контролен орган.
ККП [ка-ка-пё] — Казахстзнска комунисти¬
ческа партия.
ККП [ка-ка-пе] — Канадска комунистическа
партия.
ККП [ка-ка-пё] — Каталонска комунистиче¬
ска партия.
ККП [кй-ка-пС] — Китайска комунистическа
партия.
ККП (ка-ка-пё] — Колумбийска комунисти¬
ческа партия.
ККП [ка-ка-пС] — Корейска комунистическа
партия.
ККП [ка-ка-пС] — Кубинска комунистическа
партии.
К КрД-1В електр. — Дискови керамични кон¬
дензатори — висскочостооки.
ККрИД електр. — Дискови импулсни керамич¬
ни кондензатори.
ККрПТ електр. — Тръбни проходни керамич¬
ни кондензатори.
ККСА [ка-ка-се-à], (разг.) мн. -та, електр. —
Кондензаторен комшлскт за специална апа¬
ратура.
ККСМ [ка-ка-се-ме] — Комитет по качество,
стандартизация и метрология (при Мини¬
стерския съвет).
ККТ [ка-ка-тС] — Колумбийска конфедера¬
ция на трудещите сс.
ККХ [ка-ка-хё], рус. ККХ (Кукурузоубороч-
ний комбайн „Хсрсонсц“) — Царевичен ком¬
байн „Хсрсонсц" (напр.: ККХ-3).
ККШ [ка-ка-щС] — Комсомолски контролен
щаб.
ккюри физ. — килокюрн (слсд цифра),
кл — килолитър (с цифра).
кл. — клас (слсд цифра).
1Л. — клон.
Кл — кулон (единица за количество електри¬
чество. електрически заряд от Международ¬
ната система на измерителните единици),
(слсд цифра).
к. лат. — късиолатинскн.
КЛК електр. — Книжно-лаков кабел.
клк физ. — кклолукс (слсд цифра).
КЛМ [ка-ел-ем], мн.. електр. — Малогаба¬
ритни лакирани композиционни постоянни
резистори.
КЛМ [ка-сл-См]. хол. KLM (Koninklijke Luch-
tvaart-Maafschappij) — Холандска ави ацион -
на компания.
клм физ. — килолум-н (след цифра).
клм ч физ. — килолумен-час (единица за ко¬
ли- ■ ■ство светлинна енергия), (след цифра).
КЛПОМ — Комитет- но л-ен- и пластична обра-
<■■ : .: : ка : .. : ■ ■ ; ципите (към Министерството
: •; ;р 'C.;LLTO).
КЛС [ка-лс--чё) — Комисия за лекарствени
средства.
КМ (—) [к£-См]—Калибровачна машина (нгпр.
КМ-100).
КМ радиотехн. — Канален модулатор.
КМ (—) [ка-ем] — Кантослепваща машина
(напр.: КМ 152, КМ 252).
КМ (—) [ка-ем] — Комбинирана мзшина.
КМ воен. — Комендант на маршрут.
КМ [ ка-См], метал. — Комплексен мсднфнка-
тор.
КМ — Конгрес на Малави.
КМ (—) [ка-См] — Контролна машина (вид
сметгчио-псгфораl.^иJнка машина).
км — километър (единица за дължима), (слсд
цифра).
КМА [ка-ме-а] — Комплексна механизация и
автоматизация (дирекция).
КМА [ка-ме-а], рус. КМА (Курская ыегнитн.ая
аномалия) — Курска магнитна аномалия.
КМА, исп. СМА (Cornpania M-exicana De Avia-
cion) — Мексиканска въздушна компания,
КМ дК воен. — Картечно-минохвъргачен де-
газационен комплект.
КМ И — Комунистически младежки интерна¬
ционал.
КМИ, фр. С?41 (Cc^i^iite maritime internatio¬
nal) — /Международен морски комитет.
КМИАЕ [ км|’|-а-С] — Комитет за мирно изпол¬
зуване нз атомната енергия.
КММ соен. — Кол-йно-механизиран мост.
'КММ [ка-ме-мё] — Корабни машини и меха¬
низми (специалност във Висшия машинно-
слектротехнически институт във Варна).
км/мин — километър в минута (с цифра).
к. м. н. — кандидат ка математическите нау¬
ки (със собствено имс).
к. м. к. — кандидат на медицинските науки
(със собствено имгс).
КМНТТ — Клуб на младежкото научно-тех¬
ническо творчество.
КМО [ка-мс-о] — Ко.митет на министрите на
отбраната (на страните — членки ка Вар¬
шавския договор).
кмо [ка-ме-o], рус. КМО (Комитет молодеж-
ннх организации СССР) — Комитет на мла¬
дежките организации на СССР.
кмол хим. - килограм-молекула,
кмпт [ ка-см-пе-тё], : . (разг. мн. -та), електр-
— По.л^leтилeк^егeфтaлгтсв метал изпран
кондензатор.
КМПТ-Пр електр. — Полистилеко-рефтала-
тов метализиран кондензатор — призма¬
тичен.
КМР — Ковашко-медиикарска работилница.
КМР — Културно-масова работа.
КМС [ка-ме-сё], остар. — Комитет за младеж¬
та и спорта.
к. м. с. — кандидат майстор на спорта (със
собствена имс).
КМСБ соен. — Командир па мотостр-л кови
батальон.
К"СД есен. — Командир на ысоссорслкова
дивизия.
км/сск — километър в секунда (с цифра).
r
г.
i. 93
КОМ. ..
КМРС воен. — Командир иа мотострелкова
рота.
КМХ [к—-ме-х£], м. и (р-зг.) ср. (член. -тс) —
Комбии-т з- м-легр-мажн- х—ртия.
кмц хим. — КарБокеымeтнлцeлулозà.
км/ч — километри в час (единица з- сксрсст),
(с цифр—).
КН (—) [ка-Эн], рус. КН (Культиватор и-еэс-
пой) — Навэсэи култив—тор (н—пр.: КН-1,4).
КН (—) [к--Эи] — Навссиа тр-ктерна косач¬
ка (н—пр.: КН-2.1).
Ки — Кюстендил и Кюстендилски окръг (в
регистрационните номера на м—ториитэ пре¬
возни средства от Кюстендил и Кюстендил¬
ски окръг). Д Кн 10—18.
яи. — книга (при пор-диост в библиография).
КНА [к—-н--а], анел. KNA (Kenya News Аесп-
cv) — Информационна агенция на Кения.
КНА [ к—-нс-а] — Кын-матетрàфын иа Н-род-
и—та -рмия.
КНДР [к—-нэ-дэ-ёр( — Корейска иароднодсмс-
кр—тичн— р-публик-.
КНИД [ киид] — Комитет за научноизследо¬
вателска дейност.
хииж. леке. — книжно (книжна дум—).
кииж. — книжовен.
кииж. — книжовно.
кник [кник], остар. — Комитет за и-ука,
изкуство и култура.
КНИПИ (киппи] — Комплексен н-учи-изсте-
дов—тёпски и проектантски институт.
КНИПИБ [киипйб] — Комплексен и—учнсиз-
сл-деват-лски и проектантски институт пс
бл-г-устройстве.
КНИПЙОИУС — Комплексен научноизследо¬
вателски и преект-итеки институт по орта-
ииз—ция. икено.мик— и упр-апёни- и- строи¬
телството.
КНИПИТИС [киипит-с] — Комплексен н—уч-
н-изследователски и проектантски инсти¬
тут пс типизация в строителството.
КНИПИТУГА (киипитуга] — К-мплексэи
научноизследователски и проектантски ин¬
ститут по т-ритори-лие устройство, градо¬
устройство и архитектура.
КНК [ка-нэ-ка] — Комисия а— народен кон¬
трол. ■
КНК спорт. — Купа на и-сит-лит- иа и—цио-
н—ннитс купи.
КНОА — Китайска и-родноосеободителиа ар¬
мия.
КНОН — Кснгрсс на иацисн-ннето освобож¬
дение Игаàн- (е Св-зин-нд).
КНП — Католич-ск- и-рсдна п—ртия (а Ни-
д-рпанднн).
КНП [ка-нс-пС], м. и (р-зг.) ср. (член, -тс),
боен. — Ком—ндио-иаблюдат-л-и пункт.
КНП — Консервативна иарсдн— п—ртия (е
Д-иня).
КНП [ка-нэ-пЭ] — Кснфе•дeрацин на иацио-
н-лнит- профсъюзи (е Квебек).
КНП (—) [кй -ье-nej — И-вёCён култиватор-
п-дхрана-ч (н—пр.; КНП-5,6).
КНР [кй-ие-рё] — Китайска народна репуб¬
лика.
КНР електр. — Ксдсес неутрално рэлэ.
КНР електр. — Купроскисис неутрално реле.
КНР (—) — Иавйейн култиватор-р—з рсхв-ч
(напр.: КНР-3,2).
КНс [ка-иэ-сй] — Камерунски иациои—лэи
съюз.
КНСН — К-мисия и- нэутр—лнитэ страни пс
и—блюдсиието (за примирието е Кор-я).
КНТП [ка-Эи-тё-пй] — Комитет з- наука и
технически прогрес.
КНТПБО [к---н-тс-нй-вй-0] — Комитет за н—у-
к—, технически прогрес и висшс образова-
ииэ.
КНТС [к--иэ-тэ-ее] — Координационен и—уч-
но-т-хничёекы съвет пс р-актсри с бързи
неутрони.
КНТТМ — Клуб з- научио-техническс твор¬
чество иа мл—дежт—.
КНУ (—) [ка-не-у], рус. КНУ (К-силка иааес-
иан уннаёреальи-н) — Универсална и-вее-
иа косачка (напр.: КНУ^С).
КО (—) — Осцилоскоп-камера (напр.: КО-3).
КОБОЛ [хобСл], анел. COBOL (Common Ви-
sinness-Oгirntrd Language) — Универсален
алгоритмичен език з— обработка на иконо¬
мическа информация.
КОВ есен. — Командир иа огневи взвод,
коеф. — ко-фициэит.,
КОжиздсл ж.. остар. — Трудевс-преызведы-
телна кооперация з— кожени изделия.
Кожксоп ж. — Кожарска кооперация.
КОЗ [к--о-зё] — Комитет иа офицерите ст за¬
пас-.
КОИСМ, фр. COISM (Conseil des organisations
internationales des Sci'ences médicales) —
Съвет на м-ждун-реднит- ергаииз—ции пс
медицинските науки.
КОК (—) [кок], рус. КОК (Коnатель-очыеты-
тсль картофеля) — К-ртофокомБайи (напр.:
КОК-2).
КОКОМ. англ. СОСОМ (Coordinationg Com-
mitee for East-West-Trade Policy) —Комитйт
за к-ердин-ция иа търговията между из- •
течните и з—паднитэ страни.
кол. — кенеик—.
копо. . . — кспоэзд-ч, кел-ездач-и (кате пър¬
ва съст—ана ч-ст и- частичн-съкрат-ни слож¬
ни думи, и—пр.: келетурист, колокрес).
колхоз, член. -ът, -—, мн. -и, м.. рус. колхоз
(Конэктиенее хозяйстве) — Колективно з--
ыэдепеко стопанство.
— Произв.: колхОзник, келхОзеи, кслхбзии-
чэски.
ком. . . — командир (като първа съст-виа ч-ст
иа сложн-съкрат-ии думи, иапр,: комбат,
комбриг).
. . . ком — командир (катс втора съст-виа ч-ст
иа сложи-съкрат-ии думи, иапр.: во-иксм,
иарк-м).
ком. . . — комунистически (като първа състав¬
на част на сл-жи-съкрат-ни думи, иапр.:
компартия, комиатэри).
■OM
94
КОМ физ. — килоом.
командарм, член. -ът, -о, ж., воен. — Команду-
ващ армия.
комбат, член, -ът, -а, ди., рус. комб-т (коман¬
дир батальона) — Командир на батальон-
комбёд м., оста.., рус. комбед (Комитет бсд-
нотм) — Комитет иа бсдиитс (1918).
комбрйг, член, -ът, -а, м., рус. комбриг ( Коман¬
дир бригади) — Командир иа бригада.
КОМЕС [ комес], фр. COMES (Communauté
Européenne des écrivains) —Европейско общ¬
ност и- писателите.
Коминтёри, член, -ът, -о, м., истор. — Кому¬
нистически интернационал (1919—1943).
— Произв.: комиитсриски.
Комяифбрмбюрд ср., истор. — Информацион¬
но бюро но комунистическите и работниче¬
ските партии.
КОМиСКО [комИско], остар., фр. CO.MISCO
(CornUé International socialiste consultatif)
— Международен консултативен комитет и-
социалистическите партии (1947 — 1951).
КОМИТ [комйт], англ. COMIT (Computing Sys¬
tem, Massachusetts Institute of Technology) —
Алгоритмичен сзик, прсдиозиочси за обра¬
ботка ио информационно-логически задачи,
компартия ж. — Комунистическа партия,
жомпл. — комплекс.
Комсомол, член. -ът. -а, м., рус. Комсомоль
(Коммунистический союз молодежи) — Ко¬
мунистически съюз и- мл-дсжто.
—- Произв.: комсомолец, комсомолка, ком¬
сомолски-
комсбрг, член, -ът, -а,рус. комсорг (Комсомоль-
скиИ организатор) — Комсомолски органи¬
затор.
комтраи м., англ. COMTRAN (Commerccal
Translator) — Алгоритмичен език.
КОН (—) [кои]. рус. КОН (Культиватор-окуч-
иик иавссиой) — Навссси куитивотвр-огър-
ляч (иопр.-/ КОН-2.8М).
КОНАКАТ, фр. CONAKAT [Confédér.rtiov des
Assodations tribales du Katanga Kongo) —
Конфедерация на асоциациите в К-таиго
(Конго).
коит. геогр. — континентален.
контра, член, -та, мн. -и, м. и ж., разг. —
Контра революционер.
жоитр-я >., англ. CONTRAN (Control Transla¬
tor) — Алгоритмичен сзик.
комтрорсв. — квнтрарсввиюцивиси-
ио-u. — концертен.
концлагер м. — Концентрационен л-гср.
КООП [ксоп] — Изложба на кулинарна про¬
дукция и изделия но хранителната промиш¬
леност, организирана от Централния коопе¬
ративен съюз. Д КООП-76.
кооп. — кооперативен.
кооп. . . — кооперативен (като първа съставна
част ко сивживсъкратеии думи, иопр.: кооп-
изкупуваис. кооппром).
. . . кооп — кооперация (като второ съставна
част ио сивжнвсъкратеии думи, канр.: ссл-
коов, маркоок).
Коопизкупувонс ср. — Кооперативно изкупу¬
ване (предприятие, хосто организира чрсз
окръжните кооперативни съюзи изкупува¬
нето иа сетскостопаиската продукция).
КоопимпСкс м.— Външнотърговско предприя¬
тие за внос (импорт) и износ (експорт) иа
занаятчийски произведения: художествени
сувенири, керамико, пирогрофия, ръчиотъ-
каии килими, художествен- битова тъкан
и др.
Кооп проект м. — Проектантско организация
при Централния кооперативен съюз.
Кооппром м. — Кооперативы- промишленост
(стопанско предприятие при Централния
кооперативен съюз).
Кооптруд м., остар. — Кооперативен труд
(трудово-производителна кооперация).
Кооптурйст j^i. — Дирекция зо международен
и вътрешен туризъм.
КООТ [иоот] — Комисия по осигуряването и
охраната ио труда.
КОП [ ксп], изч. техн. — Код и- опсроцията-
КОП КОН [копкои], порт. COPCON (Comman¬
do Opeéacional do Continente) — Оператив¬
но комаидувонс и- коитиисито (въоръжени
сили за сигурност в Португалия).
КОПС |копс] — Комитет по опазване но при¬
родната среда,
кор. — корейски-
кор. — кореспондент . Д спец, кор., член-кор.
. . . кор — кореспондент (кото втора състав¬
но част иа сложиосъкратеиц думи, напр.:
сслкор).
Корабоимпёкс м. — Външнотърговско пред¬
приятие за внос (импорт) и износ (експорт)
на всички видове морски и речни плавател¬
ни съдовс, корабно обзавеждане, приста¬
нищни съоръжения и др.
КОРБСО [корбсо], остар., рус. КОРБСО (Ко¬
рабостроител ь мое болгарв-совстсиес обще¬
ство) — Съвместно българо-съвстско дру¬
жество за корабостроене.
Кореком м., фр. Corecom (Comptoir de repré¬
sentation et de commercej — Външнотъргов¬
ска организация зо внос и продажба сре¬
щу валута иа вносни и български стоии-
— Произв.. корскомски-
Коростоп м. — Название и- препарат за пред¬
пазване от корозия иа моторни превозни
средства.
Кортизон М-, биохим., cortison (17 Hydroxy,
11 — déhydrrcrгticrstci■ové Hormone) — Един
от kвртuивстсрвuдиитс хормони.
КОС { кос] — Комплексна опитно станция.
КОС [кос] — Кърджалийска опитна станция.
КОСЕК [косск] — Координационен секрета¬
риат на националните студентски съюзи.
КОСМ [ко-се-ме) — Клон за обработка иа
скални материали.
КОСП — Каталонска обединена социалисти¬
ческа партия (в Испания).
Коспар м., англ. COSPAR (Committee on Spa¬
ce Research) — Комитет за космически из¬
следвания (в Нидерландия)-
95
кпт-о
KOT [кот] — Комисия по охрана на труда.
КОТ [кот] — Комитет за отдих и туризъм,
котл. геогр. — котловина.
КОХ — Комбинат за обществено хранене.
КОЦМ [ко-цс-мё] — Комбинат за обработка
на цветни метали.
КОФ — Кърджалийска обогатителна фабрика.
КП [ка-пё], воен. —Кавалерийски полк.
КП — Кадрови потенциал (отдел).
КП [Ka-nnJ]англ. CP (Canadian Press)—Канад¬
ска телеграфна агенция.
КП [Kà-në-.ж., електрон. — Капацитивна па¬
м ст.
. . . кп метал. — кипяща (в марката на сто¬
мана, напр.: МСт2кп).
КП (—) [ка-пС]. авиац. — Кислороден прибор
(напр.: КП-22, КП-18, КП-32).
КП [ка-пё], воен. Команден пункт.
КП остар. — Комитет по промишлеността.
КП — Комплексна програма.
КП [кй-пС] — Комунистическа партия.
КП [кй-пС] — Консервативна партия (в Ко¬
лумбия, Еквадор).
КП електр. — Координационен преобразува¬
тел.
КП — Координационна програма.
КП [кй-п-] — Контролен пункт.
КП [ка-пё], тсхн. — Краен прекъсвач.
КП (—) [ка-п-], рус. (Культиватор паровой)—
Пар-н култиватор (иапр.; КП-0,7).
КП (—) — Повдигат-лиа количка (иапр.:
КП-1А).
КП [кй-пС] — Прикач-и култиватор (напр.:
КП-4А).
КПАЛ, англ. CPAL -(Canadian Pacific Airli¬
nes') — Канадски тихоокеански въздушни
линии.
КПВ [кй-пе-вё] — Комунистическа партия на
Великобритания.
КПВ [кй-пе-вё], икон. — Коефициент на по¬
лезното време на работа.
КПВО [кй-пе-ве-о], восн. — Корпус на проти¬
вовъздушна отбрана.
КПГ [ка-пе-гС]. ингл. CPG (Bureau of Con¬
ference Planning and General Services) —
Бюро за планиране на конференции и общи
служби (при ЮНЕСКО).
КПД и хпд [кй-пе-д-], техн. — Коефициент на
полезно—» действие.
КПДК [кй-п--де-кй], остар. — Комитет за
парти-н и държавен контрол.
КПИ [кй-п--й] — Комунистическа партия иа
Индокитай.
КПИТУС, фр. CPITUS .(Connté Permanent
international des techniques et de l’urba¬
nisme souterrains) — Постояи-н междуна¬
роден комитет за подземно градоустройство;
ПИКУТП.
КЛК [к й -ne-ка], м. и (раз.) ср. (член, -то) —
Комбинатски партиен комитет.
КПКВЧ — Комитет за приятелство и култур¬
ни връзки с чужбина.
КПКИЗ. фр. CPCIZ (Conuté permanent des
congrès internationaux de zoo^ie) — По-
стоянен комитет на международните кон¬
греси по зоология.
КПКП(-). рус. КПКП (Культиватор-подрав-
нитель xоыtбнкигoвaиый паровой) — Ком¬
биниран подравнит-д-култиватор (иапр.:
КПКП-5).
КПКТ [ка-пс-ка-тё] — Колумбийска профсъюз¬
на конфедерация на трудещите сс.
КПЛ [ка-пе-Сл], KPL (KhaoSan Pathet Lao) —
Каосаи Пат-т Лао (Информационна аген¬
ция на Лаос).
КПЛ — Комунистическа партия на Лесото,
кпм [ка-пе-ме] — Комунистическа партия
на М алта.
КПМ [ка-пс-мё] — Комунистическа партия на
Мартиника.
КПМ [кй-п--мё]. воен. — Красн пункт на
маршрута.
КПМ (-) [ ка-пс-ем] ,рус. КПМ(Комбинирован¬
ная поливочио-ыосчиая машина)[—Поливо-
миячси автомобил (напр.: КПМ-1, КПМ-64).
КПМИ [ка-пе-мс-й] — Комбинат за постоян-
нотокови машини и инсталации.
КПН (—) [ка-пе-Си], рус. КПН (Культиватор
паровой иавссиой) — Нав-с-и парен култи¬
ватор (напр.: КПН-2, КПН-6).
к. п. и. — кандидат на педагогическите на¬
уки (със собств-ио имс).
КПП икон. — Комитет на пълномощните пред-
ставит-ли иа страните — членки иа Между¬
народния цеитър за научно-техническа ин¬
формация.
кПп [ка-ле-пё] — Комплексно-приемателен
пункт.
КПП [кй-пс-пё] — Конгрес на производстве¬
ните профсъюзи (в САЩ).
КПП [ка-ле-пё], м. и ср. (член, -то) — Кок-
тголио-нропускваоёлёк пункт.
КППВО воен. — Команден пункт за противо¬
въздушна отбрана.
КПС [ка-пс-сё] — Комбинат за порцелан и
стъкло. Д КПС „Китка*.
КПС [кй-пе-сС] — Комунистическа партия на
Сан Марино.
КПСИ [ кй-пс-сс-й] , ср. — Каменна промиш¬
леност и строит-лии изделия (държавно
стопанско обединение).
КПСИ — Комунистическа партия на Северна
Ирландия.
КПСС [кй-пс--с-Сс], рус, КПСС(Коыыуиистичесn
кая партия Советского Союа) — I. Комуни¬
стическа партия на Съветския съюз. 2. разг..
История на Комунистическата партия на
Съветския съюз (учебнз дисциплина).
: 3. разг. Учебник по тази дисциплина.
КПСШ (—), рус. КПСз (Культиватор при¬
цепной на самоходно- шасси) — Прицспсв
култиватор на самоходно шаси (напр.:
КПСШ-32).
КПТ [кй-пе-тС] К онгсгиска партия на тру¬
да.
КПТ-0 [кй-п--те-0], мн. (разг. -та), електр. —
Открити полистилек-'тсрефтйлйтови конден¬
затори.
КПУ
96
КПУ (—) [xâ-ne-ÿ], рус. КПУ (Кан—вске-
патель-палод-л-т-ль унне-рсальний) —
Универсален к-налскопач (напр.: КПУ-
2000 А).
КПЧ [xâ-ne-xê] — Комунистическа партия и-
Ч-хесн-вакия.
КПШЛ — Комунистическа п—ртия на Шри
Ланха.
KP — К-питанеи ремонт.
KP воен. — К-ртечн- рота.
KP мед. — Ко-фици-ит на разпр-дел-ии-те.
KP воен. — Комитет за р-зминир-и-.
KP е9. и лн., електр. — Крайни резерви
(резервни елементи, с ксито са съ-динсии
магистралите в края при електрически
мрежи).
Хр — прал (е ш—хматиат— и-тапия).
KP — Кран (псдемно-траиспсрти- машина).
KP — Кран (тръбопроводна арматура).
KP електр. — Кръгов ргистър.
KP (—) [ка-ёр] — Ротерна косачк— (напр.:
КР-0,75/1).
KP — Ръчна количка.
жр. — крони (след цифра).
КРА воен. — Коригыров:ачыо-рàэуэиàват-лна
авиация.
к-ра — култура.
кр—э воен. — К-ригировачио-разузн—а—телна
-ви—циениа эскадр—.
КрАЗ и КРАЗ [краз], рус. КрАЗ и КРАЗ
(Кременчугский -втомобильншй завод) —
1. Кр-менчугскн автомобилен завод.
2. В м—рк—т— и- автомобили, произведени
■ този эàвôд(н---р.- КРАЗ-219, КРАЗ-258).
краз, член. -ът, -а, мн. -све, м. — Автомобил,
произведен в Кр-■ыеячугекия -втомобилеи
заеед.
KP АП воен. Кернтнроа-чие-paзузиааат-л-и
авиациеи-и полк.
КРГ — Ксердии-циониа работна rpvna.
КРЗ [ ка-рй-зС], м. и (р-зг.) ср. (член. -тс) —
К-раб-р-монт-и завод.
КрнвбАс м. рус. Кривбасс (Криворожский
жен-зерудний бассейн) — Криаорежки жс-
лезерудси басейн.
КРК [xà-pe-Kà] — Контролно-ревизионна ко¬
мисия.
КРЛ воен. — Лек к-зйи-р.
КРН (—) [к--ср--н] — Иаа-с-н култиаатср-
р-зр-ха-ч (напр.: КРН-3,5).
кРн (—) [ка-ер-Сн] — Иавссэн куптиаатор-
р-етёкнэnедxрàнв-ч (напр.: КНР-4,2).
КРНС — Кяркоески райенеи н—рсден съвет
(в София).
КРНС — Кел-рсвски райои-н и—реден съвет
(в София).
КРП воен. — Компасси радиопэлэиг. •
КРП [Kà-pc-ne] — Коиституционнс-р-еолюци-
оин— партия (в Мексико).
КРК [ка-рэ-пё]. ввенн — Кс: ' троп ко-разпре-
дснитэнсп пест.
уу.у ( —') — -/нсолорсдэн р.имнов редуктор.
КРР (кА-рс-рг|, грил.. соен. — Кабетие-ра-
дп.;р-;:еен. Д Апаратура КРР-
Кр. село — Красис село.
КРСШ (—), рус. KPCUI (Купьтиа-тер-растс-
ииспнтатель иа самоходно- шасси) — Кул¬
тиватор и- самоходно шаси (напр.:
КРСШ-2,8).
КРУ [к--рэ-у] — Контр-лне-р-визионн- уп¬
равление (при Министерството и- фин-н-
ситэ).
КРУ (—) [к--рс-У], рус. КРУ (Культнаатор-
рает-нк-пит-тёть унивэрс-льний) — Уни¬
версален култиа—тор (н—пр.: КРУ-5,4).
КРХУ — Радиеизстспна и химическа уни¬
версална к-мин-.
КС [ка-сё] — Капит—лио строителство (от¬
дел).
КС — К-ртофесадачк-.
КС физ. — Ка—рцеа спектрограф.
КС [ка-сё] — Команден съвет.
КС — Комплексна стандартизация.
•КС [к--сё] — Контролен съвэт.
КС — „Ке-п-р-тивно селе“ (вестник).
КС (—) [ка-сё] — К-рсиитсл-събирач (напр.:
КС-80).
КС (—) [ка-сё] — Самоходна кос—чка (н—пр.:
КС-10).
КС [ка-сй], мн. и (разг. мн. -та, член. -та),
рус. КС (Кр-мнк-ви- ст-би-литр-ии),
електр. — Силициеви етзбипитренн.
КС (—) [ка-се].рус. КС (К-мб-йн саэ-клоубо-
рсчний) — Цвэклокемб—йн (н-пр. КС-6).
к. с. техн. — Ксиска сит— (единица за мсщ-
иост), (с цифр-).
КСА [ка-сэ-а], остор. — Комитет пс строител¬
ство и архитектур-.
КСА — Куп— иа Съв-тск-т- армия.
КСБ — Кем’исионие-скл<адеа— база.
КСБ [ка-сс-бй] — Комплексна спортна база.
КСВ [ка- еC-а-], ср. (р—зг.. член. -тс), воен. —
К-мандуе-н- иа сухопътните войски.
КСВ [ка-се-вЭ], радиотехн. — К-ефици-ит и-
стоящитс вънии.
КСвБ воен. — Корпусен свързочен батальон.
КСД воен. — Дъждовално с-м-придвижващ-
сэ крило.
КСЕ (—) [ка-сс-ё] — Едноосна с-мосаална
количка (напр.: КСЕ-750).
КСЗ [ка-ее-ээ] — Котл-стр-ит-лсн завод.
КСЗ [ка-сэ-зё] — Кран-стр-ит-псн завод.
КСЗА-66 воен. — Курс з— стрелбите в з-м-
н-т- артилерия.
КСИ, фр. CS! (Commission sericicole inter¬
nationale) — Мсждунаредн— комисия по коп-
рим—рство.
КСИК [кейк], м. и ж. — К-пит-лнс строител¬
ство и инв-етитереки контрол (дирекция).
КСК [ка-сс-ка] — К-мит-т з- стопанска ко¬
ординация .
КС КМ — Комунистически съюз иа китайск—т—
мн-дэж.
КСМ [иа-сс-м-] — Качество, ет-нд-ртиэаЦнн
и метр-легия. Д Комитет по КСМ.
КСИ (—) [као-мС] — Картефес—дачк— ма¬
шин— (и-апр.: КСМ-4).
97
кттсм
КСМ [кй-сс-мё]. мн. и (разгали. -тй),електр.—
Мощни силови кондензатори.
к. с. н. — кандидат на селскостопанските
науки (със собствено имс).
КСНФ Uj4. техн. — Конюнктивна съвърше¬
на нормална форма.
КСО [кй-сс-o], мн. (^зг., мн. -та), електр. —
Опресоваии слюдени кондензатори.
КСОТ (—) — Сушилен комплекс за ориентал¬
ски тютюн (напр.: КСОТ-ЮО).
КСП [кй-сс-п-] — Комунално стопанско пред¬
приятие. Д КСП „Чистота".
КСЛ воен. — Комплексен свързочен полигон.
КСП [кй-се-пС] — Костариканска социалисти¬
ческа партия.
КСР [ка-се-ёр]. воен. — Командир на стрел¬
кова ротй.
КСС [кй-сс-сС], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Комбинат за селскостопанско строител¬
ство.
КСС [кй-сс-сС] — Самоходен силажокомбайн
(напр.: КСС-100).
КССМ [кй-сс-се-мС] — Комбинат за селско¬
стопански машини.
КССНИИ — Комплексен селскостопански науч¬
ноизследователски институт.
КССР [ла-ес-ес-ер]. рус. КССР (Казахская
Советская Социалистическая Республика) —
Казахска съветска социалистическа р-пуб¬
лика.
КССР [кй-сс-сс-ер], рус. КССР (Киргизская
Советская Социалистическая Р-спублика) —
Киргизка съистска социалистическа ре-
пеблика.
КСТ [ кй-сс-тё] — Колумбийски съюз на тру¬
дещите сс.
КСт (—) метал. — В марката на кокв-гоор-
иа стомана (иапр.: КСтЗ),
КСУ (—) [кй-сс-у] — Универсален силажо¬
комбайн (иапр.: КСУ-30).
КСУК [ксук] — Комплексна система за уп-
7-т.лен;:е иа качесоиооо.
КСУКП — Комплексна система за управ¬
ление на качеството на продукцията (в
ОХ?).
к. е. ч. техн. — конска сила-час (единица за
работа и енергия), (с цифра).
КТ [кй-тё] — Кодекс ий труда. А чл. 18 от
КТ
КТ — Комитет за тгеав-нcсооа.
КТ — Контролна точка.
КТ [кй-т-], мн. и (разг., мн. -га, член, -тй),
електр.. рус.— КТ (Кг-ыкиевк- транзисто¬
ри! — Силициеви транзистори.
КТ (—) [кй-тё] — Т-левизиоииа камера (напр.:
КТ-б).
КТ строит. — Тел-иа клетка.
КТ [Kts-Tt^-—Транспортна количка (напр.:
кт-о.о.
кт -- килотои (с цифра).
к-т — комитет.
КТБ [кй-тс-бС], воен. — Командир на танков
батальон.
7 Р««иик ка съкращенията
КТБ [кй-те-бе] — Конструкторско-техноло¬
гично бюро.
ктб [кй-те-бе], воен. — Корпус-и танков ба¬
тальон.
КТБр воен. — Командир на танкова бригада.
КТГ [кй-тс-гС], воен. — Коефициент ий тех¬
ническа готовност.
КТД [кй-тс-дё], ед. и мн. — Колсктивси тру¬
дов договор.
КТДТ [ка-ос-де-те] — Комплект за техниче¬
ска диагностика ий тракторите.
КТЕ [ка-о--è] — Конфедерация ий трудещите
сс в Еквадор.
КТЗ [кй-те-з-], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Карловски тракторен завод.
КТ ИМ — Комитет за тежко инвестиционно
машииосорc-к-.
КТК [ кй-те-кй] — Карловски Текстилен ком¬
бинат.
КТК [кй-те-кй] — Качествен технически кон¬
трол.
КТЛА — Конференция на трудещите сс от
Латинска Америка.
КТМ [кй-те-мё]. м.. юрид. — Кодекс на тър¬
говското мореплаване.
КТМ [кй-тс-мс] — Комбинат за т-жко ма¬
шиностроене.
КТМ [кй-тс-мС] — Комитет за транспортно
ыаыииосого-ке.
КТМ [ка-тс-мё] — Конфедерация на труде¬
щите се от Мексико.
КТН (—) [кй-те-Си], рус. КТН (Картофелско-
латель тракторим^ ийвесно:') — Навесна
тракторна кароофовадâчкй (иапр.: КТН-2),
к. т. и. — кандидат на техническите науки
(със собствено име).
КТНТМ — Клуб за техническо и научио твор¬
чество иа младежта. ' •
КТОС — Конструкторско-технологичен от¬
дел по стандартизация (към предприятия
в СССР).
КТП [кй-те-пС], ед. и мн. — Контролен те¬
лефонен пост.
КТП [ кй-тс-пС]. м. и (разг) ср. (член, -то),
воен. — Коитролно-тсхничсски пункт.
КТП [кй-те-пС] — Корейска трудова партия.
КТП (—) [кй-тс-пС] — Приложна телевизион¬
на камера (иапр.: КТП-200).
КТПНГ — Кдои за търссие и проучване ий
нсфт и газ (з гр. Варна).
КТР [кй-тс-рё] — Ковашко-тсиек-джийскй
работилница.
КТР воен. — Командир на танкова рота,
КТР [кй-тс-рс] — Комитет за телевизия и радио"
КТРЗ [кй-ос-ге-зе], остар. — Комитет по тру¬
да и работната заплата.
КТС [кй-те-с-] — Контейнерна транспортна
сист-ма.
КТС [ ка-те-се- — Контролно-тиражна служба.
КТССМ — Комитет за транспортно, селско¬
стопанско н строително машиностроене.
КТТСМ — Комитет за тежко транспортно я
селскостопанско машиностроене.
ктц
98
КТЦ [ ка-тс-цё] — Коитролно-трсиировъчсн
цикъл.
КУ елекр. — Ключове за' управляване.
КУ — Комбинат за услуги-
КУ техн. — Колекторен универсален елек¬
тродвигател.
КУ [ко-у], техн. — Командно устройство.
КУ воен. — Комендант ио участък.
КУ [иО-у], електр. — Контролно устройство.
КУ ( —), рис. КУ (Кукурузоуборочный ком¬
байн) — Царевичен комбайн (иопр.: КУ-2).
куб. — кубически. Д куб. метър.
Куб-лко ж—Смссси- редовна морска ли¬
ния, свързваща пристанищата ио Балтий¬
ско морс с тсзи иа Европа и Куба, създадена
между параходните компании иа Полша,
Чехословакия, Германската демократична
република и Куба.
КУВ (—) ]аув). техн. — Кор-беи водогреен
утилизациоиен хотел (иопр.; КУВ-1'00)-
КУГ ооен. — Корабна ударна група.
КузГ-с ж., рус. ' Кузбасс (Кузнецкий угольний
бассейн) — Кузнецки въглищен бассйн.
— Произв... кузбасовсц, кузбаски.
Кукринйкси мн. — Творчески колектив от три¬
ма съветски художиици-грофици и живо¬
писци — М- В. Куприянов, П- Н. Крмлов
и Н. А. Соколов.
кул физ. — кулои (с цифра).
КУЛГ иконом. — Комплексен усдрси лиыееи
график.
култ. — културен.
аултбДзо ж. — Б-за за иултурио-моссва ра¬
бота.
Културстрой м., остар. —С^сителио орга¬
низация
кумг икон. — Комплексен усдрси мрежов
график.
КУНМЗ [куимз], остар., рус. КУНМЗ (Ком¬
мунистический университет национальных
мсньшпиств Запада имени Ю. Ю. Маралсв-
ского) — Комунистически университет иа
ноцuвиоиицтс молцииство от Запада (1921 —
1936).
КУП — Комплект универсалии приспособлс-
и ия.
КУТА соен. — Команди зо управление иа
тактическата овнопия.
КУТС (—) [кутс], рус. КУТС (Культиватор
универсальный тракторний системи Ф. М-
Соловья) — Универсален тракторен прика¬
чен култиватор(ыопр.;КУТС-4.2, КУТС-2-8).
КФ — Керамична фабрика.
КФ биохим. — Кисел- фосфатаза.
КФ [ка-фС] м [кё-фё], мн. (разг.-то), електр.—
Кондензатори филтров тмп.
КФ — Консервы- фабрика.
КФ хим. — Крсатикфосфат-
КФ ( —) [ао-сф| — Фрезсрсн канолоkопач
(напр.: КФ-30).
КФАИР — Кувейтски фонд за арабско мко-
нсммчсско развитие.
КФГ-М хм.«. — К-рбоферогел — М.
. ф. с. икон.— Коефициент ио фоидоемкост.
КФЛ техн. — Контактио-фиксвраща лента,
к. ф. и. — кандидат иа ф-рмоцсвтичсскитс
науки (със собствено цмс).
к, ф. и. — кандидат на физическите науки
(със собствено име).
к. ф. и- — кандидат ио филологическите на¬
уки (със собствено имс).
к. ф. и. — кандидат иа философските науки
(със собствено имс).
КФП (—-) [ хО-фс-пё] — Прик-чси фосулопрв-
биращ комбайн (напр.; КФП-2).
к- ф. п- икон. — Коефициент и- фоидоиродуk-
тивност.
КФС [кО-фе-сё], рус. КФС (Комитет физауль-
турм и спорта) — Комитет за физкултура
и спорт (при Министерския съвет на СССР).
КФССР [ ко-Сф-сс-сс^р], остар.. рус. КФССР
[Kорсло-Фиисиоя Советская Социалистиче¬
ская Республика) — Kареив-Фuисао съ¬
ветска социалистическо република.
К (-) [ иа-хё]. ед. и мн. — Фрсоиоаи хладил¬
ни компресори (иапр.: KX-0I3).
КХЕ — Кратка химическа енциклопедия.
КХЗ ( хО-хе-зё], м. м (розг.) ср. (член. -то) —
Коксохимически завод.
КХЛ [к--хе-лё] — Кънки и хоксй ио лед.
Д Републиканска секция по КХЛ.
ихмср. — ахмсрски сзик.
к. х. и- — кандидат на химическите науки
(със собствено имс).
кХц физ. — киивксрц (с цифра).
КЦ [ к--цё] — Комитет по цените,
КЦ (—) [кО-цс] — Царевичей комбайн (иопр-
КЦ-2). '
КЦИВ — Комбинат за целулоза и изкуствени
вл 0X110.
КЦМ [тй-це-мё], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Комбинат зо цвстии метали.
КЦТ [ на -цс-тё], техн. — Трнстъпалии комич¬
но-цилиндрични редуктори-
КЦТА [кО-цс-те-а] — Корейско централно те¬
леграфы- агенция.
КЦХ [кО-цс-хс], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Комбинат зо целулоза и хартия.
КЧ (—) [иО-чё]. метал. — Ковъи чугми
(иапр.: КЧ-35-4).
КЧ [иО-чё], метал. — Силициев карбид чс-
реы (в мариото но абразивни (шлифовъч-
им) инструменти прц озиочавоис състава ио
абразив-).
КЧ)КД остар., рус. КЧЖД ( Китайская
Чанчуньская железная дорого)—Китаиско-
Чомчунско железопътно линия.
КШ слектр. — Кодови шмии.
КШЕ електр. — Шл онгов иобсл зо шохти м
зо съединяване но екскаватори.
кшт [kO1ЩС1те) — Конгрес но шотландските
трейдюииони.
кщм воен. — Комоядувоща щабно машина.
КЪР воен. — Курсов ъгъл ио радиостанцията,
к. ю. и. — кандидат но юридическите науки
(със собствено име).
КЯУ [хя-у] , рус. КЯУ (Копатель ям усилен-
ымй) — Ямоколач-
99
лд
Л
Л библ. — Ленинград. •
Л (—) [ел] — Ложбинокопач (напр.: Л-100).
Л, рус. Л (Лебядннский Л. С.) — В марката на
локомотив, конструиран от Л. С. Лебядин-
ски.
Л библ. — Лондон.
Л (—) [ел], метал. — В марката на лята сто¬
мана (напр.: Ст 15 Л).
Л — Лятно дизелово гориво, предназначено
за експлоатация на дизелови двигатели при
температура на въздуха над 0° С.
Л (—) метал. , рус. Л (латунь) — Месинг
(в марката на цветни сплави, напр.: ЛАН
59-3-2).
Л (—) [ел], рус. Л (лебедка) — В марката
на съветски самолет (напр.: Л-19, Л-1001).
л — литър (единица за вместимост), (след циф¬
ра).
л- грам. — лице.
Ла (—) [ла], рус. Ла (Лавочкин) — 1. В мар¬
ката на самолет-изтребител, конструиран
от С. А. Лавочкин (напр.: Ла-5, Ла-7, Ла-9,
Ла-15, Ла-200).
2.Само.лет-изтребител, конструиран от С. А.
Лавочкин.
лаб. — лабораторен. А лаб. упражнения.
лаб. — лаборатория.
лавсан л., рус. лавсан (Лаборатория высоко¬
молекулярных соединенин Академии наук
СССР) — Название на вид синтетични влак¬
на и тъкан.
ЛАГГ (—) [лаг], рус. ЛАГГ (Лавочкин, Гор¬
бунов и Гудков) — В марката на само¬
лет-изтребител, конструиран от Лавочкин,
Горбуноз и Гудков(напр.: ЛАГГ-1, ЛАГГ-3).
ЛАГГ и лагг [лаг], л.— Самолет, конструиран
от С. А. Лавочкин, В. П. Горбунов и М. И.
Г удков.
ЛАЕС. рус. ЛАЭС (Ленинградская атомная
злектростанцня нмснн В. И. Ленина) —
Ленинградска атомна електроцентрала
„В. И. Ленин“.
ЛАЭ [лаз], рус. ЛАЭ (Львовский азтомобиль-
нмй завод) — 1. Лвовски автомобилен завод.
2. В марката на автобуси (напр. ЛАЗ-695,
ЛАЭ-679) и на автокранове (напр.: ЛАЭ-
690), произведени в този завод.
ЛАЭ и лаз, член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Авто¬
бус или автокран, произведен в Лвовския
автобусен завод.
лазер, член. -ът. -а. мн. -и, м., англ, laser
(Light Amplification by Stimulated Emis¬
sion of Radiation) — Эа назоваване на
квачтсвомеханнчески усилвател на светлин¬
ния диапазон.
— Произв.: лазерен.
Лакнром м. и ж. — Лакова промишленост
(химически завод за бои. лакове, емайл¬
лакове в др.).
ЛАНР — Либийска арабска народна ре¬
публика.
ЛАП биохим. — Левцинаминопептидаза.
ЛАРК [ларк], .«« , англ. LARC (Livermore
Atomic Research Computer) — Эа означа¬
ване на американска електронноизчисли¬
телна машина,
ЛАС [лае] — Лаборатория за азотни стомани.
ЛАС [лае] — Лига на арабските страни.
ЛАСТ [ласт], ж. и « « — Латиноамериканска
асоциация за свободна търговия.
лат. — латински,
латв. — латвийски.
Лат&кс м. — Эавод за латексови каучукови
изделия. Д ЗЛКИ „Латекс".
ЛАТИНО [латйно], англ. LATINO (Latin-
American Television International Network
Organisation ) — Интернационална латино¬
американска организация на телевизион¬
ните системи.
ЛАЧХ автомат. — Логаритмична амплитуд¬
но-честотна характеристика.
ЛБ геохим. — Лек битум.
лб физ. — ламберт (единица за яркост на
светлината).
ЛБАК воен. — Леко бомбардировъчно авио-
крило.
ЛБВ радиотехн. — Лампа на бягаща вълна.
ЛБД (—) [ёл-бе-дё], рус. ЛБД (Лущилъник-
борона дисковий) — Лющилник — дискова
брана за повърхностна обработка на поч-
( вата.
ЛБКД библ. — Летопис на Българското кни¬
жовно дружество в София.
ЛВ [ел-ве] — Лазерен визир (напр.: ЛВ-5)
лв. — лева (с цифра).
ЛВЭ [лё-ве-зё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Локомотивно-вагонен завод -
ЛВТ [ле-вс-тё] — Лозаро-винарски техникум.
ЛГСЭОТ — Лаборатория по геотехника на
слаби земни основи и терени (при БАН).
ЛГУ [ёл-ге-у],рус. ЛГУ (Ленинградския орде¬
на Ленина государственный университет
имен и А. А. Жданова) — Ленинградски
държавен унпЕерснтет „А. А. Жданов“.
ЛД (—) [сл-де], м.,рус. ЛД (Лущильник дис-
сковый) — Дисков лющилник (напр.: ЛД-
10). ■
ЛД [ё.л-де] хим. — Летална доза на отровни
вещества.
ЛД — 1. В емблемата на фабрика „Лиляна
Димитрова“. 2. Марка на трикотажните
изделия, изработени в тази фабрика.
ЛД [ел-де], лрпд., мешал. Само в съчст. ЛД-
процес ( Линц-Дскгг.ш рев) — Процес за до-
лдм
100
чиаан- на доброкачествена стомана в кон*
B.-pîop. •
ЛДМ [сл-де-См], изч. техн. — Л-итодвижещ
мех анизъм.
ЛДН [ёл-дс-ёи]. рус. ЛДН (Лущильник диско-
вмй нсвссной) — Дисков покрит лющил¬
И ПК-
ЛДП [лС-дс-пС] — Либ-рзлно-дсмократнчсс-
ка партия (в Япония и'Парагвай),
ЛДС [ел-дс-Сс], рус. ЛДС (Лущильник диско¬
ви й сскциоинмй) —Дисков секционен лю¬
щили ик.
ЛДХ биохим. — Лакоатд-хидрог-казй.
ЛДЦ [ лС-де-це- — Либерален демократичен
център (s Гърпяя).
лсйт. — лейтенант (със собствено име).
■ ЛЕК [лск] — Лекарска -ксп-ртка комисия,
лСхи ром — Л-ка промишленост.
Лèхпг•эыко;ыплèко м. и ж. — Н^^и:-иерикгова
соопакскй организация за проучване, проек¬
тиран-. р-конструкция ма обекти нап-ката,
полиграфическата и др. промишленост, за
изграждан- ий комплектни обекти и сер¬
визна дейност.
ЛЕМ [ лом] — Лаз-р-н елипсоы-тгичеи мик¬
роскоп (напр.: ЛЕМ-2).
ЛЕН, фр. LEN (Ligue européenne de па-
tation) — Европейска лига по плуване.
ЛеняздАт л-., рус. Лсниздат (Иаз-око-жугналь-
пос и книжное издательство Ленинградското
обкома и горкома КПСС) — Издателство
на Ленинградския областен и градски
комитет ма Комунистическата партия на
Съветския съюз.
ЛСкнаучфйпы л., рус. Л-икаучфкльы (Лсним-
градская киностудии научно-nопyляркых
фильмов) — Ленинградска киностудии за
научно-популярни филми.
Л-мфйлм .и., рус. Ленфильм (Ленинградския
фильм) — Ленинградска киностудии за иг¬
рал ни филми.
ЛЕП [леп], електр. — Линия на елсктропре-
даваи-то.
Лескомплект м. и ж. — Инженерингова сто¬
панска организации за проучван-, проек¬
тиран-. изграждан- и др. на горскостопан¬
ски обекти, на комплектни обекти за дърво¬
обработващи и лесо-химически заводи и
др.
лссо. . ., рус. лесо . . . (лссной) — Горски (като
първа съставна част кз частнчко-■ькрао-ии
сложни думи, напр.: л-соинжсиер, лссоик-
жек-рстзо, лесопарк, л-сот-.хника).
лссов. — лесовъден.
Лесоимпёкс м. и ж. — Външнотърговска ор¬
ганизация за внос (импорт) и износ (експорт)
на дървен материал н иа производството ий
дърьо•;pepабооващиос заводи.
Леспроынгоèкт м. — Институт за проучванс
и проектиран- на обекти ий горската проми¬
шленост.
лесхоз л., рус. лесхоз (Лесное хозяйство) —
Горско стопaiiCTBO.
лст. ге^гр. —л-т-вище.
лстл. — летлив.
ЛЕТИ [.ле-те-ме] — Лаборатория по експери¬
ментална и техническа минералогия (при
БАН). .
Леягкоыпл-ко м. и ж. — Инженерингова
стопанска организация за комплектно про¬
учван-, проектиране и монтаж ий обекти от
областта на ысталопе-кеоо и пластичната
обработка па материалите.
ЛЗ — Лсчебио ззвсдснис.
ЛЗС [ле-зе-сС] — Лесозащитна станция.
ЛЗТ [лё-зе-т-], ед. и мн. — Л-сиозапалитсл-
ни течности.
Ли [ли], рус. Ли (Б. П. Лисуиов) — 1. В Мар¬
ката на съветски самолети, конструирани
от Б. П. Лисуиов (напр.: Ли-2). 2. Са¬
молет, конструиран от Б. П. Лисуиов.
ЛИ — Ли иеен избирач (в Автоматична теле¬
фонна централа).
Ли АЗ и Л И АЗ [лиаз]. м.,рис. ЛиАЗ и ЛИ АЗ
(Л ик-гнский автобусни:) завод) — 1. Ли-
кнн-кп автобусен завод (в марката ий ав¬
томобили, произведени в този завод, напр.:
ЛИАЗ-И^^^). 2. Автомобил, произведен в
този завод.
ЛИК [лик], ср. —Литература, изкуство и
култура (списание).
ЛИМ [лим] — Лснтоизтеглящ механизъм,
лингв. — лингвистичен.
линд-тион м ким. — линдан и малатион.
лит. — пио-гаоуга, литературен.
лит. • • — лио-гатуг-к (като първа състави-
част на сложкосъкгао-ки думи, иапр.:
литкръжок, лиофгоко).
. . . лит метал., рус.. . . лит (литойиый) —
Л-ярски (като втора съставна част на
спожкосъкгао-ки думи, напр.: стйкколио).
литогр. — литография.
ЛИХГ, фр. LIHG (Ligue internationale de
hockey sur glace) — Международна феде¬
рация по хоксй и- лсд.
ЛК [ел-ка], воен. — Л-ка картечница.
ЛК (—) [елка] — Лснокомбййп (напр.: ЛК-7).
ЛК [--.л-ка]. воен. — Лиие-н кораб.
ЛК [ел-кй], м. (разг., член. -то), електр. —
Лиоцеидгйт с обща обвивка от сстсствена
коприна.
лк физ. — лукс (единица за измерван- на
осветеност).
лкд [ел-ка-дё], воен.— Л-ка картечница, съз¬
дадена от Дегтярев.
ЛКК [ёл-ка-ка] — Лекарска контролна ко¬
мисия.
ЛКП [лС-ка-пС] — Ливанска комунистическа
п артия.
ЛКП [лё-ка-пС], мн. — Лични комплексни
планове.
ЛКП [лс-ка-пё] — Люксембургска комини-
стнчсска партия.
ЛКС [лС-ка-сС] — Линейно кабелно стопан¬
ство.
лк/сек физ. — лукса в секунда (единица за
количество на освстл-иисто).
ЛУ/М
t
»
JOI
ЛКСМ [ёл-ко-ес-ём] и [ёл-ко-сём], рус. (Ле-
иинский Коммунистический Союз Молоде-
жн) — Ленински комунистически съюз но
младежта. Д ЛКСМ на Латвия..
ЛКФ — Комбиниран фрезов иехввброзовотел-
л. к-щвоо-н — Лека картееницц.
ЛЛ — Леневиепочко'\(огnт.: ЛЛ-900)-
ЛЛ електр. — Лити-ндрот с общо лоиово
обвивка.
ЛМ [ёл-ём] — Лабораторно мелница (иапр.:
ЛМ-400).
ЛМ — В морното ио пиво, произвеждано в
пивоварния завод „Ледениха“ — Мездра.
лм физ. — лумеи (единица зо измерване ио
светлинеи поток), (след цифра).
ЛМБ [лё-ме-бё] —Лондонско борса за метали.
ЛМК [ёл-ем-ко], ед. у. мн., хим. — Летливи
мастни киселиии.
ЛМГ) есен. — Лек мостови пари.
/м-сси физ. — лумеи-сскундо (след цифра),
л-и-ч физ. — лумен-час (след цифро)-
ЛН — „Литературни новини“ (весеыuк).
ЛНДР |ле-не1Дё-те] — Лоосао народноде¬
мократично република.
ЛНДР [иё-ие-де1ре] — Ливанско- иородноде-
моиротичио република.
ЛНП [лезые-пё] — Либерално и-родн- пар¬
тия (във Финландия).
ЛНП [лС-ве-пС] — Либерално националисти¬
ческо партия) (в Никарагуа).
ЛНРП [ие1ые-те-пё] — Лоосао народ-орсво-
люциоиио партия.
ЛНРП [.л<]-ыё-те-пё] — Ляво национолиорево-
люиионио партия (в Боливия).
ЛОП [лоп] — Линия за обработка ио мебел¬
ни плоскости (иопр.: ЛОП-04, ЛОП-07).
ЛОСИУ [лоейу], ед. и мн., икок. — Логичес¬
ки схсмм ио Икономика ио управлението.
ЛОТ [иое], м., пол. LOT (Polskiе Linie Lotni-
czc) — Полсии въздушни линии.
лото — иотория.
ЛП — Либерално партия (в К-иодо, Колум¬
бия, Парагвай).
ЛП воен. — Линия но прицелв-нсто.
ЛП — „Лудогорско правда“ (вестник).
л. п. -— личчн паопорр.
ЛПА [иё-ие-â] — Лейбъристко, партия ио Ан¬
тигуа.
ЛПС [лС-пе-вС], ж. — Лейбъристко партия
ио Великобритания.
ЛПЕ физ. — Линейно предаване по енергия.
ЛПК. [лё-пе-ко] — Лесоnромnщлеи комбинат.
ЛПК |иC-пе-аO] — Ляво партия — комунисти
(г, Швеция).
ЛГШ [лё-пс-мё] — Лейбъристко партия но
Мглто.
ЛПО [ёл-пс-ô], соен.— Леха nехвтнaвткехвът-
!очао.
ЛНП [Сл-пс-пС], воен. — Леи понтонен парк.
ЛПР Сиб.1. — Леко nто.мuщиёност.
ЛПФ [.ле-пе-фс'] — Лаборатория по приложио
физиао (при БАН),
ЛПЯ (лС-пе-я] — Лейбъристко партия ы
Ямойио.
л. р. муз. — ляво ръка.
ЛРА еоен. — Леха теокеuвыо артилерия.
ЛРД [лС-рс-дС] — Лсвнс-рвборсхо дружество.
ЛРНС — Ленински районен иородеи съвет
(в Ссфия).
ЛРП [ле-тёзпё] — Лнбетолыв-родuxглно пар¬
тия (в Парагвай).
ЛС спорт- — Зо означаване ио физкултурно
дружество „Левски — Спартак“.
ЛС — Личен състав.
ЛСД [Сл-ес-дё], хим.. нем. LSD (Lyserg [in]
sauredisthylamid) — Дметиломид ио лизер-
тиновото киселина (психогенно ветево)-
ЛСДП [ле-се-де-пё] — Люксембургско социол-
демвироеическо партия.
л/сек — литър в секунда (единица зо дебит).
ЛСН—Нетъкано стъклено леито (иопр.: ЛСН-
71)-
ЛСП строиш. — Лuтывсулфaнoвnи-стuфukо-
тор.
ЛСРП |ле1Cё1ре-пе] — Люксембургско социа¬
листическо работническо партия.
ЛССП — Л -ико сома сомоджо порти (Со¬
циалистическо партия в Шри Лоихо).
ЛССР [ел-Сс-ес-Ср], рус. ЛССР (Латвийская
Советская Социалистическая Республика) —
Латвийско съветсио социалистическо ре-
публико.
ЛССР [ел-Сс-ес-ер], рус. ЛССР [ЛитввCkтя Со¬
ветская Социалистическия Республика) —
Литовсха съветсио социалистическо репуб¬
лика.
ЛСТ — Лечебно-спортно -етёыuтовко.
ЛТ електр. — Линеен трансформатор.
ЛТ (—) [ел--т<-],рус- ЛТ (Льнотеребилка етокз
ториоя) — Ттоkтвтыо иеыоскубочко (иопр-:
ЛТ-7).
л-т — иейтеыаие (със - собствено име)-
ЛТА [èл-ее1а] — Лентов телеграфен опорот
(напр.: ЛТА-57).
ЛТД [ёл-те-дё]. англ. LTD (limited) —Зо
означаване ио дружество с ограничено от¬
говорност; вж. ДОО.
ЛТУ [е.л ■те-ÿ], воен. — Лееотеиио-токеическо
учение.
ЛТХ биохим. — Лу^тео^^^пен хормон.
ЛУ изч. техн. — Логическо условие.
ЛУ (—)[ту],тус. ЛУ (Лущильник уыиверсоиьз
иь:й) — Универсален люшилник (иопр-:
ЛУ-5),
ЛУГ [луг] — Универсален градински лехе-
образув-тел. .
ЛУЕ [луС], физ.— Липеси ускорител и- елек-
ервиuее.
ЛУИ [лум], физ. — Линеен ускорител ио йо •
иите.
ЛУМ [лум], рус. ЛУМ (Ловоидо-уборочноя
машина) — Ловоидулвnтuбцрощо машина
(иопт.: ЛУМ-2).
ЛУН
102
ЛУН [лун] — Лазерен указател за направле¬
ние) (напр.: ЛУН-3).
ЛФ воен. — Линия на фронта.
ЛФ — „Литературен фронт“ (вестник).
ЛФК [ле-фека] — Лечебна физкултура. Д
Кабинет по ЛФК.
ЛХ биол. — Лутеиннзиращ хормо н.
м
ЛХАТ биохим. — Лецитин-холестерол-ацил-
трансфераза.
Лч — Ловеч и Ловешки окръг (в регистраци¬
онните номера на моторните превозни сред¬
ства от Ловеч и Ловешки окръг).ДДч 11—11.
ЛШП [ле-ше-пё] — Линия за кръстообразно
шлайфане на мебелни плоскости (напр.:
ЛШП-04).
ЛЮК бцбл. — Люксембург.
М (—) [ем] — Малка електронна изчислител¬
на машина (напр.: М-5000, М-220).
М (—) (ем| — В марката на масло за двига¬
тели (напр-: М-10, М-8-С, М-10-Д).
М (—) [ем}, електр. — Меден проводник
(напр.; M-I6, М-25, М-35).
М [ем], воен. — Миноносец.
М (—) [см] — Модернизиран (при означаване
на машини, прибори и др., които са усъ-
вършенствувани, напр.: УДЛ-350М).
М ( —) [ем] “ Морзов апарат (напр.: М-12,
М-44).
М. библ. — Москва.
М (—) [ем] — Цифров мултимер (напр.: М¬
101).
М (-) [ем], рус. М (Малая подводная лодка —
Эа означаване на тнп подводница (напр-.
M-VI).
М (—) [ем], рус. М („Минтяжстроевец“) —
В марката'на тип кран (напр.: М-3-5-5).
м. — майор; м-р (пред ссосстено име))
М и м — мащаб; м-б (с цифра). Д Л1 1:10000.
Mj— мега. . . (десетична представка към из¬
мерителни единици, напр.: Мвт —мега¬
ват, Мев — .мегаелектронволт).
м. — ммеец; «сме:, (пред названии сн «месец
или след цифра). Д м. ноември; 10 м.
м — метър (след цифра). Д 10 м.
м — мили. . . (десетична представка към из¬
мерителни единици, напр.: ма — милиам-
пер, мб — милибар).
м. — мина СПРе-3 собствено имс)) Д м. Бобов-
дол.
■ — минута; мин (след цифра). Д 20 м.
м спорт. — мъже. Д Слалом (м).
м. грам. — мъжки род.
МА [.а1)-з] — Медицинска академия.
МА [-е.м-а]. прил., хим. — Метилацетатея. Д
МА разтворител.
МА есен. — Механизирана армия,
ма фил. — мuлизыпее (след цифра).
МААЕ [иаае] — Международна агенция до
атомна енергия.
МАБ [ маб], воен. — Механизиран автомати¬
чен батальон.
МАЕ (чаб]. остар. — Министерство на архи-
тскту;.« <а и благоустройството.
МАБ [:.:«-.<], осен. — М^отива авиационна бом¬
ба .
МАВ [мав], агрон. — Максимална адсорбци-
онна влагоемност.
МАВ (—) [мав] — Машина за внасяне ' на
амонячна вода в почвата (напр.: МАВ-4,2).
МАВ [ мав], л., унг. MAV (Magyar Allam-
vasûtak)— Унгарски държавни железници.
МАВАГ [маваг], унг. MAVAG (Magyar Alla-
mi Vagon-Acel-es Gepgyàr) — Вагоностроп-
телен завод в Унгарската народна републи¬
ка.
МАВАУТ [аàеаут], унг. MAVAUT (Magyar
Allamvasûtak Autobusz Uzemel) — Унгар¬
ско държавно автомобилно предприятие.
МАГ [маг] — Международна асоциация по
геодезия.
. . .маг — Магазин (напр.: нармаг, хоремаг)
маг. — магазин.
МАГАТЕ[магатс], рус МАГАТЭ (Международ¬
ное агентство по атомной энергии) — Меж¬
дународна агенция по атомна енергия; вж.
МААЕ.
магнет, член, -ът, -а, мн. -и, м., разг. — Ма¬
гнетофон.
мадж. — маджарски.
МАЕ [мае]— Международна агенция по енер¬
гията.
МАЖ [маж] — Международен алианс на же¬
ните за равни права и задължения.
МАЭ [м;^;^],рус. МАЭ (Минcкийавто^tобllльнмй
завод) . 1. Мински автомобилен завод.
2. В марката на автомобили , произведени
от този завод, напр.: МАЭ-200, MA3-530.
маз, член, -ът, -а, мн. -ове, м., разг.—Автомо¬
бил, произведен от Минския автомобилен
завод.
мазер, член, -ът, -а, мн. -и, м.. англ. maser
(Mierowaveamplification by stimulated emis¬
sion of radiation) — Квантовомехаинчеи
усилвател на аили.аетеоеи радиовълни.
МАИ [май], рус МАИ (Московский авиацион¬
ный институт) — Московски авиационен ин¬
ститут.
Манмекс м. — Дирекция за външноикономи¬
чески. връзки към Медицинска академия за
износ (експорт) и внос (импорт) на меди¬
цински уреди, медицинска помощ в чужби¬
на и др.
МАК хим. — Метилакрилат.
МАК [мак] — Морска арбитражна ко¬
мисия.
103
МашстрОй
МА КВБ библ. — Библиотека при Катедра
по вътрешни болести с клинична фармако¬
логия при Медицинска академия.
МАКС [м-кс] — Международна асоциация по
контрол на качеството на с-меийта.
макс. — максимален.
МАЛ [мал]. м., англ. MAL (Malaysian Air¬
ways Limited) — Въздушни линии на Ма¬
лайзия.
мал. — ыйпййски.
МАЛЕВ [малев], м., инг. MALEV (Magyar Le-
giko zlekedesi Vallalat — Унгарски въз¬
душни линии.
МАЛК [ малк]— Международна асоциация на
литературните критици.
МАМР [мамр] — Международна асоциация по
морска радиовръзка. —
МА/МФ-В библ. — Библиотека на Медицин¬
ския факултет при Медицинска академия
Варна. •
МАН [ыaк]— Монголска академия на науките.
МАН [маи], ,«., нем. MAN (Maschinenfabrik
Augsburg-Nürnberg) —Обединени машино¬
строителни заводи Аугсбург — Нюрнберг
(ф ирмй за производство нй автомобили, дви¬
гатели и др. във Федерална република Гер¬
мания)-
м-и, член- -ът, -а, мн. -овс, м.,розр.—Автомо¬
бил, производство на Обединени машино¬
строителни заводи Аугсбург — Нюрнберг
(Федерална р-публика Германия).
ман. — ыйиасоиг.
мйи-6 хим. — Мaкгйк-етылск-6ис-дитиоxйГn
бамат.
МАНИАК [маниак], ж. и м., апел. MANIAC
(Math ematical Analyser, Numerical Inte¬
grator and Computer)— Елсxтроккоизчислиn
тслна машина.
MAHK [маик] —Международнй асоциация на
научното кино.
МАЛ 1мап], фр- MAP (Maghreb-Arabe Pres¬
se) — Информационна агенция на Мароко.
МАП/АЯ[ммпай], MAPAI (Mifleget Poalei Erec
Israel) — Израелска работническа партия.
МАЛАМ [ыапàы). МАРАМ (Mifleget Poalim
Meiwhedet)— Обединена работническа пар¬
тия (в Изра-л).
МАПН [ма-пе-Сн] —Международна асоциация
за политически науки.
МАПРЯЛ [мапрял], ж. и л., рус. МАПРЯЛ
(Международная ассоциация преподавате¬
лей русского язмка и литературы)—Между-
лародна асоциация иа преподавателите по
руски -зик и литература.
МАПС [мапс] — Международна асоциация нй
производителите на суперфосфати.
МАПУ|мапу], исп. MAPU (Movimiento de
Accion Popular Unida) — Движение за
единно народно действие (в Чили).
MAP [мар] — Международна асоциация за
разиити- (специализирана организация н-
Организацията на обединените нации).
MAP библ. — Мароко.
Мар-сл-вйм м. —Зъболекарски препарат, но¬
сещ името на своя откривател — Мара Сла¬
вова.
Марбас м. Маришки к-м-новъгл-н б-с-йн.
— Произв.: мз^-совсц, марбйсовски.
МАРУ електрон. — Мигновена автоматична
регулировка на усилването.
МАС [мас] — Международен астрономически
съюз.
МАСС [ма-сс-сС] — Международна асоциация
за социална сигурност.
МАССР [-м-а-ес-сс-ер], рус. МАССР (Марий¬
ская Автономная Советская Социалистиче¬
ская Республика) — Марийска автономна
съветска социалистическа р-публика.
МАССР [См-а-ёс-сс-ер], рус. МАССР (Молдав¬
ская Автономная Советская Социалистиче¬
ская Республика) — Молдавска автономий
съветска социалистическа република.
МАССР (-'Ы-à-Сс-ес-èр], рус. МА ССР (Мордов¬
ская Автономная Советская Социалистиче¬
ская Р-спублика) — Мордовска автономна
съветска социалистическа р-публика.
МА СФ библ. — Библиотека при Стоматоло-
гичсския факултет на Медицинска академия.
МАТ [мат], м. (разг., член, -ът, -а) — Между-
народ-н автомобилен транспорт (Стопанско
обединение).
мат. — математика.
мат. — математически.
МАУ [мау] — Международна асоциация на
университетите.
МАФ [мйф[ — Международна федерация по
астронавтика,
МА ЦМБ библ. — Централна медицинска
библиотека при Медицинска академия.
МАШ библ. — Общо мйыииосогоеие, техно¬
логия на металите.
. . . м-ш — Машииостро-ие (иапр.: Нссмаш,
Интрансм-ш).
маш. . . — Машиностроителен (напр.: Маш-
-л-ктгопгоеко, Машстроч).
Машепектроnроèхо .:. , сстар. — Институт за
прочу-аис и проектиран- на машинострои¬
телни и епекоропгомиылеии предприятия;
Машелпроект.
Машслпро-кт м., остор.— Институт за проуч¬
ване и проектиране и- машиностроителни и
електропроыиыпсии предприятия; М-шелек-
тропгоеко.
Машиноекспорт м. — Външнотърговска орга¬
низация за износ (експорт) и внос (импорт)
и- металообработващи и дървообработва¬
щи машини, съоръжения и др.
М-ыйкоимnСкс л«. — Държавно търговско-
пр-дприяти- за внос (импорт) и износ (екс—
порт) на машиии.
Мàыл-кпгàы м. —Стопански комбинат за про¬
изводство на р-з-рвни части, единични ма¬
шини и исстандартио оборудване за лека¬
та промишленост.
М-шпроект м. Институт за проучване и про¬
ектиран- и- машиностроителни заводи.
Машстрой л. — Машиностроителен завод з-
металорежсщи машини.
МАЮД
104
МАЮД [моюд] — Международно: асоциация
но юристите-демократи.
МАЮН [моюы] — Международно асоциация
ио юридическите ноухи.
МБ [ё.м-бё], електрон. — Магнитен барабан.
МБ геохим. — Мос.леиист битум.
МБ [ём-бё], техн. — Местно батерия (систе¬
ма телефонии апарати)-
м-б — мащаб (с цифра); М, м- Д м-бГ.1ООО.
мбатр воен.. — Метеорологично ботарея-
МБВ [мé-Зe-зB]—Международно бюро зо
време.
МБВР [мё-бе-ве-рё] — Международно бойко зо
възстановяване и развитиё-
МБЗМ [мё-бё-зе-ме] — Международно бюро по
законодателно метрология.
МБИ [мё-бе-й] — Международно Инвестициои-
ио боиао.
МБИС [мбмс] —Международно банка за иконо¬
мическо сътрудничество.
МБК хим. — Метил 2-бсызимидaзолкотбомот-
МБЛ1Т [мё-бе-ме-тё] — Международно бюро зо
мерим м теглилим.
МБП [ме-бе-пё] — Местно бюро за проверка
(Оргоы ио Държавно служба за законодател¬
но метрология).
МБП [мё-бе-пё] — Международно биологично
програма (Международна научно организа¬
ция зо изследвания в областта иа биология¬
та).
МБР [ём-бе-рё], ед. и ля., воен. — Междукои-
еынеытоиыо балистично р-кето.
МБРР |^1ë-бе1рC1рё] — Международно банка
зо реконструкция и развитие (специализира¬
но учреждение но Организацията но обеди¬
нените нации).
МБС (—) [ём-бё-ёс] — Биологически стерео¬
скопичен микроскоп (-опр.: МБС-1)-
МБС [мё-бе-сё], остар. —Мсдикв■бaкеeтиолоз
гично станция-
МБС [См-бё-сс[, ед. и мн., воен. — Междукои-
тинентолеи балистичен сиоряд-
МБС [мё-бе-сё] —Международен биохимичен
съюз.
МБСД [ме-бе-се-де] — Музей но българо-съ¬
ветското дружба.
МБТ [мê-бёзеё] — Международно бюро но тру¬
да.
МБТК (—) [ём-бё-те-хО]. рус. МБТК (Мобиль-
ний башенный етубчоеьЩ ирон) —— Кра¬
чещ kуиватои (нопр.: МБТК-80).
МВ (—) [ём-вё] — Млексв-р (иапр-; МВ-20).
Мв физ. — меrоввит (след цифра).
мв физ. — ми.тиввле (след цифра).
MBA [ем-ве-а] — Машина зо водеие и- орпо-
джмк-
мв/м физ. — миливолт ио метър (след цифра),
м-во — министерство; м-ство.
МВР — Министерство ио външните роботи.
МВР [:-!-:--^!с-р/-]. ср. (розг., член. -то) —Мини¬
стерство ii-i вътте•шииее роботи.
МВРДС <'fiwp. — Министерство ио вътрешни¬
те то'"•■ - i;i и д кр;'г:üлта смгурност-
мв/см физ. — миливолт ио сантиметър (след
цифра).
МВТ [мё-ве-тё] — Министерство иа външното
търговмя-
МВТ |мè-вё•её], остор. — Министерство иа
вътрешното търговия.
Мот физ. — мегават (след цифра),
мвт физ. — миливот (след цифра).
МВТУ [ме-ве-тс-у], ср. (розг., член, -то) —Ми¬
нистерство ио вътрешното търговия и услу-
тцее-
Мвт-ч физ. — Мегав-т-чос (след цмфро)-
МВФ [мё-вё-фё[ —Международен валутен фонд
(специализирано учреждение ио Организа¬
цията и- обединените нации).
МГ икон. — Мрежов график,
мг — милиграм (след цифра).
мГ физ. — милиграм-сила; мгс (след цифра),
м. г. — миналото година (след дата или на¬
звание ио месен). Д Месец юни м. г.
МГГП |мè-гe-тё-пе), ср. (розг., член, -то) —
Министерство ио гвтиеё н горското промиш¬
леност.
МГД [ем-ге-де], прил. —М-тиитио-тозсдмно-
ммчеп. А МГД метод, МГД генератор,
МГД електроцентрала.
МГД [ём-ге-дё], прил., рус. МГД (МотиитяOз
гмдTодмноммчиый) — Магнитно-хидроди¬
намичен; вж. МХД. Д МГД помпа.
МГИ [мё-гё-й] — Междуградски групов изби-
рач (в автоматично телефонно централа).
МГИ [мё-ге-и], м. и (розг.) ср. (член, -то) —
Минно-геоложки институт; вж. ВМГИ-
МГИ |е.M1Tё-й], м., остар., рус. МГИ (Москов¬
ский горний институт) — Московски минен
институт.
МГИМО. рус. МГИМО (Московский государ¬
ственный институт междуи-родимх отнощё-
иий) — Московски държавен ■ институт по
международни отношения.
МГН [мё-ге-ён] — Междуградски номератор (в
автоматично телефонно централа).
мги физ. — моги (единиц- за магнитно про¬
ницаемост), (след цифра).
МГО [мё-гё-о] — Международно геодезичеека
организоция.
МГОПС остар. — Министерство но горите и
опазване на природното среда.
мгс физ. — милиграм-сила; мГ (след цмфро)-
МГСС астрон. — Международно година но
спокойното слънце.
МГУ [ём-ге-ÿ], рус. МГУ (Московский госу¬
дарственный университет имени М. В. Ло¬
моносова) — Московски държавен уыuвст-
сиеёе „М. В. Ломоносов“; МДУ.
МД [См-дё] — Магнитен дефектоскоп.
МД р-м-дС), електрон. — Магнитен диск (на
запаметяващо устройство).
МД [см-дё], електрон. — Мосмв но документи¬
те.
МД (—) — Дсаиотоцмя образец „Месечни до¬
бавим“ [ыопт.: МД-1969).
МД (—) | см-дё] — Минси детонатор (иапр.:
МД-2)-
105
мет.
мад — кубомстроденонощие (след цифра).
МДА — [ыè-дё-з] — Международна данъчна
асоциация.
МДА хим. — Мeтилевдмаимлин.
МДБ [ыè—дс-бё], порт. MDB (Movîmento De-
mocrâtico Brasi lciro) — Бразилско демокра¬
тично движение (опозиционна партия в Бра¬
зилия).
МДИО [медно] — Междудържавна икономи¬
ческа организация.
МДК |ас-дс-кз|, м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Медодобивен комбинат.
МДР [ме-де-ре'] — Малгашка демократична ре¬
публика.
МДРМ |м<)-де-рс-ме]. фр. MDRM иМ. D. R. М.
(M ouvement democratique de la renovation
malgachc) — Демократично движение за
възраждане на Мадагаскар.
МДС [ме-де-се | — Маврицийски демократичен
съюз.
МДС м м. д. с. физ. —Магнитодвижеща сила.
МДТЛ електрон. — Модифицирана дмодмо-
траизисториа логика.
МДУ [см-де-у| — Московски държавен уни¬
верситет; ож. МГУ.
МДФЖ [мё-дс-фс-жС] — Международна демо¬
кратична федерация на жените.
МДХ биохим. — Маладдехидрогеназг.
МЕ биохим. — Международна ензимна едини¬
ца.
МЕ — Министерство на енергетиката.
Ме (—) [мс], нем. Ме (Messicrschrnitt.) — 1. Нем¬
ска саыолетостроителиа фирма „Месср-
ш.мит“.
2. В марката на самолет ,.Мeсершамт“,
произведен от тази фирма (напр.: Мс-109).
Мебелснаб .и. — Централна база за снабдява¬
не с материали към Стопанска организация
„Мебел“.
Мев физ. — мсгаслектрокволт (след цифра).
МЕГ остар. — Министерство на енергетиката-
и горивата.
МЕГА [мега], нем. MEGA (Marx — Engels-Ge-
zamtausgabe) — Пълни събрани съчинения
на Маркс и Енгелс.
мсгср м., слектр. — Мегаоммстьр.
МЕД библ. — Медицина, медицинска техника.
МЕД електр. — МилисекуцДси е.лектродето-
натор.
мед. . . — Медицински (напр.; ысдuнети-
тут, медсестра).
мед. — медицина,
мед. — медицински.
Медекснм м. — Специализирано външнотър¬
говско предпрнятнеза научно-техническо съ¬
действие на други страни в областта на здра¬
веопазването и аc;^нцшlcкатз практика.
Медна .и. и ж. — Медико-апаратурен завод.
Медико ср. — Обединено стопанско предприя¬
тие за научноизследователска и проектно-
конструкторска дейност, производство, мон¬
таж и ремонт на медицинска апаратура,
внос и износ на медицинска техника.
Медикокомплскт м. — Инженерингово пред¬
приятие за проектиране, доставка и монтаж
на комплектни здравни (медицински) обекти.
МЕДО [медо], англ. MEDO (Middle East De¬
fence Organization) — Багдздски пакт
(1955—1958).
мёдгункт .« « — Медицински пункт,
мСдеан. , . - Медико-санитарен (напр.: мед¬
санбат, мсдсанчаст).
медеанбат м., воен. — Медико-санитарен бата¬
льон; мсдсб.
мсдсанчаст ж.. еоен. — Медико-санитарна
част; МСЧ.
мсдсб воен.— Медико-санитарен батальон; мсд-
еанбат.
медсв воен. — Медико-санитарен взвод,
медсестра ж. — Медицинска сестра.
мсдср воен. — Медико-санитарна рота.
МЕЕ [мё-С] — Министерство на електроника¬
та и слсктротсхииката.
мсж. . . — Международен (напр.: междом).
мсждум. грам. — междуметие.
МЕЭ (—) [мсз] — Електролитна шлифовъчна
машина за заточване (напр.: МЕЭ-201).
МЕИ [ыс-U| и [ыей|, м. и (разг.) ср. (член.
-то) — Машиино-елсктротехничсски инсти¬
тут; вж. ВМЕИ.
МЕК [мек] — Международна електротехниче¬
ска комисия.
МЕК библ. — Мексико.
мекс. — мексикански.
МЕМ |мсм]. еспер. МЕЛ1 (Mondpac? Esperan-
tista Movado) — Световно движение на сспе-
рлнтиститс за мир.
МЕМ (—) [мс-м,— Малогабаритен електронен
микроскоп (напр.: МЕМ-50. МЕМ-58).
МЕН [мен], англ. МЕХ (Middle East News) —
Информационна агенция на Арабска ре¬
публика Египет; вж. МЕНА.
МЕНА [мёна], англ. МЕХА (Middle East
News Agency) — Информационна агенция на
арабска република Египет; МЕН.
МЕП [мсп], исп. МЕР (Movimiento Electoral
del Pueblo) — Избирателно народно движе¬
ние (във Венецуела).
Мёри ж. — Наименование на паста зз зъби,
съдържаща концентрат от минералната во¬
да „Меричлери“,
мсс. — мсссц (пред название на мсссц или слсд
цифра); м. А мес. юни., 10 мес.
мсс. — мсссчен.
МЕСАН[масâ^H|(/)^;. MESAXfMouvement d’évo¬
lution sociale de l’Afrique noire) — Движе¬
ние за социална еволюция на черна .Африка
(в Централната африканска република).
МЕСМ — Малка електронна сметачна маши¬
на.
мест. грам. — исстовис-инс; мсстоим.
мсстоим,, грам. — ысстоиысuне.; мсст.
. . . мет. . . — Метален (напо Стеоныатме-
тиз). "
МЕТ библ. — Металургия.
мет. — метал.
мст. — металургичен; метал,
мст. — металургия; метал.
метал...
106
метал. . . — Мет-леи (напр.: Мет-лпром).
метал. — металургичен; мет.
метал. — металургия; мет.
Лleо-лпгоеко ж,—Комплексен иксоиоуо за про¬
учван- и проектиране о областт- и- архитек¬
турата и строителството с л-ки мст-лни и
стоманени конструкции.
Мет-лпром м. — Метална промишленост (Тру¬
дово-производителна кооперация).
Мет-лси-б л.—Държавно стопанско обеди-
ненис за пласмент и снабдяване с черни и
цветни мет-ли, метални изделия и др.
металург. . . — Металургичен (напр,.: Мета-
лургпро-кт).
Мет-пургкоыплект м. — Ннжси-гииговй сто¬
панска организация за проектно-конструк¬
торска, вн-дрит-лска и др. дейност в об¬
ластта на рудодобива, чернат- и цветната
металургия и др.
Мет-лургпроёкт м. — Комплексен институт за
проучван- и проектиране на металургични
обекти.
Металлим ж.— Държавно стопанско обедине¬
ние за производство на металообработва¬
щи машини, автомобилна, електронна, съ¬
общителна и др. техника.
мётсо. . . — Метеорологичен (иапр.: метео¬
служба метеостанция).
меоеоиабпloдàоеп лг. — Метеоролог-наблюда¬
тел.
метеор. — метеорологичен,
метеор. — метеорология,
мСтсослужб- ок. — Метеорологична служба,
ыетеост-кция ок. — Метеорологична станция,
м-тсс-, член, -то, мн. -та, ср., остар. — Ma¬
ui ии но-тракторна станция; МТС.
. . .ы-ойз — Метални изделия (иапр.: Строй-
ыйтыстиа).
мстро, член, -то, мн. -а. ср. — Метрополитен.
М-тропроСкт (. — Специализирана проектант¬
ска организация за проектиране н- метро.
МСтгострбм м. — Държавно стопанско пред¬
приятие за строителство на метро.
мех. — механика.
мсх. — механичен.
МЖ истор. — Мeждук-годск женски секре¬
тариат.
МЖ боен. — Местни жители.
МЖС [ме-жс-сС] — Международен железопъ¬
тен съюз.
M3 (—) [См-з-] — В марката на масло за за¬
каляване на металите (напр.: МЗ-20).
M3 ( — ) [См-зС]. воен. — Маслозареждач (напр.:
МЗ-150).
M3 (—) [См-з-] — М-шин- за закаляване
(напр.: МЗ-1000).
m3 |мё-зё| — Машиностроителен завод.
M3 [мС-зС] — Металургичен завод.
M3 i -.r- Jo] — Мебелен завод.
М3 п-(б.г. — Межд' библиотечно заемане.
М3 'чх/к'.’р. — Министерство иа земеделието.
М3 и-т|. или. MZ (Molorradwerk Zscho-
pau; — 1. .’ешоникле •т-н завод в Германска¬
та демократична р--‘ублика. .
2. В марката на мотоциклети, произведени
в този завод.
3. Мотоциклет, произведен в този завод.
МЗА [См-зй], воен. — Малокалибрена зенитна
артилерия.
МЗБ-т воен. — Малокалибрена з-киокй бата¬
рея.
МЗЛК, рус. МЗЛК (Московский завод „Пе-
иинский комсомюль“) — Московски завод
„Лсиииски комсомол“ (автомобилен завод).
МЗМА, рус. МЗМА (Московский завод м-ло-
литражиих автомобилен) — Московски за¬
вод за малолитражии автомобили.
МЗП (—) (Сы-зе-не] — Мазутна зъбна помп-
(напр.: МЗП-80).
МЗС воен. — Малогабаритна защитна станция.
МЗС [мё-зе-се] — Междубиблиотечн- засмн-
служба.
МЗУ [бм-зе-у], електрон. — М-гнитно запом¬
нящо устройство.
МЗУ [ем-зе-у], електрон. —• Матрично запом¬
нящо устройство. .
МЗУМД електрон. — Миниз-помня-що устрой
ство иа магнитни дисков-.
МЗУМЛ електрон. — Мнимо запомнящо
устройство па магиитнй лснта.
МЗХП [мё-зе-хе-пС], остар. — Министерство
на земеделието и хранителната промишле¬
ност.
МИ [мё-й] — Математически институт.
МИ (—) [См-й] — Измерв-телен микроскоп
(напр.: МИН).
Ми [ми], рус. ММ и Ми (Миль) — 1. В марката
на вертолети, конструирани от М. Л, Миль
(напр.: Ми-2, Мн-4, Ми-6 и др.).
2. Вертолет, конструиран от М. Л. Миль.
МИБ [миб] — Международна инвестиционна
МИГ (—) и Миг (—),рус. МИГ и МиГ (Микоян
и Гурсвич)’— В марката на съветски само¬
лети-изтребители, конструирани от А. И.
Микоян и М. И. Гурсвич (напр.: МИГ-З,
МИГ-9, М^Г-^ и др.).
миг, член, -ът, -а, мн. -ове, ж., разг.— Съвет¬
ски само.лст-изогсбит(е^,конструиран от А.И.
Микоян и М. И. Гурсвич.
МИД [мид] — Международен институт по до¬
кументация.
МИД [мид], рус. МИД (Министерство икостгакn
иия дел СССР) — Министерство н- външни-
тс р-боти на СССР.
МИДЕк [мидёк], англ. MIDEC (Middle East
Industrial Development Projects Corpora¬
tion) — Корпорация за промишлено разви¬
тие на Средния Изток.
МИИТ [мийт], рус. МИИТ (Московский ин¬
ститут инженеров железнодорожного тран¬
спорта) — Московски инженерен институт
по железопътно строителство.
микробиол. — микробиологичен,
микгобиоп. — микробиология,
мин. — минимален.
мин. — министър; м-р.
мин — минута; м (след цифра). Д 15 мин.
107
мккн
мин. грам.. — минало времс-
мииб ваен. — Мииометеи (минохвъргачен) ба¬
тальон.
минбатр [1^-631^], еоен. — Минометно (мино¬
хвъргачно) батарея.
мин- воен. — Мииометен взвод,
мииди воен. — Минометен дивизион,
минер- — минерален,
минер. — мцнётоивтuчсн,
минер. — минералогия-
Мииералбанк м. — Организация зо комплекс¬
но банково обслужване но стопанските орга¬
низации, занимаващи се с разработване м
експлоатиране но енергийни м минерално-
суровинни ресурси в строиото и чужбино-
Мннeтàинмпёkс м. — Външнотърговско орга¬
низация зо износ (експорт) м внос (импорт)
но скално-облицовъчни материали, неруд¬
ни минерални суровини, съоръжения и др-
Минeтàимаш м. — .Мащмностроитеиёи завод за
производство но машини зо обработка но
мтомори-
Минeрàллтоёкт м. — Институт зо проучване
t-м проектиране но минералните ресурси.
МинералсувенИр м. 1. Стопански търговско-
промишлен комбинат зо добив и обработа¬
но минерали, производство но модни изящ¬
ни предмети от материали с минерален про¬
изход.
2. Централен представителен изложбен ма¬
газин зо сувенири и други предмети от ма¬
териали с минерален произход.
мин. неопр- грам. — минало неопределено вре¬
ме.
мин- иесв. грам. — минало несвършено време,
минл воен. — Минометен поли.
Мнипроект м. — Минен научноизследовател¬
ски и птвёkтываоысттукеврски институт;
МНИПКИ.
ммыр воен. — Минометно рота.
мин. св- грам. — минало свършено време.
Минстрой м. — Стопанско обединение зо мин¬
но строителство.
— Произв.: минстро-ц, мйистройски.
МИО [мйо] — Международно икономическо
организация.
МИППМ — Методически инспекторат зо про¬
фесионално подготовка но младежта.
МНяро ср. — Препарат зо сухо миене но про¬
зорци-
МИС [мис) — Машинно-изпитателно станция.
МИС остир. — Министерство но информация¬
та м съобщеният-.
МИС (—) [мис] — Измерително стоМко с мог-
нмено основа (ноитиМИС-1, МИС-2, МИС-З).
МИСИ [мисИ], рис. МИСИ (Московский нн-
жеnетнB1Cттвuтельный институт) — Москов¬
ски инженернв1сттвиеёлён институт.
МИТ биохим. — Монойодтирозми.
мит. — митологическм: митол.
мит. — митология; митол-
ммеол, — митология; мит.
мuеви. — ммеолвтмчecku; мит.
Д,И У [миу) — Мерки и uзмёрваеёлыц уреди.
МИУ [миу] — Монтажно-инсталационно управ¬
ление.
МК електрон. — Kотевв масив.
МК (—) [См-кО] — Координатна моса (чост от
металорежещо машина^-опр.: МК-1, МК-2).
МК (—) [ём-кО] — Кухненско мосо (нопр.:
МК-6).
МК — Магнитен курс-
МК [мё-к-] — Металургичен комбинат.
МК биохим. — Ммокинозо.
МК киберн. — Многопроцесорен комплекс.
МК (—) [ем-кО] —Монтажен ирон (нопр.: МК-
20-14).
МК [См-к-] — Моторен катер. &МК»Вихрен“.
МК (—) [См-ка], рус. МК (Молотилка ком¬
бинированная) — Комбинирано вършачко
(нопр.: МК-1Ю0).
МК (—Ием-ка-]рус. МК (Молотилка конопля-
ноя)—Вършачко зо коноп (нопр.; МК-1,5)-
мх — ммкро- . . . (десетично представка към
измерителни единици, нопр.: мио — микро¬
ампер, мкв — мuктвволе м др.).
мк — микрон; мин (след цифра),
ми физ. — милмкюрм; м^рм (след цифра).
МК — „Млад конструктор“ (списание),
МКА [ме-ко-о] — Малайско китайско асоцма-
ция-
МКА [ме-ко-о] — Международен кввпетaеиз
вен алмонс-
миа физ. — микроампер (след цифро)-
МКАП остар. — Международно конфедера¬
ция но арабските профсъюзи.
МКБ |мê-козбе) — Международно кооператив¬
но банка.
МКБ (—) |è.м-кa-бё) — Миктвкукненскм блок
[н-nт.: МКБ-1).
мкб физ. — микробор (след цифра).
МКВ [ем-ко-вё] — Мелница с комёноотдслнз
телим валяци за керамични мотетцоии(и-пр.
МКВ-750).
мкв физ. — мuктвввлт (след цифра).
мкв/м физ.—микррво^J^а на метър (след цифра),
мкв/'см физ. — микрввоит но сантиметър (след
цифра).
мквт физ. — миктввaе (след цифра).
МКГ (—) |ём-кa1тС], рус. МКГ (Монтаж-шй
хрон гуссничний) — Гъсеничен монтажен
крон (напр.: МКГ-20).
мкг — миkрвгтом (след цифра).
МКД |мè-ко1де) — Мюсюлмански комитет зо
действис (в Мавриций).
МКЗ (—) [ем"^^]] — Кондензатор с меха¬
нично задействувоне (нопр-: МКЗ-6В).
МКЗМ [ме-ко-зе-м]] — Международен коми¬
тет по законодателна метрология.
МКИС — Многомошмиен комплекс от изчи¬
слителни средство.
МКК [ме-ко-кО] — Международно кмтобой-
но. иомисия-
МКК [мё-ко-кО], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Медно-концентротен комбинат.
мкх физ. — микрокюри; мккюри (след цифра)-
МККН [мс-ко-ко-нС] — Международна коми¬
сия зо контрол м Наблюдение.
МККР
108
МККР^е-ка-ка-рС] — Международен консул¬
тативен комитет на радиовръзките.
МККТТ — Международен консултативен ко¬
митет по телефония и телеграфия.
мккюри физ. — микрокюри; мкк (слсд цифра),
икл — микролитър (слсд цифра).
мкм — микрометър (слсд цифра),
мкмк — ыикеоыикрон (слсд цифра).
МКМР [мè-кз-ыс-рС] — Международен коми¬
тет за морска радиовръзка.
МКМТ [ыè-кз-ыС-тС] — Международен коми¬
тет за мерки и теглилки.
мкн — микрон; мк (слсд цифра).
МКНТИ — Междуведомствен комитет за науч¬
но-технически изследвания (във Франция).
МКО ед. и лн., биол. — Минералокортикоид.
ыхоы физ. — микроом (слсд цифра).
МКП [ме-ка-пё] — Малайска комунистическа
партия.
МКП [ме-ка-пе] — Мароканска комунистиче¬
ска партия.
МКП [ме-ка-пС] — Мартиниканца комунисти¬
ческа партия.
МКП [мё-ка-пё] — Мексиканска комунистиче¬
ска партия.
МКП (—) [ем-ка-пё], рус. МКП (Молотилка для
обмолота кукуеузных початков) — Ронач¬
ка за царевични кочани (напр.: МКП-3,0).
МКП (—) ^м-ка-пё], рус. МКП (Молотилка ко¬
нопли приводная) — Вършачка за коноп
(напр.: МКП-4,5).
МКП (—) [ёмка-пё], рус. МКП (Монтажный
кран пнсеыоколесuий) — Монтажен кран
(напр.: МКП-20).
МКПП [мё-ка-пс-пё] — Морски контролно-про-
пусквателсн пункт.
МКПЧМ — Металургичен комбинат за произ¬
водство на чсрни метали.
мкр Физ. — микрорентген (слсд цифра).
МИРЕ [ме-ка-рС] — Международна комисия
по радиологични единици и измерения.
МКРЭ [мё-ка-рс-зё] — Международна коми¬
сия по радиологична защита.
МКРЧ [ме-ка-ре-че] — Международен коми¬
тет за регистриране на честотите.
МКС [мё-ка-сё] — Международен кооперати¬
вен съюз.
МКС — Мeтър-кuлогеам-сскуuда (Междуна¬
родна система измерителни единици).
МКС [ем-ка-сС] — Многократен координатен
съединител.
МКС (—) [ёмка-сё], рус. МКС (Молотилка ко¬
нопляная сложная) — Вършачка за коноп —
сложен модел (напр.: МКС-1,5).
Мкс физ. — максвел (единица за измерване
на магнитния поток), (след цифра).
мкс — микросекунда (след цифра).
МКСА — Мeтъе-килогезм-сскуIlда-аапер (Ме¬
ждународна система измерителни единици).
МКСГ — Мeтъе-кuлограм-сeкуuдз- градус
(.'.А.-ждуиародна система измерителни сди-
нмии)
МКС К — М <■ т ъ - -с и л о грам - с екунда- кулсн (М еж -
дународиа сдстсу.а измерителни единици).
МКСП [ме-ка-сс-пС] — Международна конфе¬
дерация на свободните профсъюзи.
МКСС — Метър-килограм-сила-секунда (Меж¬
дународна система измерителни единици).
МКСТ (—) [См-ка-сс-тС] — Машина за кърше¬
не съцветията на тютюн (напр.: МКСТ-4Е).
МКТ ( —) [ем-ка-тС] — Монтажен тракторен
кран (напр.: МКТ-6).
МКТБ [лш-ка-тс-бС] — Младежка конструктор¬
ско-технологична бригада.
МКТШ [ме-ка-тс-шс] — Международен коми¬
тет на тихия шахмат.
МКУ (—) [ем-ка-у], рус. МКУ (Мялка коноп¬
ляная улучшенная) — Машина за мъненс
на коноп, подобрен модсл (напр.: МКУ-6).
МКУС [ме-ка-у-сС] — Междукооператнвно
угонтслно стопанство.
мкф физ. — микрофарад (слсд цифра),
мкхн физ. — ыикеохеири (слсд цифра).
МКХП [мё-ка-хс-пё] — Международна кон¬
федерация на християнските профсъюзи.
мКЦ (—) [еы-ка-це| — Комплексен ыодuфм-
катор — ЦНИИТМАШ (Комплексен модн-
фикатор за чугун, създаден в ЦНИИТМАШ)
(напр.; МКЦ-2).
МКЧМ [ме-ка-че-мС] — Металургичен комби¬
нат за черни метали.
мкюри физ. — миликюри; мк (слсд цифра).
Мкюри физ. — мсгзкюрм (слсд цифра).
МЛ [ём-ёл], електрон. — Лентов масив.
МЛ (—) [ём-ёл [ — Лнстоогьвъчна машина
(напр.: МЛ 2X1000).
МЛ: [ём-ёл], ж. и (разг.) ср. [ыè-пё] (член, -то)—
Магнетофонна лента.
МЛ [См-ел], електрон. — Магнитна лента.
МЛ (—) [ем-ел], рус. МЛ (Микроскоп люмм-
нссцснтньш) — Флуоресцентен микроскоп
(напр.: МЛ-2).
МЛ (—) [«ем-ел], рус. МЛ (Мялка льняная) —
Машина за мъненс на лен (напр-: МЛ-6А).
М.— Л. библ. — Москва—Ленинград.
мл — милилитър (след цифра).
МЛА [мё-ле-а] — Международна литературна
асоциация.
млб физ. — милиламберт (след цифра).
мл. в. спорт. — младша възраст. А Девойки
мл. в.'
МлСкокооп ж. и « « — Млекарска кооперация.
МЛЖМС — Международна лига ка жените за
мир и свобода.
МЛК (—) [ём-ел-ка], рус. МЛК (Молотилка
льняная, конопляная)— Вършачка за лен
и коноп (напр.: МЛК-4,5).
МЛКУ (—) [èа■eл•ка-y|, рус. МЛКУ (Мялка
льна и конопли универсальная) — Универ¬
сална машина за мъненс на лен и коноп
(напр.: МЛКУ-б).
мл, лейт. — младши лейтенант (със собствено
ммс.
млн. — милион (слсд цифра). &250 млн.
мл. н. с. остар. — младши научен сътрудник
(със собствено име).
мЛп [мС-ле-пё] — Маврицийсха лейбърист¬
ка партия.
109
МОДЕФ
МЛП ^-ле-пС], ср. (разг., член. -то) — Мини¬
стерство на леката промишленост.
МЛП (—) (èы-еп-не], рус. МЛП (Молотилка'
льняная простая) — Вършачка за лси, обик*
новен модел (напр.: МЛП-3.5).
млрд. — милиард (слсд цифра). ДП млрд.
МЛС (—) [см-ел-ес], рус. МЛС (Молотилка
льняная сложная) — Вършачка за леи, сло¬
жен модсл (напр.: МЛС-2,5). '?»! • ■
ил. ссрж. — младши серж-нт (със собствено
име).
МЛСТП, порт. MLSTP (Movimento de Lîber-
tacao de Sao Tome e Principe)— Движение за
освобождение и- островите Сан Томс и Прин¬
сипи.
МЛУ [См-ел-у], електрон. — М-гиитно лсн-
тово устройство.
МЛШ — Международна леиииска школа.
ММ [ыС-мè|, остаа- — Министерство на ма¬
шиностроенето. .
ММ (—) [См-См] — Мозймкоылифовъчка маши¬
на (напр.: ММ-150).
Мм — м-гаметър (след цифра),
мм — милиметър (слсд цифра).
ММА хим. — Метилметакрилат.
ММБ (—) [еы-еы-бè| — Бут-лна мазач-ск- ма¬
шина (напр.: ММБ-2).
М.МВ (—) (êы-еы-ве| — Винтов- маз-ч-ска ма¬
шина (напр.: ММВ-2).
мм п. ст. физ. — милиметър воден стълб (еди¬
ница за измерване на налягане), (след циф¬
ра).
ММЕ [ме-ме-е] — Министерство 'на машино¬
строенето и ел-короникйOй.
ММЕЕ — Микго-ыииизоюг-к елекогокек еле¬
мент.
мм ж. ст. физ. — милиметър живачен стълб
(единиц- за изм-рвйнс на ийлягане), (след
цифра).
ММК [ме-ме-кй] — Магнитогорски металурги¬
чен комбинат.
ММК [мс-ме-кй), остар. — Междун-роден ме¬
теорологичен комитет.
ММК [ме-мс-кй] — Международси морски ко¬
митет.
М.МК [у.й-мс-кй], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Лlиинcомы-олyprичек комбин-т.
ммк — милимикрон (слсд цифра).
МММ [мС-мс-мС], остар. — Министерство на
ыаыиносогоенеоо и металургията.
МММ1Р — Министерство на металургията и
минер-лиит- р-сурси.
М’.'Ю [м(^--^€^--^] — Международна ыеоеороло-
гичиз организация.
ММС (—) (ыё-м--0| — М-шинни масла с общо
гг-'.';1к;!зз;)чени- (напр.: ММО-5).
ММП р.:-- м--пё] — Международен мострен па-
•икр.
ММП (—) [Сы-см-пС] —Масломотопомп- (напр.
ММП-РЗ-ЗО).
ММР остар. — Министерство и- ыиксгзлкыос
р-сурси.
ММС електрон. — Многомашини- сист-м-.
ММС [ыС-ы--с-| — Международен математи¬
чески съюз.
мм/с — милиметър в сскунд- (сл-д цифра).
ММУ [мё-ме-у] — Мостово-монтажно управле¬
ние.
ММФ (ыё-ы--фС| — Междуи-роден музикален
ф-стивал.
ММЦ [N1-^-^-] — Международен младежки
ц-нтър.
ми. грам. — множествено (число); мн. ч.
м. и. — морско ниво (с цифр-); вж. м .р.
мнд библ. — Минно дело, нсфт, газ.
МНЗ (мé-ис-ае|, ср. (р-зг., член, -то) — Мини-
со-гсово на народното здраве.
МНЗСг остар. — Министерство и- н-родното
здрав- и социалиите грижи.
МНИпкИ [мнипки] — Минен научноизсле¬
дователски и просктно-коиструкторски ин¬
ститут; вж. Минпро-кт.
МНК [мё-нс-кй] — Международ-н ксфо-к кон¬
сорциум.
МНК (ыé-иe-кà], остаа-—Министерство на
нзгодкзта култура.
МНК (ыС-кс-кй| — Многонационална корпо¬
рация.
МНК [мё-не-кй], фр. MNC (Mouvement na¬
tionaliste congolais) — Коиго-пско нацио¬
нално движение (партия в Конго, Киншаса)
МНО [мй-нс-о], ср. (разг., член, -то) — Мини-
со-гсоuо на н-годийо- отбрана.
миогогод. — многогодишни.
многокр. грам. — многократен (начин на дей¬
ствие при глагола).
МНП [мё-ис-пё], ср. (разг., член, -то) —
Министерство иа народн-т- просвета.
МНПК остар. — еМинистсрство и- кйродкйтй
просвета и култура.
МНПО (мè-нe-пn--0—Междуи-родиа кспр-n
виослсов-ка организация.
МНР (м--кс-рС] — Монголска кагодка репуб¬
лика.
МНРП [.мС-ие-рс-лС] — Монголска кйродио-рс-
волюционна партия.
МНС (ме-ис-с-], м. и (р-зг.) ср. — Мест-и на¬
роден съвет,
МНТТ [м--ие-тс-т-|, остар. — Младежко н-уч-
ио-тсхничсско творчество; вж. ТНТМ.
ми. ч. грам. — множествено число; мн.
МО восн. — Масиран огъи.
МО [мё-о], ср. (р-зг., член, -то) — м■-о-ризлно
осигуряване.
М.О. какц. — Моля, обърн-тс-!
МО (—) [См-б]. рус. МО (Морской охотник) —
В марк-та на катер (иапр.: МО-4).
МОБ икон. — М-ждуотр-слов бзлакс.
мог. геогр. — могила.
Мод'м електрон. — Модулатор-демодулятор,
(Устройство за преобразуван- на сигнали,
пр-д-в-ии по съобщителните линии).
МОДЕФ [модеф], фр. MODEF нМ. О. D. E.F.
(Mouvement de défense ( et de coordination)
des exploitations agricoles familiales) — Дви¬
жение за защита на иидивиду-лиитс зс-
МодшевкоДп
ПО
мсдёлскм стопанство и за координация на
тяхното дейност (във Франция).
Модшевкооп ас. — Модна шивашко коопера¬
ция.
МОЖ (моде], ж. мм. — 1- Международна
организация ио журналистите.
2. Почивен и творчески дом но Международ¬
ното организация но журналистите- А Ще по¬
чивам в МОЖ-
МОЗ [моз] — Международно организация по
адт-вевпозв-нето-
МОЗМ [мо-зс-ме] — Международно организа¬
ция за законодателно метрология.
МОЗУ [мозу], ед. м мн. —Магнитно оперативно
запомнящо устройство.
МОК [мок] — Международен олимпийски ко¬
митет-
МОК [мок] — Миннообогатителен комбинат,
мокт — милмоктава.
мол м. — Гром молекула.
мол- — молекулен.
молд. — молдовски-
мол- т. — молекулно тегло.
Мом физ. — мегаом (след цифра).
МОМТ — Международно организация- за мер¬
ки и теглилки.
МОНА (—) [моно] — Машино зо обемно на¬
гряване но заготовки при горещо пластично
обработване (иопр.: МОНА 1—400)-
монг- — монголски.
Моигôибанк ж. — Монголско търговско-пра-
мишлено банка.
МОН ИМА [монима], фр. MONIMA (Mouvement
national pour l'independence de Madaga¬
scar) — Национално движение за независи¬
мост ио Мадагаскар.
МОНЦАМЕ |монцOмё), MONTSAME (Mongo-
lyn Tsahilgaan Medeeniy Agentlag) — Мои-
твисkо телеграфно агенция.
МОП [моп] — Международно обединение иа
профсъюзите.
МОП [моп] — Международно общество на
nоцвоведиеё-
МОП електр. — Металиоокмсеи полупровод¬
ник
мопёд, член, -ът, -о, мн. -и, м. — Педалей
мотоциклет; мотопед-
МОПР [мопр]. м. (розг., член. -о). остар. —
Международно организация зо подпомагане
на революционерите (1922—1947).
мор. леке. — морско дело.
Морпасфлот л.. рус. Морпосф.лот (Мопской
пассажирский флот) — Морски пътничес¬
ки флот но СССР.
МОРТ - [мcpт]]Oог^np.. рус. МОРТ(Междуиород-
нсе объединение революционния теотров) —
Международно обединени] ио революцион-
им. го теоети-
МàрфиOе м., рус. Морфлот (Морской флот) —
Пороходио есссъюзно обединение.- но СССР-
МОС [ммс] — Международно организация зо
стоидотеиаоция.
мос- . . — Московски (иапр.: Моcnтоeке, Мос-
фмлм|.
Мосенёрго ср., рус. Мосзи-рго (Московское
районное управление эиёртёеичёCRото хо¬
зяйство) — Московско ройоиио управле¬
ние по енергетико-
МОСМО |мосмо], ж. и ср. — Боза зо техничес¬
ко развитие за минни, обогатителни м сон¬
дажни машини и оборудване.
МОСНТИ |мôcнеи), ед. и мн., икон. — Между¬
народна отраслово система за научно м тех¬
ническо информация-
Мôсптоёkе м., рус. Мocпроёке (Управление по
проектированию жилищно-гражданского и
комуиального строительство)— Управление
зо птвёкеитоиё но жилищно-гражданското и
комунално строителство и- Москва.
М^сстрой ле., рус. Мосстрой (Московский
тосудатствеииый строител ьно-моитожнмй
трест)— Московски държавен строително-
монтажен тръст.
моетб воен. — Мостови батальон,
мостбо воен. — Мостово бригада,
мостсб воен. — Мостостроителем батальон,
мостср воен. — Мостостроители- рота.
Мàсесетбй м. — Специализирано управление
зо мостово строителство.
Мосфйлм л., рус. Мосфильм — Московско
студио зо художествени филми.
МОТ (мот}) ос- м м. — Международно орга¬
низация но труда.
МОТА [мота} — Международно организация
по туризъм м овтомобилизъм.
мвееи, член, -ът, -о, мн. -и, м., англ. mctel
(Motorist's hotel) — Хотел и тёсеотоие ио
овтомобмлёи път за туристи с моторни пре¬
возни средство.
—Произв. мотёлсы, мвеёлсхц.
мото. . . Моторизиран (нопр-: мотодивизия,
мотопехота).
môto. . . —Мотоциклетен (нопр.: мотокрос,
мотосъстезонис)-
мотобол, член, -ът, -о, м. — Мотоциклетен
футбол (вид спорт с мотоциклети).
—Произв.. мотоболен, моеоболйсе.
мвтовСлосnвтт м. — Мотоциклетен м вело¬
сипеден спорт.
мотопед, член, -ът, -о, мн. -и, м. — Педалей
мотоциклет; мопед¬
— Произв--. моеопёдйсе, мотопёден, мотопёдйсез
хи.
МП [См-пё] — Машинен превод.
МП (—) |ём-пС) — Малокалибрен пистолет
(нопр. МП-3).
МП — Мебел полирол (в морхото но препарат
за полиране ио мебели).
МП прил. — Метиноподобён. А МП вълна.
МП ( —) [См-пС] — Миещ прахообразен пре¬
парат зо стъклен амбалаж в млечното про-
мишл-иост (иопр.: МП^).
МП ед. н мн., електрон. — Микропрограмо-
МП — Млечни продукти.
МП (—) |èм-пё) — Поляризациоиеи микро¬
скоп (напр.: МП-6)-
МП [См-пё], англ. МР (Mïiitary Police) —
Военно полиция (в САЩ).
111
MC
МПА воен. — Малък плаващ автомобил.
МПА електрон. — Микропрограмен автомат.
МПАА, амер. М. Р. А. А. (Motion Picture
Association of America) — Американска асо¬
циация на кииёызтогезфскзтз промишле¬
ност.
МПБ [ме-пе-бё] — Международно пътническо
бюро.
МПБУ [ме-пе-бс-у] , ж. и ср. — Местна про¬
мишленост и битови услуги (Стопанска
дирекция).
МПВО ]èм-пе-ес-ô], ср. (разг., член, -то) —1.
Местна противовъздушна отбрана.
2. Учебна дисциплина Местна противовъз¬
душна отбрана. А Имам и.чтит по МПВО.
3. Учебник по тази дисциплина. Д Купих си
МПВО.
МПВХО [ем-пе-вс-хс-о], ср. (разг., член, -то) —
Местна противовъздушна и химическа отбра¬
на.
МПГТ — Машина за почистване и грундиране
на тръби.
МПБ [ме-пё] — Младежка производствена еди
ница.
МП ИД—Машина — приспособление — инстру¬
мент—детайл (система).
МПК — [ке-пс-ка] —Международен подготви¬
телен комитет (за Световния младежки
фестивал).
МПК ]аè-пe)—к] — Международна конвенция
за превоз на стоки по железниците.
МПК [ме-пе-ка] — Международна палата по
корабоплаване.
МПК [ме--ес-ка—Международна патентна
класификация.
МПК [ме-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Минно-преработвателен комбинат.
МПК воен. — Модернизиран плавателен ко¬
стюм .
МПК — „Музеи и паметници на културата“
(списание).
МПКБУ — Местна промишленост и кому¬
нално-битови услуги. (Стопанска дирек¬
ция).
МПЛ [ем-пе-ел] — Машина за подмладяване на
лавандула (uзпе.: МПЛ-1).
МПЛА [ём-пс-ла]. ж., порт. MPLA (Movimen-
to Popular de Libertacao de Angola) —
Народно движение за освобождение «на
Ангола (партия).
МПЛЗР (—) — Механизирана поточна ли¬
ния за зеленчуково разсадопроизводство
(изпе.: МПЯЗР-1).
МПП [мё-пе-пё]^ Мартиниканца прогресивна
партия.
МПП ( —) [См-пе-пё] — Преносим показващ
мн.пнвоптаетъе (напр. МПП-0,54).
МПр - Мм нистсрство на правосъдието.
МПС [ме-пе-сё] — Международен производ¬
ствен секретариат (отраслово обединение на
Международната конфедерация на сво¬
бодните профсъюзи).
МПС [мё-пе-сС], електрон. — Многопроцесор¬
на система.
МПС [мё-пс-сё], мн. —Монголски професио.
нални съюзи.
МПС [ме-пс-сС], ед. и мн., ср. (разг. мн. -та) —
Моторно превозно средство.
МПТ [ме-пе-тС] — Маршрутно-познавателен
туризъм.
МПУ [мё-пс-у], икон. — Мрежово планиране и
управление.
МПФ [мё-пс-фё] — Международна производ¬
ствена федерация (отраслово обединение на
профсъюзите).
МПФ ]ыè-пе-фè], « « и (разг.) ср. (член, -то) —
Морски пътнически флот (параходство).
МПЧ [мй-пс-чС]. радиотехн. — Максимално
приложима работна честота.
МР (—) [ём-ёр] — Метеорологична ракета.
МР (—) [ем-ёр] — Мuкрорентгёноыетър.
МР — Ресторантска маса.
мр физ. — милиревтгеи (след цифра),
м-р — майор; м. (със собствено име),
м-р — министър; мин.
м. р. — морско равнище (с цифра).
МРА [мё-рс-â] — Международна рекламна асо¬
циация.
мрае еоен. — Морска ракетоносна авиацион¬
на ескадрила.
МРДБ [ме-рс-де-бС] — Музсй на революцион¬
ното движение в България.
MP3 [мё-рс-зё]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Машинно-ремонтен завод.
МРКД — Международно работническо и ко¬
мунистическо движение.
МРМ [еы-ер-еы] — Медицински ымкрореuтгё-
ыоыетър.
МРО [ме-ре-о], м. и (разг.) ср. — Материални
ресурси и оборудване (отдел).
МРП [ме-рс-пС], ж.. фр, MRP (Mouvement
républicain populaire) — Народно републи¬
канско движение (политическа партия във
Франция).
МРП [ем-ср-пС) — Машина за разкрой ка ка
паркет (напр.: МРП-200).
МРП [мс-ре-пс] — Механо-ремонтно предприя¬
тие.
МРС (—) [См-рс-Сс] — Рззтворосыесuтелuа ма¬
шина (напр.: МРС-100).
МРСМ — Монголски революционен съюз на
младежта.
МРТ икон. — Международно разделение на
труда.
МРЦ [мё-ре-цё], ж. н (разг.) ср. (член. -то).
транса. — Маршрутно-релейна централи¬
зация (система в Български държавни
железници).
МРЦ [иё-ре-цё] —Механо-рсмонтен цсх.
МРЧ [ме-ре-чё], електр. — Максимална ра¬
ботна честота,.
МРЧСС — Машини и резервни части за сел¬
ското стопанство (дирекция).
МС — Международен стандарт.
МС [мё-се] — Международен съд на Органи¬
зацията на обединените нации.
МС — Мeждyплаыетuа станция.
МС [^1è-cè), воен. — Метеорологична станция.
MC
112
MC [мё-сё] — Министерски съвет-
MC [uè-cè] — Министерство но съобщенията.
MC [ем-Сс] — Миогостъполио центробежно
сомозосмухвоща помпа.
МС(—Цём-ёс], рус. МС (Молотилка сложная)—
Вършачко, сложен модел (нопр-: МС-1100).
Мс (—). метал. — Месинг (напр.: МсО 59-1)-
м/с — милисекунда (след цифра).
м/с — метър в секунда (единица за измер¬
ване но скорост), (след цифро)-
м/с2 — метър в секунда но квадрат (единица
зо измерване ио ускорение), (след цифр-).
м. с. — майстор ио спорта (със собствено име)-
MCA [мс-се-а], остар. — Министерство но
строежите и -ткитёктутот-.
MCA — [мё-се-à] — Международен съюз но
архитектите.
MCA [ мё-сё-0] — Международна социологичес¬
ка асоциация-
MCA (—)|См-сC10], рус. MCA (Молотилка слож¬
ная овеомоеизuровонноя) — Автоматизира¬
но .вършачно, сложен модел (напр.: МСА-
1100). v * 7»
МСАТ [мсот] — Международен съюз иа авто¬
мобилния етонспвре.
МСБ [мё-сё-бё], ед. н мн. — Мощинносмееочно
бюро.
МСБ |мé-сё-бё), истор. — Международно со¬
циалистическо бюро (орган но Втория
интернационал 1900—1914).
мсб |iм-eс-бi), воен. — Мотсстрелхови бата¬
льон.
мсб физ. — ммлмстмлб (след цифра),
мсбр воен. — Мотострелхово бригада.
мсв воен. — Мотострелковн взвод.
МСГГ — Международен съюз по геодезия и
геофизико.
МСД |мê-сё-дС] — Международен съюз за до-
лёавсъвбщсиuя.
мед |с.м-ес-де], воен. — Мотострелхово диви¬
зия.
МСДП [мС-се-де-пС] — Маврицмйско социал¬
демократическо партия.
МСДР [м<]-сё-дёзтё) — Министерство и- снаб¬
дяването м държавните резерви.
МСДЮС — Между ведомствен съвет но дет¬
ско-юношеския спорт.
MCE [мС-се-е] — Международен съюз но елек-
трввтъзамее (специализирано учреждение
но Отт-нма-цмяео но обединените нацим)-
МСЖ [ме-се-жС] — Международен съвет но
жените.
МСЖ [ме-се-жС] — Международен железо¬
пътен съюз.
МСЖСД [мè-Cё-жё1Cё1Дё) — Международен съ¬
вет но жёиuее-свuнолдемоктаеац.
МСЗП [мё-сё-зе-пё| — Международен съюз зо
защита но природото-
МСИ [мё-сс-й] — Международен статистичес¬
ки съюз.
МС ИМ [мсим] — Международен съвет по из-
следваие но морсто,
МСИС по ПИР икон. —Международно специа¬
лизирано информационно система по науч¬
ноизследователските роботи.
МСК [мё-секо], остар. — Мeждукоопетоен-
вен сетоuееиеи комбинат.
МСК [мс-се-иО] и [см-се-ка]. ср. [тоаг., член.
-то) — Монтаж по сетоuеёлии конструкции.
МСК (—) [См-ес-ко], рус. МСК (.Мобильный
сероuеельиый крои) — Подвижен строителен
ирон (иопр.: МСК-5/20).
МСМС [ыè-сё-ыё-сё] — Международен съюз но
младитс социалисти.
МСНС [ыc-сё-нё‘-сi) — Международен съвет но
иоучиите съюзи.
МСНТИ — Международно систем- зо научно
м техническо информация.
МСО |мё-сё-0] — Международно стопанси- ор-
гоиизония.
МСОП [мсоп], рус. МСОП (Междупородхъ|Г|
союз по охране природи) — Международен
съюз зо защита но природата; вж. МСЗП.
А1СОТ [мсот] — Международен съюз по об¬
ществен транспорт.
МСОТО [мсото] — Международен съюз но
официалните туристически организации.
МСП [мё-се-пё], ед. и мн. — Мош^lниосMÊео-
чеи пунит.
МСП [ ыё-се-иё) — Международен сёктстотuое
и- профсъюзитё-
меп [ёы-ёс-пC), воен. — Мотострслковм - поли.
МСПС |мc-се-пезсë) — Международен съвет ио
професионалните съюзи.
мер [бм-сс-рС], соен. — Мотост/уилкова рото.
МСС |мС-сс-сC) — Международен студентски
съюз.
МСС [ыёзCё-сC) — М олг-шии социалистически
съюз.
МСС [мб-сс-с]], ед. . и мн. — Мзшинносмсточио
стоиция.
МССМ [ мС-се-се-м]] — Мииисеётсево но строе¬
жите м строителните ыот]рuоин.
МССМ ( мё-сё-сё-мё] — Международен съюз но
свциоимсеuчёсиоео младеж.
МССР [ем-ес-сс бр]. рус. МССР (Молдовсиоя
Советская Социалистическая Рсспублиио) —
Молдавско съветско социалистическо ре¬
публика.
МСРТ икон. — Международно социалистичес¬
ко разделение но труда.
МСт (—) метал. — В морното но мартеново
севыоио (иопр.: МСт-2).
мст физ. — ыuлuсевис (след цифра),
м-стно —министерство; м-во.
МСФ [.мё-сё-фё] — Мe;кдунатвдио спвтено фс-
Д]T0ЦUЯ-
МСФС [ы]-с]-фё-сC) — Монголски съюз зо
физическо култура м спорт.
МСХ биохим. — Ме.^aItсциа-стtмyлиррщ, хор¬
мон.
МСЧ воен. — Медико-санитарно част; мед-
совчтсе.
МСШ [ыC-с]зщ]) — Младежка спортно школа.
МСЮД — Международен съюз на ютиcтие]з
д]мвkтоеи.
113
МФПП
МТ [ме-те|, прии. — Материално-техническа.
А МТ снабдяване.
МТ [ме-те], прил. — Машинио-тракторев. А
МТ станция.
МТ хож. — Мepкaетотиазолиы.
МТ [мё-тё], прил. — Механотехнически. А
МТ училище.
МТ геол. — Микротвърдост.
МТ [.мё-те] — Министерство на транспорта.
МТ [См-1е] — Моторен танкер. А МТ „Стру¬
ма".
МТА [ме-тс-а] — Международен търговска ар¬
битраж.
МТВ,Двоеы. — Морски театър на военните дей¬
ствия.
МТЗ [ме-те-зе], електр. — Максимална то¬
кова защита.
МТЗ [ем-те-зС], рус. МТЗ (Минский трактор-
'нь>1й завод) — 1. Мински тракторен завод.
2. В марката на трактори, произведени в
този завод (напр..: МТЗ-50, МТЗ-80).
3. м. и (разг.) ср. Трактор, произведен в
този завод.
МТИ [См-те-и], унг. MTI (Magyar Tâvirati
Iroda) — Телеграфна агенция на Унгарска¬
та народна република.
МТК [ме-те-ка] — Международна търговска
камара.
МТО [ме-тс-о], ср. (разг., член, -то) — Матери¬
ално-техническо осигуряване.
МТО [ме-тс-о], електр. — Максимална токова
отсечка.
МТО [ме-те-д] — Международна търговска ор¬
ганизация.
МТО^Мем-тё-д]— Мощен телеобектив (напр.;
МТО-500).
МТО (—) [См-тс-д] — Тръбоогъваща машина
(напр.: МТО-80). ■
МТП [ыè-тё-nС], м. и (разг.) ср. (член. -то,
мн. -та) — Машинно-тракторен парк.
МТП [ме-те-пС] — Международна търговска
палата.
МТП [мé-тe-пС), остар. — Министерство на
тежката промишленост.
МТС [ме-те-сС]—Материално-тсхничсско снаб¬
дяване (отдел).
МТС ]ыé-те-се|. ж. и ср. (член, -то, мн. -та),
остар. — Машинно-тракторна станция; мс-
тесе.
МТС [ме-тс-сС] — Международен туристичес¬
ки съюз.
МТС [ыè-^ё-се] — Междуселищна телефонна
ст анция.
МТС — Метър-тон-секунда (Международна си¬
стема uэыеритспыи единици).
МТСГ [мс-те-сс-гС], остар. — Министерство иа
труда и социалните грижи.
МТСДР остар. — Материално-техническо
снабдяване и държавен резерв.
МТСУ [ме-те-сс-у]— Машинно-тракторно сред¬
но училище.
МТУ |ыè-тe-ÿ], ср. (разг., член, -то)— Машин¬
но-тракторно училище.
I Речвшк яв съкрццеяаяга
МТУ [мё-те-ÿ], остар. — Механотехническо
учялнщс.
МТЦ [мё-тс-цС] — Междусслищна телефон¬
на централа.
МТШ (—) ]ёы-тё-шС) — Тютюношевна маша-
на (напр.: МТШ-1).
МТЮЗ, рус. МТЮЗ (Московский театр юного
зрителя) — Московски театър на младая
зрител.
МУ автомат. — Местно устройство за авто¬
матично управление (в електронна изчи¬
слителна машина),
МУ [мС-у], ср. (разг., член, -то) — Монтажа»
управление.
МУВ воен. — Минсн универсален взривател.
муз. — музика.
муа.— музикален.
Мукостабнл м., мед. — Протиеоязееыо сред¬
ство, стабилизиращо стомашната лигавица,
косто съдържа змuыокнсслиыно-ыукопо-
лиззхзридыо-сиэиыен комплекс.
мултфнлм м. — Мултипликационен филм.
МУПНОРПДСО — Методически указания « sa
прилагане Наредбата за образуване н раз¬
пределение на печалбата в държавните сто¬
пански организации.
МУФ (—)[муф], рус. МУФ (Микроскоп ультра-
фнолстовий) — Ултравиолетов микроскоп
(напр.: МУФ-2, МУФ-3).
МФ [мё-фё] — Математически факултет.
МФ—„Медицина и физкултура“ (издателство).
МФ [мё-фё] — Медицински факултет,
МФ [ём-ёф] — Микрофотометър.
МФ ]ые-фё) — Министерство на финансите.
Мф фи. — Мегафарад (слсд цифра),
мф физ. — ыипафарад (след цифра).
МФА (мС-фе-â) — Международна федерация
по астронавтика.
МФА [мС-фе-й] — Международна фонетична
асоциация.
МФД [ме-фе-дС] — Международна федерация
по документация; ФИД.
МФДЖ ]ыè-фе-дё-же) — Международна феде¬
рация на демократичните жени.
МФДО [мС-фе-де-о] — Международна федера¬
ция на детските общества.
МФЖПТ [ме-фе-жс-пс-тС] — Международна
федерация на журналистите и писателите
по туризма.
МФК икон. — Международен финансов кон¬
трол.
МФК [мС-фс-кй] — Международна финансо¬
ва корпорация (специализирано учреждение
на Организацията на обединените нации).
МФМС ]мС-фе-ые-се) — Масова физкултура и
масов спорт (отдел).
МФМТД [ые-фе-ые-те-дС] — Международна фе¬
дерация на младежките туристически домо¬
ве.
МФПГА [мС-фе-пе-гс-а] — Международна фе¬
дерация на пилотите от гражданската
авиация.
МФПП [мй-фе-пс-пС] —Международна феде¬
рация на патентните повереници.
ЯМФИС
' И4
ОМФПС . (мй'^--^--^' — -Международна - феде¬
рация на професионалните съюзи. - - : - - »
МФСА [м'е-фе-се*а] - — Международна феДе¬
рация по спортна акробатика. :
'МФСМ [мй-фе-се-ме] — Международна лфеде-
рация по спортна медицина. .
'МФФД [мй-фе-фе-де] — Международна >ТфЭДе-
' - ■ рация на философските друж<е:тта..?
МХ (—) [е.м-ха] — В марката на - масло- за
- - - хидравлични системи (напр.: МХ-8..МХ'*:1Н).
-МХ хим. — Малеинов хидразнд. - . - ... •.¬
MX [йм-xà]. аерон.—Максимална; хигроско-
‘ - - - “Личност.-■ “ I • ■'
Мх — Михайловград (в регистрационните во¬
л-мера на моторните превозни средства, гот
Михайловград и Михайловградски окръг).
Д Мх 32-45. . ■•••.■<-'¬
-МХАТ [мх ат). рус. ' МХ АТ-(Московский-худо-
-.^.жественшый академический театр) —: Мос¬
ковски- художествен академичен театър на
СССР „Максим Горки“. ......
—Произв.:.- мхатовец. - мхйтонски.
'•МХД [ем-хе-дй].--- -прал. -- Магниттго»хндрбдк-
.. - .-нампчен. А - МХД генератор.. МХД .елек¬
' '■' .троцентрала, ■ ■ ■ ■ • •' . . . . ■ .• :
МХМ [мй-хе-ме]. остар. — Министерство на
•г-химията’
-и..металургията;, .! ■
:. г
.U Û ’’ . ■ .i- .< ?.• ■ • 1
■ -
....... .. ч. -< С • М
-:-4
: •' л •?.*
М. ■
Ч
г:: -ч
(И 'Л.,
•" ) ;
- Л I <; :
•• ,tt. ■■■
i-.’L; - -
I .J
i Ф>К.
г- -.И T-.:, ;
-1 : - ...■< !
г .<
<’ ! I/:
: ■
ч - ; - - - - -V- U
; - и-.'r./'ût. .
.-г „
- М
G-P
Наблюдатте. . • • \-
. рус. Н (Навсчеркаеский - влектрр-
" 1 .,.4’
.H еоен.. —
Н (-) [ен.] _ ....
возостроительний завод). . — В - ма.ркатд .ца
г-- .-.електрически локомотив. произведен .в..Цо- .,
вочеркаския електролокомотивен - завод
(напр.-: Н-.8, .Н-60). . .
я — нано. . . (десетична представка .към . из-
• . мерителни единици, . ■ напр..: на — наноам¬
пер). ; '
Н — находище. • . . ; ■
и. — ново. . . (напр.: . н.-гр. ' — новогръцки).
. л. . геогр. — нос (със собствено име)-. Д ■ н.
„Добра Надежда“.
в. физ. — нютон (измерителна единица за
сила) (след цифра). .
НА — Наредба за аспирантурата.
НА — Наредба за движението. изкупуването .
и съхраняването на амбалажа в търговското
обръщение и материално-техническото снаб¬
дяване.
НА — „Народна армия“ (вестник).
НА [не-а] — Научен архив.
яа физ. — наноампер (след цифра).
н. а. — народен артист (със собствено име).
НАБ [наб] м., порт. — NAB (Navegaçao
Аегеа Bra^sileira)— Бразилски въздушни ли¬
нии.
НАБ [наб), англ. NAB (News Agency of Bur¬
ma) — Информационна агенция на Бир¬
ма. '
мхн физ. - -милихенри - - (следни иф р а) td ’«»/
МХП [ме-хе-пе] — Министе.рсТв'о-?на - хймйчес-
ката промишлености • <
МХТ остар.. рус. МХТ (Московский - художест¬
венный театр) - —— Московски/ художествен
■ театър (Г898—1920). : - - •
МХц физ. — мегахери (след -цифра). - -
МЦ трансп. — Механична- централизация--.'
МЦК [ ме- це-кй ] — - -Междуи-арбден = це нтър -ло
•.. качеството. -- '' - -
МЦНТИ — Международен център за научна
и техническа информация. ■ ■■ ( - '
МЦПО [ме-це-пе-о] — Мсждуселищенк' - ц-н-
'• - ,тьр - сто. - производствено обучение.' ''
МЧ (ме-че]. електр. — Междинна честота.
-м/ч —'машнйочас; - м/час (след цифра). - ■-
м/час — машнночас; м/ч (след - цифра).-' -
M4R . [ме-че-KàJv м< и ср.'■—.Международен
червен кръст. и:.т - г . ■ ■■
МЧУ електр. ■—Междинно-честотен- усил вател.
МЧУЗ- електр- — -.Междинно-честотен уенлва-
.тел на - звука. - - • - ■ ; :
МЧУИ електр. — Междинно-честотен - - усил¬
вател на изображението. . , • Л’-Ю
МЩ.Шлосерска^ -маса. ; ■ ■ - т ! -
МШМ [мё-ше-ме]-- — Мозайкош лт<ф01вьЧ11.а ма-
.гшияа <(напр-..:.. -МШМ-TÜO - Е'Д'л' - 1 i - 1 if
набам м., хим. — Динатрп1г-ет1:.тен?бис’длтио-
- карбамтт,.'.- ■ ., ■ -, .■ .■■/
НАД биохим. — Никотинамид-адеиин-динук-
леотид.. : г - ; ....у,; ; :. ■ ■
НАДГЕ [надге]. англ. NADGE ' (NATO .auto¬
matic . defence. ground environmeet)— - Авто¬
матична система за надземно управление на
средствата за противовъздушна- ■ отбрана
(към НАТО). . .
надм. вие. ■ георр. — .-надморска- ■ височина; -н.
в. (само с цифра). Д ■ 2900 м. надм. вие.
НАДФ биохим. — Никотинамид-аденнн-днну-
клеотид-фосфат. .
НАЗ соен. — Неприкосновен . авариен . запас.
найлон. член. -ът. -а. мн. -и. л.. англ. - nylon
(New York. London) — Синтетично влакно.
произведено за пръв път от фирма. чиито
предприятия се намирали в Ню Йорк и Лон¬
дон. .
—Произв.: найлонов. наклонен.
HARA [нака]. м. и ас.. англ. NACA (National
Advisory Committee for Aeronautics) ’’
ционален съвещателен комитет по
навтика (в САЩ).
накл. грам. — наклонение. ,
НАН — Наредба за амортизационните
ИДНА хим. — Н-ацетил-невраминова
лина.
НАМИ [нами],рус. НАМИ (Научно-исследова¬
тельский автомобильный и автомоторный ин¬
ститут) — 1. Научноизследователски авто-
— На-
астро-
норми.
кисе-
•-1:15
игр.
йобнлен ' на ’ втОЛСТгрен -институт' (в СССР).
2. В ' марката нй' автомобили,' конструирани
' ■ в този институт '(напр.: НАМИ-1).
НАО [нйо] — Национална астрономическа 'об¬
серватория. ■ '
НАОЛ — Народна ' астрономическа обсервато¬
рия и планетариум. - ' .
НАП (—) [ нап] — Азбестово нетъкано платно
(напр.: НАП-1). ;!’
напалм, 'член, -ът, -а, м<, англ. napalm (aiümi-
nium ' salts of naphthenic • and' palmitic-acids)—
Смес на алуминиевите соли на нафтенйта и
палмитиновата киселина. 1 •
—Произв.: напйлмов. • ;!~ 11
НАПК [на-пе-ка],'.л. и (разг.)ср.' (член.- -то)—
Национален аграрненпромишлен комплекс.
напр. —например. :
НАПС [ напс]. м. (рззг., 'члеи,' -а) — 'НэциойЗ-
лен аграрно-промишлен съюз.
нар. . . ' Народен (напр’.; наркооп,
" т. ' и.). • . ■ ' ■
нар. — народен. ' ' - • •' •' -
нар. '''а. — 'Вж;1 'н.' а. '• : !| ' ' 1
нар. ' - -дем. 1— народнодемократичен
нармаг и
<<
• ч
н м м-
Иареч. грам:—наречие'. -qn •.
нарий, грам'.— нарицателно ' ■ '(-съществително),
нарком. член, -ът, -а, м., 'ЬСпар-., р^ензркбк
(Народный кoмllстта).— Народе- ' ’ ' комисар.
Наркооп .<!. — Народя- ' кооперацйй (стопан¬
ско предприятие). Н
Нармаг .и. — Народен магазин (стопанско
предприятие). ' ■ ■■ ■' . i;I'
нармаг, член, -ът, -а, мн. -зи, .ч? — ’Магазин на
стопанското ' ■ предприятие „Нармаг“?-'! tf
НарОборфонД — Наредба ' за ' оборотния ' ' жи¬
лищен фонд ' на народните! съвети; 'Н
нар. -осв. — иародноотвободнтелтн; ■ ’Tü
иар.-поет. леке. — народног.оетична дума-или
зкачйиие. ' /J j '
Нёрстуд м., испюр. (Народно студеитетвЬ)
1. Антифашистки съюз българските '-сту¬
денти в чужбина ' (1923 г.). :
2. Месечно списание, орган ' на ' Съюза.на бъл¬
гарските студенти в чужбина (1924—1926т.*).
нас. — население (пред цифра).
НАСА [наса], ср. и ж.. англ. NASA (Natio¬
nal Aeronatitics and Space Administrati¬
on) — Национално управление по aepo-
и.евтика и изследване на космическото
пространство (в САШ).
НАСИТИ — Национална автоматизирана си¬
стема за научна и техническа информация.
HAT [кат] — Н ационален
тър. '
вата хим. — Натриев трихлорацетат.
КАТИ [натй], рус. НАТи (Научно-исследо¬
вательский автотракторный институт)—Дър¬
жавен съюзен научноизследователски трак¬
академичен теа-
торен институт.
НАТО [нато], ср., англ. NATO (North Atlan¬
tic Treaty Organîzation) — Организация на
Северноатлантическия договор (Северно-
антлантически пакт, Северноатлантически
съюз). • '
■ ' —Произв.: 'нйтовец, hStobckh. ■
НАТОБ ' — Национален академичен театър за
опера и балет.
' НАФЕН [нафён], англ. NAFEN (Near and
Far East News) — „Новини от Близкия и
Далечния изток“ (Печатна агенция на Ин¬
дия).
нАфТА [нафта), англ. ' NAFTА■ (North Atlan¬
tic Free Trade Area) — Северноатлантичес¬
ка зона за свободна търговия.
науч. — научен.
нац. — национален,
нац.-осв. — национал ноосвобОдиТелен.
нач! — началник; н-к. •
нач. — начало (с цифра). Д нач. ■ 5 ч. '
нач.-шаб воен. — ' началник-щаб;' НШ. ■
НАЮ—Народноосвободителна армия на Юго¬
славия. ■
НБ [не-бе] — Н ародна библиотека.
НБВК - остар. '— Народна библиотека ' „Ва¬
сил Коларов“ ' (в'София). ' •
НБИ'[ен-бе-й], нем. NBI (Neue Berliner Illust-
rierte) — Списание, издавано в ' Германската
демократична република. ■
НБИВ — библ.—,'Народна библиотека '„Ивйн
Вазов“ (в ' Пловдив)'. ' " '
НБИВ - — Неурожай,- бедствия ' й' икономичес¬
ко въздействие (фонд)/' '
НБКМ — Народна библио^ек-З ' „Кирил'
Методий“ (в София). ■
НБС [еи’^-™], англ. NBC rr.N; В. С. (Naticnthl
Broadcasting Company) — Американска ' ра¬
диопредавателна и телевизионна компа¬
ния; ' Ен-би-ск. ' ’ • ’
НБТ биохим. — Ннтро-блаутетразоЛ.
’ ' НБЦ ' [не-бе-ц£] ' '— Национален библиографс^и
център. ’
НВ ' [гне-ве]. агрон. — Най-малка ' влагоемност.
НВ [н.е-ве], боен — Нисък въздушен удар.
Hi в. геогр. — ' надморска височина; иадм. вие.
(само е цифра). Д 1500 м. н. в.
н. в. ' — нашият век (само ' в съчет.: от ' н. -в..,
на н. в.).
Н. ' В. остар. — Негово величество. '
НВГ (—) (еп-ве-ге). рус. НВГ (Внтловой гори-
зонтальнмй насос) — Витлова хоризон¬
тална помпа (напр.: НВГ-65).
н. в. е. хи ч. —нормален водороден еквивалент,
НВНМ — Национален воёниоысторичёткн му¬
зей.
НВО [не-ве-о], истор. — Народна военна ор¬
ганизация. '
НВО [не-ве-о] — Начална военна подготовка.
НВОПНЖ — Наредба за временно огранича¬
ване приемането на нови жители в големите
градове и някои други' населени места.
НГ (—) [ен-ге] — Накрайник за грескране
(напр.: НГ 700x25).
НГКВЦ — Наредба за граничния контрол
върху валутните ценности.
НГПК [нё-ге-пе-кк] — Национален горско-
промишлен комплекс.
нгр. и н,-гр. — новогръцки. ' ■
нлс
116
ИГС — Наредба, . за главните счетоводители.
НД (—)[ен-де] -г- Джобен наклономер. (напвс:
НД-65).
НД — Наредба за договорит] по изпълнение
V но доставки, извършван] но р-боти . м услу¬
ги; нДог. '
НД — Наредба за сключван] и- договорите
между социалистическит] отг-ииаоцни. .
НД—„Н ородён другар“ (всстини).
НД [ нё-дё] (партия в
Перу). ,
НД — „Народно дело“ (вестник),
я. д. — нямо данни. .
ндд [ нС-дс-д]] — Наццонолиодёмоктаецчнo:
движение (в Португалия).
НДЗ физикохим. — Нодлъжно-дифузионна за¬
щита. . .
н. д. м- к. — народен деятел - ио изкуството и
културата (със собствено имё)-
НДК [иё-дс-кО] .и. и (тоат.) [еи-де-ка[, .ср.
(член, -ео] — Народен дворец иа културата.
НДог. — Наредба з- договорите по изпълне¬
ние иа доставки, извършване ио роботи и
услуги; НД.
НДОФ [нёздс-озфё) — Национален демокра¬
тичен обединен фронт (в Бирма)-
НДП [ не-дё-пё] —Народнодемократическо пар¬
тия (в Пусрто Риао).
ндп [ нё-дё-п]] — Ноцивиолдсывкротцчёско
партия (в Австрия).
НДП [ нё-дс-пё) — Ноционоиивдёмокроеичёс-
ко партия (във Федерално република Гер¬
мания).
ндп [ нё-дс-пё] — Ново демократическо пар¬
тия (в К-надо)-
НДПА [не-дс-п]--] — Народнодемократическо
партия но Афганистан.
НДР |не1Д]1Tе) — Народно движение и- ре¬
волюцията (в Заир). v
НДР [ не-дс-рс] — Народнодемократично ре¬
публика.
НДРЙ — Народнодемократична република Йе¬
мен.
НДС [нС-дс-сС] — Национален демократичен-
съюз (в Мои-ко).
НДСИА — Наредба за движението, съхра¬
няването м използуването иа омболожо.
НДСО — Норедбо зо дотввотuтё между со-
циои истическиее организации.
НДФ остар.—Национален дсыоkтоеичси фронт
(8 Румъния).
НДФОП — Народен демократичен фронт зо ос¬
вобождение но Поле-стинз.
н. е- — новото (нощото] сра (само в съчст.:
п р. н. с-. от и. е.).
НЕАТО[исато], ж. и ср,, остар., англ. NEATO
(North East AsiaTreaty Organization)— Дого¬
ворно организация но Североизточно Азия.
НЕГ — Немско езиково гимназия.
нед. — неделя.
нензв. — иёизвсстёи.
н-изм, — неизменяемо.
НЕК [иск] — Ноучивсkспёдиццвн]н клуб.
НЕК [иех) — НоучиоекслёдиционёН корпус.
Нёктаркобп м — Специализирано предприя¬
тие за закупуване и опакован] но пчелен
мед, пчелни продукти и пчеларски пособмя-
НЕМ — Народен етнографски музей,
нём. — немски.
неодобр. леке. — неодобрително.
неопр. мест- грам. — нсопрсдёлитёлио ыёсео-
имениё. F
НЕП [хеи), м. (розг., член. Нёпо) остар,,
рус. НЭП и изп (Новая акономичесиоя по¬
литика) — Ново икономическо политни- (в
СССР, 1921 — 1936 г.).
—■ Произв. н0пмаи, нСпмаискм-
нсп — непер (единиц- за измсрвоиё затихва¬
нето но телефонната линия) (след цифра),
Иёпрёх. грам. — непреходен (глагол).
месо. грам. — несвършен (вид но глагола.)
НёсмОш м.—Нестандартно мошинвстросис (Мо
шииосетоцесиси завод за производство иа
резервни части м ысстандатенв оборудване).
ОДфтохИм м. (разг., член, -ът, -о) — Нефто¬
химически комбинат; НХК.
— Произв.-. иёфтохймовец, нёфтохймовскИ-
Нёфтокимптобкт м. — Комплексен институт
зо проучване и проектиране в областта иа
нефтопреработването м нефеокиыияеa-
НЗ воен. — Надземен удор.
НЗ [иё-аè], юрид. — Нaкозоеёиёи закон.
НЗ [ён-зС], воен. — Неприкосновен запос.
НЗК [иё-зс-кО] — Народно земеделско коопе¬
рация.
НЗкП [иС-зе-хо-пё] — Новозеландско комуни¬
стическа портия-
НЗКС [иё-зе-ио-сё], м. м (разг.) ср, (член.
-то) — Нов зовод зо kолцииитоио сода.
НЗЛ библ. — Ново Зеландия.
НЗО (èlt1аС1B), воен. — Неподвижен заградите¬
лей огън.
НЗР воен. — Ноблюдосмо зоио но разриви.
НЗТКЗС остар. — Наредбо-зоиои зо трудо-
во-ковпeтотuвицтё земеделски стопанство.
НЗФК — Наредба за приложение но Закона
зо финансов контрол
НИ (—) (ни) — Новмгоuщвиеи индикатор
(иопр-: НН-50)-
НИ — „Наука и изкуство“ (uадое8лство].
НИ [иС-й] — Научен институт.
НИ [в]-й], прал. — Научноизследователски.
Д НИ център.
НИАГ — Н -учен институт по акушерство и
гинскология-
НИАС — Наставление по инженерно-авноцмои-
И'.Т- си\жбз.
НИБСС — Нормативно изследователско бюро
по селсиото сео■поисево.
Н. И. В. остар. — Негово цыпётототско ве¬
личество.
НИВБФ [нН-вё-бё-фС] — Научен институт по
вътрешни болести ц фармакология-
НИГА [ нИго], м. и ж. — Научноизследовател¬
ски институт по градоустройство м архитек¬
тура; НИЙГА-
НИД — Научноизследователско дейност.
НИД библ. — Нидерландия.
117
НИИРРХ
НИДВ [нй-Дс-нё] — Научен институт по дср-
мотологмя и венерология.
НИЕМ [ниём] — Научноизследователски ин¬
ститут по спид-миология м микробиоло¬
гия; НИИЕМ.
Н ИЕП— Наредба зо икономически ефективни¬
те предложения.
НИ ЕрА [внёро] м. и ж. — Център за и-учно-
изсиедввоееисkо и експериментално .ро¬
бота по амбалажа.
низ- геогр. — низина.
ИИззх [мй-зе-зе-ха] — Научноизследовател¬
ски институт по аървосъхтоиенне. зърно-
nт8то(отао и хлебопроизводство.
ННзК | нй-зе-ка] — Ноучивизсиедввот8исkи ин¬
ститут по зеленчукови култури; НИИЗК-
НИЗПБ [вlй1ае-пё-бё] — Научен институт по
зотоаим и потоаиенн болести.
НИЭЦ [ий-зе-це]— Научноизследователски ин¬
ститут по захарното цвекло; НИИЭЦ-
НИИ [ий-й] — Научноизследователски инсти¬
тут.
НИ И. . . [нй-й] и [нИи] — Научноизследова¬
телски институт (иопр-: НИИГА, НИИЭЦ).
НИИВКСТ — Научноизследователски ни-
ститут по водоснабдяване, хонолнаоцня и
сонuеотио технико.
НИИВПП — Научноизследователски инсти¬
тут по винарско и пиввватно промишленост.
НИИВТ [ийзи-ве-тё) —Научноизследователски
институт по външно търговия.
НИИГА [ийитO), м. и (ргзг. ] ср. (член.-то) —
Ноучивизсиедввотеисku институт по градо-
усттвйево и архитектура; НИГА.
нИиГгС — Научноизследователски инсти¬
тут по горите м тотскоев стопанство.
НИИГИК и НИИГнК [кйигйк] — Научно-
иасл8дввоеелсku институт по геодезия м
коревгтофия; НИИГК-
Н И И ГК [нй-н-ге-кО] — Научноизследователски
мисеuеуе по геодезия м картография;
НИИГИК, НИИГнК.
НИНЕ [ийпё] — Ноучнвизслёдвваеёлски ин¬
ститут по енергетико.
НИИЕМ [ыйнём] — Научноизследователски’
институт по ёпндеммологмя и микробиология
НИЕМ. ;
НИИЖ (имйж] — Н оучивизследввоеёиски ин¬
ститут по животновъдство.
НИИЗ [ нийз ] — Науч иомзследователсхи ин¬
ститут по заваряване; НИИЗА.
НИИЗА [iiî-изО], м. и (разг. )ср. (член, -то ) — -
Научноизследователски институт по зава¬
ряване: НИИЗП.
ниизк [нй-и-эе-иО] — Ноучыоuаследввaт ёл-.
сим институт по земеделски култури.
НИИЗК [иi^-и-зе-кO) — Научноизследовател¬
ски институт по зеленчукови култури:
НИЭК. ■
НИИЗЦ [ый-и-зе-цс] — Научноизследовател¬
ски институт по захарно цвекло; НИЭЦ.
НИИИОМ ( ийном] — Научноизследователски
институт по икономика и организация но
мощuивстроёиеео; ННИОм.
НИИИСС [нийс] — Научноизследователски
институт по икономика на селското стопан¬
ство.
Н ИИKKОП[ийиквn] — Научноизследова¬
телски институт по кожото-kвжухотсхо и
обувно nроыищиёиосе.
НИИККСМ — Научноизследователски инсти¬
тут за контрол по качеството, сеоидортнзо-
циято и метрологията.
НИИКП [ий-м-ка-п]] — Ноучивизсиедовотел-
схи институт по консервно промишленост.
НИИКПП — Ноучивизследввое8лски инсти¬
тут по каучуково м пластмасово птоынщ-
леиост.
НИККР |иllUккI — Ноучивиаследввaееискц
институт по kuиеыатоттофия м радио;
НИИКРА, НИКРА.
НИИКРА [нйикрз] — Научноизследователски
институт по кинематография и р-дио;
НИИКР, НИКРА.
НИ И КФ [нй-н-ко-фС] — Научноизследовател¬
ски институт по курортология м физиоте¬
рапия; НИКФ-
ниим [нийм] — Научноизследователски ин¬
ститут по ыощииосттоеие.
ниимп [ий-ц-ые-пё) — Научноизследовател¬
ски институт по ми8котсkо промишленост.
ниимт [ий-и-мё-тё] — Ноучнвизсиедовотелз
ски институт зо медицинско техинко.
НИИМТБК — Н оучиоuзследовотеиски инсти¬
тут по моеетuоиив-т8хиичеcкото боза иа
културата.
НИИНН [нийн] — Научноизследователски ин¬
ститут по иефтооброботв-не и нефтохимия.
НИИНП |нй-ц-иё-пё) — Научноизследовател¬
ски институт по невтоивтия и психиатрия.
НИНО |нйиô) — Научноизследователски ин¬
ститут по вбтозввоиието-
НИИОМ [ ийиом] — Научноизследователски
институт по икономика и организация ио
ыощиивсерв8Нёев; НИИПОМ.
НИИОМД — Научноизследователски инсти¬
тут по опазване но майчинството м дет¬
ството-
НИИОМС (иймомс] — Ноучивuасиедввaтёискц
институт по икоиомико, организация и
механизация но сттоиеелсевоео.
НИИОТПЗ — Нaучивиасл8дввоееисkи инсти¬
тут по охрана но труда м професионолимт]
зобвиявонмя; НИОТПЗ.
НИИО-Ц библ. — Научноизследователски ин¬
ститут по вбтоаввониеев — Център зо пе¬
дагогическо документация м информация.
НИИП [ нийп] — Научноизследователски ми-
ститут по педиатрия.
НИИП [нийп] — Научивиаследовотёиски мы-
ститут по пътищата.
НИИПА [нйипО], л. и (разгар, (член, -ео]—
Ноучиоuасл8довоеепски институт по лочно-
знание м агротехника-
НИИПСТ — Научивиаследоноееиски институт
по пшеницата м слънчогледа — Генерал
Тошево.
НИИРРХ — . Научноизследователски ннети-
ВДНСчн
П8
яХУт пр ' ' радиобиология и радиационна лнь
.тиена; .ЦИРРХ; -, ' .
НИИС [нийс] — Научноизследователски' .,ы■н-
.ститут по статистика. ’ • я
ЦИЯС [нийс) — Научноизследователски- 'ин¬
ститут по съобщенията!) >■
НИИСБСК — Научноизследователски минети!
- тут по свързващи вещества и . строителна
керамика. . ,
ниисм [нй-и-се-мя] — Научноизследовател*--
, ски институт по '' 'строителни материа-
• 'ЛИ. ■ ■ ' . : . ' : ■ ■ • ,
НИИСМСК —- Научноизследователски- . ыитт.ык
тут по свързващи материали и строителна
.■керамика. . . ,. • ;;
НИ НСО |нйисо)...ль и- ср, .-'- 'Научноизследова¬
телски институт по специална оптика.
НИИСОР [нинсор] '—— НаучнонзтлёДOваттд-;
ски институт по специална . оптика и . ра¬
диоелектроника. <
ниисхоз [нйисхоз) — Научнонзследовател-’
ски институт до социална . хигиена и орга¬
низация на здравеопазването; НИСХОЗ.
НЦИТ ,(1^17] т- Научноизследователски 'иии-?
ститут по транспорта; . . : • .
НИИТ [нийт]-—г- Нау.чно^^зтледоваTёлскЫ''.’ЫH-н
.сдитут по, ' труда. .
Н-ИИТ [ннйт].— Научноизследователски,' ищ
ститут по тютюна . и тютюневите . изделия.
НИИТВТ — Научнризслeдовaтелcни,ы'нтты■ту■т
. по транспорта — филиал „Воден транспорт“,
ниити [ийитй] — Научноизследователски
институт по техническа интензификация..
Цйитмаш и НИИТМАШ [цйнтмдш] — Научно¬
изследователски ' институт ' по 'технология
на машиностроенето. . . • • >
НИИТП [нù-ы-тe-■еè].— Научноизстедоватте-’
ски институт по текстилна промишленост.
НИ ИТССМ—Научноизследователски институт •
..по транспортно и селскостопанско машино¬
строене. / . ■
НИИФ [нл»|ф] — Научноизследователски . !ИН-Н
■сгитут по.фармация. . ■ • ,, .
НИИФК [нй-и-фе-ка] — Научноизследовател¬
ски. ' институт по финанси и - кредит, .
ниихвм — н аучнонзслёдов.ателтнl^ инсти¬
тут по хранително-вкусово машиностроене,
ниихк [ нй-и-хе- ка] — Научиоызтлёдовате.^к
ски институт пр хематология и кръвопрели¬
ване. .
НННХКП — Научноизследователски .' ывтты*
тут по ' химическа и каучукова промишле¬
ност.
ниихм [ нн-и-хе-ме] — Научноизследовател*:
ски институт по хидрология и метеорология.
НИИХП [сîl-ы-xe-пej — Научноизследовател¬
ски институт по химическа промишленост,
НИИЦ [ ннйи] — Научноизследователски ин¬
ститут по цените.
Нй ии.иетмег и НИИЦВЕТМЕТ [нйнцвет.мет] —.
Научноизследователски институт по цвет¬
на металургия.
НИИЦИ [нй-и-це-ме] — НаучнОизследовател- *•
- ' I 'Ски . ' институт ' ' -по ' цветна . металургйяр/вж;
Киясветмет и НИИЦВЕТМЕТ. . . .
Нйичермет и НИИЧЕРМЕТ |нйичермет] —'Науч¬
ноизследователски институт яо черна мета¬
лургия. ' . •
нмйчм [нйги-че-ме] ' —.■Нау.чноизт.ледоватёЛK
ски институт по черна . металургия; вж.
. ' Нничермет ' и ' НИИЧЕРМЕТ. • : .:
НИКВИ [никни}, м. иср. — Научноизследова¬
телски ножно-вёнерологичён институт.
НИКОТ [никот] — Научноизследователски ин¬
ститут по ирыми.иал■ыттыка и оперативна-
-техника. . , . • . .
НИКРА [нйкра].' м.'и 'ж. — Научноизсеедова-
■ гт■ёлтны институт. ' по 'кинематография и . par
дио; -Н1ИКРА, . НИИКР-
НИКФ [нй-ка-фе] — Научноизследователски'
институт по курортслогня п физиотерапия;
:НИИКФ. ' - НП
НИЛАНС [нилащс — Науч.с.оызc-ёдова-ёл-
•'ска лаборатория, по неорганични тQ.лы.'IIl (•
НИЛО [пило], ж. и ср. — Научноизследо¬
вателска 'лаборатория по' обучението..
НИЛСБФ — 'Научноизследователска лабора¬
тория по ' спектрофотометрия н . биол-огич-аа '
'-физика. •• • '■ . ■.’
НиМЕСС [нймес] — Научноизследователски
■■.-ы^cтllтут по механизация . и . електрифняа.-.-
пия на' ' тёссиото стопанство. : ■
нимт - - - - [нй-ме-те] — ' Научноl^зтсёдователTИы^,
институт за медицинска техника. - ■ . ■ „н
Нймтселмаш и И И/МТСЕЛМАШ^шмтсеемагифн
Научноизследователски институт по 'меха¬
низация,тракторно и тёлтиостопансио маши-
щостроене." ..• . ■ ' г. ' . ;■ - ' ' г ;-| :
нимтем - — н аучноизссёдоватёстиы . , мкети-
■ тут ' по ' механизация,. тракторночи ■ сё.ттио-
сcтcпa:^cио машиностроене; ' вж. ,>Н.ыытсес-
маш и НЙМТСЕЛМАШ.
НИНПН — Научен институт по . неврология
психиатрия ' .и неврохирургия-.- ,
нио — н ацпонален инфор'мационен; орган.
ЦИС '|нио), м. ' и ' ср. '- НаучнокзследоваееЛЦ.
ски институт по овощарство. -. .. . .
НИОЕ [ннде], дас. и ср — Нау■чыоизсЛёДOBД-:
.тё.■-сиа обединена експедиция. . . . . -
НИОИ ( миди], «(. и ср. — Научноизследова¬
телски онкологичен институт. ; ?1:
НИОМС [ниомс]. м. (разг., члеят-.а) — Научен
институт по организация. Щ механизация ' на i;
ттроllтёсствoто;■ ■
НИОРС [ниорсс — Научноизследователски инi'..
ститут по ' океанография ' и рибно . -. стопан¬
ство. л
НИОТ [имот] —• Научен ' институт по орт<оп--
дия и травматология. J
НИОТПЗ — научноизследователски кисти-' '
тут по охрана на труда и професионалните
заболявания; НИИОТПЗ.
НИОХИМ [ниохйм], рус. НИОХИМ (НаучиOк
иттлёеовательсииH институт основной хн-.
мин )—Научноизследователски. институт по
обща химия (в СССР). ■
119..
ИМЛКТИ
ННП - [нип]- — •- Научноизследователски' инсти¬
тут - по - птицевъдство. , ■ :
НИПИ [нйпи]. м. иср. —Научноизследовател¬
ски и проектантски институт. .
Hlii'HlA [нйниз]. м. к (разг.) ср. (член. -то)—
Научноизследователски и . - проектантски мн»
ctht’vt по автоматизация. .
НИП И А [ иипига]’ -и. ((рззг.с^р. (член. -то)--
Научноизследователски н проектнокон¬
структорски институт по градоустройст-..
во и архитектура. ... .
НИПИДА [ашнн^]’.]. н(разг.)ср. (член-.-то)—
Научноизследователски и проектно-конСт* ■
рунторски институт по - двигатели и автомо¬
били; НИПКИДА.
НИПИИ [нйпнй]. - л. и ср. ч- Научноизследсн :
пдтч.теки плаиовоикоиомичёски институт.
НИПИТУ - [щ'нгнту]. .м. н - ср. — Научноизсле*'
доьзт-лски и проектантски - институт по
териториално. - устройство:; ■■ ■ ..
НИПК [нипк] — Национален . -институт за
п&г.етгицкте на културата; • . . .. ■ и1;
НИПКИ (ийпки], м. и ср. — - Научноизследо¬
вателски и проектно-конструкторски инсти¬
тут. .. ■ • -П :
НИПКИ. . . (ннпкв] — Научиоизcлeдoвателr.
ски и проектно-конструкторски институт
(напр.: - НИПКИЕК. НИПКИРЕ). -■''';< :
НИПКИДА .[нйпкида]. м. -и (paar.) ср.(член.
•те) — Научноизследователски.и - проектно?
конструкторски институт по двигатели-»* ■ : ;
автомобили; -НИПИДА. .
ННПКНДМП — Научноизследователски, - - и.
прт.ёктно-коиструкторски институт родървр- '
обработваща - и мебелна промишленост.. ..
НИПКИЕК |нйпкиек] - — Научноизследова¬
телски и . проектно-конструкторски - ИВ?. • '
cthtvt по електронни- калкулатори. - .
НИПКИЕМ (нйпкнем] — Научнонзследо-.
вателски и проектно-конструкторски - ин¬
ститут по електрокари - и мотокари. J - ' .. ,
НИПКИЕМД (нйпклемде]- — Научпоизследбк
вателски - и проектио■'коиттрукторт;tи
институт по електрокари- мотокари.-' W ■'
двигатели -с вътрешно горене. ■• ’•
НИПКИЕП - [нйпкиеп] —— Научноизследова¬
телски и проектно-конструкторски институт; ’
по електротехническа, промишленост... : ,
НИПКИ.К- [ннлкйк] — Научноизсл1едоват&-т
ски н проектно-конструкторски институт:
по корабостроене. . , .' . .
НИПКИКПЕМ [нйп.кикпе.м]тТ Научнонзследр?-.-
вателски и проектно-конструкторски инсти¬
тут за копашко-пресови и енергетични мод ,
шини; НИПКИПЕМ. ... . . .. ' - ...
НИПКИКПО [нйлкикпо]. м. и ср. — - Научно-’
изследователски и проектио-хонстру.кторт • . -
ски институт по ковашко-пресово оборуд-
н.ж-. ...
НИЛКИЛЕМС [нипкил-мс] — НаучйойзсЛе--
дователски и проектно-конструкторски ин¬
ститут по леярски машини и - съоръжения...
НИПКИЛВТ (нйпкилет] —■ НаучноизсЛедова-
телски - и -проектно-кооссруктореки институт
по- леярска техника.
НИПКИММИ [нйnкиыс]. м.' и ср. - (разг..
член. -то) — Научноизследователски- и np’C»
-ктно-конструкторски институт за метал о-
обработващи машини и инструменти.
НИПКИМТ (нппкймт] — Научноизследова¬
телски и. проектно-конструкторски инсти¬
тут по медицинска техника.
НИПКИП [нипкйп] — Научноизследователски
и проектно-конструкторски - институт по
приборостроене. '
НИПКИПА (пйпкипа). м. и (разг..) -ср. (член.
-то) —Научноизследователски и проектно.-
конструкторски • институт по приборострое- '
не и автоматизация.-
НИПКИПЕМ [нйпкипем'] — Научноизследо¬
вателски и проектно-конструкторски ин¬
ститут за ковашко-пресови-и енергетични 1
машини; НИПКИКПЕМ. :
НИПКИРЕ [сйпки■рё]. м. - и ср. — Научно¬
изследователски и .nроёктсо■-K'о^^cтpyктор-
ски институт по'радиоелектроника. " Ч
нипКИСП [пйпки-се-пе] - — Научноизследова¬
телски и проектно-конструкторски инсти¬
тут по съобщителна промишленост.
НИПКИССМ — Научно-из»
следователски и проектно-конструкторски
институт по селскостопанско машинострое¬
не.- ■ ■' ' .• . ■ - ■■ ‘1 Е1
НИПКИСФК—Научноизследователски и . про*
ектно-конструкторски - -институт „Стъкло- - и-
фина керамика“. • . ■ ■
нИпКИТЕМ (нйпкитем] - - НаучноизбЛедойа-: Н
телски - и проектно-конструкторски инсти¬
тут по технологическо и - енергетическо
машиностроене. •
НИПКИТиЕм- [нйпки.тиём]— Научсоизспе- Н
довзтёлтки. - ■ проектно* конструкторски и
технологически - институт за електрокари -
и мотокари. . ■ . ' i! I!
НИПКИТИЗЛЕТ (нйпкитнзл-т] — Науноо-»
изследователски. - - проектно-конструктор- -
ски и технологически институт по заваръч¬
на н леярска - техника; НИПКТИЗЛЕТ. ' Н
нипкитист ■. |сспкитCёт] — Научноизсле¬
дователски. проектно-конструкторски и тех¬
нологичен институт по строителна техника.
НИПКИТМ [нипки-те-мё] —НаучнОизследоват'' 1-
телски и проектно-конструкторски инсти¬
тут по технология на металите.
нипкихип [нйпкихйп] — Нзучсоизтледо-
вателски и nроёктно-конттруктортки*тcC-^*! 1 -
тут по хидравлика и пневматика. ■
НйпкихмЗш и НИПКИХМАШ [нйпкихмзш] —;
Научноизследователски и проектно-кон-' ;!
структорски институт по хранително-вкусо¬
во машиностроене. ж
НИПКР — Научноизследователска - и - проект* -
но-конструкторска работа.
НИПКТИ [ийпкти] — Нзуqсоизт,педoвaтeл-:,
ски. проектно-конструкторски - - и техноло¬
гичен институт. ■ . • •• '
НИПКТИ. ■ .■ ■ . .[нйпктй] ~НаучноиЙследова-':
НЙПКТИБХМ
120
тёлски, проектно•коиcттуктврски м тех¬
нологичен институт (нопр-: НИПКТИДА,
.НИПКТИЭЛЕТ).
НИПКТИБХМ—Научноизследователски, про-
ёктно-kвнcттуkевтскц и технологичен ин¬
ститут по битово и хладилно ыащииосетое-
ые.
Н-ИПКТИД [ нипкеЦд) — Ноучионзследово-
ееисku, проектно-конструкторски м тех¬
нологичен институт по дървообработване,
НИПКТИДА [ ийпктидй], м. и (розг.) ср.
(член, зео) — Научноизследователскм, про-
ёкено-kоиструкеотсkи м технологичен ин¬
ститут по двигатели ы автомобили.
НИПКТИЕП ( нйпкеиеn] — Ноучиоизследоно-
телски,птвекеив-квисетуктотскц и еехнвлвз
гичен институт по електротехническо про¬
мишленост.
НИПКТИЭЛЕТ [иНпктиалет] — Ноучионзсле-
дввоееискu, птвёктив-квиcтpукторски и тех¬
нологичен институт по заваръчно м леярско
технико; НИПКИТИЗЛЕТ.
НИПКТИЗП [ийпктизаезпè] — Ноучноизсле-
довоееиски, проектив-квиструктотскн ы
технологичен институт по захарно промиш¬
леност.
нипктик [ииnке^lк) — Ноучионаслёдоно-
ееиски, првёктио-квисттукторски и техно¬
логичен институт по корабостроене-
НИПКТИММИ (ийnктцый) м. м ср.—Научно¬
изследователски , првекеив-kвнcтруктврсхц
и технологичен институт по мётолвт8жещц
машини ц инструменти.
НИПКТИМО [ийпктммо], л. н ср,—Научно¬
изследователски, птвектно-квнcтpyктотз
ски и технологичен институт по мебелно
обзавеждай].
НИПКТИЛ [ннпктНп] — Научноизследова¬
телски, првёхеио-хонструхтврсхи и техно¬
логичен институт зо полупроводници.
НИПК.ТИРЕ [нйпктитё] м. м ср. —Научно¬
изследователски, проектно-конструктор¬
ски м технологичен институт по родио-
еиекетвнuко.
нипктитшп — н оучивизследввотелскц,
проектно-конструкторски и технологичен
институт по етuквеожио и шевно првынщле-
ност-
НИПКТИХИП [ыйпкеикИл] — Ноучионасле-
довоеелски, птоёктив-квиструкторски м тех¬
нологичен институт по хидравлика и пнен-
мотико.
НИПКТПИ — Ноучнонзследвнотеискц про-
ёктнв-квисттукеотски м еехнвиогичив-nто-
ёкеоиесkи институт.
нипп [нй-пе-пС] — Научноизследователски
институт по профсъюзни проблеми.
ниппи (ийпи). м. и ср. — Научноизследова¬
телски nрвучвотеиио-nтвектоитски цисти.
тут.
НИППИЕС [ ийпиёс] — Н-учнонзследоватёл *
ски м првектнв1првучвоте■иен институт по
еи8тгиUчо сероите•лсево.
НИПРОИПИС [иипроитйс] — Ноучноиасиёдо*
ваеёлскм и проектантски институт по типи¬
зиране и индустриализиране но сероиеел-
стното.
Нипроруда и НИПРОРУДА [ийптврÿдо),
м. и ж. — Ноучнвизследвноеелскц м про-
ёкенв-конструхтврсхu институт зо рудо¬
добив и обогатяване.
-НИПС [нипс]—Ноучивизслёдон-тёиски птвеk-
е-нтскн сектор-
НИПСИИ [ыйпсий], м, и ср. — Научен ин¬
ститут по птвблеыиее но социалистическото
икономическа интеграция,
НИПФ [нй-пе-фС] — Научен институт по
пиенывлвгия и фтизиатр ия (при Медицинско
академия).
НИР ед, м мн. — Научноизследователско раз¬
работка.
нИр прил. — Научноизследователски - -роз-
ноеи. Д НИР дейност.
НИРД [ннрд] — Научноизследователско и
тоанвйио дейност. Д Център за НИРД.
НИРЕЛК [ннрелк) —Научен институт по ро-
зото, ееетцчивы-слеицтё и лекарствените
култури-
НИРПД { инр-ле-де) — Научноизследовател¬
ско, развойно и птвёктонеско дейиост-
А База за НИРПД.
НИРРХ [ нй-ре-ре-xà) — Научноизследовател¬
ски институт по радиология и радиационно
хигиена; НИИРРХ.
НИРСО [нНрсо], м. и ср. — Научноизследова¬
телски институт за рибно стопанство в
вхе-ивгт-фня.
НИС [ние], м. (разг., мн. зонё] — Научно¬
изследователски сектор (нъв нисшите учебни
заведения).
ниси [ийси], м. н ср.—Научноизследовател¬
ски строителен ниститут-
НИСИ [ийси], м. нср.— Ноучивиаследвваеел-
ски стоматологичен институт.
НИСХИ [ийсхм], м. и ср.— Научноизследова¬
телски соииеоривхитиенен ннститут-
НИСХОЗ [ниех0з) — НоучивuаследвноеелсkИ
институт по социално хигиена н организа¬
ция но здтавевnозвонеео; НИИСХОЗ.
НИСХОУЭ [имсх0уз) — Ноучнвнаследонотел
ски институт по социално хигиена, органи
зоция и управление но адтовевпоавоиеео
НИТ ^ит] — Научноизследователски ннсти
тут по труда.
нити [иМти], м. м ср. — Научивизсиедвво-
теисхи м еёхививгмчен институт.
НИТИ. . . — Ноучивнзсиёдввотелски и тех-
ио-логичен институт (иопр.: НИТИКОП,
НИТИМ).
НИТИЖП [ий-тм-же-пС] — Научноизследова¬
телски м техивнвиогичен институт зо жи¬
вотински продукти.
НИТИКОП |иИеикôп] — Ноучивнзследвнотеи-
схи м технологичен институт по кожарско
промишленост; НИТИКП.
НИТИКП — Научноизследователски и тех-
121
ннп
ивлотмчёи институт по кожарска промИш¬
леност; нитикоп.
НИТИМ [нитМм], м. м ср. — Н-учнвлт<вяа-
нодстнено предприятие зо мeт-локёт-ыцко
(отостар. Ноучнвмзслёдвв-теискм м техно¬
логически институт по ыетолвкероыико)-
нитпи — н оучнвизследвваеелски и тсхно-
ивгмчно-nроекеоиескu институт по здравно
строителство.
НИТПКИМ ЛП—Научноизследователски тех¬
нологичен и nрвектнв-хвисттухтотскн ин¬
ститут по млеквптомищиенвст.
НИТПКИМП — Ноучивиаслёдонaтелски, тех¬
нологичен м птвектнв-квисетуктотски ин¬
ститут по месопромишленост.
НИХИ [ ийхи], м. и ср. — Ноучнвмзслёдвв--
тслсам хигиенен институт.
НИХА [аНхо] — Научен институт по хирур¬
гия и анестезия.
инхром м. — Сплав със състав: никел я хром,
използувано за р-ост-тн и еисктрвиотрсно-
телии уреди.
НИХФИ [ийкфи], м. м ср. — Ноучномзслсдо-
воееиски хцмикв-форыоцёвтичен институт.
НИЦАА [ница-], м. и ж.— Научноизследова¬
телски център зо Африка м Азия (при Бъл¬
гарското академия и- науките).
НК (—) [Сн-кО] — Навесен комбайн (иопр.:
НК-4).
НК (—ЦСн-ка]—Новесеи Култиватор (иопр.:
НК-3.0).
НК — В емблемата на зовод- зо елёктто-
иисталоммоинм материали „Найден Киров“.
НК [ие-кО], юрид. — Наказателен кодекс.
НК — „Народна култура" (вестник).
НК [нС-ао] — Национален комитет.
НК — Комбинирано ножица. .
НК ^и-кО], ед. и мн., биохим.— Нуклсиново
киселино.
н-к — иочолнмх; ноч.
НКАА, англ. NCAA (National C^ne^giate '
Athletic Association) — Национално уни¬
верситетска атлетическо .-соцмоция (в
САЩ).
НКВД [еи-ко-вё-дС], остар..рус. НКВД (Но-
родиши квмиccотиое внутренних дел) —
Народен хвынсотнот но вътрешните работя
(н СССР).
НКГБ [èи■kо-те-бе). остар., рус. НКГБ (На-
родмыИ комиссариат государственной безо¬
пасности) — Народен комисариат за дър¬
жавно безопасност.
Н КГТ [ иè-kа-те1ее] — Нацнонолио конфе¬
ренция но твuиейCkиее трудещи се.
Н КЭМ [иè-ао-зе-ые] — Национален квыцз
тст зо зашито но мира.
НКИД [éи-ко-и-д8), остар.. рус. НКИД (Но-
Tаднцk квмиссaтuое инвсероннщх дел) —
Народен комисариат но външните рабвец-
НКИИКП — Ноцмоиолеи комитет зо из- .
слсдооие м използуване но космическото
птосетоиство. .
Н КОЮ остар. — Нацнвнолеи комитет зо
освобождение но Югославия. .
НКП [нé-козпё] — Ноцмоноли- коалиционно
партия (нъв Финландия).
НКП |не-ко-nе] — Нидерландско комуни¬
стическо партия.
НКП [нС-ко-пС] — Норвежка комунистическа
партия.
НКРН —Ниско хоробопл-нон- и регулациои-
но ниво (ио р- Дунав).
НКС [не-ко-сС], лс и (paar.) ср. (член, зто] —
Научно-координационен съвет.
НКС — Неутрализирано колофонио смола-,
ИКт |иè-kо-те] — Национален комитет за
трезвеност.
НКТ J нё-ко-тё] — Ноцмоиолеи конвент ио
уругвайските трудещи се.
НКУ [ие1KO1ÿ] — Н-роден конгрес но Угои¬
ло.
НКЦОВОС — Научио-координационсн цен¬
тър по опазван- м възпроизводство но
оаръжонощото сред- (при БАН); НКЦОВС-
ихюти физ. — нонвкютм (след цифра).
HKUOBC — Ноучио-кворлииоцивнеи цен¬
тър по опазване и възпроизводство на
окръжаващото сред- (при БАН);
НКЦОВОС-
нл [иС-Сл] — Народно ляга (в Бонтиодещ].
НЛ (—) [ёи-ёл] — Нож-скоба зо изваждан-
но вkвтенеии ивзичкм (нопр.: НЛ-60)-
НЛО [не-лс-о] и [ёи-ел-о], ед. н мн., ср. —
Неидентифициран летящ обскт-
НЛРС |иè-ле-ре1Cё] — Народен лввио-тиборскм
съюз.
НМ — Н-родио милиция.
НМ — „Народно младеж“ (вестник).
НМ — „Народно младеж" (иалоеслство]-
НМГД — Национален музей „Георги Ди-
ыиервв“.
НМЛ — Магнитофон за натрупване но инфор¬
мация върху магнитно лента.
НМН биохим. — Никоемиывнoнyклевеил.
НМРМ — Национален музей „Рилски " |мо-
иосеит“.
НМС остар. — Народен - младежки съюз
..Звено" (194-4—1947 г.)-
НМС [иёзые-се) — Ноучиометодичеи съвет.
НМЩ електр. — Неутрално ыолвгобоз
рити- щепселно розетка за телет-.
НН електр. — Ниско напрежение-
ННА [ие-ие-О] — Национално иотвлио -армия
(в Kвиго]-
ННА [hC-hc-O] — Н-мска народно ормня (в
Гетыоиcк-ео демократично р-публико),
ннд [нС-не-д]] — Народно национално двн*
женне) (в Тринидад и Твбато].
ННК [нС-не-иО] — Нородсн национален кон¬
грес (в Гвиана); ННКГ.
НН КГ — Народен национален конгрес в Гана-
но; ННК.
ННП [нё-не-пё] — Национално исаонuсиыо
партия (в Коста Риха).
ННП [нё-нс-пё] — Национално народно пор-
тия (в Бонтиодсщ).
ННП [не-не-п]] — Народно -нацнонолио пор-
тия (в Ямойко). •
122. -
ННП; .,(нё-Явевё1.н:|;Нлва;: Народов -аат.трпП ИН!
Норвегия). . че..-. ;-. .J -ai.
HW Ф ••.|й.ё-нефе*)..-?. Народен .'нвцирналнC^;лг ч
чески фронт (в Боливия). .
ННФ —.. [ не- ие-фе ].—H ац нен ал на, .и ау-ч на ■ фо it-i
.дзция (е САЩ). ,. . ..
НО . — Наредба ■ ва..отпуските . и-.■гючнвинтен
и а работниците н служителите.
H.Û т—Народна опера. .. .■ .... ' .!■■ .■ ' XW
НО — Научна -организация. : ч
НО-Дне-о) — „Национално освобождение“ .(в;:
ДС-ста Рика).■. - . ■ ■ . , ■ т
НО геохим. — Неразтворим остатък. .■. . : •
НОЛ Днба)■ — Народноосвободвтелна архшвч
(3 Китай). . . А - ■ . • !-■ ■;
ПОД апл. —-..Неразтворимо ’ -органично ; \в£-.' :
ЩССТВО.
НОВ. [нов],- хн.- ‘еоен.. . -“.Леустойч нв и оцрс Кнй -1
Вещества. . ;
яо.в. ■.. лехс: — .ноо'а . -дума ■ или . значение. ■ . ■ .
НОВА [нова], истор. .■ —. Народноосвободи-,
телна ■ въстаякческа . армия (1943 г.)- :-ц—
Новотекс ■ м.— Научно-производствено сто¬
панско предприятие за нов текстил. ;■>
новпт - н аучна организация . .наг.воецщО;-
педагогическия ;Т-руд..- ; ■■ : -Н ■ - j . •>:>; •-, .
HQH [пои] —Научно . обединение, по^зкуство-.;:
знание. ■' .ч и-; ;
моем..— ноември. L I ■ ' •. ■ ■ <’Р.н
ноем. — ноемврийски.. . . • ->Н
HQK....fwofj...—:.Национален- , окзаног-рафскв.".
комитет. - .
НОК [нок] — Национален,. одимпмйскк ■ мОгг;
митет. у .- . • . I ( . .■ ч
НООПТН. — Научио. обединение■ по. основни
проблеми на техническите нзукнл ■ = ■ .
НОП ' • нрг]’ — Научна организация на пронз-
В,ОДСТ.ДТО,т лто ... ЧУ '-п' U
НОПТ |нолт] — Научна орраннз/ пия -на .
производството ,и . труда. ■ , ... Р.
НОПТУ . .(нопту) —. Научна .оргаликапия.■ мн
производството, труда и упрагл’-'-.-./лто.-,
НОПТУЗМЕ-.[ноптузие] -.Научна- .орган».-»
зацня на производството;.труди, .управле¬
нието, здравната .инфор.мвция. и ергономия-;-
Т; . ‘ • ..-■ ;. -".Г-. ■ '» ; •
НОПУРС [нолурс]—Наредба за-обвздокгията
и помощта.при уволнение . . ка работници е-'!
служители.- ... ’ :
НОР' б(И.г. — Норвегия. ■
НОРАД [нбрад], англ. NQRAD ( North Amen-: '
сап Air Defence Command-)— Споразумение
аа общо канадско-американско ’ командува- .
не ка про нвовъздушната,.отбрана на ■ Се¬
верна Америка. . • . ■ ' ".
иорз. — норвежки. ' ; .
ворд. — яордски.
НОРК [норк], м., англ. N'ORC (Nava'. Ordnan-
се Research Computer) — Електронно¬
изчислителна машина (САЩ). ■ ■
ИОРПДСО — Наредба зз образува ■ ■ е- и ■ раз,
пр^^?д..-.-'-..не на печалбата в -Д;>; жавнитг:
стопански организации. . ■'
HQPM ■ — Нестандартно» оСорудвснег-- .н ■ .ре.
зервнн части. ■ : > ■:
IWC — сиХтте.*».:
НОСМЦ . — Наредба за - отчитане на . стоково-
.нитериалкж ценности. ,
MQT [нот! — Научна организация иа- труда.
!1Л- „ец. — Нискозамръзваща ■ охладителна;
гс-нност, ; . ■ . . .
НОУ [W-yj — Народно основно- училище;
НОУ [аоу]. — Научна ■организация м.а-уп£$-Я
леннето. ■ . . . . . ■
НОФ [ноф] — Национален. . обединен фронт
(в.- .Бирма). . . . -.и -= •
НП .. [не-пе], . оеч. — Наблюдателен . пункт.
НП — Наредба, за ■ ■ плащанията.
НП . — Народен парк.
НП [не-пе] — Народна ■ партия ■ (в Швеция).
НП[*неа-ле] — Националистическа.. -пзр'тт1-т
(в . Малта). ■ .:■ ' ■ • т:
НП.—.В-ови.. производства (фонд).
НП» . ■(—) . [ен-пе] —. Пневматична■ ■ ..■ ножица
(нзлр.: НП-2). .
Нп —— Нетна ■ площ (на жилищния. терен); ■< t:
НПБ [не-пе-бе]—Народна партия ■ из Ботсуана
НПБ- [не-пе-бё]:— Национална партия яз'Бв-С
сутоленд. . ■■-
НПВХ хим. — Не■пластиф-цuрвн ■ поливинил¬
хлорид. ■ .,.■■■ И • ■ -.. , а а ; .■•
НПГ [ нё-пе-ге] — ; пар¬
тия на Гвиана: НПП. • -■ л.
НПГ [не-пе-ге] — Национална партия ■ ’-Ra
Гренада. . ,» •■.-•-. : ■ ■ .■ ' ; •-■ ■■ .
НПД [не-пе-де], .ср. (разг,, член: ■ -то)- — .Науч¬
но-производствена дейност. . . . '. <1.4 .--I . ;
НПДИ [н4-пе-де-н] — Национална. ’постоянно1’
действуваща изложба; . - ■■ - ; : • - т
НПЗД/К — Наредба за . продажба и&амбна не¬
държавни ■ жилища. ' i г •.!■.. - .
НПЗФК — Наредба за приложение тна-Зако.
па за финансов контрол. .: . ч■/, ■ •■.;. .- - и-
НПИ ■ [не-пе-н]-.— Национална партия ■ ' ■ на ■
Индонезия. .■!■ • ■ ц-о.;. ■ -.•.>-.Ат >
НПК [яе-пе-ка], Наказателен ■ про¬
цесуален кодекс. <■■ '
НПК [не-Пе-ка] — Народна-партия на кбл -’;
вента . (в Гана). -i .
НПК [не-пе-ка],»ж.-и (разг. )ср.(член- -то.). —■
Народна потребителна кооперация. -
НПК ■ (не-пе-ка], ad..и мн., ’мт и (-рааг).--<р1
(член, ■ -то)—■ Научно-производствен: ■ ком¬
; плекс. . ■ г. ■ ■
НПК [ не-пе-ка] — Национален политически
: конкурс. ■ . '<
НПКПЗП — Научно-производствен ■ комплекс
'■ по плодово и зеленчуково производство-'
НПКС [не-пе-ка-се] — Национален политиче-
ск-И консултативен съвет (в ■ Лаос). ■
НПКС остар.—Народен политически кон¬
султативен съвет (в Китай); НПКСК.
НПКСК остар. — Народен политически ’ •он-
султативен съвет на Китай; НПКС.
НПЛ [не-пе-ел] — Научяоприложна лаво;аа-
. тория . ’
НПл — Наредба за ■ планирането.
123,
НСН6
НПл .—Наредба, за плащанията. р’ »’
НПЛА [не-пе-лЗ] — Научно-производствеиа
лаборатория по .алгология. ,
НПЛВК — Научно-производствен ' лоааро-вн-
нарски комплекс. . • <
НПМ — Национален парк-музей,. , 1 ,
НПО [нё-ис-ô]. ср.■ (разг.. член, -то. ля.-та) —
Научно-производствено ■ обединение. г-
НПП [нё-пс-пё] — Народна политическа. пар¬
тия (в Сейнт Виясънт-. :
НПП [нС-пс-пС] — Народиопрогресивна . пар¬
тия (в Гамбия-. , .
НПП [не-пе-пе] — Народнопрогрссивна ' пар¬
тия (в Гвиана-. . . - -, -.-, ;
НПП воен, — Настнглснпс . за, провеждане- 'на--
полети. ■ ,
НПП [нё-пе-пс]. ср. (разг.. член, -то).— Научг ,
но-производствсно предприятие. ,
НПП [нС-пс-пё] —. Нацноналнопрогресивиа' - .
партия (в Египет.. , • .
НПП [ не-пе-пе] — Нова прогресивна, партия -
(в Пуерто Рпко- : '
НПС [ нс-пс-сС] -т- Народен. ■■ прогресивен дозр
(в ГаМбия). -п
НПС ед, , и мн., -, -, -'U6.1..—Н-а.учнр.прризврдртя-в.ф
сборник. 1
НПСЛ [не-пс-сс-Сл] —Народна партия -ра
Сиера Леоне. :
НПСП [не-пс-сс-пС] — . Науч-нр-производствс» н
но стопанско предприятие.
КПУФК—Наредба а . приложение ,на -УкарвС
за финансов контрол. :i. e.;i
ППФ хим. —- Нитропентафталев емайл. . .. фч
НПХФ хим-. — Натриев пентахдорфг-нолат.
'!Г Ц [нё-пе-цС]. е). и мн.,-я. и (paar.- ср., (улен.;
-то- — Научхо-пронзводствсв център. . ?
ЧР [нё-рё] — Народна република. А НРБълг
гария. - Ь ' . ■.•- . . .4 , .. .. . 1 ОФ i
HP електр, — Неутрално реле..' ... •• . - .. . ■ у
н. ■.р. ггоор. -—■ ннддорсюо.равлищеКсамо ссадЦФн
ра-. Д 10! Ом. H, р. ■ • ■ ; . .• : •
HPA I нс-ре-à} — .Народна,-република Алба*■ ;
ння. .. 1!
НРА [н-грс-а) .. — Народна република. Анго-яж.-Ч
НРБ — Норми за радиационна безопасност.
НРБ [не-ре-бе). — Народна република . Бълг.а- и
РИЯ. . , . . ■ ■ /.
нРв [ён-ер^^^ё-, рис. НРЦ (Нефтяное . ростовое н
вещество- . —-.Нефтено вещество. стимулира¬
що растежа. . . .. . ... . • .
НРД [иС-рс-дс] — Националистическо рсволю.-' i
циоино движщ ие (в Боливия-. . ,
НРД [яе-ре-де] — Народно революционно дви*’ '
жепяе (в Конго — Бразлвнл-. ; '
НРК [нё-рс-к.а] — Народна. република Конго;-'
НРЛС ед. и мн. — Навигационна .радиолока-
иионна станция.
НРМ [нё-рс-мС]. — Народна република Мозам-- ’
бик. . ,
НРМС — Наредба за разпределение . на .младит
те специалисти. . . ,.
НРП [иС-рс-пё] — Народнорепубл-кканска. ■ пар¬
тия (в Турция-. - . ,4- .. - .> •(■'f'-ij- I .
НРП [нё-рс-пС] — Националистическа . репу¬
бликанска партия (в Суринам-.
НРП [нё-рс-пС] — Национално-рслигиоа.на пар-:
тия (в Израел). . - ' я . •
НРП [не-ре-пе] —Норвежка работническа пар¬
тия. ; ... . . . .,К . . ! . • <
НРПЛ. [кС-рс-пс-Сл] — Народнореволюционна
партии на. Лаос; . ' • -•
НРПС [ие-ре-пе-се]. мн. и.(рядко- -д.. истор.—
Независими ..работнически професионални.
съюзя (1925—1936-.
НРС воен. — Неуправляем реактивен снаряд.:
НРТ [нё-ре-тё] — Нето регистър тон (мярка за
вместимост. на плавателен .съд-. Д . 100 xuA.v
НРТ товароподемност.
НРУ [нС-рс-у] — Национално разузнавателно!.
управление (в Чили-; ; •. ;
НРЮЙ — Народна република . Южен> ЙсменД
НС (—- {-н--с- —Навесна'. . тракторна . -сцепка
(налр.- НС-6-. < ' • ' *ij;'
НС — Напоителна .система.. А НС „ТракиецА.
НС — „Народен .спорт“. (вестник-. i; ?. и. ;ц
НС [вС-сС] — Народен съвет. ••.■■■.- .:
НС [нё-сс] — .Народен съюз (вПИслдидия). ■ МН
НС — Народно събраошс.
НС. — Научен-секретариат.;: И --К''.' . .->‘1 J'>3
НС — Научен съвет. , ' •
НС [нё-сё] .. Национален,-■ съйет- Д .НС ГйФН
ОФ. ' ,
НС .. (-Т-- . . [ён-ёс] — Нивосигналl^затор^l (напр*:. и
НС-1. НСС< . ще. 17 . .. . > ■ - -
н. с.. . научен сътрудник^ със .собствено .име-рч
н. с. биБл. — нова серия'.- ■ ■ ,
НСА . [ён-ес-ё]..англ.. NSA (National. .Student
Association- —• Национална . студентска .асо
циация (в САШ--: ' . .... : •: •. ! . А
НСАА [нС-са-а] — Национална студ-нтска
атлстнчёск-а асоциация. ■ . ; а: '.-Дп
НСБ [нс-сс-бё] —Нормативно-справо.ч.на. база-.
НСВ есен. — Началник . на Свързочен въз ЛяН
НСДАП [ёп-ёс-дс-а-пс]. огтар.,-нем.-..NSDAP-
Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpar-'! V;
tei- — Националсоциа^лв^стнчсска p-aSoTH-Hti:
чсска партия на Германия (хитлеровска фа • |!.
шистка партия-.
НСДВ — Наредба. загсъбиранс. • нащържавните. г-
вземания. ■ . ■ ;У ; ■ ;. . .
НСДН [нс-се декеё- .—< Народен съюз -за-двя- Ж
жсннс напред (в Аржентина-. :
нее--,-ноносскунда . (слсд . цифра-у .. . ■ . .. . .; пн
НСЕПЕ — Н ационалсн съвет по ергономия . ■ и
промишлена естетика. - / , УН
НСК (—- [сн-се-ка]. рус, . НСК (Н.авесяои сило-
соу-бо.рочиым хомблйл)—.Н-авессн ёила^ж^'о^соД-^: > •
байн (яапр.: НСК-1,8-. А - . . . п. :'м
НСКРС — Наредба за служебните командиров¬
ки . на работниците .и служителите.. . . И1Н
НСЛП [ нс-сс-лс-пС] — Норвежка социалисти¬
ческа лява партия. - ! ...Ч1 Н
НСНК (кС-сс-ис-к•а] — . Национален . съвст . на-;
Нигерия и Кам-рун (политическа партия-.; К
НСНС [нс-се-не-се-. — Национален . съюз. на
народните . сили . (политическа -партия-в Мя-Г.-
роко-. i. . 41 h
НСНТИ
124
ИСНТИ — Национално система за научно Я
техническо информация.
НСО — Наредба зо счетоводно отчетност.
НСОМ [нС-сс-ом] — Натвднм сили зо осво¬
бождение но Мозамбик-
НСОФ — Национален сънст ио Отечествения
фронт.
НСП |н(-сезпе) — Норолиозcоц■молцсемчеcко
-партия (в Аржентина).
НСП [нС-сс-пС] — Национален сънст но проф¬
съюзите (в Индия).
НСП [ нё-сс-пё] — Ноццоиолио-свциолисеичсз
ска партия (в Бангладеш).
НСП [нС-сс-пС] — Ниkототуоиско социалисти¬
ческо партия.
НСП И [ис-сё1ис-й] — НотоЛно-cоцмолмCTмчёз
ска партия но Испания-
НСПК [иС-cС1nС1кa) — Нарвдно-соццалцсемз
чсско партия мо Куба.
НСР [нё-сС1^-т) — Национален сънст оо рево¬
люцията (н Конго—Бтозовил].
НСРСП — Нигсрийско свциоиисеичсска робот-
ннчсско-селсиа партия.
НСС [це1CС1Cё) — Национален студентски съюз
(във Франция).
НСС [нС-се-сС]— Ноцивноиен съвет зо спасение
(н Гана).
НССТ остар. — Народен съюз за спорт и тех¬
нико.
и. ст. — нов стил (след дата). А 10. I. н. ст.
НСтонд. — Наредба зо стандартите.
НСУ [еи-сс-у], нем. NSU (Neckarsulm, Ver-
einigte Fabrzeugwerkg-Aktiengesellscha^t) —
1. Об-дмн-нм онеоывбuинн заводи (нъв Фе¬
дерално р-публика Германия).
2. Марио автомобили, птвиав-д-им в тези
заводи.
НСУН — Национално систем- зо управление
и- н-ухото.
НСФ [нё-сс-фС] — Ноццвно.лн- спортно феде¬
рация (но Сирия).
НТ — Нотвден тсоеът.
НТ — „Н-ухо и технико“ (спнеонне)-
НТ [нё-тё],’ прал. — Ноучнотекиичеcки. &НТ
съюзи.
нт физ. — нит (единица за яркост но свете¬
що повърхност) (след цифра).
НТА [Сн-тёзà) — Нофтон тоnлввъадущен опо¬
рот.
НТБ (не-тё-бС] — Научно-тсхничсско библио¬
тека. 0
НТБ. норв. NTB (Norsk Telegramby а) — Нор¬
вежко еёлегтофив бюро-
нтд [ нё-тс-дё] — Ноучно-тсхннчсско дейност,
НТД [ и ё-ес-дё) — Ноучно-тсхничсско друже¬
ство .
НТИ [ пе-тс-й] — Н-учио-тсхничсско мнфотз
млцня.
НТИС ед. м жк., библ. —.а^г^уно-^-схн1^»^>^]^схн
инфо -- рмоционеи сборник.
НТК [irè-Tt-аз]. ,w. I ■ (разг п ср. (член■ тоо- —
Нои,Я'■ .--'-.п.-:: ттоиспот■ее'Н комплекс.
НТМ -- Н;;;н-,7сн тезг-ор зо младежта.
НТП [1. - - - -ге-ни] — Ноуч;lо-ес:<нuусски прогрсс-
НТП [ис-те-пё), ед. м мн. — Ноууивзеёхниче~
- ско постижение.
НТП (—) [Сн-тс-пС] — Ножица пневматична
за тел (нопр.: НТП-1).
НТПИ [нё-еС1Пё1й] — Ноууно-есKНЦуеско м па¬
тентно информация.
НТР — - Ноуунв•еёкннуёско революция.
НТС ед. м мн., библ. — Наууно-еёкииуёскц
сборник.
НТС [нс1Tе1се], м. м (розг.) ср. (член, -то) —
1. Научно-техничсскн съюз.
2, Сградата, в която се помещав- ръковод¬
ството но Ноучно-техинчсския съюз.
НТС — Ноуунв-еех■нмческо сътрудничество.
НТСБ остар. — Народен туристически съю»
н България.
НТТМ [нё-тё-тс-1мё], ср., остар. — Научио-тсх-
ническо творчество но ыиодсже-; вж. ТНТМ.
НТХА ким. — Нотрмсо ттuхивтоиееот.
НУО [нуо] — Научно-учебно обединение.
НУОА {иу-о-О] — Научно-учсбно обединение
по огтоиоысено.
НУОЖ [нубж] — Научно-учсбно обединение
по животновъдство.
НУПП (—) — Непрекъснато улсйИо поилка
за птици (нопр.: НУПП-1).
НУР [иур], м. (розг., член, -ът, -о, мн. -онс),
воен. — Неуправляемо роксто-
НУРС [нурс], м. (розг., член, -ът, -о, мн. -онс),
воен. — Неуправляем реоктнвсн снаряд.
НУС остар. — Неутрален учителски съюз.
НФ — Народен фронт.
НФ [нС-фС] — Национален фронт (в Нотод■Нвз
демократично р-публико И-мси). '
нф физ. — нонвфот-д.
НФБ [нС-фе-бС] — Национален фронт но - Бот-
суоно.
НФО [нё-фе-о] —- Национален фронт за осво¬
бождение (в Алжир).
НФООПЗ — Народен фронт за освобождение
но Оман н Персийския залив.
НФОП — Н-род-н фронт за освобождение на
Поиестннa.
НФОЮВ — Национален фронт зо освобожде¬
ние но Южсн Виетнам.
н. х. —народен художник (със собствено имс- .
НХГ — Национално художествено гол-рия,
нхк [нС- хе-аО]. м. и (розг.) ср. (член, -то) —
Нефтохимически комбинат; Нефтохим.
нхн физ. — ноивкснтн (слсд цифра).
НХС воен. — Н-чолник но химическото служ¬
ба.
НЦ — Наредба зо цсимтс.
НЦ [нс-ц]] — Научен център.
НЦ. . . — Научен център [нопт.: НЦВТ,
НЦЕССИ).
НЦ хим. — Нитроцелулоза.
НЦВРОПС —Н-учсн център по водните ресур¬
си и опазване но природното ст]до.
НЦВТ [ не-це1HС-т]) —Научен център по външ„
но търговия.
НЦВТБО — Научен център по вътрешното
търговия и бцтвноео обслужване.
НцВтуМПТ — Научен център по нътрешн
а
1125
ОБН
търговия, услуги, местно промишленост и
туризъм.
НЦЕССИ — Ноучсн център зо създаване н
развитие но единна система зо социална
информация-
НЦКТП—Научен център за комплексни транс¬
портни проблсмм-
НЦНИ [не-ц]зН] - й] — Национален център зо
научим изследвания (във Франция)-
НЦНМН — Национален център зо научно
медицинско информация.
ЯЦОУИНТПВО — Ноучсн център по орга¬
низация, управление и икономика но нау¬
ката, техническия прогрес м нмсшсто обро-
аввонuе.
НЦП [нС-цс-пС] — Научен център за планира¬
не.
НЦПММПОИР — Научен център зо планира¬
не, мотемаеиуеско ывдeлцтон] и прогнозира¬
не но общ]стн]но-мконвымусскотв розви-
тме-
НЦТК [н]-цс-те-кй)—Научен център до транс¬
портно кибериетико-
НЦТКнКТП остар.—Научен център по транс¬
портно кибернетико н комплексни транс¬
портни проблеми.
НЦХЕ [нС-цс-хС] — Н-учен цетър по хигие¬
на и спмдеыивлогия-
НЧ [иС-чС), електр. — Ниско честото.
НЧ [не-уе), прил., електр. — Нискочсстотен.
А/7У верига.
НЧУ електр. — Нискочестотен усилвател;
УНЧ.
НЧФ електр. — Нмскочсстотсн филтър; ФНЧ.
НШЗО [нС-шс-зс-ô], ср. (розг., член, -ео] —
Народно школа зо запасни офицери.
НЩ воее. — Ночолимк-щоб; иоч.-щоб-
НЮДО (нюдо), англ. N UDO (National Uni¬
ted Democratic Organization) — Национа¬
лен съюз но демократичните организации
(в Намибия, Югозападно Африка).
нЮп [нюп] — Н-цнои-лно-юнионистк- пар¬
тия (в Судан).
о
0 — „Орбита" (вестник).
0 (—), рус. О (Машино для отделочных ро¬
бот) —Обработващо мошино (напр.: 0—1 —
м-шин- зо циклене но паркет,. О—45— пмс-
еоиее-nулвсриаоевр).
o. геогр. — остров; о-в (пред собствено им-).
Д о. Крим.
о, —отсц (със собстнсно мм]]. А о. Паисий.
ОАБ [оаб], ед. м мн., вое. — Осветително
авиационно бомба.
ОАБ [оаб], ед. м мн., воен. — Осколочна авиа¬
ционно бомба-
ообр воен. — Оръдейно артилерийско брига¬
да.
ОАД [о-д] — Организация ио аыстцкоиские]
държави.
ОАД (—) [оОд]—Отрезно-абразивно дисков-
машина (металорежещо м-шина) (напр-:
ОАД-31)-
ОАЕ [оое] —Организация зо африканско -дни-
стно. .
ОАЛМНИИ — Обсдмиси овмвыедицц■нскц науч¬
но uaсл]довот]лскu институт.
0AM0 [о-мо] — Общ- афтиконо-молгашка
организация.
ОАММЦ [оОмц] — Окръжен анто-мото център.
ОАП [ооп] — Общо аграрно политико (но
Европейското икономическо общност).
ОАП [оап] — Антвы-еuчен порен овложимт-л,
ОАП |о0п) — Окръжно аптечно предприятие.
ОАП [оАп] — Оптично-акустичен приемник,
ооп [ооп], м. (разг., член, -о), воен.— Оръдеен
-ттнлстнйсхи полк.
ОА ПВО воен. — Отделно -армия проецнвз
въздушна отбран-. . t
ОАПС [oànc], м. (розг., член, -а) — Окръжен
аграрно-промишлсн съюз.
ОАР [оар] — Об-дин-н- Ар-бска република.
ОАС [оас].,фр. О. А- S- (Organisation de l’armee
secrete) — Тайно въоръжено организация
(във Франция м Алжир)¬
— Произв... оасонсц, вOсввcкц-
ОАСУ [оосу] — Отр-слово автоматизирано си¬
стема зо управление.
ОАФП [б-о-фе-пС] — Общоафриканско феде¬
рация но профсъюзите.
ОБ библ. — Окръжно библиотека.
об. — обсм (с цифра).
об. — обемен (само н съчст.: об, %).
об. техн. — оботвеи (с цифра).
ОББ библ. — Окръжно библиотек- — Бургос-
ОББ, нем. ОВВ (Osterrci—his—he Bundesbah*
nen) — Австрийски държавни железници.
ОБВ библ. Окръжно библиотека — Варно.
ОБВТ библ. — Окръжно библиотека — Вели¬
ко Търново.
ОБВТ — Отдел „Бсзмитно-валутно търговия“.
ОБГ библ. — Окръжна библиотека — Гобро-
но-
обикн. — обикнонсно-
ОбК—Общински комитет.
обкбм, член, -ът, -а- мн. -и, м., ост^р., рус.
обком (Областной комитет) — Областен ко-
митст.
ОБЛ библ. — Окръжно библиотека — Ловеч,
обл. — област.
обл. — областен-
об/мин техн. — вôврвео в минута (с цифра).
А Скорост 1500 об/мин.
ОБН остар. — Отделение ва биологически
Î^Shc .
i!
'''наукИ (прГс'Българскаф^
. ките). . ! и'• ■■V'-'rji
фбНС — Общински' .. йародсн съвет. ■" ■ ■ ':П
Wo [o6A]. cp'. (paar'.’. член. -то). вуец.‘ г-! Отде¬
лен батальон за . обслужване.■. ;.■ . ?'•'; н
с'бобщ. иест. ''грам.' —• .обобщит-л-о .ме-дов-
м-пиё. . . . ' ' ' ’ т'; f
ОБ.П [.ô.-6é-riè]j- ОЙединёна ■ бермудска дар¬
..' ’ J ■ тнл (на Бермудските острови-. '
ОБП [ô-бё-пС] . — Областно бюро за 'проверка.
ч(УБП библ. —' Обществено-политически, нау ки.
ЛБП библ. — Окръжна библиотека — Пер'ннх.
■'ОБП библ. — Окръжна библиотека — Плсвён.
~ОБР ■ библ. ■—. Окръжна библиотека —/Русе.
обр. — ■ образец (с ццфра). Л ■ абр. 15. ’ ,
qpp. леке',. -т образно. . . ; з ’’
.ОБРА —'Окръжна . болница „д-р^Рзч'о'-'АХ^-
Н|и''То.В" — СсфЙЯ?.,и..'.. ; .. ■ ■ "г ■ к. . .
ии£|С ’ 'библ.,—Окръжна ■ фАблиоте-ка -ф-иля-
■ СогСер - — ■ ■ (. ■ . 1 ■. • ii ■: ( Ч
ОБС библ, — Окръжна библиотека -^-Слйвён.
обст. грам. — обстоятелствено ■ пояснСниё.
ОБТ библ. — Общотехиичсски науки.
ОбУИзн и кон. ■
на стоки за износ.
ОбУс/СИВ икон. — С-Сщо условия за достав¬
ка на стоки между външнотърговските орга-
>ннзацои на страните — членки. ..на . ръв-та
.'’'■ъ-з'. 'Икономическа взаимопокоШ. ■ "’ 1 "
ОБЩ — Окръжен' ■ бригадирско 'Щаб? ' .'14ДЕ. о
'.о1бщ. . — общинско ■ . ' . .. '
•‘.Общ. ВВТ остар. — Общинско' . вестИНох £ве-
лико Търново“. 1 ' '
Общ. НС “
ОбНС.
'OB [6-ьё] ■
вина.
OB
OB
OB
ОВ
OB
— Обши условия за доставка \ ОГМ [й-гс-ём]
зкос. i • (член, -то- —
: , Общински народен г<ввт;- . вж.
Апарат за' тер>■ нчна обработка■ на
[о-ве]. . електрон — Обратйа връо’за.’ ■'
хим. — Органично вещество. ..
|ô-eô]— Отопление н я-нтядзцкя.
[о-вС]. мн., воен. — Отровни зсщества.
(—-[о-вС]. рус. OB (Опрыски-атсль воно-
граднмй- — Лозолръскачка (налр.; ОВ-3-.
о--; геогр. — остров; о. (със собствено им--.
А о-в Ка-ри; Канарски о-ви.
ОВХ — Окръжна встериларна лечебница.
ОВМ (—- [о-вс-См]. рус. ОВМ (Опрмскнватель
вснтиляторннй моторний- — Вентилаторна
моторна пръскачка (налр.- OBM-40O-.
ОВМЗ (ô-вe-мe-зё]> мн. — Обединени Вазов-
ски машиностроителни заводи.
ОРР боен. — Охрана на воден район; ОВРа.
ОВРа еоен. — Охрана яа воден район; ОВР.
ОВРА [опра]. ж.. остар., итал. OVRA (Opera
volontaria repressione antiiascista} — Фа¬
шистка организация в Италия (1922 — 1943-.
ОВС [о-вс-сС]. мн., еоен. — Обединени въоръ¬
жени силя (на страните —— участнички във
Варшавския договор-.
ОВС (—- [о-вс-ес]. рус. ОВС (Опрыскиватель
садовий вснтилаторний) — Вентилатор¬
на градинарска пръскачка (напр.: ОВС-А-.
ОВТ (—- [б-вс-тё]. рус. ОВТ (Ояржсккватсль
вентил яторнмй тракторный- — Ввнтжяатор-
' ■ «в ''•TpâUŸ&pfa1 пфъскачк# ^anp'/r.'iÇ^-l)
у ОВФ . [й-ве-фе]. jkОбединени.варс-й/фО-Ср в
' Огг(—- [б-т-! —;ГаэоЙ отоплиТёл.■ '(напр.- 'ОГ-
.. 150. QE-250). . . , ф;";/ф..
ОГ е1^о^е. '■— 'Огнеха• група. , ' ’ '
, ОГ—.„Отечествен глас“ ■ (р .ст(.рк|. . : ■' ..
’..'0ГАС[ог4с}.'.рус. ОГАС (Оешër'éуДарствej-:nЬв
. втоматизярованная Сйстелш упраВл-нг^-. —
►’Обществена автоматизира н-снстем- ''-:h.V-уп¬
равление. — " 1 . ; ■■ з ■ •■ • 1 • ■
ОГВС [д-ге-ве-с.С]. ■. еоен—— Огр-яанч-ис^: тодён
.-екне - за геологическо и
и ■ ри Българската акадс-
ч . . . ■ . ; ■
(разг.- ср. (член, -то- —
енергетик... z . ... .
--тоу—
• .■..» а. военна служба.
ОГГН остор, •— Отр
географски науки
.ну-мня на науките-.
ОГЕ [б-гс-е], м о
...Отдел на . главния снсрг — .ил—. z, . .
О.ГИ [б-гё-НЬ . ■ и (paar.- ср. '(член.
.Отдел на.' гл авния инж-нср.
"ÔÏTK [б-ге-ка]. 'воен. —Отряд гранични катери.
ОГМ [б-ге-мС]. м. и (разг.- ср. (член, -то- —
Отдел на главния' металург.
1 и [d -гс-м-]. м. и (разг.- ср.
. , ■ Отдел на главния механик.
ОГП lô-гс-пС1 — Обединени- на германските
профсъюан (ьъв Федерална република Гер¬
м чиня-. . г>
ОГ,1У [О-ге-пе-ЭД. ocmap, ' fyc. ОГПУ (Объе-ф’-
ненпоегбсударствсннос полхттч-скоС.упрзв-
J ление- ■ — Обединено държавно■ политическо
’ управление при Съвета ■ на народнит- кЬми-
. . .сари на . СССР (1922—1934)'. ' •
6ГТ (è-гс-тe]> м. к (разг.- ср. (член. -to)'—
Отд-л на главния технолог." ■' '
'ОДо-де-. ср. (разг.. член, -то). еоен. —'Осера-
тявсн дежурен. ' ■ '■ ■ ■ ‘
ОД (ô-.нè]. обикн. мн., воен. — Отровни.• домо-
обрг.зуватсли. ' ■'л
.ОДА fiia- — Окръжен държавен архив?
ОДИ [оди]. остер.'— ■ Окръжна държавна нн-
сп-ниия.
ОДПТ [одйт] — Окръжна' държавна онсп-к-
. ция. по труда. ’
ОДО |одо]. еоен. —Отделение за дегазгпйон-
на обработка. ‘
ОДП [ о-дс-пё] — Обединено държавно пред¬
приятие.
ОДСП [б-дс-сс-пё] —Обединено държавно сто¬
панско предприятие.
ОДТП [0-дс-те-пё] — Обединено държавно тър¬
говско предприятие.
ОДФ [б-дс-фС] — Обединен демократичен фронт
(в Пакистан-.
ОЕЕК остар., англ. ОЕЕС (Organization for
European Economic Cooperation] — Органи¬
зация за европейско икономическо сътруд¬
ничество; вж. ОЕИС.
ОЕИС — Организация за европейско иконо¬
мическо сътрудничество.
ОЕЛИ остар. — Отделени- за езикознание.
литературознание и изкуствознание (spa
Българската академия ма науките-.
427
окп
ОБП Зисхим. ■ — ■ Относителна електрофор$тая-
на подвижност. -.,
ОЕС ■{«о-с^ ед. и’мн\ ■—. Обединена електроенер¬
гийна система (на европейските соцИадистн-
- чески стра,нй- ' ■ Т . . <;
ОБСД [о-е-се-де), ам'ел. OECD . (Organization
■ ’for Economio Cooperation and . Development)
Организация за икономическо.сътрудниче-
л .ство и .развитие; еж. .ОИСР. ■>
ОЕСО остар.■ ■ Окръжна единна строителна
организация- .
03 [о-зё], мн. — Обединени заводи., ■.. . ■ ...
03 [о-зе) — .Обувен завод. . - >, ■ . ; .,о
.03 (б-зе) — Оръжеен ■ ■ завод. . ,, ,, ■ .- ... tj-o
03 — „Отечествен з-ов“ (вестник);
03.-и о.з1[рТ-зе] — Офицер .от.запаса.
-ОЗННС ■ч Органи:зация и защита .на -ивееле-
•■■ нз.ето и народното стопанство (учебна дисци-
- ■ ■ плика). 0
ОЗНС. остар. — Общ ’ земеделски префесмон--
■■ .^ен СЪЮЗ.- ■■:> ■ . • .... , ■ i с
ОЗС.К (бгзе^Св1-^),. ■ мн..—-Обединени . заводи
за строктелна.'ке’ремика..■. т ; ..itf-O
ОЗСМ [б-зе-се-ме],■ мн.' -■ ■Обединени-заводи
.за 'строителни : матери зли., ■ ч,-- ;■■•<.-
ОЗУ [03ÿJ. електрон.- — Оперативно ■ запомня¬
, що ■ устройство ■ . (а; рйди-локаци-»!на;,есен-
ц-я). - ■'
ОИК [QHKj.h- Окръжна-.инспекция ;По’’Кйче-
■ ' CTD.-OTO. ■ ■ ' ■■■' . 0 ■ :■
ОИКП [б-н-ка-пе] — Обшояндинсхн ■ - догрее
на профсъюзите; ОКП. ■ . ■ ■ ■ ■ ■ . ■
ОИКТ [о’-н-ка-тё] —■ Общож-алианска кокфе-
дграния на труда (профсъюз-в Италия).;
ОИИ ■ Окръжен . исторически музей.; .'•;.<о
•ОИО — Отраслов информационен .-орган-;
ОИПБДСС — Отделение зг изследователска,
• прсс ■ ■ трлтскв ■ и експериментална деййоотло
. енладего .стопанство. . •
ОИПН остар. — Отделение. за ' исторически и
педагогически науки .(при българската ака¬
демия на науките).- ' . -I ■
СИР (сйр). остар.. фр. OIR (Organisation in¬
ternationale de radiodiffusion) — M ежду на¬
родна .организация по ■ радиоразпръскване
(до 19-46 г.).
СНРТ [ойрт], фр. OIRT (Organisation inter¬
nationale de radiodiffusion et tel év. & ionY—
Международна орг.ткнззция за радиопреда¬
ване н телевизия.
ОИС |ойс] — ■ Отдел „Инструментално стопан¬
ство“,
ОИСР lo-и-се-ер] — Организация за . жко-номн-
ческо сътрудничество н развитие.
ОИТ — Отделение за интензивна терапия. •
ОИТП [0-н-те-пе|, ср. (рззг,, член. -тО) —
Окръжно изкупвателно-търговско предпрйн-
тие. :
йНУ.изчисл. техн. — Оптическо изчислителна
устройство. '
оИц [онц} — Окръжен изинсннтелен център.
ОИЦ [оИц] — Отраслов имформакяокек кан-
тър- '■ • •• ' •
С ИЯ:Л«- pyr- ■ ОИЯИ .Об-ъ^йненний' ■ ми-ти-Нт
идерннх исследований) — Обединен инсти¬
тут за ядрени изследвания (Международна
научноизследователска■организация ва ' со-
•. . цналистическите страни сьс седЬлнще
гр- Дубна, СССР). ■ ’.■ г
OK (б-кй} —т. Общински комитет гж. '■ Об.К. ’•'
ОК [б-ка], ■ остар. — Околийскй комите-.
ОК (б-ка] — Окръжен комитет. ДОК.кл' БКП.
OK [б-Kà] ■ — Олимпийски комитет.
ОК (—)Т— Отварачка за консерви (йапр,: ■ ОК-
.4); .1... с. 'n Л : ■’
ОК (—) [б-Kà], рус. ОК (Оприскивг^т^й^Б;кон-
; ннй) — Конна ■ веййма ■ пръскачка 'tНвnTа-:
ОК-5). - ■ ' ' ■--’ ' ■■ . ■■■■ '
ОК [б-кеи]4. англ.. -0- К; ■ (o'Kay) — Утиърдейо,
съгласувано (потвърждение aà!.резервация
при пътуване). 'мл ■■ л '■
ок. Л^С^гг. —■ ож'СВНГ-1 ;■ !,;!î
ом. — около (пред цифра или дата). А ок;3500.
.ОКАМ[окВм], фре OCA-M ^Organisation ■ comMu-
г.е Arici^ine-et Malgache) — ■ 'Обща- африка-
н.о-мглгашка организация-; вж. ОАМО. ’ '‘
ОКБ [б-ыа-вè].■—Опитно конструкторско бюро.
'.ОКБА [д.-ка-бе-б| — ОпнтНо ■ конструкторско
бюро по автоматика.' ■ и’
ОКБСД [Ô'-УK-Ув^-е-де] — . Общонароден ;коУи-
■ ■ ■ ■' ■ '.-^т^; зал в'ьлгвр.o-съветскà дружба-. •>“■■ ' < .<
ОКБ остар-, нем. 0KW (OberkommandO der
Wehrmacht) — Върховно - я’Ча
въоръжените сили(в хит.ле]^1^с^с^|^г^ ;Гг^|^»^з^#^Ол)-
■ О’ КГ [бхка-ге],, .фаз: ’— ОmЧ^чиес^U’r:эjнrбa’t■e-
-• ■ Иератор. ■' -с..' ". ■ ин-
ОКДК [О-ка-де-ка] — ..Общинс-ки ■ 'комитет за
: 'дъа^<eвelHгкоитаоh.l ■ ! ■ ■ ■.: ■’ ■ ■ > рЛ».’
0 КДН К [б-ка-де-не-кй}. -—— ■ Окръжен' ■ хдмйтет
. за държавен ■ и ■ ■ народен контрол; ' ' ;
ОКЗ [б-ка-зе>}. мн. — Обединени керамични
■ заводи. ■■ ' I .• и - ■■-*
ОКЗП [ô-ка-зе-пè) — Общонароден комитет ва
■ защита на природата. ' ■ . - ,:
ОКК [о-кв-кВ]. -ч. и (разг.). ср. (член. ■ ■) —
Отдел-за качествен контрол. -
ОКЛ остар., нем. OKL (ObcrKommando ■ der
Luftwaffe) — ' Върховно комвндуване нВ
военновъздушните сили (в хитлеристка Гер¬
мания). : -
ОКМ остар.. нем. ОКМ (Oberkommando ' der
Kriegsmarine) — Върховно командуване на
: военноморските ■ .силн .(в хитлеристко Гер.
мания).
ОКМНОБ — Отделение и кабинети по 'меди¬
цински вадзор към окръжни болници.
ОКМС [б-ка-ме-се], м. и (разг.), ср. (член.-то) —
Окръжен комитет за младежта ' н спорта.
ОКН (—)[б-ка-еи], рус. ОКН (Опрыскиватель-
культиватор навесной) — Навесна пръскач¬
ка - култиватор (напр.. ОКН-4).
ОКО (око) — Отдел „Корабно оборудване-.
ОКО (—) [бко], рус. ОКО (Одноконннй опыли¬
ватель) — Бдноконна лрвхорвзпръскввикв
(напр.; ОКО-1).
ОКП [б-ка-ве]. — Обединек ■ конгрес ira мроф-
съюамтк,' - и I
ГоЖП
128
ОКП (б-ка-пё} - —Обособено комплексно преиа-
нодство.
ОКП [б-ко-пс] — ОбщомндиИскн - конгрес на
профсъюзите; ОИКП.
ОКП — Общосъюзсн класификатор но итодук-
цият-.
ОКП [б-ко-пё] — Отдел „Ковошко-прссон".
ОКПК [б-ко-пс-кй] — Общокомплексси пор-
еu-и комитет.
ОКПС [à-хо-ngз—èJ, м. м (тоаг,] ср. (член. -то)—
Окръжен комитет но професионалните съю¬
зи. А ОКПС на работниците от селското
стопанство.
ОКПТ [à-козп--е]] — Общо конфедерация но
псруонские- трудещи сс.
,-окр-—окръг (пред название)- А охр. Плевене*».
к окр. — окръжен.
охр. кор. — окръжен кореспондент.
ОКС биохим. — Обща коыбииоецвнa способ¬
ност.
ОКС [О-ко-сС], м. м (paar.) ср. (член, -то, ля-
-то)— Окръжен кооперативен съюз-
ОКС [ô-ко-сС], м. м (розг.) ср. (член, зео) —
Отдел „Капитално строителство.“
ОКТ [о-ко-тС] — Обща конфедерация на- тру-
до (вън Франция).
ОКТ — Окръжен клон по тскстмл-
ОКТ биохим. — Отнитии-кaрбомоилето'исф]-
тоаа.
омт. — октомври.
окт. — октомврийски.
ОКТП [о-ка-те-ne], м. м (тоаг.] ср. (член, -то)—
Организационно-конструктивен и техниче¬
ски прогрес (втдсл].
оКфП [о-ко-фс-пё] — Общокитайско федера¬
ция на профсъюзите.
ОЛ (—) [д-Сл] — Отрсзно-лентова ыащцно
(нопр.; 0-^260)-
ОЛЕК — Областна лекарско експертна коым-
сия.
ОЛП [0-лс-пС] — Обособено леярно производ¬
ство.
ОЛПГ [б-лс-пс-rgj — Обединена лейбъристка
партия но Гренада.
ОМ (—) [б-См] — Многообхватен оыыстът
(нопр.: ОМ-1)-
ОМ — Окръжен музсй-
СМ — Отпадъчно м-сло.
ОМАУД — Организация, механизация м авто¬
матизация но упр-вленческото дейност
(упровлеице].
ОМГ [о-ме-гС], икон. — Обобщен мрежов гро-
фик-
ОМД [о-см-де], електрон. — Основен мосин но
де'саркnтврнтс.
ОМЕП [смёп], фр. ОМЕР м О.М.Е.Р. (Orga¬
nisation mondiale pour l'éducation présco¬
laire) — Световно организация по предучи¬
лищно нъапнеоииё.
ОМЖ [в-ыс1жё] — Организация но ммомбик-
схнее жени.
ОМИ [омН], фр. ОМ1 (Organisation météorolo¬
gique internationale) — Международно ме¬
теорологична организация; ИМО; нж. ММО.
ОМК (б-мс-кй) — Отдел „Междуз-водско - коо¬
периране“.
ОМЛ [д-мс-ёл) — Опозиционно мюсюлманско
лига (в Пакистан).
ОММ (б-мс-ме]. фр. ОММ (Organisation mê-
eéororogiqug mondiale) — Световно мст-о-
твлогиуно отгонцзоция; АИМ, ИАМ, вМО;
аж. СМО.
ОМН остар. — Отделение зо медицински нау¬
ки (при Българското академия но науките).
ОМНО |бзЫё1НС-Д) — Обединено малайско но-
ционолиа организация.
ОМО — Организационно ыетодмуно отделение,
ОМП [б-мс-пС]- ед. нмн., ср. (разг., член, -то),
воен. — Оръжие зо масово поразяване.
ОМП-А [б-ем-пе-й], рус. ОМП-А (Опрысхмво-
еёиь ыоевтный птицеnнвй, модель А) —
Прицелно ывтотно пръскачка, модсл А-
ОМПА хим. — Октомстципиpoфocфотaмнд.
ОМПЕ [омпС], фр. ОМРЕ (Organisation mon¬
diale de la profession enseignante) — Светов¬
на организация но учителите; ВОТП.
ОМП И [омпИ], фр. OMPI (Organisation mon¬
diale de la propriété intellectuelle) — Све¬
товно втгонмзоцuя за защит- но цнеслек-
еуолноеа собствсиост-
ОМПК [б-ме-пс-кй] — Общоминсы профкомм-
тст-
ОМПОД [омпбд], електрон. — Основен мосмо
но пвэн-воеёинuте образи на документите.
ОМС [оме), м. (розг., член. -ът. -о) — Отдел
материално снабдяванс-
ОМС [оме], м. — Организация и мсхонмзоцмя
но строителството (отдсл)-
ОМС [омс], фр. OMS (Organisation mondiale
de la santé) — Световно организация по
здравеопазването; ВХО; вж. СЭО.
ОМСБОН воен., остар., рус. ОМСБОН (Оелельз
ноя мотострелковая бригада особого назна¬
чения) — Отделно ывтоcтpeлкова бригада
със специално nтедноаноуениё-
ОМТС [б-ме-те-сС], м. и (розг.) ср. (член, -то)—
Отдел ыатётноинв-есхническо снабдя¬
ване.
ОМФД — Окръжен мсдико-физкултурсн дм-
спонсср-
ОМФН остар. — Отделение за ыоесыотцчёскн
и физически науки (при Българското охо-
демня но н-укuеё]-
OH [O-i:-], остар. — Общество но нотодиес.
ОН [о-Си], глехн. — Отраслово норы-и- (Стан-
доттнз.оцночсн документ').
ОН (—) [о-ен]— Отрезви ножов автомат (нопр.;
OH-^2S4).
ОН (—) [б-Сн), рус. ОН (Опрмскнвотель но-
весиой) —Навесно пръскачка (нопр.:0Н-10),
ОНЗ [д-ие-зС] — Отдел ,.Народно здраве“.
ОНИИ |в•ни-й] —Отдел зо наука м мкбнбммуез
сио информация.
ОНИЯ — - ХРП — Отраслово ноуунбизслёДB1
ноеёиско лаборатория по химически реакти¬
ви м препарати.
Онймтсёлыащ м ОНИМТСЕЛМАШ |бнНмтсeл'
мОш], м. — Обединен иоуунбцаслёдбваеси-
129
ОЛТУ
сим и nрвсаено-конструктотски институт
по механизация, тракторно и селскостопан¬
ско ыощuнвсервсне.
ОНИХОТ [бннхбе] — Обединен научноизсле¬
дователски институт по хигнсно н охрон—
но труда.
ОНК [B1НС-кО] — Общ национален конгрес (в
Египет).
ОНКЭП [0-не-кО1ае1nС] — Общонароден коми¬
тет зо защита ла природата.
ОНОФ — Обсдинси ноцнбнолнббсвбббдuтелён
фронт (в Бирма).
ОНП |ô-иё1nе] — Обединен— народно партия
(н Бел мз),
ОНП |0-нс-пе] — Обединен— национално пор-
тия (н 1Прн Лаико).
ОНПС [б-нс-пс-сС) — Обединено народно пар¬
тия но Се-тслскитс острови.
ОНРТ икон. — Общёсевенб необходими разхо¬
ди но труд.
ОНС [U-нё-сё) — Обедин-иис но нотбднитс си¬
ли (н Екн-дор).
ОНС [о-не-сС], остар. — Околийски народен
съвст.
ОНС [о-нс-се], ле. и (розг.) ср. (член. -то)- —
Окръжен нотвдён съвет.
ОНТИ [ohi^j^I — Отдел зо ноучнб-тСхииусска
информация.
ОНТИи [бненй) — Отдел зо ноууив-тсхиuу.-скa
и мквнвыuусско информация.
ОНТИПИ [ôi-типй) — Отдел зо научно, тсхнц-
^iecко.иаоно^tнусско и поееиено информация.
ОНУДИ [онуд-], фр. ONUDI (Organisation
des Nations Unies de développement in¬
dustriel) — Организация но обединение- на¬
ции зо uндусетноинв развитне.
00 — Обществено оснгурявоне-
ООВ |01O-вё), електрон. — Отрицателно ббтат-
н— връзка.
ООД |0-о-дС] — Дружество с ограничено бегв-
вотносе; ООД-В0; 00 д-но,. о. о. д-но-
ООД-DO, 00 д-во и о-о. д-во — Дружество с
вттонuуснa бетбвбрнбсе; вж. ООД-
ООД |6-о-д-Ь м. и [тозг.) ср. (член, 1еб], воен..—
Отряд зо осигуряване но движението.
003 [à-о-зС], ж. м (тоат.]. ср. (член, -тб] —
Опазване и беуёе но зсмято (инспекция).
ООН [в-б-нè], ж. и (розг.), ср. (член, -то) ——
Организация но обединените нации.
00H3 [6-01Не-ае] — Окръжен отдел „Народно
здраве“.
ОООК хим. — Общ обменно-обсмсн капацитет
(но çиобвоснввнuее оннонитн).
ООП [0-о•пё) — Окръжно обединено предприя¬
тие.
ООП [д-о-пё] — Организация зо бсвбббжлёние
и— Палестина.
ООПР — Общо ббёдuненнё но профсъюзите в
Румъния.
ООС — Опазване и— вквлноео стсло-
ОП [о-нС]— Обеднненб предприятие. &0П „Ки-
нефикация".
ОП [о-пС] — Обучение бсз откъсване от проИз-
ввдсенбеб.
ОП [6 •пС), ед. и мн., воен. — Огнено позиция-
ОП [ о-пС], соен. — Огнeхвътгоч-н прах
(иопр.: ОП-2)-
ОП [о-пС]. соен. — Огнище но поражение.
ОП [о-пС], електрон. — Оперативно памет,
оп. муз. — опус.
ОПВл електр. — Протввввиож-н облицован
проводник.
ОпВлХ електр. — Облицован прбенвовлоз
жси проводник с хартия.
ОПДН — Отделение по патофизиология и ди¬
намични наблюдения.
ОПДСНП — Общи правило за доставка но
стоки зо народно потребление.
ОПЕК |опех). англ. OPEC (Organisation of
Petroleum Exporting Countries) — Органи¬
зация но държавите—uзнбсuес.икu но пеетвл.
ОПК [о-пс-кй]. мн. — Обединени профсъюзи
но Корся.
ОПК |о1nё-хО] — Общински партиен комитет.
ОПК [о-ие-ка]— Общоприст-нищсн комитет.
Д ОПК на ДКМС.
ОПК [б-пе1К-) — Общocттбмтслён партиен ко-
ыие-т.
ОПК |0-пё-хО) — Окръжен портнси кбыuесе-
ОПК [ô-ne-Kà] — Окръжно планово комисия.
ОПК [б1ПС1КО] — Окръжно племенно книга.
ОПК [б1ИС1К-] — Окръжи— потребително коо¬
перация.
ОПМ [о-пс-ме]— Обединен профсъюз- и— мм-
ньвтнес.
ОПН електр. — Облицован нулев nтввбдииk.
ОПНЭС електр. — Облицован нулев провод¬
ник зо полагане н зсмято, специален.
ОПО — Обектно nрвеивоnвжотио охрана.
0П0—Отгоинзаци->нllв-пeдогбтичсски отдел.
ОПОИИ — Организация и птосkеuтон- н—
обработкат— но икономическата информа¬
ция (учебно дисцнплиио]-
ОПОНФ — Обединена политическа втгоиuзоз
ция „Национален фронт“ (п Нотвдибл-м0з
ктотuуио република Й-мсн).
ОпП |è-ne-nè],cp- [тозг., член, зтб] —Обеди¬
нено птбынщлёнб предприятие,
ОПП [о-пс-пС] — Общecтвeнб-nблнецчёск-
прохтико.
ОПП [ô-п--пё) — Окръжно печатно предприя¬
тие.
ОПППО — Обединено птбмищлснб предприя¬
тие з— производство но обувки.
опр-д. грам. — опрсдслснн]-
ОПСО [ô1ne-ce-ô) —Окръжи- п.лосы-нтнб-сноб-
дuеслио организация.
опт.—оптико.
опт- — впеиу-скм.
ОПТВ [ôзпе-еезвС) — Общ парк но еово'рни-
её- вагони (Международно транспортно орга¬
низация но страните — членки но Съвет- зо
мконб.ыuуссх- взаимопомощ).
ОПТЕ [о-пе-те] — Окръжно предприятие за
търговия но едро.
ОПТУ |àзпё-те-ÿ) — Окръжно предприятие зо
еексенлни услуги.
9 Речник на съкращенията
ОПУ
130
ОПУ [o-ne-y]. ср. (разг.. член. -то. мн. -та) —
Окръжно пътно управление; ОУП.
ОПУП — Организация на производството о
управлението в промишлеността (учебна
дисциплина-.
ОПУС — Организация на производството н
управлението в строителството (учебна ди¬
сциплина-.
ОПУТ — Организация на производството о
управлението в транспорта (учебна дисци¬
плина-.
ОПФТ [о -пе-фе-тё] — Обединен патриотичен
фронт на Тайланд.
ОПХК (б-п--хс-кà] — Обединена партия на
хаотянскитс комунисти.
ОП1Ц — Окръжен пионерско щаб.
ОР [б-рё]. спец. — Окончателна редакция.
ОР — Окръжно рък.свсдстсо. БОР на БЗНС.
ОР (—- [б-Ср] — Оссзатсл-рсгуллтор за тем¬
пература (напр.- ОР-1-.
Ор. соен. — Ориентир.
ОРБ — Обединена работническа болница.
■ . . орг —Организатор (напр. - парторг. проф¬
групорг-.
орг. ■. . — Организационен (напр.- оргсекре-
тар. орготдел-.
орг. ■— организация.
Оргахйм м.—Държавно стопанско обединение
за изделия на лаково-бояджийската промиш¬
леност. органични багрила. фотоматериали.
средства за химическа защита о др.
оргбюро ср. — Организационно бюро.
Орготдел м. — Организационен отдел.
Оргпроскт ле — Научноизследователски ин¬
ститут за проучване. проектиране о внедря¬
ване на автоматизирано системи за упра¬
вление.
ОРГРЕС [бргр-с] — Специализирано пред¬
приятие за организация о рационализиране
на енергийната система.
оргсекретар .и. — Организационен секретар.
ОРД [й-ср-д-]. воен. — Отделен разузнавателен
дозор. .
ОРД I г-ср-д-]> рус. ОРД (Оприскиватсль ран¬
цевый доафрагмовий- — Мембранна пръ¬
скачка.
ОРЗ мед. — Остро респираторно заболяване.
ОРК [б-рс-кй] —Общорудничсн комитет. ДОРК
на ДКМС.
ОРК [□•рс-ка] — Окръжен радиоклуб.
ОРМ [б-ре-мё] — Оперативно ръководство на
монтажа.
ОРО ..«. —Обедонени революционни орга¬
низации (в Куба-.
оро воен. — Отделна рота за обслужване.
ОРПК [ô-рё-oс•кà] — Общорудничсн партиен
комитет.
ОРПС (трoс|> м. (разг.. член, -а).. истор. —
Общ работническо професионален съюз
(1945 — 1958-.
ОРС [оре]. истор. — Общ работнически съвет
(1904-1925-.
ОРС [оре]. м. (разг.. член, -а- — Оперативно
ръководство на строителството (отдел-.
ОРС [оре]—Отдел „Работническо снабдяване“.
ОРСС [орс]. истор. — Общ работнически син¬
докален съюз (1904—1925-.
ОРТ — Обединена република Танзания.
ОРТ — Океански риболовен траулер.
ОРТФ [б-ер-тсн-ф]. фр. ORTF (Office de la
Radiodiffusion — television française- —
Бюро на френското радио о телсвозоя.
орхз [д-рё-хс-зС]. воен. — Отделна рота за хи¬
мическа зашита.
ОРЧ електр. — Оптимална работна честота.
ОС [ô-сё] — Общинско съвет.
ОС — Общо събрано-.
ОС — Околна среда.
ОС [б-сё] — Окръжен съвст. ДОС на БПС.
ОС електрон. — Оперативна система. .
ОС [б-с-] — Опитна станция. î5
ОС геол. — Отражателна способност.
ОСАТ —Общ съюз на алжирските трудещи се.
ОСБД [б-сс-бё-дС] — Общество за съветско-
българска дружба (в СССР-.
ОСБЗК остар. — Общ съюз на българските зе¬
меделско кооперации.
ОС ВДА — Общо събрание на Върховния дър¬
жавен арбитраж.
ОСГК [б-се-гс-ка] — Общо събрание на граж¬
данските колегии (при Върховния съд).
ОСГО (б-сё-гe-б] — Общо събрание н. граж¬
данските отделения. '
ОСГП [б-сё-гс-пС] — Обединение на свобод¬
ните германски профсъюзи (в Германската
демократична република-.
ОСЖД [о-сс-жс-дё]. рус. ОСЖД (Организация
сотрудничества железных дорог- — Органи¬
зация за сътрудничество в областта на же¬
лезопътното дело (Обедин-нос на транспорт¬
ните администрации - на социалистичсскот-
страни.-
ОСЗК [б-сс-зе-ка]. ж., и (разг.- ср. (член.
-то- — Опитна станция за зеленчуково кул¬
тури.
осйк [ оснк] —Окръжен съвет за изкуство и
култура.
ОСКК [о-се-ка-кй] — Окръжен санаториално-
курортён комплекс.
ОСКК |ô-сс-ка-кà| — Окръжна станция по
кръвопреливане и кръводаряване.
ОСЯ [б-сс-ёл J — Орга низания на свободо-
мослещотс о левотс (в Исландия-.
ОС.ЛП [б-сс-лё-пС] — Организация за сътруд¬
ничество в лагерната промишленост (Между¬
народна организация на социалистическите
страни-.
ОСМА [бсма] — Окръжна станция на млади¬
те агробоолозо.
ОСМО [бсмт], ж. о ср. — Обединена строител¬
но-монтажна организация.
ОСНАА [б-наа] — Организация за солидар¬
ност на народите от Азия о Африка.
ОСНААЛ [беваал] — Организация за соли¬
дарност на народите от Азия. Африка и
Латинска Америка.
ОСНК. [б-сё-нр-ка] — Общо събрание на нака-
зател от₽ колегии.
13i
ОУМ
ОСНП [б-се-не-пе] — Общокитайско събрание
на народните представители.
ОСНС [б-се-не-се], истор. — Общ студентски'
народен съюз.
ОСО [осо], ср. (разг., член, -то) — Окръжна
строителна организация.
Осоёвиахйм м., остар., рус. Осоавиахим (Об¬
щество содействия обороне и авиационно¬
химическому строительству СССР) — Обще¬
ство за съдействие на отбраната, авиацион¬
ното и химическото строителство в СССР
(1927—1948). -
ОСОЛ — Опитна станция по овощарство и ло¬
зарство. .
ОСОТТ — Окръжен съвет по организация на
техническото творчество.
ОСП [о-се-пе] — Обединена селска партия (в
Полша).
ОСП [о-се-пе] — Обединена социалистическа
партия (във Франция).
ОСП [о-се-пе], ср. (разг., член, -то) — Обеди¬
нено стопанско предприятие.
ОСП [о-се-пе] — Окръжна стоматологична по¬
ликлиника.
ОСП [б-се-пе], ср. (разг., член, -то) — Окръж¬
но стопанско предприятие.
ОСПЗ [о-се-пе-зе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Опитна станция по поливно земеделие.
ОСПП [б-се-пе-пе], рус., ОСПП (Организация
сотрудничества в области подшипниковой
промншленности) — Организация за съ¬
трудничество в лагерната промишленост;
вж. ОСЛП.
ОСПС [о-се-пе-сё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Окръжен съвет на професионалните съюзи.
ОСС [ о-се-се] — Организация за сътрудниче¬
ство на социалистическите страни в съобще¬
нията.
ОСС, англ. OSS; Office of Strategie Services) —
Служба за изпълнение на стратегически за¬
дачи (в САЩ).
ОССС — Опитна станция по селекция и семе¬
производство.
остар. леке. — остаряла дума или значение.
ОСУ [осу] — Общостроително управление.
ОСУ [осу] — Окръжно статистическо управле¬
ние.
ОСУ [осу] — Окръжно строително управление.
ОСУ Iосу], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Орга¬
низация и системи на управлението (отдел).
ОСЦЖ [о-се-це-же] — Окръжен селекционен
център по животновъдство.
ОСШ (—) [б-се-ше], рус, ОСШ (ОпpыcкнввтёHь
на самоходное шасси) — Самоходна пръ¬
скачка (напр.; ОСШ-15).
ОТ (—) [о-тс] — Отделител на течност (напр.;
ОТ-200).
ОТ — Охрана на труда.
ОТБ [ô-тс-вё]. м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Отдел „Техническа безопасност“.
ОТВД есен. — Океански театър на военните
действия.
ОТЗ [б-те-зе] — Отговорник „Търговска зала“,
отвл. същ. грам. — отвлечено съществително.
отгл. същ. грам.—отглаголно съществително.
отг. ред. — отговорен редактор.
отд. — отдел.
ОТИ [б-те-й], мн. — Общи технически изи¬
сквания.
ОТК [б-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Отдел „Технически контрол“.
ОТКЗС [б-те-ке-зе-се], остар. —Обединено
трудово-кооперативно земеделско стопан¬
ство.
ОТКК [б-те-ка-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
Отдел „Технически и качествен контрол“.
ОТМ.Т [б-те-ме-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Образцов техникум по механотехника.
ОТН [б-те-не] — Обединение на Тогоанския
народ.
ОТН остар. — Отделение за технически нау¬
ки (при Българската академия на науките),
ОТН [б-те-не], мн. — Отраслови технически
норми (стандартизационни документи).
относ. мест. грам. — относително местоиме-
н ие.
отн. т. — относително тегло.
ОТП [б-те-пе], ср. (разг., член, -то, мн, -та) —
Окръжно търговско предприятие.
ОТП [б-те-пе], л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Отдел „Технически прогрес“.
ОТПК [б-те-пе-ка] — Обединена трудово-про¬
изводителна кооперация.
ОТРЗ [о-те-ре-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
Организация на труда и работната запла¬
та (отдел).
отриц. — отрицание.
отриц. мест. грам. — отрицателно местоиме¬
ние.
ОТТ [о-те-те] — Организация иа техническото
творчество. ’
ОТТБ [à-тё-тё-вё], м. и (разг.), ср. (член, -то)—
Охрана на труда й техническа безопас¬
ност (отдел).
ОУ [о-у] — Оздравително училище.
ОУ [о-у] — Окръжно управление. Д ОУ на
МВР.
ОУ (—) [б-у] — Универсален обтегач (напр.:
ОУ-16, ОУ-32).
ОУ (—) |0аЛ], рус. ОУ (Огнетушитель угле¬
кислотный) — Въгледвуокисен пожарога¬
сител (напр.; ОУ-2).
ОУД — Общи условия за доставка (между
организации на страните — членки на Съ¬
вета за икономическа взаимопомощ).
ОУДСВ — Общи условия за доставка на
стоки за внос.
фУДСИ — Общи условия за доставка на
стоки за износ.
ОУД СИВ — Общи условия за доставка на
стоки между организации на страните —
членки на Съвета за икономическа взаимо¬
помощ (Международен нормативен акт).
ОУМ — Общи условия за монтаж (свързани
с доставката на машини и съоръжения меж¬
ду организации на страните — членки на
Съвета за икономическа взаимопомощ).
132
ОУНГ
ОУНГ |à-у-нё-гС), -прил., мед. — Очсн -— ушсн
— носсн — гърлен. Д ОУНГ -болесГш.
ОУНЭ — 0бpозовоесслно училище за невро¬
тични зоболявонкя.
ОУП — Окръжно управление но пътищата;
опу.
ОУС — Окръжно управление на съобщсниято-
ОУСИВ — Общи условия но Съвсто зо нlхонб-
мичссио вaоuыбпбыбщ- '
ОУТО — Общи условия зо техническо об¬
служване (но машини, съоръжения м други
изделия, доставяни между организации на
строимте — членам но Съвст— -за цкбнбмц-
чсско взомыбnбыбщ]-
ОФ [б1фе) м [сфё], м. и (розг.) ср. (член, -то) —
Отечествен фронт.
ОФ [о-фё], прил. — Отечественофронтовски .¬
А ОФ организация.
ОФАБ [сфаб], воен.—Осиолочио-фугосно авиа¬
ционно бомба-
ОФГ (—) |бзСф-тС], -воен.. — Оcкблвчно-футас■-
н— гтоиоео (напр.: ОфГ-462).
ОФЭТ [ô-фе-зс-тё]- воен. — Оcибивунб1фугос-
н.о-зоn-литслно-ттacит-aщ снаряд.
ОФИП [оф-п] —Общ- федерация на иракскм-
те профсъюзи-
ОФИпН остар. — Отделение зо философски,
икономически м правым науки (при Бъл¬
гарското окад-шя но ноукмтс).
ОФО — Организационно-финансово бечёенбст-
ОФП |б-фё1пе) — Общо физическо подготов.
ко.
ОФС [о-фс-сё], л*. и [роаг.) ср. (член, -то) —
Отдел „Фциоисвво-счсеовбдси“.
ОФСК [о-фе-се-ка]—Окръжно футболно-съдий¬
ско колегия.
ОФТР — Отделение зо фнзниолно терапия и
р-хабилитация.
ОХ — Общсств-но хранснс.
ОХЕИ [охсй] — Окръжен кцти■-ннб-спндсыuб1
логичен институт,
ОХИ [охн] — Общ— художествено изложба-
OXH остар. —Отделение зо химически нау¬
ки (при Българското академия но нау¬
ките).
ОХТ [б-кё-тс] — Органична химическо техно¬
логия.
ОЦ [д-цё] — Отоплително централа.
ОЦАД — Организация но цснетолниес аме¬
рикански държави (Гватемала, Хонду¬
рас, Косто-Рико, Никарагуа м С—лв—двт]-
ОЦЗ [о-це-зё], м. м (розг.) ср. (член, зTб) —
Оловно-цинков зовод.
ОЦК |B1Це1Ка] — Оловно-цинков комбин-т.
ОЦНТИИ — Отраслов център зо научно-тсх-
ннусско м икономическо информация.
п
П (-) [пс] - П оислбвва (иоnт.: П-10, П-16).
П (—) [пс] — Перфоратори— машина (нопр.:
П 80—5, П 80—6Г
П — В емблемата но Държавно севпонскб
обединение „Пирин“.
П — Пловдив (в т-тиеттоцuвииuтс номера и —
мбтотнll nтсввзни средство от Пловдив и
Пловдивски октът]; Пд. Д П25~30.
П (—) [пс] — Тр—хторсн плуг (напр.: П-148,
П-5-35). . ’
П — „Поглед“ (нсстинк).
П — Показател зо плътност но застрояване.
П — „Полет“ (в-сеиuк).
П (—) [пс] — Смукателно и нотнётотсин—
помпа (напи. : П-1).
П [пс], прил., техн. — Пропорционален. Д
П регулатор.
П (—) ’ [пс] — Птбеиввnотозl^ен— смсско за
птици (нопр.: П-2, П-З).
п. грам. — подсж; п—д-
п — пнко- . . (дёссенчно представка към из¬
мерителни единици, нопр.: пф— пиквфотод].
п. физ. — пооз (единица за измерване на
линоыиу-н виcквзнесе), (след цифра).
П. грам. — предложен подсж; прсдл.
ПА (-) [пС-О] — Авеоыоеиуио поили— (н—пр.:
ПА-О-
ПА (—) [пС-а] — Азбучно-цифрово перфоратор-
н— мошнио [н—nт.: ПА-80з2).
ПА хим. — Полиамид.
ПА [ пё-à], воен. — Преден —внвносбчвоч.
ПА ]пС-а], хим., лат. ро- (рго analysi) — Про
анализ, предназначен зо аналитично ро¬
бота , съвссм чист (означение зо уцстбео и—
химикал).
ПАА [паз], —с. и м., англ. PAA (Pan-American
World Airways) — Американско —вибкбы-
поиня „Пои Американ“; ПАНАМ.
ПАА хим. — Пбииоктии—мнд.
ПАБ воен. — Пермскопичио отеuлстuйсао бу-
соло- ‘
ПАБ есен. — Подвижно арменско база.
ПАБ [поб], транса. — Полуавтоматично бло-
кнтввко.
ПАВ хим. — Повърхностно активно веще¬
ство.
ПАВ хим. — П блнвинилбв алкохол.
ПАВЕЦ [пОнсц], ж. и м. (член, -ът, -о)— Пбы-
пенв-aкуыyлuтощ— водноелектрическо цсн-
етоио.
ПАГ [пог], воен. — Полково артилерийско
група.
лад. грам. — падеж; п.
ПАЕ хп-ч. —Пблноммдeпихлбрхидрuнбв— смо¬
ла.
ПАЗ [поз], воен. — Птотиввоеомно защита.
ПАЗ [поз], рус. ПАЭ (ПовловскнИ овевбуеннй
завод имени Л. А. Ж Данова) 1. Павлоскм
овевбусен завод.
133
ПВГФ-С
2. В Марката на автомобили, произведени от
този завод (напр.; ПАЗ-651).
ПАИГК [пвйк], фр. Р. А. I. G. С. (Parti afri¬
cain pour I'independance de la Guinee „por¬
tugaise“ et des lies du Cap Vert) — Афри¬
канска партия за независимост на Гвинея
(Бисау) и островите Зелени нос.
ПАК — Поливкрил,
ПАК [пак], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) —
Промишлено-аграрен комплекс.
Пакистан л., англ. Pakistan (Punjab; Afghan
border States; Kashmir, Sitnd, Baluchistan)—
Държава в Южна Азия, състояща се от об¬
ластите; Пенджаб, Афгански погранични пле¬
мена, Кашмир, Синд, Белуджистан.
— Произв.: пакистанец, пакистански,
пвлеогр. — палеографичен.
лвлеогр. — палеография.
пвлеонт. — палеонтологичен.
пвлеонт. — палеонтология.
ПАМ [пвм], електр. , радиотехн. — Полюсно-
вмплитуднв модулация.
ПАМ хим. — Пиридинвндоксимётинйодид.
Пвмукотекс л. — Памуко-текоилна промишле¬
ност (Стопански комбинат за производство
на памучни прежди и тъкани).
ПАН [пан], пол. PAN (Polska Akaflemia Nauk)—
Полска академия на науките.
ПАНАМ [п^н-вм], ж. и м., англ. Рвп-Ат
(Pan—American World Airways) — Амери¬
канска авиокомпания „Пан Американ“; ПАА-
ПАН БР [пан-ёр], ас. и м., англ. PANAIR
(Pan-American World Airways) — Панаме¬
рикански въздушни линии.
ПАО [пВо] — Промишлено-аграрно обедине¬
ние. А ПАО „Българска захар“.
ПАП [пап] — Партия за африканско прегру¬
пиране (в Горна Волта).
ПАП [пап], пол. PAP (PoJska Agencja Pra-
sowa) — Полска агенция по печата.
парб соен. — Подвижен автомобилен ремонтен
батальон.
ПАРЗ есен. — Подвижен авторемонтен за¬
вод.
Паркстрой м., остар. — Предприятие за стро¬
ителство и поддържане нв паркове и гра¬
дини.
парсек м., астрон., нем. Parsec (Parallaxen-
sekond'è) — Паралакс-секундв (единица .за
измерване на космически разстояния); пс.
парт. . . — Партиен (като първа съставна
част на сложносъкратеян думи, напр.;
парторг, партбилет).
партС-лёт .и. — Партиен билет.
ПартиздВт л. — Партийно издателство,
партком, член, -ът, -а, — Партиен комитет;
ПК-
пйрторг, член, -ът, -а, мн. -зн, м. — Партиен
организатор.
пВртсекретВр л. — Партиен секретар.
ПАСВ [па-се-ве] — Партия на арабското со¬
циалистическо възраждане.
ПАСК хим. — Пврввмикосалициловв кисели¬
на.
ПАТ — Полски автомобилен транспорт.
ПАТ [пат], м. (член, -ът, -в) и ср. — Предприя¬
тие зв автоматика и телемеханика.
ПАТ [пат], ас. и м.. англ. РАТ (Pacific Air
Transport)—Тихоокеански въздушни линии
(авиокомпания нв САЩ).
ПАУ (—) [пВу] — Улей нв автопоилка (напр.;
ПАУ-2).
ПАФТ — Пвнамериквнскв федерация нв тру-
дв.
ПБ [пе-бе] — Партийно бюро.
ПБ [пе-бе] — Печатна база.
ПБ [пе-бе] — Политическо бюро (Ръководен
орган нв Централния комитет нв Българ¬
ската комунистическа партия); вж. Полит¬
бюро.
ПБ [пе-бе], електрон. — Предавателен блок.
ПБ хим. — Пропан-бутвн.
пб воен. — Пехотен батальон.
ПБГТО [ше-бе-ге-те-б] — „Пионер, бъди го¬
тов за труд и отбрана“ (Републикански физ¬
културен комплекс зв пионери).
ПБЛР воен. — Подвижна болница зв леко
ранени.
ПБМА хим. — Полибутилметакрилат.
ПБМУ [пе-бе-ме-у] — Предприятие за би¬
тови и метални услуги.
ПБМФ [пе-бе-ме-фе] — Параходство „Българ¬
ски морски флот“.
ПБП [пе-бе-пе] — Предприятие за бутилиране
на пиво.
ПБП [пе-бе-пе] —Прогресивна бюргерска пар¬
тия (в Лихтенщайн).
ПБПЗА воен. — Правилник зв бойнв подго¬
товка нв земната артилерия.
пбр воен. — Пехотна бригвдв.
ПБРП [пе-бе-ре-пе] — Параходство „Българ¬
ско речно плаване“.
ПБС (—) [пе-бе-ес] — Помпв бутална зв
смазване (напр.; ПБС-1).
ПБСП[пе-бе-се-пе] — Партия нв бирмвнсквтв
социалистическа програма.
ПВ (—) [пе-ве] — Воргтннгтоновв помпв
(напр.; ПВ-3).
ПВ — Правилник зв вписванията.
ПВ електр. — Инсталационен проводник е
в и нилитова изолвция.
ПВ [пе-ве] — Производствени въпроси. А
Заместник-директор по ПВ.
ПВ [ne ■ üè], агрон. — Пълнв влвгоемност нв
почввтв.
пв воен. — Парашутен взвод.
п-в геогр. — полуостров (със собствено име).
А п-в Флорида.
ПВА (—) [пе-ве-а] — . Вакуумна помпа зв
автомобил (напр.; ПВА-1).
ПВВ (—) [пе-ве-ве] — Вибрационна винтова
преса (нвпр.; ПВВ-63).
ПВВМ електр. — Проводник с вияилитовв
изолация във винилитовв обвивка с мост¬
че.
ПВГФ-С електр. — Проводник с виннли-
товв изолация,. гъвкав, финожичен, сту-
доустойчив.
пвд
134
ПВД (—) [пС-вс-дё] — Приспособление за ва-
росване на овощно дървста (налр.- ПВД-1.
ПВД-2-.
пвд електр. — Проводник с внннлитова изо.
лацня. двоен инсталационен.
ПВДСК — Правилник за влогонабирането про
Държавна спестовна каса.
ПВз (nС-вс-з-]> ср. (разг.. член, -то- — Пред¬
приятие „Вентилационно заготовки“.
пвзо воен. — Подвижен въздушен загради-
тслсн огън.
пвк [né-8--кà]>' м. о (разг.- ср. (член., -то- —
Пароснабдяванс. водоснабдяване и кана¬
лизация (цех-.
ПВН ( —) [пС-вё-Сн] — Вентилаторна на¬
весна пръскачка (напр.- ПВН-в-.
пво (пê-в--ô]> ср. (разг.. член, -то- — Про¬
тивовъздушна отбрана.
ПВП (—) (oё-в--oё] — Вентилаторна приказ¬
на пръскачка (напр.- ПВП „Перла“ 9-.
ПВРА-Т електр. — Високоволтов проводник
за радоолектронна апаратура — тропическо
изпълнение.
ПВРГС — Правилник за водене регистрите по
гражданското състояние. *
ПВРД техн. — Правопоточсн въздушнорсак-
товен двогател; ПрВРД.
пвс [пС-вс-сС]. ж. и (разг.- ср. (член, -то- —
Пр ахововснтилацоонна служба.
ПВУ (—) (nё-вe-ÿ] — Подвижна вентилацион¬
на уредба (напр.- ПВУ-3-.
ПВУ (o--в--ÿ] — Предприятие за всестранни
услуги.
ПВФ [пС-ве-фС] — „Пострадали от войните и
фашизма“ (трудово-производителна кттo--
рацоя-.
ПВХ хим. — Половинолхлород; ПВЦ.
ПВХО [пе-ве-хе-о]. ср. (разг.. член, -то- — 1.
Противовъздушна о химическа отбрана.
2. Учебна дисциплина по противовъздуш¬
на о химическа отбрана. Д Взех си.
ПВХО-то.
3. Учебник по тази дисциплина. Д Загубих
си ПВХО-то.
ПВЦ [пС-вс-цё]. лат. PVC (Polivinilchlorid- —
1. Хим. Поливинилхлорид; ПВХ.
2. м. о (разг.- ср. (член, -то)—Завод за по¬
ливинилхлорид.
ПГ (o--гё] — Политехническа гимназия.
ПГ — Профсъюзна група; вж. профгрупа.
ПГА (o--г-•а] — Постоянна генерална асам¬
блея (на Националния олимпийски коми¬
тет/ .
ПГВ [oС-гe-вê]> метал. — Производство
го-
р-що валцуване.
пГе [пС-ге-С] — Проблемна група
по
еко-
логоя.
ПГМП (nС-гс-ыe•пС] — Предприятие
за
гео-
ложки о минно проучвания.
ПГП [нС-гс-пС]. меД. — Пределно
годишно
по., тглеение (на радиоактивно вещества в
дихателните органо-.
ПГс [пе-гс-с-]. ср. (разг.. член, -то- — Про¬
мишлено и гражданско строителство (спе¬
циалност във виеше учебно заведено- ило
отдел. сектор о др.-.
ПГТ (—- [пё-гё-тё] — Помпа за гъсти течности
(напр.- ПГТ-20-.
пд (пe-дe). меД. — Падаща дозаДрентгенова
доза при лечение-.
ПД — „Пиринско дело“ (вестник-.
ПД воен. — Преден дозор.
ПД (пe-дe]> прил., техн. — Пропорционално-
дифсренциален. Д ПД регулатор.
ПД (—- [пё-дё] — Пусков двигател (напр.-
ПД-Ю. ГД-ЮМ-.
пд (oe-дe1. воен.— Пехотна дивизия.
Пд — Пловдив (в регистрационните номера
на моторни превозни средства от Пловдив
о Пловдивско окръг-; П. Д ПД 30—56.
ПДА (—- [ пё-дс-а] — Подвижен доилен апа¬
рат (напр.- ПЛАЧ-.
ПДА електр. — Проводник. изолиран с дел-
та-азбестова изолация.
пдб воен. — Парашутнодесантсн батальон.
пдв воен. — Парашутнодссантен взвод.
пдд [ пС-де-дС] — Партия на демократическо¬
то действие (в Малайзия-.
ПДД [oe-дс-дe1 — Португалско демократично
движение.
ПДД [пС-дс-дС]. меД. — Пределно допустима
доза (на радиоактивно облъчване-.
ПДД (пe-дe-дё]> меД. — Процентно дълбо¬
ка доза (рентгенова доза при лечение-.
ПДИ (—- (пС-дс-й] — Полустационарна дъж-
довална инсталация (напр.- ПДИ-20-.
ПДИ [ пе-де-й] — Праволнок за държавните
имоти.
ПДК [ne-дe-кà]> меД. — Пределно допусти¬
ма концентрация (на вредно вещество-.
ПДК — Профсъюзен дом на културата. •
ПДМ воен.—Прибор за дегазация на местност.
ПДО [пС-де-о]. м. и (разг.- ср. (член, -то- —
Планово-диспсчсрски отдел.
ПДО воен. — Противодесантна отбрана.
ПДОСМ — Предприятие за добив и обработка
на скални материали.
ПДП [пё-дс-пС] — Пакистанска демократич¬
на партия.
ПДП [пё-денпС]. меД. — Пределно допустимо
постъпление (на радиоактивно вещества в
организма-.
ПДП [пё-де-пС] —Поoгсеиивтн-дeыокрaт^^чeска
партия (в Аржентина-.
пдп воен. — Парашутнодесантсн полк.
пдр воен. — Парашуткодссантна рота.
ПДС [пС-де-сС] — Партия на демократическия
социализъм (в Япония-.
ПДС [пё-де-сС]. меД. — Пределно допустимо
съдържание (на радиоактивни вещества в
организма).
ПДС [ пС-дe-сС]. воен. — Противодомна смсс.
ПДСО — Праволнок за държавните стопан-
. скн организации.
ПДУ (—- [пС-де--] — Пожарогасителна Ди¬
мова уредба (напр.- ПДУ-2. ПДУ-3-.
135
ПИГАП
ПДУ воен. — Приставка зо дистанционно уп¬
равление- ,
ПДУП — Правилник зо движениеев по улици-
тс и пътищата-
ПДФ [пс-де-ф]] — Портативно днфузионно фо-
еоло(вроеврия.
Пс (—) [пё]. рус. ПЕ (Пселяквв] — 1- В
мотиое— и— соыблееu, конструирани от В-
М. Пстлянов [н—nт.: Пс-2)-
2. м. Соыблее, консетунтон от В-М- Петля-
^0.
ПЕВН техн.— Полиетилен—високо налягане.
ПЕГ хим. — ПоЛИСTМЛСНзГЛМКBЛ-
ПЕГ мед. — Протмввспuдсыиуио група,
псд. — псд—твтuио; п-дог.
пед. — nёд—гвтиусскu; псдог-
псдог- — п-д-гогико; псд.
педог- — пед—гвгиусски; пед.
пёдвуз, член, -ът, -о, .мн. -онс, м., рус. псднуз
(Псд—гогическое вмсш-с учебно- заведе¬
ние) — Пёдотогцусскв висш- учебно аовез
дснис.
ПЕК строит. — Пр-м-стн-см едропанелен ко¬
фраж (метод в сетоuтслствоео]-
ПЕКс (—) [пскс] — Пвртоеивси електтбкот-
дноскоп [нопт.: ПЕКС-СО-
пЕН-клуб [пён-клуб], .и., англ. PEN-Club
(Poets-essayists - novelists Club) — Клуб но
по-ти, сссисти, новслистм (Международна
втгонuаоцня но писателите).
ПЕНИ техн.—Полиетилен—ниско ноиятонс-
ПЕП (—) [псп], биохим. — Псктолмтичсн ен¬
зимен птеnотое (нопр.: ПЕП-72).
ПЕП (—) [псп] — Плоча електрическо за¬
печен- (иопр.: ПЕП-1).
ПЕР — Партия но единството м тозвмтметб
(— Индонезия).
период- — периодичен,
псрс. — псрсийскм.
Пер. сп, библ. — Пeрмбдиусскб спмсонмс-
ПЕРТ [пере], техн., англ. PERT (Program
Evaluation and Review Technique) — Про¬
грама за оценка м технически преглед
(Снсееыо за мрежово планиране ы управ-
лёнuё].
псруан. — перуански.
ПЕС ( — [пес] — Електрическо секционно
искотко (нопр.: ПЕС-2, ПЕС-З*".
ПЕС [псс] — Приливно ёлеиервсеонцмя-
псс- — псссн.
пет. — пстък.
ПСетвбтОа м. и »с., порт. PETROBRAS
[Petrrleo Brasileiro) — Национално петрол-
и— компания но Бразилия.
ПЕЦ [пец] — Приливи— електрическо цсн-
етоио-
псч.- — nечототство; нж. печат,
лсч- — печатарски; вж- псч—т,
псчот. — псчатарски-
псчат. — псуоеотсево.
пёщ- геогр. — псщсро-
ПСщотсыбне м. — Държавно предприятие за
извършване но теывне и— индустриални -
псщм-
Пещосттбй м — Монтажно управление зо
стрвuеслсево но пещи-
ПЖ [пё-жё], рус. ПЖ (ПотовмунозЖuтныё) —
Тлъсти нъглнщо.
ПЖИ [пС-же-й], лг. и (розг.) ср. (член, зтб] —
Полувисш железопътен институт. •
пжпб воен. — Посебви жсл-зопътсн батальон,
пжпп соен. — Пбсебви железопътен полк.
ПЖС [пС-же-сё] — Племенно животновъдно
севпоисевв.
ПЖС [пё-жс-сС], ср. [тозт., член, -тб] — Пътно
м железопътно сервит-лсевб (сп-цuолносе
във виеше учебно зоведсинс или отдел,
сектор м др.)-
ПЗ [пё-зС] — Пuвбвот-и зовод.
ПЭ (—) [пС-эё] — Подкопноч зо зеленчуци
(нопр-: ПЗ-1,2.).
ПЗ електр. — Звънчев проводник.
Пз — Пазарджик (в регистрационните номеро
но мбеотни превозни средство от Позор-
джин м Пазарджишки окръг). А Пз 17—16.
пз физ. — пмсз— (единица зо uамствон- и— мс-
х-нично иопреженне м налягане), (слсд
цифр—)-
ПЗДА — Правилник за приложение но Зо¬
ной- за държавния арбитраж; ПровЗДА,
ПрЗДА- ППЗДА-
ПЗДК — Правилник зо приложение но За¬
кона зо държавен кбнетол-
ПЗК воен. — Подводно защита но кораб—.
ПЭО |пС-зс-à), воен. — Подвижен заградите¬
лей огън.
ПЭП [пС-зе-пС] — Прсс— за заварка но пласт¬
маса.
ПЗПАК — Плбдввб-з-л-нууков птвыишлеив-
аграрсн номплекс-
ПЭС |nС1а--с-) — Пломънозащитно средство.
ПЭС воен. — Полево зарядно станция.
ПЗУ |и--а--ÿ], електрон. — Постоянно за¬
помнящо усетвйсевб.
ПЗУ [пС-зс-у], електр. — Първично захран¬
ващо усттбисевб.
ПИ (—) [пС-й] — Индукционно еuтслн— псщ
зо топсис ио метали (нопр,: ПИ 1-400]-
ПИ [пС-й], м. и [тоат.) ср. (член, -то) — Пл—-
НOвO1UКбНбЫМУ-CИU (бтдсл].
ПИ — В еыбл-ыоео и— Държавно стопанско
обединение „Пластмасови изделия“.
ПИ — Пт-лнабнроу (в —втвы—тиуио телефон¬
но ц-нероио).
ПИ [пн], прил., техн. — Птвnбтционолнбз
uиесгтолси. Д ПИ регулатор.
ПИА [нйо] — Парагвайско информационно
агенция (действуващо в еыuтроцня)-
ПИБАК [пибён], англ. PIBAC (Permanent
International Bureau of Analitical Chemi¬
stry) — Постоянно международно бюро aa
аналитично химия.
ПИВ — Правилник о— взаимно използуван-
но вагоните-
ПИГ — Подводно инженерно група.
ПИГАП'74 [пиг—п] — Програма за изследване
но глобалните атмосферни процеси (ноу-
чсн експеримент, бттониаитон прсз 1974
пид
136
г, по решение яв световната служба зв
врем ето).
ПИД [пид] — Пнвмъчыо-йоннзвционён детек¬
тор.
ПИД [пид], прал., техн. — Пропорцнонвлно-
ынтегавлыо-дuфepёнцианён. А ПИД ре¬
гулатор.
ПИДЕ [пйде], порт. Р. I. D. Б. (Policia In¬
ternationale de Defesa do Estado) — Порту¬
галска политическа полиция.
ПИЕС — Проектантски институт по електро¬
техническо строителство.
ПИК воен. — Правилник за излитане и ка¬
цане.
ПИКАА, англ. PICAA (Permanent Internatio¬
nal Committee of Agricultural Associations) —
Постоянен международен комитет на сел¬
скостопанските асоциации.
ПИК Ген. к, англ. PICGenC (Permanent
International Committee for Genetic Con¬
gresses) — Постоянен международен коми¬
тет за конгреси по генетика; вж. ПИКГК
пикгк, англ. PICGC (Permanent Internatio¬
nal Committee for Genetic Congresses) —
Постоянен международен комитет зв кон¬
греси по генетика.
ПИКП [пй-ка-пе] — Паралелна индийска ко¬
мунистическа партия.
ПИКУТП. англ. PICUTP (Permanent Inter¬
national Committee of Underground Town
Planning) — Постоянен международен ко¬
митет зв подземно грвдоустройство^ПИУС.
ПИМ [пим] — Перфокарта изчислителна ма¬
шина.
ПИМ [пим], техн. — Предохранително-изпъл¬
нителен механизъм.
ПИН електр. — Порцеланов носещ изолатор.
ПИНМ — Планово изграждане нв населените
места. А Закон за ПИНМ.
ПИНО [пйно], м. и ср. — Производство нв
инструменти и нестандартно оборудване
(зввод).
ПИОЗ — Преизбирам зв обратно запитване
(в автоматична телефонна централа).
ПИПСМР — Правилник зв извършване и при¬
емане нв строително-монтажни работи.
ПИР воен. — Перископ на инженерно разуз¬
наване.
ПИС — Пражка информационна служба.
ПИСАО [nHcào], англ. PICAO (Provisional
International Civil Aviation Organization) —
Временна международна организация за
гражданска авиация.
ПК електр. — Кабелоподобен проводник без
оловнв обвивка.
ПК — Квпковв поилка за птици.
ПК — Корабна печкв.
ПК (—) [пё-кВ] — Кутия с предпазители
(напр.; ПК-45).
ПК [ле-кв] — Партиен комитет; партком.
ПК — Партийна комисия.
ПК [пе-ка], ед. и мн. — Перфокарта.
ПК — Пиво „Квменицв“ (в емблемата на
пиво, произвеждано в пивоварния зввод
„Квменицв").
ПК биохим. — Пнруваткинвзв.
ПК — Полиграфически комбинат.
ПК (—) [пе-кВ]—Полупроводникова керамика
(напр.; ПК-2).
ПК [пе -кВ] — Производствен клон.
ПК [пе-кв]. м. и (разг.) ср. (член, -то) — Про¬
мишлен комплекс. А ПК Девня.
ПК — Противопожарен кран.
ПК (—) [пе-кВ] — Проходчески минен ком¬
байн (напр.; ПК-7).
ПК — Пълзящ кофрвж.
ПК (—) [né-кв], рус. ПК (Подборщик-копни¬
тель) — Съвиави-купыитёл зв сено (нвпр.;
ПК-1.6).
Пк —Перник (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Перник и
Пернишки окръг). А ПК 48—64.
П. К- — пощенска кутия.
ПКБ електр. — Квбеноподовёы брониран про¬
водник.
ПКБ [пе-кв-бе] — Партия нв конгреса нв
Басутоленд (в Лесото).
ПКБ (—) [пе^кв-бе], рус. ПКБ (Плуг кустар-
никово-болотний) — Блатен плуг (напр.;
ПКБ-56).
пкб [пе-ка-бе], воен. — Пътно-комепдантски
батальон.
ПКБО [пе-кв-бе-о] — Предприятие за кому¬
нално-битово обслужване. s
пкбр воен — Пътно-комендвтскв бригада.
ПКД [ пе-кв-де] — Проектно-конструктирскв
дейност.
ПКЖС — Правилник зв кредитиране на жи¬
лищното строителство.
ПКИ [пе-кв-й], ср. (разг., член, -то) — Пред¬
приятие зв корабни изделия.
ПКИ електр. — Проводник с каучукова изо¬
лация.
пкив електр. — Проводник с каучукова
изолация, противовлвжен.
пкиг електр. — Проводник с каучукова
изолация, гъвкав.
ПКиД електр. — Проводник е квучуковв
изолация, двужилен.
ПК ИДА електр. — Проводник с каучукова
изолация, двужилен с антисептична импрег¬
нирана оплетка.
пкидг електр. — Проводник с каучукова
изолация, двужилен, гъвкав с общв анти¬
септична импрегнирана оплеткв.
пкитипс [ пкитйпе] — Проектно-конструк¬
торски институт зв типизация и индустриа¬
лизация нв промишленото строителство.
ПКК [nè-кв-кВ] — Политически консултати¬
вен комитет (на страните — участнички въз
Варшавския договор).
ПКЛ (-)|пё-кв-ен], рус. ПКЛ (Плуг комбипи-
роввнимй лесной) — Комбиниран горски
плуг (нвпр.; ПКЛ-70).
ПКНИД — Планиране и координация не ка-
линои8слёдоввтёлсквтв дейност.
137
ПМС
ПКНО остар. — Полски комитет за нацио¬
нално освобождение.
ПКНПН — Правилник за кредитиране на
населението за потребителски нужди.
ПКО — П равилник за кооперативните орга¬
низации.
ПКО [ пё-ка-о]. м. и (разг.- ср. {член, -то- —
Проектно-конструкторски отдел.
ПКО воен. — Прттивоктсыичeска отбрана.
ПКОМ електр. — Кабeлоoодтбсн проводник
с оловна обвивка (мантия-.
ПКП [ пе-ка-пС] — Парагвайска комунисти¬
ческа партия.
ПКП (пe-ка-ne] — Перуанска комунистиче¬
ска партия.
ПКП [ пе-ка-пС] — Португалска комунисти¬
ческа партия.
ПКППреден команден пункт.
ПКП (пё-ка•пe] — Прогресивно-консерватив¬
на партия (в Канада-.
ПКП [пё-ка-пС] — Пуерториканска комуни¬
стическа партия.
ПКП мн., пол. РКР (Polskie Kolcjc Parist-
wowc- — Полски държавни железници.
пкр [ пё-ка-рё]. воен. —Пътно-комендантска ро¬
та.
ПКРП истор. — Полска комунистическа ра¬
ботническа партия.
ПКС — Постоянна комисия по строителство¬
то (към Съвета за икономическа взаимо¬
помощ).
ПКС — Правилник .за капиталното строител¬
ство.
ПКСИ [пе-ка-с-нй]. м. и (paar.- ср. (член, -то- —
Производствен клон „Строителни изделия“.
ПКСП воен. — Птсттянитдeйствуващ ком¬
плексен свързочен полигон.
ПКСС — Планинска контролно-спасителна
служба.
ПКТП — Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране.
ПКУ [пе-ка-У] — Предприятие за комунал¬
ни услуги.
пкюри физ. — oикокюри (след цифра-.
ПЛ [пё-сл] — Псрфолснта.
ПЛ воен. — Подводна лодка.
ПЛ [пё-сл]. исп. PL (Prensa Latina- — Прсн-
са Латоиа — Латиноамериканска инфор¬
мационна агенция.
Пл — Плевен (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Плевен и
Плевенски окръг-. Д /7.1 23—16.
ил. геогр. — планина.
пл. геогр. — планински.
пл. — площад (пред собствено имс-. Д пл.
„НароДно събрание“.
плаесосн. — Прттивтлтд■ъчна авиационна еска¬
дрила.
ПЛАКО I плако]. апел. Placo (Planning Com¬
mittee- — Планов комитет (към Междуна¬
родната организация по стандартизация-.
план воен. — Противолодъчсн авиационен полк.
Пластхнм л. — Предприятие за пластмасово
изделия.
ПЛД (oe-лё-дС] — Прогресивно лейбъристко
движение (в Антигуа-.
ПЛО (пè-ёл-ô]> воен. — Противолодъчна от¬
брана.
ПЛП [пё-ле-пс] — Прогресивна лейбъристка
партия (в Монтсерат-.
ПЛП [пё-ле-лё] — Прогресивна либерална пар¬
тия (в Бахамскнте острови-.
ПЛПАР — Правилник за личноте паспорти н
адресната регистрация.
ПЛС — Планинско ловно стопанство.
ПЛС (—- (oё-eл-ёс]. рус. ПЛС (Полуавтомат
лазерной сварки- — Полуавтомат за ла¬
зерно заваряване (напр.- ПЛС-1-.
плебр воен. — Планинско-стрелкова бригада.
плед воен. — Планинско-стрелкова дивизия.
плеп воен. — Планинско-стрелкови полк.
ПЛТП [пс-лс-тс-пС] — Пътнически лек так¬
симетров превоз (авттсттoанствт).
ПЛУ (—- [ пё-сл-у] —Преносима луминесцент¬
на Уредба (напр.- ПЛУ-2-.
ПЛУРО воен. — Прттuволтдъчнт * управляе¬
мо реактивно оръжие.
ПЛШМ — Полуавтоматична лентова шлайф и
швабсл машина.
ПМ [ пС-См] — Перфоратороа машина.
ПМ (oС-Сы]> електр. — Постоянен момент.
ПМ — „Правна мисъл“ (списание-; ПрМ.
ПМ (—- [пё - См] — Присаждаща машина
(напр.- ПМ-450-.
ПМ воен. — Пътна машина.
ПМ (—- [пС-ём]. рус. ПМ (Полнвочная маши¬
на)— Половомиячсн автомобил(напр.- ПМ-в.
ПМ-130-.
ПМ (—- [пё-ём],рус. ПМ (Полковой миномет-—
Полкова минохвъргачка (напр.- ПМ-
120-120 мм-.
ПМ (—- (ne-ёы]. рус. ПМ (Пробнвной молот- —
Пробивен чук (напр.- ПМ-508-.
ПМА [ пС-мс-а] — Предприятие за механиза¬
ция и автотранспорт.
пмб воен. — Пътно-мостово батальон,
пмв воен. — Пътно-мостови взвод.
ПМД (—- (иС•ёы-дС] — Преносим магнитен
дефектоскоп (напр.- ПМД-3-.
ПМЗ (пë-ыс-зС]— Предприятие за монтажно
заготовки.
ПММА хим. — Полиметолметакролат.
ПМН [пе-мс-ен] — Партия на мавритаксхяя
народ.
ПМН — Пр иродо-математическн науки.
ПМО воен. — Противомонна отбрана.
ПМП — Пловдивски мострен панаир.
ПМП (nё-eы-nё]> воен. — Полкови медицин¬
ско пункт.
ПМП [пe-eм-oe]> воен.—Птнттнноытсттво парк.
ПМП (nС-мс-oè]—Промишлено-монтажно пред¬
приятие.
ПМР [пС-мс-рС] — „Почоно о масова работа“
(комисия-.
ПМР воен. — Пътно-мостова рота.
ПМС [пС-мс-сё] — Планиране на материално-
техническото снабдяване.
A
ПМС
13&
ПМС [пе-ме-се] — Постановление нв Мини¬
стерския съвет.
ПМУ [тб-ме-у] — Предприятие зв мебелни
услуги.
ПМУ [пе-ме-у], ср. (разг., член, -то)—Промиш¬
лено-монтажно управление.
ПН |пè--ёl] — Навесен плуг (напр.; ПН-8-35).
ПН — Партия на националистите (във Фи¬
липините).
ПН — Партия нв независимите (в Швейца¬
рия).
ПН воен. — Пункт зв насочване.
ПНА [пе-не-В] — Партия нв народния аван¬
гард (в Коств Рикв).
ПНБ [пе-не-бе] — Партия нв независимостта
на Ботсуана.
ПНБ — Полска народна банка.
ПНВ[пе-ен-ве] — Вентилаторна навесна пръс¬
качка.
ПНВУОСВ — Полувисше народно военно учи-
лише зв офицери от строителните войски.
ПНД [пе-не-де] — Партия нв народното дей¬
ствие (в Сингапур).
ПНД [пе-не-де] — Партия нв националното
действие (в Мексико).
ПНК (—) [пе-ен-кв] — Приспособление за
набиване нв колове (нвпр.; ПНК-1).
ПНО (—)_Дпе-ен-о] — Навесен обръщателен
плуг (нвпр.; ПНО 2-35).
ПНО [пе-не-б], воен. — Пост за насочване и
оповестяване.
ПНОРЧ — Предприятие зв нестандартно. обо¬
рудване и резервни части.
ПНП [пе-не-пе] — Пвкиствнскв народна пар¬
тия.
ПНП [пе-не-пе] — Панамска народна пар¬
тия.
ПНП [п^-^-н^--^П- — Партия нв националното
помирение (в Салвадор).
ПНП [пе-не-пе], воен. — Преден наблюдателен
пункт.
ПНПР [пе-не-пе-ре] — Партия нв независи¬
мостта на Пуерто Рико.
ПНР [пе-не-ре] — Полска народна републи¬
ка.'
ПНС [пе-не-се] — Палестински национален
съвет.
ПНС — Президиум нв Народното събрание,
ПНТО [пе-не-те-о], метал. — Предварителна
ннскотемпературнв обработкв.
ПНУ — Правилник зв нвзнвчвввне нв учите¬
лите.
ПНУ [пе-не-у], ср. (разг., член, -то), воен. —
Пусково-ыаладъино управление. •
ПНФ [пс-не-фе] — Прогресивен национален
фронт (в Сирия).
ПНЩ воен. —Помощник-началник-щвб.
По (—) [по], рус. По и ПО (Поликарпов).
1. В мярквтв на самолети, конструирани
от Н. Н. Поликарпов (нвпр.; По-2). 2. м.
Самолет, конструиран от Н. Н. Поликар-
ПИв .
ПО (-) [ пе-о] — Опорно приспособление към
металорежеща машина (нвпр.; ПО-18).
[пе-о — Партийна организация.
[пе-о
[пе-о
[пё-о
[пе-о] — Противопожарна охрана.
— Планов отдел.
, воен. — Преден отряд.
— Проектантска организация.
ПО
ПО
ПО
ПО
ПО , . .
ПОБ — Правителствена обединена болница.
ПОБ — Първостепенна окръжна болница,
пов. накл. грам. — повелително наклонение,
погов. — поговорка.
под. — подател.
под. — поделение-.
подполк.— подполковник (пред собствено име).
ПОЕ икон. — Плвновоотиётнв единица.
поет. — поетически.
ПОЗ [поз], м. (разг., член, -ът, -в, мн. -ове),
воен. — Подвижен отряд зв заграждане.
ПОИДОН — Правилник зв отчуждаване нв
имоти зв държавни и обществени нужди.
ПОИС [поне], м. (рвзг., член, -ът, -в) —Проект
за организация и изпълнение нв строител¬
ството.
поквз, мест. грам. — показателно местоиме¬
ние.
пол. — вж. полит.
пол. — политически; вж. полят.
лол. — полски.
пол. — получател.
полигр. — полиграфически.
ПолиграфиздВт м. — Полиграфическо издател¬
ство.
Полммекс .. , пол. Polimex (Polskie Towarzyst-
wo Exportu i Importu Maszyn) — Полско
дружество зв внос н износ на машини,
лолинез- — полннезийски.
полит. — политика; пол.
полит. — политически; пол.
полИт. . . — Политически (квто първв състав¬
на част нв сложносъкратени думи, нвпр.;
Политбюро, политпросвета).
Политбюро ср. — Политическо бюро (Ръково¬
ден орган на Централния комитет нв Бъл¬
гарската комунистическа партия); ПБ.
полИтемигрант м. — Политически емигрант,
полнтзвтворник м. — Политически затворник,
полйтикономпя ж. — Политическа икономия,
полйтинформация ж. — Политическа ннфор-
мвция.
полйтком, член, -ът, -а, м., рус. политком
(Политический комиссар) — Политически
комисар; вж. политкомисвр.
полйткомвндйр м. — Политически командир,
полИткомисар м. — Политически комисар; по¬
лит КОМ.
полнткръжок м. — Политически кръжок,
полйторгвн м. — Политически оргвн,
полИтотдел м. — Политически отдел,
понитлросвётв ж. — Политическа просвета,
полйтпросветннк л- — Политически просвет-
ник.
полнтрвботник м. — Политически работник,
полйтрук, член, -ът, -а, м., воен., остар.,
рус. полйтрук (Политический руководи¬
тель) — Политически ръководител; вж. по-
литръководител.
139
ППЭТСУ
полйеpъковбдйесл м. — Политически тъквз
ввдиеел-
пвлйессирст—Tllàе м. — Политически сёктёз
т—рн—т.
полйеултовленме ср. — Политическо упров-
иение-
по.пйтуасе ок. — Поииеиу-ск— чост,
nотйещквла лс. — Политическо шнола,
полк. — полковник (пр-д собствено цыё)-
пом. — помощник. А пом.-председател; пом.-
директор.
помбр воен. — Пбнебннбыбстов— бригад-,
помп воен. — Пбнтоннбыбстбвц поли.
ПОН (—) [пои], рус. ПОН (Плуг оборотим^
н—вёснбй] — Обръщотслсн ноосссн плуг
(н-яр.- ПОН-ЗО).
пои. — понеделник.
понб воен. — Понтонен батальон-
покв воен. — Пбнеонен взвод.
поир воен. — Понтонна рота.
ПОП — ПравилНик зо обществено подпома¬
гане.
ПОР библ. — Португалня-
ПОР [пор], воен. — Птистт-лбуно оръдие,
пор. — потёден. Д пор. А®.
пОрЭ — Правилник зо организация но ра¬
ботното заплота.
пор- и. — потёлен нбыст-
ПОРП ]nopn) — Полско обединена тоббенцуeз
сна партия.
nвтеуг. — португалски.
послов. — пословица.
ПОСМ |пO-сс-м-] — Предприятие з— обработ¬
ка и— сколии м-тсриоли.
ПОСЛ [лосп] — Полско обединена селско п—р-
тмя.
ПогрСбнбôп м. — Потребително квопстоция,
почв. — пбувваuониё-
пояси. — пояснение
ПП [пё-пё], електрон. — П-чоти- плотно.
ПП |иё1ПС) — Псчотим nтвиавсдёиия-
ПП [п<е-пе],юри0. — Посеоиввлснис но Плену¬
ма и— Върховния съд.
ПП |nî-nèj, електрон. — Постоянна памет.
ПП [пС-пС] — Постоянно присъствие. Д ПП на
БЗНС. .
ПП [п С-пС], обики. мн., воен. — Прспровъчна
средство.
ПП [иС-пС] — Промишлено предприятие.
ПП | ле-пС] — Промишлен nтбыкбыбмиое.
ПП |п'е-пС|, прал. — Првеuвоп(-жотён. Д ПП
защита; ПП охрана.
П.П. — Послепис; вж. П.С-
ля воен. — Пехотен полн-
ППА [пё--е-й], нем. РРА (Progress Presse Agen-
tur) — Агенция по псчот— но Федерално ре¬
публика Германия.
ППБ воен. — Полево подвижно болница-
ППБ (—) [пе-пе-бё). рус. ППБ (Прссс-пблббT-
шик прицепиоИ боковоИ водочм) — Прикач-
мл болсровочно [нопт.: ППБ-1,6).
ППБС [нё-пс-бс-сС], икон., англ. PPBS (Platt-
ning-Programming-Budgeting System) —
Плонвво-nтбгтоын— бюджетно систем—.
ППВ [ пС-пс-нС], аерон. — Пределы— полско
вл—жност-
ППВ (—) [пС-пс-нС], рус. ППВ (Птессзпблббтз
щмк валковый) — Болетвв—чк— (сломоnрсз
со, сснопресо) (напр.: ППВ-1,6). ■
ППД (—) [пС-пс-лС] — Прибор за плашснс на
дивеч (иоnт.: ПпД-69).
ППД обмин. мн. — Помощни промишлени дей¬
ности-
ППД [пС-пс-дС], рус. ППД (Пмстб.иее-цулсысе
Дёгеятсво) — Kотеёуси пистолет, ибнсетуиз
р-н от В. А. Дстеярёв-
ППЕ — Памук м полиестер (Плот с технически
състав смсс от памук и полиестер).
ППЕЕ юрид. — Правилник за ползуван- и—
елеитрuусскоео енсргия-
ППЗ [пе1nс-ае] — Противопожарно защита;
П'П защита.
ППЭ [пС-пс-зё], рус. ППЗ (Приспособление к
лтицёиивлIу комбоИну конструкции М. Е-
Эыuсвскбтб] — Приспособление за приби¬
рат; ио слънубтлсд.
• ППЗ - 0 юрид. — Правилник за приложение
на -оивн— зо ниёшеео обтозовонц-.
ППЗВТ юрид. — Правилник за приложение
ио Закона зо външното търговия.
ГПЗГ юрид. — Правилник за прилож-нмс но
Закона за гбтиес-
ППЭДА юрид. — Правилник за приложени-
но Закона зо държавния арбитраж; ПЗДА,
ПровЗДА, ПрЗДА.
ППЭДвП юрид. — Правилник зо приложение
но -оквно зо движението по пътищата; вж-
Ш.ЗДП.
П. ЭДП юрид.—Правилник зо приложение на
З-а-ио зо движенuееб по n■ътнщ—ео;ПnЗ ДоП.
П~.ЗИ? юрид. — Пронилнии зо приложение
и— Закона зо изобрстсниято и р—цнонолнз—-
цинте-
ППЗНЗ юрид. — Правилник зо приложение
но Закона но нотбднбтб здровс-
ППЗНО юрид. — Правилник за приложение
но Закона зо нрчмн^тв отношения.
ППЗНСНЗ юрид. — Правилник зо приложе¬
ние но Зононо за научимте степени н науч¬
ните звания.
ППЗООЗП юрид. — Правилник зо приложе¬
ние и— З-коно за опазван- но бброббевосы—-
то земя и пасищата.
ППЗП юрид. — Правилник зо приложение ио
З-ионо за пснсннтс.
ППЗПЗСК юрид. — Правилник зо приложе¬
ние и— Закона за пенсиониране но земедел¬
ските себnони-ибвnероеорц.
ППЭПИНМ юрид. — Правилник за приложс-
ни- но Зононо зо планово изграждане на
н—сслснитс ыссе—; ПрЗПИНМ.
ППЗСГ юрид. — Правилник зо приложение на
Зононо зо собствеността но гражданитс-
ППЗСт/opud. — Птовuиннk за приложение на
Закона зо сеонд—тензоцияео.
ППЭТСУ юрид. — Правилник зо приложение
и— Закона за тетuтбрuолнв м селищно ус¬
тройство.
ппи
140
ППИ — Проучван-е на полезни изкопаеми
(учебна дисциплина във висшс учебно заве¬
дение или отдел. управление о др.-.
ППК [лС-пс-ка]. аерон. — Почвен логлъща-
телен комплекс.
ппк авиац. — Прттсвопрeттварващ костюм.
ППМ [oe-oё-ёы] — Подбиращо-подреждаща
машина.
ППМ (—- [пё-пе-ём]. воен. — Прттнвтne.хотна
мина (напр.- ППМ-5. ППМ-10-.
ППМ [пС-яе-ём] — Пултова пишеща машина.
ппмл (—) воен. — Прибор за проверяване на
нулевата мерна линия (напр.- ПпМЛ-1-.
ппмп воен. — Противопехотно минно поле.
ППН (—) [пС-пё-ён] — Пневматична навесна
пръскачка (напр.- ППН „Перла 8“-.
ППН (—) (пe-oe-eн] — Поилка с постоянно
ново (напр. ППН-1.5-.
ППН [пC-oe-eн]> воен. — Пред-н пост за насоч¬
ване.
ППН (пe-oe-ён1 — Прогресивна партия на Ни¬
гер.
ППП обикн. мн., електрон. —Пакети прилож¬
но програми.
ППП строит. — Пакетно повдигане на плочо.
ППП — Промишлено-производствен персо¬
нал .
ППО (пё-oe-0] —Противопожарна охрана; ПП
охрана.
ППО (ne-nё-т] — Първична партийна орга¬
низация.
ППР [пè-oe-рe]> ж. и (разг. - ср. (член, -то-.
воен. — Партойнополитическа работа.
ППР — Планово-прсдупредитслСн ремонт.
ППР воен. — Пункт за прехвърляне на ране¬
ни.
ППРЦ [пё-пё-рс-цё] — Предприятие за произ¬
водство о реализация на цветя.
ппс [пС-пе-сС] — Партия на прогреса о социа¬
лизма (в Мароко-; ППСМ.
ППС [пè-oс-сè]> мн. — Полски професионал¬
но съюзи.
ППС [ пС-пе-сС]. мн. — Правила за предпазва¬
не на съдовете (във флота-.
ППС (oС-oe-eс]> рус. ППС (Пистолст-пул-мет
Судаева- — Картечен пистолет. конструи¬
ран от'А. И. Судасв.
ППС остар., пол. PPS (Polska Pattia Socja-
listyczn а- — Полска социалистическа пар¬
тия (1892—1948-; ПСП .
ППСМ (ne-nё-сe-ыё] — Партия на прогреса и
социализма на Мароко; ППС.
ППТ (пё-oё-тe] — Поливачка-подхранвач за
тютюнев разсад.
ППТ електр. — Проводник с полиетиленова
изолация за тснзомстрична апаратура.
ППУ [ п е-пе-у} — Промишлено предприятие за
услуги.
ППУ авиац. — Противопретоварващо устрой¬
ство.
ППУЖС юрид. — Праволнок за проложение
на Уккза за насърчаване о подпомагане на
кооперативното о индсuидуаянттт жилищно
строителство.
ППУНПО юрид. — Правилник за приложе¬
но- на Указа за наименуване о преименува¬
не на обекти от национално о местно значс-
ное.
ППХ (—- [п— не-ха] — Пнсвмоходравлична
преса (напр.- ППХ-3-.
ппш [пе-пе-ша]. рус. ППШ (Пистолет-пулс-
мет Шпагина- — Картечен пистолет. кон¬
струиран от Г. С. Шпагин.
ПР воен. — Позиционен район.
ПР електр. — Пояс на Роговски.
ПР (—- [пe.(-р) — Металорежеща прецизно
разстъргваща машина (напр.; ПР-121-.
ПР (—- [пС-ёр] — Приспособление за раз-
стъргванс на отвори и нарязване на резби
(напр.- ПР-1-.
ПР (—- [oe-eр] — Автоматичен пвсъкоразo.рън
сквач (напр.- ПР-130-.
ПР (—- [пС-Ср] — Рсзбонарезсн патронник
(напр.- ПР-1в. ПР-24-.
пр воен. — Пехотна рота.
пр. геогр. — проход.
пр. — прочее (само в съчет.- и пр.-.
прабълг. — прабългарски.
ПравЗДА юриД. — Правилник за приложение
на Закона за държавния арбитраж; ПрЗДА;
вж. ППЗДА. ПЗДА.
ПрАС юриД. — Праволнок за Арбитражния
съд.
ПРБ библ. — Проборостртснe. автоматика. те¬
лемеханика. изчислителна техника. елск-
тртннтозчислстeлно машини.
ПрВ юрид. — Правилник за вписването.
ПрВРД — Прапопоточсн въздушнореактивен-
двигатсл; пж. ПВРД.
ПРГ — Постоянна работна група (по градо¬
устройство н районно планиране към По¬
стоянната комисия на Съвета за икономи¬
ческа взаимопомощ-.
ПРД [пс-рс-де] — Партия на радикалната де¬
мокрация (в Чили-.
ПРД (—- [пё-ер-дё] — Прибор за регулиране
на дюзи (напр. ПРД-3-.
ПрДП юриД. — Праволнок за държавните
предприятия.
прев. — превод,
прсдг. — предговор.
прсдгр. — предградие.
прсдл. грам. — предлог.
предл. грам. — предложен падсж; П.
лрсдпл. геогр. — предпланина.
преде. — председател.
прсн. леке. — преносна употреба. преносно
значение.
oрёнёбр. леке. — пренебрежителна дума. зна¬
чение или фразеологизъм.
прсп. — преподавател.
ПрЕтСоб юриД. — Правилник за етажната
собственост.
преф. — префектура.
прсх. грам. — преходен (глагол-.
ПрЗДА юриД. — Правилник за приложение на
Закопа за държавния арбитраж; Прав ЗДА;
вж. ПЗДА. ППЗДА.
141
ПрУТКЗС
ПрЗПИНМ юрид. — Правилник зв приложе¬
ние нв Закона зв планово изграждане нв
населените места; ППЗПГ1НМ.
ПРЗС [пс-ре-зе-се], воен. — Подвижна ремонт-
но-звряднв станция.
прибл. — приблизително,
прил. грам. — прилагателно име.
прил. — приложение.
прнродозн. — природознание,
приет. — пристанище.
притеж- мест. грам.—притежателно местоиме¬
ние.
прич. грам. — причастие.
прич. мин. деят. грам. — причастие минало
деятелно.
прич. мин. страд. грам. — причастие минало
стрвдвтелно.
прич. сег. деят. грам. — причастие сегашно
деятелно.
прич. сег. стрвд. грам. — причастие сегашно
стрвдвтелно.
ПРК (—) (né-ep-Kà), воен. — Прибор за изчи¬
сляване на корекциите (напр.; ПРК-69).
ПРК воен. — Пункт за радиоконтрол.
ПрКооп юрид. — Правилник зв кооперации¬
те.
ПРМ [пс-ер-ем]— Пёафорвторио-рёnродуциав-
щв машина.
ПрМ — „Правна мисъл“ (списание); ПМ.
пр. н. е. — преди новата ерв (след цифра).
Д 11 в. пр. н. е.
ПРО [пе-ре-б] — Производствено-разпредели¬
телен отдел.
ПРО [пе-ре-о], ж. н (разг.) ср. (член, -то),
еоен. — Противорвкетнв отбрана.
пр- об. — преди обяд (с цифра). Д 10ч. пр. об.
пров. —провинция.
нроввнс. — проввнсв.лск-(.
продълж. — продължение.
прол. геогр. — пролом.
Пролеткулт м., остар., рус. Пролеткульт (Про-
лгтарская культура) — „Пролетарска кул¬
тура“ (Културно-просветна организация в
СССР, 1917 — 1932 г.).
— Происв.: nа0.лёткултовёц. nавнёткÿнтов-
ски, пролеткултопщина.
пром. . . — Промишлен (нвпр.; Промкомби¬
нат, Промснаб).
.. . пром — Промишленост (напр.; БлПром,
Спортпром, Промзърнопроект).
пром. — промишленост.
Прôмзърыоnаоёкт м. — Проектвнскв органи¬
зация към Държавно стопанско обедине¬
ние „Зърнени храни и фурвжнв промишле¬
ност“.
Промкомбинат м. — Промишлен комбинат.
Промпроект м. — Комплексен институт зв
прпчвввг н проектиране нв обекти нв ле-
квтв промишленост.
Промснвб л. — Промишлено снабдяване (Плв-
сментно-снвбдително предприятие).
ПРОНО ^poiiO] ж. н (разг.) ср. (член, -то) —
Проектантска организация на Нвроднвтв
отбрана.
ПРООН [проби], рус. ПРООН (Программа
развития Организации Объединеннмх На¬
пий) — Програма зв развитие нв Организа¬
цията нв обединените нации (Организация
нв ООН за подпомагане в социално-иконо¬
мическата област).
ПрОРСУ юрид. — Правилник зв организация¬
та и работата нв съдебните учреждения.
простонвр. леке. — простонародна дума или
значение.
противоп- леке. — противоположно.
проф. . . — Професионален (напр.; профсъюз),
проф. . . — Профсъюзен (като първа състав¬
на част нв сножносъкавтёни думи, напр.;
профорганизация, префдеятел, профгрупа).
проф. — професионален.
проф. — професор (пред собствено име),
профактйв м. — Профсъюзен актив,
профгрупв ж. — Профсъюзна групв,
профгрупорг, член, -ът, -в, мн. -зи, м. —
Профсъюзен групов организатор,
профлейтел м. — Профсъюзен деятел.
Профиздат м. — Профсъюзно издателство.
Профинтерн, член, -а, м., истор. — Червен
интернационал на профсъюзите (Междуна¬
родна организация нв левите революционни
профсъюзи, 1921 — 1937).
профком. член, -ът, -в, лс, остар., рус. проф¬
ком (Профсоюзннй комитет) — Вж. проф¬
комитет.
профкомитет м. — Профсъюзен комитет; ПСК.
профлИния ж. Само в съчет.; по профлиния —
По профсъюзна линия. А Хартите за по¬
чивка се уреждат по профлиния.
профорганизация ж. — Профсъюзна органи¬
зация; Псо.
профсъюз м. — Професионален съюз; ПС.
ПРП [пе-ре-пе], остар. — Полска работниче¬
ска партия (1942—1948).
ПРП [пе-ре-пе] — Португалска републикан¬
ска партия.
ПРП (—) [ пе-ер-пе] — Промишлен радиоизо¬
топен преброител (нвпр.; ПРП-1, ПРП-2,
ПРП-3).
ПРПМ [пе-ре-пе-ме] — Предприятие зв ремонт
нв пътностроителни мвшини.
ПРС ед. и мн., воен. — Подземен ракетен сна¬
ряд.
ПРС ед. и мн., воен. — Противорадиолокацио-
нен снаряд.
ПРСС — Профсъюз нв работниците от селско¬
то стопанство.
пртбеоен. —Подвижна рвкетнотехническв ба¬
за.
ПРТС юрид. — Правилник за разглеждане нв
трудовите спорове.
ПрУ остар. — Примерен устав нв трудово¬
кооперативните земеделски стопанства;
ПрУТКЗС.
ПрУТКЗС остар. — Примерен устав нв тру¬
дово-кооперативните земеделски стопанства;
ПрУ.
ПРХВП
142
со-
ПРХВП — Профсъюз на работниците от хра-ПСКБ [oe-сё-ка-бe] — Предприятие „Снабдя-
нотелно-вкусовата промишленост. -
ПРХР воен. — Подвижна ремонтно-химиче¬
ска работилница.
ПРЦ воен. —Приемателен радооцентър.
ПС [пё-сё! — Словашка партия на свободата.
ПС [пё-сё} — Партия на справедливостта (в
Турция-.
ПС [ nC-ëcj — Периферна станция.
ПС (—- пё-ёс] — Перков смесител (напр.-
ПС-1-.
ПС (—) [пё-ёс1— Пневматична сеялка (напр.-
ПС-8-.
ПС — Помпена станция. .
ПС[пС-ёс] — Постно-спичащо въглоща.
ПС [пё-сё]. воен. — Продоволствен склад.
ПС — Производствено съвещание.
ПС [пе-сё] — Професионален съюз; профсъюз.
ПС[пё-сё] — Пътно строителство (специалност
във виеше учебно заведение или отдел. сек¬
тор И ДР--.
ПС — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Пътно строежи“.
П.С. (oС-ёс]. лат. Р. S. (Post scriptum- — По¬
слепис; Пп.
пс ас трон.— парсек (астрономична единица за
разстояние- (след цофра-.
ПСА [пё-се-а] — Африканска партия на
лодарността.
ПСБ — Произвтдствснт-cттnанcка база.
псб воен. — Пътностртитeлсо батальон.
ПСВ (oС.сe-вe} — Партия на Словашкото въз¬
раждане.
ПСВ (nС-ce-вè], метал. — Производство студе¬
но валцуване.
пед [пС-се-дё] — Палестинско съпротивител¬
но движение.
ПСД [пё-сё-де-. ж. и (разг.- ср. (член, -то. мн.
-та- — Просктносм-тна документация.
ПСДК (—- [пе-ёс-де-ка] — Подвижно самона-
внващо се дъждовално колело (напрлПСДК
25-.
ПСЕ [пС-се-ё] — Партия на социалистическото
единство (в Нова Зеландия-; ПСЕНЗ.
пссвд. — псевдоним.
ПСЕНЗ — Партия на социалистическото един
ство в Нова Зеландия; ПСЕ.
ПСЗА еоен. — Праволнок за стрелба със зем¬
на .ртнлероя.
ПСЗИ есен. — Пункт за събиране на заразс _
но имущество.
ПСЗР — Професионален съюз на здравните
работници.
пси [ пС-се-й]. ср. (ргзг . член, -те- — Промиш-
лeнтстронтслин изолации (монтажно управ¬
ление-.
осох.— психологически.
псих. — психология.
ПСК [пё -се-ка] — Пробтртстрситeлсн комби¬
нат.
ПСК [пё-сека] — Профсъюзен комитет; вж.
профкомитет.
ване о координационна база“.
ПСМ [пС-се-мё] — Партия ка свободата „Ма-
рематлу“ (в Мсото-. -
ПСМ (—- [пё-се-См] — Приспособлёно- за то¬
варене на самолсто с минерално торове
(напр.- ПСМ-30 А-.
ПСМП — Постоянен съд за международно
правосъдие.
ПСН [ пС-се-Сн]. воен. — Пункт за спретнато
(двтйит) наблюдение.
псо [oё-сe-т]. воен. — Последователно съсре¬
доточаване на огъня.
ПСО [ пе-сс-о] —Профсъюзна организация.; вж.
профорганизация.
ПСОЗСК юриД. — Правилник за социално оси¬
гуряване на земеделските стоoани-кгюпён
ратори.
ПСП (пё-сe-oe] — Партия на свободата о про¬
греса (в Белгия-.
ПСП [oe-сe-пё] — Пацофостка стцсалист■ичсн
ска партия (в Нидерландия-.
ПСП [пС-сё-пё] — Перуанска социалистическа
партия.
ПСП [пe-сe-oё1 — Подготовка на строително¬
то производство.
ПСП [пС-се-пё] — Португалска социалистиче¬
ска партия.
ПСП [пё-сёнne| — Прогресивна стцоаяисточeн
ска партия (в Ливан-; ПСПЛ.
ПСП [пе-се-пе]]. остар., пол. PSP (Poiska So-
cjalistyczna Partia- — Полска социалистиче¬
ска партия (1892—1948-; ППС.
ПСПП [oe-сe-пё-ёл] — Прогресивна социали¬
стическа партия на Ливан; ПСП.
ПСр метал. — Сребърен пропой.
пер воен. — Пътнтстртнтeлна рота.
ПСС [пе-сс-се] — Планинска спасителна служ¬
ба. ’
ПСС — Приспособление към царевичен ком¬
байн за съборанс о товарене на нарязаната
стеблена маса.
ПСС [пС-се-сС] — Прогресивен съюз на Сене¬
гал.
ПСТ
ПСТ
пстб
петв
ПСТН —Пожарно-строително техническо нор¬
ми.
петр воен. — Пътностроитслна рота.
ПСУ [oe•сс-у]. ср. (разг.. член, -то- — Промиш
л-иостроително управление.
ПСУЗ юрид. — Праволнок за стипендиите в
учебните заведения.
ПСФ (—- (пё-се-ёф- — Приспособление, за
скубане на зрял фасул (напр.- ПСФ-3-.
ПСФК [ пе-се-фе-ка]. анел. PSFC (Internatio¬
nal Pacific Salmon Fishcrics Commission- —
Международна тихоокеанска комисия за ло¬
вене ”. лакерда.
хим. — Полистирол.
воен. — Пост за санитарен транспорт.
воен. — Пътностроителео батальон.
воен. — Пътностронтслсп взвод.
из
ПУГ
ПСШЛ |вС-сс1Щ-■è.л) — Партия и— свободата
но Шри Ловко.
ПТ |пе-её) — Партия но труда (в Нидерлан¬
дия).
ПТ (—) |пС-т-], воен. — Плонощ тонн (нопр.:
ПТ-76).
ПТ [пё-тё], физ.. — Пблуптовбднинвв триол-
ПТ [пС-тё] — Пвлуnтвввдннивво тсхимхо-
ПТ и пт |пС1тС], прал, воен. — Првеиввт—Из
ков. Д ПТ реактивно оръжие\ ПТ вер¬
толет', ПТ взвод.
ПТ (—) |пе-ее) — Т-рыисеот-и прсвброавво-
тсл с повишено честото зо индукционно на¬
гряване (нопр.: ПТ 1-250).
ПТАБ воен. — Противотанково авиационно
бомба.
ПТБ — Правилник за еехниуесхо безопас¬
ност.
ПТБ (—) |nё-ее-бс] — Приспособление зо то-
вот-н- и— боли [нопт.: ПТБ-2).
птб воен. — Пъено-е-хниу-сно база.
ПТВ |пе-её-вё) — Партия но труд-шитс сс въо
Виееноы.
ПТВ [nё-её-вё) — Птбиавбдсевснб-е-хничсски
въпроси. Д Заместник-директор по ПТВ .
ПТЕ — Правилник зо техническо схсплоот—-
цня.
ПТИ [ n<-1её-^^], ж. и (тозт.) ср. (член, зео] —
Потситнб-тёкнuч-си— информация.
ПТИ [пС-те-й], англ. PTI (Press Trust of India) —
Индийско информационно агенция.
ПТК — Поанстонско търговско корпорация.
ПТК [пё-те-ко], м. м (розг.) ср. (член, -тб] —
Помукоеексеилсн комбинат.
ПТКЛ1ПС — Правилник за технически кон-
етол п— моторните превозим средство.
ПТМ (—) [ пе-тс-См], воен. — Противотанково
мина (нопр.: ПТМ-5).
ПТМП воен.— Птотивоеоиkово минно полс-
ПТМЩ (—) — Транзисторси малогабаритен
щспсслен прсобразов-т-л (нопр.: ПТМЩ-2).
ПТН [ лё-тс-ен], воен. — Пу нкт зо техническо
ноблюдсиис-
ПТО [пе-тс-о], ж. н [роат.] ср. (член, -еб) —
ПтбuзввдcтD-нo-т-хнмусснм бедсл.
ПТО [пё-та-о], воен. — Противотанков— отбро-
н—.
ПТО |пè-те-ô), воен. — Првтuвоеонкввв оръдие.
ПТО jиё-тё-ô] ,Ю£'«. — Првеквоебрnсднв отбрано.
ПТП |<(è-её-пе) — Птоuаввлсевснб търговско
предприятие.
ПТП [пé-её1пё) — Пътнически еоkсимёетов
превоз (овтостбпоиствв).
ПТП |пé-тe-пё], ед. и мн. — Пътнотранспортно
п тбнзшсcтвиё.
ПТР воен. — Противотанков р-йон. '
ПТР |пè-тё-рC), воен., рус. ПТР (Птвенввтон-
ковое руж ьс) — Птвеивоеонаово пушна.
птрб воен. — Подвижен танков тёыбиееи ба¬
тальон.
ПТРД |пе-ее-тС1Де) — Предприятие зо транс¬
порт н реализация но. дървесината от Ко¬
мм „Зодгроилсс“.
ПТРД |пё-ес-етзлС) , воен., рус. ПТРД (ПрбеНз
ввеонковвс ружье Д-трсва) — ПрвенвB1
танков— пушка, конструиран— от В. Дсге^■:-
рен.
ПТРсз [ nС-ес-тСа], м. (розг., член. -р),вргн. —
Птоенввтонавв т-а-рв.
ПТРЗ [пС1Tс-тС1а-], воен. — Подвижен т—нко-
рсмонтсн зовод.
ПТРС [пе-тс-ср-ёс], воен., рус. ПТРС (Противс-
тонаово] ружьс Сцыбново) — Птвтивотонз
кова пушка, конструирано от С. Симоибн.
ПТС |пè-тё1Сc), м. (тоаг-, член, -ът, -а) — Под¬
вижно еслевuаивнн— станция.
ПТС [nё-е---с) — Приспособление зо прибира¬
не и— семсннм тт-ви.
ПТС [пС-тс-сё], мн., воен. — Противотанко¬
ви ст-лсено.
ПТТ |nе-тезеС) —Поща, телеграф, телефон (по
щсиско станция).
ПТТ [ пé-её-ее], прил. —Пвщснcкв-тслсттофнв-
тслсфонсн. Д ПТТ станция.
ПТТИ, англ. PTTI (Postal, Telegraph and Te¬
lephone International)— Мсждуи-родно обе¬
динение но профсъюзите но пощенските, те¬
леграфните и телефонните работници.
ПТТР |пё-ес-еёзрС) — Поща, телеграф, теле¬
фон, радио (nвшёнско станция).
ПТТРС — Пощенско еелсттофо-еелефонио
районно ст—нцня-
ПТУ [пе-те-у] — Приложна еёлсвнаuоиит уред¬
ба.
ПТУ [пё-тс-у], ср. (розг., член, зтб, мн.-то)—
Птвф-cмвиaлиB1есхниу-скб училище.
ПТУК — Професионално-техническо учили¬
ще по kбтобосетбсн-.
ПТУР ед. и мн., воен.—Птвеивотоннвво управ¬
ляемо рянсто.
ПТУРС [иеурс], ед. и мн., м. (тоаг-- член, -ът»
-а, мн. -вос], воен. — Противотанков упро-
влясм рок-тси снаряд.
— Пpризв:: пеУтсвв.
ПТХ мед. — Псстер.aнсфузибнсн хепатит.
ЛУ [пе-у], електр. — Пороысетичсн усилва¬
тел.
ПУ [пё-у], електрон. — Печатащо устройство.
ПУ |п--ÿ) — Пловдивски университет.
ПУ [пС-у] — Предприятие зо услуги.
ПУ [пё-ÿ], електрон. — Програмно упр—вис-
нис.
ПУ [пё-у], м. и [розт-) ср. (член, -еб), воен. —
Пункт зо управление.
ПУАЗО [пуазо], .и. м [розт-) ср. (член, зес),
воое.— Прибор зо управление и— —ртнлсрнй-
сkв-зснuения огън.
ПУБ библ. — Пловдивски университет —Би¬
блиотека.
публ- — публикация.
публиц- — публицистичен.
ПУВН <зоен., рус. ПУВН (Полиш- угол вср-
тнаольнвтб наведения)— Пълси ъгъл за вср-
тикално насочване.
ПуВРД техн. — Пулсиращ възлушнорсонтиз
всн двигател-
ПУГ — Партийна учебно годино.
ПУЕУ
144
ПУЕУ—Правилник зв устройство нв електри¬
ческите уреди.
ПУНР юрид. — Правилник зв приложение
нв Указа нв насърчаване нв раждаемостта.
ПУО [пуо], л. и (разг.) ср. {член. -то), воен. —
Прибор за управление нв огъня.
ПУ-ПВО еоен. — Пункт зв управление на
противовъздушната отбрана.
ПУРНЕС юрид. — Правилник зв управление¬
то. редв и надзора в етажната собственост.
ПУРС еоен. — Прибор зв управление на реак¬
тивна стрелба.
ПУРС, исп. PURS (Partido Urido de Га Re-
voluciôn Socialista) — Единна партия нв' со-
цивлпстическвтв революция (в Куба).
ПУС воен. — Прибор зв управление нв стрел¬
ба.
ПУСО и ПуСО [пусо], ср., еоен. — Пункт зв
специална обработка.
ПУТС еоен. — Прибор зв управление нв тор¬
педна стрелба.
ПУУ електрон. — Периферно управляващо
устройство.
пУц [пуц], член, -ът, -а, мн. -ове, л. — Про¬
фесионален учебен център.
ПФ — Портови флот.
пф физ. — пикофарад (след цифрв).
ПФА — Формовъчна автоматична преса.
ПФБ еоен. — Предна фронтова бвзв.
ЛФББ еоен. — Предна фронтова болнична
бвзв.
ПФЕ — Пълен факторен експеримент.
ПФЛ (пе-фе-ел) — Патриотичен фронт нв
Лаос.
ПФЛХ — Полифенолов лесохимически ста¬
билизатор.
ПФМ — Поликлиника зв фн^иквлнв медици¬
>: в. '
ПФСК хим. — Пврафенол сллфокисённнён ка—
тионят (сулфовъг.лнщз).
ПХ спец. — Пожарен хидрант.
ПХ [пе-xà] — Приспособление зв внасяне нв
хербициди.
ПХ (—) [пе-хв] — Хидравлична помпв (напр.;
ПХ-40).
ПХВ спец. — Перхлорвинилов емайл (лвко-
бояджийски материал).
ПХВ (—) [пе-хе-ве] — Хоризонтална винто¬
ва пресв (нвпр.; ПХВ-5).
ПХЗ [пе-хе-зе], еоен. — Противохимяческв за¬
щита.
пхк хим. — Понихлоакамфоll.
ПХЛ (—) [ пе-хе-ел] — Хидравлична листоогь-
ввщв пресв (напр.; ПХЛ-400, ПХЛ-1000).
ПХП хим. — Полихлорпинен.
ПХР (—) [пе-хе-рс], еоен. — Прибор за хими¬
ческо разузнаване (нвпр.; ПХР-46).
ПХС [пе-хе-се] — Постоянен художествен съ¬
вет (при Съюза нв българските художници).
ПХф [пе-хе-фс], хим. — Пёнтвхлоафёнол.
ПХЧП [пе-хв-че-пе] —Предприятие зв хими¬
ческо чистене н пране.
ПЦ [пе-це] —Партия нв центъра (във Финлан¬
дия).
ПЦ [ I ie-не], м. и (рвзг.) ср. (член, -то), ооен. —
Прсдвватслсн център.
ПЦ - [ пс-це] — Приспособление към зърно-
бембайя зв прибиране нв царевица (нвпр.;
ПЦ-3). ,..._.-. .Ь
п-ца — печатница.
ПЦБ [пе-це-бе] — Профсъюзен център нв Бан¬
гладеш.
ПЧ (—) [пе-че] — Бързоудврен пробивен чук
(нвпр.; ПЧ-75).
ПЧ — В емблемата нв държввен^обувен за¬
вод „Петър Ченгелсв“.
п. ч. — пещочве (след цифра). гг
ПЧО — Пределна честота зв отразяване.
П1В (—) [пе-шс] — Шпекова пресв (нвпр.;
ПШ 1-45, ПШ 1-63, ПШ 1-90).
ПШС (—) [пе-ше-се ] — Ш нсково приспособле¬
ние зв прибиране пв слънчоглед (нвпр.;
ПШС-4).
ПЩ ( —) [пе-ще] — Щангова приставка към
пръскачка „Перла“ (напр.; ПЩ-1).
пъли. м-р — пълномощен министър,
първобълг. — nървовънгврски.
Пътпрсект м.— Институт зв проучване н про¬
ектиране нв пътни обекти.
р
Р (—) [ер] — Радиостанция (нвпр.; Р-123).
Р (—) 1еР]. яетал. — В марквтв нв рвпиднв
(бързорезив) стомана (напр.; СтР 18).
Р еоен. — Регулировчик.
Р (—) [еР1 — Резервоар (иаnа.: Р-1, Р-0,75,
Р-0,5)
Р (—) (ер), електр. — Реле (напр.; Р-421,
Р-221).
Р — В емблемата нв трикотажна фабрика „Ро¬
сица“ — Севлиево.
Р библ. — Раздел.
Г- геогр.— рекв (пред собствено име). Д р. Ма¬
рица.
Р физ. ~ рентген (единица за измерване нв
облъчването с гама-лъчи), (след цифра).
р. грам. — род Д м. р., ж. р.
Р. и р. грам. — родителел падеж; род.
р. — рудник (пред собствено име).
РА еоен. — Реактивна артилерия.
РА соен. — Рубеж зв втвкв.
рввп соен. — Разузнавателен артилерийски
полк.
рвб. . . — Работнически (напр.; рабфак, раб¬
кор).
рабкор, член, -ът, -а, м., остар., рус. рабкор
145
РДС
(Рабочий ктрёсoтндeнт) —Работнически ко¬
респондент.
рабфак. член, -ът. -а. мн. -твe> м., остар. —
Работнически факултет.
— Произв.: рабфаковец. рабфаковскн.
рав. геоер. — равнина.
РАД библ. — Радиотехника. електроника.
рад — радиан (единица мярка за измерване
на равнинно ъгли- (след цифра-.
радар. член, -ът. -а. мн. -н. м., англ. radar
(Radio detecting and ranging- — Радио¬
локатор.
— Произв;. радарен.
радб воен. — Радообатальон.
Рàдиоopты м., остар — Раднопртмошлсност
(Държавно индустриално предприятие за гра¬
мофонно плочи-.
радиотехн. — радиотехника.
радн есен. — Разузнавателен артилерийско
днвиз йон.
радп есен. — Радоололк.
радр соен. — Раднорота.
рае воен, — Разузнавателна авиационна еска¬
дрила .
paar. леке. — разговорна дума нли значение.
разш. леке — разширена употреба.
РАИ [раи]. итал. RAI (Radictclcvisionc На-
Папа- — Италианско обединение за радио
и телевизионни предавания.
рай. . . — Районен (като първа съставна част
на сложносъкратено думи. напр.- райсъвет.
райком-.
райком. член, -ът. -а. мн. -о. м. — Районен
комитет; РК.
рййсъвСт м. — Районен съвет; PC.
РАСУ [расу] — Републиканска автоматизи¬
рана система за управление.
райтех ок. и м. — Районна транспортна -кспс-
доторска кантора.
рап есен. — Разузнавателен авиационен полк.
РАТБ |pâ-тс-бС] — Районно административно
техническо бюро.
рато соен. — Рота за аeртдрумнт-тeхничeскт
осигуряване.
РАТЦ [ра-те-цС] — Районна автоматична теле-
фоьна централа.
РБ остар. — Развойна база.
РБ — Ремонтна база.
рб соен. — Разузнавателен батальон.
РБГ [рС-бе-гС] — Републиканска баскетболна
група (само в съчст.- „А“ РБГ. „Б“ РБГ-.
РБИ икон. — Рационализация на бюджетния
избор.
РБО [ёр-бс-о]. м. и (разг.- ср. (член, -то-.
воен. — Рубеж за безопасно отдалечаване.
РЬПВХР — Републиканска болница за протс-
зоране. възстановителна хирургия о рсха-
билитация.
рбр есен. — Ракетна бригада.
РБС — Репродуктивна база по свиневъдство.
РВ [ёр-вё]. техн. — Въртящ се разпределител.
РВ [ер-вё]. обокн. мн., воен. — Радиоактивно
вещества.
10 Речник Rt съкрвшеняита
РВ — Регистрова вместимост (условен пока¬
зател за вместимост на корабите-.
РВ (—- [ёр-вС]. електр. — Транзисторно реле
за време (напр.- РВ-51-.
рв воен. — Разузнавателен взвод.
РВБ — Ремонтно-възстановителна база.
РВГ [рС-вё-гё] — Републиканска волейболна
група (само в съчст.- „А“ РВГ. „Б“ РВГ-.
РВД [ер-вс-дС] — Ръководство на въздушното
движение (дирекция-.
РВИ (рè-вe-•■^| — Районен ветеринарен инсти¬
тут.
РВПС (рС-вe-nё-сё] — Рсмонтно-възстановитсл-
но предприятие по съобщенията.
РВС (—- [рё-ве-сё] — Восокообемоо самонато-
варващо се ремарке (напр.- РВС-3.5-.
РВС [ре-ве-сс]. ж, и (рсдг.- ср. (челен. -то- —
Районна ветеринарна станция.
РВСН воен. — Ракетни войски със стратегиче¬
ско назначение.
РВСС — Развитое о внедряване по сортово
семепроизводство (дирекция-.
РВТ [р С-ве-те] — Резервен фонд за възнаграж¬
дение на труда.
РГ — Работна група.
РГ [ср-гС] — Разстъргваща глава (част от ме¬
талорежеща машина-.
РГ [ép-rèj. соен. — Разузнавателна група.
РГ (—- [ер-ге]. рис. РГ (Ручная граната- —
Ръчна граната (напр.- рГ-42-.
РГБ [рС-гс-бС] — Република Гвинея—Бисау.
РГВН [рё-ге-вс-ён] — Регулатор за горно вод¬
но ниво.
РГГП — Работници от горите о горската про¬
мишленост. Д Профсъюз на РГГП.
РГК [ер-ге-ка]. воен. — Резерв на главното
командуванс. ^.Артилерия РГК.
РД - „Работническо дело“ (вестник-.
РД ]Ср-дё]. воен. — Разузнавателен дозор.
РД техн. — Ракетен двигател.
РД (—- [ер-дС] — Рсгулатор-дебито-и-р (напр.-
РД-1-.
РД (—- [ёр-дё] — Рентгенов диагностичен апа¬
рат (напр.- РД-100-.
рд физ.— ръдърфорд (единица за измерване на
йтсuзсрзщо излъчвания- (след цифра-.
РДА [ер-де-а]. фр. RDA (Rassemblement dc-
mecratiquc africain- — Африканско демо¬
кратическо обединение.
РДВг техн. — Реактивен двигател с вътреш¬
но горене.
РДВН [рС-де-вс-Сн] — Регулатор за долно вод¬
но ниво.
РДГ [Ср-де-гС]. воен., рус. РДГ (Ручная дммо-
вая граната- — Ръчна димна граната.
РДД воен. — Ракета за далечно действие.
РДИК [ер-дйк]. м. (разг.. член, -а- — Районна
държавна инспекция по корабоплаване.
рдм воен. — Рота за дегазация на местност.
рдн [ер-дс-Сн]. воен. — Ракетен дивизион.
РДП (—- (ep-дe-oё]> воен. — Ранцев дегазацио-
нся прибор (напр.- РДП-4-.
РДС [рё-де-сё] — Районна диспечерска служ¬
ба.
РДС
146
РДС [рС-дс-сё] — Републик—нсхо-леывктоеиус-
скм съюз (въз Венецуела).
РДС [рС-дс-сС], .«. — Оперативно ръководство
и диспсчсрна-ция и— сиекттбенeргнйн—т—
систем— (оедсл]-
РДТГ техн. — Р-октивен двигател с твърдо
тбривб.
РЕА — p—днвслекербнн— опороеуро.
рсбатр еоен. — Реактивно батарея,
per воен. —'Рсмоитио-евакуационно' ттупо■.
ред. — редактор.
ред. — редакция,
рсд- — редник,
Tсднбл-тия ж. — Р-д-кциони- кблстия.
рсдм воен. — Реактивен днвизмон-
реж. — рсжисьор-
Рсз соен. — Резерв.
рез. — р-зюмс.
РёайивпрбСkе м., рус. Реаиивпрвскт (Гбсудор-
ствсннь1й институт проектвровонию пред-
приятнИ рcаuввввй nтсмищл-иивстн] —
Държавен институт зо проектиране и— пред¬
приятия за каучуковото промишленост (а
СССР).
РЕЛ — Районно сисктрблобороеврня.
рел- — т-иигиваси.
рсл- — религия-
Tёыт воен. — Ремонтно групО-
РСмзавод м. — Рсмонтси завод', РЗ.
РСмиооп ж. м м. — Ремонтно кооперация.
Р-ыбнесетвй м. — Предприятие зо ремонтно
сероuеелствв и— сгради, съоръжения и др.
Рсмс, член. -ът, -о, м., истор. — Работнически
младежки съюз (1928—1^*47); РМС.
— Произвл ремсИст, ремсисти—, р-мсон, рсм-
сйстки.
РЕМУ електр. — Реактивен е.лскетвы—шцяён
усилвател.
РЕП (тсп), м. 1- Роаптосттонснuё и -кспсои-
ция но печата; РП. '
2. (тозт.] член, -ът, -о, мн. збв-- Павилион,
а иоUеб сс продава периодичен печат; РП,
АОтивам до РЕП-а да сн купя вестник.
РЕС истор. — Работнически есперантски съюз
(1930—1934).
рссп- — т-спёктманб.
Рсспрбы м. — Ролиослекетвино м съобщмтеиз
но промишленост (Държавно стопанско обе¬
динение).
РссптбыкбмплСкт м. — Инженерингово пред¬
приятие зо проектиране, доставка, монтаж и
ссрвиз но кбмnл-нени обекти от областта но
Tодмоeлекттвиное— м съобщителното птоымщз
лсност.
РсспрбыыбнеОж м. — Държавно предприя¬
тие зо птвскеuтонс, лостова—, монтаж м сер¬
виз но съоръжения зо радиоелектронната и
съобщителното прбыuшл-ибст-
ретро, прил. — Ретроспективен (стил в изну-
стабтв, модата, —рхнтсктур—т— н др.)-
реф. — рсфср-т,
рец. — рецензия.
Рж (—) [ср-жС] — Живачно рслс — прекъсвач
(маир.: РЖ- ЮА )-
РЖ [èp-жс], ср., (розг., член, -то), библ., рус.
РЖ (Рсфср-тиннми- журнал) — Р-ф-р-тис-н
бюлстм Н-
РЗ електр, — Р-лсйно защита.
РЗ (—) [-р1аС[ — Реы—риё за зареждане- н—
зърноссялни м розпръсквойхи и— минерал¬
ни торове [нопт.: РЗ-З).
РЗ [тС1а-] — Ремонтен завод; Ремзавод.
Рз — Разград (в тсгисер—цибнниее нбысто на
ыотвтии птсввани средство от Разград и
Роаттолсни окръг). А Рз 12—16.
РЗМ — Речник зо зокбнвлотеинот— метрология.
РЗО —■ Ройонси здравен бедсл-
РЗС [т-за--сС) — Ростнес.лнозощнено станция.
РИАС [рйос], нем. RIAS (Rundfunk im ame-
rikanischen Sektor (West Berlin)) — Радио¬
станция в американския ссктор и— Запален
Берлин.
рибол. — тибблба.
РИВ [риа]- итал. RIV (Regolamento inter-
nazionale Veicoli) — Международно съгла¬
шение зо взаимно ползуваме и— товарни ва¬
гони.
РИГОПС [ритвnс), остар. — Райони— инспек¬
ция по горите н опазването и— птцтвлн—т—
ст-до.
РИД [рил], фр. R- I- D- (R-glement interna¬
tional concernant le transport des matieres
dangereuses par chemin de fer) —Мeждуяато-
родни правило зо тронспвтеитонс но опасни
товотu по железопътните линии.
РИЛЕМ [рилСм], ср. и ж., фр. RILEM (Reu —
nion internationale de laboratoires d'essais
et de recherches sur les materiaux et les con-
stnг1ctiзnt] — Международно об-лии-нм- но
лобвтотбрните по изпитвано но м—е-тиолu-
тс я строителните конструкции.
РИМ радиотехн. — Разлихова импулсно моду¬
лация.
РИНС (—) [ринс] — Ролuвиавевnси нннссНГз
нолuз—тбт - [нопт.: РИНСЛиТО-
РИС [рис] — Редакционно-издателски съвст.
РИС [рин], итал. RIC [Regolamentr Interna-
zionale Carrozzc) — Международно съглаше¬
ние зо взаимно ползувонс но пътнически,
багажни н пощенски вaгрнд,
ии<с.— рисунка (пред цифр-). Д Вж. рис. 15.
РИТЛЕ [ритлс], м. и ср. — Републикански
институт зо етудввблсаотсао ехспстеuао-
титбт. — риевтиусски.
РИФМА — Рентгенов избевп-н флуоресцентен
мстод зо —иолuа.
РИЦСП — Регулиране изкупните цени но сел-
схосеопонскиес прбнанедення (фонд).
РК (—) [ер-к—] — Родцокс-ном-тът (н—пр.г
РК-1).
РК (—) [èp -но] — Родuбу-ствтсн коаксиален
н—бсл (нопр.: РК-50-3-131, РК-50- 9-131).
PK (pè-Kà] — Районен комитет; тойkоы.
РК [рё-кО] — Ревизионно комисия.
РК [ер-ко] — Р-л-си комплект (в овебмоемуио
телефонно централа).
РК [Tё-кО) — Ремонтен комбинат,
р-к — работник.
147
РП
р-к — рудник; р.
РКА електр. — Реле за кодова авторегулиров¬
ка.
РКВС [ре-ка-ве-се] — Републиканска коми¬
сия по водно спасяване.
РКДНК [рё-кё-де-не-ка] — Районен комитет
за държавен и народен контрол.
РКМ [ре-ка-ме] — Районен клон по метало¬
обработване.
РКМС истор. — Руски комунистически мла¬
дежки съюз (1918—1924); РКСМ.
РКП [рё-ка-пё] — Рейюнионска комунистиче¬
ска партия.
РКП [ре-ка-пе] — Румънска комунистическа
партия.
РКП (б) [pè-ка-пе-бе], истор., рус. РКП (б)
(Российская Коммунистическая партия (боль¬
шевиков)) — Руска комунистическа партия
(болшевики) '(1918—1925).
РКРК [ре-ка-ре-ка] — Районна контролно-ре¬
визионна комисия.
РКС [рё-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то,
мн. -та) — Районен кооперативен съюз.
РКС [ре-ка-се] — Революционен команден съ¬
вет (в Ирак).
РКСМ истор., рус. РКСМ (Российский Ком¬
мунистический Союз Молодежи)—Руски ко¬
мунистически съюз на младежта (1918—
1924); РКМС.
РЛ [ёр-ёл]. воен. — Радиолокация.
РЛ (—) [ёр-ел] — Регистриращ логометър
(напр.: РЛ-10).
р-л — ръководител.
РЛВ [рё-ле-ве], воен. — Радиолокационен въ¬
зел.
РЛКСМ истор., рус. РЛКСМ (Российский Ле¬
нинский Коммунистический Союз Молоде¬
жи) —Руски ленински комунистически съюз
на младежта (1924—1926).
РЛП [ре-ле-пе], воен. — Радиолокационен
пост. ’•
рлр воен. — Радиолокационна рота.
РЛС [ре-ле-се], воен. — Радиолокационна стан¬
ция.
РЛФ [релеф], остар. — „Работнически лите¬
ратурен фронт“ (вестник).
РИ (—) [ер-ем], електр. — Междинно реле
(напр.: РМ-2).
РИ (—) [ёр-ем] — Регистриращ милнволтме-
тър (напр.: РМ-10).
РМА [ре-ме-à] — Район „Механизация и авто¬
транспорт“.
РМЗ [рё-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Ремонтно-механичен завод.
РМК [ре-ме-ка] — Ремонтно-механичен ком¬
плекс.
РМН [ре-ме-ен] — Ротационна навесна моти¬
ка (напр.: РМН-4,5).
РМП — Реклама на мястото на продажбата,
рмл соен. — Рота морска пехота.
РМС [ремс], член, -ът, -а, м., истор. — Работ¬
нически младежки съюз (1928—1947); Ремс.
— Прайса... ремсист, ремсйстка, ремсйстки,
ремсов.
РМС — Разпореждане на Министерския съвет.
РМТИ [ре-ме-те-й]—Районна минно-техничес¬
ка инспекция.
РМЦ [ре-ме-це], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Ремонтно-механичен цех.
РН (—) [ёр-ен] — Навесен разрохквач.
РН [ёр-ён], електр. — Неутрално реле.
РН (—) [ер-ен], електр.— Реле за напрежение
(напр.: РН-25).
р-н — район (със собствено име или цчфра).
Д р-н „В. Левски''.
РНД [ре-не-де] — Революционно национали¬
стическо движение (в Еквадор).
РНК [ер-ен-ка], ед. и мн., биохим. — Рибо¬
нуклеинова киселина.
РНПИСМП — Републикански научно-практи¬
чески институт по спешна медицинска по¬
мощ.
РНР [ре-не-ре] — Румънска народна репуб¬
лика.
РНС [ре-не-се], воен. — Раднонавигацнонна
станция.
РНС [ре-не-се] — Районен народен съвет; рай-
съвет.
РНТ воен. — Радионавигационна точка.
РО [ре-о], воен. — Разузнавателен отряд.
РО [ре-о], воен., острр — Разузнавателно от¬
деление.
РО [ре-о] — Районен отдел. Д РО „Просвета*.
РОБ електр. — Радиоотоплителна батерия.
РОВ хим. — Разтворимо органично вещество,
род. — роден.
род. грам. — родител ен падеж; Р, р.
Родопаимпекс м. — Външнотърговска орга¬
низация за износ (експорт) на продукция на
обединенията „Родопа“, „Млечна промиш¬
леност“ и др. и внос (импорт) на оборудва¬
не и материали за тях.
РОЗН — Република Острови Зелени нос.
рок, член., -ът, -а, мн. -ове, м., разг. —
Рокендрол.
роман.—романски.
РОНП — Районен отдел „Народна просвета“.
РОП [роп], воен. — Ротен опорен пункт.
РОСТА [роста], остар.,рус. РОСТа (Российское
телеграфное агентство) — Руска телеграф¬
на агенция (1918—1935).
Ростселмаш ли, рус. Ростсельмаш (Ростов¬
ский завод сельскохозяйственного машино¬
строения) — Ростовски завод за селско¬
стопанско машиностроене.
РОТ електр. — Реле за обратен ток.
ротд воен. — Разузнавателно отделение.
РОФ [роф] — Рудоземска обогатителна фаб¬
рика.
РП (—) [ер-пе] — Платформено ремарке
(напр.: РП-551, РП-15).
РП (—) [ер-пе] — Плуг-риголвач (напр.: РП-
50).
РП [ре-пе], истор. — Работническа партия
(1927—1938/39).
РП [ре-пе] — Развойно предприятие. Д РП
„Електроника*.
РП [ре-пе]. воен. — Разпределителен пункт.
РП
148
РП [реп] Mt. L Разпространение на псчата;РЕП.
2. Павилион. в който се продава периоди¬
чен печат; РЕП.
РП [Ср-па] — Рслсен прекъсвач (в автоматична
телефонна централа-.
РП [р- • oс]> м. и (разг.- ср. (член, -то- — Ре¬
монти о подобрения (фонд-.
РП (рС-oС] — Републиканска партия (в САЩ-.
РП [рё-пС] — Реформистка партия (в Доми¬
никанската република-.
РП (—- [ёр-пС] — Ротационна помпа (напр.-
50РП. 100РП-.
РПАБ [ёр-паб]. ж. и (разг.- м. (член, -ът. -а-.
електр. — Релейна полуавтоматична бло¬
кировка.
РПБ [^рe-oe-бè] — Работническа партия на
' Бирма.
РЛГ (—- [ер-ве-гё]. ж. о (разг.- ср. (член, -тт,
' мн. -та-. воен., рус. РПГ (Ручная противо¬
танковая граната- — Ръчна противотанко¬
ва граната (напр.- РПГ-40. рПГ-43-.
РПД [éр-oё-дe1 — Регулатор за постоянна
деновелация.
РПД [eр-oe-дС]> ср. (разг.. член, -то-. воен. —
Средство за радиопротиводействие.
РПИ посс;.— Разстояние на правия изстрел.
РПИ (рС-nс-н] — Ръчен oожаросзвсститe.л.
РПК (рС•oё-кà] — Раднояокац■ионнт-прибтрeн
• комплекс.
РПК (рС-пс-кà] — Районен партиен комитет.
РПК [рС-пс-ка] — Районна потребителна коо¬
перация.
РПК (рe•oe-кà] — Рибопромишлек комплекс.
РПК (рe-пe-кà] — Рудолодготвотслен ком¬
плекс.
РПКГД библ. — Районен педагогически ка¬
бинет „Гоце Делчев“.
РПЛ (—- (Ср-oe•Сл] . ■ Подвижен лентов раз-
рохквач (напр.- РПЛ-8-.
РПМ (—) [èр-oс-Сы]> рус. РПМ (Раскладочно¬
подборочная машина- — Разпрсдслитслно-
подбнраща машина (за перфокарти-.
РПМ(—-[Ср-пс-См]. рус. РПМ (Роторная погру¬
зочная машина- — Роторна товарителна ма¬
шина (напр.- РПМ-80-2М).
РПИ (—) (èр-ne-eи]> електр. — Реле за по¬
стоянно напрежение (напр.- РПН-11-.
РПО [рС-пс-о]. ж. и (разг.- ср. (член, -то- —
Районна проектантска организация.
РПО (рё-пe•ô]. ж. и ср. — Районна противо¬
пожарна охрана.
РПО |рè-oё-т] — Революционна партия на
обединението (в Южна Корея-.
РПОИС (рoгuc].eд. и мн. — Работен проект за
организация и изпълнение на строитсл-
ствого.
РПОМП — Развойно предприятие за оптико¬
механично прибори.
РПП [ре-пе-пё] — Рудтптдготвнтeлнт произ¬
водство.
РПР [рС-пс-рё]. м. о (разг.- ср. (член, -то- —
Регулиране на постъпленията от реализа¬
цията (фонд-.
РПР (рС-oe-рё]. ср. — Рeдакцо):>нио-oодгттвсн
тслна работа.
РПС [рС-пс-сё]—Районна пречиствателна стан-
цоя.
РПС (рè-oс-сС] — Районна пътна станция.
РПС [рС•oс-сe] — Републиканска противо-по-
дсыотлогочна станция.
РПСД (рè-пё-сe-дe1 —Работен проект със смет¬
на документация.
РИТ (рè-oс-тe( — Турска работническа пар¬
тия.
РПУС — Районно предприятие за услуги н
стоки.
РПЦ (рё-пe-цё] — Радиопредавателен цен¬
тър.
РПЩ [рС-пс-щё]. л. и (разг.- ср. (член. -то- —
Районен пионерски щаб.
РР (—) [ёр-ёр]. електр. — Реле-регулатор
(напр.- РР-12В-.
РР [ер-ер]. воен. — Рубеж за регулиране.
ррвоен. — Разузнавателна рота.
РРА радиотехн. — Радиорелейна апаратура.
ррб воен. —Радиорелеен батальон.
РРВК воен. — Рубеж за разгръщане във
взводни колони.
РРД техн. — Ракетно-реактивен двигател.
РРК [рС-рс-ка] — Районна ревизионна ко¬
мисия.
РРЛ радиотехн. — Радиорелейна линия.
РРП (рe-рe-oё] — Районно ремонтно пред¬
приятие.
РРП остар. —. Румънска работническа пар¬
тия.
ррр воен. — Радиорелейна рота.
РРРК еоен. —Рубеж за разгръщане в. ротни
колони.
РРСП [рС-рс-сс-пё] — Районно ремонтно сто¬
панско предприятие.
РРТС (рe•рё-тс•сe] — Радиорелейна и теле¬
визионна станция.
РРТС [ре-ре-тс-сС] — Разпръскватслна радио¬
телевизионна станция.
PC (—- [Ср-Сс] — Раздробитсл оа стебла
(напр. PC-J-.
PC [рё-сС] — Районен съвет; райсъвет.
PC воен. Реактивен снаряд.
PC [рё-сС] — Републиканска секция. Д PC
по волейбол.
PC библ. — Рефсратквсп сборник.
PC (—) [Ср-Сс]—Роторна снсгочостачка (напр.-
РС-3в3-.
PC (—- [Ср-Сс]. електр. — Сигнално реле
(напр.- рС-1-.
PC (—) [ер-Сс]. електр. — Стъпален регу¬
латор (напр.- рС-4-.
PC (—) (ёр•Сс]. техн. Универсален регулатор
за сходимост (напр.- РС-90 ЛС2-.
РСБ [рС-се-бё] — Републиканска секция по
баскетбол.
РСБКЕ — Речник на съвременния български
книжовен език.
РСВ [ре-се-вС] — Републиканска секция по
волейбол.
РСВ [рС-се-вё]. ср. (разг.. член. -то- — Ресто-
149
РТФ
рантн и спални вагони (Стопанско пред¬
приятие).
РСГ (—)[ер-се-ге], воен., рус. РСГ (Реактивния
станковый гранатомет) — Реактивен грана¬
томет, монтиран на бойна машина (напр.:
РСГ-2, рсг-3)-
“СД (—) [ер-се-дё] — Джобен радиотелефон
за двустранна симплексна връзка между
подвижни обекти (напр.: РСД-65).
РСД (—) [ёр-се-дё] — Самосвално двуосно
ремарке (напр.: РСД-5, РСД-3).
РСД [ер-се-де], авиац., рус. РСД (Регулатор
соотношення давлении) — Регулатор за
съотношение на наляганията.
РСЕ (—) [ер-се-е] — Самосвално едноосно ре¬
марке (напр.: РСЕ-ЗВ).
РСДРП [ре-се-де-ре-пе], истор., рус. РСДРП
(Российская соцuал-демoкратнчеcиай ра¬
бочая партия) — Руска социалдемократи¬
ческа работническа партия (1898—1912).
РСДРП (б) [рё-се-де-рё-пе-бё], истор., рус.
РСДРП (б) (Российская социал-демократи¬
ческая рабочая партия (большевиков)) —
Руска социалдемократическа работническа
партия (болшевики) (1912—1918).
РСИК—Районен съвет за изкуство и кул¬
тура.
РСК (—) [ер-се-ка] — Комбиниран раздроби-
тел на стебла (напр.: PCK--,1)._
РСКУ [ре-се-ке-ÿ], остар. — Районно сана¬
торно-курортно управление.
РСКХЛ — Републиканска секция по кънки и
хокей на лед.
РСМ (—) [ер-се-ем] — Разсадосадъчна маши¬
на (напр.: РСМ-8).
РСМ (—) |ер-се-ем], рус. РСМ (Ростсельмаш) —
В марката на комбайни (напр.: РСМ-8).
РСМИ — Реклама на средствата за масова
информация.
РСО [рё-се-о] — Ремонтно-строителен отдел.
РСП [рё-сс-лё] — Районно стопанско пред¬
приятие.
РСПЧ [ре-се-пе-че] — Работническо-селска
партия на Чили.
РСР [ре-се-ре] — Регионално сътрудничество
за развитие (междуправителствена орга¬
низация между Иран, Пакистан и Турция).
РСС — Работници в селското стопанство. А
Профсъюз на РСС.
РСС (ре-се-се], ас. и (разг.) ср. (член, -то] —
Районна станция на съобщенията.
РСС [ёр-се-ес], рус. РСС (Резка соломы и си¬
лоса, соломосилосорезка) — Резачка за сла¬
ма и фураж (напр. РСС-6).
РССП — Работници от строителството и строи¬
телната промишленост. А Профсъюз на
РССП.
РССТ |рё-се-сё-те] — Ремонт на селскостопан¬
ска техника (Държавно стопанско обеди¬
нение).
РССХП — Работници от селското стопанство к
хранителната промишленост. Д Профсъюз
на РССХП.
РСТПК [ре-се-те-пе-ка] — Районен съвет на
трудово-л роизводител ннте кооперации.
РСУ [рё-се-у], ср. (разг., член, -то) — Районно
строително управление.
РСФ [рё-се-фё] — Републиканска секция по
футбол.
РСФСР [ре-сё-фе-се-рё], рус. РСФСР (Россий¬
ская Советская Федеративная Социалисти¬
ческая Республика) — Руска съветска фе¬
деративна социалистическа република.
РСХП [ре -се-хе-пё] — Революционна социал-
християнска партия (в Доминиканската
република).
РСШ [рё-се-шё] — Републиканска секция по
шахмат.
РТ (—) [ёр-тё] — Радиотелефон (напр.: РТ-
21).
РТ — Регистър-тон (условен показател за
вместимост на кораби).
РТ (—) [ёр-тё] — Рентгенов телескоп - -- ■
(напр.: РТ-4). ’
РТ (_) [ёр-тй] — Тороразпръскващо едно¬
осно ремарке (напр.: РТ-3).
р-т — ресторант.
РТБ [рё-те-бё] — Районна търговска база.
РТБ [рё -те-бё], ас. и (разг.) ср. (член, -то) —
Ремонтно-техническа база.
РТВ [рё-те-вё], мн., воен. — Радиотехнически
войски.
РТВ [рё-те-вё], ср. (разг., член, -то) — Радио¬
транслационен възел.
РТВ |рё-те-ве], ед. и мн., транса. — Релсова
токова верига.
РТЕ |рё-те-ё], м. и ср., икон. — Развитие на
териториалните единици (фонд).
РТИ (—) [рё-те-й] — Рентгено-телевнзионен
интроскоп (напр. РТИ-1).
РТК еоен. — Ротен тактически комплект.
РТМ електр. — Мембранно топлинно реле.
РТО техн. — Радиотехническо оборудване.
РТП — „Радио-телевизионен преглед" (вест¬
ник).
РТП [рё-те-лё] — Районно търговско пред¬
приятие.
РТПК [рё-те-пе-ка] — Районна трудово-про¬
изводителна кооперация.
РТР аогн. — Радиотехническо разузнаване.
PTC [р ё-те-сё], мн., воен. — Радиотехнически
средства.
PTC [рё-те-сё] — Районна транслацнонна стан¬
ция.
PTC [рё-те-сё], ас. и (разг.) ср. (член, -то) —
Ремонтно-техническа станция.
РТССТ (—), техн. — Регулатор трипозицно-
нен за сигнал от съпротивителни термо¬
метри (напр.: РТССТ—Р1-100).
РТУ [рё-те-у], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Рационализация и техническо усъвършен-
ствуване (фонд).
РТФ [ёр-тс-ёф], ас., фр. RTF и R. Т. F. (Radio¬
télévision française) — Френско радио и
телевизия.
РТЦ
150
РТЦ (рС-тс-цê] — Радит-тснсвuзuтысн център.
РТЦ [рё-тё-цё] — Радиотранслационен център.
РТЦ [рё-тс-цС] — Ръчна телефонна централа.
РУ техн. — Разпределително устройство.
РУ [рё-у] — Районно управление.
РУ — „Родопски устрем“ (вестник-.
Р-У — Рудоуправление (напр..- Р-У I. Р-У
РУАМ [руам]. техн. — Радиоуправляема авст-
моделна машина.
руб. — рубла.
руг. леке. — ругат-лно.
Рудмётал м. — Външнотърговска организа¬
ция за търговска дейност с метали и метал¬
но изделия.
РУЕ [рус]. ср., мед. — Реакция за утаяване
на еритроцитите.
РУЕМ [русм]. м., мед. — Реакция за утаяване
на еритроцитите по Матлиев.
. . . рук остар., рус. рук (Руктвтдстснь) —
• Ръководител (напр.- политрук. воснрук-.
РУМ (—) [рум]. рис. РУМ (Разбросыватель
минеральных удобрений- — Разпръскван на
минерално торове (напр.- РУМ-3-. .
рум. — румънско.
рус. — руски.
РФ (—) (Ср-Сф]> техн. — Фазов регулатор
(напр.- РФ 90-ЛЦ-.
РФ (—) [ер-ёф] — Фуражно-раздаващо ре¬
марке (напр.- РФ-10-.
РФА [ёр-фе-ё]—Рентгенов флуоресцентен ана¬
лизатор.
РФВ [рС-фс-вС] — Републиканска федерация
по волейбол.
РФГ [рС-фе-ге] — Републиканска футболна
група (само в съчет.- „А“ РФГ. ..Б“ РФГ-.
РХ (—) [Ср-ха] — Хидравличен разпредели¬
тел (напр.- РХ-25/22-.
РХАБ ед. и мн., воен. — Радстхсдроакycтичeк
буй (шамандура-.
РХВп — Работници от хранително-вкусовата
промишленост. Д Профсъюз на РХВП.
РХГ [рё-хе-ге] — Републиканска хандбална
група (само в съчст.- „А“ РХГ. „Б“ РХГ-.
рхз воен. — Рота за химическа защита.
РХК (—- ^р-хс-ка] — Хидравличен клапанен
разпределител (напр.- РХК-13-.
рхрр воен. — Рота за химическо о радиацион¬
но разузнаване.
РЦ — Регулиране на цените (фонд-.
РЦ (—- [Ср-це] — Резервоар за цимент (на
вагон- (напр.- РЦ-50-.
РЦ еД. о мн., трансп. — Релейна централи¬
зация.
РЦ (—- (ёр-цС1 — Роначка за царевица (напр.-
РЦ-6-. ...
РЦ (—- [Ср-цС] — Центробежен ттртразnрьск-
вач (напр.- РЦ 1—6. РЦ 2—6-.
р-ца — работилница.
РЦП (—- (èр-цё-oё] — Центробежен прикачен
ттр<аразoръсквач (напр.- РЦП-2.5-.
РЦР [ёр-цс-4р] — Резачка за цвекло — ръч¬
на. ' .
РЦСМ (рС-цс-сё-мС] — Републикански цен¬
тър по спортна медицина.
РЦТНТМ — Районен център за техническо и
научно творчество на младежта.
РЮВ — Република Южен Виетнам.
с
С (—) [ёс] — Самоходен (за означаване па
комбайни. напр. С-4. С-4М-.
С трансп. — Семафор.
С (—- [есс — Сен<^^'^<^1^^^чка (напр.- С-1.
6 Б-.
С — „Септември“ (сoссаниe).
С — „Славия“ (спортно дружeствт).
С (—- [сс] — Снеготоварачка (напр.- С-4-.
С — София (в регистрационните номера на
моторно превозни средства от София-. Д СТ
02—43.
С — „Старт“ (вестник-.
С (—) [ес] — Строителна машина. строителен
инструмент (напр.- С-391— кран. С-29. С-
11)0— булдозер. С-570—авттци.аёнттвтз-.
С (—) [ес] — Струг (напр.- С-13. С-ПВ-.
С — „Стършел“ (вестник-.
С биохим. — Субстрат.
с — сзнти. . . (десетична представка към из¬
мерителни единици. напр.- см — санти¬
метър. сг — сантиграм-.
С и е. — сев-р.
с. — село (пред собствено оме-. Д с. Обнова.
с. грам. — среден (род-; вж ср.
с. — страница (с цифра-; стр. Д с. 206.
СА [cé-à]. ж. и (разг.- ср. (члeн.-тт)> остар. —
— Селскостопанска академия; ССА.
СА [сС-а] — Строителство о архитектура (уп¬
равление. отдел и др.-.
СА [ес-а]. мн., нем. SA (Sturmabteilungen- —
Щурмово отряди (в хитлеристка Герма¬
ния-.
САА [саа]. англ. CAA (Central African Air¬
ways- — Английска компания за въздуш¬
ни съобщения в Централна Африка.
СААС [саас]. англ. CAAC (Civil Aviation
Administration of China-— Администрация
за гражданска авиация на Котай.
САБ [саб]. воен. — Све1сща авиационна бомба.
САБ геохим. — Смолисто-асфалт-нов битум.
САБ [саб] — Строителство. архитектура и
благоустройство (отдел-.
САБ [саб] — Съюз на артистите в България.
САБ [саб] — Съюз на архитектите в Бълга¬
рия.
САБЕНА [саб-на]. «.. фр. SABENA (Société
anonyme belge d'exploitation de la naviga-
151
СБС
tion aérienne) — Белгийски въздушни ли¬
нии.
САДР — Сохорса— —робско демократично ре¬
публика.
сод воен. — Смесен— авиационно дивизия,
сос воен. — Смесено авиационно ескадрила,
сон воен. — Смесен овноцнонсн корпус,
соас-члсн. -ът, -а, мн. -и, м., р/зг.— Саксофон.
САЛ [сал], ж. и м., англ. SAL (Scotish Airlines
—Шотландски въздушни линии.
САЛТ [соле), мн., апел. SALT (Strategie
Arms Limitation Talks) — Ограничаване
ио сттоеегuчссниес въоръжения (съвстско-
ометнхонсхн преговори зо ограничаване но
стратегическите въоръжения).
САМ [cам], рус. САМ (Счетно-аналитическ—я
машина) — Сметачно-аналитично мошино-
сомбо, член, -то ср. — Самозащита б-з оръ¬
жие (вид спортна борба).
Самекс и САМЕКС [сёмскс], ж. и л. — Съвст-
ско-омсрихонски микровълнов експеримент
(Програма зо мзслелвоне и— космическото
птвсетонство).
,. . сон- . . — Санитарен (копр.: с/нпост, мсд-
сончаст).
САНА [сана], англ. SANA (Syrian Arab News
Agoncy) — Сирийско арабско информаци¬
онно агенция. ... '
санепнд. . . — Сонмеотно-спмлсыилвгиу-н
(нопт.: сонспилстонция)-
сонепНдстаиция ж. — Сaнмеорн01Спмд-ыцоз
логично сеоицuя-
Сан и ср. (Сaнuеорсн] — Прахообразен пре¬
парат зо почистване и— тоалетни, който
дезинфекцира и освежава въздуха.
сОипбсе м. — Санитарен пост,
сонскр. —соисkтнесан. - - - >
Саифа ж. —Препарат зо мисис, дсзинфскци-
ронс и дсзодвтиронс яо с—иит—рен фаянс,
саНчОст ж. — Санитарно част.
сап воен. — Смесен —ниоцuвнси полк.
САПА [сапа], /нгл. SAPA (South African
Press Association) — Информационно аген¬
ция я— Южноафриканското рспублнао-
сопб еоен. — Сanьот-и батальон,
сопя есен. — Сапьорси вавбл.
сопр есен. — Сопьорно рота.
САР — Сирийско —робско република.
САР [сор], електр. — Систем— зо —нтбыотмуно
регулиране.
САРПп [сарп], техн. — Сисеёы— зо —втбыоемч-
но регистрация но пороыеттнее а пвл-е.
САС [сос] — Смсссно автомобилно стопанство.
САС [сос], ж. и м., англ. SAS (Scandinavian
Airlines System) — Скандинавски въздуш¬
ни линии.
САТ (—) |сот] — Аптечен тапициран стол
О'^^: САТ-1).
САТ [сот] — Сигнализация, автоматика м те¬
лемеханика (учебно дисциплина).
САТВН, /нгл. CATVN (Central American Te¬
levision Network) — Централно ометик—н-
сиа телевизионно сuст-ы—.
САТИ ед. м мн. — Служебно овеомотиуио те¬
лефонно информация.
САТМ — Съюз но албанските трудови мла¬
дежи.
САТС [сотс] — Софийски онеом—еичнм теле¬
фонни станции.
САТЦ [сотц] — Софийско овевмоемчно теле¬
фонно централа.
САУ [сёу], ж. м (розг.) ср. (член, -то), воен.,
рус. С-АУ исау (Самоходная артиллерийская
установка ) — Самоходно артилерийско оръ¬
дие.
САХСА [càxca], исп. SAHSA (Servicio А-гсо
de Honduras Sociedad Anonima) — Авиа¬
ционна компания но Хондурас.
САЩ [с—щ], мн. м (тоат.) ед., м, — Съсдмнснм
американски щотн-
СБ електр. — Силов брониран кобел-
СБ — Скоростен ббмботдмтовоч-
СБ воен. — Сортировъчно болница.
сб. — сборник.
сб физ. — стилв (единиц— мярка . за яркост),
(слсд цифр—)-
сб воен. — Стрелкови батальон.
СБА [сё-бс-à], м. и (тоаг.) ср. (член, зеб) —
Съюз но българските автомобилисти,
с-бо — служба.
сботр воен. ■— Стартово батарея.
СББ геохи.м. — Спиртобсызолсн битум.
СбБАН — Сборник и— Българското -кол-мия
и— ноукuее.
СБЖ [се-бс-жС], м. и (розг.) ср. (член, -еб] —
1- Съюз и— българските журналисти.
2. Сградата, а която сс помещава ръковод¬
ството но Съюз— но българските журна¬
листи. Д Отивам в СБЖ-то,
СБК [сё-бе-к—] — Съюз но българските ком-
позиебти.
СБКИ |сС-б--к--ы], м. — Стомонббетбннм кон¬
струкции и излелия (стопоиски комбинат).
СБКА1 |сС-бc-хе-ме]. м. и (тоаг.] ср. (член.
зтб) — Социално-битови и културни ме¬
роприятия (фонд)-
СБМП — Станция зо бързо медицинско по-
ыбш.
СБИ (—) [сС-бс-Сн] — Бояджийски съд под
ноиятонс (нопр.: СБН-100)-
СБНЛ остар. — Съюз но българските наци¬
онални исгuвнн (Младежко фашистка орга¬
низация п България, 1930—1944).
СбНУ — Сборник за нотбднu умотворения.
СБП |се-бе-nС), м. м [тоаг.) ср. (член, -то)— Съюз
но българските писое-лц-
СБПСС — Съюз но бюрото зо пътувония а
социолистиусские- сттоии-
СБПФ остар. — Съюз ио борците против
фощиаыо.
СБПФК, — Съюз но борците против фашизма
и kоnитолuаыо-
СБС (—) [cè-бе-Сс] — Луминесцентно ломп— зо
студенобяло светлина.
СБС остар. — Соииеотио-боктстиблотичи—
станция- -
СБС [сй-би-ёс], англ. CBS (Со^т!^ Broad¬
СБСД
152
casting System) — Радморазпръсквателна
компания „Колумбия“ (в САЩ); СИ-БИ-ЕС.
СБСД остар. — Сьюз на българо-съветските
дружества.
СБТП — Социалистическа- бригада за техни¬
чески прогрес.
СБУ [сё-бе-ÿ], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Съюз на българските учители.
СБФ [сё-бе-фё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Съюз на .българските фнлателисти.
СБФД [сё-бе-фе-дё] — Съюз на българските
филмови дейци.
СБХ [сё-бе-хё] и [се-бе-xà] м. и (разг.) ср.
(член, -то) — 1. Съюз на българските ху¬
дожници.
2. Представителен магазин на Съюза на
българските художници. Д Купих сувени¬
ри от СБХ-то.
СВ [сё-вё], м. н (разг.) ср. (член, -то), воен.—
Свързочен възел.
СВ [сё-ве], дн., радиотехн. —Средни вълни.
Cn- [сё -■.. мн., воен. — Строителни войски.
СВ [сё-вё], мн. и (раог.) ср. (член, -то), воен. —
Сухопътни войски; СПВ.
св. — свети (пред собствено имс). Д Връх ■ св.
Никола.
св физ. — международна свсщ (единица за
измерване силата на светлината), (след
цифра).
св. грам, — свършен вид.
св воен. — стрелкови взвод.
СВАМ техн. — Стькловлакнест анизотропен
материал.
СВ.АНУ [свану]. м., англ. SWANU (South¬
West Afr ica National Union) — Национа¬
лен съюз на Югозападна Африка (партия),
свб воен. — свързочен батальон.
св. г. физ. — светлинна година (след цифра).
СвДП — Свободна демократическа партия (във
Федерална република Германия).
СВИК воен. — Самолет с вертикално излитане
и кацане.
Свисер |свйс-ёр], ж. и .и., англ. Swissair (Swiss
Air Transport Company) — Швейцарски въз¬
душни линии.
свлб воен. — Свързочен линеен батальон,
свлкб воен. — Свързочен линейно-кабелен ба¬
тальон.
свлкр воен. — Свързочна линейно-кабелна ро¬
та.
свлр воен. — Свързочна линейна рота.
СВМ (—) [сС-вс-См] — Вентилационен местен
смукател (напр.: СВМ-2).
СВО [сё-ве-ô], м. и ср. —Съвст по висшето
образование.
свок — с ъвст за взаимно осигуряване на
кооператорите.
СВП — Санитарна въздушна помощ.
свп воен. — Свързочен полк.
свр воен. — Свързочна рота.
СВС—Санитарна въздушна станция.
свсеб воен.— Свързочен строително-експлоата¬
ционен батальон.
свсср воен.— Свързочна стронтслно-сксплоа-
тационна рота.
СВТ (—) [сё-вс-тё], воен., рус. СВТ (Самозаряд¬
ная винтовка Токарева) — Самозарежда-
ща сс винтовка, конструирана от Ф. В.
Токарев.
СВЧ [сё-вс-чё], електр. — Свръхвисока че¬
стота.
СВЧ [сё-ве-чё], прил., електр. — Свръхвиео-
кочестотен. Д СВЧ колебания-, СВЧ ан¬
тена-, СВЧ електромагнитно поле' СВЧ
терапия.
СГ — Социални грижи.
СГ — Спортна гимназия.
СГ — [ёс-гё], воен., рус. СГ (Станковмй Горю¬
нова) — Тежка картечница, конструирана
от П. М. Горюнов (напр.: СГ-43).
сг — сантиграм (след цифра).
с. г. — същата година (след дата). Д За¬
щитата се състояла на 25 юни с. г.
СГАП — Софийско градско аптечно предприя¬
тие.
СГБ — Софийска градска библиотека.
СГВО [сё-гс-ве-б] — Софийско градско воен¬
но окръжие.
СГИС [се-ге-не-сё], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
1- Софийски градски народен съвст.
2. Сградата, в която сс помещава Софий -
ският градски народен съвет.
СГНСДТ — Софийски градски народен съвет
на депутатите на трудещите се.
СГОДА [сгбда] — Софийски градски и окръ¬
жен държавен архив.
Сградострбй м. — Сградостронтелство (трудо¬
во-производителна кооперация).
СГРК [cè-re-pe-xà] — Софийска градска ре¬
визионна комисия.
СГРМ [сё-ге-ре-мё] — Социалистическа гер¬
манска работническа младеж (организация
във Федерална република Германия).
СГС — Сантиметър-г-рам-секунда (Междуна¬
родна система - измерителни единици).
СГС [сё-ге-сё] — Софийски градски съвет. А-
СГС на БПС.
СГС [сё-гс-сё] — Софийски градски съд.
СГСПС — Софийски градски съвст на про¬
фесионалните съюзи.
сгт — селище от градски тип.
СД (—) [ec-дё], техн. — Директен съединител
(напр.: СД 500-52).
СД (—) [ёс-дё] — Дискова сеялка (напр.:
СД-10, СД-24).
СД — „Сливенско дело“ (вестник).
СД [сс-дё] — Социалистическо действие (пар¬
тия в Коста Рика).
СД [сё-дё] —Стопанска дирекция.
СД — „Строително дело“ (вестник).
СД [ёс-дё], остар., нем. SD (Sicherheîtsdienst)—
Служба за безопасност (в хитлеристка
Германия).
с.-д. — социалдемократически.
СДВ [сё-дс-et], електр. — Свръхдълги вълни.
СДВ [сё-де-в-ё], прил., електр. — Свръхдъл-
говълнов. Д СДВ приемник.
Г
153
С»
СДЗ техн. — Скоба за директно закрепване.
СДИ (—- [сё-де-н] — Смесена дъждовална он.
станацся (напр.- СДИ-50-.
СДИНМ — Стопанска дирекция „Изграждане
на населено места“.
СДК [се-дс-ка] — Средногодишна допустима
концентрация (замърсеност на атмосфер¬
ния въздух илн на радиоактивно изотопи
във въздуха-.
СДК [се-дека] — Студентско ■ дом на кул¬
турата.
СДКП остар., пол. SDKP (Socjaldemokra-
cja Krolestwa Polskiego- — Социалдемо¬
кратическа партия на кралство Полша
(1893—1900-.
СДКП и Л остер., пол. SDKPiL (Socjaldemo-
kraeja Krol es tw а Polskiego i Litwy- —
Социалдемократическа партия на крал¬
ство Полша и Литва (1900^1918-.
СДМПБУ — Стопанска дирекция „Местна про-
аuш.лёнтст о битово услуги“.
СДНМ [сС-дс-нс-мС] — Стопанска дирекция „На-
ссесыс места“.
СДОВ обокн. мн., воен. — Силнодействуващо
отровно вещества.
СДП [се-де-пС] — Социалдемократическа пар¬
тия (в Западен Берлин-.
СДП [сё-де-пС] — Социалистическа дсстуров-
ска партия (в Тунис-.
СДП [се-дс-пе]. метал.— Стоманодобивно про¬
изводство.
СДПФ [сё-де-пё-фС] — Социалдемократическа
партия на Финландия.
СДР [се-дс-рё] — Сомалойска демократична
република.
СДС [се-дс-сё] — Социалдемократическо съюз.
(дясна организация в Англия-.
СДТ [сё-дс-тё]. ж. и (разг.- ср. (член, -то- —
Стопанска дирекция „Търговия“.
СДУ [cè-fle-y]. м. о (разг.- ср. (член, -то-.
остар. — 1. Софийско ■ държавен универ¬
ситет.
2. Сградата на Софийския държавен универси¬
тет.
СПФ — Софийска държавна филхармония.
СДХ биохим. — Сорбнтлехидрогеназа.
СДЦ воен. —Селекция на движещите'се цело.
СЕ (—- [ес-ё] — Едновретснен рсволвсрсн
струг (напр.- СЕ 201-.
сс воен. —Стартова ескадра.
СЕАТО (ссатт]. л.. англ. SEATO (Southeast
Asia Treaty Organization- — Организация
на договора за Югоизточна Азия (Военно¬
политически блок на страните от Юго¬
източна Азия-.
СЕБ воен. — Сортировъчно-евакуационна бол¬
ница.
сев. — северен.
СЕВД електр. — Сух елемент с въздушна
дсполярнззиня.
сее^-зл.—северозапад; с.-з.. СЗ.
сев.-зап. — северозападен; с.-з.. СЗ.
сео.-изт. — североизток; с. -о.. СИ.
зав.-изт. — североизточен; с.-о.. СИ.
ссг. грам. — сегашно време.
ссдл. геогр. — ссднтвсыа.
СЕЕ [сСе]. фр. С. Е. Е. (Commission interna¬
tionale de réglementation en vue dc l’appro¬
bation de l’équipement électrique- —Между¬
народна комисия по въпросите на стандар¬
тизацията и утвърждаването на електро¬
техническите изделия.
СЕК воен. — Секционна евакуационна коми¬
сия.
СЕК [сек] —Стопански енергиен комбинат.
ДС£Л „Трайчо Костов“.
сек — секунда (след цифра-. Д 15 сек.
СЕКАМ [сскам]. фр. SECAM о Sécam (Sys¬
tème séquentiel couleurs a mémoire- —
Птснeдтватeнна система цветна телевизия
със запомняне.
ссл. .. — Селско (като първа съставна част
на снтжнтсъкратeно думи. напр.- сслкор.
сслкттп, селсъвет-.
СЕЛ библ. — Селско и горско стопанство.
СЕЛ електр. — Сух елемент Лекланшс.
сёнктдп. член, -ът. -а. мн. -и. м. —Селска
кооперация.
сблкбр. член, -ът. -а. мн. -и. м. — Селско
кореспондент.
Сёлснёб м. — Селско снабдяване (Пластм-нтно
снабдително предприятие-.
сел. -стоп. — селскостопанско.
сйлсъвСт м. — Селско общински .народен съ¬
вет; СОНС.
СЕМ (—- [сем] — Съборачна електрическа
машина (напр.- СЕМ-101-.
сем. — семейство.
СЕМС (—- [ссмс] — Леярско сото с снeктртн
магнитен сепаратор (напр.- СЕМС-5|.
СЕНТО [сСнто]. ж.. англ. CENTO (Central
Treaty Organization)— Организация на Цен¬
тралния договор. (Агресивен военен блок
в Близкия о Средния Изток-.
СЕОД — Система за електронна обработка
на данни.
сспт. — септември.
сер. библ. — серия.
ссрж. соен. — сержант.
СЕС — Санитарна сподсмстлTгсчна станция.
СЕС — Станцооынт-eкспнгатацстапа служба.
СЕЦ мн. — Средно сдснно цсно.
СЖБ остаар — Съюз на журналистите в
България; вж. СБЖ-
сЖН — Служба „Жилищно настаняване“.
СЖТ .[сё-жё-те]. фр. С. G. Т. (CorHédcation
générale du travail- — Всеобща конфедера¬
ция на труда (във Франция-.
СЗ [сС-зС] — Слаботоков завод.
СЗ [сё-зС] — Содов завод.
СЗ — „Средношколско знаме“ (вестник).
СЗ [сС-зС] — Стъкларско завод.
с. -з. и Сз — северозапад; сев.-зап.
с. -з. о СЗ — северозападен; ссв.-зап.
Сз — Стара Загора (в регистрационните но¬
мера на моторни провозни средства от
Стара Загора и Старозагорско окръг-.
Д Сз 20—36.
СЗА
154
СЗА [сё-зе-à] и [cê-aà], воен. — Срсднокалиб-
рена зенитна артилерия.
СЗД [сё-зе-дё], ед. и мн., ж. и ср., техн. —
Станция, завъртаща по дължина (дърво¬
обработващо съоръжение).
СЗН (—) [се-зс-ён], рус. СЗН (Сеялка зер¬
новая навесная) — Навесна сеялка (напр:
СЗН-10, СЗН-16).
СЗО [сё-зс-6], яс. и ср. — Световна здравна
организация (при Организацията на обеди¬
нените нации).
СЗС [сё-зс-сё] — Селска здравна служба.
СЗС (—) [се-зс-ёс), рус. СЗС (Сушилна зер¬
новая стационарная) — Стационарна зърно¬
сушилня (напр.: СЗС-8).
СЗСШ (—) [сё-зе-се-шё] — Сеялка за зеленчу¬
кови култури на самоходно шаси (напр.:
СЗСШ-3,2).
СЗТ (—) [сё-зе-тё] — Зърнено-тревна сеялка
(напр.: СЗТ-19, СЗТ-47).
СЗТК (—) [се-зс-те-ка] — Зърнено-тревна ком¬
бинирана сеялка (напр.: СЗТК-19).
сзтн (—) [сё-зе-тс-ён] — Зърнено-тревна на¬
весна сеялка (напр.: СЗТН-19, C3TH-31).
СЗУ [ сё-зе-у] — Селски здравен участък.
СЗШ [сё-зе-шё], ед. и мн., яс. и ср., техн. —
Станция, завъртаща по широчина (дър¬
вообработващо съоръжение).
СИ (—) [ёс-й], техн. — Индиректен- съеди¬
нител (напр.: СИ-254). ■
СИ библ. — Сигнална информация. 5i33 '
СИ — Смесващ избирам (в автоматична те¬
лефонна централа).
СИ [ес-й], фр. SI (Système international des
Unites) — Международна система единици.
с.-и. и СИ — североизток; сев.-изт.
с.-и и СИ — североизточен; сев.-изт.
СИА — Справочно-информационен апарат.
СИАБ [сиаб], швед. SIAB (Svenska industri-
byggen aktiebolag) — Шведско акционерно
дружество за промишлено строителство.
СИ-БИ-ЕС [сй-бя-ёс], англ. CBS (Columbia
Broadcasting System) — Радиоразпръсква-
тслна компания „Колумбия“ (в САЩ);
СБС.
СИВ [сив] — Съвет за икономическа взаи¬
мопомощ.
— Произв:. енвеки.
СИВ [сив], фр. С. I. V. (Convention interna¬
tionale concernant le transport des voyageurs
et des bagages par chemin de fer) — Между¬
народна конвенция за превоз на пътници и
багаж по железопътните линии.
СИГМА [сигма], фр. SIGMA и S. I. G. М. А'.
(Station internationale de géobolanique medi-
terraneenne et alpine) —Международна стан¬
ция за средиземноморска и алпийска геобо¬
таника.
СИЕК [снёк], фр. CIEC (Centre international
des engrais chimiques)— Международен цен¬
тър за химически торове.
СИЕК |сиск]. м. и ср., фр. SIEC (Societe
internationale pour l'enseignement commer¬
cial) — Международно дружество за тър¬
говско образование.
СИЕЛС [сиёлс], фр. CEPS (Conseil interna¬
tional de l'education physique et sportive)—
Международен съвет за физическо възпи¬
тание и спорт (при ЮНЕСКО).
СИЕС [снес], фр. С. I. Е. S. (Conseil intera-
mericain economique et social) — Мсжду-
американски икономически и социален - съ¬
вет.
СИЗК техн. — Скоба за индиректно закреп¬
ване с капачка.
СИЗМ техн. — Многокабелна скоба за ин¬
директно закрепване.
СИЗП техн. — Скоба за индиректно закрепва¬
не с планка.
СИК [сик] — Съвет за изкуство н култура.
СИЛП [сил.п], фр. SILP (Societe internationa¬
le de linguistique psychologique) — Между¬
народно дружество за психологическа линг¬
вистика.
СИМ [сим], фр. CIM (Conseil international de
la musique) — Международен съвет по му¬
зика.
СИМ [сим], фр. CIM (Convention internationa¬
le concernant le transport des marchandises
par chemin de fer) — Международна кон¬
венция за прсвоз на стоки по железопътните
линии.
сим физ. — сммснс (единица за електропро¬
водимост), (слсд цифра).
СИМКА [еймка], фр. SIMCA (Societe indu¬
strielle et mécanique des constructions au¬
tomobiles) — 1. Автомобилостроитслна ком¬
пания във Франция.
2. Марка автомобили, производство на тази
компания.
сймка, член, -та, хя. -и, ж. — Автомобил,
произведен от автомобилостротелната ком¬
пания „СИМКА".
сим/м физ. — симснс на метър (единица за
специфична електропроводимост), (слсд циф¬
ра).
СИМПРО [сймпро], ж. и ср. — Система за
машинно проектиране.
СИМХ [симх], фр. SIMH и S. I. М. Н. (Société
internationale de mcdecine hydrologique) —
Международно дружество за хидроложка
медицина; ИСМХ.
Сингар м. — Синодален гараж.
Сйнпро, член, -то, ср. (Синтетична промишле¬
ност) — Прах за пране.
С^^проект яс. н м. — Синодална проектантска
организация.
Сннстро ж. и ср. — Синодално строителство
(Строителна техническа организация на
св. Синод).
синт. грам. — синтактичен.
СИНТА [сйнта] ж., ucn. CINTA (Compania
National de Turismo Aerco) — Чилийски
въздушни линии.
СиО — Свръзки и оповестявания (служба).
СИО — Справочно-информационно обслужва¬
не.
155
скпн
СИП [сип] — 1. В -мбл-мат— но стъкларски
зовод „Стойко Ивонов Пссв“.
2. .Мари— стъклени изделия, nтоиавблсево но
стъкларски завод „Стойко Иванов Пссв“.
СИП [смп], исп. SIP (Sociedad Interamericana
de Prensa) — Между-мернк-нско асоциа¬
ция по пеу—ео.
СИПИ [сйпи], библ. — Сигнално информация
по периодичните издания.
СИР — Съюз но индийските работници.
СИРНЕК [сирмСн], фр. CIRIEK (Centre inter¬
national de recherches et d'information sur
l'économie collective) — Международен ни-
фот.мациоиио-изслсдов—еслсkи център зо из¬
учаване но кaтеиеuвное— иабиоыиио.
СИРТК, фр. SIRTC (Societe internationale de
recherche contre la tuberculose et le cancer)—
Международно иоууноиасл-доноеслскO дру¬
жество по фтизиатрия и онкология.
СИС — Социалистически изборен съюз (в Нор-
всгня)-
СИС. ед. н мн., електрон. — Средно мнтстрои-
и— схем —.
СИСПР, фр\ CISPR м C.I.S.P.R. (Comite in¬
ternational special des perturbations radio-
electriques) — Международен комитет по
борб— с т—дивсыушeиuят—.
СИТ [сит], фр. CIT (Centre international du
tabac) — Международен център по тютюно¬
производство.
СиТа [сито], фр. SITA м S.I.T-A. (Societe in¬
ternationale de telecommunications оéтоз
nautiques) — Международно организация за
овноционым далекосъобщения.
СИУ [сиу], фр, SIU м S.I.U. (Societe interna¬
tionale d'urologie) — Международно дру¬
жество по урология.
СИФ - Справочно-информационен фонд.
СИФ [сиф] — Студия за игрални филми.
СИФ [сиф], ж., англ. cif (Cost, insurance and
freight) — Цспо-зосттохввао-новлв (Тран¬
спорти— клауза в международното търго¬
вия при морски превози, спорел която а
продажното цсно но стоката са включени
аосетоховkото м новлоео).
СИХ [сих], фр. SIH м S.I.H. (Socce-te interna¬
tionale d'Hematologie) — Мсждуи-родио
дружество по хематология; ИСХ-
СИЦ - — Спортен информационен цснеът.
СК (—) [Сс-кО] — Самоходен аътноkоыбойн
(напр.: СК-3, СК-4).
СК [с-’-к—] — Сборен комбинат.
СК [ёé•-^О), юрид. — С-мссн кодскс-
СК — Сигнален комплект (в автоматично тс-
лсфоии— цснтрало).
СК (- - - ) [Сс но] — Силажокомбайн (нопр.: СК-2,
СК.-З, СК-6).
СК — Славянски комитет.
СК — Спортен клуб.
СК [сс-^А] —Стопански комбинат.
СК [ёс^ка], воен. — Строжсви кораб.
СК — Суров каучук.
СК — Съюзен комитет.
СК — Съюз и— комунистите (в Юrбсловця)•;
вж. СЮК-
с—ка — сметка.
СКА [ёс-ко], рус. СКА (Спортивный клуб —т-
ынн] — Спортен ормс-скм клуб.
сказ. опрсд. грам. — сноау-мнб определение,
сконд- — си—ндиновскн.
СКАР [снот], /нгл. SCAR (Special Committee
of Antarctic Research) — Специален коыи-
есе по антарктичсскн изслсдвания-
СКБХ ^-ко-бс-хС] — Стопански комбинат за
битово химия.
СКД [сё к—-дС] — Соноеорно-кyтортн— дирек¬
ция.
СКДА — Спортен кбмиесе но дружеските
отыми.
СкДЕУ — Стопански комбинат зо домакински
-л-аероурслм-
СКЕМ [схем], м. и ср. — Строители— керами¬
ко м ефективни материали (Държавно сто¬
панско обединение).
СКЕМ (—) [скем], рус. СКЕМ (Свеклокомбайн
конструкции Коренькова, Ер-мсево, Мель-
ниноно) — Цвсилсномбойн, конструиран от
Кореиков, Ерсмссн, М-лнмков (напр.:
СКЕМ-3). .
СКЖ [се-ко-жС] — Съюз по кипърските журна¬
листи. — ■
СКК [се-ко-ка1 - — Сaноеотнв-курвттси ком¬
плекс- • •
СКК ост/р. — Съюзно контролно ибымсмя,
скл- грам. — силонснмс-
СКМ — Сметачно-клавирно машина.
СКН (—) [сс ка-Си] — Нонсссн силажоком¬
байн [нопт.: СКН-2,6).
СКН — Световен клuыотиу-н н—блюдотсл.
СКО [сС-ко-о] — Съвет но комсомолските орго-
иизоции-
СКОА — Стопански комбинат зо обработка но
алуминий.
СКОН (—) [скои], рус. СКОН (Сеялка комбини¬
рованная овощная нов-си-я) — Комбини¬
рано зеленчуково новссн— сеялка [н—пт-:
СКОН-4,2).
СКОР [скот], англ. SKOR (Special Committee
on Oceanographic Research) — Специален
комитет по океански мзслсдвония-
СКОЦМ — Стопански комбинат зо ' 'oбтобоеко
но цветни метали.
СКП [сС-ко-пС] — Салвадорсха кбмунцсеиуeМ',
ско партия.
СКП [сё-х—-пё] — Сирийско комунистическо
партия.
СКП [сС-ао-пС] — Словашко кбыунисемусск—
партия-
СКП воен. — Сторт-он команден пункт-
СКП [сС-ка-пё] —Суд-иск— комунистическо
партия.
СКПН (—) [Сс-к—-пс-ёп], рус. СКПН (Сеялки
кукурузная пунктирная новссиоя) —Новсс-
но сеялка за пунктирно сеитба и— царевица
(нопр.: СК-пН-8).
скпп
156
СКПП (сè-ка-oс-пС] — Стопанско комбинат за
пластмасово произведения.
СКППНР — Стопанско комбинат за преработ¬
ка на пластмаси „Народна република“.
СК'Р [ёс-ка-Ср]. воен. — Стражевн кораб-ра¬
зузнавач.
СКС (—), хим. — Синтетичен дивuнснстсрт-
лов каучуков натeас(ыапр.: СКС-65-.
СКС биохим.— Специфична комбонатив.на спо¬
собност.
СКТ (сб-ка-тё1 — Световна конфедерация на
труда.
СКТА [сё-ка-тс-à] — Стопанско комбинат за
телефонна апаратура.
СКУ [cè-ка-у]— Санаторно -курортно управле¬
ние.
СКШ (—- (eс-ка-шe] — Секционен кухненско
шкаф (напр.- СКШ-А 102. СКШ-А 201-.
СЛ (—) [-0--^ —Летящ супорт (част от мета¬
лорежеща машина- (напр.- СЛ-1-.
СЛ (—- [ёс-ёл] — Сеялка за лен (напр..- СЛ-17.
СЛ-44-. •
Ся — Сливен (в рсгсстрацстныитё номера на
моторни превозно средства от Словен и
Словенски окръг-. Д Сл 10—11.
СЛ (—) [ёс-Сл]. рус. СЛ (Сеялка лесная- —
Лесопосадъчна машина (напр.- СЛ-4-.
СЛ електр. — Съединителна линия.
сл — сантилотър (след цифра-.
СЛА биохим.— Синдром от липса на антитела.
слав. — славянско.
след. — следователно.
СлН (—- [ёс-ел-ён] — Навесна сеялка за лен
(напр.- СЛН-20-.
сл. н. е.—слсд новата сра (след цифра-. Д /е.
сл. н. е.
сл. об. — слсд обяд.
словаш. — словашко.
— Мембранен сигнализатор.
словен. — словенски.
СЛПЗ (сè-лё-пe-зС] — Селско лечебно профи¬
лактично заведение.
СЛС (—- (Сс-сл•ёс]. техн. — Свeтлннытлъчсва
завзръчна состс.ма (напр.- СЛС-10-1-.
СМ [ёс-ём — Магнитен сепаратор. ■
СМ (Сс•См
СМ [ёс-См] — Метален сешоар.
СМ [ес-См
См — Смолян (в регистрационните номера
моторно превозни средства от Смолян
Смолянскн окръг-. Д См 23—14.
— Сметачна машина.
на
и
СМ [ёс-ём] — Сортировъчна машина.
СМ — Спортен многобой.
СМ — Стопанска милиция.
см — сантиметър (слсд цифра-.
см. — смесен.
см. — смукачка. Д См. „Мизия".
СМВР остар. — Съвет на министрите на външ¬
ните работи.
смгс [сё-ме-ге-сс]. ■ рус. СМГС (Соглашение о
международном железнодорожном грузо¬
вом соо6щснсо- — Съглашение за между¬
народно железопътно сточно съобщение.
СМДБ [се-мс-дс-бе] — Съюз на музикалните
дейци в България.
СМЕК [смск] — Стопанско мснно-снсргисн
комбинат.
СМК [сc-ыe-кà1 — Стопанско металургичен
комбинат. Д СМК „Горубсо".
СМК [сë-ыe-кà1 — Стртотeлыт-ытытажeы ком¬
бинат.
СМК [сё-мё-кй] — Съюз на младите комуносто
(в Куба-.
СМКП [cè-мe-ка-oè1 — Санмаринска комуни¬
стическа партия.
СММК [сС-мс-ме-ка] — Стопанско ыоыыт-ыe-
танургочeн комбинат.
СМО [се-ме-о]. ас. о ср. — Световна ыeтeорт-
логочна организация (Специализиран ор¬
ган към ООН-.
СМО — Станок за междуселощно отброяване.
СМО [се-ме-о]. ср. (разг.. член, -то-. остар.—
Строително-монтажно обсдинсное.
СМОА [смоа]. ж. и (разг.- ср. (член, -тт) —
Специализирана монтажна организация .за
автоматизация; СПМОА.
СМОГ остар. — Софийска мъжка образцова
гимназоя.
СМП воен. — Смесено минно поле.
СМП [сё-мё-пё] — Сьюз на международните
панаири.
СМПС (сё-ыё-oe-сС] — Съглашение за между¬
народно пътническо съобщение.
СМР [сё ме рС]. мн. о (разг.- ср, (член, -то- —
Строително-монтажно работи.
CMC (сê-аte-cè]. фр. CMS (Commission de la
météorologie synoptique- — Комисия по си?
ноптична метеорология.
CMC [Сс-см-Сс]. физ. — Специализиран мьос-
баусров eнсктртмср (напр.- СМС-1).
CMC (—- [ёс-ем-ёс] — Метален сгъваема се¬
шоар (напр.- СМС-1 СМС-2-.
CMC — Спортно-медицинска служба.
см/сск — сантиметри за секунда (след цифра-.
Д 10 см/сек.
СМТ [сё-мё-тё]. фр. СМТ и С.М.Т. (Comité
mixte international du matériel de traction
électrique- — Международен смесен коми¬
тет по елоктрезадвижване.
СМТС (сë-мe-тё-сe[ — Софийска междуградска
телефонна централа.
СМ У мн., воен. — Сложно ыeтётртлтrичыо
условия.
СМУ [сС-.ме-у] — Средно музикално училище.
СМУ [сС-ме-у]. ср. (разг.. член, -то- — Строи-
тeныо•ытытажно управление.
СН воен. — Самюнасочванё.
СН (—- (ёс-Сн]. техн. — Смaзктыагнeтат■сн
(напр.-. СН-15-.
СН воен. — Стратегическо направление.
сн. — ■ нимма.
сн физ. — стен (единица за сила d системата
механични единици мстър-тон-секунда). (слсд
цифра-.
СНАВР — Спасително и неотложно аварийно-
възстановитслни работи.
СНБ (—) [ёс-сн-бё] — Нагыстатeнсu бояджий¬
ско съд (напр.- СНБ-100-.
157
Сбфжилфонд
СНД- — Система за нормативна документация
по стандартизация.
СНД [сс-нс-дё] — Социалистическо народно
действие (в Перу).
СНДМС — Съюз на националните демократич¬
ни и миролюбиви сили (в Южен Виетнам).
СНЛАД — Социалистическа народна либий¬
ска арабска джамахирия.
СНДМС — Съюз на националните, демократич¬
ните и миролюбивите сили (във Виетнам).
СНИ [cà-ne-ii]—Селскостопански научноиз¬
следователски институт; вж. ССНИИ.
СНИ —Служба за научна информация.
СНК [се-не-кй] —Съюз на народите в Каме¬
рун. .
СНМ [сС-не-.ме], м. и (разг.) ср. (член, -то),
истор. —Съюз на народната младеж (1947—
1949).
СНО — Софийска народна опера.
СНП [сё-ке-пё] — Свободна национална пар¬
тия (в Бахамскитс острови).
СНП [сё-нс-пё] — Социалистическа народна
партия (в Норвегия).
СНП [сё-нс-пё], воен. — Страничен наблюдате¬
лен пункт.
СНП (—) (ёс-ен-пё), рус. СНП (Передвижная
насосная станция) — Подвижна помпена
станция (напр.: СНП-510).
СНПФ — Студия за научно-популярни фил¬
ми.
СНР воен. — Станция за насочване на раке¬
ти.
СНР [сС-нс-рС] — Съвет за национални рефор¬
ми (в Тайланд).
СНРЕ |с-с-не-ре-бё) — Съюз на научните работ¬
ници в България.
СНС [сё-нс-сё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Селски народен съвет.
СНС [сС-нс-сС] — Специализиран научен съ¬
вет.
СНТИ [сС-нс-тс-й] — Сектор за научно-техни¬
ческа информация. '
СНТК (—) [ес-сн-тс-ка] — Съветски ннскотси-
поратурсн катализатор (напр.: СНТК--1,
СНТК-3).
СНТКП — Съветза научно-тсхничсски концеп¬
ции и прогнози.
СО (—1 [Сс-6] — Сеносъбирач-обръщач (иапр.:
СО-1.6 М).
СО — Симфоничен оркестър.
CO. [c-e-ôj, ср. (разг., член, -то, жн. -та) — Сто¬
панско обединение.
СО [сС-о], воен. — Страничен отряд.
СО [го], ср.. воен. — Съсредоточен огън.
СО I - - - - J — Съюзна организация.
со тен. — Стартов отряд.
СОЛ (—) [соа], трансп. — Стрелкови обръща-
v;??- и апарат (напр.: СОА-1, СОА-2).
СОАССР, рус. СОАССР (Северо-Осетинская
Автономная Советская Социалистическая
Рсспублнка) — Северо-Осетинска автоном¬
на съветска социалистическа република.
СОАТ [сойт], остир. — Съюз за обществен
автомобилен транспорт.
соб. инф. — собствена информация.
СО БРТ — Симфоничен оркестър на Българ¬
ското радио и телевизия.
СОБСИ [собси], индонез. SOBSI (Sentral Orga-
nisasi Buruh Seluruh Indonesia) — Централ¬
на организация на профсъюзите в Индо¬
незия.
собств. гран. — собствено съществително име.
Совболстрой м., остар., рус. Совболстрой (Со¬
ветско-болгарское строительство) — Съвет¬
ско-българска строителна организация.
Совинформбюро ср., истор., рус. Совинформ¬
бюро (Советское информационное бюро) —
Съветско информационно бюро.
совнарком, член, -ът, -а, ми. -и, м, истор,
рус. совнарком (Совет народнцх комисса¬
ров) — Съвет на народните комисари.
совхоз, член, -ът, -а, мн. -и, м., рус. совхоз
(Советское хозяйство) — Държавно социа¬
листическо селскостопанско предприятие в
СССР.
— Произв.: совхозен, совхбзник, совхбзнич-
ка, совхозничество.
СОГО — Селеки отряд на гражданската отбра¬
на.
СОДМКО [содомко], ж. и м. — Специализира¬
на организация за доставка -и монтаж на
комплектни обскти.
СОДУ [соду] — Система за опсративно-диспе-
черско управление (в строителството).
СОЗУ ед. и мн., електрон. — Свръхоператив-
но запомнящо устройство.
СОК (—) [сок], рус. СОК (Сеялка овощная
конная)—Конна зеленчукова сеялка (напр.-
СОК-7).
СОКДНК — Селски общински комитет за дър¬
жавен и народен контрол.
СОЛП [солп], член, -ът, -а, м., есен. —Спе¬
циален отряд за ликвидиране на послед¬
ствията.
СОН [сок], еоен. — Спретнато (двойно) огнево
наблюдение.
СОН [сой], ж. и м., воен. — Станция за оръдей¬
но насочване.
СОН (—) [сон], рус. СОН (Сеялка овощная
навесная) — Навесна зеленчукова сеялка
(напр.: СОН-2, 8А).
СОНС [ сс-оо-е-сё-,.-], и (разг.) ср. (член, -то) —
Сслски общински народен съвет; селсъвст.
СОПК — Съиет за опазване паметниците на
културата.
СОРСС истор. — Свободен общ работнически
синдикален съюз (1904—1924).
СОС — Софийски окръжен съд.
СОС [ёс-о-ёс], ср., англ. SOS (Save our
souls — Спасстс нашитс души; Save our
ship — Спасете нашия кораб) — Междуна¬
роден радиосигнал за бедствие; есоес.
СОТ [сот] — Световна организация по туриз¬
ма.
Соф. . . — Софийски (като първа съставна част
на сложносъкратени думи, напр.: Софжил-
фонд, Софпроект, Софстрой).
Софжилфонд м. — Софийски жилищен фонд.
СДфпроёкт
158
С5фптб£ае м.— Институт зо .проучване и про¬
ектиране но строителни ббёкеи в София.
СЬфсправк— ок. — Предприятие зо услуги —
л—ноне и— различни справки но гражданите
оо гр. София.
СДфстрой м. — Държавно стопанско .обедине¬
ние го жилищно, културно-битово, —лымз
нистротивио м други видове строителство и—
тститврняе— но София.
СЬфcттвйптoèхе м. — Комплексен институт за
проучване и проектиране но сетонтёлсевоеб
на еетнеорняе— но София.
СОХИО [сбкыб], япон. SOHYO (Nihon Rodo
Kumiai Sohyrgikai] — Гси-т—л-и сънст но
японските профсъюзи.
соц. . . разг. — Социалистически (нопр.: сбц-
лотср, соцстт—ни).
соц. — социален.
соц- — социалистически.
сбцмбл- — сбциологмчёсам-
социол. — социология.
социолект, член, —ът, —а, ж., езд/аон,— Социа—
лсн диалект.
СП (—) [ес-пС] — Продукционен струг (н—пт.:
^-403).
СП геогр. — Северен полюс.
СП — „Септемврийско побсдо“ (всстнмк)-
СП — „Софийско правд-" ■(вестник).
СП [сС-пС] — Социалистическо партия (н Гва¬
делупа).
СП — „Социалистическо право“ (сnисоннё].
СП — [сё-пё] — Специализирано предприятие.
СП [Сс-пС], техн. — Сребърно-пол-днсн тсл
зо контактни стъкло.
СП [ёс-пё] — Стома-ено-понцсроем инстала¬
ционни тръбн-
СП [се-иС], ср. (розг., член, -то, мн. зе—) —
Стопанско предприятие.
СП (—) [Сс-пС], рус. СП (Стoговоа пблуиовсс-
ной) — Полуновесио платформа зо nтсвба и—
боли (нопр.: СП-2)-
сп. — спирка.
сп. — списание (със собствено имс). Д сп.
„Отечество“.
СПБ (—) [Сс-пс-бС] — Предно (сзполцсв— се¬
нокосачка (напр. СИВ-^, ОТБИ^-Ц.
СПБ [сС-п--б-) — Съюз но nрсввдоуu.ес в Въиз
горня.
СПБ биб.л—Своден ису—тен бюлетин.
Сп БАН библ. — Списание и— Българското
—кодсмня и— науките.
СПВ [се-лс-вС], мн., воен. — Сухопътни вой¬
ски; СВ.
СПГ —Средно политехническо гимназия.
СПД [се-пс-д]] — Съвмести— планово дейност.
СПДИ (—) — Смесен— подвижно дъждоволио
инсталация [нопт.: СПДИ „Мaтицо-60“).
спец. член. -ът. -о, мн. звес, м., разг. —
1. Специалист.
2. воен. З/вежд/т. специално служба,
спец. леке. — специален термин.
спец. кор. — специален кбтесиоилене,
спецкурс ж. — Специализиран курс.
Спёцстрой м., острр. — Специално . строител—
ство.
СПЭ [се-пе-зС], ж. и (тозг.] ср. (член, -еб],
воен. — Странично походно з-ставо.
СПЭ — [с--п-за-) — Сушилня зо плодове м зе¬
ленчуци (нопр.: СИЗ^).
СПИНМ — Съвет зо планово изграждане но
носслсннтс ыёсео.
СПК [èc-пе-кк]] рус. СПК (Сбломоиолoвoкс>инцз
т-л^ — Сломвсъбмт—ч.
СПК [сс-пе-хО], кхмер. SPK (Saporamean Kam¬
puchea) — К—мпучийсао информационно
агенция.
СПМ строит. — Подвижно механизирано ске—
лс.
СПИ — Сметанно-перфорационно машина.
СПМОА |сыoà), ос. м (тоат.] ср. (член, -то)—Спс-
ццолuантоно производствено монтажно орга¬
низация зо овебмотиаоция; СМОА.
СПН ед. м мн., воен. — Спрстн-т (двоен) пост
зо наблюдение.
СПО- (—) [-с-и--6), рус. СПО (Сеялка и—тникоз
воя одноз-рнвноя] — П-ринконо ссялно -
(нопр.: СПО-22).
спорт, леке. — спортен тсрмни.
спортм-г, член, -ът, -о, м. — Спортен ы—гоаии.
Сп0тепр0ы м. — Спортно промишленост (За¬
вод зо сибтенн уреди и пособия).
СлбтеснОб м. — Спортно снабдяване. (Пред¬
приятие зо снобдяв—нс със спортни урсди м
пособия.)
Сп0ттзе0тб, член, зTб, ср. — Спортен еоеоли-
аотбт.
СПИ [сС-ис-иё) — Свстовн— итбдонолсевси—
програма.
СПП [сé-nе-пё), ср. (розг., член, -тб] — Стопой
сно производствено ит-дптияеис.
СПП |сС-пе-пС), ср. (розг., член, -тб] — Строи¬
телно промишлено пр-дптмятu-.
СППЗ |сé-ис-пс-ай) — Стопанство зо преработ¬
ка ио плодов- м зеленчуци.
СППМ [спам], воен. — Сборен пункт зо иовтез
денн машини.
спр. гр/м. — ентежёинё.
СПРЦ |се1пе-тс-це) — Себионсевб зо nтоназ
нодствб и реализация по цнстя-
СПС [ сС-пе-сс] — Световен пощенски съюз.
СПС —Съест но пореuйиuес сскрсторн.
СПСО [c<]-пс-сс-ô) — Софиско пласмснтно-сноб-
диесино организация.
спт мн.. икон. — Специални прово но тираж.
СПТВУ |се-ие-ее-ве-у], ср. [тозт., член, 1ео,
мн. -то) — Средно професионално трудово-
възпитат-лио училище,
СИТУ [cè-иe-тё-ÿ), ср. (розг., член, -то), мн.
-то) — Средно профссионално-тсхничсско
училище.
СПТУА [се1пезте-у-à] — Срсдио проф-сионал-
но-тсхничсско училищ- по овеоероиспорт.
СИТУ по ВИС [ сС-пс-тс-у по внс] — Средно
ирофссиоиолнб-тсхиuу-сkб училище по вът-
T-шим инсталации м сетбмтслсево.
СПТУК |сè-ие-ее--У-кО) — Срсдио проф-сионал-
н01ескнцу-ско училищ- по корабостроене
159
ссп
СПТУМ [сё-пё-тё^-м.-] — Средно oргфeсиоl^aл-
ыт-тeхнсчсcат училище по машиностроене.
СПТУОТ |сè-пс-тe•у-т-тe] — Средно професио¬
нално-тсхнсм-ско училище по отдих и ту¬
ризъм.
СПТУТ [сe-Оё-тё-у-тe] — Средно проф-сионал-
l^т-тexночeсат училище по тeастон.
СПУ електрон.— Сигнално повикващо устрой¬
ство.
СПУ [сё-пс--0]. мн. — Систсмо за планиране и
управление.
СПУ [с<е-пе--у]. м. и (разг.- ср. (член, -то-. воен.
Спомагателен пункт за управление.
СПУ [с^-oe-У1. ср. (разг.. член, -то. мн. -та- —
Средно политехническо училище.
СПЦ (сё-пс-цё] — Селекция на подвижните
цели (в радиолокацнонна станция-.
СПШЛ (сè-ne-щe-eн] — Социалистическа пар¬
тия на Шри Ланка.
СПЯ |cê-oe-B] — Японска стцсалистсчeска
партия; ЯСП.
СР (—- [ёс-ёр] — Полуавтоматичен ревалве-
рен струг (напр. СР-101-.
СР [ёс-ёр]. техн. — Редовна скоба.
СР — Социалистическа република. А СР Ру¬
мъния..
ср воен. — стрелкова рота.
ср. грам. — среден род.
ср. — вж. срв.
ср. — сряда.
срб. — сръбско.
СРБС [сё-рс-бе-сё] — Социалистическа репу¬
блика Бирмански съюз.
ср-бълг. — среднобългарско.
СРВ [сс-рс-вС] — Социалистическа република
Виетнам. .
срв. — сравни.
ср.-вех — средновековен.
СРГ [сё-ре-ге] — Сметно-разчетна група.
ср.-гр. — срeдoгrръцаи.
СРН (—- [ес ер-èii]. рус. СРН (Сажалка рас-
садм кавесная- — Разсадопосадъчна маши¬
на (напр.- СНР-5.2-. _
СРО [ce-pe-A] — Съюз иа революционните орга"
нозацнн (в Тринидад о Ттбагт].
СРП еоен. — Сметачнорешаваш прибор.
СРП [сё-рё-пё]. остар. — Социалистическа ра¬
ботническа партия (в Гърция-.
СРП ^-рс-пС]. остар. — Съюз на работници¬
те по просветата.
СРП [сё-рс-пё] — Съюз на румънските писате¬
ли.
СРПЮ (к- остар. — Социалистическа работ¬
ническа партия на Югославия (комунисти-.
СРР [сС-ре-рС] — Социалистическа република
Румъния.
СРС — Стоманорсшетъчсн стълб за електриче¬
ско проводи.
СРСДМ [се-рс-се-дс-ме]. истор. — Съюз на ра¬
ботническата социалдемократическа младеж
(1912—1919-.
СРСП [сё-рс-се-пё] — Сомалойска революцион¬
на социалистическа партия.
СРСПН — Социалистическа рабттнсчссао•сeлн
ска партия в Нигерия.
срхр. — сърбохърватско; сърб.-хърв.
СРЦ [сё-рс-цС]. воен. — Свързочен радпоцен
тър. -
СРЦ [сё-ре-цё]. ж. и ср., воен. — Станция за
разузнаване о цслеуказванс.
.СРЦ [сё-ре-цС]. м. и (разг.- ср. (член, -тт] —
Стртитeлно-рeытытeы цех.
СС (—- [ёс-Сс] — Металорежещ специализиран
струг (напр.- СС-004. СС-006-.
СС (—- [ёс-ёс] — Сушилня-силоз (напр.- СС-
-3.5-. ’
СС — Съвет на секретарите.
Сс — Силистра (в регистрационните номера ма
моторни превозни средства от Силистра и
Силистренски окръг-. А Сс 15—40.
СС [Сс-Сс]. остар., нем. SS (Seliutzstaffeln- —
Охранително отряди (войска с особено пред¬
назначение в хитлеристка Псрааыов]; Есес.
— Произв.: есёсовсц. eсëстваа. ссёствскu.
ССА ^-се-а] — Селскостопанска авиация.
ССА [сё-се-й]. ж. о (разг.- ср. (член, -тт] —
Селскостопанска академтя.
ССБ [се-сё-бс] — Съюз на слепоте в България.
ССБ [Сс-сс-бё]. рус. ССБ (Сульфитная спирто¬
вая барда- — Сулфотна луга.
ССВ [ёс-сс-вё] — Смазка за студено валцува¬
не на цветно метали (напр.- ССВ-Верила-.
ссв еоен. — Специален свързочен взвод.
ССВУ [сС-се-вс-у]. ср. (разг.. член, -то- —Сер¬
жантско средно военно училище.
ССЖ — Съюз на съветските журналисти.
ССИ [се-се-й] — Сeлсаосттпаысан институт.
ССИ [сС-се-й]. фр. SCI (Service civil interna¬
tional- — „Международно доброволно съ¬
трудничество“ (младежка организация-.
ССИ [се-се-й]. фр. SSI (Service social interna¬
tional- — Международна ссннална служба
(за помощ на преселници о бежанци-; 1 ICC.
ССИ радиотехн. — Селектор на синхронизи¬
ращите импулси.
ССК [сё-се-ка]. м. и (разг.- ср. (член, -то- —
Студентско спортен клуб.
ССМ |сС-сс-.ыè] — Световен съвет на мора.
ССМ [сС-се-.м-]. ср. (разг.. член. -о)—Сел-
сатстопаыскс машини (учебна дисциплина
във ВУЗ-.
ССМ [сё-сё-мо-]. истор. — Съюз на стuианссти-
ческата младсж (1921 — 1934; 1944—1945-.
ССЛМИГ— Съвс-т на студентите о младите науч¬
но работници. ’
ССНИИ [сС-се-но-й] — Селскостопанско науч¬
ноизследователски институт; СНИ.
ССНМ [сС-сс-нс-ме] — Съюз на свободната нем¬
ска младеж (в Германската демократична
република-.
ССО |сe-сс-т] ж. о ср. — Специализирана
строителна организация.
ССП хим. — Средна степен на nолсасрuзauня.
сеп
160
ССП [се-се-пё] — Столично стопанско пред¬
приятие.
СС'Л — Съюз на съветските писатели.
ССПТО [сС-сс-пс-тс-о] — Средно специално и
профссионално-тсхничсско образование.
ССР [Сс-ес-Ср] — Съветска социалистическа ре¬
публика (само в съчет.: Арменска ССР, Бе¬
лоруска ССР и под.).
. .. .ССР [ес-сс-Ср] — . . . Съветска социалисти¬
ческа република (като съставна част на иня-
циални съкращения, напр.: - БССР — Бело¬
руска съветска социалистическа република).
ССС [сё-се-сё], истор. —Свободен синдикален
съюз.
ССС — Студенски спортен съвст.
ССС [сС-сс-сС] — Судански социалистически-
съюз.
СССА [сё-сс-сс-à] — Съветска селскостопанска
академия.
СССД икон. — Система на Съвета за икономи¬
ческа взаимопомощ за стандартни справоч¬
ни данни за веществата и материалите;
СССД СИВ.
СССД СИВ икон. — Система на Съвета за ико¬
номическа взаимопомощ за стандартни спра¬
вочни данни за веществата и материалите:
СССД.
СССР [Сс-сс-сс-Ср] и (разг.) [Сс-ес-Ср] — Съюз
на съветските социалистически републики.
ССТ [сС-се-тС], м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Селскостопански техникум.
сст физ. — сантистокс (слсд цифра).
ССТНЮ — Социалистически съюз на трудо¬
вия народ на Югославия.
ССУ [сС-се-у], ср. (разг., член, -то) — Средно
спортно училище.
ССУМСР [сумор], м. и ср. — Средно специално
училище по морски и океански риболов.
ССХУ — Средно специално художествено учи¬
лище.
ссц — Световен съвет на църквите.
ССШ [сё-сс-шё]. ж. и ср. — Специализирана
спортна школа.
Ст (—), метал.—В марката на стомана (напр.:
Ст-3, Ст-45).
СТ — „Силистренска трибуна“ (вестник).
СТ (—) [ес-те], електр. — Силов трансформа¬
тор (напр.: СТ-310).
СТ (—) (ес-тт] — Стартстспен телеграфен апа¬
рат (напр.: СТ-35); вж. СТА.
СТ — „Студентска трибуна“ (вестник).
ст. — станция.
ст. — старши. А ст. н. с.
ст. — стспен.
ст физ. — стокс (единица за кинематичен ви¬
скозитет), (след цифра).
ст. — стотинки (слсд цифра). А 30 ст.
СТА (—) [есотеоàJ — Стартстопен телеграфен
апарат (напр.: СТА-2М); СТ.
СТАКО [стако], англ. БТАСО (Standing Com¬
mittee for the Study of Scientific Princi¬
ples of Standartization) — Постоянен коми¬
тет за изучаване на научните принципи на
стандартизацията.
СТАР [стар], л -, пол. Star (Starachowice) —
1. Марка товарни автомобили, произвеж¬
дани в Стараховице, Полша.
2. Автомобил с такава марка.
старин. леке. — старинна дума или значение,
старш. воен. — старшина.
ст. ас. — старши асистент.
СТБ — Бсзсовалков тъкачен стан.
СТБ — Сервизна телевизионна база.
СТБ — Събирач-товарач на бали,
стб. — старобългарски; ст.-бълг.
СТБП [се-те-бс-пС], истор. — Съюз на трудо-
во-борчсскитс писатели в България.
ст.-бъяг. — старобългарски; стб.
ст. в. спорт. — старша възраст. А Девойки
ст. в.
ствд соен. — Сухопътен театър на военните
действия.
ст-во — стопанство.
ст.-евр. и стевр. — старосвреHсин.
СТЕКС (стскс), остар. — Секция по теория на
експеримента (във Висшия машинно-елск-
тротсхннчсски институт).
стен. . . — Стенен (напр.: стенвестник, стен-
лист).
етер физ. — стерадиан (единица за измерва,
не ка пространствени ъгли), (след цифра):
стёрсо. . . — Стереоскопичен (като първа съ¬
ставна част на сложносъкратсии думи, напр.
стсреоплсча, стереоснимка, стсреоурсдба).
стеси. леке. — стеснено (за значение или от¬
сянка).
СТЗ [сС-тс-зС], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Слаботоков завод.
сти [сс-тс-й] — Система за търсене на инфор¬
мация.
СТИГА [стига] — Секция по теория и исто¬
рия на градоустройството и архитектурата.
Стинд лс — „Стъкларска индустрия“ (стъклар¬
ски завод).
ст. лсйт. соен. — старши лейтенант (със соб¬
ствено име).
СТМ — Съюз на трудещата сс младеж (в Ру¬
мъния).
ст. н. с. — старши научен сътрудник (със соб¬
ствено имс).
стомат. — стоматологичен.
стомат. — стоматология.
СТОР остар. — Специализирано предприятие
за туристическо обзавеждане, строителство
и ремонти.
СТССС — Съвещание на туристическите орга¬
низации от социалистическите страни.
СТП соен. — Средна точка на попадение.
ст. прсп. — старши преподавател.
СТР библ. — Архитектура, строителство, ко¬
мунално стопанство, защита на околната
среда.
стр. — страница; с. (само с цифра). А 205 стр.
ст. р. спорт. — стар рекорд.
страд. грам. — страдателен залог.
стр-во — строителство.
строй. . . — Строителен (като първа съставна
161
СФЦР
част и— сложиос•ъктоеёни думи, н—пт.: сетойз
район, сетойноыбмнот).
. . . строй — Строителство (като съставни част
но сложиосъаротсии думи, н—пр-: Тронссетой
Мeтaлсттой].
сетOйгтУп— ж. — Строително група.
Ст{юйиыпенс м. — Външнотърговско органи¬
зация зо износ (експорт) ц внос (мыиоTе ) ни
строителни материали.
Стройкомбинат м. — Сттбмеслсн комбинат.
СтрвHмàтмeтНа м., остар. — Строителни 1м—т]-
рмолн и метални изделия.
СтронмонтОж м.—Сттоме-лси ■монтаж (Управ¬
ление зо монтаж но мстолни конструкции м
стоы—нобстби].
Строилым-ш м. — Боза за техническо раз¬
витие по сттвмеелии м пътни ■машини.
Стро-ройбн м. — Сетбитслён рийон.
СтройснОб м. Строително снабдяване [Ило-
смeнтиб-cнобдцеёли— организация).
стронучастък м. —Строит-лсн учистък-
СТС остар. — Сатиричен театър „Стършел“,
ст- серж. воен. — старши сержант (със собстве¬
но ммс).
ст- ст. — стор стил (след дата)- А 25. Х11.
ст. ст.
СТТ |cè-тс-еС]. ж. м (розг.) ср. (член, -тб] —
Слаботоков— техника (сп-циолносе].
СТТС [cё-её-тс-сС], мн. — Софийски телеграф¬
ни м телефонни станции.
СТТ— ФНБ. финл. — швед. STT—FNB (Suo-
men Tietotoimisto — Finska Norisbyràn]—
Финландско телеграфно агенция.
СТФ [сС-тс-фе], ср. (тоат., член, зеб] — Строи¬
телен и технически флот.
СТХ биохим. — Сбмaтбербпён хормон.
СТЦ [сС-те-цс] — Селищно телефонно центра¬
ли.
СтШХ (—) |себы—но шё-xà], метал., рус. СтШХ
(Сталь щ—тиkоподщuпниkовоя хромистая) —
Стомоно зо сачмени [еътколяши] лагери
(нопр.: СтШХ 15)-
СУ електрон. — Синхронизиращо усербйсево.
СУ [се-у], м. м (розг.) ср. (член.то) — 1. Со-
фнйсин университет.
2. Сгродото на Софийския университет.
СУ [cè-з] — Стопанско управление.
СУ [сС-у] — Стpонеёлно управление. Д СУ
„
СУ (—) |èс-ÿ) — Универсален струг (напр.:
СУ-203. СУ-401).
СУ (—) [Сс-у] — Универсално ссмсчнсеоун—
машини (нопр.: СУ10,1).
СУ (—) [су], еоен., рус. СУ (Самоходная усто-
иовко) — Саыбхбдно оръдие [нопр-: СУ-85,
СУ-100)-
Су [ су), рус. СУ (Сухой)— 1. В морното но со-
ыбл-ти, конструирани от И- О- Сухой
(нопт-: Су-2).
2. Самолет, ибнсетуuтон от И. О. Сухой.
СУБ [суб], рус. СУБ (Сеялки аётнвноя узко¬
рядная сuсесыи Богочсно) — Тссuвр-уоа—
зърнена р-досеяла- по систем— ни Ввгоу-в
(нопр-: СУБ-48, СУБ^А).
11 Речник на съкращенията
СУДАНЕР [судОн-Ср], ж. и м., /нгл.
SUDANAIR (Sudan Airways) —Сул—нски
въздушни линии-
СУЭ — Система зо управление м защита (в
атомен рс—ктбр].
СУК [сух], рус. СУК (Сеялка узкорядная ком-
бuиирбвоиноя] — Т-сибрсдбн— комбинирано
рсдосеялко [ноир-: СУKз24А]-
СУКМО [сукмо] — Строително управление зо
каменни и мроыотни облицовки.
СУЛ [сул]. рус. СУЛ (Сеялки унннерсольн—я
льняная) — Универсално сеялка за лен
[нопр.: СУЛ^А).
СУП — Съюз и— унгарските иисоеели-
СУП — Съюз ни унгарските пионери,
супёт, член, -ът, -а, мн. -и, л.— Супермаркет.
СУС — Стенографски ученически съюз-
СУТК, рус. СУТК (Сеялио универсальная три -
вяноя комбинированная)—Универсално ком¬
бинирано тревно сеялка [нопт.: СУТК-47)-
СУХ (—) [сух] —Универсално кuутвфнцитоно
прикочно сцепка [иопт.: СУХ-12-2).
сух. геогр. — суходолис.
СУЦ (—) [суц] — Сулфотоустойчин цимент
(марко цимент, нопр.: СУЦ-400)-
СФ [се-фС], мг и (роаг.] ср. (член, зтб] — Себмо-
тблотuу-н факултет.
Сф — Софийски окръг (а р-тистроцибнНитс
номери но моторни превозни стёлств— от
Софийски окръг). Д Сф 53—67.
СФАТА [сф-то] — Световно федерация но осо-
цмоцннтс ни туристическите агенции.
СФД [сС-фс-дС], ср. (тозт-, член, зтб) —Студент¬
ско физкултурно лружество-
СФДМ [сС-фс-лс-мй] — Световни федерация на
д-ыоктотиун—то младеж-
СФДСООН — Световно фсл-р-ция но дру¬
жеството за съдействие ни Организацията ни
ббедмненнес ноцим-
СФДТ [ сС-фс-дс-т]], фр. CFDT (Confédèeation
française democcatique du travail) — Френ¬
ско дсмократичн- конфедерация иа тру¬
да.
СФИО [сС-фе-н-ô], фр. SFIO м S.F.I.O. (Sec¬
tion française de l'Internationale ouvriere) —
Фр-нсни секция но Работническия интерна¬
ционал (Фрсысно сбциолисеиуёск— портия)-
СФНР [с--фс-иё-тё) — Световни федерация на
научимте работници-
СФП [с--фс-и-] — Свeтбани федерация на проф¬
съюзите; вж. СФПС-
СФПС [сС-фс-пс-сё] — Световы— федерация но
птвфссuбиолнитс съюзи; СФИ.
СФРЮ |се1фё-те-ю) — Социалистическо федс-
роеивно р-публики Югославия -
СФС [сС-фс-сС] , м. ы [тозг.] ср. (член, -то) —
Студентски физкултурен съюз.
СФТ |сёзфс-еС], фр. CFT (Confédération fran¬
çaise du travail) — Френско конфедерация
но труди.
СФЧ техн. — Ф-рнтно уощконuднб сърцс.
СФЦР техн. — Ф-ритно цилиндрично сърцс
с резби -
СХБ
162
СХБ (сё-хе-бё], остар. — Съюз на художни-
цитс в България; вж. СБХ.
СХК [ сё-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член. -те) —
Соцохимичсскн комбинат.
СХК [сё-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Стопански химически комбинат.
СХМ (—) [ес-ха-См], рус. СХМ (Собнратель
хлопка механический) —Памукоберачна ма¬
шина (напр.: СХМ-48, СХМ-48 М).
СХП [сс-хс-пС] — Социално-християнска пар¬
тия (в Лихтенщайн).
СХП [се-хс-пс] — Социадхристиянска партия
(в Белгия).
СЦБ [сС-цс-бе], транса.— Устройство за сиг¬
нализация, централизация и блокировка.
СЦСМКК — Софийски център по стандартиза¬
цията, метрологията и контрол по качество-
те.
СЧ (—) [се-че], метал. — Сив- чугун- (напр.:
СЧ-18-36).
СЧМ физ. — Синхронно-чсстотна модулация.
СЧТ мед. — Стомашно-чрсвсн тракт.
СШ (—) [ёс-шё], рус. СШ (Сеялка гв-ндсвая
шахматная) — Гнездова шахматна сеялка
(напр.: СШ-6, СШ-6А).
СШ (—-) [ёс-шё] — Самоходно шаси (нйпр.:
СШ-22).
с. ш. геогр. — северна ширина,
СШР, рус. СШР (Стогометатель шарнирно-
ричажной) — Сенепевдигaчка (напр,: СШР-
O.5).
съб. — събота.
събнр. грам. —-събирателно съществително
име.
съв. — съветски.
съкр. леке. — съкратена форма.
съпромат, член, -ът, -а. м. —1. Съпротивление
на материалите (учебна дисциплина).
2. Учебник по тази дисциплина.
сърб-.-хърв. — сърбохърватски; срхр.
съч. — съчинение. Д Избр. съч.
съчет. — съчетание.
същ. грам. — съществително имс.
СЮБ — Съюз на юристите в България.
СЮЖ — Съюз на югославските журналисти.
СЮК [сюк] — Съюз на югославските комуни¬
сти.
СЮСМ — Съюз на югославската социалистиче¬
ска младеж.
Т (—) [те]—Тзбулаторна машина (напр.:
Т-5, Т-5М).
Т (—) [тс] — Танк (напр.: Т-34).
Т (—) [тс — Телексна уредба (напр.: Т-800).
Т (—) |тс] —Терасир (напр.: Т-4).
Т(—) [тс—^^□филмова кинопрожекционна
машина (напр.: Т-1 „Славянка).
Т — „Техника“ (издателство).
Т (—) [те], метал. — Титано-волфрамов кар¬
бид (в марката на мстaлеисраиичиа твър¬
да сплав, напр.: Т 15К6).
Т (—) [те] — Трактор (напр.: Т-4, Т-16, Т-28).
Т (—) [те] — Тракторна редосеялка (напр.:
Т-8-2).
Т (—) [тс] — Подемно-транспортна машина
(напр,: Т-80 —транспортьор, То42омачте-
вострслови кран).
Т — „Труд“ (вестник).
Т — такси- (знак на таксиметров автомобил и
на колонка за такси).
Т физ. — тёсла (единица за магнитна индук¬
ция), (слсд цифра).
Т. и т. ерам. — творителен падсж; тв.
Т и т — тсра. . . (десетична представка към
измерителни единици, напр.: том— тераом).
т. — том (с цифра). Д т. J.
т — тон (слсд цифра).
т. — точка (с цифра). Д т. J8 от Наредба¬
та за трудовото възнаграждение ; т. J-ва
от дневния ред'. „Славия“ води с J5 т.
ТА (—) [те-а] — Таксиметров апарат (вапр.:
ТА-1).
ТА frë-à], еоен. — Танкова армия.
ТА [тс-а] — Телефонен апарат (напр.: ТА-100
ТА-401, ТА-4000).
ТА фар#. — Тсмпалгин.
ТА (—) [Tè-à] — Точилсн апарат (напр.: ТА
Р15 П).
ТА [тё-à], еоен. —Транспортна авиация,
табл. — таблица.
ТАБСО [^бсо], ср., остар., рус. ТАБСО
(Транспортнеёоавиацнонноc болгаро^-совст-
ское общество) — 1. Български въздушни
линии.
2. Пътническо бюро, уреждащо пътувапнята
по български въздушни линии. Д Отивам
до ТАБСО. ТАБСО работи де 6.30 ч.
ТАВИ — Тарифа за авторски и други възна¬
граждения аа издания. "
тадж. — тадхшкски.
ТадаССР, рус. Тадж ССР (Таджикская Совет¬
ская Социалистическая Республика) — Тад¬
жикска съветска социалистическа републи¬
ка.
тад еоен. — Транспортна авиационна дивизия,
тас еоен. — Транспортна авиационна сска-
дрила.
ТАК — Автоматичен каютен телефонен апарат
ТАЛ — Товарна автомобилна линия.
ТА-МБ техн. — Телефонен апарат с мсетна
батсрия.
ТАНАП [танап], слов. TANAP (Tatransky Na-
rodny Park) — Татрански национален парк
(в Чехословакия).
163
тг
ТАНУ [тану]. англ. TANU (Trngcrvika
African National Union- — Африкански на¬
ционален съюз на Танганика (в Танзания-.
ТАНЮГ [танй^г]. сърб.-хърв. TANJUG (То-
legrafska agencija Nove Jugcslavijc- — Те¬
леграфна агенция на нора Югославия (Ин-
фтравцнтныа телеграфна агенция на Социа¬
листическа федеративна република Югосла¬
вия-.
ТАП [тап]. порт. ТАР (Transportes Aércos
Portugueses- — Португалска авиокомпания.
ТАП (тап]. фр. ТАР (Tuaisie—Afrique-pre¬
sse- — Инфорааuитына агенция па Тунис.
тап воен. — Транспортен авиационен полк.
ТАРОМ [та ром]. м., рум. TAROM (Transpcr-
turile Acriene Romine- — Румънско въз¬
душно лонни.
ТАС — Товарна автомобилна станция.
ТАСС [тасс]. рус. ТАСС (Толоrрафыто агентство
Советского Союза- — Телеграфна агенция
на Съветския съюз.
ТАССР. рус. ТАССР (Татарская Автономная
Советская Соцналистичсская Республика- —
Татарска автономна съветска сгаазлыстн-
чecаа република.
ТАССР. рус. ТАССР (Туркестанская Автоном-
вая Советская Соцналистичсская Рссвубнн-
0- — Туркёстанса) автенемна съветска
социалистическа република.
ТАСУИМ [TacyHM] — Теоретична автоматизи¬
рана система за управление на профилак¬
тичните имунизации.
TAT [тат] — Товарен автомобилен транспорт.
TAT (—- [тат] — Топловъздушсн агрегат за
сушене на ориенталски тютюн (напр.-
TAT-120-3-.
TAT (—- |тат- — Трансатлантическо теле¬
фонен кабсл (напр.- ТАТ-1-.
тат. — татарски.
ТА-ЦБ техн. ~~ Телефонен апарат с цен¬
трална батерия. '
ТБ (—- [тС-бе] — Тежък бомбардировач (на¬
пр.- ТБ-3-.
ТБ електр. — Телефонен кабел. брониран
със спирална лента.
ТБ [тО-бО] — Техническа безояасност (отдел-.
тб соен. — Танков батальон.
Tifaip есен —Технся-ска батарея. .
ТБЗ хим. — Тнабсндазол.
ТБК електр. — Телефонен кабел. брониран с
кръглс жсци.
ТБК [тё Се-кг]. хим — Тнтбврбuтурова кн-
с—л она
ТБК — Туберкулоза; ТБЦ.
ТБОТ [тё-бё-т-тё1 — Техническа безопасност
и охрана на труда (отдел-.
ТБП електр. — Т—л—фты—ы агбол. брониран
с плоски жици.
тбр воен. — Танкова бригада.
ТБРВИЦ ед. н мн. — Териториална база за
развети— и внедряван— с изчислителен
център.
ТБС [т—-бс-—с] — Луминесцентна лампа за
ттпнобяла светлина.
ТБТ [те-бо-тО]. ■. о (разг.- ср. (член, -тт) —
Техническа безопасност на труда (отдел-.
ТБХТППО — Техника на безопасността. хи¬
гиена на труда о противопожарна охрана.
ТБЦ [те-бс-цО]. (разг.-. ср, (член, -то-. ме9.,
лат. TBC (Tuberculosis)—Туберкулоза; ТБК
ТВ (—- [те-вС] — Верижен трактор (напр.-
ТВ-54-.
ТВ (—- (тО•вО] —Винтов транспортьор (напр.-
ТВ-200. ТВ-250-.
ТВ [те-в—]. при’л. — Тснeвuзсгнсн. ЬТВ
програма, ТВ предаване, ТВ състезание,
ТВ новела.
ТВ [тО-вО] — Тел-визия.
ТВ [тС-в—]. мн. — Тохнечсско въпроси. А
Заместник-директор по ТВ.
тв воен. — Танков взвод.
тв. грам. — творнт-лен падеж; Т. и т.
ТВА [те-в—-а]. м. (разг.. ми. -та- — Ттпновьз-
д-ушсн апарат.
TBÂ |тL■-вс-^l]> англ. TWA (Trans World Airli¬
nes- —Американска въздухоплавателна аты-
тланея.
ТВА [те-ве-а]. икон., фр. T.V.A. (Taxe А
la valeur aj'outèe- — Данък върху добаве¬
ната стойнвст.
ТВД [те-во-д—]. ср. (разг.. член, -то). воен. —
Тактически въздушен десант.
ТВД [тё-вс-дО]. воен. — Театър на военните
действия.
ТВД техн. — Турбовитлов двигател.
ТВЛ (тё-вe-ён] — Вèрожыт•нгoвтатв транс¬
портьор.
ТВлД техн. — Турбтвоытuнаттрон двигател.'
ТВО [тё-во-о]. техн. — Трансформатор за вор-
теаалыт отклонение.
ТВО [тё-во-о]. ср. (разг.. член, -тт) — Трудо¬
во-възпитателно общежитие.
ТВО [тС-во-б]. англ. TVA (Tennessee Valley
Authority- — Управление за развито— ма
водното. енергетично и сслско стопанство
в долината на р. Тонесн (в САЩ-.
ТВПН (—- (тê-во-oо-0н] — Възвратнт-птeтьн
oатонон наклонен транспортьор за обор¬
ски тор (напр.- ТВПН-9.2-.
ТВПО (—- (тё-тe-ыè-T] — Възвратыт•oоотьва-
толсн обиколен транспортьор за оборско
тор (напр.- ТВПОЮО-.
ТВРД техн. — Турбовитлов реактивен дви¬
гател.
ТВС (—- (тё-вe-eс] — Тèеёвuзнтыыт студио.
ТВТ (—- [тО-ве-т—] ~ Универсален тракторен
волков ттввро-разтоварач (напр.- ТВТ-0.63.
ТВТ-1.0-. -
ТВУ (тè-вё-у1. ср. (разг.. член, -то. мн. -та- —
Трудтвт•вьвnетатслыо училище.
твц (тe-вe-цe] — Тёнёвизитыёы център; то-.
лоцентър.
ТВЧ [тё-вс-чё]. електр. — Ток с висока че¬
стота.
ТГ електр. — Телефонен кабел боз броня
(гон].
тг
164
ТГ(—МтС-ге)— Топлогенср атор(иапр.: ТГ 150).
ТГ (—) [тС-гё], рус. ТГ (Тепловоз с гндроперс-
дачей) — Дизелов локомотив с хидропре-
даванс: (напр.: ТГ-16).
т. - г. — тази година (обикн. след дата). Д
Сесията ще бъде на J5 ноември т. г.
т/г. — тона годишно (слсд цифра). Д 5 000 000
т/г.
ТГА [тс-г^], физ. — Тсрмогравимстричск ана¬
лиз.
ТД мед. — Толерантна доза (рентгенова до» а
при лечение).
ТД [тё-дё] — Туристическо дружество,
тд воен. — Танкова дивизия.
ТДБ електр. — Телефонен кабел, брониран, с
усукване на жилата в двойна звезда.
тдв.англ. tdw (tons dead weight) — Товаро¬
подемност в тененc-дcдуeйт (на морски пла¬
вателни съдове). Д Корсб с 220 000 тдв.
ТДГ електр. — Телефонен кабсл бсз броня
(гол), с усукване на жила: ? в двойна звезда.
ТДИ [тС-дс-й], техн. — Табло за далечна
информация.
ТДМБ електр. — Телефонен кабел, брониран
с Дизелхорст-Мартин усукване на жилата.
ТДМГ електр. — Телефонен кабсл без броня
(гол), с Дизслхорст-Мартин усукване .на
жилата.
тдн воен. — Технически дивизион.
ТДС [тё-де-сё] — Териториална диспечерска
служба,
ТДТ (—) [тё-де-тё], рус. ТДТ (Трслсвочнмй ди-
зcльнuH трактор) — Дизелов трактор-вле¬
кач (напр.: ТДТ-40, ТДТ-55).
ТДТ [тё-дс-тё], биохим. — Терминална дс-
зоксинуклеотидилтрансфсраза (фермент).
ТДФС [тс-дс-фе-сс] — Транспортно дружество
за физкултура н спорт.
ТЕ (—) [тс] — Електрическа трамбовка (напр.
ТЕ-200).
ТЕ — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Търговия на сдро“.
т. е. — тоест.
театр. — театрален.
т. с. д. с. електр. — термична електродви-
жсща сила.
ТЕК [тск] — Тр анспертне-ёкспcднтерcка кан¬
тора.
ТЕКА (—) [тска] — Тсрмокопнращ апарат
(напр.: ТЕКА-12).
тHкёзёсё, член, -то, мя. -та, ср., остар. —
Трудово-коопсративно земеделско стопан¬
ство; ТКЗС.
— Произв.-. тскезесар, тексзссаркз, тсксзе-
сарски.
ТЕКМО [тскмо] — Технически -динен ко¬
митет по осигуряването (при Съвета за
икономическа взаимопомощ).
ТЕКОО [тСкоб) — Териториална единица за
комплексно обществено обслужване.
Техсйм м., остар. — 1. Транзит-скспорт-им-
порт (стопанска организация).
2. Представителен магазин на тази орга¬
низация.
ТЕКСИФ [тсксйф], тур. TEKSIF (Turklye
Tekstil ve Orme Sanayii Iscileri Sendikalari
Federasyonu) — Профсъюз на работниците
от текстилната н трикотажната промишле¬
ност (в Турция).
тек. с-ка—текуща сметка.
Тскстйлмаш м. — База за техническо раз¬
витие по текстилно машиностроене.
тел. —телефон (пред цифра). Д тел. 58-47-96.
ТЕЛАМ [телам], ucn. TELAM (Telenaticiosa
Americana) — Информационна агенция на
Аржентина.
теле. . . —- Телевизионен (като първа състав¬
на част на сложносъкратеки думи, напр.:
тcлеебектнв, телепредаванс, телереклама).
Тслекард -. , мед., — Тел-мстрично устрой¬
ство за бърза кардиологична консултация.
Тèлeкоиплèит м. — Инженерингова стопан¬
ска организация за проектиране и строител¬
ство на комплектни съобщителни, радио- и
телевизионни системи н обекти в страната
и чужбина.
тСлСкс, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. telex
(Telegraph Exchange) — Вид телеграфен апа¬
рат за писане с букви.
Т4лсримпСкс м. — Външнотърговска органи¬
зация за внос (импорт) и износ (експорт) ма
телевизионни програми и филми н др.
тёлсцёнтър м. — Телевизионен център; ТВЦ.
ТЕЛК [телк], ж. и м. (paar., член, -ът, -а) —
Трудовоекспертна лекарска комисия.
ТЕМ и т. е. м. физ. — Техническа единица
маса.
тсмп. — температура.
ТЕО хим. — Тетрастилолово.
ТЕП [тсп] — Тcрмеeлcктрнчcн предпазител
(напр.: ТЕП-101).
ТЕП [тсп] — вж. Тcхноcиспортnроcкт.
ТЕПФ хим. — Тcтраcтнлпнрефосфат.
тер воен. — Танкова евакуационна рота.
ТсРД техн. — Тсчнорсактивсн двигател.
Термохрбм м. — Лабораторен газов хромато¬
граф.
ТСрснаб м. — Териториално снабдяване (Сто¬
панско обединение); ТС.
ТЕС (—) [тес] — Стабилизиран електронен
токоизправител (напр.: ТЕС-9, ТЕС-13).
ТЕС — Технически експертен съвст.
ТЕС [тсс] — вж. Тcхнеcиспортстрен.
ТЕТА хим. — Тристилентстрамия.
тсхм. — техника.
техн. — технически. Д Техн. ръководител,
техн. сътрудник.
Tfcxito. . . — Технически (като съставна част
на с^ежнесъиратенн думи, напр.: Техно-
cиспертстрей, Техноиздат, Технекеиплеит).
ТехноекспОрт м. — Инженерингова стопан¬
ска организация за износ (експорт) на
комплектни обекти, съоръжения, инстала-
цнн и др.
Тёх■оёиcпàртлроёит м. — Проектантска ор¬
ганизация за проектиране ка строителни
обекти в чужбина; ТЕП.
165
ТКЗС
ТСхноекспдртстрдй м. — Държавно себnонз
ско обсдинсннс зо проектиране и строител¬
ство в чужбина; тЕС.
ТСхнонмиСас м. — Дирекция за оказване но
llоучl^01есхниусcко м културно съдействие
но други сетонu чрез предоставяне но спс-
циоиисти.
Тсxнoнмnвте м. — Инженерингово стоп-иска
организация за внос (иыnоте) м износ ни
комплектни обекти зо металургията, енер¬
гетиката, хиыиу-cаоео промишленост н др.
TСxнбкoмn..тèкт м. — Стопанско обсднненис зо
комплектно снабдяване с местно ц вносно
оборудвоис-
Тсхнбкобп м., остар. — Техническа коопсто-
ция.
ТСхноснаб м. — Държавно стопански орга¬
низация за пласмент и снабдяване с ма¬
шини, съоръжения м друго тсхнико-
ТеxпрOыфйнпл—н л. — Технически, nтвыищ1
леи и финонсов план (план за есхннуссkбео
Tозвuеиё, за птвиавбдсевснв-cтoпонското и
финансовото дейност но соцuолuсеиусскбто
промишлено предприятие).
ТЕЦ [тец] и тсц, ж. м член. -ът, -а, мн. -овс, м.
Топлоелектрическо центроио-
ТЕЧ [еёч) — ТсхUИkO-СКCПдиоеоццвино чост-
Тэ [тё-зё], м. и [роат.] ср. (член, -то) — Троа-
торсн завод.
ТЭ юрид., остар. — Търговски зокои.
т. з- хим. — есыпстотуто и— зоnоиеонс.
ТЭА [тё-зс^], техн. — Турбозъбсн огрст—е.
ТЗБ електр. — Телефонен - хобсл, брониран,
със аееадно усукв—нс и— жилото.
ТЗБК електр. — Телефонен кабел, брониран
с две стоманени ленти м кръгли жици, със
звездно усукеонс ни жилото.
ТЭГ електр. — Телефонен кобел без броня
(гол), със aееaднв усукване ни жилото.
ТЭЕБ електр. — Телефонен -аронирон кобсл,
брониран, със звездно усукване но жнл—то-
Т-ЕБК електр. — Телефонен ёатоннтон ко¬
бел, брониран с лее стоы—нённ ленти м
кръгли жици, със звездно усукване но
жилото.
ТЭЕГ електр. — Телефонен екраниран кобсл
без броня (гол), със звездно усукване ни
жилото.
ТЭЕК електр. — Телефонен сатонирон хобсл,
(ронир-н с кръгли жици, със звездно усук¬
ване но жииоео-
ТЗЕП електр. — Телефонен сктонuтон кобсл,
брониран с плоски жици, със звездно усук¬
ване но kоб-инuес жици.
ТЗЕПГ електр. — Телефонен кабел, брониран
с плоски проводници, сkтонuтои, със звезд¬
но усукеонс и— жилото, б-з външно броня
ни жилото (гол).
ТЭК електр. — Телефонен кабел, брониран с
кръгли проводници със звездно усукване
но жилата.
ТЭП електр. — Телефонен кобсл, брониран
с плоски проводници, със звездно усукван-
яя жилото.
ТЭП К електр. — Телефонен кабел, брониран
с плоски и кръгли жици, със звездно усук¬
ване на жилото.
ТЭСБ електр. — Телефонен кабел, брониран,
със сеuтвфлсхсно изолация м звездни
усухвонс но жилото.
ТИ (—) [её-й] —- Апаратура зо далечно то¬
нално иабитоис (нопр.: ТИ^).
ТИ — Технически изисквания.
тибст. — еиб-тсхи.
ТИД (—) [тил] — T-рыойонизоцивпсн датчик
[нопр.: ТИД-1).
ТИД [тил] — Тсхнико-икономичсско дирекция
ТИД [тиу], ед. н мн., м. (тозт-, член, -ът, -а,
мн. -овс) — Tёхнмко-иабномиусскн доклад.
ТИИЦ |еuНм), ед. и мн. — Териториален
инфотыоционно-н.зчнслuтсисн център.
ТИО [тно]—TсхнukB1Ukвивмиуссхо обосновка.
ТИР [тир], фр. TIR (Transports internationaux
routiers) — 1. ср. Предприятие зо между¬
народни автомобилни превози.
2. ,«. [тазт., член, -ът, -о, мн. -бв-] — Авто¬
мобил но това прсдприятис-
еит. — тираж (с цифра). А тир. 34 000.
ТИС |тис), ед. и мн., м. (тозт., член, -ът, -а,
мн. -овс] — T-хиико-uкинпыuусскм съвет.
ТИС (тис] — Tвка^эирзвмтсл>lо cеомпмя•- '
ТИСМАТ [тисм—т] — Боза зо техническо р-з-
01™- зо телсни изделия и свързочни мате¬
риали.
ТИСС [тис] — Техникум по икономино но сел¬
ското стои—нсевб.
ТИУ |еиÿ), мн. — Тсхнико-икономичсски ус¬
ловия.
ТИХ [тих]—Техникум по индустриално химия.
ТИЦ [енц), ед. и мн., м. (тоаг., член, -ът, -а,
мн 10вё)—T-рuебтuолсн изчислителен център
ТИЦ ртмц]— Технически информационен център
ТИЧ |еuч), ж. и [роат.] м. (член, -ът, -2, мн.
збвс) — T-хнuхO1ИXбиомичссх— част.
ТК еоен. — Тсжко картечници.
ТК [тС-хИ] — Текстилен комбинит-
ТК техн. — Tслсkвиетвл.
ТК |тc1кО) — Техническо комисия-
ТК [те-кИ] — Технически комитет (по стоид—тз
еuзоцuяео]-
ТК хим. — Tмвкотбоыид-
ТК строиш. — Тунелен кофр-ж.
ТК ['тё-к— ] — Туристически комплекс. Д ТК
„Златни пясъци“.
ТК |те1К—] — Тютюнев комбинат.
ТК ^-хО], рус. ТК (Трактор кблссныН] — Ко-
лссен тт—kевт (н—пр.: ТК-4, ТК-224).
ТК |те-кàI, рус. ТК (Tтонспвтт-р для кормо-
nрнтвеввиесльннд цехов) — Tронспвртьбт
зо цеховете за приготвяне но храна [нопт.;
ТК-5).
т- х- фнз. — точно (т-мпeроеуто) но аипснс-
ТКВРД техн. — Турбокомпрссорсн въздуш-
иореоктнв-ii двигател.
ТКЗС [те-кс-зс-сё], член, зео, мн. -та, ср.,
остар. — 1. Tтудбвв-кввпсроеивио земе¬
делско стопанство; есксзссс.
2. Дворът и сградите но трудово-коопера-
ткк
тнвно зоыодонсао стопанство. Д Отивам
до ТКЗС-то.
— Произв.: токозосар. тeкозосàрав> тсасзо-
сâрсаu.
ТКК [тè-'аа-кв]. електр. — Тонсвнзооынт-аоы-
тронсрвщ комплекс.
том о т/км — тты-келтыотьр (слсд цифра-.
ТКП (тс-аз-пС] — Тайландска атмуыuстечсcаа
партия.
ТКП (тО-а•а-ыô] — Традиционна консерватив¬
на партия (в Никарагуа-.
ТКП (тО-аа-oe] — Туниска ко.ауыестсчссаа пар¬
тия.
ТКП [тe-аа-пe] — Турска комунистическа пар¬
тия.
ТЛ [тО-Сл] — Лозарско трактор (напр.- ТЛ-
30. ТЛ-45-.
ТЛН (—) (тe-ол-Оы]. рус. ТЛН (Льнотеребилка
навесная- — Навесна лонтскубачка (напр.-
ТЛН-1.5-.
ТМ (тС•С,аj — Табулаторна машина (автт.аа-
тсчна сметачна машина-.
ТМ — В омбломата на Стопанско об—дононно
„Тежко машиностроене“.
ТМ.— Технология на металите (научно-про-
мооодстоейО О<бодия*«.'вс<су .. -
ТМ (—) [тО-Ом] — Транзисторен ыултиoли-
автор.
т. м. — този месец (сл—д цифра-. Д Събранието
ще бъде на 25 т. м.
ТМД соен.. остар. — Танкова дървена мина.
ТМД (тè-ыё-дё]. м. о (разг.- ср. (член, -тт) —
Техникум! по минно дело.
ТМИ [тС-мю-й]. м. и (разг.- ср. (член, -тт) —
Траысnортнт-асдиuиыски институт.
ТМЛ —Транспортна медицинска лаборатория.
ТММ воен. — Тежък мсхвнсзсрвн мост.
ТММ [té -мо-мё[. ср. (разг.. член, -тт) — 1.
Теория на мсханозмитс и машонот— (учеб¬
на дисциплина-.
2. Учебник по тазе дисциплина. Д Изгубих
си те семето.
ТМО (тО-мс ■à]. метал. — Тсрмо-механпчна об¬
работка.
ТМОРО истор. — Тайна маасдоно-одринcаа
революционна организация (1902 — 1905).
ТМП воен. — Тсжък мостови парк.
ТМП [тг-мс-пё]. м. и (разг.- ср. (член, -тт) —
Техникум по минна промишленост.
ТМП [т'--!.!—^—]. м. о (разг.- ср. (член, -то- —
Техникум по млечна промишленост.
ТМС [тС-ме-cè]. м. и (разг.- ср. (член, -то- —
Технскум за ысдиuоысаи сестро.
ТМС [тО-ме-сО]. ж. и (разг.- ср. (член, -тт) —
Трошатно-миячна станция.
ТМСИ (тè-.мс-сс-в] — Трошачно-миячна о сор-
тирвъчна еыстанвцея.
ТМ.СС [тг-мс-со-сО]. м. и (разг.- ср. (член, -то) —
Тохнокум по механизации на сèлсаттт
стопа чсг.зт.
ТМТ [то-мс-гО]. .и. о (разг.- ср. (член, -тт] —
Техникум по .мсхаыгтсхыикв.
ТМТД хим. — Тèтрвыст.н.'lтиуpaмдllсу•лфид.
ТМФД хим. — Тстрамотнл-р-фснилсндсамин.
166
ТН (—- [тС-бн1 — Навесен транспортьор
(напр.- . ТН-12-.
ТН (—- (тО-Зн- — Траысoанстсн ыосатoовдигач
(напр.- ТН-1-.
т. н. — така нататък (само в съч-т.- и т. н.-.
ТНА—Театър на Народната армея.
т. нар. — така нар-чон.
THE биол- — Тотален надбъброч—я екстракт.
ТНМ (—- [тС-но-Ом] — Тютюноннзачна ма¬
шина (напр.- ТНА1-2М-.
ТНП, фр. TNP (Théâtre national populaire- —
Народен ыаuитывлоы театър (във Франция-.
тнт хим. — Тринитротолуол (тротил-.
ТНТМ (тО-ыè-тe-мe]> ср. (разг.. член, -то- —
Техническо и научно творчество на младеж¬
та.
ТНТМД ]т—-но-то-мо-дО] — Техническо о на¬
учно творчество на младежта о децата.
ТНТУ [тО-не-те-у] — Тèхнсчссaт и научно
творчество на учениците.
ТО [те-о]. м. и (разг.- ср. (член, -тт] — Техни¬
ческо отдел.
ТО [тО-о] — Техническо обслужвано (на авто¬
мобили о др.- (напр.- ТО-1. ТО-2-.
том физ. — тераом (след цифра-.
ТоргннжснОренг ■. — Инженерингова стопан¬
ска организация за износ па атмпноатыu
тбоате. съоръжения и др. от областта на
търговията. общественото хранено и услугите.
тото. член, -то. ср., разг. — I. Спортен тота¬
лизатор; Спорт-тото.
2. Павилион за приемане на фишове за спорт¬
ния тотализатор. Д Отивам до тотото.
3. Фош за спортния тотализатор. Д Попъл¬
них едно тото.
— Произв.: тэтомёнея.
ТОХ (тт^]— Техникум по обществено хранене.
ТП (—- (тО-пС] — Портален трактор (напр.-
ТП 54Т 1).
ТП (—- (тС-oО] — Пръскачка за тютюн към
трактор (напр.- ТП-54-.
тп (тС-пè]. м. и (разг.- ср. (член, -тс-. соен. —
Танков полк.
ТП електр. — Трансформаторен пост.
ТП (тО-nО1. ср. (разг.. член, -то). остар. —
Трудова повинност.
ТП — Трудово производство.
ТП [тО-п—]. ср.—Търгтвоат предприятие.
Д ТП „Печатни произведения".
т. п. — том подобно (само в съчет.- и т. п.-.
ТЛЗ [тО-пс-зС]. м. и (разг.- ср. (член, нто-,
воен. — Тнлна походна застава.
ТПЗК (тè-но-3è-ка1 — Трудовт-oроезвтдотèлыа
занаятчийска кооперация.
ТПК [тe-пс-аа] — Териториално-производствен
ао.мп.ескс.
ТПК [тè-oe-аà] — Трудова партия на Корея.
ТПК [тС-пс-ка]. ж. о (разг.- ср. (член, -тт) —
Трудово-п ртизвтдuтсныа коопер ация.
ТПМ (—- (тe-oо-Сы1 — Тонгопълначна машина
(напр.- ТПМ-1. ТПМ-2-.
ТПН [тС-oс-Он] — Навесен тракторен подрав¬
ни тел (напр.- ТПН-4А-.
ТПН биохим. — Трнфтсфoпuридыыыуклоттид.
167
ттп
ТПО [тС-пс-о] — Творческо производствено
обединение, А ТПО „Българска книга“.
ТПО [тС-пс-о], ср. (разг., член, -те) — Трудо¬
во-поправително общежитие.
ТПО [тС-пс-о] — Търговско промишлено обе¬
динение. Д ТПО „Булгартабак“.
ТПП [те-пс-пё], воен. — Тежък пентенен парк.
ТПС [те-пс-се-.аоен.—Топлоncлcнгатериа стан¬
ция.
ТПТ [тё-пс-тё] — Техникум за подготовка на
треньори.
ТПУ [тС-пс-у], ср. (разг., член. -то), еоен. —
Тилов пункт за управление.
ТПЮК—Трудова партия на Южна Корея.
ТР (—) [тё-ёр] — Терморегулатор (напр.: ТР-3,
ТР-4).
ТР [гС-Ср] — Тереразnрьскващ апарат (напр.:
„Сила-25ТР“).
Тр електр. — Трансформатор,
тр есен. — Танкова рота.
ТрАаянимпСкс м. — Инженерингова специа¬
лизирана дирекция за износ (експорт) и
внос (импорт) на технологични линии,
суровини и др. за хранително-вкусовата
промишленост.
Трянс. . . Транспортен (като първа съставна
част на сложи<оcъиратенн думи, напр,:
Трапсстрой, Транспроскт).
ТрааснмпСкс м. — Външнотърговска орга-
низания за внос (импорт) и износ (експорт)
на транспортни съоръжения.
Транскомплёхт м. — Инженерингова стопан¬
ска организация за проектиране к строи¬
телство на комплектни транспортни обекти
в страната и чужбина.
Трансмёднссти — Транспортни медицински
вести (списание).
Трансподёммаш м. — Специализиран проект¬
но-конструкторски институт за подемно-
трзнспортни машини, съоръжения и меха¬
низация на вътрешнозаводския транспорт
в промишлеността.
ТранспоСд - - - остар. —Транспортно-спедитор¬
ско предприятие.
ТранспроСкт м. — Институт за проучване
н проектиране на транспортни обекти.
Тpàнcп•ЬтйреСкт м., остар. — Комплексен ин¬
ститут за проучване и проектиране на транс¬
портни и пътни обекти.
Трансспсд м. — Главно управление към Ми¬
нистерството на транспорта за планиране и
координиране - на транспортната дейност,
за транспортие-спcдициеиии услуги и под.
Трансстрой м. — Стопанско обединение за
транспортно строителство.
Трафо, член, -то, ^.—„Трансформатори“ (служ¬
ба, отдел, цех).
ТРВ техн. — Тсрморегулиращ вентил.
ТРГ — Товаро-разтоварна група.
ТРД техн. —Турбореактивен двигател.
ТРДВГ техн. — Турбореактивен двигател с
вътрешно горене.
ТРЗ |тё-ре-зё], ср. (разг., член, -то) — Труд и
работна заплата (отдел).
ТРК електр. — Телефонен разпределителен
кабсл с оловна обвивка н с памучна изола¬
ция .
ТРН библ. —Транспорт, транспортно маши-
ностроснс, съобщения, съобщителна тех¬
ника.
ТРИК биохим. — Транспортна рибонуклёинео
ва киселина.
ТРП (—) [тё-ер-лё] — Промишлен терморе¬
гулатор (напр.: ТРП-2).
ТРР воен. — Таниорcиентна работилница.
ТРР мн. — Товарно-разтоварни работи.
ТРСП [тС-рс-се-пС] — Турска работническа со¬
циалистическа партия.
ТРСШ (—) [тё-ср-сс-шё] — Тороразпръсквач
на самоходно шаси (напр.: ТРСПТ-4,0).
ТРТ (—) [тё-ер-тё] — Терморегулатор за елек¬
трически тиган (напр.: ТРТ-3).
ТРУ (—) [тё-рс-у]. ср. (разг.. член, -то), воен.—
Танково разговорно устройство (напр.: ТРУ-
Ф, ТРУ-47).
ТС (—) [тс-Сс] — Стаен термостат (напр.:
ТС-4).
ТС [тё-сё], техн. — Т-.л-снгналнзация.
ТС — Териториално снабдяване (Стопанско
ООедйпсинс); вж; Тсрснаб. " •
тс физ. — тон-енла (единица за сила на те¬
жестта на тяло), (слсд цифра).
ТСА [тё-сё-а], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Техникум по строителство и архитектура.
тсас воен. — Транспортно-санитарна авиацн-
онна ескадрила.
тсап еоен.— Транспортно-санитарен авиацио-
нсн полк.
ТСО електр. — Телефонен станционен кабсл,
ннлстсн.
ТСОл електр. — Телефонен стаиционсн ка¬
бел с оловна обвивка.
ТССР [тС-ес-сс-ер], рус. ТССР (Туркменская
Советская Социалистическая Республика) —
Туркменска съветска социалистическа рс-
публика.
ТСУ[тС-се-у] — Териториално и селищно уст-
роHстне. Д Закон за ТСУ.
ТСХ биохим. — Тнреидостнмулнращ хормон.
ТСЦ [тС-сс-цС] — Топлосилова централа.
ТТ — Телевизионен театър.
ТТ [тё-тё], прил. — Телефонно-тслеграфсн. Д
ТТ станция, ТТ служба; ТТ абонат.
ТТ [тё-тё]. лг. и ср.. рус. ТТ (Тульский Тока¬
рева) — Марка пистолет.
ТТ, швед. ТТ (Tidningarnas Telegrambyrà) —
Шведска телеграфна агенция.
т. т. физ. — точка (температура) на топене,
ттб воен., остар. •— Тсжък танков батальон,
ттв еоен., остар, — Тсжък танков взвод,
ттд воен., остар. — Тежка танкова дивизия.
TT.1 [тС-тс-Сл] — Транзистор-транзистор-логн-
ка (само в съчет.: ТТЛ-интегрална схсма).
ТТП (—) [ тС-тс-пс] — Тарелков прикачен то-
роразпръсквач (напр.: ТТП-5).
ТТП [тё-те-пС] — Товарен таксиметров прс-
воз (автостопаиство).
ттп еоен., остар. — Тсжък танков полк.
ттр
168
ттр воен., ост/р. — Тежко танково рота.
ТТС [тё-тс-сё], воен. — Tслётрофнозе-л-фбнн—
станция .
ТТС [её-тё1сС], ср. (розг., член, -еб] — Техники
и технология ни сондирането (учебна дис-
циnлнно]-
ТТХ биохим. — Tитсвтропсн хормон.
ТУ техн. — Тслсупроелсние-
ТУ — Тс хиичсскм условия.
ТУ (еСзУ) — Техническо училище.
ТУ (—) [еС-ÿ), рус. ТУ (Триср универсальный)
—Универсален триор (напр-: TУ1400]-
Ту [ту] . Р//с. Ту и ТУ (Туполев) — 1. В мотко-
ео н— съветски р-оkеивии пътнически со-
мбл-еи, консетуиронн от А- Н- Туполев
(напр.: Ту-104, Ту-134).
2--м. и (р■озт.) ср. Рсоатив-н пътнически са¬
молет, конструиран от А. Н. Туполсв-
туб. . . — Туберкулозен (нопр-: еубдмсп—Нз
сср)-
тÿббблници ж. — Туберкулозно болници,
еÿбдисnонсёр м. — Туберкулозен диспансер.
ТуВД техн. — Турбовитлов двигател.
ТУЛ [тул], финл, TUL (Tyovâen Urheilulii-
tto)— Работнически сиотеён съюз (във ФИН-
л°нды^-)
Тур библ. — Турция,
тур. — турски.
турбогтÿии ж. — Групи турбини (във водно-
елеаттичсско ценетоло).
ТуРД техн. — Турбореактивен демгитсл.
Турнсти-жси-ринг м. — Инженерингови сто¬
панско организация за прв-кеит—нс и стро-
ие-лсево ни туристически обекти в страни-
то и чужбини.
TурйсептOёке м. — Институт зо проучв-нс и
проектиране ни туристически обекти,
турим- — турим-исим.
ТУУТУ — Унивсрс-лен товар зо усилв-тслим
ттонслоцuонни ур-лбн.
ТФ (—) [тС-Сф] — Фронтален евнот—ч (нопт-:
ТФ-45).
ТФЕЦ [ е--ф-ц) — Топлофикационно елск-
ттuуссао централа.
ТФИ биохим. — Tрмозофосфоеизомepоз—.
ТФР |её-фс-рС]. остар. — Tсжкбфuзичсски ра¬
ботник [kотстотия трудещи сс при съще¬
ствуване на купонното снстем— по нрсмс
ни - Втотое— св-ебвн— война).
ТФС [тё-фе-сё], ж. и ср. воен. — Телефонна
станция.
ТФФ хим. — Tрпф-иилфосфое.
Тх — Толбухин (в р-гuсттоцuбииuе- номери
ни моторни превозни средство от Толбухин
и Толбухински окръг). А Тх 76— 89.
ТХА хим. — Натриев етнкиор—цсеот-
ТХБ [её-х-зб-] — T-тмбeлeкетмч-ско хладил¬
но битсрня-
ТХЕИ [тС-хс-й] — T■тонспвтеио кигмённо-сnмз
дсммвлвтмчио миспсиция-
ТХО техн. — Tронсфбтм—ебр за хоризонтал¬
но бтклбн-ни-.
ТХП остар. — Тсжко химическо птомнщис-
ност - (Държавно стбnонскб обсдинснис)-
ТХФ хим. — Tсетохuдтвфутои.
Тц [её-цё) — Телефонни центроло.
ТЦ — вж. Тсл-цснтър; ТВЦ.
ТЦБК истор. — Т-сн централен български
коымеет (1866—1868).
ТЧ—■Тонално уссебто,
ТЧ мед. — Тънки чсрео,
т/ч — тон-час (слсд цифра).
т. ч. — С—ыб а съу-е.: в т, ч. — н това уuсио-
ТЧВ (—) 3[е^-уезвe] — Чслси НСрИжСИ то¬
вар—ч [нопт.: ТЧВ-5)-
ТЧПС (—) електр. — Tонусстотен специален
проводник (ноnт.: ТЧИС-2Х0.15 мм2).
ТШ (—) [тСзщс) — Тютюношснн— машина (ни-
пр.: ТШ-69 М).
ТШЭ (—) [тé-щё-а-) — Шпеков ттонспбртьвт
зо зърно (н—пт.: ТШЗ-15)-
Т1Ц (—) |тС-шè] — Щангов етонспбртьвр зо
оборски тор (иопр.: ТЩ-1, TIU^)-
ТЩ [её-шё], воен. — Tтолшни-
Тщ — Търговище (в тстисетоцмбнние- номери
ни моторни превозни средство от Търго¬
вище м Търговищки окръг)- Д Тщ 54—34.
търг. — търговия.
търг. — търговски.
търж- — тържсствсио-
ТЮК, англ. TUC (Trades-Ünion Congrcss) —
Британски конгрес но ерейдюнионитс-
тюрк- — тюркски.
У
(—) У — Унивсрсолси (в маркото но машини,
н-пр.: С-18У).
(—) У — Уcъвътщснсевуеон (в марх—т— н—
мошмни, прибори и др., нопр.: ОСМ-3 У).
У — Учсбсн (за означаване но учебен сомбл-е,
автомобил, ттоывоИl м др.)-
У (—), рус. У (.,Уииеeт(-ол“) — В ыотkоео ни
ероктот „Унмеерсал“ [н—пр-: У-1, У-2)-
УА юрид. — Уиоз зо одввкоеуроео-
—УАБ [у—б], ед. м мн., ж., воен. — Управляемо
авиационно бомба.
УАЭ [уоз], м., рус. УАЗ (Ульяновский —вео-
мобильный а—вбg] — 1. Уляновски овтоыбз
билси завод.
2. В морк-то но овевмобили, прбиан--
л-им в Улянонския автомобилен аовбд.:
(нопр. УАЗ^).
— Произв.: уОзио.
УАМ [уОм] — Управление „Автоматики м
монтажм“.
УАН — Унгарско икодемня но науките.
УАН, рус. УАН (Украинскоя анолсмия ни-
169
УЗРГ
ук- — Украинска академия на науксто.
УАПТ — Участък от автоматична линея при
производство на тухли.
УАССР. рус. УАССР (Удмуртская Автоном¬
ная Советская Сonиaлестнчecквя Респуб¬
лика- — Удмуртска автономна съветска со-
Ullвннстичсcка република.
УАТ [уат]. ср. о м. — Управление на авто¬
мобилния транспорт.
УАТ — Устав на автомобилния транспорт.
УАТИ — Управление за автоматсчно тèнe-
фонно избирано.
УАТЦ (уатц] — Учрежденска автоматична
тèнeфтныв централа.
УБ библ. — Университетска библиотека.
УБ |у-бС]. рус. УБ (Уыивсрсвньымй БсрСзо-
на- — Сватестыа картечница. конструира¬
на от М. Борьозон.
УБАН — Устав на Българската акадсмея на
науките.
УБ-Б библ. — Университетска библиотека —
Биологическо факултет.
УБ-Г библ. — Университетска библиотека —
Географско факултет.
УБ-Г библ. — Университетска библиотека. —
Геоложки факултет.
УБГВТ остар. — Управление „Български граж¬
дански въздушен транспорт“
УБДХ юрид. — Указ за борба с дробното ху¬
лиганство. •
УБ - Зап. Фсл. библ. — Уневсрсототсав би¬
блиотека — Факултет по западно фонолт-
гои.
УБ-И библ. — Университетска бсб-леот-ка —
Философско-исторически факултет.
УБИБ остар. — Устав на българска онв—сте-
ционна банка.
УБ-М библ. — Университетска библиотека—
Математически факултет.
УБНБ — Устав на Българска народна банка.
УБО [убо]. ср. (разг.. член, -тт] — Управлс-
нс— за безопасност о охрана.
УБ-СлФл библ. — Университетска бсблиоте-
ка — Факултет по славянски филологии.
УБСС (—- |у-бс-со-с—] — Устройство за сту¬
дено безшевно свързвано на документи
(напр.: УБСС-1-.
УБСТ (—- |у-бс-со-т—] — Устройство за топ¬
ло б-зш-вно свързване на документе (напр.-
УБСТ-1-.
УБ-Ф библ. — Университетска библиотека —
Физическо факултет.
УБ - Фл библ. — Университетска библеото-
ка — Фелтногечёсае факултет.
УБ - ФФ библ. — Университетска библиоте¬
ка — Философски факултет.
УБ-Х библ. — Университетска библиотека —
Хс?м^^^^ске факултет.
УБЩ (у-бe-щe1 — Университетско бригадир¬
ски щаб.
УБ - Ю библ.— Университетска библиотека—
Юридическо факултет.
УВ (—- [у-в—- — Указател за височина.
УВОЧТПК — Указ за взаимно осигуряван—
членовете на трудово•пртезводотёлнитè аоо-
п-рацие.
УВТр — Устав на водния транспорт.
УВЧ [у-во-че]. електр. — Ултрввисткв че¬
стота.
УВЧ [у-во-чС]. прил., електр. — Ултравосо-
атчостттон. Д УВЧ апарат, УВЧ тера¬
пия.
УГН (—- |у-гс-Сн]. рус. УГН (УысвèрсаньHый
нав—сной грядод—лат—ль- — Универсален на¬
весен лёхттбразтввтён (напр.- УГН-4-.
УГП [у-го-пС] — Управление „Геоложки про¬
учвания“.
УГС [У-гё-сё1 — Управление „Птрсат стопан¬
ство“.
удар. — уда рсное.
удв. — удвоена форма.
УДЗИ — Устав на Държавния застрахова¬
телен институт.
УДК (У-дe-а■à1 — Универсална десетична анв-
сификвuея.
УДП — Указ за държавните предприятия.
УДС [у-де-с—] — Усилвател за десoёчорсав
свръзка.
УДФ биохим. — Уродондифосфат.
УДФГ биохим. — Уридсыдифтсфат — глюко¬
за.
УДФ-ГТ биохим.— Уридиыдифтcфaт-глюкуро-
нин трансфераза.
УЕА [yea]. есп. UEA (Universala Esperanto
Asosio- — Международна есперантска асо¬
циация.
УЕК [уек]. фр. UEC (Union des étudiants
communistes- — Вж. ЮЕК. е
УЕФА [у-фа]. ж., англ. UEFA (Union of '
European Football Association- — Съюз на.
свртoёйсаотс футболно асоциации.
УЖ — Указ за приемаме. разглеждан— и
решавано на жалби на трудещите со.
УЖ — Устав на железниците.
УЖСП — Указ за жалбетс. сигналит— и
прсдложсният).
УЗ [у-з—]. воен. — Управляем заряд.
узб. — узбекски.
УЗВ [у-зе-в—] — Захранващо вакуумно уст¬
ройство (в дървообработващо съоръжено—-.
УЗГ (У•зё-гè]. електрон. — Устройство за за¬
щита от грешки (в устройство за предава¬
не ма данно-.
УЗД (—- [у-зе-дс] — Ултразвуков дсфскто-
сатп (напр.- УЗД-7-Н-.
УЗЗПП — Указ за з)дьнжитèнывта звстр)-
ховка на пътниците е персонала по желе.
зтпьтыев. воднея. автомобилния е въздуш-
нея транспорт.
УЗМПП (— ) — Ултразвукова машина за по¬
чиствано на п—чатни платки (напр.- УЗМПП
1-270-.
УЗРГ соен. — Универсална запалка за ръчна
граната.
УЗС
170
УЗС (—) воен. — Универсална защитна сек¬
ция.
УзССР, рус. УзССР (Узбекская Советская Со¬
циалистическая Республика) — Узбекска
съветска социалистическа република.
УИ — Учителски институт.
УИАПП — Управление и икономика на аг¬
рарно-промишленото производство (спс-
ПНалност в икономическите висши учебни
заведеиий).
у-ис — управление; вж. у-нис.
УИК — Управляващ изчислителен комплекс.
УИМ [уйм], ед. н мн. —Управляваща изчисли¬
телна машина.
УИМ (уйм], фр. UIM (Union internationale
motonautique) — вж. ЮИМ.
УИОВ - Указ за имуществената отговорност
на военнослужещите.
УИПМ, фр. U1PM (Union internationale de
pentathlon moderne) — вж. ЮИПМ.
УИПМБ, фр. ШРМВ (Union internationale
•- de pentathlon moderne et biathlon) — вж.
ЮИПМБ.
УИСП, итал. UISP (Unione ltaliana dello
Sport Popolare) — Италиански съюз за на-
родсн спорт.
УИтА (уйта], исп. ШТА (Union Internacional
de Associaciones de Trabajadores de Alimentos
y Ramos Afinee)—Международен съюз
на работниците от хранителната промиш¬
леност н сродните отрасли.
УК (—) [у-ка] — Универсална модулна кон-
струкцня за обзавеждане на магазини (напр.:
УК-2, УК-2А).
УК (у-ка) — Ученически комитет. Д УК на
ДКМС.
УК [у-ка] — Училищен комитет.
УК [у-ка] — Учрежденски комитет. ДУК на
БКП.
УКВ [у-ка-вС], ср. (разг., член, -то), радио-
техн. — Ултракъсн вълни.
УКВ [ у-ка-вё], прил., радиотехн. — Ултра-
късовълнов. Д УКВ радиостанция, УКВ
канал.
УКВ (—) [у-ка-вС], рус. УКВ (Уиивсрсаль-
ный картофелекопатель валкообразоватсль)
—Уннв.рсален картофовадач (напр.: УКВ-2)
УКВТ — Устав на крайбрежния водсн транс¬
порт.
УКП [ука-пё] — Украинска комунистическа
партия.
УКП [у-ка-пС] — Умсрсна коалиционна пар¬
тия (в Швеция).
УКП [у -ка-пс] — Унгарска комунистическа
партия.
УКП [у-ка-пС] — Уругвайска комунистическа
парти:-'..
УКП (-) [ у-ка -пё], рус. УКП (Универсальиый
иаиавокопатель-паледелатель) — Универ¬
сален каиалеиопач (напр.: УКП-2000); КПУ.
укр. — украински.
УКУ техн. — Устно командно устройство,
ул. — улица (пред собствено имс); Д ул.
„Иван Шишман".
УЛПАР — Указ за личните паспорти и ад¬
ресната регистрация.
умал. леке. — умалително нме.
УМНТС — Управление „Международно на-
учно-тсхническо сътрудничество“.
уМа — Управление „Механизация н авто¬
матизация“.
УМО — Учсбно-методическн отдел.
УМП [у-ме-пё] — Управление на медицинската
промишленост.
УМТС [у-мс-те-се], ср. (разг., член, -то) —
Управление „Материално-техническо снаб¬
дяване“.
УМЧ [у-ме-чё], ед. и мн.,електр. — Усилвател
за междинна честота.
УМШН — Управляваща машина с широко
предназначение.
УН техн. — Универсална смазка с ниска
точка на топснс (технически вазелин).
УНГ [у-нс-гС], прил., мед. — Ушcи-иосёио
гърлсн. Д УНГ болест и, УНГ кабинет.
УНГ (у-нс-гС], мед. — Уши-нос-гърло. Д Ле¬
кар УНГ.
уиг. — унгарски.
УНЕАК [унсйк], исп. UNEAC (Union de
Escritores у Artistas de Cuba) — Съюз
на кубинските писатели и художници.
УНЖС — Указ за насърчаване и подпомага¬
не на кооперативното н индивидуалното
жилищно строителство; УНПКЮЖС.
УНЗ техн. — Универсална защитна смазка
с ниска точка на топене (оръдейна смазка).
УннвСр .н. — Препарат с универсално действие
за почистване на боядисани дървени плос¬
кости. плочки, мозайки и др.
уннвсрмаг, член, -ът, -а, мн. -зн, м. — Унн-
всрсален магазин.
у-нис — управление.
УНИМА [унима], м. и ж., фр. UNIMA (Uni¬
on internationale des marionettes) — вж.
ЮНИМА.
УНИТА [умита], м. н ж., порт. UNITA (Üniào
Nacional de Independencia Total de
Angola) — Национален съюз за пълна не¬
зависимост па Ангола. .
УНИЦЕФ [уницёф] , англ. UNICEF (United
Nations International Children’s Emergen¬
cy Fund) — Вж. ЮНИСЕФ.
УНКТАД [унктад], англ. UNCTAD (United
Nations Conference of Trade and Deve-
lopmeett — вж. ЮНКТАД.
УНЛМ (—) [у-не-сл-см] — Универсална навес¬
на лозарска машина (напр.: УНЛМ-2,
УНЛМ-3,5).
УНМ— У каз за народната милиция.
УНП (—) [у-ис-пС] — Универсална навесна
пръскачка (напр. : УНП-1).
УНПКИЖС — Указ за насърчаване и под¬
помагане на кооперативното и индивидуал¬
ното жилищно строителство; УНЖС.
унПО — Указ за наименуване и преименува¬
не на обекти от национално и местно значе¬
ние.
171
УСИВ
УНР |ÿзне-тС] — Унгарско н-родии републи¬
ка.
УНР — Уаяо -а насърчаван- ни раждасмост-то.
УНР електр. — Универсално неутрално рслс-
УНС — Управление оо национално сигурност-
УНТ остар. — Ученическо научно и техни¬
ческо ееотуссево; вж. ТНТУ.
ун-т — университет.
УНТА [уыто]. ж. (тазт-. член. -то), порт.
UNTA (Uniâo National dos Trabalhadores
de Angola) — Национален съвст но ангол¬
ските трудещи сс.
УНТН, фр. UNTN (Union nationale des tra¬
vailleurs du Niger) — еж. ЮНТН.
УНТС, фр. UNTS (Union nationale des tra¬
vailleurs du Senegal) — еж. ЮНТС.
УНТТ, фр. UNTT (Union nationale des tra¬
vailleurs du Togo) — вж. ЮНТТ.
УНФ воен. — Учебен ноnолыбв фугос.
УНФН [у-нс-фс-нС] — Унгарски национален
фронт но и-зовнсимбстео-
УНЧ |ÿ-ис-че), електр. — Усилвател но ниски
чссебто; НЧУ.
У00 воен. — Устойчиви отровни вёшёсево..
УОГС 1ÿ-o-тсзсс] — Учебио-бпнеиб горско
стоп—нсево.
УОДЭС [у■з6-лСзаёзсС] — Учёбиб1бпиено дър¬
жавно асы-дспсkб сеопонсевб-
УОЭА воен . — Управление и— огъня ни асы-
иоео ортнлерия-
УОЭА воен. — Управление но огъня ни зенит¬
ното —ртилсрня.
УОМП.З — Указ за ордените, медалите м по¬
четните зеоиия.
УОМ-Р — Универсално мошны— зо тёыбне ио
обувки-
УООН — Устав но Организацията но ббёлнз
иенитс нации.
УОП — Указ зо общественото пбдnоыот—нс-
УОСС — Указ за опазване ни сСлскбеб сто-
понство.
УП (—) ty-ne] — -о означаване ни видовс
образци удостоверения зо пснсим faanp.:
УИ-72, УП-.ЗО)- ’
УП (—) [у-пС]—Учсбсн плъзгач (нппр.: УИ-О.
УПАД (—) [у11Од| — Устройство з-- молу-в-
томо-гичсн подбор нч д-аумёнеи (ноnт.:
УПАД-1). ' ‘
УПЛР (—) [ynàp] — Универсални при-ставки
зо —веоыотмчни ттетохсиоцня (нопт.:-
УПАР-1).
УПВ |yзпё-ве) , ср. (розг., член, -то)— Управ¬
ление „Промишлени вентилации“.
УПД |ÿ-пё-л-) — Учебно-производствено дей¬
ност.
УПД<•ген•иеjTOн- — Усерой-тво зо ит-дгво.и- ни
данни.
УИДЛЛЛ електрон. — Устройство зо пбуто-
т■гт•:и но данни върху магнитни ленти.
УИДС |у■-ис-у-.•-сС] — Управление „Почивни до-
м(>но и соноеориуым“.
УП.ЗИА — Ук—з зо прилагане но .Закона зо
норм ;п м в н мтс и к г.'.г.
УПИ [упН], рус. У ПИ (Хnрсшсиний прибер
индикации) — Опростен прибор за миди-
кация.
УПН [у-пс-Сн] — Пбдaвит-лкб и нареждащо
устройство (д■ьтвоббт—боев—шо съоръжение).
УПНС [у-пс-нс-сс] — Управление м илоннт—-
ис но нотбдноео стопонсевв (специалност н
икономическите висши учебни аовсдсиuя]-
УПО — Указ зо nрвеивбnoжотиоео в.хтоно-
УПО — Управление по птотl^вопoжоти—ти
охр—и—.
УПП |ÿ-иёзnе]—Уусбио-прбизвбдсевсно пред¬
приятие.
УППД |ÿзnё-пс-лё].- ср. (розг., член, -тб] —
Управление зо проучване м поддържане ки¬
вот о но р- Дунон.
УПРОНА |уnтбнО], фр. UPRONA (Parti de
1'unite et du progres national du Burundi) —
вж. ЮПРОНА.
УПС мн. — Унгарски професионални съюзи.
УПС (—) [у-пс-Сс] — Универсално иовлмт—-
тслно съоръжение (нопт-: УПС-5'00].
УПС[ÿзПёзCё) — Управление „Пътни стро-жм“.
УПС |ÿ1ие1сё] — Усетойствб зо преобразува¬
не но сигналите зо прсдовои] по есиётроф1
нота ытёжо.
УПТ |у-nс1тс], остар. — Унгарско партия ни
еруд-щuес сс.
УПУОП — Усттбйстнб зо птвтр—мнб управле¬
ние но осветлеинееб н иемцсфётымес (ои—тот,
изивиаувон в пеицёфстыиес)-
УПФЕ [у-пс-фС], ср. (тозт., член, зто] —Управ¬
ление „План, финанси и ефективност“.
УПЧ електр. — Уснлвотсл зо промеждутъчна
уестбт—-
УР — Указ за рибарството.
УР [ур], воен. — Укрепен район.
УР (УР1 . носи- — Управляеми т—ксто-
УтИлыИщ м., рус. Уралм-ш (Уральский за¬
вод тяжелого ы—щинбсеросння) — Ут—лсkи
мощмносеронтёлсн а—вбд- ‘
УРВ (—) [у1Tё1аС) — Уноз-тсл зо т—ахвл— на
въздуха [нопр.: УРВ-1')-
УРМ |ÿзтезыё) — Управление „Редки мст—ли“.
УРО соен. — Управляемо тсохтивнб оръжис-
УРС |ÿ-сT1ёс) , автомат. —Универсални ре¬
гулиращо систсмо-
УРС [урс], член, -ът, -а, мк. -овс, м., воен. —
Управляем ракетен снаряд-
УРУ — Универсално толцблотцунб усетбй-
стно.
УС [у-сС] — Управителен съест- Д УС‘ н/
ТКЗС.
УСБ — Ученически столове и бюфет -
УСВЧ |у■-сё-вё1ЧС], електр. — Усилн-тсл , зо
свръхвисоко чсстото-
УСДО ост/р. — Учителско соци—лдёмбkроеи-
чссао организация.
УСЕППА [усГии) — Универсално снстем— от
ёлеменеu но птбыищи-нито иисвмоивтoыоз
тик'-.
УСИВ — Устин ни Съвет— зо икономически
на—ныопвмош.
УСИК
172
УСИК [усйк]. фр. USIK (Union sportive inter¬
nationale des cheminots) — вж. ЮСИК.
УСИП |усйп]. ■. е ср. — Управление „Спорт¬
но имоти е прояви“.
УСК [у-со-кй] — Учрежденски съюзен комстот.
усл. — условен.
УСМ [ÿ-ce-мё]. ср. (разг.. член, -тт) — Управ¬
ление „Строителна механизация“.
УСО [у-се-â] — Учрежденска съюзна орга¬
низация .
УСП [у-сс-по] — Уругвайска соцеалсстнчссаа
партия.
УСРП |У•сс-рс-пё] — Унгарска стцналнстсчё-
скв работническа партия.
УССР — Управление за спсцсални строител¬
но работе.
УССР (у-eс-сс-Ор]. рус. УССР (Украинская Со-
в-тская Социалистическая Республнкв- —
Украинска съветска со.цовлесточёcаа ре¬
публика.
УСТФ (У-сс-тё-фè]> ср. (разг.. член, -то- —
Уoнaвлeыиe „Строителен е технически флот“.
УСШ [у-сс-шс]. ж. е (разг.-. ср. (член. -то- —
Ученическа спортна школа.
УСЯ (—- — Устройство за събиран— на яйца
(напр.- УСЯ-1-.
УТ [у-тО] — Ттртразпръскващо устройство
(напр.- УТ-1.2-.
УТК — Указ за търговското корабоплаване.
УТКЗС [ÿ-те-ке-зо-сё] — Упрввлонсе. орга¬
низация е иктытмека на трудтвт•кттoёра-
тивните зсаёдснсае стопанства.
УТКорабопл. — Устав на търговското кора-
бO0HBB)Hё.
УТПВНП — Управление „Техническо про-
грсс е внедряван— на научните постижения“.
УТР (у-тè-рè]. ср., (разг.. член, -то- — Учили¬
ще за трудови рсз—рво.
УТС (—- [у-те-сС] — Уплътнителна тонèфтн-
на ссстем-а (напр.- УТС-100-.
УТЦ [у-то-ц—] — Учрежденска телефонна ц—н-
трвнв.
УУ (—- техн.— Универсален тонeфтноы усин.
ватсл (напр.- УУ-11-.
УУ електрон. — Управляващо устройство.
УУВТ — Указ зв уреждан— на вътрешната
търговия. -
УУДН — Указ за удостояван— с Димитровска
награда.
УУК техн. — Унсв—рсал—н уплътнител на ка¬
нали.
УУП (—- [у-у-п—] — Уредба за почиствано с
ултразвук (напр.- УУП-25.50. УУП-100-.
УУТССР — Указ за установяване на трудов
стаж по съдебен род.
УФИ [уфй]. фр. UFI (Union des foires inter¬
nationales- — вж. ЮФИ.
УФК — Указ за финансов контрол.
УФС [у-фс-се]. ср. (разг.. член, -тт] — Упра¬
вление за физическа култура о спорт.
УХИН [ухйн).рн/с. УХИН (Научыт-есснсдова-
тельскен угл—хсмнчсскнй институт)— Науч¬
ноизследователско институт по въгл—хемия.
УХМ [у-хо-м—]. ср. (разг.. член, -то- —Управ-
лснее „Хидрология е метеорология".
УХМС [^-хс-ме-со]. ср. (разг.. член, -то],
остар. — Управление „Хндроыeтотронтгнчн
на служба“.
у-ца — вж. ул.
УЦУ —Устройство з) централизирано управ¬
ление.
. . . уч. . . — Учебен (напр.- Учт—хпром. за¬
вуч-.
учком. член, -ът. -в. мн. -ов—. м. — УчОнсчо-
скн комитот.
Учпсдгйз. .о.. рус. Учпедгиз (Государственное
учсбыо-oсдвrоrсчёсатё издательство)— Дър¬
жавно учèбыт-nсдагтrсчсскт издателство.
Учтсхoртм м. — Учсбно-техничсска промиш¬
леност.
— Произел, учт—хпромске.
у-щ— — училищ—.
ф
Ф (—- [сф] — Реактивен самолет-нзтрёбстён
„Фантом" (нвпр. Ф-ill. Ф-4-Е-.
ф. воен. — Фотоснимка.
Ф (—- ({Ф] — Фуражомелка (нвпр.- Ф-1М-.
ф физ. — фарвд (единсца за с.л—ктрич—н
капвuстèт]. (след цифра-.
ф — фонд.
ФА (—- [Сф-й] — Автоматсчно отклоняваща
со фрез) (нвпр.- ФА-0.76-.
ФА (—-[Сф^-а]. рус. ФА (Фвсол—уборсчнмй агре¬
гат- — Мвшенв зв прибирано на фасул
(нвпр.- ФА-4-.
фАА [фаа|. англ. FAA (Federal Aviation
Administration- — Ф—дервлно управление
на граждвысавга авиация (в САЩ-.
ФАА [^-ав]. ucn. F.A.A. (Federation Aeronau¬
tics Argentin a- — Аржентинска авиационна
федерация.
ФАБ [фаб]. воен.—Фугасна авевцеоннв бомба.
ФАГС [фагс]. англ. FAGS (Federation of Astro¬
nomical and Geophysical Services- — Феде¬
рация на йстртнтынчыето к геофизичното
службе.
ФАД биохим.— Феавиы-)дёыен-дныуклёттнд.
ФАИ [фйс]. фр. FAI (Fédération aéronautique
internationale- — Международна авиаци¬
онна федерация.
ФАИБ [файб]. фр. FAIB (Fédération des asso¬
ciations internationales établies en Belgi¬
que- — Федерация на международните асо-
uевuие. установени в Белгия.
ФАК [фак]. търг., англ. FÂQ и faq (F air
173
ФИА
Average Quality) — Справедливо средно ка¬
чество (Клауза в международната търго¬
вия, която предвижда доставка на стока с
качество не по-ниско от средното качество
на еднородни такива стоки, експедирани от
определено пристанище за определен период
от време).
ФАК [фак], търг., англ. f. а. q. (Free along¬
side quay) — Франко по дължината на кея
(Транспортна клауза в международната тър¬
говия, съгласно която продавачът с длъжен
да достави стоката в уговореното пристани¬
ще по дължината на кея).
фак. — факултет; ф-т.
ФАЛ [фал], ж. и м., англ. PAL (Philippine
Air Lines) — Филипински въздушни линии.
ФАО [фао], ж. н ср., англ. FAO (Food and
Agriculture Organization of the United
N ations) — Специализирана организация
на ООН по въпросите на прехраната и
Земеделието; ЮНФАО.
ФАР — Фотосинтстнчна активна радиация.
. . . фарм — Фармацевтика (напр.: Булфарм).
фарм. леке. — фармацевтичен термин,
фарма. . . — Фармацевтичен (напр.: Фарма-
хим, Фармахимпроект).
ФЗрмахйм м. — I. Държавно стопанско обе¬
динение за производство на фармацевтични
произведения, етерични масла, парфюме¬
рия, козметика и др.
2. Държавно търговско предприятие за внос
и износ на фармацевтични произведения,
химикали за фармацевтичната промишленост,
етерични масла, парфюмерия, козметика и
др.
ФàрмаxИмпрееит м. — Проектантска органи¬
зация към Държавно - стопанско обедине¬
ние „Фармахйм“,
ФАС [фас], търг., англ. FAS и fas (Free along¬
side ship) — Франко по протежение на ко¬
раба (Транспортна клауза в международна¬
та търговия, съгласно която продавачът е
длъжен да достави стоката в уговореното
пристанище по протежение на борда на ко¬
раба.
ФБ [фё-бё] — Факултетно бюро. Д ФБ на
ДКМС.
ФБМВ [фС-бс-мс-вс] — Фабрика за бутилира-
нс на минерални води.
ФБН [Сф-бс-Сн] Блатна навесна фреза (напр.:
ФБН-2).
ФБН ^C-Oc^C] —Фабрика за безалкохолни
напитки.
ФБП [фС-бс-пс] — Фабрика за бутилиране на
пиво.
ФБР [фу-бе-ре], ср. (разг., член, -то) — Феде¬
рално бюро за разследване (в САЩ).
ФВ [фС-вс]. прил. — Финансово-валутен. ДФВ
контрол.
ФВК. [фс-ве-ка[ — ФилтрOовcятилацuенcн ком-
пл скт.
ФВУ [фё-ве-у], воен., рус. ФВУ (Фнльтреовеи-
тилйциеииая установка) — Филтро-Бснти-
йациоиле съоръжение.
ФГ [Сф-гс] — Гнсздова фреза.
ФГВ (—) [Сф-гс-вС] — Фрсза за горно вадене
на силаж от кула (напр.: ФГВ-6).
ФГИ биохим. — Фосфоглюкозонзомераза.
ФГИ [ф С-гс-й], фр. FGI (Federation graphique
internationale) — Международна федерация
на полиграфитс; ИГФ.
ФГМ биохим. — Фосфоглюкомутаза.
ФГФ (—) [Сф-гс-Сф] — Фуражомелка за гру¬
би фу ражи (напр.: ФГФ-120 МА).
ФД [фё-дс] — Физкултурно дружество.
ФД (—) - [Сф-дё] — Фотодиод - (напр.: ФД-2).
ФДИ [фё-де-й], фр. FDI (Federation dentaire
internationale) — Международна стомато¬
логична федерация; ИДФ.
ФДК [фС-де-ка] — Финансов и държавен кон¬
трол.
ФДКТ [фе-дс-ка-тё] — Френска демократична
конфедерация на труда.
февр. — февруари.
ФЕД [фед], рис. ФЭД (Фслнкс Эдиундович
Дзержинский) —
1. В марката па фотоапарати (напр.: ФЕД-2,
ФЕД-3).
2. Фотоапарат с такава марка.
ФЕЗ [фсз], фр. -FEZ (Federation europeenne
de zootechnie) — Европейска федерация по
зоотехника; ЕААП.
ФЕИ [фси], фр. FEI (Federation equestre in¬
ternationale) — Международна федерация
по конен, спорт.
ФЕМ [фсм], фр. FEM (Federation europeenne
de la manutention) — Европейска федера¬
ция за nодeмио-тpаиспортие оборудване.
ФЕН [фен], фр. F. Е. N. (Federation de Ге'-
ducation nationale) — Федерация на народ¬
ното образование (във Франц - я).
ФЕОГА [фсдга], фр. F. E.O. G. A. (Fonds
europeen d’orientation et de garantie agrico¬
le) — Европейски селскостопански орнсн-
тациоиио-гараициоиёи фонд (фонд на Евро¬
пейската икономическа общност).
фсод. — феодален.
ФЕП аоен. — Фронтови евакуационен пункт,
фсрбам хим. — Фcридuиeтт^л-днтиoиарбамат.
Фест (—) — Фестивал на най-добрите филми
в света, произведени през изтеклата година,
провеждан в Белград (напр.: Фест-76).
Фсхрал л.—Сплав за електронагревателни
уреди със състав; желязо (фсрум), хром,
алуминий.
ФЖБ биол. — Фактор на животинския белтък
ФЗ [фС-зС] — Фуражен завод.
ФЗКИ [фе-зе-кс-й] — Фронт за защита на кон-
стнтуцнонните институти (в Мароко).
ФЗС [фе-зс-сС], мн. — Фабрично-заводски
строежи.
ФЗФ [фс-эс-фё! — Факултет по западни фило¬
логин.
ФЗЦ [фе-зс-цё], ед. и мн., икон. — Фабрично-
заводска цена.
ФИ [фс-й] — Физически институт (прн Бъл¬
гарската академия на науките).
ФИА [фйа], фр. FIA (Federation inCérnaCioо
ФИЛЕ
174
nale de Fautomobile) — Международна фе¬
дерация по aвтомебилизъм.
ФИАБ [фнаС], фр. FIAB (Federation interna¬
tionale des ass<c-a!C’ons de bibliothecaires) —
Международна федерация на библиотечните
асоцнгцнн; ПФЛА.
ФИАИ [фнаи], фр. FIAI (Federation interna¬
tionale des assocLtions d’institutenrs)—Меж-
дународна федерация на асоциациите на
учителите от началните училища.
ФИАЛС [фналс], фр. FIALs (Federation in¬
ternationale des arts, des lettres et des secern
cees — Международна федерация на дея¬
телите на изкуството, литературата и наука¬
та; ИФАЛС.
ФИАН [<^1^^н] . рг/с. ФИАН (Физический инсти¬
тут Академии наук СССР) — Физически ин¬
ститут при Академията на науките на СССР.
Ф- ИАП [фиап], фр. FIAP (Federation interna¬
tionale des associaCions pédagogiques) —Меж¬
дународна федерация на педагогическите
асоциации.
ФИАП [фиап], фр. FIAP (Federation inter¬
nationale de l’art phéto|^I^i^]^t^ii^l^^é — Меж¬
дународна федерация за фетеизкувяве.
ФИАТ [фиат] , ишал. FIAT (Fabbrica Italia-
na Automobili Torino) -— Италиански авто¬
мобилен концерн в Торино.
фиат, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Автомобил,
произведен в италианския автомобилен кон¬
церн ФИАТ.
— Произв.'. фнатче, фнатка.
ФИАФ [фнаф], фр. FIAF (Federation inter¬
nationale des archives du film) — Междуна¬
родна федерация на филмотеките.
ФИБА [фйба], фр. FIBa (Federation inter¬
nationale de basket-ball amateur) — Между¬
народна любителска федерация по баскст-
бол.
ФИВБ [фи-вс-бё], фр. F1VB (F(dâ-ation in¬
ternationale de volley-ball) — Международна
федерация по волейбол.
ФИВЗ [фи-пе-зё], фр. FIVZ (Federation In¬
ternationale vetérinaire de zooteebnie) —
Международна ветcрииарие-зеотcхпичcска
федерация.
Ф ИГ [фиг], фр. FIG (Federation internationa¬
le de gymnastique) — Вж. ФИЖ.
фнг. — фигура (пред цифра). А Фиг. 15.
Ф ИГО [фигН], фр. FIGO (Federation interna¬
tionale de gynecologie et d’obstetiique) —
Международна федерация по гинекология и
акушерство.
ФИД [фнд], фр. FID и F.I.D. (Federation
Internationale de documentation) — Между¬
народна федерация за документация; вж.
МФД.
ФИДЕ [фндё], фр. FIDE н F. I. D. Е. (Fede¬
ration internationale des échecs)— Междуна¬
родна шахматна федерация.
Ф ИЕ [фиё}, фр. FIE (Federation Internationa¬
le d'eserime) — Международна федерация по
фехтовка.
ФИЕК [фиёк], фр. FIEC (Fédération interna¬
tionale des associations d'études classiques)—
Международна федерация на асоциациите
по изучаване на класическите култури.
ФИЕП [фнёп], фр. F1EP (Federation interna¬
tionale d'education physique) — Междуна¬
родна федерация по физическо възпитание.
ФИЕТ [фнёт], фр. F. I. Е. Т. и FIET (Federa¬
tion internationale des employes et des tcch-
niciens) — Международна федерация на слу-
жещнтс и техниците.
ФИЕФ [фнёф], фр. FIEP (Federation interna¬
tionale d'education physicuc) — гм, ФИЕП.
ФИЖ [фиж], фр. FIG (Federation interna¬
tionale des gcorr,êtres) — Международна фе¬
дерация на геодезистите; ИФС.
ФИЖ [фиж], фр. FIG (Federation interna¬
tional de gymnastique) — Международна фс-
дерация по гимнастика.
ФиЖеТ [фижёт], фр. FIJET (Federation in¬
ternationale des Journal istes et ecrivains
du tourisme) — Международна федерация
на журналистите и писателите по туризма,
физ. — физика.
фнз. — физически.
физ. . . — Физкултурен (като първа съставна
част на чaстичиосъиратcии■ думн, напр.: фнз-
зарядка, фнаколентив).
фйззарядка ж. — Физкултурна зарядна,
физнол. — физиологически.
физнол. — физиология,
фнзк. — физкултура,
фнзк. — физкултурен,
фйзиолеитИв м. — Физкултурен колектив,
физкултура ж. — Физическа култура.
ФИК [фик], фр, FIC (Federation internationa¬
le de сапоё) — Международна федерация по
кану.
физкулт. . . — Физкултурен (напр.: физкулт¬
ура! Фиэкулт-привет1).
ФИКК |фн-ка-ка), фр. FICC (Federation in¬
ternationale de camping ct de caravanning)—
Международна федерация по къмпинги н
каравани.
ФИЛ [фил], фр. F. I. L. н FIL (Federation
internationale de laiterie) — Международна
федерация на производителите на млечни
продукти.
фнл. — философия; вж. филос.
фнл. — философски; вж. филос.
ФИЛА [фила], фр. FILA (Federation inter¬
nationale de lutte amateur) —■Междуизредо
на любителска федерация по борба.
филол. — филологически,
фнлол. — филология,
филос. — философия; фнл.
филос. — философски; фнл.
ФИЛТ [фнлт], фр. FJLT (FédéIaCicn inter¬
nationale de lawntennis) — Международна
федерация по тснис,
ФИМ електрон. — Фззо8екмпулсиз модула¬
ция.
ФИМ [фим], фр. FIM (Federation internatio¬
nale motoc/diste) — Мeждуизредиа феде¬
рация по мотоциклетен спорт.
175
ФИФА
ФИМК (фнаа]> фр. rlMK (Fédération inter¬
nationale des ma^eurs-kinesHherapeutes pra¬
ticiens en physicthérapie- — Международна
федерация на сoёцивлеститс но мeдuuсысас
масаж. гимнастика е физиотерапия.
ФИМП (фоап]. фр. FIMP (Fédération inter¬
nationale de médecine physique- — Между¬
народна Федерация по лоч-бна гимнастика;
ИФФМ. ‘
ФИМС (фомс-. фр. FIMS (Fédération interna¬
tionale de médecine sportive)— Международ¬
на федерация по спортна медицина.
ФИН библ. — Финландия.
фон. — финанси.
фон. — финансов.
фон. — фннске.
ФИНА (фннв-. фр. FINA (Fédération interna¬
tionale de nation des amateurs- — Междуна¬
родна любителска федерация по плуване.
Фннбел. ч.-.сн. -ът. -а. м. — Препарат зв фо¬
но избелване.
фнннк. — финнксйске.
фснл. — фонландски.
ФИО (фйт]. фр. FIO (Fédération internationa¬
le d'oléiculture- — Международна федера¬
ция на производителите на маслено; ИФ0г.
ФИО е фио [фйт]. онгл. FIO о f. i. о. (free in
and out)—Свободно от разноски по товаре¬
но е разтоварвано (клауза в международната
търговия прс морски превози. съгласно коя¬
то товаренето н разтоварването се плаща от
наемателя на кораба-.
ФИОМ (фота]. фр. FIOm (Fidèr.-Con inter¬
nationale des ouvriers mètallurgistCa-— Мгок-
дународна федерация на г^ноа,^yрзстe; ИМФ.
ФИОС |фйос]. англ. L i. о. s. (free in and out
stowed- — Свободно ет разноске по това¬
рено. разтоварване и стефнрано (клауза в
международната търговия прс морско пре¬
вози. съгласно която аорабособс■тDeвекьт о
освободен от звoна.щаыё на разходете во то¬
варенето. разтоварваното н ствфиранёTT-.
ФИОСЕС [фсос-с]. фр. FIOCES (Fédération
internationale des organisations de corres¬
pondances et d’échanges scolaircs- — Между¬
народна федерация зв организация на ко¬
респонденция между учолищвтв е размяна
на ученици.
ФИП 1фип]. фр. FIP (Fédération internationale
pilsrmaceutique] — Международна фарма¬
цевтична федерация.
ФИП [фнп]. фр. FIP (Fédération internationa¬
le d? p^nlatélie- — Международна феде¬
рация нв фенaтёныстнтè.
ФИПА [фипа]. фр. FIPA (Fédération interna¬
tionale de la presse agricole- — Мождунврод-
на федерация на сèлсаостоnвысквта проса.
ФИПА [фмпа]. фр. FIPA (Fèdératicn inter¬
nationale des producteurs agricoles- — Меж¬
дународна федерация на сёлсаосттoансаотe
производители; ПФАП.
ФИГЕЗО (фнш-зз-. фр. FIPESO (Federation
hib. rnaiionale des professeurs dc Fenseigne-
nu-nt seccndairc officiel- — Международна
федерация нс учет-лот- от срсднсте учи-
лсщ).
ФИПРЕСИ (фспрёeй]. фр. F1PRESCI (Fédéra¬
tion internationale de la presse cinémato¬
graphique- — Международна федерация на
филмовия почат.
ФИПТП. фр. FIPTP (Fédération interna¬
tionale de la presse technique et pericdique]
— Международна федерация на техническа¬
та н периодичната преса.
ФИР (фир]. фр- FIR (Fédération internationa¬
le des résistants. des victimcs et des priso¬
nniers du fascismc-— Международна федера¬
ция на борците от сьпроте>ат).'oонстзвтвор-
>101107— н пострадалите от Овшнзмв.
ФИРА [фира]. фр. F1RA (Fèdératicn inter¬
nationale des rugby essocÎ2ticns-—Междуна¬
родна ф—дорвиня по ръгби.
ФИС [фн—]. фр. FIS (Fédération internationa¬
le de ski- — Международна федерации во
ски
ФИСА [фйса]. фр. FISA (Fédération inter¬
nationale des socictès d’aviron- — Между¬
народна федерация по гребане.
ФИСЕ (фосс-. фр. FISE (Fédération interna¬
tionale syndicale de I’enseignement- — Меж¬
дународна федерация на учит-лскотс проф¬
съюзи.
ФИСК(фоск-. англ. FISC ( (Foundation for
International Scientific Ccoodination- —Фон¬
дация зв международна научна координа¬
ция.
ФИСП [ф’1сп),фр. F1SP (Fédération internatio¬
nale des sociétés de philosophie)— Междуна¬
родна федерация на философското дружества
ФИСУ [фссу]. фр. FISU (Fédération inter¬
nationale du Sport universitaire- — вж.
ФИСЮ.
ФИСЮ [фосю]. фр. FISU (Fédération inter-.
nationale du sport universitaire)— Мождуса-
народиа федерация на уневёрсетстеaия
спорт.
ФИТ [фот]. фр. FIT (Fédération internationa¬
le des traducteurs- —Международна феде-
рвцея ua преводачите.
ФИТЕК {фитек-. фр. FITEC (Fèdératicn in¬
ternationale du thermalisme et du climatis¬
me- — Международна федерация зв тсрма-
лозъм е кломвтоаъу; НФТК.
ФИТК. фр. FITC (Fédération internationa¬
le du termalisme et du clirr.atisme- — вж.
ФИТЕК.
ФИТТ [фот]. фр. FITT (Fédération internatio¬
nale de tennis de fable- — Международна
федерация по тен но нв маса.
ФИТТ [фот]. фр. FITT (Fédération interna¬
tionale des travailleurs de la terre-— Ме^жду-
народна федерация. на зсыёдёнсаетс работ¬
ници; ИЛФ.
ФИФ [фсф] — Фслтссфcао-ястсрсчeсай фа¬
култет. ■
ФИФА [фйфа]. фр. FIFA (Ftdcratcin inter¬
nationale de football associations- — Между¬
народна федерация по футбол.
ФИХ
176
ФИХ [фнх], фр. FIH (Federation internatio¬
nale de hockey sur gazon) — Международни
федерация по хокей ни тт-во.
ФИХ [фнх], фр. FIH (Federation interna¬
tionale de hanball) — Международно феде¬
рация по хандбал.
ФИХК, фр. FIHC (Federation internationale
halterophile et culturiste) —— Международни
федерация по влигоис ио тежести м култу- -
ризъм.
ФК ('—) [Сф-xà], техн. — Касетъчен филтър
(нопр.: ФК-2000)-
ФК [Сф-ка], техн. — Кизелгрурон филтър.
ФК [фС хО] — Факултетен комитет, Д ФК н/
ДКМС.
ФК [фе-кК] — - Флотски комитет. Д ФК ни
ДКМС.
ФК биохим. — Фосфатидилов- киселина.
ФК [фе-к—] — Футболен клуб-
ф-ии — фибрин-.
ФКК [фе-ка-нО], нем. FKK (Freie-Koerper-
Kultur) — Култури но свбболибеб тяло (ну¬
дизъм).
ФКНП [^^-ко-не-п]] — Финландски коисецз
туцнвноиuстко народно портия,
ФКНФ [фе:-ка-н]-ф]] — Факултет по класи¬
чески и нови филологии,
ФКП [фе-н—-п]] — -Фиидлонлск— кбыунисем-
чсска портия.
ФКП |фè-ко-пё| — Филипински комунистиче¬
ско партия.
ФКП [фè-козие) — Френско комунистическо
пореия-
ФКТ [фе-к—-тС] — Фрснск— конфедерация н—
. труда.
ФЛЕК [флск], порт. FLECC (Federal- Lib¬
raries Experiment in Cooperative Catalo¬
ging) — Фронт за освобождение но естцтб-
рията Кабинда (в Ангола). -■!
ФЛИ [ф-ли], фр. FLI (Federation lainiere
internationale) — Международно федера¬
ция за вълнен текстил; ИВТО.
ФМ (—) [гф-См], техн. — Мембранен филтър
[ноnт.: ФМ-1).
ФМ електр. — Фазово модулоция-
Ф/м физ. — Фарад но мстър (единици зо лис-
лекттuун— проницаемост), (слсд цифра).
ФМА [фе-мс-—] — Фабрика зо мстолси амба¬
лаж.
ФМАК, фр. FMAC (Federation mondiale des
anciens combattants) — Световни федера¬
ция но вееет—нитс от войната.
ФМИ |ф(]-мё--^]- фр. FMI (Fonds Mooneaire
international) — Международен монетен
фонд: И МФ.
ФМН биохим. — Фловuимоионухлсоеид.
ФМС биохим. — Фeиоаииысевсулфот.
ФМСМ, фр. FMSM (Fedération mondiale pour
la sante mentale) — Световно федерация зо
борба с психическите зоболянония; ВФМХ.
ФМТ [фё-ме-те], техн. — Морски т-тыиусн
филтър.
ФМФ [фС-мс-фС], м. и (розг.) ср. (член, -то) —
1- Фuзмкбзыотсыотиусскм факултет.
2. Сградата, в която сс иоыещов— Физико*
ыиесыоеичсският факултет. А Отивам до
ФМФ-то.
ФМХ (—) [фё-мс-xà], техн. — Мр-жсст хид¬
равличен филтър (нопр-: ФеХ-^-^).
ФМШ |фé-ыe-ще], техн. — Морски шихтов
филтър-
ФН (—) [Сф-Сн] — Н—вссно иочвоббт—аув—ш—
фреза (иоит-: ФН-2,0).
ФН (—) [Сф-Сн] — Носим фснср (нопр.: ФН-
6/1).
ФНЕ [фе-нс-С] — Фронт и— нотблнбто един¬
ство (н Вонтлодеш]-
ФНЕ [фс-нс-С] — Фронт ни ноцмбн—лнотб
единство (в Полша).
ФНЛА [фе-не-лё], ж. порт. FNLA (Frente
Nac ional de Libertaçâo de Angola) — Ha.
цнонолси фронт зо освобождение но Ангола.
ФНО [фе-нс-о] — Фронт за национално бсноз
бождеш- (в С—лв-лор).
ФНОБ — Фронт зо национално освобождение
ни Вохт-йи.
ФНРЮ [фè-иё-тё-ib), остар. — Федеративно
иородни републики Югославия
ФНЧ електр. — Филтър за киска усстбео;
НЧФ.
ФОБ — Фронт за бсаббожл-имс но Бтёеои
(във Франция).
ФОБ [фоб]. англ. F. О. В. и fob (free оп board)
Франко но борда но короба (ероиспоттио
клаузи а мсждуи-родното търговия при
ыбрсхu птсвваи, съгласно която в уговоре¬
ното цени се включват м т—знвские- по на¬
товарването и— стоката на короба в угоно-
теиоео птисеоииш-).
ФОВ носн- — Фосфорни отровни вешёство.
ФОЕ — Фронт за освобождение но Еритрея,
фолил- — фолклор.
фон. — фонетики.
фон. — фонстичсн-
ФОП икон. — Основен прбизволсев-и фонд-
ФОП [фоп] — Факултет зо обшесенени профе¬
сии.
Форек ж. и м. — Фоторекламно къщо.
Форт^я м., англ. FORTRAN (лат. Formu¬
lae translator) — Алгоритмичен език, пред-
нозиоу-и зо обработка ни м—еём—еuчёскu м
ноуунб-есхииуссхи з-дачи.
ФОС хим. — Фосфороорг—нично съсдинснис.
ФОС — БОВ воен. — Фосфотоотт—ниуни бой¬
ни беровни вещество-
фот. — фотографски; фотогр.
фЬто, член, -то, ср., р/зг. — 1. Фотографско
—е-лu-. Д Фото „Витоша". Фотото е
з/творено.
2- Обикя. член. Фотограф. Д Повиках фо¬
тото д/ направи снимки.
фото. . . — Фотографски [и—то първа състав¬
но част но слвживсъхротеии думи, иопр.:
фвевхоысро, фбтообскти—, фотоизложба, Фо-
тоиооп, Фотвмздaе).
фотобиет воен. — Фоеогт—м-ерuчн— битарся,
фотогр- — фотографски; фот-
177
ФЮНК
Фотоиздат ср. — Фотографско издателство
(Държавно предприятие).
Фотокоёп ж. — Фотографска кооперация.
Фоголабор ж. — Фотографска лаборатория
(Централна фотографска база).
Фохар — I. м. н ср. Държавно иидycтриало
но предприятие за фотографска хартия.
2. ж. Фотографска хартия, произведена от
това предприятие.
ФП (—) [сф-пс] — Почвена фреза (напр.:
ФП-2).
ФП радиотехн. — Фззопреебрззувзтел.
ФП — „Филателен преглед“ (списание).
ФП [Сф-пё], фр. FP (France Presse) — Инфор-
мзциеииз агенция на Франция.
ФПК [фе-пс-ка] — Флотски партиен комитет.
ФПП [фё-пе-пё] — Филиално полиграфиче¬
ско предприятие.
ФПЦ [фС-пс-иё] — Финландска партия на
центъра. ‘
ФР (—) [Сф-ёр] — Електрически фснер за ре¬
визори на вагони (напр.: ФР-9/2).
ФР [фё-рё] остар. — Физически работник (ка-
тсгорня трудещи се при съществуването на
купонната система по време на Втората
световна воНна).
ФР (—) [ёф-ёр] — Фотореле (напр.: ФР-3,
ФР-4).
фр. — франк (след цифра). Д/0 фр.
фр. — френски.
ФРА библ. — Франция.
ФРАП [фрап], исп. FRAP (Frente Revolu-
cionario de Accion Popular) — Фронт на на¬
родното действие (в Чили).
фРг [фё-рс-гё] н [фё-ер-гё], зас. и (разг.) ср.
(члсн.. -то) — Федерална република Гсрма-
ния.
ФРЕЛИМО [фрслИмо], порт. FRELIMO (Fren-
te de Libertaçao de Mozambique) — Фронт
за освобождение на Мозамбик.
ФРЕТИЛИН [фретилйн), порт. FRETILIN
(Frente de Timor-Leste de Libertaçao Na-
donal) — Революционен фронт на незави¬
сим Източен Тимор.
ФРЗ [фё-ре-эё]. лг. и (разг.) ср. (член, -то),
икон. — Фонд „Работна заплата“.
ФРОЛИНА [фролина], фр. FROLINAT (Front
de liberation nationale du Tchad) — Фронт
за национално освобождение на Чад.
ФРОЛИЗИ [фролйзн], англ. FROLIZI (Front-
for the Liberation of Zimbabwe) — Фронт
за освобождение на Зимбабве.
ФРС — Федерална разузнавателна служба
(във Федерална република Германия).
фр. т. — фрахтов тон.
ФС (—) [Сф-сс] — Автомат за фрезованс на
центрови свредели (напр.: ФС-002, ФС-003).
ФС (—) [Сф-Сс] — Самоходна фрезз (напр.:
ФС-0,7),
ФС хим. — Феио.^из смола.
ФС — Фотосъпротивленис.
ФСД [фе-се-дС] — Финансово-счетоводна дей¬
ност.
ФСДП [фе-се-дс-пС]—Финландска социалдемо¬
кратическа партия.
ФСДФ [фе-сс-дс-фС] — Флотско студентско
дружество за физкултура; ФСФД.
ФСЕ [фе-сс-С] — Фронт на социалистическото
единство (в Румъния).
ФСЖТ [фс-се-жс-тС|, фр. FSGT и F. S. G. Т.
(Federation Sportive et gymnique du tra¬
vail) — Работническа федерация за физкул¬
тура и спорт.
ФСИ [фё-се-н], фр. FCI (Federation Cynolo-
gique internationale) — Международна ки-
иологичиа федерация.
ФСО [фё-cc-è], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Фиизисово-счетеведcи отдел.
ФСП [фс-сс-пс] — Филипинска социалистиче¬
ска партия.
ФСП [ф-С-сс-пс] — Финландска селска партия.
ФСП [фе-сс-пс] — Френска социалистическа
партия.
ФСР — Сигнален ръчсн фенер.
ФСРП [фё-се-рс-пё] — Финландска социали¬
стическа работническа партия.
ФСС радиотехн. — Филтър за съсредоточена
сслективност.
ФСФ [фс-се-фС] — Факултет по славянски фи¬
лологии.
ФСФД [фё-сс-фс-дё] — Флотско студентско
физкултурно дружество; ФСДФ.
ФСХ биохим. — Фоликулостимулиращ хор¬
мон.
ф-т — факултет; фак.
ФТБ [фе-те-бС] — Финландско телеграфно
бюро.
ФТП [фё-тс-пС]. ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Фабрика за технически пособия.
ФТПД ^-тс-пе-дС], м. и (разг.)ср. (член. -то)—
Филиал за технологическа проектантска
дснност.
ФУ (—) [сф-у] — Универсална фрсзмашипа
(напр.: ФУ-321).
ФФ [фё-фс] — Фармацевтичен факултет.
ФФ [фё-фс] — Филологически факултет.
ФФН хим. — Фcиолфермзлдехидиз неволзчо
на смола.
ФФС хим. — Феиолформалдехидиа - смола.
ФФФ хим. — Фурфурилфеиолформалдcхндяз
смола.
фЦ (—) [Сф-цё] — Фекална цистерна (напр.:
ФЦ-25).
ФЧК [фё-чё-^ — Френски червен кръст.
ФЧХ електр. — Фазово-чсстотна характери¬
стика.
ФШ (—) [Сфшё] — Шнхтов филтър (напр.:
ФШ-20/20).
ФЮНК [фюнк], фр. FUNC (Force de l’unionr
nationale Cambodge) —Обединен иацuоиа
лен фронт на Камбоджа.
12 Речник на съкр<щеиията
/
X
173
X
X (—- [хе] — Хелиограф (напр.: Х-1000-.
( — - X [ха]. метал. — В мярката на хронис¬
та стомана (напр.: Ст40Х-.
х — хeатт. . . (десетична представка към из¬
мерително единице. напр.: хг — хсктограм.
хл — хeаттлитьр-.
х. — хижа (със собствено и,м:е). А х. „Алеко".
х. — хиляди; хол. (след цифра-. А 500 х.
ХА (—- [ха] — Автоматична хрвыснкa (нвпр.:
ХА-4. XA-G-.
ха — хектар (след цифра-.
ХАБ [хаб]. воен. — Химическа авиационна
бомба.
ХАЛ [ хвл]. ж. и м., англ. HAL (H awaiian
Airlines- — Хавайски въздушно линии.
Хaртйвагтп ж. — Кооперация зв обработка на
хартия.
ХАС воен. — Хидроакустична станция.
ХБДХ биохим, — Хыдроасибутирвтдèхидро-
гонвза.
хвк (хС-вс-аB]. м. о (разг.-, ср. {член, -то- —
Хранително-вкусов комбинат.
ХВО [хе-ве-о]. м. о (разг.- ср. (член, -то- —
Цох за химическо очистване нв водата; Хсм-
втдотчoèта).
ХВП библ. — Хранително-вкусова промиш¬
леност.
ХВТП — Вèрuжыт-траысnтртн) храыснав за
птици.
хвч физ. — хèатгввтчас (след цифра-.
хг — хсатогрва (след цифра-.
ХГД — Издателство „Христо Г. Данов“.
ХДЕК хим. — Хлтранинда-гил,,^нгыткарба-
м ат.
ХДП [х С-дс-пС] — Хростояыдсатарвточссаа
партия (в Итвлив].
ХДС [х о-дс-сё] — Христояыдèмtтарвтсчссаи
съюз (във Фèдèрвныв република Герминня-.
ХЕ биохим. — (Псeвдт] холоностсраза.
ХЕИ [ хё-й]. ж. и (рвзг.- ср. (член, -то- — Хо-
гиeнно--oид-мсо.логсчыа инспекция.
ХЕК — Хидроенергийна каскадв.
ХЕМИОЗ [ х-мшИз] -■ Рeoублокаысао науч¬
но дружество на хигиенистите. епсдемооло-
зотс. аеартбеаетзитe о организаторите на
здравеопазването.
Хёмокопйр ж. — Саытатoораща хартия. про¬
извеждана в завод „Хемус“ — Бургвс.
ХЕС — Хндро-енсргийно строителство.
ХЕС [хсс]. ж. о м. — Хс^Iсао-èouдомытлогеч-
на станция.
ХЕУ [ хС-у] — Хогоeннт-eподсмсоногочыт
упрввнèноe.
ХЗ [ хё-зс] — Химически .завод.
ХЗ (хС•Зè] — Хладилен завод.
ХИ — Х-лобни изделия (в емблемата на тър¬
говско — заведения зв хлебни изделия-.
ходравл. — хидравличен.
хидро. . . — Хидравличен (като първа състав¬
на част на слояеиосъкратени думи. нвпр.:
хсдропомна. хидрттурбuн)-.
хйдро. . . — Хидроелектрическо (като първа
съставна чйст на слтжыосьаратсые думи.
нвпр.: хидртствыися].
хйдро. . . — Хидротехнически (като първа съ¬
ставна част на сетжяосьарвтсые думш. напр.
хыдро-'ьорьжснue-
ходрогeтн. — хидрогeтлогсв.
хсдрол. — хидроложки.
Хйдрострой л. — Държавно стопанско 'Tбсдо-
нснис за строителство на хидроенергийни
обекти. язовири зв напояване и др.
хедротсхн. — хидротехнически.
хол. — хиляди; х. (след цифра-. А 100 хил.
ХИМ библ. — Химическа промишленост.
хим. . . — Хсмочоско (като съставна част на
сложносъкратонн думи. напр.: хнм^ом^инат.
Хнмомпорт. Хомпроснт-.
хем. — химически.
хем. — химия.
ХймвOдooчнcтаа ж. — Цох зв химическа
очистка на водата' ХВО.
Хйысыnтрт м. — Външнотърговска организа¬
ция за внос (импорт- и износ на хсмиа)не.
пластмаси. нефтопродукти е др.
хйм^ом^инат м. — Химическо комбинат; ХК.
Хйыктып.еёкт ■. — Инженерингова стопанска
организация за изграждано на аоыoн-атис
обекти на химическата про.мшшленост в стра-
нвта и чужбина.
ХйммeтйнУргпроèат м. — Институт за проуч¬
ване о проектирано на обекти нв химическа¬
та oртмuшлсыгст и металургията.
Хйммeтанургрèа^тнт м. — Сп-цеа.лозервнв
организация за ремонт но обекти нл хими¬
ческата промишленост п металургията.
хеыотрOaсaa хс. — Наука. рвзглсждвщв меж¬
динно проблеми на )вттalaтсa)тв. електро¬
никата и -л-ктртхс.мигта.
Хймюро. член -то. ср. (Химоческв пртаош>è-
ност- — Прахообразен препарат за првнс.
Хйыпртeат м. — Просатвытсав организация
за проектирано на обекти на химическата
oртаошл-нтст.
Хймснйб м. — Държавно стопанско обедине¬
ние за снабдявано с органични е неорганич¬
но хсаиавло. багрила. менорално торово
е др..
ХйпромСз м.. рус. Попрта-з (Государствснннй
союзной институт по прт-атuртваною мо-
таллургоческнх заводов- — Държавен ин¬
ститут за проектиране на металургично за¬
води.
хирург. — хирургическо.
ХИС — Хриcтояыскт-есттреч-сае съюз (в Пе-
дсрнвыдся-.
Хсфтийа (—-—Марка хидрофобен цемент
(нвпр.: Хнфоцпм-1-.
ХК биохим. — Хeастаоы)за.
179
худ.
ХК (—) [хс-ио], техн. —Хсрмстичсн н.т.ч—н
(изнт.: ХК-150. ХК-200).
ХК [xe-riàl — Химически комбинат, х.имхом-
бuиое.
ХКГ библ. — Хонг Конг.
ХКМТ |хС-хо-ыс-тС) - лг. и (тоаг.) ср. (член.
•тб] — -Химически комбини;' за мннср.олин
еороеё.
ХКП [хё-ко-пё] — Хондурас:* хо.муиuс■емус-
схо партня. ' ’
ХКПВ [ .хС-к■о-ис-еС), --. и [роат.] ср. (член.
-го) — Химически комбинат зо полиестерни
плохи о.
хл — ксаевлитъ.р (след цифр-).
ХЛБ хим. — Хцдтофнпиолиисфмпея бил—нс,
хлортСи .«хм.. ■— Хлорира)- тepпнеuин.
хлортСр м., хим. — Хлориран терпен.
ХЛС соен. — Xндролог.г.1).;;оиво станция,
хм — ксиеёыстьр (слсд цифр;-/.
ХМК хим. — Хидр-зид ио мo.мдlшжoеи ннсс-
.1 Н!ИЭ.
ХМО [хС-ме-о] — Хидрометеорологично облост.
ХМС |хс-мс-сС]. ср. (розг., член, -еб■] — Хuлтб-
мeлноротllвнб серомеелсево (специалност вън
щеп]u учебни зовадения)-
ХМС [хн1^:с-сС), от. и [тoаг.] ср. (член, -к-; —
Хuд-р---c•тcе■pолотuчilo станция.
Х51ТС |хС-■■.---т<--ce], ед- и ср. (розг., член .-со]--
Х и д р омс; н opon-ieHa мoщнинв-ттoкеорна
стоииня.
ХН (—} |хС-èн] — Хиgрoвлиуиo пожени:. (•.’с¬
тал - тв■'исш— моилино) (iiii-ro.: ХН-25У',).
Хи d'cz. — хсирн (единица за мил) а.м;знвсе и
|Ф::шМОИННУ каИ1НН?С'т - (слсд цифри).
Хм н с’риз. — хсири но метър (единица зо ыoг1
нити- проницаемост), (слсл цифр-)-
,ХНП |хС-ис-пС], м. и [тoаг.) ср. (ч,]сн.-ео),
e^t^.a. — Химически наблюдателен пост.
ХНП |хс-нс-п.с] — Християнско нироди- иит-
мш (с Веитuя)-
ХОсоек. — Химическо оръжие.
хол, — холандски.
хоремаг - - - остср. — 1. Само ед. Хотели,
те.:тop.— н•ти, м—гизнин (търговско предприя-
•n^-
2. <.'.?иу- -ът, -о, и.оы -аu. Ресеорoне в малко
сс-.л ншс.
xorp^^'-fp- — х^рсография-
ХОС i -'о'] — Хи;;томcлlloрoеивнo вимтиo стои-
ХП — В емблемата и— Държавно търговско
прс.дnтuяемё „Хлебно промишленост“.
ХИ (—)* [xe-nei — Потънат хидрант (нoит.:
ХИ-90, ХП-125).
ХПАА хим. — Хидролизиран пвлииитил—ымд-
ХГ1К |хС-иё-хО], хим.— Химически потребен
кислород.
ХППБеоси. — Хирургично полсео подвижно
болници.
ХЛС (—) [хё-яе-сё]. техн. — Хидравлично
променливо съпротивление [пoпр-: ХПС-1)-
ХПТИК — Художестисио-приложно трудо-
ио-ц;-оuзвбДмт-иuo кооперация. &ХПТПК
" Г-.лгарско народно творчество“.
ХР соен. — Химическо ризуаииеoис.
ХрОнсаспбР- - - — Еънщиоиъ;г<-есkи орго-
имзоцня зо износ (експорт) и внос (мып-'те)
ио ктанlеrC'•лии стоки, зърнени храни, вoтu-
во, миел г, фуражи м др.
Хранм—!!! ли — Държавно севиoисив обедине¬
ние. i-iocio лостов”. износя или организира
.монтаж— м HivipMOiiTazKâ но м—шннн аoхтoиll-
т- V л и о - в к \ с -.-щати п р о м i: щл с н с с т.
Хpàиитoеие .у-. — Инсемеуе за проучване н
ирвскеиранс но ыищиии зо хрoиuеслнв-вну-
совoеo ироыищиенвсе.
ХРД |xê-•ер-дè), соен. — Химически разузнано-
есие‘и дозор.
Хтоы—и .н,, ммет/л. — Сплин зо слситтоииттс-
вoееиим средн със съсеигг желязо, хром м
алуминий.
крбмел м.. мс:лпл. —Сплита но никел м хром,
използуван— з питомс^рняеo.
хронол- — хронологичен,
хромом- — хрономстрнчссан.
ХРС биохим. — Хo.•liillрсикеипl^o систсмо-
ХС ( — ) [.хс-.']]. теехн —Хидравлично постоян¬
но съпротивление (иопр.; ХС-1).
ХС — Хранителни стоки (е емблемата пи еът-
гонсамтс зоесдсиня зо хрoиме-лнu стоки).
ХС | хй-сс] — Християнски c 'оз (във Финлан¬
дия).
Хс — Хасково (в т-■тмстрoиибниие- номера и —
ыотвтии превозим срсосееo от Хасково и
XacO>Bci<n окръг). А Хс 15—16.
ХСЭ [хс-сс-зё] — Хумор, сг.',-и.ри, зобово. Д
Дискотека ХСЗ.
ХСНП |хС-сс-uе-nе) — Храоеняисас-свцнзлиo
народни партия (н ,^^!оасем.бyтг).
ХСО есен. — Х; - ынусс:.и оскс--.-ч-и снаряд.
ХСПЕ хим. — Хлорсулф ■.■-м.в подпсеuлеи,
ХСС [.ххс-'с<ё]—Хр^ст"-лнч сг.дснцни съюз
(?-. Мексико).
ХСС [кС-сс-сё) — Христия-скнал-н съюз (вън
Федерално р-публик- Гсрмоиня).
XCCF оспн/р., рус ХССР [Х<-тезыcнoя Сбвётз
сиия Сониалистичсскоя Р-спуСлик—) — Хо¬
резмски съветски соцмилмстичссио републи¬
ки (1923—1924 г.).
ХТ — „Хасковско трибуна“ (еёсенuи].
ХТЭ [.хИ-тс-зС]. рус. ХТЭ [Хирl.,новский ерoк-
ебриш! зовод вмени Сергея Орджоники-
лзс) — 1. Харковски етoнеотен зовод.
2, В маркото по етoиеотн, произведени н
Харковския ериневтеи завод [еonр.: ХТЗ-7).
хти |хс-ес-H], .«. м (тиаг.) ер. (член. -еб] —
1. Хнымно-тёхuолвтиусu uнстмеуе; ВХТИ.
Д Завърших ХТН.
2. Сградито, а ио.что сс поыеш—вo Химико-
есхllолотllчинг.т институт; ВХТИ- Д Оти¬
вали до ХТН-гло. Ще се срещнем пред
ХТИ-то.
ХТК /ерон. — Хмдтбеерыиуен коефициент ’
но Сс.лянмион (зо определяне но климатич¬
ните условия). '
худ. — художествен.
худ. — хулохенин.
ХФ
180
ХФ (хС-фС] — Химически факултет. Хи физ. — хсрц (единица за честота), (след
ХФДМ хим. — Хлсрфeинл-димeтилкaрбанид. цифра).
ХФЗ [хС-фе-зС]. м. и-(разг.) ср. (член, -то) — хцх хил. — Х-кс-^хлорциклохсксзн.
Химико- фап мацевтичен завод. хърв. — хърватски.
ц
Ц (—) [це] — ЦвcклсиомбаHи (напр.: Ц-25).
ц — цснтпер (след цифра).
ЦАБ [цаб], м. (разг.. член, -ът, -а) н «. —Цен¬
трална автобаза.
ЦАБ [цаб] — Централна армейска библиоте¬
ка.
ЦАГИ [цагн]. рус. ЦАГИ (ЦеитрзльиыH азро-
ги дредииамичесиий институт нмсн и Н.
Е. Жуковского) — Цеитрзлеи зcрехндродио
намичен институт (в СССР).
ЦАК — Цен трален армейски клуб.
ЦАМ [цам], л«, метал. — Леярска сплав от
ц-ннк, алуминий и мед.
ЦАМ ИС [ цамис] — Цeитралllозфрuиаиски мит¬
нически и икономически съюз (Регионална
икономическа групировка в Тропическа
Африка).
ЦАМК [ цамк] — Цеытралеи звтеомото клуб.
ЦАМФ биохим. — Цикличен аденозин моно¬
фосфат.
ЦАПО остар. — Централна архитектурна и
преcитаитсиз организация.
ЦАР [цар] — Централисафрuкаисиа рспубли-
ка.
ЦБ — Централна база.
ЦБ [цС-бё] , техн. — Централна батерия (си-
стсма телефонни апграти).
ЦББАН — Централна библиотека при Бъл¬
гарската академия на науките.
ЦБНТИ — Цcитрзлие бюро за ыаучие-техиио
ческа информация.
ЦБССА — Централна библиотека при Сслско-
стопанската академия.
ЦБХ (—) {цС-бс-хС] — Бутален хидравличен
цилиндър {напр.: ЦБХ-221А, ЦБХ-222А).
ЦБХЛ [цС-бе-хс-Сл] — Централна биохимична
лаборатория (при Българската академия на
науките).
ЦБЩ [цС-бе-щС] — Централен бригадирски
шаб. r*--
ЦЗА [цС-вс-Р] — Централен военен архив.
ЦВБИ остар. — Цеитралеи ветерииарио-бзи-
териелегичcи институт.
ЦвётмСтпром м.. остар. — Цвeтне-мeтзлуро
гична промишленост (завод).
ЦВИЗПБ — Централен ветерииареи инсти¬
тут по заразни и паразитни болести.
ЦВИМ —Централен воcииоисгерuчески музей.
ЦВЛК [цС-вс-ел-кз] — Цеитрзлиз всcыисле-
кзрска комисия.
ЦВМЛ [цС-вс-мс-пС] — Център за внедряване
нз пластмасите в машиностроенето.
ЦВТ И [пп-пе-тс-и] —— Център за външнотър¬
говска. инфер.-- зция.
ЦГВИА, рус. Г,ГЗ’’А (Цcитрз.^ьиый государ¬
ственный ёоеиие-нсторнчёсиuй архив)—Цен¬
трален държавен воёииоистеричёски архив
на СССР.
ЦД [цс-дс] — Централен дом (на Съветската
армия).
ЦДА [це-дс-а] — Цифров диференциален ана¬
лизатор.
ЦДГ — Целодневна детска градина.
ЦДИА (це-де-и-а]—Цеитралеи държавен исто¬
рически архив.
ЦДКА [ це-дe-иà|, остар., рус. ЦДКА (Цсн-
тральннн дом Красной Армии) — 1. Цен¬
трален дом на Червената армия.
2. Спортен клуб към Централния дом на
Червената армия.
3. Спортен.;отбор към този клуб.
ЦДНА [цС-де-ке-а], м. и ср. (разг., член, -то) —
1. Централен дом на Народната армия.
2. остар. Спортно дружество към Цен¬
тралния дом на Нзроднзтз армия.
3. остар. Спортен - отбор към това дружество.
Л ЦД.НА -то би с 3 : 1.
ЦДНТ [цС-дс-нс-тс] — Централен дом за на¬
родно творчество.
ЦДП (—) [и С-дс-пС] —Даойисдёйствуващ пнся-
матичсн цилиндър (напр.: ЦдП-40 Х710—3).
ЦДП (—) [цС-де-пС] — Дисков преносим цир-
куляо (напо.: ЦДП-450).
ЦДП [цС-дс-пС] — Централен диспечерски пункт.
ЦДП [ цС-дс-пё] — Център, демокрация и про¬
грес (центристка групировка във Франция).
ЦДС [цé-деосе|—Централна диспечерска служ¬
ба.
ЦДТ [цС-дс-тС], рус. ЦДТ (Центральный дет¬
ский театр) — Централен детски театър (в
СССР). “
ЦДТА [ цС-дс-те-а] — Централен държавен тех-
ничсскн архив.
ЦДУ [цС-дс-у] — Централно диспечерско уп¬
равление (на обединената енергийна систе¬
ма на страните — членки на Съвета за
икономическа взаимопомощ).
ЦЕИМ [цейм], сД. и мн..—Цифрова електрон¬
ноизчислителна машина; ЕЦИМ.
ЦеитёиСргерcмOит м.—Предприятие за цент-
рзлизирзи ремонт на оборудването на топ¬
лоелектрически централи и др.
ЦЕНТИ [цcытu| — Център за научна и тех¬
ническа информация.
ЦЕНТИИ [пСнтин] — Център за научно-техни¬
ческа н икономическа информация; ЦНТИИ
иснтр. — централен.
Цс1нтра.'|фьто ср. — Централно фотографско
ателие.
ЦСнтро-ор - - , пол. Ccntroraor (GenUala Mor-
131
ЦЛАТОХТ
ska importowo-Eksportowa] — Външнотър-
гтвсат предприятие зв внос о износ на
мюрск» съоръжения (в Птнсавта народна
република-.
ЦЕП — Ц-нтрвлнв експедиция ма печата.
Ц-поля пол. ж., Cepelia и CPLiA (Centrale
Przemyslu Ludowego i Artystycznego- 1.
Само ед. Централа за художествено и
народно занаяти (в Птнсавт) народна
република- (1949—1954-.
2. Магазин зв изделия на художествените
и народните звнвятн.
ЦЕПК (цё-oс-ай| — Централна —■асo—ртно- про-
вèртвьчна комисия.
ЦЕРА (uèрв]. ж. и ср. — Цонтоноргорсмонт
е автоматика (стопанско предприятие за
централизиран ремонт на оборудваното на
топлоелектроцентрали. автоматизация на
—ы—ргтсистeм^l■lт— о др.-.
ЦЗЛ (ц--зè-Он] — Централна заводска набт.
раторся.
ЦЗМК (uС-зe-мe-аа] — Център зв звшста на
металите от корозия.
ЦЗПБ [ц—-з—-по-бС] — Център по заразно о
паразитно болести.
ЦЗС [це-зо-сС] — Църковно зeмeдèлсаг сто¬
панство.
ЦИ [цО-й] — Централен институт.
ЦИ. . . — Централен институт (напр.: ЦИЕ.
ЦИНТИ. ЦИИЛ е др.-.
цог. — циганско.
ЦИЕ [цоё] — Централен институт по еле¬
менти.
ЦИЕХ [цоёх]. пол. CIECH (Centrala Impor-
towo-Èksportowa C■hemikaliôw]—,вж. ЧИЕХ.
ЦИИД [цойд] — Централен институт за ин¬
формация о документация (в Германската
демократична република-.
ЦИИЖ [цийж] — Централен езснсдоватeнсас
институт по животновъдство.
ЦИИТ [цойт] — Централен институт по изчи¬
слителна тсхнекв.
ЦИК [цик]. остар., рус. ЦИК (Цонтрвльннй
Исполнительнми*! Комитет- — Централен из¬
пълнителен атыuт-т в СССР (1924 —1937-.
ЦИКСМ (uй-ка-сё-м-] — Център зв информа¬
ция по качество; стандартизация и метро¬
логия.
ЦИЛ [цол] — Централна изморителна лабора¬
тория.
ЦИЛ [цил] — Централна озnетатèныв лабо¬
ратория.
ЦИЛ |цuн] — Централна институтска лабора¬
тория.
ЦИМ [цим] — Цифрова изчислителна машина.
цимйт хим. — Цонков дсаeтелдитс■та)рбa-
мат.
цнноб хим. — Цонков отонeы-быeдытотаaрбв-
мат.
ЦИНТИ [айнтс] — Централен институт за
научно-техническа информация.
ЦИНТИАС [цйнтнйс] — Централен институт
зв научно-техническа информация по ар¬
хитектура о стртетeнствт.
ЦИНТИИ (цйытсй] — Централен институт за
научно-техническв и оатнтасчсcка инфор¬
мация.
ЦИНТИСИ [цИнтисй] — Централен институт
за нвучнв. техннчсскв. оаоыоаuчссай и
социална информация.
ЦоOргoртСкт м. — Централен институт .,Орг-
проект“.
ЦИП — Център на индийското профсъюзи.
ЦИСУ [цесу] — Център зв информация по
социално управление.
ЦИТ [цот] — Цифрова изчислителна тех¬
ника.
ЦИТ [цнт]. остер., рус. ЦИТ (Цèытрвньный
институт труда- — Централен институт по
трудв в СССР (1920 г.-.
ЦПУ [циу]. електрон. — Цифрово интегрира*
що устройство. -
ЦИУУ (цйо] — Централен институт за усъ
вършенствуване на учители.
ЦК (ц•e-аа| о [цека]. л. (разг.. член., -то- —
Централен комттет. Д UK на Б КП.
ЦКДМ [uО-аа-дè-.мО|. истор. — Централен ко-
мотот па демократичната младеж.
ЦКК [ыè-аа•аа] — Централна контролна ко-
мисня.
ЦКЛ [ue-ка-Сн] — Централна комбинатска нв-
Cтраттрся.
ЦКО [иê-аа-ô] — Цох „Корабно обзавеждане“.
ЦКП (цё-ай-пё] — Централна консултативна
поликлиника.
ЦКП [цё-аа-oё] — Цен-лонска аоыунсстuчèсаa
партия.
ЦКП [ue-аa-пe]. соен. — Централен ктн.тртнсн
пу нкт.
ЦКПС (иО-aй-пe-сё]. ..и. е (разг.- ср. (член.
-то- — Централен комитот на професионал¬
ните съюзи.
ЦКПСЗР — Централен комитет на Професио¬
налния съюз на здравното работници.
ЦКРК [ue-аа-рe-аа] — Централна аоытртлигн
рeвиЗетыыа комисия.
ЦКС [uС-аа-сe]. ■ . о (рвзг.- ср. (член, -тт) —
Централен кооперативен съюз.
ЦКТ [цё-аа-тè] — Централен куклен театър.
ЦКШ [цО-ай-шё] — Централна комсомолска
школа.
ЦЛ [цС-—л] — Централна н)бтр)ттрив.
ЦЛ. . . — Централна лаборатория (напр.:
ЦЛАТ. ЦЛЕ н др.-.
ЦЛА (цё-лё-â]. ж. е (рвзг.- [цла]. ср. (члон.
-тт] — Централна лаборатория по автома¬
тизация.
ЦЛАНП (uлвып]. ж. е м. — Центрвлнв лвбт-
[.вторея по автоматизация и научно oро-
бтрсстреснс.
ЦЛАП [цлап]. ас. и л. — Централна лаборато¬
рия по птломèро.
ЦЛАТ [инвт]. ж. о .с. — Централна лаборато¬
рия по йвтоаатоаа й телемеханика.
ЦЛАТОХТ [■цлгтTхт). ж. с м. — Централна
ИЛАФИ
18?
лаборатория по теоретични основи на химн-
ческата техника.
ЦЛАФИ [цлафй |]. ас. и ср. — Централна лабо¬
ратория за агрофизически изследвания.
ЦЛАФОП [цлафйл], ж. и ж. — Централна
лаборатория по фстопрсцcси.
ЦЛБФ [кё-ле-бг-фё] — Центрглнз п.абсратсрнй
по биофизика.
ЦЛВГ [нс-лс-вс-гС] — Централна лаборатория
по висша геодезия.
ЦЛЕ [цi.--лс-ê] — Централна лаборатория по
енергетика.
ЦЛЕК [цлск] — Централна лекарска експерт¬
на K'-MHCliH. '
ЦЛЕХИТ (цлех1’1т], ж. и ,к. — Централна
лаборатория по cлcктрохимнчcсии Източ¬
ници на тпк.
ЦЛИЛМ (цлиы), -. и .1. — Централна лаборато-
рнн за изучаване на мозъка.
ЦЛКИ [uС-лc-ке-й| — Централна лаборатория
за иссмичcсиu изследвания.
ЦЛОЗОИ [цто^0и|, ж. и м. — Централна
лаборатория за оптически запис и обработка
ти ич.‘ -оэиация.
ЦЛПР |цс-ле-пс-ре] — Цеитрапиа лаборато¬
рия нс: проблемите на регенерацията; ЦЛР.
ЦЛР jn.j--Tu-p;^'] — Централна лаборатория по
пробл-мите на регенерацията; вж. ЦЛПР.
ЦЛСЕНР;.И [uc-ле-се-uеоЯ], ж. н ср. — Цен¬
трална п.абсрат■срия пс слънчева енергия
и нови енергийни източници.
ЦЛФХМ [цС-лс-фе-хс-мС] — Централна лабора¬
торни по физнкс-хииичиа механика.
ЦЛХ |цС-лс-хС] — Централна лаборатория по
.хс.лмипто.олоия.
ЦМБ |цё‘-ме-бё] — Централна медицинска би-
блийтека.
ЦМБ |цèоыc-бе] — Централна монтажна ба¬
за. •
ЦМД [цС-ме-дС] — Цилиндричен магнитен до¬
мен.
ЦМИ [ цС-мс-Н] — Централен машиностроите¬
лен институт.
ЦМНА остар. — Централен музсН да На¬
родната армия.
ЦМСЛ |иё--ие-се-гл]—Централна морска строи-
телиа лаборатория.
ЦМСС [цс-ме-сс-сС] — Централна минно-спа¬
сителна станция.
ЦН (—) [цс-сн] — Нагнстателен цилиндър
(напр.: ЦН-19).
цн остар. — Централис настсйтcлствс.
ЦНАП [ анап], сД. и - - - , воен. — Център за
непосредствена авиацисииа поддръжка.
ЦН И |цС-не-Н] — Център за научна информа¬
ция .
ЦНИВМИ — Централен научноизследовател¬
ски вcтеринариомедиuннсин институт.
цнид [инид] — Център за научна информа¬
ция и дскумcитаuнй.
ЦНИД [uннд] — Център за научноизследо'
вагелска дейност.
ЦНИДПКОИПР — Център за научыснзследс-
ват-лска дейност и прсгнсзираие на ком¬
плексното и оптимално използуване на
природните ресурси.
ЦНИЖ ( цниж) — Централен ыаучисизсле-
дователсии институт по животисвьдстsо;
цнинж.
ЦНИИ [цинк] — Централен ыаучиеизследсвао
тслски институт.
ЦНИИ. . . — Цснтрплс-н ызучыснзслcдоватcл-
скн институт (напр.: ННШ1Ж. ЦНИИЗК).
ЦНИИГС [цпии-ге-се-] — Централен научис-
изследователски институт по горско сто¬
панство.
ЦНИИЖ [нш.йж] — Централни ыаучиснзслc-
дг>натслски институт по живстысвълств”;
цниж. ■
ЦНИИЗК [шшн-зс-ка] — Централен научно-
изслсдователскн институт зз зсиедСлски
култури.
ЦНЙИЛХ [цинйлх]. остор., рус. ЦНИИЛХ
(Центральный научие-исслcдсватcльскнй ин¬
ститут лесного хозяйства) — Централни па-
учпоизслсдоаа.тслскн институт по горско
стопанство (в СССР),
ЦНИИМЕ [пипшс*],рус. ЦНИИМЗ (Централь¬
ный научно-исслсдоватсльский институт ме¬
ханизации п эпергс-тики лссион промышлсп-
нссти) — 1. Централен научноизследовател¬
ски институт по исханизация п енергетика
иа горската промишленост (а СССР).
2. В -арката на съоръжения, създадени в то'
зи институт (изпр.: ЦНИИМЗ-Кв-елсктро-
.иотореи трион).
ЦНИИО [цн11и0] — Централен научноизсле¬
дователски институт по огт шарство.
ЦНИИР [цнипр] — Централен; научиснзспе-
дсвателси•|l институт по рзстеыиевьдство.
ЦНИИС [цнипс], рус. ЦНПИС (Центральный
l-аучнс-исслcдовaтeлl>ский институт связи)—-
Централни иаучнсизспедсватcпсии инсти¬
тут по съобщенията (в СССР).
ЦиНитмаш « ЦНИИТМАШ [цвйитмаш] —
Цситралеи научноизследователски инсти¬
тут по технология на машиностроенето.
ЦНИИФ |uниilф| — Цеитралси ыаучисизслc-
дова.тслски институт по фуражите.
ЦНИИФК [циНи-фе-ка] — Централен науч¬
ноизследователски институт по физическа
култа ра.
ЦН ИКА [цинкз], м. и ж. — Централен науч¬
ноизследователски и проектантски инсти¬
тут по комплексна автоматизация на произ¬
водството.
ЦНИКРД [ций-ка-рс-дС] — Център зз научно¬
изследователска, прсcктие-кснструиторсиа
и развойна дейност.
ЦНИЛ [ц ннл], ж. и м. — Централна научно¬
изследователска лаборатория.
ЦНИЛХИ [ uиилхil|, рус. (Центральный науч¬
но-исследовательский лесохимический ин¬
ститут)— Централен научноизследователски
и проектантски институт по лссохимиче-ска
промишленост (в СССР).
ЦН НИЗ [ций-мн-зс] — Център за научна ни-
I
цспс
формация по медицина о здравеопазване.
Цнипетуга о ЦНИпЕтУГА [цнепетуга], м.
е ж. — Център за научно сзсн-дв)лия.
проучвано. проектирано н eасoсрuаeнтирв-
но но т-рuторuвлыт устройство. градоуст¬
ройство е архитектура.
ЦНИПИ А (цинний]. л. о ж. — Централен
ыаучнтuзсл—доватeнсаu о проeатвнтсас ин¬
ститут но автоматсзацся.
ЦНИПКРДТ — Център за научноозснèдо-
ватсеса) проèатыо-аоыструаторсаа о рвз-
война дейност по тютюна.
ЦНИПП [ micii] — Център зв научно изслед¬
вания о проектиране на пътища.
ЦНИРД [ 1!'-|рд]. член. -ът. -в. мн. -ове. м. —
Център зв научыгезслсдоввтèлсаа е развой¬
на дейност.
ЦНИРД ВД [цнйрд вс-дС] — Център зв научно-
с.зснèдов)Tёлсав и развойна дейност по
о » тèрнo)?ыо дело.
ЦННРДК [цвнр-дс-кВ- — Център за научно-
изсл-доDат-лсав п развойна дойнс-ст по
корабостроене.
ЦНИРПД [цнйр-пе-де- — Център зв нвучно-
изследователска. развойна е проектантска
дейност.
ЦНИТ [цнит] — Център за научна снформа-
цоя на труда.
ЦНИТМАШ ' [цнйтмвш] — вж. ЦНИИТМАШ.
ЦН ИТПД — Център зв ыаучытизснсдтввтс.е-
ска е тeхыоногсчыо-nроeатвнтсаа дейност.
ЦНИФ — вж. ЦНИИФК.
ЦИГМИ [цс-ыс-ас•и] — Център зв научна
медицинска информация.
ЦНПН . [ цС-нс-по-н—] — Център по невроло¬
гия.' психиатрия и неврохирургия.
ЦНСМ [ цО-се-со-мо]. ■. о ср. (рвзг.. член.
-то- — ]. Център за ново стоки о модв.
2. Прeдставетèнeы мвгвзен на Центъра зв
ново стоки о модв.
ЦНС мед. — Централна нервна система.
ЦНТБ [цо-пе-те-бС] — Централна нвучно-тех-
ни-чсска библиотека.
ЦНТИИ [ цонтой] — Център зв нвучно-техно-
чècав и окоытаuчeсав информация. ЦЕНТПИ;
ЦНТИИСГС— Център зв научно-техническа
о сатыоасчссав информация по селско е
горско стопанство.
ЦНТСМД — Център зв научнт-тeхночссаа са¬
модейност сред младежта е децата.
ЦНУХТ [цнухт] — Център по нефрология.
урология. хсатдиаеезв е трансплантация.
ЦО [ uС-т1 — Център по тыктногсв.
ЦОМД — Център по охрана нв майчинството
е детството.
ЦОМПИ [цтмoс| — Централен обединен ме¬
дицинско полувисш институт.
ЦОНТИ [цонтн] — Център зв отраслова на-
\ чно-тсхническв информация.
ЦОП — Цcытралыовасрикаыске общ пазар.
ЦОП |цоп] — Център зв тптсманно планирано.
ЦОФ |цоф] — Централна обогатителна фаб¬
рика.
ЦОХ [цох] — Цситър по онкология е хо-
.М!ВTOHOГИЯ.
цп [ ис-пО]. електр. — Централен процесор.
ЦП |цс'-пс] — Център зв oртв-■раа.
ЦПА liiè-ne-à] . — Централен партиен архив.
ЦПБ |сè-nо•бС] — Централна oвтèытыа бе-
блеотекв.
ЦПД [оО-по-лс] — П нсвматсчен двойн одсйслву -
ваш цилиндър. ’
ЦПДИ (цe-oс-нО-И| — Цон тър зв n-'двгтгltчec-
ка лоауаèЫ7вuuя и информация.
ЦПЕХП (ue-по-хe-nС| — Център по промеш-
лснв сстèтса•а и художествено пртcаторв.
но.
ЦПИ [цС-пе-й] — Център зв патентна снфор-
мвце.я.
ЦПП (—- [цС-по-п—] — Центробежна проти¬
вопожарна помпа (нвпр.: ЦПП-55-.
ЦППБ |цè-пс;-oс-бГ] — Ц-.ытраныв програмна
е Ортeктвlытска библиотека.
ЦП У електрон. — Цифрово програмно управ¬
ление.
ЦПУ [пО-пе-у] — Централен пулт зв управ¬
ление.
ЦПФ [ие-пе-фё] — Център зв nнсват.етгов и
фтизиатрия.
ЦПЩ [цС-nс-шe] —Централна пнвысысав шат-
нв.
ЦР — Централно ръководство.
ЦРБ (иО-ро-С-С] — Цс^^траннв ремонтна база.
ЦРК (uе-pс-ка] — Централна ревизионна ко-
мпгсия.
ЦРМ [цС-ре-См] — Цсытробcжнгpт.латйа мел-
ноцв.
ЦРС — Централна рвзузыайвтоныв служба (в
Южна Корея-.
ЦРСС [и— -рe-сe-сè| — Централна районна стан¬
ция на съобщенията.
ЦРУ — Централно районно управление.
ЦРУ [це-рс-у]. (р. (разг.. член. -то) — Цен¬
трално разузнавателно управление (о САЩ-.
ЦС (цè-сé| — Централен съвет. А ЦС на
БПС.
ЦС [uСтCо] — Централна станция.
ЦС (—- (uОтeс] — Се.етв ценеыдьр (напрл
^-55. ЦС-100-.
ЦСБ [ц—тсeтбè] — Централна снабдителна ба¬
за.
ц. сб. — цитираният сборник.
ЦСК [це-сс-кй] — Централен спортен клуб.
ЦСКА (цè-сè-кй]. ■. н ср. (разг.. член, -то-—1.
Централен спортен клуб нв армнятв.
2. Спортен отбор към Централния спортен
клуб на врмоята. А ЦСКА-то победи с 2:1.
— Проиеел цосекйст. цосекВр. цeсeкИстао.
цел. — църатвыгснввяысае.
ЦСМА [п—-с—-,мо-В] — Централна станция на
младите агробuтлозы.
ЦСМТ [ц— тсeт.мI—-тё] — Центрвлнв станция на
младото тсхнсцо. •
ЦСНТИД — Център зв сслсатстоoаысаа научна
о тсхнич-скв информация о докум—нтация.
ЦСПС (цС-сс-пс-cé]. м. о (рвзг.- ср. (член.
цсс
184
-то) — Централен съвет но професионалните
съюзи.
ЦСС [цс-сс-сС], остар. — Цёнетoлсн спортен
съвст.
ЦССБ |цё-сё-сё1бС) — Централи— селскостопан¬
ско библиоееko-
ЦССЭ [цезсе-сс-зе] — Център по сърдечно¬
съдови аo(олявoиня.
ЦСТ — Централни съветско телевизия.
ц. ст. — циеитoиити статия.
ЦСТ ПК |цС1сС-тСзПСзхО] — Цсиетoлёи съвст
на ерудбвб-ирбизвбдиеёлнuеё кооперации.
ЦСТС |цё-сё-тсзсё] — Централни спореио-ту-
Tмстuусскo станция.
ЦСУ [цС-сс-у], ср. [тазт., член, -to) — Цсн-
трилно спортно училище.
ЦСУ [щС-сс-у], ср. (розг., член, зто] — Цен¬
трално сеoтисеuусснб управление.
ЦТАк [нтон], рус. ЦТАК (Цёнттoльмве тс-
лсттoфнос итёиесевб Корен) — Tелеттoфнo
агенция и— Kврейск—е— н—рвлнодсмoкр—-
ецунo републики.
ЦТБ [цё1еёзбё) — Цснетoлиo ескнuуеснo би¬
блиотеки.
ЦТВ — Цести— телевизия.
ЦТЕЛК |цС-т-ли] — Централно трудово-енс-
иеттиo лекарско комисия.
ЦТКА [ цС-тс-н— ] — Ц-итър зо етoисnоттн—
кибернетико и oвтомaеllзиция-
ЦТНИРД [цеиuтл] — Център зо техническо,
иoучибиаслёдвнoтелснo м развойно дейност,
ЦТИ [цС1её1Пё] — Централно търговско прсЛ-
итuяеuс.
ЦТС |цС1TCзсе], ж. и (тoзт.) ср. (член, -то) —
Централно телефонно сеoицмя.
ЦТФ хим. — Цитилинетифоефoе.
ЦУ |цё-ÿ) — Централно управление.
ЦУБД воен. — Център зо управление но бой¬
ните действия.
ЦУВ — Ц-итър за ускорено ен-дрявонс.
ЦУГФ — Циклон успоконтсл зо груби фу¬
ражи.
ЦУМ [цум] — Централен универсален iuo-
тoаuн.
ЦУМТСпДР — Централно управление за ми-
естмoлио-еёхицуёскб сиобдявоие и държа¬
вен резерв.
ЦУО [цуо], воен. — Център за управление и
оиввесеявoне-
ЦУП [пул] — Център зо управление но пб-
лётцеё.
ЦУР [пур] — Цеитролио утслвсербuтсинo ри-
боеuлнuц—.
ЦУРЕБ [пур-б] — Централи- утёуосероител-
н— работилници с сксп-римснт—лно бази-
ЦУРК [пурх] — Център за усъвътшёнсенуз
нане ни ръководни хидри.
ЦУТА [цутo), воен. — Център за управление
ни еoнтиусскoеo авиация.
ЦУТЕ |цутё] — Цёнетoлно управление „Тър¬
говия но ёлтв“. ‘
ЦУТЦ [цÿ-еёзцё] — Ц-итрил-н ууёбнб-еск-
ииуески ц-итър.
ЦФРТУ — Ценерoлсн фонд „Разширяване И
техническо усъвършснствуеонс“.
ЦХ [цС-хС] — Център по кмтиёнo-
ЦХ И ( цС-хс-Н), остар. — Централен хигиенен
ннстмтут-
ЦХК |цезхс-нО], л. п (тaaг.) ср. (член, -то) —
Це.тулознб-кoтеuси нбыбииие-
ЦШОХ — Центр-лио школа по обществено
хриненс.
църн. леке. — църковен еётыин-
ч
Ч [чс], обики- член, чеев, ср., воен.., р;,с. Ч
(чис) — -и озиочовоис началото ни —uko,
фотсuрoиё и под Д Чето с 6 ч.
ч — чис (слсд цифри)- А 7 ч.
ч, — маст
ч. — ЧНМЛО.
ч. — човеко (слсд цифри). Д 5 т-
ЧАССР [чё-а-Сс сc-èт],р:/с. ЧЛССP(Чувoщскoя
Автономния Советсхая Сонма; нстическоя
Рсспублнко) — Чуезшии автономни -Lвётз
ски социалистическо републико-
ЧБМ — Честито Боба Март— (в поздравителни
k—теиукн, телеграми и под-).
ЧД воен. — Ч-лен лс-зор.
ЧД радиотехн. — Честотен aсесатот-
ч/л икон. — чбвеколси (след ц.фр;»).
ЧСдок л» че.и. Cecck [Ceskotlcven.'kâ Do-
pravni K-ancelâfi — Чехослввoщко турм-
сеиуёckб бюро-
Чека ж. и (разг-) ср. (■/.ен. -то), истор., рус.
Чск— (Чтсавuуoйиoя комиссия по бсрьбс с
ноиертеволюцисй и саботажем) — Всерус-
но извънредно комисия зо борби с контри-
революцията в сoботижиеё (1918—1922)) ЧК-
— Произв.’. чёхИёе, чехНст—, уехйсеки-
устивт. — черногорски.
четв. — усевъреън-
чеш. — чсшхи-
43 |чc-зёе], м., ченс. ÙZ (Ceskoslovenskâ
zbroiovka) — марко чёхослбв—щкu ыоевцик-
лсти-
ЧИАССР, рус. ЧИАССР (ЧеуснOзИнтушск—я
Авебuоми—я Советская Социол исеиусскoя
Республики) — Чеуёио-Иитущko oвеоиоыз
на съветско сбци—лнстич-ск- р-публика'
ЧИД — Честит ммси дсн (в поздравит-лим
картички, еелеттoым м иод.)-
ЧИЕХ [уuех), пол. CIECH (Centrala Impor-
lowo-Eksportowa Chem îkaliôw) — Външно¬
търговска цсиетaлo зо химикали (а Пол¬
ското народи- републик-о).
ЧИЛ Оибл. — Чили.
185
швейц.
ЧИМ елсктр. — Честотно-импулсна моду¬
лация.
чнсл. - грам. — числитслно.
Чистол, член, -ът, -з, м. — препарат за по¬
чистване на горни дрехи.
ЧК [чс-ка] и [чекА], ж. и (рззг.) ср. (член.
-то), остар., рус. ЧК (ЧрезвмчзHнзйкомисо
сия по борьбе с иеитррнвелюuннй и сабота¬
жем) — Всеруска извънредна комисия за
борба с иснтрзревслюцийта н саботажите
(1918—1922); Чека.
— Произс:. чнкйст, чекистка, чскИсткн.
ЧКД [че-ка-дё], чет. CKD (Ceskomoravska
kolben Danak) — Чешисмсравсии нагснс-
строитслси завод.
ЧКП [чС-ка-пС] — Чехословашка комунисти¬
ческа партия.
ЧКП [чё-ка-пё] — ЧилиНскз комунистическа
партия.
ч.т. — член (пред цифра). Д чл. 15.
членкор, член, -ът, -а, м., разг. — Члныокересо
пондснт. -
ЧЛЗ [чё-лс-зС], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Чугунспeяреи завод.
чл.-кор. — члсн-корсспондснт (със собствено
име).
ЧМ — В емблемата на пивоварен завод „Чер¬
но морс“.
ЧМ — Физкултурно дружество „Чсрио морс".
ЧМ слсктр. — Честотна модулация.
ЧМГ елсктр. — Чcстотыс-модyлацнеыcи ге¬
нератор за висока честота.
ЧМС [чС-ме-сс] — Чехословашки младежки
съюз.
ЧНА [чеоиеоàJ — Чехословашка народна ар¬
мия.
ЧНГ — Честита Нова година (в поздравител¬
ни картички, телеграми и под.).
ЧИП [чС-нс-пС] — Чехословашка народна пар¬
тия.
ЧИП [чС-нс-пС] — Чилийска национална пар¬
тия.
ЧНТ [че-ин-тС], техн. — Час на най-силния
телефонен трафик.
ЧО воен. — Челен отряд,-
чов./ден икон. — вж. ч/д.
чов./час икон. — вж. ч/ч.
ЧОИ [чон], остар., рус. ЧОИ (Части есебогс
назначения) — Части с ссобcые предназна¬
чение в СССР (1918—1924).
ЧП икон. — Чиста продукция.
ЧПЗ [чё-пн-зС], ж. и (рззг.) ср. (член, -то),
воен. — Челна походна застава.
ЧПС [чС-пн-сН], мн. — Чехословашки профс-
снснални съюзи.
ЧПЩ (—) [чН-пн-щН] — Пневматични щаи-
повъчсн чук (напр.: ЧПШ-40).
ЧРД — Честит рожден дни (в поздравителни
картички, телеграми и под.).
ЧРП [чё-ре-пё] — Чилийска работническа пар¬
тия.
ЧС (—) [чС-нс] — Сскачен чук (напр.: ЧС-1,
ЧС-2).
ч/с икон. — чсвcиесмяыа (слсд цифра).
ЧСА [чС -ес-а], ж., чсш. CSA (C<e>koslovenské
Aerolinie)—Чехословашки въздушни линии.
ЧСАН — Чехословашка академия иа науките.
ЧСВТС, чсш. CSVTS (Cesko^lovenska-Vede-
cka-Technicka Spolecnost) — Централни съ¬
вет на чехословашките научно-тсхничсски ,
съюзи.
ЧСД [че-ес-дС], м., чсш. CSD (teskosloven-
ske Stâtni Drahy) — Чехословашки дър-
жзвин железници.'
ЧСКИЦ — Чехословашки културен и инфор-
ыаuиенcы център.
ЧСМ [чС-ес-См] — Четнрисачмнна машина (за
определяне претивоизносинтc и противо-
задирни свойства на маслата).
ЧСМ — Чехословашка сбирка на микроорга¬
низми.
ЧСП [чё-се-пН] — Чехословашка социалисти¬
ческа партия.
ЧСП [чС-се-пС] — Чилийска социалистическа
партия.
ЧСР [чС-нс-Ср], остар. — вж. ЧССР.
ЧССР [чС-сс-сс-ер] — Чехословашка социа-
лнстнческа република.
ЧСФК [чС-се-фе-ка] — Чехословашки съюз за
физическа култура.
ЧТЗ [чё-те-зё], рус. ЧТЗ (ЧепйбнисииH трак¬
торный завод) — 1. Челябински тракто¬
рни завод (в СССР).
2. В мзркзта на трактор, произведен в Челя-
бинския тракторен завод (напр.: ЧТЗ-С 60).
ЧТК [чС-те-ка], чсш. СТК (CeskosIovenské
tiskova kanceiaf) — Чехословашка телеграф¬
на агенция.
Чугал м., мстал. — Чугун, лсгнран с алуми¬
ний.
ЧФ — „Черноморски фронт“ (вестник),
чф — чифт.
ч/'ч икоя. — чснниочас.
ш
Ш (—) , мстал., рус. Ш (Шарикоподшипнико-
ная)— В марката иа стомани за сачмени ла-
гнрн (напр.: ШХ-15).
Ш — Шуыси (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Шумни и
Шуменски окръг); Ши. Д Ш 41—1Q.
ш. — широк,
ш. — широчина,
шахм. — шахмат.
ШВЕ библ. — Швейцария,
швед. — шведски.
швснц. — швейцарски.
швп
186
ШВП [шС-йо-п—] — Шкаф зв висящо пвпки.
ШВПСС електр. — Шнур с вонолетова изола¬
ция. nрeыгсeы. среден топ. с вградено носе¬
що стоманено жило зв агресивно среди.
ШВЦ библ. — Швеция.
ШД (—- [шо-д—] — Шквф зв документация
(нвпр.: ШД-1. ШД-З-.
ШДХП I щé-дe-хeтпè] — Швейцарска дeмoкрат
точèсаонхроcтоянсаа партия.
шсг. леке. — шеговито.
ШЕНП (шeтнeтпe] — Швейцарска евангелист-
кв народна партия.
ШЖА [ш<-тжeта] — Шкафче зв жилищно ан¬
тре (напр.: ШЖАт20-.
ШЗ електр. — Звънчев шнур.
ШЗО ([lu--з—-6]. ср. (рвзг.. член, -то-— 1. Шко-
нв зв звпвсно офицери.
2. Сградата. в която с— помещава Школа
зв запасно офицери. А Жчеея до ШЗО -то.
ШИ ( — (шe-C] — Инструментален шкаф
(напр.: ШИ-631. ШИ•801].
ШИМ електр. — Ширинно-импулсна модула¬
ция.
ШИРАС лоон. — Шашка за имитация на
разрив нв артилерийските снаряди.
Ширпотр—ба ж. — Цех в голям завод зв
производство на стоки за широко потрсбнeт
ние от отпадъчно ыатeриани.
ШК (-^- [ ulè-ай] — Шлвйфмвшснв — кръгла
(напр.: ШК-251-.
ШКАС [шкас]. еоен.. рус. ШКАС (Шпотвньт
. ятго. Ктаaрыиuатгт ййовцоонннй скоро-
стрèнь^^Ъ!И- — Самолетна картечница. aтнт
струервна от Б. Г. Шпотальннй е И. А.
Ктаарыоцаuй.
ШКИ електр. — Шнур с каучукова изонацuя.
ШКИА електр. — Шнур с каучукова изола¬
ция. двужилен асфалтиран.
ШКИО електр. — Шнур с каучукова озтнвт
цоя. двужилен с обща н-импрсгнираиа
тплeтай.
ШКИОК електр. — Шнур с каучукова изо¬
лация. двужилен с обща неемпрогнераев
тnн-тав. кръгъл.
ШКП (шè-аВтП-] — Шведска атмуносточeсаа
партия.
ШкПл електр. — Шлангов проводник с кву-
чукова изолация — лек топ.
ШКПС електр. — Шлангов проводник с кау¬
чукова изолация — среден топ.
ШКПТ електр. — Шлангов oртвтдыса с кау¬
чукова изолация тежък топ.
ШКТС-Т електр. — Шнур с каучукова изола¬
ция. преносен. сроден топ. с Вгрвд—но ыт-
с—що стоманено жило в тропическо изпъл¬
нени—.
ШКШ (— (шè-кй-шe] — Шпулмашсиа sa
кухо шпули (нвпр.: ИКШ^-Ю-.
ШЛДС [ш—-лe-дeтс—] — Швейцарско лоб-рвл-
нттдe^aткрвтсчèсaо съюз.
ШМС [ше-ме-с—]. ср. (рвзг.. член, -тт]. воен. —
Школа зв младшо сержанте.
Шн — _Шумен (в регистрационните номера на
моторно oрèйтзни сродства от Шум—н н
Шуменско окръг-; Ш. Д Шн 13—11.
ШНП [ ше-не-пс] — Шведска народна партия
(на шведското ывuогналыо малцинство във
Финландия-.
ШНП (шё-но-oe] — Швейцарска народна пар-
тоя.
ШО (—- (шО-о- — Шквфче за обувки (напр.:
ШО-4030-. '
ШП (—- [шС-лС] — Метал—н шкаф зв псрфо
карти (напр.: ШП-1-
ШП (—- [ шО-п—] — Подвижен шкаф (нвпр.:
ШП-ЮП.
ШП (—- [l.uО-oè') — Профилна шлайфмаши¬
на (нвпр.: ШП-750-.
ШПП — Парашутен памучен шнур.
ШПС [шС-пс-сС]. воен. — Шумопеленгаторяв
станция.
ШПТ [шО-пе-тО] — Швейцарска партия на
труда.
ШР (—- [ше-Ср] — Ръчен шмиргел (нвпр.:
ШP-150).
ШРДП [шeтрe•дe-пe] — Швейцарска рвдеавнт
но-демократическа партия.
ШСДП [шe■сe-дстпe] — Швейцарска стцоан-
д-ытарвтсч-скв партия.
ШСК [шcтсe-аа] — Школа за строително кад¬
ри.
ШСМК [ш—тсèты—-кй] — Шатна зв стртот—лыт-
монтвжно кадри.
ШСР (шeтсстeр] — Шина за закрепване на
редово скоби.
ШТ (—- [ шО-тС] — Шнеков транспортьор
(напр.: ШТ-3-.
ШТД (—- [шeтт-тдe] — Шкаф зв техническа
доаумeнтвuия (нвпр.: ШТД-3000-.
ШУ (—- [шО-у] — Универсална шлайфмаши¬
на (нвпр.: ШУ-321-.
ШШМ [шèтшeтыО] — Школа зв шофьори и
машинисти.
ш
Щ (—-. рус. Щ (Щука- — в мврквтв на под-
йтдниuа (напр.: Щ-Ш. Щ-V-.
ЩА воен. — Щурмова авиация.
Щаыкттп ж. И м. — Кооперация зв шамoост
ване на платове.
ЩГ воен. — Щурмова групв.
щ. дол. — щатско долари.
ЩМ (—- (шe-eм] — Щандовв маса (нвпр
ЩМ-1-.
ЩО воен. — Щурмови отряд.
187
юис
10 и ю. — юг.
Ю н ю- —— южси; гож.
ЮАИ [юой], фр. UAI (Unicn academique
internationale) — Международен академичен
съюз; ИАЮ.
ЮАИ [юаН], фр. UAI (Union des associations
internationales) — Съюз но международим-
те -соцмзцмн; ЮИА.
ЮАКП [ю-о-ко-пС'] — Южноафрикански ко-
муиисемуёскo иoтеuя.
ЮАР [ю■—т) — Южноафрикански републики.
ЮЛС [юас] — Южноафрикански съюз.
ЮАТ |^овт), сърб-ятив. JAT (Jugoslovenski
Aerotransport) — Югославски въздушен
етoисиотт. ’
ЮГО библ. — Югославия.
югосл. — югославски.
ЮДП [ю-л^-ие) — Юkllонucтко-дeыoктoтllчёск—
партия (н Судан).
ЮДП |ю-дё1пе], ф-р. UDP (Institut internatio¬
nal pour l'uniftcation du droit prive) —
Международен институт зо унификация ни
уаетноев пряно; Ю1НЁПРОА.
ЮДТ [ ю-дс-тё]. фр. UDT (Union democrati-
que du travail) — Дсыоктoеuчсоки съюз -
ни труда (нъе Франция)-
ЮЕА |ю<-o], есп. UEA (Universale Esperan¬
to Asocio) — еж. УЕА.
ЮЕБЕЛ [ю-бел]. фр. U. Е. В. L- н UEBL
(Union econopique Belgo-Luxembourgeci-
se) — Бслгийско-ЛюкссмбургскИ икономи¬
чески съюз. '
ЮЕК [юСк], фр. UEC--(tlnion des eludiants
cornniuniste-s) — Комунистически съюз ни
студсиеuтё (в Ибтеут—иия)-
ЮЕфА [юёфз], рядко, фр. UEFA (Union
europeenne de foc^^ball-associations) — нж-
УЕФА.
юж. — южси; Ю, ю.
ЮЖИ [южН], фр. UGI (Union geographique
internationale) Международен географски
съюз; ИГЮ.
ю-з. м ЮЭ — югозапад,
ю.-з. ц ЮЗ — ютоаonoден.
ЮЭА — Югозападно Африки,
о.зИ- и ЮИ — югоизток,
ю.-м. м ЮИ — югоизточен. .
ЮИА [юйо], англ. UIA (Union of International
Associ ations) — Съюз ни международните
асоциации; ЮАИ.
ЮИАА, фр. U. I. А, А. и UIAA (Union inter¬
nationale des associations d'alpinisme) —
Международен съюз но асоциациите по
oлимнизъм.
ЮИВ [юНн], фр. U1V (Union internationale
des vilies et pouvoirs locaux) — Мeждунoтб-
лсн съюз ио гр-доестс м но местните органи
на сoыоуирoви-иuс.
ЮИДА [юмдй], фр. UIDA (Union internationa¬
le des arts) — Международен съюз зо из¬
куство; ИЮА-
ЮИЕО [юн-б], /нгл. UIEO (Union of Inter¬
national Enqinering Organizations — Съюз
но м-ждуииродинт- технически организа¬
ции.
ЮИЕС [юмёс], фр. UIES (Union internationa¬
le d'etude-s sociahs) — М-лгдун—роусн съюз
по социални проучвания'.
ЮИИГ [юннг], фр. U1IG (Union internationa¬
le de l'industrie du gaz — Межлуиатоуен
съюз по ги-зово промишленост; ИПО.
ЮИК [юйк], фр. U1C м U. I. С. (Union inter¬
nationale des clieinins de fer — Междунаро¬
ден жёиезопътён съюз; еж. МСЖ-
ЮИКК [юнк], фр. UICC (Union internationale
contre le cancer) — М-ждунородсн съюз за
борби с тoкo.
ЮИКПА [юикпа], фр. UICPA (Union inter¬
nationale de chimie pure et appliquee) —
Международен съюз по теоретични и при¬
ложно .химия; ИЮИЛК-
ЮИКТ. фр. 1ЛСТ (Union internationale con¬
tre la tuberculcse) — Международен съюз
зо борби с еубсркyлraaтa; ИЮАС.
ЮИМ [юйм], фр. UIM (Union internationale
motonautique) — Международно федерация
по еоуоыбтотён спорт-
ЮИМТКт. фр. UIMTCT (Union internationa¬
le de medecme thermale et de climatothalas-
srtl■lerapie] — Международен съюз за тер¬
мално медицини и морско алuыиевеерoиия-
ЮИОРФ, фр. UIORF (Union internationale
des Organisations de Recherches Fores-
tieres) — Международен съюз ни ноучио-
uаслслввoеслсkuеё оргиииаиции по горско
стопанство; ЮФРО-
ЮИП [юНп], фр. L'JP (Union internationale
de la .pubticite) — Международен съюз по
тскиoмитoие; ИЮА.
ЮИППА [юии—]. фр. UIPPA и U. I. Р. Р. А.
(Union internationale de physique pure et
appliquee) — Мсждунoтбдёи съюз по теоре¬
тична н ириивжии физико; ИЮИЛФ.
ЮИПМ, фр. UIPM (Union internationale de
pentathlon moderne) — Международен съюз
по модерен иёTббвH.
ЮИПМБ. фр. UlPMB (Union internationale de
Pcnnat^on moderne et biathlon)— Междуна¬
роден съюз по модсрси пёевббй и биатлон.
ЮИПН, фр. UIPN (Union internationale pour
la protection de la nature) — Международен
съюз за защит/ на пpи}^(^^^:^aa; И1ОПН;
вж. МСЗП.
ЮИПФБ, фр. UIPFB (Union Internationale
de la propriette fonciere bâtie) — Междуна¬
роден съюз ио птuеежoеёлите ни недвижимо
имущество.
ЮИС [юйс]. фр. UIS (Union internationale de
secours) — Мсждуи-роден съюз зо оказване
ЮИСА
188
на помощ ка пострадалите, от стихийни
бедствия.
ЮИСА [юиса), фр. UISA (Union internationa¬
le des sciences agronomiques) — Междуна¬
родни агрономически съюз.
ЮИСБ, фр. U1SB (Union internationale des
sciences biologiques) — Международни съюз
зз биологически науки; ИЮБС.
ЮИСН, фр. U1SN (Union internationale des
jcîences de la nutrition) — Международен
съюз по науките за храненето; ИЮНС.
ЮИСТАФ [юнстаф], фр- UISTAF u U. 1. S.
Т. А. F. (Union internationale des syndicats
des travailleurs agricoles et forestiers) —
Международен съюз иа синдикатите на,
сc,лсксстспзисиите и горските работници.
ЮИТ [юйт], фр. UIT и U. I. Т. (Union in¬
ternationale des telecommunications) — Меж¬
дународен съюз по телеиомуыикаuня; ИТЮ;
вж. МСД.
ЮИТ [юй-т], фр. U. I. Т. и UIT (Union interna¬
tionale de tir) — Международен съюз по
спортна стрелба.
ЮИТБ, фр. UlTB и U.I.T.B. (Union inter¬
nationale des syndicats des travailleurs du
bâtiment, du bois et des matériaux de con¬
struction) — Международен съюз на сннди»
катите на работниците от строителната и
дървообработващата промишленост.
ЮИТП, фр. UITP и U. I.T.P. (Union inter¬
nationale des transports publics) — Меж¬
дународен съюз по обществен транспорт;
вж. МСОТ.
ЮИХС. фр. UIHS и U.I.H.S. (Union inter¬
nationale d'histoire des Sciences) — Между¬
народни съюз но история на науките.
ЮК.НР, англ. ECNR (European Council for
Nuclear Research) — Европейски съвет за
ядрени изследвания; КЕРН.
ЮКП [^c-ка-nе|, истор. — Югославска ко¬
мунистическа партия (1920—1952).
ЮНАДА [юнада], англ. UNADA (United Na¬
tions Atomic Development Authority) —
Управление зз атомно развитие при Орга¬
низацията па обединените нации.
ЮНАЕК [юнаек), англ. UNAEC (United Na¬
tions Atomic Energy Commission) — Коми¬
сия по атомната енергия при Организация¬
та на обединените нации.
ЮНАР [юнар], фр. UNAR (Union nationale
du Ruanda) — Национален съюз на Руан¬
да.
ЮНЕП [ю.иеп], англ. UNEP (United Nattons
Environment Programme) — Програма на
Организацията иа обединените нации за
опазване иа околната средз.
ЮНЕСКО [юнеско], ж. в ср., англ. UNESCO
(United Nations Educational Scientific and
Cultural Organization) — Организация на
обединените нации за образование, наука и
култура.
ЮНЕФ [юнСф], фр. U.N.E.F. и UNEF (Union
nationale des etudiants de France) — Нацио¬
нален съюз на студентите във Франция.
ЮНИДО [юнНдо}, ж. и ср., рнгл. UNIDO (Uni¬
ted Nations Industrial Development Orga¬
nization) — Организация иа обединените на¬
ции зз промишлено развитие.
ЮНИДРОА [юнидроа], фр. UNIDROIT (In¬
stitut international pour l’unificatIon du droit
prive) — Международен институт зз уни¬
фикация на частното право; ЮДП.
ЮНиМА [юнима], м. и ж.. фр. UNIMA (Uni¬
on internationale des marionettes) — Между¬
народни съюз яа куклените дснцн.
ЮНИМА [онш^иа], м. и ж., фр. UNIMA (Union
internationale des grands magasins) — Меж,-
дуизрсдеи съюз на универсалните магазини.
ЮНИП [юнйп], рнгл. 'UNIP (United National
Independence Party) — Обединена партия
на наuионалнзтз независимост (в Замбия).
ЮНИС [юнйс], рнгл. ÜNiS (United Nations In¬
formation Service)—Информационна служба
при Организацията на обединените нации.
ЮНИСЕФ [юинсёф], рнгл. UNICEF (United
Nations International Children’s Emcrgency
Fund) — Извънреден фонд за детски по¬
мощи при Организацията на обединените
нации.
ЮНИЦЕФ [юницСф], рнгл. UNICEF (United
Nations International Children’s Emergen¬
cy Fund) — вж. ЮНИСЕФ.
ЮНКОЛ [юнкол], електрон., англ. UNCOL
(Universal Computer Oriented Language) —
Общ международен алго-зик.
ЮНКТАД [юнктад], .--- англ. UNGTAD (Uni¬
ted Nations Conference cn Trade and Deve¬
lopment) — Конференция по търговията и
развитието при Организацията на обеди¬
нените нации.
ЮНР [ю-не-Ср], фр. U.N.R. и UNR (Union
pour la nouvelle république)—Съюз за за¬
щита на новата република (партия във
Франция).
ЮНРРА [юира], рнгл. UNRRA (United Na¬
tions Relief and Rehabilitation Adminis¬
tration) — Администрация за помощ и въз-
стзиовявзне при Организацията на обедине¬
ните нации.
ЮНСИТРАЛ [юнситрал], англ. UNCITRAL
(United Nations Commission on Interna¬
tional Trade Law) — Комисия по междуна¬
родно търговско право при Организацията
на обединените нации.
ЮНСККЮР, онгл. UNSCCUR (United Nations
Scientific Conference on the C^j^sei^-vatic^n
and Utilization Resources) — Научна кои-
фсренция на Организацията на обсдин-интс
нации по запазването и използуването на
ресурсите.
ЮНТН, фр. UNTN (Union nationale des tra¬
vailleurs du Niger) — Изuисизпеи съюз на
трудещите сс на Нигерия.
ЮНТС, фр. UNTS (Union nationale des tra¬
vailleurs du Senegal) — Национален съюз -
из сенегалските трудещи се.
ЮНТТ, фр. UNTT (Union nationale des tra-
139
ясп
vailleurs du Togo- — Национален съюз на
трудещото се на Того.
ЮНФАО [юнфао]. англ. UNFAO (United Na¬
tions Food and Agriculture Organization- —
Специализирана организация на Организа¬
цията на обединеното нации по въпросите
на прехрвнвтв и земюдолоото; ФАО.
ЮП геогр. — Южен полюс.
ЮПИ [юпо]. англ. UPI (United Press Inter¬
national- — Информационна телеграфна
вгснцня нв Съединените амер нкаысас щати.
ЮПРОНА [юпрона]. фр. UPRONA (Parti de
l'unité et du progrès national du Burundi- —
Партия зв единство и национален прогрес
на Бурундея.
ЮПЮ (юпю]. англ. UPU (Universal Postal
Union- — Световен oтщeысас съюз.
юрид. леке. — юридическо термин.
ЮРП — Югославско речно nнвввыè..
ЮРСИ [юрсн]. фр. UR81 о U.R.8 I. (Union
radioscientilique internationale- — Между¬
народен научен радиотехническо съюз.
ЮСИ [ю—й]. фр. UCJ (Union cycliste interna¬
tionale- — Международна федерация по №-
лтeзд—нe.
ЮСИА [юсов]. англ. U8IA (United States
Information Agency- —Информационна аген¬
ция на Съединеното американско щати.
ЮСИС [юсос]. англ. U8lS (United States In¬
formation Service- — Информационна аген¬
ция на Съединените йыорсaвысaс щати.
ЮСИК [юснк]. фр. U8IC (Unionsportive in¬
ternationale des cheminots- — 'Междунаро¬
ден спортен съюз на железничарите.
юеш [ ю-сё-ш—] —' Юношеска спортна школ).
ЮТС остар. — Юношеско туристическо съюз.
ЮФ [ю-фо] — Юридическо факултет.
ЮФИ [юфй]. фр. UF1 (Union française d'inior-
mation-—Информационна агенция на Фран¬
ция.
ЮФИ [юфй]. фр. UF1 (Union des foires inter¬
nationales- — Съюз нв международното па¬
наири; вж. СМП.
ЮФРО ^фро]. англ. UFRO (International
Union of Forest Research Organization- —
Международен съюз na научнт-озслeдтвв-
телскит— организации по горско стопанство;
ЮИОРФ.
ю. ш. геогр. — южна ширина.
я
ЯАЗ [яйз]]рус. ЯАЗ (Ярославской айттмтбоньт
лый 'завод- — 1. Ярославско автомобилен
завод (в СССР-.
2. В ммрката вв товарно дизелово автомоби¬
ли. произведено й Яртснайсков автомобилен
завод (напр.: ЯАЗт210. ЯАЗ-219-. я
3. В мврквтв на дизелово двигатели. Прт-
сзйтдстйт нв този завод (нвпр.: ЯАЗ-204.
ЯАЗт206-.
ЯАЛ. англ. JAL (Japanese Air Lines- — вж.
ДЖАЛ.
ЯАССР. рус. ЯАССР (Якутская Автономная
Советская Социалистическая Республика- —
Якутска автономна съветска социалнсто-
чсскв република.
Яб — Ямбол (в регистрационното номера на
моторно превозно сродства от Ямбол н
Ямболско окры-. Д #6 12—67.
ЯЕЦ [я-ц] — Ядрена èлсатртuснтралв.
ЯИиeаттo ж. им — Кооперация зв oрс-т
мане е продажба на яйца.
Як (—- (як-. рус. Як. ЯК о як (Яктйнeв- —
1. В мврквта нв самолети или йeртонотс.
конструирано от А. С. Яктвнèв (нвпр.:
Як-Ж Як-^. Як-З-.
2. Свмо^ет или вертолет. конструиран от
А. С. Яаовнeв.
ЯКП (Bтай-oО] — Японска комунистическа
партия.
ЯМР (Ятeы-èр]> физ. — Ядрено-магнитен ре¬
зонанс.
ЯМФ обикн. мн., воен. — Ядр-ыт-ысыыо фу¬
гасе.
ян. — януари.
ЯО воен. — Ядрено оръжие.
ЯОП воен. — Ядрено огнощо на oтражeыоe.
яп. — японско.
ЯПО библ. — Япония.
ЯСП [BтC—тпe] — Японска .стuоaлсстсч-cаa
партия.
РЕ.ЧНИК НА СЪКРАШЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
МАРИЯ ЧОРОЛЕЕВА
ЛИЛИЯ КРУМОВА
РЕДАКЦИЯ „ЕЗИКОЗНАНИЕ И РЕЧНИЦИ"
РЕЦЕНЗЕНТИ
ВЛ. МУРДАРОВ
Т. БОЯДЖИЕВ
РЕДАКТОР
ТАНЯ БЕХАР
художник
ТОТ КО КЬОСЕМАРЛИЕВ
ХУДОЖЕСТВЕН РЕДАКТОР
ТАНЯ НИКОЛОВА
ТЕХНИЧЕСКИ РЕДАКТОР
ТЕМЕНУЖКА ХАДЖИИВАНОВА
КОРЕКТОР
ЦВЕТАНА ГЕОРГИЕВА
ДАДЕНА ЗА НАБОР НА 1.XJ982 г.
ПОДПИСАНА ЗА ЛЕЧАТ НА 15. VII. 1983 г
ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ ПРЕЗ АВГУСТ 1983 г.
ПЕЧАТНИ КОЛИ 12
ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 13,55
УСЛОВНО-ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 27,67
ИЗДАТЕЛСКИ М 25797
ЛИТЕРАТУРНА ГРУПА Щ-9
ФОРМАТ 16/70.400
ТИРАЖ 15 1'00
ЦЕНА 3,53 лп.
КОД 02/9535172311 /5022-12-83
ДИ .НАУКА И ИЗКУСТВО“
СОФИЯ. Б 'Л. „РУСКИ“ 6
ДП „Г1.О1-Т Л ДИМИТРОВ“--ЯМБОЛ